Търсене в текстове за 'Теософската литература'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 77 резултата в 23 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_34 Отклонението от Школата

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

"Отклонението от Школата" По време на Школата на Учителя българският читател бе отрупан с голяма окултна литература.
"Отклонението от Школата" По време на Школата на Учителя българският читател бе отрупан с голяма окултна литература. Превеждаше се от чужди езици отвсякъде и всякакви автори ни убеждаваха, че тяхното учение е най-духовното и най- вярното. Най-значителна бе теософската литература. Много от приятелите отначало бяха преминали през теософите. Всички окултни Школи по света имаха свои преводачи и свои представители в България. Само да искаш да четеш - имаше всичко, каквото ти "душа сака", както казваха тук, в Софийско, шопите.
към текста >>

Най-значителна бе теософската литература.
"Отклонението от Школата" По време на Школата на Учителя българският читател бе отрупан с голяма окултна литература. Превеждаше се от чужди езици отвсякъде и всякакви автори ни убеждаваха, че тяхното учение е най-духовното и най- вярното. Най-значителна бе теософската литература. Много от приятелите отначало бяха преминали през теософите. Всички окултни Школи по света имаха свои преводачи и свои представители в България. Само да искаш да четеш - имаше всичко, каквото ти "душа сака", както казваха тук, в Софийско, шопите. Най-интересното бе, че непосредствено пред салона на "Изгрева" имаше един човечец, който си беше сложил една подвижна масичка и на нея продаваше всички окултни книги, които се продаваха в града. Ние бяхме добри купувачи.
към текста >>

2. 3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Той и неговите сподвижници бяха много дейни и преведоха цялата теософска литература на български и най-усилено я разпространяваха.
"Теософският конгрес и търсенето на Христа" В началото на века, а особено между войните през 1912-1918 година, както и след това, в света се разпространи едно голямо идейно движение, наречено теософско, със свои привърженици в онези интелектуални среди, търсещи да намерят нещо съвсем различно от това, което им предлагаше съвременната наука и религия. То се разпространи и в България, като негов представител и ръководител бе Софрони Ников. Той и неговите сподвижници бяха много дейни и преведоха цялата теософска литература на български и най-усилено я разпространяваха. Миналия век се зароди спиритизмът, който трябваше да прескочи материалната бариера за познанието на света. Негов представител в България бе доктор Георги Миркович от Сливен, който издаваше списание "Нова светлина", а след това и списание "Виделина" и той бе един от главните разпространители на спиритизма в България. По-късно доктор Миркович бе един от тримата първи ученици на Учителя, заедно с Пеню Киров и Тодор Стоименов. Друго движение, което трябваше да подготви човечеството, като прехвърли мост на познанието на света от миналото, да премине през бариерата на спиритизма и да подготви човешкия ум за новата епоха - това бе теософското движение, което се разпространи с голяма сила у нас. Ние, младите, дойдохме в Школата, когато тя се откри и заварихме възрастните приятели - едни от тях бяха спиритисти, а други бяха дошли от теософските среди, като всеки се стремеше да доказва правотата на своите убеждения.
към текста >>

Тези делегати не са били обикновени граждани, а са представители на аристокрацията от цяла Европа и цветът на интелигенцията, защото това бяха членовете на теософската ложа, събрали се да провъзгласят Кришнамурти за новия Христос.
По този начин той се запознава с всички теософски величия, посреща и Кришнамурти, има много разговори с него и му е разказвал за Учителя и Неговата Школа часове и дни наред, когато двамата са се разхождали в парка на замъка. Атанас за 40 дни пешком пристига преди делегатите теософи, в замъка наречен "Ерде". Понеже е пристигнал пръв, знаел е няколко езика, той е определен да управлява замъка. Дават му средства да се грижи за храната, за посрещането и настаняването на гостите и всичко необходимо за тяхното пребиваване. А това не е малка работа. Тези делегати не са били обикновени граждани, а са представители на аристокрацията от цяла Европа и цветът на интелигенцията, защото това бяха членовете на теософската ложа, събрали се да провъзгласят Кришнамурти за новия Христос. Всяка сутрин Атанас излиза да се разхожда в градината, където на едно и също място и в едно и също време се среща с Кришнамурти и заедно се разхождат. Точно това е времето, определено от Невидимия свят, когато Атанас му е говорил за Учителя и България и той най-внимателно е слушал. Идва денят, когато трябва да се открие конгресът и да се обяви Кришнамурти за Миров Учител и новия Христос. А преди това, нашата приятелка Магделена Попова се среща нееднократно с него и му предава писмото на Учителя. Той вече знае от двама човека за Учителя и за Бялото Братство в България.
към текста >>

Пред салона, на една масичка, един книжар от града беше изнесъл и продаваше окултна литература.
Жалко е, че никой не се сети тогава, а и после, да накара Атанас и Хилда да опишат цялата тази история. Сега я разказвам по изричното настояване на този брат, с когото работя. А защо ли? Ами има и продължение на разказа им. Представете си, в неделя, ние, учениците от Школата, излизаме от салона, където Всемировият Учител е държал своята поредна беседа. Пред салона, на една масичка, един книжар от града беше изнесъл и продаваше окултна литература. Там бяха изнесени всички издания на теософите. И не само на теософите, но и на представителите на Черната ложа, които бяха преведени на български, като Бо Ин Ра и на Мория "Агни Йога". Така че учениците, след като бяха слушали Словото на Бога, излизаха и си купуваха литературата на теософите и на окултистите от Черната ложа. Това беше атака фронтална срещу Бялото Братство. А зад салона беше залепена една кръчма, където се печаха кебапчета, носеше се мириса на печено месо, пиеше се вино и ракия и се пееха пиянски песни.
към текста >>

Така че учениците, след като бяха слушали Словото на Бога, излизаха и си купуваха литературата на теософите и на окултистите от Черната ложа.
Ами има и продължение на разказа им. Представете си, в неделя, ние, учениците от Школата, излизаме от салона, където Всемировият Учител е държал своята поредна беседа. Пред салона, на една масичка, един книжар от града беше изнесъл и продаваше окултна литература. Там бяха изнесени всички издания на теософите. И не само на теософите, но и на представителите на Черната ложа, които бяха преведени на български, като Бо Ин Ра и на Мория "Агни Йога". Така че учениците, след като бяха слушали Словото на Бога, излизаха и си купуваха литературата на теософите и на окултистите от Черната ложа. Това беше атака фронтална срещу Бялото Братство. А зад салона беше залепена една кръчма, където се печаха кебапчета, носеше се мириса на печено месо, пиеше се вино и ракия и се пееха пиянски песни. Имаше и свинарник, който вонеше. Това бе атаката на Черната ложа в тил. А атаката на Черната ложа вътре в Школата се проявяваше главно от непослушанието на учениците към Словото на Учителя.
към текста >>

Много държа на това, защото утре, когато дойдат следващите поколения и когато имате други условия за работа, трябва да знаете, че когато изнасяте концерти от песните на Учителя, когато се събирате да четете Словото на Учителя и да пеете песните Му, то тогава ще се намери някой, който да сложи пред вас маса и отгоре да положи цялата теософска литература, заедно с останалата окултна литература, която според Учителя е рожба на Черната ложа.
Какво стана по-нататък със Софрони Ников? Вместо той да разкаже истината за Мировия Учител, да разпусне теософското общество и да дойде при нозете на Всемировия Учител, той замълча и укри истината от всички теософи в България. След 9 септември 1944 година, след като дойдоха комунистите на власт, всички ония, които бяха проводници и проповедници на чужди учения, бяха подведени под един знаменател като разпространители на разни фашистки и буржоазни учения. Така бе подведен под този параграф и Софрони Ников и бе изпратен в концлагер като народен враг, и там намери смъртта си. Някой да ми даде сега тълкувание на това събитие? Много държа на това, защото утре, когато дойдат следващите поколения и когато имате други условия за работа, трябва да знаете, че когато изнасяте концерти от песните на Учителя, когато се събирате да четете Словото на Учителя и да пеете песните Му, то тогава ще се намери някой, който да сложи пред вас маса и отгоре да положи цялата теософска литература, заедно с останалата окултна литература, която според Учителя е рожба на Черната ложа. Това е целта - да ви отклонят от Словото на Учителя, като купувате и четете тази литература. Тогава ще издават вестници и списания под техни заглавия, но ще вмъкнат и нещо от Учителя, с цел да ви отклонят и заблудят. Вие трябва да се определите. Или с тях, или с Школата на Учителя. Този брат или сестра е наш, който чете Словото на Всемировия Учител и го прилага в живота си!
към текста >>

Това е целта - да ви отклонят от Словото на Учителя, като купувате и четете тази литература.
Вместо той да разкаже истината за Мировия Учител, да разпусне теософското общество и да дойде при нозете на Всемировия Учител, той замълча и укри истината от всички теософи в България. След 9 септември 1944 година, след като дойдоха комунистите на власт, всички ония, които бяха проводници и проповедници на чужди учения, бяха подведени под един знаменател като разпространители на разни фашистки и буржоазни учения. Така бе подведен под този параграф и Софрони Ников и бе изпратен в концлагер като народен враг, и там намери смъртта си. Някой да ми даде сега тълкувание на това събитие? Много държа на това, защото утре, когато дойдат следващите поколения и когато имате други условия за работа, трябва да знаете, че когато изнасяте концерти от песните на Учителя, когато се събирате да четете Словото на Учителя и да пеете песните Му, то тогава ще се намери някой, който да сложи пред вас маса и отгоре да положи цялата теософска литература, заедно с останалата окултна литература, която според Учителя е рожба на Черната ложа. Това е целта - да ви отклонят от Словото на Учителя, като купувате и четете тази литература. Тогава ще издават вестници и списания под техни заглавия, но ще вмъкнат и нещо от Учителя, с цел да ви отклонят и заблудят. Вие трябва да се определите. Или с тях, или с Школата на Учителя. Този брат или сестра е наш, който чете Словото на Всемировия Учител и го прилага в живота си! Другите не са наши и са свободни да вървят в своя път.
към текста >>

Но се свърза с окултната литература на теософите и на разните там йоги и всичко започва да се обърква в личния й живот.
Или с тях, или с Школата на Учителя. Този брат или сестра е наш, който чете Словото на Всемировия Учител и го прилага в живота си! Другите не са наши и са свободни да вървят в своя път. А за потвърждение ще ви разкажа един случай с една наша сестра - Донка Спиридонова. Когато беше млада, беше красива, спретната, изрядно облечена, изпрана, изгладена и цялата лъщеше от белота. Но се свърза с окултната литература на теософите и на разните там йоги и всичко започва да се обърква в личния й живот. Мъжът й изчезна, синът й бе убит и тя помръкна. Освен това тя се свърза с Михаил Иванов и стана негова последователка в България, за което плати с трагична развръзка, като си замина в неописуема нищета, бедност и бе захвърлена като куче в една барака. За нейна чест, тя ни разказваше един случай. Учителят я извиква и казва: "От утре ще прибереш всички книги, които имаш от окултизма, ще ги сложиш в един куфар, ще го заключиш с три катинара и няма да го отключваш никога вече. Ученикът в Школата, тук на "Изгрева", има само един Учител, има само един Бог и този Бог се проявява чрез Словото, което Аз давам.
към текста >>

3. 15. ОТКРИВАНЕТО НА МЛАДЕЖКИЯТ ОКУЛТЕН КЛАС

Борис Николов

ТОМ 2

Ние бяхме чували и чели от теософската и окултна литература, че на ученика е необходим Учител.
Така веднъж, след една такава утрин, ние поканихме Учителя да присъства в гората на поляната на тези наши събрания. Защото след общото утринно молитвено събрание, ние младежите се отделяхме и отивахме на нашата полянка в гората и там продължавахме нашите разисквания. А възрастните приятели оставаха с Учителя на поляната. Като получи покана от нас, Учителят дойде на нашата поляна и изслуша нашите въпроси и видя желанието ни, че искаме да учим. И така в разговорите ни с Учителя, които се поведоха, ние Му казахме, че имаме желание да учим и имаме желание Той да ни ръководи. Ние бяхме чували и чели от теософската и окултна литература, че на ученика е необходим Учител. Тогава Учителят не каза нищо, Той си замълча. След това ни изнесе една беседа на полянката, в която Той отговори на всички зададени от нас въпроси. Всички искахме напътствия, ръководство за своята вътрешна духовна работа. Туй Му даде повод. Туй беше едно мълчаливо искане на душите, да им даде знание как да живеят.
към текста >>

