НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
1055
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_69 Сватбата на Големия брат
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Друг
път
посрещахме Новата година в столовата на "Изгрева", където масата се отрупваше с плодове.
Около нас цареше пълна неизвестност, освен за онези братя, на които Учителят бе дал правото да узнаят за историческата развръзка на света. Те я пазеха в тайна, а ние се движехме с нашата вяра, че се намираме под покрива на Всевишнаго, Който ни закриля. Обикновено за Нова година аз се подготвях по един и същ начин. Приготвях обикновените за такъв ден ястия и сладкиши. Понякога бивахме поканени да посрещнем Нова година при някои братя и сестри, където и Учителят присъствуваше и след дочакването на Новата година, Учителят казваше кратко Слово и символично даваше някои прогнози за предстоящата година.
Друг
път
посрещахме Новата година в столовата на "Изгрева", където масата се отрупваше с плодове.
Учителят казваше също някое кратко Слово и след подходящи песни и молитви отивахме да спим. За всяка Нова година случаят беше различен и я дочаквахме на различни места, по указание на Учителя. Беше последният ден, 31 декември 1943 година. Следобед, над вратника на малкия ни дом, който се намираше на ул."Симеоновско шосе" 14, се показа шапката на Учителя, вратичката се отвори и Той запристъпва по пътеката. Посрещнахме го както подобава, както му е редът и както сме свикнали в такива случаи.
към текста >>
Следобед, над вратника на малкия ни дом, който се намираше на ул."Симеоновско шосе" 14, се показа шапката на Учителя, вратичката се отвори и Той запристъпва по
пътеката
.
Понякога бивахме поканени да посрещнем Нова година при някои братя и сестри, където и Учителят присъствуваше и след дочакването на Новата година, Учителят казваше кратко Слово и символично даваше някои прогнози за предстоящата година. Друг път посрещахме Новата година в столовата на "Изгрева", където масата се отрупваше с плодове. Учителят казваше също някое кратко Слово и след подходящи песни и молитви отивахме да спим. За всяка Нова година случаят беше различен и я дочаквахме на различни места, по указание на Учителя. Беше последният ден, 31 декември 1943 година.
Следобед, над вратника на малкия ни дом, който се намираше на ул."Симеоновско шосе" 14, се показа шапката на Учителя, вратичката се отвори и Той запристъпва по
пътеката
.
Посрещнахме го както подобава, както му е редът и както сме свикнали в такива случаи. Аз имах опит, защото многократно Учителят беше пристигал в дома ни, отсядаше за няколко часа, разхождаше се в градината, а понякога преспиваше тук. Този път дойде Сам и каза: "Марийке, готви се, ще дочакаме Новата година тук." Аз бях готова, но допълнително стъкмих това-онова. През това време Учителят си почиваше, полегнал на моето легло. Домът ни бе тесен, с една стаичка, антре и кухня.
към текста >>
Този
път
дойде Сам и каза: "Марийке, готви се, ще дочакаме Новата година тук." Аз бях готова, но допълнително стъкмих това-онова.
За всяка Нова година случаят беше различен и я дочаквахме на различни места, по указание на Учителя. Беше последният ден, 31 декември 1943 година. Следобед, над вратника на малкия ни дом, който се намираше на ул."Симеоновско шосе" 14, се показа шапката на Учителя, вратичката се отвори и Той запристъпва по пътеката. Посрещнахме го както подобава, както му е редът и както сме свикнали в такива случаи. Аз имах опит, защото многократно Учителят беше пристигал в дома ни, отсядаше за няколко часа, разхождаше се в градината, а понякога преспиваше тук.
Този
път
дойде Сам и каза: "Марийке, готви се, ще дочакаме Новата година тук." Аз бях готова, но допълнително стъкмих това-онова.
През това време Учителят си почиваше, полегнал на моето легло. Домът ни бе тесен, с една стаичка, антре и кухня. Учителят си почиваше, а през това време наредихме масата и тя се отрупа с онова, което бе народила българската земя. Вечерта премина в разговор, който никой не записа, макар че Борис и аз можехме да стенографираме. Ние знаехме, че това е частно посещение и че Учителят идва тук за почивка, а освен това ни удостоява с такава голяма привилегия да дочака Новата 1944 година с нас.
към текста >>
Домът ни бе
тесен
, с една стаичка, антре и кухня.
Следобед, над вратника на малкия ни дом, който се намираше на ул."Симеоновско шосе" 14, се показа шапката на Учителя, вратичката се отвори и Той запристъпва по пътеката. Посрещнахме го както подобава, както му е редът и както сме свикнали в такива случаи. Аз имах опит, защото многократно Учителят беше пристигал в дома ни, отсядаше за няколко часа, разхождаше се в градината, а понякога преспиваше тук. Този път дойде Сам и каза: "Марийке, готви се, ще дочакаме Новата година тук." Аз бях готова, но допълнително стъкмих това-онова. През това време Учителят си почиваше, полегнал на моето легло.
Домът ни бе
тесен
, с една стаичка, антре и кухня.
Учителят си почиваше, а през това време наредихме масата и тя се отрупа с онова, което бе народила българската земя. Вечерта премина в разговор, който никой не записа, макар че Борис и аз можехме да стенографираме. Ние знаехме, че това е частно посещение и че Учителят идва тук за почивка, а освен това ни удостоява с такава голяма привилегия да дочака Новата 1944 година с нас. Така че, Учителят, Борис Николов и Мария Тодорова трябваше да дочакат Новата година тук. По-късно, на вратата се похлопа и дойде Милка Периклиева.
към текста >>
2.
47. ПЪРВИТЕ САЛОНИ В СОФИЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
В томчето „Беседи, обяснения и
упътвания
", от 1922 г., гр.
Втория салон е бил нает на ул. „Раковски" и „Граф Игнатиев" на ъгъла през 1920-1921 г. Аз не съм ходил в този салон. Учителят е държал там няколко беседи вечер от 18-19 часа, обаче възниква спор между онези, които са наели салона, кой да ръководи и кой да бъде на лично място и се идва до спиране на събранията. Учителят отново се прехвърля да държи беседи на „Опълченска" 66,където се намира първия салон под открито небе.
В томчето „Беседи, обяснения и
упътвания
", от 1922 г., гр.
Търново на стр. 114 Учителят говори, че първата Школа, която е отворил, но после я затворил понеже учениците в нея изкористяват някои знания получени от Него за различни неща. Започнали да се подиграват, да се шегуват помежду си и изместват същността на окултното знание, което ни дава Учителят. Тук Той държи беседата „Кротостта, смирението и мъчението" от 22.01.1920 г. до 5.02.1920 г.
към текста >>
По-късно, когато дойдохме ние младите, родени след 1900 г., пожелахме Учителят да ни говори и
напътства
.
Започнали да се подиграват, да се шегуват помежду си и изместват същността на окултното знание, което ни дава Учителят. Тук Той държи беседата „Кротостта, смирението и мъчението" от 22.01.1920 г. до 5.02.1920 г. Това е една малка книжка, която после Учителят забранил да се препечатва и издава. Тогава приятелите, които наемат салона под наем срещу пари, се скарват, правят скандал в салона кой да ръководи и накрая Учителят затваря първата Школа.
По-късно, когато дойдохме ние младите, родени след 1900 г., пожелахме Учителят да ни говори и
напътства
.
Така Учителят спази окултния закон, че Учителят дава тогава, когато ученикът поиска. Така Той откри отново Школата чрез Младежкия клас. Третия салон беше на ул. „Цар Шишман" през 1922-1923 г. Имаше една сестра Маркова, която преподаваше френски език в един малък салон.
към текста >>
Но Учителят скоро ги тури в правия
път
и правилна работа, която е последователна, трае дълго време и не дава бързи и блестящи резултати, както те очакваха.
Имаше една сестра Маркова, която преподаваше френски език в един малък салон. Тя отстъпи салона на Учителя за беседи, тъй като вечерно време не го използваше. И събранията започнаха вечерно време. Още на първите беседи между посетителите се очертаха няколко групи: теософи, толстоисти, социалисти, анархисти и масони. Под влияние на източния окултизъм слушателите очакваха, че в Школата ще им се преподават методи за придобиване на окултни сили, които те смятаха да използват за себе си и мислеха с тях да украсят своята особа.
Но Учителят скоро ги тури в правия
път
и правилна работа, която е последователна, трае дълго време и не дава бързи и блестящи резултати, както те очакваха.
Пътят към съвършенството при Учителя не допуска никакво отклонение. Тук в този салон Учителят откри два младежки класа по 80 човека. Той въведе строг ред, дисциплина и изпълнение на задачите и работата тръгна добре. Някои от учениците, които очакваха, че ще им се поверят знания и сили, според както бяха чели теософията, се разочароваха и се оттеглиха. И така остана само един клас.
към текста >>
Пътят
към съвършенството при Учителя не допуска никакво отклонение.
Тя отстъпи салона на Учителя за беседи, тъй като вечерно време не го използваше. И събранията започнаха вечерно време. Още на първите беседи между посетителите се очертаха няколко групи: теософи, толстоисти, социалисти, анархисти и масони. Под влияние на източния окултизъм слушателите очакваха, че в Школата ще им се преподават методи за придобиване на окултни сили, които те смятаха да използват за себе си и мислеха с тях да украсят своята особа. Но Учителят скоро ги тури в правия път и правилна работа, която е последователна, трае дълго време и не дава бързи и блестящи резултати, както те очакваха.
Пътят
към съвършенството при Учителя не допуска никакво отклонение.
Тук в този салон Учителят откри два младежки класа по 80 човека. Той въведе строг ред, дисциплина и изпълнение на задачите и работата тръгна добре. Някои от учениците, които очакваха, че ще им се поверят знания и сили, според както бяха чели теософията, се разочароваха и се оттеглиха. И така остана само един клас. Четвъртия салон беше на ъгъла на ул.
към текста >>
Но и този салон стана
тесен
.
Изкопавахме основите, носехме камъни и тухли и помагахме при зидарията. Всички младежи помагаха и салонът се построи за няколко месеца. Той беше много удобен понеже е в средата на София. В неделен ден някои от възрастните приятели ще вземат Учителя с файтон и ще го докарат в салона. Имаше една малка стаичка в началото на салона, специално преградена, където Учителят ще си поседне, ще поотпочине, ще размишлява, ще се подготви и след това ще излезе за беседата.
Но и този салон стана
тесен
.
Започнаха да идват много хора, но Учителят там държа беседи включително и 1926 г. В тази година на поляната на Изгрева бе построена една малка стая, в която Учителят се нанесе да живее и престоя през зимата на 1926/27 г. След като всички видяха, че Учителят се пресели горе на Изгрева, то решиха тук да се построи салон. Те взеха решение, но бяха принудени да вземат такова. Иван Радославов бе се свързал с един предприемач, онзи го бе подмамил да си ипотекира имота, след което предприемача фалира, а Иван Радославов остана без къща, защото тя трябваше да погаси борчовете на предприемача.
към текста >>
3.
83. КАК СЕ ОТПЕЧАТВАХА БЕСЕДИТЕ?
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Често Паша Теодорова
пътуваше
до Русе, отсядаше там у братя Маркови, за да прегледа шпалтите и да направи коректура.
Подготвяше отпечатването на беседи и разпространението им като ги продаваха на костуеми цени. Печалба от това нямаше. В Русе Борис Малджиев имаше печатница и там се печатаха беседи. Но и те се въодушевиха и издадоха само някои беседи. Така че някои от беседите бяха издадени от Никола Ватев, а някои от Борис Малджи-ев, но главната заслуга бе на Никола Ватев.
Често Паша Теодорова
пътуваше
до Русе, отсядаше там у братя Маркови, за да прегледа шпалтите и да направи коректура.
Когато се подготви едно томче тя се завръщаше. Така в Русе бяха издавани в разстояние на много години томчета „Сила и живот" от 7, 8 серия, както и лекции на Общия Окултен Клас в отделни малки книжки, от 1, 2, 3, 4 година, които се разпространяваха. Отначало излизаха в отделни книжки всяка една беседа от една годишнина. По-късно приятелите ги събраха и подвързаха в томчета и днес може да ги намерите като единични книжки, като всяка година на корицата имаше свой знак за разпознаване. Така Словото на Учителя започна да се разпространява по цялата страна.
към текста >>
Учителят я разпространи в
тесен
кръг от приятели и й даде начини и правила как да се работи с нея.
Отначало излизаха в отделни книжки всяка една беседа от една годишнина. По-късно приятелите ги събраха и подвързаха в томчета и днес може да ги намерите като единични книжки, като всяка година на корицата имаше свой знак за разпознаване. Така Словото на Учителя започна да се разпространява по цялата страна. Още от самото начало Учителят даде пример със „Завета на цветните лъчи на светлината". Тя бе едно луксозно издание с кожени корици, с хубав печат за онуй време, издържано във всяко едно отношение.
Учителят я разпространи в
тесен
кръг от приятели и й даде начини и правила как да се работи с нея.
По онуй време в един разговор запитаха: „Учителю, много хора искат от нас беседи. Какви беседи да им даваме? " Учителят каза: „Ще им давате беседи от първите шест серии „Сила и живот". В тези серии Аз съм изложил Учението на Бялото Братство."
към текста >>
4.
95. СТЕНОГРАФКАТА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА И СЪЩЕСТВЕНИТЕ НЕЩА ОТ ЖИВОТА НА УЧИТЕЛЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Възрастните приятели, които заварихме и които Го
съпътствуваха
от началото на века в разстояние на двадесет и две години докато се отвори Школата, понякога ни разказваха откъслечни епизоди от Неговия личен живот.
95. СТЕНОГРАФКАТА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА И СЪЩЕСТВЕНИТЕ НЕЩА ОТ ЖИВОТА НА УЧИТЕЛЯ Прекарахме двадесет и две години с Учителя на Изгрева. Но ние знаехме много малко неща за Него от личния Му живот.
Възрастните приятели, които заварихме и които Го
съпътствуваха
от началото на века в разстояние на двадесет и две години докато се отвори Школата, понякога ни разказваха откъслечни епизоди от Неговия личен живот.
Разказваха това, което бяха видя-ли и това бяха техните опитности. Някои разказваха и за рода на Учителя, а някои бяха заварили баща Му дядо поп Константин Дъновски и имаха интересни разговори с него. Но никой не седна да запише тези неща. Защо стана така не знам. Учителят не обичаше да говори за личния си живот и за рода си.
към текста >>
Учителят рядко е говорил за майка си и то само в
тесен
кръг от приятели.
Рождената майка на Учителя е била дъщеря на Йордан хаджи Атанасов. Бил е богат търговец в турско време с българско съзнание и е изпращал на свои разноски деца от народа да се учат в Цариград, а после ги е правил учители и свещеници по българските села. Така е постъпил и с Константин Дъновски, рождения баща на Учителя. Първо го е направил учител в собственото си село, после го е направил свещеник и накрая го е направил зет, като го е оженил за дъщеря си Добра. Майката на Учителя се е наричала Добра.
Учителят рядко е говорил за майка си и то само в
тесен
кръг от приятели.
Аз само веднъж Го чух да казва и с особено чувство да произнася името Добра. А един път както се бяхме събрали около Него, обърна се към Савка Керемидчиева и каза: „Добра, направи това! " Сестрите като чуха това веднага Го поправиха: „Учителю, това е Савка, а не Добра." А Той се усмихна лекичко и каза: „Рекох, това е Добра! " Ние се спогледахме и замълчахме. Някои от нас имаха знанията, а други имаха опитности как стават тези неща.
към текста >>
А един
път
както се бяхме събрали около Него, обърна се към Савка Керемидчиева и каза: „Добра, направи това!
Така е постъпил и с Константин Дъновски, рождения баща на Учителя. Първо го е направил учител в собственото си село, после го е направил свещеник и накрая го е направил зет, като го е оженил за дъщеря си Добра. Майката на Учителя се е наричала Добра. Учителят рядко е говорил за майка си и то само в тесен кръг от приятели. Аз само веднъж Го чух да казва и с особено чувство да произнася името Добра.
А един
път
както се бяхме събрали около Него, обърна се към Савка Керемидчиева и каза: „Добра, направи това!
" Сестрите като чуха това веднага Го поправиха: „Учителю, това е Савка, а не Добра." А Той се усмихна лекичко и каза: „Рекох, това е Добра! " Ние се спогледахме и замълчахме. Някои от нас имаха знанията, а други имаха опитности как стават тези неща. Вероятно Учителят бе допуснал в някои моменти или в един отрязък от време заминалата Му майка да влезе в тялото на Савка, за да може същата тази Добра да се възползва вече за своето духовно усъвършенстване от близостта на Савка, която бе единствено допускана толкова близко до Учителя. А в тялото на нейния рожден син Петър беше вече Божествения Дух и Христовия Дух.
към текста >>
5.
5.51. МАЛКОТО КАНДИЛЦЕ
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Беше отворено едно малко прозорче за Бога, бе дадено едно малко кандилце, бе открит
пътя
за съживяване и възобновяване живота на Братството.
месец април, след заминаването на сестра ми Цветанка. В начало събиранията бяха за помен на сестра ми Цветанка и постепенно се превърнаха в редовни събирания в ден сряда за четене на беседи от Словото на Учителя. Над 200 броя братя и сестри от София и провинцията преминаха за една година през нашите събирания у дома. Брат ми Иван Михайлов през 1972 г. бе взел разрешение от Кючуков, директор на Вероизповеданията, да се събираме у дома.
Беше отворено едно малко прозорче за Бога, бе дадено едно малко кандилце, бе открит
пътя
за съживяване и възобновяване живота на Братството.
До този момент, след процеса 1957/58 г., беше забранено да се събираме. Започнато с няколко души, постепенно броят им растеше и достигна 50-60 редовни посетители. Апартаментът бе твърде тесен за тях. При срещите се работеше както при Учителя - с песни, молитви, беседи и накрая пак молитви и песни. Всички братски празници се празнуваха.
към текста >>
Апартаментът бе твърде
тесен
за тях.
Брат ми Иван Михайлов през 1972 г. бе взел разрешение от Кючуков, директор на Вероизповеданията, да се събираме у дома. Беше отворено едно малко прозорче за Бога, бе дадено едно малко кандилце, бе открит пътя за съживяване и възобновяване живота на Братството. До този момент, след процеса 1957/58 г., беше забранено да се събираме. Започнато с няколко души, постепенно броят им растеше и достигна 50-60 редовни посетители.
Апартаментът бе твърде
тесен
за тях.
При срещите се работеше както при Учителя - с песни, молитви, беседи и накрая пак молитви и песни. Всички братски празници се празнуваха. Разговорите бяха все за Учителя. През 1972 г. месец октомври 29, брат ми си замина.
към текста >>
6.
6.11. Елипсата около котвата
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
11. Елипсата около котвата Влизайки все в по-
тесен
и по-
тесен
контакт с Учителя, чувствах подсъзнателно великия Невидим свят, в който Той живееше.
11. Елипсата около котвата Влизайки все в по-
тесен
и по-
тесен
контакт с Учителя, чувствах подсъзнателно великия Невидим свят, в който Той живееше.
В мен даже имаше моменти, когато избликваше голяма доза от ревност, която най-ярко се изрази в следния случай. Един слънчев ден, връщайки се от университета, видях едно военно лице от висок ранг, което очертаваше фигурата на една елипса около котвата. За мене това не беше само изненада, но почувствах и една голяма болка в сърцето си. Благодарение на своевременната намеса на Учителя, който успя да задържи юздите на моя буен темперамент, повиквайки ме настрана, като ми каза следните думи: „Не бой се, това е човекът, който ще охранява котвата от ударите на външния свят." Тази елипса беше направена също от чимове. Бяха посадени също цветя.
към текста >>
Тази криза се явяваше като следствие на военните репарации, на политическата
безпътица
, вследствие неудачната ориентация в нейната висша политика.
И действително, този човек игра тази роля. Казваше се Любомир Лулчев. Действително опитното поле на Учителя, обществото, общочовешкия миниатюр не трябваше да бъде смущаван от вълните на външния свят, който беше потопен в религиозни догми и суеверия, в областта на научните хипотези и теории и най-сетне - в тинята на обществените предразсъдъци. Международната обстановка, при която бяха поставени народите, се намираше под знака на културните, стопанските и политическите следвоенни противоречия. България в тази международна атмосфера преживяваше дълбока икономическа криза.
Тази криза се явяваше като следствие на военните репарации, на политическата
безпътица
, вследствие неудачната ориентация в нейната висша политика.
При тази неблагоприятна външна и вътрешна политическа и стопанска обстановка, Учителят трябваше да постави здрава броня около Своята школа, за да не бъде смущавана от обществените и политическите противоречия. За Учителя политическите етапи в историята с техните стопански системи представляваха костюми, в които народите се обличат и когато времето ги износи - се заменят с други. Военното лице, което правеше елипсата, беше призвано да бъде връзката между външния свят и Учителя. Учителят беше крайно изискан в своите преценки относно ролите, които имаха да играят различните индивидуалности в Неговото опитно поле. Тази личност, която беше подбрал, имаше известно обществено положение и необходимите съответни качества, за да бъде подобен проводник.
към текста >>
Разбира се, налага се да подчертаем, че извън тези черти, в холеричния темперамент на една такава личност, имаше голяма доза от силно развити лични чувства, които често
пъти
даваха големи поражения при изпълняване задачите, които Учителят му даваше.
За Учителя политическите етапи в историята с техните стопански системи представляваха костюми, в които народите се обличат и когато времето ги износи - се заменят с други. Военното лице, което правеше елипсата, беше призвано да бъде връзката между външния свят и Учителя. Учителят беше крайно изискан в своите преценки относно ролите, които имаха да играят различните индивидуалности в Неговото опитно поле. Тази личност, която беше подбрал, имаше известно обществено положение и необходимите съответни качества, за да бъде подобен проводник. Тази личност се отличаваше със своята крайна честност и безкористие, със своята справедливост, смелост - черти, които бяха изразени върху неговото лице.
Разбира се, налага се да подчертаем, че извън тези черти, в холеричния темперамент на една такава личност, имаше голяма доза от силно развити лични чувства, които често
пъти
даваха големи поражения при изпълняване задачите, които Учителят му даваше.
От друга страна също така причинността беше слабо развита в него и затова понякога му липсваше онази далновидност, за да вижда последствията от дадени прибързани действия. За сметка на това той притежаваше едно от много силните качества: привързаност и безподобна готовност за работа, разбира се това са характерните качества на един войн - да изпълнява винаги волята на големия авторитет. Магичната воля на Учителя - да постави тази характерна индивидуалност в подобна роля - се изрази в следното действие. Учителят в мое присъствие взе неговия нож и го наточи със своя. Това като че ли беше начало на един мълчалив договор.
към текста >>
7.
6.23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Кръстът е символ и
път
, през който минава четвъртото посвещение.
23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието Бялата раса, в края на своето развитие, в периода на Кали Юга, ще мине през Кръста, през който мина и Исус от Назарет.
Кръстът е символ и
път
, през който минава четвъртото посвещение.
През четвъртото посвещение човешката душа минава, за да се справи с едно далечно минало от страна на старозаветната и новозаветната култури. На Кръста Христос предаде един велик урок на християнския свят - как да се справи на първо място със злобата и отмъщението, завещано от Старозаветното съзнание и със съблазните и чувствеността, със съзнанието, с които се бори Новозаветния свят. Това четвърто посвещение ще бъде подготовката, мистичната прелюдия на Новото учение на Учителя, което ще подготви душите от петата раса за посвещението на Възкресението, което ще стане през епохата на Шестата раса. В тази глава ще направим един психологически анализ върху проблема - как светът на съзнанието ще направи връзка със света на подсъзнанието, от една страна и от друга - светът на самосъзнанието със света на свръхсъзнанието. Това се налага, за да ни стане ясно какво съдържание влагаме в тези четири категории понятия.
към текста >>
Сега ще направим анализ на съзнанието и самосъзнанието, а също така ще направим
път
за свързване на съзнанието с Космичното подсъзнание и от друга страна - самосъзнанието с Космичното свръхсъзнание.
Учителят дава следните отрицателни психически процеси при силно развито самосъзнание. Ако към него се прибави чувството на страх, тогава центърът е локализиран зад ушите на човешката глава. Същевременно слабо е развита надеждата, която се развива в задната коронна част от страна на главата, тя дава резултати - песимизмът. При самосъзнанието е развит не само интелектът, но и разсъдъчните способности, които се намират в горната част на челото, а между тях е силно развит центъра на сравнението. При слабо развито милосърдие се явява в резултат силно развит песимизъм - човек изразява най-силно качеството на СПРАВЕДЛИВОСТТА.
Сега ще направим анализ на съзнанието и самосъзнанието, а също така ще направим
път
за свързване на съзнанието с Космичното подсъзнание и от друга страна - самосъзнанието с Космичното свръхсъзнание.
При сегашното развитие, казва Учителят, човек трябва да се стреми към идеите на целокупното човечество, които растат и се развиват при Космичното подсъзнание и свръхсъзнание. Човекът на Космичното съзнание се проявява в цялото човечество, затова всеки трябва да се стреми да обича всички, да обича цялото човечество. За да излезе човечеството в света на съзнанието, което търси Божественото Начало в един култ, в една личност, в една религия, църква или секта, то трябва да направи връзка със света на космичното подсъзнание, което се явява като хранилище на всички душевни сили, на целия психически апарат на човешкото естество. Учителят, който ни разкрива един нов свят, ни дава един нов мироглед, не търпи никакви религиозни заблуждения, никакви сектантски нелепости и отклонения. Особено през 1925 г.
към текста >>
Постепенно този
тесен
функционален паралелизъм ще се засилва чрез различните
пътеки
във всевъзможните области на човешкия прогрес.
Те могат да вдигнат земята с ръката си, защото зад Тях седи нещо още по-мощно, на което Те са служители. Когато Христос слезе на земята, Той остави всичката си Сила и Слава на тия Братя, а Сам слезе като слуга, да покаже на хората как трябва да живеят! " Всички тия огромни знания ще бъдат разкрити в Новата култура на Водолея. Има един паралелизъм между вътрешното саморазкритие на Битието в човешкото съзнание и от друга страна, обективният свят и цялото това саморазкритие се обективизира. Стремежът на съвременния научен свят да проникне в тайните на Космоса е отражение на този голям духовен подем, който се извършва дълбоко в подсъзнанието и свръхсъзнанието на човека.
Постепенно този
тесен
функционален паралелизъм ще се засилва чрез различните
пътеки
във всевъзможните области на човешкия прогрес.
Учителят из основи раздрусва света на религиозното съзнание, което от векове стои в тъмнина. Учителят казва: „Всеки живот, който има известен обект, е ограничен. Обектът е стремеж към нещо материално. Там, дето съществува обект, какъвто и да е, в каквото и направление да е, той спъва човека в разбирането на онази велика Истина, която носи свобода на човешката душа. Христос, когато учил хората да се отрекат от себе си, ето какво Той разбирал - отричане от всички обекти, които спъват твоя живот.
към текста >>
Затова Учителят изтъква че: „Във физическия свят
пътищата
са широки, а в духовния свят
пътищата
са чрезмерно тесни.
Божественото учение не може да бъде обект! То не е учение на обекти. Християнството не е учение на Христа. То е Божествено учение." Ние цитираме тези мисли от Учителя, които откриват онези велики хоризонти, когато човешкото съзнание ще излезе от света на религиозното съзнание и ще влезе да живее в Космичното подсъзнание. Но за този обширен свят се иска дълбоко разбиране, онова Космично прозрение.
Затова Учителят изтъква че: „Във физическия свят
пътищата
са широки, а в духовния свят
пътищата
са чрезмерно тесни.
Всички адепти, всички велики Учители са минали през този тесен път". Животът на Космичното подсъзнание подразбира: „Да имаш онзи велик Божествен живот, да участваш в живота на целия Космос, в живота на всички разумни същества. Това е Божествения живот - да чувстваш радостта и веселието на всичко живо." Много вековни заблуждения трябва да паднат. Те са внушение на теологическите заблуждения, внушение на тълкувателите на Учението на Христа. Например, идеята за разпятието, за която толкова много книги са писани през вековете.
към текста >>
Всички адепти, всички велики Учители са минали през този
тесен
път
".
То не е учение на обекти. Християнството не е учение на Христа. То е Божествено учение." Ние цитираме тези мисли от Учителя, които откриват онези велики хоризонти, когато човешкото съзнание ще излезе от света на религиозното съзнание и ще влезе да живее в Космичното подсъзнание. Но за този обширен свят се иска дълбоко разбиране, онова Космично прозрение. Затова Учителят изтъква че: „Във физическия свят пътищата са широки, а в духовния свят пътищата са чрезмерно тесни.
Всички адепти, всички велики Учители са минали през този
тесен
път
".
Животът на Космичното подсъзнание подразбира: „Да имаш онзи велик Божествен живот, да участваш в живота на целия Космос, в живота на всички разумни същества. Това е Божествения живот - да чувстваш радостта и веселието на всичко живо." Много вековни заблуждения трябва да паднат. Те са внушение на теологическите заблуждения, внушение на тълкувателите на Учението на Христа. Например, идеята за разпятието, за която толкова много книги са писани през вековете. Учителят по този въпрос казва: „Онзи велик Учител на Любовта не може да бъде разпънат.
към текста >>
8.
6.56. ВАЖНИ МОМЕНТИ В СЕЛО МЪРЧАЕВО
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
В кръжока влизаха селяни, изпитани в борбите на живота - хора не толкова с някакво развито религиозно чувство, но волеви натури, които по
пътя
на собствения си опит са дошли в допир с идеите на учението.
56. ВАЖНИ МОМЕНТИ В СЕЛО МЪРЧАЕВО Село Мърчаево е разположено в западните поли на Витоша, от което се открива прекрасен изглед към Пернишката котловина и възвишенията Голо Бърдо. От всички шопски села в околностите на София, то беше едничко, където беше образуван братски кръжок.
В кръжока влизаха селяни, изпитани в борбите на живота - хора не толкова с някакво развито религиозно чувство, но волеви натури, които по
пътя
на собствения си опит са дошли в допир с идеите на учението.
Те бяха хора енергични и трудолюбиви. След бомбардировката на 10.I.1944 г. на следващия ден малка група приятели, заедно с Учителя, се евакуираха в това село. Нашите приятели ни дадоха един топъл славянски прием и ние се приютихме в това малко селце. Понеже лично аз бях почти през всички бомбардировки в София, и когато след всяка бомбардировка се връщах в това село, изпитвах чародейното действие на селската тишина и спокойствие от непоколебимото присъствие и закрила на нашата красива Витоша.
към текста >>
С брат Боян Боев разговарях за първи
път
на един обяд, в
тесен
кръг на Изгрева през 1924 г.
Ще кажа няколко думи за този предан и винаги желан от Учителя ученик. По външен вид брат Боев приличаше на човек от далечния изток. Той имаше среден ръст, с много интересна глава, челото му приличаше на някакъв диамант, върху който каузално - философските центрове блестяха, а под тях центърът на паметта беше развит в най-висша степен. Той представляваше живата архива на Братството. Нямаше случка, нямаше събитие,станало в Братството, или около Учителя, на което той да не знаеше датата и съдържанието.
С брат Боян Боев разговарях за първи
път
на един обяд, в
тесен
кръг на Изгрева през 1924 г.
На този обяд присъстваше и Учителят. След обяда Учителят много тихо ми каза: „Запомни, с този човек ще имаме да вършим много работа за Братството". Той беше завършил естествени науки в Германия. Там се е запознал с антропософа Рудолф Щайнер. Щайнер, с голямата си окултна ерудиция се явява като предвестник на Великото Дело на Учителя.
към текста >>
За Него изворите представляваха някакъв велик символ, символ на всеотдайност, на велика жертва, на любовна щедрост, затова първата Му грижа беше да ги открие, да ги прочисти, да отвори техния
път
, да ги разхубави.
Излишно е да се спирам върху всички тези перипетии на историческите събития, защото има и ще бъде описана много литература по тях. Ще се спра специално на един важен исторически факт, който има значение не само за Братството, не само за българския народ, но и за цялото човечество. Преди да изложа този факт, понеже с него завършваше братската епопея в с. Мърчаево, ще кажа още няколко думи за този красив кът, в който прекарахме около 10 месеца. Както винаги, когато Учителят отиваше в някоя местност - било на планина, било в полето, Той обръщаше особено внимание върху изворите.
За Него изворите представляваха някакъв велик символ, символ на всеотдайност, на велика жертва, на любовна щедрост, затова първата Му грижа беше да ги открие, да ги прочисти, да отвори техния
път
, да ги разхубави.
В двора на брат Темелко Учителят с голяма грижа и особено внимание събра водите от няколко малки незначителни изворчета, на които семейството на брат Темелко не обръщаше внимание, дори не ги и забелязваха. С тях Учителят направи един голям извор и му даде името „Изворът на Доброто". В работата за устройване на този извор вземаха участие много от нашите приятели, които непрекъснато идваха от разни места на България, да видят Учителя и да чуят беседите, които Учителят изнасяше в Мърчаево. Този извор представляваше някаква книга, върху която Учителят непрекъснато пишеше съдбините на човешката история. Всяко донесено камъче от планината от братята и сестрите Учителят го подреждаше около извора, като произнасяше специални формули и извършваше над него известни магически движения, като с това даваше тон и направление чрез своята мощна мисъл на големите световни събития.
към текста >>
Малка красива
пътечка
минаваше край „Извора на Мъдростта", която извеждаше водите към къщата, в която живееше Учителят.
Учителят често държеше беседи и разговори около Извора. Стотици песни, дадени от Учителя, непрестанно се пееха с възторг и вдъхновение около кристалните води на „Извора на Доброто". На източния край на двора Учителят направи друг голям извор, около който също привлече вниманието на братята и сестрите. Този извор Учителят нарече „Изворът на Мъдростта". Около този „Извор на Мъдростта" Учителят също вложи много грижи и старания за неговата украса.
Малка красива
пътечка
минаваше край „Извора на Мъдростта", която извеждаше водите към къщата, в която живееше Учителят.
Преди да отидат на разговор при Учителя, посетителите се отбиваха от тази пътека да измият лицата си и пият малко вода от кристално чистия извор. Така, освежени, те с будно съзнание и радост възприемаха словата и съветите на Учителя. Около „Извора на Доброто" и „Извора на Мъдростта" започнаха за първи път да растат и цъфтят множество разнобагрени цветенца, чиито ухания изпълваха навсякъде въздуха, като че ли за благодарност природата разтвори своите съкровищници за прелести и красота. Тези цветенца бяха любовен дар от Светлите невидими същества, които се трогнаха от вниманието на Учителя, което Той прояви към тези два извора. Цялата красота около изворите се сливаше със звучната песен на изворите.
към текста >>
Преди да отидат на разговор при Учителя, посетителите се отбиваха от тази
пътека
да измият лицата си и пият малко вода от кристално чистия извор.
Стотици песни, дадени от Учителя, непрестанно се пееха с възторг и вдъхновение около кристалните води на „Извора на Доброто". На източния край на двора Учителят направи друг голям извор, около който също привлече вниманието на братята и сестрите. Този извор Учителят нарече „Изворът на Мъдростта". Около този „Извор на Мъдростта" Учителят също вложи много грижи и старания за неговата украса. Малка красива пътечка минаваше край „Извора на Мъдростта", която извеждаше водите към къщата, в която живееше Учителят.
Преди да отидат на разговор при Учителя, посетителите се отбиваха от тази
пътека
да измият лицата си и пият малко вода от кристално чистия извор.
Така, освежени, те с будно съзнание и радост възприемаха словата и съветите на Учителя. Около „Извора на Доброто" и „Извора на Мъдростта" започнаха за първи път да растат и цъфтят множество разнобагрени цветенца, чиито ухания изпълваха навсякъде въздуха, като че ли за благодарност природата разтвори своите съкровищници за прелести и красота. Тези цветенца бяха любовен дар от Светлите невидими същества, които се трогнаха от вниманието на Учителя, което Той прояви към тези два извора. Цялата красота около изворите се сливаше със звучната песен на изворите. В селото водата беше силно варовита - неприятна за пиене и като се разчу за двата извора, всички започнаха да вземат вода за пиене от двата извора, чиято вода беше мека, сладка и много приятна за пиене.
към текста >>
Около „Извора на Доброто" и „Извора на Мъдростта" започнаха за първи
път
да растат и цъфтят множество разнобагрени цветенца, чиито ухания изпълваха навсякъде въздуха, като че ли за благодарност природата разтвори своите съкровищници за прелести и красота.
Този извор Учителят нарече „Изворът на Мъдростта". Около този „Извор на Мъдростта" Учителят също вложи много грижи и старания за неговата украса. Малка красива пътечка минаваше край „Извора на Мъдростта", която извеждаше водите към къщата, в която живееше Учителят. Преди да отидат на разговор при Учителя, посетителите се отбиваха от тази пътека да измият лицата си и пият малко вода от кристално чистия извор. Така, освежени, те с будно съзнание и радост възприемаха словата и съветите на Учителя.
Около „Извора на Доброто" и „Извора на Мъдростта" започнаха за първи
път
да растат и цъфтят множество разнобагрени цветенца, чиито ухания изпълваха навсякъде въздуха, като че ли за благодарност природата разтвори своите съкровищници за прелести и красота.
Тези цветенца бяха любовен дар от Светлите невидими същества, които се трогнаха от вниманието на Учителя, което Той прояви към тези два извора. Цялата красота около изворите се сливаше със звучната песен на изворите. В селото водата беше силно варовита - неприятна за пиене и като се разчу за двата извора, всички започнаха да вземат вода за пиене от двата извора, чиято вода беше мека, сладка и много приятна за пиене. Недалеко от селото, на около 4 км на запад, в село Рударци, в чудно красива магнетична долина извираше голям топъл минерален извор. До идването на Учителя при извора селяните употребяваха водата му само за изпиране на дрехи.
към текста >>
След като чух от Учителя за тайната на квадрата и за разрешението на тази задача с квадрата, аз се сбогувах с Учителя и заслизах надолу, по
пътеките
на Витоша.
Този символ характеризираше цялата вътрешна и външна политическа обстановка, в която се намираше българският народ. Изречената дума -стана реалност. Още на другия ден започна неизбежният завой в политиката на България. Багрянов състави кабинета на 1 юни 1944 г. А сега ще разкажа за една тайна, която съм премълчавал досега.
След като чух от Учителя за тайната на квадрата и за разрешението на тази задача с квадрата, аз се сбогувах с Учителя и заслизах надолу, по
пътеките
на Витоша.
Долу в село Владая ме чакаха няколко човека, за да им съобщя решението на Учителя. Аз трябваше да им го кажа, а те трябваше да отидат и да вземат властта. Докато не стана този интересен момент и докато не се взе решение от Невидимия свят, то Учителят не ми позволи да тръгна. Чак когато се разрешиха нещата, Той ми каза: "Сега иди и им предай решението на Небето". Долу ме чакаха Стоил Стефанов и още един.
към текста >>
9.
6.79. БОРБИ И ИЗПИТАНИЯ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Тази религиозна ярост на един
тесен
и ограничен фанатизъм идваше да постави своите противници в пламъците на кладите.
Тази борба се явява като резултат на тези две течения за надмощие. Така е било и след заминаването на Христа от тялото на Исуса. Лютите борби, които са се явили между апостолите, които са резултат на тези две космични сили, специално са се разразили между последователите на гностицизма и агностицизма. Апостол Павел се явява като представител на вярата, изобщо на религиозния свят; Йоан - любимият ученик на Христа, представител на дълбокия мистицизъм и двамата се обявиха срещу апостол Павел, който се явяваше като представител на езическия свят на гностицизма. Тези борби, тези същите борби се разразиха и по-сетне между отците в непрестанните събори, които ставаха особено в първите векове.
Тази религиозна ярост на един
тесен
и ограничен фанатизъм идваше да постави своите противници в пламъците на кладите.
Христос чрез Своето Слово даде основният тон на учението, което трябваше да бъде предадено на човечеството. Този тон беше подчертан от срещата, която е описана в Писанието между Него и сатаната. Христос се обърна към сатаната и му каза: „Сатана, махни се от мен! " Епохата беше такава, Христос отвори вратата на мистичността, обаче вратата на знанието остана заключена. Този тон, който даде Христос, беше запазен в първите християни и то на Изтока.
към текста >>
Даже до известна степен даде своите отражения и в ортодоксалните християни, докато католицизмът, по
пътя
на схоластиката и инквизицията, постъпваше по старите методи на езическия свят - свят на догматизъм и йерархически деспотизъм.
Христос чрез Своето Слово даде основният тон на учението, което трябваше да бъде предадено на човечеството. Този тон беше подчертан от срещата, която е описана в Писанието между Него и сатаната. Христос се обърна към сатаната и му каза: „Сатана, махни се от мен! " Епохата беше такава, Христос отвори вратата на мистичността, обаче вратата на знанието остана заключена. Този тон, който даде Христос, беше запазен в първите християни и то на Изтока.
Даже до известна степен даде своите отражения и в ортодоксалните християни, докато католицизмът, по
пътя
на схоластиката и инквизицията, постъпваше по старите методи на езическия свят - свят на догматизъм и йерархически деспотизъм.
За тези кървави, фанатични борби, за тези отклонения от чистотата на мистичния свят, която Христос провъзгласи чрез Своя живот и чрез Своето Слово, има много написана литература, заради това няма да отделяме място в настоящото изложение. Ще се спрем специално върху положението на Братството след физическото заминаване на Учителя. На много места вече подчертахме, че обществото около Учителя представлява един миниатюр на цялото човечество. В това общество бяха представени и трите категории сили: представители на лявото посвещение, представители на дясното посвещение или на Бялото братство и най-сетне - представители и на Всемирното братство. Тези три категории сили бяха изразени чрез трите вериги души.
към текста >>
Във втората категория от дясното посвещение слизаха, за да следват
пътя
на усъвършенстване.
Ще се спрем специално върху положението на Братството след физическото заминаване на Учителя. На много места вече подчертахме, че обществото около Учителя представлява един миниатюр на цялото човечество. В това общество бяха представени и трите категории сили: представители на лявото посвещение, представители на дясното посвещение или на Бялото братство и най-сетне - представители и на Всемирното братство. Тези три категории сили бяха изразени чрез трите вериги души. В категорията на лявото посвещение се въплътяваха душите, които идваха на земята за изкупление на своите минали прегрешения.
Във втората категория от дясното посвещение слизаха, за да следват
пътя
на усъвършенстване.
Третата категория души, които бяха представители на Върховното Космично братство, това са душите, които идват да помагат на човечеството. Във веригата на своите прераждания те са се прераждали почти във всички народи. Когато те видят един човек, те винаги виждат в него едно свое минало прераждане, те обичат всичко, защото във всичко виждат себе си, своята душа. В тази трета категория души е пробудено Космичното съзнание, което вижда живота като единство в живота като множество. В предшестващите глави ние се спряхме надълго върху трите вълни на Любовта, Мъдростта и Истината.
към текста >>
Великата формула, която Учителят ми каза тихо на ухото преди своето физическо заминаване, която аз няма да забравя никога, тя имаше точно отношение към тази развръзка: „Доброто да господства над злото, а злото ще прави
пътища
на доброто".
Както Бялата ложа има своите йерархии, тъй също и Лявото посвещение има своите съответни йерархии. Главните йерархии на Лявото посвещение са следните: Луцифер, който представлява инволюционното знание, Велзевул, чиито изразители на земята са дипломацията, папските нунции и пр., изобщо йерархическият ред на клерикализма; Белиал, който се изразява на земята чрез милитаризма и неговите йерархически функционери. И най-сетне, четвъртият - Сатана, или нечестивият, който съчетава всички отрицателни качества, в които е потопено цялото човечество, той разнася клюката, ненавистта, съмнението, подозрението, ревността и користта. Тези четири категории представители на лявото посвещение са господствали и управлявали света от незапомнени времена. Те са използвали светлите енергии на Бялата ложа за свои користни цели, за подтискане народите, да ги държат в тъмнина и заблуждение и по този начин да ги използват за своите цели.
Великата формула, която Учителят ми каза тихо на ухото преди своето физическо заминаване, която аз няма да забравя никога, тя имаше точно отношение към тази развръзка: „Доброто да господства над злото, а злото ще прави
пътища
на доброто".
В Братството и двете ложи се подготвяха за едно генерално сражение, което ще определи съдбата на човечеството за хилядолетия. Тези две сили най-напред бяха представени в братския съвет, после - в цялото братство. Тук е мястото да изтъкна една много силна характерност между двете ложи, която характерност може да я схване само погледът на посветения. И двете ложи си служат с енергиите на колективното, на общото, на народното и на общочовешкото. Разликата е само тази, че Лявото посвещение, по-скоро неговите представители, използват общите енергии за своя лична полза, докато представителите на Бялото братство ги използват за другите.
към текста >>
10.
73. БОЖЕСТВЕНИ СЪСТОЯНИЯ
,
,
ТОМ 5
73. БОЖЕСТВЕНИ СЪСТОЯНИЯ Изпитвах нужда, вътрешна нужда често да общувам с природата, не само поради съветите на Учителя, не само защото благодарение на него се научихме да
пътуваме
и да контактуваме там с планината и чрез природата, но тази вътрешна нужда се продиктуваше, че бях толкова много натоварена с чужди влияния и с чужди настроения както и с противоречията на другите.
73. БОЖЕСТВЕНИ СЪСТОЯНИЯ Изпитвах нужда, вътрешна нужда често да общувам с природата, не само поради съветите на Учителя, не само защото благодарение на него се научихме да
пътуваме
и да контактуваме там с планината и чрез природата, но тази вътрешна нужда се продиктуваше, че бях толкова много натоварена с чужди влияния и с чужди настроения както и с противоречията на другите.
Така или иначе те преминаваха през мен и аз не можех да се справя с тях и не можех да ги избегна. Има моменти човек и да иска не може да избегне срещите си с някои хора и да не се свърже поне малко с техния свят. А светът на всеки един ученик в Школата бе такъв, че или можеш да се удавиш в него ако влезеш, или ще се заглавиш и ще затънеш и няма излизане от там, а при някои случаи можеш да се загубиш и никой нямаше да те открие. Може да се движиш с месеци на Изгрева, а да те няма, защото си потънал и си се загубил в нечий свят. Ето ви една обстановка, която трудно се изнасяше и издържаше.
към текста >>
Нали това бяха трите мига в
пътя
на ученика, да се труди, а като разбере, че чрез труда си работи за общото, той вече започва да работи като минава през страдание, което като го осъзнае, че е за благото на общото ще мине през мъчението и тогава ще влезне в допир със страданието и мъчението, което съществува в света на живата природа на земята.
Усмихнах се и му благодарих. Но как да не излизам от това състояние, когато бях вече излезнала от него много отдавна, а то трая само няколко минути. Означаваше ли това, че трябва да се отправя към него, да го търся и да се доближавам до него. Беше ми даден пример, че то съществува, беше ми някой отворил и открехнал малко прозореца на вътрешният човек у мен. После го затвориха, за да ми дадат стремеж да си го отварям само чрез труд, чрез работа и чрез мъчения.
Нали това бяха трите мига в
пътя
на ученика, да се труди, а като разбере, че чрез труда си работи за общото, той вече започва да работи като минава през страдание, което като го осъзнае, че е за благото на общото ще мине през мъчението и тогава ще влезне в допир със страданието и мъчението, което съществува в света на живата природа на земята.
Целта бе да се пробуди това свръхсъзнание в онези, които минават по този тесен път. Когато човек отиваше при Учителя и биваше приеман на разговор обстановката бе такава, онази вътрешна духовна обстановка бе такава, че независимо в какво състояние да се намира човек тутакси намираше едно вътрешно облекчение, разтоварваше си товара на грижите и те отпадаха пред нозете на Учителя. Това бе първият етап, а вторият започваше от едно преливане от присъствието на Духа в Учителя към самият теб, което те въздигаше до онзи момент, където ще се почувствуваш като душа. А третият етап започва след това, който се заключаваше в това, че на човек не му се става и не му се отива, искаше му се да престои колкото се може по-дълго при Учителя. Така и аз след едно мое посещение се задържах много, а Учителят имаше работа.
към текста >>
Целта бе да се пробуди това свръхсъзнание в онези, които минават по този
тесен
път
.
Но как да не излизам от това състояние, когато бях вече излезнала от него много отдавна, а то трая само няколко минути. Означаваше ли това, че трябва да се отправя към него, да го търся и да се доближавам до него. Беше ми даден пример, че то съществува, беше ми някой отворил и открехнал малко прозореца на вътрешният човек у мен. После го затвориха, за да ми дадат стремеж да си го отварям само чрез труд, чрез работа и чрез мъчения. Нали това бяха трите мига в пътя на ученика, да се труди, а като разбере, че чрез труда си работи за общото, той вече започва да работи като минава през страдание, което като го осъзнае, че е за благото на общото ще мине през мъчението и тогава ще влезне в допир със страданието и мъчението, което съществува в света на живата природа на земята.
Целта бе да се пробуди това свръхсъзнание в онези, които минават по този
тесен
път
.
Когато човек отиваше при Учителя и биваше приеман на разговор обстановката бе такава, онази вътрешна духовна обстановка бе такава, че независимо в какво състояние да се намира човек тутакси намираше едно вътрешно облекчение, разтоварваше си товара на грижите и те отпадаха пред нозете на Учителя. Това бе първият етап, а вторият започваше от едно преливане от присъствието на Духа в Учителя към самият теб, което те въздигаше до онзи момент, където ще се почувствуваш като душа. А третият етап започва след това, който се заключаваше в това, че на човек не му се става и не му се отива, искаше му се да престои колкото се може по-дълго при Учителя. Така и аз след едно мое посещение се задържах много, а Учителят имаше работа. Тогава Учителят протегна ръка към будилника, взе го и премести стрелките на часовника един час напред и ми каза: „Марийке, виж колко е сега часа".
към текста >>
А един
път
влизам в салона на Изгрева и какво да видя - виждам в него възрастният брат Стоицев, а с него и другите възрастни братя, които си бяха разтворили и разперили ръцете в страни, наподобяващи, че са криле на птици и се опитваха да подскачат и да хвръкнат с махане на ръцете си.
Разбрах, че Учителят ми показа, че вече е късно и че времето ми е изтекло отдавна за неговото гостоприемство и че трябва да си тръгвам. Направи го така, че хем да ми каже, че трябва да си тръгвам, че той има работа и хем да не ме обиди, реши да ми посочи, че за всяко нещо си има определено време, както и за всеки човек е строго определено времето му за работа с Учителя. Аз си тръгнах развеселена от този случай. Ние за Учителя бяхме като малки деца и той отделяше много време за нас, за нашето възпитание и обучение. Как ли ни издържа и изтърпя до края на Школата?
А един
път
влизам в салона на Изгрева и какво да видя - виждам в него възрастният брат Стоицев, а с него и другите възрастни братя, които си бяха разтворили и разперили ръцете в страни, наподобяващи, че са криле на птици и се опитваха да подскачат и да хвръкнат с махане на ръцете си.
Техните души се радваха, изпитваха това състояние на небесното блаженство, на хлябът Господен, че тази вътрешна радост ги беше така обзела и предала на цялото им същество едно необикновено състояние на духа. Те подтичваха, правеха по няколко крачки с разперени ръце и подскачаха да политнат така, както прави една малка птичка, на която не са й израснали още крилцата. Те бяха в едно състояние на душите, когато Божественият Дух се доближава до тях и те нямаше по какъв друг начин да изразят в себе си това състояние, освен по този начин. Гледката беше поразителна. Гледаш старци и баби, които се учат да хвърчат, непохватни от възрастта си, но с порив и наплив на сили отвътре, търсещи да излетят навън като птици.
към текста >>
Един
път
виждам Учителят клекнал на поляната на Изгрева и с една тревичка разиграва едно щурче.
Но нямаше приемници за нас, докато ние бяхме техни приемници, ние бяхме ученици на Школата. А ние не дочакахме приемниците. Ние се разминахме с тях или те не дойдоха. А защо това стана така? Вие ще си отговорите след като прочетете всички мои разкази.
Един
път
виждам Учителят клекнал на поляната на Изгрева и с една тревичка разиграва едно щурче.
То не се плаши, ама и то се върти около тревичката, хваща се за нея, после Учителят повдигне тревичката и го разходи леко в кръг, после я вдигне леко във въздуха и отново направи с нея кръг. После щурчето подскочи, скочи на земята и изцвърча по особен начин и играта отново започва по същия начин - щурчето не се плаши, а все повече се импулсира, увлича се и все повече му се играе на тази игра. Учителят се беше така увлякъл в това свое занимание, че друго нищо не го интересуваше, а само увличащата игра с щурчето. А то от време на време като скочеше на земята се обаждаше и изсвирваше нещо за секунди и играта пак започваше. Какви състояния изпитваше това щурче, не зная - но така подскачаше, както онези възрастни братя в салона, но по полета му виждах, че бе в такова състояние, в което и аз бях, когато се бях сляла с природата и с Бога.
към текста >>
11.
27. ПРИ ТОПОЛИТЕ
,
,
ТОМ 6
След няколко дена ние, учителките-приятелки - Буча Бехар, Петра и аз ще
отпътуваме
в дълбоката провинция, гдето ще живеем само със спомена за лятната ваканция прекарана близо до Него.
27. ПРИ ТОПОЛИТЕ Ето още един мил спомен възниква през здрача на миналото в съзнанието ми и осветява бащински любезния образ на Учителя. Краят на една лятна ваканция е.
След няколко дена ние, учителките-приятелки - Буча Бехар, Петра и аз ще
отпътуваме
в дълбоката провинция, гдето ще живеем само със спомена за лятната ваканция прекарана близо до Него.
Ще си спомняме салона, където е изричал мъдри неповторими слова и където е давал хубави мелодични песни, ще си спомним полянката с Паневритмичните упражнения, салона с приятно прекараните обеди, екскурзиите и т.н., и т.н. ... където Неговия лик се откроява всеки ден все по-нов и по-чудноват, и по-лъчезарен. Но Той пожела да прибави още един мил и незабравим спомен за тази ваканция. Ние ще пътуваме за село, а Той трябва да отива на Мусала три дни преди ние да си тръгнем. Така са наредели няколко братя от провинцията.
към текста >>
Ние ще
пътуваме
за село, а Той трябва да отива на Мусала три дни преди ние да си тръгнем.
Краят на една лятна ваканция е. След няколко дена ние, учителките-приятелки - Буча Бехар, Петра и аз ще отпътуваме в дълбоката провинция, гдето ще живеем само със спомена за лятната ваканция прекарана близо до Него. Ще си спомняме салона, където е изричал мъдри неповторими слова и където е давал хубави мелодични песни, ще си спомним полянката с Паневритмичните упражнения, салона с приятно прекараните обеди, екскурзиите и т.н., и т.н. ... където Неговия лик се откроява всеки ден все по-нов и по-чудноват, и по-лъчезарен. Но Той пожела да прибави още един мил и незабравим спомен за тази ваканция.
Ние ще
пътуваме
за село, а Той трябва да отива на Мусала три дни преди ние да си тръгнем.
Така са наредели няколко братя от провинцията. Да заведат Учителя на Мусала, но тайно, никой да не знае, особено сестри, за да не тръгнат след тях и да не ги безпокоят. Искат да си бъдат в тесен кръг, може би, за да Го питат по въпроси лични и по-интимни или по-големи, по-важни, които сестрите не са способни да разберат. Такова беше мнението на някои от старите братя за сестрите. Това са, разбира се, мои предположения.
към текста >>
Искат да си бъдат в
тесен
кръг, може би, за да Го питат по въпроси лични и по-интимни или по-големи, по-важни, които сестрите не са способни да разберат.
... където Неговия лик се откроява всеки ден все по-нов и по-чудноват, и по-лъчезарен. Но Той пожела да прибави още един мил и незабравим спомен за тази ваканция. Ние ще пътуваме за село, а Той трябва да отива на Мусала три дни преди ние да си тръгнем. Така са наредели няколко братя от провинцията. Да заведат Учителя на Мусала, но тайно, никой да не знае, особено сестри, за да не тръгнат след тях и да не ги безпокоят.
Искат да си бъдат в
тесен
кръг, може би, за да Го питат по въпроси лични и по-интимни или по-големи, по-важни, които сестрите не са способни да разберат.
Такова беше мнението на някои от старите братя за сестрите. Това са, разбира се, мои предположения. Аз не знаех защо те желаеха да бъдат сами без сестри. И така, те ще заминат за Мусала, ние трите ще потърсим Учителя след три дни да се сбогуваме и няма да Го намерим. Каква щеше да бъде изненадата и горчивината ни?
към текста >>
Той нарежда друго нещо, което да компенсира загубата: С тях ще
пътува
и един брат от Изгрева, който ни е близък.
Ние винаги на тръгване отивахме да се сбогуваме с Него и Той винаги ни приемаше вътре в стаята си и ни даваше такъв прием, който ни пълнеше и топлеше, и радваше в трудния, самотен и суров живот там на село далеч от Него. Какво биваше този последен прием за нас, това знаехме само ние и Той, който ни го устройваше. И сега трябваше да бъдем лишени от него. Той ще замине в тайно и ние ще бъдем изненадани и наскърбени. Ще ни липсва, много ще ни липсва този последен прием.
Той нарежда друго нещо, което да компенсира загубата: С тях ще
пътува
и един брат от Изгрева, който ни е близък.
Той ме среща вечерта и без, може би, много да мисли, се сбогува с мене и издаде тайната. Утре рано в здрач те ще пътуват с лека кола за Самоков и Мусала. Веднага отивам при Буча и Петра, и Катя Грива, на която палатката беше близо до нашите и с която бяхме близки и им съобщавам. Да отидем вечерта да безпокоим Учителя, да се сбогуваме, но като Той се приготовлява е неудобно, пък и ще издадем брата. И решаваме сутринта рано да излезем 40 вън от Изгрева на шосето', от където ще мине колата, поне да Го изпратим, поне да видим колата.
към текста >>
Утре рано в здрач те ще
пътуват
с лека кола за Самоков и Мусала.
И сега трябваше да бъдем лишени от него. Той ще замине в тайно и ние ще бъдем изненадани и наскърбени. Ще ни липсва, много ще ни липсва този последен прием. Той нарежда друго нещо, което да компенсира загубата: С тях ще пътува и един брат от Изгрева, който ни е близък. Той ме среща вечерта и без, може би, много да мисли, се сбогува с мене и издаде тайната.
Утре рано в здрач те ще
пътуват
с лека кола за Самоков и Мусала.
Веднага отивам при Буча и Петра, и Катя Грива, на която палатката беше близо до нашите и с която бяхме близки и им съобщавам. Да отидем вечерта да безпокоим Учителя, да се сбогуваме, но като Той се приготовлява е неудобно, пък и ще издадем брата. И решаваме сутринта рано да излезем 40 вън от Изгрева на шосето', от където ще мине колата, поне да Го изпратим, поне да видим колата. Така и направихме. Здрач. Само електрическите лампи трептят в далечината.
към текста >>
Колата отфуча и ние се върнахме с песен в душата: „Благодарим, благодарим, и добър
път
, Учителю." С тази песен ние си
отпътувахме
след три дни, не разочаровани и огорчени, но пълни и радостни, както винаги.
Ние се втурнахме без ред. Коя бе първа, коя беше последна, не помня. И безмълвно целунахме топлата, любяща, бащина ръка. Как ни гледаше в здрача не помня. Но ние се стопихме от радост и благодарност.
Колата отфуча и ние се върнахме с песен в душата: „Благодарим, благодарим, и добър
път
, Учителю." С тази песен ние си
отпътувахме
след три дни, не разочаровани и огорчени, но пълни и радостни, както винаги.
С тази песен прекарахме трите месеца до коледната ваканция, които ни деляха от Него. Благодарим! Благодарим!
към текста >>
12.
75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
,
,
ТОМ 6
Затова аз няма да пиша за него само или само за някое друго летуване изцяло и последователно, но като пиша за различни моменти, които са се отпечатали дълбоко и неизлечимо в мен от разните
пътувания
, ще се нарисува картината на нашите летувания на Рила.
ние започнахме да летуваме с Учителя при Седемте рилски езера с палатки. Прекарвахме там по 30-40-50 дни, според това как позволяваше времето. През 1928 г. прекарахме само 12 дни без палатки, край огнищата, защото преди това бяхме на Мусала десет дни и защото още не бяхме екипи-рани добре за по-дълго. Спомените ми от това,първо летуване са поизбелели или са се слели с по-късните.
Затова аз няма да пиша за него само или само за някое друго летуване изцяло и последователно, но като пиша за различни моменти, които са се отпечатали дълбоко и неизлечимо в мен от разните
пътувания
, ще се нарисува картината на нашите летувания на Рила.
На Рила тръгвахме обикновено непосредствено след младежкия събор, след Петровден. Имало ей изключения, когато сме отивали по-рано при хубаво време и за Петровден сме били там. Още песните и вдъхновението не стихнали от събора и Петровден и камионите ни понасят с ново вдъхновение и нова песен по Самоковското шосе в ранни зори. Буйнозелените върхове на Плана, Верила хвърчат край нас или ние край тях. Скоро излизаме на Самоковското шосе, което е право, меко и гладко и в дъното на което се очертава снежна Рила с най-високия си връх Мусала.
към текста >>
Отначало
пътят
върви по течението на една рекичка.
Студеничко ли ле? " „А, отлично, отлично! Снеговете са почти стопени. Само на шестото езеро има още сняг." Тежкият товар се натоварва на конете. Ние метваме по-леки раници на гърбовете си и поемаме нагоре.
Отначало
пътят
върви по течението на една рекичка.
Той е широк коларски път, мек и често пъти прашен. От двете ни страни се издигат първите височини на Рила облечени с високи, стройни борове, треви, цветя, малини, ягоди и гъби, най-различни видове гъби. Въздухът е чист, прозрачен, лек, напоен с боров аромат. Слънцето е топло. Ние сме извън себе си от радост.
към текста >>
Той е широк коларски
път
, мек и често
пъти
прашен.
" „А, отлично, отлично! Снеговете са почти стопени. Само на шестото езеро има още сняг." Тежкият товар се натоварва на конете. Ние метваме по-леки раници на гърбовете си и поемаме нагоре. Отначало пътят върви по течението на една рекичка.
Той е широк коларски
път
, мек и често
пъти
прашен.
От двете ни страни се издигат първите височини на Рила облечени с високи, стройни борове, треви, цветя, малини, ягоди и гъби, най-различни видове гъби. Въздухът е чист, прозрачен, лек, напоен с боров аромат. Слънцето е топло. Ние сме извън себе си от радост. Всеки се усмихва любовно.
към текста >>
Реката бучи и пее край нас, на места пресича
пътя
.
Ние сме извън себе си от радост. Всеки се усмихва любовно. Дирим да зърнем и Учителя и Му благодарим с поглед за тези възможности, които ни създава, да прекараме лятото в най-красивата местност на Рила, най-красивата и в България и в Балканския полуостров. Той върви метнал през рамо бинокъла си и тихичко разговаря с тези, които са край Него. От време-навреме сядаме да почиваме, за да изчакаме всички и пак тръгваме.
Реката бучи и пее край нас, на места пресича
пътя
.
Ние минаваме по дървен мост върху пенестите й води. От Говедарника нагоре пътят започва да става по-стръмен, по-тесен, по-сенчест и по-влажен. Започват да се чувствуват първите признаци на умора. Но ето бистрият, лъкатушен поток на Вада. Той е толкова бистър и примамлив, че ти се иска да се гмурнеш и окъпеш в него или да легнеш по корем и да пиеш зажаднял дълго, дълго, ненаситно.
към текста >>
От Говедарника нагоре
пътят
започва да става по-стръмен, по-
тесен
, по-сенчест и по-влажен.
Дирим да зърнем и Учителя и Му благодарим с поглед за тези възможности, които ни създава, да прекараме лятото в най-красивата местност на Рила, най-красивата и в България и в Балканския полуостров. Той върви метнал през рамо бинокъла си и тихичко разговаря с тези, които са край Него. От време-навреме сядаме да почиваме, за да изчакаме всички и пак тръгваме. Реката бучи и пее край нас, на места пресича пътя. Ние минаваме по дървен мост върху пенестите й води.
От Говедарника нагоре
пътят
започва да става по-стръмен, по-
тесен
, по-сенчест и по-влажен.
Започват да се чувствуват първите признаци на умора. Но ето бистрият, лъкатушен поток на Вада. Той е толкова бистър и примамлив, че ти се иска да се гмурнеш и окъпеш в него или да легнеш по корем и да пиеш зажаднял дълго, дълго, ненаситно. Но ние не правим нито едното, нито другото. Ние сме вече уморени и много сгорещени, а водата е леденостудена - резлива.
към текста >>
Още малко и една тясна
пътечка
край този поток ни извежда на Вада - обширна поляна, ширнала се бледозелена, заляна с мека слънчева светлина..Сякаш израдвана ни посреща с усмивка.
Започват да се чувствуват първите признаци на умора. Но ето бистрият, лъкатушен поток на Вада. Той е толкова бистър и примамлив, че ти се иска да се гмурнеш и окъпеш в него или да легнеш по корем и да пиеш зажаднял дълго, дълго, ненаситно. Но ние не правим нито едното, нито другото. Ние сме вече уморени и много сгорещени, а водата е леденостудена - резлива.
Още малко и една тясна
пътечка
край този поток ни извежда на Вада - обширна поляна, ширнала се бледозелена, заляна с мека слънчева светлина..Сякаш израдвана ни посреща с усмивка.
Радваме се и ние и я приветствуваме. Разполагаме се по меката й трева. Пъргави братя са изпреварили всички ни и наклали огън и ни поднасят горещ ароматен чай от рилската ароматна мащерка. Боже, като в приказките! Пием чай, обядваме и не се сещаме как излита един час.
към текста >>
Стига почивка, че
път
ни чака.
Радваме се и ние и я приветствуваме. Разполагаме се по меката й трева. Пъргави братя са изпреварили всички ни и наклали огън и ни поднасят горещ ароматен чай от рилската ароматна мащерка. Боже, като в приказките! Пием чай, обядваме и не се сещаме как излита един час.
Стига почивка, че
път
ни чака.
Поемаме нагоре по тъмна, вековна, иглолистна гора: борове, елхи, мури, най-различни видове иглолистни дървета. Висят бради по тях от някакви лишеи, висят едри продълговати шишарки. Пътеките цели са покрити със шишарки и по-дебелички и по-тънки, отчупени от бурите, сухи клонки. „Ех, да ни са в София тези дръвца", възкликва някоя сестра-домакиня. Гората свършва.
към текста >>
Пътеките
цели са покрити със шишарки и по-дебелички и по-тънки, отчупени от бурите, сухи клонки.
Боже, като в приказките! Пием чай, обядваме и не се сещаме как излита един час. Стига почивка, че път ни чака. Поемаме нагоре по тъмна, вековна, иглолистна гора: борове, елхи, мури, най-различни видове иглолистни дървета. Висят бради по тях от някакви лишеи, висят едри продълговати шишарки.
Пътеките
цели са покрити със шишарки и по-дебелички и по-тънки, отчупени от бурите, сухи клонки.
„Ех, да ни са в София тези дръвца", възкликва някоя сестра-домакиня. Гората свършва. Ние сядаме пак на една малка слънчева полянка. Свърши се царството на вековната гора. От тук нагоре са клекове и смрики.
към текста >>
Пътеката
се спуща бързо.
Друга: „Наистина, сякаш се сниши височината, така леко я изкачихме". „Аз нали ви казвах, че ще й кажем да се снижи малко", казва отново Учителят радостен и доволен и Той. Слънцето клони да залезе зад високите върхове. Лъхва ни резлив въздух, който иде от езерата. Ние навличаме по-дебели дрехи.
Пътеката
се спуща бързо.
Върховете се приближават. Ето ги Салоните! Ето го Молитвеният връх! Краката ни стъпват по мека, дебела трева, поляната край първото езеро! Първото езеро.
към текста >>
За пръв
път
видяно, то ти вдъхва чувството, че си в храм.
Върховете се приближават. Ето ги Салоните! Ето го Молитвеният връх! Краката ни стъпват по мека, дебела трева, поляната край първото езеро! Първото езеро.
За пръв
път
видяно, то ти вдъхва чувството, че си в храм.
Разляло спокойно синкавите си води във вечерния здрач, заобиколено с меко заоблени върхове облечени в клек, буди желание за молитва. Ти сваляш шапка и потъваш в благодарствена молитва. Въздъхваш и тръгваш нагоре приготвил се за новата красота, за новите чувства и изживявания, които ще бъдат по-силни. Когато пристигаме при Второто езеро, вече почти е тъмно. Нещо грандиозно ни обгръща.
към текста >>
По
пътечката
нагоре се изкачват сенки на изпреварилите братя и сестри.
Цигулка в ранния утринен здрач. Песента „Събуди се, братко мили" обхожда лагера, влиза във всяка палатка и прекъсва сладкия сън. Зов за върха! Скачаш, приготвяш се набързо и тръгваш. И пак тайнственост и мистика.
По
пътечката
нагоре се изкачват сенки на изпреварилите братя и сестри.
Други ни застигат. Всички пристъпват с някакво благоговение тихо, сякаш да не нарушат нещо свещено, някое свещенодействие - приготвяне за посрещане на дневното светило. Клековете и те са тайнствени, а птичките - мълчаливи. Пристигаме тихо и насядваме по големите камъни на върха. Учителят вече отдавна е там на своето място.
към текста >>
Закусваме, преобличаме се в по-леки дрехи и поемаме
пътечката
към Балдер-дару - третото езеро.
Всеки пристъпва бавно и тържествено. Сякаш носи съсъд със скъпоценно съдържание, което се бои да не разлее. Да, това, което видяхме и чухме е скъпоценно съдържание. Ние трябва да го запазим, обработим и приложим. Това ще бъда задачата ни за днес, за утре, за бъдните дни на живота ни.
Закусваме, преобличаме се в по-леки дрехи и поемаме
пътечката
към Балдер-дару - третото езеро.
Картината е живописна. Целият хълм залян с мека слънчева светлина като да е изпъстрен с най-разнообразни цветя. Това са нашите сестри облекли своите бели, розови, жълти, небесни, пъстри рокли. Някои минават по хълма, някои го заобикалят, вървят по ниско и равно. Като го превалиш, зад него е третото езеро със своята зелено кадифена поляна - обширна, чиста, мека, приветлива.
към текста >>
От как са създадени не са видели подобно нещо - 100, 200, 300 души млади, стройни (тук и старите изглеждат млади и стройни), без команди, без насилие, събрани с любов и радост играят някакви плавни, ритмични, красиви упражнения по ритъма на прекрасни мелодии... Какво ли би казал случаен
пътник
, турист, ако би ги видял?
Без даден знак Паневритмията почва. Сладостната мелодия се разлива на вълни, на вълни към езерото, към Харамията. Слуша Харамията. (Учителят го кръсти „Харно ми е") Слушат езерните води. Слушат и гледат туй чудо.
От как са създадени не са видели подобно нещо - 100, 200, 300 души млади, стройни (тук и старите изглеждат млади и стройни), без команди, без насилие, събрани с любов и радост играят някакви плавни, ритмични, красиви упражнения по ритъма на прекрасни мелодии... Какво ли би казал случаен
пътник
, турист, ако би ги видял?
Може бипървият път би помислил, че вижда халюцинация или някакви ундини излезлииз водите на езерото да поиграят на слънце. Аз не зная. Но, ето че не закъсняват да се явят такива пътници. Те спират надалеч и стоят като приковани.Какво мислят, не зная. Погледат, послушат и продължат пътя си.
към текста >>
Може бипървият
път
би помислил, че вижда халюцинация или някакви ундини излезлииз водите на езерото да поиграят на слънце.
Сладостната мелодия се разлива на вълни, на вълни към езерото, към Харамията. Слуша Харамията. (Учителят го кръсти „Харно ми е") Слушат езерните води. Слушат и гледат туй чудо. От как са създадени не са видели подобно нещо - 100, 200, 300 души млади, стройни (тук и старите изглеждат млади и стройни), без команди, без насилие, събрани с любов и радост играят някакви плавни, ритмични, красиви упражнения по ритъма на прекрасни мелодии... Какво ли би казал случаен пътник, турист, ако би ги видял?
Може бипървият
път
би помислил, че вижда халюцинация или някакви ундини излезлииз водите на езерото да поиграят на слънце.
Аз не зная. Но, ето че не закъсняват да се явят такива пътници. Те спират надалеч и стоят като приковани.Какво мислят, не зная. Погледат, послушат и продължат пътя си. Други, любители на красивото, изчакват да свършим Паневритмията и влизат в разговор с нас или с Учителя... ; Понякога там Учителят е държал цели беседи след Паневритмията.
към текста >>
Но, ето че не закъсняват да се явят такива
пътници
.
(Учителят го кръсти „Харно ми е") Слушат езерните води. Слушат и гледат туй чудо. От как са създадени не са видели подобно нещо - 100, 200, 300 души млади, стройни (тук и старите изглеждат млади и стройни), без команди, без насилие, събрани с любов и радост играят някакви плавни, ритмични, красиви упражнения по ритъма на прекрасни мелодии... Какво ли би казал случаен пътник, турист, ако би ги видял? Може бипървият път би помислил, че вижда халюцинация или някакви ундини излезлииз водите на езерото да поиграят на слънце. Аз не зная.
Но, ето че не закъсняват да се явят такива
пътници
.
Те спират надалеч и стоят като приковани.Какво мислят, не зная. Погледат, послушат и продължат пътя си. Други, любители на красивото, изчакват да свършим Паневритмията и влизат в разговор с нас или с Учителя... ; Понякога там Учителят е държал цели беседи след Паневритмията. Всички се разпръсваме. Едни плъпват нагоре към езерата, други се връщат.
към текста >>
Погледат, послушат и продължат
пътя
си.
От как са създадени не са видели подобно нещо - 100, 200, 300 души млади, стройни (тук и старите изглеждат млади и стройни), без команди, без насилие, събрани с любов и радост играят някакви плавни, ритмични, красиви упражнения по ритъма на прекрасни мелодии... Какво ли би казал случаен пътник, турист, ако би ги видял? Може бипървият път би помислил, че вижда халюцинация или някакви ундини излезлииз водите на езерото да поиграят на слънце. Аз не зная. Но, ето че не закъсняват да се явят такива пътници. Те спират надалеч и стоят като приковани.Какво мислят, не зная.
Погледат, послушат и продължат
пътя
си.
Други, любители на красивото, изчакват да свършим Паневритмията и влизат в разговор с нас или с Учителя... ; Понякога там Учителят е държал цели беседи след Паневритмията. Всички се разпръсваме. Едни плъпват нагоре към езерата, други се връщат. Аз обичах да се отбивам на езерото. Навлизах на метър, два навътре по камъните, които стърчат над водата и сядах на някой голям камък, като на малко островче.
към текста >>
" На връщане настигам група братя и сестри, които под ръководството на Учителя оправят една
пътечка
и правят мостче на една вадичка, от едри големи плочи.
Не ти се става. Не ти се отива. Не ти се прекъсва това блажено състояние, в което си се потопил. Що е блаженство? - Да почувствуваш красотата на живота и да се потопиш в нея.
" На връщане настигам група братя и сестри, които под ръководството на Учителя оправят една
пътечка
и правят мостче на една вадичка, от едри големи плочи.
В течение на летата прекарани тук ние оправихме всички пътища и пътечки, направихме мостчета, изчистихме изворчета, направихме чешмички из околността, като започнеш от височината над Вада и хижа Скакавица, та чак до връх Дамга. Навсякъде където стъпеше кракът на Учителя се внасяха подобрения. ЧЕШМИЧКАТА Днес ще направим чешмичката, там на изворчето откъдето си взимах-ле вода досега за пиене и готвене. Веднага след закуска тръгваме. То е близо.
към текста >>
В течение на летата прекарани тук ние оправихме всички
пътища
и
пътечки
, направихме мостчета, изчистихме изворчета, направихме чешмички из околността, като започнеш от височината над Вада и хижа Скакавица, та чак до връх Дамга.
Не ти се отива. Не ти се прекъсва това блажено състояние, в което си се потопил. Що е блаженство? - Да почувствуваш красотата на живота и да се потопиш в нея. " На връщане настигам група братя и сестри, които под ръководството на Учителя оправят една пътечка и правят мостче на една вадичка, от едри големи плочи.
В течение на летата прекарани тук ние оправихме всички
пътища
и
пътечки
, направихме мостчета, изчистихме изворчета, направихме чешмички из околността, като започнеш от височината над Вада и хижа Скакавица, та чак до връх Дамга.
Навсякъде където стъпеше кракът на Учителя се внасяха подобрения. ЧЕШМИЧКАТА Днес ще направим чешмичката, там на изворчето откъдето си взимах-ле вода досега за пиене и готвене. Веднага след закуска тръгваме. То е близо. Учителят с група братя е пристигнал пръв.
към текста >>
Той
напътва
.
Навсякъде където стъпеше кракът на Учителя се внасяха подобрения. ЧЕШМИЧКАТА Днес ще направим чешмичката, там на изворчето откъдето си взимах-ле вода досега за пиене и готвене. Веднага след закуска тръгваме. То е близо. Учителят с група братя е пристигнал пръв.
Той
напътва
.
Братята с кирки и чукове изкопават големи камъни или пренасят, нареждат, чистят, оправят водата, постилат дъното с по-едри плочи. Някои дават идеята да бъдат бели. Учителят се обръща към северозапад, обляга се на бастуна си и мълчаливо се вглежда някъде към височината над третото езеро и пред петото езеро После тръгва. Ние след Него. Боже, сякаш от там, от долу е видял цяла канара от бял, млечен кварц.
към текста >>
Забележителни думи е казал Учителят за този камък: Спиралата символизира
пътя
на еволюцията на човешкия дух стремейки се да организира материята и да я одухотвори, така че човешката душа да направи общение с Бога.
В бъдеще тук ще се шепнат молитви, ще се пеят песни, ще се създават приказки и поеми, ще се изливат Божествени Слова... Нашата чешмичка! Обичната наша чешмичка, станала символ на Божествения живот и Божественото Слово, което се излива през шепата на Божествения Пратеник! Нашата чешмичка, толкова простичка и толкова царствено красива ще пои и възпитава в бъдеще стотиците и хилядите, които ще минават от тук и ще четат думите изчукани на канарата над нея: „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живота отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор! " От бял млечен кварц братята пак под ръководството на Учителя направиха тъй нареченият „охл1ов" на полянката над второто езеро до огнището. Спираловидно и амфитеатрално наредени един до друг почти споени бели камъни, които на върха завършват с един конусовиден камък във вид на охлюв.
Забележителни думи е казал Учителят за този камък: Спиралата символизира
пътя
на еволюцията на човешкия дух стремейки се да организира материята и да я одухотвори, така че човешката душа да направи общение с Бога.
А за върхът на спиралата каза, че е мястото, където човешката душа се въплътява в материята, а пък човешкия дух я организира и одухотворява. Охлювът беше едно украшение на лагера и служеше да сядаме на неговите стъпала за обед. Колко свидно мил ни бе той! Колко свидно мили ни са братята, които с лостове и кирки, с неимоверни гигантски усилия отместваха големите камъни - почти канари, за да очистят мястото за него и поставяха други, за да го направят. Забележителна е снимката направена без негово знание и очакване, на брат Борис Николов, който отмества най-грамадният блок сам.
към текста >>
13.
76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА
,
,
ТОМ 6
След туй продължиха
пътя
си.
Учителят надвесен над нас свети с фенерче, оглежда палатката. До Него брат Борис Николов. Той не чака заповед, покана. Здравите му жилести мишци заработиха. Дигна коловете, оправи палатката, 108 няколко чука и тя се изправи на краката си.
След туй продължиха
пътя
си.
На другия ден разбрахме, че са обиколили целия лагер и поправили всичките съборени палатки. След като се прибрали се изля страшен, пороен дъжд. Ние не заспахме до сутринта. Разговаряхме и се чудехме на грижата и придвидливостта на Учителя, а за ученика не си спомняхме дори. Тогава центърът беше Учителя.
към текста >>
Изредих по няколко
пъти
всички молитви, псалми, формули, стихове от Евангелието, които знаех.
При мене не се приюти никой, защото моята беше незакътана отдолу и цяла наводнена. Аз бях на високо легло. През нощта бурята я раздра на две места и натрупа преспи около леглото ми. За чудо само над леглото ми палатката остана здрава и само то остана сухо. Цяла нощ, разбира се, не спах.
Изредих по няколко
пъти
всички молитви, псалми, формули, стихове от Евангелието, които знаех.
На сутринта бурята затихна. Но беше облачно, мъгливо и студено. Разбрах, че цялата ми палатка от вън е обгърната с преспи сняг. Какво е станало с другите, не знаех. Кой къде е, къде са моите приятелки, не знаех.
към текста >>
Пеем „Баркарола" от Вебер, „И скачам аз" от Учителя, „Светъл лъч от горе слиза", „Весел ден" и т.н.... Лодката тържествено се движи, обхожда няколко
пъти
езерото и спира пред нас.
Слънцето трепти. И душата се радва, радва... А белите палатки накацали околовръст почти по трите бряга на езерото, като чайки, трептят също на слънцето и придават още по-приказен вид на обстановката. Понякога братята поканват Учителя да Го разходят из езерото с лодката. Тогава ние, по-младите сестри, палави и волни, се събираме за миг на брега близо до палатката Му. Следим с радост разходката и пеем.
Пеем „Баркарола" от Вебер, „И скачам аз" от Учителя, „Светъл лъч от горе слиза", „Весел ден" и т.н.... Лодката тържествено се движи, обхожда няколко
пъти
езерото и спира пред нас.
Учителят радостен и доволен поздравява и бързо се скрива в палатката. След малко докато не са се разпръснали изпраща или сам донася някоя голяма кутия шоколадови бонбони или локум - големи локуми, каквито днес няма с лешници и орехи, да почерпи.своите весели и щастливи деца. На връщане от чешмичката, като вървите по тясната пътечка, спрете се за миг, погледнете отсрещния бряг на езерото. Там брегът е нисък, няма 110 наоколо скали и върхове и се открива далечен хоризонт чак до Витоша. В който час от деня минете, този хоризонт ви привлича, омайва, омагьосва със своите нежни, нежни, най-разнообразни краски и тонове... И ти, обърнал се за миг и погледнал на там, спираш се и не можеш да се откъснеш.
към текста >>
На връщане от чешмичката, като вървите по тясната
пътечка
, спрете се за миг, погледнете отсрещния бряг на езерото.
Тогава ние, по-младите сестри, палави и волни, се събираме за миг на брега близо до палатката Му. Следим с радост разходката и пеем. Пеем „Баркарола" от Вебер, „И скачам аз" от Учителя, „Светъл лъч от горе слиза", „Весел ден" и т.н.... Лодката тържествено се движи, обхожда няколко пъти езерото и спира пред нас. Учителят радостен и доволен поздравява и бързо се скрива в палатката. След малко докато не са се разпръснали изпраща или сам донася някоя голяма кутия шоколадови бонбони или локум - големи локуми, каквито днес няма с лешници и орехи, да почерпи.своите весели и щастливи деца.
На връщане от чешмичката, като вървите по тясната
пътечка
, спрете се за миг, погледнете отсрещния бряг на езерото.
Там брегът е нисък, няма 110 наоколо скали и върхове и се открива далечен хоризонт чак до Витоша. В който час от деня минете, този хоризонт ви привлича, омайва, омагьосва със своите нежни, нежни, най-разнообразни краски и тонове... И ти, обърнал се за миг и погледнал на там, спираш се и не можеш да се откъснеш. Ако някой художник-пейзажист иска да рисува нежноцветист хоризонт да дойде тук. А душата на всеки от нас е такъв художник, който се омайваше от този пейзаж, рисуваше го всеки ден най-разнообразен вътре в себе си и тези картини ще ги носи в себе си през вечността. Мисля, че тази картина е нарисувана от нашия добър брат-художник Михаил Влаевски с пастел.
към текста >>
Той е говорил цял ден: говорил е сутринта на върха, говорил е на обед и след обед, говорил е на чешмичката, при някое езеро, където сме били на Паневритмия или на разходка, някъде по
пътя
, или там, където се е работило нещо.
Сядат и сестрите и братята. Мнозина стоят прави наоколо, защото няма място за всички. Малко мълчание, после започват песните: една, две, три... много песни... Вечерите край огнището бяха посветени главно на песните. Понякога, макар и рядко, някои сестри и братя рецитираха свои стихове или четяха свои разкази, приказки... Никакви разговори. Сам Учителят не говореше.
Той е говорил цял ден: говорил е сутринта на върха, говорил е на обед и след обед, говорил е на чешмичката, при някое езеро, където сме били на Паневритмия или на разходка, някъде по
пътя
, или там, където се е работило нещо.
Говорил е край палатката си. И сега мълчи. Вечерите край огнището са свещенодействие. Песните са молитва. Почивките между тях - размишление.
към текста >>
Най-после - „Добрата молитва" или „Отче наш" и всеки се прибира мълком в палатката си за „сладък и спокоен сън", както Той много
пъти
ни пожелаваше.
И сега мълчи. Вечерите край огнището са свещенодействие. Песните са молитва. Почивките между тях - размишление. Дълбоко размишление, което издига и носи душата някъде високо и далеч... дори до Бога.
Най-после - „Добрата молитва" или „Отче наш" и всеки се прибира мълком в палатката си за „сладък и спокоен сън", както Той много
пъти
ни пожелаваше.
И наистина, колко беше сладък и спокоен, окрилен от една безгранична Любов. И какви чудновати и красиви сънища се сънуват там. Ето, например, един: На небесния син купол ярко блестящи златни звезди са събрани в съзвездия, които представляват чертежи, фигури, математически формули, тъй както Учителят ги чертаеше и пишеше на черната дъска в клас. Или пък някоя от дадените от Него формули: „Бог е Л1обов! " „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди" и т.н... И тука е школа.
към текста >>
Да помете всичко по
пътя
си.
Разгневена е природата, мислиш си. Колко е разгневена. Страшен е гневът на природата. Не познавам по-страшен гняв от нейния. Като че ли е решила да те помете.
Да помете всичко по
пътя
си.
Защо ли е тъй разгневена? - Най-после се запитваш. Какво ли съм направил? Какво ли сме направили? Почваш да търсиш и своите, и чуждите грешки и почваш да се молиш и за себе си, и за другите.
към текста >>
То само си носи, определя името, то представлява две отделни езера съединени помежду си с
тесен
и плитък провлак.
Поляната до него е обширна, мека като кадифе и осеяна с безброй дребни, розови карамфилчета, представлява голям двор, в който ние идвахме често да се разхождаме и печем на слънце. Близо е и чешмичката ни. Близо до нея е и четвъртото езеро - Близнаците. Не зная защо Учителят не даде за него санскритско име. Може би, то е, както се казва за децата „дошло е с името си".
То само си носи, определя името, то представлява две отделни езера съединени помежду си с
тесен
и плитък провлак.
Външният близнак е по-широк и открит, разлял водите си между поляната на третото езеро и рида, който се възкачва към петото, то е слънчево и се посещава от любителите на баните и рибарите. Но вътрешният Близнак е нещо съвсем друго. Дълбоко, тъмно и тихо и сякаш страшно, тайнствено. Заобиколено от високи върхове, които са много наблизо и които хвърлят сянка почти през целия ден. От едната страна стърчи Харамията със своите харамии плъзнали по него със сивите си ямурлуци, калпаци и пушки, от другата страна - Езерният връх и между тях двата, високо било, което ги съединява.
към текста >>
Към него мъчно можеш да намериш
пътечката
, то е недостъпно - оградено с големи блокове камъни, изронени от околните върхове.
Но вътрешният Близнак е нещо съвсем друго. Дълбоко, тъмно и тихо и сякаш страшно, тайнствено. Заобиколено от високи върхове, които са много наблизо и които хвърлят сянка почти през целия ден. От едната страна стърчи Харамията със своите харамии плъзнали по него със сивите си ямурлуци, калпаци и пушки, от другата страна - Езерният връх и между тях двата, високо било, което ги съединява. И по склоновете на тези върхове винаги има преспи сняг.
Към него мъчно можеш да намериш
пътечката
, то е недостъпно - оградено с големи блокове камъни, изронени от околните върхове.
И ти скачаш от блок, на блок, ако искаш да навлезеш по-навътре или да го заобиколиш. Колкото отиваш по-навътре, то става по-недостъпно, по-страшно и тайнствено, мистично. И чистота! И тишина! Като във храм!
към текста >>
По ронлива
пътечка
се изкачваме към седмото езеро - главата -Шемхаа.
6 113 почивка, когато правим по-дълги екскурзии. Тук е място само за малка група или за един, двама души за съзерцание. Тук можеш да потънеш в съзерцание с часове и ще се издигне духът ти до шеметни висини. Но сянката прилазя близо до тебе. Ти потръпваш от хлад и прекъсваш съзерцанието.
По ронлива
пътечка
се изкачваме към седмото езеро - главата -Шемхаа.
То е по-малко, по-плитко и по-топло, макар че е на по-голяма височина. Но е открито и цял ден е огрявано от слънцето. От тук се ширва безкрайна поляна.която неусетно води до връх Дамга, от дето се открива хоризонт до Пирин. Пирин се възправя пред тебе снежен и горд със своя Ел-Тепе. Струва ти се, че ако простреш ръка и ще го докоснеш.
към текста >>
Ако се изкачим до Седмото езеро или до Дамка ние няма да се върнем по същия
път
, но ще продължим по тесния ръб между Урдините езера и Чанаците.
Нетленното! Духа на нещата! Красотата на живота! за което другите хора са слепи. А Той ни отвори очите за невидимото, за красивото, за вечното!
Ако се изкачим до Седмото езеро или до Дамка ние няма да се върнем по същия
път
, но ще продължим по тесния ръб между Урдините езера и Чанаците.
Ще посетим нашия специален любим салон - „Салонът на съзерцанието", който надвесва скалите си над двата Чанака или както Учителят ги е прекръстил Езерото на Съзерцанието и Езерото на Чистотата и ще се спуснем надолу през Езерото на Чистотата и ще се върнем на Елбур. Ако пък сме излезли по пътечката към Чистотата, ще се върнем през Седемте езера. Винаги правим кръг. Та за нас ли да разкажа по-рано? Дали за белия едър равнец, който обича да расте по най-чистите скали към езерото на Чистотата, към езерото на Съзерцанието или към Езерния връх и който е толкова лековит.
към текста >>
Ако пък сме излезли по
пътечката
към Чистотата, ще се върнем през Седемте езера.
Красотата на живота! за което другите хора са слепи. А Той ни отвори очите за невидимото, за красивото, за вечното! Ако се изкачим до Седмото езеро или до Дамка ние няма да се върнем по същия път, но ще продължим по тесния ръб между Урдините езера и Чанаците. Ще посетим нашия специален любим салон - „Салонът на съзерцанието", който надвесва скалите си над двата Чанака или както Учителят ги е прекръстил Езерото на Съзерцанието и Езерото на Чистотата и ще се спуснем надолу през Езерото на Чистотата и ще се върнем на Елбур.
Ако пък сме излезли по
пътечката
към Чистотата, ще се върнем през Седемте езера.
Винаги правим кръг. Та за нас ли да разкажа по-рано? Дали за белия едър равнец, който обича да расте по най-чистите скали към езерото на Чистотата, към езерото на Съзерцанието или към Езерния връх и който е толкова лековит. Зъб ли те заболи, Учителят казваше: „Равнец". Корем ли те заболи: „Равнец".
към текста >>
Ти можеш така да се заблудиш и загубиш
пътечката
, по която си тръгнал, да загубиш и другарите си, с които си тръгнал.
Та аз съм пропуснала да разкажа за Езерния връх, който се издига 114 над вътрешния Близнак и от който се виждат всичките седем езера или поетично казано - Седмострунната арфа на Рила, на която свирят или леки зефири, или понякога страшни ветрове и бури. От тук е получил и името си Езерен връх. МЪГЛИТЕ Не съм разказала и за танцуващите мъгли, които като неземни същества размятат нежни бели воали по меките килими на рилските поляни, по синята повърхност на кристалните езера или по белите скалисти върхове и създават все по-нови и по-нови, все по-красиви и по-красиви гледки. То е феерия, за която нямам думи. А понякога когато запристьпват от низините мъгли - тънки, гъсти и непрогледни мъгли и като някакво войнство за миг отвред ни обградят, тогава е страшно и опасно.
Ти можеш така да се заблудиш и загубиш
пътечката
, по която си тръгнал, да загубиш и другарите си, с които си тръгнал.
Тогава само молитвата може да те спаси - сърдечният зов към служителите на Бога, към Разумните същества, обитатели на планината. Те ще изпратят лек ветрец, ще прекратят мъглите в друга посока, над теб ще се ширне синьо небе, а пред теб - заляна в слънчева светлина прекрасната Рила с познатите върхове, езера, поляни и пътечки. Каква радост е тогава! И благодарност! Една вечер край огнището след кратка музикална програма ни заобиколи внезапно такава гъста мъгла.
към текста >>
Те ще изпратят лек ветрец, ще прекратят мъглите в друга посока, над теб ще се ширне синьо небе, а пред теб - заляна в слънчева светлина прекрасната Рила с познатите върхове, езера, поляни и
пътечки
.
МЪГЛИТЕ Не съм разказала и за танцуващите мъгли, които като неземни същества размятат нежни бели воали по меките килими на рилските поляни, по синята повърхност на кристалните езера или по белите скалисти върхове и създават все по-нови и по-нови, все по-красиви и по-красиви гледки. То е феерия, за която нямам думи. А понякога когато запристьпват от низините мъгли - тънки, гъсти и непрогледни мъгли и като някакво войнство за миг отвред ни обградят, тогава е страшно и опасно. Ти можеш така да се заблудиш и загубиш пътечката, по която си тръгнал, да загубиш и другарите си, с които си тръгнал. Тогава само молитвата може да те спаси - сърдечният зов към служителите на Бога, към Разумните същества, обитатели на планината.
Те ще изпратят лек ветрец, ще прекратят мъглите в друга посока, над теб ще се ширне синьо небе, а пред теб - заляна в слънчева светлина прекрасната Рила с познатите върхове, езера, поляни и
пътечки
.
Каква радост е тогава! И благодарност! Една вечер край огнището след кратка музикална програма ни заобиколи внезапно такава гъста мъгла. Ние попяхме, попяхме и млъкнахме. Нещо ни смути пеенето.
към текста >>
Объркахме
пътя
.
Сигурно и у други се е явило това желание, но никой не посмя да се доближи до Него, никой не Го докосна. След няколко минути Той се изправи, стана и каза да направим вечерната молитва. Прибра се в палатката си Той, прибрахме се и ние. Останаха неколцина само край огнището, на които още не им се спеше. Не се мина и един час, още незаспала чувам гласа на брат Димитър Звездински, пристигнал с брат си Милето (Михаил Звездински) от Дупница: „Ах, братя, ах, братя, как се бяхме заблудили в тази мъгла.
Объркахме
пътя
.
Нито се не вижда. Ами сега? На къде? И как да дойдем до тука? А изморени, изпотени, жадни!
към текста >>
Ориентирахме се, взехме една
пътечка
и ето ни тук.
Как да прекараме нощта в тази студена мъгла на открито? Спряхме се и почнахме да се молим, да викаме към Господа и Учителя: „Господи, Господи! Учителю, помогни! " И хоп, мъглата се раздра, пред нас блесна милото огънче в далечината. Ей, това вашето огънче.
Ориентирахме се, взехме една
пътечка
и ето ни тук.
Слава на Господа, слава на Учителя, нашия любим Баща! " Слушам аз разказа му през палатката - тя беше близо до огнището и ми се искаше да излезна и да му разкажа как Учителят се излъчи. Сигурно то е било в онзи момент, когато са Го зовали. Братята, които бяха край огнището му разказаха всичко. „Милият Учител!
към текста >>
115 ИЗЛЕТИТЕ Няма
пътечка
, няма кътче, няма тревичка, няма камъче, което да не познава стъпката Му.
Братята, които бяха край огнището му разказаха всичко. „Милият Учител! Милият Баща. Слава на Господа! " Следваха до безкрай излиянията на нашия добър и винаги вдъхновен брат Димитър Звездински.
115 ИЗЛЕТИТЕ Няма
пътечка
, няма кътче, няма тревичка, няма камъче, което да не познава стъпката Му.
Той навред из околността ни води. Запозна ни, сроди ни с всичко. Върховете станаха наши приятели. Харамията. Този легендарен връх стана наш любимец. Всеки ден по пътечката му нагоре от езерото на Чистотата търчаха младежи, деца и развяваха бели кърпи нагоре.
към текста >>
Всеки ден по
пътечката
му нагоре от езерото на Чистотата търчаха младежи, деца и развяваха бели кърпи нагоре.
115 ИЗЛЕТИТЕ Няма пътечка, няма кътче, няма тревичка, няма камъче, което да не познава стъпката Му. Той навред из околността ни води. Запозна ни, сроди ни с всичко. Върховете станаха наши приятели. Харамията. Този легендарен връх стана наш любимец.
Всеки ден по
пътечката
му нагоре от езерото на Чистотата търчаха младежи, деца и развяваха бели кърпи нагоре.
Даже вечер, намираха се смелчаци, които се изкачваха и от там ни поздравяваха с размахвани запалени фенери. Езерата ни станаха приятелски близки и родни. Ние и сами ходехме край тях, любувахме им се, вдъхновявахме се, пеехме, свирехме, декламирахме, пишехме стихове и поеми, рисувахме край тях. Прекрасни са пейзажите от това време на нашия брат-художник Михаил Влаевски с пастел и на художничката Цветана Симеонова - акварел. И те - езерата ни обикнаха.
към текста >>
Много
пъти
като се върнем на лагера заварваме туристи.
Понякога си взимахме храна и обикаляхме всички по-близки върхове и езера за цял ден. А някога отивахме само за Паневритмия. След нея постоим малко на слънце, попеем, поговори ни Учителят и се връщаме за обед на второто езеро, където ни чака топлото вкусно ядене. Понякога след Паневритмията ни завежда край брега на езерото, наредим се по един събути и по даден знак навлизаме наблизо във водата, измиваме лицето, ръцете и краката си, правим някакви леки упражнения с плиска-не на вода и когато излезем на брега се чувствуваме като младенци. Това сме правили на по-плитките, по-топлите и по-чистите езера - на „Езерото на Чистота", на външния Близнак и на Махабур - петото езеро.
Много
пъти
като се върнем на лагера заварваме туристи.
Ако са някои по-културни и по-любознателни хора и се приближат при нас с въпроси, Учителят влиза в разговор с тях и им обяснява много неща. Те остават доволни, много доволни и усмихнати се сбогуват. Но, не! Той ги нахрани духовно, сега ще ги нахрани и физически. Поканва ги на обед.
към текста >>
14.
33. СТОТЕ ЯЙЦА, ДВАДЕСЕТ ХИЛЯДИ ЛЕВА И ЕДНА ГЛАВА ЛУК
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Габрово ми казаха няколко
пъти
, че е необходимо да заминем за София и че трябва да се направят рентгенови снимки в първостепенната болница Исул.
33. СТОТЕ ЯЙЦА, ДВАДЕСЕТ ХИЛЯДИ ЛЕВА И ЕДНА ГЛАВА ЛУК Беше дошла 1951 година и майка ми заболя. Лекарите от гр.
Габрово ми казаха няколко
пъти
, че е необходимо да заминем за София и че трябва да се направят рентгенови снимки в първостепенната болница Исул.
Но ние отлагахме и я лекувахме по народна медицина и с лекарства. Но тя се влоши и един ден лекарят категорично ни наложи: „Аз заповядвам! Веднага заминавайте! Знам защо не искате да отидете. Заради снахите!.
към текста >>
Домът бе много
тесен
, състоеше се от една стая, антре и кухня.
Едната допълваше другата и като цяло двете бяха пълният завършек на думата „снаха". Решихме да я заведем със самолет. Точно тогава дойде големият ми брат Борис и той тръгна обратно с нас за София. Пристигнахме и аз помолих да ни отведе в ходел, но Борис бе категоричен и ни заведе във вилата на Симеоновското шосе. Малкият ми брат Стефан ни успокояваше, защото аз се притеснявах как ще съжителствувам с Мария.
Домът бе много
тесен
, състоеше се от една стая, антре и кухня.
В стаята имаше пиано, едно малко легло за Мария и масичка. Тя бе три на три метра. Брат ми спеше в едно килерче, а слугинята им Станка спеше на тавана. Мария отиде да спи на тавана и си отстъпи леглото. Беше тясно, а можехме да отидем на Изгрева, където имаше празна стая, кухня и щяхме да се чувствуваме по-добре.
към текста >>
Тя нямаше какво да прави, макар че знаеше, че под кревата има каса със сто яйца, но отиде до Изгрева,
пропътува
три километра пеша до Изгрева и три километра на връщане, за да ми донесе четири яйца.
На другият ден трябваше да приготвя лекарства за болната ми майка, което бе едновременно и нейна храна. Помолих за четири яйца. Отговориха ми, че нямат нито едно яйчице. Стоях изумена, защото под кревата имаше сто яйца купено от брат ми Стефан и бях вече връчила голямата сума пари за издръжка. Понеже на Изгрева имахме яйца в бараката, помолих Станка, тяхната домашна прислужница да отиде и да ги донесе.
Тя нямаше какво да прави, макар че знаеше, че под кревата има каса със сто яйца, но отиде до Изгрева,
пропътува
три километра пеша до Изгрева и три километра на връщане, за да ми донесе четири яйца.
С тях направих лекарството, но болната ми майка не го опита. Извикахме професор да я прегледа вкъщи, след което той нареди да я приемат на лечение в болницата Исул. Като наближи да излиза от болницата, аз съм пред бараката на Изгрева при Боян Боев и гледам Станка, домашната прислужница на Мария застанала пред бараката на артистката Арнаудова, да предава нарежданията на Мария от вилата. Чух много ясно, как Арнаудова каза: „Аз съм наредила, Надка ще й каже". След малко идва Надка и ми съобщава: „На вилата няма място за майка ти, като я изпишат ще я.сложите в кухнята на леглото в бараката".
към текста >>
Но нареждането на Мария мина през четири човека и
пропътува
три километра да стигне до мен.
Като наближи да излиза от болницата, аз съм пред бараката на Изгрева при Боян Боев и гледам Станка, домашната прислужница на Мария застанала пред бараката на артистката Арнаудова, да предава нарежданията на Мария от вилата. Чух много ясно, как Арнаудова каза: „Аз съм наредила, Надка ще й каже". След малко идва Надка и ми съобщава: „На вилата няма място за майка ти, като я изпишат ще я.сложите в кухнята на леглото в бараката". Отговорих: „Този въпрос не го разрешаваш ти". Аз също не го разрешавах, а бях оставила брат ми Борис да го разреши.
Но нареждането на Мария мина през четири човека и
пропътува
три километра да стигне до мен.
Майка ми я изписаха от болницата и я отведоха на вилата на брат ми Борис и се наложи аз да я придружа. На болната ми майка й се даде нещо сготвено с лук, но тя не го опита. Пожела да й направя супа от маслини. Трябваше да ги сваря на супа, но ми трябваше една глава лук, защото аз маслини носех в чантата си. Отвън под стряхата на един пирон висеше цяла плитка лук, за да се суши на слънцето.
към текста >>
На другият ден трябваше да
отпътуваме
.
Аз изтръпнах: „За една главичка лук не ми у удобно да слизам на пазаря. Ако ми дадеш една глава лук, ще ти върна цяла чанта или куфар с лук". Тя кимна с глава: „Така може". И ми донесе една главичка лук. Направих супата, но от нея болната ми майка не пожела да опита.
На другият ден трябваше да
отпътуваме
.
На двора сме и чакам брат ми Николай да дойде с такси. Но таксито се бави. Идва Мария, застава разярена и казва: „Тръгвайте си веднага, понеже ние с Борис ще излезем на разходка". Отговорих й, че с болната не можем да заминем пеш и че чакаме такси. Брат ми Борис беше случайно наблизо и чу целия разговор.
към текста >>
Борис
пътува
с нас до Габрово.
Идва Мария, застава разярена и казва: „Тръгвайте си веднага, понеже ние с Борис ще излезем на разходка". Отговорих й, че с болната не можем да заминем пеш и че чакаме такси. Брат ми Борис беше случайно наблизо и чу целия разговор. Дойде ри мене: „Аз ще дойда в Габрово с вас! " Мария си глътна езика от този обрат на нещата.
Борис
пътува
с нас до Габрово.
От Габрово аз върнах обратно по брат ми Борис цял куфар с лук, за да се разплатя за онази главичка, с която ми услужиха. Касата със сто яйца и сумата от двадесет хиляди лева останаха за тях. Така бяха посрещнати и изпратени от едната снаха, наречена Мария Тодорова. След това тя разказваше, че ние нарочно сме дошли в нейния дом, за да можем да я изгоним от къщата, защото тя си била отстъпила леглото за майка ми и се качила на тавана да спи при слугинята. А слугиня и господарка не могат да спят заедно от памти века.
към текста >>
15.
3. Писма на Учителя Дънов до Елена Казанлъклиева
,
Елена Казанлъклиева
,
ТОМ 7
Зная
пътят
е
тесен
, но е възможен.
Животът тук е кратковременен. Гледайте да добиете това, което не се разваля. Промени, измени, това са обикновени неща за тоя свят. Вие опитвайте това, което е свлекло човека от горе на долу. Обърнете очите си нагоре.
Зная
пътят
е
тесен
, но е възможен.
По него са вървели всички, които са търсили горното Отечество Бащиния Дом. Ваш Верен П.К.Дънов София, 20.III.1915 г. Любезна г-жа Е.Н.Казанлъклиева, Получих вашето писмо. Недоразуменията често трябва да се приемат на радо сърце. Господ често опитва хората и всякога преобръща нещата да работят за добро.
към текста >>
Вий тръгнете на 5-и април за южна България и посетете всички места гдето ви се отваря
пътя
за работа.
По него са вървели всички, които са търсили горното Отечество Бащиния Дом. Ваш Верен П.К.Дънов София, 20.III.1915 г. Любезна г-жа Е.Н.Казанлъклиева, Получих вашето писмо. Недоразуменията често трябва да се приемат на радо сърце. Господ често опитва хората и всякога преобръща нещата да работят за добро.
Вий тръгнете на 5-и април за южна България и посетете всички места гдето ви се отваря
пътя
за работа.
Може да посетите Казанлък, Ст. Загора, Нова Загора, Ямбол, Сливен, Карнобат, Айтос, Бургас, Пловдив и пр. Ако ви се удаде може да посетите и други места. Може да съобразявате и с времето. Господ да благослови.
към текста >>
Моето благословение и благосло- вението на Господа на всичката пълнота на всички, които следват
пътя
Господен.
Ваш Верен П.К.Дънов (Свещеният подпис) Варна, 21.VI.1918 г. Любезна Е. Казанлъклиева, Пристигнахме с Божията сила. Благословен е Господ във всичките свои проявления. Благословен в Своята Милост.
Моето благословение и благосло- вението на Господа на всичката пълнота на всички, които следват
пътя
Господен.
Бъдете бодри, весели и радостни духом. Поздрав на всички по име. Ж.К.В.О. (Жив е Този, Който ви обича) (Свещеният подпис) София, 26.VII. 1918 г. Любезна Е.
към текста >>
Всичко друго само отвлича душата от нейния прав
път
.
Светът е една сцена, гдето се разиграват много трагедии и драми на паднали души. Човешката воля само с ред страдания може да се принуди да не греши и само по тоя начин в човека може да се събуди и повдигне съзнанието. Господ, който е създал тоя свят по своята добра воля Той ще да го и уреди съобразно със своята Мъдрост. Душите се различават според възприятието на Духа. Всеки трябва да се стреми към Herd да Го познава.
Всичко друго само отвлича душата от нейния прав
път
.
Ватев ще ви предаде новия наряд. Освободете стаята в хотел „Лондон“. Повече няма нужда от нея. Вие гледайте да се примирите с вашия Найден. Аз не обичам семейни раздори.
към текста >>
Пътят
, който Господ е начертал в своя промисъл за всяка душа на земята трябва да се изходи, зададените уроци да се научат, поетата работа досвърши.
Това иска Божия Дух. Надявам се да разберете правилно моите думи. Поздрав на всички приятели по име. Ж.К.В.О. (Свещеният подпис) София Любезна Е. Казанлъклиева, Получих писмото ви.
Пътят
, който Господ е начертал в своя промисъл за всяка душа на земята трябва да се изходи, зададените уроци да се научат, поетата работа досвърши.
Всеки трябва усърдно да търси своя път и да пребъдва в него. Лутанието не е наука. Ученика като постъпи в първия клас след като го свърши успешно трябва да продължи да свърши трети, четвърти, пети, шести, седми и тъй нататък. Когато някой направи дългове и ме пита що да прави, казвам му, плати ги. Когато някой е пропуснал училището и ме пита що да правя, казвам му, постъпи да довършиш.
към текста >>
Всеки трябва усърдно да търси своя
път
и да пребъдва в него.
Надявам се да разберете правилно моите думи. Поздрав на всички приятели по име. Ж.К.В.О. (Свещеният подпис) София Любезна Е. Казанлъклиева, Получих писмото ви. Пътят, който Господ е начертал в своя промисъл за всяка душа на земята трябва да се изходи, зададените уроци да се научат, поетата работа досвърши.
Всеки трябва усърдно да търси своя
път
и да пребъдва в него.
Лутанието не е наука. Ученика като постъпи в първия клас след като го свърши успешно трябва да продължи да свърши трети, четвърти, пети, шести, седми и тъй нататък. Когато някой направи дългове и ме пита що да прави, казвам му, плати ги. Когато някой е пропуснал училището и ме пита що да правя, казвам му, постъпи да довършиш. С Найден ако не можете да живеете тогава по добър начин се разделете с негово съгласие.
към текста >>
Всичко в тоя свят си върви по своя определен
път
от Бога.
Изпращам ви една беседа върху надеждата. Препишете си я и прочетете внимателно. Моя поздрав на всички приятели. Ваш Ж.К.В.О. (Жив е Този, Който ви обича) (Свещеният подпис) Любезна Е.Казанлъклиева, Днес получих двете ти писма и колета.
Всичко в тоя свят си върви по своя определен
път
от Бога.
Слизание и възлизание това е терена на пътя. Промените, това са промени на страните на нещата. Промените в топлина и студ е промяна във формата на материята. Когато едно движение по права линия от вън се превърне в движение на частиците от вътре, образува се топлина. Така и хората според движението си или се опознават, или се забравят.
към текста >>
Слизание и възлизание това е терена на
пътя
.
Препишете си я и прочетете внимателно. Моя поздрав на всички приятели. Ваш Ж.К.В.О. (Жив е Този, Който ви обича) (Свещеният подпис) Любезна Е.Казанлъклиева, Днес получих двете ти писма и колета. Всичко в тоя свят си върви по своя определен път от Бога.
Слизание и възлизание това е терена на
пътя
.
Промените, това са промени на страните на нещата. Промените в топлина и студ е промяна във формата на материята. Когато едно движение по права линия от вън се превърне в движение на частиците от вътре, образува се топлина. Така и хората според движението си или се опознават, или се забравят. Когато движението е отвън хората се забравят, кога са отвътре, се запознават.
към текста >>
Ако ми се падне в
пътя
ще посетя пак Варна.
Промените в топлина и студ е промяна във формата на материята. Когато едно движение по права линия от вън се превърне в движение на частиците от вътре, образува се топлина. Така и хората според движението си или се опознават, или се забравят. Когато движението е отвън хората се забравят, кога са отвътре, се запознават. Човека е същество засега променчиво, движи се и от вън, и от вътре.
Ако ми се падне в
пътя
ще посетя пак Варна.
Посещавал съм я по много пъти, но тя си остава се Варна от камъни само за вар. Така и София. Но и тя си остава Мъдрост, знание само за себе си, за своите книжни Богове. Старото вече отлита и Божията Виделина долита до всички, които могат да я възприемат и доловят. Разкрива се Божия свят пред умовете, сърцата и душите на Божиите синове, Божиите деца, Слушатели, верни и избрани.
към текста >>
Посещавал съм я по много
пъти
, но тя си остава се Варна от камъни само за вар.
Когато едно движение по права линия от вън се превърне в движение на частиците от вътре, образува се топлина. Така и хората според движението си или се опознават, или се забравят. Когато движението е отвън хората се забравят, кога са отвътре, се запознават. Човека е същество засега променчиво, движи се и от вън, и от вътре. Ако ми се падне в пътя ще посетя пак Варна.
Посещавал съм я по много
пъти
, но тя си остава се Варна от камъни само за вар.
Така и София. Но и тя си остава Мъдрост, знание само за себе си, за своите книжни Богове. Старото вече отлита и Божията Виделина долита до всички, които могат да я възприемат и доловят. Разкрива се Божия свят пред умовете, сърцата и душите на Божиите синове, Божиите деца, Слушатели, верни и избрани. Вие може да задържите стаята и за следущия месец.
към текста >>
Всяко обезсърчение, колебание в
пътят
не води към добро.
Трудните работи в тоя свят по-лесно се разрешават. Иска се време. Твоя Найден това знае, това прави. Той по душа не е лош, но се влияе. Ти ще гледаш по Бога да разрешиш всичките въпроси.
Всяко обезсърчение, колебание в
пътят
не води към добро.
Живота иде от Бога и той трябва добре да се използува. От Виктория можеш да си препишеш новия наряд за учениците. Щом сте свободни може да тръгнете за Свищов или Лом, или Мездра. Аз кога се върна в София, ще поговорим. Всичко ще се оправи.
към текста >>
Истинския
път
за здравето е непоколебимата светла вяра в Бога.
Сега работете, туряйте здрава основа на Вечната канара Любов, братство, сестринство, единство. Само Божията Любов (Свещеният подпис) София, 4.VI.1923 г. Любезна Елена, Получих писмото ви. На дъщеря ви трябва вяра. Ако се постарае да я придобие всичко може.
Истинския
път
за здравето е непоколебимата светла вяра в Бога.
Не обикновената Вяра. Само по този начин могат да се използуват разумните сили. Трябва нещо чисто свято. Само по тоя начин могат да се постигнат резултати. Използувайте сутринните лъчи на Слънцето.
към текста >>
Бурите, несгодите, тъмните нощи, мракът, недоволството, които по някой
път
нападат човешката душа трябва да се използуват за полезна и добра работа.
Само Божията Любов. (Свещеният подпис) София, 27.I.1925 г. Любезна Елена Казанлъклиева, Получих писмото ви. Ти бъди бодра духом. Изследвай вътрешните състояния на Новия живот.
Бурите, несгодите, тъмните нощи, мракът, недоволството, които по някой
път
нападат човешката душа трябва да се използуват за полезна и добра работа.
Само съвършената Любов е в състояние да отмахне всичките противоречия и да даде мир и вътрешна радост на живота. На Люба й кажи да помни, че Бог не е Бог на мъртвите, но на живите. Когато има мъчнотии, да си спомня и произнася тия думи. Нейните близки засега живеят в сянката на живота, в обятията на религиозния егоизъм, гдето хората боравят само с материалната кръв на Великия Учител на Любовта, а тя да бъде смела в своята душа, да служи на Великата Любов, на великия живот, на необятната Истина и Аз ще си спомня и ще й помогна да познае Истината и Истината ще я направи свободна. Да се учи на търпение, разумност, да отбягва дреболиите, да не очаква много от хората.
към текста >>
Върви по
пътя
славно и неуморно и Бог на Мира ще извърши своето велико дяло.
Съобщенията с другия свят е дяло Благородно. То е само за души възвишени, просветени, въздигнати, пълни с Любов, Мъдрост и Истина. Ти можеш да посетиш Казанлък, а така и Стара Загора и ако ти се удаде може и други места като Сливен, Ямбол, а може и Русе. Духовната ти опитност е добра. Учи се, внимавай, изпълвай се с Дух Святи.
Върви по
пътя
славно и неуморно и Бог на Мира ще извърши своето велико дяло.
Пътя е Мъдрост, Истината е целта. Живота е Любовта. Само Любовта, която дава живот е Божия Любов. (Свещеният подпис) София, 25.V.1925 г. Любезна Елена, Вече са ти предали Моето писмо.
към текста >>
Пътя
е Мъдрост, Истината е целта.
То е само за души възвишени, просветени, въздигнати, пълни с Любов, Мъдрост и Истина. Ти можеш да посетиш Казанлък, а така и Стара Загора и ако ти се удаде може и други места като Сливен, Ямбол, а може и Русе. Духовната ти опитност е добра. Учи се, внимавай, изпълвай се с Дух Святи. Върви по пътя славно и неуморно и Бог на Мира ще извърши своето велико дяло.
Пътя
е Мъдрост, Истината е целта.
Живота е Любовта. Само Любовта, която дава живот е Божия Любов. (Свещеният подпис) София, 25.V.1925 г. Любезна Елена, Вече са ти предали Моето писмо. Всяко нещо на своето време.
към текста >>
16.
24. Общата молитва
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
Само, че на времето дядо Благо е имал доблестта да подчертае и да си признае, че са се самоизбрали, докато тия сега нямат тая доблест, а мислят, че правят велики дела, а
път
те правят най, най-обикновени.
Те на 1.януари 1945 г. се събират 25 човека и си правят един съвет с различни комисии. И почти всички, които са 25 човека си влизат в тези комисии: просветен съвет, финансов съвет, домакински съвет и т.н. Изобщо всички, които са влезнали се самоизбират и си определят ръководство. Това, което казвам е точно така.
Само, че на времето дядо Благо е имал доблестта да подчертае и да си признае, че са се самоизбрали, докато тия сега нямат тая доблест, а мислят, че правят велики дела, а
път
те правят най, най-обикновени.
Искам да кажа, че дядо Благо, неговото така да кажа име, истинското му име по паспорт да се изразя най-разбрано, е Стоян Русев. Дядо Благо е негово прозвище, което той си е сложил сам, когато е създал списанието „Славейче“. На неговите страници той пише свои стихове и целта му е да подпомогне образованието на децата главно. Създадено е за децата. В него той си слага псевдонима „дядо Благо“.
към текста >>
Този момент именно бива оценен от турците съселяни, неговото отношение към Аллах му отваря вратата и те го приемат и от тук насетне той е вече в много
тесен
контакт с тях и няма вече проблеми, всичко тръгва по реда си и той си изкарва учебната година от начало до край безпрепятствено и накрая на годината го изпращат с обич и уважение.
“ Той забелязва: „Ами щом той се моли, ние защо трябва тука да стоим и да си пием ракията? Ами щом той се моли и ние трябва да станем и да се молим заедно с него“. Дядо Благо става и отива при турчина навън също да се моли. Другите турци постояли, постояли, спрели да говорят и да пият и излезли и започнали също да се молят. Когато свършва молитвата на първия турчин и те влезли отново в кръчмата.
Този момент именно бива оценен от турците съселяни, неговото отношение към Аллах му отваря вратата и те го приемат и от тук насетне той е вече в много
тесен
контакт с тях и няма вече проблеми, всичко тръгва по реда си и той си изкарва учебната година от начало до край безпрепятствено и накрая на годината го изпращат с обич и уважение.
Така той спечелил уважението на населението в тоя край, което от начало не искало да го приеме благосклонно.
към текста >>
17.
8. Писма от Боян Боев
,
Любка Хаджиева
,
ТОМ 7
И едночкото му желание е да посочи и на другите красивия
път
, който води в Царството на Вечната радост!
Раят - това е състояние на душата, не място. Тия мигове са предвкусване на Великото, което Бог е приготвил за човека. Всъщност пробудената душа, истински пробудената душа е винаги в едно райско състояние. Той чувствува винаги красотата на Божието присъствие на всъде, той чувствува, че Любовта на Бога прониква на всякъде и че ние сме потопени в нея. И затова той живее във Вечната радост!
И едночкото му желание е да посочи и на другите красивия
път
, който води в Царството на Вечната радост!
Днес Учителя говори в Младежкия клас между другото следното: „Всеки ден известно време да размишляваме за Рая! “ Той каза, че раят е място дето царува Любовта. А Божественият свят е място, дето царува освен Любовта още и Божествената мисъл! Напоследък Учителят каза да общуваме с природата и че това е необходимо за събуждане на божествените сили на душата! И наистина, колко е красиво човек да се сприятели с потоците, реките, цветята, тревите, скалите, небето, облаците, планините, въздуха, светлината, слънцето, звездите!
към текста >>
Тук пък се потвърждава един закон: Че когато човек влезе в Божествения
път
, у него се заражда едно велико желание да учи.
Поздравлява ви целия Изгрев. И всички изгревски треви, цветя и дървета ви пращат своя поздрав и ви казват: „До скоро виждане“. С братски поздрав: Б. Боев Изгрев, 18.XI.1941 г. Любезна сестро, Получих картичката ви и се зарадвах много от нея, понеже тя показва ,че вие имате желание да се занимавате с музика.
Тук пък се потвърждава един закон: Че когато човек влезе в Божествения
път
, у него се заражда едно велико желание да учи.
И вашето желание да учите цигулка показва, че Божественият подтик във вас работи! Говорих с Учителя по това. Изложих му всичко, както ми пишете. Той каза: Вие да решите това, по вътрешно ръководство, по вътрешен глас. А това е красиво.
към текста >>
Пожелавам ви всичко добро: преди всичко растеж и постижения във великия Божествен
път
- в
пътя
на Светлината!
Това състояние наричат космическо съзнание. Без любовта не могат да се добият красотата и свободата. Не можеш да срещнеш един човек и да го обичаш, ако не те е обичал. Ако човек се научи правилно да обича и правилно да люби, той ще се подмлади! “ Поздрав сърдечен от сестри Савка, Еленка Григорова, Стойна, брат Георги Йорданов и всички други.
Пожелавам ви всичко добро: преди всичко растеж и постижения във великия Божествен
път
- в
пътя
на Светлината!
Поздрав до всички братя и сестри! Живота става красив и поетичен когато ценим всички безбройни блага - малки и големи - с които ни е обградил Бог! С братски поздрав: Б. Боев Изгрев, 27.март 1942 г. Любезна сестра Люба Хаджиева, Хиляди поздрави от Изгрева!
към текста >>
Всъщност, природните закони са също божествени, но като се каже „природни закони“ в
тесен
смисъл се разбират повече законите на физическия свят, а под „божествени закони“ се разбират духовните закони.
Прави сте, че сега при тия условия не ви е възможно да бъдете учителка, понеже сте нужни там! Но вие турете тая идея за учителствуването в сърцето си и бъдете с надежда за нейното реализиране! Хранете тая идея в себе си! Щом храните тая идея в себе си с постоянство, то ще се създадат условия за нейното осъществяване! Вие питате в едно от писмата си за значението на следната мисъл: „Ученикът трябва да бъде свързан със законите на живата природа и с божествените закони“.
Всъщност, природните закони са също божествени, но като се каже „природни закони“ в
тесен
смисъл се разбират повече законите на физическия свят, а под „божествени закони“ се разбират духовните закони.
Но не може да се тегли граница между едните и другите, защото идат от един и същ източник. Горната мисъл може да се изясни така: Ученикът трябва да изучава живота, целокупния живот - фактите, силите, законите както на физическия свят, така и на духовните светове и да се съобразява с тях - да не ги нарушава, защото всяко нарушение води към ненужни страдания. Един пример. „Например един основен закон гласи: ти си в хармония с целия всемир и получаваш сили, подкрепа от цялото, когато твоите мисли, чувства и постъпки са в хармония с Божията мисъл, Божиите чувства и Божиите постъпки и имат предвид благото на всички същества, на Цялото, а не само твоето лично благо! “ После питате за значението на думите: „Не лъжи, не съди, не убивай, не прелюбодействай, не кради!
към текста >>
Също така, когато човек забележи някой недостатъци в себе си и казва: „От мене нищо няма да излезе“, той съди Бога в себе си и затова е на крив
път
!
„Например един основен закон гласи: ти си в хармония с целия всемир и получаваш сили, подкрепа от цялото, когато твоите мисли, чувства и постъпки са в хармония с Божията мисъл, Божиите чувства и Божиите постъпки и имат предвид благото на всички същества, на Цялото, а не само твоето лично благо! “ После питате за значението на думите: „Не лъжи, не съди, не убивай, не прелюбодействай, не кради! “ Вие сте права, че тия думи имат не само външно, но и вътрешно значение. Например, когато човек извърши една неправда, едно нарушение и се оправдава в себе си и се извинява чрез външните условия или хвърля вината на другите хора, това е пак лъжа. Или за съденето: Ако човек констатира някой лоши черти у другите и затова понижава тия хора в своето съзнание, той вече ги съди, защото той трябва да има връзка с Бога, който живее в другия и да счита, че същият човек в другия, е Божественото.
Също така, когато човек забележи някой недостатъци в себе си и казва: „От мене нищо няма да излезе“, той съди Бога в себе си и затова е на крив
път
!
За думите: „Не убивай“. Тук не е въпросът само за обикновеното убиване. Например, когато човек има една хубава, божествена мисъл, когато е във възторг от едно божествено чувство и ги отстрани и им изневери, това е пак един вид убийство! Или думите: „Не прелюбодействай“. Когато човек живее за един висок идеал, когато работи за една светла, възвишена цел, когато желае да се изкачи до Светли слънчеви върхове на Духа и показва пътя за там и на другите и когато стъпче тия свои идеали и тръгне по обикновения път на дребнавото и низкото, това е прелюбодейство!
към текста >>
Когато човек живее за един висок идеал, когато работи за една светла, възвишена цел, когато желае да се изкачи до Светли слънчеви върхове на Духа и показва
пътя
за там и на другите и когато стъпче тия свои идеали и тръгне по обикновения
път
на дребнавото и низкото, това е прелюбодейство!
Също така, когато човек забележи някой недостатъци в себе си и казва: „От мене нищо няма да излезе“, той съди Бога в себе си и затова е на крив път! За думите: „Не убивай“. Тук не е въпросът само за обикновеното убиване. Например, когато човек има една хубава, божествена мисъл, когато е във възторг от едно божествено чувство и ги отстрани и им изневери, това е пак един вид убийство! Или думите: „Не прелюбодействай“.
Когато човек живее за един висок идеал, когато работи за една светла, възвишена цел, когато желае да се изкачи до Светли слънчеви върхове на Духа и показва
пътя
за там и на другите и когато стъпче тия свои идеали и тръгне по обикновения
път
на дребнавото и низкото, това е прелюбодейство!
Думите: „Не кради“. Човек трябва да знае, че нищо не е негово, а всичко е само на Бога? И ако той счита, че той сам е собственик на това или онова, той пак върши един вид кражба. И даже дарбите, талантите, които има, ако ги преписва лично на себе си, а не на присъствието на Бога в него, това е пак един вид кражба. Нали помните онова място в Стария Завет, дето се говори за Мойсей, как изкарал вода от една канара за евреите в пустинята и им казал: „Аз ще ви дам вода“, а не прославил Бога, не казал: „Бог направи това“.
към текста >>
Мирът ще дойде не по човешки начин, по божествен начин, по незнайни
пътища
.
На Изгрева има малко хора сега. Вие ми пишете на Изгревския ми адрес, защото постоянно ми препращат писмата по хора. Учителят каза в разговори: „Мирът иде. Представители на шестата раса има между всички народи. В новата епоха шестата раса ще управлява човечеството.
Мирът ще дойде не по човешки начин, по божествен начин, по незнайни
пътища
.
Всички да бъдат спокойни и бодри и да се молят за прекратяването на войната. Бог ще прояви милост към човечеството и ще се съкратят дните на страданията. България сега е в златния век. Светли Братя са дошли отгоре на земята, за да оправят света. След войната иде една светла, красива култура с благоприятни условия за всички.
към текста >>
„Люби, учи, мълчи, прощавай и
пътя
си продължавай.“ „
Пътят
на бъдещето е светъл!
Искам целия ден да върша Твоята Воля и да Ти служа. Ще Ти служа през цялата Вечност! “ Вечер при лягане кажи: „Господи, през време на нощната ми почивка огради ме със Своята светлина и ме пази от всяко зло. Бди над мен и ме закриляй. Аз отивам горе да се уча, да се моля и да работя.“ Тук ще ви изложа някои мисли от Учителя: „Вяра жива, Любов непрестанна, доброта постоянна и Господ ще прати Своето благословение“.
„Люби, учи, мълчи, прощавай и
пътя
си продължавай.“ „
Пътят
на бъдещето е светъл!
“ Пожелавам ви всичко хубаво и светло! Благословението на Бога и Учителя да бъдат с тебе. С братски поздрав: Б. Боев Поздрав от сестра Лиляна Табакова и от брат Кръстю.
към текста >>
18.
9. ЗАДАЧИТЕ ЗА УЧЕНИКА
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Това бяха отливи, които кореспондираха на преминали приливи, това бяха тъмните моменти, сенките, депресиите, от които се излизаше някой
път
по-лесно, друг
път
по-трудно, но разбира се винаги с някаква придобивка.
Но, като казвам, "Поставян" - да не се разбере, че Учителя вършеше това преднамерено, не, в сила, в действие е бил за всекиго закона за причини и последствия, който обуславя развитието на човека и обяснява стремежите, наклонностите, желанията, противоречията му. Когато е било нужно, Учителя хвърляше светлина, да обясни по силата на какви причини, далечни или близки, даден индивид минава едни или други състояния, връзки, проявления. Онова, което създаваше най-големите трудности бе, че ставаше едно постоянно вътрешно оглеждане, при което се откриваха не един недостатък, не една слабост. Тъкмо поле за работа. Трябва ли да назовавам отрицателните състояния, в които съм попаднала в подобни случаи?
Това бяха отливи, които кореспондираха на преминали приливи, това бяха тъмните моменти, сенките, депресиите, от които се излизаше някой
път
по-лесно, друг
път
по-трудно, но разбира се винаги с някаква придобивка.
Различно постъпваше Учителя когато съм отивала при Него в такова състояние, а различно постъпваше и спрямо всеки едного от нас. Към мен не рядко постъпваше така - ще си спомни някоя весела история, ще почне да ми я разказва, и сам Той се смее, смее. Аз, която съм в момента омърлушена, сериозна, мълчаливо се учудвам на тоя маниер на Учителя, даже не намирам достатъчно комизъм, в това което ми разказва. Но Той продължава да разказва и да се смее, докато аз неусетно капитулирам и аз почвам да се смея. Но състоянието ми се трансформира, аз излизам от вътрешния тунел, в който сама не зная, как съм влязла.
към текста >>
Друг
път
взимаше Библията, която винаги бе на масата му и в прочетени на посоки стихове откриваше аналогия на състоянието ми.
Аз, която съм в момента омърлушена, сериозна, мълчаливо се учудвам на тоя маниер на Учителя, даже не намирам достатъчно комизъм, в това което ми разказва. Но Той продължава да разказва и да се смее, докато аз неусетно капитулирам и аз почвам да се смея. Но състоянието ми се трансформира, аз излизам от вътрешния тунел, в който сама не зная, как съм влязла. След няколко такива случаи аз открих, че това е метод. Той вече не го употреби.
Друг
път
взимаше Библията, която винаги бе на масата му и в прочетени на посоки стихове откриваше аналогия на състоянието ми.
Един път при посещение ми казва: "Я ми изпей онази песен" и даде израз на лицето си, че е забравил, че не може да си спомни коя песен иска да чуе. Аз без да мисля казвам: "Нева санзу" ли? " "Ха, ха, нея ми изпей". Аз разбира се не се забавих, изпях му я. Когато останах сама, не можех да не се спра върху тоя случай: питах се, действително ли Учителя е забравил, възможно ли е това за Него или по-скоро направи малък опит да провери възприела ли съм отправената към мен Негова мисъл.
към текста >>
Един
път
при посещение ми казва: "Я ми изпей онази песен" и даде израз на лицето си, че е забравил, че не може да си спомни коя песен иска да чуе.
Но Той продължава да разказва и да се смее, докато аз неусетно капитулирам и аз почвам да се смея. Но състоянието ми се трансформира, аз излизам от вътрешния тунел, в който сама не зная, как съм влязла. След няколко такива случаи аз открих, че това е метод. Той вече не го употреби. Друг път взимаше Библията, която винаги бе на масата му и в прочетени на посоки стихове откриваше аналогия на състоянието ми.
Един
път
при посещение ми казва: "Я ми изпей онази песен" и даде израз на лицето си, че е забравил, че не може да си спомни коя песен иска да чуе.
Аз без да мисля казвам: "Нева санзу" ли? " "Ха, ха, нея ми изпей". Аз разбира се не се забавих, изпях му я. Когато останах сама, не можех да не се спра върху тоя случай: питах се, действително ли Учителя е забравил, възможно ли е това за Него или по-скоро направи малък опит да провери възприела ли съм отправената към мен Негова мисъл. Друг път ми постави следната малка задача: в един студен януарски ден трябваше да обикалям доста из улиците с един хубав, пресен хляб в ръка и да търся подходящ беден човек, на когото да го дам.
към текста >>
Друг
път
ми постави следната малка задача: в един студен януарски ден трябваше да обикалям доста из улиците с един хубав, пресен хляб в ръка и да търся подходящ беден човек, на когото да го дам.
Един път при посещение ми казва: "Я ми изпей онази песен" и даде израз на лицето си, че е забравил, че не може да си спомни коя песен иска да чуе. Аз без да мисля казвам: "Нева санзу" ли? " "Ха, ха, нея ми изпей". Аз разбира се не се забавих, изпях му я. Когато останах сама, не можех да не се спра върху тоя случай: питах се, действително ли Учителя е забравил, възможно ли е това за Него или по-скоро направи малък опит да провери възприела ли съм отправената към мен Негова мисъл.
Друг
път
ми постави следната малка задача: в един студен януарски ден трябваше да обикалям доста из улиците с един хубав, пресен хляб в ръка и да търся подходящ беден човек, на когото да го дам.
Човекът трябваше да ми допадне що-годе, да ми хареса. Но имаше случаи при някои състояния на депресия, Той да мълчи - видимо не взима участие, като че не се интересува. Той знаеше как ще се развие процеса и изчакваше, затуй пък когато се отърсвах от това състояние, беше тъй благ, внимателен. В два случая ми е подсказвал, тъй да се каже, единия когато ми предстоеше анкета. Аз бях тревожна, не знаех точно как трябва да отговарям по повод обвиненията, по-скоро направени във форма на донос пък и не знаех какви въпроси ще ми бъдат поставени.
към текста >>
Колко материал за мислене ми дадоха тези две мисли, колко
пъти
по-кьсно проверих правотата им.
"Тогава защо не ми казахте, защо не ме предупредихте? ", последва моя въпрос. "Ха, че как ще те лиша от една опитност? ", и продължи "всякога, когато една жена застане между двама мъже или обратно - един мъж застане между две жени, конфликта е неминуем, закона е такъв. Същото отношение важи и за планетите, и там има мъжки и женски планети".
Колко материал за мислене ми дадоха тези две мисли, колко
пъти
по-кьсно проверих правотата им.
Но от опитността си взех поука, за да не я повторя повече. Но да разбереш след подобни случаи какво ти не достига, как да си помогнеш, да добиеш що-годе представа за нравствената си сила и издръжливост, да разбереш действието на един или друг закон, малко ли е това? Колко промени претърпяха много от понятията, с които оперирах, колко схващания се измениха! У мене ставаше едно постоянно пренареждане, сортиране, отхвърляне, нововъведение, градеше се бавно, много бавно човека, градеше се и мирогледа ми. Аз отнасях до Учителя само онези въпроси, по които бях мислила и не бях дошла до никъде.
към текста >>
Друг
път
не отговаряше на даден въпрос в момента и след много време най-неочаквано ще заговори, ще отговори.
Колко промени претърпяха много от понятията, с които оперирах, колко схващания се измениха! У мене ставаше едно постоянно пренареждане, сортиране, отхвърляне, нововъведение, градеше се бавно, много бавно човека, градеше се и мирогледа ми. Аз отнасях до Учителя само онези въпроси, по които бях мислила и не бях дошла до никъде. Не на всички Той даваше отговор, осветление, а понякога се случваше да отида при Него с един неясен въпрос, а да изляза с повече неясни. Всъщност, само видимо бе така.
Друг
път
не отговаряше на даден въпрос в момента и след много време най-неочаквано ще заговори, ще отговори.
Не веднъж се случваше да изнесе някои факти, да засегне някои въпроси, които ние в тесен кръг сме споделили помежду си, без да сме ги отнесли до Него.
към текста >>
Не веднъж се случваше да изнесе някои факти, да засегне някои въпроси, които ние в
тесен
кръг сме споделили помежду си, без да сме ги отнесли до Него.
У мене ставаше едно постоянно пренареждане, сортиране, отхвърляне, нововъведение, градеше се бавно, много бавно човека, градеше се и мирогледа ми. Аз отнасях до Учителя само онези въпроси, по които бях мислила и не бях дошла до никъде. Не на всички Той даваше отговор, осветление, а понякога се случваше да отида при Него с един неясен въпрос, а да изляза с повече неясни. Всъщност, само видимо бе така. Друг път не отговаряше на даден въпрос в момента и след много време най-неочаквано ще заговори, ще отговори.
Не веднъж се случваше да изнесе някои факти, да засегне някои въпроси, които ние в
тесен
кръг сме споделили помежду си, без да сме ги отнесли до Него.
към текста >>
19.
76. НА РИЛА ПРЕЗ 1949-ТОТО ЛЯТО
,
,
ТОМ 8
Познат
път
!
Белите знамена се развяха по върховете й и я направиха по-примамлива и обична. Загледана в грамадния масив, отнесена в спомени, аз се изненадах, когато дробовете ми се разшириха. Те първи почувствуваха рилския въздух, поеха го и предадоха разположението си и на мен. Аз се усмихнах. Усмихнах се на Рила, между масивните ребра на която се движеше вече нашата кола.
Познат
път
!
Познати гори и води! И красиви, красиви! боровете, разперили клони, приютяват под крилата си малки храсти, приютяват треви и цветя, приютяват ягоди и малини и бдят над пътища и пътеки, и пътници по тях. Реката шуми, танцува водата върху камъни и скали, и отбягва и се укрива в боровата гора. Сребърни ленти пробягват по пъргавия й стан и играят със слънчевите лъчи.
към текста >>
боровете, разперили клони, приютяват под крилата си малки храсти, приютяват треви и цветя, приютяват ягоди и малини и бдят над
пътища
и
пътеки
, и
пътници
по тях.
Аз се усмихнах. Усмихнах се на Рила, между масивните ребра на която се движеше вече нашата кола. Познат път! Познати гори и води! И красиви, красиви!
боровете, разперили клони, приютяват под крилата си малки храсти, приютяват треви и цветя, приютяват ягоди и малини и бдят над
пътища
и
пътеки
, и
пътници
по тях.
Реката шуми, танцува водата върху камъни и скали, и отбягва и се укрива в боровата гора. Сребърни ленти пробягват по пъргавия й стан и играят със слънчевите лъчи. Ние починахме на Вада. Хубавата полянка ни предложи мекия си губер, и ние не отказахме любезната покана, пихме чай и продължихме пак. Една вековна борова гора ни преведе току над надвисналите си клони, върху проснати над почвата корени и много листа.
към текста >>
Ние вече отминахме наклона, където човек отпочива вървейки и ние сме на тясната
пътека
, която се провира между клек и която скоро ще се простре край първото от седемте рилски езера.
Хубавата полянка ни предложи мекия си губер, и ние не отказахме любезната покана, пихме чай и продължихме пак. Една вековна борова гора ни преведе току над надвисналите си клони, върху проснати над почвата корени и много листа. Още малко. Боровите дървета се сменят вече с клек, който обхваща пояса до нашия бивак, от където нагоре е преметнат най-богатият губер на Рила - тучните й пасища. Ние вече отминахме височината над боровата гора.
Ние вече отминахме наклона, където човек отпочива вървейки и ние сме на тясната
пътека
, която се провира между клек и която скоро ще се простре край първото от седемте рилски езера.
Едно мъничко теленце се спря срещу нас. То ни загледа с влажните си очи и се зачуди как ще се размине с нас по този тесен път. Ние му се усмихнахме като на дете и го побутнахме. Кои ние? Групата, в голямата си част е вече горе.
към текста >>
То ни загледа с влажните си очи и се зачуди как ще се размине с нас по този
тесен
път
.
Още малко. Боровите дървета се сменят вече с клек, който обхваща пояса до нашия бивак, от където нагоре е преметнат най-богатият губер на Рила - тучните й пасища. Ние вече отминахме височината над боровата гора. Ние вече отминахме наклона, където човек отпочива вървейки и ние сме на тясната пътека, която се провира между клек и която скоро ще се простре край първото от седемте рилски езера. Едно мъничко теленце се спря срещу нас.
То ни загледа с влажните си очи и се зачуди как ще се размине с нас по този
тесен
път
.
Ние му се усмихнахме като на дете и го побутнахме. Кои ние? Групата, в голямата си част е вече горе. Една малка част се вижда, че пристига в този момент. Ние, това съм аз и моята сестра, и още една сестра, която току-що настигнахме.
към текста >>
Но милата сестра успя да я отстрани и ние се намерихме на открит
път
, откъдето се откри и нашата цел.
Една крава се отправи насреща ни. Майка ли е тя на теленцето? - Кой знае? Но тя не гледа както теленцето учудено. Тя гледа изпитателно и извитите й рога застрашават.
Но милата сестра успя да я отстрани и ние се намерихме на открит
път
, откъдето се откри и нашата цел.
Палатките привлякоха погледа. Посрещаните още пееха. Езерото се вълнуваше. Ние пристъпвахме полека, полека, защото силите се бяха изчерпали, защото - нямаше защо да бързаме. Хубавото беше хубаво.
към текста >>
Полека пристъпвах от камък на камък, оглеждах и милвах аз всичко с очи -
пътеката
тясна, проправена с обич от всичките мили тук братя, сестри. 2.
Те чакат нас. Скалата голяма, притихнала, няма, учудва се много на всичко това, което тя вижда, което тук става на нейната здрава, корава снага. Тя посреща първите, бързоходците от нашата група. Тя посреща следните. И още се .мяркат по нея хора, които пък чакат да посрещнат нас. 1.
Полека пристъпвах от камък на камък, оглеждах и милвах аз всичко с очи -
пътеката
тясна, проправена с обич от всичките мили тук братя, сестри. 2.
Учителят благи и Той тук при тях е, по цял ден работи, по цял ден твори и радва очите на всичките тука, и радва сърцата, окриля ги Той. 3. Отломките стават по-леки, без тежест, редим ги грижливо, запълняме с пръст, да могат конете по-леко да качват тоз стръмен и труден, невъзможен път. 4. Без техните сили не можем ний тука, без техните сили не можем храна, не можем изнесе завивките топли, сънят ни които превръщат в мечта. 5. Проправен е пътят и кончета носят храна и завивки, и хора дори -по-възрастни, слаби или пък децата, които са близо, тъй близо при нас. 6. Очите ми гледат и милват тук всичко познато и мило, преценно за мен, и спомени живи, красиви картини вълнуващи, силни и пълни със чар. 7.
към текста >>
Отломките стават по-леки, без тежест, редим ги грижливо, запълняме с пръст, да могат конете по-леко да качват тоз стръмен и труден, невъзможен
път
. 4.
Тя посреща първите, бързоходците от нашата група. Тя посреща следните. И още се .мяркат по нея хора, които пък чакат да посрещнат нас. 1. Полека пристъпвах от камък на камък, оглеждах и милвах аз всичко с очи -пътеката тясна, проправена с обич от всичките мили тук братя, сестри. 2. Учителят благи и Той тук при тях е, по цял ден работи, по цял ден твори и радва очите на всичките тука, и радва сърцата, окриля ги Той. 3.
Отломките стават по-леки, без тежест, редим ги грижливо, запълняме с пръст, да могат конете по-леко да качват тоз стръмен и труден, невъзможен
път
. 4.
Без техните сили не можем ний тука, без техните сили не можем храна, не можем изнесе завивките топли, сънят ни които превръщат в мечта. 5. Проправен е пътят и кончета носят храна и завивки, и хора дори -по-възрастни, слаби или пък децата, които са близо, тъй близо при нас. 6. Очите ми гледат и милват тук всичко познато и мило, преценно за мен, и спомени живи, красиви картини вълнуващи, силни и пълни със чар. 7. Очите ми гледат, краката пристъпват полека, полека по скъпия път; сърцето пулсира, вълнува се, бие, а хората чакат там горе с Любов. 8. С Христинка се първо ръкувах любезно, за мен непозната, но нежна сестра, която с усмивка тъй блага погледна, че бликнаха сълзи, не могат да спрат. 9.
към текста >>
Проправен е
пътят
и кончета носят храна и завивки, и хора дори -по-възрастни, слаби или пък децата, които са близо, тъй близо при нас. 6.
И още се .мяркат по нея хора, които пък чакат да посрещнат нас. 1. Полека пристъпвах от камък на камък, оглеждах и милвах аз всичко с очи -пътеката тясна, проправена с обич от всичките мили тук братя, сестри. 2. Учителят благи и Той тук при тях е, по цял ден работи, по цял ден твори и радва очите на всичките тука, и радва сърцата, окриля ги Той. 3. Отломките стават по-леки, без тежест, редим ги грижливо, запълняме с пръст, да могат конете по-леко да качват тоз стръмен и труден, невъзможен път. 4. Без техните сили не можем ний тука, без техните сили не можем храна, не можем изнесе завивките топли, сънят ни които превръщат в мечта. 5.
Проправен е
пътят
и кончета носят храна и завивки, и хора дори -по-възрастни, слаби или пък децата, които са близо, тъй близо при нас. 6.
Очите ми гледат и милват тук всичко познато и мило, преценно за мен, и спомени живи, красиви картини вълнуващи, силни и пълни със чар. 7. Очите ми гледат, краката пристъпват полека, полека по скъпия път; сърцето пулсира, вълнува се, бие, а хората чакат там горе с Любов. 8. С Христинка се първо ръкувах любезно, за мен непозната, но нежна сестра, която с усмивка тъй блага погледна, че бликнаха сълзи, не могат да спрат. 9. Подаде ми после брат Стефан ръката бе тръгнал за в помощ на следния брат, тъй морен и който не можеше никак с товарът си тежък да дойде до тук. 10. А тук на скалата сестра Славка чака.
към текста >>
Очите ми гледат, краката пристъпват полека, полека по скъпия
път
; сърцето пулсира, вълнува се, бие, а хората чакат там горе с Любов. 8.
Учителят благи и Той тук при тях е, по цял ден работи, по цял ден твори и радва очите на всичките тука, и радва сърцата, окриля ги Той. 3. Отломките стават по-леки, без тежест, редим ги грижливо, запълняме с пръст, да могат конете по-леко да качват тоз стръмен и труден, невъзможен път. 4. Без техните сили не можем ний тука, без техните сили не можем храна, не можем изнесе завивките топли, сънят ни които превръщат в мечта. 5. Проправен е пътят и кончета носят храна и завивки, и хора дори -по-възрастни, слаби или пък децата, които са близо, тъй близо при нас. 6. Очите ми гледат и милват тук всичко познато и мило, преценно за мен, и спомени живи, красиви картини вълнуващи, силни и пълни със чар. 7.
Очите ми гледат, краката пристъпват полека, полека по скъпия
път
; сърцето пулсира, вълнува се, бие, а хората чакат там горе с Любов. 8.
С Христинка се първо ръкувах любезно, за мен непозната, но нежна сестра, която с усмивка тъй блага погледна, че бликнаха сълзи, не могат да спрат. 9. Подаде ми после брат Стефан ръката бе тръгнал за в помощ на следния брат, тъй морен и който не можеше никак с товарът си тежък да дойде до тук. 10. А тук на скалата сестра Славка чака. Посрещна ни мило и радостно тя. Сърдечно ръката подаде Мария, Катя ми махна с ръка отдалеч. 11.Любов!
към текста >>
20.
31. УСТРОЙСТВО НА ЛАГЕРА НА РИЛА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
се направи тази
пътека
до това място, до палатката.
И ако иска нещо, даде знак, дотърчи някоя от нас да Му услужи. Или пък нещо да иска да каже. Така че, ние си останахме на тази поляна и тогава ни беше това огнище. В.К.: След това се правят тия 72 стъпала. Е.А.: Когато Учителят не беше добре -1936 год.
се направи тази
пътека
до това място, до палатката.
А пък то си е за горе, за горната палатка. Виж, то беше много стръмно място. Нали така беше склона. Не за Харамията, за палатката Му говоря. А за Харамията се правиха преди това.
към текста >>
Един
път
с Учителя сме минавали оттам.
В.К.: Сега вие сте правили и Паневритмия точно под Харамията. Е.А.: Да, на „Езерото на Чистотата". В.К.: Качвали ли сте се горе на Харамията? Учителят позволяваше ли? Е.А.: Качвали сме се.
Един
път
с Учителя сме минавали оттам.
Даже има едно място, което Той много го препоръча. В.К.: На Харамията? Е.А.: Не, на самия връх. Като се изкачиш така, без да се качиш горе на Харамията, минаваш така пряко нагоре, за да отидеш към тази височината, която е над езерото „Вътрешния близнак". Но преди да се навеждаш надолу има една полянка много хубавичка, разположена с камъни.
към текста >>
Не се свивахме, а почваме по-
тесен
и все се разширявахме, и все се разширявахме.
В.К.: За „Бъбрека"? Е.А.: За „Бъбрека". В.К.: Там сте правили Паневритмия на тази голяма поляна. Е.А.: Да, знаеш ли какво ставаше винаги? Винаги разширявахме кръга на Паневритмията.
Не се свивахме, а почваме по-
тесен
и все се разширявахме, и все се разширявахме.
Винаги когато сме играли на нея поляна. Може би защото е просторно и голямо и така всеки естествено иска повечко пространство. В.К.: След това какво правехте след свършването на Паневритмията на „Бъбрека", отивахте ли на някъде? Там казват че отпред и отстрани имало една скала. Да сте се качили там?
към текста >>
Един
път
-1935 год.
Може би защото е просторно и голямо и така всеки естествено иска повечко пространство. В.К.: След това какво правехте след свършването на Паневритмията на „Бъбрека", отивахте ли на някъде? Там казват че отпред и отстрани имало една скала. Да сте се качили там? Е.А.: Не, ходили са частно горе там.
Един
път
-1935 год.
ли беше, не мога да кажа годината бяхме отишли така над „Бъбрека". И почнахме, и ще слизаме, но ще слизаме не по този път дето е чешмата, има една чешма в него, ами през четвъртото езеро ще слизаме, оттам. И като минавахме така покрай езерото, за да дойдем до пътеката, която слиза от петото езеро надолу, някой се провикна и се чу много хубаво ехо. И един се обади, друг се обади. Почнаха да викат с тонове „до", „ре", „ми" и ехото се обаждаше.
към текста >>
И почнахме, и ще слизаме, но ще слизаме не по този
път
дето е чешмата, има една чешма в него, ами през четвъртото езеро ще слизаме, оттам.
Там казват че отпред и отстрани имало една скала. Да сте се качили там? Е.А.: Не, ходили са частно горе там. Един път -1935 год. ли беше, не мога да кажа годината бяхме отишли така над „Бъбрека".
И почнахме, и ще слизаме, но ще слизаме не по този
път
дето е чешмата, има една чешма в него, ами през четвъртото езеро ще слизаме, оттам.
И като минавахме така покрай езерото, за да дойдем до пътеката, която слиза от петото езеро надолу, някой се провикна и се чу много хубаво ехо. И един се обади, друг се обади. Почнаха да викат с тонове „до", „ре", „ми" и ехото се обаждаше. И се създаде едно много весело разположение. И тогава седнахме пак така на това място и тогава Учителят даде тази песен „Весел бъди, бодър стани".
към текста >>
И като минавахме така покрай езерото, за да дойдем до
пътеката
, която слиза от петото езеро надолу, някой се провикна и се чу много хубаво ехо.
Да сте се качили там? Е.А.: Не, ходили са частно горе там. Един път -1935 год. ли беше, не мога да кажа годината бяхме отишли така над „Бъбрека". И почнахме, и ще слизаме, но ще слизаме не по този път дето е чешмата, има една чешма в него, ами през четвъртото езеро ще слизаме, оттам.
И като минавахме така покрай езерото, за да дойдем до
пътеката
, която слиза от петото езеро надолу, някой се провикна и се чу много хубаво ехо.
И един се обади, друг се обади. Почнаха да викат с тонове „до", „ре", „ми" и ехото се обаждаше. И се създаде едно много весело разположение. И тогава седнахме пак така на това място и тогава Учителят даде тази песен „Весел бъди, бодър стани". Ама само припева.
към текста >>
Ще Ви кажа и друг един спомен имам: Един
път
пак така се връщаме от петото езеро и сигурно си спомняте, както минава
пътеката
от петото езеро долу, за да слезе на
пътеката
към третото езеро, не пресичаме четвъртото, има камъни, които са изложени на слънце, много камънак.
*Е.А.: Е тази песен даде. Друга песен не си спомням. В.К.: Вие се качвате и на шестото езеро, за което казвате че е „Сърцето". След това се качвате и на седмото езеро. Е.А.: Той ги нарече така: „Главата" е седмото езеро, „Сърцето" е шестото, „Бъбрека" е петото, „Близнаците" - четвъртото.
Ще Ви кажа и друг един спомен имам: Един
път
пак така се връщаме от петото езеро и сигурно си спомняте, както минава
пътеката
от петото езеро долу, за да слезе на
пътеката
към третото езеро, не пресичаме четвъртото, има камъни, които са изложени на слънце, много камънак.
И беше така обедно време, и слизаме, но имаше още време и насядахме там на камъните затоплени от слънцето, насядахме и пак запяхме нещо. Учителят заговори. Двата близнака много хубаво се виждат оттам. Много хубава гледка има към близнаците. И като ни говори Учителят, тогава каза: „Давам ви каза, седемте езера за наследство".
към текста >>
На два
пъти
го видях, конете спираха и слушаха музиката, това не бях го забелязала никой
път
, но това го видях.
В.К.: Казаха ми, че там сте правили едно упражнение около „Бъбрека", наредил ги на кръг, след това ги обърнал и всеки да върви независимо какви препятствия стигнал, дали камък, или вода. Е.А.: Вижтова не си спомням, може би не съм била. В.К.: Разказаха ми друг случай на „Бъбрека", когато сте играли Паневритмия и когато сте спроли, там имало коне, и всички се били наредили в една линия, и гледали играта. Е.А.: Да Ви кажа, възможно е да е така, защото аз останах изненадана, на нашия бивак когато бях имаше едно конче и свиреха момчетата, и конете спряха и слушаха. Туй ми направи впечатление.
На два
пъти
го видях, конете спираха и слушаха музиката, това не бях го забелязала никой
път
, но това го видях.
Но туй напълно допущам, че такова нещо може да е станало.
към текста >>
21.
07 - 77. СЛЕД ЧЕТИРИДЕСЕТ ДНИ
,
СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Сякаш светът ми стана
тесен
.
77. СЛЕД ЧЕТИРИДЕСЕТ ДНИ „Съпругата ми се помина. Останах сам между четири стени. Няма с кого дума да разменя. Толкова ми стана неудобно и непоносимо.
Сякаш светът ми стана
тесен
.
Сякаш нещо отвътре ме мъчеше и задушаваше. Моята единствена утеха бяха беседите на Учителя. Когато ги четях и препрочитах, много въпроси ми се доизясниха. Светлината на ума ми се увеличи. Вече много неща, които срещах в заобикалящия ме живот ги виждах в нова светлина.
към текста >>
Радвах се, че бях намерил този духовен
път
, по който Учителят ни води.
Сякаш нещо отвътре ме мъчеше и задушаваше. Моята единствена утеха бяха беседите на Учителя. Когато ги четях и препрочитах, много въпроси ми се доизясниха. Светлината на ума ми се увеличи. Вече много неща, които срещах в заобикалящия ме живот ги виждах в нова светлина.
Радвах се, че бях намерил този духовен
път
, по който Учителят ни води.
Един ден, когато четях едно томче от беседите, срещнах нещо, което отблизо ме заинтересува. Понеже много тежко изживях раздялата с моята другарка, това ми дойде като балсам. „Вие скърбите за вашите заминали близки! А те са около вас. Само дето не ги виждате.
към текста >>
22.
08 - 12. КАК ЩЕ СЕ ПРОПОВЯДВА НОВОТО УЧЕНИЕ
,
В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
12. КАК ЩЕ СЕ ПРОПОВЯДВА НОВОТО УЧЕНИЕ Тодор Стоименов разказваше един случай, как в първите години един невярващ с някои работи на Учителя, съмнявал се така и един
път
, като лежал на леглото си, искал той доказателство някакво и една сутрин, като лежал на леглото си, леглото му се подигнало и почнало да се носи из стаята, без видима причина.
12. КАК ЩЕ СЕ ПРОПОВЯДВА НОВОТО УЧЕНИЕ Тодор Стоименов разказваше един случай, как в първите години един невярващ с някои работи на Учителя, съмнявал се така и един
път
, като лежал на леглото си, искал той доказателство някакво и една сутрин, като лежал на леглото си, леглото му се подигнало и почнало да се носи из стаята, без видима причина.
А той, така слисан и уплашен, и по едно време леглото пак се върнало на същото място. По този начин Учителят му дава едно доказателство, което той искал, без да го каже. Искал доказателство да види, че съществува невидим свят. Подобен случай има разказан от един адвокат от Търново Когато Учителят е говорел, той казал: „Г-н Дънов може ли да ми докаже, че има Бог? " - „Мога, ще ви докажа, имайте търпение." И той си продължил беседата и оня замълчал и вечерта Учителят се качва на влака и си заминава.
към текста >>
Тогава брат Димитър отива един
път
при Учителя и казва: „Учителю, кога ще дойде време да вземе Библията от една страна, беседите под другата мишца, да тръгнем да проповядваме по читалищата, по амвони, по салони, да проповядваме това учение.
Ще разкажа за Димитър Звездински, защото има двама братя. Единият, Михаил Звездински, който скоро се помина, а пък Димитър Звездински, той по- рано. Той по-рано се помина, беше по-възрастен. На снимката е Димитър Звездински. Това е било към 1930-1935 година предполагам.
Тогава брат Димитър отива един
път
при Учителя и казва: „Учителю, кога ще дойде време да вземе Библията от една страна, беседите под другата мишца, да тръгнем да проповядваме по читалищата, по амвони, по салони, да проповядваме това учение.
Докога на Изгрева ще стоим така? " Учителят го погледнал и казал така: „Брат, този начин на проповед вече е опитан. Него го опитаха евангелистите и разни проповедници из Европа, из Америка и пр, и пр., той вече е опитан." - „Ами сега какво да правим? " Учителят отговорил: „Ще тръгнем по пътя на теменужката. Отидеш на някоя поляна в гората, почувстваш един хубав аромат, обаче не виждаш откъде идва тоя аромат.
към текста >>
" Учителят отговорил: „Ще тръгнем по
пътя
на теменужката.
Това е било към 1930-1935 година предполагам. Тогава брат Димитър отива един път при Учителя и казва: „Учителю, кога ще дойде време да вземе Библията от една страна, беседите под другата мишца, да тръгнем да проповядваме по читалищата, по амвони, по салони, да проповядваме това учение. Докога на Изгрева ще стоим така? " Учителят го погледнал и казал така: „Брат, този начин на проповед вече е опитан. Него го опитаха евангелистите и разни проповедници из Европа, из Америка и пр, и пр., той вече е опитан." - „Ами сега какво да правим?
" Учителят отговорил: „Ще тръгнем по
пътя
на теменужката.
Отидеш на някоя поляна в гората, почувстваш един хубав аромат, обаче не виждаш откъде идва тоя аромат. Тогава виждаш, че някъде в тръните се сгушила една теменужка, ухае, обаче не се вижда. Такъв трябва да бъде ученикът. Личността да не излиза на преден план." Туй го давам аз като тълкувание, че тази е скритата мисъл на Учителя. И да бъдеш в трънете, при най-неблагоприятните условия, и да работиш за Бога.
към текста >>
Това е
пътят
на теменужката.
Такъв трябва да бъде ученикът. Личността да не излиза на преден план." Туй го давам аз като тълкувание, че тази е скритата мисъл на Учителя. И да бъдеш в трънете, при най-неблагоприятните условия, и да работиш за Бога. И личността да остане на заден план. Да не бъде наяве, да се изтъква личността напред.
Това е
пътят
на теменужката.
По-ниският на снимката е Борис Димитров, а другият е Димитър Звездински. Те бяха най-добри приятели с него. И когато брат Борис си замина, брат Звездински бил в най-тежко положение - да загубиш най-верния и най-близкия си приятел - много му било мъчно. Отива на Витоша, среща се сприятели, всичко хубаво, обаче Борис го няма. И се оплакал на внучето си, Ицко, той беше тогава 3-4 годишен.
към текста >>
Друг
път
брат Димитър Звездински казва, пак така отчаян, защото получава много малка пенсия.
Сега е вече 30-годишен младеж: „Ице, Ице, няма го брат Борис! Няма го. Бяхме на Витоша с много приятели, пяхме, свирихме, говорехме, но Борис го няма." Връща се така умъчнен. Тогава детето го прегърнало и казало: „Чичо, аз не съм ли ти приятел? " Той тогава го прегърнал от голяма любов към него.
Друг
път
брат Димитър Звездински казва, пак така отчаян, защото получава много малка пенсия.
Свободно време има, обаче не може да отиде до никъде. Нито за влак да плати, нито за дневни разноски, да отиде някъде и много е отчаян, Туй хубаво учение докога ще стои тъй затворено в тесен кръг? „Да има възможност да отида някъде, че да проповядвам, да се изяснява, да стане достояние на много хора." Пък внучето му казало: „Чичо, ела тука, застани тука до прозореца." Те живееха в пансионата, към долния край на улица „Пиротска" нататък, далече, в пансионата живееха дълги години. „Ела, застани до прозореца." То е една голяма сграда в четириъгълник. Помежду има голям постъп, по него се минава по диагонал и се отива, там няколко завода има.
