НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
64
резултата в
15
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
7. В ЛОВЕЧ, В АМЕРИКАНСКИЯ ПАНСИОН
,
,
ТОМ 8
Обаче ходих при Него, щото писмото не ме задоволи само, лично Той ми каза: "Ами каза, ще трябва да пие топла
вода
сутрин, преди ядене три пъти на ден, която измива всичките наслойки в организма и да прави разходки".
В: Не. Веска: При мене е, ще ви го покажа. Аз няма да ви го цитирам. Ще го прочетете. Писмо, в което пише, че съм възкликнала на една страдаща, че съм могла да направя едно добри и ме посъветва, лично Той обаче ме посъветва.
Обаче ходих при Него, щото писмото не ме задоволи само, лично Той ми каза: "Ами каза, ще трябва да пие топла
вода
сутрин, преди ядене три пъти на ден, която измива всичките наслойки в организма и да прави разходки".
Аз й го казах това нещо и й предложих да я извеждам на разходка из хълма, така се разхождахме. Сега тя как го прие, тя не реагира. Вероятно това й се видя много наивно. Но нищо не каза, нищо не каза. Водех я на разходка, аз нищо не я питах, не я човърках, дали го е прилагала и това не мога да кажа, както и да е.
към текста >>
И аз помня, че тогава съм се завивала и с хавлията, освен вече пижама и нали хавлията и одеало и така съм спала, обаче слава Богу само малко синузит ми се яви, но после си го излекувах с лайкучка и със
солена
вода
, в много слаба форма.
Ама Той така си каза нещо, но пак не знам на себе си ли го каза, нищо не мога да кажа повече. "Чембърлейн". И отидох. Учителят само това ми каза: "Разбирам, че вие отивате в американския колеж, но ще знаете, че там става винаги голямо течение. От Владая минава едно течение, което не е много добре и което минава непрекъснато". И верно, че от тази година, понеже беше военна година вече, беше оскъдно горивото, в колежа имаше парно отопление, което беше недостатъчно.
И аз помня, че тогава съм се завивала и с хавлията, освен вече пижама и нали хавлията и одеало и така съм спала, обаче слава Богу само малко синузит ми се яви, но после си го излекувах с лайкучка и със
солена
вода
, в много слаба форма.
Това беше, което Учителят ми каза. Но аз само Го погледнах и приех това нещо, което ми каза, но повече нищо, нали, повече аз не разширих разговора. Бях решила в себе си и какво ще занимавам Учителя повече, да. Но там пък срещнах много хубави души в колежа, даже имаше един американец, който завеждаше библиотеката, мистър Моор, пък аз носех, винаги съм носила мрежи, понеже моята коса е много тънка и винаги съм си носила такива мрежи, които получавах от Италия. "Вие напомняте за Ренесанса с тази прическа." Съпругата му беше в Америка тогава, те нямаха деца и той искаше да ме вземе в Америка, но аз казах: "В България си оставам".
към текста >>
2.
8. МОЕТО ДЕТЕ СЕ ВЪРНА ЗА ВТОРИ ЖИВОТ
,
,
ТОМ 8
Давахме му една чашка със сладка
вода
, в друга
солена
вода
, през всеки пет минути по една лъжичка, но повръщането не преставаше и аз въпреки всичко отивах на работа и не знаех как да постъпя.
8. МОЕТО ДЕТЕ СЕ ВЪРНА ЗА ВТОРИ ЖИВОТ Аз бях винаги във връзка с Учителя и си спомням в моята женитба, детето беше на три години, на три години и половина и изведнъж много тежко се разболя. Това е един пример, който имам с Учителя. Много тежко се разболя и започна да повръща и всъщност организма му се обезводни и загуби своите елементи и минерали.
Давахме му една чашка със сладка
вода
, в друга
солена
вода
, през всеки пет минути по една лъжичка, но повръщането не преставаше и аз въпреки всичко отивах на работа и не знаех как да постъпя.
Връщам се вечерта от работа и случайно една моя позната ми каза, че има един лекар на когото мога да телефонирам ида го попитам за съвет, който може да ми даде съвет как да спася детето. Телефонирах веднага на този лекар и той по телефона ми каза, че може да се прекъсне повръщането на детето ако се направи солена клизма на детето. Иначе трябва да се даде в болница. Аз не исках да пратя детето в болница, защото беше малко и по никой начин не исках да отиде в болница. Тогава, връщам се аз вкъщи много силно притеснена и бързата помощ и лекаря ме чака вкъщи.
към текста >>
Телефонирах веднага на този лекар и той по телефона ми каза, че може да се прекъсне повръщането на детето ако се направи
солена
клизма на детето.
8. МОЕТО ДЕТЕ СЕ ВЪРНА ЗА ВТОРИ ЖИВОТ Аз бях винаги във връзка с Учителя и си спомням в моята женитба, детето беше на три години, на три години и половина и изведнъж много тежко се разболя. Това е един пример, който имам с Учителя. Много тежко се разболя и започна да повръща и всъщност организма му се обезводни и загуби своите елементи и минерали. Давахме му една чашка със сладка вода, в друга солена вода, през всеки пет минути по една лъжичка, но повръщането не преставаше и аз въпреки всичко отивах на работа и не знаех как да постъпя. Връщам се вечерта от работа и случайно една моя позната ми каза, че има един лекар на когото мога да телефонирам ида го попитам за съвет, който може да ми даде съвет как да спася детето.
Телефонирах веднага на този лекар и той по телефона ми каза, че може да се прекъсне повръщането на детето ако се направи
солена
клизма на детето.
Иначе трябва да се даде в болница. Аз не исках да пратя детето в болница, защото беше малко и по никой начин не исках да отиде в болница. Тогава, връщам се аз вкъщи много силно притеснена и бързата помощ и лекаря ме чака вкъщи. Искаха веднага да вземат детето. Аз му казах, че няма да го дам все още и че ще опитам с тази солена клизма да се спре повръщането.
към текста >>
Аз му казах, че няма да го дам все още и че ще опитам с тази
солена
клизма да се спре повръщането.
Телефонирах веднага на този лекар и той по телефона ми каза, че може да се прекъсне повръщането на детето ако се направи солена клизма на детето. Иначе трябва да се даде в болница. Аз не исках да пратя детето в болница, защото беше малко и по никой начин не исках да отиде в болница. Тогава, връщам се аз вкъщи много силно притеснена и бързата помощ и лекаря ме чака вкъщи. Искаха веднага да вземат детето.
Аз му казах, че няма да го дам все още и че ще опитам с тази
солена
клизма да се спре повръщането.
Направих солената клизма и действително повръщането се спря. Но на другата сутрин рано, рано пристига лекарката, детската лекарка и много уплашена и веднага предписа лекарства и каза, че веднага трябва да ги купя и да ги дам на детето и ме накара да подпиша документ, че не желая да пратя детето в болница. Много се бяха уплашили за живота на детето. Но тя като предписала тези лекарства не е забелязала, че едно от тези лекарства отново подновява повръщането. Аз не желаех да му ги давам, но въпреки всичко му дадох веднага на детето това лекарство и за наш ужас на другия ден повръщането отново започна.
към текста >>
Направих
солената
клизма и действително повръщането се спря.
Иначе трябва да се даде в болница. Аз не исках да пратя детето в болница, защото беше малко и по никой начин не исках да отиде в болница. Тогава, връщам се аз вкъщи много силно притеснена и бързата помощ и лекаря ме чака вкъщи. Искаха веднага да вземат детето. Аз му казах, че няма да го дам все още и че ще опитам с тази солена клизма да се спре повръщането.
Направих
солената
клизма и действително повръщането се спря.
Но на другата сутрин рано, рано пристига лекарката, детската лекарка и много уплашена и веднага предписа лекарства и каза, че веднага трябва да ги купя и да ги дам на детето и ме накара да подпиша документ, че не желая да пратя детето в болница. Много се бяха уплашили за живота на детето. Но тя като предписала тези лекарства не е забелязала, че едно от тези лекарства отново подновява повръщането. Аз не желаех да му ги давам, но въпреки всичко му дадох веднага на детето това лекарство и за наш ужас на другия ден повръщането отново започна. И тъй като детето беше вече много слабо, просто нямаше никакви изгледи да оздравее, да му се помогне.
към текста >>
3.
24. Разговор с Учителя през време на екскурзиите на Витоша
,
VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Всяко страдание е живот извън Любовта, тъй както рибата извън
водата
.
Трудно е човек да дойде до това съзнание. Ако нямаш съобщение с невидимия свят и мислиш, че си оставен на произвола, то е страшното. Човек ще ликвидира със своята карма само когато служи на Бога. Човек ликвидира със своята карма, като обръща души към Бога. Такъв човек свършва със своите прераждания.
Всяко страдание е живот извън Любовта, тъй както рибата извън
водата
.
Ние сме потопени в Любовта. Бог е навсякъде, но там, дето се проявява, казваме, че Той присъствува. Не е разумно да иска човек нещо, което сам може да направи. Един правоверен се молил да му изпрати Бог един ангел, да го пренесе през реката. Обаче, преди да дойде ангелът, като видял зад себе си мечката, че иде към него, не усетил как преминал реката.
към текста >>
Сладката храна не трябва да се смесва с друга - кисела, парлива или
солена
.
Обаче, преди да дойде ангелът, като видял зад себе си мечката, че иде към него, не усетил как преминал реката. При Бога като отиваш, хляб носи, а при хората - с пари и знание. Пчелите са представители на бялата ложа, а мравките - на черната ложа. След яденето киселите ябълки помагат на храносмилането. Грубавият и сприхавият да яде сладки храни.