4. 18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ

Борис Николов

ТОМ 2

Литературата започна да търси новият човек, човекът на Любовта.
18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ След 1-вата световна война идейния живот извънредно много се засили, философи, идеалисти, хора на верите създадоха движения. Те потърсиха връзка помежду си, засегнаха въпроси за обединение на религиите и така дойдоха идеите на теософското общество в България. Толстой се издигна като моралният меридиан на човечеството, както казва Ленин. Литературата започна да търси новият човек, човекът на Любовта. Появи се в България Достоевски, Телерман, Гунерсон, Виктор Хюго, Короленко и др. Започна идеен кипеж невиждан до тогава. Със социализма се появи и анархизма и младите хора бяха обхванати от огън. И тъй ние дойдохме при Учителя от тези среди, особено силно беше върху нас влиянието на Толстоя, теософската и окултна наука. За всички млади особено бе привлекателен простия братски живот сред природата.
към текста >>

И тъй ние дойдохме при Учителя от тези среди, особено силно беше върху нас влиянието на Толстоя, теософската и окултна наука.
Толстой се издигна като моралният меридиан на човечеството, както казва Ленин. Литературата започна да търси новият човек, човекът на Любовта. Появи се в България Достоевски, Телерман, Гунерсон, Виктор Хюго, Короленко и др. Започна идеен кипеж невиждан до тогава. Със социализма се появи и анархизма и младите хора бяха обхванати от огън. И тъй ние дойдохме при Учителя от тези среди, особено силно беше върху нас влиянието на Толстоя, теософската и окултна наука. За всички млади особено бе привлекателен простия братски живот сред природата. Идеята за Братство се роди при такава обстановка и ние дойдохме при Учителя с мечтата да направим опит за братски живот. Тази идея ни обхвана изцяло. Ние горяхме като факли. Но затова бе необходимо един стопански инвентар, стопанство, добитък, жилища.
към текста >>

филисофски въпроси ни занимаваха, а пък ние бяхме запознати с окултната наука и теософската литература.
Да направим един опит. Писахме на родителите си да не ни пращат пари. Това ги огорчи извънредно много и всички получихме писма, че сме щури и този, който е вкарал този бръмбар в главите ни ще ни опропасти. Но ние предприехме нашия опит и той не беше никак лесен. Привличаше ни простичкия живот сред природата. филисофски въпроси ни занимаваха, а пък ние бяхме запознати с окултната наука и теософската литература. Като се опирахме на младостта и силата си, както и на идеализма си предприехме нашия опит. Посещавахме често Учителя и разговаряхме с Него по всички въпроси. Не мога да забравя един разговор, когато между другото Учителят каза: „Учете в университета, но учете и един занаят, за да бъдете свободни." Ние и без това търсехме работа. Нали искахме да се издържаме сами и да учим. За нас свободата имаше обаяние и тя беше за нас най-висок стремеж.
към текста >>

5. 66. АТАНАС ДИМИТРОВ НА КОНГРЕСА НА ТЕОСОФИТЕ. МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ.

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Един от най-идейните представители и председател на теософската ложа у нас бе Софрони Ни-ков.
66. АТАНАС ДИМИТРОВ НА КОНГРЕСА НА ТЕОСОФИТЕ. МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ. Теософското движение се зароди в началото на века. Един от най-идейните представители и председател на теософската ложа у нас бе Софрони Ни-ков. Теософите бяха много активни до Европейската война 1918 г., а след това създадоха свои кръжоци за обучение и всеки, който завършваше получаваше специален диплом. Много от нашите братя бяха минали през теософите - Никола Нанков, Методи Шивачев и още десетина други. Издаваха много преводна литература. Много от братята залитаха по тази литература, за която Учителят още от самото начало на Школата през 1922 г. бе казал, че тя е булгур, че това са трици и че това не е храна за окултния ученик.
към текста >>

Издаваха много преводна литература.
МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ. Теософското движение се зароди в началото на века. Един от най-идейните представители и председател на теософската ложа у нас бе Софрони Ни-ков. Теософите бяха много активни до Европейската война 1918 г., а след това създадоха свои кръжоци за обучение и всеки, който завършваше получаваше специален диплом. Много от нашите братя бяха минали през теософите - Никола Нанков, Методи Шивачев и още десетина други. Издаваха много преводна литература. Много от братята залитаха по тази литература, за която Учителят още от самото начало на Школата през 1922 г. бе казал, че тя е булгур, че това са трици и че това не е храна за окултния ученик. Още през 1925 г. на 29 март 1925 г. теософите празнуваха 25 години от първата теософска сказка в България.
към текста >>

Много от братята залитаха по тази литература, за която Учителят още от самото начало на Школата през 1922 г.
Теософското движение се зароди в началото на века. Един от най-идейните представители и председател на теософската ложа у нас бе Софрони Ни-ков. Теософите бяха много активни до Европейската война 1918 г., а след това създадоха свои кръжоци за обучение и всеки, който завършваше получаваше специален диплом. Много от нашите братя бяха минали през теософите - Никола Нанков, Методи Шивачев и още десетина други. Издаваха много преводна литература. Много от братята залитаха по тази литература, за която Учителят още от самото начало на Школата през 1922 г. бе казал, че тя е булгур, че това са трици и че това не е храна за окултния ученик. Още през 1925 г. на 29 март 1925 г. теософите празнуваха 25 години от първата теософска сказка в България. Така че още в началото на века Учителят върви из България и сее семето на Словото на онзи Божествен Дух, който бе в Него в умовете и сърцата на българите, а се явиха и онези другите, които сееха семена на плевелите и бурените.
към текста >>

У нас имаше издадена многобройна литература на теософските водачи - Ани Бе-зант и Ледбитер.
В разстояние на 25 години те проповядваха, че е близко времето за явяването между хората на Мировият Учител. Да, Мировият Учител наистина бе дошъл, но Той дойде в България. Това беше нашият Учител, Който бе на Изгрева. Това нещо те не можеха да го знаят, но трябва да се зачете, че техните вътрешни духовни антени бяха доловили, че Мировият Учител трябва да слезе на земята. А Той бе слезнал, бе се родил и крачеше из земята българска и сееше семето на Словото на Великия Учител. У нас имаше издадена многобройна литература на теософските водачи - Ани Бе-зант и Ледбитер. В една от беседите Учителят категорично бе заявил на въпрос на приятел, дали Ани Безант е светица - строго отрицателно. А за Ледби-тер бе казал, че той е прероденият пророк Амос от Стария Завет, който на времето е бил овчар и сега си спомня някои неща и работи с кредита от миналото. Това бе споменато от Учителя, защото тогава бяхме млади и всички налитаха към ученията на така наречените теософски учители. Така че всеки от Школата на Учителя можеше да чете, да сравнява, да премисля и накрая бе принуден да се определи. Но голямо бе залитането от нашите среди по тео-софската литература.
към текста >>

Но голямо бе залитането от нашите среди по тео-софската литература.
У нас имаше издадена многобройна литература на теософските водачи - Ани Бе-зант и Ледбитер. В една от беседите Учителят категорично бе заявил на въпрос на приятел, дали Ани Безант е светица - строго отрицателно. А за Ледби-тер бе казал, че той е прероденият пророк Амос от Стария Завет, който на времето е бил овчар и сега си спомня някои неща и работи с кредита от миналото. Това бе споменато от Учителя, защото тогава бяхме млади и всички налитаха към ученията на така наречените теософски учители. Така че всеки от Школата на Учителя можеше да чете, да сравнява, да премисля и накрая бе принуден да се определи. Но голямо бе залитането от нашите среди по тео-софската литература. И накрая тук се намеси Учителят. А случаят е много прост и много категоричен и невероятно класически за описание. Имаше един брат Атанас Димитров, който се подвизаваше с нас в Младежкия Клас, ние бяхме на едни години с него. Той беше преминал през Теософската ложа и имаше диплом. След като научи за Теософския конгрес, реши и той да замине.
към текста >>

Той беше преминал през Теософската ложа и имаше диплом.
Така че всеки от Школата на Учителя можеше да чете, да сравнява, да премисля и накрая бе принуден да се определи. Но голямо бе залитането от нашите среди по тео-софската литература. И накрая тук се намеси Учителят. А случаят е много прост и много категоричен и невероятно класически за описание. Имаше един брат Атанас Димитров, който се подвизаваше с нас в Младежкия Клас, ние бяхме на едни години с него. Той беше преминал през Теософската ложа и имаше диплом. След като научи за Теософския конгрес, реши и той да замине. Но понеже беше беден и нямаше пари тръгва пеш. Той пропътува 40 дни пешком до холандския замък „Ерде" и пристигайки там бил в такова окаяно положение, поради което го бяха настанили и му дали да се грижи за градината на този замък. Направили го градинар, за да си заслужи прехраната и облеклото, с което го пременили. Започнали да пристигат гостите за конгреса.
към текста >>

Прости хора няма при теософите, защото тяхната литература е за просветен и интелигентен ум.
Но понеже беше беден и нямаше пари тръгва пеш. Той пропътува 40 дни пешком до холандския замък „Ерде" и пристигайки там бил в такова окаяно положение, поради което го бяха настанили и му дали да се грижи за градината на този замък. Направили го градинар, за да си заслужи прехраната и облеклото, с което го пременили. Започнали да пристигат гостите за конгреса. А това са били все заможни и все интелигентни хора. Прости хора няма при теософите, защото тяхната литература е за просветен и интелигентен ум. И бедни хора няма при тях, защото те си плащат сами всички разноски както и курсовете. У нас в България се записваха в техните кръжоци и студенти както и ученици от горните класове на гимназията, но те също си плащаха таксите. Така че бедни и прости хора при теософите нямаше и не можеше да има. А нашият Атанас после го назначават да управлява замъка след като го виждат, че разбира от всичко. Той се грижел да осигури настаняването им по квартирите, посрещал гостите и боравел с паричните средства в замъка „Ерде" до края на конгреса.
към текста >>

6. 10. НА СЪБОР В ТЪРНОВО ПРЕЗ 1920 ГОДИНА

Цанка Екимова

ТОМ 6

Като ученици от горните класове на гимназията ние вече четяхме теософска литература, а у дома един като купеше една такава книга, всички я прочитахме и след това се водеха дълги разговори.
Когато се върна ми каза, че като се раз-хождал към лозята срещнал общество от мъже и жени като първите християни - обядвали на открито, живеели на палатки на открито, слушали пропове-ди на открито и живеели задружно. Разказа това, което му бе направило впечатление, но не можа да каже нищо конкретно. Беше месец август 1920 година. След няколко дни през същия месец и година, отново трябваше да отиде в град Търново във връзка с документите си за чужбина. Тогава той изпълни молбата ми и ме взе със себе си да отида* и аз в Търново, за да видя това общество на първите християни. Като ученици от горните класове на гимназията ние вече четяхме теософска литература, а у дома един като купеше една такава книга, всички я прочитахме и след това се водеха дълги разговори. Така че ние бяхме що-годе нещо прочели за това и онова. Теософската литература бе заляла тогава България. Родителите ми ме пуснаха понеже бях с големия си брат Борис. Пристигнахме в град Търново и веднага пожелах да отидем на онова място, където брат ми е видял и се е срещнал с първите християни. Когато отидохме там на лозето и колибата, където беше събора на Бялото Братство, той бе свършил и всички се разотиваха като се сбогуваха с Учителя.
към текста >>

Теософската литература бе заляла тогава България.
Беше месец август 1920 година. След няколко дни през същия месец и година, отново трябваше да отиде в град Търново във връзка с документите си за чужбина. Тогава той изпълни молбата ми и ме взе със себе си да отида* и аз в Търново, за да видя това общество на първите християни. Като ученици от горните класове на гимназията ние вече четяхме теософска литература, а у дома един като купеше една такава книга, всички я прочитахме и след това се водеха дълги разговори. Така че ние бяхме що-годе нещо прочели за това и онова. Теософската литература бе заляла тогава България. Родителите ми ме пуснаха понеже бях с големия си брат Борис. Пристигнахме в град Търново и веднага пожелах да отидем на онова място, където брат ми е видял и се е срещнал с първите християни. Когато отидохме там на лозето и колибата, където беше събора на Бялото Братство, той бе свършил и всички се разотиваха като се сбогуваха с Учителя. Нас никой не ни познаваше. Ние бяхме застанали отстрана и наблюдавахме.
към текста >>