към текста >>
Нито за влак да плати, нито за дневни разноски, да отиде някъде и много е отчаян, Туй хубаво учение докога ще стои тъй затворено в
тесен
кръг?
Бяхме на Витоша с много приятели, пяхме, свирихме, говорехме, но Борис го няма." Връща се така умъчнен. Тогава детето го прегърнало и казало: „Чичо, аз не съм ли ти приятел? " Той тогава го прегърнал от голяма любов към него. Друг път брат Димитър Звездински казва, пак така отчаян, защото получава много малка пенсия. Свободно време има, обаче не може да отиде до никъде.
Нито за влак да плати, нито за дневни разноски, да отиде някъде и много е отчаян, Туй хубаво учение докога ще стои тъй затворено в
тесен
кръг?
„Да има възможност да отида някъде, че да проповядвам, да се изяснява, да стане достояние на много хора." Пък внучето му казало: „Чичо, ела тука, застани тука до прозореца." Те живееха в пансионата, към долния край на улица „Пиротска" нататък, далече, в пансионата живееха дълги години. „Ела, застани до прозореца." То е една голяма сграда в четириъгълник. Помежду има голям постъп, по него се минава по диагонал и се отива, там няколко завода има. „Чичо, застани тука! Тука минават хиляди хора.
към текста >>
23.
ИВАН ЦЕРОВ V. ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
във Варна,
пътувайки
за Търново, сполучва да склони варненските българи да се присъединят в църковно отношение към Шумен).
Когато представителят й съобщава, че нямало никаква възможност да се изпълни това народно, желание - общината отговаря (писмо от 27 март 1871 г.), че тази вест причинила навсякъде дълбока тъга и вълнение -цялото население единодушно иска да си остане Варненската епархия особено, „защото, казва писмото, ако съществува епархията ни, българската църква и училище в града Варна непокътнати, можем да се надеем, че ще дойде един ден да се усвои изцяло градът Варна". Инак, представителят е длъжен да напусне Събора. При минаване през Варна на първия български екзарх Антим I да иде да заеме поста си в Цариград, поднася му се на 7 март 1872 г. адрес, покрит с 800 подписа от Варна и епархията, с който, като му се честити високият сан, на който го призовава доверието на народа, моли се убедително да се действува за включване и на Варненската епархия в пределите на Екзархията, защото, казва се в адреса, българското население от тази епархия от 12 години и повече се бори за иърковни правдини. Най-сетне гласът на варненци бил чут и желанието им изпълнено в пределите на възможността: Преславската и Варненската епархии образуват една епархия, архиерей за която се избира архимандрит Симеон, който започва да носи титлата „Варненски и Преславски" (синодно писмо от 13 октомврий 1872 година - Иларион Макариополски, който пристига от Цариград на 9 септемврий 1872 г.
във Варна,
пътувайки
за Търново, сполучва да склони варненските българи да се присъединят в църковно отношение към Шумен).
На 1 декемврий 1872 година те посрещат на пристанището самодоволни и щастливи своя йерарх, идещ с параход от Цариград.36 Тази парична подкрепа е причина, щото Варненското българско училище да добие по-пълен развой и уредба. Назначава се за главен учител (директор) на трикпасното училище познатият обществен деец-писател Хр. Самсаров, с годишна заплата 7560 гроша, който се задържа във Варна до освобождението. Други учители биле: Георги Замфиров, Цветко Н Свинаров и Кица поп-Иванова, свършила Старозагорското петокласно девическо училище, което от 1868 година насам приготвяше класни и първоначални учителки за всички краища на отечеството ни. Голяма просветна заслуга на митрополита Симеона и ценно негово дело е, че той още в зората на своето архиерейско поприще, в току-що настъпилата след пристигането му пролет - през Великденската училищна ваканция - свиква в епархията си, именно в седалищния свой град Шумен, учителски събор, който по приготвени проекти в осем заседания, от 12 до 16 април, изработва, под негово председателство, програма за селските и градски начални училища, програма за градските главни училища и устав за селските училища.
към текста >>
Като изключи човек едно само здание, построено с цел за училище, и едно друго здание над беднейшата българска черква, преправено най-малко десет
пъти
досега, другите здания са неудобни, защото са частни домове, вземани с наем твърде тежък за Варна.
С тази цел Министерството е отпуснало за тукашните първоначални училища такива помощи, каквито едва ли е получавал друг някой град в Княжеството. Благодарение на тези помощи учебното дяло във Варна стои несравнено по-високо отколкото в турско време. За доказателство на това служи този факт, че днес във Варненските общински български училища се учат повече от 600 деца, когато в турско време едвам се брояха 150. Но при всичкия този успех, във Варна трябва още много да се направи, за да се положи учебното дяло на яки основи. Една от най-големите и най-важните спънки, които среща тука учебното дяло, е наемането на удобни помещения за училищата.
Като изключи човек едно само здание, построено с цел за училище, и едно друго здание над беднейшата българска черква, преправено най-малко десет
пъти
досега, другите здания са неудобни, защото са частни домове, вземани с наем твърде тежък за Варна.
От това обстоятелство произлизат не само извънредни и тежки разноски, ежегодни мъчнотии, безпокойствия и неприятности, защото не всеки си дава дома за училище, но и при ежегодното умножение числото на учещите се деца, училищното настоятелство не може с време да намери помещения, нито пък да отвори училищата на определеното от закона време. Неудобствата на тези частни домове се проявяват най-много зимно време, когато, поради натрупването на много деца в малки и тесни стаи, въздухът тъй се заразява, щото погнусява се человек да влезе, а камо ли да седи с часове в тях и да се учи. От теснотията на помещението произлиза това печално явление, гдето децата за много време често се поболяват, и родителите им се принуждават да ги оттеглюват за време от училищата. Тази зима тукашните училищни настоятели трябваше да имат голямо търпение, за да не се поддадат на мъмренията и настояванията на гражданите, за да закрият служещите за училища частни домове, защото повечето от децата бяха се поболели. Общинското Варненско управление, като вижда отблизо тези неудобства и като желае тяхното отстранение, предприе тази година построяването на едно ново училище за първоначалните ученици.
към текста >>
От същото желание водимо, и Министерството на народното просвещение предполагаше да построи тука ново здание за реалната гимназия, защото тя днес се помещава в един дом твърде
тесен
и неудобен, като вземе человек под внимание нуждите на реалната гимназия, умножаващето се число на учениците и ежегодното увеличение на класовете.
От това обстоятелство произлизат не само извънредни и тежки разноски, ежегодни мъчнотии, безпокойствия и неприятности, защото не всеки си дава дома за училище, но и при ежегодното умножение числото на учещите се деца, училищното настоятелство не може с време да намери помещения, нито пък да отвори училищата на определеното от закона време. Неудобствата на тези частни домове се проявяват най-много зимно време, когато, поради натрупването на много деца в малки и тесни стаи, въздухът тъй се заразява, щото погнусява се человек да влезе, а камо ли да седи с часове в тях и да се учи. От теснотията на помещението произлиза това печално явление, гдето децата за много време често се поболяват, и родителите им се принуждават да ги оттеглюват за време от училищата. Тази зима тукашните училищни настоятели трябваше да имат голямо търпение, за да не се поддадат на мъмренията и настояванията на гражданите, за да закрият служещите за училища частни домове, защото повечето от децата бяха се поболели. Общинското Варненско управление, като вижда отблизо тези неудобства и като желае тяхното отстранение, предприе тази година построяването на едно ново училище за първоначалните ученици.
От същото желание водимо, и Министерството на народното просвещение предполагаше да построи тука ново здание за реалната гимназия, защото тя днес се помещава в един дом твърде
тесен
и неудобен, като вземе человек под внимание нуждите на реалната гимназия, умножаващето се число на учениците и ежегодното увеличение на класовете.
С тази цел се избра миналата година и мястото, гдето ще се построи зданието за гимназията, предвидя се още, струва ми се, и потребната сума в тазгодишния бюджет. Построяване на зданието за реалката не само ще отърве учениците и учителите на Реалката от сегашното помещение, но ще има и това добро следствие, че сегашното помещение на реалката може да послужи за класно девическо училище, което днес се помещава в един тесен и никакъв дом. Аз си позволявам да обърна Вашето особено внимание върху класното девическо училище във Варна и Ви моля да направи Министерството каквото е възможно за улучшение на това училище. Защото мисля, че с образованието на женския пол най-много бъдещето на Варна ще се оздрави завинаги. Мъжкий пол има много причини да подпадне под влиянието на българщината.
към текста >>
Построяване на зданието за реалката не само ще отърве учениците и учителите на Реалката от сегашното помещение, но ще има и това добро следствие, че сегашното помещение на реалката може да послужи за класно девическо училище, което днес се помещава в един
тесен
и никакъв дом.
От теснотията на помещението произлиза това печално явление, гдето децата за много време често се поболяват, и родителите им се принуждават да ги оттеглюват за време от училищата. Тази зима тукашните училищни настоятели трябваше да имат голямо търпение, за да не се поддадат на мъмренията и настояванията на гражданите, за да закрият служещите за училища частни домове, защото повечето от децата бяха се поболели. Общинското Варненско управление, като вижда отблизо тези неудобства и като желае тяхното отстранение, предприе тази година построяването на едно ново училище за първоначалните ученици. От същото желание водимо, и Министерството на народното просвещение предполагаше да построи тука ново здание за реалната гимназия, защото тя днес се помещава в един дом твърде тесен и неудобен, като вземе человек под внимание нуждите на реалната гимназия, умножаващето се число на учениците и ежегодното увеличение на класовете. С тази цел се избра миналата година и мястото, гдето ще се построи зданието за гимназията, предвидя се още, струва ми се, и потребната сума в тазгодишния бюджет.
Построяване на зданието за реалката не само ще отърве учениците и учителите на Реалката от сегашното помещение, но ще има и това добро следствие, че сегашното помещение на реалката може да послужи за класно девическо училище, което днес се помещава в един
тесен
и никакъв дом.
Аз си позволявам да обърна Вашето особено внимание върху класното девическо училище във Варна и Ви моля да направи Министерството каквото е възможно за улучшение на това училище. Защото мисля, че с образованието на женския пол най-много бъдещето на Варна ще се оздрави завинаги. Мъжкий пол има много причини да подпадне под влиянието на българщината. Военната повинност, правителствените служби, нуждата да се знае българския език, като официален език на страната, всичко това са мотиви, които ще тласнат мъжкия пол към българщината. Но женский пол отбягва от влиянието.
към текста >>
Тъй, грамадният напредък на българското учебно дяло във Варна през един 62-годишен период от откриване на първото народно училище в този град се дължи много и на тласък и
напътване
, давани от митрополита Симеона.
-Достойнството на един началник състои не в това да направи един град от малък голям, а да го обърне от развален в благонравен (44). Бързо възнаграждавай ония, които са достойни за награда, а бавно наказвай виновните (88)." Сега дядо Симеон превежда с обстойни и здраво обосновани изяснения творенията на известния писател през среднобългарската епоха Теофи-лакта Охридски. Свършил е вече 20 от неговите писма. Дядо Симеон е подкрепил с парични помощи и доста ученици да следват висше учение в странство. Покрай прякото свое високо призвание - уредба на църковния живот - той е влял широка струя и от чисто просветно въздействие в епархията си, особено в град Варна, данни за което се изнесоха достатъчно.
Тъй, грамадният напредък на българското учебно дяло във Варна през един 62-годишен период от откриване на първото народно училище в този град се дължи много и на тласък и
напътване
, давани от митрополита Симеона.
Ще посоча този напредък в паметния ден на 50-годишно труженичество на високочтимия мастит йерарх и чрез цифри, които говорят по-силно от всяко описателно средство. Ето ги: Наместо скромната къща на Пейка Пенев, служила през 1860 година за първо българско училище във Варна с 40 български деца при учителя К. Арабаджиев и наместо две училищни помещения, едното общинско (църквата „Св. Архангел Михаил), а другото частно (къщата на арменеца Капрел Аракел на ул. „Цар Борис"), посещавани от 77 ученици и 38 ученички в първоначалното училище и 36 ученици в класното, с двама учители и една учителка в първоначалното и трикласно училища (Георги Замфиров, Спиридон Петров и Виктория Живкова), при пристигането първи път на дяда Симеона във Варна, днес този безценен наш приморски град красят 16 първоначални народни училища, посещавани от 3124 ученици и ученички, при преподавателски персонал от 65 учители и учителки; 4 прогимназии, посещавани от 1713 ученици и ученички с 63 учители и учителки; две държавни гимназии -мъжка, с 630 ученици и 43 учители, и девическа, с 504 ученички и 31 учители и учителки, помещавана в една от най-монументалните сгради на България, благодарение на министра Георгя Живков; Учителски институт със 78 ученици и 9 преподаватели и образцова прогимназия при него с 95 ученици и ученички и 4 преподаватели; търговско училище със 114 ученици и 14 преподаватели; търговска академия със 140 ученици и 10 преподаватели, издържани (търговското училище и академия) от Варненската търговска камара и помещавана в собствено голямо и хубаво здание; морско машинно училище със 164 ученици и 14 преподаватели; специални школи за огняри и електротехници със 148 ученици и 10 преподаватели.
към текста >>
„Цар Борис"), посещавани от 77 ученици и 38 ученички в първоначалното училище и 36 ученици в класното, с двама учители и една учителка в първоначалното и трикласно училища (Георги Замфиров, Спиридон Петров и Виктория Живкова), при пристигането първи
път
на дяда Симеона във Варна, днес този безценен наш приморски град красят 16 първоначални народни училища, посещавани от 3124 ученици и ученички, при преподавателски персонал от 65 учители и учителки; 4 прогимназии, посещавани от 1713 ученици и ученички с 63 учители и учителки; две държавни гимназии -мъжка, с 630 ученици и 43 учители, и девическа, с 504 ученички и 31 учители и учителки, помещавана в една от най-монументалните сгради на България, благодарение на министра Георгя Живков; Учителски институт със 78 ученици и 9 преподаватели и образцова прогимназия при него с 95 ученици и ученички и 4 преподаватели; търговско училище със 114 ученици и 14 преподаватели; търговска академия със 140 ученици и 10 преподаватели, издържани (търговското училище и академия) от Варненската търговска камара и помещавана в собствено голямо и хубаво здание; морско машинно училище със 164 ученици и 14 преподаватели; специални школи за огняри и електротехници със 148 ученици и 10 преподаватели.
Тъй, грамадният напредък на българското учебно дяло във Варна през един 62-годишен период от откриване на първото народно училище в този град се дължи много и на тласък и напътване, давани от митрополита Симеона. Ще посоча този напредък в паметния ден на 50-годишно труженичество на високочтимия мастит йерарх и чрез цифри, които говорят по-силно от всяко описателно средство. Ето ги: Наместо скромната къща на Пейка Пенев, служила през 1860 година за първо българско училище във Варна с 40 български деца при учителя К. Арабаджиев и наместо две училищни помещения, едното общинско (църквата „Св. Архангел Михаил), а другото частно (къщата на арменеца Капрел Аракел на ул.
„Цар Борис"), посещавани от 77 ученици и 38 ученички в първоначалното училище и 36 ученици в класното, с двама учители и една учителка в първоначалното и трикласно училища (Георги Замфиров, Спиридон Петров и Виктория Живкова), при пристигането първи
път
на дяда Симеона във Варна, днес този безценен наш приморски град красят 16 първоначални народни училища, посещавани от 3124 ученици и ученички, при преподавателски персонал от 65 учители и учителки; 4 прогимназии, посещавани от 1713 ученици и ученички с 63 учители и учителки; две държавни гимназии -мъжка, с 630 ученици и 43 учители, и девическа, с 504 ученички и 31 учители и учителки, помещавана в една от най-монументалните сгради на България, благодарение на министра Георгя Живков; Учителски институт със 78 ученици и 9 преподаватели и образцова прогимназия при него с 95 ученици и ученички и 4 преподаватели; търговско училище със 114 ученици и 14 преподаватели; търговска академия със 140 ученици и 10 преподаватели, издържани (търговското училище и академия) от Варненската търговска камара и помещавана в собствено голямо и хубаво здание; морско машинно училище със 164 ученици и 14 преподаватели; специални школи за огняри и електротехници със 148 ученици и 10 преподаватели.
Всичко във Варна 7080 ученици и 263 преподаватели (вън от крайградското селище Сес-Севмес, което миналата година образува самостойна училищна община с първоначално училище от 151 ученици, 4 учители и прогимназия с 44 ученици и 2 учители; или всичко 7275 ученици и 269 преподаватели). Внушителната вънкашност на дяда Симеона, тихата му и мъдра реч, висока човечност, изобщо целият негов индивидуалитет (качества, дарби и постъпки) - му са спечелили големи почитатели и високи симпатии. Ала неговата твърда воля и борчески характер, решителност и отпор срещу посегателства върху правата на църквата и непоколебимите му схващания по духовните нейни нужди, строй и цели, са му създали и големи противници. Подлаган е той в разно време на ред обиди и преследвания, дори и на твърде смели твърдения и опити за покруса честта му като верен български син. Мислейки, че е настъпило време вече за една здрава и спокойна преценка по дейнината на митрополита Симеона, тъй широка по обем, тъй бляскава по изпълнение, тъй продължителна по време, надявам се, всичко противно нему до този паметен ден на петдесетгодишнината му, ще сглъх-не, ще даде израз, че цени достойно допринесените от него обществени добрини и душевна негова сила, та ще вземе участие в засвидетелствуване и съответната нему дълбока благодарност и признателност.
към текста >>
Блажен е неговият
път
!
Внушителната вънкашност на дяда Симеона, тихата му и мъдра реч, висока човечност, изобщо целият негов индивидуалитет (качества, дарби и постъпки) - му са спечелили големи почитатели и високи симпатии. Ала неговата твърда воля и борчески характер, решителност и отпор срещу посегателства върху правата на църквата и непоколебимите му схващания по духовните нейни нужди, строй и цели, са му създали и големи противници. Подлаган е той в разно време на ред обиди и преследвания, дори и на твърде смели твърдения и опити за покруса честта му като верен български син. Мислейки, че е настъпило време вече за една здрава и спокойна преценка по дейнината на митрополита Симеона, тъй широка по обем, тъй бляскава по изпълнение, тъй продължителна по време, надявам се, всичко противно нему до този паметен ден на петдесетгодишнината му, ще сглъх-не, ще даде израз, че цени достойно допринесените от него обществени добрини и душевна негова сила, та ще вземе участие в засвидетелствуване и съответната нему дълбока благодарност и признателност. Високопреосвещений Симеон реши възвишена задача: изпълни дълг и към Църква, и към училища, и към хора в немотия - малки и големи; затуй и постига целта на живота си, затуй и всенародно е овенчан със слава.
Блажен е неговият
път
!
Варна, 14 август 1922 г. Ив. П. Церов
към текста >>
24.
8. КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ И МОНАСТИРЪТ „СВЕТИ КОНСТАНТИН КРАЙ ВАРНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Интересни сведения за монастира дава руският
пътешественик
и историк Виктор Тепляков в своята книга „Письма из Болгарии", издадена в град Мрсква през 1837 год.
Царица Елена, в цял ръст, художествена византийска живопис, които са облечени в златни царски сакос и порфира. В най-долната част на иконата, в подножието на животворящия Господен кръст, който се намира в средата между двете фигури, има доста повреден надпис на гръцки език, който гласи следното: „поради силен страх на християните... в Цариград 1713 година". По всяка вероятност иконата е била изработена в Цариград и след това пренесена и вложена в иконостаса на монастирската църквица. Около монастира „Св. Константин" по-рано е съществувала гъста, непроходима гора.
Интересни сведения за монастира дава руският
пътешественик
и историк Виктор Тепляков в своята книга „Письма из Болгарии", издадена в град Мрсква през 1837 год.
Ето какво пише той: „Ходих в монастира „Св. Константин", който се намира на 10 версти от Варна... Недалеч от една чешма по пътя някакъв овчар пасеше биволи... Той тананикаше някаква песен... Мелодията беше ту весела, ту печална, мелодия на българска песен. Под къдравия му калпак се показваше лице с атлетически черти. Това бе една от ония масови фигури на българи. Моят преводач запита българина колко часа има още до монастира.
към текста >>
Константин", който се намира на 10 версти от Варна... Недалеч от една чешма по
пътя
някакъв овчар пасеше биволи... Той тананикаше някаква песен... Мелодията беше ту весела, ту печална, мелодия на българска песен.
По всяка вероятност иконата е била изработена в Цариград и след това пренесена и вложена в иконостаса на монастирската църквица. Около монастира „Св. Константин" по-рано е съществувала гъста, непроходима гора. Интересни сведения за монастира дава руският пътешественик и историк Виктор Тепляков в своята книга „Письма из Болгарии", издадена в град Мрсква през 1837 год. Ето какво пише той: „Ходих в монастира „Св.
Константин", който се намира на 10 версти от Варна... Недалеч от една чешма по
пътя
някакъв овчар пасеше биволи... Той тананикаше някаква песен... Мелодията беше ту весела, ту печална, мелодия на българска песен.
Под къдравия му калпак се показваше лице с атлетически черти. Това бе една от ония масови фигури на българи. Моят преводач запита българина колко часа има още до монастира. Суха монотонна фигура ме посрещна (в монастира). Зад монаха следваше едно младо българче... Храмът „Св.
към текста >>
Константин" е също така мрачен, беден и
тесен
, както и всички български църкви." Монастирът е силно пострадал през руско-турската война в 1828-29 год.
Под къдравия му калпак се показваше лице с атлетически черти. Това бе една от ония масови фигури на българи. Моят преводач запита българина колко часа има още до монастира. Суха монотонна фигура ме посрещна (в монастира). Зад монаха следваше едно младо българче... Храмът „Св.
Константин" е също така мрачен, беден и
тесен
, както и всички български църкви." Монастирът е силно пострадал през руско-турската война в 1828-29 год.
и бил съвършено разрушен преди още Варна да е била превзета от руските войски. Възобновяването на монастира след неговото разрушение се дължи на двамата братя иеррмонаси Теодосий и Агапий Кантарджиеви, българи, родом от В. Търново, с доброволни пожертвования на жителите от Варненската околия, в един период от 30 години. Понеже ние, българите, не сме имали още наша самостойна Църква, а сме се намирали под духовното ведомство на Цариградския патриарх, затова по-нататъшните грижи за монастира били възложени на Варненските гръцки митрополити. Ето защо последните, за издръжката, снабдяването с имоти и стопанисването му, са отправяли монастирски послания до християните63 (безразлично от каква народност) на Варненската епархия и са апелирали за помощи, каквито населението е давало.
към текста >>
За лръв
път
за монастирите след Освобождението се заговаря, както по-горе споменахме, във в.
Местните българи предвиждат бъдещата взаимна борба, но не могат да отстъпят. Белким Негово Блаженство Екзархът ще ги посъветва, което е трудно да се предполага, да пазят още известно време мълчание. По мнението на българите най-незначителната отстъпка в настояще време се обуславя с окончателната загуба на цялата епархия и пожертвуването на нейните шепа интереси на отявлените врагове на славяните и затова те се оставят да срещнат отпор, като оповестявали по-рано на селяните за предприетото от тях решение и изпращане жалба до Екзарха." Въпреки (тия) настояванията на Варненската българска община, още през турско време бил повдигнат въпросът за църквите в града Варна и двата монастира, да бъде справедливо разрешен за двете народности, българи и гърци, живущи във Варна, но останал неразрешен. Турското правителство винаги е било повече благосклонно към гърците в техните искания, отколкото към нас -българите. Това положение на църквите и монастирите в града е траяло и след нашето Освобождение.
За лръв
път
за монастирите след Освобождението се заговаря, както по-горе споменахме, във в.
„Варненски вестник", който разглежда въпроса за монастирите как са възобновени, както и от канонична гледна точка, на кого те принадлежат по право. Едва на 14 август 1891 год. Варненската окръжна постоянна комисия е подала прошение във Варненския окръжен съд, с което е оспорвала правото на Варненската гръцка община относно владението на монастира „Св. Константин" принадлежащите към него имоти. Окръжният съд отхвърлил тоя иск на Окръжната постоянна комисия, която, недоволна от това решение, го обжалвала пред Русенския апелативен съд.
към текста >>
След закриването на Окръжната постоянна комисия, монастирът и тоя
път
е преминал във владение не на Митрополията, а на Варненската градска община.
против гръцката община за предаване на монастира. След като Окръжната постоянна комисия е влязла във владение, с решение № 105 от 23 март 1906 г., Варненският окръжен съд е осъдил гръцката община да заплати на Окръжната постоянна комисия всички приходи, които е събирала от 14 август 1891 г. до 26 ноемврий 1897 г. Това решение на съда е било обжалвано от гръцката община пред Русенския апелативен съд, който с решение № 14 от 22 януарий 1907 г. потвърдил решението на окръжния съд.
След закриването на Окръжната постоянна комисия, монастирът и тоя
път
е преминал във владение не на Митрополията, а на Варненската градска община.
На 11 август 1897 г., вследствие голямото наводнение, монастирът чувствително е пострадал. Църквицата, сградите и чешмата бяха почти разрушени. Впоследствие постепенно се възобновява. През 1922 г. гръцко-българската емиграционна подкомисия в България, между другите имоти, е повдигнала въпрос и за ликвидиране с монастира „Св.
към текста >>
25.
III.ИЗ СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ДУХОВНОСТ СТАТИИ НА П. К. ДЪНОВ 1.ДОБРОДЕТЕЛТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
22-26) (в поредицата „Из съвременната българска духовност - Мисли и
упътвания
на един чист Дух и приятел на Българския народ"). II.
ИЗ СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ДУХОВНОСТ СТАТИИ НА П. К. ДЪНОВ ВИДЕЛИНА Месечно списание посветено за развитието на душата, ума и сърцето Редактор: Д-р Миркович Сливен (година I) София (година II) ИЗ СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ДУХОВНОСТ (сп. „Виделина") I. Добродетелта - книжка II, година I, януари 1903 (стр.
22-26) (в поредицата „Из съвременната българска духовност - Мисли и
упътвания
на един чист Дух и приятел на Българския народ"). II.
Благовремието - книжка III, година I, февруари 1903, (стр. 38-39) (в поредицата „Из съвременната българска духовност - Мисли и упътвания на един чист Дух и приятел на Българския народ"). III. Общ поглед върху духовността (Спиритизма) - книжка III, година I, февруари 1903, (стр. 49-52) (в рубриката „Поучителни"). IV. А.
към текста >>
38-39) (в поредицата „Из съвременната българска духовност - Мисли и
упътвания
на един чист Дух и приятел на Българския народ"). III.
ДЪНОВ ВИДЕЛИНА Месечно списание посветено за развитието на душата, ума и сърцето Редактор: Д-р Миркович Сливен (година I) София (година II) ИЗ СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ДУХОВНОСТ (сп. „Виделина") I. Добродетелта - книжка II, година I, януари 1903 (стр. 22-26) (в поредицата „Из съвременната българска духовност - Мисли и упътвания на един чист Дух и приятел на Българския народ"). II. Благовремието - книжка III, година I, февруари 1903, (стр.
38-39) (в поредицата „Из съвременната българска духовност - Мисли и
упътвания
на един чист Дух и приятел на Българския народ"). III.
Общ поглед върху духовността (Спиритизма) - книжка III, година I, февруари 1903, (стр. 49-52) (в рубриката „Поучителни"). IV. А. Любовта - книжка IV-V, година 1,1903, (стр. 53) Б.
към текста >>
54-67) (в поредицата „Из съвременната българска духовност- Мисли и
упътвания
на един чист Дух и приятел на Българския народ"). V.
49-52) (в рубриката „Поучителни"). IV. А. Любовта - книжка IV-V, година 1,1903, (стр. 53) Б. Тайните на Духа - книжка IV-V, година 1,1903, (стр.
54-67) (в поредицата „Из съвременната българска духовност- Мисли и
упътвания
на един чист Дух и приятел на Българския народ"). V.
Своенравието - книжка VI, година I, 1903, (стр. 102-103) (в поредицата „Из съвременната българска духовност"). VI. Духовни явления в Нови Пазар - книжка VIII, година II, 1904, (стр. 147-148). VII. Мисли за живота - книжка IX и X, година II, 1904, (стр.
към текста >>
Не се колебай в
пътят
на истината и не казвай какво ще се ползваш, ако я следваш; защото тъй ако мъдруваш, непременно в ровът ще слезеш и ще бъдеш забравен от всички заради постъпката си, че си я презрял.
Стой на положението си, дето си поставен, и извършвай длъжността си както я разбираш и ти е диктувана от твоята съвест, защото в това стои достойнството на человека. А всякой, който се обленява да проумява истината, ще пострада: негова светилник ще угасне, затова внимавай в животът си, да не би да сториш това - да станеш немарлив към вечните начала и съградиш щастието си на пясък. Пази сърдцето си от суетославие и ще бъдеш щастлив в животът си. Не желай това, което не ти треба и не искай невъзможното, понеже желаеш две неща непостижими. Във всяко нещо призовавай Бога, за да те благослови преди да го почнеш и делото ти ще благоуспее.
Не се колебай в
пътят
на истината и не казвай какво ще се ползваш, ако я следваш; защото тъй ако мъдруваш, непременно в ровът ще слезеш и ще бъдеш забравен от всички заради постъпката си, че си я презрял.
Доброто да вършиш не преставай, защото ако престанеш да го правиш, то бъди уверен, че скоро ще и да умреш и веднага ще усетиш в себе си, че животът няма цел. Знай, че целта на живота е добродетелта; а целта на добродетелта е щастието; а целта на щастието е человека; а целта на человека е истината; а целта на Истината е Бог; а целта на Бога е Любовта; а целта на Любовта е Всичко. И тъй, ако владееш Всичкото, то непременно ще си и щастлив, понеже си приел животът в пълнотата му. А онзи, който приема, приема го от Бога, Който е подарител на всичко; и тъй не бъди неблагодарен за това, което Той благоволява да ти подарява, защото неблагодарността е първия грях в живота, който го скъсява. И тъй, ако си добил мъдрост, знай, че си добил и добродетел; а добродетелта никога не посрамява, понеже тя е най-здравата почва, на която всичко можеш да градиш.
към текста >>
За това гледай как ходиш в
пътя
на живота.
Защото той е разрушителят на всичко добро; а там, дето доброто се разрушава, нещастието е готово; понеже зло и добро са невместими едно в друго: ако предпочетеш грехът, нещастието е готово; защото те са две неща, свързани в едно, като причина и следствие и с възприеманието на едното ще възприемеш и другото. А ако възприемеш доброто, ще възприемеш и щастието, защото целта на доброто е щастието. И тъй, знай, че във вечния поредък всяко нарушение води и своите последствия и ако мирът ти се е нарушил, нарушил си някоя заповед на добродетелта. За това гледай по-скоро да изправиш погрешката си, защото другояче раната ти ще стане по-голяма. Слушай гласът на твоя Ангел Хранител - съвестта, за да си спокоен и блажен всякога.
За това гледай как ходиш в
пътя
на живота.
Не се двоуми, кога имаш да избереш два противоположни пътя, защото в двоумението си ще покажеш своята слабост, която може да ти стане уловка да пострадаш. От два пътя винаги избирай правия, при все че е тесен и малцина са, които ходят там, и бъди уверен, че ще слестиш и време; тъй като няма да срещнеш големи препятствия. Не мъдрувай повече отколкото знаеш, защото ще мязаш на человек, който харчи повече от колкото има; а това е все едно, че търсиш или сиромашията, или безумието. И тъй, внимавай кога говориш, да не би езикът ти да се подплъзне и каже това, което не знаеш - много ще изгубиш от едно подплъзване, което мъчно от после ще поправиш. Кога се усещаш изнурен духом, търси спокойствието в уединението, дето душата ти може да приеми храна.
към текста >>
Не се двоуми, кога имаш да избереш два противоположни
пътя
, защото в двоумението си ще покажеш своята слабост, която може да ти стане уловка да пострадаш.
А ако възприемеш доброто, ще възприемеш и щастието, защото целта на доброто е щастието. И тъй, знай, че във вечния поредък всяко нарушение води и своите последствия и ако мирът ти се е нарушил, нарушил си някоя заповед на добродетелта. За това гледай по-скоро да изправиш погрешката си, защото другояче раната ти ще стане по-голяма. Слушай гласът на твоя Ангел Хранител - съвестта, за да си спокоен и блажен всякога. За това гледай как ходиш в пътя на живота.
Не се двоуми, кога имаш да избереш два противоположни
пътя
, защото в двоумението си ще покажеш своята слабост, която може да ти стане уловка да пострадаш.
От два пътя винаги избирай правия, при все че е тесен и малцина са, които ходят там, и бъди уверен, че ще слестиш и време; тъй като няма да срещнеш големи препятствия. Не мъдрувай повече отколкото знаеш, защото ще мязаш на человек, който харчи повече от колкото има; а това е все едно, че търсиш или сиромашията, или безумието. И тъй, внимавай кога говориш, да не би езикът ти да се подплъзне и каже това, което не знаеш - много ще изгубиш от едно подплъзване, което мъчно от после ще поправиш. Кога се усещаш изнурен духом, търси спокойствието в уединението, дето душата ти може да приеми храна. Не се обленявай духом да се молиш - молитвата е сила на живота.
към текста >>
От два
пътя
винаги избирай правия, при все че е
тесен
и малцина са, които ходят там, и бъди уверен, че ще слестиш и време; тъй като няма да срещнеш големи препятствия.
И тъй, знай, че във вечния поредък всяко нарушение води и своите последствия и ако мирът ти се е нарушил, нарушил си някоя заповед на добродетелта. За това гледай по-скоро да изправиш погрешката си, защото другояче раната ти ще стане по-голяма. Слушай гласът на твоя Ангел Хранител - съвестта, за да си спокоен и блажен всякога. За това гледай как ходиш в пътя на живота. Не се двоуми, кога имаш да избереш два противоположни пътя, защото в двоумението си ще покажеш своята слабост, която може да ти стане уловка да пострадаш.
От два
пътя
винаги избирай правия, при все че е
тесен
и малцина са, които ходят там, и бъди уверен, че ще слестиш и време; тъй като няма да срещнеш големи препятствия.
Не мъдрувай повече отколкото знаеш, защото ще мязаш на человек, който харчи повече от колкото има; а това е все едно, че търсиш или сиромашията, или безумието. И тъй, внимавай кога говориш, да не би езикът ти да се подплъзне и каже това, което не знаеш - много ще изгубиш от едно подплъзване, което мъчно от после ще поправиш. Кога се усещаш изнурен духом, търси спокойствието в уединението, дето душата ти може да приеми храна. Не се обленявай духом да се молиш - молитвата е сила на живота. Онова, което Господ ти заповядва да изпълняваш, не отлагай; и което Господ иска - не отказвай, ако желаеш доброто на душата си.
към текста >>
И тъй, отхвърли двоумието и упорството в
пътя
на твоя живот, за да благоволява Истината в теб; защото Господ благоволява само в онези, които ходят пред Него в правота и чистота.
И тъй, внимавай кога говориш, да не би езикът ти да се подплъзне и каже това, което не знаеш - много ще изгубиш от едно подплъзване, което мъчно от после ще поправиш. Кога се усещаш изнурен духом, търси спокойствието в уединението, дето душата ти може да приеми храна. Не се обленявай духом да се молиш - молитвата е сила на живота. Онова, което Господ ти заповядва да изпълняваш, не отлагай; и което Господ иска - не отказвай, ако желаеш доброто на душата си. Каква полза ще добиеш, ако отлагаш и каква -ако отказваш?
И тъй, отхвърли двоумието и упорството в
пътя
на твоя живот, за да благоволява Истината в теб; защото Господ благоволява само в онези, които ходят пред Него в правота и чистота.
Научи се пред Бога да ходиш със сърдце смирено и любовта на живота ще благоволява. От всичко, което е вредително, се въздържай - не тичай да придобиеш неща, които няма да ти послужат в нищо добро. Винаги бодърствувай и пази да не изгубиш благоприятните минути на живота, защото не ще можеш да ги постигнеш; а онова, което е испуснато и не може да се постигне, е истинска загуба в пътя на живота. И тъй, винаги слушай онзи таен глас, който ти говори и тя ръководи, защото в неговото говорение има да научиш що треба да вършиш, за да придобиеш истинското блаженство. А в три неша да се никога не обленяваш, ако желаеш да не изгубиш онова, което имаш.
към текста >>
Винаги бодърствувай и пази да не изгубиш благоприятните минути на живота, защото не ще можеш да ги постигнеш; а онова, което е испуснато и не може да се постигне, е истинска загуба в
пътя
на живота.
Онова, което Господ ти заповядва да изпълняваш, не отлагай; и което Господ иска - не отказвай, ако желаеш доброто на душата си. Каква полза ще добиеш, ако отлагаш и каква -ако отказваш? И тъй, отхвърли двоумието и упорството в пътя на твоя живот, за да благоволява Истината в теб; защото Господ благоволява само в онези, които ходят пред Него в правота и чистота. Научи се пред Бога да ходиш със сърдце смирено и любовта на живота ще благоволява. От всичко, което е вредително, се въздържай - не тичай да придобиеш неща, които няма да ти послужат в нищо добро.
Винаги бодърствувай и пази да не изгубиш благоприятните минути на живота, защото не ще можеш да ги постигнеш; а онова, което е испуснато и не може да се постигне, е истинска загуба в
пътя
на живота.
И тъй, винаги слушай онзи таен глас, който ти говори и тя ръководи, защото в неговото говорение има да научиш що треба да вършиш, за да придобиеш истинското блаженство. А в три неша да се никога не обленяваш, ако желаеш да не изгубиш онова, което имаш. Вярата да не оставяш, надеждата да не забравяш, любовта да не угасяш, защото в тях е скрит живота на бъдащето. Затова не събаряй основата на душата си, без която не можеш да съществуваш като человек. Знай, че светилника на душата ти е любовта, която те крепи с двете си ръце да не паднеш в бездната на отчаянието, от дето няма завръщане, ако сам идеш.
към текста >>
За това мисли добре, преди да си се отправил в
пътя
на тоя свят, да не би да стигнеш там, дето няма да намериш нищо друго освен празнота, скърб и отчаяние.
И тъй, винаги слушай онзи таен глас, който ти говори и тя ръководи, защото в неговото говорение има да научиш що треба да вършиш, за да придобиеш истинското блаженство. А в три неша да се никога не обленяваш, ако желаеш да не изгубиш онова, което имаш. Вярата да не оставяш, надеждата да не забравяш, любовта да не угасяш, защото в тях е скрит живота на бъдащето. Затова не събаряй основата на душата си, без която не можеш да съществуваш като человек. Знай, че светилника на душата ти е любовта, която те крепи с двете си ръце да не паднеш в бездната на отчаянието, от дето няма завръщане, ако сам идеш.
За това мисли добре, преди да си се отправил в
пътя
на тоя свят, да не би да стигнеш там, дето няма да намериш нищо друго освен празнота, скърб и отчаяние.
От две мисли винаги първата приемай; не давай върх на втората да преодолее, понеже непременно ще погрешиш. Работа кога почваш, никога се не колебай, понеже там, дето има колебание, има разделение, а разделението непременно ще произведе в душата ти разногласие по между стремленията, които сами по себе си ще възпрат хода на благородната ти цел, която си предприел. На два ума не слугувай, понеже е невъзможно да постигнеш желанието си. Пази мислите си, кога вършиш работата си. Гледай да те не знае лукавия.
към текста >>
Не поставяй съблазнителни неща за своята цел в живота си, да не би да те отвлекат от
пътя
на призванието ти.
Не се хвали; за себе си не говори, понеже е губение на време. Планове не прави за живота си, понеже не ти е в работата; за това друг се грижи, само върши това, що ти се дава и края ще е добър. Не давай място на никоя лоша мисъл да влезе в душата ти. Не крий погрешкитеси пред себе си; не се извинявай за стореното, защото ще сториш два гряха. Единството на всяка мисъл и чувство са силата, която постига целта.
Не поставяй съблазнителни неща за своята цел в живота си, да не би да те отвлекат от
пътя
на призванието ти.
Не се увличай от външността на нещата, защото непременно ще погрешиш в избора си. Не мисли, че всяко нещо, което ти се представя, е за твое лично добро. Нещата нямат нищо общо с това или онова вярване. Те не правят живота ни по-добър, ни по-лош: тяхното употребление е, което разваля щастието на всекиго. И тъй, първото нещо в живота е да се научиш как да ги употребяваш.
към текста >>
26.
IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1907 година ВАРНА Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА
,
Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА
,
ТОМ 11
Тогава всичко ще ти бъде ясно и
пътищата
Божии ще те радват.
Псалом 40, cm. 6. Няма да опитам любовта ти чрез жертви и приношения външни, но със здравото си слушание искам да разбираш и схващаш пълнотата на благия Дух Божий и да влагаш думите Му в сърцето си. В тоя вътрешен извор на живота Бог ще ти се явява да има общение с твоята душа. Това дружение на Господа с твоя дух те пази като зеницата на очите си и пази тия свежи връзки на Божието общение с теб, за да се усили и укреги слабото ти сърце, което има нужда от духовна и Божествена сила; защото силен е само този, в когото Бог обитава и пребъдва с Духа Си. Псалом 39, cm. 4.
Тогава всичко ще ти бъде ясно и
пътищата
Божии ще те радват.
Духът ти ще бъде бодър и Господ ще ти изпраща Своите благословения навреме. Може да се служи Богу по три естествени пътища: 1) Първият път е свободната воля. Добродетелта е основа. Тук се явява свободната воля. Тя е свят на най-тънката, най-чистата материя и от нея започва всичко.
към текста >>
Може да се служи Богу по три естествени
пътища
: 1) Първият
път
е свободната воля.
В тоя вътрешен извор на живота Бог ще ти се явява да има общение с твоята душа. Това дружение на Господа с твоя дух те пази като зеницата на очите си и пази тия свежи връзки на Божието общение с теб, за да се усили и укреги слабото ти сърце, което има нужда от духовна и Божествена сила; защото силен е само този, в когото Бог обитава и пребъдва с Духа Си. Псалом 39, cm. 4. Тогава всичко ще ти бъде ясно и пътищата Божии ще те радват. Духът ти ще бъде бодър и Господ ще ти изпраща Своите благословения навреме.
Може да се служи Богу по три естествени
пътища
: 1) Първият
път
е свободната воля.
Добродетелта е основа. Тук се явява свободната воля. Тя е свят на най-тънката, най-чистата материя и от нея започва всичко. Ний трябва да възпитаваме своята воля, да обуздаваме своите мисли и желания. Волята трябва да подчини интелекта.
към текста >>
Принципът
е да се подчини волята на Божествената мисъл.
Тя е свят на най-тънката, най-чистата материя и от нея започва всичко. Ний трябва да възпитаваме своята воля, да обуздаваме своите мисли и желания. Волята трябва да подчини интелекта. Не трябва да се боим от лукавите духове. Както във физическия свят човек е подчинил зверовете, така и в духовния свят той трябва да подчини лошите духове.
Принципът
е да се подчини волята на Божествената мисъл.
Свободната воля е един разумен акт. Пътят към Небето започва от Добродетелта и минава през Правдата, Мъдростта, Любовта и Истината. 2) Пътят на Мъдростта се намира чрез развитието на ума и чрез съзерцанието. Человек трябва да е господар на своите мисли. За да се повдигне человек да изпитва и разбира Божествената Мъдрост, трябва да стане господар на Мъдростта.
към текста >>
Пътят
към Небето започва от Добродетелта и минава през Правдата, Мъдростта, Любовта и Истината.
Волята трябва да подчини интелекта. Не трябва да се боим от лукавите духове. Както във физическия свят човек е подчинил зверовете, така и в духовния свят той трябва да подчини лошите духове. Принципът е да се подчини волята на Божествената мисъл. Свободната воля е един разумен акт.
Пътят
към Небето започва от Добродетелта и минава през Правдата, Мъдростта, Любовта и Истината.
2) Пътят на Мъдростта се намира чрез развитието на ума и чрез съзерцанието. Человек трябва да е господар на своите мисли. За да се повдигне человек да изпитва и разбира Божествената Мъдрост, трябва да стане господар на Мъдростта. 3) Пътят на Любовта. Огнището на Любовта е сърцето.
към текста >>
2)
Пътят
на Мъдростта се намира чрез развитието на ума и чрез съзерцанието.
Не трябва да се боим от лукавите духове. Както във физическия свят човек е подчинил зверовете, така и в духовния свят той трябва да подчини лошите духове. Принципът е да се подчини волята на Божествената мисъл. Свободната воля е един разумен акт. Пътят към Небето започва от Добродетелта и минава през Правдата, Мъдростта, Любовта и Истината.
2)
Пътят
на Мъдростта се намира чрез развитието на ума и чрез съзерцанието.
Человек трябва да е господар на своите мисли. За да се повдигне человек да изпитва и разбира Божествената Мъдрост, трябва да стане господар на Мъдростта. 3) Пътят на Любовта. Огнището на Любовта е сърцето. То трябва да се пази чисто, като контролираме желанията.
към текста >>
3)
Пътят
на Любовта.
Свободната воля е един разумен акт. Пътят към Небето започва от Добродетелта и минава през Правдата, Мъдростта, Любовта и Истината. 2) Пътят на Мъдростта се намира чрез развитието на ума и чрез съзерцанието. Человек трябва да е господар на своите мисли. За да се повдигне человек да изпитва и разбира Божествената Мъдрост, трябва да стане господар на Мъдростта.
3)
Пътят
на Любовта.
Огнището на Любовта е сърцето. То трябва да се пази чисто, като контролираме желанията. Трябва да се минат всичките стъпки, за да се дойде до съвършенство. Сърцето съответствува на света - то е Животът, Любовта и Истината, „Аз съм Пътят, Истината и Животът." Господ всякога обича; да мислиш противното е светотатство. Господ се грижи за всички.
към текста >>
Сърцето съответствува на света - то е Животът, Любовта и Истината, „Аз съм
Пътят
, Истината и Животът." Господ всякога обича; да мислиш противното е светотатство.
За да се повдигне человек да изпитва и разбира Божествената Мъдрост, трябва да стане господар на Мъдростта. 3) Пътят на Любовта. Огнището на Любовта е сърцето. То трябва да се пази чисто, като контролираме желанията. Трябва да се минат всичките стъпки, за да се дойде до съвършенство.
Сърцето съответствува на света - то е Животът, Любовта и Истината, „Аз съм
Пътят
, Истината и Животът." Господ всякога обича; да мислиш противното е светотатство.
Господ се грижи за всички. Той е Всемъдър: „Написах ви на дланта Си." Бог се открива чрез Любовта. Тя е ключ на Неговото изявление. От вратата на Добродетелта и Мъдростта се минава през вратата на Любовта и тогаз всичко бива пред нас разкрито. Не учете другите, преди вий да се научите, не трябва да се гради на пясък.
към текста >>
Пътищата
са два: широк и
тесен
.
Спиритизмът почва от Добродетелта, а теософията - от Мъдростта. Отправяйте вашите желания чрез любов. Спиритистът трябва да има воля, а теософът трябва да е мъдър. Да любиш Бога, трябва да си Син. „Аз се турям в редовете на Синовете Божии" - каза Учителят.
Пътищата
са два: широк и
тесен
.
Последният минава през вратите на Добродетелта, Мъдростта и Любовта. Затова трябва ни воля, енергия и смелост. В тесния път няма страдание, а съзнание на победа. Един ден цялото человечество ще влезе в тесния път. „Вам е дадено да разбирате законите на Царството." Не можете да помагате на хората, ако не сте силни.
към текста >>
В тесния
път
няма страдание, а съзнание на победа.
Да любиш Бога, трябва да си Син. „Аз се турям в редовете на Синовете Божии" - каза Учителят. Пътищата са два: широк и тесен. Последният минава през вратите на Добродетелта, Мъдростта и Любовта. Затова трябва ни воля, енергия и смелост.
В тесния
път
няма страдание, а съзнание на победа.
Един ден цялото человечество ще влезе в тесния път. „Вам е дадено да разбирате законите на Царството." Не можете да помагате на хората, ако не сте силни. Един Божествен цикъл се състои от 500 000 000 години, през което време трябва да се прераждаме 20 000 пъти. Божественият ден се състои от 250 000 000 години и толкова - за нощта. В Добродетелта и Мъдростта няма страдания.
към текста >>
Един ден цялото человечество ще влезе в тесния
път
.
„Аз се турям в редовете на Синовете Божии" - каза Учителят. Пътищата са два: широк и тесен. Последният минава през вратите на Добродетелта, Мъдростта и Любовта. Затова трябва ни воля, енергия и смелост. В тесния път няма страдание, а съзнание на победа.
Един ден цялото человечество ще влезе в тесния
път
.
„Вам е дадено да разбирате законите на Царството." Не можете да помагате на хората, ако не сте силни. Един Божествен цикъл се състои от 500 000 000 години, през което време трябва да се прераждаме 20 000 пъти. Божественият ден се състои от 250 000 000 години и толкова - за нощта. В Добродетелта и Мъдростта няма страдания. В царския път по края ходете, за да не ви смажат колата.
към текста >>
Един Божествен цикъл се състои от 500 000 000 години, през което време трябва да се прераждаме 20 000
пъти
.
Последният минава през вратите на Добродетелта, Мъдростта и Любовта. Затова трябва ни воля, енергия и смелост. В тесния път няма страдание, а съзнание на победа. Един ден цялото человечество ще влезе в тесния път. „Вам е дадено да разбирате законите на Царството." Не можете да помагате на хората, ако не сте силни.
Един Божествен цикъл се състои от 500 000 000 години, през което време трябва да се прераждаме 20 000
пъти
.
Божественият ден се състои от 250 000 000 години и толкова - за нощта. В Добродетелта и Мъдростта няма страдания. В царския път по края ходете, за да не ви смажат колата. Значението на думата „път": „п" - покорност, „ъ" - привързаност за земята, „т" - разпятие. 1) Никога не трябва да мислим, че не ни обича Бог.
към текста >>
В царския
път
по края ходете, за да не ви смажат колата.
Един ден цялото человечество ще влезе в тесния път. „Вам е дадено да разбирате законите на Царството." Не можете да помагате на хората, ако не сте силни. Един Божествен цикъл се състои от 500 000 000 години, през което време трябва да се прераждаме 20 000 пъти. Божественият ден се състои от 250 000 000 години и толкова - за нощта. В Добродетелта и Мъдростта няма страдания.
В царския
път
по края ходете, за да не ви смажат колата.
Значението на думата „път": „п" - покорност, „ъ" - привързаност за земята, „т" - разпятие. 1) Никога не трябва да мислим, че не ни обича Бог. 2) Да не мислим, че Господ не се грижи за нас. 3) Да не казваме, че „аз не познавам Господа". Тези са трите врата, през които трябва да минем, за да отидем нагоре.
към текста >>
Значението на думата „
път
": „п" - покорност, „ъ" - привързаност за земята, „т" - разпятие.
„Вам е дадено да разбирате законите на Царството." Не можете да помагате на хората, ако не сте силни. Един Божествен цикъл се състои от 500 000 000 години, през което време трябва да се прераждаме 20 000 пъти. Божественият ден се състои от 250 000 000 години и толкова - за нощта. В Добродетелта и Мъдростта няма страдания. В царския път по края ходете, за да не ви смажат колата.
Значението на думата „
път
": „п" - покорност, „ъ" - привързаност за земята, „т" - разпятие.
1) Никога не трябва да мислим, че не ни обича Бог. 2) Да не мислим, че Господ не се грижи за нас. 3) Да не казваме, че „аз не познавам Господа". Тези са трите врата, през които трябва да минем, за да отидем нагоре. Най-доброто от тези три пътища да ги съединим в едно.
към текста >>
Най-доброто от тези три
пътища
да ги съединим в едно.
Значението на думата „път": „п" - покорност, „ъ" - привързаност за земята, „т" - разпятие. 1) Никога не трябва да мислим, че не ни обича Бог. 2) Да не мислим, че Господ не се грижи за нас. 3) Да не казваме, че „аз не познавам Господа". Тези са трите врата, през които трябва да минем, за да отидем нагоре.
Най-доброто от тези три
пътища
да ги съединим в едно.
Пътят на Истината е тесен, но не е път на страдание, а е път на удоволствията - наслажденията. Труд и страдания има само докато се отделим от широкия път на света и влезем в тесния път. Вечерното събрание се почна в 7 часа. Чете се по избор от Библията: Матея 7 гл. - ГумнероВ Исаия 53; 3 - К.К.К.
към текста >>
Пътят
на Истината е
тесен
, но не е
път
на страдание, а е
път
на удоволствията - наслажденията.
1) Никога не трябва да мислим, че не ни обича Бог. 2) Да не мислим, че Господ не се грижи за нас. 3) Да не казваме, че „аз не познавам Господа". Тези са трите врата, през които трябва да минем, за да отидем нагоре. Най-доброто от тези три пътища да ги съединим в едно.
Пътят
на Истината е
тесен
, но не е
път
на страдание, а е
път
на удоволствията - наслажденията.
Труд и страдания има само докато се отделим от широкия път на света и влезем в тесния път. Вечерното събрание се почна в 7 часа. Чете се по избор от Библията: Матея 7 гл. - ГумнероВ Исаия 53; 3 - К.К.К. Притчи 3; 7.
към текста >>
Труд и страдания има само докато се отделим от широкия
път
на света и влезем в тесния
път
.
2) Да не мислим, че Господ не се грижи за нас. 3) Да не казваме, че „аз не познавам Господа". Тези са трите врата, през които трябва да минем, за да отидем нагоре. Най-доброто от тези три пътища да ги съединим в едно. Пътят на Истината е тесен, но не е път на страдание, а е път на удоволствията - наслажденията.
Труд и страдания има само докато се отделим от широкия
път
на света и влезем в тесния
път
.
Вечерното събрание се почна в 7 часа. Чете се по избор от Библията: Матея 7 гл. - ГумнероВ Исаия 53; 3 - К.К.К. Притчи 3; 7. БъчВ. Пр.
към текста >>
27.
IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 година (10-15 август) ТЪРНОВО
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Пътуването
на приятелите от местожителството им до събора в Търново, както стана явно след пристигането им, е било за всички без всякакви препятствия.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 година (10-15 август) ТЪРНОВО Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ Преди срещата Тазгодишните покани за срещата се раздадоха много рано в сравнение с другите години - в края на юни, Петровден. Освен тази особеност поканите се отличаваха от другите и по това, че съдържанието им бе различно и че срещата не се именуваше „среща", а „събор".
Пътуването
на приятелите от местожителството им до събора в Търново, както стана явно след пристигането им, е било за всички без всякакви препятствия.
На мнозина от тях, например бургазлии, това пътуване даже е съставило голямо удоволствие, защото морето кротувало - явно като тепсия. Също така от приятност при пътуването се хвалеха и онези, които бяха преминали Балкана, каквито например казанлъчани и някои други, идещи от Южна България. При все тазгодишното лято беше влажно, защото през 3-4 дни валеше, от 4-5 август небето се разясни до степен, щото нигде не се виждаше облак -атмосферата навсякъде се разчисти. Така щото това не само способствуваше за приятно пътуване, но и причини добро време при отварянето на събора. По-надолу ще видим как се развиха работите в това отношение.
към текста >>
На мнозина от тях, например бургазлии, това
пътуване
даже е съставило голямо удоволствие, защото морето кротувало - явно като тепсия.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 година (10-15 август) ТЪРНОВО Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ Преди срещата Тазгодишните покани за срещата се раздадоха много рано в сравнение с другите години - в края на юни, Петровден. Освен тази особеност поканите се отличаваха от другите и по това, че съдържанието им бе различно и че срещата не се именуваше „среща", а „събор". Пътуването на приятелите от местожителството им до събора в Търново, както стана явно след пристигането им, е било за всички без всякакви препятствия.
На мнозина от тях, например бургазлии, това
пътуване
даже е съставило голямо удоволствие, защото морето кротувало - явно като тепсия.
Също така от приятност при пътуването се хвалеха и онези, които бяха преминали Балкана, каквито например казанлъчани и някои други, идещи от Южна България. При все тазгодишното лято беше влажно, защото през 3-4 дни валеше, от 4-5 август небето се разясни до степен, щото нигде не се виждаше облак -атмосферата навсякъде се разчисти. Така щото това не само способствуваше за приятно пътуване, но и причини добро време при отварянето на събора. По-надолу ще видим как се развиха работите в това отношение. 10 август 1911 година, сряда Срещата на членовете на Веригата на събора, така наречен в поканите, и тая година стана в Търново, но занятията не ставаха както миналата година само в колибата на члена от Веригата, търновеца Атанас Бойнов, а ставаха и в оная на Тодор Бостанджиев, панталонджия, която е съседна с първата и отстои на южна посока от нея и която по нареждане също е била ангажирана с наем, докато трае съборът, понеже колибата само на г-н Бойнов по практика от миналата година се оказа малка.
към текста >>
Също така от приятност при
пътуването
се хвалеха и онези, които бяха преминали Балкана, каквито например казанлъчани и някои други, идещи от Южна България.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 година (10-15 август) ТЪРНОВО Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ Преди срещата Тазгодишните покани за срещата се раздадоха много рано в сравнение с другите години - в края на юни, Петровден. Освен тази особеност поканите се отличаваха от другите и по това, че съдържанието им бе различно и че срещата не се именуваше „среща", а „събор". Пътуването на приятелите от местожителството им до събора в Търново, както стана явно след пристигането им, е било за всички без всякакви препятствия. На мнозина от тях, например бургазлии, това пътуване даже е съставило голямо удоволствие, защото морето кротувало - явно като тепсия.
Също така от приятност при
пътуването
се хвалеха и онези, които бяха преминали Балкана, каквито например казанлъчани и някои други, идещи от Южна България.
При все тазгодишното лято беше влажно, защото през 3-4 дни валеше, от 4-5 август небето се разясни до степен, щото нигде не се виждаше облак -атмосферата навсякъде се разчисти. Така щото това не само способствуваше за приятно пътуване, но и причини добро време при отварянето на събора. По-надолу ще видим как се развиха работите в това отношение. 10 август 1911 година, сряда Срещата на членовете на Веригата на събора, така наречен в поканите, и тая година стана в Търново, но занятията не ставаха както миналата година само в колибата на члена от Веригата, търновеца Атанас Бойнов, а ставаха и в оная на Тодор Бостанджиев, панталонджия, която е съседна с първата и отстои на южна посока от нея и която по нареждане също е била ангажирана с наем, докато трае съборът, понеже колибата само на г-н Бойнов по практика от миналата година се оказа малка. В колибата на г-н Бойнов ставаха заседанията на събора, а в колибата на Бостанджиев беше сформирувана горницата.
към текста >>
Така щото това не само способствуваше за приятно
пътуване
, но и причини добро време при отварянето на събора.
Освен тази особеност поканите се отличаваха от другите и по това, че съдържанието им бе различно и че срещата не се именуваше „среща", а „събор". Пътуването на приятелите от местожителството им до събора в Търново, както стана явно след пристигането им, е било за всички без всякакви препятствия. На мнозина от тях, например бургазлии, това пътуване даже е съставило голямо удоволствие, защото морето кротувало - явно като тепсия. Също така от приятност при пътуването се хвалеха и онези, които бяха преминали Балкана, каквито например казанлъчани и някои други, идещи от Южна България. При все тазгодишното лято беше влажно, защото през 3-4 дни валеше, от 4-5 август небето се разясни до степен, щото нигде не се виждаше облак -атмосферата навсякъде се разчисти.
Така щото това не само способствуваше за приятно
пътуване
, но и причини добро време при отварянето на събора.
По-надолу ще видим как се развиха работите в това отношение. 10 август 1911 година, сряда Срещата на членовете на Веригата на събора, така наречен в поканите, и тая година стана в Търново, но занятията не ставаха както миналата година само в колибата на члена от Веригата, търновеца Атанас Бойнов, а ставаха и в оная на Тодор Бостанджиев, панталонджия, която е съседна с първата и отстои на южна посока от нея и която по нареждане също е била ангажирана с наем, докато трае съборът, понеже колибата само на г-н Бойнов по практика от миналата година се оказа малка. В колибата на г-н Бойнов ставаха заседанията на събора, а в колибата на Бостанджиев беше сформирувана горницата. Гостилницата също се помещаваше в Бостанджиевата колиба. От поканените на тазгодишния събор се явиха: 1.
към текста >>
Той е благ и дълготърпелив към всички, старайте се и вие да следвате по Неговите
пътеки
.
Стоименов Драган Попов Деню Цанев Иван Дойнов Илия Стойчев Спас Димитров Ел. Иларионова Пар. Бойнова Гина Гумнерова В. Стойчев ЗАПАД Помнете: скърбите, това са Божията повдигаща се ръка за вас; мъчнотиите, това са Божиите благословения, които ви се пращат. Отец, Който ви люби, бъдете и вие подобни Нему.
Той е благ и дълготърпелив към всички, старайте се и вие да следвате по Неговите
пътеки
.
Любовта, това е животът. Тя е вътрешната връзка на Небето, която ражда здраве, щастие и блаженство. Волята на Отца е вие да бъдете здрави духом, да бъдете щастливи по сърце, за да придобиете Божественото на живота. Вашите тела, това са храм на Бога, вашите души, това са камъните, които образуват небето, вашите духове, това са Божествените лъчи, които се пращат за изкупление и благото на света. Бъдете прилежни и трудолюбиви в живота си.
към текста >>
Пътят
, по който вървите, е
тесен
и труден за изкачване, но само в него се намират всичките блага, които Господ е вложил.
Вашите тела, това са храм на Бога, вашите души, това са камъните, които образуват небето, вашите духове, това са Божествените лъчи, които се пращат за изкупление и благото на света. Бъдете прилежни и трудолюбиви в живота си. Прилежание и трудолюбие са потребни на Земята. Те са неприятни, но плодовете им са сладки. Имайте мир в душите си, не мира на света, а Божествения мир.
Пътят
, по който вървите, е
тесен
и труден за изкачване, но само в него се намират всичките блага, които Господ е вложил.
Помнете: Не сте свои си, вие сте раби на Бога живаго и ако пребъдете в Неговата воля, Аз ще пребъда във вас и ще явя Себе си вам, само тогава ще Ме познаете, както и Аз ви познавам. Сега има още голяма тъмнота в умовете ви, но Духът, Който Аз ще ви изпратя от Отца, да пребъде във вас, Той ще направи всичко светло и ще ви покаже пътя на бъдещето. ИЗТОК П. К. Дънов СЕВЕР Д-р Дуков Матей Попов Д.Голов П. Гумнеров К.
към текста >>
Сега има още голяма тъмнота в умовете ви, но Духът, Който Аз ще ви изпратя от Отца, да пребъде във вас, Той ще направи всичко светло и ще ви покаже
пътя
на бъдещето.
Прилежание и трудолюбие са потребни на Земята. Те са неприятни, но плодовете им са сладки. Имайте мир в душите си, не мира на света, а Божествения мир. Пътят, по който вървите, е тесен и труден за изкачване, но само в него се намират всичките блага, които Господ е вложил. Помнете: Не сте свои си, вие сте раби на Бога живаго и ако пребъдете в Неговата воля, Аз ще пребъда във вас и ще явя Себе си вам, само тогава ще Ме познаете, както и Аз ви познавам.
Сега има още голяма тъмнота в умовете ви, но Духът, Който Аз ще ви изпратя от Отца, да пребъде във вас, Той ще направи всичко светло и ще ви покаже
пътя
на бъдещето.
ИЗТОК П. К. Дънов СЕВЕР Д-р Дуков Матей Попов Д.Голов П. Гумнеров К. Стойчев К. Иларионов М.Георгиев Никола Янев Никола Ватев П.Епитропов Иван Русев П.
към текста >>
Светът може да се вълнува, бурите на живота може да ви обезпокояват и да ви се струва, като че ли корабът, на който
пътувате
, ще потъне.
Дойнова Здр. Попова В. Ватева Помнете думите, които са казани: Без вяра не може да се угоди на Бога. Не давайте ухо на шепненето на лукавия, защото в тия шепнения се крие отровата на злото. Бъдете смели и решителни, защото Аз съм с вас.
Светът може да се вълнува, бурите на живота може да ви обезпокояват и да ви се струва, като че ли корабът, на който
пътувате
, ще потъне.
Помнете: този кораб не потъва. В света може да стават много промени, много изменения, Но Отец, Който ръководи всичко това, остава всякога един и същ. Мир на вашите души. Аз ще ви дам този мир, който светът не може да ви даде. Когато завършите вашето поприще на Земята, Отец сам ще обърше всяка сълза от очите ви и ще ви даде всяка радост и веселие.
към текста >>
На люде, които приличат на семето, паднало на камъните и
пътя
, не четете това Слово, а го четете на онези, които са като добрата земя, защото само там семето може да израсте.
И сам Господ ще ви пази от всяка напаст, от всяко лукаво помишление и ще ви даде знание и мъдрост чрез Духа Си, да побеждавате. Дерзайте, Аз победих света. На Мене е дадена всяка власт на Небето и на Земята. Ще се изпълни не волята на света и волята на лукавия, но Моята воля и волята на Отца Моего. Горното слово се диктува полека и при започването му г-н Дънов повели: След продиктуването му и след особената молитва, г-н Дънов се обърна към всички с думите: - Всеки от вас, освен даденото сега Слово, ще прочете и 14 глава от евангелието на Йоана, И добави: - Това Слово, което ви се даде сега, може да го прочете само на вашите ближни по дух и разбиране, а никому другиму, защото ако го четете на другите, може да си навлечете неприятности.
На люде, които приличат на семето, паднало на камъните и
пътя
, не четете това Слово, а го четете на онези, които са като добрата земя, защото само там семето може да израсте.
Подир няколко минути отдих, в 11 часа и половина заседанието се продължи. Обяви се от г-н Дънов, че от 5 часа днес нататък по половин час за всекиго ще има бдение - размишление и молитва, което ще стане в горницата. И като се смята, че това бдение ще бъде днес от 5 часа до 11 часа вечерта, утре, 11 август, от два часа след полунощ до 7 часа заранта, ще продължи пак от 5 часа подир обяд до 7 вечерта, когато прекъсва, за да се подкачи наново в 9 часа вечерта до 11 преди полунощ, след което бдението ще продължи на 12-того от 2 часа след полунощ и ще следва същия ред, който е бил на 11-того. то излиза, че свършване на бдението ще стане на 12-того в 4 часа и половина заранта. Редът, по който ще ходим един подир друг за бдение, е онзи, по който сме наредени на масата.
към текста >>
Когато си готов да извършиш всичко за в полза на другите, без да усещаш някакво притеснение, това е то Божественият
път
.
Господ е огън пояждащ. Затова, който от вас се почувстзува недостоен, за да се представи в горницата, по-добре да не отива там, да си навлечете отговорност. После, друго: аз искам в това училище вие да бъдете свободни. Под думата религиозен живот, не значи само да сме в религиозно настроение и да вярваме. Някои приятели, като бъдат религиозни, мислят, че са по-угодни, но това е едно заблуждение.
Когато си готов да извършиш всичко за в полза на другите, без да усещаш някакво притеснение, това е то Божественият
път
.
Често хората в това отношение си турят известни правила, които ги спъват, а пък то правото е. че здравето и щастието зависят.напълно от туй да притежаваме благословението на Бога и человеците. Хората често могат да ни развалят и повредят здравето, обаче тщеславни могат да ни направят само духовете. Те са, които могат да ни осакатят. Бъдете, прочее, свободни и по сърце, и по ум, Тази година ще ви се раздаде картината на Пентаграма, за да се занимавате с нея и да я проучавате, защото у вас искаме да образуваме огнище, олтар за Господа.
към текста >>
Първият признак, че човек е влязъл в Божествения
път
, е молитвата.
Че и детето се моли. Тя е един зов и както дишането е потребно за тялото, така молитвата е потребна за душата. Човек се нуждае много повече от въздух, отколкото от храна. Доказано е, че най-много 25 минути може човек да не приема въздух. И ако приравняваме въздуха с молитвата, която е храна за душата, виждаме колко голяма важност е тя за нас.
Първият признак, че човек е влязъл в Божествения
път
, е молитвата.
Затова винаги, когато и да дойде у вас настроение за молитва, никога не трябва да отлагате, а влезте в тайната стая на вашето сърце, помолете се и тая молитва ще бъде приета. Отложите ли, възможно е скоро Духът да не дойде, за да ви настрои наново. Значи, във всяко време ние можем да се молим. Между лошите хора трябва да се молим, за да искаме търпение. При това, с молитвата човек образува една крепост, непристъпна за лоши желания, които, ако даже са нападнали душата, изхвърлят се навън.
към текста >>
А пък за да не се лиши от този мирис, Господ ни изпраща страдания, които ни
упътват
към молби и моления.
Човек, който не се моли, за него са прекратени отношенията с Бога и по този начин, като не се сношава вече с Бога, злото настъпва. Молитвата не трябва да бъде едностранчива, само за облаги, а понеже тя е един израз на душата, то с нея трябва да искаме това, което нашият дух желае. Така, ако нямаме настроение за молитва, трябва само да съзерцаваме. Нашите души, когато се отправят към Бога с молитва, изпущат едно благоухание към Него, също както цветята, които навреме са разцъфнали. Та, човек, който не се моли, се лишава, и то сигурно, от мириса на Небето.
А пък за да не се лиши от този мирис, Господ ни изпраща страдания, които ни
упътват
към молби и моления.
Прочее, с молитвата се гонят двояки направления: първо, човек да се стреми към Бога и второ, да се обединят духовете. Ние сме събрани тук да отправим такава вълна, щото да настъпи и да даде голямо сътресение за доброто на народа. Молитвата е един силен Божествен импулс, та затова се казва да се молим във всяко направление, защото тя има влияние към всички отрасли на живота. Най-после, вие всички можете да правите опит и вижте на колко молитви Господ ви отговаря. Само че, когато се молите, никому не съобщавайте за какво се молите и какво очаквате, докато резултатите не се проведат и докато делото не се изпълни.
към текста >>
Ще ни се дадат някои
упътвания
за работа.
В такъв случай приличаме на човек, който иска да подигне едно бреме, но не може, понеже не е по силите му, повиква другиго на помощ и с него заедно успява да го подигне. Някога такъв може да се нуждае от помощта на един и двама, трима и повече човека. Та, следователно ние при несполука в молитвата ще искаме помощта на един, двама, трима и повече братя и сестри, според степента на нуждата, докато сполучим. Опитайте този начин и ще видите доколко може да го приложите на практика. Като свърши горното слово, съобщи се от г-н Дънов, че утре, 11-того, ще се говори на тема: Как трябва да се работи, начините на работа в света.
Ще ни се дадат някои
упътвания
за работа.
Изпяхме „Възкресение Твое" и г-н Дънов ни каза, че Духът дава за всички ни мисълта псалом 19, стих 5. Заседанието се преустанови в 9 часа вечерта.
към текста >>
28.
НАРЯД за събора 1911 година
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
А на тези приятели, които поискат от вас
упътване
, ще кажете да държат втория петък на месеца, като постят, които могат 36 часа, а които не могат - 24 часа.
Това ще направите според диктовката на духа у вас. И идущата година ще се направи сравнение и да се види кой за какво се е молил. За 12-те петъка ще правите вашите размишления винаги сутрин от 2 до 6 часа, а за другите 40 петъка през годината вие ще си изберете часове, през които да се молите и размишлявате. Четивото за 12 петъка и другите 40 петъка през годината вие сами ще си го избирате, според разположението на духа, откъдето желаете от Книгата Господня. Само че това, което изберете за прочит и го прочетете, също ще си го отбележите.
А на тези приятели, които поискат от вас
упътване
, ще кажете да държат втория петък на месеца, като постят, които могат 36 часа, а които не могат - 24 часа.
За четиво им дайте цялата книга от Битието и което не стига, вземете от Изход две глави. Те са свободни през всичките петъци да си се молят и размишляват върху каквото вече пожелаят, без да ги ограничавате. На един човек може да се посочи пътя и ако не може да го използува, тогава трябва да му се помага. Тази година гледайте да се даде свобода на Духа да работи, защото иначе остане ли на нас, има препятствия. Трябва да оставим свобода на Духа.
към текста >>
На един човек може да се посочи
пътя
и ако не може да го използува, тогава трябва да му се помага.
Четивото за 12 петъка и другите 40 петъка през годината вие сами ще си го избирате, според разположението на духа, откъдето желаете от Книгата Господня. Само че това, което изберете за прочит и го прочетете, също ще си го отбележите. А на тези приятели, които поискат от вас упътване, ще кажете да държат втория петък на месеца, като постят, които могат 36 часа, а които не могат - 24 часа. За четиво им дайте цялата книга от Битието и което не стига, вземете от Изход две глави. Те са свободни през всичките петъци да си се молят и размишляват върху каквото вече пожелаят, без да ги ограничавате.
На един човек може да се посочи
пътя
и ако не може да го използува, тогава трябва да му се помага.
Тази година гледайте да се даде свобода на Духа да работи, защото иначе остане ли на нас, има препятствия. Трябва да оставим свобода на Духа. Начало от месец август Поста - от 24 до 40 часа - за главните петъци. I петък ще посветим за прославление на Името Божие на земята. II петък - за съшествието на Духа Светаго в сърцата на хората (на верующите).
към текста >>
Старайте се и вие да следвате по Неговите
пътеки
.
Тази Истина ще ви направи свободни, в тази Истина Аз пребъдвам, така и вие пребъдвайте, както и аз. Помнете: скърбите, това е Божията повдигаща се ръка за вас. Мъчнотиите, това са Божиите благословения, които ви се правят. Отец Мой ви люби, бъдете и вие подобни Нему. Той е благ и дълготърпелив към всички.
Старайте се и вие да следвате по Неговите
пътеки
.
Любовта - това е животът, тя е вътрешната връзка на Небето, която ражда здравето, щастието и блаженството. Волята на Отца е вие да бъдете здрави духом, да бъдете щастливи по сърце, да придобиете блаженството на живота. Вашите тела - това са храм на Бога. Вашите души - това са камъните, които образуват Небето. Вашите духове - това са Божествените лъчи, които се пращат за изкупление и благото на света.
към текста >>
Пътят
, по който вървите, е
тесен
и труден за възкачване, но само в него се намират всички блага, които Господ е вложил.
Волята на Отца е вие да бъдете здрави духом, да бъдете щастливи по сърце, да придобиете блаженството на живота. Вашите тела - това са храм на Бога. Вашите души - това са камъните, които образуват Небето. Вашите духове - това са Божествените лъчи, които се пращат за изкупление и благото на света. Бъдете прилежни и трудолюбиви в живота си, прилежание и трудолюбие са потребни на земята, те са неприятни, но плодовете им са сладки, Имайте мир в душите си, не мира на света, но Божествения мир.
Пътят
, по който вървите, е
тесен
и труден за възкачване, но само в него се намират всички блага, които Господ е вложил.
Помнете: не сте свои си, вие сте роби на Бога Живаго и ако пребъдвате в Неговата Воля, Аз ще пребъда във вас и ще явя себе си вам. Само тогава ще ме познаете, както аз ви познавам. Сега още има голяма тъмнота във вашите умове, но Духа, който Аз ще ви изпратя от Отца да пребъде във вас, Той ще направи всичко светло и ще ви покаже пътя на бъдещето. Помнете думите, които са казани: „Без вяра не може да се угоди на Бога." Не давайте ухо на шепненето на лукавия, в тия шепнения се крие отровата на злото. Бъдете смели и решителни, защото Аз съм с вас.
към текста >>
Сега още има голяма тъмнота във вашите умове, но Духа, който Аз ще ви изпратя от Отца да пребъде във вас, Той ще направи всичко светло и ще ви покаже
пътя
на бъдещето.
Вашите духове - това са Божествените лъчи, които се пращат за изкупление и благото на света. Бъдете прилежни и трудолюбиви в живота си, прилежание и трудолюбие са потребни на земята, те са неприятни, но плодовете им са сладки, Имайте мир в душите си, не мира на света, но Божествения мир. Пътят, по който вървите, е тесен и труден за възкачване, но само в него се намират всички блага, които Господ е вложил. Помнете: не сте свои си, вие сте роби на Бога Живаго и ако пребъдвате в Неговата Воля, Аз ще пребъда във вас и ще явя себе си вам. Само тогава ще ме познаете, както аз ви познавам.
Сега още има голяма тъмнота във вашите умове, но Духа, който Аз ще ви изпратя от Отца да пребъде във вас, Той ще направи всичко светло и ще ви покаже
пътя
на бъдещето.
Помнете думите, които са казани: „Без вяра не може да се угоди на Бога." Не давайте ухо на шепненето на лукавия, в тия шепнения се крие отровата на злото. Бъдете смели и решителни, защото Аз съм с вас. Светът може да се вълнува, бурите на живота могат да ви обезпокояват и да ви се струва, като че ли корабът, на който пътувате, ще потъне. Помнете: Този кораб не потъва. В света могат да станат много промени, много изменения, но Отец, Който ръководи всичко, остава всякога един и същ -мир на всички души.
към текста >>
Светът може да се вълнува, бурите на живота могат да ви обезпокояват и да ви се струва, като че ли корабът, на който
пътувате
, ще потъне.
Помнете: не сте свои си, вие сте роби на Бога Живаго и ако пребъдвате в Неговата Воля, Аз ще пребъда във вас и ще явя себе си вам. Само тогава ще ме познаете, както аз ви познавам. Сега още има голяма тъмнота във вашите умове, но Духа, който Аз ще ви изпратя от Отца да пребъде във вас, Той ще направи всичко светло и ще ви покаже пътя на бъдещето. Помнете думите, които са казани: „Без вяра не може да се угоди на Бога." Не давайте ухо на шепненето на лукавия, в тия шепнения се крие отровата на злото. Бъдете смели и решителни, защото Аз съм с вас.
Светът може да се вълнува, бурите на живота могат да ви обезпокояват и да ви се струва, като че ли корабът, на който
пътувате
, ще потъне.
Помнете: Този кораб не потъва. В света могат да станат много промени, много изменения, но Отец, Който ръководи всичко, остава всякога един и същ -мир на всички души. Аз ще ви дам този мир, който светът не може да ви даде. Когато завършите вашето поприще на земята, Отец сам ще обърне всяка сълза от очите ви и ще ви даде всяка радост и веселие. Молете се да възтържествува Божията Добродетел, да възтържествува Божествената Правда, да възтържествува Божията Любов, да възтържествува Божията Мъдрост и да се прослави Господ в своите дела.
към текста >>
29.
НАРЯДИ за 1917 година
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Така, както
пътникът
през пустинята, много жени умират в този свят от жажда със своите камили - със своя багаж.
Ще запитате; „Как да се прекара този извор? " Изворът сам ще дойде при вас. Христос казва на самарянката: Водата, която аз ще ти дам, ще бъде един извор вътре в тебе на живот, който извира постоянно. Следователно думата „спасение" подразбира този извор. Когато човек попадне в някоя пустиня, дето няма вода, устата му пресъхват, чувствува непоносима жажда и единственото спасение е водата, иначе той е осъден да падне мъртъв.
Така, както
пътникът
през пустинята, много жени умират в този свят от жажда със своите камили - със своя багаж.
Вие сте слушали думата „извор". Бих желал, като излезете на разходка вън от София, да опитате водата на такива извори. Но високопоставените дами, па и всички други, ходят на разходка не по-далеч от Борисовата градина и то по едни и същи алеи, дето освен прах, нищо друго няма. Нагълтат се с прах и като се върнат дома, казват: „Каква хубава разходка направихме! " Казвам: „Нагълтахте се с прах." Често хората, като възприемат Христовото учение, служат си с едни и същи отъркани фрази и после казват: „Заболя ме главата да слушам." То е, защото си гълтал прах.
към текста >>
Христовият
път
е
тесен
и стръмен, той е
пътят
на разумната човешка воля.
Думите „оправдание и спасение" имат седем значения. Аз ви говоря сега за едното и, ако разберете него, тогава ще ви говоря за другите. Дойде някой приятел и ви каже: „Да отидем на разходка, но не далеч, защото ме боли глава, сърцебиене имам, не съм свикнал." Значи вие сте хора с къси крака, когато истината иска хора с дълги крака и вие несъзнателно ще дойдете до положението да вършите престъпления. Щом краката на хората станат къси, те започват да мислят лукави неща. Някой казва: „Не мога да отида на Витоша." Че ако не можеш да отидеш на Витоша, как ще отидеш при Христа?
Христовият
път
е
тесен
и стръмен, той е
пътят
на разумната човешка воля.
В ума си кажете: „Ще отида с моите приятели на Витоша." Ако не можеш действително, то поне мислено ги проследи, пропътувай целия път с ума си. Това е философията на живота. Преди да се ожените, като се срещнете с вашите възлюблени, те ви наричат „ангели", обичат ви, умират за вас, не могат да живеят без вас, коленичат пред вас и колко плач, ридания и преструвки се изливат. Но това е не защото те не могат без вас. С това те произвеждат ефект и искат да кажат: „Нека видят какъв е Господ." Когато се оженят, жените започват да коленичат.
към текста >>
В ума си кажете: „Ще отида с моите приятели на Витоша." Ако не можеш действително, то поне мислено ги проследи,
пропътувай
целия
път
с ума си.
Аз ви говоря сега за едното и, ако разберете него, тогава ще ви говоря за другите. Дойде някой приятел и ви каже: „Да отидем на разходка, но не далеч, защото ме боли глава, сърцебиене имам, не съм свикнал." Значи вие сте хора с къси крака, когато истината иска хора с дълги крака и вие несъзнателно ще дойдете до положението да вършите престъпления. Щом краката на хората станат къси, те започват да мислят лукави неща. Някой казва: „Не мога да отида на Витоша." Че ако не можеш да отидеш на Витоша, как ще отидеш при Христа? Христовият път е тесен и стръмен, той е пътят на разумната човешка воля.
В ума си кажете: „Ще отида с моите приятели на Витоша." Ако не можеш действително, то поне мислено ги проследи,
пропътувай
целия
път
с ума си.
Това е философията на живота. Преди да се ожените, като се срещнете с вашите възлюблени, те ви наричат „ангели", обичат ви, умират за вас, не могат да живеят без вас, коленичат пред вас и колко плач, ридания и преструвки се изливат. Но това е не защото те не могат без вас. С това те произвеждат ефект и искат да кажат: „Нека видят какъв е Господ." Когато се оженят, жените започват да коленичат. Ето вашата философия.
към текста >>
Някой
път
казвате: „Лошо спах, лоши сънища сънувах." То значи: „Спряла си мъжа си някъде." Това неестествено положение всякога произлиза от крайното користолюбие, което съществува у жените.
Спирате се на едно място и се гледате. Такива са съвременните жени - спират своите мъже и не ги пущат да се качват. Тази е причината, задето вие спите, задето не можете да отивате на дру тя свят, да слизате и да се качвате. Когато ви питат: „Защо спите? " - „За да отиваме при Господа." -Когато кажете: „Добре спах", то е защото сте били горе, но впечатлението, което сте придобили оттам, е загладено: от него остава само една сянка на приятност.
Някой
път
казвате: „Лошо спах, лоши сънища сънувах." То значи: „Спряла си мъжа си някъде." Това неестествено положение всякога произлиза от крайното користолюбие, което съществува у жените.
Користолюбието ражда користолюбие; нещастието ражда нещастие; скръбта ражда скръб. Когато говоря за страданията, нещастията, аз разбирам скръбта, като обвивка на Божествената истина. А съвременните хора обвиват скръбта в радост и следователно отвън те я подсладяват. Такива хапчета има: отвън ги обвиват със захар, а отвътре са горчиви. Господ сега не поддържа ни хомеопатията, ни алопатията.
към текста >>
В тоя
път
се иска Божествено търпение и постоянство, докато Виделината преодолее над вас.
Като срещнете спънка, ще кажете в себе си, в душата си: „Мога, можем, може. Мога аз. Можеш Ти, Господи, Който си в мене, в моята душа. Може великият Ти Дух, Който ме ръководи." След това ще употребите трите лица за множествено число. Вашата вяра, вашата чистота ще помага на всички, които са горе, да съдействуват на Божествената идея да се осъществи в живота ви.
В тоя
път
се иска Божествено търпение и постоянство, докато Виделината преодолее над вас.
Това ще правите на всяко време, когато се усещате слаби. Ще го правите сутрин между 4 и 7 часа. Точно в 4 часа сутринта, който може, да стане и да започне драговолно своя ред. Като изгрява слънцето сутрин, ще кажете: 1л. I Мога-така да изгрее моето Слънце в моята душа!
към текста >>
Може да сте неразположени при ставането си, може да чувству вате като да ви е крив светът, но вие се справете и кажете горните думи тихо, всяка за себе си: Ще си вземете едно тефтерче и всяка сутрин, в продължение на шест месеца, ще си отбелязвате в колко часа сте станали и колко
пъти
сте закъснели.
3 л. VI Могат - така да изгрее Слънцето на всичко слънца в нашите духове! Така трябва у вас шест слънца да изгреят. На всяко слънце ще се спирате по 4 минути, всичко 24 минути ще се употребят за изгряването на шестте слънца. Правилото, което ще спазвате, е следното: ще ставате тихо, спокойно и след като се умиете, ще застанете тихо, без всякакво смущение, нищо да не ви плаши.
Може да сте неразположени при ставането си, може да чувству вате като да ви е крив светът, но вие се справете и кажете горните думи тихо, всяка за себе си: Ще си вземете едно тефтерче и всяка сутрин, в продължение на шест месеца, ще си отбелязвате в колко часа сте станали и колко
пъти
сте закъснели.
Като изговорите тези думи, ще почувствувате една приятност под лъжичката и духът ви ще се повдигне. Трябват ви шест години, за да разберете как изгряват тези слънца. Този опит продължавайте шест месеца и го предайте, препоръчайте и на някои свои приятелки. Ще започнете от 6 април. Някои ще кажат: „Дали ще може да се става тъй рано, как ще може" и т.н.
към текста >>
Този е
пътят
, по който ще може да калите волята си и да облагородите ума си и сърцето си.
Вярвам в Тебе, Господи, Който ми говориш в бъдеще. Да дойде Твоята Виделина върху всички ни и Да се изпълни Волята Ти на земята, както се изпълнява горе на Небето. През денят, каквото ви се внуши - да четете някой псалом или нещо друго, четете, но само ако усещате дълбок вътрешен стремеж към това. Като прочетете горните изречения, размишлявайте върху неща, които могат да ви повдигнат, за всичко, което е най-красиво в света и ще видите как ще ви се представят най-хубави картини. Само по този начин ще можете да изправите миналото и да си приготвите условия добри за бъдещето.
Този е
пътят
, по който ще може да калите волята си и да облагородите ума си и сърцето си.
Разбира се, светът ще върви по същия път, но всичко ще се обърне на добро. През тези шест месеца някога ще се почувствате по-обезсолели, тогава ще употребите следното изречение: „Господи, стопли сърцето ми с Твоята Любов." Ако умът ви някога се позамъгли, ще кажете: „Господи, просвети ума ми с Твоя Дух" или „Дай виделина на моя ум чрез Твоя Дух". И след това стойте си спокойно, може да мине 1,2,3,4 часа, но резултат без друго ще имате. След като изгреят шестте слънца едно след друга, ще има резултат. През тези шест месеца ще гледате да бъдете в добри отношения с мъжете си, децата си, с окръжающите ви и ще говорите само за полезни работи.
към текста >>
Разбира се, светът ще върви по същия
път
, но всичко ще се обърне на добро.
Да дойде Твоята Виделина върху всички ни и Да се изпълни Волята Ти на земята, както се изпълнява горе на Небето. През денят, каквото ви се внуши - да четете някой псалом или нещо друго, четете, но само ако усещате дълбок вътрешен стремеж към това. Като прочетете горните изречения, размишлявайте върху неща, които могат да ви повдигнат, за всичко, което е най-красиво в света и ще видите как ще ви се представят най-хубави картини. Само по този начин ще можете да изправите миналото и да си приготвите условия добри за бъдещето. Този е пътят, по който ще може да калите волята си и да облагородите ума си и сърцето си.
Разбира се, светът ще върви по същия
път
, но всичко ще се обърне на добро.
През тези шест месеца някога ще се почувствате по-обезсолели, тогава ще употребите следното изречение: „Господи, стопли сърцето ми с Твоята Любов." Ако умът ви някога се позамъгли, ще кажете: „Господи, просвети ума ми с Твоя Дух" или „Дай виделина на моя ум чрез Твоя Дух". И след това стойте си спокойно, може да мине 1,2,3,4 часа, но резултат без друго ще имате. След като изгреят шестте слънца едно след друга, ще има резултат. През тези шест месеца ще гледате да бъдете в добри отношения с мъжете си, децата си, с окръжающите ви и ще говорите само за полезни работи. Ако някой път се излъжете и кажете за някого лошо, ще си го запишете в тетрадките си, ще бъдете искрена спрямо себе си.
към текста >>
Ако някой
път
се излъжете и кажете за някого лошо, ще си го запишете в тетрадките си, ще бъдете искрена спрямо себе си.
Разбира се, светът ще върви по същия път, но всичко ще се обърне на добро. През тези шест месеца някога ще се почувствате по-обезсолели, тогава ще употребите следното изречение: „Господи, стопли сърцето ми с Твоята Любов." Ако умът ви някога се позамъгли, ще кажете: „Господи, просвети ума ми с Твоя Дух" или „Дай виделина на моя ум чрез Твоя Дух". И след това стойте си спокойно, може да мине 1,2,3,4 часа, но резултат без друго ще имате. След като изгреят шестте слънца едно след друга, ще има резултат. През тези шест месеца ще гледате да бъдете в добри отношения с мъжете си, децата си, с окръжающите ви и ще говорите само за полезни работи.
Ако някой
път
се излъжете и кажете за някого лошо, ще си го запишете в тетрадките си, ще бъдете искрена спрямо себе си.
Друго едно правило: Ако някоя от вас сама не може да си помогне, ще повика още една сестра; ако и двете не могат, ще повикат и трета и заедно ще изпълнят молитвата си. Събирането всякога трябва да става преди обяд, до 12 часа най-късно, защото тогава има добри влияния. Ето как се оправдава и спасява човек. Това е първото значение на тези думи. Колкото приятелки имате обични, дайте им тоз ред, тоз съвет.
към текста >>
3) Ще си вземете едно тефтерче и всяка сутрин, в продължение на 6 месеца, ще си отбелязвате в колко часа ще сте станали и колко
пъти
сте закъснели.
Могат - така да изгрее Слънцето на всички слънца в кажете горните думи тихо, всяка за себе си. Като изговаряте тези думи, ще почувствате една приятност под лъжичката и Духът ви ще се повдигне. Този опит ще продължавате 6 месеца и го предайте, препоръчайте и на някои свои приятелки. Ще започнете от 29 април. Трябват ви 6 години, за да разберете как изгряват тези слънца.
3) Ще си вземете едно тефтерче и всяка сутрин, в продължение на 6 месеца, ще си отбелязвате в колко часа ще сте станали и колко
пъти
сте закъснели.
Ще отбелязвате в тетрадката си какво е било времето, като ще разделите на графи: ясно, облачно, дъждовно, ветровито. Всички тези 4 състояния навремето са добри. Ако е дъждовно или облачно, да се не оплаквате никак през тези 6 месеци. Ако е дъждовно, ще кажете: „Днес времето е дъждовно - Бог го пречиства и нивите ще родят повече." Ще гледате всичко това да приложите и да искате обещание и от вашите другарки, на които ще го препоръчате, и те да го изпълняват. След като изговаряте всички 6 точки, ще наблягате през първия месец най-много на първата точка; през втория месец - на втората и т.н.
към текста >>
Този е
пътят
, по който ще можете да калите волята си и да облагородите ума си и сърцето си.
Да се прослави Името Ти. Да се въдвори Царството и да се изпълни Волята Ти на земята, както се изпълнява горе на небето. 5) През деня, каквото ви се внуши да четете - някой псалом или нещо друго - четете, но само ако усещате дълбок вътрешен стремеж към това. 6) Като прочетете горните изречения, размишлявайте върху неща, които могат да ви повдигнат за всичко, което е най-красиво в света и ще видите как ще ви се представят най-хубави картини. Само по този начин ще можете да изправите миналото и да си приготвите условия добри за бъдещето.
Този е
пътят
, по който ще можете да калите волята си и да облагородите ума си и сърцето си.
Разбира се, светът ще върви по същия път, но всичко ще се обърне на добро. 7) През тези 6 месеци някога ще се почувствате по-обезсолени. Тогава ще употребите следното изречение: „ Господи, стопли сърцето ми с Твоята Любов! " 8) Ако умът ви някога се позамъгли, ще кажете: „ Господи, просвети ума ми с Твоя Дух" или „Дай Виделина на моя ум чрез Твоя Дух." И след това стойте си спокойно. Може да мине 1,2,3,4 часа, но резултат без друго ще имате.
към текста >>
Разбира се, светът ще върви по същия
път
, но всичко ще се обърне на добро.
Да се въдвори Царството и да се изпълни Волята Ти на земята, както се изпълнява горе на небето. 5) През деня, каквото ви се внуши да четете - някой псалом или нещо друго - четете, но само ако усещате дълбок вътрешен стремеж към това. 6) Като прочетете горните изречения, размишлявайте върху неща, които могат да ви повдигнат за всичко, което е най-красиво в света и ще видите как ще ви се представят най-хубави картини. Само по този начин ще можете да изправите миналото и да си приготвите условия добри за бъдещето. Този е пътят, по който ще можете да калите волята си и да облагородите ума си и сърцето си.
Разбира се, светът ще върви по същия
път
, но всичко ще се обърне на добро.
7) През тези 6 месеци някога ще се почувствате по-обезсолени. Тогава ще употребите следното изречение: „ Господи, стопли сърцето ми с Твоята Любов! " 8) Ако умът ви някога се позамъгли, ще кажете: „ Господи, просвети ума ми с Твоя Дух" или „Дай Виделина на моя ум чрез Твоя Дух." И след това стойте си спокойно. Може да мине 1,2,3,4 часа, но резултат без друго ще имате. 9) След като изгреят 6-тях Слънца едно след друго, ще има резултат.
към текста >>
Ако някой
път
се излъжете и кажете за някого лошо, ще си го запишете в тетрадката си, ще бъдете искрени спрямо себе си.
Тогава ще употребите следното изречение: „ Господи, стопли сърцето ми с Твоята Любов! " 8) Ако умът ви някога се позамъгли, ще кажете: „ Господи, просвети ума ми с Твоя Дух" или „Дай Виделина на моя ум чрез Твоя Дух." И след това стойте си спокойно. Може да мине 1,2,3,4 часа, но резултат без друго ще имате. 9) След като изгреят 6-тях Слънца едно след друго, ще има резултат. 10) През тези 6 месеца ще гледате да бъдете в добри отношения с мъжете си, с децата си, с окръжающите ви и ще говорите само за полезни работи.
Ако някой
път
се излъжете и кажете за някого лошо, ще си го запишете в тетрадката си, ще бъдете искрени спрямо себе си.
Забележка: Друго едно правило. Ако някоя от вас сама не може да си помогне, ще повика още една сестра; ако и двете не могат, ще повикат и трета и заедно ще изпълнят молитвата си. Събиранието всякога трябва да става преди обяд до 12 часа най-късно, защото тогава има добри влияния. Забележка втора: Колкото приятелки имате обични, дайте им този ред, този съвет. Щом имате дълбоко побуждение, кажете това нещо и на други, тогава ще се благословите и вие, и те.
към текста >>
Господ да ви води и
упътва
със Своя Дух, да ви показва вътре във вас що е доброто и правото пред Него Самия.
В петък, 7 часа вечерта - по двама на молитва. 5) ДО ВСИЧКИ ПРИЯТЕЛИ Изворите трябва да извират, реките да текат, тревите да растат, а човек да мисли, разсъждава и върши Волята на своя Небесен Баща. Неговата Любов да му бъде закон. Волята Божия, Царството Божие, Славата Божия - цел в него самия. Много листа ще окапят, много черупки ще се смъкнат, докато душата достигне своето съвършенство.
Господ да ви води и
упътва
със Своя Дух, да ви показва вътре във вас що е доброто и правото пред Него Самия.
Аз ви предадох едно учение на Христа, учение наживота, не на буквата, учение не на сектантство, а учение на Мъдрост и Любов, което може да обнови целокупния живот. Господ, за Когото ви говоря, е Жив в цялата природа, действуващ във всички същества. Той говори вътре във всяка душа, във всяко сърце. Аз ви говоря за Него, с когото всякога съм в общение. Познавам гласа Му, държа учението Му, върша Волята Му, слушам Духа Му и радостта ми е в Неговото живо Слово.
към текста >>
30.
4. ОПРАВДАНИЕ И СПАСЕНИЕ
,
,
ТОМ 12
Така „както
пътникът
през пустинята, много жени умират в този свят от жажда със своите камили, със своя багаж.
Христовото учение е една нова струя, която трябва да влезе в сърцата ви и да ги измие и като ги изчисти, ще остави утайките на нивите ви, за да се наторят. Ще запитате: „Как да се прекара този извор? “ Изворът сам ще дойде при вас. Христос казва на самарянката: „Водата, която Аз ще ти дам, ще бъде един извор вътре в тебе на живот, който извира постоянно.“ Следователно, думата „спасение“ подразбира този извор. Когато човек попадне в някоя пустиня, дето няма вода, устата му пресъхват, чувствува непоносима жажда и единственото спасение е водата, иначе той е осъден да падне мъртъв.
Така „както
пътникът
през пустинята, много жени умират в този свят от жажда със своите камили, със своя багаж.
Вие сте слушали думата „извор“. Бих желал, като излезете на разходка вън от София, да опитате водата на такива извори. Но високопоставените дами, па и всички други, ходят на разходка не по-далеч от Борисо- вата градина и то по едни и същи алеи, дето освен прах нищо друго няма. Нагълтат се с прах и като се върнат дома, казват: „Каква хубава разходка направихме! “ Казвам: Нагълтахте се с прах.
към текста >>
Христовият
път
е
тесен
и стръмен, той е
пътят
на разумната човешка воля.
Думите „оправдание“ и „спасение“ имат 7 значения. Аз ви говоря сега за едното и ако разберете него, тогава ще ви говоря за другите. Дойде някой приятел и ви каже: „Да отидем на разходка, но не далеч, защото ме боли глава, сърцебиене имам, не съм свикнал.“ Значи, вие сте хора с къси крака, когато[1] истината иска хора с дълги крака; и вие несъзнателно ще дойдете до положението да вършите престъпления. Щом краката на хората станат къси, те започват да мислят лукави неща. Някой казва: „Не мога да отида на Витоша.“ Че, ако не можеш да отидеш на Витоша, как ще отидеш при Христа?
Христовият
път
е
тесен
и стръмен, той е
пътят
на разумната човешка воля.
В ума си кажете: „Ще отида с моите приятели на Витоша.“ Ако не можеш действително, то поне мислено ги проследи, пропътувай целия път в ума си. Това е философията на живота. Преди да се ожените, като се срещнете с вашите възлюблени, те ви наричат ангели, обичат ви, умират за вас, не могат да живеят без вас, коленичат пред вас и колко плач, ридания и преструвки се изливат. Но това е не защото те не могат без вас. С това те произвеждат ефект и искат да кажат: „Нека видят какъв е Господ.“ Когато се оженят, жените започват да коленичат.
към текста >>
В ума си кажете: „Ще отида с моите приятели на Витоша.“ Ако не можеш действително, то поне мислено ги проследи,
пропътувай
целия
път
в ума си.
Аз ви говоря сега за едното и ако разберете него, тогава ще ви говоря за другите. Дойде някой приятел и ви каже: „Да отидем на разходка, но не далеч, защото ме боли глава, сърцебиене имам, не съм свикнал.“ Значи, вие сте хора с къси крака, когато[1] истината иска хора с дълги крака; и вие несъзнателно ще дойдете до положението да вършите престъпления. Щом краката на хората станат къси, те започват да мислят лукави неща. Някой казва: „Не мога да отида на Витоша.“ Че, ако не можеш да отидеш на Витоша, как ще отидеш при Христа? Христовият път е тесен и стръмен, той е пътят на разумната човешка воля.
В ума си кажете: „Ще отида с моите приятели на Витоша.“ Ако не можеш действително, то поне мислено ги проследи,
пропътувай
целия
път
в ума си.
Това е философията на живота. Преди да се ожените, като се срещнете с вашите възлюблени, те ви наричат ангели, обичат ви, умират за вас, не могат да живеят без вас, коленичат пред вас и колко плач, ридания и преструвки се изливат. Но това е не защото те не могат без вас. С това те произвеждат ефект и искат да кажат: „Нека видят какъв е Господ.“ Когато се оженят, жените започват да коленичат. Ето вашата философия.
към текста >>
Някой
път
казвате: „Лошо спах, лоши сънища сънувах.“ То значи: спряла си мъжа си някъде.
Спирате се на едно место и се гледате. Такива са съвременните жени, спират своите мъже и не ги пущат да се качват. Тази е причината, задето вие спите, задето не можете да отивате на другия свят, да слизате и да се качвате. Когато ви питат: „Защо спите? “ - „За да отиваме при Господа.“ Когато кажете: „Добре спах“, то е защото сте били горе, но впечатлението, което сте придобили оттам, е загладено, от него остава само една сянка на приятност.
Някой
път
казвате: „Лошо спах, лоши сънища сънувах.“ То значи: спряла си мъжа си някъде.
Това неестествено положение всякога произлиза от крайното користолюбие, което съществува у жените. Користолюбието ражда користолюбие, нещастието ражда нещастие, скръбта ражда скръб. Когато говоря за страданията, нещастията, аз разбирам скръбта, като обвивка на Божествената истина. А съвременните хора обвиват скръбта в радост и следователно отвън те я подсладяват. Такива хапчета има: отвън ги обвиват със захар, а отвътре са горчиви.
към текста >>
В тоя
път
се иска Божествено търпение и постоянство, докато Виделината преодолее във вас.
Вие го употребявахте само в първо лице - „мога“. Отсега нататък ще го употребявате във всички лица: Мога, можеш, може, можем, можете, могат. Като срещнете спънка, ще кажете в себе си, в душата си: „Мога, можеш, може! “ „Мога аз; можеш Ти, Господи, Който си в мене, в моята душа; може великият Ти Дух, Който ме ръководи.“ След това ще употребите трите лица за множествено число. Вашата вяра, вашата чистота ще помага на всички, които са горе, да съдейству- ват на Божествената идея да се осъществи в живота ви.
В тоя
път
се иска Божествено търпение и постоянство, докато Виделината преодолее във вас.
Това ще правите на всяко време, когато се усещате слаби. Ще го правите сутрин между 4 и 7 часа. Точно в 4 часа сутринта, който може, да стане и да започне драговолно своя опит. Като изгрява Слънцето сутрин, ще кажете: I лице: Мога - Така да изгрее моето слънце в моята душа. II лице: Можеш - Така да изгрее Божието слънце в моята душа.
към текста >>
Ще си вземете едно тефтерче и всяка сутрин, в продължение на 6 месеца, ще си отбелязвате в колко часа сте станали и колко
пъти
сте закъснели.
III лице, VI: Могат - Така да изгрее слънцето на всички слънца в нашите духове. Така трябва у вас 6 слънца да изгреят. На всяко слънце ще се спирате по 4 минути, всичко 24 минути ще се употребят за изгряването на 6 слънца. Правилото, което ще спазвате, е следното: Ще ставате тихо, спокойно и след като се умиете, ще застанете тихо, без всякакво смущение, нищо да не ви плаши. Може да сте неразположени при ставането си, може да чувствувате като да ви е крив светът, но вие се оправете и кажете горните думи тихо, всяка за себе си.
Ще си вземете едно тефтерче и всяка сутрин, в продължение на 6 месеца, ще си отбелязвате в колко часа сте станали и колко
пъти
сте закъснели.
Като изговорите тези думи, ще почувствувате една приятност под лъжичката и духът ви ще се повдигне. Трябват ви шест години, за да разберете как изгряват тези слънца. Този опит продължавайте 6 месеца и го предайте, препоръчайте и на някои свои приятелки. Ще започнете от 6 април. Някои ще кажат: „Дали ще може да се става тъй рано, как ще може“ и т.н.
към текста >>
Този е
пътят
, по който ще може да калите волята си и да облагородите ума си и сърцето си.
Да се прослави името Ти. Да се въдвори царството Ти и Да се изпълни волята Ти на Земята, както се изпълнява горе на Небето. През деня, каквото ви се внуши - да четете някой псалом или нещо друго, четете, но само ако усещате дълбок вътрешен стремеж към това. Като прочетете горните изречения, размишлявайте върху неща, които могат да ви повдигнат, за всичко, което е най-красиво в света и ще видите как ще ви се представят най-хубави картини. Само по този начин ще можете да изправите миналото и да си приготвите условия добри за бъдещето.
Този е
пътят
, по който ще може да калите волята си и да облагородите ума си и сърцето си.
Разбира се, светът ще върви по същия път, но всичко ще се обърне на добро. През тези 6 месеца някога ще се почувствувате пообезсолели - тогава ще употребите следното изречение: „Господи, стопли сърцето ми с Твоята любов.“ Ако умът ви някога се позамъгли, ще кажете: „Господи, просвети ума ми с Твоя Дух“, или: „Дай виделина на моя ум чрез Твоя Дух.“ И след това стойте си спокойно; може да мине 1, 2, 3, 4 часа, но резултат без друго ще имате. След като изгреят шестте слънца едно след друго, ще има резултат. През тези 6 месеца ще гледате да бъдете в добри отношения с мъжете си, с децата си, с окръжающите ви и ще говорите само за полезни работи. Ако някой път се излъжете и кажете за някого лошо, ще си го запишете в тетрадките си, ще бъдете искрена спрямо себе си.
към текста >>
Разбира се, светът ще върви по същия
път
, но всичко ще се обърне на добро.
Да се въдвори царството Ти и Да се изпълни волята Ти на Земята, както се изпълнява горе на Небето. През деня, каквото ви се внуши - да четете някой псалом или нещо друго, четете, но само ако усещате дълбок вътрешен стремеж към това. Като прочетете горните изречения, размишлявайте върху неща, които могат да ви повдигнат, за всичко, което е най-красиво в света и ще видите как ще ви се представят най-хубави картини. Само по този начин ще можете да изправите миналото и да си приготвите условия добри за бъдещето. Този е пътят, по който ще може да калите волята си и да облагородите ума си и сърцето си.
Разбира се, светът ще върви по същия
път
, но всичко ще се обърне на добро.
През тези 6 месеца някога ще се почувствувате пообезсолели - тогава ще употребите следното изречение: „Господи, стопли сърцето ми с Твоята любов.“ Ако умът ви някога се позамъгли, ще кажете: „Господи, просвети ума ми с Твоя Дух“, или: „Дай виделина на моя ум чрез Твоя Дух.“ И след това стойте си спокойно; може да мине 1, 2, 3, 4 часа, но резултат без друго ще имате. След като изгреят шестте слънца едно след друго, ще има резултат. През тези 6 месеца ще гледате да бъдете в добри отношения с мъжете си, с децата си, с окръжающите ви и ще говорите само за полезни работи. Ако някой път се излъжете и кажете за някого лошо, ще си го запишете в тетрадките си, ще бъдете искрена спрямо себе си. Друго едно правило: Ако някоя от вас сама не може да си помогне, ще повика още една сестра; ако и двете не могат, ще повикат и трета и заедно ще изпълнят молитвата си.
към текста >>
Ако някой
път
се излъжете и кажете за някого лошо, ще си го запишете в тетрадките си, ще бъдете искрена спрямо себе си.
Този е пътят, по който ще може да калите волята си и да облагородите ума си и сърцето си. Разбира се, светът ще върви по същия път, но всичко ще се обърне на добро. През тези 6 месеца някога ще се почувствувате пообезсолели - тогава ще употребите следното изречение: „Господи, стопли сърцето ми с Твоята любов.“ Ако умът ви някога се позамъгли, ще кажете: „Господи, просвети ума ми с Твоя Дух“, или: „Дай виделина на моя ум чрез Твоя Дух.“ И след това стойте си спокойно; може да мине 1, 2, 3, 4 часа, но резултат без друго ще имате. След като изгреят шестте слънца едно след друго, ще има резултат. През тези 6 месеца ще гледате да бъдете в добри отношения с мъжете си, с децата си, с окръжающите ви и ще говорите само за полезни работи.
Ако някой
път
се излъжете и кажете за някого лошо, ще си го запишете в тетрадките си, ще бъдете искрена спрямо себе си.
Друго едно правило: Ако някоя от вас сама не може да си помогне, ще повика още една сестра; ако и двете не могат, ще повикат и трета и заедно ще изпълнят молитвата си. Събирането всякога трябва да става преди обяд, до 12 часа най-късно, защото тогава има добри влияния. Ето как се оправдава и спасява човек. Това е първото значение на тези думи. Колкото приятелки имате обични, дайте им този ред, този съвет.
към текста >>
31.
9. КОЙТО НАМИГНУВА
,
,
ТОМ 12
Това показва, че вашият свят става по-
тесен
и кръгът на вашите знания се стеснява.
Да намигваш значи да слизаш една степен по-надолу. Очите на хора, които намигват, стават малки и за хора с малки очи казват, че са хитри и лукави. Това е резултат на намигване. По същия начин (закон) и вашият ум се деградира. Щом очите стават малки, деградира се и умът, изгубват се от него всички благородни мисли и чувства.
Това показва, че вашият свят става по-
тесен
и кръгът на вашите знания се стеснява.
Соломон, който е събрал тези притчи, казва: „Който намигва с окото, докарва скръб.“ Скръб на какво? На своята душа, защото прозорците й стават по-малки, по-малко светлина влиза, а през прозорците влиза и животът. Ако дойде някоя Божествена мисъл у вас, и вие си кажете: „Не му е времето сега“, това значи, че си намигнал. Карат те да извършиш някоя работа, но кажеш: „Не му е времето сега“ - намигнал си. Днес намигнеш, утре намигнеш, другиден намигнеш, намигнеш на един момък, на два, на три-виждаш, че всички тръгнали подир теб, цял скандал станало.
към текста >>
Когато конят си поклатва главата, то значи: „Господарю, този
път
, по който вървиш ти, жена ти и децата ти, няма да те изведат на добро.“ На физическото поле конят е емблема на интелигентността.
Под „намигване“ се разбира човек, който не иска да учи Божествените закони. У нас българите имат обичай да си клатят главата, в знак на потвърждение или отрицание. Когато утвърждават нещо, поклатват си главата надолу, а когато отричат - нагоре. Ще забележите, че и конят си така поклатва главата. Това движение, това поклатване означава нещо.
Когато конят си поклатва главата, то значи: „Господарю, този
път
, по който вървиш ти, жена ти и децата ти, няма да те изведат на добро.“ На физическото поле конят е емблема на интелигентността.
Ако, като минавате покрай някой кон, той поклати главата си, то означава: „Приятелю, докато не изхвърлиш тази мисъл от главата си, няма да ти тръгне работата.“ Поправи поведението си - иди при този кон, ще видиш, че той няма да поклати главата си. Когато вашият ум си поклати главата като един часовник, това показва, че няма да ти върви работата. Гледай твоят ум да си не клати главата, да стои на едно място и да работи. Това има отношение и до някои психически състояния. Хора, които са много нервни, мигат с очите си.
към текста >>
Попът
е учителят.
Всяка такава мисъл не трябва да ви безпокои, но да се държи вън от кошарата. Вътре в човека има три подразделения. В православната църква има също три подразделения, които са измислени от хиляди, хиляди години. Това показва вървежа, развитието на човека. Първо иде отделението за оглашените, после - за верующите и трето - за свещеника, който свещенодействува, разбира начина, по който да се служи на Бога.
Попът
е учителят.
Олтарът е мястото на учителя, който излиза оттам, турва огън и тамян в кадилницата, кади. Ако питате днешните попове защо правят това, защо кадят, те не знаят защо. Аз зная защо. Това правите и вие често, тургате тамян в кадилниците си и тръгвате да гоните дявола. Дяволът с тамян не се гони.
към текста >>
Някой
път
казвате: „Е, много е светло.“ Някога казвате: „Тъмно е.“ Е, добре, отвори си повече очите!
Хубави мисли от сърцето ви трябва да излизат и да освежават атмосферата, в която вие живеете. Ако така кадите, вие добре разбирате символа на тамяна. Но ако носите вашия буквар под мишци, без да го четете, той не ще ви ползва. Ето защо Господ ви е дал очи, които са прозорци на душата. Следователно всякога, когато е светло, трябва да държим очите си отворени и да вземаме толкова светлина, колкото ви е потребно.
Някой
път
казвате: „Е, много е светло.“ Някога казвате: „Тъмно е.“ Е, добре, отвори си повече очите!
Има хора, които нощем пътуват и им е светло, а други пътуват денем и им е тъмно. И вечер има светлина, само че за нея са необходими по-чувствителни органи, за да я възприемат. Нея я използуват ясновидците. Истинските ясновидци виждат вечер по-добре, отколкото денем, но те не намигват. Те държат очите си отворени.
към текста >>
Има хора, които нощем
пътуват
и им е светло, а други
пътуват
денем и им е тъмно.
Ако така кадите, вие добре разбирате символа на тамяна. Но ако носите вашия буквар под мишци, без да го четете, той не ще ви ползва. Ето защо Господ ви е дал очи, които са прозорци на душата. Следователно всякога, когато е светло, трябва да държим очите си отворени и да вземаме толкова светлина, колкото ви е потребно. Някой път казвате: „Е, много е светло.“ Някога казвате: „Тъмно е.“ Е, добре, отвори си повече очите!
Има хора, които нощем
пътуват
и им е светло, а други
пътуват
денем и им е тъмно.
И вечер има светлина, само че за нея са необходими по-чувствителни органи, за да я възприемат. Нея я използуват ясновидците. Истинските ясновидци виждат вечер по-добре, отколкото денем, но те не намигват. Те държат очите си отворени. Имайте всякога мисълта очите ви да бъдат отворени.
към текста >>
Аз, като тръгна на разходка, вървя полека, разглеждам всички буболечки, всичко, каквото срещна из
пътя
и най-после стигам.
Например някой се подвизава в живота, а вие му казвате: „И ти мислиш, че християнин ще станеш? Че, ти си много закъснял, ние колко неща вече знаем.“ Това значи да му затвориш очите. Какво знаете вие? Не така, не! Кажи на този свой брат: „Братко, много добре си направил, започнал си хубаво.“ Не е важно кога ще се стигне - когато стигнеш.
Аз, като тръгна на разходка, вървя полека, разглеждам всички буболечки, всичко, каквото срещна из
пътя
и най-после стигам.
Не е важно да се бърза, за да се стигне скоро до Черния връх. Като тръгнеш за Черния връх, наблюдавай по пътя изворчетата, какви буболечки, какви пеперуди има, нека умът ти бъде постоянно буден, за да видиш как Бог работи. Така бих желал на всички да са отворени очите. Казвате: „Какво да направим, за да се спасим? “ Как да се спасиш?
към текста >>
Като тръгнеш за Черния връх, наблюдавай по
пътя
изворчетата, какви буболечки, какви пеперуди има, нека умът ти бъде постоянно буден, за да видиш как Бог работи.
Какво знаете вие? Не така, не! Кажи на този свой брат: „Братко, много добре си направил, започнал си хубаво.“ Не е важно кога ще се стигне - когато стигнеш. Аз, като тръгна на разходка, вървя полека, разглеждам всички буболечки, всичко, каквото срещна из пътя и най-после стигам. Не е важно да се бърза, за да се стигне скоро до Черния връх.
Като тръгнеш за Черния връх, наблюдавай по
пътя
изворчетата, какви буболечки, какви пеперуди има, нека умът ти бъде постоянно буден, за да видиш как Бог работи.
Така бих желал на всички да са отворени очите. Казвате: „Какво да направим, за да се спасим? “ Как да се спасиш? Че, като ти са отворени очите, ти си спасен. Всеки, който не намигва, той е спасен, а който намигва - той се дави.
към текста >>
Когато остарее твоето тяло, не е способно вече да предава твоите мисли, Господ казва на ангелите: „Иди съблечи това Мое дете, чиито дрехи са много нечисти, не може да се перат.“ Казвам: „Братко, ще те съблекат“ - или, казано на ваш език, значи: „Ти трябва да заминеш и втори
път
пак ще дойдеш.“ Като ви говоря за отворени очи, искам да държите физическото си тяло всякога чисто.
Затова не обезсърчавайте никого. Лицата, които ви гледам, на вид строги, те не са такива от истинска сериозност, но от съжаление за изгубени младини. Казвате си: „Едно време колко бях хубава, млада! “ Не си остаряла, не се лъжи. Мислите, които имаш в себе си, те са стари, дрехите ти са стари, но душата ти е всякога млада.
Когато остарее твоето тяло, не е способно вече да предава твоите мисли, Господ казва на ангелите: „Иди съблечи това Мое дете, чиито дрехи са много нечисти, не може да се перат.“ Казвам: „Братко, ще те съблекат“ - или, казано на ваш език, значи: „Ти трябва да заминеш и втори
път
пак ще дойдеш.“ Като ви говоря за отворени очи, искам да държите физическото си тяло всякога чисто.
Ще ви кажа какво влияние имат добрите мисли върху физическото ви тяло. В светиите, които са живели дълго време чист живот, у тях се образува една особено приятна миризма, едно вътрешно много хубаво благоухание, наречено „нюкс“. Когато имате някое хубаво душевно настроение, когато сте били в някакво размишление, почувствувате една миризма, която е на някой възвишен дух, който ви е посетил. Вземете поета - в него има такива мисли, той .вижда такива неща, които други не виждат. Има религиозни хора, които много се молят, но нищо не виждат.
към текста >>
Някой казва: „Искам да бъда светия.“ Като искаш да станеш такъв, върви по
пътя
, по който са минали те.
Порите, през които става изпотяването, са задни врати. Не казвам, че не трябва да се изпотявате, но казвам, че една мисъл, когато се сгъсти и влезе в нашето физическо тяло, трябва да излезе вън чрез тези пори. Порите са били жертва на нашите очи и казват: „Ние сме готови да услужим на нашия господар.“ През тях излизат всички нечистотии. Когато човек в моралния свят извърши една грешка, усеща една голяма скръб, защото в него се събират много утайки. Не махай тази скръб, но бъди герой, да изучиш причината на тази скръб.
Някой казва: „Искам да бъда светия.“ Като искаш да станеш такъв, върви по
пътя
, по който са минали те.
А тебе те заболи гръбнакът и хайде - скоро при мене. Болките, скърбите, страданията са необходими и за тях не съжалявайте, но намерете начин, по който да ги използвате. Дяволът е влязъл у нас, но ние няма да го изхвърлим навън, а ще го впрегнем на работа и ще му кажем: „Приятелю, ние 8000 години ти работихме, твой ред е сега и ти на нас толкова години да работиш.“ Дяволът е интелигентно същество, затова трябва да го накарате на работа. Едно главно упражнение, което ще ви предстои през този месец, е следното. Първо: Развиване на волята, но не тази, която вие имате, а разумната Божествена воля.
към текста >>
Някой
път
се роди едно дете, то ще лекува баща си и майка си.
Но ще кажеш: „Не искам да лицемеря.“ Няма какво, ще гладиш, ще милваш, ще лъснеш този човек. Неговата ръка е нечиста - ще я измиеш, ще направиш една превръзка. Трябва да изучаваме човешката душа. Това не е лесно изкуство. Аз говоря за здрави хора, но ако и двамата са болни, тогава ще извикате някой ваш ближен отвън.
Някой
път
се роди едно дете, то ще лекува баща си и майка си.
Всеки отделен член може да спаси целия дом. Отворете очите си към Бога. Ще знаете, че няма същество по-умно, по-добро, по-чувствително, по-отзивчиво от Бога. Никакви ангели, серафими, херувими не може да се сравнят с Бога. Някой казва: „Че, този Господ с мене ли ще се занимава?
към текста >>
Някой
път
имате много хубави мисли и чувствува- ния и казвате: „Аз имам много хубаво настроение.“ Това настроение е от един ваш приятел, който ви е посетил и нагостил.
Не съдете другите, оставете ги, те в своите грешки ще учат уроците си. Събирайте се по няколко в клас, по-силните да помагат на по-слабите. Няма по-добра молитва от тази да помогнеш на брата си. Господ, на Когото се молиш, Той е умен и казва: „Я слушай, не си криви устата пред Мене, я излез навън и свърши тази работа.“ Но ще кажеш: „Господи, аз не съм разположен.“ Не си разположен, защото си турил на гърба си по-голям товар, отколкото може да носиш; то е все едно като да вземе едно дете алгебра и я разглежда, макар че знае само да смята. Така и вашите мисли.
Някой
път
имате много хубави мисли и чувствува- ния и казвате: „Аз имам много хубаво настроение.“ Това настроение е от един ваш приятел, който ви е посетил и нагостил.
Не се заблуждавайте с тези угощения, защото утре ще останете без тях. Главното за вас е да се трудите и да знаете, че всеки ден свършвате една работа. Необходимо за вас е: сърцето да бъде чисто; душата - свежа; умът - бодър; а духът - крепък. Помагайте си през този месец едни на други, не ходете да се плашите, че това казал Учителят, онова казал Учителят. Аз на място съм казал всичко, но вие криво тълкувате нещата.
към текста >>
Но друг
път
ще си сменят ролите.
Сиромашията е работа, а богатството - почивка. Сега, има лоша сиромашия и добра сиромашия, т.е. лоша работа и добра работа. Добра работа е, когато знаеш да работиш, а лоша - когато не знаеш да работиш. Така, има лошо богатство и добро богатство.
Но друг
път
ще си сменят ролите.
Като си сиромах, кажи: „Слава Богу, имам работа“ и започни да работиш. Утре си богат - кажи: „Днес ще си почина.“ Сега, казвам, че ние ще помръднем света тази вечер с 1 /100 000 000 част от милиметъра, но трябва да работим всички колективно. Като ви се каже да обърнете омразата в обич, чудно ви е, но всякога тя може да се извади, защото е вътре у нас. Как ще се извади омразата? Ако искате да пречистите водата, оставяте я да се утаи или поставяте малко стипца в нея, за да се избистри.
към текста >>
32.
14. ПОЯСНЕНИЯ ВЪРХУ ОКУЛТИЗМА, СПИРИТИЗМА, ТЕОСОФИЯТА, МИСТИЦИЗМА И ХРИСТИЯНСТВОТО
,
,
ТОМ 12
Следователно ще трябва да покажем на кокошката, която иска да прогресира: „Съжалявам, не мога да те заколя, защото не искам да спра
пътя
на своята еволюция; но понеже искаш да прогресираш, намери някой друг, който да те заколи и изяде.“ Ученик, който е влязъл в една окултна школа, няма право да причинява мъчение никому.
Но знаете ли, че много от животните сами искат да бъдат мъчени, за да се повдигнат? Следователно, като казват да не се мъчат животните, трябва да разбираме: да не мъчим ония от тях, които не искат да бъдат мъчени. Обаче тези, които искат да бъдат мъчени, ако не ги мъчим, закъсняваме тяхната еволюция. Много кокошки, изядени от вас, са прогресирали. Но вие не прогресирате!
Следователно ще трябва да покажем на кокошката, която иска да прогресира: „Съжалявам, не мога да те заколя, защото не искам да спра
пътя
на своята еволюция; но понеже искаш да прогресираш, намери някой друг, който да те заколи и изяде.“ Ученик, който е влязъл в една окултна школа, няма право да причинява мъчение никому.
Има право да причинява мъчение, но само на себе си. Да слезе в дъното на мъчението и да го опита и като се върне на Земята, да работи според закона, който е изучил. Затова казвам, че не бива да се измъчвате един други. Един приятел ми разправи анекдот за себе си. Много чувствителен и с хубави пориви в душата си, иска да живее добре с хората, но като се върнал от странство и се срещнал с българите, те почнали да го шокират и подиграват.
към текста >>
На Земята отсега нататък има да живеете с хиляди години, но в която окултна школа и да влезете да учите
пътя
на вашето развитие, все правила ще ви се дадат.
Искрени не спрямо мен, а спрямо вашия Господ, спрямо вашия ум и вашето сърце, спрямо вашия дух и вашата душа във всичките им пориви. Вие трябва да застанете на нозете си, да не кажете утре: „Дънов иска да ни хипнотизира и да ни влияе.“ Нямам намерение да ви влияя, защото в момента, когато ще искам да сторя това, ще бъда демон, с главата надолу. Па и вие, ако искате да ми влияете, ще бъдете с главата надолу. Туй е Божественото учение. Да се разберем.
На Земята отсега нататък има да живеете с хиляди години, но в която окултна школа и да влезете да учите
пътя
на вашето развитие, все правила ще ви се дадат.
Ако не приемете мъчението като фактор на вашето бъдещо съществувание, вие ще се лутате в света, без да разбирате вътрешния смисъл на живота. Мъчението ще направи всички ви герои. Аз искам да бъдете [герои], да не се страхувате. Щом обаче не се мъчите, вие ще се страхувате, не ще бъдете герои. Не искам да употребя фразата: „Не се страхувайте,“ а ще употребя другата: „Мъчете се!
към текста >>
То ще заобиколи някои от вас и ще каже: „Хайде, за друг
път
.“ Който се мъчи, той трябва да счита мъчението за една привилегия.
“ Приемете мъчението, защото то ви е дадено от Невидимия свят. Не се силете никога. Има някои от вас, които, и да искат, не са определени за мъчение. Не всички, които ме слушате, ще бъдете мъчени. Всички не сте герои, а мъчението ще дойде за героите.
То ще заобиколи някои от вас и ще каже: „Хайде, за друг
път
.“ Който се мъчи, той трябва да счита мъчението за една привилегия.
И първото нещо, което ще почувствувате, когато започнете да слизате в дъното на мъчението, е една тишина; ще прониквате в душата на страдуще същество, ще започнете да разбирате колко много страда то и ще си кажете: „Толкова криво съм мислил досега! “ У вас ще се събуди едно съжаление към всички същества, които се мъчат, и ще пожелаете, от това място, дето сте паднали, дето стоите, да започнете да подигате другите същества нагоре или поне да им облекчите мъченията. Онзи, който не е разбрал мъчението, той туря другите хора под краката си, качва се на тях и казва: „Слез долу, аз ще възляза нагоре.“ Учението, което Христос е учил, е: да почувствуваш, че всички същества се мъчат. То е разбиране на великото християнство. Когато излезем от мъчението, ние ще дойдем до други методи, а именно ще учим методи как да обработваме, как и за какво да използуваме окултните сили.
към текста >>
Всички, които ме слушате, сте от ония, които обичат лесния
път
.
Защо Христос възкръсна? Защото Този, Който е бил горе, слезе долу и Го възкреси. Бог едновременно се намира и на Небето, и в ада. Който отива горе при Бога, Бог го праща долу, а който отива долу, Бог го праща горе. Всички днешни проповедници на християнството учат, че трябва да отидете горе, на Небето, при Бога, а аз казвам: Ще отидете горе, за да ви прати долу.
Всички, които ме слушате, сте от ония, които обичат лесния
път
.
Лесен път в света няма, има тесен път. Друго нещо за учениците, което трябва да научат, е примирението, но не индиферентността; да слязат до дъното, да забравят какво мислят хората за тях и да чувствуват само своето мъчение. Тези са няколкото практически правила, върху които трябва да помислите и които да се постараете да приложите, без да правите някакви изкуствени усилия над себе си. Някой път, като ми се удаде случай, ще ви поговоря върху произхода на греха - как е влязло злото в света. Било е време, когато не сме били такива, каквито сме днес.
към текста >>
Лесен
път
в света няма, има
тесен
път
.
Защото Този, Който е бил горе, слезе долу и Го възкреси. Бог едновременно се намира и на Небето, и в ада. Който отива горе при Бога, Бог го праща долу, а който отива долу, Бог го праща горе. Всички днешни проповедници на християнството учат, че трябва да отидете горе, на Небето, при Бога, а аз казвам: Ще отидете горе, за да ви прати долу. Всички, които ме слушате, сте от ония, които обичат лесния път.
Лесен
път
в света няма, има
тесен
път
.
Друго нещо за учениците, което трябва да научат, е примирението, но не индиферентността; да слязат до дъното, да забравят какво мислят хората за тях и да чувствуват само своето мъчение. Тези са няколкото практически правила, върху които трябва да помислите и които да се постараете да приложите, без да правите някакви изкуствени усилия над себе си. Някой път, като ми се удаде случай, ще ви поговоря върху произхода на греха - как е влязло злото в света. Било е време, когато не сме били такива, каквито сме днес. Кои са причините за нашето падение?
към текста >>
Някой
път
, като ми се удаде случай, ще ви поговоря върху произхода на греха - как е влязло злото в света.
Всички днешни проповедници на християнството учат, че трябва да отидете горе, на Небето, при Бога, а аз казвам: Ще отидете горе, за да ви прати долу. Всички, които ме слушате, сте от ония, които обичат лесния път. Лесен път в света няма, има тесен път. Друго нещо за учениците, което трябва да научат, е примирението, но не индиферентността; да слязат до дъното, да забравят какво мислят хората за тях и да чувствуват само своето мъчение. Тези са няколкото практически правила, върху които трябва да помислите и които да се постараете да приложите, без да правите някакви изкуствени усилия над себе си.
Някой
път
, като ми се удаде случай, ще ви поговоря върху произхода на греха - как е влязло злото в света.
Било е време, когато не сме били такива, каквито сме днес. Кои са причините за нашето падение? Сега няма добър човек в света. И онзи, който плаче, и онзи, който се смее, и онзи, който говори добро, и онзи, който говори лошо - всички са под еднакъв знаменател. Като гледат един забогатял търговец на кожи, всичко го облажават, без да знаят, че неговото положение се гради върху кожите на хиляди овце, които е одрал.
към текста >>
33.
16. ВЕЛИКАТА МАЙКА
,
,
ТОМ 12
Всяка груба интонация на ума и душата ти ще предизвикат всички противодействуващи сили и ти ще се спънеш в
пътя
си.
Това е един признак, по който се познава, че истинският живот на ученика е започнал. Няма ли противоречие, вие сте далеч от истината. Това е закон за Земята, но това противоречие не трябва да става спънка за вас, които искате да се учите. Когато в миналата си беседа казах, че онзи от вас, който не е готов да следва, кракът му да не стъпва в окултната школа, подразбирам: не си туряйте крака в школата на тази ваша Майка, понеже Тя ще ви изхвърли навън по всички правила на изкуството. Може да влезеш при Нея, но ще влезеш с всичкото смирение на душата си и ще й говориш меко и нежно.
Всяка груба интонация на ума и душата ти ще предизвикат всички противодействуващи сили и ти ще се спънеш в
пътя
си.
В Стария Завет се казва: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат.“ „Бог“ подразбирам Майката, живата Природа. Как изразява Майката Своето противене? Живата Природа се противи на Своите горделиви деца, като ги хваща с трите Си пръста, дигне ги нагоре, после ги хвърля и казва: „Ти познаваш ли Ме? Знаете ли какво мога да направя с вас? Ще се гневите ли?
към текста >>
Християните казват: „Човек, който се е родил веднъж, остава си винаги като човек.“ Да, но ако престъпи правилата на Майката, Тя ще го върне назад и тогава той ще започне едно дълго правилно
пътешествие
от форма в форма и ще минат милиони години, докато се пречисти.
Как изразява Майката Своето противене? Живата Природа се противи на Своите горделиви деца, като ги хваща с трите Си пръста, дигне ги нагоре, после ги хвърля и казва: „Ти познаваш ли Ме? Знаете ли какво мога да направя с вас? Ще се гневите ли? Аз мога от един човек да направя най-малко едно микроскопическо животно.“ Вие ще кажете: „Не, човек не може да се върне назад в своята еволюция, да стане животно.“ Не е вярно, човек може да се върне назад в своята еволюция и то по всички правила на този велик закон на Майката.
Християните казват: „Човек, който се е родил веднъж, остава си винаги като човек.“ Да, но ако престъпи правилата на Майката, Тя ще го върне назад и тогава той ще започне едно дълго правилно
пътешествие
от форма в форма и ще минат милиони години, докато се пречисти.
Докато мине през този път, той ще напълни 10 джобури[1] със сълзи. Като ги напълни, ще носи своите възпоменания, та срещне ли го някой и го запита: „Ти няма ли да сгрешаваш вече? “, той ще му отговори: „Ти пълнил ли си джобури със сълзи? “ Когато Христос казва, че ще прати някого на вечно мъчение, аз казвам, че ще изпрати всички духовници, учени и философи, както и техните слуги, да се мъчат, да пълнят джобурите си със сълзи. Затова ще минат през голям огън.
към текста >>
Докато мине през този
път
, той ще напълни 10 джобури[1] със сълзи.
Живата Природа се противи на Своите горделиви деца, като ги хваща с трите Си пръста, дигне ги нагоре, после ги хвърля и казва: „Ти познаваш ли Ме? Знаете ли какво мога да направя с вас? Ще се гневите ли? Аз мога от един човек да направя най-малко едно микроскопическо животно.“ Вие ще кажете: „Не, човек не може да се върне назад в своята еволюция, да стане животно.“ Не е вярно, човек може да се върне назад в своята еволюция и то по всички правила на този велик закон на Майката. Християните казват: „Човек, който се е родил веднъж, остава си винаги като човек.“ Да, но ако престъпи правилата на Майката, Тя ще го върне назад и тогава той ще започне едно дълго правилно пътешествие от форма в форма и ще минат милиони години, докато се пречисти.
Докато мине през този
път
, той ще напълни 10 джобури[1] със сълзи.
Като ги напълни, ще носи своите възпоменания, та срещне ли го някой и го запита: „Ти няма ли да сгрешаваш вече? “, той ще му отговори: „Ти пълнил ли си джобури със сълзи? “ Когато Христос казва, че ще прати някого на вечно мъчение, аз казвам, че ще изпрати всички духовници, учени и философи, както и техните слуги, да се мъчат, да пълнят джобурите си със сълзи. Затова ще минат през голям огън. Този огън не е такъв, какъвто го описват, той е тих, има си и своите приятности.
към текста >>
По някой
път
Тя насила ни заставя да мълчим.
Щом дойдеш до това положение - да изпиташ тази права мисъл в себе си, всички мрачни мисли ще те изоставят, в ума ти ще се появи една светлина и ти ще започнеш да се примиряваш с всички. Ти ще започнеш да назърташ малко, ще схванеш съотношението, което съществува между причините и последствията, и ще разбереш защо всичко става така, а не по друг начин. Писанието казва: „Да мълчи земята, за да говори Бог.“ Мълчанието, това е първото правило във всяко училище. Когато, дойдат учениците в училището, а след тях влезе учителят, всички ученици млъкват, за да говори учителят. Затова, когато заговори тази Божествена Майка, всички трябва да млъкнат.
По някой
път
Тя насила ни заставя да мълчим.
Тя ни изпраща едно голямо нещастие и с това ни казва: „Мълчи! “ Тогава ти казваш: „Нямам разположение да говоря“ и започваш да размишляваш. Мислиш, мислиш и най-после казваш: „Животът няма смисъл.“ Казвам: Още не си научил смисъла на мълчанието. В мълчанието именно има смисъл. Чул ли си в това мълчание гласа на твоята Майка, който глас иде от дълбочините на душата?
към текста >>
Някой
път
вие, без да знаете, полагате ръката си на челото на детето, което плаче.
Когато човек е минал през най-големите мъки и страдания и след като е напълнил 10 джобура със сълзи. Това проговаряне на този глас ние наричаме тук, на Земята, любов, обич и т.н. Този глас предизвиква в човека моментално, магическо променение. Ти може да си бил най-оскърбеният, най-огорченият човек на Земята, може да се намираш на умиране, но проговори ли ти този глас, у тебе веднага се заражда едно съживяване. Вие търсите тайната, истината на живота някъде вън и ми казвате: „Научи ни как да я намерим.“ Научете се да разбирате себе си и да намирате тази тайна в себе си.
Някой
път
вие, без да знаете, полагате ръката си на челото на детето, което плаче.
Питам ви: Защо я полагате? Колко философи и учени има в България, които знаят причината на това нещо? Аз ще ви кажа: когато полагате дясната ръка на горната част на челото, вие предизвиквате едно от най-благородните чувства. В тази част на главата се намират много чувства, но вие засягате главно милосърдието - Божествената любов. И ако онзи, който полага ръката върху главата ти, има чувство на милосърдие, ти веднага ще почувствуваш в себе си една приятност.
към текста >>
Сегашните много учени хора са като онези деца, които за пръв
път
започват да пишат, и затова, като вземат калема, започват да дращят по хартията.
Ако вашето дете плаче, а вие вземете горната част на ръката му, доближите я близо до устата си и му духнете, болката на детето минава. Но ако при подобни случаи ти свиеш долната си устна и я изкараш навън, ти си опетнил вече ума си. Всяко неправилно мърдане на ръката или на устната ти опетнява ума ти. А тези действия влияят. Ето защо, всяко действие на ръката, на очите ни, трябва да бъде строго определено, да става по всички Божествени правила.
Сегашните много учени хора са като онези деца, които за пръв
път
започват да пишат, и затова, като вземат калема, започват да дращят по хартията.
Това дете драще, драще по хартията и казва на майка си: „Мамо, виж какво написах! “ Но това дращение не съдържа никаква Божествена мисъл, в него няма никакво съдържание. Така и днешните вестници дращят. Така и при някои сеанси, някой пишущ медиум първо започва да дращи върху хартията и после започват да се определят някакви букви. На мнозина от съвременните християни умовете и сърцата им приличат на тия драскулки на децата - дращят, но нищо не излиза.
към текста >>
Никаква философия, никаква логика не е в състояние да измени Природата, но в момента, когато вие почувствувате в себе си едно разкаяние, че не е този
пътят
, по който вървите, веднага във вашата Майка настава друго разположение.
Направете един опит, за да може Майка ви да ви проговори. Ако се държите за вашите възгледи, каквито имате днес, вашата Майка няма да ви проговори и след хиляди години, но ще ви хване само с трите Си пръста. Като ви казвам, че вашата Майка ще ви хване с трите Си пръста, аз не визирам вашия индивидуален живот, а ви говоря принципално, какви са законите. В тези закони има изключения, те не са абсолютно механически. Тъй че, като казвам, че Майка ви ще ви държи с трите Си пръста, то ще бъде до момента, когато се противите, но в момента, когато се промените, и Тя ще се промени по отношение към вас.
Никаква философия, никаква логика не е в състояние да измени Природата, но в момента, когато вие почувствувате в себе си едно разкаяние, че не е този
пътят
, по който вървите, веднага във вашата Майка настава друго разположение.
Щом настане в Нея това разположение, веднага вие ще почувствувате една приятност, едно облекчение. Докато изпитате това разположение, вие ще се борите и всеки, който се изпречи на пътя ви, ще бъде лош. Сега, Природата не съжалява, че има такива опърничави деца; напротив, Тя се радва на тях, защото те вършат една отлична работа. Тя поставя тези Свои деца дето им е мястото. Когато се уморят, те казват: „Мамо, ние изучихме това изкуство.“ Майката им отговаря: „Добре, Аз ще ви преведа в друга област.“ Тъй както ви виждам, вие сте се уморили от живота и казвате, че той няма смисъл.
към текста >>
Докато изпитате това разположение, вие ще се борите и всеки, който се изпречи на
пътя
ви, ще бъде лош.
Като ви казвам, че вашата Майка ще ви хване с трите Си пръста, аз не визирам вашия индивидуален живот, а ви говоря принципално, какви са законите. В тези закони има изключения, те не са абсолютно механически. Тъй че, като казвам, че Майка ви ще ви държи с трите Си пръста, то ще бъде до момента, когато се противите, но в момента, когато се промените, и Тя ще се промени по отношение към вас. Никаква философия, никаква логика не е в състояние да измени Природата, но в момента, когато вие почувствувате в себе си едно разкаяние, че не е този пътят, по който вървите, веднага във вашата Майка настава друго разположение. Щом настане в Нея това разположение, веднага вие ще почувствувате една приятност, едно облекчение.
Докато изпитате това разположение, вие ще се борите и всеки, който се изпречи на
пътя
ви, ще бъде лош.
Сега, Природата не съжалява, че има такива опърничави деца; напротив, Тя се радва на тях, защото те вършат една отлична работа. Тя поставя тези Свои деца дето им е мястото. Когато се уморят, те казват: „Мамо, ние изучихме това изкуство.“ Майката им отговаря: „Добре, Аз ще ви преведа в друга област.“ Тъй както ви виждам, вие сте се уморили от живота и казвате, че той няма смисъл. Това, което досега сте изучили, не ви задоволява и вярванията, които имате, и те не са положителни. Ако ви подложат на мъчения за вашите вярвания, колцина от вас сте готови да се самопожертвувате, да умрете за тях?
към текста >>
Някой
път
на небето се образуват цели планини от облаци, насочени към север или към юг.
Наблюдавайте какви са хората, които живеят при такива северни склонове и на които реките текат към запад, и такива хора, които живеят в южни склонове, а реките им отиват към изток. Направете сравнение между едните и другите хора, имайте това като задача. Тази задача някои от вас могат да разрешат след една седмица, други - след месец, а трети - след една година. Затова ние при възпитанието трябва да използуваме Природата, защото в различните форми, които Тя е създала, лежи онази основна, велика мисъл - да изменя настроението на нашия ум, сърце и воля. Ще ви дам едно малко пояснение, за да обръщате внимание на облаците, да се свържете с тях и да не мислите, че те са мъртви, а да ги считате винаги като живи.
Някой
път
на небето се образуват цели планини от облаци, насочени към север или към юг.
Наблюдавайте тези живи образи вътре в пространството и размишлявайте защо едни са обърнати към север, а други - към юг. Съвременните хора днес са изтощени, издребнели, защото не излизат да наблюдават небето, а се обръщат само към земята, към това, което ние сме създали, а то е дребнаво. Ако хората излизаха да наблюдават небето, облаците, звездите, тяхното настроение щеше да се измени и ние, съвременните хора на бялата раса, щяхме да бъдем по-благородни, отколкото сме сега. Понеже ние доброволно не искаме да се откажем от стария ред на нещата, затова от Бялата ложа са решили да ни направят хора, да ни освободят от тези постройки, за да гледаме Природата. Едно време хората са си правили идоли, покланяли са се на тях, а ние днес им се смеем.
към текста >>
Когато хората излязоха от рая, имаше два
пътя
напреде им и трябваше да изберат единия от тях.
Той казва: „Да пляскат реките, да се снишат горите и високите кедри.“ Той уподобява всички хора на дървета, на планински върхове, на реки, извори, а света уподобява на море и т.н. Във всичкс това има смисъл. В тези описания, като окултисти, те са влагали онези истински Божествени идеи, които ръководят света. Тълкувателите, като взели тези форми, изопачили са ги и сега съвременните хора не могат да мислят правилно. На вас сега предстои една задача: да се повърнете най-малко 8000 години назад, да дойдете до вратата на райската градина, да ви покажа, че сте хванали крива посока.
Когато хората излязоха от рая, имаше два
пътя
напреде им и трябваше да изберат единия от тях.
Цялото човечество взе кривия път и казваш „Така е определено.“ Не, имаше друг път определен, а той беше тъй нареченият правият, тесният път. Под „тесен път“ се разбира онзи велик път на живата Природа и в този път трябва да влезем. Не може да се върнем през пътя, по който сме излезли, но аз ще ви върна по обратния път, по тесния път. Като дойдем до това място, аз ще ви посоча пътя, който трябва да вземете в новата насока на своята еволюция. Направете си едно малко размишление в ума, кажете си така: „Где съм бил преди 100 години?
към текста >>
Цялото човечество взе кривия
път
и казваш „Така е определено.“ Не, имаше друг
път
определен, а той беше тъй нареченият правият, тесният
път
.
Във всичкс това има смисъл. В тези описания, като окултисти, те са влагали онези истински Божествени идеи, които ръководят света. Тълкувателите, като взели тези форми, изопачили са ги и сега съвременните хора не могат да мислят правилно. На вас сега предстои една задача: да се повърнете най-малко 8000 години назад, да дойдете до вратата на райската градина, да ви покажа, че сте хванали крива посока. Когато хората излязоха от рая, имаше два пътя напреде им и трябваше да изберат единия от тях.
Цялото човечество взе кривия
път
и казваш „Така е определено.“ Не, имаше друг
път
определен, а той беше тъй нареченият правият, тесният
път
.
Под „тесен път“ се разбира онзи велик път на живата Природа и в този път трябва да влезем. Не може да се върнем през пътя, по който сме излезли, но аз ще ви върна по обратния път, по тесния път. Като дойдем до това място, аз ще ви посоча пътя, който трябва да вземете в новата насока на своята еволюция. Направете си едно малко размишление в ума, кажете си така: „Где съм бил преди 100 години? “ Поспрете се, после си помислете: „Де съм бил преди 1000 години, де - преди 2000 години, де - преди 3000, 4000, 5000, 6000, 7000 и де - преди 8000 години?
към текста >>
Под „
тесен
път
“ се разбира онзи велик
път
на живата Природа и в този
път
трябва да влезем.
В тези описания, като окултисти, те са влагали онези истински Божествени идеи, които ръководят света. Тълкувателите, като взели тези форми, изопачили са ги и сега съвременните хора не могат да мислят правилно. На вас сега предстои една задача: да се повърнете най-малко 8000 години назад, да дойдете до вратата на райската градина, да ви покажа, че сте хванали крива посока. Когато хората излязоха от рая, имаше два пътя напреде им и трябваше да изберат единия от тях. Цялото човечество взе кривия път и казваш „Така е определено.“ Не, имаше друг път определен, а той беше тъй нареченият правият, тесният път.
Под „
тесен
път
“ се разбира онзи велик
път
на живата Природа и в този
път
трябва да влезем.
Не може да се върнем през пътя, по който сме излезли, но аз ще ви върна по обратния път, по тесния път. Като дойдем до това място, аз ще ви посоча пътя, който трябва да вземете в новата насока на своята еволюция. Направете си едно малко размишление в ума, кажете си така: „Где съм бил преди 100 години? “ Поспрете се, после си помислете: „Де съм бил преди 1000 години, де - преди 2000 години, де - преди 3000, 4000, 5000, 6000, 7000 и де - преди 8000 години? “ Направете си мислено един такъв малък процес и се спирайте на всяко положение.
към текста >>
Не може да се върнем през
пътя
, по който сме излезли, но аз ще ви върна по обратния
път
, по тесния
път
.
Тълкувателите, като взели тези форми, изопачили са ги и сега съвременните хора не могат да мислят правилно. На вас сега предстои една задача: да се повърнете най-малко 8000 години назад, да дойдете до вратата на райската градина, да ви покажа, че сте хванали крива посока. Когато хората излязоха от рая, имаше два пътя напреде им и трябваше да изберат единия от тях. Цялото човечество взе кривия път и казваш „Така е определено.“ Не, имаше друг път определен, а той беше тъй нареченият правият, тесният път. Под „тесен път“ се разбира онзи велик път на живата Природа и в този път трябва да влезем.
Не може да се върнем през
пътя
, по който сме излезли, но аз ще ви върна по обратния
път
, по тесния
път
.
Като дойдем до това място, аз ще ви посоча пътя, който трябва да вземете в новата насока на своята еволюция. Направете си едно малко размишление в ума, кажете си така: „Где съм бил преди 100 години? “ Поспрете се, после си помислете: „Де съм бил преди 1000 години, де - преди 2000 години, де - преди 3000, 4000, 5000, 6000, 7000 и де - преди 8000 години? “ Направете си мислено един такъв малък процес и се спирайте на всяко положение. Вие няма нищо особено да разрешите, но като се връщате мислено по пътя, който сте минали, ще се подчините на този закон и като дойдете до състоянието, в което сте били преди 8000 години, отбележете си състоянието, което сте преживели, и мисълта, която ви дойде, и после пак се върнете в сегашното си състояние.
към текста >>
Като дойдем до това място, аз ще ви посоча
пътя
, който трябва да вземете в новата насока на своята еволюция.
На вас сега предстои една задача: да се повърнете най-малко 8000 години назад, да дойдете до вратата на райската градина, да ви покажа, че сте хванали крива посока. Когато хората излязоха от рая, имаше два пътя напреде им и трябваше да изберат единия от тях. Цялото човечество взе кривия път и казваш „Така е определено.“ Не, имаше друг път определен, а той беше тъй нареченият правият, тесният път. Под „тесен път“ се разбира онзи велик път на живата Природа и в този път трябва да влезем. Не може да се върнем през пътя, по който сме излезли, но аз ще ви върна по обратния път, по тесния път.
Като дойдем до това място, аз ще ви посоча
пътя
, който трябва да вземете в новата насока на своята еволюция.
Направете си едно малко размишление в ума, кажете си така: „Где съм бил преди 100 години? “ Поспрете се, после си помислете: „Де съм бил преди 1000 години, де - преди 2000 години, де - преди 3000, 4000, 5000, 6000, 7000 и де - преди 8000 години? “ Направете си мислено един такъв малък процес и се спирайте на всяко положение. Вие няма нищо особено да разрешите, но като се връщате мислено по пътя, който сте минали, ще се подчините на този закон и като дойдете до състоянието, в което сте били преди 8000 години, отбележете си състоянието, което сте преживели, и мисълта, която ви дойде, и после пак се върнете в сегашното си състояние. Ако не се породи никаква мисъл или ако не преживеете никакво състояние, това да не ви смущава, върнете се пак назад.
към текста >>
Вие няма нищо особено да разрешите, но като се връщате мислено по
пътя
, който сте минали, ще се подчините на този закон и като дойдете до състоянието, в което сте били преди 8000 години, отбележете си състоянието, което сте преживели, и мисълта, която ви дойде, и после пак се върнете в сегашното си състояние.
Не може да се върнем през пътя, по който сме излезли, но аз ще ви върна по обратния път, по тесния път. Като дойдем до това място, аз ще ви посоча пътя, който трябва да вземете в новата насока на своята еволюция. Направете си едно малко размишление в ума, кажете си така: „Где съм бил преди 100 години? “ Поспрете се, после си помислете: „Де съм бил преди 1000 години, де - преди 2000 години, де - преди 3000, 4000, 5000, 6000, 7000 и де - преди 8000 години? “ Направете си мислено един такъв малък процес и се спирайте на всяко положение.
Вие няма нищо особено да разрешите, но като се връщате мислено по
пътя
, който сте минали, ще се подчините на този закон и като дойдете до състоянието, в което сте били преди 8000 години, отбележете си състоянието, което сте преживели, и мисълта, която ви дойде, и после пак се върнете в сегашното си състояние.
Ако не се породи никаква мисъл или ако не преживеете никакво състояние, това да не ви смущава, върнете се пак назад. Аз постепенно ще ви показвам математически съотношения, как да работите. Тези упражнения са най-малките, които ви задавам. Във вашия ум възниква идеята: „Как мога да се върна 8000 години назад, как ще направя това? “ Вземете пример от малкото дете, което, като се изправя на краката си, има ли идея как ще пристъпва?
към текста >>
34.
29. ВЯРАТА КАТО ЗАКОН
,
,
ТОМ 12
Ако този прозорец става все повече и повече
тесен
, то ще се намали светлината, предметите в стаята ще станат по-тъмни и по-неясни.
Човек, докато не стане малко дете, не може да влезе в царството Божие, т.е. да изучава. Каква е целта на прозореца? Прозорецът става по-голям и по-голям и тогава къщата става по-красива и светла. Такава къща е напълно хигиенична и човек няма да боледува в нея.
Ако този прозорец става все повече и повече
тесен
, то ще се намали светлината, предметите в стаята ще станат по-тъмни и по-неясни.
Най-сетне ще стане тъмно и ще почнете да се удряте. В тъмната стая може ли да учи човек? Прозорецът само за влизане на светлината ли е? Втората му служба каква е? Да влиза въздух.
към текста >>
По някой
път
, когато ще ти направят хората нещо лошо, ще затворите прозореца.
Светлината вие викате ли я или тя влиза без покана? Тя е дошла на гости без ваша покана. Въздухът, който влиза през прозореца, и той без покана влиза. Сега от този предмет реално какво може да научиш? Защо светлината влиза без покана вкъщи.
По някой
път
, когато ще ти направят хората нещо лошо, ще затворите прозореца.
Като дойде някой добър човек, трябва да отворите всички прозорци, а като влезе някой лош човек, трябва да затворите всички прозорци. Сега аз ви говоря за вашите състояния. Всяко едно състояние, което затваря у вас способностите ви и чувствата ви и постъпките ви, за да проявите това състояние на добро. Запример казваш: „Мене не ми трябват много знания, много чувствувания.“ Човек не пострадва от много знания, от много чувствувания, от много добро, от много любов. Това не е вярно.
към текста >>
И ако някой
път
има страдания в името на любовта, то това нещо е фиктивно, което минава под името на любовта.
Запример казваш: „Мене не ми трябват много знания, много чувствувания.“ Човек не пострадва от много знания, от много чувствувания, от много добро, от много любов. Това не е вярно. Аз не съм срещал човек да страда от много любов. От безлюбие съм срещал да страдат. Целият свят страда от безлюбие, не от много любов.
И ако някой
път
има страдания в името на любовта, то това нещо е фиктивно, което минава под името на любовта.
Първо какво трябва да разбирате вие под любов? Любовта в света е най- великата сила, която доставя на човека това, от което душата има необходима нужда. Когато ти се достави това, от което ти имаш необходима нужда в живота, това се нарича любов. Животът, който се доставя чрез любовта, се нарича живот. Това е живот, а външните красиви прояви, ласките, това не е любов.
към текста >>
Някой
път
те си съдействуват и образуват голямата жена.
Първо ще отворите клапите, за да става вентилация. Та, първото нещо, когато ще хванете приятелство с кой да е човек, какъвто и да е, ще гледате да не затвори клапите на сърцето ви. Защото в света живеят само двама души, това са мъжът и жената: единият - наречен мъж, другата - наречена жена. Освен тях никой друг не съществува. Хилядите жени са отражение на едната жена.
Някой
път
те си съдействуват и образуват голямата жена.
После тази, голямата жена пак има свойство да отлъчва подобни на себе си и стават много в света. Не е ли от ваша страна смешно, когато искате да господарувате на вашата майка? Защото, с раждането заедно, и дъщерята започва да заповядва на майка си. Тя казва: „Майка ни е толкоз учена, но не е модерна, тя е от старите жени.“ Да ви обясня мисълта, защо вие сте дошли жени на Земята. Първоначално, като поехте тази служба, каква декларация дадохте?
към текста >>
Нека чака 3 часа у вас, да се опече питата, да сварите боба и ще видите дали втори
път
ще дойде у вас.
Ако седи и взима участие, той се учи с мене и се радва с мене, че му меся хляб, че му варя боб и той взима участие и се радва. Той е беден човек, но ако се мъчи, не е беден човек. Аз зная тогава защо Господ го е направил беден човек. Като дойде някой беден човек, съберете 10 лева, купете брашно и го замесете, накарайте го да чака. Който проси оттук-оттам, той е търговец.
Нека чака 3 часа у вас, да се опече питата, да сварите боба и ще видите дали втори
път
ще дойде у вас.
А вие ще имате една реклама. Той на целия град ще разправя, че изгубил от времето 3 часа. Вие ще го опитате. Вие ще опитате едновременно и себе си, и бедния и работата ще бъде благоприятна за Господа. Ако сте в старото време, когато жените са ходили да носят на светиите, жената сама ще замеси хляба, сама ще вземе гърнето, ще вземе топлия хляб и ще занесе.
към текста >>
Утре мъжът ви осиромашее, пропие се, тръгне по неприличен
път
, какво ще направите?
В този живот вие се повдигате и приготвяте не за Земята. Вие искате да угодите на мъжа си, да отхраните и угодите на дъщеря си и сина си. Няма да угодите на мъжа си, на дъщеря си и на сина си. За да угодите, този мъж иска от вас големи работи. Вие с милиони не разполагате.
Утре мъжът ви осиромашее, пропие се, тръгне по неприличен
път
, какво ще направите?
Ще кажете: „Да се разведа с негоЛ“ Тогава де беше вашата вяра, защо се оженихте, като сега се развеждате? Разводът нищо не разрешава. Преди години при мене дойде един българин, беше недоволен от жена си и се занимаваше с окултни науки, казва: „Не се живее с моята жена, мисля да я напусна вече.“ Казвам му. „Може да я напуснеш, но после мислиш ли да вземеш някоя друга? “ - „Да.“ Казах му: „Тогаз по-добра от тази не може да намериш.
към текста >>
35.
МЕТОДИ И НАСЪРЧЕНИЯ ЗА ВЪНШНО И ВЪТРЕШНО ХАРМОНИЗИРАНЕ МЕЖДУ 10-ТЕ И ВСЯКА ЗА СЕБЕ СИ
,
Беседа държана на 25 април 1923 г. сряда от 3.30 до 10.30 часа сутринта
,
ТОМ 12
Например, някой
път
може да виждате недостатъците си една на друга, някой
път
може да се унижавате една друга, но в душата си вие не трябва да се унижавате никога.
И постепенно, даже френологически наблюдавано, постепенно върви, като се започва отдолу. Той живее най-първо за себе си, в своите лични чувства и в стомаха си. (Учителят показва слепите очи, между веждите, отзад на главата.) По отношение на човека, тук (на означените места) е мястото на егоизма и личните чувства. Ако дойдем до обществото, тогава идват моралните чувства. Но вие, за да се разбирате, трябва да разбирате душите си, да разбирате нуждите си и да имате не обич, а взаимоуважение и почитание една към друга - без друго.
Например, някой
път
може да виждате недостатъците си една на друга, някой
път
може да се унижавате една друга, но в душата си вие не трябва да се унижавате никога.
Всеки трябва да почиташ като себе си, и на всеки ще дадеш своето място и няма да се месиш в неговата аура, няма да се месиш, ще го поливаш като едно цвете. Като го поливаш, който човек и да е, тогава той ще почне да те обича. Едно цвете, което поливаш всеки ден, ще почне да те обича. Щом минаваш всяка сутрин покрай него и не го поливаш, то си казва: „Ти си гледаш своя интерес“, не го обичаш. Но поливаш ли го, то си казва: „Обича ме“ - то те разбира.
към текста >>
Да кажем вие сте
пътували
в пустинята или в някое гористо място, забъркали сте
пътя
, ожаднели сте, отте[гли]ли сте се и се молите.
Трябва да имате нещо реално, на което да се базирате. Сега, вие казвате: „Да живеем за Бога.“ Е, какво е вашето понятие за Бога? Казвате: „Бог е любов.“ Каква е тази любов? Дали ли сте си отчет, каква е тази Любов. Ето как можете да я намерите запример.
Да кажем вие сте
пътували
в пустинята или в някое гористо място, забъркали сте
пътя
, ожаднели сте, отте[гли]ли сте се и се молите.
Току виж нещо ви подтиква насам - нататък и нещо ви бутне при някой извор. Но гладен сте, няма хора, същото това пак ви подтиква, пак ви заведе до някоя ябълка или круша. И тъй, като дойдеш до крушата, Господ казва: „Ето на.“ Седнеш, тъй слънцето те напекло -1, 2, 3 хапнеш си, след туй хване те дрямка, наспиш един хубав сън. И най-после случи се, че в туй състояние покрай тебе мине някой овчар с овцете си, издои ти малко млечице. Ето Господ.
към текста >>
Ще ги обичате по един околен
път
, те са тъй свързани, че трябва да обичате 4 - 5 души, та тогава да обикнеш тях.
Но ще използувате малките случаи, които образуват вътрешните връзки. Но ако сте бедни и се нуждаете един от друг, тъй ще се образуват връзките на тази вътрешна връзка. После, някои хора не можете направо да ги обичате. Защо? Още не сте проучили законите. Има хора, с които вие прямо нямате връзка, не може да ги обичате.
Ще ги обичате по един околен
път
, те са тъй свързани, че трябва да обичате 4 - 5 души, та тогава да обикнеш тях.
Ето как ще го обясня. Допуснете, че вие обикнете лицето Р, но вие сте лицето „а“ и вие съставлявате най-вътрешния кръг. Следователно, най-първо вие трябва да имате връзките на другите кръгове. Тук, на следующите кръгове, има няколко лица-лицата В, С, D. Вие трябва да минете през тях и тогава да дойдете до Р.
към текста >>
Ти ще я научиш и ще й кажеш: „Хубаво нещо е знание, хубаво нещо е музиката.“ Че някой
път
тя чрез ушите слуша.
Тя познава хубавото. Ще я възпитаваш и като се убеди, че ти познаваш нещата, тя все ще те пита. Почне ли тя да те пита, да те разбира, работата тръгва на добре, но почне ли да върши своето, на зле отива. Сегашното състояние на хората какво е? После, плътта тя не обича да учи, мързелива е.
Ти ще я научиш и ще й кажеш: „Хубаво нещо е знание, хубаво нещо е музиката.“ Че някой
път
тя чрез ушите слуша.
Казва: „А, хубаво нещо е.“ После, като направиш една изкусна картина, тя през очите вижда и казва: „Духът я направил“, но тя мисли, че и тя може да я направи. Хубави работи и почне да се радва. Божествен живот е тя. Това са изостанали духове на милиарди същества, това са заспали духове, които сега трябва да заживеят. Души са те от вечността заспали и много бавно се пробуждат, а пък духът, онзи дух, който е буден, той никога не е заспивал.
към текста >>
Някой
път
тя е близо до вас и вие я усещате все по-далеч, по-далеч.
“) Сега ще наблюдавате следующия психологически факт. Вие имате една приятелка, обикнете я, усещате, че всеки ден тя се приближава до вас. Някой ден може да е далеч от вас, но дали е близо или далеч до вас по разстояние, тя се приближава към вас. Тя се приближава, приближава, но един ден вие се усещате много близо. Това е едно вътрешно чувствуване.
Някой
път
тя е близо до вас и вие я усещате все по-далеч, по-далеч.
Значи има едно вътрешно отдалечаване и приближаване, т.е. тя се движи или в същата посока, в която вие се движите и вие чувствувате, че се приближавате, или някой път се движи в противоположна посока на вашето движение и вие се отдалечавате. В първия случай вие имате общ център. Във втория случай, да кажем, едната има целта С, другата има целта [n]. Този триъгълник тъй надолу обърнат, показва посоките на движението им.
