НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
5
резултата в
3
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
І.19. БЯЛАТА СМЪРТ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Един ден, когато стане достъпно знанието за двойника, медицинската наука ще има много по-високи постижения... По-късно, през зимата на 1940 година, при преход на алпинисти от връх Мусала към циркуса на Маричините езера, под седлото на върха,
снежна
лавина
затрупа един скиор.
В такъв случай трябва да се приложи метода на много бавно затопляне на организма, равнозначно на размразяването, което става в гроба. Този метод не е чужд на медицината, но не всички имат умението и търпението да го проведат. Освен това, от значение е и обстановката. Процесът на съживяването да става в пълна тишина и от лица, които имат жизнен флуид и високо съзнание. Двойникът на замразените е крайно чувствителен и към всяка операция трябва да се пристъпва с голямо внимание.
Един ден, когато стане достъпно знанието за двойника, медицинската наука ще има много по-високи постижения... По-късно, през зимата на 1940 година, при преход на алпинисти от връх Мусала към циркуса на Маричините езера, под седлото на върха,
снежна
лавина
затрупа един скиор.
Спасителите дълго търсеха трупа му. Не можаха да го открият. Към края на пролетта те намериха замръзналия и положиха тялото му в гроб, изкопан на самото седло. През лятото на същата година УЧИТЕЛЯТ пожела да бъдем на връх Мусала. Преди да пристъпи към обичайното слово, през една от ведрите утрини, когато върхът бе „гостоприемен", спокоен и тих УЧИТЕЛЯ се вгледа към седлото, разпозна гроба на загиналия през зимата скиор и ме запита за името му.
към текста >>
2.
ІІІ.109. ИГНАТ КОТАРОВ НА ПЪТЕШЕСТВИЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Предизвиква
лавина
, която го повлича към леденото езеро, но по някаква случайност остава невредим и
лавината
го подхвърлила на гребена си и не го е затрупала.
Силата му даваше самочувствие и го подбуждаше за подвизи. Силата му даваше живот на тези подвизи, които го тласкаха към гибел, но не го погубваха. Като наблюдател на връх Мусала решава бос да отиде до връх Белмекен и да се върне. Отива и се връща с изранени крака. От наблюдателницата на самия връх Мусала прави скок над заснежения улей.
Предизвиква
лавина
, която го повлича към леденото езеро, но по някаква случайност остава невредим и
лавината
го подхвърлила на гребена си и не го е затрупала.
От връх Юмрукчал слиза в един слънчев зимен ден до Калофер. Връща се обратно с товар на гърба, виелицата над горите закрива следите му. Той крачи уверено, без признаци на умора. Лекото облекло се заледява, краката му затъват в преспи, а върхът е забулен от снежната буря. Умората тегне.
към текста >>
Лекото облекло се заледява, краката му затъват в преспи, а върхът е забулен от
снежната
буря.
От наблюдателницата на самия връх Мусала прави скок над заснежения улей. Предизвиква лавина, която го повлича към леденото езеро, но по някаква случайност остава невредим и лавината го подхвърлила на гребена си и не го е затрупала. От връх Юмрукчал слиза в един слънчев зимен ден до Калофер. Връща се обратно с товар на гърба, виелицата над горите закрива следите му. Той крачи уверено, без признаци на умора.
Лекото облекло се заледява, краката му затъват в преспи, а върхът е забулен от
снежната
буря.
Умората тегне. Дрямката - сестра на бялата смърт, притваря клепачите му. Той върви и нанася с юмруци удари по главата си, за да не заспи. След колко време и в какво състояние пристига той на върха, той не помни. Но когато блъсва вратата на наблюдателницата, с пресипнал глас казва: „Дайте ми да ям!
към текста >>
3.
3.13. НА ТОМОРОС Март 1917 г.
,
Петър Кръстев, о.з. полковник
,
ТОМ 25
1248 и "Томорос", особено на последния, капризът на "баба" Марта се изрази в луда
снежна
виелица, която със страшен писък покри земята с дебел сняг, зарови долинки и дерета, отрупа с плътни преспи пътища и пътеки, а живакът притисна към 15 градуса под нулата.
"Томорос" - незнаен, високо издигнат и вечно къпещ се в облаците и техните гъсти мъгли, планински каменист колос - свръзка естествена и яка на неделими родни езера - Охрида син и стара Преспа. "Томорос" - паметник студен и бездушен на Самуилова слава, днес сближи и спои с кръвта на бдинци две отдалечени от вековете епохи, за да разнася на вечни времена легенди за българската слава. * * * Мартенско време настъпи. Неочаквано гореща вълна се разля из низините на Битолско и времето стана тежко поносимо. Но там горе, по главните позиции, изрязани в студената плът на "Баба планина", "Перистер", к.
1248 и "Томорос", особено на последния, капризът на "баба" Марта се изрази в луда
снежна
виелица, която със страшен писък покри земята с дебел сняг, зарови долинки и дерета, отрупа с плътни преспи пътища и пътеки, а живакът притисна към 15 градуса под нулата.
Изнемогваха там защитниците под ледените й удари, а мощната противникова артилерия сливаше смъртния си вой с нейната песен и шареше позицията с грамадни черни петна от горещо желязо, камъни и пясък. Окопи няма, нито скривалища, а дълбоки дупки, изровени в снега служат за такива. Снабдяването се затруднява и носи все повече и повече лишения и несгоди. Бдинци с I, II и III дружини са пред к. 1248, a IV дружина на 1 март се отправя за г Ресен, където същия ден пристига и застава за корпусен резерв в междуезерния участък, под командата на германския полковник Тиери.
към текста >>
Безспир са и вражеските пристъпи напред и въпреки жилавата отбрана и буйния й огън, врагът се примъква на 30-50 крачки пред позицията, където бива спрян от огнената
лавина
, слизаща от позицията в очите му.
В участъка на дружината са били поставени и една силно пострадала от боевете егерска дружина и една австрийска планинска батарея. Това са сили сравнително слаби пред противниковите такива, и при това силно изтощени от поразията на страшната зима. 4-та дружина се влива в неукрепената позиция, където ротите й почват да се ровят в дълбокия сняг, за да си построят подслони за запазване от огъня на врага и лошото време. Но, мощна е вражеската артилерия! Огънят й е непрекъснат и стотици огнени ядра се пукат и силно избухват, като отбелязват мястото си с обгорели големи черни кръгове върху снега, прилични на опожарени островчета в безбрежното снежно поле.
Безспир са и вражеските пристъпи напред и въпреки жилавата отбрана и буйния й огън, врагът се примъква на 30-50 крачки пред позицията, където бива спрян от огнената
лавина
, слизаща от позицията в очите му.
Тук почва борба неравна и жестока, борба на един срещу трима! Бомби безчет се изсипват и ровят в дебелия сняг, избухват със страшен пукот, ехото на който скача от скала на скала и в неспирно бучение се разнася из пространството. Артилерията с много оръдия съсредоточава огъня си върху бдинци, държащи ключа на позицията, а картечници, примъкнали се близо, сърдито квачат и обсипват защитниците със съскания, като разсърден рояк оси. Реве планината, земята трепери, огънят се засилва и се обръща в барабанен, а снегът става кървавочервен. Седем дни напорът на противника не отслабва, но и духът на изтощени бдинци е несломим - всеки нов пристъп те отбиват бляскаво с мощното си "ура" и държат противника на разстояние.
към текста >>
НАГОРЕ