Търсене в текстове за 'Счупена ръка'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 90 резултата в 19 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 21. СТРАШНОТО ЕЗЕРО Е НАИСТИНА СТРАШНО И ОПАСНО

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Сестра Мария го подкрепяше под ръка, аз носех раниците и така полека-лека стигнахме до Страшното езеро.
Беше решителен. Не можехме да го оставим сам да тръгне. Той се движеше трудно, трудно придвижваше крака си и ходеше с бастун. До хижата отидохме с рейс. Тръгнахме тримата. Сестра Мария го подкрепяше под ръка, аз носех раниците и така полека-лека стигнахме до Страшното езеро. Времето бе слънчево, хубаво време, което рядко се среща в планината. Вместо да се радвам на тази красота, нещо не ми позволяваше. На връщане долу на равното, след като сме преминали през всички камъни, препятствия долу на полянката преди клековете, сестра Мария се подхлъзна, падна и си счупи ръката между китката и лакета на дясната ръка. Голяма беда ни сполетя. Брат Боян едва се движи, а сега Мария е със счупена ръка.
към текста >>

На връщане долу на равното, след като сме преминали през всички камъни, препятствия долу на полянката преди клековете, сестра Мария се подхлъзна, падна и си счупи ръката между китката и лакета на дясната ръка.
До хижата отидохме с рейс. Тръгнахме тримата. Сестра Мария го подкрепяше под ръка, аз носех раниците и така полека-лека стигнахме до Страшното езеро. Времето бе слънчево, хубаво време, което рядко се среща в планината. Вместо да се радвам на тази красота, нещо не ми позволяваше. На връщане долу на равното, след като сме преминали през всички камъни, препятствия долу на полянката преди клековете, сестра Мария се подхлъзна, падна и си счупи ръката между китката и лакета на дясната ръка. Голяма беда ни сполетя. Брат Боян едва се движи, а сега Мария е със счупена ръка. Свечеряваше се. Да тръгна с Мария, не мога да оставя Боян. А ако останем на това място трябва да се пали огън през нощта, а тук има трева и клек, който е суров.
към текста >>

Брат Боян едва се движи, а сега Мария е със счупена ръка.
Сестра Мария го подкрепяше под ръка, аз носех раниците и така полека-лека стигнахме до Страшното езеро. Времето бе слънчево, хубаво време, което рядко се среща в планината. Вместо да се радвам на тази красота, нещо не ми позволяваше. На връщане долу на равното, след като сме преминали през всички камъни, препятствия долу на полянката преди клековете, сестра Мария се подхлъзна, падна и си счупи ръката между китката и лакета на дясната ръка. Голяма беда ни сполетя. Брат Боян едва се движи, а сега Мария е със счупена ръка. Свечеряваше се. Да тръгна с Мария, не мога да оставя Боян. А ако останем на това място трябва да се пали огън през нощта, а тук има трева и клек, който е суров. А не сме подготвени за нощуване. Изобщо трудности - най-голямото напрежение в живота ми.
към текста >>

Първо взех една мукава и направих нещо като коруба, като шина и върху нея поставих ръката на Мария и я превързах.
Свечеряваше се. Да тръгна с Мария, не мога да оставя Боян. А ако останем на това място трябва да се пали огън през нощта, а тук има трева и клек, който е суров. А не сме подготвени за нощуване. Изобщо трудности - най-голямото напрежение в живота ми. Първо взех една мукава и направих нещо като коруба, като шина и върху нея поставих ръката на Мария и я превързах. После започнахме да слизаме. Беше се стъмнило и само по интуиция намерихме пътеката и се затирихме ле-ка-полека до хижата благополучно. Преспахме там и сутринта се придвижихме до София. А там в болницата докторът ме запита кой е правил превръзката, защото му хареса как е поставена ръката в корубата и че е добре привързана. На Мария тук поставиха гипс на ръката и така тя се мъчи няколко месеца докато оздравее ръката й.
към текста >>

А там в болницата докторът ме запита кой е правил превръзката, защото му хареса как е поставена ръката в корубата и че е добре привързана.
Изобщо трудности - най-голямото напрежение в живота ми. Първо взех една мукава и направих нещо като коруба, като шина и върху нея поставих ръката на Мария и я превързах. После започнахме да слизаме. Беше се стъмнило и само по интуиция намерихме пътеката и се затирихме ле-ка-полека до хижата благополучно. Преспахме там и сутринта се придвижихме до София. А там в болницата докторът ме запита кой е правил превръзката, защото му хареса как е поставена ръката в корубата и че е добре привързана. На Мария тук поставиха гипс на ръката и така тя се мъчи няколко месеца докато оздравее ръката й. Учителят също не разрешаваше да ходим по този циркус, макар че сме се изкачвали от хижата до връх Мальовица и до Еле-нин връх с Него. Повечето минавахме през връх Дамга, по Додов връх, по билото до връх Мальовица, когато се изкачвахме от 7-те езера. Тук изгледа е по-хубав и по-безопасен. Какво значи Мальовица?
към текста >>

На Мария тук поставиха гипс на ръката и така тя се мъчи няколко месеца докато оздравее ръката й.
Първо взех една мукава и направих нещо като коруба, като шина и върху нея поставих ръката на Мария и я превързах. После започнахме да слизаме. Беше се стъмнило и само по интуиция намерихме пътеката и се затирихме ле-ка-полека до хижата благополучно. Преспахме там и сутринта се придвижихме до София. А там в болницата докторът ме запита кой е правил превръзката, защото му хареса как е поставена ръката в корубата и че е добре привързана. На Мария тук поставиха гипс на ръката и така тя се мъчи няколко месеца докато оздравее ръката й. Учителят също не разрешаваше да ходим по този циркус, макар че сме се изкачвали от хижата до връх Мальовица и до Еле-нин връх с Него. Повечето минавахме през връх Дамга, по Додов връх, по билото до връх Мальовица, когато се изкачвахме от 7-те езера. Тук изгледа е по-хубав и по-безопасен. Какво значи Мальовица? „Мал" на френски е зло.
към текста >>

Аз наблюдавах, но не можех да се радвам, защото усещах, че някаква невидима ръка не ми позволяваше да се радвам.
А Мальовица означава: „От зло, по-зло". За да минава човек през такива места изисква се будно съзнание, връзка с Невидимия свят, да се движи човек в мълчание и в пълна концентрация в себе си. А ние тримата се движихме, приказвахме си това-онова. Накрая дойде онова, което докара бедата. Не оценихме, че ни беше дадено хубаво време. Аз наблюдавах, но не можех да се радвам, защото усещах, че някаква невидима ръка не ми позволяваше да се радвам. Случи се онова, което трябваше да се е случи, за да си научим урока как се върви по-страшни и опасни места.
към текста >>

2. 24. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ИСКАШЕ ДА РАЗТУРИ И СПРЕ ПАНЕВРИТМИЯТА

Цанка Екимова

ТОМ 6

Беше му счупена едната ръка, ключицата, имаше изпотрошени ребра и беше поставен целият в бинтове и шини.
Пристигнахме си в Габрово и наистина на масата в стаята ни ме посрещна написаното и оставено писмо на Юрдан, което трябваше да се прочете след ' неговата смърт. Аз го взех, разпечатих го и прочетох точно туй същото, с което той ме бе заплашил на Рила. Захвърлих му писмото в очите и му казах: „За мен ти си мъртъв! Край! " След една седмица с Юрдан в собствената му фабрика, когато минавал покрай машините с него се случила злополука. Беше му счупена едната ръка, ключицата, имаше изпотрошени ребра и беше поставен целият в бинтове и шини. Докарах го и го положиха на легло. Питам го: „Ти сега разкъсан ли си или си мъртъв? " Отговаря ми: „Сега аз съм разкъсан. Но нали ти беше ми дала да прочета в една беседа трите заповеди на ученика. Първата от тях е да обичаш Бога, втората - да обичаш ближния с, а третата - да любиш врага си".
към текста >>

Сълзи ми се отрониха от очите, целунах ръка на Учителя и обратно пристигнах в Габрово.
Горе не се разкъса на скалите, но долу пък го разкъсаха нашите. Нашата охрана е по-силна. Нашата охрана е огън всепояждующ. Това е огън, който вечно гори, вечно се възстановява, не изгасва никога и всичко, което е отвън и отвътре изгаря". Аз сведох глава. Сълзи ми се отрониха от очите, целунах ръка на Учителя и обратно пристигнах в Габрово. Съпругът ми лежеше на кревата, измъчен и очакващ ме: „Какво каза Учителят? Ще оздравея ли, ще ме бъде ли? " Аз му предадох целият разговор с Учителя. Той мълчи, сърдит е, недоволен е от всичко - и от себе си, и от мене, разбира се и от Учителя. Аз бях безкрайно доволна, че случаят се разреши така.
към текста >>

3. 5. Гуменки и часовник за Гради; 6. Чифликът и Братството

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

А имаха един хубав, голям жребец и ми дадоха писмо, пари и частта, която е счупена.
Аз не мога да го изпия“. Викам й: „Ама майка ти ще се научи и ще ни пердаши и тебе, и мене“. „Няма“, вика тя. И аз на два пъти взема и го изпия. Веднъж като вършеехме, счупи се някаква част на вършачката и кой, кой, пратиха мене. А имаха един хубав, голям жребец и ми дадоха писмо, пари и частта, която е счупена. Аз бях ходил няколко пъти до Карнобат. Казаха ми къде да ида и отидох. Поправиха частта. На връщане карам по една пътека напряко, да не е по шосето, което обикаля и от един дол край една рекичка излезе един човек с кон на 4-5 метра пред мене и ми вика: „Ей момче, имал си голям късмет“. Аз почти не разбрах, а той мислил, че съм син на чорбаджийката, да ми тегли куршума, понеже искал да му отмъсти за нещо.
към текста >>

В него имаше един много хубав пуловер с дълги ръкави.
Намерих я тежко болна на легло. Тя ми каза: „Гради, отвори гардероба! “ Отворих го. „Виж, там има един пакет за тебе, вземи го“. Взех го и го отворих. В него имаше един много хубав пуловер с дълги ръкави. „Милчо“, каза тя, „на никого не прати подарък от Америка, обаче на брат Гради изпрати тоя пуловер“. Даже още го имам тоя спомен. А чифлика в с. Нейково след 9.IX.1944 г. с 12 000 декара бе отчужден в полза на държавата.
към текста >>

4. 132. ЗАДАЧИ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Всеки си носи свещ запалена в ръка и върви?
Петдесятница беше тогава. На Петдесятница. Значи 50 дни след Великден. И тогава през нощта ще станем и тогава сме ходили със свещ нагоре, тогава сме ходили със свещ. В.К.: Как така? Всеки си носи свещ запалена в ръка и върви? Е.А.: Ама то задача беше. Всеки носеше свещ. Със свещ ходехме. Един път пък каза, както се наредихме на една редица и каза: „Всеки ще върви право напред, каквото и препятствие да има ще върви напред, няма да се отбива, ще го преодолява". Значи, ако е храст, през храста ще мине.
към текста >>

В.К.: Веднъж ми разказвахте за счупената стомна.
Значи, ако е храст, през храста ще мине. Ако е камък, камъка ще прескочи. Така беше задачата. И се качвахме някога така под Вълчата скала, така му казвахме Вълчата скала. Аз и така го знам, сега знаят ли го така не зная, но там сме се качвали. В.К.: Веднъж ми разказвахте за счупената стомна. Е.А.: Учителят през 1932 год. държа една много дълга беседа. И тогава каза: „Другата седмица няма да имаме беседа, а ще дойдеме рано и в 12 часа през нощта ще си теглиме жребие кому когато се падне да тръгне, така, че да има на всеки по пет минути разстояние и ще се изкачи всеки на бивака. Ще отиде на бивака, ще си напълни стомничката, ще си почине и после ще се върне". То беше „задача за стомничката".
към текста >>

Леле рекох, нещо с мене лошо ще се случи, защото всички напълниха стомните, моята стомна счупена.
Напълних я, пак се изпразни. Викам какво става така? Напълних я, тя се изпразни. Като вдигнах, една дупка отдолу. Някакво камъче ли е имало в пръстта и останало дупка. Леле рекох, нещо с мене лошо ще се случи, защото всички напълниха стомните, моята стомна счупена. И казах на Учителя. Аз занесох на Учителя стомничката и я оставих на мястото и Му казах, че така се случи с моята стомна и би ли ми позволил с Неговия чайник да си занеса вода. Той казва: „Не може, защо не си проверихте стомната? " „Не се сетих Учителю, не проверих". Но аз Му казвам: „Днес е неделя, иначе аз ще сляза ще си купя стомна, ще дойда втори път и ще напълня".
към текста >>

5. 8. ДОБРО - ОБРАЗИ НА ЖИВАТА ПРИРОДА

Пети урок от Учителя; дни - четвърти, пети

ТОМ 12

Аз имам една счупена стомна, но не зная, че е пукната; налея вода, тя изтече.
Не! Ти ще изнесеш фактите тъй, както си са, и ще оставиш въпроса, той сам по себе си ще се разреши. А другото, което може да направи човек, е излишно. Ти просто разкопай, полей, а плодът ще дойде сам по себе си. Съзнанието знаеш откъде произтича? Аз имам една счупена стомна, но не зная, че е пукната; налея вода, тя изтече. Казваш: „Животът е такъв." Казвам: Такъв е пропукнатият живот - колкото и да му туриш, ще изтече. Но здравата стомна не изтича. Значи, здравите, постоянните неща в живота, които са хармонични, в тях промени не може да има. Промени не може да има, но прояви може да има. Някои разбират: да се прояви човек, значи да се измени. Не.
към текста >>

" И целия ден ти мислиш за подаръка си, мислиш за Слънцето, което ти донесе нещо.
Ти излезнеш, видиш Слънцето, зарадваш се; в душата ти като че е Слънцето. Ти Слънцето не си го завладял, но ти си придобил нещо от него. И целия ден тебе те радва, че си видял тази картина. А Слънцето си върви и си отива по пътя, обаче за тебе Слънцето ти е дало нещо, като че ти е дало един подарък - „Добър ден! Ето, това е от Баща ти! " И целия ден ти мислиш за подаръка си, мислиш за Слънцето, което ти донесе нещо. Има различни отношения в живота на човека. На себе си ще говориш по свой език, а на хората ще говориш по техен език, с преводчици. Какво ще говориш на жабата, докато е в блатото? Срещна един рак - какво ще му говоря? Че е крив?
към текста >>

