Търсене в текстове за 'Скъпоценен камък'

Ще си намери един скъпоценен камък, ще си направи една огърлица или на пръста ще си го тури.
Понякога ние мязаме на онези хора, които, като Диогена, денем запалват своето фенерче и вървят. Питат Диогена: „Какво има? “ - „Хора търся.“ Та, новото, към което сега трябва да се стремите всички, е да станете от онези добри работници в света. Това давам само за обяснение. Богатите хора, всеки сам си услужва. Ще си намери един скъпоценен камък, ще си направи една огърлица или на пръста ще си го тури. И хората на новото учение трябва да бъдат като тези бижутери. Те трябва да се стремят да издирят де има някоя грешна, паднала душа, те трябва да я купят, не само нея, но и всички, които са около нея. На огърлица ще ги турите, на пръстени. Бижутери ще бъдете. Сега всички казват: „Господ да ни прости греховете!
към текста >>

8. 29. ВЯРАТА КАТО ЗАКОН

Всичко това трябва да се чисти, додето намерим жената като скъпоценен камък.
Човек. Човек трябва да станеш. Това е третото положение. Да станеш човек, това значи да хармонираш тези два полюса в едно. И двата полюса трябва да бъдат еднакви, и мъжът, и жената. От 8000 години всичките безобразия, които човек е гледал, са все турени на гърба на жената. Всичко това трябва да се чисти, додето намерим жената като скъпоценен камък. Много лошо са писали за жените. Всички автори са писали какво ли не за жената. Това са измислици. Според тях жената е най- лошата, а пък при все това без нея нищо не става на света. Без жена светът не може да върви.
към текста >>

Щом дигнете камъка, тогаз умрелият оживява.
Най-първо помолете се за един дом, дето няма съгласие, пратете добри мисли. Помолете се Бог да прати благословение в този дом. Стиховете заучихте ли ги? Един стих казва: „Ако имате любов към Мене, ще опазите Моите заповеди.“ Първата заповед е да имаш абсолютна вяра. Мъчните въпроси като имате вяра, се разрешават. Щом дигнете камъка, тогаз умрелият оживява. Човек, с когото не може да живеете добре, е умрял. Този, умрелият, ще оживее, значи ще дойде любовта, ще дойде смисълът на живота. Сегашните хора живеят между умрели. Писанието казва: „Без вяра не може да се угоди на Бога.“ Не може да служиш на Бога без вяра. Слугуването е слугуване само като става с абсолютна пълна вяра.
към текста >>

9. 32. УЗРЯЛ ПЛОД

Щом се измениш, то твоето заключение не е правилно, защото скъпоценният камък не се изменя, той си остава един и същ.
Добрата мисъл, която имаш, ще мине през тебе и ще остави своето влияние. Това е начин, по който трябва да работите върху себе си. Той извади от Писанието някой пасаж. Някой път вие усещате стеснение, когато кажете: „Прелюбезни.“ Това стеснение произтича оттам, защото не сте казали истината. Когато кажеш „прелюбезни“, ти трябва да се измениш през целия си живот. Щом се измениш, то твоето заключение не е правилно, защото скъпоценният камък не се изменя, той си остава един и същ. Онзи камък, който не е скъпоценен, той си остава все прост. Простият човек, и между учени да го турите, и между добри хора да го турите, той си остава все прост. А пък добрият човек, и между лоши хора да го турите, той пак си остава добър. Даже може да предаде нещо на другите. Скъпоценните камъни от външната атмосфера не се повлияват, но от живота на хората се повлияват.
към текста >>

Онзи камък, който не е скъпоценен, той си остава все прост.
Това е начин, по който трябва да работите върху себе си. Той извади от Писанието някой пасаж. Някой път вие усещате стеснение, когато кажете: „Прелюбезни.“ Това стеснение произтича оттам, защото не сте казали истината. Когато кажеш „прелюбезни“, ти трябва да се измениш през целия си живот. Щом се измениш, то твоето заключение не е правилно, защото скъпоценният камък не се изменя, той си остава един и същ. Онзи камък, който не е скъпоценен, той си остава все прост. Простият човек, и между учени да го турите, и между добри хора да го турите, той си остава все прост. А пък добрият човек, и между лоши хора да го турите, той пак си остава добър. Даже може да предаде нещо на другите. Скъпоценните камъни от външната атмосфера не се повлияват, но от живота на хората се повлияват. Има известни диаманти, като ги носят известни хора, те изгубват своя блясък и се принуждават да ги дадат на някои хора да ги носят, за да възстановят блясъка.
към текста >>

На 2-3 километра дълбочина, при най- неблагоприятни условия как се е образувал този скъпоценен камък, който струва милиони английски стерлинги?
Злото е дошло по тази линия у тебе, но и доброто, което е оставено от дядо ти, то е твое наследство, както и злото. Като не изплащаш злото, няма да ти се даде и доброто. Не е важно дали външният свят ни одобрява или не. Всички вие живеете в един свят, който е добър. Как ще обясните следното? На 2-3 километра дълбочина, при най- неблагоприятни условия как се е образувал този скъпоценен камък, който струва милиони английски стерлинги? Един въглен, за който не давате пет пари, става скъпоценен камък. Съзнанието на този, скъпоценния камък се е подигнало. Скъпоценните камъни са камъни, чието съзнание е прогресирало. Това са праведните скъпоценни камъни, а пък другите са въглища. Като излиза един скъпоценен камък на повърхността, той си има цена.
към текста >>

Един въглен, за който не давате пет пари, става скъпоценен камък.
Като не изплащаш злото, няма да ти се даде и доброто. Не е важно дали външният свят ни одобрява или не. Всички вие живеете в един свят, който е добър. Как ще обясните следното? На 2-3 километра дълбочина, при най- неблагоприятни условия как се е образувал този скъпоценен камък, който струва милиони английски стерлинги? Един въглен, за който не давате пет пари, става скъпоценен камък. Съзнанието на този, скъпоценния камък се е подигнало. Скъпоценните камъни са камъни, чието съзнание е прогресирало. Това са праведните скъпоценни камъни, а пък другите са въглища. Като излиза един скъпоценен камък на повърхността, той си има цена. Той в дълбочините на Земята е водил чист живот.
към текста >>

Съзнанието на този, скъпоценния камък се е подигнало.
Не е важно дали външният свят ни одобрява или не. Всички вие живеете в един свят, който е добър. Как ще обясните следното? На 2-3 километра дълбочина, при най- неблагоприятни условия как се е образувал този скъпоценен камък, който струва милиони английски стерлинги? Един въглен, за който не давате пет пари, става скъпоценен камък. Съзнанието на този, скъпоценния камък се е подигнало. Скъпоценните камъни са камъни, чието съзнание е прогресирало. Това са праведните скъпоценни камъни, а пък другите са въглища. Като излиза един скъпоценен камък на повърхността, той си има цена. Той в дълбочините на Земята е водил чист живот. Ако при най-лошите условия въгленът стане диамант, после светията при тия условия, в които живее, защо да не стане светия?
към текста >>

Като излиза един скъпоценен камък на повърхността, той си има цена.
На 2-3 километра дълбочина, при най- неблагоприятни условия как се е образувал този скъпоценен камък, който струва милиони английски стерлинги? Един въглен, за който не давате пет пари, става скъпоценен камък. Съзнанието на този, скъпоценния камък се е подигнало. Скъпоценните камъни са камъни, чието съзнание е прогресирало. Това са праведните скъпоценни камъни, а пък другите са въглища. Като излиза един скъпоценен камък на повърхността, той си има цена. Той в дълбочините на Земята е водил чист живот. Ако при най-лошите условия въгленът стане диамант, после светията при тия условия, в които живее, защо да не стане светия? Може, стига да иска човек. Онзи, който мисли, че лесно може да влезе в царството Божие, но това ще бъдат по-обикновени камъни. Може да бъде диамант, а има разреди камъни, додето дойдеш до обикновеното стъкло, до обикновената пръст, до обикновената кал.
към текста >>

Един ден, като скъпоценен камък, някой ангел може да ни тури на някой прозорец.
Ако човек не се стреми към Бога, ще има постоянно тези страдания. Страданията са, за да имат хората един стремеж за постижение. Да се стремим към Бога, то е да добием богатствата, които Бог е приготвил. Когато станем добри, ние не допринасяме нищо на духовния свят. С това ние ставаме проводници на Бога, което Бог е внесъл в света. Един ден, като скъпоценен камък, някой ангел може да ни тури на някой прозорец. В онзи свят не може да припа- рите, както сте сега. Ако влезете такъв, какъвто сте, ще внесете смрад. Ангелите един ден трябва да се чистят от миризмата, която ще внесете. Нали съм ви разказвал примера с онзи калугер от ада. Той посетил монастира, казал къде са парите, но след това монастирът запустял.
към текста >>

10. 33. ПЪТИЩА НА МЪДРОСТТА

Искаш да имаш някой скъпоценен камък, но трябва да имаш отвътре някой скъпоценен камък.
Ако Бог облякъл пеперудите, то тяхната дреха за 500 000 лева не може да я направите. Колко повече един човек може да се облече. Трябва да се облече, но на тази външна дреха трябва да има нещо, което да съответствува, трябва да има някоя добродетел. Запример, искаш да имаш златен пръстен. Трябва да имаш това злато отвътре. Искаш да имаш някой скъпоценен камък, но трябва да имаш отвътре някой скъпоценен камък. Някой може да мисли, да ви лъже, че неговият камък е скъпоценен. Трябва да носите онези добродетели, да дадете израз на великите добродетели. Само така човек може да бъде разумен, учен човек. А всички трябва да станете учени, силни, които знаят, че трябва да учат. Има неща, които не се купуват, които всеки един трябва да ги изработи.
към текста >>

Някой може да мисли, да ви лъже, че неговият камък е скъпоценен.
Колко повече един човек може да се облече. Трябва да се облече, но на тази външна дреха трябва да има нещо, което да съответствува, трябва да има някоя добродетел. Запример, искаш да имаш златен пръстен. Трябва да имаш това злато отвътре. Искаш да имаш някой скъпоценен камък, но трябва да имаш отвътре някой скъпоценен камък. Някой може да мисли, да ви лъже, че неговият камък е скъпоценен. Трябва да носите онези добродетели, да дадете израз на великите добродетели. Само така човек може да бъде разумен, учен човек. А всички трябва да станете учени, силни, които знаят, че трябва да учат. Има неща, които не се купуват, които всеки един трябва да ги изработи. Добродетелта не се купува, тя се изработва.
към текста >>

11. 5. ЛЮБОВ. НЕЙНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРОЯВЛЕНИЯ

Трети урок от Учителя

Беседа държана на 09.02.1923 г.

Но, ако тези пари са поставени на един камък (*покрай пътя), вие ще благодарите ли някому?
Пък туй е добро, което е направено за самото добро. Да намериш същността за самото добро, а не за да ти благодарят. Защото, като направиш едно добро, тя самата [придобивка] е жива, тя ти носи радост - а това е придобивката от доброто; а че ще ти благодарят, това още не е никаква придобивка. Представете си такова едно изяснение: вие се нуждаете от средства. Среща ви някой (*човек) и ви дава и вие му благодарите. Но, ако тези пари са поставени на един камък (*покрай пътя), вие ще благодарите ли някому? Не, ще се обърнете към Бога и ще кажете: „Благодарим Ти, Господи, че си се погрижил за мене! “ Все са хубави малките постъпки. Тъй е. Красивото в живота не седи във великите работи. Аз някой път ще изясня защо кръста го носят отпред, а не го носят на гърба си.
към текста >>

Може да дойде и в един скъпоценен камък.
“ Всичките тия символи, като се превърнат правилно, те добиват едно вътрешно изяснение. И туй, което шокира хората, става ясно и хората виждат, че идеите другояче са поставени, а хората ги разбират съвсем другояче. Една душа можа да дойде като цвете в дома ти, може да дойде като една мушичка, като едно гълъбче, пък може да дойде и в човешка форма, може и в ангелска форма. Ти трябва да я познаеш. Душата може да дойде по който начин иска. Може да дойде и в един скъпоценен камък. Но съзнание има у него тогава; той те гледа, но ти не знаеш какво се крие у него. И един ден камъкът се изгубил и ти плачеш, плачеш, а той изчезнал. Една разумна душа може да дойде в каквато и да е форма, зарад нея е безразлично. Ако е в цвете, туй цвете те вижда и си мълчи; то само те наблюдава. Ако е в някое животно, пак те наблюдава.
към текста >>

И един ден камъкът се изгубил и ти плачеш, плачеш, а той изчезнал.
Една душа можа да дойде като цвете в дома ти, може да дойде като една мушичка, като едно гълъбче, пък може да дойде и в човешка форма, може и в ангелска форма. Ти трябва да я познаеш. Душата може да дойде по който начин иска. Може да дойде и в един скъпоценен камък. Но съзнание има у него тогава; той те гледа, но ти не знаеш какво се крие у него. И един ден камъкът се изгубил и ти плачеш, плачеш, а той изчезнал. Една разумна душа може да дойде в каквато и да е форма, зарад нея е безразлично. Ако е в цвете, туй цвете те вижда и си мълчи; то само те наблюдава. Ако е в някое животно, пак те наблюдава. А ако е като човек, тогава може да се опознаете по-добре. Ако е като ангел, тогава има бъдеща възможност на сближение от твоя страна.
към текста >>

Тази душа, която ще дойде в един камък, тя е завършила своето развитие и иска да види ти досетлив ли ще бъдеш да я познаеш в камъка.
Тялото може да е тука, или, каруцата ще пристигне,, но каруцарят го няма. Може каруцата да дойде и слугата да е тук, но господарят го няма. Разпрегнат коня му, каруцата и слугата чака, но той го няма още. А някой път могат всички заедно да дойдат. А някой път той може да дойде после, подир каруцата и слугата си. Тази душа, която ще дойде в един камък, тя е завършила своето развитие и иска да види ти досетлив ли ще бъдеш да я познаеш в камъка. Запример, ако тя иска да те пази, тя ще избере един хубав камък, ще влезе в него и ще те пази. И ти чувствуваш, че този камък те пази, има магическа сила за тебе. Или, ако влезе в едно цвете, ти ще почувствуваш това и казваш: „Откак донесоха това цвете вкъщи, щастие се внесе в дома ми.“ Значи чувствуваш едно присъствие. Запример, сега като влезе котка вкъщи, считат я за щастие и я пазят. То е поверие, но съвпада с истината.
към текста >>

Запример, ако тя иска да те пази, тя ще избере един хубав камък, ще влезе в него и ще те пази.
Може каруцата да дойде и слугата да е тук, но господарят го няма. Разпрегнат коня му, каруцата и слугата чака, но той го няма още. А някой път могат всички заедно да дойдат. А някой път той може да дойде после, подир каруцата и слугата си. Тази душа, която ще дойде в един камък, тя е завършила своето развитие и иска да види ти досетлив ли ще бъдеш да я познаеш в камъка. Запример, ако тя иска да те пази, тя ще избере един хубав камък, ще влезе в него и ще те пази. И ти чувствуваш, че този камък те пази, има магическа сила за тебе. Или, ако влезе в едно цвете, ти ще почувствуваш това и казваш: „Откак донесоха това цвете вкъщи, щастие се внесе в дома ми.“ Значи чувствуваш едно присъствие. Запример, сега като влезе котка вкъщи, считат я за щастие и я пазят. То е поверие, но съвпада с истината. Или, петел изкукурига ли, казват: „Ще дойде някой приятел.“ Питам: този петел знае ли, че вашият приятел ще дойде?
към текста >>

И ти чувствуваш, че този камък те пази, има магическа сила за тебе.
Разпрегнат коня му, каруцата и слугата чака, но той го няма още. А някой път могат всички заедно да дойдат. А някой път той може да дойде после, подир каруцата и слугата си. Тази душа, която ще дойде в един камък, тя е завършила своето развитие и иска да види ти досетлив ли ще бъдеш да я познаеш в камъка. Запример, ако тя иска да те пази, тя ще избере един хубав камък, ще влезе в него и ще те пази. И ти чувствуваш, че този камък те пази, има магическа сила за тебе. Или, ако влезе в едно цвете, ти ще почувствуваш това и казваш: „Откак донесоха това цвете вкъщи, щастие се внесе в дома ми.“ Значи чувствуваш едно присъствие. Запример, сега като влезе котка вкъщи, считат я за щастие и я пазят. То е поверие, но съвпада с истината. Или, петел изкукурига ли, казват: „Ще дойде някой приятел.“ Питам: този петел знае ли, че вашият приятел ще дойде? Знае, разбира се.
към текста >>

12. СВЕЩЕННОТО ПРАВИЛО

Представете си, че аз ви казвам: Тук има един камък от 1 кг.
А у вас има едно понятие, понеже сте родени царски дъщери с царска кръв, трябва да се извиняват всичките погрешки. Не е тъй, и царският син и простият син са еднакво отговорни. Има ваши погрешки, които аз извинявам, но има погрешки, които аз не мога да извиня по никой начин. И тях кармически трябва да ги изплатите. Има неща, които аз съм готов да извиня 101 %, но има неща, които 101 % не извинявам. Представете си, че аз ви казвам: Тук има един камък от 1 кг. Казвам някому: „Дигнете този камък и го турете на това кюше.“ Един път, два, три пъти вие не го тургате. Това не е нехайство, а това се казва своенравие. И ако е един ангел, за такава една постъпка биха го изгонили. Някой път отрицателните черти са поучителни: Пияният човек, с какво усилие, гледа да се домогне до някоя чаша вино. Тъй и добродетелният човек трябва да гледа да се домогне до чашата на добродетелта.
към текста >>

