Търсене в текстове за 'Сърдечен удар'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 126 резултата в 35 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 192. ПОСЛЕДНАТА ПАСХА

Борис Николов

ТОМ 2

192. ПОСЛЕДНАТА ПАСХА Спомням си когато заведоха Учителя за пръв път на извора при село Рударци и правя паралел на това събитие с онова пред 2000 години.
192. ПОСЛЕДНАТА ПАСХА Спомням си когато заведоха Учителя за пръв път на извора при село Рударци и правя паралел на това събитие с онова пред 2000 години. Нещата не се повтарят буквално, но има паралели, има подобия. Този момент е обозначен в Евангелието така. Аз го наричам „Последната пасха". Учениците питат Христа, къде да приготвят пасхата. А Той им рече: „Ето, щом влезете в града ще ви срещне човек, който носи кърчаг с вода.
към текста >>

В него намираха сърдечен прием.
Онази преди 2000 години и сега в дома на Темелко. Това бе дом на последната пасха. Учителят каза на Темелко: „Той е същият, който на времето предостави Горницата и домът си за последната пасха на Христа и учениците Му." Ние се огледахме изумени от това съвпадение на личности и събития. Този дом стана център на Братството. Тук идваха приятели от всички краища на страната и за всички се намираше място. В него намираха сърдечен прием. Братската трапеза беше отворена за всички. Братският живот се реализираше тук, понеже той се съгражда в душите на човеците. Учителят беше Божествения Център, около който той се разви. Братя и сестри държаха много изпити в дома Темелков пред Учителя. Учителят бе много огорчен от събитията.
към текста >>

2. 87. ПОЕЗИЯТА ОТ МОЕТО ВЪТРЕШНО НЕБЕ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

ТОМ 8

И пак е пролет, навъсено небе в градината черешова - секири жестоки удари кънтя едно след друго повалени лежат издъхнали дървета по тях сълзят неразцъфтяли пъпки.
фиданките отдавна са дървета, от плод обилен, сочен, всяка пролет короните им розовеят, но чужди ръце ги обират. 5. Заграбиха ги тъй, без правда, милост, и не едно сърце простена глухо, то жертва ли, насилие ли бе? съдете, огорчени братя! 6. Годините донесоха промени, преминал е отвъд и градинаря, и светлите очи далеч и близо и те и те не са ли тъжни? сега са бурни дни на разрушение. 7. И пак е пролет, навъсено небе в градината черешова - секири жестоки удари кънтя едно след друго повалени лежат издъхнали дървета по тях сълзят неразцъфтяли пъпки. Част от черешовата градина днес е останала в мястото на Учителя Дънов, оградено с ограда. ЧЕРЕШОВАТА ГРАДИНА 8. Че нужна е на някого земята, сечи! Какво от туй - дървета! О, колко са все още непонятни душевна светлина и милост!
към текста >>

А над облак прах лети аура от нощна мисъл и молитви, от звучалите песни свещени, от сърдечен език съкровен. 5.
СВЕТЛИНАТА СИЯЕ! 1. В тоя век на свободната мисъл, на борба за човешки права, и когато във всички езици най-разбраната дума е "МИР". 2. В тоя век светотатство не е ли и позор! - да рушиш един храм? и да тъпчеш сърца устремени към Велико, Незнайно Начало. 4. А над облак прах лети аура от нощна мисъл и молитви, от звучалите песни свещени, от сърдечен език съкровен. 5. От светилника, що разрушиха, отлетяли са искри далеч, ветрове ще повеят, раздухат огън лумнал по целия свят. 3. Тъмен белег на скрита враждебност, слънчев храм без пощада руши, от стените порутени гледат само спомени свидни помръкват. 6. Заличете следите по-бързо, дайте вино на земната власт, но вериги напразно ковете -светлината сияе над тях. З.У1971 г. 6. "Изгревът"... т.
към текста >>

3. 18. ОТКЛОНЕНИЕТО НА ЧОВЕКА

ТОМ 8

получи сърдечен удар и пак Учителят му помогна да оживее, за да има време да се пробуди.
458 под N0 9, "Плацентата". Но той като младеж с приятели започва да яде месо, да пие алкохол, да обича живота и удоволствията му, не спи много през нощта, а все другарува с приятели, които "пият, пеят, пушат и дамаджани с вино сушат". Има една такава песен за пиянски компании. Така е при компании и чрез тях се отклонява и тръгва в света. И тази година 1997 г. получи сърдечен удар и пак Учителят му помогна да оживее, за да има време да се пробуди. Толкова много го обича Той. Та за него брат Иван Антонов разказва онзи случай за "Отклонението на човека". И когато Учителят с много строг вид казва на Иван Антонов: "Всички ония, които са били на Изгрева и са се отклонили с камъни ще ги натоваря". Това Иван Антонов го разказва на майка ми повод отклонението на Косю от Изгрева. През лятото на 1997 г.
към текста >>

аз бях в България и прекарах повечето време у брат ми Косю, който беше след сърдечен удар и трябваше много да се пази.
Толкова много го обича Той. Та за него брат Иван Антонов разказва онзи случай за "Отклонението на човека". И когато Учителят с много строг вид казва на Иван Антонов: "Всички ония, които са били на Изгрева и са се отклонили с камъни ще ги натоваря". Това Иван Антонов го разказва на майка ми повод отклонението на Косю от Изгрева. През лятото на 1997 г. аз бях в България и прекарах повечето време у брат ми Косю, който беше след сърдечен удар и трябваше много да се пази. Взех да го водя на Паневритмията в гората и на концерти на Братството. Купих му видеокасета с Паневритмията както и касети със записи с музика на Учителя. Най-важното е, че той получи всички томове на "Изгрева" от I до VII и взе усилено да ги чете, т.е. потопи се в аурата на Учителя. Защото в тия примери на братята и сестрите с Учителя има сила и мощ, те са живи и носят живот и възкресение.
към текста >>

4. І.03.03. СВЕТИ ДИМИТЪР И ПАДАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ ПОД ВИЗАНТИЙСКО РОБСТВО

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Те били изпратени на Самуил, който, като ги видял, получил сърдечен удар и умрял на 6.Х.1014 година.
3. СВЕТИ ДИМИТЪР И ПАДАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ ПОД ВИЗАНТИЙСКО РОБСТВО България, след смъртта на цар Петър (970 г.) и смъртта на синовете му Борис II (977 г.) и Роман (997 г.), попада под византийско робство. Остава западната част, където Самуил се обявява за български цар и продължава да воюва срещу византийците от 991 до 1014 година. След битката при Беласица на 29.VII.1014 г. император Василий II разбил предвожданата войска на цар Самуил, като пленил 15000 българи, извадил им очите, като оставил на всеки сто човека един с извадено едно око, за да ги води. Те били изпратени на Самуил, който, като ги видял, получил сърдечен удар и умрял на 6.Х.1014 година. Неговият син Гавраил Радомир (1014-1015 г.) бил убит от братовчед си Иван Владислав през август 1015 година. Според „чудесата на Св. Димитър" се казва, че той измъчвал населението, като ги заставял да гонят дивеча по планините, за да може да се развлича с лова на диви зверове. Тогава селяните се обърнали с молба към Св. Димитър Солунски, че когато ги поведе на поредния лов, то той, светецът, да го убие с невидимото си копие.
към текста >>

5. І.03.19. БЪЛГАРСКИТЕ И ДРЕВНОРУСКИ ВРЪЗКИ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Цар Петър (927-970) получил удар и починал на 30.1.970 г.
предприел първия си поход с 60 000 войни, разбиват българите и превземат крепостите. Превземат и Мали Преслав. Византия подтиква печенезите да нападнат Киев, поради което Светослав се завръща през 969 г., за да разбие печенезите. Вторият поход е през лятото срещу България. Царяла пълна анархия в българската войска, която се разбягала при първото сражение. Цар Петър (927-970) получил удар и починал на 30.1.970 г. Наследил го синът му Борис II (970-971). Цар Петър (927-970) се оженва на 8.XI.927 г. за внучката на император Роман Лакапин на име Мария, която била кръстена на Ирина, което значи „мир", във връзка с подписания мир. Борис II се ражда около 928 г., отраснал във византийското обкръжение на майка му и често посещавали Цариград. Цар Петър бил коронясан през 970 г., през пролетта.
към текста >>

Българската столица Преслав паднала под ударите на Светослав.
Наследил го синът му Борис II (970-971). Цар Петър (927-970) се оженва на 8.XI.927 г. за внучката на император Роман Лакапин на име Мария, която била кръстена на Ирина, което значи „мир", във връзка с подписания мир. Борис II се ражда около 928 г., отраснал във византийското обкръжение на майка му и често посещавали Цариград. Цар Петър бил коронясан през 970 г., през пролетта. Българската столица Преслав паднала под ударите на Светослав. Сключен бил съюз между цар Петър и Светослав, и 30 000 българо-руска армия преминала Балкана, но претърпели поражение от византийците. През 971 г. Йоан Цимисхи (969-976) предприел поход, превзел Преслав на 5.IV.971 г., пленил цялата хазна и отвел всички в Цариград. Светослав се оттеглил на север в крепостта Дръстър на река Дунав. Той там издържал 3 месечна обсада.
към текста >>

При последната обсада на цар Симеон на Цариград, който се очаквал да падне, то византийците правят едно чучело, досущ наподобяващо Симеон, слагат го на стълб и след ритуали го пробиват с копие, Същия ден Симеон получава сърдечен удар, на 20 май 927 г.
и след среща с императора при завръщането си, той е убит от печенезите. Трябва да се спомене, че Светослав не посяга на царската хазна и на привилегиите на цар Борис II. Йоан Цимисхи прави оброк пред иконата на военния светец Теодор Стратилат и магия на Светослав да остави костите си в България. Дори бива предупреден, че ще ги остави, лично от него. И друго споменават летописците. При последната обсада на цар Симеон на Цариград, който се очаквал да падне, то византийците правят едно чучело, досущ наподобяващо Симеон, слагат го на стълб и след ритуали го пробиват с копие, Същия ден Симеон получава сърдечен удар, на 20 май 927 г. и умира. Така с походите на Светослав се слага началото на падането на България под византийска власт от 971 г, до въстанието на Петър и Асен в 1185 г. - цели 200 години. По това време голяма част от българските църковни богослужебни книги преминават към Киевска Русия. След убийството на Светослав през 971 г., синовете му започват борба за власт.
към текста >>

6. III.05 ТАЙНИТЕ НА ДУХА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Но пази се, бъди скромен, смирен и чистосърдечен, понеже Бог е, Който върши, а ти изпълняваш.
Ще ви нахраня и няма да огладнеете и ще ви напоя и няма да ожеднеете. Защото хлябът и водата, с които ще ви нахраня и напоя, ще бъдат присъщен живот - Мизраим, Мизраим, Халел Be бихар Хашамаим, Хенени, Хени, фенах феним, Хаберим кошет ви Хадони -: В : - М: - Защото сам Бог на силите е вече, Който изпълнява Своята ветхозаветна воля. Той е крепкият Господен, синът Давидов, Който иде да вземе Своето царство със сила. И ето, Той от дълго време е тук, новороден в сила и слава да поеме юздите на Царството Божие и да управлява с правда, светост и истина. Бог е, Който Го въздига и не ще да закъснее да се яви на време. Но пази се, бъди скромен, смирен и чистосърдечен, понеже Бог е, Който върши, а ти изпълняваш. Свет си ти, Боже мой, Отче праведний, Който си и Който ще бъдеш един во век, Вечний, Всесилний и Всемъдрий. Благословено да бъде Твоето име от мене. Ей, Господи, защото Тя познавам, че си истинен и неизменяем винаги. Слава, чест, хвалене и поклонение Теб подобава всякога. Бог, Който говори в тайно, е вече помежду вас.
към текста >>

Ще им си насмея и поругая и ще ги направя плешиво и съветниците им ще посетя и ударя с жезъл железен и ще ги хвана с примките на свойственната им мъдрост и ще ги направя прицел на поругание.
Против кого дигате бран с измишленията на сърдцата си? Ще постигнете ли желанията на сърдцата си? Ето жив съм Аз и както се клех в старо време, ще събера земните царства и ще ги измета от лицето на земята и името им не ще се чуе никога. Защото камъкът, когото отсякох от върха на скалата, ще ги съкруши и Духът Ми ще ги пояде. Ето подигам се в бран против земните царе и против войските им. Ще им си насмея и поругая и ще ги направя плешиво и съветниците им ще посетя и ударя с жезъл железен и ще ги хвана с примките на свойственната им мъдрост и ще ги направя прицел на поругание. Защото в размишленията си и пътищата си не Ме поменаха, но приложиха беззаконие връз беззаконие, престъпление връз престъпление. И туриха ярем тежък и несносен върху чадата и синовете на отробата Ми. Ей, те не показаха милост към техните страдания, не подадоха ръка за помощ. Ето тяхната кръв вече вика към Мене за отмъщение. Ето уморих се да търпя и дотегна Ми да чакам за вашето покаяние.
към текста >>

7. Наряди за 1945 г.

ТОМ 12

Със сърдечен поздрав, Братски съвет: Тодор Стоименов, Симеон Симеонов, Никола Антов, ПашаТеодорова, Борис Николов, Жечо Панайотов, Боян Боев.
Нивата се нуждае от жетвари - борци за великата култура на братство и сестринство. Нека влезем в народа, нека работим всред него, да проникнем в широките народни маси и нека светлината, която излиза от идеите на Учителя, да освети света! На работа! Мото, дадено от Учителя на 20 декемврий 1944 г.: „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов." Настоящото се прочете пред братята и сестрите на Изгрева. Всички те горещо ви поздравляват и ви пожелават радостна плодотворна дейност. Със сърдечен поздрав, Братски съвет: Тодор Стоименов, Симеон Симеонов, Никола Антов, ПашаТеодорова, Борис Николов, Жечо Панайотов, Боян Боев. София - Изгрев, 21.I.1945 г. 5) ПРОГРАМА ЗА 4 ФЕВРУАРИ 1945 ГОДИНА Сборен пункт 8 часа сутринта в Големия салон, където ще се изпеят няколко песни. На мястото:Добрата молитва.Молитва на Царството.Отче наш.Ев. от Матея, гл. 7, ст. 7-14.
към текста >>

Със сърдечен братски поздрав, Братски съвет: Тодор Стоименов, Симеон Симеонов, Никола Антов, ПашаТеодорова, Борис Николов, Жечо Панайотов, Боян Боев.
99.„Големият брат", стр. 8.„Вечното благо", стр. 24.„Устойчиви величини", стр. 73.. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов." В 6 часа след обед ще има братска вечеря, при която ще се повтори утринният ред. Умоляват се братята-ръководители да съобщат настоящето на всички братя и сестри в града и околията. Със сърдечен братски поздрав, Братски съвет: Тодор Стоименов, Симеон Симеонов, Никола Антов, ПашаТеодорова, Борис Николов, Жечо Панайотов, Боян Боев. 12 март 1945 г. Изгрев. 8) ОБИЧНИ БРАТЯ, Както днес пролетта пристъпва с тихи стъпки към нас, така иде една друга пролет в душите и в живота. Човечеството ще влезе в новата епоха, епохата на любовта. Учителят казва: „Всички се пригответе за любовта! Бъдещето е в нея.
към текста >>

Със сърдечен братски поздрав, Братски съвет: Тодор Стоименов, Симеон Симеонов, Никола Антов, Паша Теодорова, Борис Николов, Жечо Панайотов, Боян Боев.
Нека бъдем благодарни на небето за тази привилегия, която сме имали, че в този живот бяхме в досег със Светлото Същество на Учителя и с Неговите идеи. И нека това съзнание да ни даде нов потик да вложим всичките си сили за проникване на идеите Му всред народните маси! Нека във всички градове, паланки и села, нека до всички души да занесем новата, блага и радостна вест за красивия живот, който иде на земята! Настоящото се прочете пред братята и сестрите на Изгрева. Всички те горещо ви поздравляват и ви пожелават радостна плодотворна дейност. Със сърдечен братски поздрав, Братски съвет: Тодор Стоименов, Симеон Симеонов, Никола Антов, Паша Теодорова, Борис Николов, Жечо Панайотов, Боян Боев. 20 март 1945 г., Изгре в. 9) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, На 27 юний се навършват шест месеца, откак нашият обичен Учител си замина. Казваме „замина", но не ни се вярва в това. И така е, наистина - ние Го чувствуваме с нас навсякъде. Неговият Дух обгръща и укрепява нашия дух.
към текста >>

Със сърдечен братски поздрав, Братски съвет: Тодор Стоименов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов,Никола Антов, Жечо Панайотов, Боян Боев, Борис Николов.
Верен, истинен, чист и благ всякога бъди. И Господ на мира ще изпълни душата ти с всички добрини. Вечерята ще бъде в 7.30 ч. вечерта със следния ред:„В начало бе Словото".Добрата молитва.Пътят на живота. /Евангелие от Матея, 4 гл., от 1-17 ст.Евангелие от Лука, 17 гл., от 20 стих до края.Евангелие от Лука, 2гл., от 7-24 ст.Първо Петрово послание, 2 гл., от 1-7 ст.Евангелие от Йоана, 17 гл.„Благославяй, душе моя, Господа".От книгата „Ценната дума", от 300-305 стр.„Бог е Любов".„Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят белите братя в Божията Любов." Забележка: Този ред може да се изпълни и сутринта в 5.30 ч., дето условията позволяваттова. Със сърдечен братски поздрав, Братски съвет: Тодор Стоименов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов,Никола Антов, Жечо Панайотов, Боян Боев, Борис Николов. Юни 1945 год., Изгрев. 10) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, На 20 юний т. г. се навършват шест месеца от заминаването на Учителя. Тук приложена се изпр! аща програмата, която ще се приведе в изпълнение тоя ден.
към текста >>

Със сърдечен братски поздрав, Братски съвет: Тодор Стоименов, ПашаТеодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Боян Боев, Борис Николов.
В това Учителево начинание виждаме известна красота и идейност, а плюс всичко имаме и практична изгода за братя и сестри, които нямат свое домакинство. След казаното дотук, няма да се поласкаем, ако кажем, че културният живот на Братството е гордост за идейните хора в София; не липсват съвети от тия наши приятели да продължаваме нашия задружен братски живот. И други идеалисти, които се приближават до нас, остават приятно изненадани от възможностите ни да изнасяме организиран обществен живот. Това, разбира се, се дължи преди всичко на идеите и примера, завещан ни от Учителя, както и на даровитите братя и сестри между нас. Нека и ние сами да ценим хубавото, което вече другите виждат в нас! Със сърдечен братски поздрав, Братски съвет: Тодор Стоименов, ПашаТеодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Боян Боев, Борис Николов. Изгрев, 20 юний 1945 г. 11) ПРОГРАМА ЗА 12 ЮЛИЙ 1945 ГОДИНА Събрание в салона в пет часа сутринта.Добрата молитва.„Духът Божий".Евангелие от Йоана, глава 17 (Н. Антов).Учителят (четиво) (Сим. Симеонов).Стълбата и пр. (поеми в проза) (Катя Зяпкова).Към Мусала (четиво) (Неделчо Попов).Към езерото на чистотата (Аня Теодорова).Учителят за музиката (Дим.
към текста >>