Сладката храна не трябва да се смесва с друга - кисела, парлива или
солена
.
Сладката храна дава мекота. Киселата храна дава активност. Солената - равновесие, а смесената прави човека флегматичен. Сладката храна за 1 час и 30 минути се смила, а другата - за 2.30 до 4 часа. Строго спазвай следното правило: храни се с храна, която изисква еднакво време за храносмилането.
към текста >>
Солената
- равновесие, а смесената прави човека флегматичен.
След яденето киселите ябълки помагат на храносмилането. Грубавият и сприхавият да яде сладки храни. Сладката храна не трябва да се смесва с друга - кисела, парлива или солена. Сладката храна дава мекота. Киселата храна дава активност.
Солената
- равновесие, а смесената прави човека флегматичен.
Сладката храна за 1 час и 30 минути се смила, а другата - за 2.30 до 4 часа. Строго спазвай следното правило: храни се с храна, която изисква еднакво време за храносмилането. Ако ти се храниш с храни, които изискват различно, по-късо или по-дълго време за храносмилането, то те причиняват голяма вътрешна бъркотия и поквара на храносмилането. Прасковата с кайсията не върви, защото едната е сладка, а другата - кисела. Днес е изопачен естественият усет на храните.
към текста >>
Водата
е неутрален елемент, тя спомага за храносмилането.
Днес е изопачен естественият усет на храните. Човек всякога яде това, което причинява и създава болести. Това, което разхлабва нервната система, иска да го яде, яде го и преяжда. Човек се лъже от червеното вино, че е с цвета на живота, но той не знае, че червеният цвят на виното съдържа отрова. Ние живеем в един век на преправени храни, фалшифицирани - изопачено природното им състояние.
Водата
е неутрален елемент, тя спомага за храносмилането.
Треската се лекува по-лесно чрез лютите храни. Най-важната и най-голямата придобивка за ученика е, когато се намери в най-големите трудности, мъчнотии, лишения и пр., да благодари на Бога-там именно се изпитва характерът на човека. Та, при най-големите мъчнотии да кажеш: „Добре ми е, Господи, че се наскърбих." Но не механически, а дълбоко, вътрешно. Човек всякога иска да бъде щастлив, това е невъзможно. Смяната е неизбежна.
към текста >>
4.
20. Буквите
,
I. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
„Мария" значи
солена
вода
, захар й трябва.
Предпочитам един човек да каже: „Не Ви обичам" и да ви даде един сомун, не да вика: „Обичам те", а няма сомун. Мислят добре, постъпват зле. Да каже добре и да постъпи добре. Един ден ще се затъжите за една лоша дума. Един ден, като се върнете у дома си, майка ви да ви дрънка тенекия, да заспите.
„Мария" значи
солена
вода
, захар й трябва.
„Магдалина" значи мегдан, голям мегдан иска.
към текста >>
5.
3. Вегетарианството у Дънов
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
В петък на обед се сервира традиционната картофена супа с лимонов сок, магданоз, добре
осолена
, но без никаква мазнина.
В реда на мисълта, че „човек е преди всичко дух", че тялото е „облеклото на духа", че „за да може духът да развие своето висше съзнание", повечето от последователите прекарват периодически дни на пълно въздържание от храна. През тия дни не се яде никаква храна и не се пият никакви течности. Счита се като редовно препоръчана „почивка" по един ден седмично - 24 часа - никаква храна. Това е денят петък - „денят на Венера". Обикновено храненето спира след обеда в четвъртък, като не се вечеря в четвъртък и не се закусва в петък сутринта.
В петък на обед се сервира традиционната картофена супа с лимонов сок, магданоз, добре
осолена
, но без никаква мазнина.
Повечето от последователите на Дънов са прекарали или прекарват много по-дълъг период на постене: пълно въздържане от храна 3 дни - 72 часа - е много често прилагано „упражнение". Мнозина прекарват пълен пост цели 10 дни. През това време се прави духовно подвижничество, четат се беседи. Текущата работа не се прекратява, но се съкращават грубите физически натоварвания. За околните това се изразява в рязко стапяне на чертите на лицето, намаление теглото на тялото от по 6-7 килограма.
към текста >>
Някои са прекарали още по-сурови пости: дори по 15-20 дни пълно въздържане от храна и
вода
.
Мнозина прекарват пълен пост цели 10 дни. През това време се прави духовно подвижничество, четат се беседи. Текущата работа не се прекратява, но се съкращават грубите физически натоварвания. За околните това се изразява в рязко стапяне на чертите на лицето, намаление теглото на тялото от по 6-7 килограма. Следва внимателно захранване, естествено - с традиционната картофена супа, плодови сокове и постепенно преминаване към обикновената храна.
Някои са прекарали още по-сурови пости: дори по 15-20 дни пълно въздържане от храна и
вода
.
Следва десетина дни постепенно връщане към обикновената храна. Всички са издържали изпитанието с успех, без трайни повреди за здравето. Напротив, „придобили ценни опитности", утвърдили „своята духовна природа", „пораснали в любов и светлина". За тая цел са и прилагани повече „посрещания на Изгрева", разходки всред природата, молитви, четения на беседите на Учителя. „Човек не чувства никакъв глад", твърдят постещите.
към текста >>
6.
4. Пролетната очистителна диета според „Бялото Братство
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Разрешени бяха следните храни: жито, накиснато в гореща
вода
до омекване и възможност да се дъвче.
Знае се, че Луната е огромна маса, която мощно влияе върху процесите на Земята. Повдигането на океанските води при приливите е очевидно доказателство за нейните силови възможности. Периодичността на менструалните цикли у жената е нагледно доказателство за нейното биологическо влияние. Логично е да се приеме, че нейният „разсип" повлича и процесите на „разсип", които са сложени като задача при тая „очистителна диета". Миналата година ние се включихме в групата, която проведе очистителна диета.
Разрешени бяха следните храни: жито, накиснато в гореща
вода
до омекване и възможност да се дъвче.
Ябълки, орехи, грозде, мед, лимони, портокали. [Не се яде] нищо, което е минало през огън, никаква сол. Следвайки логиката - да се ядат сурови плодове, ние включихме неварени зеленчуци, като: моркови, алабаш, френско грозде, сушени червени пиперки, шипки. Така ние запазихме ръководните принципи да се ядат сурови зеленчуци, без сол, при по-голямо изобилие на витамини и на растителни киселини. Това допълнение създаде много по-голямо изобилие на възможности и улесни приемането на диетата.
към текста >>
Напротив - включването на накиснато във
вода
френско грозде придаваше на диетата кисел вкус и се поемаше много по-охотно.
Но то налагаше продължително дъвчене до смилане на всяко зърно. Нова налагаха и ореховите ядки, които през повечето дни не липсваха. Ползуваните 7-8 ореха бяха напълно достатъчни. Опитът, който ние направихме с ябълки при нас, се оказа неуспешен. Поради алкалния характер, който храната придаваше при консумиране на ябълки, се получаваше ясно изразена намалена киселинност, убиване на апетита, дори чувство на отвращение.
Напротив - включването на накиснато във
вода
френско грозде придаваше на диетата кисел вкус и се поемаше много по-охотно.
Много голяма свежест на диетата придаваше алабашът. Настърган или консумиран направо заедно с диетата, придаваше свеж, приятен вкус, очевидно спомагаше за нейното храносмилане и създаваше чувство на свежест и бодрост. Това възбуждаше известно учудване, тъй като беше видно колко малко истински хранителни единици се поемат чрез неговата консумация: колко белтъци, тлъстини, въглехидрати съдържаше. Очевидно тук играеха роля специфичните соли и витамини. Много добре се поемаха суровите моркови.
към текста >>
Включването на известно количество мед налагаше да се пие
вода
, която се ограничаваше само до няколко глътки.
От всички налични храни веднага се получаваше точно указание кои могат с предпочитание да бъдат приети. При яденето се чувствуваше точно коя храна след коя трябва да бъде приета и в какво количество. Точността беше толкова голяма, че не можеше да става дума за излишна надбавка дори с един залък. Чувствуваше се, че всеки излишен залък може да причини стомашно-чревно разстройство - диария или повръщане. Изключването на солта от диетата определяше твърде намаленото количество на водна консумация.
Включването на известно количество мед налагаше да се пие
вода
, която се ограничаваше само до няколко глътки.
Въпреки влечението, което имахме към киселото зеле и зелевия сок, поради предварителното становище да не консумираме солено, ние можахме да преодолеем всяко желание да ги пием. Малкото количество зелен сок се пое само като вкусване. Храненето се подчиняваше на обичайните часове, като се включваха и дребни количества през всяко време на деня. Това ставаше особено следобед, когато обичайно се консумираха плодове - тогава се поемаха с охота ябълки, или вечер, преди лягане, когато се поемаше малко мед с вода. Въпреки твърде ограничената хранителна маса, червата запазиха пълния си ритъм, отиването по нужда ставаше съвършено редовно, два пъти на ден, мека консистенция.
към текста >>
Това ставаше особено следобед, когато обичайно се консумираха плодове - тогава се поемаха с охота ябълки, или вечер, преди лягане, когато се поемаше малко мед с
вода
.
Изключването на солта от диетата определяше твърде намаленото количество на водна консумация. Включването на известно количество мед налагаше да се пие вода, която се ограничаваше само до няколко глътки. Въпреки влечението, което имахме към киселото зеле и зелевия сок, поради предварителното становище да не консумираме солено, ние можахме да преодолеем всяко желание да ги пием. Малкото количество зелен сок се пое само като вкусване. Храненето се подчиняваше на обичайните часове, като се включваха и дребни количества през всяко време на деня.