Казвам някому: „Дигнете този камък и го турете на това кюше.“ Един път, два, три пъти вие не го тургате.
Не е тъй, и царският син и простият син са еднакво отговорни. Има ваши погрешки, които аз извинявам, но има погрешки, които аз не мога да извиня по никой начин. И тях кармически трябва да ги изплатите. Има неща, които аз съм готов да извиня 101 %, но има неща, които 101 % не извинявам. Представете си, че аз ви казвам: Тук има един камък от 1 кг. Казвам някому: „Дигнете този камък и го турете на това кюше.“ Един път, два, три пъти вие не го тургате. Това не е нехайство, а това се казва своенравие. И ако е един ангел, за такава една постъпка биха го изгонили. Някой път отрицателните черти са поучителни: Пияният човек, с какво усилие, гледа да се домогне до някоя чаша вино. Тъй и добродетелният човек трябва да гледа да се домогне до чашата на добродетелта. Най-първото нещо, от вас аз искам следното: Няма какво да ми пишете за вашите преживявания.
към текста >>

Знание придобито със закона на Любовта, то остава като един скъпоценен камък, той не се разваля.
Ще дойдете, има една свещено правило, на когото очите му са отворени, Господ всякога отбелязва. Туй е великото у Бога, че Той отбелязва онова, което никой не го е видял. Големите грехове на хората Той не отбелязва, но малките работи, които и ангелите не виждат даже, Той ги отбелязва, а което другите виждат, Той не отбелязва. Има знания, които се добиват по разни начини, но най-полезни начини [знания] са тези, които се добиват чрез закона на Любовта и на които обект е Истината. Не положим ли в основата Божествената Любов, то не е знание. Знание придобито със закона на Любовта, то остава като един скъпоценен камък, той не се разваля. Те са живи отношения. Сега представете си едно време сте били царици, аз съм ви срещнал, вие казахте, че ще оправите света и виждам такива присъди, интриги и най-после дойдохте до туй обедняване, в което сега се намирате. Питам ви: Придобихте ли опитност? Вие казвате: „Сега пак да станем царици.“ Сега трябва да научите вътрешната страна на живота. Трябва да бъде човек силен и мощен по дух.
към текста >>

Първият принцип, ако сте готови да служите на Бога, Бог може да трансформира живота ви, най-нечистия живот ще го трансформира моментално, ни помен да не остане и вие ще мязате на един скъпоценен камък.
Затуй във всеки един момент трябва да знаете две неща: Волята Божия ли изпълнявате или вашата воля. Волята Божия, то е великия принцип, а вашата воля, то е човешкото. И силата, за да бъдете мощни, в туй вътрешно разграничение ще станете силни. Туй е Божественото, от тук никъде не се мърдам. Сега, ако вземете първия принцип, ако сте внимателни на моите думи, те са тъй силни, тъй мощни - Аз ви говоря една велика истина. Първият принцип, ако сте готови да служите на Бога, Бог може да трансформира живота ви, най-нечистия живот ще го трансформира моментално, ни помен да не остане и вие ще мязате на един скъпоценен камък. Но нямате ли този принцип, човек с хиляди години ще пада, ще стане; в другия живот пак ще падне - пада, става. И ще ни убеждават нас, че опитност трябва. И дойде опитността - ще кажат: „Дойдоха водите до устата ни и се обърнаха към Господа.“ Там е човешкото знание. Има друго знание да познаем Господа. Най-великата наука е Той в света.
към текста >>

Ако ти си един твърд камък, който причинява вреда, как ще те приема?
Аз ще ви дам един начин. Вие се огорчавате, обиждате, казвам: Станете светлина, никой не може да ви огорчи. Тя дори има предпочитание, защото всеки има нужда от нея, всеки гледа да отвори прозореца, да влезе един малък лъч. И там злото е изключено. Някой път седите и казвате: „Мен Учителят не ме прие.“ Ама не си светлина, как ще те приема? Ако ти си един твърд камък, който причинява вреда, как ще те приема? Ако ти си един умрял вол, ще те туря ли в гостната стая на някой стол? Ако ти си един ангел, ще те туря на първото място и ще дойда да ти прислужа. Това схващане е, което трябва да имате. Много ваши мисли и чувства, които до сега сте употребили, са отрицания, които образуват лоши черти. Тях трябва да ги турите на една страна - от ляво.
към текста >>

13. ПЪРВИ МЕСЕЦ

Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова

Така добитото знание остава като скъпоценен камък, който никога и от нищо не се разваля.
Човек, който живее в светлината е като плодно дърво, което расте на добра почва, при бистро поточе - в него всички плодове узряват. У такъв човек всякога има знание, благоразумие в мисли и действия, той е мек, отстъпчив и всякога прощава. Знание: Истинското знание е да познаем Господа. Той е най-великата наука в света. Божественото знание се добива само чрез закона на Любовта, на която обект е Истината. Така добитото знание остава като скъпоценен камък, който никога и от нищо не се разваля. Човек, у когото е проникнало Божественото знание е добър, интилигентен, благоразумен, смирен. Благоразумието е едно от най-отличителните качества, което дава израз на всяка добродетел. Каквото и да предприеме човек да направи и в каквото и да се прояви, трябва да бъде благоразумен. Благоразумният човек мълчи, внимава, в постъпките си и има знание. Той винаги предвижда злото и взима мерки.
към текста >>

14. Разговори с Учителя - Писма на Боян Боев

Стефан Тошев

ТОМ 13

Способният човек и най-долу да го туриш, ще изскочи нагоре като маслото, а неспособният и най-горе да го туриш, ще падне долу като камък.
А волята на Бога е разпространението на Неговото Слово и приложението му. Всякога силният трябва да носи слабия. Когато слабият стане силен, и той ще носи. 24.02. Враговете отвън не са. Все са отвътре. 4.03. Способният човек и най-долу да го туриш, ще изскочи нагоре като маслото, а неспособният и най-горе да го туриш, ще падне долу като камък. Началото на физическата година е на 1 януари, на духовната година - на 22 март, а на Божествената година през август. Колко е важна добрата мисъл! Добрата мисъл намира отзвук в известни сили на природата. Когато една твоя мисъл е добра, то известни сили в природата работят. Една работа, каквато и да е.
към текста >>

Върху най-хубавия скъпоценен камък, най-хубавото растение, най- хубавото животно, най-хубавия (идеалния) човек.
Закъсня поради икономически причини, понеже има доста абонати неплатили. Другата двойна книжка ще излезе пред младежки събор, а новата годишнина ще почне от септемврий. Радвам се. че ще се видим скоро. Вчера на екскурзията на Витоша Учителят даде следната тема за размишление - 5 минути. Върху най-хубавия скъпоценен камък, най-хубавото растение, най- хубавото животно, най-хубавия (идеалния) човек. После даде следната формула: „Дал си живот на душата ни, светлина на духа ни и обгърнал си ни със свободата на Духа си." Поздрав от Учителя. Със сърдечен поздрав до вас и вашите домашни и всички други братя и сестри: Твой В. Боев. Изгрев, 05.06.1930 г. Любезний брат Тошев. Н. Л. К. П. Б. Л.!
към текста >>

15. 19. СТРЕЛКАТА НА ВРЕМЕТО

Паша Теодорова

ТОМ 13

Донесе Учителят на хората скъпоценен дар - Великото Слово - в неговата пълнота и чистота и го предаде във вид на проповеди, беседи, лекции и слова.
Те търсят светлина в тъмнината, правда в неправдата, живот в смъртта и любов в безлюбието. За тия хора Учителят е казал: „Научете се да различавате, де е Любовта, де е Мъдростта, и де е Истината." И в заключение Той добавя: „Дето Любовта царува, там смут не става. Дето Мъдростта управлява, там редът не се нарушава. Дето Истината грее, там плодът цъфти и зрее." Това са три безсмъртни мисли за малцината; но ето, иде време и дошло е, когато малцината ще станат мнозина, а мнозината - малцина. Слезе Учителят от голяма висина между хората, като техен брат, като брат на човечеството да предаде Словото - Словото на Господа, на Великия Божи Дух: необятно като вселената; дълбоко като водите на безбрежния океан; високо като висока планина, чийто връх достига дори небесата. Донесе Учителят на хората скъпоценен дар - Великото Слово - в неговата пълнота и чистота и го предаде във вид на проповеди, беседи, лекции и слова. Като Учител. Той имаше и катедра, и аудитория, и пособия, т.е. имаше и множество слушатели. Той говори, много говори на хората - цели 50 години. Държа научни сказки по френология и физиогномия, придружени с модели, образци и картини.
към текста >>

Седнал на камък на висок планински връх, и там Учителят говори.
имаше и множество слушатели. Той говори, много говори на хората - цели 50 години. Държа научни сказки по френология и физиогномия, придружени с модели, образци и картини. Катедрата на Учителя беше земята, специално Българската земя: дето ходеше, дето стъпваше или сядаше, той навсякъде говореше. Когато отиваше на планината, на екскурзия, с него и около Него всякога имаше хора: негови ученици, негови последователи и външни хора - любители на планината и на екскурзиите. Седнал на камък на висок планински връх, и там Учителят говори. И от най-високия планински връх на България - върхът Мусала, се разнасяше Словото на Учителя. И широките равнини и разноцветните поляни не са лишени от този дар. Както слъчевите лъчи се пречупват от росните капки и правят багрите на цветята още по-красиви, така и Словото, разляло се върху цветните коронки, усилва аромата им, за да могат отдалеч да привличат работливите пчели и игривите пеперудки. Какво ще кажат бистрите и кристалночисти води на планинските езера? И те няма да премълчат за Словото, което водите им отнасяха към океана на живота.
към текста >>

16. 18. НАДКА ТИХОЛОВА Кратко слово по случай заминаването за отвъдния свят

Паша Теодорова

ТОМ 13

Тя търсеше микроскопически частици на скъпоценности в големите поетични богатства, но и нея, като такава микроскопическа частица от големия скъпоценен камък на богатата природа, малцина виждаха.
Там нарисуваните картини не с четка, а с перо ще се състезават с естествените картини на природата. Песен и музика ще придружават „Ел Шадай", така прекрасно одухотворено и от нашата скромна рецитаторка, обичната ни Надка. Надка не е само рецитаторка, но и приятелка, искрена събеседница и готова на всякакви услуги на близки и далечни познати. Тя е приветлива и гостоприемна, като добра славянка. Щедра да раздава от своето вътрешно богатство на всеки, който истински се нуждае. Тя търсеше микроскопически частици на скъпоценности в големите поетични богатства, но и нея, като такава микроскопическа частица от големия скъпоценен камък на богатата природа, малцина виждаха. Събрани днес тука, нека й пожелаем лек и светъл път. Всички единодушно казваме: Дойди, пак дойди, обична Надке и друг път между нас, по- богата и по-изобилна в излияние на красивото и великото в света. Нека и твоята памет богатее с бисерите на богатия човешки дух!
към текста >>

17. ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 1781-1800

Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова

1786 Търпението е един скъпоценен камък.
Голямата скръб. 1784 Голямата скръб е границата до великото, незнайното, до вечния живот, към който човек сега се стреми. Истинското богатство. 1785 Човек на земята има такива богатства, кои- то са неразбрани. Вие не подозирате ония чувства, способности, които Бог е вложил от памти века във вашата душа. Търпението. 1786 Търпението е един скъпоценен камък. Това е оня камък, който държите под вашия език. Но този камък, като го придобиете, на него ще бъде написано вашето име. Ако не го придобиете, не може да растете. Погрешките. 1787 Щом дойдете да се занимавате с Божествения Живот, не трябва да обръщате внимание абсолютно на никакви погрешки. Ако искате да прогресирате, трябва да бъдете слепи за погрешките на хората.
към текста >>

Това е оня камък, който държите под вашия език.
1784 Голямата скръб е границата до великото, незнайното, до вечния живот, към който човек сега се стреми. Истинското богатство. 1785 Човек на земята има такива богатства, кои- то са неразбрани. Вие не подозирате ония чувства, способности, които Бог е вложил от памти века във вашата душа. Търпението. 1786 Търпението е един скъпоценен камък. Това е оня камък, който държите под вашия език. Но този камък, като го придобиете, на него ще бъде написано вашето име. Ако не го придобиете, не може да растете. Погрешките. 1787 Щом дойдете да се занимавате с Божествения Живот, не трябва да обръщате внимание абсолютно на никакви погрешки. Ако искате да прогресирате, трябва да бъдете слепи за погрешките на хората. Три неща.
към текста >>

Но този камък, като го придобиете, на него ще бъде написано вашето име.
Истинското богатство. 1785 Човек на земята има такива богатства, кои- то са неразбрани. Вие не подозирате ония чувства, способности, които Бог е вложил от памти века във вашата душа. Търпението. 1786 Търпението е един скъпоценен камък. Това е оня камък, който държите под вашия език. Но този камък, като го придобиете, на него ще бъде написано вашето име. Ако не го придобиете, не може да растете. Погрешките. 1787 Щом дойдете да се занимавате с Божествения Живот, не трябва да обръщате внимание абсолютно на никакви погрешки. Ако искате да прогресирате, трябва да бъдете слепи за погрешките на хората. Три неща. 1788 Три неща са потребни на човека: 1.
към текста >>

18. ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 2061-2080

Знание, добито със закона на Любовта, остава като скъпоценен камък, то не се разваля, това са живи отношения Малката светлина.
Ако не се отречете от баща си, от майка си, вие не може да бъдете жители на това Царство. То е великият закон, който ученикът трябва да научи, за да намери своя Учител. Знанието. 2066 Знанието се добива по различни начини. Но най-полезни начини са тези, които се добиват чрез закона на Любовта и на които обект е Истината. Не положим ли в основата Божествената Любов, то не е знание. Знание, добито със закона на Любовта, остава като скъпоценен камък, то не се разваля, това са живи отношения Малката светлина. 2067 Малката светлина нищо не е в състояние да я засени. През тази светлинка ще видите присъствието на Господа. И в най-голямата тъмнина ще слушате гласът да казва: „Не бой се, тук Съм." Няма по-хубаво от това състояние. И в гроба да сте, и в пространство- то да сте, и в дъното на земята да отидете, не бойте се, ще излезете Божието благоволение. 2068 Вие не може да имате Божието Благослове- ние, ако не сте абсолютно чисти.
към текста >>

19. БЕСЕДА от Учителят пред ръководителите 1925 година

Основният закон

И отговарям: Защото ти си бедняк, ти си сирак, не можеш да платиш за този скъпоценен камък, който се иска.
Вие излезете от гостилницата му и почнете да хвалите неговите гозби. Така той постига целта си - втори път като отидеш при него той ще ви каже: „Ще си платите за яденето." Сега в света вие сте в първото положение, защото у вас се заражда желание да се учите. А когато бъдете във второто положение вие ще придобиете малко. Но какво ще бъде вашето положение, ако не си забогатял от бижутера и не си се наял при гостилничаря? Аз питам: Защо е станало това? И отговарям: Защото ти си бедняк, ти си сирак, не можеш да платиш за този скъпоценен камък, който се иска. Ако си бил син на някой богат баща щеше да купиш скъпоценният камък. Следователно изводът ви е: Ти ще тръгнеш да търсиш баща си. И като го потърсиш ще го намериш. А пък ако не си се възползувал от гостилничаря, това значи, че ти си на кривия път. Но ако този гостилничар е баща ти, тогава ти ще се опретнеш да работиш на баща си - или ще продаваш тия камъни в магазина на баща си, или ще служиш в гостилницата му.
към текста >>

Ако си бил син на някой богат баща щеше да купиш скъпоценният камък.
Така той постига целта си - втори път като отидеш при него той ще ви каже: „Ще си платите за яденето." Сега в света вие сте в първото положение, защото у вас се заражда желание да се учите. А когато бъдете във второто положение вие ще придобиете малко. Но какво ще бъде вашето положение, ако не си забогатял от бижутера и не си се наял при гостилничаря? Аз питам: Защо е станало това? И отговарям: Защото ти си бедняк, ти си сирак, не можеш да платиш за този скъпоценен камък, който се иска. Ако си бил син на някой богат баща щеше да купиш скъпоценният камък. Следователно изводът ви е: Ти ще тръгнеш да търсиш баща си. И като го потърсиш ще го намериш. А пък ако не си се възползувал от гостилничаря, това значи, че ти си на кривия път. Но ако този гостилничар е баща ти, тогава ти ще се опретнеш да работиш на баща си - или ще продаваш тия камъни в магазина на баща си, или ще служиш в гостилницата му. И тъй сега вие сте в дюкяна на бижутера и в гостилницата, но вие може да кажете: „Гостилничарят не разбира моите нужди".
към текста >>

20. БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год.