7. 19. ТЕОСОФИТЕ

Симеон Арнаудов

ТОМ 6

Елена Блаватска, Ледбитер, Ани Безант и други в разстояние на десетки години издават подходяща литература като непрекъснато тръбят, че е близко времето за явяването между хората на Мировия Учител.
19. ТЕОСОФИТЕ Ръководителите на теософското общество на 11.1.1911 г. основават орден „Звездата на изток" с ръководител Кришна Мурти. Елена Блаватска, Ледбитер, Ани Безант и други в разстояние на десетки години издават подходяща литература като непрекъснато тръбят, че е близко времето за явяването между хората на Мировия Учител. По-късно бе обявен за Миров Учител Кришна Мурти (Алционе), роден на 25.V.1895 г. е Маданапали на шосето Мадрас-Бандалур-Индия. На 14- годишна възраст той е написал „При нозете на Учителя", която претърпява много издания. На 24.XII.1925 г. в седалището на теософското общество - Адияр близо до град Бенарес - Индия в присъствието на много членове на ордена и гости от много страни на света, Кришна Мурти бил провъзгласен за Миров Учител, т. е.
към текста >>

Не случайно в първите години Той е препоръчвал следното: „Четете теософската литература, за да разберете моята мисъл".
Накрая той разтуря „Ордена на звездата" пред присъстващите над 5000 членове, дошли от цял свят като се отказва от мисията на Миров Учител. Последвало всеобщо разочарование. Според Учителя теософията и спиритизма са методи на Бялото Братство, за да подготвят новото човечество за новата култура. Спиритистите доказват, че има бариера между видимия и невидимия свят, а теософията дава възможност на човешкия обективен ум да се обогати и подготви, за да може по-късно да срещне Словото на Учителя Дънов. Първите приятели и първите ученици на Учителя бяха все теософи. Не случайно в първите години Той е препоръчвал следното: „Четете теософската литература, за да разберете моята мисъл". Но това е в първите години, а след отварянето на Школата 1922 г. и се оформиха класовете - общият и младежкият, то тогава Учителят обяви, че всеки трябва да се определи, кой къде да остане - при теософите или при Учителя. Софрони Ников имаше салон на ул. „Витошка". Аз често съм ходил там. Говореха за човешкото тяло, преразказваха на български език онова, което бе написано в теософските книги.
към текста >>

Нареди на няколко човека, които се занимаваха и четяха теософска и друга окултна литература: „Да се сложат всички теософски и други окултни книги в един куфар и той да се заключи с катинар".
Стана въздържател и вегетарианец, макар че накрая го хвана артериосклерозата и не помнеше нищо. При Учителят Дънов имаше Школа. Школа има тогава, когато има Учител. А Учител е онзи, Който има Божествения Дух. Накрая Учителят разреши ето така въпроса с теософите. Нареди на няколко човека, които се занимаваха и четяха теософска и друга окултна литература: „Да се сложат всички теософски и други окултни книги в един куфар и той да се заключи с катинар". Ето това е разрешението на задачата. Но тя е за учениците.
към текста >>

8. 1. Братството в Сливен

Мария Младенова

ТОМ 7

Бях много ревностна, изчетох теософската литература, каквото беше преведено на български.
се оженихме. След два месеца мъжът ми замина за фронта, а аз влязох в братството. Нашата къща в Сливен е в центъра на града. През тази 1917 г. се събирахме редовно два пъти седмично на молитва, четяхме беседи, пеехме братски песни, или братята разказваха в духа на Учението, а в неделя отивах на братските събрания. Бях много ревностна, изчетох теософската литература, каквото беше преведено на български. Всичко ми беше ясно, напълно приемах като аксиома, без колебание. Даже и мисъл за съмнение нямах: вярвах в задгробен живот, телепатия, прераждане, дълбоко убедена във всички окултни закони. Събирахме се сестри: Руска Жекова (майка на Жечо Панайотов от братския съвет след заминаването на Учителя), нейната сестра Ташка Станчева, Цонка Стефанова, Еленка Шумналиева, Керачка, Кортеза (ясновидката, казваха й светицата), която Учителят единствена признаваше за ясновидка, като чиста душа. За нея е писал в беседите. Братя: Михаил Кантарджиев, Петър Чорбаджиев, Пренеров и жена му, Иван Гешев (за него също Учителят е писал в беседите), Иван Жеков и др., на които имената съм забравила.
към текста >>

9. 9. УРАГАНЪТ, КОЙТО ПОМЕТЕ ВСИЧКО

ТОМ 8

По-късно се запознах с теософската литература и накрая срещнах Учителя Дънов.
9. УРАГАНЪТ, КОЙТО ПОМЕТЕ ВСИЧКО Тук е мястото да споменем, че аз като ученик в гимназията бях завладян от комунистическите идеи. Заедно с още двама мои приятели ние създадохме Първата комунистическа младежка група и четяхме класиците на Марксизма. Минаха години, аз виждах, че са необходими други методи, за да израсне човек. Комунистическата идеология даваше методи за освобождаване народите отвън. Но как да се освободи човек отвътре? По-късно се запознах с теософската литература и накрая срещнах Учителя Дънов. Така че аз съм свидетел на онази епоха, как комунистическите идеи навлизаха в хората. Школата на Учителя беше открита през 1922 г. и аз се приобщих към нея. След заминаването на Учителя, който ни остави цяло Братство с хиляди членове, с имущество и с много пари - ние само за няколко години го провалихме. Провалиха го определени хора.
към текста >>

и конфискува литературата на Учителя и я прекара с камиони, то Борис Николов, който бе председател на Братския съвет минава покрай алеята и показва своят юмрук на властите и високо изрича: "Ние ще ви покажем с този юмрук, че има друга власт, която управлява този Изгрев".
Изгревът се изпразни от дееспособни мъже и жени. А Никола Антов и другите останаха тук на Изгрева и правеха каквото си искат. А това беше груба грешка. Непоправима и фатална. 4. Когато дойде милицията на 7.XII.1957 г. и конфискува литературата на Учителя и я прекара с камиони, то Борис Николов, който бе председател на Братския съвет минава покрай алеята и показва своят юмрук на властите и високо изрича: "Ние ще ви покажем с този юмрук, че има друга власт, която управлява този Изгрев". Властите видяха юмрука и после показаха на всички, както и на него самия коя е тази власт, която управлява Изгрева. Започна се процеса срещу Братството и онзи, който показваше юмрук, Борис Николов, отиде да лежи в затвора не заради показания юмрук, а заради финансови нарушения според закона. С него замина и Жечо Панайотов, който беше счетоводител, за да си правят компания. На Изгрева бе сложен катинар. 5. Бяха извършени големи обиски в София и провинцията и бе отнета литературата на Учителя.
към текста >>

Бяха извършени големи обиски в София и провинцията и бе отнета литературата на Учителя.
и конфискува литературата на Учителя и я прекара с камиони, то Борис Николов, който бе председател на Братския съвет минава покрай алеята и показва своят юмрук на властите и високо изрича: "Ние ще ви покажем с този юмрук, че има друга власт, която управлява този Изгрев". Властите видяха юмрука и после показаха на всички, както и на него самия коя е тази власт, която управлява Изгрева. Започна се процеса срещу Братството и онзи, който показваше юмрук, Борис Николов, отиде да лежи в затвора не заради показания юмрук, а заради финансови нарушения според закона. С него замина и Жечо Панайотов, който беше счетоводител, за да си правят компания. На Изгрева бе сложен катинар. 5. Бяха извършени големи обиски в София и провинцията и бе отнета литературата на Учителя. Започнаха големите гонения. На мен много пъти ми се правиха обиски. Взеха ми почти всичко. Таман събера нещо и дойдат и ми го приберат. А колко заплахи изрекоха срещу мен, че ще ме интернират от София в някое далечно добруджанско село. 6.
към текста >>

10. БЕИНСА ДУНО УЧИТЕЛЯТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

ТОМ 8

Издава свое спирити-ческо списание "Задгробен мир" и спиритическа литература.
44; от отпечатаната книга стр. 83: "През време на сту-дентството в Америка с Учителя се случили доста забележителни неща. Един ден Той срещнал намиращия се също в Америка Величко Гръблашев, който бе известен на времето като ревностен член на спиритическото общество..." Никола Нанков: Нямаме абсолютно никаква фактическа документация за такъв случай, че Учителят се е срещал в Америка с Гръблашев и за отвеждането Му в някаква непозната местност, за някакви видени и чути странни неща и че след това Граблашев отишъл сам да търси това място, но не го намерил. Ако той беше имал още в Америка такава опитност с Учителя, той непременно щеше да бъде неговият първи ученик, след завръщането си в България. Гръблашев работи отделно от Учителя като спиритист. Издава свое спирити-ческо списание "Задгробен мир" и спиритическа литература. В 1906 г. основава спиритическо общество и го регистрира с устав утвърден от Министерството на народната просвета - "Устав на психическото дружество", гр. София, 1906 година - председател на обществото Величко Гръблашев, секретар Васил Узунов. В официалните списъци по реда на поканването на учениците на събори намираме, че Величко Гръблашев присъства за първи път на събор през 1910 г. и на последен през 1922 г., след което отива в Америка от където вече не се завърна в България.
към текста >>

216: "Председателят на теософската ложа в България не закъснява да поиска среща с Учителя, в която Го уверява за добрите възможности, които му предлага организираното те-ософско общество, за големите успехи, които Го очакват... и т.н." Никола Нанков: Това, което пиша тук, го сторих като бивш член на те-ософското общество до 1922 година, добре познавайки отношението на теософите към Учителя и Бялото Братство.
Следва саморъчния му подпис с червено мастило. Имената на присъстващите ученици не са дадени само на присъстващите на съборите в гр. Търново, а от началото 1899 до 1922 година включително са дадени. Авторът, стр. 115; от напечатаната книга стр. 216: "Председателят на теософската ложа в България не закъснява да поиска среща с Учителя, в която Го уверява за добрите възможности, които му предлага организираното те-ософско общество, за големите успехи, които Го очакват... и т.н." Никола Нанков: Това, което пиша тук, го сторих като бивш член на те-ософското общество до 1922 година, добре познавайки отношението на теософите към Учителя и Бялото Братство. Говорил съм неведнъж със Софрони Ников, председател на теософското общество и други. Те имаха отрицателно отношение към Братството и Учителя. Теософското общество с вътрешен началник на школата им учителя Мория. Щом като той не посочва Учителя като такъв - той не е учител. През лятото на 1922 година теософското общество откри летен теософс-ки университет, който следвах и аз.
към текста >>

11. 09 - 246. ПЪРВАТА МИ СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

- „Чета теософска литература." - „Почни да четеш беседите." След малко аз си излязох от стаята на Учителя окрилен от радост, че бях се запознал и разговарял с Учителя.
„Ти си искал да се запознаеш с Учителя", ми каза сестрата. - „Да, затова съм дошъл." - „Заповядайте", ме покани мило сестрата. В същия момент Учителят слиза по стълбите и ме покани долу, в трапезарията, да пия чай, След закуската Учителят ме покани горе в стаята си на разговор. „С кого дружиш и какво четеш? " - ме попита той. - „Чета теософска литература." - „Почни да четеш беседите." След малко аз си излязох от стаята на Учителя окрилен от радост, че бях се запознал и разговарял с Учителя. Върнах се много доволен и почнах да чета беседите, а по-после влязох и в школата. Жена ми ме следваше. Разказал: К. Великов 1950 година, гр. Ямбол. Пояснение: В първите години, когато още нямаше печатани беседи, четяхме теософска литература, която ни запознаваше с отвъдния свят, а по-късно вече я изоставихме, защото почнаха да се печатат беседите, от начало на брошури, а наскоро след това и на томове.
към текста >>

Пояснение: В първите години, когато още нямаше печатани беседи, четяхме теософска литература, която ни запознаваше с отвъдния свят, а по-късно вече я изоставихме, защото почнаха да се печатат беседите, от начало на брошури, а наскоро след това и на томове.
- „Чета теософска литература." - „Почни да четеш беседите." След малко аз си излязох от стаята на Учителя окрилен от радост, че бях се запознал и разговарял с Учителя. Върнах се много доволен и почнах да чета беседите, а по-после влязох и в школата. Жена ми ме следваше. Разказал: К. Великов 1950 година, гр. Ямбол. Пояснение: В първите години, когато още нямаше печатани беседи, четяхме теософска литература, която ни запознаваше с отвъдния свят, а по-късно вече я изоставихме, защото почнаха да се печатат беседите, от начало на брошури, а наскоро след това и на томове. Теософската литература развива ума, а беседите на Учителя дават храна за всестранно развитие.
към текста >>

Теософската литература развива ума, а беседите на Учителя дават храна за всестранно развитие.
Върнах се много доволен и почнах да чета беседите, а по-после влязох и в школата. Жена ми ме следваше. Разказал: К. Великов 1950 година, гр. Ямбол. Пояснение: В първите години, когато още нямаше печатани беседи, четяхме теософска литература, която ни запознаваше с отвъдния свят, а по-късно вече я изоставихме, защото почнаха да се печатат беседите, от начало на брошури, а наскоро след това и на томове. Теософската литература развива ума, а беседите на Учителя дават храна за всестранно развитие.
към текста >>

12. 20 - 9. ПИСМА НА ЙОРДАНКА ПОПОВА ДО ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Бялото Братство в град Ямбол. Спомени на Йорданка Тодорова Попова.