Със сърдечен братски поздрав, Братски съвет: Тодор Стоименов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Борис Николов, Боян Боев.
Всеки човек, който ви обича, ви показва пътя към Бога! " Петровден, именният ден на обичния ни Учител, тук се отпразнува с голяма сърдечност и красота. На работа! Настоящото се прочете пред братята и сестрите на Изгрева. Всички те горещо ви поздравляват и ви пожелават плодотворна дейност. Със сърдечен братски поздрав, Братски съвет: Тодор Стоименов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Борис Николов, Боян Боев. 18. VII. 1945 година Изгрев - София 13) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Учителят в своите беседи, лекции и разговори ни остави мъдростта си, която хвърля обилна светлина върху много въпроси из всички области на живота. Ние, Неговите ученици, които първи имахме привилегията да чуем Словото Му, за щастие, записано в по-голямата си част, имаме и най-голямата отговорност и дълг да се погрижим за това неизмеримо духовно наследство, което Той ни завеща. Пред нас стои задачата: от една страна, самите ние да опознаем из основи великото дело на Учителя и от друга, да направим всички усилия да запознаем с Него както сегашните, така и бъдните поколения. Тази задача е много сериозна, но тя е най-благодарната, която бихме могли да си поставим в нашия живот.
към текста >>

Под техните удари неминуемо ще загинат разглобените кораби на непредвидливите самонадеяни капитани.
Но формите и съдържанието, това са лабораториите, в които работи човешкият дух, за да намери смисъла на всяка проява, и обогатен със сила, знание и любов, той поема стръмния път на Христа, за да изпълни върховната воля на своя Създател. А това е идеалът на светлите духове - да бъдат съвършени, както Отца си. И кой баща не би се радвал, като види въжделените желания на благородното си сърце, отразени в неговия отрок? В този момент светът представя, както за отделния човек, така и за обществата и народите, едно развълнувано от дъното море. Несгодите, болестите, международните недоразумения и смъртта са опасните бушуващи вълни. Под техните удари неминуемо ще загинат разглобените кораби на непредвидливите самонадеяни капитани. Но корабите на предвидливите и гениални капитани, запасени с всичко необходимо, ще излязат невредими на предназначените пристанища. Преди години от Бургаското пристанище, в едно много бурно море, излизат два парахода: единият голям презокеански, а другият малък, със самонадеян капитан. Още с излизането им от пристанището, посрещат ги вън свирепите морски вълни и бреговата стража наблюдава, как свирепите вълни се разбиват в здравата конструкция на големия параход и как малкият параход, тласкан като треска от тези вълни, изчезва безследно, заедно с всичко в него. Човек, в когото бушуват отрицателните сили на духовната поквара, неминуемо ще загине под вълните на живота, защото в него няма сила на съпротива, няма морал. Той е разлагащ се труп, а човекът на разума, благородството и труда, който живее в цялото, ще изплава на блаженото пристанище, защото това е човекът на духа, това е човекът, който носи в себе си всестранна безсмъртна култура.
към текста >>

Със сърдечен братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ 18) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Съобщава ви се, че есенното равноденствие ще се отпразнува в неделя на 23 септемврий.
На втория ден на събора брат Боян Боев говори в братския салон на Изгрева на тема „Мисията на Учителя", изслушана с голям интерес от присъствуващите братя и сестри. Третият ден - неделя, премина все тъй с добро и повишено настроение на съборяните. Редът бе изпълнен идеално добре, а вечерта - братска вечеря, последвана от концерт с подбрани музикални творби и четива. През следващите дни гостите от провинцията започнаха да се разотиват по местата си, със силното желание идната година да имаме още по-добри условия, за да се съберем отново в по-голям брой. Да пожелаем да дойдат ония, които тази година не можаха да бъдат между нас. Със сърдечен братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ 18) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Съобщава ви се, че есенното равноденствие ще се отпразнува в неделя на 23 септемврий. Молитвата ще почне в 5 ч. сутринта, както следва:Добрата молитва.Пътят на живота.„Духът Божи"Евангелие от Иоанна, 14 гл., 1-10 ст.Евангелие от Матея, 5 гл., 1-12 ст.6.1-во посл. Коринт., 13 гл., 1-13 ст.„Заветът на новото" (из тома „Заветът на любовта", т. I).„Бог е Любов".Отче наш.„Господи Боже наш, да дойде Твоето Царство на земята, както е горе на Небето и всички народи, които Ти си призовал, да вземат своето място в Царството Ти, за да Ти служат с радост и веселие." След това ще се направят гимнастическите упражнения. При братската вечеря в 7.30 ч.
към текста >>

Със сърдечен братски поздрав, Братски съвет: Тодор Стоименов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Борис Николов, Боян Боев.
ще се повтори утринният ред (без беседата). Тази програма важи само за 23 септемврий, а не за цялата година.През годината при всекидневната молитва ще се произнася и мотото само веднъж.Ще се проучават през годината Библията и беседите по следния начин: Всеки ден ще се прочитат с размишление посочената страница от беседите и след това ще се почете по свобода известно място от Библията.В другото свободно време проучаване на Библията и беседите по свобода.Почивка всяка седмица - от четвъртък на обед до петък на обед. Настоящето да се съобщи във всички околни села, където има кръжоци. За получаването на настоящото, моля, отговорете с отворена картичка. Поздрав на всички братя и сестри. Със сърдечен братски поздрав, Братски съвет: Тодор Стоименов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Борис Николов, Боян Боев. 3. IX. 1945 година Изгрев - София 19) София (Изгрев), 3 септемврий 1945 г. ЛИЧНО ЗА РЪКОВОДИТЕЛИТЕ Любезни брат, Изпращаме ви настоящото с молба да го прочетете пред братята и сестрите в събранието Ви. По случай новата духовна година - 22. IX., нека си припомним следните три неща:Да поддържаме редовно внасянето на приноса, чрез който Учителят ни е поставил под благотворното влияние на един мощен закон за духовно и материално преуспяване.
към текста >>

Със сърдечен Братски поздрав, Братски съвет: Тодор Стоименов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Борис Николов, Боян Боев.
123.„На Учителя покорен".Отче наш.„Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов" (З пъти). Братската вечеря почва точно в 6 часа вечерта. На братската вечеря ще се повтори същата програма. Молим, съобщете настоящето и на околните села, дето има кръжоци. За получаване на настоящето, молим, отговорете с отворена карта. Със сърдечен Братски поздрав, Братски съвет: Тодор Стоименов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Борис Николов, Боян Боев. 12. XII. 1945 год. Изгрев - София 22) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, „Ако ме любите, ще опазите моите заповеди. И Аз ще поискам от Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас в века. Духът на Истината, Когото светът не може да приеме, защото Го не вижда, нито Го познава.
към текста >>

Със сърдечен братски поздрав, Братски съвет: Тодор Стоименов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Борис Николов, Боян Боев.
Този огън иде в света! - Ако можеш да любиш всички хора, всичко е възможно. Когато дойде в душата ти това чувство - аз го наричам прозрение - такава сила ще получаваш, че всичко ще превръщаш в добро. Окултната наука казва за такъв човек, че е станал маг. Истинската Любов прилича на вадичка, която ще внесе нещо ново в живота ти: умът ти ще стане светъл, душата ти свежа и волята ще стане мощна." Всички братя и сестри ви поздравляват и ви пожелават радостна ползотворна дейност за Великото дело. Със сърдечен братски поздрав, Братски съвет: Тодор Стоименов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Борис Николов, Боян Боев. 12. XII. 1945 год. Изгрев - София 23) София, 25 декемврий 1945 г. ЛЮБЕЗНИ БРАТ Заедно с настоящето Ви изпращаме правилника за фонда „Даровити младежи", основан при Братството. Правилника е одобрен в тази му форма от Братския съвет в София, съгласно мандата, даден му на събора тази година.
към текста >>

Със сърдечен братски поздрав, Братски съвет: Тодор Стоименов, ПашаТеодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Борис Николов, Боян Боев.
Ще благоприятствува за разпространяване на новите идеи, които ще проникнат по-дълбоко в съзнанието на хората. Добрите и духовните хора ще имат инициативата в ръцете си за омиротворението и оправянето на света. Това съвпада и с мнението на Учителя, че от 1945 г. светът върви към оправяне. Братският съвет, по случай Новата 1946 година, благопожелава най-сърдечно на всички предани приятели, братя и сестри всичко най-хубаво в живота! Със сърдечен братски поздрав, Братски съвет: Тодор Стоименов, ПашаТеодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Борис Николов, Боян Боев. София - Изгрев 31 декемврий 1945 г.
към текста >>

8. Наряди за 1947 г.

ТОМ 12

Сърдечен братски поздрав до всички братя и сестри с пожелания за напредък в Божествения път и за успешна плодотворна дейност на Божията нива.
ще почне четенето на четвърта година от същия клас. В петък в 5 ч. с. на 21. II. ще се чете 8-а лекция от четвъртата година на Младежкия клас. Молим настоящето съобщете на всички братя и сестри във вашия кръжок и във всички околни села, дето има кръжоци. Сърдечен братски поздрав до всички братя и сестри с пожелания за напредък в Божествения път и за успешна плодотворна дейност на Божията нива. С братски поздрав, Ваши верни, за Братския съвет :/п/ Т. Стоименов /п/Ж. Панайотов /п/ Б. Боев 2) ЛЮБЕЗНИ БРАТ, Учителят говори много върху молитвата, за нейната чудна сила. В това отношение могат да се прочетат освен много мисли за молитвата, пръснати в беседи и лекции, още и специални беседи за молитвата: „Общение с Бога" и 36-а лекция от Общия окултен клас, година трета, със заглавие „Молитвата".
към текста >>

Със сърдечен братски поздрав: /п/Т.
Хубаво е във всички кръжоци да се образуват молитвени групи най-малко от по трима души, а може и цялото Братство да се моли общо. А които нямат условия да влизат в групи, могат да се молят и поединично. Но важното е да помогнем на Великото Божие Дело. Казва Христос: „Търсете, искайте и хлопайте." Пожелаваме ви всичко хубаво и светло. Моля, съобщете настоящето във всички околни села, дето има кръжоци. Със сърдечен братски поздрав: /п/Т. Стоименов /п/Ж. Панайотов /п/Б. Боев 3) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Отпразднуването праздника на пролетта ще стане по следния начин: Сутринта, в неделя, на 23 март т. г. излизане преди изгрев слънце на определеното досега място. Молитвата ще започне точно в 5 часа както следва:Добрата молитва.Евангелие от Матея, 12гл., 1-10ст.Евангелие от Марка, 10 гл., 3-12 ст.Евангелие от Лука, 10 гл., 10-20 ст.Евангелие от Йоана, 15 гл.Молитвата на царството.„Духът Божи".Беседа „Външна и вътрешна Любов" (от тома „Да им дам живот", съборни беседи 1936 година).Размишление.Отче наш.„Блажени, които гладуват и жадуват за любовта, защото те ще се наситят." (З пъти.)Гимнастически упражнения.
към текста >>

Със сърдечен братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ Изгрев - София 12 март 1947 г.
В10 часа ще се чете беседата, която е по ред. Вечерта в 6.30 часа братска вечеря. На вечерята ще се повтори утринният ред без беседата. Умоляват се братята-ръководители да съобщат настоящето на всички братя и сестри в околията. Поздрав на всички братя и сестри. Със сърдечен братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ Изгрев - София 12 март 1947 г. 4) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Днес човечеството изживява една голяма духовна и материална криза. Тази криза засяга не само външния, но и вътрешния живот, не само личния, но и обществения, народния и международния живот. Всяка една култура се определя от отношенията на човека към вечните Божествени принципи - Любовта, Мъдростта иИстината. Когато човек загуби връзката си с тях, в него настава една вътрешна пустота. Животът изгубва всякакъв смисъл, човек изпада в безпътица и почва постепенно да губи светлината, свободата и мира си.
към текста >>

Със сърдечен братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ Изгрев-София 12. III.
Когато Истината грее, плодът цъфти и грее." Учителят казва: „Поливай дървото и то ще даде добър плод. Поливай цветята и те ще се разцъфтят с всичката си красота. Когато човек изпраща любов към света, той полива дърветата и цветята в човешките души." Учителят казва: „Изпращайте всеки ден по една вълна на любов към човечеството." Това става чрез молитвата. Нека навсякъде да се образуват молитвени групи, които да бъдат светли центрове, чрез които да се праща красив потик към всички. Поздрав до всички братя и сестри. Със сърдечен братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ Изгрев-София 12. III. 1947 г. 5) Изгрев, 10. IV. 1947 г. ЛЮБЕЗНИ БРАТ, .../Михаил Краев/..., Ще ви изпратим в най-скоро време .../5/... екземпляра от книгата „Учителят". Единична цена 600 лв.
към текста >>

Със сърдечен братски поздрав, Ваш верен: /п/ Б.
Сумите изпращайте с пощенски запис на адрес: БОРИС НИКОЛОВ, кв. Изгрев, София XIII. Останалите непласирани екземпляри моля съхранявайте на наше разположение, догдето ги поискаме. За стореното молим пишете на същия адрес. До него можете да се обърнете, ако стане нужда, за пояснение или за нови поръчки. Със сърдечен братски поздрав, Ваш верен: /п/ Б. Боев 6) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Нека в днешния светъл ден - Петровден, празникът на Учителя - сърцата ни да бъдат изпълнени с безкрайна благодарност към Провидението за привилегията, че сме били в досег с обичния ни Учител, че Го познаваме, че сме слушали Словото му, че сме били свидетели на великия Му живот, който протече пред нас като приказен сън! Преди всичко трябва да проучим скъпото наследство, което ни остави Той. Словото на Учителя съдържа идеите на шестата раса. То хвърля светлина върху всички въпроси, които вълнуват човешкия дух, дава ключа за разбиране на нашите задачи и методите за работа. Предстои ни красива и отговорна задача.
към текста >>

" Със сърдечен братски поздрав, БРАТСКИ СЪВЕТ: Тодор Стоименов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Борис Николов, Боян Боев.
Само така ще станем съработници на Бога! Само така ще можем да работим за великото дело! Само така ще изпълним сериозната задача, която ни предстои! Настоящето се прочете пред братята и сестрите на Изгрева и те ви изпращат своите братски поздрави и благопожелания. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов! " Със сърдечен братски поздрав, БРАТСКИ СЪВЕТ: Тодор Стоименов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Борис Николов, Боян Боев. 12. VII. 1947 г. Изгрев - София 7) 12 юли 1947 г., гр. Варна ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Днес, 12. VII. 1947 год., Петровден, ни напомня името на любимия ни Учител.
към текста >>

Със сърдечен братски поздрав от всички Варненски братя и сестри, /п/ Велко Петрушев 8) ЛЮБЕЗНИ БРАТ, Изпращаме Ви едно писмо (послание) от Братския съвет.
Да живеем в пълна братска хармония и любов, да забравим личните недоразумения и затваряме очи пред личните недостатъци, и живеем с мисълта да приложим Неговото учение. Денят Петровден ни напомня за човека, който ни срещна с човещината, за брата, който ни стопли душите и сърдцата, за пророка, който ни научи да разбираме силата и тайната на нашата съдба; за мъдреца, който ни разтълкува звездния език, за да разбираме и четем книгата на вековете. Учителят- слънце от слънчевия свят, запали мистичния огън в нашите души и ние видяхме истинската светлина, която огрява живота ни, пробужда съзнанието и освобождава мисълта. Той ни учеше да бъдем добри по дела, мисли и братски отношения, съвършени по сила и красота, по любов и чистота; да се чувствуваме като души и обичаме като братя и сестри; да носим в сърдцата си Завета на Любовта; да бъдем готови за учене в школата и добри граждани на Всемирното Братство; да бъдем верни на Завета Му, наследници на Словото Му, за да радваме душата Му. Нека настоящото ни писмо, израз на всички братя и сестри от Варненското Братство, да споделим в този ден един молитвен час за обичния ни Учител, при първия лъч на слънцето, и благодарим за Неговия труд и любов към нас, да стопли и обедини сърдцата ни, да хармонира душите ни и задружно да работим, следвайки неотклонно пътя, по който Той ни води, за да приложим новото на земята. Със сърдечен братски поздрав от всички Варненски братя и сестри, /п/ Велко Петрушев 8) ЛЮБЕЗНИ БРАТ, Изпращаме Ви едно писмо (послание) от Братския съвет. Молим, прочетете го в събранието на Братството и изпратените екземпляри раздайте на братя и сестри. От тези послания пратете и в околните села, дето има кръжоци. Тия дни ви изпращаме новия том беседи „Силите на природата". Както виждате, тук усилено печатаме беседите на Учителя. През тая учебна година, както знаете, са излезли доста томове беседи.
към текста >>

Със сърдечен братски поздрав: за Братския съвет Изгрев - София 12. VII.
След завършването на този том ще се почне с томовете „Той създава" и „Старото отмина".На 14 септември, в неделя, в 10 ч. с., ще се чете беседата „Ще се стопи" от пета серия беседи.На 17 септември, сряда, в 5 ч. с., ще се прочете 21-а лекция „Истинско служене" от IV година на Общия окултен клас.На 19 септември, петък, в 5 ч. с., ще се прочете 30-а лекция „Учтивият човек" от четвъртата година на Младежкия клас. Поздрав до всички братя и сестри. Със сърдечен братски поздрав: за Братския съвет Изгрев - София 12. VII. 1947 год. 9) НАРЯД за братски срещи на 22-24. VIII. 1947 г. ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Съобщава ви се, че братските срещи ще станат поместно, като се изпълни долуизложения ред. Там, където условията не позволяват това, ще се изпълни редът, предвиден само за неделя, 24. VIII.
към текста >>

Сърдечен братски поздрав, БРАТСКИЯТ СЪВЕТ: Тодор Стоименов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Борис Николов, Боян Боев.
В10 часа ще се прочете беседата „ Прояви и постижения на Любовта" (беседа от Учителя от тома „Двигатели на живота", рилски беседи от 1938 г.). През трите дни ще има братски обед или вечеря. Всеки да си определи своя принос на Господа, според както Бог е вложил в сърцето му. Молим, съобщете настоящето на околните села, гдето има кръжоци. Божията Любов носи пълния живот! Сърдечен братски поздрав, БРАТСКИЯТ СЪВЕТ: Тодор Стоименов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Борис Николов, Боян Боев. Изгрев- София 12 август 1947 г. 10) ЛЮБЕЗНИ БРАТ, ИзпращамеВи програмата за братската среща на 22-24августт. г., заеднос едно послание от Братския съвет. Молим, прочетете това послание в събранието на Братството и изпратените екземпляри раздайте на братя и сестри. От тези послания изпратете и в околните села.
към текста >>

Със сърдечен братски поздрав: Братският съвет 12. VIII.
с., ще се прочете беседата „Божията Воля" -11-та беседа оттома „Новото начало". След завършването на този том ще се започне с томовете „Той създава" и „Старото отмина".На 28 септемврий, неделя, в 10 ч. с. ще се прочете беседата „Ще се стопи" от 5-а серия беседи. След завършването на 5-та серия, ще се започне 6-та серия. Поздрав на всички братя и сестри. Със сърдечен братски поздрав: Братският съвет 12. VIII. 1947 год. Изгрева-София 11) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Тазгодишната братска среща ще се извърши поместно. Тихо, вдълбочено, всеки да възстанови връзката си с Великия, Единния, Вечния Източник на живота. Бог е извор на всички блага. Светлината иде от един център.
към текста >>

