Търсене в текстове за 'Съзнателно същество'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 383 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_27 Кога твоята любов е божествена?

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Или с други думи казано - чрез страданията съзнателно енергиите се превръщат в Любов, или с други думи казано - чрез страданието, душата се изявява като Любов.
Ако в началото още не можеш да обичаш Онзи, Който те обича, то поне да Го цениш. Оценката е първата стъпка - после ще дойде Любовта. Мъчно е да обичаш един человек, който не те обича, но ти трябва да го обичаш. Страданията правят човека по-чувствителен, а пък чувствителността е необходима за възприемане и разбиране на Любовта. Страданието превръща в Любов енергиите на душата. Или с други думи казано - чрез страданията съзнателно енергиите се превръщат в Любов, или с други думи казано - чрез страданието, душата се изявява като Любов. Един човек, който не е страдал, е груб, а който е страдал има нежност, мекота и милосърдие. Скръбта е един метод на Невидимия свят за префиняване на човешкото естество, за да се засили неговата възприемчивост за една нова светлина, за едно висше изявяване на Любовта - за ново откровение на Божествената мисъл. Чрез страданията организмът се префинява, затова се казва: Чрез страданието в човека проблясва ново откровение за Любовта, едно ново откровение за мира, нежността и чистотата. Двата закона: Щом любиш хората (брата си) с това познаваш, че Бог те обича. А щом другите те обичат, с това познаваш, че ти обичаш Бога. 1.
към текста >>

Ако нямаш желание да обсебиш това същество, което обичаш и не чакаш лични облаги от него, тогава тази Любов е Божествена. 4.
Свързва се с Него и когато върши Волята Божия беззаветно. Мерило за любовта Как да познаеш дали твоята любов е Божествена или не? : 1. Ако тази твоя любов към някого, събужда в тебе Любов към всички същества и всички същества ти стават мили, тогава тази любов към този човек е Божествена. 2.Ако тази любов към някого усилва твоя идеен живот, да служиш на Бога, да се жертвуваш за Бога и за всички, тогава тази любов е Божествена. 3. Ако нямаш желание да обсебиш това същество, което обичаш и не чакаш лични облаги от него, тогава тази Любов е Божествена. 4. Ако онези, които обичаш, в тях се внесат живот, светлина, свобода чрез твоята любов - твоята Любов е Божествена. Живот - значи те да чувствуват, че дарбите им се разцъфтяват. Светлина - се разбира, че в тях почват да се явяват много нови идеи. Свобода - мистично се разбира, че Божественото в тях се проявява без да се ограничава от нищо. Тогава твоята любов е Божествена !
към текста >>

2. 8_11 Последните дни на Учителя на земята

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

Почувствувах това с цялото си същество.
След тази среща при Него, отидох при Паша. Тя беше заедно с рождената си сестра Надя. Казах, че съм била при Учителя и веднага добавих: "Паша, Учителят си отива! " Сестрата на Паша ми се скара, разсърди ми се, че съм могла да кажа такова нещо. За мен беше ясно, че Учителят си отива. Почувствувах това с цялото си същество. Никакви колебания нямах. Паша мълчеше. Може би и тя мислеше като мене. Но нищо не каза. След известно време срещнах брат Ради и на него казах същото.
към текста >>

Власти, държава, общество - всички препятствуваха Неговото дело съзнателно и целенасочено!
След всичко, което новата власт направи, дойде време, когато поискаха да преместят тялото на Учителя и да осквернят гроба Му. Но се намериха трезви хора, които не допуснаха това последно посегателство и кощунство срещу Учителя. Ако се бе случило това, този народ щеше да бъде впоследствие заличен от земята от чуждоземци - онези, които разрушиха целия "Изгрев". В това съм сигурна. През целия Си живот на земята Учителят бе клеветен, хулен, калян с всевъзможни лъжи и клевети, идващи от властите и от различни среди на обществения живот в държавата. Власти, държава, общество - всички препятствуваха Неговото дело съзнателно и целенасочено! Духовенството навремето Го обяви за самоотлъчил се от църквата и Му приписа най- големите престъпления към църква, народ и държава. А отначало Той се е опитвал да работи с църквата - искал е да я реформира. Пращал последователите Си рано сутрин да правят молитвите си в църквата. Трябвало да будят клисарите по тъмно, за да им отварят църквите. Но след като духовенството се опълчи срещу Учителя, Той пое по друг път - създаде общество и след това отвори Школата.
към текста >>

3. 125. ПЕСНИ КРАЙ ЛАГЕРНИЯ ОГЪН

Борис Николов

ТОМ 2

Те ни показват, че стоим пред едно Възвишено Духовно същество от ранга на Христа, което е свалило Божествения свят на земята.
125. ПЕСНИ КРАЙ ЛАГЕРНИЯ ОГЪН Когато говорим за окултната страна от живота на Учителя - това са факти, явления, случки, на които ние учениците на Школата бяхме свидетели и които произтичат от свръхсъзнанието, т. е. от Космическото съзнание. Те ни показват, че стоим пред едно Възвишено Духовно същество от ранга на Христа, което е свалило Божествения свят на земята. Те за Него са най-естествена проява на неговия живот, защото Той нямаше личен живот. Неговия живот беше израз на живота на Космоса, на живота на Небето, на живота на всички съвършени същества, които стоят зад него. И Той казва: „Зад мене стои цялото Небе. И Словото, което ви говоря, не е мое то е на съществата, които стоят зад мене, а те не са едно и две, а хиляди и милиони. Това са идеите на Бога;-на Вечния Дух, които проникват цялото Битие".
към текста >>

Такива случаи са съзнателно излизане на Учителя от тялото, отиване на далечно разстояние и връщане отново в тялото си.
14 ст. 10-11)) Учителят казва: „Аз мога да ставам видим и невидим, когато пожелая. Мога да излизам от тялото си, когато пожелая и да влизам пак. Аз искам да науча и вас на това изкуство." Учителят казва още: „Аз не съм в тялото, тялото ми е само като катедра, от която говоря". Също така, Учителят можеше да се излъчва и да помага на далечни разстояния без да се дематериализира. Такива случаи са съзнателно излизане на Учителя от тялото, отиване на далечно разстояние и връщане отново в тялото си. Ето един такъв случай. Както винаги, когато Братството е на Рила на 7-те езера, лагерът е построен и устроен както трябва, като всеки ден живота върви по своя специален ритъм насочван от Учителя. Вечерно време се палят големи огньове, около него са насядали всички-наметнати повечето с пелерини, да ги пазят от студения вятър и всички без изключения пеят братски песни и песни от Учителя. Понякога Учителят говори, стенографите записват. Един път при такъв огън Учителят е седнал между двама братя и се грее на огъня, а всички наоколо пеят.
към текста >>

4. XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Няма същество, което да не е отговорно пред Бога.
От стотици години българите викаха към Бога да ги освободи от турско иго. Господ ги освободи чрез Русия, но те попаднаха под друго робство. Преди години русите освободиха българите от турците. Е, освободиха ли се днес българите? Всички българи са отговорни пред Бога. Няма същество, което да не е отговорно пред Бога. В света има обща власт, правова държава, която казва: всяка власт от Бога е дадена. Бог е внимателен към тази власт. И ако тази власт е от Бога дадена, трябва да е право дадена. Всички онези, които служат на тази власт, Той ги държи отговорни. Единственото нещо, което иска Господ, то е абсолютно всички същества да бъдат свободни като Него.
към текста >>

На Славяните предстои да внесат чувството на съзнателно побратимяване между народите.
Злото, което днес виждаме в света, е било скрито в човека и сега излиза навън. Нечистотиите, които се крият в кръвта на човека трябва да излезат навън във вид на циреи. Само по този начин злото ще се изчисти, ще излезе вън от човека. Най-хубавото у Славяните е това, че те имат силно развито религиозно чувство, но не фанатическо, а алтруистическо, общочовешко. За да се развият силите заложени у Славяните, изисква се една мощна, духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа. На Славяните предстои да внесат чувството на съзнателно побратимяване между народите. Също така и правилото, че всеки народ трябва в политическо отношение да действува не с насилие, а със силата на моралното въздействие и човеколюбив. Славянинът трябва съвършено да изключи насилието от живота си. Защото насилието прилича на остър нож, който не признава никакъв господар, никакво добро, никакво право, освен правото на оногова, в чиято ръка се намира. С този нож, с който отрязваш главата на другите, със същия нож ще отрежат и твоята глава, ако попадне той в чужда ръка. Славяните не трябва да подържат политиката на точилото и ножа.
към текста >>

5. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 3

Това, за което гладуват днес душите на всички народи, това, което те търсят съзнателно или несъзнателно, това е животът, който излиза от Словото на Учителя!
Учителят казва: „Сега сме в една от най-великите епохи в човешката история! " Нека ние, вдъхновени от величието на епохата, в която живеем, да работим за красивия ден, който иде. Има какво да се работи. И нека тази работа да ни изпълва с радост. Всички живо чувстваме присъствието на Учителя, Неговото непрекъснато съдействие и благословение! Това, за което гладуват днес душите на всички народи, това, което те търсят съзнателно или несъзнателно, това е животът, който излиза от Словото на Учителя! Нека бъдем благодарни на небето за тази привилегия, която сме имали, че в този живот бяхме в досег със Светлото Същество на Учителя и с Неговите идеи. И нека това съзнание да ни даде нов потик да вложим всичките си сили за проникване на идеите Му всред народните маса! Нека във всички градове, паланки и села, нека до всички души да занесем новата, блага и радостна вест за красивия живот, който иде на земята! Настоящето се прочете пред братята и сестрите на Изгрева. Всички те горещо ви поздравяват и ви пожелават радостна плодотворна дейност.
към текста >>

Нека бъдем благодарни на небето за тази привилегия, която сме имали, че в този живот бяхме в досег със Светлото Същество на Учителя и с Неговите идеи.
" Нека ние, вдъхновени от величието на епохата, в която живеем, да работим за красивия ден, който иде. Има какво да се работи. И нека тази работа да ни изпълва с радост. Всички живо чувстваме присъствието на Учителя, Неговото непрекъснато съдействие и благословение! Това, за което гладуват днес душите на всички народи, това, което те търсят съзнателно или несъзнателно, това е животът, който излиза от Словото на Учителя! Нека бъдем благодарни на небето за тази привилегия, която сме имали, че в този живот бяхме в досег със Светлото Същество на Учителя и с Неговите идеи. И нека това съзнание да ни даде нов потик да вложим всичките си сили за проникване на идеите Му всред народните маса! Нека във всички градове, паланки и села, нека до всички души да занесем новата, блага и радостна вест за красивия живот, който иде на земята! Настоящето се прочете пред братята и сестрите на Изгрева. Всички те горещо ви поздравяват и ви пожелават радостна плодотворна дейност. Със сърдечен братски поздрав Братски съвет: Тодор Стоименов, Симеон Симеонов, Никола Антов, Паша Теодорова, Борис Николов, Жечо Панайотов, Боян Боев.
към текста >>

Човек не се ражда на земята, за да прекара един безмислен живот, а съзнателно да преживее известно време на земята.
При наличността на всички днешни изнамирания, привидно нищо не ни липсва; изглежда, че ние живеем много щастливо; ние сме близо до щастието, но трябва да открием и още нещо, което ни липсва, за да бъдем наистина щастливи. Между хората съществува голямо ротиворечие, когато дойдат до въпроса, какво е предназначението на човека. Всички Учители на човечеството са вярвали в безсмъртието на живота; същото може да се каже и за хората на науката. Човек, отвреме навреме е хващан за ръка и повеждан напред. Отделните религии не са нищо друго, освен опит за извеждане човека на пътя на неговото издигане. Човек не се ражда на земята, за да прекара един безмислен живот, а съзнателно да преживее известно време на земята. Ние искаме да осъществим идеите на Великите Бели Братя, които представят всички добри и съзнателни светли люде. Един ден техническият човек, който създаде днешната култура, ще дойде да се покори на духовния човек. Носителят на ношия живот ще дойде, както идва пролетта. Сред разочарованието на епохата, в която живеем, ще се надигне новият божествен човек, който ще има волята да не върши насилие и да впрегне всичко, за да осъществи Царството Божие на земята! 2. Боян Боев - „Инволюция и еволюция".
към текста >>

6. 6.07. ПЪРВИТЕ ИДЕЙНИ НАСОКИ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Може би в момента, когато Той ми ги изказваше, да не почувствах тяхната дълбочина, но душата ми се радваше, както малкото дете, което чувства подсъзнателно грижливата ръка на своята родна майка.
„Опълченска" 66, след като падна снегът. Той ме извика и живеех в трапезарията. Действително за Учителя учениците, които Го заобикаляха, представляваха опитни полета, върху които Той непрестанно посаждаше новите идейни семена, бавно, но сигурно ги култивираше, докато израснат, цъфнат и дадат зрели плодове. Този важен разговор ми създаде условия да направя една реална връзка на физическия свят с Учителя. Тези основни мисли, които Учителят вложи в съзнанието ми, дадоха богат материал за дълбоки размишления. Може би в момента, когато Той ми ги изказваше, да не почувствах тяхната дълбочина, но душата ми се радваше, както малкото дете, което чувства подсъзнателно грижливата ръка на своята родна майка. От този момент в мен стана един голям прелом - започнах да се уединявам, да се вглъбявам, да се съсредоточавам в себе си, тъй като за първи път чух разумния глас на моя Учител. Това ново чувство внесе в мен една нежна, приятна топлина - около слънчевия ми възел. Невинност и чистота обливаха като свежа струя цялото ми тяло; сърцето ми усети тръпките на целомъдрието, дълбоката връзка с Първата причина, с Вечното космично начало. Спонтанно в мен се събуди копнеж към Божествения свят, където царува вечната хармония и красота... При раздялата си с Учителя, Той така бащински ме погледна със Своя нежен поглед, че като тръгнах към Изгрева, почувствах такава дълбока вътрешна сила, и готовност да литна из целия свят, и да разнеса чистотата и невинността към всички народи и цялото човечество. Размишлявайки, постепенно разбрах за каква чистота ми говореше Той.
към текста >>

Тази необикновена чистота имаше отношение към моето сърце, то трябваше да добие образа на една Слънчева Дева, чиято чувствителност може да се уподоби на многострунна арфа, която при най-малкия досег може да долови скръбта на всяко страдащо същество.
От този момент в мен стана един голям прелом - започнах да се уединявам, да се вглъбявам, да се съсредоточавам в себе си, тъй като за първи път чух разумния глас на моя Учител. Това ново чувство внесе в мен една нежна, приятна топлина - около слънчевия ми възел. Невинност и чистота обливаха като свежа струя цялото ми тяло; сърцето ми усети тръпките на целомъдрието, дълбоката връзка с Първата причина, с Вечното космично начало. Спонтанно в мен се събуди копнеж към Божествения свят, където царува вечната хармония и красота... При раздялата си с Учителя, Той така бащински ме погледна със Своя нежен поглед, че като тръгнах към Изгрева, почувствах такава дълбока вътрешна сила, и готовност да литна из целия свят, и да разнеса чистотата и невинността към всички народи и цялото човечество. Размишлявайки, постепенно разбрах за каква чистота ми говореше Той. Тази необикновена чистота имаше отношение към моето сърце, то трябваше да добие образа на една Слънчева Дева, чиято чувствителност може да се уподоби на многострунна арфа, която при най-малкия досег може да долови скръбта на всяко страдащо същество. Аз пожелах да стана истински проповедник на това Висше целомъдрие към Първата причина, Космичния център, от който произтичат всички неща. Този паметен разговор с Учителя ми оказа такова силно въздействие, че първото действие, което направих бе - раздадох всичките си дрехи на нуждаещите се. Облада ме подвигът на жертвата, както първите християни, които тръгнаха по стъпките на Исуса от Назарет. Аз почувствах силата на мъчениците, които вървяха без страх към пламтящите клади, върху арените на Римската империя, когато са били разкъсвани от свирепите лъвове и тигри. В мен същевременно ставаше една борба.
към текста >>

7. 6.15. Космичната вълна на любовта

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Едно такова действие преднамерено от нея не е съзнателно, а на тъмни сили.
Но всъщност това е било вярно, че Учителят е могъл да се излъчи и да отиде при нея и тя да Го е видяла. За нас това е знание от Словото на Учителя и една реалност, на която не веднъж сме присъствали. За съда това бе измислица. Накрая тя беше жертва на тази карма между този народ. Като се иждиви тази карма, като се изразходва, ще бъде добре и за народа, в който живее, и за самата нея. Едно такова действие преднамерено от нея не е съзнателно, а на тъмни сили. Много мъчно може да им се даде обяснение. Знанието го има в Словото на Учителя. От една страна имаше личността Магдалена и нейния живот, нейната меродавност и нейните възможности, а от друга страна онова, което тя изпълняваше като страна на този български триъгълник. Когато тя стоеше пред Учителя и пред мене, тя имаше съвсем друг образ. Тя имаше една преданост, една любов към това Висше същество - Мъдрецът, който й разкриваше Истината.
към текста >>

Тя имаше една преданост, една любов към това Висше същество - Мъдрецът, който й разкриваше Истината.
Едно такова действие преднамерено от нея не е съзнателно, а на тъмни сили. Много мъчно може да им се даде обяснение. Знанието го има в Словото на Учителя. От една страна имаше личността Магдалена и нейния живот, нейната меродавност и нейните възможности, а от друга страна онова, което тя изпълняваше като страна на този български триъгълник. Когато тя стоеше пред Учителя и пред мене, тя имаше съвсем друг образ. Тя имаше една преданост, една любов към това Висше същество - Мъдрецът, който й разкриваше Истината. Но когато влезе в обществото на този народ, тя възприемаше всичките нечистотии на това общество. Затова Учителят казваше, че тя е един канал, през който трябва да минат тези нечистотии. Противоречията не бяха само в нея, но и в цялото общество като израз на човечеството. Това е много сложен въпрос, изисква много голямо знание. Да познаваш Словото на Учителя и да си присъствал тук на Изгрева, и да си видял как всеки един човек тук играе някаква роля и изпълнява някаква задача, поставена му от Учителя в повечето случаи несъзнателно.
към текста >>

Да познаваш Словото на Учителя и да си присъствал тук на Изгрева, и да си видял как всеки един човек тук играе някаква роля и изпълнява някаква задача, поставена му от Учителя в повечето случаи несъзнателно.
Тя имаше една преданост, една любов към това Висше същество - Мъдрецът, който й разкриваше Истината. Но когато влезе в обществото на този народ, тя възприемаше всичките нечистотии на това общество. Затова Учителят казваше, че тя е един канал, през който трябва да минат тези нечистотии. Противоречията не бяха само в нея, но и в цялото общество като израз на човечеството. Това е много сложен въпрос, изисква много голямо знание. Да познаваш Словото на Учителя и да си присъствал тук на Изгрева, и да си видял как всеки един човек тук играе някаква роля и изпълнява някаква задача, поставена му от Учителя в повечето случаи несъзнателно. Имаше много опитности с нея, които, ако ги разкажем, са в неблагоприятна светлина за нея. Изявяваше се като враг на Братството. В града тя няколко пъти се бе качвала на маса и бе говорила срещу Учителя. Но тя беше една от страните на този български триъгълник. И нейният живот, и животът на това общество трябваше да се види и след това трябваше да се оправи, като се разреши чрез знанието, дадено от Учителя.
към текста >>

Аз се чудех как това същество можеше да издържи туй голямо напрежение, което се създаваше в Школата.
Била е много добра ученичка, с религиозно съзнание и църковно възпитание. Като човек, отначало тя беше много възпитана, с обноски и много етична. Но като започна да играе тази роля, понеже влезе в тези кармични възли, то в поведението й стана промяна. Тя вече имаше ексцентричности и отклонения на съзнанието. Това е в реда на нещата при нейната роля. Аз се чудех как това същество можеше да издържи туй голямо напрежение, което се създаваше в Школата. Чудя се, как нейната нервна система, нейният мозък, нейният двойник можа да издържи. Да издържи тази концентрация на отрицателни мисли и форми на цялото братство срещу нея. Това отрицателно отношение към нея от братството, като водопад падаше надолу от стотина метра върху нея. Как можа да издържи, не мога да проумея. Освен това тя ходеше по чужбина по поръчение на Учителя, а това не беше лесна работа.
към текста >>

Аз имах следният случай: Имаше едно същество, много надарено, беше певица.
Защото Учителят на тези души им дава простор да си заминат, защото те Му са необходими в Невидимия свят. Те са елементи, необходими за Него. Те Го придружават като души в Невидимия свят и са в Школата Му, която е в Невидимия свят. И затуй втората вътрешна храна е по-дълбока и мистична и може да я разбере човек, който има просветление. Иначе всеки човек би се спънал. Аз имах следният случай: Имаше едно същество, много надарено, беше певица. Беше пристигнала от САЩ, където нейният баща го бяха убили гангстерите. Учи в Американския колеж и в университета. В един момент се разболява от едно заболяване, казва се ендокардитис лента, заболяване на сърцето. Аз отидох да питам професора, какво ще стане с нея. Той ми каза, че това е шести случай в България, че при предишните случаи петте човека са починали и че тук само Господ може да помогне.
към текста >>

Това велико съзнание даваше съответната стойност и право на съществуване на всяко същество.
За да закърпи това тяло, ще изразходва повече енергия, отколкото да създаде ново тяло и да се роди отново." След няколко дни тя си замина. Ето, имате и вътрешната страна за смисъла и цената на един човешки живот. Тук е мястото да направим един анализ върху двете сходни страни на двата кармични триъгълника, на българския народ и на човечеството. Докато Магдалена Попова играеше ролята на религиозното съзнание, импулсирано от онова фанатично тщеславие, то Георги Марков изразяваше онова велико подсъзнание, където работеха съществата извън човешката еволюция. Това съзнание виждаше Учителят като сбор на всички велики души, като един свят на онази мистична чистота и Космична красота, която събуждаше в човека онова велико съзнание с един висш критерий и мироглед за дълбокия смисъл на живота. Това велико съзнание даваше съответната стойност и право на съществуване на всяко същество. То търсеше онази функционална зависимост между всички явления в природата, онази дълбока разумна връзка между всички природни царства, които по пътя на взаимопомощта и жертвата самоизграждат живота. Докато съзнанието на Магдалена излизаше от областта на историческия Христос, на едно религиозно съзнание, тясно, ограничено и фанатично -то съзнанието на Георги Марков навлизаше в една нова област, където личността изчезваше, душата излизаше от феномените на физическия свят, които изразяваха само формите на живота и оттам отиваше към света на законите, които изграждат формите, и най-сетне се въздига в света на принципите, които разкриват дълбокия смисъл на живота. Така че както Учителят многократно го подчертаваше в частни разговори, или в беседите Си, кармичният свят на тяхното и фанатичното религиозно съзнание ще представлява условие за проява, или по-конкретно казано - тор за семената на идеите, произтичащи от света на подсъзнанието. Светът на съзнанието търсеше Божественото извън себе си като нещо обективно, историческо, докато подсъзнанието търси тази космична опорна точка, вътре в себе си, то се отъждествява със самото Божество. Това са новите елементи, които ще легнат в културата на шестата раса, в културата на синовете Божии.
към текста >>

Разбира се тези окултни сили могат да се развият в човека само по пътя на любовта, която изпитваме в мощната аура на това космично същество, което е призвано да завърти колелото на историята на човечеството.
За мен окултните науки, например хиромантия и хирогномия - представляваха нещо неясно, неточно, смътно, и за да се убедя в тяхната истинност, като студент по философия, трябваше да обикалям всички факултети, да разглеждам стотици и хиляди ръце - докато най-сетне се убедих в някои техни твърдения. За тази наука най-силно ми повлия Учителят. По цели часове ми предоставяше своите ръце да разглеждам линиите, на които той лично ми изразяваше тяхната история на създаване през различните култури и раси, и когато в Неговата ръка видях линията на шестата раса, която ще се появи впоследствие в ръцете на хората, изпитах наистина грандиозното величие на живата разумна природа, която непрестанно пише върху нашия организъм. Тогава ми стана ясно и чрез другите окултни науки - как човешкото тяло е израз и синтеза на историята на човечеството. Тогава разбрах, че всичко в природата е живо, разумно, подчинено на едни велики закони, които създават и творят хармонията в Битието. Разбира се тези окултни сили могат да се развият в човека само по пътя на любовта, която изпитваме в мощната аура на това космично същество, което е призвано да завърти колелото на историята на човечеството. Това същество като мощен магнит упражнява мощно влияние за развиване на тези скрити, окултни сили, които ще се пробудят във всички човеци през новата култура. Любовта е най-голямата магия в Битието. Тя е онзи творчески двигател, който не само твори формите, но дава идеите през различните култури, които се явяват като необходими стъпала в пътя на човешкото усъвършенстване. Тази мощна сила като принцип слиза на земята - чрез великите пратеници на Небето, за да внесе струите на новия живот.
към текста >>

Това същество като мощен магнит упражнява мощно влияние за развиване на тези скрити, окултни сили, които ще се пробудят във всички човеци през новата култура.
За тази наука най-силно ми повлия Учителят. По цели часове ми предоставяше своите ръце да разглеждам линиите, на които той лично ми изразяваше тяхната история на създаване през различните култури и раси, и когато в Неговата ръка видях линията на шестата раса, която ще се появи впоследствие в ръцете на хората, изпитах наистина грандиозното величие на живата разумна природа, която непрестанно пише върху нашия организъм. Тогава ми стана ясно и чрез другите окултни науки - как човешкото тяло е израз и синтеза на историята на човечеството. Тогава разбрах, че всичко в природата е живо, разумно, подчинено на едни велики закони, които създават и творят хармонията в Битието. Разбира се тези окултни сили могат да се развият в човека само по пътя на любовта, която изпитваме в мощната аура на това космично същество, което е призвано да завърти колелото на историята на човечеството. Това същество като мощен магнит упражнява мощно влияние за развиване на тези скрити, окултни сили, които ще се пробудят във всички човеци през новата култура. Любовта е най-голямата магия в Битието. Тя е онзи творчески двигател, който не само твори формите, но дава идеите през различните култури, които се явяват като необходими стъпала в пътя на човешкото усъвършенстване. Тази мощна сила като принцип слиза на земята - чрез великите пратеници на Небето, за да внесе струите на новия живот.
към текста >>

8. 6.30. Пътят на истината - великото посвещение

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Щом си изразходват енергията, те после ще се разберат." Този пример ми направи впечатление, как човек, без да иска, може да се поддаде на масовите настроения подсъзнателно.
И след туй имало такава голяма разправия, че дори студентите му нанесли побой. Като се връща у дома, бит и пребит, разправя всичко на Учителя. „Защо се бъркаш в тези неща? Трябваше само да наблюдаваш. Като се бият хора, ти не взимай участие. Щом си изразходват енергията, те после ще се разберат." Този пример ми направи впечатление, как човек, без да иска, може да се поддаде на масовите настроения подсъзнателно. Другият екран - брат Кузман Кузманов, върху който трябваше да се отрази новият мироглед на Учителя; от своите морални ценности той трябваше да даде отражение върху съзнанието на българския народ. Действително в Школата на Учителя започнаха да се пишат нови страници, които са свързани с великото посвещение в Храма на Истината. Надписът на този Храм на Истината Учителят Го е издълбал чрез следните формули: „Истината е това, в което Любовта и Мъдростта действат съвкупно. Истината - това са плодовете, които постоянно узряват на дървото на живота. Истината е крайният резултат на Вечността." В тази нова, малка идейна реторта, Учителят започна Своите опити и Той разкри една нова природа на Своя велик равностранен триъгълник.
към текста >>

Тази страна е символ на тази Велика Истина, за която всяко живо същество копнее и непрестанно се стреми към нейната Космична пълнота.
Другият екран - брат Кузман Кузманов, върху който трябваше да се отрази новият мироглед на Учителя; от своите морални ценности той трябваше да даде отражение върху съзнанието на българския народ. Действително в Школата на Учителя започнаха да се пишат нови страници, които са свързани с великото посвещение в Храма на Истината. Надписът на този Храм на Истината Учителят Го е издълбал чрез следните формули: „Истината е това, в което Любовта и Мъдростта действат съвкупно. Истината - това са плодовете, които постоянно узряват на дървото на живота. Истината е крайният резултат на Вечността." В тази нова, малка идейна реторта, Учителят започна Своите опити и Той разкри една нова природа на Своя велик равностранен триъгълник. Тази страна е символ на тази Велика Истина, за която всяко живо същество копнее и непрестанно се стреми към нейната Космична пълнота.
към текста >>

9. 68. СЪЖИТЕЛСТВОТО

ТОМ 5

Целият свят мяза на болница, дето хората постоянно се лъжат - някои съзнателно, някои несъзнателно.
Туй, което търсиш на земята хората никога няма да ти го дадат. Мислиш ли, че някой е готов да се жертвува за тебе? Докато не намериш някой да се жертвува за тебе, то може да мине цяла вечност. Защо ти трябва да играеш на криеница? Всички хора от единия край до другия край на света все лъжат. Целият свят мяза на болница, дето хората постоянно се лъжат - някои съзнателно, някои несъзнателно. Има частни болници, те са по-добре уредени, от тях хората по-скоро излизат, но излизат с лъжи. Ще си туриш на ума да живееш по Бога - най-възвишеният и чист живот, който е възможен на хората в плътта - живот на земята. Дойде някое настроение, не се занимавай с него. Настроението не е твое - незаконородено дете, който го е родил, той да се занимава с него. Ако чуеш църкането на птиченца в полозите трябва ли да отидеш ти да ги храниш?
към текста >>

Само Разумното същество може да не направи погрешка.
Като отидеш при един човек може да го слушаш, да говориш, но пред теб да остане само един Образ. Човек на земята е като една сянка. От сянката ти топлина не можеш да извадиш, а хладина - можеш. Представи си, че изпращаш куче да занесе хляба на болен човек: може да го занесе, а може да го изяде. Ако направиш механична кола и я изпратиш - няма да го изяде. Само Разумното същество може да не направи погрешка. Има плодове, които трябва по-скоро да ги продадеш. Всяко нещо, което Бог ти е дал трябва да го туриш на работа, за да има обмена на Божественото. Божественото е реалното, на което човек седи и е превързан към него. Когато почне да става мрачно ти изгубваш смисъла на живота. Ти имаш много нечисти мисли, които ако не вземеш мерки ще ти създадат излишни страдания.
към текста >>

10. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

ТОМ 5

Следователно, ако искаме да се развиваме правилно, разнебитения триъгълник трябва да го възстановим напълно, тоест, със светлите и чисти мисли, да разберем между материалното и смисъла на живота; с чистото сърце да уважаваме всяко живо същество, да създадем радост в душите си, да бъдем благодарни от всичко; със чистото тяло да подигнем себе си до висшата нравственост, а с диамантена воля да проявим всичко правилно и разумно.
и пр. При това често пъти вършим и рушителни работи, с своята уж твърда воля и все се считаме, че сме християни. Следователно, вместо ума, сърцето и волята да образуват един равностранен триъгълник, у едни страната на ума е удължена, тоест, имат добър ум, притежават светската наука, но нямат нежно сърце и милост правилно да приложат това, което мислят, или пък нямат воля да го проявят. Други имат нежно сърце, но нямат достатъчно ум. Трети имат воля, но рушителна. Следователно, ако искаме да се развиваме правилно, разнебитения триъгълник трябва да го възстановим напълно, тоест, със светлите и чисти мисли, да разберем между материалното и смисъла на живота; с чистото сърце да уважаваме всяко живо същество, да създадем радост в душите си, да бъдем благодарни от всичко; със чистото тяло да подигнем себе си до висшата нравственост, а с диамантена воля да проявим всичко правилно и разумно. Това именно ни липсва - ума, сърцето и волята ни не са в хармония. Ето защо, за постигане на всичко това, ние сме и още пълни въздържатели на тютюн, алкохол и месо, но приложено доброволно, съзнателно и постепенно. Тези три качества са от голямо значение за издигане на личността в нравствено отношение. Тези три, по видимо малки недостатъци, са стимула да се развият пороците ни до култ, безразлично дали ги носим от деди и прадеди, дали сме ги развили у нас поради разни условия - лични, домашни, училищни, улични и пр. От тези три недостатъка развити до постоянна наслада в живота, плюс безверието в Бога, са загивали цели народи и ще загиват цели народи.
към текста >>

Ето защо, за постигане на всичко това, ние сме и още пълни въздържатели на тютюн, алкохол и месо, но приложено доброволно, съзнателно и постепенно.
Следователно, вместо ума, сърцето и волята да образуват един равностранен триъгълник, у едни страната на ума е удължена, тоест, имат добър ум, притежават светската наука, но нямат нежно сърце и милост правилно да приложат това, което мислят, или пък нямат воля да го проявят. Други имат нежно сърце, но нямат достатъчно ум. Трети имат воля, но рушителна. Следователно, ако искаме да се развиваме правилно, разнебитения триъгълник трябва да го възстановим напълно, тоест, със светлите и чисти мисли, да разберем между материалното и смисъла на живота; с чистото сърце да уважаваме всяко живо същество, да създадем радост в душите си, да бъдем благодарни от всичко; със чистото тяло да подигнем себе си до висшата нравственост, а с диамантена воля да проявим всичко правилно и разумно. Това именно ни липсва - ума, сърцето и волята ни не са в хармония. Ето защо, за постигане на всичко това, ние сме и още пълни въздържатели на тютюн, алкохол и месо, но приложено доброволно, съзнателно и постепенно. Тези три качества са от голямо значение за издигане на личността в нравствено отношение. Тези три, по видимо малки недостатъци, са стимула да се развият пороците ни до култ, безразлично дали ги носим от деди и прадеди, дали сме ги развили у нас поради разни условия - лични, домашни, училищни, улични и пр. От тези три недостатъка развити до постоянна наслада в живота, плюс безверието в Бога, са загивали цели народи и ще загиват цели народи. Даже ако вземете само тютюна и алкохола, здравия разум пак не може да се утешава с това, че между много души, които употребяват тютюн и алкохол, има пак добри и умни хора, както и не може да се отчайва, че между въздържателите ще има, които вършат, може би, по-лоши неща от невъздържателите. Въпросът тук е принципен!
към текста >>

Като се прибави при това, че нашето желание е да притежаваме всеки и светската наука до възможното, да слушаме и съзнателно да изучаваме Словото Божие, ние не можем да бъдем никакви конспиратори, никакви сектанти, както ни обрисуват някои, защото никому зло ние не желаем и никому зло не вършим, тъй като нашето оръжие е Христовата любов, до колкото можем да я приложим.
От тези три недостатъка развити до постоянна наслада в живота, плюс безверието в Бога, са загивали цели народи и ще загиват цели народи. Даже ако вземете само тютюна и алкохола, здравия разум пак не може да се утешава с това, че между много души, които употребяват тютюн и алкохол, има пак добри и умни хора, както и не може да се отчайва, че между въздържателите ще има, които вършат, може би, по-лоши неща от невъздържателите. Въпросът тук е принципен! Ние едно трябва да знаем, че един народ, който има вяра в Господа, труди се и живее по моралните закони, който е и трезвен, той винаги е щастлив и провидението винаги бди над него, А неговите управници щом са също добри никога лошо не ще сторят за този народ. За това ние положително знаем, че обновата, за която се толкова говори, и братството в света, за което също се говори, ще настъпят само когато тръгнем по този стръмен път - всеки да дяла първо своите недъзи, та после да образуваме и цялото, но вече със здрави основи, а не с палиативни средства и гнила основа, както е сега. Като се прибави при това, че нашето желание е да притежаваме всеки и светската наука до възможното, да слушаме и съзнателно да изучаваме Словото Божие, ние не можем да бъдем никакви конспиратори, никакви сектанти, както ни обрисуват някои, защото никому зло ние не желаем и никому зло не вършим, тъй като нашето оръжие е Христовата любов, до колкото можем да я приложим. За това за нас врагове не съществуват, макар да ни хулят и клеветят, защото знаем, че всеки ще отговаря пред Върховния съдия, който е един за всички ни. Той е, който съди и най-правилно. И ние бихме се считали за най-щастливи, ако можехме да изпълним напълно Неговата воля, макар и целия свят да ни хули. Ето защо, ние не се занимаваме с клеветите и хулите от когото и да идат те. Нека те си вършат своето, ние ще си вършим своето, тоест, ще се молим частно и колективно за нас и за целия български народ и да просвети Бог умовете на всички ни да Го познаем, което е много важно в настоящия момент; ще се молим да прости нам, на целия български народ, а и на цялото човечество, защото сме се самозабравили вече.
към текста >>

11. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

ТОМ 6

Той каза, че за да свикне братчето ви да диша през носа най-хубаво е да прави упражнения: в определени минути планомерно, съзнателно да диша през носа си, макар и с големи усилия от своя страна.
По този начин ще се повдигнат жизнените сили на целия организъм и той по-лесно ще може да се бори с болестта. Учителят каза, че после ще даде допълнителни съвети. Това ще стане към събора. Когато дойдете на събора ще приказвате с него по това. Попитах Учителя за братчето ви. Той каза, че за да свикне братчето ви да диша през носа най-хубаво е да прави упражнения: в определени минути планомерно, съзнателно да диша през носа си, макар и с големи усилия от своя страна. И така това постепенно ще му стане навик. Това е дело на навика. Чрез обратния навик, чрез упражнение човек добива нови привички. Четох „Глупецът" от Келерман. Този роман е цяло откровение за всички, които го четат.
към текста >>

Бог е единственото Същество, което винаги мисли за тебе и те отрупва с всички блага.
Ако си разположен с радост ти си в контакт с нея. Добрият живот се състои в това, да си проводник на Божественото. Когато всички станат проводници на Божественото, ще изчезнат всички противоречия и нещастия в живота. Аз не казвам да започнете да живеете добрия живот, но да се повърнете към този добрия, красивия живот, който сте живели някога. Трябва да работим не за себе си, нито за другите, а само за Бога. Бог е единственото Същество, което винаги мисли за тебе и те отрупва с всички блага. Той е вложил всички блага в тебе. Ти трябва да ги проявиш. Да живееш за Бога. Това, което носи на човека радост, щастие, блаженства, това е свещената област. Всяко сьрдене е отрова.
към текста >>

12. 67. СТЕПЕНИ НА СЪЗНАНИЕТО

1929-1930

ТОМ 8

Няма същество в света, на което да не е дадено Любов.
Дето да се обърне този човек, навсякъде намира затворени пътища. Казано е, че Любовта отваря пътищата на човека. Наистина, когато Любовта посети някой дом, всички блага идат след нея. Горко на онзи, който не е обичан. Поне един човек трябва да ви обича, да се намирате под крилата на Любовта. Няма същество в света, на което да не е дадено Любов. Колкото малка да е, тази Любов трябва да се цени. Откъдето да иде, тя крие алхимически свойства. От човека се иска умение да цени Любовта. Цени ли я, той има условия да се развива. Не цени ли Любовта, която му се дава, той завинаги остава невежа.
към текста >>

Като несъвършено същество, човек не гледа еднакво на всички хора.
Трапезата на Любовта никога не осиромашава. - Достоен ли съм да се ползувам от благата й? - Щом минаваш край нея, имаш право да се ползуваш от благата й. Любовта не прави разлика между съществата. Слънцето еднакво изпраща благата си на добри и лоши, на учени и прости. Като несъвършено същество, човек не гледа еднакво на всички хора. Към по-долностоящите от него той поглежда с презрение. Който иска да учи, да работи съзнателно върху себе си, той трябва да гледа и по-долу, и по-горе от себе си. На тия, които стоят по-долу от него, той трябва да помага, а от по-горностоящите - да се учи. Докога ще се учи човек? Няма ли учението предел?
към текста >>

Който иска да учи, да работи съзнателно върху себе си, той трябва да гледа и по-долу, и по-горе от себе си.
- Щом минаваш край нея, имаш право да се ползуваш от благата й. Любовта не прави разлика между съществата. Слънцето еднакво изпраща благата си на добри и лоши, на учени и прости. Като несъвършено същество, човек не гледа еднакво на всички хора. Към по-долностоящите от него той поглежда с презрение. Който иска да учи, да работи съзнателно върху себе си, той трябва да гледа и по-долу, и по-горе от себе си. На тия, които стоят по-долу от него, той трябва да помага, а от по-горностоящите - да се учи. Докога ще се учи човек? Няма ли учението предел? - В природата процесите са безпределни. Ако прилага разумните природни закони в живота си, човек никога не може да бъде нещастен.
към текста >>

13. 72. БЛАГОСТ

ТОМ 8

Когато се молите на Бога, непременно едно светло същество ще ви дойде на помощ.
Когато в ума ви се изпречи едно противоречие, отстъпете пред него. Когато сте неразположение, отправете мисълта си нагоре. Природата иска човек да използува благата, които му е дала. Ако искате напредналите същества да бъдат снизходителни към вас, и вие трябва да бъдете снизходителни към погрешките на хората. Молитвата на един човек може да предотврати хиляди нещастия. Когато се молите на Бога, непременно едно светло същество ще ви дойде на помощ. Постоянно се молете! Постоянно се свързвайте с висшия свят. Любовта предизвиква взаимно подпомагане. Който помага на другите, помага първо на себе си. Само любовта може да ви направи свободни.
към текста >>

Прилагайте всичко с любов, работете съзнателно. Събота.
Вашите мисли и чувства са първите ви неприятели. Малко ще говорите, много ще работите. Животът е красив, когато се изявява. Бог е оставил хората сами да решават задачите си. Той остава невидим за хората. Прилагайте всичко с любов, работете съзнателно. Събота. Нарушават ли законите на справедливостта, работите на хората се развалят. Когато иска да постигне нещо, човек трябва да бъде търпелив. Изкуство е за човека да търпи. Не се спъвайте от противоречията, но ги изправяйте. Толкова години сте на земята, какво сте направили за любовта?
към текста >>

14. 19. САВКА - АСТРОНОМИЧЕСКИЯТ ХОРОСКОП

ТОМ 8

И след това Галилей ми разказваше, той може на вас да го е казал, че нейното изпращане беше на Слатинските гробища и там тя е помогнала на някое същество в съседния гроб да се освободи.
И в края на живота й, в последните дни от нейния живот, тя пожела да ни приближи към себе си, да ни разкрие някои неща, разбира не, за да се хвали, но просто да ни каже една истина за себе си и ние бяхме щастливи да знаем това нещо за нея. Сега преди това искам да ви кажа, че аз, когато тя беше заболяла много сериозни и лежеше. Беше един следобед, след като си завърших моите часове в училище реших да отида да я посетя, беше летен ден, тя лежеше при отворен прозорец и аз от вънка през прозореца я посетих. Казвам: "Как си, сестра Савке? " Тя каза: "Весе, аз всеки ден отивам на Школа". И след това Галилей ми разказваше, той може на вас да го е казал, че нейното изпращане беше на Слатинските гробища и там тя е помогнала на някое същество в съседния гроб да се освободи. Но не знам точно конкретно как бяха разбрали това нещо, не мога да ви го кажа. Изобщо едно същество, което непрекъснато работеше и върху себе си, нито си пилееше силите в излишни разговори, посещения. Дори ако си спомняте, ако вие знаете нейния живот, тя има един седемгодишен период в най-ранната си млада възраст, когато Учителят за седем години й казва: "Никакви кина, никакви театри, никакви концерти, никакви разходки". Тя се вглъбява в себе си и тогава Учителят я провежда през един много стръмен път, през което време тя медитирайки върху великите Истини на живота успява да долови от един много висок слят мислите, които тя стенографираше от Учителя. После вече тя ги издаде в така наречените "Свещени думи на Учителя".
към текста >>

Изобщо едно същество, което непрекъснато работеше и върху себе си, нито си пилееше силите в излишни разговори, посещения.
Беше един следобед, след като си завърших моите часове в училище реших да отида да я посетя, беше летен ден, тя лежеше при отворен прозорец и аз от вънка през прозореца я посетих. Казвам: "Как си, сестра Савке? " Тя каза: "Весе, аз всеки ден отивам на Школа". И след това Галилей ми разказваше, той може на вас да го е казал, че нейното изпращане беше на Слатинските гробища и там тя е помогнала на някое същество в съседния гроб да се освободи. Но не знам точно конкретно как бяха разбрали това нещо, не мога да ви го кажа. Изобщо едно същество, което непрекъснато работеше и върху себе си, нито си пилееше силите в излишни разговори, посещения. Дори ако си спомняте, ако вие знаете нейния живот, тя има един седемгодишен период в най-ранната си млада възраст, когато Учителят за седем години й казва: "Никакви кина, никакви театри, никакви концерти, никакви разходки". Тя се вглъбява в себе си и тогава Учителят я провежда през един много стръмен път, през което време тя медитирайки върху великите Истини на живота успява да долови от един много висок слят мислите, които тя стенографираше от Учителя. После вече тя ги издаде в така наречените "Свещени думи на Учителя". Това е труд постигнат с много голяма преданост към Учителя, с много сериозно отношение към момента, в който й се дава тази задача и с много страдания. В: Вие знаете ли от Галилей или от някой друг биографични данни още от първите години?
към текста >>

Макар че Той е много внимателен и към другите, но те подсъзнателно усещат и да не говоря сега, не е хубаво нали, по човешки някои работи са си ги обяснявали, впоследствие са били разбира се на ясно.
В: Тя коя година се прехвърля на Изгрева? Веска: Това не зная. В: Някои други така данни от живота й? Някои опитности, които си спомняте? Веска: Сега в момента друго не мога да си спомня, но зная, че Учителя има много специално отношение към нея. Макар че Той е много внимателен и към другите, но те подсъзнателно усещат и да не говоря сега, не е хубаво нали, по човешки някои работи са си ги обяснявали, впоследствие са били разбира се на ясно. В: Аз смятам, че ние може би ще се върнем следващия път, когато четем нейните писма. Веска: Да, да, тогава по-подробно. В: Тогава ще се спрем на тях. Веска: Да. В: Аз искам да ви донеса някои от нейните неща, които са на немски.
към текста >>

15. 29. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ ИДЕЙНИ МУЗИКАНТИ

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

ТОМ 8

Сега, бидейки той медиум, един ден чувства, че има присъствие, което желае да се изяви чрез него и действително явява се доктора, който си е поставил край на живота поради това отчаяние, когато е бил в плен от това отчаяние и той му казва: "Аз не знаех, че е толкова страшно страданието на тези, които си отнемат сами живота в Невидимия свят, казва, и бях действително много зле, в тъмнина, но вашата съпруга Величка беше помолила своят ръководител и при мене дойде едно светло същество, което ме изведе от този много мъчителен свят в невидимото поле и ме постави при едно хубаво изворче, след това ме приобщи към една Школа, където аз вече уча.
Той се отчайва до такава степен, че слага край на живота си. А брат Ватев имаше дар да общува с Невидимия свят, не един път, той е бил медиум, но понеже много пъти медиумите са го лъгали и това той е проверил. Например, един ден той е в Русе и духът му нашепва: "Иди, щото майка ти почина". И той взима призори още файтон, а тя майка му живее в Елена, гр. Елена. Отива рано-рано там, вижда майка си здрава, права на двора си шета жената. Сега, бидейки той медиум, един ден чувства, че има присъствие, което желае да се изяви чрез него и действително явява се доктора, който си е поставил край на живота поради това отчаяние, когато е бил в плен от това отчаяние и той му казва: "Аз не знаех, че е толкова страшно страданието на тези, които си отнемат сами живота в Невидимия свят, казва, и бях действително много зле, в тъмнина, но вашата съпруга Величка беше помолила своят ръководител и при мене дойде едно светло същество, което ме изведе от този много мъчителен свят в невидимото поле и ме постави при едно хубаво изворче, след това ме приобщи към една Школа, където аз вече уча. Но благодарение на нея". Тя по този начин вече му се отблагодарява от Невидимия свят, но брат Ватев понеже иска да провери дали е истина, отива при Учителя и Учителят казва, че това е истина. Това е както му се казва от доктора. БРАТ РАДИ В: А за другия - бати Ради? Веска: той беше градинар.
към текста >>

И този скулптор подсъзнателно се ориентира към бати Ради да извае образа на Патриарх Евтимий.
Просто в момента се ориентира към него и категорично се спира на него, че това ще бъде модела за неговия Патриарх Евтимий и му казва: "Старче, аз искам ти да ми позираш за една скулптурна работа, която ще направя на Патриарх Евтимий". Обаче бати Ради, знаейки от Учителя, че не е много хубаво образът да му се вае от камък или от цимент и какви ли не материали бюстове, даже и да се правят снимки и портрети дори, знаейки този закон отговаря, но сдържано: "Сега не можем да се уговорим още. Ще имаш моя отговор". И отива при Учителя, споделя с Учителя тази си среща със скулптора и Учителят му казва: "Един твой ученик те срещна и те позна! " Понеже той е бил един от ръководителите на школата на исихастите в Търново. И този скулптор подсъзнателно се ориентира към бати Ради да извае образа на Патриарх Евтимий. И тогава вече бати Ради решава, тъй че този паметник е от 1937 г., който виждаме сега на бул. "Патриарх Евтимий" и ул. "Граф Игнатиев" е реалният образ на бати Ради. Това мога да кажа за него. ПАША ТЕОДОРОВА Паша Теодорова, една от стенографките, беше голям герой в това поприще.
към текста >>

16. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

ТОМ 8

"Химн на великата душа" е тържествен и величествен химн, а завършекът на тази песен "Велик си Ти, Господи" е повик, който излиза от пробудената човешка душа, изпълва цялото човешко същество с благоговение и умиление, както никоя друга песен.
Т.е. "и за Тебе ще умра". Аз казвам за онези, които пеят "ще вървя", че като вървят след Учителя, ако не им е угодно, ще кривнат настрана от пътя, което показва, че не са готови да умрат за Учителя си. На Него не му трябва тяхната смърт, нека си живеят, но какви ученици са те, ако не са готови да пожертват и живота си за това велико Учение. Не трябва да се изменя този стих. В песните "Изгрей ти, мое слънце", "Изгрява Слънцето", "Песен на зората", "Зора на новия живот" е изразено преклонението и благоговението на ученика пред извора на живота на земята - слънцето. "Химн на великата душа" е тържествен и величествен химн, а завършекът на тази песен "Велик си Ти, Господи" е повик, който излиза от пробудената човешка душа, изпълва цялото човешко същество с благоговение и умиление, както никоя друга песен. Песента чака своята майсторска разработка, за да стане величествена оратория с неотразимо въздействие. По текст и мелодия тя ми напомня пасажа в операта "Танхойзер" от Вагнер, където също се величае Бог с текста: "Да славим Бог, да славим Бог! " Учителят ни даде една група песни, които наричаме неправилно "санскритски". Езикът, употребяван в тях, Учителят нарича "Ватански", някакъв прастар свещен език. За мен тези песни са уникум в световната музикална литература.
към текста >>

Всички тези качества, събрани съвкупно могат да бъдат атрибути само на Великия и Незнаен Първоизточник на живота, но не и на човешко същество от планетата Земя.
Какво беше учудването ми, когато, идвайки в салона, видях че името на Учителя беше написано най-напред върху афиша, преди имената на Бетховен и Моцарт, което означаваше, че симпатичният наш брат променил афиша смята, че Учителят е по-велик композитор от Бетховен и Моцарт. Това е неразбиране на нещата. Вероятно същият този брат или сестра не знаят колко Учителят се издига в нашите очи със своята скромност и величие, когато казва: "Другият път ще дойда на земята като музикант". Не е имало в културната история на човечеството такъв всестранен гений, който да се е проявил едновременно като Миров Духовен Учител, велик композитор, гениален цигулар или пианист, велик математик, гениален художник, голям поет и т.н. Леонардо да Винчи е показал многостранна гениалност, но все пак далеч от това, което казвам. Всички тези качества, събрани съвкупно могат да бъдат атрибути само на Великия и Незнаен Първоизточник на живота, но не и на човешко същество от планетата Земя. Музиката е най-висшият Божествен дар. Тя е обединяващият интернационален език на душите, който не се нуждае от превод, защото се разбира от всички. В Школата на Бялото Братство музиката е едно от най-мощните средства за духовна работа. Затова Учителят отдаваше голямо значение на музиката като средство за пробуждане на Божественото съзнание у хората. Той казва така: "Днес музиката се изучава най-вече като изкуство.
към текста >>

Вероятно всяка песен има своето окултно значение и влияние, с което човек влиза несъзнателно в допир, когато я пее.
Необходимо е дългогодишно вдъхновено и много задълбочено изучаване на музикалното творчество на Учителя, за да може авторитетно и с пълнота да се развие и изнесе темата "Музиката на Учителя и нейното общочовешко значение". Това ще остане за изпълнение от бъдещите поколения. Всъщност, всяка песен на Учителя ни разкрива цял един мир, който само човек със силно развита интуиция може да възприеме. Тъй като не е възможно да се говори за всяка песен поотделно, аз обобщавам материала и поставям под един общ знаменател група песни. Може би това не е правилно, но ме улеснява. Вероятно всяка песен има своето окултно значение и влияние, с което човек влиза несъзнателно в допир, когато я пее. Тепърва братята музи-коведи ще проучват и тези въпроси. При чисто инструменталното изпълнение на песните на Учителя: цигулка, чело, пиано, обой, същите губят част от своята красота. Най-напред отпада съдържателния и духовно осмислен текст, който от своя страна допринася не малко за по-силното въздействие на песните. Опитайте се да изпеете песента "фир-фюр-фен" със затворена уста, без текста и вие веднага ще почувствате липсата на нещо съществено. Липсата на текст може да бъде само донякъде компенсирана от един красив, дълбок и задушевен тон на някой музикален инструмент.
към текста >>

17. 85. ДЯДО РАДИ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

ТОМ 9

Сега, при едно такова съзнателно отношение да му вземеш и една капка радост!
„А-ах", казал Учителят, „Не му са мръсни ръцете. Те му са засечени от работата". И не даде да му вземат работата. Щото ако бяха я взели щеше да му стане криво, понеже той се грижеше за зелето, грижеше се. Ще купи зелките, ще ги насече, всичко сам правеше. Сега, при едно такова съзнателно отношение да му вземеш и една капка радост! Па и не е хуманно, не е човешко. В това отношение брат Ради беше много изискан човек, така много, затуй аз си го обичам много. И така карахме докато беше Учителят, брат Ради работеше в стола. Той купуваше зарзаватите. Правеше туршиите.
към текста >>

Учителят беше едно разумно същество, което беше дошло да ни покаже пътя за един нов живот.
И сега съм здрава, ама чукната съм малко в краката. В.К.: Понеже чувах, разни приятели разправяха Учителят минава през стената, обаче като почнаха да ми разказват тези случаи за ключа! Е.А.: Глупости. Вижте да Ви кажа, Учителят не беше такъв, от тези, които правят фокуси. Не беше фокусник Учителя. Учителят беше едно разумно същество, което беше дошло да ни покаже пътя за един нов живот. Това беше Учителят. Той не беше нито плямпало, нито хайде де. Иска им се чудеса, за да повярват в Учителя. Познаването наУчителя става по Дух. Но това е дълъг процес траещ векове и вечности.
към текста >>

18. 104. ВЪТРЕШНИЯТ ПЪТ НА УЧЕНИКА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Умът, душата и духът са висшето същество на човека.
Не може чисто сърце и човек да обича себе си повече от другите или пък да прави разлика между другите. Защото тези неща Учителят ги изяснява в лекциите. И ние като гледаме това, се оглеждаме непрекъснато. И ние във всичкото време на Школата и след Школата сме били в този процес на анализиране в себе си, опити за преодоляване слабости и грешки, които сме видяли, и за анализиране на това светло, хубаво, което всеки един от нас носи в душата си. Учителят като казва, че човек е УМ, СЪРЦЕ, ВОЛЯ и ДУША. Умът, душата и духът са висшето същество на човека. Душата е малко заробена, щото тя е влязла, дошла е да се проявява на земята, а духът не е проявен. Духът е Божественото, което всеки носи в себе си. За да се прояви Духът човек трябва да изчисти и ума, и сърцето си, и волята си, и тялото си, за да може Той да дойде и да влезе в човека. Не влиза Духът в кочина. А ние носим още в себе си животинска природа, човешка природа.
към текста >>

Та Словото, което Учителят ни даваше, ние трябваше да се справяме с всички мисли, които носехме от миналото у нас, съзнателно и подсъзнателно.
Защото храна беше Словото на Учителя. И да ви кажа, ние така бяхме свикнали с Него, така ни беше хубаво, че когато Учителят не дойде понякога в клас така свиваше ни се сърцето, че Учителят не идва. Защото лишавахме се от нещо много прекрасно и хубаво. Вярно, четяхме беседа. Негова от печатаните, не сме стояли, но нещо много хубаво имаше в това. Та Словото, което Учителят ни даваше, ние трябваше да се справяме с всички мисли, които носехме от миналото у нас, съзнателно и подсъзнателно. Верно е, че Той ни даваше готово нали, както казах, това е един от много хубавите методи, който| ни даде. „Светла мисъл е тази, която носи радост, спокойствие и тишина в човека, и му дава свобода". Значи, щом аз съм потисната, знам че не ми е светла мисълта. И ако искам нещо, да речем ако е от такъв характер, щото и в мислите човек може да се заблуди, да мисли, че мисли светло, пък всъщност то да е по посока на някакво лично чувство, нещо, което той желае и да реализира, пък то не е толкова от висш характер. Разбирате? Тъй че ние сме имали в живота си и да отличаваме постоянно красивото, отговорното, доброто от злото, това което е полезно за човека и което не е полезно.
към текста >>

Аз бях се подала на едно ревниво чувство и в продължение на половин час така у мене се усили ревността, че аз дойдох почти до едно помрачаване на съзнанието си и бях готова на съществото, което ревнувам, да му направя пакост.
И друго нещо е казал за чувствата: Например у някой човек се прояви ревност, ревнува от какъвто и характер да е ревността. Като ревнува човек казва, в неговото съзнание се втичат и други ревности, и други хора, които имат ревност, но понеже това е еднакво трептение, значи те идват в него и той е като една долина, в която се втичат реките. И затуй у него чувството може да се усили до невероятност. Нали, такава сила да получи, че сам той да се види в чудо. Аз лично имам такъв опит и специално за ревността. Аз бях се подала на едно ревниво чувство и в продължение на половин час така у мене се усили ревността, че аз дойдох почти до едно помрачаване на съзнанието си и бях готова на съществото, което ревнувам, да му направя пакост. Разбирате, иначе никога не съм имала желание, аз някому пакост да направя. Но това състояние ме държа слава Богу само половин час. Дали аз се уплаших от него, като видях в какво състояние съм изпаднала, но наистина бе страшно състояние. Може би беше хубаво за да видя какво нещо изпитват хората, които изпитват тези чувства. Така е и за другите отрицателни чувства, нали завист, егоистични чувства, всичко заедно.
към текста >>

Но така цялостно, със цялото си същество, за да може най-малката връзка макар да направи, но тази връзка ще му даде сили, за да може малко по малко да организира тоя свой вътрешен свят.
Така разгледани като възможности, които човек има. И вярно е, че и силите на ума, и силите на сърцето, това са сили в човека, това са енергии в човека и завладяването на този свят е наистина много сериозна, и много трудна задача. Но за да може човек това нещо да го постигне, Учителят постави един висък връх. Този връх е ЛЮБОВ КЪМ БОГА. Той казваше, ако иска човек да се освободи от всичкия тоя хаос, в който живее, от всичките тези каши, в които е потънал, той трябва да отправи съзнанието си към Бога. Но така цялостно, със цялото си същество, за да може най-малката връзка макар да направи, но тази връзка ще му даде сили, за да може малко по малко да организира тоя свой вътрешен свят. За тази организация Учителят казва нещо много важно: „Духът в човека трябва да работи много дълго време върху умът и сърцето, и върху тялото, за да може да изработи инсталация, да потекат енергиите на Любовта в него". Значи Божественото в човека само може да извърши тая организация на тия сили и затуй Учителят като първа задача, като най-висока цел постави: ЛЮБОВ КЪМ БОГА. То е нещо, което човек трябва да го има всякога в съзнанието си и ако го има или, ако всякога може да подържа, да дойде до него, той няма да има трудност, няма да има мъчнотия, която да не преодолее, защото оттам ще потекат сили, силите на Любовта. А Любовта всичко пречиства. Любовта е силата, която ще очисти човека от всички наслоения на минало, на минали прераждания, на настоящи, които носи в подсъзнанието си.
към текста >>

Съзнателно или несъзнателно той си е дал съгласието.
Той пуска в себе си едното или другото и за това е отговорен. Той Учителят знаете ли какво казваше, като проявявам някои отрицателни черти: „Ех, вие някога сте яли и пили с тия същества, които сега проявявате, за грешките които правите". Също казваше за кавгите които стават, недоразуменията между хората: „Те лемурийците ги правят". Те са нали първата раса, изостанали души, те казва правят всички скандали между хората. Но един човек който проявява кавгаджийски духове в себе си, той се ортачва с тях, той е съгласен в дадения момент те да се проявят с него. Съзнателно или несъзнателно той си е дал съгласието. Щом е съзнателно, той пак ще пострада, пак ще си плати за несъзнателното. Даже веднъж Учителят ми каза: „Ти защо така постъпи? " Аз рекох: „Учителю, ама съвсем другояче ми беше предадена работата". То каза: „Е, и на тебе ще го направят без да знаят". Ти си направила пакост на едно същество без да знаеш, но и на тебе ще направят същата пакост без да знаеш.
към текста >>