ТОМ 10

Имам едно пояснение по отношение на теософската литература.
Бях ръководителка една година, исках да въведа някакъв стил на работа, но не ме възприеха. Господ ни е събрал не да се харесваме или не, а да учим, но ние се занимаваме повече с външни неща и аз се дистанцирах. Чета писмото Ви и Ви отговарям. Не съм казал, че има много неверни неща по простата причина, че аз бях малка, когато са се развивали тези събития. Когато Учителят си замина, аз бях на 14 години. Имам едно пояснение по отношение на теософската литература. Баща ми още като ученик е превел биографията и учението за кармата от Блаватска. Като студент успява да я издаде втори път/ първото издание е в Ямбол, 1919 година/ някъде около 1924 година. Показва я на Учителя. Той казал да му остави книжки на катедрата и след беседа казал: „Братя и сестри, един наш брат е превел тук Учението за кармата от Блаватска, който обича, нека да си я купи." И по този на чин баща ми си спечелил малко пари, защото и той. както и повечето, се е издържал сам.
към текста >>

да чете литература, има на френски, немски, английски." - стр.
Като студент успява да я издаде втори път/ първото издание е в Ямбол, 1919 година/ някъде около 1924 година. Показва я на Учителя. Той казал да му остави книжки на катедрата и след беседа казал: „Братя и сестри, един наш брат е превел тук Учението за кармата от Блаватска, който обича, нека да си я купи." И по този на чин баща ми си спечелил малко пари, защото и той. както и повечето, се е издържал сам. После, в първото томче на Младежкия окултен клас, „Двата пътя", в беседата за кармата, Учителят казва: „Който иска да научи повече за кармата. да чете литература, има на френски, немски, английски." - стр. 115 на новото издание. Така че моите забележки не се отнасят за Вас, драги д-р Кръстев. На Вас можем да изкажем всички нашата голяма признателност и благодарност. Мисля, че за това беше виновна и безпросветната тъмнина и страх, в които живяхме. У нас правиха три пъти обиск, баща ми остана без работа, имахме постоянно неприятности, страхувахме се да поддържаме връзки един с друг.
към текста >>

13. 22 - 5. ВРАТАТА НА АГАРТА

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Атанасов Попов. Моята среща с Учителя Петър Дънов.

ТОМ 10

Някои от приятелите имаха отрицателно отношение към теософската литература, но в първото томче на Младежкия окултен клас, в беседата за кармата, Учителят казва: „За кармата ще ви кажа толкова.
Разбира се, похвалих се на Учителя. Беше преди беседа в салона. „Остави книжките тук, на масата" - ми каза той. Чудех се какво ще последва - критика или похвала. След беседата Учителят каза: „Братя и сестри, един наш млад брат е превел „Учението за Кармата", който се интересува, може да си купи." Жестът беше трогателен. Някои от приятелите имаха отрицателно отношение към теософската литература, но в първото томче на Младежкия окултен клас, в беседата за кармата, Учителят казва: „За кармата ще ви кажа толкова. Който иска да научи повече, да чете, има по този въпрос литература на немски, френски, английски, италиански." Група братя и сестри, заедно с Учителя, насядали на пейките пред салона, разговаряли на различни теми. Била и съпругата ми, Мария Попова. Дошъл един брат и казал: „Учителю, дошли са софийски дами, желаят да се срещнат и разговарят с Вас." - „Кажете им да почетат малко теософска литература и тогава да дойдат, тогава ще се разберем." Завърших университета, станах учител по естествена история, химия и физика, учителствах няколко години в провинцията, поддържах тесни връзки с братството. На власт дойде Кимон Георгиев, който за да направи икономии на държавата, уволни единият от семейните двойки. След съвет с Учителя, реших да замина за Франция и следвам зъболекарство.
към текста >>

Който иска да научи повече, да чете, има по този въпрос литература на немски, френски, английски, италиански." Група братя и сестри, заедно с Учителя, насядали на пейките пред салона, разговаряли на различни теми.
Беше преди беседа в салона. „Остави книжките тук, на масата" - ми каза той. Чудех се какво ще последва - критика или похвала. След беседата Учителят каза: „Братя и сестри, един наш млад брат е превел „Учението за Кармата", който се интересува, може да си купи." Жестът беше трогателен. Някои от приятелите имаха отрицателно отношение към теософската литература, но в първото томче на Младежкия окултен клас, в беседата за кармата, Учителят казва: „За кармата ще ви кажа толкова. Който иска да научи повече, да чете, има по този въпрос литература на немски, френски, английски, италиански." Група братя и сестри, заедно с Учителя, насядали на пейките пред салона, разговаряли на различни теми. Била и съпругата ми, Мария Попова. Дошъл един брат и казал: „Учителю, дошли са софийски дами, желаят да се срещнат и разговарят с Вас." - „Кажете им да почетат малко теософска литература и тогава да дойдат, тогава ще се разберем." Завърших университета, станах учител по естествена история, химия и физика, учителствах няколко години в провинцията, поддържах тесни връзки с братството. На власт дойде Кимон Георгиев, който за да направи икономии на държавата, уволни единият от семейните двойки. След съвет с Учителя, реших да замина за Франция и следвам зъболекарство. Не беше леко нито на мен, нито на семейството ми, но с Божията воля и помощта на Учителя завърших и се завърнах в Ямбол.
към текста >>

Дошъл един брат и казал: „Учителю, дошли са софийски дами, желаят да се срещнат и разговарят с Вас." - „Кажете им да почетат малко теософска литература и тогава да дойдат, тогава ще се разберем." Завърших университета, станах учител по естествена история, химия и физика, учителствах няколко години в провинцията, поддържах тесни връзки с братството.
Чудех се какво ще последва - критика или похвала. След беседата Учителят каза: „Братя и сестри, един наш млад брат е превел „Учението за Кармата", който се интересува, може да си купи." Жестът беше трогателен. Някои от приятелите имаха отрицателно отношение към теософската литература, но в първото томче на Младежкия окултен клас, в беседата за кармата, Учителят казва: „За кармата ще ви кажа толкова. Който иска да научи повече, да чете, има по този въпрос литература на немски, френски, английски, италиански." Група братя и сестри, заедно с Учителя, насядали на пейките пред салона, разговаряли на различни теми. Била и съпругата ми, Мария Попова. Дошъл един брат и казал: „Учителю, дошли са софийски дами, желаят да се срещнат и разговарят с Вас." - „Кажете им да почетат малко теософска литература и тогава да дойдат, тогава ще се разберем." Завърших университета, станах учител по естествена история, химия и физика, учителствах няколко години в провинцията, поддържах тесни връзки с братството. На власт дойде Кимон Георгиев, който за да направи икономии на държавата, уволни единият от семейните двойки. След съвет с Учителя, реших да замина за Франция и следвам зъболекарство. Не беше леко нито на мен, нито на семейството ми, но с Божията воля и помощта на Учителя завърших и се завърнах в Ямбол.
към текста >>

14. 12. ПИСМА НА СОФРОНИЙ НИКОВ

Стефан Тошев

ТОМ 13

Много се радвам, че сте намерили удовлетворение и радост в теософската литература.
12. ПИСМА НА СОФРОНИЙ НИКОВ Силистра, 22 Януарий 1908 г. Драгий г-н Тошев, Писмото Ви получих. Много се радвам, че сте намерили удовлетворение и радост в теософската литература. Но отбележете, че не защото от теософ, литература сте намерили светлина се радвам, а защото сте намерили въобще щастие, малко важи от где. Нещастни протестантите! Толкова чувствуват по солидността на своите учения, че не дават на последователите си да четат нищо друго, за да не изгубят истината! В Евангелието е много ясно. Истината. Бог, е вътре в човека.
към текста >>

Но отбележете, че не защото от теософ, литература сте намерили светлина се радвам, а защото сте намерили въобще щастие, малко важи от где.
12. ПИСМА НА СОФРОНИЙ НИКОВ Силистра, 22 Януарий 1908 г. Драгий г-н Тошев, Писмото Ви получих. Много се радвам, че сте намерили удовлетворение и радост в теософската литература. Но отбележете, че не защото от теософ, литература сте намерили светлина се радвам, а защото сте намерили въобще щастие, малко важи от где. Нещастни протестантите! Толкова чувствуват по солидността на своите учения, че не дават на последователите си да четат нищо друго, за да не изгубят истината! В Евангелието е много ясно. Истината. Бог, е вътре в човека. Когато той я достигне там.
към текста >>

Но ние никога не затваряме себе си само в наша литература, защото би било много зло.
Тя е заровена много дълбоко в нашето сърце. За да я намерим там, трябва много и много, и много четения и мисления. Ние, теософистите, не казваме, че знаем истината, защото би било лъжа; ние мислим, че нашият път. по който търсим истината, е по-добър, по-прав. Ние чувствуваме, че е такъв; той повече удовлетворява нашата логика. Но ние никога не затваряме себе си само в наша литература, защото би било много зло. За да се достигне истината, трябва всестранна култура и всичко четем. Светилникът на обикновения човек е неговия разум. Ние по него трябва да се ръководим докато дойде Христос в нас, т.е докато в нас заработи духовната интуиция. Ето защо нашето правило е всичко да четем, всичко да размисляме и да го приемаме само ако удовлетворява нашата логика, а не на вяра. Против вземанието на вяра на ученията нашите водители най-силно възстават, защото това е прекъсване на всякакъв прогрес.
към текста >>

За французите и други пособия аз ще му спомена, но вярвам, че маса работи ще може сам той да ми разкаже, по това, което ще чете в тяхната арабска литература.
Първото Ви писмо не съм получил; трябва да е пропаднало. Днес още пиша да Ви пратят останалите книжки „Пътят", които има Али Риза Хюсеинов. В списанието има една знаменита реч на нашата водителка г-жа Анна Безант върху Исляма. Али Риза ще бъде много задоволен от нея. Много ще ме радва ако този мохамеданин младеж се заинтересува да изучи своята велика религия. За французите и други пособия аз ще му спомена, но вярвам, че маса работи ще може сам той да ми разкаже, по това, което ще чете в тяхната арабска литература. Пишете му, ако намирате за удобно, че с вяра, когато добре изучи своята религия, страниците на нашето списание ще му са отворени, за да пише по този въпрос и защитава както и прославя своята религия. Великият Мохамед е един от Учителите на человечеството. Него ние теософите тъй же обичаме и почитаме, както и другите Учители. Аз съм чел една книга на французин (както се види мохамеданин), в която чудесно симпатично се излага великото учение на арабския пророк. Поздравете го от моя страна.
към текста >>

Нашата българска литература е още малка.
Него ние теософите тъй же обичаме и почитаме, както и другите Учители. Аз съм чел една книга на французин (както се види мохамеданин), в която чудесно симпатично се излага великото учение на арабския пророк. Поздравете го от моя страна. И ако той пожелае да го улесня в изучаването на своята вяра от европейски източници, на драго сърце ще му отслужа. Вие руски разбирате ли и можете ли лесно го научи? Нашата българска литература е още малка. Но който може да се ползува с руския език ще намери помощ в руските издания. На края на списанието ще видите обявен списък на излязлите на български книги. Едни вече се намират по всички книжарници на България; другите могат да се изпишат чрез Сава Миланов, 48 цар Борис, София. Има една много важна книга, тя е Древната Мърдост от Анна Безант, струва 4 лева. Много Ви я препоръчвам.
към текста >>