XI. Развити теми по задание на Учителя Петър Дънов. Елена Хаджи Григорова

Или на всеки скъпоценен камък, цената е в онази кристализация, която има в себе си.
Някой път условията може да не са прави, а пътят и методите прави, а някога пътят е крив, а условията и методите прави. Та да дадете условия да расте Божественото, което от толкова време е заложено във вас, защото силата в човека е в това. Докато в него няма съзнание, че в него има Божествено, до тогаз той няма никаква вътрешна връзка; той ще прилича на един лист, капнал от дървото, няма за какво да се държи. У всинца ви имате желание да сторите нещо, да направите нещо. На всяко плодно дърво, цената е плода. Или на всеки скъпоценен камък, цената е в онази кристализация, която има в себе си. Вие ще изучавате новите методи. С обикновения живот почти всички сте запознати, няма какво да се учите. Обикновената любов, обикновения живот, няма какво да ги учите, знаете ги, но за Божествения живот има да се учите. Божественото носи онази вътрешна свобода. Тази свобода седи в това, че в душата ви ще проникне една нова светлина, която ще ви даде и един друг мироглед.
към текста >>

Да имате една малка опитност, реална опитност, да имате един скъпоценен камък.
И в никоя друга страна няма толкова закъснели души. И в следствие на това, че са закъснели в тях има напор да минат напред и затова са такива лоши. Ние със своята мисъл трябва да ги упътим. На всички тези хора трябва да се даде светлина. Аз бих желал всеки от вас да си напише на едно листче най-малкото каквото иска да постигне през тази година. Да имате една малка опитност, реална опитност, да имате един скъпоценен камък. Не големи мисли, но най-малката мисъл, която искате да реализирате през тази година. Ако тя може да се реализира, всичко друго може да се реализира. Ако тя не може да се реализира, то големите мисли никак не могат да се реализират. Новият живот няма да го смесвате с вашия стар живот. Сега имате възможност да направиме най-малкия опит и той ще внесе известна светлина и поне известно подобрение.
към текста >>

Добрият трябва да бъде като скъпоценен камък.
В скъпоценните камъни има нещо, което ги отличава. Ако прекараме един диамант върху някои човек, който е неразположен, ще му мине неразположението. Но ако прекараме върху него едно просто стъкло, то няма да му мине неразположението. В скъпоценните камъни има живот. Та добрият човек има изобилен живот. Добрият трябва да бъде като скъпоценен камък. Желая вие всинца да бъдете като скъпоценни камъни. Да пречупвате Божествената светлина и да имате новото, с което да се отличавате. Има четири вида хора: обикновени, талантливи, гениални и светии. Гениалният човек твори, а светията всичко завършва. Не искам да бъдете обикновени.
към текста >>

21. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

продължение 1

ТОМ 16

Човек е един скъпоценен камък.
Кажете си: ако толкова слуги работят за вашето съществувание, защо тогава да не си дадете подтик и вие да господарувате! Това, дето казвате: „Това няма да го бъде" - то е, което разваля всичката ви работа. Основни правила Има основни правила за здравословното състояние на вашия организъм, на вашия живот, които вие не знаете. Изкуство Да се учите как да гледате, как да слушате, това са изкуства, които вие трябва да учите. Учете изкуството как да гледате, да слушате. Човек е един скъпоценен камък. Новата култура е да ценим ума, сърцето, душата и духа. Вие сте сега по-подготвени от другите. Всеки, който е слушал, е по-подготвен от тези, които не са слушали никак. Щастието Докато човек не се препъне от неговото щастие че да го дигне на гърба си и да го занесе в дома си, щастлив няма да бъде! Вие и княгини, и царе сте били, но нищо не е останало увас.
към текста >>

22. 2. Мъдрост

ТОМ 17

Така добитото знание остава като скъпоценен камък, който никога и от нищо не се разваля.
Човек, който живее в светлина, е като плодно дърво, което расте на добра почва при бистро поточе - в него всички плодове узряват. У такъв човек всякога има знание, благоразумие в мисли и действия, той е мек, отстъпчив и всякога прощава. Знание Истинското знание е да познаем Господа. Той е най-великата наука в света. Божественото знание се добива само чрез закона на любовта, на която обект е истината. Така добитото знание остава като скъпоценен камък, който никога и от нищо не се разваля. Човек, у когато е проникнало Божественото знание, е добър, интелигентен, благоразумен, смирен. Благоразумие Благоразумието е едно от най-отличителните качества, което дава израз на всяка добродетел. Каквото да предприеме човек, да направи и в каквото и да се прояви, трябва да бъде благоразумен. Благоразумният човек мълчи, внимава в постъпките си и има знание. Той винаги предвижда злото и се укрива.
към текста >>

23. XII. Последно Слово на Учителя Петър Дънов. Елена Хаджи Григорова

26.VIII.1944-17.XI.1944 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

ТОМ 17

Като хванеш камъка, отгоре огън да излезе, а отдолу - вода.
Добрият трябва да се пази да се не подхлъзне. И лошият може да се подхлъзне. Когато човек изгуби правилния живот, изкълчва му се умът, ръката и пр. Почва да се моли. Това знание от университета един ден нищо няма да струва, даже ще ни се смеят хората. Като хванеш камъка, отгоре огън да излезе, а отдолу - вода. Камъкът, това е естеството си, като го стиснеш. Ако хората се отплащат с думи... Кажеш ли, че „От мен човек ще стане", става и пр. Че вярата ви ще се увеличи и т. н. Внимавайте в думите си, които казвате! И добрите, и лошите се сбъдват.
към текста >>

Камъкът, това е естеството си, като го стиснеш.
И лошият може да се подхлъзне. Когато човек изгуби правилния живот, изкълчва му се умът, ръката и пр. Почва да се моли. Това знание от университета един ден нищо няма да струва, даже ще ни се смеят хората. Като хванеш камъка, отгоре огън да излезе, а отдолу - вода. Камъкът, това е естеството си, като го стиснеш. Ако хората се отплащат с думи... Кажеш ли, че „От мен човек ще стане", става и пр. Че вярата ви ще се увеличи и т. н. Внимавайте в думите си, които казвате! И добрите, и лошите се сбъдват. („Разумнипромени" се чете.) Всеки човек трябва да намери равнодейству- ющата сила в живота си.
към текста >>

Добър човек е този, който, като стисне камъка, отгоре огън да излезе, а отдолу - вода, а не само да преместиш камъка.
Без доброто няма подмладяване. а n Хората сега остаряват, защото вървят по пътя на злото. а n Доброто - ще се подмладиш „n" пъти. b n Силата седи в туй, което можеш да направиш, не да обясниш. Цигуларят трябва да прокара своята в космите, за да изкара нещо. Добър човек е този, който, като стисне камъка, отгоре огън да излезе, а отдолу - вода, а не само да преместиш камъка. Веднаж като се караш за едно място, втори път не трябва, а посей мястото и викай го, да го ожънете заедно. За какво се карате вие? Кажете ми една хубава караница! Всякога двама приятели когато се карат, по-учени стават. Простак - значи всичките условия има да узрее един плод.
към текста >>

Имате например един скъпоценен камък.
Големите проекти, не ги съобщавайте никому. Кажи му един много малък проект, иначе [ще] загубите. Искаш да бъдеш кротък човек или да говориш разумно. Знаеш ли колко е мъчно това? Ти никога не можеш да убедиш хората в това. Имате например един скъпоценен камък. Къде ще го турите? Не пренасяйте Витоша от едно място на друго! Като хванете едно въшкаво желание, хвани я и я тури на полето, да пасе трева. На врата си като я хванете, излезте, ако сте на гости някъде, и я занесете на поляната. Гледайте да се освободите от неестествените си желания.
към текста >>

24. Ана Шишкова - Стихотворения

III. Стихотворения от Ана Шишкова

ТОМ 17

С крепка вяра и надежда, с пълно упование в Теб, злато, скъпоценен камък да намерим ние навред.
МОЛИТВА КЪМ ОТЦА Боже Милий, моля Ти се, дай ни сила и живот, да се учим и работим, и да служим на тоз род! Да сме нежни като цвете, да сме тихи кат зефир и невинни като деца, да имаме всегда мир! Твойта милост е голяма, Твойта Любов - Велика, щедростта ти нийде няма, нито нейде прилика. Ти създаваш, благославяш, всичко в мъдрост да расте, плодове на правда свята, с любов да ти принесе. С нежни чувства, прави мисли и при изкушение, с Истината да избегнем всяко прегрешение. С крепка вяра и надежда, с пълно упование в Теб, злато, скъпоценен камък да намерим ние навред. И тъй всички ний да влезем в Школата на Христа, всички дружно да Те славим за Твоите чудеса. Таз година ний да мълчим, догодина да търпим, а третата да вярваме, четвъртата надяваме. Че ще изгрей нова звезда в нашия небосклон, че ще пробуди Любовта, Тя да ни е свят закон. Амин! ТЯ Тя беше всякога край Него да чуе мъдрите Слова - в беседа, полянката, обеда, с молив и тетрадка все първа: - Събирай си ги в едно сандъче! - нежно й продума на Витоша, с бащинска Любов тез думи изрече и тя гласът му послуша.
към текста >>

25. 1. ПЪРВИ ДУМИ КЪМ ЕДИН СТРАНЕН СВЯТ

ТОМ 19

Името на едната е Фисон, тя обикаля цялата земя Хаеилска, там дето има злато, златото на тази земя е добро, там има „Едоллах и камък Оникс”.
Известно е от историята, че в 586 година преди нашата ера, вавилонският цар Навуходоносор Втори освобождава Юдейската земя от египтяните, които преди това са я били завладели, и влиза в Ерусалим като освободител на еврейския народ. Този умен цар, разбирайки ползата от учените, той поканва някои от тях да ги заведе във Вавилон. Там те може би са дали своя принос за културата и науката в този град, но и приемат от мъдростта и знанията, историческите събития, за които са отбелязвали по нещичко в първите глави на книгата „Битие”. Там отбелязват и за земята „Едем”, но много вяло и непълно, защото навярно не са могли да разберат и схванат онова, което е било и станало с тази благословена земя. От Едем, както отбелязват те, изтичаше река, за да напоява тази Земя и подире се разклоняваше на четири реки. Името на едната е Фисон, тя обикаля цялата земя Хаеилска, там дето има злато, златото на тази земя е добро, там има „Едоллах и камък Оникс”. Името на втората река е Геон, тя обикаля цялата земя Куш. Името на третата река е Тигър, тя тече през Сирия. Четвъртата река е Ефрат. Последните две реки, Тигър и Ефрат, и местата, през които те минават, ни са известни. Тези две реки се съединяват в обща река наречена сега Шат-Ел- Араб, която се влива в Персийския залив.
към текста >>

и камък Оникс.
Следователно цялата площ, на която е разположен сега Персийския залив, е била суша. Там е била Едемската земя, там са били реките Фисон със земята Хавилска, и също така и реката Геон със земята Куш, както са отбелязвали еврейските първенци. Климатът на тази земя е бил изключително благоприятен. Богата и плодородна почва и условия за живот, най-добри, защото се казва, че там е имало злато и че златото на тази земя е било добро. Златото е символизирало тези добри условия на живот, а също тъй, че е имало Бдолах. и камък Оникс. В Библията, думата Бдолах е напълно и смутолевено отбелязана. Тази дума е сложна и е съставена от думите „Бдол”, което ще рече грижа, и думата „Аллах”, с която дума Саабей, неговите ученици и целият Халдейски народ са наричали Бога. Съединени двете думи ще рече - земя под грижите на Бога. Мохамед, много по-късно, като е обхождал земите около Персийския залив, като керванджия, при оформянето на своята религия, заимствал е много от учението на Саабей, като е взел и думата АЛЛАХ за наименование на Бога, И наистина най-големи петролни залежи има там около Персийския залив, а ще трябва да приемем, че има и в самия залив. Ониксът пък сега минава за полускъпоценен камък, но тогава е бил на голяма почит и уважение, ценял се е много и е бил израз не само на голямо богатство, но и на голяма мъдрост, защото Саабей е казвал, че този минерал се намира под влиянието на Сатурна, силовите течения на които носят и дават Мъдростта.
към текста >>

Ониксът пък сега минава за полускъпоценен камък, но тогава е бил на голяма почит и уважение, ценял се е много и е бил израз не само на голямо богатство, но и на голяма мъдрост, защото Саабей е казвал, че този минерал се намира под влиянието на Сатурна, силовите течения на които носят и дават Мъдростта.
и камък Оникс. В Библията, думата Бдолах е напълно и смутолевено отбелязана. Тази дума е сложна и е съставена от думите „Бдол”, което ще рече грижа, и думата „Аллах”, с която дума Саабей, неговите ученици и целият Халдейски народ са наричали Бога. Съединени двете думи ще рече - земя под грижите на Бога. Мохамед, много по-късно, като е обхождал земите около Персийския залив, като керванджия, при оформянето на своята религия, заимствал е много от учението на Саабей, като е взел и думата АЛЛАХ за наименование на Бога, И наистина най-големи петролни залежи има там около Персийския залив, а ще трябва да приемем, че има и в самия залив. Ониксът пък сега минава за полускъпоценен камък, но тогава е бил на голяма почит и уважение, ценял се е много и е бил израз не само на голямо богатство, но и на голяма мъдрост, защото Саабей е казвал, че този минерал се намира под влиянието на Сатурна, силовите течения на които носят и дават Мъдростта. А това ще рече, че в тази страна, освен богатства, е имало и голяма мъдрост. До потъването на Атлантида се установява, че Европа и по-голяма част от северното полушарие са се намирали в ледена епоха. След потъването на Атлантида, в Атлантическия океан идва топлото течение „Голф-Щром”*(* Бележка на съставителя: Познато като Гълфстрийм.), което минава покрай северния дял на Европа. Климатът там се затопля и започва бързото топене на ледовете. От това и потъването на Атлантида, нивото на Мировия океан се бързо повишава, залива ниските земи, залива и земята Едем, където сега е Персийският залив.
към текста >>

В съзнанието на народите, предимно в Арабския полуостров, където саабеизма е бил най- много разпространен, е залегнала вярата, че когато в прохладните звездни нощи са виждали да пада метеорит - падаща звезда - те са приемали, че идва при тях Божество и затова ако са намирали тъмен черен камък из пустинята, те са го боготворили.
За втория спътник на Сириус, съвременните астрономи не са наясно. Те предполагат, че го има, поради това, че са констатирани известни смущения в орбитата на първия спътник, но не са могли да го наблюдават. За първенците на догоните е било известно, че небето на голяма височина, през яркият слънчев ден е напълно черно, което нещо се установява едва сега. На тях са били известни грамадните спирални звездни светове - „Галактиките”, което нещо в ново време се узна. Култът към звездите е бил изразен във всички стари народи, като Бога, каквото и име да има, са го отбелязвали със звезда. В съзнанието на народите, предимно в Арабския полуостров, където саабеизма е бил най- много разпространен, е залегнала вярата, че когато в прохладните звездни нощи са виждали да пада метеорит - падаща звезда - те са приемали, че идва при тях Божество и затова ако са намирали тъмен черен камък из пустинята, те са го боготворили. Каабето, този паднал болид, който се намира в Мека, още много преди Мохамеда, се е боготворял от народите там под указанията на саабеистите. Те още в най-стари незапомнени времена са построили около него сграда. Че наистина този камък е бил болид, се установява от съвременните учени - петрографи. Мохамед, който е бил доста години керванджия, при своите обиколки е имал контакт със саабеистите, защото в Корана на няколко места е отбелязано за тях. Той от учението на Саабей много е заимствал за своята религия.
към текста >>

Че наистина този камък е бил болид, се установява от съвременните учени - петрографи.
На тях са били известни грамадните спирални звездни светове - „Галактиките”, което нещо в ново време се узна. Култът към звездите е бил изразен във всички стари народи, като Бога, каквото и име да има, са го отбелязвали със звезда. В съзнанието на народите, предимно в Арабския полуостров, където саабеизма е бил най- много разпространен, е залегнала вярата, че когато в прохладните звездни нощи са виждали да пада метеорит - падаща звезда - те са приемали, че идва при тях Божество и затова ако са намирали тъмен черен камък из пустинята, те са го боготворили. Каабето, този паднал болид, който се намира в Мека, още много преди Мохамеда, се е боготворял от народите там под указанията на саабеистите. Те още в най-стари незапомнени времена са построили около него сграда. Че наистина този камък е бил болид, се установява от съвременните учени - петрографи. Мохамед, който е бил доста години керванджия, при своите обиколки е имал контакт със саабеистите, защото в Корана на няколко места е отбелязано за тях. Той от учението на Саабей много е заимствал за своята религия. Приел е също и боготворението на този тъмен камък, като е определил града Мека за свещен град, а храма Кааб, където именно се е намирал падналия болид - за главно светилище. Там се предписва да се извършват поклонения пред тъмния камък и отдаване дарове от всеки поклонник - последователи на Мохамедовата вяра - Исляма. Полумесецьт и звездата, Мохамед я взел като емблема на Исляма, което не е нищо друго, освен един съвпад на Луната с Венера.
към текста >>

Приел е също и боготворението на този тъмен камък, като е определил града Мека за свещен град, а храма Кааб, където именно се е намирал падналия болид - за главно светилище.
Каабето, този паднал болид, който се намира в Мека, още много преди Мохамеда, се е боготворял от народите там под указанията на саабеистите. Те още в най-стари незапомнени времена са построили около него сграда. Че наистина този камък е бил болид, се установява от съвременните учени - петрографи. Мохамед, който е бил доста години керванджия, при своите обиколки е имал контакт със саабеистите, защото в Корана на няколко места е отбелязано за тях. Той от учението на Саабей много е заимствал за своята религия. Приел е също и боготворението на този тъмен камък, като е определил града Мека за свещен град, а храма Кааб, където именно се е намирал падналия болид - за главно светилище. Там се предписва да се извършват поклонения пред тъмния камък и отдаване дарове от всеки поклонник - последователи на Мохамедовата вяра - Исляма. Полумесецьт и звездата, Мохамед я взел като емблема на Исляма, което не е нищо друго, освен един съвпад на Луната с Венера. Родените при такъв съвпад са много красиви, мили, приятни хора и той носи приятни събития при транзит. Особено при жените. Този символ също е взет от саабеистите.
към текста >>

