Търсене в текстове за 'Сила на мисълта'

Мисълта е ясно изказана в мелодична линия, която еднакво чисто звучи в мажорните и в миньорните гами.
"Слово за музикалното творчество на Великия Учител" Музикалното творчество на Петър Константинов Дънов - Беинса Дуно, е публикувано от Неговите последователи в двете издания под надслов "Песни от Учителя" и двете издания на музикални и ритмични упражнения, известни под името "Паневритмия". Музикалните мотиви, песни и по-големи по форма произведения, събрани в посочените издания, имат импровизационен характер, далеч от всякакъв упадъчен формалистичен уклон. Строежът на тези музикални миниатюри е прост. Те са изказани в двуделна, триделна форма, на места и в баладична форма. Мисълта е ясно изказана в мелодична линия, която еднакво чисто звучи в мажорните и в миньорните гами. Там, където тактовите ограничения спъват логичното развитие на музикалния израз, последният е даден свободно, безтактово. Много от песните са импровизирани заедно с текст, даден в поетична форма. Особено характерна е връзката между текста и музиката и може да се каже, че Словото намира в мелодичната линия своята музикална еднозначност. Интонацията на песните е различна. Има такива с обикновена интонация, други с българска, трети с източна.
към текста >>

Текстът на повечето от упражненията и песните е високо нравствен, който на места подчинява мелодичната линия, с оглед да се запази силата и въздействието на Словото.
Има и такива, които са характерни със своя баладичен характер. Между издадените песни и мотиви ще срещнем и такива, които са написани безтактово, с цел да се даде пълен израз на импровизационното начало, далеч от упадъчната форма на композиране. Познатият обикновен ритмус на места преминава в български неправилни тактове, където се дава само идея за българската интонация. Има обаче и песни с източна интонация и напеви. Архитектониката е странна, изградена на идеалистична почва. Текстът на повечето от упражненията и песните е високо нравствен, който на места подчинява мелодичната линия, с оглед да се запази силата и въздействието на Словото.
към текста >>

2. 3_01 Чужди по дух хармонизации

" Мнението му бе категорично и то си остана в сила и до днес.
И накрая се дойде дотам, че всички разбираха от ноти, от нотен запис, от музика, и изведнъж се оказа, че сме най-музикалните хора в България и освен нас никой нищо не разбира от музика. Та това бе един музикално-инструментален и вокален взрив на "Изгрева" - всеки свиреше, всеки пееше, а това стигаше до ушите на гражданите в града. "Изгревът" тогава бе извън чертите на София. Е, онези приятели с по-скромните възможности се свиваха, но и те пригласяха в този хор, че само ние разбираме от окултна музика. Това накара Учителя накрая пред всички да заяви: "На "Изгрева", никой нищо не разбира от музика! " Мнението му бе категорично и то си остана в сила и до днес. Музикалната група бе най-силната и най-многолюдната, най-ревнивата, най-болезнено преживяваше всичко, там борбите бяха най-жестоки и без да искам и аз бях въвлечена в тях. Школата на Учителя, Словото на Учителя, Музиката на Учителя са съвсем строго определени принципи, но нашето присъствие в Школата бе нещо съвсем различно и нашето несъвършенство не е критерий за Школата на Всемировия Учител. Но всички без изключение пееха, можеха да пеят и имаше моменти, когато виждахме, че Сила и Живот се излъчваше от нашите песни. Така постепенно се дойде до идеята да се направи братски хор и да се разучат песните на Учителя на няколко гласа, защото при нашето общо пеене някои сестри пееха първи глас, други - втори и понякога излизаха сполучливи импровизирани хармонизации на песните. Но сестрите и братята решиха, че тези хармонизации трябва да се направят от човек, който си разбира от работата, от музикант и то - всепризнат музикант.
към текста >>

Но всички без изключение пееха, можеха да пеят и имаше моменти, когато виждахме, че Сила и Живот се излъчваше от нашите песни.
Е, онези приятели с по-скромните възможности се свиваха, но и те пригласяха в този хор, че само ние разбираме от окултна музика. Това накара Учителя накрая пред всички да заяви: "На "Изгрева", никой нищо не разбира от музика! " Мнението му бе категорично и то си остана в сила и до днес. Музикалната група бе най-силната и най-многолюдната, най-ревнивата, най-болезнено преживяваше всичко, там борбите бяха най-жестоки и без да искам и аз бях въвлечена в тях. Школата на Учителя, Словото на Учителя, Музиката на Учителя са съвсем строго определени принципи, но нашето присъствие в Школата бе нещо съвсем различно и нашето несъвършенство не е критерий за Школата на Всемировия Учител. Но всички без изключение пееха, можеха да пеят и имаше моменти, когато виждахме, че Сила и Живот се излъчваше от нашите песни. Така постепенно се дойде до идеята да се направи братски хор и да се разучат песните на Учителя на няколко гласа, защото при нашето общо пеене някои сестри пееха първи глас, други - втори и понякога излизаха сполучливи импровизирани хармонизации на песните. Но сестрите и братята решиха, че тези хармонизации трябва да се направят от човек, който си разбира от работата, от музикант и то - всепризнат музикант. Такъв по това време беше големият български композитор Добри Христов, който имаше написана църковно-религиозна музика и приятелите смятаха, че той е точно подходящ за разработка на песни от Учителя. Учителят не бе питан, защото смятаха, че не трябва да Го безпокоят за такова дребно нещо. Без Негово съгласие взеха и дадоха на композитора песента: "В начало бе Словото".
към текста >>

Мисълта на ангелите е кондензирана Любов.
Но - ще кажете, къде е Учението на Любовта? Нали Всемировият Учител слезе на земята да донесе Любовта? Отговорът се намира в следните думи на Учителя: "Материята е кондензирана енергия. Енергията е кондензирана светлина. Светлината е кондензирана мисъл на ангелите. Мисълта на ангелите е кондензирана Любов. Любовта е плод на Духа." А творческият акт на Духа е музиката. Това е движението на Духа в света на Мъдростта, където се създава светът на формите и на хармонията в живата природа. За това Хармонията е материализирано движение на Духа. А музиката е средата, в която Божествения Дух твори. Тук се творят законите на Мирозданието.
към текста >>

3. 3_23 Окултната музика на Учителя

Най-първо мисълта на човека трябва да бъде музикална, сърцето да бъде музикално, постъпките му да бъдат музикални, т.е.
Окултният певец трябва да е проникнат от дълбоко, искрено чувство. Гоненето на външни само ефекти при изпълнението в окултната музика се счита за лъжа. Когато говори за музиката, Учителят не разбира само тоново изкуство. То е последният израз. Преди певецът да пее, той трябва да има музиката в себе си като завършено състояние. Най-първо мисълта на човека трябва да бъде музикална, сърцето да бъде музикално, постъпките му да бъдат музикални, т.е. състоянието на неговите мисли, чувства и постъпки да бъде такова, че да представлява от себе си музика. Като се даде на тази вътрешна музика тонов израз, получаваме образец на истинска музика. Такава музика има магнетична сила. Тя е в състояние да излекува болен човек, да тонира демагнетизирания и разстроения човек. Учителят казва: "Ако твоята песен е Божествена, болният ще стане от леглото си и ще оздравее." "Сега именно, в условията, в които живеем, трябва постоянно тониране, а музиката - това е един от Божествените методи за тониране.
към текста >>

Такава музика има магнетична сила.
То е последният израз. Преди певецът да пее, той трябва да има музиката в себе си като завършено състояние. Най-първо мисълта на човека трябва да бъде музикална, сърцето да бъде музикално, постъпките му да бъдат музикални, т.е. състоянието на неговите мисли, чувства и постъпки да бъде такова, че да представлява от себе си музика. Като се даде на тази вътрешна музика тонов израз, получаваме образец на истинска музика. Такава музика има магнетична сила. Тя е в състояние да излекува болен човек, да тонира демагнетизирания и разстроения човек. Учителят казва: "Ако твоята песен е Божествена, болният ще стане от леглото си и ще оздравее." "Сега именно, в условията, в които живеем, трябва постоянно тониране, а музиката - това е един от Божествените методи за тониране. Трябва да пеем, за да се тонираме. Докато пееш - тонираш се. Престанеш ли да пееш - отслабваш." "Ние ще покажем на музикалния свят, че в нашата музика има нещо повече, отколкото те разбират.
към текста >>

Нашите песни ще бъдат неподражаеми." "Под музика разбирам музика в мисли и в желания." Окултната музика е нагодена в съгласие със законите на живата природа и затова в нея има творческа сила.
Тя е в състояние да излекува болен човек, да тонира демагнетизирания и разстроения човек. Учителят казва: "Ако твоята песен е Божествена, болният ще стане от леглото си и ще оздравее." "Сега именно, в условията, в които живеем, трябва постоянно тониране, а музиката - това е един от Божествените методи за тониране. Трябва да пеем, за да се тонираме. Докато пееш - тонираш се. Престанеш ли да пееш - отслабваш." "Ние ще покажем на музикалния свят, че в нашата музика има нещо повече, отколкото те разбират. Нашите песни ще бъдат неподражаеми." "Под музика разбирам музика в мисли и в желания." Окултната музика е нагодена в съгласие със законите на живата природа и затова в нея има творческа сила. Учителят казва: "В окултната музика се изисква голямо присъствие на ума, на сърцето, на волята. Равновесие се иска. Ще имаш дисциплинирана воля, от нищо няма да се смущаваш, понеже то е един велик Божествен закон, който царува в целия Космос, в цялата природа. Ти, като си в хармония в себе си, цялата природа е с тебе и няма кой да ти се противи. С тебе ли е тя, влизаш ли в съгласие с природата - всичко става." "Щом пееш по окултен начин, гдето запееш, веднага настава тишина.
към текста >>

Например: "Изгрява слънцето", "Сила жива, изворна, течуща" и "Вечер-сутрин".
За да окаже своето музикално въздействие върху нас, окултната музика като се изпълнява, трябва да се преживява. В ума да влизат светли образци, а сърцето да се изпълни с топлина. Редица упражнения са правила за един по- съвършен и по-хармоничен живот. Пример: песните "Блага дума", "Давай, давай", "Ходи, ходи", "Скръбта си ти кажи". Други песни са изразители на закони в живата природа. Например: "Изгрява слънцето", "Сила жива, изворна, течуща" и "Вечер-сутрин". Те са дадени при различни случаи. Например: "Вехади" - в Търново. (Сърцето ми е топло, умът ми е светъл, душата ми е свежа. Духът ми е крепък, защото живеем в закона на любовта, в която няма никакво насилие.), "Да имаш вяра" - в салона, на пианото, на 9 октомври 1936 година. "Духът Божий" е дадена в клас от осем братя на 13 ноември 1922 година.
към текста >>

4. 3_34 Заръката на Учителя за песните и изпълнение на Неговата Воля

Но непослушанието е голяма сила и голяма работа.
Това бе основната причина за острата реакция на всички към проблема за песните на Учителя. Те бяха свикнали да ги пеят по свой начин, който се различаваше от първоначалния нотен текст, даден от Учителя. С годините тези разлики се увеличаваха и когато трябваше да се отпечатат песните, Учителят не случайно нареди да го стори група от трима човека. Но Кирил като най-амбициозен като всеки македонец, измести останалите и сам издаде песните, като направи най-голямата грешка, че не представи нотния текст предварително на Учителя за Неговото мнение и одобрение. Ако го беше сторил това, нямаше да се получат последвалите събития. Но непослушанието е голяма сила и голяма работа. Това му бе втората грешка. А първата грешка бе, че той издаде песните така, както ги пееха приятелите десет-петнадесет години и по такъв начин се записаха и дадоха измененията, направени от онези, които си ги бяха променили по свой вкус. Тезата на Кирил Икономов беше: да се запишат така и да се дадат така, както се пеят. За всеки музикант, който знае какво означава авторско право върху един нотен текст, който знае какво е автентичност, оригиналност - за него би било абсурдно да се променя текста на песента. Когато става дума за аранжировка на даден музикален текст, това е съвсем друго нещо.
към текста >>

Трябва да се качиш горе в съзнанието си и да търсиш как онези светлини, които преминават в музика от хармония и след това - музика в мелодия и могат да съчетаят в себе си светлината, която излиза от мисълта на поезията, облечена в подходящи слова.
По този повод Учителят казва: "Моцарт има слънчева музика, Шопен е дал музика на сърцето, Бах - музика на хармонията, Бетховен - музика на борба на Духа с материята, Вагнер - музика на Славата: това е музика на Божията Слава, т.е. на Божията светлина и неговата музика стои по-високо от музиката на всички земни музиканти до времето на Учителя. Разбрахте ли сега, че от тази гледна позиция не може да се промени произволно оригиналната мелодия на автора заради това, че не е намерен най-подходящият текст за песента. Ще се търси, ще се работи, докато човешкото съзнание се качи горе, където се намира светът на поезията, за да търси там съчетание от думи, Слово и мисъл, съответствуващи на мелодията, която е съчетание от музикални тонове, давани от движението на светлината, която излиза от тази музика. Това е пътят. Трябва да се качиш горе в съзнанието си и да търсиш как онези светлини, които преминават в музика от хармония и след това - музика в мелодия и могат да съчетаят в себе си светлината, която излиза от мисълта на поезията, облечена в подходящи слова. Когато се съчетае светлината, излизаща от словата на поезията със светлината, излизаща от мелодията - това е идеалното съчетание между поетичен текст и музикален текст, т.е. между слово и музика. Това е пътят. А не да се промен я мелодията на Всемировия Учител, за да му излезе на някого текстът. Нито един автор не би се съгласил на такова нещо.
към текста >>

5. 3_54 Анархизмът и Новото Учение

Учителят прочита мисълта ни и казва: "Една възвишена идея не може да влезне в обикновена човешка глава.
Той стърчи над нас над две или три глави. С високия си ръст той стърчи като стълб над нас. Оглеждаме го, поглеждаме към онези храсти, разбираме заблудата и започваме да се смеем. Сега разбираме, че брат Сава Калименов се е движил по алеята и главата му е стърчала високо над храстите. А ни се искаше на всички това да бъде наистина пример за материализация на "Изгрева" на глава на едно духовно същество. Учителят прочита мисълта ни и казва: "Една възвишена идея не може да влезне в обикновена човешка глава. Тя влиза само във високо идеен човек." По такъв начин Учителят ни отговори на един много важен въпрос. Защото Сава Калименов в младите си години бе анархист и беше преминал през всички етапи. Дойде време, той издаваше вестник "Братство" и взе голямо участие в братския живот в провинцията. Когато идваше в нашия дом, аз го приемах без всякакви резерви, напълно отворено, защото той беше един високо идеен човек. Разговорите ни с него започваха и свършваха с идейни въпроси от Словото на Учителя и Школата.
към текста >>

Това бяха 360 000 косъма и толкова са формите на превъплъщение на онези сили, които дойдоха да прокарват онзи метод - чрез разрушение и сила да променят историята и обществото.
Заради негови грешки пред комунистите той беше изпратен за шест месеца в концлагер. Като се върна оттам, ме срещна веднъж и каза: "Сега аз се връщам от затвора. Ваш ред е - вие да отидете в затвора." Дойде време,някои от нас отидоха в затвора. Но преди това, на процеса пред съда, той каза: "Дошло е време на това Братство да му сложим една надгробна плоча." Наистина, дойде това време, когато "Изгревът" беше разрушен и всички сметнаха, че му е сложена надгробна плоча. Но ние бяхме взели участие в разрешаване на онази задача, когато преброихме космите на анархизма, който се превърна в комунизъм. Това бяха 360 000 косъма и толкова са формите на превъплъщение на онези сили, които дойдоха да прокарват онзи метод - чрез разрушение и сила да променят историята и обществото. Те го промениха, но отвътре не промениха човека и той си остана същият. Учителят даде методи - и те са в Словото Му - за промяна на вътрешния човек, за да дойде времето, когато ще се пробуди неговото съзнание. Учителят бе казал: "Ние не разрешаваме въпросите на света. Въпросите на новия свят, който слиза отгоре като свят на идеи, те са разрешени. Вие трябва да влезнете в този нов свят като работници, които да ги реализират." Веднъж, в един разговор Учителят спомена: "Анархизмът е дете на аристократизма.
към текста >>

Учителят още навремето, на първия младежки събор, бе разрешил този въпрос така, както природата го е разрешила: "Тъй щото, вие ще турите в себе си мисълта, че комуните съществуват в света.
Имаше и други техни представители. Мнозина бяха избити през онези години като противници на властта и държавата. Други станаха комунисти и влезнаха в новата власт. Те трябваше да си направят своя опит и го направиха. Всички без изключение съжаляваха, че техният идеал за комунално общежитие се бе провалил. Учителят още навремето, на първия младежки събор, бе разрешил този въпрос така, както природата го е разрешила: "Тъй щото, вие ще турите в себе си мисълта, че комуните съществуват в света. Няма какво да ги уреждаме. Тялото е една комуна и същият образ на нашето тяло ще го приложим в обществения свят. Няма друг образ на комуна, освен образа, който съществува в тялото. По същия закон трябва да се организира и обществото на хората." Ето как Учителят разрешава този въпрос с емблемата на житното зърно. Когато се посади една идея като житно зърно, тя се жертвува в името на бъдещият живот.
към текста >>

6. 3_68 Самозванецът

Михаил въведе пеенето на песните на Учителя на български и това бе също с цел да създаде фокус на едно общо течение от духовна сила и мощ, за да бъде използувана от него за лични цели.
А ние с Ярмила и с фотографа Искренов заснехме всички упражнения. Така че, тя бе най-подходящата да предаде точно Паневритмията за французите. Но Михаил я отхвърли, защото не му изнасяше тя да показва и ръководи Паневритмията - тя знаеше Кой е дал Паневритмията и Кой е Учителят. А французите не знаеха Кой е Учителят, те познаваха Михаил, който им даваше Паневритмията и когото смятаха вече за свой "Учител". Затова Михаил изгони и Ярмила. Михаил въведе пеенето на песните на Учителя на български и това бе също с цел да създаде фокус на едно общо течение от духовна сила и мощ, за да бъде използувана от него за лични цели. Стана точно така, както Учителят бе казал в онзи частен разговор за него и Кръстю Христов през 1921 година - че те използуват течението на Бялото Братство за свои користолюбиви цели. И той го използуваше много добре. Въведе вегетарианството, общите обеди, посрещането на изгрева на слънцето. Дотук добре. Но после?
към текста >>

А сега да се върнем към писмото и да видим, че Учителят обръща внимание, че в Материалния порядък има петдесет дисонанса за онзи човек, който трябва да борави с мисълта си, с чувствата си и с постъпките си на физическия свят.
А Материалният порядък, в който влизат глава, дробове и стомах - това е човешката личност, която борави с мисловния свят, с чувствения свят и с физическия свят. Това ще го намерите в Словото на Учителя. Словото на Учителя дава знанията, за да се добере човек до чисти мисли, чисти чувства и чисти постъпки. Това е целта на ученика в Школата на Бялото Братство. Когато е такъв ученик, той няма да има нито един дисонанс. А сега да се върнем към писмото и да видим, че Учителят обръща внимание, че в Материалния порядък има петдесет дисонанса за онзи човек, който трябва да борави с мисълта си, с чувствата си и с постъпките си на физическия свят. Като знаем каква е дейността и какви са порядките на Михаил, то можем категорично и ясно да разчетем за кого се отнасят тези петдесет дисонанса. Те се отнасят и за всички онези, които не работят с методите на Школата и със Словото на Учителя, а работят с други методи, противни на Словото. Сега разбрахте ли как се тълкува писмото на Всемировия Учител - Беинса Дуно до Михаил? Ако някой от неговите хора иска да се занимава с Идеалния порядък в природата, тоест с Бога, Природата и Человека, то трябва да чете Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно и да го прилага в живота си. Който иска да се занимава с Реалния порядък, трябва да бъде онзи человек, който отдава дължимото, както се казва в Писанието -Божието Богу, кесаревото - Кесарю.
към текста >>

Ние бяхме онези, които слушахме, виждахме и записвахме Словото Му, бяхме свидетели, че това Слово е Сила и Живот на Светата Троица, тоест на Божествения Дух, на Господния Дух и на Христовия Дух, Които бяха в Учителя Беинса Дуно.
Който иска да се занимава с Реалния порядък, трябва да бъде онзи человек, който отдава дължимото, както се казва в Писанието -Божието Богу, кесаревото - Кесарю. Щом си човек, поданик на едно общество, народ и държава, трябва да прилагаш съвестно и с дълбоко съзнание онова знание, което е дал Учителят за този порядък. А в Материалния порядък- който иска да изгражда своята личност в триизмерния свят на чувствата, мислите и постъпките - това знание и тези методи ги има само в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Смятам, че съм дала отговора за това писмо. Смятам, че ние не сме пасли патки на "Изгрева", нито сме пасли свине, когато сме правили екскурзии по планините с Учителя, нито сме пасли говеда, когато сме лагерували на Рила. Ние бяхме онези, които слушахме, виждахме и записвахме Словото Му, бяхме свидетели, че това Слово е Сила и Живот на Светата Троица, тоест на Божествения Дух, на Господния Дух и на Христовия Дух, Които бяха в Учителя Беинса Дуно. А това, че разни французи и други чужденци със своето високомерие ни смятат за наивни, прости и глупави, мога да кажа, че те имат хиляди години да се прераждат, докато влязат в Школата на Всемировия Учител Беинса Дуно и докато проумеят и разберат Словото Му! Това го пишем ние - българите и учениците български от Школата на Всемировия Учител Беинса-Дуно. Бележки: Търново 12 февруари 1921 год. V Из частния разговор между Учителя и Лазар Котев, Костадин Иларионов и Димитър Добрев: "Ако някой иска да говори в събранието, да говори от свое име, а не да ангажира Школата и да излиза от името на Учителя. Освен ония, които Учителят изпраща и които се снабдени с особено разрешение, скрепено с инициала на Духа.
към текста >>

Те трябва да се оженят, хората трябва да знаят тази философия: любовта като стремеж, като чувство, като сила и като принцип.
Нямам нищо общо с хора, които лъжат. Аз зная техните съзерцания. Нека се оженят. Могат да вземат по две-три жени, нямам нищо против това. Не бъдете лековерни и не оставяйте да ви лъжат. Те трябва да се оженят, хората трябва да знаят тази философия: любовта като стремеж, като чувство, като сила и като принцип. Когато някой дойде и представи себе си като Учител, ще му кажете: "Нам са открити много работи, които не ни е позволено да говорим." Тайно трябва да държите всичко. Те черпят от вас и като си изчерпят всичко, ще капитулират. Затова престанете да им давате и съобщавате онова, което знаете. Черната ложа иска да повдигне вътрешен раздор. Това е тяхната тактика.
към текста >>

Силата Ми не е в тия хора, които ме следват.
На всички ще кажете: "Кръстю и Михаил трябва да си отидат във Варна." Двата изпита не издържаха, а сега навън. Това е решението на Бялото Братство. Ония Духове, на които те не се оказаха достойни, ще им намерим друго място, а те да отидат да копаят. Те са дошли за материални облаги. Ако искат да гадаят, да отидат другаде, в Англия, но тук и в Мое Име, Аз не позволявам, защото не искам да огорчавам Господа. Силата Ми не е в тия хора, които ме следват. Те искат да ме повдигнат, за да повдигнат себе си. Недейте гледа каква светлина съм, ами прочетете книгите си на тая светлина. За всичко съм снизходителен, но дойде ли някой да руши Божественото - там съм лош. Ще му смажа главата. Абсолютно нищо няма да им давате, всичко здраво ще се определи в мълчание.
към текста >>

На старите приятели ще кажете: "Да изпълните Волята Божия - това е силата." Това разделяне е попска работа.
За всичко съм снизходителен, но дойде ли някой да руши Божественото - там съм лош. Ще му смажа главата. Абсолютно нищо няма да им давате, всичко здраво ще се определи в мълчание. Да кажете на всички стари приятели да пазят мълчание. Който дава живот е от Бога, а не който убива. На старите приятели ще кажете: "Да изпълните Волята Божия - това е силата." Това разделяне е попска работа. Трябва смирение. Да се каже на всички приятели: Няма да поздравяват никого, който отива при Кръстю и Михаил. Човек, който иде от горе, той е смирен. Това разделение е мисълта на поповете - Черната ложа, която иска да сее раздор. Тия духове тръгнаха от София и сега обикалят всички кръжоци.
към текста >>

Това разделение е мисълта на поповете - Черната ложа, която иска да сее раздор.
Който дава живот е от Бога, а не който убива. На старите приятели ще кажете: "Да изпълните Волята Божия - това е силата." Това разделяне е попска работа. Трябва смирение. Да се каже на всички приятели: Няма да поздравяват никого, който отива при Кръстю и Михаил. Човек, който иде от горе, той е смирен. Това разделение е мисълта на поповете - Черната ложа, която иска да сее раздор. Тия духове тръгнаха от София и сега обикалят всички кръжоци. Бъдете внимателни и всички изпитвайте. Аз няма да позволя в Мое Име да се вършат такива работи. Нека е малко, но чисто. Който иска да бъде Мой ученик трябва да се откаже от баща, майка, от своя си живот.
към текста >>

И истината ще в направи свободни по Дух и Сила.
Но по делата им ще ги различите - кому те служат и на кого се кланят. Ето, това е най-важното - да ги различите! Това е най-важното в живота ви като ученици на тази Школа. Ще различите истината от лъжата. Ще застанете зад истината. И истината ще в направи свободни по Дух и Сила.
към текста >>

7. 3_75 Из разговорите на Учителя на Седемте рилск и езера през месец юн и 1942 година

Тия дни на страдания, ако не се съкратят, нито една плът не би се спасила.
61, 62 от "Добри и лоши условия" важно предсказание за човечеството. От 1878 година, дежурството е поел Архангел Михаил, а преди това триста години бе Архангел Гавраил". "Във времето на пророк Данаил дежурен беше Архангел Михаил. Сега е второто пришествие, сега е краят на века. Всички тия неща, които са казани в 24 глава от Матея и в 12 глава от пророк Данаила, се отнасят за сегашните времена. Тия дни на страдания, ако не се съкратят, нито една плът не би се спасила. Но заради избраните, тия дни ще се съкратят. Ще дойдат граждански войни. Те ще бъдат ужасни. Ние не ги желаем. Ще се събуди голяма омраза между двете класи.
към текста >>