Щом е съзнателно, той пак ще пострада, пак ще си плати за несъзнателното.
Той Учителят знаете ли какво казваше, като проявявам някои отрицателни черти: „Ех, вие някога сте яли и пили с тия същества, които сега проявявате, за грешките които правите". Също казваше за кавгите които стават, недоразуменията между хората: „Те лемурийците ги правят". Те са нали първата раса, изостанали души, те казва правят всички скандали между хората. Но един човек който проявява кавгаджийски духове в себе си, той се ортачва с тях, той е съгласен в дадения момент те да се проявят с него. Съзнателно или несъзнателно той си е дал съгласието. Щом е съзнателно, той пак ще пострада, пак ще си плати за несъзнателното. Даже веднъж Учителят ми каза: „Ти защо така постъпи? " Аз рекох: „Учителю, ама съвсем другояче ми беше предадена работата". То каза: „Е, и на тебе ще го направят без да знаят". Ти си направила пакост на едно същество без да знаеш, но и на тебе ще направят същата пакост без да знаеш. Значи тука действува кармичният закон, нали.
към текста >>

Ти си направила пакост на едно същество без да знаеш, но и на тебе ще направят същата пакост без да знаеш.
Съзнателно или несъзнателно той си е дал съгласието. Щом е съзнателно, той пак ще пострада, пак ще си плати за несъзнателното. Даже веднъж Учителят ми каза: „Ти защо така постъпи? " Аз рекох: „Учителю, ама съвсем другояче ми беше предадена работата". То каза: „Е, и на тебе ще го направят без да знаят". Ти си направила пакост на едно същество без да знаеш, но и на тебе ще направят същата пакост без да знаеш. Значи тука действува кармичният закон, нали. И за да се освободим от кармичния закон, пак Любовта ще ни освободи. Няма друга сила в света, която може да се справи с кармичния закон. Защото Мойсей, който е един човек, говори с Бога и той даде закона „Око за око, зъб за зъб! " Той е законът на кармата в отношенията на хората.
към текста >>

19. 169. КАК СЕ ПЕЧАТАШЕ СЛОВОТО

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Да се изяви така естествено, съзнателно, умно, нали така търпеливо.
В.К.: И не казва колко е сложил. Е.А.:Да, свобода. Не, Учителят свещено пазеше свободата. Учителят, аз съм се възхищавала от начина, по който Той се отнасяше към нас. Той пазеше, искаше всеки да е свободен. Да се изяви така естествено, съзнателно, умно, нали така търпеливо. Да покаже един добър пример. Той това искаше Учителят. И затова ни търпеше такива каквито бяхме. В.К.: Значи това е в Търново. В София по същия начин ли ставаше?
към текста >>

Е, все подсказа, не можеше да не каже, все каза нещо и после ние видяхме, че е голямо същество.
Това го е казал. В.К.: Как ще ми разтълкуваш това нещо? Е.А.: Виж какво, Той не се изяви кой е. Защото Христос каза: „Аз съм, да". А Учителят не каза кой е. Е, все подсказа, не можеше да не каже, все каза нещо и после ние видяхме, че е голямо същество. Лично аз съм убедена, че Той е от Божествения свят същество. Той не е същество от обикновена йерархия. В.К.: Ясно, да, аз си спомням от първите беседи „Сила и живот" -1, II, III, IV, V серия. Той човекът, Учителят си казва: Бог е Любов и Любовта, която е в Мене е Бог. Е.А.: Е, да.
към текста >>

Лично аз съм убедена, че Той е от Божествения свят същество.
В.К.: Как ще ми разтълкуваш това нещо? Е.А.: Виж какво, Той не се изяви кой е. Защото Христос каза: „Аз съм, да". А Учителят не каза кой е. Е, все подсказа, не можеше да не каже, все каза нещо и после ние видяхме, че е голямо същество. Лично аз съм убедена, че Той е от Божествения свят същество. Той не е същество от обикновена йерархия. В.К.: Ясно, да, аз си спомням от първите беседи „Сила и живот" -1, II, III, IV, V серия. Той човекът, Учителят си казва: Бог е Любов и Любовта, която е в Мене е Бог. Е.А.: Е, да. В.К.: После в частни приятели също казва.
към текста >>

Той не е същество от обикновена йерархия.
Е.А.: Виж какво, Той не се изяви кой е. Защото Христос каза: „Аз съм, да". А Учителят не каза кой е. Е, все подсказа, не можеше да не каже, все каза нещо и после ние видяхме, че е голямо същество. Лично аз съм убедена, че Той е от Божествения свят същество. Той не е същество от обикновена йерархия. В.К.: Ясно, да, аз си спомням от първите беседи „Сила и живот" -1, II, III, IV, V серия. Той човекът, Учителят си казва: Бог е Любов и Любовта, която е в Мене е Бог. Е.А.: Е, да. В.К.: После в частни приятели също казва. Е.А.: Да, да, да.
към текста >>

20. 172. ИЗКРИВЕНОТО СЪЗНАНИЕ И МАГНЕТИЧНАТА ОБВИВКА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Е.А.: Беше едно същество неуравновесено, според мене.
172. ИЗКРИВЕНОТО СЪЗНАНИЕ И МАГНЕТИЧНАТА ОБВИВКА В.К.: Магдалена. Първите ви впечатления? Е.А.: Беше едно същество неуравновесено, според мене. Тя беше учителка с висше образование. Знаеше немски език, като учителка, завършила, но когато дойде в Братството нещо я прихванаха духовете и започна да прави забележки на Учителя, да се кара с Него, да прави неща, които никой не ги одобряваше от нас. И като отишла в Пловдив тя е държала сказка пред гражданството и е говорила много нелепости по адрес на Учителя. Ние се чудехме, как може такива работи да прави тя. После като си казахме: „Магдалена е такава и толкоз".
към текста >>

Защото Учителят беше очарователно същество и Той с това, което излъчваше, по-сензитивните го усещаха и се прилепваха и затуй така беше.
Слушай, ако Учителят беше жена, борби щяха да стават. Битки. А пък сега много по-леко и по-кротко мина. В.К.: Значи битки! Ножове и секири. Е.А.: Казвам ти. Защото Учителят беше очарователно същество и Той с това, което излъчваше, по-сензитивните го усещаха и се прилепваха и затуй така беше. В.К.: Да, особено сензитивите. Е.А.:За сензитивите беше. В.К.: Значи другата е Балтова. Е.А.: Е, Балтова беше, какво да ти кажа, Балтова. В.К.: Аз я гледам на снимките, винаги до Учителя.
към текста >>

Сестрата го правеше съзнателно, правеше опит да издържи цяла зима с магнетизма, който има в себе си.
Тя упражнение ли е правила от Учителя нещо или не? Да не би Учителят да й е казал нещо и тя да прави някакво упражнение? Е.А.: Не, нищо не й е казвал Учителят, извинявай. В.К.: Тя като го правеше, нарочно ли го правеше или искаше да види дали ще изкара зимата така с по една рокля? Е.А.: Кое, сестрата? Сестрата го правеше съзнателно, правеше опит да издържи цяла зима с магнетизма, който има в себе си. Но тя не беше така екзалтирана, много. В.К.: Как издържахте в тези бараки? Зимно време с какво се отоплявахте? Е.А.: С въглища. Дърва подпалка и иначе въглища.
към текста >>

Тъй, че то не е направено съзнателно така, нарочно, не е нарочно направено.
В.К.: Как се казваше? Е.А.: А-а, кой му знае името, руснак. Той като рисувал по поръка на Учителя е искал да постави една глава най-отгоре и като нарисувал главата на Учителя и оттам се получи това нещо, че Учителят се прави на Христос. А то беше, художникът казал: „Аз не съм видял по-подходящо лице от Учителя! ", да. Тъй, че то не е направено съзнателно така, нарочно, не е нарочно направено. В.К.: Той по вътрешен път. Е.А.: Понеже като е рисувал Учителя намерил, че по-хубав образ няма от Неговия. В.К.: И тя отначало тази Пентаграма висеше в Горницата на Търново. Е.А.: Да, в Търново беше разлята така, цялата картина беше в Търново. След като я върнаха от полицията, не сме я разгъвали.
към текста >>

21. 2.Гласът на Учителя

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Такава радост бликна в сърцето ми, че цялото ми същество в мен се радваше, усещах един радостен трепет в цялото си тяло, всичко в мен ликуваше.
Словото на Учителя създаваше една атмосфера, едно силово поле около нас, и докато бяхме в него всеки се чувстваше по-добър и готов да прави добро. Ние се чувствахме, че можем да правим добро и че е лесно да се прости, и че е лесно да обичаме. Още на първата беседа, която чух, аз изпаднах в такова повишено състояние, обхвана ме една неописуема радост, че човек може да бъде добър и може да живее възвишен живот. Никога дотогава не бях изпитвала такава вътрешна възможност и това силно ме впечатли. Казах си: „Значи може да се живее добър и възвишен живот". Такава радост бликна в сърцето ми, че цялото ми същество в мен се радваше, усещах един радостен трепет в цялото си тяло, всичко в мен ликуваше. Тази радост продължи цели три дни. След третия ден изчезна, като че ли потъна някъде в мене, но споменът за нея остана живо през целия ми живот. Тази преживяна радост остана като светла точка, като светъл лъч, който ме огря и остави следа в целия ми живот. Словото на Учителя ни даваше разни импулси, но и ние влизахме във вътрешно общуване с него. Когато говореше върху някой въпрос, който пряко ни засягаше, ние мислено питахме и задавахме въпроси.
към текста >>

Ставаше такава обмяна съзнателно или несъзнателно.
При такива случаи личната среща с Учителя можеше да му помогне. Учителят умееше да намери подход към всяко човешко съзнание, да му помогне да се отвори, да му помогне да се разтвори, да му покаже пътя и начинът да се освободи. Той имаше мехлем за всяка рана, от каквото естество и да е тя. Разбира се, че имаше и една зависимост от поведението и разбирането на лицето, на което се говори, защото има такива същества затворени в себе си, че не искат нищо да приемат отвън, от страх или от предразсъдък. Ако човек можеше да слуша Словото на Учителя както слушаме една песен или някакво музикално творение, тогава ставаше преливане между говорителя и слушателите. Ставаше такава обмяна съзнателно или несъзнателно. Искам да опиша своето впечатление, когато за пръв път видях и чух Учителя. То беше в салона на ул. „Раковска" и ул. „Граф Игнатиев". Аз отидох за пръв път на беседа заедно с моя приятелка.
към текста >>

22. 9.Учителят следеше процесите

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Човешкото същество е многостранно, различни сили действат в него и не всякога е ясно и лесно да разбере човек коя е правата посока в дадения случай и момент.
Нашата книга беше отворена за него, той виждаше, четеше и така можеше да ни помогне. Спомням си веднъж, в първите години когато се запознах с Учителя, той ми каза: „Много си чувствителна, пази се от малките работи". Тогава не разбирах за какви малки работи ми говори и как трябва да се пазя от тях, но Учителят виждаше и предупреждаваше. А всеки трябваше да мисли и да разбере какво трябва да прави. През целият си живот има какво да учим и да прилагаме за нашето самоусъвършенстване. Човешкото същество е многостранно, различни сили действат в него и не всякога е ясно и лесно да разбере човек коя е правата посока в дадения случай и момент. Все нещо няма да вземе предвид, все нещо ще пропусне или не е разбрал. И затова, когато нямаме яснота в съзнанието си, не трябва да вземаме решение, за да не съжаляваме после. Много пъти ние сме под влияние на външни сили, много често ние възприемаме чужди мисли и състояние. Ние хората си влияем едни на други. Всеки от нас влияе на другите, но и другите му влияят.
към текста >>

Тази светлина иде от великото космическо съзнание, с което е свързано всяко човешко съзнание, може и несъзнателно.
И в най-големия мрак когато изпаднем, тя да блести, за да ни покаже правата посока. Трябва да имаме светлина, която свети в тъмнината и тъмнината да не може да я помрачи. Яснота в мисъл, яснота в съзнанието. Съзнанието ни всякога да е озарено от лъчът на непомрачаващата се светлина. Такава светлина има. Тази светлина иде от великото космическо съзнание, с което е свързано всяко човешко съзнание, може и несъзнателно. Човек трябва да има вяра във Великата Разумност, която ръководи човечеството, Вярата не се доказва, вярата е сила в човека. Тя е способност. Човек схваща нещо със своята вътрешна същност и казваме, че има вяра „в това нещо". Вярата е вътрешно виждане, нещо като интуицията. Учителят беше същество на абсолютна вяра.
към текста >>

Учителят беше същество на абсолютна вяра.
Тази светлина иде от великото космическо съзнание, с което е свързано всяко човешко съзнание, може и несъзнателно. Човек трябва да има вяра във Великата Разумност, която ръководи човечеството, Вярата не се доказва, вярата е сила в човека. Тя е способност. Човек схваща нещо със своята вътрешна същност и казваме, че има вяра „в това нещо". Вярата е вътрешно виждане, нещо като интуицията. Учителят беше същество на абсолютна вяра. Той вярваше във Великата Разумност в природата - в Бога. С какво име ще го наричаме няма значение. Учителят казваше, че светът се ръководи от разумни същества и закони. Нашата земя и свят е част от големия разумен свят. Всичко в природата е подчинено на разумни закони.
към текста >>

Благодарност и обич пълнеха сърцата ни към това лъчезарно същество, което ни показа пътя към тия духовни висоти.
Казвахме си: има за какво да живеем. В живота има безкрайни възможности за красив и възвишен живот. Може ли някой да стане безразличен към Учителя след като е преживял подобни състояния на вдъхновение и виждане? Може ли душата му да не се изпълни с благодарност и обич към него? Може ли да не оцени доброто, което той донасяше със Словото си? Благодарност и обич пълнеха сърцата ни към това лъчезарно същество, което ни показа пътя към тия духовни висоти. Това е началото. Светкавици са проблясвали и са разкрили в мрака нови светове. Сега предстои на човека да извърши една от главните работи в живота си -работа невидима, скрита за външните очи. Ако може да извърши тази работа, той сам ще може да се повдигне на по-голяма висота. Сам човек трябва да се заеме да преустрои своя вътрешен свят, да организира силите, които действат, да тури ред и порядък във вътрешния си живот.
към текста >>

23. 10.Учителят ни води по нов път

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Човек е разумно същество, но не всякога действува разумно, защото не познава напълно своето естество, своите възможности.
Човек като природно явление не всякога е упражнил правилно въздействие на околната среда, проявил е и разрушително въздействие. В природата няма хаос, но има ред и порядък, има закони, които регулират отношенията на съществата в природата. Човек е упражнил голямо въздействие върху явленията на земята, като е направил големи пакости. Той мисли и дори иска да стане неин господар. Това показва, че той е надценил своите възможности и не е намерил своето място в целокупния живот на природата. Човек е разумно същество, но не всякога действува разумно, защото не познава напълно своето естество, своите възможности. В природата няма случайности, а има зависимости. Видимите случайности са зависимости от порядък, който човек не познава в природата. Защото в природата действуват много разнообразни сили. Човек може да се ползува от природните закони за своя полза, но когато се опита да им господарствува, той може само да напакости както на себе си, така и на самата природа. Защото всяко действие поражда противодействие.
към текста >>

Живата природа е склад на енергии и сили, от които човек може да се ползува, затова отношението ни към нея трябва да бъде съзнателно.
Това е закон в природата. Противодействието може да бъде пакостно за самия него и то може да дойде оттам, дето най-малко очаква и подозира. Природата има много блага и възможности за човека, и ако иска да се ползува от нейните блага, трябва да я проучва, да наблюдава и да не прави опити, с които може да я повреди. Тя е необходимо условие и среда за неговото съществуване. Учителят ни съветваше да правим връзка с Разумната Природа или с живата природа, както той я наричаше, за да можем да се ползуваме от нейните сили. Живата природа е склад на енергии и сили, от които човек може да се ползува, затова отношението ни към нея трябва да бъде съзнателно. Учителят ни учеше, когато сме сред природата или на планината, да наблюдаваме всичко около себе си и да правим връзка с нея. Като я наблюдаваме да почувствуваме живота в нея. Всичко в природата е живо, тя ни говори, ние трябва да я изучаваме, да разбираме нейния език. Ние можем да приемем нейните енергии при каквото и състояние да се намираме за подобрение на здравето ни или за нашето духовно повдигане. Тя всякога има какво да ни даде.
към текста >>

24. 17.Учителят отвори школата на Общия клас

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Много по-късно чух от Учителя за такова преливане на чувствата от едно същество в друго.
Значи - казах си: Учителят това е видял по духовен път. Разбрах, че момата която е живяла в моята стая и е заминала за другия свят, плаче заедно с мене за себе си, че е загубила живота си на земята. Тя е желаела да живее, но по някакви причини е загубила живота си. Аз изпитвах лична скръб и при моята скръб се прибавя и нейната мъка, като моята мъка расте и се усилва. Аз си спомням, че тогава, когато страдах, от време на време чувствах прилив на скръб, по-силна мъка ме завладяваше, но тогава не можех да разбера, че тази мъка идва от друг източник и се прелива в моята мъка. Много по-късно чух от Учителя за такова преливане на чувствата от едно същество в друго. Той каза: „Ако някой човек изпитва ревност към някого, то друго същество, което изпитва също ревност може да се присъедини към първото, което изпитва голяма ревност и да прелее своята ревност в него, както една река се влива в друга, така и две и три същества могат да си преливат чувствата едно в друго. В такъв случай ревността се усилва. Може да завладее съзнанието му до такава степен, че той може да извърши престъпление". Такова преливане на отрицателни чувства може да стане със скръб, както моя случай. Но може да стане преливане на омраза, на завист, на злоба - на всяко отрицателно чувство.
към текста >>

Той каза: „Ако някой човек изпитва ревност към някого, то друго същество, което изпитва също ревност може да се присъедини към първото, което изпитва голяма ревност и да прелее своята ревност в него, както една река се влива в друга, така и две и три същества могат да си преливат чувствата едно в друго.
Разбрах, че момата която е живяла в моята стая и е заминала за другия свят, плаче заедно с мене за себе си, че е загубила живота си на земята. Тя е желаела да живее, но по някакви причини е загубила живота си. Аз изпитвах лична скръб и при моята скръб се прибавя и нейната мъка, като моята мъка расте и се усилва. Аз си спомням, че тогава, когато страдах, от време на време чувствах прилив на скръб, по-силна мъка ме завладяваше, но тогава не можех да разбера, че тази мъка идва от друг източник и се прелива в моята мъка. Много по-късно чух от Учителя за такова преливане на чувствата от едно същество в друго. Той каза: „Ако някой човек изпитва ревност към някого, то друго същество, което изпитва също ревност може да се присъедини към първото, което изпитва голяма ревност и да прелее своята ревност в него, както една река се влива в друга, така и две и три същества могат да си преливат чувствата едно в друго. В такъв случай ревността се усилва. Може да завладее съзнанието му до такава степен, че той може да извърши престъпление". Такова преливане на отрицателни чувства може да стане със скръб, както моя случай. Но може да стане преливане на омраза, на завист, на злоба - на всяко отрицателно чувство. Можем да си представим какво ще изпитва човек, в когото са се прелели такива чувства на отрицание.
към текста >>

Въздействието може да бъде съзнателно или несъзнателно.
Но може да стане преливане на омраза, на завист, на злоба - на всяко отрицателно чувство. Можем да си представим какво ще изпитва човек, в когото са се прелели такива чувства на отрицание. В какво тежко положение може да изпадне и какво може да извърши. Такова преливане може да стане и на положителни чувства, ако някой е милосърден, друг, който изпитва същото чувство на милосърдие може да прелее чувството си в другия човек, да се усили чувството на милосърдие в другия. Така хората си въздействат и за добро и за зло. Въздействието може да бъде съзнателно или несъзнателно. Мисля, че много от убийствата, които стават в света се дължат на преливане на чувства, мисли в човек, който става приемник. На отчаяние, на разочарование, на потъмняване на съзнанието. Спомням си за два случая, които станаха на Бивака, където бяхме на екскурзия с Учителя. Първият случай беше делничен ден. Бяхме отишли на Бивака на екскурзия, трябва да е било четвъртък, защото в този ден ходехме тези, които бяхме свободни.
към текста >>

25. 09.„Агни йога

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Радостта ми беше толкова голяма, дори аз не се спрях на подозрението и обвинението му, че съм имала връзка с някаква македонска организация и съзнателно съм го задържала вечерта преди преврата.
Аз в един разговор с нея я запитах знае ли нещо за изчезването на брат си. Каза ми, че нищо не са разбрали. Явно е, че неговото изчезване е свързано с обстоятелства, които никой не иска да изнесе. По всяка вероятност той е станал жертва на опита да попречи на преврата. Лично аз изпитвах дълбока и скрита радост, че съм съдействала за неговото спасение, макар, че той никога не призна това. Радостта ми беше толкова голяма, дори аз не се спрях на подозрението и обвинението му, че съм имала връзка с някаква македонска организация и съзнателно съм го задържала вечерта преди преврата. Това абсолютно не отговаря на истината. Аз не съм имала връзка никога с каквато и да е македонска организация. Още като малко момиче в Македония чувах от възрастните как четниците са убивали всеки заподозрян в предателство. Тогава предателството и убийството в мене всяваха само страх и ужас. И после в живота си съм избягвала и най-малкия допир с такива хора.
към текста >>

После аз съм я заварвала при Любомир няколко пъти и намирах, че е грубо същество и доста проста.
Мисля, че е имало, но тогава аз не съм го видяла. Един път пред стаята на Учителя имаше една група в разговор с Учителя, на който и аз присъствах. По едно време дойде Любомир с едно момиче от Братството. За да се уверя, аз няколко пъти ги проследих от Изгрева до града, където той я изпращаше. Това момиче живееше в града с баща си, но майката си беше заминала, а тя беше осиновено дете. После аз съм я заварвала при Любомир няколко пъти и намирах, че е грубо същество и доста проста. Това беше първият удар да разбера колко много съм се лъгала, като съм мислела, че той като следва учението на Учителя, ще промени начина на живота си. Той ми е разказвал, че е живял с много момичета, които са идвали при него. Казвал ми е, че е могъл като поиска така да повлияе на едно момиче, че то само да дойде при него. Мисля, че той можеше да прави това. Той можеше да влияе от далаче през пространството, защото отпосле аз самата съм изпитвала как той ме е извиквал чрез мисълта си.
към текста >>

26. БЕЛЕЖКИ КЪМ „ МОЯТ РОМАН-5

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)

ТОМ 9

Учителят е същество от друг порядък, от друг свят, а пък Любомир е Любомир, с името си.
И тия гонения, понеже Братството и Учителя ги поставяха наравно с Лулчев. Е.А.: С Лулчев, да. В.К.: А това бяха различни неща. Е.А.: Абсолютно. От небето до земята. Учителят е същество от друг порядък, от друг свят, а пък Любомир е Любомир, с името си. В.К.: Любомир. Да, точно това трябваше да се каже. Комунистите написаха много статии. Е.А.: Е, имаше, имаше, да. В.К.: Интересно е, че дневника му го издадоха.
към текста >>

Туй, което Учителят искаше учениците да проявяват съзнателно отношение към работата.
Това преди 1922 год. съм го чел в беседите за непослушанието, В.К.: Вие сте ми казвали, че някой път е имало беседи, когато са били много строги и Учителят не е разрешавал да се стенографира. На каква тема бяха тези. Е.А.: Пак така, строги беседи с изискванията от ученика, нали. За изпълнение, прилежание, любов, обхода, за поведението на учениците. Туй, което Учителят искаше учениците да проявяват съзнателно отношение към работата. В.К.: Те бяха на такава тема. Е.А.: На такава тема, да. В.К.: И когато не е разрешавал да стенографират. Е.А.: И тогава, да. Не, Той го правеше това, мисля, за да остане в съзнанието ни.
към текста >>

Той ни засягаше нас като същества, че не работиме съзнателно и малко сме и безотговорни пред Него.
Е.А.: Строг да, но сърдит не мога да кажа. В.К.: Строг, в какъв смисъл се изразяваше тази строгост? Е.А.: Тази строгост в туй, което ти казвам сега тези работи. В.К.: Мълчалив? Е.А.: Не, мълчалив едно, но когато говореше за нашето поведение, за непослушанието, за такива работи, всички ни засягаше, нали? Той ни засягаше нас като същества, че не работиме съзнателно и малко сме и безотговорни пред Него. В този смисъл. В.К.: Значи искаше да ви остави? Е.А.: Казваше, когато тази опитност сега, която ти разказвам, Той каза, че ще ни остави, пък една сестра каза: „Учителю, където да отидеш, аз с Теб ще дойда! " В.К.: Ха, ха... Е.А.: Където да отидеш след Теб ще дойда! В.К.; А Той, мълчи.
към текста >>

27. 08 - 35. ПО ПЪТЯ НА ВЕТЕРАНИТЕ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

ТОМ 10

На 8-годишна възраст бил посетен от светло същество.
10 май 1979 г. ПЕНЮ КИРОВ /1968-1918/ Пеню Киров е роден на 13 юли, събота, 1868 година в гр. Карнобат. По-важни фази от неговия живот са следните: 1. Той произлиза от четири поколения религиозни хора, с начало от село Рахово, Котелско. После живял в Сливен и Карнобат. 2. На 8-годишна възраст бил посетен от светло същество. Това ще да е било през 1875 година. Тогава той видял това светло същество да се носи по въздуха от юг към север. 3. На дванадесет-годишна възраст, т.е. през 1880 година, е бил увенчан с венец от двама ангели по поръка на Бога - Отец. 4. На петнадесет-годишна възраст -1 883 година за първи път е излязъл зад границата, но не е казал къде е ходил. 5.
към текста >>

Тогава той видял това светло същество да се носи по въздуха от юг към север. 3.
По-важни фази от неговия живот са следните: 1. Той произлиза от четири поколения религиозни хора, с начало от село Рахово, Котелско. После живял в Сливен и Карнобат. 2. На 8-годишна възраст бил посетен от светло същество. Това ще да е било през 1875 година. Тогава той видял това светло същество да се носи по въздуха от юг към север. 3. На дванадесет-годишна възраст, т.е. през 1880 година, е бил увенчан с венец от двама ангели по поръка на Бога - Отец. 4. На петнадесет-годишна възраст -1 883 година за първи път е излязъл зад границата, но не е казал къде е ходил. 5. На седемнадесет-годишна възраст е постъпил доброволец и учавствал в Сръбско-българската война. Бил е към град Кула.
към текста >>

Всички бяхме изпълнени с радостни предвкусвания за красотите, които има да видим и ще се обогатим съзнателно с нови впечатления.
Уреди се екскурзия до Цариград за десет дни. Пожелах да посетя Цариград. Шефът ме обичаше и ми даде отпуска. Изкарахме необходимите документи, качихме се на прахода и отпътувахме. Радвах се, че ще видя най-после този тъй прославен град, където си бяха дали среща природната красота и огромното човешко богатство и архитектурното изкуство. Всички бяхме изпълнени с радостни предвкусвания за красотите, които има да видим и ще се обогатим съзнателно с нови впечатления. Искаше ни се по-скоро да пристигнем на това приказно място. На хоризонта вече се виждаше брега със силуетите на многожество сгради и безброй минарета на джамии. Ето, вече пристигнахме на пристанището. Посрещнаха ни с лодка турските власти и за наша голяма изненада ни съобщиха, че в града имало епидемия. Забраниха ни да слизаме на брега и казаха, че трябва да останем четиридесет дни, докато изтече карантинният срок.
към текста >>

28. 23 - 17. ФАЗИ НА ЖИВОТА

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

ТОМ 10

Човекът е венецът на творението, най-организираното същество.
Газообразните излитат, втечнените изтичат, а твърдите стават на прах. Тялото се разлага и изчезва, а човешкото Аз, душата и духът отиват да си построят по законите на Кармата друго тяло - по-красиво, по-способно, с по- големи възможности, за да може да се приспособи към новите условия, към по- сложния бит на новото време. Животът е всемирно явление и изпълва всичко. Живот има в минералите, функционира в кристалите, като съгражда тяхните форми. Оттам животът преминава в по-високите форми - растителна, животинска и най-висшата - човекът. Човекът е венецът на творението, най-организираното същество. Минералното царство е несъзнателно, животът тук слабо се забелязва. Движението, устройството на молекулите, които формират структурата на минерала е предизвикано от съзнание, което е далеч, формирането се извършва от сили по начин, както магнитното желязо привлича железните стърготини. Втората фаза е растителната - растителното царство. Тази фаза е подсъзнателна. Тя е като човек, който диша, кръвообращението работи, обмяната на веществата става правилно.
към текста >>

Минералното царство е несъзнателно, животът тук слабо се забелязва.
Тялото се разлага и изчезва, а човешкото Аз, душата и духът отиват да си построят по законите на Кармата друго тяло - по-красиво, по-способно, с по- големи възможности, за да може да се приспособи към новите условия, към по- сложния бит на новото време. Животът е всемирно явление и изпълва всичко. Живот има в минералите, функционира в кристалите, като съгражда тяхните форми. Оттам животът преминава в по-високите форми - растителна, животинска и най-висшата - човекът. Човекът е венецът на творението, най-организираното същество. Минералното царство е несъзнателно, животът тук слабо се забелязва. Движението, устройството на молекулите, които формират структурата на минерала е предизвикано от съзнание, което е далеч, формирането се извършва от сили по начин, както магнитното желязо привлича железните стърготини. Втората фаза е растителната - растителното царство. Тази фаза е подсъзнателна. Тя е като човек, който диша, кръвообращението работи, обмяната на веществата става правилно. Процесът е подсъзнателен, съзнанието е над този процес и го ръководи.
към текста >>

Както субективното съзнание разделя човека от животните и го въвежда с една недосегаема за тях култура, както и животните нямат представа за човешкия живот, за неговите възможности, ум и култура, както в отдалечаването на човека от животното - дистанцията създадена от субективното начало на съзнанието, така и свръх съзнателното начало на ума разделя съвременния, обикновен човек от човек с възможности, необясними за нас.
Защото липсва съответната способност - субективният ум. Човешката, самосъзнателна фаза на живота /на съзнанието/ не е последната. Има една още по-висока, по-велика фаза на живота - т,н. свръхсъзнателна или космическа фаза. Това е ум с нови, велики сили на съзнанието, които правят човека недосегаем. Както субективното съзнание разделя човека от животните и го въвежда с една недосегаема за тях култура, както и животните нямат представа за човешкия живот, за неговите възможности, ум и култура, както в отдалечаването на човека от животното - дистанцията създадена от субективното начало на съзнанието, така и свръх съзнателното начало на ума разделя съвременния, обикновен човек от човек с възможности, необясними за нас. Този човек се въвежда в едно ново поле на прояви и възможности. Той се отдалечава от нас толкова, колкото ние стоим далеч от животните. Неговото тяло е изградено от етерна и духовна субстанция. Съществата от това поле са известни като Всемирно Бяло Братство. Някои от неговите членове се обличат с материални тела, като нашите, но със способности, надвишаващи ги многократно.
към текста >>

29. IV.12 август, петък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Има даже хора, които служат на черната ложа и то служат съзнателно.
На един човек може да се посочи пътят и ако не може да го използува, тогава трябва да му се помага. Тази година гледайте да се даде свобода на Духа да работи, защото иначе, остане ли на нас, има препятствия. Трябва да оставим свобода на Духа. В България има течение, което действува да разединява. Това течение произтича от София и там донякъде то е сполучило с влиянието на раздор. Има даже хора, които служат на черната ложа и то служат съзнателно. Тия хора не бива да ги знаете. Лошите хора са мерзост на запустението и с тях даже да не се срещате. Те следят и със своите мисли правят пакости, но Господ ще ги съди, като ги употреби, искат-не искат, да извършат Неговата воля по който и да е начин. Преди да се започне събранието ни, аз срещнах едного от тях тук, в Търново, но вас Господ ще ви пази и защищава през годината и винаги от тия хора. Ами че всичките ни страдания откъде идват?
към текста >>

Но аз искам Господ да ги направи тор на земята и едно същество, което е злоупотребило с Божествената любов, то трябва да стане тор.
Тия хора не бива да ги знаете. Лошите хора са мерзост на запустението и с тях даже да не се срещате. Те следят и със своите мисли правят пакости, но Господ ще ги съди, като ги употреби, искат-не искат, да извършат Неговата воля по който и да е начин. Преди да се започне събранието ни, аз срещнах едного от тях тук, в Търново, но вас Господ ще ви пази и защищава през годината и винаги от тия хора. Ами че всичките ни страдания откъде идват? Но аз искам Господ да ги направи тор на земята и едно същество, което е злоупотребило с Божествената любов, то трябва да стане тор. Човек, който е злоупотребил с всички блага, които Господ му е дал, той трябва да стане тор. Христос ги нарича такива псета и свине. И тези хора са извор на злото. Често ние мислим, че един грешник може да се обърне. Да, но грешникът, който има душа.
към текста >>

30. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1915 година (4-8 август) ТЪРНОВО

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Тогаз дойде глас от небето: И прославих, и пак ще прославя." За да може едно същество да се прослави, или да стане името му известно, трябва да бъде съвършено.
- Този ден е един тържествен ден, обаче, както виждате, той е пак също един обикновен ден за хората. Тържествен е само за ония, които имат съзнание и чувствуват и схващат онова, което Господ днес върши в света. Туй, което днес върши, вършил го и в миналото хиляди и милиони години, творил е и е приготвял Земята и небето, можем да кажем, заради нас, дали тази дума ще вземете обективно или единично, законът е верен. Верен е също Духът, Който живее в един човек и в множеството е един по отношение на човешките души. Във връзка с това ще взема 28 стих от прочетената глава: „Отче, прослави името Твое. Тогаз дойде глас от небето: И прославих, и пак ще прославя." За да може едно същество да се прослави, или да стане името му известно, трябва да бъде съвършено. Думата „съвършен" взимам в широк смисъл, който се отнася до човеците, а не до Бога. Когато художникът работи една картина, завърши я и отчита, че няма никакъв недостатък, излага я на показ, Да се прослави нещо значи да се представи съвършено пред разумните същества. „Да се прослави името Божие", а името Божие е турено върху нас - ние сме слава Господня. Казва се, че почитта и славата на бащите, това са техните деца. Почитта и славата на младоженика, това е неговата невеста; почитта и славата на учителя са неговите ученици; на господаря - неговите слуги; на царя - неговите поданици.
към текста >>

Той й говорил несъзнателно.
Ония, които сега нямат деца, ще дойдат, даже да са накрая на оня свят. Преди някой ден една жена ми разправяше следния случай. Синът посещава баща си, при когото живеела сестра му. Сестрата заминала някъде и оставила друга жена да шета на баща си. Той казал на дъщеря си: „Майка ти заповяда на тази жена да ми прислужва." Майката на дъщерята се била поминала преди няколко години. Той й говорил несъзнателно. Ако запитате този човек, ще каже: „Никога не съм го казал това." Има и други случаи за идването на души да обсебят наши ближни. Някой път езикът като че се подхлъзне, казва истината. Друг един случай отпреди петнадесет години. Един българин, който водил един непорядъчен живот, за когото хората имаха не особено добро мнение, ловджия, комарджия; гуляйджия, един ден около 4 часа следобед валяло дъжд и се образуваха две дъги от север към юг. Викат момиче, което пита: „Гледай този човек какво вижда." Попитали го какво вижда и той отговорил: „Виждам буквата X." - „Какво казва този знак?
към текста >>

31. V.Скрижалите на Духа Беинса Дуно I. Мисли за молитвата Молитвите на Всемирното Велико Бяло Братство III. Мота IV. формули

Цанка Екимова

ТОМ 11

Ти идваш да се молиш на Бога, идваш във връзка с Най-Разумното Същество в света.
Молитвата е дишане. Както човек диша, така и трябва да се моли. Много хора дишат, но не са здрави, защото не дишат дълбоко, дишат много плитко. Молитвата може да е плитка. Ти се молиш, но в молитвата имаме обмяна на известни енергии, които трябва да проектирате в човешката душа. Ти идваш да се молиш на Бога, идваш във връзка с Най-Разумното Същество в света. Или някой път мислиш за ангели, за светии, ти влизаш във връзка със същества, които са напреднали, от които ти можеш да почерпиш нещо. Молитвата е придобиване на едно благо, което без молитва не може да се придобие. Една работа, в която умът и сърцето вземат участие, то е молитвата. Молитвата не е външно приказване. Всяка работа, която вършиш в сърцето и мислиш заради нея, и всяка мисъл, в която влагаш чувство, то е вече молитва.
към текста >>

Следователно, когато се молите на Бога и Го призовавате на помощ, непременно някое същество ще дойде от невидимия свят, да ви придружи в трудни и страшни часове на вашия живот.
Важна работа е молитвата, тя може да допринесе много нещо на човека. Да се молиш, това е работа. Когато душата е будна, отговаря се на молитвата, когато душата не е будна, никакъв отговор няма. Молитвата е силна само когато сърцето е чисто и всецяло обърнато към Бога. Казано е в Писанието: „Ангел Господен се застъпва за ония, които се молят и уповават на Бога". Следователно, когато се молите на Бога и Го призовавате на помощ, непременно някое същество ще дойде от невидимия свят, да ви придружи в трудни и страшни часове на вашия живот. Сам никой не може да мине своя път. Сам никой не може да свърши възложената му работа. Щом се намерите в затруднение, помолете се сърдечно и веднага служебни същества ще ви се притекат на помощ. Молитвата принадлежи към един особен свят, тя е акт на сърцето. В молитвата има едно естествено, непринудено Божествено състояние.
към текста >>

Да се молиш съзнателно, това значи, да отправяш енергиите си към Разумното в света.
Чрез молитвата се поддържа свещената връзка на човешката душа с Първата Причина на нещата. - Не искам да се моля. - Щом не искаш да се молиш, ще влезеш в неестествения ред на живота. Молитвата е едно от съществените задължения на човека. Каквото представят физическите задължения за човека, такова нещо представя молитвата за духовния живот на човека. Да се молиш съзнателно, това значи, да отправяш енергиите си към Разумното в света. Накъде е Разумното: нагоре, надолу, на изток или на запад? Дето е разумното, там е истинската посока, която може да бъде изток, запад, север, юг - безразлично. Ние не държим за външната посока, но за смисъла на нещата. Дълбоката, истинска молитва се приема всякога независимо това, как и откъде иде. Когато молитвата на човека се приема това показва, че телефонът за горния свят е бил отворен.
към текста >>

Следователно, когато се молите на Бога и Го призовавате на помощ, непременно някое светло същество ще дойде от невидимия свят да ви придружи в трудни и страшни часове на вашия живот.
След това през целия ден в съзнанието му идват нови идеи, нови мисли и чувства, нови подтици, които човек е приел през време на молитвата, така че да го подтикват към нов възвишен живот. Да се молим, това значи да разговаряме с Бога, с Онзи, когото обичаме. При молитвата човек отваря душата си за Бога и излива своята Любов към Него. Истинската молитва е отражение на Любовта. Казано е в Писанието: „Ангел Господен се застъпва за ония, които се молят и уповават на Бога". Следователно, когато се молите на Бога и Го призовавате на помощ, непременно някое светло същество ще дойде от невидимия свят да ви придружи в трудни и страшни часове на вашия живот. Сам никой не може да мине своя път. Сам никой не може да свърши възложената му работа. Все трябва да му дойде някаква помощ. Щом се намерите в затруднение, помолете се сърдечно и веднага служебни същества ще ви се притекат на помощ. Помолете се усърдно на Господа и Той ще отговори на молитвата ви.
към текста >>

32. Наряди за 1938 г.

ТОМ 12

Но никога съзнателно душата не греши.
Всички съвременни страдания се дължат на онова ограничение, което ние правим върху Божествения Дух, Който иска да ни въведе в Царството на Любовта, в Царството на Мъдростта и в Царството на Истината. Любов е това: И да видиш, че някой прави погрешка, и пак да не вярваш. Това е любов! Можели една душа, която е излязла от Бога, да греши? Може да прави погрешки - това е друг въпрос. Но никога съзнателно душата не греши. Всяка една душа се стреми към Бога. Ние всички трябва да оценяваме любовта на когото и да е. Най-първо трябва да обичате, за да ви обичат! Това е Божествен закон. Най- първо трябва да цените живота на другите, за да ценят вашия живот.
към текста >>

Човек е същество, което излиза от тъмнината и влиза в светлината!
Трябва да почнем с проявлението на Любовта и да стигнем до постижението на Любовта! Когато говорим за единството на Любовта, ние мислим за Цялото, което обединява всички части в себе си. Това е постижението на Любовта. Кое е онова, което е заставило Христа да дойде на земята? Божията Любов! Човек е същество, което излиза от тъмнината и влиза в светлината! Това е посока на движение. Ония хора, които са недоволни от живота, ще влезат в тъмнината, за да разберат в какво седи свободата на хората. И всички хора влизат в тъмнината, за да разберат какво нещо е животът. Всеки, който е недоволен, е кандидат за тъмнината! Всеки безверник, всеки малодушен човек, всеки богат човек е кандидат за тъмнината.
към текста >>

Всяко същество си има предназначение в икономията на Божествения свят.
Сега има разни методи за това. Но един от най-хубавите методи е методът на любовта, на Божествената Любов. Под думата „любов" аз разбирам следното: да съзнаваш, че всички хора имат еднакви права за Божественото благо - това е любов! Ако ти така не съзнаваш, това не е Божествена Любов! Всички същества, които Бог е създал, ги е създал с определена цел. Всяко същество си има предназначение в икономията на Божествения свят. На всяко същество Той е дал място, дето да живее и да се развива. Като влезем в любовта, на всички хора ще гледаме така. А не да бъдем хора, които търсят своето щастие. Човек, който търси своето щастие както досега, никога няма да го намери. Човек може да постигне щастието само когато съзнава оная цел, която Бог е вложил в живота.
към текста >>

На всяко същество Той е дал място, дето да живее и да се развива.
Но един от най-хубавите методи е методът на любовта, на Божествената Любов. Под думата „любов" аз разбирам следното: да съзнаваш, че всички хора имат еднакви права за Божественото благо - това е любов! Ако ти така не съзнаваш, това не е Божествена Любов! Всички същества, които Бог е създал, ги е създал с определена цел. Всяко същество си има предназначение в икономията на Божествения свят. На всяко същество Той е дал място, дето да живее и да се развива. Като влезем в любовта, на всички хора ще гледаме така. А не да бъдем хора, които търсят своето щастие. Човек, който търси своето щастие както досега, никога няма да го намери. Човек може да постигне щастието само когато съзнава оная цел, която Бог е вложил в живота. А пък целта на човешкия живот е любовта.
към текста >>

33. Наряди за 1945 г.

ТОМ 12

Това, за което гладуват днес душите на всички народи, това, което те търсят съзнателно или несъзнателно, това е животът, който излиза от Словото на Учителя!
Учителят казва: „Сега сме в една от най-великите епохи в човешката история! " Нека ние, вдъхновени от величието на епохата, в която живеем, да работим за красивия ден, който иде. Има какво да се работи. И нека тази работа да ни изпълва с радост. Всички живо чувствуваме присъствието на Учителя, Неговото непрекъснато съдействие и благословение! Това, за което гладуват днес душите на всички народи, това, което те търсят съзнателно или несъзнателно, това е животът, който излиза от Словото на Учителя! Нека бъдем благодарни на небето за тази привилегия, която сме имали, че в този живот бяхме в досег със Светлото Същество на Учителя и с Неговите идеи. И нека това съзнание да ни даде нов потик да вложим всичките си сили за проникване на идеите Му всред народните маси! Нека във всички градове, паланки и села, нека до всички души да занесем новата, блага и радостна вест за красивия живот, който иде на земята! Настоящото се прочете пред братята и сестрите на Изгрева. Всички те горещо ви поздравляват и ви пожелават радостна плодотворна дейност.
към текста >>

Нека бъдем благодарни на небето за тази привилегия, която сме имали, че в този живот бяхме в досег със Светлото Същество на Учителя и с Неговите идеи.
" Нека ние, вдъхновени от величието на епохата, в която живеем, да работим за красивия ден, който иде. Има какво да се работи. И нека тази работа да ни изпълва с радост. Всички живо чувствуваме присъствието на Учителя, Неговото непрекъснато съдействие и благословение! Това, за което гладуват днес душите на всички народи, това, което те търсят съзнателно или несъзнателно, това е животът, който излиза от Словото на Учителя! Нека бъдем благодарни на небето за тази привилегия, която сме имали, че в този живот бяхме в досег със Светлото Същество на Учителя и с Неговите идеи. И нека това съзнание да ни даде нов потик да вложим всичките си сили за проникване на идеите Му всред народните маси! Нека във всички градове, паланки и села, нека до всички души да занесем новата, блага и радостна вест за красивия живот, който иде на земята! Настоящото се прочете пред братята и сестрите на Изгрева. Всички те горещо ви поздравляват и ви пожелават радостна плодотворна дейност. Със сърдечен братски поздрав, Братски съвет: Тодор Стоименов, Симеон Симеонов, Никола Антов, Паша Теодорова, Борис Николов, Жечо Панайотов, Боян Боев.
към текста >>

Човек е преди всичко духовно същество.
Колко мила и красива бе тази среща в свещените дебри на тайнствената Рила! За нас е радостен фактът, че Невидимият свят - Божият Промисъл- е избрал България като огнище на тия висши общочовешки духовни идеали. Ако не беше войната, днес България щеше да се залива с пробудени души от всички народи, идващи да проучат Словото в страната, дето е говорил Учителят. Това пак ще бъде. България е била и ще бъде духовен център, защото е кръстопът на невидимите светли сили, облечени във властта да обновят и просветят душите, предназначени да влязат в йерархията на шестата светеща раса. Човек е преди всичко духовно същество. Той ще не ще, по закона на разумността или по закона на необходимостта, ще влезе в релсите на своя духовен възход, защото природните закони не търпят дисхармония. Всичко, що е обмислено, е дело на плътските пожелания. Затова се казва: „Да се не похвали нито една плът", защото духът е творческата сила - той носи победа. Плътта, според степента на своето развитие, може да послужи като орган за проява на духа. Без духа плътта е най-жалката останка от човека; и добрите му приятели, баща или майка, брат или сестра, мъж или жена казват: „Махнете го по-скоро." Духът е разумната проява, правата мисъл и същина на човека.
към текста >>

Човек не се ражда на земята, за да прекара един безсмислен живот, а съзнателно да преживее известно време на земята.
При наличността на всички днешни изнамирания, привидно нищо не ни липсва; изглежда, че ние живеем много щастливо; ние сме близо до щастието, но трябва да открием и още нещо, което ни липсва, за да бъдем наистина щастливи. Между хората съществува голямо противоречие, когато дойдат до въпроса какво е предназначението на човека. Всички Учители на човечеството са вярвали в безсмъртието на живота; същото може да се каже и за хората на науката. Човек отвреме навреме е хващан за ръка и повеждан напред. Отделните религии не са нищо друго, освен опит за извеждане човека на пътя на неговото издигане. Човек не се ражда на земята, за да прекара един безсмислен живот, а съзнателно да преживее известно време на земята. Ние искаме да осъществим идеите на Великите Бели Братя, които представят всички добри и съзнателни светли люде. Един ден техническият човек, който създаде днешната култура, ще дойде да се покори на духовния човек. Носителят на новия живот ще дойде, както идва пролетта. Сред разочарованието на епохата, в която живеем, ще се надигне новият божествен човек, който ще има волята да не върши насилие и да впрегне всичко, за да осъществи Царството Божие на земята! Боян Боев - „Инволюция и еволюция".
към текста >>

34. Наряди за 1946 г.

ТОМ 12

Това значи съзнателно да работи за новото човечество, което иде на земята.
Това показва, че щастието, красотата, вдъхновението е в любовта. Човечеството днес се намира в зазоряване на една нова култура. Движението на Бялото Братство и идването на Учителя не е случайно, но е във връзка със сегашните и близките задачи на днешната епоха. Учителят е дошъл, за да даде потик за идването на културата на шестата раса. Велико нещо е да бъде човек ученик на школата на Бялото Братство. Това значи съзнателно да работи за новото човечество, което иде на земята. Кой е ученик? Ученик е онзи човек, който е влязъл в света на любовта. Той е надраснал личния живот и живее за Цялото, за всички, за Бога. Едничката идея, която го радва и осмисля живота му, е да работи за великия Божествен идеал. Днес човечеството се събужда постепенно и пробудените души, които живеят в любовта и слугуват на любовта, са ранни пролетни цветя, които показват, че е близка пролетта.
към текста >>

Тогава ще се прочита и упражнението „Един ден в Царството Божие", за да се изпълнява съзнателно през този ден.
с., както следва:Добрата молитва.91 псалом.Пътят на живота.„В начало бе Словото".Евангелие от Матея, 5 гл., 14-19 ст.Евангелие от Йоана, 14гл., 15-24ст.Евангелие от Йоана, 15 гл., 1-11 ст.„Духът Божий".Беседата „Проява и постижение на Любовта" (от тома „Двигатели в живота").„Аз мога да любя".„Господи Боже наш, да дойде Твоето Царство на земята, както е горе на Небето и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти, за да Ти служат с радост и веселие."Отче наш.„Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов." (3 пъти).Гимнастически упражнения. При братската вечеря в 7.30 ч. ще се повтори утринният ред без беседата. Тая програма важи само за 22 септемврий, а не за цялата година.При всекидневната молитва ще се произнася мотото в точка 11 само веднъж. Всеки петък утринната молитва ще става точно в 5 часа сутринта, за да се усили съединителната връзка между братята и сестрите. Тогава ще се прочита и упражнението „Един ден в Царството Божие", за да се изпълнява съзнателно през този ден. Вечер или сутрин да се правят молитви на групи по свобода. Молитвата „Мисията на Учителя" ще се чете по свободаПрез годината ще се проучават Библията и беседите по следния начин: Всеки ден ще се прочита с размишление посочената глава от Библията или страницата от беседата.В другото свободно време - проучаване на Библията и беседите по свобода.Почивка всяка седмица - от четвъртък на обяд до петък на обед - по свобода. Молим, съобщете настоящето на околните села, дето има кръжоци. За получаване на настоящето, молим, отговорете с отворена картичка. Поздрав на всички братя и сестри.
към текста >>

Нека тая година да работим най-усилено и съзнателно в това направление.
Отправете ума си нагоре към Божествения свят, за да помагате на работата му. Трябва да има на земята хора, които да помагат на Небето в това направление." Ние, учениците на Всемирното Бяло Братство, трябва да работим с всички сили за делото на Учителя, за великото дело на Божествения свят. Така ще оправдаем голямата привилегия да бъдем ученици. Нека с души, пълни с любов, преданост, безкористие и самоотричане, просветлени със светлината, която излиза от Словото на Учителя, да работим за великото дело. Учителят в гореспоменатия разговор казва още: „Станете съработници на Божествения свят в това, което той иска да извърши." Има едно важно условие, което е необходимо, за да се извърши тази задача: то е да има пълна хармония между нас. Нека тая година да работим най-усилено и съзнателно в това направление. С взаимни отстъпки, с дух на прощение и снизхождение да въведем идеална хармония във всички кръжоци. И най-малката дисхармония в Братството представлява спънка за Божествената работа, пречи за изливане на Божието благословение. Не можем да бъдем проводници на Божественото и съработници на Великия Разумен свят при най-малката дисхармония. Нека добре преценим важността на този въпрос. Може да се молим, да се учим, да се подвизаваме, но ако има дисхармония, всичко това няма да даде очаквания резултат.
към текста >>

Той смело се провиква, както някога апостол Павел е казал: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за ония, които Го любят." Да се изпълним с онова благоговейно чувство на любов и благодарност към своя Създател, за да можем и ние да кажем: „Няма по-велико благо за човешката душа от това да намери своя Баща, да Го познае, да се свърже с Него и да Му служи през вечността." Ние виждаме днес какво е направила Любовта от малкото, несъзнателно същество - детето.
Тая връзка ще се изявява и в бъдеще, през дългото странствуване на душата под зоркото око на Учителя, докато придобие съвършенство. Така ще се изпълнят думите на Христа към учениците: „Славата, която Отец ми даде, дадох я тем, за да бъдем едно - аз в тях, и те в мене. Така светът ще разбере, че Ти, Отче, си ме проводил и възлюбил. Възлюбил си и тях, както си възлюбил и мене." Един ден, когато душата се освободи от мрежата на плътта, човек заживява нов живот -живот на светли мисли, чисти и благородни чувства и постъпки. Той дава простор на своя дух, който се стреми да реализира високия идеал на своята душа. Той смело се провиква, както някога апостол Павел е казал: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за ония, които Го любят." Да се изпълним с онова благоговейно чувство на любов и благодарност към своя Създател, за да можем и ние да кажем: „Няма по-велико благо за човешката душа от това да намери своя Баща, да Го познае, да се свърже с Него и да Му служи през вечността." Ние виждаме днес какво е направила Любовта от малкото, несъзнателно същество - детето. С векове тя е работила и работи върху човешката душа, както добрите и благородни родители върху своя новороден младенец. С нежни чувства и светли мисли Любовта обгръща и подхранва новороденото.С мощна и крепка ръка Духът го подкрепя и засилва, докато порасне и стане съзнателен човек, готов да работи върху това, което Великият е вложил в неговата душа. Учителят казва: Зад всеки талантлив и гениален музикант, поет, художник и учен стоят по-велики музиканти, поети, художници и учени, които ги вдъхновяват и водят в света на светлите и възвишени същества. Колкото по-велик е човек на земята, толкова по- здраво е свързан с Великия и необятен свят, отдето текат енергиите на Любовта, Мъдростта и Истината. Великите Учители, според нашия обичен Учител, създават велики епохи, зад които се крие Божият Промисъл, изявен чрез същества, завършили своето развитие.
към текста >>

35. 18. РАБОТЕТЕ С ЛЮБОВ

ТОМ 12

Бог е разумно същество и като отидем при Него с тази положителна вяра, в Него няма две мисли.
Когато отидете при някой жесток човек, плачете, за да го смекчите. Нали сухата почва има нужда от вода, от плач, а мократа няма нужда от вода. Като отидете при някой добър човек, има ли нужда да плачете? Той, като ви види, че сте голи, боси, няма ли да ви облече? Мислите ли, че като му кажете, че ще се самоубиете, та той и без това няма да се застъпи за вас? Бог е разумно същество и като отидем при Него с тази положителна вяра, в Него няма две мисли. Сега ние отиваме при Бога със своите човешки разбирания. Някой път сме много тревожни, спъваме Божествения Дух в себе си. Представете си, че майката прави баница, а детето стои и вряка подире й. Тя точи, а то я пита: „Стана ли вече баницата? “ Нека детето чака, докато майката омеси и опече баницата.
към текста >>

Като казвам „свършете“, подразбирам „свършете нещо съзнателно“, та като направите някакво добро, да ви е приятно, че сте направили нещо заради Господа.
Друго нещо: Знайте, че в света има живи същества повече, отколкото вие подозирате. Не сте сами. Не мислете, че когато седите сами, няма кой да ви наблюдава и да следи постъпките ви. Започнете да работите нещо за Христа, за този Господ, Когото обичате! Свършете нещо заради Него! Като казвам „свършете“, подразбирам „свършете нещо съзнателно“, та като направите някакво добро, да ви е приятно, че сте направили нещо заради Господа. Християните имат сила. Ако се съберат 4-5 или 10 000 души в една мисъл и да се съсредоточат, те могат да помогнат на когото и да е, но за това трябва взаимност. Днес да помогнат на тебе, утре - на друга, после - на трета и така постепенно всички ниви ще бъдат изорани, посяти, пожънати. А сега в домовете си ще имате мъчнотии, индивидуални - вътрешни, в ума, в сърцето си. Ще имате мъчнотии от обществен характер, мъчнотии за прехраната.
към текста >>

Може да попъшкаш, да пострадаш, но ще си го понесеш доброволно, съзнателно.
Оцапа си ръката - лесно се измива. А когато няма вода, носи нечистотата с километри. Щом дойде Божественият живот, човек лесно се измива, но няма ли тази водица, с дни ще се носи това оцапване на трите пръста. Учете се на закона на доволството и то не отвънка, а отвътре, от сърце да бъдете доволни. Като е тъй, каквото и да ти се случи, ще го понесеш с дълбоко съзнание. Може да попъшкаш, да пострадаш, но ще си го понесеш доброволно, съзнателно. Човек трябва с достойнство да понесе страданията си. Проявявайте любовта си към всички - към слаби, към немощни, към деца. Щом станете тъжни, идете някъде другаде, при хора, които са по-тъжни от вас, направете им добро и ще ви мине; или вземете да прочете биографията на някой автор, на някой велик човек, който е страдал. Има много методи за лекуване. А този свят, от единия край до другия, аз го наричам „свят на разочарование“.
към текста >>

36. 20. ВЛИЯНИЕТО НА ХАРМОНИЯТА В ЖИВОТА

ТОМ 12

Човек съзнава, че е едно отделно същество.
20. ВЛИЯНИЕТО НА ХАРМОНИЯТА В ЖИВОТА Върху всичко това, което съм ви казал, трябват упътвания. Трябва да разберете, че законите в природата няма да се изменят за вашите разбирания, дали разбирате или не разбирате. Всички трябва да турите в ума си мисълта, че природата няма да тури специални закони за вас, за да ви извинява. Когато говорим за хармония, подразбираме съзнателния живот на човека, живота, в който душата се развива, човешкото аз, съзнанието на човека, че той е нещо отделно в света, че той се е проявил. Човек съзнава, че е едно отделно същество. Сега, представете си, че имате една нота в музиката - тя може да бъде половина нота, или четвъртина, или осмина, или шестнайсетина. Тази нота сама по себе си е само един символ, един характер, без да има някакъв смисъл. Ако тази нота обаче се постави на петолинието и в началото на петолинието се тури ключът и определите какъв ще бъде характерът й, тя вече има смисъл. И тогава всяка от нотите, наредени по ред на петолинието, не може да има вече свое мнение, да казва: „Аз така мисля, аз иначе мисля.“ Тя ще мисли тъй, както ключът е казал, и тонът на една нота в този ключ не може да се измени. Когато влезете в Божествения живот, и там има ключ и според този закон на Божествената хармония вие сте турени на това петолиние.
към текста >>

Всякога у вас има едно същество, което ви казва: „Чакай, помисли, преди да започнеш една работа.“ Вие се борите и когато работите ви са нагласени, той казва: „Може вече да тръгнете напред.“ Някой път сте като непослушни деца-майка ви макар че казва да не излизате, вие отваряте вратата, и хайде навън.
Сега този закон на хармонията ще изисква дълго време, докато го изучите. Лесно се говори, мъчно се прилага. Най-първото нещо е: ще вложите в ума си мисълта, че хармонията е необходима за вашето развитие. Всички спънки в живота ви се дължат на липсата на тази Божествена хармония. А хармонията, трябва да знаете, всякога е резултат на разумното у човека, на Божествения Дух, Който работи, на вашия дух, който ви ръководи във всички действия. Всякога у вас има едно същество, което ви казва: „Чакай, помисли, преди да започнеш една работа.“ Вие се борите и когато работите ви са нагласени, той казва: „Може вече да тръгнете напред.“ Някой път сте като непослушни деца-майка ви макар че казва да не излизате, вие отваряте вратата, и хайде навън. Върнете се вечер окаляни, съдрани, майките ви понабият и после си казвате: „Утре като стана, работата ще се нареди.“ Тъй стои животът досега. Няма никой от вас, който да не е бит досега. Всички сте бити. Сега законът на хармонията изисква да обръщате внимание не как пеят онези, които не взимат правилно тоновете, но да внимавате как пеят най-добрите певци, от тях ще се научите да взимате правилни тонове. Следователно, в окултна смисъл, когато казваме, че не трябва да се занимаваме с грешките на хората, то значи да не се занимаваме с онези, които пеят криво, няма какво да ги слушаме тях, а ще слушаме онези, които пеят правилно, и от тях ще се учим на хармония.
към текста >>

Сега аз ви говоря за хармонията във връзка, понеже тя ще ви послужи, за да почнете вие да се организирате съзнателно.
Сега разбира се, аз нямам време да коригирам ключовете на всинца ви, но говоря общо за погрешките ви. Като се върнете дома си, ще видите къде е ключът „сол“ и ще си поправите погрешките. Някой път учителят поправя грешките на черната дъска и учениците оттам поправят своите. Тъй е по-добре и вие да се коригирате. Често казвате: „Нямаме вдъхновение, нямаме разположение.“ Но трябва да знаете, че Божествената любов е хармония, тя не търпи дисхармония. Сега аз ви говоря за хармонията във връзка, понеже тя ще ви послужи, за да почнете вие да се организирате съзнателно. Знаете ли какво е организиране? Всичките клетки се организирват съзнателно в този Божествен организъм и всички работят правилно. В този живот ние сме Божествени клетки и всеки от нас трябва да разбира и изпълнява добре своята мисия, своето сегашно предназначение, и да не желае ни повече, ни по-малко от определената за него работа. Никой не трябва да се отдалечава от Божествения план. Другите хора могат да говорят за вас, но това, което вие дълбоко съзнавате в душата си, старайте се да го реализирате и няма да бъдете далеч от истината.
към текста >>