Пишете ми за всичко, което Ви интересува в нашата литература; колкото мога, ще Ви отговарям на въпросите.
Преводът й е малко лош, но чудесна книга! Пишете в София на казаното лице (мой братовчед и член на Теософското общество), той ще ви я прати. Но тя е чуждо издание, и за нея ще трябва да пратите пари в аванс. Аз съм до юлий тук. На разположението Ви съм. Пишете ми за всичко, което Ви интересува в нашата литература; колкото мога, ще Ви отговарям на въпросите. С братски поздрав Ваш Софроний Ников Силистра, 07 Окт. 1908г. Драгий г. Тошев, Радвам се на дългото Ви писмо. Радвам се и на обстоятелството гдето брат Воденичаров е с Вас и вие двамата ще можете да четете, обмисляте и разсъждавате заедно. Аз съм по работа в Силистра, но всичко що се отнася до списанието се адресира пак до мене но в Тутракан, гдето имат моето пълномощно.
към текста >>

15. 1. ДУХОВНИЯТ ОБЛИК НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Димитър Кочев

ТОМ 13

Запознах се с теософската окултна литература, като интересите ми бяха отправени повече във философските аспекти на тези доктрини, отколкото към специалните им дисциплини - астрология, кабала, френология, пневматология и др.
По природа още от ранни години съм имал интерес към научни и философски проблеми. Въпроси от областта на християнската и религиозна философия са ме занимавали особено много. Интерпретациите на християнската идеология от ортодоксалните теолози на една или друга християнска формация - наречени църкви, спряха да ме задоволяват. А еднообразието и сковаността на мислите от тези духовни кръгове - наричани обикновено „догматика" постепенно започнаха да ме отблъскват и отегчават. Търсех по-свободна и оригинална трактовка. Запознах се с теософската окултна литература, като интересите ми бяха отправени повече във философските аспекти на тези доктрини, отколкото към специалните им дисциплини - астрология, кабала, френология, пневматология и др. Това бяха годините ми в горните гимназиални класове. По това време именно научих за Учителя Петър Дънов и за Бялото Братство. Не познавах още лично този човек, за когото се говореше всред духовни, религиозни и философски среди доста много и с най-различна оценка. Близки мои - баща ми и майка ми обаче, като разбраха интереса ми към него, ми разказаха, че го познавали доста отдавна - още от времето, когато той се е занимавал с френология и антропологични изследвания в България - били са даже негови обекти на измервания и проучвания. Изслушах също внимателно мнения и преценки за личността и идеите на Учителя от негови познати и съученици в Америка, а именно пастор Д. Н.
към текста >>

16. 13. ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ

Николай Дойнов

ТОМ 15

Подтик получен от четенето на теософската литература.
Ако това вмъкване е по-продължително, често неправилно и непълно, тогава имаме тъй нареченото психическо разстройство. Това вмъкване е опасно даже и когато е временно, защото в многото случаи идват разни лъжци и с други принизени качества, заминали умрели, които със своето нахалство и жажда за проява лесно вземат преднина. Те ограбват човека чрез когото се проявяват, вземат му жизнените сили. Ето защо след сеанси, медиумите се чувствуват обикновено отпаднали. Тук описвам един случай от живота на група наши приятели търсещи пътища, за бърза и ускорена еволюция. Подтик получен от четенето на теософската литература. В този си стремеж, без да искат попадат в лапите на такива примитивни двойници проявяващи се чрез две момичета медиуми. Този случай ми разказа един мой близък приятел и други участници в тази история. Като войник през 1916 г. разказва Михаил Влаевски: Разхождайки се около халите, се запознах с фотографа Дончо Попов, които имаше малко ателие за моментални снимки на улица „Кирил и Методий" и „Мария Луиза". Между нас се създаде, топла, близка, сърдечна връзка, най-вече и за това, че аз като художник, а той като фотограф, намерихме общ език във връзка с увеличаване на портрети, в която област аз работех вече.
към текста >>

С литературата, която Обществото беше наводнило книжния пазар, се отваряше вратата към един нов свят и събуждаше голям интерес, за хората търсещи нещо ново, по-друго от обикновеното заобикалящо ни ежедневие.
Имал е връзка и с други духовни течения, а също и с Кръстников, един също така пропагандатор на духовното. По това време с него посещавахме и други събрания от по-духовен характер, на първо място, тези на Теософското общество, където като ръководител и проповедник беше Софрони Ников. Теософското общество по това време беше в бурен възход у нас. Превеждаха се и се печатаха много книги от ръководителите на Обществото. Слушах по-късно от други да казват, че Софрони Ников е ходил при Учителя, като го е поканил да влезне в тяхното Общество и да стане проповедник, но Учителят е отказал. С литературата, която Обществото беше наводнило книжния пазар, се отваряше вратата към един нов свят и събуждаше голям интерес, за хората търсещи нещо ново, по-друго от обикновеното заобикалящо ни ежедневие. В тази литература се говореше най-вече за по-висши същества от човека, с големи и непознати знания и възможности. Там се даваха и методи за бързо постигане на това състояние, методи за бърза еволюция. Всичко това се поглъщаше от зажаднялото за нещо ново човечество, особено от по- младите. Бай Дончо почва да ръководи събранията, тъй както Учителят ги е ръководил. Най-напред молитви, песни, които Учителя бил дал вече преди това, четене текст от Библията, тълкование на този текст и накрая пак песни и молитви.* Отначало групата е била малка, около десетина души, впоследствие се разраства.
към текста >>

В тази литература се говореше най-вече за по-висши същества от човека, с големи и непознати знания и възможности.
По това време с него посещавахме и други събрания от по-духовен характер, на първо място, тези на Теософското общество, където като ръководител и проповедник беше Софрони Ников. Теософското общество по това време беше в бурен възход у нас. Превеждаха се и се печатаха много книги от ръководителите на Обществото. Слушах по-късно от други да казват, че Софрони Ников е ходил при Учителя, като го е поканил да влезне в тяхното Общество и да стане проповедник, но Учителят е отказал. С литературата, която Обществото беше наводнило книжния пазар, се отваряше вратата към един нов свят и събуждаше голям интерес, за хората търсещи нещо ново, по-друго от обикновеното заобикалящо ни ежедневие. В тази литература се говореше най-вече за по-висши същества от човека, с големи и непознати знания и възможности. Там се даваха и методи за бързо постигане на това състояние, методи за бърза еволюция. Всичко това се поглъщаше от зажаднялото за нещо ново човечество, особено от по- младите. Бай Дончо почва да ръководи събранията, тъй както Учителят ги е ръководил. Най-напред молитви, песни, които Учителя бил дал вече преди това, четене текст от Библията, тълкование на този текст и накрая пак песни и молитви.* Отначало групата е била малка, около десетина души, впоследствие се разраства. В групата е имало и две ученички.
към текста >>

Защото бяхме вече подготвени от теософската литература, която всички четяхме - за съществуващите методи за бърза еволюция, разните йоги и други подобни методи.
Характерното за изказването на духовете беше, че те много ни ласкаеха, даваха ни големи обещания, ако изпълняваме техните нареждания. Уверяваха ни също, че тези събрания и всичко което те дават за изпълнение е Школа за еволюция. Това особено много събуди ревността за изпълнение на техните наредби. „Следвайте нашите методи и вие бързо ще еволюирате". Нареждаха те и на тези обещания, и примамки ние се поддадохме. Защото бяхме вече подготвени от теософската литература, която всички четяхме - за съществуващите методи за бърза еволюция, разните йоги и други подобни методи. Отначало всички бяхме в една група. Впоследствие, по нареждането на духовете групата се раздели на две. Вътрешна, нещо по- специално за избрани и по-напреднали членове, и външна, за по- обикновени. Членовете на вътрешната група могат и беше разрешено да посещават и събранията на външната група, но обратното не се разрешаваше. От духовете беше се изтъкнало, че членовете на вътрешната група са били все заместници на апостолите, като всеки член от групата е имал за свой ръководител един от учениците на Христа.
към текста >>

Хората от този кръг мислеха, че ще им се даде възможност да им се поверят набързо, окултни закони, достъп до психични сили, висши способности, като ясновидство, телепатия и ред други за лично издигане и съвършенство, за каквито неща тъй много се говори в теософската литература.
При тази обстановка Учителят отвори Школата. Тези, които влязоха в нея, предимно младите, в по-голямата си част преди това, бяха минали именно през някои от тези течения. И когато влезнаха, те не се отърсиха от налепите, които бяха останали у тях от идеите на тези школи. И още при първите лекции на Учителя, се очертаха няколко течения, няколко влияния. На първо място теософското. Хората от този кръг мислеха, че ще им се даде възможност да им се поверят набързо, окултни закони, достъп до психични сили, висши способности, като ясновидство, телепатия и ред други за лично издигане и съвършенство, за каквито неща тъй много се говори в теософската литература. Силна беше и групата на толстоистите. Имаше и от анархистите, и от други идейни течения, но те бяха единици.
към текста >>

17. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

„Общ повик за повече морал и възпитание" Тук научаваме, че под настояването на църквата, за да се противопоставят на окултни списания и теософска литература, то г-н Министъра на Народното просвещение в правителството на Александър Цанков издават епохално окръжно до всички училища в страната за задължително изучаване на вероучението на християнската църква училищата.
ерцхерцог Йоан - Einblicke in den Spiritismus, не е понятно, защо хората около „Всемирна летопис" правят такива мъчителни усилия да защитават и проповядват онова, което отдавна е признато за лъжа или за полусъзнателно действие. Тези безплодни усилия и техния резултат - „Капиталните статии" отблъскват българската интелигенция от „Всемирна летопис", макар че хората около нея се прикриват с думите на Спасителя и казват: „Господи! къ кому идем; глаголь! живота вечнаго имаши" (Йоан VI: 68) - Д. 6. „Общ повик за повече морал и възпитание" 6. „Общ повик за повече морал и възпитание" Тук научаваме, че под настояването на църквата, за да се противопоставят на окултни списания и теософска литература, то г-н Министъра на Народното просвещение в правителството на Александър Цанков издават епохално окръжно до всички училища в страната за задължително изучаване на вероучението на християнската църква училищата. Въвежда се урок по вероучение и се отпечатват и учебници по този предмет. Аз заварих до 1946 г., че се учеше този предмет и го преподаваше местния свещеник в селото, където бях при баба ми в първо отделение, че и второ отделение. После комунистическата власт премахна този предмет и изгони свещениците от училищата. ОБЩ ПОВИК ЗА ПОВЕЧЕ МОРАЛ И ВЪЗПИТАНИЕ Църковен вестник, Г. XXIV, бр.
към текста >>

Чудесните фотографски снимки илюстрират по един забележителен начин тази много интересна статия.(Текста е преведен 2002 год.) за пръв път излезли на български, златни стихове, до д-р Рудолф Щайнер, основател на окултния университет „Гйотеанум" в Швейцария), но и тая „научна литература", според българския професор, била „фабрикувана", (а той, уверени сме, нито я е прочел) и с нея се свързва нещастието на някой си „искрено (sic) заблудил се българин", който намислил да прави алхимически опити: да превръща елементи[3].
De magnifiques reproductions, photographiques illustrent d'une maniere remarquable ce tres interessant article, (която статия, преведена на български във „Всемирна летопис" се окачествява от проф. Консулов като „плод на болното време"!) В „Окултен преглед" за януари Халф Сирли посвещава ежемесечната си статия /..../на неотдавнашното откритие направено от г-жа Дикинсън случайно, която напомня с голямо уважение за множеството научни изследвания, провеждани вече 20-тина год., от нашия съотечественик Стефан Лед/ок. Това откритие на г-жа Дикинсън води началото си от научни изследвания върху растителните масла и екзотичните смоли, за получаване на ново антисептично средство. Вследствие на случайна експлозия се открива една надарена със странни свойства субстанция, с привидно влакнеста конструкция, в златисто червен цвят и структура, аналогична на тази на скарабея. Това необикновенно вещество бе надарено със свойството радиоактивност, преминаващо през стъклена преграда и можещо да взаимодействува с водата, откъдето и приема името „органиченрадий". Чудесните фотографски снимки илюстрират по един забележителен начин тази много интересна статия.(Текста е преведен 2002 год.) за пръв път излезли на български, златни стихове, до д-р Рудолф Щайнер, основател на окултния университет „Гйотеанум" в Швейцария), но и тая „научна литература", според българския професор, била „фабрикувана", (а той, уверени сме, нито я е прочел) и с нея се свързва нещастието на някой си „искрено (sic) заблудил се българин", който намислил да прави алхимически опити: да превръща елементи[3]. След това вече се редят: „полицейски кучета", „учителите", „духовете", „бубулечките, които се разбягвали и пр. точно по маниера на „Последна поща". Така се критикува една научна статия, за да се дойде до смешните доноси и многоточия, и да се удовлетвори един дерт. Наистина „болно време" и болни хора!... Най-сетне, ние съжаляваме г.
към текста >>