Това се разбира, че лошият човек ще бъде парализиран от силата на човека на Любовта, който ще има силни вибрации.
В 12 глава на пророк Данаила се говори за второто идване на Архангел Михаил. Ще дойдат най-големите страдания, каквито човечеството не помни. Архангел Михаил, понеже има слънчево влияние, културата, която идва ще бъде слънчева. Тогава човекът на Любовта ще бъде силен, ще може да стъпи с крака си на главата на лошия човек и ще му каже: "Ще ходиш ли по пътя на Господа или не? " Това е символично казано. Това се разбира, че лошият човек ще бъде парализиран от силата на човека на Любовта, който ще има силни вибрации. Сега борбите на земята са отражение на войната, която се води в Невидимия свят, между Бялата и Черната ложа. Бялата ложа ще победи. Тъмните духове ще бъдат вързани и ще бъдат изпратени в бездната. Сега преживяваме най-важната епоха в историята на човечеството. Радвайте се, че живеете в най-важната епоха.
към текста >>

Не туряй мисълта, че този човек не те обича.
Тия богатства са в сигурни ръце, в ръцете на вашия наставник. Никога не съжалявайте, че сте обичали и никога не съжалявайте, че сте били обичани. Един човек те обича и след четири-пет години не те обича, после пак те обича, после пак не те обича и така нататък. В онзи, който те обича, в него е влязло едно напреднало същество, което те обича чрез този човек. Но това напреднало същество си има работа и те напусне, но после пак идва. Не туряй мисълта, че този човек не те обича. Онова същество, което те обича, то пак ще дойде, за да те обича. Ако те обича един обикновен човек, ти ще станеш обикновен човек. Ако те обича един напреднал, ти ще станеш талантлив. Ако те обича още по-напреднал, ти ще станеш гениален. Когато ти приемеш Любовта, няма да бъдеш сляп, глух, ням, болен, глупав.
към текста >>

8. 4_02 Моят Висок Идеал

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Понякога едва издържах, но мисълта че ще отида на събора, вливаше в мене нови сили за работа.
Това беше през 1922 година. Той, като разбра, че искам да спечеля пари, за да отида на събора в Търново, погледна ме, позамисли се и каза, че мозайката е груба работа, не е за мене, защото аз трябва да си пазя ръцете за цигулката. Но за да ми помогне, изпрати ме за известно време да помагам в домакинската работа на жена му. Тя имаше четири деца и работа много: пране, гладене, кърпене, миене на пода, чистете и така нататък. За мен всичко това беше страшно уморително, защото никога дотогава не бях работила толкова много. Понякога едва издържах, но мисълта че ще отида на събора, вливаше в мене нови сили за работа. И макар да се прибирах в къщи преуморена, душата ми беше изпълнена със странно вдъхновение и когато започвах да свиря, сякаш прекрачвах от земята в Небесата, пълни със светлина. Изпита, на който бях поставена чрез брат Бертоли, положих успешно и бях възнаградена със средствата, необходими за отиването ми на събора. Учителят винаги е казвал, че парите, спечелени с труд, са благословение. Затова ще бъда винаги благодарна на брат Бертоли за услугата, която тогава ми направи, защото отиването ми на събора беше непрекъснат празник за душата ми. С какво вълнение, с какъв възторг пристигнахме в Търново!
към текста >>

Но, завладени от Силата на Учителя чрез Словото, което изказваше, никой от тях не проговори - всички спяха.
По онова време Учителят изнесе беседа и в търновското читалище. Естествено, всички ние присъствувахме. То беше претъпкано с народ. Бяха дошли и попове, които седяха на няколко редици. После се разбра, че са дошли с намерение да предизвикат Учителя на диспут. Но, завладени от Силата на Учителя чрез Словото, което изказваше, никой от тях не проговори - всички спяха. Когато беседата свърши, те като че ли се пробудиха и поискаха да се съберем отново в два часа след обед, за да изкажат своето отрицателно мнение към Учителя чрез диспут. Учителят тогава каза категорично: "Не ще се състои! " Ние всички, които бяхме там, запяхме песента "Братство, единство" и така - с песен - напуснахме читалището и града и отидохме на градината. Когато се наобядвахме, Учителят обиколи някои от палатките и каза да се окопаят много добре и то - колкото се може по-бързо, макар че времето беше слънчево. Не се мина много време и като по чудо изникнаха тъмни облаци.
към текста >>

9. 4_07 Ученици - музиканти в Школата на Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Законът на Любовта действува като сила само в свръхсъзнанието на ученика, когато светлината на неговото съзнание може да схване Светлината на Словото на Учителя и да Го приеме в ума си като светла мисъл.
Той е виждал бъдещето много ясно. Разбрахме това много по-късно, когато "Изгревът" беше разрушен и изметен до шушка от една незнайна и мощна ръка. Ето ви материал за размишление за десетки години. Учителят не обичаше да се налага и да изисква, и да командува. Той действуваше по закона на Свободата и оставяше човешките души да се изявят по закона на Любовта. Законът на Любовта действува като сила само в свръхсъзнанието на ученика, когато светлината на неговото съзнание може да схване Светлината на Словото на Учителя и да Го приеме в ума си като светла мисъл. Това е пътят. А това, че приятелите не изпълниха думите на Учителя значи, че светлината на тяхното съзнание е толкова малка, че не може мисълта на Учителя да се побере в техния ум. В двора, до горичката, бяхме заобиколили Учителя и разговаряхме. Мина група малки ученици. Едно момченце се отдели от групата, отиде до Учителя и Го запита: "Вие ли сте Учителят?
към текста >>

А това, че приятелите не изпълниха думите на Учителя значи, че светлината на тяхното съзнание е толкова малка, че не може мисълта на Учителя да се побере в техния ум.
Ето ви материал за размишление за десетки години. Учителят не обичаше да се налага и да изисква, и да командува. Той действуваше по закона на Свободата и оставяше човешките души да се изявят по закона на Любовта. Законът на Любовта действува като сила само в свръхсъзнанието на ученика, когато светлината на неговото съзнание може да схване Светлината на Словото на Учителя и да Го приеме в ума си като светла мисъл. Това е пътят. А това, че приятелите не изпълниха думите на Учителя значи, че светлината на тяхното съзнание е толкова малка, че не може мисълта на Учителя да се побере в техния ум. В двора, до горичката, бяхме заобиколили Учителя и разговаряхме. Мина група малки ученици. Едно момченце се отдели от групата, отиде до Учителя и Го запита: "Вие ли сте Учителят? " Наведе се и Му целуна ръка. След това се завърна при групата си.
към текста >>

10. 4_12 Музикална пауза в живота на ученика

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

След като чу оплакването ни, Учителят каза, че е достатъчно да отправим мисълта си нагоре към Небето, достатъчно е и една дума да произнесем от молитвата, защото е важна връзката, която ще направим с Небето - по тази връзка към нас ще потече помощта от Небето.
Тогава всеки от нас със собствения си почерк бе написал на лист хартия думите на "Деветдесет и първия Псалом" и "Добрата молитва". Носехме ги в себе си, а някои ги бяха зашили в дрехите си. Още по време на Балканската и Европейската война Учителят беше дал задача на приятелите да ги четат винаги. И всички те се съхраниха и се върнаха живи и здрави от войните. Но сега самолетите и бомбите над София бяха ни завързали и ума, и устата. След като чу оплакването ни, Учителят каза, че е достатъчно да отправим мисълта си нагоре към Небето, достатъчно е и една дума да произнесем от молитвата, защото е важна връзката, която ще направим с Небето - по тази връзка към нас ще потече помощта от Небето. Това и нашето поколение го изпита, както го бе изпитало и предишното поколение. Веднъж, когато летувахме на Рила, на Седемте езера, брат Никола Нанков намери една много голяма печурка - като тепсия - и я поднесе на Учителя. Той я посоли и я опече в огнището. Разчупи я и даде по парченце, голямо колкото пръст на всички, които бяхме около него. Тогава никому не му хрумна, не му направи впечатление, че с такава гъба, с такива малки парчета Учителят почерпи толкова много хора.
към текста >>

Затова ние се спираме пред тях - защото те бяха част от нашия живот, те са уловени мигове от онзи миг на Вечността, когато Божественият Дух се изля чрез Всемировия Учител, дошъл между българите в Сила и Живот.
Това бяха сценки по идеи на Учителя, взети от братския ни живот, а приятелите ги написаха и ние ги изиграхме пред всички на поляната. Учителят се стараеше,освен чрез Словото Си, но и нагледно да ни предава онзи подтик, който може да задвижи живота ни в пътя на ученика. Имаше моменти, които са записани в съзнанието ни като очевидци на онази епоха. Но те идват понякога спонтанно и ни връщат назад във времето на Учителя. Те се явяваха като музикална пауза в живота на ученика. Затова ние се спираме пред тях - защото те бяха част от нашия живот, те са уловени мигове от онзи миг на Вечността, когато Божественият Дух се изля чрез Всемировия Учител, дошъл между българите в Сила и Живот.
към текста >>

11. 5_09 Песни и танци на слънцето

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Те носят неговия живот, красота и сила.
Учителят освети утринните часове с размишление, съзерцание и молитва. Той препоръчва да се излиза сутрин рано на открито сред природата. Така Той привлече онези, които обичаха и търсеха този живот и положи основите на Братството. По-късно Учителят даде ред упражнения и песни в съгласие с този вътрешен стремеж. Паневритмията - това са песни и танци на слънцето. Те носят неговия живот, красота и сила. Те подкрепят дълбокия вътрешен копнеж на душата към този живот. Движенията са естествени. В тях се чувствува ритъма на Всемирния Живот. Паневритмията е метод, чрез който човек може да съгласува своя малък живот с Големия Живот на Природата и да бъде здрав, щастлив и радостен. Румънският професор Попеску, в статията си "Хигиена на труда" препоръчва: "Добре е сутрин да се правят леки гимнастически упражнения.
към текста >>

Тук е важна мисълта, съсредоточението, вътрешното състояние.
Паневритмията се изпълнява в кръг, по двама, в средата има малък оркестър - няколко цигулки, китари, акордеон или друг някой инструмент. Когато Учителят беше с нас, играеше вътре в кръга. Мелодиите са живи, първично чисти, като мелодиите на планински извор. Движенията са плавни, ритмични, естествени, свободни. Разбира се, не е въпросът само до външните движения и музика. Тук е важна мисълта, съсредоточението, вътрешното състояние. Човек трябва да възлюби този живот, да протегне ръце към него, както детето към майка си. Човек е свързан със слънцето. От него той получава всичко. Небесната механика казва, че енергиите, които получаваме от Космоса, минават през слънцето, после през луната и тогава идват на земята, тоест минават през ред трансформатори. От огромната енергия, която слънцето излъчва в пространството, земята получава едва една два и половина милиардна част.
към текста >>

То е израз на Светлината на онзи възвишен свят, от който Той иде.Малцина знаят, че Учителят е създал повече от сто и двадесет песни- едно голямо музикално творчество с изключителна красота, дълбочина и сила.
Професорът казва на Учителя: "Обиколил съм света, изучавал съм танците на народите - по-прости и по-съвършени движения от Вашите не съм намерил." Песните и танците на Учителя са израз на един Висш Живот, който Той направи достъпен за нас. Много песни създаде Учителят за слънцето. Те са издадени в книгата "Песни на Учителя". Той създаде "Марш на Светлите Сили", които пристъпват със своя победен ритъм; Песента "Гоее, грее Светлината" - в нея е предаден ритъмът на Светлината, която работи и обновява живота; Песент а "Грее слънцето, светло е навсякъде" (Химн на Великат а Душа) - песен-картина, която има дълбок символичен смисъл."Химн на слънцето", за която Учителят казва: "С тази песен посрещайте изгревите на слънцето. Тя е молитва при изгре в - химн на всички слънца." Цялото творчество на Учителя е слънчев о - и Неговото Слово, и Неговите песни и танци. То е израз на Светлината на онзи възвишен свят, от който Той иде.Малцина знаят, че Учителят е създал повече от сто и двадесет песни- едно голямо музикално творчество с изключителна красота, дълбочина и сила. То събужда силите на душата, подкрепя я в трудния й път на земята, напомня й за нейната далечна родина и й посочва пътя към нея. София, март, 1970 година. Братският съвет: Борис Николов
към текста >>

12. 5_12 Запустялата кръчма

Такава сила има мисълта, особено, ако е придружена с музика.
"Запустялата кръчма" Когато Учителят живееше във Варна, трябвало да е било скоро след завръщането Му от Америка, наблизо до квартирата му имало кръчма. Там, в тая кръчма, до късно през нощта пияници свирели, викали, пеели, вдигали скандали, че и побоища имало. Пречели Му да работи. Учителят ги търпял, търпял, пък една вечер Му додеяли, взема цигулката Си и свири дълго, дълго време. Какво е свирил Учителят и как - не знам, но от тази вечер кръчмата опустяла и наскоро след това била затворена. Такава сила има мисълта, особено, ако е придружена с музика. Този случай ще го намерите в една от беседите на Учителя.
към текста >>

13. 6_04 Мория и Кут Хуми

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Хората, които бяха проводници на тези идеи не знаеха един велик и основен закон в природата, който беше изнесен от Учителя: "Колкото и голяма да е дадена сила, ще дойде друга, по-голяма сила, да я ликвидира".
"Мория и Кут Хуми" След Първата световна война, човечеството беше преживяло безсмислието на егоизма, чудовищната лакомия, вкостенелите и назадничави идеи, че силният трябва да ограбва благата на мирния и работлив човек, за да живее охолно и безгрижно, за да командува и управлява. Хората, които бяха проводници на тези идеи не знаеха един велик и основен закон в природата, който беше изнесен от Учителя: "Колкото и голяма да е дадена сила, ще дойде друга, по-голяма сила, да я ликвидира". Историята по блестящ начин е показала правотата на този закон. Къде са великите империи на миналото: Вавилонската, Персийската, Египетската, Римската, империята на Чингиз-хан и коя ли още не? Тези разбирания бяха хвърлили човешкия род в една безумна кървава баня, в която загинаха милиони хора, съпроводена с чудовищни разрушения, мъки и страдания. В човечеството след това се събуди подтикът за търсене на смисъла в порядките на този свят, жаждата към нови идеи, нови мисли, които като резултат да дойдат до едно по-ново и по-съвършено човешко общество. Всичко това създаде условия за раждането на ред идейни течения, които бързо намираха почва в жадния за нещо по-ново и по-съвършено човешки ум.
към текста >>

Между другото те прекарваха мисълта, че учението се ръководи и вдъхновява от двамата Велики Учители с надчовешки качества, имената на които бяха Мория и Кут Хуми.
Тези разбирания бяха хвърлили човешкия род в една безумна кървава баня, в която загинаха милиони хора, съпроводена с чудовищни разрушения, мъки и страдания. В човечеството след това се събуди подтикът за търсене на смисъла в порядките на този свят, жаждата към нови идеи, нови мисли, които като резултат да дойдат до едно по-ново и по-съвършено човешко общество. Всичко това създаде условия за раждането на ред идейни течения, които бързо намираха почва в жадния за нещо по-ново и по-съвършено човешки ум. Едно от тях беше и теософското движение, което водеше своето начало от Индия. То намери добра почва у нас и неговите последователи пълнеха страната ни с преводна и оригинална литература, в която се излагаха идеите и схващанията на това движение. Между другото те прекарваха мисълта, че учението се ръководи и вдъхновява от двамата Велики Учители с надчовешки качества, имената на които бяха Мория и Кут Хуми. Казваха, че живеели някъде в Хималаите, но не казваха къде, както не се поясняваше дали тези Учители са във физически тела или в някакви други тела, за каквито те тъй много говореха в своята литература. Пишеха и говореха за тела, които могат да се видят само от избраници. Образите на тези Учители бяха отпечатани на картички с обикновен пощенски формат и се разпространяваха от последователите им в България. От гледище на естетиката, образите бяха безупречни, красиви. От френологично гледище бяха напълно издържани, отговарящи на образи, имащи наистина високи качества.
към текста >>

Само тя можеше и имаше сила да му възрази.
" Елена разтреперана отива при Лулчев и му предава думите на Учителя. Лулчев се оглежда, показва й онова, което е нарисувал и се съгласява да ги махне. Имаше и портрет на Мория, който, като го погледнеш, веднага изпитваш ужас. Така го описваха тези, които го бяха виждали. Елена вдигна скандал на Лулчев. Само тя можеше и имаше сила да му възрази. Имаше си причина за това - бяха много близки. Но Елена тук послуша Учителя. А Лулчев беше принуден да се съобрази с решението Му. Случи се така, че един от "Изгрева" даде идеята да се преведе на български една книга от Мория, със заглавие "Агни Йога". Намери се втори човек, който да организира превода и подготовката за печат.
към текста >>

14. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Съответствието между идеята, мисълта, музиката и движенията.
За нея Учителят каза: "Паневритмията е обширна наука и велико изкуство, което за в бъдеще ще се изучава и прилага в своята пълнота. Това, което ние сега извършваме от 22 март на открито при изгрева на слънцето за паневритмични упражнения, това е подготовка за Паневритмията". Паневритмият а се основав а на: 1. Взаимодействието между природата и човека. 2. Зависимостта между физиологичните и психологичните процеси в човека. 3. Съответствието между идеята, мисълта, музиката и движенията. Всяко упражнение си има свой вътрешен смисъл. 4. Всичките упражнения представляват един непрекъснат процес на движение на съзнанието към съвършенство. 5. Основната идея, която трябва да занимава съзнанието ни през всичкото време на изпълнението, е идеята за Бога, за Великото, Вечното, Разумното. 6. Нейните опорни точки са: природата, изгряващото слънце, пробуждането на душата. "Паневритмията носи Хармония и възпитание.
към текста >>

Когато правите упражненията, мисълта ви трябва да бъде концентрирана.
С нея постепенно се развива мекота. В Паневритмията са впрегнати силите на Ума, Сърцето и Волята, за да работят в Хармония. Ние правим тия упражнения сутрин, понеже тогава има най-благоприятни условия. Ако държите ръцете си хлабаво през време на упражненията, тогава няма никакъв контакт със силите на Природата. Ръцете трябва да се държат обтегнати. Когато правите упражненията, мисълта ви трябва да бъде концентрирана. А вие мислите за обикновени работи: за къщи, за сметки и пр. При упражненията мисълта трябва да я прекарвате през ръцете и краката си. Те трябва да се правят бавно, с участието на ума. Съзнанието привлича енергиите. Като вдигнете ръката си нагоре, тя трябва да образува ъгъл 45 градуса.
към текста >>

При упражненията мисълта трябва да я прекарвате през ръцете и краката си.
Ние правим тия упражнения сутрин, понеже тогава има най-благоприятни условия. Ако държите ръцете си хлабаво през време на упражненията, тогава няма никакъв контакт със силите на Природата. Ръцете трябва да се държат обтегнати. Когато правите упражненията, мисълта ви трябва да бъде концентрирана. А вие мислите за обикновени работи: за къщи, за сметки и пр. При упражненията мисълта трябва да я прекарвате през ръцете и краката си. Те трябва да се правят бавно, с участието на ума. Съзнанието привлича енергиите. Като вдигнете ръката си нагоре, тя трябва да образува ъгъл 45 градуса. При играта се стъпва първо на пръстите, а после на петите. Ако стъпвате на петите си, става сътресение на гръбначния мозък." За Паневритмията Учителят също е казал: "Ако българският народ приеме и прилага Паневритмията, ЩЕ БЪДЕ СПАСЕН.
към текста >>

Но в него, доколкото Милка си спомняше, първо е написала няколко реда за значението и силата на Паневритмията.
Направи доклад и ми го донеси." Аз възкликнах: "За Слава Божия, Учетелю, с Ваша помощ, аз ще бъда само проводник на Волята Божия". Това издекламирах аз с гордост и загрижена, с чувството на голяма отговорност, която поемам, гледах Учителя в очите. След това се прибрах в къщи, отправих молитва за помощ и написах доклада ръкописно. След това го преписах на пишеща машина в четири екземпляра". От този доклад на Милка, за съжаление, днес не можахме да намерим нито един екземпляр. Но в него, доколкото Милка си спомняше, първо е написала няколко реда за значението и силата на Паневритмията. След това е пояснила пътя, начина, по който тези упражнения ще могат да се въведат в училищата. Препоръчала е най-напред да се започне в едно училище като утринна гимнастика преди започването на училищните занимания на учениците. А впоследствие да се разшири и до всички училища в България. За тази цел било необходимо да се организира курс за учителите по физкултура от цялата страна. Учителите от курса щели да имат за задача да усвоят цялата Паневритмия и начина, по който тя се предава, за да могат да я предадат на учениците.
към текста >>

Ако не беше проявила още в самото начало тази критичност към самата Паневритмия, която я навежда на мисълта да даде само 18 от двадесетте и осем упражнения.
Следващите бомбардировки през тази годна са били на 24 ноември и на 20 декември 1943 година. Бомбардировките продължиха и през 1944 година, през деня и нощта. Направената проста сметка показва, че в протакане, колебливост, плахост, нерешителност и ред други спънки от психологическо естество Милка Периклиева е загубила за осъществяването на това дело около четири години - от края на 1939 година, когато е била повикана от секретаря на министерството на просветата до началото на бомбардировките. Тази история с внедряването на Паневритмията в българските училища, която Милка ми разказа е от особено значение за Делото на Учителя и Неговата Дейност в България. Внимателно преглеждане на тази история не може да не повдигне у всекиго, който я проследи, въпроса какво би станало, ако Милка е действувала по-активно, по-смело, по-самоуверено, с по-голям устрем, без страх и с упование в себе си. Ако не беше проявила още в самото начало тази критичност към самата Паневритмия, която я навежда на мисълта да даде само 18 от двадесетте и осем упражнения. Това е грубо нарушение на онези окултни закони, по които е построена Паневритмията, затова Учителят остро е възразил, че българският народ трябва да приеме цялата Паневритмия. Това е урок и за всички останали, които ще се занимават с Паневритмията и ще решат някога да предават Паневритмията на българския народ осакатена или преиначена. Милка е виждала и аз вярвам, че тя е разбирала добре, че Учителят не току-така е бързал. Тук времето е било от особено значение и въпреки това тя не се е активизирала. Ако тя не бе допуснала тези грешки, тогава това начинание би успяло.
към текста >>

15. 8_01 Песните на Учителя

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Защото мисълта е отишла в друга посока, родила се е друга тема, която не поражда и не носи със себе си музика.
Когато го зърнехме с цигулката, всички си подшушвахме: "А-a, днес ще има песен, нещо ще се пее! " С много радост посрещахме песните. Понякога Той си носеше цигулката, друг път даваше на другиго да я донесе и влизаха двамата. Като виждахме цигулката, знаехме, че ще има песен. Но имаше дни, когато донесе цигулката - но песен няма. Защото мисълта е отишла в друга посока, родила се е друга тема, която не поражда и не носи със себе си музика. Много пъти Той ни е изпявал песни, много мелодии ни е изсвирвал, които не са записани. По онова време нямаше подготвени музиканти, за да запишат от първо чуване дадена мелодия. Друг път, в младежкия окултен клас, Учителят е давал текст. Каза така: "Дух обичен и чист. Ха, дайте мелодия на тези думи".
към текста >>

Той дава идеята и думите, дава мисълта, а Дядо Благо с отмерена реч създава самия текст.
Единствено ако се намерят запазени бележки от възрастните музиканти, може да се направи някакъв обзор. Аз знам как в това издание Учителят е давал Свои идеи за някоя песен в думи. На други е давал мелодията. Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба. Например, Учителят е давал на Дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен. Той дава идеята и думите, дава мисълта, а Дядо Благо с отмерена реч създава самия текст. Така Дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", както и на "Любовта е извор". Първия куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил". Учителят дава и развива мисълта Си, а Дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета. Аз помня как Симеон Симеонов я беше разработил за четири гласа и я изпълняваше с братския хор още през 1919 година. Имаше и други братя, които свиреха на цигулка.
към текста >>

Учителят дава и развива мисълта Си, а Дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета.
Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба. Например, Учителят е давал на Дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен. Той дава идеята и думите, дава мисълта, а Дядо Благо с отмерена реч създава самия текст. Така Дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", както и на "Любовта е извор". Първия куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил". Учителят дава и развива мисълта Си, а Дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета. Аз помня как Симеон Симеонов я беше разработил за четири гласа и я изпълняваше с братския хор още през 1919 година. Имаше и други братя, които свиреха на цигулка. А що се отнася до органа, той дойде по-късно в салона на "Оборище" 14, където Учителят говори пет години до пролетта на 1928 година - през 1923 година. След това се прехвърлихме на "Изгрева" в новопостроения салон. Имаше някои братя и сестри с хубави гласове и те ни водеха в първите години.
към текста >>

Ще спомена, че Учителят първо даде мелодията и текста на "Сила жива, изворна, течуща" и ние я научихме.
Не са малко тези песни и те са свързани с имената на наши музиканти от "Изгрева". Споменахме, че Учителят идваше в клас с цигулката Си и ние бяхме свидетели как Той създаваше песента пред класа. Ще каже първата музикална фраза, след което ще я изсвири и изпее. След това каже втората музикална фраза, ще я изсвири и изпее. После изсвирва и изпява двете музикални фрази и накрая изсвирва и изпява цялата песен. Ще спомена, че Учителят първо даде мелодията и текста на "Сила жива, изворна, течуща" и ние я научихме. После даде мелодията и текста на "Изгрява слънцето". След това двете мелодии се свързаха така, както ги пеем сега, като първо пеем "Изгрява слънцето". Тези песни бяха дадени в клас. Учителят даваше песните на различни места. Той беше много благосклонен към музикантите.
към текста >>

Това означава да се добере до тях и чрез тях да получи онази Сила, която може да проблесне като Светлина в съзнанието му и да го измъкне от състоянието, в което е попаднал.
Духът и душата ми шепнат това". Когато ги чух, бях в онова състояние, което описах. Постепенно състоянието ми се трансформира, аз се освободих и забравих в този момент за своето притеснение. Песента бе отхвърлила похлупака над мене, който ме притискаше в дън земя. Да каже човек и Да изпее, че при всичките положения в живота ще благува, това означава да се добере до онова вътрешно състояние на съзнанието си, през което минават като съединителни нишки и влизат в него човешкият дух и човешката душа. Това означава да се добере до тях и чрез тях да получи онази Сила, която може да проблесне като Светлина в съзнанието му и да го измъкне от състоянието, в което е попаднал. Това е вътрешен процес на освобождение, свързан със слизането на Светлина и Виделина в съзнанието на човека, но това може да стане само чрез онези съединителни нишки на човешкото вътрешно естество, които го свързват с човешкия дух и човешката душа. Един от методите позволяващи да се добере човек до това състояние е даден чрез песента "Духът ми шепне това". Онзи, който се добере до вътрешния смисъл на тази песен и се свърже с нея, може да се ползува от скритите сили, които могат да слязат от Невидимия свят чрез нея, защото тя е свързана със своя Първоизточник. От този Първоизточник излизат човешката душа и човешкият дух. Ще ви разкажа как Учителят даде песента "Химн на Великата Душа".
към текста >>

Ти цариш в сила и живот, знание, Мъдрост, Истина, Любов." Това е Химнът на Великата Душа, излязла от центъра на Вселената и дошла чрез Мировата Любов на Вселената.
Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения. Над сърната пишеше "Храни се добре". Над жената - "Мисли добре". Над орела - "Работи добре". Символично този "Химн на Великата Душа", както мелодията, така и текстът, бяха вградени в тези образи и фигури и трябваше да тълкуват нещата горе-долу така: Слънцето олицетворява живота на земята, символизира Божественото слънце и Божествения извор на живота, чрез който идва радостният химн за пробудената човешка душа, който завършва с думите: "Велик си Ти, Господи, Велики са Твоите дела, Велико е Името Ти над всичко. Ти цариш в сила и живот, знание, Мъдрост, Истина, Любов." Това е Химнът на Великата Душа, излязла от центъра на Вселената и дошла чрез Мировата Любов на Вселената. Химнът на човешката душа започва с пробуждането й. Затова е необходимо да огрее слънцето и да събуди всичко. Сърната, заедно с надписа "Храни се добре", олицетворява проекцията на Всемировия живот на земята. Жената с отворената книга и плода, който държи в дясната си ръка олицетворява с надписа "Мисли добре" Новата Ева, която трябва да дойде на земята. В момента тя се съгражда в Духовния свят чрез светли мисли и чрез знанието, получено от Словото на Всемировия Учител, което тя държи в лявата си ръка.
към текста >>

16. 9_05 Кой бе Учителят?