Всичките клетки се организирват съзнателно в този Божествен организъм и всички работят правилно.
Някой път учителят поправя грешките на черната дъска и учениците оттам поправят своите. Тъй е по-добре и вие да се коригирате. Често казвате: „Нямаме вдъхновение, нямаме разположение.“ Но трябва да знаете, че Божествената любов е хармония, тя не търпи дисхармония. Сега аз ви говоря за хармонията във връзка, понеже тя ще ви послужи, за да почнете вие да се организирате съзнателно. Знаете ли какво е организиране? Всичките клетки се организирват съзнателно в този Божествен организъм и всички работят правилно. В този живот ние сме Божествени клетки и всеки от нас трябва да разбира и изпълнява добре своята мисия, своето сегашно предназначение, и да не желае ни повече, ни по-малко от определената за него работа. Никой не трябва да се отдалечава от Божествения план. Другите хора могат да говорят за вас, но това, което вие дълбоко съзнавате в душата си, старайте се да го реализирате и няма да бъдете далеч от истината. Вървете по своя план, нищо няма да ви спъва. Нали сте виждали как вървят войниците, всички вървят в такт.
към текста >>

37. 22. АКТЬОРИ И РАБОТНИЦИ

ТОМ 12

Трябва да се търпи и да се чака да дойде някое по-голямо същество да ви помогне.
Понеже сте работници, трябва да знаете това. Мнозина от вас, женените, искате по-големи привилегии, а по-малко задължения. Искате да се отлагат падежите на вашите задължения. Но в Божествената книга отлаганието на падежите е изключено. То става само по благодат. Трябва да се търпи и да се чака да дойде някое по-голямо същество да ви помогне. Не мислете, че даром ще ви се даде. Вие минавате за женени и затова ще давате морал на младите. Мислете, като напуснете тия ниви, ще дойдат на тях младите. Какво ще намерят те? Аз говоря в прям и преносен смисъл.
към текста >>

Няма такова спасение, а спасението седи в туй, да се разшири вашето съзнание и да влезе Христос и тогава сте спасени по същество.
Някой път е благословение да бъдеш Учител, а някой път - да бъдеш ученик. Ще дойде време да разберете отношенията между Учителя и ученика, Бог ще ви ги обясни. И аз бих желал да бъдете вие от тия благословените ученици. Отговарят: - Амин, амин. - Някои от вас търсите спасение, да се отвори Божието царство, за да влезете. Няма такова спасение, а спасението седи в туй, да се разшири вашето съзнание и да влезе Христос и тогава сте спасени по същество. Тогава всички външни условия, [които] ви стесняват, беднотията и други, всичко туй ще се хармонизира и животът ви ще придобие друг изглед. Сега във вашия ум остава друга мисъл: „Ако днес не свършим тая работа? “ Ще остане тя за друг ден. Но трябва да се работи. Аз да взема себе си за пример: Вие сте господар, а аз - работник, наемате ме вие да ви обработя лозето, но през целия ден преброявам чуканите и вечерта ви казвам колко са те.
към текста >>

Ще забравиш и жена си, и децата си, и всичко в тия 5 минути, съзнателно ще работим за Христа.
Не искам един час, а само 5 минути. Има ли някой нещо против това? Ако някой злоупотреби с тия 5 минути, не е никакъв ученик. Ако 5 минути не поработим за Христа, Неговата работа е свършена. Няма разисквания, никаква философия, а право на работа! Ще забравиш и жена си, и децата си, и всичко в тия 5 минути, съзнателно ще работим за Христа. И след това ще философствуваш и ще разискваш и ще питаш свърши ли се тоз въпрос. Забележете: 5 минути. Сто дена по 5 минути колко прави? Този опит ще продължава по 5 минути 10 години. Един микроскопически опит е, а за една година - 30 часа и 25 минути, за 10 години 304 часа, или 25 дни и 4 часа.
към текста >>

Следователно ние ще направим едно веселие на Господа, като види, че ние съзнателно работим за Господа без принуждение.
Ще дойде опитът. Туй е начало. Тия неща са микроскопически, но като ги наченете, ще дойдат по-големи работи. С малки неща ще започнем, те са за децата. А когато децата се занимават, Господ се радва. Следователно ние ще направим едно веселие на Господа, като види, че ние съзнателно работим за Господа без принуждение. Добрата молитва Едно нещо, туй можете да го съобщите на младите след 2 седмици. Като ви питат: „Какво ви говори Учителят? “ След 2 седмици ще предадете моите думи на младите. (След това стана общо събрание на женени и неженени, с беседа: „На изгрев и залез“.) Беседа само за женените, присъствуващи на събора в Търново. 2 юни 1922 г., четвъртък
към текста >>

38. 23. ПРИЛОЖЕНИЕ

ТОМ 12

Само че онова същество, което е горе, при лампата, тази материя ще се движи по силата на волята, а за долното същество, други условия му трябват.
А тъй, може да направим с вас някой опит в Школата. Ще ви извадим от тялото ви навънка, ще ви дигнем нагоре до бялата лампа. (Учителят сочи средната лампа в салона) и оттам ще се гледате. Две неща трябва да има в ума ви, за да разсъждавате. Ще се виждате вън от тялото си и ще се чудите как става това. Само че онова същество, което е горе, при лампата, тази материя ще се движи по силата на волята, а за долното същество, други условия му трябват. И някои от вашите идеи се спъват по тази простата причина. Запример вие искате да направите нещо, искате да говорите на някой човек за Бога, но веднага във вас влиза мисъл, която ви парализира: „Мога ли да говоря аз? Туй, което ще кажа, ще го приеме ли? Ами ако се присмее? “ И вие се намирате в едно противоречие в себе си, мислите, че не знаете.
към текста >>

Не, няма по-благо същество от Бога, няма същество, по-внимателно от Него.
Нас никой не може да ни лъже с това, което не е църква. Ще мислите сега. Това са мисли, които ще ви вземат доста време, да обмисляте сериозно върху тях. Да бъдете като малките деца. Да възприемате тия мисли всяка вечер, без да мислите, че Господ няма да ни прости греховете. Не, няма по-благо същество от Бога, няма същество, по-внимателно от Него. Той е толкова внимателен! Той е толкова занят с много работи, но за всички същества, в каквато йерархия и да се намират, в който свят и да се намират, най-малката им съществена въздишка Той я чува и веднага взима във внимание да поправи погрешката. Няма нищо, което може да избегне Негово ухо и око. Но, щом влезете в училището, понеже там сте съзнателно израснали, отношенията там са други. Понеже в Школата сте свободни, там трябва да проявите воля.
към текста >>

Но, щом влезете в училището, понеже там сте съзнателно израснали, отношенията там са други.
Да възприемате тия мисли всяка вечер, без да мислите, че Господ няма да ни прости греховете. Не, няма по-благо същество от Бога, няма същество, по-внимателно от Него. Той е толкова внимателен! Той е толкова занят с много работи, но за всички същества, в каквато йерархия и да се намират, в който свят и да се намират, най-малката им съществена въздишка Той я чува и веднага взима във внимание да поправи погрешката. Няма нищо, което може да избегне Негово ухо и око. Но, щом влезете в училището, понеже там сте съзнателно израснали, отношенията там са други. Понеже в Школата сте свободни, там трябва да проявите воля. Господ няма да ви застави насила да се учите, не, Той ще ви остави свободно да си изберете. Ние насила не можем да направим някой праведен. Ние можем да му проповядваме, ние можем да му помогнем, но не можем да му въздействуваме. Един проповедник, който иска да обърне някого, той трябва да отиде на негово място.
към текста >>

39. 24. СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ. ЗАПАЛВАНЕ И ИЗГАСВАНЕ НА СВЕЩТА

ТОМ 12

Ако събирането става съзнателно, под давлението на Божествения Дух или под давлението на Божествената любов, това събиране има смисъл, но когато събирането става под съвсем други съображения, тогава и резултатите са други.
В кръчмите се събират, по улиците се събират, в кинематографите се събират, в църквите се събират, навсякъде се събират, та и вие казвате: „Да се съберем! “ Че, кога не сте се събирали? Мен се вижда много обикновено това, да се събирате. По-необикновено щеше да бъде това, да не се събирате и тогава една да отиде на едно място в гората, друга - на друго място в гората, трета - някъде на един километър разстояние от първите, че никоя да не знае коя къде е. Разбира се, не взимайте това за чиста монета, но аз само ви правя намек, защото често ние търсим смисъла на живота там, дето го няма. Ако събирането става съзнателно, под давлението на Божествения Дух или под давлението на Божествената любов, това събиране има смисъл, но когато събирането става под съвсем други съображения, тогава и резултатите са други. Сега, да дойдем до съществения въпрос: какви са качествата на събирането. Всички вие сте ходили в първо отделение, вярвам даже да сте свършили и четирите отделения. В такъв случай, какви са качествата на събирането, по какво се отличава то? При събирането всякога има едно увеличаване. С това се отличава събирането.
към текста >>

Ако човек знае как да гледа, във всеки друг човек, във всяко същество, колкото и да е малко, все ще намери нещо хубаво.
Светлината е потребна, за да се прояви книгата, да четем. Книгата ни показва живота, разкрива скрития смисъл на живота, а животът ни посочва пътя към Бога. Постигнем ли всичко това, ще се радваме и тръгваме със светлината към този път. Та, същественото, което трябва да знаете, е че всички тия неща, които съществуват, това са пособия, упътвания към великото и Божественото в света. Любовта, която съществува към хората, отношенията, които съществуват към хората, това са неща, които ни упътват към Бога. Ако човек знае как да гледа, във всеки друг човек, във всяко същество, колкото и да е малко, все ще намери нещо хубаво. Ако той съумее да схване тази хубава черта, той все ще прибави нещо в живота си. Сега гледам ви, в събранията всички вие сте започнали по обратен път. Във физическо отношение се събирате, а в духовно отношение сте започнали с изваждането, все отрицателни качества си намирате. Какво изваждате? Вие казвате: „Еди коя си сестра все има някаква отрицателна черта.“ Като кажете, че еди-коя си сестра има някаква отрицателна черта, знаете ли какво става?
към текста >>

40. 3. ФИЗИЧЕСКИЯТ И ДУХОВНИЯТ ЧОВЕК

Втори урок от Учителя

ТОМ 12

(*Втори урок от Учителя н.у.о.к.д.*) ФИЗИЧЕСКИЯТ И ДУХОВНИЯТ ЧОВЕК Сега, ако ви попитам един въпрос: Кое живо същество бихте взели като предмет на послушание?
Първи ден - Празникът на Правдата 22 септември 1924 г., понеделник, (*7 часа сутринта) Изгрев Отличен слънчев ден. Всяка на своето място при борчетата, насядали във формата на Живата Пентограма. Учителят дойде в 11.30 часа. (*Втори урок от Учителя н.у.о.к.д.*) ФИЗИЧЕСКИЯТ И ДУХОВНИЯТ ЧОВЕК Сега, ако ви попитам един въпрос: Кое живо същество бихте взели като предмет на послушание? Кое бихте дали като символ на послушание? П.: - Цветята. - Да, послушни са цветята. Цветето казва: „Майка ми ме остави тук и аз съм послушно.“ Но туй цвете расте в две посоки - движи се нагоре и надолу. А в хиляди години и то се мести от мястото си.
към текста >>

почиващо съзнателно състояние и 2.
А в хиляди години и то се мести от мястото си. Запример 2000 години преди Христа туй цвете 0 ц.[цвете] е било на едно място, а след 2000 години туй цвете се е преместило, може би на 500 километра. Местят се цветята, само че у тях движението е по-медлено - на 4000 години то може да се премести на 500 километра. Това е крайният предел, ако има условия, разбира се. Съзнанието има две положения: 1. почиващо съзнателно състояние и 2. активно съзнателно състояние. Всякога в почиващото състояние на съзнанието човек обмисля пътищата, плановете, разглежда погрешките, несполуките и всичко туй го изправя. А в активното състояние на съзнанието, там вече има условия да работи - той прилага, всичко реализира. Тъй че, имаме почиващо и реализирващо състояние. Последното можем да го наречем още: озаряващо активно състояние на съзнанието.
към текста >>

активно съзнателно състояние.
Запример 2000 години преди Христа туй цвете 0 ц.[цвете] е било на едно място, а след 2000 години туй цвете се е преместило, може би на 500 километра. Местят се цветята, само че у тях движението е по-медлено - на 4000 години то може да се премести на 500 километра. Това е крайният предел, ако има условия, разбира се. Съзнанието има две положения: 1. почиващо съзнателно състояние и 2. активно съзнателно състояние. Всякога в почиващото състояние на съзнанието човек обмисля пътищата, плановете, разглежда погрешките, несполуките и всичко туй го изправя. А в активното състояние на съзнанието, там вече има условия да работи - той прилага, всичко реализира. Тъй че, имаме почиващо и реализирващо състояние. Последното можем да го наречем още: озаряващо активно състояние на съзнанието. То е вече работно състояние.
към текста >>

Послушанието е свойствено само на едно разумно същество.
Да не се съпротивляваме. - Значи, да слушаш, като ти кажа нещо, да го направиш. Т.е. послушен може да бъде само разумният човек. Послушанието е свойствено само на разумни същества. Тяхно качество е. Послушанието е свойствено само на едно разумно същество. С.: - Как можем да го придобием ние? - То, вие го имате. Най-първо вие съзнавате, че в света съществува известен разумен закон. Има поставени методи, чрез които нещата се добиват. Вие ще се домогнете до този разумен метод.
към текста >>

41. 7. ДВАТА ЗАКОНА: БОЖИЯТА ЛЮБОВ И ЧОВЕШКАТА ЛЮБОВ. ЛЮБОВ КЪМ БОГА И ЛЮБОВ КЪМ СЕБЕ СИ.

Четвърти урок от Учителя

ТОМ 12

Изпратете съзнателно едно ваше желание на апетит до един ваш приятел - у него ще се увеличи апетитът.
Разбрахте ли как седи работата? Най-първо ти мислиш, че си пожертвувал желанието, но то е само привидно така. Щом ти не можеш да му услужиш, това желание отива на друго място, а на негово място иде доброто Божествено желание. Някой път ще кажеш: „Пожертвувах желанието си.“ Не, а просто това желание е отишло на друго място, а у тебе се е появило друго желание. Може да направите наблюдение. Изпратете съзнателно едно ваше желание на апетит до един ваш приятел - у него ще се увеличи апетитът. Значи, физическите и духовните енергии могат да се трансформират от едно място на друго място. Вие може да не ги трансформирате, но ще знаете: трансформиране става. Сега, туй да остане, туй не е важно. Аз искам да направя само едно различие върху идеята за любовта към себе си и любовта към Бога. Искам ли кокошката да я заколя, това е любовта към себе си.
към текста >>

Любов към себе си - няма същество, което да не знае този закон.
Запример, някой казва: „Христос Го вдигнаха на кръста, прослави се.“ Прослави се, да, ама и Христос, от всичката слава, която има, вече втори път не желае да Го заковават на кръста. Той казва: „Повече слава не искам. Такава слава! “ Мнозина мислят, че може и по друг път. Не може по друг път, защото животът сега както се развива, тези са трите велики закона, които сега действуват (*в света): Любов към Бога, Любов към себе си и Любов към ближния. Любов към себе си - няма същество, което да не знае този закон. И най- малката буболечица го знае. Тогава, остават да се изучават другите два закона: Любов към ближния и Любов към Бога. Любов към себе си, това е закон, който сега се учи навсякъде. Едно растение, една семка, като падне в почвата, пусне коренчета, за себе си се грижи. Някой казва: „Да умра за себе си.“ Ако разбираш какво означава думата „смърт“, т.е.
към текста >>

42. 9. ПРАВИЛА И СЪВЕТИ

Беседа, държана пред Класа на Добродетелите на 25 декември 1925 г

ТОМ 12

По същество човек трябва да запази мира си: и когато му дават, и когато му вземат всичко назад, той трябва да бъде радостен.
Често вие се спъвате и казвате: „Туй не може да го направя.“ Защо? Три причини има, които са ясни: волята ли ти е слаба, сърцето ли ти е слабо, или умът ти е слаб. - „Не ми е слабо нищо. Не искам.“ То е друг въпрос. Когато животът е неразумен, е животински, когато е разумен, е човешки, когато е чист, е ангелски, когато е добър, е Божествен. По същество човек трябва да запази мира си: и когато му дават, и когато му вземат всичко назад, той трябва да бъде радостен. Защото, ако не знае защо онзи му взима нещата назад, той трябва да има пред вид в душата си да му даде нещо по-хубаво. Но аз не зная неговите намерения. Човек трябва да се пази, да не влезе в противоречие със себе си, защото тъй ще си създаде едно нещастие. Ако неразположението му е писано, е по-силно от всички блага. Значи аз нямам никакви убеждения.
към текста >>

Законът е там: По възможност никой не трябва да причинява вреда съзнателно никому.
Тогава ще го направя; а ако аз с това ще си уроня престижа, тогава тази постъпка ще я изхвърля.“ (Тази досетливост не е у пчелите.а у този, който им хвърлил брашното.)[4] Трябва да се внесе едно ново решение ( _ ) на туй различие, което съществува. Тогава не се карат, погодят се. Счупил нещо, ама донесъл повече, тогава вие това не го считате за [лошо]. Тия отношения съществуват и в духовния свят. Същият закон, който отвън се проявява механически, проявява се и органически. Законът е там: По възможност никой не трябва да причинява вреда съзнателно никому. Но има необходими страдания, което трябва да причините на човека, за да го изцерите. Например изкълчил си крака - ще му причиниш голяма болка, той ще извика: „Много ме измъчи! “ - Трябваше, като вървиш по пътя, да бъдеш много внимателен. Много пъти имаме мисли, чувства изкълчени. В морално отношение, за да бъде човек духовно свободен, той почти не трябва да има никакви връзки, за да бъде свободен и свободно да се проявява.
към текста >>

43. 1. ПЕНТОГРАМЪТ ПО УЧИТЕЛЯ

Боян Боев

ТОМ 12

Човек вече съзнателно работи върху себе си, работи за своето повдигане и усъвършенствуване.
Човекът на външния кръг, това е живота и пътя на светския човек. Както виждаме в Пен- тограма, първите пет картини, сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла са вън от петолъчната звезда на Пентограма. Това показва, че човек минава по този път преди да стане ученик, докато е още светски човек. Влизането в самия Пентограм, това е началото на ученичеството. II. ВЪТРЕШНАТА ЧАСТ НА ПЕНТОГРАМА След изминаването на външния кръг, човек минава във вътрешната част на Пентограма. Човек вече съзнателно работи върху себе си, работи за своето повдигане и усъвършенствуване. С влизането в тая част на Пентограма почва пътят на ученика. Досега външният живот е работил върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията си в своите ръ- це.Това значи вече влизане в Божествената школа. Той почва съзнателно да работи за изработване на Божествени добродетели, които характеризират съвършения човек. Един английски писател казва: „Когато видя, че един човек работи върху себе си за своето усъвършенствуване, аз се изпълвам със свещено благоговение, един свещен трепет ме изпълва, чувствувам, че се намирам пред нещо велико. Всички преходни работи бледнеят пред това." Тук има пет стъпки.
към текста >>

Той почва съзнателно да работи за изработване на Божествени добродетели, които характеризират съвършения човек.
Влизането в самия Пентограм, това е началото на ученичеството. II. ВЪТРЕШНАТА ЧАСТ НА ПЕНТОГРАМА След изминаването на външния кръг, човек минава във вътрешната част на Пентограма. Човек вече съзнателно работи върху себе си, работи за своето повдигане и усъвършенствуване. С влизането в тая част на Пентограма почва пътят на ученика. Досега външният живот е работил върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията си в своите ръ- це.Това значи вече влизане в Божествената школа. Той почва съзнателно да работи за изработване на Божествени добродетели, които характеризират съвършения човек. Един английски писател казва: „Когато видя, че един човек работи върху себе си за своето усъвършенствуване, аз се изпълвам със свещено благоговение, един свещен трепет ме изпълва, чувствувам, че се намирам пред нещо велико. Всички преходни работи бледнеят пред това." Тук има пет стъпки. Всяка стъпка се илюстрира със една картина. Ще ги разгледаме поред. В началото на всяка линия на Пентограма има нарисувана една картина и в продължение на същата линия е написано името на добродетелта. 1.
към текста >>

Друг пример, минаваш покрай едно страдащо същество.
Да кажем, че някой е правил изследвания в течение на 20 години и приготовлява друг научен труд и този труд е изгубен. Да не трепне окото и сърдцето му. Все едно, че нищо не е станало. Да не изгуби присъствието на духа си, да не изгуби самообладание. Ако изгуби присъствието на духа, самообладанието, значи, че не е издържал изпита си. Друг пример, минаваш покрай едно страдащо същество. У тебе се явява подтик да му помогнеш, обаче ти идва мисълта, да си вървиш по пътя, да го отминеш. Ако направиш последното, значи не си издържал изпита си. У ученика в тая фаза на неговото развитие, почва зазоряване на Истината. Какво значи зазоряване на Истината? Бог е Истина.
към текста >>

а) Първото значение на Правдата или справедливостта: Всяко същество, което срещаме в живота си, заслужава да бъде почитано и уважавано, защото като творение на Бога, то има известна мисия, която му е определена от Бога.
Христовият Дух почва да го ръководи отвътре. И ученикът почва постепенно да се изменя. В тази фаза на своето развитие ученикът постепенно влиза в Пътя на Правдата и Справедливостта. Какво значи Правда на мистичен език? - Правдата от дълбоко гледище, има две значения, които ще изложа тук. а) Първото значение на Правдата или справедливостта: Всяко същество, което срещаме в живота си, заслужава да бъде почитано и уважавано, защото като творение на Бога, то има известна мисия, която му е определена от Бога. Това същество, макар сега да е на ниска степен на развитие, има велико бъдеще. То ще се издигне постепенно в пътя на съвършенството. Такива отношения трябва да има човек към всички същества без разлика: човек, вол, кон, птичка, дърво и др. б) Второ значение на Правдата На всяко същество, със самото раждане на земята, природата му е дала известен кредит, то има право на благоприятни условия на живот за развитие. И тия права трябва да му се дадат.
към текста >>

Това същество, макар сега да е на ниска степен на развитие, има велико бъдеще.
И ученикът почва постепенно да се изменя. В тази фаза на своето развитие ученикът постепенно влиза в Пътя на Правдата и Справедливостта. Какво значи Правда на мистичен език? - Правдата от дълбоко гледище, има две значения, които ще изложа тук. а) Първото значение на Правдата или справедливостта: Всяко същество, което срещаме в живота си, заслужава да бъде почитано и уважавано, защото като творение на Бога, то има известна мисия, която му е определена от Бога. Това същество, макар сега да е на ниска степен на развитие, има велико бъдеще. То ще се издигне постепенно в пътя на съвършенството. Такива отношения трябва да има човек към всички същества без разлика: човек, вол, кон, птичка, дърво и др. б) Второ значение на Правдата На всяко същество, със самото раждане на земята, природата му е дала известен кредит, то има право на благоприятни условия на живот за развитие. И тия права трябва да му се дадат. Тия права има всяко същество, без разлика дали е човек, вол, кон, дърво и прочие.
към текста >>

б) Второ значение на Правдата На всяко същество, със самото раждане на земята, природата му е дала известен кредит, то има право на благоприятни условия на живот за развитие.
- Правдата от дълбоко гледище, има две значения, които ще изложа тук. а) Първото значение на Правдата или справедливостта: Всяко същество, което срещаме в живота си, заслужава да бъде почитано и уважавано, защото като творение на Бога, то има известна мисия, която му е определена от Бога. Това същество, макар сега да е на ниска степен на развитие, има велико бъдеще. То ще се издигне постепенно в пътя на съвършенството. Такива отношения трябва да има човек към всички същества без разлика: човек, вол, кон, птичка, дърво и др. б) Второ значение на Правдата На всяко същество, със самото раждане на земята, природата му е дала известен кредит, то има право на благоприятни условия на живот за развитие. И тия права трябва да му се дадат. Тия права има всяко същество, без разлика дали е човек, вол, кон, дърво и прочие. Ученикът се учи в този стадий на своето развитие да живее по закона на Правдата. Разбира се, той ще прави само първите стъпки в това направление. В бъдеще, заедно със своя напредък, той постепенно ще разбира Правдата и нейната дълбочина и същина. 3.
към текста >>

Тия права има всяко същество, без разлика дали е човек, вол, кон, дърво и прочие.
Това същество, макар сега да е на ниска степен на развитие, има велико бъдеще. То ще се издигне постепенно в пътя на съвършенството. Такива отношения трябва да има човек към всички същества без разлика: човек, вол, кон, птичка, дърво и др. б) Второ значение на Правдата На всяко същество, със самото раждане на земята, природата му е дала известен кредит, то има право на благоприятни условия на живот за развитие. И тия права трябва да му се дадат. Тия права има всяко същество, без разлика дали е човек, вол, кон, дърво и прочие. Ученикът се учи в този стадий на своето развитие да живее по закона на Правдата. Разбира се, той ще прави само първите стъпки в това направление. В бъдеще, заедно със своя напредък, той постепенно ще разбира Правдата и нейната дълбочина и същина. 3. Трета картина - Странен каменист път, който води до здание с тесни врати. В тази фаза на своето развитие ученикът почва по-сериозни, по-трудни изпити в своя път.
към текста >>

44. 2. ПЕНТОГРАМЪТ КАТО ПЕТОЛЪЧЕН ЕМБЛЕМ

Дадено непосредствено от Учителя

ТОМ 12

Което и да е същество е предмет на кредитиране от страна на невидимия свят.
Както всичко живо и те има да осъществяват Божествена цел в бъдеще. Ако човек обиди едно животно, той нарушава с това Правдата. Всички блага, които Бог дава, трябва да бъдат правилно разпределени, защото тия блага са за всички. Всички трябва да ги получават. Трето нещо, което се разбира под понятието Правда, е следното: Всеки човек, който се ражда, идва с известен бюджет, с определен кредит. Което и да е същество е предмет на кредитиране от страна на невидимия свят. Обществото е длъжно да му създаде всички условия за развитие. Ако това се приложи, тогава може да се счита, че са запазени законите на Правдата. Какво значи Добродетел. В случая тази дума има двуяка употреба, един път в широк смисъл и друг път в тесен смисъл. В широк смисъл на думата се обхващат всички тия добродетели, а в тесен смисъл се обхващат само добри дела, правене на добро.
към текста >>

Всичко това става несъзнателно.
Тази свещ е в него, той се учи. Сдобивайки се със светлина, той идва до жезъла - емблем на властта, т.е. човекът е добил власт над някои сили и закони - става вече господар на себето. С тези символи завършва външният кръг. Свършва се външното учение в живота. Всичко това става несъзнателно. След това у човека настъпва една вътрешна криза. Той се усеща недоволен. След тази неудовлетвореност, под натиска на тази вътрешна криза, човекът потърсва по-дълбокия смисъл на живота. Стъпва се в пътя на ученика. На Пентограма има изобразена врата.
към текста >>

45. 4. ПОЯСНЕНИЯ ЗА ПЕНТОГРАМА

Боян Боев, 3 септември 1951 г.

ТОМ 12

Което и да е същество, то се кредитира от невидимия свят.
Те имат Божествена цел за бъдеще. Ако човек обиди едно животно, с това нарушава закона на правдата. От друга страна под думата правда се разбира още едно нещо: В едно общество се спазва закона на Правдата, ако всички блага, които дава Бог, се разпределят равномерно, между всички същества. Благата, които Бог дава, те са за всички същества и всички същества трябва да се ползуват от тези блага. Третото нещо, което трябва да се разбира под думата „правда" е следното: Всеки човек, който се ражда, се ражда с известен бюджет, с известен кредит. Което и да е същество, то се кредитира от невидимия свят. Обществото трябва да му даде всичките условия за развитие. Ако това се приложи, тогава се спазва законът на Правда. Какво значи Добродетел? Любов, Мъдрост, Истина Правда - това са добродетели. Тогава, какво се разбира под думата Добродетел?
към текста >>

Всичко това става несъзнателно.
Като добие тази светлина, той тогава иде до жезъла. Жезълът означава, че добива известна власт в себе си, известна власт върху известни сили и закони. Той е господар вече на себе си. С тези пет фази на външния кръг той се завършва. Свършва се външното учение на човека в живота. Всичко това става несъзнателно. След това той дохожда до една вътрешна криза, той търси по-дълбок смисъл. Той влиза в пътя на ученика, който е минал през сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла, това е външния светски живот и влиза в пътя на ученика. На Пентограма имате врата и това е вратата за влизането в школата на ученика. В него започва да проблясва истината, не пълната Истина, защото пълната Истина ще проблесне, когато стане съвършен. Христовият дух започва да работи върху него и тогава минава през Правдата.
към текста >>

Като знаете, че излиза такава светлина, носете го съзнателно, а не несъзнателно.
Вие го носите като украшение. Вие трябва да знаете, че от Пентограма излиза динамична сила. Пентограмът е извор на светлина. От тази форма излиза светлина. Един ясновидец ще види, как излизат лъчи по всички посоки. Като знаете, че излиза такава светлина, носете го съзнателно, а не несъзнателно. Ако го носите несъзнателно, тогава сте идолопоклонници". Ако човек съзнава, каква сила има Пентограмът каква светлина излиза, тогава Пентограмът може да му служи като мощно оръжие. Всяко място дето има Пентограм, това място е оградено, силни вибрации излизат и това място се огражда от лоши влияния и нисши същества не може да припарят там. Правилно поставен, Пентограмът е с върха нагоре. Пентограмът никога не трябва да се обръща с върха надолу.
към текста >>

Ако го носите несъзнателно, тогава сте идолопоклонници".
Вие трябва да знаете, че от Пентограма излиза динамична сила. Пентограмът е извор на светлина. От тази форма излиза светлина. Един ясновидец ще види, как излизат лъчи по всички посоки. Като знаете, че излиза такава светлина, носете го съзнателно, а не несъзнателно. Ако го носите несъзнателно, тогава сте идолопоклонници". Ако човек съзнава, каква сила има Пентограмът каква светлина излиза, тогава Пентограмът може да му служи като мощно оръжие. Всяко място дето има Пентограм, това място е оградено, силни вибрации излизат и това място се огражда от лоши влияния и нисши същества не може да припарят там. Правилно поставен, Пентограмът е с върха нагоре. Пентограмът никога не трябва да се обръща с върха надолу. Един наш брат от Казанлък направи в двора си каменни стъпала с перила и на перилата направил Пентограми от цимент с върха надолу.
към текста >>

46. 8. ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ

Нейните задачи, принципи и методи. Влад Пашов

ТОМ 12

Така че, християнството е импулс на Любовта, който трябва да обедини човечеството в едно велико Братство на съзнателни и силни хора, които са готови съзнателно да служат на Бога.
Световният развой се извършва едновременно под влиянието на тези два велики Божествени принципа, които се взаимно уравновесяват в процеса на тяхното проявление. Мъдростта, която действува от центъра към периферията, раздробява и индивидуализира света и живота, а Любовта, която действува от периферията към центъра, обединява всичко в едно цяло. Ако би действувала само Любовта, светът би бил една хомогенна еднородна маса, защото в този смисъл Любовта действува като едно налягане. А ако би действувала само Мъдростта, тя би разпръснала всичко на най-малки частици и не би съществувала никаква форма, никакъв свят. Но под влияние на двете сили, които са двете ръце на Бога, светът с всички форми в него се проявява и развива правилно. Така че, християнството е импулс на Любовта, който трябва да обедини човечеството в едно велико Братство на съзнателни и силни хора, които са готови съзнателно да служат на Бога. Значи великата задача на християнството е да одухотвори живота, като внесе в него Любовта, което е мисията и задачата на настоящия земен период. Но реализирането на тази задача става постепенно и последователно. Импулсът е даден, Любовта като космическа сила, е турена в действие. Но всяка космична енергия в своето проявление минава през ред стадии и цикли, докато достигне до пълното си проявление. След първия импулс дошъл втори спомагателен импулс, който е изразен чрез богомилството.
към текста >>

Затова мъдрият човек има желание да направи услуга и на най-малкото същество, което среща на пътя си.
Любовта ще внесе разумния живот в човешкото сърце и ще му предаде нов импулс за развитие. Като проникне в човешко сърце, Любовта ще внесе топлина и светлина в него и в човека ще се роди велик импулс да учи и да придобива знание и мъдрост. Учителят казва: „Първото качество на Любовта е, че тя събужда една велика жажда за придобиване на знания и мъдрост. Любовта се стреми към Мъдростта, Любовта се стреми да направи човека мъдър. А Мъдростта има точно обратен стремеж - Мъдростта се стреми да изяви Любовта. Затова мъдрият човек има желание да направи услуга и на най-малкото същество, което среща на пътя си. Така че Любовта е стимул към учение и придобиване на знание и мъдрост, а Мъдростта раздава от своето изобилие на всички нуждаещи се." Така че, Любовта, която има жажда към придобиване на знание и мъдрост, не е още истинската любов, за която говори Учителят. Затова Учителят в школата дава импулс на ученика да учи и придобива знания. Но само онзи може да учи, който има Любов - Любовта е вътрешен имупулс към знание. Човек трябва да има обич към знанието, за да го придобие. Затова обичта към знанието е първото качество, което отличава ученика в школата на Учителя.
към текста >>

Така се учи човек несъзнателно във Великото училище на живота.
Под влияние на силите на Истината, като се приложат нейните методи, човешката душа се пробужда, разцъфтява, волята се укрепва и душата като пеперуда изхвръква от пашкула на ограниченията и литва свободно в безпределното пространство. Тогава можем да кажем, че човек добива сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като вселената и дух мощен като Бога и едно с Бога. Животът е така нагласен, че представя Велико училище и всеки се учи в това Велико училище на живота, ще не ще. В живота си, понеже хората са лишени от светлина в съзнанието си, правят ред погрешки. Погрешките произвеждат страдание, страданията дават опитност, опитността носи знание, а знанието носи светлина. Така се учи човек несъзнателно във Великото училище на живота. По такъв начин той облагородява своето сърце, развива своите дарби и способности, усилва своята воля, изработва своя характер. Тук страданието е главния метод, който природата употребява за развиване и възпитание на човека. Но когато човек влезе в окултната школа, когато влезе в пътя на окултното развитие, тогава той вече съзнателно работи за облагородяване на сърцето си, за развиване на ума си, за усилване на волята си и трениране на тялото и разширение на съзнанието с помощта на методите, които му дава школата. И това съзнателно развитие е по-бързо, защото всяка съзнателна работа е по-благодатна и по-резултатна. Душевния живот на човека се изразява на три направления - направлението на сърцето, в направлението на ума и в направлението на съзнанието и волята.
към текста >>

Но когато човек влезе в окултната школа, когато влезе в пътя на окултното развитие, тогава той вече съзнателно работи за облагородяване на сърцето си, за развиване на ума си, за усилване на волята си и трениране на тялото и разширение на съзнанието с помощта на методите, които му дава школата.
В живота си, понеже хората са лишени от светлина в съзнанието си, правят ред погрешки. Погрешките произвеждат страдание, страданията дават опитност, опитността носи знание, а знанието носи светлина. Така се учи човек несъзнателно във Великото училище на живота. По такъв начин той облагородява своето сърце, развива своите дарби и способности, усилва своята воля, изработва своя характер. Тук страданието е главния метод, който природата употребява за развиване и възпитание на човека. Но когато човек влезе в окултната школа, когато влезе в пътя на окултното развитие, тогава той вече съзнателно работи за облагородяване на сърцето си, за развиване на ума си, за усилване на волята си и трениране на тялото и разширение на съзнанието с помощта на методите, които му дава школата. И това съзнателно развитие е по-бързо, защото всяка съзнателна работа е по-благодатна и по-резултатна. Душевния живот на човека се изразява на три направления - направлението на сърцето, в направлението на ума и в направлението на съзнанието и волята. Сърцето се облагородява под влияние на топлината на Любовта и светлината на Мъдростта. Зародишите на добродетелите, които са вложени в него, постепенно се развиват и то се превръща в райска градина. Умът се развива, като постепенно се развиват различните му способности и той придобива все повече и повече светлина.
към текста >>

И това съзнателно развитие е по-бързо, защото всяка съзнателна работа е по-благодатна и по-резултатна.
Погрешките произвеждат страдание, страданията дават опитност, опитността носи знание, а знанието носи светлина. Така се учи човек несъзнателно във Великото училище на живота. По такъв начин той облагородява своето сърце, развива своите дарби и способности, усилва своята воля, изработва своя характер. Тук страданието е главния метод, който природата употребява за развиване и възпитание на човека. Но когато човек влезе в окултната школа, когато влезе в пътя на окултното развитие, тогава той вече съзнателно работи за облагородяване на сърцето си, за развиване на ума си, за усилване на волята си и трениране на тялото и разширение на съзнанието с помощта на методите, които му дава школата. И това съзнателно развитие е по-бързо, защото всяка съзнателна работа е по-благодатна и по-резултатна. Душевния живот на човека се изразява на три направления - направлението на сърцето, в направлението на ума и в направлението на съзнанието и волята. Сърцето се облагородява под влияние на топлината на Любовта и светлината на Мъдростта. Зародишите на добродетелите, които са вложени в него, постепенно се развиват и то се превръща в райска градина. Умът се развива, като постепенно се развиват различните му способности и той придобива все повече и повече светлина. Най-после волята се усилва с преодоляване на пречките и мъчнотиите, а съзнанието се разширява от опитностите, които човек е преживял в ума и сърцето си.
към текста >>

Всички тези неща в училището на живота стават несъзнателно, а в окултната школа всичко това става съзнателно.
Умът се развива, като постепенно се развиват различните му способности и той придобива все повече и повече светлина. Най-после волята се усилва с преодоляване на пречките и мъчнотиите, а съзнанието се разширява от опитностите, които човек е преживял в ума и сърцето си. За да развие сърцето си човек трябва да обича. А да развие ума си, човек трябва да решава ред задачи и да проучава великата книга на природата и живота, с което прониква в Мъдростта, която е проникнала цялата видима природа и целокупния живот. За да развие волята си, човек трябва да преодолява ред препятствия, трябва да побеждава. Всички тези неща в училището на живота стават несъзнателно, а в окултната школа всичко това става съзнателно. Хората от широкия свят са несъзнателни ученици. Хората, които се влезли в окултната школа, са съзнателни ученици и разполагат с повече методи за работа, защото са в контакт с Учителя, Който познава потънкостите на човешката душа и знае за всеки даден случай какви методи да препоръча. Ще завърша със следната мисъл на Учителя: „Подигането на българския народ зависи от вас учениците на школата. Защото учениците са душата и сърцето на един народ. Ако вие работите, той ще се подигне и ще прогресира в своето развитие.
към текста >>

47. 10. ПИСМА ОТ ЗАХАРИ ЖЕЛЕВ

Стефан Тошев

ТОМ 13

Той е толкова тясно споен с човешкото същество, че ако се опитаме да го убием преждевременно, а не постепенно, ний убиваме и себе си.
А присъствието на чуждо вещество в човешкото тяло ний като окултисти и теософи знаем много добре, че това е Карма. която трябва да изчистим. 4.Има едно нещо вярно, че и клетките на материалното тяло също еволюират и че на всеки човек клетките не са еднакво еволюирали. Така че едно тяло, чиито клетки са еволюирали, могат да се поддържат само с вегетарианска храна, какъвто е скучаят с брат Гелинов. (Като му четете това писмо, кажете му да извинява, гдето му споменаваме името, защото съгласно Вашето писмо стана дума да се прави сравнение между него и вас); обаче едно тяло, чиито клетки не са още достигнали до нея височина, не може да живее само с постна храна, какъвто е случаят с вас (и нас!) Звярът в човека не може да се пресилва. Той е толкова тясно споен с човешкото същество, че ако се опитаме да го убием преждевременно, а не постепенно, ний убиваме и себе си. Тъй схваща и теософията, тъй схваща християнската църква (без протест.). Църквата със своите пости и петъци представлява една школа за обучение към вегетарианството. Това аз съм намекнал и в Съновника, за което тукашните протестанти бяха ми се разсърдили. Ний. които не можем изведнъж да станем вегетарианци, сме длъжни да поддържаме постите, наредени от светите отци. И при едно бъдеще прераждане ще бъдем напълно вегетарианци.
към текста >>

Ако се отнася за бай Марина от Русе, зная, че той не е ясновидец, но че се отлъчва нощя и ходи из полетата съзнателно.
Разбирам преход през материята, на това всички сме съгласни че е тъй, но теглилата за какво са? - Нищо друго, освен прями последствия от греха. Аз вярвам, г-н Дънов щом основе школата, няма да ни остави без да ни обясни подробно тия работи. Разбира се, че тия работи все от него сме ги изкопчили, но чудесно отговарят на познанията на мартинистите. Питате ме за Петков ясновидец ли е? Ако се отнася за бай Марина от Русе, зная, че той не е ясновидец, но че се отлъчва нощя и ходи из полетата съзнателно. Той сам ми е казвал това. Освен това има дар да лекува, само че не обича да се хвали. Има благодарности за него до „Обн.". Но ние не ги публикуваме. Завчера той беше ни писал, че с Божията воля излекувал и помогнал на много болни.
към текста >>

48. 6. ВЕЛИКДЕН

Паша Теодорова

ТОМ 13

Зная само, че чакам с трепет, с цялото си същество очаквам и само очаквам.
Стаята беше малка, не можеше да събере всички слушатели. Гледам цялата обстановка, слушам песните, а вътре в себе си се моля: Господи, помогни ми да не наруша с нещо тази хармония. Нова съм още за тази среда, не зная какъв трябва да бъдеш. Всички продължават да пеят и очакват с търпение или нетърпение десет часа, когато започва беседата. За тях нищо не мога да кажа, но за себе си и много, и нищо не мога да кажа. Зная само, че чакам с трепет, с цялото си същество очаквам и само очаквам. Часът е вече десет. Вратата на Учителевата стая се отвори и Учителят с Библия в ръка тръгна към стаята, дето се бяха събрали вече братята и сестрите. Погледнах към Учителя и силно впечатление ми направи походката му - като че не стъпваше на земята, толкова леко стъпваше. Докато си мислех как ли ще си пробие път през столовете, толкова гъсто наредени един до друг, Учителят беше вече прав пред масата. Всички бяха прави и очакваха какво ще каже Учителят.
към текста >>

Казах един ден това на Учителя и Той ми отговори: „Когато възвишените същества работят, те не искат да ги виждат и разбират други." Казах на Учителя: „Уважавам и ценя тяхната работа, затова ще мълча, докато ми се разреши или докато те си свършат работата." Днес аз съзнателно се запитвам: какво омесиха тези същества от това тесто?
Ден след ден, вечността е пред нас. При този велик замисъл, още с влизането ми в този път, небето или невидимият свят или разумният свят започна своята работа върху мене, която аз чувствувах върху себе си и всяка душа може да каже същото за себе си. Пътят е един, а методите са различни: според подготовката, темперамента, възможностите на човека и т.н. Значи небето работи, а аз чувствувам, че съм някакво тесто, поставено в голямо корито и някаква особена мека, фина, пластична ръка ме меси в коритото ту от една, ту от друга страна. Това месене и чувствувам, и виждам, и ми е приятно - нищо не ме боли, дори ми е весело и приятно. Казах един ден това на Учителя и Той ми отговори: „Когато възвишените същества работят, те не искат да ги виждат и разбират други." Казах на Учителя: „Уважавам и ценя тяхната работа, затова ще мълча, докато ми се разреши или докато те си свършат работата." Днес аз съзнателно се запитвам: какво омесиха тези същества от това тесто? И сама пак съзнателно си отговарям: те омесиха онази форма, онзи калъп или онзи съд, в който ще се налива Божественият нектар, т.е. Словото Божие. Колко е голяма формата, каква е формата, колко съдържа, не зная и не се питам. Аз само благодаря на съществата, които изработиха формата, а какво са изработили, те знаят. И малка да е формата или съда, пак благодаря, защото зная колко съм малка пред Великото начало, което ни е поело и ни води в красив път.
към текста >>

И сама пак съзнателно си отговарям: те омесиха онази форма, онзи калъп или онзи съд, в който ще се налива Божественият нектар, т.е.
При този велик замисъл, още с влизането ми в този път, небето или невидимият свят или разумният свят започна своята работа върху мене, която аз чувствувах върху себе си и всяка душа може да каже същото за себе си. Пътят е един, а методите са различни: според подготовката, темперамента, възможностите на човека и т.н. Значи небето работи, а аз чувствувам, че съм някакво тесто, поставено в голямо корито и някаква особена мека, фина, пластична ръка ме меси в коритото ту от една, ту от друга страна. Това месене и чувствувам, и виждам, и ми е приятно - нищо не ме боли, дори ми е весело и приятно. Казах един ден това на Учителя и Той ми отговори: „Когато възвишените същества работят, те не искат да ги виждат и разбират други." Казах на Учителя: „Уважавам и ценя тяхната работа, затова ще мълча, докато ми се разреши или докато те си свършат работата." Днес аз съзнателно се запитвам: какво омесиха тези същества от това тесто? И сама пак съзнателно си отговарям: те омесиха онази форма, онзи калъп или онзи съд, в който ще се налива Божественият нектар, т.е. Словото Божие. Колко е голяма формата, каква е формата, колко съдържа, не зная и не се питам. Аз само благодаря на съществата, които изработиха формата, а какво са изработили, те знаят. И малка да е формата или съда, пак благодаря, защото зная колко съм малка пред Великото начало, което ни е поело и ни води в красив път. С хората не се сравнявам, защото не съм дошла на земята като пехливан да се боря с големи и малки форми.
към текста >>

49. 29. ИЗБЕГНАТО ПРЕМЕЖДИЕ

Паша Теодорова

ТОМ 13

Когато гледаше към лявата страна на главата ми, той определено е виждал някое невидимо същество, което ме дебне.
Обаче опасността беше избегната, премеждието се избегна. Как стана това? Само едно зная, че някой по някакъв начин е предотвратил премеждието. Кой е това? Разбира се, Учителят. Когато гледаше към лявата страна на главата ми, той определено е виждал някое невидимо същество, което ме дебне. А когато при излизането ни остана доста време на вратата, следял е да не стане нещо по- сериозно и със своята мощна мисъл е могъл да го предотврати. Ако не бях скочила така благополучно, макар и с вързани крака, предстоеше да падна от стъпалата надолу с главата. Питам се: Какво е станало, та краката ми бяха вързани? Като си спомня днес за случката, смея се и ми е някак весело. Ето какво ме изненада.
към текста >>

При влизането ми в стаята на Учителя, събух кецовете си, но в бързината е станало нещо, което да исках съзнателно да го направя, не бих могла.
А когато при излизането ни остана доста време на вратата, следял е да не стане нещо по- сериозно и със своята мощна мисъл е могъл да го предотврати. Ако не бях скочила така благополучно, макар и с вързани крака, предстоеше да падна от стъпалата надолу с главата. Питам се: Какво е станало, та краката ми бяха вързани? Като си спомня днес за случката, смея се и ми е някак весело. Ето какво ме изненада. При влизането ми в стаята на Учителя, събух кецовете си, но в бързината е станало нещо, което да исках съзнателно да го направя, не бих могла. Връзките от дясната обувка са се вмъкнали в лявата и то точно на стъпалото, а връзките на дясната ми обувка се вмъкнали в стъпалото на лявата обувка. Значи станало е някакво кръстосване на връзките, които бяха доста дълги. Да исках нарочно да направя това, не бих могла. И после понеже набързо обух обувките, стъпила съм точно на кръстосаните връзки. Ако бях седнала още на първата площадка да нанижа връзките, нямаше да се случи нищо, но нали бързах.
към текста >>

50. 9. НОВОТО УЧЕНИЕ ЗА ЖЕНАТА. 10. В ХАРМОНИЯ С БЕЗКОНЕЧНОТО

Паша Теодорова

ТОМ 13

Спасението на човечеството седи в съзнателното отказване на майките да раждат престъпници, както и в отказването на майките от синовете си убийци.
- Песента на любовта, песента на душата. Днес светът пее тази песен. Жената ще унищожи войната и ще внесе мира. Когато жените се сплотят в едно и се откажат да раждат престъпници, те ще турят край на войната. И ако всички майки се откажат от своите синове убийци, войната ще дойде до своя край. Спасението на човечеството седи в съзнателното отказване на майките да раждат престъпници, както и в отказването на майките от синовете си убийци. Тази е задачата на съвременните майки, жени и сестри. Не изпълнят ли задачата си, те ще се държат отговорни за погрома на човечеството. И ако жените от хиляди години търпят бой, непоносими страдания, причината за това е великият закон на отговорност, който е неумолим, строг към тях. Защото жените имат сила да разрешат въпроса за спасението на човечеството, но не искат да употребят своята сила. Жените трябва да насочат силите си към целия свят и да кажат: „Долу войната!
към текста >>

с Великото начало в света, представя обширна, необятна градина, с вход свободен за всяко живо същество.
Майката представя условията, средствата за постигане на целта, а жената е постижението. Казано е в Писанието: „Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие." Ако раждането е важен процес, и за него се изискват нови, благоприятни условия, за да влезе Духа във вас и да ви новороди. 10. В ХАРМОНИЯ С БЕЗКОНЕЧНОТО Доста се колебаех да опиша ли тази картина или не, понеже е печатана. Най-после си казах: Да, но тази картина има отношение към моята работа и затова, колкото и несполучливо да я предам, макар и четена преди много години, ще се опитам да я опиша. Всяка душа, която е в хармония с безконечното, т.е. с Великото начало в света, представя обширна, необятна градина, с вход свободен за всяко живо същество. Влезеш ли в тази градина, чувствуваш рая на земята. От една страна бистри, кристални изворчета бликат, малки и по-големи поточета се откриват тук-таме из росната трева и напояват цветя и дървета, да се радват на живота, и те да се радват на аромата и свежестта на въздуха. Пчелички събират прашец и сладък сок от цветовете, а пъстри пеперудки с разперени крилца хвърчат, кацват от цвят на цвят, радват се на простора. Птички гласовите огласят въздуха навред и напомнят на човека за красотата в природата. Деца весели, засмяни, тичат и играят по тревата и радостта им се слива с песента и чуруликането на сладкопойните птички.
към текста >>

51. 22. НАРЯДИ И ПОСЛАНИЯ ОТ БРАТСКИЯ СЪВЕТ - ЗА ПРОЛЕТТА 1965 ГОДИНА

Паша Теодорова

ТОМ 13

Всяко страдание, причинено на кое да е същество, е страдание, причинено на Бога.
Животът има неограничени възможности да се проявява. Погледнете, какво разнообразие на форми ни заобикаля - растения, животни. Животът се е приспособил към всички условия. Той се е развил в земята, водата, въздуха, разрешил е въпроса за студа и топлината, за светлината и тъмнината - навсякъде е създал съответни форми. Като клетки на Божествения организъм, ние носим отговорност пред Цялото. Всяко страдание, причинено на кое да е същество, е страдание, причинено на Бога. Всяка неправда и насилие, всяко нарушение на законите на живота - причинява страдание на Бога. Ученикът на Божествената школа се учи да зачита и пази законите на живота - това е същественото. Всеки човек, който държи в себе си едно лошо състояние, измъчва Господа. Пред нас седи един Велик Свят на непрестанни промени - с Него ние трябва да бъдем в съгласие. Каква будност се иска от ученика!
към текста >>

Всяко живо същество говори.
Като изядем този плод, той се превръща в нас в мисъл и чувство. Всъщност, това е неговото дълбоко вътрешно съдържание. Като го приемем, това съдържание се разкрива за нас. Колко сложни процеси се извършват в човека. Учителят е изразил в поетичен образ това: „Този плод е едно писмо от вашия небесен Баща." Човек, който мисли, разговаря с Бога и Бог го учи. Всяко живо същество говори. Изкуството е да разбираме този говор. „Да разчитаме това писмо." Човешката душа разбира този език. Не е само словесният език, с който разговарят съществата. Има един Всемирен език на Светлината, един Всемирен език на лъчите. Всяко същество е център на лъчи.
към текста >>

Всяко същество е център на лъчи.
Всяко живо същество говори. Изкуството е да разбираме този говор. „Да разчитаме това писмо." Човешката душа разбира този език. Не е само словесният език, с който разговарят съществата. Има един Всемирен език на Светлината, един Всемирен език на лъчите. Всяко същество е център на лъчи. Те отиват далеч в мировото пространство. Тъй човек общува с далечните светове, с човечествата, които населяват безбройните светове на Вселената. Животът е реалност. Ние го опитваме и познаваме. Това не може да се отрече.
към текста >>

Дишайте дълбоко, ритмично, съзнателно - с обич и мисъл.
При всяка възможност излизайте в природата. Търсете чистия въздух, простора, красивите гледки. Те разширяват душата, облагородяват и подигат човека. Учителят препоръчваше зимните екскурзии, даже повече от летните. В края на зимата и началото на пролетта почва да тече „праната" - жизнената сила в планините. Дишайте дълбоко, ритмично, съзнателно - с обич и мисъл. Слънцето, храната, водата и въздухът са главните източници на сила и здраве. Към тях ученикът има правилно отношение - с обич, с разбиране и знание. В природата ходете с будно съзнание, с внимание и мисъл. Промените на времето посрещайте спокойно, без страх. Несгодите и лишенията понасяйте търпеливо и с благодарност.
към текста >>

52. IV. ПИСМА 1. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ДО ПАША ТЕОДОРОВА

Паша Теодорова

ТОМ 13

Най-приятното в живота е музиката, това е въведение на съзнателното, мъдрото, ума, който ражда и съгражда това е света на мисълта.
(Свещеният подпис) Т(ърново),19.сеп.1920г. Обична Паша, Няма Любов като Божията Любов. Само Божията Любов е любов. (Свещеният подпис) София, 19.XI.1920 г. Обична Паша, Най-необходимото в живота е яденето, това е въведение на видимото, ограниченото, материалното. Най-приятното в живота е музиката, това е въведение на съзнателното, мъдрото, ума, който ражда и съгражда това е света на мисълта. Най-възвишеното в живота, това е молитвата, тя е въведение на Божественото, светът на Духа. В първото въведение влизат ядението, тъй ги наричам, влизат: Въглеродните енергии, водородни, азотни и кислородни. Те са подигнали човека на сегашното негово развитие. Първите са му създали почвата, вторите му дали средствата, материалите, третите условията и четвъртите - начините и пътищата, условията за живота да го придобива. Второто въведение, музиката, дала на човека потик към мисълта, първия потик на движението, първия звук, първата дума, която донела светлината, съзнанието, образът на Любовта; третото въведение, молитвата, съединила човека с Бога, оповестила идването на Духа, възлюбления на Душата.
към текста >>

(Свещеният подпис) Бог Е единственото същество, за което може да се мисли постоянно и непрестанно, и то все в пълнота и разнообразие.
Мир в който Любов цари, Светлина, в която Мъдрост обитава. Свобода, в която Истина живее. От Бога към Духа. От Духа към Душата; От Душата към ума; От ума към сърцето; От всички към човека Синът Божий Мирът на вечното благо да пребъде с вас. От седмострунната Рилска арфа. (Свещеният подпис) Бог Е единственото същество, за което може да се мисли постоянно и непрестанно, и то все в пълнота и разнообразие. София, 27.Х. 1924 г. Ч. И. Д. [2] О. П. [3] Не напразно сме живяли на земята, ако сме обичали Бога.
към текста >>

Единственото същество, до което най-лесно можем да се приближим - това е Бог. 9.XI.1935год.
София, 27.Х. 1924 г. Ч. И. Д. [2] О. П. [3] Не напразно сме живяли на земята, ако сме обичали Бога. Единственото същество, до което най-лесно можем да се приближим - това е Бог. 9.XI.1935год. Силни и слаби впечатления Силните впечатления правят дълбоки бразди в съзнанието и остават паметни за вечни времена. Те се явяват при контрастите в живота, при големи скърби и радости, при голяма светлина и тъмнина, при доброто и злото. Слабите впечатления се лесно заличават. Те се явяват при обикновените прояви на живота. Изгрев --------------------------------------------------------------- [1] пипам, докосвам, работя [2] Чистота, Истина, Добродетел [3] Обична Паша
към текста >>

53. АНРИЕТА МАРКОВА ЖЕРБЕРТ - ЕДИН ВЕЛИКДЕН

Анриета Маркова Жербет

ТОМ 13

Безгранична признателност изпълни цялото ми същество и аз обикнах тогава Учителя, нашия Учител, обикнах Го с една възвишена Любов, на която никое човешко чувство не може да бъде равно.
Те разбраха. Те се преклониха пред Неговите желания и разведрявайки набърже атмосферата, побързаха да напуснат тези места. Учителят беше изявил едно желание към природата и тя го изпълни. Всяка власт му беше дадена прочее на небето и земята. И моята душа потръпна в свещена радост. Безгранична признателност изпълни цялото ми същество и аз обикнах тогава Учителя, нашия Учител, обикнах Го с една възвишена Любов, на която никое човешко чувство не може да бъде равно. Но възторгът беше свършен. Аз се видях до Учителя. Погледнах Го и почувствувах че Неговият дълбок поглед спрян върху мене ми казваше с безгранична благост: „Това, което разбрахте, запазете го за вас." И Той отиде да настигне тези, които с раници на гърба Го чакаха, няколко стъпки по-далеч. Всички се отдалечиха, аз останах сама. Но каква наслада е тази самота на мястото, където Учителят беше благоволил да повдигне малко една от завесите, с които се закрива.
към текста >>

И така, сама зад моята скала, аз изживях сладостни часове, цяла в щастие, че имам за Учител това Велико Същество, цяла в щастие, че мога занапред да се храня по-съзнателно от Неговото свято учение!
Необикновени случаи, за които ми бяха говорили, други случаи, които бяха мен самата развълнували и възрадвали и възкръсваха в моята памет. Неща, които бяха ставали тогава, сега упражняваха върху мене съвсем друго действие. Аз се възхищавах от високата мъдрост, от голямата дълбочина. Аз ги разбирах, благодарение на светлината, от която току-що бях озарена и чистият отблясък на която живееше още в мене. Сълзи на умиление намокриха моите клепачи при спомена на някои думи, на някои мерки, взети от Него относно мене и чието високо значение ми беше убегнало тогава. И така, сама зад моята скала, аз изживях сладостни часове, цяла в щастие, че имам за Учител това Велико Същество, цяла в щастие, че мога занапред да се храня по-съзнателно от Неговото свято учение! Станах да отида при другите, за да се върнем в града всички заедно, обаче решена да се държа настрана: исках да прекарам сама със себе си остатъка на този паметен ден. Преди да напуснем мястото, аз поздравих сърдечно всичко, което погледът ми можеше да обгърне. После си отидох. Вървях лека, щастлива, вълнувана от най-любяща признателност; и през целия път нещо пееше тихо в дъното на моята душа, като ми повтаряше нежно: „Ти намери своя Учител! "
към текста >>

54. 1. ДУХОВНИЯТ ОБЛИК НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Димитър Кочев

ТОМ 13

Той не каза: „Елате пак", но цялото му същество говореше само това: „Елате и идвайте пак, защото съм приготвил велико угощение за гладните души!
този „приближен" ученик на Учителя Петър Дънов публично се отказа от Учителя си и учението му, и то с твърде дръзки и недостойни думи. Няколко години по-късно завърши след тежка болест живота си като съплеменник по кръв, морал и нрав на библейския Юда Искариотски. Но в остър и величествен контраст с тази дребна човещина, още от първите моменти на запознаването ми с Учителя се откри неговият изключителен характер, държание, обхода и произход. Почувствах още при запознаването ми с Учителя неговата величественост. Още от малкото думи, които се размениха помежду ни, почувствах, че имам отворен, сигурен, радостен и сияен нов дом. Той не каза: „Елате пак", но цялото му същество говореше само това: „Елате и идвайте пак, защото съм приготвил велико угощение за гладните души! " По-късно с неколцина приятели направихме ново посещение на Учителя. В разговора ние отразихме естествено младежки интереси и пламенни въжделения и проекти. След като ни изслуша внимателно, накрая Учителят с усмивка, смесена с достойна сериозност ни каза: „Хубаво, но трябват още много знания! " Задържах дълбоко в съзнанието си този съвет и започнах грижливо и настойчиво да проучвам печатаните беседи от Учителя, да слушам осторожно беседите, на които можех лично да присъствам. Скоро се убедих в следните качества на Учителевото Слово: възвишеност, дълбочина, оригиналност, свободно изказване без всякакви задръжки, освен разумната целесъобразност за изнасяне на дадена истина.
към текста >>