6. 1934 година

ТОМ 16

Но Досю Негенцов си навехнал ръката, та не може да дойде.
Вечеряхме заедно със Станка. Дохождаха Стоянка и Наталия за бамя и след това продължих си четенето. У сестра Николина не отидох. 5.I.1934 год., петък Отидох в Учителския съюз. Дружественият комитет се наканил да се яват делегация пред Министра на народното просвещение. Но Досю Негенцов си навехнал ръката, та не може да дойде. Аз предадох телеграмата, протокола на настоятелството и заявлението на Равнени и ги предадох на Ив. Пастухов, но понеже всичките членове бяха закъснели, то не ме изслуша Пастухов добре. Из пътя за Министерството го поосветлих и в министерството той, без да е разбрал, че това са чернови, ги предава в ръцете на министъра. Министърът, когато влиза съюзният комитет, повиква главния секретар, началниците и подначалниците, и те да слушат що ще докладва комитетът. Министърът е дал нареждане да се изправи погрешката в Равна, ако са били учителките волнонаемни.
към текста >>

Но ето, кога потърсих цигулката си, ето донесоха ми я счупена, ръчката й се извърнала назад, резонаторната й клечка е паднала и някои се мъчили да я турят и ето увързали душката с върви, канапи, но не успели да я турят.
Имах още някаква работа с децата, но аз не запомних. Ето, надойдоха приятели, приятелки, братя, сестри. Весело насядаха и заговориха. Аз бях дал цигулката си на някои да свирят. Но като че ли и децата са свирили. Но ето, кога потърсих цигулката си, ето донесоха ми я счупена, ръчката й се извърнала назад, резонаторната й клечка е паднала и някои се мъчили да я турят и ето увързали душката с върви, канапи, но не успели да я турят. Така я изпотрошили, че аз като я видях, от тъга като че почнах да плача, заоглеждах я и се чудех какво да правя сега без цигулка, особено а това турско село. Тя ми бе една от най-важните разтухи. Помислих си да я занеса или изпратя в София до Коста руснака, който работи във филхармонията. После ми хрумна идеята да си купя нова, но пък ми дойде на ума, че парите ми не достигат, и че сега като ли пък съм уволнен и от Казалджик-Кафтан, та пари имам само 1800 лв. в пощата, а за една хубава цигулка са нужни 4 до 5000 лева.
към текста >>

Но все пак счупената остана в ръцете ми и, зла или добра, аз си служех с нея и бях доволен с нея.
Така я изпотрошили, че аз като я видях, от тъга като че почнах да плача, заоглеждах я и се чудех какво да правя сега без цигулка, особено а това турско село. Тя ми бе една от най-важните разтухи. Помислих си да я занеса или изпратя в София до Коста руснака, който работи във филхармонията. После ми хрумна идеята да си купя нова, но пък ми дойде на ума, че парите ми не достигат, и че сега като ли пък съм уволнен и от Казалджик-Кафтан, та пари имам само 1800 лв. в пощата, а за една хубава цигулка са нужни 4 до 5000 лева. Но все пак счупената остана в ръцете ми и, зла или добра, аз си служех с нея и бях доволен с нея. Сега я гледах само с развалена ръчка, разчупен капак и изобщо - пръсната. Пак се събудих и нещо ми тежко. Главата ми не се дига. Пак се разтичаха кошмарните мисли в главата за това, което вчера прекарах в Кърджали, и че човек каквото си направи, никой не може да му го направи, но и да попадна първо на хора такива гонители, и това не е случайно, имало да уча урок и от тях и в случая, че човек никога не трябва да говори за отрицателните работи и състояния на хората. Защото, говориш ли за злото, ти му поливаш корените и то те следва както сянката ти.
към текста >>

Като учител, впоследствие пак се занизаха атаки, пак случаи на приятелки, които явно и сега открито, по интелигентному, ми заговориха за женитба и ми предлагаха ръката си под предлог, че ще станат вегетарианки и че ще се съгласят да водят чист живот, само и само да се съберем.
До такава степен се бях отдал в четене окултната литература, че за мене светът не съществуваше. И аз се чудех най-наивно, как така хората не са узнали тая велика истина, която разкрива окултната наука, и която води до едно реално истинско разбиране на живота. Чудех се, че как духовенството не я е разбрало, та да учи хората на тая хубава, приятна, жива съживяваща истина - живото знание, знанието, за което Христос казва: „Аз съм живият хляб, аз съм живата вода", да отидем при Тоя, Който е бил и ще бъде. И това ми всеотдаване в тая насока, ме подтикна до такава степен, че Бог не ме остави, а по чуден начин извади от говедар в гората, работник в полето, да стана учител на малки и големи в селата, в които аз учителствувам. Сега ми трябва вече едно вътрешно стабилизиране, защото пердетата, които ми бяха турени, докато следвах гимназия, да се не увлека в момичета, които ме заобикаляха и търсеха начин да се сприятеляват, но аз ги отбягвах, като отшелник, сега тия пердета паднаха. Като учител, впоследствие пак се занизаха атаки, пак случаи на приятелки, които явно и сега открито, по интелигентному, ми заговориха за женитба и ми предлагаха ръката си под предлог, че ще станат вегетарианки и че ще се съгласят да водят чист живот, само и само да се съберем. Но на всичко аз бях глух, или по-право - боях се като от огън, и че, държейки се в Христовите думи: „По-добре е за човека да си остане тъй, както си е", аз не исках женитба. Особено пък с госпожици светски, защото аз знам доколко те ще се поведат по моите убеждения, веднъж да се венчее, че знае тя как ще те командува. След всичко това сега аз задружих със свои съидейнички. Разбиранията им са като моите. Но отгде накъде сега чак, когато съм вече на 36-годишна възраст, сега пък се зароди желание у мене да се женя и то за сестра, която и дума не дава да става да се жени!
към текста >>

Сега ще приведа един пример, който ми падна на ръка за беседата.
Какви трябва да бъдат отношенията им? Чисти трябва да бъдат отношенията им. Знаете ли какво значи чисти отношения? Когато една мома залюби някой момък, тя не трябва да изгубва своето здраве, но още по-здрава трябва да стане. Това не значи, че тя трябва да тлъстее. Сега ще приведа един пример, който ми падна на ръка за беседата. На един американец, учен човек, дохожда идеята да се ожени, но искал да намери жена, която да бъде пълничка, с лице като Месечината. След 10 години търсене, най-после намерил такава мома и предложил да се ожени за нея. Тя се съгласила. Като се оженили, тя започнала да става недоволна от своята пълнота и в нея се явява желание да стане тънка, за което се подложила на строг режим, вследствие на което изтъняла доста. При това положение мъжът й останал недоволен и завел дело, да се разведе с жена си, като писал причините.
към текста >>

7. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1937 година

ТОМ 16

Подирих моята цигулка, видях това малко момче, батьов син, като изтърва цигулката ми и я тури в кутията, но спиралата отхвръкна и остана в ръката му.
Надойдоха из улицата много хора, като че наши братя и сестри, но имаше и чужди. Дойдоха и като че ли е батювът Бобев Ганю, заедно с други, но Ганю е малко момченце на 4 ^5 години. Един свири с гайда, а друг - с цигулка. Свирят някаква песен уж братска, но неприятно звучат гайдата и цигулката. Гледам, единият вземал една гусла, обаче тя няма спирала нагоре, а само широката, копанеовидната част и свири недобре. Подирих моята цигулка, видях това малко момче, батьов син, като изтърва цигулката ми и я тури в кутията, но спиралата отхвръкна и остана в ръката му. Аз изтръпнах, че ми повредиха цигулката. Закряках, но напразно. Неумело държане я повреди. Докато река да я взема, цигулката като че ли я взема някой и не се намери. Потърсих я, но намерих от половината на копанята й счупена, обаче отчупът не изглежда да е от моята цигулка.
към текста >>

Потърсих я, но намерих от половината на копанята й счупена, обаче отчупът не изглежда да е от моята цигулка.
Подирих моята цигулка, видях това малко момче, батьов син, като изтърва цигулката ми и я тури в кутията, но спиралата отхвръкна и остана в ръката му. Аз изтръпнах, че ми повредиха цигулката. Закряках, но напразно. Неумело държане я повреди. Докато река да я взема, цигулката като че ли я взема някой и не се намери. Потърсих я, но намерих от половината на копанята й счупена, обаче отчупът не изглежда да е от моята цигулка. Питам това момче, уж Ганю, кой ми взема цигулката. Той отговори, че той сторил тая работа и сега, докато се счупила, един турчин я е вземал и укрил. Подирих, попитах, но не се узна кой е турчинът. Уж ще мога да изпитам кой е този турчин, но напразно. Ядосах се на това момче, дете, и почнах да го пляскам по страните и главата, то започна да плаче.
към текста >>

8. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 3

ТОМ 16

Фелдфебелът си счупил затвора на пушката и поиска моята, а ми даде счупената.
Ето позицията на войници. Установи се, че са от III рота, водени от фелдфебела им Никола Кръстев. Вървяхме дебнешката и дебнем, да не би да се натъкнем на сръбски постове и ни открият огън. Залегнахме на една поляна. Всички се снабдиха с патрони от един сандък, който носеха III рота. Фелдфебелът си счупил затвора на пушката и поиска моята, а ми даде счупената. Дълго слушахме виковете на сърбите, които се провикваха: „Бугари, предайте се! Сърбинът зло не ще ви стори! " „Тодоре, предай се, сърбинът зло не че ти стори. Ние се бием против фашизма" и пр. Наблизо до нас стене сърбин, ранен, изглежда, тежко.
към текста >>

Той се връща в стаичката си и удря с дясната ръка в стъклото на прозореца, разсича си ръката и из счупеното стъкло изскача вън.
8.ХI.1943 год., понеделник, с. Рожанство, на позиция Уморен от неспане и по позицията и от 20 километра пътуване, попътем си легнах и съм заспал. В 8 ч запукаха картечници, пушки и за миг завикаха: „Позиция!!! " Някои страхливковци започнаха от прозореца на стаята, учебна стая, да стрелят. Дружинният лекар д-р Генчев в съседна малка стаичка посяга да излезе, казали му, че сърбите влезли в помещението. Той се връща в стаичката си и удря с дясната ръка в стъклото на прозореца, разсича си ръката и из счупеното стъкло изскача вън. След няколко минути стрелба се установи, че една крава, приближавайки се към часовите на позицията, стреляли по нея и от тия вистрели всички войници за миг избягват на позицията. Наново се въведе тишина, до сутринта. През деня до обед премих набитите коне от дружината и на товарната 14/I батарея. Следобед си отпътуваха ловната рота ред[,..? ] полковника, които донесоха бойни припаси и храна.
към текста >>

9. 5. Педагогическа лекция

IX. Народни учители и Изгревът. Елена Хаджи Григорова

ТОМ 17

Като дойдем до волята: не бутайте грубо едната си ръка и другата ръка.
И ще направите. Казвам: Сега Бог ви е благословил с най-хубавото, което имате - вашият ум. Бог ви е благословил със сърцето, което имате - то е вашият нос. Бог ви е благословил с вашата душа - то е вашата брада. И така, имате челото, носа и брадата. Като дойдем до волята: не бутайте грубо едната си ръка и другата ръка. Ако искате по някой път да възпитате волята си, ще ви дам един малък метод, най-елементарния метод, Ако искате, може да го направите. Щом сте разтревожени, щом волята ви не работи както трябва, стоплете вода от 37-40 градуса и умийте се само в областта на лицето, само около носа. Вземете една много мекичка кърпа и с нея попийте тази част. Това може да го направите 3 пъти на ден: сутрин, обед и вечер. Тъй ще го направите, само като един опит.
към текста >>

Да биеш с ръката, то е намагнетисване, но трябва да знаеш къде да удариш.
Може да го плеснеш, но най-първо прекарай в ума си, в сърцето си, в душата си мисълта да го плеснеш ли и чак тогава го плесни. Ти не си питал нито ума, нито сърцето, нито душата си и искаш да удряш. Като вървиш в гората, някое клонче може да те блъсне и да ти извади окото. Не е виновно клончето, виновен си ти. По някой път боят не е лошо нещо. Да биеш с ръката, то е намагнетисване, но трябва да знаеш къде да удариш. Като искаш да удариш някое дете, приближете се до детето и с двете си ръце ударете до детето, та то да чуе шума от ударите на ръцете. Аз бих ви казал така да биете децата. Боят, то е крайност при съвременното възпитание. Да кажем, в едно отделение или в един клас малко ученици не стоят мирно - учителят да вземе няколко акорда, да стане развлечение. Понеже в децата се е набрала много енергия, на много места по тялото им, и те търсят път да я изразходят.
към текста >>

", кажи: „Да донеса по-хубава, счупената беше вече стара." Всеки един от вас, като поправи една погрешка, той ще помогне на себе си и най-малко на десет хиляди хора да поправят погрешката си.
Нито трябва да се осъждаме, нито трябва да се извиняваме. Счупила се стомната - новата стомна, която донесеш, да бъде по-хубава от тази, която си счупил. „Ама защо я счупи? " Безпредметно е да се занимаваме с това. „Счупих я." Ако някой те пита: „Защо я счупи? ", кажи: „Да донеса по-хубава, счупената беше вече стара." Всеки един от вас, като поправи една погрешка, той ще помогне на себе си и най-малко на десет хиляди хора да поправят погрешката си. Скачени съдове сме ние, хората. Запример някой път вас ви са студени краката. Какво означава това? - Доброто във вас е слабо, не е активно. Щом са студени краката ви, на краката си ще изпратите кръв, ще мислите и с мисълта си ще изпратите кръв на краката си.
към текста >>