Това ставаше особено следобед, когато обичайно се консумираха плодове - тогава се поемаха с охота ябълки, или вечер, преди лягане, когато се поемаше малко мед с
вода
.
Въпреки твърде ограничената хранителна маса, червата запазиха пълния си ритъм, отиването по нужда ставаше съвършено редовно, два пъти на ден, мека консистенция. Наред с това се изчистваха наличните газове. Както стомахът, така и червата чувствуваха пълно спокойствие. Навярно за това допринасяха: внимателното поемане само на това, което очевидно се поискваше от наличното, доброто дъвчене, при което не можеше да се прекалява с количеството, навикът, масажите, които традиционно се практикуваха върху коремните стени, гимнастиките на коремните стени, които всъщност бяха проба за състоянието на газовете в червата. За странната изодинамика на някои храни при дадени биологически условия можахме да се убедим при поемането на няколко сушени круши.
към текста >>
Очевидно поради разнообразието, което те внасяха в диетата, поети вечерта - само след малко измиване и намокряне във
вода
, те като че подновиха западналия организъм от вчерашния ден.
Въпреки твърде ограничената хранителна маса, червата запазиха пълния си ритъм, отиването по нужда ставаше съвършено редовно, два пъти на ден, мека консистенция. Наред с това се изчистваха наличните газове. Както стомахът, така и червата чувствуваха пълно спокойствие. Навярно за това допринасяха: внимателното поемане само на това, което очевидно се поискваше от наличното, доброто дъвчене, при което не можеше да се прекалява с количеството, навикът, масажите, които традиционно се практикуваха върху коремните стени, гимнастиките на коремните стени, които всъщност бяха проба за състоянието на газовете в червата. За странната изодинамика на някои храни при дадени биологически условия можахме да се убедим при поемането на няколко сушени круши.
Очевидно поради разнообразието, което те внасяха в диетата, поети вечерта - само след малко измиване и намокряне във
вода
, те като че подновиха западналия организъм от вчерашния ден.
Това се отрази видимо и във веднага поправения тургор на кожата на шията. Самочувствие и трудоспособност. Диетата започна от петък, 3.11.1961 г., като през първите дни не представляваше някакво влошаване на самочувствието. Чувствуваше се известна лекота в движенията, спокойно настроение, леко удължен сън. Обичайната всекидневна работа се изпълняваше през цялото време, без да се чувствува някаква повишена умора.
към текста >>
Прекъсването на пролетната диета се извърши според традициите на братството, като групово се направи общ обед, на който се сервира изключително гореща супа от коприва и картофи, достатъчно
осолена
, без мазнини, с лимон и чер пипер, с много малко хляб, малък къс портокал.
Наред с това се покачваше нетърпението да се свърши по- скоро диетата и да се пристъпи към обикновена храна. Наред с това беше много нагледно твърде намаленото количество на урината - едвам 450 куб. см за денонощие. Напротив, урината имаше голяма концентрация - 1030 и в изобилие утайки и тъмночервен пигмент. Тялото беше олекнало с три килограма в сравнение с началното тегло.
Прекъсването на пролетната диета се извърши според традициите на братството, като групово се направи общ обед, на който се сервира изключително гореща супа от коприва и картофи, достатъчно
осолена
, без мазнини, с лимон и чер пипер, с много малко хляб, малък къс портокал.
Това се оказа за първо ядене напълно задоволително. Първата вечеря беше наситена с повече калорична храна. Заключение и поуки: Пролетната очистителна диета на Бялото Братство представлява интерес като диета на намален внос на белтъци и тлъстини, значително намалени въглеводи [въглехидрати], нормално количество витамини и растителни киселини. Поради недоимъчното състояние на белтъците и мастите, диетата бимогла да се препоръча като средство за почистване на мъчно разтворимите белтъци от рода на холестерина, алфа и гама глобулините, или обобщено, като мероприятие, насочено към освежаване („подмладяване") на организма през зрялата или напредналата възраст, Д-р Стефан Кадиев Д-р Стефан Кадиев - бул. Патриарх Евтими 16, тел.
към текста >>
Закусвах обикновено ябълки, до три ябълки, също и вечерях повечето ябълки, пиех мед с
вода
.
Патриарх Евтими 16, тел. 7-43-51, София Елена Андреева Диетата проведох десет дни. Храних се с жито - варено, лимони, мед, малко орехи, през цялото време около 40 ореха. Ползувах и около един килог рам грозде, накрая ми донесоха три пресни круши. Чувствувах през първите два дни глад, после ми мина.
Закусвах обикновено ябълки, до три ябълки, също и вечерях повечето ябълки, пиех мед с
вода
.
Чувствувах се след това сита. Изяждах по половин лимон, заедно с кората. На обед ядях жито, като го дъвчех, докато станеше на люспи. Вечер ядях само плод, ябълки, беше ми напълно достатъчно. Ставаше ми леко, чувствувах по-малко болки в болните си стави, което ми направи впечатление.
към текста >>
7.
9. Какво са вековете
,
VII. поглед към небето Стихове д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
На пясъчника е залепена мида: като че вчера само беше жива тя - топеше се в
солената
вода
и пиеше със радост слънчеви лъчи, разсипани със пълни шепи край брега.
9. Какво са вековете Какво са вековете, хилядолетията даже пред монотонния приспивен плясък на морето? Защото - Ето на брега отдавна с безразличие стои от пъстър пясъчник грамаден блок: от сушата морето го изрови, догдето падна в него, като събуден от суровата стихия спомен.
На пясъчника е залепена мида: като че вчера само беше жива тя - топеше се в
солената
вода
и пиеше със радост слънчеви лъчи, разсипани със пълни шепи край брега.
А близо милион години изминаха от тоя ден, кога животът вдъхновен изпълваше черупките със своето дихание. Морето пак така шумеше и пак така вълната плискаше скалите. Родих се и ще си замина. Години, векове ще се изнизват- безкрайна върволица - вълните все така брега ще плискат, ще пеят своята предвечна песен. И пак така унесен след други милион години, друг човек представител на други век на пясъка на същите вълни ще се любува, ще разсъждава, ще трактува въпроси за смъртта и за живота - пред тях еднакво, като мен, безсилен!
към текста >>
8.
34. Магелан - покорителят на моретата
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
И плавайки така, без никаква храна, освен вкаменения сухар и гранясалата
солена
сланина, а напокон - и без тях - без никакво питие, освен вмирисаната топла
вода
в буретата или събраната от дъжда, без никаква светлина нощем, Магелан е тръпнел при мисълта, че те ще измрат, може би, от глад един след друг или ще бъдат погълнати от водната бездна при някоя буря.
Подвигът му успява. Прочетете книгата на Цвайга, за да видите, след какви трудности, пречки, борби и съпротивления, той достига своята първа цел - откриване на протока. Защото, нищо не е пощадило Магелана: ни пречките и козните на неговите съотечественици, които искали всякак да осуетят неговия проект, още в началото, при съоръжаване на неговата флота, ни спънките, които му правели на всяка крачка испанските кралски чиновници, ни тайната вражда на капитаните-испанци, които кралският двор му наложил като надзорници, унижаващи неговото адмиралско достойнство, ни по-сетне бунтът на същите тия капитани край бреговете на Америка, в най-мъчителните мигове на неговия живот - когато, не намерил многожелания проток там, където го очаквал, изпаднал в мрачна неизвестност, той е събирал сетните сили на своята покрусена надежда и на своята конквистадорска воля, за да дири и намери на всяка цена бленувания проток. Не са го пощадили ни бурите, ни мразовете, ни острите лишения, ни гладът - най-страшният от всички врагове - който е превръщал в жалки призраци здравите мъже, образуващи неговия екипаж. Не са го пощадили и моралните страдания от страшната картина, когато е гледал, как се топят един след друг неговите моряци, загубени в безкрая на водната пустиня на своите жалки рибарски корабчета, със съзнанието, че в течение на много, много дни не ще срещнат да се мерне корабно платно, че са сам сами всред водната пустош, изложени на хиляди опасности от всички стихии.
И плавайки така, без никаква храна, освен вкаменения сухар и гранясалата
солена
сланина, а напокон - и без тях - без никакво питие, освен вмирисаната топла
вода
в буретата или събраната от дъжда, без никаква светлина нощем, Магелан е тръпнел при мисълта, че те ще измрат, може би, от глад един след друг или ще бъдат погълнати от водната бездна при някоя буря.
Но походът на Магелана се увенчава с успех. Нали поне един от петте кораба на неговата флота - малката "Виктория" - полуразнебитена се довлича след три години в Севиля, и нали 18 души от неговата смела дружина слизат на испанска земя с една безспорна придобивка за човечеството: земята е обиколена по море, земята, следователно, е кълбо! Тъкмо в това откриване на проток между Атлантически и Тихи океан, именно „Магелановия проток”, (едничкото географско название, което днес напомня безсмъртното дело на Магелана), тъкмо в това обикаляне на земята седи подвига на смелия мореплавател и неговото значение за цялото човечество. „Вестта, пише Цвайг, за благополучното завръщане на осемнадесетте моряци се разнася с огнен размах над цяла Европа, като възбужда отпървом безмерно удивление, а после и безмерен възторг. След Колумбовото пътешествие никое друго събитие не бе така развълнувало света.