Старателно и съзнателно гледах да не съм от тази последна група посетители, които тълкуваха търпеливостта на Учителя като благоприятна за натрапчивостта им атмосфера.
Като се наблюдаваха посетителите при Учителя, лесно се разграничаваха следните три основни групи: - Такива, които идваха да се запознаят с него или от любопитство искаха да знаят и неговото мнение по даден въпрос. - Хора, които го посещаваха рядко, но имаха и съзнаваха нуждата да знаят неговото мнение, за да се съобразят и да си помогнат в решаване на задачите си. - Особено масова група беше онази, състояща се от хора, които идваха за всичко да се допитат, всичко да споделят. И с всички дреболии на живота си да отнемат от времето на Учителя. Тази група явно беше съставена както от всеотдайни и любящи безпределно Учителя ученици, така и от такива, които не държаха деликатността, скромността и възпитаността на почтено място в рафтовете на съзнанието си! Старателно и съзнателно гледах да не съм от тази последна група посетители, които тълкуваха търпеливостта на Учителя като благоприятна за натрапчивостта им атмосфера. В някои от тези хора сигурно е имало (сега се убеждавам в това) и користолюбие - да демонстрират пред останалите „близостта" си към Великия човек. Братята и сестрите обаче, с които Учителят имаше служебно и лично най-чести контакти - като брат Боян, сестри Елена, Савка, Паша и др. - бяха възпитани и изискани в отношенията си както към Учителя, така и към всички, с които влизаха в някакъв допир; бяха пример на другите. Всички те останаха докрай верни, предани и високосъзнателни ученици и сътрудници на Учителя. (По-късно възнамерявам да се спра специално на обществото - Братството, защото главната ни тема е Учителят.) Винаги, когато съм срещал Учителя, виждал съм го в изрядна външна изисканост: добре вчесан (въпреки дългата коса и брада), облечен в чисти огладени дрехи, най-често в светли меки тонове, широко и свободно стоящи на тялото му, среден ръст или малко под средния ръст на българина.
към текста >>

Погледът му съдържаше освен всичко друго и един странен синтез между концентрирана мисъл и висока и широкообхватна съзнателност.
(По-късно възнамерявам да се спра специално на обществото - Братството, защото главната ни тема е Учителят.) Винаги, когато съм срещал Учителя, виждал съм го в изрядна външна изисканост: добре вчесан (въпреки дългата коса и брада), облечен в чисти огладени дрехи, най-често в светли меки тонове, широко и свободно стоящи на тялото му, среден ръст или малко под средния ръст на българина. Тази англосаксонска изисканост често контрастираше с небрежно облечени и с отпуснато държане ученици или „ученици", движещи се около него. Този въпрос заслужава специално третиране, но може би не е толкова важен, за да му отделяме повече място и внимание. Считам за невъзможно човек да не знае как се стопанисват обувки, дрехи, коси, а да стопанисва правилно вътрешните си притежания! Можем с голяма увереност да кажем, че Учителят беше изряден и внимателен във всичко и към всичко. Погледът му съдържаше освен всичко друго и един странен синтез между концентрирана мисъл и висока и широкообхватна съзнателност. С тези бележки не желая да се спирам тук сега на този въпрос, а само го споменавам във връзка с изрядността към външността си, която Учителят имаше. Когато трябваше да реша какво да следвам, посъветвах се с Учителя. Той ми каза: „Ако се заемеш с медицината, цял живот ще се занимаваш с болни хора." Тогава се определих да следвам химия. Той не възрази нищо против тази дисциплина. Оставяше човек сам да решава; не даваше съвет в императивна форма, освен при важни и съдбоносни въпроси.
към текста >>

55. 2) Второ тефтерче

Цветана Щилянова

ТОМ 13

Най-низшите същества се хранят несъзнателно, механически.
2) Специфичното дъвкане на професора. Всеки от вас да се стреми да държи храносмилателната си система в изправност - това да ви бъде като задача. Яденето - това е трансформиране на известна енергия, която се е набрала. Човек опитва вътрешната и външната страна на живота - яденето показва: за да имаме известно благо, трябва да научим закона на жертвата. Ти трябва да обикнеш онзи, който се жертвува за тебе. Най-низшите същества се хранят несъзнателно, механически. У по- висшите - придружено с чувство, а у човека се явява и мисъл. Много болезнени състояния в нас се дължат на това, че вършим нещата механически. 3) Психологическото въздействие на глада. Първият приятел, с който трябва да се запознаете - то е гладът. Трябва да знаете всеки от вас, коя е неговата специфична храна.
към текста >>

Няма нито едно същество в света, което да вижда нещата както са си.
Нещастията в живота не са нищо друго, а методи, чрез които ние ще се повдигнем. Любовта трябва да бъде достояние на всички. Първо вие трябва да правите опити да обичате... Животът, ако не се закваси с тази любов, той се обезсмисля. Ако някой иска да стане художник, музикант или учен и пр., той непременно трябва да обича, да има за идеал някого - някой велик художник... Да направиш туй, което не е по твоята воля... * * * Сряда, вечер, 30 май 1928 г. Материализмът е само едно явление на обективния ум. Няма нито едно същество в света, което да вижда нещата както са си. Само Бог вижда нещата такива, каквито са. За да не дойде състоянието на нощ в съзнанието, човек трябва да знае вътрешната връзка на нещата, за да отстрани тъмнината. Сътресенията в живата материя произтичат от увеличение или смаляване на пространството между молекулите. Когато в теб се появи едно желание във възходяща степен и ако ти го пренебрегнеш, след определен срок ще се яви у тебе землетресение. Никога не възпирай едно твое благородно желание, една твоя благородна мисъл, понеже тия сили, които ги образуват, ще те разрушат!
към текста >>

56. 3) Трето тефтерче

Цветана Щилянова

ТОМ 13

Да имаш една свещена идея: едно същество, в което ще вярваш и няма да се съмняваш.
Да любиш, значи да дадеш от благото, което имаш. Живот без движение не може. Целият наш живот е едно движение, едно изражение. Лицето ви да бъде красиво, изразително. Прави добро, мисли добре - да станеш красив! Да имаш една свещена идея: едно същество, в което ще вярваш и няма да се съмняваш. В Бога няма да се съмняваш! Аз искам да ви дам подтик да учите! Всяка сутрин ще ходите при Бога! Послушанието е качество на човека - животното се бои, а човек слуша. Сутрин благославяй Бога и след това вземи книжката си и учи - така ще станеш любим на всички и даровит.
към текста >>

Господ - това е едно колективно същество.
Дълго човек ще страда, докато известна част от вашето лице се продължи. Ако например на дължината на носа ви не достига 1/100 от мм. Ако носът ви се удължи с толкова - умът ви ще почне да работи хармонично. Гениалните хора не се смущават от нищо - те са вглъбени в своите велики идеи..., нищо не виждат около си. Гениалните хора идват в света, за да дадат един подтик за цялото човечество. Господ - това е едно колективно същество. Това са хиляди същества, събрани в този Божествен организъм. Гениалността не е продукт на вашата душа - то е продукт на всички същества гениални... Ако у вас проникне една велика мисъл... Ако ти си свързан с тези същества - всичко можеш да направиш. Вие сте в една школа, дето трябва да дадете един подтик. Ако вие сте верни на Бога, и Той ще бъде верен към вас. Всички дарби идват от свише - от Горе идват и музика, и поезия, и художество... Ти не си даровит, защото нямаш връзка с Бога.
към текста >>

Изразът на живота Живота си има своя израз - то е едно съзнателно състояние.
Какво ще преживеете за в бъдеще, ще зависи от вашия сегашен живот. Всякога онова, което имаш да платиш - плати го. А какво ще стане след това? - Ще станеш господар. * * * Сряда, сутрин, 19.XII.1928 г. Изразът на живота Живота си има своя израз - то е едно съзнателно състояние. За да дадеш израз на живота си, ти не трябва да очакваш от окръжаващата среда да ти предаде нещо. Ако искаш да те обичат, ти не можеш да дадеш израз на живота си, трябва ти да обичаш. Всеки от вас трябва да се стреми да узнае притоците на своя живот. Ако възвишим своя живот, ние можем да станем море за ангелите и те ще се вливат в нас, както реки. Грехът е кал в живота, но благодарение, че тя не достига до нашата душа, до дълбините на живота.
към текста >>

Първият пръст се е появил в момента, когато той се е почувствувал човек - пробуждане на съзнанието, че той е отделно същество и съзнание за отговорността (Юпитеровия пръст).
Щом един човек има добро сърце и добър ум... * * * Петък сутрин, 21.XII.1928 г. По какво се отличава господарят от слугата? (Същественото.) По какво се отличава: научен метод от един обикновен? Туй което в даден случай може да ни ползва, ние го наричаме добро. За да се самовъзпитава човек, трябва да търси причините като се самонаблюдава. Първият пръст се е появил в момента, когато той се е почувствувал човек - пробуждане на съзнанието, че той е отделно същество и съзнание за отговорността (Юпитеровия пръст). Кога се е появил палецът - заедно с първия стремеж за свобода. От формата на палеца зависи свободата, която търсиш. Късият палец означава престъпност (фиг. 11). Колкото палецът е по-добре оформируван, вашите стремежи, вашите схващания за свобода ще бъдат по- правилни. Във всички други пръсти има само мисъл и чувство, а у палеца три: мисъл, чувство и приложение.
към текста >>

57. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 251-300

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Ученикът трябва да се приготви съзнателно да замине от този свят.
„И не веди нас во изкушение." Това значи: Давай ни, Господи, знание и Мъдрост, за да не би ние с нашето невежество да паднем в изкушение. 273.Светлите мисли. Когато ученикът се освободи от грубите мисли на материалния живот, умът му се изпълва със светли мисли за Възвишеното и Великото в живота. Тогава той може да работи. 274.ризи свят. Ученикът трябва да се приготви съзнателно да замине от този свят. Онзи свят, това е училището, където той ще продължава учението си. Този свят и онзи са един свят. 275.Бялата светлина. Когато ученикът мисли за Доброто, в него- вия ум се явява една мека бяла светлина - живо Същество, с което той може да се разговаря и да научи много нещо. 276.Учителят. Учителят има за всеки ученик особен говор.
към текста >>

Когато ученикът мисли за Доброто, в него- вия ум се явява една мека бяла светлина - живо Същество, с което той може да се разговаря и да научи много нещо. 276.Учителят.
274.ризи свят. Ученикът трябва да се приготви съзнателно да замине от този свят. Онзи свят, това е училището, където той ще продължава учението си. Този свят и онзи са един свят. 275.Бялата светлина. Когато ученикът мисли за Доброто, в него- вия ум се явява една мека бяла светлина - живо Същество, с което той може да се разговаря и да научи много нещо. 276.Учителят. Учителят има за всеки ученик особен говор. Изворът дава вода за всекиго специално. Тъй, Учителят е един за всички, а и изворът е един, от който мнозина ще пият, без да си пречат взаимно. Когато мнозина пият от една стомна, там се явяват противоречия, преплитане и спор. 277.Огънят на Духа.
към текста >>

58. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 561-580

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Може да люби само едно разумно същество.
564 Изповед човек може да направи само пред Бога. Пред глупав човек не се изповядвай. Морал. 565 Моралът, това е изпълнение на истината. Истината, това е поглед към Бога. Отношение. 566 Любов може да има само дето има отношения, а отношения може само дето има разумни същества. Може да люби само едно разумно същество. Един вол, една котка, не може да люби съзнателно. Може да имате състрадание към нея, но съзнателна любов - не. Защото няма отношения между нея и теб. Свещено правило: 567 Аз себе си никога няма да защитя, но щом дойде до Божественото, там аз зная правилото. Съвършенство. 568 Ние трябва да живеем, за да изявяваме Божественото съвършенство.
към текста >>

Един вол, една котка, не може да люби съзнателно.
Пред глупав човек не се изповядвай. Морал. 565 Моралът, това е изпълнение на истината. Истината, това е поглед към Бога. Отношение. 566 Любов може да има само дето има отношения, а отношения може само дето има разумни същества. Може да люби само едно разумно същество. Един вол, една котка, не може да люби съзнателно. Може да имате състрадание към нея, но съзнателна любов - не. Защото няма отношения между нея и теб. Свещено правило: 567 Аз себе си никога няма да защитя, но щом дойде до Божественото, там аз зная правилото. Съвършенство. 568 Ние трябва да живеем, за да изявяваме Божественото съвършенство. В частиците Бог се проявява в своето съвършенство.
към текста >>

59. ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 1821-1840

Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова

ТОМ 14

Бог е единственото Същество, което можем да обичаме без сравнение.
Моралът на ученика. 1822 Моралът на ученика е Божествената Любов. Душата на ученика расте само в Божествената Любов. Ученикът има характер, щом не изменя любовта си. Изменя ли я, той трябва да знай, че тя не произлиза от Бога. Бог е единственото Същество, което можем да обичаме без сравнение. Блаженство е за ученика да се освободи от ограниченията на света. Ученикът е зает с друга работа. Упование. 1823 Който е уповал на Господа, никога не се е излъгал. Благословение. 1824 Има хора, които където и да отидат, носят благословение. На тях не трябва да им се препятствува. Любовта.
към текста >>

1836 Десет дни сутрин след молитва ще правите следното упражнение: Ритмично и съзнателно ще махате дясната ръка напред и назад.
Трябва да се въодушевите с ония светли идеи, да знаете, че може да си пробиете път към Разумния живот и този път е положителен. Не оставяйте свещения път, който Бог ви е предначертал, той е пътя на Разумното във вас. Радостите - това е път нагоре. Скърбите - това е път надолу. Следовател- но, когато Разумният живот се прояви в света, той носи в себе си Скръбта като необходим указател на пътя. Упражнение. 1836 Десет дни сутрин след молитва ще правите следното упражнение: Ритмично и съзнателно ще махате дясната ръка напред и назад. Седем пъти. После лявата, после десния крак, после левия. Малки правила за ученика. 1837 Трябва да се стараете да бъдете послушни - послушанието е качество на Разумните същества. Развивайте заложените сили във вашия ум.
към текста >>

60. ПРАВИЛА, ПРОГРАМА, УПРАЖНЕНИЯ ЗА УЧЕНИКА V

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Правило II: Никое същество на земята не може да ти даде щастие, само Бог е, който дава щастие.
Облекло - абсолютно скромно и само това, което е необходимо. 3. Храна - най-необходимата. 4. Обноски - само естествени и искрени, ако такива не може да има, тогава по-добре стой настрана.** Правила за ученика. 5 Правило I: Не се поддавай на чужди воли ученика. абсолютно. Не угаждай на хората. Правило II: Никое същество на земята не може да ти даде щастие, само Бог е, който дава щастие. Правило III: Имането е притежание на душата. Когато душата има един принцип, тогава Божественото работи в нея. Кърпа или друго нещо никога да се не подхвърля върху другите ръце, а да се подаде и задържи, докато се поеме добре от другите ръце. Когато съм с Учителя, никога да не оставям някои друг да застане помежду ни. Нишката, която ни свързва, се къса или преплита.
към текста >>

Всичко трябва да бъде съзнателно.
сутринта, 17.VІІІ.1922 г. Правило XVII: Когато вървиш към Истината, не се спирай по пътя, върви направо, без отклонение към нея. Смело и без страх. 17.VIII.1922 г„ 9 часа вечерта, Велико Търново. Правило XVIII: Никакви движения с очи, иширици* или с ръка не прави, то са все блудни същества. Всичко трябва да бъде съзнателно. 18.VIII.1922 г., 7 ч 30 мин., петък, Велико Търново. За нищо в света не огорчавай Господа. За нищо в света не продавайте вашата чистота. Изтърпявай всичко заради Любовта. Гледай да не огорчаваш Господа нито в себе си, нито в другите.
към текста >>

61. VI част ЕДНА СТРАННА ОПИТНОСТ НА ЕДИН ОКУЛТЕН УЧЕНИК НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО

САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

ТОМ 14

Да любиш, може само едно разумно същество.
31 ОКТОМВРИ 1923 Г., СРЯДА - Учителю, вие сте ми говорили някога за Истината. - „Моралът, това е изпълнение на Истината" - казвате вие. Пък аз казвам: „Истината - това е поглед към Бога." (Учителят Му хареса това и каза: „Кой каза това? ") Аз отговорих: „Това казва ученикът на Учителя си." После Учителят ми каза следните неща за тези думи: „Любов може да има само там, гдето има отношение. А отношение може да има там, гдето има разумни същества. Да любиш, може само едно разумно същество. Един вол, една котка не можеш да любиш съзнателно. Може да имаш състрадание към нея, но съзнателна любов - не, защото няма отношение между нея и тебе. Ние трябва да живеем, за да се изяви Божественото съвършенство. В частите Бог се проявява в Своето съвършенство - значи Бог се е проявил в него - туй е проявлението само. По-голямо щастие от това, да живееш в Бога, има ли?
към текста >>

Един вол, една котка не можеш да любиш съзнателно.
- „Моралът, това е изпълнение на Истината" - казвате вие. Пък аз казвам: „Истината - това е поглед към Бога." (Учителят Му хареса това и каза: „Кой каза това? ") Аз отговорих: „Това казва ученикът на Учителя си." После Учителят ми каза следните неща за тези думи: „Любов може да има само там, гдето има отношение. А отношение може да има там, гдето има разумни същества. Да любиш, може само едно разумно същество. Един вол, една котка не можеш да любиш съзнателно. Може да имаш състрадание към нея, но съзнателна любов - не, защото няма отношение между нея и тебе. Ние трябва да живеем, за да се изяви Божественото съвършенство. В частите Бог се проявява в Своето съвършенство - значи Бог се е проявил в него - туй е проявлението само. По-голямо щастие от това, да живееш в Бога, има ли? Всяка отделна частица, като се отдели от цялото, носи идеята, че е всесилна, тъй като цялото е силно и има право да се движи, където си иска.
към текста >>

62. III СВЕЩЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ ОТ УЧИТЕЛЯ

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

ТОМ 14

Бъди нежен и внимателен спрямо всяко същество . 93.
Благодаря на Бога, че ми е показал правия път, в които расте и се развива моята душа . 88. Скръбта ме доведе до Бога и ми откри Неговата Милост и Любов . 89. Само в истината е нашето спасение . 90. Отдай съдбата си на Бога и уповавай на Него. 91. Нищо по-красиво от това да живеят хората в хармония . 92. Бъди нежен и внимателен спрямо всяко същество . 93. Младежи, самовъзпитавайте се в девствената чистота . 94. Да бъда вечна слава на Господа Спасителя . 95. Любовта е, която всичко примирява . 96. Няма нищо по-печално в този свят от самотността . 97. Който работи за другите, работи за себе си . 98.
към текста >>

В абсолютната вяра, любов и страх към Бога, в безогледната вярност, преданост и послушание на Учителя, в непрестанното съзнателно и горещо молене, в постоянното естествено и боголюбовно с децата сближение и общение, в строгата ежеминутна себеконтрола и себекултура и в неуморната смирена и безкористна дейност е залога на прогреса, мира и радостта в живота . 157.
Само този, който е любил и люби, разбира живота, обаче малцина са тези, които са я вкусили. Даже най-болната стадия на Любовта е блаженство в свръзка с всички други блага в света . Но оня , който е вкусил по-възвишена Любов, разбира дълбоката смисъл на думите: „Бог толкоз възлюби света, че даде единородния си син жертва, за да спаси человечеството. " Блазе на оня, който от Любов с е жертва за другите . 155. Който усвои и приложи мълчанието, търпението и смирението, заслужено ще влезе в горните класове на окултната школа . 156. В абсолютната вяра, любов и страх към Бога, в безогледната вярност, преданост и послушание на Учителя, в непрестанното съзнателно и горещо молене, в постоянното естествено и боголюбовно с децата сближение и общение, в строгата ежеминутна себеконтрола и себекултура и в неуморната смирена и безкористна дейност е залога на прогреса, мира и радостта в живота . 157. Господи на безграничната Любов,който оросяваш със светлозарната капка най-малката тревичка и се грижиш за всяко творение да диша в твоя Дух, така излей твоята светяща велика и неизчерпаема Божествена Мъдрост в мен, с която да се прослави Твоето свято име на вечни времена и душата ми да те възпява в химн на великите ти творения във вечното Битие, като благоволяваш да ми изявиш красотата, прелестите и благозвучието на твоя тих нежен и благ глас, и лъчезарността ти, в която сияющ ти ни вливаш лъчи, и озари в тази благодат нашите души . 158. Истинска идеална дружба межд у брат и сестра може да съществува, да се крепи, отглежда, развива и нараства само при наличност на пълна взаимна чистосърдечна искреност, разумна откровеност, естественост в държанието,топла сърдечност, дълбока безкористна задушевна привързаност, абсолютна чистота в желания, чувства, помисли и святост в постъпки, дела и всякакъв вид междулични отношения . 159. От всички задачи, дадени за правилно решение, предназначението на мозъка, предназначението на ума, езика, чувствата, волята, само вътрешният подтик като зациркулира тока на любовта, в които няма отмъщение и гняв, като го съединява, инсталира и бетонира здраво, заедно с моя учител, който е в мен. Тогава, само тогава всички ще вършим и както и желаем волята на Бога . Любовта, Мъдростта и Силата .
към текста >>

63. IV. РАБОТА С ТРИЪГЪЛНИКА ОТ ТРИ СЕСТРИ В ДУХОВНАТА ГРУПА.РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ЗАПИСАНИ ОТ ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА

ТОМ 14

В растенето едно същество, като минава от едно положение в друго, изпуща светлина, та засяга по-висшите същества.
Който зачева злото, то ще му прояде корема. Човек в каквото и положение да бъде, да си каже: „Такава е волята Божия! " Не размъщаите Божието съзнание. Велика е Божествената школа. Да няма пукнатини в съзнанието. В растенето едно същество, като минава от едно положение в друго, изпуща светлина, та засяга по-висшите същества. В техния свят твоята мисъл, сърце се явява като едно цвете и те се заинтересуват за него, изучават го и знаят вече, ако туй същество е в нужда, те му помагат, тогава човек се чувства, че не е сам. Когато някоя заминала душа мине край вас, вие усещате един малък хлад, като тихо подухване по лицето. Вие се движите във време и пространство и затова тия неща, от които се отдалечавате, ще ви се виждат малки, по-неясни, а към които се приближавате се виждат по-ясни. Когато вашето съзнание се разшири извън времето и пространството ще гледате еднакво на всичко. Втори урок: Този път ще намерите едно сираче, което може да ви разбере. 7.
към текста >>

В техния свят твоята мисъл, сърце се явява като едно цвете и те се заинтересуват за него, изучават го и знаят вече, ако туй същество е в нужда, те му помагат, тогава човек се чувства, че не е сам.
Човек в каквото и положение да бъде, да си каже: „Такава е волята Божия! " Не размъщаите Божието съзнание. Велика е Божествената школа. Да няма пукнатини в съзнанието. В растенето едно същество, като минава от едно положение в друго, изпуща светлина, та засяга по-висшите същества. В техния свят твоята мисъл, сърце се явява като едно цвете и те се заинтересуват за него, изучават го и знаят вече, ако туй същество е в нужда, те му помагат, тогава човек се чувства, че не е сам. Когато някоя заминала душа мине край вас, вие усещате един малък хлад, като тихо подухване по лицето. Вие се движите във време и пространство и затова тия неща, от които се отдалечавате, ще ви се виждат малки, по-неясни, а към които се приближавате се виждат по-ясни. Когато вашето съзнание се разшири извън времето и пространството ще гледате еднакво на всичко. Втори урок: Този път ще намерите едно сираче, което може да ви разбере. 7. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ 9.11.1923 год., петък, 11 ч., сутрин Противоречията в живота са останки от миналото.
към текста >>

Всичките мъчнотии, с всички същества са докато се свържат съзнателно с Бога.
Листата са дихателната система на дърветата, те чувствуват и се раздвижват от вашето присъствие. Ако дойде някой лош човек под едно дърво, някой убиец, дървото може да изсъхне, този човек внася една отрова в него. Аз съм наблюдавал някое изсъхнало дърво, външна причина, нещо червей няма, правя си заключение, някой убиец се е спрял под него и то като чувствувало аурата му, е изсъхнало. Добрите животни, и те предчувствуват аурата на хората. Птичките половин час по-рано предчувствуват аурата на ловците и бягат. Всичките мъчнотии, с всички същества са докато се свържат съзнателно с Бога. Докато сме в туй състояние, Божието съзнание не се занимава с вас. Докато се ровите в пясъка. Бог ви оставя, но кога се засегнат добродетелите, тогава се интересува. Писанието казва: Бог живее в сърцата на добрите хора, на горделивите се противи, а на смирените дава благодат. Когато един човек спъва един добър човек, от черната ложа се радват, защото те използуват неговите блага.
към текста >>

Както в Божествения свят има ред, така и в ада има ред разликата е там, че в ада този ред се държи със заповеди, разпореждания, насилие, а в Небето - съзнателно с Любов, надпреварват се всяка мисъл да изпълнят.
Низходящи и възходящи аспекти има Венера. Под нейното влияние човек може да е изменчив или да е готов да се жертвува. Добрия човек на края показва своето добро, а в началото показва лошото, а лошият тъкмо обратното. Пияният в кръчмата е весел, но като си иде в дома ще набие жена си и децата си и ще ги изпъди на улицата. По-добре е човек да е добър и в кръчмата, и в къщи, значи да е добър и в началото, и в края. Както в Божествения свят има ред, така и в ада има ред разликата е там, че в ада този ред се държи със заповеди, разпореждания, насилие, а в Небето - съзнателно с Любов, надпреварват се всяка мисъл да изпълнят. Човек трябва да се усеща вътре свободен. Ученикът в школата да седне на мястото си. Пример: една баба на 80 години искала да се запише ученичка в отделенията да се учи, но понеже закона не позволява, то учителят я приел като слушателка. Най-първо децата я закачили, подигравали я. Но тя била умна, тя ги гладила, милвала ги и всички я обикнали, тя се сприятелила с всички, питала ги за уроците, те й обаждали й така, тя свършила четирите отделения.
към текста >>

Вашата мисъл е една форма, с която се облича едно същество в умствения свят, то ще каже един ден: „Аз се облякох от вашия магазин".
Човек трябва да се зачене в любов и да се роди с любов. Без любов има всичките лоши аспекти. Доброто е, което в даден момент включва благото на всички. Всяко ваше желание и мисъл да бъдат заченати, родени в любов. Всяко чувство, което не е заченато в любов и не е родено в любов, то ще ви мъчи и във всяко едно действие и във всичките си постъпки, вие трябва да постъпвате любовно, в непреривна връзка с Бога. Вашата мисъл е една форма, с която се облича едно същество в умствения свят, то ще каже един ден: „Аз се облякох от вашия магазин". Един човек, нагласен по този начин, може да бъде щастлив. Във всяка една окултна школа трябва да се създаде една атмосфера, че като влезе човек, да се почувствува, че е влязъл в едно свято място. В природата, като идем, ако не сте готови, от земния цвят в пролетта се раждат обратни действия, почнат се критики, а зимно време снега, белият цвят действа духовно. Най-хубавото нещо, което дразни ухото, всъщност се крие нещо. Тия хора от осигурителните дружества, като идат при някого, ще го черпят в кръчмата, ще го гощават и най- после ще му каже: „Аз искам да те осигуря" и той не може да откаже.
към текста >>

64. БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

ТОМ 14

Никое друго същество няма, което да може да изпълни цялата душа, сърце.
По четири начина ще вземеш Царството Божие. Тогаз ще знаеш как да постъпваш с ближния си. Ближния си не може да обичаш повече от себе си. Някой мъж казва: „Аз обичам жена си като Бога". Това не може. Никое друго същество няма, което да може да изпълни цялата душа, сърце. Най-напред трябва да приемете от Бога. Той ще изпълни душата ти, сърцето ти, умът ти и силата ти. и после ти ще изпълниш душата, сърцето, ума и духа на онзи когото обичаш - ще постъпиш като Бога. Напълнете чувалите с жито, Божественото ще турите в човешкото. Божествените неща са същността, а човешките - са опаковката.
към текста >>

Това е едно съзнателно упражнение сега.
Следующата година няма да работиш това. Една година ще носиш пясък. После няма да бъде така. Като караш коне ще научиш смирението. Имаш бодили, сега ще се повдигнеш. Това е едно съзнателно упражнение сега. Не да станете всички арабаджии. За ученика има изключителни неща, които ще ви дойдат до главата. Кармата ти е такава. Господ ще ти каже и ти ще напуснеш царската корона, ще станеш слуга, за да научиш урок. Ще кажеш: „Да бъде волята ти Господи.
към текста >>

Ти си най-малкото същество и не искаш да изпълняваш волята Божия.
Следователно пиянство не съществува в природата - не трябва да съществува и за нас. В природата непослушание няма. В природата има послушание. Погледнете на слънцето, месечината. С каква точност, как се подчиняват те на волята Божия, вървят си по своя път. Ти си най-малкото същество и не искаш да изпълняваш волята Божия. Вземете всички слънца. Те всички слушат, те, които са големи, а ти си едно малко същество и не искаш да слушаш. Вземете във физиката силите, в химията елементите - всички те се подчиняват. Някъде ще стане землетресение - това е случайно. Тази случайност произтича от съвсем други причини.
към текста >>

Те всички слушат, те, които са големи, а ти си едно малко същество и не искаш да слушаш.
В природата има послушание. Погледнете на слънцето, месечината. С каква точност, как се подчиняват те на волята Божия, вървят си по своя път. Ти си най-малкото същество и не искаш да изпълняваш волята Божия. Вземете всички слънца. Те всички слушат, те, които са големи, а ти си едно малко същество и не искаш да слушаш. Вземете във физиката силите, в химията елементите - всички те се подчиняват. Някъде ще стане землетресение - това е случайно. Тази случайност произтича от съвсем други причини. Следователно, в природата послушанието е нещо естествено, а непослушанието - нещо случайно. Трябва да слушаш не хората, а живата природа.
към текста >>

Може да работите съзнателно или несъзнателно.
Доколкото е възможно ще си ги набавите, а тези които не можете, ще гледате да използувате от някои свои другари. Сега сте влезли в окултната школа, понеже сте завършили, тъй да кажем, училището на света. Излезли сте от света и сте влезли в тази окултна школа. Можете да си кажете: „Що ни трябваше да се занимаваме с окултни въпроси? " Обаче природата не търпи празнота, празно стоене. Може да работите съзнателно или несъзнателно. Школата е съзнателното работене. Ние се считаме обикновено за нещастни. Мислим животните за щастливи. При сегашните условия, да вземем птиците, зайците, свободни ли са те? Една птица, както си пее стрелят върху нея.
към текста >>

Школата е съзнателното работене.
Сега сте влезли в окултната школа, понеже сте завършили, тъй да кажем, училището на света. Излезли сте от света и сте влезли в тази окултна школа. Можете да си кажете: „Що ни трябваше да се занимаваме с окултни въпроси? " Обаче природата не търпи празнота, празно стоене. Може да работите съзнателно или несъзнателно. Школата е съзнателното работене. Ние се считаме обикновено за нещастни. Мислим животните за щастливи. При сегашните условия, да вземем птиците, зайците, свободни ли са те? Една птица, както си пее стрелят върху нея. Също върху заека и други животни.
към текста >>

Когато във вас се образува светлина, само тогава едно висше същество влиза във връзка с вас.
Но при сегашната култура ние трябва да се приготвим да посрещнем някой път неща, които ще бъдат неприятни. Ние ще бъдем умни, всичките тези неприятности да ги използуваме. От друга страна аз бих ви посъветвал да концентрирате ума си, да дойдете в по-близка връзка с Бялото Братство. И то ето как: Когато помислите за най-възвишените качества - любов, мъдрост, смирение, кротост, въздържание, честност, постоянство - всичко, което можете да намерите най-хубаво в живота, всички това ще го отправите и ще кажете: Това е в тях. Тогаз вие ще ги привлечете. Когато във вас се образува светлина, само тогава едно висше същество влиза във връзка с вас. Едно висше същество се привлича, когато ние мислим добро за него. Апостол Павел казва: „Без вяра не може да се угоди на Бога." Ще вярваш за Бога, че е най-добър, най-благ. Като мислиш така, като се молиш така, веднага ти ще привлечеш Божествения Дух. Бог ще ти се изяви. Ако един ученик хвърли всичката вина на своя учител в класа, какво ще спечели той?
към текста >>

Едно висше същество се привлича, когато ние мислим добро за него.
Ние ще бъдем умни, всичките тези неприятности да ги използуваме. От друга страна аз бих ви посъветвал да концентрирате ума си, да дойдете в по-близка връзка с Бялото Братство. И то ето как: Когато помислите за най-възвишените качества - любов, мъдрост, смирение, кротост, въздържание, честност, постоянство - всичко, което можете да намерите най-хубаво в живота, всички това ще го отправите и ще кажете: Това е в тях. Тогаз вие ще ги привлечете. Когато във вас се образува светлина, само тогава едно висше същество влиза във връзка с вас. Едно висше същество се привлича, когато ние мислим добро за него. Апостол Павел казва: „Без вяра не може да се угоди на Бога." Ще вярваш за Бога, че е най-добър, най-благ. Като мислиш така, като се молиш така, веднага ти ще привлечеш Божествения Дух. Бог ще ти се изяви. Ако един ученик хвърли всичката вина на своя учител в класа, какво ще спечели той? Колкото и да е доблестен той, той ще бъде неспособен, ще изгуби най-напред охотата да се учи.
към текста >>

65. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

II. Протоколи от събора 18. VІІІ.1927 г. - 25. VІІІ.1927г.

ТОМ 14

* * * Беседа от Учителя 8 часа вечерта Само Божията Любов носи пълния живот.(С Б Л Н П Ж) Великото в света е онова съзнание, което наричат човещина; онова велико съзнание към което съзнателно всички се стремят.
10 часа и 15 мин. * * * Обяд Отче наш. След обяд Само Божията Любов носи пълния живот. (С Б Л Н П Ж) * * * Вечеря Отче наш. След вечеря Само Божията Любов носи пълния живот. * * * Беседа от Учителя 8 часа вечерта Само Божията Любов носи пълния живот.(С Б Л Н П Ж) Великото в света е онова съзнание, което наричат човещина; онова велико съзнание към което съзнателно всички се стремят. В живото има едно единство, което не се нарушава никога. Има в дърветата окапване на листата, но има растеж на клоните и развиване на нови листа. Има едно единство на човешкия дух. Дали човек приема, че животът има смисъл или не, това не спъва развитието на работата. В съвременните хора има едно желание да наложат едно свое Veto на природата.
към текста >>

Да се цени живота на всяко живо същество.
Вие сте повикани да събирате семето на тоя свят и да го посявате. В тази жива природа, всичко е строго определено. Всеки сам да се лекува. Всеки да развива в себе си безстрашие. Трябва ви себеотрицание. Да се цени живота на всяко живо същество. В държавниците няма още широки умове Оставям ви с мисълта, онова, което сте чули да го запомните и приложите. Аз ви желая, като се върнете по домовете си Онова, което е скрито и в душата, да го извадите и обработите. 9 часа вечерта. Само Божията Любов носи пълния живот. (С Б Л Н П Ж) /три пъти/
към текста >>

66. 23. ПРАВИЛНОТО ХРАНЕНЕ - ФИЗИЧЕСКО И ДУХОВНО

Николай Дойнов

ТОМ 15

Всяка клетка в човешкият организъм, трябва да бъде организирана, жива, за да взема съзнателно участие във функциите на неговите органи.
От храната, която ядат те огрубяват и стават жестоки. Гълъбът, гургуличката имат нещо нежно, меко в себе си. Това се дължи на храната, която те употребяват. Онази храна е за човека, която е в състояние да организира силите на неговото тяло. Не може ли да направи това, тогава колкото и да пълнее човек, трупа само материя, без да я организира. Всяка клетка в човешкият организъм, трябва да бъде организирана, жива, за да взема съзнателно участие във функциите на неговите органи. Това, което се изисква от физическата храна на човека се изисква и от духовната му храна. Следователно, ако мислите, чувствата и постъпките на човека, не вземат участие в съграждането на неговото духовно тяло, те са мъртви. Щом са мъртви, те са вредни. Има специална храна, чрез която човек може да възстанови паметта си. Има храна, чрез която може да възстанови центъра на възприемане красивото, за развитието на изкуството, поезията, музиката, науката и др.
към текста >>

Природата е определила за всяко същество специална храна.
За предпочитане е обаче да бъде разположен. Когато говорим за яденето, за храненето, имайте предвид следното: „Яж когато си гладен. Не сили гладен, не яж. Гладът е първият импулс, който свързва човека с физическият свят. Той е най-добрият приятел на човека, но и най-големия му неприятел, от човека зависи, как ще го приеме и как ще се справи с него". Природата е определила за всяко същество специална храна. Попадне ли на нея, той ще бъде здрав и ще се развива правилно. Тази е храната, която той обича. Тя отговаря на силите, които действуват в неговият организъм, на неговите мисли и желания. Каквото и да е сложено на трапезата, приемете го с благодарност. Може да има само хляб и сол, благодарете и за това.
към текста >>

Те са стъпили вече на краката си и трябва да се отнасят съзнателно към живота.
Чрез плодовете природата дава възможност на хората да трансформират състоянията си. На малките деца, бозайничетата, природата трансформира състоянията им чрез майчиното мляко. На онези, които лазят - чрез играчките, чрез плодове и бонбони, а на онези, които са проходили вече чрез плодовете. Последната категория деца най- много обичат плодовете. Към тази категория се отнасят повечето хора на Земята. Те са стъпили вече на краката си и трябва да се отнасят съзнателно към живота. Консервираните плодове са загубили голяма част от своята хранителност. Плодовете са не само храна, но и в много случаи служат и като лекарство. Ако дробовете ви са слаби и умът ви не работи, яжте грозде, то лекува дробовете. Какво дават дренките? Ако сте без характер и отпуснат, като ядете дренки, придобивате устойчивост, издържливост в характера.
към текста >>

67. 6. ФОРМИ И СЪДЪРЖАНИЕ

Николай Дойнов

ТОМ 15

Беше много интересно същество. В.К.
Н .Д. Онази сестра, която е дошла изглежда, че в миналия живот е била разположена, правила е добрини или е свършила много работа за доброто и й дават един живот за почивка, така да се ползва от всички блага, които Земята може да даде. Идва на курорт. Аз я помня. Разхождаше се с едни бели рокли, панделки, пее безгрижно, никакви грижи, никакви задачи, задоволена във всяко отношение и т.н. Беше много интересно същество. В.К. Имала е привилегия. Н.Д. Да, имала е привилегия на разумния свят. Пращат я на почивка, на курорт. В.К. Когато иска пее, когато не иска не пее. Живот няма що, изобилен. Н.Д.
към текста >>

Внимателното проучаване на формите по главата и ръцете, ще ни доведе не само до едно правилно разбиране на човешкото семейство, но ще ни даде и начина, и средствата, с които човек съзнателно и бързо да може да подхранва ценните способности, качества.
Тази обхода определя съдбата на човека. Ако той е имал добра обхода съдбата му ще бъде добра. И обратно. Аз във френологията доста работи съм написал за ухото. Там съм го разработил по-добре, голямо, малко ухо и т.н. Внимателното проучаване на формите по главата и ръцете, ще ни доведе не само до едно правилно разбиране на човешкото семейство, но ще ни даде и начина, и средствата, с които човек съзнателно и бързо да може да подхранва ценните способности, качества. А това ще изработи и приятния израз на формите по неговото тяло. Всъщност, тази е и най- важната задача на човека.
към текста >>

68. 20. СЪН

Николай Дойнов

ТОМ 15

Гледам дойде при мен едно мило същество и почна да ме води нагоре.
Не е още освободена и Учителят отива и я освобождава от тази връзка с физическото тяло. Друг случай, който ми разправи една сестра от Габрово. Тя ми казва тъй. „Николай, като бях на 5-6 години много големи мъки, много тежки условия бяха. Един ден падам в един дол и вече съм мъртва. Гледам дойде при мен едно мило същество и почна да ме води нагоре. Толкова хубави приятни поляни, градини, всичко беше много прекрасно. И аз моля тази, която ме води: „Моля ти се да остана тука". „А не може, не може, ти имаш задача и ще слезеш долу". Не мина малко време и се намерих в тялото си вече, извадена от комшиите си, които са ме видели да падам и аз отворих очи и оживях". През време на съня, двойникът ни влизайки в контакт със съответните общества понякога пуща да се отразят някои явления, събития, които стигат до главния ни мозък.
към текста >>

Когато, ти ще можеш свободно и съзнателно да обикаляш из всички планети на слънчевата система и да се учиш от това, което ще видиш там, тогава ти ще можеш съзнателно да използуваш това време за още по-полезна работа".
Това време дадено за това състояние не е загубено, полезно е, но ще бъде още по-полезно, ако човек може да дава насока на дейността на своя двойник през часовете на сън. Един наш приятел - Георги Радев, интелигентен, отдаден на науката човек - отива един ден при Учителя и му казва: „Учителю, защо така е наредено, че човек губи от живота си 1/3 за сън, в което време той нищо полезно не върши. Кога и как ще мога да използувам това време за полезна и съзнателна работа? " Учителят го погледнал и му казал: „Ти мислиш, че това време е загубено? Това, което се върши през време на сън, засега е необходимо и полезно. Когато, ти ще можеш свободно и съзнателно да обикаляш из всички планети на слънчевата система и да се учиш от това, което ще видиш там, тогава ти ще можеш съзнателно да използуваш това време за още по-полезна работа". Колкото двойникът на човека е по-добре организиран и силите в него са по-хармонично разположени, толкова и сънищата, които той може да има са по-свързани и ясни, и показателни. Учителят казва: „Колкото са по-ясни сънищата- на един човек, толкова той е по-близо до възможността да се развие в него ясновидството". В ежедневния си живот човек трябва да се стреми към чувства, мисли и действия от по-високо естество, за да може не само да подхранва този род космични сили в двойника си, които ги подхранват, но и той от своя страна през време на съня, да отива в тези по-висши среди, от които ще може да приеме богатствата или по-голямата сила и възможност да прочиства мозъка си от напластените през деня отрови. Веднъж Галилей запитва Учителя: „Учителю, Вие спите ли? " Учителят отговорил: „Аз не спя, аз нощно време работя", т.е.
към текста >>

той съзнателно излиза от тялото си и работи.
Колкото двойникът на човека е по-добре организиран и силите в него са по-хармонично разположени, толкова и сънищата, които той може да има са по-свързани и ясни, и показателни. Учителят казва: „Колкото са по-ясни сънищата- на един човек, толкова той е по-близо до възможността да се развие в него ясновидството". В ежедневния си живот човек трябва да се стреми към чувства, мисли и действия от по-високо естество, за да може не само да подхранва този род космични сили в двойника си, които ги подхранват, но и той от своя страна през време на съня, да отива в тези по-висши среди, от които ще може да приеме богатствата или по-голямата сила и възможност да прочиства мозъка си от напластените през деня отрови. Веднъж Галилей запитва Учителя: „Учителю, Вие спите ли? " Учителят отговорил: „Аз не спя, аз нощно време работя", т.е. той съзнателно излиза от тялото си и работи. Като търговски пътник ходех в Кърджали. Няколко търговци турци ми направиха много добро впечатление. Понеже бяха много коректни, особено един от тях. Отида, веднага ми уреди сметката, ще ме покани на кафе и така останах с много приятно впечатление от тях. Аз се връщам и разправям на Учителя.
към текста >>

69. 9. КЪМ ВЕЛИКАТА ЦЕЛ

Иван Толев

ТОМ 15

Това има следното приложение: всеки човек не е създаден само от материя - той не е само едно материално същество, за да има само външни материални нужди.
Расите, в своето първоначално проявление, използуват живота за своето размножаване, засилване и вземане надмощие над окръжаващата среда, племената са се борили за придобиване свобода, а народите - за самия живот. Но само животът в природата ни посочва истинския стремеж. Когато посеем една ябълчна семка в земята, не е най-важното да намерим почвата, но трябва да знаем, какъв слой земя трябва да турим над тази семка и колко влага й е нужна, за да може да расте. И смисълът на тоя растеж не се съдържа само в пущането на корените, израстването и разлистването на ябълката: за да може да поддържа рода си, тя непременно трябва да цъфне, да завърже и да даде плод. От качеството именно на тоя й плод ще се определи отношението й към оногова, който я посадил. Това има следното приложение: всеки човек не е създаден само от материя - той не е само едно материално същество, за да има само външни материални нужди. Независимо от създаването на костите, мускулите и стомаха, човекът е духовно същество, в него има един постоянен стремеж, чувства от по-висок характер, които са създали вътрешните отношения от неговия семеен бит, а това е проявата на закона на любовта. Тоя велик закон е създал дихателната система и кръвообръщението в човешкия организъм, което показва, че жизнените сокове не трябва да седят в неговото сърце, в артериите и вените му, а трябва да се разпространяват из цялото тяло по такъв начин, че всичките му органи да се ползуват от тия блага. Това показва още, че не само благата трябва да се разпределят, но и излишъците трябва да се изчистват навън. Но за да може човек да схване този широк план на живата природа, трябва да има ум. Следователно, той е едно мислещо същество.
към текста >>

Независимо от създаването на костите, мускулите и стомаха, човекът е духовно същество, в него има един постоянен стремеж, чувства от по-висок характер, които са създали вътрешните отношения от неговия семеен бит, а това е проявата на закона на любовта.
Но само животът в природата ни посочва истинския стремеж. Когато посеем една ябълчна семка в земята, не е най-важното да намерим почвата, но трябва да знаем, какъв слой земя трябва да турим над тази семка и колко влага й е нужна, за да може да расте. И смисълът на тоя растеж не се съдържа само в пущането на корените, израстването и разлистването на ябълката: за да може да поддържа рода си, тя непременно трябва да цъфне, да завърже и да даде плод. От качеството именно на тоя й плод ще се определи отношението й към оногова, който я посадил. Това има следното приложение: всеки човек не е създаден само от материя - той не е само едно материално същество, за да има само външни материални нужди. Независимо от създаването на костите, мускулите и стомаха, човекът е духовно същество, в него има един постоянен стремеж, чувства от по-висок характер, които са създали вътрешните отношения от неговия семеен бит, а това е проявата на закона на любовта. Тоя велик закон е създал дихателната система и кръвообръщението в човешкия организъм, което показва, че жизнените сокове не трябва да седят в неговото сърце, в артериите и вените му, а трябва да се разпространяват из цялото тяло по такъв начин, че всичките му органи да се ползуват от тия блага. Това показва още, че не само благата трябва да се разпределят, но и излишъците трябва да се изчистват навън. Но за да може човек да схване този широк план на живата природа, трябва да има ум. Следователно, той е едно мислещо същество. Природата е създала главата на човека с мозъка му, вложила е в него мозъчната система, чрез която умът действува и направлява всичките процеси в тялото.
към текста >>

Следователно, той е едно мислещо същество.
Това има следното приложение: всеки човек не е създаден само от материя - той не е само едно материално същество, за да има само външни материални нужди. Независимо от създаването на костите, мускулите и стомаха, човекът е духовно същество, в него има един постоянен стремеж, чувства от по-висок характер, които са създали вътрешните отношения от неговия семеен бит, а това е проявата на закона на любовта. Тоя велик закон е създал дихателната система и кръвообръщението в човешкия организъм, което показва, че жизнените сокове не трябва да седят в неговото сърце, в артериите и вените му, а трябва да се разпространяват из цялото тяло по такъв начин, че всичките му органи да се ползуват от тия блага. Това показва още, че не само благата трябва да се разпределят, но и излишъците трябва да се изчистват навън. Но за да може човек да схване този широк план на живата природа, трябва да има ум. Следователно, той е едно мислещо същество. Природата е създала главата на човека с мозъка му, вложила е в него мозъчната система, чрез която умът действува и направлява всичките процеси в тялото. Или, казано с други думи, ако преведем този символизъм на природата: човекът трябва да има воля, на тази воля трябват кинетически сили и чувства, за да й дадат потик към дейност. Но за да могат тия сили и чувства да действуват, трябва един метод. Тоя метод винаги се дава чрез човека, да мисли и чувствува. Сега, като изтъкнахме причините на разделението и взаимните противодействия между народите, нека покажем какъв метод се налага на славяните за тяхното обединение, от което може да се заключава и за другите.
към текста >>

На славяните предстои да внесат чувството на съзнателно побратимяване на народите, т.е.
Но тя ограничи туй евангелизиране със своите правови разбирания, т.е. че религията трябва да се меси във всичко, но не и в политическия живот. Сега идат на реда си славяните, които трябва да внесат един нов елемент, за едно по-широко разбиране на туй общочовешко обединение - възвишеното и благородното в света. И те трябва да направят този малък опит със себе си, защото те са народи с голямо индивидуализиране, широки амбиции, силно развит патриотизъм, силни волеви чувства, а сравнително слабо развит ум. Следователно, тия сили, заложени в тях, за да се развият, изисква се една мощна морална и духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа. На славяните предстои да внесат чувството на съзнателно побратимяване на народите, т.е. всеки народ да вземе толкова, колкото му е необходимо за неговото развитие, без ущърб за своя събрат или съсед. Така също всеки народ трябва в политическо отношение да действува не толкоз с насилие, колкото със силата на моралното въздействие и човекол/обието. Славянинът трябва съвършено да изключи насилието от живота си, защото то прилича на остър нож, който не познава никакъв господар, никакво добро, никакво право, освен правото на оногова, в чиято ръка се намира. Следователно, тоя нож, с който отрязваш главата на другия, със същия нож ще отрежат и твоята глава, ако попадне той в чужда ръка. Славяните не трябва да поддържат политиката на точилото и ножа: тази е най-старата политика, която съществува от памти века - че ножът трябва да се точи, че без точило не може и без нож не може.
към текста >>

70. 15. СЪБИТИЯТА В БЪЛГАРИЯ

Иван Толев

ТОМ 15

Тия хора са окултистите, само те са, които знаят всичко и които любят всяко същество със силата на божествената любов.
Щом е така, от само себе си се налага, че социалното устройство и управлението на един народ трябва да се организира и осъществява точно според тоя природен физиологически закон. И следователно, необходими са хора, които да знаят в съвършенство манифестациите на тоя закон в живота и методите, по които той може да се прилага, за да бъдат натоварени с ръководна роля в държавата. Всички други трябва да се считат за управници-дилетанти, които профанират изкуството да се управлява и водят народа към вътрешни сътресения и външни катастрофи. Следователно, най-умните или най-мъдрите са ония, у които е пробудено божественото съзнание, които ясно схващат смисъла и задачите на битието и владеят ония сили и способности, с които може да се насочва развоя и напредъка на народа в пътя на социалната правда, на неизблемата истина и на всеобемната любов. Те са разбира се, и най-добрите. Тия хора са окултистите, само те са, които знаят всичко и които любят всяко същество със силата на божествената любов. С тия свои качества, сили и способности, само те са, които могат да дадат на народа, всред който живеят, една образцова обществена организация и едно идеално управление. Окултистът знае миналото на целия народ и на отделните индивиди, към които действува, знае настоящето и предвижда бъдещето. Всяко мероприятие минава през призмата на неговия ум обсъдено всестранно и оценено според ползата и вредата от него. Любовта е подбудителната причина на всяко негово дело, истината е лоста, който го движи, а правдата е неговата цел, Великият принцип, който окултистът прилага в индивидуалния си живот и в отношенията си към другите, е същият, който е бил прокламиран от Учителя на човечеството, Христос, „Търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко друго ще ви се приложи". Житейските блага на земята са разултат от стремежа към Царството Божие и пребъдването в божествената правда.
към текста >>

Всички са длъжни да съзнаят, че българският народ има насъщна нужда от едно мъдро, честно и добро управление, от едно безкористно и любвеобилно духовенство, от едно съзнателно и предано на служебния си и обществен дълг учителство, от едно идеално съдийство и от едно неуморно трудещо се производително съсловие в разните му разклонения и области на стопанския живот.
Или егоистичният интерес да се прави обща кауза с най- консервативните, опортюнистични и мракобесни елементи, които са търпели и даже насърчавали досега всички безчестия на клерикализма у нас, може да оправдае подобно явно пристрастно участие на владиците в партийно-политическите борби? Или това вземане страна в политическия двубой, чрез което се насъскват едни съсловия против други и се съдействува за разпокъсването на българския народ на враждебни лагери, може да се заплати само с широкия достъп в блоковия печат за архаическите архиерейски решения и послания, пълни с безумия и фарисейски тиради? Знае се, че сметката в случая е по-тлъста и че е гарантирана взаимната подкрепа между ония, които всякога са заявявали urbi et orbi, че не желаят да правят „църковна политика", т.е. да се намесват в нечистите сделки на „богопомазаните" архиереи, и служителите на „светата православна църква", които убиха всяко религиозно чувство у народа. Но държи се и друга една много по-точна, сметка: според нея, всеки ще заплати до „последния кодрант"... Време е да настъпи едно общо отрезвление. Всички са длъжни да съзнаят, че българският народ има насъщна нужда от едно мъдро, честно и добро управление, от едно безкористно и любвеобилно духовенство, от едно съзнателно и предано на служебния си и обществен дълг учителство, от едно идеално съдийство и от едно неуморно трудещо се производително съсловие в разните му разклонения и области на стопанския живот. Изисква се да се въдвори, преди всичко, социален мир и правов ред в страната и да се предприемат коренниреформив цялата обществена и държавна организация. Но това не е задача за разрешение от късогледите и дори заслепени материалистични умове: те не знаят великите закони, които регулират живота на народите и на отделната личност, лутат се в мрака, правят пакости и чупят собствените си глави. Задачата на народното и държавно преустройство може да се разреши само От ония, които са вникнали в дълбокия смисъл на живота, знаят законите и владеят силите. А тия хора са окултистите, пълни с действителни знания, с вяра в бъдещето и с любов към всички.
към текста >>

71. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

Можеме ли да подкрепиме „Всемирна летопис", като знаем, че всички видения са или лъжа, или визионерство, или двойно зрение, или полусъзнателно действие?
Забравя, че човек е активен и култивира в себе си всичките начала на истината, доброто и красотата не по готови форми, а свободно, индивидуално. Наслаждението от процеса на това свободно разкриване на силите си му доставя висше щастие. Че той често пада и става, бива в моменти равнодушен към доброто и злото, но върви все напред само с Божия помощ и защото знае, че ни едно от неговите усилия не пропада (фихте) и допринася нещичко за съкрушаването на злото. Освен това отделната личност (микрокосмоса), в която се отражава микрокосмоса, не изчерпва и не запълва живота на обществото, защото последното не е агрегат на отделни единици, а живо цяло.' Капиталните статии във „Всемирна летопис" са резултат от творческата игра на фантазията, която по научна канава създава цветисти модели. „Всемирната летопис" в подобни капитални статии свидетелствува за „мъчното и непосредственото общение с обитателите на невидимия мир". Можеме ли да подкрепиме „Всемирна летопис", като знаем, че всички видения са или лъжа, или визионерство, или двойно зрение, или полусъзнателно действие? След разкритията на проф. Боргман за дейността на медиума Бредиф; след факта, че знаменитият медиум Паркер сам се е смял над спиритизма и го наричал вечна глупост (разбира се след като си създал от спиритизма завидно състояние) след заключенията на комисията под председателството на проф. Менделеев, можеше ли още да твърдим, че спиритизма е нещо сериозно, че той не е чисто и просто едно суеверие? Сложността на контролните апарати е пречила на действията на медиумите, не защото е била израз на явно недоверие, а защото е определяла тяхната ценност и истинност. Как ще обясни „Всемирна летопис" действията на медиумите братя Пети, англичани, чиято специалност била да създават капки от течност?
към текста >>

ерцхерцог Йоан - Einblicke in den Spiritismus, не е понятно, защо хората около „Всемирна летопис" правят такива мъчителни усилия да защитават и проповядват онова, което отдавна е признато за лъжа или за полусъзнателно действие.
Защо тези капки не се появявали, когато устата им били завързани или между листа и устата поставяли друг предмет? Защо потопеният в трихлористо желязо мит от създадените от братя Пети капки получавал същия цвят, както и от плюнката? Защо са били безуспешни сеансите на англичанката медиум Кляпер на манометрическата и пирамидални маси, а обикновената маса се движела, наклонявала и даже подскачала? Защо и обикновената маса не се подчинява на волята на медиума, когато следели за краката му? След всичко това и особено след блестящото изобличение на медиума Бастиан в брошурката на австр. ерцхерцог Йоан - Einblicke in den Spiritismus, не е понятно, защо хората около „Всемирна летопис" правят такива мъчителни усилия да защитават и проповядват онова, което отдавна е признато за лъжа или за полусъзнателно действие. Тези безплодни усилия и техния резултат - „Капиталните статии" отблъскват българската интелигенция от „Всемирна летопис", макар че хората около нея се прикриват с думите на Спасителя и казват: „Господи! къ кому идем; глаголь! живота вечнаго имаши" (Йоан VI: 68) - Д. 6. „Общ повик за повече морал и възпитание" 6. „Общ повик за повече морал и възпитание" Тук научаваме, че под настояването на църквата, за да се противопоставят на окултни списания и теософска литература, то г-н Министъра на Народното просвещение в правителството на Александър Цанков издават епохално окръжно до всички училища в страната за задължително изучаване на вероучението на християнската църква училищата.
към текста >>

Изтъкнах, че от научно гледище не може да се поддържа двойствеността на човешкото същество.
V, бр. 1180 (14.V. 1926), с. 2 - рубрика Научна седмица II. Отношението им към държавата В миналата „Научна седмица" предадох накратко съдържанието на държаните от мене популярни лекции върху Същината на човека и душата. Изтъкнах, че от научно гледище не може да се поддържа двойствеността на човешкото същество. Изтъкнах още, че човек със своето развитие и прояви не прави изключение от природните закони. Със своето природно средство за познание - разума - той може да прозре само отчасти в битието, този кръг на познанието се разширява с еволюцията на човешкия разум, но винаги зад него си остава непознатата за нас безкрайност - битието. Тук спира областта на науката, започва тази на религията. Ограничавайки се всяка в своята област, положителната наука и религията не само не се изключват, но се допълнят. Онези обаче, които не гледат тъй на въпроса, които от убежденията на другите правят професия за себе си, отидоха твърде далеч в прилагането на нетеософския принцип: целта оправдава средствата.
към текста >>

Да, българската държава е атеистична - и съзнателно атеистична.
Тая книжка се опълчва против всичките твърдения на пневматологията и проповядва груб монизм. Разбира се, тая колекция от вероотстъпнически книжки е тоже смогнала да се сдобие с одобрението и препоръката на министерството на просветата. Да продължаваме ли? Нека напомниме само още един факт - едно колосално подиграване с вярата от страна на един бивш министър, сега професор. Този господин преди две-три години писа във вестник „Политика", че ако дяволът беше разгромил божествените сили, ний в сегашни времена щяхме да чествуваме дявола като светец. Да, българската държава е атеистична - и съзнателно атеистична. Ако стане нужда ний ще докажем това си твърдение със стотини доказателства - подчертаваме думата стотини. Не се чудим, прочее, че в помещението на университета се говорят сквернодумства против християнската доктрина - и се говорят от един професор. Та може ли да бъде другояче? Нали се пак в тоя университет преди няколко години - при една просветна церемония - когато се изказа желание да се извърши водосвет, професорите отказаха да задоволят това искане? Вероотстъпничеството като не е пощадило нашите университетски среди - логичната последица на тоя духовен упадък никога не е липсвала.
към текста >>

Нека вземем сега живото човешко същество, в неговия повсеминутен и неизменен подвиг като мислещо същество.
Подобно твърдение е противно на истината - както я узнаваме чрез изучаване на всичките явления в природата ив човешкия живот. И действително, какво виждаме в природата, кое е онова общо явление, което констатирваме на всяка крачка във вънкашния свят, в окръжаващите нас тела, сили и стихии? Една реч може да ги определи и охаректеризува - движение. Всичко пред нашите очи, всичко в земни и свръхземни среди, цялата вселенска уредба - всичко е подвижност. Проявата, видимият атрибут, постояният, несъмненият израз на всемирния живот е движението. Нека вземем сега живото човешко същество, в неговия повсеминутен и неизменен подвиг като мислещо същество. То обладава ум, разум, разсъдък, дух. То обладава една мисляща и чувствуваща мощ, една самоуправляваща се сила. То се различава от всичките части на всемира, от всичките сили на природата, със своята самовластна и самостоятелна духовност. Има ли някаква аналогия между закона на движението - както го виждаме в природата - и законите на мисълта и чувството у човека? Не!
към текста >>

Докле живее тук на земята, човешкото разумно същество може да бъде определено така: материя слугуваща на душа.
Свържете заедно или съчетайте два предмета имащи някакво сходство или сродство помежду си; с повече или по-малко мъчнотяия, вий ще спомогнете да ги разедините отново. Това разединение бива още по възможно когато се касае за разнародни неща. Е добре, смъртта не е нищо друго освен раздяла на два разнородни организма. Подир тая раздяла, всеки от двата организма се съобразява със законите на своето естество - тялото влиза в нови физически съчетания - душата, целокупна и неповредена продължава своето неизменно и ненарушимо битие посред всесветовната еволюция на вещества и твари. Земното бие на човека е плод от временно съюзяване на вещество и дух; смъртта туря край на тоя съюз - освобождава духовното битие от всякакви физически връзки. Докле живее тук на земята, човешкото разумно същество може да бъде определено така: материя слугуваща на душа. Смъртта туря край на това слугуване. Смъртта е уволнение на един слуга - който се зове тяло и който казва тържествено сбогом на своята господарка и повелителка, душата. III. И тъй, смъртта погледната като развала или разчленение на един жив организъм - не може да засегне работи, които живеят извън времето и извън простора; тя няма никаква власт върху живота на душата. И действително, развитието на душата е свръхпространствено и свръхвременно - понеже тя може да обхожда грамадни разстояния, без да се движи от едно място на друго, и понеже може да се пренася в разни епохи и да разглежда течението на вековете, без никаква подмога от страна на телесните органи. Смърт - думат някои хора - то е мярка, предел, граница.
към текста >>

А това, което намирам във вселената, безконечността, аз го намирам и в себе си, понеже съм част отделна и самостоятелна във вселената, понеже съм същество надарено с индивидуално битие, понеже съм вселена във вселената.
Да, за плътта това е вярно. И то - вярно до известна степен: когато имаме предвид плътта - за смъртта може да се говори само като промяна на форми. Но дух, но душа - биват несъвместни с каквото и да било измерване, с каквото ида било ограничение или изчисление. На твърдението, че смъртта е край на всичко, духът (читателят разбира, че ний упортребяваме думата дух като манифестация на душата) духът отговаря: Край за мене няма. Когато измервам вселената и стигам до някаква пречка, аз знам, че тая пречка е минутна, знам че тя не е свършек, знам че отсамшната страна на един предел доказва че има отвъдна страна. А това, което намирам във вселената, безконечността, аз го намирам и в себе си, понеже съм част отделна и самостоятелна във вселената, понеже съм същество надарено с индивидуално битие, понеже съм вселена във вселената. IV А каква бива по-нататъшната съдба на душата? Къде отива тя - подир оная минута, която човеците са привикнали да наричатпоследна минута? Великаните на християнската мисъл ни казват: Душата ще бъде и пребъде там където ще я позове нейният творец. Нам е невъзможно, разбира се, да определим точно къде отива душата. Но подир изложеното по-горе, ний можем по един най- утвърдителен начин да подържаме, че душата не погинва с разложението на плътта.
към текста >>

Извънвещественото същество бива свърхространствено както бива свърхвременно. 16.
Нам е невъзможно, разбира се, да определим точно къде отива душата. Но подир изложеното по-горе, ний можем по един най- утвърдителен начин да подържаме, че душата не погинва с разложението на плътта. Където и да бъде настанена - след раздялата й от тялото - душата не се изгубва; където и да бъде поставена, тя ще бъде поставена „негде", а не „никъде". Па излишно е да се говори за пространственост, когато е въпрос за душата. Пространствеността, както и временността са атрибуции на това, което има потреба от обиталище, на веществото. Извънвещественото същество бива свърхространствено както бива свърхвременно. 16. Обнова и възраждане Иван Толев в сп. „Всемирна летопис", кн. 7 (V.1926), стр. 167 прави преглед на сказка на Стоян Михайловски поместена в Църковен вестник, Г. XXVII, бр.
към текста >>

Съзнателно или несъзнателно не знам.
Такива са много от статиите му в неговия сега „Свят", но един голям котел с хубава гозба може да се направи вреден само с една лъжица арсеник и да изтрови онези, които ядат тази гозба. Охапването на една ехидна е съвсем дребна работа и отровата, която тя хвърля в тялото е в нищожно количество, но ухапания погинва, ако веднага не почне да се лекува. Това може печатът и книжнината да направи изобщо. Една отровна статия всред много други хубави статии, или едно едничко отровно предложение в една (едничка), другояче прекрасна, статия могат да отровят душевно читателя. С тъга казвам, че именно това г-н Маркъм върши. Съзнателно или несъзнателно не знам. Всред многото си изрядни статии, той тук-там сее гибелни семена по разни направления - религиозни, политически и другояче. Ще кажа само по няколко мисли върху онова, което той е писал. Той е краен левичар почти във всяко отношение. Ако и да е похвалявал понякога правителството ни, духът на писането му е бил винаги левичарски и едностранчив. Когато преди две години правителството ни направи усилие да спаси отечеството от кръвопролитна вътрешна революция, която комунистите готвеха, г-н Маркъм тенденциозно и графически описа, как жестоко били избити някои от водачите на тази революция, но той не каза, доколкото аз знаех, че революция почти никога не се предотвратява или прекращава без някои жестокости.
към текста >>

В никоя просветена и съзнателно патриотична страна младежта няма да слуша такъв чужденец, а решително ще го бойкотира.
Въобразете си например, че един французин или германец отива в Лондон, почва да издава английски вестник и в него осъжда английския строй, и обругава най-светите чувства и вярвания на този народ. Мислимо ли е такова нещо? Такъв чужденец или ще се накара да замлъкне, или ще изхвръкне като фишек из пределите на великата английска империя. Следователно, длъжност е на нашето правителство, на домът, на църквата и училището да запазят невинната българска младеж от влиянието на такива дейци. Нека и самата младеж се пази от такива гибелни влияния в интереса на милата си родина. В никоя просветена и съзнателно патриотична страна младежта няма да слуша такъв чужденец, а решително ще го бойкотира. Но г-н Маркъм бил внушил следната мисъл. Той по разни начини заявява, че обича българския народ и българската родина. И за да убеди всякого още повече в тази си любов, ето какво би било добре да направи. В България има доволно други, които да проповядват дарвинизъм, комунизъм и разни други вида изми с левичарски течения, а също и да ги учат на истинска наука. Понастоящем България най-много се нуждае от способни, искрени приятели, които да работят в нейна полза в странство, като посочат, колко онеправдана е тази България и колко голяма нужда има тя от справедливо третиране.
към текста >>

72. 5. ОКУЛТНА ЕСТЕТИКА ПОЕЗИЯ, МУЗИКА, ЖИВОПИС, СКУЛПТУРА, ПЛАСТИКА, АРХИТЕКТУРА, ТЕАТЪР И ПР.