Намериха се естествено и майстори, които доловиха тази слаба страна на днешното време и почнаха да фабрикуват „научна литература" за целта.
Ако подобни нелепости би посмял да пише някой преди 10-15 години, не зная какво биха помислили хората за неговото душевно равновесие; сигурно биха казали, че бръмбари хвърчат, но другаде, не в епруветката. Днес обаче подобни писания се предлагат и от не малцина се приемат като „наука". Защо? - Защото още не сме изживяли напълно „болното време", което ни завеща войната. Това е не само у нас. У народите се проявиха течения към най-странни работи. Намериха се естествено и майстори, които доловиха тази слаба страна на днешното време и почнаха да фабрикуват „научна литература" за целта. Разбира се, те от всички най-малко вярват в това, което пишат, но важното е стоката да се харчи. А тя се харчи изглежда добре, защото много са и у нас жертвите на болното време. Един искрено заблудил се такъв българин бе жертва на втълпилата му се идея, че ще може да превръща платината в радий. С една невроятна настойчивост той събираше от „ветрующите" пари, събра повече от 500 000 лева и почина. Оказа се, че събраните пари по един тайнствен начин изчезнали малко време преди смъртта му.
към текста >>

Пожелах да навляза по-дълбоко в теософската истина, поисках да постъпя в тайното училище.
Във всяка тяхна книжка се подканват те да считат това като първа своя длъжност. И те фанатически изпълняват заповедите - теософията е днес в пълна офанзива срещу обществото за насочването му в „правия път" на израждането. Един теософ, верующ християнин, ми изповяда своята трагедия. „Възпитан бях като християнин, казваше той, твърдо вярвах и вярвам в Христа. Увлякох се в теософията, дето срещнах и христовите принципи на морал; никакво противоречие не виждах още с християнството. Пожелах да навляза по-дълбоко в теософската истина, поисках да постъпя в тайното училище. Започна подготвителния период. Най-акуратно изпълнявах всичко, каквото ми се заръчваше. Редовно чрез медитацията (сиреч самовнушението) се стараех да се убедя в новите истини. И успявах. По едно време обаче поискаха от мене да подпиша декларация, че съм успял да се убедя, какво Мория стои по-високо от Христа.
към текста >>

Теософската епидемия се шири у нас застрашително.
Дъновизмът и теософията са в пълна офанзива. Във всяка книжка тяхна стои, че е дошло вече времето когато техният правоверен трябва да напрегне всички сили за възтържествуването на теософията в живота, за превземането на държавата. В едни безплатно раздавани техни притурки например чета: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи от религиозно схващане да стане религиозна преживелица...от идейна програма - нагледна действителност. Теософията се бори да завладее не човешкия мозък, а училището, лабораторията, редакцията, катедрата, храма, ателиета, дори живелището, се една дума - живота". Чухте ли, българи? Теософската епидемия се шири у нас застрашително. Под маската на християнството се увличат верующите и когато в своите тайни школи ги тренират добре ч рез внушение и самовнушение, вземат от тях и подпис, че признават какво един индиец от Хималаите е по-висок дух от Христос, който днес се е преродил в индиецът Кришнамурти, вторият Мессия; понастоящем той се разхожда из Виена. Много изкусно са се вмъкнали в средите даже на военните, дето казват, броят не малко последователи. И на тях България ще разчита, ако някога й потрябва армията... Време е вече да се смъкне маската на тези хора със своего рода професия, да се види кой какво готви на България. Манкиране на един дълг ще бъде, ако продължаваме да се отнасяме леко с тази опасност. 14. Против тъмните сили на злото Професор Стефан Консулов, който е биолог започва да изнася лекции пред студентите в Софийския университет, при което той отрича съществуването на душата.
към текста >>

Тия кратки цитати из статията и много факти, които ние знаем, но които е излишно да изтъкваме сега, трябва да накарат всекиго да признае, че освен едно привидно различие само във фразеологията, православната и либералната (теософската) църкви - последната на българска почва - са лика-прилика помежду си: и едната, и другата си имат „епископи" и „свещеници", които носят епитрахили и кадят тамян, защото това е присъщо на природата им; и едната, и другата се занимават с търговски сделки, като ръкополагат, кръщават, венчават и опяват и то, разбира се, срещу прилично възнаграждение, т.е.
Грозев, като че ли има някой да ги отрича! - нашият председател, г. Софрони Ников, безстрашно се есражавал на най-предните позиции (к.н.), той не е против една законна отбрана на отечеството: това е една от обикновените работи, които трябва да вършим по-добре от другите, това е един дълг". И по нататък: „Ние събаряме вярата и изгонихме религията из училищата си (фрази преписани от „Църковен вестник", орган на Синода - Б.Н.), но къде са блюстителите на народните завети? "... и т.н. Тия кратки цитати из статията и много факти, които ние знаем, но които е излишно да изтъкваме сега, трябва да накарат всекиго да признае, че освен едно привидно различие само във фразеологията, православната и либералната (теософската) църкви - последната на българска почва - са лика-прилика помежду си: и едната, и другата си имат „епископи" и „свещеници", които носят епитрахили и кадят тамян, защото това е присъщо на природата им; и едната, и другата се занимават с търговски сделки, като ръкополагат, кръщават, венчават и опяват и то, разбира се, срещу прилично възнаграждение, т.е. усърдно служат на своя бог Мамона: и едната, и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командуват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции" да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството", защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават" от Божествената Мъдрост (теософията)... А коя война е обявена за „законна отбрана" и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи...По-нататък, и при извършването на религиозните „треби", както например незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело знанията си, но щом ги подгонят в някоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен вестник" публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен владика). Дръпне ли ги пък някой прокурор, задето упражняват незаконно занятие, теософските попове (бивши православни дякони) се защищават по своеобразен начин. Сега, атакувани неочаквано, те излизат публично в печата да декларират, че никога не са били против властта, против „националните идеали и държавни нужди" (израз, който може всичко да побере...). Разбира се, и ние потвърждаваме това: българските теософи са били всякога с всяка власт. Затова те не само никога не са видели „обществената" и не са бивали интернирвани или арестувани, но всякога като галени деца на властта, са държали сказките си, даже субсидирани от държавата, ту из казармите, ту във военните клубове, всякога свободно са устройвали своите миниатюрни „конгреси", всякога са били добре приети и търпени „сладкодумни гости на държавната трапеза", получавали са продължителни командировки в странство за сметка на „милото отечество" и „държавните нужди", пък и по настоящем използуват своите синекурни длъжности (т.е.
към текста >>

„Патриотите", които надават вик срещу „теософската напаст", могат само от едно да се плашат - че теософите са се простили с всеки вехтозаветен морал, и като общественици те са беззаветни идеалисти, които съвестно биха изпълнили всеки свой дълг, без оглед на личната си изгода.
Но нека се помни, че тези първи мъченици-християни са полагали още тогава основите на новата цивилизация, от плодовете на която ние се ползуваме и до днес. А те са били всъщност теософи; за това свидетелствува най-ясно стенната живопис в катакомбите. Явно е, че такова обвинение срещу Теософията не издържа никаква критика, както и твърдението, че теософите отричали националните идеали и държавни нужди; българските теософи опровергават тази незаслужена клевета с делата си. Така, самият председател на Теософското Общество в България, г. Софрони Ников, безстрашно се е сражавал на най-предните позиции, а днес някои тилови герои излизат без свян да говорят за него, че той бил против една законна отбрана на отечеството..."Ти трябва да вършиш обикновените си работи по-добре от другите, а не по-зле" се казва в книжката „При нозете на Учителя" - евангелие за теософите. „Патриотите", които надават вик срещу „теософската напаст", могат само от едно да се плашат - че теософите са се простили с всеки вехтозаветен морал, и като общественици те са беззаветни идеалисти, които съвестно биха изпълнили всеки свой дълг, без оглед на личната си изгода. Нека се изповядаме открито освобождението до днес, ние събаряме родната вяра, на която дължим всичко - режем клона, на който се крепим, защото вярата за „просветения" българин е недостоен предразсъдък. И ние изгонихме религията из училищата си, свещената религия, която осветява живота на човека и го издига до Бога, и отворихме широко врати за най-страшни чудовищни напасти - и за ума на днешното поколение един атентат в самия Божи храм бе напълно възможен и естествен... Един атентат срещу Човека и Бога, пъклен замисъл на черно человеконенавистничество, тъпо отрицание на самия закон на любовта, дръзко посегателство върху самия живот. Къде са блюстителите на народните завети? Или те заплитат тъмна интрига? У нас, поради закъснелост на умовете и поради лошо възпитание, Теософията може да се преследва, с простени и непростени средства; в една Англия, обаче, Теософията е на почит и се проповядва от църковните амвони; там, сега засега, има 35 депутати теософи в камарата и няколко министри, между които и ивестният Балфур.
към текста >>

Като че ли това чисто научно- духовно списание „Всемирна Летопис", задачата на което е да хвърли светлина върху, най-интересните и най-нови научни изследвания по експерименталната психология, е някаква нелегална литература!
11 от закона за Народното Просвещение. Според яЬното разпореждане на тоя член, главният секретар, като шеф на канцеларията, е властен да бди за вътрешния ред и правилното действие на разните служби в Министерството, да председателствува административния съвет, да върши само в кръга на административните служби всичко, що му възложи министърът, и да замества последния по всички текущи въпроси, когато той отсъствува от столицата, но няма власт да издава от името на министерството окръжни предписания, като предметното, които засягат правата и интересите на трети лица, без специално за това пълномощие от отговорния министър. Въпросното списание, издавано от моето книгоиздателство с регистрована фирма (Държ. вестник бр. 170, 920) е било одобрено и препоръчано от Министерството още преди 6 години и едва сега, без никакъв повод и основание главният секретар при същото Министерство не само отменява одобрението и препоръката му, но и забранява разпространението му. Като че ли това чисто научно- духовно списание „Всемирна Летопис", задачата на което е да хвърли светлина върху, най-интересните и най-нови научни изследвания по експерименталната психология, е някаква нелегална литература! С това свое действие поменатият главен секретар и подчинения му началник на бюрото, Никола Балабанов, действуващи от името на Министерството на Народното Просвещение, са превишили властта, която им дава законът, поради което техният акт се явява незаконен и следва да се отмени. На второ място, от съдържанието на обтъженото окръжно се вижда, че то не е основано на някакво решение на Административния съвет или Просветителния комитет при същото Министерство, а е самолично действие на поменатите двама чиновници. А съгласно чл. 11 ал. II от закона за народ, просвещение, Административният съвет обсъжда по-важните окръжни предписания и всички въпроси от текущ и временен характер, с които бъде сезиран от министъра, като решенията му влизат в сила след одобрението им от същия министър.
към текста >>

При убеждението, че списанието „Всемирна Летопис", четирите годишнини от които тук прилагам и което е препоръчано и от другите М-ства, трябва да се счита за гордост на българската литература, защото в него намират място научните трудове на такива всесветски знаменитости като проф.
Такава рецензия биде направена през 1919 г. за сп. „Всемирна Летопис", аз внесох исканата такса за възнаграждение на рецензентите и докладчика на комисията, последната, наречена тогава „Просветителен комитет", одобри и препоръча списанието. По същия начин и сега законът задължаваше главния секретар и н-ка на бюрото да подложат на нова рецензия същото списание, щом са счели за нужно, по повод или без повод, да добият някои знания и осветления по съдъръжанието му. Това бе толкова по-необходимо, защото трябваше да се мотивира и с някакво фактическо основание издаването на въпросното окръжно, за да видя и аз, като редактор на това списание, и многобройните му най-интелигентни и с будна любознателност четци, кои са ненаучните и антисоциални мисли и твърдения в него, които са продиктували неговото забраняване за всичките училища в България. При убеждението, че списанието „Всемирна Летопис", четирите годишнини от които тук прилагам и което е препоръчано и от другите М-ства, трябва да се счита за гордост на българската литература, защото в него намират място научните трудове на такива всесветски знаменитости като проф. Айнщайн, сър Оливер Лодж, д-р Рудолф Щайнер, Камил Фламарион и мн. др., и в което са дадени биографиите, портретите и резюме на ученията почти на всички стари и нови окултисти и мистици, начиная от Питагора (с неговите „Златни стихове") до най-новото време, любопитно би било - но, главно, необходимо, защото е от важен обществен интерес - да се види, кой би бил тоя български „учен", който би разкритикувал техните открития и учения, и би изказал мнение да се забрани разпространението им между нашата учаща се младеж. Но господата, подписващи окръжното, са нарушили и предписанието на чл. 8 от Закона за нар. просвещение (resp.
към текста >>