към текста >>
Още по-непонятна става несправедливостта чрез награждаването и на оня Еставаон Гомес, който дезертира в Магелановия проток, като лиши Магелана от най-богато снабдения с хранителни припаси кораб, и който бе разправял пред съда в Севиля, че не е бил намерен никакъв проход, а само един отворен залив; тъкмо този Еставаон Гомес, който така дръзко бе отричал Магелановото откритие, получава благородническа титла за заслугата, че „като
водач
и главен пилот е намерил протока”.
Така жалко загива един от най-големите мореплаватели на земята. И него постига трагичната орис на другите големи конквистадори, макар и в друга форма. Ако един Колумб се връща в Севиля, окован във вериги, ако Кортес пада в немилост, ако Пасаро бива умъртвен, ако Нунес де Балбоа, откривателят на Южното море, бива обезглавен, ако Камоенс, борецът и поетът на Португалия, бива наклеветен от дребнави провинциални чиновници и прекарва, подобно великия си събрат Сервантеса, месеци и години в един затвор, който по нищо не се различава от торна яма; ако завърналите се назад войници и моряци, които са завладели за испанското кралско съкровище скъпоценностите на Монтецума и златото на Инките, биват посрещнати с черна неблагодарност в родния си край, и като просяци и инвалиди, недъгави, мръсни, въшкави, съсипани от треска, скитат из пристанищните улици на Кадикс и Севиля; ако никой от конквистадорите не става управител на новите провинции, а стават такива ония дворцови търтеи, които никога не са напускали спокойния кралски дворец и които с ловка ръка са си присвоявали богатствата, за които други са леели кръвта си по бойните полета - можел ли е Магелан да се надява, че него го очаква по-друга съдба? И наистина, друг получава почестите и славата, които се припадат Магелану, защото „светът, както казва Цвайг, възнаграждава последния, щастливеца, който завършва един подвиг и забравя всички ония, които го подготвят и правят възможен чрез своя дух и своята кръв. Тъкмо оня, който искаше да попречи в решителния миг на Магелановото дело, бившият бунтовник против Магелана: Себастиян дел Кано, обира всичката слава, всичката чест, всички почести.
Още по-непонятна става несправедливостта чрез награждаването и на оня Еставаон Гомес, който дезертира в Магелановия проток, като лиши Магелана от най-богато снабдения с хранителни припаси кораб, и който бе разправял пред съда в Севиля, че не е бил намерен никакъв проход, а само един отворен залив; тъкмо този Еставаон Гомес, който така дръзко бе отричал Магелановото откритие, получава благородническа титла за заслугата, че „като
водач
и главен пилот е намерил протока”.
Всичката слава, целият подвиг на Магелана бива по някаква злоба на съдбата приписан тъкмо на ония, които най-ожесточено се бяха опитвали през време на пътешествието да попречат на неговото жизнено дело”. Не излизат ли по-честити поне неговите наследници? Не получават ли, според договора, неговите потомци една пета част от всичките печалби? Не стават ли неговите внуци и правнуци наследствени управители на новооткритите острови? „Не, отговаря Цвайг, никой не наследява нищо от Магелана, защото никой от неговата кръв не е вече жив.
към текста >>
9.
Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази I. На планината
,
Учителят ЦАРЯТ ИСКА ДА ЗНАЕ
,
ТОМ 20
И тя всичко попива като
вода
-нали много съм жадувала за всичко... Не ме пъдете, нека да слушам!
Ако намирате наистина, че това са тъй високи логически пътища, не мислете, че ще ме отегчите - дори ако има нужда да повторите някои неща и да ги подчертаете дебело, за да ми станат ясни. Защото от все сърце търся дълбока мисъл и ново схващание. Туй, което Ви питах за войната и ненасилието, аз пак ще се повърна, защото искам да чуя мнение от компетентно лице, а не само умувания на хора, които спекулират с мозъците си като жонгльори и могат да защитават едно след друго даже две противоположни гледища, само да има кой да ги слуша... Изяснете ми по възможност този въпрос. Ние ще отегчим Малката, но тя може да се разходи наблизко, ако подробностите не я интересуват. - О, не, не - живо запротестира тя, - макар и да не разбирам всичко с ушите си, аз слушам и с душата си, отвътре.
И тя всичко попива като
вода
-нали много съм жадувала за всичко... Не ме пъдете, нека да слушам!
- Та кой те пъди, Малке! - погали я той леко по главата. - Седи и слушай, и ако двама не разбираме достатъчно, няма, нали, да се срамуваме един от друг... А сега, като имате тъй послушни слушатели, започнете Вашата теза. Струва ми се, това, което казахте, е текст от Евангелието. Ако има нужда, ще може да донесат едно и започнете лекцията си.
към текста >>
За жалост
преводачите
му са понякога много невежи хора.
Но, струва ми се, много са... особени... бих рекъл. Като че ли някаква мисъл се оформява зад всички тях, мисъл, която аз не съм добивал никога, когато съм слушал Евангелието. - А хубаво е да си го прочетете и Вие сами - каза тихо Ученикът. - Ние имаме стара семейна Библия, може би повече от стотина години... нали то е все същият текст? - На всички езици и всички времена би трябвало да бъде един и същ.
За жалост
преводачите
му са понякога много невежи хора.
Липсва им духовна просвета и като държат на буквата, изопачават Духа. Но все пак в главни черти мисълта е запазена. Да продължа ли четенето? - Да, разбира се - каза бързо царят. - Мен само ми направиха силно впечатление текстовете.
към текста >>
Или те вземат участие като творци, а резултатът от тяхното творчество е тая горчива действителност, или пък те са само неми зрители, безполезни сега, тъкмо тогава, когато животът иска решителни и знающи
водачи
!
А сега нека констатираме обективно един факт, който се намира пред очите ни - болшинството от хората не са доволни от положението си. - Но в това е и условието за прогреса - каза царят. - Права мисъл - съгласи се Ученикът, - но ако в пресилване на тия условия се погубва човешки живот, това вече не е никакъв прогрес. Ако земята е разсъхнала тъй много, че житното зърно не може да черпи сокове и замира -тия препятствия не създават условия за живот, а убиват. Ако съвременното общество, голяма част от него, трябва да дава не само своя труд, но и своето здраве, за да постигне условия за тоя живот, преживяването си, това сочи, че трите фактора, които водят живота - наука, религия и философия - в своите прояви не са на местото си.
Или те вземат участие като творци, а резултатът от тяхното творчество е тая горчива действителност, или пък те са само неми зрители, безполезни сега, тъкмо тогава, когато животът иска решителни и знающи
водачи
!
Тогава се явява вече големата проблема не на философията, не на науката, нито на религията, а много по-голямата, която обхваща всички тях - проб-лемата на целокупния живот, който съвременните хора, в своя стремеж на спецификация, пропущат. Те разрязват човека на крака, ръце, глава; науката - на химия, физика, психология... а самия живот, който дава смисъл на нещата, го пропущат между пръстите. А този живот е живот на всичко във всичко, непрекъснат процес на една сила, която, ако би се някога прекъснала, не би имало какво да я възобнови... Това е вечният живот, вечният поток, малка част от който минава и през нас... Но как го схващаме ние? Като се изправим и погледнем навсякъде, хоризонтът ни е затворен - така ни се вижда; най-близкото ни е най-ясно. Като погледнем изцяло на живота си - същото.
към текста >>
Жертвува стомната своята
вода
, но изворът вече не «жертвува» нищо, а блика и дава живот на жадните.
А Малката, напротив, приличаше на цвете обилно оросено, което е разтворило своята чашка след многоочакван дъжд. - Значи законът, сам по себе си, има своя еволюция - каза царят. - Индивидът трябва да се развие, да придобие богатства духовни и материални и после да ги пожертвува за тия, които обича: първо родителите си, после своето семейство, народ... Защото, както и Вие казвате, природата никъде не струпва излишна материя. Ученикът поклати глава. - Жертва... Жертвува тоя, който не е свързан с Първичната причина, който има нещо и жали, дава и няма откъде да получи.
Жертвува стомната своята
вода
, но изворът вече не «жертвува» нищо, а блика и дава живот на жадните.
Това е законът и за онзи човек, който пребъдва в общото течение на живота и има чувството, и главно - неговото реално съдържание на вечното му продължение. - Разбирам, Вие изтъквате две главни идеи, както някога е имало две главни схващания: геоцентрична и хелиоцентрична, че в центъра на вселената е Земята. А по-модерните астрономи туриха Слънцето, а още по-модерните ни казаха, че вселената няма център, нито периферия... Но както и да е. Хората на старото изхождат от себе си като индивиди, Христос изнася нов принцип на пребъдване, преливане на съзнанията, психически и органически, така да кажем. Но кое ще ни убеди, че това не са само твърдения, подобни на много други хипотези?
към текста >>
Той стои върху твърдата земя,
солената
вода
на моретата е 75 процента от тежината му, потопен е във въздуха, който диша не заради самия въздух, а заради етера, който е в него.
Христос разправя за тоя закон в растителното царство, послужва си със символ лозата! Но тоя закон е тъкмо основният закон на нашето тяло и действува в него независимо от нашето съзнание, но действува във всички случаи. - Не разбирам - за кое става дума? - Погледнете тялото на живите същества - там действуват все едни и същи закони, те дишат, живеят. Човек обитава едновременно в няколко царства в природата.
Той стои върху твърдата земя,
солената
вода
на моретата е 75 процента от тежината му, потопен е във въздуха, който диша не заради самия въздух, а заради етера, който е в него.