към текста >>
тя се движи или в същата посока, в която вие се движите и вие чувствувате, че се приближавате, или някой
път
се движи в противоположна посока на вашето движение и вие се отдалечавате.
Някой ден може да е далеч от вас, но дали е близо или далеч до вас по разстояние, тя се приближава към вас. Тя се приближава, приближава, но един ден вие се усещате много близо. Това е едно вътрешно чувствуване. Някой път тя е близо до вас и вие я усещате все по-далеч, по-далеч. Значи има едно вътрешно отдалечаване и приближаване, т.е.
тя се движи или в същата посока, в която вие се движите и вие чувствувате, че се приближавате, или някой
път
се движи в противоположна посока на вашето движение и вие се отдалечавате.
В първия случай вие имате общ център. Във втория случай, да кажем, едната има целта С, другата има целта [n]. Този триъгълник тъй надолу обърнат, показва посоките на движението им. Щом е турен така триъгълникът, това показва, че движението е обратно, отдалечаване става. Ако се обърне триъгълникът нагоре с върха, става сближаване.
към текста >>
И втори
път
пак можете да излезете навънка, но най-после ще се съберете в един център.
Когато две същества идват от две различни места на периферията към един общ център, те се приближават. Значи, ако искате да се сближите, трябва да се движите към Бога. Но ще пазите вашите периферии, този кръг пак ще бъде с вас, няма да го спущате. Вашата периферия си е периферия. Вие се приближавате от разни посоки.
И втори
път
пак можете да излезете навънка, но най-после ще се съберете в един център.
Тогава ще учите законите, съзнанието си ще пазите, съзнанието ви ще бъде будно. Стремите ли се към Бога, вие се сближавате, отдалечавате ли се от Бога, отдалечавате се и помежду си. (- „ Нали уж се стремим към Бога, защо тогава в тези наши идеи се състаряваме, както казвате вие? “) То е защото в стремлението си към Бога, те имат пред вид своя личен егоизъм. В един кръг са те, но имат два центъра.
към текста >>
Често може да се хванете за ръцете си, да образувате един кръг и така по някой
път
да прекарвате в мълчание около 5,10,15, 20 минути.
“) Да, той озарява и ти си като някоя хубава местност, всички искат да разработват тази местност, явяват се много кандидати за нея. Някоя камениста почва, ако е, всички я избягват. А за добрата почва дохождат мнозина, искат да вземат тази земя под наем, много добри условия представлява тя. (- „ Може ли по някакъв начин да постигнем това разширение? “) Може, има окултни начини, но трябва да бъдете постоянни, със силна воля.
Често може да се хванете за ръцете си, да образувате един кръг и така по някой
път
да прекарвате в мълчание около 5,10,15, 20 минути.
Но така ако постъпвате трябва да имате силна воля, че ако някоя от вас изневери, може да си причините голяма пакост и вреда. Това е опит. Тогава где са тия връзки, че нищо в света да не е в състояние да ги раздели, да ги разкъса тези връзки? Може да имате много други връзки, но тия, вътрешните връзки да останат незасегнати. Да кажем, вие имате един приятел, били сте двамата съученици.
към текста >>
Някой
път
виждате, че сте слаби.
После, представяйте си, дойдете до старостта. Представяйте си стари хора, които гледат с отворени очи старостта, които виждат навсякъде младостта. А вие гледате на старите, на изпадналите хора. Най-после виждайте човек във всичките негови хубави проявления. Представлявайте си ангелите - същества стройни, хубави, готови всякога да помагат.
Някой
път
виждате, че сте слаби.
Ще повикате някой ангел да поправи съботата. Във вас има опасност да не остареете преждевременно. Трябва да избегнете тази опасност, но ще я избегнете като любите Бога. Бог е всичко, безсмъртен е, у Него няма смърт. Той е вечно млад, вечно жив, у Него е вечния живот.
към текста >>
Човек е смешен в своето състояние, толкова смешен е по някой
път
.
Небето е хубаво нещо, но човек трябва да бъде готов за небето. Ще учите този закон. Алхимиците са учили закона за подмладяването. За да се подмладиш, няма да се грижиш много, ще повярваш в онзи Великия закон. Отлично нещо е човек да повярва в Бога.
Човек е смешен в своето състояние, толкова смешен е по някой
път
.
Има известни съчетания, известни съвпадения, известни наклонности, които човек трябва да вземе предвид, защото те ще го подтикнат в противоречие, в заблуждения. Дружете с хора, които са оптимисти. Защо ще говориш с хора на отрицанието? Тук няма никаква философия. Отрицания, вечни отрицания - ще излезете от воденицата на тия хора.
към текста >>
Някой
път
казвате: „Не може ли в тяхната воденица?
Има известни съчетания, известни съвпадения, известни наклонности, които човек трябва да вземе предвид, защото те ще го подтикнат в противоречие, в заблуждения. Дружете с хора, които са оптимисти. Защо ще говориш с хора на отрицанието? Тук няма никаква философия. Отрицания, вечни отрицания - ще излезете от воденицата на тия хора.
Някой
път
казвате: „Не може ли в тяхната воденица?
“ Не, ще отидеш в някоя градина. Защо да стоите да ги слушате цял ден? После, хубаво е за вас например да разберете как живеят пчелите, ще имате един кошер пчели, да видите чистота[та] реда и порядъка в тях. Деятелност трябва да създават у вас. Ще отидеш при някое цветенце, то ще ти каже: „Какво си се обезсърчил, какво си увиснал глава надолу, моята глава е заровена в земята и пак имам надежда, а пък вашата глава е излязла навънка и сте се обезнадеждили.“ Силните контрасти трябва да изпъкват в ума ви.
към текста >>
Някой
път
малкият съд може да направи повече, зависи как ще се използува.
Като изкорениш един, сто недостатъци, останалото лесно ще се уреди. Ще кажете: „Слава Богу, реформирахме живота си.“ Но знайте, че Божественият дух като влезе, търговецът пак ще си остане търговец, но в него ще се зароди едно силно желание да работи, той прави големи усилия. Та, у всеки влиза желанието да прави усилия, но Духът сам по себе си не променя естеството на човека, но само му дава един подтик. Той казва: „Можеш да работиш сега.“ На нервния казва: „Ти можеш да работиш, ще прилагаш своята нервност.“ На флегматика казва: „Ти, със своето постоянство, ще можеш да работиш.“ Всички ще ви подтиква Духът към работа. Като дойде този ток на Любовта, всеки със своя съд ще вземе толкова колкото е голям неговия съд.
Някой
път
малкият съд може да направи повече, зависи как ще се използува.
Сега, туй, което хората считат невъзможно, то е как така мъже и жени ще примирят интересите си. Е, хубаво, ако жената престане да бъде жена, и ако мъжът престане да бъде мъж и станат нещо ново, тогава нямали да се оправи светът? (Олга: - „Но те нямат представа за това нещо.“) Но то ще стане. Има възможности в природата, има всичките възможности и онзи, който ги разбира, той като преведе сегашните символи, той ще разбере, че сегашният мъж, ще се измени, сегашната жена ще се видоизмени. Сегашният мъж и сегашната жена ще останат само за архаизъм в музеите и който ги види, ще се чуди какво нещо са били хората.
към текста >>
Някой
път
ви става скучно в живота, между хората.
Ами представете си, че един ден вие достигнете до такова едно състояние, тъй както сега сте остарели, изведнъж да се превърнете на едно малко детенце. Вие сами може да го правите това мислено. После може да станете възрастни. Каквото поискате ще можете да станете. Питам ви тогава каква мъчнотия ще можете да имате в живота?
Някой
път
ви става скучно в живота, между хората.
Имате силата да ставате невидими. Скривате се, събирате енергия и после пак ще се проявите отново в света. (- „Как можем да се изменим? “) Има много начини, но трябва да минете през известна школа. За изменение на носа, на ушите, за всичко има методи, но трябва да минете школата, да изучавате методите.
към текста >>
Тесен
е, разшири го.
Мислено ще изправите етерическата си ръка, на нея ще обръщате внимание. Тя ще влияе на физическата ви ръка. Всичко можете да измените, всяка част можете да измените, но ще им дадете един образ, един идеал. Всяка една клетка може да вижда, ще туриш в ума си този идеал, ден след ден, ще го копираш и ще накараш всяка клетка да вижда. Добре, носът ти е къс - проточи го.
Тесен
е, разшири го.
Тесният нос се отразява зле върху гърдите ти. Представете си, че носът ти е широк, с големи ноздри, ти ще почнеш да привличаш много въздух, енергиите от природата ще почнат да се преливат към твоята мисъл. Ако някой път твоята тръбица е много тясна, малка и малко водица ще събира. Представете си носа тъй хубав, правилен, със широки ноздри - това е добре и за дишането и за мисълта. В пръстите също има голяма интелигентност.
към текста >>
Ако някой
път
твоята тръбица е много тясна, малка и малко водица ще събира.
Всяка една клетка може да вижда, ще туриш в ума си този идеал, ден след ден, ще го копираш и ще накараш всяка клетка да вижда. Добре, носът ти е къс - проточи го. Тесен е, разшири го. Тесният нос се отразява зле върху гърдите ти. Представете си, че носът ти е широк, с големи ноздри, ти ще почнеш да привличаш много въздух, енергиите от природата ще почнат да се преливат към твоята мисъл.
Ако някой
път
твоята тръбица е много тясна, малка и малко водица ще събира.
Представете си носа тъй хубав, правилен, със широки ноздри - това е добре и за дишането и за мисълта. В пръстите също има голяма интелигентност. Пианистката, като свири, не мисли за пръстите, те имат механическа интелигентност, но после тя става съзнателна. Пръстите за дълго време могат да задържат заученото. Ти можеш да забравиш нещо, което си знаял да свириш, но пръстите не го забравят.
към текста >>
36.
2. ПЕНТОГРАМЪТ КАТО ПЕТОЛЪЧЕН ЕМБЛЕМ
,
Дадено непосредствено от Учителя
,
ТОМ 12
Пентограмът като петолъчен емблем датира от дълбока древност в школата на ВББ [Великото Бяло Братство], но в този вид, в който ние сега ще го опишем тук, Учителят за първи
път
го разкрива на човечеството.
2. ПЕНТОГРАМЪТ КАТО ПЕТОЛЪЧЕН ЕМБЛЕМ (Дадено непосредствено от Учителя) През 1914 г., когато нашата слънчева система премина в знака на Водолей, в гр. Търново стана събор на Братството в България. На този събор Учителят разкри дълбокото мистично съдържание на Пентограма.
Пентограмът като петолъчен емблем датира от дълбока древност в школата на ВББ [Великото Бяло Братство], но в този вид, в който ние сега ще го опишем тук, Учителят за първи
път
го разкрива на човечеството.
Разглеждайки Пентограма ние виждаме, че фигурата му наподобява до известна степен човешкото тяло, когато е застанало в разкрачено състояние с разперени ръце. В Пентограмата са написани: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Това са петте качества, които трябва да изработи в себе си човек, за да бъде съвършен. Любов, Мъдрост и Истина са понятия разбираеми, но какво точно да се разбира под понятието Правда? Под понятието Правда или Справедливост трябва да се разбира нещо по-дълбоко от онова, което разбира днешната юриспруденция.
към текста >>
В случая тази дума има двуяка употреба, един
път
в широк смисъл и друг
път
в
тесен
смисъл.
Трето нещо, което се разбира под понятието Правда, е следното: Всеки човек, който се ражда, идва с известен бюджет, с определен кредит. Което и да е същество е предмет на кредитиране от страна на невидимия свят. Обществото е длъжно да му създаде всички условия за развитие. Ако това се приложи, тогава може да се счита, че са запазени законите на Правдата. Какво значи Добродетел.
В случая тази дума има двуяка употреба, един
път
в широк смисъл и друг
път
в
тесен
смисъл.
В широк смисъл на думата се обхващат всички тия добродетели, а в тесен смисъл се обхващат само добри дела, правене на добро. А в още по-тесен смисъл пък трябва да се разбира служене Богу. Който служи на Бога, той е добродетелен, има добродетел в себе си. На Пентограмата се виждат буквите В, У, и Ж, което значи: „Велико Училище на Живота". С тези думи Пентограмът изразява картинно нагледно училището, в което сме поставени ние тук, в живота.
към текста >>
В широк смисъл на думата се обхващат всички тия добродетели, а в
тесен
смисъл се обхващат само добри дела, правене на добро.
Което и да е същество е предмет на кредитиране от страна на невидимия свят. Обществото е длъжно да му създаде всички условия за развитие. Ако това се приложи, тогава може да се счита, че са запазени законите на Правдата. Какво значи Добродетел. В случая тази дума има двуяка употреба, един път в широк смисъл и друг път в тесен смисъл.
В широк смисъл на думата се обхващат всички тия добродетели, а в
тесен
смисъл се обхващат само добри дела, правене на добро.
А в още по-тесен смисъл пък трябва да се разбира служене Богу. Който служи на Бога, той е добродетелен, има добродетел в себе си. На Пентограмата се виждат буквите В, У, и Ж, което значи: „Велико Училище на Живота". С тези думи Пентограмът изразява картинно нагледно училището, в което сме поставени ние тук, в живота. В Пентограма се виждат числата: 1, 2, 3, 4, и 5 - числата на добродетелите.
към текста >>
А в още по-
тесен
смисъл пък трябва да се разбира служене Богу.
Обществото е длъжно да му създаде всички условия за развитие. Ако това се приложи, тогава може да се счита, че са запазени законите на Правдата. Какво значи Добродетел. В случая тази дума има двуяка употреба, един път в широк смисъл и друг път в тесен смисъл. В широк смисъл на думата се обхващат всички тия добродетели, а в тесен смисъл се обхващат само добри дела, правене на добро.
А в още по-
тесен
смисъл пък трябва да се разбира служене Богу.
Който служи на Бога, той е добродетелен, има добродетел в себе си. На Пентограмата се виждат буквите В, У, и Ж, което значи: „Велико Училище на Живота". С тези думи Пентограмът изразява картинно нагледно училището, в което сме поставени ние тук, в живота. В Пентограма се виждат числата: 1, 2, 3, 4, и 5 - числата на добродетелите. Нека изложим сега Пентограма като Път на еволюцията на човешката душа, а след това в начина, по който можем да си служим с Пентограма.
към текста >>
Нека изложим сега Пентограма като
Път
на еволюцията на човешката душа, а след това в начина, по който можем да си служим с Пентограма.
А в още по-тесен смисъл пък трябва да се разбира служене Богу. Който служи на Бога, той е добродетелен, има добродетел в себе си. На Пентограмата се виждат буквите В, У, и Ж, което значи: „Велико Училище на Живота". С тези думи Пентограмът изразява картинно нагледно училището, в което сме поставени ние тук, в живота. В Пентограма се виждат числата: 1, 2, 3, 4, и 5 - числата на добродетелите.
Нека изложим сега Пентограма като
Път
на еволюцията на човешката душа, а след това в начина, по който можем да си служим с Пентограма.
Когато човек е още млада душа, която тепърва добива опитности, той извършва външния кръг на Пентограма. Във външния кръг се намират: Сабя, Чаша, Книга, Свещ и Жезъл. Тези пет неща са вън от Пентограма, вън от Петолъчката. Човек в началото на своето развитие започва с насилието, служи си със силата, прав или не. Това е значението на сабята.
към текста >>
Стъпва се в
пътя
на ученика.
Свършва се външното учение в живота. Всичко това става несъзнателно. След това у човека настъпва една вътрешна криза. Той се усеща недоволен. След тази неудовлетвореност, под натиска на тази вътрешна криза, човекът потърсва по-дълбокия смисъл на живота.
Стъпва се в
пътя
на ученика.
На Пентограма има изобразена врата. Това е врата на влизане на ученика в Школата. В него започва да проблясва Истината, но не пълната истина, която ще заблести за него само когато стане съвършен. Христовият дух започва да работи в него и тогава той минава през Правдата. Когато научи закона за Правдата, той идва до мястото, където начева каменистият път.
към текста >>
Когато научи закона за Правдата, той идва до мястото, където начева каменистият
път
.
Стъпва се в пътя на ученика. На Пентограма има изобразена врата. Това е врата на влизане на ученика в Школата. В него започва да проблясва Истината, но не пълната истина, която ще заблести за него само когато стане съвършен. Христовият дух започва да работи в него и тогава той минава през Правдата.
Когато научи закона за Правдата, той идва до мястото, където начева каменистият
път
.
Вижда се тясната врата, през която минава ученикът. Той минава по тесния път, за който говори Христос.Тази врата символизира отказване, отричане, до известна степен, от светските неща, които дотогава са го съблазнявали. Затова пътят е стръмен, а вратата - тясна. Изминал този стръмен път на отричане, дори и от тежненията на своята личност, той тръгва вече по пътя на Любовта. Развивайки у себе си Божествената Любов, тя му донася, до известна степен, Мъдрост.
към текста >>
Той минава по тесния
път
, за който говори Христос.Тази врата символизира отказване, отричане, до известна степен, от светските неща, които дотогава са го съблазнявали.
Това е врата на влизане на ученика в Школата. В него започва да проблясва Истината, но не пълната истина, която ще заблести за него само когато стане съвършен. Христовият дух започва да работи в него и тогава той минава през Правдата. Когато научи закона за Правдата, той идва до мястото, където начева каменистият път. Вижда се тясната врата, през която минава ученикът.
Той минава по тесния
път
, за който говори Христос.Тази врата символизира отказване, отричане, до известна степен, от светските неща, които дотогава са го съблазнявали.
Затова пътят е стръмен, а вратата - тясна. Изминал този стръмен път на отричане, дори и от тежненията на своята личност, той тръгва вече по пътя на Любовта. Развивайки у себе си Божествената Любов, тя му донася, до известна степен, Мъдрост. Тогава заработва и Мъдростта. Окото е символ на Мъдростта.
към текста >>
Затова
пътят
е стръмен, а вратата - тясна.
В него започва да проблясва Истината, но не пълната истина, която ще заблести за него само когато стане съвършен. Христовият дух започва да работи в него и тогава той минава през Правдата. Когато научи закона за Правдата, той идва до мястото, където начева каменистият път. Вижда се тясната врата, през която минава ученикът. Той минава по тесния път, за който говори Христос.Тази врата символизира отказване, отричане, до известна степен, от светските неща, които дотогава са го съблазнявали.
Затова
пътят
е стръмен, а вратата - тясна.
Изминал този стръмен път на отричане, дори и от тежненията на своята личност, той тръгва вече по пътя на Любовта. Развивайки у себе си Божествената Любов, тя му донася, до известна степен, Мъдрост. Тогава заработва и Мъдростта. Окото е символ на Мъдростта. Обладал Любовта и Мъдростта, човекът е изправен пред Дървото на живота.
към текста >>
Изминал този стръмен
път
на отричане, дори и от тежненията на своята личност, той тръгва вече по
пътя
на Любовта.
Христовият дух започва да работи в него и тогава той минава през Правдата. Когато научи закона за Правдата, той идва до мястото, където начева каменистият път. Вижда се тясната врата, през която минава ученикът. Той минава по тесния път, за който говори Христос.Тази врата символизира отказване, отричане, до известна степен, от светските неща, които дотогава са го съблазнявали. Затова пътят е стръмен, а вратата - тясна.
Изминал този стръмен
път
на отричане, дори и от тежненията на своята личност, той тръгва вече по
пътя
на Любовта.
Развивайки у себе си Божествената Любов, тя му донася, до известна степен, Мъдрост. Тогава заработва и Мъдростта. Окото е символ на Мъдростта. Обладал Любовта и Мъдростта, човекът е изправен пред Дървото на живота. Неговият живот дава своите плодове.
към текста >>
Затова казахме, че този Пентограм символизира
пътя
на развитието на човешката душа, на Великото училище, през което се минава, за да се стигне до съвършенство.
Двете змии показват, че той се бори със своята природа, побеждава нисшата си природа, злото у себе си и минава през кръста. Под кръст се разбира пълно самоотричане. Той отвръща взор от своите лични изгоди, насочва всичките си усилия само в служба Богу. Той е завършил напълно развитието си. Той е съвършен.
Затова казахме, че този Пентограм символизира
пътя
на развитието на човешката душа, на Великото училище, през което се минава, за да се стигне до съвършенство.
УПОТРЕБА НА ПЕНТОГРАМА Да се носи Пентограм само като украшение - това е равносилно на идо- лопоклоничество. Този, който носи Пентограма, трябва да знае че от този знак лъха динамична сила, че той е извор на светлина. Един ясновидец ще установи, че от Пентограма струят лъчи във всички посоки. Това, като се знае Пентог- рама трябва да се носи само при високо съзнание за неговата символична сила и значение. Всяко място, където стои Пентограмът е място оградено, про- тежирано от силните вибрации, които излизат от него.
към текста >>
37.
4. ПОЯСНЕНИЯ ЗА ПЕНТОГРАМА
,
Боян Боев, 3 септември 1951 г.
,
ТОМ 12
Обаче такъв пентограм, какъвто ние имаме, с тези картини, с тия изречения и имената на добродетелите такъв Пен- тограм е даден за пръв
път
от Учителя.
4. ПОЯСНЕНИЯ ЗА ПЕНТОГРАМА от Боян Боев 3 септември 1951 г. Пентограмът, като фигура петоъгьлник, съществува от дълбока древност в окултните школи на Бялото братство.
Обаче такъв пентограм, какъвто ние имаме, с тези картини, с тия изречения и имената на добродетелите такъв Пен- тограм е даден за пръв
път
от Учителя.
Пентограмът е даден от Учителя за отпечатване към 1912 -1913 г. и в 1914 г. започва да се раздава. Има клише, което е запазено в братство[то] в [„Опълченска"] 66, готово клише и по него могат да се напечатат още Пентограми. В бележките на Учителя е намерен Пентограмът с някои картини в 1898 г.
към текста >>
Тая дума се употребява в широк и
тесен
смисъл.
Обществото трябва да му даде всичките условия за развитие. Ако това се приложи, тогава се спазва законът на Правда. Какво значи Добродетел? Любов, Мъдрост, Истина Правда - това са добродетели. Тогава, какво се разбира под думата Добродетел?
Тая дума се употребява в широк и
тесен
смисъл.
В широк смисъл на думата се разбират всички добродетели, а в тесен смисъл - Добродетел значи: добри дела, добротворст- во, правене добро. А още в по-тесен смисъл на думата се разбира служене на Бога. Който служи на Бога, той е добродетелен, той има добродетел в себе си. На Пентограма виждате три Букви: В.У.Ж. Тези букви означават: „Велико Училище на Живота." С други думи: Пентограмът излага картинно, нагледно училището на живота, в което ние сме поставени.
към текста >>
В широк смисъл на думата се разбират всички добродетели, а в
тесен
смисъл - Добродетел значи: добри дела, добротворст- во, правене добро.
Ако това се приложи, тогава се спазва законът на Правда. Какво значи Добродетел? Любов, Мъдрост, Истина Правда - това са добродетели. Тогава, какво се разбира под думата Добродетел? Тая дума се употребява в широк и тесен смисъл.
В широк смисъл на думата се разбират всички добродетели, а в
тесен
смисъл - Добродетел значи: добри дела, добротворст- во, правене добро.
А още в по-тесен смисъл на думата се разбира служене на Бога. Който служи на Бога, той е добродетелен, той има добродетел в себе си. На Пентограма виждате три Букви: В.У.Ж. Тези букви означават: „Велико Училище на Живота." С други думи: Пентограмът излага картинно, нагледно училището на живота, в което ние сме поставени. Виждате числата 1, 2, 3, 4, и 5.
към текста >>
А още в по-
тесен
смисъл на думата се разбира служене на Бога.
Какво значи Добродетел? Любов, Мъдрост, Истина Правда - това са добродетели. Тогава, какво се разбира под думата Добродетел? Тая дума се употребява в широк и тесен смисъл. В широк смисъл на думата се разбират всички добродетели, а в тесен смисъл - Добродетел значи: добри дела, добротворст- во, правене добро.
А още в по-
тесен
смисъл на думата се разбира служене на Бога.
Който служи на Бога, той е добродетелен, той има добродетел в себе си. На Пентограма виждате три Букви: В.У.Ж. Тези букви означават: „Велико Училище на Живота." С други думи: Пентограмът излага картинно, нагледно училището на живота, в което ние сме поставени. Виждате числата 1, 2, 3, 4, и 5. Това са числата на добродетелите.
към текста >>
Най-първо ще изложа Пентограма като
път
за еволюцията на човешката душа, а след това начини, по които може да си служим с Пентограма.
Който служи на Бога, той е добродетелен, той има добродетел в себе си. На Пентограма виждате три Букви: В.У.Ж. Тези букви означават: „Велико Училище на Живота." С други думи: Пентограмът излага картинно, нагледно училището на живота, в което ние сме поставени. Виждате числата 1, 2, 3, 4, и 5. Това са числата на добродетелите.
Най-първо ще изложа Пентограма като
път
за еволюцията на човешката душа, а след това начини, по които може да си служим с Пентограма.
Човек, когато е още млада душа, която тепърва добива опитност в живота, той извървява външния кръг на Пентограма. Във външния кръг се намират: сабя, чаша, книга, свещ и жезъл. Тези пет неща са вън от кръга. Човек, в началото на своето развитие, почва с насилието, служи си със силата правилно или неправилно. Като си служи с насилието, с неправдата, тогава, по закона на кармата, той минава през страданията, т.е.
към текста >>
Той влиза в
пътя
на ученика, който е минал през сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла, това е външния светски живот и влиза в
пътя
на ученика.
Той е господар вече на себе си. С тези пет фази на външния кръг той се завършва. Свършва се външното учение на човека в живота. Всичко това става несъзнателно. След това той дохожда до една вътрешна криза, той търси по-дълбок смисъл.
Той влиза в
пътя
на ученика, който е минал през сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла, това е външния светски живот и влиза в
пътя
на ученика.
На Пентограма имате врата и това е вратата за влизането в школата на ученика. В него започва да проблясва истината, не пълната Истина, защото пълната Истина ще проблесне, когато стане съвършен. Христовият дух започва да работи върху него и тогава минава през Правдата. Като изучи закона на Правдата, в този смисъл, за който говорих преди, тогава иде до това място, през което минава ученикът. Тази врата е по-тясна от първата, която е широка.
към текста >>
Той минава по тесния
път
, за който говори Христос.
На Пентограма имате врата и това е вратата за влизането в школата на ученика. В него започва да проблясва истината, не пълната Истина, защото пълната Истина ще проблесне, когато стане съвършен. Христовият дух започва да работи върху него и тогава минава през Правдата. Като изучи закона на Правдата, в този смисъл, за който говорих преди, тогава иде до това място, през което минава ученикът. Тази врата е по-тясна от първата, която е широка.
Той минава по тесния
път
, за който говори Христос.
Тази врата означава отказване, отричане до известна степен на светски неща, които дотогава са го съблазнявали. Затова е нарисуван пътя стръмен и каменист и вратата тясна. Като мине този път на самоотричането, дори от интересите на своята личност, тогава той върви в пътя на Любовта. Като се развие в него Божествената Любов до известна степен, нали казва Учителят: „Любовта носи светлина, носи мъдрост." Тогава работи мъдростта. Окото символизира мъдростта.
към текста >>
Затова е нарисуван
пътя
стръмен и каменист и вратата тясна.
Христовият дух започва да работи върху него и тогава минава през Правдата. Като изучи закона на Правдата, в този смисъл, за който говорих преди, тогава иде до това място, през което минава ученикът. Тази врата е по-тясна от първата, която е широка. Той минава по тесния път, за който говори Христос. Тази врата означава отказване, отричане до известна степен на светски неща, които дотогава са го съблазнявали.
Затова е нарисуван
пътя
стръмен и каменист и вратата тясна.
Като мине този път на самоотричането, дори от интересите на своята личност, тогава той върви в пътя на Любовта. Като се развие в него Божествената Любов до известна степен, нали казва Учителят: „Любовта носи светлина, носи мъдрост." Тогава работи мъдростта. Окото символизира мъдростта. Щом той добие Любовта, Мъдростта, тогава иде Дървото на живота - неговият живот дава плодове - иде Добродетелта. Добродетел в мистичен смисъл на думата.
към текста >>
Като мине този
път
на самоотричането, дори от интересите на своята личност, тогава той върви в
пътя
на Любовта.
Като изучи закона на Правдата, в този смисъл, за който говорих преди, тогава иде до това място, през което минава ученикът. Тази врата е по-тясна от първата, която е широка. Той минава по тесния път, за който говори Христос. Тази врата означава отказване, отричане до известна степен на светски неща, които дотогава са го съблазнявали. Затова е нарисуван пътя стръмен и каменист и вратата тясна.
Като мине този
път
на самоотричането, дори от интересите на своята личност, тогава той върви в
пътя
на Любовта.
Като се развие в него Божествената Любов до известна степен, нали казва Учителят: „Любовта носи светлина, носи мъдрост." Тогава работи мъдростта. Окото символизира мъдростта. Щом той добие Любовта, Мъдростта, тогава иде Дървото на живота - неговият живот дава плодове - иде Добродетелта. Добродетел в мистичен смисъл на думата. Той разбира, че смисълът на живота е в служенето на Бога.
към текста >>
Затова казваме, че този Пентограм показва
пътя
на развитието на човешката душа.
Под кръста се разбира пълно самоотричане. Той не гледа своите лични интереси, а гледа работата само за Бога. Слива се с Божественото. С това той завършва своята еволюция като човек. Като постигне пълно самоотричане и пълно единение с Бога, той завършва напълно своето развитие.
Затова казваме, че този Пентограм показва
пътя
на развитието на човешката душа.
То е Велико училище, което трябва да мине човек, за да добие съвършенство. Ще кажа няколко неща за ползване на Пентограма, за неговото употребяване. Веднаж бяхме на [Опълченска] 66, имаше братя е сестри, които носеха златни Пентограми на дрехите си. Учителят каза: „Вие носите Пентограма, но това е идолопоклонство. Вие го носите като украшение.
към текста >>
38.
23. ДУХОВНИТЕ ДАРБИ СТЕФАН ЦОНЕВ (КОМПАНЧЕТО)
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
Той идваше и в Севлиево и е квартирувал в дома ми на няколко
пъти
.
Това е било през 1910 или 1911 г. И се отдава с всичката си душа на това Учение. Наскоро той счел своето ново верую за несъвместимо с адвокатската професия и я напуща. Не след много време той започва да обикаля села и градове и да проповядва: „Живата вяра в Бога и Исуса Христа и за подвизаване в свят живот." (Той беше вдовец.) Вследствие на тази негова ревност и преданост духът му се пробужда и той добива дар слово: проповядваше, без предварително да се готви за своята проповед. Проповядваше чрез Духа.
Той идваше и в Севлиево и е квартирувал в дома ми на няколко
пъти
.
(Също са квартирували в моя дом пътуващите наши братя-проповедници, като дядо Петър Тихчев, Петко Епитропов и др.) Той беше цял изтъкан от любов. И поради голямата му ревност за Делото Божие и преданост към свещенния път, той доби дарбата на говорящ медиум. Мнозина се трогваха, че техните близки им говорят чрез него и дават доказателства за своята самоличност. През 1919 г., като живеех в Русе, аз наредих до библейския магазин в София, да изпратят до мене един сандък Библии и Новия Завет и изпратих пари на Стефан Цонев да ми дойде на гости. Казах му, че тези Библии и Евангелия му ги подарявам, да ги разпродава из треновете и по градове и села, където той отива на проповед и от добитите пари да пътува и се поддържа.
към текста >>
(Също са квартирували в моя дом
пътуващите
наши братя-проповедници, като дядо Петър Тихчев, Петко Епитропов и др.) Той беше цял изтъкан от любов.
И се отдава с всичката си душа на това Учение. Наскоро той счел своето ново верую за несъвместимо с адвокатската професия и я напуща. Не след много време той започва да обикаля села и градове и да проповядва: „Живата вяра в Бога и Исуса Христа и за подвизаване в свят живот." (Той беше вдовец.) Вследствие на тази негова ревност и преданост духът му се пробужда и той добива дар слово: проповядваше, без предварително да се готви за своята проповед. Проповядваше чрез Духа. Той идваше и в Севлиево и е квартирувал в дома ми на няколко пъти.
(Също са квартирували в моя дом
пътуващите
наши братя-проповедници, като дядо Петър Тихчев, Петко Епитропов и др.) Той беше цял изтъкан от любов.
И поради голямата му ревност за Делото Божие и преданост към свещенния път, той доби дарбата на говорящ медиум. Мнозина се трогваха, че техните близки им говорят чрез него и дават доказателства за своята самоличност. През 1919 г., като живеех в Русе, аз наредих до библейския магазин в София, да изпратят до мене един сандък Библии и Новия Завет и изпратих пари на Стефан Цонев да ми дойде на гости. Казах му, че тези Библии и Евангелия му ги подарявам, да ги разпродава из треновете и по градове и села, където той отива на проповед и от добитите пари да пътува и се поддържа. Една заран аз и другарката ми го помолихме да направим молитва трима и да видим кой от нашите заминали отвъд близки ще ни се яви и какво ще ни каже.
към текста >>
И поради голямата му ревност за Делото Божие и преданост към свещенния
път
, той доби дарбата на говорящ медиум.
Наскоро той счел своето ново верую за несъвместимо с адвокатската професия и я напуща. Не след много време той започва да обикаля села и градове и да проповядва: „Живата вяра в Бога и Исуса Христа и за подвизаване в свят живот." (Той беше вдовец.) Вследствие на тази негова ревност и преданост духът му се пробужда и той добива дар слово: проповядваше, без предварително да се готви за своята проповед. Проповядваше чрез Духа. Той идваше и в Севлиево и е квартирувал в дома ми на няколко пъти. (Също са квартирували в моя дом пътуващите наши братя-проповедници, като дядо Петър Тихчев, Петко Епитропов и др.) Той беше цял изтъкан от любов.
И поради голямата му ревност за Делото Божие и преданост към свещенния
път
, той доби дарбата на говорящ медиум.
Мнозина се трогваха, че техните близки им говорят чрез него и дават доказателства за своята самоличност. През 1919 г., като живеех в Русе, аз наредих до библейския магазин в София, да изпратят до мене един сандък Библии и Новия Завет и изпратих пари на Стефан Цонев да ми дойде на гости. Казах му, че тези Библии и Евангелия му ги подарявам, да ги разпродава из треновете и по градове и села, където той отива на проповед и от добитите пари да пътува и се поддържа. Една заран аз и другарката ми го помолихме да направим молитва трима и да видим кой от нашите заминали отвъд близки ще ни се яви и какво ще ни каже. Явиха се доста такива, а също и светли духове.
към текста >>
Казах му, че тези Библии и Евангелия му ги подарявам, да ги разпродава из треновете и по градове и села, където той отива на проповед и от добитите пари да
пътува
и се поддържа.
Той идваше и в Севлиево и е квартирувал в дома ми на няколко пъти. (Също са квартирували в моя дом пътуващите наши братя-проповедници, като дядо Петър Тихчев, Петко Епитропов и др.) Той беше цял изтъкан от любов. И поради голямата му ревност за Делото Божие и преданост към свещенния път, той доби дарбата на говорящ медиум. Мнозина се трогваха, че техните близки им говорят чрез него и дават доказателства за своята самоличност. През 1919 г., като живеех в Русе, аз наредих до библейския магазин в София, да изпратят до мене един сандък Библии и Новия Завет и изпратих пари на Стефан Цонев да ми дойде на гости.
Казах му, че тези Библии и Евангелия му ги подарявам, да ги разпродава из треновете и по градове и села, където той отива на проповед и от добитите пари да
пътува
и се поддържа.
Една заран аз и другарката ми го помолихме да направим молитва трима и да видим кой от нашите заминали отвъд близки ще ни се яви и какво ще ни каже. Явиха се доста такива, а също и светли духове. По едно време аз тихо му казах, че желая да прекратим, защото е време да отивам на работа. И той почна да чете една кратка молитва, с която обикновено той завършваше. Но още в началото, като беше почнал молитвата, той е прекъсна и проговори: „Хей, дядо Стефане (той нямаше и 65 години, но всички му викахме „дядо" - от уважение и защото имаше брада и мустаци), аз откога си чакам реда!
към текста >>
Като
пътуваше
из Русенски окръг, с пълна чанта Библии и Евангелия, той практикуваше: проповядзаше из треновете и мнозина се събираха около него да го слушат.
По едно време аз тихо му казах, че желая да прекратим, защото е време да отивам на работа. И той почна да чете една кратка молитва, с която обикновено той завършваше. Но още в началото, като беше почнал молитвата, той е прекъсна и проговори: „Хей, дядо Стефане (той нямаше и 65 години, но всички му викахме „дядо" - от уважение и защото имаше брада и мустаци), аз откога си чакам реда! " Оказа се (аз казах: „Дай възможност на този дух да се изкаже"), че е духът на бабата по майка на съпругата ми - хаджи Величка Хинова. Говори ни много любовно и ни поръча да поздравим дъщеря й Радка, майката на другарката ми, когато й пишем.
Като
пътуваше
из Русенски окръг, с пълна чанта Библии и Евангелия, той практикуваше: проповядзаше из треновете и мнозина се събираха около него да го слушат.
Той говореше, че на Бога са угодни не формалните християни, а тия, които му служат в „Дух и Истина" и живеят според Учението на Исуса Христа. Един интелигентен безверник в един от треновете му казва: „Ти като проповядваш за Христа, знаеш ли, че Той е учил който има две дрехи, да даде едната на този, който няма. (М.Б.: В Еванг. Лука 3:11 четем, че Йоан Кръстител е проповядвал за това и пр.). Ти имаш пълна чанта с Библии и Евангелия, дай ми една Библия, дай и на другите от тези, които те слушат." Стефан Цонев му подава една Библия с думите: „Подарявам ти я!
към текста >>
Стефан Цонев ми каза, че Духът му забранил да
пътува
с трен или с кола (той беше много здрав) и когато се почувствал уморен, да се отбива в най-близкото село, там да преспи и да проповядва и на другия ден пеша да продължи
пътя
си.
Макар че Стефан Цонев беше добър говорящ медиум, когато духовете говореха чрез него, той биваше в пълно съзнание и слушаше това, което се говореше чрез него. (Така говореха по това време и русенските ни братя Никола Ватев, ръководителят на кръжока и Ахил Ванидов.) Аз съм слушал говорящи медиуми, чрез които говорят не само наши покойници, но и светли духове - някои от апостолите на Исуса Христа и др. Но медиумът, когато говореше, биваше в пълен транс. (Такъв медиум беше брат Минко Костакев от Търново.) И след събуждането на медиума той не помнеше нищо от това, което е говорел. По едно време, около 1923 г.
Стефан Цонев ми каза, че Духът му забранил да
пътува
с трен или с кола (той беше много здрав) и когато се почувствал уморен, да се отбива в най-близкото село, там да преспи и да проповядва и на другия ден пеша да продължи
пътя
си.
Той беше много скромен с детско чистосърдечие и пълен с братска любов, затова се ползуваше със симпатии в нашите среди. По-горе споменах имената на братята Никола Ватев и Ахил Ванидов. Желая да кажа нещо за духовните дарби на тези наши братя. Веднъж в Русе разправих на съпрузите Дафинка и д-р Любен Доганови за брат Ванидов - че той е дълбоко вярващ и добър наш брат и че той е добър говорящ медиум и чрез него се проявяват светли небесни духове. Това беше през 1918 г.
към текста >>
Понеже си близък с него, ако обичаш, нареди да имаме един сеанс с него в съвсем
тесен
кръг." И така стана.
Желая да кажа нещо за духовните дарби на тези наши братя. Веднъж в Русе разправих на съпрузите Дафинка и д-р Любен Доганови за брат Ванидов - че той е дълбоко вярващ и добър наш брат и че той е добър говорящ медиум и чрез него се проявяват светли небесни духове. Това беше през 1918 г. - през първата световна война. Те ми казаха: „Вероятно той ще си дойде в отпуск.
Понеже си близък с него, ако обичаш, нареди да имаме един сеанс с него в съвсем
тесен
кръг." И така стана.
Ванидов си дойде от фронта в отпуск и аз го поканих да дойде в квартирата ми и да имаме един сеанс с него - само аз, другарката ми, сестра ми Стефанка и Дафинка и Доганов. Проявиха се чрез Ванидов само светли небесни същества и накрая сам Господ Исус Христос ни говори. Той каза по няколко думи на всекиго от нас присъствуващите поотделно. И накрая Той се обърна към сестрата Дафинка и й каза няколко прочувствени израза в свръзка с религиозните сказки, които тя от време на време държеше било в най-големия обществен салон в Русе или в протестантската църква - тя беше християнка от евангелска принадлежност. Няма да кажа нищо от това, което ни говори Исус Христос или другите духове в този сеанс, защото считам това от интимно естество.
към текста >>
Това е ставало в
тесен
кръг в много от древните християнски общества наскоро след Неговото възнесение.
Проявиха се чрез Ванидов само светли небесни същества и накрая сам Господ Исус Христос ни говори. Той каза по няколко думи на всекиго от нас присъствуващите поотделно. И накрая Той се обърна към сестрата Дафинка и й каза няколко прочувствени израза в свръзка с религиозните сказки, които тя от време на време държеше било в най-големия обществен салон в Русе или в протестантската църква - тя беше християнка от евангелска принадлежност. Няма да кажа нищо от това, което ни говори Исус Христос или другите духове в този сеанс, защото считам това от интимно естество. След свършването на сеанса Дафинка каза: „Ни най-малко не се съмнявам, че тази вечер се удостоихме сам Господ Христос да ни посети и да ни говори.
Това е ставало в
тесен
кръг в много от древните християнски общества наскоро след Неговото възнесение.
Той е обещал пред апостолите си, че Той ще бъде непрекъснато със своите верни и предани последователи до второто Негово пришествие." По-горе споменах името и на брат Никола Ватев. И той беше говорящ медиум от категорията на брат Ахил Ванидов. Когато духовете говореха чрез него и той биваше в пълно съзнание. Но преди това и той е говорил в транс, като брат Минко Костакев. На една от братските вечери на 22 март (празника на пролетта) бяхме седнали с него при масата един до друг.
към текста >>
39.
39. ТЕСНИЙ ПЪТ
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
39. ТЕСНИЙ
ПЪТ
Текст и музика Стефан Тошев Прилагам моята песен „Тесний
път
" с нотите и някои мои коментарии към текста.
39. ТЕСНИЙ
ПЪТ
Текст и музика Стефан Тошев Прилагам моята песен „Тесний
път
" с нотите и някои мои коментарии към текста.
Прочетете си от Новия завет ония цитати, които съм сложил в началото на песента и към някои от куплетите и ще се убедитe, че текстът е в хармония с учението на Христа и Учителя. Желателно е нашите приятели да заучат мелодията (тя е лесна) и да си пеят тази песен. Гр. Севлиево Юли 1960 година. Понеже песента стана със 17 куплета, припевът да не се пее след всеки куплет, а да се изпява след всеки три куплета - в края на 1, 4, 7, 10 и 13 и 17 куплет. Постарал съм се в тази песен да вложа важни принципи на духовното учение.
към текста >>
ТЕСНИЙ
ПЪТ
(Еванг.
Постарал съм се в тази песен да вложа важни принципи на духовното учение. А и мелодията лесно се заучава. Който свикне да пее тази песен или отделни куплети от нея, някои от изразите в песента често се явяват в съзнанието му, той ще си тананика или ще се вживява в тях. И така неговото съзнание ще бъде предпазено: да не проникват низши, отрицателни мисли в него. Гр. Севлиево 25 юли 1964 година.
ТЕСНИЙ
ПЪТ
(Еванг.
Матея, 7:13-14 и Лука, 13:23-24) (Откровение 3 глава) 1. Два пътя има пред нас: „Тесен" и „широк"; но с различен резултат, кой ще избереш? Припев: Смел подвиг към Духа е „Тесният път". Чудна радост внася той в наш'те души. 2. Не е лесен „Тесний път", но той е велик.
към текста >>
Два
пътя
има пред нас: „
Тесен
" и „широк"; но с различен резултат, кой ще избереш?
Който свикне да пее тази песен или отделни куплети от нея, някои от изразите в песента често се явяват в съзнанието му, той ще си тананика или ще се вживява в тях. И така неговото съзнание ще бъде предпазено: да не проникват низши, отрицателни мисли в него. Гр. Севлиево 25 юли 1964 година. ТЕСНИЙ ПЪТ (Еванг. Матея, 7:13-14 и Лука, 13:23-24) (Откровение 3 глава) 1.
Два
пътя
има пред нас: „
Тесен
" и „широк"; но с различен резултат, кой ще избереш?
Припев: Смел подвиг към Духа е „Тесният път". Чудна радост внася той в наш'те души. 2. Не е лесен „Тесний път", но той е велик. От Небето ни канят В него да вървим. 3. С усилие се взема Царството Божие: които се насилят, те го грабнуват. 4.
към текста >>
Припев: Смел подвиг към Духа е „Тесният
път
".
И така неговото съзнание ще бъде предпазено: да не проникват низши, отрицателни мисли в него. Гр. Севлиево 25 юли 1964 година. ТЕСНИЙ ПЪТ (Еванг. Матея, 7:13-14 и Лука, 13:23-24) (Откровение 3 глава) 1. Два пътя има пред нас: „Тесен" и „широк"; но с различен резултат, кой ще избереш?
Припев: Смел подвиг към Духа е „Тесният
път
".
Чудна радост внася той в наш'те души. 2. Не е лесен „Тесний път", но той е велик. От Небето ни канят В него да вървим. 3. С усилие се взема Царството Божие: които се насилят, те го грабнуват. 4. Този „Път" е Божествен, в Правда се расте.
към текста >>
Не е лесен „Тесний
път
", но той е велик.
ТЕСНИЙ ПЪТ (Еванг. Матея, 7:13-14 и Лука, 13:23-24) (Откровение 3 глава) 1. Два пътя има пред нас: „Тесен" и „широк"; но с различен резултат, кой ще избереш? Припев: Смел подвиг към Духа е „Тесният път". Чудна радост внася той в наш'те души. 2.
Не е лесен „Тесний
път
", но той е велик.
От Небето ни канят В него да вървим. 3. С усилие се взема Царството Божие: които се насилят, те го грабнуват. 4. Този „Път" е Божествен, в Правда се расте. Той ни носи щастие, дава вход в Небе. 5. Който влезе в този „Път" става „ученик".
към текста >>
Този „
Път
" е Божествен, в Правда се расте.
Припев: Смел подвиг към Духа е „Тесният път". Чудна радост внася той в наш'те души. 2. Не е лесен „Тесний път", но той е велик. От Небето ни канят В него да вървим. 3. С усилие се взема Царството Божие: които се насилят, те го грабнуват. 4.
Този „
Път
" е Божествен, в Правда се расте.
Той ни носи щастие, дава вход в Небе. 5. Който влезе в този „Път" става „ученик". Той се бори и расте с кредит от Небе. 6. Да следваме в този „Път" Небето прати Любезния Учител - Той ни просвети. 7. Високият идеал Той ни завеща: към него да се стремим и да победим. 8.
към текста >>
Който влезе в този „
Път
" става „ученик".
Не е лесен „Тесний път", но той е велик. От Небето ни канят В него да вървим. 3. С усилие се взема Царството Божие: които се насилят, те го грабнуват. 4. Този „Път" е Божествен, в Правда се расте. Той ни носи щастие, дава вход в Небе. 5.
Който влезе в този „
Път
" става „ученик".
Той се бори и расте с кредит от Небе. 6. Да следваме в този „Път" Небето прати Любезния Учител - Той ни просвети. 7. Високият идеал Той ни завеща: към него да се стремим и да победим. 8. Високият идеал е голям магнит. Чрез него ние летим Горе, по-горе. 9.
към текста >>
Да следваме в този „
Път
" Небето прати Любезния Учител - Той ни просвети. 7.
С усилие се взема Царството Божие: които се насилят, те го грабнуват. 4. Този „Път" е Божествен, в Правда се расте. Той ни носи щастие, дава вход в Небе. 5. Който влезе в този „Път" става „ученик". Той се бори и расте с кредит от Небе. 6.
Да следваме в този „
Път
" Небето прати Любезния Учител - Той ни просвети. 7.
Високият идеал Той ни завеща: към него да се стремим и да победим. 8. Високият идеал е голям магнит. Чрез него ние летим Горе, по-горе. 9. Христос нали ни каза: Виделината Да не е тъмнина нам а Идеал наш. 10. Всичките Учители търсели души, през всичките векове - жадни да растат. 11.
към текста >>
Наш'те славни водачи, Белите братя, Чрез този „
Път
" са добили Мъдрост и Любов. 12.
Високият идеал Той ни завеща: към него да се стремим и да победим. 8. Високият идеал е голям магнит. Чрез него ние летим Горе, по-горе. 9. Христос нали ни каза: Виделината Да не е тъмнина нам а Идеал наш. 10. Всичките Учители търсели души, през всичките векове - жадни да растат. 11.
Наш'те славни водачи, Белите братя, Чрез този „
Път
" са добили Мъдрост и Любов. 12.
Те са за нас образец и пример велик. Аз за себе си избрах С радост „Тесний път". 13. Чрез деветтях блаженства Христос ни кани: да се подвизаваме и да победим. 14. Плодовете на Духа: Любов, Радост, Мир, Благост, Милост и Вяра с подвиг идват в нас. 15. Ето що казва Духът: Който победи - величие го чака в храма на Бога. 16.
към текста >>
Аз за себе си избрах С радост „Тесний
път
". 13.
Чрез него ние летим Горе, по-горе. 9. Христос нали ни каза: Виделината Да не е тъмнина нам а Идеал наш. 10. Всичките Учители търсели души, през всичките векове - жадни да растат. 11. Наш'те славни водачи, Белите братя, Чрез този „Път" са добили Мъдрост и Любов. 12. Те са за нас образец и пример велик.
Аз за себе си избрах С радост „Тесний
път
". 13.
Чрез деветтях блаженства Христос ни кани: да се подвизаваме и да победим. 14. Плодовете на Духа: Любов, Радост, Мир, Благост, Милост и Вяра с подвиг идват в нас. 15. Ето що казва Духът: Който победи - величие го чака в храма на Бога. 16. Което сте сторили на моя малък брат, на Мене сте го сторили. Елате при Мен!
към текста >>
17. Ние, „учениците" все жадуваме в този славен Божи
Път
да се утвърдим Забележка: В припева „Тесният
Път
“ се редува със „Светлият
Път
“ и с „Божият
Път
“.
Чрез деветтях блаженства Христос ни кани: да се подвизаваме и да победим. 14. Плодовете на Духа: Любов, Радост, Мир, Благост, Милост и Вяра с подвиг идват в нас. 15. Ето що казва Духът: Който победи - величие го чака в храма на Бога. 16. Което сте сторили на моя малък брат, на Мене сте го сторили. Елате при Мен!
17. Ние, „учениците" все жадуваме в този славен Божи
Път
да се утвърдим Забележка: В припева „Тесният
Път
“ се редува със „Светлият
Път
“ и с „Божият
Път
“.
ПОЯСНЕНИЯ НА НЯКОЛКО РЕДА ОТ ПЕСЕНТА „ТЕСНИЯТ ПЪТ“ А. От четвъртия куплет. 1.„В ПРАВДА СЕ РАСТЕ“ (давам цитат от книгата „Към новата култура“ – статии от Учителя): „Дето няма Правда, няма Любов, физическата страна на любовта е правдата. За да се изяви любовта на земята, непременно трябва да има правда. Любовта е дълготърпелива, милостива, но абсолютната любов изисква абсолютна правда.
към текста >>
ПОЯСНЕНИЯ НА НЯКОЛКО РЕДА ОТ ПЕСЕНТА „ТЕСНИЯТ
ПЪТ
“ А.
Плодовете на Духа: Любов, Радост, Мир, Благост, Милост и Вяра с подвиг идват в нас. 15. Ето що казва Духът: Който победи - величие го чака в храма на Бога. 16. Което сте сторили на моя малък брат, на Мене сте го сторили. Елате при Мен! 17. Ние, „учениците" все жадуваме в този славен Божи Път да се утвърдим Забележка: В припева „Тесният Път“ се редува със „Светлият Път“ и с „Божият Път“.
ПОЯСНЕНИЯ НА НЯКОЛКО РЕДА ОТ ПЕСЕНТА „ТЕСНИЯТ
ПЪТ
“ А.
От четвъртия куплет. 1.„В ПРАВДА СЕ РАСТЕ“ (давам цитат от книгата „Към новата култура“ – статии от Учителя): „Дето няма Правда, няма Любов, физическата страна на любовта е правдата. За да се изяви любовта на земята, непременно трябва да има правда. Любовта е дълготърпелива, милостива, но абсолютната любов изисква абсолютна правда. И само човек, който е просветнал в правдата, може да възприеме Божествената Любов.“ Затова Исус Христос казва: „Търсете Божията Правда.“ 2.„ТОЙ НИ НОСИ ЩАСТИЕ" а/ Из беседа „Пътят на добрите постижения" от 28.08.1930 г.: „Няма човек, който е вървял по Божия Път и да не му върви добре... Някой ще каже: Моята работа не върви.
към текста >>
И само човек, който е просветнал в правдата, може да възприеме Божествената Любов.“ Затова Исус Христос казва: „Търсете Божията Правда.“ 2.„ТОЙ НИ НОСИ ЩАСТИЕ" а/ Из беседа „
Пътят
на добрите постижения" от 28.08.1930 г.: „Няма човек, който е вървял по Божия
Път
и да не му върви добре... Някой ще каже: Моята работа не върви.
ПОЯСНЕНИЯ НА НЯКОЛКО РЕДА ОТ ПЕСЕНТА „ТЕСНИЯТ ПЪТ“ А. От четвъртия куплет. 1.„В ПРАВДА СЕ РАСТЕ“ (давам цитат от книгата „Към новата култура“ – статии от Учителя): „Дето няма Правда, няма Любов, физическата страна на любовта е правдата. За да се изяви любовта на земята, непременно трябва да има правда. Любовта е дълготърпелива, милостива, но абсолютната любов изисква абсолютна правда.
И само човек, който е просветнал в правдата, може да възприеме Божествената Любов.“ Затова Исус Христос казва: „Търсете Божията Правда.“ 2.„ТОЙ НИ НОСИ ЩАСТИЕ" а/ Из беседа „
Пътят
на добрите постижения" от 28.08.1930 г.: „Няма човек, който е вървял по Божия
Път
и да не му върви добре... Някой ще каже: Моята работа не върви.
Това си има причини." б/ Ев. Матея 6:31 и 33: „Недейте се грижи и не думайте: Какво ще ядем или какво ще пием, или какво ще облечем... Но търсете първом Царството Божие и Божията Правда и всичко това ще ви се придаде (ще го имате)". в/ Прочетете си Исая 65:12-14,16 и 24: ..."ето рабите ми ще възклицават от сърдечно веселие, а вий ще пищите от сърдечна болка. И преди да Ме призоват те, Аз ще задоволявам нуждите им... " 3.„ДАВА ВХОД В НЕБЕ" Човек е безсмъртен само потенциално, по възможности да стане такъв. Не всички хора са станали безсмъртни, нито ще станат.
към текста >>
Затова нека пеем с чувства песента „Тесний
път
" и тя ще ни въздействува магически!
Йоан 3:5). Човек става безсмъртен чак когато се разцъфтят намиращите се у него в семенно състояние висши духовни, умствени и волеви сили. Затова човек трябва постоянно да се стреми и да работи над себе си - да се подвизава. А това се постига само чрез любовта, чрез живот на подвизи, на жертви от любов и чрез предана любов към Бога. Само така се достига до Царството Божие в нас." (Лука 17:21).
Затова нека пеем с чувства песента „Тесний
път
" и тя ще ни въздействува магически!
Догдето е достигнал в развитието си човек на земята, на същото поле ще се намери и след своята земна смърт и с такива същества ще общува. Добием ли от тука висшия живот, след смъртта си ще влезем в общество на ангели и светии и ще имаме наслади от висша музика и поезия, от небесна мъдрост и в нова, Божествена наука и работа - от любов към по-малките по прогрес души, да се подигнат. А които се окажат упорити в земния си живот (редица животи подред!) и не желаят да влязат в пътя на истинския прогрес, тях ги чака погибел, разрушение, унищожение!... Защото те са дали гърба си на тъмните сили да ги яздят и да им служат... Б. От деветия куплет.
към текста >>
А които се окажат упорити в земния си живот (редица животи подред!) и не желаят да влязат в
пътя
на истинския прогрес, тях ги чака погибел, разрушение, унищожение!...
А това се постига само чрез любовта, чрез живот на подвизи, на жертви от любов и чрез предана любов към Бога. Само така се достига до Царството Божие в нас." (Лука 17:21). Затова нека пеем с чувства песента „Тесний път" и тя ще ни въздействува магически! Догдето е достигнал в развитието си човек на земята, на същото поле ще се намери и след своята земна смърт и с такива същества ще общува. Добием ли от тука висшия живот, след смъртта си ще влезем в общество на ангели и светии и ще имаме наслади от висша музика и поезия, от небесна мъдрост и в нова, Божествена наука и работа - от любов към по-малките по прогрес души, да се подигнат.
А които се окажат упорити в земния си живот (редица животи подред!) и не желаят да влязат в
пътя
на истинския прогрес, тях ги чака погибел, разрушение, унищожение!...
Защото те са дали гърба си на тъмните сили да ги яздят и да им служат... Б. От деветия куплет. (Прочети си Матея 5:48 и 6:23: „Ако виделината в тебе е тъмнина, то колко голяма е тъмнината! ") Мисълта на Христа е: туй, което човек носи в съзнанието си, като морален кодекс за ръководство в живота си: неща, принципи, които той трябва да осъществява, да прилага в проявите си, като счита, че така той е прогресивен човек, идеалист, а не материалист, груб егоист, който не признава морал и следва по разума на турската грубо егоистична пословица в живота си: „Ачколсун бижарине." И Христос слага въпроса: това вътрешно ръководство на човека, виделина ли е или тъмнина? Но човекът трябва да не изпуска изпредвид, че никой човек не достига в проявите си да осъществи напълно туй, което за него е образец, идеален живот, желание на душата му.
към текста >>
Исус Христос изобличи книжниците и фарисеите за тяхната лицемерна набожност и правда (Матея 23: 13-39) и друг
път
им каза: Блудниците ви изпреварват в Царството Божие.
" Такива хора не искат да разберат, че добър е този, който прави добро, а не този, който не прави зло. Повечето хора не вършат престъпления от страх - да не понесат санкциите на закона. А Христос нали каза: Не тези, които викат „Господи, Господи" ще влязат в Небесното Царство, а които вършат волята на Отца ми. (А тази воля е любов към Бога и ближния!) Има една тайна в процеса на духовната еволюция - че едната крайност, затъването дълбоко в тинята на греха, по-скоро извежда в другата крайност - събуждане за духовен живот. В Откровението четем Духът да казва: Бъди горещ или студен, но не хладък; бъди сладък или горчив, но не блудкав, защото ще те избълвам из устата си!
Исус Христос изобличи книжниците и фарисеите за тяхната лицемерна набожност и правда (Матея 23: 13-39) и друг
път
им каза: Блудниците ви изпреварват в Царството Божие.
И ний знаем, че Мария Магдалина от голяма блудница, стана предана ученичка на Исуса Христа и се превърна в героична душа, светица! (Същото се разправя и за света Тодора - в житието й за героинята от романа „Между два свята" от Чарлз Кингзли - Пегалия.) И тя бе удостоена да се яви първо на нея Христос - Спасителя след възкресението си. А за разбиране на куплети 13 и 14 нека читателят си прочете II Петрово 1:4-11. Няколко месеца след написването на тази песен намерих, че в сб. „Поучаваше ги“ на стр.
към текста >>
39 Учителят е казал следното за „Тесния
път
“: 1.„Този
път
е Божествен.“ 2.„Христос го нарича Тесния
Път
.“ 3.„
Тесен
е, но величествен." Стефан А.
И ний знаем, че Мария Магдалина от голяма блудница, стана предана ученичка на Исуса Христа и се превърна в героична душа, светица! (Същото се разправя и за света Тодора - в житието й за героинята от романа „Между два свята" от Чарлз Кингзли - Пегалия.) И тя бе удостоена да се яви първо на нея Христос - Спасителя след възкресението си. А за разбиране на куплети 13 и 14 нека читателят си прочете II Петрово 1:4-11. Няколко месеца след написването на тази песен намерих, че в сб. „Поучаваше ги“ на стр.
39 Учителят е казал следното за „Тесния
път
“: 1.„Този
път
е Божествен.“ 2.„Христос го нарича Тесния
Път
.“ 3.„
Тесен
е, но величествен." Стефан А.
Тошев 19.11.1959 г.
към текста >>
40.
6. ПИСМО ОТ ПЕТЪР КАМБУРОВ
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
За голямо съжаление не ще мога да ги прочета пред братството, освен на по-
тесен
кръг (от няколко души), тъй като ни отнеха салона и сега се събираме по няколко души тук-таме по къщите.
А това е наистина един ценен „труд", от който сегашните и бъдещите поколения ще черпят ценни материали за размишление, съзерцание и работа над себе. Ти си събрал най-хубавото от всякъде и като работлива пчеличка, го поднасяш в готов за възприемане вид (мед). Аз съм доволен. Чета твоите трудове с удоволствие и на утринната дата (14.12.) ще ги изпратя (препоръчано) на Жорж Кьосев - София. Съгласно циркулярното съобщение (в началото) би трябвало да го изпратя на Пампоров в Смолян, но следва да изпълня последното ти нареждане.
За голямо съжаление не ще мога да ги прочета пред братството, освен на по-
тесен
кръг (от няколко души), тъй като ни отнеха салона и сега се събираме по няколко души тук-таме по къщите.
Относно твоето съчинение у с. Власта спомням си, че навремето я питах, но тя не знаела къде може да бъде и обеща, ако не е отишло с иззетите беседи и др. да го потърси и да ми го даде да ти го изпратя. Но тя нищо не ми е предала и право да си кажа, и аз съм забравил втори път да я питам. Тия дни ще отида да я видя и пак ще я питам.
към текста >>
Но тя нищо не ми е предала и право да си кажа, и аз съм забравил втори
път
да я питам.
Съгласно циркулярното съобщение (в началото) би трябвало да го изпратя на Пампоров в Смолян, но следва да изпълня последното ти нареждане. За голямо съжаление не ще мога да ги прочета пред братството, освен на по-тесен кръг (от няколко души), тъй като ни отнеха салона и сега се събираме по няколко души тук-таме по къщите. Относно твоето съчинение у с. Власта спомням си, че навремето я питах, но тя не знаела къде може да бъде и обеща, ако не е отишло с иззетите беседи и др. да го потърси и да ми го даде да ти го изпратя.
Но тя нищо не ми е предала и право да си кажа, и аз съм забравил втори
път
да я питам.
Тия дни ще отида да я видя и пак ще я питам. Аз пък тук освен с братската работа занимавам се и с есперанто - ръководя курсове, превеждам и пр. Ние тук усилено проучаваме беседите. Колкото повече се рови човек в тях и размишлява, толкова по-мъдри и ценни мисли открива. В беседите наистина има такива мисли, които като че ли никой друг досега не ги е казал.
към текста >>
41.
4. ВРЕМЕ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ В ПЪТЯ
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
4. ВРЕМЕ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ В
ПЪТЯ
Бях доста заета, но въпреки това намирах време да чета, да посещавам семейство Радославови, с което се разговарях върху прочетеното и по това, което те знаеха и така времето летеше незабелязано.
4. ВРЕМЕ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ В
ПЪТЯ
Бях доста заета, но въпреки това намирах време да чета, да посещавам семейство Радославови, с което се разговарях върху прочетеното и по това, което те знаеха и така времето летеше незабелязано.
Силно се интересувах от всичко, което се откри пред мене и разшири моя мироглед. Казвах си: Поех пътя, самоопределих се и вървя с устрем. Запитвах често за Учителя и разбрах, че още през август той е заминал в провинцията и вече октомври свършваше, той не беше се върнал в София. Силно желание имах да се срещна с него и да поговоря по ония въпроси, които бяха вече покълнали в мене и с нетърпение очакваха някоя опитна ръка да ги полее, за да израснат, да се развият и да продължат своя живот. Но това са кълнове, които не изсъхват.
към текста >>
Казвах си: Поех
пътя
, самоопределих се и вървя с устрем.
4. ВРЕМЕ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ В ПЪТЯ Бях доста заета, но въпреки това намирах време да чета, да посещавам семейство Радославови, с което се разговарях върху прочетеното и по това, което те знаеха и така времето летеше незабелязано. Силно се интересувах от всичко, което се откри пред мене и разшири моя мироглед.
Казвах си: Поех
пътя
, самоопределих се и вървя с устрем.
Запитвах често за Учителя и разбрах, че още през август той е заминал в провинцията и вече октомври свършваше, той не беше се върнал в София. Силно желание имах да се срещна с него и да поговоря по ония въпроси, които бяха вече покълнали в мене и с нетърпение очакваха някоя опитна ръка да ги полее, за да израснат, да се развият и да продължат своя живот. Но това са кълнове, които не изсъхват. Те спокойно очакват времето да дойде, благословената ръка да ги полее и възрасти. Важно е, мислих си: Нали се самоопределих?
към текста >>
Пътят
, който съм поела, не е гладък, нито еднообразен.
Те спокойно очакват времето да дойде, благословената ръка да ги полее и възрасти. Важно е, мислих си: Нали се самоопределих? Днес обаче си казвам: Колко съм била наивна! Самоопределянето не е еднократен процес! Докато е жив, човек все се определя в едно или в друго отношение.
Пътят
, който съм поела, не е гладък, нито еднообразен.
Това именно е красиво и привлекателно: срещах на пътя си реки дълбоки и плитки; срещах гори гъсти и мъчно проходими; срещах планини стръмни с високи, едва достижими върхове, но всичко това трябва да се мине, да се преодолее, няма връщане назад. Този път изисква превъзмогване и многократно самоопределяне, какъвто е самият процес. Как иначе бих си създала убеждение? Убеждение, което не е минало през ума, сърцето, волята и живота на човека, не е убеждение, не е никаква идея; идея, която не е минала през жертви, не е идея. Тя ще пламне, но скоро ще изгасне.
към текста >>
Това именно е красиво и привлекателно: срещах на
пътя
си реки дълбоки и плитки; срещах гори гъсти и мъчно проходими; срещах планини стръмни с високи, едва достижими върхове, но всичко това трябва да се мине, да се преодолее, няма връщане назад.
Важно е, мислих си: Нали се самоопределих? Днес обаче си казвам: Колко съм била наивна! Самоопределянето не е еднократен процес! Докато е жив, човек все се определя в едно или в друго отношение. Пътят, който съм поела, не е гладък, нито еднообразен.
Това именно е красиво и привлекателно: срещах на
пътя
си реки дълбоки и плитки; срещах гори гъсти и мъчно проходими; срещах планини стръмни с високи, едва достижими върхове, но всичко това трябва да се мине, да се преодолее, няма връщане назад.
Този път изисква превъзмогване и многократно самоопределяне, какъвто е самият процес. Как иначе бих си създала убеждение? Убеждение, което не е минало през ума, сърцето, волята и живота на човека, не е убеждение, не е никаква идея; идея, която не е минала през жертви, не е идея. Тя ще пламне, но скоро ще изгасне. Ще жертвуваш своето, себе си, но не чуждото.
към текста >>
Този
път
изисква превъзмогване и многократно самоопределяне, какъвто е самият процес.
Днес обаче си казвам: Колко съм била наивна! Самоопределянето не е еднократен процес! Докато е жив, човек все се определя в едно или в друго отношение. Пътят, който съм поела, не е гладък, нито еднообразен. Това именно е красиво и привлекателно: срещах на пътя си реки дълбоки и плитки; срещах гори гъсти и мъчно проходими; срещах планини стръмни с високи, едва достижими върхове, но всичко това трябва да се мине, да се преодолее, няма връщане назад.
Този
път
изисква превъзмогване и многократно самоопределяне, какъвто е самият процес.
Как иначе бих си създала убеждение? Убеждение, което не е минало през ума, сърцето, волята и живота на човека, не е убеждение, не е никаква идея; идея, която не е минала през жертви, не е идея. Тя ще пламне, но скоро ще изгасне. Ще жертвуваш своето, себе си, но не чуждото. Ще пламнеш от идеята, която те е обхванала, без да гаснеш.
към текста >>
Пламъкът ти ще се увеличава, ще светиш на себе си и на околните, докато сам се превърнеш в светлина, която осветява и твоя
път
, и
пътя
на друмниците.
Как иначе бих си създала убеждение? Убеждение, което не е минало през ума, сърцето, волята и живота на човека, не е убеждение, не е никаква идея; идея, която не е минала през жертви, не е идея. Тя ще пламне, но скоро ще изгасне. Ще жертвуваш своето, себе си, но не чуждото. Ще пламнеш от идеята, която те е обхванала, без да гаснеш.
Пламъкът ти ще се увеличава, ще светиш на себе си и на околните, докато сам се превърнеш в светлина, която осветява и твоя
път
, и
пътя
на друмниците.
Така си мислех аз, но не мислех само, а гледах и виждах. Срещнах и видях човек с жива, безсмъртна идея, пътеводител на всяка човешка душа. Видях човек с убеждение - убеждение канара, което никаква буря или ураган, никаква стихия не е в състояние да разклати. Видях човека, верен, истински служител на Великото голямо и великото малко. Красив път!
към текста >>
Срещнах и видях човек с жива, безсмъртна идея,
пътеводител
на всяка човешка душа.
Тя ще пламне, но скоро ще изгасне. Ще жертвуваш своето, себе си, но не чуждото. Ще пламнеш от идеята, която те е обхванала, без да гаснеш. Пламъкът ти ще се увеличава, ще светиш на себе си и на околните, докато сам се превърнеш в светлина, която осветява и твоя път, и пътя на друмниците. Така си мислех аз, но не мислех само, а гледах и виждах.
Срещнах и видях човек с жива, безсмъртна идея,
пътеводител
на всяка човешка душа.
Видях човек с убеждение - убеждение канара, което никаква буря или ураган, никаква стихия не е в състояние да разклати. Видях човека, верен, истински служител на Великото голямо и великото малко. Красив път! Че бил този път дълъг, тесен, стръмен - нищо от това, красив е той. Едва стъпих на този път, поех по него.
към текста >>
Красив
път
!
Пламъкът ти ще се увеличава, ще светиш на себе си и на околните, докато сам се превърнеш в светлина, която осветява и твоя път, и пътя на друмниците. Така си мислех аз, но не мислех само, а гледах и виждах. Срещнах и видях човек с жива, безсмъртна идея, пътеводител на всяка човешка душа. Видях човек с убеждение - убеждение канара, което никаква буря или ураган, никаква стихия не е в състояние да разклати. Видях човека, верен, истински служител на Великото голямо и великото малко.
Красив
път
!
Че бил този път дълъг, тесен, стръмен - нищо от това, красив е той. Едва стъпих на този път, поех по него. Дето е красотата, там е Истината. За Истината времето не важи - определи се към нея и върви напред! Така си казах и се самоопределих.
към текста >>
Че бил този
път
дълъг,
тесен
, стръмен - нищо от това, красив е той.
Така си мислех аз, но не мислех само, а гледах и виждах. Срещнах и видях човек с жива, безсмъртна идея, пътеводител на всяка човешка душа. Видях човек с убеждение - убеждение канара, което никаква буря или ураган, никаква стихия не е в състояние да разклати. Видях човека, верен, истински служител на Великото голямо и великото малко. Красив път!
Че бил този
път
дълъг,
тесен
, стръмен - нищо от това, красив е той.
Едва стъпих на този път, поех по него. Дето е красотата, там е Истината. За Истината времето не важи - определи се към нея и върви напред! Така си казах и се самоопределих. С нетърпение очаквам връщането на Учителя от провинцията да питам по много въпроси.
към текста >>
Едва стъпих на този
път
, поех по него.
Срещнах и видях човек с жива, безсмъртна идея, пътеводител на всяка човешка душа. Видях човек с убеждение - убеждение канара, което никаква буря или ураган, никаква стихия не е в състояние да разклати. Видях човека, верен, истински служител на Великото голямо и великото малко. Красив път! Че бил този път дълъг, тесен, стръмен - нищо от това, красив е той.
Едва стъпих на този
път
, поех по него.
Дето е красотата, там е Истината. За Истината времето не важи - определи се към нея и върви напред! Така си казах и се самоопределих. С нетърпение очаквам връщането на Учителя от провинцията да питам по много въпроси. 12 ноември 1964 г.
към текста >>
42.
22. ПАЛЕЩИТЕ ИСКРИ
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Да бягам на една или друга страна - и това е невъзможно, кладенецът е много
тесен
и палещите искри се сипят отгоре безспирно.
Станах някак си неспокойна, но това все още се търпи Обаче нещо друго ставаше: над мене отгоре се сипеха безброй искри и ситна жар. Това вече беше непоносимо: палящите искри, както аз нарекох този огън, ме гореше и палеше цялото ми тяло. Всеки момент положението ставаше по-тежко, горях от искрите и ситната жар, която безжалостно се сипеше върху мен. Какво да правя, питам се. Да изляза от кладенеца - невъзможно.
Да бягам на една или друга страна - и това е невъзможно, кладенецът е много
тесен
и палещите искри се сипят отгоре безспирно.
Всъщност физически аз съм на стола пред масата, както всички останали гости, които спокойно се хранят. Обаче аз не мога да се храня. От време навреме отчупвам по една хапка хляб, за да мине всичко незабелязано, на никого нищо не мога да кажа - мълча и горя. Стоенето ми в кладенеца и палящите искри върху мен продължаваха около пет минути. Както незабелязано ме пуснаха в кладенеца, така незабелязано ме извадиха.
към текста >>
Много, много благодарих на Учителя, че и на мене се даде микроскопическа възможност да опитам ярко силата на отрицателната мисъл, която иде от хора, наречени Божии служители, но които са лишени от възможността да видят, да познаят и почувствуват онази любяща и безкористна ръка, която им се подава навреме, когато и те, както и цялото човечество се намира на
кръстопът
.
Качих се в стаята, в която Учителят приемаше гости и го помолих да ме приеме, за да го попитам нещо. Той се спря и както беше прав, набързо му разказах своята опитност, през която току що минах, защото не мога да я разбера. Учителят ме погледна сериозно и каза: „Дадоха ти една опитност само за пет минути, за да видиш и опиташ силата на отрицателните мисли и ти едва я понесе. Това са отрицателните мисли и настроения на духовенството." Представих си ясно, наистина, какво носи и понася Учителят и то от ония хора, които минават пред себе си и пред обществото, и народа си като Божии служители. И това са ония хора, на които Учителят е готов да подаде ръка така братски, както и на всички хора, които приемат тази ръка за помощ и подкрепа.
Много, много благодарих на Учителя, че и на мене се даде микроскопическа възможност да опитам ярко силата на отрицателната мисъл, която иде от хора, наречени Божии служители, но които са лишени от възможността да видят, да познаят и почувствуват онази любяща и безкористна ръка, която им се подава навреме, когато и те, както и цялото човечество се намира на
кръстопът
.
Опълчиха се тези хора и така се развилняха, че днес всички хора трябва да се червят и срамуват за действията на най-отговорните лица на времето си. Отидох си в къщи, преизпълнена с благодарност, че Небето е изпратило тъкмо навреме Великия Учител на човечеството, който със сила и мощ в себе си отново ще понесе греховете на хората и със своята любов и безкористие да ги освободи от мрака и заблудата, както и от греховността им, в които се изпаднали. Ако днес още не, то поне утрешният ден иде спасението на Цялото човечество. Мощната ръка му е подадена и няма да отстъпи от задачата си. 27 август 1967 г.
към текста >>
43.
8. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ 1959 г.
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Материята Той одухотвори, духът въплъти, а Бога прояви, като даде
път
на Божественото в света.
" - Всички Му искат сметка. „Пари, сребро, злато? " - Не, това не е предмет на Неговата дейност, нито стимул на Неговия живот. - „Тогава някакво богатство? " - Да, остави Той неизчерпаемо богатство: Алхимията на новия живот.
Материята Той одухотвори, духът въплъти, а Бога прояви, като даде
път
на Божественото в света.
Какво още даде Той? - Новият символ на вярата: вяра в живия хляб, слязъл от небето, градивен материал за всичко живо - на живия човешки организъм. - Вяра в чистата кристална вода - носителка на живота, чрез който се втичат ония възвишени и благородни чувства, да хранят и укрепват човешкото сърце. - Вяра в свежия, чист кристален въздух, който слиза от високите върхове, за да храни човешкия мозък, проводник на светли, възвишени мисли. - Вяра в оная необятна светлина, която прониква цялата вселена и достига до последната жива клетка - клетката на човешкия организъм.
към текста >>
- Той му посочи правия
път
-
път
тесен
, възходящ и красив.
- Вяра в чистата кристална вода - носителка на живота, чрез който се втичат ония възвишени и благородни чувства, да хранят и укрепват човешкото сърце. - Вяра в свежия, чист кристален въздух, който слиза от високите върхове, за да храни човешкия мозък, проводник на светли, възвишени мисли. - Вяра в оная необятна светлина, която прониква цялата вселена и достига до последната жива клетка - клетката на човешкия организъм. Така тя го превръща в светящ човек, представител на новата раса - шестата раса, идеал на съвременния човек. Какво остави Учителят на младия човек?
- Той му посочи правия
път
-
път
тесен
, възходящ и красив.
Даде му и методи, как да върви в този път. В правия път да върви без отклонение; в тесния път със самоограничение, за да познае безграничното и великото в света; във възходящия път - без умора, а в красивия път - с истинска вечна наслада. Даде ли нещо на човека? - Заветът на любовта, да живеят в името на онази любов, която расте и се усилва, но не отслабва; която се чисти, без да се размътва; която постепенно се осветява и забравя някогашния първичен грях. Даде му и задачата: - Себе си да самовъзпитава, а децата да възпитава.
към текста >>
Даде му и методи, как да върви в този
път
.
- Вяра в свежия, чист кристален въздух, който слиза от високите върхове, за да храни човешкия мозък, проводник на светли, възвишени мисли. - Вяра в оная необятна светлина, която прониква цялата вселена и достига до последната жива клетка - клетката на човешкия организъм. Така тя го превръща в светящ човек, представител на новата раса - шестата раса, идеал на съвременния човек. Какво остави Учителят на младия човек? - Той му посочи правия път - път тесен, възходящ и красив.
Даде му и методи, как да върви в този
път
.
В правия път да върви без отклонение; в тесния път със самоограничение, за да познае безграничното и великото в света; във възходящия път - без умора, а в красивия път - с истинска вечна наслада. Даде ли нещо на човека? - Заветът на любовта, да живеят в името на онази любов, която расте и се усилва, но не отслабва; която се чисти, без да се размътва; която постепенно се осветява и забравя някогашния първичен грях. Даде му и задачата: - Себе си да самовъзпитава, а децата да възпитава.
към текста >>
В правия
път
да върви без отклонение; в тесния
път
със самоограничение, за да познае безграничното и великото в света; във възходящия
път
- без умора, а в красивия
път
- с истинска вечна наслада.
- Вяра в оная необятна светлина, която прониква цялата вселена и достига до последната жива клетка - клетката на човешкия организъм. Така тя го превръща в светящ човек, представител на новата раса - шестата раса, идеал на съвременния човек. Какво остави Учителят на младия човек? - Той му посочи правия път - път тесен, възходящ и красив. Даде му и методи, как да върви в този път.
В правия
път
да върви без отклонение; в тесния
път
със самоограничение, за да познае безграничното и великото в света; във възходящия
път
- без умора, а в красивия
път
- с истинска вечна наслада.
Даде ли нещо на човека? - Заветът на любовта, да живеят в името на онази любов, която расте и се усилва, но не отслабва; която се чисти, без да се размътва; която постепенно се осветява и забравя някогашния първичен грях. Даде му и задачата: - Себе си да самовъзпитава, а децата да възпитава.
към текста >>
44.
24. ЖИВИТЕ ОКУЛТНИ ОПИТНОСТИ
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
И един
път
така тръгвайки за там, за Резньовете, не, за Черни връх отивах, пада на Резньовете мъгла, ама толкова силна мъгла, че не се вижда от два-три метра разстояние.
Това беше случаят с полицаите. Там, а те впрочем са се върнали, след това разбрах, може би след 20 минути или половин час, но аз вече бях изчезнала от града. Аз страдах от едно чувство, че ако пред изпит не отида на изгрев на Витоша, няма да си взема изпита, защото съм частна ученичка. И трябва да отида на изгрев на всяка цена, горе на Витоша или на Черни връх, или на Бивака, или някъде нависоко трябва да се кача, или на Резньовете и т.н. И просто се чудех.
И един
път
така тръгвайки за там, за Резньовете, не, за Черни връх отивах, пада на Резньовете мъгла, ама толкова силна мъгла, че не се вижда от два-три метра разстояние.
Учителят веднъж, когато бяхме заедно на екскурзия на Бивака, падна така мъгла, каза: „Защо се плашите, това са същества, те идват също както сте и вие тука. Ами вие може да се раговаряте с тях." И нещо от тоя род говореше. Аз тогава ми направи силно впечатление това и като тая мъгла горе на Резена, коленичих и се молих: „Господи, аз не искам друго, освен да ми се открие пътя за върха. Къде е? " Изведнъж ми се открива пътя.
към текста >>
Аз тогава ми направи силно впечатление това и като тая мъгла горе на Резена, коленичих и се молих: „Господи, аз не искам друго, освен да ми се открие
пътя
за върха.
И трябва да отида на изгрев на всяка цена, горе на Витоша или на Черни връх, или на Бивака, или някъде нависоко трябва да се кача, или на Резньовете и т.н. И просто се чудех. И един път така тръгвайки за там, за Резньовете, не, за Черни връх отивах, пада на Резньовете мъгла, ама толкова силна мъгла, че не се вижда от два-три метра разстояние. Учителят веднъж, когато бяхме заедно на екскурзия на Бивака, падна така мъгла, каза: „Защо се плашите, това са същества, те идват също както сте и вие тука. Ами вие може да се раговаряте с тях." И нещо от тоя род говореше.
Аз тогава ми направи силно впечатление това и като тая мъгла горе на Резена, коленичих и се молих: „Господи, аз не искам друго, освен да ми се открие
пътя
за върха.
Къде е? " Изведнъж ми се открива пътя. Ама сърцераздирателно се молех. Но аз помислих, че не е точно за там, ама казвам: „Същества, щом тука ми откривате, по тоя път ще вървя." И точно извежда горе на върха, макар че се колебаех, че не е там. Но на връщане, на същото място пак на Резена там, пак мъгла и отдолу иде мъгли, мъгли, мъгли, и пак трбява да се моля, сега пък за пътеката, която отива в Алеко.
към текста >>
" Изведнъж ми се открива
пътя
.
И един път така тръгвайки за там, за Резньовете, не, за Черни връх отивах, пада на Резньовете мъгла, ама толкова силна мъгла, че не се вижда от два-три метра разстояние. Учителят веднъж, когато бяхме заедно на екскурзия на Бивака, падна така мъгла, каза: „Защо се плашите, това са същества, те идват също както сте и вие тука. Ами вие може да се раговаряте с тях." И нещо от тоя род говореше. Аз тогава ми направи силно впечатление това и като тая мъгла горе на Резена, коленичих и се молих: „Господи, аз не искам друго, освен да ми се открие пътя за върха. Къде е?
" Изведнъж ми се открива
пътя
.
Ама сърцераздирателно се молех. Но аз помислих, че не е точно за там, ама казвам: „Същества, щом тука ми откривате, по тоя път ще вървя." И точно извежда горе на върха, макар че се колебаех, че не е там. Но на връщане, на същото място пак на Резена там, пак мъгла и отдолу иде мъгли, мъгли, мъгли, и пак трбява да се моля, сега пък за пътеката, която отива в Алеко. И пак така се откри около 20 метра широчина. Аз викам: „Това пък къде ли ще ме заведе сега?
към текста >>
Но аз помислих, че не е точно за там, ама казвам: „Същества, щом тука ми откривате, по тоя
път
ще вървя." И точно извежда горе на върха, макар че се колебаех, че не е там.
Ами вие може да се раговаряте с тях." И нещо от тоя род говореше. Аз тогава ми направи силно впечатление това и като тая мъгла горе на Резена, коленичих и се молих: „Господи, аз не искам друго, освен да ми се открие пътя за върха. Къде е? " Изведнъж ми се открива пътя. Ама сърцераздирателно се молех.
Но аз помислих, че не е точно за там, ама казвам: „Същества, щом тука ми откривате, по тоя
път
ще вървя." И точно извежда горе на върха, макар че се колебаех, че не е там.
Но на връщане, на същото място пак на Резена там, пак мъгла и отдолу иде мъгли, мъгли, мъгли, и пак трбява да се моля, сега пък за пътеката, която отива в Алеко. И пак така се откри около 20 метра широчина. Аз викам: „Това пък къде ли ще ме заведе сега? Но щом тука се открива, тука трябва да вървя." Нали, вярвам в това. Точно на пътеката на Алеко ме изведе.
към текста >>
Но на връщане, на същото място пак на Резена там, пак мъгла и отдолу иде мъгли, мъгли, мъгли, и пак трбява да се моля, сега пък за
пътеката
, която отива в Алеко.
Аз тогава ми направи силно впечатление това и като тая мъгла горе на Резена, коленичих и се молих: „Господи, аз не искам друго, освен да ми се открие пътя за върха. Къде е? " Изведнъж ми се открива пътя. Ама сърцераздирателно се молех. Но аз помислих, че не е точно за там, ама казвам: „Същества, щом тука ми откривате, по тоя път ще вървя." И точно извежда горе на върха, макар че се колебаех, че не е там.
Но на връщане, на същото място пак на Резена там, пак мъгла и отдолу иде мъгли, мъгли, мъгли, и пак трбява да се моля, сега пък за
пътеката
, която отива в Алеко.
И пак така се откри около 20 метра широчина. Аз викам: „Това пък къде ли ще ме заведе сега? Но щом тука се открива, тука трябва да вървя." Нали, вярвам в това. Точно на пътеката на Алеко ме изведе. И благодарих тогава за това и така можах да сляза.
към текста >>
Точно на
пътеката
на Алеко ме изведе.
Но аз помислих, че не е точно за там, ама казвам: „Същества, щом тука ми откривате, по тоя път ще вървя." И точно извежда горе на върха, макар че се колебаех, че не е там. Но на връщане, на същото място пак на Резена там, пак мъгла и отдолу иде мъгли, мъгли, мъгли, и пак трбява да се моля, сега пък за пътеката, която отива в Алеко. И пак така се откри около 20 метра широчина. Аз викам: „Това пък къде ли ще ме заведе сега? Но щом тука се открива, тука трябва да вървя." Нали, вярвам в това.
Точно на
пътеката
на Алеко ме изведе.
И благодарих тогава за това и така можах да сляза. Другият случай с кучето. Аз имам даже снимка, но трябваше да я покажа. В тия години бях 24-25-26 годишна. Отивам в Долна Баня.
към текста >>
Така имам такава снимка горе, но изведнъж, когато тръгвам по
пътя
и вървя, вървя, вървя, някъде долу - от едната страна е нанагоре баир -
път
и надолу е, пък така продължава тоя баир и някаква срутена запустяла къща.
Долна Баня, аз ви показах една снимка. Като дете баща ми беше пчелар, там ходеше да гледа чуждите пчели и едно поетично място, където се сливат Рила и Родопа, много исках да го видя. И отидох. Но сега изведнъж решавам сама да отида от Долна баня до Самоков на 24 или 26 километра, да тръгна сама през Балкана до Самоков. Ходех с голф и с каскет.
Така имам такава снимка горе, но изведнъж, когато тръгвам по
пътя
и вървя, вървя, вървя, някъде долу - от едната страна е нанагоре баир -
път
и надолу е, пък така продължава тоя баир и някаква срутена запустяла къща.
И оттам се обажда овчар: „Ей, мари, къде си тръгнала? " Аз мисля, че като съм с панталони и съм си скрила косата, няма да разбере, че съм жена. „Ела, вика, тука има за ядене, за пренощуване, а пък после ще продължиш." - „А, имам смъртен случай, бързам, та бързам." Много ме закачаха мъжете и нямаше как да се отървавам от тая работа, но и така аз продължих пътя. Но точно на пътя едно куче грамадно, овчарско. И сега, понеже Учителят беше казал, че и кучетата имат душа.
към текста >>
„Ела, вика, тука има за ядене, за пренощуване, а пък после ще продължиш." - „А, имам смъртен случай, бързам, та бързам." Много ме закачаха мъжете и нямаше как да се отървавам от тая работа, но и така аз продължих
пътя
.
Но сега изведнъж решавам сама да отида от Долна баня до Самоков на 24 или 26 километра, да тръгна сама през Балкана до Самоков. Ходех с голф и с каскет. Така имам такава снимка горе, но изведнъж, когато тръгвам по пътя и вървя, вървя, вървя, някъде долу - от едната страна е нанагоре баир - път и надолу е, пък така продължава тоя баир и някаква срутена запустяла къща. И оттам се обажда овчар: „Ей, мари, къде си тръгнала? " Аз мисля, че като съм с панталони и съм си скрила косата, няма да разбере, че съм жена.
„Ела, вика, тука има за ядене, за пренощуване, а пък после ще продължиш." - „А, имам смъртен случай, бързам, та бързам." Много ме закачаха мъжете и нямаше как да се отървавам от тая работа, но и така аз продължих
пътя
.
Но точно на пътя едно куче грамадно, овчарско. И сега, понеже Учителят беше казал, че и кучетата имат душа. На душата им трябва да говориш. Те разбират и аз почвам. Заставам така на едно разстояние оттук до външната врата и казвам: „Виж бе, душа, и ти си душа като мене, но си в друга форма, не си като мене.
към текста >>
Но точно на
пътя
едно куче грамадно, овчарско.
Ходех с голф и с каскет. Така имам такава снимка горе, но изведнъж, когато тръгвам по пътя и вървя, вървя, вървя, някъде долу - от едната страна е нанагоре баир - път и надолу е, пък така продължава тоя баир и някаква срутена запустяла къща. И оттам се обажда овчар: „Ей, мари, къде си тръгнала? " Аз мисля, че като съм с панталони и съм си скрила косата, няма да разбере, че съм жена. „Ела, вика, тука има за ядене, за пренощуване, а пък после ще продължиш." - „А, имам смъртен случай, бързам, та бързам." Много ме закачаха мъжете и нямаше как да се отървавам от тая работа, но и така аз продължих пътя.
Но точно на
пътя
едно куче грамадно, овчарско.
И сега, понеже Учителят беше казал, че и кучетата имат душа. На душата им трябва да говориш. Те разбират и аз почвам. Заставам така на едно разстояние оттук до външната врата и казвам: „Виж бе, душа, и ти си душа като мене, но си в друга форма, не си като мене. А моята форма от твоята се плаши.
към текста >>
Ако искаш, помести се малко." Пък едно слънце беше огряло и то се проснало така на самия
път
.
И сега, понеже Учителят беше казал, че и кучетата имат душа. На душата им трябва да говориш. Те разбират и аз почвам. Заставам така на едно разстояние оттук до външната врата и казвам: „Виж бе, душа, и ти си душа като мене, но си в друга форма, не си като мене. А моята форма от твоята се плаши.
Ако искаш, помести се малко." Пък едно слънце беше огряло и то се проснало така на самия
път
.
Пътят не е широк - тесен. То погледна към мене, погледна, вдигна се лениво така, направи две крачки и пак се струполи и пак легна, и ме гледа. И аз продължавам да го гледам и викам: „Ами още малко се отмести бе, не мога да мина аз така. Ти си душа, добра душа си, викам, но още малко се отмести." То така поизпъна си крачетата, насам натам, поизплези се и пак се пообърна, и се премести две-три крачки кучешки нанагоре и ме гледа и все едно ми казва: „Хайде де, минавай! " И аз така викам, то няма да се премести сигурно повече, ами трябва да мина.
към текста >>
Пътят
не е широк -
тесен
.
На душата им трябва да говориш. Те разбират и аз почвам. Заставам така на едно разстояние оттук до външната врата и казвам: „Виж бе, душа, и ти си душа като мене, но си в друга форма, не си като мене. А моята форма от твоята се плаши. Ако искаш, помести се малко." Пък едно слънце беше огряло и то се проснало така на самия път.
Пътят
не е широк -
тесен
.
То погледна към мене, погледна, вдигна се лениво така, направи две крачки и пак се струполи и пак легна, и ме гледа. И аз продължавам да го гледам и викам: „Ами още малко се отмести бе, не мога да мина аз така. Ти си душа, добра душа си, викам, но още малко се отмести." То така поизпъна си крачетата, насам натам, поизплези се и пак се пообърна, и се премести две-три крачки кучешки нанагоре и ме гледа и все едно ми казва: „Хайде де, минавай! " И аз така викам, то няма да се премести сигурно повече, ами трябва да мина. И така с „Отче наш" и с „Псалом 91" и с „Бог е любов, Бог е любов", минах така на едно разстояние, малко по-далеч от вас, де, като до вратата така и отминах.
към текста >>
И то ме гледа, и аз го гледам, ама вървя вече нанататъка и навлизам вече в една гора и през тая гора като вървях, вървях, доста вървях по тая
пътека
, излязох из гората, минах Гуцел, там селото и т.н.
И аз продължавам да го гледам и викам: „Ами още малко се отмести бе, не мога да мина аз така. Ти си душа, добра душа си, викам, но още малко се отмести." То така поизпъна си крачетата, насам натам, поизплези се и пак се пообърна, и се премести две-три крачки кучешки нанагоре и ме гледа и все едно ми казва: „Хайде де, минавай! " И аз така викам, то няма да се премести сигурно повече, ами трябва да мина. И така с „Отче наш" и с „Псалом 91" и с „Бог е любов, Бог е любов", минах така на едно разстояние, малко по-далеч от вас, де, като до вратата така и отминах. И като отминах така на още толкова разстояние, лекичко се обърнах, защото ме беше страх.
И то ме гледа, и аз го гледам, ама вървя вече нанататъка и навлизам вече в една гора и през тая гора като вървях, вървях, доста вървях по тая
пътека
, излязох из гората, минах Гуцел, там селото и т.н.
И ме среща един и вече долу така се вижда Самоков и казва: „Откъде идете? През Гуцел ли минахте? " Казвам: „Да, през Гуцел." - „Ама ние гоним мечка стръвница", казва. - „Ах! " - „Да, в гората." Аз тогава се уплаших и хукнах да бягам нанадолу по баира.
към текста >>
45.
3. МИРОГЛЕД И ТВОРЧЕСТВО НА ХУДОЖНИКА БОРИС ГЕОРГИЕВ
,
БОРИС ГЕОРГИЕВ
,
ТОМ 13
Ето защо предприел
пътуване
пешком из цяла Европа, само с една торба на гръб и почти без пари (само с няколко лева в джоба си).
част от детинството си е прекарал в Русия, дето е следвал и в гимназията. Там следвал известно време и по живопис. Известно време следвал и в Мюнхенската художествена академия (през 1909 и 1910 година). След това искал да се запознае с живота, но не от книги, а чрез по- близко допиране със самия живот. Искал да изучи човешката душа.
Ето защо предприел
пътуване
пешком из цяла Европа, само с една торба на гръб и почти без пари (само с няколко лева в джоба си).
Обикаля той Европа пешком от Швеция и Норвегия до Испания. Спял навсякъде: по ливади, по трапища. Случвало се е да не яде по няколко деня. Понякой път лягал мокър и гладен на открито на дъжда. И макар и да не е бил с много як физически организъм, издържал всички изпитания благодарение на огъня, който горял в душата му.
към текста >>
Понякой
път
лягал мокър и гладен на открито на дъжда.
Искал да изучи човешката душа. Ето защо предприел пътуване пешком из цяла Европа, само с една торба на гръб и почти без пари (само с няколко лева в джоба си). Обикаля той Европа пешком от Швеция и Норвегия до Испания. Спял навсякъде: по ливади, по трапища. Случвало се е да не яде по няколко деня.
Понякой
път
лягал мокър и гладен на открито на дъжда.
И макар и да не е бил с много як физически организъм, издържал всички изпитания благодарение на огъня, който горял в душата му. Гореща вяра в смисъла на живота го крепяла във всички изпитания. В градовете се отбивал, само когато е трябвало да търси работа. Работел като дърводелец, механик, черноработник, турял няколо лева настрана и пак продължавал пътуването си. Тези няколко лева му стигали за много време, понеже нуждите му били малки.
към текста >>
Работел като дърводелец, механик, черноработник, турял няколо лева настрана и пак продължавал
пътуването
си.
Случвало се е да не яде по няколко деня. Понякой път лягал мокър и гладен на открито на дъжда. И макар и да не е бил с много як физически организъм, издържал всички изпитания благодарение на огъня, който горял в душата му. Гореща вяра в смисъла на живота го крепяла във всички изпитания. В градовете се отбивал, само когато е трябвало да търси работа.
Работел като дърводелец, механик, черноработник, турял няколо лева настрана и пак продължавал
пътуването
си.
Тези няколко лева му стигали за много време, понеже нуждите му били малки. Повечето спирал в селата: селяните му направили впечатление със своето гостоприемство. Поканвали го да остане у дома им за пренощуване. Той им разправял за себе си, свирил им на балалайка, (знае да свири чудесно на балалайка руски народни песни) и така ги привързвал към себе си, че после не го пущали. Чрез преживяните страдания при пътуването той по-добре вниквал в живота, проникнал до дълбоките основи на битието, разбрал в що се състои истинското щастие и радост.
към текста >>
Чрез преживяните страдания при
пътуването
той по-добре вниквал в живота, проникнал до дълбоките основи на битието, разбрал в що се състои истинското щастие и радост.
Работел като дърводелец, механик, черноработник, турял няколо лева настрана и пак продължавал пътуването си. Тези няколко лева му стигали за много време, понеже нуждите му били малки. Повечето спирал в селата: селяните му направили впечатление със своето гостоприемство. Поканвали го да остане у дома им за пренощуване. Той им разправял за себе си, свирил им на балалайка, (знае да свири чудесно на балалайка руски народни песни) и така ги привързвал към себе си, че после не го пущали.
Чрез преживяните страдания при
пътуването
той по-добре вниквал в живота, проникнал до дълбоките основи на битието, разбрал в що се състои истинското щастие и радост.
Разбрал, че в широките народни маси има много благородно величие, което ние не подозираме. Трогателен случай разправя за Мароко. Последното му пътуване било от Мюнхен до Мароко. В едно голямо мароканско село е трябвало да пренощува на стъпалата на една джамия, понеже пристигнал късно там. А в Мароко нощем ставало много студено в сравнение с дневната тамошна температура.
към текста >>
Последното му
пътуване
било от Мюнхен до Мароко.
Поканвали го да остане у дома им за пренощуване. Той им разправял за себе си, свирил им на балалайка, (знае да свири чудесно на балалайка руски народни песни) и така ги привързвал към себе си, че после не го пущали. Чрез преживяните страдания при пътуването той по-добре вниквал в живота, проникнал до дълбоките основи на битието, разбрал в що се състои истинското щастие и радост. Разбрал, че в широките народни маси има много благородно величие, което ние не подозираме. Трогателен случай разправя за Мароко.
Последното му
пътуване
било от Мюнхен до Мароко.
В едно голямо мароканско село е трябвало да пренощува на стъпалата на една джамия, понеже пристигнал късно там. А в Мароко нощем ставало много студено в сравнение с дневната тамошна температура. Той легнал, обаче треперял от студ. Тъкмо полузадрямал, почувствувам, че някой хвърлил една дреха отгоре му. Отваря си очите и вижда пред себе си един негър, който му метнал своята дреха, а сам останал гол.
към текста >>
Ти не знаеш нашите обичаи спрямо чужденците." Почнали спор, който се разрешил най-сетне с взаимни отстъпки: намерили среден
път
- и негърът легнал на стъпалата и се покрили двамата със същата дреха.
А в Мароко нощем ставало много студено в сравнение с дневната тамошна температура. Той легнал, обаче треперял от студ. Тъкмо полузадрямал, почувствувам, че някой хвърлил една дреха отгоре му. Отваря си очите и вижда пред себе си един негър, който му метнал своята дреха, а сам останал гол. Георгиев му казал: „Ти оставаш съвсем без дреха, а е студено." - „Ти си чужденец.
Ти не знаеш нашите обичаи спрямо чужденците." Почнали спор, който се разрешил най-сетне с взаимни отстъпки: намерили среден
път
- и негърът легнал на стъпалата и се покрили двамата със същата дреха.
От Мароко отива в Алпите- решил да прекара известно време там (в тиролските Алпи - Австрия) на доста голяма височина, построил си колиба и помагал на околните селяни. И те му помагали. Почнал да обработва малко парче земя. Насадил лук, картофи, леща, зеле, колкото да задоволи своите нужди. Днес едни работят само физически, без да им остава време за духовна работа, а други работят само умствено, а физически се израждат.
към текста >>
То дошло няколко
пъти
.
От сутрин до вечер била пълна с посетители. Правело впечатление, че била пълна с деца, особено в последните дни. Децата, които идвали на изложбата, разправяли в своя квартал на другарите си. И последните, заинтересувани, дохождали. Особено едно дете направило впечатление.
То дошло няколко
пъти
.
Веднъж дошло с малкото си сестриче (още бозайниче, което не разбирало, разбира се, нищо), като го носило на ръце. В предпоследния ден довело баща си. Бащата казал: „От три деня детето не ме оставя в покой. Настоява да дойда на изложбата. Каква изложба, му казвам?
към текста >>
Благодарение на дългите си
пътувания
по Европа, той владее много чужди езици - френски, италиански, испански, немски, английски, турски и руски.
се връща, прекарва лятото у дома си във Варна, дето урежда изложба. През декемврий с.г. след кратко престояване в София заминава за Италия и то в Доломитните Алпи, за да работи там. Оттам ще замине за Лондон, дето е поканен да уреди изложба от картините си. Преди да говоря как той схваща изкуството, нека да кажа още няколко думи за неговата личност.
Благодарение на дългите си
пътувания
по Европа, той владее много чужди езици - френски, италиански, испански, немски, английски, турски и руски.
Умее от най-различни видове физически труд, разбира от обущарство, шивачество, зидарство, електротехника, дърводелство, земеделие, настройване на пиана. В храненето си се придържа о вегетарианския режим. Той е убеден вегетарианец. Убеден е, че човек може да задоволява нуждите на своето тяло само с растителна храна. „Човек може да съществува и без да убива животните, казва той.
към текста >>
Самият художник е чувствувал награда в това, че е жрец на онази мистерия, която се извършва в битието." „Истинското изкуство е истинска религия." „Истинското художествено произведение трябва да буди религиозни чувства, религиозни в широк, а не в
тесен
смисъл на думата.
Анонимните художници на Египет са чувствували една религиозна мисия. Те са говорили с езика на вечността и до ден днешен ние не можем да противопоставим нищо по-велико на един египетски сфинкс, който от хилядолетия от пустинята гледа във вечността, гледа в тази неразгадана загадка, която е тайната на битието. И този гениален образ е изваян от една скала с колосални размери. Това е една концепция, за която само сетивните възприятия на художниците не са били достатъчни. Творческият дух на природата, творческите планове на природата са се проявили чрез тези художници и затова не намираме имената им.
Самият художник е чувствувал награда в това, че е жрец на онази мистерия, която се извършва в битието." „Истинското изкуство е истинска религия." „Истинското художествено произведение трябва да буди религиозни чувства, религиозни в широк, а не в
тесен
смисъл на думата.
Ето защо днес изкуството е издребняло, като се е изместило от тази база и служи само за развлечение, само за декоративно украшение на къщите. Истинската музика е религиозна, макар и да не носи религиозно заглавие. Всяка истинска картина е религиозна, макар и да не носи религиозен надпис (религиозна в смисъл, че събужда най-възвишеното, най-прекрасното в човешката душа). Някой композитор може да е с великолепна техника, но няма душа. А за Бетховен казват, че когато човек го слуша, чувствува, че влиза в един храм и душата се освобождава, познава същността на нещата.
към текста >>
Разбира се, ако вземем няколко бои и нацапаме платното, можем да изкараме картини по 20 на ден." Някой
път
, според него, изкуството не трябва да се практикува за пари.
Тя се ражда тъй, както детето. Всяка картина е едно духовно раждане. Това раждане не е по-малко мъчително от раждането на детето. Картината дълго време съществува в душата на художника като вътрешно съзерцание. Така, ако разбираме, можем да кажем, че не винаги художникът може да твори.
Разбира се, ако вземем няколко бои и нацапаме платното, можем да изкараме картини по 20 на ден." Някой
път
, според него, изкуството не трябва да се практикува за пари.
А материални средства за издръжка художникът трябва да изкарва чрез някоя друга работа. В римската изложба богати американци и англичани са му предлагали да купят от картините му, но той отказвал. Мнозина останали учудени, че Борис Георгиев не продава картините си, защото обикновено изложбите се правят с вход и картините се продават. „Те са моите деца, казва Борис Георгиев. Децата си не мога да продам.
към текста >>
„Едно човешко лице, казва Борис Георгиев, може да бъде символ на нашата носталгия за нещо свято, възвишено, чисто." Този е
типът
на бъдещия човек, който е победил себе си и е достигнал до неземна чистота и вътрешна хармония.
Такова лице не съм виждал почти между хората. Такова лице не съм виждал и в картина. Какво чудно лице! То изразява смирение, кротост, мир, любов, благост, вглъбяване в един висш мир. Ръцете й са скръстени отпред.
„Едно човешко лице, казва Борис Георгиев, може да бъде символ на нашата носталгия за нещо свято, възвишено, чисто." Този е
типът
на бъдещия човек, който е победил себе си и е достигнал до неземна чистота и вътрешна хармония.
Пред душата на художника се носи като видение типът на човека на новата култура на одухотворената земя. Тая мадона представлява типа на идеалната душа, която трябва да се прояви на земята. Когато човек съзерцава лика на Мадоната, като че ли почва да разбира тайната на битието, скрития смисъл на нещата, почва ясно да разбира, че светът не се изчерпва само с видимото, че същността и основата на вселената е чистото, прекрасното, любовта, милосърдието. Всичко възвишено се събужда в душата на зрителя. Човек, както казвали руските селяни в парахода, почва да разбира най-хубавото в душата си.
към текста >>
Пред душата на художника се носи като видение
типът
на човека на новата култура на одухотворената земя.
Такова лице не съм виждал и в картина. Какво чудно лице! То изразява смирение, кротост, мир, любов, благост, вглъбяване в един висш мир. Ръцете й са скръстени отпред. „Едно човешко лице, казва Борис Георгиев, може да бъде символ на нашата носталгия за нещо свято, възвишено, чисто." Този е типът на бъдещия човек, който е победил себе си и е достигнал до неземна чистота и вътрешна хармония.
Пред душата на художника се носи като видение
типът
на човека на новата култура на одухотворената земя.
Тая мадона представлява типа на идеалната душа, която трябва да се прояви на земята. Когато човек съзерцава лика на Мадоната, като че ли почва да разбира тайната на битието, скрития смисъл на нещата, почва ясно да разбира, че светът не се изчерпва само с видимото, че същността и основата на вселената е чистото, прекрасното, любовта, милосърдието. Всичко възвишено се събужда в душата на зрителя. Човек, както казвали руските селяни в парахода, почва да разбира най-хубавото в душата си. А именно там е силата на изкуството.
към текста >>
За да подчертае своите чувства към нея, която обича с най-дълбока любов, той рисува над главата й арки, извити няколко
пъти
сводообразно и украсени със зеленина.
„Портрет на г. Д." Един от най-сполучливите портрети от Борис Георгиев. Вътрешният живот е много вещо предаден. „При рисуване на портрет, казва Борис Георгиев, художникът трябва да има ясновидство, за да вникне в душата и я изрази." Аз не съм виждал такъв портрет в никоя изложба, в никоя галерия от тези, които съм посетил. 9. „Майката на художника".
За да подчертае своите чувства към нея, която обича с най-дълбока любов, той рисува над главата й арки, извити няколко
пъти
сводообразно и украсени със зеленина.
Борис Георгиев казва, че чрез тези арки е искал да даде тържественост и святост на обстановката. Той постига целта си. И с това се изразяват чувствата на художника към майка му: благоговение, отношение като към светица. 10. „Странникът и неговата сестра". Тази картина е нарисувана след смъртта на сестра му, с която живяли в планината.
към текста >>
46.
50. ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
станах търговски
пътник
.
" Разбрах, че това се отнася до мене. Някаква злокобна съдба ме дебнеше и беше надвиснала над мене. Това ясно разбирах, но не можех да проникна в мрака на бъдещето за да знам, какво точно ми е приготвила неизбежната „карма", следствие на някаква мрачна моя постъпка в миналия ми живот. Но не запитах Учителя. В началото на 1939 г.
станах търговски
пътник
.
Пласмента на стоките тогава беше много затруднен. Трудностите идваха оттам, че назряващите много сериозни събития, предимно в Европа, идващата Втора световна война, беше заангажирала вниманието на хората, към тези събития и никой не се интересуваше от нищо друго, освен да слуша, следи и коментира събитията, които с киноматографическа скорост се нижеха. Ние, търговските пътници, ходехме от град на град за да търсим пазари на стоките, дошли отвън или произведени у нас и само с голяма мъка, можехме тук и там да превъзмогнем натежалата инертност. В началото на 1941 г. германските войски почнаха да минават през България за Гърция и пазара много бързо промени своя облик.
към текста >>
Ние, търговските
пътници
, ходехме от град на град за да търсим пазари на стоките, дошли отвън или произведени у нас и само с голяма мъка, можехме тук и там да превъзмогнем натежалата инертност.
Но не запитах Учителя. В началото на 1939 г. станах търговски пътник. Пласмента на стоките тогава беше много затруднен. Трудностите идваха оттам, че назряващите много сериозни събития, предимно в Европа, идващата Втора световна война, беше заангажирала вниманието на хората, към тези събития и никой не се интересуваше от нищо друго, освен да слуша, следи и коментира събитията, които с киноматографическа скорост се нижеха.
Ние, търговските
пътници
, ходехме от град на град за да търсим пазари на стоките, дошли отвън или произведени у нас и само с голяма мъка, можехме тук и там да превъзмогнем натежалата инертност.
В началото на 1941 г. германските войски почнаха да минават през България за Гърция и пазара много бързо промени своя облик. Търсенето на стоки бързо се повиши, пазарът се активизира. Причината затова беше както разбрахме, че германското командване тук, имало правото.да печата български банкноти, раздаваха ги на своите войници и офицери, които ги харчеха без мярка и купуваха едва ли не всичко, за да ги изпращат на своите близки в родината си. Пазарът се наводни с банкноти.
към текста >>
Моята професия, като търговски
пътник
, като пласьор на стоки стана излишна, защото самите търговци бяха плъзнали да търсят стоки, да пласират натрупаните в ръцете им новичките, току-що напечатани, банкноти.
Цените на стоките бързо се покачиха, като минаваха от ръка наръка. стигна се до куриозни случаи. Стоки продавани от един търговец на едро, след като обиколят няколко такива, се връщат пак при първия, но с много по-висока стойност. Настана паника всред търговския свят. Всеки търсеше начин, да вложи парите си в нещо по-ценно, каквото вече трудно се намираше.
Моята професия, като търговски
пътник
, като пласьор на стоки стана излишна, защото самите търговци бяха плъзнали да търсят стоки, да пласират натрупаните в ръцете им новичките, току-що напечатани, банкноти.
Габрово, като един от най-големите производителни центрове, беше наводнен от търговци, търсещи да закупят стоки. Един ден, като се прибирах от обиколката си и предадох големите си поръчки на моя господар Христо Бойнов ангросист в Габрово, останах изненадан, че той ги прие равнодушно, без какъвто и да било възторг, .както това правеше по-рано и с навъсен тон ми каза: „Няма смисъл вече да пътувате, да харчите пари и да правите разноски, защото аз тук без усилия продавам всички стоки, които мога да закупя от фабриките и от по-малките производители, на много по-изгодни условия, веднага в брой, отколкото вие с вашите поръчки". Явно беше за мене, че с тази моя кариера е свършено и аз съм на улицата. Не за първи път съм изпадал в такова положение, затова не се разтревожих много. Нещо ме успокояваше вътрешно.
към текста >>
Един ден, като се прибирах от обиколката си и предадох големите си поръчки на моя господар Христо Бойнов ангросист в Габрово, останах изненадан, че той ги прие равнодушно, без какъвто и да било възторг, .както това правеше по-рано и с навъсен тон ми каза: „Няма смисъл вече да
пътувате
, да харчите пари и да правите разноски, защото аз тук без усилия продавам всички стоки, които мога да закупя от фабриките и от по-малките производители, на много по-изгодни условия, веднага в брой, отколкото вие с вашите поръчки".
Стоки продавани от един търговец на едро, след като обиколят няколко такива, се връщат пак при първия, но с много по-висока стойност. Настана паника всред търговския свят. Всеки търсеше начин, да вложи парите си в нещо по-ценно, каквото вече трудно се намираше. Моята професия, като търговски пътник, като пласьор на стоки стана излишна, защото самите търговци бяха плъзнали да търсят стоки, да пласират натрупаните в ръцете им новичките, току-що напечатани, банкноти. Габрово, като един от най-големите производителни центрове, беше наводнен от търговци, търсещи да закупят стоки.
Един ден, като се прибирах от обиколката си и предадох големите си поръчки на моя господар Христо Бойнов ангросист в Габрово, останах изненадан, че той ги прие равнодушно, без какъвто и да било възторг, .както това правеше по-рано и с навъсен тон ми каза: „Няма смисъл вече да
пътувате
, да харчите пари и да правите разноски, защото аз тук без усилия продавам всички стоки, които мога да закупя от фабриките и от по-малките производители, на много по-изгодни условия, веднага в брой, отколкото вие с вашите поръчки".
Явно беше за мене, че с тази моя кариера е свършено и аз съм на улицата. Не за първи път съм изпадал в такова положение, затова не се разтревожих много. Нещо ме успокояваше вътрешно. При такива повратни точки в живота ми моята мисъл особено трескаво работеше и още същия час реших да стана търговец и то не какъв да е, а търговец на едро. Макар да нямах пари и да знаех, че за такава дейност, те са важно условие.
към текста >>
Не за първи
път
съм изпадал в такова положение, затова не се разтревожих много.
Всеки търсеше начин, да вложи парите си в нещо по-ценно, каквото вече трудно се намираше. Моята професия, като търговски пътник, като пласьор на стоки стана излишна, защото самите търговци бяха плъзнали да търсят стоки, да пласират натрупаните в ръцете им новичките, току-що напечатани, банкноти. Габрово, като един от най-големите производителни центрове, беше наводнен от търговци, търсещи да закупят стоки. Един ден, като се прибирах от обиколката си и предадох големите си поръчки на моя господар Христо Бойнов ангросист в Габрово, останах изненадан, че той ги прие равнодушно, без какъвто и да било възторг, .както това правеше по-рано и с навъсен тон ми каза: „Няма смисъл вече да пътувате, да харчите пари и да правите разноски, защото аз тук без усилия продавам всички стоки, които мога да закупя от фабриките и от по-малките производители, на много по-изгодни условия, веднага в брой, отколкото вие с вашите поръчки". Явно беше за мене, че с тази моя кариера е свършено и аз съм на улицата.
Не за първи
път
съм изпадал в такова положение, затова не се разтревожих много.
Нещо ме успокояваше вътрешно. При такива повратни точки в живота ми моята мисъл особено трескаво работеше и още същия час реших да стана търговец и то не какъв да е, а търговец на едро. Макар да нямах пари и да знаех, че за такава дейност, те са важно условие. Но аз имах другите три по-важни елемента: своите качества, знаех за извора на стоките и познаването на пазарите. Идеята си споделих с близки и познати, но всички ми се изсмяха.
към текста >>
Когато отидох на Изгрева, гледам Той излизаше от стаичката си и се беше
запътил
към поляната, където си правехме гимнастическите упражнения.
Макар да нямах пари и да знаех, че за такава дейност, те са важно условие. Но аз имах другите три по-важни елемента: своите качества, знаех за извора на стоките и познаването на пазарите. Идеята си споделих с близки и познати, но всички ми се изсмяха. Само моят по-голям брат и баща ми ме насърчиха и подкрепиха. От Габрово взех влака и право при Учителя, за да му кажа и на Него за своето решение.
Когато отидох на Изгрева, гледам Той излизаше от стаичката си и се беше
запътил
към поляната, където си правехме гимнастическите упражнения.
Сметнах, че е много удобно да Го настигна и Му разкажа за своя проект. Не обичах да хлопам на вратата Му, когато имах сериозни възли в живота си. Като дойдох при него и Му казах за своето решение, Той някак отскочи настрана, като че ли пред Него изведнъж се яви някакво чудовище. Погледна ме, обърна си главата напред и продължи пътя си, без да ми каже нещо. Не посмях нито да го настигна втори път, нито да повторя въпроса си.
към текста >>
Погледна ме, обърна си главата напред и продължи
пътя
си, без да ми каже нещо.
От Габрово взех влака и право при Учителя, за да му кажа и на Него за своето решение. Когато отидох на Изгрева, гледам Той излизаше от стаичката си и се беше запътил към поляната, където си правехме гимнастическите упражнения. Сметнах, че е много удобно да Го настигна и Му разкажа за своя проект. Не обичах да хлопам на вратата Му, когато имах сериозни възли в живота си. Като дойдох при него и Му казах за своето решение, Той някак отскочи настрана, като че ли пред Него изведнъж се яви някакво чудовище.
Погледна ме, обърна си главата напред и продължи
пътя
си, без да ми каже нещо.
Не посмях нито да го настигна втори път, нито да повторя въпроса си. Тръгнах си с разочарование, но не се отказах от плана си. Със свойствената си енергичност, за много кратко време, си извадих документите, необходими за правотъргуване, което нещо не беше съпроводено с някакви особени трудности. С това оформих юридически своя нов социален облик. В новото си обществено положение, като търговец на едро, имах големите предимства пред всички други, които по това време искаха да се заловят с тази професия, защото като пътник, бях познат на търговците на дребно из градовете и по-големите селища, където преди това пласирах стоките на моя господар, с моите морални качества бях им спечелил доверието и разположението.
към текста >>
Не посмях нито да го настигна втори
път
, нито да повторя въпроса си.
Когато отидох на Изгрева, гледам Той излизаше от стаичката си и се беше запътил към поляната, където си правехме гимнастическите упражнения. Сметнах, че е много удобно да Го настигна и Му разкажа за своя проект. Не обичах да хлопам на вратата Му, когато имах сериозни възли в живота си. Като дойдох при него и Му казах за своето решение, Той някак отскочи настрана, като че ли пред Него изведнъж се яви някакво чудовище. Погледна ме, обърна си главата напред и продължи пътя си, без да ми каже нещо.
Не посмях нито да го настигна втори
път
, нито да повторя въпроса си.
Тръгнах си с разочарование, но не се отказах от плана си. Със свойствената си енергичност, за много кратко време, си извадих документите, необходими за правотъргуване, което нещо не беше съпроводено с някакви особени трудности. С това оформих юридически своя нов социален облик. В новото си обществено положение, като търговец на едро, имах големите предимства пред всички други, които по това време искаха да се заловят с тази професия, защото като пътник, бях познат на търговците на дребно из градовете и по-големите селища, където преди това пласирах стоките на моя господар, с моите морални качества бях им спечелил доверието и разположението. Имах и значителни връзки с индустриалния и занаятчийски свят.
към текста >>
В новото си обществено положение, като търговец на едро, имах големите предимства пред всички други, които по това време искаха да се заловят с тази професия, защото като
пътник
, бях познат на търговците на дребно из градовете и по-големите селища, където преди това пласирах стоките на моя господар, с моите морални качества бях им спечелил доверието и разположението.
Погледна ме, обърна си главата напред и продължи пътя си, без да ми каже нещо. Не посмях нито да го настигна втори път, нито да повторя въпроса си. Тръгнах си с разочарование, но не се отказах от плана си. Със свойствената си енергичност, за много кратко време, си извадих документите, необходими за правотъргуване, което нещо не беше съпроводено с някакви особени трудности. С това оформих юридически своя нов социален облик.
В новото си обществено положение, като търговец на едро, имах големите предимства пред всички други, които по това време искаха да се заловят с тази професия, защото като
пътник
, бях познат на търговците на дребно из градовете и по-големите селища, където преди това пласирах стоките на моя господар, с моите морални качества бях им спечелил доверието и разположението.
Имах и значителни връзки с индустриалния и занаятчийски свят. Големият устрем, с който подхванах новата си работа, добрият шанс, много скоро дадоха своя резултат и аз се намерих на предната линия всред старите, богати и утвърдени, като големи и опитни търговци на едро. Забогатях. Търгувах. Вземах стоки от фабрикантите, с които бях запознат, правех колети и ги изпращах. Бях много енергичен човек.
към текста >>
Пътувайки
един ден по линията София-Варна в първокласното купе в което бях, имаше двама добре облечени господа.
За хората обаче от стопанския фронт, беше ясно, че страхотна инфлация залива страната ни. Стоките непрекъснато намаляваха, а цените им се повишаваха особено на тези, които бяха по-необходими за нуждите на човека: храна, облекло, обувки. Заговори се за черна борса и правителството се видя принудено да вземе енергични мерки срещу нея. Пример за черна борса. Един килограм захар струва 5 лв., а ти го продаваш за 10 лв.
Пътувайки
един ден по линията София-Варна в първокласното купе в което бях, имаше двама добре облечени господа.
От разговора, който те водеха помежду си, разбрах, че са висши правителствени чиновници. Те усърдно разглеждаха въпроси от стопанският ни живот, черната борса и мерките, които ще се вземат за нейното ограничаване и ликвидиране. „Строгите закони, които ще въведем срещу това обществено зло, ще ни позволят да я премахнем." Заключи единият от тях. Разбрах, че срещу търговията и търговците ще се вземат изключителни мерки. Малко след това в края на 1941 г.
към текста >>
Погълнат от устрема на работата, тогава рядко се явявах на Изгрева, защото много
пътувах
из провинцията.
Стоките, с които търгувах, не бяха от най-належащите. След излизането на закона, своята търговска дейност продължих с голямо внимание. Самите производители обаче, поради липса на материали, не всякога можеха да се придържат, до определения грамаж и качество на даден артикул. Това все пак беше подсъдно, но вината не беше моя. Пример. Един метър плат американ трябва да тежи 150 грама, а той го прави на 100 грама, а цената му е същата.
Погълнат от устрема на работата, тогава рядко се явявах на Изгрева, защото много
пътувах
из провинцията.
Колкото пъти обаче отивах там, всякога се срещах с Учителя и Той все така унило, с мъка и тревога, ще ме запита за моята търговия, без да разбирам гибелта, към която тя ме тласка. Явно с тези си леки намеци искаше да ми подскаже, пропастта, към която отивах. Сам да се сетя и да спра устрема си. Рязката намеса на Великите в живота на хората не им е присъща. Това правят Те, само в изключителни случаи.
към текста >>
Колкото
пъти
обаче отивах там, всякога се срещах с Учителя и Той все така унило, с мъка и тревога, ще ме запита за моята търговия, без да разбирам гибелта, към която тя ме тласка.
След излизането на закона, своята търговска дейност продължих с голямо внимание. Самите производители обаче, поради липса на материали, не всякога можеха да се придържат, до определения грамаж и качество на даден артикул. Това все пак беше подсъдно, но вината не беше моя. Пример. Един метър плат американ трябва да тежи 150 грама, а той го прави на 100 грама, а цената му е същата. Погълнат от устрема на работата, тогава рядко се явявах на Изгрева, защото много пътувах из провинцията.
Колкото
пъти
обаче отивах там, всякога се срещах с Учителя и Той все така унило, с мъка и тревога, ще ме запита за моята търговия, без да разбирам гибелта, към която тя ме тласка.
Явно с тези си леки намеци искаше да ми подскаже, пропастта, към която отивах. Сам да се сетя и да спра устрема си. Рязката намеса на Великите в живота на хората не им е присъща. Това правят Те, само в изключителни случаи. Но аз не разбирах тогава това и продължих.
към текста >>
Замислих се и се усмихнах за първи
път
от толкова време.
Един ден гледам от една дупка да излиза голяма мишка, толкова много се зарадвах - живо същество до мене! Тя се обърна, и като ме видя, избяга отново в дупката си. „Чакай, не си отивай! " - завиках аз изпълнен с радост. Но разбира се тя не схващаше моята мъка и си отиде.
Замислих се и се усмихнах за първи
път
от толкова време.
Какви чудни са Божиите пътища и методи. Боговете бяха изпратили мишка, за да ми донесе радост. Радвах се, че не бях забравен. Минаха още дни и нощи при това мъчително състояние и обстановка. Най-после вратата се отвори и ме извикаха в стаята на следователя.
към текста >>
Какви чудни са Божиите
пътища
и методи.
Тя се обърна, и като ме видя, избяга отново в дупката си. „Чакай, не си отивай! " - завиках аз изпълнен с радост. Но разбира се тя не схващаше моята мъка и си отиде. Замислих се и се усмихнах за първи път от толкова време.
Какви чудни са Божиите
пътища
и методи.
Боговете бяха изпратили мишка, за да ми донесе радост. Радвах се, че не бях забравен. Минаха още дни и нощи при това мъчително състояние и обстановка. Най-после вратата се отвори и ме извикаха в стаята на следователя. Връчиха ми обвинителният акт.
към текста >>
Моето място на нара беше за голяма моя радост, до един
тесен
малък прозорец, откъдето можех да гледам някаква гора, възвишения и небето със своите промени.
Не направих и аз изключение. Те пък от своя страна, като на новак имаха задължението, да ме запознаят с режима и порядките на този специален институт на човешкото общество. Между затворниците в залата имаше и такива, лежали години подред, които така вещо познаваха наказателните закони, че всеки адвокат би им завидял. Те именно, като съдии разгледаха моя случай и определиха тежкото ми наказание, което би трябвало да ме последва -10-15 години затвор. Заредиха се дълги, тежки и еднообразни, монотонни дни и нощи.
Моето място на нара беше за голяма моя радост, до един
тесен
малък прозорец, откъдето можех да гледам някаква гора, възвишения и небето със своите промени.
Всичко това внасяше в мене бодрост, радост, но и мъка и тъга, затова че ние разбираме великите творби на Бога, едва тогава, когато изгубим възможността да се ползуваме от тях. След около 40 дни бях предупреден, че ще трябва да замина отново за Севлиево, където ще се гледа делото ми. Опитните по съдебните процеси в стаята ми, намериха, че моето дело се движи много бързо, щом като за толкова кратко време е насрочено, защото много от тях седяха с месеци, без да бъдат потърсени. В определеният ден по същия начин бях закаран в Севлиево. Озовах се в съдебната зала, дойдоха и съдиите.
към текста >>
Из
пътя
за гарата, за моя голяма изненада и радост, срещнах моя по-малък брат.
Един ден, както се разхождах преди обеда, гледам встрани от мене, малко над главите на другите затворници - Учителя, видях го напълно реално, но как аз не мога да кажа. Гледа ме със светло приветливо лице. Това ме напълно успокои и аз разбрах, че ще бъда освободен, присъда няма да ми се наложи. След около двадесетина дни или може би месец, бях известен, че ще бъда закаран на дело в Габрово. Облечен по тогавашната затворническа мода - рае на широки ленти, аз бях закаран на гара Трапезица, оттам за Габрово.
Из
пътя
за гарата, за моя голяма изненада и радост, срещнах моя по-малък брат.
Интересна случка, случайност. Без уговорка и без да знам, той бил по това време в Търново и случайно минал по този път. Съдебната зала в Габрово е претъпкана и то предимно с фабриканти, с които работех. Те бяха, с основание, много доволни от моето държание през време на следствието. Той като нито един от тях не бях повлякъл в този процес.
към текста >>
Без уговорка и без да знам, той бил по това време в Търново и случайно минал по този
път
.
Това ме напълно успокои и аз разбрах, че ще бъда освободен, присъда няма да ми се наложи. След около двадесетина дни или може би месец, бях известен, че ще бъда закаран на дело в Габрово. Облечен по тогавашната затворническа мода - рае на широки ленти, аз бях закаран на гара Трапезица, оттам за Габрово. Из пътя за гарата, за моя голяма изненада и радост, срещнах моя по-малък брат. Интересна случка, случайност.
Без уговорка и без да знам, той бил по това време в Търново и случайно минал по този
път
.
Съдебната зала в Габрово е претъпкана и то предимно с фабриканти, с които работех. Те бяха, с основание, много доволни от моето държание през време на следствието. Той като нито един от тях не бях повлякъл в този процес. Този път състава на съда беше друг. Едни благородни, интелигентни физиономии, готови да служат на истината и справедливостта.
към текста >>
Този
път
състава на съда беше друг.
Интересна случка, случайност. Без уговорка и без да знам, той бил по това време в Търново и случайно минал по този път. Съдебната зала в Габрово е претъпкана и то предимно с фабриканти, с които работех. Те бяха, с основание, много доволни от моето държание през време на следствието. Той като нито един от тях не бях повлякъл в този процес.
Този
път
състава на съда беше друг.
Едни благородни, интелигентни физиономии, готови да служат на истината и справедливостта. Прокурорът също. Виждаше се, че не се бяха повлияли от някакви правителствени съображения. Още в речта си, прокурорът оттегли обвинението, че има спекула и сериозни нарушения по закона за цени и снабдявания. Съдът произнесе оправдателна присъда, като ми наложи някаква незначителна глоба за неправилно водене на търговската книга.
към текста >>
След изплащане на глобата и някои формалности, желязната решетка отново се трясна зад гърба ми и аз тръгнах, но този
път
към свободата, към простора, към живота.
Една ведрина, една атмосфера на задоволство заля цялата зала. фабрикантите скочиха и бяха готови те да платят глобата. Настана приятно оживление. Всички искаха да видят и поздравят човека, облечен в особения костюм на широки раета. Още същият ден бях откаран отново в Търновския затвор.
След изплащане на глобата и някои формалности, желязната решетка отново се трясна зад гърба ми и аз тръгнах, но този
път
към свободата, към простора, към живота.
Колко велики неща са те Господи, нещо, които Ти само даваш! Изправих глава и благодарих на Учителя. В ушите ми ехтяха Неговите думи: „Ще останеш, ти можеш да вършиш работа". Наистина останах, но Господи, дано свърша нещо за твоята слава! Като се прибрах в София, разбира се най-напред се срещнах с Учителя.
към текста >>
47.
107. УДАРИТЕ СРЕЩУ БРАТСТВОТО НА ИЗГРЕВА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
107. УДАРИТЕ СРЕЩУ БРАТСТВОТО НА ИЗГРЕВА Животът на Изгрева, след тъй преживяното през тази година, зимната буря през лятото на Рила 1949 г., тръгна по своя
път
отново, но започна да се чувствува едно все по-голямо и по-голямо затягане.
107. УДАРИТЕ СРЕЩУ БРАТСТВОТО НА ИЗГРЕВА Животът на Изгрева, след тъй преживяното през тази година, зимната буря през лятото на Рила 1949 г., тръгна по своя
път
отново, но започна да се чувствува едно все по-голямо и по-голямо затягане.
Салонът ни, където Учителят проведе своята дейност и където сега в същия дух провеждахме, не беше нищо повече от един молитвен дом. Място, където човек има желание, да влезне в досег с по-висшето, с едно благоговение, смирение и почитание. Следователно място за обикновени, делнични изяви там нямаше. Такива едни прояви, накърняват, потъпкват, тези висши чувства и са несъвместими с тази възвишена атмосфера, която цари там. И си спомням.
към текста >>
Това не се разбра, но моето впечатление е, че той е бил изпратен от Партията, за да съдействува за ликвидирането и на нашето общество, защото още при идването си, влиза в много
тесен
контакт с Антов и Иванов.
Един среден на ръст, възпълничък, с владишка осанка човек. Той имаше мек подкупващ глас, когато говореше или както сполучливо някои го определи, като зехтинен тембър. Но всъщност? Този човек преди това е бил в теософското общество и дочух, че там е изиграл една много незавидна роля в ликвидирването на това общество. Как попада в нашето Общество?
Това не се разбра, но моето впечатление е, че той е бил изпратен от Партията, за да съдействува за ликвидирането и на нашето общество, защото още при идването си, влиза в много
тесен
контакт с Антов и Иванов.
Още повече, че по предложение на Антов и Иванов в Братския съвет него го избират за счетоводител на Братството и като такъв влиза и във финансовия съвет, като измества Жечо Панайотов, а оттам и в Братския съвет. Как останалите членове са се съгласили с тази промяна? Чудно е! Не са ли разбирали зад тази промяна пъкленият план, който се крои? Да се измести старият и предан, крайно «естен като касиер и счетоводител Жечо с някакъв нов човек е голяма -решка, фатална.
към текста >>
48.
13. НАЙ-ГОЛЯМОТО ЧУДО НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Баща и син, наши приятели, селски стопани в миналото, имали между другото една нива край река от едната страна и
път
от другата.
13. НАЙ-ГОЛЯМОТО ЧУДО НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ И създаде Бог човека по образ свой - малкият бог - човека. Командният център на цялата човешка дейност е неговия мозък, това е най-голямото чудо на планетата Земя. Човешкият мозък е най- висшата организирана материя на Земята.
Баща и син, наши приятели, селски стопани в миналото, имали между другото една нива край река от едната страна и
път
от другата.
Ред години я засявали с разни култури, но все нищо не ставало. Някой път суша, друг път киша или град, много пъти реката отвличала или хората минавали с коли и го отъпквали, или добитък изяждал каквото поникне. Най-после, една година решили пак да го засеят, но не за себе си, дали обещание, че каквото се роди на тази нива, ще бъде за Учителя и Братството. И каква била тяхната изненада? През тази година нивата дала такова плодородие, каквото те никога не са очаквали.
към текста >>
Някой
път
суша, друг
път
киша или град, много
пъти
реката отвличала или хората минавали с коли и го отъпквали, или добитък изяждал каквото поникне.
13. НАЙ-ГОЛЯМОТО ЧУДО НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ И създаде Бог човека по образ свой - малкият бог - човека. Командният център на цялата човешка дейност е неговия мозък, това е най-голямото чудо на планетата Земя. Човешкият мозък е най- висшата организирана материя на Земята. Баща и син, наши приятели, селски стопани в миналото, имали между другото една нива край река от едната страна и път от другата. Ред години я засявали с разни култури, но все нищо не ставало.
Някой
път
суша, друг
път
киша или град, много
пъти
реката отвличала или хората минавали с коли и го отъпквали, или добитък изяждал каквото поникне.
Най-после, една година решили пак да го засеят, но не за себе си, дали обещание, че каквото се роди на тази нива, ще бъде за Учителя и Братството. И каква била тяхната изненада? През тази година нивата дала такова плодородие, каквото те никога не са очаквали. Връзката, направена от тези братя с онези велики разумни същества проводници на тези сили, разчистили пътя за тяхното по-безпрепятствено проявление. В.К. Помниш ли ги тези хора, кои бяха?
към текста >>
Връзката, направена от тези братя с онези велики разумни същества проводници на тези сили, разчистили
пътя
за тяхното по-безпрепятствено проявление. В.К.
Ред години я засявали с разни култури, но все нищо не ставало. Някой път суша, друг път киша или град, много пъти реката отвличала или хората минавали с коли и го отъпквали, или добитък изяждал каквото поникне. Най-после, една година решили пак да го засеят, но не за себе си, дали обещание, че каквото се роди на тази нива, ще бъде за Учителя и Братството. И каква била тяхната изненада? През тази година нивата дала такова плодородие, каквото те никога не са очаквали.
Връзката, направена от тези братя с онези велики разумни същества проводници на тези сили, разчистили
пътя
за тяхното по-безпрепятствено проявление. В.К.
Помниш ли ги тези хора, кои бяха? Н.Д. Нищо не мога да си спомня за този случай. Знам, помня, че са ми го казвали, но не мога да си спомня. В.К. Аз съм срещал и други такива случаи, когато решат нещо да дадат на Бога, изведнъж вече има друг ход. Н.Д. В човека този контакт с тези велики Божествени принципи се осъществява от качеството и количеството на сивото вещество в мозъка му.
към текста >>
Човек, достигнал до това положение има вече чист и
тесен
контакт с трите Божествени принципа: Живот, Любов и Светлина!
В човека този контакт с тези велики Божествени принципи се осъществява от качеството и количеството на сивото вещество в мозъка му. Колкото това качество е по-високо и количеството хармонично и съразмерно, толкова човек е с по-голяма интелигентност и по-голяма култура. В.К. В природата виждаме, че този закон действува по същия начин. Н.Д. Да постигне човек възможността да доведе своите умствени способности, дейността на своите мозъчни центрове до една пълна хармония, е най-голямата и най- сериозната задача на човека. Учителят често е говорил за тази необходимост, за тази първа задача на ученика.
Човек, достигнал до това положение има вече чист и
тесен
контакт с трите Божествени принципа: Живот, Любов и Светлина!
към текста >>
49.
22. РАСИ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
22. РАСИ В един разговор с Учителя, който и друг
път
съм го казвал, Той ми каза: „По време на Атлантида, ние загубихме сражението, защото не можахме да проникнем в най-дълбоките помисли на злото.
22. РАСИ В един разговор с Учителя, който и друг
път
съм го казвал, Той ми каза: „По време на Атлантида, ние загубихме сражението, защото не можахме да проникнем в най-дълбоките помисли на злото.
Но сега победата е на наша страна. Няма да се позволи, няма да се даде възможност на злото да смаже човешката цивилизация, да спре, да спъне прогреса на човечеството. И сега злото ще се опита да направи това, което тогава е станало, но няма да успее този път. Онзи, който руши, разрушава и себе си. Тези народи рушиха, но разрушиха и себе си".
към текста >>
И сега злото ще се опита да направи това, което тогава е станало, но няма да успее този
път
.
22. РАСИ В един разговор с Учителя, който и друг път съм го казвал, Той ми каза: „По време на Атлантида, ние загубихме сражението, защото не можахме да проникнем в най-дълбоките помисли на злото. Но сега победата е на наша страна. Няма да се позволи, няма да се даде възможност на злото да смаже човешката цивилизация, да спре, да спъне прогреса на човечеството.
И сега злото ще се опита да направи това, което тогава е станало, но няма да успее този
път
.
Онзи, който руши, разрушава и себе си. Тези народи рушиха, но разрушиха и себе си". Това е за онази примитивна раса на Атлантид, която е започнала война с посветените. За черната раса, Учителят казваше: „Космите на главата това са антените на човека". Тук тези антени приемат само по-грубите вибрации на заобикалящите ни форми.
към текста >>
За неговата правилна дейност е необходимо десет
пъти
повече от този животворен елемент, отколкото на който и да било друг орган.
Охотата за ядене е задоволявана с шепа ориз. Само тук-таме много богатите живеят още с остатъците на тази охота, към многото разнообразни, с неподражаемо изкустно приготвени яденета. Бялата раса ще си има големи грижи с тези качества на жълтата раса, които отново се раздухват сега. Бялата раса, зародена в южните предпланини на Хималаите, със своята богата и разнообразна природа, свеж и чист въздух, чиста кристална вода, е създала условия за една по-добре сложена по форма и конструкция, човешка групировка. Известно е, че от всички органи на човешкия организъм, главният мозък има най-голяма нужда от кислород.
За неговата правилна дейност е необходимо десет
пъти
повече от този животворен елемент, отколкото на който и да било друг орган.
Създадена при такива благоприятни климатични условия, богатият на кислород въздух е подхранвал добре мозъка и по-специално горните му слоеве, и по този начин се е създал един човешки тип с по-правилна и съвършена конструкция, и по-хармонично развитие на лицето и главата. Отличителните белези на тази раса са: Добре развит лоб - признак и на други по-висши интереси, по-висши чувства и по-тесен контакт с идейния свят. Чело, широко и добре развито в горната част - признак на творчески замах, устрем към творчество, инициатива в търсене дълбоката закономерност в явленията на природата, а също и добре поставени музикални способности. Учителят каза: „Бялата раса има най-големи постижения в областта на музиката". Когато стана въпрос за музикалните способности на народите.
към текста >>
Отличителните белези на тази раса са: Добре развит лоб - признак и на други по-висши интереси, по-висши чувства и по-
тесен
контакт с идейния свят.
Бялата раса ще си има големи грижи с тези качества на жълтата раса, които отново се раздухват сега. Бялата раса, зародена в южните предпланини на Хималаите, със своята богата и разнообразна природа, свеж и чист въздух, чиста кристална вода, е създала условия за една по-добре сложена по форма и конструкция, човешка групировка. Известно е, че от всички органи на човешкия организъм, главният мозък има най-голяма нужда от кислород. За неговата правилна дейност е необходимо десет пъти повече от този животворен елемент, отколкото на който и да било друг орган. Създадена при такива благоприятни климатични условия, богатият на кислород въздух е подхранвал добре мозъка и по-специално горните му слоеве, и по този начин се е създал един човешки тип с по-правилна и съвършена конструкция, и по-хармонично развитие на лицето и главата.
Отличителните белези на тази раса са: Добре развит лоб - признак и на други по-висши интереси, по-висши чувства и по-
тесен
контакт с идейния свят.
Чело, широко и добре развито в горната част - признак на творчески замах, устрем към творчество, инициатива в търсене дълбоката закономерност в явленията на природата, а също и добре поставени музикални способности. Учителят каза: „Бялата раса има най-големи постижения в областта на музиката". Когато стана въпрос за музикалните способности на народите. Очите са с хоризонтални оси и мек поглед - признак на заложби за добра обхода с ангелите. Косата е тънка, мека, понякога е къдрава с голям радиус на кривината - признак за фин, чувствен свят, с приятна възбудимост.
към текста >>
Този
път
победата е на наша страна". В.К.
Носът е много добре развит в горните две трети - признак на добра амбиция и принципност в живота. В много случаи челюстите и брадата са добре развити - признак на енергия и правилен подход за действие. Така поставена, бялата раса е с големи възможности за прогрес. Вярно е, че злото все още намира врата, за да прати своите агенти облечени в бели, чисти одежди на тази раса, да разпалват, раздухват в народите злобата, омразата, жаждата за ограбване и подтисничество, за разрушение, тъй както плевелите неканени се премъкват до поникват в чистите жита, на добре разработената и плодотворна почва, но това е краят. Великият градинар зорко бди.
Този
път
победата е на наша страна". В.К.
Ти разглеждаш няколко случаи с расите и тяхната историческа предопределеност. От бялата раса и нейната историческата предопределеност. Н.Д. Бялата раса има за задача да развие човешкия интелект. И наистина при бялата раса интелекта е най-добре поставен. Това е задачата на бялата раса.
към текста >>
50.
25. НАЙ-НЕБЛАГОДАРНОТО СЪЩЕСТВО
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Минало е през много, много форми, бавно но сигурно то се движи по великия
път
на съвършенството, докато стигне до човека, но и тук то няма да спре, ще продължи.
Учителят говори, погледът Му става все по-дълбок и измъчен, вдига ръката си и казва: „Аз не познавам по-неблагодарно същество от човека". Наистина, какво представлява човек, какви са неговите възможности? - Едно непознато, ненаследимо по своето съвършенство обединение на милиарди клетки, обединени от нещо разумно, напълно индивидуално за всеки човек. От трите милиарда хора на земята, всеки един носи своите особени черти и качества. Може би това обединение е почнало преди милиони и милиони векове.
Минало е през много, много форми, бавно но сигурно то се движи по великия
път
на съвършенството, докато стигне до човека, но и тук то няма да спре, ще продължи.
За изграждането на този колектив - човека - взимат участие минералите, растенията, част от животните на цялата планета. Една част от животните приеха вегетарианството, казва Учителят и с това улесниха еволюцията на човека. За създаване на това велико обединение - човека, са взели участие още много други сили, за които човек и не подозира. Взимат участие и сили от слънцето, и от всички небесни тела. Знае ли човек, този неблагодарник, че нищо не се създава от само себе си.
към текста >>
По този повод, в един
тесен
кръг от приятели, Учителят е казал: „Аз го откупих от Черната ложа, но този брат не можа да разбере величието на школата, в която влезна, в него остана едно съмнение, в резултат на което дойде всичко това".
Приеме ли съветите на Бялата ложа, Черната се отдалечава и обратното, и човек остава вече под влиянието на силите, чиито съвети е приел, другите не се месят. Не може човек да служи и на двете школи. Когато бях студент, между приятелите имаше един много интелигентен, способен и завърши добре университета. Това бе Георги Радев. След това, той не се залови за една постоянна работа, заболя наскоро и преждевременно напусна земята.
По този повод, в един
тесен
кръг от приятели, Учителят е казал: „Аз го откупих от Черната ложа, но този брат не можа да разбере величието на школата, в която влезна, в него остана едно съмнение, в резултат на което дойде всичко това".
Друг един случай пък показва великото държание на Учителя, когато някой е влязъл в мрежата на злото, готови да се продадат за паница леща, да се откажат от най-святото в себе си. Една малка група приятели се намират на поляната. Учителят гледа линиите на ръцете на някои от тях. На Учителя се подава ръката и това същество, което подкупено от някои среди, е говорило безогледно, най-нелепи неща за Учителя. Той му поглежда ръката, казва, че има да мине още малко една неорганизирана зона и после ще навлезе в една по-организирана зона.
към текста >>
А за вас само за вас запомнете, че молекулите на месото, което човек приема, проникват през всичките стени на храносмилателната система, стигат до самите клетки, като носят и оставят във вас своите индивидуални качества, което нещо смущава вашия еволюционен
път
.
От Учителя не ви чете? Н.Д. Не, не! Веднъж разговаряхме с Учителя за храненето, за вегетарианството. Когато ви питат, казва Той, защо не ядете месо, кажете им, че една част от учените приемат, че е добре човек да се храни с месо, а други не приемат това хранене. Ние сме се съгласили с тези, които казват, че не трябва да се яде месо.
А за вас само за вас запомнете, че молекулите на месото, което човек приема, проникват през всичките стени на храносмилателната система, стигат до самите клетки, като носят и оставят във вас своите индивидуални качества, което нещо смущава вашия еволюционен
път
.
Това бе казано в частен разговор, че и да им дават обяснения няма да разберат. През 1928 г. Теософското общество развиваше твърде голяма дейност. Между другото, във форма на пощенски картички, те бяха пуснали образите на тези, които наричат свои учители. Това бяха образа на Мория и Хут Хуме.
към текста >>
51.
35. СТУДЕНАТА СВЕТЛИНА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Сега, когато човек стъпи на друго небесно тяло, на нашата
спътница
Луната и видя пред себе си там само една безжизнена, безкрайна пустиня, лесно ще оцени изключителните предимства, които земята поднася за един тъй всестранен и пълноценен живот.
" - ме запита, продължавайки все така да се усмихва. От изненада и смущение нищо не отговорих, но в това свое пасивно състояние, можах да прочета по израза на лицето му. „Виж, разбери, щом като земята може да дава такива плодове, тя е все пак една напреднала планета". Каква привилегия е за нас хората, че можем да живеем, че ни е дадена голямата чест, да бъдем жители на този рай. Каква велика възможност и условия имаме, да изучаваме всичко, което са създали и създават на нея плеядата разумни същества, със знание и мъдрост работили милиарди години тук.
Сега, когато човек стъпи на друго небесно тяло, на нашата
спътница
Луната и видя пред себе си там само една безжизнена, безкрайна пустиня, лесно ще оцени изключителните предимства, които земята поднася за един тъй всестранен и пълноценен живот.
Живот, в който жаждата за придобиване на знания и мъдрост могат да бъдат удовлетворени от всяка форма, от всяко явление и събитие, които тъй много изобилстват около нас. Ето например, в топлите летни вечери лети малко безобидно насекомо, което с неподражаема ритмичност светва. Това са познатите на всички светулки. Кой не ги познава? Каква красота, какво величие се крие в това малко явление, което те създават.
към текста >>
Тези първи Синове на Бога са в един по-
тесен
контакт с мировия океан енергия, която протичайки хармонично през тях дава светлината, която те имат около себе си.
Този израз не е само едно поетично изказване, но крие в себе си истината. При радост, при любов имаме едно активизиране на човешкия двойник, което като резултат ще даде едно отделяне на светлина. Вярно е, че нашите обикновени очи мъчно я долавяме, но с непосредственото чутие на нашия мозък ние ясно я схващаме. В съзнанието на всички народи е запазен образа на Божиите пратеници на земята. Те всякога са някак обвити в светъл ореол.
Тези първи Синове на Бога са в един по-
тесен
контакт с мировия океан енергия, която протичайки хармонично през тях дава светлината, която те имат около себе си.
към текста >>
52.
1. ЕДНА ВЕЛИКА ИДЕЯ МИР НА ЗЕМЯТА - ОБЩЕСТВО НА НАРОДИТЕ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Образуват се формите на политическия живот, които представляват
пътищата
и съобщенията на самите клетки.
Духът на новото време налага да се възстановят нравствените връзки, които съединяват обществата и импулсират тяхното развитие. А една аналогия ще ни поясни растежа на всяко общество, като един жив организъм. То е едно зърно, което пониква. Всяко зърно се състои от известни клетки. Тия клетки в своята диференциация се видоизменяват и размножават.
Образуват се формите на политическия живот, които представляват
пътищата
и съобщенията на самите клетки.
Тоя политически живот е процес на растене нагоре. Ние разбираме под дадения термин не политическия живот, както се схваща в тесен смисъл, а както се проявява в самата природа. Защото тя има ненарушими закони. А от това следва, че съгласно естествения закон на еволюцията, всяка държава може да се развива до известни граници, според това, с какви вътрешни морални и духовни сили разполага народът й, също тъй, както дебелината на всеки клон и клонче на едно дърво се определя от животворната сила на почвата. Освен това, тая дебелина зависи и от ония корени, които са пуснати вътре в почвата.
към текста >>
Ние разбираме под дадения термин не политическия живот, както се схваща в
тесен
смисъл, а както се проявява в самата природа.
То е едно зърно, което пониква. Всяко зърно се състои от известни клетки. Тия клетки в своята диференциация се видоизменяват и размножават. Образуват се формите на политическия живот, които представляват пътищата и съобщенията на самите клетки. Тоя политически живот е процес на растене нагоре.
Ние разбираме под дадения термин не политическия живот, както се схваща в
тесен
смисъл, а както се проявява в самата природа.
Защото тя има ненарушими закони. А от това следва, че съгласно естествения закон на еволюцията, всяка държава може да се развива до известни граници, според това, с какви вътрешни морални и духовни сили разполага народът й, също тъй, както дебелината на всеки клон и клонче на едно дърво се определя от животворната сила на почвата. Освен това, тая дебелина зависи и от ония корени, които са пуснати вътре в почвата. Колкото по-дълбоки са тия корени, толкова стабилността на проявеното дърво отвън е по-сигурна. Защото винаги под думата „организация", социална или политическа, се разбират корените й в дадено общество или народ.
към текста >>
53.
4. ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЪРХОВЕТЕ (СОНЕТИ)
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Буквата А, алеф, алфа, Начало, Дух, -
Пътят
.
5 Единица - Бог. В любовта е животът. Тя го ражда и възражда. Без любов няма живот. Бог е любов - основа и синтез на всемирния живот.
Буквата А, алеф, алфа, Начало, Дух, -
Пътят
.
Посветителният процес. Висшият аркан. Всеобятният: не всякога е позволено да се произнася свещеното име. "Бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш, който е на небеса". Съвършенството е крайната цел, Центъра, Изворът на целокупния, космическия живот, под стражата на седемте блестящи духове.
към текста >>
Петият елемент или есенция (
квинтесенцията
) е Духът (Spiritus mundi или sanctus - Руах-Елохим), който събира, свързва, слива, сгъстява, оформява и оживотворява другите.
живее във водния триъгълник, защото нашата слънчева система се намира в знака Аквариус (Водолей). Всеки човек се манифестира в един от елементите, според степента на своята еволюция, което се познава в рождения му хороскоп по зодиачния знак и владетеля му (една от планетите). От това може да се заключава и за етапите на посветителния процес, който е изминал. Всеки елемент е отразен в човешкия организъм: Огънят съответствува на топлината, resp. електричеството, Въздухът - на дишането, Водата - на кръвта и лимфата и Земята - на твърдото вещество.
Петият елемент или есенция (
квинтесенцията
) е Духът (Spiritus mundi или sanctus - Руах-Елохим), който събира, свързва, слива, сгъстява, оформява и оживотворява другите.
Той е неизчерпаемият източник и двигател на всяка енергия, диханието на Логоса. Той образува обективната материя на всичките полета (планове) на всемира. Всеки зодиачен знак владее определена част или орган от тялото на човека, около което се извива тъй наречения "мистичен змей" (целият зодиак). Така, физическото и духовното тело на човека са свързани със зодиака и планетите от нашия космос, а последният - с безчислените вселени. С една реч, човекът от гледището на окултната анатомия, е една sui generis слънчева система, в центъра на която е духовното му слънце, духът, и с това е подобен на големия космос (Макрокосмоса), според втория тезис на смарагдовия огнен скрижал на Хермеса Трисмегиста-Тот: "каквото е горе, това е и долу".
към текста >>
"В Началото бе Той", Абсолютното Единство, Единицата, от която се образуват всички числа, според трансценданталната математика: двойката (майката, материята, пасивният, родилният принцип -
принципът
на проявената любов), тройката (самата проява - рожбата или плодът) - трите в едното, троичността в диаметъра или единицата на безкрайния кръг - и техните съчетания до ?
97; 4). Световете се създават и изчезват чрез издишване и вдишване на Бога, т. е. инволютивно и еволютивно - процес, който ги разделя, съединява и уравновесява на Везните, за да се хармонизира целокупното битие. Всичките светове, следов., са преходни: Божият Дух ги твори, развива и поддържа за известен период (големата Манвантара - 55 трилиона слънчеви години), след което настъпва пълното им разрушение (пралая у индусите), защото Духът се оттегля в себе си, а после става ново издишване и творчеството се възобновява. Бог е Началото, Бащата, Абба, и от Него произлиза всичко.
"В Началото бе Той", Абсолютното Единство, Единицата, от която се образуват всички числа, според трансценданталната математика: двойката (майката, материята, пасивният, родилният принцип -
принципът
на проявената любов), тройката (самата проява - рожбата или плодът) - трите в едното, троичността в диаметъра или единицата на безкрайния кръг - и техните съчетания до ?
Следов., Бог е Причината, Началото и Мерката на всички неща. Той не е ограничен нито от числото, нито от формата, нито от звука, нито от цвета, нито от количеството, нито от времето, нито от пространството: безграничен, всеобемащ и вездесъщ. Означава се само с едно име .... - йейе или, на български, Е. "Той е". Неговата двойна троичност (видима в материалния триизмерен свет и духовна или невидима за нас в другите измерения), проявена в тройната вселена или в трицветната светлина (од, об и аур), се отразява и в човека: и той е двойна троичност - телесна и духовна.
към текста >>
Огъньтъ, въгленът и чашата с елея ("Елей на радост" - Павел)" са етапи на духовния растеж, а в
тесен
смисъл - предмети на големата магическа операция.
Неговата двойна троичност (видима в материалния триизмерен свет и духовна или невидима за нас в другите измерения), проявена в тройната вселена или в трицветната светлина (од, об и аур), се отразява и в човека: и той е двойна троичност - телесна и духовна. Последнята се изявява чрез ума, сърдцето и волята в мисъл,чувство и действие - трите прояви на душата, в центъра на която, както се каза по-горе, свети божественият лъч, духът, Единицата у човека. - По-подробен анализ се намира в съответните окултни науки, които съдържат само отчасти знанията, вложени във Великата Книга на Живота. Измирна - благовонието на Първородения, балсамът на безсмъртието. Ахея - мистично име.
Огъньтъ, въгленът и чашата с елея ("Елей на радост" - Павел)" са етапи на духовния растеж, а в
тесен
смисъл - предмети на големата магическа операция.
"Запален въглен" -живота на посветения... Постигането на висшето посвещение означава осъществяване на вечната младост, вечното щастие, вечния живот - безсмъртието и блаженството, чрез обладание на жизнения еликсир, божествената есенция - Любовта... Защото Бог е любов (I Иоаново - 4, 8 и 16) и ние "в Бога живеем, движим се и съществуваме..." "Който има моите заповеди и ги държи, той е, който ме люби; а който ме люби, възлюбен ще бъде от Отца ми; и аз ще го възлюбя и ще явя себе си нему" (Йоан - 14; 21). И тъй, да мислиш за Бога, това значи да живееш в божествения свет, а да го възлюбиш с всичкото си сърдце и да бъдеш възлюбен от него - това е най-великото благо, за което жадува човешката душа, най-възвишената цел, към която тя се стреми по пътя на ученичеството... Всичко това - и много друго - се съдържа в първия сонет Единица: обективна реалност, идеално достижение, въжделение на съвършенство... НА ПЪРВИЯ ИЗГРЕВ Разля съсъда Той с ефири пъстроцветни и пламна бездната в необозрим пожар: в кипящето море от мълнии безчетни раздра се булото на царския олтар... И гръмна хор велик от химни непознати всред недогледния ефирен океан - в безчислен сонм летят археите крилати и пеят и тръбят в божествения стан... И младенецът свят във златно одеянйе, с корона от слънца със блескаво сиянйе, излезе величав пред царските врата... Тогаз вселената, в почуда и възхита, трепна пред тоя лик, възрадвана, честита: в Витлеем, в яслата, роди се - Любовта!... През бездните и върховете : Сонети. • София, 1942. - с.
към текста >>
И тъй, да мислиш за Бога, това значи да живееш в божествения свет, а да го възлюбиш с всичкото си сърдце и да бъдеш възлюбен от него - това е най-великото благо, за което жадува човешката душа, най-възвишената цел, към която тя се стреми по
пътя
на ученичеството... Всичко това - и много друго - се съдържа в първия сонет Единица: обективна реалност, идеално достижение, въжделение на съвършенство... НА ПЪРВИЯ ИЗГРЕВ Разля съсъда Той с ефири пъстроцветни и пламна бездната в необозрим пожар: в кипящето море от мълнии безчетни раздра се булото на царския олтар... И гръмна хор велик от химни непознати всред недогледния ефирен океан - в безчислен сонм летят археите крилати и пеят и тръбят в божествения стан... И младенецът свят във златно одеянйе, с корона от слънца със блескаво сиянйе, излезе величав пред царските врата... Тогаз вселената, в почуда и възхита, трепна пред тоя лик, възрадвана, честита: в Витлеем, в яслата, роди се - Любовта!...
- По-подробен анализ се намира в съответните окултни науки, които съдържат само отчасти знанията, вложени във Великата Книга на Живота. Измирна - благовонието на Първородения, балсамът на безсмъртието. Ахея - мистично име. Огъньтъ, въгленът и чашата с елея ("Елей на радост" - Павел)" са етапи на духовния растеж, а в тесен смисъл - предмети на големата магическа операция. "Запален въглен" -живота на посветения... Постигането на висшето посвещение означава осъществяване на вечната младост, вечното щастие, вечния живот - безсмъртието и блаженството, чрез обладание на жизнения еликсир, божествената есенция - Любовта... Защото Бог е любов (I Иоаново - 4, 8 и 16) и ние "в Бога живеем, движим се и съществуваме..." "Който има моите заповеди и ги държи, той е, който ме люби; а който ме люби, възлюбен ще бъде от Отца ми; и аз ще го възлюбя и ще явя себе си нему" (Йоан - 14; 21).
И тъй, да мислиш за Бога, това значи да живееш в божествения свет, а да го възлюбиш с всичкото си сърдце и да бъдеш възлюбен от него - това е най-великото благо, за което жадува човешката душа, най-възвишената цел, към която тя се стреми по
пътя
на ученичеството... Всичко това - и много друго - се съдържа в първия сонет Единица: обективна реалност, идеално достижение, въжделение на съвършенство... НА ПЪРВИЯ ИЗГРЕВ Разля съсъда Той с ефири пъстроцветни и пламна бездната в необозрим пожар: в кипящето море от мълнии безчетни раздра се булото на царския олтар... И гръмна хор велик от химни непознати всред недогледния ефирен океан - в безчислен сонм летят археите крилати и пеят и тръбят в божествения стан... И младенецът свят във златно одеянйе, с корона от слънца със блескаво сиянйе, излезе величав пред царските врата... Тогаз вселената, в почуда и възхита, трепна пред тоя лик, възрадвана, честита: в Витлеем, в яслата, роди се - Любовта!...
През бездните и върховете : Сонети. • София, 1942. - с. 6 На първия изгрев - Раждането на световете според Космогонията. - Синът - Любовта проявена.
към текста >>
Иван Дамаскин: "зачеването на Христа е станало чрез слуховия
път
, а раждането му по обикновения".
"Смъртта дойде чрез падането на Адама, а божията благодат чрез Исуса Христа" (Ibidem - 5; 14-15). Земната Мириам и небесната Мария се съчетават в дева Мариа, която е противния полюс на Ева в мистичната еволюция (вж. коментара към сонета "Мариа"). По този въпрос има огромна литература. След дълги пререкания на църковните писатели от първите векове след Христа, биде прокламирана, най-после, на Миланския събор, девствеността на Мария, според заключението на Св.
Иван Дамаскин: "зачеването на Христа е станало чрез слуховия
път
, а раждането му по обикновения".
Това е официалната формула на католишката църква. В същност, духовният план владее всички материални възможности, защото Духът е, който повелява и съгражда, а материята се подчинява и изпълнява. "Аве, Отче, на тебе е всичко възможно" (Марко -14; 39). "А Исус рече: у Бога всичко е възможно"(Ibid. - 10;27).