10. V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

ТОМ 17

И баба Ана е донесла да тури тия всичките работи под пренесения, че ставали по-лековити… като кога с ръка да хвърлиш злато.
И да видиш, оттогава, слава богу, като че с пръст развърза̀. Сега, сирота Тошевица, трички ги има — две момченца и едно момиченце… море, да ги видиш, у капка да ги изпиеш: едно от друго по-хубавички. Па и она, сирота невеста, посъвзе се, поправи се, разхубави се, па си живува хубаво с човека си. Ама де, що е рекъл некой… за пара е лек, ама знаеш ли го къде е и кое е? Разказва баба Ана и за билките: бре вратиката да отвръща от лошо; бре за смила, че се носи за милост; разставичето за разставане… кога дойдеш дип до зор; свекървиното око да се топи на млада месечина в ново гърне с оцет, за да закьорави лошите свекърви, та да не мъчат снахите си… бре това, бре онова… за всека билка все по нещо… всека си имала своя лек. И баба Ана е донесла да тури тия всичките работи под пренесения, че ставали по-лековити… като кога с ръка да хвърлиш злато. Докато това ставаше вътре при пренесения, отвън поповете и калугерите още не беха се спогодили със своите мнения: Василева молитва, светена вода, светено масло… разни глави — разни акъли. Току по едно време се постишиха и позамлъкнаха. Дойде при тех и хаджи Илия. А знаете ли кой беше хаджи Илия? Един беше той, бил, па го нема и нема да го има.
към текста >>

Щом научи каква е работата, а той поизгледа поповете с един остър поглед, както това правят фелдфебелите със своите солдати, хвана в левата ръка своите кехлибарени броеници, а с десната задържа само най-горните две зрънца с кръстчето и промъмра натъртено: „Бдение всенощно и вседневно, докато се не свести пренесеният!
Такъв беше хаджи Илия. От него трепереха всички, като почнеш от клисарите и анагнозите, па дори до владиката. Неговият авторитет стоеше по-горе от всички; да беше на некое изложение, щеха да му залепят на челото една хартия с надпис: „Hors concours“. Всеки ще разбере, че неговото появяване при пренесения ще разреши изведнъж спорния въпрос. Така и стана. Щом научи каква е работата, а той поизгледа поповете с един остър поглед, както това правят фелдфебелите със своите солдати, хвана в левата ръка своите кехлибарени броеници, а с десната задържа само най-горните две зрънца с кръстчето и промъмра натъртено: „Бдение всенощно и вседневно, докато се не свести пренесеният! “ Рече и отсече. Никакви възражения, никакви пояснения и никакви допълнения. Поповете се сговориха: кой подир кого ще бди и кой кои молитви ще чете и — всичкото наред. * * * Зная какво ще ме питате, зная, не бързайте, аз и сам ще ви кажа. Искате да знаете нещо за бае Митар пророка, нали?
към текста >>

Той посегна с ръка да го улови и да го умъртви, но бае Митар му възбрани това, като каза: — Живей и остави всеки живот да живее.
Никой не можеше да отреже като с нож думата, както това знаеше да направи бае Митар. Един път след парастаса за едни деветини беше сложена софра в къщата на покойния. Наредили се всички, па и бае Митар с них на софрата. Летно време задух, па затова софрата беше сложена на пруста — на ветринка. Над един от гостите, който стоеше по начело, се спуща един паяк. Той посегна с ръка да го улови и да го умъртви, но бае Митар му възбрани това, като каза: — Живей и остави всеки живот да живее. Гостенинът се пообрецна към бае Митра и го запита: — Зер и паяците требват на тоя свет, я ми кажи аджеба като за каква файда ли са? — За да учат хората на акъл, които са по-глупави от тех — отговори бае Митар така бързо, като че отговорът му бе забоден в пояса до дивита. — Как ги учат? — Пишат им. — Как пишат?
към текста >>

Бае Митар, без да се замисли нито най-малко, пружи ръка, та хвана от софрата едно парче погача, печена в жарава, и каза: — Домашната спогодба е като тая погача: горната кора е мъжът, а долната — жената.
Всички присъствуващи се понамръщиха от такъв кеф на Сойтерията, но бае Митар ги пресече и каза поучително: — Да бъдеш пияница — не е голем джесаретлък, макар че пияниците са най-джесаретлиите хора. Подир малко додаде: — Пияницата човек е като двойно луд, защото лудият се познава само по лицето, отпред, а пияницата и откъм гърба, когато ходи. На една забележка, която направи дедо Тоньо терзията относно излекуването на пиянството, бае Митар каза: — Пияницата човек е също като лош сахат — все го курдисваш и поправяш и все отново се разваля. В това време беха дошли да се покажат изложени на дискос даровете на невестата, та като се хвалеха, че са много китени и гиздави, стана дума за късмет в задомяването, за добро живуване, за това, за онова, па най-после се отвори дума и за добро или лошо живуване между некои домакини. Чорбаджи Игнат соватчията запита така, напреки, бае Митра да си каже какво мисли за домашната спогодба. Бае Митар, без да се замисли нито най-малко, пружи ръка, та хвана от софрата едно парче погача, печена в жарава, и каза: — Домашната спогодба е като тая погача: горната кора е мъжът, а долната — жената. Ако корите са кабардисали, и средината се яде с ищах; клисава ли е средината — и корите са хвърлят и те не могат се дъвка. Всички гости беха възхитени от тоя мъдър отговор, но чорбаджи Игнат, като чорбаджия, искаше да излезе юстѐ, та прибави: — Така е, така, ама всичкото става пак от любовта. Ако са се взели с любов, а оно харно, ако ли не, оно става чапрашък. Бае Митар опре поглед в чорбаджията, погледна и другите гости и отвърна: — За любовта е много говорено, но е много и замълчано; любовта е най-голема, когато е скрита, а най е слаба, когато се разсипва навсекъде, като кукуруз из продънен хамбар; любовта е като тая баница тука — и бае Митар показа на тепсията с баницата, които току-що внесоха на софрата, — кога е гореща, тя опарва устата, а като изстине, тогава не чини, става татсъс… Всеки, който яде жежка баница, требва да знае да я обдухва малко, за да не му попари устата и гърлото. Бае Митар малко позамълча и пак продължи: — За ситите хора любовта е като песен, а за гладните тя е празна лакърдия… макар че гладните хора са винаги по-весели от ситите.
към текста >>

Хаджи Ибрахим, Шерифовият зет, беше казал веднъж насред кафенето на Ташкюприя, пред всичките аги, че бае Митар бил толкова ербап на тия работи че да му занесеш раздробена кост на парчета у чевре свита, Митар ще я натъкми и изцери, като че не е нито била счупена.
— Ще ти направя — каже — кантарион, па не само от порезано и изгорено, ама баш да е и от змия рана, па пак ще зацелее у двайсет и четири сахата, като че да не е била. Откъм тия работи, за лекуването санким, бае Митар беше пръв — прочут беше чак и у Влашко. Като него никой не можеше да прави счупено, навито или изкълчено; като него никой не знаеше да реже слепите цирове, да реже брадавици, да лекува рани от куршум, от нож, от натъртено… от всичко, от всичко. Прочут беше и между българи, и между турци, и между евреи. Бае Митра търсеха и по пашовите конаци, и по бейските къщи, па и по най-сиромашките колиби. Хаджи Ибрахим, Шерифовият зет, беше казал веднъж насред кафенето на Ташкюприя, пред всичките аги, че бае Митар бил толкова ербап на тия работи че да му занесеш раздробена кост на парчета у чевре свита, Митар ще я натъкми и изцери, като че не е нито била счупена. За да каже тия думи, хаджи Ибрахим имаше пълно право, защото, ако не беше бае Митар, снаха му, прочутата гюзел Гюлханъм, щеше да си остане саката тюкюрем и с двата крака, когато се подплашиха конете на интофа им, та прегазиха ханъмката. Ама и каква ханъмка беше… грех да те е да я видиш саката при нейната хубост, па макар и да не си турчин. Когато я изцери бае Митар, хаджи Ибрахим му покланяше едно лозе от шест хиляди лози в Орешец, един кат чохени дрехи и тридесет османлии жълтици, но бае Митар не взе нито лозето, нито дрехите, нито жълтиците. — Не можем да чиним кабул, ефенди — казва бае Митар на хаджи Ибрахим… — Не го правя ни за имот, ни за пари, а за себап. От бога ми е бадева — и я го правя за хаир… Кир Данил фудулинът — чини ми се, че ни беше нещо рода далечна, ама хич не помня каква рода беше — прочут беше в целия град като много мераклия човек откъм женска страна.
към текста >>

Погледна поп Яньо, па редом всичките попове и хората, що беха наоколо, издигна си десната ръка, прекръсти се и се подзе, та седна с изпружени още крака.
Това мое положение, колкото и да ми беше тягостно тогаз, стана причина да узная за бае Митра пророка това, което сега ще ви разкажа. Събравшите се комшийки заедно с тетка и мама беха заприказвали за бае Митровото възкресение, па и какво ли друго можеха да намерят по-любопитно за приказка, като това беше тогаз „злобата на деня“, както се казва по сегашному. — Попръскали го, казват, със светена вода, та се свестил — каза баба Таца. — Не е, не, аз бех там — отговори тетка Елисавета, — като му дочетоха дванадесетте евангелия, па го миросаха с мирото от маслоосвещението, а он бледен, какъвто беше, току захвана малко да добива лице, попромени се, па му светна, светна лицето, като че гледа ангели. Най-напред помръдна с лявото око, после дигна десната трепка, поизгледа като треповен, па си отвори после хубаво очите. Погледна поп Яньо, па редом всичките попове и хората, що беха наоколо, издигна си десната ръка, прекръсти се и се подзе, та седна с изпружени още крака. Поп Яньо го запита помни ли се, а той кимна с глава и каза да го заведат в черква. Подигнаха го, изправи се и тръгна! — Също като сиромах Лазар — добави кака Кирка. — Така, така, също, асли второ възкресение Лазарово — отговори тетка и пак настави: — В черква чини метани и изреди, та целува всичките икони, после се спре пред иконата на страшния съд, посочи с пръст и каза: „Това видех като наяве… всичко изгледах и чух и всичко ще ви разкажа“. Изведоха го пред черквата до пангара, туриха го да седне, дадоха му една просфора да изяде, сръбна една чашка от черковното вино, дека е за причест, и продума: — Къде съм бил… кога съм влезъл в килията си, какво съм правил, как съм се пренесъл, това не помня.
към текста >>

Както си седел на скемлето, с шилото в една ръка и кърпачката игла в другата, така се и търколил и — това си би от Иго и от неговите мъки, неволи и патила!
Беят се втурне към него: „Бре, гяур Иго, бре, аврад, бре, ана, дин, бре, иман… защо не станеш да ми дадеш селям и да ми се поклониш? Не ме ли знаеш ти мене, че аз съм Дели Ахмед бей? “ Иго го поизгледал малко философски и му казал: „Как да те не знам? … Нали съм те хранил, поил едно време на софрата си, па сега, вместо да познаеш аркадаша си, а ти искаш да ти се покланям — да ти правя теменна… Йок, Ахмед бей, йок, ти требва да ми се покланяш, а не аз на тебе“. Беят кипва и ни две, ни три, а ятаганът от пояса, та в гърдите на Иго. Както си седел на скемлето, с шилото в една ръка и кърпачката игла в другата, така се и търколил и — това си би от Иго и от неговите мъки, неволи и патила! … „Сеяно жито, порасло тръне, дошло порой, отвлекло го, па си нищо на света: ни по-лек, ни по-тежък, ни по-весел, ни по-жален — светски работи! “ Такъв некролог беше изрекъл за Иго бае Митар. Тетка Елисавета продължаваше разказа на бае Митра: — Курдисаха везнето, ама ни покачено, ни подпрено, така си виси само, като на въздуха. Попогледах нагоре да видя дали нема некоя връв, я друго нещо — нищо, връв немаше. Двама ангели ме възпираха така, по-настрана от другите, и рекоха: „Гледай всичко какво става и това, което видиш, да го разкажеш там, долу, на хората, та да се посвестят и разберат кои грехове са тежки, за които ще патят донекога, като дойдат тука пред тия везни!
към текста >>

…“ „Ето на̀ — показва му ангелът една книга, — на̀ тук са написани… сам със своята ръка си си ги написал… Всеки човек, докато е жив, и без да знае, сам си пише и греховете, и добрините, що ги е вършил на света!
Петър беше взел вече перото да го пише у грешния тефтер, но Иго се сепна и продума: „Ама как така грешен? … Я стойте да видя? Прави ли са тези везни? … Знаете, я съм много видел, много патил… много са ме мамили там, като бех на земята, лъгали са ме и на везни, и на кантар, и на аршин, и на шиник, и… на оканици — продума Иго и се малко поизчерви, като се сети за оканиците с вино и ракия, що ги е изпил, и пак заговори: — Кой не ме е мъчил и с що не са ме мъчили… та недейте ми замерва, че и сега не смея да вервам на хората… Ех, да знаете вие що съм изпатил аз там от хората…“ Ангелът му пресече думата и му каза: „Тук не са хора като там, долу, тук лъжата в нищо не минува… Тия везни са най-правите от всички везни, що ги има по света — на̀, погледни, виж сам! “ Иго пристъпи към везните, прихвана иглата на езичето, що се клима налево и надесно, поспре я, гледа, гледа… виде, че везните наистина са прави, па запита: „Ех, добре, я да видим какви ми са греховете, откъде ги набрахте толкова? …“ „Ето на̀ — показва му ангелът една книга, — на̀ тук са написани… сам със своята ръка си си ги написал… Всеки човек, докато е жив, и без да знае, сам си пише и греховете, и добрините, що ги е вършил на света! “ „Дай да видя дали е истина писано с моя ръка — продума Иго и добави: — Може некой да ми е преправил писмото, знаеш, много работи се случват там, долу… какво не съм видел? … И писма подправяха, и темесуци подправяха, и чуждо имане правеха свое, и чужди деца потурваха на богати хора, божем че са си нихни, рождени; и кривите правиха прави, и правите правиха криви и… какво… какво не съм видел, че се прави по света! “ Ангелът му даде книгата и Иго чете, чете, па се позамисли и продума: „Истина, с моята ръка е писано всичко, ама… ама много са изброени, джанъм, диптен много… Като има записани толкова много грехове, тогава какви ли добрини мои ще ме куртулисат, я барем не помним вече що съм добро правил, както не помних и за толкова мои грехове! …“ Ангелът му подаде книгата, на която беха написани добрините на Иго. Чете Иго, чете и се чуди: „Я ли не разбирам, или некой янлъшък има тука?
към текста >>