Слушах, гледах и виждах с очите си Словото на Учителя и как това Слово слизаше в учениците в Сила и Живот.
" За пръв път прочетох беседа на Учителя през 1917 година и тогава Го зърнах в хотел "Лондон" във Варна, но времето ми не беше дошло тогава, за да се срещна с Него. Това време дойде през 1925 година. А през 1927, аз дойдох на "Изгрева" и оттогава досега, 1977 година, съм на "Изгрева". Това са петдесет години, прекарани на "Изгрева". Бях в младежкия окултен клас и през всичките тези години съм бил на "Изгрева" при Учителя. Слушах, гледах и виждах с очите си Словото на Учителя и как това Слово слизаше в учениците в Сила и Живот. Ето защо, ще се опитам да ви разкажа кой е Учителят. Учителят казва за Себе Си: "Аз дойдох тука, да покажа на хората пътя към Бога. И да Му служа тъй, както никога не са Му служили". Веднъж попитаха Учителя откъде е дошъл. "Питат ме откъде съм.
към текста >>

Чрез мисълта си мога да разложа и разформировам тялото Си, да го пренеса през пространството и да го сформирам пак където си искам." Ние бяхме свидетели на много опитности, когато Учителят бе на Рила, а се явяваше тук, на "Изгрева", или на други места - при ония, които Го зовяха за Неговата помощ.
Веднъж попитаха Учителя откъде е дошъл. "Питат ме откъде съм. Аз ида от Слънцето да правя наблюдения в България." Попитаха Го дали тялото на Учителя е построено както на останалите човеци. "Един Учител има плюс органи, тоест повече органи от обикновения човек." Запитаха Го, какво може да прави един Учител с тялото Си. "Аз мога да ставам видим и невидим. Чрез мисълта си мога да разложа и разформировам тялото Си, да го пренеса през пространството и да го сформирам пак където си искам." Ние бяхме свидетели на много опитности, когато Учителят бе на Рила, а се явяваше тук, на "Изгрева", или на други места - при ония, които Го зовяха за Неговата помощ. Ние знаехме, че в Него е Духът на Истината, че в Него е Божественият Дух, но не знаехме как се проектира Той чрез този Дух навън в света. "Аз съм във всички хора, във всички животни, в pаcтeниятa, във водата, във въздуха, в светлината, в звездите, в слънцата - навсякъде съм Аз." Тогава ние разбрахме, че Бог се изявява чрез Дух и се проявява чрез Силите Господни в Дела и чрез цялата природа на Вселената. Веднъж ни каза: "Аз ида от слънцето, но трябва да знаете, че зад това слънце има друго слънце. Това е Божественото Слънце и оттам идвам Аз. И когато си свърши работата един Учител, пак се връща там, отдето е дошъл.
към текста >>

Бяха се събрали приятели и умуваха колко е голяма силата на Учителя.
Той регулира земния и духовния живот на земята и на Небето". В първите години приятелите смятаха, че Учителят е също като останалите, но е само малко по-учен от тях. Тогава Той им демонстрира различни чудеса, които вие ще прочетете като опитности на онези приятели. Тогава им каза: "Аз приличам на вас, но не съм като вас. Вашата майка е Ева, но тя не е моя майка и Аз не съм от Мира Ceгo". Бяха се събрали приятели и умуваха колко е голяма силата на Учителя. Тогава Той им каза: "На Мен всички хора ми се подчиняват. На Мен всички форми ми се подчиняват. На Мен всички Сили земни и Небесни ми се подчиняват. На Мен и Силите Господни ми се подчиняват, защото Бог стои над Мен и е в Мен". Запитаха Го какво е Учителят за учениците в Школата.
към текста >>

За останалите те няма да бъдат от полза, защото носят Сила и Живот само на онези, които са от Вътрешната Школа на Учителя.
Ученици бяха тези, които изпълняваха Словото Му. И тези Слова, които аз изричам и пиша за вас, те бяха казани не на оглашените и на вярващите от "Изгрева" или от света. Те бяха казани на учениците от Школата. И само те ги знаеха. Аз ги предавам за учениците от Школата. За останалите те няма да бъдат от полза, защото носят Сила и Живот само на онези, които са от Вътрешната Школа на Учителя. За другите не са от значение и могат да предизвикат насмешки и подигравки. Така че Словото на Всемировия Учител е затворено за външни хора най-малко със сто катинара. Затова аз спокойно, без страх, разказвам тези неща за учениците от Школата, които ще дойдат след нас. Другите и да искат, не могат да се ползуват от тях. По този повод Учителят каза: "Аз първи възприемам последните новини от Бога.
към текста >>

Ще спомена, че Учителят първо даде мелодията и текста на "Сила жива, изворна, течуща" и ние я научихме.
Един ден бяхме на обяд в трапезарията. Преди да си излезем след обеда, Учителят каза: "Някога българите са направили на Господа едно цигулката Си и ние бяхме свидетели как Той създаваше песента пред класа. Ще каже първата музикална фраза, след което ще я изсвири и изпее. След това каже втората музикална фраза, ще я изсвири и изпее. После изсвирва и изпява двете музикални фрази и накрая изсвирва и изпява цялата песен. Ще спомена, че Учителят първо даде мелодията и текста на "Сила жива, изворна, течуща" и ние я научихме. После даде мелодията и текста на "Изгрява слънцето". След това двете мелодии се свързаха така, както ги пеем сега, като първо пеем "Изгрява слънцето". Тези песни бяха дадени в клас. Учителят даваше песните на различни места. Той беше много благосклонен към музикантите.
към текста >>

17. 10_13 Великият Учител Беинса Дуно и Космогонията на музиката Му

Мисълта на Ангелите е кондензирана Любов.
Тя разграничава Битието от Небитието, реалното от преходното, преминава от безграничното състояние на Вселената към граничното. Любовта е единствената реалност, чрез която Божественият Дух се проявява в Битието като Светлина, Физическото слънце е символ на Божествения Дух, а Светлината е символ на Божествената Душа. Материята на физическото поле е кондензирана Енергия. Енергията е кондензирана Светлина. Светлината е кондензирана Мисъл на Ангелите. Мисълта на Ангелите е кондензирана Любов. Любовта е плод на Божествения Дух. А Духът е първичната проява на Бога. А творческият акт на Духа е Великата Хармония на Славата в Божествения Свят. А творческият акт на Господния Дух на Силите е движение на тези небесни сфери, създал музика и хармония в Света на Мъдростта, където се създава светът на формите. Затова Хармонията е материализираното движение на Господния Дух на Силите, а Мелодията е средата, в която Христовият Дух на Единството твори.
към текста >>

Когато Музиката, слезнала от Небето стане Светлина на физическото поле, тя може да проникне в ума на човека и да даде полет на мисълта към по-висши полета.
Окултната музика е непреривна - тя се движи нагоре-надолу с по- силни трептения и с по-къси вибрации, за да разширят съзнанието на човека. Тя е за пробуденото човешко съзнание, което има връзка с Невидимия свят и има пряко съобщение на Светлината в ума му и Виделината в душата му. За другите хора тя е затворена, понеже не може да влезне в тяхното съзнание, защото то няма съобщение с Невидимия свят. Но тя може да послужи за разширяване на човешкото съзнание и да послужи като подтик на съвременната музика и човека. И да се изложи пред света, и да се представи от първокласни изпълнители, тя е скрита за обикновеното човешко съзнание, защото човешкото съзнание е заключено за нея. Когато Музиката, слезнала от Небето стане Светлина на физическото поле, тя може да проникне в ума на човека и да даде полет на мисълта към по-висши полета. Това е целта на окултната музика - да даде непреривност на Светлината в човешкия ум и непреривност на Виделината в човешкото съзнание. Музиката слиза чрез Виделината. Музиката влиза в човешката мисъл като Светлина. Музиката се възприема от пробуденото човешко съзнание като Хармония в ума му и Мелодия от сърцето му. Умът възприема Хармонията на мисълта като Светлина, а сърцето възприема Мелодията на мисълта като топлина.
към текста >>

Умът възприема Хармонията на мисълта като Светлина, а сърцето възприема Мелодията на мисълта като топлина.
Когато Музиката, слезнала от Небето стане Светлина на физическото поле, тя може да проникне в ума на човека и да даде полет на мисълта към по-висши полета. Това е целта на окултната музика - да даде непреривност на Светлината в човешкия ум и непреривност на Виделината в човешкото съзнание. Музиката слиза чрез Виделината. Музиката влиза в човешката мисъл като Светлина. Музиката се възприема от пробуденото човешко съзнание като Хармония в ума му и Мелодия от сърцето му. Умът възприема Хармонията на мисълта като Светлина, а сърцето възприема Мелодията на мисълта като топлина. Връзката между музиката и мисълта идва от там, от където Идеята слиза чрез Хармонията и навлиза чрез Мелодията в мисълта. Една Идея в Божествения свят е точка, в Духовния свят е кръг, а на физическото поле слиза като линия, след като кръгът се е разтворил. Една Идея в Божествения свят е частица от Славата, в Духовния свят е кръг от Виделината, а на физическия свят е лъч от Светлината. Идеята слиза чрез Хармонията и навлиза чрез Мелодията в мисълта. Идеята е Слава и Хармония в Божествения Свят.
към текста >>

Връзката между музиката и мисълта идва от там, от където Идеята слиза чрез Хармонията и навлиза чрез Мелодията в мисълта.
Това е целта на окултната музика - да даде непреривност на Светлината в човешкия ум и непреривност на Виделината в човешкото съзнание. Музиката слиза чрез Виделината. Музиката влиза в човешката мисъл като Светлина. Музиката се възприема от пробуденото човешко съзнание като Хармония в ума му и Мелодия от сърцето му. Умът възприема Хармонията на мисълта като Светлина, а сърцето възприема Мелодията на мисълта като топлина. Връзката между музиката и мисълта идва от там, от където Идеята слиза чрез Хармонията и навлиза чрез Мелодията в мисълта. Една Идея в Божествения свят е точка, в Духовния свят е кръг, а на физическото поле слиза като линия, след като кръгът се е разтворил. Една Идея в Божествения свят е частица от Славата, в Духовния свят е кръг от Виделината, а на физическия свят е лъч от Светлината. Идеята слиза чрез Хармонията и навлиза чрез Мелодията в мисълта. Идеята е Слава и Хармония в Божествения Свят. Идеята е Виделина и движение в Духовния свят като Музика на формите.
към текста >>

Идеята слиза чрез Хармонията и навлиза чрез Мелодията в мисълта.
Музиката се възприема от пробуденото човешко съзнание като Хармония в ума му и Мелодия от сърцето му. Умът възприема Хармонията на мисълта като Светлина, а сърцето възприема Мелодията на мисълта като топлина. Връзката между музиката и мисълта идва от там, от където Идеята слиза чрез Хармонията и навлиза чрез Мелодията в мисълта. Една Идея в Божествения свят е точка, в Духовния свят е кръг, а на физическото поле слиза като линия, след като кръгът се е разтворил. Една Идея в Божествения свят е частица от Славата, в Духовния свят е кръг от Виделината, а на физическия свят е лъч от Светлината. Идеята слиза чрез Хармонията и навлиза чрез Мелодията в мисълта. Идеята е Слава и Хармония в Божествения Свят. Идеята е Виделина и движение в Духовния свят като Музика на формите. Идеята е светлина в ума, която слиза чрез Мелодията, а е свързана за Небето чрез Хармонията. Само онази мисъл, която схваща тази непреривност е музикална. На земята най-големият израз на разумността е Музиката, защото тя прекарва непреривността на Виделината и Светлината в ума и сърцето на човека с пробуденото съзнание.
към текста >>

Музиката внася в човешката душа разширение чрез Виделината от Духовния свят, в човешкия дух - сила и мощ чрез Славата, в ума - свобода чрез Светлината, в сърцето - мекота и топлина чрез съзвучието си.
Те могат там да се изразят чрез Музика и Хармония. Идеите на Словото Му идват в умовете на человеците като Светлина, като светли мисли на една висша Разумност. И ако има съзвучие и хармония между идеите като Виделина и мислите като Светлина в умовете на хората, то тогава се проектират надолу като възвишени чувства и праведни дела у човека. Това означава Музика и Хармония в мисли, чувства и действия. А това трябва да бъде един непреривен процес вътре у човека. Музиката внася в човешката душа разширение чрез Виделината от Духовния свят, в човешкия дух - сила и мощ чрез Славата, в ума - свобода чрез Светлината, в сърцето - мекота и топлина чрез съзвучието си. Защото само чрез музикалното Единение на душите в Мировата Хармония, Божественият Дух ще ги осени и възкреси за нов живот. Съзвучието е изявата на Божествения свят, чрез него се раждат и изявяват Божествените идеи в човешката душа. Хармонията на Славата е проявлението на Божествения свят. Чрез нея се раждат висшите идеи на Мировия живот и се препращат надолу в Духовния свят чрез Виделината, да бъдат Високият Идеал за човешката душа и човешкия дух. Музиката е изявата на движението в Живата Природа.
към текста >>

Човешката постъпка е Силата на ангелите.
Съзнателният живот започва чрез Музиката като път на освобождаване и възходящ път към Бога. Човешката мисъл е Светлината на ангелите. Светлината е Музика за ума. Човешкото чувство е Чистотата на ангелите. Чистотата е Музика на сърцето. Човешката постъпка е Силата на ангелите. Човешката сила е Музика на волята. Музиката е едно вътрешно състояние на човешкия дух и човешката душа. Музиката е един вътрешен процес, който произтича от Светлината на човешкия ум. Музиката като Сила се проявява в ума на човека, в умствения свят. Човекът с пробуденото съзнание получава тази Сила чрез Светлината и чрез Виделината, която слиза от Духовния свят - тогава той може да я прояви чрез музиката като музикална Сила.
към текста >>

Човешката сила е Музика на волята.
Човешката мисъл е Светлината на ангелите. Светлината е Музика за ума. Човешкото чувство е Чистотата на ангелите. Чистотата е Музика на сърцето. Човешката постъпка е Силата на ангелите. Човешката сила е Музика на волята. Музиката е едно вътрешно състояние на човешкия дух и човешката душа. Музиката е един вътрешен процес, който произтича от Светлината на човешкия ум. Музиката като Сила се проявява в ума на човека, в умствения свят. Човекът с пробуденото съзнание получава тази Сила чрез Светлината и чрез Виделината, която слиза от Духовния свят - тогава той може да я прояви чрез музиката като музикална Сила. Това е динамичната Сила на музиката и тя трябва да се използува разумно от просветения човек с пробуденото съзнание за най-малкото Добро на земята, което е най-малката материализирана форма на Любовта на Бога.
към текста >>

Музиката като Сила се проявява в ума на човека, в умствения свят.
Чистотата е Музика на сърцето. Човешката постъпка е Силата на ангелите. Човешката сила е Музика на волята. Музиката е едно вътрешно състояние на човешкия дух и човешката душа. Музиката е един вътрешен процес, който произтича от Светлината на човешкия ум. Музиката като Сила се проявява в ума на човека, в умствения свят. Човекът с пробуденото съзнание получава тази Сила чрез Светлината и чрез Виделината, която слиза от Духовния свят - тогава той може да я прояви чрез музиката като музикална Сила. Това е динамичната Сила на музиката и тя трябва да се използува разумно от просветения човек с пробуденото съзнание за най-малкото Добро на земята, което е най-малката материализирана форма на Любовта на Бога. Музиката като Сила слиза във волята на човека и се проявява в дела. Духовната музика създава аура на Хармония между Духовния свят и физическия свят, защото само Музиката може да премине границата между физическия и Духовния свят, защото чрез Светлината, която тя носи и Виделината, която има у себе си, тя става неръкотворна и неуловима и създава непреривност на живота в различните форми на физическия и духовен свят. На физическия свят Музиката има за цел повдигането на човешката душа.
към текста >>

Човекът с пробуденото съзнание получава тази Сила чрез Светлината и чрез Виделината, която слиза от Духовния свят - тогава той може да я прояви чрез музиката като музикална Сила.
Човешката постъпка е Силата на ангелите. Човешката сила е Музика на волята. Музиката е едно вътрешно състояние на човешкия дух и човешката душа. Музиката е един вътрешен процес, който произтича от Светлината на човешкия ум. Музиката като Сила се проявява в ума на човека, в умствения свят. Човекът с пробуденото съзнание получава тази Сила чрез Светлината и чрез Виделината, която слиза от Духовния свят - тогава той може да я прояви чрез музиката като музикална Сила. Това е динамичната Сила на музиката и тя трябва да се използува разумно от просветения човек с пробуденото съзнание за най-малкото Добро на земята, което е най-малката материализирана форма на Любовта на Бога. Музиката като Сила слиза във волята на човека и се проявява в дела. Духовната музика създава аура на Хармония между Духовния свят и физическия свят, защото само Музиката може да премине границата между физическия и Духовния свят, защото чрез Светлината, която тя носи и Виделината, която има у себе си, тя става неръкотворна и неуловима и създава непреривност на живота в различните форми на физическия и духовен свят. На физическия свят Музиката има за цел повдигането на човешката душа. Тя е спасителното въже, което се спуска от Духовния свят за падналата човешка душа в материята, когато е слезнала на земята.
към текста >>

Това е динамичната Сила на музиката и тя трябва да се използува разумно от просветения човек с пробуденото съзнание за най-малкото Добро на земята, което е най-малката материализирана форма на Любовта на Бога.
Човешката сила е Музика на волята. Музиката е едно вътрешно състояние на човешкия дух и човешката душа. Музиката е един вътрешен процес, който произтича от Светлината на човешкия ум. Музиката като Сила се проявява в ума на човека, в умствения свят. Човекът с пробуденото съзнание получава тази Сила чрез Светлината и чрез Виделината, която слиза от Духовния свят - тогава той може да я прояви чрез музиката като музикална Сила. Това е динамичната Сила на музиката и тя трябва да се използува разумно от просветения човек с пробуденото съзнание за най-малкото Добро на земята, което е най-малката материализирана форма на Любовта на Бога. Музиката като Сила слиза във волята на човека и се проявява в дела. Духовната музика създава аура на Хармония между Духовния свят и физическия свят, защото само Музиката може да премине границата между физическия и Духовния свят, защото чрез Светлината, която тя носи и Виделината, която има у себе си, тя става неръкотворна и неуловима и създава непреривност на живота в различните форми на физическия и духовен свят. На физическия свят Музиката има за цел повдигането на човешката душа. Тя е спасителното въже, което се спуска от Духовния свят за падналата човешка душа в материята, когато е слезнала на земята. Тя може да се изкачи единствено чрез Силата на Музиката, която слиза отгоре надолу.
към текста >>

Музиката като Сила слиза във волята на човека и се проявява в дела.
Музиката е едно вътрешно състояние на човешкия дух и човешката душа. Музиката е един вътрешен процес, който произтича от Светлината на човешкия ум. Музиката като Сила се проявява в ума на човека, в умствения свят. Човекът с пробуденото съзнание получава тази Сила чрез Светлината и чрез Виделината, която слиза от Духовния свят - тогава той може да я прояви чрез музиката като музикална Сила. Това е динамичната Сила на музиката и тя трябва да се използува разумно от просветения човек с пробуденото съзнание за най-малкото Добро на земята, което е най-малката материализирана форма на Любовта на Бога. Музиката като Сила слиза във волята на човека и се проявява в дела. Духовната музика създава аура на Хармония между Духовния свят и физическия свят, защото само Музиката може да премине границата между физическия и Духовния свят, защото чрез Светлината, която тя носи и Виделината, която има у себе си, тя става неръкотворна и неуловима и създава непреривност на живота в различните форми на физическия и духовен свят. На физическия свят Музиката има за цел повдигането на човешката душа. Тя е спасителното въже, което се спуска от Духовния свят за падналата човешка душа в материята, когато е слезнала на земята. Тя може да се изкачи единствено чрез Силата на Музиката, която слиза отгоре надолу. Човекът, като най-висша форма на живот на земята, е най-висшият проводник на тази Сила и Енергия, която Музиката сваля от Духовния свят.
към текста >>

Тя може да се изкачи единствено чрез Силата на Музиката, която слиза отгоре надолу.
Това е динамичната Сила на музиката и тя трябва да се използува разумно от просветения човек с пробуденото съзнание за най-малкото Добро на земята, което е най-малката материализирана форма на Любовта на Бога. Музиката като Сила слиза във волята на човека и се проявява в дела. Духовната музика създава аура на Хармония между Духовния свят и физическия свят, защото само Музиката може да премине границата между физическия и Духовния свят, защото чрез Светлината, която тя носи и Виделината, която има у себе си, тя става неръкотворна и неуловима и създава непреривност на живота в различните форми на физическия и духовен свят. На физическия свят Музиката има за цел повдигането на човешката душа. Тя е спасителното въже, което се спуска от Духовния свят за падналата човешка душа в материята, когато е слезнала на земята. Тя може да се изкачи единствено чрез Силата на Музиката, която слиза отгоре надолу. Човекът, като най-висша форма на живот на земята, е най-висшият проводник на тази Сила и Енергия, която Музиката сваля от Духовния свят. Човекът е един кръстопът на милиони космически течения, които слизат чрез Виделината и Светлината като Музика и Хармония. Той е един фокус, където се преплитат тези Божествени енергии и сили и колкото е по-организиран вътрешният му свят и по-пробудено е човешкото му съзнание, толкова по- добре той отразява тези висши енергии в Живата природа и става съставна част от Великата Хармония на Живата Природа. Духовният овят се проявява чрез законите на Хармонията и Мелодията. Човешкият свят се проявява чрез законите на Светлината и Виделината.
към текста >>

Човекът, като най-висша форма на живот на земята, е най-висшият проводник на тази Сила и Енергия, която Музиката сваля от Духовния свят.
Музиката като Сила слиза във волята на човека и се проявява в дела. Духовната музика създава аура на Хармония между Духовния свят и физическия свят, защото само Музиката може да премине границата между физическия и Духовния свят, защото чрез Светлината, която тя носи и Виделината, която има у себе си, тя става неръкотворна и неуловима и създава непреривност на живота в различните форми на физическия и духовен свят. На физическия свят Музиката има за цел повдигането на човешката душа. Тя е спасителното въже, което се спуска от Духовния свят за падналата човешка душа в материята, когато е слезнала на земята. Тя може да се изкачи единствено чрез Силата на Музиката, която слиза отгоре надолу. Човекът, като най-висша форма на живот на земята, е най-висшият проводник на тази Сила и Енергия, която Музиката сваля от Духовния свят. Човекът е един кръстопът на милиони космически течения, които слизат чрез Виделината и Светлината като Музика и Хармония. Той е един фокус, където се преплитат тези Божествени енергии и сили и колкото е по-организиран вътрешният му свят и по-пробудено е човешкото му съзнание, толкова по- добре той отразява тези висши енергии в Живата природа и става съставна част от Великата Хармония на Живата Природа. Духовният овят се проявява чрез законите на Хармонията и Мелодията. Човешкият свят се проявява чрез законите на Светлината и Виделината. Човекът се проявява чрез Светлината на ума си, чрез Чистота на сърцето си, чрез Добродетелта на волята си в съзвучие и хармония с човешкия дух и човешката душа във Вечната Хармония на Вселената.
към текста >>