Иван Толев

ТОМ 15

Бог, Абсолютното Същество, има десет прояви: те са десетте сефироти или "десетте неизповедими духове на живия Бог", според терминологията на Сефер Йецира.
6 (II. 1924), с. 135-139; Изящните изкуства, взети в своята съвокупност, се стремят да изразят Висшата Красота. Те са езика на невидимия свет, чрез тях говори посредствено Бог, проявен във всичките планове на вселената. Бог е Дух, поради което и Висшата, Абсолютната Красота е духовната, физическата красота, проявена във видимия, материалния свят, е само частичен отпечатък, мираж или бледно отражение на Духа. Бог, Абсолютното Същество, има десет прояви: те са десетте сефироти или "десетте неизповедими духове на живия Бог", според терминологията на Сефер Йецира. С изключение на десетия сефирот (Кетер), който има самостойно съществуване, другите девет образуват трите триади, които съответствуват на трите света: божествения, умствения и природния. Всека от тия триади се състои от по три сефироти, а третята сефира от втората триада, т. е. шестият сефирот, е Красотата, наречена в Йецира Тиферет. Тя е върха на триъгълника, основата на който образуват Хезед или Хезод, положителният, активният принцип на умствения свет, и Гебура, силата на милосърдието. Но тоя върх на втория триъгълник е насочен надолу, към третята триада, т. е.
към текста >>

И най-издигнатото земно същество, потънало в материята, не притежава нуждните сили, за да я възприеме и си я представи.
шестият сефирот, е Красотата, наречена в Йецира Тиферет. Тя е върха на триъгълника, основата на който образуват Хезед или Хезод, положителният, активният принцип на умствения свет, и Гебура, силата на милосърдието. Но тоя върх на втория триъгълник е насочен надолу, към третята триада, т. е. към плановете на проявената природа. Тиферет, в своята първична същина, е недостижима за човешкото знание и въображение. И най-издигнатото земно същество, потънало в материята, не притежава нуждните сили, за да я възприеме и си я представи. Трябва да се премине от безформения свят в света на формите, звуковете и цветовете (краските), за да може излъчванията (еманациите) на Тиферет да станат достъпни отчасти за най-високо развитите човешки индивиди. Тия излъчвания се олицетворяват в ангелския свят, който стои над човешкия. Но колцина са тия щастливци на земята, които са се удостоили да бъдат посетени от някой ангел? Кой, въплътен във физическо тяло, би могъл да издържи силата на трептенията и вида на едно ангелско същество! Дори неговата красота и красотата на окръжаващата го среда е недоловима напълно за обикновения смъртен човек, който не е преминал всичките посвещения.
към текста >>

Кой, въплътен във физическо тяло, би могъл да издържи силата на трептенията и вида на едно ангелско същество!
Тиферет, в своята първична същина, е недостижима за човешкото знание и въображение. И най-издигнатото земно същество, потънало в материята, не притежава нуждните сили, за да я възприеме и си я представи. Трябва да се премине от безформения свят в света на формите, звуковете и цветовете (краските), за да може излъчванията (еманациите) на Тиферет да станат достъпни отчасти за най-високо развитите човешки индивиди. Тия излъчвания се олицетворяват в ангелския свят, който стои над човешкия. Но колцина са тия щастливци на земята, които са се удостоили да бъдат посетени от някой ангел? Кой, въплътен във физическо тяло, би могъл да издържи силата на трептенията и вида на едно ангелско същество! Дори неговата красота и красотата на окръжаващата го среда е недоловима напълно за обикновения смъртен човек, който не е преминал всичките посвещения. Тая неоспорима истина показва, че както Висшата Наука, която изразява Божествената Мъдрост, така и Висшата Красота, която изразява хармонията на световете, са непроявими в материалния свет. Следователно, така наречените "изящни изкуства", с които човек си служи за свръзка с невидимия свят, са едни от средствата само за устремяване и повдигане на човешката душа в нейната еволюция към източника на живота. За тая цел те взаимно си сътрудничат и се допълват. Най-висшето от тия изкуства е поезията.
към текста >>

Великият поет, взет като самостойна индивидуалност, е съвършено същество на земята.
И както слънчевият лъч, който, когато премине през призмата, се разлага на всички цветове на спектъра, така и духовната красота се възприема и предава от духа и душата на великия поет, които вибрират със същия темп и със същата приятност, както у първоизточника им. Той открива дълбоките небесни тайни чрез своята интуиция, схваща ги със своя високо развит ум и ги изразява на другите в ритмична, звучна, музикална реч. Той е ясновидец и певец на красотата, но той същевременно и възвестител, пророк на истината. Той е едновременно посланик на небето, и маг, и учител, и любвеобилен възпитател. Неговото въображение не знае граници, в сравнение с онова на по-малките му братя, неговият ум е възприемчив за наи-висшите знания, неговата любов към Бога и към всички живи същества е безгранична, неизчерпаема. Великият поет, взет като самостойна индивидуалност, е съвършено същество на земята. Неговите поетически произведения, по съдържание и по форма, са алхимически и лечебни средства. Когато утруденият, обремененият от житеиски грижи, тревълнения и неволи брат прочете вдъхновените мистични стихове на поета, неговата наранена, измъчена душа се възражда и повдига, неговото сърдце трепва от чист и свят възторг: той преживява възвишените мисли, чувства и желания, внушени на поета от небесния му вдъхновител и ръководител. Така, окултната поезия трансформира енергиите у четеца: тя е най-мощната духовна алхимия и панацея. Миналите векове са ни дали много образци на такава поезия: индииската Рамайана, Омировата Илиада, Дантевата Божествена комедия, Шекспировите Поеми, произведенията на Милтона, Торквато Тасо, Петрарка, Шели, Виктор Хюго, Сюли Прюдом, Гйоте, Адам Мицкевич и мн. др. А и по настоящем, между съвременните поети има велики души, които са дали и дават на човечеството гениални творения на своя могъщ дух.
към текста >>

Поради това, живописта не произхожда от божествения свят: Бог е същество на безгранична светлина, която не дава никаква сянка.
Те, в тая стадия на духовното си развитие, могат да вземат в оригинал от самия неизчерпаем склад на природата материала за своите музикални произведения. А понеже тоя материал се складира и обработва там от безплътните работници на Висшата Красота, то и композиторите са, като поетите, проводници на посланията от окултния свет за ръководството и благото на човечеството. Прочее, и музиката, като поезията, говори и на ума, и на сърдцето. * Живописта е третото от изящните изкуства, което допринася за духовния напредък на човека. Тя се основава на живата геометрия, която създава формите, и на слънчевата енергия, която твори светлините, краските и сенките. Поради това, живописта не произхожда от божествения свят: Бог е същество на безгранична светлина, която не дава никаква сянка. Произходът на живописта е от сферата, която предхожда проявения природен или материален свят. Тя е резултат от действието на мъжкия принцип на развитието Нецах върху женския, творческия принцип Ход, който съхранява формите (Малкут) в измеренията на третата триада. Живописта възпроизвежда видимата и невидимата природа във форми и цветове, достъпни за човешкото зрение на физическото поле. Тя оперира със средства чисто материални и едва достига до външните области на астралния свят. Вследствие на това, съвременните художници, колкото и да са напреднали в своите концепции на духовното, още не могат да си служат с астралните светлини и цветове: те нямат нуждните веществени средства, за да предадат на платното нито тия светлини, нито тия цветове (ултра- виолетовия, който е цвят на висшата духовност с магическа и най-лечебна сила, ултра-синия, който е цвят на любовта на светящите същества от шестата раса, инфрачервения, който е цвят на 13-та сфера и пр).
към текста >>

Той може да ни даде само една слаба идея за скритото, окултното същество и за неговата космическа функция.
Всичките Висши добродетели или, както ги нарича великият окултист от апостолските времена, Павел, "плодовете на Духа", са светли служебни духове, които работят за съвършенството на човека. Те са: верата, надеждата, обичта, правдата, мирът, кротостта, дълготърпението, милосърдието и пр. А най-високата добродетел е любовта. С какви веществени средства би могъл съвременият живописец да представи един светъл дух в неговата действителна същина? Това е, разумява се, невъзможно. Той може да ни даде само една слаба идея за скритото, окултното същество и за неговата космическа функция. И това, за сега, е достатъчно. Към тая цел е устремил своите усилия и младият български художник, Борис Георгиев, от чиито картини поместваме във Всемирна Летопис няколко репродукции. Четците сами ще могат да се произнесат за качествата и достойнствата на неговите художествени произведения откъм идея и изпълнение. Ние съставляваме част от живата природа. Като такива и като отделни личности, ние представляваме от себе си неизследими бездни за изучване и възпроизвеждане.
към текста >>

Най-важният, най-характерният от тях е зракът на очите: той е проводник на божествения лъч, който иде направо от тайника на човешката душа, и затова изразява истинското човешко същество.
Ние съставляваме част от живата природа. Като такива и като отделни личности, ние представляваме от себе си неизследими бездни за изучване и възпроизвеждане. Всеки човек от двата пола носи следите от миналите си съществувания и всички тия следи показват етапите на духовната му еволюция, формата на черепа му, чертите на лицето му, големината на ръста му, формата на другите части на тялото му и, най- сетне, излъчванията на неговия од и об, които образуват неговата лъчиста и цветна аура - всичко това трябва да доставлява изобилен и необходим материал на живописеца за възпроизвеждане. Знае се, че всеки индивид има свой цвят, съответен на цвета на планетата , под чието влияние се намира. Следов., художникът, за да представи външните признаци на вътрешния, духовния човек, трябва да бъде ясновидец, за да схване тия признаци и ги предаде със своята четка. Най-важният, най-характерният от тях е зракът на очите: той е проводник на божествения лъч, който иде направо от тайника на човешката душа, и затова изразява истинското човешко същество. И най-издигнат е оня художник, който може да долови и възпроизведе с абсолютна точност тоя зрак. Душата е една велика тайна: тя е забулена толкова грижливо за погледа на смъртния човек, колкото е забулена и Изида за изследванията на мага... И тъй, на живописта, както и на музиката, предстои тепърва да усъвършенствуват средствата на своите реализации. Великите художници на миналото, като Леонардо да Винчи, Рамбранд, Дюрер, Густав Доре и мн. др., са постигнали много, но не всичко. Мистицизмът на средните векове не им е доставил нуждните веществени средства за проявление на талантите им, както и музикалните средства (съвременните инструменти) се оказаха не напълно годни за възпроизвеждане, дори от такива великани на музикалната мисъл и вдъхновение, като Бетховен, Вагнер, Верди, Гуно, Моцарт, Бах и мн.
към текста >>

А всеки човек е, съзнателно или несъзнателно, проводник на мислите, чувствата и въобще предначертанията на невидимия свят.
А да изобразиш природата, това значи, да изразиш Бога, който се проявява в нея. И понеже Бог е закономерно и хармонично съчетание на всичко, що е най-финно по мисъл, чувство, желание и действие, то следва, че живописта трябва да възпроизвежда съществуващето битие във всичките негови висши прояви, видими и невидими, материални и нематериални, мислови и чувствени - във всичките планове на вселената. Всеки създаден свят е една мисъл на Бога, проявена във видимата за човека физическа област, и всеко явление е резултат от взаимнодействието на мислите и законите на Бога. Всичко това художникът е длъжен да изучи и да знае в съвършенство, за да може да изпълни своята мисия на земята. Той трябва, наистина, да твори, но като черпи знания и сили от творчеството на Бога, на което е той изразител и проводник. А всеки човек е, съзнателно или несъзнателно, проводник на мислите, чувствата и въобще предначертанията на невидимия свят. В това отношение няма напълно свободен човек. Само Бог е неограничено свободен. Следов., и художникът, като посланик на земята, е един духовен инструмент на по-високостоящи от него същества. За това именно той трябва да придобие всички необходими знания за законите, които управляват видимата и невидимата природа, т. е. за законите на Бога.
към текста >>

Усъвършенствувани в евритмични движения, те са едновременно и израз на музикалността на човешкото същество, и могъщо средство за усъвършенствуване на личността.
И в другите епохи танцът (религиозният и светският) е бил свързан, в най-разнообразни форми, с проявления на невидимия свят. Модерният танц е извращение на духовния. Само колективният балет напомнюва и може да представи играта на някои астрални същества (нимфи, ундини и др.). Българското народно хоро, във всичките си разновидности, има дълбоко окултно значение. А гимнастическите упражнения, ако се правят по строго определени правила, черпени от тайните закони на природата, дават отлични резултати за духовна еволюция на човека. Усъвършенствувани в евритмични движения, те са едновременно и израз на музикалността на човешкото същество, и могъщо средство за усъвършенствуване на личността. Най-сетне, сценическото изкуство е един от способите, за да се манифестира и изучи степента на културното развитие на народа. -------------------------------------------------------------- [1]) За съжаление, съставителите на Археометъра на Сент-Ив д'Алвейдър са забранили възпроизвеждането на съдържанието му на друг език и ние не можем да дадем освен горните откъслечни сведения, без никакви илюстрации.
към текста >>

73. 1929 година

ТОМ 16

Те несъзнателно или съзнателно се привличат, но ние трябва да бъдем внимателни.
Тя ми пише, насърчава, съветва да вървя все напред и напред. Бога да слушам, Любовта Му да приемам и Божията Любов да живея. Съветва ме да не се захласвам в света с неговите съблазни и примамки. Съветваше ме и сега ме съветва, че тук е дилемата, тук се изпитват силните души, които да бъдат здравите устои на Божията Слава, затова да не се съблазнявам от жените и техните хитри уловки. Хората, светът ни обича, защото нечистото гледа да се прилепи към Божественото, чистото. Те несъзнателно или съзнателно се привличат, но ние трябва да бъдем внимателни. Най-после, от хилядите съвети, сега, след коледната ваканция, ми съобщи, че от съня, който й разказах, че хризантема ми подаде пред Учителя, а аз съжалявах за моята падналост и изоставеност, Учителят й казал, че аз не съм бил млад дух и че това тия борби ми са били дадени и предупрежденията от горе за последен път и че ако не удържа, ще бъда изоставен и изгонен от Великото Бяло Братство... Тя ми писа, че Окултните истини с едно прочитане не се схващат, а трябва да се четат по много пъти и да се мисли и разсъждава върху тях, за да проникнат дълбоко в съзнанието ни и да заживеем всякога в тях и с тях. Моите огнени изкушения ме докараха до отчаяние и последна пропаст на падение, но тая връзка и тая сестра, и Учителя, чрез ежедневното четене, размишление върху многоценните и всесъдържащи беседи, аз се пробудих и искам да се събудя, да изляза от омагьосания кръг и да отида в духовното пролетно поле, где птичките пеят, цветята благоухаят с приятната си миризма. Искам душа ми да се слее с Душата на Природата, да живея в Бога, да мисля като Бога, да любя като Бога и само Той да ми е Учителят в тоя и вечния живот и във Великия Му пратеник, Който е тук, между нас, и Който майчински ни съветва, учи и назидава в съвременния ни живот, и Който ни буди като добра майка от вековния хилядолетен сън - Великият ни Учител. У Него ще се придържам, словата Му ще уча и прилагам в живота, защото Той учи това, което Бог от предвечните времена е наредил и изисква от нас. Той ни пробуди и сега ръководи из стръмната пътека към „Познай себе и Бога".
към текста >>

Който го види, казва: „ Този човек е щастлив, защото е намерил своя Учител, своя Господар, на Когото няма подобен в света." „Аз говоря за разумните хора, които съзнателно вървят в пътя.
Изчисти ли се съзнанието на човека, в една година той може да стане музикант, учен или какъв и да е знатен човек." „Ако съвременният човек е развил своето духовно радио, с какво трябва да занимава Христа? Ако той иска да се свърже, нека се свърже, нека съжителствува с някой Ангел. Ако той иска да живее идеен живот, нека се обърне към Бога, да иска Божият Дух да се всели в него." „Психическият изгрее е израз на импулса, който имат съществата, които живеят под него. Ако тия същества имаха активно съзнание, нашият изгрев никога не би залязъл." „Човек сам прави кръста си тежък." „Човек не може да добие своята свобода, ако не служи на Бога." „Да служиш на Бога, това подразбира да имаш силно, интензивно желание да добиеш свободата си. Човекът на свободата винаги има разположение на духа, светът пред него се разтваря широко и той е радостен и весел. Който го види, казва: „ Този човек е щастлив, защото е намерил своя Учител, своя Господар, на Когото няма подобен в света." „Аз говоря за разумните хора, които съзнателно вървят в пътя. В съзнанието на тия хора никога не трябва да става прекъсване. Те трябва да знаят, че всяко нещо, които става в света, е на своето място и време. В такъв случай, всеки човек е достоен за това, което му се дава, или за това, което му се случва в живота. Мъчните задачи са достояние на силните, на способните ученици, а не на слабите." „Съвременните хора искат да станат велики. Там е нещастието на хората." „Човек не може да бъде пророк, ако не е роден за такъв." „Родените от Бога са хора, които носят благословение за света, а всички други, които не са родени от Бога, те създават нещастия, както за себе си, така и за окръжающите." „Наистина необходимо е тялото Христово, но по-необходим е Христовият Дух." „Кога то се казва, че трябва да имаме Христовия Дух, това не подразбира, че ще го придобием изведнъж, но постепенно.
към текста >>

Четох това, което е писано в понеделник, на 11.П.1929 год., където най-обстойно излага сестрата, че ,Никое същество не ще те направи щастлив, а само Бог" и хубави мисли от Молиер - „Никой мъж не е станал по-щастлив, когато се е оженил." Сократ - „Ако се ожениш, ще съжаляваш, ако се не ожениш, пак ще съжаляваш." Бекон [Бейкьн] (Най-умният човек в Англия): - „Ако сте млад, не се женете още; ако се стар, не се женете никога." На 9 и 10 писала писмо, в което тя съжалява, че толкова години аз се подвизавам в това хубаво учение, чел съм тия хубави лекции от Учителя.
Препоръчано писмо голям плик от сестрата Еленка X. Григорова, вестници, списание „Възраждане" и др. от Шуменската инспекция. Отидох към общината да се разходя, че тогава, рекох, ще чета от сестрата писмото, тогава ще го разпечатам и чета, кога се завърна. И в 5 1/2 ч го разпечатах и започнах да чета. Четох това, което е писано в понеделник, на 11.П.1929 год., където най-обстойно излага сестрата, че ,Никое същество не ще те направи щастлив, а само Бог" и хубави мисли от Молиер - „Никой мъж не е станал по-щастлив, когато се е оженил." Сократ - „Ако се ожениш, ще съжаляваш, ако се не ожениш, пак ще съжаляваш." Бекон [Бейкьн] (Най-умният човек в Англия): - „Ако сте млад, не се женете още; ако се стар, не се женете никога." На 9 и 10 писала писмо, в което тя съжалява, че толкова години аз се подвизавам в това хубаво учение, чел съм тия хубави лекции от Учителя. Слушал съм толкова хубави слова, толкова много методи за възпитание и самовъзпитание, за определяне и самоопределение в живота, и досега ако не съм се определил, то всичкото ми време е изгубено. Иска свещеният час, ден, минута, година и месец да бъдат записани, когато в мен настане това определение и самоопределение. Това ще бъде Велик-ден за душата. Тя ме позовава за сериозно четене и много мислене, за жива връзка с Учителя. Да си уредя времето така, че никога свободно време да не ми остане.
към текста >>

Докога ще се ровя още в мисли за жена, женитба, докога още в жената ще гледам същество за удоволствие, и нима удоволствието е нещо съществено?
Да люби човек така безкористно, то е велико състояние и само тогава ще има пълното съдействие на Небето. Защото Небето е свят от разумни същества, свят на светлините и Светлите души. И тяхната енергия ще се струи чрез нас само ако ние можем да бъдем чисти канали, да не я опетним, а свободно, без пречупване да мине през фокусите ни - ума, сърцето и волята. Колко хубаво е да мога се освободя от сянката на нещата, а това ще стане, когато аз не на думи, не с перо и книга пиша само, а искрено, живо, победоносно понеса светлото знаме на истината и вървя към светлите хоризонти, заедно с духовната армия, будителите, ръководителите на човечеството. Нищо не ме възпира да бъда и аз една светлинка, една крушка, електрически проводник на Голямата светлина, лъч слънчев на Великото слънце. Докога ще се ровя още в мисли за жена, женитба, докога още в жената ще гледам същество за удоволствие, и нима удоволствието е нещо съществено? Знае се, че светът от удоволствие, от тоя мним усет, че уж това е най-доброто благо, човек да се удоволствува по най-разнообразни начини, с храна пищна - по банкети, с питиета най-упоителни, в соарета, срещи и гощавки при скърби и радости. По гледки, да гледа човек зрелища Нероновски и да се наслаждава от това, от мъката на живите твари, от удоволствието - отмъщение спрямо неприятния нам човек или животно, от слушането цинизми и глупави слова или музика с чувствено еротично влияние, или най-после половите удоволствия, които са дошли до апогея си в култа на поклоненията световни! През деня приготвях бюджета, виках настоятелите на подпис. Димитър идва на вечеря. Дадох на него и на Енчо по един вестник „Живот" и по един каталог.
към текста >>

74. 1929 година - продължение

ТОМ 16

Разтление и разкапалост ни обкръжават и ние, съзнателно или не, изпадаме под тия низши влияния на обкръжающата ни среда, а за да се въздействува, трябва у нас много будно съзнание и непрестанна работа.
Времето тече, а аз все отлагам. Трябва да се работи усилено, защото, бавно и неусетно, времето лети с невъобразима бързина. Годините се нижат, а в духовния прогрес бавно се движа. Учителят тъй хубави съвети и правила, такава широта на познанията ни отваря и от нас не трябва друго, освен да усвоим методите на работа и с постоянство и прилежност да се отдадем на ползотворна творческа работа. Работа над нас си и работа над обкръжающите ни. Разтление и разкапалост ни обкръжават и ние, съзнателно или не, изпадаме под тия низши влияния на обкръжающата ни среда, а за да се въздействува, трябва у нас много будно съзнание и непрестанна работа. Празнотата на живота създава злото в света и у нас; и затова - „работа", в широкия смисъл на думата, в ума, сърцето, душата и духа, работа и физическа. И успех ще имаме само тогава, когато Бог изпълни цялото ни същество. Божията любов е, която ще ни освети пътя и тя е, която ще даде добри плодове, от които като се храним, ще придобием вечния живот - живота, в който ще има мир и радост, далеч от световната суета и пустота. Нека Бог да ни помага да турим ред и порядък в нас вътре, в душата и духа, да запазим абсолютната духовна, душевна и физическа чистота и, въоръжени с тая сила, да вървим нашия път към все по-хубаво и по-величествено! Има скрита светлина в света - да я дирим и вървим по нея.
към текста >>

И успех ще имаме само тогава, когато Бог изпълни цялото ни същество.
Годините се нижат, а в духовния прогрес бавно се движа. Учителят тъй хубави съвети и правила, такава широта на познанията ни отваря и от нас не трябва друго, освен да усвоим методите на работа и с постоянство и прилежност да се отдадем на ползотворна творческа работа. Работа над нас си и работа над обкръжающите ни. Разтление и разкапалост ни обкръжават и ние, съзнателно или не, изпадаме под тия низши влияния на обкръжающата ни среда, а за да се въздействува, трябва у нас много будно съзнание и непрестанна работа. Празнотата на живота създава злото в света и у нас; и затова - „работа", в широкия смисъл на думата, в ума, сърцето, душата и духа, работа и физическа. И успех ще имаме само тогава, когато Бог изпълни цялото ни същество. Божията любов е, която ще ни освети пътя и тя е, която ще даде добри плодове, от които като се храним, ще придобием вечния живот - живота, в който ще има мир и радост, далеч от световната суета и пустота. Нека Бог да ни помага да турим ред и порядък в нас вътре, в душата и духа, да запазим абсолютната духовна, душевна и физическа чистота и, въоръжени с тая сила, да вървим нашия път към все по-хубаво и по-величествено! Има скрита светлина в света - да я дирим и вървим по нея. Има чисти води, нек идем при извора и пием колкото искаме, той е щедър! Лесен е животът между свои хора, братя и сестри, къде ни свързва един дух, една идея ни въодушевлява - идеята на побратимяването на всички хора, сближаването между индивидите чрез взаимно опознаване, съзнаване общото у нас си - Бога, единен в множеството, и с взаимно подпомагане да изчистим всичко низшо и долно и да засадим най-хубавите мисли, чувствай идеи в нас и така взаимно да се движим.
към текста >>

75. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

ТОМ 16

По целия път ме болеше глава от това, че несъзнателно се подведе днес разговор, за да се упрекнат тия-ония от братството, че имали дефект.
След това отидохме с Тошев у дома му и говорихме по разни въпроси, но с все критически дух из братството. За тоя, за оня. И като заключение бе вече пак словото и делото на Учителя и несравнимостта с нищо по величие и превъзходство словото на Учителя. В 3 ч следобед отидох в данъчното управление - тамо пък вадих имената на селяните от Емираглар и Казалджик-Кафтан, а друг път ще отида за тия от Кърлъ-Емач. Пристигнах в К.-Кафтан късно. По целия път ме болеше глава от това, че несъзнателно се подведе днес разговор, за да се упрекнат тия-ония от братството, че имали дефект. А с дефектите кога се занимава човек, то от тия последните се прехвърлят енергии върху тебе и после не можеш да се освободиш. После мисля, че човек, за да може да води един чист идеен живот, тъй, както го води Учителят и както Той го иска от нази, то трябва голямо себеотдаяние в служба на Бога, на Великото, и съвсем задушаване и недаване никакъв ход на низшите мисли, чувства и желания да изпъкват в тебе. Изисква се велик подвиг, голямо себеотричане. 13.II.1934 год., вторник Станах в зори. Вънка вятърът е по-слаб.
към текста >>

Ако имаш само един светъл лъч в сърцето си и една свещена мисъл в ума си, тогава ти си много жалко същество.
Едната залязва, а другата изгрява, която се развива. Вие живеете в деня на второто пришествие, когато едни се осъждат и умират, а други се оправдават и възкръсват." „Само разумният човек е в състояние да направи всичко." Лекция на Учителя пред Общия окултен клас от 29.IX.1926 г, отпечатана е томчето „Простите истини", том I, София, 1933 г. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) Мислите, чувствата и постъпките на човека не са на еднаква възраст, вследствие на което те се различават. Има мисли в човека, които са само на няколко месеца; има мисли, които са само на няколко години, а има такива, които са на 120 години, те чакат своя край, своята смърт. Тъй щото, процесите на раждане и смърт се извършват постоянно в човека. Ако имаш само един светъл лъч в сърцето си и една свещена мисъл в ума си, тогава ти си много жалко същество. Безсмъртният живот се отличава по това, че той никога не гасне. Онова, което гасне в човека, представя отклонението му от правия път, от Великия закон, който ръководи живота. Ако един от лъчите на твоя ум или на твоето сърце изгасне, това показва, че ти си тръгнал по крив път. Към какво трябва да се стреми човек? - Към съвършенство.
към текста >>

Ти вярваш в Бога, а оставяш на най-възвишеното същество, то да разреши даден въпрос заради тебе.
Досега не съм срещал нито един от вас, комуто като се каже нещо, да се замиел и, поне няколко часа, да поседи на едно място и да помисли върху това, което съм му говорил. Той казва: „Аз вярвам в Бога." Какво вярва в Бога? Той е най-големият простак, а казва, че вярва в Бога. Какво вярва в Бога? Каква вяра е тази? Ти вярваш в Бога, а оставяш на най-възвишеното същество, то да разреши даден въпрос заради тебе. Ти имаш да даваш пари някому, а го изнасилваш. Ти оставяш на съдията да разреши въпроса и намираш, че съдията е праведен само тогава, когато той реши делото в твоя полза. Ти казваш: „Много умен е тоя съдия." - Умен е, разбира се, но спрямо тебе. Че спрямо други е несправедлив, ти не искаш да знаеш. Може ли тоя съдия да бъде справедлив спрямо двамата, които спорят за едно и също нещо?
към текста >>

Та, от тия състояния, които се менят като калейдоскоп, аз виждам, че човек на състоянията е безволно същество, което е играчка на низшите същества.
Млада кадъна се захласнала по мене, но тя не би се захласнала, ако аз не я поглеждам. Колко е лошо това състояние на влюбване и разлюбване. Добре е човек да обича всички хора, без разлика на пол и народност, но не както любовта я разбира един кой да е турчин от обкръжающите ме, а божествено да обичам. Човек, който се съблазнява от жени, от тяхната красота, той не е на правата страна и неминуемо ще дойдат разсеяни мисли и недобри състояния. Обичай всички заради Бога, но обичай ги както майка си обичаш и зодиите си братя и сестри. Та, от тия състояния, които се менят като калейдоскоп, аз виждам, че човек на състоянията е безволно същество, което е играчка на низшите същества. Те неуморно работят и намерят ли вратата на ума, сърцето отворени, те те използуват, защото тия пожелания за тях са храна, а за тебе - ограбване, разрушаване. И човек трябва да се държи на достойнството си, на подобаващата се висота, на която Господ, Божественото, го е повдигнало, и да върви напред, към по-светлото, по-красивото, да общува с цялата вселена, с всички напреднали братя и сестри -синове на светлината! [/b]
към текста >>

76. 1934 година

ТОМ 16

Мъка изпитваше душата ми и рой мисли се въртяха в съзнанието ми, които съзнателно пропъждах и търсех нещо положително, нещо Божествено, тихо, хубаво, като зората, нещо като чистата вода, като сладкопойната мелодия на пойните птички в ранна утрина пролет.
И че „ще видим" бе последната му дума. След като се разделихме, отидох при Тошев. Разказах му що се бе току-[що] случило с първото мм дохождане в Кърджали. Той ми каза, че ще предупреди околийския началник, ще предупреди и училищния инспектор. Излязох след това и си дойдох. Мъка изпитваше душата ми и рой мисли се въртяха в съзнанието ми, които съзнателно пропъждах и търсех нещо положително, нещо Божествено, тихо, хубаво, като зората, нещо като чистата вода, като сладкопойната мелодия на пойните птички в ранна утрина пролет. Аз съдех себе си за нетактичното ми постъпване тук, в Кърджали. Що ми трябваше да обяснявам на тая госпожа как съм дошъл по тоя край и че по тоя начин съм попаднал в клопката на хора, които нямат капчица съвест, ни чувство на човещина. Тежко и горко на България, която по едно стечение на обстоятелствата е попаднала в ръце на хора, за които девизът им е личното благо от тая буволица, която [е] учителството в България. Че съм изказал истината, ето, падна в дирята ми някой си Кирков и може би утре ще пристигне телеграма или заповед от Министерството, че се уволнява учителят Пенго Ганев в интереса на службата или завинаги от Българските училища, понеже злословил, или [под] някой знаменател ще ме подведат, за който аз и хабер нямам, нали не съм кандидат на кръчмата или член на някаква сега силна на деня партийна организация. Стреми се, Пеню, денонощно, неуморно, да се самопросвещаваш, да придобиваш светлина, знания, за да си полезен на народа си, а последствията си ще видиш гонение, уволнение, че си неудобен за училищата.
към текста >>

Колко е непостоянно същество човек, който не цени и не се базира и основава и уповава на Духовното, на Божественото в себе си!
И това в друга форма и в друг смисъл има поука за мен досежно сегашното ми състояние, че ако аз мога да устоя в обета, в Учителювите слова, а бъда един истински ученик, то аз ще бъда поставен в други условия, много по-добри, отколкото тия. И че сегашното ми стояне и разкарване не е дело човешко, защото хората - партизаните, са изпълнители на една повеля, за която те и не подозират и не признават, но аз знам, че друг е инспираторът. Дано се събудя и закрепна. Да възкръсне Божественото в мене и да живея и мисля само за Бога, и Неговата воля да изпълнявам. Колко велико и сладко е човек да бъде при Бога, при Извора на всичките блага, при всичките добрини! Колко е непостоянно същество човек, който не цени и не се базира и основава и уповава на Духовното, на Божественото в себе си! Външното, чувственото е непостоянно. Образът на тоя свят прехожда; да търсим оня, Вечния Образ! 4.II.1934 год., неделя Станах в 5 без 5 минути. След наряда прочетох последната лекция от общия окултен клас във второто томче на „Неразрешеното", озаглавена „Природните звукове". Тя е толкова добра лекция, че аз пак ще я прочета и в нея се дават 2 задачи за разрешение през седмицата.
към текста >>

А материалните блага, материалните постижения, плътските докосвания и животът на тялото, те всички те отделят от Висшето, от онова, където ще имаш истински постижения, там, на чиито пътеки са постлани с бисери на радост, щастие, на разнообразия, защото пътят на Божията любов, да обичаш като слънцето, да си като изворите, като въздуха, да си с доброто, с чистото, с благата, с всичките добродетели, които се включват в духовната и Божествена същина, то е най-хубаво, най-приятното, най-голямото постижение, най-висшата радост, която партия не нарушава, партизанщина не отнема и не изменя и човешко и ничие друго същество не ще те отклонят от предначертаната ти цел.
Не съм се отдал в себе си, във вътрешната си същина, на Бога, на Великото, и а мен още има раздвоение, сърцето все още е отклонено. То неудържимо ме влече към света, към задомяване, към девойката, жената, а умът ми - към Бога, към чист живот, и изводът на тоя мой двойствен живот е, че докато в мен се оформи новият човек, съдбата ми ще бъде неразбрана, И без това, в мен трябва да се яви воля, и идея. Аз ги имам, но все липсва една концентрация, която да събере като фокус и да отпраща вътрешните ми енергии, от какъвто и да са характер, към по-висша гама, към по-висша служба - на Великото, на Бога, да работя за ближния, да работя за идеите на Бялото Братство. Аз вътрешно се отклоних от известно време и затова и стават тоя външни пертурбации. В ума ми се въртят срамни мисли от еротичен характер, но никой не ми е виновен, освен аз самият, защото въпреки твърдението на мъдреците, като чели във външното, в плътското аз си мисля, че ще намеря някакво задоволство. А материалните блага, материалните постижения, плътските докосвания и животът на тялото, те всички те отделят от Висшето, от онова, където ще имаш истински постижения, там, на чиито пътеки са постлани с бисери на радост, щастие, на разнообразия, защото пътят на Божията любов, да обичаш като слънцето, да си като изворите, като въздуха, да си с доброто, с чистото, с благата, с всичките добродетели, които се включват в духовната и Божествена същина, то е най-хубаво, най-приятното, най-голямото постижение, най-висшата радост, която партия не нарушава, партизанщина не отнема и не изменя и човешко и ничие друго същество не ще те отклонят от предначертаната ти цел. Онези, които благовествуват, онези, коитно са съработници на Бялото Братство, всичко им съдействува за добро, а мен сега ми се противодействува и ме гонят, защото аз забравих, като Соломона, своя Бог, и сърцето ми се раздели в мене и все търси външно обект на любов, обект на приятелка. А приятелка, жена що би могла да ми даде, освен хиляди неприятности и противоречия, които за Бога нищо не важат? Защо аз поука не взех от словата на Учителя си, как в мен е така слаба вярата ми? Не мога ли и аз един живот да посветя на ближния, да излъчвам само добри мисли, чувства и желания, да не се стремя да угаждам комуто и да е и да не се стремя да се харесвам, защото харесването води към външната страна на живота, към външното, обективното. Не че аз игнорирам външното, но първо е нужно един вътрешен стабилитет, едно вътрешно уравновесяване, та щом сърце, ум, воля, идеи са в равновесие и добро направление, то всичко друго, външно, ще бъде добро дошло.
към текста >>

Мохамед навремето си не е имал предвид въшката, за да я тури като изключителна цел, че в когото се намери въшка, да го преследват и отхвърлят, и по този начин биха били чисти, а те 5 пъти се мият на ден за чистота, а това, което е най-голяма нечистота, най-голяма зараза-това, което те унижава като човешко същество - въшката - за нея хич и не искат и да знаят.
Тая вечер си написах разпределението за I и II отделение. Часът е 12 1/2, но не ми се спи. Понеже от турците ми прилазили 2 въшки, затова снощи си парих ризите, а тая вечер се избръснах и изчистих, та тая мръсна гад да не й се дават условия да се развъжда в мен. Цял ден лежат, че и ноще, по дъските на училището и затова ги има изглежда и по дъските, за да са прилазили у мене. Голяма ничистота има в тях. Мохамед навремето си не е имал предвид въшката, за да я тури като изключителна цел, че в когото се намери въшка, да го преследват и отхвърлят, и по този начин биха били чисти, а те 5 пъти се мият на ден за чистота, а това, което е най-голяма нечистота, най-голяма зараза-това, което те унижава като човешко същество - въшката - за нея хич и не искат и да знаят. Даже не я убива, а я пуща на земята. Така пък културният човек външно се е очистил, но психичиски въшки пък го налягат и те пък му отравят духовната, психическата природа, както своята, така и на околните. А колко велико нещо е чистотата в широкия смисъл на думата „чистота"! 5.II.1934 год., понеделник Макар че легнах е 12 и нещо, но пак се събудих рано, обаче не станах, докато не се съмна. Тая заран ходжата отпътува рано за Кърджали, така че аз днеска ще занимавам децата сам.
към текста >>

По целия път ме болеше глава от това, че несъзнателно се подведе днес разговор, за да се упрекнат тия-ония от братството, че имали дефект.
След това отидохме с Тошев у дома му и говорихме по разни въпроси, но с все критически дух из братството. За тоя, за оня. И като заключение бе вече пак словото и делото на Учителя и несравнимостта с нищо по величие и превъзходство словото на Учителя. В 3 ч следобед отидох в данъчното управление - тамо пък вадих имената на селяните от Емираглар и Казалджик-Кафтан, а друг път ще отида за тия от Кърлъ-Емач. Пристигнах в К.-Кафтан късно. По целия път ме болеше глава от това, че несъзнателно се подведе днес разговор, за да се упрекнат тия-ония от братството, че имали дефект. А с дефектите кога се занимава човек, то от тия последните се прехвърлят енергии върху тебе и после не можеш да се освободиш. После мисля, че човек, за да може да води един чист идеен живот, тъй, както го води Учителят и както Той го иска от нази, то трябва голямо себеотдаяние в служба на Бога, на Великото, и съвсем задушаване и недаване никакъв ход на низшите мисли, чувства и желания да изпъкват в тебе. Изисква се велик подвиг, голямо себеотричане. 13.II.1934 год., вторник Станах в зори. Вънка вятърът е по-слаб.
към текста >>

Ако имаш само един светъл лъч в сърцето си и една свещена мисъл в ума си, тогава ти си много жалко същество.
Едната залязва, а другата изгрява, която се развива. Вие живеете в деня на второто пришествие, когато едни се осъждат и умират, а други се оправдават и възкръсват." „Само разумният човек е в състояние да направи всичко." Лекция на Учителя пред Общия окултен клас от 29.IX.1926 г, отпечатана е томчето „Простите истини", том I, София, 1933 г. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) Мислите, чувствата и постъпките на човека не са на еднаква възраст, вследствие на което те се различават. Има мисли в човека, които са само на няколко месеца; има мисли, които са само на няколко години, а има такива, които са на 120 години, те чакат своя край, своята смърт. Тъй щото, процесите на раждане и смърт се извършват постоянно в човека. Ако имаш само един светъл лъч в сърцето си и една свещена мисъл в ума си, тогава ти си много жалко същество. Безсмъртният живот се отличава по това, че той никога не гасне. Онова, което гасне в човека, представя отклонението му от правия път, от Великия закон, който ръководи живота. Ако един от лъчите на твоя ум или на твоето сърце изгасне, това показва, че ти си тръгнал по крив път. Към какво трябва да се стреми човек? - Към съвършенство.
към текста >>

Човек е колективно същество, вследствие на което често той не е отговорен за постъпките си.
Красивото в живота стои в това, което не се разрешава. Характерът на човека се изпитва при неблагоприятните условия, отколкото при благоприятните. В новата култура съдят за благородството на човека по това как се проявява в най-малките неща. Правилото „Не убий" трябва да се прилага спрямо всички същества, а не само към човека. Не се ли прилага то в целокупния живот, това не е морал. Човек е колективно същество, вследствие на което често той не е отговорен за постъпките си. Наистина, човек трябва да мисли за всичко, което върши, защото, дали е отговорен за делата си или не, в края на краищата пак той страда. Следователно постъпките, действията на човека биват колективни и индивидуални. От постъпките на човека се определя неговата сила. Никой никого не може да изнасилва; никой не може да употребява насилие върху другия, ако последният сам не се поддаде на това насилие. Тъй щото, когато човек не се поддава на лошото влияние на някоя колективна или индивидуална единица, това говори за неговия морален устой.
към текста >>

Ти вярваш в Бога, а оставяш на най-възвишеното същество, то да разреши даден въпрос заради тебе.
Досега не съм срещал нито един от вас, комуто като се каже нещо, да се замиел и, поне няколко часа, да поседи на едно място и да помисли върху това, което съм му говорил. Той казва: „Аз вярвам в Бога." Какво вярва в Бога? Той е най-големият простак, а казва, че вярва в Бога. Какво вярва в Бога? Каква вяра е тази? Ти вярваш в Бога, а оставяш на най-възвишеното същество, то да разреши даден въпрос заради тебе. Ти имаш да даваш пари някому, а го изнасилваш. Ти оставяш на съдията да разреши въпроса и намираш, че съдията е праведен само тогава, когато той реши делото в твоя полза. Ти казваш: „Много умен е тоя съдия." - Умен е, разбира се, но спрямо тебе. Че спрямо други е несправедлив, ти не искаш да знаеш. Може ли тоя съдия да бъде справедлив спрямо двамата, които спорят за едно и също нещо?
към текста >>

77. VI. Учителят за Паневритмията ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ

ТОМ 16

Ако всички българи биха играли всяка сутрин Паневритмията съзнателно, никакво зло не би могло да постигне държавата ни и никога не биха боледували.
Понякога хората от града идваха да гледат и често след свършването на Паневритмията те идваха при Учителя и задаваха въпроси. Една сутрин на полянката Учителят пак бе заобиколен с хора. Двама граждани, явно идваха за пръв път на Изгрева и любопитни да разберат какво става тук, задаваха въпроси на Учителя. Единият запита: - Каква е целта и ползата от тия упражнения и защо ги правите толкова рано сутрин, в такова неудобно време? - Тия упражнения - започна Учителят - могат да дадат големи резултати. Ако всички българи биха играли всяка сутрин Паневритмията съзнателно, никакво зло не би могло да постигне държавата ни и никога не биха боледували. Време е вече цялото човечество да промени своя начин на живот - продължи Учителят. -Хиляди и хиляди години народите воюват помежду си и погледнете до какво са достигнали. Ние сме пред прага на една нова култура на Любовта, която ще побратими народите и хората. Границите ще отпаднат и народите ще заживеят като братя. Сега говоря за онова, което ще стане.
към текста >>

Природата има неизчерпаем склад от сили, които са на разположение на всяко разумно същество.
Ако движенията се извършват правилно и с ритъм, те ще развият много добродетели във всички. Движенията ще привлекат известни същества на светлината, на любовта, на милосърдието, на вярата. Движенията и ритъмът, това е хармония и сила. Ритмичните движения при музика могат да извършат чудеса. Ако хората достигнат този източник, ще пият чиста вода. Природата има неизчерпаем склад от сили, които са на разположение на всяко разумно същество. Сутрин природата дава най-щедро. Следобед някои други лъчи се примесват с тези на Слънцето и даже при някои случаи действуват вредно. Рекох, не се стремете да вършите велики работи. По-добре започнете с малките неща. Започнете със служенето на доброто.
към текста >>

78. I. Дневник на Елена Хаджи Григорова 3.III.1929 г.-11.II.1945 г.

Елена Хаджи Григорова.

ТОМ 17

Радост неиказана изпълваше цялото ми същество!
Отвън стоеше Мика Тодорова, натоварена с мисия да пуска вътре. Зарадвах се, като видях нея, понеже близка ми е по душа. Запитах я дали не съм закъсняла и дали ще ме пусне вътре. Прегърнахме се и тя ми каза, че ще ме пусне, че не съм закъсняла и че вътре ще ми дадат 3 парчета особен вид торта, в знак на новия клас, който Учителят открил - Клас на аурата. Мика ми каза, че тя още не била влязла в този клас. Радост неиказана изпълваше цялото ми същество! На 14ий октомврий 1933 г., в канцеларията на училището в с. Равна, следобед, в разговор с Пеньо, той, без да иска, несъзнателно ме нагруби, за да защити баба Атанаса, моя хазяйка. Дълбока скръб изживях в момента, задето нямаме самообладание и себеконтрола, че понякога ставаме оръдия на които не трябва и ги пущаме в нас да изядат и изпият това, което със свещен трепет и големи усилия сме скътали. Отношения между две души и повече лесно не се създават, а много лесно се развалят! И ние, вместо да благодарим, че Бог ни е събрал да бъдем заедно с цел да се подвизаваме духовно, да растем и да се развиваме в духа на новото и вместо да трептим един за друг, понякога ето как се оскърбяваме, без да искаме!
към текста >>

Равна, следобед, в разговор с Пеньо, той, без да иска, несъзнателно ме нагруби, за да защити баба Атанаса, моя хазяйка.
Запитах я дали не съм закъсняла и дали ще ме пусне вътре. Прегърнахме се и тя ми каза, че ще ме пусне, че не съм закъсняла и че вътре ще ми дадат 3 парчета особен вид торта, в знак на новия клас, който Учителят открил - Клас на аурата. Мика ми каза, че тя още не била влязла в този клас. Радост неиказана изпълваше цялото ми същество! На 14ий октомврий 1933 г., в канцеларията на училището в с. Равна, следобед, в разговор с Пеньо, той, без да иска, несъзнателно ме нагруби, за да защити баба Атанаса, моя хазяйка. Дълбока скръб изживях в момента, задето нямаме самообладание и себеконтрола, че понякога ставаме оръдия на които не трябва и ги пущаме в нас да изядат и изпият това, което със свещен трепет и големи усилия сме скътали. Отношения между две души и повече лесно не се създават, а много лесно се развалят! И ние, вместо да благодарим, че Бог ни е събрал да бъдем заедно с цел да се подвизаваме духовно, да растем и да се развиваме в духа на новото и вместо да трептим един за друг, понякога ето как се оскърбяваме, без да искаме! Господи и Ти, Учителю, помогни ни! Съзнавайки закона на противоречията, аз се помъчих в най-скоро време да трансформирам всичко това и успях.
към текста >>

Казва Учителят: „Човекът е много упорито и своенравно същество.
Зарадвах се и си разреших това, което ме измъчваше. На другия ден, сряда, чу се новината за смяната на кабинета. На 4.11.1935 г., понеделник, към 3.30 ч следобед дойде Савка при мен и през южния прозорец съгледахме Учителят се връща откъм Симеоново, излязъл на разходка. Ние се завтекохме двете, посрещнахме Го, целунахме Му ръка и тръгнахме заедно към дома на Учителя. Разговаряйки се пътьом, като стигнахме до къщата, Учителят ме покани вътре на среща. Казва Учителят: „Човекът е много упорито и своенравно същество. Своенравно - прави каквото си иска, а упорито - настоява и не отстъпва от своето си." Казах му: „Учителите са много обременени, пише Пеньо, че от сутрин до вечер, до 12 ч полунощ работи и много се уморявал/ - „Може и без да работи толкова, но за този, който знае как. Сега той нека работи така. Който работи, има едно изкушение, а който не работи - много. Аз ако съм учител, ето как ще работя: Като срещна един селянин, ще му кажа: „Купи си едни нови хубави цървули, чисти, прани, бели партенки, и всяка вечер измивай си краката с топла вода - това ще бъде за твое добро." Като срещна търговец, ще му кажа: „Бъди честен и справедлив, гледай си добре работата, за да ти върви." Като видя един овчар, ще му кажа: „Гледай добре овцете, подбирай хубава паша, за да ти върви", а на жените ще кажа хубаво, тънко да предат. Така ще им говоря най-напред, за Бога и за други работи няма да им говоря.
към текста >>

79. 35.Моралът

I. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

ТОМ 17

Моралът седи в това: Каквото човек прави, да го прави съзнателно.
Един от любящите се грижи за това, за онова, пак току го задигнат. Нека се разтовари, да работи за Бога. Щом се обличаш за Господа, даром ти дава. Ако се обличаш за тебе си, ще плащаш. Ако се обличаш за хората, ще те бият. Моралът седи в това: Каквото човек прави, да го прави съзнателно. Присадени сте. Дойдете тука, счупи се присадката и горчивите корени се проявят - дивото. Човек е най-своенравното същество, трябва да се учи. Своенравните хора са много енергични. Кажи на циганката: „Вземи си две лъжици брашно", тя повече ще вземе и ще каже че 29 кила късмет имаш.
към текста >>

Човек е най-своенравното същество, трябва да се учи.
Ако се обличаш за тебе си, ще плащаш. Ако се обличаш за хората, ще те бият. Моралът седи в това: Каквото човек прави, да го прави съзнателно. Присадени сте. Дойдете тука, счупи се присадката и горчивите корени се проявят - дивото. Човек е най-своенравното същество, трябва да се учи. Своенравните хора са много енергични. Кажи на циганката: „Вземи си две лъжици брашно", тя повече ще вземе и ще каже че 29 кила късмет имаш. Във Варненско една циганка бутнала жената в коша, като се навела да й гребне. Земята е хубаво, възпитателно училище, място за изправление, работилница. Някой беден бил е княз, сега е пратен тихо да се учи.
към текста >>

80. 10. Духът на Истината

XII. Съзерцания и молитви. Елена Казанлъклиева

ТОМ 17

Ако почне да пее човек съзнателно всеки ден и с любов, страданията му ще се намалят.
Не, вината е в неправилния тон, който човек е взел още със ставането си. Сега, като говоря за музиката, имам пред вид разумните същества, които се ползуват от нейните сили, за да управляват света. Като разглеждам музиката като условие за справяне с мъчнотиите, виждам, че [на] най-големи нещастия се натъкват онези същества, които не пеят и не свирят. Например млекопитающите животни са изложени на най-големи мъчнотии, защото не могат да пеят. Оттук вадим заключението: колкото по-тежки са страданията, толкова този човек или животно не пее. Ако почне да пее човек съзнателно всеки ден и с любов, страданията му ще се намалят. Ако можете да внесете в ума на страдащия една светла идея, животът му ще се осмисли и страданията ще изчезнат. Не приеме ли светлата идея в ума си, колкото и да му говорите за нея, той ще каже, че всичко е празна работа. Трябва да се справяте според музикалното си тониране с вашите мисли, понеже не всяка мисъл е музикална и отговаря на хармонията на вашата душа. Затова трябва да пеете, да се тонирате, и като се тонирате чрез песента, по тази хармония ще приемате и мислите. Мисли, които ще развалят хармонията на душата ви, те не са твои.
към текста >>

Ще любиш всяко същество като душа, което трябва да живее и ще му дадеш възможните условия да се развива, което виждаш, че е добре, а недостатъците му ще ги оставиш настрана, ще забравиш грешките му, както и твоите Бог.
Чадо Раде! Твоето движение на постъпка е по-бързо от разумната мисъл. Ти трябва да превъзпиташ баща си чрез хармонична мисъл, а не да му даваш преднина все той да върви. Вървял е тогава, без да има светлина, в тази посока, а сега ти ще го ръководиш в тази насока. Затова ще бъдеш разумна и съзнателна и любяща. Ще любиш всяко същество като душа, което трябва да живее и ще му дадеш възможните условия да се развива, което виждаш, че е добре, а недостатъците му ще ги оставиш настрана, ще забравиш грешките му, както и твоите Бог. Ще знаеш едно нещо: както да си спрямо долните строга или мека, така и по-горните от теб ще бъдат спрямо теб. Ти си приготвяш за бъдаще условия за по-горния живот. А това, което имаш сега, е от миналия ти живот. Справи се добре. Както на теб са неприятни тия, които не знаят, така и тия, които са по- горе от теб, ще им бъдеш неприятна.
към текста >>

81. 3. Вегетарианството у Дънов

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Той само спокойно е преценявал нещата с оглед на неговото становище за отговорността на човека като същество от най-напреднала еволюция на земята.
Той въобще нищо не е слагал като специален въпрос в своята тематика. През първите години на неговото общество не се е говорело за вегетарианство. Дълго време последователите от по-старата генерация не са се отказвали от консумацията на риба. Дънов никога не е поставял като непременно условие за своите последователи вегетарианството. И по тоя въпрос, както и по много други неща, засягащи живота им, Дънов търпеливо е изчаквал всекиго да изживее своите влечения, навици. Той само спокойно е преценявал нещата с оглед на неговото становище за отговорността на човека като същество от най-напреднала еволюция на земята. Ето негови мисли за вегетарианството: - Човек не е нито тигър, нито лъв, нито вълк. Следователно изискванията, които природата предлага за неговата храна, не са тия, които тя предлага на месоядните животни. - Ние не бихме имали нищо против това да се изяде една кокошка или едно агне - стига те самите да пожелаят това. Ако те толкова много обикнат своя господар, че пожелаят да се принесат в жертва заради него... - Хората никога не биха употребили месо, ако биха видели с какви чувства на смъртен ужас е напоено то, Заедно с месото човек внася в своите тъкани основата на тоя смъртен ужас. И нека не се чудим след това, ако хората стават нервни, неспокойни, гонени от тежки кошмари.
към текста >>

Самото житно зърно е символ на живота: как човек преживява състояние, когато е поставен при неблагоприятните условия на живота, започва да развива своята „духовна природа", как пуска корени чрез своето съзнание в света на осъзнаване законите, които движат живота, които са именно любов, мъдрост и истина, как дълбоко разбира, че целта и смисълът на живота е да се жертвуваш съзнателно за доброто на колектива, на човечеството.
Той е пчелар - неговите десетина кошера и досега се намират на поляната на Изгрева. Той препоръчва да се ядат в изобилие картофи. Едно от най-любимите яденета на Дънов и дъновистите е картофената супа: добре разварени няколко картофа, добре подсолени, подправени с лимонов сок и с листа от магданоз. Твърде често се яде варено жито, на което Дънов отдава особено значение. Той препоръчва да се прекарат десет-петнадесет дни на изключително житен режим. Самото житно зърно е символ на живота: как човек преживява състояние, когато е поставен при неблагоприятните условия на живота, започва да развива своята „духовна природа", как пуска корени чрез своето съзнание в света на осъзнаване законите, които движат живота, които са именно любов, мъдрост и истина, как дълбоко разбира, че целта и смисълът на живота е да се жертвуваш съзнателно за доброто на колектива, на човечеството. Дънов счита, че яденето десетина дни само на жито е добро „упражнение". В менюто на Дъновите последователи са включени, наред с картофите, всички видове зеленчуци: чушки, кромид, домати, боб, грах, моркови, зеле, алабаш, гулия, чесън, цвекло, керевиз. Включени са особено много плодовете: ябълки, круши, сливи, дюли, череши, вишни, дини, пъпеши, тикви, особено грозде, мед, сладка. Съвсем съзнателно мястото на Изгрева е превърнато в овощна градина. При големи празници плодовете се раздават на всички присъствуващи безплатно, като символ на даровете, които природата дава на човека.
към текста >>

Съвсем съзнателно мястото на Изгрева е превърнато в овощна градина.
Той препоръчва да се прекарат десет-петнадесет дни на изключително житен режим. Самото житно зърно е символ на живота: как човек преживява състояние, когато е поставен при неблагоприятните условия на живота, започва да развива своята „духовна природа", как пуска корени чрез своето съзнание в света на осъзнаване законите, които движат живота, които са именно любов, мъдрост и истина, как дълбоко разбира, че целта и смисълът на живота е да се жертвуваш съзнателно за доброто на колектива, на човечеството. Дънов счита, че яденето десетина дни само на жито е добро „упражнение". В менюто на Дъновите последователи са включени, наред с картофите, всички видове зеленчуци: чушки, кромид, домати, боб, грах, моркови, зеле, алабаш, гулия, чесън, цвекло, керевиз. Включени са особено много плодовете: ябълки, круши, сливи, дюли, череши, вишни, дини, пъпеши, тикви, особено грозде, мед, сладка. Съвсем съзнателно мястото на Изгрева е превърнато в овощна градина. При големи празници плодовете се раздават на всички присъствуващи безплатно, като символ на даровете, които природата дава на човека. От мазнините се употребяват повече растителни масла, наред с маслото, млякото и яйцата. При общите обеди и вечери обаче се дават изключително картофи, печени или варени, варен ориз, варено жито и повече плодове. Една част от последователите на Дънов прекарват на суровоядски режим, без да държат на него като на някаква догма. Считат го като подходящо „упражнение" за „пречистване на организма".
към текста >>

82. 75. Учителят Беинса Дуно: „Аз светя като Бога. Защо? Защото Бог е вътре в мене.