- Заради етера? - Разбира се, нима рибите, когато пропущат водата през хрилете си, правят това заради самата вода? Не, разбира се, това знаят всички учени и даже обикновени хора - те извличат въздуха, кислорода, погълнат под натиска на атмосферата, на чието дъно живеем. Затова и няма риби във високите планински езера. Струва ми се, това Ви е добре известно.
към текста >>
- Разбира се, нима рибите, когато пропущат
водата
през хрилете си, правят това заради самата
вода
?
- Не разбирам - за кое става дума? - Погледнете тялото на живите същества - там действуват все едни и същи закони, те дишат, живеят. Човек обитава едновременно в няколко царства в природата. Той стои върху твърдата земя, солената вода на моретата е 75 процента от тежината му, потопен е във въздуха, който диша не заради самия въздух, а заради етера, който е в него. - Заради етера?
- Разбира се, нима рибите, когато пропущат
водата
през хрилете си, правят това заради самата
вода
?
Не, разбира се, това знаят всички учени и даже обикновени хора - те извличат въздуха, кислорода, погълнат под натиска на атмосферата, на чието дъно живеем. Затова и няма риби във високите планински езера. Струва ми се, това Ви е добре известно. - Да, рибите поглъщат въздуха, пропущайки водата през хрилете си. - И человек пропуща въздуха през дробовете си и черпи от него етера.
към текста >>
- Да, рибите поглъщат въздуха, пропущайки
водата
през хрилете си.
- Заради етера? - Разбира се, нима рибите, когато пропущат водата през хрилете си, правят това заради самата вода? Не, разбира се, това знаят всички учени и даже обикновени хора - те извличат въздуха, кислорода, погълнат под натиска на атмосферата, на чието дъно живеем. Затова и няма риби във високите планински езера. Струва ми се, това Ви е добре известно.
- Да, рибите поглъщат въздуха, пропущайки
водата
през хрилете си.
- И человек пропуща въздуха през дробовете си и черпи от него етера. Очите пропущат през себе си трептения на нещо по-ефирно от въздуха, трептения на светлината, чрез които се въздействува върху самия мозък - това е проводник и храна негова. И най-после идваме до мислите, които имат съвсем страничен произход - независим нито от човека, нито от човешката цивилизация и ред. Те са условия за съществувание на човешкото съзнание и негов въздух. - Много странно разглеждате Вие човека.
към текста >>
Далеч от обикновения живот, всред по-голяма чистота, където природата може да ни действува по-непосредствено със своите агенти - светлина, въздух и
вода
, и ония тайнствени силови токове електрически и магнетически, които пълнят природата, в силовите полета на която пребиваваме; полета, понякога са с голяма интензивност, която подпомага нервната система, за да може по-добре, по-лесно да понася и разбира всичките трептения на необикновените истини... - Странно - каза царят, - за нищо не е говорено с по-голямо недоверие, отколкото за окултизма напоследък.
Изглеждат диви и страшни върховете от едната страна, а качиш се на тях и погледнеш - все една малка полянка ще има на самия връх, която те изненадва... А езерата, колко са красиви! - Да, ние на едно от тях живеем засега. - Нещо подобно разбрах и исках да ми доразясните - колония лятна ли сте там? - Нещо подобно. По-скоро нашата окултна школа е между природата на височината на облаците.
Далеч от обикновения живот, всред по-голяма чистота, където природата може да ни действува по-непосредствено със своите агенти - светлина, въздух и
вода
, и ония тайнствени силови токове електрически и магнетически, които пълнят природата, в силовите полета на която пребиваваме; полета, понякога са с голяма интензивност, която подпомага нервната система, за да може по-добре, по-лесно да понася и разбира всичките трептения на необикновените истини... - Странно - каза царят, - за нищо не е говорено с по-голямо недоверие, отколкото за окултизма напоследък.
И въпреки това стремежът към него е във всички! Не е ли това само данък на желанието да проникнат в тайнственото, което ни заобикаля? Или пък опит да минат за що-годе учени, в незнайни области на хора, които не могат да се качат по трудните пътища на обикновените науки, а избират други тайнствени, необясними, неподлежащи на проверка, достъпни само на известни изключителни личности, които искат сляпа вяра от своите последователи? Чел съм и мислил между другото така, защото, струва ми се, баща ми плащаше данък на тоя модернизъм, даже, ако се не лъжа, и на магията. Разбира се, не тая, бабешка, пълна със странности и неизвестности магия, а на тая, по която има писани хиляди томове и която, доколкото зная, е научна - наука от хилядолетия, някога изучавана от жреци и маги, а сега - от любители... Някои от тях са с големи имена наистина и в света, и в официалната наука.
към текста >>
Много ясно - защото липсва още съзнание в народите и достатъчно безкорис-тие във
водачите
им, за да се каже истината - да се повярва в тая истина, за която боготвореният от нас Исус умря преди 2000 години още: че хората са братя!
Окултизмът е наука на посветени - наука, основана не от учени, а от Учители на человечеството, които познават много дълбоко природните закони, защото те са, които ги ръководят... - Но тази наука не е ли опасна за държавата? Ако хората възприемат тия възгледи, те утре няма да искат вече да се бият. - Та и защо трябва да се бият хората? Виждате, в семейния и обществения живот боят е изхвърлен. Защо е оставен в международните отношения?
Много ясно - защото липсва още съзнание в народите и достатъчно безкорис-тие във
водачите
им, за да се каже истината - да се повярва в тая истина, за която боготвореният от нас Исус умря преди 2000 години още: че хората са братя!
- Но тогава що би станало с държавите? - Което е станало и с хората - ще проумеят, че нещата и без лични сби-вания могат да се разрешат. А когато възприемат действително учението на Христа, че по-блажен е, който дава, тогава при изобилието на всичко в света ще дойде и изобилието за всички хора. Защото природата е дала всичко необходимо в изобилие, а человек изкуствено туря прегради на това изобилие -той търгува с това, което не е негово. - Ами тогава то би било чудно хубаво, ако наистина хората можеха да заживеят като в едно общо семейство.
към текста >>
- Царят е бил
водач
избран и просветен.
А сега е машина за насилие, заробване и убийства. Съдът е станал само един формален проводник и пазител на законите -Темида е със завързани очи и не вижда какво се туря в блюдата й, та често бърка; тежестта на истината се сменя с тежестта на златото или натиска на неправдата... Затворите, от домове на състрадание и школа за оправяне, са станали разсадници на престъпления, университети на зло. Болниците са се превърнали в място, където болните едва ги търпят... според парите, които имат да заплатят... Инак с тях си играят неопитни лекари, учат се над тях с равнодушие и безчовечност, които и сами по себе си са цяло престъпление. Сегашната държава, нейните институти са останали само по форма верни на своето първоначално назначение, а всъщност по съдържание те са взели вече почти обратно направление на първата цел и съдържание. - Ами тогава ние, царете?...
- Царят е бил
водач
избран и просветен.
Някога фараоните на Египет, династия, която е траяла хиляди години, са били членове от тайния съвет на Посветени. И често фараонът е бил най-малкият между тях. На живота те са гледали като на велика школа, в която са били прилагани Божествените закони. Такъв водач е необходим. Когато той има Бога за ръководител в душата си, той има всичко.
към текста >>
Такъв
водач
е необходим.
- Ами тогава ние, царете?... - Царят е бил водач избран и просветен. Някога фараоните на Египет, династия, която е траяла хиляди години, са били членове от тайния съвет на Посветени. И често фараонът е бил най-малкият между тях. На живота те са гледали като на велика школа, в която са били прилагани Божествените закони.
Такъв
водач
е необходим.
Когато той има Бога за ръководител в душата си, той има всичко. Но по-късно идеята за личното забогатяване, прибиране земята в ръцете на жреците, всичко това обезсмислило живота на самия народ, превърнат в роби, и Египет пропаднал. Народ, който няма знания, земя и свобода, е роб, който мисли само, че има своя царщина... А ако няма и любов към своите близки, напразни са всичките надежди, възлагани върху него - ще се разсипе такова царство, като да е от пясък. - Но що може един цар? Нима може да формира своите поданици?
към текста >>
Но и без това те са престанали да са духовни
водачи
.
- Народите искат хилядолетия... - Та нали и династии има дългогодишни... - Но няма ли да бъде вреден окултизмът за държавата? - Колкото може да бъде вредна и светлината. Понякога тя разкрива скритите в тъмнината факти и с това изненадва... вълците. - Но духовенството е много против. - Не всичкото, а само невежото, онова, което мисли, че ще бъде лишено от доходи в случай на изтръгване масите от ръцете им.
Но и без това те са престанали да са духовни
водачи
.
Религията в тази фаза е само традиция, която скоро ще бъде напусната от новите поколения и тогава те наистина ще има да се страхуват за личния си поминък... Корените на всички религии и науки са в окултизма. Оттам те черпят откровения. Употреблението обаче на Истината вече отличава едните от другите. Посветените полагат и собствения си живот, за да реализират една Истина, а обикновените говорят за истините... и се прехранват чрез това... продаване. Има грамадна разлика от работата на едните и другите.
към текста >>
- Мислите ли, че ако една шепа захар се е стопила във
водата
, е изчезнала?
Но мислите ли Вие, че днес, забележете това, би могла да съществува една държава без насилие? - Разбира се. - Това не вярвам. Тя ще бъде погълната от своите съседи веднага и ще изчезне. Ученикът се усмихна.
- Мислите ли, че ако една шепа захар се е стопила във
водата
, е изчезнала?