Там се предписва да се извършват поклонения пред тъмния камък и отдаване дарове от всеки поклонник - последователи на Мохамедовата вяра - Исляма.
Те още в най-стари незапомнени времена са построили около него сграда. Че наистина този камък е бил болид, се установява от съвременните учени - петрографи. Мохамед, който е бил доста години керванджия, при своите обиколки е имал контакт със саабеистите, защото в Корана на няколко места е отбелязано за тях. Той от учението на Саабей много е заимствал за своята религия. Приел е също и боготворението на този тъмен камък, като е определил града Мека за свещен град, а храма Кааб, където именно се е намирал падналия болид - за главно светилище. Там се предписва да се извършват поклонения пред тъмния камък и отдаване дарове от всеки поклонник - последователи на Мохамедовата вяра - Исляма. Полумесецьт и звездата, Мохамед я взел като емблема на Исляма, което не е нищо друго, освен един съвпад на Луната с Венера. Родените при такъв съвпад са много красиви, мили, приятни хора и той носи приятни събития при транзит. Особено при жените. Този символ също е взет от саабеистите. Древните звездобройци и всички, които са боготворели звездите, величавите трепкащи над главите им светила, са ги наричали „Очите на ангелите”.
към текста >>

26. 2. ВЕЛИКИТЕ УЧИТЕЛИ ПРЕДИ ПОТОПА

ТОМ 19

Името на едната е фисон, тя обикаля цялата земя Хавилска, там дето има злато, златото на тая земя е добро, там има „бдолах” и камък „оникс”.
Известно е от историята, че в 686 година преди Христа, вавилонският цар Навуходоносор Втори, освобождава Юдейската земя от египтяните, които преди това я бяха завладели, и влиза в Ерусалим като освободител на еврейския народ. Разбирайки ползата от учените, той поканва някои от еврейските учени да ги заведе във Вавилон. Там те дават своя принос за културата и науката на този град, но и приемат много от мъдростта и историческите събития, за които отбелязват по нещо. Отбелязват също и за земята Едем, но много вяло и крайно непълно, защото не са могли да разберат и схванат онова, което е било и станало с тази благословена земя. От Едем, както отбелязват те в книгата Битие, глава втора, стих десети, изтичаше река, за да напоява Рая и подире се разклоняваше на четири реки. Името на едната е фисон, тя обикаля цялата земя Хавилска, там дето има злато, златото на тая земя е добро, там има „бдолах” и камък „оникс”. Името на втората река е Геон, тя обикаля цялата земя Куш. Името на третата река е Тигър, тя тече през Асирия. Четвъртата река е Ефрат. Последните две реки Тигър и Ефрат и местата, през които те минават не са известни. Тези две реки се съединяват в обща река, наречена Шат-ел-Араб, която се влива в Персийския залив.
към текста >>

Климатът на тази Едемска земя е бил изключително благоприятен, богата и плодородна почва и условия за живот възможно най-добри, защото се казва, че там е имало бдолах и камък оникс.
Той е дълъг 926 километра и е широк между 180 и 320 километра, неговата площ е около 240 хиляди квадратни километра, което е повече от два пъти площта на България. Най-важното и характерно за този залив е, че той е много плитък, като 2/3 от него не е по-дьлбок от 50 метра, а най-голямата му дълбочина е 102 метра. Учените установяват по безспорен начин, че преди потъването на Атлантида, преди потопа, нивото на мировия океан е било не по-малко от сто метра по-ниско, отколкото е сега. Следователно цялата площ, на която е разположен сега Персийския залив, е била суша. Там е била Едемската земя, там са били реките Фисон и земята Хавилска, която тя е обикаляла, а също и реката Геон със земята Куш. Климатът на тази Едемска земя е бил изключително благоприятен, богата и плодородна почва и условия за живот възможно най-добри, защото се казва, че там е имало бдолах и камък оникс. В Библията думата „бдолах” е непълно и смотолевено отбелязана. Тази дума е сложна и е съставена от думата „бдол” - което ще рече „грижа”, и думата „Аллах”, с която дума Саабей и неговите ученици и целият Халдейски народ са назовавали Бога. Съединени двете думи ще рече „Земя под грижата на Бога". Мохамед много, много по-късно, при оформянето на своята религия от учението на Саабей, е взел думата Аллах за наименование на Бога, Ониксът сега е полускъпоценен минерал, но тогава е бил на голяма почит и уважение, ценял се е много и е бил израз на голямо богатство, с това са искали да кажат, че Едем е изключително богата страна. До потъването на Атлантида се установява, че Европа и по-голямата част от северното полушарие са се намирали в ледена епоха.
към текста >>

Мохамед много, много по-късно, при оформянето на своята религия от учението на Саабей, е взел думата Аллах за наименование на Бога, Ониксът сега е полускъпоценен минерал, но тогава е бил на голяма почит и уважение, ценял се е много и е бил израз на голямо богатство, с това са искали да кажат, че Едем е изключително богата страна.
Там е била Едемската земя, там са били реките Фисон и земята Хавилска, която тя е обикаляла, а също и реката Геон със земята Куш. Климатът на тази Едемска земя е бил изключително благоприятен, богата и плодородна почва и условия за живот възможно най-добри, защото се казва, че там е имало бдолах и камък оникс. В Библията думата „бдолах” е непълно и смотолевено отбелязана. Тази дума е сложна и е съставена от думата „бдол” - което ще рече „грижа”, и думата „Аллах”, с която дума Саабей и неговите ученици и целият Халдейски народ са назовавали Бога. Съединени двете думи ще рече „Земя под грижата на Бога". Мохамед много, много по-късно, при оформянето на своята религия от учението на Саабей, е взел думата Аллах за наименование на Бога, Ониксът сега е полускъпоценен минерал, но тогава е бил на голяма почит и уважение, ценял се е много и е бил израз на голямо богатство, с това са искали да кажат, че Едем е изключително богата страна. До потъването на Атлантида се установява, че Европа и по-голямата част от северното полушарие са се намирали в ледена епоха. Ледници е имало и по нас на Рила, остатъци, от които са и седемте Рилски езера. След потъването на Атлантида в Атлантическия океан идва топлото течение Голфщром, което минава покрай северния дял на Европа. Климатът там се затопля, започва и бързото топене на ледовете. От това и от потъването на Атлантида, нивото на мировия океан се повишава, залива ниските земи, залива и земите на Едемската земя, където сега е Персийският залив.
към текста >>

Ако пък в пустинята те намерят тъмен камък, различен от околните, те са приемали, че това е дошъл Бог на Земята и са му отдавали почит и уважение като на такъв.
Отивайки във Вавилон изтъкнатите учени от халдейският народ построяват Вавилонската кула, кьдето отварят школа за изучаване на науките и на първо място астрономията и астрологията. Учението на Саабей е известно сега като религиозно течение „Саабеизьм”. То е най-известно в народите на Арабският полуостров и е послужило като основа на Мохамедовото учение - на Исляма. В примитивните народи, които е имало там, от учението за звездния мир е останал само култа към звездите - боготворението на звездите. И когато в прохладните ясни нощи те са виждали да блестят падащи метеори, са ги приемали, че идват божества на Земята. Ако пък в пустинята те намерят тъмен камък, различен от околните, те са приемали, че това е дошъл Бог на Земята и са му отдавали почит и уважение като на такъв. Така например, черният камък, който се намира в джамията Кааба в град Мека, древните халдейски учени са казали на народите там, че камък дошъл от небесните простори. Народите са го приели като дошло божество на Земята. Там се построява сграда и става свещено място за поклонение и отдаване почит на този камък като на Божество, дошло на Земята, Всички, които са идвали на поклонение, са поднасяли и дарове. По този начин Мека става свещен град. Много по-късно, когато идва Мохамед, който е бил човек с много практичен ум, използва очакванията и надеждите на еврейския народ за идването на Месия и на Християните за повторното идване на Христа, и се обявява за Месия, за втори Христос, обявява се за пророк.
към текста >>

Така например, черният камък, който се намира в джамията Кааба в град Мека, древните халдейски учени са казали на народите там, че камък дошъл от небесните простори.
Учението на Саабей е известно сега като религиозно течение „Саабеизьм”. То е най-известно в народите на Арабският полуостров и е послужило като основа на Мохамедовото учение - на Исляма. В примитивните народи, които е имало там, от учението за звездния мир е останал само култа към звездите - боготворението на звездите. И когато в прохладните ясни нощи те са виждали да блестят падащи метеори, са ги приемали, че идват божества на Земята. Ако пък в пустинята те намерят тъмен камък, различен от околните, те са приемали, че това е дошъл Бог на Земята и са му отдавали почит и уважение като на такъв. Така например, черният камък, който се намира в джамията Кааба в град Мека, древните халдейски учени са казали на народите там, че камък дошъл от небесните простори. Народите са го приели като дошло божество на Земята. Там се построява сграда и става свещено място за поклонение и отдаване почит на този камък като на Божество, дошло на Земята, Всички, които са идвали на поклонение, са поднасяли и дарове. По този начин Мека става свещен град. Много по-късно, когато идва Мохамед, който е бил човек с много практичен ум, използва очакванията и надеждите на еврейския народ за идването на Месия и на Християните за повторното идване на Христа, и се обявява за Месия, за втори Христос, обявява се за пророк. Той взема много от учението на Саабей, името на Бога - Аллах, прибавя своя фанатизъм и сьздава Ислямската религия.
към текста >>

Там се построява сграда и става свещено място за поклонение и отдаване почит на този камък като на Божество, дошло на Земята, Всички, които са идвали на поклонение, са поднасяли и дарове.
В примитивните народи, които е имало там, от учението за звездния мир е останал само култа към звездите - боготворението на звездите. И когато в прохладните ясни нощи те са виждали да блестят падащи метеори, са ги приемали, че идват божества на Земята. Ако пък в пустинята те намерят тъмен камък, различен от околните, те са приемали, че това е дошъл Бог на Земята и са му отдавали почит и уважение като на такъв. Така например, черният камък, който се намира в джамията Кааба в град Мека, древните халдейски учени са казали на народите там, че камък дошъл от небесните простори. Народите са го приели като дошло божество на Земята. Там се построява сграда и става свещено място за поклонение и отдаване почит на този камък като на Божество, дошло на Земята, Всички, които са идвали на поклонение, са поднасяли и дарове. По този начин Мека става свещен град. Много по-късно, когато идва Мохамед, който е бил човек с много практичен ум, използва очакванията и надеждите на еврейския народ за идването на Месия и на Християните за повторното идване на Христа, и се обявява за Месия, за втори Христос, обявява се за пророк. Той взема много от учението на Саабей, името на Бога - Аллах, прибавя своя фанатизъм и сьздава Ислямската религия. Ислям - което ще рече покорство, религия на покорството, каквото той е искал от своите последователи във войната, която Мохамед създава в 600 година след Христа между народа на град Медина и Мека. Миролюбивите народи, под влиянието на учението на Саабей, не са искали война и тя бързо приключва с компромисния мир, при които народът на Мека ще приеме исляма и Мохамеда като пророк, а народът на Медина ще приемат град Мека като свещен град, като последователите на Мохамеда ще отиват там поне един път през живота си на поклонение в джамията Кааба и отдаване на дарове.
към текста >>

27. ЗА ЦАРСКИЯ СИН И МЪДРЕЦА

ТОМ 20

Мъдрецът изгледал царския син в очите, после в ръката - и той разбрал без думи: изтеглил един пръстен от ръката си, със скъпоценен камък, и рекъл: - Ето, вземи, и нека и то ходи на училище!
Аз съм в планината, при най-високия връх! Като влезли в селото, те се отбили в една бедна къща, където живеели една вдовица с момченцето си. - Не ходи ли на училище? - запитал царският син. - Нямам с какво да заплатя учението му - казала насълзена вдовицата, - а детето е тъй умно! Мъдрецът изгледал царския син в очите, после в ръката - и той разбрал без думи: изтеглил един пръстен от ръката си, със скъпоценен камък, и рекъл: - Ето, вземи, и нека и то ходи на училище! Майката целунала ръка и на двамата. Когато вече били далеч на полето, край самия път, на един камък седял възстар човек, замислен дълбоко, отчаян. - Защо седиш тук? - запитал го царският син. - Ех, синко, оплаквам си дните, свирач съм, но ръцете ми вече треперят, та не мога вече да свиря - не искат да ме слушат.
към текста >>

Когато вече били далеч на полето, край самия път, на един камък седял възстар човек, замислен дълбоко, отчаян.
- Не ходи ли на училище? - запитал царският син. - Нямам с какво да заплатя учението му - казала насълзена вдовицата, - а детето е тъй умно! Мъдрецът изгледал царския син в очите, после в ръката - и той разбрал без думи: изтеглил един пръстен от ръката си, със скъпоценен камък, и рекъл: - Ето, вземи, и нека и то ходи на училище! Майката целунала ръка и на двамата. Когато вече били далеч на полето, край самия път, на един камък седял възстар човек, замислен дълбоко, отчаян. - Защо седиш тук? - запитал го царският син. - Ех, синко, оплаквам си дните, свирач съм, но ръцете ми вече треперят, та не мога вече да свиря - не искат да ме слушат. И защо ли да живея повече? Седнал мъдрецът край него.
към текста >>

28. III. МАЛКИЯТ БРАТ

Беседа от Учителя, държана на 1.I.1939 г. в 10 ч. сутр., озаглавена и като ЕПОХАЛНА ГОДИНА

ТОМ 20

Като дойде при мене някой златар, аз ще извадя пред него своя скъпоценен камък, защото той познава скъпоценните камъни и може да ги оцени.
Дойде някой човек при мене и казва, че ме обича. - Много добре. Щом обичаш, ти вършиш една добра работа. Аз оценявам любовта ти. - «Но аз искам и ти да ме обичаш.» - Готов ли си тогава да оцениш моята любов? Като дойде при мене някой златар, аз ще извадя пред него своя скъпоценен камък, защото той познава скъпоценните камъни и може да ги оцени. Дойде ли при мене човек, който не познава скъпоценните камъни, аз няма да извадя пред него своите ценни работи. Едно американско семейство изпаднало материално толкова много, че всички негови членове дошли до голямо отчаяние. Един ден край дома им минал един турист, който се отбил при тях да си почине. Като видял посърналите лица на децата, той поискал една цигулка, да им посвири. Домакинът отговорил: «Никой от нас не свири, но имаме от дядо си стара цигулка, хвърлена някъде на тавана.
към текста >>

Колкото да е лош животът на вашето минало, един ден той ще се превърне в скъпоценен камък.
Като погледне лявата си ръка, да съзнава, че разполага с известно знание. Това изисква съвременното възпитание - не да бъдеш господар на сърцето и на ума си, но да знаеш как да се обхождаш с тях. Не казвайте, че сърцето ви е лошо, но се отнасяйте добре с него. Не казвайте като Давида, че в грях ви е родила майка ви. Не, в любов ви роди майка ви, и ще живеете по любов. Колкото да е лош животът на вашето минало, един ден той ще се превърне в скъпоценен камък. Няма да остане нещо в света, с което Бог да не примири човека, но затова се изискват дълги години. Човек трябва да мине през големи опитности и страдания, докато разбере, че всичко, което Бог е създал, е велико. Човек трябва да разбере, че от нищо не е лишен. Стремете се тази година към придобиване на Божествени неща, защото само те не произвеждат противоречия. Всяка Божествена идея носи светлина за човешкия ум и за човешкото съзнание.
към текста >>

29. IX. ЗА ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯ МИХАИЛ ИВАНОВ

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

- Аз притежавам един скъпоценен камък от неоценима стойност, голям като яйце от камилска птица.
» Тогава Рока, в гняв, възмущение и срам, червен и страшен, се пръснал на частици пред всички животни. Наново царят завършил: «Човешкото си остава човешко, роденото от Бога си остава Божествено. Човешките нареждания дават запъртъци, а Божествените - славни работи! » Сега, мили братко, слушай още малко минутки малкия брат Михаил. Ще ти кажа това, което Учителят ми каза, преди да ме изпрати във Франция, дълго време преди. - Аз притежавам един скъпоценен камък от неоценима стойност, голям като яйце от камилска птица. Трябва да го пренеса в една далечна страна. Лицето, което трябва да го пренесе, трябва да мине през една гъста гора, пълна с разбойници. За да не може никой да забележи блясъка на тоя камък, убие човека и го открадне, аз ще го нацапам този камък с нечистотии и след пренасянето ще го измия и той ще блесне наново с несравнима красота и блясък! Аз бях на хиляди километри далеч, мили брат, да разбера за кого се отнасяше всичко това? След няколко години едвам си спомних и разбрах дълбокия смисъл на думите на един от най-големите психолози и педагози, които са съществували по земята!
към текста >>

За да не може никой да забележи блясъка на тоя камък, убие човека и го открадне, аз ще го нацапам този камък с нечистотии и след пренасянето ще го измия и той ще блесне наново с несравнима красота и блясък!
» Сега, мили братко, слушай още малко минутки малкия брат Михаил. Ще ти кажа това, което Учителят ми каза, преди да ме изпрати във Франция, дълго време преди. - Аз притежавам един скъпоценен камък от неоценима стойност, голям като яйце от камилска птица. Трябва да го пренеса в една далечна страна. Лицето, което трябва да го пренесе, трябва да мине през една гъста гора, пълна с разбойници. За да не може никой да забележи блясъка на тоя камък, убие човека и го открадне, аз ще го нацапам този камък с нечистотии и след пренасянето ще го измия и той ще блесне наново с несравнима красота и блясък! Аз бях на хиляди километри далеч, мили брат, да разбера за кого се отнасяше всичко това? След няколко години едвам си спомних и разбрах дълбокия смисъл на думите на един от най-големите психолози и педагози, които са съществували по земята! Аз призовавам всички ангели, пророци, учители, да ми бъдат свидетели, че това, което казвам, е истина. Сега започва ли да ти става ясно, че когато казвах: за всичко съм виновен аз? Именно моето поведение в България, понеже не бях се проявил пред другите като човек учен, способен, умен, но оставих едно впечатление на посредственост, което ми докара всички злини!
към текста >>