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Щом вие знаете, че Бог е добър, любящ, но съзнателно злоупотребите с тази Любов, вие ще страдате.
Той е готов мигновено да заличи греховете ни, стига да има такова желание и в самите нас. Щом има в нас това желание, Бог всякога ги заличава. В това може да бъдете уверени. Но ако вие грешите съзнателно, това не е хубаво. Защо? Защото Бог ще заличи греховете ви, но вие пак ще страдате. Щом вие знаете, че Бог е добър, любящ, но съзнателно злоупотребите с тази Любов, вие ще страдате. У вас трябва да има туй съзнание, да не злоупотребявате с Божествените блага, да не злоупотребявате с Любовта Божия. Не трябва да изпитвате Бога! Всяко насилие върху кое и да е същество е насилване на Бога, изнасилване на Божия Дух. Благородно е човек да не насилва Духа Божий у когото и да е! У нас трябва да има това благородство!
към текста >>

Всяко насилие върху кое и да е същество е насилване на Бога, изнасилване на Божия Дух.
Но ако вие грешите съзнателно, това не е хубаво. Защо? Защото Бог ще заличи греховете ви, но вие пак ще страдате. Щом вие знаете, че Бог е добър, любящ, но съзнателно злоупотребите с тази Любов, вие ще страдате. У вас трябва да има туй съзнание, да не злоупотребявате с Божествените блага, да не злоупотребявате с Любовта Божия. Не трябва да изпитвате Бога! Всяко насилие върху кое и да е същество е насилване на Бога, изнасилване на Божия Дух. Благородно е човек да не насилва Духа Божий у когото и да е! У нас трябва да има това благородство! Само така ще можем да дадем подтик на новата култура. Ако съединим умовете си, волята си и разширим съзнанието си, тогава всички ще бъдем близки, без да сме близки. Ако не направим това, тогава ще бъдем далеч един от друг, макар и по форма да сме близки. Защо?
към текста >>

83. 8. Строежът на човека

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Всички тези процеси са очевидно последствията на действието от една причина, пригодна, за да ги произведе; да отказваме - това би било равносилно да твърдим явния абсурд, че нещо би могло да стане от нищо, и законът на логиката ни показва, че една физична причина произвежда един физичен ефект, едно живо тяло може да се произведе само от една жива сила, един умствен организъм - от едно разумно същество.
Още в ранни времена опитността е потвърдила тази теория, понеже въпреки всичкия прогрес в научните изследвания относително естеството на човека, които бяха извършвани чрез изследвания на външното царство на природата, същинското устройство на човека — онова, което съставлява съществения му бит, не е било още открито. Ние знаем, че от яйцето се развива зародишът, от зародиша - детето, от детето - възрастния; ние знаем реда, по който тези процеси се извършват, ала ние не знаем нищо относно силите, които ги произвеждат. Такава една алхимична игра от страна на природата, за да израсте от една клетка, в която никакъв човек не се съдържа, би изглеждало абсурдна, невероятна и чудесна, и не би била повярвана от никого, ако това да не бе добре познат факт, и бидейки ежедневен, той е престанал да изглежда чуден, тъй че сега се вижда странно, ако някой се удивлява, като как би било възможно такова нещо. Хорн казва: „Чрез един мълчалив, невиден, мистериозен процес, най-красивото цвете в градината изниква от едно малко незначително семе”. Такъв един мистериозен процес се случва и в еволюцията на човешкото тяло. Всички тези процеси са очевидно последствията на действието от една причина, пригодна, за да ги произведе; да отказваме - това би било равносилно да твърдим явния абсурд, че нещо би могло да стане от нищо, и законът на логиката ни показва, че една физична причина произвежда един физичен ефект, едно живо тяло може да се произведе само от една жива сила, един умствен организъм - от едно разумно същество. Дали физическото тяло е еволюирало от по - долното животинско царство, и дали известни животни са резултат на едно извращение и понижение на човешката природа, не ни занимава засега. Онова, което знаем е, че никакъв живот, нито пък разум биха могли да се проявят в една форма, ако тези сили не се съдържат в нея; и ние знаем, така също че не би могъл да се създаде живот чрез смърт, нито пък да се създаде някакъв разум от онова, което няма разум. Но, ако популярната наука очевидно не знае нищо относно произхода на проявата на живота, нищо от онова, което смътно се нарича „душа” нищо относно естеството и произхода на ума (чиито функции се изискват, за да даде възможност на мозъка да изследва подобни неща), нищо относно духа и нищо относно висшето устройство на човека, чийто вънкашен израз и символ е физичното му тяло, не би било неуместно да се отнесем към други източници за сведение и да чуем, какво са учили древните мъдреци досежно принципите, които обясняват устройството на човека. Древните индийски мъдреци сравняваха човека с едно водно лале, което расте във водата (света), чиито корени извличат своята хранителност от земята (материално естество), като издига главата си към светлината (духовното царство), от което приема силата да развива заложбите си, които се таят в неговото устройство. Много е било казано вече в окултната литература относно седморния състав на човека; но за да има пълнота, ние ще го прегледаме пак: 1. Рупа.
към текста >>

Не е чудно, следователно, ако горните термини са непроумеваеми за мнозина или пък криво се тълкуват от тях, тъй като те всички представляват известни състояния на съзнателност, които човекът никога не е изпитал.
Гете казва: „Една дума се явява удобна, когато отсъствува понятието”. В нашия материален век самото значение на термините, означаващи духовни сили и състояния, се е загубило и извратило: „Бог” се предполага да означава едно неестествено, свръхестествено съзнание вън от природата. „Вяра” е станало доверчивост и вярване в мненията на другите. „Надежда” е станала лична корист. „Любов” се предполага да е себелюбиво пожелание и пр. Не е чудно, следователно, ако горните термини са непроумеваеми за мнозина или пък криво се тълкуват от тях, тъй като те всички представляват известни състояния на съзнателност, които човекът никога не е изпитал. В това именно се съдържа мистерията. Философите на средните векове символизираха тия седем принципа със знаковете на седемтепланети, от които седем космични тела, видими в небесата, получиха своите имена; и ако това се проумее, то ще стане тутакси ясно, че ония които отричат седморното подразделение на планетите, излагат само собственото си невежество и криви понятия. Никой в същност не може да критикува онова, което не разбира; но в самомнението си въобразява, че стои по-горе от всичко, и се мисли по-мъдър, отколкото всичките мъдреци, забравяйки думите на Шекспир: „Глупецът си мисли, че той е умен, ала умният знае, че той е глупав”. Когато древните учени говореха „за седемте планети”, те разбираха седем духовни, творчески принципи, на които популярната наука знае само външната им проява в областта на явленията. Право е казано, че никой не е виждал даже и земята; това, което виждаме, е само едно проявление на един принцип, наречен „земя”.
към текста >>

84. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА VII.

Влад Пашов

ТОМ 18

Тук вече човек започва да се чувствува и проявява като социално същество.
Десетият дом, който отговаря на зенита, най-високото положение, до което достига Слънцето, ни показва проявата на живота в пълната му сила в материално и духовно отношение. Той ни показва на общественото положение, което човек ще достигне, реализирайки своите стремежи, определени от знака и планетите, които се намират в него. Планетите, които се намират в този дом, имат силно влияние върху съдбата на човека. Този дом ни показва амбицията на човека да се прояви като личност в обществото, да се издигне, да постигне известни свои стремежи. Седмият дом, който отговаря на момента на залеза на Слънцето, ни показва на третата фаза от живота на човека, когато човек вече е преминал през бурите и страстите на живота и гледа вече по-реалистично на живота. Тук вече човек започва да се чувствува и проявява като социално същество. Затова в хороскопа седмият дом означава връзките на човека с околната среда - брака, съдружника за работа и пр. Четвърти дом, който отговаря на онзи момент, когато Слънцето слиза най-ниско и поема обратния път на възхода, показва на последната фаза от живота на човека - на старостта и на края на живота. Когато дойде до този дом, човек има зад себе си опита на цял един живот и се подготвя да напусне физическия свят. Затова този дом представя в зависимост от планетите и знака, който се намира в него, жизнените условия и възможности на старостта и е във връзка, освен това с владенията и собствеността на човека. Така и всеки един дом има свое специфично значение в живота на човека.
към текста >>

В този дом човек се учи да не се счита за особено същество, но да се разглежда като част от цялото.
Има отношение към знака Водолей и управлява прасците на краката. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указание за благонадежността и верността на приятелите; господарят на втория знак ни дава указания за добросъвестността в труда; господарят на третия знак ни дава указание за плодовете от труда. Дванадесетият дом — окултен дом - нарича се дом на изпитанията, грижите, ограниченията. Дава указания за тайните лични врагове, за окултните тенденции на родения и психичното наследство, което носи от минали животи. Той е дом, който ни показва на всички видове ограничения на личната свобода и има отношение към манастирите, затворите, болниците, лудниците - местата, където човек изчезва за света. В този дом човек се учи да не се счита за особено същество, но да се разглежда като част от цялото. Тук човек изучава закона на жертвата, било съзнателно или несъзнателно. И затова този дом има отношение към знака Риби, който е знак на жертвата и управлява ходилата, емблема на добродетелта. Господарят на знака, който заема върха на дома ни дава указания за тайните ни врагове - измамници и завистници; господарят на втория знак ни дава указание за скърбите и за принудителната работа и затворите; господарят на третия знак ни дава указание за нещастията, идещи от неумението да си устроим живота. Ще резюмирам значението на домовете, за да бъде по-пригледно и по-лесно използваемо в практиката. І дом — дава указания за строежа на физическото тяло, характера, темперамента и възможностите и способностите - в тялото управлява мозъка и има отношение към знака Овен, който е израз на принципа на мисълта.
към текста >>

Тук човек изучава закона на жертвата, било съзнателно или несъзнателно.
Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указание за благонадежността и верността на приятелите; господарят на втория знак ни дава указания за добросъвестността в труда; господарят на третия знак ни дава указание за плодовете от труда. Дванадесетият дом — окултен дом - нарича се дом на изпитанията, грижите, ограниченията. Дава указания за тайните лични врагове, за окултните тенденции на родения и психичното наследство, което носи от минали животи. Той е дом, който ни показва на всички видове ограничения на личната свобода и има отношение към манастирите, затворите, болниците, лудниците - местата, където човек изчезва за света. В този дом човек се учи да не се счита за особено същество, но да се разглежда като част от цялото. Тук човек изучава закона на жертвата, било съзнателно или несъзнателно. И затова този дом има отношение към знака Риби, който е знак на жертвата и управлява ходилата, емблема на добродетелта. Господарят на знака, който заема върха на дома ни дава указания за тайните ни врагове - измамници и завистници; господарят на втория знак ни дава указание за скърбите и за принудителната работа и затворите; господарят на третия знак ни дава указание за нещастията, идещи от неумението да си устроим живота. Ще резюмирам значението на домовете, за да бъде по-пригледно и по-лесно използваемо в практиката. І дом — дава указания за строежа на физическото тяло, характера, темперамента и възможностите и способностите - в тялото управлява мозъка и има отношение към знака Овен, който е израз на принципа на мисълта. ІІ дом ни дава указания за финансовите възможности – за материалните средства, добити от лична дейност.
към текста >>

85. Влад Пашов 2. Космичният и земният човек

ТОМ 18

Понеже всяка част от цялото има възможност и стремеж да стане като цялото, то всички земни човеци имат стремежи да станат като космичния човек и подсъзнателно преживяват величието и тайната на космичният човек.
Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя из целия космос и движи като една колективна сила всичко в света”. Перацелзий, който е познавал тайните на космичния човек, казва: Цялата природа, с всички нейни царства представя човека, разложен на своите части. Космичният човек се изявява на Земята в цялото човечество. Всички хора и народи от всички раси, представляват клетки в тялото на космичния човек. И всеки човек, като клетка от този велик космичен човек, носи в себе си съвършения образ на космичния човек, тъй както жълъдът носи в себе си дъба, който образ се явява в неговото съзнание като далечен идеал, който трябва да постигне. Понеже всяка част от цялото има възможност и стремеж да стане като цялото, то всички земни човеци имат стремежи да станат като космичния човек и подсъзнателно преживяват величието и тайната на космичният човек. Ако хората нямаха този вътрешен образ в себе си, те не биха имали никакъв стремеж. Стремежът и идеалът, който хората имат, се дължат на видението на съвършения образ на космичния човек. Но това видение не е една химера, но една реалност. Защото след смъртта, като преминава през планетните сфери, духът като стигне в сферата на Слънцето между много други преживявания и видения, преживява и тайната и величието на космичния човек, като сам се отъждествява с него, защото той действително е едно с него. В сферата на Слънцето човек съзерцава образа и величието на космичния човек като видение, което преживява и запечатва в подсъзнанието си, и когато слиза на Земята за ново въплъщение, той носи този образ в подсъзнанието си, който действува като вътрешен подтик и стимул към великото, възвишеното и красивото.
към текста >>

После съзерцавайки човешкия стомах, посветеният го схваща като телец, като бик, същество с най-здрава храносмилателна система.
Затова в астрологията сърцето е свързано със знака Лъв. Зад този лъв те виждат цяла йерархия от същества, които изпълняват функцията на сърце в космичния човек. Съзерцавайки човешките бели дробове, те ги схващат като един красив орел с разперени крила с устрем към висините. Този орел след грехопадението се превръща в скорпион. Превръщането на орела в скорпион крие в себе си тайната на човешкото падение. После съзерцавайки човешкия стомах, посветеният го схваща като телец, като бик, същество с най-здрава храносмилателна система. И зад него посветеният вижда същества, които в космичния човек изпълняват функцията на стомаха. По такъв начин, съзерцавайки различните органи на човешкото тяло, посветените откриват за тях различните форми на зодиакалните знаци и съзвездия и съществата свързани с тях в космичния човек. Затова Учителят казва, че зодиакът представя историята на развитието на човешкото тяло. Това тяло, с което сега човек живее на Земята, се е развило от духовното тяло чрез постепенно сгъстяване под налягането на известни космични сили, отразявайки в себе си целия космос и всички разумни същества, които го съставят. Това тяло, в което сега живеем, се е оформило постепенно от духовното тяло в течение на лемурийската и атлантската епохи, като всеки орган и система се е развивал последователно, когато Земята е преминавала през съответния зодиакален знак.
към текста >>

Димитър в Солун от едно светло същество, с което имал среща в църквата.
В развитието на човешкото тяло най-после се оформя главата под влияние на съществата и силите, свързани със знака и съзвездието Овен. Както казах, съзерцавайки човешкото тяло през погледа на посветените, изпъкват на първи план четири форми, които често се срещат в окултния символизъм, които са въплътени в египетския сфинкс, които в своята съвкупност образуват човешкото тяло. Тези четири форми представят - човек, орел, лъв и телец, от които впоследствие се оформят човешката глава, белите дробове, сърцето с кръвоносна система и храносмилателната система. Тези четири формипредставят четирите кардинални знаци в зодиакалния кръг и отговарят на четирите вида групови души, през които минали всички сегашни индивидуални души. Между другото ще кажа, че видях тези четири фигури в антиминса, даден на бащата на Учителя в църквата Св. Димитър в Солун от едно светло същество, с което имал среща в църквата. Анитиминсът представя тялото на Христа, приготвено за погребение - на четирите ъгли на картината са поставени четирите евангелисти и редом с тях до всеки евангелист една от четирите въпросни фигури. Това е една дълбока окултна картина, представяща космичния човек. Космичният човек в процеса на своето диференциране и проявление създава земния човек, като в неговото физическо тяло отразява видимата вселена, в неговата душа и в неговия дух отразява невидимата вселена с всички нейчи разумни същества. Затова Учителят казва: Пред погледа на великите посветени от всички времена и епохи, цялата вселена, целият така наречен и в древността макрокосмос се явява във формата на човек, наречен великия небесен човек. Съзерцавайки образа на този космичен човек, те са открили съответствията, които съществуват между него и малкия човек, земния човек, наречен микрокосмос.
към текста >>

Учителят казва още: Под човек ние не разбираме само ново същество, което живее на Земята.
Съзерцавайки образа на този космичен човек, те са открили съответствията, които съществуват между него и малкия човек, земния човек, наречен микрокосмос. Затова казваме, че в човека, у когото всяка клетка е будна и съзнателна, както у посветените, той може да общува с цялата жива природа. Всички звезди във вселената имат свои представители в човешкия мозък. Затова такъв човек може да приеме моментално трептенията, които идват от различните звезди. В този смисъл казваме, че човек може да се разговаря с целия космос. Учителят казва още: Под човек ние не разбираме само ново същество, което живее на Земята. Човек съществува не само на Земята, не само в Слънчевата система, но той населява цялата звездна вселена — всички слънца и планети. Планетите и слънцата са населени със същества от различна степен на интелигентност. Не е важно какви тела имат те. Те са разумни същества и принадлежат към една и съща човешка раса. Тази раса постепенно се развива.
към текста >>

Тогава мисълта на земния човек ще се приближи до мисълта на космичния човек и човек отново ще почне да разбира езика и мисълта на космичния човек и ще бъде в по-интимно и съзнателно общение с него.
Но впоследствие мисълта на земния човек става предметна, когато неговата мисъл се формира само от външните впечатления, които получава чрез сетивата си. Тогаз тя постепенно изгубва жизнеността и дълбочината си и добива повече от един абстрактен характер, и съвременните хора мислят, че тяхната мисъл е много конкретна и реална. Нищо подобно, мисълта на съвременния човек е много абстрактна, защото не борави с реални величини, а с абстракции. Този начин на мислене е почнал, според Учителя, 700 години преди Христа и тази епоха е към края на своето развитие. В следващата раса ще се мине постепенно към друг начин на мислене. Тогава мисълта на земния човек ще се приближи до мисълта на космичния човек и човек отново ще почне да разбира езика и мисълта на космичния човек и ще бъде в по-интимно и съзнателно общение с него. В течение на тази епоха, която почва 700 години преди Христа и продължава и в наши дни и която е била в разцвета си в 19 век и въобще след Възраждането, постепенно с развитието на човешката мисъл се развиват 12 мирогледа, 12 начина на мислене под влияние на 12-те зодиакални знаци. Така знакът Овен дава идеалистична насока на мисълта. Знакът Телец създава рационализма. Знакът Близнаци създава математизма, математичния начин на мислене. Под знака Рак се развива материализма.
към текста >>

86. Влад Пашов 3. Духовното ръководство на човека и човечеството

ТОМ 18

Светлите мисли и идеи влизат в ума на човека чрез докосване на някое светло същество до неговия ум.
За пример, когато свирите на цигулка или на пиано, ако нямате учител, който да ви ръководи, вие не можете да учите. Той ще би запознае с местата и имената на тоновете по клавишите или струните на цигулката. В случая, учителят или професорът е по-високото съзнание, което ви учи и води в пътя на музиката. Голяма е разликата между онзи, който знае да свири и онзи, който не знае. 2. Идеите, мислите и енергиите се предават чрез контакт. Светлите мисли и идеи влизат в ума на човека чрез докосване на някое светло същество до неговия ум. Без докосване нищо не става. Милиони слънчеви лъчи трябва да се докоснат до плода, за да узрее. При това, всеки лъч придава на плода нещо специфично. Милиони разумни същества са се докоснали до човешката душа, за да й предадат това, което тя днес съдържа. И още милиони същества трябва да се докоснат до човешката душа, за да й предадат онова, което й е нужно за далечните времена и епохи.
към текста >>

Човекът, както го виждаме днес, е плод на едно дълго и съзнателно възпитание от страна на тези, които ръководят човешкото развитие.
Седалището на тези клонове първоначално е било в Лемурия; после в Атлантида, след това се премества в Египет. След Египет се премества в Хималаите, като има разклонение и в Алпите, в Рила и Северо-американските планини. Учителят казва, че засега има пет седалища на Бялото братство на Земята. Те живеят в планините в етерни тела. Центърът в Хималаите е наречен Агарта. Човекът, както го виждаме днес, е плод на едно дълго и съзнателно възпитание от страна на тези, които ръководят човешкото развитие. Човешките способности и добродетели, и всички сили, с които разполага човек днес, са постепенно присадени към неговото тяло от контакта му с различните разумни същества в космоса. Затова Учителят казва, че енергиите се предават чрез контакт. А човешките способности и добродетели това са набрани енергии, които са изработили определени органи за проява. Учителят казва; „Хиляди и разумни същества са дошли в контакт с човека и са му предали своите енергии, които се изразяват като инстинкти, страсти, добродетели, способности, подтици и импулси”. Учителят казва още: „Разумът е дар на човека от ангелите.
към текста >>

Всяка планета е свързана с вдна ангелска йерархия и има за планетен дух едно високо космично същество, което дава съдържание на планетното влияние.
Развитието се извършва в ред големи и малки цикли, като във всеки цикъл действуват специфични сили, които идват от специфични йерархии. Така има един голям цикъл на развитие от 26 хиляди години, който се разделя на 12 по-малки цикъла от по 2160 години, което се отбелязва с преминаването на Слънцето през един нов зодиакален знак, което именно определя една епоха от 2160 год. Но в течение на този цикъл от 2160 год. се изреждат последователно влиянията на 7-те планети, като всяка планета обхваща по една седма от 2160. Така че приблизително една планета влияе и управлява около 300 години, защото 7 по 300 е равно на 2100. Всяка планета е свързана с вдна ангелска йерархия и има за планетен дух едно високо космично същество, което дава съдържание на планетното влияние. Планетите са свързани със следните йерархии: Луната е свързана с йерархията на ангелите, Меркурий — с йерархията на арахангелите, Венера - с йерархията на Началствата, Марс с йерархията на властите или духовете на формата, Юпитер - с йерархията на силите или духовете на движението, и Сатурн с йерархията на господствата или духовете на Мъдростта. А Слънцето е свързано с престолите, херувимите и серафимите. Имената на планетните духове и гении са следните: 1. Планетният дух на Сатурн се нарича Касиел, което значи Божие съзерцание. Притежава качества справедливост и търпение. 2.
към текста >>

Защото учителят на една школа е същество, което е в контакт с енергиите на космоса и пренася тези енергии в земното развитие.
Така че дарбите, способностите и добродетелите, които днес всеки човек носи със себе си, са плод на един дълъг контакт от милиони години на човешките души и тела с енергиите на космичните същества, които са се проявили в планетните школи в Атлантида. Защото всяка способност, всяка дарба и добродетел не е нищо друго, освен специфична енергия, която изработва специфични органи в човешкия мозък и тяло, чрез който се проявява. Това, което като Дух живее в една окултна школа в дадена епоха, впоследствие се предава по закона на скачените съдове на цялото човечество. Малкото квас заквасва цялото тесто. Това, което се изработва като способности и добродетели в една дадена епоха в окултната школа, впоследствие става достояние на цялото човечество. Защото учителят на една школа е същество, което е в контакт с енергиите на космоса и пренася тези енергии в земното развитие. Най-първо чрез тези енергии той създава един кръг от ученици, на които предава тези енергии и така развива известни дарби и добродетели в тях. Те от своя страна по закона на скачените съдове предават това на останалото човечество. Така това, което първоначално е живяло в средата на един затворен кръг, в средата на една школа, става основен тон на живота на следващата епоха. Така е вървяло, така върви, така и ще върви развитието на човечеството. Затова Учителят казва: „Единственият път за постигане на добрите желания е Любовта.
към текста >>

Гласът на светлото същество се изразява като съвест, интуиция, морален стремеж и пр.
Пътят на порока му се посочва от една жена, разпусната, а пътят на добродетелта му се посочва от един светъл ангел. Когато човек реши в себе си да следва белия гений, светлите същества, той влиза в пътя на спасението и поема светлия път на постиженията. Този път са посочвали всички велики Учители с цел да помогнат на човешките души да се ориентират в тази борба, която се води вътре в човешката душа. Затова в днешната фаза на развитието всеки трябва да бъде буден и да се вслушва в тези гласове, които се борят в него, за да вземе правилна насока. Оттова зависи неговата съдба и неговото развитие. Гласът на светлото същество се изразява като съвест, интуиция, морален стремеж и пр. Светлото същество, което осветява пътя на човека и го насочва към светлите висини, е неговият ангел хранител, едно същество от йерархията на ангелите, които са ръководители на всяка индивидуална душа, докато арахангелите са ръководители на народите, а началствата са ръководители на епохите. Всеки човек има по един ангел, който го ръководи, а всеки един народ има по един архангел, който го ръководи, всяка една епоха в развитието си има един дух ръководител, който й дава основния тон, който е от йерархията на началствата или от още по- висши йерархии. А тъмното същество, което съпътствува човека в неговия път и което е в борба със светлия ангел, това е човешкото минало, изградено като едно живо същество, което като сянка върви с човека и го тегли назад към миналото. То крие в себе си едно тъмно същество, с което човек е влязъл в контакт при грехопадението. Защото грехопадението е един факт, а не една поетична измислица.
към текста >>

Светлото същество, което осветява пътя на човека и го насочва към светлите висини, е неговият ангел хранител, едно същество от йерархията на ангелите, които са ръководители на всяка индивидуална душа, докато арахангелите са ръководители на народите, а началствата са ръководители на епохите.
Когато човек реши в себе си да следва белия гений, светлите същества, той влиза в пътя на спасението и поема светлия път на постиженията. Този път са посочвали всички велики Учители с цел да помогнат на човешките души да се ориентират в тази борба, която се води вътре в човешката душа. Затова в днешната фаза на развитието всеки трябва да бъде буден и да се вслушва в тези гласове, които се борят в него, за да вземе правилна насока. Оттова зависи неговата съдба и неговото развитие. Гласът на светлото същество се изразява като съвест, интуиция, морален стремеж и пр. Светлото същество, което осветява пътя на човека и го насочва към светлите висини, е неговият ангел хранител, едно същество от йерархията на ангелите, които са ръководители на всяка индивидуална душа, докато арахангелите са ръководители на народите, а началствата са ръководители на епохите. Всеки човек има по един ангел, който го ръководи, а всеки един народ има по един архангел, който го ръководи, всяка една епоха в развитието си има един дух ръководител, който й дава основния тон, който е от йерархията на началствата или от още по- висши йерархии. А тъмното същество, което съпътствува човека в неговия път и което е в борба със светлия ангел, това е човешкото минало, изградено като едно живо същество, което като сянка върви с човека и го тегли назад към миналото. То крие в себе си едно тъмно същество, с което човек е влязъл в контакт при грехопадението. Защото грехопадението е един факт, а не една поетична измислица. То съвпада с онзи момент, когато човечеството слиза в гъстата материя, където действуват известни паднали същества и те повлияват на човека със своите отрицателни сили и го увличат по този начин в материалния живот.
към текста >>

А тъмното същество, което съпътствува човека в неговия път и което е в борба със светлия ангел, това е човешкото минало, изградено като едно живо същество, което като сянка върви с човека и го тегли назад към миналото.
Затова в днешната фаза на развитието всеки трябва да бъде буден и да се вслушва в тези гласове, които се борят в него, за да вземе правилна насока. Оттова зависи неговата съдба и неговото развитие. Гласът на светлото същество се изразява като съвест, интуиция, морален стремеж и пр. Светлото същество, което осветява пътя на човека и го насочва към светлите висини, е неговият ангел хранител, едно същество от йерархията на ангелите, които са ръководители на всяка индивидуална душа, докато арахангелите са ръководители на народите, а началствата са ръководители на епохите. Всеки човек има по един ангел, който го ръководи, а всеки един народ има по един архангел, който го ръководи, всяка една епоха в развитието си има един дух ръководител, който й дава основния тон, който е от йерархията на началствата или от още по- висши йерархии. А тъмното същество, което съпътствува човека в неговия път и което е в борба със светлия ангел, това е човешкото минало, изградено като едно живо същество, което като сянка върви с човека и го тегли назад към миналото. То крие в себе си едно тъмно същество, с което човек е влязъл в контакт при грехопадението. Защото грехопадението е един факт, а не една поетична измислица. То съвпада с онзи момент, когато човечеството слиза в гъстата материя, където действуват известни паднали същества и те повлияват на човека със своите отрицателни сили и го увличат по този начин в материалния живот. Събуждат в него желания за материален живот, а заедно с това и за един лош, нисш животински живот. В това се състои грехопадението, че дошъл в контакт с тези същества, човек поглъща от техните енергии в своето астрално и физическо тяло и от това се явяват известни желания и стремежи, които го привличат към гъстата материя.
към текста >>

То крие в себе си едно тъмно същество, с което човек е влязъл в контакт при грехопадението.
Оттова зависи неговата съдба и неговото развитие. Гласът на светлото същество се изразява като съвест, интуиция, морален стремеж и пр. Светлото същество, което осветява пътя на човека и го насочва към светлите висини, е неговият ангел хранител, едно същество от йерархията на ангелите, които са ръководители на всяка индивидуална душа, докато арахангелите са ръководители на народите, а началствата са ръководители на епохите. Всеки човек има по един ангел, който го ръководи, а всеки един народ има по един архангел, който го ръководи, всяка една епоха в развитието си има един дух ръководител, който й дава основния тон, който е от йерархията на началствата или от още по- висши йерархии. А тъмното същество, което съпътствува човека в неговия път и което е в борба със светлия ангел, това е човешкото минало, изградено като едно живо същество, което като сянка върви с човека и го тегли назад към миналото. То крие в себе си едно тъмно същество, с което човек е влязъл в контакт при грехопадението. Защото грехопадението е един факт, а не една поетична измислица. То съвпада с онзи момент, когато човечеството слиза в гъстата материя, където действуват известни паднали същества и те повлияват на човека със своите отрицателни сили и го увличат по този начин в материалния живот. Събуждат в него желания за материален живот, а заедно с това и за един лош, нисш животински живот. В това се състои грехопадението, че дошъл в контакт с тези същества, човек поглъща от техните енергии в своето астрално и физическо тяло и от това се явяват известни желания и стремежи, които го привличат към гъстата материя. Оттогава води началото си това тъмно същество, което придружава човека като сянка.
към текста >>

Оттогава води началото си това тъмно същество, което придружава човека като сянка.
То крие в себе си едно тъмно същество, с което човек е влязъл в контакт при грехопадението. Защото грехопадението е един факт, а не една поетична измислица. То съвпада с онзи момент, когато човечеството слиза в гъстата материя, където действуват известни паднали същества и те повлияват на човека със своите отрицателни сили и го увличат по този начин в материалния живот. Събуждат в него желания за материален живот, а заедно с това и за един лош, нисш животински живот. В това се състои грехопадението, че дошъл в контакт с тези същества, човек поглъща от техните енергии в своето астрално и физическо тяло и от това се явяват известни желания и стремежи, които го привличат към гъстата материя. Оттогава води началото си това тъмно същество, което придружава човека като сянка. И задачата на човека еда го проникне със светлината, която получава от светлото същество и постепенно да го пресъздаде и издигне. Иначе то ще бъде винаги една пречка в пътя на неговия възход. Когато човек влезе в пътя на окултното развитие, тази борба в него още повече се засилва, защото с влизането си в пътя на окултното развитие човек се определя на страната на светлото същество, което го води и това събужда противодействие от страна на тъмното същество, което вижда, че ще загуби борбата и ще изпусне жертвата си. Затова в началото на пътя си ученикът ще срещне голяма съпротива, която иде отвътре преди всичко и се проектира във външния живот, като влияние на средата и на окръжаващите. Но ученикът трябва да се самоопредели, да знае, че каквото и да става с него, той трябва да държи неотклонно пътя нагоре.
към текста >>

И задачата на човека еда го проникне със светлината, която получава от светлото същество и постепенно да го пресъздаде и издигне.
Защото грехопадението е един факт, а не една поетична измислица. То съвпада с онзи момент, когато човечеството слиза в гъстата материя, където действуват известни паднали същества и те повлияват на човека със своите отрицателни сили и го увличат по този начин в материалния живот. Събуждат в него желания за материален живот, а заедно с това и за един лош, нисш животински живот. В това се състои грехопадението, че дошъл в контакт с тези същества, човек поглъща от техните енергии в своето астрално и физическо тяло и от това се явяват известни желания и стремежи, които го привличат към гъстата материя. Оттогава води началото си това тъмно същество, което придружава човека като сянка. И задачата на човека еда го проникне със светлината, която получава от светлото същество и постепенно да го пресъздаде и издигне. Иначе то ще бъде винаги една пречка в пътя на неговия възход. Когато човек влезе в пътя на окултното развитие, тази борба в него още повече се засилва, защото с влизането си в пътя на окултното развитие човек се определя на страната на светлото същество, което го води и това събужда противодействие от страна на тъмното същество, което вижда, че ще загуби борбата и ще изпусне жертвата си. Затова в началото на пътя си ученикът ще срещне голяма съпротива, която иде отвътре преди всичко и се проектира във външния живот, като влияние на средата и на окръжаващите. Но ученикът трябва да се самоопредели, да знае, че каквото и да става с него, той трябва да държи неотклонно пътя нагоре. В началото на пътя ще се повдигнат всички отрицателни сили, скрити в неговото подсъзнание и ще изявят своето право на съществувание.
към текста >>

Когато човек влезе в пътя на окултното развитие, тази борба в него още повече се засилва, защото с влизането си в пътя на окултното развитие човек се определя на страната на светлото същество, което го води и това събужда противодействие от страна на тъмното същество, което вижда, че ще загуби борбата и ще изпусне жертвата си.
Събуждат в него желания за материален живот, а заедно с това и за един лош, нисш животински живот. В това се състои грехопадението, че дошъл в контакт с тези същества, човек поглъща от техните енергии в своето астрално и физическо тяло и от това се явяват известни желания и стремежи, които го привличат към гъстата материя. Оттогава води началото си това тъмно същество, което придружава човека като сянка. И задачата на човека еда го проникне със светлината, която получава от светлото същество и постепенно да го пресъздаде и издигне. Иначе то ще бъде винаги една пречка в пътя на неговия възход. Когато човек влезе в пътя на окултното развитие, тази борба в него още повече се засилва, защото с влизането си в пътя на окултното развитие човек се определя на страната на светлото същество, което го води и това събужда противодействие от страна на тъмното същество, което вижда, че ще загуби борбата и ще изпусне жертвата си. Затова в началото на пътя си ученикът ще срещне голяма съпротива, която иде отвътре преди всичко и се проектира във външния живот, като влияние на средата и на окръжаващите. Но ученикът трябва да се самоопредели, да знае, че каквото и да става с него, той трябва да държи неотклонно пътя нагоре. В началото на пътя ще се повдигнат всички отрицателни сили, скрити в неговото подсъзнание и ще изявят своето право на съществувание. Но ученикът трябва да бъде буден и смел, да не се подава на тъмните изкушения, които идват от тъмните същества. Той трябва да знае, че тази борба е признак, че той е поел стръмния път на съвършенството.
към текста >>

Тогава той ще разбере, че едно велико разумно същество пронизва със съзнанието си физическия свят и го обединява в едно цяло, и той ще познае в това същество духа на Истината, който ще му разкрие скритата страна на физическия свят, ще му разкрие скритата страна на неговото физическо съществувание, ще му разкрие вътрешната страна на неговото тяло, което е проникнато до костите от духа на Истината, който остава скрит за обикновеното човешко съзнание до момента, когато истината подига булото на илюзиите, и човек ще види реалността такава, каквато е.
Енергиите на Любовта ще внесат Божествената топлина, която ще организира силите на неговото сърце - ще разтопи каменното сърце на човека и ще го превърне в живо органическо сърце, което ще чувствува радостите и болките на всички същества и ще бъде отзивчиво към най- тихия глас на Бога, Който живее в него. Енергиите на Мъдростта ще внесат светлина в неговия ум и ще организират неговите дарби и способности, ще внесат светлина в неговото съзнание и ще дойде до онова състояние, за което се казва в Библията, че Бог рекъл да бъде виделина и станало виделина, станало ден първи. Тогаз човек постепенно ще влезе в съзнателна връзка с разумните същества на космоса и ще стане съзнателен в духовния свят. Енергиите на Истината ще дадат насока на неговото духовно растене и ще го свържат със силите на Слънцето, ще укрепят неговата воля и ще освободят душата му от връзките на миналото, които са я свързали с тъмните същества и ще й възвърне божествената свобода, която е притежавала преди грехопадението. Така постепенно човек ще се свърже с възвишените разумни същества на трите свята - физическия, духовния и Божествения, и ще стане съработник на природата и служител на Бога. Тогава той ще разбере, че едно велико разумно същество пронизва със съзнанието си физическия свят и го обединява в едно цяло, и той ще познае в това същество духа на Истината, който ще му разкрие скритата страна на физическия свят, ще му разкрие скритата страна на неговото физическо съществувание, ще му разкрие вътрешната страна на неговото тяло, което е проникнато до костите от духа на Истината, който остава скрит за обикновеното човешко съзнание до момента, когато истината подига булото на илюзиите, и човек ще види реалността такава, каквато е. Тогава той ще познае всички онези скрити сили на своето тяло, които са отражение на девствените божествени сили на духа на Истината и ще види, че тялото му е храм на Духа на Истината и е свещено. Тогава с това ново съзнание той ще проникне в света на силите, в света на своето сърце и ще види, че и този свят е проникнат и обединен като цяло от едно велико космично същество, в което той ще познае духа на Любовта, която внася безсмъртния живот в човешкото сърце и душа. Тогава той ще види, че човешкото сърце е един велик необятен и красив свят, който дотогава е бил забулен и скрит от обикновения поглед на човека. Тук човек ще преживее единството си с всичкисъщества и ще се почувства като частица от великия божествен организъм. в това състояние той ще преживее какво представя Любовта и ще разбере, че Любовта е основата на света и живота, от която произтича всичко и ще влезе в контакт с духа на Любовта, от когото Любовта извира като едно мощно космично течение, което прониква цялото битие.
към текста >>

Тогава с това ново съзнание той ще проникне в света на силите, в света на своето сърце и ще види, че и този свят е проникнат и обединен като цяло от едно велико космично същество, в което той ще познае духа на Любовта, която внася безсмъртния живот в човешкото сърце и душа.
Тогаз човек постепенно ще влезе в съзнателна връзка с разумните същества на космоса и ще стане съзнателен в духовния свят. Енергиите на Истината ще дадат насока на неговото духовно растене и ще го свържат със силите на Слънцето, ще укрепят неговата воля и ще освободят душата му от връзките на миналото, които са я свързали с тъмните същества и ще й възвърне божествената свобода, която е притежавала преди грехопадението. Така постепенно човек ще се свърже с възвишените разумни същества на трите свята - физическия, духовния и Божествения, и ще стане съработник на природата и служител на Бога. Тогава той ще разбере, че едно велико разумно същество пронизва със съзнанието си физическия свят и го обединява в едно цяло, и той ще познае в това същество духа на Истината, който ще му разкрие скритата страна на физическия свят, ще му разкрие скритата страна на неговото физическо съществувание, ще му разкрие вътрешната страна на неговото тяло, което е проникнато до костите от духа на Истината, който остава скрит за обикновеното човешко съзнание до момента, когато истината подига булото на илюзиите, и човек ще види реалността такава, каквато е. Тогава той ще познае всички онези скрити сили на своето тяло, които са отражение на девствените божествени сили на духа на Истината и ще види, че тялото му е храм на Духа на Истината и е свещено. Тогава с това ново съзнание той ще проникне в света на силите, в света на своето сърце и ще види, че и този свят е проникнат и обединен като цяло от едно велико космично същество, в което той ще познае духа на Любовта, която внася безсмъртния живот в човешкото сърце и душа. Тогава той ще види, че човешкото сърце е един велик необятен и красив свят, който дотогава е бил забулен и скрит от обикновения поглед на човека. Тук човек ще преживее единството си с всичкисъщества и ще се почувства като частица от великия божествен организъм. в това състояние той ще преживее какво представя Любовта и ще разбере, че Любовта е основата на света и живота, от която произтича всичко и ще влезе в контакт с духа на Любовта, от когото Любовта извира като едно мощно космично течение, което прониква цялото битие. Тогава човек ще разбере, че Любовта носи живот, нежност, деликатност, привлекателност — това са качествата, които осмислят вътрешния живот. Най-после човек ще се издигне до Божествения свят и ще влезе в контакт с Духа на Мъдростта, който със светлината си ще му разкрие безкрайните простори на вселената и глъбините на човешкия дух, и ще му отвори дверите на тайното познание и ще му даде свободен билет да пътува и проучва цялата безгранична вселена, и ще стане творец в битието.
към текста >>

Едното същество е на физическия свят и се занимава с уреждането на физическия живот на хората.
в това състояние той ще преживее какво представя Любовта и ще разбере, че Любовта е основата на света и живота, от която произтича всичко и ще влезе в контакт с духа на Любовта, от когото Любовта извира като едно мощно космично течение, което прониква цялото битие. Тогава човек ще разбере, че Любовта носи живот, нежност, деликатност, привлекателност — това са качествата, които осмислят вътрешния живот. Най-после човек ще се издигне до Божествения свят и ще влезе в контакт с Духа на Мъдростта, който със светлината си ще му разкрие безкрайните простори на вселената и глъбините на човешкия дух, и ще му отвори дверите на тайното познание и ще му даде свободен билет да пътува и проучва цялата безгранична вселена, и ще стане творец в битието. Така човек ще преживее великата мистерия на битието и ще разбере триединството на света и живота. Тогава ще разбере мисълта на Учителя, който казва: „Три велики разумни и съзнателни същества управляват и контролират живота на всички хора и същества в трите свята. Едното същество е на физическия свят и се занимава с уреждането на физическия живот на хората. Второто същество е в духовния свят, в света на силите и се занимава с уреждане на духовния живот на хората, третото същество е в божествения свят, то се занимава с божествения живот. Трите тези същества съставят общия божествен организъм”. Тогава човек ще издигне съзнанието си толкова високо, че ще разбере, казва Учителят, че Бог е Светлина без сянка, Живот без ограничения, Любов без промени и измени, Знание без погрешки и Свобода без ограничения. Но за да достигне човек до това състояние, да е съзнателен в трите свята, той трябва да е съединил в себе си мъжа и жената, да е обединил ума и сърцето си и тогава, така обединил силите на своята душа, ще се обедини с Духа, от когото е излязъл. Тогава човек ще разбере смисъла на живота, ще разбере смисъла на своето слизане в материята, на своето падение и заблуждение, ще разбере тайната на целия световен процес.
към текста >>

Второто същество е в духовния свят, в света на силите и се занимава с уреждане на духовния живот на хората, третото същество е в божествения свят, то се занимава с божествения живот.
Тогава човек ще разбере, че Любовта носи живот, нежност, деликатност, привлекателност — това са качествата, които осмислят вътрешния живот. Най-после човек ще се издигне до Божествения свят и ще влезе в контакт с Духа на Мъдростта, който със светлината си ще му разкрие безкрайните простори на вселената и глъбините на човешкия дух, и ще му отвори дверите на тайното познание и ще му даде свободен билет да пътува и проучва цялата безгранична вселена, и ще стане творец в битието. Така човек ще преживее великата мистерия на битието и ще разбере триединството на света и живота. Тогава ще разбере мисълта на Учителя, който казва: „Три велики разумни и съзнателни същества управляват и контролират живота на всички хора и същества в трите свята. Едното същество е на физическия свят и се занимава с уреждането на физическия живот на хората. Второто същество е в духовния свят, в света на силите и се занимава с уреждане на духовния живот на хората, третото същество е в божествения свят, то се занимава с божествения живот. Трите тези същества съставят общия божествен организъм”. Тогава човек ще издигне съзнанието си толкова високо, че ще разбере, казва Учителят, че Бог е Светлина без сянка, Живот без ограничения, Любов без промени и измени, Знание без погрешки и Свобода без ограничения. Но за да достигне човек до това състояние, да е съзнателен в трите свята, той трябва да е съединил в себе си мъжа и жената, да е обединил ума и сърцето си и тогава, така обединил силите на своята душа, ще се обедини с Духа, от когото е излязъл. Тогава човек ще разбере смисъла на живота, ще разбере смисъла на своето слизане в материята, на своето падение и заблуждение, ще разбере тайната на целия световен процес. Тогава той ще види и разбере, че в света само Бог царува и че неговата Любов, Мъдрост и Истина проникват цялото битие и дават Живот, Светлина и Свобода на всички същества.
към текста >>

87. Влад Пашов 4. Животът след смъртта на физическото тяло 1. Животът в духовните светове

ТОМ 18

Защото човек сам по себе си е едно много сложно същество, което общо казано се състои от дух, душа и тяло.
Учителят дава и друго определение и наименование на световете, физическият го нарича материален свят, духовният го нарича субстанциален свят, а Божественият нарича есенциален свят. Това са състояния и форми на проява на реалността. Тези три свята Учителят нарича още човешки, ангелски и Божествен. Ние имаме една бледа представа само за физическия свят, а за другите два свята имаме много смътна представа. Човек живее едновременно и в трите свята, но не съзнава това. Защото човек сам по себе си е едно много сложно същество, което общо казано се състои от дух, душа и тяло. Духът живее в Божествения свят, Душата живее в духовния свят, затова някои го наричат душевен свят, а човешката личност, която се проявява чрез тялото, живее във физическия свят. Ние съзнаваме само личността и затова имаме едно много ограничено понятие за човека. При днешната степен на развитие душата, респективно духовния свят се изявява чрез чувствата, а духът респективно Божествения свят, се изявява чрез мисълта. От това не следва да отъждествяваме душата със сърцето, което е свързано с чувствата, нито да отъждествяваме духа с ума, чрез който мисли. Сърцето е само външната страна на душата и умът е само външната страна на духа.
към текста >>

Всички хора работят съзнателно или несъзнателно при построяването на телата им в предрожденния период до момента, когато квинтесенцията на предишните тела бъде вградена в новото тяло.
Всички жители на този свят работят върху изменението на условията на Земята. Те под ръководството на висшите същества променят физическите форми на Земята и извършват постепенни промени, така че при новото въплъщение условията да бъдат различни. Климатът, флората и фауната се изменят от човека под ръководството на висшите същества. Така че светът, който виждаме около нас, е точно това, което ние индивидуално и колективно сме направили. Също така човек се учи тука как да си построи, пак с помощта на висшите същества, разбира се, едно по-подходящо за проява тяло. Всички хора работят съзнателно или несъзнателно при построяването на телата им в предрожденния период до момента, когато квинтесенцията на предишните тела бъде вградена в новото тяло. Тогава те почват да работят съзнателно. След като е асимилирал всички плодове на миналия си живот и е работил за променяне условията на Земята, след като се е научил чрез работа над телата на другите да си построи подходящо тяло, чрез което да се изяви във физическия свят, човешкият дух се изкачва в третото небе - трите горни области на умствения свят, за което споменава и апостол Павел, че е бил на третото небе и е видял неща, които не могат да се опишат и предадат на човешки език. Тук духът е потопен в света на вечната хармония, където човек получава импулси и сили за следващото си прераждане. Тук в този свят в човека идва желание за нови опитности и обмисля едно ново въплъщение. Тук пред погледа на духа се разкрива панорамата на бъдещия му живот на Земята в нейните главни етапи.
към текста >>

Тогава те почват да работят съзнателно.
Те под ръководството на висшите същества променят физическите форми на Земята и извършват постепенни промени, така че при новото въплъщение условията да бъдат различни. Климатът, флората и фауната се изменят от човека под ръководството на висшите същества. Така че светът, който виждаме около нас, е точно това, което ние индивидуално и колективно сме направили. Също така човек се учи тука как да си построи, пак с помощта на висшите същества, разбира се, едно по-подходящо за проява тяло. Всички хора работят съзнателно или несъзнателно при построяването на телата им в предрожденния период до момента, когато квинтесенцията на предишните тела бъде вградена в новото тяло. Тогава те почват да работят съзнателно. След като е асимилирал всички плодове на миналия си живот и е работил за променяне условията на Земята, след като се е научил чрез работа над телата на другите да си построи подходящо тяло, чрез което да се изяви във физическия свят, човешкият дух се изкачва в третото небе - трите горни области на умствения свят, за което споменава и апостол Павел, че е бил на третото небе и е видял неща, които не могат да се опишат и предадат на човешки език. Тук духът е потопен в света на вечната хармония, където човек получава импулси и сили за следващото си прераждане. Тук в този свят в човека идва желание за нови опитности и обмисля едно ново въплъщение. Тук пред погледа на духа се разкрива панорамата на бъдещия му живот на Земята в нейните главни етапи. Духът има свобода по отношение на детайлите в течение на живота.
към текста >>

Като последствие от това човек не го счита вече като специална принадлежност на неговото същество.
Тук човек изучава по кой начин се образуват предметите, които ни заобикалят на Земята. Между мисловните същества, които изпълват този свят, се намира също и мисълта, първообразът на нашето собствено физическо тяло. Но човек го чувства като нещо отделно от себе си. Единствено духовната същина ни изглежда да е част от нас. И когато тялото, което човек е напуснал, се представи пред него в своя първообраз, подобно на един спомен, човек съзнава, че то принадлежи на външния свят. Като последствие от това човек не го счита вече като специална принадлежност на неговото същество. Тук човек възприема единството на външния свят и неговото физическо тяло е част от целостта на този свят. И съзерцавайки първообраза на физическия свят като цяло, човек чувства, че и той принадлежи към това цяло. По този начин чрез наблюдение човек се научава малко по малко да познава сродството на своето тяло с външния свят, а себе си счита като нещо духовно, което принадлежи на света на духа. Тогава човек се научава да си казва: всичко, което аз виждам тук, разпръснато около мен, това съм аз самия. В тази област човек познава, че неговото истинско същество принадлежи на света на духа.
към текста >>

В тази област човек познава, че неговото истинско същество принадлежи на света на духа.
Като последствие от това човек не го счита вече като специална принадлежност на неговото същество. Тук човек възприема единството на външния свят и неговото физическо тяло е част от целостта на този свят. И съзерцавайки първообраза на физическия свят като цяло, човек чувства, че и той принадлежи към това цяло. По този начин чрез наблюдение човек се научава малко по малко да познава сродството на своето тяло с външния свят, а себе си счита като нещо духовно, което принадлежи на света на духа. Тогава човек се научава да си казва: всичко, което аз виждам тук, разпръснато около мен, това съм аз самия. В тази област човек познава, че неговото истинско същество принадлежи на света на духа. Той се познава като дух между духовете , принадлежащ към първичните духове, съзнава единството с всички духове, с първичния дух, затова се ражда в него мисълта - аз съм едно с първичния дух, аз съм част от вечния дух. Затова индусите наричат този свят Девахан - свят на Девите, на ангелите, на духовете. Истината, която през време на земния живот е една отвлечена мисъл за нас, тази истина, която е целта на всяка мъдрост, тук в света на духа, ние я живеем. Ние мислим за нея през време на земния си живот, защото когато сме били в царството на Духа, сме я признавали за един факт. В тази първа област човек преживява отново всички връзки и отношения на любов и приятелство, които е имал на Земята, но вече в тяхната активна, духовна страна.
към текста >>

Във втората област единният живот става мисловно същество и се движи като течен елемент в духовния свят.
И тази страна от човешката природа, на която целият интерес е изпълнена от всекидневното съществуване, ще се почувства в тази област на нашето пребивание в духовния свят. Тук човек намира отново лицата, с които е живял във физическия свят. Всички връзки и отношения, които през време на земния живот са имали само физически характер, се пречистват и изгарят. Но всичко онова, през нашия земен живот, което е било душа от нашата душа, се увековечава в тази област на духовния свят. Души, които са си принадлежали на физическия свят, се намират отново една до друга в духовния свят, за да овековечат тази своя връзка. Във втората област единният живот става мисловно същество и се движи като течен елемент в духовния свят. Това е живото единство, което прониква всяко нещо, както кръвта в нашето тяло прониква всички части на тялото. През време на физическото съществуване ние възприемаме от този живот само едно отражение и го изразяваме във всички форми на обожаване. Религиозният живот на човека произлиза от това отношение. Тук човек научава, че общият смисъл на живота не се състои в преходното, в отделността. Преходното му се явява само като символ, като образ на вечния, на единния живот на хармоничното единство.
към текста >>

88. Влад Пашов 4. Животът след смъртта на физическото тяло 2. Преминаване през планетните сфери

ТОМ 18

Учителят казва: След като напусне тялото, човешкото същество преминава през планетните сфери.
В този момент човек остава като в тъмнина, всичко около него изчезва, никакъв образ, никаква светлина няма. И в тази тъмнина, в това безизходно положение човек почва да чува Космичното Слово да му говори. В този говор той различава гласа на Бога, който му говори и му дава наставления, за да може да използува опитностите на своя току-що завършен земен живот, Най-после постепенно проблясва светлина в съзнанието му и човек почва да различава образа на възвишените същества около себе си, от които идваха мислите, които виждаше и Словото, което чуваше. Всичко това става няколко деня след смъртта. След това човек е вече готов да поеме пътя през планетните сфери. Учителят казва: След като напусне тялото, човешкото същество преминава през планетните сфери. Това преминаване през планетните сфери египтяните са го наричали странствуване на душите или трансмигриране. За преминаване на душите през планетните сфери малко е писано, говорено в окултната литература. То е едно учение на древноегипетската окултна наука. Учителят само споменава за него, което значи, че го признава за правилно учение, част от окултната наука. Щайнер може би единствен в съвременната окултна литература говори малко по-подробно по този въпрос и то една година преди заминаването си.
към текста >>

На Земята човек е едно земно същество, а след смъртта той е едно небесно същество между многото такива.
Третият вид слънчеви системи образуват в своята съвкупност Божествения, свят и са направени от най-фината, най-висшата материя. Първият вид вселени може да наречем материални, вторият вид може да наречем субстанциални и третият вид може да наречем есенциални. Това са три състояния на материята”. Ще резюмирам казаното до тука: След като напусне физическото тяло, душата се озовава в космичното пространство, където най-първо се среща с мислите на космичната интелигентност, които изпълват пространството и постепенно навлиза в границите на духовните вселени, без още да е влязла в контакт със съществата, които населяват тези духовни вселени. Когато човек премине през областта на космичната интелигентност, човек постепенно навлиза в сферата на космичните същества, която е същевременно сфера на звездите и почва своето пътешествие през звездното небе, през планетните сфери. На Земята човек е едно земно същество, а след смъртта той е едно небесно същество между многото такива. Като се говори за планетните сфери, има се предвид Птоломеевата система, според която Земята е в центъра на Слънчевата система и другите планетни сфери я обкръжават. Най-близка до Земята е Лунната сфера. След това идват сферите на Меркурий, на Венера, на Слънцето, на Марс, на Юпитер, на Сатурн, Уран, Нептун, Плутон, след което кръгът на зодиакалните съзвездия. В момента на смъртта човек принадлежи още на земната сфера. Той вижда Земята с различните материали, от които е съставена.
към текста >>

Тогава от глъбините на неговото същество се повдига едно мощно обещание да поеме върху себе си всичко онова, което той е причинил на другите.
Така в течение на един период, който обхваща една трета от изминалия земен живот, човек преживява отново всичко, което е мислил и вършил на Земята, нотака, както другите същества, към които е било насочено, са го почувствали. Ангелите са тези, които му показват неговите минали дела. И това ново преживяване на живота става по обратен ред - от момента на смъртта, до момента на раждането. Преживяването на миналия живот в сферата на Луната, което е равно на една трета от земния живот, е зародиш на това, което трябва да се реализира в следващото земно съществуване, то е зародиш на кармата за следващото въплъщение. През време на живота в сферата на Луната човек се научава да чувства вътрешно как неговите дела са действали върху неговите ближни. Тогава от глъбините на неговото същество се повдига едно мощно обещание да поеме върху себе си всичко онова, което той е причинил на другите. Човек пожелава да поеме този товар, за да възстанови нарушеното космично равновесие. Чрез това решение да осъществи своята съдба, съобразно с последствията от своите дела, от своите земни мисли, чувства и желания, човек сам приключва фазата на преминаването на земния си живот. Когато тази фаза е приключила до момента на неговото раждане и човек без всякакъв страх е дал обещание да изправи всичко, за да възстанови нарушеното космично равновесие, той е вече узрял, за да може да влезе в следващата сфера - в сферата на Меркурий. Всичкото това преживяване в сферата на Луната действува като една духовна баня, която освобождава човека от грешките, чрез които той е причинил страдание на другите. Той е един вид като изповед, след което човек поема обещание да изправи всичко и го заличава от съзнанието си.
към текста >>

След смъртта си със сбора от всички тези дела, които са включени в неговото същество, той се явява най-напред в Лунната сфера пред ангелите.
Когато тази фаза е приключила до момента на неговото раждане и човек без всякакъв страх е дал обещание да изправи всичко, за да възстанови нарушеното космично равновесие, той е вече узрял, за да може да влезе в следващата сфера - в сферата на Меркурий. Всичкото това преживяване в сферата на Луната действува като една духовна баня, която освобождава човека от грешките, чрез които той е причинил страдание на другите. Той е един вид като изповед, след което човек поема обещание да изправи всичко и го заличава от съзнанието си. Ще резюмирам казаното за Лунната сфера. През земния си живот човек е извършил както добри, така и лоши дела. След смъртта си със сбора от всички тези дела, които са включени в неговото същество, той се явява най-напред в Лунната сфера пред ангелите. Те преценяват всяко негово действие какво отношение има към световната икономика. Те определят до каква степен всяко добро или лошо дело е в отношение към цялата Вселена. Тогава човек е принуден да изостави в Лунната сфера всичко, чрез което той е предал на Вселената, респективно на своите ближни, да изостави последствията на своите лоши дела. И понеже те са втъкани в неговото същество, той е принуден да изостави в Лунната сфера цяла една част от самия себе си, защото човек представя едно единство, в което се включват всичките му действия, които той е вършил. Да изоставим злото, което сме извършили, значи да се разделим от една съставна част от нашето естество.
към текста >>

И понеже те са втъкани в неговото същество, той е принуден да изостави в Лунната сфера цяла една част от самия себе си, защото човек представя едно единство, в което се включват всичките му действия, които той е вършил.
През земния си живот човек е извършил както добри, така и лоши дела. След смъртта си със сбора от всички тези дела, които са включени в неговото същество, той се явява най-напред в Лунната сфера пред ангелите. Те преценяват всяко негово действие какво отношение има към световната икономика. Те определят до каква степен всяко добро или лошо дело е в отношение към цялата Вселена. Тогава човек е принуден да изостави в Лунната сфера всичко, чрез което той е предал на Вселената, респективно на своите ближни, да изостави последствията на своите лоши дела. И понеже те са втъкани в неговото същество, той е принуден да изостави в Лунната сфера цяла една част от самия себе си, защото човек представя едно единство, в което се включват всичките му действия, които той е вършил. Да изоставим злото, което сме извършили, значи да се разделим от една съставна част от нашето естество. Защото от Лунната сфера ние не можем да излезем с друго, освен с доброто, което сме вършили спрямо Вселената, респективно спрямо своите ближни. Затова, когато човек излезе от Лунната сфера, неговото естество е осакатено и то толкова по-осезателно, колкото повече лоши мисли, чувства и дела е родил и извършил. В Лунната сфера човек трябва да остави, така да се каже, една част от себе си, и то толкова по-голяма, колкото повече вреда е причинил на Вселената. В Лунната област човек изоставя всички свои морални петна, той е свободен от злото в себе си.
към текста >>