към текста >>
ПЕНТАГРАМЪТ "Ессе Ното..." Дошли от Изгрева и тримата - три света, дароносители от храма на Съвета: видели знака му - петлъчната звезда - и тръгнали на
път
, без зов и без следа... И му поднесли дар: единът - чисто злато, а вторият - ливант, съкровище богато, и третият - съсъд с измирна, фин балсам, и върнали се пак в далечния си храм... О Мелхаур блестящ, бехар на Мъдростта, О Балтазар, търсящ мира и Любовта, О Катзахар, могъщ рушител на смъртта, къде е знакът-вожд, владетел, пентаграм?
Той е архангел от деветата иерархия на Серафимите, един от седемте светли божи духове, който управлява небесните води и укротява избухващите пламъци на Огнената Змия. Той е ангелът на Луната, resp. на жената и на надеждата. Първият, който говори за архангела Габриела, е пророк Даниел: "и като още говорех в молитвата, мъжът Габриел, когото бях видял във видението по-напред, като летеше, скоро допре се до мене около часа на вечерната молитва..." - 8; 16 и 9; 21. "Аз съм Габриел, който предстоя пред Бога, и проводен съм да ти говоря и да ти благовестя" (Лука - 1; 19).
ПЕНТАГРАМЪТ "Ессе Ното..." Дошли от Изгрева и тримата - три света, дароносители от храма на Съвета: видели знака му - петлъчната звезда - и тръгнали на
път
, без зов и без следа... И му поднесли дар: единът - чисто злато, а вторият - ливант, съкровище богато, и третият - съсъд с измирна, фин балсам, и върнали се пак в далечния си храм... О Мелхаур блестящ, бехар на Мъдростта, О Балтазар, търсящ мира и Любовта, О Катзахар, могъщ рушител на смъртта, къде е знакът-вожд, владетел, пентаграм?
Във някой кладенец ли падна тайно там? Или пък потъмне във земния си храм?... През бездните и върховете : Сонети. - София, 1942. - с.
към текста >>
Тя предхождаше тримата царе-маги (за четвъртият тайната е запечатана) и показваше
пътя
им към люлката на новото човечество, в което се олицетворяваше всемирния синтез: висшето Знание, неизменната Любов, безсмъртната Истина.
21 Пентаграмът - Раждане. Свещеният знак на Бого-човека. "А когато се роди Исус в Витлеем, ета мъдреци от изток, пристигнаха в Ерусалим и казваха: где е, що се е родил, цар Юдейски? Защото звездата му видяхме на изток и дойдохме да му се поклоним" (Матея - 2; 1 и 2). Тя е пламтящата звезда (с единия връх нагоре) на Абсолютния, Единия.
Тя предхождаше тримата царе-маги (за четвъртият тайната е запечатана) и показваше
пътя
им към люлката на новото човечество, в което се олицетворяваше всемирния синтез: висшето Знание, неизменната Любов, безсмъртната Истина.
Тя е изразена от Ев. Йоана в следното петостишие: "1. В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. 2. То в начало бе у Бога. 3. Всичко чрез него стана, и което е станало, нищо без него не стана. 4.
към текста >>
Пет стиха или еманации от петте лъчи на
пътеводната
звезда на живота - виделината, манифестирана в физическия свет чрез Богочовека.
В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. 2. То в начало бе у Бога. 3. Всичко чрез него стана, и което е станало, нищо без него не стана. 4. В него бе живота, и животът бе виделината на човеците. 5. И виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе".
Пет стиха или еманации от петте лъчи на
пътеводната
звезда на живота - виделината, манифестирана в физическия свет чрез Богочовека.
"И като видяха звездата [1], зарадваха се с радост твърде голема. И като влязоха в къщата, намериха детето с майка му Мария, и паднаха, та му се поклониха. И като отвориха съкровищата си, принесоха му дарове: злато, ливант и смирна" (Матей-2; 10 и 11). Царете, мъдреците- духове, засвидетелствуваха във великото тайнство своето покорство и служение на проявения Бог. Златото, чистият метал, ултра-жълтият цвйт -емблема на мъдростта; ливантът- парфюмът на слънцето, емблема на любовта и мира; измирната - балсамът за мъртвите тела, емблема на безсмъртието.
към текста >>
Защото всеки човек притежава своята вътрешна звезда, блестяща или потъмняла, която е видимата проекция на външната, божествената,
пътеводната
звезда.
Пентаграмът, даже и материален, направен от метал (злато и лазурен емайл със сапфири), е мощен магнетичен знак, който привлича добрите сили и отблъсква злите. В трагедията Фауст от Гйоте, Мефистофел е обезсилен от тоя знак. Всяка астрална сила се подчинява на пентаграматическия знак, който синтезира висшите морални и духовни закони. Самият плътски човек е един жив пентаграм (с петте си краища, от които се излъчват пет флуидични линии с различни трептения и краски). Вътрешният, светещият пентаграм изразява степента на духовната сила на човека.
Защото всеки човек притежава своята вътрешна звезда, блестяща или потъмняла, която е видимата проекция на външната, божествената,
пътеводната
звезда.
Същият жив пентаграм се вижда и във всички цветове на плодните растения и дръвчета: всички са петолистни. Числото 5 е число на физическия живот "Не знаете ли, че тялото ваше е храм на Святаго Духа, който е в вас, когото имате от Бога, и не сте свои си? " (Павел - I Коринт. 6; 19). "Защото вие сте храм на Бога живаго" (Ibidem-I I Коринт. 6;16).
към текста >>
Една легенда гласи, че след поклонението на магите, звездата е паднала в един кладенец близо до Витлеем, и те "си отидоха по друг
път
в своята страна" - указание за потъването на човечеството в мрака на материализма.
Същият жив пентаграм се вижда и във всички цветове на плодните растения и дръвчета: всички са петолистни. Числото 5 е число на физическия живот "Не знаете ли, че тялото ваше е храм на Святаго Духа, който е в вас, когото имате от Бога, и не сте свои си? " (Павел - I Коринт. 6; 19). "Защото вие сте храм на Бога живаго" (Ibidem-I I Коринт. 6;16).
Една легенда гласи, че след поклонението на магите, звездата е паднала в един кладенец близо до Витлеем, и те "си отидоха по друг
път
в своята страна" - указание за потъването на човечеството в мрака на материализма.
--------------------------------- [1] Съвпадът на Сатурна с Юпитера и Марса в знака Риби и в връзка с Венера и Земята.
към текста >>
54.
9. ЗАТВОРЕНИЯТ МУЗИКАЛЕН КРЪГ И „СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ
,
,
ТОМ 16
Всеки
път
, когато се разделях с Него в стаята Му и Му целувах ръка, Той все казваше: „Българинът живее все в затворен музикален кръг!
9. ЗАТВОРЕНИЯТ МУЗИКАЛЕН КРЪГ И „СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ" Когато си идвах от селото, в което бях учител на децата, в София, аз веднага се насочвах към Изгрева и търсех среща с Учителя. Понякога чаках с часове да се освободи от срещите Си с други приятели, но винаги ме приемаше. Тогава споделях с Учителя някои неща, които са ми дошли в ума, или нещо, което трябваше да разреша, но не знаех как да го направя. Той ми посочваше метода и начина да се справя сам - разбира се, с Негова помощ.
Всеки
път
, когато се разделях с Него в стаята Му и Му целувах ръка, Той все казваше: „Българинът живее все в затворен музикален кръг!
" Тръгна си от Него и докато съм в града, все това ми е в главата, а като отида на село, го забравям, като че ли потъва някъде. А не бях забраван и развейпрах - помнех до подробности много неща години наред, включително и до дълбока старост. Минават няколко години подред, а Учителя все това ми повтаря на изпращане. Отивам си на село и отново всичко потъва в селските ми грижи. Но най-после ми дойде в ума мисълта да попитам: „Учителю, Вие какво разбирате под думата „затворен музикален кръг?
към текста >>
Аз си спомням как приятелите след десетилетия разказваха как някой от тях е присъствувал, когато Учителят е давал за пръв
път
еди-коя си песен - за тях това бе невероятно изживяване като души в истински контакт с Духа на Учителя, откъдето се сваляха тези песни.
" А навън, на двора, на трапезните маси бяха насядали към 50- 60 човека от нашите приятели. Беше към 5 часа следобед, неделя, така че в това време имаше много хора, излезнали пред салона, защото знаеха, че Учителят може да излезе и да проведе някоя беседа с тях или да пеят песни с Него. Когато Учителят се зададе с цигулката, всички подскочиха радостно и с оживление, защото знаеха от опит, че в такива случаи, щом Учителят излиза с цигулката, ще даде някоя нова песен. А да присъствуваш на едно такова събитие е повече от откровение на Духа. Този миг се помни от всички до края на живота им.
Аз си спомням как приятелите след десетилетия разказваха как някой от тях е присъствувал, когато Учителят е давал за пръв
път
еди-коя си песен - за тях това бе невероятно изживяване като души в истински контакт с Духа на Учителя, откъдето се сваляха тези песни.
Ето и сега ние присъствуваме на подобен исторически момент. Учителят започна да свири „Слънчеви лъчи" с цигулката. Ние стояхме като прехласнати. Накрая Той спря и каза: „Аз съм работил 15 години върху тази песен да я създам, но не съм я пял и свирил пред никого досега! " И ме погледна.
към текста >>
Затова, като се съберат всички будни точки в съзнанията на учениците, се получава светлата линия, по която трябва да се движи
пътят
на учениците в Школата.
Но всички други твърдяха, че Учителят наредил да ги напише Весела Несторова. Възможно в онзи момент моето съзнание да не е било будно, да е било в сянка и аз да не съм разбрал. Има такива случаи в Школата - един е буден за едно, друг е буден за друго. Ето, аз ви дадох примери с песните на Учителя, при които моето съзнание е било будно, а други са били в пасивно и спящо състояние. Защо и аз да не съм бил тогава пасивен и да съм разбрал погрешно?
Затова, като се съберат всички будни точки в съзнанията на учениците, се получава светлата линия, по която трябва да се движи
пътят
на учениците в Школата.
Затова всяко нещо трябва да се проучи и да се събере и тогава ще се получи възходящата линия на познанието, което представлява проекция на светлината от света на Мъдростта. Накрая Учителят обясни, че това, което свири, е българска музика в отворен кръг. Отворен кръг означава, че като свири и играе човек, да завърши песента и играта пълен с енергия, да чувствува влечение да се захване за работа, да има едно възходящо течение на мисълта, да има едно разширение на чувствата във възходяща посока, а не да бъде изморен и да иска да почине, да пъхти и пъшка от преумора. Учителят ни даде един обикновен пример, но ние не го разбрахме, беше за нас още теория. След време обаче аз разбрах от опит какво означава затворен кръг в българската народна музика.
към текста >>
Пътят
нов е готов, от кръга
тесен
излезни!
Все напред, в строен ред, смело ний тръгваме напред. Към живот чист и нов мощен зов пращаме навред - Иде веч в света братство и любов! (Повтаря се последният ред.) 5. В нашата Земя нов живот кога изгрее, всичко живо ще запее за слънцето. В знание, любов и свобода всеки ще живее. 6.
Пътят
нов е готов, от кръга
тесен
излезни!
Към върха, към възход в дружен ход смело днес тръгни! Горе те зоват светли висини, ти към свобода пътя поеми. (Повтаря се цялото 6, 6 пъти) 7. Ти си ме, мамо, човек красив родила, умен да стана, добре да мисля, добре да любя - туй животът е на рая. (Повтаря се цялото 7.) 8.
към текста >>
Горе те зоват светли висини, ти към свобода
пътя
поеми.
(Повтаря се последният ред.) 5. В нашата Земя нов живот кога изгрее, всичко живо ще запее за слънцето. В знание, любов и свобода всеки ще живее. 6. Пътят нов е готов, от кръга тесен излезни! Към върха, към възход в дружен ход смело днес тръгни!
Горе те зоват светли висини, ти към свобода
пътя
поеми.
(Повтаря се цялото 6, 6 пъти) 7. Ти си ме, мамо, човек красив родила, умен да стана, добре да мисля, добре да любя - туй животът е на рая. (Повтаря се цялото 7.) 8. Рай, рай, рай, рай, рай, рай, рай, рай, рай, рай, рай, рай, рай, рай, рай, рай, рай, рай, рай, рай, рай, рай, рай, рай, рай, рай, рай, рай, рай, рай, рай, рай, рай, рай, рай, рай. Туй е рай, рай, рай.
към текста >>
(Повтаря се цялото 6, 6
пъти
) 7.
В нашата Земя нов живот кога изгрее, всичко живо ще запее за слънцето. В знание, любов и свобода всеки ще живее. 6. Пътят нов е готов, от кръга тесен излезни! Към върха, към възход в дружен ход смело днес тръгни! Горе те зоват светли висини, ти към свобода пътя поеми.
(Повтаря се цялото 6, 6
пъти
) 7.
Ти си ме, мамо, човек красив родила, умен да стана, добре да мисля, добре да любя - туй животът е на рая. (Повтаря се цялото 7.) 8. Рай, рай, рай, рай, рай, рай, рай, рай, рай, рай, рай, рай, рай, рай, рай, рай, рай, рай, рай, рай, рай, рай, рай, рай, рай, рай, рай, рай, рай, рай, рай, рай, рай, рай, рай, рай. Туй е рай, рай, рай. (Повтаря се цялото 8.) 9.
към текста >>
Той тогава за пръв
пътя
създаде, нали?
(Повтарят се двата реда.) Твоите думи две, сладки думи две. (Повтарят се последните два реда.) 10. Туй е рай, туй е рай, туй е рай, туй е рай, рай. (Повтаря се цялото 10.) „Слънчеви лъчи" е публикувано още по времето на Учителя, като участвува Весела Несторова, и бе отпечатано на улица „Гурко" 22, „Литопечат", в печатницата на Славчо Печеников. ВК: Значи Вие бяхте причината, за да се предаде тази песен „Слънчеви лъчи".
Той тогава за пръв
пътя
създаде, нали?
ПГ: Не, знаеш какво, Учителят е работил, каза, много години за тази песен. Той каза: „Аз 15 години съм работил върху нея", но не я е пял пред никого и затуй стана, взе цигулката и излезе вънка и пред всичките започна да я свири. И тогава повтори много пасажи от песента и коджа се научи още същия ден, ВК: А думите кой даде? ПГ: Той. Думите ги даде Учителят.
към текста >>
Това е
пътят
на Човечеството от затворения кръг към свободата, от затвореното Колективно Подсъзнание към Колективното Съзнание и оттам - към Космическото Съзнание на Духа. Амин.
Христос е колективен Дух, Той е сбор от всички синове Божии. Човечеството досега е живяло в Колективното Подсъзнание и сега излиза от него и влиза в Колективното Съзнание, благодарение на идването на Всемировия Учител, Който дойде да задвижи този Космически кръг и да извади от затворения кръг музиката на българският народ, а чрез него, като уд и орган в Колективното Съзнание и организъм на човечеството, да изведе и човечеството от Колективното Съзнание в Космическото Съзнание, наречено Свръхсъзнание. Това започва с пробуждането на човешкото съзнание - знанието за това е дадено в Словото Му. За пробуждането на човешката душа е дадена музиката Му, а тук, в „Слънчеви лъчи", излизането от затворения музикален кръг започва от „Ти си ме, мамо, човек красив родила, умен да стана, добре да мисля, добре да любя. Туй животът е на Рая." Започва пробуждането на човешката душа, започва пробуждането на народната душа, започва пробуждането на колективната човешка душа на цялото Човечество.
Това е
пътят
на Човечеството от затворения кръг към свободата, от затвореното Колективно Подсъзнание към Колективното Съзнание и оттам - към Космическото Съзнание на Духа. Амин.
(Виж: Беседи, обяснения, упътвания - събор Търново, 1921 година, с. 15 - 16, 18, 26 - 27, 31, 40 - 41, 43, 45, 48, 59, 60 - 61, 129, 301.)
към текста >>
(Виж: Беседи, обяснения,
упътвания
- събор Търново, 1921 година, с.
Човечеството досега е живяло в Колективното Подсъзнание и сега излиза от него и влиза в Колективното Съзнание, благодарение на идването на Всемировия Учител, Който дойде да задвижи този Космически кръг и да извади от затворения кръг музиката на българският народ, а чрез него, като уд и орган в Колективното Съзнание и организъм на човечеството, да изведе и човечеството от Колективното Съзнание в Космическото Съзнание, наречено Свръхсъзнание. Това започва с пробуждането на човешкото съзнание - знанието за това е дадено в Словото Му. За пробуждането на човешката душа е дадена музиката Му, а тук, в „Слънчеви лъчи", излизането от затворения музикален кръг започва от „Ти си ме, мамо, човек красив родила, умен да стана, добре да мисля, добре да любя. Туй животът е на Рая." Започва пробуждането на човешката душа, започва пробуждането на народната душа, започва пробуждането на колективната човешка душа на цялото Човечество. Това е пътят на Човечеството от затворения кръг към свободата, от затвореното Колективно Подсъзнание към Колективното Съзнание и оттам - към Космическото Съзнание на Духа. Амин.
(Виж: Беседи, обяснения,
упътвания
- събор Търново, 1921 година, с.
15 - 16, 18, 26 - 27, 31, 40 - 41, 43, 45, 48, 59, 60 - 61, 129, 301.)
към текста >>
55.
СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ МУЗИКА, ДВИЖЕНИЕ И ГОВОРЪ отъ УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 16
Бележка на Петър Ганев: Чрез 6-те повторения на част № 6: „
Пътят
нов е готов, от кръга
тесен
излезни...", с числото на Любовта - 6, се превъзмогва затвореният кръг. 3.
163 в оригинала (147 тук), част № 7 на „ Слънчеви лъчи": „ Ти си ме, мамо, човек красив родила", отбелязана със звездичка (*). 1. Пеньо Ганев казва, че излизането от затворения музикален кръг започва от част № 7 на „Слънчеви лъчи": „Ти си ме, мамо, красив човек родила". Вж. № 9, стр. 133 в оригинала (120 тук) от настоящия том. Това е според думите на Учителя. 2.
Бележка на Петър Ганев: Чрез 6-те повторения на част № 6: „
Пътят
нов е готов, от кръга
тесен
излезни...", с числото на Любовта - 6, се превъзмогва затвореният кръг. 3.
За отварянето на затворения музикален кръг на българската народна песен говори и Мария Тодорова в „Изгревът" том I, стр. 208. 4. Как Учителят е дал „Слънчеви лъчи" може да се проследи в спомените на онези изгревяни, които са присъствували по различно време и са вземали участие при последователните етапи при разучаването на „Слънчеви лъчи". Виж „Изгревът" том I, стр. 206 - 220 - спомена на Мария Тодорова, стр.
към текста >>
56.
СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ стр.3
,
излизане от затворения музикален кръг
,
ТОМ 16
Бележка на Петър Ганев: Чрез 6-те повторения на част № 6: „
Пътят
нов е готов, от кръга
тесен
излезни...", с числото на Любовта - 6, се превъзмогва затвореният кръг. 3.
163 в оригинала (147 тук), част № 7 на „ Слънчеви лъчи": „ Ти си ме, мамо, човек красив родила", отбелязана със звездичка (*). 1. Пеньо Ганев казва, че излизането от затворения музикален кръг започва от част № 7 на „Слънчеви лъчи": „Ти си ме, мамо, красив човек родила". Вж. № 9, стр. 133 в оригинала (120 тук) от настоящия том. Това е според думите на Учителя. 2.
Бележка на Петър Ганев: Чрез 6-те повторения на част № 6: „
Пътят
нов е готов, от кръга
тесен
излезни...", с числото на Любовта - 6, се превъзмогва затвореният кръг. 3.
За отварянето на затворения музикален кръг на българската народна песен говори и Мария Тодорова в „Изгревът" том I, стр. 208. 4. Как Учителят е дал „Слънчеви лъчи" може да се проследи в спомените на онези изгревяни, които са присъствували по различно време и са вземали участие при последователните етапи при разучаването на „Слънчеви лъчи". Виж „Изгревът" том I, стр. 206 - 220 - спомена на Мария Тодорова, стр.
към текста >>
57.
Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 3
,
,
ТОМ 16
След престой 3 ^ 4 часа, камионите си
отпътуваха
за гр.
Западно от това село се намирали войските на Драже Михаилович и тези на комуниста Тито, които се сражавали помежду си. Дражевистите били разбити и отстъпвали. С пристигането си, заедно с ветеринарния лекар обходихме всичките коне поротно и видяхме какви болни коне има. За забелязване е, че в картечната рота от около 50 коне 5 ^ 6 са съвсем здрави и ненабити. Всичките коне са набити, ожулени и има и тежко набити.
След престой 3 ^ 4 часа, камионите си
отпътуваха
за гр.
Ужица, а аз останах при картечната рота и до стъмяване премивах конете им, които са набити. Вечерта останах да нощувам при картечната рота, при подофицерите в един от дъски иззидан дом. 2.ХI.1943 год., вторник, с. Любиш Ясен слънчев ден. Целия ден премивах и лекувах коне от картечната рота.
към текста >>
Рожанство, на позиция Уморен от неспане и по позицията и от 20 километра
пътуване
,
попътем
си легнах и съм заспал.
Известна част от конете и войниците се настаниха в селското училище от 2 учебни стаи, община и 3 ^ 4 къщи дюкяни. Останалите коне и хора останаха на открито вън. Вънка е мъгла, кално и студено. Накладоха огньове наоколо от тарабите на оградите. 8.ХI.1943 год., понеделник, с.
Рожанство, на позиция Уморен от неспане и по позицията и от 20 километра
пътуване
,
попътем
си легнах и съм заспал.
В 8 ч запукаха картечници, пушки и за миг завикаха: „Позиция!!! " Някои страхливковци започнаха от прозореца на стаята, учебна стая, да стрелят. Дружинният лекар д-р Генчев в съседна малка стаичка посяга да излезе, казали му, че сърбите влезли в помещението. Той се връща в стаичката си и удря с дясната ръка в стъклото на прозореца, разсича си ръката и из счупеното стъкло изскача вън. След няколко минути стрелба се установи, че една крава, приближавайки се към часовите на позицията, стреляли по нея и от тия вистрели всички войници за миг избягват на позицията.
към текста >>
Следобед си
отпътуваха
ловната рота ред[,..?
Дружинният лекар д-р Генчев в съседна малка стаичка посяга да излезе, казали му, че сърбите влезли в помещението. Той се връща в стаичката си и удря с дясната ръка в стъклото на прозореца, разсича си ръката и из счупеното стъкло изскача вън. След няколко минути стрелба се установи, че една крава, приближавайки се към часовите на позицията, стреляли по нея и от тия вистрели всички войници за миг избягват на позицията. Наново се въведе тишина, до сутринта. През деня до обед премих набитите коне от дружината и на товарната 14/I батарея.
Следобед си
отпътуваха
ловната рота ред[,..?
] полковника, които донесоха бойни припаси и храна. Пристигна и ешелонът, които бяха останали в гр. Рашка на стъмяване. Получих писмо от Еленка и директорката Декова. Писах на Еленка.
към текста >>
Обеща ми полковникът, че идущия
път
с автомобилите ще изпратят ветеринарния фелдфебел Германов, за да ме смени за няколко дена, та да отида в гр.
Искат съдействието на нашите власти против комунистите. 15.ХI.1943 год., понеделник, с. Рожанство Слънчев, но ветровит ден. Премивах коне цял ден. Дохожда ловната рота заедно с полковника и ветеринарния лекар.
Обеща ми полковникът, че идущия
път
с автомобилите ще изпратят ветеринарния фелдфебел Германов, за да ме смени за няколко дена, та да отида в гр.
Ужица, за да си промия филмите и направя снимките. Докараха едно момиче на 6 ^ 7 години, което при пробите със стрелба нашите войници ранили в устата и раменете. Полковият лекар го превърза. Строиха взводните и отдельонни началници и ги предупредиха да намерят 8000 динара, които наши войници са откраднали от една съседна къща. Но не се изказа никой, който е направил обира.
към текста >>
Нашата дружина станаха войниците в 4 1/2 ч и в 6.10 ч
отпътуваха
на разузнавателна акция към с. Любиш.
Но не се изказа никой, който е направил обира. През нощта и деня духа силна буря. Получих писмо от Еленка и в плика има 3 резюмета от лекции от Учителя с много ценни мисли и закони. 16.ХI.1943 год., вторник, с. Рожанство Нощес имаше много голяма буря, щото ако и вързани циглите на покривите, то пак вятърът е свалил някои.
Нашата дружина станаха войниците в 4 1/2 ч и в 6.10 ч
отпътуваха
на разузнавателна акция към с. Любиш.
Мен ме оставиха на почивка. Целия ден прекарах в кърпене, потягане на багажа си. Времето ту слънчево, ветровито, ту дъжд поръсва, но сравнително добро. Обядвах кашкавал, ябълки и хляб. 17.ХI.1943 год., сряда, с.
към текста >>
Надойдоха и някои сестри и братя -
тесен
кръг.
21.ХI.1943 год., неделя, с. Рожанство Сън: Сънувах, че съм във Водица - родното си село. Ясакът ни, където сега е построена батювата Бобева къща, мястото, където е Кълъджеолу, на Павля ясакът е все наш. Учителят дойде при мене. Това бе сутрин, преди изгрев слънце.
Надойдоха и някои сестри и братя -
тесен
кръг.
На Емилия Русева дъщерята, Стефанка, и тя бе при нас. Ние седяхме и чакахме изгрева на слънцето. Учителят се отдалечи при нас и аз след малко Го последвах. Заварих Го, като изпъждаше повелително зъл дух, който бил обхванал Стефанка. Аз, с приближаването си до тях, по мене се накачиха паяжини, които хвъркаха около Стефанка.
към текста >>
След това в непрогледния мрак излизах, за да си направя дълбоки вдишки, да си прочета „Добрата молитва", „
Пътят
на живота", „Деветдесет и първи псалом" и „Молитвата за Царството".
В Кремне, където се водят сражения, засега са заминали войска. Към обед слънце огря. Към 4 ч следобед заваля дъжд. Всяка вечер след вечеря аз си турях сурдинката върху цигулката и тихичко си посвирвах някоя братска песен или някое класическо парче, каквито съм учил от учителя си по цигулка Христо Петков, ул. „Граф Игнатиев" № 37, IV етаж, в София.
След това в непрогледния мрак излизах, за да си направя дълбоки вдишки, да си прочета „Добрата молитва", „
Пътят
на живота", „Деветдесет и първи псалом" и „Молитвата за Царството".
Произнасях си формули за обграждане цялата ни дружина и тогава си отивах, за да си легна. Следобед до вечерта прекарах и в размишление и прочитането или резюме, изпратено от Еленка, или пък нещо от Словото на Учителя из някое томче. 23.ХI.1943 год., вторник, с. Рожанство Осъмнахме с ясно утро. След това се заоблачи.
към текста >>
Днеска има трескаво приготовление по отиването на войниците, На идващите на лицата се чете униние, а на
отпътуващите
- ... 10.ХII.1943 год., петък, гр.
декемврий, работих снимки и преписвах в актовата книга на лечебницата актове за умрели, убити и унищожени коне. Направих един сандък с вместимост около 60 кг ябълки и го напълних с ябълки. Ходих на пазаря и си избрах хубави ябълки. Тая сутрин пристигна дружината от гр. Шумен и от Варна, които ще ни сменят.
Днеска има трескаво приготовление по отиването на войниците, На идващите на лицата се чете униние, а на
отпътуващите
- ... 10.ХII.1943 год., петък, гр.
Ужица Стоях до 5.30 ч. Днес стана предаването лечебницата на новия ветеринарен лекар и неговите подофицери. Аз си издадох каската, паласките, носача на каската и сламеника и бялата калъфка. Купих един бръснач за 900 динара, едно ножче за 500 динара, две кутии пудра по 80 и 70 динара. Раздавах картички и си изкарах сандъчето - куфара.
към текста >>
За пръв
път
при нас легнаха и заместниците ветеринарни подофицери.
Днес стана предаването лечебницата на новия ветеринарен лекар и неговите подофицери. Аз си издадох каската, паласките, носача на каската и сламеника и бялата калъфка. Купих един бръснач за 900 динара, едно ножче за 500 динара, две кутии пудра по 80 и 70 динара. Раздавах картички и си изкарах сандъчето - куфара. Легнах си в 10.30 ч.
За пръв
път
при нас легнаха и заместниците ветеринарни подофицери.
Написах и на Еленка писмо, за да ми изнесе риза и балтона на гара Надежда. 11.ХII.1943 год., събота, гр. Ужица Станах в 3.30 ч. сутринта. Прочетох две беседи: „Прости и сложни движения" и „Основните закони". След закуска отидох в щаба на полка и поднесох на полковника 25 снимки даром от последните акции.
към текста >>
Два
пъти
ходих до казармата „Барбара", за да уредя кредитния си билет и си получа храната за днес.
Ужица Станах в 3.30 ч. сутринта. Прочетох две беседи: „Прости и сложни движения" и „Основните закони". След закуска отидох в щаба на полка и поднесох на полковника 25 снимки даром от последните акции. Той ми позволи да ми се издаде един кредитен билет, та в София да се отбия да си взема цивилни дрехи и после с бързия влак да замина за Шумен. След това купих 10 кг ябълки, за да допълня единия сандък, който не бе напълнен.
Два
пъти
ходих до казармата „Барбара", за да уредя кредитния си билет и си получа храната за днес.
Вечерта до късно стоях в щаба на полка, за да раздам снимки на офицерите. След завръщането в квартирата си, ме поканиха артелчикът да им посвиря и попея тая вечер. Около 2 часа прекарах при тях в свирене и пеене. В 10 ч си легнах. 12.ХII.1943 год., неделя, гр.
към текста >>
* Станах в 4 ч, за да стягаме за
път
към България.
Извиках за помощ към Бога. В ума ми се яви мисълта, че ще бъда спасен, като призова Бога, но се яви и втора съмнителна мисъл, че и без молитва ще бъда спасен, но мигновено се противопоставих на тая смъртоносна мисъл и си казах: „В Бога е спасението ми! " и с висок глас извиках към Бога за помощ и скалата не можа да ме смачка в устрема си надолу. След това бях у дома в разговор братята си и пр. Имах и среща с Учителя.
* Станах в 4 ч, за да стягаме за
път
към България.
Сутринта бе вече всичко готово. Дъжд валеше. Натоварихме в 11 ч багажа и откарахме на гарата. Войската, състояща се от 1-ва дружина и 2-ра на 64-ти пехотен полк, бе готова за път. Пристигнал бе ешелон и се разтоваряха пристигащите и ние почнахме да товарим в същите вагони.
към текста >>
Войската, състояща се от 1-ва дружина и 2-ра на 64-ти пехотен полк, бе готова за
път
.
Имах и среща с Учителя. * Станах в 4 ч, за да стягаме за път към България. Сутринта бе вече всичко готово. Дъжд валеше. Натоварихме в 11 ч багажа и откарахме на гарата.
Войската, състояща се от 1-ва дружина и 2-ра на 64-ти пехотен полк, бе готова за
път
.
Пристигнал бе ешелон и се разтоваряха пристигащите и ние почнахме да товарим в същите вагони. В 1 ч влакът потегли. В 3 ч след полунощ стигнахме в гара Крушевац. От теснолинейната претоварихме се в широколинейната. 13.ХII.1943 год., понеделник, на път за България От гара Крушевац потеглихме в 5 ч, целия ден - пътуване.
към текста >>
13.ХII.1943 год., понеделник, на
път
за България От гара Крушевац потеглихме в 5 ч, целия ден -
пътуване
.
Войската, състояща се от 1-ва дружина и 2-ра на 64-ти пехотен полк, бе готова за път. Пристигнал бе ешелон и се разтоваряха пристигащите и ние почнахме да товарим в същите вагони. В 1 ч влакът потегли. В 3 ч след полунощ стигнахме в гара Крушевац. От теснолинейната претоварихме се в широколинейната.
13.ХII.1943 год., понеделник, на
път
за България От гара Крушевац потеглихме в 5 ч, целия ден -
пътуване
.
На гара Ниш стояхме 4 часа. В София пристигнахме в 11 ч вечерта. С помощта на Димитър Стоянов и други войници снех и отнесох багажа си в гардероба. През нощта, в 1.30 ч, стигнах на Изгрева. Войската с ешелона замина към Варна, Изкъпах се, изпрах и в 4 ч и половина легнах да спя.
към текста >>
58.
Спомени за милата ми майка Анка Атанасова Шишкова
,
II. Спомени на Донка Славкова, дъщеря на Ана Шишкова
,
ТОМ 17
Брат Боев откри и Школата в Панагюрище в
тесен
кръг окултни ученици, които се събирахме вечер в квартирата му за четене беседи от Учителя и пение песните Му, които се заучаваха по домовете на учениците, дето ставаха често събрания само на окултните ученици за четене, разговори, пение, молитви.
През 1918 г. в града ни дойде брат Боян Боев, учител в гимназията по естествените науки. Той държеше публични сказки по окултизма. Майка ми беше редовна посетителка. Също и аз, и много други възрастни и ученици.
Брат Боев откри и Школата в Панагюрище в
тесен
кръг окултни ученици, които се събирахме вечер в квартирата му за четене беседи от Учителя и пение песните Му, които се заучаваха по домовете на учениците, дето ставаха често събрания само на окултните ученици за четене, разговори, пение, молитви.
Аз бях винаги с майка ми. Тя стана ревностна ученичка на Учителя. Четеше много беседите Му и окултни книги. Заедно с брат Боев, аз (бях вече гимназистка) и няколко по-възрастни от братята, ходихме в някои села: Бъта, Баня и Мухово, където майка ми държа сказки по окултизма. Тя изпълняваше точно зададените задачи от Учителя: писане теми, резюмета, посрещане изгрева, гимнастическите упражнения, ходене в полунощ и др.
към текста >>
И аз, след големите си семейни трагедии, започнах по-ревностно да следвам Божествения
път
.
Покрай тях свободно минаваше, та хората се чудеха, че не я лаят даже. И стари, и млади я наричаха галено „баба Анка". Тя на всеки все ще намери нещо да каже и с това са я запомнили - добрата баба Анка. Също и в Панагюрище, и навсякъде, Най-често я посещавах аз, особено след като овдовях. Всяка ваканция бях при нея.
И аз, след големите си семейни трагедии, започнах по-ревностно да следвам Божествения
път
.
За живота й на Изгрева мога да кажа, че беше напълно творчески. Тя си водеше бележки за всяка слушана беседа в салона, които вкъщи преработваше и четеше на многобройните си посетители. Нейната двойно светла вече стаичка беше отворена за всяка жадуваща за Словото душа, особено наскърбените по свои заминали. Майка ми умееше да ги разговаря и осветлява по много Божествени закони и принципи и тям на душите ставаше по-леко. Идваха от града вече за беседи и понякога пренощуваха при нея.
към текста >>
Сега Учителят я прие направо в Школата горе и там ще работи още повече и ще ви помага, и работите ви ще се уреждат по-леко." Мила майко, със своя живот ти си за мене
пътеводна
звезда по стръмния, но славен
път
за духовен възход!
Тук майка ми съзна погрешката си, че не трябваше да се оправдава по тоя начин но, уви, живя още късо време на Земята. Замина отвъд на 25.VIII.1956 г. на 72 години. Преди да я погребат, ходихме нажалени със сестра ми при брат Боев, който много добре я познаваше. Той ни каза: „Майка ви свърши голяма работа на Земята, като обърна много души към Бога.
Сега Учителят я прие направо в Школата горе и там ще работи още повече и ще ви помага, и работите ви ще се уреждат по-леко." Мила майко, със своя живот ти си за мене
пътеводна
звезда по стръмния, но славен
път
за духовен възход!
Аз напълно чувствувам твоята подкрепа отгоре и ти благодаря. Ще следвам твоя път на ревностна ученичка на Учителя. След повече от тридесет години живот на село, ми се наложи да се върна пак в родния си град Панагюрище с двамата си сина, семейни с деца. Голяма радост изпитвам, че срещам много хора и в града, и в село, и другаде, които ме питат за майка ми и разказват хубави спомени за нея, като учителка и човек. Това са нейните неръкотворни паметници!
към текста >>
Ще следвам твоя
път
на ревностна ученичка на Учителя.
на 72 години. Преди да я погребат, ходихме нажалени със сестра ми при брат Боев, който много добре я познаваше. Той ни каза: „Майка ви свърши голяма работа на Земята, като обърна много души към Бога. Сега Учителят я прие направо в Школата горе и там ще работи още повече и ще ви помага, и работите ви ще се уреждат по-леко." Мила майко, със своя живот ти си за мене пътеводна звезда по стръмния, но славен път за духовен възход! Аз напълно чувствувам твоята подкрепа отгоре и ти благодаря.
Ще следвам твоя
път
на ревностна ученичка на Учителя.
След повече от тридесет години живот на село, ми се наложи да се върна пак в родния си град Панагюрище с двамата си сина, семейни с деца. Голяма радост изпитвам, че срещам много хора и в града, и в село, и другаде, които ме питат за майка ми и разказват хубави спомени за нея, като учителка и човек. Това са нейните неръкотворни паметници! Мир и светлина на душата й! Ще приложа няколко нейни стихотворения.
към текста >>
59.
12. Учителят Дънов и Неговото учение
,
I. Един живот - една епоха. Мара Белчева
,
ТОМ 17
През последните години те остават да летуват при седемте Рилски езера, дето са прокарали
пътеки
, мостчета и две чешми от мраморни камъни струят обилна вода.
Правят гимнастически упражнения с хармонични движения, пеят песни - думи и мелодии на повечето от тях са от Учителя, а други - композирани от музиканти по дадени от Него образци. В салона всяка неделя от 10 до 12 часа Учителят държи публични беседи, достъпни за всички, а по веднъж в седмицата има общ окултен курс и друг специален - само за младежи, най-вече студенти, студентки и други младежи. Учителят обича планините. По всяко време на годината Той е с учениците Си на излет на Витоша. А всяко лято - на Мусала.
През последните години те остават да летуват при седемте Рилски езера, дето са прокарали
пътеки
, мостчета и две чешми от мраморни камъни струят обилна вода.
До второто езеро е самият лагер. * Учителят Дънов излиза от същите предпоставки за мирозданието, както и всички окултни писатели, както и будизмът, но никога Той не говори специално върху това, защото ученикът трябва всичко сам да провери - неговата вяра трябва да бъде знание, а не суеверие. Това Негово гледище за мирозданието не е хипотеза или теория, а една опитна реалност. Той гради върху тази висша реалност учението Си за живота, оттам и думите Му звучат като откровение. Природата е жива и разумна.
към текста >>
Но като не отрича нищо, Учителят Дънов сам сочи един
път
-това е
пътят
на любовта.
Ти ми казваш: „Аз не вярвам в Бога, аз вярвам само в човещината." - Много добре! Че, няма нищо по-хубаво от човещината. Ние с тебе вече можем да се разберем." Учителят Петьр Дънов не отрича никое мировозрение, стига то да подтиква човека към неговото духовно усъвършенствуване; не отрича каквито и да е било убеждения, стига този, който ги изповядва, да черпи от тях сили, за да служи на доброто в света, да служи на Бога. „Всички хора, от каквато и да е религия и учения, които носят в себе си един висок идеал, които честно и безкористно се борят за доброто, за великото в света, за благото на цялото човечество, трябва да си подадат ръка. Тяхното външно различие ще внесе само красотата на разнообразието." Явно е, че към такова учение думата „секта" няма място.
Но като не отрича нищо, Учителят Дънов сам сочи един
път
-това е
пътят
на любовта.
- „Само Божията Любов носи пълния живот." Това е пътят на вътрешното усъвършенствуване, който всеки сам трябва да измине. Но оттук индивидуализмът се синтезира с колективизма. Твоят път е проправен от тези, които са по-напреднали от тебе. И ти трябва да проправиш път на тези, които са по-назад от тебе. Големият помага на малкия.
към текста >>
- „Само Божията Любов носи пълния живот." Това е
пътят
на вътрешното усъвършенствуване, който всеки сам трябва да измине.
Че, няма нищо по-хубаво от човещината. Ние с тебе вече можем да се разберем." Учителят Петьр Дънов не отрича никое мировозрение, стига то да подтиква човека към неговото духовно усъвършенствуване; не отрича каквито и да е било убеждения, стига този, който ги изповядва, да черпи от тях сили, за да служи на доброто в света, да служи на Бога. „Всички хора, от каквато и да е религия и учения, които носят в себе си един висок идеал, които честно и безкористно се борят за доброто, за великото в света, за благото на цялото човечество, трябва да си подадат ръка. Тяхното външно различие ще внесе само красотата на разнообразието." Явно е, че към такова учение думата „секта" няма място. Но като не отрича нищо, Учителят Дънов сам сочи един път-това е пътят на любовта.
- „Само Божията Любов носи пълния живот." Това е
пътят
на вътрешното усъвършенствуване, който всеки сам трябва да измине.
Но оттук индивидуализмът се синтезира с колективизма. Твоят път е проправен от тези, които са по-напреднали от тебе. И ти трябва да проправиш път на тези, които са по-назад от тебе. Големият помага на малкия. Голям е не този, комуто служат, а който служи.
към текста >>
Твоят
път
е проправен от тези, които са по-напреднали от тебе.
„Всички хора, от каквато и да е религия и учения, които носят в себе си един висок идеал, които честно и безкористно се борят за доброто, за великото в света, за благото на цялото човечество, трябва да си подадат ръка. Тяхното външно различие ще внесе само красотата на разнообразието." Явно е, че към такова учение думата „секта" няма място. Но като не отрича нищо, Учителят Дънов сам сочи един път-това е пътят на любовта. - „Само Божията Любов носи пълния живот." Това е пътят на вътрешното усъвършенствуване, който всеки сам трябва да измине. Но оттук индивидуализмът се синтезира с колективизма.
Твоят
път
е проправен от тези, които са по-напреднали от тебе.
И ти трябва да проправиш път на тези, които са по-назад от тебе. Големият помага на малкия. Голям е не този, комуто служат, а който служи. Невидимите помагачи стоят по-горе от хората. „Човек е работник Божий.
към текста >>
И ти трябва да проправиш
път
на тези, които са по-назад от тебе.
Тяхното външно различие ще внесе само красотата на разнообразието." Явно е, че към такова учение думата „секта" няма място. Но като не отрича нищо, Учителят Дънов сам сочи един път-това е пътят на любовта. - „Само Божията Любов носи пълния живот." Това е пътят на вътрешното усъвършенствуване, който всеки сам трябва да измине. Но оттук индивидуализмът се синтезира с колективизма. Твоят път е проправен от тези, които са по-напреднали от тебе.
И ти трябва да проправиш
път
на тези, които са по-назад от тебе.
Големият помага на малкия. Голям е не този, комуто служат, а който служи. Невидимите помагачи стоят по-горе от хората. „Човек е работник Божий. Колкото расте, толкова по-отговорни задачи му се поверяват." Който дири съвършенство и благополучие за себе си, остава на едно място, защото се е отделил от цялото, защото е излязъл от общия план.
към текста >>
Христос прокопа тази планина, но малцина ходят по този
тесен
път
.
Дошло е време, когато всяка глава ще узрее. От невидимия свят се иска от хората да устроят живота си по закона на Любовта. И останат ли те глухи, катастрофата ще бъде неминуема. - „Нека се радваме, че живеем на Земята, и ще дойде денят, който ще ни донесе мир и радост за всички хора." Или: „Нашата задача е да въдворим Царството Божие на Земята." Да станем проводници на Божиите закони. - Грехът е планина, която дели земята от небето.
Христос прокопа тази планина, но малцина ходят по този
тесен
път
.
Или: „Бащата, майката, домът са първите институти на Земята. Да бъдеш учител, значи да родиш някого. Възпитай най-първо себе си! Свободен е само онзи, който е съединен с Бога, който има съзнателен живот." Или: „Бог и Христос са двете начала. Бог - зародишът на духа, основите, върху които се гради животът, а Христос - Разумното Начало, което излиза от Единия Бог и насочва и съхранява всички живи същества." Или: „Бог, това са приятните мисли в нас." Или: „Вие търсите Бога на небето?
към текста >>
- Той е с вас, когато страдате." Или: „Първото условие да заживее Бог с вас, това е смирението." Това, което прави впечатление, кога за пръв
път
се слушат беседите на Учителя Дънов, е тяхната разпокъсаност.
Или: „Бащата, майката, домът са първите институти на Земята. Да бъдеш учител, значи да родиш някого. Възпитай най-първо себе си! Свободен е само онзи, който е съединен с Бога, който има съзнателен живот." Или: „Бог и Христос са двете начала. Бог - зародишът на духа, основите, върху които се гради животът, а Христос - Разумното Начало, което излиза от Единия Бог и насочва и съхранява всички живи същества." Или: „Бог, това са приятните мисли в нас." Или: „Вие търсите Бога на небето?
- Той е с вас, когато страдате." Или: „Първото условие да заживее Бог с вас, това е смирението." Това, което прави впечатление, кога за пръв
път
се слушат беседите на Учителя Дънов, е тяхната разпокъсаност.
Като че ли липсва всякаква връзка. Това е защото Той говори в образи и символи. Говори за една висша действителност, на която нашата видима е като едно отражение. И за да я изрази, си служи с образи и символи из обикновения живот, литературата, из науката. И само който дълго време Го е слушал или който има едно вродено чувство да схваща вътрешната, духовната страна на нещата, когато свикне с езика Му и символите Му, започва да разбира вътрешната връзка между отделните образи.
към текста >>
60.
IV. Следвай пътя
,
Елена Казанлъклиева
,
ТОМ 17
IV. Следвай
пътя
Из брошурата „
Път
" от Е. К.
IV. Следвай
пътя
Из брошурата „
Път
" от Е. К.
Бездомник (Елена Казанлъклиева) Когато бурното море на човешкия живот те заплашва със страшните си вълни и техният яростен глас те сковава от страх, вглъби се в себе си и долови гласа, който ти шепне: „Следвай пътя, Аз съм с тебе! " Когато твоята слаба ладия служи за играчка на буйните вълни, ти пак се не бой и се отдръпни в тайния кът на душата си, за да чуеш пак този глас. Вслушаш ли се по-внимателно, ти ще чуеш повече. Ето какво ще ти каже гласът: „Това бурно море и тези яростни вълни създавам Аз за тебе, за да се калиш в борбата. Само в борбата и всред изкушенията твоята душа ще заякне и ти ще научиш великия урок на смирението.
към текста >>
Бездомник (Елена Казанлъклиева) Когато бурното море на човешкия живот те заплашва със страшните си вълни и техният яростен глас те сковава от страх, вглъби се в себе си и долови гласа, който ти шепне: „Следвай
пътя
, Аз съм с тебе!
IV. Следвай пътя Из брошурата „Път" от Е. К.
Бездомник (Елена Казанлъклиева) Когато бурното море на човешкия живот те заплашва със страшните си вълни и техният яростен глас те сковава от страх, вглъби се в себе си и долови гласа, който ти шепне: „Следвай
пътя
, Аз съм с тебе!
" Когато твоята слаба ладия служи за играчка на буйните вълни, ти пак се не бой и се отдръпни в тайния кът на душата си, за да чуеш пак този глас. Вслушаш ли се по-внимателно, ти ще чуеш повече. Ето какво ще ти каже гласът: „Това бурно море и тези яростни вълни създавам Аз за тебе, за да се калиш в борбата. Само в борбата и всред изкушенията твоята душа ще заякне и ти ще научиш великия урок на смирението. Тогава всичко ще ти бъде мило в света: и приятното, и неприятното, и милото, и страшното, и безветрието, и бурята, от която тъй много се плашиш сега.
към текста >>
Върви по стъпките Ми, не бой се от нищо, следвай
пътя
.
Ето, Аз съм с тебе и ще ти дам от Моята сила. Но, за да станеш достоен за този Ми дар, ти трябва да подириш искрено вратата на Храма Ми, а не да се приближаваш към Мен с нечисти нозе и празна душа." „Защо си тъжен и защо се скиташ от свят в свят? Кой те принуждава да вършиш това и вечно да странствуваш? Това е твоята любов, твоята сляпа любов към суетното - ти знаеш това, нали? Остави тленното и поеми ръката, която ти се подава отгоре.
Върви по стъпките Ми, не бой се от нищо, следвай
пътя
.
Аз съм с тебе." * Любезна Е. Н. Казанлъклиева, Моя съвет е да имате пълна вяра и с голямо търпение да понасяте всичко за Господа. И да оставите Той да уреди всичко. Светът е училище и трябва да се научат добрите уроци, които Бог ни дава. Живота тук е кратковременен.
към текста >>
Зная
пътят
е
тесен
, но е възможен.
Живота тук е кратковременен. Гледайте да добиете това, което не се разваля. Промени, измени, това са обикновени неща за тоя свят. Вий опитвате това, което е свлякло човека от горе на долу. Обърнете очите си нагоре.
Зная
пътят
е
тесен
, но е възможен.
По него са вървели всички които са търсили горното Отечество Бащиния дом. Ваш верен П. К Дънов 28.1.1914, София (Писмо на Учителя до Елена Казанлъклиева от 28.1.1914 г.; вж. „Изгревът" том VII, стр. 58 и тук, стр. 540.)
към текста >>
61.
31. По вътрешни пътища към Учителя. Учителят помага и чрез сън
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
31. По вътрешни
пътища
към Учителя Учителят помага и чрез сън Сестра Анна Ненова разказва следното: Трябва да призная, че до 1948 г.
31. По вътрешни
пътища
към Учителя Учителят помага и чрез сън Сестра Анна Ненова разказва следното: Трябва да призная, че до 1948 г.
животът на моето семейство беше много тежък. Аз не знаех вече как ще продължавам, нито как ще свърши всичко това. Така продължи до оня бележит сън, който сякаш беше преломната граница на моя живот. Една нощ сънувах следния сън: Намирам се върху стръмен път, който ме води към някаква височина, през трънливи и каменисти пътеки. Пред мене се разкрива мъничка бяла къщичка всред гората - подобно на къщичката, в която живя и работи Учителят, само че много по-мъничка.
към текста >>
Една нощ сънувах следния сън: Намирам се върху стръмен
път
, който ме води към някаква височина, през трънливи и каменисти
пътеки
.
31. По вътрешни пътища към Учителя Учителят помага и чрез сън Сестра Анна Ненова разказва следното: Трябва да призная, че до 1948 г. животът на моето семейство беше много тежък. Аз не знаех вече как ще продължавам, нито как ще свърши всичко това. Така продължи до оня бележит сън, който сякаш беше преломната граница на моя живот.
Една нощ сънувах следния сън: Намирам се върху стръмен
път
, който ме води към някаква височина, през трънливи и каменисти
пътеки
.
Пред мене се разкрива мъничка бяла къщичка всред гората - подобно на къщичката, в която живя и работи Учителят, само че много по-мъничка. Минавам през тесен коридор, през който, такава, каквато съм грамадна, едвам се промъквам. Когато влизам в стаята, виждам Учителя. Беше навел главата си, подпрял се на лявата си длан, а косата му пада през челото и ръката. Очите му бяха забодени в някаква книга.
към текста >>
Минавам през
тесен
коридор, през който, такава, каквато съм грамадна, едвам се промъквам.
животът на моето семейство беше много тежък. Аз не знаех вече как ще продължавам, нито как ще свърши всичко това. Така продължи до оня бележит сън, който сякаш беше преломната граница на моя живот. Една нощ сънувах следния сън: Намирам се върху стръмен път, който ме води към някаква височина, през трънливи и каменисти пътеки. Пред мене се разкрива мъничка бяла къщичка всред гората - подобно на къщичката, в която живя и работи Учителят, само че много по-мъничка.
Минавам през
тесен
коридор, през който, такава, каквато съм грамадна, едвам се промъквам.
Когато влизам в стаята, виждам Учителя. Беше навел главата си, подпрял се на лявата си длан, а косата му пада през челото и ръката. Очите му бяха забодени в някаква книга. Когато влязох в стаята, той постоя така известно време, после вдигна главата си и ми каза спокойно: - Отдавна те чаках, най-после дойде! Имам за тебе една важна работа: очисти тия вещи от праха, който се е натрупал по тях!
към текста >>
Вторият ми син постъпи в Музикалната академия със специалност обой и скоро работата го увлече, той тръгна здраво по
пътя
си.
Започна да му става приятно при мене вкъщи, да му е приятно да остава с мене. да споделя с мене. Промяна стана и с двамата ми сина. От непокорни гамени, които бяха се превърнали в страшилища за квартала, които чупеха прозорците на хората и всеки ден трябваше да приемам и изпращам делегации за техните подвизи, те изведнъж станаха други хора. Владко се яви на конкурс и беше приет в операта като един от най-добрите бас-баритони - четвърти по ред измежду осемдесет души кандидати.
Вторият ми син постъпи в Музикалната академия със специалност обой и скоро работата го увлече, той тръгна здраво по
пътя
си.
8.II.1951 г., София Записал: д-р Ст. Кадиев
към текста >>
62.
18. Езикът на Зодиака
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Но ако те са прозорливи, ще схванат, че всички хора, а в туй число и те самите, са разумно организирани, по живи
пътища
, от Силите на Природата и ще се помъчат да намерят мястото си в тази естествена организация на Живата Природа.
Така е и с всеки от 12-те зодиакални знака - те тонират хората в една определена гама, създават една обща нагласа у ония, които органически и душевно „звучат” в даден знак. След тия общи указания, ще пристъпя към едно сбито описание на 12-те зодиакални типа. Нека читателите не очакват - като от Вечния календар – „разгадаване” на техния живот и съдба. И да не се разочароват, ако туй схематично описание не съвпадне напълно с онова, що те са наблюдавали у себе си и другите. Туй описание се отнася до общите, чисти типове.
Но ако те са прозорливи, ще схванат, че всички хора, а в туй число и те самите, са разумно организирани, по живи
пътища
, от Силите на Природата и ще се помъчат да намерят мястото си в тази естествена организация на Живата Природа.
ОВЕН Слънцето минава през този знак от 21/22 март до 21/22 април. Пръв знак от елемента Огън. Дом на Марс - планета на динамичните сили, които се стремят към бързо, механично устройство и преустройство. Движение - центробежно и ускорително. Действие - и съграждащо, и разрушително.
към текста >>
Вежди дебели, често
пъти
сключени.
Ръцете - горещи и сухи. Движения - резки, отривисти, повелителни. ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Във всеки съвременен труд по Астрология има повече или по-малко подробно описание на 12-те зодиакални знака, с всичките им съответствия. Лицето изглежда триъгълно - едно, защото главата е разширена, под ушите и друго, защото брадата е трапецовидно удължена. Чело, не особено високо, коса гъста, остра и къдрава.
Вежди дебели, често
пъти
сключени.
Очите имат остър, енергичен блясък - очи на марсианци. Носът е често разширен в ноздрите, които при разгневяване пръхтят. Бърни - обикновено дебели. Това са хора енергични и стремителни, хора на прякото действие. Бързо обмислят по в едри линии - и тутакси пристъпват към действие.
към текста >>
По общо признание,
типът
„Везни” е един от най-красивите.
У тези натури има един „концентриран” егоизъм, един тесногръд практицизъм, който те трябва да превъзмогнат. Тази скица на типа „Дева” е далеч от един портрет или фотография в негов стил - точен, прецизен, подробен, фотографски нагледен. ВЕЗНИ Слънцето минава през този знак от 21/22 септември до 21/22 октомври. Втори въздушен знак. Дом на Венера.
По общо признание,
типът
„Везни” е един от най-красивите.
Стройно, изящно изваяно тяло, с хармонични форми. Естествена елегантност, която се чете във всичко - и в стойка, и в жестове, и в походка. Лице - овално. Хубаво заоблено чело, тънки и красиво изписани вежди. Очи - повечето сини, рядко кафяви, но винаги светли и пръскащи магнетичен чар.
към текста >>
При добри други условия, хората от типа Везни, чието призвание ги поставя в по-
тесен
контакт с разните слоеве на обществото, обикновено добиват известност и обществен престиж.
При добре развити умствени способности, хората, родени под знака Везни, лесно успяват в науките и изкуствата - музика, литература и особено живопис. Констатирана е склонност към архитектура, инженерство и техника. Болестни предразположения: разстройство в черния дроб и бъбреците, а също и чревни разстройства. Вените също са обект на заболявания. Това е, разбира се, много общо казано, защото и при болестите, както и в другите случаи, играят роля и други астрологични фактори.
При добри други условия, хората от типа Везни, чието призвание ги поставя в по-
тесен
контакт с разните слоеве на обществото, обикновено добиват известност и обществен престиж.
СКОРПИОН Слънцето минава през този знак от 21/22 октомврий до 21/22 ноемврий. Втори воден знак. Дом на планетата Марс. Родените под Скорпион са телесно добре сложени. Обладаващи голяма енергия, те имат вид на здрави и силни хора.
към текста >>
Но изобщо тоя тип хора са положителни, прями, често
пъти
груби, резки и сурови.
Цвят на лицето - възжълто-румен. Очите им са характерни - в тях дреме някаква особена хипнотична сила — като у змията. Брадата е енергична, волева. Хората от типа Скорпион се отличават със силна воля — ако са издигнати, и със силни, буйни страсти - ако принадлежат към нисшия уровен. Изобщо у Скорпион се срещат два полярни типа - силни натури с голямо самообладание и воля, и люде на силните, необуздани страсти, на които те са играчка.
Но изобщо тоя тип хора са положителни, прями, често
пъти
груби, резки и сурови.
У нисшия тип нерядко срещаме жестокост и агресивност. Енергични, те са способни на упорит труд. Имат критичен и твърде проницателен ум - долавят неща, за които другите често нямат око. Независими и горди, те не обичат да бъдат подвластни, но затова пък драговолно властвуват. Долавящи известни скрити страни на събитията и явленията в живота, чувствителни за контрастите в света, те често чувствуват своето превъзходство над другите и не се боят да го изразят по пътя на иронията и сарказъма.
към текста >>
Долавящи известни скрити страни на събитията и явленията в живота, чувствителни за контрастите в света, те често чувствуват своето превъзходство над другите и не се боят да го изразят по
пътя
на иронията и сарказъма.
Но изобщо тоя тип хора са положителни, прями, често пъти груби, резки и сурови. У нисшия тип нерядко срещаме жестокост и агресивност. Енергични, те са способни на упорит труд. Имат критичен и твърде проницателен ум - долавят неща, за които другите често нямат око. Независими и горди, те не обичат да бъдат подвластни, но затова пък драговолно властвуват.
Долавящи известни скрити страни на събитията и явленията в живота, чувствителни за контрастите в света, те често чувствуват своето превъзходство над другите и не се боят да го изразят по
пътя
на иронията и сарказъма.
Това им поведение, очевидно сблъсква хората и им навлича тяхното недоброжелателство и дори вражда. Като говорители те се отличават с внушителна и ярка реч. Затова и въздействуват силно. Тънката им ирония, богатата им фантазия и здравото им аргументирано разсъждаваме завладява слушателите. Но често тяхната язвителна на места реч буди у някои хора силни реакции.
към текста >>
Ако пък обстоятелствата им наложат да се заинтересуват за другите, те правят това или тайно, или по дипломатичен
път
.
Символизира Правдата и Закона на Възмездието. Родените под знака Козирог се отличават със силно развита костна система, което им придава сухощав вид. Имат смугъл цвят на лицето, тъмни очи, с печален и замислен поглед, ръбато чело и черни гладки коси. Изгледът им е почти винаги сериозен, още повече че говорът рядко оживява тяхното лице - те по-вече мълчат и слушат. Хората от този тип са сериозни, затворени в себе си натури, които не обичат да се бъркат в чужди работи, но още повече не обичат другите да се месят в техните работи.
Ако пък обстоятелствата им наложат да се заинтересуват за другите, те правят това или тайно, или по дипломатичен
път
.
Там не им са чужди хитрината и лукавството. Търпеливи, издръжливи и сдържани, действуващи скритом и с голям такт, те постигат накрай своите цели. Техният девиз е „бавно, но сигурно”. Работейки предпазливо и тактично, те рядко се оставят да бъдат изненадани. Не обичат резките промени и революционните похвати.
към текста >>
Уран е планетата на оригиналната, изобретателна и творческа мисъл, която се движи по нови
пътища
.
Хора на дълга и изпълнителността, с реалистичен поглед за действителността, трезви, самообладани и издръжливи, хитри и дипломатични, те с достойнство могат да заемат известни отговорни постове. Затова измежду типовете, спадащи под Козирога, се срещат добри държавни мъже, висши чиновници, администратори и финансисти, сериозни учени, индустриалци и пр. ВОДОЛЕЙ Слънцето минава през този знак от 21/22 януари до 21/22 февруари. Трети въздушен знак. Дом на Урана, а според традицията - на Сатурна.
Уран е планетата на оригиналната, изобретателна и творческа мисъл, която се движи по нови
пътища
.
Енергията й действува внезапно и непредвидено. Тя внася неочаквани и безвъзвратни промени. Планета на висшата мисъл, тя извежда човешкия ум от ограничения свят на сетивата и го издига до сферите на чистия разум и мъдростта. Родените под знака Водолей имат възвисок ръст, но не са нито много снажни, нито пълни. Имат дори сухощав вид.
към текста >>
Цветът на лицето им е повечето
пъти
светъл - или бял със сангвиничен оттенък, или само бял.
Енергията й действува внезапно и непредвидено. Тя внася неочаквани и безвъзвратни промени. Планета на висшата мисъл, тя извежда човешкия ум от ограничения свят на сетивата и го издига до сферите на чистия разум и мъдростта. Родените под знака Водолей имат възвисок ръст, но не са нито много снажни, нито пълни. Имат дори сухощав вид.
Цветът на лицето им е повечето
пъти
светъл - или бял със сангвиничен оттенък, или само бял.
Чело — високо и отворено, очи - обикновено сини, нос продълговат, уста голяма. Общият им вид - особено у чистия и издигнат духовно тип - е благороден и привлекателен. Този тип хора са хуманни по естество, толерантни и свободолюбиви. Дори й когато принадлежат към нисшия уровен, те проявяват известна човещина и търпимост. Една слабост имат обаче - че са не дотам устойчиви в своите убеждения, неустойчивост, която у по-слабохарактерни представители на тоя знак, може да се изроди в безпринципност.
към текста >>
Тя провери, освен това по статистичен
път
много от данните на астрологичната традиция и ги включи в кръга на своите изследвания.
Ако всеки лист от дървото почне да мисли само за себе си, той ще изсъхне, защото соковете, които текат по дънера, са общи за всички. Из Беседите --------------------------------------------------------------------------------------------------------- * Това тъкмо представя задача на Астрологията. Тя съставя хороскоп, т. е. звездна карта за момента на раждането на дадено лице и тълкува този хороскоп по известни правила, които почиват на опитно-установени съответствия. Съвременната астрология, след като привлече в своите изследвания едно от най-мощните средства за издирване в съвременната наука - статистичния метод, установи, че връзка между „небето на раждане” на даден индивид и неговия характер и съдба действително съществува.
Тя провери, освен това по статистичен
път
много от данните на астрологичната традиция и ги включи в кръга на своите изследвания.
След работата на редица научно школувани астролози, може да се каже, че научната астрология, в съвременния смисъл на думата, е в процеса на своето изграждане.
към текста >>
63.
30. Сфера на Нептун
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински хаос, в който също изчезват всички различия, но по
пътя
на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист.
Ако преведем терминологията на индуската езотерична философия на езика на астрологичните символи, ще трябва да свържем Нептун с будическия свят, светът на „Нирвана”. Тъй както Уран пък ще съответствува на причинния свят - светът на висшия манас. Едва в тоя свят човек разбира, какво е свобода, какво е освобождение от веригите на личното съзнание, тъй както в будическия свят той постига пълнотата на живота чрез единение с Цялото. Ето защо, ако Уран символизира света на свободата и е свързан в човешкия живот с ония процеси на освобождаване от всички изкуствени ограничения, които сковават човешкия дух и му пречат да се приобщи към космичното, то Нептун пък симболизува Любовта, която носи единството на живота. Ясно е тогава, защо Уран, чието влияние се пречупва по един своеобразен начин в съзнанието на обикновения човек, създава типа на революционера, на анархиста - човека със силен „инстинкт за свобода”.
Ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински хаос, в който също изчезват всички различия, но по
пътя
на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист.
И ако проявите на Урана в човешкия свят се движат между двата полюса - свободния човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептуна се движат между следните два полюса - мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя „грешен”, респективно „несправедлив” свят. В този долен полюс на Нептуна, който лежи в хаоса, се явяват също така ония патологични типове на разните наркотици, които употребяват морфий, кокаин и опиум, за да се изтръгнат от тежките вериги на този свят и да потънат в света на „далечното”, „безбрежното”, в света на неясните видения и смътните сънища, на гибелните, но упоителни блаженства. Под знака на злокобното Нептуново влияние попадат и ония поети от типа на Бодлера, които търсят „странното”, „чудноватото”, „примамното”, „екзотичното”, и които си създават чрез упояване на алкохол или наркотични средства свои „paradis artificiels” - изкуствени райове. Астролозите са констатирали, че всички тия отрицателни, патологични прояви се дължат на така наречените „лоши аспекти” на един „зле поставен” в хороскопа Нептун. Поради това някои астролози наричат Нептуна вълшебник, магьосник, който създава у хората, неподготвени да възприемат неговите високи трептения, всевъзможни илюзии, измамни видения, халюцинации.
към текста >>
И ако проявите на Урана в човешкия свят се движат между двата полюса - свободния човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептуна се движат между следните два полюса - мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по
пътя
на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя „грешен”, респективно „несправедлив” свят.
Тъй както Уран пък ще съответствува на причинния свят - светът на висшия манас. Едва в тоя свят човек разбира, какво е свобода, какво е освобождение от веригите на личното съзнание, тъй както в будическия свят той постига пълнотата на живота чрез единение с Цялото. Ето защо, ако Уран символизира света на свободата и е свързан в човешкия живот с ония процеси на освобождаване от всички изкуствени ограничения, които сковават човешкия дух и му пречат да се приобщи към космичното, то Нептун пък симболизува Любовта, която носи единството на живота. Ясно е тогава, защо Уран, чието влияние се пречупва по един своеобразен начин в съзнанието на обикновения човек, създава типа на революционера, на анархиста - човека със силен „инстинкт за свобода”. Ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински хаос, в който също изчезват всички различия, но по пътя на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист.
И ако проявите на Урана в човешкия свят се движат между двата полюса - свободния човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептуна се движат между следните два полюса - мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по
пътя
на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя „грешен”, респективно „несправедлив” свят.
В този долен полюс на Нептуна, който лежи в хаоса, се явяват също така ония патологични типове на разните наркотици, които употребяват морфий, кокаин и опиум, за да се изтръгнат от тежките вериги на този свят и да потънат в света на „далечното”, „безбрежното”, в света на неясните видения и смътните сънища, на гибелните, но упоителни блаженства. Под знака на злокобното Нептуново влияние попадат и ония поети от типа на Бодлера, които търсят „странното”, „чудноватото”, „примамното”, „екзотичното”, и които си създават чрез упояване на алкохол или наркотични средства свои „paradis artificiels” - изкуствени райове. Астролозите са констатирали, че всички тия отрицателни, патологични прояви се дължат на така наречените „лоши аспекти” на един „зле поставен” в хороскопа Нептун. Поради това някои астролози наричат Нептуна вълшебник, магьосник, който създава у хората, неподготвени да възприемат неговите високи трептения, всевъзможни илюзии, измамни видения, халюцинации. И докато тия нещастници си мислят, че са се издигнали в някакви „висши сфери” на духовния свят, те всъщност са попаднали в ония слоеве на подсъзнанието, в които плават разпокъсани архаични образи, остатъци от едно праисторично минало.
към текста >>
Тяхното разширено съзнание, което се е издигнало над човешките форми, не може да се ограничи в рамките на една религия, на една философия, на един
тесен
научен мироглед, на една социална идеология.
Неговото възходящо влияние се проявява в едно разширение на съзнанието, което наистина става способно да долавя повече или по-малко отчетливо трептенията на „будическия свят” - светът на любовта и единението. Ето защо, у ония, които се намират под това Нептуново влияние, интуицията, фините предчувствия, тънките долавяния на най-потайни мисли и чувства са силно развити. Понеже, от друга страна, чувството за единството на живота се проявява с особена сила у тях, те по-чутко от другите долавят да трепти единния, общия живот във всичко живо. Ясно е тогава, защо те схващат човека преди всичко като душа, като съзнание, а не само като личност, принадлежаща към тази или онази обществена среда, към тази или онази класа, националност, религия. Тези различия за тях не са особено меродавни, макар и да ги имат предвид.
Тяхното разширено съзнание, което се е издигнало над човешките форми, не може да се ограничи в рамките на една религия, на една философия, на един
тесен
научен мироглед, на една социална идеология.
Затова те са космополити по дух, братя на всички хора по земята, независимо от това към коя раса, народ, класа или верую принадлежат. Ако са хора със силно развита духовна природа и чувствуват нужда да се свържат с някоя среда, те обикновено се ориентират към свободните духовни движения, където се култивира братското чувство между хората в духа на любовта и свободата. Ако са пък социално настроени, тия идеалисти, белязани от Нептуна, се ориентират към социализма и по-специално към комунизма. Тук му е мястото да отбележа, че комунизмът, към който се ориентира обикновено споменатият по-горе социално настроен тип, се намира според съвременната астрология под силното влияние на Нептуна. Под същото влияние попада, от друга страна, и съвременният спиртизъм, към който има по-голямо сродство първият, духовно настроен тип.
към текста >>
Роден при един съвпад на Нептуна със Сатурна в знака Водолей — една астрологична формула, която сама по себе си говори много на вещия астролог - спиритизмът пое своя
път
, осеян с борби и противоречия, с очарования и разочарования, с проблясъци на истината и миражи на илюзията, под знака на „великия Вълшебник”.
Резултат от всичко това беше, че тези именно факти, натрупани в грамадно количество, пробиха фронта на официалната наука и навлязоха в нейните „непревземаеми” крепости, като създадоха - въпреки съпротивата на жреците на материализма — един нов клон от психологията: метапсихиката или парапсихологията. Така, от мъглявината на спиритизма се излъчи едно ядро от безспорни научни факти, които родиха метапсихиката. Сам по себе си спиритизмът, макар да претендира, че е преди всичко научна доктрина, почиваща на проверени факти, има по-скоро характер на масово, религиозно движение. Със своите доказателства, че има „задгробен мир”, че има „отвъден свят”, в който пребивават душите на умрелите, с възможностите, които откри, да се дохожда във връзка с този свят и с душите на заминалите чрез медиумите, със заслугата си, че показа наличността на медиумични способности и психични дарби у човека, спиритизмът бързо овладя сърцата на широките маси, обезверени от религиозния и научен материализъм, И въпреки някои заблуди и суеверия, въпреки психичните поражения у мнозина верующи, които не можеха да не се породят при една такава масова практика на спиритизма, той има безспорната заслуга, че повдигна заспалата вяра у хората в безсмъртието на душата и в съществуването на духовен свят, а също и заслугата, че стана повод за научно потвърждаване на редица „метапсихични” явления - обстоятелство, което ще играе важна роля в бъдещото развитие на човечеството. Прозорливият читател лесно ще схване „нептуновия” характер на тази нова религия: копнежът към „отвъдното”, към света наобезплътените духове, жаждата за едно ново откровение, за една нова религия, която има универсален, общочовешки характер и в която вярата да почива на опит, стремежът да се разбият веригите на един сковаващ материализъм, за да се освободи душата и да се свърже със своя първоизвор —това са все нептунови прояви.
Роден при един съвпад на Нептуна със Сатурна в знака Водолей — една астрологична формула, която сама по себе си говори много на вещия астролог - спиритизмът пое своя
път
, осеян с борби и противоречия, с очарования и разочарования, с проблясъци на истината и миражи на илюзията, под знака на „великия Вълшебник”.
Неговите научни инструменти—медиумите, според изследванията на астролозите, също се намират под силното негово влияние - в техните хороскопи Нептун обикновено е силен по положение и аспекти. Така че в оня комплекс от психични сили и способности, които характеризират медиума, покрай Луиата и Уран, най-силно участие взема Нептун. Да минем сега към социализма, респективно комунизма и болшевизма. Родоначалник на това политико-социално движение и създател на неговата доктрина – на така наречения марксизъм - е както се знае Карл Маркс. Един бегъл поглед върху хороскопа на последния ни сочи Нептун, ретрограден в съвпад с Урана, също ретрограден, в знака Стрелец.
към текста >>
64.
(Продължение)
,
ПЕТЪР МАНЕВ
,
ТОМ 18
В
тесен
смисъл на думата, под елевирана, издигната планета се разбира оная, която е най-близко до зенита.
(Продължение) Житно зърно, Г. ХІІІ (1939), кн. 6, с. 145 ÷ 147 рубрика Астрологични комбинации Друго вторично достойнство е елевацията.
В
тесен
смисъл на думата, под елевирана, издигната планета се разбира оная, която е най-близко до зенита.
В по-широк смисъл, всяка планета, която е по-близко до зенита от друга, се счита издигната по отношение на последната. Например, една планета във 2. дом е издигната по отношение на друга в 3. дом, която е по- близо до надира и по-далеч от зенита, отколкото първата. Смята се за добър признак, когато в един хороскоп са издигнати благотворни планети.
към текста >>
Дали това ще стане в благоприятен, неблагоприятен или среден смисъл, зависи от нейните достойнства и слабости и нейните аспекти, обуславя следователно всеки
път
едно синтетично обхващане на всички фактори, които дохождат под съображение.
дом, която е по- близо до надира и по-далеч от зенита, отколкото първата. Смята се за добър признак, когато в един хороскоп са издигнати благотворни планети. Това важи и при аспектите - една квадратура между Марс и Венера, при равни други условия, се счита по-мека, ако добрата планета - Венера в случая - се намира в елевация над Марс, отколкото ако имаме обратния случай. б) Общо влияние на планетите в домовете Тук ще дадем думата на Синдбад - Д-р Вайс, съответно на бившия председател на дружеството на английските астролози — Бейли. „Ако една планета в един хороскоп се намира в определен дом, то тя упражнява съгласно своята природа влияние върху всички работи на тоя дом.
Дали това ще стане в благоприятен, неблагоприятен или среден смисъл, зависи от нейните достойнства и слабости и нейните аспекти, обуславя следователно всеки
път
едно синтетично обхващане на всички фактори, които дохождат под съображение.
Обаче, пред всеки синтез трябва да вървят познанията на тия фактори. Поради това, ние ще дадем по-долу едно късо изложение, как една планета само според своето естество, без оглед на знака, в който тя стои, и аспектите, които тя получава, би действувала върху работите на съответния дом. При това, за по-просто, нека отминем въздействията върху характера и заложбите и нека вземем под внимание само другите значения на дома. Най-краткото, най-прегледно и най-сгодно за първоначалното изучаване изложение дава Бейли в своите частни лекции, поради което намираме за добре да публикуваме по-долу неговите данни, непроменени от наши или чужди прибавки; ние бихме желали, обаче, тук веднага да подчертаем, че нашите възгледи много пъти се различават от тия на Бейли и че ние следваме точно неговото изложение само за това, защото то е именно така удобно за начинающия”. (Синдбад - д-р Вайс).
към текста >>
Най-краткото, най-прегледно и най-сгодно за първоначалното изучаване изложение дава Бейли в своите частни лекции, поради което намираме за добре да публикуваме по-долу неговите данни, непроменени от наши или чужди прибавки; ние бихме желали, обаче, тук веднага да подчертаем, че нашите възгледи много
пъти
се различават от тия на Бейли и че ние следваме точно неговото изложение само за това, защото то е именно така удобно за начинающия”.
„Ако една планета в един хороскоп се намира в определен дом, то тя упражнява съгласно своята природа влияние върху всички работи на тоя дом. Дали това ще стане в благоприятен, неблагоприятен или среден смисъл, зависи от нейните достойнства и слабости и нейните аспекти, обуславя следователно всеки път едно синтетично обхващане на всички фактори, които дохождат под съображение. Обаче, пред всеки синтез трябва да вървят познанията на тия фактори. Поради това, ние ще дадем по-долу едно късо изложение, как една планета само според своето естество, без оглед на знака, в който тя стои, и аспектите, които тя получава, би действувала върху работите на съответния дом. При това, за по-просто, нека отминем въздействията върху характера и заложбите и нека вземем под внимание само другите значения на дома.
Най-краткото, най-прегледно и най-сгодно за първоначалното изучаване изложение дава Бейли в своите частни лекции, поради което намираме за добре да публикуваме по-долу неговите данни, непроменени от наши или чужди прибавки; ние бихме желали, обаче, тук веднага да подчертаем, че нашите възгледи много
пъти
се различават от тия на Бейли и че ние следваме точно неговото изложение само за това, защото то е именно така удобно за начинающия”.
(Синдбад - д-р Вайс). Слънцето в 12-тях домове І - Способност за заемане на отговорни места; изобщо успех. ІІ - Финансови успехи от предприятия. Помощ от страна на високопоставени. IIІ - Влияния от страна на роднини върху живота народения.
към текста >>
Печалба от интелектуална работа и
пътувания
.
(Синдбад - д-р Вайс). Слънцето в 12-тях домове І - Способност за заемане на отговорни места; изобщо успех. ІІ - Финансови успехи от предприятия. Помощ от страна на високопоставени. IIІ - Влияния от страна на роднини върху живота народения.
Печалба от интелектуална работа и
пътувания
.
ІV - Печалба от наследство. Последната част на живота е по-важна. V - Успех в спекулации. Амбиция да се подобрят жизнените условия. VІ - Печалба чрез служащи на родения.
към текста >>
IX - Печалба от
пътувания
.
Здравето е слабата страна. VIІ - Животът е под силното влияние на други. Обществено признаване и изпъкване през някой период на живота. VІІІ - Облаги от съдружници, печалба от завещания. Мистични тенденции.
IX - Печалба от
пътувания
.
Успехи във философията и във връзка с религията. Дълбочина на мисълта. Х - Издигане по чин и положение. Способност за ръководство, организиране и контрол. ХІ - Влияние от страна на познати върху живота.
към текста >>
Множество малки
пътувания
.
Признание от страна на обществото. Стремеж към ръководна роля. ІІ - Колебания във финансовото положение. Печалба от обществени дела. Ш - Влияния от страна на роднини върху живота.
Множество малки
пътувания
.
ІV - Опитности в домашния живот. Много промени в последния период на живота. V - Склонност към удоволствия и развлечения. Много опитности в чувствения живот. VІ - Много промени в служащия персонал на родения, който обикновено сам би бил повече годен за слуга, отколкото за господар.
към текста >>
Собствената смърт е повече или по-малко публична (на улицата, при
пътуване
и пр.).
VІ - Много промени в служащия персонал на родения, който обикновено сам би бил повече годен за слуга, отколкото за господар. Слабо здраве. VІІ - Популярност в обществото (в добър или лош смисъл). Много промени и вражди в живота, силно повлиян от връзки с други. VIІІ - Животът на родения е силно повлиян от смъртни случаи.
Собствената смърт е повече или по-малко публична (на улицата, при
пътуване
и пр.).
ІХ - Много големи пътешествия. Капризност и вечна жажда за новости във висшите области. Х - Популярност. Обществено признаване. Много промени в положението.
към текста >>
ІХ - Много големи
пътешествия
.
Слабо здраве. VІІ - Популярност в обществото (в добър или лош смисъл). Много промени и вражди в живота, силно повлиян от връзки с други. VIІІ - Животът на родения е силно повлиян от смъртни случаи. Собствената смърт е повече или по-малко публична (на улицата, при пътуване и пр.).
ІХ - Много големи
пътешествия
.
Капризност и вечна жажда за новости във висшите области. Х - Популярност. Обществено признаване. Много промени в положението. Често влияния от женска страна.
към текста >>
Много
пътувания
и промени.
Тайни вражди от женска страна. Меркурий в 12-тях домове І - Издигане, благодарение на интелектуални способности и дела. Живот пълен с промени и деятелност. ІІ - Финансови печалби и успехи, които се дължат на личната способност и сръчност. ІІІ - Опитности от отношенията с братя и сестри.
Много
пътувания
и промени.
Печалби от интелектуална дейност. ІV - Животът е силно засегнат от семейните работи в смисъл на много промени. Особено последната част на живота е изпълнена с дейност. V - Много опитности с деца и удоволствия. Множество малки затруднения в спекулативни работи.
към текста >>
ІХ - Печалба от
пътувания
и работи, свързани с чужбина.
Непостоянство в чувствения живот. VІ - Много трудности и пречки в личните работи при липса на признание. VII - Много, но незначителни вражди, малки борби и затруднения в обществения живот. Много промени във връзките с другия пол. VIIІ - Малки затруднения във финансовите работи, свързани с брака и сдружаванията.
ІХ - Печалба от
пътувания
и работи, свързани с чужбина.
Много занимания в областта на висшата духовност. Х - Много промени в положението и заниманието. Успехи в търговския живот. ХІ - Много приятели. Печалби от връзки с интелектуалци.
към текста >>
Лек жизнен
път
.
Успехи в търговския живот. ХІ - Много приятели. Печалби от връзки с интелектуалци. Х- - Много тайни вражди, грижи и разочарования във връзка с непризната лична интелектуална дейност. Венера в 12-тях домове І - Обществени успехи. Удоволствия.
Лек жизнен
път
.
ІІ - Печалби от изкуство или дейност, свързана с удоволствия. Задоволителни финансови условия. ІІІ - Много пътувания за удоволствие. Приятни отношения към роднини. ІV - Любов към домашния живот и щастие в него.
към текста >>
ІІІ - Много
пътувания
за удоволствие.
Х- - Много тайни вражди, грижи и разочарования във връзка с непризната лична интелектуална дейност. Венера в 12-тях домове І - Обществени успехи. Удоволствия. Лек жизнен път. ІІ - Печалби от изкуство или дейност, свързана с удоволствия. Задоволителни финансови условия.
ІІІ - Много
пътувания
за удоволствие.
Приятни отношения към роднини. ІV - Любов към домашния живот и щастие в него. Много успехи на старост. V - Успех и печалба във връзка с художествена дейност. Много опитности в чувствения живот и с деца.
към текста >>
ІХ - Благоприятно за
пътувания
и отношения с чужбина.
Лошо здраве поради прекалявания. VІІ - Щастлив брачен живот. Популярност. Успехи в правни дела и в сдружавания. VІІІ - Финансови печалби от брака и сдружавания, завещания. Приятен край.
ІХ - Благоприятно за
пътувания
и отношения с чужбина.
Любов към всичко хубаво и към висшата духовност. Х - Обществено признание и популярност. Печалба от художествена дейност” (Бейли).
към текста >>
65.
8. Планети в аспект
,
ПЕТЪР МАНЕВ
,
ТОМ 18
долният възел се е намирал в 2° от Телец, следователно, в
тесен
съвпад със Сатурна, в почти точна квадратура с Плутона и в обсега на влияние на една непълноценна квадратура с Марс.
Горният възел - главата на дракона - подобрява работите на дома, в който той се намира, и при добри аспекти действува силно и към зенита и асцендента; той е особено силен в благоприятен смисъл, когато стои близко до асцендента. Долният възел - опашката на дракона - е неблаготворен и влошава работите на дома, в който се намира, като носи съответни затруднения и нещастия”. Голямата роля на лунните възли напоследък се подчертава и другаде, особено във Франция. Започналите враждебни действия в Средна Европа като че ли идват да потвърдят и тоя възглед, който впрочем съвсем не е нов, но който в последно време бе изгубил донякъде своето значение. На 1.IX. т. г.
долният възел се е намирал в 2° от Телец, следователно, в
тесен
съвпад със Сатурна, в почти точна квадратура с Плутона и в обсега на влияние на една непълноценна квадратура с Марс.
Значи, имаме едно ново засилване на квадрата между Сатурн и Марс, както изобщо едно удвояване на опасния „Т”-аспект от страна на силно дисхармоничната опашка на дракона. Ако речем да вземем в сметка и хармоничния горен възел, намиращ се в 23 от Скорпион, който хвърля по една квадратура към Плутона и Марса, и една опозиция към Сатурна, получаваме една от най-фаталните астрологични конфигурации - кръста. Два дни по-късно, когато Луната достига позицията на съвпада между Сатурн и долния лунен възел и с това възбужда и засилва от своя страна споменатите кръстосани дисхармонии, конфликтът се разширява значително - Англия и Франция се намесват във войната. По всяка вероятност не е без значение, че отгоре на всичко тоя кръст засяга вторичните космични оси, едната, от които разделя знаците, които се управляват от Слънцето и Луната - Лъв и Рак, т. е. съединява 0° от Лъв с от 0° Водолей, а другата разделя знаците, в които светилата имат своя подем - Овен и Телец, т. е.
към текста >>
Нашето впечатление, прочее, е, че тоя
път
много държавници са се поддали като че ли твърде лекомислено на нажежената космична атмосфера.
Макар, че не може да има съмнение върху опасностите, които крият тия влияния, ние смятаме, че е мъчно да се установи, дали искрата е дошла от космичните течения или от реакцията на хората. Трудността иде от обстоятелството, че ние нямаме мярка, за да определим точната сила на един астраген импулс. Така, неведнъж е имало критични планетни съчетания, които са създавали някое драматично положение, без да доведат до голям конфликт. При гореизложените напрежения в началото на септември т. г. би могло да се очаква, и то с доста голяма положителност, една криза, евентуално и едно ограничено стълкновение, но едва ли война в такъв мащаб.
Нашето впечатление, прочее, е, че тоя
път
много държавници са се поддали като че ли твърде лекомислено на нажежената космична атмосфера.
И неохотността, с която поне до днес - три месеца след избухване на конфликта - се водят военните действия на Западния фронт, иде да покаже, че в случая имаме работа с една война, която е предизвикана или поне ускорена от съдействието на човешкия произвол.
към текста >>
66.
Влад Пашов 2. Космичният и земният човек
,
,
ТОМ 18
Известна звезда от Млечния
път
или от кое и да е съзвездие или система могат да се разговарят със земния човек където и да се намира той.
Значи човешката форма има известна мисия и крие известна роля в света. И действително целият космос е създаден по образа на човека. Всички истински учени хора, които са дълбоко осведомени върху тайните на Битието, твърдят същото. Целият космос се представя във формата на човек. Следователно, всяка една част от човешкото тяло отговаря на съответната част от туй велико тяло.
Известна звезда от Млечния
път
или от кое и да е съзвездие или система могат да се разговарят със земния човек където и да се намира той.
Те имат станции в човешкия мозък. Ако човек разбира езика им, всеки ден ще може да чува по една новина от Слънцето, Юпитер или друга звезда”. 2. „Когато се говори за човека като образ и подобие на Бога, подразбира се човекът в неговата първична проява, така наречения космичен човек. Всеки човек, всяка душа е един първичен елемент от този велик космичен човек и като такъв той заема точно определено място в живата природа и играе определена роля. Без него вселената не може да се прояви в пълнотата на своята хармония”. 3.
към текста >>
Затова Учителят казва, че зодиакът представя
пътя
на създаването, на развитието на човешкото тяло.
И при това различните части на човешкото тяло се представят пред неговия поглед в специфична форма, в зависимост от силите, които стоят зад тази форма. Защото всяка сила има тенденцията да създаде, да се изрази в специфична форма. Съзерцавайки човешката глава, посветеният вижда като един прекрасен овен. Затова се казва в астрологията, че главата в човека се управлява от зодиакалния знак Овен. Така че зодиакалните символи не са измислени, а са реален израз на известни сили, които действуват в различните части на човешкото тяло.
Затова Учителят казва, че зодиакът представя
пътя
на създаването, на развитието на човешкото тяло.
Но тази зодиакална форма на Овена, както и всички други, крият в себе си дълбоко съдържание. Прониквайки в мистерията на тази форма, просветеният вижда, че тя е съвкупност от разумни същества, които в космоса са свързани със съзвездието Овен. Наблюдавайки човешкото сърце, посветеният го схваща във формата на лъв. Затова в астрологията сърцето е свързано със знака Лъв. Зад този лъв те виждат цяла йерархия от същества, които изпълняват функцията на сърце в космичния човек.
към текста >>
И ако хората на Земята не вървят в правия
път
, причината за това е, че в космичния човек работят и двата принципа, които се изразяват в космоса чрез две велики братства, които са в постоянна борба.
Не е важно какви тела имат те. Те са разумни същества и принадлежат към една и съща човешка раса. Тази раса постепенно се развива. Всички тези човешки същества са клетки и органи в тялото на великия космичен човек, когото Бог е създал. Всички човешки същества са произлезли от космичния човек чрез постепенно развитие.
И ако хората на Земята не вървят в правия
път
, причината за това е, че в космичния човек работят и двата принципа, които се изразяват в космоса чрез две велики братства, които са в постоянна борба.
Това са Бялото и черното братство. Бялото братство представлява съвкупност от всички съвършени същества от Серафимите до Ангелите и посветените от нашето земно човечество. Те са служители и изпълнители на Божията воля и са духове ръководители на човека и човечеството. И понеже на техните добри намерения и планове противодействува черното братство, затова хората са се отклонили от правия път. Черното братство представлява също една ложа от интелигентни същества, които не са разбрали дълбокия смисъл на живота и имат диаметрално противоположни разбирания за него от белите братя.
към текста >>
И понеже на техните добри намерения и планове противодействува черното братство, затова хората са се отклонили от правия
път
.
Всички човешки същества са произлезли от космичния човек чрез постепенно развитие. И ако хората на Земята не вървят в правия път, причината за това е, че в космичния човек работят и двата принципа, които се изразяват в космоса чрез две велики братства, които са в постоянна борба. Това са Бялото и черното братство. Бялото братство представлява съвкупност от всички съвършени същества от Серафимите до Ангелите и посветените от нашето земно човечество. Те са служители и изпълнители на Божията воля и са духове ръководители на човека и човечеството.
И понеже на техните добри намерения и планове противодействува черното братство, затова хората са се отклонили от правия
път
.
Черното братство представлява също една ложа от интелигентни същества, които не са разбрали дълбокия смисъл на живота и имат диаметрално противоположни разбирания за него от белите братя. Те представят една йерархия от същества, които са на различна степен на развитие в зависимост от тяхната интелигентност. За да дам ясна представа за техните функции, ще кажа, че докато белите братя работят в клоните и цветовете на дървото на живота, по методите на клоните и цветовете, то черното братство работи в корените на дървото на живота. Докато белите братя работят в главата и гърдите на космичния човек, то черните братя работят в стомаха, черния дроб и червата. Бялото братство, следователно е свързано с положителните сили, а черното братство - с отрицателните сили, със злото в широк смисъл на думата.
към текста >>
Най-после, Добродетелта, в
тесен
смисъл на думата, представя краката на космичния човек.
Добродетелите представят различните части и органи от тялото на космичния човек. Така Любовта представя главата на космичния човек. Мъдростта представя гърдите на космичния човек, заедно с белите дробове, затова Учителят казва, че Мъдростта се придобива чрез системно прилагане на дихателните упражнения. В гърдите също се намира сърцето, което е проекция на главата, на любовта на средния човек. Истината взема мястото на стомаха в космичния човек, Правдата управлява ръцете и раменете, а също така и кръвообращението, което разнася благата, които изтичат от любовта по законите на Мъдростта по целия организъм.
Най-после, Добродетелта, в
тесен
смисъл на думата, представя краката на космичния човек.
По такъв начин тези пет велики добродетели образуват живото, безсмъртно тяло на космичния човек, по образ и подобие на което е създадено и тялото на земния човек. Затова пентаграмата представя човека в движение, показва пътя на човешкото развитие, показва пътя на пробуждането на добродетелите в земния човек. Другите добродетели отговарят на различните вътрешни и външни органи, както в тялото на космичния човек, така и в тялото на земния човек. Но добродетелите не са абстракции и празни думи, а живи, разумни сили, които изтичат от абсолютния дух и се изявяват във формата на ред йерархии от духовни същества. Затова и Учителят нарича някои от тези йерархии с имената на добродетелите, а именно: Духове на любовта, Духове на мъдростта, Духове на истината, Духове на правдата, Духове на добродетелта и пр.
към текста >>
Затова пентаграмата представя човека в движение, показва
пътя
на човешкото развитие, показва
пътя
на пробуждането на добродетелите в земния човек.
Мъдростта представя гърдите на космичния човек, заедно с белите дробове, затова Учителят казва, че Мъдростта се придобива чрез системно прилагане на дихателните упражнения. В гърдите също се намира сърцето, което е проекция на главата, на любовта на средния човек. Истината взема мястото на стомаха в космичния човек, Правдата управлява ръцете и раменете, а също така и кръвообращението, което разнася благата, които изтичат от любовта по законите на Мъдростта по целия организъм. Най-после, Добродетелта, в тесен смисъл на думата, представя краката на космичния човек. По такъв начин тези пет велики добродетели образуват живото, безсмъртно тяло на космичния човек, по образ и подобие на което е създадено и тялото на земния човек.
Затова пентаграмата представя човека в движение, показва
пътя
на човешкото развитие, показва
пътя
на пробуждането на добродетелите в земния човек.
Другите добродетели отговарят на различните вътрешни и външни органи, както в тялото на космичния човек, така и в тялото на земния човек. Но добродетелите не са абстракции и празни думи, а живи, разумни сили, които изтичат от абсолютния дух и се изявяват във формата на ред йерархии от духовни същества. Затова и Учителят нарича някои от тези йерархии с имената на добродетелите, а именно: Духове на любовта, Духове на мъдростта, Духове на истината, Духове на правдата, Духове на добродетелта и пр. Затова, когато някой посветен от висока степен съзерцава ясновидски физическото тяло на земния човек зад различните му органи, вижда различните йерархии на духовните същества, чиито сили и енергии, които са определени добродетели, съграждат определени органи във физическото тяло на земния човек. В своето творческо проявление тези добродетели се поляризират и създават не само един, но различни органи в човешкото тяло.
към текста >>
А 25,920 години е
пътят
на прецесиалното движение на земната ос, респективно на Слънцето през зодиака, през което време Слънцето обикаля всички зодиакални знаци, като във всеки знак стои по 2160 години, което определя една епоха от живота на Земята, в течение, на която от космоса, от космичния човек към Земята и земния човек се изливат специфични енергии, които създават условия за развиване на специфични добродетели и сили в земния човек.
По силата на тази аксиома има пълно съответствие, както между строежа, така и между всички функции и процеси в космичния и земния човек. Известно е, че съществува следното съотношение между дишането на земния човек и известни процеси в космоса, респективно в космичния човек. Нормално дишащият човек прави по 18 вдишки в минута. За един час прави 60 по 18, равно на 1080 вдишки. За едно денонощие прави 1080 по 24, равно на 25,920 вдишки.
А 25,920 години е
пътят
на прецесиалното движение на земната ос, респективно на Слънцето през зодиака, през което време Слънцето обикаля всички зодиакални знаци, като във всеки знак стои по 2160 години, което определя една епоха от живота на Земята, в течение, на която от космоса, от космичния човек към Земята и земния човек се изливат специфични енергии, които създават условия за развиване на специфични добродетели и сили в земния човек.
Това съответствие между процеса на дишането и обикалянето на Слънцето по зодиака не е случайно явление, но ни говори за онази велика Мъдрост, която ръководи и управлява всички процеси в земния и космичния човек. Съответствието продължава - нормалният пулс на човека за една минута е 72 удара, вдишките за една минута са 18 или отношението на пулса към вдишките е 72 : 18 или 4:1. В астрономията съществува също така отношение между прецесията и нотацията. Прецесията, както видяхме, представлява един цикъл от 25,920 години и е наречена космична или платонична година. Както видяхме тя е пътят на Слънцето по зодиака в неговото прецесиално движение.
към текста >>
Както видяхме тя е
пътят
на Слънцето по зодиака в неговото прецесиално движение.
А 25,920 години е пътят на прецесиалното движение на земната ос, респективно на Слънцето през зодиака, през което време Слънцето обикаля всички зодиакални знаци, като във всеки знак стои по 2160 години, което определя една епоха от живота на Земята, в течение, на която от космоса, от космичния човек към Земята и земния човек се изливат специфични енергии, които създават условия за развиване на специфични добродетели и сили в земния човек. Това съответствие между процеса на дишането и обикалянето на Слънцето по зодиака не е случайно явление, но ни говори за онази велика Мъдрост, която ръководи и управлява всички процеси в земния и космичния човек. Съответствието продължава - нормалният пулс на човека за една минута е 72 удара, вдишките за една минута са 18 или отношението на пулса към вдишките е 72 : 18 или 4:1. В астрономията съществува също така отношение между прецесията и нотацията. Прецесията, както видяхме, представлява един цикъл от 25,920 години и е наречена космична или платонична година.
Както видяхме тя е
пътят
на Слънцето по зодиака в неговото прецесиално движение.
Един ден от тази космична година е равен на 72 земни години, което се получава, като разделим 25,920 на 360. 18 години е периодът на нотация - специално лунно движение. Значи отношението между нотацията и един ден от прецесията е 72:18, или 4:1 каквото е отношението между пулса и вдишките на човека. Такова съотношение съществува между всички процеси и явления в земния и космичния човек, само че ние още не ги познаваме, но по принцип знаем, че съществуват. Всички тези аналогии и подобия, които съществуват между космическите процеси и явления и процесите в човешкия живот, не са случайност, а са плод на една велика Мъдрост, за която ние нямаме никаква представа.
към текста >>
И първоначално, когато хората са били праведни, са говорили на един общ език, който е езикът на космичния човек, но впоследствие, когато се отклонили от правия
път
на развитието, създали различните човешки езици”.
Това изменение ще бъде в положителен смисъл, т. е. ще се усъвършенства. Човешката форма има още много да се усъвършенства и този съвършен образ, към който се стреми човешкото развитие съществува вече в космичния човек и във възвишените космични същества, които са по- напреднали от земния човек, но все пак принадлежат към великата човешка раса, произлязла от космичния човек - първородния, първият образ, който се явил в света, по подобие, на който е създаден целия космос и земния човек. Космичният човек има специален език, който земният човек трябва да научи, за да разбира какво му говори космичният човек и да не влиза в противоречие с него, за да не спъва своето развитие ида не пречи на общото космично развитие. По този въпрос Учителят казва: „Като се намериш пред големия, пред космичния човек, ще му говориш символично, на неговия език, за да те разбере.
И първоначално, когато хората са били праведни, са говорили на един общ език, който е езикът на космичния човек, но впоследствие, когато се отклонили от правия
път
на развитието, създали различните човешки езици”.
В далечното предисторическо време хората са разбирали този език и са си служили с него. Тогава те са разбирали закона на съответствието, което свързва духовния и физическия свят. На този символичен език земните човеци са се разговаряли с небесните жители. Този период в развитието на човечеството Сведенборг нарича златен век. Учителят го нарича Епоха на Мъдростта, когато са живели предците на човечеството.
към текста >>
Тогава хората са мислили аналогически - мисълта им е работила по
пътя
на съответствията.
На този символичен език земните човеци са се разговаряли с небесните жители. Този период в развитието на човечеството Сведенборг нарича златен век. Учителят го нарича Епоха на Мъдростта, когато са живели предците на човечеството. Това е епохата на първата човешка раса, която в окултната наука се нарича Полярна раса. Тя се развива в етерния свят.
Тогава хората са мислили аналогически - мисълта им е работила по
пътя
на съответствията.
По-после, според Сведенборг идва друг период, когато хората не са мислили направо чрез съответствия, а само чрез познаване на съответствията. Той нарича този период сребърен век. След него идва третият, бронзовият век когато хората все още са знаели за съответствията, които съществуват в природата и са престанали да ги съзнават и виждат ясно, и да мислят чрез тях, Най-после хората съвсем изгубили знанията за съответствията, когато навлезли в четвъртия период, който Сведенборг нарича железен период. В железния период хората почнали да мислят аналитично, тяхната мисъл станала разпокъсана и хората не могат да намерят връзката между явленията и причините, които ги пораждат. За този език на космичния човек Учителят казва: „В природата има един език - аз го наричам живият език на битието.
към текста >>
67.
Влад Пашов 4. Животът след смъртта на физическото тяло 1. Животът в духовните светове
,
,
ТОМ 18
Учителят казва, че духовният свят е сто
пъти
по-обширен от физическия, а Божественият е хиляди
пъти
по-обширен от физическия.
И когато душата се връща за ново въплъщение тя привлича всички тези клетки при себе си и образува новото си тяло”. Учителят Развитието на човека се извършва в три велики свята, които Учителят нарича физически, духовен, умствен или Божествен. Учителят дава и следните имена на тези три свята - феноменален свят, реален свят и идеен свят. Други окултисти ги наричат физически, душевен и духовен. Но каквито имена да се дават на тези светове, важното е, че в тези три велики свята се извършва човешкото развитие.
Учителят казва, че духовният свят е сто
пъти
по-обширен от физическия, а Божественият е хиляди
пъти
по-обширен от физическия.
Следователно физическия свят е най- ограниченият, създаден от най-груба материя. Учителят дава и друго определение и наименование на световете, физическият го нарича материален свят, духовният го нарича субстанциален свят, а Божественият нарича есенциален свят. Това са състояния и форми на проява на реалността. Тези три свята Учителят нарича още човешки, ангелски и Божествен. Ние имаме една бледа представа само за физическия свят, а за другите два свята имаме много смътна представа.
към текста >>
И след като измине целия
път
от физическия до Божествения свят, след определен интервал от време, който е различен за различните хора, в зависимост от степента на тяхното развитие, се връща отново на Земята - т. е.
В Божествения свят живее в тяло, изградено от материята на Божествения свят. Тези тела Учителят ги нарича още обвивки, а истинското тяло е Божественото, което е безсмъртно, когато физическото и духовното подлежат на разрушение. След като човек се е родил на Земята, ще живее във физическото тяло най-много 120 години, в редки случаи повече. След смъртта на физическото тяло той преминава в духовния свят с духовното си тяло. След като преживее един определен период от време в духовния свят, с духовното си тяло, човек напуска и него и отива в Божествения с Божественото си тяло, което е безсмъртно.
И след като измине целия
път
от физическия до Божествения свят, след определен интервал от време, който е различен за различните хора, в зависимост от степента на тяхното развитие, се връща отново на Земята - т. е.
преражда се. Този процес на преминаване през световете ще видим пo-подробно в следващото изложение. Трите свята, в които се извършва човешкото развитие се състоят от по седем области. Така във физическия свят имаме областта на твърдата материя, след това областта на течната материя, след това областта на въздушната материя. Над въздушната област следват четирите етерни области, които също принадлежат на физическия свят и са свързани със силите, които действуват в трите по-нисши области.
към текста >>
Така
принципът
на Истината е положен в основата на физическия свят,
принципът
на Любовта е положен в основата на духовния свят, а
принципът
на Мъдростта е положен в основата на Божествения свят.
Трите свята, в които се извършва човешкото развитие се състоят от по седем области. Така във физическия свят имаме областта на твърдата материя, след това областта на течната материя, след това областта на въздушната материя. Над въздушната област следват четирите етерни области, които също принадлежат на физическия свят и са свързани със силите, които действуват в трите по-нисши области. Същото подразделение на области имаме и в другите два свята. Друго нещо, което трябва да кажа по отношение на трите свята, е това, че всеки един от тези три свята има в основата си един от великите Божествени принципи: Любов, Мъдрост и Истина.
Така
принципът
на Истината е положен в основата на физическия свят,
принципът
на Любовта е положен в основата на духовния свят, а
принципът
на Мъдростта е положен в основата на Божествения свят.
Но и трите принципа се проявяват и в трите свята в различни области и състояния на материята. Има и други класификации на телата, употребявани от теософите. Учителят често употребява и тази класификация. Това е така наречената седморна класификация, към която се придържа източната окултна традиция, докато западната окултна традиция се придържа към тройната класификация. Учителят казва: източната и западната школи се различават по класификацията на телата, но то е външната страна на това учение.
към текста >>
След смъртта на физическото тяло човек преминава последователно през етерния, астралния, менталния светове и достига до крайните предели на причинния свят, който граничи със света на Любовта и оттам поема обратния
път
към ново въплъщение на Земята.
Тези три висши свята се проявяват в обратен ред в по-нисшите светове. Така светът на Истината се проектира на физическия свят, светът на Любовта се проектира в астралния свят, а светът на Мъдростта се проектира в менталния свят. Но въпросът за тези светове и за трите безсмъртни тела е толкова дълбок и обширен, че Учителят казва, че не е напълно ясен даже и за някои от ангелските йерархии. И развитието на човека се извършва в четирите нисши светове - физически, астрален, ментален и причинен, които езотерически в Писанието се наричат Земя, а висшите Божествени светове се наричат небе. Но развитието на човека в настоящата епоха, което се извършва чрез прераждането, става в четирите долни светове, наречени в Писанието Земя, а във висшите Божествени светове човек ще проникне едва тогава, когато съгради тялото на Любовта.
След смъртта на физическото тяло човек преминава последователно през етерния, астралния, менталния светове и достига до крайните предели на причинния свят, който граничи със света на Любовта и оттам поема обратния
път
към ново въплъщение на Земята.
В тези четири нисши светове, както казва Учителят, човек събира материали за изграждане тялото на Любовта. На физическия свят човек събира опитности, които асимилира в астралния и менталния светове и извлича от тях материали за изграждане тялото на Любовта. В миналото престоят на човека в духовния свят е бил много по-продължителен от днес. В миналото човек е престоявал от 500 до 1000 години в невидимия свят, така че в един цикъл от 2160 години, което определя една епоха, човек се е прераждал най-много два пъти - един път в мъжко тяло и един път в женско тяло, за да събере различни опитности и да има различни преживявания, които ще послужат като материали за изграждане на тялото на Любовта. Но Учителят казва, че еволюцията е ускорена десет пъти, затова и продължителността на престояването в духовния свят е намалена от 50 до сто години, според степента на развитието, на което се намира даден човек.
към текста >>
В миналото човек е престоявал от 500 до 1000 години в невидимия свят, така че в един цикъл от 2160 години, което определя една епоха, човек се е прераждал най-много два
пъти
- един
път
в мъжко тяло и един
път
в женско тяло, за да събере различни опитности и да има различни преживявания, които ще послужат като материали за изграждане на тялото на Любовта.
Но развитието на човека в настоящата епоха, което се извършва чрез прераждането, става в четирите долни светове, наречени в Писанието Земя, а във висшите Божествени светове човек ще проникне едва тогава, когато съгради тялото на Любовта. След смъртта на физическото тяло човек преминава последователно през етерния, астралния, менталния светове и достига до крайните предели на причинния свят, който граничи със света на Любовта и оттам поема обратния път към ново въплъщение на Земята. В тези четири нисши светове, както казва Учителят, човек събира материали за изграждане тялото на Любовта. На физическия свят човек събира опитности, които асимилира в астралния и менталния светове и извлича от тях материали за изграждане тялото на Любовта. В миналото престоят на човека в духовния свят е бил много по-продължителен от днес.
В миналото човек е престоявал от 500 до 1000 години в невидимия свят, така че в един цикъл от 2160 години, което определя една епоха, човек се е прераждал най-много два
пъти
- един
път
в мъжко тяло и един
път
в женско тяло, за да събере различни опитности и да има различни преживявания, които ще послужат като материали за изграждане на тялото на Любовта.
Но Учителят казва, че еволюцията е ускорена десет пъти, затова и продължителността на престояването в духовния свят е намалена от 50 до сто години, според степента на развитието, на което се намира даден човек. Колкото по-напреднал е човек в развитието си, толкова повече прекарва в невидимите светове, защото той е събрал повече опитности, имал е повече преживявания, събрал е повече материали, които трябва да преработи, за да изкара от тях есенцията, която да се заключи в изграждането на тялото на Любовта. Между другите работи, които човешките души извършват през време на престоя си в духовните светове, е и тази, под ръководството на йерархиите да работят за изменение на условията на Земята - както във физическо отношение, така и в социално, за да имат други условия и възможности, като слязат на Земята при ново въплъщение, за да могат да съберат нови опитности. Защото Земята не е място на щастие, а е училище, в което човек учи и събира материали за изграждане на тялото на Любовта. След смъртта на физическото тяло човек преминава последователно през етерния, астралния, менталния светове и достига до крайните предели на причинния свят, който граничи със света на Любовта и оттам поема обратния път към ново въплъщение на Земята.
към текста >>
Но Учителят казва, че еволюцията е ускорена десет
пъти
, затова и продължителността на престояването в духовния свят е намалена от 50 до сто години, според степента на развитието, на което се намира даден човек.
След смъртта на физическото тяло човек преминава последователно през етерния, астралния, менталния светове и достига до крайните предели на причинния свят, който граничи със света на Любовта и оттам поема обратния път към ново въплъщение на Земята. В тези четири нисши светове, както казва Учителят, човек събира материали за изграждане тялото на Любовта. На физическия свят човек събира опитности, които асимилира в астралния и менталния светове и извлича от тях материали за изграждане тялото на Любовта. В миналото престоят на човека в духовния свят е бил много по-продължителен от днес. В миналото човек е престоявал от 500 до 1000 години в невидимия свят, така че в един цикъл от 2160 години, което определя една епоха, човек се е прераждал най-много два пъти - един път в мъжко тяло и един път в женско тяло, за да събере различни опитности и да има различни преживявания, които ще послужат като материали за изграждане на тялото на Любовта.
Но Учителят казва, че еволюцията е ускорена десет
пъти
, затова и продължителността на престояването в духовния свят е намалена от 50 до сто години, според степента на развитието, на което се намира даден човек.
Колкото по-напреднал е човек в развитието си, толкова повече прекарва в невидимите светове, защото той е събрал повече опитности, имал е повече преживявания, събрал е повече материали, които трябва да преработи, за да изкара от тях есенцията, която да се заключи в изграждането на тялото на Любовта. Между другите работи, които човешките души извършват през време на престоя си в духовните светове, е и тази, под ръководството на йерархиите да работят за изменение на условията на Земята - както във физическо отношение, така и в социално, за да имат други условия и възможности, като слязат на Земята при ново въплъщение, за да могат да съберат нови опитности. Защото Земята не е място на щастие, а е училище, в което човек учи и събира материали за изграждане на тялото на Любовта. След смъртта на физическото тяло човек преминава последователно през етерния, астралния, менталния светове и достига до крайните предели на причинния свят, който граничи със света на Любовта и оттам поема обратния път към ново въплъщение на Земята. В тези четири нисши светове, както казва Учителят, човек събира материали за изграждане тялото на Любовта.
към текста >>
След смъртта на физическото тяло човек преминава последователно през етерния, астралния, менталния светове и достига до крайните предели на причинния свят, който граничи със света на Любовта и оттам поема обратния
път
към ново въплъщение на Земята.
В миналото човек е престоявал от 500 до 1000 години в невидимия свят, така че в един цикъл от 2160 години, което определя една епоха, човек се е прераждал най-много два пъти - един път в мъжко тяло и един път в женско тяло, за да събере различни опитности и да има различни преживявания, които ще послужат като материали за изграждане на тялото на Любовта. Но Учителят казва, че еволюцията е ускорена десет пъти, затова и продължителността на престояването в духовния свят е намалена от 50 до сто години, според степента на развитието, на което се намира даден човек. Колкото по-напреднал е човек в развитието си, толкова повече прекарва в невидимите светове, защото той е събрал повече опитности, имал е повече преживявания, събрал е повече материали, които трябва да преработи, за да изкара от тях есенцията, която да се заключи в изграждането на тялото на Любовта. Между другите работи, които човешките души извършват през време на престоя си в духовните светове, е и тази, под ръководството на йерархиите да работят за изменение на условията на Земята - както във физическо отношение, така и в социално, за да имат други условия и възможности, като слязат на Земята при ново въплъщение, за да могат да съберат нови опитности. Защото Земята не е място на щастие, а е училище, в което човек учи и събира материали за изграждане на тялото на Любовта.
След смъртта на физическото тяло човек преминава последователно през етерния, астралния, менталния светове и достига до крайните предели на причинния свят, който граничи със света на Любовта и оттам поема обратния
път
към ново въплъщение на Земята.
В тези четири нисши светове, както казва Учителят, човек събира материали за изграждане тялото на Любовта. На физическия свят човек събира опитности, които асимилира в астралния и менталния светове и извлича от тях материали за съграждане на тялото на Любовта. При смъртта физическото тяло постепенно се разлага. Това показва, че за човешкия организъм, освен грубо физическата материя, е имало една организираща сила, която е внасяла живот в тялото. Тази организираща сила е идвала от душата, която при смъртта напуща тялото.
към текста >>
Тук душата ще познае, че трябва да търси нови
пътища
за своята симпатия.
Чувството на любов към природата и към другите, които са пропити с един егоистичен характер, тук се пречистват. Не трябва да се смесва тази любов към природата с онзи възвишен живот в природата, който е от духовно естество и който вижда в предметите и явленията в природата откровение на духа. В това отношение няма нищо общо с чувството на удоволствие, което някои хранят към природата. Душата трябва да се пречисти от това чувство, както и от всички други чувства и склонности, които произлизат от физическото съществуване. Силата на симпатията, която царува в петата област на душевния свят и за която липсват средства да бъде задоволена, тука също трябва да бъде излекувана.
Тук душата ще познае, че трябва да търси нови
пътища
за своята симпатия.
Също така, душите, които на Земята се отдават на различни религиозни обреди с цел да подобрят физическите условия на живота си, ще бъдат пречистени тука, защото техният идеал е бил чисто земен и облякъл формата на някакъв небесен рай. Те ще намерят този рай в тази и в следващите две области, но само да разберат неговата суета. Шестата област на душевния свят е тази на душевната сила. Тук става пречистване на жаждата за дейност, която една душа притежава. Макар и лишена от егоизъм, душата все пак търси да изпита едно чувство на задоволство, което самата дейност носи.
към текста >>
Панорамата на миналото се преживява и тук, но този
път
като основа на чувстването служат добрите дела.
Според силите, които развива в себе си на Земята, дадена душа остава за по-дълго или за по- кратко време в различните области на душевния свят. Тя остава в известна област дотогава, докато чувства сродство с тази област, когато това сродство изчезне, тя преминава в друга област. Тя ще премине без да почувства някакво влияние през онези области, с които няма никакво сродство. Тези три горни области се наричат първо небе в християнския езотеризъм. Тук резултатите от страданията, които душите преживяват в чистилището се всаждат в семенния атом на астралното тяло, като му придават по този начин качества за правилно чувстване, което действа като импулс към доброто и отклонява от злото за бъдеще.
Панорамата на миналото се преживява и тук, но този
път
като основа на чувстването служат добрите дела.
Когато душата съзерцава картините, които й показват как е помагала на другите, тя преживява наново всички радости, които е изпитвала, когато е правила тези добрини. Но сега душата чувства и преживява и всичката благодарност, отправена към нея от тези, на които е помагала. Когато душата съзерцава картините, които показват как тя е получавала помощ от другите, тя чувства голяма благодарност към тези, които са и помагали, само че в много по-силна форма, отколкото когато я е преживяла на Земята. А благодарността подпомага душевния растеж. Когато човек на Земята прави добро на другите, без да влага личен интерес, той преживява известно блаженство в първото небе.
към текста >>
След като напусне първото небе, човешкият дух влиза във второто небе, облечен в тялото на аза или на ума, като носи със себе си трите семенни атома -
квинтесенцията
на трите напуснати тела - физическо, етерно и астрално.
В първото небе учените ще събират материали за своите научни работи, филантропите ще правят планове за повдигане и подобряване на човечеството и т. н. Когато душата достигне горната граница на душевния свят, седмата област, и преминат през нея, резултатите от преживяните страдания и болки в чистилището, заедно с преживените радости от добрите дела на миналите животи се всаждат в семенния атом на астралното тяло. Заедно те образуват това, което се нарича съвест - силата, която ни предпазва от злото, като носител на страданието и ни подтиква към доброто, като носител на щастие и радост. Тогава човек оставя астралното си тяло да се разруши, подобно на етерното и физическото. Той взема със себе си само силите на семенния атом, които ще послужат за образуването на бъдещото астрално тяло.
След като напусне първото небе, човешкият дух влиза във второто небе, облечен в тялото на аза или на ума, като носи със себе си трите семенни атома -
квинтесенцията
на трите напуснати тела - физическо, етерно и астрално.
Докато е във физическото и етерното тяло, астралното тяло на човека е още неорганизирано и подобно на елипсовиден облак, различно оцветен. След като човек е напуснал физическото и етерното тяло, и остава само с астралното, то се изменя от елипса във фигура подобна на изоставеното физическо тяло. При преминаване от етерния в астралния свят човек е в спящо състояние, в състояние на несъзнание. По-късно се пробужда и почва да се съзнава заобикалящия го свят. Но тук често се случва, че след като се събудят, хората се чудят, какво е станало с тях, те не съзнават, че са умрели, но не знаят какво е станало с тях.
към текста >>
Квинтесенцията
на физическото тяло, резултат на неговите действия, включени в семенния атом, ще послужат като основа за бъдещето физическо тяло и за създаване на по-благоприятни условия в живота.
Всички форми, които виждаме около себе си във физическия свят са кристализирани звукови форми на първообразните сили, които работят в първообразите ни в умствения свят. Престояването на човека в този свят е един активен период на приготовление за ново въплъщение. Тук човешкият дух асимилира опитностите на трите изчезнали тела, включително и семенните атоми, за да си създаде по-добри условия за бъдещето прераждане. Пречистеното астрално тяло, включено в семенния атом, ще послужи като основа за създаването на новото астрално тяло, в което са вложени всички чувства и подтици. Онази част от астралното тяло, която духът така да се каже е одухотворил и спасил от разлагане и изчезване, ще осигури за следното прераждане едно по-добро жизнено тяло и темперамент.
Квинтесенцията
на физическото тяло, резултат на неговите действия, включени в семенния атом, ще послужат като основа за бъдещето физическо тяло и за създаване на по-благоприятни условия в живота.
Във второто небе човек работи за приготовляване на бъдещето си въплъщение. Тук човек асимилира плодовете на последния си земен живот и подготвя условия за едно ново физическо съществуване. Всички жители на този свят работят върху изменението на условията на Земята. Те под ръководството на висшите същества променят физическите форми на Земята и извършват постепенни промени, така че при новото въплъщение условията да бъдат различни. Климатът, флората и фауната се изменят от човека под ръководството на висшите същества.
към текста >>
Всички хора работят съзнателно или несъзнателно при построяването на телата им в предрожденния период до момента, когато
квинтесенцията
на предишните тела бъде вградена в новото тяло.
Всички жители на този свят работят върху изменението на условията на Земята. Те под ръководството на висшите същества променят физическите форми на Земята и извършват постепенни промени, така че при новото въплъщение условията да бъдат различни. Климатът, флората и фауната се изменят от човека под ръководството на висшите същества. Така че светът, който виждаме около нас, е точно това, което ние индивидуално и колективно сме направили. Също така човек се учи тука как да си построи, пак с помощта на висшите същества, разбира се, едно по-подходящо за проява тяло.
Всички хора работят съзнателно или несъзнателно при построяването на телата им в предрожденния период до момента, когато
квинтесенцията
на предишните тела бъде вградена в новото тяло.
Тогава те почват да работят съзнателно. След като е асимилирал всички плодове на миналия си живот и е работил за променяне условията на Земята, след като се е научил чрез работа над телата на другите да си построи подходящо тяло, чрез което да се изяви във физическия свят, човешкият дух се изкачва в третото небе - трите горни области на умствения свят, за което споменава и апостол Павел, че е бил на третото небе и е видял неща, които не могат да се опишат и предадат на човешки език. Тук духът е потопен в света на вечната хармония, където човек получава импулси и сили за следващото си прераждане. Тук в този свят в човека идва желание за нови опитности и обмисля едно ново въплъщение. Тук пред погледа на духа се разкрива панорамата на бъдещия му живот на Земята в нейните главни етапи.
към текста >>
Така жизненото тяло се построява от ангелите на съдбата и елементарните духове, но самият връщащ се дух на човека слага в него
квинтесенцията
на предишното си жизнено тяло, като същевременно извършва и много сложна и организираща работа.
Така се образува новата астрална обвивка. След това се привежда в активност семенния атом на етерното тяло. Но тук процесът на формирането не е така прост, както при формирането на менталната и астралната обвивки, които са сравнително неорганизирани, докато жизненото и физическото тяло са много по-добре организирани и по-сложно устроени. Материалите от различните области се привличат, както и при по-горните обвивки, но построяването на етерната обвивка и поставянето й в подходящи условия се извършва от четири велики много мъдри същества, наречени ангели ръководители на съдбата. Те нагаждат химическия, наречен още отразяващ етер на жизненото тяло по такъв начин, че картините на настоящия живот да се отразяват в него.
Така жизненото тяло се построява от ангелите на съдбата и елементарните духове, но самият връщащ се дух на човека слага в него
квинтесенцията
на предишното си жизнено тяло, като същевременно извършва и много сложна и организираща работа.
Това се прави, за да има място в предстоящия живот за оригинални и индивидуални проявления, които не са предопределени от миналото. Човешкият живот не е резултат само на минали причини, но в него винаги има приток на нови и оригинални причини, които изхождат в даден момент от свободната воля на човешкия дух. Жизненото тяло, както е било моделирано от ангелите на съдбата, ще даде форма на физическото тяло, орган по орган. То представя калъпът, по който се изгражда физическото тяло. Този калъп се поставя в утробата на бъдещата майка.
към текста >>
То представя
калъпът
, по който се изгражда физическото тяло.
Те нагаждат химическия, наречен още отразяващ етер на жизненото тяло по такъв начин, че картините на настоящия живот да се отразяват в него. Така жизненото тяло се построява от ангелите на съдбата и елементарните духове, но самият връщащ се дух на човека слага в него квинтесенцията на предишното си жизнено тяло, като същевременно извършва и много сложна и организираща работа. Това се прави, за да има място в предстоящия живот за оригинални и индивидуални проявления, които не са предопределени от миналото. Човешкият живот не е резултат само на минали причини, но в него винаги има приток на нови и оригинални причини, които изхождат в даден момент от свободната воля на човешкия дух. Жизненото тяло, както е било моделирано от ангелите на съдбата, ще даде форма на физическото тяло, орган по орган.
То представя
калъпът
, по който се изгражда физическото тяло.
Този калъп се поставя в утробата на бъдещата майка. Семенният атом на физическото тяло от миналото прераждане е поставен в триъгълната главичка на един от сперматозоидите в семето на бащата. Само това прави оплодяването възможно. И тук се намира обяснението на толкова много безплодни полови съчетания. Не би могло да се построи никакво физическо тяло, докато няма едно жизнено тяло, което да бъде като калъп, в който да се построи физическото тяло.
към текста >>
Наследствеността е вярна само по отношение на материалите, които образуват физическото тяло, но тези материали са повлияни от връщащия се дух, който извършва известна качествена работа върху тях, вграждайки в тялото
квинтесенцията
на миналите му физически качества, скрити в семенния атом.
Семенният атом на физическото тяло от миналото прераждане е поставен в триъгълната главичка на един от сперматозоидите в семето на бащата. Само това прави оплодяването възможно. И тук се намира обяснението на толкова много безплодни полови съчетания. Не би могло да се построи никакво физическо тяло, докато няма едно жизнено тяло, което да бъде като калъп, в който да се построи физическото тяло. Също така е необходимо за физическото тяло един семенен атом, който да привлече със своите трептения съответните материали, които трябва да бъдат вградени в това физическо тяло.
Наследствеността е вярна само по отношение на материалите, които образуват физическото тяло, но тези материали са повлияни от връщащия се дух, който извършва известна качествена работа върху тях, вграждайки в тялото
квинтесенцията
на миналите му физически качества, скрити в семенния атом.
Така че материалите се вземат от майката и бащата, но те се моделират от духа чрез вграждане в тях на качества, които духът носи от миналия си живот. Нареждането на материалите при изграждането на физическото тяло е до известна степен под контрола на въплъщаващия се дух. Най-голяма свобода се дава на духа при постройката на астралното тяло, по- малка при постройката на жизненото тяло и още по-малка при физическото тяло. Но с тази възможност, която му се дава, е достатъчна, за да се даде индивидуален оттенък на физическото тяло. Когато оплодяването на яйцето е станало, астралното тяло на майката работи върху оплоденото яйце за един период от 18 до 31 ден, като въплъщаващия се дух остава вън, в своето астрално тяло, но при все това е в близък допир с майката.
към текста >>
Такъв е
пътят
на човека от смъртта До новото раждане.
До седемгодишна възраст се развива предимно физическото тяло. Към седемгодишната възраст се ражда етерното тяло, което е формирано при слизането на духа и чрез него духът работи за изграждането на физическото тяло, но след седмата година то става по- активно. Към 14 - та година се ражда астралното тяло, а към 21- та годишна възраст се ражда менталното тяло. Така човек привежда в активност и започва новият физически живот. Учителят казва, че когато човек е готов за ново въплъщение трима ангели го вземат и обикалят с него Земята и намират майката и бащата, чрез които духът ще влезе в новия земен живот и го оставят, като се извършва гореописания процес при оформянето на физическото тяло.
Такъв е
пътят
на човека от смъртта До новото раждане.
Така животът се развива между две граници - от едната страна раждането, а от другата смъртта. От горното изложение се вижда, че задачата на човека след смъртта е да пречисти различните си обвивки и да извлече опитностите, които е бил събрал чрез тях, да ги включи като качества в следващото си въплъщение. Ученикът, както казва Учителят, още докато е във физическото тяло извършва тази работа на пречистване и организиране на обвивките, че да няма нужда след напускането на тялото, защото в такъв случай той няма да има никакво сродство с тези области и ще замине направо за първото небе, а може и за второто. Защото, както казах по-рано, човек влиза в известна област, ако има сродство с нея, т. е., ако има нещо, което в него е свързано с тази област да го пречисти, за да може да се издигне по-нагоре.
към текста >>
68.
I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)
,
Дух на воин и душа на девойка
,
ТОМ 18
Съберат ли се на милиарди заедно и влязат в някой
тесен
улей, тогава стават опасни и причиняват пакости.
Ако любовта съществува във всичките мисли на човека, ако любовта съществува във всичките негови чувства и постъпки, той всичко може да постигне. Ако човек не постига всичко, показва, че не е умен. Той не трябва да се спъва от пречките и мъчнотиите в живота, защото мъчнотиите сам ги създава. Мъчнотиите са както капките. Докато падат капка по капка, не могат да направят пакост.
Съберат ли се на милиарди заедно и влязат в някой
тесен
улей, тогава стават опасни и причиняват пакости.
Мъчнотиите не трябва да ги събираме в тесни улеи, да стават порои. Такива порои са желанията на човека. Всички хора страдат от излишни желания. Хората желаят много неща и при това много бързат да ги постигнат. Умният човек желае неща, които са постижими, които му са потребни.
към текста >>
Този е
пътят
, по който могат да се реализират човешките стремежи.
Те като се съединят, образуват Божествения свят. Значи, вътрешната топлина и външната светлина, съединени в едно, образуват Божествения свят. Дето има светлина, там всякога има най-хубавата топлина. В Божествения свет топлината и светлината са еднакви. Човек може да обича другите хора само тогава, когато светлината е дреха на ума му и топлината - дреха на сърцето му.
Този е
пътят
, по който могат да се реализират човешките стремежи.
Ние на земята имаме задача да добием вечния живот и да се освободим от смъртта. За да се освободим от смъртта, ние трябва да воюваме. Природата употребява войната като последно средство, за да постигне една цел. Когато е употребила всички средства и методи и не е могла да постигне целта, тогава войната иде. В света смъртта и животът се борят.
към текста >>
Ще се помъча да изрисувам с твърде бегли и крайно бледи линии образа на един наш отминал брат, който образ ние сега трябва да повикаме наблизо и да му отдадем нашата размисъл, нашата непресъхваща обич, а може би и легналата в сърцата ни скръб по него, защото, нека си призная, скръбта, която ни посещава дори и на една
железопътна
гара при заминаването на любим човек, не може да не посети сърцата ни сега, когато един от най-първите приятели и работници за светлината отмина в тайното, велико и безответно за нас царство на отвъдното съществувание.
Георги Радев Georg Nordmann [Георги Томалевски] Житно зърно, Г. XIV (1940), бр. 7 ÷ 8, с. 172 ÷ 174 Колко е трудно да се обхване спогледа на един само човек необхватната многосложност на нечий човешки живот! Трудно е, защото ние всякога виждаме и наблюдаваме върхния слой на нечие битие, без да имаме всякога възможност да проникнем поне за миг в оная светиня на душата, където всъщност протича истинското съществувание.
Ще се помъча да изрисувам с твърде бегли и крайно бледи линии образа на един наш отминал брат, който образ ние сега трябва да повикаме наблизо и да му отдадем нашата размисъл, нашата непресъхваща обич, а може би и легналата в сърцата ни скръб по него, защото, нека си призная, скръбта, която ни посещава дори и на една
железопътна
гара при заминаването на любим човек, не може да не посети сърцата ни сега, когато един от най-първите приятели и работници за светлината отмина в тайното, велико и безответно за нас царство на отвъдното съществувание.
Спомням си ясно минутата, когато през 1921 г. в един прекрасен двор на град Търново, двор сяйнал от блясъка на бели премени и от възторга на едно множество, пълно с чиста жажда за светлина, аз стиснах наблизо до сенчестата чешма за първи път ръката на един строен, къдрокос младеж, чиято гъвкава походка и музикален почти говор ми направиха голямо, незабравимо впечатление. В тая минута не подозирах колко сърдечна и братска ще бъде дружбата ми с него и колко време ще бъде той спътник в моя живот. Из ден в ден качествата на тоя рядък по интелигентност млад човек ме завладяваха и ми импонирахавсе по-силно и по-силно. В дълги проникновени разкази той ме посвещаваше в тайните на своята любима небесна наука - астрологията, с която аз винаги го свързвах.
към текста >>
в един прекрасен двор на град Търново, двор сяйнал от блясъка на бели премени и от възторга на едно множество, пълно с чиста жажда за светлина, аз стиснах наблизо до сенчестата чешма за първи
път
ръката на един строен, къдрокос младеж, чиято гъвкава походка и музикален почти говор ми направиха голямо, незабравимо впечатление.
7 ÷ 8, с. 172 ÷ 174 Колко е трудно да се обхване спогледа на един само човек необхватната многосложност на нечий човешки живот! Трудно е, защото ние всякога виждаме и наблюдаваме върхния слой на нечие битие, без да имаме всякога възможност да проникнем поне за миг в оная светиня на душата, където всъщност протича истинското съществувание. Ще се помъча да изрисувам с твърде бегли и крайно бледи линии образа на един наш отминал брат, който образ ние сега трябва да повикаме наблизо и да му отдадем нашата размисъл, нашата непресъхваща обич, а може би и легналата в сърцата ни скръб по него, защото, нека си призная, скръбта, която ни посещава дори и на една железопътна гара при заминаването на любим човек, не може да не посети сърцата ни сега, когато един от най-първите приятели и работници за светлината отмина в тайното, велико и безответно за нас царство на отвъдното съществувание. Спомням си ясно минутата, когато през 1921 г.
в един прекрасен двор на град Търново, двор сяйнал от блясъка на бели премени и от възторга на едно множество, пълно с чиста жажда за светлина, аз стиснах наблизо до сенчестата чешма за първи
път
ръката на един строен, къдрокос младеж, чиято гъвкава походка и музикален почти говор ми направиха голямо, незабравимо впечатление.
В тая минута не подозирах колко сърдечна и братска ще бъде дружбата ми с него и колко време ще бъде той спътник в моя живот. Из ден в ден качествата на тоя рядък по интелигентност млад човек ме завладяваха и ми импонирахавсе по-силно и по-силно. В дълги проникновени разкази той ме посвещаваше в тайните на своята любима небесна наука - астрологията, с която аз винаги го свързвах. Словото му бе геометрично, свежо, с изящен стил, с гъвкава грациозност, с трепетен усет за естетика. Оттогава и до сетните дни, когато го бе обхванала коварната немощ, за мене е бивало неизмеримо удоволствие да беседвам с него, защото аз винаги се потапях в естетиката и брилянтното изящество на думите, както и в необикновената проникваемост на неговата остра като стрела мисъл.
към текста >>
В тая минута не подозирах колко сърдечна и братска ще бъде дружбата ми с него и колко време ще бъде той
спътник
в моя живот.
172 ÷ 174 Колко е трудно да се обхване спогледа на един само човек необхватната многосложност на нечий човешки живот! Трудно е, защото ние всякога виждаме и наблюдаваме върхния слой на нечие битие, без да имаме всякога възможност да проникнем поне за миг в оная светиня на душата, където всъщност протича истинското съществувание. Ще се помъча да изрисувам с твърде бегли и крайно бледи линии образа на един наш отминал брат, който образ ние сега трябва да повикаме наблизо и да му отдадем нашата размисъл, нашата непресъхваща обич, а може би и легналата в сърцата ни скръб по него, защото, нека си призная, скръбта, която ни посещава дори и на една железопътна гара при заминаването на любим човек, не може да не посети сърцата ни сега, когато един от най-първите приятели и работници за светлината отмина в тайното, велико и безответно за нас царство на отвъдното съществувание. Спомням си ясно минутата, когато през 1921 г. в един прекрасен двор на град Търново, двор сяйнал от блясъка на бели премени и от възторга на едно множество, пълно с чиста жажда за светлина, аз стиснах наблизо до сенчестата чешма за първи път ръката на един строен, къдрокос младеж, чиято гъвкава походка и музикален почти говор ми направиха голямо, незабравимо впечатление.
В тая минута не подозирах колко сърдечна и братска ще бъде дружбата ми с него и колко време ще бъде той
спътник
в моя живот.
Из ден в ден качествата на тоя рядък по интелигентност млад човек ме завладяваха и ми импонирахавсе по-силно и по-силно. В дълги проникновени разкази той ме посвещаваше в тайните на своята любима небесна наука - астрологията, с която аз винаги го свързвах. Словото му бе геометрично, свежо, с изящен стил, с гъвкава грациозност, с трепетен усет за естетика. Оттогава и до сетните дни, когато го бе обхванала коварната немощ, за мене е бивало неизмеримо удоволствие да беседвам с него, защото аз винаги се потапях в естетиката и брилянтното изящество на думите, както и в необикновената проникваемост на неговата остра като стрела мисъл. В моето съзнание Георги Радев - нашият Жорж - се очерта като всестранно надарена личност, защото тънкият му, понякога благородно строг критерий за философия, художество и музика, неговият звънтящ френски език, английските му и немски преводи, които са не по-лоши от всеки познат у нас превод, изисканите уроци, по латински език, които той преподаваше на ученици и студенти, караха всеки, който идваше в контакт с него, да чувствува един необикновен човек.
към текста >>
То е хубаво, малко, но расте, крепне и се умножава.” И стана любимото списание център, фокус, който събира вече четиринадесет години усилията на мнозина, докато най-после то остана почти на ръцете на Жорж и до сетния ден, когато по неговата любима заглавка премина една скръбна сянка, а може би е капнала някъде и някоя сълза... Трудно е да се говори за първите от тия, които поеха нагорнището, поеха служението, поеха светия
път
.
Мълчание обвива света. Младежите, оставили ниви, градини и широките хоризонти на равнината, са събрани отново за университетските занятия. Спомням си тая зима, в стаите на бащината ми къща. На печката ври чайникът, през завесите на облаците наднича залутано зимното слънце, а ние в някаква родилна тревога сме напрегнали мисъл. Най-после един извика: „Да го наречем „Житно зърно”!
То е хубаво, малко, но расте, крепне и се умножава.” И стана любимото списание център, фокус, който събира вече четиринадесет години усилията на мнозина, докато най-после то остана почти на ръцете на Жорж и до сетния ден, когато по неговата любима заглавка премина една скръбна сянка, а може би е капнала някъде и някоя сълза... Трудно е да се говори за първите от тия, които поеха нагорнището, поеха служението, поеха светия
път
.
Думите са малки, бледи знаци, немощни символи на нашата обич, тъга или възторг! Достатъчно е да споменем само неговото име, името на Жорж, и всеки ще го почувствува, защото той бе с всички близък, на всекиго бе скъп и приятен. Той отмина, но отворете страниците на „Пътят на звездата”, неговия мисловен и художествен шедьовър, и вие ще застанете лице срещу лице с Жорж. Зачетете, и вие ще го почувствувате в цялото му богатство и финес. Обикнал фанатично планината, той там завърши земния си път.
към текста >>
Той отмина, но отворете страниците на „
Пътят
на звездата”, неговия мисловен и художествен шедьовър, и вие ще застанете лице срещу лице с Жорж.
На печката ври чайникът, през завесите на облаците наднича залутано зимното слънце, а ние в някаква родилна тревога сме напрегнали мисъл. Най-после един извика: „Да го наречем „Житно зърно”! То е хубаво, малко, но расте, крепне и се умножава.” И стана любимото списание център, фокус, който събира вече четиринадесет години усилията на мнозина, докато най-после то остана почти на ръцете на Жорж и до сетния ден, когато по неговата любима заглавка премина една скръбна сянка, а може би е капнала някъде и някоя сълза... Трудно е да се говори за първите от тия, които поеха нагорнището, поеха служението, поеха светия път. Думите са малки, бледи знаци, немощни символи на нашата обич, тъга или възторг! Достатъчно е да споменем само неговото име, името на Жорж, и всеки ще го почувствува, защото той бе с всички близък, на всекиго бе скъп и приятен.
Той отмина, но отворете страниците на „
Пътят
на звездата”, неговия мисловен и художествен шедьовър, и вие ще застанете лице срещу лице с Жорж.
Зачетете, и вие ще го почувствувате в цялото му богатство и финес. Обикнал фанатично планината, той там завърши земния си път. На планината, където, седнали край буен огън, пеехме под тържественото мълчание на звездите, планината - символ на нашия път, планината - едната наша радост... Умря, ще кажат хората! Отмина си по своя пьт, във великото царство, закъдето смъртта е само тъжна порта, ще кажем ние. И тъкмо сега!
към текста >>
Обикнал фанатично планината, той там завърши земния си
път
.
То е хубаво, малко, но расте, крепне и се умножава.” И стана любимото списание център, фокус, който събира вече четиринадесет години усилията на мнозина, докато най-после то остана почти на ръцете на Жорж и до сетния ден, когато по неговата любима заглавка премина една скръбна сянка, а може би е капнала някъде и някоя сълза... Трудно е да се говори за първите от тия, които поеха нагорнището, поеха служението, поеха светия път. Думите са малки, бледи знаци, немощни символи на нашата обич, тъга или възторг! Достатъчно е да споменем само неговото име, името на Жорж, и всеки ще го почувствува, защото той бе с всички близък, на всекиго бе скъп и приятен. Той отмина, но отворете страниците на „Пътят на звездата”, неговия мисловен и художествен шедьовър, и вие ще застанете лице срещу лице с Жорж. Зачетете, и вие ще го почувствувате в цялото му богатство и финес.
Обикнал фанатично планината, той там завърши земния си
път
.
На планината, където, седнали край буен огън, пеехме под тържественото мълчание на звездите, планината - символ на нашия път, планината - едната наша радост... Умря, ще кажат хората! Отмина си по своя пьт, във великото царство, закъдето смъртта е само тъжна порта, ще кажем ние. И тъкмо сега! Светът е раздрусан от основи. Без идеали, без надежда и радост хората ще подирят нов път и нови хоризонти.
към текста >>
На планината, където, седнали край буен огън, пеехме под тържественото мълчание на звездите, планината - символ на нашия
път
, планината - едната наша радост... Умря, ще кажат хората!
Думите са малки, бледи знаци, немощни символи на нашата обич, тъга или възторг! Достатъчно е да споменем само неговото име, името на Жорж, и всеки ще го почувствува, защото той бе с всички близък, на всекиго бе скъп и приятен. Той отмина, но отворете страниците на „Пътят на звездата”, неговия мисловен и художествен шедьовър, и вие ще застанете лице срещу лице с Жорж. Зачетете, и вие ще го почувствувате в цялото му богатство и финес. Обикнал фанатично планината, той там завърши земния си път.
На планината, където, седнали край буен огън, пеехме под тържественото мълчание на звездите, планината - символ на нашия
път
, планината - едната наша радост... Умря, ще кажат хората!
Отмина си по своя пьт, във великото царство, закъдето смъртта е само тъжна порта, ще кажем ние. И тъкмо сега! Светът е раздрусан от основи. Без идеали, без надежда и радост хората ще подирят нов път и нови хоризонти. Уморени от ужасите на кървавите борби, изморени и изтощени от безпътица, човеците ще подирят, може би, небесната утеха, пътя към себе си.
към текста >>
Без идеали, без надежда и радост хората ще подирят нов
път
и нови хоризонти.
Обикнал фанатично планината, той там завърши земния си път. На планината, където, седнали край буен огън, пеехме под тържественото мълчание на звездите, планината - символ на нашия път, планината - едната наша радост... Умря, ще кажат хората! Отмина си по своя пьт, във великото царство, закъдето смъртта е само тъжна порта, ще кажем ние. И тъкмо сега! Светът е раздрусан от основи.
Без идеали, без надежда и радост хората ще подирят нов
път
и нови хоризонти.
Уморени от ужасите на кървавите борби, изморени и изтощени от безпътица, човеците ще подирят, може би, небесната утеха, пътя към себе си. В тия изключителни времена умът и перото на такива като него, които можеха да превеждат на лек, приемлив и красив език словото на мъдростта, бяха най-потребни, защото сега е времето, когато жетвата ще стане богата, а работниците са малко. С тия най-леки и бледни линии аз искам да извикам образа и душата на нашия обичен приятел и брат, към който образ и душа да отправим потока на своята обич, за да блесне тя като светилник на пътя му, една малка частица, от който път той премина между нас. Не ми се иска да кажа, че си отиде завинаги! Спомням си думите на Надсона: Той умря, но той живее, Жертвеникът е сломен, но огънят блести, Разбита е арфата, но акордите е още звучат!
към текста >>
Уморени от ужасите на кървавите борби, изморени и изтощени от
безпътица
, човеците ще подирят, може би, небесната утеха,
пътя
към себе си.
На планината, където, седнали край буен огън, пеехме под тържественото мълчание на звездите, планината - символ на нашия път, планината - едната наша радост... Умря, ще кажат хората! Отмина си по своя пьт, във великото царство, закъдето смъртта е само тъжна порта, ще кажем ние. И тъкмо сега! Светът е раздрусан от основи. Без идеали, без надежда и радост хората ще подирят нов път и нови хоризонти.
Уморени от ужасите на кървавите борби, изморени и изтощени от
безпътица
, човеците ще подирят, може би, небесната утеха,
пътя
към себе си.
В тия изключителни времена умът и перото на такива като него, които можеха да превеждат на лек, приемлив и красив език словото на мъдростта, бяха най-потребни, защото сега е времето, когато жетвата ще стане богата, а работниците са малко. С тия най-леки и бледни линии аз искам да извикам образа и душата на нашия обичен приятел и брат, към който образ и душа да отправим потока на своята обич, за да блесне тя като светилник на пътя му, една малка частица, от който път той премина между нас. Не ми се иска да кажа, че си отиде завинаги! Спомням си думите на Надсона: Той умря, но той живее, Жертвеникът е сломен, но огънят блести, Разбита е арфата, но акордите е още звучат! 3.На приятеля във вечността Георги Радев Д-р Ел. Раф.
към текста >>
С тия най-леки и бледни линии аз искам да извикам образа и душата на нашия обичен приятел и брат, към който образ и душа да отправим потока на своята обич, за да блесне тя като светилник на
пътя
му, една малка частица, от който
път
той премина между нас.
И тъкмо сега! Светът е раздрусан от основи. Без идеали, без надежда и радост хората ще подирят нов път и нови хоризонти. Уморени от ужасите на кървавите борби, изморени и изтощени от безпътица, човеците ще подирят, може би, небесната утеха, пътя към себе си. В тия изключителни времена умът и перото на такива като него, които можеха да превеждат на лек, приемлив и красив език словото на мъдростта, бяха най-потребни, защото сега е времето, когато жетвата ще стане богата, а работниците са малко.
С тия най-леки и бледни линии аз искам да извикам образа и душата на нашия обичен приятел и брат, към който образ и душа да отправим потока на своята обич, за да блесне тя като светилник на
пътя
му, една малка частица, от който
път
той премина между нас.
Не ми се иска да кажа, че си отиде завинаги! Спомням си думите на Надсона: Той умря, но той живее, Жертвеникът е сломен, но огънят блести, Разбита е арфата, но акордите е още звучат! 3.На приятеля във вечността Георги Радев Д-р Ел. Раф. Коен Житно зърно, Г. XIV (1940), кн.
към текста >>
Ние все очакваме, че ти пак ще се върнеш при нас от дългото си
пътешествие
из Родопа, откъдето дойде вестта, че ти си оставил тялото си там.
Имаше нещо пропуснато от време, когато се е ковала твоята настояща земна съдба, и тоз пропуск не можа да се запълни. Той докара така скоро твоя последен земен ден... Не затова, защото ние сме убедени и знаем, че човек, неговото истинско „аз” не умира; не затова, защото ние знаем, че човек е вечен и със смъртта на физическото тяло не се свършва с него, ние не чувствуваме, че ти си ни напуснал. Ние не може да го чувствуваме и поради простото обстоятелство, че когато ти затвори очите си на земята, ние бяхме далеч от теб, чисто физически. Има един психологичен закон, според който човек все не може да възприеме нещо за вярно, докато не го види, не го чуе, него пипне. Поради този прост закон, ние сме предразположени да мислим, че ти не си ни напуснал физически.
Ние все очакваме, че ти пак ще се върнеш при нас от дългото си
пътешествие
из Родопа, откъдето дойде вестта, че ти си оставил тялото си там.
Ти напусна земята, остави своето физическо тяло като войник на поста си. Ти умря физически по планински висини, което подобава на твоя творчески дух, който винаги обитаваше висините на човешкия ум. Не бе лека твоята задача на земята. Ти я понесе достойно в живота като доблестен войн, като работник, неотклоняващ се от службата си. За нас ти си винаги добрият работник, войникът на поста си.
към текста >>
Такъв бе твоят земен
път
, такава бе волята на Провидението!
То е най-красноречивото слово, най-хубавата паметна плоча за теб. Ние знаем, ти не обичаше славолюбията. Ти направи много нещо, без да знаят другите. И твоето място е в списъка на мнозината, които всички почитат, но които остават неизвестни за света, за многолюдието. Ти си от „незнайните войни”, чиято слава е слава за всички.
Такъв бе твоят земен
път
, такава бе волята на Провидението!
Ти живееш отново между нас, макар и захвърлил вехтата си земна дреха. Тя принадлежи на земята. А нам принадлежи духът. Ти живееше духа си при нас и с нас. Приятелю наш, нека твоят дух, който е вечно жив, който счита всичко на земята за мимолетно и не абсолютно най-важно, ни позволи да кажем няколко думи за твоя настоящ кратък земен живот, за твоята телесна дреха, за нещо от твоето дело.
към текста >>
Голяма част от статиите, печатани в списанието, излязоха през миналата 1939 година в една обща книга – „
Пътят
на звездата”.
Много приятели минаха през редакционния комитет на списанието, но Жорж остана винаги вътре като стълб. Може да се каже, че той беше се срасъл със списанието и в него намираше главното място, където да приложи своите интелектуални способности и сили. Първата му статия бе озаглавена „Езикът на природата” и излезе още в първия брой на списанието през януарий 1924 година. Последната излезе в кн. 6 от XIV година през юний т. г.
Голяма част от статиите, печатани в списанието, излязоха през миналата 1939 година в една обща книга – „
Пътят
на звездата”.
Статиите, които Жорж е писал в „Житно зърно”, засягат най- различни теми, предимно из областта на науката и живота, разгледани в светлината на окултизма и новото учение. Те са написани изящно, с вещина и образно. Най-ценното в неговата мисъл и стил бяха образността и сравнителните му способности. В това отношение беше рядък писател. В „Житно зърно” освен тези - да ги наречем общи - статии, Георги Радев написа редица, закръглени в себе си и художествено изнесени, статии из областта на окултните науки - астрология, физиогномика, характерология, френология, хирология и графология.
към текста >>
Ти
упъти
мнозина, които с перо са искали да кажат нещо на човечеството.
Затова понякога имаше в теб величави проблясъци на толерантност и благоразположеност към другите. Тогава ти защищаваше отявлено онеправданите. С пълно съзнание за ценността на своите идеи, ти беше готов за големи жертви. Така ти си подпомогнал извънредно много млади хора в техните учебни занятия, като си им преподавал безплатни уроци по езици и математика. Който е учил при тебе, не може да забрави знанията ти и твоя похват да преподаваш.
Ти
упъти
мнозина, които с перо са искали да кажат нещо на човечеството.
Ти им поправяше писанията и ту добиваха друг облик. Тези всички твои ученици ще те помнят винаги. Голямо бе твоето участие в живота на Братството. Този живот, ученичеството на Новото те вдъхновяваха безпределно. Дейно би твоето участие в съборите, в класа на младите, където бяхме те избрали задълго да бъдеш наш представител.
към текста >>
Много, много
пъти
сме прекарвали в колективна работа заедно.
Това бе ти, това бе твоята душа, една животрептяща брънка от живота на Всемирното Братство в България. В своя личен живот ти бе свел нуждите до минимум. Ти не чувствуваше нужда да „събираш имущество на земята”. Не ламтеше и никога не мислеше за пари и богатства. За тебе беше важно делото, услугата, която ще направиш на някого, уроците, които ще преподадеш, да му помогнат, да му услужат.
Много, много
пъти
сме прекарвали в колективна работа заедно.
С песни сме я завършвали всякога. И след като се създаде добро разположение на духа, ти ни заливаше със смях с твоето хумористично-саркастично представяне на света, на проявите му, на дадени типове хора. Ти се разтваряше тогава, в тия часове на благоразположение, и се разливаше в потоци от благородна жизнераост. Тия мигове ще останат в нас като най-хубавите спомени от твоя личен живот. Ти напусна земята.
към текста >>
Светъл да бъде
пътят
ти в света на отвъдното.
Ти се разтваряше тогава, в тия часове на благоразположение, и се разливаше в потоци от благородна жизнераост. Тия мигове ще останат в нас като най-хубавите спомени от твоя личен живот. Ти напусна земята. Такава бе волята Божия! Да бъде благословено далото ти, приятелю наш!
Светъл да бъде
пътят
ти в света на отвъдното.
Благословен да бъде твоят творчески дух! 4.Георги Радев - личност и дело П. Манев Житно зърно, Г. XIV (1940), кн. 7 ÷ 8, а 182 ÷ 187 Изключителните времена изискват изключителни личности.
към текста >>
Моите спомени се отнасят главно до последното десетилетие от земния му
път
.
7 ÷ 8, а 182 ÷ 187 Изключителните времена изискват изключителни личности. При кризи, които бележат прехода на една епоха в друга, когато една остаряла жизнена форма се стреми да продължи съществуването си, като спъне естественото развитие, са нужни хора достатъчно чутки, за да открият новото, и достатъчно смели, за да го приемат и отстояват. Наближаващата нова култура създава вече своите предвестници. Един от тия малцината е безспорно и Георги Радев, който неотдавна ни напусна, за да се прибере в истинската родина на всички ни. За първите години от дейността на заминалия приятел в живота на Братството ще се изкажат други.
Моите спомени се отнасят главно до последното десетилетие от земния му
път
.
Разбира се, далеч не е лесно да се обрисува в едно кратко изложение обликът на една богата индивидуалност, още повече, когато тя е и мъчнодостъпна. А Жорж бе, въпреки всичката си приказливост, твърде непроницаем дори и за най-близките. По необходимост, човек трябва да се задоволи в случая с впечатленията, получени при едно по-дълго сътрудничество, и редките случаи на по-интимно настроение у нашия другар. Още при първата ми среща с Георги Радев - то бе в самото начало на 1931 г. - получих впечатлението, че имам работа с един първокласен интелектуалец, но едва с течение на времето аз можах да се запозная с неговата многостранност.
към текста >>
Изключителната острота на мисълта бе го
напътила
да избере за своя специалност една от най-трудните области на официалната наука - математиката.
По необходимост, човек трябва да се задоволи в случая с впечатленията, получени при едно по-дълго сътрудничество, и редките случаи на по-интимно настроение у нашия другар. Още при първата ми среща с Георги Радев - то бе в самото начало на 1931 г. - получих впечатлението, че имам работа с един първокласен интелектуалец, но едва с течение на времето аз можах да се запозная с неговата многостранност. Моят нов приятел се оказа човек с извънредна памет, която бе го направила полиглот, владеещ много добре модерните и класическите езици. Оригиналността и подвижността на ума му изпъкваха още в неговите разговори, в които енциклопедични познания и житейска мъдрост се преплитаха във виртуозни импровизации, феерично осветлявани от искрите на един тънък хумор и едно рядко остроумие.
Изключителната острота на мисълта бе го
напътила
да избере за своя специалност една от най-трудните области на официалната наука - математиката.
Но той бе работил доста и върху философските дисциплини, особено психологията. Едновременно с това, нашият приятел задълбава в окултните науки и успява да овладее между друго френологията и физиогномиката, хирологията и графологията, кабалата и астрологията по начин, който му бе дал възможност да изработи свои мнения по ред въпроси. Друга особеност на Жоржовия умствен апарат беше неговият естетичен характер. Като малцина, нашият другар умееше да даде и на най-отвлечената проблема пластична, художествена форма. Оттам и големият му интерес към изящната литература, музиката и изкуствата изобщо, дето той се чувствуваше също у дома си.
към текста >>
Аз исках само да набележа контурите на един щедро надарен човек, който бе успял да се справи с редица области както на официалната наука, така и на тайното познание, който умееше със сръчността на артист да ги доведе в хармонично отношение и бе поел
пътя
към идеала на всеки истински окултист - синтезата между наука и философия, религия и изкуство.
Едновременно с това, нашият приятел задълбава в окултните науки и успява да овладее между друго френологията и физиогномиката, хирологията и графологията, кабалата и астрологията по начин, който му бе дал възможност да изработи свои мнения по ред въпроси. Друга особеност на Жоржовия умствен апарат беше неговият естетичен характер. Като малцина, нашият другар умееше да даде и на най-отвлечената проблема пластична, художествена форма. Оттам и големият му интерес към изящната литература, музиката и изкуствата изобщо, дето той се чувствуваше също у дома си. Разбира се, аз нямам претенцията с тия няколко щрихи да изчерпя неговата духовна физиономия.
Аз исках само да набележа контурите на един щедро надарен човек, който бе успял да се справи с редица области както на официалната наука, така и на тайното познание, който умееше със сръчността на артист да ги доведе в хармонично отношение и бе поел
пътя
към идеала на всеки истински окултист - синтезата между наука и философия, религия и изкуство.
Жорж не се ограничи обаче само да работи върху себе си. Той направи не малк” от Сефариал, „Хирология” от Вреде, „Четене на характера” от Дюрвил, „Занони” от Б. Питон, една трилогия от Бо Ин Ра, биографиите на Русо и Ганди от Р. Ролан и др. Същевременно той преминава и към оригинално творчество.
към текста >>
Както се знае, една част от тия статии, третиращи най-различни проблеми в окултно осветление, бидоха издадени в сборника „
Пътят
на звездата”.
Главното поле на неговата дейност бе настоящето списание, макар че той периодически сътрудничеше и в други наши и чужди списания. През последното десетилетие той бе поел редактирането на „Житно зърно” заедно с главната тежест на техническата работа около него. И ако в българските интелектуални среди „Житно зърно” е минавало за едно от най- сериозните списания, това са дължи сигурно не на последно места на качествата на главния му редактор. Дейността на Жорж като сътрудник на „Житно зърно” е твърде разнообразна. Читателите на списанието познават неговите математически отмерени, богати както с данни, така и с подтици, елегантно написани статии.
Както се знае, една част от тия статии, третиращи най-различни проблеми в окултно осветление, бидоха издадени в сборника „
Пътят
на звездата”.
Тая работа, дори и без оглед на идейното е богатство, осигурява на Г. Радев едно от първите места между българските есеисти. В „Житно зърно” той завеждаше и няколко по-дълги работи, между друго и един курс по графология. Ако бе успял да го завърши, ние щяхме сега да притежаваме, може би, едно от най- хубавите съчинения върху тая област. С цикъла „Жената в Евангелието” той създаде не само една галерия от класически образи, но даде и пример заедно по-задълбочено тълкуване на Новия Завет.
към текста >>
Същевременно нашият приятел опитва и друг един
път
за популяризация на новите идеи, като поднася чрез уводните статии на списанието материали из текущи беседи върху дадена тема.
За жалост обаче той не можа да продължи тоя труд, който обещаваше да се развие в монументални размери. В „Житно зърно” Жорж бе разработил освен това редица притчи и приказки от Учителя, които са истински бисери както по съдържание, така и по форма. Пак в „Житно зърно” той направи опит да систематизира материали из беседите, отнасящи се до някои основни принципи на новия мироглед. Известно е, че тия статии впоследствие бидоха събрани и издадени под заглавие „Учителят говори”. Един от нашите най-културни хора, който съвсем не обича да надценява нещата, нарече тая систематизация „симфония, достатъчна да увековечи един човешки живот”.
Същевременно нашият приятел опитва и друг един
път
за популяризация на новите идеи, като поднася чрез уводните статии на списанието материали из текущи беседи върху дадена тема.
От тия статии по-късно се роди „Живот за Цялото”. Така, с „Учителят говори” и „Живот за Цялото” Георги Радев пръв на наша почва посочи два от многото възможни начини за систематизиране на огромния материал, даден от Учителя. Известна е ролята на френските издания на тия книги за запознаването на чуждия свят с новата идеология. В бъдеще тяхното значение ще се види още по-ясно, а заедно с това - и грамадната заслуга на нашия приятел. Част от неговите характерологични проучвания бидоха издадени под заглавие „Лица и души” като премия на „Житно зърно” - една твърде интересна работа, която му донесе между друго и един ласкав отзив на проф. Михалчев.
към текста >>
През последната пролет, при всичкото си неразположение, той се бе ангажирал да помогне на един позакъсал ученик, както е правил много
пъти
по-рано.
Моите впечатления, пък и тия на хората, които го познаваха по-отблизо, са по-други. Вярно е, че интелектът бе доминиращият елемент в живота на нашия приятел. По всяка вероятност, не са липсвали и конфликти между двете области, каквито впрочем ги има и у нас в една или друга форма. Вън от това обаче аз можах неведнъж да констатирам у него една неподозирана готовност за жертви към по-близки и по-далечни. За илюстрация ще спомена само един пресен случай.
През последната пролет, при всичкото си неразположение, той се бе ангажирал да помогне на един позакъсал ученик, както е правил много
пъти
по-рано.
На съвета на един приятел да не изразходва с такава работа и така оскъдните си сили, Жорж отговаря: „Ако бяха богати, щях да ги отрежа най-безцеремонно, но те са бедни и не мога да им откажа.” Във всеки случай, едно е сигурно: той съвсем не обичаше да изнася на показ своите чувства. Освен със споменатите качества, Г. Радев бе образец и с някои черти на характера си. По общо признание, той притежаваше една финост, присъща на френския дух, само че у него тя бе в щастливо съчетание с една, бих казал, органическа ненавист спрямо всяка неискреност. Известно е, че интелектуалните типове от тая категория не всякога са надарени и с усет за практическия живот.
към текста >>
обаче, към 9 ч сутринта, Жорж е отлетял към един по-хубав свят, за който той копнееше в последно време.* Така, земният
път
на Жорж завърши необикновено, както и бе протекъл.
Съгласно желанието си, той прекара три месеца на една висока поляна в Родопите, доминираща над далечни простори. Той предпочете последния месец да остане само с чужди хора, може би, за да се сбъдне онова, което бе предсказал сам за края на своя живот. Иначе, той запази бодрост докрай. Последните му писма дишат свежест и възторг от дивната хубост на оня планински кът и говорят за една ненамалена жажда за работа. На 22 юлий т. г.
обаче, към 9 ч сутринта, Жорж е отлетял към един по-хубав свят, за който той копнееше в последно време.* Така, земният
път
на Жорж завърши необикновено, както и бе протекъл.
Още при пръв допир с новото, младият Г. Радев съзнателно жертвува шансовете за едно блестящо обществено положение в полза на един висок идеал. Той зарязва гладкия, удобен друм на традицията, за да поеме стръмната пътека срещу общото течение. Негов дял бе да пробива нови пътища, да сочи нови хоризонти. В услуга на тая цел Жорж постави всичките си познания из областта на официалните и окултни науки и всичките си дарби.
към текста >>
Той зарязва гладкия, удобен друм на традицията, за да поеме стръмната
пътека
срещу общото течение.
Последните му писма дишат свежест и възторг от дивната хубост на оня планински кът и говорят за една ненамалена жажда за работа. На 22 юлий т. г. обаче, към 9 ч сутринта, Жорж е отлетял към един по-хубав свят, за който той копнееше в последно време.* Така, земният път на Жорж завърши необикновено, както и бе протекъл. Още при пръв допир с новото, младият Г. Радев съзнателно жертвува шансовете за едно блестящо обществено положение в полза на един висок идеал.
Той зарязва гладкия, удобен друм на традицията, за да поеме стръмната
пътека
срещу общото течение.
Негов дял бе да пробива нови пътища, да сочи нови хоризонти. В услуга на тая цел Жорж постави всичките си познания из областта на официалните и окултни науки и всичките си дарби. И той работи упорито, безшумно и крайно безкористно в продължение на повече от две десетилетия мимо всички семейни и обществени затруднения. Въпреки дори тежката болест, той остана докрай верен на своя пост като борец за един по-съвършен свят. Неговият живот не бе дълъг.
към текста >>
Негов дял бе да пробива нови
пътища
, да сочи нови хоризонти.
На 22 юлий т. г. обаче, към 9 ч сутринта, Жорж е отлетял към един по-хубав свят, за който той копнееше в последно време.* Така, земният път на Жорж завърши необикновено, както и бе протекъл. Още при пръв допир с новото, младият Г. Радев съзнателно жертвува шансовете за едно блестящо обществено положение в полза на един висок идеал. Той зарязва гладкия, удобен друм на традицията, за да поеме стръмната пътека срещу общото течение.
Негов дял бе да пробива нови
пътища
, да сочи нови хоризонти.