Със сърдечен братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ 15. XII.
340-341.„На Учителя" (песен).Отче наш.„Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов." (З пъти.) След това сестра Цветана Табакова ще изпее „Сътворението на света" (по Учителя). Братската вечеря почва точно в 6 часа вечерта. Преди концерта - приветствено Слово за Учителя от брат Кирил Икономов. В провинцията възпоменателното Слово сутринта и приветственото при братската вечеря ще се произнесат от някой брат или сестра. Молим, съобщете настоящото и на околните села, дето има кръжоци. Със сърдечен братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ 15. XII. 1947 г. Изгрев- София 14) ВЪЗПОМЕНАТЕЛНО СЛОВО от старшия брат Тодор Стоименов към учениците на Великото Всемирно Бяло Братство, по случай три години от преминаването в безсмъртие на обичния ни и светъл Учител „Аз съм лозата, вие пръчките. Който пребъдва в Мене и Аз в него, той принася много плод. Защото без Мене нищо не можете да сторите" Евангелие от Иоанна, 15 гл., ст.5. Обични братя и сестри, Преди три години, на днешната дата 27 декември 1944 година, в ранни зори, нашият добър и светъл Учител напусна тесните предели на физическия живот, облече се в светлата дреха на безсмъртието, литна в безпределните пространства на Вечността, за нова работа на Великото Всемирно Бяло Братство, на което Христос е глава.
към текста >>

0 За великата вълна, която Христос донесе на земята, пророк Данаил говори със следните думи: „Камъкът, който удари образа - царствата земни, стана планина голяма и изпълни всичката земя - това е федерирането на всички народи по закона на разумността.
Учителят казва: Човек е сбор от всички добродетели. Който не притежава тези добродетели, той е изсъхнала пръчка и игра на природните стихии. Ученикът трябва да бодърствува със свещен трепет върху правилния развой на своята права мисъл, защото тя е компасът, който ще го изкара на неговото духовно пристанище. Светът днес представя развълнуван океан и в него се сблъскват почти всички идейни течения на земята; старите идеи са в своя залез и от тях нищо не може да стане. Алтруизмът, изразеи в принципа „един за всички и всички за един", приложен по закона на великата любов и справедливост, ще донесат истинския мир на земята, като нови идеи, запечатани със собствената кръв на Великия Учител - Христос, Който казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът." Той е Онзи, за когото древните пророци са казали: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла. 0 За великата вълна, която Христос донесе на земята, пророк Данаил говори със следните думи: „Камъкът, който удари образа - царствата земни, стана планина голяма и изпълни всичката земя - това е федерирането на всички народи по закона на разумността. Обични братя и сестри, нашият светъл Учител ни даде най-широки и приемливи за нашия ум тълкувания, да разбираме това, което днес става и да знаем онова, което след него ще дойде, защото всичко еволюира. Без противоречия на земята е невъзможно - хората се намират на различна степен в своето развитие. И не може да искаш от всички еднаквост. В духовния живот по-големият брат се познава по неговите обръщения към по-малкия брат и изобщо в живота. С кротост и мекота, той всякога е готов в услуга, без мисъл за отплата, но с любов, защото това е, което свързва душите през вековете.
към текста >>

Бил хвърлен един камък, който ударил краката на статуята.
Всичко е в Неговите ръце. Там, дето има противоречия, мистикът не вижда противоречия, защото разумната природа, великото Провидение, превръща всичко на добро. Но човек трябва да има голяма светлина отвътре, за да не вижда противоречия в света. Данаил, един от древните знаменити пророци, е разтълкувал съня на вавилонския цар Навуходоносор. Той е видял насън голяма статуя, чиято глава била от злато, гърдите от сребро, коремът от мед, бедрата от желязо, а краката долу съставени от смес от глина и желязо. Бил хвърлен един камък, който ударил краката на статуята. Краката се строшили и цялата статуя паднала и се разрушила. А камъкът пораснал и изпълнил цялата земя. Разните части на тази статуя, казва Учителят, са разните епохи, през които е минало човечеството. Краката, съставени от глина и желязо, представят днешната епоха, а камъкът, който строшава статуята, е новата вълна, която влиза днес в човешката култура. Тая вълна иде от Всемирното Бяло Братство.
към текста >>

9. ТРЕТА БЕСЕДА, ДЪРЖАНА НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ. ДА БЪДЕМ СВЪРЗАНИ С БОГА !

6 юли 1923 г.

ТОМ 12

Туй значи човек, който е чистосърдечен, че той живее в себе си.
Аз ви чета тези стихове, за да ви покажа, че животът може да бъде разумен и неразумен. Разумният и неразумният живот се различават по следующите белези: В неразумното всичко е без план, всичко е необмислено, а в разумното всичко е с план, всичко е обмислено. В неразумното всякога има разрушение и гниене, то е място на вечно недоволство, а разумното се отличава с растене, живот. Тогава ще ви приложа тия три думи на български: чистосърдечие, искреност и откровеност. Чистосърдечието изключва всякакво гниене, значи в душата ви да няма никаква материя, която гние. Туй значи човек, който е чистосърдечен, че той живее в себе си. Туй разбирам чистосърдечие - без гниене, без развала. Думата „искреност“ аз я замествам с правилния процес на растене без изсъхване. Да бъде човек искрен, значи да расте правилно, без да изсъхва. „Откровен“ замествам с думата, значи да има достатъчно светлина, влага, да може да расте. „Отворен“ значи „откровен“.
към текста >>

Разгневи се, вземе едно шише, хвърли го, строши го, или удари едно дърво, отсече го, разгневил се е.
Аз замествам тука Божествените идеи с Божествените чувствувания. Защото, по някой път, вие казвате: „Аз чувствувам разположение и неразположение.“ В Божествения свят не може да имаш неразположение. В Бога неразположение, такова състояние няма, когато един човек може да бъде разположен и неразположен. Да ви изясня идеята сега. У човека има гняв и когато човек се разгневи, той иска туй което е направил, да го унищожи. Разгневи се, вземе едно шише, хвърли го, строши го, или удари едно дърво, отсече го, разгневил се е. Той руши, не създава. Когато у Бога се яви туй състояние, когато Бог се разгневи, Той всякога има за цел да премахне лошото, да насади някое добро. Да създаде нещо друго - това се разбира когато Господ се разгневи на някого, Той ще го тури в огъня, иска да го пречисти, да го поправи, когато у човека не е така. Е, тогава туй състояние у Бога, как ще го наречете? Първоначално ще го наречете гняв, а в последствие, в края, при придобитите резултати, ще го наречете Любов.
към текста >>

Всеки от вас строи своя сърдечен и умствен свят.
Е, тогава следующата мисъл: Могат ли да се прекарат соковете от душата в сърцето? - Могат. Може да запитате: „Защо трябва да се занимаваме с душевния свят? “ Понеже вашият свят, светът на сърцето и ума е обеднял, необходимо е сега да се прекарат соковете на душата в сърцето и ума, за да могат тия светове да се подигнат или тъй да се каже, на човешки език, да се облагороди сърцето и ума. Сега, ние не застъпваме въпроса, да се развива сърцето и ума, но като прекараме соковете на душата в сърцето и ума, строим и подигаме. Всеки от вас строи своя сърдечен и умствен свят. Това се подразбира да се развие умът и да се облагороди сърцето. Сега, вие наричате този клас -“Клас на Добродетелите“. Отлично, вие така го наричате. Но знаете ли, какво значи Добродетел? В тази смисъл, в която аз съм употребявал, значи клас, в който се дава най-добрия, най-великия, най-възвишения метод за облагородяване на човека, най-добрия, най-лесния, без много разноски, но в този клас на добродетелите, който не работи, той завинаги си остава прост и ще ви кажа защо именно хората остават прости.
към текста >>

Затуй ние казваме: „Божественото у човека с човешки усилия не става.“ Понеже сте в един уреден свят, вие ще идете на станцията, купувате си билет, плащате си го и като удари звънеца, ще влезете в първа или втора класа на трена и няма да го тикате, да мислите дали върви.
- Няма. Целият труд ще отиде напразно. Е, да кажем, че вие имате една машина с малка пара и друга една машина, по-голяма, при друг акумулатор. Значи, първата изгубва своята сила. Сега, ако вашата физическа сила я прекарате в духовния свят, туй колело на вашата душа няма да се помръдне и тогава всичкият ви труд ще отиде напразно. Затуй ние казваме: „Божественото у човека с човешки усилия не става.“ Понеже сте в един уреден свят, вие ще идете на станцията, купувате си билет, плащате си го и като удари звънеца, ще влезете в първа или втора класа на трена и няма да го тикате, да мислите дали върви. Той сам ще си върви, а вие само ще изпълните условията. И в Божествения свят има същата аналогия. Защото, да кажем, че сте пътник, някой път може да не знаете где да влезете. Казвате: „В кой вагон да влеза? “ Е, все таки в първа или във втора класа ще влезете, няма какво да се безпокоите.
към текста >>

Значи, в годината ви е ударила 360 по 10=3600 пъти, а в 10 години - 3600 по 10=36 000 удари.
Не, той само тефтерите има в ума си. И ако го попитат, ще каже: „Такива работи мен не ме интересуват. Погледът трябва да бъде обърнат в настоящето, оставете миналото. Какво има да ви интересува миналото? ] Едно просто изяснение: да допуснем, че сте били слугини при една господарка, която ви била по 10 пъти на ден. Значи, в годината ви е ударила 360 по 10=3600 пъти, а в 10 години - 3600 по 10=36 000 удари. То е един почетен капитал. Вие влизате в душевния свят и питате: „Къде ли е моята господарка, тя ми удари 36 000 удара? “ Добре, но ако тия удари сте ги пренесли според правилата и сте казвали: „Е, такава е била волята Божия, то, като влезете в душевния свят, тази ваша господарка, с тия 3600 удари, тя е разработила вашата градина. Тя е приготвила почвата и вие само ще забодете семенцата, защото господарката е разорала почвата, тъй щото вашите страдания са потребни. Значи, тия удари, които в света на сърцето и ума са причинили най-големите страдания, в душевния свят са приготвили една добра почва.
към текста >>

Вие влизате в душевния свят и питате: „Къде ли е моята господарка, тя ми удари 36 000 удара?
Погледът трябва да бъде обърнат в настоящето, оставете миналото. Какво има да ви интересува миналото? ] Едно просто изяснение: да допуснем, че сте били слугини при една господарка, която ви била по 10 пъти на ден. Значи, в годината ви е ударила 360 по 10=3600 пъти, а в 10 години - 3600 по 10=36 000 удари. То е един почетен капитал. Вие влизате в душевния свят и питате: „Къде ли е моята господарка, тя ми удари 36 000 удара? “ Добре, но ако тия удари сте ги пренесли според правилата и сте казвали: „Е, такава е била волята Божия, то, като влезете в душевния свят, тази ваша господарка, с тия 3600 удари, тя е разработила вашата градина. Тя е приготвила почвата и вие само ще забодете семенцата, защото господарката е разорала почвата, тъй щото вашите страдания са потребни. Значи, тия удари, които в света на сърцето и ума са причинили най-големите страдания, в душевния свят са приготвили една добра почва. Иначе, ако влезете там, трябва да работите, а тъй ще намерите вашата почва разработена, готова и ще започнете веднага съзнателно. Защото всички хора, които са страдали на земята, като влезат в душевния свят, намерили са една готова почва, веднага ще прогресират, будни са, а тия, които не са страдали, трябва много да работят.
към текста >>

“ Добре, но ако тия удари сте ги пренесли според правилата и сте казвали: „Е, такава е била волята Божия, то, като влезете в душевния свят, тази ваша господарка, с тия 3600 удари, тя е разработила вашата градина.
Какво има да ви интересува миналото? ] Едно просто изяснение: да допуснем, че сте били слугини при една господарка, която ви била по 10 пъти на ден. Значи, в годината ви е ударила 360 по 10=3600 пъти, а в 10 години - 3600 по 10=36 000 удари. То е един почетен капитал. Вие влизате в душевния свят и питате: „Къде ли е моята господарка, тя ми удари 36 000 удара? “ Добре, но ако тия удари сте ги пренесли според правилата и сте казвали: „Е, такава е била волята Божия, то, като влезете в душевния свят, тази ваша господарка, с тия 3600 удари, тя е разработила вашата градина. Тя е приготвила почвата и вие само ще забодете семенцата, защото господарката е разорала почвата, тъй щото вашите страдания са потребни. Значи, тия удари, които в света на сърцето и ума са причинили най-големите страдания, в душевния свят са приготвили една добра почва. Иначе, ако влезете там, трябва да работите, а тъй ще намерите вашата почва разработена, готова и ще започнете веднага съзнателно. Защото всички хора, които са страдали на земята, като влезат в душевния свят, намерили са една готова почва, веднага ще прогресират, будни са, а тия, които не са страдали, трябва много да работят. Самите страдания, те са една почва, приготовление за пътя ви.
към текста >>

Значи, тия удари, които в света на сърцето и ума са причинили най-големите страдания, в душевния свят са приготвили една добра почва.
Значи, в годината ви е ударила 360 по 10=3600 пъти, а в 10 години - 3600 по 10=36 000 удари. То е един почетен капитал. Вие влизате в душевния свят и питате: „Къде ли е моята господарка, тя ми удари 36 000 удара? “ Добре, но ако тия удари сте ги пренесли според правилата и сте казвали: „Е, такава е била волята Божия, то, като влезете в душевния свят, тази ваша господарка, с тия 3600 удари, тя е разработила вашата градина. Тя е приготвила почвата и вие само ще забодете семенцата, защото господарката е разорала почвата, тъй щото вашите страдания са потребни. Значи, тия удари, които в света на сърцето и ума са причинили най-големите страдания, в душевния свят са приготвили една добра почва. Иначе, ако влезете там, трябва да работите, а тъй ще намерите вашата почва разработена, готова и ще започнете веднага съзнателно. Защото всички хора, които са страдали на земята, като влезат в душевния свят, намерили са една готова почва, веднага ще прогресират, будни са, а тия, които не са страдали, трябва много да работят. Самите страдания, те са една почва, приготовление за пътя ви. И в душевния свят ще видите връзката. Като видите, че вашата господарка, без да знае, ви е причинила едно голямо добро, ще й благодарите.
към текста >>

Ще кажете: „Слава Богу, че Господ добро е направил, значи ударите не са отишли напразно.“ Ами как ще прекараш този удар.
Иначе, ако влезете там, трябва да работите, а тъй ще намерите вашата почва разработена, готова и ще започнете веднага съзнателно. Защото всички хора, които са страдали на земята, като влезат в душевния свят, намерили са една готова почва, веднага ще прогресират, будни са, а тия, които не са страдали, трябва много да работят. Самите страдания, те са една почва, приготовление за пътя ви. И в душевния свят ще видите връзката. Като видите, че вашата господарка, без да знае, ви е причинила едно голямо добро, ще й благодарите. Ще кажете: „Слава Богу, че Господ добро е направил, значи ударите не са отишли напразно.“ Ами как ще прекараш този удар. Да кажем, тя те удари веднъж, дваж, най-после почувствуваш една болка, ще кажеш: „Господи, избави ме! “ В душевния свят Той благославя този удар. Втори път пак се молиш. Пращаш го горе. Той пак го благослови.
към текста >>

Да кажем, тя те удари веднъж, дваж, най-после почувствуваш една болка, ще кажеш: „Господи, избави ме!
Защото всички хора, които са страдали на земята, като влезат в душевния свят, намерили са една готова почва, веднага ще прогресират, будни са, а тия, които не са страдали, трябва много да работят. Самите страдания, те са една почва, приготовление за пътя ви. И в душевния свят ще видите връзката. Като видите, че вашата господарка, без да знае, ви е причинила едно голямо добро, ще й благодарите. Ще кажете: „Слава Богу, че Господ добро е направил, значи ударите не са отишли напразно.“ Ами как ще прекараш този удар. Да кажем, тя те удари веднъж, дваж, най-после почувствуваш една болка, ще кажеш: „Господи, избави ме! “ В душевния свят Той благославя този удар. Втори път пак се молиш. Пращаш го горе. Той пак го благослови. Значи, прекарваш този удар там горе.
към текста >>

“ В душевния свят Той благославя този удар.
Самите страдания, те са една почва, приготовление за пътя ви. И в душевния свят ще видите връзката. Като видите, че вашата господарка, без да знае, ви е причинила едно голямо добро, ще й благодарите. Ще кажете: „Слава Богу, че Господ добро е направил, значи ударите не са отишли напразно.“ Ами как ще прекараш този удар. Да кажем, тя те удари веднъж, дваж, най-после почувствуваш една болка, ще кажеш: „Господи, избави ме! “ В душевния свят Той благославя този удар. Втори път пак се молиш. Пращаш го горе. Той пак го благослови. Значи, прекарваш този удар там горе. Тези удари изпраща ги на Господа, молил се, значи прекарал тази енергия в душевния свят.
към текста >>

Значи, прекарваш този удар там горе.
Да кажем, тя те удари веднъж, дваж, най-после почувствуваш една болка, ще кажеш: „Господи, избави ме! “ В душевния свят Той благославя този удар. Втори път пак се молиш. Пращаш го горе. Той пак го благослови. Значи, прекарваш този удар там горе. Тези удари изпраща ги на Господа, молил се, значи прекарал тази енергия в душевния свят. Тогава Господ казва: „Понеже ти Мен викаше, когато господарката ти те би, Аз благослових тези удари. Ето ти богатството.“ Ти искаше Той да те избави. Хубаво и Той те избави. Сега, как става работата с господарката ти?
към текста >>

Тези удари изпраща ги на Господа, молил се, значи прекарал тази енергия в душевния свят.
“ В душевния свят Той благославя този удар. Втори път пак се молиш. Пращаш го горе. Той пак го благослови. Значи, прекарваш този удар там горе. Тези удари изпраща ги на Господа, молил се, значи прекарал тази енергия в душевния свят. Тогава Господ казва: „Понеже ти Мен викаше, когато господарката ти те би, Аз благослових тези удари. Ето ти богатството.“ Ти искаше Той да те избави. Хубаво и Той те избави. Сега, как става работата с господарката ти? Тя, като те е удряла, в душевния свят тя с всеки удар се понижава, изгубила.
към текста >>

Тогава Господ казва: „Понеже ти Мен викаше, когато господарката ти те би, Аз благослових тези удари.
Втори път пак се молиш. Пращаш го горе. Той пак го благослови. Значи, прекарваш този удар там горе. Тези удари изпраща ги на Господа, молил се, значи прекарал тази енергия в душевния свят. Тогава Господ казва: „Понеже ти Мен викаше, когато господарката ти те би, Аз благослових тези удари. Ето ти богатството.“ Ти искаше Той да те избави. Хубаво и Той те избави. Сега, как става работата с господарката ти? Тя, като те е удряла, в душевния свят тя с всеки удар се понижава, изгубила. Втори път като дойде, съгласно кармическия закон тя ще бъде една слугиня при тебе.
към текста >>

Тя, като те е удряла, в душевния свят тя с всеки удар се понижава, изгубила.
Тези удари изпраща ги на Господа, молил се, значи прекарал тази енергия в душевния свят. Тогава Господ казва: „Понеже ти Мен викаше, когато господарката ти те би, Аз благослових тези удари. Ето ти богатството.“ Ти искаше Той да те избави. Хубаво и Той те избави. Сега, как става работата с господарката ти? Тя, като те е удряла, в душевния свят тя с всеки удар се понижава, изгубила. Втори път като дойде, съгласно кармическия закон тя ще бъде една слугиня при тебе. Туй е разликата. „Е, казва, като я бих, какво стана? “ Стана това, че ти беше господарка, а като я би, ти стана слугиня при нея. Като правиш зло, туй ще придобиеш, а като правиш добро на другите ти ще станеш господарка.
към текста >>