Болестите, доколкото те са духовен резултат, се заличават от човешкото същество в течение на неговото преминаване през сферата на Меркурий.
След това той е вече готов да премине в сферата на Меркурий. Така че при влизането в сферата на Меркурий, човешката форма е повече или по-малко пълна, в зависимост от това добро или зло е вършил човек. Колкото повече зло е вършил човек, толкова по-осакатен влиза в сферата на Меркурий. Когато човек влезе в сферата на Меркурий, той се среща с още по-възвишени същества от тези на Луната, които в християнския езотеризъм се наричат арахангели. Влизайки в сферата на Меркурий, човек не носи вече със себе си моралните петна, защото както видяхме, те бяха изоставени в сферата на Луната, но той носи със себе си последствията от болестите и здравословните състояния, през които е преминал през земното съществуване, Арахангелите освобождават тука човека от духовните причини и резултати на болестите, които са резултат на човешката мисъл. Болестите, доколкото те са духовен резултат, се заличават от човешкото същество в течение на неговото преминаване през сферата на Меркурий. Когато човек преминава през сферата на Меркурий, той започва да разбира колко много физическото и моралното се взаимно проникват в света на звездите. С моралните петна, които човек носи със себе си от Земята, не може да влезе в небесния свят и той ги оставя, така да се каже, отсам неговия праг, както видяхме в Лунната област, която е много близо до Земята и до човека. А съществата от Меркурий, както видяхме, са натоварени със задачата да освободят човешкото същество от духовните резултати и причини на болестите, които представят особен вид енергия и материя. Те ги извличат от човека и ги изхвърляте духовния космос и те се всмукват в пространството на Вселената с един вид приятно чувство. Както тук на Земята чувстваме вятъра, гръмотевиците, светкавиците, бликането на водите, също така в сферата на Меркурий човек присъства на изтичането на своите болести, той ги вижда как се всмукват от духовните същества, които ги изхвърлят в космичното пространство.
към текста >>

А съществата от Меркурий, както видяхме, са натоварени със задачата да освободят човешкото същество от духовните резултати и причини на болестите, които представят особен вид енергия и материя.
Когато човек влезе в сферата на Меркурий, той се среща с още по-възвишени същества от тези на Луната, които в християнския езотеризъм се наричат арахангели. Влизайки в сферата на Меркурий, човек не носи вече със себе си моралните петна, защото както видяхме, те бяха изоставени в сферата на Луната, но той носи със себе си последствията от болестите и здравословните състояния, през които е преминал през земното съществуване, Арахангелите освобождават тука човека от духовните причини и резултати на болестите, които са резултат на човешката мисъл. Болестите, доколкото те са духовен резултат, се заличават от човешкото същество в течение на неговото преминаване през сферата на Меркурий. Когато човек преминава през сферата на Меркурий, той започва да разбира колко много физическото и моралното се взаимно проникват в света на звездите. С моралните петна, които човек носи със себе си от Земята, не може да влезе в небесния свят и той ги оставя, така да се каже, отсам неговия праг, както видяхме в Лунната област, която е много близо до Земята и до човека. А съществата от Меркурий, както видяхме, са натоварени със задачата да освободят човешкото същество от духовните резултати и причини на болестите, които представят особен вид енергия и материя. Те ги извличат от човека и ги изхвърляте духовния космос и те се всмукват в пространството на Вселената с един вид приятно чувство. Както тук на Земята чувстваме вятъра, гръмотевиците, светкавиците, бликането на водите, също така в сферата на Меркурий човек присъства на изтичането на своите болести, той ги вижда как се всмукват от духовните същества, които ги изхвърлят в космичното пространство. Истината относно естеството на болестите е била предадена на човечеството от арахангелите, духовните същества в сферата на Меркурий. Това са го знаели хората в древни времена. Ето защо, цялото лечебно изкуство, цялата медицинска наука е била предадена на човечеството при специалните мистерии на Меркурий, В култа, който е бил практикуван в тези мистерии, са се проявявали арахангелите.
към текста >>

И всичко, неправилно проявено в тази област, е включено в човешкото същество.
Когато човек влезе в областта на Венера, той вижда да царува там това, от което име познаваме само неговото земно отражение, познато по името Любов. Докато в сферата на Меркурий човек се намира в най-ниските области на проявление на Мъдростта, в сферата на Венера човек влиза в областта на Любовта. И дотолкова, доколкото Любовта го ръководи, човек може да премине областта от сферата на Меркурий, където царува Мъдростта, до сферата на Слънцето. В сферата на Венера под ръководството на Началствата се пречистват човешките чувства, за да бъде човек освободен от всичко земно, от всичко, което хвърля известни петна върху човешката душа. На Земята човек е изживявал и добри, и лоши чувства, и е обичал, и е мразил, правил е много грешки в проявата на Любовта, било към другия пол, било към приятели и близки, било към деца и родители. И всичко, неправилно проявено в тази област, е включено в човешкото същество. И сега съществата на Венера освобождават човека от всичкия този товар на неправилно проявени чувства, на неправилно проявена Любов, Защото от сферата на Венера човек ще влезе в сферата на Слънцето, където не може да премине нищо отрицателно, лошо. В сферата на Слънцето човешкото същество трябва да блести като слънце, като чисто злато. Както в сферата на Меркурий са пречистени човешките мисли, които пораждат различните болести, така в сферата на Венера се пречистват човешките чувства, които са основа на различните отношения и връзки. Всяко чувство е особен род енергия, включена в човешкото същество. Началствата, Духовете на Венера, извличат всичко отрицателно и неправилно проявени чувства като енергии и материя, и ги изхвърлят в космичното пространство, където тези енергии се трансформират.
към текста >>

В сферата на Слънцето човешкото същество трябва да блести като слънце, като чисто злато.
И дотолкова, доколкото Любовта го ръководи, човек може да премине областта от сферата на Меркурий, където царува Мъдростта, до сферата на Слънцето. В сферата на Венера под ръководството на Началствата се пречистват човешките чувства, за да бъде човек освободен от всичко земно, от всичко, което хвърля известни петна върху човешката душа. На Земята човек е изживявал и добри, и лоши чувства, и е обичал, и е мразил, правил е много грешки в проявата на Любовта, било към другия пол, било към приятели и близки, било към деца и родители. И всичко, неправилно проявено в тази област, е включено в човешкото същество. И сега съществата на Венера освобождават човека от всичкия този товар на неправилно проявени чувства, на неправилно проявена Любов, Защото от сферата на Венера човек ще влезе в сферата на Слънцето, където не може да премине нищо отрицателно, лошо. В сферата на Слънцето човешкото същество трябва да блести като слънце, като чисто злато. Както в сферата на Меркурий са пречистени човешките мисли, които пораждат различните болести, така в сферата на Венера се пречистват човешките чувства, които са основа на различните отношения и връзки. Всяко чувство е особен род енергия, включена в човешкото същество. Началствата, Духовете на Венера, извличат всичко отрицателно и неправилно проявени чувства като енергии и материя, и ги изхвърлят в космичното пространство, където тези енергии се трансформират. Казах по-рано, че когато човек преминава през Лунната сфера, той преживява отново земния си живот в течение на една трета време от земния живот. И че това преживяване на изтеклия земен живот почва от момента на смъртта до момента на раждането.
към текста >>

Всяко чувство е особен род енергия, включена в човешкото същество.
На Земята човек е изживявал и добри, и лоши чувства, и е обичал, и е мразил, правил е много грешки в проявата на Любовта, било към другия пол, било към приятели и близки, било към деца и родители. И всичко, неправилно проявено в тази област, е включено в човешкото същество. И сега съществата на Венера освобождават човека от всичкия този товар на неправилно проявени чувства, на неправилно проявена Любов, Защото от сферата на Венера човек ще влезе в сферата на Слънцето, където не може да премине нищо отрицателно, лошо. В сферата на Слънцето човешкото същество трябва да блести като слънце, като чисто злато. Както в сферата на Меркурий са пречистени човешките мисли, които пораждат различните болести, така в сферата на Венера се пречистват човешките чувства, които са основа на различните отношения и връзки. Всяко чувство е особен род енергия, включена в човешкото същество. Началствата, Духовете на Венера, извличат всичко отрицателно и неправилно проявени чувства като енергии и материя, и ги изхвърлят в космичното пространство, където тези енергии се трансформират. Казах по-рано, че когато човек преминава през Лунната сфера, той преживява отново земния си живот в течение на една трета време от земния живот. И че това преживяване на изтеклия земен живот почва от момента на смъртта до момента на раждането. Окултната наука разделя земния живот на човека на периоди от по 7 години приблизително, като всеки един период се намира под влиянието на една от планетните сфери, което значи, че в течение на тези периоди, силите на тази планетна сфера са най-активни и доминиращи в живота на човека. Така животът на човека от раждането до седмата година, когато се сменят зъбите, е под влиянието на Луната.
към текста >>

Само по краищата на това етерно пространство, което представя Слънцето, има нещо подобно на горящи газове, които образуват короната на Слънцето, но вътре в тази корона няма никакъв огън, там се намират трите йерархии Власти, Сили и Господства, След като човешкото същество премине през сферата на Венера, то навлиза в сферата на Сльнцетр навлиза в сферата на трите поменати йерархии.
Съвременните учени казват, че Слънцето е горящо тяло, където горят газове, които дават светлина и топлина. Това е една детска представа за Слънцето от гледището на окултната наука. На Слънцето няма никакви пламъци, никакъв огън. Слънцето е в етерно състояние и на него действува една енергия, много по-мощна от огъня, казва Учителят. Там, където виждаме Слънцето, имаме една етерна сфера, в която живеят възвишените духовни същества — Власти, Сили и Господства. Само по краищата на това етерно пространство, което представя Слънцето, има нещо подобно на горящи газове, които образуват короната на Слънцето, но вътре в тази корона няма никакъв огън, там се намират трите йерархии Власти, Сили и Господства, След като човешкото същество премине през сферата на Венера, то навлиза в сферата на Сльнцетр навлиза в сферата на трите поменати йерархии. И когато човек преминава след смъртта онази епоха от живота, която се простира от 22 до 42-годишна възраст, той намира в нея в известен смисъл едно отражение на Слънчевото сияние. Между тези йерархии човек прекарва най-дълъг период от своето съществуване между смъртта и неговото раждане. Докато на Земята не всякога добрите намерения на човека се реализират, то в сферата на Слънцето всяко добро желание и намерение на човека се реализира и носи щастие. Всичко, което човек е хранил като добри намерения, даже и под формата на най-незначителни мисли, се превръща в действителност в слънчевото съществувание, като действителност, която се възприема от йерархиите на Слънцето. Тогава съществата на Слънцето гледат човека и виждат по какъв начин той е мислил, чувствал и вършил доброто.
към текста >>

Тогава човек, който е вършил само зло на Земята, в сферата на Слънцето остава сам без никаква връзка със съществата на Слънцето, вследствие на което той изгубва съзнание и в едно безсъзнателно състояние преминава живота в сферата на Слънцето.
Всичко, което човек е хранил като добри намерения, даже и под формата на най-незначителни мисли, се превръща в действителност в слънчевото съществувание, като действителност, която се възприема от йерархиите на Слънцето. Тогава съществата на Слънцето гледат човека и виждат по какъв начин той е мислил, чувствал и вършил доброто. Всяка добра мисъл на Земята създава в Слънчевата сфера една връзка, която приобщава човека с Властите, Силите и Господстваха с тези същества. Добрите мисли и желания дават възможност на човека да бъде във връзка с тези същества. Лошите мисли човек е напуснал още в Лунната сфера заедно с една част от самия себе си. Тогава човек, който е вършил само зло на Земята, в сферата на Слънцето остава сам без никаква връзка със съществата на Слънцето, вследствие на което той изгубва съзнание и в едно безсъзнателно състояние преминава живота в сферата на Слънцето. Така в сферата на Слънцетр благодарение на общението на човека с тези възвишени същества, моралното добро става една действителна реалност. Онези, които не са мислили добро на Земята, са неспособни да разберат езика на духовните същества, и като не са вършили добро, не могат да се явят пред тях, защото нямат връзка с тях, вследствие на което остават изолирани и изпадат в безсъзнание. В Слънчевата област съществува само доброто, за злото няма място там и онзи, който не е мислил и вършил добро, не може да живее съзнателен живот в сферата на Слънцето, защото той няма връзка с възвишените същества, понеже няма добри мисли и дела. Всичкото добро, което човек е вършил на Земята се изявява като една реалност в Слънчевата сфера, защото в сферата на Слънцето съществува само доброто, което е лъчезарно и сияйно, и сиянието на Слънцето иде от доброто, възвишеното и красивото, което е същина на Слънчевото битие. В сферата на Слънцето човек се намира заедно с други души, които също като него са напуснали Земята чрез смъртта и са влезли в духовния свят, с които човек е бил свързан с кармически връзки.
към текста >>

Тази специална част на човешкото същество се образува от сферите на Марс, Юпитер и Сатурн, които съставят един вид главата на човека в слънчевото му съществуване.
В Слънчевата сфера е точно обратно - там целият свят е в човека - Луната, планетите, цялата Слънчева сфера с всичките си духовни същества е в човека, а не вън от него. В Слънчевата сфера човек чувствува, че самият той е вселената, че притежава организма на вселената, че този вселенски организъм му принадлежи. Той го чувствува и вижда, че този вселенски организъм, който му принадлежи е диференциран на отделни сфери - Лунна сфера, сфера на Меркурий, на Венера, на Слънчева сфера и т. н., които сфери влизат като органи в общия вселенски организъм, който човек чувствува, че му принадлежи. Но там човек чувствува, че притежава и нещо друго, нещо специално, което отговаря на главата на земното съществуване. Тази специална част на човешкото същество се образува от сферите на Марс, Юпитер и Сатурн, които съставят един вид главата на човека в слънчевото му съществуване. Може да резюмираме горната мисъл по-конкретно по следния начин: В слънчевото съществуване - Луната, Меркурий и Венера съставят крайниците и долната част на човешкия организъм, самата Слънчева сфера заедно с неговите духовни същества образува гръдната област, целокупносттана ритмичната система на човека - дробовете и сърцето с кръвоносната система. А главата, която човек има на Земята като орган за разбиране, за разсъждение, за говорене, в Слънчевата сфера на човешкото съществуване се образува от сферата на Марс, Юпитер и Сатурн. Но както на Земята главата е орган за размишление, за разсъждаване, седалище на паметта и спомена, а също така в нея се намират устата, чрез която човек говори — изразява своите мисли. Устата е орган, чрез който се изявява човешкото слово като израз на неговата мисъл. Също така и в съществуването на човека в сферата на Слънцето неговата глава има същата функция.
към текста >>

На Земята ние имаме едно твърде ограничено понятие за човека, затова което е затворено в границите на човешкото същество.
Това преживяване на човека в Слънчевата сфера е преживяване величието на космичния човек и понеже всеки земен човек носи възможностите на космичния човек и е свързан с него, в Слънчевата сфера човек, запазвайки се като индивидуалност, вижда в себе си отразено цялото Битие с всичката му йерархия. Но това преживяване имат само онези, които чрез доброто, което са правили на Земята са способни да влязат във връзка с йерархиите на Слънцето, а онези, които саправили и мислили само зло, в сферата на Слънцето изпадат в безсъзнание и нямат никакво преживяване и спомени за живота в тази сфера. През време на своето земно съществуване човек живее в своята кожа, отделен от света и гледа на света като нещо вън от него. Но в слънчевото съществуване човек гледа на външния свят като на свой организъм, тогава човек има преживяването, че цялата вселена с всичките йерархии е вътре в него. И тогава човек разбира, че той не е това, което се схваща на Земята, но че е нещо, което в себе си е толкова грандиозно, толкова мощно, толкова величествено, както Вселената с всички звезди и възвишени същества. На Земята ние имаме едно твърде ограничено понятие за човека, затова което е затворено в границите на човешкото същество. И добре, че е така, иначе човек на Земята, ако знаеше какво представя той по същество, той би изпаднал в лудостта на величието. С пребиваването си в Слънчевата сфера той преживява, както казах, величието, силата и красотата на космичния човек, в когото се намират всички творчески йерархии на Битието, които изграждат своето съществуване в него. Това, което се намира в човека, е нещо много по- величествено от целия звезден свят с всичките му движения и звезди. Всичкото това представя външният свят на човека в слънчевото му съществуване. И както казах, всички хора на Земята са части, клетки от космичния човек, те носят в себе си неговите възможности.
към текста >>

И добре, че е така, иначе човек на Земята, ако знаеше какво представя той по същество, той би изпаднал в лудостта на величието.
Но това преживяване имат само онези, които чрез доброто, което са правили на Земята са способни да влязат във връзка с йерархиите на Слънцето, а онези, които саправили и мислили само зло, в сферата на Слънцето изпадат в безсъзнание и нямат никакво преживяване и спомени за живота в тази сфера. През време на своето земно съществуване човек живее в своята кожа, отделен от света и гледа на света като нещо вън от него. Но в слънчевото съществуване човек гледа на външния свят като на свой организъм, тогава човек има преживяването, че цялата вселена с всичките йерархии е вътре в него. И тогава човек разбира, че той не е това, което се схваща на Земята, но че е нещо, което в себе си е толкова грандиозно, толкова мощно, толкова величествено, както Вселената с всички звезди и възвишени същества. На Земята ние имаме едно твърде ограничено понятие за човека, затова което е затворено в границите на човешкото същество. И добре, че е така, иначе човек на Земята, ако знаеше какво представя той по същество, той би изпаднал в лудостта на величието. С пребиваването си в Слънчевата сфера той преживява, както казах, величието, силата и красотата на космичния човек, в когото се намират всички творчески йерархии на Битието, които изграждат своето съществуване в него. Това, което се намира в човека, е нещо много по- величествено от целия звезден свят с всичките му движения и звезди. Всичкото това представя външният свят на човека в слънчевото му съществуване. И както казах, всички хора на Земята са части, клетки от космичния човек, те носят в себе си неговите възможности. И затова в Слънчевата сфера след смъртта човек преживява величието на космичният човек като свое, което действително е вярно.
към текста >>

В своето слънчево съществувание човешкото същество, човешкият дух сътрудничат с възвишените същества и под тяхно ръководство създава чудната сграда на своето земно съществувание, каквото представя човешкото тяло.
И както казах, всички хора на Земята са части, клетки от космичния човек, те носят в себе си неговите възможности. И затова в Слънчевата сфера след смъртта човек преживява величието на космичният човек като свое, което действително е вярно. От това съзерцаване на тялото на космичния човек, земният човек черпи директиви, които му позволяват да работи за своето бъдещо въплъщение под ръководството на възвишените същества, които обитават различните планетни сфери: ангели, арахангели, началства, власти, сили и господства и заедно с всички човешки души, с които е свързан кармически. Тази работа, която се извършва в слънчевото съществуване за създаването на един бъдещ човек на Земята, на един бъдещ земен живот, тази работа е нещо по-грандиозно от всички човешки творби на Земята. Човек, както го виждаме на Земята, не е само една човешка творба, както мислят съвременните хора. В своето слънчево съществувание човешкото същество, човешкият дух сътрудничат с възвишените същества и под тяхно ръководство създава чудната сграда на своето земно съществувание, каквото представя човешкото тяло. Но ако човек трябваше да работи сам заедно с другите човешки души за тази работа, резултатът би бил жалък. Затова за изграждането на тази величествена постройка, каквато представя човешкото тяло, е необходима помощта на всички творчески йерархии. В това, което произхожда от физическата наследственост, идва да се въплъти едно чудно космично създание, образувано в сферата на Слънцето. Така че човешкият дух прекарва половината от своето слънчево съществуване да работи заедно с Възвишените същества за формиране на Веществото на своето бъдеще тяло. Казах по-преди, че Слънчевото битие е цялото само добро, в него няма място за злото.
към текста >>

И тези същества са взели участие във формирането на човешкото същество, след като то напусне Слънчевата сфера и премине в сферата на Марс.
Казах по-преди, че Слънчевото битие е цялото само добро, в него няма място за злото. И ако бъдещото човешко тяло бъде изработено само от съществата на Слънчевата сфера, от най-висшата космична Мъдрост, то съществата, които се биха въплътили на Земята, не биха били вече човеци, а ангелски същества с Божествена доброта. Но тези същества, така създадени не биха притежавали моралната свобода, в тях не би имало никаква свобода за действие, защото тяхната природа, която е само добро, винаги би ги принуждавала да вършат само доброто като последствие от Слънчевата сфера, от която са излезли. Те не биха имали възможност да избират между доброто и злото, защото не познават какво нещо е злото. Затова тук се намесват други същества, служители на първия принцип, който носи в себе си условия за злото. И тези същества са взели участие във формирането на човешкото същество, след като то напусне Слънчевата сфера и премине в сферата на Марс. Затова Учителят казва на едно място: Белите братя работят в главата и гърдите на космическия човек, а от пъпа надолу работят черните братя. Те са, които Внасят злото вчовешкото същество. Това не е случайно, но е с цел да може човек да познава доброто и злото, и по свободна воля да избира доброто. През втората половина на слънчевото съществуване една част от човешкото същество, формирана под влияние на Божествените същества, се трансформира по такъв начин, щото изчезва до известна степен като действителна реалност и остава само като един образ. Най-напред човек е формиран така, щото да остане дори в своя организъм едно същество само добро.
към текста >>

Те са, които Внасят злото вчовешкото същество.
Но тези същества, така създадени не биха притежавали моралната свобода, в тях не би имало никаква свобода за действие, защото тяхната природа, която е само добро, винаги би ги принуждавала да вършат само доброто като последствие от Слънчевата сфера, от която са излезли. Те не биха имали възможност да избират между доброто и злото, защото не познават какво нещо е злото. Затова тук се намесват други същества, служители на първия принцип, който носи в себе си условия за злото. И тези същества са взели участие във формирането на човешкото същество, след като то напусне Слънчевата сфера и премине в сферата на Марс. Затова Учителят казва на едно място: Белите братя работят в главата и гърдите на космическия човек, а от пъпа надолу работят черните братя. Те са, които Внасят злото вчовешкото същество. Това не е случайно, но е с цел да може човек да познава доброто и злото, и по свободна воля да избира доброто. През втората половина на слънчевото съществуване една част от човешкото същество, формирана под влияние на Божествените същества, се трансформира по такъв начин, щото изчезва до известна степен като действителна реалност и остава само като един образ. Най-напред човек е формиран така, щото да остане дори в своя организъм едно същество само добро. После една част от това, което е така формирано, през втората половина на слънчевото съществуване се превръща само в един образ. Така че човешкото същество през втората половина на слънчевото съществуване продължава своето съществуване отчасти като духовна реалност, отчасти като образ.
към текста >>

През втората половина на слънчевото съществуване една част от човешкото същество, формирана под влияние на Божествените същества, се трансформира по такъв начин, щото изчезва до известна степен като действителна реалност и остава само като един образ.
Затова тук се намесват други същества, служители на първия принцип, който носи в себе си условия за злото. И тези същества са взели участие във формирането на човешкото същество, след като то напусне Слънчевата сфера и премине в сферата на Марс. Затова Учителят казва на едно място: Белите братя работят в главата и гърдите на космическия човек, а от пъпа надолу работят черните братя. Те са, които Внасят злото вчовешкото същество. Това не е случайно, но е с цел да може човек да познава доброто и злото, и по свободна воля да избира доброто. През втората половина на слънчевото съществуване една част от човешкото същество, формирана под влияние на Божествените същества, се трансформира по такъв начин, щото изчезва до известна степен като действителна реалност и остава само като един образ. Най-напред човек е формиран така, щото да остане дори в своя организъм едно същество само добро. После една част от това, което е така формирано, през втората половина на слънчевото съществуване се превръща само в един образ. Така че човешкото същество през втората половина на слънчевото съществуване продължава своето съществуване отчасти като духовна реалност, отчасти като образ. Онази част от човешкото същество, която е като духовна реалност в Слънчевата сфера представя основата на бъдещото човешко тяло на Земята, а онова, което е само образ, представя основа на човешката глава. В тази част, която е само образ, се формира човешката глава.
към текста >>

Най-напред човек е формиран така, щото да остане дори в своя организъм едно същество само добро.
И тези същества са взели участие във формирането на човешкото същество, след като то напусне Слънчевата сфера и премине в сферата на Марс. Затова Учителят казва на едно място: Белите братя работят в главата и гърдите на космическия човек, а от пъпа надолу работят черните братя. Те са, които Внасят злото вчовешкото същество. Това не е случайно, но е с цел да може човек да познава доброто и злото, и по свободна воля да избира доброто. През втората половина на слънчевото съществуване една част от човешкото същество, формирана под влияние на Божествените същества, се трансформира по такъв начин, щото изчезва до известна степен като действителна реалност и остава само като един образ. Най-напред човек е формиран така, щото да остане дори в своя организъм едно същество само добро. После една част от това, което е така формирано, през втората половина на слънчевото съществуване се превръща само в един образ. Така че човешкото същество през втората половина на слънчевото съществуване продължава своето съществуване отчасти като духовна реалност, отчасти като образ. Онази част от човешкото същество, която е като духовна реалност в Слънчевата сфера представя основата на бъдещото човешко тяло на Земята, а онова, което е само образ, представя основа на човешката глава. В тази част, която е само образ, се формира човешката глава. Нуждите на тялото с всичките му органи и системи се явяват като естествени нужди, но моралният импулс човек го чувства, когато се въплъти на Земята като нещо духовно.
към текста >>

Така че човешкото същество през втората половина на слънчевото съществуване продължава своето съществуване отчасти като духовна реалност, отчасти като образ.
Те са, които Внасят злото вчовешкото същество. Това не е случайно, но е с цел да може човек да познава доброто и злото, и по свободна воля да избира доброто. През втората половина на слънчевото съществуване една част от човешкото същество, формирана под влияние на Божествените същества, се трансформира по такъв начин, щото изчезва до известна степен като действителна реалност и остава само като един образ. Най-напред човек е формиран така, щото да остане дори в своя организъм едно същество само добро. После една част от това, което е така формирано, през втората половина на слънчевото съществуване се превръща само в един образ. Така че човешкото същество през втората половина на слънчевото съществуване продължава своето съществуване отчасти като духовна реалност, отчасти като образ. Онази част от човешкото същество, която е като духовна реалност в Слънчевата сфера представя основата на бъдещото човешко тяло на Земята, а онова, което е само образ, представя основа на човешката глава. В тази част, която е само образ, се формира човешката глава. Нуждите на тялото с всичките му органи и системи се явяват като естествени нужди, но моралният импулс човек го чувства, когато се въплъти на Земята като нещо духовно. И това нещо, което ние чувстваме като духовно, този глас, който говори в нашето съзнание, този морален импулс, който ни подтиква към доброто, неговият начатък се е формирал в онази част на слънчевия зародиш, която през втората половина на слънчевото съществуване се явява само като образ. През време на слънчевото съществуване на човека му е трудно да обхване съвкупността на човешкото същество в неговата дълбока реалност, да види истинското човешко същество, да преживее видението на космичния човек.
към текста >>

Онази част от човешкото същество, която е като духовна реалност в Слънчевата сфера представя основата на бъдещото човешко тяло на Земята, а онова, което е само образ, представя основа на човешката глава.
Това не е случайно, но е с цел да може човек да познава доброто и злото, и по свободна воля да избира доброто. През втората половина на слънчевото съществуване една част от човешкото същество, формирана под влияние на Божествените същества, се трансформира по такъв начин, щото изчезва до известна степен като действителна реалност и остава само като един образ. Най-напред човек е формиран така, щото да остане дори в своя организъм едно същество само добро. После една част от това, което е така формирано, през втората половина на слънчевото съществуване се превръща само в един образ. Така че човешкото същество през втората половина на слънчевото съществуване продължава своето съществуване отчасти като духовна реалност, отчасти като образ. Онази част от човешкото същество, която е като духовна реалност в Слънчевата сфера представя основата на бъдещото човешко тяло на Земята, а онова, което е само образ, представя основа на човешката глава. В тази част, която е само образ, се формира човешката глава. Нуждите на тялото с всичките му органи и системи се явяват като естествени нужди, но моралният импулс човек го чувства, когато се въплъти на Земята като нещо духовно. И това нещо, което ние чувстваме като духовно, този глас, който говори в нашето съзнание, този морален импулс, който ни подтиква към доброто, неговият начатък се е формирал в онази част на слънчевия зародиш, която през втората половина на слънчевото съществуване се явява само като образ. През време на слънчевото съществуване на човека му е трудно да обхване съвкупността на човешкото същество в неговата дълбока реалност, да види истинското човешко същество, да преживее видението на космичния човек. Виждането на човешкото същество, съзерцаването на космичния човек след смъртта в слънчевото съществуване, е било нещо трудно през далечните минали епохи на човешкото развитие, когато на Земята е съществувало едно инстинктивно ясновидство.
към текста >>

През време на слънчевото съществуване на човека му е трудно да обхване съвкупността на човешкото същество в неговата дълбока реалност, да види истинското човешко същество, да преживее видението на космичния човек.
Така че човешкото същество през втората половина на слънчевото съществуване продължава своето съществуване отчасти като духовна реалност, отчасти като образ. Онази част от човешкото същество, която е като духовна реалност в Слънчевата сфера представя основата на бъдещото човешко тяло на Земята, а онова, което е само образ, представя основа на човешката глава. В тази част, която е само образ, се формира човешката глава. Нуждите на тялото с всичките му органи и системи се явяват като естествени нужди, но моралният импулс човек го чувства, когато се въплъти на Земята като нещо духовно. И това нещо, което ние чувстваме като духовно, този глас, който говори в нашето съзнание, този морален импулс, който ни подтиква към доброто, неговият начатък се е формирал в онази част на слънчевия зародиш, която през втората половина на слънчевото съществуване се явява само като образ. През време на слънчевото съществуване на човека му е трудно да обхване съвкупността на човешкото същество в неговата дълбока реалност, да види истинското човешко същество, да преживее видението на космичния човек. Виждането на човешкото същество, съзерцаването на космичния човек след смъртта в слънчевото съществуване, е било нещо трудно през далечните минали епохи на човешкото развитие, когато на Земята е съществувало едно инстинктивно ясновидство. Може да се вижда странно, но факт е, че инстинктивното ясновидство, което хората са притежавали някога, ги е правило почти неспособни да виждат в слънчевото си съществуване човешкото същество, било им е трудно да съзерцават образа на космичния човек. Преди Христос да слезе на Земята, Той е бил онзи, който в слънчевото съществуване е давал сила на хората да виждат истински и напълно тайната на човешкото същество, да съзерцават образа на космичния човек, по който се формира и човешкото тяло. След като Христос е слязъл на Земята, необходимо е хората да му дадат път да се всели в тях, за да участвуват в Неговия живот, който е животът на космическия човек. Само така през време на своя земен живот човек с пълна свобода и будно съзнание може да събере онези сили, които като пренесе през вратата на смъртта, ще го направят способен да съзерцава величието на човешкото същество в неговото слънчево съществуване.
към текста >>

Виждането на човешкото същество, съзерцаването на космичния човек след смъртта в слънчевото съществуване, е било нещо трудно през далечните минали епохи на човешкото развитие, когато на Земята е съществувало едно инстинктивно ясновидство.
Онази част от човешкото същество, която е като духовна реалност в Слънчевата сфера представя основата на бъдещото човешко тяло на Земята, а онова, което е само образ, представя основа на човешката глава. В тази част, която е само образ, се формира човешката глава. Нуждите на тялото с всичките му органи и системи се явяват като естествени нужди, но моралният импулс човек го чувства, когато се въплъти на Земята като нещо духовно. И това нещо, което ние чувстваме като духовно, този глас, който говори в нашето съзнание, този морален импулс, който ни подтиква към доброто, неговият начатък се е формирал в онази част на слънчевия зародиш, която през втората половина на слънчевото съществуване се явява само като образ. През време на слънчевото съществуване на човека му е трудно да обхване съвкупността на човешкото същество в неговата дълбока реалност, да види истинското човешко същество, да преживее видението на космичния човек. Виждането на човешкото същество, съзерцаването на космичния човек след смъртта в слънчевото съществуване, е било нещо трудно през далечните минали епохи на човешкото развитие, когато на Земята е съществувало едно инстинктивно ясновидство. Може да се вижда странно, но факт е, че инстинктивното ясновидство, което хората са притежавали някога, ги е правило почти неспособни да виждат в слънчевото си съществуване човешкото същество, било им е трудно да съзерцават образа на космичния човек. Преди Христос да слезе на Земята, Той е бил онзи, който в слънчевото съществуване е давал сила на хората да виждат истински и напълно тайната на човешкото същество, да съзерцават образа на космичния човек, по който се формира и човешкото тяло. След като Христос е слязъл на Земята, необходимо е хората да му дадат път да се всели в тях, за да участвуват в Неговия живот, който е животът на космическия човек. Само така през време на своя земен живот човек с пълна свобода и будно съзнание може да събере онези сили, които като пренесе през вратата на смъртта, ще го направят способен да съзерцава величието на човешкото същество в неговото слънчево съществуване. Така че, преди да слезе на Земята, Христос е, който е давал сила и възможност на човешките души да виждат човешкото същество в неговото величие в слънчевото си съществуване, да съзерцават образа на космическия човек и да участвуват в неговия живот.
към текста >>

Може да се вижда странно, но факт е, че инстинктивното ясновидство, което хората са притежавали някога, ги е правило почти неспособни да виждат в слънчевото си съществуване човешкото същество, било им е трудно да съзерцават образа на космичния човек.
В тази част, която е само образ, се формира човешката глава. Нуждите на тялото с всичките му органи и системи се явяват като естествени нужди, но моралният импулс човек го чувства, когато се въплъти на Земята като нещо духовно. И това нещо, което ние чувстваме като духовно, този глас, който говори в нашето съзнание, този морален импулс, който ни подтиква към доброто, неговият начатък се е формирал в онази част на слънчевия зародиш, която през втората половина на слънчевото съществуване се явява само като образ. През време на слънчевото съществуване на човека му е трудно да обхване съвкупността на човешкото същество в неговата дълбока реалност, да види истинското човешко същество, да преживее видението на космичния човек. Виждането на човешкото същество, съзерцаването на космичния човек след смъртта в слънчевото съществуване, е било нещо трудно през далечните минали епохи на човешкото развитие, когато на Земята е съществувало едно инстинктивно ясновидство. Може да се вижда странно, но факт е, че инстинктивното ясновидство, което хората са притежавали някога, ги е правило почти неспособни да виждат в слънчевото си съществуване човешкото същество, било им е трудно да съзерцават образа на космичния човек. Преди Христос да слезе на Земята, Той е бил онзи, който в слънчевото съществуване е давал сила на хората да виждат истински и напълно тайната на човешкото същество, да съзерцават образа на космичния човек, по който се формира и човешкото тяло. След като Христос е слязъл на Земята, необходимо е хората да му дадат път да се всели в тях, за да участвуват в Неговия живот, който е животът на космическия човек. Само така през време на своя земен живот човек с пълна свобода и будно съзнание може да събере онези сили, които като пренесе през вратата на смъртта, ще го направят способен да съзерцава величието на човешкото същество в неговото слънчево съществуване. Така че, преди да слезе на Земята, Христос е, който е давал сила и възможност на човешките души да виждат човешкото същество в неговото величие в слънчевото си съществуване, да съзерцават образа на космическия човек и да участвуват в неговия живот. След слизането си на Земята, Христос подготви човешките души още тук на Земята да съберат сила, да могат да съзерцават пълнотата на човешкото същество, когато достигнат до Слънчевата сфера.
към текста >>

Преди Христос да слезе на Земята, Той е бил онзи, който в слънчевото съществуване е давал сила на хората да виждат истински и напълно тайната на човешкото същество, да съзерцават образа на космичния човек, по който се формира и човешкото тяло.
Нуждите на тялото с всичките му органи и системи се явяват като естествени нужди, но моралният импулс човек го чувства, когато се въплъти на Земята като нещо духовно. И това нещо, което ние чувстваме като духовно, този глас, който говори в нашето съзнание, този морален импулс, който ни подтиква към доброто, неговият начатък се е формирал в онази част на слънчевия зародиш, която през втората половина на слънчевото съществуване се явява само като образ. През време на слънчевото съществуване на човека му е трудно да обхване съвкупността на човешкото същество в неговата дълбока реалност, да види истинското човешко същество, да преживее видението на космичния човек. Виждането на човешкото същество, съзерцаването на космичния човек след смъртта в слънчевото съществуване, е било нещо трудно през далечните минали епохи на човешкото развитие, когато на Земята е съществувало едно инстинктивно ясновидство. Може да се вижда странно, но факт е, че инстинктивното ясновидство, което хората са притежавали някога, ги е правило почти неспособни да виждат в слънчевото си съществуване човешкото същество, било им е трудно да съзерцават образа на космичния човек. Преди Христос да слезе на Земята, Той е бил онзи, който в слънчевото съществуване е давал сила на хората да виждат истински и напълно тайната на човешкото същество, да съзерцават образа на космичния човек, по който се формира и човешкото тяло. След като Христос е слязъл на Земята, необходимо е хората да му дадат път да се всели в тях, за да участвуват в Неговия живот, който е животът на космическия човек. Само така през време на своя земен живот човек с пълна свобода и будно съзнание може да събере онези сили, които като пренесе през вратата на смъртта, ще го направят способен да съзерцава величието на човешкото същество в неговото слънчево съществуване. Така че, преди да слезе на Земята, Христос е, който е давал сила и възможност на човешките души да виждат човешкото същество в неговото величие в слънчевото си съществуване, да съзерцават образа на космическия човек и да участвуват в неговия живот. След слизането си на Земята, Христос подготви човешките души още тук на Земята да съберат сила, да могат да съзерцават пълнотата на човешкото същество, когато достигнат до Слънчевата сфера. Така че, в Слънчевата сфера се подготвя човешкото тяло в неговото сложно устройство, което като едно чудно създание се въплъщава на Земята чрез известни определени родители.
към текста >>

Само така през време на своя земен живот човек с пълна свобода и будно съзнание може да събере онези сили, които като пренесе през вратата на смъртта, ще го направят способен да съзерцава величието на човешкото същество в неговото слънчево съществуване.
През време на слънчевото съществуване на човека му е трудно да обхване съвкупността на човешкото същество в неговата дълбока реалност, да види истинското човешко същество, да преживее видението на космичния човек. Виждането на човешкото същество, съзерцаването на космичния човек след смъртта в слънчевото съществуване, е било нещо трудно през далечните минали епохи на човешкото развитие, когато на Земята е съществувало едно инстинктивно ясновидство. Може да се вижда странно, но факт е, че инстинктивното ясновидство, което хората са притежавали някога, ги е правило почти неспособни да виждат в слънчевото си съществуване човешкото същество, било им е трудно да съзерцават образа на космичния човек. Преди Христос да слезе на Земята, Той е бил онзи, който в слънчевото съществуване е давал сила на хората да виждат истински и напълно тайната на човешкото същество, да съзерцават образа на космичния човек, по който се формира и човешкото тяло. След като Христос е слязъл на Земята, необходимо е хората да му дадат път да се всели в тях, за да участвуват в Неговия живот, който е животът на космическия човек. Само така през време на своя земен живот човек с пълна свобода и будно съзнание може да събере онези сили, които като пренесе през вратата на смъртта, ще го направят способен да съзерцава величието на човешкото същество в неговото слънчево съществуване. Така че, преди да слезе на Земята, Христос е, който е давал сила и възможност на човешките души да виждат човешкото същество в неговото величие в слънчевото си съществуване, да съзерцават образа на космическия човек и да участвуват в неговия живот. След слизането си на Земята, Христос подготви човешките души още тук на Земята да съберат сила, да могат да съзерцават пълнотата на човешкото същество, когато достигнат до Слънчевата сфера. Така че, в Слънчевата сфера се подготвя човешкото тяло в неговото сложно устройство, което като едно чудно създание се въплъщава на Земята чрез известни определени родители. Това тяло, казах, се формира по образа на космическия човек, когото човек съзерцава в слънчевото си съществуване, което се отпечатва в неговото тяло. Така създаден този първообраз на човешкото тяло в слънчевото съществуване трябва да мине през планетните сфери на Марс, Юпитер и Сатурн, където са господарите на кармата, които ще определят коя част от кармата ще трябва да се въплъти и изяви в това земно съществуване.
към текста >>

Така че, преди да слезе на Земята, Христос е, който е давал сила и възможност на човешките души да виждат човешкото същество в неговото величие в слънчевото си съществуване, да съзерцават образа на космическия човек и да участвуват в неговия живот.
Виждането на човешкото същество, съзерцаването на космичния човек след смъртта в слънчевото съществуване, е било нещо трудно през далечните минали епохи на човешкото развитие, когато на Земята е съществувало едно инстинктивно ясновидство. Може да се вижда странно, но факт е, че инстинктивното ясновидство, което хората са притежавали някога, ги е правило почти неспособни да виждат в слънчевото си съществуване човешкото същество, било им е трудно да съзерцават образа на космичния човек. Преди Христос да слезе на Земята, Той е бил онзи, който в слънчевото съществуване е давал сила на хората да виждат истински и напълно тайната на човешкото същество, да съзерцават образа на космичния човек, по който се формира и човешкото тяло. След като Христос е слязъл на Земята, необходимо е хората да му дадат път да се всели в тях, за да участвуват в Неговия живот, който е животът на космическия човек. Само така през време на своя земен живот човек с пълна свобода и будно съзнание може да събере онези сили, които като пренесе през вратата на смъртта, ще го направят способен да съзерцава величието на човешкото същество в неговото слънчево съществуване. Така че, преди да слезе на Земята, Христос е, който е давал сила и възможност на човешките души да виждат човешкото същество в неговото величие в слънчевото си съществуване, да съзерцават образа на космическия човек и да участвуват в неговия живот. След слизането си на Земята, Христос подготви човешките души още тук на Земята да съберат сила, да могат да съзерцават пълнотата на човешкото същество, когато достигнат до Слънчевата сфера. Така че, в Слънчевата сфера се подготвя човешкото тяло в неговото сложно устройство, което като едно чудно създание се въплъщава на Земята чрез известни определени родители. Това тяло, казах, се формира по образа на космическия човек, когото човек съзерцава в слънчевото си съществуване, което се отпечатва в неговото тяло. Така създаден този първообраз на човешкото тяло в слънчевото съществуване трябва да мине през планетните сфери на Марс, Юпитер и Сатурн, където са господарите на кармата, които ще определят коя част от кармата ще трябва да се въплъти и изяви в това земно съществуване. Така че в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн се работи върху човешкото същество, за да се подготви за неговия бъдещ земен живот.
към текста >>

След слизането си на Земята, Христос подготви човешките души още тук на Земята да съберат сила, да могат да съзерцават пълнотата на човешкото същество, когато достигнат до Слънчевата сфера.
Може да се вижда странно, но факт е, че инстинктивното ясновидство, което хората са притежавали някога, ги е правило почти неспособни да виждат в слънчевото си съществуване човешкото същество, било им е трудно да съзерцават образа на космичния човек. Преди Христос да слезе на Земята, Той е бил онзи, който в слънчевото съществуване е давал сила на хората да виждат истински и напълно тайната на човешкото същество, да съзерцават образа на космичния човек, по който се формира и човешкото тяло. След като Христос е слязъл на Земята, необходимо е хората да му дадат път да се всели в тях, за да участвуват в Неговия живот, който е животът на космическия човек. Само така през време на своя земен живот човек с пълна свобода и будно съзнание може да събере онези сили, които като пренесе през вратата на смъртта, ще го направят способен да съзерцава величието на човешкото същество в неговото слънчево съществуване. Така че, преди да слезе на Земята, Христос е, който е давал сила и възможност на човешките души да виждат човешкото същество в неговото величие в слънчевото си съществуване, да съзерцават образа на космическия човек и да участвуват в неговия живот. След слизането си на Земята, Христос подготви човешките души още тук на Земята да съберат сила, да могат да съзерцават пълнотата на човешкото същество, когато достигнат до Слънчевата сфера. Така че, в Слънчевата сфера се подготвя човешкото тяло в неговото сложно устройство, което като едно чудно създание се въплъщава на Земята чрез известни определени родители. Това тяло, казах, се формира по образа на космическия човек, когото човек съзерцава в слънчевото си съществуване, което се отпечатва в неговото тяло. Така създаден този първообраз на човешкото тяло в слънчевото съществуване трябва да мине през планетните сфери на Марс, Юпитер и Сатурн, където са господарите на кармата, които ще определят коя част от кармата ще трябва да се въплъти и изяви в това земно съществуване. Така че в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн се работи върху човешкото същество, за да се подготви за неговия бъдещ земен живот. В тези три сфери работят същества от още по-висши йерархии.
към текста >>

Така че в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн се работи върху човешкото същество, за да се подготви за неговия бъдещ земен живот.
Така че, преди да слезе на Земята, Христос е, който е давал сила и възможност на човешките души да виждат човешкото същество в неговото величие в слънчевото си съществуване, да съзерцават образа на космическия човек и да участвуват в неговия живот. След слизането си на Земята, Христос подготви човешките души още тук на Земята да съберат сила, да могат да съзерцават пълнотата на човешкото същество, когато достигнат до Слънчевата сфера. Така че, в Слънчевата сфера се подготвя човешкото тяло в неговото сложно устройство, което като едно чудно създание се въплъщава на Земята чрез известни определени родители. Това тяло, казах, се формира по образа на космическия човек, когото човек съзерцава в слънчевото си съществуване, което се отпечатва в неговото тяло. Така създаден този първообраз на човешкото тяло в слънчевото съществуване трябва да мине през планетните сфери на Марс, Юпитер и Сатурн, където са господарите на кармата, които ще определят коя част от кармата ще трябва да се въплъти и изяви в това земно съществуване. Така че в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн се работи върху човешкото същество, за да се подготви за неговия бъдещ земен живот. В тези три сфери работят същества от още по-висши йерархии. В сферата на Марс работят Престолите, в сферата на Юпитер, работят Херуаимите, а в сферата на Сатурн работят Серафимите. Когато човек преминава своя живот и след като е напуснал Слънчевата сфера и се приготовлява за своя бъдещ земен живот, преминавайки през сферата на Марс, Юпитер и Сатурн,човек се намира накъдето и да се обърне, потопен в един духовен религиозен живот. Когато от тези сфери човек отправи погледа си към Земята, той не я вижда, както ние я познаваме физически. Но той я вижда като един мощен духовен живот, изтъкан от събитията, които се извършват със сферите на Марс, Юпитер и Сатурн от дейността на Престолите, Херувимите и Серафимите.
към текста >>

Така, преминавайки през сферата на Марс, човешкото същество получава импулси за укрепване и развитие на неговата воля и свързаното с нея физическо тяло.
Тук спадат мистиците и религиозните хора, които дълбоко, преживяват нещата. Най-nocле има хора, чиято карма не може напълно да се формира и през преминаването на сферата на Юпитер. Те преминават в сферата на Сатурн, където получават импулсите на Любовта като основа на тяхната мисъл. Това са хора, които са стъпили на Земята с краката си, но техния поглед е отправен към възвишения свят. Те изследват дълбоките причини на нещата, свързват миналото и настоящето, и очертават пътя на бъдещето. Така, преминавайки през сферата на Марс, човешкото същество получава импулси за укрепване и развитие на неговата воля и свързаното с нея физическо тяло. Преминавайки през сферата на Юпитер, човешкото същество получава импулси за развитие на чувствата, на сърцето и свързаното с тях астрално тяло, което се прониква от Мъдростта на Херувимите. Преминавайки през сферата на Сатурн, човешкото същество получава импулси за развитие на своята мисъл, за развиване тялото на аза - умственото тяло, което се отразява в етерното тяло. Получил тези три импулса за развиване на трите страни на своята природа - волята, сърцето и ума, и свързаните с тях тела - физическо, етерно и астралното, човешкото същество се въплъщава във физическото тяло на Земята. Ще резюмирам казаното за човешкото същество през планетните сфери. След като напусне физическото тяло, човек се озовава в безпределното космично пространство, където се чувства голям като цялата вселена.
към текста >>

Преминавайки през сферата на Юпитер, човешкото същество получава импулси за развитие на чувствата, на сърцето и свързаното с тях астрално тяло, което се прониква от Мъдростта на Херувимите.
Най-nocле има хора, чиято карма не може напълно да се формира и през преминаването на сферата на Юпитер. Те преминават в сферата на Сатурн, където получават импулсите на Любовта като основа на тяхната мисъл. Това са хора, които са стъпили на Земята с краката си, но техния поглед е отправен към възвишения свят. Те изследват дълбоките причини на нещата, свързват миналото и настоящето, и очертават пътя на бъдещето. Така, преминавайки през сферата на Марс, човешкото същество получава импулси за укрепване и развитие на неговата воля и свързаното с нея физическо тяло. Преминавайки през сферата на Юпитер, човешкото същество получава импулси за развитие на чувствата, на сърцето и свързаното с тях астрално тяло, което се прониква от Мъдростта на Херувимите. Преминавайки през сферата на Сатурн, човешкото същество получава импулси за развитие на своята мисъл, за развиване тялото на аза - умственото тяло, което се отразява в етерното тяло. Получил тези три импулса за развиване на трите страни на своята природа - волята, сърцето и ума, и свързаните с тях тела - физическо, етерно и астралното, човешкото същество се въплъщава във физическото тяло на Земята. Ще резюмирам казаното за човешкото същество през планетните сфери. След като напусне физическото тяло, човек се озовава в безпределното космично пространство, където се чувства голям като цялата вселена. След това се среща с мислите, които изпълват това космично пространство и се носят като облаци през него.
към текста >>

Преминавайки през сферата на Сатурн, човешкото същество получава импулси за развитие на своята мисъл, за развиване тялото на аза - умственото тяло, което се отразява в етерното тяло.
Те преминават в сферата на Сатурн, където получават импулсите на Любовта като основа на тяхната мисъл. Това са хора, които са стъпили на Земята с краката си, но техния поглед е отправен към възвишения свят. Те изследват дълбоките причини на нещата, свързват миналото и настоящето, и очертават пътя на бъдещето. Така, преминавайки през сферата на Марс, човешкото същество получава импулси за укрепване и развитие на неговата воля и свързаното с нея физическо тяло. Преминавайки през сферата на Юпитер, човешкото същество получава импулси за развитие на чувствата, на сърцето и свързаното с тях астрално тяло, което се прониква от Мъдростта на Херувимите. Преминавайки през сферата на Сатурн, човешкото същество получава импулси за развитие на своята мисъл, за развиване тялото на аза - умственото тяло, което се отразява в етерното тяло. Получил тези три импулса за развиване на трите страни на своята природа - волята, сърцето и ума, и свързаните с тях тела - физическо, етерно и астралното, човешкото същество се въплъщава във физическото тяло на Земята. Ще резюмирам казаното за човешкото същество през планетните сфери. След като напусне физическото тяло, човек се озовава в безпределното космично пространство, където се чувства голям като цялата вселена. След това се среща с мислите, които изпълват това космично пространство и се носят като облаци през него. Най-силно впечатление му прави облака от мисли, който носи неговият току-що приключил живот.
към текста >>

Получил тези три импулса за развиване на трите страни на своята природа - волята, сърцето и ума, и свързаните с тях тела - физическо, етерно и астралното, човешкото същество се въплъщава във физическото тяло на Земята.
Това са хора, които са стъпили на Земята с краката си, но техния поглед е отправен към възвишения свят. Те изследват дълбоките причини на нещата, свързват миналото и настоящето, и очертават пътя на бъдещето. Така, преминавайки през сферата на Марс, човешкото същество получава импулси за укрепване и развитие на неговата воля и свързаното с нея физическо тяло. Преминавайки през сферата на Юпитер, човешкото същество получава импулси за развитие на чувствата, на сърцето и свързаното с тях астрално тяло, което се прониква от Мъдростта на Херувимите. Преминавайки през сферата на Сатурн, човешкото същество получава импулси за развитие на своята мисъл, за развиване тялото на аза - умственото тяло, което се отразява в етерното тяло. Получил тези три импулса за развиване на трите страни на своята природа - волята, сърцето и ума, и свързаните с тях тела - физическо, етерно и астралното, човешкото същество се въплъщава във физическото тяло на Земята. Ще резюмирам казаното за човешкото същество през планетните сфери. След като напусне физическото тяло, човек се озовава в безпределното космично пространство, където се чувства голям като цялата вселена. След това се среща с мислите, които изпълват това космично пространство и се носят като облаци през него. Най-силно впечатление му прави облака от мисли, който носи неговият току-що приключил живот. В течение на три деня той съзерцава своя току-що привършил земен живот, като се почне от момента на смъртта и се свърши с раждането.
към текста >>

Ще резюмирам казаното за човешкото същество през планетните сфери.
Те изследват дълбоките причини на нещата, свързват миналото и настоящето, и очертават пътя на бъдещето. Така, преминавайки през сферата на Марс, човешкото същество получава импулси за укрепване и развитие на неговата воля и свързаното с нея физическо тяло. Преминавайки през сферата на Юпитер, човешкото същество получава импулси за развитие на чувствата, на сърцето и свързаното с тях астрално тяло, което се прониква от Мъдростта на Херувимите. Преминавайки през сферата на Сатурн, човешкото същество получава импулси за развитие на своята мисъл, за развиване тялото на аза - умственото тяло, което се отразява в етерното тяло. Получил тези три импулса за развиване на трите страни на своята природа - волята, сърцето и ума, и свързаните с тях тела - физическо, етерно и астралното, човешкото същество се въплъщава във физическото тяло на Земята. Ще резюмирам казаното за човешкото същество през планетните сфери. След като напусне физическото тяло, човек се озовава в безпределното космично пространство, където се чувства голям като цялата вселена. След това се среща с мислите, които изпълват това космично пространство и се носят като облаци през него. Най-силно впечатление му прави облака от мисли, който носи неговият току-що приключил живот. В течение на три деня той съзерцава своя току-що привършил земен живот, като се почне от момента на смъртта и се свърши с раждането. Целият този живот в разделен на седем периода, които се намират под влиянието на различните планети и в които периоди човек вижда и преживява мистериите на съответните планети.
към текста >>

89. Влад Пашов 5. Духовният образ на Учителя

ТОМ 18

Няма същество, което да е влязло в допир с Учителя, и да не е почувствало неговото благотворно влияние.
Това е състоянието на истинския мъдрец, в когото Мъдростта е съградила дом. Учителят е образец на мъдрец, както във външния си изглед, така и във вътрешния си живот. Той е прототип на мъдрец. А мъдрецът е човек, който е изпълнен със Знание, Мъдрост и Любов, и непрестанно раздава от своето изобилие на нуждаещите се. Учителят като мъдрец е извор на живите води, които извират от високопланински извор и се стичат към долината и където минават - всичко напояват и освежават. Няма същество, което да е влязло в допир с Учителя, и да не е почувствало неговото благотворно влияние. Той е като един извор в оазиса всред пустинята на живота и всеки, който мине покрай този оазис, ще изпита благотворното влияние на извора, ще се освежи и подкрепи силите си от неговите живи води. Учителят е изпълнен с безгранична любов към всички страдащи, към всички онеправдани, към всички изпаднали в робството на греха и е готов да помогне на всички, без да ги съди. Той никого не съди и не чете морал, но винаги се стреми да помогне и научи хората да разбират законите на живота, за да избегнат ненужните страдания. Учителят е една жива светлина, на която всеки може да чете книгата на своя живот, както и великата книга на живота. Затова всеки, който дойдеше в контакт с него, чувства, че се намира пред нещо необикновено, изпълва се с един вътрешен мир и с едно желание да заживее в мира и братство с всички същества.
към текста >>

Колкото пo-будна е една душа, толкова по-пълно и по-съзнателно е това вдъхновение, това изявление на Словото.
В същото време, както когато се срещнем с някойчовек, той ни заговарва и ни разкрива, както своите мисли и идеи, така и своите чувства и стремежи, така и Учителят заставаше пред Великата Реалност, тя му говореше и той ни предаваше това, което му се говори. Това не е медиумство, както някои може да помислят. Реалността в случая не е вън от него, а вътре в самия него. Това се нарича в окултната наука инспирация, вдъхновение. Космичното Слово инспирира, говори и вдъхновява онези души, които са будни и се изявява чрез тях. Колкото пo-будна е една душа, толкова по-пълно и по-съзнателно е това вдъхновение, това изявление на Словото. В Учителя имаме пълно изявление на Словото, на Космичната Реалност. По същия начин той долавяше мислите и въпросите, които вълнуваха всички слушатели. Най-после Учителят се сливаше с реалността, със същината на всички неща, и тази същина, която е една и съща, както в човека, растението и животното, така и в безпределното пространство и в звездите, му се изявяваше и му разкриваше своите тайни, разкриваше му законите на своето битие. Той ставаше едно със същината на нещата и по такъв начин можеше да получи откровение за тайните на всичко съществуващо. Такива са великите възможности, с които разполагаше Учителят, за да бъде в контакт с реалността и да ни я предаде на обикновен език на нас, които не можем да влезем в съзнателен контакт с тази реалност.
към текста >>

В неговото присъствие у човека утихваха всички бури и страсти, и от развълнувано море се превръщаше в спокойно море, в което се отразяваше ведрото небе на неговото същество и човек с учудване виждаше и намираше, както себе си, така и Бога в своето подсъзнание.
Неговото съзнание работеше и владееше всичко, на което той даваше израз. Затова у него всичко беше осъзнато и контролирано. Спонтанно той го осъзнаваше и тогава му даваше израз. Затова нямаше нищо случайно, нищо произволно в неговото творчество, в неговия живот. Спонтанните изблици са контакт на душата с духа, контакт на самосъзнанието със свръхсъзнанието, но всички тези прояви Учителят осъзнаваше и им даваше подходящ словесен израз. В неговото присъствие у човека утихваха всички бури и страсти, и от развълнувано море се превръщаше в спокойно море, в което се отразяваше ведрото небе на неговото същество и човек с учудване виждаше и намираше, както себе си, така и Бога в своето подсъзнание. Дошъл в света да служи на Бога, той беше отзивчив към болките и страданията на всички, на всички помагаше и даваше съвети, и всичко това вършеше безкористно, изпълнен с любов към човека и към всичко живо. Той беше еднакво готов да помогне, както на човека, така и на мравката, на мухата, на растението, когато те имаха нужда от това. Неговото съзнание бе толкова будно, че долавяше нуждите и на най-малките същества и по невидими пътища помагаше на всички, които отправяха зов и молитва към Великото начало за помощ и подкрепа. Във време на общи екскурзии, които правеше с Братството, той винаги се грижеше и интересуваше от слабите и най-изостаналите, и беше еднакво внимателен към всички. Той имаше бащинска грижа за всички, които идваха в контакт с него и еднакво изливаше своето благословение към всички.
към текста >>

Учителят е едно велико космично същество, което живее във висшите области на свръхсъзнанието и е в непрекъсната връзка с Бога и с Великите космични същества, и заповядва на цялото небесно войнство.
Учителят представя външното отношение на Бога към хората. Той предава част от своята светлина на окръжаващите, както свещта предава част от светлината си на всеки, който иска да се ползва от нея. Учителят е проява на Божествената светлина, на Божествената Мъдрост. И колкото повече човек приеме от тази светлина, толкова повече се свързва с Учителя не по форма, но по съдържание и смисъл. Ако един посветен ни описва Учителя, той би ни го описал приблизително по следния начин. Учителят е едно велико космично същество, което живее във висшите области на свръхсъзнанието и е в непрекъсната връзка с Бога и с Великите космични същества, и заповядва на цялото небесно войнство. Той е в хармония с цялото небе, което стои зад него, и е на неговите услуги, и целият ад му се подчинява. Затова той е над всички ограничения и опасности, и разполага със своето здраве и живот, като същевременно разполага и с живота и здравето и на другите хора. Той е господар на живота и смъртта, и притежава тайните на възкресението на мъртвите и ключа на безсмъртието. Природата го познава и му разкрива своите тайни всякога, когато той се обърне към нея. Тя задоволява всичките му нужди, когато той пожелае.
към текста >>

90. Влад Пашов 6. Учителят, братството и школата

ТОМ 18

Импулсът за тази идея е даден от Христа, но за да се дойде до съзнателното братство, човечеството трябва да мине през индивидуализма, да се оформи като личност и тогава в тази силна личност да се пробуди ново съзнание за братство.
При днешното съзнание, оставени сами на себе си, те биха се самоунищожили. Не е било така в миналото, няма и да бъде в бъдещето. Защото и днешната държава е израз на човешкия индивидуализъм. Днес в човечеството се пробужда едно ново съзнание, през което човек почва да чувства връзката си с другите хора и вижда в тяхното лице братя и сестри. Идеята за братството е родена още в далечното минало. Импулсът за тази идея е даден от Христа, но за да се дойде до съзнателното братство, човечеството трябва да мине през индивидуализма, да се оформи като личност и тогава в тази силна личност да се пробуди ново съзнание за братство. Това е вече пробуждане на колективното съзнание, върху което ще се изгради братството между хората и народите. Братството е новата форма, в която ще се влее животът. Както казах, във времената, предшествуващи нашата епоха, хората са живели в колективно подсъзнание и се чувствали като част от племето. В нашата настояща епоха индивидуалното чувство се силно развива и всеки човек се чувства като самостоятелна единица. Семейството е основната социална единица, в която се изразява живота.
към текста >>