18. 1. СПОМЕНИТЕ - Пътя на ученика

Борис Николов

ТОМ 2

И сега представяте ли си каква сила е скрита в това чувство и в този спомен.
В това изявление на незнайното става един чуден процес, един дълъг път, извървян с години, записан, запазен в спомена. В един момент може да се събере в една лешникова черупка, както в семката на ябълката се събира животът на цялото дърво, скрива се вътре и когато дойде времето и условията, целия този процес може пак да се яви. Ето това явление е чудното. Разбира се този процес движи един Невидим свят - скрити фактори, мощни и неотразими. И тъй цял един живот, цял един път извървян за много години, може да се събере в едно житно зърно, в едно единствено чувство, в един спомен. И сега представяте ли си каква сила е скрита в това чувство и в този спомен. Ето защо някои чувства са неотразими и непобедими. И тъй аз се запознах с Учителя Петър Дънов през 1920 г. в гр. Търново през месец август на събора на Бялото Братство. Като че ли съвсем случайно.
към текста >>

Какво обаяние и сила имат те.
Тук срещнах хора, които ми бяха близки по мисъл, родни, макар че не бях се срещал с тях до тогава. В живота има едно чудесно съчетание на невидимото с видимото, на незнайното с знайното, на рационалното с ирационалното. Това съчетание на незнайното със знайното е едно от най-дълбоките трогващи преживявания. И тъй животът на човек е включен в друг голям живот, свързан с живота на много същества, негови близки, връзките от едно далечно минало се реализират в този голям живот. Какви спомени оживяват. Какво обаяние и сила имат те. Това знае онзи, който е свикнал да гледа вътре в себе си. Пробужда се един отдавна заспал живот при нова обстановка и се изразява по един нов начин. Все пак на онзи от далечното минало спомен, върху него трябва да се мисли и възпроизведе отново. Това не са много ясни понятия за човека. Изобщо мисълта трябва да върви напред и да води човека в този сложен свят на спомените.
към текста >>

Изобщо мисълта трябва да върви напред и да води човека в този сложен свят на спомените.
Какво обаяние и сила имат те. Това знае онзи, който е свикнал да гледа вътре в себе си. Пробужда се един отдавна заспал живот при нова обстановка и се изразява по един нов начин. Все пак на онзи от далечното минало спомен, върху него трябва да се мисли и възпроизведе отново. Това не са много ясни понятия за човека. Изобщо мисълта трябва да върви напред и да води човека в този сложен свят на спомените. Ето в Търново дошъл по един най-обикновен случай се срещнах с Учителя и от тук започна онзи чуден път, по който вървях повече от 55 години, който път по онзи незнаен за хората закон ще се събере пак в една лешникова черупка и ще чака времето и условията за своето бъдещо проявление. За това казвам - животът е вечен. Той има почивки, но никога няма да спре и не прекъсва. Чак сега познах този дълбок, скрит ритъм на живота. Той е вечно действие съчетано с мисъл, с идеи, с преживявания.
към текста >>

Образът на Учителя оживя в мене с поразителна сила.
Ето в Търново дошъл по един най-обикновен случай се срещнах с Учителя и от тук започна онзи чуден път, по който вървях повече от 55 години, който път по онзи незнаен за хората закон ще се събере пак в една лешникова черупка и ще чака времето и условията за своето бъдещо проявление. За това казвам - животът е вечен. Той има почивки, но никога няма да спре и не прекъсва. Чак сега познах този дълбок, скрит ритъм на живота. Той е вечно действие съчетано с мисъл, с идеи, с преживявания. Образът на Учителя оживя в мене с поразителна сила. Възкръсна един живот от далечното минало. Тъй роден и мил като че намерих себе си. Тъй започна пътя ми в Школата на Учителя. Намерих Братството разположено на запад от Търново по пътя към Севлиево, в палатки и колиби сред лозята. Хора нови, облечени повече в бяло, живеят общ живот, учат и прилагат едно ново Учение.
към текста >>

19. 37. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ

37. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ През време на годините прекарани в затвора имаше моменти, когато съзнанието ми бе будно и можех да долавям онези течения на мисълта, които се движеха в Космоса и във Висините на едно Космическо Съзнание.
37. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ През време на годините прекарани в затвора имаше моменти, когато съзнанието ми бе будно и можех да долавям онези течения на мисълта, които се движеха в Космоса и във Висините на едно Космическо Съзнание. Или бях в едно молитвено състояние на Духа или бях в съзерцание към другият живот, който бе извън нас, над нас и обхващаше всичко. Взимах молив и стеногра-фирах. После тези малки стенограми ги оставях в капачката на един буркан, в който ми донасяше храна Мария на всеки 15 дена от месеца. Първо на капачката слагах нещо като мушама и между него вмъквах малкото листче със стенограмата и отгоре пак слагах мушама, така че капачката бе в диаметър около 6 см. Мария вземаше листчето, после го носеше на Боян Боев, който също го прочиташе.
към текста >>

Каквото човек изпраща отдолу нагоре под формата на молитви, това ще получи отгоре под формата на светла мисъл, сила на духа и подтик за добри дела.
А той от своя страна променяше човешката воля на началника и властите. А този ангел беше измолен с молитви към Бога, за съдействие и спасение. Много молитви бяха изречени от мен и изпратени към Небето. В отговор на това много светли мисли бяха изпратени от горе от Невидимия Свят в отговор на моите молитви. Такъв е законът. Каквото човек изпраща отдолу нагоре под формата на молитви, това ще получи отгоре под формата на светла мисъл, сила на духа и подтик за добри дела. Не зная дали ще можете да възприемете всичко, което бе написано от „Окованият ангел". Без тази история, която разказвам, без моите спомени от затвора и без да познавате историята на процеса, вие в никакъв случай не бихте могли да прочетете и разберете изповедите на „Окованият ангел". Но тук ще ви цитирам нещо от Учителя за пояснение на моите думи. „В затвора има хора, които са лежали цели десет години и в тЬва време са се молили на Бога да им отвори по някакъв начин очите да прогледат, да разберат какъв е смисълът на живота. Тъй щото попаднете ли между тези хора, проповядвайте." (Условие за разумния човек - стр. 142).
към текста >>

Само така прикования и окования Ангел се освобождава от веригите на плътта и се извисява чрез Дух и Сила, за да изпълни Волята на Бога.
Но тук има само едно единствено условие за разумния човек. А това, той да е с пробудено съзнание, а пробуденото съзнание означава връзка с Бога и общение с Бога. Означава пробудено съзнание, осветено съзнание, просветено съзнание, свободно съзнание за Светлината на света, в който живеем и освободено съзнание за Виделината на Невидимия Свят. И накрая съзнание, което се слива със Светлината на Божествения Свят. „Ако съзнанието ви е будно и тук можете да извършите някаква работа." Това е също мисъл на Учителя от същата беседа и страница и е предназначена за онзи затворник, който е в затвора и трябва да проповядва Словото на Бога чрез светлата мисъл и добри дела. Само така прикования и окования Ангел се освобождава от веригите на плътта и се извисява чрез Дух и Сила, за да изпълни Волята на Бога. И тогава падат веригите на Петра, веригите на Римската империя и ангел Господен го извежда от затвора. Аз проверих, видях как ангел Господен слезна и освободи 5000 затворници на 31 декември 1962 г. от Софийския затвор. Властите изпълниха нареждането на своят началник и Господар, който ръководеше Съветската империя. Но ангел Господен бе влезнал в него и той с власт и сила разпореждаше съдбините на света.
към текста >>

Но ангел Господен бе влезнал в него и той с власт и сила разпореждаше съдбините на света.
Само така прикования и окования Ангел се освобождава от веригите на плътта и се извисява чрез Дух и Сила, за да изпълни Волята на Бога. И тогава падат веригите на Петра, веригите на Римската империя и ангел Господен го извежда от затвора. Аз проверих, видях как ангел Господен слезна и освободи 5000 затворници на 31 декември 1962 г. от Софийския затвор. Властите изпълниха нареждането на своят началник и Господар, който ръководеше Съветската империя. Но ангел Господен бе влезнал в него и той с власт и сила разпореждаше съдбините на света. И този ангел Господен ние го видяхме в Сила и Мощ как ни свали веригите и ни изведе от затвора на свобода. На 31 .ХII.1962 г. вечерта аз пристъпих в моя дом. С песни и молитви дочакахме Новата 1963 г. На следващия ден отидох в затвора и си прибрах вещите и документите, с които ме освобождаваха.
към текста >>

И този ангел Господен ние го видяхме в Сила и Мощ как ни свали веригите и ни изведе от затвора на свобода.
И тогава падат веригите на Петра, веригите на Римската империя и ангел Господен го извежда от затвора. Аз проверих, видях как ангел Господен слезна и освободи 5000 затворници на 31 декември 1962 г. от Софийския затвор. Властите изпълниха нареждането на своят началник и Господар, който ръководеше Съветската империя. Но ангел Господен бе влезнал в него и той с власт и сила разпореждаше съдбините на света. И този ангел Господен ние го видяхме в Сила и Мощ как ни свали веригите и ни изведе от затвора на свобода. На 31 .ХII.1962 г. вечерта аз пристъпих в моя дом. С песни и молитви дочакахме Новата 1963 г. На следващия ден отидох в затвора и си прибрах вещите и документите, с които ме освобождаваха. С едно дървено куфарче се прибрах в моя дом.
към текста >>

20. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

Каква красота и сила има в него.
Него виждам във всички, които ми услужват и помагат. „С Него ще съм когато е в скръб". Бог не е Бог на мъртвите, а Бог на живите". Това преживях когато ме посетиха в затвора моите заминали приятели и близки от Невидимия свят. Опитах какво нещо е „живот вечен". Каква красота и сила има в него. Това е Бялото Братство: „Дух Божий, Дух Вечний, Дух Святий, Дух Бла-гий, кой пълни сърцата ни с любов." Защо Учителят обичаше толкова много тази песен? 7. Заминалите приятели ме посещават единично или на групи с голяма любов, с голяма сила, подкрепят ме, утешават ме, гледаха всякак да ми доставят малко радост, да ми дадат кураж. Почувствувах и подкрепата на живите тук на земята. Каква сила е Любовта. Сега добих уверението, че бъдещето е в Братството - Бъдещото човечество.
към текста >>

7. Заминалите приятели ме посещават единично или на групи с голяма любов, с голяма сила, подкрепят ме, утешават ме, гледаха всякак да ми доставят малко радост, да ми дадат кураж.
Бог не е Бог на мъртвите, а Бог на живите". Това преживях когато ме посетиха в затвора моите заминали приятели и близки от Невидимия свят. Опитах какво нещо е „живот вечен". Каква красота и сила има в него. Това е Бялото Братство: „Дух Божий, Дух Вечний, Дух Святий, Дух Бла-гий, кой пълни сърцата ни с любов." Защо Учителят обичаше толкова много тази песен? 7. Заминалите приятели ме посещават единично или на групи с голяма любов, с голяма сила, подкрепят ме, утешават ме, гледаха всякак да ми доставят малко радост, да ми дадат кураж. Почувствувах и подкрепата на живите тук на земята. Каква сила е Любовта. Сега добих уверението, че бъдещето е в Братството - Бъдещото човечество. „А най-голяма от всички е Любовта". Тук видях и разбрах, че живота е един и непреривен и в този и в онзи свят.
към текста >>

Каква сила е Любовта.
Опитах какво нещо е „живот вечен". Каква красота и сила има в него. Това е Бялото Братство: „Дух Божий, Дух Вечний, Дух Святий, Дух Бла-гий, кой пълни сърцата ни с любов." Защо Учителят обичаше толкова много тази песен? 7. Заминалите приятели ме посещават единично или на групи с голяма любов, с голяма сила, подкрепят ме, утешават ме, гледаха всякак да ми доставят малко радост, да ми дадат кураж. Почувствувах и подкрепата на живите тук на земята. Каква сила е Любовта. Сега добих уверението, че бъдещето е в Братството - Бъдещото човечество. „А най-голяма от всички е Любовта". Тук видях и разбрах, че живота е един и непреривен и в този и в онзи свят. Разбрах какво нещо е „избран съсъд" - Великите хора на Духа през вековете. Те са и днес и всякога с нас.
към текста >>

А Вярата, това е силата, която чувствува душата, когато вижда Божият Дух и чувствува единството си с Него.
„А най-голяма от всички е Любовта". Тук видях и разбрах, че живота е един и непреривен и в този и в онзи свят. Разбрах какво нещо е „избран съсъд" - Великите хора на Духа през вековете. Те са и днес и всякога с нас. Това се казва Надежда. А Вярата, това е силата, която чувствува душата, когато вижда Божият Дух и чувствува единството си с Него. Божият Дух работи днес в света и то в човешките души и във всички условия. Имай вяра в Него. Той устройва всичко. Той те люби. „Ще изпроводя духът си".
към текста >>

От мъчениците, светиите, героите на вярата - смирени и велики в страданията, ние черпим сила.
Трябва да изправят отношенията си. 16. Героите и мъчениците се раждат. Те са определени още от Невидимия Свят. Те имат свой път и своя мисия. Ако някой си тури маската на такъв, като дойдат мъчнотиите, не устоява. От мъчениците, светиите, героите на вярата - смирени и велики в страданията, ние черпим сила. Нашия живот е живот на Братството. Безсмъртната Любов черпи сила от Вечния източник. Тя е по-силна от всички опасности и нещастия. 17. Вселяването е свободен акт. За него човек се готви и дълго работи и го очаква.
към текста >>

Безсмъртната Любов черпи сила от Вечния източник.
Те са определени още от Невидимия Свят. Те имат свой път и своя мисия. Ако някой си тури маската на такъв, като дойдат мъчнотиите, не устоява. От мъчениците, светиите, героите на вярата - смирени и велики в страданията, ние черпим сила. Нашия живот е живот на Братството. Безсмъртната Любов черпи сила от Вечния източник. Тя е по-силна от всички опасности и нещастия. 17. Вселяването е свободен акт. За него човек се готви и дълго работи и го очаква. То е проява на Любовта. Обсебването е насилствен акт, поробване и ограничаване на човека.
към текста >>

Той е вечната Сила, която повдига и спасява.
Христос изгони от беснуемия в Герасинската земя бесовете и ги прати в свинете. Това е ставало много пъти, става и днес, единично и общо. 21. „Не избрахте вие мен, но аз вас избрах". В Бялото братство организацията е теократична - Великият, разумен център е, който организира, ръководи и твори. Само Божественият извор е чист - пий от главата! Той е вечната Сила, която повдига и спасява. Той е важен, а не формите, през които се изявява. Той е Вечен, Чист и Свят. 22. Д-р Цонев ми прочете възражението на адвокатите по делото. Добре е направено, ясно и обосновано. Само че днешното правосъдие не търси правото, то само оформява едно предварително решение.
към текста >>

Понякога в слабите на глед същества има по-голяма съпротивителна сила и те са по-издръжливи поради своята пасивност и примиримост.
И тук като сме, ние работим за Братството. Никой не може да ни попречи да покажем Новият Човек и тук в затвора. 24. От всички видове мъчения, на които човек може да бъде подложен: глад, студ, непосилна работа, всевъзможни измъчвания и с уреди, най-тежко е измъчването с хора. Има хора, присъствието на които е по-мъчително от всичко. Божието присъствие превръща бедствието в благословение. 25. Понякога в слабите на глед същества има по-голяма съпротивителна сила и те са по-издръжливи поради своята пасивност и примиримост. Силните индивиди са в борба помежду си и със средата, те по-скоро се изтощават и взаимно унищожават. Затова е казано: кротките ще наследят земята. 26. Светът е разделен на два враждебни лагера. Но и в двата неразбирането на Божия закон е едно и също. Ние държим за Божественият ред и порядък и Него подържаме.
към текста >>

Хората на Бялото Братство се познават по делата си, по мисълта си, по Истината, която обичат, по Светлината, която носят. 28.
Ние сме Идея - вечна, безгранична, свободна. Можем да създадем организации, но те не са най-същественото. Те са само дре- 273 20. "Изгревът"... т. 3 ха. Хората на Бялото Братство се познават по делата си, по мисълта си, по Истината, която обичат, по Светлината, която носят. 28. Злото върви с властта. Където и да се създаде център на власт, сила и богатство, в името на каквото и да се създаде, неизменно идва властолюби-ето, алчността, користта и лъжата - заграбва всичко и всичко разваля. Бялото Братство не създава такива центрове. „Ето Царството Божие вътре във вас е". Бог е, Който ни носи на крилете си във мировото пространство. 29.
към текста >>

Където и да се създаде център на власт, сила и богатство, в името на каквото и да се създаде, неизменно идва властолюби-ето, алчността, користта и лъжата - заграбва всичко и всичко разваля.
Те са само дре- 273 20. "Изгревът"... т. 3 ха. Хората на Бялото Братство се познават по делата си, по мисълта си, по Истината, която обичат, по Светлината, която носят. 28. Злото върви с властта. Където и да се създаде център на власт, сила и богатство, в името на каквото и да се създаде, неизменно идва властолюби-ето, алчността, користта и лъжата - заграбва всичко и всичко разваля. Бялото Братство не създава такива центрове. „Ето Царството Божие вътре във вас е". Бог е, Който ни носи на крилете си във мировото пространство. 29. Учителят дойде и говори на българите. Те го посрещнаха с насмешка.
към текста >>

Дойде другото учение, то се налага със сила.
Бялото Братство не създава такива центрове. „Ето Царството Божие вътре във вас е". Бог е, Който ни носи на крилете си във мировото пространство. 29. Учителят дойде и говори на българите. Те го посрещнаха с насмешка. Дойде другото учение, то се налага със сила. Дали ще поумнеят хората? За страданията благодари. Където Бог присъства, там е Братството. 30. В миналото лъжеха в името на Бога. Сега лъжат в името на народа.
към текста >>

Ако и да сме малко, ние сме Сила на Великия Живот, никой не може да ни отстрани и ние ще извършим работата за която сме призовани.
Ученикът може да мине през всички положения. Където и да бъде, той е ученик. А Любовта устоява на всички условия. Изпитанията ще укрепят и пречистят Братството. 39. Историческата необходимост, която извика вас - комунистите, е извикала и нас към съществуване. Ако и да сме малко, ние сме Сила на Великия Живот, никой не може да ни отстрани и ние ще извършим работата за която сме призовани. Днес големите братя продадоха малкия брат, както синовете на Якова продадоха малкият си брат на египетските търговци. Но когато настане „големият глад", те ще дойдат при него за жито. Малкият брат ще ги посрещне и ще им даде. Такъв е законът. 40. Всяка сила ще извърши своята работа.
към текста >>

Всяка сила ще извърши своята работа.
Ако и да сме малко, ние сме Сила на Великия Живот, никой не може да ни отстрани и ние ще извършим работата за която сме призовани. Днес големите братя продадоха малкия брат, както синовете на Якова продадоха малкият си брат на египетските търговци. Но когато настане „големият глад", те ще дойдат при него за жито. Малкият брат ще ги посрещне и ще им даде. Такъв е законът. 40. Всяка сила ще извърши своята работа. И на всяка сила Разумният свят ще даде време и условия да свърши работата си. „Не се противи на Злото и Любете враговете си! " Това са закони за учениците, които виждат и разбират. Във великия Божествен план всяка сила е на мястото си. Животът има смисъл, когато човек живее за Бога.
към текста >>

И на всяка сила Разумният свят ще даде време и условия да свърши работата си.
Днес големите братя продадоха малкия брат, както синовете на Якова продадоха малкият си брат на египетските търговци. Но когато настане „големият глад", те ще дойдат при него за жито. Малкият брат ще ги посрещне и ще им даде. Такъв е законът. 40. Всяка сила ще извърши своята работа. И на всяка сила Разумният свят ще даде време и условия да свърши работата си. „Не се противи на Злото и Любете враговете си! " Това са закони за учениците, които виждат и разбират. Във великия Божествен план всяка сила е на мястото си. Животът има смисъл, когато човек живее за Бога. Личният ни живот няма значение ако не е посветен да служи на Високия Идеал. 41.
към текста >>

Във великия Божествен план всяка сила е на мястото си.
Такъв е законът. 40. Всяка сила ще извърши своята работа. И на всяка сила Разумният свят ще даде време и условия да свърши работата си. „Не се противи на Злото и Любете враговете си! " Това са закони за учениците, които виждат и разбират. Във великия Божествен план всяка сила е на мястото си. Животът има смисъл, когато човек живее за Бога. Личният ни живот няма значение ако не е посветен да служи на Високия Идеал. 41. Последните думи на Учителя звучат в душата ми непрестанно. В тази опитност, която минавам като затворник, те ми дават сила. Те отварят очите ми за Великия свят, който ни обгръща и пази и който изпълня със съдържание и смисъл живота ни.
към текста >>

В тази опитност, която минавам като затворник, те ми дават сила.
" Това са закони за учениците, които виждат и разбират. Във великия Божествен план всяка сила е на мястото си. Животът има смисъл, когато човек живее за Бога. Личният ни живот няма значение ако не е посветен да служи на Високия Идеал. 41. Последните думи на Учителя звучат в душата ми непрестанно. В тази опитност, която минавам като затворник, те ми дават сила. Те отварят очите ми за Великия свят, който ни обгръща и пази и който изпълня със съдържание и смисъл живота ни. Това е ключът, който Учителят ни остави. А това е: „Едно е важно. Само едно е важно. Любов към Бога.
към текста >>

Злото е Сила, която е взела погрешна посока.
С присъствието си тук ние казваме: „Онзи, който приказва за мирно съвместно съществувание, за веротърпимост, правда и свобода - не говори истината." 70. Комунистите ни показват какви не трябва да бъдем и какво не трябва да правим. Ние сме противоположното на тях, другия полюс. Това е все онзи, стария живот, облечен в нови дрехи, култ фанатичен и сляп. В миналото църквата постигаше такива ефекти над масите. 71. Злото е Сила, която е взела погрешна посока. Никой не може да я унищожи. Но човек, в когото Бог живее, може да й помогне да се насочи в правилна посока. Казано е: „Злото ще се превърне в добро". Доброто не е достояние на човека, то принадлежи на Бога. 72. Социализмът, като всяко човешко творение е непримирим, иска само той да съществува.
към текста >>

Бялото Братство не създава центрове на сила, власт и богатство.
Дали строят е социалистически или е капиталистически, това не е съществено. Делението на класи, народи, раси, религии, това не е съществено. Важно е човекът да се пробуди. Разумното, Божественото начало да вземе ръководството. Господ държи съдбините ни в ръцете си. 80. Бялото Братство не създава центрове на сила, власт и богатство. Те са центрове на злото. Какви ли не окови не е изковало злото за човешките души. Напразно. Всички организации създадени от човеците са окови. И всички те ще паднат. „Като ги докосна ангелът Господен". 81.
към текста >>

Благ и изобилен, с каква сила се изяви, с каква доброта и красота.
„Никой не може да дойде при мен ако Отец ми не Го е изпратил". Божественото Учение може да се изрази в различни форми временно, но то не е в тях. То е в „Дух и Истина". То е в служение и жертва. 83. Винаги ще помня как ме посети Господ в затвора. Благ и изобилен, с каква сила се изяви, с каква доброта и красота. С каква грижа ме огради, благ и милостив, щедър и преизобилен. Бог чрез всичко може да се изяви. Вселената е Негов дом. Най-важното е човек да подържа връзката си с Бога. А Бог ще устройва пътя му.
към текста >>

Данаил присъствува в днешната епоха и пак казва: „Да бъде благословено името Божие от века и до века, защото Мъдростта и Силата са Негови". 95.
Ние проповядваме Учението на нашия Учител с живота си. 94. Днес човечеството преживява пак „пленението на евреите". Днес пак има „Новохудоносор" и Данаил присъствува. Образите от онази епоха имат аналогични в днешната епоха. Същите сили действуват и днес, те се явяват периодически, понякога колективно, понякога еднолично. Данаил присъствува в днешната епоха и пак казва: „Да бъде благословено името Божие от века и до века, защото Мъдростта и Силата са Негови". 95. Сега когато сме гонени и онеправдани, това са най-хубавите ни дни. Дни благословени от Господа. Дни осветени от Неговото присъствие. Когато иска, Невидимият свят може да използва всяка форма, за да се изяви. Бог заповядва и на злите и на добрите. 96.
към текста >>

То е сила.
В древността неговият поетичен образ е „Вавилонската кула". В притчата за плевелите е казано: „Оставете ги до деня на жътвата." Злото служи на себе си. Не се занимавайте със Злото. 97. Щастие е да гледаш звездите, даже и когато си зад решетките. Какво нещо е, един лъч дошъл от неизмеримото пространство. То е сила. Той не е само блещукане, което нашето око долавя. Как действува той на ума, на сърцето, на душата, каква вест носи от далечните светове. Да гледаш звездното небе е щастие, даже, когато си и зад решетките. 98. Когато срещнеш Злото отвън, благодари. Благодари, че е отвън, а не вътре в тебе.
към текста >>

Божията Сила изпълва Всемира.
Такова освобождение искаме ние. 105. Безсмъртието е качество на Духа. Защо ще искаме материята да бъде безсмъртна? Божият Дух изпълва Всемира. Божията Мисъл изпълва Всемира. Божията Сила изпълва Всемира. Тях като приемаме, Бога приемаме. 106. Материалната основа на Братството трябва да бъде проста, ясна, здрава, чиста. Да дава условие за учение и работа, а не за забавление. В забавленията нещата се израждат. Важно е да спазваме това при бъдещата ни работа. 107.
към текста >>

Учениците трябва да работят с търпение, с любов, с вяра, с Дух и Сила.
Да мислим, да се молим, да работим, да страдаме, за да се извърши правилно този процес. Не е в количеството. „Малкото квас, много тесто подквасва". Голямо е противодействието, което силите на стария живот указват. Но Божия план ще се изпълни. Учениците трябва да работят с търпение, с любов, с вяра, с Дух и Сила. Само пътят на Истината остава. Само Истината освобождава. Сега е време за служение и жертва. 109. Видях величественият Храм създаден от Учителя. ИЗГРЕВЪТ. Той е неръкотворен и нерушим.
към текста >>

21. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НОВАТА ЕПОХА НОВАТА ЕПОХА летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ I. УЧИТЕЛЯТ

Учителят е Силата в силните хора.
Амин" 7. Къде е Учителят? „Учителят е Доброто в добродетелните хора. Учителят е Правдата в правдивите хора. Учителят е Любовта в любящите хора. Учителят е Силата в силните хора. Учителят е Смелост в смелите хора. Може ли Учителят да напусне човечеството? " 8. Изворът. Един ученик стои пред Учителя и Му казва: „Учителю, седя пред Вас свободен като пред какво? " „Като при един извор, гдето си пием вода, радваме му се.
към текста >>