10. 20. СЪН

Николай Дойнов

ТОМ 15

пред стените на Цариград от сърдечен удар Симеон свършва. В.К.
След като Симеон става цар на България, като Борис изгонва първия си син, поради това, че иска да върне езичеството, Симеон се развежда със своята първа жена и поканва своята любима - принцесата. Тя идва в България и ражда двама сина - единият е Петър, другият е Боян. В 927 г., когато Симеон тръгва към Цариград свиква своите синове и все пак е бил умен и предвидлив, казва при всеки случай да изберем престолонаследник, който да ме замести. Неговата жена, византийската принцеса в никой случай не може да приеме децата от първата му жена да бъдат наследници на короната и тя предлага: Първо Боян Мага, като по-голям и той отказва категорично, и тогава поставят Петър за негов заместник, като Боян предупреждава баща си да не отива в Цариград да се види с византийците, защото няма да се върне, така и става. През 927 г. пред стените на Цариград от сърдечен удар Симеон свършва. В.К. А Боян Мага откъде е приел учението - от свише? От Духът? НД. Той е бил рядко интелигентен и възпитан човек, и е бил в Египет, мисля че и във Вавилон е ходил, оттам е добил своята мъдрост. И после, болярите са били много настроени за войни, а Боян всякога е отхвърлял войните и за това те са искали да го убият. Една нощ, когато са приготвяли вече възможността да го убият, идва един верен слуга на Боян и му казва: „Слушай, твоето положение е критично, вземай коня и бягай".
към текста >>

11. 2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)

Иван Толев

ТОМ 15

Или ще екнат песните сионски над съсипните над пламтещи ад - и ти тогаз, Българио разбита, ще светнеш пак доволна и честита, властителка на своите съдби - или ще гръмне мщение правдиво и твойте младенци немилостиво о камък ще удари и разбий!
6 (1.XI. 1919), с. 3 рубрика Нова естетика Раната - Тялото на праведниците в сферата на славата е облечено в разноцветната одежда на дъгата. БЪЛГАРИЯ "При вавилонските реки седнахме иплакахме, кога поменахме Сион"... Пс. 137 След кървав пир и ликованья шумни, Българио, аз виждам твоя срам, и чувам на чадата ти безумни плача пред поругания ти храм... Но тоя плач на роби вавилонски не ще укрие грозния разврат!... Или ще екнат песните сионски над съсипните над пламтещи ад - и ти тогаз, Българио разбита, ще светнеш пак доволна и честита, властителка на своите съдби - или ще гръмне мщение правдиво и твойте младенци немилостиво о камък ще удари и разбий! "Всемирна летопис", Г. I, кн. 6 (1.XI. 1919), с. 3 рубрика Нова естетика България - Това, което хората означават обикновено с човешкия термин "държава", с определена територия на земята и име, според живеещата там нация, е само материално отражение на едно колективно духовно същество.
към текста >>

И чух: "Давиде, проречи на тия твари - часа на Мойта мъст отново ще удари и зей пред тях геенната на кървавия ад!...
II, кн. 3 (II-III.1921), с. 35 рубрика Нова естетика ПСАЛОМ ЧЕТВЪРТИ "И Дух Божи се носеше върху водата"... Битие -1:2 Диханйе страшно се понесе над водите и в стон повдигна на вселената гърдите и в бездните й в миг отвея земния прашец. - Това бе Той, Всесилният, Великият Отец! И се разтвориха вратите на зората и светна в тях залутаният, земният прашец... - Това бе Той, Всеблагият, Обилният Творец! И чух: "Давиде, проречи на тия твари - часа на Мойта мъст отново ще удари и зей пред тях геенната на кървавия ад!... Кажи им и запей на арфа златострунна за мълний гибелни и гръм в среднощ безлунна, - запей за ново слънце и за новия Ми град!..." "Всемирна летопис", Г. II, кн. 6-7 (22. III. 1922), с. 135 - рубрика Нова естетика Псалом четвърти - Четири е числото на кръста, а кръстът е символ на страданието.
към текста >>

Трепти ли некоя душа в сърдечен зов - една душа от жар, от перли и лъчи?
2 (Х.1923), с. 33 КЪДЕ Е ТОЙ? Търсих Го горе, след като пребродих сам из мрак и съсипни, дори и дето свети - преминах бездните и стигнах върховете, но най-желания - не Го намерих там! Изпих и чашата, и сладкия балсам - от жлъч и от нектар ни капка не остана - всред незабравките опитах жадно бляна, но чух гласа Му тих: "не съм, не съм и там! " А тук поне копней ли някой за Любов? Трепти ли некоя душа в сърдечен зов - една душа от жар, от перли и лъчи? Или пустиня е пред моите очи, В която скитам сам, без радост и покой? Да питам ли: къде е Той и - кой е Той?... Аспекти (трилогия) - I "Всемирна летопис", Г. Ill, кн. 8-9 (IV-V.1924), с.
към текста >>

12. 32. За близнаците

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Край Шо-де-Фон един горски работник, Верней, като се разхождал, получил апоплектичен удар и умрял.
Бащата, впрочем, уверил лекарите, че двете близначета често страдали от общи болки, било зъбобол, било ухобол и т. н. Друг подобен случай. Един мъж почувствувал внезапно болки в главата, толкова силни, че щял да припадне. На следния ден той узнал, че неговият брат-близнак, който живеел другаде, паднал от кон и се ранил тежко в главата. Още един подобен случай. Край Шо-де-Фон един горски работник, Верней, като се разхождал, получил апоплектичен удар и умрял. В същия ден и час, брат му, с когото били близнаци и който живеел в друго село, бил постигнат от същата участ. Преди известно време италианските вестници пишеха за троицата братя-близнаци Бартини, чиито прилики по характер и съдба бяха подложени на методични проучвания. Кулминационната точка на успоредиците, които минават в живота на тримата близнаци, бива достигната в смъртта: първият брат пада в Рим под един автомобил, който го премазва. След един час, вторият брат, без да узнае за тази злощастна случка, умира от сърдечна криза. Вечерта, в Милано, дошъл ред и на третия брат, който също умира от сърдечен удар.
към текста >>

Вечерта, в Милано, дошъл ред и на третия брат, който също умира от сърдечен удар.
Край Шо-де-Фон един горски работник, Верней, като се разхождал, получил апоплектичен удар и умрял. В същия ден и час, брат му, с когото били близнаци и който живеел в друго село, бил постигнат от същата участ. Преди известно време италианските вестници пишеха за троицата братя-близнаци Бартини, чиито прилики по характер и съдба бяха подложени на методични проучвания. Кулминационната точка на успоредиците, които минават в живота на тримата близнаци, бива достигната в смъртта: първият брат пада в Рим под един автомобил, който го премазва. След един час, вторият брат, без да узнае за тази злощастна случка, умира от сърдечна криза. Вечерта, в Милано, дошъл ред и на третия брат, който също умира от сърдечен удар. Изглежда, че и телепатичните явления се наблюдават по-често у близнаците. Рекорд държат в това отношение двамата братя-близнаци Бодингтон, живеещи в Англия, единият, от които можел да завършва фразите, които брат му затворен в друга стая, започвал да произнася. Биолозите се стремят да обяснят физичните и душевни прилики, както и приликите в съдбата на еднояйчните близнаци, с еднаквостта на биологичната наследствена материя, която лежи в основата на техния психофизичен строеж. Има, обаче, други случаи на общност в характерите или поне в стремежите, както и на паралелизмът в съдбата на двама души, които не са близнаци, деца на едни родители, но са родени горе-долу по едно и също време, макар и в различни места. Тях К. Е.
към текста >>

13. Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Из беседи, лекции и други 1916 г. - 1923 г.

ТОМ 19

След известно време думата „чистосърдечен” ще оживее във вас и ще ползувате от плодовете й.
ЧИСТОСЪРДЕЧНИТЕ: Беседа от Учителя, държана на 29 април 1917 г., София. - В: Все що е писано: [Неделни беседи]. София, 1942, с. 124 ÷ 125 „Блажени чистосърдечните”. Посейте тези думи в съзнанието си, както градинарят сее плодове в своята градина, и наблюдавайте, какви резултати ще имате. След известно време думата „чистосърдечен” ще оживее във вас и ще ползувате от плодовете й. Всяка дума трябва да се посее, да даде добри плодове. Това значи, да проверявате всяко нещо, за да създадете в себе си убеждение. Не мислете, че думата „чистосърдечен” е отвлечена. Тя има отношение към ума, сърцето и тялото на човека. Блажен е човек, когато има условия да възлиза и да слиза и може да използува тези условия Думата „чистосърдечен” е съставена от две думи: чист и сърце.
към текста >>

Не мислете, че думата „чистосърдечен” е отвлечена.
124 ÷ 125 „Блажени чистосърдечните”. Посейте тези думи в съзнанието си, както градинарят сее плодове в своята градина, и наблюдавайте, какви резултати ще имате. След известно време думата „чистосърдечен” ще оживее във вас и ще ползувате от плодовете й. Всяка дума трябва да се посее, да даде добри плодове. Това значи, да проверявате всяко нещо, за да създадете в себе си убеждение. Не мислете, че думата „чистосърдечен” е отвлечена. Тя има отношение към ума, сърцето и тялото на човека. Блажен е човек, когато има условия да възлиза и да слиза и може да използува тези условия Думата „чистосърдечен” е съставена от две думи: чист и сърце. Сърцето е център на живота, затова чистосърдечният знае отде иде и накъде отива. Той разбира процесите на слизането и качването. Той знае, че е дошъл от Слънцето и пак ще се върне там.
към текста >>

Блажен е човек, когато има условия да възлиза и да слиза и може да използува тези условия Думата „чистосърдечен” е съставена от две думи: чист и сърце.
След известно време думата „чистосърдечен” ще оживее във вас и ще ползувате от плодовете й. Всяка дума трябва да се посее, да даде добри плодове. Това значи, да проверявате всяко нещо, за да създадете в себе си убеждение. Не мислете, че думата „чистосърдечен” е отвлечена. Тя има отношение към ума, сърцето и тялото на човека. Блажен е човек, когато има условия да възлиза и да слиза и може да използува тези условия Думата „чистосърдечен” е съставена от две думи: чист и сърце. Сърцето е център на живота, затова чистосърдечният знае отде иде и накъде отива. Той разбира процесите на слизането и качването. Той знае, че е дошъл от Слънцето и пак ще се върне там. Разликата между него и останалите хора се заключава в това, че той знае отде иде и къде отива, а те не знаят. Като говоря за Слънцето, имам предвид седемте планети: Венера, Юпитер. Марс.
към текста >>

Вие сьс слънчевата енергия може да направите много опити, ако във вас се проявява обикновения живот и ходите гологлави, а слънцето грее, към обяд непременно ще имате слънчев удар, защото тази Божествена енергия ще мине през земята, ще промени някои вибрации, и ще образува загорещяване в мозъка.
СИНЪТ БОЖИЙ: Беседа от Учителя, държана на 30 октомври 1921 г., София. - В: Сила и Живот: Неделни беседи, серия IV. Братя и сестри на Христа. София, 1922, с. 73 ÷ 75 „Тази енергия, слънчевата, аз сьм говорил за нея. Вие сьс слънчевата енергия може да направите много опити, ако във вас се проявява обикновения живот и ходите гологлави, а слънцето грее, към обяд непременно ще имате слънчев удар, защото тази Божествена енергия ще мине през земята, ще промени някои вибрации, и ще образува загорещяване в мозъка. Значи, щом имате слънчев удар, вие сте прекарали тази енергия през земята и затуй имате удар. Обаче, ако във вас имате съзнателния живот, настроени сте любовни към всички живи същества, вие ще превърнете тази енергия в „акаша”, и ще усещате в себе си една велика, приятна Божествена музика, и по цялото ви тяло ще се носи един велик трепет, и ще искате да предадете енергията си на всички хора. Всичко туй ще бъде във вас, ако имате съзнателния живот. Тази енергия, вие ще я чувствувате и през нея ще се предават мислите на всички разумни същества. Животът на всички същества, които ви обикалят в далечното пространство, ще ви се предава с бързина, по-голяма отбързината на слънчевия лъч, и вие ще чувствувате, че сте един гражданин на това велико царство.
към текста >>

Значи, щом имате слънчев удар, вие сте прекарали тази енергия през земята и затуй имате удар.
- В: Сила и Живот: Неделни беседи, серия IV. Братя и сестри на Христа. София, 1922, с. 73 ÷ 75 „Тази енергия, слънчевата, аз сьм говорил за нея. Вие сьс слънчевата енергия може да направите много опити, ако във вас се проявява обикновения живот и ходите гологлави, а слънцето грее, към обяд непременно ще имате слънчев удар, защото тази Божествена енергия ще мине през земята, ще промени някои вибрации, и ще образува загорещяване в мозъка. Значи, щом имате слънчев удар, вие сте прекарали тази енергия през земята и затуй имате удар. Обаче, ако във вас имате съзнателния живот, настроени сте любовни към всички живи същества, вие ще превърнете тази енергия в „акаша”, и ще усещате в себе си една велика, приятна Божествена музика, и по цялото ви тяло ще се носи един велик трепет, и ще искате да предадете енергията си на всички хора. Всичко туй ще бъде във вас, ако имате съзнателния живот. Тази енергия, вие ще я чувствувате и през нея ще се предават мислите на всички разумни същества. Животът на всички същества, които ви обикалят в далечното пространство, ще ви се предава с бързина, по-голяма отбързината на слънчевия лъч, и вие ще чувствувате, че сте един гражданин на това велико царство. И, като погледнете на този, великия свят, вие ще бъдете радостни, всичко ще ви причинява радост.
към текста >>

14. III. ЖИВОТЪТ НА Н. В. ЦАР БОРИС III 30 януари 1894 г. - 28 август 1943 г.

(Сп. «Просвета», г. IX, кн. 1-2, IХ-Х 1943 г., стр. 3-16)

ТОМ 20

Той е добросърдечен, демократичен, еднакво внимателен към всекиго.
» Гръмко ура изпрати трогателните думи на Царя. Довчера заложници, измъчвани и ругани, когато тия окъсани герои-свет-ци видяха своя върховен вожд, веднага се преобразиха и сърцата им радостно затуптяха, защото почувствуваха, че Родината не е загинала, че България е спасена, и че млад, изпълнен с вяра и надежда, стои пред тях любимият им Цар, както довчера стоеше пред очите им в окопите като Престолонаследник. Един ден историкът ще прецени и отбележи, че България едва ли би могла да оцелее от сполетялата я страшна катастрофа, ако Провидението не бе я сдобило с този мъдър, благ и даровит Държавен глава. И наистина, възцаряването на Бориса III спаси България от явна гибел. Цар Борис е надарен с редки качества. Той е добросърдечен, демократичен, еднакво внимателен към всекиго. Вродената скромност, наследена от майка му, и простотата в неговия живот са най-скъпите и блестящи брилянти на неговата корона. Неговото благородно сърце трепти от най-хубави чувства към всеки добър българин. У Цар Бориса няма гордост. Той еднакво почита и учения, и простия. В лицето на всеки българин той вижда частица от народа, за когото е положил тържествена клетва да му служи беззаветно.
към текста >>

И те често са мислили точно като мене: че е ударил часът да се обърне нова страница на историята.» Нашият Цар, в дни на народни неволи и бедствия, пръв е давал пример и на министрите, и на всички други какво трябва да се прави.
Преживял всички радости и горчивини през войните, той зае престола си като истински войник, който отива да заеме най-опасния си пост. Достъпен за всички, Цар Борис се среща и разговаря със селяни и граждани и внимателно обмисля всеки въпрос, свързан с интересите на държавата. Всред хората на науката и изкуствата Цар Борис се чувствува в своята среда. Той винаги е блестял с благост и мъдрост. В един разговор с виден чужд журналист Царят се изразил така: «Когато по някои въпроси искам да взема правилно решение, отивам при моите приятели селяните, които познавам от бойното поле, за да узная тяхното мнение. И те често са мислили точно като мене: че е ударил часът да се обърне нова страница на историята.» Нашият Цар, в дни на народни неволи и бедствия, пръв е давал пример и на министрите, и на всички други какво трябва да се прави. При стихийни наводнения, при опустошителни градушки, при катастрофални земетресения, или каквито и да било други народни бедствия, Цар Борис пръв се е притичвал при пострадалия народ, за да го утешава, да го успокоява и да го подпомага. Цар Борис пръв намали на времето цивилната си листа и пръв даде с това пример за намаление на големите заплати. Нашият Цар в частния си живот е съвсем скромен. Той не живее в разкош и пиршества, както чуждите владетели, а живее както живеят мнозина заможни българи. Царят винаги е учтив и внимателен в обноските си, а това е израз на неговата велика душа.
към текста >>

15. (61) Среща с Царя на 22.Х.1939 г. във Враня, от 8 и 15 ч сутринта до 13 и 20 ч

ТОМ 20

» - удари се царят в челото), Дамян стоял при него пет часа и му се оплаквал, че чакал да бъде военен министър, а те турили Пенчо Златев.
Говорил е против парламента, не изобщо, а срещу някои похвати. Чувствал се е донякъде виновен за неговия скандал там, където щеше да «вдига завесата», но царят се е отнесъл внимателно с него. Всички държавници без изключение са препоръчали неутралитет, и то честно да се пази, като някои от тях (Гичев413, Буров и др.) са искали да бъде с отговорни лица, за да се пази и не изтощава царят и пр., стара песен - да се наместят те... Никола Мушанов е бил доста претенциозен, но не и умен. Говорил е, че трябва ново правителство, което да се възглавява от него (това не е казал, но е дал да се разбере, че той има най-много връзки и че други не може). Между другото е казал, че Дамян («Виждате ли, Лулчев! » - удари се царят в челото), Дамян стоял при него пет часа и му се оплаквал, че чакал да бъде военен министър, а те турили Пенчо Златев. - То беше моя работа - каза царят, - която аз сторих по вдъхновение, като посочих на Кимона Пенчо - виж каква съдба... Гичев е бил много язвителен и е оставил впечатление на голям егоист. Той, каза ми, [че] работи със своя баджанак Вергил414, който е по-сърдечен човек. Най-озлобен и дребнав е бил Стоян Костурков415. Той просто се задушавал от злоба и е стигнал дотам, че да каже: ако бил по-млад, щял да хване гората с чета, да се бори за народните свободи на печата и пр. Царят му показал вестник «Тайме» с бели полета от цензура, той не искал просто да разбере.
към текста >>

Той, каза ми, [че] работи със своя баджанак Вергил414, който е по-сърдечен човек.
Всички държавници без изключение са препоръчали неутралитет, и то честно да се пази, като някои от тях (Гичев413, Буров и др.) са искали да бъде с отговорни лица, за да се пази и не изтощава царят и пр., стара песен - да се наместят те... Никола Мушанов е бил доста претенциозен, но не и умен. Говорил е, че трябва ново правителство, което да се възглавява от него (това не е казал, но е дал да се разбере, че той има най-много връзки и че други не може). Между другото е казал, че Дамян («Виждате ли, Лулчев! » - удари се царят в челото), Дамян стоял при него пет часа и му се оплаквал, че чакал да бъде военен министър, а те турили Пенчо Златев. - То беше моя работа - каза царят, - която аз сторих по вдъхновение, като посочих на Кимона Пенчо - виж каква съдба... Гичев е бил много язвителен и е оставил впечатление на голям егоист. Той, каза ми, [че] работи със своя баджанак Вергил414, който е по-сърдечен човек. Най-озлобен и дребнав е бил Стоян Костурков415. Той просто се задушавал от злоба и е стигнал дотам, че да каже: ако бил по-млад, щял да хване гората с чета, да се бори за народните свободи на печата и пр. Царят му показал вестник «Тайме» с бели полета от цензура, той не искал просто да разбере. Във всеки случай царят му е говорил доста меко и го е поутешил. Кимон е бил сдържан и коректен повече от други път и царят го е изслушал внимателно, за което и аз лично го бях молил.
към текста >>