Наглед да, но водата е сладка вече. А и в историческото развитие на народите повторение няма, както и във всеки процес на живота. Животът е непрекъснат, но и необратим процес. Вие не може да го заставите да мине по обратен път, да се повтори времето в обратен ред по своите резултати, а не по изглед - изгледът е въпрос на скорост. Ако имаш по-голяма скорост, може да преповториш наглед един процес и по обратен път... Нови народи ще се формират и всеки ще внесе своя дял, както някога и родовете са дали начало на сегашните народи, но те не са изчезнали, а са вътре в тях - в народите.
към текста >>
Наглед да, но
водата
е сладка вече.
- Разбира се. - Това не вярвам. Тя ще бъде погълната от своите съседи веднага и ще изчезне. Ученикът се усмихна. - Мислите ли, че ако една шепа захар се е стопила във водата, е изчезнала?
Наглед да, но
водата
е сладка вече.
А и в историческото развитие на народите повторение няма, както и във всеки процес на живота. Животът е непрекъснат, но и необратим процес. Вие не може да го заставите да мине по обратен път, да се повтори времето в обратен ред по своите резултати, а не по изглед - изгледът е въпрос на скорост. Ако имаш по-голяма скорост, може да преповториш наглед един процес и по обратен път... Нови народи ще се формират и всеки ще внесе своя дял, както някога и родовете са дали начало на сегашните народи, но те не са изчезнали, а са вътре в тях - в народите. Мисля, ме разбирате?
към текста >>
- Който иска да се движи по земята, има кола, по
водата
- лодка; по въздуха - аероплан.
И гръмотевиците се сипеха по околните дървета. А той, придружен само от един свой верен човек, гледаше и получаваше онова, за което беше отишел. - Досущ вярно, ние всички знаехме тоя ден! Но никога не можехме разбра защо и как се случваха тия бури, а също и какво правеше той на тая планина в един и същи ден. Само един човек го винаги придружаваше, но той бе мълчалив като гроб и верен като сянка: той нищо не казваше... - Да, там трябват верни хора... - Но Вие отгде знаете всичко това?
- Който иска да се движи по земята, има кола, по
водата
- лодка; по въздуха - аероплан.
А има и един друг апарат, който плува в миналото. Той е по-бърз от светлината и намира картините на миналото в обратен порядък, настига ги в пространството някъде... Това е обяснение за Вас, но фактически нашата наука ни дава други методи да се доберем до миналото на хората. - А до тяхното бъдеще? - запита бързо царят. Ученикът го изгледа и само поклати глава.
към текста >>
10.
XV. Величка Няголова Примери из моя живот
,
,
ТОМ 21
Както и на всяка една минута разтвор със
солена
, после със сладка
вода
.
и се разболя много и повръщаше. И се обезводни организмът му. Искаха да го вземат в болница. Но аз не го дадох. И с клизма успяхме да спрем повръщането.
Както и на всяка една минута разтвор със
солена
, после със сладка
вода
.
И спря да повръща. Спаси се, но много трудно! И на сутринта веднага идва у нас уплашена лекарката от поликлиниката, и ме накара да подпиша документ, че не желая да дам детето в болница, И отново му предписа лекарства и антибиотик. Насили ме да му дам, а аз не исках. Детето се беше оправило.
към текста >>
Приготвихме малки ранички и термос с гореща
вода
.
Височината бе над 1000 м. Един ден решихме с мъжа ми сами да отидем на екскурзия нагоре. Някъде към 2500 м имало голямо и красиво езеро. И пътят бил лек до там. А нагоре се издигаха високи върхове, много красиви и над 3000 м височина.
Приготвихме малки ранички и термос с гореща
вода
.
Беше идеален, слънчев и горещ ден. А това е рядко за тук. Обикновено всяка вечер има буря и пороен дъжд, а сутрин небето е ясно, времето хубаво. И така играехме всеки ден Паневритмия. Тръгнахме сами с колата.
към текста >>
Лежа, мълча и виждам, че само „гореща
вода
” би ме спасила.
Всяко мърдане е опасно. Малко по-нагоре, намерих една равна тераска и легнах в нея, и не мърдам! Двойникът ми е излязъл вече наполовина. И, ако припадна тук, кой ще ме спаси? Дори и с хеликоптер ще е много трудно.
Лежа, мълча и виждам, че само „гореща
вода
” би ме спасила.
И ето, минава покрай мене една дълга група - защото се върви само по един, толкова е тясна козята пътечка. Веднага ги попитах - имат ли термос с гореща вода. Отговориха ми: „Не, имаме само вино.” Отказах им. Казах им нагоре да кажат на мъжа ми в какво положение се намирам. Но те не разбраха, че бях между живот и смърт.
към текста >>
Веднага ги попитах - имат ли термос с гореща
вода
.
Двойникът ми е излязъл вече наполовина. И, ако припадна тук, кой ще ме спаси? Дори и с хеликоптер ще е много трудно. Лежа, мълча и виждам, че само „гореща вода” би ме спасила. И ето, минава покрай мене една дълга група - защото се върви само по един, толкова е тясна козята пътечка.
Веднага ги попитах - имат ли термос с гореща
вода
.
Отговориха ми: „Не, имаме само вино.” Отказах им. Казах им нагоре да кажат на мъжа ми в какво положение се намирам. Но те не разбраха, че бях между живот и смърт. Организмът ми бе обезводнен и силно загрят от палещото слънце, което гореше безмилостно. Групата се изниза нагоре.
към текста >>
Като стигна до мене, и нея попитах много внимателно за гореща
вода
, без да мръдна.
Лежах, не мърдах, не смеех дори да дишам. Двойникът ми - почти изскочил от мене. И в това мое отчаяние, изведнъж по пътеката нагоре се заизкачва една жена, сама, на известна възраст. Добра туристка - с екип и с хубави туристически обувки. Наближи ме - аз лежа в дупката.
Като стигна до мене, и нея попитах много внимателно за гореща
вода
, без да мръдна.
Само устните си движех. И тя не разбра положението ми. Но ми каза така: „Нямам гореща вода, но имам ябълка! ” И бръкна в раничката си и ми подаде една ябълка. Казах й да си отреже половината за нея, но тя ми отговори, че имала и други ябълки.
към текста >>
Но ми каза така: „Нямам гореща
вода
, но имам ябълка!
Добра туристка - с екип и с хубави туристически обувки. Наближи ме - аз лежа в дупката. Като стигна до мене, и нея попитах много внимателно за гореща вода, без да мръдна. Само устните си движех. И тя не разбра положението ми.
Но ми каза така: „Нямам гореща
вода
, но имам ябълка!
” И бръкна в раничката си и ми подаде една ябълка. Казах й да си отреже половината за нея, но тя ми отговори, че имала и други ябълки. И си продължи пътя нагоре по стръмния баир, без да се тревожи за мене. Взех ябълката, и много не вярвах, че тя ще ми помогне. Полека-лека я изядох, като все лежа и не мърдам.
към текста >>
Пих гореща
вода
от термоса.
А то трая 1 или 2 часа. Пооправих се, намести се двойникът ми. По- нагоре мъжът ми, предупреден от туристите, ме чакаше. Невъзможно му беше да слезе по пропастта. Разказах му за преживяното от мене състояние.
Пих гореща
вода
от термоса.
И така, когато в крайния и критичен момент аз казах: „Господи, сега, и да искаш, не можеш да ме спасиш! ”, Той пак ме спаси, чрез тази самотна туристка, която Той изпрати и тя ми даде ябълка. Така оживях. Да бъде благословена! Качихме се най-после на това толкова красиво езеро на 2500 м.
към текста >>
Носи си винаги термос с гореща
вода
!
Пътят се виеше всред красиви поляни, отрупани с чудни, нежни цветя. Беше като в рая! Не видяхме никакво затруднение при слизането ни. Радвахме се на тези девствени, райски градини. Закон е: Не оставай сам в планината!
Носи си винаги термос с гореща
вода
!
Не губи вярата си в Бога! Той работи в невъзможното! Да, физически беше невъзможно да се спася. Дори и духовно беше непостижимо. Реално погледнато, никой не разбра състоянието ми и никой не можеше да ми помогне!
към текста >>
11.
II. РАЗКАЗВА Д-Р ИВАН СТАЙКОВ ЖЕКОВ, ветеринарен лекар, роден през 1875 г. във Варна, живущ в кв. «Изгрев», ул. 15 № 2, София
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Аз посещавах редовно клуба им, някъде около пристанището, гдето винаги беше шумно и миришеше на
солена
риба.
Тогава точно започнаха строежите на предприятията - развитието на тъкаческите фабрики, започнаха да се разрастват доковете, търговията даваше на Варна неузнаваем доскоро вид. Борбата между национал-либералите, които искаха връзки със «свободния западен свят» и между «русофилите», които считаха, че без Русия не може да има свободна България, правеха политическия ни живот да прилича на кипящ парен котел. Качваха се и слизаха полицейски пристави, градоначалници, сменяха се режими, наместваха се висши и нисши чиновници. При всички тия положения аз не напущах работата около баща си, лозята и търговията с виното; последното беше най-доходното от всичко, което можех тогава да си избера като професия. Точно по това време като най-ярка и най-увлекателна за мене се оказа тезата на социалистите.
Аз посещавах редовно клуба им, някъде около пристанището, гдето винаги беше шумно и миришеше на
солена
риба.