30. 12. Неделна беседа от Учителя на 1 ноември 1931 г. «Изново»

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Аз ще взема тази дума като един скъпоценен камък.
12. Неделна беседа от Учителя на 1 ноември 1931 г. «Изново» «Изново» (Ев. Йоана, глава 3, от стих 3) Ще взема само тази дума - «изново». Аз ще взема тази дума като един скъпоценен камък. Глупавият човек от нищо не се интересува, а умният от всичко се интересува. Щом не се интересувате, аз казвам: «Глупав сте! » Ако глупавият се интересува от моята мъдрост, то и аз ще се интересувам от неговата глупост. Ако лошият се интересува от моята добродетел, то и аз ще се интересувам от неговата лошевина. Ако някои любят Бога, ако грешникът се интересува от Бога, то и Бог се интересува от тях.
към текста >>

31. VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Двама хора ви носят един много голям скъпоценен камък и един картоф.
Гледай да му говориш за Бога! Ако имаш голяма топлина - разбирам; но щом имаш малка топлина - задръж си я за себе си. Да учите другите да се подчиняват на Божествения закон. Всички имат различни възгледи за живота и дават само съвети защо Господ не направил така света. Например постници сте в пустинята, не сте яли дълго време. Двама хора ви носят един много голям скъпоценен камък и един картоф. Кое е ценно? Вашите страдания са скъпоценният камък; а радостите ви - това е картофът. В тия разсъждения има две опасности. Господ ще промисли. Какво разбирате под думата «Промисъл»?
към текста >>

Вашите страдания са скъпоценният камък; а радостите ви - това е картофът.
Да учите другите да се подчиняват на Божествения закон. Всички имат различни възгледи за живота и дават само съвети защо Господ не направил така света. Например постници сте в пустинята, не сте яли дълго време. Двама хора ви носят един много голям скъпоценен камък и един картоф. Кое е ценно? Вашите страдания са скъпоценният камък; а радостите ви - това е картофът. В тия разсъждения има две опасности. Господ ще промисли. Какво разбирате под думата «Промисъл»? Светските хора не говорят за никаква Промисъл. Ние се ползуваме с хорския труд.
към текста >>

32. 136. Легендата за скъпоцения камък

Весела Несторова

ТОМ 24

136. Легендата за скъпоцения камък Един ден намерих вкъщи плик донесен от брат Гавраил и като го отворих, прочетох една чудна легенда, разказана му от Учителя, с поръчка да ми я предаде, за да я претворя в поема.
136. Легендата за скъпоцения камък Един ден намерих вкъщи плик донесен от брат Гавраил и като го отворих, прочетох една чудна легенда, разказана му от Учителя, с поръчка да ми я предаде, за да я претворя в поема. Още същата вечер седнах да я пиша, но тя се изля на английски език. "В едно царство имало традиция, който донесе най-големия скъпоценен камък на царя, да бъде назначен като пръв министър. Тръгнал един младеж към планината да търси такъв камък. На пътя го настигнал старец, който му казал, че може да го заведе при съкровището. Но условието, което старецът му разкрива, го смущава.
към текста >>

"В едно царство имало традиция, който донесе най-големия скъпоценен камък на царя, да бъде назначен като пръв министър.
136. Легендата за скъпоцения камък Един ден намерих вкъщи плик донесен от брат Гавраил и като го отворих, прочетох една чудна легенда, разказана му от Учителя, с поръчка да ми я предаде, за да я претворя в поема. Още същата вечер седнах да я пиша, но тя се изля на английски език. "В едно царство имало традиция, който донесе най-големия скъпоценен камък на царя, да бъде назначен като пръв министър. Тръгнал един младеж към планината да търси такъв камък. На пътя го настигнал старец, който му казал, че може да го заведе при съкровището. Но условието, което старецът му разкрива, го смущава. Той му казва, че ако занесе камъка на царя и стане пръв министър, ще потъне в морето, както бе потънала звездата, която бе видял насън и ще се издигне тогава, когато дъното на морето стане планински връх. А той може да види камъка и отнесе образа му в сърцето си и да стане служител на скъпоценната си душа, която би му открила пътя към небето.
към текста >>

Тръгнал един младеж към планината да търси такъв камък.
136. Легендата за скъпоцения камък Един ден намерих вкъщи плик донесен от брат Гавраил и като го отворих, прочетох една чудна легенда, разказана му от Учителя, с поръчка да ми я предаде, за да я претворя в поема. Още същата вечер седнах да я пиша, но тя се изля на английски език. "В едно царство имало традиция, който донесе най-големия скъпоценен камък на царя, да бъде назначен като пръв министър. Тръгнал един младеж към планината да търси такъв камък. На пътя го настигнал старец, който му казал, че може да го заведе при съкровището. Но условието, което старецът му разкрива, го смущава. Той му казва, че ако занесе камъка на царя и стане пръв министър, ще потъне в морето, както бе потънала звездата, която бе видял насън и ще се издигне тогава, когато дъното на морето стане планински връх. А той може да види камъка и отнесе образа му в сърцето си и да стане служител на скъпоценната си душа, която би му открила пътя към небето. Той сам трябва да разреши изхода на борбата, която ще се породи в него и когато вземе решение да го повика, той ще слезе и ще го поведе по път, непознат на никого дотогава, защото той не познава и странника."
към текста >>

Той му казва, че ако занесе камъка на царя и стане пръв министър, ще потъне в морето, както бе потънала звездата, която бе видял насън и ще се издигне тогава, когато дъното на морето стане планински връх.
Още същата вечер седнах да я пиша, но тя се изля на английски език. "В едно царство имало традиция, който донесе най-големия скъпоценен камък на царя, да бъде назначен като пръв министър. Тръгнал един младеж към планината да търси такъв камък. На пътя го настигнал старец, който му казал, че може да го заведе при съкровището. Но условието, което старецът му разкрива, го смущава. Той му казва, че ако занесе камъка на царя и стане пръв министър, ще потъне в морето, както бе потънала звездата, която бе видял насън и ще се издигне тогава, когато дъното на морето стане планински връх. А той може да види камъка и отнесе образа му в сърцето си и да стане служител на скъпоценната си душа, която би му открила пътя към небето. Той сам трябва да разреши изхода на борбата, която ще се породи в него и когато вземе решение да го повика, той ще слезе и ще го поведе по път, непознат на никого дотогава, защото той не познава и странника."
към текста >>

А той може да види камъка и отнесе образа му в сърцето си и да стане служител на скъпоценната си душа, която би му открила пътя към небето.
"В едно царство имало традиция, който донесе най-големия скъпоценен камък на царя, да бъде назначен като пръв министър. Тръгнал един младеж към планината да търси такъв камък. На пътя го настигнал старец, който му казал, че може да го заведе при съкровището. Но условието, което старецът му разкрива, го смущава. Той му казва, че ако занесе камъка на царя и стане пръв министър, ще потъне в морето, както бе потънала звездата, която бе видял насън и ще се издигне тогава, когато дъното на морето стане планински връх. А той може да види камъка и отнесе образа му в сърцето си и да стане служител на скъпоценната си душа, която би му открила пътя към небето. Той сам трябва да разреши изхода на борбата, която ще се породи в него и когато вземе решение да го повика, той ще слезе и ще го поведе по път, непознат на никого дотогава, защото той не познава и странника."
към текста >>

33. 153. Скъпоценните камъни са деца на много възвишени същества

Весела Несторова

ТОМ 24

153. Скъпоценните камъни са деца на много възвишени същества Някое възвишено същество ви носи като скъпоценен камък на пръста си и казва: "Как не ме разбира!
153. Скъпоценните камъни са деца на много възвишени същества Някое възвишено същество ви носи като скъпоценен камък на пръста си и казва: "Как не ме разбира! " Скъпоценните камъни са деца на много възвишени същества. Ако една мома предпочете един момък пред другите, тя не е вече идеална за мен. Тя не трябва да предпочита никой. Всички сме като едно цяло пред Бога. Ние сме в Бога - в Христа, но Той не е, не живее още в нас.
към текста >>

34. 249. Любовта е първия подтик в света

Весела Несторова

ТОМ 24

Досега не съм срещнал скъпоценен камък да е пукнал главата някому.
Любовта е първият подтик в света. Една ябълка, след като влезе във вас, знае какъв човек сте. Приемате добре един човек, а един ден го ритнете. Всички ценни неща в света са опаковани. По-красиво същество от човека няма - извънка кутията, но и по-лошо няма - вътре в кутията. Досега не съм срещнал скъпоценен камък да е пукнал главата някому. Досега съм говорил само за пъпката на Любовта, а за цвета и плода още не съм говорил - дълги години трябват. Ако познавате пъпката му, ще познавате и цвета, ако познавате цвета и плода ще познавате. Бога само с Любов можеш да видиш. Всички хора без любов са слепи. Херувимите имат форма на животно.
към текста >>

35. 12.3. ИЗПИТЪТ В РОВА НА ЛЪВОВЕТЕ - ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ЗА НОВАТА ЕПОХА

В РОВА НА ЛЪВОВЕТЕ: Неделна беседа; 24 април 1921 г.

ТОМ 25

Казвам, ако в България намерим само един такъв човек, тя ще бъде най-великата държава и този човек ще бъде един скъпоценен камък, какъвто никъде го няма Този човек, мома или момък, ще бъде най-ценен.
Сега, как ще се подигнем ние? Някой казва: "Да бъдем българи, да бъдем Християни! " Добре, но това са само методи, чрез които човек може да се повдигне, но човек трябва да се постави на един изпит, за да се подигне. Ще се изпита неговата честност и ако той не краде, ако не лъже, той е честен. Кажете ми, ако днес потърсим един човек, който никога не е излъгал, ще го намерим ли? Казвам, ако в България намерим само един такъв човек, тя ще бъде най-великата държава и този човек ще бъде един скъпоценен камък, какъвто никъде го няма Този човек, мома или момък, ще бъде най-ценен. Питам, де е тогава нашата култура? И вие си говорите за небето, казвате: "Господ да ни прости греховете! " Няма прощаване повече! Господ е приключил с вас и казва: "На тези лъжци, които са ме лъгали 999 пъти, не прощавам повече! " Не че ви мрази, но ще ви тури на един изпит да изкупите тези ваши 999 лъжи.
към текста >>

36. 3 АПРИЛ 1927 г. - 5 ЮЛИ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Тъга и скръб бяха сложили отпечатък върху душата му, бяха го превърнали в скъпоценен камък.
А може би, това що пиша сега е внушено от Вас. Не зная. 16 АПРИЛ 1927 г ДОБРОДЕТЕЛНИЯТ ОВЧАР Сприятелих се преди време с един млад овчар. От него лъхаше дъхът на стадото, което той пасеше, а в погледа му бяха изразени смирение и вътрешна чистота. Преминал цял живот в самота, готов бе всекиму приятел да стане, но ето, никой го не ценеше, никой приятелството му не прие. Тъга и скръб бяха сложили отпечатък върху душата му, бяха го превърнали в скъпоценен камък. Той бе станал мъдрец! Записах си и малко мисли от неговата мъдрост: Отхвърлят ли те хората, към Бога пътя ще откриеш и нагоре ще вървиш. Добродетелта е мощно средство за осмисляне човешкия живот. Изпаднеш ли в безсмислица, стори в тайно някому едно добро. Желаеш ли да си свидетел на чудеса, добрините си отправяй и към ония, които не те обичат!
към текста >>

Но, ето, Учителят ни събра към големия камък.
Щеше ли да се роди „Асавита”? Не, ние не знаем Божията повеля. Пък аз трябва да понеса предопределеното. Да, четох „Асавита” на Витоша, на Ел Шедар [в дневника Бивака е записан като Ел Шедар, а не Ел Шадай, името с което го познаваме от други приятели] - дето блика нашата хубава чешмичка. Най-напред небето беше облачно, като че ли слънцето не искаше да удостои тази аудитория. Но, ето, Учителят ни събра към големия камък. Наредихме се наоколо като за беседа. Стоя на крайната редица и вадя бележник да си запиша думите Му. Изведнъж, чувам гласа Му: „Где е Олга? ” Изтръпвам. - Тук съм, Учителю, обаждам се от множеството, изстъпвам се да ме види.
към текста >>

Там опрях главата си върху камък и заридах.
Като че ли някой голям и силен човек е плакал над нея. Когато завърших, сестрата, която ме целуна за „всички”, помислих че сте Вие. Погледнах това голямо множество вперило поглед в мене. Изведнъж се сепнах и - „слезнах” на земята. Като че носена от невидими ръце, избягах и се закрих зад гъстите храсти. Там опрях главата си върху камък и заридах. Особено чувство беше то и аз не зная, радост ли беше то, срам ли, страх ли. Тогава при мене дойде един от най-почтените ни стари братя - добрият брат Гарванов, целуна ме по челото и ми каза няколко думи, прочувствени, добри, сладки. Той ме благослови и ми пожела да бъда и да пребъдвам „певица на Бога - носителка на Неговата Любов”. След това, аз още дълго седях до камъка. Не знаех що да правя.
към текста >>

След това, аз още дълго седях до камъка.
Като че носена от невидими ръце, избягах и се закрих зад гъстите храсти. Там опрях главата си върху камък и заридах. Особено чувство беше то и аз не зная, радост ли беше то, срам ли, страх ли. Тогава при мене дойде един от най-почтените ни стари братя - добрият брат Гарванов, целуна ме по челото и ми каза няколко думи, прочувствени, добри, сладки. Той ме благослови и ми пожела да бъда и да пребъдвам „певица на Бога - носителка на Неговата Любов”. След това, аз още дълго седях до камъка. Не знаех що да правя. Сетне дойдоха сестри и ме заведоха при тях. Прегръщаха ме. Шепнеха: „Вълшебно! ” Една каза: „Асавита - Учителя са едно и също нещо.” Казаха, че и Той отрил една сълза от окото си.
към текста >>

Седях върху един нагрят от слънцето камък, а той изправен до мене милваше косите ми.
Вашата кърпичка отри от очите ми не една щастлива сълза. Наистина ние се виждаме с Colombo сутрин при изгрев слънце, наистина съм щастлива. О, той нищо не ми е обещал, не е проявил интерес към „материалните ми нужди”, защото пред него аз не давам да се разбере нито на иглен връх своето утеснено положение. Винаги пита за подготовката ми - радва се за брат Боев и го обича без да го познава. Да, скоро ний бяхме заедно. Седях върху един нагрят от слънцето камък, а той изправен до мене милваше косите ми. Сетне наведе с бастуна си една цъфнала акация и ми откъсна един цвят. Колко се радвах! И като се връщах по „Евлоги Георгиев”, видях как едно питомче на сиропиталището метеше двора. Искаше ми се да грабна метлата и аз да нашаря зарад него, или да му подаря нещо много скъпо; уви, няколко нежни думи, целувка по запотеното челце и - няколко изронени сълзи. Щастлива съм!
към текста >>

37. 2.1.30. Кирил и Методий, 24 май 1928 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

По листите й лази божата кравичка - алена калинка, като скъпоценен камък, по блесналия в елмази росен лист на леската.
Сладниче на кичести кичури застанало до разкошно зелена переста папрат и тихо се разговарят. Лайкучката разтворила бяло чадърче, непрекъснато се усмихва срещу слънцето. А мащерката е разгърнала по скали и драки своята розова свила и пред из въздуха благоухание и свежест. Извисили се стройни буки, борове и габер. Измежду тях тънка калина се преплита и нежно шушне с клоните си. По листите й лази божата кравичка - алена калинка, като скъпоценен камък, по блесналия в елмази росен лист на леската. Дрянът вече свива своето жълто знаме и едвам се различава между другите си братя. И над всичко това сияйното чисто ведро небе, синьо, синьо като синчеца, с тук-таме рейнали се малки буклести облачета, като главите на къдрокоси дечица. А въздухът, Господи, неописуема сладост, неоценима благодат и свежест. Нежно милва той очите, изпълва гърдите с омая, здраве и песен... Той е лекоперестия кораб, що ни води нагоре, все нагоре... Наистина днес Витоша е царствена. Гледай как е извисила глава, сякаш тайнствен сфинкс, що крие в недрата си щастието на всички живи създания.
към текста >>

Виж как тихо на камъка си седи.
От Него се излъчват прелестите на рая, благото на небето. Как стана тъй, че нам се падна това щастие да сме с Него? Щастливи деца, избраници някакви, не зная какви и за що. Той ли ни потърси, или ние Него? Той ли ни намери, или ние Него? Виж как тихо на камъка си седи. Притваря клепачи, като че вглъбен в себе си. Не вика, не жестикулира, но всяко негово най-малко движение е красота и сила. Нещо ще стане в света. Такива велики Учители винаги чертаят началото на Нова Епоха. Човечество, вземи под чест!
към текста >>

38. 2.1.32. 8 ноември 1928 г., Димитровден, [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Не си ли ти скъпоценен пръстен върху ръката на Твореца?
Не виждам де стъпям. Очите ми са устремени към него; сякаш той ме зове. Защо? Може би, за да чуя неговата хвалебна песен към онова слънце, от което произтича всяка прелест и всяка красота. Сириус, сякаш ти си нежна дева или млад юноша, тепърва стъпил в живота. Ти си прекрасна загадка, която пълниш душата с чистота и възторг. Не си ли ти скъпоценен пръстен върху ръката на Твореца? Или брилянт, най-скъп и величествен от Короната Му! Колко те обичам, ясна звездо, колко те обичам! Стори ме да дойда при тебе! Няма тежката ми земна нога да стъпи върху тебе, но само отстрана и отблизо ще те съзерцавам. Побелява. Звездите една след друга напущат небесния хоровод.
към текста >>