16. 3. Вестник „Зора”, год. XII, бр. 3273, 6.VІ..1930 г., стр. 3

ТОМ 21

Приемът им е бил сърдечен и Тимева успяла в кратко време да спечели сърцето на Ангелина (Гела) Лулчева ида й стане една от близките приятелки.
ЗАПОЗНАВАНЕ ПРИ РОМАНТИЧНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА Обстоятелствата, при които е станало запознаването между г-жа Лулчева и Малина Тимева, са доста романтични. Малина Тимева била позната като добра гледачка. Още в началото на 1929 г. със своя любовник тя била поканена в семейството на Любомир Хр. Лулчев, за да покаже изкуството си. Приемът им е бил сърдечен и Тимева успяла в кратко време да спечели сърцето на Ангелина (Гела) Лулчева ида й стане една от близките приятелки. Спечелила нейното доверие, Гела често разказвала на Малина за притежаваните от нея скъпоценности. Любопитството на младото момиче било възбудено извънредно много и един ден предразположило Лулчева да й покаже всички скъпоценности. Може би още тогава у Малина се е явило желанието да притежава скъпите накити, макар и по престъпен начин. За да изпълни своя престъпен план благоприятствувало обстоятелството, че Лулчев често нощувал в лагера на дъновистите: а г-жа Лулчева ходела почти всеки ден на гроба на баща си, който загинал при атентата в „Св. Неделя”. В НАЧАЛОТО НА М.
към текста >>

Без да подозира нещо, Ангелина Лулчева се навела до канапето, но в този момент Малина й нанесла няколко удара с теслата и тя паднала на пода.
в лагера на дъновистите, за да питат Л. Лулчев да не би ключът на касата да е у него, двете приятелки се върнали в дома на Лулчева. Току-що приключили вечерята и в дома на Лулчева пристигнала и майката на Малина. Тя оставила донесената от нея тесла в кухнята, без да забележи това Лулчева. По-късно тя предложила да потърсят ключа, да не би да е паднал около или под пианото. Без да подозира нещо, Ангелина Лулчева се навела до канапето, но в този момент Малина й нанесла няколко удара с теслата и тя паднала на пода. Започнала се кратка борба. Малина се хвърлила върху Лулчева и я натиснала към пода. Тогава Стойка Тимева взела теслата и с още няколко удара доубила жертвата им. Двете престъпници отишли след това в кухнята, измили теслата и ръцете си и през мазето напуснали дома на Лулчева. Начинът, по който поискаха да заблудят полицията, се изнесе в подробности.
към текста >>

Тогава Стойка Тимева взела теслата и с още няколко удара доубила жертвата им.
Тя оставила донесената от нея тесла в кухнята, без да забележи това Лулчева. По-късно тя предложила да потърсят ключа, да не би да е паднал около или под пианото. Без да подозира нещо, Ангелина Лулчева се навела до канапето, но в този момент Малина й нанесла няколко удара с теслата и тя паднала на пода. Започнала се кратка борба. Малина се хвърлила върху Лулчева и я натиснала към пода. Тогава Стойка Тимева взела теслата и с още няколко удара доубила жертвата им. Двете престъпници отишли след това в кухнята, измили теслата и ръцете си и през мазето напуснали дома на Лулчева. Начинът, по който поискаха да заблудят полицията, се изнесе в подробности. Интересното в случая е, че ЗА ДА ЗАМАСКИРА ОЩЕ ПО-СИГУРНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО, Малина на другия ден сутринта, отивайки в къщата на Ангелина Лулчева, набрала магданоз от градината, за да го занесе на любимата си приятелка. Преди да нададе писъци за помощ, тя отворила наново касата и разхвърлила няколко сребърни монети, разтурила леглата, отворила гардеробите и шкафовете. По тоя начин смятала, че ще създаде у полицията убеждение, че убийството е извършено с цел за обир.
към текста >>

17. X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите

ТОМ 21

Но тук, на Чистотата, Харамията прие удара върху себе си (този остър и негативен връх отстрани на поляната), и така се спасиха тези 4 души.
” И дойде само Таничка и свири. А по-долу, преди баира за слизане, Йоана свиреше и даваше концерт на минаващите братя и сестри, на връщане след беседата. На мене Светозар обясни. Този ден и поради пълното затъмнение на 11 август, Небето беше предвидило да си заминат четирима души от лагера на Братството. И, ако бяхме играли горе на петото езеро - това щеше да се реализира. Но тук, на Чистотата, Харамията прие удара върху себе си (този остър и негативен връх отстрани на поляната), и така се спасиха тези 4 души. Единият от тях щеше да бъде нашият брат Косьо. Той е болен от сърце и след тежък инфаркт. Всеки миг може да си замине.. И той се качи на Рила. И изведнъж стана много зле. Веднага викнах Светозар.
към текста >>

Костадин получи удар на сърцето си.
Оттогава се завъртя животът ни на 180°.” И това Учителят го нареди. Да станат приятели добри. По-късно Светозар спаси живота на Косьо 2 или 3 пъти на Рила. Вече споменах. Единият път беше при пълното Слънчево затъмнение. Костадин получи удар на сърцето си. Светозар му направи масаж, изолира го сам в своя палатка и полека-лека Косьо възвърна живота си. Че игра и Паневритмия на петото езеро за Празника. Втория път - пак на Рила. И отново Светозар го сложи в своя малка палатка сам и го наглеждаше. Сутринта Косьо бе по-добре и пак се качи на Молитвения връх.
към текста >>

Казваха му „Минчо мъглата” и някои студенти бяха хвърлили „паве” от етажите горе, да го ударят.
Явих се на изпита по математика и го взех. Оставаха ми още 2 дни за електротехника - 3 части, 3 тома по 1000 страници. Това беше много труден изпит и много малко студенти го взимаха. Професор беше Минчо Златев, който със самолет отиваше всяка седмица в Сорбоната в Париж и преподаваше там електротехника. Беше много способен професор, но при него много малко студенти успяваха да издържат изпита си. Казваха му „Минчо мъглата” и някои студенти бяха хвърлили „паве” от етажите горе, да го ударят. Толкова го ненавиждаха! Ако днес се явят 30 ÷ 40 студенти при него, само 2 ÷ 3 изкарваха. Другите ги скъсваше. А за мене беше много важно да издържа този изпит - заради тази моя стипендия, така необходима и за брат ми, и за мене. А и на родителите ми беше трудно, ако трябваше да повторя втората година.
към текста >>

Например, когато планетите на един човек са в 7-и, 8-и, 9-и домове, той е сърдечен и работи главно със сърцето в причинния свят (когато е издигнат).
Значи Франция -Лъв, и Русия - Водолей. Добре, че не е на мавматарите (15° Лъв).” През май 2000 г. ми пише: „По дирекция, аз имам един изключителен астрологически период: Венера ми прави съвпад с Нептун в Дева - събира се човешката любов с Божествената в 9- и дом, в съвпад с Юпитер, Меркурий. Точният аспект беше декември 1999 г. Орбисът е 3 години.” Светозар ми пише още: „Човек започва от Асцендента, минава 1-ви, 2-ри, 3-ти дом (душата), 4-ти, 5-и, 6-и - Десцендента (сърцето), 7-и, 8-и, 9-и дом и Медиум Цели - Духа. Например, когато планетите на един човек са в 7-и, 8-и, 9-и домове, той е сърдечен и работи главно със сърцето в причинния свят (когато е издигнат). А най-хубавото положение е, когато повечето планети са в 10- и и 11 -и дом - Духът (умствен свят). Когато Слънцето е на Медиум Цели (МС) в рождения хороскоп, то огрява отвсякъде живота на индивида и той успява във всяко начинание, подтиквано от неговото вътрешно ръководство. Отношенията в света са 7-и дом, другият свят - 8-и дом и духовното - 9-и дом. А Духът дава простор на индивида, да се изяви в пълнота. Умът е мястото на светлината и виделината.
към текста >>

” А аз в момента, неподготвена за този удар, нищо не му отговорих.
” Този въпрос беше така неочакван, като че заби сабя в тялото ми. В момента се шашардисах и не можах нищо да му отговоря. Смути се силно моята душа. Всичко друго бях очаквала, но не и такова отношение. Петър Ганев и Божанка бяха наблизо и взеха да му казват: „Остави жената, остави я! ” А аз в момента, неподготвена за този удар, нищо не му отговорих. По-късно описах този случай, но не казах, че братът се нарича Кралю Кралев. Сега ви казвам. А на него отговарям: „Той - Учителят ми разреши да отида във Франция и нищо не направих без да Го попитам. И то дълго време, с години! Докато накрая отговорът Му беше: „Сега вече можете със сина ти да заминете за Франция!
към текста >>

18. XV. Величка Няголова Примери из моя живот

ТОМ 21

Лекарят би констатирал „сърдечен удар”.
Веднага се обърнах надясно и гледах да видя някой, очаквах, че е човек. Но нямаше никой в коридора. Гледах наляво, надясно, напред, назад - няма! И не можех да повярвам, защото стискането беше напълно физическо. И тогава разбрах, че е било астрално същество, нещо като „фантом” (между физическо и астрално), и че то ме е натиснало, за да ме унищожи и да си замина. Лекарят би констатирал „сърдечен удар”. И толкова! Но в моето будно съзнание, се яви формулата: „Бог е Любов”, а тя е велика формула и е равна на пистолет във физическия свят. Такава сила има тя! И то не успях да я изговоря до края, и съществото изчезна. И помен не остана от него!
към текста >>

19. XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева

Б. ПИСМА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ДО СТЕВКА СТОЙЧЕВА, ВПОСЛЕДСТВИЕ НЯГОЛОВА

ТОМ 21

С братски поздрав най-сърдечен на твоя бати Любомир Лулчев.
Не късай връзката с Духът и знай, че всяка сегашна тъга е бъдеща радост. Дано Бог да те благослови и има под Своята ръка! С. Б. Л. е Л. [Само Божията Любов е Любов]! С братски поздрав най-сърдечен на твоя бати Любомир Лулчев. Четох посланието, което и ти си чела и чрез което аз ти бях подкрепа. Пиши ми всичко, което става с тебе - то ме интересува, - да попълни останалото, което се живее чрез далечината. Не се смущавай от нищо. Винаги става само това, което ще трябва да стане - но, ако не е то - тогава внасят корекция по-висшите духове. Спокойствие, Стефко, и работа и молитва.
към текста >>

” Но днес пръстът ми е почти здрав, махнах превръзката, По-рано главата си бях ударил миналата година.
В мен има голямо спокойствие и всичко бурно ще се улегне и ще свърши с радост за всички - само търпение! Приказните герои ги оставям свободни да те не виждат - та да им е по-леко. Може би скоро ще се пренеса на Изгрева, ако не отида некъде другаде - така ми се не ходи... В неделя, като работех с рендето и мислех некъде си - порязах си пръста. Казвам: данък плащам. Учителя ми каза: „Все ти плащаш! ” Но днес пръстът ми е почти здрав, махнах превръзката, По-рано главата си бях ударил миналата година. Който е богат, той плаща. Ако обичаш, пиши по-честичко. Друго няма да пиша. Работи и мисли. И моли се.
към текста >>

20. Г. Допълнение към спомените на Весела Несторова за 1939,1940,1941 и 1943 години от разговори с нея (Магнетофонен запис)

Весела Несторова, Вергилий Кръстев

ТОМ 24

Плодовете са делата на растенията, техният сърдечен живот.
Хармонията напира вътре в душата, и вън ще се разлее и всичко в теб ще прозвучи разумно, хармонично, когато живата любов за теб пробуди." На 12 декември в първата неделна беседа, Учителят каза: "Най-великата наука в света, е да се научи човек да живее по Любовта. То е най-лесното и най- мъчното. Любовта не е проникнала в сегашния живот, защото живота е пълен със страдания и смущения. За да ни помогне Господ, трябва да спазваме закона на Любовта. Бог носи бремето на цялата вселена. Плодовете са делата на растенията, техният сърдечен живот. Сладкият плод показва, че растението обича Бога и Бог го обича и съдържанието му е Любовта, която съществува между него и Бога. Истинската слава е слава на цялото. Блаженството да стане общо достояние на всички хора. Да пееш, значи да даваш. Петелът единствен дава и никога не пее за лошо.
към текста >>

Тактът на космоса регулира сърцето 72 удара, 72 ученика имаше Христос.
Тогава човек престава да е отделен, той е в общото - едно с Отца. Правилното проявяване на ума, сърцето и волята дават израз на душата, а ръководството на душата е Духа, а Духът е проявения Христос, самият Христос. Човек е фокуса на най-великите работи - в него всичко се пресича. Животът трябва да върви с бързината на Любовта. Любовта е плод на Духа, а разумът е плод на плътта - обяснява последствията. Тактът на космоса регулира сърцето 72 удара, 72 ученика имаше Христос. Девата държи връзка между Духа и душата." Весела: пее "Венир Бенир" и свири на пиано. В.К.: Да. Весела: На 21 август 1944 година, когато бяхме в Мърчаево, аз си изгубих чантата и до вечерта се намери. А Учителят каза: Черната ложа ти скрои капан, но белите братя осуетиха засадата им. Злото плод не връзва.
към текста >>

21. 1.12. ГАЛИЧИЦА

Минчо Сотиров

ТОМ 25

Мощният по численост противник в същото време готвеше да нанесе решителен удар и между Преспанското и Охридско езера, та като прегази масивните гърди на величествения в.
1.12. ГАЛИЧИЦА Съдбата пожела да увеличи славата на полка и заради туй 4-та дружина биде снета от позицията и отправена към гр. Ресен, в който стигна на 2-и март. Мощният по численост противник в същото време готвеше да нанесе решителен удар и между Преспанското и Охридско езера, та като прегази масивните гърди на величествения в. Томорос и дълбоко-снежните обятия на Галичица планина, да се спусне в Ресенската равнина и след като превземе града, да удари в гръб цялото разположение на нашата дивизия и по този начин, развивайки своите успехи, да компрометира цялото ни общо бойно разположение. Дружината е увенчала с двете си роти ледния Томорос. Студеният вятър клати бавно позлатените от първите утринни лъчи на слънцето негови вкоченясали върхове. За опора на юнаците-бдинци служат ледените брустверчета на набързо импровизираните с нечовешки усилия малки стрелкови окопчета, а за упования и морална сила - техният борчески дух, никога досега не сломяван, макар че не веднъж е бивал подлаган на тежките изпитания на борбата. Малкото картечници, от друга страна, с които се разполагаше, не можеха да действат поради големия студ; глицерин тоже липсваше, па и всички охладители, бяха замръзнали, а срещу могъщата - повече голямокалибрена - неприятелска артилерия ние имахме само няколко планински топчета, но и те не бяха успели още да заемат изгодни позиции и следователно, да действат.
към текста >>

Томорос и дълбоко-снежните обятия на Галичица планина, да се спусне в Ресенската равнина и след като превземе града, да удари в гръб цялото разположение на нашата дивизия и по този начин, развивайки своите успехи, да компрометира цялото ни общо бойно разположение.
1.12. ГАЛИЧИЦА Съдбата пожела да увеличи славата на полка и заради туй 4-та дружина биде снета от позицията и отправена към гр. Ресен, в който стигна на 2-и март. Мощният по численост противник в същото време готвеше да нанесе решителен удар и между Преспанското и Охридско езера, та като прегази масивните гърди на величествения в. Томорос и дълбоко-снежните обятия на Галичица планина, да се спусне в Ресенската равнина и след като превземе града, да удари в гръб цялото разположение на нашата дивизия и по този начин, развивайки своите успехи, да компрометира цялото ни общо бойно разположение. Дружината е увенчала с двете си роти ледния Томорос. Студеният вятър клати бавно позлатените от първите утринни лъчи на слънцето негови вкоченясали върхове. За опора на юнаците-бдинци служат ледените брустверчета на набързо импровизираните с нечовешки усилия малки стрелкови окопчета, а за упования и морална сила - техният борчески дух, никога досега не сломяван, макар че не веднъж е бивал подлаган на тежките изпитания на борбата. Малкото картечници, от друга страна, с които се разполагаше, не можеха да действат поради големия студ; глицерин тоже липсваше, па и всички охладители, бяха замръзнали, а срещу могъщата - повече голямокалибрена - неприятелска артилерия ние имахме само няколко планински топчета, но и те не бяха успели още да заемат изгодни позиции и следователно, да действат. Студеният мрак, с който нощта застели целия връх, правеше картината на боя още по-страшна, особено предвид на пълната неизвестност както за местността, така и за силата и разположението на противника.
към текста >>

Трябваше да се построят солидни закрития против страшното разрушително действие на неприятелската артилерия, обаче средствата за това липсваха и доблестните защитници трябваше със своите ножове, с ръце и с дребния си шанцов инструмент да разбиват скалите и да ровят триметровия сняг, за да си построят що годе закрития срещу неприятелските удари.
Дружината е увенчала с двете си роти ледния Томорос. Студеният вятър клати бавно позлатените от първите утринни лъчи на слънцето негови вкоченясали върхове. За опора на юнаците-бдинци служат ледените брустверчета на набързо импровизираните с нечовешки усилия малки стрелкови окопчета, а за упования и морална сила - техният борчески дух, никога досега не сломяван, макар че не веднъж е бивал подлаган на тежките изпитания на борбата. Малкото картечници, от друга страна, с които се разполагаше, не можеха да действат поради големия студ; глицерин тоже липсваше, па и всички охладители, бяха замръзнали, а срещу могъщата - повече голямокалибрена - неприятелска артилерия ние имахме само няколко планински топчета, но и те не бяха успели още да заемат изгодни позиции и следователно, да действат. Студеният мрак, с който нощта застели целия връх, правеше картината на боя още по-страшна, особено предвид на пълната неизвестност както за местността, така и за силата и разположението на противника. Трябваше да се построят солидни закрития против страшното разрушително действие на неприятелската артилерия, обаче средствата за това липсваха и доблестните защитници трябваше със своите ножове, с ръце и с дребния си шанцов инструмент да разбиват скалите и да ровят триметровия сняг, за да си построят що годе закрития срещу неприятелските удари. От друга страна, трябваше на всяка цена да се добият каквито и да са сведения за противника. И ето на 12 срещу 13 март в тъмнината на нощта, при пълна неизвестност и непознат терен, петима смелчаци се втурват към разположението на противника и довеждат един пленник французин, от когото се добиха ценни сведения за това, което не ни беше известно. Срещу нашите две роти, размесени с шепа храбри австрийски опълченци и германски егери, беше застанала цялата 76-а пехотна француска дивизия, снабдена с 6 полски батареи и няколко тежки оръдия. Още преди да съмне на 13 март няколко светещи червени ракети раздират общия мрак, в който тънеше цялото бойно разположение и един ужасен гръм и трясък разтърсват земята: стотици бомби хвърчат и тряскат пред и зад защитниците от всички посоки; десетки картечници и автоматични пушки непрестанно тракат и хиляди смъртоносни куршуми зловещо пищят над главите на юнаците. Ето, редеят вече веригите, ние даваме загуби!
към текста >>