Ученикът трябва да мисли и с мисълта си да проучи Словото". 12.
Веднъж Учителят казва на Мария Тодорова: „Моите истински отношения към хората Аз навън не ги изявявам. Външните Ми отношения само са методи за работа." 11. Проучване на Словото. „Като проучваш беседите няма да ме цитирате, а със свой език ще изнесете основните мисли. Цитирането не е израз на основните мисли. Ученикът трябва да мисли и с мисълта си да проучи Словото". 12. Песен на Учителя. Учителят пее и свири следната песен: „Ние знаем, че във всички бури на живота победата е наша. Нас нищо не може да ни победи, защото Истината е с нас. Ние не се борим и не се страхуваме. Смело вървим напред в първите редове". 13.
към текста >>

22. III. ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Ученикът и мисълта.
Пътят на личността. Върху какви категории души работи Учителят? Върху джунглата на личния живот. Да се превърне личността и да влезе човек в новия живот. Необходимо е смирение и послушание към Словото на Учителя. 4. Ученикът и мисълта. В Школата на Учителя се учеше да се приготвим да мислим. То е да държим връзка с онзи център, от който идва текущата мисъл. Човек не мисли сам. За да мисли, той трябва да бъде свързан с разумните същества. Мисълта е велико течение, което изхожда от Бога, минава през ангелите, през мислящите хора.
към текста >>

Мисълта е велико течение, което изхожда от Бога, минава през ангелите, през мислящите хора.
Ученикът и мисълта. В Школата на Учителя се учеше да се приготвим да мислим. То е да държим връзка с онзи център, от който идва текущата мисъл. Човек не мисли сам. За да мисли, той трябва да бъде свързан с разумните същества. Мисълта е велико течение, което изхожда от Бога, минава през ангелите, през мислящите хора. За да дойде една мисъл до теб, да вземе форма, много същества вземат участие в този процес. Това е велик творчески процес. Всички същества участвуват в него. Даже едно малко цветенце, което си живее някъде в планината е необходимо, необходим елемент, за да се роди една мисъл в теб. Мисълта на ученика е свързана със Словото на Учителя. 5.
към текста >>

Мисълта на ученика е свързана със Словото на Учителя. 5.
Мисълта е велико течение, което изхожда от Бога, минава през ангелите, през мислящите хора. За да дойде една мисъл до теб, да вземе форма, много същества вземат участие в този процес. Това е велик творчески процес. Всички същества участвуват в него. Даже едно малко цветенце, което си живее някъде в планината е необходимо, необходим елемент, за да се роди една мисъл в теб. Мисълта на ученика е свързана със Словото на Учителя. 5. Школата и днешната епоха. „В миналото Школата за кратко време е излизала пред света, осветявала е живота на епохата. Давала е подтик, идейни импулси и се е оттегляла в своето вътрешно убежище. В днешната епоха сега, Школата на Бялото Братство се явява в света, но сега тя е решила да проведе всичките си принципи в целокупния живот, да одухотвори живота като внесе в него нови импулси, постави нови принципи, които като се реализират по новите методи на Школата, ще дадат нов облик на живота на човека и на целокупното човечество. Сега ние отваряме Школата.
към текста >>

Ето тук в моето тефтерче съм записал следното: Десетте най-важни стихове от Евенгелието на Йоанна, които Учителят е дал на учениците от Школата и на които стихове лично е опитал Силата им. .1.
Той носеше винаги Библия със себе си на беседа. Тя лежеше на катедрата Му. Когато четеше си служеше с лупа. А на планината, когато бяхме, тя лежеше на коленете Му. После след справката я слагаше леко на катедрата или на плоския камък до себе си на Молитвения връх на Рила. Ето тук в моето тефтерче съм записал следното: Десетте най-важни стихове от Евенгелието на Йоанна, които Учителят е дал на учениците от Школата и на които стихове лично е опитал Силата им. .1. Глава 14,стих 15.„Ако имате Любов към мене, опазете Моите заповеди." 2. Глава 11,стих 42.„И Аз знаех, че винаги Ме слушаш, но за предстоящият народ рекох това, за да повярват, че Ти си ме проводил." 3. Глава 12,стих 23.„А Исус им отговори и рече: дойде часът да се прослави Син человечески." 4. Глава 8,стих 29.„И този, Който Ме е проводил с Мене е: не ме е оставил Отец самичък, защото аз правя всякога що е Нему угодно." 5. Глава 6,стих 63.„Духът е онова, което дава живот: плътта нищо не ползува.
към текста >>

Ще опитате силата им.
Казва Му: ей Господи, Ти знаеш, че Те обичам." Казва Му: паси агънцате ми! " 10. Глава 15,стих 26. „А като дойде Утешителят, Когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на Истината, Който от Отца изходи, Той ще свидетелства за Мене." Научете тези стихове наизуст. Повтаряйте тези стихове, когато не сте разположени и имате затруднения във вашия път. Ще опитате силата им. Те са за Вътрешната Школа на ученика.
към текста >>

23. V. КНЯЗЪТ НА ТОЗИ СВЯТ И НЕГОВАТА ВЛАСТ

Не е достатъчно да имаш само власт и сила.
4. Гоненията. През 1957 г. комунистическата власт започна гонение срещу Бялото Братство. Ето една глупост. Защо им е потрябвало това? Не е достатъчно да имаш само власт и сила. Трябва да имаш правото на своята страна. По-добре е, че ни гонят. А какво щеше да стане ако ни бяха прегърнали? Гонението на Бялото Братство не е от сега. То започна веднага след 1944 г.
към текста >>

Пиянството: Комунистите отначало придобиха голяма сила, защото тя бе им дадена от Невидимия свят.
и започнаха да провеждат своята власт, бяха засегнати някои приятели. Отидоха да се оплакват на Учителя в Мърчаево. Той ги възпря със строг тон: „Комунистите ще се възпитават! Няма да искате да ги унищожавате. " 7. Пиянството: Комунистите отначало придобиха голяма сила, защото тя бе им дадена от Невидимия свят. Движеха се със сила и с власт и още от самото начало прокламираха, че ще променят света. Казаха на Учителя, а Той продума: „Комунистите днес са пияни от власт, но не могат да знаят това. Затова ще направят големи поразии, но когато отрезнеят ще трябва да си платят за разрушението." 8. Човешката глупост. Комунистите извършиха най-голямата глупост и престъпление като се опълчиха срещу Бялото Братство и унищожиха 180 000 томчета от Словото на Учителя.
към текста >>

Движеха се със сила и с власт и още от самото начало прокламираха, че ще променят света.
Отидоха да се оплакват на Учителя в Мърчаево. Той ги възпря със строг тон: „Комунистите ще се възпитават! Няма да искате да ги унищожавате. " 7. Пиянството: Комунистите отначало придобиха голяма сила, защото тя бе им дадена от Невидимия свят. Движеха се със сила и с власт и още от самото начало прокламираха, че ще променят света. Казаха на Учителя, а Той продума: „Комунистите днес са пияни от власт, но не могат да знаят това. Затова ще направят големи поразии, но когато отрезнеят ще трябва да си платят за разрушението." 8. Човешката глупост. Комунистите извършиха най-голямата глупост и престъпление като се опълчиха срещу Бялото Братство и унищожиха 180 000 томчета от Словото на Учителя. Така те си създадоха съдба с Небето и с Бога.
към текста >>

Силата на комунистите.
Ние подавам ръка на всички идейни хора в света. Хората, които служат на една свещена идея, те са едно. Ние подаваме ръка на всички честни хора по света и с тях ще работим. Но с лъжата, лицемерието, интригите, с користолюбието и алчността нямаме нищо общо. За всички онези, които искат да устроят живота си без Бога, наказанието е - комунизъм. 10. Силата на комунистите. Не се заблуждавайте да мислите, че сега сте силни, а ние сме слаби и можете да правите каквото си искате с нас. Това е само за момента и е за кратко време. Всъщност ние сме силните, а вие сте слабите. Тъй е в голямото време. В нас е Истината, Правдата, това са Силите, които са необорими.
към текста >>

Тогава той е силата. 11.
В нас е Истината, Правдата, това са Силите, които са необорими. Те всякога съществуват. Въпрос е само на време, докато се развие този процес. Разумният човек държи за Истината и Правдата. Той е едно с тях. Тогава той е силата. 11. Комунистите и нашето място. От комунистите нищо не искаме и не очакваме. Те ни отрекоха. Зачеркнаха ни. Не ни отделиха място в тяхната общественост.
към текста >>

Тяхното учение парализира мисълта и човек не може да се повдигне.
Комунистическият мироглед. Чудно нещо. Комунистите не могат да мислят. Непрекъснато цитират този или онзи, какво казал. Какво щяло да стане. Тяхното учение парализира мисълта и човек не може да се повдигне. Ние от Бялото Братство не сме прикрепени към една статична религия или църква. Не сме затворени в догми и канони. Учителят създаде Школата, която е академия за изучаване и приложение на разумния живот. Това е живо знание, с което и ние растем. Едно Ново Учение, Едно Ново разбиране и един нов мироглед.
към текста >>

Затова трябва Светлина, Сила и Дух, за да се постигне Учението в Неговата Чистота.
Не сме затворени в догми и канони. Учителят създаде Школата, която е академия за изучаване и приложение на разумния живот. Това е живо знание, с което и ние растем. Едно Ново Учение, Едно Ново разбиране и един нов мироглед. Естествено е, че влиза в стълкновение със старите разбирания и естествено е, че ще бъде повлиявано от тях, но те ще бъдат също повлиявани от него и това не може да се избегне. Затова трябва Светлина, Сила и Дух, за да се постигне Учението в Неговата Чистота. Трябва работа, учение и учение. 13. Участта на неразумните. Отидоха да се оплакват на Учителя в Мърчаево, че властта започнала да своеволничи. Той каза за комунистите: „Невидимият свят ви даде сега власт. Но ако не сте разумни и справедливи, очаква ви по-лоша участ от тази на фашистите." А всички знаем какво стана с фашистите.
към текста >>

Той, човекът е лишен от възможност да се бори другояче, защото силата е във властта, която помита всичко.
За тях сме готови на всички жертви. И го доказахме. 17. Борбата. Днес човек е в борба с комунизма. Системата е в противоположност с неговата природа. Той, човекът е лишен от възможност да се бори другояче, защото силата е във властта, която помита всичко. За това човек днес прилага пасивната съпротива. Тя е неуловима и несъкрушима. В нея е победата. Накрая тя ще победи. Вие ще проверите това.
към текста >>

24. VI. БЪЛГАРИЯ И УЧИТЕЛЯТ

„Понеже българите днес са в златния си век, идея Божествена, на която българите не дадат подкрепата си, умът и сърцето си, то те ще пропаднат." Днес хората ще разберат, ако една сила е враждебна на Бога, то тя е враждебна и на човека. 2.
VI. БЪЛГАРИЯ И УЧИТЕЛЯТ 1. България в златния си век. „Понеже българите днес са в златния си век, идея Божествена, на която българите не дадат подкрепата си, умът и сърцето си, то те ще пропаднат." Днес хората ще разберат, ако една сила е враждебна на Бога, то тя е враждебна и на човека. 2. Учителят за българите и за своето Дело. „През време на Балканската война казах, че не трябва да се воюва със съседите и съюзниците. На 16 юни 1913 г. Фердинанд обяви война на съюзниците. Ако не бяха воювали, щяха да получат Деде-Ягач и Кавала.
към текста >>

Силата ни не е в това, че в някои други държави добре се отзовават за Учението, но силата ни е в това, дали е във връзка с Божественото, дали имаме подкрепа от Небето.
Това е грамаден материал опитан от Мене. Няма какво да се търсят други методи, защото този метод, който Аз посочих е единствен сега, който трябва да се приложи. И ако ни противодействуват тук в България, то във всяка друга страна може да се работи. Ние ще се преместим там, но българите тогава ще загубят. Ако Всемирното Братство се оттегли от тук, то България няма никакво бъдеще. Силата ни не е в това, че в някои други държави добре се отзовават за Учението, но силата ни е в това, дали е във връзка с Божественото, дали имаме подкрепа от Небето. Тук вече имаме грамадна литература, в която са изложени всички методи. Аз не им казвам, че трябва да приемат на доверие. Но всичко това е опитано от Мен и те могат да опитат и тогава ще преценят дали съм прав. Ако българите Ми пречат, ще дойдат три бедствия за България. а) Три години суша.
към текста >>

Те се определят от идеите, от мисълта, която този народ носи.
„Не се присъединяваме към никакви блокове." На тази идея се дължи големият неутрален блок, който се създаде сега след войната. Който послуша Учителя ще има Неговото благос-ловение. 8. Истинските граници на България. Един народ има географски граници. Но има и духовни граници и те не съвпадат с географските граници. Те се определят от идеите, от мисълта, която този народ носи. Един малък народ може да има велики духовни граници. Учителят каза: „Българския народ няма да бъде голям по територия. Но той може да бъде велик чрез Божественото Учение, което сега давам." 9. Жилавият корен на българина. Учителят каза: „Българският народ е търпелив.
към текста >>

25. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Галилей Величков

От ледниците и ледопадите по тези места няма помен, но тяхната обновителна сила е издълбала циркусите на Рилските върхове, където се синеят водите на днешните езера.
Добро начало, за още по-добра и отговорна работа, за която бяхме тръгнали към върха. УЧИТЕЛЯ запита за живота ни на тераската и каза: „Днес по обед ще сме там, а след това ще тръгнем за хижата." Походката на УЧИТЕЛЯ бе отмерена и само от време на време се поспирваше, за да поведе разговор на геологическа тема, за огромните геологични промени на природата, още повече, че двамата братя Боев и Борис Николов бяха специалисти естественици. Вглеждайки се в това каменно писмо, Той подчерта: „Природата и сега продължава да изписва своите летописи. Тя описва не само своите дела, но изписва бъднини. Тя е очертала станалите явления, но продължава да очертава и не е трудно да се предвиди, как водите и други геологични явления ще снижат едни планини, а други ще извисят, така както нашият Мусаленски масив е издържал на тези силови промени и продължава да бъде център на възлови процеси. От ледниците и ледопадите по тези места няма помен, но тяхната обновителна сила е издълбала циркусите на Рилските върхове, където се синеят водите на днешните езера. В това отношение Рила е история, но Рила е и бъднина, но всичко това знание е изписано от писмото на каменопадите и бистро струйните води! " Старателният при подобни разговори брат Боев успя да стенографира тези мисли, преди да продължим възлизането на стръмнините на прочутите „серпантини" на пътеката. Неусетно, в приятен разговор, по време на кратък отдих, боровите гори останаха зад нас и навлязохме в сектора на клека, където е нашият „оазис", малката терасовидна полянка над „Велчовото мосте". По-чутките и находчиви приятели дойдоха да посрещнат УЧИТЕЛЯ и най-дружелюбно Го поканиха в набързо подготвения планински стан. Разбира се, всичко бе готово - и свареният ароматен чай, и топлата картофена чорбица.
към текста >>

Занимаваше ги мисълта за това странно, поетично и символично име на езерото.
Приятелите заслизаха на групи към "Окото". Първите бяха стигнали до брега на езерото и със сухи съчки накладоха огън между канарите. Трябваше да се закусва. Студентите бяха в една от последните групи, бавно слизаща от върха. С брат Боев те продължаваха разговора на темата за височината на връх Мусела, измерена по метода на УЧИТЕЛЯ и проявиха особен интерес към езерото „Окото". Занимаваше ги мисълта за това странно, поетично и символично име на езерото. Брат Боев се оказа пак неуморим лектор. Той по специалност бе естественик - педагог, а освен това, навлизайки в редиците на Братството, години наред най-старателно изписваше страници след страници със стенографира-ни разговори на най-различни теми, разгледани от височината на Божествената Реалност. В това отношение УЧИТЕЛЯ бе неизчерпаем източник на знание за проблемите и явленията на живота - несъизмерим за обикновените люде. Студентите тъкмо от това се интересуваха - те търсеха скрития смисъл на видимия порядък и отговорите на брат Боев бяха рядка лекция. С особено разположение той разказваше какво представлява за нас „Окото" и като езеро, и като олтар на неръкотворния храм - невидим и незрим на нашите очи.
към текста >>

26. ІІІ.105. УЧИТЕЛЯТ И МУЗИКАТА

Летопис Вергилий Кръстев

Упражненията във втората част, наречени „окултни музикални упражнения" имат вградено в себе си нещо ново, неизвестно на сегашната музика - един строеж в мелодията и музикалната архитектура, които беле-жат вътрешната сила и дълбочина.
Създаването на Учителевите песни ние считаме като явление, при което по непознати нам пътища на духовен алхимизъм, една идея се превръща в музика. Това е причината, че всяка отделна песен упражнява строго определено въздействие върху слушателите. В един специално издаден сборник са дадени много песни, които могат да се отделят в два отдела. В първия отдел има песни от Учителя, но има и такива, сътворени от ученици по негови мотиви. Характерно за песните в първата част е, че те носят белезите на първите стъпки на ученичеството, когато човешката душа търси утеха в смирението и всеотдайното отношение към Небесната Милост. Упражненията във втората част, наречени „окултни музикални упражнения" имат вградено в себе си нещо ново, неизвестно на сегашната музика - един строеж в мелодията и музикалната архитектура, които беле-жат вътрешната сила и дълбочина. Това не са обикновени песни, а мелодии, които ни свързват със словото, тъй като между словото и музиката има връзка и е възможно да се постигне една еднозначност. В окултните школи на миналото музиката не е вземала най-предно място. На земята още нямаме напълно окултна музика. Тя сега се заражда. Окултните упражнения, за който стана по-горе реч, са зародишът на бъдещата окултна музика.
към текста >>

Дадените окултни упражнения са за концентриране на мисълта.
Това не са обикновени песни, а мелодии, които ни свързват със словото, тъй като между словото и музиката има връзка и е възможно да се постигне една еднозначност. В окултните школи на миналото музиката не е вземала най-предно място. На земята още нямаме напълно окултна музика. Тя сега се заражда. Окултните упражнения, за който стана по-горе реч, са зародишът на бъдещата окултна музика. Дадените окултни упражнения са за концентриране на мисълта. Не можете да имате резултат от тях, ако мисълта не постигне необходимото съсредоточаване. Всеки тон, всяка дума трябва да мине през съзнанието на човека, през неговата мисъл. Ако човек свири или пее като музикант, който дава концерт, той трябва да изгони от съзнанието си слушателите и да свири или пее заради самата музика и заради своята душа. Хората нека да слушат, но изпълнителят да пее на себе си. Това не е егоизъм.
към текста >>

Не можете да имате резултат от тях, ако мисълта не постигне необходимото съсредоточаване.
В окултните школи на миналото музиката не е вземала най-предно място. На земята още нямаме напълно окултна музика. Тя сега се заражда. Окултните упражнения, за който стана по-горе реч, са зародишът на бъдещата окултна музика. Дадените окултни упражнения са за концентриране на мисълта. Не можете да имате резултат от тях, ако мисълта не постигне необходимото съсредоточаване. Всеки тон, всяка дума трябва да мине през съзнанието на човека, през неговата мисъл. Ако човек свири или пее като музикант, който дава концерт, той трябва да изгони от съзнанието си слушателите и да свири или пее заради самата музика и заради своята душа. Хората нека да слушат, но изпълнителят да пее на себе си. Това не е егоизъм. Да пееш за себе си, това значи да пееш за Божественото, което е вътре в тебе.
към текста >>

Редица факти потвърждават мисълта, че в звука и ритъма се крият мощни сили.
До това време музиката в сегашен смисъл на думата не е съществувала. Хората, за пример, от атлантската раса, не са били музикални. Това личи ясно от изследване на техните черепи. Музиката, това е дихание на душата, без музика, без света на тоновете човешката душа и дух не могат да се проявят. Ако хората желаят да се пре-възпитат и бъдещите поколения да станат носители на онова в живота, което е красиво и възвишено, те трябва да поставят в основата на възпитанието и образованието музиката. Редица факти потвърждават мисълта, че в звука и ритъма се крият мощни сили. Под звуците на музикалните инструменти са ставали истински чудеса. Библейските разкази за рухването на Йерихонската стена под тръбните звуци не е само поетична измислица. Всичко в природата е музика. Музика има и в текущите води, във вечно вълнуващите се океани и морета, музика се носи във въздуха. Музика има в живота на птиците и всички животни.
към текста >>

Музиката внася разширение в душата, сила в духа, мекота в сърцето и светлина в ума.
Сегашната музика има и радост, но и много тъга. Бъдещата музика на човечеството, в основата на която ще легнат окултните мотиви, ще остави в душите на хората радостно възходящо чувство - чувството на подем и творчество. Днес хората се оплакват, че мислите и желанията им не се осъществяват. Това е така, защото тези мисли и желания са лишени от музика, в най-широкия смисъл на думата. Хората, лишени от музикален живот, са загрубели и с тях е трудно да се живее. Музиката внася разширение в душата, сила в духа, мекота в сърцето и светлина в ума. Дето има музиканти, в сърцата на които гори свещеният огън на любовта към Бога и светлината, там се създава онази музика, която ще обнови човешката душа и ще подтикне развитието както на отделния човек, така и на човешкото общество."
към текста >>

27. ІІІ.120. Учителят за ПАНЕВРИТМИЯТА

Летопис Вергилий Кръстев

ВНИМАВАЙТЕ, ОРЪЖИЕТО ВИ Е ДАДЕНО, ЗАВИСИ ОТ ВАС НАКЪДЕ ЩЕ ГО НАСОЧИТЕ - дали против нисшите души (нисшите прояви), или против оная велика и огромна Божествена сила, която само с мисълта си може да ви заличи от лицето на земята.
120. Учителят за ПАНЕВРИТМИЯТА „Бог е изпратил Великия си Дух на земята, а вие сте назначени при Него като стрелци и телохранители. Дадено ви е оръжие в ръцете, с което строго да пазите изпълнението на Великия Закон, т.е. да ЗАПАЗИТЕ МИРА И ХАРМОНИЯТА В ЧОВЕШКИТЕ ДУШИ. И не да насочвате даденото ви оръжие против Великия, всявайки раздори и разногласия помежду си. ВНИМАВАЙТЕ, ОРЪЖИЕТО ВИ Е ДАДЕНО, ЗАВИСИ ОТ ВАС НАКЪДЕ ЩЕ ГО НАСОЧИТЕ - дали против нисшите души (нисшите прояви), или против оная велика и огромна Божествена сила, която само с мисълта си може да ви заличи от лицето на земята. ВЕЛИКО ОРЪЖИЕ Е ПАНЕВРИТМИЯТА, която ви дадох. От вас зависи, на къде, към кого ще го насочите, и от това зависят хармонията и мира не само между вас, но и в света." „Ако вие правилно изпълнявате движенията на Паневритмията, положителните сили в природата ще текнат чрез вас и Божията любов ще ви свърже един с друг в безкрайния кръг на всемира. Обаче правите ли грешки в Паневритмичните движения, вие насочвате оръжието към Великото, т.е. против самите вас, против собствените си желания и стремежи към Бога и спъвате собственото си развитие. И казвате после, че този, или онзи е крив за сегашното ви положение в света.
към текста >>

ПАНЕВРИТМИЯТА Е ВЕЛИКА СИЛА, КОЯТО ЩЕ ДАДЕ НОВ ПОДЕМ НА СВЕТА.
Добрият ученик не трябва да прави погрешки, които да допуска да бъдат правени от други. Злото е голям професор, пред когото всеки ученик на Бялото Братство се изправя и казва своя урок. Той ще бъде жигосван от неговата пръчица. Правилното движение на Паневритмията е правилното държание на огнестрелното оръжие. Дали ще го насочите срещу нисшето, за да възтържествува висшето, или обратно, това от вас зависи. ПАНЕВРИТМИЯТА Е ВЕЛИКА СИЛА, КОЯТО ЩЕ ДАДЕ НОВ ПОДЕМ НА СВЕТА. Великите души, които направляват света, ще ви чуят като пеете и свирите Паневритмията, с което вие им поднасяте ключа на Моето Учение, което носи мир на човешките души. ТОЗИ КЛЮЧ ВЕЛИКИТЕ ДУШИ ТРЯБВА ДА ПОЛУЧАТ ОТ ВАС, ВИЕ СТЕ ДЛЪЖНИ ДА ИМ ГО ДАДЕТЕ. С него те ще отключват и подадат ръка на човешките души, потънали в света на голямата заблуда. Тогава ще проблесне светлина в тяхното съзнание и те ще разберат смисъла на своя живот. С други думи: Великите души ще присадят дивия свят с калема на Любовта.
към текста >>

Силата на скоростта ще бъде същата: каквато е била в слизане надолу, така ще бъде и в изкачване и възлизане нагоре - според въртенето на земята.
ТОЗИ КЛЮЧ ВЕЛИКИТЕ ДУШИ ТРЯБВА ДА ПОЛУЧАТ ОТ ВАС, ВИЕ СТЕ ДЛЪЖНИ ДА ИМ ГО ДАДЕТЕ. С него те ще отключват и подадат ръка на човешките души, потънали в света на голямата заблуда. Тогава ще проблесне светлина в тяхното съзнание и те ще разберат смисъла на своя живот. С други думи: Великите души ще присадят дивия свят с калема на Любовта. Присаденият свят отвътре ще придобие нова светлина и нов подем, със съвършено други стремежи - от инволюция към еволюция, от непрестанни войни към вечен мир, от човешка омраза към Божествена Любов, от егоизъм към себепожертвание. Силата на скоростта ще бъде същата: каквато е била в слизане надолу, така ще бъде и в изкачване и възлизане нагоре - според въртенето на земята. ПЕЙТЕ, СВИРЕТЕ И ИГРАЙТЕ ПАНЕВРИТМИЯТА ВЪВ ВАШАТА ТАЙНА СТАИЧКА, В ДУШАТА СИ, А НЕ ПРЕД СВЕТА, ЗАЩОТО НЕ СА ТЕЗ ВРЕМЕНА. Внимавайте, да не се карате помежду си - кое да пеете и кое не, защото ще си ида, а тогава вие ще останете без благословия. Който бърза, да си отиде по работата, а другите да продължат да пеят. КАКВА Е ПОЛЗАТА ОТ ПАНЕВРИТМИЧНИТЕ УПРАЖНЕНИЯ? Те дават големи резултати.
към текста >>