“ „Дай да видя дали е истина писано с моя ръка — продума Иго и добави: — Може некой да ми е преправил писмото, знаеш, много работи се случват там, долу… какво не съм видел?
… Я стойте да видя? Прави ли са тези везни? … Знаете, я съм много видел, много патил… много са ме мамили там, като бех на земята, лъгали са ме и на везни, и на кантар, и на аршин, и на шиник, и… на оканици — продума Иго и се малко поизчерви, като се сети за оканиците с вино и ракия, що ги е изпил, и пак заговори: — Кой не ме е мъчил и с що не са ме мъчили… та недейте ми замерва, че и сега не смея да вервам на хората… Ех, да знаете вие що съм изпатил аз там от хората…“ Ангелът му пресече думата и му каза: „Тук не са хора като там, долу, тук лъжата в нищо не минува… Тия везни са най-правите от всички везни, що ги има по света — на̀, погледни, виж сам! “ Иго пристъпи към везните, прихвана иглата на езичето, що се клима налево и надесно, поспре я, гледа, гледа… виде, че везните наистина са прави, па запита: „Ех, добре, я да видим какви ми са греховете, откъде ги набрахте толкова? …“ „Ето на̀ — показва му ангелът една книга, — на̀ тук са написани… сам със своята ръка си си ги написал… Всеки човек, докато е жив, и без да знае, сам си пише и греховете, и добрините, що ги е вършил на света! “ „Дай да видя дали е истина писано с моя ръка — продума Иго и добави: — Може некой да ми е преправил писмото, знаеш, много работи се случват там, долу… какво не съм видел? … И писма подправяха, и темесуци подправяха, и чуждо имане правеха свое, и чужди деца потурваха на богати хора, божем че са си нихни, рождени; и кривите правиха прави, и правите правиха криви и… какво… какво не съм видел, че се прави по света! “ Ангелът му даде книгата и Иго чете, чете, па се позамисли и продума: „Истина, с моята ръка е писано всичко, ама… ама много са изброени, джанъм, диптен много… Като има записани толкова много грехове, тогава какви ли добрини мои ще ме куртулисат, я барем не помним вече що съм добро правил, както не помних и за толкова мои грехове! …“ Ангелът му подаде книгата, на която беха написани добрините на Иго. Чете Иго, чете и се чуди: „Я ли не разбирам, или некой янлъшък има тука? Тука са написани такива добрини, за които аз не съм хич мислил!
към текста >>

“ Ангелът му даде книгата и Иго чете, чете, па се позамисли и продума: „Истина, с моята ръка е писано всичко, ама… ама много са изброени, джанъм, диптен много… Като има записани толкова много грехове, тогава какви ли добрини мои ще ме куртулисат, я барем не помним вече що съм добро правил, както не помних и за толкова мои грехове!
… Знаете, я съм много видел, много патил… много са ме мамили там, като бех на земята, лъгали са ме и на везни, и на кантар, и на аршин, и на шиник, и… на оканици — продума Иго и се малко поизчерви, като се сети за оканиците с вино и ракия, що ги е изпил, и пак заговори: — Кой не ме е мъчил и с що не са ме мъчили… та недейте ми замерва, че и сега не смея да вервам на хората… Ех, да знаете вие що съм изпатил аз там от хората…“ Ангелът му пресече думата и му каза: „Тук не са хора като там, долу, тук лъжата в нищо не минува… Тия везни са най-правите от всички везни, що ги има по света — на̀, погледни, виж сам! “ Иго пристъпи към везните, прихвана иглата на езичето, що се клима налево и надесно, поспре я, гледа, гледа… виде, че везните наистина са прави, па запита: „Ех, добре, я да видим какви ми са греховете, откъде ги набрахте толкова? …“ „Ето на̀ — показва му ангелът една книга, — на̀ тук са написани… сам със своята ръка си си ги написал… Всеки човек, докато е жив, и без да знае, сам си пише и греховете, и добрините, що ги е вършил на света! “ „Дай да видя дали е истина писано с моя ръка — продума Иго и добави: — Може некой да ми е преправил писмото, знаеш, много работи се случват там, долу… какво не съм видел? … И писма подправяха, и темесуци подправяха, и чуждо имане правеха свое, и чужди деца потурваха на богати хора, божем че са си нихни, рождени; и кривите правиха прави, и правите правиха криви и… какво… какво не съм видел, че се прави по света! “ Ангелът му даде книгата и Иго чете, чете, па се позамисли и продума: „Истина, с моята ръка е писано всичко, ама… ама много са изброени, джанъм, диптен много… Като има записани толкова много грехове, тогава какви ли добрини мои ще ме куртулисат, я барем не помним вече що съм добро правил, както не помних и за толкова мои грехове! …“ Ангелът му подаде книгата, на която беха написани добрините на Иго. Чете Иго, чете и се чуди: „Я ли не разбирам, или некой янлъшък има тука? Тука са написани такива добрини, за които аз не съм хич мислил! … Дето съм дал 200 гроша на сиротицата баба Гота, та си ожени дъщерята; дето съм карал слугите да хранят сиромасите с това, що останало от зайфетите, що съм давал софра на моите аркадаши; дето извадих из кладенеца момиченцето на Пена Вълковица, та се не удави; дето закърпих бадева обущата на Тошо затворника, що го беха набедили, че убил кьор Сали заптията… Все такива дребни работи… трици и коприва… А кам, где е написано, че съм дал на Добридолския манастир един сребърен кръст, една икона и едно епитафие? … Где са, написани серафимите, що ги заръчах на Цеко куюмджнята, та ги прави за църквата?
към текста >>

Излезе архангел Гавраил, пружи ръка, та хвана книгата и почна: — От грех си почнат, истина, за това е крива майка ти, но нейния грех тя изкупи с твоите злини: ти я остави да гладува баш тогава, когато ти се въргаляше в боллук.
Беше се скротил, беше се смирил, като Тачо просякът, както се свива пред черквата, за да му хвърлят един мангър. Греховете много — беха ги натоварили на едни кола, впрегната с два чифта биволи. Ашикере си се видеше кое кьопче от везнето ще натегнее. Та асли и от другата страна немаше що да турят! … Ангелът му подаде книгата с греховете да ги чете, но той климна с глава и рече да му ги четат други. Излезе архангел Гавраил, пружи ръка, та хвана книгата и почна: — От грех си почнат, истина, за това е крива майка ти, но нейния грех тя изкупи с твоите злини: ти я остави да гладува баш тогава, когато ти се въргаляше в боллук. Първата си жена, дето а взе, взе я с измама, а не по любов; ти обичаше само парите й и като ги тури на ръка, измислюваше най-грозни мъки, за да я умориш, та да се куртулисаш от нея. Грозни беха твоите мъчителства и с тех тя изкупи греховете си. Мола Хазредин, твоя благодетел, който ти даде хлеб в ръцете и те направи човек, ти взе, че го задуши с памуклията ястък, намести го в кревата, като че е умрел от своя смърт, открадна му парите и с откуп стана голем човек. Пред големците се превиваше като чърв, лижеше им краката, целуваше им чехлите и те верваха на всичките интриги, клевети и злорадства, чрез които съсипа и хвърли в сълзи и кал толкова хора, толкова вдовици, толкова невинни деца, само и само да постигнеш своята ненавист, своята злоба, своята черна завист. От небето ти се изпрати един хабер — умре ти първото дете, — но ти не иска̀ да се свестиш, не иска̀ да се сепнеш!
към текста >>

Първата си жена, дето а взе, взе я с измама, а не по любов; ти обичаше само парите й и като ги тури на ръка, измислюваше най-грозни мъки, за да я умориш, та да се куртулисаш от нея.
Греховете много — беха ги натоварили на едни кола, впрегната с два чифта биволи. Ашикере си се видеше кое кьопче от везнето ще натегнее. Та асли и от другата страна немаше що да турят! … Ангелът му подаде книгата с греховете да ги чете, но той климна с глава и рече да му ги четат други. Излезе архангел Гавраил, пружи ръка, та хвана книгата и почна: — От грех си почнат, истина, за това е крива майка ти, но нейния грех тя изкупи с твоите злини: ти я остави да гладува баш тогава, когато ти се въргаляше в боллук. Първата си жена, дето а взе, взе я с измама, а не по любов; ти обичаше само парите й и като ги тури на ръка, измислюваше най-грозни мъки, за да я умориш, та да се куртулисаш от нея. Грозни беха твоите мъчителства и с тех тя изкупи греховете си. Мола Хазредин, твоя благодетел, който ти даде хлеб в ръцете и те направи човек, ти взе, че го задуши с памуклията ястък, намести го в кревата, като че е умрел от своя смърт, открадна му парите и с откуп стана голем човек. Пред големците се превиваше като чърв, лижеше им краката, целуваше им чехлите и те верваха на всичките интриги, клевети и злорадства, чрез които съсипа и хвърли в сълзи и кал толкова хора, толкова вдовици, толкова невинни деца, само и само да постигнеш своята ненавист, своята злоба, своята черна завист. От небето ти се изпрати един хабер — умре ти първото дете, — но ти не иска̀ да се свестиш, не иска̀ да се сепнеш! След като погреба детето си и ръцете не беше още си измил от пръстта, която хвърли върху гроба му, ти заповеда да хвърлят невинни хора в занданите и мислеше с това да ти отлекне на кахърите, но ти стана по-голем звер!
към текста >>

Моя дел съм си взел… хесапо е чист… ракам сам правих — това си е ваше… с децата… ни една счупена аспра чужда не кабуля!
Свие ги на възел в едно кьоше от кърпата си, па тури надире мушамената кесия и извади другата, гдето е от син американ. Отброи и от нея 250 бели меджидии, сипе ги в кърпата, завърже я и стане, та у големата стая. Там, пред иконата и кандилото, кръсти се чорбаджи Рангел и чини тридесет и три метании, па стане с парите, та при вдовицата на Атанаса. Те, каже, така и така… ех, знаеш, човеци сме, па сме греховни, па етѐ, като ми се прати хабер оттам, че чедото ми се мъчи и не може мир да намери, рекох: „Море каил съм калта под ноктите си да продам, само чедото си да избавим от ония мъки там. Па те, сега вземи, па скрий за децата си… това си е нихно и твое… баща им ги е спечелил! Моя дел съм си взел… хесапо е чист… ракам сам правих — това си е ваше… с децата… ни една счупена аспра чужда не кабуля! “ Подир тая случка чорбаджи Рангел стана бамбашка човек: от него по-праведен немаше вече в града. Един път бай Митар минал край кръчмата на Тасо цинцарина. Тасовата кръчмарница беше една от първите в града, а Тасо си играеше с пари — беше много богат. Никой не знае как и откъде се е замогнал, но всички знаеха, че един беше Тасо цинцаринът по сермията си. Тасо беше много набожен: никога не пропущаше литургия или каква и да е служба в черква.
към текста >>

11. VI. Нещо чудновато. Михалаки Георгиев

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

ТОМ 17

Калугеринът не ми отговори нищо на това мое питане, а само повдигна десната си ръка от гърдите, та ми направи знак с показалеца си да тръгна след него.
Но сънят ме открадна и без да ме пита да ли аз искам или не искам да спя. Колко съм спал - това не мога да кажа, но, по едно време, като че некой ми дума: ставай, ставай, ставай!... Аз не станах, но рипнах от одъра... и останах като втрещен!... Пред мене стои един млад калугерин, тънък, висок, сух, блед, със скръстени ръце на гърди и с един чуден жар в погледа си. Най-напред помислих да му се скарам и да го питам що търси при мене у такова време, но като на духовно лице, помислих си, не е харно да му се думат терсене думи, та за това го само запитах: как е влезнал в стаята, като аз сам заключих със свои ръце? Калугеринът не ми отговори нищо на това мое питане, а само повдигна десната си ръка от гърдите, та ми направи знак с показалеца си да тръгна след него. Една чудна сила, която и до сега не мога да разбера, какво би и що би, ме караше, и против моята воля, да го послушам и да тръгна подире му. Аз пристъпих до вратата, със запалена свещ у ръка, и намерих бравата така си харно затворена, както що бех я сам с ръка затворил. Отключих, отворих вратата и пустнах да мине по-напред калугерина, па, след него тръгнах и аз. Той ме поведе из заднята врата на кръчмата, към двора, доста далече навътре, до сами заднята стена. Един голем куп едри и дребни камъни беха обрасли в бурен.
към текста >>

Аз пристъпих до вратата, със запалена свещ у ръка, и намерих бравата така си харно затворена, както що бех я сам с ръка затворил.
Аз не станах, но рипнах от одъра... и останах като втрещен!... Пред мене стои един млад калугерин, тънък, висок, сух, блед, със скръстени ръце на гърди и с един чуден жар в погледа си. Най-напред помислих да му се скарам и да го питам що търси при мене у такова време, но като на духовно лице, помислих си, не е харно да му се думат терсене думи, та за това го само запитах: как е влезнал в стаята, като аз сам заключих със свои ръце? Калугеринът не ми отговори нищо на това мое питане, а само повдигна десната си ръка от гърдите, та ми направи знак с показалеца си да тръгна след него. Една чудна сила, която и до сега не мога да разбера, какво би и що би, ме караше, и против моята воля, да го послушам и да тръгна подире му. Аз пристъпих до вратата, със запалена свещ у ръка, и намерих бравата така си харно затворена, както що бех я сам с ръка затворил. Отключих, отворих вратата и пустнах да мине по-напред калугерина, па, след него тръгнах и аз. Той ме поведе из заднята врата на кръчмата, към двора, доста далече навътре, до сами заднята стена. Един голем куп едри и дребни камъни беха обрасли в бурен. И зад купчината се показа некаква счупена врата, през която калугеринът се промъкна много лесно, но аз видех голем зор, до като се навеждах да се промъкна след него. Вътре, като влезнах, удари ме един лош дъх на плесен и на нещо, което гние.
към текста >>