Изнемощели от глад и тежка безсъница, защитниците и сега бяха готови да посрещнат всякакъв удар, но не и да допуснат врага да прегази позицията, освен по техните трупове!
Трябваше при все това, да не заспиваме на колосалните наши успехи и да се вземат всички мерки на очаквателност, тъй като - ясно личеше - противникът ще повтори своите нападения. Веднага се дадоха нареждания за прибиране всички патрони и бомби на убитите, защото превозът на муниции, поради снежните навеища и лоши, непроходими пътища, почти невъзможен. Ние не бяхме излъгани в нашите очаквания. Тъкмо при съзряване, на 18 март, противникът започна яростно да обстрелва със своя разрушителен огън цялото наше разположение. Смъртта беше наново развъртяла своята главоломна коса и тук над снежната постеля, един след друг, намираха вечната си почивка уморените от дълги борби герои. Изнемощели от глад и тежка безсъница, защитниците и сега бяха готови да посрещнат всякакъв удар, но не и да допуснат врага да прегази позицията, освен по техните трупове! Моментът беше решителен. Към 5 часа след пладне в цялата дружина бяха останали всичко около 20 бомби, а патроните бяха почти на свършване. Положението бе критическо. Противникът отстоеше от нас само на няколко крачки... Патроните се свършиха. Куршумите и бомбите отстъпват мястото си на камъните.
към текста >>

Той не можа да издържи, както никога, контраудара и позорно обърна гръб!...
Противникът отстоеше от нас само на няколко крачки... Патроните се свършиха. Куршумите и бомбите отстъпват мястото си на камъните. О, велик час!... Няколко минути още и противникът ще се хвърли върху нашите окопи!... Но, тук стана нещо, което никой не можеше да предвиди и очаква: в гладните, измършавели и полузамръзнали тела се пробуди изведнъж лъвът, яростният Бдински лъв и всички защитници - здрави и ранени - до един мигновено изхвръкват из своите окопчета и с мощен вик "ура" насочват блестящите острила на своите ножове към гърдите на бясно щурмуващия противник! Той не можа да издържи, както никога, контраудара и позорно обърна гръб!... Честта на полковото знаме биде спасена. Шепа храбреци извършиха такива чудеса от храброст, които ги правеха достойни потомци на великата епопея при Шипка. България биде спасена!... Заглъхнаха оръдията, затихна просторът. Слаби слънчеви лъчи раздират мрака и след малко хоризонтът се прояснява.
към текста >>

А на останалите живи герои, от мое име и от това на гражданството, предайте сърдечен и искрен привет.
На другия ден дружината биде сменена от 177 Турски полк. Сменена от позицията, дружината се готвеше за път, за да влезе отново в разпореждането на началника на дивизията, когато на 25 март се получи от Председателя на Ресенската община следната телеграма: "До Командира на 4-а дружина - 3-и пехотен Бдински полк. Днес цялото гражданство привества на тържествената панахида за скъпите неоценими жертви на поверената ви дружина, които сложиха геройски костите си за спасяването на милата ни родина от неприятеля. Всички с умилено сърце и с трогнати души и благоговение отдадохме заслужената почит към тяхната памет. Моля приемете най-сърдечните ми съболезнования. А на останалите живи герои, от мое име и от това на гражданството, предайте сърдечен и искрен привет. Живейте за чест и слава на обединена България." Малко по-после същият председател на Ресенската община отправя до командира на дружината следното писмо: "Храбрий Командире, в дни на върховни изпитания Ресенци ще си спомнят за стоящите пред народния идеал, далеч от чаровния дъх на семейното щастие, за стоящите на фронта под страшния ехтеж на смъртоносните оръдия и чувстващите хиляди несгоди - за героите от 4-та дружина. Ресенци не могат да не си спомнят дните, преживяни от 12 до 20 март 1917 година. Ресенци още повече не могат да забравят героите, които през тези дни спасиха Ресен от неприятелското омърсяване. Името на героичната IV дружина, 3-и Бдински полк, ще бъде за вечни времена записано - врязано в нашите сърца. Не може да се забрави за ония, които с кръвта си пишат нова история за България, за ония, които с костите си чертаят границите на ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ.
към текста >>

22. 65. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО СТЕФАН НЕЙКОВ, 19 август 1917 г,, неделя, Вардище

Минчо Сотиров, писма

ТОМ 25

Много от нашите успехи се дължат на моралните сили всадени от Него, в тия що самоотвержено отстояват на неприятелските удари.
А за народа ни! Но това не ще говоря. Моля да се провери само доколко предани, чисти, верни са биле на дълга си всички негови истински послушници, слушатели или последователи, ако щеш. Вземете ги в боевете - първи са водили и окуражавали своите дружини; вземете ги вън от боевете - първи са давали пример на бодър, пламенен дух, весела душа, възвишен ум. Навсякъде са биле образец на изпълнителните. Много от нашите успехи се дължат на моралните сили всадени от Него, в тия що самоотвержено отстояват на неприятелските удари. Неговите проповеди са биле, по въпроса за българите, привършвани: "Сега се извършва обединението на българското племе. Ако бъде ме чисти непорочни, скоро ще се привърши, ако ли не, ще се продължи и не може да се отмени. Българското племе е благословен народ, има мисия от небето и трябва да я изпълни. Вие имате задължения към тоя народ. Работете и служете му честно и ще му помогнете да изпълни своята велика задача, която Господ му е възложил да разреши." И все в тая посока е бил Неговия говор, Неговите мисли, Неговите желания.
към текста >>

С братски сърдечен поздрав твой Минчо!
Да не бъде! Стефане, пиша ти по тоя въпрос и те моля говори гдето трябва до най-високо стъпало с молба задушевна да се поправи тая грешка и се върне в София или Му се даде право, свобода да остане там гдето намери за добре. Моята съкровена гаранция не може да запълни отворената бездна пред Небето между народа и армията и Господа Бога на Силите. Вярвам в добрия край и очаквам да ми съобщиш. Моите дълбоки почитания към Г-н Главнокомандващ и Г-н Ген. Луков. С братски сърдечен поздрав твой Минчо! P.P. Зная че вътрешната полиция не е вам подчинена, а на ..., но все бихте могли да направите потребното за общия прогрес. Минчо
към текста >>

23. 19. СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ОТ 1939 ГОДИНА

Тодор Божков

ТОМ 25

" След една година, пак там на границата генералът загина внезапно от сърдечен удар.
Когато се върнах от отпуска, първите думи на генерала бяха: "Стана ли при Учителя въпрос за мен? " И аз му разказах за случая. А той ми каза, вие сигурно сте му казали. Аз му отговорих, че даже бях забравил всичко, и че Учителят сам, без да Му кажа нещо по този въпрос каза това, което аз му предадох. Генералът стана сериозен, замисли се, разбра, че е направил грешка и каза: "Вярно, аз не бях прав, но го казах с добри намерения! " След една година, пак там на границата генералът загина внезапно от сърдечен удар. Друг случай - за една автомобилна катастрофа. На границата през тази година стана една автомобилна злополука, в която загинаха няколко големи по чин офицери. При това те бяха едни висококвалифицирани такива. При един случай Учителят ми описа случката и ми обясни причините, въпреки че истината официално никой не я знаеше точно как е. В колата е бил друг наш генерал с щаба си.
към текста >>

24. ЯНУАРИ 1918 г. - 15 ДЕКЕМВРИ 1918 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

” Обичам Хюго заради Козетка, обичам Хюго заради Есмералда и Квазимодо... Тялото ме боли от удари, ръцете ми сини от коравите й пръсти.
Хълцам в леглото, ридая. Така повече изстивам и не мога да дишам. Там са всички топли постелки и завивки; на закачалката висят две дълги шинели... Там самичка си приказвам, моля се, пискам. Тя внезапно влиза при мен със запалена лампа и вика: „Така за тебе, умри! Щом не искаш човек да станеш, по-добре да те нема! ” Обичам Хюго заради Козетка, обичам Хюго заради Есмералда и Квазимодо... Тялото ме боли от удари, ръцете ми сини от коравите й пръсти. Веднъж ме замери с камък в главата. Цели два часа треперах на леглото си като ударена птичка. Такива гърчения, такива подскачания. Намерилия се наблизо ветеринарен лекар заявява, че тук има лош удар в тилната част. Препоръчва хладни компреси.
към текста >>

Цели два часа треперах на леглото си като ударена птичка.
Там са всички топли постелки и завивки; на закачалката висят две дълги шинели... Там самичка си приказвам, моля се, пискам. Тя внезапно влиза при мен със запалена лампа и вика: „Така за тебе, умри! Щом не искаш човек да станеш, по-добре да те нема! ” Обичам Хюго заради Козетка, обичам Хюго заради Есмералда и Квазимодо... Тялото ме боли от удари, ръцете ми сини от коравите й пръсти. Веднъж ме замери с камък в главата. Цели два часа треперах на леглото си като ударена птичка. Такива гърчения, такива подскачания. Намерилия се наблизо ветеринарен лекар заявява, че тук има лош удар в тилната част. Препоръчва хладни компреси. Тя сяда на трапезата, почва да се храни и казва: „Да ги слага който ще”; Бека ме гледа със зли очи. Тя е дясна ръка на мама, десен крак и дясно око.
към текста >>

Намерилия се наблизо ветеринарен лекар заявява, че тук има лош удар в тилната част.
Щом не искаш човек да станеш, по-добре да те нема! ” Обичам Хюго заради Козетка, обичам Хюго заради Есмералда и Квазимодо... Тялото ме боли от удари, ръцете ми сини от коравите й пръсти. Веднъж ме замери с камък в главата. Цели два часа треперах на леглото си като ударена птичка. Такива гърчения, такива подскачания. Намерилия се наблизо ветеринарен лекар заявява, че тук има лош удар в тилната част. Препоръчва хладни компреси. Тя сяда на трапезата, почва да се храни и казва: „Да ги слага който ще”; Бека ме гледа със зли очи. Тя е дясна ръка на мама, десен крак и дясно око. Всичките ми и най-невинни прояви тя ги „отнася” преиначени и всеки ден е нов ужас, страх и трепет. Крия книгите си под дърво и под камък, защото ще бъдат унищожени.
към текста >>

Това не й пречи, обаче, да ме цапне със срамен епитет и да ме удари по лицето или гдето й попадне с дърво или съсъд, или с железен предмет.
Заварих гости. Излизам да донеса вода в котлите, дърва и съчки за утре. Плаха сядам в ъгъла и се заемам с плетиво за „мамините ангелчета”. Тя харесва моите ръкоделия, харесва моето шиене. Не напразно ме е пращала три години в стопанско училище. Това не й пречи, обаче, да ме цапне със срамен епитет и да ме удари по лицето или гдето й попадне с дърво или съсъд, или с железен предмет. 1 АПРИЛ [1918 г.] Татко е пак на война. Плачем за него; ако не е комарджийството, той би бил добър баща и заплатата би стигала. И Бекиния съпруг е на война. Тя съвсем се пренесе у дома. Тя подпита и да ме бие.
към текста >>

Вижда небето - сърдечен приятел, баща и брат.
Колко пъти стоял да чака пред „бюрото”, но не ме виждал, отчаян че не може да ме намери. През това време си ходил в Германия на Urlaupt [(нем.) отпуск]. Когато се върнал, аз съм напуснала и Камхи. Мъка по моя адрес, мъка - чак в адресното бюро... Този силен красив мъжага не е като другите мъжища. Той е човек. Вижда небето - сърдечен приятел, баща и брат. Той е zwei-und-vierzig [(нем.) четиридесет и две], по външност едва ли би му дал човек dreiliig -nicht mehr. [(нем.) тридесет - не повече] Денят е наш. Слънцето е наше. Планината е наша. Всички зелени и цветни полянки - наши.
към текста >>

[(нем.) Това е краставица.] Изпърво той се чуди защо му отправям този израз, после избухва в детски, сърдечен смях.
Обяснявам: - Grune Gemuse wasserig, von manchmal ist bitter, [(нем.) Зелен зеленчук, воднист, понякога е горчив]. А той повтаря и се смее: - Grune Gemuse wasserig - hart, [(нем.) Зелен зеленчук, воднист -трудно] Не, той не може да разбере. И тъй се смее: - Was hat mein Liebling gegessen mit Brot und Salz? [(нем.) Какво е яла моята любима с хляб и сол? ] Следният път, тържествующа го срещам с думите: - Das ist Gurke. [(нем.) Това е краставица.] Изпърво той се чуди защо му отправям този израз, после избухва в детски, сърдечен смях. - Also, meine ON hat Brot und Gurke gegessen. [(нем.) Значи, моята Оли е яла хляб и краставица.] Попитах за Галиция... Облак мина по светлото му лице... - So schlecht, alles kaputt [(нем.) Така лошо, всичко е свършено] -тъжен отговор с въздишка. Значи, свърши се с Юли, затуй не получих никога писмо от него - свърши се с Potsdam, свърши се с немските ми деца! Сънувам Richard - хубав, прекрасен, но ръцете му отзад завързани с дебела верига. Застанали до Орловия мост, съобщавам съня си.
към текста >>

Ударът върху струните вълшебно дава изобразителност на несравнимата гледка.
Слънцето стопля земята; ражда се новия ден. Всичко живо се движи, расте, цъфти и зрее. Като че ли носят стъпките на хиляди нозе в строен ход. В лек ритъм пристига бяла, слънчева войска лекокрила, жизнерадостна, приветна. Стъпките приближават. Ударът върху струните вълшебно дава изобразителност на несравнимата гледка. Стоя неподвижна, не смея да шавна. Той сваля цигулката си, затваря я грижливо в кутията и после слиза на двора. Целувам подадената десница. Заглеждат ме Божиите очи. Десницата Му се издига и милва мократа ми буза.
към текста >>

25. 21 ЮЛИ 1926 г. - 24 ОКТОМВРИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Потеглих лъка, но изведнъж, струнникът с трясък се откъсна и ме удари по лицето.
Съща 28 ЮЛИЙ [1926 г.] Намерих посоченото дърво - моята пораснала вишничка. Получих отговора и заедно с кутия първокачествен локум. Какъв страшен сън сънувах тая нощ. Някаква грамадна тъмна сянка се надвеси над мен, като че ли пиеше душата ми. Станах и взех цигулката с разтреперана ръка. Потеглих лъка, но изведнъж, струнникът с трясък се откъсна и ме удари по лицето. Що значи това? Но трябва да отговоря на писмото й. Приложение: ПИСМО ОТ ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА: София, 27 юлий 1926 г. ”.......”, сестрице моя, Както вече Ви съобщих, получих думите на Вашата скръбна и пълна с надежди душа. Благодаря Ви за доверието и искреността, които показахте към мен.
към текста >>

Сънувах, че грамадни голи мъже се изпобиваха с някакви тежки боздугани, тъй че месата им далеч отхвърчаха... Те тъй жестоко се биеха, че се чуваше ужасно блъскане и фучение от ударите.
О, аз ще Ви се отплатя стократно! Отстраних милия си, както казахте Вие. Но ето, обезпокоен от писмото ми, той идва да пита да не би да съм нещо болна... Той е тъжен до смърт. Желае да заспи и никога да не се събуди. Това ми даде повод да му разкажа съня си за него. Сънувах, че грамадни голи мъже се изпобиваха с някакви тежки боздугани, тъй че месата им далеч отхвърчаха... Те тъй жестоко се биеха, че се чуваше ужасно блъскане и фучение от ударите. Един от бойците беше моят гълъб. Тялото му е само рани. В същото време аз се разхождах весела и щастлива в разкошна плодна градина, пълна с овощия. Развеждах някакви гости. Учителят тая сутрин ми обясни съня: „Това са грешните, които един други се унищожават в света.” Гълъбът беше от всички най-жалък и най-пребит.
към текста >>

” Сториме ли това с всичкия ни сърдечен пламък, ще се помолим една за друга и ще предоставим на Бога да действува.
По-скоро трябва да приемем, че се отнася за връзките Ви с брат А... и тъгите Ви около раздялата с него. Но пак ще кажа, когато страдаме тогава Господ ни обича и се интересува за нас. Преминавам към работата, която трябва да извършиме с Вас. Вие, както и аз, желаем да придобием ясновидството. Да приложим едно средство, посочено напоследък от Учителя, което специално за нас наричам: „Посяване на семенцето” Идния четвъртък, в 10 часа вечерта, точно по часовника на „Балкан”, ще застанете Вие във Вашата „скришна стаица”, както и аз в моята, ще се концентрираме и ще изговориме това: „Господи, колко ще е хубаво да ми дадеш като духовна дарба ясновидството, което, обещавам се пред Теб, да ми служи за добро в живота! ” Сториме ли това с всичкия ни сърдечен пламък, ще се помолим една за друга и ще предоставим на Бога да действува. Всичко по повод на това ще го „забравим”, както каза Учителя. На утринта, може да си представим посеяното изникнало и пак ще кажем: „Колко е хубаво, Господи, че си възрастил в нас семенцето на ясновидството като духовна дарба за моята душа! ” С това свършва опита. Но, Вие знаете вярвам, че пътя към тази дарба минава през интуицията. В придобиването му, ние ще почувствуваме, че сме стигнали до интуицията.
към текста >>

26. 4. Веригата

Глава 3. Братството - идея на нашето време

ТОМ 28

Казана там, тази дума ти звучи необикновено не поради етимологическата стойност, а поради онова дълбоко чувство, което изпитваш, когато за пръв път срещаш тези хора, които те гледат по един необикновено сърдечен начин, в очите им сияе някакво усмивка спокойна и сдържана едновременно, от тях лъха особена топлота и съвсем естествено те ти подават ръка и ти казват: “добре дошъл” - говорят ти направо на “ти” и най-важното намираш, че всичко точно така трябва да бъде, не се учудваш и изненадваш, нали си копнял за неща необикновени, необикновени трябва да бъдат и отношенията между тези хора, които ти се струва, че отдавна познаваш, че те ти са скъпи.
Ние знаем, че всичко онова, което не е родено по плът, ще преживее вечността. Ценните нещо, споени от нематериални елементи не изчезват, не умират, не се губят. Великите идеи в които Божественото е изляло своя сок остават да живеят вечно. Онова, което Учителят е изградил в света на идеите ще преживее вековете - семето е било чисто и сито, плодовете също ще приличат на семето. Нека се върнем на ония години, когато за първи път се отзовахме всред едно общество от хора, които за първи път виждаш, членове на едно голямо семейство с които почти не се познаваш и тоя, който те завежда там и пръв те запознава с всички, казва ти ясно и недвусмислено - това е нашето братство. Казана там, тази дума ти звучи необикновено не поради етимологическата стойност, а поради онова дълбоко чувство, което изпитваш, когато за пръв път срещаш тези хора, които те гледат по един необикновено сърдечен начин, в очите им сияе някакво усмивка спокойна и сдържана едновременно, от тях лъха особена топлота и съвсем естествено те ти подават ръка и ти казват: “добре дошъл” - говорят ти направо на “ти” и най-важното намираш, че всичко точно така трябва да бъде, не се учудваш и изненадваш, нали си копнял за неща необикновени, необикновени трябва да бъдат и отношенията между тези хора, които ти се струва, че отдавна познаваш, че те ти са скъпи. След това оглеждаш цялата обстановка и намираш, че по цялата земя от първия до последния паралел за тебе няма друго място което да бъде толкова приветливо, топло, сърдечно, както това, което твоя приятел нарече братство. Развълнуван си, но не и смутен, изпитваш красиво чувство, не знаеш, какво да кажеш, но не си притеснен. След един час, когато хубавата песен зазвучи и беседата е прочетена вече, ти усещаш, че към тебе лети нещо сияйно и че ти най-после си успял да се докоснеш до реалното, значимото, което има своята скрита цена; ден след ден тази реалност ще ти открива все по-нови и по-нови ценности. Доволен си, окрилен си и понесъл в сърцето си нова радост, в ума си ново разбиране, ти откриваш, че най-после си намерил търсеното, очакваното. Ние бяхме много млади, когато пристъпихме прага на братството - едва имахме деветнадесет години, но сякаш бяхме живяли много и бяхме успяли да преживеем всичката празнота и суета на обикновения живот.
към текста >>