Лазар Котев - голям книгоиздател на окултна и теософска литература.
„Изгревът" том V, стр, 533-534). Десета част са уж негови последователи, движат се в неговото общество, на Учителя, но всеки се проявява така, какъвто е Всъщност. Тук ще представим трима от тях. Тодор Бъчваров е писател, окултист, издава списания. За него сме подготвили специален раздел. Лазар Котев - голям книгоиздател на окултна и теософска литература. В неговия дом на вилата му в гр. Търново Учителя Дънов казва пред приятели, че онзи Божествен Дух, който е бил навремето в Мойсея, и по-кьсно в Исус Христос е същия Божествен Дух, който сега е в Него. Иван Радославов - гимназиален учител, историк с голяма култура и познания, защитава Учителя в една книга „Где е истината? " И тримата са независими с голямо самочувствие. Накрая взимат едно свое решение и решават да го прокарат и за да го реализират отиват чак в гр.
към текста >>

18. 9. В СКОПИЕ, ВЪВ ВЕТЕРИНАРНАТА ЛЕЧЕБНИЦА. ЗАПОЗНАНСТВО С ХОРА ОТ БЯЛОТО БРАТСТВО

ТОМ 16

А друга някаква духовна литература не съм чел.
Тук се запознах с брат Георги Куртев, който бе военен медицински фелдшер в болницата, а също и с брат Боян Боев, изпълняващ длъжността помощник-аптекар в болничната аптека. Те живееха двамата с брат Георги Куртев в широка, хигиенична, слънчева стая. Със запознаването ни с Боян, той весело и сърдечно ми зададе въпроси, за да ме опознае: от коя войскова част ида, къде съм роден, какво образование имам и пр., и пр. Запита ме вярвам ли в Бога и дали съм чел нещо от Светото Писание. Отговорих му, че от дете съм вярващ и съм чел Новия Завет. А друга някаква духовна литература не съм чел. Той ми зададе въпроса: ако ми даде някакви си книги да чета, ще ли ги чета? Отговорих утвърдително. Той ми даде малката брошура от Алционе Кришнамурти „При нозете на Учителя" и ми поръча, като я върна, ще ми даде втора. Топлотата и радостта, с която ме срещнаха брат Боян Боев и Георги Куртев, ме заплениха и приобщиха към тях. Сбогувахме се със Стамат Тодоров и си отидохме във ветеринарната лечебница.
към текста >>

Паралелно с ветеринарния курс, който следвах, нощно време четях теософската литература.
Боев ме попита дали съм разбрал, каквото съм прочел. Даде ми втора теософска книга, озаглавена „Едно очертание на теософията", от Ани Безант, Което четях дене, насън го прекарвах през съзнанието си. Когато върнах тая книга, брат Боев ми даде няколко брошури, лекции, държани пред публиката. Не си спомням заглавията им, но помня темите: „Прераждането", „Родословието на човечеството", „Окултна химия", „Смисълът на живота" и много такива. След това ми се дадоха „Астрален мир", „Ментален мир", „Древната мъдрост", „Езотерическо християнство", „Човешките тела" и пр. Паралелно с ветеринарния курс, който следвах, нощно време четях теософската литература. Моите другари съкурсисти вечер заспиваха всички и ме оставяха съсредоточен да чета, а сутрин, като се събуждаха, пак ме заварваха да чета. Запитваха ме: „Пеньо, ти тая нощ ляга ли да спиш или не? " Така ме унасяше новият живот, новото верую, новите простори, които се разкриваха пред съзнанието ми, че аз не чувствах умора от многото претрупаност на учебния материал и работата с лекуването на болните добитъци. Голямата нужда от фелдшери по южния фронт, а също и в Румъния, на руския - да дават първа помощ на заболелия добитък, ни заставяше да караме учението по съкратената програма. За четири месеца ни произведоха младши ветеринарни подофицери.
към текста >>

19. Влад Пашов ЧАСТ IІІ Космическият и Земният човек.1. Произход и развитие на човека според окултната наука

ТОМ 18

В теософската литература се говори за седемте обвивки на човешкото тяло, а за трите неизменни тела само се загатва.
Низходящата посока на мисълта действува за създаването на човешката личност и човешкото тяло със седемте му обвивки. Източните и западните школи се различават по класификацията на тези обвивки. Обаче, тези класификации се отнасят само до външната страна на това учение. По същина и двете школи нямат никакво вътрешно различие. Според вътрешния смисъл на Христовото учение, човек има три неизменни тела и седем обвивки. В теософската литература се говори за седемте обвивки на човешкото тяло, а за трите неизменни тела само се загатва. Там наричат обвивките тела, но те не са тела. По-подходящо име за тях е обвивка, а не тяло. По отношение на Реалността човешкият свят е преходен, а еволюцията в света е Божествен процес. От Божествено гледище стремежът на човешкия дух е да добие трите неизменни тела. Тази идея е толкова обширна и необятна, че и гениалните хора, великите умове на науката и окултизма не могат да я разберат напълно. 2.
към текста >>

20. 19. Пробуждане за духовното

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ТОМ 30

Но туй мое, тъй да се каже проглеждане за реалността в действителността на живота стана там в севлиевския затвор, може би да речем около два месеца или след като бях се завърнал вече и усилено започнах да чета окултна литература.
Движи се той на същото място, обаче, какво има около него, каква е действителността около него, той нищо не чувства, нищо не разбира, освен тъмнината, която го обгръща. Туй физически казано и когато блясва тая светлина без доказателства, без това, той вижда цял свят около себе си. Всичко вижда около него, което е било и преди туй около него, обаче той не е можел да го вижда, защото е бил в тъмнина. Та и днес за мене този мироглед е тъмнина. Милиони хора са още в таз тъмнина и сега кога ще излезе, за едного може да е писано по-рано, на други по-късно, на трети в друг живот и т.н. Но туй мое, тъй да се каже проглеждане за реалността в действителността на живота стана там в севлиевския затвор, може би да речем около два месеца или след като бях се завърнал вече и усилено започнах да чета окултна литература. Тъй сестра Денка Хубанова се казваше, тя постоянно ми носеше книга след книга. Тя имаше всичката литература на теософите, защото започнахме с теософската литература. Как да ти кажа, след тоз роман, нали там продължиха от Ана Безант, от Ледбитер, от каквото имаше издадено на български едно след друго и понеже както казах след три месеца ме освободиха, значи след месец и половина след туй ми занимание тя продължи да идва вкъщи и да ми носи книги, които не съм чел. И аз в един твърде кратък период така, не мога да определя колко точно, обаче прочетох всичко, което на български е издадено в таз насока. И сега не си спомням докато бях в затвора, донесе ли ми нещо от Учителя или не, може и да ми е донесла така някоя отделна беседа, не цяла серия, обаче аз още не можех да правя разлика, нито да имам така някаква по-ясна представа за Учителя, защото нали тия големи авторитети на теософите като Ана Безант, Ледбитер и други, така за мене ми правеха силно впечатление.
към текста >>

Тя имаше всичката литература на теософите, защото започнахме с теософската литература.
Всичко вижда около него, което е било и преди туй около него, обаче той не е можел да го вижда, защото е бил в тъмнина. Та и днес за мене този мироглед е тъмнина. Милиони хора са още в таз тъмнина и сега кога ще излезе, за едного може да е писано по-рано, на други по-късно, на трети в друг живот и т.н. Но туй мое, тъй да се каже проглеждане за реалността в действителността на живота стана там в севлиевския затвор, може би да речем около два месеца или след като бях се завърнал вече и усилено започнах да чета окултна литература. Тъй сестра Денка Хубанова се казваше, тя постоянно ми носеше книга след книга. Тя имаше всичката литература на теософите, защото започнахме с теософската литература. Как да ти кажа, след тоз роман, нали там продължиха от Ана Безант, от Ледбитер, от каквото имаше издадено на български едно след друго и понеже както казах след три месеца ме освободиха, значи след месец и половина след туй ми занимание тя продължи да идва вкъщи и да ми носи книги, които не съм чел. И аз в един твърде кратък период така, не мога да определя колко точно, обаче прочетох всичко, което на български е издадено в таз насока. И сега не си спомням докато бях в затвора, донесе ли ми нещо от Учителя или не, може и да ми е донесла така някоя отделна беседа, не цяла серия, обаче аз още не можех да правя разлика, нито да имам така някаква по-ясна представа за Учителя, защото нали тия големи авторитети на теософите като Ана Безант, Ледбитер и други, така за мене ми правеха силно впечатление. И си спомням така един отделен случай как бях ги наредил, как бях ги надписал в едно листче така авторитети от тази област и между тях и Петър Дънов, разбираш ли. Но между тях, като за мене бяха като еднозначни така, като еднозначни, значи, нямах от самото начало така ориентация, тя не ми беше и говорила за Учителя.
към текста >>

21. 21. Спиритизмът в света и в България

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ТОМ 30

То най-напред тази окултна теософска литература, но ако е въпроса исторически как е протекъл процеса, той е протекъл както в България, така и в целия свят.
21. СПИРИТИЗМЪТ В СВЕТА И В БЪЛГАРИЯ B.К.: Искам да питам какви са били тези окултни движения между 1900 година и края на Първата световна война до 1920 г. Какво се е издавало в България? C.К.: Сега вижте какво, то туй нещо е написано така, от много източници може да се почерпи. В.К.: Това, което е въздействувало на Вас. С.К.: Да. То най-напред тази окултна теософска литература, но ако е въпроса исторически как е протекъл процеса, той е протекъл както в България, така и в целия свят. Първият удар, първата съпротива, която се е оформила срещу материализма, това е спиритическото движение. С него се е почнало. До началото на спиритическото движение изобщо като че ли интелигентен човек не е можел да оспори, да възрази, да опровергае, да се противопостави на материализма, който е минавал като абсолютна научна истина, която нищо не може да помръдне. И едва, когато започва движението на спиритизма, което започва там от Америка чрез някои така явявания нали и т.н. и т.н., което тъй да се каже с магическа бързина се разпространи по целия свят и започват навсякъде сеанси да правят.
към текста >>

И литература се появява, списания се появяват, големи учени, големи учени особено в Англия, големи учени всепризнати авторитети се заинтересуват и макар, че отначало и те са имали да речем известни съмнения, известни резерви, като почват да практикуват се убеждават в реалността.
Първият удар, първата съпротива, която се е оформила срещу материализма, това е спиритическото движение. С него се е почнало. До началото на спиритическото движение изобщо като че ли интелигентен човек не е можел да оспори, да възрази, да опровергае, да се противопостави на материализма, който е минавал като абсолютна научна истина, която нищо не може да помръдне. И едва, когато започва движението на спиритизма, което започва там от Америка чрез някои така явявания нали и т.н. и т.н., което тъй да се каже с магическа бързина се разпространи по целия свят и започват навсякъде сеанси да правят. И литература се появява, списания се появяват, големи учени, големи учени особено в Англия, големи учени всепризнати авторитети се заинтересуват и макар, че отначало и те са имали да речем известни съмнения, известни резерви, като почват да практикуват се убеждават в реалността. Това са: Уилям Крукс, той е един голям учен, всепризнат в целия свят като откривател на „лъчистото състояние на материята”, така поне аз го оприличавам: лъчисто, което значи, това е четвъртото измерение. Този Уилям Крукс - професор, голям авторитет, химик. Като вземем след туй да речем, понеже сме в Англия още, аз преведох от френски книгата „Поркуа же кроа лемортате персонал” („Защо вярвам в безсмъртието на човека”). Сега на английски оригинала как е не зная, но французите така са га превели. Преведох я още в първите години, когато се върнахв Севлиево и я издадох там самичък на малката машина на баща си.
към текста >>