И зад купчината се показа некаква счупена врата, през която калугеринът се промъкна много лесно, но аз видех голем зор, до като се навеждах да се промъкна след него.
Една чудна сила, която и до сега не мога да разбера, какво би и що би, ме караше, и против моята воля, да го послушам и да тръгна подире му. Аз пристъпих до вратата, със запалена свещ у ръка, и намерих бравата така си харно затворена, както що бех я сам с ръка затворил. Отключих, отворих вратата и пустнах да мине по-напред калугерина, па, след него тръгнах и аз. Той ме поведе из заднята врата на кръчмата, към двора, доста далече навътре, до сами заднята стена. Един голем куп едри и дребни камъни беха обрасли в бурен. И зад купчината се показа некаква счупена врата, през която калугеринът се промъкна много лесно, но аз видех голем зор, до като се навеждах да се промъкна след него. Вътре, като влезнах, удари ме един лош дъх на плесен и на нещо, което гние. Това беше една хумба, копана под земята, некога, за ледница. Калугерина тръгна към дълбоката част на хумбата и, като пружи пръст, показа ми един човешки труп в кюшето на хумбата, обвит в една черна мантия, като тая, с която беше облечен калугерина. Щом видох трупът, и калугеринът изчезна, стори ми се, като че в земята потъна. Уплашен, разтреперан, едвам се върнах в стаята, където бех задремал, когато ме събуди калугерина.
към текста >>

12. 18. Сестра Дарлинг - Йорданка Доспевска

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Наистина, Дарлинг е трудов инвалид: лявата й ръка беше счупена над китката, беше криво зараснала и тя не можеше да бъде това, което е била някога - виолин-виртуоз.
Един ден отидох при него, пращаше ме Учителят - исках да му посвиря! Представете си, отказа! Отказа да му посвиря, когато Учителят ме пращаше! Естествено, отнасяше се до някаква нейна собствена мисъл, която тя приписваше на Учителя. Тя никак не можеше да разбере, как така брат Боев няма да иска да я изслуша, щом Учителят я изпраща да му посвири. Наистина, Дарлинг е трудов инвалид: лявата й ръка беше счупена над китката, беше криво зараснала и тя не можеше да бъде това, което е била някога - виолин-виртуоз. Но въпреки това тя свиреше достатъчно добре, уверено и много чисто. Тогава тя беше съсредоточена, сериозна. Чувстваше се един голям дух, който беше скован о тялото на една благодушна, консервирана шестнадесетгодишна девойка. Това беше тя, сестра Дарлинг. Затворена в себе си, тя прекарваше „сама със своята небесна музика" с денонощия.
към текста >>

13. 6. Малката Добродетел

IV. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство

ТОМ 17

Пред едно дете Той се представил като счупената кукла на неговото другарче.
13,15.I.1930 г.) Бог приел формата на Малката Добродетел и тръгнал между хората. Той искал да знае колко от тях ще Го познаят. В магазина на търговеца Той взел формата на зърно кафе. Чиракът го ритнал. Но търговецът се навел, поставил го внимателно в шкафа и казал: - На това кафено зърно аз дължа моето богатство. Пред едно дете Той се представил като счупената кукла на неговото другарче. Детето я привързало и поставило в люлката, без другарчето му да го види. Бог го благословил. Една жена взела назаем от съседката си чашка червен пипер. Когато да връща заема, Бог пошушнал нещо на ухото й и тя хубаво натъпкала чашката. Бог се скрил в чашката с червен пипер и благословил двете съседки.
към текста >>

Когато то поело пътя си, без да помисли да благодари на ръката, която го спасила, пастирът продължавал да доказва на професора, че има Бог, а професорът по биология отричал това.
Един професор по биология и един пастир спорили по въпроса: има ли Бог или няма. Както вървели по улицата и спорили, те видели една слугиня, която водела две деца. По-големичкото се загледало нанякъде, когато минавали трамвайната линия, и не виждало засиления, идещ от завой, трамвай. Само миг - и детето било под колелата. Бог извикал на професора по биология; той се спуснал с риск за живота си и спасил детето. Когато то поело пътя си, без да помисли да благодари на ръката, която го спасила, пастирът продължавал да доказва на професора, че има Бог, а професорът по биология отричал това. Богът на малката добродетел обича да се крие, като славей в храст. Но тоя път той зачуруликал на сърцето на пастира. Той стиснал ръката на професора и му казал: - Ето това, което Ви накара да спасите детето, беше Бог. Те се разбрали и станали оттогава добри приятели. Орионо
към текста >>

Той стиснал ръката на професора и му казал: - Ето това, което Ви накара да спасите детето, беше Бог.
Само миг - и детето било под колелата. Бог извикал на професора по биология; той се спуснал с риск за живота си и спасил детето. Когато то поело пътя си, без да помисли да благодари на ръката, която го спасила, пастирът продължавал да доказва на професора, че има Бог, а професорът по биология отричал това. Богът на малката добродетел обича да се крие, като славей в храст. Но тоя път той зачуруликал на сърцето на пастира. Той стиснал ръката на професора и му казал: - Ето това, което Ви накара да спасите детето, беше Бог. Те се разбрали и станали оттогава добри приятели. Орионо
към текста >>

14. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

Дух на воин и душа на девойка

ТОМ 18

в един прекрасен двор на град Търново, двор сяйнал от блясъка на бели премени и от възторга на едно множество, пълно с чиста жажда за светлина, аз стиснах наблизо до сенчестата чешма за първи път ръката на един строен, къдрокос младеж, чиято гъвкава походка и музикален почти говор ми направиха голямо, незабравимо впечатление.
7 ÷ 8, с. 172 ÷ 174 Колко е трудно да се обхване спогледа на един само човек необхватната многосложност на нечий човешки живот! Трудно е, защото ние всякога виждаме и наблюдаваме върхния слой на нечие битие, без да имаме всякога възможност да проникнем поне за миг в оная светиня на душата, където всъщност протича истинското съществувание. Ще се помъча да изрисувам с твърде бегли и крайно бледи линии образа на един наш отминал брат, който образ ние сега трябва да повикаме наблизо и да му отдадем нашата размисъл, нашата непресъхваща обич, а може би и легналата в сърцата ни скръб по него, защото, нека си призная, скръбта, която ни посещава дори и на една железопътна гара при заминаването на любим човек, не може да не посети сърцата ни сега, когато един от най-първите приятели и работници за светлината отмина в тайното, велико и безответно за нас царство на отвъдното съществувание. Спомням си ясно минутата, когато през 1921 г. в един прекрасен двор на град Търново, двор сяйнал от блясъка на бели премени и от възторга на едно множество, пълно с чиста жажда за светлина, аз стиснах наблизо до сенчестата чешма за първи път ръката на един строен, къдрокос младеж, чиято гъвкава походка и музикален почти говор ми направиха голямо, незабравимо впечатление. В тая минута не подозирах колко сърдечна и братска ще бъде дружбата ми с него и колко време ще бъде той спътник в моя живот. Из ден в ден качествата на тоя рядък по интелигентност млад човек ме завладяваха и ми импонирахавсе по-силно и по-силно. В дълги проникновени разкази той ме посвещаваше в тайните на своята любима небесна наука - астрологията, с която аз винаги го свързвах. Словото му бе геометрично, свежо, с изящен стил, с гъвкава грациозност, с трепетен усет за естетика. Оттогава и до сетните дни, когато го бе обхванала коварната немощ, за мене е бивало неизмеримо удоволствие да беседвам с него, защото аз винаги се потапях в естетиката и брилянтното изящество на думите, както и в необикновената проникваемост на неговата остра като стрела мисъл.
към текста >>

И в свободните часове, след като изпявахме нашите песни, след като напълвахме душите си със слънце, той - къдрокосият, мургав жътвар - вземаше в ръка молива и потъваше отново в царството на любимите си звездни светове, чийто символи тълкуваше с желание да възкреси, както той казваше, една забравена наука.
Наблизо край нас работи и той, жилав и мургав от яркото слънце. Ние правехме един привидно наивен опит да създадем модел на братски комунален живот. Резултатите от тоя опит ние отнесохме в душите си. Тогава чак се опознахме, а нашите тихи разговори в смълчания двор, над който като гроздове висяха летните съзвездия, ще останат като шепнения в храм. Ние спяхме в ръжена слама, в прости сайванти, но сънищата ни бяха приказни царства, където ние гонехме бялата птица на един висок идеал, еднакво влюбени в него, както, не сме били влюбени никога в своя живот. И в свободните часове, след като изпявахме нашите песни, след като напълвахме душите си със слънце, той - къдрокосият, мургав жътвар - вземаше в ръка молива и потъваше отново в царството на любимите си звездни светове, чийто символи тълкуваше с желание да възкреси, както той казваше, една забравена наука. Ето и една надвиснала зима. Навън лежат дебели снегове. Мълчание обвива света. Младежите, оставили ниви, градини и широките хоризонти на равнината, са събрани отново за университетските занятия. Спомням си тая зима, в стаите на бащината ми къща.
към текста >>

Пишеше крайно равномерно, едро, с особена красота и понеже изписваше всяка бyква поотделно, без да ги свързва много помежду им, когато пишеше, ръката му сякаш подскачаше като птичка от едно място на друго.
Той гледаше винаги отпреде си и никога в страна. Ето това са вкратце неговите характерни, отличаващи се веднага физически черти. В пълна хармония с всичките му физически особености бе и неговият почерк. Той изписваше всяка буква по отделно, леко. Те бяха издържани в продълговата, висока елипса. Пишеше крайно равномерно, едро, с особена красота и понеже изписваше всяка бyква поотделно, без да ги свързва много помежду им, когато пишеше, ръката му сякаш подскачаше като птичка от едно място на друго. Особен бе той и в своя живот. Животът му не можеше да се облече в определени норми, закони и граници. И все пак, той живееше със свои вътрешни норми, които, макар често да влизаха в противоречие с нормите на света и другите хора, му даваха типичен облик и още по-типичен живот. Основно и гимназиално образование той доби в родния си град Пловдив. Разправят, че като гимназист бил един от първите ученици.
към текста >>

Но ние го познавахме; ние знаехме добре какво място заемаше той в нашия идеен живот, ние виждахме добре неговата голяма и рядка личност, неговото дарование, неговата душа, която така неотразимо трептеше във всеки ред, който се изливаше от неговата ръка.
Провинцията и Георги Радев Буча Вехар Житно зърно, Г. XIV (1940), кн. 7 ÷ 8, с. 189 Ние го виждахме рядко. През време на светлите съборни дни и по време на нашите излети по Рила и Витоша. Но ние го познавахме; ние знаехме добре какво място заемаше той в нашия идеен живот, ние виждахме добре неговата голяма и рядка личност, неговото дарование, неговата душа, която така неотразимо трептеше във всеки ред, който се изливаше от неговата ръка. В неговото лице ние виждахме един от първите работници, които строят пътища в нашето движение. Думите не могат да изразят онова, което ние преживяхме по неговата загуба - загуба в обикновения човешки смисъл... Георги Радев за нас никога не ще бъде загубен, никога, защото ние не го виждахме в неговото тяло - крехък съсъд, а го виждахме в неговите трудове, в които умееше да изплете своите философски видения в чудно поетични форми. Те ни звучаха като приказка, като песен от един отвъден мир, мир на красота, която той така горещо жадуваше да разкрие пред всички. Ние виждахме за миг тия безбрежни хоризонти, тия приказни светове, до които той се възземаше, и сухата наука за неспециалисти се превръщаше в мощна стройна хармония и истинска поезия - каквото беше за него - математика, поета и човека Георги Радев. Бихме казали, че неговото перо, не, неговата лира пресекна.
към текста >>

И човек не може да даде волен замах на своята ръка, да не би да събори някой кумир, пред който сонм поклонници правят метани.
Още един път хората разпънаха едно живо учение на кръста на едно Име и се втурнаха да го охулят. Това е една стара приказка - приказка от памтивека знайна. И живите духом човеци я знаят, защото очите на десетки вехтозаветни пророци, избивани от онези, на които те са вещаели Словото Божие, гледат през техните пробудени съвести, окото на Христа гледа през сърцата на пробудените човеци и те виждат онова, което е ставало, става и сега. Виждат как хората прокуждат живия дух на всяко учение, на всяка религия в някакво измислено от тях, човешко „небе”, заточват неговите вещатели в това небе, а тук на земи им правят мъртви истукани и им въздигат мъртъв култ. И днес земята е пълна със сухи кости - останки от мъртви богове, култове, обреди. И човек не може да даде волен замах на своята ръка, да не би да събори някой кумир, пред който сонм поклонници правят метани. Защото ще го назоват богохулец и еретик - а може би и по-лошо... Всички живи хора днес знаят това - всички ония, които кърмят в себе си една жива идея, от опит го знаят, макар често да не разбират защо. „Защото” на това малцина го знаят, ала че е така, свидетелствува и историята, и всички писания, в които човек е вписал своя вътрешен опит. Гъстият чад на толкова средновековни клади, на които са изгаряли борците за дух и истина, се стели още по небето на човешкото съзнание й в ушите на човека още звучат мрачните заклинания на онези, които, облечени в черни раси, са водели с кръст в ръка пустоверните тълпи. Днес и тълпите вече знаят! От години насам в България се проповядва учението на любовта.
към текста >>