Бях си пуснал голям перчем, носех широка връзка на фльонга, шапка с широка пола, бастун. Очевидно социализмът беше силата, която щеше да организира обществото в цялостна хармонична стопанска единица, гдето нямаше да има бедни и богати, където щеше да има хляб и щастие за всички. И така, един ден, заедно с другарите социалисти като мене, аз се озовах - пеш, пътувайки по кози пътеки през Стара планина, на връх Бузлуджа, на лобното място на безсмъртния Хаджи Димитър. За тази конференция е писано много в историята на Българската комунистическа партия (БКП).19 (Д-р Иван Жеков показва скъпоценната снимка на Първия конгрес на БКП, в голям размер, такава, каквато се вижда на много места в музеите на Партията. В средата са брадатите фигури на партийните първенци, между които на първо място в средата е Димитър Благоев.
към текста >>
Това е лечение със слънце, въздух и
вода
.
Службата беше погълнала цялото ми внимание. Сменях гарнизони, обикалях границите на България, служих и в Шумен, и в София. През 1916 г., по особено благоволение на Министерството на войната, ми предложиха да замина на лечение в прочутия на времето си санаториум на Кнайп във Вертесхофен, тъй като усилията по службата подействуваха зле върху нервната ми система. Това беше село в подножието на Баварските Алпи. Ръководеше се от католишки свещеници, наследници на Кнайпа.
Това е лечение със слънце, въздух и
вода
.
Прилагаше се лечение - водолечение, ходене бос по тревата, различни бани, диети, билколечение. Резултатите бяха много добри и тук се стичаха пациенти от цял свят, включително американски милионери. (Д-р Жеков ми показа снимка от санаториума, той във военна униформа, няколко свещеници и възрастни граждани пациенти на санаториума.) Аз сам скоро се почувствувах напълно добре и затова останах да помагам при работата на персонала. Цяла една година работих, здравето ми укрепна и получих ПРИРОДОЛЕЧЕБНА НАСОЧЕНОСТ. Втората ми среща с Учителя беше през 1917 г., когато Той беше интерниран от Фердинанд във Варна.
към текста >>
12.
V. 1. ЩО Е БОЛЕСТ И ЩО Е ЗДРАВЕ
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Обаче не е същото, ако се употреби възкиселена
вода
или
солена
вода
, а това се разбира много добре, защото химическото действие не е едно и също в тия два случая.
230/ 4.XII.1938 г. Колона на лекаря Разлика в мощност В предшествующите параграфи, като изложихме за нервния и магнетичния темперамент, ние употребихме изразите: «пълен с мощ, сила» и «липса на мощ». Да видим сега коя е причината на тая разлика, или «разликата на мощност». Електротехниците казват: «разлика на мощността», «напрежение» или «електрически натиск», разликата на електрическата повърхност, що съществува между положителния полюс (+) и негативния полюс (-). Причината, която произвежда тая разлика на мощност, се казва «електродвигателна сила» на електрически елемент.
Обаче не е същото, ако се употреби възкиселена
вода
или
солена
вода
, а това се разбира много добре, защото химическото действие не е едно и също в тия два случая.
В това действително има една пълна аналогия по отношение на хранителните материали, които се употребяват като производители на енергия, възстановяване и запазване на човешкото тяло. Обаче има още едно друго нещо. Понеже всичките човешки открития са предмет на законите на еволюцията и прогреса, то електрохимията реализира един голям напредък в материята и ония рудиментарни генератори на електрическото течение не се употребяват почти никак, по причина на многото жива отсечка на цинка от страна на сярната киселина. Днес се предпочитат други електрически елементи, като елементът на Лекланше, който нищо не консумира. И в този случай има една съвършена аналогия, доколкото се отнася за човешкото тяло с ритмичното, физиологичното, търпимото, което произвежда най-голям коефициент енергия с минимална органическа и клетъчна консумация за противовес на токсичното хранене, възбудното, нетърпимо и антифизи- ологично, което раздразнява, разменя и дегенерира клетките и което консумира безредно нервната енергия и жизнената сила на организма.
към текста >>
13.
1. МОЛИТВАТА
,
записки на беседа, държана от Учителя на 8 февр. 1920 г., София (ръкописен текст)
,
ТОМ 25
Може да си попийвате винце и бира, но ще дойде време да почувствувате, че няма питие по-хубаво от
водата
.
Когато 10 души се съгласят да крадат как мислите, има ли хармония? Казвам ви, думите, които ви говоря да ги вземете като росните капки и слънчевата светилна - те принадлежат на всички. Ако вие отхвърлите една росна капка, ще дойде втора, трета, четвърта и тъй ще вървят отгоре, докато си пробият път. Росните капки никой не може да ги спре и слънчевите лъчи никой не може да ги отклони от техния път. Вие може да ги направите грамадни здания, да турите тесни мазгали, да поставите завеси, да спрете светлината, но след години ще почувствувате нужда от нея.
Може да си попийвате винце и бира, но ще дойде време да почувствувате, че няма питие по-хубаво от
водата
.
Всички писания, всичко, каквото хората кажат, аз го считам за напитки, а това, което Бог казва е чистата вода. Пили ли сте я вие? Аз може да ви опиша лицето на един пияница, който пие бира, може да ви опиша лицето на един, който яде месце, и на друг, който, яде житце. Различават се: който яде месце има остри, кучешки зъби, дето хване, кости троши. Който пие винце и бира, лицето му е подпухнало, кръвта му е нечиста, погледът му е мъжделив.
към текста >>
Всички писания, всичко, каквото хората кажат, аз го считам за напитки, а това, което Бог казва е чистата
вода
.
Казвам ви, думите, които ви говоря да ги вземете като росните капки и слънчевата светилна - те принадлежат на всички. Ако вие отхвърлите една росна капка, ще дойде втора, трета, четвърта и тъй ще вървят отгоре, докато си пробият път. Росните капки никой не може да ги спре и слънчевите лъчи никой не може да ги отклони от техния път. Вие може да ги направите грамадни здания, да турите тесни мазгали, да поставите завеси, да спрете светлината, но след години ще почувствувате нужда от нея. Може да си попийвате винце и бира, но ще дойде време да почувствувате, че няма питие по-хубаво от водата.
Всички писания, всичко, каквото хората кажат, аз го считам за напитки, а това, което Бог казва е чистата
вода
.
Пили ли сте я вие? Аз може да ви опиша лицето на един пияница, който пие бира, може да ви опиша лицето на един, който яде месце, и на друг, който, яде житце. Различават се: който яде месце има остри, кучешки зъби, дето хване, кости троши. Който пие винце и бира, лицето му е подпухнало, кръвта му е нечиста, погледът му е мъжделив. Аз вземам пиенето на винце в много широк смисъл.
към текста >>
Ти като превеждаш тази божествена книга, защо изкриви
превода
?
Няма да остане престъпник в този свят, който да не опита това, което е вършил. Колиш крави, крава ще те направи Господ, ножът му ще мине през шията ти. Разбирайте го това, както искате. Ти, който искаш да се избавиш от великия гняв на Бога, влез в тайната си стаичка и се помоли Отцу Твоему да те научи как да се избавиш. "Ама еди кой си доктор тъй казва." Повикайте този доктор.
Ти като превеждаш тази божествена книга, защо изкриви
превода
?
Викайте сега еди кой си философ. Ти на своята философия защо вметна свои думи, защо изкриви Божественото Слово? Сега да ви съдят вас, както съдиха хора, които продаваха индулгенции. "Сто хиляди лева ще платиш, и греховете ти ще са простени." Няма такива прощавания. Законът съди в следующата форма: "Ще заплатиш къщата на човека, на когото си я изгорил." - "Ама аз нямах намерение." Извинявам те, ама ти ми заплати къщата.
към текста >>
" Добре, но нима онова място върху което пада
водата
не му се причиняват удари?
Майката често взема дървото и с него натупва детето си. Това е магнетизиране. С това тя му дава благодат. Дете, което майката е потупвала, е благословено, а дете, което никога не е потупвано от майка си, няма благословение. Ще кажете: "Боят е едно противоречие в съвременната педагогика и психология и всички въстават против него!
" Добре, но нима онова място върху което пада
водата
не му се причиняват удари?
Слънчевите лъчи, като падат върху листата, не предизвикват ли удари? Повредите, които слънчевата светлина причинява върху листата и цветовете на растенията, спрямо добрините, които им причиняват са в отношение едно към хиляда. На едно зло - 1 000 добрини. И тъй, като направим 1 000 добрини, имаме право да направим едно зло, за да ги подсолим (или подсилим - неразбрано е). Някой казва: "Не трябва да правим зло, лоши работи." Не, можеш, но само след като направиш 999 добрини, ще направиш едно зло, за да се компенсират, да се уравновесят.
към текста >>
Тя означава сол, винаги е
солена
, а Божествената Мария, тя е светлина, слънце.
Всеки човек, който иска да убива брата си е Исав. Ние, съвременните хора трябва да променим имената си. Затова Господ казва на Якова: "От сега нататък ти ще се наричаш Израил." Някои от вас се наричат Мара, а други Мария. Мара всякога е горчива, тя е в закона на мъчението, и трябва да се превърне в Мария. Как ще преведете Мария?
Тя означава сол, винаги е
солена
, а Божествената Мария, тя е светлина, слънце.
На гръцки светлина се нарича фос (φως) Христос казва: "Влез в тайната си стаичка, в твоята вътрешна лаборатория, за да разбереш този велик закон." След 10 години може да влезете в тази лаборатория, но по-добре да влезете сега, когато прозорците й са отворени, отколкото тогава, когато ще бъдат затворени. Христос казва: "Ако искаш да бъдеш умен, влез в своята стаица да попиташ Отца си как да постъпиш." Не казвам да не четете книги, но казвам, че за да познавате вашия небесен баща има един начин, а той е "Молитвата". Молитвата или работата е единственият начин, чрез който ще може да познаем нашия баща и да се разговаряме с Него. Ако искате да се домогнете до Бога, да ви стане Той, приятел, баща, непременно трябва да влезете в тайната си стая и да Му се помолите, а Той, Който вижда на тъмно, ще ви въздаде наяве. Не се съмнявайте дали Бог е там или не, защото това ще ви пречи.