А, първото издание го преведох така по-формално „Нашето шесто чувство”, защото по теософската литература пишеха шесто чувство.
Фламарион във Франция до голяма степен е бил по-самотен така. Подели са и други учени. А, Шарл Рише се явява по-късно. Шарл Рише във Франция. Аз преведох неговата книга и я издадох в Севлиево „Нотър Сизием Псалм”. А, първото издание го преведох така по-формално „Нашето шесто чувство”, защото по теософската литература пишеха шесто чувство. После се разбра, че по-точния превод е „Шестото сетиво на човека” и второто издание така озаглавих „Шестото сетиво на човека”. Това е един голям биолог, всепризнат авторитет, учен във Франция, който се е заинтересувал от всички тия работи и с редица експерименти, които той лично е провеждал, лично е провеждал той сам тези експерименти, той е дошъл до убеждение, че съществува едно шесто сетиво в човека, което не може да бъде опровергано по никакъв начин. Гледай сега какво, един от неговите случаи, от тази книга представлява следното: по него време е живяла, по времето на Хюго, тази, голямата световна артистка Сара Бернар, която е световно известна и ето случая с нея. Той, Хюго, и той се е занимавал със спиритизъм, той по-рано е бил и той се е занимавал. Става дума за Рише, той е професор.
към текста >>

Щото е правил много сеанси така и много опитност има, и разбира се паралелно с туй почва да се издават и списания спиритически и литература, както виждаш.
Нали всеки интелигентен трябва да е материалист. И чрез спиритизма се преобръща. И аз помня като дете още, дете бях, буквално дете, като говореха у нас из къщи, че у Хаджикънчовчини, така се казваше, правят сеанси и извикват духове, такива работи се говореха постоянно. Пък Хаджикънчовчини, това е къщата при която брат Тошев, той живееше тогаз, тя е къщата на жена му, те се казваха Кънчеви, туй семейство и Хаджикънчовица, тя мъжът й беше умрял, аз не го помня мъжът й и брат Тошев там живееше, той ръководеше тия сеанси. Той има голяма опитност така, но и той като е минал през материализма, чрез спиритизма е станал верующ. Щото е правил много сеанси така и много опитност има, и разбира се паралелно с туй почва да се издават и списания спиритически и литература, както виждаш. „Тайнството” от Фламарион доста отдавна излиза. Софрони Ников от друга страна почва да издава книгите на теософите, на Ледбитер, да речем тази „От другата страна на смъртта” и „Ясновидството”, „Древната мъдрост”, „Великите посветени”. Те са по-късно на Едуард Шире и такава литература започва да тече така много. Та първия пробив в материализма не е теософията, но спиритизма. Спиритизмът тъй да се каже отваря вратите и после постепенно, постепенно спиритизма загасва, загасва и на негово място застава теософията, една вече по-голяма обоснованост, едни по-големи прозрения, защото спиритизма даже големите авторитети на теософията казват, че в спиритизма могат да станат грешки, може да станат заблуждения, има опасни възможности за обсебване.
към текста >>

Те са по-късно на Едуард Шире и такава литература започва да тече така много.
Пък Хаджикънчовчини, това е къщата при която брат Тошев, той живееше тогаз, тя е къщата на жена му, те се казваха Кънчеви, туй семейство и Хаджикънчовица, тя мъжът й беше умрял, аз не го помня мъжът й и брат Тошев там живееше, той ръководеше тия сеанси. Той има голяма опитност така, но и той като е минал през материализма, чрез спиритизма е станал верующ. Щото е правил много сеанси така и много опитност има, и разбира се паралелно с туй почва да се издават и списания спиритически и литература, както виждаш. „Тайнството” от Фламарион доста отдавна излиза. Софрони Ников от друга страна почва да издава книгите на теософите, на Ледбитер, да речем тази „От другата страна на смъртта” и „Ясновидството”, „Древната мъдрост”, „Великите посветени”. Те са по-късно на Едуард Шире и такава литература започва да тече така много. Та първия пробив в материализма не е теософията, но спиритизма. Спиритизмът тъй да се каже отваря вратите и после постепенно, постепенно спиритизма загасва, загасва и на негово място застава теософията, една вече по-голяма обоснованост, едни по-големи прозрения, защото спиритизма даже големите авторитети на теософията казват, че в спиритизма могат да станат грешки, може да станат заблуждения, има опасни възможности за обсебване. Например, Тошев ми е разказал следното. Ето той понеже отначало почнал със сеанси, със спиритизма. Кога се е запознал с учението не зная, малко по-късно се среща с Учителя.
към текста >>

22. 37. Първата отпечатана книга

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ТОМ 30

Окултна литература на чужди езици още не съм имал, нямал съм възможност, аз наистина френски знаех, обаче не съм имал френски книги, да търся да преведа нещо от френски.
A, спомням си този Иван Цонев, който като учител, беше събрал ученици около себе си, той така ми се отнесе подигравателно. Той така и до край си остана с мене, гледаше ме от високо, така надменно, може би е имал представа за мене във връзка с анархистическите ми прояви. Той уж не беше ограничен човек, но няколко пъти той така не се отзова на моята покана, щото аз тогаз, както ти казах и в Букурещ съм мислил за него, че е богат, колко повече като се върнах мислех, че ще сътруднича с него, мислех да го привлека, макар че нямах още своя печатница, ама на баща ми. То бяха само идеи така още в мене, но фактически аз почнах. И с какво почнах. Окултна литература на чужди езици още не съм имал, нямал съм възможност, аз наистина френски знаех, обаче не съм имал френски книги, да търся да преведа нещо от френски. Още нямах връзки и възможности, такива за чужда литература. На български трябва, обаче на български, теософската литература, те си го превеждат - Софрони Ников. По това време и Братството издаваше „Сила и живот" -I-VI том, и аз с какво да почна? При мене имаше книги на руски език. Нашата читалищна литература беше много богата с руски, много и отначало мислех да издам от Достоевски „Записки из подмолие”, което преведено на български е „Записки от подземието”.
към текста >>

Още нямах връзки и възможности, такива за чужда литература.
Той така и до край си остана с мене, гледаше ме от високо, така надменно, може би е имал представа за мене във връзка с анархистическите ми прояви. Той уж не беше ограничен човек, но няколко пъти той така не се отзова на моята покана, щото аз тогаз, както ти казах и в Букурещ съм мислил за него, че е богат, колко повече като се върнах мислех, че ще сътруднича с него, мислех да го привлека, макар че нямах още своя печатница, ама на баща ми. То бяха само идеи така още в мене, но фактически аз почнах. И с какво почнах. Окултна литература на чужди езици още не съм имал, нямал съм възможност, аз наистина френски знаех, обаче не съм имал френски книги, да търся да преведа нещо от френски. Още нямах връзки и възможности, такива за чужда литература. На български трябва, обаче на български, теософската литература, те си го превеждат - Софрони Ников. По това време и Братството издаваше „Сила и живот" -I-VI том, и аз с какво да почна? При мене имаше книги на руски език. Нашата читалищна литература беше много богата с руски, много и отначало мислех да издам от Достоевски „Записки из подмолие”, което преведено на български е „Записки от подземието”. Подземие е в смисъл не някакво подземие така да речем, че е в мазе, но сутерен както го казват французите или от приземния етаж, под партера, защото героя там живее именно в един такъв сутерен и той живее едновременно тъй да се каже, в един духовен сутерен в известен смисъл.
към текста >>

На български трябва, обаче на български, теософската литература, те си го превеждат - Софрони Ников.
Той уж не беше ограничен човек, но няколко пъти той така не се отзова на моята покана, щото аз тогаз, както ти казах и в Букурещ съм мислил за него, че е богат, колко повече като се върнах мислех, че ще сътруднича с него, мислех да го привлека, макар че нямах още своя печатница, ама на баща ми. То бяха само идеи така още в мене, но фактически аз почнах. И с какво почнах. Окултна литература на чужди езици още не съм имал, нямал съм възможност, аз наистина френски знаех, обаче не съм имал френски книги, да търся да преведа нещо от френски. Още нямах връзки и възможности, такива за чужда литература. На български трябва, обаче на български, теософската литература, те си го превеждат - Софрони Ников. По това време и Братството издаваше „Сила и живот" -I-VI том, и аз с какво да почна? При мене имаше книги на руски език. Нашата читалищна литература беше много богата с руски, много и отначало мислех да издам от Достоевски „Записки из подмолие”, което преведено на български е „Записки от подземието”. Подземие е в смисъл не някакво подземие така да речем, че е в мазе, но сутерен както го казват французите или от приземния етаж, под партера, защото героя там живее именно в един такъв сутерен и той живее едновременно тъй да се каже, в един духовен сутерен в известен смисъл. Защото той макар, че е един голям, интелигентен, много буден човек изобщо се блъска така с мисълта си в най-отрицателни такива мисли, разбирания, идеи и в самия си практически живот така си остава в подземието.
към текста >>

Нашата читалищна литература беше много богата с руски, много и отначало мислех да издам от Достоевски „Записки из подмолие”, което преведено на български е „Записки от подземието”.
Окултна литература на чужди езици още не съм имал, нямал съм възможност, аз наистина френски знаех, обаче не съм имал френски книги, да търся да преведа нещо от френски. Още нямах връзки и възможности, такива за чужда литература. На български трябва, обаче на български, теософската литература, те си го превеждат - Софрони Ников. По това време и Братството издаваше „Сила и живот" -I-VI том, и аз с какво да почна? При мене имаше книги на руски език. Нашата читалищна литература беше много богата с руски, много и отначало мислех да издам от Достоевски „Записки из подмолие”, което преведено на български е „Записки от подземието”. Подземие е в смисъл не някакво подземие така да речем, че е в мазе, но сутерен както го казват французите или от приземния етаж, под партера, защото героя там живее именно в един такъв сутерен и той живее едновременно тъй да се каже, в един духовен сутерен в известен смисъл. Защото той макар, че е един голям, интелигентен, много буден човек изобщо се блъска така с мисълта си в най-отрицателни такива мисли, разбирания, идеи и в самия си практически живот така си остава в подземието. B.К.: И ти решаваш да го издаваш. С.К.: Аз го преведох, преведох го като повест на Достоевски, тя на български е издадена. Аз я преведох, обаче, кой знае защо не ми е дошло на ума да я издам, когато имахме вече богати възможности да издаваме.
към текста >>

С.К.: Той, баща ми, не разбира много, много от литература, той се допита до един за него мъдър човек и понеже другия мъдър човек бе бай Гошо, който беше кредитирал баща ми да купи машина, това-онова, той същевременно изглежда, макар и наистина мъдър човек, наистина интелигентен, издигнат много, обаче изглежда в него са имали материалистични схващания.
Въпросът е, че я издадох тази книга. В.К.: Не се купуваше, или? С.К.: Виж какво, аз не съм имал практическа опитност да разпространявам книги. За мен беше идея да издам книгата, пък кой е начинът по който тя може така да донесе материални блага, не знаех, аз съм бил тогава на 21-22 г. В.К.: А баща ти какво казва? С.К.: Той, баща ми, не разбира много, много от литература, той се допита до един за него мъдър човек и понеже другия мъдър човек бе бай Гошо, който беше кредитирал баща ми да купи машина, това-онова, той същевременно изглежда, макар и наистина мъдър човек, наистина интелигентен, издигнат много, обаче изглежда в него са имали материалистични схващания. Доста по-възрастен от моя баща, обаче до там се е бил добрал и затуй моя баща е дал на него, тоя дядо Гошо за книгата „Бранд" да се произнесе, щото моя баща, чувствал е, че не може сам да прецени, а онзи се е произнесъл отрицателно в смисъл, че това са сбъркани работи. Обаче, гледай друго нещо има тука съвсем, което аз бях написал в един предговор. Книгата е с мой предговор, макар, че подпис няма никакъв на предговора, нито на преводача, така беше. Само годината и града, когато е издадено. Нито за преводач се писах, нито като автор на този предговор.
към текста >>

23. 47. Женитбата е клопка

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ТОМ 30

Нали от теософската литература, обаче така мислехме, но как да ти кажа, почти всичките отпаднаха.
47. ЖЕНИТБАТА Е КЛОПКА В.К.: А кога се ожени? С.К.: 1929 г. Ах, ний тогаз мислехме да не се женим изобщо. Идеята у нас като всички млади така беше, че да не се женим, без Учителя да ни е казал така. Нали от теософската литература, обаче така мислехме, но как да ти кажа, почти всичките отпаднаха. Останаха да речем единици, които не се ожениха, да речем Боян Боев. Паша Тодорова, някои други така останаха, но почти всички се изжениха. А пък аз влязох в тоя капан така, като смятах, че ще живеем братски, дявола тъй ме подлъга мене, ще живеем братски. B.К.: Я ми разкажете случая, Вие сте ми го разказвали как сте дошли тук при Учителя да споделите нещо с Него и са присъствували някои сестри. И Той, Учителя се обърнал и казал; понеже Вие сте отишли при Учителя с някакви идеи по отношение на печата в Севлиево и т.н.
към текста >>

НАГОРЕ

0.95552611351013