В услуга на тая цел Жорж постави всичките си познания из областта на официалните и окултни науки и всичките си дарби. И той работи упорито, безшумно и крайно безкористно в продължение на повече от две десетилетия мимо всички семейни и обществени затруднения. Въпреки дори тежката болест, той остана докрай верен на своя пост като борец за един по-съвършен свят. Неговият живот не бе дълъг. Жорж си замина едва четиридесетгодишен.
към текста >>
Неговият пример ще осветлява нашия
път
.
Въпреки дори тежката болест, той остана докрай верен на своя пост като борец за един по-съвършен свят. Неговият живот не бе дълъг. Жорж си замина едва четиридесетгодишен. Но той живя както намери за най-добре и създаде едно дело, за което само малцина могат да мечтаят. Жорж ще продължи своята работа чрез своите творби.
Неговият пример ще осветлява нашия
път
.
Идеалът, на който той посвети живота си, ще върви въпреки всичко към своята реализация за щастието на едно по-добро, по-просветено и по-свободно човечество. Нека мир придружава светлия дух на Георги Радев, пионерът на новото време. 5.Георги Радев Боян Боев Житно зърно, Г. XIV (1940), кн. 7 ÷ 8, с.
към текста >>
За целта е достатъчно да прелистите и „
Пътят
на звездата”, и другите му статии в „Житно зърно”, които не влизат в този сборник, и да сравните мистичните му статии, например "Образът на жената в Евангелието” с някоя чисто научна статия, например „Енергията на атома” и пр.
Едничкият му блян беше: Идване на новия ден на земята. Едничката му воля беше: Работа и работа за светлото утро, което изгрява. И тая работа му беше едничкият източник на радост. Пред величието на идеята, която го вдъхновяваше, за него бледнееха всякакви лични интереси и планове. И при най-малкия разговор с него проличаваха всестранното му дарование и многостранният му интерес.
За целта е достатъчно да прелистите и „
Пътят
на звездата”, и другите му статии в „Житно зърно”, които не влизат в този сборник, и да сравните мистичните му статии, например "Образът на жената в Евангелието” с някоя чисто научна статия, например „Енергията на атома” и пр.
Може ли да угасне свещеният огън, който гореше у Георги Радев? Не, защото той идеше от глъбините на неговото естество. И поради това, дето и да е, той нито за миг не може да прекъсне своята красива работа за новото, което иде. Когато няколко души на земята се сдружат за обща материална работа, щом тя престане, те се разделят и вече нищо не ги свързва. Но когато няколко души са обединени чрез общия идеал, там законът е друг.
към текста >>
В неговото лице ние виждахме един от първите работници, които строят
пътища
в нашето движение.
XIV (1940), кн. 7 ÷ 8, с. 189 Ние го виждахме рядко. През време на светлите съборни дни и по време на нашите излети по Рила и Витоша. Но ние го познавахме; ние знаехме добре какво място заемаше той в нашия идеен живот, ние виждахме добре неговата голяма и рядка личност, неговото дарование, неговата душа, която така неотразимо трептеше във всеки ред, който се изливаше от неговата ръка.
В неговото лице ние виждахме един от първите работници, които строят
пътища
в нашето движение.
Думите не могат да изразят онова, което ние преживяхме по неговата загуба - загуба в обикновения човешки смисъл... Георги Радев за нас никога не ще бъде загубен, никога, защото ние не го виждахме в неговото тяло - крехък съсъд, а го виждахме в неговите трудове, в които умееше да изплете своите философски видения в чудно поетични форми. Те ни звучаха като приказка, като песен от един отвъден мир, мир на красота, която той така горещо жадуваше да разкрие пред всички. Ние виждахме за миг тия безбрежни хоризонти, тия приказни светове, до които той се възземаше, и сухата наука за неспециалисти се превръщаше в мощна стройна хармония и истинска поезия - каквото беше за него - математика, поета и човека Георги Радев. Бихме казали, че неговото перо, не, неговата лира пресекна. Заслушани в последните му акорди, ние навеждаме ниско глава с очи, потопени в оня свят, за който той приживе мечтаеше, свят на вечния празник надуха, свят на красота, на човещина и свобода.
към текста >>
4 Колкото
пъти
съм искал да намеря потвърждение на думите на Учителя от меродавни източници вън от нас, винаги съм дохождал при него, в „Академията”.
Живеем ние и движим се в Него. Той е, който ни събира, умножава, изважда и дели. От Него сме излезли, при Него връщаме се пак. 8. За Георги Радев (послесмъртни думи) Стефан [Д-р Стефан Кадиев] Братство (Севлиево), бр. 265 (22.ІХ.1940), с.
4 Колкото
пъти
съм искал да намеря потвърждение на думите на Учителя от меродавни източници вън от нас, винаги съм дохождал при него, в „Академията”.
Там, в шперплатовата барака, ме посрещаше неговата засмяна, въздушна личност. - Ей, пак работим, пак четем, пак пишем! Стига толкова, ще се изпише перото! - казвах аз, като го удрях по рамото. - О-о!
към текста >>
Още един
път
хората разпънаха едно живо учение на кръста на едно Име и се втурнаха да го охулят.
3 Новата наука, новото Божествено учение поставя нещата на един велик вътрешен опит. Туй, което не можете да опитате, не го приемайте. От години насам в България се проповядва учението на любовта. Малцина го познават, още по-малцина го живеят. А многото узнаха за него по онази жалка карикатура, която се яви из вестниците и църковните списания под измисленото от хората име „дъновизьм”.
Още един
път
хората разпънаха едно живо учение на кръста на едно Име и се втурнаха да го охулят.
Това е една стара приказка - приказка от памтивека знайна. И живите духом човеци я знаят, защото очите на десетки вехтозаветни пророци, избивани от онези, на които те са вещаели Словото Божие, гледат през техните пробудени съвести, окото на Христа гледа през сърцата на пробудените човеци и те виждат онова, което е ставало, става и сега. Виждат как хората прокуждат живия дух на всяко учение, на всяка религия в някакво измислено от тях, човешко „небе”, заточват неговите вещатели в това небе, а тук на земи им правят мъртви истукани и им въздигат мъртъв култ. И днес земята е пълна със сухи кости - останки от мъртви богове, култове, обреди. И човек не може да даде волен замах на своята ръка, да не би да събори някой кумир, пред който сонм поклонници правят метани.
към текста >>
Той продължава да работи и там, гдето сега се намира, затова, за което е работил през целия си живот, но
пътищата
, по които става това, са други и... неговите безценни редове не ще изпълват вече страниците на нашето „Житно зърно”.
3 Макар за нас да не съществува съмнение в това, че животът е вечен и че отделният индивид запазва своето съзнание и своя живот, след като мине през прага на така наречената „смърт”. Макар ний да знаем с пълна сигурност, че всъщност Георги Радев е жив, че неговият ум е все още буден, че неговата мисъл все още продължава да се вдълбочава във въпросите на живота, да ги разчепква до най-голямата им тънкост и да обгръща и обединява фактите и явленията на живота във върховен синтез, също тъй, както това е било и допреди няколко месеца. Макар да знаем, че съзнанието на Георги Радев е също така будно, както и преди и че със същата дълбочина и съвършенство то работи непрестанно, хвърляйки светлина върху тъмни, заплетени за мнозина въпроси и разкривайки велики истини там, гдето очите на мнозина не виждат нищо. Все пак, ние не можем да не скърбим, днес, когато непосредствената ни, физическа връзка с него е прекъсната и когато не можем да общуваме с него във видимия за всички свят. Наистина, той пак е между нас, но ние не го виждаме.
Той продължава да работи и там, гдето сега се намира, затова, за което е работил през целия си живот, но
пътищата
, по които става това, са други и... неговите безценни редове не ще изпълват вече страниците на нашето „Житно зърно”.
Георги Радев имаше една способност, досега единствена и ненадмината, измежду учениците на Всемирното братство в България - да разглежда нещата, въпросите, с вещина и проникновение, с безпогрешна строго-научна точност, каквито рядко се срещат дори в средите на призваните и всеобщо признати първенци на положителната научна мисъл. Всъщност, Георги Радев имаше много способности. Той бе рядко, изключително дарена натура: математика, чужди, модерни и древни езици, специални окултни науки: астрология, хиромантия, графология, физиогномия, френология, всичко това обединено, пречистено и осмислено от един дълбок, проницателен, проникващ в самата същина на нещата поглед, от един гениално-синтетичен ум - всичко му се поддаваше [удаваше], - никоя наука, никоя дисциплина, окултна или „положителна”, не съдържаше непреодолими трудности за него... Като прибавим към това голямата му любов, беззаветната му преданост към учението, ясно е, че с преминаването на Георги Радев отвъд границите на нашия земен живот, ние претърпяваме една голяма, много голяма загуба... Но… всичко е за добро. Защото такава е била волята Му. Жорж пак ще дойде на земята.
към текста >>
В краткия си живот, принуден често
пъти
да употребява голяма част от времето си във второстепенна работа като преводи, коректури и подреждане на чужди трудове, Георги Радев ни остави сравнително малко литературно наследство.
Ний знаем също така, че той е често, може би много често, при нас, неговите познати и че неговата будна, дълбока, проницателна мисъл не престава да ни сътрудничи, да ни подпомага, да работи, изобщо, за великото дело, на което той беше се посветил всецяло още докато беше тук, на земята, във видима физическа форма... Рядко, много рядко, в една-единствена индивидуалност са се събирали, като във фокус, толкова много способности, толкова много гениални заложби, толкова много и тъй добре осмислени и систематизирани знания и, всичкото това, върху основата на една висока и рядка културност и на една тънка, дълбоко проникваща интуитивност. Георги Радев, наистина, е незаменим. И ний бихме били безкрайно скръбни и обезнадеждени, ако да не знаехме, че той не е изгубен. Че неговите способности и сили не са пропаднали завинаги и напълно. Че, изобщо, нищо от него не е загубено, че той продължава да работи в избраното от него поле и че утре, когато Провидението отреди, той отново ще бъде между нас, или между нашите следовници, тук, на земята, и отново неговата будна мисъл, неговият проницателен ум и неговите всестранни способности ще заработят всред земната, видимата действителност за разпространението на тази светлина, която е спасение за людете, на която той беше предан досебеотрицание, на която той беше отдал земните си дни.
В краткия си живот, принуден често
пъти
да употребява голяма част от времето си във второстепенна работа като преводи, коректури и подреждане на чужди трудове, Георги Радев ни остави сравнително малко литературно наследство.
Обаче всичко, което той ни остави, е облъхнато от дъха на гениалността, е съгряно от творческия огън, който гореше в неговия дух, в неговото сърце и ум. Вземете „Пътят на звездата” - сборник от негови статии, печатани преди това в списание „Житно зърно”, вземете „Лица и души”, вземете „Живите сили на слънцето”, вземете всички други негови статии в същото списание, вземете всичко, което е излязло или преминало през ръката му, и вие ще видите все същия печат на съвършенството, на изискаността, на дълбоката проницателност, на истински научна ерудиция и рядка оригиналност. Вземете неговите преводи, първо място, между които държи вълшебния по своята красота и дълбочина роман на Булвер Литон – „Занони” - и в тях вие ще намерите все тоя съвършен и безукорен стил, излян в едни напълно класични форми, в които като че ли нищо повече не може да се бутне, да се поправи. Вземете най-после дори неговите преработки и коректури - и те са до крайност изискани и съвършени. Наистина, Георги Радев е незаменим!
към текста >>
Вземете „
Пътят
на звездата” - сборник от негови статии, печатани преди това в списание „Житно зърно”, вземете „Лица и души”, вземете „Живите сили на слънцето”, вземете всички други негови статии в същото списание, вземете всичко, което е излязло или преминало през ръката му, и вие ще видите все същия печат на съвършенството, на изискаността, на дълбоката проницателност, на истински научна ерудиция и рядка оригиналност.
И ний бихме били безкрайно скръбни и обезнадеждени, ако да не знаехме, че той не е изгубен. Че неговите способности и сили не са пропаднали завинаги и напълно. Че, изобщо, нищо от него не е загубено, че той продължава да работи в избраното от него поле и че утре, когато Провидението отреди, той отново ще бъде между нас, или между нашите следовници, тук, на земята, и отново неговата будна мисъл, неговият проницателен ум и неговите всестранни способности ще заработят всред земната, видимата действителност за разпространението на тази светлина, която е спасение за людете, на която той беше предан досебеотрицание, на която той беше отдал земните си дни. В краткия си живот, принуден често пъти да употребява голяма част от времето си във второстепенна работа като преводи, коректури и подреждане на чужди трудове, Георги Радев ни остави сравнително малко литературно наследство. Обаче всичко, което той ни остави, е облъхнато от дъха на гениалността, е съгряно от творческия огън, който гореше в неговия дух, в неговото сърце и ум.
Вземете „
Пътят
на звездата” - сборник от негови статии, печатани преди това в списание „Житно зърно”, вземете „Лица и души”, вземете „Живите сили на слънцето”, вземете всички други негови статии в същото списание, вземете всичко, което е излязло или преминало през ръката му, и вие ще видите все същия печат на съвършенството, на изискаността, на дълбоката проницателност, на истински научна ерудиция и рядка оригиналност.
Вземете неговите преводи, първо място, между които държи вълшебния по своята красота и дълбочина роман на Булвер Литон – „Занони” - и в тях вие ще намерите все тоя съвършен и безукорен стил, излян в едни напълно класични форми, в които като че ли нищо повече не може да се бутне, да се поправи. Вземете най-после дори неговите преработки и коректури - и те са до крайност изискани и съвършени. Наистина, Георги Радев е незаменим! По случай тригодишнината от неговото отминаване, ние се прекланяме пред неговата светла памет, пред неговия мощен дух, отдаден в служба на светлината, пред неговия искрен висок идеализъм! Скъпи Жорж, ние сме ти безкрайно благодарни за всичко, което ни даде, и никога не ще те забравим.
към текста >>
Някой
път
птицата като кацне отгоре ти, свещите светват в главата ти и огньовете се запалват в сърцето ти.
Той е един лукав дух. Казано е: опитвайте духовете от Бога ли са. Какво ще ми разправяш? Идва един човек при тебе и не ти говори за любов, но щом дойде, всички свещи в главата ти се запалват и всички огньове в сърцето ти се запалват и ти, който си бил хилав, ставаш здрав. Дали това същество е човек, или дух, или животно, или мравка, или е птица, то е от Бога.
Някой
път
птицата като кацне отгоре ти, свещите светват в главата ти и огньовете се запалват в сърцето ти.
Сега наблюдавам, че някои от вас почват да се стягат и си казват: „Втасахме я.” Питам: Ако криете една въшка в главата си от срам, какво ще ви ползува тази въшка? И ако не смеете да бутате една бълха, скрита в ризата ви, какво ще ви ползува тя? Имате една мисъл, която прилича на бълха. Имате една мисъл, която прилича на въшка. Имате една мисъл, която прилича на дървеница.
към текста >>
Те има да
пътуват
доста дълго време, докато отидат до главната станция.
В света има по-хубави подаръци от следните. Като дойде човек вечерно време в стаята ви, да ви донесе една хубава свещ и тя да свети. Няма по-хубав подарък зимно време, когато е студено, да ви донесе някой въглища и да запали огъня. И няма по-хубаво нещо от това да ви донесе хубави дрешки, обувки и хлебец. Та казвам: Някои наши братя са заминали за онзи свят.
Те има да
пътуват
доста дълго време, докато отидат до главната станция.
Казват ми: „Какво да правим за тях сега? ” Дойде една сестра, чийто баща замина, и ми каза, че баща й умрял. Аз е казах: „Ти лъжеш, аз не вярвам в бащи, които умират.” Тя ми каза: „Ние скърбим.” Казах й: „Защо ще скърбиш? Бащата е един човек, дошъл на Земята да изпълни Волята Божия. Изпълнил е Волята Божия и неговият Баща го вика.
към текста >>
А пък те не знаят, че способните ученици някой
път
са много добри другари и когато другите не са разбрали уроците, те ги събират и им разправят по математика и по геометрия.
Ял си всичките яденета, които може да ядеш. Не е останало нещо, което да не си ял Обличал си всички дрехи, които може да облечеш. Имал си всички апартаменти, които може да имаш. Дотегнали са ти и най- после хората, като минават край тебе, казват за тебе: „Какво още търси тук този старичок? Тази баба, този дядо да си вървят.” И неспособните ученици, които не ценят способните ученици, казват: „Да се махне”, защото способните ги засенчват.
А пък те не знаят, че способните ученици някой
път
са много добри другари и когато другите не са разбрали уроците, те ги събират и им разправят по математика и по геометрия.
А пък като си отидат тези, най-даровитите, никой на никого не разправя и все мислят недаровитите, че знаят. Та казвам: В какво седи заминаването на някого? Ние се спираме и мислим какво е направил Христос за света. Когато човек е при нас, тогава трябва да го ценим. Оценявай човека, когато е при тебе.
към текста >>
И цялото ми семейство сме живели много разпуснат живот.” И той разправя астрологически: „Благодарение, че влязох тук в този
път
.
Та, ви казвам на вас: Които искате да отидете на онзи свят, да се приготвите точно навреме, нито по-рано, нито по-късно. Този брат е знаел как ще умре.* Той разправил някому как ще умре и така стана. Всичко знаел. А пък има едно противоречие, което той не можеше да преодолее. Та, един ден, като говорих с него, той ми каза: „Този лошия език, с който съм хапал хората, трябва да го оставя.
И цялото ми семейство сме живели много разпуснат живот.” И той разправя астрологически: „Благодарение, че влязох тук в този
път
.
Ако не бях влязъл тук, щях да замина по- рано.” Ако не беше влязъл тук, той щеше да си замине 10 години по-рано. Сега вие ще кажете: „Такъв ли е бил той? ” Че, Давид направи едно прегрешение и повече от 2000 години четат за това в Библията и казват: „Какъв лош човек бил той: да накара да убият онзи човек и да му вземе жената.” 2000 години хората четат това. Вие мислите, че някое ваше прегрешение може да бъде скрито. Не, не е така.
към текста >>
Някой
път
вие говорите за любовта.
Той е, Който е направил света и всички разумни същества се подчиняват на Него. Аз в света като някой заек треперя и казвам: „Ще ме гонят мене! ” Та, сега, за в бъдеще, да си турите за цел да пречистите вашите мисли. От любов към Бога да пречистите мислите си. От любов към Бога да пречистите чувствата си и от любов към Бога да пречистите своите постъпки.
Някой
път
вие говорите за любовта.
Ти, който обичаш, ако не си свободен, тогаз това не е Божествена Любов. При Божествената Любов ти трябва да бъдеш свободен. Дойде при мене един, той обича двама души и го е страх да не би да обича единия повече. За мене този въпрос е много ясен. Идват при мен двама души.
към текста >>
Но онзи количествено има повече любов, пак ти количествено имаш по-малко любов.” Вторият насред
пътя
ще остане, а пък първият ще свърши
пътя
си добре.
Ти ще го носиш.” Казвам: „Този човек го обичам повече.” Защо? „Защото е по-умен, носи шише две кила, а пък тебе не обичам толкоз, понеже носиш шише един килограм.” Но поради своето тщеславие, онзи ще отиде сега и ще създаде една нова теория, ще каже: „Любовта, която Учителят тури в шишето с двете кила, тя е по-ниска, не е толкова чиста. В едното кило е по-чиста.” Той ще внесе първата лъжа. Аз му казвам: „Не, водата и в двете шишета е еднаква. Шишетата са чисти.
Но онзи количествено има повече любов, пак ти количествено имаш по-малко любов.” Вторият насред
пътя
ще остане, а пък първият ще свърши
пътя
си добре.
И ако някой донесе съд с хиляда килограма, с милиони килограми, с милиарди, трилиони и квадрилиони килограма, тия съдове ще бъдат пълни. Та, този нашият брат* казал: „Аз ще умра, изхвърлен като някое псе отвън, няма да има никой при мене.” Така каза младият брат, който замина. Той каза още: „И ще има доста голям скандал при смъртта ми и после постепенно работите ще се оправят. Не зависи от мен това. Това е карма.” В ума на неговите близки влезе един бръмбар, че сме го отровили.
към текста >>
За Земята то е правият
път
; а пък ако те налегне богатството, дръж добрата - тя ще те освободи.
Едната ти се харесва и другата ти се харесва и искаш да решиш за коя да се ожениш. Ако те налегне сиромашията, дръж богатата. А пък ако те налегне богатството, дръж добрата. Аз така бих решил. Ако те налегне сиромашията, дръж богатата.
За Земята то е правият
път
; а пък ако те налегне богатството, дръж добрата - тя ще те освободи.
Защото в първия случай сиромашията е един неприятел и богатството ще те освободи. А пък във втория случай богатството е един неприятел и втората, умната, ще те освободи от богатството. В земния живот, като вършите Волята Божия, като понесете всички страдания, от голямата сиромашия на греха само Божията Любов, само богатството на Божията Любов те избавя. А пък когато отидем за другия свят, само Божията Мъдрост ни избавя. Щом влезеш в другия свят, няма да отидеш с любов, а със знание.
към текста >>
Този брат съзнава нещата и ми казва: „Имам толкова тежка карма, с която не мога да се справя, нямам изходен
път
.” Аз му показах
пътя
и му казах: „Само по този
път
може да вървиш, тук имаш само един конец, много тънък, по който можеш да минеш.” Той не можеше да се справи със своята карма.
А пък Истината - за Божествения свят. Щом дойде при тебе Истината, ти си в Божествения свят, ти напълно имаш Божествен живот, Божествено знание и Божествена свобода. И тогава с трите заедно се получава съвършеният човек, на когато може да повери Бог най-хубавата работа за благото на другите. Този брат‡ почна да плаче, както никога не е плакал. Аз съм виждал само двама мъже така да плачат.
Този брат съзнава нещата и ми казва: „Имам толкова тежка карма, с която не мога да се справя, нямам изходен
път
.” Аз му показах
пътя
и му казах: „Само по този
път
може да вървиш, тук имаш само един конец, много тънък, по който можеш да минеш.” Той не можеше да се справи със своята карма.
Друг един мъж съм гледал да плаче. Той пък плачеше за жена си. Тя го напуснала. Тя била млада и красива. Той казва: „Обичам я.” Той плачеше заради нея.
към текста >>
Не искам тук да изговаряте само голи думи: „Любов, любов.” Вие казвате: „Божията Любов носи пълния живот.” Вие седите някой
път
и мислите: „Учителят ни върти.” Така не се говори.
Кой вол ще бяга от хубавата храна? Като му даваш зимно време слама, то като дойде пролетта и му замирише зелената трева, ще напусне сламата и ще избяга. Напуснала го жена му. Аз разбирам: само слама не се яде. Само с гола душа любовта не идва.
Не искам тук да изговаряте само голи думи: „Любов, любов.” Вие казвате: „Божията Любов носи пълния живот.” Вие седите някой
път
и мислите: „Учителят ни върти.” Така не се говори.
Някой може да казва: „Той ни смята.” И вие ме смятате. Аз виждам и отдалеч, и отблизо, но се правя сляп. Някои с мен са много свободни. А някои седят като статуи. За мене това е лицемерие.
към текста >>
И вие някой
път
, като този бръмбар, търсите някое високо място, от което да хвръкнете и не може да го намерите.
Гледам го, седя при него. Мъчи се, горкият - не знае законите на равновесието. Турих си пръста до него, той се обърна с краката надолу, походи по балкона, ходи и търси къде да отиде. Търси място, отгдето да хвръкне. От пода не може да хвръкне.
И вие някой
път
, като този бръмбар, търсите някое високо място, от което да хвръкнете и не може да го намерите.
Претърпявате сега вашето минало, всички колебания на вашите деди и прадеди. Вие искате да знаете дали някой човек ви обича или не. В дадения случай има две възможности: или ви обича, или не ви обича. Но и двата метода, и двете неща са добри. Ако ви обича, е добре.
към текста >>
Любовта някой
път
може да влезе в кривото гърло на човека и трябва да се извади.
Той е търговец. Той може да вземе на праведния живота и богатството. В Пловдив двама-трима души са посетили едно семейство и ги гощават с черешово сладко. Единият брат обича да се шегува и като се шегувал, костилка влязла в сляпото му гърло и се задавил, бил на умиране. Сестрата бръкнала с пръста си вьтре и извадила костилката и му се отворило гърлото.
Любовта някой
път
може да влезе в кривото гърло на човека и трябва да се извади.
Кривата любов в света е, която уморява. Кривата любов трябва да върви в стомаха, а пък правата любов - в дробовете. Щом дойде до любовта, трябва да имате най-хубавите мисли. Докато мислите, че един човек е лош, нито той се ползува, нито вие. Като съзнавате, че е лош, от какво аз разбирам по това?
към текста >>
За това никой не писа.” Апостол Петър казал: „Да отидем при Господа, да Му разправим, да видим какво ще каже.” Господ казал: „Дайте му два долара и го върнете на Земята.” Вий някой
път
седите и искате да направите добро и казвате: „Този заслужава ли да му направя добро?
Американците имат духовни приказки. Американецът казал на Петра: „Аз направих една църква.” Петър казал: „Платено ти е, понеже вестниците писаха за църквата.” – „Направих едно училище.” – „И за него писаха вестниците. И то ти е платено.” Той му разправя все за платени работи. „Ти си приел за тези работи долу, на Земята; кажи едно добро, за което никой не е писал.” Онзи казал: „Веднъж излязох от дома си и бързах по работа. Прикомандирова се при мен една вдовица и за да се освободя от нейната нахалност, аз извадих един долар, дадох й го и й казах: „Вземи го, да не ме безпокоиш.
За това никой не писа.” Апостол Петър казал: „Да отидем при Господа, да Му разправим, да видим какво ще каже.” Господ казал: „Дайте му два долара и го върнете на Земята.” Вий някой
път
седите и искате да направите добро и казвате: „Този заслужава ли да му направя добро?
” Господ, когато раздава благата, пита ли: „Той заслужава ли? ” Благата, които Бог ви ги дава, давайте ги щедро. Не спирайте Божиите блага за себе си, давайте ги на другите. Не се месете в Божиите работи. Когато Бог някому дава болест, то е богатство.
към текста >>
Като дойде човек да остане без никакъв апартамент, без никакви дечица и без никаква женица и остане сам, тогава ще намери истинския
път
, да няма нищо.
Един човек, след като е боледувал дълго време, той се пречиства. Този брат Сава във време на болестта си каза: „Уча се сега да живея вече.” Като страда, той се учи да живее, почва да мисли за другия свят. Почва да разбира, че когато човек живее за себе си, това не е живот още. Човек иска да си поживее, да си има жена, деца, парици. Това е живот за себе си.
Като дойде човек да остане без никакъв апартамент, без никакви дечица и без никаква женица и остане сам, тогава ще намери истинския
път
, да няма нищо.
Само любовта да те крепи. Да останеш във въздуха. Да нямаш нито земя, нито нищо друго. Като влезете в онзи свят, няма да виждате Слънцето, Земята, въздуха. Тези хора няма да ги има.
към текста >>
Надварят се кой
път
да стори, Навреме да ме стигне лобни час.
И то е в памет на Георги Радев. Олга Славчева ПОСЛЕДНА И ПЪРВА Аз чакам тук съдбата да отвори Вратата на заключения храм. Но с мене чакат още много хора, Тълпата изпревари ме и там. Навсякъде последна във живота За даровете на този свят, А първа ме изпращат на Голгота За ударите, сипещи отвред. Там първа съм, и даже всички хора Оставят ме пред тях да мина аз.
Надварят се кой
път
да стори, Навреме да ме стигне лобни час.
13.IX.1940 Д. А. [Димитрина Антонова] ИДЕ ТОЙ О, иде той - денят на красотата с потоци чудна светлина, далеч прогонил тъмнината, далеч за вечни времена. О, иде той - денят на светлината, разцъфнал в красота, донесъл с себе си живота, донесъл пролетта. О, иде той - денят на свободата, стопил вековни ледове, покрил земята със надежда, с безброй красиви цветове. ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- * В 9 ч на 22 юли 1940 г.
към текста >>
69.
2.3 НАУКАТА, ОСВЕТЕНА ОТ МЪДРОСТТА
,
,
ТОМ 19
Това означава, че в бъдеще, следвайки
пътя
на съвършенството при различните превъплъщения няма да има тъмни зони на прекъсване на висшето ни Космическо сврьхсъзнание.
През този научен деканат на Водолея човекът. Синът на мъдростта ще разбере, че Земята е едно живо същество, едно психологично единство. Това единство, този жив организъм притежава свои органи, свои системи и накрая има едно индивидуално съществувание в слънчевата система. Нашето лично съзнание, твърде много ограничено в рамките на едно геоцентрично разбиране на знанието, както и поради твърде краткото си физическо съществувание, няма възможност да се добере до основния тон на Живата разумна природа. Последното е нещо, което лежи в обсега на нашето Космично свръхсъзнание и то при условие, че сме вече почувствали най-висшите трепети на великата идея на безсмъртието.
Това означава, че в бъдеще, следвайки
пътя
на съвършенството при различните превъплъщения няма да има тъмни зони на прекъсване на висшето ни Космическо сврьхсъзнание.
Земята, подобно на всички човешки същества, притежава физическо тяло потопено в четиритях агрегата на материята. От друга страна, освен това тяло тя има и друго, едно етерно тяло, съхраняващо квинтесенцията на органическата материя при нейната дезагрегация* Тази именно етерична материя служи като посредник между физическото тяло и духовното тяло на съществата. Духовното тяло е свързано с целия космически свят. Менталният свят е свързан с радиациите на всички системи в Млечния път. И най-сетне каузалното тяло е свързано с ритъма на метапсихичния свят.
към текста >>
От друга страна, освен това тяло тя има и друго, едно етерно тяло, съхраняващо
квинтесенцията
на органическата материя при нейната дезагрегация* Тази именно етерична материя служи като посредник между физическото тяло и духовното тяло на съществата.
Това единство, този жив организъм притежава свои органи, свои системи и накрая има едно индивидуално съществувание в слънчевата система. Нашето лично съзнание, твърде много ограничено в рамките на едно геоцентрично разбиране на знанието, както и поради твърде краткото си физическо съществувание, няма възможност да се добере до основния тон на Живата разумна природа. Последното е нещо, което лежи в обсега на нашето Космично свръхсъзнание и то при условие, че сме вече почувствали най-висшите трепети на великата идея на безсмъртието. Това означава, че в бъдеще, следвайки пътя на съвършенството при различните превъплъщения няма да има тъмни зони на прекъсване на висшето ни Космическо сврьхсъзнание. Земята, подобно на всички човешки същества, притежава физическо тяло потопено в четиритях агрегата на материята.
От друга страна, освен това тяло тя има и друго, едно етерно тяло, съхраняващо
квинтесенцията
на органическата материя при нейната дезагрегация* Тази именно етерична материя служи като посредник между физическото тяло и духовното тяло на съществата.
Духовното тяло е свързано с целия космически свят. Менталният свят е свързан с радиациите на всички системи в Млечния път. И най-сетне каузалното тяло е свързано с ритъма на метапсихичния свят. Ние можем, разбира се много трудно, да схванем ритъма и пулсациите на живота на Земята посредством нашите пет сетива, толкова ограничени поради късия ни земен живот. Бавните земни ритмични движения, произлизащи от и свързани с нейните витални функции, координирани с нейната цялост, се трудно поддават на едно чисто интелектуално схващане.
към текста >>
Менталният свят е свързан с радиациите на всички системи в Млечния
път
.
Последното е нещо, което лежи в обсега на нашето Космично свръхсъзнание и то при условие, че сме вече почувствали най-висшите трепети на великата идея на безсмъртието. Това означава, че в бъдеще, следвайки пътя на съвършенството при различните превъплъщения няма да има тъмни зони на прекъсване на висшето ни Космическо сврьхсъзнание. Земята, подобно на всички човешки същества, притежава физическо тяло потопено в четиритях агрегата на материята. От друга страна, освен това тяло тя има и друго, едно етерно тяло, съхраняващо квинтесенцията на органическата материя при нейната дезагрегация* Тази именно етерична материя служи като посредник между физическото тяло и духовното тяло на съществата. Духовното тяло е свързано с целия космически свят.
Менталният свят е свързан с радиациите на всички системи в Млечния
път
.
И най-сетне каузалното тяло е свързано с ритъма на метапсихичния свят. Ние можем, разбира се много трудно, да схванем ритъма и пулсациите на живота на Земята посредством нашите пет сетива, толкова ограничени поради късия ни земен живот. Бавните земни ритмични движения, произлизащи от и свързани с нейните витални функции, координирани с нейната цялост, се трудно поддават на едно чисто интелектуално схващане. Нейните внезапни разтърсвания, земетресения-вулканични изригвания, приливи и отливи, непрестанни електромагнитни промени в нейната атмосфера, произтичащи от Слънцето и планетите, са само едни малки отсечки от нейния цялостен живот. Досега науката за живота на Земята дава едно чисто материалистично обяснение през погледа на геоцентрично разбиране на нейните явления.
към текста >>
70.
1.3 ТРУД И РАБОТА
,
,
ТОМ 19
В света на обществените отношения е налице един
тесен
паралелизъм между материалната обстановка, стопанския напредък и духовния възход на човека.
1.3 ТРУД И РАБОТА Както се изтъкна, насилието е белег на един старозаветен свят, на светът на робството и безправието. Трудът, необходимостта да се упражнява деятелност за задоволяване на поминъчните нужди, има отношение към правото, към новозаветния свят, където обаче съществуват класови привилегии. Справедливостта, правдата визира хора с нови схващания, които ще преобразуват света и които ще разрешат проблема, поставен от историята - премахване на антагонизма съществуващ между капитала и труда. След горе изтъкнатите три фази ще настъпи най-възвишената фаза - фазата на работата.
В света на обществените отношения е налице един
тесен
паралелизъм между материалната обстановка, стопанския напредък и духовния възход на човека.
В историческите процеси съществува една велика закономерност - да се разкрият постепенно възможностите, дълбоко заложените потенциалности на човешката душа. Стр. 85/943 Нашата съвременност се намира пред прага на една нова епоха, която ще даде своя отпечатък не само върху стопанските отношения, но и върху духовната култура на човечеството. Тези преобразования могат да дойдат само по пътя на духовното и културно разбирателство между народите. Великият мъдрец утвърждава: „...Защото международният мир осигурява най-големите придобивки на културата. Бялата раса е на път да осигури мира.
към текста >>
Тези преобразования могат да дойдат само по
пътя
на духовното и културно разбирателство между народите.
Справедливостта, правдата визира хора с нови схващания, които ще преобразуват света и които ще разрешат проблема, поставен от историята - премахване на антагонизма съществуващ между капитала и труда. След горе изтъкнатите три фази ще настъпи най-възвишената фаза - фазата на работата. В света на обществените отношения е налице един тесен паралелизъм между материалната обстановка, стопанския напредък и духовния възход на човека. В историческите процеси съществува една велика закономерност - да се разкрият постепенно възможностите, дълбоко заложените потенциалности на човешката душа. Стр. 85/943 Нашата съвременност се намира пред прага на една нова епоха, която ще даде своя отпечатък не само върху стопанските отношения, но и върху духовната култура на човечеството.
Тези преобразования могат да дойдат само по
пътя
на духовното и културно разбирателство между народите.
Великият мъдрец утвърждава: „...Защото международният мир осигурява най-големите придобивки на културата. Бялата раса е на път да осигури мира. Днес, повече от всяко друго време, се срещат разумни хора, които са дошли до съзнанието, че първото условие за нормално развитие на човечеството е мирът. Ето защо, в наши дни всички съзнателни и разумни хора идват до дълбокото съзнание, че трябва да работят за осъществяване на мира. В миналите времена и раси, водачите на човечеството са мислили, че в света може да се внесе порядък единствено само чрез силата.
към текста >>
Бялата раса е на
път
да осигури мира.
В света на обществените отношения е налице един тесен паралелизъм между материалната обстановка, стопанския напредък и духовния възход на човека. В историческите процеси съществува една велика закономерност - да се разкрият постепенно възможностите, дълбоко заложените потенциалности на човешката душа. Стр. 85/943 Нашата съвременност се намира пред прага на една нова епоха, която ще даде своя отпечатък не само върху стопанските отношения, но и върху духовната култура на човечеството. Тези преобразования могат да дойдат само по пътя на духовното и културно разбирателство между народите. Великият мъдрец утвърждава: „...Защото международният мир осигурява най-големите придобивки на културата.
Бялата раса е на
път
да осигури мира.
Днес, повече от всяко друго време, се срещат разумни хора, които са дошли до съзнанието, че първото условие за нормално развитие на човечеството е мирът. Ето защо, в наши дни всички съзнателни и разумни хора идват до дълбокото съзнание, че трябва да работят за осъществяване на мира. В миналите времена и раси, водачите на човечеството са мислили, че в света може да се внесе порядък единствено само чрез силата. Впоследствие, обаче, водачите на човечеството са се убедили в погрешността на подобно разбиране. Бялата раса е носителка на мира, воюва заради него, за да стане майка на новата шеста раса, расата на братството между народите.
към текста >>
Това ще се извърши съвсем не по
пътя
на насилието, както не и по
пътя
на правото, а единствено след изграждането на стопанските и социални отношения върху великия закон на справедливостта.
Тогава всички народи ще живеят един за други, подобно членовете на едно голямо семейство. Големите народи ще бъдат големите братя, а малките народи - малките братя. И едните, и другите ще живеят в мир и съгласие помежду си. Това е волята на Първата космична причина, създателят на света”. И поставя се фаталният въпрос: Как ще стане това?
Това ще се извърши съвсем не по
пътя
на насилието, както не и по
пътя
на правото, а единствено след изграждането на стопанските и социални отношения върху великия закон на справедливостта.
Това велико преобразувание може да се извърши не по пътя на труда, а само чрез една творческа и разумна работа. Ние правим дълбоко различие между тези две понятия - труд и работа. Трудът е свързан с културата на парите, на облагите и користта, на материалната заинтересованост. Работата е свързана с безкористието на любовта. При труда стопанските блага и изгоди се добиват по един труден път, защото техническият прогрес се намира все още в обстановката на една димна култура; защото средствата за производство до наше време са били в известно отношение все още недостатъчно ефикасни и са били все още нерационално използвани, за да може да се дойде до едно действително изобилие на стопански блага.
към текста >>
Това велико преобразувание може да се извърши не по
пътя
на труда, а само чрез една творческа и разумна работа.
Големите народи ще бъдат големите братя, а малките народи - малките братя. И едните, и другите ще живеят в мир и съгласие помежду си. Това е волята на Първата космична причина, създателят на света”. И поставя се фаталният въпрос: Как ще стане това? Това ще се извърши съвсем не по пътя на насилието, както не и по пътя на правото, а единствено след изграждането на стопанските и социални отношения върху великия закон на справедливостта.
Това велико преобразувание може да се извърши не по
пътя
на труда, а само чрез една творческа и разумна работа.
Ние правим дълбоко различие между тези две понятия - труд и работа. Трудът е свързан с културата на парите, на облагите и користта, на материалната заинтересованост. Работата е свързана с безкористието на любовта. При труда стопанските блага и изгоди се добиват по един труден път, защото техническият прогрес се намира все още в обстановката на една димна култура; защото средствата за производство до наше време са били в известно отношение все още недостатъчно ефикасни и са били все още нерационално използвани, за да може да се дойде до едно действително изобилие на стопански блага. При новата шеста култура, или както Учителят я нарича „култура на работата”, познатият нам труд ще бъде заменен с една безкористна творческа работа.
към текста >>
При труда стопанските блага и изгоди се добиват по един труден
път
, защото техническият прогрес се намира все още в обстановката на една димна култура; защото средствата за производство до наше време са били в известно отношение все още недостатъчно ефикасни и са били все още нерационално използвани, за да може да се дойде до едно действително изобилие на стопански блага.
Това ще се извърши съвсем не по пътя на насилието, както не и по пътя на правото, а единствено след изграждането на стопанските и социални отношения върху великия закон на справедливостта. Това велико преобразувание може да се извърши не по пътя на труда, а само чрез една творческа и разумна работа. Ние правим дълбоко различие между тези две понятия - труд и работа. Трудът е свързан с културата на парите, на облагите и користта, на материалната заинтересованост. Работата е свързана с безкористието на любовта.
При труда стопанските блага и изгоди се добиват по един труден
път
, защото техническият прогрес се намира все още в обстановката на една димна култура; защото средствата за производство до наше време са били в известно отношение все още недостатъчно ефикасни и са били все още нерационално използвани, за да може да се дойде до едно действително изобилие на стопански блага.
При новата шеста култура, или както Учителят я нарича „култура на работата”, познатият нам труд ще бъде заменен с една безкористна творческа работа. Колосалните научни и технически средства и методи не само ще донесат едно подобрение и усъвършенстване на стопанските процеси, но и ще създадат възможност стопанските блага да протичат изобилно и свободно, да бъдат достъпни за всички, както са достъпни днес въздухът, водата и светлината. Човешкият гений ще използва атомната енергия за мирни цели, в стопанските процеси. Океанът от електрическа енергия, който изпълва горните слоеве на земната атмосфера, както и големите потенциални възможности, заложени в светлината, ще бъдат използвани. Атмосферата на големите градове, на големите промишлени центрове ще бъде озонирана и пречистена от познатите ни смъртоносни отпадъци на димната култура.
към текста >>
Тя е единственият
път
.
Нов свят ще се образува. И всеки съзнателен човек трябва да вземе участие в тая строителна работа. Любовта има социално приложение. Тя ще оправи света във всяко отношение. Нищо не е възможно да оправи света, освен любовта.
Тя е единственият
път
.
Тая мисъл трябва да залегне у всинца. Ако не дойде любовта, цялата култура ще се заличи и ще трябва да минат няколко хилядолетия, за да дойде нов порядък. А ако дойде Любовта, тая култура ще се обнови така, както се съвзема някой, който е боледувал. Ние сме пред прага на нов свят. Любовта ще ни въведе в него".
към текста >>
Само работата по
пътя
на всестранното творчество в науката, изкуството и социалния живот могат да дадат решение на стопанския проблем на международна почва, а ние видяхме по-горе, че стопанският проблем е днес особено тежко сложен именно защото е поставен върху една широка международна плоскост. Стр.
Така просто и ясно говори днес великият Мьдрец на човечеството. Така докато трудът има отношение към егоцентричното съзнание на човека, работата има отношение към космичното разбиране на живота. Трудът не е в състояние да разреши стопанския проблем върху световен терен, защото той борави само с методите на емпиричния свят. Работата борави с методите на метапсихичния свят, които има отношение към тоталната психика на човека. При работата вземат участие и трите координати на човешкия психичен комплекс: интелектуалното, емоционалното и волевото съзнание.
Само работата по
пътя
на всестранното творчество в науката, изкуството и социалния живот могат да дадат решение на стопанския проблем на международна почва, а ние видяхме по-горе, че стопанският проблем е днес особено тежко сложен именно защото е поставен върху една широка международна плоскост. Стр.
87/943 Неговото разрешение може да дойде единствено по пътя на една творческа работа, вдъхновявана от Любовта, Коя любов? Тази, за която говори Мъдрецът; „Любовта изключва всички престъпления. Тя изключва всяко насилие и убийство, а следователно и онова масово, организирано убийство, наречено война. От гледище на абсолютния морал, който любовта носи, никой няма право да отнема живота, който Космичното начало е вложило в едно същество. Според космичния ред на нещата, всяко същество има право на живот.
към текста >>
87/943 Неговото разрешение може да дойде единствено по
пътя
на една творческа работа, вдъхновявана от Любовта, Коя любов?
Така докато трудът има отношение към егоцентричното съзнание на човека, работата има отношение към космичното разбиране на живота. Трудът не е в състояние да разреши стопанския проблем върху световен терен, защото той борави само с методите на емпиричния свят. Работата борави с методите на метапсихичния свят, които има отношение към тоталната психика на човека. При работата вземат участие и трите координати на човешкия психичен комплекс: интелектуалното, емоционалното и волевото съзнание. Само работата по пътя на всестранното творчество в науката, изкуството и социалния живот могат да дадат решение на стопанския проблем на международна почва, а ние видяхме по-горе, че стопанският проблем е днес особено тежко сложен именно защото е поставен върху една широка международна плоскост. Стр.
87/943 Неговото разрешение може да дойде единствено по
пътя
на една творческа работа, вдъхновявана от Любовта, Коя любов?
Тази, за която говори Мъдрецът; „Любовта изключва всички престъпления. Тя изключва всяко насилие и убийство, а следователно и онова масово, организирано убийство, наречено война. От гледище на абсолютния морал, който любовта носи, никой няма право да отнема живота, който Космичното начало е вложило в едно същество. Според космичния ред на нещата, всяко същество има право на живот. И който си позволи да отнеме живот, както и да оправдава този акт, нарушава космичния ред.
към текста >>
Който е готов да убие своя ближен и мисли, че с това внася свобода, е на крив
път
.
От гледище на абсолютния морал, който любовта носи, никой няма право да отнема живота, който Космичното начало е вложило в едно същество. Според космичния ред на нещата, всяко същество има право на живот. И който си позволи да отнеме живот, както и да оправдава този акт, нарушава космичния ред. Държава, в която хората се убиват, в която има затвори, е старозаветна. В космичния ред няма бесилки, затвори и застрелвания.
Който е готов да убие своя ближен и мисли, че с това внася свобода, е на крив
път
.
Той заблуждава себе си и окръжаващите се. Човек няма право да убива. Ако Космичния дух не живее в тялото на човека, това тяло може да се събори. Но само смъртта има право да разрушава човешките тела. Там където космичният дух живее, ти нямаш право да насочиш артилерията си към този човек и да го убиваш.
към текста >>
Това е единственият разумен и ефикасен
път
; друг
път
няма.
От космично гледище това е престъпление”. От горе изтъкнатото следва, че стопанският проблем е неразрешим с каквито и да било чисто механически теории и схващания. Ако в тези теории и схващания липсват космичните елементи, чрез които се влиза в контакт с Живот за цялото, те са осъдени на неуспех. Новите методи, които трябва да се приложат за разрешаване на стопанския проблем върху един световен терен са коренно различни от тези на стария свят. Това разрешение ще дойде като последствие на новата психика, на новия нравствен критерий на космичния мироглед на човека - Живот за цялото.
Това е единственият разумен и ефикасен
път
; друг
път
няма.
Стопанските форми, чрез които ще намерят своето изражение икономическите отношения между народите, ще дойдат като едно последствие, когато се приложат новите изисквания на духовните отношения между народите. Трябва да се ликвидира недоверието между народите; трябва да изчезне ултранационалният егоизъм. И те трябва да се заменят с бистрите струи на един истински хуманизъм към човека, към обществото, народа и човечеството. Това са повелите на великата идея - Живот за цялото.
към текста >>
71.
2.3 ШЕСТАТА КУЛТУРА - МЪЖЪТ И ЖЕНАТА
,
,
ТОМ 19
За първи
път
мъжкото начало, което е ръководило човешката еволюция до Христос, по този начин става слуга на доброто, за да изкупи онези големи отклонения, които е направило в личния, семейния, обществения, националния и общочовешкия живот и така да се поеме
пътя
на еволюцията.
Който има светлина в себе си, той търси човек, у когото има топлина. И обратно. Това е необходимо, защото светлината не може да се разбере без топлина, нито топлината - без светлина”. Това голямо знание, което ще хвърли обилна светлина върху правилните отношения между мъжа и жената и то ще се разкрие през шестата култура на бялата раса. Тази култура ще култивира семената, ще бъде утробата, където ще бъде зачената шестата човешка раса.
За първи
път
мъжкото начало, което е ръководило човешката еволюция до Христос, по този начин става слуга на доброто, за да изкупи онези големи отклонения, които е направило в личния, семейния, обществения, националния и общочовешкия живот и така да се поеме
пътя
на еволюцията.
Човечеството като цяло носи в архивите на своето колективно подсъзнание своите кармични комплекси, които се изразяват чрез законите на наследствеността в по-малките социологически категории; раса, народ, общество, род, семейство и личност. При въплъщаването си, душите минават през тези социологически форми за да се усъвършенстват. В тези биофизиологически форми на душите, програмирани чрез законите за наследствеността, душите слизат от по-висшите измерения. Фактически, физическото тяло се дава от майката, а бащата дава етеричното тяло, което съхранява биологическата материя от деструктивните сили на процесите на разлагането. Последните постижения в областта на генетическата наука са разкрили в мъжките и женски хромозоми стотици електронни величини, наречени гени.
към текста >>
Науката е на
път
да разкрие грандиозните възможности, които съществуват по линията на човешката еволюция.
Последните постижения в областта на генетическата наука са разкрили в мъжките и женски хромозоми стотици електронни величини, наречени гени. Тези телца са носители на родителските Стр. 93/943 наследствени комплекси, които комплекси се изявяват като една редукция от по-горните социологически категории: родови, обществени, расови, народни и общочовешки. Мъжките и женските хромозоми, според последните проучвания, съдържат повече от 50 000 гени. От съответните милиони комбинации се раждат различните типове хора.
Науката е на
път
да разкрие грандиозните възможности, които съществуват по линията на човешката еволюция.
Човешкият гений ще се добере чрез тези свои по-висши знания до дълбоките връзки, които съществуват между душите и съответната висша закономерност в разумната природа. По въпроса за наследствеността днес са в ход множество теории, които в главните си линии се редуцират в две направления. Първото, схващането, което издига идеята за „преформацията”, а второто - за „епигенезиса”. Първото направление е догматично, строго детерминистично, отричащо влиянието на „околната среда”. То изхожда от положението, че всичко е предопределено в самия зародиш.
към текста >>
Земята сама за себе си не е нещо откъснато, а е подложена в
пътя
на слънчевата спирала на сложни електромагнитни влияния, идващи от звездното космично пространство.
Първото направление е догматично, строго детерминистично, отричащо влиянието на „околната среда”. То изхожда от положението, че всичко е предопределено в самия зародиш. Второто схващане, това за „епигенезиса” поддържа, че нищо не е напълно дадено, а търпи влиянието на „околната среда”. В своите изводи и двете тези схващания се движат в тесните граници на едно геоцентрично научно разглеждане, което не може да отговаря на редица скрити фактори относно законите на наследствеността. Преди всичко, понятието „околна среда” не трябва да се разглежда биологически и социологически в ограничения свят на нашата планета.
Земята сама за себе си не е нещо откъснато, а е подложена в
пътя
на слънчевата спирала на сложни електромагнитни влияния, идващи от звездното космично пространство.
Тези звездни влияния, именно, са факторите, които съставляват „околната среда”. Разглеждайки така широко въпросът за наследствеността може да се приеме, че тази околна среда активизира наследствения потенциал в съответните вериги на така наричаните „гени”. Без да можем тук да влизаме в по-големи подробности, ние ще подчертаем само, че „околната среда” в пътя на еволюцията е само едно условие на скритите биопсихични потенциалности на човешката душа. При тази нова светлина на знанието, обществените отношения и специално семейството, ще минат в една нова, по-висша фаза, където както казва Учителят: „В светлината на това разбиране, ще изчезнат всички борби и недоразумения, и преди всичко борбата, която се води между мъже и жени за взаимно завладяване. Понякога мъжът се бори с жена си и иска да я владее.
към текста >>
Без да можем тук да влизаме в по-големи подробности, ние ще подчертаем само, че „околната среда” в
пътя
на еволюцията е само едно условие на скритите биопсихични потенциалности на човешката душа.
В своите изводи и двете тези схващания се движат в тесните граници на едно геоцентрично научно разглеждане, което не може да отговаря на редица скрити фактори относно законите на наследствеността. Преди всичко, понятието „околна среда” не трябва да се разглежда биологически и социологически в ограничения свят на нашата планета. Земята сама за себе си не е нещо откъснато, а е подложена в пътя на слънчевата спирала на сложни електромагнитни влияния, идващи от звездното космично пространство. Тези звездни влияния, именно, са факторите, които съставляват „околната среда”. Разглеждайки така широко въпросът за наследствеността може да се приеме, че тази околна среда активизира наследствения потенциал в съответните вериги на така наричаните „гени”.
Без да можем тук да влизаме в по-големи подробности, ние ще подчертаем само, че „околната среда” в
пътя
на еволюцията е само едно условие на скритите биопсихични потенциалности на човешката душа.
При тази нова светлина на знанието, обществените отношения и специално семейството, ще минат в една нова, по-висша фаза, където както казва Учителят: „В светлината на това разбиране, ще изчезнат всички борби и недоразумения, и преди всичко борбата, която се води между мъже и жени за взаимно завладяване. Понякога мъжът се бори с жена си и иска да я владее. Може ли, обаче, Северното полушарие да владее Южното? Понякога жената иска да владее мъжа. Може ли Южното полушарие да владее Северното?
към текста >>
Цялата тази еволюция на човека по
пътя
на органическите форми е резултат на двата принципа - мъжкия и женския.
94/943 Само при едно астрокосмично схващане за живота като цяло, като единство, би могло да се намери диагоналът между гореопоменатите научни схващания на "преформацията" и "епигенезиса", по отношение на наследствеността. Проникването на човешката научна мисъл в света на безкрайно малките, ядрените частици на атома, посредством електронния микроскоп, както и проникването в необятните звездни простори, чрез радиотелескопа и ракетните сонди, трябва по необходимост да върви в унисон и с метапсихичните изследвания на парапсихологичния анализ. В това се заключва философско- мистичното схващане на астрокосмичната синтеза. Само при астрокосмичната синтеза е във възможност на антропологията да се домогне до генезиса на човешкия мозък, който се е развивал в ерите и епохите на различните човешки раси. Но нека оставим антрополозите да развиват своите теории за „ортогенезата”*, за наследствените мутации и премутации (предварителните възможности, създаващи наследствените мутации).
Цялата тази еволюция на човека по
пътя
на органическите форми е резултат на двата принципа - мъжкия и женския.
Тези противоположности имат своите корени още в растителното и животинското царства, стигайки до човешкото развитие. Това развитие няма предел в своите скрити възможности по неизбродимите пътища на усъвършенстването. Налага се да подчертаем, че понятието „пол” е твърде широко. Това е светът на противоположностите, чиито проявления са универсални. Без тези противоположности не би имало творчество, не биха съществували двете фази на формите на органическия и неорганическия живот - раждане и смърт.
към текста >>
Това развитие няма предел в своите скрити възможности по неизбродимите
пътища
на усъвършенстването.
В това се заключва философско- мистичното схващане на астрокосмичната синтеза. Само при астрокосмичната синтеза е във възможност на антропологията да се домогне до генезиса на човешкия мозък, който се е развивал в ерите и епохите на различните човешки раси. Но нека оставим антрополозите да развиват своите теории за „ортогенезата”*, за наследствените мутации и премутации (предварителните възможности, създаващи наследствените мутации). Цялата тази еволюция на човека по пътя на органическите форми е резултат на двата принципа - мъжкия и женския. Тези противоположности имат своите корени още в растителното и животинското царства, стигайки до човешкото развитие.
Това развитие няма предел в своите скрити възможности по неизбродимите
пътища
на усъвършенстването.
Налага се да подчертаем, че понятието „пол” е твърде широко. Това е светът на противоположностите, чиито проявления са универсални. Без тези противоположности не би имало творчество, не биха съществували двете фази на формите на органическия и неорганическия живот - раждане и смърт. Думата „пол” етимологически произхожда от латинския термин "гендер" - раждане, но в тесен смисъл, в човешкия свят, тя има по специфичен смисъл. Ние разглеждаме понятието „пол” в неговия космичен смисъл.
към текста >>
Думата „пол” етимологически произхожда от латинския термин "гендер" - раждане, но в
тесен
смисъл, в човешкия свят, тя има по специфичен смисъл.
Тези противоположности имат своите корени още в растителното и животинското царства, стигайки до човешкото развитие. Това развитие няма предел в своите скрити възможности по неизбродимите пътища на усъвършенстването. Налага се да подчертаем, че понятието „пол” е твърде широко. Това е светът на противоположностите, чиито проявления са универсални. Без тези противоположности не би имало творчество, не биха съществували двете фази на формите на органическия и неорганическия живот - раждане и смърт.
Думата „пол” етимологически произхожда от латинския термин "гендер" - раждане, но в
тесен
смисъл, в човешкия свят, тя има по специфичен смисъл.
Ние разглеждаме понятието „пол” в неговия космичен смисъл. Там където съществува проявление, творческа изява, там винаги е налице една поляризация, присъствуват полюса на плюса и на минуса. В безкрайно малкото, супермикроскопичното - ядрените частици носят знак плюс и минус. Самата проявена материя се свързва със съответната си минусова стойност - „антиматерия”. В макрокосмоса, също така, е налице една полярност.
към текста >>
Това са същите противоположности, които тласкат слънчевите системи в техните безкрайни
пътища
; това са същите два полюса на електрическата енергия - мъжкият - анодът, и женският - катодьт.
Ние разглеждаме понятието „пол” в неговия космичен смисъл. Там където съществува проявление, творческа изява, там винаги е налице една поляризация, присъствуват полюса на плюса и на минуса. В безкрайно малкото, супермикроскопичното - ядрените частици носят знак плюс и минус. Самата проявена материя се свързва със съответната си минусова стойност - „антиматерия”. В макрокосмоса, също така, е налице една полярност.
Това са същите противоположности, които тласкат слънчевите системи в техните безкрайни
пътища
; това са същите два полюса на електрическата енергия - мъжкият - анодът, и женският - катодьт.
Всички процеси в живата разумна природа се извършват под знака на тези изначални, велики противоположности. Без електронната противоположност няма да съществува движение, няма да има творчество, както при химическите процеси, така и при процесите, които се извършвате сложните психични комплекси. Съвременната научна мисъл е стъпила на здрава основа. И това е само едно начало, което постепенно ще разкрие великите тайни, които се крият в безкрайното: малкото - микрокосмосът и безкрайно голямата - макрокосмоса. * „Ортогенеза” - хипотеза, че човешкият мозък се развива моногенетично по линията на известен род маймуни.
към текста >>
72.
4. ВУЛКАН 4.1. АСПЕКТИ НА ВУЛКАН ВУЛКАН - СЛЪНЦЕ
,
,
ТОМ 19
Черепът
на Вулкановите типове е по-скоро дългоглав, но не му липсва и широчина.
Ако минутите са по-малко от 30, то тях ги отбягваме и остават само градусите. Например 16 градуса и 20 минути, ще приемем 16 градуса. Преди да пристъпим към значението, което дават аспектите, ще изнесем първо характерното, както в образи и черти на самия човек, така също и съдържанието на човека - неговата вътрешна природа, което всяка една от планетите и Луната дават със своите влияния. По формата и обема на главата, различаваме два типа хора: дългоглави или както още ги наричат „долихоцефали”, такъв тип имаме, когато планетите, които създават и оформят мозъчните центрове, управляващи чувствената - емоционалната природа и умствената, преобладават. И широкоглави - брахицефали, когато планетните течения са създали и оформили предимно мозъчните центрове, тласкащи към активност и творчество.
Черепът
на Вулкановите типове е по-скоро дългоглав, но не му липсва и широчина.
Лицето им е овално в чист и красив тип. Косата им е обикновено руса и по-рядко кафява. Тя е красиво накьдрена на едри вьлни и добре покрива главата. При по-интелектуалните натури, понякога малко оредява. Челото е голямо и великолепно, с подчертан интелектуален израз.
към текста >>
Контактът им с идейния свят е много
тесен
.
Усмивката е трезва и приятна, Брадата е добре оформена и не е издадена напред, за да показва твърдост и инат. Тя потвърждава и подчертава равновесието, които всички части на лицето изнасят, нито пък е къса, хлътнала, което е израз на променливост, безволие - хармонира с овалното лице. От цялото лице на Вулкановите типове се излъчва едно равновесие, хармония, спокойна сила, приятност. В морално отношение Вулкановите типове стоят твърде високо. Те са интелигентни, спокойни, силни, хората, които успяват, защото всякога долавят правилните идеи и методи, за разрешаване на всяка поставена задача.
Контактът им с идейния свят е много
тесен
.
Излъчват самообладание, щастие, когато те са в едно общество, на събрание привличат вниманието и погледите на всички, извикват възхищение. Околните млъкват и го слушат с внимание и необходимостта да му се подчинят. Те представляват една сила в сьстояние на покой, сила на самоувереността, която не се проявява без нужда, защото знае, че при първи зов, ще се изправи на крака и с един само скок, ще бъде готова да блесне като светкавица. Речта на Вулкановите типове е звучна, с ясен тембър. Тя умее да обладава, да мята гръмотевици и да прощава.
към текста >>
Това е
типът
Вулкан, когато мозъчните центрове, които той е създал и оформил, са организирани, облагородени.
Те са най-красивите. Подчертават своята личност където и да са - „A3 СЪМ” - с ясно изразено самосъзнание. Палецът в човешката ръка е израз на силовите течения, излизащи от Вулкан. Той е все малко по- настрана от другите пръсти и при юмрук, когато ще се иска и действа, трябва да бъде над другите пръсти. При юмрук, него покрият ли го другите пръсти, остане ли той под тях, то личността е загубена.
Това е
типът
Вулкан, когато мозъчните центрове, които той е създал и оформил, са организирани, облагородени.
Силните позиции, където той ярко се изразява, са: Когато е при Изгрева - на границата между дванадесети и първи дом, или близо до линията, която разделя двата дома. Това е най-доброто. Добре е също, когато е точно на меридиана, в зенита и надира. Когато е на границата между другите домове, е също добре, но се изразява в no-слаба форма. Трябва Bулкан даима и добри асnекти с Луната и другите планети- съвпад 30, 60, 72, 120, 150 градуса.
към текста >>
При добре поставен Вулкан, ще имаме богат, разнообразен живот с
пътувания
и благоприятни промени.
Имаме човек без сьчувствие и желание за услуга, студено отношение към околните. Линиите по лицето са остри и дразнещи. Ако в даден човек Вулкан няма аспекти, то имаме такъв без инициатива, вял, живее без цел и посока в живота си без каквото и да било желание да се изтъква. Влиянието на планетата Вулкан се изразява в две направления; първото определя неговото здравословно състояние, има отношение към самия човек, неговата жизненост, възможността му да се изяви. Второто определя неговото обществено положение, мястото му в обществото, професията, условията, които има в живота си.
При добре поставен Вулкан, ще имаме богат, разнообразен живот с
пътувания
и благоприятни промени.
Затова всеки аспект на Вулкан с Луната и планетите, както и неговото място в хороскопа, в кой дом е и къде точно, трябва да се разглежда в тези именно две направления. ВУЛКАН - ЛУНАТА С Луната, при благоприятни аспекти - сьвпад, полусекстил, секстил, 72 градуса, тригон и квинконция, дава на роденият много добро, устойчиво здраве, богата жизненост, голяма съпротивителна сила срещу лошите условия, способност за понасяне на несгодите в живота, смелост, решителност. Добро ръководно обществено положение. Тези качества особено силно се изразяват при сьвпад и тригон. При лошите аспекти - 45, 90, 135, 180 градуса - жизнеността, здравето, съпротивителната сила, смелостта, решителността са също добре изразени, но с една променливост, често се нарушават, често явление са болестите, неразположенията, но организма ги преодолява лесно и бързо.
към текста >>
Тогава в своя обратен
път
от изток към запад, той идва в долно съединение.
Живот еднообразен, без каквито и да било особени промени. ВУЛКАН - МЕРКУРИЙ Известно е от Астрономията, че Меркурий може да има от Слънцето - Вулкан, едно отклонение най-много 28 градуса. При това положение между Вулкан и Меркурий, можем да имаме съвпад и едва полусекстил, които аспекти са благоприятни за интелектуалните способности на родения. Съвпадът може да бъде изразен, както се показва в чертежа, в два варианта. Първо, когато Меркурий е между Земята и Слънцето или още както се казва в астрономията, в „долно съединение”, тогава Меркурий е изразен с буквата „R”, което ще рече - „ретроградно” обратно движение.
Тогава в своя обратен
път
от изток към запад, той идва в долно съединение.
При този съвпад аспектът е особено силен. Дава много добри и силни интелектуални качества и способности, предимно в практичната сфера на живота. Бързо да съобразява интереса и изгодата, която ще има от всяка работа, от всяка поставена задача. Подчертан интерес към външна изява. Има също добри способности за учене на езици.
към текста >>
При лошите аспекти, особено при квадратура и опозиция, ще имаме един брутален, рязък в своите отношения човек, който не приема никакви съвети, забележки,
напътствия
.
Добре пресметната смелост, решителност, гъвкави и хармонични, приятни за гледане движения, походка. Такива хора имат възможността, особено ако Вулкан има аспект с Венера, да бъдат с добра изява в балета, художествената гимнастика, танци и всички видове спортове, е които те ще имат големи постижения. Той е строен, с добре оформени мускули, които дават не само възможността за движение и здраве на човека, но и красота. При другите благоприятни аспекти, също имаме спортни постижения, влечения, изяви, но няма да бъдат с такова изящество, както при съвпада. Но и тук също имаме пресметлива смелост и решителност.
При лошите аспекти, особено при квадратура и опозиция, ще имаме един брутален, рязък в своите отношения човек, който не приема никакви съвети, забележки,
напътствия
.
Обича да заповядва и разпорежда. Те са обикновено по-високи, мускулести, със здрава костна система, обичат пресилените спортове и пресилените смелости и решителност, затова по тях почти всякога има белези от остриета и всякакви други наранявания. Когато Марс има обратно движение - ретроградно, всичко казано за него се подсилва. Разбира се и тук точните аспекти са с изключителна сила по отношение на отбелязаното. Ако няма аспекти, то имаме човек без какъвто и да било стремеж към спортни изяви, туризъм и какъвто и да било израз на мускулно напрежение, без необходимост и постигане на практични задачи.
към текста >>
Здравето им е също добро, Имат също инициатива, жажда за разпоредителност, но често
пъти
тя е не на място.
Самото разположение към живота създава в тях една приятна широта, хумор и с разположение приемат всичко, що е за ядене, обикновено са по-едри и пълнички. При лоши аспекти имаме хора, крайно честолюбиви, с високо мнение за себе си. Те се изтъкват, че всичко знаят и разбират. Имат презрение и фалшиво отношение към околните. Общественото им положение е с промени, и при точни аспекти, поради сметнато от тяхна страна, че са обидени от началствата, често напущат работата си, една погрешна тяхна стъпка.
Здравето им е също добро, Имат също инициатива, жажда за разпоредителност, но често
пъти
тя е не на място.
При липса на аспекти, това са хора без какъвто и да било устрем за изява. Тласкат ги вълните на живота без цел и насока, изобщо имат слабо изразен живот. ВУЛКАН - САТУРН При съвпад, които е лош аспект, до известни години имаме човек със слаба жизненост, не е устойчив към пристъпите на неразположенията и болестите. Непрекъснато и често боледуват, но има известни устои и няма фатален край, това трае до към 25 ÷ 26-годишна възраст. След което човек укрепва и е устойчив по отношение на своето здраве.
към текста >>
Новостите, оригиналните идеи, за обществена ориентация, работа, служба, професия,, всякога
съпътстват
човека.
При липса на аспекти имаме човек, който няма отношение към реда, изпълнението на задачите, света за тях е блед и безинтересен. ВУЛКАН - УРАН Влиянието на Уран има отношение кьм нервната система на човека, а това на Вулкан към сърцето. Затова при сьвпад, нервната система е много напрегната, което се отразявана сърцето и човека понякога често чувства известни напъни около сърдечната област, които не са опасни. При другите добри аспекти имаме човек със здрава нервна система, спокойно и с търпение да понася каквито и да било случки и изненади. В обществения живот, човекът с добрите аспекти на Вулкан с Уран, ще има резки и неочаквани благоприятни промени.
Новостите, оригиналните идеи, за обществена ориентация, работа, служба, професия,, всякога
съпътстват
човека.
При лошите аспекти имаме човек нервен, нетърпелив, с неприятни резки отношения с околните. В обществения живот също имаме резки и неочаквани промени, подтици и понякога странни идеи за промени в професии, работа, служба, които са всякога неудачни. При липса на аспекти имаме човек, в който идейния свят и нервните възбуди са в спящо състояние. ВУЛКАН - НЕПТУН Нептун има отношение към емоционалната природа. При съвпад и добрите аспекти имаме много мил и симпатичен човек, който предизвиква топлото разположение на всички околни, това е особено силно при съвпад.
към текста >>
73.
6. МЕРКУРИЙ
,
,
ТОМ 19
Затова неговото влияние предразполага човека към по-
тесен
контакт с материалното, осезаемото -материалистичните науки и ползата, която може да се извлече от всичко това, преди всичко лично за него.
Устата е средно голяма, с тънки устни, особено горната. Това говори за големия контрол на ума върху чувствата - слаба чувствителност, емоционалност, силно себе владение, студена пресметливост при всички случаи в живота. Този тип хора отдават чувствата си, пресмятайки всякога ползата, изгодата, която ще имат от това. Брадата е заострена, показваща променливост в мисли, идеи, липса на устойчива воля за осъществяване и реализиране на поставените задачи. Като изключим Плутон, който малко е прочут, установено е, че Меркурий има най-голяма плътност на своята маса от всички планети, която е изчислена на 5,62 по-голяма от тази на водата.
Затова неговото влияние предразполага човека към по-
тесен
контакт с материалното, осезаемото -материалистичните науки и ползата, която може да се извлече от всичко това, преди всичко лично за него.
Меркурий обикаля около Слънцето за 88 земни денонощия, като се движи със средна скорост от около 48 километра в секунда, а когато той е най-близо до Слънцето - в перихелий, тази скорост достига 58 километра. Това дава на влиянието му върху родения способността бързо да схваща, разбира и да се ориентира във всичко. Тази способност е особено ясно изразена, когато Меркурий е в перихелий и по-слабо, когато той е най-далеч от Слънцето - афелий. Дали Меркурий е в перихелий или в афелий, това разбираме от таблиците с които работим. Ако за едно денонощие той изминава повече от два или около два градуса, тогава той е в перихелий.
към текста >>
Пътят
, по които Меркурий се движи около Слънцето - неговата орбита, от всички планети след Плутон е най-разтеглена.
Това дава на влиянието му върху родения способността бързо да схваща, разбира и да се ориентира във всичко. Тази способност е особено ясно изразена, когато Меркурий е в перихелий и по-слабо, когато той е най-далеч от Слънцето - афелий. Дали Меркурий е в перихелий или в афелий, това разбираме от таблиците с които работим. Ако за едно денонощие той изминава повече от два или около два градуса, тогава той е в перихелий. Ако изминава по- малко от градус - тогава е в Афелий.
Пътят
, по които Меркурий се движи около Слънцето - неговата орбита, от всички планети след Плутон е най-разтеглена.
Известно е, че когато едно тяло се движи около един център, ако то се движи в окръжност, пътят му няма „ексцентритет” и отбелязваме за него нула. Ако тялото се движи по елиптичен път - елиптична орбита, то отбелязваме, че то има ексцентритет. Колкото той е по-близо до единицата, толкова неговата орбита е по-разтеглена елипса и когато този ексцентритет стане единица, то орбитата на това тяло се приема за „парабола”. Ексцентритета на Меркурий след този на Плутон е най-голям от всички останали планетни орбити и е 0,206, което е много. При перихелий той идва на 46 милиона километра от Слънцето, а при афелий на 70 милиона.
към текста >>
Известно е, че когато едно тяло се движи около един център, ако то се движи в окръжност,
пътят
му няма „ексцентритет” и отбелязваме за него нула.
Тази способност е особено ясно изразена, когато Меркурий е в перихелий и по-слабо, когато той е най-далеч от Слънцето - афелий. Дали Меркурий е в перихелий или в афелий, това разбираме от таблиците с които работим. Ако за едно денонощие той изминава повече от два или около два градуса, тогава той е в перихелий. Ако изминава по- малко от градус - тогава е в Афелий. Пътят, по които Меркурий се движи около Слънцето - неговата орбита, от всички планети след Плутон е най-разтеглена.
Известно е, че когато едно тяло се движи около един център, ако то се движи в окръжност,
пътят
му няма „ексцентритет” и отбелязваме за него нула.
Ако тялото се движи по елиптичен път - елиптична орбита, то отбелязваме, че то има ексцентритет. Колкото той е по-близо до единицата, толкова неговата орбита е по-разтеглена елипса и когато този ексцентритет стане единица, то орбитата на това тяло се приема за „парабола”. Ексцентритета на Меркурий след този на Плутон е най-голям от всички останали планетни орбити и е 0,206, което е много. При перихелий той идва на 46 милиона километра от Слънцето, а при афелий на 70 милиона. Той дава една разлика от 24 милиона километра, която за неговата малка орбита е много голямо.
към текста >>
Ако тялото се движи по елиптичен
път
- елиптична орбита, то отбелязваме, че то има ексцентритет.
Дали Меркурий е в перихелий или в афелий, това разбираме от таблиците с които работим. Ако за едно денонощие той изминава повече от два или около два градуса, тогава той е в перихелий. Ако изминава по- малко от градус - тогава е в Афелий. Пътят, по които Меркурий се движи около Слънцето - неговата орбита, от всички планети след Плутон е най-разтеглена. Известно е, че когато едно тяло се движи около един център, ако то се движи в окръжност, пътят му няма „ексцентритет” и отбелязваме за него нула.
Ако тялото се движи по елиптичен
път
- елиптична орбита, то отбелязваме, че то има ексцентритет.
Колкото той е по-близо до единицата, толкова неговата орбита е по-разтеглена елипса и когато този ексцентритет стане единица, то орбитата на това тяло се приема за „парабола”. Ексцентритета на Меркурий след този на Плутон е най-голям от всички останали планетни орбити и е 0,206, което е много. При перихелий той идва на 46 милиона километра от Слънцето, а при афелий на 70 милиона. Той дава една разлика от 24 милиона километра, която за неговата малка орбита е много голямо. Като се има предвид и това, че плоскостта на орбитата му не лежи в плоскостта на еклиптиката, а сключва с нея 7 градуса, всичко това говори, че Меркурий, след Плутон, е най- много пострадал от катастрофата в Слънчевата система, при която се е разрушила планетата Фаетон.
към текста >>
74.
9. ЮПИТЕР
,
,
ТОМ 19
Той се намира от Слънцето на едно разстояние около пет
пъти
по-голямо, отколкото на Земята.
9. ЮПИТЕР Юпитер е най-голямата планета в Слънчевото семейство, гиганта в Слънчевата система.
Той се намира от Слънцето на едно разстояние около пет
пъти
по-голямо, отколкото на Земята.
Или съгласно Закона на Тициус Боде на пет и две десети астрономически единици (отбелязахме, че разстоянието на Земята до Слънцето равно на 150,000,000 километра, се приема в Астрономията за мярка и се казва „астрономическа единица”). Неговият диаметър е 143,000 километра, което прави около единадесет пъти по-голям от този на Земята. Относителното тегло на веществото, според както е измерено, е 1,34, което ще рече че то е малко по-плътно от това на водата. (Водата е прието да бъде с плътност единица), докато на Земята е 5,5. Това именно малко относително тегло е създало на астрономите извънредно големи грижи и предположения, за да разберат какво точно е веществото и как е устроено то, за да разберат това, от което е изграден Юпитер, и как е устроен той.
към текста >>
Неговият диаметър е 143,000 километра, което прави около единадесет
пъти
по-голям от този на Земята.
9. ЮПИТЕР Юпитер е най-голямата планета в Слънчевото семейство, гиганта в Слънчевата система. Той се намира от Слънцето на едно разстояние около пет пъти по-голямо, отколкото на Земята. Или съгласно Закона на Тициус Боде на пет и две десети астрономически единици (отбелязахме, че разстоянието на Земята до Слънцето равно на 150,000,000 километра, се приема в Астрономията за мярка и се казва „астрономическа единица”).
Неговият диаметър е 143,000 километра, което прави около единадесет
пъти
по-голям от този на Земята.
Относителното тегло на веществото, според както е измерено, е 1,34, което ще рече че то е малко по-плътно от това на водата. (Водата е прието да бъде с плътност единица), докато на Земята е 5,5. Това именно малко относително тегло е създало на астрономите извънредно големи грижи и предположения, за да разберат какво точно е веществото и как е устроено то, за да разберат това, от което е изграден Юпитер, и как е устроен той. По този случай те са създали какви ли не най-причудливи хипотези. Ние тук няма да изнасяме характера на тези хипотези, а ще приемем най-естествената простичка и възможна реалност, най- достъпната за разбиране, осланяйки се на голямата мъдрост, която казва; „Истината е простичка за разбиране и достъпна за всички”.
към текста >>
Един от астрономите, който е приел тази истина, е изчислил, че това именно кълбо има диаметър от 35,000 километра, който е почти три
пъти
по- голям от този на Земята.
(Водата е прието да бъде с плътност единица), докато на Земята е 5,5. Това именно малко относително тегло е създало на астрономите извънредно големи грижи и предположения, за да разберат какво точно е веществото и как е устроено то, за да разберат това, от което е изграден Юпитер, и как е устроен той. По този случай те са създали какви ли не най-причудливи хипотези. Ние тук няма да изнасяме характера на тези хипотези, а ще приемем най-естествената простичка и възможна реалност, най- достъпната за разбиране, осланяйки се на голямата мъдрост, която казва; „Истината е простичка за разбиране и достъпна за всички”. Затова ще приемем, че Юпитер има едно твърдо кълбо, подобно на нашата Земя, обвито с дебел слой атмосфера.
Един от астрономите, който е приел тази истина, е изчислил, че това именно кълбо има диаметър от 35,000 километра, който е почти три
пъти
по- голям от този на Земята.
Все пак Юпитер си остава гигант в Слънчевото семейство. Това кълбо е обвито, както следва да се пресметне, с една атмосфера от 54,000 километра дебелина. Юпитер обикаля около Слънцето за около 12 земни години с една скорост от около 13 километра в секунда. Всички тези данни за размера, дебелината на атмосферата, скоростта на движението му около Слънцето, говорят, че Юпитер със своето влияние върху Земята и живота на нея и по- специално върху човека, дава едно постоянно, задълбочено и спокойно отношение към всичко и всяка поставена задача, поемане на отговорността за нейното пълно и правилно изпълнение. От всички планети в Слънчевото семейство, Юпитер има най-бързо завъртане около своята ос, като едно завъртане става за 9 часа и 50 минути.
към текста >>
Установено е, че планетата отделя три
пъти
повече енергия, отколкото тя получава от Слънцето.
Това петно също мени силата на своята окраска, както ивиците, но всякога е наблюдавано да бъде там. Защо имаме тези обагрени ивици и петно? Нека да продължим. Като се вземе под внимание и температурните особености, които се констатират на Юпитер, а именно, че температурата на диска му е по-висока от тази, която би имала планетата, ако се нагряваше само от Слънцето. Освен това на повърхнината на диска се наблюдават овални ями, през които се виждат по-вътрешните слоеве на атмосферната обвивка, като с проникването надолу температурата бързо расте и достига стотици градуси и най-после по- дълбоко е измерена температура от 20,000 градуса.
Установено е, че планетата отделя три
пъти
повече енергия, отколкото тя получава от Слънцето.
Източник е на могъщи радиоизлъчвания, ясно изразените по своята сила магнитни течения. Всичко това, всички тези особености на Юпитер - светлина, топлина, магнитни силови течения, радиовълни, говори, че на планетата цари богат, обилен, интензивен живот. Бурни процеси в неговите недра, които са много сходни с процесите, които имаме на Слънцето, но в много по-скромен размер. Да се приеме, че тази активност, тези сложни процеси са плод на някаква случайност, на безредни механични процеси, които са без смисъл и цел, е крайно неприемливо. Всичко това, както и на Слънцето, е плод на една велика разумност с цел и задачи от високо издигнати същества, които населяват Юпитер.
към текста >>
И наистина Юпитер със своето влияние има за задача да помогне на живите форми на Земята, включително и човека, преди всичко със своя подтик към активност, който им предава да вървят в по-стегнат и бърз темп по своя
път
на еволюцията.
Еволюционният процес в Природата не стига само до човека, той отива все нагоре по една вечна спирала. В човешкия род не виждаме ли степени на този процес? Възможностите на Природата са безкрайни. Отбелязахме, че Саабей за планетата Юпитер е дал името „Мулу-Баб Бар”, което ще рече, „Подобен на Слънцето”. Да се приеме, че в древността не е имало хора с много знания и мъдрост, е погрешно.
И наистина Юпитер със своето влияние има за задача да помогне на живите форми на Земята, включително и човека, преди всичко със своя подтик към активност, който им предава да вървят в по-стегнат и бърз темп по своя
път
на еволюцията.
Юпитер има и други по-сериозни задачи, като пръв помощник на Слънцето. Първо да се бори срещу пристъпите на черното Слънце. В потвърждение на това имаме установено, че има една връзка между слънчевата активност и тази на Юпитер. Активност, породена от посегателството на това черно Слънце върху Слънчевата система. Втората задача от тази взаимност е да се възстанови, след катастрофата в Слънчевото семейство, първоначалният й вид Основната и първа задача на черните Слънца е да внесат най- напред безредието там, където те биха могли да проникнат, да направят нещо.
към текста >>
Юпитер има между 14 и 17
спътника
, установени засега от астрономите, но само четири от тях са истински.
Първата и основна задача на Светлите Слънца е да внесат ред, порядък и облагородяване. Известно е, че парчетата от разрушената планета, между орбитите на Марс и Юпитер се движат в безпорядък. Една част обаче от тях, тъй наречените „Троянците”, са заставени от Слънцето с помощта на Юпитер да се движат в два равностранни триъгълника. Те - Слънцето и Юпитер образуват два равностранни триъгълника, която конфигурация не се променя при своето движение. Друга една задача е, че по- голямата част от тези парчета да се движат по точната орбита на разрушената планета 2,3 астрономически единици от Слънцето, съгласно закона на Тициус Боде, Това са първите ясно изразени стъпки във внасянето на ред и порядък в създалото се безредие.
Юпитер има между 14 и 17
спътника
, установени засега от астрономите, но само четири от тях са истински.
Това са тъй наречените „Галилееви спътници”. Те са Йо, Европа, Ганимед и Калисто. Имената им са взети от гръцката митология. Останалите спътници са късове от разрушената планета „Астероидите”. Че наистина е така, това най-добре се вижда от петия спътник на Юпитера, първият, който беше открит след откриването на четирите галилееви.
към текста >>
Това са тъй наречените „Галилееви
спътници
”.
Известно е, че парчетата от разрушената планета, между орбитите на Марс и Юпитер се движат в безпорядък. Една част обаче от тях, тъй наречените „Троянците”, са заставени от Слънцето с помощта на Юпитер да се движат в два равностранни триъгълника. Те - Слънцето и Юпитер образуват два равностранни триъгълника, която конфигурация не се променя при своето движение. Друга една задача е, че по- голямата част от тези парчета да се движат по точната орбита на разрушената планета 2,3 астрономически единици от Слънцето, съгласно закона на Тициус Боде, Това са първите ясно изразени стъпки във внасянето на ред и порядък в създалото се безредие. Юпитер има между 14 и 17 спътника, установени засега от астрономите, но само четири от тях са истински.
Това са тъй наречените „Галилееви
спътници
”.
Те са Йо, Европа, Ганимед и Калисто. Имената им са взети от гръцката митология. Останалите спътници са късове от разрушената планета „Астероидите”. Че наистина е така, това най-добре се вижда от петия спътник на Юпитера, първият, който беше открит след откриването на четирите галилееви. Този спътник го нарекоха Амалтея.
към текста >>
Останалите
спътници
са късове от разрушената планета „Астероидите”.
Друга една задача е, че по- голямата част от тези парчета да се движат по точната орбита на разрушената планета 2,3 астрономически единици от Слънцето, съгласно закона на Тициус Боде, Това са първите ясно изразени стъпки във внасянето на ред и порядък в създалото се безредие. Юпитер има между 14 и 17 спътника, установени засега от астрономите, но само четири от тях са истински. Това са тъй наречените „Галилееви спътници”. Те са Йо, Европа, Ганимед и Калисто. Имената им са взети от гръцката митология.
Останалите
спътници
са късове от разрушената планета „Астероидите”.
Че наистина е така, това най-добре се вижда от петия спътник на Юпитера, първият, който беше открит след откриването на четирите галилееви. Този спътник го нарекоха Амалтея. За него имаме получени много ясни снимки от изпратената космична станция към по-далечните планети, „Вояджьр”. Тези снимки съвсем ясно показват, че този спътник има съвсем неправилна форма - размерът на голямата ос е 250 километра, а на малката - 150 км. Всичко това говори, че той е къс от разрушената планета.
към текста >>
Че наистина е така, това най-добре се вижда от петия
спътник
на Юпитера, първият, който беше открит след откриването на четирите галилееви.
Юпитер има между 14 и 17 спътника, установени засега от астрономите, но само четири от тях са истински. Това са тъй наречените „Галилееви спътници”. Те са Йо, Европа, Ганимед и Калисто. Имената им са взети от гръцката митология. Останалите спътници са късове от разрушената планета „Астероидите”.
Че наистина е така, това най-добре се вижда от петия
спътник
на Юпитера, първият, който беше открит след откриването на четирите галилееви.
Този спътник го нарекоха Амалтея. За него имаме получени много ясни снимки от изпратената космична станция към по-далечните планети, „Вояджьр”. Тези снимки съвсем ясно показват, че този спътник има съвсем неправилна форма - размерът на голямата ос е 250 километра, а на малката - 150 км. Всичко това говори, че той е къс от разрушената планета. Останалите спътници, които по-късно се откриха, имат много по-малки размери, някои, от които са от порядъка само по на няколко километра.
към текста >>
Този
спътник
го нарекоха Амалтея.
Това са тъй наречените „Галилееви спътници”. Те са Йо, Европа, Ганимед и Калисто. Имената им са взети от гръцката митология. Останалите спътници са късове от разрушената планета „Астероидите”. Че наистина е така, това най-добре се вижда от петия спътник на Юпитера, първият, който беше открит след откриването на четирите галилееви.
Този
спътник
го нарекоха Амалтея.
За него имаме получени много ясни снимки от изпратената космична станция към по-далечните планети, „Вояджьр”. Тези снимки съвсем ясно показват, че този спътник има съвсем неправилна форма - размерът на голямата ос е 250 километра, а на малката - 150 км. Всичко това говори, че той е къс от разрушената планета. Останалите спътници, които по-късно се откриха, имат много по-малки размери, някои, от които са от порядъка само по на няколко километра. За орбити всичките имат разтеглени елипси с най-различни ъгли на плоскостите на техните орбити, по отношение плоскостта на Юпитеровата орбита.
към текста >>
Тези снимки съвсем ясно показват, че този
спътник
има съвсем неправилна форма - размерът на голямата ос е 250 километра, а на малката - 150 км.
Имената им са взети от гръцката митология. Останалите спътници са късове от разрушената планета „Астероидите”. Че наистина е така, това най-добре се вижда от петия спътник на Юпитера, първият, който беше открит след откриването на четирите галилееви. Този спътник го нарекоха Амалтея. За него имаме получени много ясни снимки от изпратената космична станция към по-далечните планети, „Вояджьр”.
Тези снимки съвсем ясно показват, че този
спътник
има съвсем неправилна форма - размерът на голямата ос е 250 километра, а на малката - 150 км.
Всичко това говори, че той е къс от разрушената планета. Останалите спътници, които по-късно се откриха, имат много по-малки размери, някои, от които са от порядъка само по на няколко километра. За орбити всичките имат разтеглени елипси с най-различни ъгли на плоскостите на техните орбити, по отношение плоскостта на Юпитеровата орбита. Имат променлив блясък, а някои от тях се движат обратно. Всичко това също ясно говори, че и те са късове от разрушената планета.
към текста >>
Останалите
спътници
, които по-късно се откриха, имат много по-малки размери, някои, от които са от порядъка само по на няколко километра.
Че наистина е така, това най-добре се вижда от петия спътник на Юпитера, първият, който беше открит след откриването на четирите галилееви. Този спътник го нарекоха Амалтея. За него имаме получени много ясни снимки от изпратената космична станция към по-далечните планети, „Вояджьр”. Тези снимки съвсем ясно показват, че този спътник има съвсем неправилна форма - размерът на голямата ос е 250 километра, а на малката - 150 км. Всичко това говори, че той е къс от разрушената планета.
Останалите
спътници
, които по-късно се откриха, имат много по-малки размери, някои, от които са от порядъка само по на няколко километра.
За орбити всичките имат разтеглени елипси с най-различни ъгли на плоскостите на техните орбити, по отношение плоскостта на Юпитеровата орбита. Имат променлив блясък, а някои от тях се движат обратно. Всичко това също ясно говори, че и те са късове от разрушената планета. Тези късове, благодарение на грамадната притегателна сила на Юпитер, са привлечени й останали като негови спътници. Всички спътници на Юпитер дават своето отражение върху влиянието на планетата.
към текста >>
Тези късове, благодарение на грамадната притегателна сила на Юпитер, са привлечени й останали като негови
спътници
.
Всичко това говори, че той е къс от разрушената планета. Останалите спътници, които по-късно се откриха, имат много по-малки размери, някои, от които са от порядъка само по на няколко километра. За орбити всичките имат разтеглени елипси с най-различни ъгли на плоскостите на техните орбити, по отношение плоскостта на Юпитеровата орбита. Имат променлив блясък, а някои от тях се движат обратно. Всичко това също ясно говори, че и те са късове от разрушената планета.
Тези късове, благодарение на грамадната притегателна сила на Юпитер, са привлечени й останали като негови
спътници
.
Всички спътници на Юпитер дават своето отражение върху влиянието на планетата. Галилеевите спътници допринасят добре за това влияние. Така например спътника Йо, който има диаметър от 3800 километра и се намира най-близо до Юпитер само на 420,000 километра с кръгова орбита, което е много важно за неговото добро влияние. Когато се намира между Юпитер и Земята, допринася благотворно на Юпитеровото влияние за неговата активност, защото, когато изпратената космична станция „Вояджър” минала край него, тя е направила ясни снимки, които показват активна вулканична дейност на този спътник. Вторият спътник Европа, които по размери е колкото Луната, също с кръгова орбита с диаметър от 3050 километра и се намира от Юпитер на 670,900 километра.
към текста >>
Всички
спътници
на Юпитер дават своето отражение върху влиянието на планетата.
Останалите спътници, които по-късно се откриха, имат много по-малки размери, някои, от които са от порядъка само по на няколко километра. За орбити всичките имат разтеглени елипси с най-различни ъгли на плоскостите на техните орбити, по отношение плоскостта на Юпитеровата орбита. Имат променлив блясък, а някои от тях се движат обратно. Всичко това също ясно говори, че и те са късове от разрушената планета. Тези късове, благодарение на грамадната притегателна сила на Юпитер, са привлечени й останали като негови спътници.
Всички
спътници
на Юпитер дават своето отражение върху влиянието на планетата.
Галилеевите спътници допринасят добре за това влияние. Така например спътника Йо, който има диаметър от 3800 километра и се намира най-близо до Юпитер само на 420,000 километра с кръгова орбита, което е много важно за неговото добро влияние. Когато се намира между Юпитер и Земята, допринася благотворно на Юпитеровото влияние за неговата активност, защото, когато изпратената космична станция „Вояджър” минала край него, тя е направила ясни снимки, които показват активна вулканична дейност на този спътник. Вторият спътник Европа, които по размери е колкото Луната, също с кръгова орбита с диаметър от 3050 километра и се намира от Юпитер на 670,900 километра. Той има една ясно изразена характерност спрямо всички членове на Слънчевото семейство - планети и спътници.
към текста >>
Галилеевите
спътници
допринасят добре за това влияние.
За орбити всичките имат разтеглени елипси с най-различни ъгли на плоскостите на техните орбити, по отношение плоскостта на Юпитеровата орбита. Имат променлив блясък, а някои от тях се движат обратно. Всичко това също ясно говори, че и те са късове от разрушената планета. Тези късове, благодарение на грамадната притегателна сила на Юпитер, са привлечени й останали като негови спътници. Всички спътници на Юпитер дават своето отражение върху влиянието на планетата.
Галилеевите
спътници
допринасят добре за това влияние.
Така например спътника Йо, който има диаметър от 3800 километра и се намира най-близо до Юпитер само на 420,000 километра с кръгова орбита, което е много важно за неговото добро влияние. Когато се намира между Юпитер и Земята, допринася благотворно на Юпитеровото влияние за неговата активност, защото, когато изпратената космична станция „Вояджър” минала край него, тя е направила ясни снимки, които показват активна вулканична дейност на този спътник. Вторият спътник Европа, които по размери е колкото Луната, също с кръгова орбита с диаметър от 3050 километра и се намира от Юпитер на 670,900 километра. Той има една ясно изразена характерност спрямо всички членове на Слънчевото семейство - планети и спътници. Той има най-голяма отразителна способност, най- голямо „Албедо”, равно на 0,73, най-ярко свети.
към текста >>
Така например
спътника
Йо, който има диаметър от 3800 километра и се намира най-близо до Юпитер само на 420,000 километра с кръгова орбита, което е много важно за неговото добро влияние.
Имат променлив блясък, а някои от тях се движат обратно. Всичко това също ясно говори, че и те са късове от разрушената планета. Тези късове, благодарение на грамадната притегателна сила на Юпитер, са привлечени й останали като негови спътници. Всички спътници на Юпитер дават своето отражение върху влиянието на планетата. Галилеевите спътници допринасят добре за това влияние.
Така например
спътника
Йо, който има диаметър от 3800 километра и се намира най-близо до Юпитер само на 420,000 километра с кръгова орбита, което е много важно за неговото добро влияние.
Когато се намира между Юпитер и Земята, допринася благотворно на Юпитеровото влияние за неговата активност, защото, когато изпратената космична станция „Вояджър” минала край него, тя е направила ясни снимки, които показват активна вулканична дейност на този спътник. Вторият спътник Европа, които по размери е колкото Луната, също с кръгова орбита с диаметър от 3050 километра и се намира от Юпитер на 670,900 километра. Той има една ясно изразена характерност спрямо всички членове на Слънчевото семейство - планети и спътници. Той има най-голяма отразителна способност, най- голямо „Албедо”, равно на 0,73, най-ярко свети. Тази голяма яркост придава и допринася за Юпитеровото влияние стремежа към ритуалност, тържествено и бляскаво представяне на всички случаи, когато нещо ще трябва да се отпразнува, при тържества или при други ярко подчертани празници.
към текста >>
Когато се намира между Юпитер и Земята, допринася благотворно на Юпитеровото влияние за неговата активност, защото, когато изпратената космична станция „Вояджър” минала край него, тя е направила ясни снимки, които показват активна вулканична дейност на този
спътник
.
Всичко това също ясно говори, че и те са късове от разрушената планета. Тези късове, благодарение на грамадната притегателна сила на Юпитер, са привлечени й останали като негови спътници. Всички спътници на Юпитер дават своето отражение върху влиянието на планетата. Галилеевите спътници допринасят добре за това влияние. Така например спътника Йо, който има диаметър от 3800 километра и се намира най-близо до Юпитер само на 420,000 километра с кръгова орбита, което е много важно за неговото добро влияние.
Когато се намира между Юпитер и Земята, допринася благотворно на Юпитеровото влияние за неговата активност, защото, когато изпратената космична станция „Вояджър” минала край него, тя е направила ясни снимки, които показват активна вулканична дейност на този
спътник
.
Вторият спътник Европа, които по размери е колкото Луната, също с кръгова орбита с диаметър от 3050 километра и се намира от Юпитер на 670,900 километра. Той има една ясно изразена характерност спрямо всички членове на Слънчевото семейство - планети и спътници. Той има най-голяма отразителна способност, най- голямо „Албедо”, равно на 0,73, най-ярко свети. Тази голяма яркост придава и допринася за Юпитеровото влияние стремежа към ритуалност, тържествено и бляскаво представяне на всички случаи, когато нещо ще трябва да се отпразнува, при тържества или при други ярко подчертани празници. Другите два спътника - Ганимед и Калисто - са по-големи от Меркурий, Ганимед с Диаметър от 5600 километра, намиращ се от Юпитер на 1,070,000 километра и Калисто с диаметър от5,200, намиращ се на едно разстояние от планетата на 1,880,000 километра, най-далеч от останалите три.
към текста >>
Вторият
спътник
Европа, които по размери е колкото Луната, също с кръгова орбита с диаметър от 3050 километра и се намира от Юпитер на 670,900 километра.
Тези късове, благодарение на грамадната притегателна сила на Юпитер, са привлечени й останали като негови спътници. Всички спътници на Юпитер дават своето отражение върху влиянието на планетата. Галилеевите спътници допринасят добре за това влияние. Така например спътника Йо, който има диаметър от 3800 километра и се намира най-близо до Юпитер само на 420,000 километра с кръгова орбита, което е много важно за неговото добро влияние. Когато се намира между Юпитер и Земята, допринася благотворно на Юпитеровото влияние за неговата активност, защото, когато изпратената космична станция „Вояджър” минала край него, тя е направила ясни снимки, които показват активна вулканична дейност на този спътник.
Вторият
спътник
Европа, които по размери е колкото Луната, също с кръгова орбита с диаметър от 3050 километра и се намира от Юпитер на 670,900 километра.
Той има една ясно изразена характерност спрямо всички членове на Слънчевото семейство - планети и спътници. Той има най-голяма отразителна способност, най- голямо „Албедо”, равно на 0,73, най-ярко свети. Тази голяма яркост придава и допринася за Юпитеровото влияние стремежа към ритуалност, тържествено и бляскаво представяне на всички случаи, когато нещо ще трябва да се отпразнува, при тържества или при други ярко подчертани празници. Другите два спътника - Ганимед и Калисто - са по-големи от Меркурий, Ганимед с Диаметър от 5600 километра, намиращ се от Юпитер на 1,070,000 километра и Калисто с диаметър от5,200, намиращ се на едно разстояние от планетата на 1,880,000 километра, най-далеч от останалите три. Но тези, последните, имат малко относително тегло от 1,9 за Ганимед и 1,6 за Калисто, което говори, че те имат дебела атмосфера и фактически са по-малки по размер.
към текста >>
Той има една ясно изразена характерност спрямо всички членове на Слънчевото семейство - планети и
спътници
.
Всички спътници на Юпитер дават своето отражение върху влиянието на планетата. Галилеевите спътници допринасят добре за това влияние. Така например спътника Йо, който има диаметър от 3800 километра и се намира най-близо до Юпитер само на 420,000 километра с кръгова орбита, което е много важно за неговото добро влияние. Когато се намира между Юпитер и Земята, допринася благотворно на Юпитеровото влияние за неговата активност, защото, когато изпратената космична станция „Вояджър” минала край него, тя е направила ясни снимки, които показват активна вулканична дейност на този спътник. Вторият спътник Европа, които по размери е колкото Луната, също с кръгова орбита с диаметър от 3050 километра и се намира от Юпитер на 670,900 километра.
Той има една ясно изразена характерност спрямо всички членове на Слънчевото семейство - планети и
спътници
.
Той има най-голяма отразителна способност, най- голямо „Албедо”, равно на 0,73, най-ярко свети. Тази голяма яркост придава и допринася за Юпитеровото влияние стремежа към ритуалност, тържествено и бляскаво представяне на всички случаи, когато нещо ще трябва да се отпразнува, при тържества или при други ярко подчертани празници. Другите два спътника - Ганимед и Калисто - са по-големи от Меркурий, Ганимед с Диаметър от 5600 километра, намиращ се от Юпитер на 1,070,000 километра и Калисто с диаметър от5,200, намиращ се на едно разстояние от планетата на 1,880,000 километра, най-далеч от останалите три. Но тези, последните, имат малко относително тегло от 1,9 за Ганимед и 1,6 за Калисто, което говори, че те имат дебела атмосфера и фактически са по-малки по размер. Дебелината на тяхната атмосфера придава на Юпитеровото влияние подсилване на неговата мисловна дейност, когато те се намират между Земята и Юпитер.
към текста >>
Другите два
спътника
- Ганимед и Калисто - са по-големи от Меркурий, Ганимед с Диаметър от 5600 километра, намиращ се от Юпитер на 1,070,000 километра и Калисто с диаметър от5,200, намиращ се на едно разстояние от планетата на 1,880,000 километра, най-далеч от останалите три.
Когато се намира между Юпитер и Земята, допринася благотворно на Юпитеровото влияние за неговата активност, защото, когато изпратената космична станция „Вояджър” минала край него, тя е направила ясни снимки, които показват активна вулканична дейност на този спътник. Вторият спътник Европа, които по размери е колкото Луната, също с кръгова орбита с диаметър от 3050 километра и се намира от Юпитер на 670,900 километра. Той има една ясно изразена характерност спрямо всички членове на Слънчевото семейство - планети и спътници. Той има най-голяма отразителна способност, най- голямо „Албедо”, равно на 0,73, най-ярко свети. Тази голяма яркост придава и допринася за Юпитеровото влияние стремежа към ритуалност, тържествено и бляскаво представяне на всички случаи, когато нещо ще трябва да се отпразнува, при тържества или при други ярко подчертани празници.
Другите два
спътника
- Ганимед и Калисто - са по-големи от Меркурий, Ганимед с Диаметър от 5600 километра, намиращ се от Юпитер на 1,070,000 километра и Калисто с диаметър от5,200, намиращ се на едно разстояние от планетата на 1,880,000 километра, най-далеч от останалите три.
Но тези, последните, имат малко относително тегло от 1,9 за Ганимед и 1,6 за Калисто, което говори, че те имат дебела атмосфера и фактически са по-малки по размер. Дебелината на тяхната атмосфера придава на Юпитеровото влияние подсилване на неговата мисловна дейност, когато те се намират между Земята и Юпитер. Тези четири спътника имат един общ белег. Те бавно се въртят около своята ос и всякога при обиколката си около Юпитер имат обърната едната си страна, тъй както Луната към Земята. Това придава на Юпитеровото влияние в известни случаи бавното и спокойно реагиране.
към текста >>
Тези четири
спътника
имат един общ белег.
Той има най-голяма отразителна способност, най- голямо „Албедо”, равно на 0,73, най-ярко свети. Тази голяма яркост придава и допринася за Юпитеровото влияние стремежа към ритуалност, тържествено и бляскаво представяне на всички случаи, когато нещо ще трябва да се отпразнува, при тържества или при други ярко подчертани празници. Другите два спътника - Ганимед и Калисто - са по-големи от Меркурий, Ганимед с Диаметър от 5600 километра, намиращ се от Юпитер на 1,070,000 километра и Калисто с диаметър от5,200, намиращ се на едно разстояние от планетата на 1,880,000 километра, най-далеч от останалите три. Но тези, последните, имат малко относително тегло от 1,9 за Ганимед и 1,6 за Калисто, което говори, че те имат дебела атмосфера и фактически са по-малки по размер. Дебелината на тяхната атмосфера придава на Юпитеровото влияние подсилване на неговата мисловна дейност, когато те се намират между Земята и Юпитер.
Тези четири
спътника
имат един общ белег.
Те бавно се въртят около своята ос и всякога при обиколката си около Юпитер имат обърната едната си страна, тъй както Луната към Земята. Това придава на Юпитеровото влияние в известни случаи бавното и спокойно реагиране. Останалите спътници, като късове от разрушената планета, придават на Юпитеровото влияние, при по-низшите типове от човешкия род, отрицателните черти, които ние имаме при по- силното Юпитерово влияние върху човека. А именно: гордостта, тщеславието, презрението, жаждата да се впрягат околните за изпълнение на личните му задачи, които предстоят, (това са разните му чорбаджии, аги, помешчици), лъжата в голям мащаб, стремежът едно да се мисли, а друго да се говори, непочтените дипломати, жаждата за присвояване на чуждото по непочтен начин. От всичко това трябва да се извади заключението, пък и на практика се установява, че Юпитеровото влияние е много сложно, разнообразно и за силното ясно изразено влияние на Юпитер, един определен тип, външен и психологически не може да се даде.
към текста >>
Останалите
спътници
, като късове от разрушената планета, придават на Юпитеровото влияние, при по-низшите типове от човешкия род, отрицателните черти, които ние имаме при по- силното Юпитерово влияние върху човека.
Но тези, последните, имат малко относително тегло от 1,9 за Ганимед и 1,6 за Калисто, което говори, че те имат дебела атмосфера и фактически са по-малки по размер. Дебелината на тяхната атмосфера придава на Юпитеровото влияние подсилване на неговата мисловна дейност, когато те се намират между Земята и Юпитер. Тези четири спътника имат един общ белег. Те бавно се въртят около своята ос и всякога при обиколката си около Юпитер имат обърната едната си страна, тъй както Луната към Земята. Това придава на Юпитеровото влияние в известни случаи бавното и спокойно реагиране.
Останалите
спътници
, като късове от разрушената планета, придават на Юпитеровото влияние, при по-низшите типове от човешкия род, отрицателните черти, които ние имаме при по- силното Юпитерово влияние върху човека.
А именно: гордостта, тщеславието, презрението, жаждата да се впрягат околните за изпълнение на личните му задачи, които предстоят, (това са разните му чорбаджии, аги, помешчици), лъжата в голям мащаб, стремежът едно да се мисли, а друго да се говори, непочтените дипломати, жаждата за присвояване на чуждото по непочтен начин. От всичко това трябва да се извади заключението, пък и на практика се установява, че Юпитеровото влияние е много сложно, разнообразно и за силното ясно изразено влияние на Юпитер, един определен тип, външен и психологически не може да се даде. За голямо съжаление ние нямаме таблици, които да ни дават разположението на истинските му четири спътника. Но все пак, макари с известни отклонения, имаме един доста ясно изразен Юпитеров тип. За създаването и оформянето на Юпитер е взело участие със своите небесни образувания и зодиакалното съзвездие Стрелец, които най-добре се вижда през нощите на юли и август, като голяма част от това съзвездие се наблюдава в Млечния път.
към текста >>
За голямо съжаление ние нямаме таблици, които да ни дават разположението на истинските му четири
спътника
.
Те бавно се въртят около своята ос и всякога при обиколката си около Юпитер имат обърната едната си страна, тъй както Луната към Земята. Това придава на Юпитеровото влияние в известни случаи бавното и спокойно реагиране. Останалите спътници, като късове от разрушената планета, придават на Юпитеровото влияние, при по-низшите типове от човешкия род, отрицателните черти, които ние имаме при по- силното Юпитерово влияние върху човека. А именно: гордостта, тщеславието, презрението, жаждата да се впрягат околните за изпълнение на личните му задачи, които предстоят, (това са разните му чорбаджии, аги, помешчици), лъжата в голям мащаб, стремежът едно да се мисли, а друго да се говори, непочтените дипломати, жаждата за присвояване на чуждото по непочтен начин. От всичко това трябва да се извади заключението, пък и на практика се установява, че Юпитеровото влияние е много сложно, разнообразно и за силното ясно изразено влияние на Юпитер, един определен тип, външен и психологически не може да се даде.
За голямо съжаление ние нямаме таблици, които да ни дават разположението на истинските му четири
спътника
.
Но все пак, макари с известни отклонения, имаме един доста ясно изразен Юпитеров тип. За създаването и оформянето на Юпитер е взело участие със своите небесни образувания и зодиакалното съзвездие Стрелец, които най-добре се вижда през нощите на юли и август, като голяма част от това съзвездие се наблюдава в Млечния път. В ясни и безлунни нощи в него могат да се видят с просто око около 115 звезди, но общо взето те са слаби, само две от тях са от втора звездна величина и осем от трета. Конфигурацията, която може да се образува от разположението на тези звезди, няма нищо общо с образа, даден на това съзвездие от Саабей – „Получовек” от кръста нагоре, който държи лък с изпъната струна и поставена там стрела, готова да излети, и добре охранен полукон с ясно изразено напрежение. Всичко това е дадено, за да се покаже какво дава и носи, какви възможности ще придаде на Юпитеровото влияние това съзвездие - възможността за постигане и осъществяване на всяка поставена задача.
към текста >>
За създаването и оформянето на Юпитер е взело участие със своите небесни образувания и зодиакалното съзвездие Стрелец, които най-добре се вижда през нощите на юли и август, като голяма част от това съзвездие се наблюдава в Млечния
път
.
Останалите спътници, като късове от разрушената планета, придават на Юпитеровото влияние, при по-низшите типове от човешкия род, отрицателните черти, които ние имаме при по- силното Юпитерово влияние върху човека. А именно: гордостта, тщеславието, презрението, жаждата да се впрягат околните за изпълнение на личните му задачи, които предстоят, (това са разните му чорбаджии, аги, помешчици), лъжата в голям мащаб, стремежът едно да се мисли, а друго да се говори, непочтените дипломати, жаждата за присвояване на чуждото по непочтен начин. От всичко това трябва да се извади заключението, пък и на практика се установява, че Юпитеровото влияние е много сложно, разнообразно и за силното ясно изразено влияние на Юпитер, един определен тип, външен и психологически не може да се даде. За голямо съжаление ние нямаме таблици, които да ни дават разположението на истинските му четири спътника. Но все пак, макари с известни отклонения, имаме един доста ясно изразен Юпитеров тип.
За създаването и оформянето на Юпитер е взело участие със своите небесни образувания и зодиакалното съзвездие Стрелец, които най-добре се вижда през нощите на юли и август, като голяма част от това съзвездие се наблюдава в Млечния
път
.
В ясни и безлунни нощи в него могат да се видят с просто око около 115 звезди, но общо взето те са слаби, само две от тях са от втора звездна величина и осем от трета. Конфигурацията, която може да се образува от разположението на тези звезди, няма нищо общо с образа, даден на това съзвездие от Саабей – „Получовек” от кръста нагоре, който държи лък с изпъната струна и поставена там стрела, готова да излети, и добре охранен полукон с ясно изразено напрежение. Всичко това е дадено, за да се покаже какво дава и носи, какви възможности ще придаде на Юпитеровото влияние това съзвездие - възможността за постигане и осъществяване на всяка поставена задача. Слабите звезди, не че са слаби, вече имат слаб блясък, а се намират много далеч от нас. При това положение, съгласно принципа на Доплера, при нас идват само вълнообразните течения с късите вълни, които действат върху човека на горните мозъчни центрове.
към текста >>
Това кълбо от звезди придава на Юпитеровото влияние голямата възможност за
тесен
контакт с идейния свят.
Слабите звезди, не че са слаби, вече имат слаб блясък, а се намират много далеч от нас. При това положение, съгласно принципа на Доплера, при нас идват само вълнообразните течения с късите вълни, които действат върху човека на горните мозъчни центрове. В това съзвездие се намират много звездни купове, които придават на Юпитеровото влияние топлото бащинско отношение към всичко. По посока на това съзвездие се намира централното ядро на нашата Галактика, което представлява грамаден куп от звезди с диаметър от около 2000 светлинни години (светлинна година е мярка в астрономията, която определя разстоянието, което светлината изминава за една година, като се движи със скорост 300,000 километра в секунда), отдалечен от нас - от Слънчевата система на едно разстояние от 30,000 светлинни години. Поради грамадното разстояние и ред мъглявини, отделните звезди не могат да се видят е него, вижда се общият куп като светещо кълбо.
Това кълбо от звезди придава на Юпитеровото влияние голямата възможност за
тесен
контакт с идейния свят.
Богатство на идеи за всяка работа и задача имат хората под по-силното влияние на Юпитер. Всякога, когато ще има да разрешава и осъществява нещо, идеите и методите за това проблясват в мозъка на тези хора. Идва и смелостта за действие и увереност в добрия изход на поставеното. В това съзвездие, както вече отбелязахме, има и много мъглявини, които придават на Юпитеровото влияние в по-низшите типове стремежа да заблуждава, било в интелектуалната сфера, като се изтъква, че много знае и всичко разбира, без това да е така. Било е емоционалната сфера, като на думи дава израз на големи възхищения от видяното и преживяното.
към текста >>
Но както вече отбелязахме, поради многото
спътници
, които Юпитер има и голямото богатство на небесните образувания в съзвездието Стрелец, то тези качества и черти са с известно отклонение и разнообразие във формите.
Вниманието и топлотата в отношенията си към околните и близките си, но това е само на думи. Силовите течения на Юпитер чрез звездното тяло на човека са създали и оформили мозъчните центрове, които се намират в горните странични части на главата, на главния мозък. Затова хората, които имат това влияние на Юпитера, имат общо взето широка глава в горната си част. Там се намират мозъчните центрове, които създават в човека възможността за творческа изява, умението всяко нещо да се направи навреме и по всичките правила. Тези тъй създадени центрове, когато въздействието на Юпитер е силно в дадения човек, те дават израз и на другите части на човешкото тяло, главата, лицето и самото тяло.
Но както вече отбелязахме, поради многото
спътници
, които Юпитер има и голямото богатство на небесните образувания в съзвездието Стрелец, то тези качества и черти са с известно отклонение и разнообразие във формите.
Но общо взето тялото е по-едро и добре сложено, преди всичко поради добрият апетит, които Юпитеровите типове имат, Юпитер управлява и има отношение към черния дроб, които е най-голямата жлеза в човешкото тяло и има връзка с всички функции на това тяло. Главата, както вече отбелязахме, е широка и в многото случаи е плешива - космите са опадали, което нещо се дължи на големите напрежения - интелектуални и емоционални, които създават сериозните и отговорни задачи, с които те са натоварени и се залавят. Тези типове са обикновено хората на ръководните места в стопанския живот, на големите обществени постове - председатели на републики, на големи обществени организации, парламенти и пр. Изобщо имат отговорни и ръководни постове. Челото им е голямо и с добър интелектуален израз.
към текста >>
Идейният свят, с които те имат
тесен
контакт, им е дал всичко необходимо за успеха.
Общо този едър нос в тях говори за голямата интелектуална сила, с която тези типове разполагат. Устата е голяма, месеста, добре очертана, показваща изпълнителност и сериозни задължения към поставената задача, а също и по-силните чувства и меко отношение към всичко. Тя хлабаво се затваря, показваща липса на твърдост в отношенията към хората, меко и лабилно отношение към въпросите и делата, които предстоят да се разрешават. Усмивката им е добродушна. Тези типове, както вече отбелязахме, са създадени за председатели, ръководители на големи предприятия, защото от тях лъха енергия, сигурност в успеха, инициатива, поемане на всякаква отговорност за благополучния изход на всяка работа.
Идейният свят, с които те имат
тесен
контакт, им е дал всичко необходимо за успеха.
Юпитеровите типове са общо взето весели оптимисти, обичат хумора, свободния богат живот. Те са добри съпрузи, сериозни, миролюбиви, привързани, услужливи, обичат и децата си. Юпитер се движи по една слабо сплесната елипса - орбита с ексцентритет 0,048, което също допринася за благотворното му влияние. Най-далеч от Слънцето - при „афелий” е на около 816 милиона километра, а най-близо - при перихелии е на около 740, с една разлика от около 76 милиона километра, която за неговата голяма орбита не е много. До Земята, най-голямото му разстояние е 965 милиона километра.
към текста >>
Често
пъти
дава и артистични способности на родения.
Най-далеч от Слънцето - при „афелий” е на около 816 милиона километра, а най-близо - при перихелии е на около 740, с една разлика от около 76 милиона километра, която за неговата голяма орбита не е много. До Земята, най-голямото му разстояние е 965 милиона километра. Това разстояние имаме, когато по правата линия Земя-Слънце-Юпитер, Слънцето е между Земята и Юпитер. При това положение, ние от Земята имаме съвпад на Юпитер със Слънцето. При този сьепад поради грамадното си разстояние Юпитеровото влияние действа сравнително по-слабо, но е и с по-благородното въздействие на Юпитера, защото Слънцето е пред него.
Често
пъти
дава и артистични способности на родения.
Най-малкото разстояние на Юпитер до Земята е 591 милиона километра с една разлика от най-далечното на 374 милиона километра, която е значителна. Това положение имаме, когато по правата линия Слънце-Земя-Юпитер, Земята е между Слънцето и Юпитер. Тогава ние от Земята имаме противостояние - опозиция. Тогава движението на Юпитер, гледано от Земята е обратно- ретроградно, и неговото влияние е много по- силно, и се изразява с всичките си качества. Преди всичко с по-отрицателните си качества, особено при по-низшите типове като гордост, надменност, честолюбие, фалшиво отношение и другите, за които вече споменахме.
към текста >>
75.
13. ПЛУТОН
,
,
ТОМ 19
По смущенията, които Лоуел е наблюдавал в
пътищата
на планетите Уран и Нептун, той в началото на 1905 година стига до извода, че тези смущения се дължат на неизвестна планета с голяма маса.
13. ПЛУТОН Последната засега известна планета от Слънчевата система е Плутон. Стремежът да се проникне в тайните на слънчевото семейство, на основание използването на Нютоновия закон за Всемирното притегляне и най-старателното наблюдение е бил всякога приложен, продължава и сега. Връх на тези усилия е откриването на планетата Плутон. Обстоятелствата, при които е била открита тази планета, са напълно сходни с тези, при които е открит Нептун. В началото на двадесети век, гениалният американски астроном Персифал Лоуел, живял между 1855 и 1916 години, проявил много голям интерес от възможността за съществуването на планета зад Нептуна.
По смущенията, които Лоуел е наблюдавал в
пътищата
на планетите Уран и Нептун, той в началото на 1905 година стига до извода, че тези смущения се дължат на неизвестна планета с голяма маса.
Изчисленията на Лоуел за орбитата и положението на тази планета не са били публикувани до 1914 година. Години наред не е имало условия за нейното търсене. Едва в 1929 година са били създадени такива и възможности за нейното търсене. На младия по това време асистент по астрономия Клаид Томбо е била възложена задачата систематически да проучва и фотографира през дълги интервали от по две - три денонощия определеният от Лоуел участък по Небесната сфера, където изчисленията посочват, че се намира неизвестната планета. Клаид Томбо много внимателно сравнявал фотографическите пластинки и на 12 март 1930 година било открито небесно тяло, движещо се между неподвижните звезди - търсената планета.
към текста >>
Сведенията за тази планета досега са все още оскъдни и по-специално за нейния размер, плътност на масата, от която е съставена, и
спътници
- има или няма.
Години наред не е имало условия за нейното търсене. Едва в 1929 година са били създадени такива и възможности за нейното търсене. На младия по това време асистент по астрономия Клаид Томбо е била възложена задачата систематически да проучва и фотографира през дълги интервали от по две - три денонощия определеният от Лоуел участък по Небесната сфера, където изчисленията посочват, че се намира неизвестната планета. Клаид Томбо много внимателно сравнявал фотографическите пластинки и на 12 март 1930 година било открито небесно тяло, движещо се между неподвижните звезди - търсената планета. Тази планета учените единодушно приели да се нарича с името на древногръцкият Бог от подземното царство - Плутон.
Сведенията за тази планета досега са все още оскъдни и по-специално за нейния размер, плътност на масата, от която е съставена, и
спътници
- има или няма.
От всички досега известни планети в Слънчевото семейство, Плутон е израз на най-голямо безредие и неподчинение на порядките, които другите планети имат. Персифал Лоуел, който както вече отбелязахме е посветил много години в търсене и изчисляване смущенията, които Плутон е създавал в пътищата на Уран и Нептун, е приемал, че масата на тази крайна планета е седем пъти по-голяма от тази на Земята. Трима астрономи, след като са подложили на обработка 5,500 наблюдения на Нептуновата орбита в интервала между 1946 до 1968 години, стигат до извода, че Плутон има голяма плътност - голяма маса. Американският астроном Джерард Кьоипер, като е изследвал Плутон, идва до извода, че неговата плътност е по-голяма от тази на златото, което има плътност 19,26, За размера, обаче, на Плутон Кьоипер е стигнал до извода, че неговият диаметър е около 5,800 километра. Такъв един малък размер с такава голяма плътност е един неприемлив случай за една планета.
към текста >>
Персифал Лоуел, който както вече отбелязахме е посветил много години в търсене и изчисляване смущенията, които Плутон е създавал в
пътищата
на Уран и Нептун, е приемал, че масата на тази крайна планета е седем
пъти
по-голяма от тази на Земята.
На младия по това време асистент по астрономия Клаид Томбо е била възложена задачата систематически да проучва и фотографира през дълги интервали от по две - три денонощия определеният от Лоуел участък по Небесната сфера, където изчисленията посочват, че се намира неизвестната планета. Клаид Томбо много внимателно сравнявал фотографическите пластинки и на 12 март 1930 година било открито небесно тяло, движещо се между неподвижните звезди - търсената планета. Тази планета учените единодушно приели да се нарича с името на древногръцкият Бог от подземното царство - Плутон. Сведенията за тази планета досега са все още оскъдни и по-специално за нейния размер, плътност на масата, от която е съставена, и спътници - има или няма. От всички досега известни планети в Слънчевото семейство, Плутон е израз на най-голямо безредие и неподчинение на порядките, които другите планети имат.
Персифал Лоуел, който както вече отбелязахме е посветил много години в търсене и изчисляване смущенията, които Плутон е създавал в
пътищата
на Уран и Нептун, е приемал, че масата на тази крайна планета е седем
пъти
по-голяма от тази на Земята.
Трима астрономи, след като са подложили на обработка 5,500 наблюдения на Нептуновата орбита в интервала между 1946 до 1968 години, стигат до извода, че Плутон има голяма плътност - голяма маса. Американският астроном Джерард Кьоипер, като е изследвал Плутон, идва до извода, че неговата плътност е по-голяма от тази на златото, което има плътност 19,26, За размера, обаче, на Плутон Кьоипер е стигнал до извода, че неговият диаметър е около 5,800 километра. Такъв един малък размер с такава голяма плътност е един неприемлив случай за една планета. Международният астрономически съюз приема, че Плутон има плътност 15, без да определя неговият размер. И други астрономи, освен Кьоипер, приемат, че Плутон е с малък размер и че даже е най-малката планета в Слънчевата система.
към текста >>
Това нещо се приема от някои астрономи, че Плутон има
спътник
, много близо до него и поради голямата отдалеченост планетата и
спътника
не се виждат разделени.
Естествено е да се приеме, че с този размер Слънцето не ще може да осветлява изцяло планетата, тя ще бъде тъмна и ще се получава само едно отражение от тъмния диск на планетата на Слънчевия образ, само на едно кръгче от изпратената Слънчева светлина, което съвсем не изразява размера на планетата. Опитно и тук може да се установи този ефект. Ако в тъмно помещение поставим тъмна по цвят топка и от известно разстояние светнем с малко електрическо фенерче, то ние ще видим само отражението на светлината, която фенерчето е изпратило до централната или някоя друга област от топката, но съвсем не трябва да се приеме, че това е размерът на самата топка. На снимки, получени през месец април 1978 година, образът на Плутон се е оказал удължен. Така е изглеждал и на серията снимки от 1970 година.
Това нещо се приема от някои астрономи, че Плутон има
спътник
, много близо до него и поради голямата отдалеченост планетата и
спътника
не се виждат разделени.
Този, все още неустановен спътник, нарекоха ХАРОН, като се изчисли, че разстоянието му до планетата е между 15,000 и 19,000 километра. Това предположение е също неприемливо. Едно такова малко разстояние на спътник до планета е недопустимо. Като приехме, че от гледището на астрологията Плутон има голям диаметър, и тук ще приемем, че това светло кръгче, наблюдавано на такова малко разстояние, не е нищо друго, освен отразен от по-крайната повърхнина на Плутон образ на някое по-светло тяло от Небесната сфера - някоя звезда. Неправилното и необикновено разпределение на едва забележими светли и тъмни петънца по диска на Плутон говорят в потвърждение на това, което астрологията приема, че на тази планета има бурни процеси, от които произтичат неговите резки, неочаквани импулси, които неговото влияние дава.
към текста >>
Този, все още неустановен
спътник
, нарекоха ХАРОН, като се изчисли, че разстоянието му до планетата е между 15,000 и 19,000 километра.
Опитно и тук може да се установи този ефект. Ако в тъмно помещение поставим тъмна по цвят топка и от известно разстояние светнем с малко електрическо фенерче, то ние ще видим само отражението на светлината, която фенерчето е изпратило до централната или някоя друга област от топката, но съвсем не трябва да се приеме, че това е размерът на самата топка. На снимки, получени през месец април 1978 година, образът на Плутон се е оказал удължен. Така е изглеждал и на серията снимки от 1970 година. Това нещо се приема от някои астрономи, че Плутон има спътник, много близо до него и поради голямата отдалеченост планетата и спътника не се виждат разделени.
Този, все още неустановен
спътник
, нарекоха ХАРОН, като се изчисли, че разстоянието му до планетата е между 15,000 и 19,000 километра.
Това предположение е също неприемливо. Едно такова малко разстояние на спътник до планета е недопустимо. Като приехме, че от гледището на астрологията Плутон има голям диаметър, и тук ще приемем, че това светло кръгче, наблюдавано на такова малко разстояние, не е нищо друго, освен отразен от по-крайната повърхнина на Плутон образ на някое по-светло тяло от Небесната сфера - някоя звезда. Неправилното и необикновено разпределение на едва забележими светли и тъмни петънца по диска на Плутон говорят в потвърждение на това, което астрологията приема, че на тази планета има бурни процеси, от които произтичат неговите резки, неочаквани импулси, които неговото влияние дава. С останалите данни, които имаме за Плутон, ние приехме, че той е в пълна несъгласуваност, с това, което имаме и при другите планети.
към текста >>
Едно такова малко разстояние на
спътник
до планета е недопустимо.
На снимки, получени през месец април 1978 година, образът на Плутон се е оказал удължен. Така е изглеждал и на серията снимки от 1970 година. Това нещо се приема от някои астрономи, че Плутон има спътник, много близо до него и поради голямата отдалеченост планетата и спътника не се виждат разделени. Този, все още неустановен спътник, нарекоха ХАРОН, като се изчисли, че разстоянието му до планетата е между 15,000 и 19,000 километра. Това предположение е също неприемливо.
Едно такова малко разстояние на
спътник
до планета е недопустимо.
Като приехме, че от гледището на астрологията Плутон има голям диаметър, и тук ще приемем, че това светло кръгче, наблюдавано на такова малко разстояние, не е нищо друго, освен отразен от по-крайната повърхнина на Плутон образ на някое по-светло тяло от Небесната сфера - някоя звезда. Неправилното и необикновено разпределение на едва забележими светли и тъмни петънца по диска на Плутон говорят в потвърждение на това, което астрологията приема, че на тази планета има бурни процеси, от които произтичат неговите резки, неочаквани импулси, които неговото влияние дава. С останалите данни, които имаме за Плутон, ние приехме, че той е в пълна несъгласуваност, с това, което имаме и при другите планети. Плутон обикаля около Слънцето за около 250 години, като се движи по една орбита на крайно разтеглена елипса, каквато никоя друга планета няма. Тази негова орбита има „ексцентрите” от 0,25.
към текста >>
С това проникване Плутон е имал по-
тесен
контакт с него и е приел някои от неговите демонични качества, които се отразяват в неговото влияние, като рязко изразена бруталност, силно създаващо нещастия, демоничен подход за създаване на страдания, парализиращо въздействие на влиянията на Слънцето, Луната и планетите, когато е в съвпад с тях.
Такъв период имаме и сега от април 1979 година и ще трае до март 1999 година, които период ще трае 20 години. Това нещо за неговото влияние през този период ще бъде особено силно, с неговите благоприятни влияния при добрите аспекти, бурни, контрастни, неблагоприятни при лошите аспекти и парализиращо, ограничаващо влиянието на Слънцето, Луната и останалите планети, когато е в съвпад с тях. Средната му скорост на движение по неговата орбита, сключва с плоскостта на еклиптиката ъгъл от 17 градуса и десет минути, който ъгъл е не само най-голям, но и с рязък скок от тези на другите планети. Това е израз на учудваща дисхармония в порядъка, на който са подчинени другите планети. Това тъй остро отклонение, заедно с тъй много разтеглената орбита на Плутон, говорят, че всички останали планети, той е най-много пострадал след Фаетон, при катастрофата със Слънчевата система, предизвикана, както вече сме отбелязали, от проникването на черното Слънце в нея.
С това проникване Плутон е имал по-
тесен
контакт с него и е приел някои от неговите демонични качества, които се отразяват в неговото влияние, като рязко изразена бруталност, силно създаващо нещастия, демоничен подход за създаване на страдания, парализиращо въздействие на влиянията на Слънцето, Луната и планетите, когато е в съвпад с тях.
За създаването и оформянето на планетата Плутон са взели участие и небесните образувания в зодиакалното съзвездие Скорпион, Това съзвездие е разположено на юг от небесния екватор, в най-красивата и широка част на Млечния път. От северното полушарие, над хоризонта се вижда само малка част от него, през нощите на юли и август. Слънцето в това съзвездие е от 22 октомври до 22 ноември. В ясна и безлунна нощ в съзвездието Скорпион могат да се видят с просто око около 100 звезди, някои, от които са със значителна яркост. Най-силно светещата звезда в това съзвездие е именувана Антарес и е от първа звездна величина.
към текста >>
За създаването и оформянето на планетата Плутон са взели участие и небесните образувания в зодиакалното съзвездие Скорпион, Това съзвездие е разположено на юг от небесния екватор, в най-красивата и широка част на Млечния
път
.
Това нещо за неговото влияние през този период ще бъде особено силно, с неговите благоприятни влияния при добрите аспекти, бурни, контрастни, неблагоприятни при лошите аспекти и парализиращо, ограничаващо влиянието на Слънцето, Луната и останалите планети, когато е в съвпад с тях. Средната му скорост на движение по неговата орбита, сключва с плоскостта на еклиптиката ъгъл от 17 градуса и десет минути, който ъгъл е не само най-голям, но и с рязък скок от тези на другите планети. Това е израз на учудваща дисхармония в порядъка, на който са подчинени другите планети. Това тъй остро отклонение, заедно с тъй много разтеглената орбита на Плутон, говорят, че всички останали планети, той е най-много пострадал след Фаетон, при катастрофата със Слънчевата система, предизвикана, както вече сме отбелязали, от проникването на черното Слънце в нея. С това проникване Плутон е имал по-тесен контакт с него и е приел някои от неговите демонични качества, които се отразяват в неговото влияние, като рязко изразена бруталност, силно създаващо нещастия, демоничен подход за създаване на страдания, парализиращо въздействие на влиянията на Слънцето, Луната и планетите, когато е в съвпад с тях.
За създаването и оформянето на планетата Плутон са взели участие и небесните образувания в зодиакалното съзвездие Скорпион, Това съзвездие е разположено на юг от небесния екватор, в най-красивата и широка част на Млечния
път
.
От северното полушарие, над хоризонта се вижда само малка част от него, през нощите на юли и август. Слънцето в това съзвездие е от 22 октомври до 22 ноември. В ясна и безлунна нощ в съзвездието Скорпион могат да се видят с просто око около 100 звезди, някои, от които са със значителна яркост. Най-силно светещата звезда в това съзвездие е именувана Антарес и е от първа звездна величина. Тя привлича погледа със своя червен цвят.
към текста >>
Диаметърът на Антарес е шестстотин
пъти
по-голям от този на нашето Слънце.
В ясна и безлунна нощ в съзвездието Скорпион могат да се видят с просто око около 100 звезди, някои, от които са със значителна яркост. Най-силно светещата звезда в това съзвездие е именувана Антарес и е от първа звездна величина. Тя привлича погледа със своя червен цвят. По цвят и яркост, тази звезда съперничи на планетата Марс, поради което тя е наречена с името Антарес - от думата - Арест, което е Марс. По своят гигантски размер тази звезда е втора след звездата Бетелгеизе, най-ярката от съзвездието Орион от наблюдаваните от нас звезди.
Диаметърът на Антарес е шестстотин
пъти
по-голям от този на нашето Слънце.
А неговата светимост е 22,000 пъти по-голяма от тази на Слънцето. Тази звезда принадлежи към „полу правилните променливи звезди”, което говори, че около нея се въртят небесни образувания - планети, слънца. В съзвездието Скорпион има и една друга звезда, която поразява с огромното количество енергия, която тя излъчва. Мощността на излъчваната от нея енергия е 400,000 пъти no-голяма от тази на нашето Слънце. Тази звезда от Северното полушарие не се вижда.
към текста >>
А неговата светимост е 22,000
пъти
по-голяма от тази на Слънцето.
Най-силно светещата звезда в това съзвездие е именувана Антарес и е от първа звездна величина. Тя привлича погледа със своя червен цвят. По цвят и яркост, тази звезда съперничи на планетата Марс, поради което тя е наречена с името Антарес - от думата - Арест, което е Марс. По своят гигантски размер тази звезда е втора след звездата Бетелгеизе, най-ярката от съзвездието Орион от наблюдаваните от нас звезди. Диаметърът на Антарес е шестстотин пъти по-голям от този на нашето Слънце.
А неговата светимост е 22,000
пъти
по-голяма от тази на Слънцето.
Тази звезда принадлежи към „полу правилните променливи звезди”, което говори, че около нея се въртят небесни образувания - планети, слънца. В съзвездието Скорпион има и една друга звезда, която поразява с огромното количество енергия, която тя излъчва. Мощността на излъчваната от нея енергия е 400,000 пъти no-голяма от тази на нашето Слънце. Тази звезда от Северното полушарие не се вижда. В зодиакалното съзвездие Скорпион има и два звездни купа, които са означени с „М6” и „М7”.
към текста >>
Мощността на излъчваната от нея енергия е 400,000
пъти
no-голяма от тази на нашето Слънце.
По своят гигантски размер тази звезда е втора след звездата Бетелгеизе, най-ярката от съзвездието Орион от наблюдаваните от нас звезди. Диаметърът на Антарес е шестстотин пъти по-голям от този на нашето Слънце. А неговата светимост е 22,000 пъти по-голяма от тази на Слънцето. Тази звезда принадлежи към „полу правилните променливи звезди”, което говори, че около нея се въртят небесни образувания - планети, слънца. В съзвездието Скорпион има и една друга звезда, която поразява с огромното количество енергия, която тя излъчва.
Мощността на излъчваната от нея енергия е 400,000
пъти
no-голяма от тази на нашето Слънце.
Тази звезда от Северното полушарие не се вижда. В зодиакалното съзвездие Скорпион има и два звездни купа, които са означени с „М6” и „М7”. Тези два купа са образувани от по около 80 звезди. Купът М6 има диаметър от 21 светлинни години, a M7 е по-бляскав и има диаметър 17 светлинни години. С небесните образувания, които Скорпион има, с тези изключителни качества на Антарес, звездата с тази непонятна за нас мощност, двата звездни купа придават на Плутон от една страна изключително голямата творческа, градивна енергия в неговото влияние, подчертаното съвършенство.
към текста >>
Купът
М6 има диаметър от 21 светлинни години, a M7 е по-бляскав и има диаметър 17 светлинни години.
В съзвездието Скорпион има и една друга звезда, която поразява с огромното количество енергия, която тя излъчва. Мощността на излъчваната от нея енергия е 400,000 пъти no-голяма от тази на нашето Слънце. Тази звезда от Северното полушарие не се вижда. В зодиакалното съзвездие Скорпион има и два звездни купа, които са означени с „М6” и „М7”. Тези два купа са образувани от по около 80 звезди.
Купът
М6 има диаметър от 21 светлинни години, a M7 е по-бляскав и има диаметър 17 светлинни години.
С небесните образувания, които Скорпион има, с тези изключителни качества на Антарес, звездата с тази непонятна за нас мощност, двата звездни купа придават на Плутон от една страна изключително голямата творческа, градивна енергия в неговото влияние, подчертаното съвършенство. Това влияние е диаметрално противоположно с демоничното, получено от контакта му с черното Слънце. Но за да може тази могъща и благородна сила на тези изключителни по своите качества небесни образувания да се приемат и проявят в даден човек, то трябва мозъчните му клетки и устройството на целия мозък да бъде в една най-съвършена форма. Изобщо звездите, звездните купове според астрологията, са плод на един много напреднал стадий в еволюционния процес на веществото и за да може да се приемат от човека техните влияния, трябва голямо съвършенство и качество на неговия мозък. Изтъкнахме, че големият английски математик Пол Дирак в 1928 година доказва с уравнение от квантовата механика, че човешката мисъл е сила.
към текста >>
76.
1925 г. Из беседи, лекции и други
,
Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
ТОМ 19
От чисто физическо гледище, ако речете да отиде на Сириус, изискват се много години, трябва да направите едно дълго
пътешествие
, но за една душа, която е завършила своето развитие в Слънчевата система, се изисква малко време.
Някои окултисти, които разбират добре законите, знаят колко години след завършване своето развитие на земята, човек е свободен от тия връзки. Те знаят още, де ще бъдете след това - дали ще останете някьде из Слънчевата система, или ще излезете вън от нея. Тия неща ви се виждат чудни, но това, което е чудно за едного, не е чудно за другиго. За пример, вземете системата Сириус. В духовно отношение тя седи по-високо, отколкото Слънчевата система.
От чисто физическо гледище, ако речете да отиде на Сириус, изискват се много години, трябва да направите едно дълго
пътешествие
, но за една душа, която е завършила своето развитие в Слънчевата система, се изисква малко време.
Тя пътува с голяма бързина. Не е важно да разрешите въпроса, за колко време ще отиде до Сириус, но да знаете, че в света съществуват разумни закони. Мислите ли така, противоречията, мъчнотиите в живота няма да ви спъват, няма да изгубвате смисъла на живота. Ето защо, вие всякога трябва да бъдете в съгласие с тия разумни закони. Дръжте постоянно в ума си мисълта, че всичко в света е разумно.” 63 - 64.
към текста >>
Тя
пътува
с голяма бързина.
Те знаят още, де ще бъдете след това - дали ще останете някьде из Слънчевата система, или ще излезете вън от нея. Тия неща ви се виждат чудни, но това, което е чудно за едного, не е чудно за другиго. За пример, вземете системата Сириус. В духовно отношение тя седи по-високо, отколкото Слънчевата система. От чисто физическо гледище, ако речете да отиде на Сириус, изискват се много години, трябва да направите едно дълго пътешествие, но за една душа, която е завършила своето развитие в Слънчевата система, се изисква малко време.
Тя
пътува
с голяма бързина.
Не е важно да разрешите въпроса, за колко време ще отиде до Сириус, но да знаете, че в света съществуват разумни закони. Мислите ли така, противоречията, мъчнотиите в живота няма да ви спъват, няма да изгубвате смисъла на живота. Ето защо, вие всякога трябва да бъдете в съгласие с тия разумни закони. Дръжте постоянно в ума си мисълта, че всичко в света е разумно.” 63 - 64. ВИДЯХМЕ ЗВЕЗДАТА: 17 беседа държана от Учителя на 8 февруари 1925 г., София.:[Неделни беседи, серия VII].
към текста >>
Един плат, които е мерен един
път
, може да се мери и 100
пъти
още.
Следователно, всички светли тела, които виждаме по небето, са живи, разумни същества, които изпращат своята светлина И Сльнцето, което изпраща своята светлина отгоре, е резултат на множество разумни същества, които изпращат своята разумност вън вид на светлина. Не мислете, че това трябва да се доказва. За нас няма две мнения по този въпрос. За нас това нещо е доказано, а съвременната наука може да си го доказва, колкото иска. Да се доказват нещата отново, това може.
Един плат, които е мерен един
път
, може да се мери и 100
пъти
още.
Но и 100 пъти да се мери, той си има вече една определена дължина и широчина. Следователно, онова хубавото, великото и мощното в човешкият живот, е звездата. И всеки един от вас може да знае, дали светлината на неговата звезда се увеличава или потъмнява. Защото светлината на тия звезди по някои път се увеличава, а по някои път намалява. По някои път тия звезди толкова потъмняват в своята светлина, че стават тъмни, като нашата земя.
към текста >>
Но и 100
пъти
да се мери, той си има вече една определена дължина и широчина.
Не мислете, че това трябва да се доказва. За нас няма две мнения по този въпрос. За нас това нещо е доказано, а съвременната наука може да си го доказва, колкото иска. Да се доказват нещата отново, това може. Един плат, които е мерен един път, може да се мери и 100 пъти още.
Но и 100
пъти
да се мери, той си има вече една определена дължина и широчина.
Следователно, онова хубавото, великото и мощното в човешкият живот, е звездата. И всеки един от вас може да знае, дали светлината на неговата звезда се увеличава или потъмнява. Защото светлината на тия звезди по някои път се увеличава, а по някои път намалява. По някои път тия звезди толкова потъмняват в своята светлина, че стават тъмни, като нашата земя. Нашата земя, е паднала звезда.
към текста >>
Защото светлината на тия звезди по някои
път
се увеличава, а по някои
път
намалява.
Да се доказват нещата отново, това може. Един плат, които е мерен един път, може да се мери и 100 пъти още. Но и 100 пъти да се мери, той си има вече една определена дължина и широчина. Следователно, онова хубавото, великото и мощното в човешкият живот, е звездата. И всеки един от вас може да знае, дали светлината на неговата звезда се увеличава или потъмнява.
Защото светлината на тия звезди по някои
път
се увеличава, а по някои
път
намалява.
По някои път тия звезди толкова потъмняват в своята светлина, че стават тъмни, като нашата земя. Нашата земя, е паднала звезда. Месечината също е паднала звезда. Венера, Марс, Юпитер, всички тия едновремешни богове са все паднали звезди в нашата Слънчева система. Само Слънцето още е запазило своя разумен живот, затова оказва благотворно влияние върху човешкия организъм.
към текста >>
По някои
път
тия звезди толкова потъмняват в своята светлина, че стават тъмни, като нашата земя.
Един плат, които е мерен един път, може да се мери и 100 пъти още. Но и 100 пъти да се мери, той си има вече една определена дължина и широчина. Следователно, онова хубавото, великото и мощното в човешкият живот, е звездата. И всеки един от вас може да знае, дали светлината на неговата звезда се увеличава или потъмнява. Защото светлината на тия звезди по някои път се увеличава, а по някои път намалява.
По някои
път
тия звезди толкова потъмняват в своята светлина, че стават тъмни, като нашата земя.
Нашата земя, е паднала звезда. Месечината също е паднала звезда. Венера, Марс, Юпитер, всички тия едновремешни богове са все паднали звезди в нашата Слънчева система. Само Слънцето още е запазило своя разумен живот, затова оказва благотворно влияние върху човешкия организъм. Това е една аналогия, но ние трябва да вземем въз внимание вътрешния смисъл на тази аналогия.
към текста >>
И ако сега рече да дойде втори
път
на земята, тази звезда пак ще се яви заедно с Него.
Добрият живот е изразен в него: лошият живот - също. Когато вие отидете в духовния свят; тази светлина ще ви посрещне. Светлината, това е вашето богатство Всичките ви минали животи, и всичките ви бъдещи животи са зависели и зависят от светлината на вашата звезда. Тази звезда е съкровището на вашия живот, тази звезда е смисълът на вашия ум; тази звезда е смисълът на вашето сърце. Когато Христос дойде на земята, тази звезда дойде с Него заедно.
И ако сега рече да дойде втори
път
на земята, тази звезда пак ще се яви заедно с Него.
От изчисленията, които правят учените, тази звезда този пьт ще бъде 10 пъти по-ярка, отколкото е била преди 2000 години Тя ще бъде ярка, но за кого? - Само за онези умове, само за онези сърца, които са готови да видят Божественото. В живота ни има неща, които са важни само за разумния човек.” * * * „Когато Христос дойде на земята, яви се тази звезда, и когато Христос възкръсна, явиха се още повече звезди. Тези, които описваха звездите, не ги описаха както трябва. Те прикриха малко нещо.
към текста >>
От изчисленията, които правят учените, тази звезда този пьт ще бъде 10
пъти
по-ярка, отколкото е била преди 2000 години Тя ще бъде ярка, но за кого?
Когато вие отидете в духовния свят; тази светлина ще ви посрещне. Светлината, това е вашето богатство Всичките ви минали животи, и всичките ви бъдещи животи са зависели и зависят от светлината на вашата звезда. Тази звезда е съкровището на вашия живот, тази звезда е смисълът на вашия ум; тази звезда е смисълът на вашето сърце. Когато Христос дойде на земята, тази звезда дойде с Него заедно. И ако сега рече да дойде втори път на земята, тази звезда пак ще се яви заедно с Него.
От изчисленията, които правят учените, тази звезда този пьт ще бъде 10
пъти
по-ярка, отколкото е била преди 2000 години Тя ще бъде ярка, но за кого?
- Само за онези умове, само за онези сърца, които са готови да видят Божественото. В живота ни има неща, които са важни само за разумния човек.” * * * „Когато Христос дойде на земята, яви се тази звезда, и когато Христос възкръсна, явиха се още повече звезди. Тези, които описваха звездите, не ги описаха както трябва. Те прикриха малко нещо. Казваха, че върху апостолите паднали огнени езици, огнени пламъци и те приели вдъхновение.
към текста >>
Тъй, че
пътят
от Ерусалим до Рим беше покрит само с кръстове. Защо?
Дойде ли звездата, веднага пак се подигаш Тази звезда, която Христос носеше, показваше благото на еврейския народ. Христос дойде между този народ и той имаше Божието благословение, след Христа какво благословение имаше? Еврейският народ прекара най-ужасните страдания, каквито един народ може да преживее. Те се местиха от едно място на друго, прекараха робство, гонения, големи мъчения, обири, какво ли не. И когато Тит превзе Ерусалим след Христа, той е разпнал повече от 60,000 души евреи на кръст.
Тъй, че
пътят
от Ерусалим до Рим беше покрит само с кръстове. Защо?
Защото те създадоха един кръст за своята звезда. Туй ожесточение от страна на Тита другояче не може да се обясни.” 65. НАЙ-ВАЖНОТО: 19 лекция от Учителя, държана на 22 февруари 1925 г., София. - В:Лекции на Младежкия окултен клас, Г. ІV (1924 ÷ 1925), т. ІІІ.
към текста >>
Като говоря за ангелите аз разбирам същества, които са по-организирани от нас, които имат хиляди
пъти
по-устойчиви тела от нашите.
- 68. ТОЙ ЗАПОВЯДВА НА СЛЪНЦЕТО: 22 беседа държана от Учителя на15 март 1925 г., София:[Неделни беседи, серия VII]. Русе, [1925], с. 6 ÷ 9, 16 ÷ 21, 28 ÷ 29, 39 „Има, обаче, подобие между човека и другите същества. Човекът е свързан и с ангелите.
Като говоря за ангелите аз разбирам същества, които са по-организирани от нас, които имат хиляди
пъти
по-устойчиви тела от нашите.
Техните тела са образувани от лъчиста материя. Следователно, един ангел може да владее своето тяло така, че да бъде видим и невидим, според както пожелае. Един ангел може да пътува с голяма свобода през пространството. Сега, не е въпросът да ви доказвам, где са ангелите, къде живеят и как живеят. Ангелите живеят в така наречения „пето измерим свят” в света на петте измерения.
към текста >>
Един ангел може да
пътува
с голяма свобода през пространството.
6 ÷ 9, 16 ÷ 21, 28 ÷ 29, 39 „Има, обаче, подобие между човека и другите същества. Човекът е свързан и с ангелите. Като говоря за ангелите аз разбирам същества, които са по-организирани от нас, които имат хиляди пъти по-устойчиви тела от нашите. Техните тела са образувани от лъчиста материя. Следователно, един ангел може да владее своето тяло така, че да бъде видим и невидим, според както пожелае.
Един ангел може да
пътува
с голяма свобода през пространството.
Сега, не е въпросът да ви доказвам, где са ангелите, къде живеят и как живеят. Ангелите живеят в така наречения „пето измерим свят” в света на петте измерения. Ние живеем в един свят от три измерения; духовете пьк, т. е. тия от хората, които заминават за другия свят, живеят в света на четирите измерения. Няма да ви обяснявам това нещо математически.
към текста >>
По някой
път
у нас се явява желание да се размножаваме повече, отколкото трябва.” „И при всички тия условия, желанието на хората да се размножават е необяснимо.
То трябва да чака. Има много души, които трябва да чакат, няма благоприятни условия още за тях. Где трябва да чакат? - В другия свят. Отлично е там!
По някой
път
у нас се явява желание да се размножаваме повече, отколкото трябва.” „И при всички тия условия, желанието на хората да се размножават е необяснимо.
Ние искаме да се размножаваме физически, но въпросът не седи във физическото размножаване, във физическото сьздаване. За човека е важно, след като създаде физическото си тяло, да се погрижи за развиване на сърцето, за развиване на своя ум и най-после да даде подтик за развиване на моралните си чувства. Само така той ще се прояви като човек.” „Писанието казва: „Бог заповядва на сльнцето да грее еднакво и на добрите, и на злите.” Под това слънце се разбира разумния живот в хората. Това слънце трябва да бъде разумно, затова Господ му заповядва да грее и за добрите и за злите хора. Ако това сльнце не изгряваше, ако нямаше разумност в света, всички хора щяха да се смразят, нямаше да има никакво развитие.” „В света има два велики процеса, които аз уподобявам на състоянията на нашето съзнание.
към текста >>
От вашата земя по-надолу има още много същества, които са 100
пъти
по-лоши от вас.
Каквато и омраза и да имаме, слънцето на Любовта постоянно изпраща своите лъчи. Каквото и да мислим за Бога, дали Го признаваме, или не. Той от хиляди, от милиони години изпраща своето благословение за всички. И всички питат: как търпи Господ тия хора! Че Господ не търпи само вас!
От вашата земя по-надолу има още много същества, които са 100
пъти
по-лоши от вас.
И тях търпи Господ, Под тях има други, които са 1000 пъти по-лоши. И тях тьрпи Господ. Хората не са най-лошите същества в света, има и по-лоши същества от тях. Вие ги наричате дяволи. Велик е Господ!
към текста >>
И тях търпи Господ, Под тях има други, които са 1000
пъти
по-лоши.
Каквото и да мислим за Бога, дали Го признаваме, или не. Той от хиляди, от милиони години изпраща своето благословение за всички. И всички питат: как търпи Господ тия хора! Че Господ не търпи само вас! От вашата земя по-надолу има още много същества, които са 100 пъти по-лоши от вас.
И тях търпи Господ, Под тях има други, които са 1000
пъти
по-лоши.
И тях тьрпи Господ. Хората не са най-лошите същества в света, има и по-лоши същества от тях. Вие ги наричате дяволи. Велик е Господ! Той, каго погледне на тия същества, потегли се малко позамълчи.
към текста >>
Над нас има същества, които са 100
пъти
по-добри от нас.
Какво означава всичко това? С това той казва: „Ще поумнеят един ден тия деца”! Бог разбира дълбоките причини, знае, защо са лоши тия същества. Но, има нещо. на което се радва Господ.
Над нас има същества, които са 100
пъти
по-добри от нас.
Над тия същества пък има други, които са 1000 пъти по-добри от първите. И Господ погледне пак към добрите, погледне към лошите и казва: „Много са добри децата ми! ” Тогава, взима Той от добрите деца и дава на лошите; пък и от лошите взима и дава на добрите. Промени прави Той! Затова тия деца негодуват и казват; много е търпелив Господ!
към текста >>
Над тия същества пък има други, които са 1000
пъти
по-добри от първите.
С това той казва: „Ще поумнеят един ден тия деца”! Бог разбира дълбоките причини, знае, защо са лоши тия същества. Но, има нещо. на което се радва Господ. Над нас има същества, които са 100 пъти по-добри от нас.
Над тия същества пък има други, които са 1000
пъти
по-добри от първите.
И Господ погледне пак към добрите, погледне към лошите и казва: „Много са добри децата ми! ” Тогава, взима Той от добрите деца и дава на лошите; пък и от лошите взима и дава на добрите. Промени прави Той! Затова тия деца негодуват и казват; много е търпелив Господ! „Защото Господ заповядва на слънцето да изгрее и за добрите и за злите”.
към текста >>
Дойде ли някои при вас, дайте му от вашите плодове за
път
, без да взимате пари.
Най-първо цветът цъфти, образува Ч - отворена чашка. После завързва плод - затваря се и образува триъгълник. Най-после триъгълника се завъртва около себе си, като образува кръга - узрелия плод. Вие не може да бъдете справедливи, докато плодът на честността не узрее и не дадете от този плод на другите. Тогава вече работи, не само вашата честност, но и вашата справедливост.
Дойде ли някои при вас, дайте му от вашите плодове за
път
, без да взимате пари.
Вземете ли от него пари, всякаква честност пропада. Справедливостта изисква от човека честност. Как ще реализирате вашата честност в практическия, в реалния живот? (- При високо и будно съзнание). Първо ще образувате триъгълник, после кръг и след това ще предизвикате ума си към работа.
към текста >>
Страните на триъгълника са
път
на живи същества.
РАВНОСТРАННИЯТ ТРИЪГЪЛНИК: 21 лекция от Учителя, държана на 8 март 1925 г., София. - В:Лекции на Младежкия окултен клас, Г. IV (1924 ÷ 1925), т. ІІІ. София, 1928, с. 74 ÷ 76 „Ако представите в ума си един равностранен триъгълник, всяка страна у него е жива и в движение.
Страните на триъгълника са
път
на живи същества.
Ако можете да си представите триъгълника в такова положение, в душата ви веднага ще стане голяма промяна. Всички тия линии трябва да се превърнат на светлина и да се чувствува, че от тази светлина излиза разумност. Схванете ли така равностранния триъгьлник, тогава ще разберете, какво е отношението между страните му. Равностранният триъгълник представлява отношение между същества от висшия разумен свят. Само между разумни същества може да има правилни отношения на свобода.
към текста >>
Първата четвъртина представлява слизане на духа в материята - детство, втората четвъртина представлява неговото вьзлизане - юношество, третата четвъртина представлява също тъй
път
на възлизаме - зряла възраст; последната четвъртина е
път
на слизане - преклонна възраст.
ФАЗИТЕ НА ЖИВОТА: 23 школна лекция на Общия окултен клас, Г. IV(1924 ÷ 1925), държана от Учителя на 25 март 1925 г., София. Русе, [1925], с. 3 ÷ 4 „Човек в своето развитие минава цял един крьг. Всяка четвъртина от този кръг представлява една от фазите на неговия живот.
Първата четвъртина представлява слизане на духа в материята - детство, втората четвъртина представлява неговото вьзлизане - юношество, третата четвъртина представлява също тъй
път
на възлизаме - зряла възраст; последната четвъртина е
път
на слизане - преклонна възраст.
Най-важната епоха през човешкото развитие е минаването му в третата четвъртина, кога го човек едновременно и съзнателно живее, както във физическото така и в духовното си тяло. Има ли по-голяма философия от тази в живота? - Няма. Тьй се обясняват нещата на физическия свят. Ако речем да обясняваме духовните работи на физическия свят, това значи всичко да стане на каша, т. е.
към текста >>
В тяхната статистика е отбелязано точно, колко
пъти
сте възприели тази светлина и колко
пъти
не сте я възприела.
Тя не се интересува за вас, като господари или слуги, нито за вашата личност, нито за вашата индивидуалност, нито за вашето особено схващане, но тя се интересува за вложените във вас, нейни капитали. Затова вие трябва да възприемете изпратената специално за вас светлина и ако разбирате закона, ще изпратите тази светлина обратно до слънцето, чрез трансформатора, който е у вас, и с това ще покажете на слънцето, че сте поумнели. Това е същото положение, в което се намират учениците в училищата. Най-пьрво учителите задават задачи за решение, и учениците, като ги решат, връщат тетрадките си обратно на учителите, да видят, че са работили върху тях. Следователно, ако вие изпратите чрез вашия трансформатор получената от слънцето светлина обратно до него, това показва, че вие сте възприели тази светлина, ако не я изпратите обратно, отгоре знаят за вас, че вие не сте били будни в момента, когато е идвала светлината при вас и не сте я възприели.
В тяхната статистика е отбелязано точно, колко
пъти
сте възприели тази светлина и колко
пъти
не сте я възприела.
(- Де трябва да възприемем тази светлина?) - Това е една от великите тайни на природата. Човек трябва да бъде умен, интелигентен и добър, за да схване времето и мястото, дето ще възприеме тази светлина. Птиците, например, знаят добре това нещо. Докато птицата не трансформира своята светлина, не отива на работа. Тя седи на някой клон, чака да дойде нейната светлина.
към текста >>
Щом започнат снеговете и ледовете да се топят, изворите протичат Събуди ли се сьзнанието у човека, изворите трябва да протекат, мисълта трябва да си пробие
път
!
- В:Лекции на Младежкия окултен клас, Г. IV (1924 ÷ 1925), т. IV. София, 1928, с. 14 ÷ 17 „Това, което вие считате мисъл не е тази мисъл, за която аз говоря. Вашата мисъл се намира в твьрдо състояние, както водата, която замръзва на някои места във вид на сняг и лед.
Щом започнат снеговете и ледовете да се топят, изворите протичат Събуди ли се сьзнанието у човека, изворите трябва да протекат, мисълта трябва да си пробие
път
!
Друго положение: ако някои извор е грамаден, но потънал някъде дълбоко в земята, и хората го уловят и впрегнат да кара колелото на някоя воденица, трябва ли той да се обезсърчава от тази работа? (- Не трябва да се обезсърчава). Тази вода в движението си може да върти и сто воденични камъни. Този извор губи нещо от себе си? Той ще даде нещо от себе си, но и ще придобие нещо - едновременно дава и взима.
към текста >>
Тя е Божествената мисъл, която вие трябва да обработвате, да и пробивате
пътя
да си тече.
Тази вода в движението си може да върти и сто воденични камъни. Този извор губи нещо от себе си? Той ще даде нещо от себе си, но и ще придобие нещо - едновременно дава и взима. Понякога вие се боите, да не би вашата мисъл, като излезе на повърхността, да се изгуби. Не, има една естествена мисъл, която вие трябва да пуснете да тече.
Тя е Божествената мисъл, която вие трябва да обработвате, да и пробивате
пътя
да си тече.
Обаче, има и една специфична мисъл, която е заради вас. Не смесвайте вашата мисъл с Божествената мисъл. Когато дойдете до Божествената мисъл, вие ще я пуснете свободно да върви. Дайте ход на Божествената мисьл! Някои могат да ви кажат, че сте глупави, неразумни хора и т. н.
към текста >>
Ако той рече да се спира и да се запитва, защо кучетата лаят, защото магаретата реват, защо свинете грухтят защо петлите кукуригат, какво ще излезе от неговото
пътуване
?
Дайте ход на Божествената мисьл! Някои могат да ви кажат, че сте глупави, неразумни хора и т. н. Не обръщайте внимание на хорските приказки! Човек, който обръща внимание на всички кучета, които го лаят. той никога няма да стигне на мястото, дето отива.
Ако той рече да се спира и да се запитва, защо кучетата лаят, защото магаретата реват, защо свинете грухтят защо петлите кукуригат, какво ще излезе от неговото
пътуване
?
Човек трябва да си каже: кучетата, нека лаят, магаретата, нека реват, свинете, нека грухтят, петлите, нека кукуригат, - аз ще си вървя в пътя, ще си отивам по работа. Това е Божественото у човека. Пък щом дойде специално до човешката мисъл, тя тече в тесен кръг. Там човек може да обръща внимание на всичко, което става около него. Дойде ли до Божествената, до Първичната мисъл, дайте и ход Божествената мисьл винаги трябва да протича през съзнанието на човека.
към текста >>
Човек трябва да си каже: кучетата, нека лаят, магаретата, нека реват, свинете, нека грухтят, петлите, нека кукуригат, - аз ще си вървя в
пътя
, ще си отивам по работа.
Някои могат да ви кажат, че сте глупави, неразумни хора и т. н. Не обръщайте внимание на хорските приказки! Човек, който обръща внимание на всички кучета, които го лаят. той никога няма да стигне на мястото, дето отива. Ако той рече да се спира и да се запитва, защо кучетата лаят, защото магаретата реват, защо свинете грухтят защо петлите кукуригат, какво ще излезе от неговото пътуване?
Човек трябва да си каже: кучетата, нека лаят, магаретата, нека реват, свинете, нека грухтят, петлите, нека кукуригат, - аз ще си вървя в
пътя
, ще си отивам по работа.
Това е Божественото у човека. Пък щом дойде специално до човешката мисъл, тя тече в тесен кръг. Там човек може да обръща внимание на всичко, което става около него. Дойде ли до Божествената, до Първичната мисъл, дайте и ход Божествената мисьл винаги трябва да протича през съзнанието на човека. Щом Божественото се проявява нормално и правилно, и човешкото ще се развива правилно.
към текста >>
Пък щом дойде специално до човешката мисъл, тя тече в
тесен
кръг.
Човек, който обръща внимание на всички кучета, които го лаят. той никога няма да стигне на мястото, дето отива. Ако той рече да се спира и да се запитва, защо кучетата лаят, защото магаретата реват, защо свинете грухтят защо петлите кукуригат, какво ще излезе от неговото пътуване? Човек трябва да си каже: кучетата, нека лаят, магаретата, нека реват, свинете, нека грухтят, петлите, нека кукуригат, - аз ще си вървя в пътя, ще си отивам по работа. Това е Божественото у човека.
Пък щом дойде специално до човешката мисъл, тя тече в
тесен
кръг.
Там човек може да обръща внимание на всичко, което става около него. Дойде ли до Божествената, до Първичната мисъл, дайте и ход Божествената мисьл винаги трябва да протича през съзнанието на човека. Щом Божественото се проявява нормално и правилно, и човешкото ще се развива правилно. И обратно: щом Божественото не се развива правилно, и човешкото няма да се развива правилно. И тъй, вие трябва да имате една велика Божествена идея в себе си, която трябва да разбирате много добре.
към текста >>
Някои
път
в плодовете се среща едно нехармонични съчетание, вследствие на което някои плодове са дребни и кисели, например, има круши, на които плодовете са едри и сладки, а на други - плодовете са дребни, кисели и стипчиви.
Питам: кой е причината за това превръщане - светлината или самия плод? (- Понеже всеки плод не става сладък, значи в плода се крият известни способности да става сладък, но това превръщане става само в присъствието на светлината. Други учени приемат, че светлината заедно с някои ензими, взети в минимални количества, са причина за превръщането на вкуса у плода). Вкусът на плода зависи от клетките, които го съставляват. Някога ще се спра върху един биологичен закон, да видите, как клетките са се диференцирали.
Някои
път
в плодовете се среща едно нехармонични съчетание, вследствие на което някои плодове са дребни и кисели, например, има круши, на които плодовете са едри и сладки, а на други - плодовете са дребни, кисели и стипчиви.