Гъстият чад на толкова средновековни клади, на които са изгаряли борците за дух и истина, се стели още по небето на човешкото съзнание й в ушите на човека още звучат мрачните заклинания на онези, които, облечени в черни раси, са водели с кръст в ръка пустоверните тълпи.
Виждат как хората прокуждат живия дух на всяко учение, на всяка религия в някакво измислено от тях, човешко „небе”, заточват неговите вещатели в това небе, а тук на земи им правят мъртви истукани и им въздигат мъртъв култ. И днес земята е пълна със сухи кости - останки от мъртви богове, култове, обреди. И човек не може да даде волен замах на своята ръка, да не би да събори някой кумир, пред който сонм поклонници правят метани. Защото ще го назоват богохулец и еретик - а може би и по-лошо... Всички живи хора днес знаят това - всички ония, които кърмят в себе си една жива идея, от опит го знаят, макар често да не разбират защо. „Защото” на това малцина го знаят, ала че е така, свидетелствува и историята, и всички писания, в които човек е вписал своя вътрешен опит. Гъстият чад на толкова средновековни клади, на които са изгаряли борците за дух и истина, се стели още по небето на човешкото съзнание й в ушите на човека още звучат мрачните заклинания на онези, които, облечени в черни раси, са водели с кръст в ръка пустоверните тълпи. Днес и тълпите вече знаят! От години насам в България се проповядва учението на любовта. И не само в България - по цял свят! Но сега са още ранните зори на това учение. И само най-ранобудните са приели първите трепети на зората, макар че душите на всички хора сънно предсещат, че иде нещо ново в света.
към текста >>

И преди човек да перне и унищожи с нехайна ръка пъстрата мушица, която е кацнала на неговата книга - някой бележит трактат по философия или някоя „система на етиката”, - нека отдели няколко мига поне, да разгледа крилцата на тази мушица, прозирни от светлината, нейните дивно устроени очи и пъргави крачка.
Редакцията 11. Езикът на природата Георги Радев Братство (Севлиево), бр. 16 (311), 25.VII.1943, с. 3 Природата е проникната от дълбока разумност. И за да схванем тази разумност, няма защо да се катерим по големите канари на метафизиката - доволно е да спрем поглед на онези малките, дребните неща: цветята, насекомите, семенцата. И преди човек да перне и унищожи с нехайна ръка пъстрата мушица, която е кацнала на неговата книга - някой бележит трактат по философия или някоя „система на етиката”, - нека отдели няколко мига поне, да разгледа крилцата на тази мушица, прозирни от светлината, нейните дивно устроени очи и пъргави крачка. И ще види, че всичко в нея е така разумно, така на място поставено: нищо лишно, нищо случайно, И бих казал, че тази неканена мушица ни е дошла на гости негли да ни припомни, че природата е върховно разумна. Няма и защо да чакаме откровение или чудо: откровения ни дава животът всеки ден. И защо ще чака човек чудо? Мигар е малко чудо нашето око, тънкото му и дълбоко устройство? Ето, на дрехата ти кацва едно крилато семенце.
към текста >>

Ти го вземаш в ръка и се занимаваш: кой е научил това растение да постави крилца на своите семена?
И ще види, че всичко в нея е така разумно, така на място поставено: нищо лишно, нищо случайно, И бих казал, че тази неканена мушица ни е дошла на гости негли да ни припомни, че природата е върховно разумна. Няма и защо да чакаме откровение или чудо: откровения ни дава животът всеки ден. И защо ще чака човек чудо? Мигар е малко чудо нашето око, тънкото му и дълбоко устройство? Ето, на дрехата ти кацва едно крилато семенце. Ти го вземаш в ръка и се занимаваш: кой е научил това растение да постави крилца на своите семена? Знае ли то за динамичните свойства на вятъра, та е поверило нему грижата за увековечаване на поколението? И ако се вмисли човек в дребните факти, които всеки ден му се изпречват пред очите, ако започне да наблюдава и проучва формите, в които се разраства животът, ще види, че живата природа пипа с веща и разумна ръка. Фактите - това са стъпки на Истината. И тия стъпки са налице. Те са живият език на природата, който ние тепърва се учим да разчитаме.
към текста >>

И ако се вмисли човек в дребните факти, които всеки ден му се изпречват пред очите, ако започне да наблюдава и проучва формите, в които се разраства животът, ще види, че живата природа пипа с веща и разумна ръка.
И защо ще чака човек чудо? Мигар е малко чудо нашето око, тънкото му и дълбоко устройство? Ето, на дрехата ти кацва едно крилато семенце. Ти го вземаш в ръка и се занимаваш: кой е научил това растение да постави крилца на своите семена? Знае ли то за динамичните свойства на вятъра, та е поверило нему грижата за увековечаване на поколението? И ако се вмисли човек в дребните факти, които всеки ден му се изпречват пред очите, ако започне да наблюдава и проучва формите, в които се разраства животът, ще види, че живата природа пипа с веща и разумна ръка. Фактите - това са стъпки на Истината. И тия стъпки са налице. Те са живият език на природата, който ние тепърва се учим да разчитаме. Тя записва, и то с трайни знаци, всичко, което става. По тези знаци, по тия белези, стига да знаем да четем, ние ще разбираме какво ни говори тя.
към текста >>

Или вижте жилестата едра ръка на ковача, който всеки ден върти чук.
А това ще ни избави от опасността да съдим на презумица за охра и неща, ще ни избави и от склонността едно да надценяваме, а друго да подценяваме. Па и няма нищо чудно в разчитане на белезите - нали когато видим нейде изровено корито, знаем, че вода е текла? Или кога видим корените на някое дърво изпокривени и гьрчави, ние знаем, че сума пръчки е трябвало да превъзмогнат те в коравата и гъста почва. Пай не ни трябва да отиваме много надалеч, за да видим, че природата пише нашия живот по нас. Достатъчно е да наблюдаваме как тя бразди бръчка подир бръчка по човешкото лице от млада възраст до старини. Или вижте жилестата едра ръка на ковача, който всеки ден върти чук. Защо е наедряла? Защото към нея постоянно прелива повече кръв и я храни. Ония органи в човека, които най- деятелно работят, най се развиват и укрепват. Това са най-явните белези, които всеки знае. А има и други, по-тънки и по-скрити знаци и писмена на природата, за чието разгадаване се иска богат вътрешен опит и тънко, спазливо око.
към текста >>

Вземете „Пътят на звездата” - сборник от негови статии, печатани преди това в списание „Житно зърно”, вземете „Лица и души”, вземете „Живите сили на слънцето”, вземете всички други негови статии в същото списание, вземете всичко, което е излязло или преминало през ръката му, и вие ще видите все същия печат на съвършенството, на изискаността, на дълбоката проницателност, на истински научна ерудиция и рядка оригиналност.
И ний бихме били безкрайно скръбни и обезнадеждени, ако да не знаехме, че той не е изгубен. Че неговите способности и сили не са пропаднали завинаги и напълно. Че, изобщо, нищо от него не е загубено, че той продължава да работи в избраното от него поле и че утре, когато Провидението отреди, той отново ще бъде между нас, или между нашите следовници, тук, на земята, и отново неговата будна мисъл, неговият проницателен ум и неговите всестранни способности ще заработят всред земната, видимата действителност за разпространението на тази светлина, която е спасение за людете, на която той беше предан досебеотрицание, на която той беше отдал земните си дни. В краткия си живот, принуден често пъти да употребява голяма част от времето си във второстепенна работа като преводи, коректури и подреждане на чужди трудове, Георги Радев ни остави сравнително малко литературно наследство. Обаче всичко, което той ни остави, е облъхнато от дъха на гениалността, е съгряно от творческия огън, който гореше в неговия дух, в неговото сърце и ум. Вземете „Пътят на звездата” - сборник от негови статии, печатани преди това в списание „Житно зърно”, вземете „Лица и души”, вземете „Живите сили на слънцето”, вземете всички други негови статии в същото списание, вземете всичко, което е излязло или преминало през ръката му, и вие ще видите все същия печат на съвършенството, на изискаността, на дълбоката проницателност, на истински научна ерудиция и рядка оригиналност. Вземете неговите преводи, първо място, между които държи вълшебния по своята красота и дълбочина роман на Булвер Литон – „Занони” - и в тях вие ще намерите все тоя съвършен и безукорен стил, излян в едни напълно класични форми, в които като че ли нищо повече не може да се бутне, да се поправи. Вземете най-после дори неговите преработки и коректури - и те са до крайност изискани и съвършени. Наистина, Георги Радев е незаменим! По случай тригодишнината от неговото отминаване, ние се прекланяме пред неговата светла памет, пред неговия мощен дух, отдаден в служба на светлината, пред неговия искрен висок идеализъм! Скъпи Жорж, ние сме ти безкрайно благодарни за всичко, което ни даде, и никога не ще те забравим.
към текста >>

Стомната е счупена.
Но не тази обикновената топлина, която е един резултат. Тя е един факт. Като кажем „факт”, ние разбираме истина, която не се оборва. Това не го тълкуват добре. Фактът е един резултат, който не може да се оспорва. Стомната е счупена. Какво ще ми доказваш? Доказано е, че е счупена, няма какво да доказваш за здравата стомна, че е здрава. Тя сама се доказва. Ти казваш: „Стомната е счупена.” Ако стомната е здрава и казваш, че е счупена, това не е вярно. Ти доказваш, например, как някой е излъгал.
към текста >>

Доказано е, че е счупена, няма какво да доказваш за здравата стомна, че е здрава.
Като кажем „факт”, ние разбираме истина, която не се оборва. Това не го тълкуват добре. Фактът е един резултат, който не може да се оспорва. Стомната е счупена. Какво ще ми доказваш? Доказано е, че е счупена, няма какво да доказваш за здравата стомна, че е здрава. Тя сама се доказва. Ти казваш: „Стомната е счупена.” Ако стомната е здрава и казваш, че е счупена, това не е вярно. Ти доказваш, например, как някой е излъгал. Хубаво, ако отидете при говежди извержения и ги бъркате с пръста си, за да докажете, че са извержения, няма ли да се оцапате? И всички се чудите защо съвременните хора боледуват и са нещастни.
към текста >>

Ти казваш: „Стомната е счупена.” Ако стомната е здрава и казваш, че е счупена, това не е вярно.
Фактът е един резултат, който не може да се оспорва. Стомната е счупена. Какво ще ми доказваш? Доказано е, че е счупена, няма какво да доказваш за здравата стомна, че е здрава. Тя сама се доказва. Ти казваш: „Стомната е счупена.” Ако стомната е здрава и казваш, че е счупена, това не е вярно. Ти доказваш, например, как някой е излъгал. Хубаво, ако отидете при говежди извержения и ги бъркате с пръста си, за да докажете, че са извержения, няма ли да се оцапате? И всички се чудите защо съвременните хора боледуват и са нещастни. Някой ти казва: „Аз ти говоря истината, аз ти говоря за любовта”, а пък той няма никаква любов! Каква ти любов!
към текста >>

15. 6. ПЕТЪР ФИЛИПОВ НИКОЛОВ

A. Астролозите на Изгрева

ТОМ 19

Аз дойдох да му подам ръка, а той бяга." След счупването на крака му, когато ходеше с патерици и бастун, аз го съжалявах, че изпадна в това незавидно положение.
Отговорих й. че аз винаги съм готов да се примиря с всеки от братството. След паневритмията на поляната над езерото на Чистотата отидохме групово с нея и други в лагера на Петър, но той като ме видя, се скри в палатката си и не излезе. Мария ходи и говори с него. Казах И: „Разбра ли кой е виновен за лошите отношения помежду ни? Аз дойдох да му подам ръка, а той бяга." След счупването на крака му, когато ходеше с патерици и бастун, аз го съжалявах, че изпадна в това незавидно положение. Колкото пъти го срещах, той тръгваше в обратна посока и бягаше от мен. Но не можеше да избяга от Лилита (), безлюбието, които разрушиха живота му с едни скрити злокобни влияния, за които пише Марийка и се чуди откъде идват те, в VI том на „Изгрева”. На 22.ІІ.1976 г. отивах на Витоша и вървях по снега от Алеко към Резньовете - Мечата поляна. От рейса слезе след мене Петър, Марийка Марашлиева, Дина Станчева и още няколко жени.
към текста >>

Използвах духовните знания, които имах, махнах с ръка и пресякох атаките.
Но не можеше да избяга от Лилита (), безлюбието, които разрушиха живота му с едни скрити злокобни влияния, за които пише Марийка и се чуди откъде идват те, в VI том на „Изгрева”. На 22.ІІ.1976 г. отивах на Витоша и вървях по снега от Алеко към Резньовете - Мечата поляна. От рейса слезе след мене Петър, Марийка Марашлиева, Дина Станчева и още няколко жени. Петър отзад взе да ме атакува. Използвах духовните знания, които имах, махнах с ръка и пресякох атаките. След няколко дена на 26.ІІ.1972 г. пада голяма ваза и начупва крака му на над 40 парчета, Оправят го в Пирогов и тръгва с патерици и после с бастун. Много съжалявах, че не изтърпях на злото му. Той казал през Марийка, че Учителят му казал веднага да напусне работата и се пенсионира, но той не послушал и на това се дължало счупването на крака му (както на мен за електрониката - където аз послушах). Петър като се лекува и минава през големи болки разбира, че аз съм главната причина за неговото нещастие и събира всичките адови сили в себе си и ме атакува.
към текста >>

Хлъзнах се и си счупих дясната ръка.
Той казал през Марийка, че Учителят му казал веднага да напусне работата и се пенсионира, но той не послушал и на това се дължало счупването на крака му (както на мен за електрониката - където аз послушах). Петър като се лекува и минава през големи болки разбира, че аз съм главната причина за неговото нещастие и събира всичките адови сили в себе си и ме атакува. Сутринта станах и казах на Елена, че отивам на смърт и потеглих към малкия Купен. Приех наказанието, което заслужавах. На връщане като слизах по баира, през гората на едно място имало лед покрит със сняг. Хлъзнах се и си счупих дясната ръка. Благодарих на Учителя. Отидох в Пирогов и ми направиха гипс, който свалиха след месец и така беше заздравяла ръката, че не личеше, че е счупена. Отидох в бригадата при колегите си (искаха да ме трудоустроят за 6 месеца). Те ми казаха да не се трудоустроивам, а да отида и да съм между тях, без да работя. Отидох, но мога ли да лежа на гърба на колегите си и започнах да работя.
към текста >>