Приемането не става на Земята, както школата по същество не е на Земята, защото е едно духовно явление, проектирано в нашия земен свят.
Братството е външната, видимата страна на школата, а школата сама по себе си е духовната страна на братството. Тя е нещо духовно. Братството е предверието на школата, където се опитват и изпитват кандидатите за ученици. Затова в братството може да влезе всеки, който пожелае, широко са отворени вратите на братството, но в школата може да влезе само онзи, който има съответните за това качества, който би издържал приемния си изпит. Братството е средата, където кандидатите за ученици изработват съответните качества, държат съответните приемни изпити и само онези, които изработват тези качества и издържат изпитите, се приемат за ученици. Приемането не става на Земята, както школата по същество не е на Земята, защото е едно духовно явление, проектирано в нашия земен свят. В братството човектрябва да изработи ред качества, да се почувства като брат, т. е. да е готов на всички жертви и услуги за своите братя, да изработи качествата, които братята притежават. Това предполага да се справи със своята личност, със своите лични чувства и интереси. Брат е онзи, който служи безкористно на идеята на братството и който е готов да се жертва за идеята на братството, а не да жертвува интересите на братството за своите лични разбирания и амбиции. Основен закон на братството е хармонията и любовта между братята и там няма място за никакво лицемерие.
към текста >>

В първите четири стъпки човек страда и еволюира, а в последните три се възражда, преобразява в ново същество.
Тези седем стъпки, всяка от своя страна се дели на по седем стъпала. Така че се получават 7 по 7, всичко 49 стъпала, по които човек трябва да се възкачва, за да отиде при Бога. Числото 49 е съставено от 4 и 9, които събрани дават числото 13, което показва цялото развитие на човечеството. Но за тези 49 стъпала трябва милиарди години, за да се пропътуват. Но когато човек влезе в Пътя на окултното развитие, това време се съкращава. В първите четири стъпки човек страда и еволюира, а в последните три се възражда, преобразява в ново същество. Учителят казва, че има и други стъпки за четирите полета. 4 по 7 прави 28. Те също извеждат до Бога, но се изискват милиарди години, докато се достигне до Него. Да се върнем при трите степени на окултното развитие. Слушателите се отличават със слушане, вярващите - с вяра, а ученикът - с учение.
към текста >>

Сега той почва да учи съзнателно.
Първото нещо, което се иска в тази фаза, е да се обърне човек към Бога, т. е. да спре своето инволюционно слизане в материята, да се осъзнае като дете на Бога и да почне да се стреми към Него, да разбере, че без Бога животът е невъзможен. Тук ученикът развива Любовта си към Бога, учи се да практикува молитвата като метод за връзка. Тук той се учи да се моли. Защото истинската Молитва е голямо изкуство, което той впоследствие ще проучи в неговата дълбочина. Сега той почва да учи съзнателно. Съзнава живота като училище и от всичко се учи. След като се обърне към Бога, като се покае и почне да учи, първото нещо, което трябва да научи, е да разбере и да почувства, че той не е тялото, както мисли обикновеният човек, а една разумна душа и искра от Божественото съзнание, да се съзнае като духовна монада, частица от Божествения организъм. Така той почва да развива постепенно своите морални чувства и да ограничава своите лични чувства, да работи за трансформиране на егоизма и да разбере, че благото и интересите на другите трябва да постави над своето благо и интереси. С това работи за облагородяване на своята личност. Във втората фаза, ученикът осъзнал се като Душа, почва да осъзнава и организира духовния живот.
към текста >>

91. 10. ВЕНЕРА

Иван Антонов

ТОМ 18

Всяка дисхармония между Венера и Сатурн, според нейната сила, ще се изрази в разочарования, нещастия, страдания и скърби, причинени от любимото същество, свързани с любовта.
Хармонията на Венера и Сатурн в хороскопа на музиканти ще се изрази в голяма дълбочина и сериозност в творческото и изпълнителското им изкуство, в съвършено строежно майсторство и безупречна форма. Такава хармония между Венера и Сатурн има в хороскопите на Бетовен и Чайковски. Изобщо, колкото по-голяма е хармонията между Венера и Сатурн, толкова по-силна, по- дълготрайна, по-устойчива и по-сериозна е любовта на човека към човеците, изкуството, науката и философията. ВЕНЕРА в съвпад, паралел, съвпад в скоби, или квадрат със САТУРН Дисхармонията между Венера и Сатурн, според своята сила, показва до каква степен човек е нарушавал принципа на Правдата и нейните закони в стремежа си да постигне своите чувства, желания и копнежи, т. е. до каква степен неправилно е възприемал, разбирал и проявявал любовта. Всяка дисхармония между Венера и Сатурн, според нейната сила, ще се изрази в разочарования, нещастия, страдания и скърби, причинени от любимото същество, свързани с любовта. Дисхармонията между Венера и Сатурн показва, че като е нарушил законите на природата, човек е допуснал да живеят в сърцето му и да се проявяват чрез него низши и пакостливи духове, наречени по евангелски „бесове”. Човек, който има в хороскопа си дисхармония между Венера и Сатурн още от младини е обречен на много лишения и ограничения спрямо благословията на любовта. Такъв човек и от родителите си няма да бъде обичан, той ще бъде подложен на големи изпитания главно по отношение на сърдечния си живот, особено на младини, защото на любовта на такъв човек никога не отговарят с любов, страхуват се и бягат от него, не му се доверяват. Такива люде не умеят правилно и деликатно да изразяват чувствата си и поради това чувствата им биват неприети. Люде, които имат дисхармония между Венера и Сатурн в хороскопа си, стават носители, изразители и служители на множества отрицателни чувства и пороци.
към текста >>

В този случай може смело да се определи, че такъв човек в минали животи съзнателно е извършил множество прегрешения и престъпления по отношение на Божествената любов.
Такъв човек ще среща най-големи трудности в стремежите си да изучава окултните науки и учения, ще ги разбира трудно и неправилно. Артисти с такова влияние в хороскопа си се отличават най-често със своята ексцентричност, с крайности и маниерничене, с изопачени схващания и разбирания за същността и значението на изкуствата. Дисхармонията на Венера и Нептун в хороскопа на мъже показва множество разочарования, несполуки и нещастия във връзка с любовта им към противоположния пол. При дисхармония между Венера и Нептун, ако Венера получава хармонично влияние от Слънцето или Юпитер, дисхармоничното в този случай не е много тежко и е лесно поправимо. Но ако Венера е в дисхармония с Нептун и същевременно е в дисхармония със злосторниците, в този случай дисхармонията може да се смята за трагична. В този случай може смело да се определи, че такъв човек в минали животи съзнателно е извършил множество прегрешения и престъпления по отношение на Божествената любов. ВЕНЕРА в съвпад, паралел, съвпад в скоби с НЕПТУН Всякога трябва да се има предвид, че тези съчетания на Венера с Нептун действат двуяко. Колкото по-голяма е любовта и вярата на човека към Бога, колкото по-силни и пo-възвишени са неговите стремежи, толкова по-силно действат като положителни тези съчетания. Безверниците, които нямат никаква любов към Бога и никакви духовни стремежи, проявяват същите съчетания като най-силна дисхармония. Липсата на всякакъв аспект между Венера и Нептун показва, че такъв човек още не е изучавал системно принципите и законите на Божествената любов, още не е дал сърцето си в служба на Божествената любов. Колкото по-силна е хармонията между Венера и Нептун, толкова повече приятели ще има такъв човек всред всички артистични среди, между окултните ученици и в духовните среди изобщо и тези приятели всякога ще му съдействат и помагат в творческия и духовния напредък.
към текста >>

Само тези люде, коитосъзнателно, с вяра, любов и постоянство наблюдават изгревите и залезите на Венера, само те могат да придобият най-големите благословения на любовта, да приемат истинско благословение и вдъхновение и да станат даровити и плодовити музиканти, поети, писатели, певци, художници и даровити артисти”.
При хармония между Венера и Плутон може да кажем, че човек е преминал изпита на праведния Нов от Библията. При дисхармония между Венера и Плутон, особено, ако Венера няма помощ от добротворците, сърцето на човека ще бъде изложено на най-големи изкушения и съблазни, ще стане носител, изявител, проводник и служител на най-низшите чувства и желания и ще повлияе зловредно на много други човеци. При тази дисхармония човек е в състояние да пожелае, а при възможност и да прояви най- чудовищните престъпления и е обсебвано от най-низшите и пакостни духове. При сегашното си развитие човек може най-добре да възприема, разбира, проявява и оползотворява любовта, нейните сили и нейните благословения само чрез хармоничните влияния на Венера, поради което Учителят казва: „Които искат да придобият силите и благословенията на любовта, да се учат от нея и да имат щастливи постижения, трябва всякога да наблюдават изгревите и залезите на Венера. При изгревите човек се учи да посява семената на любовта в душата, ума и сърцето си, а при залезите човек се учи да събира плодовете на любовта, да прави добро на себе си и на ближните си и да печели приятели от небето и земята. Само тези люде, коитосъзнателно, с вяра, любов и постоянство наблюдават изгревите и залезите на Венера, само те могат да придобият най-големите благословения на любовта, да приемат истинско благословение и вдъхновение и да станат даровити и плодовити музиканти, поети, писатели, певци, художници и даровити артисти”. Колкото повече и по-силни са хармоничните съчетания на Венера с добротворците, толкова повече приятели от небесните светове има човек и приятелите му са най-добрите човеци. В такъв случай човек притежавай най-много добродетели, най-много добродетелни качества, чрез които лесно печели любовта на околната среда, благоразположението на околните и лесно си пробива път или получава онова, от което се нуждае. Колкото повече и по-хармонични съчетания има Венера с добротворците, толкова повече и по-сигурни са благоприятните възможности и условия да постигне човек онова, което счита за свое щастие, да осъществи своите любими мечти и копнежи. Сърцето на такъв човек прилича на богата уредена градина с най-добрите плодни дървета, плодове и цветя, поради което човек е обичан от ангелите и човеците. Радостите и щастието са постоянни спътници в живота на такъв човек, на него всичко му върви.
към текста >>

Човек може съзнателно и разумно да придобива хармоничното Венерино влияние по няколко начина: 1.
Колкото повече и по-силни хармонични съчетания има Венера с добротворците, толкова по- богато е сърцето на човека с чисти, благородни, възвишени и устойчиви чувства и желания, които са извори на радости, успехи и щастие в живота му, защото посредством висшите си мисли, желания и чувства човек има правилни връзки с висшите светове, откъдето получава различни благословения. Колкото повече и по-силни са дисхармониите на Венера със злосторниците, толкова повече сърцето на човека е изпълнено с нечисти, разрушителни, отровни и смъртоносни чувства и желания, които стават причинители на страдания, нещастия, скърби, болести и смърт. При преобладаващи дисхармонии на Венера със злосторниците, особено, когато Венера е господар на хороскопа, когато заема силно положение и е ръководител на хороскопа, тогава нещастието на човека съпътствува целия му живот. Венера носи най-голямо щастие на човека чрез любовта, когато има преобладаващи хармонични съчетания с добротворците и най-големи нещастия чрез любовта, когато има преобладаващи дисхармонични съчетания със злосторниците. Всякога трябва да се помни, че всичкото възможно щастие, което човек може да изпита на Земята, е възможно само чрез хармоничното влияние на Венера. Човек може съзнателно и разумно да придобива хармоничното Венерино влияние по няколко начина: 1. Като постоянно дружи със сърдечни люде, които имат положително Венерино влияние в своя звездослов. 2. Като употребява за храна предимно плодовете на Венера. 3. Като се занимава с някое изящно изкуство и главно с музиката. Значението на Венериното влияние върху човешкия живот можем да уподобим със значението, което има водата за растенията и животните. Учителят казва: „Какво изразява планетата Венера?
към текста >>

92. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

Дух на воин и душа на девойка

ТОМ 18

Радев бе успял да реализира в един кратък живот гореспоменатите постижения, някои, от които са диаметрално противоположни на основните наследени тенденции - един факт, който говори както за огромната работа, която Жорж е извършил съзнателно върху себе си, така и за Висшето Ръководство, което му е помагало.
Не ми е известно доколко тая изисканост е наследено качество, но Жорж неведнъж подчерта, че го е развил до голяма степен под ръководството на Учителя. Трудолюбието беше една от най-характерните черти на Жорж, която не го напусна и до последните му дни. Дори от Куртово той изпрати уводните статии за последната, шеста, книжка на „Житно зърно”. Аз не бих желал да завърша горния бегъл очерк, без да спомена за още едно качество на нашия приятел, което остана почти неизвестно поради сдържаността на Жорж - именно неговата проницателност, достигаща до ясновидски прозрения. Наистина, достоен за удивление е фактът, че Г. Радев бе успял да реализира в един кратък живот гореспоменатите постижения, някои, от които са диаметрално противоположни на основните наследени тенденции - един факт, който говори както за огромната работа, която Жорж е извършил съзнателно върху себе си, така и за Висшето Ръководство, което му е помагало. Тоя мощен дух обаче разполагаше с твърде слаба физика. Жорж бе наследил твърде деликатно здраве, което при това е било атакувано от един воден плеврит през ученически години. Неговата крайна чувствителност и прекомерно критичното отношение към света също не бяха от естество да подобрят здравословното му състояние. Онова, което природосъобразният режим в братска среда поправяше, е бивало често подравяно от една почти непонятна небрежност към собственото здраве. Като астролог, Жорж е знаел, че 1940 г.
към текста >>

Радев съзнателно жертвува шансовете за едно блестящо обществено положение в полза на един висок идеал.
Иначе, той запази бодрост докрай. Последните му писма дишат свежест и възторг от дивната хубост на оня планински кът и говорят за една ненамалена жажда за работа. На 22 юлий т. г. обаче, към 9 ч сутринта, Жорж е отлетял към един по-хубав свят, за който той копнееше в последно време.* Така, земният път на Жорж завърши необикновено, както и бе протекъл. Още при пръв допир с новото, младият Г. Радев съзнателно жертвува шансовете за едно блестящо обществено положение в полза на един висок идеал. Той зарязва гладкия, удобен друм на традицията, за да поеме стръмната пътека срещу общото течение. Негов дял бе да пробива нови пътища, да сочи нови хоризонти. В услуга на тая цел Жорж постави всичките си познания из областта на официалните и окултни науки и всичките си дарби. И той работи упорито, безшумно и крайно безкористно в продължение на повече от две десетилетия мимо всички семейни и обществени затруднения. Въпреки дори тежката болест, той остана докрай верен на своя пост като борец за един по-съвършен свят.
към текста >>

Дали това същество е човек, или дух, или животно, или мравка, или е птица, то е от Бога.
И му казвам в себе си: „Аз не се нуждая от твоята любов.” Този човек е един дявол. Той е един лукав дух. Казано е: опитвайте духовете от Бога ли са. Какво ще ми разправяш? Идва един човек при тебе и не ти говори за любов, но щом дойде, всички свещи в главата ти се запалват и всички огньове в сърцето ти се запалват и ти, който си бил хилав, ставаш здрав. Дали това същество е човек, или дух, или животно, или мравка, или е птица, то е от Бога. Някой път птицата като кацне отгоре ти, свещите светват в главата ти и огньовете се запалват в сърцето ти. Сега наблюдавам, че някои от вас почват да се стягат и си казват: „Втасахме я.” Питам: Ако криете една въшка в главата си от срам, какво ще ви ползува тази въшка? И ако не смеете да бутате една бълха, скрита в ризата ви, какво ще ви ползува тя? Имате една мисъл, която прилича на бълха. Имате една мисъл, която прилича на въшка.
към текста >>

93. 2.2 СИНОВЕТЕ НА МЪДРОСТТА

ТОМ 19

Трябва да изтъкнем, че силите на живата разумна природа действат творчески, когато се осъзнаят, проучат и поставят съзнателно в действие; например, както електричеството - то е съществувало в природата, но човекът го използва за своите културни нужди едвам когато идва в непосредствен контакт с него.
2.2 СИНОВЕТЕ НА МЪДРОСТТА През течение на втория деканат на Водолея върху нашата планета ще се инкарнират много души, които ще слязат от сферата на планетата Уран. Уран представлява по-горната октава на планетата Меркурий. Меркурий излъчва от себе си конкретната мисъл, имаща за обект емпиричния свят. Урановите радиации свързват човешкия мозък с висшата, абстрактната мисъл, която издига човека до висините на метапсихичните области на живата разумна природа, сфери, свързани със свръхсъзнанието. Трябва да изтъкнем, че силите на живата разумна природа действат творчески, когато се осъзнаят, проучат и поставят съзнателно в действие; например, както електричеството - то е съществувало в природата, но човекът го използва за своите културни нужди едвам когато идва в непосредствен контакт с него. Същото се отнася и до електромагнитните сили на новооткритите планети, а също и с различните радиации, които кръжат около Земята. За да станат известни сили творческо активни в човешката психика, те трябва да бъдат осъзнати и проучени. Новите психически сили, които се събуждат у човека под влиянието на радиациите на Уран, ще се отразят върху емоционалната, интелектуалната и волевата дейност на геоцентричното съзнание на човека, което се е развивало до сферата на Сатурн, ще бъде озарено от по-висшите вибрации на новооткритите планети, за да направи разумна връзка с космичното свръхсъзнание. Както виждаме, от две столетия след откриването на Уран и Нептун, у народите се явява един устрем за освобождение от всички стари обществени форми, религиозни и обществени предразсъдъци, които спират полета на творческата човешка мисъл и деятелност Не е случайно. че американската и френската революции имат своето историческо време при откриването на планетата Уран.
към текста >>

През научния деканат на Водолея човешкият гений ще познае „... че няма същество по- интелигентно нито по-мъдро от природата и че никой не може да бъде господар на природата.
Тези синове на Мъдростта ще бъдат истинските носители на великото познание, което ще даде методите за освобождение на подтиснатата човешка мисъл. Те ще бъдат стимулирани в техния творчески устрем от един безкористен идеал - изцяло да бъдат в помощ и услуга на човечеството. Учителят казва: „Гениалният човек, синът на Мъдростта изказва само това, което живата разумна природа е създава и провела. Той е онова магично огледало, което отразява тази природа”. През епохата на новата култура ще се приложи една от висшите максими за постъпване, която Учителят е дал:„В живота нищо не може да бъде унищожено, а само трансформирано”. През научния деканат на Водолея човешкият гений ще познае „... че няма същество по- интелигентно нито по-мъдро от природата и че никой не може да бъде господар на природата. Щом Мъдростта играе в човешката душа, всяко нещо остава на своето място в човешката мисъл. Всички идеи стават ясни и определени, в пълна хармония с космичния ритъм на живота. Човешкият ум ще се отвори и ще види че този велик космичен свят е съвършен и красив, че ред и хармония Владеят тук, че редът не ще се нарушава, когато Мъдростта управлява. Тогава истински човекът ще започне да гради”. Такива творчески перспективи ще се разкриват пред науката, такива невероятни открития ще бъдат поднесени на всички народи от светлите синове на Мъдростта, че дори и най-необятното не би могло да си ги представи.
към текста >>

94. 12. УРАН КРАЧКА КЪМ ОСНОВИТЕ НА АСТРОЛОГИЯТА

ТОМ 19

И човек подсъзнателно се стреми към тази цел, към тази власт.
Тези силови полета са от по-друго естество. Те скъсват с познатите ни и установени порядки, носят индивидуализма, пълното отрицание на това, което е. Не приемат никакви връзки с каквато и да било позната нам закономерност. В една своя беседа Учителят подчертава, че в еволюцията на човека има една ясно определена цел - да върви напред, да дойде до положението на ангел, за да бъде господар на себе си и на вселената, сам да решава въпросите си, сам да действа и твори. На ангелите е дадена голяма власт да управляват Слънчевата система, но във всичко това да бъде съработник на Бога, в хармония с Неговите принципи и закони. И човек подсъзнателно се стреми към тази цел, към тази власт. Но в неподготвения още човек, в мозъка на които центровете още не са развити и оформени, в които липсва една хармонична връзка и зависимост между тях. Целият този подтик планетните сили зад Сатурна израждат в импулс да бъдеш сам божество, да създаваш други принципи, други закони и порядки, друг свят, поставяйки си задачата драстично да се противопоставяш и премахнеш съществуващия свят на разумната последователност на Божествената еволюция, която зачита правата на другите и не им пречи. И вместо да стане господар на себе си, неподготвеният човек иска да стане господар на другите, да изпълняват неговата воля, да творят и работят само за него. Те искат да делят живота и с това внасят злото в света, в живота. Този свят, този втори дял, плод на тези силови полета, създават най-големи трудности на великите разумни Братя, Оттам най-трудно се измъкват съществата, за да се поставят в първия дял, там.
към текста >>

Имал съм случаи да констатирам по израза на лицето и начина, по които се изказват на пръв поглед обикновени неща от Учителя, да разбирам как ясно Той разграничава тези два етапа и какви усилия и време се дават, за да може една група или едно същество да се измъкне от етапа на безпорядъка и да се включи във великата разумна последователност, където се проявява волята на Бога.
Целият този подтик планетните сили зад Сатурна израждат в импулс да бъдеш сам божество, да създаваш други принципи, други закони и порядки, друг свят, поставяйки си задачата драстично да се противопоставяш и премахнеш съществуващия свят на разумната последователност на Божествената еволюция, която зачита правата на другите и не им пречи. И вместо да стане господар на себе си, неподготвеният човек иска да стане господар на другите, да изпълняват неговата воля, да творят и работят само за него. Те искат да делят живота и с това внасят злото в света, в живота. Този свят, този втори дял, плод на тези силови полета, създават най-големи трудности на великите разумни Братя, Оттам най-трудно се измъкват съществата, за да се поставят в първия дял, там. откъдето се почва порядъка и да тръгне по пътя на еволюцията. Имал съм случаи да констатирам по израза на лицето и начина, по които се изказват на пръв поглед обикновени неща от Учителя, да разбирам как ясно Той разграничава тези два етапа и какви усилия и време се дават, за да може една група или едно същество да се измъкне от етапа на безпорядъка и да се включи във великата разумна последователност, където се проявява волята на Бога. Една сутрин Той почна беседата си с думите: „Една част от животните приеха вегетарианството и с това улесниха еволюцията на човека”. Изразът на лицето Му беше странен, израз на колосалните усилия, направени от Братята на Слънцето да подготвят тези животни, за да тръгнат в пътя на разумната последователност, да приемат волята на Бога, да зачитат правата на живот на другите и да служат на човека. В основата на всеки Божествен порядък има един основен закон: „Всяко същество е създадено да услужи някому”. Друг път, пред салона на Изгрева сме се събрали при Учителя на разговор група братя и сестри. Едно дете неприлично се лезеше по пейките пред масите, на които тогава се хранехме.
към текста >>

В основата на всеки Божествен порядък има един основен закон: „Всяко същество е създадено да услужи някому”.
Този свят, този втори дял, плод на тези силови полета, създават най-големи трудности на великите разумни Братя, Оттам най-трудно се измъкват съществата, за да се поставят в първия дял, там. откъдето се почва порядъка и да тръгне по пътя на еволюцията. Имал съм случаи да констатирам по израза на лицето и начина, по които се изказват на пръв поглед обикновени неща от Учителя, да разбирам как ясно Той разграничава тези два етапа и какви усилия и време се дават, за да може една група или едно същество да се измъкне от етапа на безпорядъка и да се включи във великата разумна последователност, където се проявява волята на Бога. Една сутрин Той почна беседата си с думите: „Една част от животните приеха вегетарианството и с това улесниха еволюцията на човека”. Изразът на лицето Му беше странен, израз на колосалните усилия, направени от Братята на Слънцето да подготвят тези животни, за да тръгнат в пътя на разумната последователност, да приемат волята на Бога, да зачитат правата на живот на другите и да служат на човека. В основата на всеки Божествен порядък има един основен закон: „Всяко същество е създадено да услужи някому”. Друг път, пред салона на Изгрева сме се събрали при Учителя на разговор група братя и сестри. Едно дете неприлично се лезеше по пейките пред масите, на които тогава се хранехме. С това детето внасяше дисхармония в тихата и приятна обстановка. Отделих се от групата и му направих лека забележка, да не се лези така. То не ме послуша.
към текста >>

95. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА АСТРОЛОГИЯТА

ЧАСТ I КОСМИЧНИЯТ СВЯТ

ТОМ 19

Когато говорим за влиянието на планетите върху човека, ние имаме предвид известно количество енергии, които действат съзнателно върху човека.
Земята е място, дето човек изразходва парите си. Каква е ролята на Луната при тази сделка? Луната играе роля на разсилните в банките. Като минете край нея, тя ще ви се усмихне, ще ви покаже номера на гишето, дето трябва да се отправите и ще ви запита: „За мене има ли нещо? ” Вие ще бръкнете в джоба си и ще и дадете една малка сума. Когато говорим за влиянието на планетите върху човека, ние имаме предвид известно количество енергии, които действат съзнателно върху човека. От правилното съчетание на тия енергии зависи посоката, която човек взима живота си. Нагоре или надолу, задачата на науката се свежда именно към това, да изучава влиянието на различните енергии вьрху човека, за да може правилно да ги използва. На влиянието на планетите вьрху човека се дьлжи неговия стремеж към придобиване на здраве, богатство и знание.* * ЗДРАВЕ, БОГАТСТВО И УЧЕНИЕ: 9 лекция от Учителя, държана на 25.Х.1929 г, София - Изгрев. - В: Служене, почит и обич: Лекции от Учителя на Младежкия окултен клас, Г. IX (1929 ÷ 1930), т, I.
към текста >>

Бог е едно същество на подробностите.
Един, когато се е родил, един, когато е започнал да се учи, и трети хороскоп, когато с него е станало едно духовно обръщане. Кога си се обърнал към Бога, това трябва да го знаете. Ще забележиш точно годината, месеца, деня, часа, минутата, когато си се обърнал към Бога. После ще отбележиш дали денят е бил ясен, или не. Всичко туй трябва да го знаеш на пръсти. Бог е едно същество на подробностите. Има известни математически изчисления, според които можете да знаете влиянието на планетите през всеки ден и час и минута. Вселената е сбор от разумни същества, между които отношенията са абсолютно хармонични. Тези живи разумни същества дават цена на целия космос. Ако Земята е ценна, това се дължи на живите сьщества, които я населяват. И ако човек е ценен, това се дължи на духа и на душата в него, които проникват в организма му, като живи сили, и му сьздават импулс към постоянно растене.
към текста >>

96. Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Из беседи, лекции и други 1916 г. - 1923 г.

ТОМ 19

Някой пьт ви дойде някоя мисъл, тежко ви е, но тази мисъл не е ваша; вие сте чувствителни и като тъй долавяте тъгата на някое малко същество някъде в Ню Йорк, което в даден момент не е изпълнило някои свой дълг, не е изпълнило волята Божия, този велик Божи закон.
175 ÷ 177 „Цялото пространство, в което ние живеем и се движим, е пълно със същества от разни категории и култури. Слънчевата светлина се движи с 180,000 мили в секунда, за да измине само диаметъра на нашата вселена, който, за да се премине, трябват 31,000 години. Тъй че, цялото това пространство е пълно със светове. Когато се движи нашата земя в пространството на тази вселена, ние се намираме под влиянието на тези същества, с които дохождаме в съприкосновение. И всичкото това грамадно пространство с всичките тези същества имат един отглас в нашите сърца, умове и души. Някой пьт ви дойде някоя мисъл, тежко ви е, но тази мисъл не е ваша; вие сте чувствителни и като тъй долавяте тъгата на някое малко същество някъде в Ню Йорк, което в даден момент не е изпълнило някои свой дълг, не е изпълнило волята Божия, този велик Божи закон. Друг път изпитвате една радост. Защо? - Защото другаде някъде по света, в някои будийски храм е Китай, без да знаете за това нещо, някое малко същество е изпълнило своя дълг както трябва. И тъй, всеки ден, като се менят мислите ви, аз се радвам, защото виждам какво става по света, какво става в Ню Йорк, в Китай, и от всичко, което се върши, забелязвам две неща, че някъде едни хора изпълняват, а други не изпълняват Божия закон. След това се връщам в живота, гледам там какви неща стават; връщам се кьм миналото и гледам, кога са замислени тези неща, та днес вече се реализират. Минават хиляди години в минутата и виждам, кога тия събития са замислени и са взели това лошо направление.
към текста >>

- Защото другаде някъде по света, в някои будийски храм е Китай, без да знаете за това нещо, някое малко същество е изпълнило своя дълг както трябва.
Тъй че, цялото това пространство е пълно със светове. Когато се движи нашата земя в пространството на тази вселена, ние се намираме под влиянието на тези същества, с които дохождаме в съприкосновение. И всичкото това грамадно пространство с всичките тези същества имат един отглас в нашите сърца, умове и души. Някой пьт ви дойде някоя мисъл, тежко ви е, но тази мисъл не е ваша; вие сте чувствителни и като тъй долавяте тъгата на някое малко същество някъде в Ню Йорк, което в даден момент не е изпълнило някои свой дълг, не е изпълнило волята Божия, този велик Божи закон. Друг път изпитвате една радост. Защо? - Защото другаде някъде по света, в някои будийски храм е Китай, без да знаете за това нещо, някое малко същество е изпълнило своя дълг както трябва. И тъй, всеки ден, като се менят мислите ви, аз се радвам, защото виждам какво става по света, какво става в Ню Йорк, в Китай, и от всичко, което се върши, забелязвам две неща, че някъде едни хора изпълняват, а други не изпълняват Божия закон. След това се връщам в живота, гледам там какви неща стават; връщам се кьм миналото и гледам, кога са замислени тези неща, та днес вече се реализират. Минават хиляди години в минутата и виждам, кога тия събития са замислени и са взели това лошо направление. Следя и виждам, че преди 2000 хиляди години един български жрец е завъртял крана на живота в крива посока, и нему днес се дължат тези последствия. Ето защо днес всички проповедници, свещеници, управници в България мислят като този жрец и така действуват.
към текста >>

Според нас, учителят е същество, което мисли.
I (1922), т. I. София, 1934, с. 48 ÷ 50 „За изяснение, ще приведа една мисъл от индуската философия. Индусите, например, казват: Без учител не може, т. е. без учител няма развитие. Според нас, учителят е същество, което мисли. Следователно, ние излагаме същата мисъл в следната.форма. Без светла мисъл не може; без светла мисъл няма никакво развитие. Значи, който иска да учи, той непременно трябва да има светла мисъл, за да може да възприема, И тогава. Истината ще бъде една и съща и за Учителя и за ученика. В това отношение способният ученик се нуждае от добър учител, както и добрият учител се нуждае от способен ученик.
към текста >>

При това съзнателно отношение към тях, той няма да им противодействува, но ще им съдействува по Божествен начин.
Обикновено тия, които са по-близо до центъра, се движат по-бързо от тия, които са по-далеч от центъра. Като знаете това, ще забележите, че никои не може да избегне влиянието на онези индивиди, които влизат в една и съща система с неговата. В този смисъл, никой не може да бъде самостоятелен. Хората представят групи от индивиди, съсредоточени в един център, които взаимно си влияят. Когато Божественото съзнание в човека се пробуди, той може вече да определи отношението си към ония, които влизат в неговата система. При това съзнателно отношение към тях, той няма да им противодействува, но ще им съдействува по Божествен начин. Обикновено на всяка система от висши същества отговаря такава от нисши, вследствие на което човек трябва да бъде внимателен, да знае по какъв начин да въздействува на съществата от своята система. Не само съществата от една и съща система си влияят взаимно, но и системите оказват влияние една върху друга. При това взаимодействие на системите, космосът расте и се развива. В центъра на всички системи седи Божественото съзнание, Божественият Дух. Които регулира всички неща в природата и живота.” „Сега ще направим едно психическо упражнение: ще си представите, че се движите с грамадна бързина и влизате в Слънцето.
към текста >>

За да изправи погрешките си, ученикът трябва да бъде точен по отношение на обещанията, които дава, било на себе си, било на другите.” „Сега ще ви дам следната нова мисъл: всеки лъч на светлината представя проекция на едно от желанията на някое възвишено същество.
- Защото съзнанието се преражда на всеки седем години. Следователно, ако в първата проява на съзнанието си, вие сте пропуснали момента, т. е. направили сте някакво опущение по отношение на времето, при следващото пробуждане или прераждане на съзнанието, след седем години, вие имате възможност да изправите погрешната си. Значи, на 7-та, на 14-та, на 21-та, на 28-та, на 35-та, на 42-та, на 49-та и т. н. годишна възраст човек има възможност да изправи всички свои погрешки. За да изправи погрешките си, ученикът трябва да бъде точен по отношение на обещанията, които дава, било на себе си, било на другите.” „Сега ще ви дам следната нова мисъл: всеки лъч на светлината представя проекция на едно от желанията на някое възвишено същество. Лъчът, който иде от съзнанието на възвишеното същество, е подобен на слънчевия лъч, който минава през вас и произвежда чувство на приятност, на радост и веселие. Това същество, което изпраща лъча си във вашите очи, във вашия мозък, иска да има правилно отражение на своя лъч. Какво правят някои хора? Те възприемат този лъч, отправят погледа си към земята и се запътват към някоя кръчма, да пият вино Какво разбираме под думата „вино”? Виното означава неправилни, порочни мисли и желания.
към текста >>

Лъчът, който иде от съзнанието на възвишеното същество, е подобен на слънчевия лъч, който минава през вас и произвежда чувство на приятност, на радост и веселие.
Следователно, ако в първата проява на съзнанието си, вие сте пропуснали момента, т. е. направили сте някакво опущение по отношение на времето, при следващото пробуждане или прераждане на съзнанието, след седем години, вие имате възможност да изправите погрешната си. Значи, на 7-та, на 14-та, на 21-та, на 28-та, на 35-та, на 42-та, на 49-та и т. н. годишна възраст човек има възможност да изправи всички свои погрешки. За да изправи погрешките си, ученикът трябва да бъде точен по отношение на обещанията, които дава, било на себе си, било на другите.” „Сега ще ви дам следната нова мисъл: всеки лъч на светлината представя проекция на едно от желанията на някое възвишено същество. Лъчът, който иде от съзнанието на възвишеното същество, е подобен на слънчевия лъч, който минава през вас и произвежда чувство на приятност, на радост и веселие. Това същество, което изпраща лъча си във вашите очи, във вашия мозък, иска да има правилно отражение на своя лъч. Какво правят някои хора? Те възприемат този лъч, отправят погледа си към земята и се запътват към някоя кръчма, да пият вино Какво разбираме под думата „вино”? Виното означава неправилни, порочни мисли и желания. Следователно, когато възвишените същества проектират своите мисли, те се разпространяват като слънчеви лъчи и огряват душите.
към текста >>

Това същество, което изпраща лъча си във вашите очи, във вашия мозък, иска да има правилно отражение на своя лъч.
направили сте някакво опущение по отношение на времето, при следващото пробуждане или прераждане на съзнанието, след седем години, вие имате възможност да изправите погрешната си. Значи, на 7-та, на 14-та, на 21-та, на 28-та, на 35-та, на 42-та, на 49-та и т. н. годишна възраст човек има възможност да изправи всички свои погрешки. За да изправи погрешките си, ученикът трябва да бъде точен по отношение на обещанията, които дава, било на себе си, било на другите.” „Сега ще ви дам следната нова мисъл: всеки лъч на светлината представя проекция на едно от желанията на някое възвишено същество. Лъчът, който иде от съзнанието на възвишеното същество, е подобен на слънчевия лъч, който минава през вас и произвежда чувство на приятност, на радост и веселие. Това същество, което изпраща лъча си във вашите очи, във вашия мозък, иска да има правилно отражение на своя лъч. Какво правят някои хора? Те възприемат този лъч, отправят погледа си към земята и се запътват към някоя кръчма, да пият вино Какво разбираме под думата „вино”? Виното означава неправилни, порочни мисли и желания. Следователно, когато възвишените същества проектират своите мисли, те се разпространяват като слънчеви лъчи и огряват душите. Накратко казано: Светлината е проекция на мислите, чувствата и желанията на възвишените същества.
към текста >>

След това вземете тази енергия от центъра на земята и съзнателно я отправете нагоре, в мозъка си.
Изобщо, боледуват тези удове, които са демагнетизирани, т. е. които са лишени от нужното количество енергия. За да се излекуват, мислено трябва да им се предаде необходимата енергия. Когато на някои заболял уд се предаде нужната за него енергия, той оздравява. И тъй, когато искате да регулирате силите на своите удове, направете следното упражнение: Спуснете ръцете си надолу и концентрирайте мисълта си към центъра на земята. След това вземете тази енергия от центъра на земята и съзнателно я отправете нагоре, в мозъка си. Ако не можете да направите това, тази енергия ще ви обсеби и ще си отрази разрушително върху някой от вашите удове. За да не става това, вие трябва да отправяте тази енергия не само към главата си, но и към центъра на слънцето. После прекарвайте същата енергия към центъра на земята. Тези два вида енергии, тези две течения ще се срещнат някъде. Точката, в която ще се срещнат в човека, е под лъжичката, В тази точка вие ще усетите малка топлинка, признак на живот.
към текста >>

97. 1924 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

Земята като живо същество, и тя си има свой хороскоп, и тя има свои път, по който си върви.
Тия две системи в човека са различни. Едната е свързана със слънцето (С), а другата със земята (З). Доброто за вас не седи само в това, дали сте свързани със слънцето, както и лошото не е в това. дали сте свързани със земята. Слънцето изобщо оказва благотворно влияние върху човека. Земята като живо същество, и тя си има свой хороскоп, и тя има свои път, по който си върви. И нейният пьт сега не тъй гладък, както е било по-рано. Земята по някои пьт минава през известни области в пространството, които оказват неблагоприятни влияния върху самата нея. Тогава в нея стават известни пертурбации. Хората често се заразяват от тия влияния на земята и от това се зараждат разните епидемически болести в тях. И от тия болести някой път измират хиляди и милиони хора.
към текста >>

Онзи закон, които искам да извадя от казаното, или онази мисъл, която искам да остане в ума ви е, че при всяко съзнателно страдание се извършва нещо велико.
Закон е: в даден случай вие може да дружите само с едного. а другите оказват влияние вьрху вас. От другите, които оказват влияние, всеки от тях дружи само с едного. Друженето е цел вече, вие принадлежите към някоя планетна система. Разните индивиди принадлежат към разни психологически системи. Онзи закон, които искам да извадя от казаното, или онази мисъл, която искам да остане в ума ви е, че при всяко съзнателно страдание се извършва нещо велико. Всяко страдание, което вие чувствувате, не се отнася само до вас. В дадения случай и други същества чувствуват това страдание, даже още по-тежко, отколкото вие. Следователно, хиляди и милиони души в даден случай са като основа, вьрху, която в духовния свят се гради едно велико благо, и вие трябва да вземете вашия дял.” „Затова, ще желаете Любовта – тя е постижима за всички. Ще желаете Мъдростта - тя е постижима за всички. Ще желаете Истината - тя е постижима за всички.
към текста >>

Всяко същество, което се движи, получава тласьк от някое по-висше същество, което има свой точно определен път.
Някога една система ще влияе върху друга, но после ще си разменят ролите. Значи, пътят, по който вървите, по които растете, е определен - никои не може да ви измести из вашата орбита. В растенето си ще имате разни влияния. Вземете, за пример, една планета оказва влияние на слънцето, но и слънцето от своя страна й оказва влияние. Това е необходимо. Всяко същество, което се движи, получава тласьк от някое по-висше същество, което има свой точно определен път. В пьтя си това същество може да се приближава или отдалечава от много центрове, даже може да приема известно влияние от тях, но не и да изменя посоката си. То не получава тласък в движението си от тия центрове, които среща на пътя си, та да се спре при тях. Сега, да се върнем кьм мисълта си. Ще знаете, че оригиналът на всичко е вътре във вас, а отвьн е само копието. Затова няма да обичате външното, като нещо свое.
към текста >>

В пьтя си това същество може да се приближава или отдалечава от много центрове, даже може да приема известно влияние от тях, но не и да изменя посоката си.
Значи, пътят, по който вървите, по които растете, е определен - никои не може да ви измести из вашата орбита. В растенето си ще имате разни влияния. Вземете, за пример, една планета оказва влияние на слънцето, но и слънцето от своя страна й оказва влияние. Това е необходимо. Всяко същество, което се движи, получава тласьк от някое по-висше същество, което има свой точно определен път. В пьтя си това същество може да се приближава или отдалечава от много центрове, даже може да приема известно влияние от тях, но не и да изменя посоката си. То не получава тласък в движението си от тия центрове, които среща на пътя си, та да се спре при тях. Сега, да се върнем кьм мисълта си. Ще знаете, че оригиналът на всичко е вътре във вас, а отвьн е само копието. Затова няма да обичате външното, като нещо свое. Туй, което имате, то е у вас.
към текста >>

Всеки от вас може да бъде разгледан като физическо същество, но може да бьде разгледан и като духовно същество.
Това са само моменти, защото трябва да знаете, че в закона на свободата няма време и пространство. Духовният и физическият свят се отличават по две неща: в духовния свят времето и пространството е несъизмеримо, а във физическия свят е съизмеримо. Следователно, нашето време и пространство не съществуват в духовния свят, понеже те са съизмерими величини. Несъизмеримите неща в духовния свят са само отражения. Какви са възможностите на едно сьщество от духовния свят? Всеки от вас може да бъде разгледан като физическо същество, но може да бьде разгледан и като духовно същество. Като физическо същество, човек не може да отиде на планетите, а само може да ги наблюдава и да си мисли за тях. Като духовно същество човек може да отиде на всички планети, да ги разгледа и да се върне. Това ще му отнеме най- много два часа. Тъй щото, във възможностите на духовния и на физическия човек има разлика. Това се отнася за всинца ви.
към текста >>

Като физическо същество, човек не може да отиде на планетите, а само може да ги наблюдава и да си мисли за тях.
Духовният и физическият свят се отличават по две неща: в духовния свят времето и пространството е несъизмеримо, а във физическия свят е съизмеримо. Следователно, нашето време и пространство не съществуват в духовния свят, понеже те са съизмерими величини. Несъизмеримите неща в духовния свят са само отражения. Какви са възможностите на едно сьщество от духовния свят? Всеки от вас може да бъде разгледан като физическо същество, но може да бьде разгледан и като духовно същество. Като физическо същество, човек не може да отиде на планетите, а само може да ги наблюдава и да си мисли за тях. Като духовно същество човек може да отиде на всички планети, да ги разгледа и да се върне. Това ще му отнеме най- много два часа. Тъй щото, във възможностите на духовния и на физическия човек има разлика. Това се отнася за всинца ви. Когато духовния човек се върне от своята разходка по планетите, той разправя на физическия човек, какво има там.
към текста >>

Като духовно същество човек може да отиде на всички планети, да ги разгледа и да се върне.
Следователно, нашето време и пространство не съществуват в духовния свят, понеже те са съизмерими величини. Несъизмеримите неща в духовния свят са само отражения. Какви са възможностите на едно сьщество от духовния свят? Всеки от вас може да бъде разгледан като физическо същество, но може да бьде разгледан и като духовно същество. Като физическо същество, човек не може да отиде на планетите, а само може да ги наблюдава и да си мисли за тях. Като духовно същество човек може да отиде на всички планети, да ги разгледа и да се върне. Това ще му отнеме най- много два часа. Тъй щото, във възможностите на духовния и на физическия човек има разлика. Това се отнася за всинца ви. Когато духовния човек се върне от своята разходка по планетите, той разправя на физическия човек, какво има там. физическият човек го слуша и казва: не те разбирам.
към текста >>

98. 1925 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

Значи, има разлика между разпространението на слънчевите льчи, които излизат от едно неразумно и една разумно същество - законите са различни.
Учените хора не са определили, даже и на най-близките планети, има ли живот или няма. Това нещо не може да се определи, понеже няма външни признаци, по които може да се познае. По светлината на слънчевия спектър би могло да се познае, има ли същества на Слънцето, или няма. Преди всичко, дето има разумен живот, светлината иде по особен начин. Например, ако вие запалите една лампа, ще видите, че трептенията на тази светлина се разпространяват по един начин, а когато светлината излиза от разумни същества и се смесва със светлината на лампата, тогава трептенията на последната се разпространяват по друг начин. Значи, има разлика между разпространението на слънчевите льчи, които излизат от едно неразумно и една разумно същество - законите са различни. Да кажем, че вие наблюдавате слънчевия спектър през една призма, като съсредоточавате ума си и сърцето си върху разните цветове и следите, дали в тия цветове на спектъра се явява някакъв съзнателен живот или не. Какво заключение може да извадите, ако полето на отделните цветове започне да се разширява, или стеснява? Най-пьрво ще заключите, че някаква физическа причина участвува в опита ви, но щом се уверите, че причината не е физическа, тогава казвате, че някаква психическа причина е взела участие След това трябва да разберете, дали тази причина иде от Слънцето, или някъде от пространството, чрез въздуха. Ако концентрирате ума си върху спектъра на слънцето, ще забележите, че портокалената краска става в средата си по-ярка - а в двата края избледнява. Какво заключение може да извадите от това?
към текста >>

Ако се яви звездата, това е отлично явление; ако пък не се яви, това дете ще бъде един автомат, едно същество без душа.
Русе, [1925], с. 7 ÷ 12, 26 ÷ 27 „Сега, мене ме интересува това, че всеки човек си има по една звезда. Туй, което радва човека, е неговата звезда. И когато ще се роди някое дете, майката трябва да знае, дали роденото дете ще бъде добро и гениално по неговата звезда. Звездата трябва да предсказва неговото раждане. Ако се яви звездата, това е отлично явление; ако пък не се яви, това дете ще бъде един автомат, едно същество без душа. И тъй, всички добри хора се отличават по това, че имат звезда. Пьрвото нещо за един ясновидец, за един човек, у когото е развито шестото чувство е това: той трябва да вижда звездите на всички хора, билите по-малки или по- големи. Някой пьт тези звезди седят над главите на хората, някои пьт пред челата , а някога тия звезди са големи като сльнца. Сега ще кажете: ами защо ние не ги виждаме? След 4000 години и вие ще ги виждате.
към текста >>

Съставим ли си някакъв образ за Бога, той ще бъде подобен на нас: ще му турим очи, нос, коса, брада, която ще бъде руса, черна или бяла и ще кажем: младият или старият Господ.” * * * „В природата съществува следния закон: не се позволява на, кое и да същество да дойде на земята, докато няма условия за него.
Всичко в природата е много разумно направено. По направата на един часовник ние можем да съдим за техника, който го е направил, но самия техник не можем да видим. Ние, като разглеждаме природата от научно гледище, ще видим, че в нея има една разумност но няма да видим Онзи, които я създал. За Бога не можем да имаме абсолютно никаква представа. Решим ли да си създадем някаква представа за Него, тя ще бъде фалшива, невярна. Съставим ли си някакъв образ за Бога, той ще бъде подобен на нас: ще му турим очи, нос, коса, брада, която ще бъде руса, черна или бяла и ще кажем: младият или старият Господ.” * * * „В природата съществува следния закон: не се позволява на, кое и да същество да дойде на земята, докато няма условия за него. То трябва да чака. Има много души, които трябва да чакат, няма благоприятни условия още за тях. Где трябва да чакат? - В другия свят. Отлично е там!
към текста >>

И едните идват съзнателно, и другите идват съзнателно.” „И заповяда Господ на слънцето да изгрее и на добрите и на злите.” Аз се радвам, че Бог заповядва на слънцето да грее.
– Имат да взимат от нас. Пък когато някои добри духове ни помагат, защо правят това? - Имат да ни дават. Тъй седи въпросът. Следователно, и едните и другите ни търсят. И едните идват съзнателно, и другите идват съзнателно.” „И заповяда Господ на слънцето да изгрее и на добрите и на злите.” Аз се радвам, че Бог заповядва на слънцето да грее. И днес слънцето грее на всички онези, които отварят кепенците си. Отворете и вие кепенците на вашите умове! Ако имате религия, нека бъде най-възвишената! Ако имате едно верую, нека бъде най-правото верую! Ако имате наука.
към текста >>

Най-важната епоха през човешкото развитие е минаването му в третата четвъртина, кога го човек едновременно и съзнателно живее, както във физическото така и в духовното си тяло.
IV(1924 ÷ 1925), държана от Учителя на 25 март 1925 г., София. Русе, [1925], с. 3 ÷ 4 „Човек в своето развитие минава цял един крьг. Всяка четвъртина от този кръг представлява една от фазите на неговия живот. Първата четвъртина представлява слизане на духа в материята - детство, втората четвъртина представлява неговото вьзлизане - юношество, третата четвъртина представлява също тъй път на възлизаме - зряла възраст; последната четвъртина е път на слизане - преклонна възраст. Най-важната епоха през човешкото развитие е минаването му в третата четвъртина, кога го човек едновременно и съзнателно живее, както във физическото така и в духовното си тяло. Има ли по-голяма философия от тази в живота? - Няма. Тьй се обясняват нещата на физическия свят. Ако речем да обясняваме духовните работи на физическия свят, това значи всичко да стане на каша, т. е. да стопим леда.
към текста >>

Понеже това същество живее в плоскост, как ще представите куба?
да стопим леда. На какво ще се превърне леда, като се стопи? - На вода Както ледът при топенето си изгубва своята форма, така и духовните работи губят своята форма, ако някой учен се заеме да ги обяснява на физическия свят Духовните работи не могат да се обясняват по физически начин. Представете си, например, че се намирате в един двуизмерен свят, който има само дьлжина и широчина, и вие искате на едно от съществата в тоя свят да разправяте за света на трите измерения. Как ще му представите този свят? Понеже това същество живее в плоскост, как ще представите куба? Това същество, колкото и да си напряга ума, няма да ви разбере. И тъй, крьгът представлява общото развитие на човека в неговото повдигане.” 72. СЛЪНЧЕВИТЕ ТРАНСФОРМАТОРИ: 23 лекция от Учителя, държана на 29 март 1925 г., София. - В:Лекции на Младежкия окултен клас, Г. IV (1925 ÷ 1925), т. ІІІ.
към текста >>

Това същество, колкото и да си напряга ума, няма да ви разбере.
На какво ще се превърне леда, като се стопи? - На вода Както ледът при топенето си изгубва своята форма, така и духовните работи губят своята форма, ако някой учен се заеме да ги обяснява на физическия свят Духовните работи не могат да се обясняват по физически начин. Представете си, например, че се намирате в един двуизмерен свят, който има само дьлжина и широчина, и вие искате на едно от съществата в тоя свят да разправяте за света на трите измерения. Как ще му представите този свят? Понеже това същество живее в плоскост, как ще представите куба? Това същество, колкото и да си напряга ума, няма да ви разбере. И тъй, крьгът представлява общото развитие на човека в неговото повдигане.” 72. СЛЪНЧЕВИТЕ ТРАНСФОРМАТОРИ: 23 лекция от Учителя, държана на 29 март 1925 г., София. - В:Лекции на Младежкия окултен клас, Г. IV (1925 ÷ 1925), т. ІІІ. София, 1928, с.
към текста >>

Всяка постъпка на човека се обуславя от някое разумно същество.
Човек влияе на по-нискостоящите от себе си, но и те му влияят. Затова, когато изучавате живота си: трябва да разграничавате мислите, да разбирате, кои мисли идат отдолу и кои отгоре, за да знаете, как да ги обработвате.” „По този начин вие ще знаете пътя, по които се развиват вашите мисли и желания. Най-първо в човека се зараждат известни мисли, желания и проекти, които щом стигнат крайния предел на своите възможности, образуват един кръг, в който се започва обработването им. От всички тия мисли, желания и проекти, в човека се образува една обща идея, която го тласка в дадена посока. Помнете, че проявите на живота не са отделни. Всяка постъпка на човека се обуславя от някое разумно същество. Никои не може да каже, че е творец на своята съдба. Казва се, че всеки е носител на творчество, на творчески сили в себе си, но всички разумни прояви се обуславят от разумни същества.” 79. НАЙ-МАЛКОТО ИЖДИВЯВАНЕ И НАЙ-МАЛКОТО СЪПРОТИВЛЕНИЕ:2 лекция от Учителя, държана на 22 ноември 1925 г., София. - В: Лекции на Младежкия окултен клас, Г. V (1925 ÷ 1926), т. I.
към текста >>

Те трябва съзнателно да работят върху себе си, да намерят начин, чрез които да се справят с излишната енергия.
Днес планетите се разглеждат като символи, но в бъдеще, когато човек достигне високо развитие, той ще проникне в тяхната същина, ще разбере, какви тайни се крият в тях. Забелязано е, че Луната в своите фази на пълнене и празнене, се отразява особено чувствително върху някои натури: когато Луната се пълни, те са неспокойни, не могат да спят. Щом Луната започне да се празни, те се успокояват. Безпокойствието, което някои хора изпитват при пълнене на луната, се дължи на излишна енергия в тях, която се отразява върху мозъка, върху дробовете или върху стомаха им. Как могат да се справят с тази енергия? Те трябва съзнателно да работят върху себе си, да намерят начин, чрез които да се справят с излишната енергия. Сега аз говоря по въпроса за влиянието на планетите, за да си обясните всички ваши прояви, и по този начин да поставите живота си на солидна основа, да знаете, кога как да постъпвате. За тази цел вие трябва да се заемете с възпитание на волята си Който има вьзпитана воля, той знае, кои от желанията си да ограничи и на кои от тях да даде пьт да се реализират. Същото се отнася и до мислите на човека. Който има възпитана воля, той знае на кои мисли даде път кои да ограничи. Че някоя лоша мисъл минала през ума ви, това ни най-малко не ви дава право да я допуснете в себе си, да и дадете възможност да се реализира.
към текста >>

99. 1926 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

Човек не трябва постоянно да употребява един и същ плод, но само тогава, когато иска съзнателно да се ползува от неговото добро въздействие.” 84.
Като знаете това, разумно ще се ползувате от плодовете. Ако иска тe да се ползувате от добрите влияния на някоя планета, ще употребявате такива плодове, които са свързани с нея. Наблюдавали ли сте върху себе си, какво влияние оказват, за пример, черешите? - Черешитз внасят радост и веселие в човека. Човек трябва да наблюдава влиянието на плодовете не само върху физическото си разположение, но и върху своя характер, за да се ползува от тях като метод за възпитание на децата. Човек не трябва постоянно да употребява един и същ плод, но само тогава, когато иска съзнателно да се ползува от неговото добро въздействие.” 84. МАТЕМАТИЧЕСКИ ЗАДАЧИ: 12 лекция от Учителя,държана на 31 януари 1926 г., София. - В: Влияние на светлината и на тъмнината: Младежки окултен клас, Г. V (1925 ÷ 1926), т. ll, София, 1937, с. 96 ÷ 97, 105 ÷ 107 „С физическото си тяло човек не може да стигне до центъра на земята, обаче, с астралното си тяло може да достигне.
към текста >>

Някога отиваш на някое планинско място, или на някоя хубава поляна, но някое същество от невидимия свят е седнало на същото това място и се занимава.
Невидимия свят е затворен за нашия ум, за нашите схващания, но за един ум, който е организиран по-добре, които вижда малко по-далеч, нищо не е скрито от неговия поглед. На земята има същества, телата, на които са по-ефирни, по-светещи от другите. Забелязали ли сте, как някои път сте много по-леки, отколкото в обикновено време, и току се търколите на земята. Казва: изгубих си равновесието. Не. това е, защото някое от тия по-ефирни сьщества е нахълтало в тебе и ти създава това състояние. Някога отиваш на някое планинско място, или на някоя хубава поляна, но някое същество от невидимия свят е седнало на същото това място и се занимава. Ти се разположиш на това място, извадиш своята торба с хляб и лук и се готвиш да ядеш. Не се минава много време, и те хваща главоболие или друго нещо: заболи те кръст, корем или друго нещо. Българите казват: уроки го хванали. Не, ти трябва да разбираш законите. Като седнеш някъде, най-първо ще запиташ, позволено ли е да седнеш на това място или не?
към текста >>

Значи, този процес на движение става съзнателно в нея.
От гледището на Земята, нам се вижда като че Слънцето се деижи около нея. Учените хора казват, обаче, че земята се вьрти. На какво се дължи това въртение? Това нещо окултистите обясняват, като казват, че Земята е жива и в нея има едно живо съзнание, както и у хората, и тя обръща ту едната си страна, ту другата си страна към Слънцето. Тя не се движи механически, но с едно вътрешно усилие. Значи, този процес на движение става съзнателно в нея. И в това движение, с което тя се движи, ние някой път изгубваме този такт на движението на Земята. И щом изгубим този такт, в нас се заражда една вътрешна дисхармония. Съвременните учени хора забелязват това нещо и по цялата земна повърхност. Че става едно движение на твърдата почва на около 25 ÷ 30 см дълбочина, това и окултистите знаят. Цялата почва се вдига и спада, става тъй нареченото дишане на земната повърхност.
към текста >>

Това обновяване става и с хора, които нямат ясновидство, за тях този процес става несъзнателно.
Цялата почва се вдига и спада, става тъй нареченото дишане на земната повърхност. Ето защо, в духовния живот, ние трябва да дойдем във връзка с туй специфично движение на земята, със специфичното движение на слънцето, със специфичното движение на слънчевите льчи, да вземем в съображение, какво влияние упражняват човешките мисли изобщо. И онези, които се упражняват в окултната наука, които я прилагат, имат особен начин, по които могат да се обновяват. Те сега развиват духовното си тяло, вечерно време оставят физическото си тяло на земята, а с духовното си тяло излизат извън земната зона на планинска разходка. Там те се обновяват и после се връщат отново в тялото си. Това обновяване става и с хора, които нямат ясновидство, за тях този процес става несъзнателно. Такива хора стават сутрин доволни, и разположени духом и казват, много добре спах тази вечер. Това показва, че този човек е направил тази разходка извън зоната. Някой казва: снощи не спах добре, цяла нощ ме гониха. Значи, той е останал под тази зона. В това седи истинската хигиена.
към текста >>

100. 1927 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

Като работи човек съзнателно и разумно върху себе си, и славолюбието е на място.
196 ÷ 197 „За да се справи лесно с мъчнотиите си, човек трябва да държи е умът си поне една свещена идея: като основа на живота си. Всяка велика идея освобождава човека от дребнавостите на живота. Той престава да търси слава от хората. Разумност се иска от човека. Разумността осмисля нещата. Като работи човек съзнателно и разумно върху себе си, и славолюбието е на място. Човек трябва да бъде определен в желанията си, да знае, на кой от тях да даде първо място. Силните желания определят бъдещето на човека. Когато видят силните желания на човека, разумните същества помагат за тяхното реализираме. Като е слизал на земята, човек е предвидил, какво трябаа да свърши. За тази цел той има своя определена програма, която е подписал да изпълни.
към текста >>

Той ще изпрати при вас един мальк лъч, една малка светлинка във вид на някой ангел или друго някое още по- малко същество.
Искате ли да видите Бога отвън, вие се намирате в заблуждение. Как ще Го видите отвън? Той прониква целия свят, всички видими и невидими слънца и ако рече да ви се представи отвън, ще трябва да напусне целия космос. Така ли искате да видите Бога? Благодарете да видите даже най-малкото проявление на Бога. Той ще изпрати при вас един мальк лъч, една малка светлинка във вид на някой ангел или друго някое още по- малко същество. Да видиш Бога, то е все едно да придобиеш една малка светлинка. И тогава, като те види Господ с тази малка светлинка, ще те запита: защо носиш тази светлинка? Ти ще отговориш: Господи, досега бях в тьмнина. Едва осветлявах пьтя си със своята стара вощеница, но откак Те видях, оставам вощеницата настрана, нека си догаря, а аз ще си служа с новата светлина, която Ти запали в мене, Кажете ли така, скоро след това ще дойде съмнението, и вие ще кажете: Нека оставя и тази светлинка настрана, ще я взема, когато ми потрябва, при трудни условия. Защо ще я нося постоянно със себе си?
към текста >>

Като ученици, вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да пресъздадете своя мозък, да преработите неговата материя.
Според някои учени душата представя съвкупност от умствени способности в човека. Умствените способности са в зависимост от проявите на сьрдцето и волята. Значи, душата представя сбор от прояви на ума, на сърдцето и на волята на човека. Дойдете ли до френологията, тя разглежда тия прояви по друг начин. Тя изучава умствените способности на човека според развитието на различните мозъчни центрове и от тях вади заключение за интелигентността на човека. Като ученици, вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да пресъздадете своя мозък, да преработите неговата материя. Това не се постига в един живот. Много работа се изисква от човека, докаго постигне съвършенство. Ако изучавате клетките на човешкия мозък, ще видите, че клетките на моралния човек се различават коренно от тия на обикновения човек, а още повече от тия на престъпника. Каквото е изработил човек в един живот, оттам нататък ще продължава да работи. Нищо в природата не се губи.
към текста >>

НАГОРЕ

1.3187909126282