Как ярко свети скъпоценния камък!
Бронзово лице. Две кротки очи, дълбоко в душата гледат, като че не гледат, виждат, като че не виждат, казват, като че не казват... Говори Той: Едни се смеят, други се очудват, а трети застават в дълбока размисъл... Кой му изтъка този абен костюм и ризата му накичи с голям брилянт? Кой? - Майката природа. Около врата му ослепително бяло шалче от лен. Как ярко свети скъпоценния камък! Може би, за пръв път от своето раждане из недрата на земните глъбини е накичило достойна гръд. В плетени бели терлици почиват нежните му изморени нозе. Те приличат на два бели гълъба; тъй бели и чисти, като че ли ще полетят... Чуват се песни. От канарата я подемат мощни гласове, хълмове и долини я подемат и разнасят навред. Като че ли и самото небе ни приглася, грабва ги и ги разлива чак дори до Бога.
към текста >>

Може би случайно съм седнала върху омагьосан камък, та очите ми почват да виждат чудни видения.
Не, не! Те всички може би са тук. Но вълкът е станал на куче, лъвът нарамил уморени овце кротко ги носи да не ги увреди, мечката голяма и рунтава лежала всред стадото като голяма овца, безобидно се оставя да я газят овците... Кой държи маслиновото клонче? О, Исай, вдъхновени древни певче, твоите предричания се сбъдват; моите очи за миг съзрели това се затварят над прималялото от щастие и блаженство сърце. Очите ми са пророчески. Може би случайно съм седнала върху омагьосан камък, та очите ми почват да виждат чудни видения. Но тук, като че ли всеки камък е такъв, всяко кътче, озарено от присъствието на Учителя се превръща на приказен дворец, на вълшебна тайна. Картина. Той се обръща към една девица. Нещо усмихнато й казва? - Сега ли, трепетна запитва тя. - Сега, казва Той.
към текста >>

Но тук, като че ли всеки камък е такъв, всяко кътче, озарено от присъствието на Учителя се превръща на приказен дворец, на вълшебна тайна. Картина.
Те всички може би са тук. Но вълкът е станал на куче, лъвът нарамил уморени овце кротко ги носи да не ги увреди, мечката голяма и рунтава лежала всред стадото като голяма овца, безобидно се оставя да я газят овците... Кой държи маслиновото клонче? О, Исай, вдъхновени древни певче, твоите предричания се сбъдват; моите очи за миг съзрели това се затварят над прималялото от щастие и блаженство сърце. Очите ми са пророчески. Може би случайно съм седнала върху омагьосан камък, та очите ми почват да виждат чудни видения. Но тук, като че ли всеки камък е такъв, всяко кътче, озарено от присъствието на Учителя се превръща на приказен дворец, на вълшебна тайна. Картина. Той се обръща към една девица. Нещо усмихнато й казва? - Сега ли, трепетна запитва тя. - Сега, казва Той. Всички са в очакване.
към текста >>

39. 2.1.37. Благовещение, 4 април 1930 г., понеделник, [Витоша] Екскурзия на четирите правила

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Даде ни 5 минути размишление: 1) Да мислим за най-красивия скъпоценен камък.
Братята донасят дърва и ги трупат на камари. На огнището ври голяма тенджера бял боб, в друга - коприва, в трета -картофи. Всичко това е за нас. Всичко това е тихо подсказано от Учителя и бързо направено от добродетелни ръце. Днес Учителят каза нещо чудно: - Бог не живее вътре в човека, но вън от него; чрез човека само Той се проявява. Даде ни 5 минути размишление: 1) Да мислим за най-красивия скъпоценен камък. 2) За най-красивото растение (дърво). 3) За най-красивото животно. 4) За най-красивия човек. Какво ли не ми идваше на ума, мислейки за тия неща. Брилянт е най-скъпоценния камък.
към текста >>

Брилянт е най-скъпоценния камък.
Даде ни 5 минути размишление: 1) Да мислим за най-красивия скъпоценен камък. 2) За най-красивото растение (дърво). 3) За най-красивото животно. 4) За най-красивия човек. Какво ли не ми идваше на ума, мислейки за тия неща. Брилянт е най-скъпоценния камък. Борът - най-красивото дърво, сърната - най-красивото животно. Но човек? Дали не Христос, или Йоан, ученикът му, или пък Учителя! Не, но онова дивно същество, що 1923 година видях да излиза от Маришките езера и ме поздрави. Това се казва красота; то обаче бе нематериално.
към текста >>

40. 2.1.48. Свети Дух, 1 юни 1931 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар]

Глава 5. Учителят и истината

Сякаш гълтам по един скъпоценен камък.
Сега тя е тъмнозелена, корава и сочна. По листете и роса. Навярно снощи тук е валяло и дъждец, защото пътят е доста влажен. Стоят едри капките по атлазените листи, като едри брилянти отразяват блясъка на слънцето. Докосвам устните си до някои и пия... Сякаш поемам същински еликсир. Сякаш гълтам по един скъпоценен камък. Жадна съм. Така изреждам доста листи, от които лицето ми се мокри и гърлото уталожва. Отсреща ми фучи мотоциклет. Как се е засилил! Едвам ме погледна и като стрела прифуча край мене.
към текста >>

41. 4. “Къде живееш?

Глава 1. Разговор с великото

Двете части на тази музикална творба, каквато представлява “В начало бе Словото" и “Имаше человек изпратен от Бога" представляват скъпоценен камък в съкровищницата на българското музикално творчество.
Тя представлява едновременно и синтез и апотеоз на нещо съвършено и прекрасно, което се беше случило и имаше да се случи. От всеки стих искри една идея, която мигновено се превръща на пламък, за да увлече след себе си, не само творческото въображение на музиканта, но и дълбоката мисъл на мистика, за да стигне до оная богата реализация, когато Учителят ни поднася съзвучието и дълбокия смисъл на тази глава; тия 51 стихове в които е казано всичко, което до наши дни и до вековете щеше да си остане вечно и неувяхващо, ценно и дълбоко с ключово значение за откриването на скритото значение - според Учителя. Ние няма какво да прибавим към казаното и нямаме за цел да коментираме казаното - ние приличаме в случая на зрители и на слушатели, които след като са присъствували на една великолепна изложба или на концерт от знаменит музикант имаме скромното желание да споделим радостта и възторга от видяното и чутото, за да преживеем многократно този Празник. Върху първите тринадесет стиха Учителят ни е дал музика. Когато се спираме на тази глава и стих по стих се опитваме да я разчитаме, за да уловим същественото, лично на нас те ни звучат като тържествена оратория. Двете части на тази музикална творба, каквато представлява “В начало бе Словото" и “Имаше человек изпратен от Бога" представляват скъпоценен камък в съкровищницата на българското музикално творчество. Дълбочините и височините сякаш се сливат в едно цяло, за да отведат душата на човека до мистичните глъбини на познанието за светлината и след това да му разкрият всичката широта на една красота за която човешката душа вечно ще копнее. Ние не сме музикални критици и нямаме намерение да правим разбор върху тази музика. Още навремето, когато двете песни бяха дадени, много пъти ние щяхме да се върнем на тях, преживяването, което те ни оставиха проникна дълбоко в живота ни - мигове, които никога не могат да се забравят. И двете части - първата и втората песен звучат мощно, окрилящо, проникнати от дълбока мистичност, същевременно и от звучащ живот. Един ден музикалната тема щеше да бъде открита и богатството скрито в тия две песни изявено.
към текста >>

42. 6.6. Алилуйя

Глава 2. Движение и гимнастика

Както ученият от един лист можеше да пресъздаде цял растителен вид, по същия начин и хората, които ценяха духовните съкровища, щяха да открият в тях или в една единствена дума, в един шестостихен псалом цял мир, цяла епопея на духовното въззеймане на човешката душа, която освободена отвътре щеше да изпее свещеното Алилуйя... И този звучащ стих нямаше да бъде само обикновена библейска или религиозна дума, а дума изпълнена със съдържание, където трептеше и се преливаше определеното отношение на човека, на душата към един Неизвестен Бог, по време, когато се лееха кумири и се вдигаха култове от камък.
В нея бе отлято съдържанието на сърцето, което жадуваше да влезе в пряк контакт с Бога, за да му отдаде своята смирена чистота, обич и всеотдайност. Псалмите са написани преди повече от три хиляди години. Всред всичката тъма на времето, когато езичеството напираше и тегнеше отвсякъде, отравяйки атмосферата и душите, мъже като Давида горяха от вътрешен огън и с устрем летяха към една съкровена и велика цел - да преумножат и съхранят духовните съкровища, да остават дълбоки следи на своите въжделения и на новите идеи, които ги вълнуваха. Духовният живот на човека получаваше своите първи очертания и ония, които бяха вкусили от плодовете му, бяха готови с цената на живота да го съхранят и предадат в пълнота на следващите поколения.. Цяла Азия по това време и целия западен свят тънеше в духовен мрак и идеята за единния Бог беше далечна и непозната, а Давид вече редеше своите псалми, своите песни, музиката му имаше вече магическо действие и нескончаемо той вече повтаряше своето Алилуйя, като изграждаше здрав и сияен път, чийто основания щяха да си останат до днес. Думите бяха живи и криеха сила. Както ученият от един лист можеше да пресъздаде цял растителен вид, по същия начин и хората, които ценяха духовните съкровища, щяха да открият в тях или в една единствена дума, в един шестостихен псалом цял мир, цяла епопея на духовното въззеймане на човешката душа, която освободена отвътре щеше да изпее свещеното Алилуйя... И този звучащ стих нямаше да бъде само обикновена библейска или религиозна дума, а дума изпълнена със съдържание, където трептеше и се преливаше определеното отношение на човека, на душата към един Неизвестен Бог, по време, когато се лееха кумири и се вдигаха култове от камък. Целият псалом звучи като дълбока музикална пиеса - хваление, песен и молитва се слива в едно. Големите майстори на музиката бяха успели да открият красотата и дълбочината на този псалом. Върху този текст се пише музика - ненадминати творби, които до ден днешен не са слезли от музикалните сцени. Тези творби щяха да влязат в музикалните програми дори на тия, които исторически оспорваха това класическо творчество на миналото и този духовен цъфтеж. Хендел щеше да вплете в тази дума своята прочута оратория и никоя дума нямаше да звучи толкова мощно и окрилящо, както Алилуйя в произведението на Хендел - “Месия”. “Алилуйя!
към текста >>

Защото подобно на Давид преживяли отчасти неговия път, който е път на всеки човек, нашият век еднакво ни ограби и обогати, еднакъв беше нашия дел в скърби и радости, в победи и поражения, при еднаква атмосфера отровена от отрицанията и противоречията на нашето време, което се силеше да разруши не само фанатизма и сковаността на религията - суеверията и догмите, но и всичко онова, което вековете бяха натрупали като баласт и прах върху чистата идея за Великото, за Божественото, но и да изтръгне от корен онова, което капка по капка като скъпоценен нектар бе събрано да изтръгне вярата в Бога, отричайки истината, която не можеше да се докаже в лабораториите и кабинетите по научен път, но с което велики люде са живяли и са творяли култура.
предлагали, виждаме музикалната атмосфера всред която той живя и музиката в която той беше потопен. Под ръка винаги ще са били инструментите отзвучавайки всеки миг на неговите радости и скърби, на неговите противоречия и борби. Чрез музиката той не само славословеше Своя Бог, чрез музиката не само гонеше лошите духове, чрез музиката той живееше, управляваше, разрешаваше държавните си задачи, чрез музиката той се мъчеше да затвърди в душата на народа си най-същественото, което за него беше мисия. Не се съмняваме, че в неговата бойна торба винаги е стояла и неговата гусла, защото той живееше чрез музиката, която лежеше в него несъкрушимо и прекрасно, което той съумя да отлее и включи за вечни времена в малката думичка от седем букви - неговото последно Алилуйя. Не можем и не желаем да спрем до тука. Защото подобно на Давид преживяли отчасти неговия път, който е път на всеки човек, нашият век еднакво ни ограби и обогати, еднакъв беше нашия дел в скърби и радости, в победи и поражения, при еднаква атмосфера отровена от отрицанията и противоречията на нашето време, което се силеше да разруши не само фанатизма и сковаността на религията - суеверията и догмите, но и всичко онова, което вековете бяха натрупали като баласт и прах върху чистата идея за Великото, за Божественото, но и да изтръгне от корен онова, което капка по капка като скъпоценен нектар бе събрано да изтръгне вярата в Бога, отричайки истината, която не можеше да се докаже в лабораториите и кабинетите по научен път, но с което велики люде са живяли и са творяли култура. Но нека не се отклоняваме - еднакво като Давид усещаме непобедимата нужда да редим псалми, да редим песни и стихове, да пеем и песнопем, за да се отдалечим и издигнем над гъстите пари на нашето време. Неутолима е нуждата да дишаме друг въздух и всред тъмата на отрицанието да съзерцаваме друго небе и се изкачим на високи върхове. в дни на радости и скърби, на изпитания и горест, непременно щяхме да стигнем до Неговия праг. Защото само Той можеше да ни освободи от голямата тъма и от големия студ на дългата полярна нощ, която напираше някога и се вдълбочаваме в псалмите му, за да стигнем до 150 тия псалом, ние слушаме само една кратка и мека заповед. Учителят я каза: “Пейте, песнопейте.
към текста >>

43. 3. Паневритмия: хореографска поема

Глава 5. Гласове, които стигат до сърцето

Дишането беше крайъгълен камък в цялата изградена от Него система за здравеопазването на човека.
Характерът на тези гимнастики изисква обстойно обсъждане и дълбоко вникване - те бяха построени върху известни принципи, те имаха точен ритмус, те имаха нещо, което специалистите един ден ще открият - те всички бяха съобразени с природния ритъм и бяха изградени хармонично, плавно, красиво. Новото в тях беше и това, че участие не взимаха само ръцете, както беше по онова време, но цялото тяло. Не се правеха застанал на едно място, а се правеха стъпки напред и назад - всичко беше ангажирано с движенията - нямаше част на тялото която да не беше застъпена. Тези упражнения останаха да се играят до ден днешен, те бяха отделни от Паневритмията и имаха малко по-друг характер - играеха се без музика. Редом с тях вървяха и дихателните упражнения. Дишането беше крайъгълен камък в цялата изградена от Него система за здравеопазването на човека. Ще споменем и за третия дел упражнения, ония, които Той даваше по време на школните часове. Те представляват най-новото, най-съкровеното, което можеше да се предложи на бялата раса - тези упражнения съдържаха нещо магично. Те бяха най-леки, най-прости, най-обикновени, все едно, че нищо не правиш. Изтока ги използуваше рационално от рода на пасите. Учителят пристъпваше внимателно и ги предлагаше просто и скромно, като казваше: “Опитайте ги”.
към текста >>

Първи ние пихме глътка от този скъпоценен сок - нека всеки го опита - като братски дар, който бе направен на нас ние го предлагаме на всички чисти и жадуващи за новото души.
Заслугата на Паневритмията е тази, че тя разкрива границите към един хармоничен и правилен живот, тя ни разкрива красотата, в която сме потопени, несметните блага, които не се поднасят ежеминутно от всичките агенти на живота - “живеете по благодат", колко скъпо струва на природата всеки човек, колко неизброими са трапезите които се вдигат и слагат пред човека ежесекундно... Паневритмията живо ни говори, че на Земята би могло да се живее като в рая. След като тя ни подарява здраве, радост, хармония, тя ни обогатява с нова мисъл и ново светоусещане Голямото национално съкровище чака българския народ. Бихме пожелали на българския народ да се родят умни, добри и просветени люде. които с чисти ръце да го поемат, за да го предадат на всички не само в България, но и на другите народи. Паневритмията обновява човека физически и духовно. Първи ние пихме глътка от този скъпоценен сок - нека всеки го опита - като братски дар, който бе направен на нас ние го предлагаме на всички чисти и жадуващи за новото души.
към текста >>

44. 1. Планината

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

Всеки камък, тухла и греда са били поставени на място, за да се получи точния модел, неговото съдържание и външния ефект.
1. ПЛАНИНАТА Всичките исторически паметници на човешката култура, като се започне от египетските пирамиди и се свърши до съвременните монументални архитектурни обекти са израз не само на човешкия ум, но и на един огромен човешки труд. Безспорно зад тази голяма човешка дейност е стоял определен план, изработен от умни хора, които са имали известни мисли и идеи. Тяхното желание е било да се въплътят тези идеи, да станат те достояние на човека, за да упражнят своето влияние върху тях. Нищо в миналото, пък и сега не е било построено случайно, безпланово и безцелно. С тях се е целяло известна роля, умисъл, цел. Всеки камък, тухла и греда са били поставени на място, за да се получи точния модел, неговото съдържание и външния ефект. Ние сме изумени от постиженията на дадено време, което съхранявало за поколенията дадени ценности. Колко време и колко човешка енергия са погълнали тези паметници! Трудно можем да си представим миналото, когато тези паметници са били строени така, че да преживеят дори и хилядолетията. Техниката ще е била изумителна и знанията, които са владеели тия древни архитекти ще са били големи. Ние се изненадваме и възхищаваме не само от ония, които са изработвали плановете, не само и от ония, които са стояли зад тях с определена цел, но и от величието на трудовия подвиг, който е реализирал тези архитектурни идеи.
към текста >>