28. 6.07. ПЪРВИТЕ ИДЕЙНИ НАСОКИ

Ако в един момент чувам мисълта и волята не вземе участие в запаметяването - не може да се запише.
Помнех всичко. Никога не записвах в дневник. Като на магнетофонна лента всичко се записваше в съзнанието ми. Когато трябваше да го върна и изнеса като спомен, излизаше точно. В мене паметта е субективна. Ако в един момент чувам мисълта и волята не вземе участие в запаметяването - не може да се запише. Но в мен се записваше точно. Имах един необикновен случай. Борис Николов стенографираше някои изказвания на Учителя. И когато аз, след години му ги казвах, той провери и ги намери - точно така записани в неговото тефтерче. Учудваше се.
към текста >>

Спонтанно в мен се събуди копнеж към Божествения свят, където царува вечната хармония и красота... При раздялата си с Учителя, Той така бащински ме погледна със Своя нежен поглед, че като тръгнах към Изгрева, почувствах такава дълбока вътрешна сила, и готовност да литна из целия свят, и да разнеса чистотата и невинността към всички народи и цялото човечество.
Тези основни мисли, които Учителят вложи в съзнанието ми, дадоха богат материал за дълбоки размишления. Може би в момента, когато Той ми ги изказваше, да не почувствах тяхната дълбочина, но душата ми се радваше, както малкото дете, което чувства подсъзнателно грижливата ръка на своята родна майка. От този момент в мен стана един голям прелом - започнах да се уединявам, да се вглъбявам, да се съсредоточавам в себе си, тъй като за първи път чух разумния глас на моя Учител. Това ново чувство внесе в мен една нежна, приятна топлина - около слънчевия ми възел. Невинност и чистота обливаха като свежа струя цялото ми тяло; сърцето ми усети тръпките на целомъдрието, дълбоката връзка с Първата причина, с Вечното космично начало. Спонтанно в мен се събуди копнеж към Божествения свят, където царува вечната хармония и красота... При раздялата си с Учителя, Той така бащински ме погледна със Своя нежен поглед, че като тръгнах към Изгрева, почувствах такава дълбока вътрешна сила, и готовност да литна из целия свят, и да разнеса чистотата и невинността към всички народи и цялото човечество. Размишлявайки, постепенно разбрах за каква чистота ми говореше Той. Тази необикновена чистота имаше отношение към моето сърце, то трябваше да добие образа на една Слънчева Дева, чиято чувствителност може да се уподоби на многострунна арфа, която при най-малкия досег може да долови скръбта на всяко страдащо същество. Аз пожелах да стана истински проповедник на това Висше целомъдрие към Първата причина, Космичния център, от който произтичат всички неща. Този паметен разговор с Учителя ми оказа такова силно въздействие, че първото действие, което направих бе - раздадох всичките си дрехи на нуждаещите се. Облада ме подвигът на жертвата, както първите християни, които тръгнаха по стъпките на Исуса от Назарет.
към текста >>

Аз почувствах силата на мъчениците, които вървяха без страх към пламтящите клади, върху арените на Римската империя, когато са били разкъсвани от свирепите лъвове и тигри.
Размишлявайки, постепенно разбрах за каква чистота ми говореше Той. Тази необикновена чистота имаше отношение към моето сърце, то трябваше да добие образа на една Слънчева Дева, чиято чувствителност може да се уподоби на многострунна арфа, която при най-малкия досег може да долови скръбта на всяко страдащо същество. Аз пожелах да стана истински проповедник на това Висше целомъдрие към Първата причина, Космичния център, от който произтичат всички неща. Този паметен разговор с Учителя ми оказа такова силно въздействие, че първото действие, което направих бе - раздадох всичките си дрехи на нуждаещите се. Облада ме подвигът на жертвата, както първите християни, които тръгнаха по стъпките на Исуса от Назарет. Аз почувствах силата на мъчениците, които вървяха без страх към пламтящите клади, върху арените на Римската империя, когато са били разкъсвани от свирепите лъвове и тигри. В мен същевременно ставаше една борба. Тази борба беше между животинското съзнание в мен и висшата Божествена природа. Трябваше с геройство да се заема да трансформирам всички нисши енергии, всички бушуващи страсти, които опетняваха моята чистота. По природа бях надарен със здраво, силно, енергично тяло, което беше изпълнено със сурови, необуздани енергии. Това се дължеше на моята младежка възраст.
към текста >>

29. 6.18. Едностранно действие

Преди да кажа, че Учителят няма да дойде, направих едно малко встъпление със следните думи: „Историята е едно колело, една сцена, където идеите слизат и се качват..." Още недоизказал мисълта си, пристига брат Стоименов и прошепна на брат Симеонов да ме отстрани от катедрата.
Когато пристигнах в салона, обстановката беше много тържествена. Събранието, вдъхновено от топлите и мистични мелодии на братските песни, чакаше с трепет да чуе тихите стъпки на Учителя. За тяхна изненада, както ходя така, изправен, с твърда стъпка, пристъпвам към катедрата на Учителя и се качих до второто стъпало на катедрата. На всички по лицата се изписа изненада и любопитство - да чуят какво ще кажа. Видът ми беше крайно странен, с износеното палто на Учителя, с дългите коси, обаче в погледа ми се четеше една решителност. Преди да кажа, че Учителят няма да дойде, направих едно малко встъпление със следните думи: „Историята е едно колело, една сцена, където идеите слизат и се качват..." Още недоизказал мисълта си, пристига брат Стоименов и прошепна на брат Симеонов да ме отстрани от катедрата. Виждайки това некрасиво движение от страна на брат Стоименов - аз се качих още едно стъпало по-високо - на третото стъпало. Това мое движение, свързано с недоизказаните ми думи, създаде впечатлението, че аз искам да седна на самия стол на катедрата на Учителя, въпреки че аз нямах това намерение. В този момент видях как върху лицата на присъстващите се изписа тъмния облак на ревността. Когато казах тези мисли, че идеите слизат и се качват, исках точно това да подчертая - мисълта, че религиозното съзнание, изпълнено с религиозен фанатизъм, ревност и култ към личността, трябва да отстъпи мястото си на светлото подсъзнание, което не признава никакви посредници между Божественото и човешката душа. Това беше именно един от най-важните стимули в новия мироглед, който Учителят идеше да донесе в духовната безпътица на човечеството.
към текста >>

Когато казах тези мисли, че идеите слизат и се качват, исках точно това да подчертая - мисълта, че религиозното съзнание, изпълнено с религиозен фанатизъм, ревност и култ към личността, трябва да отстъпи мястото си на светлото подсъзнание, което не признава никакви посредници между Божественото и човешката душа.
Видът ми беше крайно странен, с износеното палто на Учителя, с дългите коси, обаче в погледа ми се четеше една решителност. Преди да кажа, че Учителят няма да дойде, направих едно малко встъпление със следните думи: „Историята е едно колело, една сцена, където идеите слизат и се качват..." Още недоизказал мисълта си, пристига брат Стоименов и прошепна на брат Симеонов да ме отстрани от катедрата. Виждайки това некрасиво движение от страна на брат Стоименов - аз се качих още едно стъпало по-високо - на третото стъпало. Това мое движение, свързано с недоизказаните ми думи, създаде впечатлението, че аз искам да седна на самия стол на катедрата на Учителя, въпреки че аз нямах това намерение. В този момент видях как върху лицата на присъстващите се изписа тъмния облак на ревността. Когато казах тези мисли, че идеите слизат и се качват, исках точно това да подчертая - мисълта, че религиозното съзнание, изпълнено с религиозен фанатизъм, ревност и култ към личността, трябва да отстъпи мястото си на светлото подсъзнание, което не признава никакви посредници между Божественото и човешката душа. Това беше именно един от най-важните стимули в новия мироглед, който Учителят идеше да донесе в духовната безпътица на човечеството. В събранието настъпи суматоха, Симеон Симеонов се нахвърли върху мен и ми скъса бялата риза. Аз, разбира се, стоях с едно високо самообладание, въпреки че притежавах голяма физическа сила, не се противопоставих, но дълбоко в душата си почувствах една велика скръб от неразбирането на най-важния стимул в мирогледа на Учителя. Едничкият, който ми се притече на помощ в тази вавилонска атмосфера на събранието, беше братът, който направи елипсата на Котвата. Това бе Любомир Лулчев.
към текста >>

Аз, разбира се, стоях с едно високо самообладание, въпреки че притежавах голяма физическа сила, не се противопоставих, но дълбоко в душата си почувствах една велика скръб от неразбирането на най-важния стимул в мирогледа на Учителя.
Това мое движение, свързано с недоизказаните ми думи, създаде впечатлението, че аз искам да седна на самия стол на катедрата на Учителя, въпреки че аз нямах това намерение. В този момент видях как върху лицата на присъстващите се изписа тъмния облак на ревността. Когато казах тези мисли, че идеите слизат и се качват, исках точно това да подчертая - мисълта, че религиозното съзнание, изпълнено с религиозен фанатизъм, ревност и култ към личността, трябва да отстъпи мястото си на светлото подсъзнание, което не признава никакви посредници между Божественото и човешката душа. Това беше именно един от най-важните стимули в новия мироглед, който Учителят идеше да донесе в духовната безпътица на човечеството. В събранието настъпи суматоха, Симеон Симеонов се нахвърли върху мен и ми скъса бялата риза. Аз, разбира се, стоях с едно високо самообладание, въпреки че притежавах голяма физическа сила, не се противопоставих, но дълбоко в душата си почувствах една велика скръб от неразбирането на най-важния стимул в мирогледа на Учителя. Едничкият, който ми се притече на помощ в тази вавилонска атмосфера на събранието, беше братът, който направи елипсата на Котвата. Това бе Любомир Лулчев. Цялото събрание - млади и стари, се вдигнаха и отидоха на ул. „Опълченска" 66. Също и ние с въпросния брат отидохме там - при Учителя.
към текста >>

30. 6.23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието

Всички други хора - писатели, свещеници, проповедници, философи - всички те са служители на БЯЛОТО БРАТСТВО и културата и правдивостта в света се подтиква все от Тяхната мощна сила, от Техния мощен дух.
По това време Учителят в своите публични беседи им заяви: „Някои казват, че БЯЛОТО БРАТСТВО е в България. Голяма чест би направило То на България, ако мислите, че То е тук. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО не може да избере такъв малък народ за свое седалище. То не е избрало нито Англия, нито Франция, нито Германия, нито Русия, другаде си има Свое седалище. Единственото нещо, което сега съществува в света, то е ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО. Всички други хора - писатели, свещеници, проповедници, философи - всички те са служители на БЯЛОТО БРАТСТВО и културата и правдивостта в света се подтиква все от Тяхната мощна сила, от Техния мощен дух. И когато дойдоха тия трима Мъдреци - Адепти от Изток, да се поклонят на Христа - и Те бяха техни служители. Българите трябва да знаят, че свободата им е дадена от БЯЛОТО БРАТСТВО. И ако съгрешат, то Белите Братя ще се справят с тях. Няма народ, с който Те да не могат да се справят. Нека запомнят това нещо всички!
към текста >>

Когато Христос слезе на земята, Той остави всичката си Сила и Слава на тия Братя, а Сам слезе като слуга, да покаже на хората как трябва да живеят!
Аз не мога да ги произнеса, защото те са Свещени. Всички тия братя не са така обикновени. Всеки от тях може да вдигне земята на ръката си и да я хвърли в пространството като една топка. Такова знание имат Те! Те могат да вдигнат земята с ръката си, защото зад Тях седи нещо още по-мощно, на което Те са служители. Когато Христос слезе на земята, Той остави всичката си Сила и Слава на тия Братя, а Сам слезе като слуга, да покаже на хората как трябва да живеят! " Всички тия огромни знания ще бъдат разкрити в Новата култура на Водолея. Има един паралелизъм между вътрешното саморазкритие на Битието в човешкото съзнание и от друга страна, обективният свят и цялото това саморазкритие се обективизира. Стремежът на съвременния научен свят да проникне в тайните на Космоса е отражение на този голям духовен подем, който се извършва дълбоко в подсъзнанието и свръхсъзнанието на човека. Постепенно този тесен функционален паралелизъм ще се засилва чрез различните пътеки във всевъзможните области на човешкия прогрес. Учителят из основи раздрусва света на религиозното съзнание, което от векове стои в тъмнина.
към текста >>

Мисълта е кондензирана любов. 5.
Тази нова наука ще даде отговор на всички проблеми, на които съвременната наука, в най-широкия смисъл на думата, не е дала отговор. Астрокосмичната синтеза ще разработи следната стълба на реалността: 1. Материята е кондензирана механическа енергия. 2. Механическата енергия е кондензирана светлина. 3. Светлината е кондензирана мисъл. 4. Мисълта е кондензирана любов. 5. Любовта е кондензиран дух. 6. Духът е проява на Бога. Тук я даваме схематично. Тя е разработена в „Новата култура в епохата на Водолея", издадена в Париж, 1965 г.
към текста >>

31. 6.26. Погледът на мъдреца

Политическите партии в България, по силата на тази активизирана вълна на самосъзнанието, се раздробиха на повече от 19 части.
26. Погледът на мъдреца Ние ще направим един малък паралел между действията, които стават в Школата на Учителя, политическите явления, които се извършват в обществения живот на българския народ и събитията, които стават в областта на международния живот. Както виждате, ние от време навреме правим такива паралели, тъй като, ако се вдълбочим и същевременно разпрострем подробно върху тези паралели, то ще трябва да се напишат томове. След тази кратка бележка ще подчертаем, че когато започнаха действията в Школата от едноименните страни на двата кармични триъгълници, специално в България се активизираха силите на света на самосъзнанието. Една илюстрация. Политическите партии в България, по силата на тази активизирана вълна на самосъзнанието, се раздробиха на повече от 19 части. Това раздробление и разкъсване на обществения живот в България не беше плод на някакви идеологически различия, но повече на лични амбиции, или користни попълзновения. При това разкъсване българският народ се гърчеше в тежка стопанска и политическа криза. Същото явление се забелязваше на международна почва. Белегът на тази криза беше редицата диктатури, които се създадоха почти в по-голямата част на Европа. Такива диктатури се създадоха в Италия, в Полша, в Испания, в Турция и др.
към текста >>

Така интуитивно долових мисълта на Учителя и затова като стрела се спуснах към дома на министър-председателя.
Пристигайки в гората, почти на средата на пътя за Изгрева, една сестра ни среща и ни каза, да не отиваме на Изгрева, понеже целият Изгрев е обкръжен от стражари, които не позволяват нито да се влиза вътре, нито да се из-лиза навън. Моментът беше много интересен. Учителят внушително ме погледна и аз светкавично разбрах Неговата повелителна мисъл. Аз помолих сестрата да придружи Учителя обратно до ул. „Опълченска" 66, след което се отправих направо за дома на министър-председателя Андрей Ляпчев. Така интуитивно долових мисълта на Учителя и затова като стрела се спуснах към дома на министър-председателя. И наистина, ако бях закъснял само с 2-3 минути, нямаше да го заваря, понеже той тръгваше със своя автомобил за Варна. Флуидът, с който ме изпрати Учителят, беше така силен, че когато аз се приближих до министъра, той като че ли ме очакваше, хвана ме под ръка и ме запита какво желая. Аз му казах следните думи: „Г-н министър-председателю, днес е нашият съборен ден на Бялото Братство. Вие лично вчера разрешихте този събор да се състои на Изгрева. Днес ние бяхме изненадани, когато ни обкръжи полицията и иска да ни разпръсне.
към текста >>

Изнасям този факт, само да подчертая колко е мощна мисълта на Учителя, особено когато приемният апарат на ученика е в изправност.
Днес ние бяхме изненадани, когато ни обкръжи полицията и иска да ни разпръсне. По чия заповед става това, на нас не ни е известно". Той почти нищо не ми каза, върна се в дома си и след две минути дойде и ми каза, че всичко е уредено. Аз му благодарих, отидох при Учителя и отново Го придружих до Изгрева. Когато пристигнахме там, нямаше нито следа от стражари. Изнасям този факт, само да подчертая колко е мощна мисълта на Учителя, особено когато приемният апарат на ученика е в изправност. Наистина в това време аз бях се абстрахирал от всичко; цялото ми внимание беше насочено изключително върху действията и проявите в братството и около Учителя. Ще изнеса още един факт, за да мога да очертая колосалната мощ на едно Същество, което действително е Пратеник на Небето, да дойде всред човечеството и завърти колелото на неговата история. Цялото Братство, почти всяка година, отивахме да летуваме на 7-те Рилски езера. Палатките ни се разполагаха при второто езеро, където можеха да се създадат по-добри битови условия. Ще спра вниманието си върху един важен епизод през време на това летуване.
към текста >>

Значи, този невидим ток имаше сила на действие само докато слезе от планината и се добере до превозно средство.
Братята и сестрите загрижени събираха своите багажи и палатки. Понеже аз не изпуснах нито за момент всяко действие и движение на Учителя, видях как Той повелително концентрира Своята мисъл и поглед към нея. Силните вибрации на този праничен ток, който Той изпрати към нея, й вляха такава жизнена енергия, че тя, възрастната сестра, пожела, за голяма изненада на всички, сама да се качи на коня. Аз може би бях единственият свидетел на този акт, извършен от Учителя. Когато обаче пристигнахме в село Говедарци, в полите на Рила, където щяхме да вземем автобуса за София, тя отново изпадна в същото болестно състояние, в което беше на Рила. Значи, този невидим ток имаше сила на действие само докато слезе от планината и се добере до превозно средство. За Великите Мистерии, които така ревниво пази Космичната Мъдрост, ни говори и съвременната дактилоскопия. Според нея за формиране на долните части на пръстите, по-право формите, които се образуват, съществуват 120 фактори за тяхното формиране. Тези фактори, по пътя на комбинациите, вариациите и пермутациите образуват най-всевъзможни форми. За да се срещнат еднакви фигури на формите на две едни и същи лица, са необходими 17 милиарда случаи. Тези обстоятелства говорят, че в човека, в неговото естество има специални ключове на неговите електромагнитни течения, които са свързани не само с неговото физическо тяло, но и с неговите физиологически, биологически и психически функции.
към текста >>

Натрупаните знания от конкретния и кристален ум, при светлината на Мъдростта, стават динамични и добиват онази градивна стойност и дават сила, подтик и вдъхновение за истинско творчество.
Също и в Макрокосмоса, Космичните и Слънчевите лъчи, които изпращат слънцата от Космичното пространство, имат своята спецификация, ключ на техните електромагнитни излъчвания. Какво значи това? Че в Природата има една велика отговорност за всяка енергия - свой ключ на трептения и всички същества - малки и големи, на каквато и степен на развитие да се намират, вибрациите, които излъчват от себе си и ги изпращат в пространството, винаги ги следват и съставляват от тях неразделна част. Космичната Мъдрост отваря не само висшия ум на човека, но спомага да се развие неговата интуиция. Така той започва да разбира езика, символите и образите, чрез които живата разумна природа говори и изгражда живота. Натрупаните знания от конкретния и кристален ум, при светлината на Мъдростта, стават динамични и добиват онази градивна стойност и дават сила, подтик и вдъхновение за истинско творчество. Човек събужда всички органически центрове, които са свързани с различните области на Битието; и човешката душа играе ролята на онзи чист проводник на Светлината, която непрестанно се излъчва от света на Мъдростта.
към текста >>

32. 6.39. Равносметката

Четвъртото стъпало - мисълта е кондензирана любов - това е храмът на мистиката.
Това е старата философия на бялата раса. Новата раса, която ще се създаде от Шестата култура на арийската раса, ще има като основен проблем да проучи Космичната Стълба на Реалността на Битието, която за първи път Учителят ни я даде, Той я разкри на синора между две епохи - старата, която си отива и новата, която сега се ражда. Стъпалата на Космичната Стълба на Реалността на Битието са следните: първото стъпало - материята е кондензирана механическа енергия; второто стъпало - енергията е кондензирана светлина. До тези две стъпала са достигнали в своето развитие позитивните науки. Третото стъпало - светлината е кондензирана мисъл - до това стъпало е достигнал източният и западният окултизъм. Четвъртото стъпало - мисълта е кондензирана любов - това е храмът на мистиката. Петото стъпало - любовта е кондензиран Дух. И най-сетне шестото стъпало - Духът е проява на Бога. Това са пътищата на Посветените. Последните две стъпала - петото и шестото, са достояние само на Великите посветени. И затова Христос казва: „Отец и Аз сме едно".
към текста >>

Както много пъти вече казахме, човечеството, по силата на еволюцията, ни разкрива все нови и нови възможности за живота.
От третото стъпало започват метапсихичните области, надсетивният свят, където се намират стъблото и корените на живота, а последните стъпала водят към световете на Космичното Единство, т. е. към цветовете и плодовете на универсалния живот. Дългите години, които посветих за следването по философия, като резултат ми донесоха следната основна идея, че философията трябва да разработи идеята за Космичното Единство, като прекрачи границите на сетивното познание и да навлезе в областите на ултрасетивното, или метапсихичното изследване - в широк смисъл - физически, духовен и психичен. В тази област новото средство, с което ще работи човешката душа, ще бъде ясновидството. Втората страна на моята природа, която търсеше разрешение на социалните проблеми, трябваше да бъде осветлена от новия мироглед на Учителя. Както много пъти вече казахме, човечеството, по силата на еволюцията, ни разкрива все нови и нови възможности за живота. Затова Учителят казва: „Да се развие дадена култура на земята, земята трябва да премине в пространството известни нови зони. Земята заедно със слънчевата система има вече възходящо движение. Тя по-рано е слизала, а сега се качва. Затова всеки на земята трябва да бъде в своето духовно развитие, в хармония с възходящото движение на земята и слънцето. От хиляди години слънчевата система минава през една област в пространството, която е пълна с отрови." Понастоящем, според Учителя, слънчевата система е влязла от 1914 г.
към текста >>

33. 6.58. БУРНИ АСПЕКТИ

" Много пъти съм изпитвал силата на Неговото мълчание, но сега изпитах кулминационната точка на това мълчание.
Той се завърна на Изгрева и окончателно напусна Мърчаево. Излишно е да описвам как прекарах тези два дни и две нощи. Сутринта в сряда, 25 октомври 1944 г., Той имаше беседа пред Общия окултен клас. След беседата аз изтичах по малката извита стълба, която води горе към Неговата спалня и Му зададох следния въпрос: „Учителю, всичко това, което ми казахте в последния разговор в с. Мърчаево, не е ли плод на някакво мое отклонение, или това наистина ще бъде една реалност? " Много пъти съм изпитвал силата на Неговото мълчание, но сега изпитах кулминационната точка на това мълчание. В отговор на моя въпрос Той се леко усмихна, но тази усмивка ми оказа такова силно въздействие, което изгаси пламъците на великото страдание, през което минавах. Чух тихия Му глас: „Ела по обед при мен". Аз броях минутите и часовете и с нетърпение чаках да настъпи часът, за да изляза от учреждението, в което работех. Когато пристигнах на Изгрева, Той не беше в стаята си, намерих го в малката вила на Изгрева на добрия приятел брат Борис Николов. Разказвам този епизод от живота на Учителя с такива подробности, за да изтъкна онзи такт, онзи велик говор на мълчанието, онова съвършено самообладание, онова велико търпение - качества, които притежават само Великите Посветени, тези Небесни Пратеници, които държат ключовете не само на живота, но и на смъртта.
към текста >>

В този момент още повече се издълба в моето съзнание мисълта, че Учителят действително ще напусне своето физическо тяло.
След това отново се върнахме с леката кола на Изгрева. Приятелите предадоха обратно предметите, които Учителят им беше дал и си отидоха. Аз останах сам с Него. Той разтвори пакета, който му предадох - в него имаше някои семейни ценности, които бяха притежание на старата сестра Граблашева. Аз трябваше да й ги предам. В този момент още повече се издълба в моето съзнание мисълта, че Учителят действително ще напусне своето физическо тяло. В този момент даже си спомних колко много го молих да ми обясни едни Космични цикли и планетни аспекти, които ставаха през месец декември и имаха отношение не само към съдбата на българския народ, но и към цялото човечество. Друг път с голяма охота Той споделяше значението на тези космични явления, но за случая абсолютно нищо не ми говореше. Това Негово мълчание наистина ме много респектираше и аз поех същия курс на мълчание. Това мълчание събуди в мен едно благоговение към едно Същество, което в такива моменти е потопено в невидимите светове, които за обикновеното човешко съзнание представляват не само загадка, но са недостъпни за него чрез неговите пет сетива. В Неговия поглед не виждах някакво страдание, а напротив - как Той поемаше своя път на велико освобождение, за да може по този начин с още по-голяма мощ да направлява съдбините на народите и ги привлече към себе си.
към текста >>

34. 6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА

Неделчо Попов, който работеше в Държавната печатница, от дълги години познавах и го привлякох към себе си с мисълта, че той ще бъде действително един добър работник за делото, което впоследствие се оправда.
Днес Словото се излива преизобилно, както слънцето дава светлината си. То не може да се скрие, защото то действа върху душите на човека". На първо време аз не вземах участие в този съвет, защото исках да бъда свободен и осъществя онези инициативи, които лично съм споделял с Учителя и Той ги е одобрил. В този съвет влизаха много наши приятели - висшисти. Един от практическите двигатели в този съвет беше Неделчо Попов, който впоследствие стана технически уредник на книгата „Учителят". Неделчо Попов, който работеше в Държавната печатница, от дълги години познавах и го привлякох към себе си с мисълта, че той ще бъде действително един добър работник за делото, което впоследствие се оправда. Този млад енергичен момък, пълен с практически инициативи, създаде на Изгрева една скромна печатница, която навремето изигра много важна роля при отпечатване беседите на Учителя - отпечатаха се повече от 50 тома от неиздадените беседи. Просветният съвет организира изнасянето на сказки, които трябваше да третират Учението на Учителя и неговото приложение. Аз също съм изнасял сказки по астрология. Неделчо Попов го познавам много отдавна като студент през 1924 г., когато като студент по философия ходех в една вегетарианска гостилница да се храня. Виждах го там.
към текста >>