Отидох в Пирогов и ми направиха гипс, който свалиха след месец и така беше заздравяла ръката, че не личеше, че е счупена.
Сутринта станах и казах на Елена, че отивам на смърт и потеглих към малкия Купен. Приех наказанието, което заслужавах. На връщане като слизах по баира, през гората на едно място имало лед покрит със сняг. Хлъзнах се и си счупих дясната ръка. Благодарих на Учителя. Отидох в Пирогов и ми направиха гипс, който свалиха след месец и така беше заздравяла ръката, че не личеше, че е счупена. Отидох в бригадата при колегите си (искаха да ме трудоустроят за 6 месеца). Те ми казаха да не се трудоустроивам, а да отида и да съм между тях, без да работя. Отидох, но мога ли да лежа на гърба на колегите си и започнах да работя. Забравих, че ръката ми е счупена. Повече никога не сьм използвал да премахна някое препятствие със страшните духовни сили.
към текста >>

Забравих, че ръката ми е счупена.
Благодарих на Учителя. Отидох в Пирогов и ми направиха гипс, който свалиха след месец и така беше заздравяла ръката, че не личеше, че е счупена. Отидох в бригадата при колегите си (искаха да ме трудоустроят за 6 месеца). Те ми казаха да не се трудоустроивам, а да отида и да съм между тях, без да работя. Отидох, но мога ли да лежа на гърба на колегите си и започнах да работя. Забравих, че ръката ми е счупена. Повече никога не сьм използвал да премахна някое препятствие със страшните духовни сили. Злото не може да се излекува със зло. Предсказанието, което му направих, за мое съжаление се сбъдна напълно. Племенникът му веднага проявява качествата си и започнали постоянно да се карат. Милицията му направи 6 обиска и му взеха всичките книги и таблици по астрология.
към текста >>

Забравя заръката на Учителя.
Понеже в неделя има най-голям пласмент на сладкарски стоки, определят за тяхната администрация почивен ден сряда. Той настоява да бъде свободен в неделя упорито. Управниците се амбицират и го уволняват дисциплинарно ( - Уран квадрат Марс). 1949 г. отива на езерата и като слиза отгоре остава да живее при брат Гради и става изкопчия. Забравя заръката на Учителя. Последствията отнепослушанието му към Учителя са всичките тези кармични ситуации, за които говоря в биографията му. Когато аз отблъснах атаките му, които идваха от Лилит () в Риби в съвпад с Луна, той си счупи крака. Когато повтори грешката си и ми отмъсти, Учителят ми запази живота, в него се задвижиха всички тъмни сили. - Сатурн квадрат Луна съвпад Лилит (Сатурн в първи дом) и здравето му значително се влоши. Задейства се (Уран квадрат Марс) - 6-те обиска и (Уран паралел Плутон) облъчване с психотронно оръжие.
към текста >>

16. 1929 г. Из беседи, лекции и други

III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

Марсианецът всякога носи в ръката си нож или сабя.
вглъби навьтре, това става по силата на чувствата. Забелязано е, че в меките и отстъпчиви хора преодоляват кривите линии, а в неотстъпчивите преодоляват правите линии. Ако разгледате един лунен тип и един марсианец. ще видите, че те се различават коренно. Лунният тип постъпва по един начин, а марсовият - по друг. Марсианецът всякога носи в ръката си нож или сабя. готов да воюва. Оттук вадим заключението, че всяка мисъл има своя форма, свои път на движение. С това се обяснява, защо хората са различно устроени и защо се проявяват различно. Това зависи от техните мисли и чувства. Няма движение, което да не се отразява върху човека.
към текста >>

Тя е магическата пръчица в ръката на съдията, който казва: „Простени бъдете!
Такова нещо е противоречието, според езика на геометрията. Тъй щото, когато двама души се карат, за мене не е важно кой от двамата е виновен, нито пък коя е причината на недоразумението между тях, но те трябва като ученици да измерят ъгъла, образуван между тях, да видят на колко градуса е равен. Големината на този ьгьл показва какви отношения съществуват между двама души. Щом двама души се карат, те започват с ъгъл от един градус, който постепенно се увеличава до 90 градуса, а после - до 180 градуса, те образуват права линия и подават ръцете си за примиряване. Правата линия е път на прощаване, на примиряване. Тя е магическата пръчица в ръката на съдията, който казва: „Простени бъдете! ” И тъй, геометрията разполага с методи, начини, чрез които човек може да изправя своите погрешки. По същия начин учените геометрици изправят погрешките си. Ако статическата геометрия разполага с методи за изправяне погрешките на човека, колко повече методи ще има на разположение живата, динамична геометрия! Живата геометрия е наука на бъдещето, според която, ако работи, човек ще намери начини за изправяне на своите погрешки.” „Силата на човека е в това, в което той вярва. Това, в което човек вярва през целия си живот и не се разколебава, е Божественото в него.
към текста >>

Когато някой човек повдигне с ръката си предмет тежък 60 кг., това показва, че в него има живот, сила.
По-рано учените казваха, че на Луната нямало никакъв живот, а сегашните учени подържат, че на едната страна на Луната се забелязвал някакъв живот. Значи, учените постепенно се приближават към истината. Забелязано е, че под влиянието на Луната водите в моретата и океаните се повдигат и снишават, явяват се приливи и отливи. Какво показва това? Това показва, че на Луната живеят интелигентни, разумни същества, които с мисълта си влияят, както върху хората, така и върху целия живот на Земята. Когато някой човек повдигне с ръката си предмет тежък 60 кг., това показва, че в него има живот, сила. На това основание вадим заключение, че и Луната е жива, защото повдига водата на десетки метри височина. Ако Луната беше мъртва, тя не би могла да повдига водата. В природата мъртви тела не съществуват. Че Луната е жива, за това говори факта, че тя е изпратила всички хора на Земята. Някога, в далечното минало, хората са живели на Луната, и оттам са се преселили на Земята Най-учените: най- добрите хора са останали да живеят на Луната, откъдето и до днес ръководят културата на Земята.” 203.
към текста >>

Обаче, разумният хирург ще постави всяка счупена кост на мястото й и кракьт ще оздравее без никакъв дефект.
Под думата огън те разбират вътрешния огьн в човека. Ще кажете: Щом е така, не е нужна религия, вяра, проповеди, наука на хората. Като дойде огънят, той всичко ще пречисти. - И без това може, само че хората ще минат през по- големи страдания. И без да се изправя счупения крак на някои болен, счупеното място ще оздравее, но кракьт ще остане хилав. Обаче, разумният хирург ще постави всяка счупена кост на мястото й и кракьт ще оздравее без никакъв дефект. Значи, знанието е от голяма полза за човека. Ако не дойде Учител в света, които да изправи нашите удове - умове и сърдца, и да ги постави на местата им, те пак ще оздравеят, но хилави ще останат. За да се изправи криво зарасналия крак на човечеството, ще дойде лекарят в света, отново ще счупи този крак и внимателно ще постави всяка кост на нейното място. Природата не търпи никакви дефекти. Човечеството се нуждае от велик Учител, който да изправи неговите изкривени удове.
към текста >>

Той взима кремъка и огнивото в ръката си и ги удря, докато получи искра.
Кое е отличителното свойство на овена? Съберат ли се два овни на едно място, първата им работа е да се поборят. Те се затичват един срещу друг, удрят главите си, после се изправят нагоре и се оттеглят. Като удрят главите си, овните намират някаква точка, в която става сблъскването. Така постъпва и българинът. Той взима кремъка и огнивото в ръката си и ги удря, докато получи искра. Следователно, когато две тела се търкат едно в друго, винаги се произвежда светлина. Тъй, щото, когато човек удари главата си някъде и стане известно разтърсване, всякога се произвежда светлина. Дето има светлина, там има мисъл. Защо идат страданията? Чрез страданията човек бльска главата си, за да придобие повече светлина.
към текста >>

Той ще погледне лицето, главата, ръката ви, да прочете името на поръчителите, които се застъпват за вас.
Ония планети пък, които са вън от орбитата на Земята, оказват влияние върху външния или обективен живот на човека Това са планетите Марс, Юпитер и Сатурн. Като знаете това, ще можете при специални случаи в живота си да се отправяте към една или друга планета. За пример, ако имате нужда от пари, ще се отправите пьрво към Юпитер, които ще ви изпрати при Сатурн - секретар и касиер на боговете. Сатурн е крайно строг. Като се явите при него, той ще ви изгледа от главата до краката, да види какво представяте, дали носите със себе си документи, на които може да се разчита. Той ще погледне лицето, главата, ръката ви, да прочете името на поръчителите, които се застъпват за вас. Като види, че сте благонадежден човек, ще ви изпрати при Марс - съдебният пристав, който издава решението. Щом се явите при Марс и той ще ви изгледа, но докато ви даде пари, ще ви изпрати при Венера, към която има приятелски отношения, да чуе и нейната дума. Какво ще направи Венера? Тя ще удари печат на чека, който носите, и ще ви изпрати при Меркурий, който изплаща чековете. Оттам ще минете през Слънцето и ще слезете на Земята, да използувате парите, които сте получили.
към текста >>

17. II. БУНТ

ТОМ 20

Комисари на коне и пеши, с разни големи и малки ленти по ръкавите, по шиите, даже имаше и някои бяха турили нашивки на яките си - се движеха всякъде.
Някои момичета осъмнаха с подути очи, а други се криеха по изби и скривалища, защото се шепнеше, че жените сега ще бъдат не както по-напред, а някак по-другояче... общи, ама как - никой не знаеше това. А имаше и жени, които понатупаха в аванс мъжете си за всеки случай и не на шега, защото им бяха подшушнали някои услужливи хора, че сега разводите щели да бъдат по-лесни, отколкото да речеш «добро утро»... Някъде децата ги плашеха, че сега всичките ще ги съберат в кошари, като агнетата, и там щели да живеят общо. Поповете се бяха изпокрили до един - двама-трима бяха избягали и вън от града, защото се надяваха, че първата работа на другарите ще е да ги избе-сят. Но когато видяха на другия ден, че са ги забравили съвсем, някои от тях се престрашиха, излязоха и даже си предложиха услугите да извършат упокои-телни молитви и четения на нещастниците, които бяха застреляни без кръст и молитва... На другия ден градът беше в празнично настроение. Отрано още засвириха музики, в кръчмите се пиеше, от дюкяните се изнасяха стоки - като да беше панаир. Комисари на коне и пеши, с разни големи и малки ленти по ръкавите, по шиите, даже имаше и някои бяха турили нашивки на яките си - се движеха всякъде. Някои препуснаха на коне и даваха заповеди - все бързи. По улиците се лепяха «обявления», «наставления», «заповеди», «за изпълнение», «за сведения», «за безусловно изпълнение»... Всички бяха напечатани с червено мастило, лепяха се още неизсъхнали и тъй разцапани, че понякога не можеше да се разбере нищо друго освен подписът, който обикновено беше с по-дебели букви. Започна се описвание на всичко, което имаше по дюкяните, по-после - и по къщите. Мобилизираше се населението, назначаваха се хора на най-различни длъжности. Някои шмекери и смешници бяха си присвоили най-фантастични имена и понеже никой не се сещаше да пита кой ги е пратил, те ходеха по къщите под разни предлози и някъде вършеха неприлични работи.
към текста >>

Той отвори пътната врата и видя, че тя бе насилвана и счупена - не се затваряше вече.
Беше много късно, когато неговото хлопание разтревожи съня на едни негови другари, работници. Но когато го узнаха, те с голяма бързина му отвориха и братски приеха. Техните услуги бяха на мястото си, защото от голямото напрежение при бягането и от удара в главата, Генко го втресе почти веднага, щом легна... Едва на втория ден, слаб като сянка, с изпито лице, той стана да походи малко в свободния град, който шумеше, като да бе разбъркан кошер... Без да сети, машинално, той беше се озовал къде къщата на Анини. Там всичко беше тихо, като да бяха умрели. Капаците на прозорците на долния етаж бяха затворени съвсем. Той отвори пътната врата и видя, че тя бе насилвана и счупена - не се затваряше вече. Това го смути и той прекрачи бързо. Но вратата на къщи се оказа заключена. Звъни - никой не се обади. Тогава той отиде към кухнята. Там нещо се громолясваше и някой говореше с някого, или може би сам на себе си бъбреше, но изглеждаше силно ядосан... Генко потропа на вратата на кухнята и бъбрението и тропотът спря за малко, но след това веднага се чу креслив глас: - Какво искате, проклетници с проклетници?
към текста >>

- запита тя, като с едната ръка държеше дългата дръжка на метлата, а лявата бе облегнала на хълбока си.
Махай се, пръждосвай се, че каквото ми е причерняло, като изляза с метлата!... - пак се загромолясваха столове и маси в кухнята, като че ли някой великан ги мяташе насам-натам за развлечение или отмъщение. - Аз съм - аз, Генко, аз. Вместо отговор тоя път се показа в бързо разтворената врата дебела жена с голяма метла, която бе вдигнала застрашително. - Ще се пръждосваш ли? - запита тя, като с едната ръка държеше дългата дръжка на метлата, а лявата бе облегнала на хълбока си. При това цяла зачервена, с лице, от което пот течеше на вадулици. - Ха, ще се пръждосваш ли? - Всичко е описано - на, само налъмите и метлата не е - като те подбера с тях... Генко я гледаше очуден. - О! - каза тя и очите й се ококориха.
към текста >>

Показа се една секретарка със силно начервено лице и дълбоко деколте, но Чалгънов й махна с ръка.
А пък и по-уместно е, при тия разбъркани времена, човек да има навсякъде приятели... Чалгънов го погледна въпросително. - Семейства имат - продължи Генко простодушно, - тревожат се... Пък те са хора с връзки, и утре не се знае какво може да стане... - Е, какво може да стане? - запита Чалгънов, като се държеше видимо спокоен, но гласът му леко потреперваше от любопитство, а може би и от скрито вълнение. - Ами сега нали виждаш?... Какво беше преди два дена - какво е днес, а кой знае какво ще бъде подир два-три дни... Умълчаха се. Показа се една секретарка със силно начервено лице и дълбоко деколте, но Чалгънов й махна с ръка. - Стойте там! - викна той раздразнено - И вратата затворете! - добави той високо, а след това, като привлече стола по-близо до бюрото си, каза със съвсем друг тон: - Та така? Вие, ти мислиш, че може да се промени нещо, а? Генко го погледна въпросително, втренчено.
към текста >>