Тя никога не бърза, както никога не е бързала, когато камък по камък е била строена, украсена, облечена.
Тук всичко е било поставено грижливо на точно определеното място - тук е имало и план и архитект и милиони работни ръце, и много, много умствена енергия, която е подредила този величествен обект. Какво строителство и какъв живот! Стигаш до думата строителство и най-после с езика на съвременността, полетяваш нататък и даваш воля на въображението и на фантазията - несмущаван от никого, никой не може да ти забрани - поет си и в тая атмосфера, наситена с хармония, скъсваш с установената научна мисъл и с първичната логика на нецивилизован и казваш - невъзможно е тук да е стояла случайността, невъзможно е тя планината -тоя величествен монумент - пирамидите нищо не са пред нея, да е рожба на хаоса и всичко тук да е действувало сляпо, стихийно, безпланово, лишено от архитектурен замисъл, лишено от идейност, от цел. Невъзможно! И ако зад всяка обикновена изградена от човешки ум и ръце форма стои усилието на човека, колко повече тук!... Планината те гледа кротко и не взима участие в твоята пламенна размисъл - ненарушим е нейния покой и тайните си тя грижливо пази за неизвестни хора и време. Тя никога не бърза, както никога не е бързала, когато камък по камък е била строена, украсена, облечена. Планината е жива, смислена, полезна, подаряваща на човека земни и неземни съкровища. Тя е хиляди пъти по-величествена от всички човешки изобретения взети в куп, дори и от пирамидите. Планината стои несравнима по своята идея, по своя замисъл и по богатствата, които подарява на човека духовни и материални. Тогава човекът със свободната мисъл, човекът препускащ времето напред и назад, човекът който не спазва общоприетата логика, открива необикновената тайна - тайната на едно велико строителство, което безшумно в продължение на милиарди години камък по камък, къс по къс, е построявало тук величествената сграда на една земя, чийто разнообразен профил е криел старателно своята идея. Тук не е липсвал нито план, нито архитекти, нито огромен колосален труд, нито закони, нито техника.
към текста >>

Тогава човекът със свободната мисъл, човекът препускащ времето напред и назад, човекът който не спазва общоприетата логика, открива необикновената тайна - тайната на едно велико строителство, което безшумно в продължение на милиарди години камък по камък, къс по къс, е построявало тук величествената сграда на една земя, чийто разнообразен профил е криел старателно своята идея.
Планината те гледа кротко и не взима участие в твоята пламенна размисъл - ненарушим е нейния покой и тайните си тя грижливо пази за неизвестни хора и време. Тя никога не бърза, както никога не е бързала, когато камък по камък е била строена, украсена, облечена. Планината е жива, смислена, полезна, подаряваща на човека земни и неземни съкровища. Тя е хиляди пъти по-величествена от всички човешки изобретения взети в куп, дори и от пирамидите. Планината стои несравнима по своята идея, по своя замисъл и по богатствата, които подарява на човека духовни и материални. Тогава човекът със свободната мисъл, човекът препускащ времето напред и назад, човекът който не спазва общоприетата логика, открива необикновената тайна - тайната на едно велико строителство, което безшумно в продължение на милиарди години камък по камък, къс по къс, е построявало тук величествената сграда на една земя, чийто разнообразен профил е криел старателно своята идея. Тук не е липсвал нито план, нито архитекти, нито огромен колосален труд, нито закони, нито техника. И всичко това е било разумно, не хаотично, не, а организирано планово, смислено, хармонично. Всичко е било подчинено на великия план, зад който е стояла Велика Разумност. Планината гледаше човека и когато човекът пише история за нея, вярна или не - тя мълчеше и вероятно се усмихва като Джоконда. Какво е човекът, въоръжен с обикновените човешки съоръжения, когато открива тайните на природата - единственото, което не помръква и което си остава ценно са безкрайните усилия и жертви, които човек прави за да се домогне до истината.
към текста >>

Нека не бъдем обвинени в неосведоменост и ненаучно мислене - ние не се сърдим, не пишем научен труд, а поетично есе - всеки камък, всяка скала, всяко езеро, поляна, сипей, връх, всяко дръвче, клек, бор, ела, мура, лишей и мъх представляват части от това цяло, от тая монументална сграда, която грабва не само очите, а и сърцето, не само сърцето, а и душата, за да подари на човека не земни съкровища, които не й липсват не, а за да подари на човека духовни съкровища, които през хилядолетията чакат човека.
Тук не е липсвал нито план, нито архитекти, нито огромен колосален труд, нито закони, нито техника. И всичко това е било разумно, не хаотично, не, а организирано планово, смислено, хармонично. Всичко е било подчинено на великия план, зад който е стояла Велика Разумност. Планината гледаше човека и когато човекът пише история за нея, вярна или не - тя мълчеше и вероятно се усмихва като Джоконда. Какво е човекът, въоръжен с обикновените човешки съоръжения, когато открива тайните на природата - единственото, което не помръква и което си остава ценно са безкрайните усилия и жертви, които човек прави за да се домогне до истината. Нека не бъдем обвинени в неосведоменост и ненаучно мислене - ние не се сърдим, не пишем научен труд, а поетично есе - всеки камък, всяка скала, всяко езеро, поляна, сипей, връх, всяко дръвче, клек, бор, ела, мура, лишей и мъх представляват части от това цяло, от тая монументална сграда, която грабва не само очите, а и сърцето, не само сърцето, а и душата, за да подари на човека не земни съкровища, които не й липсват не, а за да подари на човека духовни съкровища, които през хилядолетията чакат човека. Духовната култура на човечеството би била невъзможна без съществуването на планините; без високите върхове немислим би бил духовния прогрес на човечеството, без тези величествени антени, достигащи небесния простор; мисълта на човека би останала бедна, ограничена, лишена от простор и аромат. И както египетската култура би била невъзможна без пирамидите - защото, какво е пустинята лишена от възможностите да трансформира космическите течения и енергии, които подаряват на един народ импулса и тласъка за зараждаща се култура? Планините имат определена служба и представляват условия при изграждането на човешките култури, при духовното възраждане на народите, при оформяването на възвишен мироглед и идеал. Както е невъзможна представата за земята лишена от планини, така е и невъзможна представата, че зад могъщото строителство на природата при изграждането на планините, са стояли само катаклизмите, резките промени на температурите, големите депресии. Всичко това може да се е случило, то е механическата страна на въпроса, механични сили са били впрегнати на работа, ала голямата наука до там ли ще спре?
към текста >>

Всички са ги преживяли почти еднакво, но ще бъдат интересни може би за ония които ще дойдат след нас и може би няма да сме тук, за да им разкажем как се запознахме с планината и как се разви нашия туризъм, нашата голяма любов към природата и планината, как всичко легна дълбоко в нас като важен камък при основата на нашия мироглед.
Планината стои пред теб и със своето величие те кара да се вълнуваш, да се радваш, да чувствуваш, че почваш да живееш. Да, това са първите трепети. Когато решаваш да вземеш перото, имаш вече набран опит и взимаш решението да напишеш една своеобразна и непретенциозна история. Представите, спомените са премного живи и пресни. За кого ще ги разкажеш? Всички са ги преживяли почти еднакво, но ще бъдат интересни може би за ония които ще дойдат след нас и може би няма да сме тук, за да им разкажем как се запознахме с планината и как се разви нашия туризъм, нашата голяма любов към природата и планината, как всичко легна дълбоко в нас като важен камък при основата на нашия мироглед. Как го направи Той, как върна Той на нас едно забравено и неизползувано богатство, как ни откри скритата физиономия на планината, нейната хубост, нейната сила, нейните изисквания и правила, за да използуваме максимум нейните блага, за да се върнем от нея истински възродени, ободрени, вдъхновени. Законите на природата бяха строги, установени и никой нямаше право да ги нарушава. Не планината ще се координира спрямо нас, а ние спрямо нея. От спазването на тези закони и правила зависеше смисъла и ползата от нашето пребиваване в планината. Колко време от първите екскурзии, когато пътищата към планините бяха безлюдни и тихи, ние се връщаме на това време и на тези екскурзии, за да свържем всичко в едно цяло, оглеждайки всеки завой и всеки знак, който би ни отвел до вътрешното дълбоко значение на тези излети, които формираха у нас най-хубавото и които ни обогатяваха непрестанно.
към текста >>

Ние бяхме ученици в една школа, където ни учеха, че всичко живо беше частичка от един голям организъм - към всичко живо трябваше да храним свещено чувство и да не казваме: камък е това, дърво е това, животно е това.
Планината обичаше премного чистота, казваше ни Той и ние гледахме да я пазим. Мястото, където отсядахме си оставаше в същия вид в който го заварвахме, сякаш тук не са яли и почивали 60-70 души и тия хора не са били българи. Още не бяха изработени навиците в планината, а още по-малко отношението към нея. Ние вече бяхме ограмотени на тази тема и се стараехме да изразим вече обичта и благодарността към планината. Разбирахме важността на добрите навици и значението на малките неща - планински цветя не късахме. Ние бяхме ученици в една школа, където ни учеха, че всичко живо беше частичка от един голям организъм - към всичко живо трябваше да храним свещено чувство и да не казваме: камък е това, дърво е това, животно е това. Един пулс оживотворяваше всичко. Ние сричахме азбуката на една нова етика. И нейните закони жадувахме да влезат вече във всекидневието ни. Мястото за общия бивак се избираше старателно. Непременно то биваше слънчево, на завет и наблизо да има чиста изворна вода.
към текста >>

От всичките страни, стъпил на Мусала към тебе прелива нещо, за да се излее като скъпоценен нектар в душата - цяла година след това ще живееш с тия мигове и волно фантазията ще те пренася все насам и все на тази височина, за да изживееш не веднаж богатите мигове.
Небето се откроява като огромен купол, чийто глъбини дълбоки и недостижими се превръщат на вълшебни светове от които до будното ухо и сърце достигат нечути гласове на непозната музика - развълнуван си до дъното на сърцето и душата, трогнат си от разливащата се красота за която нямаш думи, тонове и краски да изразиш. Когато слънцето се издига високо и вече започва да топли - на Мусала се е случвало дни температурата да стигне до 20 градуса. След песните, които възторжено пееш на върха, слизаш малко надолу и сядаш на поляната. Оттук се открива чудната гледка на Пирин, чийто върхове като бисери са нанизани и блестят сега в снежнобялата облачна феерия. Гледаш и съзерцаваш тази красота и усещаш как един живот, необикновен и премного нов за тебе ти показва света в нови краски, говори ти за дълбоки и непознати неща и това море от светлина между Рила и Пирин за първи път ти разкрива великите възможности на човека, преодолял личното дребното да гради нов свят, където би могло да се живее по-красиво и по-смислено. От всичките страни, стъпил на Мусала към тебе прелива нещо, за да се излее като скъпоценен нектар в душата - цяла година след това ще живееш с тия мигове и волно фантазията ще те пренася все насам и все на тази височина, за да изживееш не веднаж богатите мигове. “При първи лъч на слънцето вдъхнали ли сте лекий дъх на Мусала” - щеше да пееш през годината и щеше да си спомняш за кристалния въздух, който за първи път си поднесъл на дробовете като най-разкошен обед. Неизброими са картините и усещанията, благата и красотите, които планинските върхове предлагат на човека - какво представляват усилията, докато стъпиш над тях при това щедро, разливащо се богатство!... Нека бъдем пак пестеливи на описания и бликнали чувства и не се отклоняваме от поставената цел. Слизането от върха става бавно и внимателно. Най-малкото нарушение на дисциплината при групово изкачване може да струва скъпо, планинските пътища тогава не бяха така подредени и поддържани, както сега.
към текста >>

45. 110.3. Малкият:брат. Из беседа, държана на 1 януари 1939 г., София-Изгрев.

ТОМ 30

Колкото да е лош животът на вашето минало, един ден той ще се превърне в скъпоценен камък.
- Жената е чуждо същество за човека. Сестрата, обаче, това е Божественото, с което човек трябва да има общение. Търсите ли жената, търсете я като ваша сестра. Не казвайте като Давида, че в грях ви е родила майка ви. В любов ме роди майка ми, и аз ще живея по любов. Колкото да е лош животът на вашето минало, един ден той ще се превърне в скъпоценен камък. Няма да остане нещо в света, с което Бог да не примири човека, но за това се изискват дълги години. Човек трябва да мине през големи опитности и страдания, докато разбере, че всичко, което Бог е създал, е велико. Човек трябва да разбере, че от нищо не е лишен. Стремете се тази година към придобиване на Божествени неща, защото само те не произвеждат противоречия. Всяка Божествена идея носи светлина за човешкия ум и за човешкото съзнание.
към текста >>

46. XI. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ - беседа от Учителя, държана на 11.09.2013 г., София / дешифрирана от Паша Теодорова.

ТОМ 30

Дойде приятелят му и казва: „Знаеш ли, аз имам един скъпоценен камък, голям като кокоше яйце, който ще туря на върха на писалката ти, да стане по-хубава.” Туря камъка на синджирче, окачва го на писалката му, и той пише.
” Ученичката казва: „Добре, да турим още една панделка; вярвам, че учителят ще хареса шапката и с панделки! ” Питам: мислите ли, че шапката по този начин стана по-ценна? Не, сега, именно, тя изгуби своята цена. Защо? - Защото тя вече се преиначи от това, което беше първоначално. Представете си, че учител дава на ученика си едно красиво перо, с което се пише отлично. Дойде приятелят му и казва: „Знаеш ли, аз имам един скъпоценен камък, голям като кокоше яйце, който ще туря на върха на писалката ти, да стане по-хубава.” Туря камъка на синджирче, окачва го на писалката му, и той пише. После дойде друг негов приятел и му казва: „И аз имам един диамант, по-голям от първия, да турим и него на писалката, да стане по-хубава! ” Питам: може ли сега писалката да пише хубаво, под тежестта на тия големи диаманти? - Не може! Значи, натрупването на нещо върху някой, сам по себе си ценен предмет, показва глупавите идеали на съвременното човечество. Това са глупавите идеали на съвременните ученици.
към текста >>

47. II. Писма от затвора: магнетофонен запис

Друг път сме на Ел Шадай при камъка на Учителя.
[5 април 1960 г.] Обична моя Мария, Всякога, когато сядам да се храня, представям си „Малкият дом”. Пак седим стебе на малката масичка, и аз заемам мястото си. Когато казваме нашата Кратка молитва, ние сме всецяло с нея, ние сме заедно. Тъй по-малко чувствам, че сме разделени. Понякога си представям, че седим край огнеца на замъка, дишаме, гледаме, слушаме, мислим, живеем в нашия свят-обширен, красив, вечен. Друг път сме на Ел Шадай при камъка на Учителя. Ех, простор, въздух, светлина, свят на Любовта прекрасен! Зная, в него всякога ще живеем с тебе. Хубаво и пълно както Бог повелява. Това е нашия свят. Всички, които обичаме и които ни обичат, живеят в Любовта.
към текста >>

То като скъпоценен камък я украсява.
От Истината иде всяка сила, лъжата обезсилва човека. Ние трябва да вършим нашата работа за която сме дошли, и от нищо да се не страхуваме. Нито едно чувство, родено от Любовта не се губи. То става сила на душата. То е придружавано всякъде и всякога. То като скъпоценен камък я украсява. Ето човекът, той е в най-възвишените прояви на Духа. Това е Христос, Син на Бога Живата. Истината живее в скромничка колиба. Тя не обича дворците. „Син Человечески нема къде глава да подслони”.
към текста >>

На един камък никога не може да хрумне да се мръдне, или да вземе някаква инициатива, или сам да стане статуя.
Само те могат да ги долавят и усилват дотолкова, че да се чуе музика и говор, и да се видят образи. Лъчи на живота - тъй ги нарича Учителят. Животът на далечни и незнайни светове, те донасят този живот до нас. Чрез тях човек общува с възвишените същества от целия Всемир. Искате да знаете каква е разликата между Духа и материята? На един камък никога не може да хрумне да се мръдне, или да вземе някаква инициатива, или сам да стане статуя. Духът е, Който създава движението, т.е. има надмощие в тях. Има хора, в които материята не е просветена, тъмна е и инертна. Те носят качествата на материята. Тази е древната, извечна борба на Духа - да проникне материята, да я одухотвори, да й даде подтик.
към текста >>

Повтаря се видението на Данаила: „Образът от злато, сребро, мед, желязо и глина, камъка го удари в краката.
В днешно време се възражда миналото на човечеството - най-тъмното и най-светлото. То е извикано към съществувание, за да бъде преоценено и пречистено. Затова епохата се нарича „Ликвидация на века”. Всичко, каквото е живял човек досега, се възражда - и най-жестокия и мрачен варваризъм, и най-големите висини до които човек е достигнал. Днес всичко е смесено вкупом. Повтаря се видението на Данаила: „Образът от злато, сребро, мед, желязо и глина, камъка го удари в краката. Идолът рухна и всичко се смеси, а камъка почна да расте и изпълни земята.” Това е Божественото Учение. Поради Неговото присъствие, всичко се съкруши и смеси. Личният живот, личното битие започва и свършва. Големият живот, живота в Бога е вечен. От него идем и към него се връщаме.
към текста >>

Идолът рухна и всичко се смеси, а камъка почна да расте и изпълни земята.” Това е Божественото Учение.
То е извикано към съществувание, за да бъде преоценено и пречистено. Затова епохата се нарича „Ликвидация на века”. Всичко, каквото е живял човек досега, се възражда - и най-жестокия и мрачен варваризъм, и най-големите висини до които човек е достигнал. Днес всичко е смесено вкупом. Повтаря се видението на Данаила: „Образът от злато, сребро, мед, желязо и глина, камъка го удари в краката. Идолът рухна и всичко се смеси, а камъка почна да расте и изпълни земята.” Това е Божественото Учение. Поради Неговото присъствие, всичко се съкруши и смеси. Личният живот, личното битие започва и свършва. Големият живот, живота в Бога е вечен. От него идем и към него се връщаме. Христос казва: „Отивам при Отца Си!
към текста >>