Но за негова най-голяма изненада турчинът казал: „Сега видях силата на Учението.
Има някои, които важат тук, но в други системи не важат. Има определен план на Небето и има същества, които го направляват. Учителят предава един пример как един човек убеждава един турчин в християнството. Този турчин възприел някои положителни страни от християнството. Но когато са му разказали за инквизицията, която избила 60 милиона човека в името на Христа, то този, който му проповядвал помислил, че турчинът ще се откаже. Но за негова най-голяма изненада турчинът казал: „Сега видях силата на Учението. Въпреки всички тези мистификации, които са вършени и накрая Учението не е загубило силата Си означава, че има нещо велико". Същото е и с Учението на Учителя. Той няма да Го остави. Няма сила, която ще го спре. Учителят казва така: „Аз за вашия личен живот един косъм от брадата си не давам, но за Учението всичко е предвидено и вратите Му са отворени навсякъде".
към текста >>

Въпреки всички тези мистификации, които са вършени и накрая Учението не е загубило силата Си означава, че има нещо велико".
Има определен план на Небето и има същества, които го направляват. Учителят предава един пример как един човек убеждава един турчин в християнството. Този турчин възприел някои положителни страни от християнството. Но когато са му разказали за инквизицията, която избила 60 милиона човека в името на Христа, то този, който му проповядвал помислил, че турчинът ще се откаже. Но за негова най-голяма изненада турчинът казал: „Сега видях силата на Учението. Въпреки всички тези мистификации, които са вършени и накрая Учението не е загубило силата Си означава, че има нещо велико". Същото е и с Учението на Учителя. Той няма да Го остави. Няма сила, която ще го спре. Учителят казва така: „Аз за вашия личен живот един косъм от брадата си не давам, но за Учението всичко е предвидено и вратите Му са отворени навсякъде". При друг случай Учителят казва: „Божественото е движение без реакции и съпротива.
към текста >>

Няма сила, която ще го спре.
Но когато са му разказали за инквизицията, която избила 60 милиона човека в името на Христа, то този, който му проповядвал помислил, че турчинът ще се откаже. Но за негова най-голяма изненада турчинът казал: „Сега видях силата на Учението. Въпреки всички тези мистификации, които са вършени и накрая Учението не е загубило силата Си означава, че има нещо велико". Същото е и с Учението на Учителя. Той няма да Го остави. Няма сила, която ще го спре. Учителят казва така: „Аз за вашия личен живот един косъм от брадата си не давам, но за Учението всичко е предвидено и вратите Му са отворени навсякъде". При друг случай Учителят казва: „Божественото е движение без реакции и съпротива. Всяко нещо, което има реакция показва, че не е Божествено. То не съдържа Цялото, то е частично. То е едно отражение." Изводът е, че един просветен съвет не е фактора, който разпространява Учението на Учителя.
към текста >>

35. 6.75. РАЗРИВЪТ

Никой не може да премахне мисълта Му.
Погледнато на дълбоко и на високо това Учение не е само за българския народ, а и за цялото човечество. Разрушиха Изгрева и на негово място построиха легации на различни народи - руска, германска, унгарска и т.н. Те се явяват като наследници и приемници на туй Учение. Това е един символ. Там са вградени флуидите на Школата и на Учителя и на Неговата мисъл. Никой не може да премахне мисълта Му. За Великия мъдрец и за Учителя няма притоворечия, но за малките съзнания има. Тези бараки построени от преди 50-60 години бяха грохнали и там беше цяла грозотия. Кой ще ги търпи там, в столицата? Те нямаха и естетическа и фактическа стойност. Добре, че ги очистиха.
към текста >>

Ето защо Невидимият свят нареди Учението да остане в своята чистота, да бъде в своята сила чрез Словото.
Те щяха да станат като капан за душите. Колко милиона хора през средновековието чрез кръстоносните походи ходеха там в Ерусалим да спасяват Божия гроб. Какво ще спасяват, гледаха си своите интереси и политика. Ние не искаме тук да стане Божи гроб, на Изгрева. Това са стари, изживяни методи и те не трябва да се повторят. Ето защо Невидимият свят нареди Учението да остане в своята чистота, да бъде в своята сила чрез Словото. Това е най-важното. А другото, бараките, салонът на Изгрева, не представляваха някаква архитектурна стойност. Дори Учителят пред мен се оплака: „Тези българи, като турили тези квадрати на прозорците си, ме измъчват непрекъснато, докато им оправя квадратите. Таман едни оправя, те построяват други." А прозорците на Неговата стая бяха квадратни. А квадратът е фигура на физическия свят, с най-голямото противоречие и противодействие.
към текста >>

36. 1. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА - МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 год.)

МАРИЯ ТОДОРОВА

Така че години след това, когато чух и прочетох от Учителя мисълта: „Случайността е закон на кармата!
Всички в семейството ми пееха много хубаво - баща ми, майка ми и някои от роднините ми винаги пригласяха на три гласа. Баща ми като всеки българин пушеше и пиеше, но до 50 години. След това каза край и не пушеше и не пиеше до края на живота си. Доживя до 94 години, а майка ми до 88 години - дълголетници бяха. За първи път се запознах с Учителя през 1916 година съвсем случайно, в не съвсем случайна обстановка и обстоятелства. Така че години след това, когато чух и прочетох от Учителя мисълта: „Случайността е закон на кармата! " винаги се усмихвах и благодарях на моята карма, че можах да се срещна в този живот и да бъда при нозете на Всемировия Учител. За мен това бе най-голямата привилегия, която може да съществува на земята и най-голямото благоволение, което може да получи една човешка душа от Бога. От самото начало тези две понятия Учителя и Бог се сливаха в едно от начало да края на моя земен път. И така остава за следващите векове това общо понятие по време на моето пребиваване на земята, докато реша всички задачи като ученик. Част от тези година -1916 както и още три години след това аз работих с Учителя като негова частна ученичка.
към текста >>

Той бе извор на знания, но той бе извор на сила и на мощ.
Учителят ме запозна още през 1916 година, както и следващите години с основните положения на духовния свят - а те бяха нужни, за да си изработя един правилен духовен мироглед. Ами останалите последователи на Учителя? Той държеше беседи на ул. „Опълченска" 66, провеждаше общи разговори с приятели по домовете при своите посещения при тях, посещаваше провинцията. Той беше извор, от който всеки можеше да черпи, както поиска и колкото поиска. Той бе извор на знания, но той бе извор на сила и на мощ. Това го установих по-късно. По-късно приятелите имаха различни опитности с него и успяха по вътрешен път да разберат, че срещу тях стои не господин Дънов, а един велик пратеник на небето, който бе дошъл на земята да помага на своите братя. Тези вътрешни опитности бяха от категорията на висшето познание и можеха да се оприличат като божествени откровения, а някои приятели го възприемаха като живия Христос слезнал на земята. Неговото Слово днес можете да го намерите и да го прочетете, но тогава в първите години това Слово излизаше от него като извор и стенографите в началните години едвам успяваха да го записват. По-кьсно излезнаха и първите книги от „Сила и живот".
към текста >>

По-кьсно излезнаха и първите книги от „Сила и живот".
Той бе извор на знания, но той бе извор на сила и на мощ. Това го установих по-късно. По-късно приятелите имаха различни опитности с него и успяха по вътрешен път да разберат, че срещу тях стои не господин Дънов, а един велик пратеник на небето, който бе дошъл на земята да помага на своите братя. Тези вътрешни опитности бяха от категорията на висшето познание и можеха да се оприличат като божествени откровения, а някои приятели го възприемаха като живия Христос слезнал на земята. Неговото Слово днес можете да го намерите и да го прочетете, но тогава в първите години това Слово излизаше от него като извор и стенографите в началните години едвам успяваха да го записват. По-кьсно излезнаха и първите книги от „Сила и живот". Понякога, когато беше много зает с посетители Учителят ми даваше някои книги, които аз трябваше да прочета и при следващите посещения Той ме изпитваше какво съм разбрала от тях. Искаше да види дали мога да работя върху разбора на една книга, да намеря главната идея, да видя образите на героите като живи, които се подчиняват не на своеобразни тълкувания на автора, а са отражение на един жив свят, който съществува зад думите и зад словата на същата книга. В субективния свят на автора даден в книгата бе обективен свят на героите и то на друго място. Трябваше да се намери връзката, а тя се даваше от идеите вложени в книгата и законите, намиращи се в общение между онзи духовен свят, който бе горе в Невидимия свят и онзи, който бе свален чрез перото на писателя върху белия лист. Още от самото начало Учителят ми каза: „А имате ли си Библия?
към текста >>

37. 17. ЧОВЕШКИТЕ СЪЛЗИ

Трябваше да наблюдавам кои цветя как растахя, за да видя каква е силата на сълзите.
Като ме видеше, посрещаше ме усмихнат, оставаше ме да си доплача и избърсвах сълците си с кърпичка, за да мога да го изслушам. Тогава за първи път чух от Учителя, че той ме накара да си събирам и слагам сълзите в едно малко шишенце. Но само когато плача, а не да предизвиквам у себе си плач с цел да пълня шишенцето със сълзи. След няколко дни той ми даде следната задача. Събраните сълзи в шишенцето да ги поставя в един съд с вода и с тях да поливам цветята, а други пък цветя да поливам само с вода без сълзи. Трябваше да наблюдавам кои цветя как растахя, за да видя каква е силата на сълзите. Този опит бе направен от мен най-старателно. Изненадата ми бе голяма. Онова цвете, което бях поливала с моите сълзи побуя, порасна, развихри се с листа и с цветове, а другите, които поливах с обикновена вода си растяха нормално, както останалите цветя. Не можех да повярвам на очите си, че от моите очи през моите очи е изтекла такава животворна течност, така живителна и скъпоценна за цвятата, а непотребна и мъчителна за мен. Дотогава аз възприемах сълзите като нещо излишно и досадно, че те текат, защото човек плаче и като плаче те по малко излизат навън, а други пък стичат навътре през носа в носоглътката и понякога хълцах и се задавях от плач и сълзи.
към текста >>

Но този буен цвят в саксията възрастна, клоните се разклониха, стана храст, който ме удивляваше, цъфтеше и накрая освен, че видях силата скрита в сълзите, но се и уплаших от тях.
Изненадата ми бе голяма. Онова цвете, което бях поливала с моите сълзи побуя, порасна, развихри се с листа и с цветове, а другите, които поливах с обикновена вода си растяха нормално, както останалите цветя. Не можех да повярвам на очите си, че от моите очи през моите очи е изтекла такава животворна течност, така живителна и скъпоценна за цвятата, а непотребна и мъчителна за мен. Дотогава аз възприемах сълзите като нещо излишно и досадно, че те текат, защото човек плаче и като плаче те по малко излизат навън, а други пък стичат навътре през носа в носоглътката и понякога хълцах и се задавях от плач и сълзи. Знаех от собствен опит, че сълзите са продукт на страдание човешко и мъчение на душата ми. Но този буен цвят в саксията възрастна, клоните се разклониха, стана храст, който ме удивляваше, цъфтеше и накрая освен, че видях силата скрита в сълзите, но се и уплаших от тях. Разбрах, че тук има нещо, което не разбирам. Отидох при Учителя и му разказах за опита си и го попитах какво следва по-нататък. „Ще събираш и поливаш, докато всичко в тебе, каквото е нечисто не се пречисти". Тогава Учителят даде подробно в една беседа методи за чистене на съзнанието и даде примера с дъждовните капки, които като паднат на земята се окалят и после след време излизат на извор и дават началото на ручей. За другите може би този пример да бе интересен, но за мен бе една лична опитност.
към текста >>

Учителят кимна одобрително с глава, беше прочел мисълта ми и каза: „Да.
Аз още не съм видял някой от вас да си събира сълзите." Казах му, че моите сълзи не са добри, че са отровни и ако направя онзи опит, който Той ми дава за поливане на цветята вероятно бих отровила цветята, биха посърнали и биха извехнали. Учителят продължи: „В този път се изисква абсолютно безкористие. Човек трябва да е готов да жертвува. И не само временно, но постоянно да жертвува. И в другия свят да отидеш пак ще искат от тебе да жертвуваш." Аз сама бях доловила, че в живота на формите на земята се изисква пълно безкористие и жертви. Учителят кимна одобрително с глава, беше прочел мисълта ми и каза: „Да. Трябва да знаете, че има природни течения, които минават през човека пък има и нещо постоянно. Човек докато е в плът трябва да знае, че още не се е изчистил и тя плътта ще му действува. Трябва вътрешно въодушевление да служиш на Бога. Човек в съзнанието си държи различни образи, той се движи между формите, които природата е изработила. Човек има карма.
към текста >>

38. 22. ВРЪЗКАТА С УЧИТЕЛЯ И С БОГА

Разумният човек това осъществява чрез мисълта си, той се съгласува чрез мисълта си.
Отивам при Учителя цялата разколебана й поела всички тези влияния, които ме упостошиха. Той ме прие и започна един разговор с него. „Всички хора имат нужда от регулиране, хармонизиране на енергиите си. У децата се регулират тези енергии чрез храната. Възрастният човек хармонизира тези енергии чрез чувствата си. Разумният човек това осъществява чрез мисълта си, той се съгласува чрез мисълта си. Съгласуване значи говорене с думи: едновременно има и песни, и мисъл вътре в тях. Има стари песни, които за да ги регулираш трябва да ги нахраниш. У тебе процесът е регулиране и хармонизиране. У тебе голямата опасност е като се разочароваш да минеш от едната крайност, в друга. Тебе те спасих от явна смърт.
към текста >>

Любовта е такава сила в човека,'която се равнява на всички останали сили у него.
Ти някой път идваш при мен цялата подпушена и с други влияния. Тебе аз те лекувам по един начин. Лекувам те чрез паси. Други трябва една година да лежи болен, за да се излекува - всеки по различен начин. По който начин си се разболяла, по същия начин ще те оздравим. Любовта е такава сила в човека,'която се равнява на всички останали сили у него. За да се получи равновесие трябва всички други сили да й се противопоставят иначе завлича човека. Това, което ти говоря не е за тялото ти, но е за душата ти. Сега всички чисти духове ще дойдат да работят върху тебе. Ще мислиш, че Бог е Любов. Ще мислиш, че си заедно с всички добри хора, с ангелите, с Бога.
към текста >>

39. 49. БОЖИИТЕ СЛУЖИТЕЛИ

Някой бе дошъл и бе отменил със Сила и с Власт заповедта за изселване.
Накрая решили да чакат, за да видят какво ще да става. Чакали ден, чакали два, седмица и месец с неразопакования багаж. Не смеели да се радват и не посмели с никого да споделят. Най-интересното е, че никой не дошъл повече да ги безпокои. Така останали да живеят в собствената си къща без да бъдат изселени. Някой бе дошъл и бе отменил със Сила и с Власт заповедта за изселване. Беше изпратен някой Божий служител и той отмени изселването. Следващите месеци и години семейството винаги се е опитвало да проучи и да намери онзи млад мъж, който им помогнал, за да благодарят, но се оказало, че в местното управление на милицията, където живеели такъв човек изобщо не е бил на служба и никой не е познавал такова лице. А той е бил един Божий служител. Тук имаме няколко случая, които преведохме, за да видите как Невидимият свят когато реши да помогне откликва и изпраща своите служители. Те идват след като нашата молба е препратена до Бога и след което се получава разрешение те тръгват да изпълнят Волята на Бога.
към текста >>

Обяснението е различно, но законът е един и същ - да изпълниш Волята на Бога в подходящ момент и време, в това се крие силата на човешката душа.
Беше изпратен някой Божий служител и той отмени изселването. Следващите месеци и години семейството винаги се е опитвало да проучи и да намери онзи млад мъж, който им помогнал, за да благодарят, но се оказало, че в местното управление на милицията, където живеели такъв човек изобщо не е бил на служба и никой не е познавал такова лице. А той е бил един Божий служител. Тук имаме няколко случая, които преведохме, за да видите как Невидимият свят когато реши да помогне откликва и изпраща своите служители. Те идват след като нашата молба е препратена до Бога и след което се получава разрешение те тръгват да изпълнят Волята на Бога. Обяснението е различно, но законът е един и същ - да изпълниш Волята на Бога в подходящ момент и време, в това се крие силата на човешката душа. Аз съм пред Учителя на разговор. „Бог е вложил в душата на човека всичките възможности. У нас трябва да има желание да разкопаваме и поливаме тия цветя. Възрастването е от Бога. Това, което направим другото само по себе си ще дойде.
към текста >>

„Щом имаш малко разколебаване мисълта, която те задържа е Бог.
Големите работи са човешки. Човешките работи са модерен затвор. Има ограничение. Отвън те пазят. А Божественото е малка колибка, от която можеш да излизаш и да влизаш, когато си искаш." .Учителю, в какво се проявява Бог в човека". „Щом имаш малко разколебаване мисълта, която те задържа е Бог. Щом имаш добро желание, туй което те повдига да го направиш, то е Бог. Имаш голяма скръб, туй който те поддържа да не се обезсърчиш - това е Бог. Когато падаш, туй което те удържа да не се убиеш, то е Бог. Ти се чудиш как тъй от такова място си паднала пък не си се убила. Затова да пазиш връзката си Бога.
към текста >>

40. 55. ДУХОВЕТЕ НА ЛЕМУРИЯ

А един от методите за тяхното освобождаване е да се изгорят каменните въглища, при тях се отделя топлина, но онова, чрез което те въздействат на околните това е онова, което те носят като разрушителна сила от времето на Лемурийската епоха.
Това е същият дедо Ради, за когото Учителят беше казал, че той е прероденият патриарх Евтимий. Какво търсеше той тук на Изгрева неук и неграмотен. Учителят беше казал за него, че е дошъл тук с празна стомничка при първоизвора да си наточи и напълни душата с Божието Слово, за да може при следващото прераждане да работи и проповядва Словото Божие. Ето така дедо Ради отвори прозорците и взе метлата, с която се ме-беше и няколко пъти с нея замаха в стаята на Учителя, така че като че ли ще измете и ще изгони духовете от стаята. За останалите бе забавно и смешно, Но поучителното остана за нас, че в спящата материя, дори и в едни каменни въглища има изостанали същества и духове от милиони години и те там са вързани и при освобождаването им те могат да въздействат разрушително. А един от методите за тяхното освобождаване е да се изгорят каменните въглища, при тях се отделя топлина, но онова, чрез което те въздействат на околните това е онова, което те носят като разрушителна сила от времето на Лемурийската епоха. На следващият ден брата изчисти печката, цъкаше с език и казваше: „Останаха им кокалите на тези лемурийци". После сложи сгурта в една кофа и отиде навън далеч от Изгрева, изкопа една дупка и там зарови „кокалите" на лемурийците, т.е. сгурта от изгорелите каменни въглища. Срещат го и го питат: „Брат Ради, къде беше? " Отговаря им: „Бях на погребение и погребах „кокалите" на лемурийците.
към текста >>

Много по-късно разбрахме от Учителя, че Материята е кондензирана Енергия, че енергията е кондензирана Мисъл, че мисълта е кондензирана Любов, а пък Любовта е изява на Божествения Дух.
Аз им закопах кокалите, но духовете останаха тука. А за тех трябва голяма метла, за да бъдат изметени". Не знам как се случи, но тази голяма метла, за която говореше дедо Ради се яви много, много по-късно, десетилетия и дойде онова време през 1972 г. когато тази метла се яви и измете целият Изгрев. По такъв начин той бе разрушен от една такава метла. Много по-късно разбрахме от Учителя, че Материята е кондензирана Енергия, че енергията е кондензирана Мисъл, че мисълта е кондензирана Любов, а пък Любовта е изява на Божествения Дух. Това беше вече една стълбица на Духовната еволюция. Това бе знание и това бяха скрижали дадени от Духът Беинса Дуно. Във връзка с този случай отивам при Учителя и споделям за метлата на дедо Ради. Учителят каза: „Трябва да знаете, че целият космически мир материята, от която сегашният космос е създаден, това е изостанала енергия, неоползотворена енергия от хиляди, милиони космоси, които са съществували в миналото. Материята, която е изоставена е от съществата,ко-ито са работили тогава и вие сега влизате в тази материя, за да я използвате, но понеже в тия хиляди, милиони космоси всичките същества, които са минали са изоставили своите желания, мисли и действия вътре в тази материя, то затова като строите вашите къщи по някой път се появяват остатъците и влиянията на хилядите, милионите векове.
към текста >>

41. 94. СЛОВОТО МУ БЕШЕ ДУХ, СВЕТЛИНА ЗА ЧОВЕЦИТЕ И ИСТИНА ЗА СВЕТА

Аз ги чувах не с ушите си защото те разговаряха в областта на мисълта и този мисловен разговор вървеше от Учителя към тях във вид на светлинни лъчове.
Учителя-затвори очите ми и ме запази, за да не изгоря от тази светлина. Учителят разговаряше с тях без да си отвори устата. Вие подслушвали ли се сте разговор случайно включени на друга телефонна линия от друг телефонен номер Чуваш как някой разговаря, вие сте вън от тях, но сте участник на техния телефонен разговор. Така и аз тук бях вън от тях, аз за тях бях една мравчица пред Великия Дух, в една човешка черупка. А тези огнени светлинни стълбове около мен в стаята се разговаряха с Учителя. Аз ги чувах не с ушите си защото те разговаряха в областта на мисълта и този мисловен разговор вървеше от Учителя към тях във вид на светлинни лъчове. Те задаваха въпроси на Учителя и лъчи от светлина излизаха от тях и се отправяха към Учителя, а в отговор на техните светлинни въпроси от Учителя излизаха не лъчи, а цял сноп от светлина. Това беше разговор в друго духовно поле, в друга сфера това беше мисъл, която беше облечена в светлина. Тук си спомних, че Учителят беше споменал пред нас чрез Словото си, че светлината това е мисълта на ангелите, на висшите същества и че светлината представлява кондензирана мисъл. Тук разбрах какво означава мисълта обърната в светлина когато от Учителя излизаше сноп от светлина и отиваше към тях, а от тях излизаха лъчи от светлини и отиваха към Учителя, т.е. светлината на ангелите беше тяхната мисъл.
към текста >>

Тук си спомних, че Учителят беше споменал пред нас чрез Словото си, че светлината това е мисълта на ангелите, на висшите същества и че светлината представлява кондензирана мисъл.
Така и аз тук бях вън от тях, аз за тях бях една мравчица пред Великия Дух, в една човешка черупка. А тези огнени светлинни стълбове около мен в стаята се разговаряха с Учителя. Аз ги чувах не с ушите си защото те разговаряха в областта на мисълта и този мисловен разговор вървеше от Учителя към тях във вид на светлинни лъчове. Те задаваха въпроси на Учителя и лъчи от светлина излизаха от тях и се отправяха към Учителя, а в отговор на техните светлинни въпроси от Учителя излизаха не лъчи, а цял сноп от светлина. Това беше разговор в друго духовно поле, в друга сфера това беше мисъл, която беше облечена в светлина. Тук си спомних, че Учителят беше споменал пред нас чрез Словото си, че светлината това е мисълта на ангелите, на висшите същества и че светлината представлява кондензирана мисъл. Тук разбрах какво означава мисълта обърната в светлина когато от Учителя излизаше сноп от светлина и отиваше към тях, а от тях излизаха лъчи от светлини и отиваха към Учителя, т.е. светлината на ангелите беше тяхната мисъл. Това продължи няколко минути. Единствено ми се даде да видя разговорът между Учителя и тези светли същества. После те се отдалечиха и ние останахме с Учителя сами.
към текста >>

Тук разбрах какво означава мисълта обърната в светлина когато от Учителя излизаше сноп от светлина и отиваше към тях, а от тях излизаха лъчи от светлини и отиваха към Учителя, т.е.
А тези огнени светлинни стълбове около мен в стаята се разговаряха с Учителя. Аз ги чувах не с ушите си защото те разговаряха в областта на мисълта и този мисловен разговор вървеше от Учителя към тях във вид на светлинни лъчове. Те задаваха въпроси на Учителя и лъчи от светлина излизаха от тях и се отправяха към Учителя, а в отговор на техните светлинни въпроси от Учителя излизаха не лъчи, а цял сноп от светлина. Това беше разговор в друго духовно поле, в друга сфера това беше мисъл, която беше облечена в светлина. Тук си спомних, че Учителят беше споменал пред нас чрез Словото си, че светлината това е мисълта на ангелите, на висшите същества и че светлината представлява кондензирана мисъл. Тук разбрах какво означава мисълта обърната в светлина когато от Учителя излизаше сноп от светлина и отиваше към тях, а от тях излизаха лъчи от светлини и отиваха към Учителя, т.е. светлината на ангелите беше тяхната мисъл. Това продължи няколко минути. Единствено ми се даде да видя разговорът между Учителя и тези светли същества. После те се отдалечиха и ние останахме с Учителя сами. Той се обърна към мен и рече „Сестра да си продължим разговора".
към текста >>

" „На най-възвишеното място - в сърцето." „Учителю, вие като ми дадохте да работя върху Любовта какво подразбирахте: Любовта като чувство или като разумна сила, която обгръща в себе си всички други добродетели." „Разбира се всеобемната, разумната Любов, която обгръща и останалите добродетели, тя обхваща и Любовта като чувство, върху която ма ти да поправиш някои свои дефекти." „Ами тези два пътя на ума и сърцето?
Отново съм при Учителя за разговор. „В Духовния свят когато дават на едного, то е общо за всички и когато дават на всички, то е за Един. Там няма разделение. Първоначално е бил само един Човек, който после се е размножил." „Учителю, аз си мисля, че вие обичате само една душа във всички ни." „Да, обичам една душа -Божествената душа." „Аз мога ли да се смятам, че съм една малка клетчица от тази душа? " „Да, може." „Но аз си мисля, че на тази клетчица отговаря също една клетка от вашето тяло специално само за нея." „Да, това е вярно." „Къде е тя? " „На най-възвишеното място - в сърцето." „Учителю, вие като ми дадохте да работя върху Любовта какво подразбирахте: Любовта като чувство или като разумна сила, която обгръща в себе си всички други добродетели." „Разбира се всеобемната, разумната Любов, която обгръща и останалите добродетели, тя обхваща и Любовта като чувство, върху която ма ти да поправиш някои свои дефекти." „Ами тези два пътя на ума и сърцето? " „Тези два пътя трябва едновременно да присъстват в човека. Зърцето и душата трябва да бъдат едно. А умът и духът трябва също да бъ-гат едно. Само по този начин вие можете като отидете в другия свят да бъде--е пак при мен, така както днес стоиш пред мен. Към Бога се отива по два пъ--я - чрез сърцето и душата, и чрез умът и духът."
към текста >>