Как обясняват ботаниците това нещо? (- То се обяснява донякъде със светлината, която, като минава през различни среди, образува различни енергии, които действуват върху плодовете по различен начин. Изобщо забелязано е, че плодове, които са расли на сянка са кисели). Както растенията, така и животните, са минали през разни стадии на развитие. При всичките тия условия те са придобили известни навици, които са запазили и до днес.
към текста >>
Наистина, за такова
пътешествие
се изисква дълго време, но щом въпросът се отнася до науката, това нищо не значи.
IV (1924 ÷ 1925), т. V. София, 1928, с. 74 ÷ 75 „Великите Учители и адептите знаят същността на нещата, но те не изнасят теории. Ако попитате един велик Учител какво има на слънцето, Той, макар и да знае какво има там, няма да разправя, но ще ви каже: Аз ходих на слънцето и проверих всичко. Ако не ми вярвате, мога да ви разкажа, как се отива дотам, та сами да проверите нещата.
Наистина, за такова
пътешествие
се изисква дълго време, но щом въпросът се отнася до науката, това нищо не значи.
Като отидете на сльнцето, сами ще проверите, има ли там живот или няма. Ако има там живот, ще видите какви същества живеят и т. н. За това се изисква само време, концентриране на мисълта и силна воля, да преодолява трудностите и мъчнотиите. Мнозина не се интересуват от въпроса има ли живи същества на слънцето, или няма, защото те не са в състояние да използуват енергията на тия същества. Когато се пробуди висшето съзнание на тия хора, и те дойдат в контакт с разумните същества на слънцето, тогава ще могат да използуват всичко хубаво от тях, ще се ползуват от тяхната енергия и ще я прилагат разумно в живота си.
към текста >>
Затова, когато изучавате живота си: трябва да разграничавате мислите, да разбирате, кои мисли идат отдолу и кои отгоре, за да знаете, как да ги обработвате.” „По този начин вие ще знаете
пътя
, по които се развиват вашите мисли и желания.
Ако вие и дадете благоприятни условия за развитие, тя ще ви подигне. Същевременно вашите мисли отиват надолу, към същества по-нискостоящи от вас. Значи в природата става прекръстосване на мислите. Висшите същества влияят на човека, но и човек им влияе. Човек влияе на по-нискостоящите от себе си, но и те му влияят.
Затова, когато изучавате живота си: трябва да разграничавате мислите, да разбирате, кои мисли идат отдолу и кои отгоре, за да знаете, как да ги обработвате.” „По този начин вие ще знаете
пътя
, по които се развиват вашите мисли и желания.
Най-първо в човека се зараждат известни мисли, желания и проекти, които щом стигнат крайния предел на своите възможности, образуват един кръг, в който се започва обработването им. От всички тия мисли, желания и проекти, в човека се образува една обща идея, която го тласка в дадена посока. Помнете, че проявите на живота не са отделни. Всяка постъпка на човека се обуславя от някое разумно същество. Никои не може да каже, че е творец на своята съдба.
към текста >>
И Венера има същите фази на пълнене и празнене, както Луната, Изобщо, в
пътя
на своето движение, всяка планета има свои специфични фази, през които минава.
Пълни ли се луната, той трябва да затваря кепенците на прозорците си, да не прониква светлината и в неговата стая. Ставали въпрос за слънчевата светлина, там и болният, и здравият трябва да се излагат на нейното благотворно влияние. Когато изучавате характера и способностите на човека, виждате, че върху тях са оказвали влияние условията, при които даден човек се е родил, влиянието на различните планети върху него - Луната, в различните си фази, Слънцето и т. н. Идеите на човека растат и се развиват в периода на празнене на Луната, а добродетелите - в периода не нейното пьлнене. Пълненето на луната се отразява благотворно върху ония хора, които искат да се развиват духовно.
И Венера има същите фази на пълнене и празнене, както Луната, Изобщо, в
пътя
на своето движение, всяка планета има свои специфични фази, през които минава.
Различните фази се отразяват различно върху различните хора. Венера, за пример, действува върху чувствата на човека. Растенето и развитието на човешките чувства става в периода на празненето на Венера. И тъй, ще знаете, че влиянието на планетите върху човека е неизбежно. - Защо?
към текста >>
Който има възпитана воля, той знае на кои мисли даде
път
кои да ограничи.
Как могат да се справят с тази енергия? Те трябва съзнателно да работят върху себе си, да намерят начин, чрез които да се справят с излишната енергия. Сега аз говоря по въпроса за влиянието на планетите, за да си обясните всички ваши прояви, и по този начин да поставите живота си на солидна основа, да знаете, кога как да постъпвате. За тази цел вие трябва да се заемете с възпитание на волята си Който има вьзпитана воля, той знае, кои от желанията си да ограничи и на кои от тях да даде пьт да се реализират. Същото се отнася и до мислите на човека.
Който има възпитана воля, той знае на кои мисли даде
път
кои да ограничи.
Че някоя лоша мисъл минала през ума ви, това ни най-малко не ви дава право да я допуснете в себе си, да и дадете възможност да се реализира. Човек трябва да пресява мислите си, да дава ход само на ония от тях, които носят благо, както за него самия, така и за неговите ближни.” „От астрологическо гледище, през кои знакове слизат хората на земята? - През всички знакове. Обаче, успехът в живота им не е еднакъв. Някои хора идват на земята при благоприятни съчетания на планетите, вследствие на което работите им вървят добре.
към текста >>
77.
Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя
,
I . При Адепта (Любомир Лулчев. При Адепта: Окултна повест. София)
,
ТОМ 20
Не беше ли легенда всичко това, което бях слушал и което тъй леко повярвал, бях се
запътил
да видя?
Те като да се взираха в небето, стремящи се да проникнат в неговите тайни. - Има ли още много? - запитах пак аз. Водачът мълчаливо ми посочи върха. Той не беше вече далеч, но тъй стръмен, сурово намръщен и надвисен над пропастите ми се видя, че аз се поспрях.
Не беше ли легенда всичко това, което бях слушал и което тъй леко повярвал, бях се
запътил
да видя?
Не си ли играеше лоша игра тоя човек, дълбокият поглед на когото тъй често ме пронизваше? Та кой можеше да живее на тоя гол връх, освен орли, и то дошли само да надникнат между облаците, които се трупаха и въртяха около него в луди вихрушки? Не е ли смешно за мен, кореспондента на най-видната агенция, да изпадна в такава заблуда? А защо все пак нещо отвътре ми говори, че няма да остана излъган, че все пак ще има нещо да се види, нещо, което досега не съм подозирал? Нали този вътрешен глас е бил, който ме е подкрепял в най-важните моменти на живота и е предшествувал всяка моя сполука?
към текста >>
И аз, недочакал отговора на
спътника
си, тръгнах пак.
А нима щяха да ме лъжат хората там долу, с които говорех за тоя особен човек, или свръхчовек? Легенда дори да беше, все пак е необикновена - и ако вдъхновителят й е наполовина поне толкова интересен, колкото ми го описаха, аз трябва да призная, че пред мен щеше да се намери най-важната съвременна фигура. Кой кореспондент и по-малко любопитен би издържал на туй изкушение? Пък аз съм тъй много любознателен! А той е обещал да ми отговори на всички въпроси, които бих му задал.
И аз, недочакал отговора на
спътника
си, тръгнах пак.
Вървяхме доста, когато аз, захласнат в чудния изглед на една особена вихрушка - един въртеж на два тъмни облаци, които като да се биеха, прегръщаха и отново разлъчваха, сипейки снежни късчета по всички страни, като бели искри, - се подхлъзнах неочаквано за мен и полетях в една пропаст. Да извикам, беше ме срам, аз вървях след водача си и, стиснал зъби, ровех с крака и ръце рохкавия сняг, а в туй време в паметта ми целият ми живот минаваше като кинематографии ленти, развиващи се със страшна бързина. Така падащ, аз все пак съзрях, че се приближавам към края на отвесна канара, която се спускаше право надолу и зад която моето хлъзгане щеше да се превърне в неволно хвъркане... Какво мислех в тоя момент? За да бъда справедлив, трябва да призная, че не помня точно, но все пак имах много странно чувство, като че ли това се случваше с някой трети, а аз наблюдавах само отстрана, като зрител... Бяха само няколко крачки от съдбоносния край, когато там се показа една синкава фигура, като да бе направена от прозрачно стъкло, простря ръка към мен и аз се спрях неочаквано за себе си, неразбиращ нищо, като насън. Помислих, че е халюцинация.
към текста >>
Не, фигурата още стоеше там, само че ръката й сочеше много недвусмислено нагоре -
пътя
, по който бях се хлъзнал.
Вървяхме доста, когато аз, захласнат в чудния изглед на една особена вихрушка - един въртеж на два тъмни облаци, които като да се биеха, прегръщаха и отново разлъчваха, сипейки снежни късчета по всички страни, като бели искри, - се подхлъзнах неочаквано за мен и полетях в една пропаст. Да извикам, беше ме срам, аз вървях след водача си и, стиснал зъби, ровех с крака и ръце рохкавия сняг, а в туй време в паметта ми целият ми живот минаваше като кинематографии ленти, развиващи се със страшна бързина. Така падащ, аз все пак съзрях, че се приближавам към края на отвесна канара, която се спускаше право надолу и зад която моето хлъзгане щеше да се превърне в неволно хвъркане... Какво мислех в тоя момент? За да бъда справедлив, трябва да призная, че не помня точно, но все пак имах много странно чувство, като че ли това се случваше с някой трети, а аз наблюдавах само отстрана, като зрител... Бяха само няколко крачки от съдбоносния край, когато там се показа една синкава фигура, като да бе направена от прозрачно стъкло, простря ръка към мен и аз се спрях неочаквано за себе си, неразбиращ нищо, като насън. Помислих, че е халюцинация.
Не, фигурата още стоеше там, само че ръката й сочеше много недвусмислено нагоре -
пътя
, по който бях се хлъзнал.
И чудно, аз разбрах тоя жест, и без да се запитам защо, му се подчиних, станах на краката си, като да не бе се случило нищо, закрачих нагоре, по тая почти отвесна стена, по която бях паднал, като да вървях по равно! Нищо не мислех, освен за оная насочена нагоре ръка, която със своя жест като че ли ми даваше сили, или, по-скоро, крила. Когато след няколко минути бях отново на пътеката, мислех, че ще намеря водача си разтревожен или поне любопитен, а той само внимателно се взираше там, откъдето бях дошъл. Когато след няколко минути запитах кого гледа така, той ми каза учуден: - А ти не го ли видя? - Кого?
към текста >>
Когато след няколко минути бях отново на
пътеката
, мислех, че ще намеря водача си разтревожен или поне любопитен, а той само внимателно се взираше там, откъдето бях дошъл.
За да бъда справедлив, трябва да призная, че не помня точно, но все пак имах много странно чувство, като че ли това се случваше с някой трети, а аз наблюдавах само отстрана, като зрител... Бяха само няколко крачки от съдбоносния край, когато там се показа една синкава фигура, като да бе направена от прозрачно стъкло, простря ръка към мен и аз се спрях неочаквано за себе си, неразбиращ нищо, като насън. Помислих, че е халюцинация. Не, фигурата още стоеше там, само че ръката й сочеше много недвусмислено нагоре - пътя, по който бях се хлъзнал. И чудно, аз разбрах тоя жест, и без да се запитам защо, му се подчиних, станах на краката си, като да не бе се случило нищо, закрачих нагоре, по тая почти отвесна стена, по която бях паднал, като да вървях по равно! Нищо не мислех, освен за оная насочена нагоре ръка, която със своя жест като че ли ми даваше сили, или, по-скоро, крила.
Когато след няколко минути бях отново на
пътеката
, мислех, че ще намеря водача си разтревожен или поне любопитен, а той само внимателно се взираше там, откъдето бях дошъл.
Когато след няколко минути запитах кого гледа така, той ми каза учуден: - А ти не го ли видя? - Кого? - попитах аз от своя страна, доста изненадан. - Този, при когото отиваме! Той те спря и ти помогна пред самата пропаст.
към текста >>
Той ми казваше, че това е нещо немислимо, невъзможно, а самите те, моят собствен живот, тъй чудно спасен, възвръщането ми на
пътеката
така бързо, като че ли изнесен на невидими крила, всичко това ми говореше, противно на разума, че тук се случи нещо необикновено, неизвестно досега за мен.
Аз се стреснах и смутих даже по-силно, отколкото при самото падане. Значи това не беше халюцинация! Та как е възможно човек да има такъв вид на стъкло и да се явява така неочаквано? И аз не знаех нито какво да мисля, нито смеех да питам нещо. В мен се бореше разумът с фактите, които преживях.
Той ми казваше, че това е нещо немислимо, невъзможно, а самите те, моят собствен живот, тъй чудно спасен, възвръщането ми на
пътеката
така бързо, като че ли изнесен на невидими крила, всичко това ми говореше, противно на разума, че тук се случи нещо необикновено, неизвестно досега за мен.
- Как е възможно всичко това? - запитах учудено аз - Нима това не е сън или халюцинация? - Ще разберете след малко - каза ми той. - Нека вървим. Само Вие трябва да сте по-внимателен, защото има сили, които не са благоприятно настроени спрямо Вас.
към текста >>
Мисълта да се прекара направо в снега, без огън, па макар и с най-мъдрия да е - ме малко разхлади, т.е., да си кажа истината, неволно потърсих с очи
пътеката
, по която бях дошъл... Водачът ми излезе пред мен и започнахме да се спускаме малко надолу, на изток.
Озърнах се насам, натам - но нищо подобно на човешко жилище не видях. Може би, рекох на ума си, такива необикновени хора живеят направо на снега, в някоя преспа, като ескимоси! Детинска мисъл може да се стори на всеки читател това, когато си седи в топлата стая и чете нещо за развлечение или удоволствие, но ако беше на моето място, след току-що преживяната катастрофа, той би бил още по-детински настроен. Във всеки случай аз търсех да зърна някакъв помен от човешко жилище и не намерих. А и нощта приближаваше.
Мисълта да се прекара направо в снега, без огън, па макар и с най-мъдрия да е - ме малко разхлади, т.е., да си кажа истината, неволно потърсих с очи
пътеката
, по която бях дошъл... Водачът ми излезе пред мен и започнахме да се спускаме малко надолу, на изток.
В подножието, в едни набити страхотно камъни, видяхме да блести някакъв огън и скоро след това ние се намерихме в преддверието на една неголяма, изградена от дървета и груби камъни къщица... Щом се затвори зад нас вратата, като че ли изчезна и целият свят на бури и мрак. Тук бе топло, приветливо, светло, тихо. Четирма души на различни възрасти седяха около печката. Всички станаха веднага. Моят водач поздрави особено.
към текста >>
Тази светлина, която виждате да се прелива ту горе, в сферата, ту по кръга, наоколо, е особена - никога друг
път
Вашите очи не са я виждали.
Протегнах ръката си по-близо до лампата, която имаше вид по-скоро на старовременен малък жертвеник, с естетичен пиедестал. Чудно - светлината беше съвършено студена - и нещо още по-чудно ми се случи - приближената ръка като че ли стана мъглоподобна, близка към изчезване. Стреснат, я дръпнах назад - нямаше нищо на ръката ми и напразно е бил страхът ми. Обърнах се към него. Той се усмихваше леко, тихо, както понякога бащите се усмихват на своите любими деца, когато им дотягат с някой неуместен въпрос... - Не се бойте.
Тази светлина, която виждате да се прелива ту горе, в сферата, ту по кръга, наоколо, е особена - никога друг
път
Вашите очи не са я виждали.
- Откъде иде тя? - запитах аз. - Отвсякъде: от тая планина, от вятъра, който вее вън, от снега, който вали, от вас самия - вижте как се вълнува пламъкът! И наистина, той тичаше като подплашен - ту горе в сферата, ту в околния кръг, при това като че ли се намесваха и някакви зеленикави искри в него. Аз ги посочих.
към текста >>
Те си се развиват самостойно, както съществуват и много други еволюции на различни същества, които си следват своя
път
, видими и невидими, знайни и незнайни.
- Вашите средства против тия малки животинки - продължи той - са смешни. Съвременната медицина лови привидения със сакове за пеперуди! Разберете ме добре. Бактериите и бацилите, т.е. това, което вие наричате така, представляват особена култура на същества, чиято еволюция е съвършено странична и няма нищо общо с човешката.
Те си се развиват самостойно, както съществуват и много други еволюции на различни същества, които си следват своя
път
, видими и невидими, знайни и незнайни.
Човекът, в своето отклонение от естествения си живот, се е намесил в тия слоеве на енергии козмични, от които черпят и те, прекръстосали са своите пътища и сега те искат да си послужат с человеците, като с една почва, от която вадят нужните тям сили и средства, без да искат и да знаят за това, което е човек със своята форма и съзнание. Но и самият човек, по отношение на земята и някои по-висши същества, се намира в същото положение. Мълчах, защото не знаех какво да питам. Редица въпроси се мяркаха из ума ми, а нямах смелостта да ги задам. Зад туй, което ми каза за бацилите и бактериите, сещах инстинктивно, че се крие нещо друго, недоизказано, като че ли някаква тайна, която ей-сега ще бъде разяснена, стига да имах смелостта да протегна ръка и вдигна завесата.
към текста >>
Човекът, в своето отклонение от естествения си живот, се е намесил в тия слоеве на енергии козмични, от които черпят и те, прекръстосали са своите
пътища
и сега те искат да си послужат с человеците, като с една почва, от която вадят нужните тям сили и средства, без да искат и да знаят за това, което е човек със своята форма и съзнание.
Съвременната медицина лови привидения със сакове за пеперуди! Разберете ме добре. Бактериите и бацилите, т.е. това, което вие наричате така, представляват особена култура на същества, чиято еволюция е съвършено странична и няма нищо общо с човешката. Те си се развиват самостойно, както съществуват и много други еволюции на различни същества, които си следват своя път, видими и невидими, знайни и незнайни.
Човекът, в своето отклонение от естествения си живот, се е намесил в тия слоеве на енергии козмични, от които черпят и те, прекръстосали са своите
пътища
и сега те искат да си послужат с человеците, като с една почва, от която вадят нужните тям сили и средства, без да искат и да знаят за това, което е човек със своята форма и съзнание.
Но и самият човек, по отношение на земята и някои по-висши същества, се намира в същото положение. Мълчах, защото не знаех какво да питам. Редица въпроси се мяркаха из ума ми, а нямах смелостта да ги задам. Зад туй, което ми каза за бацилите и бактериите, сещах инстинктивно, че се крие нещо друго, недоизказано, като че ли някаква тайна, която ей-сега ще бъде разяснена, стига да имах смелостта да протегна ръка и вдигна завесата. Но аз не смеех.
към текста >>
Неочаквани студени вълни затрупаха света със сняг дори на места, гдето други
път
не е имало.
Подадох му я и той я тури между двете свои шепи, обхвана я и така я подържа няколко минути. Леки мравки залазиха по ръката ми и под лакътя започна да ме щрака и ръката ми потръпна. След няколко минути той си отдръпна ръцете - а моята беше станала чиста и розова, както си беше от по-рано. Мълчах доста, преди да се реша да запитам нещо, а тъй много въпроси бях си набелязал! Най-после се престраших и му казах: - Преминаваме през необикновени студове - всички твърдят това.
Неочаквани студени вълни затрупаха света със сняг дори на места, гдето други
път
не е имало.
Коя е причината? Нашите метеоролози твърде се объркват, станаха даже за подбив. Достатъчно бе само да направят предсказване, че времето ще се оправи или че ще остане топло, за да паднат нови снегове... Той се усмихна. - Вашите учени гледат нещата още много изолирано, отделно. То е резултат от техния собствен психологически живот.
към текста >>
- Да, това е вярно, аз самият съм раняван преди 10 години и помня, че ударът на парчето олово бе така силен, като да ме удариха с грамадна тояга, три
пъти
се завъртях около себе си... Наистина, че бързината е, която може много да направи.
Ако времето ми не бе тъй ценно... впрочем Вие и сам ще разберете... има време... Но за да вземем това, че е тъй, тук въпросът не е за масата, а бързината. Бързината е, която създава ефектите на масата - това, което вие, обикновените, наричате качества на масата. Една малка частица със страшна бързина може да ви даде ефект на грамадна маса материя или на качеството твърдост. Вземете например едно топче олово - то е меко, драска се с нокът, тежи 20 грама. Турете го в една цев на пушка, изстреляйте го - то минава през сравнително твърди тела, и ако ви удари, поваля ви, като да ви е блъснала канара един тон.
- Да, това е вярно, аз самият съм раняван преди 10 години и помня, че ударът на парчето олово бе така силен, като да ме удариха с грамадна тояга, три
пъти
се завъртях около себе си... Наистина, че бързината е, която може много да направи.
- Спомнете си и срещата на два експреса, които минават един до друг с пълна скорост. Тогава и двата се наклоняват на една страна и изглеждат като полупрозрачни облаци един до друг. - Да, това е тъкмо тъй! През експреса, благодарение на многото му прозорци, се вижда околната местност, като да е прорязан. И вярно е, че се наклонява на една страна, като че ще падне.
към текста >>
Доказано е много ясно и категорично с ред пресмятания, че Слънцето се вижда от Меркурий почти три
пъти
по-голямо, отколкото на Земята, пет
пъти
по-голямо, отколкото на Марс, и на Нептун се вижда едва ли не като върхът на топлийка.
- Ами не сте ли чували за гравитационните полета, за притеглянето на планетите от Слънцето? - Е да, но то е друго... Това е само физическата страна на въпроса. Но туй е вярно и за другите отношения, които сега не ви са достатъчно ясни. А какво ще речете, ако аз ви кажа, че от всичките планети - и най-отдалечените от нашата система, съществата, които се намират там, виждат слънцето толкова голямо, колкото и ние тук, на Земята? - Това не може да бъде!
Доказано е много ясно и категорично с ред пресмятания, че Слънцето се вижда от Меркурий почти три
пъти
по-голямо, отколкото на Земята, пет
пъти
по-голямо, отколкото на Марс, и на Нептун се вижда едва ли не като върхът на топлийка.
Той се усмихна. - Върхът на топлийка! И тоя връх въздействува през 4 и половина милиарда километра да върти една маса на Нептуна - 17 пъти по-голяма от тая на Земята, заедно с един спътник? Колко смешно и наивно, наистина... Та как и по какъв начин доказва науката това, което твърди? - По един най-положителен начин, който никой здравомислещ не може да откаже.
към текста >>
И тоя връх въздействува през 4 и половина милиарда километра да върти една маса на Нептуна - 17
пъти
по-голяма от тая на Земята, заедно с един
спътник
?
А какво ще речете, ако аз ви кажа, че от всичките планети - и най-отдалечените от нашата система, съществата, които се намират там, виждат слънцето толкова голямо, колкото и ние тук, на Земята? - Това не може да бъде! Доказано е много ясно и категорично с ред пресмятания, че Слънцето се вижда от Меркурий почти три пъти по-голямо, отколкото на Земята, пет пъти по-голямо, отколкото на Марс, и на Нептун се вижда едва ли не като върхът на топлийка. Той се усмихна. - Върхът на топлийка!
И тоя връх въздействува през 4 и половина милиарда километра да върти една маса на Нептуна - 17
пъти
по-голяма от тая на Земята, заедно с един
спътник
?
Колко смешно и наивно, наистина... Та как и по какъв начин доказва науката това, което твърди? - По един най-положителен начин, който никой здравомислещ не може да откаже. - Сигурен ли сте в това? - Повече от сигурен - положителен: 100 на 100. - Добре, но струва ми се, че Вашата сигурност изхожда от много несигурни източници.
към текста >>
Тя започна да става все по-голяма и по-голяма, започнаха да се очертават, движат градове, над които като че ли прехвърчахме, гори девствени, върхове заснежени,
пътища
, реки, пълни с ладии и кораби, плаващи, с тук-там движещи се човешки фигури.
Аз ли бях или сънувах? Щипех си ръцете, гледах него, който стоеше като неподвижен истукан, гледах и тая зееща страшно голяма и далечна дупка, пробита (!?) сякаш през самата планина, в далечината на която се очертаваха тия планини, които никога не бях виждал, но по карти ги познавах достатъчно добре - това бяха Хималаите, най-високия връх на които багреха лъчите на изгряващото слънце!... И аз не спях, защото си щипех ръката, държах в нея своя кореспондентски бележник, гледах, пипах, дишах. И ето, тая планина почна да се приближава. И като че ли ние със страшна бързина се движехме срещу нея.
Тя започна да става все по-голяма и по-голяма, започнаха да се очертават, движат градове, над които като че ли прехвърчахме, гори девствени, върхове заснежени,
пътища
, реки, пълни с ладии и кораби, плаващи, с тук-там движещи се човешки фигури.
Не спях, а това беше сън, нищо друго освен сън. Ето, дойдохме до самата планина, до един от нейните склонове, които чудната сянка прегръщаше като родна сестра и очертаваше дивна картина с грамадните гори, които й служеха като тъмни петна тук и там, за да довършат впечатлението на безподобното величие, на грамадност, на дивна необузданост, която имаше видът на цялата планина... Изведнъж пред нас изпъкна чудно красиво здание, направено като че от мраморни дантели и колони - някакъв дивен чертог, на верандата на който имаше няколко души, облечени в бяло, съсредоточено неподвижни. Този, който стоеше в средата на групата, беше човек с голяма бяла чалма, обкичена с Маргарит и скъпоценни камъни, погледът му гореше и ме караше да потръпна, цял разтърсен като от електрически удар. Той вдигна ръка и каза няколко думи на непознат език. В следния момент моят кореспондентски дух бе свободен и аз нахвърлих няколко думи, които долових.
към текста >>
- Ние сме бдели върху Вас, върху Вашето развитие като личност, защото
пътят
Ви е
път
на тия, които искрено търсят, а на такива винаги се помага... Исках нещо да кажа, но вместо това се заслушах - зазвуча дивна песен, на която мелодията като че ли излизаше от всяка вещ около нас - и от мраморните стълбове на верандата, и от широколистните палми, вдигнали високо своите перести глави, и от лъчите на слънцето, които вече се провираха тук и там между тях.
В следния момент моят кореспондентски дух бе свободен и аз нахвърлих няколко думи, които долових. Това беше дивно музикален език, говорен ту гърлено дълбоко, ту тежко, изхождащ тихо от устните... И колкото той говореше - и аз се взирах неволно, прикован с погледа си в него, толкова повече зрееше с бързината на светкавица мисълта в мен, че този човек или неизвестно мен същество съм виждал някъде... И изведнъж той се обърна направо към мен и на чист английски език ми каза най-неочаквано: -Да, преди 6 години на един от ъглите на «Пикадили» в Лондон аз вървях с пет верни, а вие вървяхте сам - и се почудихте, че съм толкова висок, и на тоя празен кръг около мен, който се беше образувал всред тълпата и който всъщност се поддържаше от тия пет мои верни - тоя кръг именно Ви привлече вниманието. - Да - казах аз, - да. Аз именно бях зачуден, как всред тълпата на «Пикадили» можеше да съществува тоя празен кръг - и чак тогава видях всред него Вас, и помня Вашите очи, те бяха тъй горещи... както и сега. Дълго време аз не можах да ги забравя, а и когато си ги спомних, като че Вие бяхте до мен... - И аз бивах - каза той с лека усмивка.
- Ние сме бдели върху Вас, върху Вашето развитие като личност, защото
пътят
Ви е
път
на тия, които искрено търсят, а на такива винаги се помага... Исках нещо да кажа, но вместо това се заслушах - зазвуча дивна песен, на която мелодията като че ли излизаше от всяка вещ около нас - и от мраморните стълбове на верандата, и от широколистните палми, вдигнали високо своите перести глави, и от лъчите на слънцето, които вече се провираха тук и там между тях.
«Господи, кое е реалното? Къде съм аз? Кой съм? Какво е именно всичко това? » Така си мислех аз и си щипех ухото, за да се убедя, че не спя.
към текста >>
Това бе моят
спътник
.
Полекичка почна да се спуска светла мъгла. Тя закриваше постепенно всичко. Хиляди звезди се сблъскаха една с друга и от техния прах и искри се пълнеше всичко наоколо... Някакъв огнен вихър ги подхващаше все повече и повече - те образуваха снопове огнени опашки на комети, светкавици разноцветни и безшумни. После падна като светлината на залязващото слънце, потъна всичко това някъде и настана дрезгав ина, после - тъмнина, в която затихна и потъна всичко. Когато си отворих очите, един засмян поглед ме очакваше.
Това бе моят
спътник
.
С недоумение го погледнах, а после огледах и наоколо си - малка чиста стаичка, в ъгъла на която имаше легло и на което лежах аз. През неголям прозорец хлуеше силна дневна светлина. Аз се изправих бързо на леглото, още недоумяващ, неразбиращ къде свършват виденията и къде почва действителността - и кое е границата между тях. - Къде съм аз? - запитах бързо.
към текста >>
Когато излязох навън, воден от по-раншния си
спътник
, аз неволно затворих очи - тъй силно блестеше слънцето по прясно навалелия сняг.
Той се усмихна приятно. - На гости при Него. На първо време аз исках да питам за много неща, но реших, че ще е по-хубаво, ако чакам тия странни хора да ми кажат сами туй, което мислех, че ми е необходимо. След няколко минути само аз бях на крака, облечен, обръснат, приготвен. Закуската ми бе дадена в тая малка стаичка, която имаше най-обикновен изглед и по всичко личеше, че беше на някой от тия брадати хора, които видях вечерта, на които имената не помнех, защото те всички са тъй странни за ушите ми, пък и те самите нямат навика да ги изказват много отчетливо.
Когато излязох навън, воден от по-раншния си
спътник
, аз неволно затворих очи - тъй силно блестеше слънцето по прясно навалелия сняг.
Високи върхове, като братя, заловени за ръце, чакащи само знак, за да започнат своето хоро, всички с бели шапки, които блестяха ослепително, се редяха по всички посоки, най-разнообразни, странни, необикновени форми. Току до нас се издигаше остър връх, също така покрит с преспи сняг. Исках да запитам, но веднага разбрах, че това е най-високият връх, около който ние бяхме обикаляли толкова дълго време снощи и който ми се струваше сега, като че ли можеше да се стигне с протегнати ръце. - Въздухът е много чист - ми каза спътникът, - затова се виждат върховете така близко. Но ако тръгнете, ще видите колко далеч са те един от друг.
към текста >>
- Въздухът е много чист - ми каза
спътникът
, - затова се виждат върховете така близко.
Закуската ми бе дадена в тая малка стаичка, която имаше най-обикновен изглед и по всичко личеше, че беше на някой от тия брадати хора, които видях вечерта, на които имената не помнех, защото те всички са тъй странни за ушите ми, пък и те самите нямат навика да ги изказват много отчетливо. Когато излязох навън, воден от по-раншния си спътник, аз неволно затворих очи - тъй силно блестеше слънцето по прясно навалелия сняг. Високи върхове, като братя, заловени за ръце, чакащи само знак, за да започнат своето хоро, всички с бели шапки, които блестяха ослепително, се редяха по всички посоки, най-разнообразни, странни, необикновени форми. Току до нас се издигаше остър връх, също така покрит с преспи сняг. Исках да запитам, но веднага разбрах, че това е най-високият връх, около който ние бяхме обикаляли толкова дълго време снощи и който ми се струваше сега, като че ли можеше да се стигне с протегнати ръце.
- Въздухът е много чист - ми каза
спътникът
, - затова се виждат върховете така близко.
Но ако тръгнете, ще видите колко далеч са те един от друг. - Та нима може да се върви из тоя сняг, дебел повече от половин метър, така, напосоки? А сигурно има и големи преспи? - Разбира се, аз говоря само «теоретически» - практически опитът да си пробием път в тия насипани снегове и преспи понякога е равносилен на самоубийство! А не чувствувате ли нещо особено?
към текста >>
- Разбира се, аз говоря само «теоретически» - практически опитът да си пробием
път
в тия насипани снегове и преспи понякога е равносилен на самоубийство!
Исках да запитам, но веднага разбрах, че това е най-високият връх, около който ние бяхме обикаляли толкова дълго време снощи и който ми се струваше сега, като че ли можеше да се стигне с протегнати ръце. - Въздухът е много чист - ми каза спътникът, - затова се виждат върховете така близко. Но ако тръгнете, ще видите колко далеч са те един от друг. - Та нима може да се върви из тоя сняг, дебел повече от половин метър, така, напосоки? А сигурно има и големи преспи?
- Разбира се, аз говоря само «теоретически» - практически опитът да си пробием
път
в тия насипани снегове и преспи понякога е равносилен на самоубийство!
А не чувствувате ли нещо особено? - запита ме той. Спрях се временно, съсредоточих се в себе си и действително, като че ли започнах да чувствувам нещо «по-особено». Леко замайване в главата, като че ли стремеж да се завъртя около себе си няколко пъти, сухота в гърлото, пощипвания в носа. Казах му това и той веднага ми обърна вниманието върху тези особени състояния.
към текста >>
Леко замайване в главата, като че ли стремеж да се завъртя около себе си няколко
пъти
, сухота в гърлото, пощипвания в носа.
А сигурно има и големи преспи? - Разбира се, аз говоря само «теоретически» - практически опитът да си пробием път в тия насипани снегове и преспи понякога е равносилен на самоубийство! А не чувствувате ли нещо особено? - запита ме той. Спрях се временно, съсредоточих се в себе си и действително, като че ли започнах да чувствувам нещо «по-особено».
Леко замайване в главата, като че ли стремеж да се завъртя около себе си няколко
пъти
, сухота в гърлото, пощипвания в носа.
Казах му това и той веднага ми обърна вниманието върху тези особени състояния. Пощипванията на носа той ми обясни с натрупвания на електричество в човешкия организъм, който, изглежда, е добър поглъщател на атмосферното електричество, само трябва да се знае откъде да се взема. Че ще има силни естествени течения през върха и по тая посока, че това течение си съществува и действува, независимо от това дали го знаят или не. Когато ми говореше, аз проверявах думите му вътрешно и действително сещах, че това е така, макар досега да не бях обръщал внимание на подобни работи. Казах му, че чувствувам и леко замайване на главата и мисля, че това е от разредения въздух и силния блясък на светлината.
към текста >>
Когато почнете да живеете в по-
тесен
контакт с природата, ще видите, че има много барометри, които, преди да покаже механическият уред каквото и да е, те вече го знаят, предугаждат много по-рано.
- В какъв смисъл? - Буря ще дойде, снежна вихрушка, която ще бъде много по-силна от вчерашната. - Отгде знаете това, гледал ли сте барометъра? - Отгде знаете? Барометъра!
Когато почнете да живеете в по-
тесен
контакт с природата, ще видите, че има много барометри, които, преди да покаже механическият уред каквото и да е, те вече го знаят, предугаждат много по-рано.
- А, разбирам, може би някой стар ревматизъм? - О, ни най-малко - усмихна се той. - Нима изглеждам като ревматичен човек? Но по-хубаво е, че ми напомнихте и за това, защото виждате - има значи и такива случаи, в които обикновените наглед хора са много по-чувствителни, могат да знаят това, което другите нито подозират. Значи и околния свят ние го виждаме не такъв, какъвто е, а какъвто нашите чувства ни го дават.
към текста >>
Това ме още повече докачи, види се, пресният въздух и тия много въпроси, с които бе ме засипал
спътникът
ми, бяха, може би, раздразнили моето подсъзнание.
Самата магическа лампа, която така много ме учуди, сега ми се виждаше като обикновен кръгъл съд, пълен с масловидна течност, която изглеждаше зеленикава на дневната светлина и постоянно се колебаеше. Намерих го седнал на един удобен плетен стол, с цигулка в ръка. В мен нещо беше станало... не знам какво, но като че ли значителна част от обаянието бе изчезнала, беше се събудил духът на европееца, мощният дух, който в миналото бе покорил океани, континенти и раси... Дневната светлина бе ми дала кураж и увереност. Аз, да си призная, започнах да разглеждам обстановката с известна доза високомерие, тъй като тя ми се струваше съвсем друга на вид - простичка, обикновена. Той продължаваше свиренето си и само с глава ми посочи къде да седна.
Това ме още повече докачи, види се, пресният въздух и тия много въпроси, с които бе ме засипал
спътникът
ми, бяха, може би, раздразнили моето подсъзнание.
Той продължаваше да свири, а мен в туй време като че ли ме подгряваха, като някой казан, в който налягането расте и се приближава до експлозията... Мелодиите, които той свиреше, ми се видяха странни. Самият му маниер да си служи почти изключително с върха на лъка му даваше възможност да свири мелодии, които имитираха някакви стихийни звукове, напомнящи тия, които предшествуват бурята. Без да ща, се заслушах. И постепенно стаята като че ли взе да се пълни със сиворъждява мъгла, после в нея започна да просветва нещо - като да изхождаше светлина от цигулката. Изведнъж сякаш се раздра някаква завеса, тихата музика се превърна в цял хор от инструменти и гласове, грамаден храм откри пред взора ми своята вътрешност, невероятно грамадна, величествена, красива... Десетки девици с бели покривала се движеха в дивен свещен танец на неземна хармония между високите колони от полудрагоценни камъни.
към текста >>
И Лили, затворила очи... умираща... Аз така я оставих последния
път
, когато я виждах преди двадесетина дни.
Парфюмът на дивните същества, които току-що бях гледал и чиито рози току-що бях пипал, изчезнаха като светкавица и аз се намерих във въздуха, в полутъмнина, която ме обгърна от всички страни. Неволно потръпнах и поисках да извикам, но чух само стонове, които отначало не можех да разбера, че издавам самият аз... ...Някаква стая. Чудно! Моят портрет. О, зная. Спомних си - това е стаята на Лили - моята племенница... Ето сестра ми... Господи!
И Лили, затворила очи... умираща... Аз така я оставих последния
път
, когато я виждах преди двадесетина дни.
Една агония, която траеше вече две години... Сестра ми плачеше... Аз и Той - ние бяхме един до други, като два светли облака, прозрачни фигури - се наведохме над Лили. Той тури ръка на челото й. Тя се усмихна през сън, отвори очи и ги впери в портрета ми. - Майко, сънувах вуйчо Арнолд, дошъл с един ангел - каза тя тихо, със светнало лице от радост. - И ангелът си тури ръка на главата ми и ми каза, че ще оздравея... Тъй леко ми е сега, тъй хубаво!
към текста >>
Но ето, девойка иде по
пътя
.
Момъкът се взираше като захласнат. После извика: «Майко! » -и се захлупи по очите си. Аз стоях като гръмнат, разтърсен от дъното на душата си. Чувствувах, че нещо става - виждах - и почти разбирах.
Но ето, девойка иде по
пътя
.
Тя е със сини хубави очи. Върви тя безгрижно. Един лъч се протяга от нас до нея. Тя се оглежда и нищо не вижда... После й сочим някакво хубаво цветенце. Тя се отделя да го намери и откъсне.
към текста >>
Няколко светли облачета, които му пращаме и които като че ли поглъща в себе си, му дават малко силица, но ясно е, че тялото му е тъй слабо, че всяка подобна сила го разрушава, ако се повтори два или три
пъти
.
И те са имали бащи и майки... Протягаме към него ръце. Лъчи се пръскат около му, но той нищо не може да хване. Неговото тяло е негодно да схване каква да е помощ. Майката е покрита със сива покривка, която я прилепва като някаква плащеница и нищо не може да се косне до нея. А детето тъмнее.
Няколко светли облачета, които му пращаме и които като че ли поглъща в себе си, му дават малко силица, но ясно е, че тялото му е тъй слабо, че всяка подобна сила го разрушава, ако се повтори два или три
пъти
.
То си отваря очичките, гледа наляво и надясно, търси помощ... Очите на бащата са остъклени, като на безумец. Познах го - това беше един от най-великите монарси на света... Веднага отминахме настрана... Ето ни над една голяма брадясала фигура, която стои до един труп, облечен в черковни дрехи (расо)... Протегнахме ръка към него - и розови облаци се обвиха около него и го оградиха. Той ги попи като някаква гъба и в следния момент тялото се прибра в трупа - и аз разбрах, че човекът се събуди от сън! След някое време той беше при умиращото царче. Тоя път лъчите, които пращахме, минаваха през неговите ръце и детето като да ги пиеше от него.
към текста >>
Тоя
път
лъчите, които пращахме, минаваха през неговите ръце и детето като да ги пиеше от него.
Няколко светли облачета, които му пращаме и които като че ли поглъща в себе си, му дават малко силица, но ясно е, че тялото му е тъй слабо, че всяка подобна сила го разрушава, ако се повтори два или три пъти. То си отваря очичките, гледа наляво и надясно, търси помощ... Очите на бащата са остъклени, като на безумец. Познах го - това беше един от най-великите монарси на света... Веднага отминахме настрана... Ето ни над една голяма брадясала фигура, която стои до един труп, облечен в черковни дрехи (расо)... Протегнахме ръка към него - и розови облаци се обвиха около него и го оградиха. Той ги попи като някаква гъба и в следния момент тялото се прибра в трупа - и аз разбрах, че човекът се събуди от сън! След някое време той беше при умиращото царче.
Тоя
път
лъчите, които пращахме, минаваха през неговите ръце и детето като да ги пиеше от него.
Изглежда, че така преминаващата сила се по-добре хармонизираше и ставаше достъпна за изнемощялото му тяло. Изведнъж настана тъмнота. Не можех да разбера къде съм, но добих впечатление, че се движим със страшна бързина. Колкото тъмнината ставаше по-непрогледна, толкова повече като че ли тялото ни се разтягаше в дължина. Със самия мен ставаше нещо страшно.
към текста >>
Ето, спряхме се пак и пръв
път
почувствувах Него много ясно и себе си.
И разбрах тогава някак вътрешно, като че ли ми каза нещо от дъното на душата, че съдбата работи по много начини и че често привидното зло е само необходимо зло, за да ни отърве от друго, по-голямо. Ние се понаведохме около тях, обхванахме ги със своите лъчи и те започнаха да проявяват признаци на живот. Сега те бяха по-пасивни, по-достъпни за въздействие... Островът беше населен и тяхното намиране вече беше въпрос на часове... И пак ме обхвана страшен вихър - вдигна високо някъде и след това започна да ме спуска като че ли все по-надолу и в някаква тъмница. Натискаше ме отвсякъде нещо невидимо, като че ли искаше да ме смачка. Тая тежест ставаше все по-голяма и по-голяма, по-непоносима.
Ето, спряхме се пак и пръв
път
почувствувах Него много ясно и себе си.
След това светна пред очите ми зеленикава светлина и в нейните лъчи аз видях проекции като на някакъв кинематограф. Ето един, който се качи в снежна виелица по планинска пътека. После се подхлъзна... Видях как синкава фигура се впусна като орел и го задържа на няколко крачки от пропастта... а след това изтича нагоре... И в образа на пътника познах себе си... Угасна светлината... А тежестта се увеличаваше все повече и повече. Като че ли ме натискаха с хиляди килограми едновременно, спираше ми се дишането, гнетяха ме някак, сгъстяваха ме, да, сгъстяваха и аз се чувствувах тъй страшно и мъчително! И постепенно аз дойдох на себе си, т.е.
към текста >>
Ето един, който се качи в снежна виелица по планинска
пътека
.
Сега те бяха по-пасивни, по-достъпни за въздействие... Островът беше населен и тяхното намиране вече беше въпрос на часове... И пак ме обхвана страшен вихър - вдигна високо някъде и след това започна да ме спуска като че ли все по-надолу и в някаква тъмница. Натискаше ме отвсякъде нещо невидимо, като че ли искаше да ме смачка. Тая тежест ставаше все по-голяма и по-голяма, по-непоносима. Ето, спряхме се пак и пръв път почувствувах Него много ясно и себе си. След това светна пред очите ми зеленикава светлина и в нейните лъчи аз видях проекции като на някакъв кинематограф.
Ето един, който се качи в снежна виелица по планинска
пътека
.
После се подхлъзна... Видях как синкава фигура се впусна като орел и го задържа на няколко крачки от пропастта... а след това изтича нагоре... И в образа на пътника познах себе си... Угасна светлината... А тежестта се увеличаваше все повече и повече. Като че ли ме натискаха с хиляди килограми едновременно, спираше ми се дишането, гнетяха ме някак, сгъстяваха ме, да, сгъстяваха и аз се чувствувах тъй страшно и мъчително! И постепенно аз дойдох на себе си, т.е. видях се в себе си, във физическото си тяло, с чувство на такава страшна тежина, като че ли бях затрупан в пясък... Срещу мене и видях фигурата на Тоя, който бе ме водил в тия непознати светове, стаята и лампата с живата светлина, която се искреше и пламтеше, като да бе огнен фонтан или подпалена ракета. Никога тъй не бях чувствувал окаяното положение на човека, на обикновения човек, както сега, когато сещах тялото си, всяка частица от него, като да е затворена в друга, каменна, в някакво стискало, тежко, мъртво... И разбрах за няколко мига само колко погрешно е било схващането ми, моето и на милионите хора, които не знаеха друго, освен физическото си тяло... И изведнъж всичко преживяно, в колко време и как, не зная, ми стана тъй ясно, значително и велико, че аз, без да ща и разбирам какво правя, се хвърлих в краката Му и Му целунах ръка с истинска наслада и чувство на безкрайна благодарност.
към текста >>
После се подхлъзна... Видях как синкава фигура се впусна като орел и го задържа на няколко крачки от пропастта... а след това изтича нагоре... И в образа на
пътника
познах себе си... Угасна светлината... А тежестта се увеличаваше все повече и повече.
Натискаше ме отвсякъде нещо невидимо, като че ли искаше да ме смачка. Тая тежест ставаше все по-голяма и по-голяма, по-непоносима. Ето, спряхме се пак и пръв път почувствувах Него много ясно и себе си. След това светна пред очите ми зеленикава светлина и в нейните лъчи аз видях проекции като на някакъв кинематограф. Ето един, който се качи в снежна виелица по планинска пътека.
После се подхлъзна... Видях как синкава фигура се впусна като орел и го задържа на няколко крачки от пропастта... а след това изтича нагоре... И в образа на
пътника
познах себе си... Угасна светлината... А тежестта се увеличаваше все повече и повече.
Като че ли ме натискаха с хиляди килограми едновременно, спираше ми се дишането, гнетяха ме някак, сгъстяваха ме, да, сгъстяваха и аз се чувствувах тъй страшно и мъчително! И постепенно аз дойдох на себе си, т.е. видях се в себе си, във физическото си тяло, с чувство на такава страшна тежина, като че ли бях затрупан в пясък... Срещу мене и видях фигурата на Тоя, който бе ме водил в тия непознати светове, стаята и лампата с живата светлина, която се искреше и пламтеше, като да бе огнен фонтан или подпалена ракета. Никога тъй не бях чувствувал окаяното положение на човека, на обикновения човек, както сега, когато сещах тялото си, всяка частица от него, като да е затворена в друга, каменна, в някакво стискало, тежко, мъртво... И разбрах за няколко мига само колко погрешно е било схващането ми, моето и на милионите хора, които не знаеха друго, освен физическото си тяло... И изведнъж всичко преживяно, в колко време и как, не зная, ми стана тъй ясно, значително и велико, че аз, без да ща и разбирам какво правя, се хвърлих в краката Му и Му целунах ръка с истинска наслада и чувство на безкрайна благодарност. - Стани - каза ми Той.
към текста >>
78.
ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ
,
,
ТОМ 20
Често отбягвам и да ги гледам, защото понякога лицето им става като стъкло - и под него се явява друго, после трето, после без думи изпъква цялата минала история на човека... И тоя
път
й казах да седне на стола недалеч от мене и веднага се концентрирах, с желанието да отразя състоянието й в себе си.
ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ За тия, които не знаят, обикновените хора, това може да бъде фантазия, измислица, разказ. Но тия, които са надникнали зад всекидневното, до душата на които се е докоснала вечната светлина, за която няма граници, време и смърт, ще разберат по-добре това, което ще четат. ... Тя помоли да я приема, макар че денят не беше обикновеният, в който приемах. Не беше тя първото изключение този ден и не виждах причини да й откажа. За хората, които идват да им гледам, аз обикновено нищо не мисля, защото само в такъв случай мога да мисля и виждам това, което е, а не само едни субективни преживелици на днешния ден или живот.
Често отбягвам и да ги гледам, защото понякога лицето им става като стъкло - и под него се явява друго, после трето, после без думи изпъква цялата минала история на човека... И тоя
път
й казах да седне на стола недалеч от мене и веднага се концентрирах, с желанието да отразя състоянието й в себе си.
Колкото в душата ми наставаше мир и тишина, толкова по-ясно ставаше отражението й в мене. Започна със силно щракане в лявото коляно, главоболие в задната част на главата. Знаех вече, че се е плъзнала и паднала, а любовна мъка за семеен живот е срещнала спънка в живота и е измъчила душата й. Продължавах проникването. Сивотата постепенно се разтваряше - красив черноок момък, с невисоко чело и къдрави коси, бе въплотен почти като жив.
към текста >>
Оставих я да плаче и потърсих в бъдещето
пътя
, който й предстоеше.
Вдигнах поглед по околните къщи, на които и той гледаше. И когато той прочете някакво обявление, аз вече знаех, че съм във Франция, в Лион. И пак се върнах веднага със съзнанието си, което се заоблачи изведнъж, за да видя че тя плачеше. Тогава я погледнах. Очите й бяха канелени, сама тя имаше доста бяло лице, косите й - шоколадови, в чертите й имаше нещо меко, което винаги е резултат от много страдания.
Оставих я да плаче и потърсих в бъдещето
пътя
, който й предстоеше.
Сивотата на неизвестното мъчно отваряше вратите си. Опитах полека да изляза от тоя неопределен облак. Вместо да се развидели, той стана по-тъмен. Върнах отново съзнанието си и казах: - Не тъгувайте. Человекът, който очаквате от толкова дълго време, е добре.
към текста >>
Тоя
път
това като че ли беше по-лесно.
Здрав ли е? Аз вече два месеца нямам нито редче от него. Най-лошото мислех. Казах й. Тя веднага ангажира съзнанието си с картината, която й дадох, а аз се опитах да потърся това, което й носеше бъдещето.
Тоя
път
това като че ли беше по-лесно.
Полетях сякаш в едно голямо сиво поле, което след малко разбрах, че изглеждаше само такова, защото бързината на движението беше страшна. Страшна по човешките понятия, за които бързината на светлината е чудовищна - 300 000 км в секунда, а имаше същества, които се движеха така бързо, че светлината им се струваше като твърда почва, както на нас земният път, шосетата... Но това, зная, мъчно е да се помисли от тия, които мислят, че всичко са видели вече... Търсех - и вместо бъдещето, неочаквано видях картина, по която разбрах, че съм в миналото. Сутрин. Широка мътна река, от която се виждаше само част, много малка част - другата беше още забулена в сива мъгла. Постепенно се разкриха изгледите все по-далечни. Като че ли слънцето изгряваше.
към текста >>
Страшна по човешките понятия, за които бързината на светлината е чудовищна - 300 000 км в секунда, а имаше същества, които се движеха така бързо, че светлината им се струваше като твърда почва, както на нас земният
път
, шосетата... Но това, зная, мъчно е да се помисли от тия, които мислят, че всичко са видели вече... Търсех - и вместо бъдещето, неочаквано видях картина, по която разбрах, че съм в миналото. Сутрин.
Най-лошото мислех. Казах й. Тя веднага ангажира съзнанието си с картината, която й дадох, а аз се опитах да потърся това, което й носеше бъдещето. Тоя път това като че ли беше по-лесно. Полетях сякаш в едно голямо сиво поле, което след малко разбрах, че изглеждаше само такова, защото бързината на движението беше страшна.
Страшна по човешките понятия, за които бързината на светлината е чудовищна - 300 000 км в секунда, а имаше същества, които се движеха така бързо, че светлината им се струваше като твърда почва, както на нас земният
път
, шосетата... Но това, зная, мъчно е да се помисли от тия, които мислят, че всичко са видели вече... Търсех - и вместо бъдещето, неочаквано видях картина, по която разбрах, че съм в миналото. Сутрин.
Широка мътна река, от която се виждаше само част, много малка част - другата беше още забулена в сива мъгла. Постепенно се разкриха изгледите все по-далечни. Като че ли слънцето изгряваше. Досами тръстиката на брега жрица на Земята, красива, цяла в очакване, бе се вгледала .... Раздвижи се тръстиката от малка лодка - и жрец, млад, жрец на Слънцето не дочака да спре добре лодката и се хвърли към нея. Тя отвори ръце да го прегърне... Потъмня изведнъж.
към текста >>
Група конници летят -
тесен
път
се провира между вековни дървета.
Грабнат бе младият жрец и отнесен назад... почти труп. Свързан, хвърлен на дъното на голяма лодка, изгубил себе си в желание, нарушил два обета, своя и тоя на другата, която в несвяст отнасяше течението на реката в малката лодка... О! Тия картини трябва да се гледат без да трепне ни една фибра на сърцето ти, нито една клетка от мозъка ти, защото всичко ще се изгуби изведнъж и дълго няма да се отварят страниците на миналото наново пред теб. Минават гори, реки... някъде другаде е това - не вече в Египет. И може би много стотици години са минали, но аз не питам, защото всеки въпрос затъмнява съзнанието, а в него се отразява истината, минала, сегашна или бъдеща.
Група конници летят -
тесен
път
се провира между вековни дървета.
Върху тях налитат отстрани. Грабват момиче, облечено в черни и ясножълти дрехи на ивици, някаква благородница... Момъкът е повален мъртъв. Нея отвличат, а него дори не поглеждат. Ето пак нова картина. Висок, почти непристъпен планински гребен.
към текста >>
И той я отнася надолу по
пътеката
... Група стрелци с брадви и копия се нахвърлят върху тях - и пак момъкът лежи на земята безжизнен, а калугерката отнасят на ръце без съзнание обратно в монастиря... И пак картината се сменя... Голяма зала машини, съвременни машини... динамо... Навежда се един около тях, нещо пипа потях - блясва огън - и той се простира на земята.
Става ясно, очертават се тесните му готически прозорци. Не питам, но гледам, защото зная, че тук картините понякога не траят нито хилядна част от секундата, макар че ни се струват часове... От единия прозорец е проточена лека въжена стълба и се показа монахиня. Тя заслиза, а стълбата се клати - високо е зданието и черните пропасти, които го заобикалят. Може би това е нощем - аз това не питам, но гледам, защото тук всичко хвърчи... Монах някъде крепи дългата стълба непосредствено до големите скали, върху които са сложени основите на монастира. Най-после тя е долу, почти в безсъзнание пада на ръцете, които я чакат.
И той я отнася надолу по
пътеката
... Група стрелци с брадви и копия се нахвърлят върху тях - и пак момъкът лежи на земята безжизнен, а калугерката отнасят на ръце без съзнание обратно в монастиря... И пак картината се сменя... Голяма зала машини, съвременни машини... динамо... Навежда се един около тях, нещо пипа потях - блясва огън - и той се простира на земята.
Разбрах, че бе той. Но минало или бъдеще е това? Веднага разсветна в съзнанието ми и аз отново се намерих в стаята си. Момичето ме гледаше очаквателно - сигурно бе питало нещо. - Да - казах аз, - гледайте нататък - посочих към слънцето, което грееше из прозореца.
към текста >>
Хиляди години... И когато тяхната омраза стигна апогея си и нямаше условия повече да се развива, с още много други души ги поставиха в студ и тъмнина, защото те бяха напреднали, но грешили в
пътя
си.
- Да - казах аз, - гледайте нататък - посочих към слънцето, което грееше из прозореца. И сам се заслушах вътрешно в гласа, който ме ръководи и понякога обяснява това, което не съм разбрал. Преди много хиляди години те бяха брат и сестра. И веднъж за твърде малко, дребно нещо те се скараха и възненавидяха. И като камък, който пада отвисоко и все повече се засилва, те се намразяваха все повече и се преследваха ожесточено, прераждане след прераждане.
Хиляди години... И когато тяхната омраза стигна апогея си и нямаше условия повече да се развива, с още много други души ги поставиха в студ и тъмнина, защото те бяха напреднали, но грешили в
пътя
си.
И там, почти като мъртви, те чакаха нови условия, които любящите души приготовляваха. И когато Доброто, носено от милиони души, стигна на земята най-възвишените си постижения, освободиха тия затворени души и ги смесиха с добрите. Тогава почна постепенният упадък на културата, но същевременно въздигане на душите. Омразата при тия условия се обърна постепенно в търпимост, после - в обич, после мина в любов, в стремеж един към друг, също тъй силен, както и по-рано омразата. Като махало се движи душата и към едната, и към другата страна.
към текста >>
- И ще бъдете - казвам й, - защото по друг
път
ще тръгне животът Ви и ще се затвори един кръг, почнал отпреди хиляди години.
Той иска да намери подкрепа във Вас, защото е отишъл съвсем неприготвен. Той ще иска да се ползува от Вашето тяло, понеже няма други човек, който да го обича повече, а след пет години той ще се въплоти като ваше първо дете... - Нима е възможно това? - Ще го проверите - й казвам. А тя ме гледа с очи, от които сълзите капят неволно и лицето й се озари от вътрешна светлина. - О, колко бих била щастлива тогава!
- И ще бъдете - казвам й, - защото по друг
път
ще тръгне животът Ви и ще се затвори един кръг, почнал отпреди хиляди години.
- Това не разбирам. - Ще дойде ден, и него ще разберете!
към текста >>
79.
ПРИКАЗКА ЗА УЧИТЕЛЯ И УЧЕНИКА
,
,
ТОМ 20
И тогава той започвал да плаче още по-силно, още по-отчаяно, защото разбирал, че животът му е никому непотребен вече, а нямал сила да се откаже от него... Но когато веднъж, задъхан от плач, повдигнал глава, видял недалеч от себе си старец,
пътник
някакъв, който, облегнат на голямата си тояга, го гледал внимателно.
Така, разкъсван от желание да живее и скръб, която не можел да понася, плачел момъкът, спомнящ си ден по ден щастието на своите недалечни мечти - и тяхното нечакано рухване. Слънцето бе гряло през целия му живот без никакъв облак. А сега бе дошла буря, която го събаряше в пропастта, без да има милост нито към годините му, нито към надеждите му за щастливо бъдеще... Понякога момъкът спирал плача си и се оглеждал наоколо, с надежда, че ще види нещо, което ще го събуди и ще го увери, че това е само лош сън, който като мине, ще започнат пак красивите дни и радостни спомени... Но реката си течала буйна и пенлива, планините вдигали спокойно своите заснежени върхове в далечината, а дърветата шепнели тихо все една и съща песен с незнайни за него думи. И тогава той поглеждал отчаян небето, гдето греело ясното слънчице. Но и то сякаш нищо не могло да му каже.
И тогава той започвал да плаче още по-силно, още по-отчаяно, защото разбирал, че животът му е никому непотребен вече, а нямал сила да се откаже от него... Но когато веднъж, задъхан от плач, повдигнал глава, видял недалеч от себе си старец,
пътник
някакъв, който, облегнат на голямата си тояга, го гледал внимателно.
Не го и сетил кога се приближил, та се изненадал на първо време, но после кротките му очи и приветливото лице го накарали да го погледне по-спокойно. - Защо плачеш, момко? - запитал го меко старецът. Задъхан от плача и изненадан от въпроса, момъкът не отговорил нищо, но старецът не се разсърдил от това, а седнал близо до него и го запитал отново. Момъкът поискал да отговори, но от устата му излезли само неразбираеми думи.
към текста >>
Исках да й кажа всичката си скръб, да изплача на гърдите й моите сълзи, да намеря утешение в нея и ако иска да се оженим - да съединя живота си с нея, за да тръгнем заедно по
пътя
, който съдбата ни е определила.
Това ме страшно изненада и аз в яда си му казах някои горчиви упреци -че има каменно сърце и че не ме обича. Тогава той се много разсърди и ми каза, че отсега нататък вече не съм негов син и че нито иска да ме чуе, нито види повече; че моят дял от наследство ще даде по-добре на чужденци, които знаят да го почитат. И толкова беше сърдит, че заповяда да ме изблъскат навън от къщи и да ме не пропущат вече по никой начин пред очите му. И наистина мене престанаха да ме пущат в бащината ми къща, не ми даваха да се срещам и с брат си. Разгласиха това и пред всички познати и аз взех да се чув-ствувам като молепсан от чума... Всички почнаха да бягат от мене или се преструваха, че ме не познават... Тогава аз потърсих моята възлюблена.
Исках да й кажа всичката си скръб, да изплача на гърдите й моите сълзи, да намеря утешение в нея и ако иска да се оженим - да съединя живота си с нея, за да тръгнем заедно по
пътя
, който съдбата ни е определила.
И тя, и аз бяхме млади и аз вярвах, че можехме да имаме дни на радост в бъдеще... Като отидох у тях, отначало ми казаха, че тя е много болна и не искаха по никакъв начин да ме пуснат при нея. Но когато аз, отчаян от това ново нещастие, се забравих и насилих да вляза при нея, тя сама излезе пред мен, здрава и читава, и ми каза, че с просяци не искала да има работа и да си търся това, което ми подобавало... Тогава ми стана ясно, че съм излишен, никому непотребен - и тръгнах като безумен из улиците на града. Как съм вървял и как съм стигнал тук, не помня. Някога и с нея сме бивали тук и може би неволно съм направил същия път... Само че тогава идвахме да се радваме на сините води и да мечтаем, а сега исках да намеря край на всичко в тия пенливи вълни. Въпреки желанието си, нямах куража досега... Момъкът млъкнал и заплакал отново... Старецът мълчал доста време замислен, вгледан в бързите вълни на пенливата река.
към текста >>
Някога и с нея сме бивали тук и може би неволно съм направил същия
път
... Само че тогава идвахме да се радваме на сините води и да мечтаем, а сега исках да намеря край на всичко в тия пенливи вълни.
Разгласиха това и пред всички познати и аз взех да се чув-ствувам като молепсан от чума... Всички почнаха да бягат от мене или се преструваха, че ме не познават... Тогава аз потърсих моята възлюблена. Исках да й кажа всичката си скръб, да изплача на гърдите й моите сълзи, да намеря утешение в нея и ако иска да се оженим - да съединя живота си с нея, за да тръгнем заедно по пътя, който съдбата ни е определила. И тя, и аз бяхме млади и аз вярвах, че можехме да имаме дни на радост в бъдеще... Като отидох у тях, отначало ми казаха, че тя е много болна и не искаха по никакъв начин да ме пуснат при нея. Но когато аз, отчаян от това ново нещастие, се забравих и насилих да вляза при нея, тя сама излезе пред мен, здрава и читава, и ми каза, че с просяци не искала да има работа и да си търся това, което ми подобавало... Тогава ми стана ясно, че съм излишен, никому непотребен - и тръгнах като безумен из улиците на града. Как съм вървял и как съм стигнал тук, не помня.
Някога и с нея сме бивали тук и може би неволно съм направил същия
път
... Само че тогава идвахме да се радваме на сините води и да мечтаем, а сега исках да намеря край на всичко в тия пенливи вълни.
Въпреки желанието си, нямах куража досега... Момъкът млъкнал и заплакал отново... Старецът мълчал доста време замислен, вгледан в бързите вълни на пенливата река. После повдигнал поглед към върховете заснежени и казал на момъка: - Ти си прав. Твоето нещастие е твърде голямо и може би наистина няма смисъл, ако така разбираш живота, да живееш повече. Но да умреш ти винаги ще можеш. А ако би искал, би могъл да сториш едно добро дело преди това.
към текста >>
Ако би искал да дойдеш с мен като другар, ти би ме много улеснил из
пътя
ми, като ми помогнеш да нося торбата си.
Но да умреш ти винаги ще можеш. А ако би искал, би могъл да сториш едно добро дело преди това. - Че какво бих могъл да направя? - запитал момъкът заинтересован. - Аз отивам нагоре, в планината.
Ако би искал да дойдеш с мен като другар, ти би ме много улеснил из
пътя
ми, като ми помогнеш да нося торбата си.
А там имам малко работа и като я свърша, ще се върнем пак оттук и тогава ти ще си свободен да сториш със себе си каквото искаш. Момъкът помислил малко и се съгласил. Старецът му се видял приятен мил човек и неговото топло държание му се сторило като мехлем на рана. При това и самото отлагане на смъртта приел като някакъв подарък на Провидението и тръгнал с голяма охота. А като му дал старецът да носи и торбата с хляба, той се дори зарадвал, защото бил як и при това доста изгладнял, та си помислил, че парчето хляб, което ще му даде, нямало да бъде незаслужено... Колкото отивали по-нагоре, толкова пътят ставал по-тесен и по-стръмен.
към текста >>
А като му дал старецът да носи и торбата с хляба, той се дори зарадвал, защото бил як и при това доста изгладнял, та си помислил, че парчето хляб, което ще му даде, нямало да бъде незаслужено... Колкото отивали по-нагоре, толкова
пътят
ставал по-
тесен
и по-стръмен.
Ако би искал да дойдеш с мен като другар, ти би ме много улеснил из пътя ми, като ми помогнеш да нося торбата си. А там имам малко работа и като я свърша, ще се върнем пак оттук и тогава ти ще си свободен да сториш със себе си каквото искаш. Момъкът помислил малко и се съгласил. Старецът му се видял приятен мил човек и неговото топло държание му се сторило като мехлем на рана. При това и самото отлагане на смъртта приел като някакъв подарък на Провидението и тръгнал с голяма охота.
А като му дал старецът да носи и торбата с хляба, той се дори зарадвал, защото бил як и при това доста изгладнял, та си помислил, че парчето хляб, което ще му даде, нямало да бъде незаслужено... Колкото отивали по-нагоре, толкова
пътят
ставал по-
тесен
и по-стръмен.
Скоро той се превърнал на малка пътека, която криволичела между камъните, катерела се по ридове и пресичала полянки и гори. И когато на една от тях, при хубав извор, седнали да си починат, хлябът, който старецът му дал да си хапне, му се сторил по-сладък от всичките ястия, които някога ял на бащината си трапеза. Доста път минали, докато достигнат до подножието на заснежените върхове. Там имало много потоци и няколко бистри езера, в които се оглеждало небето. Край едно от тях видели много шатри - цял град!
към текста >>
Скоро той се превърнал на малка
пътека
, която криволичела между камъните, катерела се по ридове и пресичала полянки и гори.
А там имам малко работа и като я свърша, ще се върнем пак оттук и тогава ти ще си свободен да сториш със себе си каквото искаш. Момъкът помислил малко и се съгласил. Старецът му се видял приятен мил човек и неговото топло държание му се сторило като мехлем на рана. При това и самото отлагане на смъртта приел като някакъв подарък на Провидението и тръгнал с голяма охота. А като му дал старецът да носи и торбата с хляба, той се дори зарадвал, защото бил як и при това доста изгладнял, та си помислил, че парчето хляб, което ще му даде, нямало да бъде незаслужено... Колкото отивали по-нагоре, толкова пътят ставал по-тесен и по-стръмен.
Скоро той се превърнал на малка
пътека
, която криволичела между камъните, катерела се по ридове и пресичала полянки и гори.
И когато на една от тях, при хубав извор, седнали да си починат, хлябът, който старецът му дал да си хапне, му се сторил по-сладък от всичките ястия, които някога ял на бащината си трапеза. Доста път минали, докато достигнат до подножието на заснежените върхове. Там имало много потоци и няколко бистри езера, в които се оглеждало небето. Край едно от тях видели много шатри - цял град! Момъкът много се зачудил.
към текста >>
Доста
път
минали, докато достигнат до подножието на заснежените върхове.
Старецът му се видял приятен мил човек и неговото топло държание му се сторило като мехлем на рана. При това и самото отлагане на смъртта приел като някакъв подарък на Провидението и тръгнал с голяма охота. А като му дал старецът да носи и торбата с хляба, той се дори зарадвал, защото бил як и при това доста изгладнял, та си помислил, че парчето хляб, което ще му даде, нямало да бъде незаслужено... Колкото отивали по-нагоре, толкова пътят ставал по-тесен и по-стръмен. Скоро той се превърнал на малка пътека, която криволичела между камъните, катерела се по ридове и пресичала полянки и гори. И когато на една от тях, при хубав извор, седнали да си починат, хлябът, който старецът му дал да си хапне, му се сторил по-сладък от всичките ястия, които някога ял на бащината си трапеза.
Доста
път
минали, докато достигнат до подножието на заснежените върхове.
Там имало много потоци и няколко бистри езера, в които се оглеждало небето. Край едно от тях видели много шатри - цял град! Момъкът много се зачудил. Досега той бил ходил по кръчми и салони и никога не бил виждал по-отблизо величието на планините и още по-малко се надявал да намери на такава височина толкова хора, и то току до снеговете! Той много разпитвал и искал да разбере какви са те и какво търсят тук, но старецът се само подсмивал и на всичко отговарял: - Ще видиш.
към текста >>
Но той ги запитвал доста и един му казал, че това е училище, в което се учат - ново училище с Учител, който им говори и ги учи как да намерят верния
път
в живота.
Когато пристигнали, мнозина дошли при стареца да го поздравят с «добре дошел». Тук имало много и различни хора, които момъкът гледал с любопитство. Просто му се струвало, че сънува - толкова много, и при това на различни възрасти, хора имало там. Посрещнали и него добре и го настанили в една шатра. Всички се отнесли с него като със стар познат, но никой не го запитал защо е дошел и какво търси.
Но той ги запитвал доста и един му казал, че това е училище, в което се учат - ново училище с Учител, който им говори и ги учи как да намерят верния
път
в живота.
Момъкът бил виждал много училища и учители, но това училище му се видяло много чудновато. И като му казали, че преподаването става на близкия връх при изгрев слънце, той останал още по-учуден. На сутринта, събуден от стареца и поведен от него по витата пътека към острия връх, той останал възхитен от картината, която се открила пред очите му, та дори се захласнал. Далеч под тях облаци и мъгли се носели; над тях се дигали далечни и близки снежни върхове, а в далечината се руменял изтокът, отгдето се показало скоро слънцето. С песни го посрещнали и молитва някаква казали.
към текста >>
На сутринта, събуден от стареца и поведен от него по витата
пътека
към острия връх, той останал възхитен от картината, която се открила пред очите му, та дори се захласнал.
Посрещнали и него добре и го настанили в една шатра. Всички се отнесли с него като със стар познат, но никой не го запитал защо е дошел и какво търси. Но той ги запитвал доста и един му казал, че това е училище, в което се учат - ново училище с Учител, който им говори и ги учи как да намерят верния път в живота. Момъкът бил виждал много училища и учители, но това училище му се видяло много чудновато. И като му казали, че преподаването става на близкия връх при изгрев слънце, той останал още по-учуден.
На сутринта, събуден от стареца и поведен от него по витата
пътека
към острия връх, той останал възхитен от картината, която се открила пред очите му, та дори се захласнал.
Далеч под тях облаци и мъгли се носели; над тях се дигали далечни и близки снежни върхове, а в далечината се руменял изтокът, отгдето се показало скоро слънцето. С песни го посрещнали и молитва някаква казали. Малко преди това бил дошел и учителят, който щял да ги учи. Когато го видял момъкът, изведнъж почувствувал, че нещо в душата му се запълнило, сякаш всичко изгубено е намерено вече - и нещо повече, че всичко това било някакво кандилце, а сега цяло слънце изгряло... Учителят бил благообразен старец, като че ли слязъл жив от някоя икона. Когато го видял първия миг, момъкът помислил, че сам Бог е взел образ на човек и говори.
към текста >>
И ако си бил буден и умен - и там ще намериш
път
!
Вие страдате и се оплаквате от камъните, които падат по главите ви, а никога се и не спирате да помислите, че те са същите, които вчера хвърлихте нагоре или по някой свой другар, който днес ви ги връща... Вие, преситените от отрови, тъпчете хляба и го не виждате! Къде вървите - не знаете. Отгде идете - забравили сте вече. И къде ще стигнете някога - не се и питате. Мнозина от вас мислят, че гробът е край, а то е само врата за това, което чака.
И ако си бил буден и умен - и там ще намериш
път
!
Защото и смъртта за разумния е само врата за нов живот. А глупавият и тук се пъне и търси това, което е пред очите му, но го не вижда. Богати - вие търсите богатство. Силни - вие плачете за сила. Щастливи - вие мечтаете за щастие, което никъде го няма... Вие всички сте като тоя, който бе дошел тук, в планината, преди време и ме питаше да му покажа къде е атмосферата... а той дишаше и се движеше в тая атмосфера.
към текста >>
Той го изпратил далеч по
пътеката
.
Щастливи - вие мечтаете за щастие, което никъде го няма... Вие всички сте като тоя, който бе дошел тук, в планината, преди време и ме питаше да му покажа къде е атмосферата... а той дишаше и се движеше в тая атмосфера. И вие така търсите и питате за това, което е у вас и край вас. Много им говорил учителят и всеки ден все нови и нови неща чувал момъкът. И толкова много му харесало, че когато старецът си тръгнал пак надолу и го повикал да вървят заедно, той не искал и да чуе. Той му благодарил, че му помогнал да намери това, което търсел и дори ръка му с радост целунал, но не искал по никой начин да се върне, да остави тоя извор, за който той жадувал досега и го намерил тъкмо когато най-малко се надявал.
Той го изпратил далеч по
пътеката
.
Старецът бил много радостен, макар да слизал сам, като му говорел да учи и внимава, защото това е за човека. Стар или млад - земята е голямо училище, в което трябва да се използува всеки ден, да се научи новото, което светът разкрива пред нас. Старецът обещал пак да намине и оставил момъка да се учи при великия Учител. Минало се много време. За ученика дните хвъркали като часове, а седмиците му се стрували къси като дни.
към текста >>
Започнах да мисля, че намерих вечния
път
в живота, че завесата на тленното е вдигната пред очите ми и аз надничам вече в безсмъртното... Но тогава дойдоха три случки, наскоро една след друга, и смутиха душата ми, разрушиха всичко, градено с такава радост, и аз останах отново да вися в неизвестността, като да бях току-що събуден от красив сън.
Имаше време, когато нов свят се отвори пред очите ми и аз бях щастлив. Струваше ми се, че не бях живял досега, че наново започвам живот, и то пълен с радост. И това трая дълго време. И във всеки минал ден аз научавах нещо ново. Разбирах и прилагах нещо, което досега не бях опитвал.
Започнах да мисля, че намерих вечния
път
в живота, че завесата на тленното е вдигната пред очите ми и аз надничам вече в безсмъртното... Но тогава дойдоха три случки, наскоро една след друга, и смутиха душата ми, разрушиха всичко, градено с такава радост, и аз останах отново да вися в неизвестността, като да бях току-що събуден от красив сън.
- Разправи ми по-подробно това, което е смутило душата ти. Може би ти си видял нещата не както са, или си помислил не това, което е - казал старецът и момъкът продължил разказа си, като от време на време бършел сълзите си. - Това се случи тука, при езерата, на планината. Учителят ме обичаше, аз го слушах и мислех, че всичко може да направи, тъй могъщ ми се виждаше. Веднъж, както седяхме при езерото, докараха човек схванат.
към текста >>
Какво му струваше, ако той бе ме
упътил
и пръв вдигнал завесата пред очите ми, като мой учител?
И изведнъж получих видения, много и различни. За малко, може би за мигове само, аз разбрах това, за което би ми потрябвали години учене. Видях и работи за бъдеще. И когато станах оттам, с окрилен дух и очи, които бяха надничали в безсмъртното, аз не сещах краката под себе си от радост. Но когато отивах към Учителя, да му кажа това, в душата ми се вдигна смут - защо мие учител, ако може да получа всичко това и направо от великите същества на невидимия свят?
Какво му струваше, ако той бе ме
упътил
и пръв вдигнал завесата пред очите ми, като мой учител?
Разколебах се, смут се вмъкна в душата ми и аз свърнах на един камък и плаках горчиво... И после отидох в града и срещнах царя. Той ме разпитва за много работи и аз му разправих за много от това, което бях имал като видения. Разкрих му бъдещето и говорих за това, което ще става. Казах му кои му са скритите врагове и на кои от царството си може да се надява. Кои държави са му приятели и от кои да се пази.
към текста >>
- О, благодаря поне, че ми посочи
пътя
, ако ме не поведе по него - казал момъкът с голяма скръб, която трогнала стареца.
Тогава ти би разбрал смисъла на всичко и не би се терзал така. - Говори ми, настави ме - молел се момъкът. - Аз наистина съм един нещастен човек, въпреки всичко, което зная. - Да, и ще бъдеш нещастен, докато не се научиш да благодариш. Само тогава ще ти се отворят очите и щи видиш истината.
- О, благодаря поне, че ми посочи
пътя
, ако ме не поведе по него - казал момъкът с голяма скръб, която трогнала стареца.
Той го помилвал по главата и му казал тихо: - Ще ти разкрия истината, но се страхувам, че тежестта ти ще стане още по-голяма и тъгата ти ще се увеличи. - Нека това те не смущава - молел се момъкът. - Кажи ми я! По-добре да ме гори огънят на истината, отколкото съмнението и смущението. - Добре - казал старецът, - щом искаш, ще ти кажа.
към текста >>
(На задната корица на книгата) КНИГИ ОТ СЪЩИЯ АВТОР Искриците на просъницата, разкази Пелин и коприва, хумористични разкази Генко Орлето, повест за народа С Христа, повест Благословение, роман Нови хора, роман Съвременния морал и Дънов
Кръстопът
На планината, приказка за възрастни Хигиена.
- прорева момъкът диво, - нима можах толкова да Те оскърбя! - И той като безумен хукнал. - Чакай! - викнал му старецът, - къде отиваш? - Да намеря Учителя си и да целуна нозете му - казал момъкът и затичал наново.
(На задната корица на книгата) КНИГИ ОТ СЪЩИЯ АВТОР Искриците на просъницата, разкази Пелин и коприва, хумористични разкази Генко Орлето, повест за народа С Христа, повест Благословение, роман Нови хора, роман Съвременния морал и Дънов
Кръстопът
На планината, приказка за възрастни Хигиена.
Здрав и млад Зазоряване. Когато ние, живите, станем Думите на видния странник Буди-Са Край огнището, разкази При спорната гора, разкази През вековете, разкази При Адепта, разкази Вечният извор, приказки и окултни разкази В светлината на Учителя Цена 5 лева Всичко относно горните книги се адресува до книгоиздателство «Братство» - Севлиево, или до автора: Любомир Лулчев, София XIII.
към текста >>
80.
14. Изучаване на човешкия характер (продължение)
,
(В. «Братство», бр. 172, 8.XI.1936 г., стр. 3-4)
,
ТОМ 20
Като етична основа има правдата, желание да постъпва справедливо, разположен е да дава
път
повече на своя ум, като вярва твърдо, че идеалите или идеите и законите, свързани с правдата, може да разрешат правилно всичките трудности в живота.
Във всеки нос можем да забележим преди всичко главната насока на основната линия. Тя може да бъде права, вдлъбната навътре, и изпъкнала навън, и смесена. В първия случай (фиг. 1,1.) ний имаме сили, които се уравновесяват хармонично. С други думи, ний сме пред един ум, който разумно постъпва.
Като етична основа има правдата, желание да постъпва справедливо, разположен е да дава
път
повече на своя ум, като вярва твърдо, че идеалите или идеите и законите, свързани с правдата, може да разрешат правилно всичките трудности в живота.
В повечето случаи хора с така прави носове (зависи и от тяхната по-голяма или по-малка острота и дебелина) са доста упорити. Ако такъв нос минава направо във връзка с челото без голямо понижение в основата и представлява като че ли продължение на самото чело такива хора са склонни към едностранчиво мислене, но са справедливи и понякога до фанатизъм отстояват своята мисъл или мнение. Когато тази линия е в дисхармония с останалото лице (напр. лицето има меки, закръглени линии, а носът отгоре е прав и без вдлъбнатина в основата), това показва човек, склонен към противоположни заключения едновременно (без да ги забележи), но страдащ от липса на мир в душата си. Склонен към противоположни и непоследователни решения.
към текста >>
Собствените наблюдения на всеки един са от много по-голямо значение, отколкото всички други ръководства и
упътвания
, дадени отстрана.
Дължината на лицето, т.е. дължината на откритата част на главата от върха на челото началото, гдето почват космите, до подножието на брадата, трябва да бъде равна на дължината на човешката длан от първата гривна над дланта до върха на средния пръст. Тогава те се смятат за нормални. Дължината на носа трябва да съставя една трета от цялото лице. В такъв случай числата, които ще се получат в повече или по-малко (колкото и да са малки), са от голямо значение като израз на положителни или отрицателни прояви на едно качество или насока на характера.
Собствените наблюдения на всеки един са от много по-голямо значение, отколкото всички други ръководства и
упътвания
, дадени отстрана.
От съществено значение са и ъглите, които се образуват между челото и носа. Това има отношение с енергиите и начина, по който се проявява един човек. Така носовете, които представляват почти продължение на челото, имат хора, които изживяват нещата повече вътрешно. Колкото носът стърчи повече навън, толкова тоя човек по-енергично се проявява, претендира да знае и решава нещата. Такъв човек, особено ако и челото му е ниско и право със стърчащия нос, е «белалия» човек обича да настоява и досажда, но не с лошо намерение, а от желание често само да бъде полезен.
към текста >>
Това толкова се повече улеснява, ако носът е
тесен
в своето начало (вследствие на което очите изглеждат много близко едно до друго), а широк в своята основа.
Така носовете, които представляват почти продължение на челото, имат хора, които изживяват нещата повече вътрешно. Колкото носът стърчи повече навън, толкова тоя човек по-енергично се проявява, претендира да знае и решава нещата. Такъв човек, особено ако и челото му е ниско и право със стърчащия нос, е «белалия» човек обича да настоява и досажда, но не с лошо намерение, а от желание често само да бъде полезен. Вдлъбнатината в началото на носа ако е много дълбока, сочи за нещо болезнено, за неестествени пречупвания на възприятията в съзнанието на индивида. Често такива хора са способни да извършат престъпления с идейна подкладка.
Това толкова се повече улеснява, ако носът е
тесен
в своето начало (вследствие на което очите изглеждат много близко едно до друго), а широк в своята основа.
Когато носът, правият, е хармонично съчетан с челото и брадата, получават се линии на лице, което внася строго неземно спокойствие, малко студено, но вдъхващо доверие. Жени с такива носове са добродетелни, но недосетливи като жени и не всякога са обичани достатъчно от мъжете си. Широчината на носа при ноздрите е свързана с дишането, оттам с характера на ума и проявата на човешкия характер. Когато носът е къс, тогава такъв човек мисли малко дребно, действува бърже и ако е и с широки основи (ноздри), е склонен към избухване. Ако дойдем сега до синтеза на гореказаното, може да си послужим със следния чертеж, който може да остане като обект за обобщавание на казаното.
към текста >>
81.
Любомир Лулчев VIII. Списание «Житно зърно» Статии. 1. Магическата пръчка
,
(Сп. «Житно зърно», г. 1,1924 г., бр. 9-10, стр. 29-43)
,
ТОМ 20
Те са били направени в
тесен
кръг – в присъствието само на редактора на „Journal des Débats" и Густав Феран от школата за висши социални науки.
Да се укаже с помощ на пръчката в коя чаша има сол и количеството на солта. 7.Ако се турят няколко метала скрити – да се познае кои са и с вързани очи да укажат четирите главни точки на света и други опити, които комисията не е имала време да провери. По същия въпрос е писал и искал да бъде проверен един господин, който имал много документи, че е можел само по начертан план от някое лице, видяло известно място, да укаже без да ходи на самото място, пункта, където има вода. Опитите, направени по-късно с това лице са дали положителни резултати – то като че ли могло през разстояние да види и укаже точно мястото, гдето действително е имало вода. Заинтересуван от тия странни опити, известния учен Густав ле Бон е пожелал да се увери сам в тях, за което той е поканил да се направят опити в дома му.
Те са били направени в
тесен
кръг – в присъствието само на редактора на „Journal des Débats" и Густав Феран от школата за висши социални науки.
Опитите са правени с двама души, взели вече участие в предидущите изпитания. Най-напред Густав ле Бон е направил опит с монета. През затворени врата те са му указали с помощта на пръчката, в коя ръка е монетата, също каква монета е била хвърлена на пода. Последният опит е бил повторен, когато самият Густав ле Бон е държал пръчката от едната страна – показанията са били безпогрешни. Потретва се опитът, като хващат съвместно от двете страни Густав ле Бон и редакторът на вестника „Journai des Débats." Резултатите са същите.
към текста >>
Изпразването на вибрационното поле минава по същия
път
– от дясната страна, следва дясното клонче на пръчката, прави един спирален завой 1½
пъти
и излиза също при върха.
От това става ясно, че анализът на телата може да бъде направен и чрез физически процеси, посредством познаване вибрациите на основните тела или по закона за тъй наречените неподобни или несъответни вибрации. Този закон може да се характеризира накратко така: всяко разнородно трептене (вибрация), вмъкнато в едно поле на влияние на някой поток (силов) на изтичания – както тоя на подземните води, руди и др., или около него, веднага побърква (спира) движението на пръчката: обратно – всички вибрации на тела идентични са без влияние върху движението на пръчката. От опитите се вадят заключения, че чрез тялото на човека и пръчката тия токове и вибрационни полета, придружаващи подземните води, руди, метали и пр. се изпразват, като че от гръмоотвод, като същевременно през лявата страна на пръчката влиза други ток, минава през лявата ръка над мишницата, по хълбока, външната страна на бедрото, петата, външната страна на стъпалото и се губи в земята през големия пръст на крака. Галоши или коприна могат да изолират тоя ток, който следва повърхността на тялото и може да бъде констатиран.
Изпразването на вибрационното поле минава по същия
път
– от дясната страна, следва дясното клонче на пръчката, прави един спирален завой 1½
пъти
и излиза също при върха.
При това изпразване, като резултатно се явява движението на пръчката. По-нататъшните изследвания са показали разнообразието на тия вибрационни зони, които дават възможност не само да се определи подземния поток, но и неговата дълбочина и дори химически състав и е с една поразителна точност. Намерено е също така, че тия вибрационни полета се намаляват и почти изчезват през нощта, че от 6 до 3 часа след пладне те са силни, а след това време се сгъват и сбират. Търсейки причините на това явление, по аналогия на Волтовия стълб, са построили специални комбинации от метали, които да служат като индикатори и като възстановители на тия трептения. Намерили са, че всеки метал, особено ако той е закопан (дори вредна саксия), има вибрационно поле, с разни форми и в това вибрационно поле особени сгъстявания, които образуват тъй наречения азимутен меридиан, заключаващ точен ъгъл с магнитния или географическия и характерен за елемента (така напр.
към текста >>
Ние сме още пред входа на земните чертози, които ни поднася бъдещето и имаме право да наричаме тая малка и скромна пръчица със старото ù име, както и някога – магическа, защото не чрез чудеса ще ни даде
пътя
към незнайното, а защото подобна на кехлибара, тя ни връчва първичната нишка, водеща към бъдещия нов живот, в който част от невидимото ще стане осезаемо, „реално'' – и то не само по отношение на външните предмети, но и в самото човешко тяло.
* * * От преди хиляди години хората знаеха, че едно късче кехлибар (електрон) поотъркано, вдига леки книжки и пера – и се задоволяваха с това. От стотина години тая затворена в кехлибара сила се обърна в могъщото електричество, което свети, движи, топли, пренася звука с или без жици, вие канали, продупчва тунели, върти хиляди машини, отменява милиони работни ръце. И всичко това – тази огромна сила, се манифестираше в хилядолетия само с малките явления на вдигане на перушинки! Днес, струва ми се, с магическата пръчка ние се намираме пред вратата на също такъв нов свят. Малък и прост е тоя ключ, но той ще отвори чудесата на новия етерен свят, за който Айнщайн поменава, че правите му линии се обърнали в охлювообразни за оня, сътворен от невидими лъчи на слънчевия спектър свят, който е не по-малко богат и разнообразен от видимия, като образува негова основа и в който малката проста лескова пръчка ни въвежда така осезателно.
Ние сме още пред входа на земните чертози, които ни поднася бъдещето и имаме право да наричаме тая малка и скромна пръчица със старото ù име, както и някога – магическа, защото не чрез чудеса ще ни даде
пътя
към незнайното, а защото подобна на кехлибара, тя ни връчва първичната нишка, водеща към бъдещия нов живот, в който част от невидимото ще стане осезаемо, „реално'' – и то не само по отношение на външните предмети, но и в самото човешко тяло.
към текста >>
82.
НЕОБХОДИМ СИНТЕЗ
,
,
ТОМ 20
Изолирани явления в света няма, а има само вечно преливащи се един в други процеси, които ний се самозалъгваме, като мислим, че може да изолираме, но които си следват своя
път
, неразривно свързани по време, пространство и причинност.
Знаем техническите трудности и гениалността, която се изисква днес от учения да направи един смислен синтез, да създаде една основна доктрина, която да обхване всички «положителни» науки. Да изискваме от нашите учени мъже, значи да не знаем какво да искаме. Но и това, което пишем за неволния синтез (наричан от нас по-вярно «умствена каша») в душата на студента, - е също така една истина, несъмнен факт на нашата действителност. Не е ли време да се справят, по какъвто и да е начин, с него - все по-добре и по-умело ще сторят те със своите професорски знания и опитност, отколкото да предоставят това на неопитните студенти? Чувството на единността на Битието в разнообразните му форми налага вече един синтез в основните истини на самите науки, защото фактите, тъй определени и изолирани, както се проучват в разните научни дисциплини, нито могат, нито действително съществуват.
Изолирани явления в света няма, а има само вечно преливащи се един в други процеси, които ний се самозалъгваме, като мислим, че може да изолираме, но които си следват своя
път
, неразривно свързани по време, пространство и причинност.
На това само обръщаме внимание с оглед на основната идея - да се набележат основните изходни пунктове на новото възпитание, ролята на основните реактивни идеи, които може да дадат тласък и условия за логически умствен живот, а не само тъпчене с факти и ненужни «закони» - изобщо да се сложи въздействието на личност върху личност или колективитет на по-здрави научни основи и следователно даде реални резултати, които да оправдаят похарчените средства и време, тъй щедро пръскани в нашите дни и създаващи в повечето случаи едно хилаво поколение, което, лишено от самодейност, чака да се настани на държавна трапеза, за да иждивя своите малки творчески сили не в самостойна работа, а във всекидневно стопяване и обезмисляние на собствения живот всред една китайска канцеларщина. Печален факт е, че нашата интелигенция живее тъй, като да се чуди какво да прави с безконечно дългия си живот, когото не знае с какво да изпълни! Задачата за всекидневния хляб е завладяла тясното съзнание, а удоволствията - дребни и елементарни, характеризиращи епохите на упадък, са погълнали всецяло вниманието. Големите идеи, които да вълнуват издъно душата и повдигат духа на огнени криле, се считат като празни мечти на безумци и се отминават с пренебрежение или съжалителна усмивка на уста. Нашата интелигенция, рожба на нашите и чужди училища и живот, прекарва ужасна душевна криза - и заедно с нея и целият ни народ, защото, ако солта обезсолее, с що ще се замести?
към текста >>
Тези нови методи са известни на достатъчно хора от нашето общество; в
тесен
кръг те се практикуват и са дали отлични резултати.
Големите идеи, които да вълнуват издъно душата и повдигат духа на огнени криле, се считат като празни мечти на безумци и се отминават с пренебрежение или съжалителна усмивка на уста. Нашата интелигенция, рожба на нашите и чужди училища и живот, прекарва ужасна душевна криза - и заедно с нея и целият ни народ, защото, ако солта обезсолее, с що ще се замести? А тя е обезсоляла значително. Това говорят фактите. И въпросът вече не е за отговорностите на тази печална действителност, а за възможностите да се даде, макар в крайно време, един нов тласък, ново направление, нова цел и задача на будните умове и души.
Тези нови методи са известни на достатъчно хора от нашето общество; в
тесен
кръг те се практикуват и са дали отлични резултати.
Създаванието на оптимиста е първият осезателен резултат от тяхната работа. Оптимист - не в смисъл на вулгарни, доволни от своето положение полуживотни, каквито понякога и материалното доволство и изобилието могат временно да създадат; а съзнателни личности, които, възприели свещените идеали за безкористно служение на обществото, се ръководят в своята дейност от дълбокото познание на Природните закони във всички области на живота; прилагат и имат резултати и се ползуват от техните плодове. Тези оптимисти са истинските разсадници на енергия в изгубилия вярата за по-добро бъдеще народ; малък квас, който има достатъчно сили да закваси околната среда. Те са винаги извори на енергия - индивидуална и обществена - оптимистът е самоценна личност, която дава стойност на самия народ. Нация, в която преобладават оптимистите, се отличава с висока жизненост, готова на всички жертви за общо благо, ценяща себе си, любяща ближния си.
към текста >>
Страданията и нещастията, които преживяваме, сочат само на отдалечавание от истинските нейни
пътища
.
Те са винаги извори на енергия - индивидуална и обществена - оптимистът е самоценна личност, която дава стойност на самия народ. Нация, в която преобладават оптимистите, се отличава с висока жизненост, готова на всички жертви за общо благо, ценяща себе си, любяща ближния си. Създаванието на такъв народ, или, по-право - пробужданието и насочванието към подобна цел на годното в нашия народ, ние смятаме за една благородна и необходима задача на всички ония истински хора на науката, изкуствата и обществени дейци, чиито сърца трептят от безкористна любов към своите събратя, гледат на своя живот като на свещено призвание, за да проявят Разумното и Правдата, и желаят благото, достъпно тям, да стане достъпно на всички. Тия будни души, колкото и да са малки - подобни на извори, които, каквито и да са срещнатите препятствия, все пак един ден достигат с водите си големите реки и океаните, - веднъж ще се обединят в мощни потоци, ще оросят обезнадежде-ните печални долини на нашия живот и ще дадат сили, тласък и смисъл на бъдните дни. Природата никога не е изоставяла носителите на разумното, защото те са нейните истински деца.
Страданията и нещастията, които преживяваме, сочат само на отдалечавание от истинските нейни
пътища
.
Дълбоко проучвание и разумно следвание на тия нейните вечни пътища, наричани от нас Природни закони, правилно използувание силите, с които ни е надарила живата Природа, уместното им разходвание и съзнателното отнасяние към великите задачи на Битието, малка проява на която е нашият собствен живот с неговото външно многообразие във всички области на наука, изкуства и общественост- всичко това ще ни даде вярна насока и правилна цел; ще осмисли дните ни, ще донесе необходимите методи, ще направи възможни и постижими задачите, които сме си поставили, ще дари нов тласък на будните души, а те от своя страна ще станат истински живи светилници на свойте загубени всред дълбоката мрачина братя, които тъкмо поради това, често вдигат ръка един срещу други... А дотогава нека работим и се надяваме! - Край -
към текста >>
Дълбоко проучвание и разумно следвание на тия нейните вечни
пътища
, наричани от нас Природни закони, правилно използувание силите, с които ни е надарила живата Природа, уместното им разходвание и съзнателното отнасяние към великите задачи на Битието, малка проява на която е нашият собствен живот с неговото външно многообразие във всички области на наука, изкуства и общественост- всичко това ще ни даде вярна насока и правилна цел; ще осмисли дните ни, ще донесе необходимите методи, ще направи възможни и постижими задачите, които сме си поставили, ще дари нов тласък на будните души, а те от своя страна ще станат истински живи светилници на свойте загубени всред дълбоката мрачина братя, които тъкмо поради това, често вдигат ръка един срещу други... А дотогава нека работим и се надяваме!
Нация, в която преобладават оптимистите, се отличава с висока жизненост, готова на всички жертви за общо благо, ценяща себе си, любяща ближния си. Създаванието на такъв народ, или, по-право - пробужданието и насочванието към подобна цел на годното в нашия народ, ние смятаме за една благородна и необходима задача на всички ония истински хора на науката, изкуствата и обществени дейци, чиито сърца трептят от безкористна любов към своите събратя, гледат на своя живот като на свещено призвание, за да проявят Разумното и Правдата, и желаят благото, достъпно тям, да стане достъпно на всички. Тия будни души, колкото и да са малки - подобни на извори, които, каквито и да са срещнатите препятствия, все пак един ден достигат с водите си големите реки и океаните, - веднъж ще се обединят в мощни потоци, ще оросят обезнадежде-ните печални долини на нашия живот и ще дадат сили, тласък и смисъл на бъдните дни. Природата никога не е изоставяла носителите на разумното, защото те са нейните истински деца. Страданията и нещастията, които преживяваме, сочат само на отдалечавание от истинските нейни пътища.
Дълбоко проучвание и разумно следвание на тия нейните вечни
пътища
, наричани от нас Природни закони, правилно използувание силите, с които ни е надарила живата Природа, уместното им разходвание и съзнателното отнасяние към великите задачи на Битието, малка проява на която е нашият собствен живот с неговото външно многообразие във всички области на наука, изкуства и общественост- всичко това ще ни даде вярна насока и правилна цел; ще осмисли дните ни, ще донесе необходимите методи, ще направи възможни и постижими задачите, които сме си поставили, ще дари нов тласък на будните души, а те от своя страна ще станат истински живи светилници на свойте загубени всред дълбоката мрачина братя, които тъкмо поради това, често вдигат ръка един срещу други... А дотогава нека работим и се надяваме!
- Край -
към текста >>
83.
3. ВЪЗМОЖНИ ДИ СА ПРЕДСКАЗАНИЯТА?
,
От «Книгата на живота»
,
ТОМ 20
Често днес някои, които мислят, че светът е тъй
тесен
и незначителен, както техните разбирания за него, или че трябва да има само едно възможно обяснение за всичкото голямо разнообразие, което ни заобикаля, запитват как е възможно характерът на човека - едно сложно само по себе си психично и физиологично явление, да се свързва с някакви черти по лицето и ръцете, а още повече пък да послужат да се предсказват събития - нещо, което смятат за смешно, шарлатанство и празни приказки.
3. ВЪЗМОЖНИ ДИ СА ПРЕДСКАЗАНИЯТА? (В. «Живот», г. I, бр. 3, 5.IV.1929 г, стр. 3) «Силата на живота не е във вечната борба, а във вечното движение.» От «Книгата на живота» Всичкият въпрос понякога в предсказанията се свежда около схващани-ето на една основна идея от по-висш порядък, която обхваща ред факти и служи за тяхно обосновавание, подтик и движение - разраствание.
Често днес някои, които мислят, че светът е тъй
тесен
и незначителен, както техните разбирания за него, или че трябва да има само едно възможно обяснение за всичкото голямо разнообразие, което ни заобикаля, запитват как е възможно характерът на човека - едно сложно само по себе си психично и физиологично явление, да се свързва с някакви черти по лицето и ръцете, а още повече пък да послужат да се предсказват събития - нещо, което смятат за смешно, шарлатанство и празни приказки.
Разбира се, в такива случаи личният опит на всеки един от тях е най-доброто доказателство за искрения човек, но не всякога има възможност да се приложи това. Обосноваванието научно пък би изисквало време, опити и наблюдения, каквито са правени и се правят от всички сериозни изследовачи на тия науки, защото и те са преди всичко експериментални. Но подобни заключения говорят само за неправилно сложен въпрос. Всякога, когато фактите са разделени по време, място и категория (отношение), ние ги виждаме като самостойни, несвързани с нищо помежду си. И наистина, не е ли смешно, ако един интелигентен человек поиска от друг да му покаже каква е връзката между гнилата ябълка и... математическата формула за въртението на земята?
към текста >>
Но за това до
пъти
.
И колко философи има, а един е, да речем, Бергсон. Тъй че всяка област на знание си има своите адепти - хора, като при известни условия са завладели тайните й и работят с тях. А че е така - свидетелствува и фактът, че свършилите в един и същи факултет, при едни и същи професори лекари, не лекуват еднакво сполучливо, тъй че всеки човек има дарба, обаче не във всички са еднакво развити. За тия, които искат да навлязат в науката за предсказанията - която представлява един висш синтез почти на всички познати науки - трябва и особена подготовка и съответен ръководител. Защото, както е опасно някой чичко да го вкарате във фабрика с хиляди въртящи се колела, всяко едно от които може да грабне невнимателния, така също и в тия области се изисква внимание и ръководство.
Но за това до
пъти
.
към текста >>
84.
VIII. Величка Стойчева А. Статии
,
VIII. Величка Стойчева
,
ТОМ 21
Сам Иисус Христос е дал пример, че не прави разлика между никого, много
пъти
.
Никой стар източник до идването Иисусово не е давал жива вода. Любовта на Иисуса Христа, която е направила всички народи, племена и езици равни пред Неговото лице, е превърнала всички стари извори в нови, с изобилна жива вода. Ала отровата на вехтозаветните извори - враждата между юдеин и самарянин, елин и евреин или друг, между обрязани и необрязани, продължавала да суши гърлата на жаждущите истината. В Деянията Апостолски, 10. глава, 9 ÷ 17 ÷ 28 стихове, срещаме, че едва след своето видение апостол Петър разбрал, че Бог не прави разлика между иноплеменин, юдеин или езичник, обрязани и необрязани, а за всички, които се покаят, Той е приготвил извора на живата вода.
Сам Иисус Христос е дал пример, че не прави разлика между никого, много
пъти
.
Така например Той разговарял със самарянката, което немалко учудило учениците му, които си говорили: „Той говори с жена, и то самарянка! ” Пророк Исай, като говори за дохаждането на Иисуса Христа, казва за живата вода така: „И с веселие ще черпите вода от източниците на спасението.” А понеже Исай е смятал Господа Йехова за своя сила, пение и спасение, то се разбира ясно, че тия източници са източници на Божествена жива вода. Още по-ясно се говори в 44. гл. от книгата на същия вехтозаветен пророк за водата, която ще излива Духът за жадните духовно. Споменува се за животоносната вода и у пророк Еремия.
към текста >>
Известно ви е, че Господ почна Своето живо Слово от Йерусалим, а знаем още, че 12-годишен, Той за пръв
път
говори в Иерусалимския храм.
Тук пророкът под думата „ровове, изкопани от избраници”, подразбира измъчваната и съсипана душа на човек, пренебрегващ Словото Божие. Такъв човек не пие от живата вода, защото, и да пие, прокопаната му от ровове и ями душа не може да я задържи. Душата му е ронлива почва, незадържаща Божественото семе, което е животоносен източник. Пророк Захария, който говори за идването на Иисуса Христа, казва на едно място в книгата си, че в оня ден на очакване, когато се яви Той, един източник ще бликне за дома на Давида и йерусалимските жители, които са потънали в грях и нечистота. Тук се разбира, че тоя извор не е никой друг, а сам Иисус Христос, Който е от дома Давидов и между йерусалимските жители.
Известно ви е, че Господ почна Своето живо Слово от Йерусалим, а знаем още, че 12-годишен, Той за пръв
път
говори в Иерусалимския храм.
По-нататък Захарий загатва за повече живи води, които щели да протекат из Йерусалим на изток и на запад и ще текат лете и зиме. С това пророкът е искал да каже за живото Слово Божие, изходяще от Иисуса Христа и разпространявано от Неговите ученици навсякъде. Да, учениците, след възприятието на Дух Святи, ако и преследвани на всяка крачка от вехтозаветната тъмнина, са кръстосвали от едно място на друго да кръщават и поучават народите и да ги напътват в новата вяра. При това, за да докажат, че Словото им е дадено от Горе, те са правили чудеса. Благодатта на Светия Дух им дала дарбата да бъдат и чудотворци; силата на живата вода е била чудодейна.
към текста >>
Да, учениците, след възприятието на Дух Святи, ако и преследвани на всяка крачка от вехтозаветната тъмнина, са кръстосвали от едно място на друго да кръщават и поучават народите и да ги
напътват
в новата вяра.
Пророк Захария, който говори за идването на Иисуса Христа, казва на едно място в книгата си, че в оня ден на очакване, когато се яви Той, един източник ще бликне за дома на Давида и йерусалимските жители, които са потънали в грях и нечистота. Тук се разбира, че тоя извор не е никой друг, а сам Иисус Христос, Който е от дома Давидов и между йерусалимските жители. Известно ви е, че Господ почна Своето живо Слово от Йерусалим, а знаем още, че 12-годишен, Той за пръв път говори в Иерусалимския храм. По-нататък Захарий загатва за повече живи води, които щели да протекат из Йерусалим на изток и на запад и ще текат лете и зиме. С това пророкът е искал да каже за живото Слово Божие, изходяще от Иисуса Христа и разпространявано от Неговите ученици навсякъде.
Да, учениците, след възприятието на Дух Святи, ако и преследвани на всяка крачка от вехтозаветната тъмнина, са кръстосвали от едно място на друго да кръщават и поучават народите и да ги
напътват
в новата вяра.
При това, за да докажат, че Словото им е дадено от Горе, те са правили чудеса. Благодатта на Светия Дух им дала дарбата да бъдат и чудотворци; силата на живата вода е била чудодейна. Апостолите и мъчениците за Христовото име са били другите извори на жива вода, образувани от Главния. Каква е тая жива вода, за която говори Иисус Христос? В Евангелието от Йоана, 6.
към текста >>
Нека Бог
упъти
всекиго от нас през начинащата трета годишнина на дружеството ни към мирен духовен напредък; дано през тая годишнина, носеща Божественото число на Света Троица, се засили стремежът ни към живия извор - Господа нашего Исуса Христа.
Като следва Неговия образцов живот и като се ръководи от Божествените добродетели, човек, колкото и да е бил паднал или изостанал надире в своя духовен напредък, пак ще бъде приближен до Иисусова идеал, т. е., да бъде съвършен тъй, както е съвършен Отец наш на небесата. Да, Господ не иска от нас голословие, но вяра и дела. Знаем, че казва на едно място в Новия завет: „Не всякой, който ми казва: „Господи, Господи! ”, ще влезе в Царството Небесно, но който изпълнява волята на Отца ми, Който ме е проводил.” Първото условие да пие човек от извора на живата вода не е голословието, а делата, делата за в полза на нашия ближен и за славата Божия.
Нека Бог
упъти
всекиго от нас през начинащата трета годишнина на дружеството ни към мирен духовен напредък; дано през тая годишнина, носеща Божественото число на Света Троица, се засили стремежът ни към живия извор - Господа нашего Исуса Христа.
Амин. гр. Бургас, 26 юлий 1909 г. 2. Ролята на жената в повдигането на човечеството (Сказка, държана от В. К. Стойчева пред Бургаската духоведска дружба) Сп. „Виделина”, г.
към текста >>
Мъжката половина на духа гони развитието и усъвършенствуванието на мъдростта, чийто център е умът; умът на мъжа ни е показал що може да сътвори мощният дух; а женското сърце е посочило
пътя
към Божествения идеал.
Жената е израз на любовта, извор на поезията. Нейният дух е половината на животворящия Адам и тя съставлява едно цяло с олицетворителя на мъдростта и силата - мъжа. Женският дух заема лявата половина, половината от нежностите, с които е надарена жената. Един писател на древността казва, че от растенията най- нежно е мимозата, а от всички живи същества най-нежна е жената. Милостта, добротата, състраданието извират от женското сърце.
Мъжката половина на духа гони развитието и усъвършенствуванието на мъдростта, чийто център е умът; умът на мъжа ни е показал що може да сътвори мощният дух; а женското сърце е посочило
пътя
към Божествения идеал.
Бог, заедно с проклятието над първите человеци, е обещал, че ще им даде спасител чрез жената. И той не е оставил израилския народ без добри и благочестиви жени. А под понятието „израилски народ” ние трябва да разбираме целия човешки род. В книгата на Рут Словото повествува как тая моавка напуснала своята страна и отишла във Витлием с труд да преживява, а сетне станала жена на Вооза; от нейния род произлезе Давид и по-сетне - нашият Спасител, Също и в книгата Естир се говори как тая хитра еврейка и Мордохей, чрез молитвите и поста на юдеите, са намерили благодат пред царя и са спомогнали да се запази от погибел целият заробен еврейски народ. А нима Савската царица, известна под поетичното име „Южна царица” - една от бележитите сибили на езическия духовен свят, - със своята мъдрост не се е сравнявала с премъдрия Соломон?
към текста >>
Светая Святих, гдето той само един
път
в годината влизал.
Иоаким и Анна са били благочестиви люде, Бог им дал дете - момиче, чрез което се отърва човечеството от греха. Това дете е било сетне майката на Господа нашего Иисуса Христа. Още кога била малка, тя била обещана от родителите си да служи Богу. Те са изпълнили това си обещание, като са я завели да служи Нему в храма. Свещеникът завел малката Богородица по Божие вдъхновение в най-светата част на църквата, т. е.
Светая Святих, гдето той само един
път
в годината влизал.
Мария е живяла в храма, като е прекарвала времето си повече в молитва. Ето що говори по това блажени Иероним: „Отначало аз бях учуден, когато видях, че Мария говори с Ангела, но това захвана да се повтаря. Тя се хранеше повече с храна от небето и тая храна Ангели й приносяха.” Георги Никомидийски на едно място говори: „Сам Ангелът дохожда при отроковицата, това е тайнство, което не разбираме: в детски години тя да се сподоби да й служат безплътни Ангели. Какво е това? Дали над нея ще се изпълнят пророческите предсказания?
към текста >>
Не. Но жената не може да се отбива от предназначения й
път
от природата; тя трябва да си остане преди всичко жена, а не мъж и да присвоява качества и длъжности на мъжа.
Не Шопенхауер ли е казал: „светът - това е тъмната воля към живота - ад, а едничкият излаз от ада е световното самоубийство”? Достоевски, Байрон са били против предназначението на жената от природата. Достоевски казва: „Жената вкъщи да стои й прилича; вън от вратата тя губи своето достойнство.” В една своя реч сегашният германски император Вилхелм II, инак твърде обикновен и досаден бъбривец, се е изразил тъй за възпитанието на жената: тя трябва да гледа на 4 неща, които да са постоянната нейна грижа - готварницата, църквата, децата и облеклото. Тая кратка формула на женското възпитание, може да се каже, е не само мнение на един император, но израз, господствующ в главите на мнозина люде, желающи да запазят женствеността, изтънчеността и други качества на човешката половина, които почват вече да изчезват под натиска на тягостния модерен живот. Дали са прави те обаче, дали може да се приложи изцяло за жената тая житейска формула сега-засега, когато човечеството тъне в блатото на мизерията, разврата, излишествата и неправдите?
Не. Но жената не може да се отбива от предназначения й
път
от природата; тя трябва да си остане преди всичко жена, а не мъж и да присвоява качества и длъжности на мъжа.
Тя трябва да бъде предимно майка. Един писател казва: „Жената, която люлее дете в люлка, клати света.” Бракът е общеустановено тайнство; той е осветен от църквата и узаконен във всяка страна. Всъщност съвременният брак е продажба на жената за парите на мъжа. Модерният брак е цяла развала, защото свързва не по любов двете половини на духа, а по прищевките на тая или оная страна, за пари и именитост. Любовта е рядко цвете в съвременното семейство; даже и като присадено, скоро тежката духовна атмосфера го задъхва и то повяхва без време.
към текста >>
Мъжът, без да е почнал да върши женската работа, се е ограничил в своя
тесен
кръг; дейността му от ден на ден се застрашава от женския по- евтино заплащан труд.
Безполезно е тогава да усвоява жената оная храна, която й се поднася от невежото и лакомо духовенство вместо вкусно и полезно духовно ястие. Тя не би могла да си помогне със сухите форми на официалната религия, когато нейното сърце жадува за бистрите и кристални струи на Небесното Царство, което трябва да дойде и на земята. В готварницата съвременната жена може да прекарва твърде малко време, защото няма време. Постоянно увеличающите се нужди на живота я тикат на работа вън от къщи, отбиват охотата й от къщната работа и я хвърлят отрано в работилницата или канцеларията. Сега жената работи редом с мъжа, изтиква го дори в много професии и вместо да му помага, тя му се явява конкурентка в неговата собствена сфера на работа.
Мъжът, без да е почнал да върши женската работа, се е ограничил в своя
тесен
кръг; дейността му от ден на ден се застрашава от женския по- евтино заплащан труд.
Жената става съперница на мъжа и в работата, и в пороците. Мизерията е главният извор на съвременното голямо зло - разврата. Децата си съвременната жена също не може да гледа както трябва: развалата на нравите, обезценяването на християнските святи истини и много други пречки, нахвърлени от агентите на Черната ложа, са докарали съвременното човечество дотам, че жената, ако не убие своето дете още в утробата, ще го убие пеленаче или по-сетне, кога поотрасне. Детеубийството стана обикновено явление в живота; човечеството престана да поднася малки деца в жертва на Халдейския Молох, за да започне същите злодеяния, само по друг начин - с децата на сегашното време. Същото може да се каже и за домашното облекло.
към текста >>
Изглеждало е, че безнравст-веността се е стремяла да изпие до дъно чашата на нечестието, а несправедливостта - да вземе вече един по- обуздан безвъзвратен
път
.
гл., 16. ст.) В онова наводнение на всеобщи разврат, в ония останки на нарушени свещени закони, в личбата на ония големи облаци, които все повече се сгъстявали над хоризонта, на мнозина, па и на някои благочестиви юдеи, се струвало, че приближава свършекът на света и е разкрита голямата бездна да погълне всичко нечестиво. Всичко е било в ръцете на безсъвестната Иродова династия или на лукавите книжници, фарисеи и садукеи; на народа не оставало нищо друго, с което да се утешава, освен силната му вяра в Мойсеювия закон и надеждата за идването на Месия. Наставала е епоха толкова размътена, че застрашавала всичко старо да изчезне безвъзвратно, а идеалът за новото изглеждал смътен и неизвестен, сякаш избрания народ обгръщал най-дълбок мрак. Наистина пред утринната виделина на въплътяващия се Христос идолопоклонството бе достигнало най-отвратителни и гнусни злоупотребления с плътта, а следствията от безбожието не могат да бъдат друго освен нравствен упадък на народите.
Изглеждало е, че безнравст-веността се е стремяла да изпие до дъно чашата на нечестието, а несправедливостта - да вземе вече един по- обуздан безвъзвратен
път
.
Престъпленията царували навсякъде като обществен задължителен закон за всички и никой не е могъл да намери цяр за това зло на грозния ужас и гибелта, що обхващало хиляди сърца. Человечеството толкова покварено е станало като безчувствено: навсякъде се съзирало затъпяване на нравственост. Тиверий в това време осквернявал с безчестните си дела трона на империята, а Пилат Понтийски - с неуместната си самоугодливост, с гоненията и убийствата. Ирод Антипа показвал пример на отстъпничество и ненаситно лихоимство, Каиафа и Анна споделяли помежду си едно Архирейство, което безчестили с делата си. Такова е било времето и положението, когато Бог изпратил Своя Единороден Син.
към текста >>
Знаем, че Сатана се е мъчил да изкуси Господа първия
път
след 40-дневния пост.
Предметът на тая любов е обширен: Бог не люби само един народ или няколко человеци, но че Той люби цялото человечество, или по-право казано, „света” - целия свят. Бог ни показва Своята любов, та чрез Христа да не погине человечеството, но да се отърват и наследят живот вечен, щом повярват в Него. А кое може да застави човеците да вярват, ако не Любовта - тая Божествена частица, която е вродена чрез Божествения Дух във всички разумни същества? Само тоя, който люби Бога, може и да вярва дълбоко в Него и да върши Неговата свята воля. Много е за нас, ако можем добре да схванем, да разберем, че Бог, тая висша същност, ни люби, а още повече, че, ръководим от тая Любов, Той изпрати Своя Единороден Син да приеме плът, да се приравни и живее с грешното човечество, да преодолява всички светски несгоди с пост и молитва, да победи лукавия.
Знаем, че Сатана се е мъчил да изкуси Господа първия
път
след 40-дневния пост.
Вторий път - на последната молитва в Гетсиманската градина, когато от скръб и тъга кървави капки вместо пот са падали от лицето Му и в Своята скръб каза: „Отче, ако е възможно, да ме замине тая чаша”, но Божественият Дух преодолява и Той добавя: „но нека бъде не Моята воля - т. е. на плътта, - а Твоята”; и тук Сатана бе победен. Поруган, бит, мъчен, пригвозден на кръста при непоносими мъки, озверений народ се надпреварваше в своите поругания, но Той не се озлоби „от Божествената Му уста не се чу друго освен Любов и благост, и Той каза: „Отче! Прости им, понеже не знаят що правят! ” Трети път Сатана бе победен, а избраний народ избавен от проклятие.
към текста >>
Вторий
път
- на последната молитва в Гетсиманската градина, когато от скръб и тъга кървави капки вместо пот са падали от лицето Му и в Своята скръб каза: „Отче, ако е възможно, да ме замине тая чаша”, но Божественият Дух преодолява и Той добавя: „но нека бъде не Моята воля - т. е.
Бог ни показва Своята любов, та чрез Христа да не погине человечеството, но да се отърват и наследят живот вечен, щом повярват в Него. А кое може да застави човеците да вярват, ако не Любовта - тая Божествена частица, която е вродена чрез Божествения Дух във всички разумни същества? Само тоя, който люби Бога, може и да вярва дълбоко в Него и да върши Неговата свята воля. Много е за нас, ако можем добре да схванем, да разберем, че Бог, тая висша същност, ни люби, а още повече, че, ръководим от тая Любов, Той изпрати Своя Единороден Син да приеме плът, да се приравни и живее с грешното човечество, да преодолява всички светски несгоди с пост и молитва, да победи лукавия. Знаем, че Сатана се е мъчил да изкуси Господа първия път след 40-дневния пост.
Вторий
път
- на последната молитва в Гетсиманската градина, когато от скръб и тъга кървави капки вместо пот са падали от лицето Му и в Своята скръб каза: „Отче, ако е възможно, да ме замине тая чаша”, но Божественият Дух преодолява и Той добавя: „но нека бъде не Моята воля - т. е.
на плътта, - а Твоята”; и тук Сатана бе победен. Поруган, бит, мъчен, пригвозден на кръста при непоносими мъки, озверений народ се надпреварваше в своите поругания, но Той не се озлоби „от Божествената Му уста не се чу друго освен Любов и благост, и Той каза: „Отче! Прости им, понеже не знаят що правят! ” Трети път Сатана бе победен, а избраний народ избавен от проклятие. Да, Христос претърпя кръстна смърт за нас, грешните человеци.
към текста >>
” Трети
път
Сатана бе победен, а избраний народ избавен от проклятие.
Знаем, че Сатана се е мъчил да изкуси Господа първия път след 40-дневния пост. Вторий път - на последната молитва в Гетсиманската градина, когато от скръб и тъга кървави капки вместо пот са падали от лицето Му и в Своята скръб каза: „Отче, ако е възможно, да ме замине тая чаша”, но Божественият Дух преодолява и Той добавя: „но нека бъде не Моята воля - т. е. на плътта, - а Твоята”; и тук Сатана бе победен. Поруган, бит, мъчен, пригвозден на кръста при непоносими мъки, озверений народ се надпреварваше в своите поругания, но Той не се озлоби „от Божествената Му уста не се чу друго освен Любов и благост, и Той каза: „Отче! Прости им, понеже не знаят що правят!
” Трети
път
Сатана бе победен, а избраний народ избавен от проклятие.
Да, Христос претърпя кръстна смърт за нас, грешните человеци. От що стори Бог това? - От Любов към нас. Исус Христос дойде да победи злото, да измени стария Моисеев закон в ново, много по-възвишено учение. Закона на Мойсея, даден на Синайската планина, а Синай е емблемата на 10-тях заповеди Божии, дадени за Израиля, както Сион е емблемата на невидимий Йерусалим - царството и славата на Господа нашего, отдето Христос дойде да проповядва Своето възвишено учение, състоящо се в две най- главни заповеди: 1) Любовта към Бога 2) Любовта към ближния.
към текста >>
Бог поиска от Авраама жертва, за да получи благословението и чрез Исака - размножаването на Израиля; но приемниците не опазиха нищо, забравиха Бога, отделиха се от Неговите
пътища
, потьпкаха закона Му и Бог, със Своята безгранична Любов, която ний, человеците, струва ни се, не сме в сила да схванем, трябваше, подобно на Авраама, но без заповед, да пожертвува Своя единороден Син и чрез Него постави на здрава основа изпълнението на закона.
В Битие, 22. гл., се разправя как Бог, за да изпита вярата и любовта на Авраама, му заповядал да принесе едничкия си син Исака в жертва. Авраам без всяко колебание и от любов към Бога е приготвил всичко на заповяданото място „Мория”. Когато посегнал да погуби сина си, ангелът го спрял с думите: „Да не простреш ръката си на момчето и да му не сториш нищо; защото сега познах, че ти се боиш от Бога, понеже заради Мене не си пожалил сина си единородния.” Това място и до днес се нарича Иеоваире, т. е. „на гората Господ що се яви”.
Бог поиска от Авраама жертва, за да получи благословението и чрез Исака - размножаването на Израиля; но приемниците не опазиха нищо, забравиха Бога, отделиха се от Неговите
пътища
, потьпкаха закона Му и Бог, със Своята безгранична Любов, която ний, человеците, струва ни се, не сме в сила да схванем, трябваше, подобно на Авраама, но без заповед, да пожертвува Своя единороден Син и чрез Него постави на здрава основа изпълнението на закона.
Изпълнението на Божествения закон е: Любов. Липсата на Любовта към Бога ражда греха; че това е така, можем да проверим и узнаем в живота: евреите отхвърлиха Бога, отдалечиха се от Любовта Му и станаха скитници; те завладяха материално света и Бог им отстъпи физическото поле, щом отхвърлиха Божественото. Паданието на римското царство се дължи на неверието на римляните и на нравствения упадък. Там, гдето няма Божествената Любов, няма и смислен живот. Животът е символ на Божествената Любов.
към текста >>
Не. Ако би съзнавал, то би се отдръпнал от
пътя
, в който го е вмъкнало неговото порочно сърце и мекостта на волята.
гл., е изразена похвалата на Любовта, като свършва, че между Вярата, Надеждата и Любовта най-голяма от тях е Любовта, защото Вярата отстъпва пред видението, Надеждата - пред добива, когато Любовта е вечното настояще. Според Лютера, Любовта е „източник”, из който всичко извира и в който всичко се влива. Тоя източник е Бог, защото Словото казва: „Бог е Любов.” Тая Любов се яви, когато человечеството тънеше в блатото на развалата и нищо свято в него вече не бе останало. Какво се иска сега от нас? Съзнал ли е съвременният человек, че всичко е в Бога и Бог е във всичко?
Не. Ако би съзнавал, то би се отдръпнал от
пътя
, в който го е вмъкнало неговото порочно сърце и мекостта на волята.
Разюзданост е навсякъде и във всичко, а от нас се иска обединение в Любовта, която е център, около който всичко се съсредоточава. Приятно ми е да Ви поздравя с встъпванието ни в 4-а година и пожелавам на всеки един от нас да се старае и приложи тия добродетели в живота си. Добродетелта да е основа в живота ни, Правдата - равновесие, Любовта - наслада, Мъдростта - веселие, Истината - блаженство - и всичко друго, което ни не достига, само Този, Който води съдбините на народите със Своето зорко око, ще приложи, щом сме по Неговите стъпки. Във 2. глава, 1.
към текста >>
85.
IX. Светозар Няголов А. Автобиография
,
Втора част
,
ТОМ 21
„
Пътпроект
” даваше камион и баща ми вземаше въглища направо от мина Перник и те горяха добре.
През деня младите членове на семейството дигаха доста шум и аз мъчно учех уроците си. Учехме на глас с Косю и аз лесно запомнях неговите уроци, които съм заучавал предната година. Величка плачеше много и аз намерих начин да я спирам - духах й в носа и тя се укротяваше, Майка ми се връщаше от пазара и поемаше малките. Аз работех каквото можех - цепех дърва, пренасях въглища и през цялото лято събирах дърва от гората. Бях позаякнал и помагах в къщи.
„
Пътпроект
” даваше камион и баща ми вземаше въглища направо от мина Перник и те горяха добре.
Бараките мъчно се затоплят и печката трябва постоянно да гори. Аз се завивах добре, затоплях се и бързо заспивах, Ставах рано, запалвах печката и започвах да уча - сутрин се учи най-добре. Хранех се малко и тялото ми беше много слабо и лекарите ми отпуснаха мляко за усилване (Слънце в опозиция със Сатурн). А Слънце квадрат с Уран ме правеше много нервен и напрегнат. Давах млякото на малките, които също получаваха.
към текста >>
В духовния и в по-горните светове всички разговори са с телепатия.) На другия ден баща ми го изпращат с бригадата да трасират
път
от Силистра до някое село, до което има
път
от Русе.
Взех портокала, целунах Му ръката. Той отвори вратата и аз излязох. Този портокал остана у нас до 12.01.1944 г., когато го изядохме, преди да се евакуираме от София. Така завърши нашият мълчалив разговор, който даде голям резултат. (Отрицателните сили са слухари и като чуят нещо, веднага го развалят.
В духовния и в по-горните светове всички разговори са с телепатия.) На другия ден баща ми го изпращат с бригадата да трасират
път
от Силистра до някое село, до което има
път
от Русе.
Когато румънците взимат Добруджа в 1913 г., за Силистра има пътища от Гюргево, Букурещ и другите румънски градове, а след мирното й присъединяване към България на 6.09.1940 г. няма път от Русе до Силистра. За първи път тогава България - със съдействието на Учителя - придобива земя без война. Баща ми замина в командировка в неговия роден град, обади се с писмо и доста се забави. Зимата рано ни зави с белия си юрган.
към текста >>
Когато румънците взимат Добруджа в 1913 г., за Силистра има
пътища
от Гюргево, Букурещ и другите румънски градове, а след мирното й присъединяване към България на 6.09.1940 г.
Той отвори вратата и аз излязох. Този портокал остана у нас до 12.01.1944 г., когато го изядохме, преди да се евакуираме от София. Така завърши нашият мълчалив разговор, който даде голям резултат. (Отрицателните сили са слухари и като чуят нещо, веднага го развалят. В духовния и в по-горните светове всички разговори са с телепатия.) На другия ден баща ми го изпращат с бригадата да трасират път от Силистра до някое село, до което има път от Русе.
Когато румънците взимат Добруджа в 1913 г., за Силистра има
пътища
от Гюргево, Букурещ и другите румънски градове, а след мирното й присъединяване към България на 6.09.1940 г.
няма път от Русе до Силистра. За първи път тогава България - със съдействието на Учителя - придобива земя без война. Баща ми замина в командировка в неговия роден град, обади се с писмо и доста се забави. Зимата рано ни зави с белия си юрган. Направихме си шейни с кормило и се пързаляхме покрай гората и квартала.
към текста >>
няма
път
от Русе до Силистра.
Този портокал остана у нас до 12.01.1944 г., когато го изядохме, преди да се евакуираме от София. Така завърши нашият мълчалив разговор, който даде голям резултат. (Отрицателните сили са слухари и като чуят нещо, веднага го развалят. В духовния и в по-горните светове всички разговори са с телепатия.) На другия ден баща ми го изпращат с бригадата да трасират път от Силистра до някое село, до което има път от Русе. Когато румънците взимат Добруджа в 1913 г., за Силистра има пътища от Гюргево, Букурещ и другите румънски градове, а след мирното й присъединяване към България на 6.09.1940 г.
няма
път
от Русе до Силистра.
За първи път тогава България - със съдействието на Учителя - придобива земя без война. Баща ми замина в командировка в неговия роден град, обади се с писмо и доста се забави. Зимата рано ни зави с белия си юрган. Направихме си шейни с кормило и се пързаляхме покрай гората и квартала. Веднъж съм излязъл да се пързалям със счупен стол и съм замръзнал и ме занасят в къщи.
към текста >>
За първи
път
тогава България - със съдействието на Учителя - придобива земя без война.
Така завърши нашият мълчалив разговор, който даде голям резултат. (Отрицателните сили са слухари и като чуят нещо, веднага го развалят. В духовния и в по-горните светове всички разговори са с телепатия.) На другия ден баща ми го изпращат с бригадата да трасират път от Силистра до някое село, до което има път от Русе. Когато румънците взимат Добруджа в 1913 г., за Силистра има пътища от Гюргево, Букурещ и другите румънски градове, а след мирното й присъединяване към България на 6.09.1940 г. няма път от Русе до Силистра.
За първи
път
тогава България - със съдействието на Учителя - придобива земя без война.
Баща ми замина в командировка в неговия роден град, обади се с писмо и доста се забави. Зимата рано ни зави с белия си юрган. Направихме си шейни с кормило и се пързаляхме покрай гората и квартала. Веднъж съм излязъл да се пързалям със счупен стол и съм замръзнал и ме занасят в къщи. По средата на септември баща ми Крум се върна вечерта с камион от командировката.
към текста >>
Посрещнахме 2
пъти
изгрева на слънцето от Големия Резен и се радвахме на топлото време.
Преспахме край „Алеко” и поехме по баира. Нямаше никакви хора. Горе имаше германци и срещнахме един, който отиваше вероятно за храна надолу. Баба Мария и дядо Иван, като разбраха, че сме от Изгрева, ни приеха като свои деца. Направиха хляб и ядене и ни нагостиха добре.
Посрещнахме 2
пъти
изгрева на слънцето от Големия Резен и се радвахме на топлото време.
Германците имаха голям бинокъл - перископ и ни позволиха да погледнем през него. София се виждаше като на длан, Изгрева, полянката и къщите. Преседяхме два дена и се върнахме на Изгрева с малко набити крака. По същото време група наши приятели решават да отидат на Витоша. Брат Петър Филипов отива при Учителя и му съобщава тяхното желание, но нямали хляб, Учителят казал: „Идете, рекох, то ще се нареди.” Сутринта тръгват рано и посрещат изгрева над сипея и отиват на Ел Шадай, където си сваряват и пият гореща вода - не закусват, защото нямат хляб.
към текста >>
Пръв върви Петър и по средата на
пътя
вижда на малко сено сложена топла питка.
София се виждаше като на длан, Изгрева, полянката и къщите. Преседяхме два дена и се върнахме на Изгрева с малко набити крака. По същото време група наши приятели решават да отидат на Витоша. Брат Петър Филипов отива при Учителя и му съобщава тяхното желание, но нямали хляб, Учителят казал: „Идете, рекох, то ще се нареди.” Сутринта тръгват рано и посрещат изгрева над сипея и отиват на Ел Шадай, където си сваряват и пият гореща вода - не закусват, защото нямат хляб. Тръгват нагоре към Горския дом.
Пръв върви Петър и по средата на
пътя
вижда на малко сено сложена топла питка.
Той я взима, разчупва я и подава на следващите го приятели да закусят. Учителят се грижеше за всичките ни насъщни нужди и ни помагаше. Всички сме Негови деца, които пред Неговото лице трябваше да решим мъчните си задачи. Много пъти в кухнята беше дежурна сестра Юрданка Жекова. Често Учителят я кара да готви, понеже притежавала в себе си трите елемента - на Любовта, на Мъдростта и Истината, и придавала нещо хубаво на храната.
към текста >>
Много
пъти
в кухнята беше дежурна сестра Юрданка Жекова.
Тръгват нагоре към Горския дом. Пръв върви Петър и по средата на пътя вижда на малко сено сложена топла питка. Той я взима, разчупва я и подава на следващите го приятели да закусят. Учителят се грижеше за всичките ни насъщни нужди и ни помагаше. Всички сме Негови деца, които пред Неговото лице трябваше да решим мъчните си задачи.
Много
пъти
в кухнята беше дежурна сестра Юрданка Жекова.
Често Учителят я кара да готви, понеже притежавала в себе си трите елемента - на Любовта, на Мъдростта и Истината, и придавала нещо хубаво на храната. Когато оставаше храна, тя ни викаше в кухнята - нас и други бедни, и ни напълваше по една тенджера. След свършването на дежурството, Учителятя викал и питал дала ли е храна на няколко бедни семейства. „Да - отговаряла тя, - погрижих се.” Обикновено Учителят доплащаше дефицита в кухнята. 45. Студ и глад на Изгрева Животът на Изгрева не беше лесен, особено зимно време.
към текста >>
Покрай Симеон Симеонов имаше
пътека
, която стигаше до нас.
Беше много общителен и бяхме добри приятели. Подари ми книгата „Чичо Томовата колиба” Понякога му носех вода. Пред Бистра Цонзорова, жена на Христо, Учителят казва на Христо Цонзоров: „Понеже ти услужи на Братството със своя дом, никога няма да останеш без жилище - нито на земята, нито на небето.” Западно от Симеон Симеонов на алеята с камелиите живееше с. Веса Козарева. Горното й прозорче винаги беше отворено и аз пусках пакет с храна.
Покрай Симеон Симеонов имаше
пътека
, която стигаше до нас.
Пред къщата му изкопали трап за канал, но не го покрили и вечерта Косю пада в дупката до инструментите, но слава Богу, не се удари. До нашата барака беше тази на Иван певеца, който заедно с много други млади братя си замина в 1939 г. Съседка ни стана Анка Каназирева, с която отлично се разбирахме и често й помагахме. Игнат Котаров имаше колело и ни возеше с него. С големи стомни докарваше вода от разсадника. 46.
към текста >>
За пръв
път
Учителят възлага организирането и ръководенето на екскурзията на младите тогава братя Гавраил Величков и Неделчо Попов.
Често ставаха и разправии. Пред лицето на Бога ние проявявахме стария груб материален живот и това Той често го отбелязваше в беседите Си. 47. Екскурзия до хижата на връх Мусала През 1940 г. имаше голямо политическо напрежение в Европа и нашата страна, което създаваше несигурност и уплаха за хората. Учителят решава да отиде на връх Мусала с определена група братя и сестри, да свърши една малка работа за благото на човечеството.
За пръв
път
Учителят възлага организирането и ръководенето на екскурзията на младите тогава братя Гавраил Величков и Неделчо Попов.
Дотогава всички екскурзии, организирани от Славчо и Николай, са завършвали все с дефицит, който Учителят е плащал. Гавраил е финансист и заедно с Неделчо Попов взимат присърце задачата.* Свързват се с братя Начеви от Самоков, които идват с един автобус и групата е готова за тръгване. Вестта, че Учителят отива на Мусала, се разпространява с мълниеносна бързина по целия Изгрев. Приятелите се организират и събират пред салона с желание да участват в екскурзията. Между тях беше и нашето семейство.
към текста >>
Запяхме „Братство, единство” и през цялото
пътуване
се разнасяха мелодиите на братските песни.
Това беше първата моя екскурзия със семейството ни до Мусала на моя рожден ден - започването на 9-ата ми година, и последната обща екскурзия с Учителя на 22.07.1940 г. Първият автобус с Учителя тръгна и благополучно пристигнал в Боровец. Братята намират няколко коня, на които натоварват багажа и след 15 часа поемат към хижа Мусала. По светло стигат до нея и се настаняват. Вторият автобус дойде след 17 часа, натовари останалите приятели и нашето семейство и потеглихме за Боровец.
Запяхме „Братство, единство” и през цялото
пътуване
се разнасяха мелодиите на братските песни.
На места пътят за Самоков беше тесен и големият автобус мъчно взимаше острите завои. В края на деня, в 20 часа бяхме в Боровец. Без суетене братята намериха десетина коня, на които натоварихме багажа и групата потегли нагоре. Конярите имаха два ветроупорни фенера, които скоро засвяткаха отпред и отзад на колоната. Пътят беше труден, изпълнен с много дупки, лепкава кал от валелия през предния ден дъжд и като прибавим и тъмнината, която ни обгръщаше, едва ли други туристи биха тръгнали при тези трудни условия.
към текста >>
На места
пътят
за Самоков беше
тесен
и големият автобус мъчно взимаше острите завои.
Първият автобус с Учителя тръгна и благополучно пристигнал в Боровец. Братята намират няколко коня, на които натоварват багажа и след 15 часа поемат към хижа Мусала. По светло стигат до нея и се настаняват. Вторият автобус дойде след 17 часа, натовари останалите приятели и нашето семейство и потеглихме за Боровец. Запяхме „Братство, единство” и през цялото пътуване се разнасяха мелодиите на братските песни.
На места
пътят
за Самоков беше
тесен
и големият автобус мъчно взимаше острите завои.
В края на деня, в 20 часа бяхме в Боровец. Без суетене братята намериха десетина коня, на които натоварихме багажа и групата потегли нагоре. Конярите имаха два ветроупорни фенера, които скоро засвяткаха отпред и отзад на колоната. Пътят беше труден, изпълнен с много дупки, лепкава кал от валелия през предния ден дъжд и като прибавим и тъмнината, която ни обгръщаше, едва ли други туристи биха тръгнали при тези трудни условия. С Косю ни беше доста трудно.
към текста >>
Пътят
беше труден, изпълнен с много дупки, лепкава кал от валелия през предния ден дъжд и като прибавим и тъмнината, която ни обгръщаше, едва ли други туристи биха тръгнали при тези трудни условия.
Запяхме „Братство, единство” и през цялото пътуване се разнасяха мелодиите на братските песни. На места пътят за Самоков беше тесен и големият автобус мъчно взимаше острите завои. В края на деня, в 20 часа бяхме в Боровец. Без суетене братята намериха десетина коня, на които натоварихме багажа и групата потегли нагоре. Конярите имаха два ветроупорни фенера, които скоро засвяткаха отпред и отзад на колоната.
Пътят
беше труден, изпълнен с много дупки, лепкава кал от валелия през предния ден дъжд и като прибавим и тъмнината, която ни обгръщаше, едва ли други туристи биха тръгнали при тези трудни условия.
С Косю ни беше доста трудно. Често ни водеха за ръка родителите, или други братя и сестри. Ние добре знаехме, че отиваме на Мусала, за която бяхме слушали много неща и пели песента му, дадена от Учителя на 3.12.1922 г., та не издадохме нито един стон и не проявихме никакво недоволство. Вървяхме, тананикахме си нашите песни, особено „Сладко медено”, и често залитахме по неравния път. Настигна ни група от млади туристи, които се скараха на родителите ни: „Къде сте повели тези деца в това нощно време?
към текста >>
Вървяхме, тананикахме си нашите песни, особено „Сладко медено”, и често залитахме по неравния
път
.
Конярите имаха два ветроупорни фенера, които скоро засвяткаха отпред и отзад на колоната. Пътят беше труден, изпълнен с много дупки, лепкава кал от валелия през предния ден дъжд и като прибавим и тъмнината, която ни обгръщаше, едва ли други туристи биха тръгнали при тези трудни условия. С Косю ни беше доста трудно. Често ни водеха за ръка родителите, или други братя и сестри. Ние добре знаехме, че отиваме на Мусала, за която бяхме слушали много неща и пели песента му, дадена от Учителя на 3.12.1922 г., та не издадохме нито един стон и не проявихме никакво недоволство.
Вървяхме, тананикахме си нашите песни, особено „Сладко медено”, и често залитахме по неравния
път
.
Настигна ни група от млади туристи, които се скараха на родителите ни: „Къде сте повели тези деца в това нощно време? ” Те стигат на хижата много по-рано от нас и съобщават, че идва голяма група с коне и малки деца, Веднага организират група и с няколко фенера тръгват надолу, да ни посрещнат. След като минахме половината път и преминахме по „Петровото” мостче от лявата страна на Бистришката река и поехме нагоре по „Голготата”, срещнахме групата, която идваше от хижата. Светлината се увеличи значително и с песента на реката и бученето на многобройните водопади, неусетно стигнахме така желаната ни хижа. Беше 24 часът.
към текста >>
След като минахме половината
път
и преминахме по „Петровото” мостче от лявата страна на Бистришката река и поехме нагоре по „Голготата”, срещнахме групата, която идваше от хижата.
Често ни водеха за ръка родителите, или други братя и сестри. Ние добре знаехме, че отиваме на Мусала, за която бяхме слушали много неща и пели песента му, дадена от Учителя на 3.12.1922 г., та не издадохме нито един стон и не проявихме никакво недоволство. Вървяхме, тананикахме си нашите песни, особено „Сладко медено”, и често залитахме по неравния път. Настигна ни група от млади туристи, които се скараха на родителите ни: „Къде сте повели тези деца в това нощно време? ” Те стигат на хижата много по-рано от нас и съобщават, че идва голяма група с коне и малки деца, Веднага организират група и с няколко фенера тръгват надолу, да ни посрещнат.
След като минахме половината
път
и преминахме по „Петровото” мостче от лявата страна на Бистришката река и поехме нагоре по „Голготата”, срещнахме групата, която идваше от хижата.
Светлината се увеличи значително и с песента на реката и бученето на многобройните водопади, неусетно стигнахме така желаната ни хижа. Беше 24 часът. Учителят ни посрещна с бащинска любов и благост. Нареди нещо и ние отидохме в таванското помещение на наровете. Учителят беше отседнал в малката северна стая, на вратата на която имаше надпис „Петър Мусала”.
към текста >>
Върнахме се в хижата и понеже сме били философи в миналото, почнахме да умуваме: „Как да отидем на Мусала, на която никога не сме ходили и не знаем
пътя
- посоката даже към нея?
” Сън не ни хващаше. Да сме толкова близо до Мусала, и да ни оставят в хижата. Скоро хижата утихна. Станахме и излязохме навън пред хижата. Посрещна ни студеният източен вятър и непрогледната тъмнина, допълнена с мъгла, а от групата - никаква следа.
Върнахме се в хижата и понеже сме били философи в миналото, почнахме да умуваме: „Как да отидем на Мусала, на която никога не сме ходили и не знаем
пътя
- посоката даже към нея?
” Предложих да изчакаме да съмне и щом някой турист излезе от хижата и тръгне нагоре, да го проследим накъде отива и ние веднага да го последваме, Приготвихме всичкия багаж, който имахме, и зачакахме. Не идва лесно денят. Започна от зората да просветва на тавана, но никой не се сещаше, че две деца чакат някой турист да стане и тръгне към върха, за да го последват по пътя за така желаната Мусала. Абсолютната тишина се наруши от слабо скръцване на врата от долния етаж. Разбрахме, че спасението ни е дошло.
към текста >>
Започна от зората да просветва на тавана, но никой не се сещаше, че две деца чакат някой турист да стане и тръгне към върха, за да го последват по
пътя
за така желаната Мусала.
Станахме и излязохме навън пред хижата. Посрещна ни студеният източен вятър и непрогледната тъмнина, допълнена с мъгла, а от групата - никаква следа. Върнахме се в хижата и понеже сме били философи в миналото, почнахме да умуваме: „Как да отидем на Мусала, на която никога не сме ходили и не знаем пътя - посоката даже към нея? ” Предложих да изчакаме да съмне и щом някой турист излезе от хижата и тръгне нагоре, да го проследим накъде отива и ние веднага да го последваме, Приготвихме всичкия багаж, който имахме, и зачакахме. Не идва лесно денят.
Започна от зората да просветва на тавана, но никой не се сещаше, че две деца чакат някой турист да стане и тръгне към върха, за да го последват по
пътя
за така желаната Мусала.
Абсолютната тишина се наруши от слабо скръцване на врата от долния етаж. Разбрахме, че спасението ни е дошло. Някои туристи станаха и ние веднага слязохме долу, като се пазехме да не ни видят. Видяхме пред хижата трима младежи с раници, които тръгнаха отдясно покрай езерото и започнаха да се изкачват по баира нагоре. Застанали до ъгъла на хижата, ги проследихме с поглед - видяхме накъде отиват и веднага влязохме в хижата.
към текста >>
Отляво и отдясно на завоите бяха забити малки разноцветни книжни знаменца - червени, сини, жълти, бели, поставени вероятно да показват
пътя
на туристите към върха.
Разбрахме, че спасението ни е дошло. Някои туристи станаха и ние веднага слязохме долу, като се пазехме да не ни видят. Видяхме пред хижата трима младежи с раници, които тръгнаха отдясно покрай езерото и започнаха да се изкачват по баира нагоре. Застанали до ъгъла на хижата, ги проследихме с поглед - видяхме накъде отиват и веднага влязохме в хижата. Смъкнахме багажа, натоварихме се като магарета с две чанти, две раници, две дамаджани и с други неща и поехме полека нагоре.
Отляво и отдясно на завоите бяха забити малки разноцветни книжни знаменца - червени, сини, жълти, бели, поставени вероятно да показват
пътя
на туристите към върха.
Те ни харесаха и макар че бяхме много натоварени, събрахме доста от тях, за да ги занесем на Мусала. Сетихме се, че ако ни настигнат туристи, ще ни се скарат за тях и ги скрихме под клек, за да ги вземем на връщане. Вървяхме бавно и трудно изкачихме баира над езерото до хижата. Вдясно, недалеч от пътеката видяхме малко по размери езеро – „Незнайното” и сметнахме, че е „Окото” и напълнихме дамаджаните с вода, да я носим за родителите си на върха. Някаква мощна невидима сила ни теглеше нагоре и ни привличаше като голям магнит.
към текста >>
Вдясно, недалеч от
пътеката
видяхме малко по размери езеро – „Незнайното” и сметнахме, че е „Окото” и напълнихме дамаджаните с вода, да я носим за родителите си на върха.
Смъкнахме багажа, натоварихме се като магарета с две чанти, две раници, две дамаджани и с други неща и поехме полека нагоре. Отляво и отдясно на завоите бяха забити малки разноцветни книжни знаменца - червени, сини, жълти, бели, поставени вероятно да показват пътя на туристите към върха. Те ни харесаха и макар че бяхме много натоварени, събрахме доста от тях, за да ги занесем на Мусала. Сетихме се, че ако ни настигнат туристи, ще ни се скарат за тях и ги скрихме под клек, за да ги вземем на връщане. Вървяхме бавно и трудно изкачихме баира над езерото до хижата.
Вдясно, недалеч от
пътеката
видяхме малко по размери езеро – „Незнайното” и сметнахме, че е „Окото” и напълнихме дамаджаните с вода, да я носим за родителите си на върха.
Някаква мощна невидима сила ни теглеше нагоре и ни привличаше като голям магнит. Там бяха Учителят, приятелите и родителите ни, Тази мисъл ни изпълваше със сила и ние стъпвахме уверено и бързо. Настигна ни група туристи, които ни се скараха: „Къде сте тръгнали сами в планината с тоз багаж, който не е по силите ви да го носите? ” Отговорих: „При мама и татко, които отидоха сутринта на Мусала.” – „Веднага се връщайте в хижата! ” Ние тръгнахме неохотно назад, но в това време туристите се скриха зад завоя и ние пак потеглихме нагоре.
към текста >>
От тази среща се уверихме, че сме в правия
път
.
Някаква мощна невидима сила ни теглеше нагоре и ни привличаше като голям магнит. Там бяха Учителят, приятелите и родителите ни, Тази мисъл ни изпълваше със сила и ние стъпвахме уверено и бързо. Настигна ни група туристи, които ни се скараха: „Къде сте тръгнали сами в планината с тоз багаж, който не е по силите ви да го носите? ” Отговорих: „При мама и татко, които отидоха сутринта на Мусала.” – „Веднага се връщайте в хижата! ” Ние тръгнахме неохотно назад, но в това време туристите се скриха зад завоя и ние пак потеглихме нагоре.
От тази среща се уверихме, че сме в правия
път
.
Вятърът подухваше и ни разхлаждаше, което ни импулсираше да ходим. По околните била се стелеше мъгла, която от време се вдигаше и се откриваха омайни гледки, ту падаше и забулваше всичко. От изток слънцето проби мъглите и огря пътя. Температурата бързо се повиши и неутрализира хладния полъх на вятъра. Стана горещо.
към текста >>
От изток слънцето проби мъглите и огря
пътя
.
” Отговорих: „При мама и татко, които отидоха сутринта на Мусала.” – „Веднага се връщайте в хижата! ” Ние тръгнахме неохотно назад, но в това време туристите се скриха зад завоя и ние пак потеглихме нагоре. От тази среща се уверихме, че сме в правия път. Вятърът подухваше и ни разхлаждаше, което ни импулсираше да ходим. По околните била се стелеше мъгла, която от време се вдигаше и се откриваха омайни гледки, ту падаше и забулваше всичко.
От изток слънцето проби мъглите и огря
пътя
.
Температурата бързо се повиши и неутрализира хладния полъх на вятъра. Стана горещо. Косю се умори и отказа да носи повече багаж. Наложи се само аз да го нося. Занасях 2 парчета на 100 метра, оставях ги и се връщах няколко пъти, докато принеса всичко, след това - пак отново.
към текста >>
Занасях 2 парчета на 100 метра, оставях ги и се връщах няколко
пъти
, докато принеса всичко, след това - пак отново.
От изток слънцето проби мъглите и огря пътя. Температурата бързо се повиши и неутрализира хладния полъх на вятъра. Стана горещо. Косю се умори и отказа да носи повече багаж. Наложи се само аз да го нося.
Занасях 2 парчета на 100 метра, оставях ги и се връщах няколко
пъти
, докато принеса всичко, след това - пак отново.
Веднага изпразних дамаджаните и бавно се придвижвах напред. На всичко отгоре Косю огладня и седна до първите торби, които бях принесъл напред и започна лакомо да яде. Ядосах се: „Не иска да носи багаж, а яде.” Помислих: „Всяко зло за добро. Така той намалява теглото на багажа и ми облекчава работата. ” Нямах време и излишни сили да му се карам.
към текста >>
С Косю сме уморени и бавно пъплим по стръмната
пътека
.
Учителят и приятелите отиват на Мусала за изгрев в доста студено и мъгливо време. Слънцето се показва за малко от облаците и пак се скрива. Прави се обща молитва, приятелите насядат на завет, а Учителят отправя погледа си на юг, където е паметникът на Георги скиора, загинал от бялата смърт, и казва, че тази смърт е най-тежката. После казва: „Нашият Георги, нашият Георги, нашият Георги.” Нарежда да слязат долу при „Окото”, където заваряват вода, пият и се стоплят. Учителят там изнася втора беседа: „Правила на Любовта”.
С Косю сме уморени и бавно пъплим по стръмната
пътека
.
Пренесохме няколко пъти багажа и изведнъж майка ми изкочи пред нас. Като видя, че носим всичкия багаж, се хвана за главата и почна да мисли какво да прави с него. Бяхме пред последното изкачване за заслона. Погледнах наоколо и видях малка пещера отляво, наблизо до пътеката, и предложих да скрием багажа там. Бързо го наместихме и се отзовахме на полянката пред заслона при Учителя и приятелите.
към текста >>
Пренесохме няколко
пъти
багажа и изведнъж майка ми изкочи пред нас.
Слънцето се показва за малко от облаците и пак се скрива. Прави се обща молитва, приятелите насядат на завет, а Учителят отправя погледа си на юг, където е паметникът на Георги скиора, загинал от бялата смърт, и казва, че тази смърт е най-тежката. После казва: „Нашият Георги, нашият Георги, нашият Георги.” Нарежда да слязат долу при „Окото”, където заваряват вода, пият и се стоплят. Учителят там изнася втора беседа: „Правила на Любовта”. С Косю сме уморени и бавно пъплим по стръмната пътека.
Пренесохме няколко
пъти
багажа и изведнъж майка ми изкочи пред нас.
Като видя, че носим всичкия багаж, се хвана за главата и почна да мисли какво да прави с него. Бяхме пред последното изкачване за заслона. Погледнах наоколо и видях малка пещера отляво, наблизо до пътеката, и предложих да скрием багажа там. Бързо го наместихме и се отзовахме на полянката пред заслона при Учителя и приятелите. Всички слушаха с внимание и тишина беседата.
към текста >>
Погледнах наоколо и видях малка пещера отляво, наблизо до
пътеката
, и предложих да скрием багажа там.
Учителят там изнася втора беседа: „Правила на Любовта”. С Косю сме уморени и бавно пъплим по стръмната пътека. Пренесохме няколко пъти багажа и изведнъж майка ми изкочи пред нас. Като видя, че носим всичкия багаж, се хвана за главата и почна да мисли какво да прави с него. Бяхме пред последното изкачване за заслона.
Погледнах наоколо и видях малка пещера отляво, наблизо до
пътеката
, и предложих да скрием багажа там.
Бързо го наместихме и се отзовахме на полянката пред заслона при Учителя и приятелите. Всички слушаха с внимание и тишина беседата. Тя завърши, изпя се песен и се каза молитва. Приятелите започнаха да разговарят върху чутото Слово. От върха слезе брат Славчо Печеников и съобщи нещо на Учителя.
към текста >>
Слязохме и се качихме още 2
пъти
с баща ми.
Тръгна и Учителят. Понеже багажът ни беше близо, решихме да останем и преспим на заслона. Пренесохме багажа и се настанихме. Настаниха се и Пеньо Ганев и Елена Григорова, които на другия ден тръгваха към езерата. С майка ми и баща ми се качихме на Мусала.
Слязохме и се качихме още 2
пъти
с баща ми.
Бяхме много радостни и доволни. Привечер стана студено и падна гъста мъгла. Взехме да се обличаме, но се оказа, че ни няма шапките и шаловете. Сетих се, че сме ги забравили сутринта в хижата. Силна мисъл озари умът ми - да ида и да ги взема.
към текста >>
Без много да мисля и без да се обадя на родителите, аз се затичах по
пътеката
надолу в мъглата.
Бяхме много радостни и доволни. Привечер стана студено и падна гъста мъгла. Взехме да се обличаме, но се оказа, че ни няма шапките и шаловете. Сетих се, че сме ги забравили сутринта в хижата. Силна мисъл озари умът ми - да ида и да ги взема.
Без много да мисля и без да се обадя на родителите, аз се затичах по
пътеката
надолу в мъглата.
От тичането се затоплих и почнах да не чувствувам студеният вятър, който охлаждаше тялото ми. Стигнах хижата, качих се на таванския етаж и под възглавниците, на които бяхме спали, намерих шаловете и шапките, лъжици и други неща, които сложих в пазвата си. Огледах хижата и не видях никого от Братството - нямаше ги. Без да се обаждам на някого, поех обратно към заслона. Не виждах нищо пред себе си, но краката ми напипваха пътеката.
към текста >>
Не виждах нищо пред себе си, но краката ми напипваха
пътеката
.
Без много да мисля и без да се обадя на родителите, аз се затичах по пътеката надолу в мъглата. От тичането се затоплих и почнах да не чувствувам студеният вятър, който охлаждаше тялото ми. Стигнах хижата, качих се на таванския етаж и под възглавниците, на които бяхме спали, намерих шаловете и шапките, лъжици и други неща, които сложих в пазвата си. Огледах хижата и не видях никого от Братството - нямаше ги. Без да се обаждам на някого, поех обратно към заслона.
Не виждах нищо пред себе си, но краката ми напипваха
пътеката
.
Бях много радостен и чувствах, че Той - Учителят беше с мене, малкото глупаво непослушно дете. Това ми даваше смелост и сила - криле, за да извървя целия този труден път. Не знам за колко време съм отишъл до хижата и съм се върнал, но родителите ми не бяха забелязали моето отсъствие. Влязох в заслона и те много се учудиха, като им казах, че съм ходил до хижата и съм донесъл забравените неща. Отначало не ми вярваха, но като извадих от пазвата си забравените вещи, взеха да се ядосват и ме попитаха как не съм се изгубил в тази гъста мъгла.
към текста >>
Това ми даваше смелост и сила - криле, за да извървя целия този труден
път
.
Стигнах хижата, качих се на таванския етаж и под възглавниците, на които бяхме спали, намерих шаловете и шапките, лъжици и други неща, които сложих в пазвата си. Огледах хижата и не видях никого от Братството - нямаше ги. Без да се обаждам на някого, поех обратно към заслона. Не виждах нищо пред себе си, но краката ми напипваха пътеката. Бях много радостен и чувствах, че Той - Учителят беше с мене, малкото глупаво непослушно дете.
Това ми даваше смелост и сила - криле, за да извървя целия този труден
път
.
Не знам за колко време съм отишъл до хижата и съм се върнал, но родителите ми не бяха забелязали моето отсъствие. Влязох в заслона и те много се учудиха, като им казах, че съм ходил до хижата и съм донесъл забравените неща. Отначало не ми вярваха, но като извадих от пазвата си забравените вещи, взеха да се ядосват и ме попитаха как не съм се изгубил в тази гъста мъгла. Да, това беше моето първо кръщение на послушание и смелост. Онзи, който ме водеше и пазеше - Учителят, обичаше смелите и послушни хора.
към текста >>
Учителят е в малка палатка, построена на полянка отляво на
пътеката
.
* Виж „Изгревът”, том IV, стр. 60; том Х, стр. 460 ÷ 465. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 50. Беседа при Велчовото мостче Учителят с приятелите слезли до началото на „Голготата” и на полянката на Петровото (Велчевото) мостче се спират и преспиват около два големи огъня.
Учителят е в малка палатка, построена на полянка отляво на
пътеката
.
Сутринта стават, правят молитва, изпяват няколко песни и Учителят произнася трета беседа: „Закон за частите и цялото”. Беседата завършва, казва се молитва и се изпяват няколко песни. Правят закуска с чай. Учителят казва всеки да даде всичко, което има, за общата закуска. Приятелите се подготвят за слизане към Боровец (Чамкория), Уведомяват Учителя, че всички са готови за тръгване, но Той казва, че ще почакаме, докато дойдат и последните от горе.
към текста >>
На средата на
пътя
, от хижата до Боровец, на полянката над Петровото мостче имаше малка палатка, в която беше Той и ни чакаше.
Беседата завършва, казва се молитва и се изпяват няколко песни. Правят закуска с чай. Учителят казва всеки да даде всичко, което има, за общата закуска. Приятелите се подготвят за слизане към Боровец (Чамкория), Уведомяват Учителя, че всички са готови за тръгване, но Той казва, че ще почакаме, докато дойдат и последните от горе. Към обяд ние пристигнахме в бивака на приятелите.
На средата на
пътя
, от хижата до Боровец, на полянката над Петровото мостче имаше малка палатка, в която беше Той и ни чакаше.
Братята и сестрите бяха насядали под околните клекове. Два огъня горяха и чайниците вряха. Някои пиеха чай. Учителят чакаше тези, които бяха най-прости и бедни на Изгрева и с които почти избягваха да говорят. Стана чудо.
към текста >>
Пътят
беше сух и през деня всичко се виждаше добре.
„Защо се забавихте толкова време? ”-беше първият им въпрос – „Учителят каза, че няма да тръгнем надолу, докато не дойдете и вие.” Да, - нашият Благ Баща чакаше Своите най-малки деца. Закусихме добре, починахме си и Учителят нареди да слизаме надолу. Този, Който имаше грижата за целия свят, за Космоса, спираше вниманието Си и на най-малките, презрени същества в Братството и даде добър урок на благост и любов на всички приятели. Слизането надолу беше много по-леко от качването.
Пътят
беше сух и през деня всичко се виждаше добре.
С Косю тичахме на свобода надолу и пеейки от нашите песни, така неусетно сме се отклонили от главната пътека вляво по тясна пътека за „Иконостаса”. Учителят беше предвидил всичко. Най-отзад вървеше група от няколко братя, които помагаха на изоставащите. Те ни забелязали, извикаха ни, дойдоха, хванаха ни за ръка и ни насочиха по правия път. Скоро се озовахме в Боровец, където двата автобуса на Начеви ни чакаха.
към текста >>
С Косю тичахме на свобода надолу и пеейки от нашите песни, така неусетно сме се отклонили от главната
пътека
вляво по тясна
пътека
за „Иконостаса”.
”-беше първият им въпрос – „Учителят каза, че няма да тръгнем надолу, докато не дойдете и вие.” Да, - нашият Благ Баща чакаше Своите най-малки деца. Закусихме добре, починахме си и Учителят нареди да слизаме надолу. Този, Който имаше грижата за целия свят, за Космоса, спираше вниманието Си и на най-малките, презрени същества в Братството и даде добър урок на благост и любов на всички приятели. Слизането надолу беше много по-леко от качването. Пътят беше сух и през деня всичко се виждаше добре.
С Косю тичахме на свобода надолу и пеейки от нашите песни, така неусетно сме се отклонили от главната
пътека
вляво по тясна
пътека
за „Иконостаса”.
Учителят беше предвидил всичко. Най-отзад вървеше група от няколко братя, които помагаха на изоставащите. Те ни забелязали, извикаха ни, дойдоха, хванаха ни за ръка и ни насочиха по правия път. Скоро се озовахме в Боровец, където двата автобуса на Начеви ни чакаха. Насядахме на удобните седалки, и с песента „Братство единство”, потеглихме за Изгрева.
към текста >>
Те ни забелязали, извикаха ни, дойдоха, хванаха ни за ръка и ни насочиха по правия
път
.
Слизането надолу беше много по-леко от качването. Пътят беше сух и през деня всичко се виждаше добре. С Косю тичахме на свобода надолу и пеейки от нашите песни, така неусетно сме се отклонили от главната пътека вляво по тясна пътека за „Иконостаса”. Учителят беше предвидил всичко. Най-отзад вървеше група от няколко братя, които помагаха на изоставащите.
Те ни забелязали, извикаха ни, дойдоха, хванаха ни за ръка и ни насочиха по правия
път
.
Скоро се озовахме в Боровец, където двата автобуса на Начеви ни чакаха. Насядахме на удобните седалки, и с песента „Братство единство”, потеглихме за Изгрева. През цялото пътуване се пяха песни и се водеха разговори за хубавата екскурзия. Учителят беше много сериозен и мълчеше. Братята и сестрите, останали на Изгрева, ни посрещнаха с песни.
към текста >>
През цялото
пътуване
се пяха песни и се водеха разговори за хубавата екскурзия.
Учителят беше предвидил всичко. Най-отзад вървеше група от няколко братя, които помагаха на изоставащите. Те ни забелязали, извикаха ни, дойдоха, хванаха ни за ръка и ни насочиха по правия път. Скоро се озовахме в Боровец, където двата автобуса на Начеви ни чакаха. Насядахме на удобните седалки, и с песента „Братство единство”, потеглихме за Изгрева.
През цялото
пътуване
се пяха песни и се водеха разговори за хубавата екскурзия.
Учителят беше много сериозен и мълчеше. Братята и сестрите, останали на Изгрева, ни посрещнаха с песни. Бяха приготвили два казана хубава картофена супа. Вечеряхме на масите под лешниците. Учителят се прибра в приемната, след като тихо и без шум беше уредил всичко по тази светла екскурзия на Мусала.