Късно, много късно, ние се върнахме на тази дума и някак си осторожно и внимателно пристъпихме към това понятие, което живо ни посрещна и ни откри всичката събрана красота - това се случи, когато братството бе поставено на изпитание, когато ударите върху това братство започнаха да следват един след друг; законът, човешкия закон облечен в светска власт се опитваше да унищожи идеята, нас не можеха да ни унищожат, времето на инквизицията и вартоломеевите нощи бяха вече далечно минало.
Разменната монета между тях се казва на наш език - обич, любов. Ала за нея те не отронват дума, не я споменават, не я казват, гледат само да я живеят. Усещаш, че светът широко ти е отворил вратата и те кани за велики дела. Ти си намерил своето място в света и сега можеш да живееш по нов начин, както повеляват принципите на това братство, принципите на Неговото учение. Рядко споменаваш думата братство, защото си потопен в него. Късно, много късно, ние се върнахме на тази дума и някак си осторожно и внимателно пристъпихме към това понятие, което живо ни посрещна и ни откри всичката събрана красота - това се случи, когато братството бе поставено на изпитание, когато ударите върху това братство започнаха да следват един след друг; законът, човешкия закон облечен в светска власт се опитваше да унищожи идеята, нас не можеха да ни унищожат, времето на инквизицията и вартоломеевите нощи бяха вече далечно минало. За братството се говореше като отявлено гнездо, което трябвало да се разруши, да се разсипе. Тогава ние се върнахме назад, миналото оживя като нещо премного живо и силно и всичко, всичко, което бе минало - цялата идейна постановка и живата история на това братство се изправи пред нас като монументална сграда по-блестяща и по-здрава, откогато и да е било. Странно чувство - неотразимо всичко ни привличаше, на него се върнахме с всичкия жар, не само да го защитим, но и да го живеем; върнахме се като хора, които усещат, че държат в ръцете си ценности, които никоя земна сила може да ги отнеме. Братството и като идея и като здрава сграда построена от силни ръце лежеше пред нас недокосната и величествена в първичната си красота и сила, създадена през епоха, която няма да бъде забравена и неотчетена - една велика идея, която смиташе праха на вековете и нанасяше последен удар върху всичко, което носеше печата на преходността, заблужденията, лъжата досежно идеите, които бяха живи и носеха аромата на вечността. Имахме много време да мислим и да се вдълбочаваме през тези години, когато братството по тяхното разбиране се беше превърнало на фикция, защото бяха изтеглили почвата под краката на братството, като го лишиха от цялата материална база.
към текста >>

Братството и като идея и като здрава сграда построена от силни ръце лежеше пред нас недокосната и величествена в първичната си красота и сила, създадена през епоха, която няма да бъде забравена и неотчетена - една велика идея, която смиташе праха на вековете и нанасяше последен удар върху всичко, което носеше печата на преходността, заблужденията, лъжата досежно идеите, които бяха живи и носеха аромата на вечността.
Рядко споменаваш думата братство, защото си потопен в него. Късно, много късно, ние се върнахме на тази дума и някак си осторожно и внимателно пристъпихме към това понятие, което живо ни посрещна и ни откри всичката събрана красота - това се случи, когато братството бе поставено на изпитание, когато ударите върху това братство започнаха да следват един след друг; законът, човешкия закон облечен в светска власт се опитваше да унищожи идеята, нас не можеха да ни унищожат, времето на инквизицията и вартоломеевите нощи бяха вече далечно минало. За братството се говореше като отявлено гнездо, което трябвало да се разруши, да се разсипе. Тогава ние се върнахме назад, миналото оживя като нещо премного живо и силно и всичко, всичко, което бе минало - цялата идейна постановка и живата история на това братство се изправи пред нас като монументална сграда по-блестяща и по-здрава, откогато и да е било. Странно чувство - неотразимо всичко ни привличаше, на него се върнахме с всичкия жар, не само да го защитим, но и да го живеем; върнахме се като хора, които усещат, че държат в ръцете си ценности, които никоя земна сила може да ги отнеме. Братството и като идея и като здрава сграда построена от силни ръце лежеше пред нас недокосната и величествена в първичната си красота и сила, създадена през епоха, която няма да бъде забравена и неотчетена - една велика идея, която смиташе праха на вековете и нанасяше последен удар върху всичко, което носеше печата на преходността, заблужденията, лъжата досежно идеите, които бяха живи и носеха аромата на вечността. Имахме много време да мислим и да се вдълбочаваме през тези години, когато братството по тяхното разбиране се беше превърнало на фикция, защото бяха изтеглили почвата под краката на братството, като го лишиха от цялата материална база. Смятаха, че братство може да съществува само, когато има пари и доброто желание да направиш братство. Ние не мислехме така. Какви бяха нашите загуби - нека не се спираме на този въпрос - ще кажем само, че всичко превърнахме на ценности - на валута, която беше валидна във всичките светове, нека да звучи странно това, но няма да се доизкажем - скромността беше отличителна Негова черта, тя стана и наша . Тогава видяхме, че онова, което се разкрива е много красиво и много ценно - несъкрушимостта на идеята, несъкрушимостта на братството, което някога ние намерихме, като готова построена сграда в която топлосърдечно ни поканиха ония, които бяха дошли преди нас.
към текста >>

27. 1. Планината

Глава 5. Гласове, които стигат до сърцето

ТОМ 28

Не беше лесно да убедиш седемдесет годишна жена да предприеме излет до Мусала, да нощува край планински огън и да не пострада от спукване на вена или сърдечен удар, а напротив да се върне здрава и бодра и разказва на своите внуци за чудото, което се беше случило с нея.
Всички бяха млади. Всички вървяха бодро, всички се изкачваха всяка година на Мусала. Всички, благодарение на Него бяха успели да пречупят обръча на възрастта и да се опрат на старостта. Времето беше друго, на Земята живееше Учител. Много недомислия на миналото трябваше да се разрушат. Не беше лесно да убедиш седемдесет годишна жена да предприеме излет до Мусала, да нощува край планински огън и да не пострада от спукване на вена или сърдечен удар, а напротив да се върне здрава и бодра и разказва на своите внуци за чудото, което се беше случило с нея. За това Го обвиняваха, че “повличаше и стари и млади” по върховете. Ала всичките походи на културата не идват по гладки пътища. Нашите излети и нашите летувания през първите години ни най-малко не спряха от това, че хората се присмиваха и подиграваха, а враговете чернеха Неговото дело, напротив те се разрастваха постепенно оформяваха се, за да станат един ден традиция, нужда, запазвайки свежия дъх и тласък, които първоначално бяха дадени. Стигна се до едномесечно летуване на Рила. В първите години групата тръгваше в пълен ред и дисциплина, без никой да е говорил за тези неща.
към текста >>

Човекът беше чистосърдечен и честно ни каза, че си бе взел пример от нас.
Беше се случило нещо, което прилича на кълненето на семето, растенето, цъфтенето и даване на плод. Една година на брега на второто езеро отседна група от мъж и жена и две деца. Те пътуваха с големи раници и бяха седнали да си починат. Поздравихме ги и ги попитахме накъде отиват. Мъжът любезно усмихнат ни отговори: “Връщаме се от летуване” и поясни - решихме и ние като вас да летуваме с палатка - нали повлякохте крак. Човекът беше чистосърдечен и честно ни каза, че си бе взел пример от нас. Да, колко трябваше на хората да последват всичко онова, което беше правилно, чисто, благотворно, полезно, ново, свежо. Такива бяха ценностите с които Той обогати света и светът, народите нямаше да закъснеят да си потърсят тези съкровища и да ги използуват за материалното и духовното си благоденствие. Това беше и Неговата цел. Ние успяхме да го видим и проверим. Учението беше за всички, както слънцето, въздухът, светлината и хляба бяха достояние на всички живи същества.
към текста >>

28. 1. От “Опълченска” 66 до Изгрева

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

ТОМ 28

Неговият час беше ударил и първите томове беседи от цикъла “Сила и живот” щяха да бъдат набрани за печат.
1. ОТ “ОПЪЛЧЕНСКА” 66 ДО ИЗГРЕВА Една глава от живота на Братството никога и от никого участвували в него не ще бъде подмината от ония, които ще се обърнат назад и някъде на едно блестящо табло ще прочетат един адрес улица и номер: “Опълченска” 66. Една дълга улица чийто начало води от булевард “Александър Стамболийски”, за да свърши в предградията до централната гара. Една внушителна част от тази улица минава през квартала “Юч бунар" - голямата пъхара събираща мътния порой на голяма София; кварталът на бедния пролетариат с прихлупените къщички с малки дворове, с типичните едноетажни жилища варосани бледосиньо или с охра, претъпкани с хора и деца - не павирани и кални улици. На “Опълченска” 66 живееше Учителят. Неговият час беше ударил и първите томове беседи от цикъла “Сила и живот” щяха да бъдат набрани за печат. Едно скромно и просто жилище, лишено от външен блясък, отразяваше неговата непретенциозност и желанието му да бъде по-близо до народа, сместил се между бедните и "простите”, за да бъде открит от духовно богатите, жадни за нови ценности извънматериални и чисто духовни. Една бяла фасада, един прозорец към тази шумна улица, една бяла порта, грижливо скована, винаги отворена и един достъпен праг - това беше “Опълченска” 66. Посреща те един чист, покрит с плочи двор, малка градинка с ограда, вишневи дървета, лазеща сянка през горещите следобеди, няколко стола и една скамейка. Постройката се състоеше от две неголеми обикновени стаи, свързани с едно малко антре, един също малък хол, който служеше за приемна с единствената украса една сламена гарнитура, маса и три стола. Долу - приземния етаж, ако може да се нарече така - сутерен с две опиращи до главата тавани и едно свързващо ги антре, превърнато на кухня.
към текста >>

За нас този кът никога нямаше да изчезне, не в света на спомените, а в топлия дъх на нашите преживявания, в скрития динамичен удар на нашия живот, неразривно свързан не с къщата само, а с всичко, което бе символ и азбука на онова, което Той вече изкусно изпробваше и още по-изкусно изграждаше.
Постройката се състоеше от две неголеми обикновени стаи, свързани с едно малко антре, един също малък хол, който служеше за приемна с единствената украса една сламена гарнитура, маса и три стола. Долу - приземния етаж, ако може да се нарече така - сутерен с две опиращи до главата тавани и едно свързващо ги антре, превърнато на кухня. Всичко това грижливо подържано, измазано и чисто. Това е всичко, което представляваше Неговото първо жилище, което за по-кратко наричахме:66. Това представляваше този малък кът на голямата София, губеше се като петънце в нейната архитектурна история днес. За нас този кът никога нямаше да изчезне, не в света на спомените, а в топлия дъх на нашите преживявания, в скрития динамичен удар на нашия живот, неразривно свързан не с къщата само, а с всичко, което бе символ и азбука на онова, което Той вече изкусно изпробваше и още по-изкусно изграждаше. По едно странно обстоятелство, когато всичките следи на Неговия живот и дело упорито и старателно, дори и жестоко бихме казали се мъчеха да ги заличат, както и стана, защото Изгрева бе иззет, унищожен, преобразован така, че никога да не го познаеш, това парче земя, това жилище на “Опълченска” 66 оцеля. Следите на живота му там, разбира се бяха старателно изтрити, но постройката остана, поради факта само, че в съседство с Учителя живя видния лидер на комунистическата партия Г. Димитров. На това място на тази улица постройката оцеля. Тя сега лежи непокътната като мъртав паметник, който за нас няма никаква цена. Една куха черупка представлява тя, изпразнена откъм съдържание, отживяла история, изцеден плод, защото всичкото ценно съкровище бе вече вдигнато и съхранено в друг свят - ние с музейни вещи не се занимаваме, в тленни форми подлежащи на разрушение, не отливаме чистия нектар на живота и строгата принципност на идеите.
към текста >>

И не само това, но и разговорите, когато по това време нямаше между всичките един Боян Боев, който не пропущаше ни една Негова дума в по-късните години, които се водеха по всяко време - разговорите, с многобройните въпроси от Неговите почитатели, последователи, ученици, които идваха при Него със своите нужди, противоречия, проблеми, претоварени най - често от сърдечен товар.
“Опълченска” 66 за нас е минало, отдалечено вече за което не бихме си мръднали пръста да запазим една керемида дори. Всичко е вече много ефтино, елеят не е вече там. Уханието се носи не от мястото, а от един друг свят, който не е свят на спомените, нито на настоящето. Той оцеля и никога не ще престане да ухае и да се излъчва от страниците на онова Слово, което се изля там, превърнало малките стаи и двора на акустичен салон, където една идейна и жадна за духовни съкровища публика, се събираше права или седнала, за да слуша “Беседата”. Защото тук, а не другаде в продължение на години, които представляваха водоразделна линия до Изгрева, Той държеше своята неделна беседа - винаги в десет часа, през всичките сезони, независимо от дневната температура и метеорологическите промени на времето - един неотоплен салон, открит, а Той говори и Неговите Го слушат... Пет тома беседи - живи сме да ги имаме напечатани още по онова време. И не само това, но и разговорите, когато по това време нямаше между всичките един Боян Боев, който не пропущаше ни една Негова дума в по-късните години, които се водеха по всяко време - разговорите, с многобройните въпроси от Неговите почитатели, последователи, ученици, които идваха при Него със своите нужди, противоречия, проблеми, претоварени най - често от сърдечен товар. Идваха при Него като при дълбок и отморяващ извор, чийто води течаха непрестанно - извор на Неговата мъдрост, която пръскаше светлина. Това беше 66 - тоя гостоприемен праг, тая светяща врата всякога отворена. Посрещаше те една дребна жена, пъргава и находчива, сдържана и сериозна - “Кака Гинка”, за да ти каже: “Добре дошъл”, за да те упъти ясно и кратко и ти помогне при устройване срещата с Учителя. Всичко в тоя дом беше незабравимо, защото там, а не другаде по това време се правеше един колосален опит, несъизмерим по своите мащаби, по своята значимост и дълбочина. Тук кипеше живот.
към текста >>

Часът удари и решението се превърна на дело - малкото градче, носещо името Изгрев бе сринато, всичко бе пометено от багерите и над него се издигнаха многоетажни здания - монументи.
Там имаше една къща с бяла порта, скромна и спретната в един беден квартал. Тук имаше едно място - дом, градина и храм, малко градче със дървени къщички, носеше светлото име - Изгрев. И там и тук живя Великия Човек, Големия Приятел на българския народ и на цялото човечество. Живя скромно, безшумно, ала бъдещето бе Негово, то Му принадлежеше изцяло. Нямаше външен блясък, но имаше голямо съдържание; думите не бяха гръмки, но светеха от истината; мъдростта Му беше дълбока и светеше като зора; делата Му бяха изключително пропити с Любовта - имаше всичко и делото Му процъфтя; запали един огън, който никога нямаше да изгасне и никоя сила нямаше да угаси. Часът удари и решението се превърна на дело - малкото градче, носещо името Изгрев бе сринато, всичко бе пометено от багерите и над него се издигнаха многоетажни здания - монументи. Тенденцията беше не само да се унищожи градчето, а историята му. Да, тъкмо това... Целяха Него... Хвърлиха жребие за Неговата дреха, а Той мощен и велик следеше със зорки очи всичко, наблюдаваше похода тихо и спокойно. Дали можеха да угасят огъня, дали можеха да спрат водите на океана, дали можеха да се преборят със светлината?... Всичко можеха да вземат, на всичко земно можеха да турят ръка, защото им се даде власт, ала не знаеха, че Този, Който им даде властта, можеше всеки момент да си я вземе обратно. Да, не знаеха, че имаше нещо над което те нямаха власт, то бе мечта на всички сатрапи през всичките векове.
към текста >>

29. 33. Йоанна 18 глава: есе (22.I.1977 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

ТОМ 28

Трябваше да стигнем до тази беседа, за да преживеем удара на този събор и казаното в него да бъде живо, звучащо и като Слово и като Мъдрост, и като поличба, и като благословение, което нямаше никога да се вдигне от нас.
Блестящите съборни дни с всичката им красота, тишина, радост и романтика отдавна са отшумели в света на нашия спомен. Добре сме ги заключили и не знаем доколко днес могат да ни държат в смут оная омая. Физически и психически, това е сякаш невъзможно, защото всичко днес напира, всичко днес е толкова вълнуващо, толкова динамично, толкова проникновено дълбоко. Вече си в друг свят, в друга гама, не в крак със света, не, а в крак с оня живот, в който си потопен, в една реалност, където си защитен, в един свят, който не смееш да наречеш Негов, но с всички отличителни белези и трептиш, че дишаш Неговия въздух и слушаш, слушаш всичко, което е толкова еднакво, колкото и различно. Усещаш как от между редовете блика нещо като енергия, която не смееш да наречеш космическа. Трябваше да стигнем до тази беседа, за да преживеем удара на този събор и казаното в него да бъде живо, звучащо и като Слово и като Мъдрост, и като поличба, и като благословение, което нямаше никога да се вдигне от нас. По един забележителен начин в това утринно Слово, Той бе успял трогателно живо да вплете не само драмата и трагедията на Христа изживяна преди 2000 години, а тая на цялото човечество днес. Осемнадесета глава от Евангелието на Йоана, както я нарече Учителя: “Глава на драми и трагедии, глава, която трябва рядко да се чете, защото разваля доброто разположение.” Не я подмина, избра я сякаш в този заключителен ден на събора - сряда, на върха на цялото съборно тържество, поднесе я, без да трепне, че може да развали: “Доброто разположение”. Едва ли е станало това, едва ли ще стане и сега, защото всичко друго и тогава и днес е много по-силно, тогава, когато света не беше още запален, сега, когато вече гори и вече на ум не ти идва да пазиш и тачиш малките радости и да се занимаваш със себе си. Като буен поток ти си повлечен, като вятър ти се носиш и усещаш, че едва сега си се изравнил до всичко онова, което тогава ти бе поднесено, което си чул и което лежи отбелязано в някакъв стар бележник. Осемнадесета глава сега е разтворена пред тебе, жива и говоряща и по един много прост и лесен начин те е отнесла нататък в онзи далечен и вечно горящ изток, където още тлее оная стара дрязга и пушеците на древната омраза още дишат.
към текста >>