48. 1.2. Звънарницата и изповедта на Борис Николов

Б.Н.: Той построи всичкото туй нещо, и за двигател няма пружини, ами тежки камъни, които върже отгоре, и камъка като пада, движи часовника.
В.К.: Значи той построява часовника? Той построи часовника, Кулата я построи града. Ама часовника горе, който се вижда отвсякъде, от далеч се вижда колко е часът. Погледнеш, х-е-е - часовникът и камбана звъни. Колко часа те звънят камбани? Б.Н.: Той построи всичкото туй нещо, и за двигател няма пружини, ами тежки камъни, които върже отгоре, и камъка като пада, движи часовника. Ама изчислен камъка - колко да е тежък. Един камък слиза, други се изкачва, и задачата беше само от време на време да навие камъка, който е паднал, да го качи горе, за да почне той да движи - такъв механизъм. В.К.: И той на колко време биеше? На всеки час ли биеше часовника? Как биеше камбаната?
към текста >>

Ама изчислен камъка - колко да е тежък.
Той построи часовника, Кулата я построи града. Ама часовника горе, който се вижда отвсякъде, от далеч се вижда колко е часът. Погледнеш, х-е-е - часовникът и камбана звъни. Колко часа те звънят камбани? Б.Н.: Той построи всичкото туй нещо, и за двигател няма пружини, ами тежки камъни, които върже отгоре, и камъка като пада, движи часовника. Ама изчислен камъка - колко да е тежък. Един камък слиза, други се изкачва, и задачата беше само от време на време да навие камъка, който е паднал, да го качи горе, за да почне той да движи - такъв механизъм. В.К.: И той на колко време биеше? На всеки час ли биеше часовника? Как биеше камбаната? Б.Н.: Всеки час - часовете.
към текста >>

Един камък слиза, други се изкачва, и задачата беше само от време на време да навие камъка, който е паднал, да го качи горе, за да почне той да движи - такъв механизъм.
Ама часовника горе, който се вижда отвсякъде, от далеч се вижда колко е часът. Погледнеш, х-е-е - часовникът и камбана звъни. Колко часа те звънят камбани? Б.Н.: Той построи всичкото туй нещо, и за двигател няма пружини, ами тежки камъни, които върже отгоре, и камъка като пада, движи часовника. Ама изчислен камъка - колко да е тежък. Един камък слиза, други се изкачва, и задачата беше само от време на време да навие камъка, който е паднал, да го качи горе, за да почне той да движи - такъв механизъм. В.К.: И той на колко време биеше? На всеки час ли биеше часовника? Как биеше камбаната? Б.Н.: Всеки час - часовете. В.К.: И ти ми разказваше този случай - как той имал голяма челяд и бил беден, и поискал от кмета - Слона да му увеличи заплатата.
към текста >>

На самия часовник няма пружина, няма механизъм, ами два големи, тежки камъка, които са завързани с халка и с въже чак до горе.
На кулата горе построяват часовник. Но няма никакъв механизъм. А пък местния часовникар там в Габрово, който е бил, той построява часовника. Той е майстор, и тогава от старите майстори, хе-е-е с достойнство на чорбаджия. Той построява часовника, самия механизъм на часовника и за двигател на стрелките. На самия часовник няма пружина, няма механизъм, ами два големи, тежки камъка, които са завързани с халка и с въже чак до горе. Тогава горе има чарк с който вдигат камъка до горе с въжета. И като го пуснат, камъка с тежестта си движи часовника, движи стрелките, движи всичко - и камбаните, които бият колко е часа. Часовникът звъни и неговия звън се чува не само в цяло Габрово, но и в околните села, които са по баирите. Тъй че този часовник вършеше една голяма обществена работа, каквато 100-200 часовника не могат да направят. И много го обичаха всички, защото звънът му беше приятен, и при туй винаги точен.
към текста >>

Тогава горе има чарк с който вдигат камъка до горе с въжета.
Но няма никакъв механизъм. А пък местния часовникар там в Габрово, който е бил, той построява часовника. Той е майстор, и тогава от старите майстори, хе-е-е с достойнство на чорбаджия. Той построява часовника, самия механизъм на часовника и за двигател на стрелките. На самия часовник няма пружина, няма механизъм, ами два големи, тежки камъка, които са завързани с халка и с въже чак до горе. Тогава горе има чарк с който вдигат камъка до горе с въжета. И като го пуснат, камъка с тежестта си движи часовника, движи стрелките, движи всичко - и камбаните, които бият колко е часа. Часовникът звъни и неговия звън се чува не само в цяло Габрово, но и в околните села, които са по баирите. Тъй че този часовник вършеше една голяма обществена работа, каквато 100-200 часовника не могат да направят. И много го обичаха всички, защото звънът му беше приятен, и при туй винаги точен. Този часовникар, който го направи поддържаше часовника да показва винаги точното време.
към текста >>

И като го пуснат, камъка с тежестта си движи часовника, движи стрелките, движи всичко - и камбаните, които бият колко е часа.
А пък местния часовникар там в Габрово, който е бил, той построява часовника. Той е майстор, и тогава от старите майстори, хе-е-е с достойнство на чорбаджия. Той построява часовника, самия механизъм на часовника и за двигател на стрелките. На самия часовник няма пружина, няма механизъм, ами два големи, тежки камъка, които са завързани с халка и с въже чак до горе. Тогава горе има чарк с който вдигат камъка до горе с въжета. И като го пуснат, камъка с тежестта си движи часовника, движи стрелките, движи всичко - и камбаните, които бият колко е часа. Часовникът звъни и неговия звън се чува не само в цяло Габрово, но и в околните села, които са по баирите. Тъй че този часовник вършеше една голяма обществена работа, каквато 100-200 часовника не могат да направят. И много го обичаха всички, защото звънът му беше приятен, и при туй винаги точен. Този часовникар, който го направи поддържаше часовника да показва винаги точното време. Е, той имаше голямо семейство - момчета, момичета и решава да отиде на Хисарските бани в южна България и да прекара със семейството.
към текста >>

Понеже аз съм специалист по камъка, аз им показах как да работят, кои камъни да използват и кои да пощадят.
И си спомням и каза, ето каза как Бог работи в затвора чрез другите. Б.Н.: Не мога да се оплача! В затвора с мене се държаха много добре. Много добре, защото им вършех работа и им давах съвети за много неща. Така ги оправих, как се бяха забъркали в някои работи, аз ги оправих в Белово, където бяха кариерите. Понеже аз съм специалист по камъка, аз им показах как да работят, кои камъни да използват и кои да пощадят. Така те се съгласиха и вече някои прекрасни мрамори, които не биваше да се правят на вар -послушаха ме. И не ги правеха. Обаче, други пък, които бяха много хубави, тези бяха пещерните варовици - арагонитите. Те с такива краски, такива шарки и такава структура чудесна! Имам тука даже камък.
към текста >>

Имам тука даже камък.
Понеже аз съм специалист по камъка, аз им показах как да работят, кои камъни да използват и кои да пощадят. Така те се съгласиха и вече някои прекрасни мрамори, които не биваше да се правят на вар -послушаха ме. И не ги правеха. Обаче, други пък, които бяха много хубави, тези бяха пещерните варовици - арагонитите. Те с такива краски, такива шарки и такава структура чудесна! Имам тука даже камък. От тях вар не става, защото те са магнезиев карбонат. Като не ставаха, трошат ги. Цели канари големи колкото къща, цели пещери, които са били - трошат ги на камъни, щото им пречат, и камъните дават на селяните да си правят ограда на местата. Викам: „Абе туй е скъпоценен камък бе! ” Като им полирах и от тях няколко плочи, останаха замаяни и престанаха да ги трошат вече.
към текста >>

Викам: „Абе туй е скъпоценен камък бе!
Те с такива краски, такива шарки и такава структура чудесна! Имам тука даже камък. От тях вар не става, защото те са магнезиев карбонат. Като не ставаха, трошат ги. Цели канари големи колкото къща, цели пещери, които са били - трошат ги на камъни, щото им пречат, и камъните дават на селяните да си правят ограда на местата. Викам: „Абе туй е скъпоценен камък бе! ” Като им полирах и от тях няколко плочи, останаха замаяни и престанаха да ги трошат вече. Как ги използваха след туй - не знам. Обаче, аз им помогнах да се отърват от тази злоупотреби. Но вярното е това, от Белене до Пловдив - колко километра са там? - Километри.
към текста >>

Целите хребети са от най-хубави мрамори от типа на италианския камък.
” Като им полирах и от тях няколко плочи, останаха замаяни и престанаха да ги трошат вече. Как ги използваха след туй - не знам. Обаче, аз им помогнах да се отърват от тази злоупотреби. Но вярното е това, от Белене до Пловдив - колко километра са там? - Километри. Целите хребети са от най-хубави мрамори от типа на италианския камък. Това да се знае. В.К.: Да. Б.Н.: Това беше след операцията. Аз още не можех свободно така да работя, да се движа и да се храня даже. Много малко се хранех.
към текста >>

И накрая казва един голям камък се спря пред езерото.
” И си отидох, напуснах. В.К.: Сега аз искам да ги повторя тия неща, да не ги забравям. Значи този случай на Маричините езера, когато сте били август - целия август сте били на почивка с палатки със сестра Мария, и когато свършвате нали, опаковате багажа, тръгвате си. Ти си слагаш един голям денк на гърба. Той бил доста тежък и грамаден, отведнъж казва се отскубна от мен и започна да пада, да пада, да се търкаля, да се търкаля, може би 5-10 минути, чак. И накрая казва един голям камък се спря пред езерото. Б.Н.: Спре. В.К.: И ти казваш: „Ето, казва Невидимия свят искаше чрез друг символичен език да ни покаже, че нещо ще стане.” Обаче, казва оня големия камък спре. И наистина казва, нещата така се развиха, че спря. Сега един друг случай искам да ти припомня, когато са те разпитвали, нали следователя, и те обвиняват, че не работите, никой не работи, че в Братството никой не работи и т.н. И отведнъж ти си му показал ръцете си, и си казал: „Виж тези ръце - тук са минали ред поколения и всички казва с труд сме си изкарвали хляба!
към текста >>

В.К.: И ти казваш: „Ето, казва Невидимия свят искаше чрез друг символичен език да ни покаже, че нещо ще стане.” Обаче, казва оня големия камък спре.
Значи този случай на Маричините езера, когато сте били август - целия август сте били на почивка с палатки със сестра Мария, и когато свършвате нали, опаковате багажа, тръгвате си. Ти си слагаш един голям денк на гърба. Той бил доста тежък и грамаден, отведнъж казва се отскубна от мен и започна да пада, да пада, да се търкаля, да се търкаля, може би 5-10 минути, чак. И накрая казва един голям камък се спря пред езерото. Б.Н.: Спре. В.К.: И ти казваш: „Ето, казва Невидимия свят искаше чрез друг символичен език да ни покаже, че нещо ще стане.” Обаче, казва оня големия камък спре. И наистина казва, нещата така се развиха, че спря. Сега един друг случай искам да ти припомня, когато са те разпитвали, нали следователя, и те обвиняват, че не работите, никой не работи, че в Братството никой не работи и т.н. И отведнъж ти си му показал ръцете си, и си казал: „Виж тези ръце - тук са минали ред поколения и всички казва с труд сме си изкарвали хляба! ” Той каза като видя големите ми ръце и как бяха ръцете ми груби от работа, той каза се смути. Сега, друг един случай, когато вече ти започна да повръщаш кръв от язвата, имал си язва на дванайсетопръстника и на стомаха.
към текста >>

49. 1.3. Абубекир

Спряха се на високата планина срещу нас и почнаха да пасат, но на един камък стоеше пазач.
Но с пушки и кучета на лов не отивам.” Приеха моето предложение. Сутринта рано тръгнахме, излязохме по стръмните тесни пътечки на чудната Шар планина. Нямаше да видим дивите козички, ако да не бяхме чули шума на камъчетата, които събаряха като тичаха. Стадото беше голямо - 30-40 козички, имаше и малки. Радостно беше да гледаш техния грациозен бяг. Спряха се на високата планина срещу нас и почнаха да пасат, но на един камък стоеше пазач. Един от младежите се опита да ги приближи, мина от подветрената страна, сниши се по долинката да не го виждат, но пазачът го усети, издаде глас и стадото побегна. Не закъсня да се покаже и заек. Големите кадифени уши му бяха докладвали всичко. В небето кръжеше голям кръстата орел. Беше ясен, топъл, тих, слънчев ден.
към текста >>

После пресегна, извади от една кутия малък пръстен със сапфир - синия скъпоценен камък.
Абубекир махна кърпата - на златен поднос блеснаха скъпоценности: в средата торбичка обшита с бисери, пълна със златни монети, наоколо кадифяни кутии отворени. В тях пръстени, обеци, гривни, нанизи и една диадема за глава: всичко от злато и скъпи камъни - цяло богатство. Абубекир ме погледна щастлив и рече: „Всичко това е твое.” Изправих се, застанах пред него, турих ръце на раменете му, потопих поглед в очите му и рекох: „Не мога да го приема.” Погледът ми говореше по-красноречиво от думите ми. Абубекир наведе очи. Той ме разбра. После пресегна, извади от една кутия малък пръстен със сапфир - синия скъпоценен камък. От него струеше странен далечен живот, като че идеше от края на Вселената. Абубекир ме погледна с молба: „Това ще вземеш! ” Нямаше как, приех пръстенчето, то ставаше на малкия ми пръст. Отидохме при огнището, жените бяха вече там. Беше дошъл и Рамадан ходжа.
към текста >>

50. 2.63. Животните - нашите по-малки братя

” Учителят каза: „Всеки скъпоценен камък е във връзка с едно напреднало същество.
Душите на кои животни в бъдеще ще се въплотят в човешка форма? Най-първо слонът, волът, конят, овцата, маймуните и пр. Тревата сравнително е на по-низко стъпало, а плодните дървета представляват най-висшият живот в растителното царство. Пакостите, които правят животните, са много малко в сравнение с добрините, които правят. Един брат каза: „Какво значение имат скъпоценните камъни? ” Учителят каза: „Всеки скъпоценен камък е във връзка с едно напреднало същество. Когато това се разкрие на човека, той вижда величието на Бога. Който не знае, ще стъпи върху един камък, в който има кристали от гранат, и няма да обърне внимание. А това е един велик свят. Като почне човек да одухотворява, той почва да вижда това, което по-рано не е виждал. В гл.
към текста >>

Който не знае, ще стъпи върху един камък, в който има кристали от гранат, и няма да обърне внимание.
Тревата сравнително е на по-низко стъпало, а плодните дървета представляват най-висшият живот в растителното царство. Пакостите, които правят животните, са много малко в сравнение с добрините, които правят. Един брат каза: „Какво значение имат скъпоценните камъни? ” Учителят каза: „Всеки скъпоценен камък е във връзка с едно напреднало същество. Когато това се разкрие на човека, той вижда величието на Бога. Който не знае, ще стъпи върху един камък, в който има кристали от гранат, и няма да обърне внимание. А това е един велик свят. Като почне човек да одухотворява, той почва да вижда това, което по-рано не е виждал. В гл. 21 в Откровението се говори за 12 порти, направени от скъпоценни камъни: аметист, сапфир, смарагд, топаз, халцедон и пр. Те символизират 12-те добродетели.” Една сестра запита: „В що се състои еволюцията, и кои са факторите на еволюцията?
към текста >>

51. 2.65. Абубекир

Но на един камък стоеше пазач.
Сутринта рано тръгнахме по стръмните тесни пътеки на Шар планина. Нямаше да видим дивите козички, ако да не бяхме чули шума от камъчетата, които събаряха като тичаха. Стадото беше голямо - 30-40 козички, имаше и малки. Радостно беше да гледаш техния грациозен бяг. Спряха на високата поляна срещу нас и почнаха да пасат. Но на един камък стоеше пазач. Един от младежите се опита да ги приближи, мина от подветрената страна, сниши се по долчинката, но пазачът го усети, издаде глас и стадото побягна. Не закъсня да се покаже и заякът. Големите кадифяни уши му бяха докладвали всичко. В небето кръжеше голям кръстат орел. Беше ясен, топъл, тих слънчев ден.
към текста >>

После посегна, извади от дена кутия малък пръстен със сапфир - синият скъпоценен камък.
Абубекир махна кърпата. На златен поднос блеснаха скъпоценности - в средата торбичка, обшита с бисери, пълна със златни монети, наоколо кадифяни кутии отворени - в тях пръстени, обици, гривни, нанизи и една диадема за глава - всичко от злато и скъпоценни камъни - цяло богатство. Абубекир ме погледна щастливо и рече: „Всичко това е твое." Изправих се, застанах пред него, турих ръце на раменете му, потопих поглед в очите му и рекох: „Не мога да го приема! ” Погледът ми говореше по-красноречиво от думите ми. Абубекир наведе очи, той ме разбра. После посегна, извади от дена кутия малък пръстен със сапфир - синият скъпоценен камък. От него струеше студен далечен живот, като че идеше от края на Вселената. Абубекир ме погледна с молба: „Това ще вземеш! ” Нямаше как, приех пръстенчето. То отиваше на малкия ми пръст. Отидохме при огнището.
към текста >>

52. 29. Неделна беседа: 25 ян. 1942 г.

Боян Боев