към текста >>
Той им казва: „За пръв
път
сметката излиза точно и няма никаква загуба, която трябва да плащам.
Бяха приготвили два казана хубава картофена супа. Вечеряхме на масите под лешниците. Учителят се прибра в приемната, след като тихо и без шум беше уредил всичко по тази светла екскурзия на Мусала. Беше се погрижил за цялото човечество и променил в добро част от съдбата на България. Вечерта брат Галилей и Неделчо приключват сметките и дават точен отчет на Учителя.
Той им казва: „За пръв
път
сметката излиза точно и няма никаква загуба, която трябва да плащам.
Благодаря Ви.” 51. Христо Брадата През есента с баща ми отидохме до Ел Шадай с раници и чувал да си наберем лешници. На връщане по урвите, обрасли с лешници, напълнихме чувала. Бяха нападали по земята от вятъра, който беше духал преди няколко дена. Това изобилие на лешници беше знамение, че зимата ще бъде много студена - снегът беше над метър, а температурата - до -34 °С - Европа воюваше.
към текста >>
Много
пъти
е посещавал Учителя, задавал Му въпроси по астрономия и атомна физика и си записвал отговорите.
Често боядисваше салона за празниците и помагаше при почистваното му. На него и сестра Веса им даваха храна от кухнята, когато оставаше. 52. Цочо Диков Друг брат, който ни занимаваше с астрономия - движението на Слънцето, Луната и планетите, беше брат Цочо Диков. * В малкия салон изнасяше беседи с чертежи и уред за движението на Луната, преведе го на английски и го изпрати в тяхното астрономическо дружество, но не го приеха, понеже нямаше математически израз на съжденията му. Той не знаеше висша математика.
Много
пъти
е посещавал Учителя, задавал Му въпроси по астрономия и атомна физика и си записвал отговорите.
В Младежкия клас се даде тема за строежа на атома. Аз написах по-обширна тема, имах знания - това ме бяха изпитвали в 11 клас в гимназията. Дойде същество в мен и ми освети много въпроси. Прочетох темата и брат Цочо веднага дойде при мене. Поговорихме си по въпроса и му я дадох да я препише.
към текста >>
Учителят казал строго, че не може братята да са в единомислие без брадата, без да проявят волята, затова тя два
пъти
се казва в псалома.
Дойде същество в мен и ми освети много въпроси. Прочетох темата и брат Цочо веднага дойде при мене. Поговорихме си по въпроса и му я дадох да я препише. След това имахме няколко разговора. При четене на 133-и псалом с Учителя, Цочо и други приятели взели да се смеят, когато се казва: „брадата Ааронова”.
Учителят казал строго, че не може братята да са в единомислие без брадата, без да проявят волята, затова тя два
пъти
се казва в псалома.
Цочо Диков ме запозна със свещените формули на психическото упражнение, правено на колене от „Веригата” до 1912 г. На обяд не ходел да се храни на общия обяд и Учителят го попитал защо не идва. Отговорил, че няма средства да си плаща храната, „Нали ядеш нещо на обяд, донеси го на масата и яж него, за да участваш в общият обяд, за да правиш връзка с душите на братята и сестрите.” Аз му съдействах при писането на труда му със скромните си средства и той ми подари 2 книги - спомени за Учителя със снимки. Станахме добри приятели. След заминаването на Учителя през една зима, двама агенти го арестували в трамвая, понеже като се движел, издавал шум на книги.
към текста >>
Събирахме се два
пъти
седмично над 30 деца в голямата барака на брат Никола Гръблев.
Григор Симеонов Арнаудов. 16. Иван Иванов Андреев. Аз съм пред нозете на Учителя.* През 1942 г. сестра Милка Периклиева организира изгревските деца в младежка група „Светла мисъл”. Изучавахме Паневритмията и песните на Учителя.
Събирахме се два
пъти
седмично над 30 деца в голямата барака на брат Никола Гръблев.
Когато почиствахме стаята, аз оставах да помагам в метенето и миенето на стаята на с. Милка. Тя беше доволна от мен и ме обичаше, Събиранията продължиха до 1944 г. Научихме се да пеем добре братските песни, Учителят два пъти ни посети. Сестрите бяха приготвили сладкиши, с които ни черпеха. Учителят беше мълчалив и много строг.
към текста >>
Научихме се да пеем добре братските песни, Учителят два
пъти
ни посети.
сестра Милка Периклиева организира изгревските деца в младежка група „Светла мисъл”. Изучавахме Паневритмията и песните на Учителя. Събирахме се два пъти седмично над 30 деца в голямата барака на брат Никола Гръблев. Когато почиствахме стаята, аз оставах да помагам в метенето и миенето на стаята на с. Милка. Тя беше доволна от мен и ме обичаше, Събиранията продължиха до 1944 г.
Научихме се да пеем добре братските песни, Учителят два
пъти
ни посети.
Сестрите бяха приготвили сладкиши, с които ни черпеха. Учителят беше мълчалив и много строг. Той отлично знаеше, че от тия над 30 деца, само няколко ще останат в Братството, а другите ще потънат и ще се пръснат в света. Така и стана. В света има много красиви и ухайни цветя, по които нашите приятели - изгревските деца, се увлякоха и заживяха обикновен светски живот.
към текста >>
Пътувахме
цялото семейство в открити вагони.
48 ÷ 57; том XIII, стр. 874 ÷ 881. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 61. Евакуация в село Бяла Черква Събрахме най-важните неща и се отзовахме на гарата, която беше пълна с хора, бягащи от бомбите. Забравихме много хубава цигулка, купена от баща ми за 10 хиляди лева, и ни я откраднаха.
Пътувахме
цялото семейство в открити вагони.
Беше студено през нощта и на много гари ни поднасяха горещ чай. В Русе се настанихме при леля ми Руска, където прекарахме няколко дена и след Василевден (14.01.) с параход отидохме в Силистра при другите ни лели. Посрещнаха ни много добре, а там имаше всичко за ядене, сякаш че не съществуваше купонна система. Крум го повикаха в службата му и той замина за София. Останала с дядо ми и четирите деца, майка ми иска на 21.01.1944 г.
към текста >>
„
Пътпроект
” се евакуира в с.
В Русе се настанихме при леля ми Руска, където прекарахме няколко дена и след Василевден (14.01.) с параход отидохме в Силистра при другите ни лели. Посрещнаха ни много добре, а там имаше всичко за ядене, сякаш че не съществуваше купонна система. Крум го повикаха в службата му и той замина за София. Останала с дядо ми и четирите деца, майка ми иска на 21.01.1944 г. помощ от Силистренската община и й дават.
„
Пътпроект
” се евакуира в с.
Бяла Черква - Павликенско, и баща ми натоварва на отпуснатия му камион най-необходимото и го закарва в квартирата, дадена ни в селото. Идва в Силистра и през месец февруари с параход и влак стигнахме в град Павликени. В купето, в което пътувахме, имаше и германски войник, който носеше сандък с дръжка, поставен в ъгъла, и не позволяваше да доближаваме до него. Крум говори с него и разбрахме, че отива на Черни връх. Той носеше бомба за върха, където имаха радарни инсталации.
към текста >>
В купето, в което
пътувахме
, имаше и германски войник, който носеше сандък с дръжка, поставен в ъгъла, и не позволяваше да доближаваме до него.
Останала с дядо ми и четирите деца, майка ми иска на 21.01.1944 г. помощ от Силистренската община и й дават. „Пътпроект” се евакуира в с. Бяла Черква - Павликенско, и баща ми натоварва на отпуснатия му камион най-необходимото и го закарва в квартирата, дадена ни в селото. Идва в Силистра и през месец февруари с параход и влак стигнахме в град Павликени.
В купето, в което
пътувахме
, имаше и германски войник, който носеше сандък с дръжка, поставен в ъгъла, и не позволяваше да доближаваме до него.
Крум говори с него и разбрахме, че отива на Черни връх. Той носеше бомба за върха, където имаха радарни инсталации. Отдалеч германците взимаха мерки, когато напускат върха, да взривят радарната и метеорологична станции. До селото ни закараха с каруца и се настанихме в квартирата, Беше 14 февруари - празникът Трифон Зарезан. По нареждане на Министерството на просветата, ние не учехме, но ни се зачиташе учебната година.
към текста >>
Взех да се моля и видях, че два
пъти
очите Му се отвориха по малко.
Майка ми се облече - беше доста студено - и отиде към салона. Аз я последвах и влязох в големия салон, където беше положен. Бях си взел листове да Го рисувам, но се отказах. Беше поставен близо до вратата с главата на север, а отдясно имаше два големи лимона с плодове. Лицето Му беше розово като на жив човек.
Взех да се моля и видях, че два
пъти
очите Му се отвориха по малко.
Участвах с брат Гради в изкопаването на мястото. Макар че не съобщиха по радиото за Неговото заминаване, на погребението присъстваха много непознати хора. Загубихме на физическото поле нашия най-добър приятел, Който постоянно ни помагаше, но горещо пожелахме да оживее в нас и вътрешно да ни ръководи и направлява. Да, мощният, силният - Бог винаги ни помага. След заминаването на Учителя, държавата сложи ръка върху вещите Му и искаше да ги продава в магазините за стари вещи.
към текста >>
Държах преден и заден жалан в пикетажа на
път
за Стара Загора до Хрищени, Колена, Дълбоки и Оряховица.
След инкриминирането и ограбването на беседите, по-късно, много мъчно успях да събера едно течение. Братският живот продължаваше и майка с баща ми редовно посещаваха беседите и хора, ръководен от сестра Ирина Кисьова. Комунистите зорко следяха младите да не следват братските традиции. Затова не посещавах беседите, а и учех. След свършване на училището, постъпих на работа в бригадата на баща ми, като стажант през месец август.
Държах преден и заден жалан в пикетажа на
път
за Стара Загора до Хрищени, Колена, Дълбоки и Оряховица.
Министърът на благоустройството беше от с. Дълбоки. С камион отидохме в Стара Загора и се придвижвахме по обектите. Настанявахме се в училищата, които бяха свободни. Всеки ден работехме по пикетажа, Срещнахме големи трудности по трасето, понеже имаше големи орехи, които 4 души не можеха да ги обгърнат, и там трябваше да правим засечки на трасето. Вечерно време в селата играеха хора.
към текста >>
От Оряховица по черен коларски
път
, минаващ през баири, стигнахме до гара Дъбово.
Всеки ден работехме по пикетажа, Срещнахме големи трудности по трасето, понеже имаше големи орехи, които 4 души не можеха да ги обгърнат, и там трябваше да правим засечки на трасето. Вечерно време в селата играеха хора. Имаше много млади момичета, на които не обръщах внимание, а и баща ми нищо не ми казваше. До есента стигнахме с. Оряховица. Дойде 14 септември и аз трябваше да отида в София и се запиша в гимназия.
От Оряховица по черен коларски
път
, минаващ през баири, стигнахме до гара Дъбово.
Учителят ми каза да не пътувам с вечерния влак. Предложих на баща ми да се върнем до Оряховица и сутринта на 15-и да пътувам. Той възрази, че няма да мога да се запиша. „Ще се оправя” - рекох аз. Съгласи се и се върнахме обратно по дългия повече от час път.
към текста >>
Учителят ми каза да не
пътувам
с вечерния влак.
Вечерно време в селата играеха хора. Имаше много млади момичета, на които не обръщах внимание, а и баща ми нищо не ми казваше. До есента стигнахме с. Оряховица. Дойде 14 септември и аз трябваше да отида в София и се запиша в гимназия. От Оряховица по черен коларски път, минаващ през баири, стигнахме до гара Дъбово.
Учителят ми каза да не
пътувам
с вечерния влак.
Предложих на баща ми да се върнем до Оряховица и сутринта на 15-и да пътувам. Той възрази, че няма да мога да се запиша. „Ще се оправя” - рекох аз. Съгласи се и се върнахме обратно по дългия повече от час път. Рано сутринта на 15.09 отидохме в Дъбово.
към текста >>
Предложих на баща ми да се върнем до Оряховица и сутринта на 15-и да
пътувам
.
Имаше много млади момичета, на които не обръщах внимание, а и баща ми нищо не ми казваше. До есента стигнахме с. Оряховица. Дойде 14 септември и аз трябваше да отида в София и се запиша в гимназия. От Оряховица по черен коларски път, минаващ през баири, стигнахме до гара Дъбово. Учителят ми каза да не пътувам с вечерния влак.
Предложих на баща ми да се върнем до Оряховица и сутринта на 15-и да
пътувам
.
Той възрази, че няма да мога да се запиша. „Ще се оправя” - рекох аз. Съгласи се и се върнахме обратно по дългия повече от час път. Рано сутринта на 15.09 отидохме в Дъбово. Взех билет и се качих на влака за София.
към текста >>
Съгласи се и се върнахме обратно по дългия повече от час
път
.
От Оряховица по черен коларски път, минаващ през баири, стигнахме до гара Дъбово. Учителят ми каза да не пътувам с вечерния влак. Предложих на баща ми да се върнем до Оряховица и сутринта на 15-и да пътувам. Той възрази, че няма да мога да се запиша. „Ще се оправя” - рекох аз.
Съгласи се и се върнахме обратно по дългия повече от час
път
.
Рано сутринта на 15.09 отидохме в Дъбово. Взех билет и се качих на влака за София. На следващата спирка, към Казанлък, видях снощния влак преобърнат, имаше кръв и покрито с брезенти. Казаха, че вечерният влак карал бързо, а стрелката не била правилно поставена и той дерайлирал. А не слушай интуицията си!
към текста >>
През всяка ваканция ми даваше по един сборник със задачи, да ги реша по 2
пъти
- да е точен отговорът, защото ще ги печати.
„Цар Крум” и „Патриарх Евтимий”. Един следобед, като излизах от под кола, там минава моят класен Цървенков и ме вижда изпоцапав. Пита ме: „Какво правиш тук? ” – „Следобед работя, за да помагам на голямото ни семейство от 7 души.” Сега той разбра защо ми е постоянно оцапан вратът. Цървенков имаше две дъщери и мене ме обикна като свой син.
През всяка ваканция ми даваше по един сборник със задачи, да ги реша по 2
пъти
- да е точен отговорът, защото ще ги печати.
Така станах добър математик и помагах на съучениците си. ______________________________________________________________ * В оригинала е прескочен един номер и този номер е 64, а от тук и останалите за с един по-голям номер (ГСК) **Виж „Изгревът”, том VI, стр. 509 ÷ 513; том XX, снимка № 11, 44, 49. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 64. Пожари, гаражи и леки коли През пролетта на 1946 г.
към текста >>
Повече от 20 дена я заливаха по няколко
пъти
на ден, докато изстине и след това военните извозиха бензина другаде.
Гърмяха цистерни с бензин и хвърчаха чак до гара Пионер. Най-опасното беше, че отдолу имаше голям резервоар с бензин, който, ако гръмнеше, от Изгрева нищо нямаше да остане. Пожарната стояла до сегашната телевизия и чакали да спрат гърмежите. Счупиха се много стъкла. През нощта пожарната отива и започва да залива с вода нагорещената бетонна плоча.
Повече от 20 дена я заливаха по няколко
пъти
на ден, докато изстине и след това военните извозиха бензина другаде.
При стоварището на гарата при Дървенишкото шосе натрупаха големи камари от изгорели коли и камиони и други, за няколко ешалона. На гаража идваха много коли и започнахме да ги караме. Пристигна партида за Българска Народна Банка. Пакарди, намазани с някаква предпазна черна течност. Дадоха ни по туба бензин и ние ги измихме.
към текста >>
През зимата се прибирахме с Вилис по Дървенишкото шосе, в което имаше две замръзнали
пътеки
, изкопани от колите.
Беше се счупил фарът. Карах колелото на Надя, марка „Бианка”, и излизам направо на „Толбухин” и една бърза кола успя да спре и да не ме прегази. След това ме настигна в улицата и ме блъсна и събори. Имам Марс паралел с Плутон - опасности с превозни средства. Спасява ме донякъде Марс съвпад с Венера.
През зимата се прибирахме с Вилис по Дървенишкото шосе, в което имаше две замръзнали
пътеки
, изкопани от колите.
Караше Георги, колата се занесе и се намерихме е канавката, Георги се уплаши и вместо да включи и предното предаване, изключва и задното, форсира колата, но тя не мръдна. Потърсихме веригите. Казах „Я дай да видя и аз.” Бутнах напред двата лоста и джипката излезе на шосето. 65. Лятото на 1946 г. на Рила В края на месец юли 1946 г.
към текста >>
От нея нагоре нямаше маркировка, имаше много
пътеки
и често се двоумяхме по коя да вървим.
Качихме се на военен камион, който ни откара в Самоков, Намерихме друго превозно средство и вечерта стигнахме с. Говедарци. Видяхме добре осветена сграда - почивният дом на печатарите - и отидохме да преспим до нея. Сложихме раниците си за възглавница и заспахме. През нощта някакви кучета се въртяха около нас и сутринта, като станахме, видяхме, че са измъкнали хляба от раниците ни и го изяли. С олекнали раници и гладни стомаси тръгнахме към хижа „Вада”.
От нея нагоре нямаше маркировка, имаше много
пътеки
и често се двоумяхме по коя да вървим.
Поех да водя и под ръководството на интуицията ми след обед стигнахме на второто езеро. Братята и сестрите ни посрещнаха топло. Нахраниха ни и ни настаниха в палатка, като ни намериха и дрехи за завиване. Брат Бертоли плати за храната ни до края на лагеруването. Прекарахме много добре.
към текста >>
Щом
пътуваше
по-далеч, ме викаше със себе си, да оправям колата.
Прекарахме много добре. Според силите си помагахме в общия живот- носехме вода, дърва за огъня. Към средата на месец август се върнахме на Изгрева. 66. Туба с бензин и вода На Изгрева дойде да живее брат Христо Папазов, купи мястото на Табаков и си построи къща. Имаше кола Фиат 604, която често му правеше бели.
Щом
пътуваше
по-далеч, ме викаше със себе си, да оправям колата.
Тогава имаше три вида бензин: бял - за гражданите, червен - за военните и син - за авиацията. Купил на черна борса туба червен бензин и го налял в колата. Викна ме да го придружа до с. Бистрица, откъдето да си купи мед. Към селото колата спря и не щеше да запали.
към текста >>
При тръгване ми повериха Бисерка Долапчиева, да
пътуваме
заедно до колонията.
на съставителя Вергилий Кръстев) 68. Братската детска колония в с. Мъглиж и Рила През 1947 г. брат Папазов ми плати таксата за братската колония в с. Мъглиж и аз отидох там.
При тръгване ми повериха Бисерка Долапчиева, да
пътуваме
заедно до колонията.
Обула тесни обувки и плачеше по пътя. В колонията се запознах с Павлина, Роланд, брат му Игор и други над 40 деца. Готвеха ни няколко сестри, между които и сестра София Шопова. Брат Тахчиев беше създал много добра организация.* Изнасяха се беседи, пеехме и учехме братските песни. С радиестезия ни занимаваше брат Руси Николов.
към текста >>
Обула тесни обувки и плачеше по
пътя
.
Братската детска колония в с. Мъглиж и Рила През 1947 г. брат Папазов ми плати таксата за братската колония в с. Мъглиж и аз отидох там. При тръгване ми повериха Бисерка Долапчиева, да пътуваме заедно до колонията.
Обула тесни обувки и плачеше по
пътя
.
В колонията се запознах с Павлина, Роланд, брат му Игор и други над 40 деца. Готвеха ни няколко сестри, между които и сестра София Шопова. Брат Тахчиев беше създал много добра организация.* Изнасяха се беседи, пеехме и учехме братските песни. С радиестезия ни занимаваше брат Руси Николов. При направеното измерване с уред за сензитивност бях с най-високото отчитане.
към текста >>
На връщане пак
пътувах
с капризната Бисерка и на гарата я предадох разплакана на майка й.
Брат Тахчиев беше създал много добра организация.* Изнасяха се беседи, пеехме и учехме братските песни. С радиестезия ни занимаваше брат Руси Николов. При направеното измерване с уред за сензитивност бях с най-високото отчитане. Когато някои се проявяваха недобре, брат Тахчиев постеше и така омекотяваше непослушните палавници. Направихме нощна екскурзия до Стара планина - за каляване, и благополучно се прибрахме в колонията.
На връщане пак
пътувах
с капризната Бисерка и на гарата я предадох разплакана на майка й.
След колонията с Юрдан и Георги отидохме на езерата. Юрдан беше взел няколко вътрешни автомобилни гуми, които предложи на овчарите срещу мляко. Кошарите бяха близо до лагера и всеки ден ни носеха по 4 л мляко. Накрая напуснаха кошарата и остана да ни дължат още. Бай Янко взе купоните ни и цяла седмица не ни донесе хляб.
към текста >>
Тогава сестра Кина Стратева - сестра на Гита, работеше в УНРА (международна организация за подпомагане на бедните), и ни даде няколко
пъти
колети с обогатено мляко на прах, за малки деца и кърмачета, шоколади и други лакомства, рокля за сестра ми.
В 1945 г. брат Георги Парлапанов ме извика у тях и ми даде един голям нов балтон, доста дълъг, но ние го подгънахме и аз го носих повече от 10 години, когато се замогнах и си купих друг. Когато сестра ми Величка завърши прогимназията, 3 сестри събират пари, за да й купят ученически балтон. Това са Верка Куртева, Стайна Кондарева и Юрданка Жекова. Верка Куртева завежда сестра ми на магазин, където избират едно синьо хубаво палто за над 250 лв., с което Величка изкара цялата гимназия.
Тогава сестра Кина Стратева - сестра на Гита, работеше в УНРА (международна организация за подпомагане на бедните), и ни даде няколко
пъти
колети с обогатено мляко на прах, за малки деца и кърмачета, шоколади и други лакомства, рокля за сестра ми.
Гита Стратева ни донесе цял чувал с дрехи за Величка и Любомир. Брат Христо Папазов след мен, като ми даде пари за колонията в Мъглиж, дава на брат ми Костадин 5 хиляди лв. да отиде на Рила в 1950 г. Аз продължавах да му поправям колата. 70. Лодката на Рила* През 1949 г.
към текста >>
Яви се една коварна температура от 38 °С и каквото ядях, щом влизах в гората на
път
за гимназията, го повръщах.
Срещаха големи трудности по математика. Имаше клуб с черна дъска, където им решавах мъчните им задачи и обяснявах формулите. Като минавах покрай кухнята, Ганка Бончева учеше, седнала на стол. Подпира се малко, заспала на стола. В гаража лягах направо на плочите - нямаше канал, изстинах и се разболях от жлези.
Яви се една коварна температура от 38 °С и каквото ядях, щом влизах в гората на
път
за гимназията, го повръщах.
Срещнах в Словото: „Пийте гореща вода, Врялата вода лекува всички болести.” Веднага приложих прочетеното и за месец температурата изчезна и започнах да се храня нормално. В последния клас почти не ме изпитваха, Класният ми Цървенков стана главен инспектор по математика и даваше задачите за всичките конкурсни изпити. Като се готвех по задължителната матура по български език, отидох на полянка над „Ел Шадай” и учех. Беше слънчев, топъл пролетен ден. Спомних си, че в беседа Учителят казва, че с мисълта си човек може да повика някои животни.
към текста >>
По-късно научих някои неща, и веднъж, като слизах от Мальовица, на
пътеката
беше излязла пепелянка да се пече на слънце.
Пожелах да дойдат 2 славея и скоро те кацнаха на лешника до мене и ми пяха повече от час. Външно наподобяват донякъде на врабчетата. След това пожелах да дойде змия. Скоро допълзя пред мене пепелянка и застана на метър от мене, издигна главата си нагоре и ме гледаше. Лесно дойде, но мъчно я накарах с мисълта си да си отиде.
По-късно научих някои неща, и веднъж, като слизах от Мальовица, на
пътеката
беше излязла пепелянка да се пече на слънце.
След мен вървеше група и внуших веднага да се махне от пътя, защото тези, които идват след мене, може да я убият. Разбра ме и веднага изпълзя в морената. През 1950 г. се явих на матура по български език и завърших гимназията. Явих се в МЕИ на конкурсен изпит, но не отидох даже да видя резултатите, понеже не бях добре със здравето. 73.
към текста >>
След мен вървеше група и внуших веднага да се махне от
пътя
, защото тези, които идват след мене, може да я убият.
Външно наподобяват донякъде на врабчетата. След това пожелах да дойде змия. Скоро допълзя пред мене пепелянка и застана на метър от мене, издигна главата си нагоре и ме гледаше. Лесно дойде, но мъчно я накарах с мисълта си да си отиде. По-късно научих някои неща, и веднъж, като слизах от Мальовица, на пътеката беше излязла пепелянка да се пече на слънце.
След мен вървеше група и внуших веднага да се махне от
пътя
, защото тези, които идват след мене, може да я убият.
Разбра ме и веднага изпълзя в морената. През 1950 г. се явих на матура по български език и завърших гимназията. Явих се в МЕИ на конкурсен изпит, но не отидох даже да видя резултатите, понеже не бях добре със здравето. 73. Отглеждане на ягоди През лятото бригадата на баща ми отиде да трасира път от Банско, покрай хижа „Дамяница”, през Предела до Гоце Делчев.
към текста >>
Отглеждане на ягоди През лятото бригадата на баща ми отиде да трасира
път
от Банско, покрай хижа „Дамяница”, през Предела до Гоце Делчев.
След мен вървеше група и внуших веднага да се махне от пътя, защото тези, които идват след мене, може да я убият. Разбра ме и веднага изпълзя в морената. През 1950 г. се явих на матура по български език и завърших гимназията. Явих се в МЕИ на конкурсен изпит, но не отидох даже да видя резултатите, понеже не бях добре със здравето. 73.
Отглеждане на ягоди През лятото бригадата на баща ми отиде да трасира
път
от Банско, покрай хижа „Дамяница”, през Предела до Гоце Делчев.
Взеха ме и мене. Настанихме се в хижа „Дамяница” и всеки ден излизахме по трасето. Сутрин времето започваше със слънце, скоро заваляваше дъжд, сняг и град и към обед се оправяше. Тази непрекъсната промяна на времето и чистият въздух излекуваха гърдите ми. Върнахме се на Изгрева.
към текста >>
Някой
път
ме пускаха, но обикновено си отивах с тролея по Цариградско шосе и по „Латинка” у нас.
Имах брезентова стара опърпана чанта, в която носех документите и парите, които събирах. Понякога стигаха до 2 милиона. Учителят ме тури на изпит, да мина през парите и да се отвратя от тях. Вечер си правех ревизия и отивах да ги внасям в Българска народна банка (БНБ) от източния вход, в 4-тия етаж надолу в мазето, където работеха броячите. Заварвах 10 касиера на „здрава храна” с по 20 милиона, които се изброяваха до 24 часа.
Някой
път
ме пускаха, но обикновено си отивах с тролея по Цариградско шосе и по „Латинка” у нас.
Чантата не обръщаше внимание и приличаше на ученическа. Тогава за 1000 лева убиваха човек. Оставях чантата с парите във въглищата и сутринта ги занасях в банката, когато и колегите внасяха. Понякога с мен идваше въоръжен придружител - Гълъб Ленков, бивш партизанин. Всъщност той ме следеше как работя.
към текста >>
Влязох в салона и за трети
път
ми се каза.
Майка й и баща й са били протестанти, тя бе възпитана духовно и знаеше, че Учителят е спасил Георги Димитров и сестра й Роза. Решила да ми помогне. Една сутрин началникът ми Дионисиев ми каза, че ме викат при Стела Авишай, началник кадри към Градския съвет, който се намираше в сградата в градинката срещу централната поща. Отидох при сградата и като взех да се качвам по външните стълби, чух гласа на Учителя: „Не приемай това, което ти предлагат! ” На площадката пред вратата ми повтори нареждането.
Влязох в салона и за трети
път
ми се каза.
Чиновничката ме попита: „Другарю, какво търсиш тук? ” Отговорих: „Извикаха ме при другарката Стела Авишай за някаква справка.” Попита ме как се казвам. – „Светозар Няголов.” Тогава ме повика при бюрото си и каза: „Другарю Няголов, по решение на бюрото на Градския комитет на Партията и Общинския съвет, Ви предлагаме да следвате в чужбина: Англия, Франция, САЩ, Канада, СССР и всяка друга държава, в която пожелаете, на държавна издръжка. Отивате в държавата, която си изберете. Учите година езика и се записвате да учите тази специалност, която желаете.” – „Много ви благодаря за голямото доверие, което ми гласувате, но аз не желая да уча в чужбина, искам тук, в България, да уча.” Този отговор беше сякаш ги залях с вряла вода.
към текста >>
През зимата имаше дълбок сняг и тесни
пътеки
и като отивах на беседа, пред мен падна един и не можеше да стане.
Методи Константинов настанява своята възлюбена Димитрина Захариева в нейната барака - до нас. Братският съвет ни изпраща писмо от 25.04.1955 г. да разделим на две останалата част от парцела. Антов блъска майка ми, когато я викат в съвета по този въпрос. Беше бил Елена Андреева и след нея - Христо Бояджията, който след няколко дена почина.
През зимата имаше дълбок сняг и тесни
пътеки
и като отивах на беседа, пред мен падна един и не можеше да стане.
Аз го хванах и го изправих и като стигнахме салона, на светлина видях, че беше Антов. Оттогава престана да ни закача. Димитрина се разболя тежко и беше пред заминаване. Тогава изтегли спестяванията си - 1500 лв. и ги даде на майка ми.
към текста >>
Увеличиха втори
път
нормата на 1600 пакета.
Намерих се в чудо и се замислих как да се отърва от това зло. Взех, че разказах на всичките си колеги за него и задачата, която ми беше дал. Така разбраха, че не пазя тайна и ме оставиха на мира, В предприятието работеха хора от най-низкото стъпало: затворници, уволнени от комунистите, репресирани. По ръцете ми излязоха червени пъпки - кожен рак от асфалта, с който бяха импрегнирани кутиите и конзолите, Лекарят ми предложи да напусна тази работа. Увеличиха нормата ми на 1200 пакета, а аз започнах да правя 2000 и повече.
Увеличиха втори
път
нормата на 1600 пакета.
Аз напуснах и червените пъпки по ръцете ми изчезнаха за две седмици. След мен никой не можеше да изпълни новата норма -1600 пакета. Със зор стигали 800. Намалили нормата на 1000 пакета. 80. Войник-вегетарианец От военното окръжие получих покана да отида в школа за запасни офицери - Сливен.
към текста >>
Разпределиха ме за поазист - уред, който изработва данните за оръдията, които се предават по електрически
път
, за да стане срещата на снаряда със самолета.
Нашата стана 3 1/2 години. От нашето отделение Илия Димитров минал покрай кухнята, видял, че прозорецът е открехнат и няма никой вътре. Влязъл, намерил тава с макарони на фурна - десерт за 200 души. Започнал да яде лакомо и опразнил тавата. Хванаха го, но той се оправда, че е бил гладен, не го наказаха, но го кръстиха „Макарончо”.
Разпределиха ме за поазист - уред, който изработва данните за оръдията, които се предават по електрически
път
, за да стане срещата на снаряда със самолета.
Имаше 2 барана с еднакви цветове, които само батареиният и аз можехме да ги покриваме. Старите войници бяха много недоволни от увеличението на службата и си изливаха яда върху главите на младия наш набор. Ставах преди камбаната - 5 часа, посрещах слънцето и когато войниците почваха да тичат, се включвах към тях. Сутрин успявах да изпия чая, а хляба и сиренето слагах в джоба си, защото много бързо ни изгонваха от столовата. Вечер чистехме лук.
към текста >>
86.
X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите
,
,
ТОМ 21
” Майка ми не е била чувала друг
път
това име.
С чувствителността на водата, сензитивност, интуиция и с плам и сила на огъня! Когато се ражда, на Изгрева, в малката ни барачка, построена от баща ни Крум, майка ни Стевка чува името му да слиза отгоре надолу и просто стъпва на земята. Ето така: Све-то-за-а-р! И слиза със светлина и мощ. До майка ми е имало една комшийка (или леля, не помня) и тя веднага й казва: „Моля ти се, дай ми лист и молив, да запиша името, което слезе от Небето и което аз не зная!
” Майка ми не е била чувала друг
път
това име.
И го записва. И то изиграва ролята си: Светлина, която озарява света! И така и става. Майка ни Стевка е осиновена дъщеря на баба ни Величка Стойчева, от първите ученици на Учителя. Когато в началото на века Учителят обикаля България и търси Своите ученици, Той отсяда винаги при баба ни, когато посещава гр, Бургас.
към текста >>
И често Светозар казва: „Че, аз трябваше да си замина още на 23 години.” И ако се погледне
хороскопът
му, Слънце съвпад Плутон в Рак и в 8-и дом - на смъртта.
Отиват майка ми и баща ми и обясняват на военните защо Светозар се държи така, и че той е с такива миролюбиви идеи. От този ден започват да му дават храна и той се поправя. И успя да завърши военната си служба, която по негово време е удължена. И той изкарва 3 години и половина. Щяло е да коства живота му, но Учителят го спасява и го оставя за работа.
И често Светозар казва: „Че, аз трябваше да си замина още на 23 години.” И ако се погледне
хороскопът
му, Слънце съвпад Плутон в Рак и в 8-и дом - на смъртта.
Но господар на хороскопа му е Юпитер, Асцендент Стрелец. А той е в 9-и дом в Лъва, точен съвпад с Меркурий. И Юпитер го спасява. А той е символ на Бога, на Учителя, на Бялото Братство. С много силен 9-и дом, който отговаря на Стрелеца и с 3 планети там + Опашката на Дракона - миналото: той е бил проповедник, учител, вожд, и сега се ражда с този си капацитет.
към текста >>
Той обича винаги планините и високите върхове, обича да върви без
път
и по най-трудното място.
С Венера в 7-и дом, в Близнаци, дава голяма обаятелност и красноречие, силен магнетизъм и привлекателност. Особено за дружества. Има силен Сатурн във Водолей и половината Козирог в 1-ви дом. Дава му голяма дисциплина, много трудно детство - недоимък и беднотия, също и гони все високите върхове. И така е!
Той обича винаги планините и високите върхове, обича да върви без
път
и по най-трудното място.
Беше отличен скиор, слизаше от хижа „Алеко” на Витоша до Драгалевци по шосето. Че и мене ме е учил да карам ски. Често е ходил и на Рила зимно време със ски и с 2 ÷ 3 приятели от Братството - Гената, Крум Въжаров и др. Че веднъж паднала мъгла, били са близо до хижата на второто езеро, И един казал надясно, другият - наляво и щели да паднат в пропастта. Тогава Светозар посочил и казал: „Тука е!
към текста >>
Често
пъти
е отивал зимно време на хижи в Рила и като влезе - няма никой!
Че и мене ме е учил да карам ски. Често е ходил и на Рила зимно време със ски и с 2 ÷ 3 приятели от Братството - Гената, Крум Въжаров и др. Че веднъж паднала мъгла, били са близо до хижата на второто езеро, И един казал надясно, другият - наляво и щели да паднат в пропастта. Тогава Светозар посочил и казал: „Тука е! ” И така намерили хижата и се спасили всички.
Често
пъти
е отивал зимно време на хижи в Рила и като влезе - няма никой!
Запалва огън, изсушава се и си приготвя топъл чай. Хижарите го познават и понякога още долу в селото му дават ключа на хижата. 2. Светозар и родителите ни и брат Петър Филипов Майка ми Стевка и баща ми Крум много обичаха своя първороден син. Те виждаха в него необикновени способности и духовни качества. За всичко взеха да се допитват до него.
към текста >>
И ние минавахме всеки ден по
пътя
покрай тях, и често Светозар беше в градината и копаеше ягодите, но не ни казваше „Добър ден” - и ние не казвахме на него.
Защото боравеше с разни сили, че и с магии. Но майка ми - тя е много силен дух - духът на Клеопатра, отива при Петър и смело го заплашва, че ако не остави Крум да си гледа семейството, тя ще потърси властта. Уплашва се Петър и така се спаси баща ни. Но Светозар остана да живее там и трябваше да му прави политика. И то беше да не контактува с нас, с родителите си и семейството си.
И ние минавахме всеки ден по
пътя
покрай тях, и често Светозар беше в градината и копаеше ягодите, но не ни казваше „Добър ден” - и ние не казвахме на него.
Това продължи с години и накрая Петър реши да се отърве от Светозар. Задачата я възложи на брат Галилей Величков. И той взе да минава всеки ден през нас и все едно и също разправяше: че Светозар трябвало да дойде тук, при родителите си, и че щял да получи апартамент с тях при събарянето на Изгрева. Родителите ми се радваха много, ако дойдеше Светозар при тях. И накрая той дойде - Светозар, и действително получи апартамент чрез родителите ми.
към текста >>
А колко
пъти
на Рила със Светозар дадоха безплатни обеди, раздаваха безплатно и хляб.
Тя живееше при сестра Йорданка Жекова, която се грижеше за кухнята по време на Учителя, че и след Него. И Еленка продължи делото на Йорданка, и като отидем у нея - каква хубава баница прави! Сама я точи и е чудна! Че и тутманик, мекици, също и хубав козунак. Всичко прави с голямо удоволствие и с много любов!
А колко
пъти
на Рила със Светозар дадоха безплатни обеди, раздаваха безплатно и хляб.
През 1999 г. се бяха свършили дървата за кухнята. И Светозар веднага даде пример. Подпомогнат и от сина си Павел и други някои братя, отидоха и събраха наоколо много сухи дървета и корени. Така се осигури огънят за горещата вода, а и бе даден пример на младите братя как се е работило на Рила по времето на Учителя.
към текста >>
Дълга верига по целия
път
до горе!
Чуваха се разговори на английски, френски, немски, руски! И след закуската, тръгваме към петото езеро за Паневритмията. Денят е чуден - светъл и красив! Тръгва веригата от хора! Някои са вече горе на поляната на петото езеро, а други едва сега тръгват от Бивака.
Дълга верига по целия
път
до горе!
И там, на голямата поляна, всички слагат бели дрехи, музикантите са в кръга 10 ÷ 15 души, има и хор. Дирижира Петър Ганев. Чудната музика започва заедно с нежния танц. Играем в 3 кръга - много народ има! И наоколо туристи, на големи групи, гледат тази красота.
към текста >>
Той познава отлично Рила и върви без
пътеки
.
Той е невидим, но всичко следи и благославя! Най-важно е хармонията! В Мир и Любов да премине този тържествен ден, както когато на теб, Земя, бе Учителят! 6. Екскурзия със Светозар Щом се чуе в лагера, че Светозар тръгва нагоре по върховете, веднага се събират много хора (15 ÷ 20) души, че и повече. А е трудно със Светозар!
Той познава отлично Рила и върви без
пътеки
.
Слизаме на второто езеро, после - баирчето над третото, пресичаме го отдясно и - нагоре по урвите към петото езеро. Чудни клекове, треви, цветенца нежни! Радва се душата ни! И разговорите със Светозар нямат край. И са толкова интересни!
към текста >>
Много е трудно,
пътечката
е козя и върти, върти.
Високо е тук. Стигаме до чуден извор! Напълваме си вода. Вкусваме само по 3 глътки - водата е ледена. И пак нагоре, към Остреца.
Много е трудно,
пътечката
е козя и върти, върти.
Накрая сме горе, влизаме във врати, и сме на билото. Още малко, и сме на Остреца. Говори Светозар: „Тука има свещена школа и ни чакат нас. Днес сме им на гости и заедно ще кажем молитва:”Отче наш, Който си на Небесата, да се свети Името Ти! Да дойде Царството Ти!
към текста >>
Чудно вкусно се яде, особено след толкова дълъг
път
и трудно изкачване!
А колко е трудно да се качи дотук храна! Маслинки, сиренце и кашкавал, домати и лук. Който яде домати, не яде сирене. Не трябва да се смесват храните. За десерт - ябълки и шоколад!
Чудно вкусно се яде, особено след толкова дълъг
път
и трудно изкачване!
Въздухът е свеж! Вижда се наоколо цялата панорама! Дивна красота! И съществата тук са особено внимателни към нас - рядко имат такива гости, скъпи гости! Тръгваме по билото над седемте езера.
към текста >>
И така напредваме бавно по
пътя
за Дамга.
И хоп - вятърът грабна шапката на един и тя полетя точно над пропастта. Никой не би могъл да я намери. „Господи! - рекох аз, - шапката! ” И като по чудо, невидима ръка я хвана, изви я над пропастта и я постави леко, нежно пред краката ни. А туристът се чудеше, че спасил шапката си от пропастта.
И така напредваме бавно по
пътя
за Дамга.
Но свиваме вляво и по ръба отиваме за Салоните. Вдясно е чудната Урдина долина, горе Мальовица сияй и след нея - веригата на Рупите. Чудна мащерка - никъде няма такъв аромат! Чудни розови цветя. Снимки правим.
към текста >>
И колко
пъти
сме им идвали на гости.
Стигаме Салоните! Тук е друг олтар в Рила! Чудни скали и бели мрамори. Бял и розов кварц! Тук идваха с палатка брат Борис Николов със съпругата му Мария.
И колко
пъти
сме им идвали на гости.
Играли сме и Паневритмия. А сестра Мария - все гости посрещаше. И споделяше скромния им обяд с всички нас. Веднъж - доматена супица с ориз! Толкова малко количество, а на всички раздаде.
към текста >>
И после, надолу по стръмната
пътека
, направена още при Учителя, се слиза до бивака.
Слизаме опасната зона. Стигаме до изворчето „Адюнай” над езерото на Чистотата. Тук идваше брат Петър Филипов с малка група: Светозар, Галилей, Донка, Еленка и др. И работеха - далеко от света и хижата. И покрай Чистотата - нагоре по лекия баир до полянката на Паневритмията.
И после, надолу по стръмната
пътека
, направена още при Учителя, се слиза до бивака.
Навсякъде има палатки! Белеят се! Какъв възвишен, свят живот! И после - стигаме бързо, че в 2 ÷ 3 часа - отново на върха! Молитвения връх!
към текста >>
А братята работеха по цял ден - плочи, дървета, поправки на
пътеките
, изворите.
Тази група идваше към края на юли, за да подготви лагера за август. По това време все валеше, рядко имаше слънце. Идваха и някои сестри, за да готвят. И аз веднъж отидох, сестра Жейнова, Надя, тя беше главният готвач. И готвеше много вкусно.
А братята работеха по цял ден - плочи, дървета, поправки на
пътеките
, изворите.
Имаше много работа. И Светозар редовно участвуваше в този братски живот. 7. Светозар и брат ни Костадин Както вече казах, те са били двама известни гръцки философи, с противни възгледи. И още като малки са били все врагове! Светозар е гонил Косьо да го бие, а Косьо се е спасявал в прегръдката на дядо ни Кънчо.
към текста >>
И
пътят
им по-късно се раздели.
И Светозар редовно участвуваше в този братски живот. 7. Светозар и брат ни Костадин Както вече казах, те са били двама известни гръцки философи, с противни възгледи. И още като малки са били все врагове! Светозар е гонил Косьо да го бие, а Косьо се е спасявал в прегръдката на дядо ни Кънчо. Косьо е близо 2 години по-млад от Светозар.
И
пътят
им по-късно се раздели.
Косьо тръгна по света, като стана и голям директор на Обединение, с ранг на министър, и обикаляше обекти из цяла България. Той прие блясъка и славата на света. А Светозар пое духовния път. И той е човек на голяма дисциплина и организация. Всяка сутрин в 2 часа започва работа.
към текста >>
А Светозар пое духовния
път
.
Светозар е гонил Косьо да го бие, а Косьо се е спасявал в прегръдката на дядо ни Кънчо. Косьо е близо 2 години по-млад от Светозар. И пътят им по-късно се раздели. Косьо тръгна по света, като стана и голям директор на Обединение, с ранг на министър, и обикаляше обекти из цяла България. Той прие блясъка и славата на света.
А Светозар пое духовния
път
.
И той е човек на голяма дисциплина и организация. Всяка сутрин в 2 часа започва работа. И чете, чете - като си вади записки по теми. Знае отлично стенография и си служи свободно. И така той събра материал за някои от книгите си, като „Познай себе си” - всичко, което Учителят е казал за лицето, главата, центровете, ръцете, краката, очите.
към текста >>
Та, Светозар и Косьо вървят по коренно различим
пътища
и почти нямат допирни точки.
И чете, чете - като си вади записки по теми. Знае отлично стенография и си служи свободно. И така той събра материал за някои от книгите си, като „Познай себе си” - всичко, което Учителят е казал за лицето, главата, центровете, ръцете, краката, очите. В тази му организация, както и любовта му към планините и високите върхове, се чувствуваше силното, положително влияние на Сатурн. А Светозар е и висок.
Та, Светозар и Косьо вървят по коренно различим
пътища
и почти нямат допирни точки.
Остават чужди един за друг. След инфаркта на Косьо, той беше в много тежко състояние и почти не се движеше. И аз, като дойдем с мъжа ми Християн от Франция, взех да го водя с нас сутрин на Паневритмията. Ще му намеря място да седне в трамвая, и после го завеждахме в гората и го слагах в центъра, при музикантите. Сядаше и слушаше.
към текста >>
По-късно Светозар спаси живота на Косьо 2 или 3
пъти
на Рила.
И веднъж за Празника на Учителя - 12 юли (беше 1998 г., мисля), Светозар е сам и играе с брат си Косьо. И от този момент се оправят отношенията им и се възлюбиха двамата братя. Светозар ми каза на мене: „Нали играхме заедно с Косьо. Оттогава се завъртя животът ни на 180°.” И това Учителят го нареди. Да станат приятели добри.
По-късно Светозар спаси живота на Косьо 2 или 3
пъти
на Рила.
Вече споменах. Единият път беше при пълното Слънчево затъмнение. Костадин получи удар на сърцето си. Светозар му направи масаж, изолира го сам в своя палатка и полека-лека Косьо възвърна живота си. Че игра и Паневритмия на петото езеро за Празника.
към текста >>
Единият
път
беше при пълното Слънчево затъмнение.
Светозар ми каза на мене: „Нали играхме заедно с Косьо. Оттогава се завъртя животът ни на 180°.” И това Учителят го нареди. Да станат приятели добри. По-късно Светозар спаси живота на Косьо 2 или 3 пъти на Рила. Вече споменах.
Единият
път
беше при пълното Слънчево затъмнение.
Костадин получи удар на сърцето си. Светозар му направи масаж, изолира го сам в своя палатка и полека-лека Косьо възвърна живота си. Че игра и Паневритмия на петото езеро за Празника. Втория път - пак на Рила. И отново Светозар го сложи в своя малка палатка сам и го наглеждаше.
към текста >>
Втория
път
- пак на Рила.
Вече споменах. Единият път беше при пълното Слънчево затъмнение. Костадин получи удар на сърцето си. Светозар му направи масаж, изолира го сам в своя палатка и полека-лека Косьо възвърна живота си. Че игра и Паневритмия на петото езеро за Празника.
Втория
път
- пак на Рила.
И отново Светозар го сложи в своя малка палатка сам и го наглеждаше. Сутринта Косьо бе по-добре и пак се качи на Молитвения връх. Светозар ми каза: „Масажът, който му направих, ще му държи сито дълго време.” И оттогава двамата братя станаха прекрасни приятели! И Косьо казваше: „Само да чуя нещо против Светозар! ” И някой му беше говорил на Изгрева, без да знае, че му е брат.
към текста >>
Друг
път
отидохме заедно на Мусала - пролет беше - май, юни.
Постепенно печката загасна и стана студено. Наближаваше полунощ. И изведнъж влезе Светозар и подкара огъня, сложи дърва и въглища. Той беше дошъл специално за мене - да ме види, а и да провери гори ли печката. Трогна се моята душа.
Друг
път
отидохме заедно на Мусала - пролет беше - май, юни.
Имаше още сняг високо в планината. И вместо по обикновената и дълга пътека за хижата, се отбихме наляво и цял ден вървяхме, за да завъртим към Мусала. Пресякохме много преспи. Срещнахме и змия, заспала и замръзнала на леда. Много се уморихме.
към текста >>
И вместо по обикновената и дълга
пътека
за хижата, се отбихме наляво и цял ден вървяхме, за да завъртим към Мусала.
И изведнъж влезе Светозар и подкара огъня, сложи дърва и въглища. Той беше дошъл специално за мене - да ме види, а и да провери гори ли печката. Трогна се моята душа. Друг път отидохме заедно на Мусала - пролет беше - май, юни. Имаше още сняг високо в планината.
И вместо по обикновената и дълга
пътека
за хижата, се отбихме наляво и цял ден вървяхме, за да завъртим към Мусала.
Пресякохме много преспи. Срещнахме и змия, заспала и замръзнала на леда. Много се уморихме. Към края на деня се качихме на баирите под връх Дено, а долу е хижа „Мусала”. Оставаше ни да слезем.
към текста >>
Поехме по
пътеката
, която върти и слиза надолу в долината и точно до хижата: Пресякохме няколко преспи, а аз бях с гуменки.
Пресякохме много преспи. Срещнахме и змия, заспала и замръзнала на леда. Много се уморихме. Към края на деня се качихме на баирите под връх Дено, а долу е хижа „Мусала”. Оставаше ни да слезем.
Поехме по
пътеката
, която върти и слиза надолу в долината и точно до хижата: Пресякохме няколко преспи, а аз бях с гуменки.
И по една преспа, пресичайки я, полетях надолу с шеметна бързина. Светозар беше пред мен. Нямах време да мисля. Само извиках „Учителю! ” И раницата ми се спря на един клек по средата на урвата и аз се спрях.
към текста >>
А Светозар слезе и ми помогна да достигна отново до
пътеката
.
Само извиках „Учителю! ” И раницата ми се спря на един клек по средата на урвата и аз се спрях. Ако бях летяла до долу, щях да се разбия. Долу бяха само камъни, а и скоростта беше огромна. Повиках веднага Учителя на помощ и Той веднага ме спаси.
А Светозар слезе и ми помогна да достигна отново до
пътеката
.
Нищо ми нямаше, само задната ми част беше охлузена и ме боля 2 ÷ 3 дни. Така благополучно със Светозар стигнахме хижата. На другата сутрин в 2 часа тръгнахме със Светозар, нагоре към върха „Мусала”. И се качихме по въжето и зимния път, защото все още имаше сняг и лед. И останахме да спим горе в наблюдателницата.
към текста >>
И се качихме по въжето и зимния
път
, защото все още имаше сняг и лед.
Повиках веднага Учителя на помощ и Той веднага ме спаси. А Светозар слезе и ми помогна да достигна отново до пътеката. Нищо ми нямаше, само задната ми част беше охлузена и ме боля 2 ÷ 3 дни. Така благополучно със Светозар стигнахме хижата. На другата сутрин в 2 часа тръгнахме със Светозар, нагоре към върха „Мусала”.
И се качихме по въжето и зимния
път
, защото все още имаше сняг и лед.
И останахме да спим горе в наблюдателницата. Пазачът познаваше отлично Светозар както го познаваха и в повечето хижи на Рила. Изкарахме незабравими дни! А горе нямаха вода. Тогава не беше още построена въжената линия, по която им качват и вода.
към текста >>
Наистина - слизането ни не отне много време, но да се качим отново, се оказа много дълъг
път
.
И на мене ми се вижда много близко долу! И викам: „Светозаре, дай да слезем и донесем вода от тази чудна долина! ” А той се смее: „А, не е толкова близко, колкото ти изглежда! ” Но аз настоях. И взехме съдове и слязохме долу в долината.
Наистина - слизането ни не отне много време, но да се качим отново, се оказа много дълъг
път
.
И макар че се качва отзад по върха и няма пропасти, а хубав път! И до вечерта се качихме и донесохме вода. След това тръгнахме по върховете към хижа „Граничар”, Качвахме, слизахме била и върхове. Имаше пътечка. И някъде пред нас гърми, трещи, вали.
към текста >>
И макар че се качва отзад по върха и няма пропасти, а хубав
път
!
И викам: „Светозаре, дай да слезем и донесем вода от тази чудна долина! ” А той се смее: „А, не е толкова близко, колкото ти изглежда! ” Но аз настоях. И взехме съдове и слязохме долу в долината. Наистина - слизането ни не отне много време, но да се качим отново, се оказа много дълъг път.
И макар че се качва отзад по върха и няма пропасти, а хубав
път
!
И до вечерта се качихме и донесохме вода. След това тръгнахме по върховете към хижа „Граничар”, Качвахме, слизахме била и върхове. Имаше пътечка. И някъде пред нас гърми, трещи, вали. Зад нас - също.
към текста >>
Имаше
пътечка
.
И взехме съдове и слязохме долу в долината. Наистина - слизането ни не отне много време, но да се качим отново, се оказа много дълъг път. И макар че се качва отзад по върха и няма пропасти, а хубав път! И до вечерта се качихме и донесохме вода. След това тръгнахме по върховете към хижа „Граничар”, Качвахме, слизахме била и върхове.
Имаше
пътечка
.
И някъде пред нас гърми, трещи, вали. Зад нас - също. А ние - сухи, вървим, и нито капка дъжд. Щом стигнахме в хижата, ни казаха, че паднала градушка със зърна, едри като яйца. И все така.
към текста >>
Лесно е изкачването й по този южен склон, има
пътека
и няма пропасти.
А то е толкова хубаво! Ако ги няма - влизаме в кошарата, взимаме си мляко и им оставяме пари. Ако са там - те ни дават, ако имат. И така продължаваме и се изкачваме горе на баира след Дамга. По билото полека-лека стигаме до Мальовица.
Лесно е изкачването й по този южен склон, има
пътека
и няма пропасти.
Като се качим на върха, изказваме благодарствена молитва на съществата за гостоприемството. И продължаваме надолу, до Еленин връх и Орловец. Светозар ме водеше без път. Има и други приятели с нас. И под Орловеца са девствени, чудни места!
към текста >>
Светозар ме водеше без
път
.
И така продължаваме и се изкачваме горе на баира след Дамга. По билото полека-лека стигаме до Мальовица. Лесно е изкачването й по този южен склон, има пътека и няма пропасти. Като се качим на върха, изказваме благодарствена молитва на съществата за гостоприемството. И продължаваме надолу, до Еленин връх и Орловец.
Светозар ме водеше без
път
.
Има и други приятели с нас. И под Орловеца са девствени, чудни места! Това са пропасти, но с едни дълги треви и е лесно да се държиш. И така се качихме на върха. И после обратно - целия път до езерата.
към текста >>
И после обратно - целия
път
до езерата.
Светозар ме водеше без път. Има и други приятели с нас. И под Орловеца са девствени, чудни места! Това са пропасти, но с едни дълги треви и е лесно да се държиш. И така се качихме на върха.
И после обратно - целия
път
до езерата.
Дълга и чудна екскурзия. Пълна с впечатления за цял живот. И се прибрахме посред нощ, капнали от умора, но пълни със сили, събрани от тези велики места. Много пъти Светозар ни е водил на Рупите - този заспал Гигант. И там е един важен център на Бялото Братство и има врати за Агарта.
към текста >>
Много
пъти
Светозар ни е водил на Рупите - този заспал Гигант.
И така се качихме на върха. И после обратно - целия път до езерата. Дълга и чудна екскурзия. Пълна с впечатления за цял живот. И се прибрахме посред нощ, капнали от умора, но пълни със сили, събрани от тези велики места.
Много
пъти
Светозар ни е водил на Рупите - този заспал Гигант.
И там е един важен център на Бялото Братство и има врати за Агарта. Ходили сме и на Страшното езеро и сме се качвали по Великана. Чудни, девствени места! И веднъж, спомням си, че бяхме 5 души - ние двамата със Светозар, Благи Жеков, Иоанна и майка й Гита. И Светозар ще ни качва на „Злия зъб”, до Орловец.
към текста >>
Качването е почти невъзможно - по
тесен
улей, без да има къде да се заловиш, а и трябва да разтвориш краката си на много голям ъгъл, за да се качиш.
Ходили сме и на Страшното езеро и сме се качвали по Великана. Чудни, девствени места! И веднъж, спомням си, че бяхме 5 души - ние двамата със Светозар, Благи Жеков, Иоанна и майка й Гита. И Светозар ще ни качва на „Злия зъб”, до Орловец. А това е един съвсем малък връх, с малка полянка, а надолу на север е бездънна и отвесна - 800 м. пропаст.
Качването е почти невъзможно - по
тесен
улей, без да има къде да се заловиш, а и трябва да разтвориш краката си на много голям ъгъл, за да се качиш.
И то пак над пропаст. И - горе имаше книга - който се качи, се разписваше. Явно, че само алпинисти можеха да се изкачат. То да се качиш, както и да е, но как ще слезеш после! Просто невъзможно.
към текста >>
През годините след 1970 г, когато властта забрани отиването на 7-те езера, ние, с малка група, прекарвахме на палатки над хижа „Мусала”, по
пътечката
към Сфинкса, вляво.
И горе се разписахме в тетрадката. По-късно я махнаха, тази тетрадка. Как слязохме? Един Бог знае. Но бяхме щастливи, че успяхме да се изкачим на този Зъл зъб.
През годините след 1970 г, когато властта забрани отиването на 7-те езера, ние, с малка група, прекарвахме на палатки над хижа „Мусала”, по
пътечката
към Сфинкса, вляво.
И се настанявахме на една малка полянка под върха Дено. А насреща ни беше красивият връх Иречек. И всяка сутрин в 3 ÷ 4 часа тръгвахме за Сфинкса, за изгрев Слънце. Носехме си фенерчета. Беше хладно и небето - осеяно с огромни, красиви звезди, каквито има само на Рила.
към текста >>
Изкачването е трудно, по малката алпийска
пътечка
, която се вие до горе, до върха Сфинкса.
Имаше силно присъствие на светлите същества. И тук създадох едни от най-хубавите ми песни за Рила и Учителя. Та, тук идваха и брат ми Любомир, както и Светозар и Еленка. Те отиваха на хижата. А сутрин рано, в ранни зори, идваха до лагера ни и заедно поемахме нагоре към Сфинкса.
Изкачването е трудно, по малката алпийска
пътечка
, която се вие до горе, до върха Сфинкса.
И е трудно да се намери. Трябва да се познава местността. Изкачвахме се на Сфинкса и мръзнехме. В хубаво време имаше слана. Но после Слънцето ни сгряваше.
към текста >>
Други
път
пък от Иречек сме продължавали към връх „Малка Мусала”.
И пак в молитви, тишина - посрещахме изгрева. Случвало ни се е със Светозар да преспиваме и в наблюдателницата на върха. Познаваха го всички и го приемаха. Седяли сме по няколко дни. И си спомням гръмотевичните бури, когато по металната мрежа на наблюдателницата прескачаха искри.
Други
път
пък от Иречек сме продължавали към връх „Малка Мусала”.
Но това е алпийски обект, и за мене беше много трудно да се изкача. Замайваше ми се и главата от пропастите. Имаше и трудни места - отгоре ме дърпа брат ми Любомир, а отдолу ме подпира Светозар. Качвал се е с нас и мъжът ми Истиан (Христиан). Тя, майка, му даде това име!
към текста >>
Тази екскурзия е трудна, защото няма
път
, и се слиза по пропасти до долината на Марица и Олтаря.
И я ухапва пепелянката. И Той я спасява, макар и толкова болен и парализиран. И когато се изкачим на Малка Мусала, оттам по урвите, наречени Триони, стигаме до върха Мусала. Защото е невъзможно връщането назад. И всяка година Светозар и Еленка посещаваха „Олтаря”, който се намира над Маричините езера, долу в долината под връх Мусала и Манчо.
Тази екскурзия е трудна, защото няма
път
, и се слиза по пропасти до долината на Марица и Олтаря.
После обратно - до върха Мусала. Аз съм ходила един път и видях Олтаря, това е една от вратите за Агарта. Тук често е идвал брат Борис Николов с Мария и са прекарвали на палатка край Маричините езера. Това са чудни места, където е пял Орфей. И тук се намира този Олтар, за който Учителят е говорил.
към текста >>
Аз съм ходила един
път
и видях Олтаря, това е една от вратите за Агарта.
И когато се изкачим на Малка Мусала, оттам по урвите, наречени Триони, стигаме до върха Мусала. Защото е невъзможно връщането назад. И всяка година Светозар и Еленка посещаваха „Олтаря”, който се намира над Маричините езера, долу в долината под връх Мусала и Манчо. Тази екскурзия е трудна, защото няма път, и се слиза по пропасти до долината на Марица и Олтаря. После обратно - до върха Мусала.
Аз съм ходила един
път
и видях Олтаря, това е една от вратите за Агарта.
Тук често е идвал брат Борис Николов с Мария и са прекарвали на палатка край Маричините езера. Това са чудни места, където е пял Орфей. И тук се намира този Олтар, за който Учителят е говорил. Врата за Агарта има и над 4-тото езеро - Близнаци. Във вътрешния Близнак, нагоре по урвата и отвесна пропаст, се вижда нещо като стъпала и там е тази невидима врата.
към текста >>
И колко
пъти
той ще ни каже някои важни неща, ще ни предпази от някоя трудност, която той виждаше!
И той носи цигулката и провеждаме специален наряд от подбрани песни от Учителя и молитви. Често с нас са и двете близначки Румяна и Радостина от Поморие. И Светозар ще даде цигулката на Радостина и тя ще свири. Целият ни живот със Светозар беше пълноценен! Просто един осмислен и разумен живот.
И колко
пъти
той ще ни каже някои важни неща, ще ни предпази от някоя трудност, която той виждаше!
Например, лятото на 1999 г. - на езерата горе. Бяхме и ние с мъжа ми Истиан. И Светозар ни каза: „Сега, като се върнете у вас във Франция, и бащата на Истиан ще си замине. Викат го вече горе!
към текста >>
Тази пък година - 2002 г., Светозар ми каза, че ще имаме забавяне при
пътуванията
.
влезе в болница, дишаше тежко. И там, с тия лекарства и антибиотици, а той не взимаше лекарства - само природни билки. И до 2 седмици си замина, изненадващо за всички нас. Нямаше и 6 месеца от предупреждението на Светозар. Просто Небето грабна свекъра ми.
Тази пък година - 2002 г., Светозар ми каза, че ще имаме забавяне при
пътуванията
.
И наистина все така ставаше! От Париж със самолет до Виена и тук прехвърляхме. Но самолетът от Виена за София не тръгна вечерта и ни оставиха да преспим в луксозния хотел на летището, като ни и храниха. В България, при едно пътуване до Благоевград и оттам до Рупите, при Ванга, на връщане, пред нас точно - катастрофа страшна. Слязохме и Расимира, приятелката на Косьо, отиде да помага.
към текста >>
В България, при едно
пътуване
до Благоевград и оттам до Рупите, при Ванга, на връщане, пред нас точно - катастрофа страшна.
Просто Небето грабна свекъра ми. Тази пък година - 2002 г., Светозар ми каза, че ще имаме забавяне при пътуванията. И наистина все така ставаше! От Париж със самолет до Виена и тук прехвърляхме. Но самолетът от Виена за София не тръгна вечерта и ни оставиха да преспим в луксозния хотел на летището, като ни и храниха.
В България, при едно
пътуване
до Благоевград и оттам до Рупите, при Ванга, на връщане, пред нас точно - катастрофа страшна.
Слязохме и Расимира, приятелката на Косьо, отиде да помага. Благодарение на нея беше спасен един човек, който тя измъква от колата и докато дойде Бърза помощ. Това ни забави 1 час. При друго пътуване с брат ми Косьо и Красимира до Айтос и градината, колата на Косьо „Ситроен” взе да загрява по пътя и недалеко от Стара Загора, не можехме да продължим. А на градината ни чакаха вече Светозар и Еленка.
към текста >>
При друго
пътуване
с брат ми Косьо и Красимира до Айтос и градината, колата на Косьо „Ситроен” взе да загрява по
пътя
и недалеко от Стара Загора, не можехме да продължим.
Но самолетът от Виена за София не тръгна вечерта и ни оставиха да преспим в луксозния хотел на летището, като ни и храниха. В България, при едно пътуване до Благоевград и оттам до Рупите, при Ванга, на връщане, пред нас точно - катастрофа страшна. Слязохме и Расимира, приятелката на Косьо, отиде да помага. Благодарение на нея беше спасен един човек, който тя измъква от колата и докато дойде Бърза помощ. Това ни забави 1 час.
При друго
пътуване
с брат ми Косьо и Красимира до Айтос и градината, колата на Косьо „Ситроен” взе да загрява по
пътя
и недалеко от Стара Загора, не можехме да продължим.
А на градината ни чакаха вече Светозар и Еленка. Извикахме „Пътна помощ”, която ни заведе до най-големия гараж „Ситроен” в Южна България, недалеко от Стара Загора. И тук се забавихме 2 ÷ 3 часа, но колата беше оправена. И до вечерта пристигнахме на градината. Светозар ни чакаше и ни каза: „Нали те предупредих, че ще имате забавяния и премеждия при пътуванията си!
към текста >>
Извикахме „
Пътна
помощ”, която ни заведе до най-големия гараж „Ситроен” в Южна България, недалеко от Стара Загора.
Слязохме и Расимира, приятелката на Косьо, отиде да помага. Благодарение на нея беше спасен един човек, който тя измъква от колата и докато дойде Бърза помощ. Това ни забави 1 час. При друго пътуване с брат ми Косьо и Красимира до Айтос и градината, колата на Косьо „Ситроен” взе да загрява по пътя и недалеко от Стара Загора, не можехме да продължим. А на градината ни чакаха вече Светозар и Еленка.
Извикахме „
Пътна
помощ”, която ни заведе до най-големия гараж „Ситроен” в Южна България, недалеко от Стара Загора.
И тук се забавихме 2 ÷ 3 часа, но колата беше оправена. И до вечерта пристигнахме на градината. Светозар ни чакаше и ни каза: „Нали те предупредих, че ще имате забавяния и премеждия при пътуванията си! ” А Еленка ни беше приготвила чудесна ангелска супа и си хапнахме сладко. А тя готви много хубаво и с любов!
към текста >>
Светозар ни чакаше и ни каза: „Нали те предупредих, че ще имате забавяния и премеждия при
пътуванията
си!
При друго пътуване с брат ми Косьо и Красимира до Айтос и градината, колата на Косьо „Ситроен” взе да загрява по пътя и недалеко от Стара Загора, не можехме да продължим. А на градината ни чакаха вече Светозар и Еленка. Извикахме „Пътна помощ”, която ни заведе до най-големия гараж „Ситроен” в Южна България, недалеко от Стара Загора. И тук се забавихме 2 ÷ 3 часа, но колата беше оправена. И до вечерта пристигнахме на градината.
Светозар ни чакаше и ни каза: „Нали те предупредих, че ще имате забавяния и премеждия при
пътуванията
си!
” А Еленка ни беше приготвила чудесна ангелска супа и си хапнахме сладко. А тя готви много хубаво и с любов! Като ще се връщаме за Франция, питам го пак Светозар: „Е, сега как ще мине пътуването ни? ” А той се позамисли (пита горе) и ми каза: „Пак няма да е лесно, но ще си стигнете благополучно! ” И отново същата история - самолетьт за Виена не тръгна въобще, и цялата ни група намериха различни места в други полети.
към текста >>
Като ще се връщаме за Франция, питам го пак Светозар: „Е, сега как ще мине
пътуването
ни?
И тук се забавихме 2 ÷ 3 часа, но колата беше оправена. И до вечерта пристигнахме на градината. Светозар ни чакаше и ни каза: „Нали те предупредих, че ще имате забавяния и премеждия при пътуванията си! ” А Еленка ни беше приготвила чудесна ангелска супа и си хапнахме сладко. А тя готви много хубаво и с любов!
Като ще се връщаме за Франция, питам го пак Светозар: „Е, сега как ще мине
пътуването
ни?
” А той се позамисли (пита горе) и ми каза: „Пак няма да е лесно, но ще си стигнете благополучно! ” И отново същата история - самолетьт за Виена не тръгна въобще, и цялата ни група намериха различни места в други полети. И ние се намерихме в самолет за Лондон. Във всичките тези авантюри, с мъжа ми виждахме хубавата страна. Той не беше ходил в Англия и сега му се удаваше тази възможност!
към текста >>
И колко
пъти
, като си заминаваме, нямаме вече нито 1 стотинка.
Но утре ще дойде и ние ще ви го доставим у вас! ” И така и стана. На другия ден до 7 часа вечерта багажът ни пристигна у нас, със специална кола. А ние живеем на 30 км от летището. Така, всичко, което ми каза Светозар, се сбъдна, но небето ни пазеше и подкрепяше.
И колко
пъти
, като си заминаваме, нямаме вече нито 1 стотинка.
И все треперя на летището, че ще ни вземат „свръх багаж”. Но Светозар идва да ни изпраща редовно, както и Косьо и Расимира, а Еленка винаги ни поднася баница за път, а тя я прави чудно хубаво! И Светозар носи пари, - и ако трябва да плащаме - веднага дава, помага ни. После му ги връщам. То не са само нарядите на Светозар, но и редовната му работа от 3 часа сутрин, когато идва Великото Всемирно Братство на посещение на Земята и когато енергиите са най-силни.
към текста >>
Но Светозар идва да ни изпраща редовно, както и Косьо и Расимира, а Еленка винаги ни поднася баница за
път
, а тя я прави чудно хубаво!
На другия ден до 7 часа вечерта багажът ни пристигна у нас, със специална кола. А ние живеем на 30 км от летището. Така, всичко, което ми каза Светозар, се сбъдна, но небето ни пазеше и подкрепяше. И колко пъти, като си заминаваме, нямаме вече нито 1 стотинка. И все треперя на летището, че ще ни вземат „свръх багаж”.
Но Светозар идва да ни изпраща редовно, както и Косьо и Расимира, а Еленка винаги ни поднася баница за
път
, а тя я прави чудно хубаво!
И Светозар носи пари, - и ако трябва да плащаме - веднага дава, помага ни. После му ги връщам. То не са само нарядите на Светозар, но и редовната му работа от 3 часа сутрин, когато идва Великото Всемирно Братство на посещение на Земята и когато енергиите са най-силни. Това Учителят го е казал. Но има и нещо друго - тази светлина, мир и хармония, които се отделят при тази всеотдайна работа и възраждат аурата.
към текста >>
Например срещу нашата къща има голяма вила, дели ни само
пътят
.
Питам го нещо и той ми отговаря. И е много по- млад, силен и светъл. Защото той навърши 70 години и е вече в напреднала възраст. Понякога му пиша, или по телефона. И му казвам: имам такъв и такъв проблем.
Например срещу нашата къща има голяма вила, дели ни само
пътят
.
И там живееха под наем едни хора. И синът им редовно пристига с колата си и пуска в пълен марш музиката си - звучи като високоговорител, ечи, влиза навсякъде в стаите ни, чак до кухнята. И не можехме да си почиваме с мъжа ми. Аз получих и „шок”, защото не знаех в кой момент ще пристигне младежът с тази силна музика. И тя беше „модерна” и за мене много неприятна.
към текста >>
И му бях казала най- малкото 100
пъти
на този младеж, че няма право, че е забранено, че тук не е ресторант и т. н.
И не можехме да си почиваме с мъжа ми. Аз получих и „шок”, защото не знаех в кой момент ще пристигне младежът с тази силна музика. И тя беше „модерна” и за мене много неприятна. А аз съм много музикална и пея песните на Учителя. Че и издадох една книга с мои 136 песни, духовни песни - за Учителя, Рила и т. н.
И му бях казала най- малкото 100
пъти
на този младеж, че няма право, че е забранено, че тук не е ресторант и т. н.
Предупредих и родителите му. И те ми крещят на мене. А не желаех да се оплаквам на властта. Той понамаля малко силата, но временно, и после отново пусне много силно, и то по всяко време. И аз се оплаках на Светозар, писах му.
към текста >>
И Светозар пише в издадения от него „Молитвеник: „На 24.02.1922 г.. Учителят откри за пръв
път
на Земята Школа на Бялото Братство, с изнесените от Него две беседи: „Двата
пътя
” - от Младежкия окултен клас, и „Трите живота” - от Общия окултен клас.
Направили, мисля, в Англия, окултен сеанс - с радиестезия, мисля, за да намерят кой е най- почтеният човек в България, за да дават на него десятъка и така да помагат на Братството. И се паднало, че този човек е Светозар. Светозар е един от първите пионер и да се играят 6-те упражнения - програма на ученика за всеки ден, като се започва с десния крак напред. Защото те и досега се започват назад. А такова явление не съществува в никоя окултна школа по цялата Земя.
И Светозар пише в издадения от него „Молитвеник: „На 24.02.1922 г.. Учителят откри за пръв
път
на Земята Школа на Бялото Братство, с изнесените от Него две беседи: „Двата
пътя
” - от Младежкия окултен клас, и „Трите живота” - от Общия окултен клас.
На 19.08.1922 г., събота - Преображение, на Събора във Велико Търново, Учителят дава шестте упражнения на учениците от Школата, като тяхна ежедневна задължителна програма за всеки ден. Упражненията започват напред с десния крак, както и всички упражнения, дадени от Учителя в Школата.” Така те се играят до 1938 г. Във връзка с подготовката на Втората световна война, Учителят дава следната задача на братята и сестрите. Да възстановят пълна хармония и мир помежду си, без никакви спорове и разправии, и тази хармония да се предаде на целия български народ и тази вълна да залее цяла Европа и така да се избегне избухването на войната. Учителят отбелязва, че ако ние не изпълним тази задача заедно с българския народ, то България ще загуби своите благоприятни духовни условия за 60 години - от 1939 г.
към текста >>
И така, този 60-годишен тъмен период изтече, и е крайно време вече да играем упражненията напред с десния крак, в
пътя
на еволюцията, в
пътя
на Любовта - да се приближим до Бога!
Братството премина в един инволюционен период на развитие и първите шест упражнения започнаха да се играят назад. Ние навлязохме в един шейсетгодишен тъмен период на мъки и страдания. Учителят обяснява на ръководителите тежката ситуация, в която се намира светът, и понеже злото е много силно и активно, трябва да започнем да играем упражненията временно назад и черните да не забелязват светлината, която излиза от тях, и да не ни пречат и спират. По-късно Учителят шеговито добавя: „Ще се върнете малко назад, за да си платите кармата, която сте натрупали от миналите векове.” Понеже музикалното упражнение с гамата се даде в 1942 г. - то започва напред с десния крак, и сега така се играе.
И така, този 60-годишен тъмен период изтече, и е крайно време вече да играем упражненията напред с десния крак, в
пътя
на еволюцията, в
пътя
на Любовта - да се приближим до Бога!
На мене преди повече от 30 години ми се каза да ги играя напред, и аз така ги играя. Преди няколко години ми се каза да кажа това на приятелите, и аз го казах писмено и устно. Колкото години човек се е връщал назад с първите упражнения, толкова години трябва да ги играе напред, за да стигне до мястото, от което се е отклонил, и да продължи по-нататък своето правилно еволюционно развитие. Кой човек, като тръгне занякъде по работа, или да пътува, прави няколко крачки назад и тогава тръгва напред? Напротив, ние тръгваме винаги напред, и то с десния крак.
към текста >>
Кой човек, като тръгне занякъде по работа, или да
пътува
, прави няколко крачки назад и тогава тръгва напред?
- то започва напред с десния крак, и сега така се играе. И така, този 60-годишен тъмен период изтече, и е крайно време вече да играем упражненията напред с десния крак, в пътя на еволюцията, в пътя на Любовта - да се приближим до Бога! На мене преди повече от 30 години ми се каза да ги играя напред, и аз така ги играя. Преди няколко години ми се каза да кажа това на приятелите, и аз го казах писмено и устно. Колкото години човек се е връщал назад с първите упражнения, толкова години трябва да ги играе напред, за да стигне до мястото, от което се е отклонил, и да продължи по-нататък своето правилно еволюционно развитие.
Кой човек, като тръгне занякъде по работа, или да
пътува
, прави няколко крачки назад и тогава тръгва напред?
Напротив, ние тръгваме винаги напред, и то с десния крак. Десният крак и дясната ръка са Новото, еволюционното в човешкия живот и с посока към Бялото Братство, а левият крак и ръка са свързани със старото, миналото, негативното, което често ни спъва. Това е, което написва Светозар за 6-те упражнения, а аз ви го предавам малко съкратено. Аз самата съм го започвала все назад, така се играеше на полянката на Изгрева, и не съм се запитвала защо е така! Но във Франция, последователите на Учителя често идват от различни окултни школи.
към текста >>
Например: „Евера” - свири се 1
път
до края и после повторението.
А аз ще ги дам в Националната библиотека в Париж, където се пазят всички книги „шедьоври” на света. И така, Истината ще се знае! И за песните, и за Паневритмията, и за Словото на Великия Учител. И всеки, който си позволи да променя, макар и запетайка, името му остава записано за вечни времена! Амин!
Например: „Евера” - свири се 1
път
до края и после повторението.
Кой ви позволи да го свирите 2 пъти и пак с повторението? Няма ли ноти? Слепи ли са тези музиканти? И никога не се е свирило толкова дълго време. Няма такова нещо!
към текста >>
Кой ви позволи да го свирите 2
пъти
и пак с повторението?
И така, Истината ще се знае! И за песните, и за Паневритмията, и за Словото на Великия Учител. И всеки, който си позволи да променя, макар и запетайка, името му остава записано за вечни времена! Амин! Например: „Евера” - свири се 1 път до края и после повторението.
Кой ви позволи да го свирите 2
пъти
и пак с повторението?
Няма ли ноти? Слепи ли са тези музиканти? И никога не се е свирило толкова дълго време. Няма такова нещо! Това е самата Истина!
към текста >>
Също и от „Слънчевите лъчи” песента „Ти си ме мамо родила...” - Свири се 2
пъти
и всички пеят, като се повтарят думите на първия куплет.
Слепи ли са тези музиканти? И никога не се е свирило толкова дълго време. Няма такова нещо! Това е самата Истина! Ще ви дам и нотите - да видите.
Също и от „Слънчевите лъчи” песента „Ти си ме мамо родила...” - Свири се 2
пъти
и всички пеят, като се повтарят думите на първия куплет.
Ще ви дам нотите - да видите. Светозар се бори против всичките тези промени, но кой го слуша? Също и упражнението „Изгрява Слънцето” - При „Зум” - ръцете са на гърдите, при „Ме-зум” - ръцете се отварят. Чудя се кой ви научи да го играете обратно? Защо не четете?
към текста >>
” (3
пъти
) При изгрева на Венера: „Господи, да изгрее Венера на Божествената Любов и да намери
път
да проникне и изпълни моето сърце!
А сутрин рано, още в 2 часа, ставаме. Навън на поляната спят някои гости. А по-долу има и няколко палатки. А около къщата и салона са лозя, дървета и зеленчукови градини. И ние поемаме през лозята и посрещаме изгрева на Сириус с формулата: „Господи, да изгрее Сириус на Божествената Мъдрост в моя дух и аз да изпълня Твоята Воля на Земята!
” (3
пъти
) При изгрева на Венера: „Господи, да изгрее Венера на Божествената Любов и да намери
път
да проникне и изпълни моето сърце!
” (3 пъти) И започваме с песни и молитви! Почти винаги минава високо в небето по един „квазар” (така го нарича Светозар) и като мощен прожектор осветява всичко и нас и после бавно слиза надолу и се изгубва. И така – 2 ÷ 3 пъти. Същото сме гледали и на Рила - на Молитвения връх. Сутрин рано, към 3 и половина, после към 4 часа внезапно ни осветяват тези могъщи прожектори - квазари.
към текста >>
” (3
пъти
) И започваме с песни и молитви!
Навън на поляната спят някои гости. А по-долу има и няколко палатки. А около къщата и салона са лозя, дървета и зеленчукови градини. И ние поемаме през лозята и посрещаме изгрева на Сириус с формулата: „Господи, да изгрее Сириус на Божествената Мъдрост в моя дух и аз да изпълня Твоята Воля на Земята! ” (3 пъти) При изгрева на Венера: „Господи, да изгрее Венера на Божествената Любов и да намери път да проникне и изпълни моето сърце!
” (3
пъти
) И започваме с песни и молитви!
Почти винаги минава високо в небето по един „квазар” (така го нарича Светозар) и като мощен прожектор осветява всичко и нас и после бавно слиза надолу и се изгубва. И така – 2 ÷ 3 пъти. Същото сме гледали и на Рила - на Молитвения връх. Сутрин рано, към 3 и половина, после към 4 часа внезапно ни осветяват тези могъщи прожектори - квазари. И ясно е, че нямат земен произход, защото са много силни и мощни, повече от планетата Венера.
към текста >>
И така – 2 ÷ 3
пъти
.
А около къщата и салона са лозя, дървета и зеленчукови градини. И ние поемаме през лозята и посрещаме изгрева на Сириус с формулата: „Господи, да изгрее Сириус на Божествената Мъдрост в моя дух и аз да изпълня Твоята Воля на Земята! ” (3 пъти) При изгрева на Венера: „Господи, да изгрее Венера на Божествената Любов и да намери път да проникне и изпълни моето сърце! ” (3 пъти) И започваме с песни и молитви! Почти винаги минава високо в небето по един „квазар” (така го нарича Светозар) и като мощен прожектор осветява всичко и нас и после бавно слиза надолу и се изгубва.
И така – 2 ÷ 3
пъти
.
Същото сме гледали и на Рила - на Молитвения връх. Сутрин рано, към 3 и половина, после към 4 часа внезапно ни осветяват тези могъщи прожектори - квазари. И ясно е, че нямат земен произход, защото са много силни и мощни, повече от планетата Венера. И светват «изведнъж», и докато ги видим, и слизат плавно надолу и изчезват. Това са някакви космически прожектори - фарове и присъствие.
към текста >>
” (3
пъти
) И Светозар ни обяснява: „Учителят казва: „В денонощието има три важни свещени момента за живота на човека.
И растат едни чудни, нежни сини и червени цветенца, които не съм срещала никъде другаде. А Изгревът е прекрасен! Ето и първият лъч на Слънцето, погалва главите ни. Казваме формулата при изгряването на Слънцето: „Господи, да изгрее Слънцето на Новия Божествен Живот в моята душа, тъй както изгрява днес това велико Слънце на Новия Живот в света! Благословен Господ Бог наш, Който праща Слънцето, да се ползуваме от неговата Светлина и топлина!
” (3
пъти
) И Светозар ни обяснява: „Учителят казва: „В денонощието има три важни свещени момента за живота на човека.
Първият момент е изгревът на Слънцето, вторият - изгревът на Венера, и третият - изгревът на Сириус! ” „Ако човек не посреща изгрева на Слънцето, не може да бъде ученик на Новия живот! ” „Който не посреща изгрева на Венера, не може да бъде отличен музикант, поет, артист или човек на изкуството! ” „Който не посреща изгрева на Сириус, не може да стане учен, здрав, светия, гении! ” И отново слизаме надолу по стръмния баир, и през лозята стигаме на поляната пред къщата, където ще играем Паневритмия.
към текста >>
После - през лятото, 1 или 2
пъти
, обезателно за рождения ден на Светозар.
Нали това е братски живот? И много често двете сестрички, Румяна и Радостина, идват с нас на екскурзия на Мусала или на 7-те езера! Често изкачват Мусала със Светозар и Еленка. И те се качват за всяка важна дата: най- напред - за Пролетта (21 ÷ 22 март), когато е истинската Нова година. Значи с първия ден на влизането на Слънцето в овена и започване на Пролетните енергии.
После - през лятото, 1 или 2
пъти
, обезателно за рождения ден на Светозар.
И отново - за есенното равноденствие и започване на Класа към 21 ÷ 22 септември и когато могат - и за зимата - 22 декември. Значи и в зима, и пролет - в буря и сняг, или в дъжд и вятър, а се е случвало и при хубаво време, Светозар с малка група изкачва Мусала. И при сняг - по въжето за алпинистите. И обикновено след пристигане в хижата започват масажи на всички. Първо са тези, които са най-зле.
към текста >>
8 се казва: „Рила е най-високата планина на Балканския полуостров, който е заливан 3
пъти
от вода, а тя е стърчала в морето като неголям остров.” Още: „По време на една от лекциите на Общия окултен клас, Учителят задава въпроса: „Кой е най-високият връх на Земята?
” Тази книга „Светъл лъч” се беше изчерпала много бързо и Светозар я преиздаде и разшири. Купува се и от светски хора. Друга книга: „Учителят Беинса Дуно за Рила и екскурзиите”. Тя е също много интересна и важна! Например на стр.
8 се казва: „Рила е най-високата планина на Балканския полуостров, който е заливан 3
пъти
от вода, а тя е стърчала в морето като неголям остров.” Още: „По време на една от лекциите на Общия окултен клас, Учителят задава въпроса: „Кой е най-високият връх на Земята?
” Учениците отговарят: „Монт-Еверест в Хималаите.” Тогава Учителят обяснява: „Най-високият връх на Земята е там, където всички разумни същества се събират заедно и отправят ума си към Бога. Този връх беше Изгревът в южната част на София.” И друго за височината на Мусала: Учителят казва, че е над 3000 метра. Той обяснява така: „Има идеи и чувства, които се появяват само на височина над 3000 м. Други идеи - на височина 3200 ÷ 3500 м. Например един месоядец се качва на една планина.
към текста >>
И Светозар я преиздаде 1 ÷ 2
пъти
.
Значи ние първо вземаме от Слънцето и след това даваме на ближните си! ” Друга книга е „Себе си познай! ” - главата, лицето, ръката, с извадки от беседите. Светозар съставя тази книга заедно с приятелите Трендафила Балдевска и Ангел Кермедчиев. Тя се изчерпва бързо, защото събуди силен интерес на само в нашите приятели от Братството, но и много хора си я купуват от книжарниците.
И Светозар я преиздаде 1 ÷ 2
пъти
.
Например на стр. 70, за аурата: „Аурата на човека представлява нещо подобно на кръг, различно оцветен, с различна големина и дебелина. Тя определя неговия манталитет.” И още: „Ако погледнете един светия с окото на ясновидеца, ще видите, че той не е толкова малък, както изглежда. Той излъчва от себе си цветна аура, която обхваща километри пространство.” И още: „Духовната музика създава около човека особена аура, с която той разполага хората към добро! ” Светозар ви предлага и една книга, голям формат, красива и дебела - това са моите песни, които създадох преди 30 г.
към текста >>
Предлагам ви: „Ученикът може”, най-късата песен, и от беседите на Учителя: „
Пътят
на ученика”.
Тези песни са ми давани от цял колектив горе. А аз не съм специалист, но съм много музикална. И в тази книга прославих с музика и чуден текст Учителя, Рила, Извора, Мусала, Сфинкса, 7-те рилски езера, Молитвения връх, Изгрева и България. Направих го за Учителя и Делото Му! Има и много песни по формули от Учителя, или по директен текст от Словото Му.
Предлагам ви: „Ученикът може”, най-късата песен, и от беседите на Учителя: „
Пътят
на ученика”.
Текстът е: „Ученикът може да превъзмогне всички мъчнотии в живота си! ” (3 пъти) А това е цялата програма на ученика. Слагам ви и формулата, по която създадох песен, посветена на брат ми Светозар: „Ученикът трябва да има сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената, Дух мощен като Бога, и едно с Бога! ” (3 пъти) Преди да си заминем със съпруга ми Истиан, това лято (2002 г.), отидохме у Светозар и Еленка. Седяхме целия ден.
към текста >>
” (3
пъти
) А това е цялата програма на ученика.
И в тази книга прославих с музика и чуден текст Учителя, Рила, Извора, Мусала, Сфинкса, 7-те рилски езера, Молитвения връх, Изгрева и България. Направих го за Учителя и Делото Му! Има и много песни по формули от Учителя, или по директен текст от Словото Му. Предлагам ви: „Ученикът може”, най-късата песен, и от беседите на Учителя: „Пътят на ученика”. Текстът е: „Ученикът може да превъзмогне всички мъчнотии в живота си!
” (3
пъти
) А това е цялата програма на ученика.
Слагам ви и формулата, по която създадох песен, посветена на брат ми Светозар: „Ученикът трябва да има сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената, Дух мощен като Бога, и едно с Бога! ” (3 пъти) Преди да си заминем със съпруга ми Истиан, това лято (2002 г.), отидохме у Светозар и Еленка. Седяхме целия ден. Храниха ни чудно, а Павел направи разкошна торта за нас. Отиде и купи най-хубавите напитки - все за нас!
към текста >>
” (3
пъти
) Преди да си заминем със съпруга ми Истиан, това лято (2002 г.), отидохме у Светозар и Еленка.
Има и много песни по формули от Учителя, или по директен текст от Словото Му. Предлагам ви: „Ученикът може”, най-късата песен, и от беседите на Учителя: „Пътят на ученика”. Текстът е: „Ученикът може да превъзмогне всички мъчнотии в живота си! ” (3 пъти) А това е цялата програма на ученика. Слагам ви и формулата, по която създадох песен, посветена на брат ми Светозар: „Ученикът трябва да има сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената, Дух мощен като Бога, и едно с Бога!
” (3
пъти
) Преди да си заминем със съпруга ми Истиан, това лято (2002 г.), отидохме у Светозар и Еленка.
Седяхме целия ден. Храниха ни чудно, а Павел направи разкошна торта за нас. Отиде и купи най-хубавите напитки - все за нас! Обсипваше ни. с любов!
към текста >>
И за първи
път
чувах моя песен да се изпълнява от такъв голям специалист!
Има чуден и мощен глас! Извади песнарката ми и запя: „Езеро на Чистотата”. А Павел й пригласяше с цигулката. Така чудно зазвуча песента! А тя е много хубава!
И за първи
път
чувах моя песен да се изпълнява от такъв голям специалист!
И беше толкова хубаво! И тогава разбрах, че песните ми ще имат бъдеще, особено за 6-та раса. А вие не ги купувате! Жалко! Както и томовете на „Изгревът”.
към текста >>
Всеки
път
, като има братски празник и се раздават пакетчета храна, те ще заделят и за нея, и за Йорданка.
И често се срещаме и ни е много приятно! Казва се Йорданка Шопова, инженер е и заемаше пост на директор към Министерство по труда. Много ми е помагала и тя, особено като останах без работа и чрез ная си намерих такава в същото министерство, Светозар посещава често сестра Мария и й помага с каквото може. Еленка и Павел също. Ще й занесат храна - сирене, маслини, баница.
Всеки
път
, като има братски празник и се раздават пакетчета храна, те ще заделят и за нея, и за Йорданка.
А Павел много го обичат. Той често им е в помощ. Йорданка уважава много Светозар и го нарича „Светозарчо”. Тя написа 2 чудно хубави стихотворения за него, които се надявам да се поместят: „На кръстопът” и „Благодарност”. Ще ви кажа още за сестра Мария Шопова.
към текста >>
Тя написа 2 чудно хубави стихотворения за него, които се надявам да се поместят: „На
кръстопът
” и „Благодарност”.
Ще й занесат храна - сирене, маслини, баница. Всеки път, като има братски празник и се раздават пакетчета храна, те ще заделят и за нея, и за Йорданка. А Павел много го обичат. Той често им е в помощ. Йорданка уважава много Светозар и го нарича „Светозарчо”.
Тя написа 2 чудно хубави стихотворения за него, които се надявам да се поместят: „На
кръстопът
” и „Благодарност”.
Ще ви кажа още за сестра Мария Шопова. Тя икономисвала своя „десятък” за Бога, макар че има от минималните пенсии. И казала: „Ще ви го дам, но искам да направите нещо - така че да се вижда и да остане. Да построите нещо с тези пари. И така Братството построява тази чудна чешма в „Градинката на Учителя» на Изгрева.
към текста >>
И ще се търсят начини и
пътища
как да се избягват за в бъдеще грешките.
Вие разбирате ли това? Нека на всички да стане ясно - нямаше кой друг да свърши тази Велика работа! И нека да бъде благословен през вековете! Защото всичките тези образи на ученици на Изгрева са необходими за бъдещите поколения! И всеки образ ще се изучава в бъдещите университети на подготвителната раса за 6-тата раса!
И ще се търсят начини и
пътища
как да се избягват за в бъдеще грешките.
Това ще бъдат „задачи” за разрешаване на „новия човек” през следващите векове! Защото цяло космическо „чудо” е слизането на този могъщ Дух - Беинса Дуно на Земята, все едно между „мравките”, каквито сме всички ние по отношение на тази велика култура и хармония, която цари в безкрайната Вселена! И да не се намери кой да напише и остави тези спомени за бъдещето! Голям резил! Та вие, и всички ние, за в бъдеще ще „целуваме нозете” на този велик брат Вергилий, за делото му!
към текста >>
87.
III. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 ГОДИНА
,
,
ТОМ 22
За съжаление непослушанието ни е
съпътствало
, и още ни
съпътства
.
III. Духовна дейност в България на Учителя с Веригата от 1900 година до създаването на Школата през 1922 година „Не изгониха човека от Рая, че съгреши, а го изгониха за непослушание. Преди 6000 години вие сте били в Египет, където сте учили египетската мъдрост. Пратили са ви в този народ, за да го повдигнете, но понеже не сте изпълнили своята длъжност, изпортили сте се, то затова ви сформироват в тази Верига, за да изправите своите погрешки. Вие сте се проявили в непослушание." (3, с. 64 -1912г.) След това сме били в Гърция, Рим и най-после сме дошли в България, където дълго време сме работили като преподаватели и проповедници.
За съжаление непослушанието ни е
съпътствало
, и още ни
съпътства
.
Веригата, това е една непрекъсната връзка между душите, по която постоянно тече токът на Божията Любов и в центъра на която се намира Бог. Всички братя и сестри, започнали да работят духовно и посещавали редовно молитвените събрания и срещи, Учителят ги свързва с Веригата, за да могат да си помагат и при нужда да намират в центъра и Бога. Братята и сестрите отправят непрестанно хубави мисли и молитви, като изреждат поименно всички, които работят във Веригата и ги нареждат мислено в кръг, в центъра, на който поставят Учителя. Когато мислите и молитвите са хармонични, се получава голяма духовна сила, която лекува някои болни и отваря пътя за духовното развитие на българския народ. Всеки участник във Веригата е една халка в общата връзка, която никога не трябва да се къса.Така свързани, те изпълняват своите индивидуални или общи задачи в братския живот.
към текста >>
Когато мислите и молитвите са хармонични, се получава голяма духовна сила, която лекува някои болни и отваря
пътя
за духовното развитие на българския народ.
64 -1912г.) След това сме били в Гърция, Рим и най-после сме дошли в България, където дълго време сме работили като преподаватели и проповедници. За съжаление непослушанието ни е съпътствало, и още ни съпътства. Веригата, това е една непрекъсната връзка между душите, по която постоянно тече токът на Божията Любов и в центъра на която се намира Бог. Всички братя и сестри, започнали да работят духовно и посещавали редовно молитвените събрания и срещи, Учителят ги свързва с Веригата, за да могат да си помагат и при нужда да намират в центъра и Бога. Братята и сестрите отправят непрестанно хубави мисли и молитви, като изреждат поименно всички, които работят във Веригата и ги нареждат мислено в кръг, в центъра, на който поставят Учителя.
Когато мислите и молитвите са хармонични, се получава голяма духовна сила, която лекува някои болни и отваря
пътя
за духовното развитие на българския народ.
Всеки участник във Веригата е една халка в общата връзка, която никога не трябва да се къса.Така свързани, те изпълняват своите индивидуални или общи задачи в братския живот. Често задачите са давани мислено - по интуиция и вътрешно вдъхновение, което помага да се развие светлината и будността на съзнанието. Работата на Веригата е напълно секретна и нищо не се протоколира и изнася навън. Във всеки град и някои села има групи, които работят във Веригата под ръководството на Учителя. Така бавно, в цяла България, се изграждат огнища на нов разумен живот.* По-късноУчителят създава ТЪЙ наречената „Синархична верига", в която влизат само ръководителите на отделните братства, десет на брой: 1.
към текста >>
Но съмнението, това основно качество на Сатурн, присъщо на българите, дълго време
съпътства
нашите първи приятели.
Събират се вечерно време около една елипсовидна маса и провеждат сеанси под ръководството на доктор Миркович и Пеньо Киров в присъствието на Петър Дънов, който е седял в средата на масата. Викат различни духове, за да им кажат някои интересуващи ги неща и придобият точно знание за миналото. Душа и тяло на тия събрания е господин Дънов, който с присъствието си насочва и респектира дейността на Веригата. Той дава формули, задачи и начини за работа за постигане на духовно сближаване с невидимите същества. Всички във Веригата са сензитивни и чуствуват осезателно силните вибрации на Петър Дънов.
Но съмнението, това основно качество на Сатурн, присъщо на българите, дълго време
съпътства
нашите първи приятели.
При едно вечерно събрание, около масата му задават въпроса кой е ТОЙ, Тогава господин Дънов, както са го наричали до 1915 г. им казва: „Заключете врата и проверете дали е заключена". Те заключват вратата и проверяват. След малко той изчезва от стола, на който седи, и гласът му се чува в коридора зад споменатата заключена врата. Казва им пак да проверят дали е заключена вратата.
към текста >>
Учителят казва в „Призвание към народа ми":.» ******* „Ето, втори
път
ида, откат сте станали мой народ, за да ви видя със собственото си око какви сте на глед, как живеете и Духът ми е трогнат от печалната картина.
Второ, подготвях домовете и родителите, където ще се родят бъдещите ми ученици." Тази негова дейност продължава до Балканската война през 1912 г. Според Учителят Господ е решил да издигне българския народ като един от неговите първи служители. Необхватна и многостранна е дейността на Учителя в България и цялата Земя. Тя не може да се проучи и опише. Много от случаите с учениците са външно наглед обикновени взаимоотношения, но те пробуждат душите им за нов живот.
Учителят казва в „Призвание към народа ми":.» ******* „Ето, втори
път
ида, откат сте станали мой народ, за да ви видя със собственото си око какви сте на глед, как живеете и Духът ми е трогнат от печалната картина.
За оплакване сте вие, вие над които пожертвувах всичко придобито: живот, слава и чест сте злоупотребили с Моята доброта и Моята любов, Пред лицето ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас. Идете при тях и им изповядайте прегрешенията си и направете мир с ближните си. Този ден, който иде, да ви се открия в моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не ден на скръб. Ден, посветен Богу моему. Аз съм Елохил, Ангел на завета Господен." (1, с.
към текста >>
Аз не ви срещам за първи
път
, и вярата, обаче, е за децата.» (3, с.
Бог оставя всеки ученик сам да се справи с този труден въпрос, стоящ пред душата му - съмнението. Почти на всички събори задават на Учителя въпроса: Кой е Той? Отговаря им: „Този, който се съмнява е сляп. В моята душ а досега не се е повдигало съмнение за нещата. За мен не съществува никакво противоречие в света.
Аз не ви срещам за първи
път
, и вярата, обаче, е за децата.» (3, с.
123 -1914 г.) «Аз не искам да знаете кой съм. Аз не искам да бъда известен, защото, ако искам да стана известен, ще отворя очите на двама слепи и те ще разправят кой съм. Добре. Да ви явя кой съм. Но ако се повдигне едно гонение, колко души от вас ще изтърпите? Затова аз не искам да ви турям на плъзгава почва.
към текста >>
Амин."Тази молитва, изпълнявана от
тесен
кръг приятели, според думите на брат Цочо Диков , ********* се състои в следното: всички застават на колене, поставят ръцете на гърдите си и казват: 1.
участниците от Веригата провеждат редовни срещи всяка година през месец август. На тези срещи всеки получава специална покана лично от Учителя. На тях не се допускат никакви чужди хора.******** Всичко се върши в пълна тайна, като нищо не се е записвало в протоколи и не се изнася навън. Този начин на работа укрепва духовно Веригата и се усилва токът на любовта, който протича през нея. В едно психическо упражнение, дадено на Веригата и изпълнявано на колене, се казва: „Така да отворим сърцата си на Господа, Който е сега между нас, да се прослави Неговото име.
Амин."Тази молитва, изпълнявана от
тесен
кръг приятели, според думите на брат Цочо Диков , ********* се състои в следното: всички застават на колене, поставят ръцете на гърдите си и казват: 1.
«Искам да се прояви онова, което е вложено в моята духовна натура. Ще направя всичко, което моето сърце може да направи.» (три пъти) 2. Ръцете от долната част на лицето се движат към хилядолистника на главата като си представяме изгряващото Слънце и казваме: „Милостиви, Святи, Благи Господи, покажи ни виделината на Твоето лице, за да изпълним Твоята воля на Земята." (три пъти) 3. Ръцете на гърдите: „Да подчини Бог всяко низше действие в нас на Духът на Истината и Духът на Истината да се всели в нас." (тр и пъти) 4. „Да се възцарят Любовта, Мъдростта и Истината на Бога във всичката своя пълнота в моята душа." (три пъти) 5.
към текста >>
Ще направя всичко, което моето сърце може да направи.» (три
пъти
) 2.
На тях не се допускат никакви чужди хора.******** Всичко се върши в пълна тайна, като нищо не се е записвало в протоколи и не се изнася навън. Този начин на работа укрепва духовно Веригата и се усилва токът на любовта, който протича през нея. В едно психическо упражнение, дадено на Веригата и изпълнявано на колене, се казва: „Така да отворим сърцата си на Господа, Който е сега между нас, да се прослави Неговото име. Амин."Тази молитва, изпълнявана от тесен кръг приятели, според думите на брат Цочо Диков , ********* се състои в следното: всички застават на колене, поставят ръцете на гърдите си и казват: 1. «Искам да се прояви онова, което е вложено в моята духовна натура.
Ще направя всичко, което моето сърце може да направи.» (три
пъти
) 2.
Ръцете от долната част на лицето се движат към хилядолистника на главата като си представяме изгряващото Слънце и казваме: „Милостиви, Святи, Благи Господи, покажи ни виделината на Твоето лице, за да изпълним Твоята воля на Земята." (три пъти) 3. Ръцете на гърдите: „Да подчини Бог всяко низше действие в нас на Духът на Истината и Духът на Истината да се всели в нас." (тр и пъти) 4. „Да се възцарят Любовта, Мъдростта и Истината на Бога във всичката своя пълнота в моята душа." (три пъти) 5. Ръцете на сърцето и разтваряне на страни, като се казва: „Така да отворим сърцата си на Господа, КОЙТО е сега между нас. Да се прослави Неговото име.
към текста >>
Ръцете от долната част на лицето се движат към хилядолистника на главата като си представяме изгряващото Слънце и казваме: „Милостиви, Святи, Благи Господи, покажи ни виделината на Твоето лице, за да изпълним Твоята воля на Земята." (три
пъти
) 3.
Този начин на работа укрепва духовно Веригата и се усилва токът на любовта, който протича през нея. В едно психическо упражнение, дадено на Веригата и изпълнявано на колене, се казва: „Така да отворим сърцата си на Господа, Който е сега между нас, да се прослави Неговото име. Амин."Тази молитва, изпълнявана от тесен кръг приятели, според думите на брат Цочо Диков , ********* се състои в следното: всички застават на колене, поставят ръцете на гърдите си и казват: 1. «Искам да се прояви онова, което е вложено в моята духовна натура. Ще направя всичко, което моето сърце може да направи.» (три пъти) 2.
Ръцете от долната част на лицето се движат към хилядолистника на главата като си представяме изгряващото Слънце и казваме: „Милостиви, Святи, Благи Господи, покажи ни виделината на Твоето лице, за да изпълним Твоята воля на Земята." (три
пъти
) 3.
Ръцете на гърдите: „Да подчини Бог всяко низше действие в нас на Духът на Истината и Духът на Истината да се всели в нас." (тр и пъти) 4. „Да се възцарят Любовта, Мъдростта и Истината на Бога във всичката своя пълнота в моята душа." (три пъти) 5. Ръцете на сърцето и разтваряне на страни, като се казва: „Така да отворим сърцата си на Господа, КОЙТО е сега между нас. Да се прослави Неговото име. Амин." (три пъти) При постоянните бдения и молитви по време на срещите в Горницата и олтара, Учителят се открива на почти всички братя и сестри като Христос и Бог, но строго им забранява да споделят своите опитности, за да не дават храна на църквата и свещениците да го атакуват и злословят по негов адрес.
към текста >>
Ръцете на гърдите: „Да подчини Бог всяко низше действие в нас на Духът на Истината и Духът на Истината да се всели в нас." (тр и
пъти
) 4.
В едно психическо упражнение, дадено на Веригата и изпълнявано на колене, се казва: „Така да отворим сърцата си на Господа, Който е сега между нас, да се прослави Неговото име. Амин."Тази молитва, изпълнявана от тесен кръг приятели, според думите на брат Цочо Диков , ********* се състои в следното: всички застават на колене, поставят ръцете на гърдите си и казват: 1. «Искам да се прояви онова, което е вложено в моята духовна натура. Ще направя всичко, което моето сърце може да направи.» (три пъти) 2. Ръцете от долната част на лицето се движат към хилядолистника на главата като си представяме изгряващото Слънце и казваме: „Милостиви, Святи, Благи Господи, покажи ни виделината на Твоето лице, за да изпълним Твоята воля на Земята." (три пъти) 3.
Ръцете на гърдите: „Да подчини Бог всяко низше действие в нас на Духът на Истината и Духът на Истината да се всели в нас." (тр и
пъти
) 4.
„Да се възцарят Любовта, Мъдростта и Истината на Бога във всичката своя пълнота в моята душа." (три пъти) 5. Ръцете на сърцето и разтваряне на страни, като се казва: „Така да отворим сърцата си на Господа, КОЙТО е сега между нас. Да се прослави Неговото име. Амин." (три пъти) При постоянните бдения и молитви по време на срещите в Горницата и олтара, Учителят се открива на почти всички братя и сестри като Христос и Бог, но строго им забранява да споделят своите опитности, за да не дават храна на църквата и свещениците да го атакуват и злословят по негов адрес. Някои, които нарушават дискретността на Веригата, веднага са хванати от строгите закони на Природата с малка или по-голяма болест.
към текста >>
„Да се възцарят Любовта, Мъдростта и Истината на Бога във всичката своя пълнота в моята душа." (три
пъти
) 5.
Амин."Тази молитва, изпълнявана от тесен кръг приятели, според думите на брат Цочо Диков , ********* се състои в следното: всички застават на колене, поставят ръцете на гърдите си и казват: 1. «Искам да се прояви онова, което е вложено в моята духовна натура. Ще направя всичко, което моето сърце може да направи.» (три пъти) 2. Ръцете от долната част на лицето се движат към хилядолистника на главата като си представяме изгряващото Слънце и казваме: „Милостиви, Святи, Благи Господи, покажи ни виделината на Твоето лице, за да изпълним Твоята воля на Земята." (три пъти) 3. Ръцете на гърдите: „Да подчини Бог всяко низше действие в нас на Духът на Истината и Духът на Истината да се всели в нас." (тр и пъти) 4.
„Да се възцарят Любовта, Мъдростта и Истината на Бога във всичката своя пълнота в моята душа." (три
пъти
) 5.
Ръцете на сърцето и разтваряне на страни, като се казва: „Така да отворим сърцата си на Господа, КОЙТО е сега между нас. Да се прослави Неговото име. Амин." (три пъти) При постоянните бдения и молитви по време на срещите в Горницата и олтара, Учителят се открива на почти всички братя и сестри като Христос и Бог, но строго им забранява да споделят своите опитности, за да не дават храна на църквата и свещениците да го атакуват и злословят по негов адрес. Някои, които нарушават дискретността на Веригата, веднага са хванати от строгите закони на Природата с малка или по-голяма болест. Веригата е редовно информирана за състоянието на членовете й и всички нередности са решавани вътрешно между тях.
към текста >>
Амин." (три
пъти
) При постоянните бдения и молитви по време на срещите в Горницата и олтара, Учителят се открива на почти всички братя и сестри като Христос и Бог, но строго им забранява да споделят своите опитности, за да не дават храна на църквата и свещениците да го атакуват и злословят по негов адрес.
Ръцете от долната част на лицето се движат към хилядолистника на главата като си представяме изгряващото Слънце и казваме: „Милостиви, Святи, Благи Господи, покажи ни виделината на Твоето лице, за да изпълним Твоята воля на Земята." (три пъти) 3. Ръцете на гърдите: „Да подчини Бог всяко низше действие в нас на Духът на Истината и Духът на Истината да се всели в нас." (тр и пъти) 4. „Да се възцарят Любовта, Мъдростта и Истината на Бога във всичката своя пълнота в моята душа." (три пъти) 5. Ръцете на сърцето и разтваряне на страни, като се казва: „Така да отворим сърцата си на Господа, КОЙТО е сега между нас. Да се прослави Неговото име.
Амин." (три
пъти
) При постоянните бдения и молитви по време на срещите в Горницата и олтара, Учителят се открива на почти всички братя и сестри като Христос и Бог, но строго им забранява да споделят своите опитности, за да не дават храна на църквата и свещениците да го атакуват и злословят по негов адрес.
Някои, които нарушават дискретността на Веригата, веднага са хванати от строгите закони на Природата с малка или по-голяма болест. Веригата е редовно информирана за състоянието на членовете й и всички нередности са решавани вътрешно между тях. Учителят посочва точно причината за какво се разболява някой приятел. Петър Дънов живее много скромно и с малко средства. Често посещава София и спи в хотела на евангелистите на улица „Леге", а по-късно отива в квартирата на Тодор Стоименов, който работи като чиновник в дружество „Сингер".
към текста >>
Чрез съборите молитвите, събранията, кореспонденцията и личния си живот Учителят подготвя съзнанието на своите ученици 22 години, за да може през 1922 година да открие Школата на Бялото Братство за първи
път
на Земята, в която изнася Словото Божие, пак един слънчев цикъл от 22 години - до 1944 г.
91 -1912г.)* ********** На този събор Учителят си слага престилка, умива краката на своите първи ученици, и полива на другите да си измият ръцете, подобно на това, което Христос направи преди 2000 години. На 15 август 1912 г., Голяма Богородица, сутринта рано му се явява Христовият Дух и го пита: „Петре, даваш ли тялото си, сърцето си, ума си и ще работиш ли за мене? " Учителят отговаря: „Слушам Господи, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на Земята." Тогава в Него се вселява да работи Христовият Дух и той става Миров Учител и започва да управлява Бялата и Черната ложа. На 11 август 1914 г. Учителят дава „Лозинката", която трябва да се чете всеки ден от учениците.
Чрез съборите молитвите, събранията, кореспонденцията и личния си живот Учителят подготвя съзнанието на своите ученици 22 години, за да може през 1922 година да открие Школата на Бялото Братство за първи
път
на Земята, в която изнася Словото Божие, пак един слънчев цикъл от 22 години - до 1944 г.
Въпреки предупреждението на Учителя към Фердинанд, последният вкарва България в Първата световна война. Положението на фронта става критично, особено през 1917 г. Тогава Фердинанд, чрез Алекси Стоянов, адютант на царя и мъж на нашата сестра Мария Стоянова, пита Учителя какво да правят. Учителят му казва, че Германия ще загуби войната и България трябва да сключи незабавно мир. Фердинанд наместо да вземе поука от добрия съвет при тежкот о положение, в което се намира в България и да благодари наУчителя, той го арестува и интернира във Варна, в хотел „Лондон".
към текста >>
книжката „
Път
", а през 1934 г.
За разрешаване на някои мъчни въпроси на приятелите тя прекарвала по три дни в пост и молитва. Пред нея се явявали картини, които тълкувала, и така помагала на приятелите. Имала дарба и да лекува. През 1919 г. издава книжката: „Жената като майка и нейната задача", 1920 г.
книжката „
Път
", а през 1934 г.
„Стани, събуди се, търси пътя. **** ********** Дъщерята на Елена Казанлъклиева, Лиляна се омъжва за Бончо Бочев, учител по музика и пеене в София. Елена Казанлъклиева помага много на младото семейство духовно и в практическият живот. Бочев създава хора на Софийските славейчета 1937 г., който прераства в хор" Бодра смяна " в 1946 г. -1.01.1947 г.
към текста >>
„Стани, събуди се, търси
пътя
.
Пред нея се явявали картини, които тълкувала, и така помагала на приятелите. Имала дарба и да лекува. През 1919 г. издава книжката: „Жената като майка и нейната задача", 1920 г. книжката „Път", а през 1934 г.
„Стани, събуди се, търси
пътя
.
**** ********** Дъщерята на Елена Казанлъклиева, Лиляна се омъжва за Бончо Бочев, учител по музика и пеене в София. Елена Казанлъклиева помага много на младото семейство духовно и в практическият живот. Бочев създава хора на Софийските славейчета 1937 г., който прераства в хор" Бодра смяна " в 1946 г. -1.01.1947 г. С този хор той разнесе певческата слава на българските деца по цяла Европа.
към текста >>
Тя става добър
пътуващ
проповедник на Словото.
Той й създава непоносими мъчнотии и страдания. Накрая го оставя като голям - сам да се справя. Учителят отбелязва: „На окултния ученик не е позволено да осиновява чужди деца." Синът и Кирил оправя живота си, става мек, добър и се занимава с художество и нарисувал много картини и правил изложби. Учителят кореспондира с нея ощ е от 1912 г. и укрепва вярата й.
Тя става добър
пътуващ
проповедник на Словото.
Посещава много градове, където е прекарвала по две-три седмици и събира готовите души за духовна работа. Търсена е била особено за пророческия дар, който имала. Казанлъклиева живя последните си дни на Изгрева. Живееше на Изгрева в задната част, в къщата на Николай Дойнов. Имаше една дървена стълба, която се клатеше, по която постоянно се качваше и слизаше Елена.
към текста >>
Много
пъти
невидимият свят поставя ученика на изпит и ако го издържи се удостоява да влезе в Школата, за която е подготвен.
По-късно Учителят казва на почти всички членове на Синархичната верига онова, което предстои на човечеството и на България. За влизането в Синархичната верига и във вътрешната Школа на Учителя, има три строги правила: 1. Абсолютно послушание; 2. Абсолютна точност; 3. Абсолютна дискретност.
Много
пъти
невидимият свят поставя ученика на изпит и ако го издържи се удостоява да влезе в Школата, за която е подготвен.
*Виж « Изгревът» том II стр. 9-44. **Виж « Изгревът» том VI снимкиN6 и N7. *** Виж « Изгревът» том XI стр. 710-790; том XII стр. 4-240. Наряди на Синархическата верига.
към текста >>
88.
3. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 ГОДИНА
,
,
ТОМ 22
За съжаление непослушанието ни е
съпътствало
, и още ни
съпътства
.
Духовна дейност в България на Учителя с Веригата от 1900 година до създаването на Школата през 1922 година „Не изгониха човека от Рая, че съгреши, а го изгониха за непослушание. Преди 6000 години вие сте били в Египет, където сте учили египетската мъдрост. Пратили са ви в този народ, за да го повдигнете, но понеже не сте изпълнили своята длъжност, изпортили сте се, то затова ви сформироват в тази Верига, за да изправите своите погрешки. Вие сте се проявили в непослушание." (3, с. 64 -1912г.) След това сме били в Гърция, Рим и най-после сме дошли в България, където дълго време сме работили като преподаватели и проповедници.
За съжаление непослушанието ни е
съпътствало
, и още ни
съпътства
.
Веригата, това е една непрекъсната връзка между душите, по която постоянно тече токът на Божията Любов и в центъра на която се намира Бог. Всички братя и сестри, започнали да работят духовно и посещавали редовно молитвените събрания и срещи, Учителят ги свързва с Веригата, за да могат да си помагат и при нужда да намират в центъра и Бога. Братята и сестрите отправят непрестанно хубави мисли и молитви, като изреждат поименно всички, които работят във Веригата и ги нареждат мислено в кръг, в центъра, на който поставят Учителя. Когато мислите и молитвите са хармонични, се получава голяма духовна сила, която лекува някои болни и отваря пътя за духовното развитие на българския народ. Всеки участник във Веригата е една халка в общата връзка, която никога не трябва да се къса.Така свързани, те изпълняват своите индивидуални или общи задачи в братския живот.
към текста >>
Когато мислите и молитвите са хармонични, се получава голяма духовна сила, която лекува някои болни и отваря
пътя
за духовното развитие на българския народ.
64 -1912г.) След това сме били в Гърция, Рим и най-после сме дошли в България, където дълго време сме работили като преподаватели и проповедници. За съжаление непослушанието ни е съпътствало, и още ни съпътства. Веригата, това е една непрекъсната връзка между душите, по която постоянно тече токът на Божията Любов и в центъра на която се намира Бог. Всички братя и сестри, започнали да работят духовно и посещавали редовно молитвените събрания и срещи, Учителят ги свързва с Веригата, за да могат да си помагат и при нужда да намират в центъра и Бога. Братята и сестрите отправят непрестанно хубави мисли и молитви, като изреждат поименно всички, които работят във Веригата и ги нареждат мислено в кръг, в центъра, на който поставят Учителя.
Когато мислите и молитвите са хармонични, се получава голяма духовна сила, която лекува някои болни и отваря
пътя
за духовното развитие на българския народ.
Всеки участник във Веригата е една халка в общата връзка, която никога не трябва да се къса.Така свързани, те изпълняват своите индивидуални или общи задачи в братския живот. Често задачите са давани мислено - по интуиция и вътрешно вдъхновение, което помага да се развие светлината и будността на съзнанието. Работата на Веригата е напълно секретна и нищо не се протоколира и изнася навън. Във всеки град и някои села има групи, които работят във Веригата под ръководството на Учителя. Така бавно, в цяла България, се изграждат огнища на нов разумен живот.* По-късноУчителят създава ТЪЙ наречената „Синархична верига", в която влизат само ръководителите на отделните братства, десет на брой: 1.
към текста >>
Но съмнението, това основно качество на Сатурн, присъщо на българите, дълго време
съпътства
нашите първи приятели.
Събират се вечерно време около една елипсовидна маса и провеждат сеанси под ръководството на доктор Миркович и Пеньо Киров в присъствието на Петър Дънов, който е седял в средата на масата. Викат различни духове, за да им кажат някои интересуващи ги неща и придобият точно знание за миналото. Душа и тяло на тия събрания е господин Дънов, който с присъствието си насочва и респектира дейността на Веригата. Той дава формули, задачи и начини за работа за постигане на духовно сближаване с невидимите същества. Всички във Веригата са сензитивни и чуствуват осезателно силните вибрации на Петър Дънов.
Но съмнението, това основно качество на Сатурн, присъщо на българите, дълго време
съпътства
нашите първи приятели.
При едно вечерно събрание, около масата му задават въпроса кой е ТОЙ, Тогава господин Дънов, както са го наричали до 1915 г. им казва: „Заключете врата и проверете дали е заключена". Те заключват вратата и проверяват. След малко той изчезва от стола, на който седи, и гласът му се чува в коридора зад споменатата заключена врата. Казва им пак да проверят дали е заключена вратата.
към текста >>
Учителят казва в „Призвание към народа ми":.» ******* „Ето, втори
път
ида, откат сте станали мой народ, за да ви видя със собственото си око какви сте на глед, как живеете и Духът ми е трогнат от печалната картина.
Второ, подготвях домовете и родителите, където ще се родят бъдещите ми ученици." Тази негова дейност продължава до Балканската война през 1912 г. Според Учителят Господ е решил да издигне българския народ като един от неговите първи служители. Необхватна и многостранна е дейността на Учителя в България и цялата Земя. Тя не може да се проучи и опише. Много от случаите с учениците са външно наглед обикновени взаимоотношения, но те пробуждат душите им за нов живот.
Учителят казва в „Призвание към народа ми":.» ******* „Ето, втори
път
ида, откат сте станали мой народ, за да ви видя със собственото си око какви сте на глед, как живеете и Духът ми е трогнат от печалната картина.
За оплакване сте вие, вие над които пожертвувах всичко придобито: живот, слава и чест сте злоупотребили с Моята доброта и Моята любов, Пред лицето ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас. Идете при тях и им изповядайте прегрешенията си и направете мир с ближните си. Този ден, който иде, да ви се открия в моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не ден на скръб. Ден, посветен Богу моему. Аз съм Елохил, Ангел на завета Господен." (1, с.
към текста >>
Аз не ви срещам за първи
път
, и вярата, обаче, е за децата.» (3, с.
Бог оставя всеки ученик сам да се справи с този труден въпрос, стоящ пред душата му - съмнението. Почти на всички събори задават на Учителя въпроса: Кой е Той? Отговаря им: „Този, който се съмнява е сляп. В моята душ а досега не се е повдигало съмнение за нещата. За мен не съществува никакво противоречие в света.
Аз не ви срещам за първи
път
, и вярата, обаче, е за децата.» (3, с.
123 -1914 г.) «Аз не искам да знаете кой съм. Аз не искам да бъда известен, защото, ако искам да стана известен, ще отворя очите на двама слепи и те ще разправят кой съм. Добре. Да ви явя кой съм. Но ако се повдигне едно гонение, колко души от вас ще изтърпите? Затова аз не искам да ви турям на плъзгава почва.
към текста >>
Амин."Тази молитва, изпълнявана от
тесен
кръг приятели, според думите на брат Цочо Диков , ********* се състои в следното: всички застават на колене, поставят ръцете на гърдите си и казват: 1.
участниците от Веригата провеждат редовни срещи всяка година през месец август. На тези срещи всеки получава специална покана лично от Учителя. На тях не се допускат никакви чужди хора.******** Всичко се върши в пълна тайна, като нищо не се е записвало в протоколи и не се изнася навън. Този начин на работа укрепва духовно Веригата и се усилва токът на любовта, който протича през нея. В едно психическо упражнение, дадено на Веригата и изпълнявано на колене, се казва: „Така да отворим сърцата си на Господа, Който е сега между нас, да се прослави Неговото име.
Амин."Тази молитва, изпълнявана от
тесен
кръг приятели, според думите на брат Цочо Диков , ********* се състои в следното: всички застават на колене, поставят ръцете на гърдите си и казват: 1.
«Искам да се прояви онова, което е вложено в моята духовна натура. Ще направя всичко, което моето сърце може да направи.» (три пъти) 2. Ръцете от долната част на лицето се движат към хилядолистника на главата като си представяме изгряващото Слънце и казваме: „Милостиви, Святи, Благи Господи, покажи ни виделината на Твоето лице, за да изпълним Твоята воля на Земята." (три пъти) 3. Ръцете на гърдите: „Да подчини Бог всяко низше действие в нас на Духът на Истината и Духът на Истината да се всели в нас." (тр и пъти) 4. „Да се възцарят Любовта, Мъдростта и Истината на Бога във всичката своя пълнота в моята душа." (три пъти) 5.
към текста >>
Ще направя всичко, което моето сърце може да направи.» (три
пъти
) 2.
На тях не се допускат никакви чужди хора.******** Всичко се върши в пълна тайна, като нищо не се е записвало в протоколи и не се изнася навън. Този начин на работа укрепва духовно Веригата и се усилва токът на любовта, който протича през нея. В едно психическо упражнение, дадено на Веригата и изпълнявано на колене, се казва: „Така да отворим сърцата си на Господа, Който е сега между нас, да се прослави Неговото име. Амин."Тази молитва, изпълнявана от тесен кръг приятели, според думите на брат Цочо Диков , ********* се състои в следното: всички застават на колене, поставят ръцете на гърдите си и казват: 1. «Искам да се прояви онова, което е вложено в моята духовна натура.
Ще направя всичко, което моето сърце може да направи.» (три
пъти
) 2.
Ръцете от долната част на лицето се движат към хилядолистника на главата като си представяме изгряващото Слънце и казваме: „Милостиви, Святи, Благи Господи, покажи ни виделината на Твоето лице, за да изпълним Твоята воля на Земята." (три пъти) 3. Ръцете на гърдите: „Да подчини Бог всяко низше действие в нас на Духът на Истината и Духът на Истината да се всели в нас." (тр и пъти) 4. „Да се възцарят Любовта, Мъдростта и Истината на Бога във всичката своя пълнота в моята душа." (три пъти) 5. Ръцете на сърцето и разтваряне на страни, като се казва: „Така да отворим сърцата си на Господа, КОЙТО е сега между нас. Да се прослави Неговото име.
към текста >>
Ръцете от долната част на лицето се движат към хилядолистника на главата като си представяме изгряващото Слънце и казваме: „Милостиви, Святи, Благи Господи, покажи ни виделината на Твоето лице, за да изпълним Твоята воля на Земята." (три
пъти
) 3.
Този начин на работа укрепва духовно Веригата и се усилва токът на любовта, който протича през нея. В едно психическо упражнение, дадено на Веригата и изпълнявано на колене, се казва: „Така да отворим сърцата си на Господа, Който е сега между нас, да се прослави Неговото име. Амин."Тази молитва, изпълнявана от тесен кръг приятели, според думите на брат Цочо Диков , ********* се състои в следното: всички застават на колене, поставят ръцете на гърдите си и казват: 1. «Искам да се прояви онова, което е вложено в моята духовна натура. Ще направя всичко, което моето сърце може да направи.» (три пъти) 2.
Ръцете от долната част на лицето се движат към хилядолистника на главата като си представяме изгряващото Слънце и казваме: „Милостиви, Святи, Благи Господи, покажи ни виделината на Твоето лице, за да изпълним Твоята воля на Земята." (три
пъти
) 3.
Ръцете на гърдите: „Да подчини Бог всяко низше действие в нас на Духът на Истината и Духът на Истината да се всели в нас." (тр и пъти) 4. „Да се възцарят Любовта, Мъдростта и Истината на Бога във всичката своя пълнота в моята душа." (три пъти) 5. Ръцете на сърцето и разтваряне на страни, като се казва: „Така да отворим сърцата си на Господа, КОЙТО е сега между нас. Да се прослави Неговото име. Амин." (три пъти) При постоянните бдения и молитви по време на срещите в Горницата и олтара, Учителят се открива на почти всички братя и сестри като Христос и Бог, но строго им забранява да споделят своите опитности, за да не дават храна на църквата и свещениците да го атакуват и злословят по негов адрес.
към текста >>
Ръцете на гърдите: „Да подчини Бог всяко низше действие в нас на Духът на Истината и Духът на Истината да се всели в нас." (тр и
пъти
) 4.
В едно психическо упражнение, дадено на Веригата и изпълнявано на колене, се казва: „Така да отворим сърцата си на Господа, Който е сега между нас, да се прослави Неговото име. Амин."Тази молитва, изпълнявана от тесен кръг приятели, според думите на брат Цочо Диков , ********* се състои в следното: всички застават на колене, поставят ръцете на гърдите си и казват: 1. «Искам да се прояви онова, което е вложено в моята духовна натура. Ще направя всичко, което моето сърце може да направи.» (три пъти) 2. Ръцете от долната част на лицето се движат към хилядолистника на главата като си представяме изгряващото Слънце и казваме: „Милостиви, Святи, Благи Господи, покажи ни виделината на Твоето лице, за да изпълним Твоята воля на Земята." (три пъти) 3.
Ръцете на гърдите: „Да подчини Бог всяко низше действие в нас на Духът на Истината и Духът на Истината да се всели в нас." (тр и
пъти
) 4.
„Да се възцарят Любовта, Мъдростта и Истината на Бога във всичката своя пълнота в моята душа." (три пъти) 5. Ръцете на сърцето и разтваряне на страни, като се казва: „Така да отворим сърцата си на Господа, КОЙТО е сега между нас. Да се прослави Неговото име. Амин." (три пъти) При постоянните бдения и молитви по време на срещите в Горницата и олтара, Учителят се открива на почти всички братя и сестри като Христос и Бог, но строго им забранява да споделят своите опитности, за да не дават храна на църквата и свещениците да го атакуват и злословят по негов адрес. Някои, които нарушават дискретността на Веригата, веднага са хванати от строгите закони на Природата с малка или по-голяма болест.
към текста >>
„Да се възцарят Любовта, Мъдростта и Истината на Бога във всичката своя пълнота в моята душа." (три
пъти
) 5.
Амин."Тази молитва, изпълнявана от тесен кръг приятели, според думите на брат Цочо Диков , ********* се състои в следното: всички застават на колене, поставят ръцете на гърдите си и казват: 1. «Искам да се прояви онова, което е вложено в моята духовна натура. Ще направя всичко, което моето сърце може да направи.» (три пъти) 2. Ръцете от долната част на лицето се движат към хилядолистника на главата като си представяме изгряващото Слънце и казваме: „Милостиви, Святи, Благи Господи, покажи ни виделината на Твоето лице, за да изпълним Твоята воля на Земята." (три пъти) 3. Ръцете на гърдите: „Да подчини Бог всяко низше действие в нас на Духът на Истината и Духът на Истината да се всели в нас." (тр и пъти) 4.
„Да се възцарят Любовта, Мъдростта и Истината на Бога във всичката своя пълнота в моята душа." (три
пъти
) 5.
Ръцете на сърцето и разтваряне на страни, като се казва: „Така да отворим сърцата си на Господа, КОЙТО е сега между нас. Да се прослави Неговото име. Амин." (три пъти) При постоянните бдения и молитви по време на срещите в Горницата и олтара, Учителят се открива на почти всички братя и сестри като Христос и Бог, но строго им забранява да споделят своите опитности, за да не дават храна на църквата и свещениците да го атакуват и злословят по негов адрес. Някои, които нарушават дискретността на Веригата, веднага са хванати от строгите закони на Природата с малка или по-голяма болест. Веригата е редовно информирана за състоянието на членовете й и всички нередности са решавани вътрешно между тях.
към текста >>
Амин." (три
пъти
) При постоянните бдения и молитви по време на срещите в Горницата и олтара, Учителят се открива на почти всички братя и сестри като Христос и Бог, но строго им забранява да споделят своите опитности, за да не дават храна на църквата и свещениците да го атакуват и злословят по негов адрес.
Ръцете от долната част на лицето се движат към хилядолистника на главата като си представяме изгряващото Слънце и казваме: „Милостиви, Святи, Благи Господи, покажи ни виделината на Твоето лице, за да изпълним Твоята воля на Земята." (три пъти) 3. Ръцете на гърдите: „Да подчини Бог всяко низше действие в нас на Духът на Истината и Духът на Истината да се всели в нас." (тр и пъти) 4. „Да се възцарят Любовта, Мъдростта и Истината на Бога във всичката своя пълнота в моята душа." (три пъти) 5. Ръцете на сърцето и разтваряне на страни, като се казва: „Така да отворим сърцата си на Господа, КОЙТО е сега между нас. Да се прослави Неговото име.
Амин." (три
пъти
) При постоянните бдения и молитви по време на срещите в Горницата и олтара, Учителят се открива на почти всички братя и сестри като Христос и Бог, но строго им забранява да споделят своите опитности, за да не дават храна на църквата и свещениците да го атакуват и злословят по негов адрес.
Някои, които нарушават дискретността на Веригата, веднага са хванати от строгите закони на Природата с малка или по-голяма болест. Веригата е редовно информирана за състоянието на членовете й и всички нередности са решавани вътрешно между тях. Учителят посочва точно причината за какво се разболява някой приятел. Петър Дънов живее много скромно и с малко средства. Често посещава София и спи в хотела на евангелистите на улица „Леге", а по-късно отива в квартирата на Тодор Стоименов, който работи като чиновник в дружество „Сингер".
към текста >>
Чрез съборите молитвите, събранията, кореспонденцията и личния си живот Учителят подготвя съзнанието на своите ученици 22 години, за да може през 1922 година да открие Школата на Бялото Братство за първи
път
на Земята, в която изнася Словото Божие, пак един слънчев цикъл от 22 години - до 1944 г.
91 -1912г.)* ********** На този събор Учителят си слага престилка, умива краката на своите първи ученици, и полива на другите да си измият ръцете, подобно на това, което Христос направи преди 2000 години. На 15 август 1912 г., Голяма Богородица, сутринта рано му се явява Христовият Дух и го пита: „Петре, даваш ли тялото си, сърцето си, ума си и ще работиш ли за мене? " Учителят отговаря: „Слушам Господи, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на Земята." Тогава в Него се вселява да работи Христовият Дух и той става Миров Учител и започва да управлява Бялата и Черната ложа. На 11 август 1914 г. Учителят дава „Лозинката", която трябва да се чете всеки ден от учениците.
Чрез съборите молитвите, събранията, кореспонденцията и личния си живот Учителят подготвя съзнанието на своите ученици 22 години, за да може през 1922 година да открие Школата на Бялото Братство за първи
път
на Земята, в която изнася Словото Божие, пак един слънчев цикъл от 22 години - до 1944 г.
Въпреки предупреждението на Учителя към Фердинанд, последният вкарва България в Първата световна война. Положението на фронта става критично, особено през 1917 г. Тогава Фердинанд, чрез Алекси Стоянов, адютант на царя и мъж на нашата сестра Мария Стоянова, пита Учителя какво да правят. Учителят му казва, че Германия ще загуби войната и България трябва да сключи незабавно мир. Фердинанд наместо да вземе поука от добрия съвет при тежкот о положение, в което се намира в България и да благодари наУчителя, той го арестува и интернира във Варна, в хотел „Лондон".
към текста >>
книжката „
Път
", а през 1934 г.
За разрешаване на някои мъчни въпроси на приятелите тя прекарвала по три дни в пост и молитва. Пред нея се явявали картини, които тълкувала, и така помагала на приятелите. Имала дарба и да лекува. През 1919 г. издава книжката: „Жената като майка и нейната задача", 1920 г.
книжката „
Път
", а през 1934 г.
„Стани, събуди се, търси пътя. **** ********** Дъщерята на Елена Казанлъклиева, Лиляна се омъжва за Бончо Бочев, учител по музика и пеене в София. Елена Казанлъклиева помага много на младото семейство духовно и в практическият живот. Бочев създава хора на Софийските славейчета 1937 г., който прераства в хор" Бодра смяна " в 1946 г. -1.01.1947 г.
към текста >>
„Стани, събуди се, търси
пътя
.
Пред нея се явявали картини, които тълкувала, и така помагала на приятелите. Имала дарба и да лекува. През 1919 г. издава книжката: „Жената като майка и нейната задача", 1920 г. книжката „Път", а през 1934 г.
„Стани, събуди се, търси
пътя
.
**** ********** Дъщерята на Елена Казанлъклиева, Лиляна се омъжва за Бончо Бочев, учител по музика и пеене в София. Елена Казанлъклиева помага много на младото семейство духовно и в практическият живот. Бочев създава хора на Софийските славейчета 1937 г., който прераства в хор" Бодра смяна " в 1946 г. -1.01.1947 г. С този хор той разнесе певческата слава на българските деца по цяла Европа.
към текста >>
Тя става добър
пътуващ
проповедник на Словото.
Той й създава непоносими мъчнотии и страдания. Накрая го оставя като голям - сам да се справя. Учителят отбелязва: „На окултния ученик не е позволено да осиновява чужди деца." Синът и Кирил оправя живота си, става мек, добър и се занимава с художество и нарисувал много картини и правил изложби. Учителят кореспондира с нея ощ е от 1912 г. и укрепва вярата й.
Тя става добър
пътуващ
проповедник на Словото.
Посещава много градове, където е прекарвала по две-три седмици и събира готовите души за духовна работа. Търсена е била особено за пророческия дар, който имала. Казанлъклиева живя последните си дни на Изгрева. Живееше на Изгрева в задната част, в къщата на Николай Дойнов. Имаше една дървена стълба, която се клатеше, по която постоянно се качваше и слизаше Елена.
към текста >>
Много
пъти
невидимият свят поставя ученика на изпит и ако го издържи се удостоява да влезе в Школата, за която е подготвен.
По-късно Учителят казва на почти всички членове на Синархичната верига онова, което предстои на човечеството и на България. За влизането в Синархичната верига и във вътрешната Школа на Учителя, има три строги правила: 1. Абсолютно послушание; 2. Абсолютна точност; 3. Абсолютна дискретност.
Много
пъти
невидимият свят поставя ученика на изпит и ако го издържи се удостоява да влезе в Школата, за която е подготвен.
*Виж « Изгревът» том II стр. 9-44. **Виж « Изгревът» том VI снимкиN6 и N7. *** Виж « Изгревът» том XI стр. 710-790; том XII стр. 4-240. Наряди на Синархическата верига.
към текста >>
89.
16. ЗАВРЪЩАНЕ НА УЧИТЕЛЯ В СОФИЯ
,
,
ТОМ 22
Някой
път
Учителят дава на Симеон Симеонов или на друг някой да прочете някоя от печатаните беседи.
Завръщане на Учителя в София На 19 октомври Учителят се прибира в София. От 22 октомври, след прекъсване от около месец, Той започва редовно да изнася беседи.
Някой
път
Учителят дава на Симеон Симеонов или на друг някой да прочете някоя от печатаните беседи.
Изглежда, с това иска да покаже на приятелите какъв трябва да бъде редът, по който да продължат събранията в салона, след като той напусне тази Земя. Веса Козарева отива един ден следобед при Учителя на разговор. Той отбелязва, че никой не иска да работи за Братството, да изпълни Волята Божия. Козарева възразява и тогава Учителят й предлага да отидат в дома на Боян Боев, където по това време се събират ръководството на Братството и no-известните братя и сестри, като: Борис Николов, Николай Дойнов, Гавраил Величков, Влад Пашов, Иван Антонов, Паша Теодорова, Елена Андреева, Тодор Стоименов и други. Те влизат в голямата стая и сядат между приятелите.
към текста >>
Вместо по благодат, сега ние по отрицателен
път
учим уроците и търсим причината за несполуките и тягостното ни положение, във властта, във външните хора и условия.
Не съдя никого, но жалко, че дотам е стигнало съзнанието на цвета на Братството и че ние още не сме готови за общ живот - живот за цялото. Една малка наглед причина - непослушанието, довежда до фатални последствия братския живот, които продължават и сега. Какво сме научили ние от Духа на Истината през тия 44 години, в които той излива обилно Словото Божие в нас? Животът ни изпита и показа, че малко сме научили. Това учение - новото е в приложението и когато го прилагаме и опитваме в живота, то става наша плът и кръв, то става наше знание, от което могат да се ползват всички.
Вместо по благодат, сега ние по отрицателен
път
учим уроците и търсим причината за несполуките и тягостното ни положение, във властта, във външните хора и условия.
Причината за всичко е у нас. Учителят казва: „Докато човек не разбере, че причината за всички неща, които се случват в живота му е той, никога няма да може да се домогне до истината." Докато ние не създадем едно общество, където всеки един от нас да праща хубави мисли и чувства към другите членове на Братството, ние никога няма да имаме успех и траен резултат в усилията ни за постигане на новия живот. Учителят отбелязва, че ако имаме любов помежду си, четем и прилагаме Словото, ще бъдем мощна сила и с топ не ще могат да ни разбият. В разговор Гавраил Величков предлага на Учителя: „Учителю, да направим тук на Изгрева, Братство и да живеем в хармония и мир помежду си." Учителят се усмихва и отговаря: „Как ще направим Братство, когато тук още няма братя и сестри. На небето всички са братя и сестри, готови да изпълнят всяка работа дадена от Бога, а тука няма нито един такъв." И сега още продължават да се пилеят братски средства за различни цели: като изплащане на пътни, заплати и други.
към текста >>
На небето всички са братя и сестри, готови да изпълнят всяка работа дадена от Бога, а тука няма нито един такъв." И сега още продължават да се пилеят братски средства за различни цели: като изплащане на
пътни
, заплати и други.
Вместо по благодат, сега ние по отрицателен път учим уроците и търсим причината за несполуките и тягостното ни положение, във властта, във външните хора и условия. Причината за всичко е у нас. Учителят казва: „Докато човек не разбере, че причината за всички неща, които се случват в живота му е той, никога няма да може да се домогне до истината." Докато ние не създадем едно общество, където всеки един от нас да праща хубави мисли и чувства към другите членове на Братството, ние никога няма да имаме успех и траен резултат в усилията ни за постигане на новия живот. Учителят отбелязва, че ако имаме любов помежду си, четем и прилагаме Словото, ще бъдем мощна сила и с топ не ще могат да ни разбият. В разговор Гавраил Величков предлага на Учителя: „Учителю, да направим тук на Изгрева, Братство и да живеем в хармония и мир помежду си." Учителят се усмихва и отговаря: „Как ще направим Братство, когато тук още няма братя и сестри.
На небето всички са братя и сестри, готови да изпълнят всяка работа дадена от Бога, а тука няма нито един такъв." И сега още продължават да се пилеят братски средства за различни цели: като изплащане на
пътни
, заплати и други.
Учителят казва, че всяка работа свършена за Братството без пари - безкористно се благославя. Това е един постоянен капитал, който човек натрупва в невидимия свят. А когато се работи с пари за Братството, в своето развитие слизаме по-долу от обикновените хора и разбира се, след това ще понесем съответните последствия. След завръщането от Мърчаево в разговор пред салона на пейките, в който присъства и Мария Златева, Учителят казва: „Сега трябва да се направи връзка с новата власт - с комунистите. Трябва да има в ръководството брат, който да е свързан с тях.
към текста >>
В това състояние той съобщава: „Втори
път
не желая да мина по този
път
." Сутринта преди заминаването си от Земята, в 3 ч.
От този ден здравословното му състояние се влошава. Това са хора от новата власт, които разпитват Учителя във връзка с дневника на цар Борис и царския архив.****** Учителят се моли усърдно да не стане това, което е станало преди 2000 години. Той казва на разтревожените братя и сестри, около него: „Всичко ще стане, както е определено. Знаете, че всичко предварително е определено и става така, както Бог го е определил. Много бавно стават процесите и трябва да се изчаква." Учителят преживява последните дни на своя живот, сякаш е изправен пред съд, където трябва да отговаря за делата си.
В това състояние той съобщава: „Втори
път
не желая да мина по този
път
." Сутринта преди заминаването си от Земята, в 3 ч.
той казва: „Хубаво, сега всичко хубаво се разреши." Българите искат да го разпънат на кръст, но небето не допусна да си навлекат тази страшна карма. В разговор Учителят обяснява: „Втори път Христос няма да бъде разпънат. Който се опита да го разпъне сам ще се качи на кръста." Учителят е болен на легло. Обслужва го доктор Дафина Кьорчева. Учителят й казва: „Аз, който съм помогнал на толкова много хора и съм ги излекувал, мислиш ли, че и на себе си не мога да помогна?
към текста >>
В разговор Учителят обяснява: „Втори
път
Христос няма да бъде разпънат.
Той казва на разтревожените братя и сестри, около него: „Всичко ще стане, както е определено. Знаете, че всичко предварително е определено и става така, както Бог го е определил. Много бавно стават процесите и трябва да се изчаква." Учителят преживява последните дни на своя живот, сякаш е изправен пред съд, където трябва да отговаря за делата си. В това състояние той съобщава: „Втори път не желая да мина по този път." Сутринта преди заминаването си от Земята, в 3 ч. той казва: „Хубаво, сега всичко хубаво се разреши." Българите искат да го разпънат на кръст, но небето не допусна да си навлекат тази страшна карма.
В разговор Учителят обяснява: „Втори
път
Христос няма да бъде разпънат.
Който се опита да го разпъне сам ще се качи на кръста." Учителят е болен на легло. Обслужва го доктор Дафина Кьорчева. Учителят й казва: „Аз, който съм помогнал на толкова много хора и съм ги излекувал, мислиш ли, че и на себе си не мога да помогна? " В беседата „Мога да постигна" от томчето „Заветът на любовта", т. I, държана на 6 декември 1944 г., се говори за преминаването на тъмната зона от заминалите, където крадци ограбват всяка душа, Учителят отбелязва: „Сега гледам, всички сте се престорили, играете някаква роля, като актьори, представяте се, че не можете да ходите.
към текста >>
И аз търся
път
." Тук той явно казва, че се готви за другият свят, но никой от братята и сестрите не иска да приеме и повярва в това.
Учителят й казва: „Аз, който съм помогнал на толкова много хора и съм ги излекувал, мислиш ли, че и на себе си не мога да помогна? " В беседата „Мога да постигна" от томчето „Заветът на любовта", т. I, държана на 6 декември 1944 г., се говори за преминаването на тъмната зона от заминалите, където крадци ограбват всяка душа, Учителят отбелязва: „Сега гледам, всички сте се престорили, играете някаква роля, като актьори, представяте се, че не можете да ходите. Дойде някой и пита: „Де е Учителя? ". Чудно нещо, де е Учителя?
И аз търся
път
." Тук той явно казва, че се готви за другият свят, но никой от братята и сестрите не иска да приеме и повярва в това.
При Учителя идва Васил Бандерски, който има ясновидство, и казва на някой наши братя и сестри, че Учителят ще напусне физическото си тяло. Учителят го приема в стаята си и Бандарски му казва: „Учителю, Вие ще напуснете физическия свят, пожелайте ни нещо хубаво за нашия живот напред." Учителят отговаря: „Пожелавам ви хубави страдания." Бандерски, недоволен от отговора му, промълвява: „Господи, ние и без това имаме толкова много страдания, а и вие ни пожелавате още. Няма ли те някога да се свършат? " Той му отговаря: „Велики условия идат за разумните човешки души, но колцина от вас ще издържат на големите изпитания, през които трябва да минете отсега нататък? " При Учителя идва Донка Радева, прислужница при Мария Стоянова, за да го пита за изчезналия безследно след 9 септември син на Мария, Борис Стоянов.
към текста >>
След малко Учителят за трети
път
ги пита за яйцето.
" „Мога, Учителю." Той й нарежда: „Иди горе и ги направи." Тя, заедно с Маргарита Мечева, прави три яйца на очи и му ги поднася. Учителя изяжда двете яйца, а едното оставя и им предлага да го разделят на три помежду си - Милка, Маргарита и Савка. Сестрите не докосват яйцето. След известно време Учителят пита: „Разделихте ли яйцето помежду си? " Те не отговарят нищо.
След малко Учителят за трети
път
ги пита за яйцето.
В това време Савка отива до „Парахода", а Милка и Маргарита се споглеждат, разделят яйцето на три и изяждат по един дял. Не минава много време и Учителят я пита дали е изяла третинката от яйцето, което им е оставил. Савка му отговаря, че е ходила вкъщи и там е обядвала пържени картофи. Учителят се намръщва, става сериозен и казва: „И сега не разреши правилно задачата си." Той има хубавия обичай винаги да разделя храната си с приятелите, които присъстват около него.* ********* След известно време в стаята остават само Милка и Учителя. Учителят става от стола, намята пелерината, слага вълнената плетена шапка и излиза от стаята.
към текста >>
Милка изпада в транс и чрез нея започва да говори Учителят.******** ********** „Рекох, аз преди шест месеца изтеглих всичките си духовни сили и се подготвих за заминаването си." Гради чува, че гласът и тембърът е същият, както той го е слушал много
пъти
от Учителя - няма никаква разлика.
В неговия дом се събират всички ръководители на братствата от провинцията, дошли по повод заминаването на Учителя на сеанс, на който чехкинята Милка щяла да предаде нареждания от него. Гради вижда, че стаята е пълна с приятели, решава да си тръгне, но няколко от ръководителите го карат да остане. В стаята са само двама от Изгрева - той и Боян Боев. Всички сядат и сеансът започва. Гради си затваря очите и понеже знае, че тембърът на гласа не се изменя след заминаването на човека, следи да чуе, дали ще се яви гласът на Учителя на сеанса.
Милка изпада в транс и чрез нея започва да говори Учителят.******** ********** „Рекох, аз преди шест месеца изтеглих всичките си духовни сили и се подготвих за заминаването си." Гради чува, че гласът и тембърът е същият, както той го е слушал много
пъти
от Учителя - няма никаква разлика.
„Аз си взех всичките богатства и ги занесох на една ненаселена планета, която се намира между Слънцето и Меркурий. На нея в бъдеще ще бъде седалището на Бялото братство. Там ще отидат всички будни души, които ръководят новия живот на Земята. Там ще бъда и аз. Аз напуснах Земята, като си взимам тялото и го оставям на специално място, за връзка между мен и вас.
към текста >>
Към обед шестима братя взимат ковчега с тялото на Учителя, изнасят го от салона, обикалят три
пъти
полянката, на която играем Паневритмия, за да се направи връзка с трите свята - физическия, духовния и Божествения.
Минават много приятели, повечето от които ни критикуват, че копаем. Гради им отговаря: „По-хубаво ли е да дойдат гробарите, пияниците, да псуват и копаят, когато ние бавно и с любов ще свършим работата." Чернев предлага да се направи тракийско - старозагорско погребение. След изкопаването на гроба забиваме 6 кола, съединени два по два с по една греда и отгоре нареждаме дъски, върху която платформа се положи ковчегът. За погребението на Учителя идват много хора, повечето непознати за нас, макар че управниците забраняват да се съобщи по радиото за неговото заминаване. От цяла България идват да се поклонят на Учителя и да му благодарят за добрините, които той им е направил в живота.
Към обед шестима братя взимат ковчега с тялото на Учителя, изнасят го от салона, обикалят три
пъти
полянката, на която играем Паневритмия, за да се направи връзка с трите свята - физическия, духовния и Божествения.
Изпява се любимата песен наУчителя „Аум" -4 пътии от навъсеното небе се показва Слънцето. Аум, това е троицата според разбиранията на църковния канон - Бог Отец, Бог Син и Бог Дух. За нас това е великата вътрешна същина на Учителя Беинса Дуно, в тялото на Когото са се вселили Божественият, Христовият и Господният Дух на Силите и са създали най-благоприятните условия чрез него да се предаде Словото Божие на българите. „Аумен" от песента „Аум" значи „Тъй да бъде", „Да бъде Волята Божия на Земята" и тя ще се изпълни. „Аум", това е Исус, или на еврейски Ешуа - Учителя, Когото Бог поставя да ни учи от вековете, от създание мира.
към текста >>
Изпява се любимата песен наУчителя „Аум" -4
пътии
от навъсеното небе се показва Слънцето.
Гради им отговаря: „По-хубаво ли е да дойдат гробарите, пияниците, да псуват и копаят, когато ние бавно и с любов ще свършим работата." Чернев предлага да се направи тракийско - старозагорско погребение. След изкопаването на гроба забиваме 6 кола, съединени два по два с по една греда и отгоре нареждаме дъски, върху която платформа се положи ковчегът. За погребението на Учителя идват много хора, повечето непознати за нас, макар че управниците забраняват да се съобщи по радиото за неговото заминаване. От цяла България идват да се поклонят на Учителя и да му благодарят за добрините, които той им е направил в живота. Към обед шестима братя взимат ковчега с тялото на Учителя, изнасят го от салона, обикалят три пъти полянката, на която играем Паневритмия, за да се направи връзка с трите свята - физическия, духовния и Божествения.
Изпява се любимата песен наУчителя „Аум" -4
пътии
от навъсеното небе се показва Слънцето.
Аум, това е троицата според разбиранията на църковния канон - Бог Отец, Бог Син и Бог Дух. За нас това е великата вътрешна същина на Учителя Беинса Дуно, в тялото на Когото са се вселили Божественият, Христовият и Господният Дух на Силите и са създали най-благоприятните условия чрез него да се предаде Словото Божие на българите. „Аумен" от песента „Аум" значи „Тъй да бъде", „Да бъде Волята Божия на Земята" и тя ще се изпълни. „Аум", това е Исус, или на еврейски Ешуа - Учителя, Когото Бог поставя да ни учи от вековете, от създание мира. То е символ на първородния син на Бога - Христос, който никога не е разпъван и създава всичко в света.
към текста >>
Да бъде Бог в нас." Братята и сестрите в редици един след друг по направените тесни
пътеки
в дълбокия сняг идват на мястото за полагане тялото на Учителя.
Учителят отбелязва, че преди 2000 години евреите не разпнаха Христа, а грешния Адам, който се всели в тялото на Исуса. Този принцип съдържа в себе си формативните, позитивните, козативните и воативните сили. Това е великата интелигентност - връзка между всички същества, великото, което наричаме „Амен" или „Амин" или както индусите го наричат - „Аумен", персите „Аман", египтяните го познават с името „Амон", а евреите „Иехова-ияве". Българите казват „наяве". „Аум" значи „Да бъде светлина в света, в умовете на всички същества.
Да бъде Бог в нас." Братята и сестрите в редици един след друг по направените тесни
пътеки
в дълбокия сняг идват на мястото за полагане тялото на Учителя.
Слагат ковчега на земята. Направи се молитва от присъстващите, наредени в кръг и спуснаха ковчега в широкия гроб. Гради слезе долу, за да сложи капака. Постави шише с написан пергамент, на който се обяснява кой е Учителя, датата на раждането и заминаването му и дейността в България. До краката му постави един буркан със зехтин, в който на книга имаше нещо написано.
към текста >>
Тук са най-твърдите камъни и ако тях пробием, в света ще бъде лесно." (68, с.47) Неговата Велика Любов стопява всички стари прийоми и разбирания, които спъват душите в тяхното еволюционно развитие и им показва единствения
тесен
и труден
път
към усъвършенстване и реализиране на съкровените им копнежи и идеали.
След като го изпитат, пращат го на друго място." (64) В своето обширно Слово, изнесено пред школата, Учителят отбелязва: „Аз вас избрах, а не вие мене." Има и беседа с такова заглавие. „Не е въпросът защо аз съм ви избрал, по-важното е дали ще използвате това. Във време на тези упражнения, дето се срещаме само духовно, гледайте да бъдете в силно молитвено настроение." (65, с. 19) Учителят е избрал да работи на Земята с най-твърдите, най-непослушните и самостоятелни души, които само той умее да вкара в ред. „Тук, на Изгрева, е най-хилавото и най-твърдото и ако то се оправи, всички останали ще се оправят.
Тук са най-твърдите камъни и ако тях пробием, в света ще бъде лесно." (68, с.47) Неговата Велика Любов стопява всички стари прийоми и разбирания, които спъват душите в тяхното еволюционно развитие и им показва единствения
тесен
и труден
път
към усъвършенстване и реализиране на съкровените им копнежи и идеали.
Учителят познава отлично човешките души и техните желания и стремежи, и ги храни със съответната необходима храна. Затова всички, които са в непосредствена близост до него, намират утеха и разрешение на мъчните си въпроси. Неговата мистична чистота и голямо сърце, изпълнено с Божията Любов - за благото на всички същества, привличат като магнит душите и около него непрекъснато има множество хора, главно от света, които обикновено идват да му благодарят за помощта, която той им оказва. Те слушат съветите му и отиват да ги прилагат в живота. Това е едно постоянно движение на видими и невидими същества, които влизат в контакт н неговия дух, възприемат необходимите енергии, които той обилно раздава на всички нуждаещи се, жадни за Словото души.
към текста >>
90.
7. Моите спомени за Мусала с Учителя
,
Учителя Беинса Дуно за Рила и екскурзиите по планините - Светозар Няголов
,
ТОМ 22
Минавах покрай двореца Царска Бистрица, потеглях по тясната
пътека
към върха и потъвах в гъстата гора.
136-138, N4; т. V, с. 422-423. N 160 В един период от живота си аз посещавах Мусала всяка седмица - зиме и лете. Имаше един автобус, който тръгваше в 17.00 часа от автогарата при Орлов мост за Боровец. В събота ние работехме до 13.00 часа, след което се приготвях, качвах се на рейса и в 19.30 бях в Боровец.
Минавах покрай двореца Царска Бистрица, потеглях по тясната
пътека
към върха и потъвах в гъстата гора.
Много пъти небето бе сиво, някога имаше мъгла и в гората нищо не можеше да се види. Тогава разбрах, че краката имат очи и те сами намират пътя безпогрешно. Когато минавах под хижа „Ястребец", много пъти чувах ръмженето на мечките, които обитаваха там. Веднъж, след като преминах Велчовото мостче и тръгнах по Голготата, през нощта, в 22.00 часа, чух силно охкане вляво от мене по посока на Средния чукар. То се повтори няколко пъти.
към текста >>
Много
пъти
небето бе сиво, някога имаше мъгла и в гората нищо не можеше да се види.
V, с. 422-423. N 160 В един период от живота си аз посещавах Мусала всяка седмица - зиме и лете. Имаше един автобус, който тръгваше в 17.00 часа от автогарата при Орлов мост за Боровец. В събота ние работехме до 13.00 часа, след което се приготвях, качвах се на рейса и в 19.30 бях в Боровец. Минавах покрай двореца Царска Бистрица, потеглях по тясната пътека към върха и потъвах в гъстата гора.
Много
пъти
небето бе сиво, някога имаше мъгла и в гората нищо не можеше да се види.
Тогава разбрах, че краката имат очи и те сами намират пътя безпогрешно. Когато минавах под хижа „Ястребец", много пъти чувах ръмженето на мечките, които обитаваха там. Веднъж, след като преминах Велчовото мостче и тръгнах по Голготата, през нощта, в 22.00 часа, чух силно охкане вляво от мене по посока на Средния чукар. То се повтори няколко пъти. Студени тръпки полазиха по гърба ми.
към текста >>
Тогава разбрах, че краката имат очи и те сами намират
пътя
безпогрешно.
N 160 В един период от живота си аз посещавах Мусала всяка седмица - зиме и лете. Имаше един автобус, който тръгваше в 17.00 часа от автогарата при Орлов мост за Боровец. В събота ние работехме до 13.00 часа, след което се приготвях, качвах се на рейса и в 19.30 бях в Боровец. Минавах покрай двореца Царска Бистрица, потеглях по тясната пътека към върха и потъвах в гъстата гора. Много пъти небето бе сиво, някога имаше мъгла и в гората нищо не можеше да се види.
Тогава разбрах, че краката имат очи и те сами намират
пътя
безпогрешно.
Когато минавах под хижа „Ястребец", много пъти чувах ръмженето на мечките, които обитаваха там. Веднъж, след като преминах Велчовото мостче и тръгнах по Голготата, през нощта, в 22.00 часа, чух силно охкане вляво от мене по посока на Средния чукар. То се повтори няколко пъти. Студени тръпки полазиха по гърба ми. Спрях, помолих се и като се концентрирах, ми обясниха, че това е духът на един убит преди време на това място човек, и неговият дух постоянно витае тук.
към текста >>
Когато минавах под хижа „Ястребец", много
пъти
чувах ръмженето на мечките, които обитаваха там.
Имаше един автобус, който тръгваше в 17.00 часа от автогарата при Орлов мост за Боровец. В събота ние работехме до 13.00 часа, след което се приготвях, качвах се на рейса и в 19.30 бях в Боровец. Минавах покрай двореца Царска Бистрица, потеглях по тясната пътека към върха и потъвах в гъстата гора. Много пъти небето бе сиво, някога имаше мъгла и в гората нищо не можеше да се види. Тогава разбрах, че краката имат очи и те сами намират пътя безпогрешно.
Когато минавах под хижа „Ястребец", много
пъти
чувах ръмженето на мечките, които обитаваха там.
Веднъж, след като преминах Велчовото мостче и тръгнах по Голготата, през нощта, в 22.00 часа, чух силно охкане вляво от мене по посока на Средния чукар. То се повтори няколко пъти. Студени тръпки полазиха по гърба ми. Спрях, помолих се и като се концентрирах, ми обясниха, че това е духът на един убит преди време на това място човек, и неговият дух постоянно витае тук. Помолих се и му пожелах да се освободи от това робство.
към текста >>
То се повтори няколко
пъти
.
Минавах покрай двореца Царска Бистрица, потеглях по тясната пътека към върха и потъвах в гъстата гора. Много пъти небето бе сиво, някога имаше мъгла и в гората нищо не можеше да се види. Тогава разбрах, че краката имат очи и те сами намират пътя безпогрешно. Когато минавах под хижа „Ястребец", много пъти чувах ръмженето на мечките, които обитаваха там. Веднъж, след като преминах Велчовото мостче и тръгнах по Голготата, през нощта, в 22.00 часа, чух силно охкане вляво от мене по посока на Средния чукар.
То се повтори няколко
пъти
.
Студени тръпки полазиха по гърба ми. Спрях, помолих се и като се концентрирах, ми обясниха, че това е духът на един убит преди време на това място човек, и неговият дух постоянно витае тук. Помолих се и му пожелах да се освободи от това робство. След това при преминаването ми покрай това място никога повече не чух подобни стенания. Духът беше освободен.
към текста >>
Много
пъти
на хижата не намирах хижаря, но печката беше заредена, кибритът - върху нея, шише газ - долу, и дърва - да може човек да се затопли и обслужи.
Духът беше освободен. Често, особено през зимата, моят ръководител ме пращаше да отиде на Мусала, където трябва да свърша някаква работа. Аз винаги изпълнявах това, което ми се нареждаше. Майка ми ми казваше: „Къде ще ходиш, синко, в този сняг, в това студено и бурно време на Мусала? Ще паднеш някъде, ще загинеш и няма да те открият под дебелия сняг." Аз и отговарях: „Майко, ако е рекъл Бог, ще отида и ще се върна благополучно." И това ставаше точно така.
Много
пъти
на хижата не намирах хижаря, но печката беше заредена, кибритът - върху нея, шише газ - долу, и дърва - да може човек да се затопли и обслужи.
Няколко пъти и на върха нямаше метеоролог, и станцията беше заключена. Аз знаех къде е скрит ключът на заслона при езерото Окото, който много пъти ме е спасявал при такива трудни ситуации. При една екскурзия метеорологът беше на хижата и заместваше слезлия в Боровец хижар. Той ме предупреди, че станцията горе е заключена и няма къде да се подслоня, но аз отидох на върха, слязох и спах на заслона. Рила и Мусала са ми като рожден дом и най-любимо място за отдих и духовна работа.
към текста >>
Няколко
пъти
и на върха нямаше метеоролог, и станцията беше заключена.
Често, особено през зимата, моят ръководител ме пращаше да отиде на Мусала, където трябва да свърша някаква работа. Аз винаги изпълнявах това, което ми се нареждаше. Майка ми ми казваше: „Къде ще ходиш, синко, в този сняг, в това студено и бурно време на Мусала? Ще паднеш някъде, ще загинеш и няма да те открият под дебелия сняг." Аз и отговарях: „Майко, ако е рекъл Бог, ще отида и ще се върна благополучно." И това ставаше точно така. Много пъти на хижата не намирах хижаря, но печката беше заредена, кибритът - върху нея, шише газ - долу, и дърва - да може човек да се затопли и обслужи.
Няколко
пъти
и на върха нямаше метеоролог, и станцията беше заключена.