- Да, да, слушам, слушам - махна той ръка от запушената тръба на слушалката - да, да, разбрах... Вие почакайте - викна той на Генко, който искаше и сам да изтича да каже хубавата вест.
Генко я взе учудено. - Дайте я веднага, да тича разсилният - и самият той натисна бутона на звънеца. На влезлия разсилен той заповяда да вземе бележката и да тича, ама силно да тича - веднага да ги пуснат без нищо. - Кажи, аз гарантирам за тях - комисарят, извънредният комисар. Хайде, тичай веднага! - Да, да, слушам, слушам - махна той ръка от запушената тръба на слушалката - да, да, разбрах... Вие почакайте - викна той на Генко, който искаше и сам да изтича да каже хубавата вест. - Чакайте малко! - повтори той. - Я елате, аз имам малко работа, а трябва някой да се обажда на телефона, ако звъни, разбира се. Постойте Вие малко. Аз ей-сегичка... - и той излезе от една вътрешна врата.
към текста >>

18. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Четвърта част

ТОМ 21

Пак прояви женските качества, но Елена имаше счупена ръка и я придума да остане.
Близо до нея минало същество и тя го захапала за гърдите със зъбите си. Съществото нямало плът като нас, а било като гъба. Обърнала се към Учителя, помолила се и лабораторията изчезнала. Всяка вечер те настойчиво били до леглото й. Казах й да остане 3 вечери да спи у нас и човечетата ще изчезнат - няма да се появят повече. Пак прояви женските качества, но Елена имаше счупена ръка и я придума да остане. Оттогава досега -15 години - не ги е виждала в стаята си. Премина през големи неприятности в семейството си, предизвикани от кармична връзка с един мъж. Накрая й казах да прекъсне връзката си с него, защото скоро ще си замине и ако е свързана с него, и тя ще си отиде. Този човек всеки ден я търсел по телефона по няколко пъти. Накрая тя се осъзна и ме послуша.
към текста >>

Разтрих главата й, дойде в съзнание, хванах я за ръка и я водих до дървената хижа и казах: „Сега си вече добре, можеш сама да ходиш.” Приятелите й носеха раницата.
12 души отивахме на Мусала за посрещане на пролетта. От Ястребец тръгнахме по зимния път, а в мъгливото небе се явиха две слънца като големи очи, които ни съпътстваха повече от час. Преди хижа „Мусала” сестрата припаднала - спряло дишането и сърцето. Усетих, че става нещо. оставих раницата си и се върнах назад, където лежеше на снега. Разтрих главата й, дойде в съзнание, хванах я за ръка и я водих до дървената хижа и казах: „Сега си вече добре, можеш сама да ходиш.” Приятелите й носеха раницата. Като се качвах по въжето, се скъса каишката на котките, Беше много студено При последния стълб се плъзнах и ударих крака си и той посиня. Минах по камъните и излязох горе. Сестра Албена ме излекува. Събра лимони от приятелите и ми слагаше филии хляб с лимони. Кракът оздравя и си слязох.
към текста >>

Друга дошла и лявата ръка й се схваща.
На Иванка й се явил Учителят на сън и й казал да намерят Светозар и той ще я излекува. Те питали в Хасково за мен, попаднали на приятели от Братството, които им дали моя адрес, Иванка имаше 2 бучки на гърдите и 2 под мишниците. Разтрих я и бучките се стопиха. Благодари ми, че съм я спасил от 4 операции. Посъветвах я да измени живота си и как да живее, да не закъсва. Друга дошла и лявата ръка й се схваща. Разбрах, че яде месо, пуши и пие. Казах й да стане вегетарианка, да престане да пуши и пие и тогава да дойде при мен. Останалите се оправиха, разтрих ги и функциите им станаха нормални и спряха кръвоизливите им. Запознах се с Цветанка Ганчева, която работеше постоянно нощна смяна в психиатрията. След беседа на връщане от клуба до Цариградското шосе разглеждахме проблемите й.
към текста >>

Ръкавицата на Мария Маркова Един студен следобед Учителят ми каза веднага да посетя двете Марии: Маркова и Шопова.
Отива на мястото на Учителя, помолва Му се и на другия ден пръстът му спада и започва пак да свири. Той направи разработка на песните и Паневритмията. * Виж “Изгревът”, том VIII, стр, 356 ÷ 410, а за родословното дърво - на стр. 410. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 144. Ръкавицата на Мария Маркова Един студен следобед Учителят ми каза веднага да посетя двете Марии: Маркова и Шопова. Отидох при Маркова, където ме посрещнаха Захари и Райка, и започнахме да говорим. Казах им, че съм дошъл да видя баба Мария и влязох в стаята й. Беше в кома, опъната и не даваше признак на живот. Мисълта ми не помогна и разтрих главата й. Въздъхна, отвори очите си, но нямаше сили да говори.
към текста >>

На 19.03.1998 г, беше погребението на Мария Маркова, а аз с група отивахме на Мусала и преди последното изкачване към заслон “Еверест”, хвръкна ръкавицата на сестра Албена.
Било й горещо, разтворила прозореца и изстинала много. Разтрих я и дойде в съзнание. Дадохме й да пие чай и след него взе да яде яденето, което Елена беше приготвила за нея. Казах й, ако има криза, да изпие няколко чаши гореща вода. На другия ден сутринта й станало лошо, но изпила няколко чаши гореща вода и оздравяла. На 19.03.1998 г, беше погребението на Мария Маркова, а аз с група отивахме на Мусала и преди последното изкачване към заслон “Еверест”, хвръкна ръкавицата на сестра Албена. Оставих раницата и слязох надолу да я взема. Вятърът я духна по-надолу. Така - няколко пъти. Сетих се и казах: “Марио, не си прави шеги, задръж ръкавицата.” Вятърът се усили много, но ръкавицата си остана като закована на място и аз я взех и дадох на Албена. На третия ден от заминаването, зет й Захари довършва писането на наряда за заминали, който му бях дал, и лампата му угасва.
към текста >>

Сетих се и казах: “Марио, не си прави шеги, задръж ръкавицата.” Вятърът се усили много, но ръкавицата си остана като закована на място и аз я взех и дадох на Албена.
На другия ден сутринта й станало лошо, но изпила няколко чаши гореща вода и оздравяла. На 19.03.1998 г, беше погребението на Мария Маркова, а аз с група отивахме на Мусала и преди последното изкачване към заслон “Еверест”, хвръкна ръкавицата на сестра Албена. Оставих раницата и слязох надолу да я взема. Вятърът я духна по-надолу. Така - няколко пъти. Сетих се и казах: “Марио, не си прави шеги, задръж ръкавицата.” Вятърът се усили много, но ръкавицата си остана като закована на място и аз я взех и дадох на Албена. На третия ден от заминаването, зет й Захари довършва писането на наряда за заминали, който му бях дал, и лампата му угасва. Спомня си думите на Мария, казани му преди 20 години. 145. Христо тракториста Мария Шопова останала сама и се сетила, че чешмата в кухнята не е пусната и може да замръзне. Отива, пуща я, но на връщане пада, натьртва гърба си и пуква таза. С големи усилия пропълзява до телефона и се обажда на сестра си, която идва с дъщеря си и я дигат в леглото.
към текста >>

Задигнаха го Отивахме на беседа в трафопоста с Елена и когато минавахме покрай салона на руското посолство, покрай нас мина кола и спря пред “Топенерджи”, От нея излезе Андрей Луканов с наметнато сако на гърба - дясната ръка в ръкава, а лявата - свободна и тръгна по стъпалата да влезе вътре.
Тогава да е спокойна и с вътрешно разположение. Скоро зачена и роди красиво момиче, Мъжът й Стефан-бизнесмен, ми предложи да ми даде 600 хиляди лева затова, че има дете. Казах му: “пари не вземам” и ако желае да почерпи братята и сестрите, които идват на беседа в трафопоста. Той купи 50 пити кашкавал (по 2 ÷ 3 кг), хляб и други продукти и ги даде като подарък от Светозар за детето, което има. Разделихме питите на две и дадохме на всички присъстващи на беседата.* 148. Задигнаха го Отивахме на беседа в трафопоста с Елена и когато минавахме покрай салона на руското посолство, покрай нас мина кола и спря пред “Топенерджи”, От нея излезе Андрей Луканов с наметнато сако на гърба - дясната ръка в ръкава, а лявата - свободна и тръгна по стъпалата да влезе вътре. Учителят ми каза: “Какво прави този още на Земята? ” Казах го на Елена. След няколко дена го убиха при жилището му. ____________________________________ * Андрей Луканов по времето на социализма е от 1972 ÷ 1976 г. заместник-министър на външната търговия, 1976 ÷ 1986 г.
към текста >>

Разтрих я, хванах я за ръката и я водех по дълбокия сняг до долу.
В миналото Марияна пушела много, а сега не пуши, но от чистия въздух и раздвижването се отрази на насъбралия се никотин и й стана лошо. Закарахме я във фургона и я разтрих. Започна да диша свободно и пристъпът й мина. Същата 1998 г, отидохме за 22 юни заедно с тях на Мусала. Чистият въздух и голямото раздвижване по изкачването предизвика задух на Марияна и на връщане припадна. Разтрих я, хванах я за ръката и я водех по дълбокия сняг до долу. Не беше добре и си влачеше краката. Бързахме, понеже влизането на Слънцето беше в 16 часа и тогава тръгнахме надолу и нощта ще ни хване в гората. В тъмнината, от другата страна я хвана Павел и стигнахме до Боровец. Казах на Албена как да помогне на Марияна и на другия ден беше добре. 151. Мъчно се отглежда седмаче На Паневритмията се срещнах няколко пъти с Мария Димитрова и понеже е дъщеря на Лиляна Събева, си позволих да се намеся в живота й.
към текста >>

Щом се махне само една дума, лекцията започва да звучи фалшиво и ангелите, като се докоснат до такова томче с беседи, казват, че това не е Словото Божие.” При едно лагеруване в лятната школа на езерата брат Борис Николов сънува Учителя, Който слязъл от духовния свят с голяма бяла книга в дясната Си ръка.
Каза ми; “Нямам ли право да интерпретирам беседа от Учителя, както аз разбирам? ” Казах му: “Ти имаш право само да напишеш беседата точно както Учителят я е произнесъл, дума по дума, без никакво изменение.** Учителят ни учи, че “азбуката в Божествения свят има 35 милиона букви и милиарди думи. Знаете ли колко е мъчно да се свали на Земята един Божествен закон и да се преведе при тия ограничителни условия на Земята с една азбука от 32 букви, каквато е нашата (или еврейската с 24 букви) и десетина хиляди думи? И въпреки всичко, аз съм успял да се справя отлично с тази задача. Понякога търся някоя старинна дума, която да попълни мисълта ми, Моите лекции са изградени по законите на музиката и всяка дума звучи със своя тон и допринася за хармонията в това музикално произведение. Щом се махне само една дума, лекцията започва да звучи фалшиво и ангелите, като се докоснат до такова томче с беседи, казват, че това не е Словото Божие.” При едно лагеруване в лятната школа на езерата брат Борис Николов сънува Учителя, Който слязъл от духовния свят с голяма бяла книга в дясната Си ръка. Показва му я и казал: “Виждаш ли тази книга? В нея в невидимия свят са записани всичките 7777 беседи, които съм държал на Земята, точно - дума по дума. Нищо няма да се измени и загуби от изнесеното Слово Божие.” В бъдеще голяма група ангели ще слязат и ще се вселят на Земята и ще поправят всички грешки, които сме направили - в Словото, в Паневритмията и в братската музика. ______________________________________ * “Аз съм истинната лоза”. Беседа за младите, 25.08.1922, В.
към текста >>

Сестра филка и брат Ангел Кермедчиеви ги подредиха по теми: главата, лицето и ръката.
Помагаха ми и приятелите. Най-трудно беше с издаването фототипно на Библията на Учителя, но за около две години се напечата, Черната ложа не искаше тя да излезе и всячески пречеха. Издадох фототипно Библията, подарена от Учителя на доктор Жеков - Издателство “Матеосян”, 1912 г., като учебно помагало с най-точен превод и подреждане от Петко Рачов Славейков. Понеже постоянно посещаваме Мусала, езерата и Витоша, написах книга за правилата, които трябва да спазваме в планината. Извадките от беседите, писани на стенография около 40 г., послужиха да се издаде книгата “Себе си познай”. Сестра филка и брат Ангел Кермедчиеви ги подредиха по теми: главата, лицето и ръката. Издадох и 2 молитвеника и други книги. 157. Песните на Величка Помагаше ми сестра ми Величка финансово. Издадохме и нейните хубави песни, които ще се пеят в бъдеще. За школуваните певци не са трудни и сега да ги пеят. Една хубава книга е “Светъл лъч към човешките души”.
към текста >>

19. 6.7. БЪЛГАРИТЕ И ВОЙНИТЕ

КОЙТО СЕ УЧИ: Неделна беседа; 30 ноемврий, 1924 г.

ТОМ 25

Погледнеш, единият със счупена ръка, другият със счупена глава и се върнат дома си - герои.
В англичаните има поне това нещо, че те си зачитат правата един на друг. Англичанинът, когато дойде да се бие, той ще свие юмрука си, ще удари другия по носа и само ще го разкървави. Последният ще се поизчисти и въпросът е решен. Българинът не постъпва така. Единият ще вземе един кол, и другият ще вземе един кол, че като започнат - този удря, онзи удря. Погледнеш, единият със счупена ръка, другият със счупена глава и се върнат дома си - герои. Туй не е разбиране на Божествения закон. Как! Да, това не е никакъв Божествен закон. Всичките тия груби нрави трябва да се смекчат само чрез този Божествен закон на свободата. Всеки народ трябва да живее разумно, според Божия закон, понеже всеки народ е единица, образувана от хиляди и милиони хора, от които всеки за себе си трябва да живее разумно. И тъй, казва апостолът: "Онзи, който се учи".
към текста >>

НАГОРЕ

1.0162069797516