към текста >>
14.
27 ФЕВРУАРИ 1916 г. - 20 АПРИЛ 1916 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Строен, червендалест, камък да стисне -
вода
ще пусне.
След работа тичам към боровете. Отивам при онова борче, целувам го и му казвам, че сега ми е по-леко. Един съгражданин ме завежда на социалистическо събрание. Там говорят разярено много хора. Чувам и прехваления Георги Димитров.
Строен, червендалест, камък да стисне -
вода
ще пусне.
На връщане сякаш се схумих, тъга някаква - не съм за тук. Нямам нужда да ми крещят. Не може ли по-тихо. Жилите им се издуват и очите кръвясали ще изскочат - зли псета. Близо до моста е Народният им дом.
към текста >>
На мен заръчват чай, а те пият ракия със
солена
ряпа.
В градската градина е тъй хубаво! Обичам да сядам там и да гледам пъстрата навалица хора. Гледам да седна до някоя стара жена, за да не оставам сама. Д-р Главинов ме запозна с някой си Иванов. Заведоха ме в „Елит” да се почерпим.
На мен заръчват чай, а те пият ракия със
солена
ряпа.
Иванов обещава да ме заведе при Вазов. Но защо този Иванов не си бърше носа, а остава да лъщи грозно горната му устна? Гледам го, негодувам и едвам гълтам чая си. Хубав компаньон! Яд ме беше на Главинов.
към текста >>
„Подляла съм й
вода
.” Ние там даже не говорим за нея.
Престанах да пиша, престанах да се вдъхновявам, да се радвам. Сивота, мрак, ужас! Не зная ни пролука, ни изход. Работя между бреговете на две омрази - Люси Стоянова си обяснява охлаждането на Т. Гладиев към нея с моето приятелство в това семейство.
„Подляла съм й
вода
.” Ние там даже не говорим за нея.
Правя грешки по „експедицията” и Малеев ми се кара. Кара ми се и кака... заради късните спевки. Удари ми даже плесница, като ме видя да стоя пред една витрина с шапка в ръка. Казва, че това е цяло безобразие и че добрите момичета не правят така. Колежките от Постоянната комисия ме наричат „момичето с розовите очила".
към текста >>
наем и останалите за хляб и -
вода
.
Купувам си дървени сандали и тропкам с тях по паважа. Но те скоро се изхабяват и гвоздеите направо пробиват ходилото... Сега живея на ул. „Нишка” №... Хазяите ми се радват: Чулата пее -харно ке се живит. Само 90 лв. заплата: 40 лв.
наем и останалите за хляб и -
вода
.
Излизам към Борисовата градина. Търся моите борчета - хе там към водоскока. Борченца, борченца - ето ме пак при вас. Нозете ме болят от сандалите и сядам на пейката. Водата в езерото шуми и слънце ме грее.
към текста >>
Водата
в езерото шуми и слънце ме грее.
наем и останалите за хляб и - вода. Излизам към Борисовата градина. Търся моите борчета - хе там към водоскока. Борченца, борченца - ето ме пак при вас. Нозете ме болят от сандалите и сядам на пейката.
Водата
в езерото шуми и слънце ме грее.
На един дъх написвам: „Благослови ме, татко, Творче благи”. Милото слънце как ме стопли! Върнах се пеш, с тия лоши обувки, до моето ново жилище на „Нишка”. Затварям се в моята мрачна, но чиста и красива стаичка. Господи, Господи, научи ме, подкрепи ме!
към текста >>
Приличат си като капки
вода
.
Богородица и някои от апостолите. Тя има две чудно красиви дъщери и един чудно противен идиот. Ужасно е да се гледа...Съпругът й е ветеринарен лекар, червендалест, с голяма бемка на бузата. Тя казва, че и дъщерите й имат видения. Струва ми се, че виждам тук Самоходова.
Приличат си като капки
вода
.
Аз нямам нито едно видение. Но какво по-велико видение от това, да срещнеш Човека, който носи светлина за живота ти, към когото можеш да имаш безгранично доверие! Саша Гладиева е много скептична по отношение на моето Слънце. Тя намира, че там ходят само отчаяни от живота и може би си губят времето. Черквата дава всичко.
към текста >>
15.
3 АПРИЛ 1927 г. - 5 ЮЛИ 1927 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Водата
, която Христос дава на хората ще бъде като един вътрешен живот и ще носи живот.
Да остана вярна в Школата на милия Учител, който ни учи и помага и закриля, както майка чедото си, и повече даже от майка, и повече от брат и приятел. Прилагам бележки от лекция от 6 март 1927 г. С поздрав: Хелм. Неделна лекция от 6 март 1927 г. записки Традициите са една спънка в развитието.
Водата
, която Христос дава на хората ще бъде като един вътрешен живот и ще носи живот.
Хора, които искат материални блага винаги прибързват, както самарянката, която искала още веднага да получи живата вода. Как ще въдворим мир и любов при сегашното разбиране на хората, на братя и сестри, учители и ученици? За да се поклони човек в Дух и Истина, трябва да знае какво нещо е душа и дух. Като знае човек тия неща, той е на правия път, това е една велика култура, която съгражда, която туря в живота една здрава основа. Туй, което разсъждава, говори и мисли, това е душата.
към текста >>
Хора, които искат материални блага винаги прибързват, както самарянката, която искала още веднага да получи живата
вода
.
Прилагам бележки от лекция от 6 март 1927 г. С поздрав: Хелм. Неделна лекция от 6 март 1927 г. записки Традициите са една спънка в развитието. Водата, която Христос дава на хората ще бъде като един вътрешен живот и ще носи живот.
Хора, които искат материални блага винаги прибързват, както самарянката, която искала още веднага да получи живата
вода
.
Как ще въдворим мир и любов при сегашното разбиране на хората, на братя и сестри, учители и ученици? За да се поклони човек в Дух и Истина, трябва да знае какво нещо е душа и дух. Като знае човек тия неща, той е на правия път, това е една велика култура, която съгражда, която туря в живота една здрава основа. Туй, което разсъждава, говори и мисли, това е душата. А този, който свързва душата с тялото е Духът.
към текста >>
Сега сме само в тяхното преддверие и щом там намираме извора на живата
вода
, бистра като кристал, какво ли ще е в нейните най-вътрешни чертози!
Даже и в случаите, когато не Ви пиша нищо в отговор, въпросите вземат съответно разрешение вътре в нашите души, Господ вижда и следват Неговите нови струи на възрастване и красота! Хелмира, Хелмира! Как трепна душата ми, когато прочетох в последните Ви писма за приема, що сте готова да ми дадете във Вашият дом. А знаете ли, че именно за нещо подобно копнее душата ми: да бъдем в обятията една на друга, да сме тъй заловени ръка за ръка, както в нашият път до Слънцето и във всекичетвъртъчните ни разходки до Олтаря! А от моя страна, изказвам и аз желание пред Твореца, да ми помогне да Ви въведа в дворците на Вашата Асавита!
Сега сме само в тяхното преддверие и щом там намираме извора на живата
вода
, бистра като кристал, какво ли ще е в нейните най-вътрешни чертози!
Що се касае до Вашия труд, ще Ви обясня, че бих всичко сторила, за да Ви облекча материално, обаче винаги помня едно, казано от Учителя, че материалните трудности, в които сте поставена, са голямо благословение за Вас. Ето защо, Господ да ми помага и се отзовавам на Вашите извънредни нужди, това ще Ви е достатъчно, нали? Бих ги знаяла и така, но добре е да ми ги съобщавате сама, като се основавате на искреността между нас. И днес се въздържам да Ви изпратя писмото приготвено по-рано; може би така ще мине известно време, докато мога да Ви поднеса изложените там няколко астрологични и други положения. Макар, че се налага да съкратим кореспонденцията си за сега, то ето, че пак ще трябва да ми пишете.
към текста >>
Следва да Ви пиша и за темата ни „Еделвайс...”, и за Учителя, и за светлите стремежи на нашите души... Обаче..., почивам край океана на вдъхновението, сред обзелото ме безсмислие; вълните ме тихо плискат и
солената
пяна замрежва клепачите ми.
” Псалом 49; 13. [Исая49; 13.] Своевременно получих премилото Ви писмо от 17-того. Благодаря Ви за искреността, която сте вложила в него и ето тя поражда в душата ми изблик на чувства и нужда да споделя с някого. Трябва да Ви пиша и разказвам много нещо за моят изпит, привършен междувременно, както във физическия, тъй и в духовния свят. Интересни са в тия случаи опитностите, които придобиваме и в които проличава Божията ръка.
Следва да Ви пиша и за темата ни „Еделвайс...”, и за Учителя, и за светлите стремежи на нашите души... Обаче..., почивам край океана на вдъхновението, сред обзелото ме безсмислие; вълните ме тихо плискат и
солената
пяна замрежва клепачите ми.
Струните на арфата беззвучни са край мен и нищо не е в сила да придвижи ръката ми към тях, да вдъхнови погледа ми, който гасне зад премрежени очи. „Пей, или ще те погълна”, говори вдъхновението из сред океана! „Приеми ме в забвението, предпочитам това! Незавършена остава моята задача, с множеството нейни неизвестни. Това Бог е пожелал в своята промисъл, да бъде Неговата воля!
към текста >>
НАГОРЕ