Аз знаех къде е скрит ключът на заслона при езерото Окото, който много пъти ме е спасявал при такива трудни ситуации. При една екскурзия метеорологът беше на хижата и заместваше слезлия в Боровец хижар. Той ме предупреди, че станцията горе е заключена и няма къде да се подслоня, но аз отидох на върха, слязох и спах на заслона. Рила и Мусала са ми като рожден дом и най-любимо място за отдих и духовна работа. Там постоянните трудности са ме карали да науча отлично почти всички молитви и явно съм виждал любящата ръка Божия, която е превръщала всичките ми несгоди и мъчнотии в добро.
към текста >>
Аз знаех къде е скрит ключът на заслона при езерото Окото, който много
пъти
ме е спасявал при такива трудни ситуации.
Аз винаги изпълнявах това, което ми се нареждаше. Майка ми ми казваше: „Къде ще ходиш, синко, в този сняг, в това студено и бурно време на Мусала? Ще паднеш някъде, ще загинеш и няма да те открият под дебелия сняг." Аз и отговарях: „Майко, ако е рекъл Бог, ще отида и ще се върна благополучно." И това ставаше точно така. Много пъти на хижата не намирах хижаря, но печката беше заредена, кибритът - върху нея, шише газ - долу, и дърва - да може човек да се затопли и обслужи. Няколко пъти и на върха нямаше метеоролог, и станцията беше заключена.
Аз знаех къде е скрит ключът на заслона при езерото Окото, който много
пъти
ме е спасявал при такива трудни ситуации.
При една екскурзия метеорологът беше на хижата и заместваше слезлия в Боровец хижар. Той ме предупреди, че станцията горе е заключена и няма къде да се подслоня, но аз отидох на върха, слязох и спах на заслона. Рила и Мусала са ми като рожден дом и най-любимо място за отдих и духовна работа. Там постоянните трудности са ме карали да науча отлично почти всички молитви и явно съм виждал любящата ръка Божия, която е превръщала всичките ми несгоди и мъчнотии в добро. Рила и Мусала живеят в сърцето и ума ми и аз постоянно пребъдвам в този велик неземен свят на хармония и чистота.
към текста >>
За пръв
път
Учителят възлага организирането и ръководството на екскурзията на младите братя - Гавраил Величков и Неделчо Попов*.
Там постоянните трудности са ме карали да науча отлично почти всички молитви и явно съм виждал любящата ръка Божия, която е превръщала всичките ми несгоди и мъчнотии в добро. Рила и Мусала живеят в сърцето и ума ми и аз постоянно пребъдвам в този велик неземен свят на хармония и чистота. Ще разкажа за първата ми екскурзия до връх Мусала и последната обща екскурзия с Учителя, станала на 22, 23, и 24 юли 1940 г., по време на моя рожден ден. При големите политически напрежения в Европа дали силно отражение в нашата малка страна, опасността от война, която тегнеше над всички, създаде една нестабилност и уплаха за хората. Учителят решава да отиде с една малка група братя и сестри на Мусала - да свърши една малка работа за благото на човечеството.
За пръв
път
Учителят възлага организирането и ръководството на екскурзията на младите братя - Гавраил Величков и Неделчо Попов*.
Дотогава всички екскурзии, правени до езерата и върха, са били организирани от други приятели и винаги са завършвали все с дефицит до 5 - 600 0 лева, които Учителят е плащал. Брат Гавраил, по професия финансист, и с Неделчо Попов поемат присърце задачата. Веднага се свързват с братя Начеви от Самоков, които имаха 2 автобуса и често обслужваха Братството. До обед един автобус идва и групата се настанява в него. *Вж Изгревът, т.
към текста >>
По целия
път
в автобуса се носеха мелодиите на песните на Учителя - „Братство, единство", „Напред да ходим смело", „Време е да вървим", „Светъл лъч", „Славейчета горски", „Мусала" и много други.
Събират се желаещи за още един автобус, който Начеви обещават да докарат. Учителя с първата група тръгва и автобусът благополучно пристига в Боровец-Чамкория. Братята веднага намират няколко коня, на които слагат багажа- раници, торби, мрежи и поемат нагоре след 15.00 часа. Те пристигат по светло на хижа „Мусала" и се настаняват. Вторият автобус пристига в 17.00 часа, качва останалите желаещи за екскурзията, в това число и нашето семейство, и се отправя към Боровец.
По целия
път
в автобуса се носеха мелодиите на песните на Учителя - „Братство, единство", „Напред да ходим смело", „Време е да вървим", „Светъл лъч", „Славейчета горски", „Мусала" и много други.
Пътят до Самоков е много тесен и големият автобус мъчно вземеше някои остри завои. Неусетно, с песни на уста, в 20.00 часа пристигнахме в Чамкория. Братята намериха 10-ина коня, на които натовариха багажа ни и веднага потеглихме нагоре. Конярите бяха взели 2 ветроупорни фенера, които скоро засвяткаха отпред и отзад на колоната. Пътят беше много труден, с дупки, лепкава кал, образувана от валелия предния ден дъжд, и като се прибави тъмнината, едва ли други туристи биха тръгнали нагоре при тези условия.
към текста >>
Пътят
до Самоков е много
тесен
и големият автобус мъчно вземеше някои остри завои.
Учителя с първата група тръгва и автобусът благополучно пристига в Боровец-Чамкория. Братята веднага намират няколко коня, на които слагат багажа- раници, торби, мрежи и поемат нагоре след 15.00 часа. Те пристигат по светло на хижа „Мусала" и се настаняват. Вторият автобус пристига в 17.00 часа, качва останалите желаещи за екскурзията, в това число и нашето семейство, и се отправя към Боровец. По целия път в автобуса се носеха мелодиите на песните на Учителя - „Братство, единство", „Напред да ходим смело", „Време е да вървим", „Светъл лъч", „Славейчета горски", „Мусала" и много други.
Пътят
до Самоков е много
тесен
и големият автобус мъчно вземеше някои остри завои.
Неусетно, с песни на уста, в 20.00 часа пристигнахме в Чамкория. Братята намериха 10-ина коня, на които натовариха багажа ни и веднага потеглихме нагоре. Конярите бяха взели 2 ветроупорни фенера, които скоро засвяткаха отпред и отзад на колоната. Пътят беше много труден, с дупки, лепкава кал, образувана от валелия предния ден дъжд, и като се прибави тъмнината, едва ли други туристи биха тръгнали нагоре при тези условия. На нас, малчуганите, ни беше най-трудно.
към текста >>
Пътят
беше много труден, с дупки, лепкава кал, образувана от валелия предния ден дъжд, и като се прибави тъмнината, едва ли други туристи биха тръгнали нагоре при тези условия.
По целия път в автобуса се носеха мелодиите на песните на Учителя - „Братство, единство", „Напред да ходим смело", „Време е да вървим", „Светъл лъч", „Славейчета горски", „Мусала" и много други. Пътят до Самоков е много тесен и големият автобус мъчно вземеше някои остри завои. Неусетно, с песни на уста, в 20.00 часа пристигнахме в Чамкория. Братята намериха 10-ина коня, на които натовариха багажа ни и веднага потеглихме нагоре. Конярите бяха взели 2 ветроупорни фенера, които скоро засвяткаха отпред и отзад на колоната.
Пътят
беше много труден, с дупки, лепкава кал, образувана от валелия предния ден дъжд, и като се прибави тъмнината, едва ли други туристи биха тръгнали нагоре при тези условия.
На нас, малчуганите, ни беше най-трудно. Често ни водиха за ръка, било родителите или други братя и сестри. Ние добре знаехме, че отиваме на Мусала за която бяхме слушали толкова хубави неща и пели песента и „Мусала" - дадена от Учителя на 3 декември 1922 г. Ние не издадохме нито един стон и не проявихме недоволство. Вървяхме и си тананикахме нашите песни, най-вече „Сладко медено", като често залитахме по неравния път.
към текста >>
Вървяхме и си тананикахме нашите песни, най-вече „Сладко медено", като често залитахме по неравния
път
.
Пътят беше много труден, с дупки, лепкава кал, образувана от валелия предния ден дъжд, и като се прибави тъмнината, едва ли други туристи биха тръгнали нагоре при тези условия. На нас, малчуганите, ни беше най-трудно. Често ни водиха за ръка, било родителите или други братя и сестри. Ние добре знаехме, че отиваме на Мусала за която бяхме слушали толкова хубави неща и пели песента и „Мусала" - дадена от Учителя на 3 декември 1922 г. Ние не издадохме нито един стон и не проявихме недоволство.
Вървяхме и си тананикахме нашите песни, най-вече „Сладко медено", като често залитахме по неравния
път
.
Настигна ни малка група туристи, които строго се скараха на майка ми и баща ми - къде са повели тези малки деца по този труден път, и то през нощта. Те стигат хижата значително преди нас и съобщават на хижаря, че идва голяма група хора с коне и малки деца. Веднага се организира една група, която с няколко фенера идва да ни посрещне. И наистина, след като преминахме половината път, Велчовото мостче, и поехме по Голготата, групата от хижата ни посрещна. Светлината се увеличи и при шума на реката Царска Бистрица и нейните многобройни водопади бодро и неусетно стигнахме така желаната от нас хижа.
към текста >>
Настигна ни малка група туристи, които строго се скараха на майка ми и баща ми - къде са повели тези малки деца по този труден
път
, и то през нощта.
На нас, малчуганите, ни беше най-трудно. Често ни водиха за ръка, било родителите или други братя и сестри. Ние добре знаехме, че отиваме на Мусала за която бяхме слушали толкова хубави неща и пели песента и „Мусала" - дадена от Учителя на 3 декември 1922 г. Ние не издадохме нито един стон и не проявихме недоволство. Вървяхме и си тананикахме нашите песни, най-вече „Сладко медено", като често залитахме по неравния път.
Настигна ни малка група туристи, които строго се скараха на майка ми и баща ми - къде са повели тези малки деца по този труден
път
, и то през нощта.
Те стигат хижата значително преди нас и съобщават на хижаря, че идва голяма група хора с коне и малки деца. Веднага се организира една група, която с няколко фенера идва да ни посрещне. И наистина, след като преминахме половината път, Велчовото мостче, и поехме по Голготата, групата от хижата ни посрещна. Светлината се увеличи и при шума на реката Царска Бистрица и нейните многобройни водопади бодро и неусетно стигнахме така желаната от нас хижа. Беше 24.00 часа.
към текста >>
И наистина, след като преминахме половината
път
, Велчовото мостче, и поехме по Голготата, групата от хижата ни посрещна.
Ние не издадохме нито един стон и не проявихме недоволство. Вървяхме и си тананикахме нашите песни, най-вече „Сладко медено", като често залитахме по неравния път. Настигна ни малка група туристи, които строго се скараха на майка ми и баща ми - къде са повели тези малки деца по този труден път, и то през нощта. Те стигат хижата значително преди нас и съобщават на хижаря, че идва голяма група хора с коне и малки деца. Веднага се организира една група, която с няколко фенера идва да ни посрещне.
И наистина, след като преминахме половината
път
, Велчовото мостче, и поехме по Голготата, групата от хижата ни посрещна.
Светлината се увеличи и при шума на реката Царска Бистрица и нейните многобройни водопади бодро и неусетно стигнахме така желаната от нас хижа. Беше 24.00 часа. Учителят ни посрещна с бащинска любов и благост. Тихо нареди нещо и скоро се настанихме на таванското помещение, на наровете. Учителят беше отседнал заедно с брат Неделчо Попов, Галилей и няколко сестри в малката северна стая, на която имаше надпис: „Петър Мусала".
към текста >>
Върнахме се пак в хижата и понеже сме били големи философи в миналото /Учителят ни го каза това при един случай/, започнахме да умуваме - как да отидем на Мусала, на която никога не сме ходили и не знаем
пътя
, дори посоката, в която тя се намира.
Изобщо сън не ни хваща. *Вж Изгревът, т. IV, с. 56 Станахме, излязохме навън пред хижата. Посрещнаха ни студеният източен вятър, непрогледната тъмнина, допълнени с рядка мъгла, а от групата няма и помен.
Върнахме се пак в хижата и понеже сме били големи философи в миналото /Учителят ни го каза това при един случай/, започнахме да умуваме - как да отидем на Мусала, на която никога не сме ходили и не знаем
пътя
, дори посоката, в която тя се намира.
Аз предложих да изчакаме да се съмне и щом някои туристи излязат от хижата и тръгнат нагоре, да ги проследим и видим накъде отиват и ние веднага да тръгнем след тях. Приготвихме всичкия багаж, напълнихме торбите и зачакахме. Не идва лесно денят. Започна да просветва на тавана от зората, но никой от спящите не се сещаше, че две деца чакат някой турист да стане и тръгне към върха, така мечтан от тях. Най-после абсолютната тишина се наруши от скърцането на врата на долния етаж, Разбрахме, че спасението ни е дошло.
към текста >>
По
пътеката
отляво и дясно на завоите бяха завити малки разноцветни книжни знаменца - червени, зелени, сини, поставени вероятно да показват
пътя
към върха.
Най-после абсолютната тишина се наруши от скърцането на врата на долния етаж, Разбрахме, че спасението ни е дошло. Някои станаха и ние веднага слязохме долу, като се пазехме да не ни забележат. Видяхме трима младежи с раници на гърба, които се готвеха за изкачване на върха. Потеглиха надясно, покрай езерото, и заизкачваха баира на запад от хижата. Застанали до ъгъла на сградата, ние ги проследихме с поглед и видяхме накъде отидат, веднага влязохме в хижата, смъкнахме багажа, натоварихме се и потеглихме полека нагоре.
По
пътеката
отляво и дясно на завоите бяха завити малки разноцветни книжни знаменца - червени, зелени, сини, поставени вероятно да показват
пътя
към върха.
На нас ни харесаха много и макар че бяхме натоварени здраво, събрахме доста от тях, за да ги носим на Мусала. Скоро се сетихме, че те показват пътя и като ни настигнат хора, тръгнали след нас, ще ни се скарат. Веднага ги скрихме под един камък с желание да ги вземем, когато се връщаме от върха. Вървяхме бавно и мъчно. Изкачихме баира над езерото и хижата.
към текста >>
Скоро се сетихме, че те показват
пътя
и като ни настигнат хора, тръгнали след нас, ще ни се скарат.
Видяхме трима младежи с раници на гърба, които се готвеха за изкачване на върха. Потеглиха надясно, покрай езерото, и заизкачваха баира на запад от хижата. Застанали до ъгъла на сградата, ние ги проследихме с поглед и видяхме накъде отидат, веднага влязохме в хижата, смъкнахме багажа, натоварихме се и потеглихме полека нагоре. По пътеката отляво и дясно на завоите бяха завити малки разноцветни книжни знаменца - червени, зелени, сини, поставени вероятно да показват пътя към върха. На нас ни харесаха много и макар че бяхме натоварени здраво, събрахме доста от тях, за да ги носим на Мусала.
Скоро се сетихме, че те показват
пътя
и като ни настигнат хора, тръгнали след нас, ще ни се скарат.
Веднага ги скрихме под един камък с желание да ги вземем, когато се връщаме от върха. Вървяхме бавно и мъчно. Изкачихме баира над езерото и хижата. Първото малко езеро, което видяхме отдясно, настрани от пътя, го помислихме, че е езерото Окото и напълнихме дамаджаните с вода, за да я занесем на мама и татко на върха. Някаква невидима сила ни теглеше нагоре и ни изпълваше с енергия.
към текста >>
Първото малко езеро, което видяхме отдясно, настрани от
пътя
, го помислихме, че е езерото Окото и напълнихме дамаджаните с вода, за да я занесем на мама и татко на върха.
На нас ни харесаха много и макар че бяхме натоварени здраво, събрахме доста от тях, за да ги носим на Мусала. Скоро се сетихме, че те показват пътя и като ни настигнат хора, тръгнали след нас, ще ни се скарат. Веднага ги скрихме под един камък с желание да ги вземем, когато се връщаме от върха. Вървяхме бавно и мъчно. Изкачихме баира над езерото и хижата.
Първото малко езеро, което видяхме отдясно, настрани от
пътя
, го помислихме, че е езерото Окото и напълнихме дамаджаните с вода, за да я занесем на мама и татко на върха.
Някаква невидима сила ни теглеше нагоре и ни изпълваше с енергия. Горе са Учителя с много приятели и родителите ни. Тази мисъл ни вдъхновяваше и ние стъпвахме по-уверено и бързо. Настигна ни една група от 10-ина туристи, които, като видяха положението ни, се скараха. „Къде сте тръгнали сами в планината с този багаж, който не е по силите ви да го носите?
към текста >>
От тази среща ние разбрахме, че сме в правия
път
, който води към Мусала.
Тази мисъл ни вдъхновяваше и ние стъпвахме по-уверено и бързо. Настигна ни една група от 10-ина туристи, които, като видяха положението ни, се скараха. „Къде сте тръгнали сами в планината с този багаж, който не е по силите ви да го носите? " Отговорих: „При мама и татко, които отидоха сутринта на Мусала." „Веднага се връщайте назад, в хижата! " Ние тръгнахме неохотно назад, в това време туристите се скриха зад завоя и ние пак потеглихме нагоре.
От тази среща ние разбрахме, че сме в правия
път
, който води към Мусала.
Вятърът духаше и разхлаждаше и ни даваше импулс да ходим. По околните върхове се стелеше мъгла, която от време на време се вдигаше и откриваше омайни картини, ту падаше ниско и забулваше всичко. На изток - изпод връх Дено, слънцето се провря между мъглите и огря пътя ни. То бързо повиши температурата и неутрализира хладния полъх на вятъра. Стана горещо.
към текста >>
На изток - изпод връх Дено, слънцето се провря между мъглите и огря
пътя
ни.
" Отговорих: „При мама и татко, които отидоха сутринта на Мусала." „Веднага се връщайте назад, в хижата! " Ние тръгнахме неохотно назад, в това време туристите се скриха зад завоя и ние пак потеглихме нагоре. От тази среща ние разбрахме, че сме в правия път, който води към Мусала. Вятърът духаше и разхлаждаше и ни даваше импулс да ходим. По околните върхове се стелеше мъгла, която от време на време се вдигаше и откриваше омайни картини, ту падаше ниско и забулваше всичко.
На изток - изпод връх Дено, слънцето се провря между мъглите и огря
пътя
ни.
То бързо повиши температурата и неутрализира хладния полъх на вятъра. Стана горещо. Брат ми Косьо се умори и отказа да носи повече багажа. Наложи се аз сам да го нося Взех 2 парчета, занесох ги на 100 метра, оставях ги и се връщах на няколко пъти, докато пренеса всичко. След това пак наново.
към текста >>
Наложи се аз сам да го нося Взех 2 парчета, занесох ги на 100 метра, оставях ги и се връщах на няколко
пъти
, докато пренеса всичко.
По околните върхове се стелеше мъгла, която от време на време се вдигаше и откриваше омайни картини, ту падаше ниско и забулваше всичко. На изток - изпод връх Дено, слънцето се провря между мъглите и огря пътя ни. То бързо повиши температурата и неутрализира хладния полъх на вятъра. Стана горещо. Брат ми Косьо се умори и отказа да носи повече багажа.
Наложи се аз сам да го нося Взех 2 парчета, занесох ги на 100 метра, оставях ги и се връщах на няколко
пъти
, докато пренеса всичко.
След това пак наново. Веднага изпразних дамаджаните и бавно се придвижвах напред. На всичко отгоре брат ми огладня и седна да яде при първите изнесени напред торби. Ядосах се - не иска да носи багажа, а яде! Всяко зло за добро.
към текста >>
12/ Ние с брат ми бавно и уморено пъплехме по стръмната
пътека
към заслона.
На полянката при Окото е по-топло и тихо, а и беседата дозатопля сърцата и телата на братята и сестрите. „Който обича безкористно, никога не се съмнява. Той е доволен от всичко. Чистата безкористна любов подразбира любов към всички. Като обичаш едного, в неговото лице ти обичаш всички... Любовта е единствената сила, която никога не губи." /"Божествен и човешки свят", с.
12/ Ние с брат ми бавно и уморено пъплехме по стръмната
пътека
към заслона.
Пренасяхме по няколко пъти багажа нагоре и изведнъж майка ни изникна пред нас. Като видя, че носим всичкия багаж, се хвана за главата и взе да мисли какво да прави с него. Аз погледнах наоколо и видях една малка пещера на 100-тина метра вляво от пътеката, и и предложих там да скрием багажа. Предложението ми се прие веднага и бързо наместихме багажа в пещерата. Лесно изкачихме последната малка височинка до заслона и се озовахме на полянката при Учителя, между братята и сестрите.
към текста >>
Пренасяхме по няколко
пъти
багажа нагоре и изведнъж майка ни изникна пред нас.
„Който обича безкористно, никога не се съмнява. Той е доволен от всичко. Чистата безкористна любов подразбира любов към всички. Като обичаш едного, в неговото лице ти обичаш всички... Любовта е единствената сила, която никога не губи." /"Божествен и човешки свят", с. 12/ Ние с брат ми бавно и уморено пъплехме по стръмната пътека към заслона.
Пренасяхме по няколко
пъти
багажа нагоре и изведнъж майка ни изникна пред нас.
Като видя, че носим всичкия багаж, се хвана за главата и взе да мисли какво да прави с него. Аз погледнах наоколо и видях една малка пещера на 100-тина метра вляво от пътеката, и и предложих там да скрием багажа. Предложението ми се прие веднага и бързо наместихме багажа в пещерата. Лесно изкачихме последната малка височинка до заслона и се озовахме на полянката при Учителя, между братята и сестрите. Беседата не беше свършила и всички слушаха с голямо внимание Словото на Учителя: „Не разливайте любовта си по кални, нечисти места" беше последната мисъл от беседата.
към текста >>
Аз погледнах наоколо и видях една малка пещера на 100-тина метра вляво от
пътеката
, и и предложих там да скрием багажа.
Чистата безкористна любов подразбира любов към всички. Като обичаш едного, в неговото лице ти обичаш всички... Любовта е единствената сила, която никога не губи." /"Божествен и човешки свят", с. 12/ Ние с брат ми бавно и уморено пъплехме по стръмната пътека към заслона. Пренасяхме по няколко пъти багажа нагоре и изведнъж майка ни изникна пред нас. Като видя, че носим всичкия багаж, се хвана за главата и взе да мисли какво да прави с него.
Аз погледнах наоколо и видях една малка пещера на 100-тина метра вляво от
пътеката
, и и предложих там да скрием багажа.
Предложението ми се прие веднага и бързо наместихме багажа в пещерата. Лесно изкачихме последната малка височинка до заслона и се озовахме на полянката при Учителя, между братята и сестрите. Беседата не беше свършила и всички слушаха с голямо внимание Словото на Учителя: „Не разливайте любовта си по кални, нечисти места" беше последната мисъл от беседата. Изпя се песен и се каза молитва. Приятелите започнаха да разговарят, От върха слезе брат Славчо Печеников и съобщи нещо на Учителя.
към текста >>
След това се качихме още два
пъти
с баща ни.
Понеже багажът ни беше наблизо, майка ни и баща ни решиха да останем и преспим на заслона. Бързо пренесохме багажа и се настанихме. В заслона дойдоха да преспят брат Пеньо Ганев и сестра Елена Григорова, които на другия ден се готвеха да тръгнат за Седемте езера. Ние се намирахме в рая. Веднага се качихме с родителите ни на върха и слязохме.
След това се качихме още два
пъти
с баща ни.
Бяхме много радостни и възбудени. Привечер стана студено и падна гъста, непрогледна мъгла. Взехме да се обличаме, но се оказа, че ни няма вълнените шалове и шапки. Аз се сетих, че сме ги забравили на таванската стая в хижата, където бяхме спали вечерта. Без много да му мисля и без да се обадя на родителите си, аз се затичах надолу в мъглата.
към текста >>
Не виждах нищо пред себе си и плувах в мъглата, но краката ми напипваха
пътеката
.
От тичането се затоплих и не усещах вече студения вятър, който се докосваше до тялото ми. Стигнах хижата, качих се на таванския етаж и под възглавниците, на които бяхме спали, намерих шаловете, шапките, лъжиците и др. дребни неща, които наслагах в пазвата си. Огледах цялата хижа и не видях никого от Братството - нямаше ги. Без да се обадя на някого, аз тръгнах обратно към заслона.
Не виждах нищо пред себе си и плувах в мъглата, но краката ми напипваха
пътеката
.
Бях радостен и чувствах, че Учителя беше с мен - малкото глупаво непослушно дете. Това ми даде криле и смелост да извървя бързо целия труден път. Не зная за колко време тичешком съм отишъл до хижата и съм се върнал до заслона, но родителите ми не бяха забелязали моето отсъствие. Влязох в заслона и те се учудиха, като им казах, че съм ходил до хижата и съм донесъл оттам забравените нещо. Отначало те не вярваха, но като извадих от пазвата си вещите, взеха да се ядосват и да ме питат: „Как не си се загубил в тази гъста мъгла?
към текста >>
Това ми даде криле и смелост да извървя бързо целия труден
път
.
дребни неща, които наслагах в пазвата си. Огледах цялата хижа и не видях никого от Братството - нямаше ги. Без да се обадя на някого, аз тръгнах обратно към заслона. Не виждах нищо пред себе си и плувах в мъглата, но краката ми напипваха пътеката. Бях радостен и чувствах, че Учителя беше с мен - малкото глупаво непослушно дете.
Това ми даде криле и смелост да извървя бързо целия труден
път
.
Не зная за колко време тичешком съм отишъл до хижата и съм се върнал до заслона, но родителите ми не бяха забелязали моето отсъствие. Влязох в заслона и те се учудиха, като им казах, че съм ходил до хижата и съм донесъл оттам забравените нещо. Отначало те не вярваха, но като извадих от пазвата си вещите, взеха да се ядосват и да ме питат: „Как не си се загубил в тази гъста мъгла? " Да, това беше първото ми кръщене на послушание и смелост. Онзи, които ме водеше и пазеше, обича смелите и послушни хора.
към текста >>
Вляво на
пътя
, в скромна палатка, бе Учителят и ни чакаше.
Сутринта на 24 юли всички стават, правят наряд и Учителят държи третата беседа - „Закон за частите и за цялото".„Да възлюбиш Бога, това е задачата, дадена на цялото човечество, Ако хората страдат днес, причината за това се крие в тяхното непослушание," /"Божествени човешки свят", с. 22/ Беседата завършва с мисълта: „ Нека остане в ума ви основната мисъл: Обичайте цялото и живейте заради Него. Щом обичате Цялото, ще обичате и частите, които влизат в него," /„Божествени човешки свят", с.28/ След беседата всички закусват и се приготвят за слизане към Чамкория. Осведомяват Учителя, че са готови, но той им казва, че ще почака да дойдат последните отгоре. Към обяд ние пристигнахме в лагера.
Вляво на
пътя
, в скромна палатка, бе Учителят и ни чакаше.
Братята и сестрите се бяха разположили, седнали около клековете. Горяха 2 огъня и чайниците вряха. Някои приятели пиеха чай. Стана чудо. Братята и сестрите ни заобиколиха като ни предложиха чай и закуска.
към текста >>
Пътят
беше сух и през деня всичко се виждаше добре.
" - беше първият им въпрос. „Учителят каза, че няма да тръгне надолу, докато не дойдете и вие." Да, нашият благ баща чакаше своите най-малки деца. Закусихме, починахме и Учителят нареди да тръгнем надолу. Този, който има грижа за целия свят, за Космоса, спря вниманието си и на най-малките, обикновени същества в Братството, и даде един добър пример на благост и любов. Слизането надолу беше по-леко.
Пътят
беше сух и през деня всичко се виждаше добре.
Ние с брат ми тичахме на свобода надолу и пеехме някои от нашите песни. Така, радостни, ние неусетно се отклонихме наляво от главния път, по някаква тясна пътека, водеща към Иконостаса. Учителят беше предвидил всичко. Най-отзад вървеше група от няколко братя, които подпомага изоставащите. Те ни забелязаха, извикаха ни, дойдоха до нас и ни върнаха в правия път.
към текста >>
Така, радостни, ние неусетно се отклонихме наляво от главния
път
, по някаква тясна
пътека
, водеща към Иконостаса.
Закусихме, починахме и Учителят нареди да тръгнем надолу. Този, който има грижа за целия свят, за Космоса, спря вниманието си и на най-малките, обикновени същества в Братството, и даде един добър пример на благост и любов. Слизането надолу беше по-леко. Пътят беше сух и през деня всичко се виждаше добре. Ние с брат ми тичахме на свобода надолу и пеехме някои от нашите песни.
Така, радостни, ние неусетно се отклонихме наляво от главния
път
, по някаква тясна
пътека
, водеща към Иконостаса.
Учителят беше предвидил всичко. Най-отзад вървеше група от няколко братя, които подпомага изоставащите. Те ни забелязаха, извикаха ни, дойдоха до нас и ни върнаха в правия път. Скоро стигнахме Чамкория, където автобусите ни чакаха. Насядахме по удобните скамейки и с песента „Братство, единство" потеглихме за Изгрева.
към текста >>
Те ни забелязаха, извикаха ни, дойдоха до нас и ни върнаха в правия
път
.
Пътят беше сух и през деня всичко се виждаше добре. Ние с брат ми тичахме на свобода надолу и пеехме някои от нашите песни. Така, радостни, ние неусетно се отклонихме наляво от главния път, по някаква тясна пътека, водеща към Иконостаса. Учителят беше предвидил всичко. Най-отзад вървеше група от няколко братя, които подпомага изоставащите.
Те ни забелязаха, извикаха ни, дойдоха до нас и ни върнаха в правия
път
.
Скоро стигнахме Чамкория, където автобусите ни чакаха. Насядахме по удобните скамейки и с песента „Братство, единство" потеглихме за Изгрева. По целия път се пееше и коментираше преживяното в хубавата екскурзия. Учителят беше много сериозен и мълчалив. На Изгрева с песни ни посрещнаха братята и сестрите, които не бяха дошли на екскурзията.
към текста >>
По целия
път
се пееше и коментираше преживяното в хубавата екскурзия.
Учителят беше предвидил всичко. Най-отзад вървеше група от няколко братя, които подпомага изоставащите. Те ни забелязаха, извикаха ни, дойдоха до нас и ни върнаха в правия път. Скоро стигнахме Чамкория, където автобусите ни чакаха. Насядахме по удобните скамейки и с песента „Братство, единство" потеглихме за Изгрева.
По целия
път
се пееше и коментираше преживяното в хубавата екскурзия.
Учителят беше много сериозен и мълчалив. На Изгрева с песни ни посрещнаха братята и сестрите, които не бяха дошли на екскурзията. Очакваха ни два казана с гореща картофена супа. Вечеряхме на масите под лешниците. Учителят се прибра в приемната си стая, след като тихо и без шум бе уредил всичко за тази светла екскурзия в планината.
към текста >>
Той поглежда изчисленията и казва: „За пръв
път
сметката излезе точна и няма никаква загуба, която аз трябва да плащам.
Очакваха ни два казана с гореща картофена супа. Вечеряхме на масите под лешниците. Учителят се прибра в приемната си стая, след като тихо и без шум бе уредил всичко за тази светла екскурзия в планината. Той направи нещо важно за цялото човечество и промени в добро някои кармични възли от съдбата на България. Вечерта брат Гавраил Величков и брат Неделчо Попов приключват сметките и дават точен отчет на Учителя.
Той поглежда изчисленията и казва: „За пръв
път
сметката излезе точна и няма никаква загуба, която аз трябва да плащам.
Благодаря ви! "* *Вж Изгревът, т. IV, с. 176-177, N71
към текста >>
91.
3.Учителя за Седемте рилски езера
,
,
ТОМ 22
Отвсякъде заобиколено с
пътеки
и по повърхността му цъфтят много бели лилии.
161-162, N25 ** Вж Изгревът, т. Ill, с. 162-163, N26 Учителят казва, че е 2230 метра/надморска височина. Има площ 35 дка, но е най-плиткото, почти кръгло езеро, с. Дълбочина 2,5 метра.
Отвсякъде заобиколено с
пътеки
и по повърхността му цъфтят много бели лилии.
Туристите го наричат Рибното езеро*. Третото езеро се нарича Балдер Дару, което преведено, означава „Онзи, който дава благата" . Свързано е с висшата област на астралния свят и представлява старото седалище на душата „plexus solaris" - слънчевият възел. Разположено е западно от второто езеро на 2216 метра надморска височина. То има 3 разклона и се нарича от туристите Трилистника.
към текста >>
Много
пъти
с Учителя сме играли Панивритмия на южната му страна, но сега югозападната му страна представлява мочурище и там не може да се играе.
Разположено е западно от второто езеро на 2216 метра надморска височина. То има 3 разклона и се нарича от туристите Трилистника. Дълбочината му е 6,5 метра. За разлика от другите 6 езера то изтича от две места: на изток - с голям отток към второто езеро, и на северозапад - с малък към р. Джерман. На места бреговата линия се губи поради разлети поточета, които създават мочури.
Много
пъти
с Учителя сме играли Панивритмия на южната му страна, но сега югозападната му страна представлява мочурище и там не може да се играе.
За да се запазва водата при сушави години, от северната страна е изградена бетонна стена и оттичането става сам от изток.** Четвъртото езеро го наричаме Близнаците и е свързано с умствения свят и дробовете в човешкото тяло. То е разположено югозападно от третото езеро на 2243 метра надморска височина и е съставено от две части /две езера/, съвсем различни по характер и вид, съединени с тесен процеп. Вътрешният Близнак е едно от най-мистичните места на езерата. Той има пряка връзка с местността Рупите. Оградено е отвсякъде с тъмни, някъде почти отвесни скали, и на североизток от вр.
към текста >>
То е разположено югозападно от третото езеро на 2243 метра надморска височина и е съставено от две части /две езера/, съвсем различни по характер и вид, съединени с
тесен
процеп.
Дълбочината му е 6,5 метра. За разлика от другите 6 езера то изтича от две места: на изток - с голям отток към второто езеро, и на северозапад - с малък към р. Джерман. На места бреговата линия се губи поради разлети поточета, които създават мочури. Много пъти с Учителя сме играли Панивритмия на южната му страна, но сега югозападната му страна представлява мочурище и там не може да се играе. За да се запазва водата при сушави години, от северната страна е изградена бетонна стена и оттичането става сам от изток.** Четвъртото езеро го наричаме Близнаците и е свързано с умствения свят и дробовете в човешкото тяло.
То е разположено югозападно от третото езеро на 2243 метра надморска височина и е съставено от две части /две езера/, съвсем различни по характер и вид, съединени с
тесен
процеп.
Вътрешният Близнак е едно от най-мистичните места на езерата. Той има пряка връзка с местността Рупите. Оградено е отвсякъде с тъмни, някъде почти отвесни скали, и на североизток от вр. Харамията, докато външната северна част на Близнака е с полегати брегове, обрасли с трева и хвойна. То е най-дългото езеро - 790 метра, и е с най-голяма площ - 91 дка.
към текста >>
92.
4. Слънчеви лъчи
,
,
ТОМ 22
Божествената хармония струи навсякъде в това слънчево упражнение и всички движения са насочени по
пътя
на човешката еволюция и прогрес.
Това, обаче, много рядко се случваше на Изгрева, и то само по време на съборите. Затова ние нямахме навик да играем и в кръга около централните 12 лъча. Лъчите, насочени към центъра, имат центроустремително движение, т е. движение към Бога. В играта има и връщане назад към периферията - движение към света, което е сравнително малко.
Божествената хармония струи навсякъде в това слънчево упражнение и всички движения са насочени по
пътя
на човешката еволюция и прогрес.
Упражнението „Слънчеви лъчи" е един успешен опит на Учителя да изкара българите от затворения кръг на тяхната народна музика, при която, когато българинът играе например ръченица със стегнати ръце и крака, той бързо се уморява и след свършването на играта често му се налага да си почива. Упражнението „Слънчеви лъчи" освобождава човека от вътрешното му напрежение и му отваря път към свободно движение, от което играещият не се уморява, а придобива сили и нови енергии. Участниците се нареждат по двама в 12 лъча, насочени радиално към един общ център. Във всеки лъч има по 6 двойки, като разстоянието между тях е около 1 метър (ние обикновено играехме лъчите с по 5 двойки, понеже веднага след свършването на „Слънчеви лъчи" преминаваме към „Пентаграм", който се играе с пет двойки). Това ставаше и по времето на присъствието на Учителя на Земята.
към текста >>
Упражнението „Слънчеви лъчи" освобождава човека от вътрешното му напрежение и му отваря
път
към свободно движение, от което играещият не се уморява, а придобива сили и нови енергии.
Лъчите, насочени към центъра, имат центроустремително движение, т е. движение към Бога. В играта има и връщане назад към периферията - движение към света, което е сравнително малко. Божествената хармония струи навсякъде в това слънчево упражнение и всички движения са насочени по пътя на човешката еволюция и прогрес. Упражнението „Слънчеви лъчи" е един успешен опит на Учителя да изкара българите от затворения кръг на тяхната народна музика, при която, когато българинът играе например ръченица със стегнати ръце и крака, той бързо се уморява и след свършването на играта често му се налага да си почива.
Упражнението „Слънчеви лъчи" освобождава човека от вътрешното му напрежение и му отваря
път
към свободно движение, от което играещият не се уморява, а придобива сили и нови енергии.
Участниците се нареждат по двама в 12 лъча, насочени радиално към един общ център. Във всеки лъч има по 6 двойки, като разстоянието между тях е около 1 метър (ние обикновено играехме лъчите с по 5 двойки, понеже веднага след свършването на „Слънчеви лъчи" преминаваме към „Пентаграм", който се играе с пет двойки). Това ставаше и по времето на присъствието на Учителя на Земята. Шестте двойки са под влиянието на Венера и Любовта - път към Шестата раса, а петте двойки са на Меркурий, обективният, материалистичен ум на съвременния човек, с който тъпчем на едно място, без да имаме вътрешен стимул към новата раса. Около централните 12 лъча има кръг, съставен пак от 6 двойки на разстояние 3-4 метра от централните лъчи, за да не навлязат лъчите от центъра, когато се връщат назад в тези от кръга.
към текста >>
Шестте двойки са под влиянието на Венера и Любовта -
път
към Шестата раса, а петте двойки са на Меркурий, обективният, материалистичен ум на съвременния човек, с който тъпчем на едно място, без да имаме вътрешен стимул към новата раса.
Упражнението „Слънчеви лъчи" е един успешен опит на Учителя да изкара българите от затворения кръг на тяхната народна музика, при която, когато българинът играе например ръченица със стегнати ръце и крака, той бързо се уморява и след свършването на играта често му се налага да си почива. Упражнението „Слънчеви лъчи" освобождава човека от вътрешното му напрежение и му отваря път към свободно движение, от което играещият не се уморява, а придобива сили и нови енергии. Участниците се нареждат по двама в 12 лъча, насочени радиално към един общ център. Във всеки лъч има по 6 двойки, като разстоянието между тях е около 1 метър (ние обикновено играехме лъчите с по 5 двойки, понеже веднага след свършването на „Слънчеви лъчи" преминаваме към „Пентаграм", който се играе с пет двойки). Това ставаше и по времето на присъствието на Учителя на Земята.
Шестте двойки са под влиянието на Венера и Любовта -
път
към Шестата раса, а петте двойки са на Меркурий, обективният, материалистичен ум на съвременния човек, с който тъпчем на едно място, без да имаме вътрешен стимул към новата раса.
Около централните 12 лъча има кръг, съставен пак от 6 двойки на разстояние 3-4 метра от централните лъчи, за да не навлязат лъчите от центъра, когато се връщат назад в тези от кръга. Всички участници в кръга са обърнати в посока на движението на Паневритмията с лява ръка към центъра. Те отиват напред, както в 12-те лъча към центъра, и назад, както и тези от 12-те лъча. При образуването на лъчите обикновено играещите се нареждат по ръст, като по-ниските отиват напред, а по-високите остават назад. Това правило рядко сме го спазвали и изпълнявали.
към текста >>
Правят се 4
пъти
с десния и 3
пъти
с левия крак до края на мелодия N2 - 33 такта.
Ръцете са на кръста, погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°. Десният крак, който беше останал назад при първото движение, прави полукръг пред левия крак и докосва с пръсти малко вляво земята, като се връща пак в изходно положение зад левия крак. Това движение се повтаря още веднъж 4 такта. Правим крачка с десния крак напред, а левият се повдига леко на пръсти от земята. /5-и такт/ Тези пет такта се повтарят и с левия крак напред.
Правят се 4
пъти
с десния и 3
пъти
с левия крак до края на мелодия N2 - 33 такта.
Веднага след последния такт започваме връщане. 2. Връщане Вярна стъпка ти вземи, светла мисъл приеми; тя живот ще ти дари, радост нова и красиви бъднини ще изгради. Връщането става също така, както е описано във втора точка на движение I до края на мелодията на музикален мотив № 3, като се правят 20 крачки за 20 такта. Трето движение: 1. Напредване Все напред в строен ред смело ний тръгваме напред.
към текста >>
Десният крак с леко прегънато коляно се изнася напред с пръсти, насочени към земята, пружинира се на левия крак и десният 2
пъти
докосва земята, на 3-ия
път
стъпва напред 3 такта.
Трето движение: 1. Напредване Все напред в строен ред смело ний тръгваме напред. Към живот чист и нов мощен зов пращаме навред. Иде веч в света братство и любов. Ръцете са поставени на кръста с пръсти напред и палци назад, погледът е напред и нагоре под ъгъл 45°.
Десният крак с леко прегънато коляно се изнася напред с пръсти, насочени към земята, пружинира се на левия крак и десният 2
пъти
докосва земята, на 3-ия
път
стъпва напред 3 такта.
След това левият крак прави същите движения 3 такта напред. Тези движения се повтарят 6 пъти с десния и 6 пъти с левия крак до края на музикален мотив № 4 с повторение 2 пъти - 36 такта. 2. Връщане-мелоди я №5 В нашата земя нов живот кога изгрее Всичко живо ще запее за слънцето. В знание, любов и свобода Всеки ще живей. Връщането става, както е описано при точка 2, Първо движение.
към текста >>
Тези движения се повтарят 6
пъти
с десния и 6
пъти
с левия крак до края на музикален мотив № 4 с повторение 2
пъти
- 36 такта. 2.
Към живот чист и нов мощен зов пращаме навред. Иде веч в света братство и любов. Ръцете са поставени на кръста с пръсти напред и палци назад, погледът е напред и нагоре под ъгъл 45°. Десният крак с леко прегънато коляно се изнася напред с пръсти, насочени към земята, пружинира се на левия крак и десният 2 пъти докосва земята, на 3-ия път стъпва напред 3 такта. След това левият крак прави същите движения 3 такта напред.
Тези движения се повтарят 6
пъти
с десния и 6
пъти
с левия крак до края на музикален мотив № 4 с повторение 2
пъти
- 36 такта. 2.
Връщане-мелоди я №5 В нашата земя нов живот кога изгрее Всичко живо ще запее за слънцето. В знание, любов и свобода Всеки ще живей. Връщането става, както е описано при точка 2, Първо движение. Правят се 13 стъпки назад и десният крак се прибира до левия. 13 такта Четвърто движение: 1.
към текста >>
Пътя
нов е готов; От кръга
тесен
излезни.
В знание, любов и свобода Всеки ще живей. Връщането става, както е описано при точка 2, Първо движение. Правят се 13 стъпки назад и десният крак се прибира до левия. 13 такта Четвърто движение: 1. Единично въртене Думите важат за четвърто, пето и шесто движения.
Пътя
нов е готов; От кръга
тесен
излезни.
Към върха към възход В дружен ход смело днес тръгни. Горе те зоват, светли висини: Ти към свобода, пътя поеми. Ръцете са на кръста с пръсти напред и палци назад, краката прибрани и погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°. Левият партньор на всяка двойка при започването на музиката с 10 отмерени стъпки описва пълен кръг около десния партньор, като стъпва леко на пръсти. Левият партньор минава пред десния и го заобикаля отстрани и отзад и застава на изходното си място.
към текста >>
Горе те зоват, светли висини: Ти към свобода,
пътя
поеми.
Правят се 13 стъпки назад и десният крак се прибира до левия. 13 такта Четвърто движение: 1. Единично въртене Думите важат за четвърто, пето и шесто движения. Пътя нов е готов; От кръга тесен излезни. Към върха към възход В дружен ход смело днес тръгни.
Горе те зоват, светли висини: Ти към свобода,
пътя
поеми.
Ръцете са на кръста с пръсти напред и палци назад, краката прибрани и погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°. Левият партньор на всяка двойка при започването на музиката с 10 отмерени стъпки описва пълен кръг около десния партньор, като стъпва леко на пръсти. Левият партньор минава пред десния и го заобикаля отстрани и отзад и застава на изходното си място. По това време десният партньор на място изнася десния крак напред с леко прегьнато коляно, докосва 4 пъти с опънати пръсти земята и на петия път прави крачка напред с десния крак. След това левият крак се изнася напред и 4 пъти докосва пръстите си в земята, на петия път прави крачка напред, докато трае първата част на музикален мотив № 6 - 18 такта 2.
към текста >>
По това време десният партньор на място изнася десния крак напред с леко прегьнато коляно, докосва 4
пъти
с опънати пръсти земята и на петия
път
прави крачка напред с десния крак.
Към върха към възход В дружен ход смело днес тръгни. Горе те зоват, светли висини: Ти към свобода, пътя поеми. Ръцете са на кръста с пръсти напред и палци назад, краката прибрани и погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°. Левият партньор на всяка двойка при започването на музиката с 10 отмерени стъпки описва пълен кръг около десния партньор, като стъпва леко на пръсти. Левият партньор минава пред десния и го заобикаля отстрани и отзад и застава на изходното си място.
По това време десният партньор на място изнася десния крак напред с леко прегьнато коляно, докосва 4
пъти
с опънати пръсти земята и на петия
път
прави крачка напред с десния крак.
След това левият крак се изнася напред и 4 пъти докосва пръстите си в земята, на петия път прави крачка напред, докато трае първата част на музикален мотив № 6 - 18 такта 2. На място Всички изнасят десния си крак напред с опънати пръсти, докосват леко земята 3 пъти, а на четвъртия правят крачка с десния крак напред. След това с левия крак правим 3 докосвания на земята с опънати пръсти. На четвъртия път прибираме левия крак до десния. С това напредване ние отиваме на точките, откъдето сме започнали, за да изиграем Седмо движение.
към текста >>
След това левият крак се изнася напред и 4
пъти
докосва пръстите си в земята, на петия
път
прави крачка напред, докато трае първата част на музикален мотив № 6 - 18 такта 2.
Горе те зоват, светли висини: Ти към свобода, пътя поеми. Ръцете са на кръста с пръсти напред и палци назад, краката прибрани и погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°. Левият партньор на всяка двойка при започването на музиката с 10 отмерени стъпки описва пълен кръг около десния партньор, като стъпва леко на пръсти. Левият партньор минава пред десния и го заобикаля отстрани и отзад и застава на изходното си място. По това време десният партньор на място изнася десния крак напред с леко прегьнато коляно, докосва 4 пъти с опънати пръсти земята и на петия път прави крачка напред с десния крак.
След това левият крак се изнася напред и 4
пъти
докосва пръстите си в земята, на петия
път
прави крачка напред, докато трае първата част на музикален мотив № 6 - 18 такта 2.
На място Всички изнасят десния си крак напред с опънати пръсти, докосват леко земята 3 пъти, а на четвъртия правят крачка с десния крак напред. След това с левия крак правим 3 докосвания на земята с опънати пръсти. На четвъртия път прибираме левия крак до десния. С това напредване ние отиваме на точките, откъдето сме започнали, за да изиграем Седмо движение. Пето движение: 1.
към текста >>
На място Всички изнасят десния си крак напред с опънати пръсти, докосват леко земята 3
пъти
, а на четвъртия правят крачка с десния крак напред.
Ръцете са на кръста с пръсти напред и палци назад, краката прибрани и погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°. Левият партньор на всяка двойка при започването на музиката с 10 отмерени стъпки описва пълен кръг около десния партньор, като стъпва леко на пръсти. Левият партньор минава пред десния и го заобикаля отстрани и отзад и застава на изходното си място. По това време десният партньор на място изнася десния крак напред с леко прегьнато коляно, докосва 4 пъти с опънати пръсти земята и на петия път прави крачка напред с десния крак. След това левият крак се изнася напред и 4 пъти докосва пръстите си в земята, на петия път прави крачка напред, докато трае първата част на музикален мотив № 6 - 18 такта 2.
На място Всички изнасят десния си крак напред с опънати пръсти, докосват леко земята 3
пъти
, а на четвъртия правят крачка с десния крак напред.
След това с левия крак правим 3 докосвания на земята с опънати пръсти. На четвъртия път прибираме левия крак до десния. С това напредване ние отиваме на точките, откъдето сме започнали, за да изиграем Седмо движение. Пето движение: 1. Единично въртене Ръцете са на кръста с пръсти напред и палци назад, краката прибрани и погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°.
към текста >>
На четвъртия
път
прибираме левия крак до десния.
Левият партньор минава пред десния и го заобикаля отстрани и отзад и застава на изходното си място. По това време десният партньор на място изнася десния крак напред с леко прегьнато коляно, докосва 4 пъти с опънати пръсти земята и на петия път прави крачка напред с десния крак. След това левият крак се изнася напред и 4 пъти докосва пръстите си в земята, на петия път прави крачка напред, докато трае първата част на музикален мотив № 6 - 18 такта 2. На място Всички изнасят десния си крак напред с опънати пръсти, докосват леко земята 3 пъти, а на четвъртия правят крачка с десния крак напред. След това с левия крак правим 3 докосвания на земята с опънати пръсти.
На четвъртия
път
прибираме левия крак до десния.
С това напредване ние отиваме на точките, откъдето сме започнали, за да изиграем Седмо движение. Пето движение: 1. Единично въртене Ръцете са на кръста с пръсти напред и палци назад, краката прибрани и погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°. Десният партньор прави същото движение около левия, както в точка 1 на движение IV. Той минава пред него, вляво от него, зад него и застава за 10 крачки на първоначалното си място, стъпвайки леко на пръсти.
към текста >>
Седмото движение, изпяването на музикалният мотив „Ти си ме мамо човек красив родила" се изпълнява два
пъти
, както е дадено от Учителя в 20 такта.
Двамата партньори описват същите кръгове, които правят при единичното въртене в Четвърто и пето движения, като левият минава отпред и описва преден кръг, а десният зад него описва заден кръг за 10 стъпки, колкото трае първата част на музикален мотив № 6. Когато ги учехме с Учителя така се играеше при двойното въртене - левият минава отпред, а десният зад него - описват кръгът, а не както сега ги играят - десния отпред и прави предния кръг. 2. На място Правят се движенията, описани в точка втора на Четвърто движение,докато трае втората част на музикален мотив № 6. Седмо движение: Ти си ме мамо, човек красив родила, умен да стана, добре да мисля, добре да любя. Туй живота е на рая.
Седмото движение, изпяването на музикалният мотив „Ти си ме мамо човек красив родила" се изпълнява два
пъти
, както е дадено от Учителя в 20 такта.
Лиляна Табакова написала три стиха и един светски певец Симеон, подържан от господин Благи Жеков няколко години наред пеят музикалният мотив 7 по 3 пъти. Това, тези самозабравили се господа могат да го пеят така на концерт, но никога да не нарушават целостта на свещените упражнения, вложени в Паневритмията. Това е физическо и духовно престъпление, за което се плаща. Партньорите се приближават един до друг, хващат се за ръцете, като вътрешните ръце (дясната ръка на левия партньор върху лявата ръка на десния) се издигат нагоре над главата, а външните ръце - дясната на десния е върху лявата на левия, се издигат под ъгъл 45° напред. Всички пеят музикален мотив № 7 „Ти си ме мамо, човек красив родила" 20 такта.
към текста >>
Лиляна Табакова написала три стиха и един светски певец Симеон, подържан от господин Благи Жеков няколко години наред пеят музикалният мотив 7 по 3
пъти
.
Когато ги учехме с Учителя така се играеше при двойното въртене - левият минава отпред, а десният зад него - описват кръгът, а не както сега ги играят - десния отпред и прави предния кръг. 2. На място Правят се движенията, описани в точка втора на Четвърто движение,докато трае втората част на музикален мотив № 6. Седмо движение: Ти си ме мамо, човек красив родила, умен да стана, добре да мисля, добре да любя. Туй живота е на рая. Седмото движение, изпяването на музикалният мотив „Ти си ме мамо човек красив родила" се изпълнява два пъти, както е дадено от Учителя в 20 такта.
Лиляна Табакова написала три стиха и един светски певец Симеон, подържан от господин Благи Жеков няколко години наред пеят музикалният мотив 7 по 3
пъти
.
Това, тези самозабравили се господа могат да го пеят така на концерт, но никога да не нарушават целостта на свещените упражнения, вложени в Паневритмията. Това е физическо и духовно престъпление, за което се плаща. Партньорите се приближават един до друг, хващат се за ръцете, като вътрешните ръце (дясната ръка на левия партньор върху лявата ръка на десния) се издигат нагоре над главата, а външните ръце - дясната на десния е върху лявата на левия, се издигат под ъгъл 45° напред. Всички пеят музикален мотив № 7 „Ти си ме мамо, човек красив родила" 20 такта. Осмо движение: Рай, рай, рай, рай, рай.
към текста >>
Пак ги поставяме в изходно положение, този
път
лявата ръка отгоре, а дясната отдолу за два такта, като се пее пак „твоите думи две" два такта.
При всяка нечетна дума от текста ръцете са една върху друга, а при всяка четна дума те се разтварят настрани. Само при последната дума „две" се правят и двете движения едно след друго. 2. Задържане и разтваряне Двете ръце са пак върху гърдите с длани към тялото - дясната отгоре, а лявата отдолу, краката събрани и погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°. Двете ръце остават на гърдите два такта (докато се пее „твоите думи две"). След това ги разтваряме напред и нагоре под ъгъл 45° дъгообразно настрани и така остават пак два такта, като се пее „сладки думи две".
Пак ги поставяме в изходно положение, този
път
лявата ръка отгоре, а дясната отдолу за два такта, като се пее пак „твоите думи две" два такта.
След това пак ги разтварям е напред и нагоре под ъгъл 45 ° до хоризонтално настрани, пеейки „сладки думи две". Ръцете остават разтворени настрани. Десето движение: Туй е рай, туй е рай, туй е рай, туй е рай. Двете ръце отиват хоризонтално настрани на височината на раменете с длани надолу, краката един до друг, а погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°. Правим движение нагоре пет пъти с двете опънати ръце (за петте раси през които сме минали до сега - два пъти) и ги сваляме към изходното положение, докато трае музикален мотив № 10 -10 такта.
към текста >>
Правим движение нагоре пет
пъти
с двете опънати ръце (за петте раси през които сме минали до сега - два
пъти
) и ги сваляме към изходното положение, докато трае музикален мотив № 10 -10 такта.
Пак ги поставяме в изходно положение, този път лявата ръка отгоре, а дясната отдолу за два такта, като се пее пак „твоите думи две" два такта. След това пак ги разтварям е напред и нагоре под ъгъл 45 ° до хоризонтално настрани, пеейки „сладки думи две". Ръцете остават разтворени настрани. Десето движение: Туй е рай, туй е рай, туй е рай, туй е рай. Двете ръце отиват хоризонтално настрани на височината на раменете с длани надолу, краката един до друг, а погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°.
Правим движение нагоре пет
пъти
с двете опънати ръце (за петте раси през които сме минали до сега - два
пъти
) и ги сваляме към изходното положение, докато трае музикален мотив № 10 -10 такта.
Това е летене без никакво чупене на китките, защото така хоризонтално и нагоре трябва да се разпространява Словото на Учителя по целия свят. Велико нещо е, ако упражненията се правят ритмично с прави ръце едновременно нагоре и надолу. Птиците, когато летят, никога не си чупят крилата, защото непременно ще паднат.
към текста >>
93.
III.Вътрешният кръг на Пентаграмата и картините в него
,
,
ТОМ 22
III.Вътрешният кръг на Пентаграмата и картините в него Вътрешният кръг на Пентаграмът представлява
пътя
на душата през петте картини, които са поставени на линията на съответните добродетели: Към Истината - удобна стълба с врата, към Правдата - Христовия Дух, към Любовта - стръмен
път
, водещ към тясна врата, към Мъдростта - Окото, което вижда всичко, към Добродетелта - Дървото на Живота.
III.Вътрешният кръг на Пентаграмата и картините в него Вътрешният кръг на Пентаграмът представлява
пътя
на душата през петте картини, които са поставени на линията на съответните добродетели: Към Истината - удобна стълба с врата, към Правдата - Христовия Дух, към Любовта - стръмен
път
, водещ към тясна врата, към Мъдростта - Окото, което вижда всичко, към Добродетелта - Дървото на Живота.
След изминаването на външния кръг човек е все още недоволен и душата му търси по-дълбок смисъл в живота. Започва да работи съзнателно върху себе си, за своето повдигане и усъвършенстване. Става ученик на Великото Училище на Живота. Досега външният живот е оказвал своето влияние върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията си в свои ръце. Това е влизане в Божествената Школа .
към текста >>
1-ва картина Стълба с удобни стъпала, които водят до една врата
Път
към Истината от Добродетелта / 4 - > 1 / - по синия лъч.
Започва да работи съзнателно върху себе си, за своето повдигане и усъвършенстване. Става ученик на Великото Училище на Живота. Досега външният живот е оказвал своето влияние върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията си в свои ръце. Това е влизане в Божествената Школа . Той започва съзнателно да подхранва изработването на Божествените добродетели, които характеризират съвършения човек, като минава през пет стъпки на самоусъвършенстване.
1-ва картина Стълба с удобни стъпала, които водят до една врата
Път
към Истината от Добродетелта / 4 - > 1 / - по синия лъч.
След външния кръг идва ново положение за ученика - да влезе през вратата на Добродетелта, откъдето ще започне посвещението. С влизането на човека в пътя на ученика започват и изпитанията. Изпитите отначало са по-леки и в зависимост от възможността да ги издържа. Всичко се дава според силите му и ученикът върви по удобна стълба, което показва, че изпитите са леки, но необходими. Ако при някоя неприятност - малка или голяма, или при някоя мъчнотия или препятствие човек губи кураж, своя вътрешен мир, изгубва самообладание и отпада духом - той е пропаднал на изпита.
към текста >>
С влизането на човека в
пътя
на ученика започват и изпитанията.
Досега външният живот е оказвал своето влияние върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията си в свои ръце. Това е влизане в Божествената Школа . Той започва съзнателно да подхранва изработването на Божествените добродетели, които характеризират съвършения човек, като минава през пет стъпки на самоусъвършенстване. 1-ва картина Стълба с удобни стъпала, които водят до една врата Път към Истината от Добродетелта / 4 - > 1 / - по синия лъч. След външния кръг идва ново положение за ученика - да влезе през вратата на Добродетелта, откъдето ще започне посвещението.
С влизането на човека в
пътя
на ученика започват и изпитанията.
Изпитите отначало са по-леки и в зависимост от възможността да ги издържа. Всичко се дава според силите му и ученикът върви по удобна стълба, което показва, че изпитите са леки, но необходими. Ако при някоя неприятност - малка или голяма, или при някоя мъчнотия или препятствие човек губи кураж, своя вътрешен мир, изгубва самообладание и отпада духом - той е пропаднал на изпита. Ако ученикът мине покрай едно страдащо същество и в неговата душа се яви желание да му помогне, но в последния момент се откаже от това добро и реши да продължи пътя и си отиде - той не издържа изпита. Като се събуди нощем и в него се яви желание да се помоли, но си каже: "Студено ми е, уморен съм", и не стане,той не издържа изпита.
към текста >>
Ако ученикът мине покрай едно страдащо същество и в неговата душа се яви желание да му помогне, но в последния момент се откаже от това добро и реши да продължи
пътя
и си отиде - той не издържа изпита.
След външния кръг идва ново положение за ученика - да влезе през вратата на Добродетелта, откъдето ще започне посвещението. С влизането на човека в пътя на ученика започват и изпитанията. Изпитите отначало са по-леки и в зависимост от възможността да ги издържа. Всичко се дава според силите му и ученикът върви по удобна стълба, което показва, че изпитите са леки, но необходими. Ако при някоя неприятност - малка или голяма, или при някоя мъчнотия или препятствие човек губи кураж, своя вътрешен мир, изгубва самообладание и отпада духом - той е пропаднал на изпита.
Ако ученикът мине покрай едно страдащо същество и в неговата душа се яви желание да му помогне, но в последния момент се откаже от това добро и реши да продължи
пътя
и си отиде - той не издържа изпита.
Като се събуди нощем и в него се яви желание да се помоли, но си каже: "Студено ми е, уморен съм", и не стане,той не издържа изпита. В тази фаза от развитието на ученика започва зазоряването на Истината -1. Това е началото на познаване на Бога - Бог е Истина. В ученика се ражда подтик да върви в Божия път, да изпълнява Господните закони и волята Божия. 2-ра картина Христовият Дух Път към Правдата от Истината / 1 - > 5 / - по зеления лъч „Глава на твоето Слово е Истината" - това е Христовият Дух, до който неизбежно достига ученикът в своето развитие.
към текста >>
В ученика се ражда подтик да върви в Божия
път
, да изпълнява Господните закони и волята Божия.
Ако при някоя неприятност - малка или голяма, или при някоя мъчнотия или препятствие човек губи кураж, своя вътрешен мир, изгубва самообладание и отпада духом - той е пропаднал на изпита. Ако ученикът мине покрай едно страдащо същество и в неговата душа се яви желание да му помогне, но в последния момент се откаже от това добро и реши да продължи пътя и си отиде - той не издържа изпита. Като се събуди нощем и в него се яви желание да се помоли, но си каже: "Студено ми е, уморен съм", и не стане,той не издържа изпита. В тази фаза от развитието на ученика започва зазоряването на Истината -1. Това е началото на познаване на Бога - Бог е Истина.
В ученика се ражда подтик да върви в Божия
път
, да изпълнява Господните закони и волята Божия.
2-ра картина Христовият Дух Път към Правдата от Истината / 1 - > 5 / - по зеления лъч „Глава на твоето Слово е Истината" - това е Христовият Дух, до който неизбежно достига ученикът в своето развитие. Той го среща и прави първата връзка с Него, възприема Неговата Истина и Христовия Дух започва да го ръководи отвътре. Ученикът започва да се изменя постепенно - влиза естествено в пътя на Правдата и Справедливостта - да бъде правдив към всички и всичко. Да почита и уважава всекиго, да не обижда и най-малкото създание, защото всяко същество има право на живот и в него Бог живее и работи. Всяко същество, което срещаме в живота си, заслужава да бъде почитано и уважавано, защото, като Божие творение, то има известна мисия, определена му от Бога.
към текста >>
2-ра картина Христовият Дух
Път
към Правдата от Истината / 1 - > 5 / - по зеления лъч „Глава на твоето Слово е Истината" - това е Христовият Дух, до който неизбежно достига ученикът в своето развитие.
Ако ученикът мине покрай едно страдащо същество и в неговата душа се яви желание да му помогне, но в последния момент се откаже от това добро и реши да продължи пътя и си отиде - той не издържа изпита. Като се събуди нощем и в него се яви желание да се помоли, но си каже: "Студено ми е, уморен съм", и не стане,той не издържа изпита. В тази фаза от развитието на ученика започва зазоряването на Истината -1. Това е началото на познаване на Бога - Бог е Истина. В ученика се ражда подтик да върви в Божия път, да изпълнява Господните закони и волята Божия.
2-ра картина Христовият Дух
Път
към Правдата от Истината / 1 - > 5 / - по зеления лъч „Глава на твоето Слово е Истината" - това е Христовият Дух, до който неизбежно достига ученикът в своето развитие.
Той го среща и прави първата връзка с Него, възприема Неговата Истина и Христовия Дух започва да го ръководи отвътре. Ученикът започва да се изменя постепенно - влиза естествено в пътя на Правдата и Справедливостта - да бъде правдив към всички и всичко. Да почита и уважава всекиго, да не обижда и най-малкото създание, защото всяко същество има право на живот и в него Бог живее и работи. Всяко същество, което срещаме в живота си, заслужава да бъде почитано и уважавано, защото, като Божие творение, то има известна мисия, определена му от Бога. И най-малкото и нищожно същество в процеса на своята еволюция има велико бъдеще.
към текста >>
Ученикът започва да се изменя постепенно - влиза естествено в
пътя
на Правдата и Справедливостта - да бъде правдив към всички и всичко.
В тази фаза от развитието на ученика започва зазоряването на Истината -1. Това е началото на познаване на Бога - Бог е Истина. В ученика се ражда подтик да върви в Божия път, да изпълнява Господните закони и волята Божия. 2-ра картина Христовият Дух Път към Правдата от Истината / 1 - > 5 / - по зеления лъч „Глава на твоето Слово е Истината" - това е Христовият Дух, до който неизбежно достига ученикът в своето развитие. Той го среща и прави първата връзка с Него, възприема Неговата Истина и Христовия Дух започва да го ръководи отвътре.
Ученикът започва да се изменя постепенно - влиза естествено в
пътя
на Правдата и Справедливостта - да бъде правдив към всички и всичко.
Да почита и уважава всекиго, да не обижда и най-малкото създание, защото всяко същество има право на живот и в него Бог живее и работи. Всяко същество, което срещаме в живота си, заслужава да бъде почитано и уважавано, защото, като Божие творение, то има известна мисия, определена му от Бога. И най-малкото и нищожно същество в процеса на своята еволюция има велико бъдеще. То ще се усъвършенства и ще достигне до висока степен на развитие. Всяко същество, което слиза на Земята, има известен кредит, то има право на благоприятни условия за своето развитие.
към текста >>
3-та картина Стръмен
път
, водещ до тясна врата
Път
към Любовта от Правдата / 5 - > 2 / - по розовия лъч.
Никой няма право да му отнеме тези условия. Ученикът прави първите стъпки в това направление, докато в бъдеще разбере правдата в нейната дълбочина и велика същина. В цветния Пентаграм на върха е изобразен Учителят с разтворени ръце, които благославят всички. Много векове душата на ученика търси да срещне своя Учител, да го познае и да влезе в неговата школа да учи. Той става ученик на Всемирното Бяло Братство, глава на което е Христос.
3-та картина Стръмен
път
, водещ до тясна врата
Път
към Любовта от Правдата / 5 - > 2 / - по розовия лъч.
Като мине строгия закон на Правдата, човек върви по стръмен път и стига до тясна врата - много по-тясна от първата, през която трябва да мине. Там той започва да търси страдащите, за да им помогне. Тази врата символизира отказване от светския живот. Ученикът желае вече да работи, както Бог иска. Труден и тесен е пътят на ученика - но славен.
към текста >>
Като мине строгия закон на Правдата, човек върви по стръмен
път
и стига до тясна врата - много по-тясна от първата, през която трябва да мине.
Ученикът прави първите стъпки в това направление, докато в бъдеще разбере правдата в нейната дълбочина и велика същина. В цветния Пентаграм на върха е изобразен Учителят с разтворени ръце, които благославят всички. Много векове душата на ученика търси да срещне своя Учител, да го познае и да влезе в неговата школа да учи. Той става ученик на Всемирното Бяло Братство, глава на което е Христос. 3-та картина Стръмен път, водещ до тясна врата Път към Любовта от Правдата / 5 - > 2 / - по розовия лъч.
Като мине строгия закон на Правдата, човек върви по стръмен
път
и стига до тясна врата - много по-тясна от първата, през която трябва да мине.
Там той започва да търси страдащите, за да им помогне. Тази врата символизира отказване от светския живот. Ученикът желае вече да работи, както Бог иска. Труден и тесен е пътят на ученика - но славен. Христос казва:" Влезте през тесните врата, защото просторни са вратите и широк е пътят, който води към погибел." Тук започват вече вътрешните, мистични изпити на ученика.
към текста >>
Труден и
тесен
е
пътят
на ученика - но славен.
3-та картина Стръмен път, водещ до тясна врата Път към Любовта от Правдата / 5 - > 2 / - по розовия лъч. Като мине строгия закон на Правдата, човек върви по стръмен път и стига до тясна врата - много по-тясна от първата, през която трябва да мине. Там той започва да търси страдащите, за да им помогне. Тази врата символизира отказване от светския живот. Ученикът желае вече да работи, както Бог иска.
Труден и
тесен
е
пътят
на ученика - но славен.
Христос казва:" Влезте през тесните врата, защото просторни са вратите и широк е пътят, който води към погибел." Тук започват вече вътрешните, мистични изпити на ученика. Тук е изпитът - да възлюбиш врага си, който ти е направил много пакости, без да се озлобяваш, да му простиш и да го възлюбиш. Това е една от най-трудните задачи за ученика. Истинско прощаване има, когато е придружено с любов. Велики хора са тези, които имат любов към врага си.
към текста >>
Христос казва:" Влезте през тесните врата, защото просторни са вратите и широк е
пътят
, който води към погибел." Тук започват вече вътрешните, мистични изпити на ученика.
Като мине строгия закон на Правдата, човек върви по стръмен път и стига до тясна врата - много по-тясна от първата, през която трябва да мине. Там той започва да търси страдащите, за да им помогне. Тази врата символизира отказване от светския живот. Ученикът желае вече да работи, както Бог иска. Труден и тесен е пътят на ученика - но славен.
Христос казва:" Влезте през тесните врата, защото просторни са вратите и широк е
пътят
, който води към погибел." Тук започват вече вътрешните, мистични изпити на ученика.
Тук е изпитът - да възлюбиш врага си, който ти е направил много пакости, без да се озлобяваш, да му простиш и да го възлюбиш. Това е една от най-трудните задачи за ученика. Истинско прощаване има, когато е придружено с любов. Велики хора са тези, които имат любов към врага си. Друг голям изпит е този - на праведния Йов.
към текста >>
Да каже: " Бог дал, Бог взел, да бъде благословено Неговото Име." Всеки ученик в
пътя
на своето развитие непременно ще мине през този кардинален изпит - така се добива посвещение.
Това е една от най-трудните задачи за ученика. Истинско прощаване има, когато е придружено с любов. Велики хора са тези, които имат любов към врага си. Друг голям изпит е този - на праведния Йов. Когато минава някое голямо страдание: тежка болест, пълно ограничение, голямо разкаяние, да не се обезсърчава и обезверява, но да запази своя вътрешен мир и радостта си, като съзнава постоянно, че всичко е добро и за добро.
Да каже: " Бог дал, Бог взел, да бъде благословено Неговото Име." Всеки ученик в
пътя
на своето развитие непременно ще мине през този кардинален изпит - така се добива посвещение.
Ако един ученик се съблазни от жажда за власт, слава, богатство и др., и за цената на тия неща изневери на своето убеждение, на своята връзка с Бога, той пропада на изпита си. Има много такива примери в живота. В миналото, в древните окултни школи, всеки ученик минава през изкуствени изпити, като например осмиването на ученика в Питагоровата школа. Сега в този сложен и разнообразен живот няма нужда от изкуствени изпити, животът сам ни ги предлага в различни гами и цветове. След тези трудни изпити ученикът е готов да приеме любовта и давлезе в истинския живот на постоянно обновление и хармония.
към текста >>
В цветния Пентаграм до върха на Правдата - 5, е даден третият
път
под свещения подпис на Духа,
път
към Съвършенството, към Новата епоха и Новия Живот, който идва на Земята.
Ако един ученик се съблазни от жажда за власт, слава, богатство и др., и за цената на тия неща изневери на своето убеждение, на своята връзка с Бога, той пропада на изпита си. Има много такива примери в живота. В миналото, в древните окултни школи, всеки ученик минава през изкуствени изпити, като например осмиването на ученика в Питагоровата школа. Сега в този сложен и разнообразен живот няма нужда от изкуствени изпити, животът сам ни ги предлага в различни гами и цветове. След тези трудни изпити ученикът е готов да приеме любовта и давлезе в истинския живот на постоянно обновление и хармония.
В цветния Пентаграм до върха на Правдата - 5, е даден третият
път
под свещения подпис на Духа,
път
към Съвършенството, към Новата епоха и Новия Живот, който идва на Земята.
4-та картина Окото Път към Мъдростта от Любовта /2 - > 3/ - по жълтия лъч Окото символизира в случая Мъдростта. То е Божественият Дух, Който ще ни научи как да разбираме Божествените Истини. Ученикът тук има дълбок поглед към нещата. Той приема Божествената мъдрост в себе си. Портите и се отварят пред него - само на човека на Любовта се отварят тези порти.
към текста >>
4-та картина Окото
Път
към Мъдростта от Любовта /2 - > 3/ - по жълтия лъч Окото символизира в случая Мъдростта.
Има много такива примери в живота. В миналото, в древните окултни школи, всеки ученик минава през изкуствени изпити, като например осмиването на ученика в Питагоровата школа. Сега в този сложен и разнообразен живот няма нужда от изкуствени изпити, животът сам ни ги предлага в различни гами и цветове. След тези трудни изпити ученикът е готов да приеме любовта и давлезе в истинския живот на постоянно обновление и хармония. В цветния Пентаграм до върха на Правдата - 5, е даден третият път под свещения подпис на Духа, път към Съвършенството, към Новата епоха и Новия Живот, който идва на Земята.
4-та картина Окото
Път
към Мъдростта от Любовта /2 - > 3/ - по жълтия лъч Окото символизира в случая Мъдростта.
То е Божественият Дух, Който ще ни научи как да разбираме Божествените Истини. Ученикът тук има дълбок поглед към нещата. Той приема Божествената мъдрост в себе си. Портите и се отварят пред него - само на човека на Любовта се отварят тези порти. Само нему се поверяват ключовете на Висшето знание - на Великата Божествена наука, защото той няма да злоупотреби с него за свои лични цели, за свои интереси, но ще го употреби в служене на Бога за всички.
към текста >>
Най-високата форма в служенето на Бога е: да показваш на другите хора
пътя
към Него, да помагаш в пробуждането на съзнанието им, за да Го познаят - да си лекар на човешките души.
Ученикът започва един дълбок, вътрешен живот и дава пълна изява на добродетелите си. Това е петото качество, което той изработва в себе си, след Истината, Правдата, Любовта и Мъдростта. Най-високата точка в живота, до която човек може да достигне - това е служенето на Бога. Ученикът е озарен от тази идея и започва беззаветно да Му служи. Проявата на Любовта в живота е - служене на Бога.
Най-високата форма в служенето на Бога е: да показваш на другите хора
пътя
към Него, да помагаш в пробуждането на съзнанието им, за да Го познаят - да си лекар на човешките души.
Смята се, че действително човек е спечелен за Бога, ако и той от своя страна започне да печели души за Него. Така ученикът преминава по лъчите на добродетелите, през тези пет картини на Пентаграмът, изрисува го в душата си и осмисля формулата - Заповедта на Учителя, с която завършва книгата „Завета на цветните лъчи": „Обичай съвършения път на Истината и Живота . Постави Доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение , Мъдростта за ограда и Истината за светило. Само тогава ще ме познаеш и Аз ще ти се изявя."
към текста >>
Така ученикът преминава по лъчите на добродетелите, през тези пет картини на Пентаграмът, изрисува го в душата си и осмисля формулата - Заповедта на Учителя, с която завършва книгата „Завета на цветните лъчи": „Обичай съвършения
път
на Истината и Живота .
Най-високата точка в живота, до която човек може да достигне - това е служенето на Бога. Ученикът е озарен от тази идея и започва беззаветно да Му служи. Проявата на Любовта в живота е - служене на Бога. Най-високата форма в служенето на Бога е: да показваш на другите хора пътя към Него, да помагаш в пробуждането на съзнанието им, за да Го познаят - да си лекар на човешките души. Смята се, че действително човек е спечелен за Бога, ако и той от своя страна започне да печели души за Него.
Така ученикът преминава по лъчите на добродетелите, през тези пет картини на Пентаграмът, изрисува го в душата си и осмисля формулата - Заповедта на Учителя, с която завършва книгата „Завета на цветните лъчи": „Обичай съвършения
път
на Истината и Живота .
Постави Доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение , Мъдростта за ограда и Истината за светило. Само тогава ще ме познаеш и Аз ще ти се изявя."
към текста >>
94.
Светозар Няголов II. Как бе открита и намерена беседата от Учителя „За двете риби и петте хляба
,
,
ТОМ 22
отива по
пътеката
да се види със сестра Невена Неделчева.
Светозар Няголов II. Как бе открита и намерена беседата от Учителя „За двете риби и петте хляба" Случая с беседата от Учителя „Двете риби и петте хляба" , държана на 14.05.1938 г., събота , 18 часа Майката на с. Станка Желева (София) след Паневритмията 1950 г.
отива по
пътеката
да се види със сестра Невена Неделчева.
На завоя на пътеката - срещу бараката на Колю Драгнев, намира един ръкопис. Пита по целия Изгрев на кого е, но никой не го знае. Той е взет от някой брат от стенограмите на брат Боев, написан ръкописно на български. Стенограмите на брат Боев - неговите 100 тетрадки бяха конфискувани от ДС (Държавна Сигурност) и ние не знаем къде се намират сега. Ако изобщо съществуват.
към текста >>
На завоя на
пътеката
- срещу бараката на Колю Драгнев, намира един ръкопис.
Светозар Няголов II. Как бе открита и намерена беседата от Учителя „За двете риби и петте хляба" Случая с беседата от Учителя „Двете риби и петте хляба" , държана на 14.05.1938 г., събота , 18 часа Майката на с. Станка Желева (София) след Паневритмията 1950 г. отива по пътеката да се види със сестра Невена Неделчева.
На завоя на
пътеката
- срещу бараката на Колю Драгнев, намира един ръкопис.
Пита по целия Изгрев на кого е, но никой не го знае. Той е взет от някой брат от стенограмите на брат Боев, написан ръкописно на български. Стенограмите на брат Боев - неговите 100 тетрадки бяха конфискувани от ДС (Държавна Сигурност) и ние не знаем къде се намират сега. Ако изобщо съществуват. В тях може да се намери стенограмата на брат Боев за тази извънредна беседа, държана от Учителя в салона.
към текста >>
По Словото от изнесената от Учителя беседа, аз потърсих в таблицата датата и годината, когато е държана беседата, като имах предвид казаното от Учителя, че всяка година змиорките
пътуват
на големи групи до Сарагосово море, където хвърлят хайвера си.
в 18 ч. изнася беседата „За двете риби и петте хляба". Евангелие от Иоанна, 6 глава, 5-14 стих. В тези 100 тетрадки със стенограми има записани много разговори и беседи, изнесени пред някои братя и сестри. Обаче в ръкописа няма данни кога е държана беседата.
По Словото от изнесената от Учителя беседа, аз потърсих в таблицата датата и годината, когато е държана беседата, като имах предвид казаното от Учителя, че всяка година змиорките
пътуват
на големи групи до Сарагосово море, където хвърлят хайвера си.
Това са единствените риби, които тръгват от Европа и отиват в Сарагосово море да хвърлят хайвера си. Метеоролозите са открили, че на същото това място се образуват облаците - преселници на различна височина до 1000 метра, преминават през океана до Европа и се разсейват в Русия. „На едно и също място змиорките хвърлят хайвера си и се образуват облачни маси, които преминават над Европа Какво има в тази точка? ... На това място се намира Атлантида, континент вече изчезнал. "...Днешната беседа е свързана с това преселение на змиорките, които сега започват да се връщат към Европа, понеже Слънцето е в зодиакалния знак Телец, а Луната ще влезе тази нощ в полунощ в зодиакалния знак Стрелец, и змиорките идват.
към текста >>
Този, който знае да си служи с тези две риби, може свободно да
пътува
в пространството , ако ги е одухотворил и развил енергиите на 5-те хляба (добродетелите): Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел, което е живият Пентограм в човека в движение.
Там има и 5 жлези, които представляват 5-те хляба. Тук ние намираме символите на Христовата храна: двете риби и петте хляба. Една от рибите е женска, а другата - мъжка, които са свързани пряко помежду си. Исус Христос, при гонението на Ирод, напуснал Палестина и отишъл в Хималаите - Агарта, за да яде Божествената храна и на 30-годишна възраст се върнал в Палестина да нахрани хората с двете риби и петте хляба. Обаче рибите не са били физически , но духовни .
Този, който знае да си служи с тези две риби, може свободно да
пътува
в пространството , ако ги е одухотворил и развил енергиите на 5-те хляба (добродетелите): Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел, което е живият Пентограм в човека в движение.
Тълпата около Христа над 5 хиляди души, това са нашите 3 милиарда и половина разумни души - нашите клетки, които поддържат изправно нашето тяло, които ги храним посредством нашия слънчев възел. Тук Учителят ни препоръчва да се свържем с неизчерпаемия източник на живота и гладът ни да бъде винаги задоволен. Ние трябва да пожелаем, да поискаме това знание, за да можем при всичките условия на живота да се храним с Божествената храна. Първото условие за придобиване на тези духовни дарби е човек да има абсолютна чистота в ума, сърцето и волята за да може свободно да влиза в Агарта,да може да пътува където пожелае и с придобитата силна интуиция ще предчувства настоящите и бъдещи събития. Тогава просветеният ще бъде озарен от Божията любов, която ще го изпълни с благост, милосърдие и смирение.
към текста >>
Първото условие за придобиване на тези духовни дарби е човек да има абсолютна чистота в ума, сърцето и волята за да може свободно да влиза в Агарта,да може да
пътува
където пожелае и с придобитата силна интуиция ще предчувства настоящите и бъдещи събития.
Обаче рибите не са били физически , но духовни . Този, който знае да си служи с тези две риби, може свободно да пътува в пространството , ако ги е одухотворил и развил енергиите на 5-те хляба (добродетелите): Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел, което е живият Пентограм в човека в движение. Тълпата около Христа над 5 хиляди души, това са нашите 3 милиарда и половина разумни души - нашите клетки, които поддържат изправно нашето тяло, които ги храним посредством нашия слънчев възел. Тук Учителят ни препоръчва да се свържем с неизчерпаемия източник на живота и гладът ни да бъде винаги задоволен. Ние трябва да пожелаем, да поискаме това знание, за да можем при всичките условия на живота да се храним с Божествената храна.
Първото условие за придобиване на тези духовни дарби е човек да има абсолютна чистота в ума, сърцето и волята за да може свободно да влиза в Агарта,да може да
пътува
където пожелае и с придобитата силна интуиция ще предчувства настоящите и бъдещи събития.
Тогава просветеният ще бъде озарен от Божията любов, която ще го изпълни с благост, милосърдие и смирение. Христос слезе на Земята да нахрани човечеството с манна - Божествата храна - Словото Божие и да го излекува от всичките му недъзи. Той освобождаваше готовите души от тъмните духове и ги вкарваше във враговете на новото учение, фарисеи и садукеи, където тези демони намерили богата храна да се хранят и работят. Христос знае, че ще плаща за това духовно насилие от изгонването на демоните от готовите души и вкарването им във фарисеите и садукеите. Знае, че ще страда и ще бъде разпнат за Божието Дело.
към текста >>
Има приятел по
тесен
и от брат.
Знае, че ще страда и ще бъде разпнат за Божието Дело. Тогава в 12 дом от хороскопа му, който е под ръководството на Риби, се появява това колективно същество Юда да го предаде и да бъде подложен на позор и кръстна смърт. Чрез зодиакалния знак Дева пред това невинно велико същество протича светлина, виделина, мъдрост и вътрешна свобода към последователите му. Той ни остави своя завет: „Възлюбете се усърдно един други от чисто сърце. Обичайте се един други с братска любов.
Има приятел по
тесен
и от брат.
към текста >>
95.
I. НОВОТО ДУХОВНО УЧЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ Е ЧИСТОТО ХРИСТОВО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
Такова едно учение, което е обърнало вниманието на нашето духовенство и на някои миряни, е пояснението на някои стихове от Евангелието и даване добри
упътвания
за живота на хората от г-н П. Дънов.
Новото духовно учение в България е чистото Христово окултно учение Пловдив, Печатница Хр. Г. Данов, 1924. Божествената Истина е непобедима и само тя ще даде свобода и светлина на ума, за да снеме човек обвивките, които затъмняват разума му. Бог е Любов. Всяко ново учение, всяко ново откритие в науката, в индустрията и пр., когато заинтересува повечко хора да го изследват и проучат, дава плод и благо денствие на человеците, ако то действително се окаже полезно; и обратно - ако то не почива на здрава основа, а почива върху шантаж и лични материални и морални придобивки, то заглъхва, пропада.
Такова едно учение, което е обърнало вниманието на нашето духовенство и на някои миряни, е пояснението на някои стихове от Евангелието и даване добри
упътвания
за живота на хората от г-н П. Дънов.
Против това учение и пояснение, освен гдето в ежедневната преса се писа и пише, има вече издадени, а и сега още се издават и брошури. А напоследък нашето духовенство почна открито да хули и напада г-н Дънова и неговите после дователи, което показва, че то (духовенството) се отклонява от правия Христов път. Така, едно видно духовно лице, през месец юний тази година, в църквата «Свети Седмочисленици», в София, като заявявало, че е Божи пратеник, изсипва куп хули по адрес на г-н Дънова, а също и по адрес на «петдесятниците». Това показва, че това духовно лице не може да бъде този пратеник, за какъвто се препоръчва, защото Христос не бе дошъл да хули и клевети, а със своите дела и мъдрост да бъде образец за човечеството. Той изказа на думи и приложи на дело: «Любете враговете си.» Ние виждаме сега тъкмо обратното: тия, които претендират, че са Божи пратеници, проповядват омраза, защото в същия момент това духовно лице тъй е наелектризирало присъствующите богомолци в църквата, че те са били готови да избият с камъни всички дъновисти и петдесятници.
към текста >>
А напоследък нашето духовенство почна открито да хули и напада г-н Дънова и неговите после дователи, което показва, че то (духовенството) се отклонява от правия Христов
път
.
Божествената Истина е непобедима и само тя ще даде свобода и светлина на ума, за да снеме човек обвивките, които затъмняват разума му. Бог е Любов. Всяко ново учение, всяко ново откритие в науката, в индустрията и пр., когато заинтересува повечко хора да го изследват и проучат, дава плод и благо денствие на человеците, ако то действително се окаже полезно; и обратно - ако то не почива на здрава основа, а почива върху шантаж и лични материални и морални придобивки, то заглъхва, пропада. Такова едно учение, което е обърнало вниманието на нашето духовенство и на някои миряни, е пояснението на някои стихове от Евангелието и даване добри упътвания за живота на хората от г-н П. Дънов. Против това учение и пояснение, освен гдето в ежедневната преса се писа и пише, има вече издадени, а и сега още се издават и брошури.
А напоследък нашето духовенство почна открито да хули и напада г-н Дънова и неговите после дователи, което показва, че то (духовенството) се отклонява от правия Христов
път
.
Така, едно видно духовно лице, през месец юний тази година, в църквата «Свети Седмочисленици», в София, като заявявало, че е Божи пратеник, изсипва куп хули по адрес на г-н Дънова, а също и по адрес на «петдесятниците». Това показва, че това духовно лице не може да бъде този пратеник, за какъвто се препоръчва, защото Христос не бе дошъл да хули и клевети, а със своите дела и мъдрост да бъде образец за човечеството. Той изказа на думи и приложи на дело: «Любете враговете си.» Ние виждаме сега тъкмо обратното: тия, които претендират, че са Божи пратеници, проповядват омраза, защото в същия момент това духовно лице тъй е наелектризирало присъствующите богомолци в църквата, че те са били готови да избият с камъни всички дъновисти и петдесятници. И действително, в същия час, когато членовете на Бялото братство бяха събрани в своя салон на беседа, дохожда полицията и съобщава да се разотидат, защото някои лица щели да хвърлят бомби и да избият много души. При тази покана Бялото братство се разотиде.
към текста >>
Но щом ядката, съдържанието на подлежащото за критика е изопачено, както е в случая с тия брошури и вестници, които пишат против това учение, или поради липса на духовна основа в
пътя
на Христовите принципи, или от злъч и мъст, като се цитират факти и извадки, които не само не уясняват, но и заблуждават читателя, само и само да се предизвика настроение в противната страна, това смятаме, че не е в
пътя
на тия Христови принципи.
Нас ни интересува нашият личен живот и нашите дела, дали те са сходни с Христовите желания и как по-скоро да достигнем това, защото Той е, който ще дава награда и за едното, и за другото и на едните, и на другите. Но понеже голяма част от нашето общество нищо не знае за това учение, а някои, които знаят, имат смътно понятие, защото писаното в тия брошури и вестници засяга само едната страна на въпроса, с цел да се клейми и позори както личността на г-н Дънова, тъй и неговите последователи; и понеже издаваните вестници в защита на това учение са недостъпни на всекиго, поради тяхната още непопулярност, затова ние желаем да дадем едно кратко осветление в допълнение на тия вестници («Алфа» и «Жива струя») и някои издадени книги, каквато е книгата «Где е истината» и др. за това ново учение на г-н Дънова, което е ново от две хиляди години. Защото, поради кривото му тълкуване и прилагане в живота, то е давало и дава много отрицателни резултати. Ние смятаме, че всяка критика ще допринесе полза само тогава, когато тя е безпристрастна.
Но щом ядката, съдържанието на подлежащото за критика е изопачено, както е в случая с тия брошури и вестници, които пишат против това учение, или поради липса на духовна основа в
пътя
на Христовите принципи, или от злъч и мъст, като се цитират факти и извадки, които не само не уясняват, но и заблуждават читателя, само и само да се предизвика настроение в противната страна, това смятаме, че не е в
пътя
на тия Христови принципи.
Когато пък тази критика излиза, както е в случая, от хора, които стоят начело на християнството, или пък писачите са оръдия на духовенството, то е непростимо, щом тази критика е пристрастна. И ако за обикновени неща, които са достъпни за изследване и от мнозина, разумът казва: «Няма по-осъдително, по-жестоко, да не разбираш основно един въпрос, известна материя, и да критикуваш безпощадно, само и само защото не е твое», колко повече това е необходимо за по-сериозни въпроси, които трябва основно да се изучат, както е този за духовното и нравствено издигане на човека! Нам се струва, че ако има нещо, което заслужава сериозно да се изучи, и то безпристрастно, за да се издигне отделната личност, то е, след светската наука, да се изучава, разбира и прилага в живота и духовната наука в духа на Христовите принципи. Основата на тази духовна наука за всички християни в света, а също и за нас, в България, е главно Евангелието и Деянията на апостолите. Но като проследи човек, както в другите християнски държави, тъй и у нас, как се то разбира от много учени, духовници и пр.
към текста >>
Ето защо всички ние - и духовенство, и държавници, и интелигенция, и прости, имаме нужда не само от светска - научна - просвета, но и от духовна: първо от изучаване, второ - безпристрастно тълкуване на Христовите
упътвания
в Евангелието и трето, което е най-важното, прилагането на дело в живота.
И ако за обикновени неща, които са достъпни за изследване и от мнозина, разумът казва: «Няма по-осъдително, по-жестоко, да не разбираш основно един въпрос, известна материя, и да критикуваш безпощадно, само и само защото не е твое», колко повече това е необходимо за по-сериозни въпроси, които трябва основно да се изучат, както е този за духовното и нравствено издигане на човека! Нам се струва, че ако има нещо, което заслужава сериозно да се изучи, и то безпристрастно, за да се издигне отделната личност, то е, след светската наука, да се изучава, разбира и прилага в живота и духовната наука в духа на Христовите принципи. Основата на тази духовна наука за всички християни в света, а също и за нас, в България, е главно Евангелието и Деянията на апостолите. Но като проследи човек, както в другите християнски държави, тъй и у нас, как се то разбира от много учени, духовници и пр. и как се то прилага, тогава само човек ще види ярката разлика между диамантените изрази и желания на Спасителя и прилагането им на дело от всички ни в живота.
Ето защо всички ние - и духовенство, и държавници, и интелигенция, и прости, имаме нужда не само от светска - научна - просвета, но и от духовна: първо от изучаване, второ - безпристрастно тълкуване на Христовите
упътвания
в Евангелието и трето, което е най-важното, прилагането на дело в живота.
Действително, Евангелието се предполага, че най-добре се изучава от православното духовенство, евангелистите, католиците и най-малко от останалите християни; но, като се вземе пред вид как по-големият процент от всички споменати религии разбира и прилага Христовите принципи, тогава се вижда разликата. Ние ни най-малко имаме желание да обсъждаме духовенството или когото и да е, защото знаем, че както между духовенството, тъй и между миряните, има добри хора с благородни сърца. Не, ние желаем едно упомване на всички ни в полза на нашето морално и духовно издигане в пътя на Христовите принципи, които са изяснени и от много учени. И ние не трябва да се обиждаме, когато някой ни каже, че не вървим и не живеем по Христовия път; а тия, които се считат, че живеят, да не се възгордя- ват и заради себе си да закрилят недъзите и на другите. Че се чувствува нещо, което ни липсва; че се говори вече често и навсъде, че трябва обнова, това всеки го вижда.
към текста >>
Не, ние желаем едно упомване на всички ни в полза на нашето морално и духовно издигане в
пътя
на Христовите принципи, които са изяснени и от много учени.
Но като проследи човек, както в другите християнски държави, тъй и у нас, как се то разбира от много учени, духовници и пр. и как се то прилага, тогава само човек ще види ярката разлика между диамантените изрази и желания на Спасителя и прилагането им на дело от всички ни в живота. Ето защо всички ние - и духовенство, и държавници, и интелигенция, и прости, имаме нужда не само от светска - научна - просвета, но и от духовна: първо от изучаване, второ - безпристрастно тълкуване на Христовите упътвания в Евангелието и трето, което е най-важното, прилагането на дело в живота. Действително, Евангелието се предполага, че най-добре се изучава от православното духовенство, евангелистите, католиците и най-малко от останалите християни; но, като се вземе пред вид как по-големият процент от всички споменати религии разбира и прилага Христовите принципи, тогава се вижда разликата. Ние ни най-малко имаме желание да обсъждаме духовенството или когото и да е, защото знаем, че както между духовенството, тъй и между миряните, има добри хора с благородни сърца.
Не, ние желаем едно упомване на всички ни в полза на нашето морално и духовно издигане в
пътя
на Христовите принципи, които са изяснени и от много учени.
И ние не трябва да се обиждаме, когато някой ни каже, че не вървим и не живеем по Христовия път; а тия, които се считат, че живеят, да не се възгордя- ват и заради себе си да закрилят недъзите и на другите. Че се чувствува нещо, което ни липсва; че се говори вече често и навсъде, че трябва обнова, това всеки го вижда. И особено това се желае сега, след войните, които помогнаха да се издигнат човешките недъзи до култ. Ето защо, ние виждаме, от преди години, а особено сега, след войните, един общ вик за обнова - политическите водачи викат: «ако голяма част от тоя народ беше в нашата партия, чудеса бихме направили и всички биха били доволни»; евангелистите викат: «ако всички в България станат евангелисти, ще дойде спасението»; теософите викат: «ако всички разберат теософските истини, лош човек не ще има»; духовенството вика: «ако всички християни посещават църквите и са истински християни, нищо лошо няма да има»! Да!
към текста >>
И ние не трябва да се обиждаме, когато някой ни каже, че не вървим и не живеем по Христовия
път
; а тия, които се считат, че живеят, да не се възгордя- ват и заради себе си да закрилят недъзите и на другите.
и как се то прилага, тогава само човек ще види ярката разлика между диамантените изрази и желания на Спасителя и прилагането им на дело от всички ни в живота. Ето защо всички ние - и духовенство, и държавници, и интелигенция, и прости, имаме нужда не само от светска - научна - просвета, но и от духовна: първо от изучаване, второ - безпристрастно тълкуване на Христовите упътвания в Евангелието и трето, което е най-важното, прилагането на дело в живота. Действително, Евангелието се предполага, че най-добре се изучава от православното духовенство, евангелистите, католиците и най-малко от останалите християни; но, като се вземе пред вид как по-големият процент от всички споменати религии разбира и прилага Христовите принципи, тогава се вижда разликата. Ние ни най-малко имаме желание да обсъждаме духовенството или когото и да е, защото знаем, че както между духовенството, тъй и между миряните, има добри хора с благородни сърца. Не, ние желаем едно упомване на всички ни в полза на нашето морално и духовно издигане в пътя на Христовите принципи, които са изяснени и от много учени.
И ние не трябва да се обиждаме, когато някой ни каже, че не вървим и не живеем по Христовия
път
; а тия, които се считат, че живеят, да не се възгордя- ват и заради себе си да закрилят недъзите и на другите.
Че се чувствува нещо, което ни липсва; че се говори вече често и навсъде, че трябва обнова, това всеки го вижда. И особено това се желае сега, след войните, които помогнаха да се издигнат човешките недъзи до култ. Ето защо, ние виждаме, от преди години, а особено сега, след войните, един общ вик за обнова - политическите водачи викат: «ако голяма част от тоя народ беше в нашата партия, чудеса бихме направили и всички биха били доволни»; евангелистите викат: «ако всички в България станат евангелисти, ще дойде спасението»; теософите викат: «ако всички разберат теософските истини, лош човек не ще има»; духовенството вика: «ако всички християни посещават църквите и са истински християни, нищо лошо няма да има»! Да! Но много от тия водачи, които мислят и проповядват, забравят, че те не са истинските образци на Христовата любов, защото има грамадна разлика между разбиранията им, проповядванията им и прилаганията на тия Христови принципи, между думите и делата им.
към текста >>
Ако някой държавен глава върши неща непростими за неговия пост; ако едни министри, със свой послушен парламент, прокарват известни противоконституционни закони, само и само да преследват и унищожат противниците си; ако същите издават наредби, с които отнемат свободата на личността и свободата на известни духовни течения; ако един политически водач, минаващ за «почтен» и заемащ видно място, но в момент, когато трябва да се направи нещо добро за народа, той не излиза из рамките на своя
тесен
егоизъм, защото неговата партия не била съгласна с това, и сам той сипе куп клевети по адрес на своите политически противници; ако един учител проповядва морал и трезвеност, а сам не притежава тия качества; ако духовникът, който се счита Христов последовател, не само любов и смирение не прилага, но мрази и гони всички тия, които не са съгласни с известни външни форми; ако същият говори за братство между хората, а с кръста в ръка и с молитва благославя своите, а иска унищожение на противника, както това ставаше във време на войните; или осветява кръчма, за да има кръчмарят повече посетители, а отказва да опее и погребе смъртник християнин, само защото бил и окултист; ако бащата и майката не могат да се откажат от известни недъзи, като пушене тютюн, пиянство, лъжа и пр.
Да! Но много от тия водачи, които мислят и проповядват, забравят, че те не са истинските образци на Христовата любов, защото има грамадна разлика между разбиранията им, проповядванията им и прилаганията на тия Христови принципи, между думите и делата им. А щом те не са такива, с право всеки се оправдава, казвайки: «Този или онзи нима е по-добър от мене! » Разбира се, това е едно криво схващане, но то е факт! Е, добре.
Ако някой държавен глава върши неща непростими за неговия пост; ако едни министри, със свой послушен парламент, прокарват известни противоконституционни закони, само и само да преследват и унищожат противниците си; ако същите издават наредби, с които отнемат свободата на личността и свободата на известни духовни течения; ако един политически водач, минаващ за «почтен» и заемащ видно място, но в момент, когато трябва да се направи нещо добро за народа, той не излиза из рамките на своя
тесен
егоизъм, защото неговата партия не била съгласна с това, и сам той сипе куп клевети по адрес на своите политически противници; ако един учител проповядва морал и трезвеност, а сам не притежава тия качества; ако духовникът, който се счита Христов последовател, не само любов и смирение не прилага, но мрази и гони всички тия, които не са съгласни с известни външни форми; ако същият говори за братство между хората, а с кръста в ръка и с молитва благославя своите, а иска унищожение на противника, както това ставаше във време на войните; или осветява кръчма, за да има кръчмарят повече посетители, а отказва да опее и погребе смъртник християнин, само защото бил и окултист; ако бащата и майката не могат да се откажат от известни недъзи, като пушене тютюн, пиянство, лъжа и пр.
и пр., а искат техните деца да бъдат добри - пита се: при тия пороци може ли да се надяваме на обнова? Абсолютно не. Обнова трябва да чакаме само когато всеки започне от себе си, като изхвърля недъзите и ги заменя с добродетели. Но за това не се иска само пожелание, а съзнание и воля да се приложи. Само този е бавният, но сигурен път за обновата.
към текста >>
Само този е бавният, но сигурен
път
за обновата.
Ако някой държавен глава върши неща непростими за неговия пост; ако едни министри, със свой послушен парламент, прокарват известни противоконституционни закони, само и само да преследват и унищожат противниците си; ако същите издават наредби, с които отнемат свободата на личността и свободата на известни духовни течения; ако един политически водач, минаващ за «почтен» и заемащ видно място, но в момент, когато трябва да се направи нещо добро за народа, той не излиза из рамките на своя тесен егоизъм, защото неговата партия не била съгласна с това, и сам той сипе куп клевети по адрес на своите политически противници; ако един учител проповядва морал и трезвеност, а сам не притежава тия качества; ако духовникът, който се счита Христов последовател, не само любов и смирение не прилага, но мрази и гони всички тия, които не са съгласни с известни външни форми; ако същият говори за братство между хората, а с кръста в ръка и с молитва благославя своите, а иска унищожение на противника, както това ставаше във време на войните; или осветява кръчма, за да има кръчмарят повече посетители, а отказва да опее и погребе смъртник християнин, само защото бил и окултист; ако бащата и майката не могат да се откажат от известни недъзи, като пушене тютюн, пиянство, лъжа и пр. и пр., а искат техните деца да бъдат добри - пита се: при тия пороци може ли да се надяваме на обнова? Абсолютно не. Обнова трябва да чакаме само когато всеки започне от себе си, като изхвърля недъзите и ги заменя с добродетели. Но за това не се иска само пожелание, а съзнание и воля да се приложи.
Само този е бавният, но сигурен
път
за обновата.
Тази обнова трябва да започне от държавните глави, от министри, от управници, от учители, от духовници, изобщо - от интелигентния свят. Ето защо, нека не се гневят нито политическите водачи, нито духовенството, нито интелигенцията, че народът е изгубил всякаква вяра във всички и боготвори и се радва на отделни личности, които са се издигнали със своите морални качества и свят живот. Защото народът има пак желанието да цени доброто, само че вместо да го намери в обществото, намира го в отделната личност. И ако днес голяма част от народа се е охладил от партии, от управници, от църкви, от духовенство, от разни сдружения, то е за това, защото моделите - водачите не са ония истински Христови последователи, каквито трябва да бъдат. Нека още допуснем, че и народът често пъти, поради своята неопитност, некултурност, мъчно може да оцени известни личности, показващи истината.
към текста >>
Нека още допуснем, че и народът често
пъти
, поради своята неопитност, некултурност, мъчно може да оцени известни личности, показващи истината.
Само този е бавният, но сигурен път за обновата. Тази обнова трябва да започне от държавните глави, от министри, от управници, от учители, от духовници, изобщо - от интелигентния свят. Ето защо, нека не се гневят нито политическите водачи, нито духовенството, нито интелигенцията, че народът е изгубил всякаква вяра във всички и боготвори и се радва на отделни личности, които са се издигнали със своите морални качества и свят живот. Защото народът има пак желанието да цени доброто, само че вместо да го намери в обществото, намира го в отделната личност. И ако днес голяма част от народа се е охладил от партии, от управници, от църкви, от духовенство, от разни сдружения, то е за това, защото моделите - водачите не са ония истински Христови последователи, каквито трябва да бъдат.
Нека още допуснем, че и народът често
пъти
, поради своята неопитност, некултурност, мъчно може да оцени известни личности, показващи истината.
За нас тема на размишление като обект не са политическите партии и разни сдружения, защото те са сбор от человеци, а моралното издигане на личността, което именно ще разгледаме. Голяма част от обществото смята, че издигането на личността в морално отношение се добива само чрез светската наука, т.е. чрез образованието. Ние твърдим, че колкото светската наука е необходима за личността, още повече е необходима и духовната. И както светската наука дава знания, та с по-малко труд, с по-малко време да добие човек повече блага за земния си живот, така и духовната, която, разбирана и прилагана според Христовите принципи, ще даде на сърцата и душите да се облагородят.
към текста >>
А като притурим и развития егоизъм, гордостта, завистта, самохвалство- то, леността и липса на някои добродетели, можем да си представим цялата картина, цялата физиономия и стремежа на днешния светски човек, който е попаднал в безизходен
път
.
Ние не можем да се съгласим на това. И ако има такива, те са или с вродени добродетели, или процентът им е много малък. Защо? Защото светският човек, образован или не, е недоволен от себе си и от придобитото от своя собствен труд. Той ламти за слава; а блясъкът, разкошният живот в облекло, в храна и пр. за голяма част от тях е цел в живота им.
А като притурим и развития егоизъм, гордостта, завистта, самохвалство- то, леността и липса на някои добродетели, можем да си представим цялата картина, цялата физиономия и стремежа на днешния светски човек, който е попаднал в безизходен
път
.
Разбира се, има и изключение и доста хора гледат по- разумно на живота. Срещу това падение и за издигане на личността в морално и духовно отношение, освен православната църква в България, спомагат много и евангелисти, и теософи, и масони, и вегетарианци и др. 1. Евангелистите, както е известно, се крепят главно на Евангелието. Те са изхвърлили разните външни форми и обреди. Само някои от новите протестантски богослови считат Исуса Христа като усъвършенствуван человек, навярно с цел да създадат едно съотношение между днешната светска наука и приемливите за тях неща от Евангелието, та с това да прегърнат уж повече хора Христовия живот, без да обръщат внимание на неговото божество.
към текста >>
Ние сме положително убедени, че ако бедни и богати, учени и прости, духовенство и миряни, управници и слуги, бихме били истински християни и живеехме и живеем по
пътя
на Христовото учение, нито войни, нито крамоли, нито неправди, нито толкова пороци щеше да има между нас.
Толстоистите - това са нашите симпатични и енергични братя, които се стремят да живеят и по Христовото учение; обаче, желателно е да оставят настрана скритото щестлавие - че те са на правата страна, а да се смирят и да проследят с присърце заедно с толстоизма и теософията и Христовия окултизъм, защото целта е издигането на човешката душа. След време те ще узнаят защо им са нужни тези знания. 5. У нас в България, макар и малко, има и адвентисти - или съботяни, които са също набожни хора, изучават Евангелието и се стремят да живеят по него. Те поддържат, че всички трябва да живеят нравствен живот, защото скоро ще дойде второто пришествие. Те предписват да се изпълняват буквално и точно заповедите Божии, една от които е: «Почитай съботата».
Ние сме положително убедени, че ако бедни и богати, учени и прости, духовенство и миряни, управници и слуги, бихме били истински християни и живеехме и живеем по
пътя
на Христовото учение, нито войни, нито крамоли, нито неправди, нито толкова пороци щеше да има между нас.
Тогава нямаше да има и това падане на личността, както е сега - едни да живеят в мизерия, а други - в разкош и разврат, с всички пороци. Но като не сме истински такива, а и като се знае, че официалната православна религия не ограничава човека от разкошна храна, пиене и пр., то под булото на това християнство се вършат навсякъде всевъзможни нарушения на морала. Това се върши, защото православието гледа и прилага повече външните форми на религията, без да вниква в дълбокото съдържание на Христовото учение. И православното духовенство, вместо да обърне внимание именно на тези недъзи, та да поправи и себе си, и всички други хора, и вместо да ненавижда и теософи, и евангелисти, и окултисти, и адвентисти и пр. и пр., които вървят по късия път към Бога, нека остави тях и да се залови да изкара из кръчмите и вертепите падналите хора.
към текста >>
и пр., които вървят по късия
път
към Бога, нека остави тях и да се залови да изкара из кръчмите и вертепите падналите хора.
Ние сме положително убедени, че ако бедни и богати, учени и прости, духовенство и миряни, управници и слуги, бихме били истински християни и живеехме и живеем по пътя на Христовото учение, нито войни, нито крамоли, нито неправди, нито толкова пороци щеше да има между нас. Тогава нямаше да има и това падане на личността, както е сега - едни да живеят в мизерия, а други - в разкош и разврат, с всички пороци. Но като не сме истински такива, а и като се знае, че официалната православна религия не ограничава човека от разкошна храна, пиене и пр., то под булото на това християнство се вършат навсякъде всевъзможни нарушения на морала. Това се върши, защото православието гледа и прилага повече външните форми на религията, без да вниква в дълбокото съдържание на Христовото учение. И православното духовенство, вместо да обърне внимание именно на тези недъзи, та да поправи и себе си, и всички други хора, и вместо да ненавижда и теософи, и евангелисти, и окултисти, и адвентисти и пр.
и пр., които вървят по късия
път
към Бога, нека остави тях и да се залови да изкара из кръчмите и вертепите падналите хора.
И нам се струва, че най-голямата жертва нашето духовенство би направило, след като се издигне то само на своята висота, да надникне в тъмните места на разваления човешки живот и да издигне падналите хора морално, както е вършил и Спасителят. А в тия места в настояще време ще намери и управници, и «моралисти», и интелигенция, и прости, но нито един истински последовател от споменатите по-горе «секти». За подкрепа на горното достатъчно е да спомним, че в името на тоя Бог, Който е един за всички, най-лошото се извърши в последните години на войните. Добре помним, че преди войната управляющите завикаха чрез печата и словото, а след тях и известна част от народите: «Тази държава е такава-онакава, тя служи на други Бог и пр. и пр.», и образуваха се тайните съюзи една държава против друга.
към текста >>
Но това е плодът на светската наука, когато в основата на всеки човек липсва духовна подкладка в
пътя
на Христовото учение.
Каква гавра с християнството, начело на което стои Спасителят Исус Христос! Но това е факт крайно осъдителен за духовенството на която и да е църква. И какво стана след тази война и у победители, и у победени? Върна се човечеството назад с векове поради своите недъзи, вместо да се издигне в добродетели; остави милиони кости по земята на здрави и читави хора; съсипа трупаните блага от векове и хвърли голяма част от народите в мизерия и народно падение. Нима при тия извратени разбирания от страна на народите и духовенствата, при тия изопачени и озверени сърца в човека, можеше да се чака нещо хубаво?
Но това е плодът на светската наука, когато в основата на всеки човек липсва духовна подкладка в
пътя
на Христовото учение.
Това е то да носим етикет за морал, за християнство, а ние се забравихме, че сме чада Божии! Това е то цивилизацията и културата на ХХ-й век, гдето изкуствата се приспособиха и за отнемане живота на подобните си, вместо да го пазят. Това, което се създаде за человечеството, е дело непристойно, драги управници, духовници и всички християни! Не, Бог не ще ни търпи повече. И ако се не стреснем да го подирим и заживеем братски, по всичко изглежда, наказанието иде.
към текста >>
Действително, ние сме свикнали да правим често
пъти
набързо и неправилни преценки, като високо благородната задача на евангелиста, теософа, вегетарианеца, масона и пр.
И времето като че не е далеч, а нам се ще да вярваме, че и ние ще сме очевидци. Ето защо евангелисти, теософи, вегетарианци, масони, съботяни и всички добри хора са гледали, а особено сега, след тази война, гледат да поправят своите минали грешки и да се издигнат морално и с това те се явяват като пионери за издигане и на другите хора. И макар с някои недостатъци, нека признаем, че действително има голям процент от горепоменатите последователи, които стоят на своята висота в морално и духовно отношение, макар някои от тях да не вярват и в Исуса Христа. Затова ние ще кажем, че ако всички хора в света бяха или биха станали истински евангелисти, истински теософи, истински вегетарианци, масони, съботяни, истински православни християни, ние ще бъдем към края на старото и в началото на новото, да се реализира туй земно царство, туй земно братство, за което се приказва и мечтае. Но, за съжаление, има и голямо отклонение.
Действително, ние сме свикнали да правим често
пъти
набързо и неправилни преценки, като високо благородната задача на евангелиста, теософа, вегетарианеца, масона и пр.
подценяваме с лошия пример на отделни единици и с това хвърляме петно на всички, и така грешим. Но нека се не забравя, драги читатели, че тези, които се числят към споменатите братства и вършат противното, те не заслужават да носят името като такива и да бъдат там. Ето защо всички тия, които са истински последователи, както и тия, които не влизат в тях, но живеят без пороци, са добри хора, защото всички се издигат, а полагат основа и грижи и други близки да издигат. След всички тия категории идейници, за които споменахме, ще споменем и за други такива - окултистите, които също са разпръснати из целия свят, и които именно са и предмет на изложеното тук. Окултизъм значи да разбира човек дълбокото и тайно значение на Христовите думи и думите на пророците в Св.
към текста >>
А трябва да знаем, че Бог прояви Духа Си единствено за да бъде научен човекът и смело да мине по
пътя
на окултизма, за да прослави Бога и Бог да се прослави чрез человека.
Ето защо всички тия, които са истински последователи, както и тия, които не влизат в тях, но живеят без пороци, са добри хора, защото всички се издигат, а полагат основа и грижи и други близки да издигат. След всички тия категории идейници, за които споменахме, ще споменем и за други такива - окултистите, които също са разпръснати из целия свят, и които именно са и предмет на изложеното тук. Окултизъм значи да разбира човек дълбокото и тайно значение на Христовите думи и думите на пророците в Св. Писание; да разбира тайните закони в природата; да владее силите на тази природа и да вижда невидимото, да чува недостъпното за чуване от обикновените хора и да се сношава с невидимия свят - с една дума, изучаване непроявените Божии тайни, които разкриват Божията мъдрост. Това е да знаеш, да смееш и пак да мълчиш, защото светът, улисан в своята материална страна на живота, не само че нищо не приема, но ако му заговорите, ще ви направи луд, ексцентричен и пр., защото не сте с неговите възгледи и прищевки.
А трябва да знаем, че Бог прояви Духа Си единствено за да бъде научен човекът и смело да мине по
пътя
на окултизма, за да прослави Бога и Бог да се прослави чрез человека.
Сега ни са дадени най-добрите условия. Ще ли се разбере това от човечеството, а най-много от учените и интелигенцията в България? Ще видим! Това е то новата, недостъпната за всяко око и опит наука, която паралелно със светската ще разясни и разкрие много недостъпни нам неща от духовния мир за живота на човека. Светската наука свършва с атома, с електрона, а окултната започва оттам нататък.
към текста >>
Иначе критиката е неуместна и тя не е в
пътя
на Христовото учение.
Писаното пък в разни брошурки и списания против това ново учение, с извратени разбирания и изопачаване на истината, са толкова осъдителни, че ни е срам да цитираме извадки и да разясняваме какво е дълбокото духовно значение на някои цитати, които са вземани от публичните беседи на г-н Дънова и как те са изопачени в тия брошурки. Иска ни се да вярваме, че тези хора, които пишат брошури и пр., зад които се крие нашето духовенство, не че не разбират где е истината, но се боят, че тя ще проникне в сърцата на множество дирящи истината и че по този начин ще се подрони техният интерес и егоизъм. Тук именно ще споменем пак пословицата: «Няма по-осъдително от това, да не разбира човек известна материя, да я не проучи, а да критикува». Това са то досега критикарите с тия брошурки. Ние не осъждаме нито духовенство, нито миряни, които са писали и ще пишат против Дъновото учение, но ще молим Бога да ги озари с виделина, да проучат, да вникнат, да заживеят, и след като опитат, да пишат, каквото обичат, но при наличността на опита и на фактите.
Иначе критиката е неуместна и тя не е в
пътя
на Христовото учение.
Нали Христос казва: «да обичаме враговете си»! И ако това се не изпълнява от самото духовенство, от добрите християни, кой друг ще го изпълнява? Но нека видим накратко дали има право нашето духовенство и някои миряни да считат г-н Дънова за техен враг и неговото учение - окултиза - за опасно: 1. Истина ли е, че последователите на това учение са изгубени за църквата? 2. Истина ли е, че последователите на същото учение са паднали в нравствено религиозно отношение?
към текста >>
А какво по-хубаво за човека, да бъде истински верующ в Бога, в Исуса Христа, да живее в
пътя
на Христовата любов, да има опити в живота за силата Божия и най-после, след като се издигне до съзнанието на самопожертвуване заради Бога и ближния си, след всичко това да получи и видения!
А тези видения, тези слушания, тези откровения в живота, няма да се дадат на паднали хора в пороци, па биле те царе, управници, духовници, проповедници, миряни и пр. и пр., а ще се дадат само на тези, които са издигнати духовно на голяма висота и живеят истинския Христов живот с абсолютната чистота. И нам се струва, че липсата на чист и свят живот е съществената причина, гдето известни духовни лица се считат, че са озарени от Духа Божий, а нищо им се не разкрива; а други, които не са духовници, обаче живеят чист живот, получават сила да открият много тайни. Тези именно откровения в живота, тези видения и слушания са именно основата на тази окултна наука, която голяма част от духовенството, проповедници, евангелисти, миряни и пр., не само не проумяват и приемат, но и хулят, без да знаят какво вършат, а с това те сами са против туй, което проповядват, защото хем Бога проповядват, хем Го не вярват. За такивато всичко това са празни работи, но дано един ден Бог ги озари да видят истината.
А какво по-хубаво за човека, да бъде истински верующ в Бога, в Исуса Христа, да живее в
пътя
на Христовата любов, да има опити в живота за силата Божия и най-после, след като се издигне до съзнанието на самопожертвуване заради Бога и ближния си, след всичко това да получи и видения!
Какво по-хубаво от това, да познае човек себе си и Бога в себе си! Ние вярваме, че всеки един, който е вярващ в Бога, принадлежащ към която и да е религия, ако той прегърне от сърце и истинския окултизъм, у него вярата в Бога ще се засили, у него всички добродетели ще процъфтят и нищо лошо не ще добие. При това той не се отделя от своята църква, нито прави нова такава, а става последовател на истинската Христова църква, която е повсеместна. Едно обаче трябва да разберем - че кой където и да се числи, макар и другите да мислят, че ще бъде изгубен за известна официална църква, но ако той живее в Христовия път и вярва в Бога, той е истински последовател на Христа, истинската частица Божия и той не може да бъде оставен, а винаги ще бъде покровителствуван в живота си от Бога. Ние молим да не бъдем криво разбрани, т. е.
към текста >>
Едно обаче трябва да разберем - че кой където и да се числи, макар и другите да мислят, че ще бъде изгубен за известна официална църква, но ако той живее в Христовия
път
и вярва в Бога, той е истински последовател на Христа, истинската частица Божия и той не може да бъде оставен, а винаги ще бъде покровителствуван в живота си от Бога.
За такивато всичко това са празни работи, но дано един ден Бог ги озари да видят истината. А какво по-хубаво за човека, да бъде истински верующ в Бога, в Исуса Христа, да живее в пътя на Христовата любов, да има опити в живота за силата Божия и най-после, след като се издигне до съзнанието на самопожертвуване заради Бога и ближния си, след всичко това да получи и видения! Какво по-хубаво от това, да познае човек себе си и Бога в себе си! Ние вярваме, че всеки един, който е вярващ в Бога, принадлежащ към която и да е религия, ако той прегърне от сърце и истинския окултизъм, у него вярата в Бога ще се засили, у него всички добродетели ще процъфтят и нищо лошо не ще добие. При това той не се отделя от своята църква, нито прави нова такава, а става последовател на истинската Христова църква, която е повсеместна.
Едно обаче трябва да разберем - че кой където и да се числи, макар и другите да мислят, че ще бъде изгубен за известна официална църква, но ако той живее в Христовия
път
и вярва в Бога, той е истински последовател на Христа, истинската частица Божия и той не може да бъде оставен, а винаги ще бъде покровителствуван в живота си от Бога.
Ние молим да не бъдем криво разбрани, т. е. да се не мисли, че искаме всеки да мени религията си и да се мята ту тук, ту там. Не, религиите, както голяма част от хората разбират, е да вършат външните форми; а за нас е важно същността на Свещеното Писание и всички да съзнаем, че сме истински чада Божии и да вършим Неговата воля. Ето защо, отделната личност, ако притежава посочените от нас качества, ще бъде винаги добра, безразлично към коя религия ще принадлежи. Вярно е, че християнската религия е едничката, която ние считаме пригодна за издигане на човешката личност; но религиите на разните народи един път създадени, не можем лесно да видоизменим, защото те се различават само във външната форма.
към текста >>
Вярно е, че християнската религия е едничката, която ние считаме пригодна за издигане на човешката личност; но религиите на разните народи един
път
създадени, не можем лесно да видоизменим, защото те се различават само във външната форма.
Едно обаче трябва да разберем - че кой където и да се числи, макар и другите да мислят, че ще бъде изгубен за известна официална църква, но ако той живее в Христовия път и вярва в Бога, той е истински последовател на Христа, истинската частица Божия и той не може да бъде оставен, а винаги ще бъде покровителствуван в живота си от Бога. Ние молим да не бъдем криво разбрани, т. е. да се не мисли, че искаме всеки да мени религията си и да се мята ту тук, ту там. Не, религиите, както голяма част от хората разбират, е да вършат външните форми; а за нас е важно същността на Свещеното Писание и всички да съзнаем, че сме истински чада Божии и да вършим Неговата воля. Ето защо, отделната личност, ако притежава посочените от нас качества, ще бъде винаги добра, безразлично към коя религия ще принадлежи.
Вярно е, че християнската религия е едничката, която ние считаме пригодна за издигане на човешката личност; но религиите на разните народи един
път
създадени, не можем лесно да видоизменим, защото те се различават само във външната форма.
Само когато всички човеци заживеят в Христовата любов, тогава ще има само една религия - религия на истинския Бог, религия на братската любов. Разбира се, частични отклонения всякога ще има, защото законът е такъв. И че е имало, има и ще има, докле свят светува, хора с различни разбирания, това за нас, окултистите, е неоспорима истина, защото всеки човек се намира на известна висота в своята еволюция в живота си долу на земята. Тъй щото, непросветналите и по-долу стоящи в тази еволюция, безразлично, малък или голям процент, не ще могат да спъват по-напредналите, защото Бог не ще измени Своите закони в полза на назадничавите. Следователно, от горното ще се разбере, че не само опасност няма от това ново учение, но напротив - то хвърля една светлина у всеки последовател, че действително има Бог, и по този начин неговата вяра се засилва.
към текста >>
Щом не сме такива, трябва да се стремим да станем и да не пречим на други, които вървят по правия
път
; а ако сме такива, да се радваме, че и други вървят към Господа, макар не по нашия калъп.
Ние смятаме, че щом Христос е глава на едно Бяло братство, които са живи хора на земята и които се стремят да изпълняват Неговото желание, Той ще е много по-доволен и радостен, отколкото да е глава на църквата и да Му се къса сърцето от мъка като вижда, че Неговите представители и много християни не вършат туй, което Той иска. Ето защо, църквата като че е станала мъртва за Него. Но ако духовенството и много други смятат, че спасението става само чрез църквата, то нека си карат, няма кой да ги спира; обаче ние не можем да мислим, че духовните служители са истинските ходатаи пред Господа за нашите грехове, нито пък църквата е единственото място за молене и спасение. Ние трябва тъй да просветнем, че да избягваме да правим грехове и сами трябва да бъдем ходатаи пред Христа, Който е единствената врата и истинският ходатай пред Бог Отец заради всички ни. Достатъчно е всеки да се попита: мислим ли като Христа, чувствуваме ли като Христа, действуваме ли като Христа?
Щом не сме такива, трябва да се стремим да станем и да не пречим на други, които вървят по правия
път
; а ако сме такива, да се радваме, че и други вървят към Господа, макар не по нашия калъп.
Ето защо трябва опростяване на някои външни форми в нашата църква, трябват образци Христови, които да поведат народа в истинския път. Ние ще спомним, че ако има истински християни, истински последователи на Христа, но не с външни форми, а с пълна вяра и стремеж да живее в пътя на Христовите желания, това са и окултистите. Ние знаем, че някои, които имат червеи в сърцата си, ще кажат: «Нима не знаем онзи какъв е, онази каква е» и пр. и пр. Да, ние спомнихме, че във всяко стадо има и мърша, следователно, ако има отделни единици, на такивато не им е мястото при окултистите.
към текста >>
Ето защо трябва опростяване на някои външни форми в нашата църква, трябват образци Христови, които да поведат народа в истинския
път
.
Ето защо, църквата като че е станала мъртва за Него. Но ако духовенството и много други смятат, че спасението става само чрез църквата, то нека си карат, няма кой да ги спира; обаче ние не можем да мислим, че духовните служители са истинските ходатаи пред Господа за нашите грехове, нито пък църквата е единственото място за молене и спасение. Ние трябва тъй да просветнем, че да избягваме да правим грехове и сами трябва да бъдем ходатаи пред Христа, Който е единствената врата и истинският ходатай пред Бог Отец заради всички ни. Достатъчно е всеки да се попита: мислим ли като Христа, чувствуваме ли като Христа, действуваме ли като Христа? Щом не сме такива, трябва да се стремим да станем и да не пречим на други, които вървят по правия път; а ако сме такива, да се радваме, че и други вървят към Господа, макар не по нашия калъп.
Ето защо трябва опростяване на някои външни форми в нашата църква, трябват образци Христови, които да поведат народа в истинския
път
.
Ние ще спомним, че ако има истински християни, истински последователи на Христа, но не с външни форми, а с пълна вяра и стремеж да живее в пътя на Христовите желания, това са и окултистите. Ние знаем, че някои, които имат червеи в сърцата си, ще кажат: «Нима не знаем онзи какъв е, онази каква е» и пр. и пр. Да, ние спомнихме, че във всяко стадо има и мърша, следователно, ако има отделни единици, на такивато не им е мястото при окултистите. Но за да не бъдем голословни, нека видим какво проповядва и какво иска г-н Дънов с това учение от последователите си и от всички хора, защото то е важно за непросветените в него.
към текста >>
Ние ще спомним, че ако има истински християни, истински последователи на Христа, но не с външни форми, а с пълна вяра и стремеж да живее в
пътя
на Христовите желания, това са и окултистите.
Но ако духовенството и много други смятат, че спасението става само чрез църквата, то нека си карат, няма кой да ги спира; обаче ние не можем да мислим, че духовните служители са истинските ходатаи пред Господа за нашите грехове, нито пък църквата е единственото място за молене и спасение. Ние трябва тъй да просветнем, че да избягваме да правим грехове и сами трябва да бъдем ходатаи пред Христа, Който е единствената врата и истинският ходатай пред Бог Отец заради всички ни. Достатъчно е всеки да се попита: мислим ли като Христа, чувствуваме ли като Христа, действуваме ли като Христа? Щом не сме такива, трябва да се стремим да станем и да не пречим на други, които вървят по правия път; а ако сме такива, да се радваме, че и други вървят към Господа, макар не по нашия калъп. Ето защо трябва опростяване на някои външни форми в нашата църква, трябват образци Христови, които да поведат народа в истинския път.
Ние ще спомним, че ако има истински християни, истински последователи на Христа, но не с външни форми, а с пълна вяра и стремеж да живее в
пътя
на Христовите желания, това са и окултистите.
Ние знаем, че някои, които имат червеи в сърцата си, ще кажат: «Нима не знаем онзи какъв е, онази каква е» и пр. и пр. Да, ние спомнихме, че във всяко стадо има и мърша, следователно, ако има отделни единици, на такивато не им е мястото при окултистите. Но за да не бъдем голословни, нека видим какво проповядва и какво иска г-н Дънов с това учение от последователите си и от всички хора, защото то е важно за непросветените в него. Нека всеки слуша, сравнява и цени безпристрастно.
към текста >>
Но за всичко това се иска човек да има воля - не гранитна, която дига само шум; воля - не желязна, която руши, а воля диамантна, която по
пътя
на Божествените добродетели може да стопи всичко лошо и да достигне всичко възвишено. 8.
То иска от човека да махне недъзите: гордост, завист, самохвалство, надменност, алчност, разврат и леност. Човек с тези недъзи е обкован като с обръч и живее без любов, без състрадание към хора и животни и без вяра в Бога. Ако човек преодолее и отстрани тия недостатъци, неговото съзнание се пробужда и тогава почват да се развиват у него Божествените добродетели. Най- после ще се развие и Божествената любов, която, прилагана към Бога и околните, дава сила и радост на човека. С тия качества човек достига до степен да се самопожертвува за Бога и за ближния си и става смел и решителен.
Но за всичко това се иска човек да има воля - не гранитна, която дига само шум; воля - не желязна, която руши, а воля диамантна, която по
пътя
на Божествените добродетели може да стопи всичко лошо и да достигне всичко възвишено. 8.
Той иска всеки да развие милосердието до степен на самопожертвува- не, като го приложи към бедни, към болни, към близки, към животни. Само така приложено, милосердието ще развие у човека истинско благородно сърце. 9. Той иска - и то се прилага, с малко изключение: абсолютно въздържание от алкохол, тютюн и месо. Тези пък, които не могат да се откажат, той ги оставя свободни, разумът им да диктува. Тук е мястото да се спомни някоя дума за вегетарианството и постенето, които се прилагат нетактично от някои наши братя и сестри и с това се даде повод да се пише и злослови от някои лица по адрес на г-н Дънова и цялото братство.
към текста >>
Е, добре, ако някой довчера е бил премного месоядец, употребявал е доста алкохол, пушел е повечко тютюн и стане толстоист, теософ или окултист и от един
път
прекъсне всичко, а неговата воля е колеблива, организмът му - нездрав, той на прав
път
ли е?
Това за обикновените хора и за самите толстоисти може да е смътно; но за теософа и окултиста това е закон, а за издигнатия ясновидец - факт. Постенето пък, което е закон в много религии, а и в православието, е една здравословна мярка, за да си отпочине тялото и умът. Даже православната църква допуща в първата и последна седмица на «великия пост» да се «тримери», като се яде от вечер на вечер, а който може - и повече. Въпросът тук е, който се реши доброволно да прегърне вегетарианството или да си наложи известен пост, трябва да има разум да го приложи, за да получи резултат, а не със своята нетактичност да си вреди и на здравето, и на делото. Именно за тази разумност, за тази тактичност е говорил, говори и ще говори г-н Дънов на своите последователи и на всички, които го слушат, че скокове и сантименталности от никого и никога не трябва да има, защото природата на никого не прощава, щом той върши неща неразумни и обратното - всякого възнаграждава, щом той постъпва разумно.
Е, добре, ако някой довчера е бил премного месоядец, употребявал е доста алкохол, пушел е повечко тютюн и стане толстоист, теософ или окултист и от един
път
прекъсне всичко, а неговата воля е колеблива, организмът му - нездрав, той на прав
път
ли е?
Абсолютно не. На такъв въздържанието ще се отрази зле. Кой е крив за това? Друг е въпросът за хора с натури здрави и със силна воля. Същото е и за постенето.
към текста >>
Грешки стават всякъде, стават и тук, защото този, който не иска да върви по
пътя
на природните закони, ще отплаща, а за това ни най-малко може да бъде виновен г-н Дънов.
В окултното общество Бялото братство, освен учени хора - лекари, аптекари, учители, инженери, адвокати, търговци, чиновници и пр. и пр., има действително и болни, които са получили подобрение и изцеление. Ако пък има някои, които имат наследственост от родителите си за душевни болести и случайно заболеят, то средата ни най-малко може да се счита виновна за туй заболяване. Такива ще изплащат своята карма. И ако такива при тези разбирания и прилагания не получат подобрение тук, още по-малко ще получат другаде.
Грешки стават всякъде, стават и тук, защото този, който не иска да върви по
пътя
на природните закони, ще отплаща, а за това ни най-малко може да бъде виновен г-н Дънов.
Нещо повече. Вие сте баща, майка и имате няколко деца. Като добър баща и майка, Вашият съвет и упътвания са еднакви към всичките Ви деца, защото ги обичате и им желаете доброто. Е, добре, ако едно от вашите любими деца не слуша и направи някое нарушение, което ще му коства зле на здравето, ума, благосъстоянието, пита се: бащата и майката ли са виновни? Друг е въпросът, ако бащата и майката са глупави и с пороци, та не могат да дадат нещо добро на децата си.
към текста >>
Като добър баща и майка, Вашият съвет и
упътвания
са еднакви към всичките Ви деца, защото ги обичате и им желаете доброто.
Такива ще изплащат своята карма. И ако такива при тези разбирания и прилагания не получат подобрение тук, още по-малко ще получат другаде. Грешки стават всякъде, стават и тук, защото този, който не иска да върви по пътя на природните закони, ще отплаща, а за това ни най-малко може да бъде виновен г-н Дънов. Нещо повече. Вие сте баща, майка и имате няколко деца.
Като добър баща и майка, Вашият съвет и
упътвания
са еднакви към всичките Ви деца, защото ги обичате и им желаете доброто.
Е, добре, ако едно от вашите любими деца не слуша и направи някое нарушение, което ще му коства зле на здравето, ума, благосъстоянието, пита се: бащата и майката ли са виновни? Друг е въпросът, ако бащата и майката са глупави и с пороци, та не могат да дадат нещо добро на децата си. Тъй щото нека всеки, който иска да критикува и клевети, да се смири, защото много от тия случайно попаднали болни в туй общество - Бялото братство - ще оздравеят, здравите ще просветнат, а клеветниците против това учение могат да заменят болните! И затова, драги читатели, духовници, ние ви молим да направите безпристрастна оценка в душите си на това ново учение и като ви озари Всевишният да просветнете, елате всички вие, които дирите истинска духовна храна в името на Господа, да образуваме новото човечество и да спасим света от духовната катастрофа, а по-после може би и от физическата. Нека духовенството знае и разбере, че минаха времената, когато то увличаше светските власти да вършат противорелигиозни изстъпления по негова воля.
към текста >>
Христос сега не ще се жертва да ни спасява втори
път
от непокорството и пороците ни.
Това обаче не говори в полза на такива властвующи. То има други важни задачи! От всичко казано дотук, нам се иска да вярваме, че ако българският народ се издигне духовно, България може да бъде определена да играе важна роля в духовното развитие на цялото човечество. Но за да се получи подобрение общо, нужно е всички народи, а особено християнските, да се обърнат към Господа и да заживеят като християни, та да престанат и тия гонения народ против народ, победители против победени. Иначе катастрофата в една или друга форма ще дойде.
Христос сега не ще се жертва да ни спасява втори
път
от непокорството и пороците ни.
Навярно метла ще помете голяма част от човечеството и ще почне може би от просветена и християнска уж Европа. Заключение Като изказваме едно безпристрастно мнение върху новото учение - учението за любовта между хората и разбиране смисъла на живота, според Христовото учение, от г-н Дънов, ние ни най-малко не искаме да ласкаем последния, и ако спомняме някои неща по писаното в брошурки и пр., поради неразбиране, против това ново учение, не искаме да обиждаме писачите. Не, ние изказваме мнение и молим: 1. Всеки духовник, всеки интелигентен човек, а особено младото поколение, което ще бъде бъдещият бисер на България, да обърнат сериозно внимание върху това учение, което датува от рождението на Христа, но забравено, изопачено, извратено, както се спомни и по-рано, а сега се подновява с всичките му подробности и допълвания, за благото на човечеството. Това ново учение включва в себе си всички добродетели на всички общества, които имат задача да издигнат човешката личност в морално отношение.
към текста >>
като наказание от Бога, поради нашите пороци, а ще се добие по
пътя
на нашето съзнание, нашето издигане, и плодовете ще му са дълготрайни. 3.
Приложени, обаче, тия принципи, както ги прилага г-н Дънов и иска да ги прилагат и всички в името на Божията любов, в човечеството ще настъпи, макар и бавно, онова обновление, онова блаженство, за което се говори и чака. И който го приложи и види че има добри резултати, да го следва, а който няма добри резултати, да си кара старото. 2. Това ново учение, усвоено от всекиго и подпомогнато от съвременната наука, ще бъде гранитният камък за всяка личност, общество, народ. И само с тия качества, с тия знания и добродетели, човечеството ще може да твори и да живее в щастие. Тогава не ще има нужда това щастие да се постига, и то временно, само за известна част хора, с кървави революции, болести, стихии, глад и пр.
като наказание от Бога, поради нашите пороци, а ще се добие по
пътя
на нашето съзнание, нашето издигане, и плодовете ще му са дълготрайни. 3.
Това ново учение не лишава никого от неговата религия, нито от църквата; а напротив, то засилва безгранично вярата в Бога, Който е един за всички човеци и всички религии. Нека духовенството схване, че не външната форма - ходенето в църква и паленето на свещи са гаранция за издигането наличността в духовно отношение. Ние знаем, че има големи грешници, които палят най-големите свещи в църквите, четат им дълги молитви, а щом си отидат, вършат пак същото, каквото са вършили. Само истинската вяра в Бога и убеждението, че всеки трябва да направи своето сърце храм на Духа Божий, а волята да я направи диамантна, ще бъде истински творец на Христовите добродетели. Само така може да се издигне всеки човек и тогава в който път и да се спре и моли, за него ще бъде църква Божия.
към текста >>
Само така може да се издигне всеки човек и тогава в който
път
и да се спре и моли, за него ще бъде църква Божия.
като наказание от Бога, поради нашите пороци, а ще се добие по пътя на нашето съзнание, нашето издигане, и плодовете ще му са дълготрайни. 3. Това ново учение не лишава никого от неговата религия, нито от църквата; а напротив, то засилва безгранично вярата в Бога, Който е един за всички човеци и всички религии. Нека духовенството схване, че не външната форма - ходенето в църква и паленето на свещи са гаранция за издигането наличността в духовно отношение. Ние знаем, че има големи грешници, които палят най-големите свещи в църквите, четат им дълги молитви, а щом си отидат, вършат пак същото, каквото са вършили. Само истинската вяра в Бога и убеждението, че всеки трябва да направи своето сърце храм на Духа Божий, а волята да я направи диамантна, ще бъде истински творец на Христовите добродетели.
Само така може да се издигне всеки човек и тогава в който
път
и да се спре и моли, за него ще бъде църква Божия.
От това не трябва да се разбира, че църквата е непотребна, не. Тя си е била, е, и ще си бъде, само че външните форми на църквата, животът и работата на духовенството трябва да се видоизменят така, че да се чувствува духът Христов в църквата и духовенството живее и работи в духа на Христовото учение. Същото се отнася и до всички духовни ръководители. Само тъй всяка издигната душа ще намери духовна храна в църквата. Нека не скриваме и радостта си, че нашето православно духовенство, в един от своите събори в София, взе решение да се въздържа последното от употреблението на алкохол.
към текста >>
г) Макар да се говори и учи в окултизма, че има ясновидци, рядко са истинските Христови ясновидци, защото само по
пътя
на съвършения живот може да се постигне това, а този живот е най-трудният - да се лиши човек от блясък, от слава, богатство, разкошно хранене и пр.
б) Кротостта, смирението и милосердието, за които се спомня в Евангелието, трябва да се придобият и прилагат с диамантна воля, защото след страданието, те са втората потребност, те са, тъй да се каже, крилата за понататъшното усъвършенствуване на човека. Първата от тях е кротостта, втората - смирението и третата - милосердието. в) Въздържанието от тютюн, алкохол и месо трябва с радост да се прилага ат всеки последовател на новото учение. Само чистата храна ще видоизмени организма и ума, защото тя е основата на зданието - тялото. Ето защо между всички учения, които спомнихме по-рано, вегетарианците и теософите са най- близки до това ново учение.
г) Макар да се говори и учи в окултизма, че има ясновидци, рядко са истинските Христови ясновидци, защото само по
пътя
на съвършения живот може да се постигне това, а този живот е най-трудният - да се лиши човек от блясък, от слава, богатство, разкошно хранене и пр.
Ето защо, в този път, според това ново учение, ще влязат само готовите и издигнатите души, които дирят истината и правдата и се отличават с въздържание, кротост, смирение, милосердие и Божествена любов. И ако всеки, който искрено дири духовна храна, вникне в него, той ще намери желаното. При това, туй учение не противоречи и на светската наука, стига дирящият да прави своите издирвания искрено. Ние смятаме, че само по този път тръгнало, човечеството ще се огледа в себе си да се види какво е то днес и какво трябва да върши, за да бъде това, което трябва да бъде. Пред вид на това, че човек е частица от Бога и носи Негова образ и подобие; че той е единственият, който е надарен с разум, трябва най-после да се взре в живата природа наоколо си и да види как тя по един неизменяем закон се движи и подчинява в пълна хармония, като дава и всичко свое в жертва на човека, та по този начин и у човека да се развият добродетелите, както са и в самата природа.
към текста >>
Ето защо, в този
път
, според това ново учение, ще влязат само готовите и издигнатите души, които дирят истината и правдата и се отличават с въздържание, кротост, смирение, милосердие и Божествена любов.
Първата от тях е кротостта, втората - смирението и третата - милосердието. в) Въздържанието от тютюн, алкохол и месо трябва с радост да се прилага ат всеки последовател на новото учение. Само чистата храна ще видоизмени организма и ума, защото тя е основата на зданието - тялото. Ето защо между всички учения, които спомнихме по-рано, вегетарианците и теософите са най- близки до това ново учение. г) Макар да се говори и учи в окултизма, че има ясновидци, рядко са истинските Христови ясновидци, защото само по пътя на съвършения живот може да се постигне това, а този живот е най-трудният - да се лиши човек от блясък, от слава, богатство, разкошно хранене и пр.
Ето защо, в този
път
, според това ново учение, ще влязат само готовите и издигнатите души, които дирят истината и правдата и се отличават с въздържание, кротост, смирение, милосердие и Божествена любов.
И ако всеки, който искрено дири духовна храна, вникне в него, той ще намери желаното. При това, туй учение не противоречи и на светската наука, стига дирящият да прави своите издирвания искрено. Ние смятаме, че само по този път тръгнало, човечеството ще се огледа в себе си да се види какво е то днес и какво трябва да върши, за да бъде това, което трябва да бъде. Пред вид на това, че човек е частица от Бога и носи Негова образ и подобие; че той е единственият, който е надарен с разум, трябва най-после да се взре в живата природа наоколо си и да види как тя по един неизменяем закон се движи и подчинява в пълна хармония, като дава и всичко свое в жертва на човека, та по този начин и у човека да се развият добродетелите, както са и в самата природа. Тогава неговият ум ще разсъждава мъдро, в неговото сърце ще се развие Божествената любов и само след това ще чака да разбере природата и да види Бога.
към текста >>
Ние смятаме, че само по този
път
тръгнало, човечеството ще се огледа в себе си да се види какво е то днес и какво трябва да върши, за да бъде това, което трябва да бъде.
Ето защо между всички учения, които спомнихме по-рано, вегетарианците и теософите са най- близки до това ново учение. г) Макар да се говори и учи в окултизма, че има ясновидци, рядко са истинските Христови ясновидци, защото само по пътя на съвършения живот може да се постигне това, а този живот е най-трудният - да се лиши човек от блясък, от слава, богатство, разкошно хранене и пр. Ето защо, в този път, според това ново учение, ще влязат само готовите и издигнатите души, които дирят истината и правдата и се отличават с въздържание, кротост, смирение, милосердие и Божествена любов. И ако всеки, който искрено дири духовна храна, вникне в него, той ще намери желаното. При това, туй учение не противоречи и на светската наука, стига дирящият да прави своите издирвания искрено.
Ние смятаме, че само по този
път
тръгнало, човечеството ще се огледа в себе си да се види какво е то днес и какво трябва да върши, за да бъде това, което трябва да бъде.
Пред вид на това, че човек е частица от Бога и носи Негова образ и подобие; че той е единственият, който е надарен с разум, трябва най-после да се взре в живата природа наоколо си и да види как тя по един неизменяем закон се движи и подчинява в пълна хармония, като дава и всичко свое в жертва на човека, та по този начин и у човека да се развият добродетелите, както са и в самата природа. Тогава неговият ум ще разсъждава мъдро, в неговото сърце ще се развие Божествената любов и само след това ще чака да разбере природата и да види Бога. Най-накрая, ние апелираме и разчитаме на всички добри и искрено вярващи в Бога: евангелисти, теософи, вегетарианци, масони, духовници, добри християни, цялата интелигенция и всички желающи да се издигнат духовно, да се заинтересуват и безпристрастно изучат основите на новото учение, та покрай всички тия добри хора да се издигне и останалата част от народа ни духовно. Нека най-после и теософи, и някои нови богослови евангелисти изхвърлят из ума си вече, че Христос е бил и е само усъвършенствуван човек! Той е бил, е, и ще бъде, след Бог Отец, Богочовекът, Свръхчеловекът, Който ни е ръководил и ни ръководи и наставлява и сега.
към текста >>
Ето защо ние оставяме въпроса открит, и който се интересува, съветваме го, освен Евангелието нека подири и друга подходяща литература, гдето ще намери ценни
упътвания
.
Но този ключ досега не се е дирил и тайната му загадка не се е разбирала. Сега вече Бог не ще се церемони - той ни дава да разберем тайната на този ключ, за да се приближим до него; а който не обърне внимание, горко му! Който има уши да слуша, нека слуша! С изказаните дотук накратко някои мисли за новото учение, ние направихме и едно нарушение, като споменахме и някои дребни неща от него, но това го правим само за славата на Господа, да видят непросветналите и клеветниците истината, и ако са честни хора, нека се засрамят и разкаят. Молбата ни пък към всички вярващи в Бога и дирящи истината не е да ги направим непременно окултисти, а да разберат, че Господ иска вече от нас активна работа за нашето духовно издигане, та да бъдем не само по форма, но и по съдържание истински християни и така да предпазим света от катастрофа.
Ето защо ние оставяме въпроса открит, и който се интересува, съветваме го, освен Евангелието нека подири и друга подходяща литература, гдето ще намери ценни
упътвания
.
А това ще направи всеки добър человек, щом си зададе въпроса: Бог вляво не може да бъде, защото е абсолютен. А щом Той е вдясно, всеки вярващ в Него, и всички тия, които само в опасни моменти са Го дирили и дирят да им помогне и да им оправи забърканите работи, трябва да Го подирят, да Го изучат, да Го разберат, да заживеят по Неговите желания и тогава не е важно, че не ще се числят в Бялото братство, защото всъщност те са пак истински окултисти и Бог ще ги има винаги под Своята закрила. Но ако след това схванат момента и проучат и окултната наука и се слеят с Бялото братство, по- голяма морална придобивка за душата си не могат другаде да получат. Нека още никой се не плаши от думата «окултист», защото по-голяма придобивка от това да разбере и види человек Бог в себе си и в природата, ние не можем да си представим. И най-щастлив ще бъде този, който със своя чист живот успее да достигне това.
към текста >>
96.
В) Портрет на Петър Василев Иванов
,
,
ТОМ 24
В Търново, първите слушатели той събирал в дома си, който за късо време става
тесен
.
се венчават. С решение на годишното събрание на Мисията в края на 1886 г. П. Василев е изпратен за проповедник в Търново. От този момент започва самостоятелната работа на П. Василев за Бога.
В Търново, първите слушатели той събирал в дома си, който за късо време става
тесен
.
Младото семейство остава в Търновската църква 5 1/2 години. На първата редовна Годишна конференция на Методистката църква в България, в Свищов, на 11 септември 1892 г. П. Василев е ръкоположен за пастир и избран за член на Конференцията. Той получава назначение за Свищовската църква, в която работи 1 1/2 година. В това време Църквата е била винаги препълнена със слушатели и ученици от Американското научно-богословско училище.
към текста >>
Тези ученици често
пъти
търсели пастор П.
Младото семейство остава в Търновската църква 5 1/2 години. На първата редовна Годишна конференция на Методистката църква в България, в Свищов, на 11 септември 1892 г. П. Василев е ръкоположен за пастир и избран за член на Конференцията. Той получава назначение за Свищовската църква, в която работи 1 1/2 година. В това време Църквата е била винаги препълнена със слушатели и ученици от Американското научно-богословско училище.
Тези ученици често
пъти
търсели пастор П.
Василев и за духовни разговори. За 1 1/2 година пастор Василев е изпратен след това в Орхание (Ботевград). През м. май 1895 г. той, заедно със семейството си е преместен, забележете, в гр. Лом.
към текста >>
Много
пъти
, особено зимно време, след вечерните богослужения или молитвени събрания, приятелите оставаха до полунощ, пееха песни, молеха се, и свидетелствуваха от своята християнска опитност.
Тя се посещавала и от слушатели от съседни села. Тази църква се превърнала в късо време в една от най-силните църкви на територията на Методистката мисия в България. За тези благословени от Бога години, за работата на пастор П. Василев в протоколите на Конференцията се казва: "Пълно единство владееше между членовете. Всички се чувстваха като братя.
Много
пъти
, особено зимно време, след вечерните богослужения или молитвени събрания, приятелите оставаха до полунощ, пееха песни, молеха се, и свидетелствуваха от своята християнска опитност.
Те казвали на Пастиря си: "Ние не искаме да си ходим. Тук ни е добре! Ако е възможно, бихме направили три шатри за да останем заедно". Докато е в Лом, пастор Василев разширява своята работа. Той създава нова църква в с.
към текста >>
Преминали повече 50 км по черните междуселски
пътища
, те пожелали пастор Василев да ги посети.
Видин, където също създава църква. През м. юли 1899 г. при пастор Василев идвате две каруци няколко прашни и уморени мъже. Между тях са Алекси Карбола и Йозеф Чижек.
Преминали повече 50 км по черните междуселски
пътища
, те пожелали пастор Василев да ги посети.
Оказва се, че това се преселници от Чехия, които получили земи в най- безводните места на Оряховска околия. Първоначално тези хора направили дълбоки кладенци и изградили и измазали с кал къщите си, като образували с. Войводово. При първото си отиване при тях пастор Василев престоял повече от 2 седмици. Той всеки ден имал богослужение с тях. Извършил няколко сватби и кръщения.
към текста >>
Църковният салон е бил
тесен
за всички, които са искали да го чуят.
На 29 юни 1905 г. в 3 часа през нощта на пристанището в Лом, цялата църква, гражданството (вкл. турците и евреите), разплакани, но с песен изпроводили своя пастир. Така те изразили своята благодарност и уважение към който, който в тези 10 години бе с тях и им вдъхваше сигурността, че спасението им за вечността е само във вярата в нашия Изкупител, Спасител и Господ Исус Христос. Варна, за пастор Василев, бива и последната Църква, в която той работи за Бога През тези 5 години прекарани във Варна (1905-1910), той закупува парцел за Църквата в центъра на града.
Църковният салон е бил
тесен
за всички, които са искали да го чуят.
В биографията му се казва: "Всички жадно поглъщаха спасителните думи, изказани от този скромен Божи служител. В тази усилна духовна работа, която пастор П. Василев е извършвал, той винаги е чувствал силното присъствие на Бога. Той предвкусвал вътрешната радост от своята 25 годишна неуморна евангелизаторска дейност. Точно тогава пастор Василев тежко се разболява.
към текста >>
Много
пъти
съм казвал: вземете ми всичко, само Христа ми дайте; сега пак го повтарям.
Тогава пастор Василев със сълзи на очи им е казал следните трогателни думи: "Братя, аз заминавам за Букурещ, за да ми направят операция. Аз ви оставям тук и не зная дали ще се видим пак. Мене ми се иска да вярвам, че Бог ще се намеси в тази операция и че всичко ще излезе за Негова слава. Аз съм работил за Него и усещам, че ще мога още много да сторя. Христос е мой Спасител и аз искам за Него да живея!
Много
пъти
съм казвал: вземете ми всичко, само Христа ми дайте; сега пак го повтарям.
Ако Бог благоволи да ме вземе от тоя свят, то нека бъде Неговата воля, а вие останете в това, което сте научили. Не мога нищо друго да ви препоръчам. Нека Христос ви бъде занапред пастир и вие бъдете Негово стадо! Надявам се, че той ще ви изпрати друг работник на моето място. Дано се укрепи тази църква и всеки от вас, та никога да не паднете!
към текста >>
На другата сутрин пастор Василев
отпътувал
, изпратен от братя и приятели.
Не мога нищо друго да ви препоръчам. Нека Христос ви бъде занапред пастир и вие бъдете Негово стадо! Надявам се, че той ще ви изпрати друг работник на моето място. Дано се укрепи тази църква и всеки от вас, та никога да не паднете! " След това, пастор Василев се молил Бог да излее Духът Си над църквата молил се за семейството си, за всички приятели и за тези, които още не са познали Бога.
На другата сутрин пастор Василев
отпътувал
, изпратен от братя и приятели.
В Букурещ пастор Василев бива опериран. Операцията е сполучлива, но след две седмици се простудява и заболява от пневмония. Два дни преди да отмине (16 март), той се обръща към съпругата си, като определя деня на раздялата им, кога и къде ще бъде погребан. След това добавил "Аз съм избрал за себе си Христа, да живея и да умра, Той е мой! Избери Го и ти за себе си и за децата ни!
към текста >>
Какъв прекрасен пример е пастор Петър Василев за нас, като хора, които търсим правилния
път
към чист християнски живот.
Там той без притеснение се разговарял с купувачите и с всеки, който се интересувал за Бога. Той никога не нападал и не упреквал, така той спокойно намирал възможност да говори с православни и католически свещеници, ходжи и винаги с учтив тон пазил да не оскърби събеседниците си. Така всички, с които говорил, дори веднъж, проявявали към него внимание и уважение, а след това посещавали и църквата. Пастир Василев бил обичан от приятелите си в Църквата. Всички възникващи недоразумения и раздори той решавал само с любов и молитва.
Какъв прекрасен пример е пастор Петър Василев за нас, като хора, които търсим правилния
път
към чист християнски живот.
към текста >>
97.
6.11. Моята църква
,
,
ТОМ 24
А току-що завършил матурата си, той организира за пръв
път
Евангелска Църква в гр. Попово.
13,14-15. М. Ж. Марков Пастор Методий Ж. Марков е роден във Варна на 13 (26) септември 1902 г. Още като ученик в Държавната Класическа Гимназия той заема Еванг. Амвон във Варна.
А току-що завършил матурата си, той организира за пръв
път
Евангелска Църква в гр. Попово.
През 1923-25 г. следва в Германия. През 192526 г. асистира п-р Д. Н. Фурнаджиев в София.
към текста >>
И от начало досега нейният героичен
път
е бил
тесен
и самотен.
В. К. В.). Редактира сп. "Религия" - Бургас. Подобно нашият Вожд, тя е забравена днес от своите сестри църкви из царството, но тя е чиста. Тя е забравена в далечния Бургас, но тя е силна.
И от начало досега нейният героичен
път
е бил
тесен
и самотен.
Но затова тя е отстоявала достойно Христовите принципи, и ако нищо друго не е правила - освен, ако фаровете могат да "правят" нещо - тя е пръскала светлина и отстоявала напастните рикания на греха. Единствена тя е проповядвала евангелизма в Бургас. Бог знае колко души са намерили облекчение, колко домове са били спасени. Чрез своите органи. Неделното училище, Женското благотворително д-во "Добродетел" и Културният Въздържателен Клуб "Ватралски" - църквата в своите служби, молитвени събрания, социални обслужвания и разпространяване на Библията е засегнала толкова много културният живот на гр.
към текста >>
Халадей има брат пастир и друг един - редактор на интернационалния, често цитиран у нас голям вестник "Дейли Рекърд", който излиза три
пъти
дневно.
Халадей чете на английски не много красиви, унизителни отзиви за Родината ни. Какво бива възхищението му обаче, като му посочват нашата Евангелска Църква! Той е удивен, че говорим на матерния му език! Че в чуждий край, той е у дома си. Но г.
Халадей има брат пастир и друг един - редактор на интернационалния, често цитиран у нас голям вестник "Дейли Рекърд", който излиза три
пъти
дневно.
Разбирате ли? Г-н М. X. пише на брата си пастир, който говори като способен оратор за България. Г-н М. X. пише на брата си редактор, който посещава цяло антрефиле за България.
към текста >>
За пръв
път
пристигат в България.
Прав е, впрочем, уважаемият г. проф. Шишманов, когато пише: "Културните предприятия и духовните връзки вършат повече работа за един народ, отколкото прословутите партизани... " Църквата ни е също един оазис сред житейското море. Ето ви друг пример. Г-н Дж. Джаксон, пръв механик на един английски параход, който получава телеграма от Лондон, бидейки в Австралия, да замине за Бургас и да товари фий.
За пръв
път
пристигат в България.
Морни, те излизат на разходка. Вечер е, и дочуват познати песни. Влизат в Евангелската Църква. И г. Джаксон разправя през сълзи на пастира, когато последният го посети в кабинета му.
към текста >>
Ние сме на
път
повече от 8 месеца.
Влизат в Евангелската Църква. И г. Джаксон разправя през сълзи на пастира, когато последният го посети в кабинета му. - "Имам дете, ето портрета му. Но аз не съм го виждал.
Ние сме на
път
повече от 8 месеца.
От Бургас заминаваме за Хамбург, Германия. Вашата Църква, тия песни. . .0! Те освежиха душата ми. Аз Ви благодаря.
към текста >>
98.
21. Следовници на Учителя живели и работили в Свищов
,
,
ТОМ 24
Този
път
мястото, което заема е номер 12 от северната страна на масата.
Всички присъстващи единодушно избират Петър Тихчев, за участника, който да посочи една страница от библията за да бъде прочетена от Учителя. Прочетено е Второто послание към Коринтяните, 13 глава, от 3-ти стих до края. На следващата 1911 година той пак присъства на събора на Веригата от 15 до 21 август и на 19 август по внушение на Духа той избра страница 1033, стих 3 от Библията на Учителя, който прочете него и от Послание към Евреите, глава 8. През 1912 Петър Тихчев участва в събора в Търново. Записано е че е роден в село Беброво, понастоящем живущ в Русе.
Този
път
мястото, което заема е номер 12 от северната страна на масата.
По-късно по разпореждане на Учителя той раздава на всички хляба и виното на Господнята вечеря. [24-446, 453,460] Боян Боев (1883-1963) Боян Боев е роден в Бургас. Завършил е естествени науки в Софийския университет. Учителствал с за известно време 1923-1924 г. в Свищов в реалната гимназия.
към текста >>
Владее астрология, която прилага в
тесен
кръг на своите приятели.
През 1976 година Възкресен Анастасов е бил представител на Бялото братство при съставянето и подаването на изложение-молба от верска общност "Бяло братство" до президиума на XI конгрес на БКП и до Тодор Живков за разрешение да се запази мястото на Учителя. Отговорът до Бялото братство подписан от Людмила Живкова е изпратен до Възкресен Анастасов на адреса му в София: бул. Скобелев 45.. Тодор Симеонов (1905-1987) Тодор Симеонов е роден през 1905 година в Панагюрище. Ученик е на брат Боян Боев в панагюрската гимназия Завършил е математика в Софийския държавен университет Бил е учител в Хасково, а след това преподава математика в Държавната търговска гимназия в Свищов 1931-1933 г. Заминава за Чехословакия, където завършва инженерство.
Владее астрология, която прилага в
тесен
кръг на своите приятели.
към текста >>
99.
45. На обиколка в щата Ню Йорк
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Минахме свободно по
тесен
дървен мост над реката на канадска земя.
Импозантна гледка на могъществото на природата. Още отдалеч се чуваше грохота на падащата вода, а като приближихме, не се чухме като си говорим. Застанах на перилата край водопада и се вгледах в огромните бели пухкави облаци, които се издигаха от низината - водата се превръщаше в бели пръски, а вечер множество разноцветни прожектори оцветяваха тази водна феерия. Задуха силен вятър и отвя копринения ми шал във водопада. Зарадвах се, че му изпратих веществен поздрав.
Минахме свободно по
тесен
дървен мост над реката на канадска земя.
Така са преминали множество чуждоземци от Канада в Щатите, където емиграцията е по-ограничена. Беше лято и фермите излагаха зрелите си плодове край шосетата. На места имаше сергии с измерени опаковани плодове, с цената на тях, и който искаше да си купи нещо, оставяше парите в кутията, вземаше си пакета и си отминаваше. Чудех се на доверието на продавачите. Америка е страна, създадена от преселници, много от които идват от скандинавските и североевропейските страни.
към текста >>
Но най- неприятното на американските
пътища
е тяхната отегчителна върволица от реклами от двете им страни.
Те получават празните гюмове обратно, а парите - по пощата. Харесваше ми всичко това. Лъхаше доверие и човещина от целия този начин на действие, тъй непознат у нас, за съжаление. Вечер изпитвах страх и ужас от белите кръстове, които стърчаха на места покрай шосето, обозначавайки броя на жертвите от автомобилни катастрофи. Това караше шофьорите да карат внимателно.
Но най- неприятното на американските
пътища
е тяхната отегчителна върволица от реклами от двете им страни.
"Пийте кока-кола! " - дразнеше и ме караше никога да не пия това страшно рекламирано питие. "Пушете Кемъл! " Да не изброявам какво препоръчват американците да се пуши! Като че ли те само пият и пушат Но не по- малко бяха рекламирани парфюмираните дъвки - там всеки дъвче - деца, мъже, старци!
към текста >>
100.
189. Как бяха дадени думите на Слънчеви лъчи от Паневритмията
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Пътят
нов е готов от кръга
тесен
излезни, към върха, към възход в дружен ход смело днес тръгни, горе те зоват светли висини, ти към свобода
пътя
поеми." Прочетох думите на Учителя, след като ги написах и Той ми каза да ги дам за печат.
Ето ги: Зора се е чудна зазорила, тя живота нов е проявила, слънчев танец в планината заиграваме и задружно ний запяваме слънчевите песни. Те сърцата ни разтварят за лъчите, слънцето ни проговаря чрез игрите, нов живот ни то дарява, нова светлина, скърби земни разтопява в свойта топлина. Вярна стъпка ти вземи, светла мисъл приеми, тя живот ще ти дари, радост нова и красиви бъднини ще изгради. Все напред в строен ред, смело ний тръгваме напред, към живот чист и нов, мощен зов пращаме навред: "Иде веч в света братство и Любов". В нашата земя, нов живот кога изгрее всичко живо ще запее за слънцето, в знание, Любов и свобода всеки ще живее.
Пътят
нов е готов от кръга
тесен
излезни, към върха, към възход в дружен ход смело днес тръгни, горе те зоват светли висини, ти към свобода
пътя
поеми." Прочетох думите на Учителя, след като ги написах и Той ми каза да ги дам за печат.
Много бях щастлива, че ми дадоха възможност да направя малък принос към братския живот.
към текста >>
НАГОРЕ