“Дошъл е да свидетелствува Истината” - абсолютно безкористен и чистосърдечен, подобен на Него историята не знае.
Но сега бързаш, бързаш задъхано да уловиш централното, да го кажеш просто и задушевно, за да изразиш голямото чувство, че си докоснат от Истината, че разбираш и виждаш всичката дълбочина и всичката красота, в която Той бе успял да ни въведе тогава и до ден днешен. Защо? - пита Учителя. Защо този велик човек, дошъл да спаси човечеството от безлюбието най-голямата язва, трябваше да пострада толкова много. "Аз затова се родих, и затова дойдох на този свят, да свидетелствувам за Истината.” "Пътят на всеки, дошъл да свидетелствува за Истината е трагичен и драматичен.” “И ако ме попитате сега, защо трябва да страдате, защо трябва да бъдете нещастни, защо трябва да умирате, ще ви кажа: това е необходимо, за да павирате пътя на Истината. Вие ще бъдете живи камъни, с които ще се постеле пътя, по който Истината ще мине.” Защо, защо, колко пъти въпроса щеше да бъде зададен, изхождайки от тази глава - драматична и трагична. “Дошъл е да свидетелствува Истината” - абсолютно безкористен и чистосърдечен, подобен на Него историята не знае. Той искаше да говори на хората за Истината. Хващат Го евреите, които трябваше да Го обичат и Го предават на Пилата. Казват: ние не Му вярваме. Защо невидимият свят позволи един от най-добрите, най-силните хора в света да бъде бит, поруган и най-накрая разпнат? Защо трябваше този добър и силен човек тъй драматично и трагично да умре?
към текста >>

30. 4. Как се ражда атеизма и анархизма

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ТОМ 30

Особено впечатление и особено ми въздействува на мене книгата, тя не е голяма книга, обаче като брошура на Михаил Бакунин на руски език „Церков и государство" - „Църквата и държавата".
Той много по-късно, той живя във Варна и само откъслено съм го виждал два-три пъти, обаче знам, че и той е бил вдаден много в тези работи и от някои изрази на баща ми. Но специално за този Христо Хисапчиев, в неговия дом намерих тази литература, която изглежда, че е била на групата общо, която сега вече не съществува. В.К. Какво представляваше тази литература? С.К. Ами виж какво, тази литература представляваше почти всичко, или по-голямата част от всичко, което в революционен дух е излязло до туй време, на български и на руски. Имаше и на руски много неща. Особено впечатление и особено ми въздействува на мене книгата, тя не е голяма книга, обаче като брошура на Михаил Бакунин на руски език „Церков и государство" - „Църквата и държавата". Тази книга упражни извънредно голямо влияние върху мен, макар, че не е само тя, аз още много подобни работи имам. Но Бакунин има особено силен стил, особено силен език така, особено силен дух и макар, че ако сега взема да я чета тази книга, тя сега абсолютно не може да ми въздействува. Но аз тогава съм бил на 14 години да речем, нещо подобно, човек, който току-що бях възприел и атеизма, пак от тяхната линия. Атеизмът по много пътища проникна, но между другото, аз сега се отклонявам, няма как. За атеизма, там всички неща ги имаше.
към текста >>

И спомням си при уроците по история, понеже той беше така много едър, добродушен и сърдечен човек, ама лицето му малко приличаше на, както портретите на Бакунин, малко така с дълга коса, и така малко на маймуна приличаше.
За атеизма, там всички неща ги имаше. Атеизмът, вярно е, че и в училище имахме един учител по история, който също така беше атеист. От една страна преподават ни вероучение, от друга страна учителя по история, той беше много симпатяга така, един едър така и изобщо много симпатичен. Обаче нали те хората тогава като свърши някой гимназия той трябва да е атеист вече, особено университет като свърши. Той беше свършил в Германия и често ни е говорил за Германия така, че хората били здрави и силни защото пиели много бира. И спомням си при уроците по история, понеже той беше така много едър, добродушен и сърдечен човек, ама лицето му малко приличаше на, както портретите на Бакунин, малко така с дълга коса, и така малко на маймуна приличаше. Макар, че беше симпатичен така общо казано и така с ръкомахане и жестове. Ами казва, те, първобитните хора, те понеже нищо не знаят, нищо не разбират, като стане гръмотевица или някакво природно явление, по-особено, те понеже това им внушава страх и като нямат никакви обяснения казват: Е, какво е туй? - Бог. И казва, ето тъй се е родила идеята за Бога пред необяснимите и страшни природни явления, пред съзнанието на първобитния човек. От една страна един учител ми преподава вероучение, а той ни разправя как се е родила идеята за Бога.
към текста >>

31. 27. Лев Толстой и България. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ТОМ 30

Государственное издательство.
Той приемаше всички депутации, които идеха от страна на тези нещастници, разговаряше с всички, стараеше се да им обясни невъзможността да бъдат взети всички, предлагаше им да минат без кола и добитък, вземаше върху себе си грижата за тяхното препитание до като стигнат в Русия, като плащаше от собствените си средства за частни ладии да ги прекарат, с една дума, правеше всичко, което бе възможно за доброто на тия хора”. / Вж. ПИ. Бирюков, Биография Льва Николаевича Толстого, т. 1. с. 106, нат. Государственное издательство. Москва - Петроград 1923 г./ И наистина, преживяното при Силистра не се „изглажда” от паметта на Толстоя през целия му живот. Петдесет години след това, когато при Яснополянския мъдрец идат на поклонение негови последователи от България, той още при първите думи с тях им припомня за тия свои преживявания, като ги допълня с някои и други подробности. Така, например, когато се запознава с Хр. Досев, Толстой веднага след неговите думи за режима в България, добавя: „Аз помня вашата страна. Това беше отдавна, много отдавна.
към текста >>

46 и 64, Государственное издателство, 1923/.
Неговият отказ от военна служба става достояние лично на Толстоя. Толстой по този повод, чрез своите задгранични приятели влиза в писмени отношения с Шопова. Две от писмата, които Толстой е изпратил до Шопов, когато последния е в затвора, печати и П. Бирюков в биографията на Толстоя /вж т. 4 с. 46 и 64, Государственное издателство, 1923/. Едното от тия писма е от голямо автобиографично значение. В него Толстой, който пише на младия Шопов, за да го успокои и да закрепи вярата му, прави следната изповед: „Благодаря ви, драги Шопов, че ми пишете често и ми изпращате тъй хубави вести. Много ми е приятно като виждам вашия ентусиазъм и живата ви надежда за скорошното тържество на истината, но минал вече този път, по който вие сега вървите, мене ми се иска да ви предупредя за опасностите, които се срещат по този път. Аз поне, откакто се родих за нов и истински живот, минах следните степени: 1. Възторг от познанието на истината. 2.
към текста >>

Рядката предвидливост и великата човещина на Толстоя и тук се проявяват в един внушителен и сърдечен тон /вж.
брошурата му „Близо до Ясна поляна”/ с адвоката Хр. П. Шопов, който е искал от Толстоя да му отговори какво мисли за марксизма и др. Голямо значение има писмото, което Толстой изпрати до Втория подготвителен славянски събор на м. юний 1910 г. заседаващ в София. Рядката предвидливост и великата човещина на Толстоя и тук се проявяват в един внушителен и сърдечен тон /вж. Втори подготвителен славянски събор в София. Издава Славянското благотворително д-во в България, с. 179, София, 1911 г./. Сава Ничов със своите преводи, с вестника си и с библиотека „Ново Слово”, книгоиздателство Чипев и Г. Шопов със своята разнообразна дейност хвърлят първите семена на толстоизма у нас, които не закъсняват да дадат своя плод.
към текста >>

32. 2.51. Звънарят Никифор

Борис Николов

ТОМ 32

Къню му обясни: „Те са правени от дядото на моя дядо - преди 200 години.” Той отвори джамлъка, откачи дървеното чукче и удари по клепалото леко -излезе глух звън като въздишка, но тъй сладък, сърдечен, топъл, задушевен като прегръдка.
При него идваха от далечни градове и села, славата му се носеше по цялото прибалкание. Никифор преседе при него няколко дни, поръча и избра каквото му трябваше. Направиха прощалния обед, канеше се видя да тръгва, когато видя по стената стъклена витрина и вътре две клепала. Клепалата висеха на въженце. Никифор се спре пред тях. Къню му обясни: „Те са правени от дядото на моя дядо - преди 200 години.” Той отвори джамлъка, откачи дървеното чукче и удари по клепалото леко -излезе глух звън като въздишка, но тъй сладък, сърдечен, топъл, задушевен като прегръдка. Къню поясни: „Правят се от специално дърво, то се избира между хиляди. Но най-важна е обработката. Като се изрежат, дъските се киснат във вода пролетно време, когато се топят снеговете. Това се прави десетина-двадесет години наред, после се сушат сто години. Виж какъв глас, като човешки.” - „А защо трябва да се киснат в снежна вода?
към текста >>

33. 70. Борислав Георгиев от Париж - нещо за себе си да кажа

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

ТОМ 33

Тя е основана 330-та година и загива под ударите на турците 1453 г.
Работех в библиотеките на манастирите. Видях чудеса - Кукузел е работел там - миличкият, и на 1 декември 1987 г. защитих моя Докторат. Аз съм Доктор на Сорбоната и се гордея не за това, че аз съм Доктор на Сорбоната, а за това, че в това голямо и старо учебно заведение — една българска тема можа да бъда така поднесена! В средните векове, още Европа не е била създадена и съществувала Византия. Тя е основана 330-та година и загива под ударите на турците 1453 г. Византия - единствено е имала университет - Магнаура (в превод означава голяма светлина). Там са преподавали и Методий и Кирил. Те са българи по майка, но са знаели и коптски, и староеврейски, и гръцки отлично! Много по-късно вече, когато Запада започва да се сформира, има университет в Париж - Сорбоната, в 12 век. То е едно от старите учебни заведения.
към текста >>

Но умира от сърдечен удар на 60 години в 927 г.
” И не влизат в Цариград. Решава да направи за столица на България Солун. И тя е на море. Той знае какво значи на море - корабите, търговията. Всичко това е едно голямо благоденствие! Но умира от сърдечен удар на 60 години в 927 г. За неговата смърт се разказва следното. То засяга и нас самите. В Цариград имало големи окултисти, и те дават съвет на императора. На стената на Цариград (тогавашния Константинопол) имало бюстове на всички знаменити хора на византийската империя. Имало една глава на Симеон.
към текста >>

34. 109. Промени на ударението на думите в песните на Учителя

ТОМ 34

109. ПРОМЕНИ НА УДАРЕНИЕТО НА ДУМИТЕ В ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ В.К.: Сега, въпрос.
109. ПРОМЕНИ НА УДАРЕНИЕТО НА ДУМИТЕ В ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ В.К.: Сега, въпрос. Във Вашата разработка на Паневритмията Вие сте коригирали всички ония пропуски и грешки, за които ставаше въпрос преди малко. Л.Т.: Не само за Паневритмията, всички песни в песнопойката имат грешки. Например, когато бях седнала до Борис, тая песен, „Страдна душо”: Страдна душо, ти копнееш. За какво гориш и тлееш? Словото Ти, Боже, чакам и обилната Ти милост, за Теб страдам и копнея.
към текста >>

Те окарикатурват Словото, защото изменят ударението на думите.
Словото Ти, Боже, чакам и обилната Ти милост, за Теб страдам и копнея. Това е първият куплет. А в четвъртия куплет е грешка. Те пеят: „Във под-ви-и-зи” - подвизи! А то не е „подви-и-зи”, ами е „по-од-ви-зи”. Те окарикатурват Словото, защото изменят ударението на думите. А аз ето какво правя, без да изменям мелодията. Те пеят: „Във подви-и-зи, съвършенство”. А аз пея, коригирам: „В съвършенство и по-од-визи”: „-визи” слиза надолу и става „подвизи”. А не „под-ви-зи”. Турям „съвършенство”-то отпред, а „подвизи” го турям отзад.
към текста >>

Например в „Сърдечен зов” - молитвата: „Пред Тебе припадаме, Господи...” Цялата молитва става карикатурна в съседния куплет, защото има такива нарушения и вместо да вдигнеш ръце, и да се молиш, ти трябва да кажеш: Ужасно нещо!
В.К.: Това ми е ясно на мене. И ми е ясно откъде идва отклонението - още от 1922 година. Това ми е ясно. Л.Т.: Не може да изкривяваме Словото. Иначе е много грубо, много грубо. Например в „Сърдечен зов” - молитвата: „Пред Тебе припадаме, Господи...” Цялата молитва става карикатурна в съседния куплет, защото има такива нарушения и вместо да вдигнеш ръце, и да се молиш, ти трябва да кажеш: Ужасно нещо! В.К.: Това е „Сърдечен зов”? Л.Т.: Да. В.К.: Песента. А как трябва да бъде? Л.Т.: Чакай, аз съм забравила тяхната мелодия.
към текста >>

В.К.: Това е „Сърдечен зов”?
И ми е ясно откъде идва отклонението - още от 1922 година. Това ми е ясно. Л.Т.: Не може да изкривяваме Словото. Иначе е много грубо, много грубо. Например в „Сърдечен зов” - молитвата: „Пред Тебе припадаме, Господи...” Цялата молитва става карикатурна в съседния куплет, защото има такива нарушения и вместо да вдигнеш ръце, и да се молиш, ти трябва да кажеш: Ужасно нещо! В.К.: Това е „Сърдечен зов”? Л.Т.: Да. В.К.: Песента. А как трябва да бъде? Л.Т.: Чакай, аз съм забравила тяхната мелодия. Щото аз го правя тъй: Забрави нашите грехове и благослови ни.
към текста >>

В.К.: Аз си спомням, че тази песен „Сърдечен зов” е дадена на Добро поле, 1917 г., и е записана от капелмайстор Ковачев, от брат Ковачев.
Щото аз го правя тъй: Забрави нашите грехове и благослови ни. А те го правят с изкривена дума към Господа [„Забравяй греховете наши”] и ти просто виждаш, че на небето си се качил, а трябва да слезеш долу и да се смееш просто. Цялата молитва пропада. Аз го направих така: „Забрави нашите грехове”. Аз го измених, за да не правя такива карикатурни фигури. В.К.: Аз си спомням, че тази песен „Сърдечен зов” е дадена на Добро поле, 1917 г., и е записана от капелмайстор Ковачев, от брат Ковачев. Л.Т.: Е, може, ама той няма хабер пък от тия работи, които аз казвам. В.К.: Ха така. Л.Т.:А пък другите са инструменталисти. А един инструменталист няма хабер от вокална техника и от вокално пеене, и прочее. В.К.: Сега той, брат Ковачев, също беше недоволен, че Миката - Мария Тодорова, не е записала правилно песента.
към текста >>

35. 4.4. Извънредна комисия от Одрин в Хасково (Чрезвичайната комисия от Едирне).

ТОМ 35

В отношение към подчинените си е зъбест грубиянин; към слабите на деня - жестокосърдечен, а към силните - принижен до земята.
Да ви запознаем: 1) Абдулла бей-зааде заема длъжността главен секретар (тефтердар- бей) при областното управление на Едирненския велият (губерния). Къс, дебел, червендалест, с мандаринско „благоутробие” (признак на високозанемаемата от него длъжност), с охлювообразни очи, с голяма и угоена глава (знак на тъпост), пълна с чиновнически и житейски предразсъдъци; училищно образование има никакво. Отраснал между алаиците на харема и слугите на селямлъка. Произхождение - от висока аристокрация, с каквато аллахът бе удостоил Едирне. По ум, по чувства и желания е чист турчин. В отношение към подчинените си е зъбест грубиянин; към слабите на деня - жестокосърдечен, а към силните - принижен до земята. Чрез „високи връзки”, чрез конашка протекция и чрез дълго пълзение по корем той бе се качил тъй високо върху стълбата на турската бюрокрация. Да чете и да пише бе се научил при един прост арзухалджия(прошенописец), а курса на дълбоките си познания по административното право бе свършил при едного от многото адвокати ерменци в Едирне. Толкова за председателя на „чрезвичайната”. 2) Вели ефенди заема високата длъжност председател на областния апелативен съд в Едирне. Нисичек, сухичек, широко лице, високо чело, орлов нос, черни големи очи, пълни с дяволска енергия, с леки движения, засмяно лице, утънчени манери, любезен и свободен в обръщенията си, музикален в говора си, пъргав на съображение, хитрец в живота, артист в интригата, византиец в политиката, йезуитин в средствата си и безсърдечен към жертвата си.
към текста >>

Нисичек, сухичек, широко лице, високо чело, орлов нос, черни големи очи, пълни с дяволска енергия, с леки движения, засмяно лице, утънчени манери, любезен и свободен в обръщенията си, музикален в говора си, пъргав на съображение, хитрец в живота, артист в интригата, византиец в политиката, йезуитин в средствата си и безсърдечен към жертвата си.
В отношение към подчинените си е зъбест грубиянин; към слабите на деня - жестокосърдечен, а към силните - принижен до земята. Чрез „високи връзки”, чрез конашка протекция и чрез дълго пълзение по корем той бе се качил тъй високо върху стълбата на турската бюрокрация. Да чете и да пише бе се научил при един прост арзухалджия(прошенописец), а курса на дълбоките си познания по административното право бе свършил при едного от многото адвокати ерменци в Едирне. Толкова за председателя на „чрезвичайната”. 2) Вели ефенди заема високата длъжност председател на областния апелативен съд в Едирне. Нисичек, сухичек, широко лице, високо чело, орлов нос, черни големи очи, пълни с дяволска енергия, с леки движения, засмяно лице, утънчени манери, любезен и свободен в обръщенията си, музикален в говора си, пъргав на съображение, хитрец в живота, артист в интригата, византиец в политиката, йезуитин в средствата си и безсърдечен към жертвата си. Иначе казано: по вънкашност, наглед, Вели ефенди бе благ демон, а по вътрешност - зъл гений. Той е бошнак по народност, син на бедни родители; баща му бил разсилен при Министерството на правосъдието в Цариград. Научил се да чете и да пише в едно от цариградските руждиета. В неволя и в тежко нямание е прекарал детинството си Вели ефенди. Баща му от простодушие пожелал да направи сина си „голям человек”, не се излъгал.
към текста >>

На стари години е получил апоплектически удар и паралич в дясната ръка.
Чрез Арнаудовци той се запознал с „висшите български сфери”, каквито ги имаше тогава в Цариград. Цензурата като кариера не се харесала на дяволития Вели, който е горял от желанието високо да се дигне в сферата на висшата бюрократия. Потропал у вратата при Министерството на правосъдието; „ведомостта” се отворила и го записала в длъжността „председател на апелацията в Едирне”, и в качеството си на такъв той бе член на „чрезвичайната”, която доде в Хасково по делото на безименния виновник. Простряхме се повечко върху биографията на Вели ефенди, защото той бе солта, шекерът и отровата на „чрезвичайната”, защото, ако той не бе, тя щеше да се върне с празни ръце в Едирне; безименният виновник щеше да си остане навсегда безименний и в аналите на турското правосъдие щеше да стои следующият куриоз: „Человек някой си, жител на Луната, осъди се на 15-годишен затвор за покушение върху живота на еди-кого си”. Вели ефенди и днес е още жив. На стари години е получил апоплектически удар и паралич в дясната ръка. Пенсиониран е, живее в Арнауткьой в Цариград. През 1887 год., юли месец, случайно се срещнахме на морските бани в Арнауткьой. Той се показа особено доволен от срещата ни. Взаимно си припомнихме неговото комисарство и нашето арестантство в Хасково и Пловдив. С особен интерес разпитваше той за Узунова и Берковски.
към текста >>

НАГОРЕ

0.74570894241333