42. 102. УНИЖЕНИЕ И ДОСТОЙНСТВО

Как може да се яви у мене мисълта, че може той да не ме обича".
След този разговор Учителят каза, че има работа навън и ми даде знак да го последвам. Той излезна, взе един трион и тръгна към борчетата. Започна да реже сухите клончета на борчетата, а те бяха колкото човешки ръст по онези години. Аз му поисках да изрежа едно и той ми даде да подрежа три борчета. След това си взе триончето, Гледах го с каква любов подрязваше борчетата и си казвах: „Ако с такава любов работи над борчетата, с колко по-голяма любов работи над нас. Как може да се яви у мене мисълта, че може той да не ме обича". Докато се разхождахме и приказвахме, където минаваше и забелязваше нещо за поправяне, все се спираше, обръщаше внимание или пък сам го поправяше. Всяко негово действие бе да направи нещо добро. Как можеше да помисля, че може у него да се появи не добро намерение към мен. Дори ме е срам когато пиша тези редове. Когато излязохме от горичката по него бяха нападали сухи иглички, които аз деликатно поочистих.
към текста >>

Аз не се ръкувах, за да остана вярна на принципа понеже бях си измърсила ръцете.
По мене когато режех клончетата също се бяха наболи иглички от клоните. Той се обърна внезапно и докато аз се усетя той сам се изтърси от иглите от борчетата. Направи го така естествено, че туй смирение на Великият Учител ме трогна. Когато му казах, че ще си отивам той ми подаде ръка, но аз му казах, че ръцете ми са нечисти. Той ми изпрати една топла струя, една невидима струя на Любов. Аз не се ръкувах, за да остана вярна на принципа понеже бях си измърсила ръцете. Дълго време чувствувах тази невидима струя на всеобхватност, на онази Любовна струя, която идваше и която трябваше да ми напомни какво представлява Божията Любов. Колко е хубава и голяма Любовта на Бога и ако човек я има в себе си като състояние никаква нужда не можеше да има. Тогава той ще се среща и с другите себеподобни нему, за да ги обича. Като се връщах у дома по пътя си казах: .Винаги да остана вярна на Бога и да изпълнявам само Неговата воля". Ето това е пожеланието на онзи ученик, който трябваше да запази своето достойнство в себе си.
към текста >>

43. 115. НЕЗАДОВОЛЕНОТО ЖЕЛАНИЕ

А ревността е голяма сила и е един свят на големи борби вън от тебе и вътре в самия себе си.
115. НЕЗАДОВОЛЕНОТО ЖЕЛАНИЕ Учителят работеше по различен начин, като метод с метод почти не се повтаряше или ако се повтаряше то с невероятни изменения, че не се познаваше първообраза на първоначалният метод. Но те се подчиняваха на строго определени духовни методи и духовни закони. И само човек запознат с тези духовни закони можеше да схване някой жест и някоя дума изречена от Учителя така символично, че трудно бе за останалите да проумеят за какво ли се отнася. Понякога Учителят открие за някой ревността и го остави сам да се справи със себе си. А ревността е голяма сила и е един свят на големи борби вън от тебе и вътре в самия себе си. А при Учителя когато те разбърка с неговата маша, то въглените на твоята ревност избуяват, избухва огън, който те изгаря от вътре и изгаря и онези, които са около него. Как може да се справи човек в такъв случай. Много трудно. Накрая трябва да разшириш съзнанието си и да се издигнеш над всичко и сам да се оправиш. Това е лесно казано, но трудно се изпълнява.
към текста >>

Така че ние бяхме тук в Школата под покрива на Всевишнаго и всичко растеше бързо с бързината на мисълта и точно онова, което бе в нас засято и вложено от миналото било като недостатък, било като постижение, то изникваше за броени дни, изникваше и се виждаше.
Това изключваше всякакви съблазни и слабости, а ние трябваше да ги прескочим, но не можехме, защото ние притежавахме всичко в себе си: съблазните, слабостите, ревността и какви ли не още неща. Имаше интересни положения - ти имаш някаква малка слабост, която не се проявява на друго място, но тук в Школата на Учителя ще върти, ще суче тази невидима, малка слабост, но ще излезе на бял свят и то пред всички и пред Учителя. А после иди, че се оправяй със себе си и гледай как ще я оправиш когато има безброй свидетели и си се изложил пред Учителя. При тия случаи човек изпитваше вътрешен срам не от несъвършенството си, но от това, че не можеше още да владеем тези малки, съвсем малки слабости. Тези слабости бяха заровени далеч в миналото и ние ги носехме с отминалите си пререждания, но тук в Школата на Учителя те се разрастваха от неговото присъствие, защото то бе благодатно и под него възрастваха както житото, така и бурените, плевелите и тръните в нас. Така че ние бяхме тук в Школата под покрива на Всевишнаго и всичко растеше бързо с бързината на мисълта и точно онова, което бе в нас засято и вложено от миналото било като недостатък, било като постижение, то изникваше за броени дни, изникваше и се виждаше. Чудехме се как могат такива неща да се случат с нас. Ето защо Учителят работеше не със самите нас, а с човешката душа. Той я издигаше горе високо, работеше със своите методи и ние усещахме, че нашите души възрастваха и политаха като свободни същества към Невидимия свят. Когато при него идваше някоя сестра със специални изисквания той оглеждаше нещата много точно и преценяваше какво да се направи с тази сестра, с нейните проблеми и с тази човешка душа. Ако тя беше слаба по дух и по характер, той я задоволяваше и изпълняваше желанията й понеже беше слаба да се справи със себе си, ако не би я задоволил то тогава за нея щеше да бъде пречка, ще се спъне, ще падне и ще остане нещастна за цял живот и накрая можеше да се отклони от Школата като заяви, че Учителят не й е помогнал със съвети или с него друго.
към текста >>

44. 116. БЪЛГАРСКАТА КИТЕНИЦА

Това беше словесното мляко за всички младенци в Школата и затова се почваше от начало, но понеже интересите на всички бяха разнородни и понеже всеки минаваше през различни състояния и положения в себе си, то тогава в беседата той отговаряше и насочваше мисълта си натам, за да разреши някой проблем на някой от своите слушатели.
Той вероятно правеше своят опит с мен дали едно младо момиче, което беше на 18 години ще може да усвоява и как този метод на личен контакт с него и на самостоятелно обучение ще може да даде някакъв резултат. Аз не знаех какво съм сполучила, но по-късно след отварянето на Школата когато той изнасяше своите беседи изискваше в онези години да се правят резюмета на предишната беседа, които се четяха преди всяка следваща беседа. Учителят изслушваше внимателно, за да разбере какво са усвоили от предишната беседа, даваше допълнения, уточняваше някои положения и после в новата беседа доразвиваше или пък отговаряше на всички възникнали въпроси. Вие да не смятате, че той четеше лекции като в университета и че чете в някаква книга или написан предварително текст. Напротив, той говореше и Словото се изливаше от неговата уста непринудено и то бе съзвучие с космическото Слово, което се даваше в този момент със Словото, което се задвижваше от Божествения Дух, Словото от което трябваше да се нахранят човешките души в Школата. Това беше словесното мляко за всички младенци в Школата и затова се почваше от начало, но понеже интересите на всички бяха разнородни и понеже всеки минаваше през различни състояния и положения в себе си, то тогава в беседата той отговаряше и насочваше мисълта си натам, за да разреши някой проблем на някой от своите слушатели. Ако днес четете някоя беседа ще видите, че той говори по един проблем, след това като че ли изведнъж прескача и започва да говори съвсем различно и мисълта му отива в друга посока и това е противоречие за онзи, който не е запознат със Школата. Представете си, че в салона има шейсет човека и в този ден десетина имат свои вътрешни задачи за разрешаване, които не могат да разрешат. Техните вътрешни състояния се явяват в дисхармония с общото настроение и състояние на хармония в салона. Ето защо от начало на всяка беседа се пеят песни, казват се молитви, молим се и по този начин всички се настройваме на една вътрешна зълна, която да ни свърже със Словото на Учителя и с Духът. Но не всеки може и успява да се прикачи на тази вътрешна вълна, защото ако в теб има бу-оя и ураган той всичко троши и руши и ти не можеш да се справиш с това вътрешно опустошение в себе си.
към текста >>

Ако днес четете някоя беседа ще видите, че той говори по един проблем, след това като че ли изведнъж прескача и започва да говори съвсем различно и мисълта му отива в друга посока и това е противоречие за онзи, който не е запознат със Школата.
Аз не знаех какво съм сполучила, но по-късно след отварянето на Школата когато той изнасяше своите беседи изискваше в онези години да се правят резюмета на предишната беседа, които се четяха преди всяка следваща беседа. Учителят изслушваше внимателно, за да разбере какво са усвоили от предишната беседа, даваше допълнения, уточняваше някои положения и после в новата беседа доразвиваше или пък отговаряше на всички възникнали въпроси. Вие да не смятате, че той четеше лекции като в университета и че чете в някаква книга или написан предварително текст. Напротив, той говореше и Словото се изливаше от неговата уста непринудено и то бе съзвучие с космическото Слово, което се даваше в този момент със Словото, което се задвижваше от Божествения Дух, Словото от което трябваше да се нахранят човешките души в Школата. Това беше словесното мляко за всички младенци в Школата и затова се почваше от начало, но понеже интересите на всички бяха разнородни и понеже всеки минаваше през различни състояния и положения в себе си, то тогава в беседата той отговаряше и насочваше мисълта си натам, за да разреши някой проблем на някой от своите слушатели. Ако днес четете някоя беседа ще видите, че той говори по един проблем, след това като че ли изведнъж прескача и започва да говори съвсем различно и мисълта му отива в друга посока и това е противоречие за онзи, който не е запознат със Школата. Представете си, че в салона има шейсет човека и в този ден десетина имат свои вътрешни задачи за разрешаване, които не могат да разрешат. Техните вътрешни състояния се явяват в дисхармония с общото настроение и състояние на хармония в салона. Ето защо от начало на всяка беседа се пеят песни, казват се молитви, молим се и по този начин всички се настройваме на една вътрешна зълна, която да ни свърже със Словото на Учителя и с Духът. Но не всеки може и успява да се прикачи на тази вътрешна вълна, защото ако в теб има бу-оя и ураган той всичко троши и руши и ти не можеш да се справиш с това вътрешно опустошение в себе си. И да искаш да се молиш едва ли ще можеш.
към текста >>

Трябва да търси и да измоли помощта на онези, които носят със себе си светлината, дори и тяхната светлина да е със силата на едно джобно фенерче.
В един момент се обръща към сестрата, поглежда я и казва: „Някой има противоречие в живота си, той не търси къде е причината на това, което му е дошло на главата, а търси да изкара виновни други около себе си. Човек се движм с такава светлина, която има в себе си. Ако имате едно нощно фенерче, то осветява само онова, което тя може да освети. Тя не може да освети цялата нощна тъма. Така е и с човек, който влезне в противоречие - той няма светлина, за да си освети пътя. Трябва да търси и да измоли помощта на онези, които носят със себе си светлината, дори и тяхната светлина да е със силата на едно джобно фенерче. Но истинската светлина идва на другия ден когато слънцето изгрее и освети всичко. Така е и в пътя на ученика - когато дойде тъмата у него той трябва да търси не светлината на джобното фенерче а светлината на слънцето, светлината, която идва от Божия Дух. Това е разрешението на задачата." Сестрата слуша и вече разбира, че Учителят е дошъл с джобното фенерче да я освети и да даде един лъч на надежда, а останалото тя ще разреши сама като се свърже с Духът, който носи Светлина в ума и Виделина в душата на човека. Ето тук разказах няколко случая, които носеха съдбовен порядък за онези, които ги изпитваха. За нас останалите бяха обикновени опитности от времето на Школата.
към текста >>

45. 122. ЧОВЕШКАТА ОБИЧ И БОЖИЯТА ЛЮБОВ

Любовта горе в Божествения свят е Светлина, но слизайки надолу тя се претворява на Сила, която движи всяка една форма на живот, а долу формата се схваща и разбира, че силата на Любовта седи в нейната Чистота, в нейната Светлина и в нейната изява на Божествения Дух.
Аз се разтреперих, та това се отнасяше за всички ни и ние щяхме да разрушим от вътре делото на Учителя. Много съм мислила по този въпрос, защото видях много неща, които точно отговаряха на загрижеността и предупреждението му. По-късно разбрах, че тук става въпрос за чистотата от вътре и от вън. Чистотата седи не в това, че си се допрял до някого, а че го вършиш с чиста любов. Е, това бе важното - чистота и в любовния допир. Любовта горе в Божествения свят е Светлина, но слизайки надолу тя се претворява на Сила, която движи всяка една форма на живот, а долу формата се схваща и разбира, че силата на Любовта седи в нейната Чистота, в нейната Светлина и в нейната изява на Божествения Дух. Ние още не познаваме тази градация, че материята е кондензирана механична енергия, а енергията е кондензирана светлина, а светлината е кондензирана мисъл, а мисълта е кондензирана Любов, а Любовта е изява на Божествения Дух, Тази цяла еволюция съществува в природата и се изразява чрез нейните форми. А у човека любовта също минава през различни форми: любовта като стремеж действа в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума и като принцип в духа и това е целият цикъл на човешкото развитие. Любовта е първият велик принцип на Бога, чрез който той се проявява. Учителят казва: „Във всяка целувка трябва да има съдържание на любов. Всяка целувка, в която няма любов е престъпление, а всяко престъпление носи след себе си нещастие или за сърцето, или за душата".
към текста >>

Ние още не познаваме тази градация, че материята е кондензирана механична енергия, а енергията е кондензирана светлина, а светлината е кондензирана мисъл, а мисълта е кондензирана Любов, а Любовта е изява на Божествения Дух, Тази цяла еволюция съществува в природата и се изразява чрез нейните форми.
Много съм мислила по този въпрос, защото видях много неща, които точно отговаряха на загрижеността и предупреждението му. По-късно разбрах, че тук става въпрос за чистотата от вътре и от вън. Чистотата седи не в това, че си се допрял до някого, а че го вършиш с чиста любов. Е, това бе важното - чистота и в любовния допир. Любовта горе в Божествения свят е Светлина, но слизайки надолу тя се претворява на Сила, която движи всяка една форма на живот, а долу формата се схваща и разбира, че силата на Любовта седи в нейната Чистота, в нейната Светлина и в нейната изява на Божествения Дух. Ние още не познаваме тази градация, че материята е кондензирана механична енергия, а енергията е кондензирана светлина, а светлината е кондензирана мисъл, а мисълта е кондензирана Любов, а Любовта е изява на Божествения Дух, Тази цяла еволюция съществува в природата и се изразява чрез нейните форми. А у човека любовта също минава през различни форми: любовта като стремеж действа в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума и като принцип в духа и това е целият цикъл на човешкото развитие. Любовта е първият велик принцип на Бога, чрез който той се проявява. Учителят казва: „Във всяка целувка трябва да има съдържание на любов. Всяка целувка, в която няма любов е престъпление, а всяко престъпление носи след себе си нещастие или за сърцето, или за душата". Любовта носи две качества: чистота и милосърдие.
към текста >>

А у човека любовта също минава през различни форми: любовта като стремеж действа в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума и като принцип в духа и това е целият цикъл на човешкото развитие.
По-късно разбрах, че тук става въпрос за чистотата от вътре и от вън. Чистотата седи не в това, че си се допрял до някого, а че го вършиш с чиста любов. Е, това бе важното - чистота и в любовния допир. Любовта горе в Божествения свят е Светлина, но слизайки надолу тя се претворява на Сила, която движи всяка една форма на живот, а долу формата се схваща и разбира, че силата на Любовта седи в нейната Чистота, в нейната Светлина и в нейната изява на Божествения Дух. Ние още не познаваме тази градация, че материята е кондензирана механична енергия, а енергията е кондензирана светлина, а светлината е кондензирана мисъл, а мисълта е кондензирана Любов, а Любовта е изява на Божествения Дух, Тази цяла еволюция съществува в природата и се изразява чрез нейните форми. А у човека любовта също минава през различни форми: любовта като стремеж действа в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума и като принцип в духа и това е целият цикъл на човешкото развитие. Любовта е първият велик принцип на Бога, чрез който той се проявява. Учителят казва: „Във всяка целувка трябва да има съдържание на любов. Всяка целувка, в която няма любов е престъпление, а всяко престъпление носи след себе си нещастие или за сърцето, или за душата". Любовта носи две качества: чистота и милосърдие. Ако обичаш един човек ти милееш за него и ще направиш всичко за него.
към текста >>

46. 130. ХРИСТОВИЯТ ДУХ И ВРЪЗКАТА НА ХРИСТА

Това може да стане и в друга възраст, но е много по-често в детската и юношеската възраст, когато човек е още по-чист и не е задействувало астралното тяло у него и не го смущават астралните въжделения на плътта както и бурите на мисълта в по-късна възраст на мъжеството му.
130. ХРИСТОВИЯТ ДУХ И ВРЪЗКАТА НА ХРИСТА Има моменти в човешкият живот на земята, когато слизайки от горе човек се облича в плът, ражда се, преминава през детството си, където много пъти може да му се даде да види на филм в себе си част от предишните си прераждания. Това може да стане и в друга възраст, но е много по-често в детската и юношеската възраст, когато човек е още по-чист и не е задействувало астралното тяло у него и не го смущават астралните въжделения на плътта както и бурите на мисълта в по-късна възраст на мъжеството му. Бях малка и все мислех, че млада и зелена ще умра и ще ми носят цветя над гроба. Тогава не знаех, че такова нещо бях го преживяла в другите си прераждания. Пътувайки с Учителя във влака до Търново на един от първите събори го попитах: „Учителю, спомням си един сън, едно преживяване, че съм плакала много, че съм се разкайвала за нещо, но не си спомням за какво. Но после дойде Христос и ме спаси". Той ме изгледа, усмихна се и каза: „Това е истина.
към текста >>

Само там тази връзка съществува и там може да се възстанови и по нея да протече Божието благословение, което се изразява със Силата на Духа Божий.
Веднъж направена връзка между човека и Бога тази връзка живее вечно, тя не се къса при различните прераждания, защото тя е жива и неръкотворна. Тя само трябва да се намери и да се възстанови в едно прераждане. Има моменти в човешкия живот когато човек се определя за Бога, т.е. определя се и търси и възстановява скритата от забравата на времето връзка между него и Бога, между човешката душа и Бога. Намери ли я тази връзка, възстанови ли я - това е пробуждането на човешкото съзнание и възстановяването на връзката му с Бога в свръхсъзнанието на ученика. Само там тази връзка съществува и там може да се възстанови и по нея да протече Божието благословение, което се изразява със Силата на Духа Божий. Имаше навремето едно малко момиче, казваше се Маргарита Мечева от Стара Загора. Тя се беше разболяла и заедно с майка си бяха дошли на Изгрева да търсят лек за болната им дъщеря. Аз тогава ги посрещнах и ги напътих към Учителя, той им даде съвети, които бяха изпълнени от майката и дъщерята оздравя. Те се върнаха живи и здрави в Стара Загора. Минаха години, малкото дете порасна, стана голяма, стана сестра и идваше често на Изгрева.
към текста >>

У красивият има една естествена привлекателност, а силният с Духът Божий дава сила и живот на онези, които го търсят.
Има три начина за разрешение на отношенията: физически, духовен и Божествен. Ако искаш да разрешиш проблемите по физически начин трябва да си богат. Ако искаш да ги разрешиш по духовен начин трябва да си красив в духовен смисъл. А ако искаш по Божествен начин - трябва да си силен. Богатия се харесва с това, което дава и плаща. У красивият има една естествена привлекателност, а силният с Духът Божий дава сила и живот на онези, които го търсят. Физическо отношение е когато аз съм гостилничаря, а ти си много гладен и дойдеш та ми искаш да ядеш. Но представи си, че в тази гостилница има надпис: „Днеска с пари, а утре на вяра". Гостилничаря ти каже: „Плати си, ще ти дам да ядеш". Ти идеш, работиш, работиш и най-после спечелиш пари, платиш си и се нахраниш. Представи си, че гостилничарят ти дава на вересия да ядеш, но за всяко ядене записва.
към текста >>

47. 134. ХИЩНИЦИ

Една нощ у нас както си бях легнала у дома и не бях загасила лампата виждам как някакси се отвори стената на стаята ми и от един отвор на стаята се показа ръка и се хвърли една дрипа на кревата ми.
Учителят извика една от сестрите, нареди й да вземе въглен от кухнята и после да „гаси" въглен на сестрата. По онези години много хора се занимаваха с черна магия и свекървата си бе послужила с нея, за да премахне снахата от дома си, а пък тази сестра изпълни нареждането на Учителя, отиде в кухнята, взе въглен и два пъти сутрин и вечер с формули от Учителя и с една манипулация, която едвам ли ще я знаете, тя „гаси въглен" на сестрата сутрин и вечер и по-лека-полека сестрата се оправи и се освободи от магията. После се разведе с мъжа си и по този начин се освободи напълно. Успя да се освободи от ноктите на хищника с помощта на Учителя и на онази сестра, която й „гаси" въглена. Та с тази манипулация се развали магията и тя бе освободена. Една нощ у нас както си бях легнала у дома и не бях загасила лампата виждам как някакси се отвори стената на стаята ми и от един отвор на стаята се показа ръка и се хвърли една дрипа на кревата ми. Било е около 1925 г. После се показа един черен дух и си простре едно крило върху ми, което изведнъж ме покри и започна да ме стяга като железни клещи и искаше да ме удуши. Но аз бях здрав дух и се молех непрекъснато на Учителя и на Бога. Постепенно крилото се прибра и духа се оттегли. Бях се уплашила много, не можах да заспя цяла нощ, четях молитви и се пазех да не ме нападне отново.
към текста >>

Трябва нисшите енергии да ги подигаш нагоре към мисълта си.
Ще ставаш сутрин в пет часа и петнайсет до двайсет минути съсредоточение и до осем часа ще учиш. После може малко да помогнеш на майка си да разтребиш и след това до десет-де-сет и половина да учиш. Останалото време може да си посвириш и да свършиш други работи. Ти като седнеш да учиш, дойде някоя приятелка и те извика да играете и ти идеш да играеш. Настроенията са състояния, през които ще преминаваш и ще ги изживяваш. Трябва нисшите енергии да ги подигаш нагоре към мисълта си. Ще развиваш паралелно с тях други сили. Страхът трябва да изпълни човешкото сърце, за да може да познае кога е дошла любовта в него. Когато дойде Любовта страхът ще излезе от вънка. Страхът има смисъл в животинския свят. Тигърът го е страх от кобрата, защото само с едно клъцване и като го клъвне може да го остави на място и затова се спира и не приближава до кобрата.
към текста >>

48. 143. СВЕТАЯ СВЕТИХ В ГОРНИЦАТА

" Аз се взрях в него и с такава убеденост изрекох: „Ти си живият мой Господ," Бях цялата изтръпнала, някакъв ток, някаква струя бе преминала през мен, бях цялата от вътре изпъната като струна, бях цялата заредена с някаква необикновена вътрешна сила.
Ще кажете, че това не е възможно. Лично съм чувала това от устата на Учителя и той го казваше с голямо огорчение. Ех, да знаете колко голямо бе неговото огорчение. Отивам веднъж при него на разговор, това беше в по-кьсните години. Изведнъж той ме запитва: „Марийке, ти как смяташ аз кой съм, за кого ме взимаш? " Аз се взрях в него и с такава убеденост изрекох: „Ти си живият мой Господ," Бях цялата изтръпнала, някакъв ток, някаква струя бе преминала през мен, бях цялата от вътре изпъната като струна, бях цялата заредена с някаква необикновена вътрешна сила. Учителят ме изгледа внимателно и рече: „Блажена си ти, Марийке, че кръв и плът не са ти го казали". Това за мен бе цяло посвещение. Та посвещението има два етапа, единият е да съзреш и да направиш допир с Бога и да го намериш вън от себе си и вътре в себе си. В този момент аз бях доловила Божието изявление пред мен и го изрекох с думи пред Учителя. Това нещо не бе плод на моето естество, на личността Марийка, а на моят дух.
към текста >>

„Това не са вещи, а скрижали на Бялото Братство и те имат сила, но само онзи, който има в себе си ключа може да ги отключи.
Приятелите по време на съборите посетили Горницата оставаха с този свещен трепет, преминаваха през стаичката и си отиваха кой за къде се беше запътил. След време един от тях бе срещнал Учителя и споделил с него, че ходел в Търново на лозето, влезнал в Горницата, но не намерил и срещнал онова, което търсел и което изпитал навремето там. Учителят го оглежда и запитва; „А какво търсехте? " „Ами онова, което изпитахме там при съборите." „Това е състояние на Духа, а Духът пребивава там, където Бог се проявява, защото Бог е Дух и тия които Му се кланят в Дух и Истината да Му се кланят. " Онзи приятел немее и свежда глава пред Учителя, казва: „Учителю, простете ми, че съм се кланял на предмети и на вещи". „Това не са вещи, а скрижали на Бялото Братство и те имат сила, но само онзи, който има в себе си ключа може да ги отключи. Ключът е в Словото, там ще го намерите." Аз смятам, че това е една от големите тайни, които разказвам пред вас и едно правилно отношение към скрижалите на Бялото Братство и всичко онова, което е дал Учителя чрез Словото си посредством своя живот тук на земята. Затова бе казал: „Гледайте мен и мен подражавайте, така ще имате едно предметно учение за служение на Бога". Ние бяхме около него, движехме се около него, гледахме го и много неща не видяхме, макар че дълго го наблюдавахме, слушахме думите му и виждахме действията му. Но ние бяхме несъвършени като човеци и не винаги можехме да проумеем какво казва той с една дума, с едно Слово, с един жест и с една постъпка. Спомням си на една от екскурзиите на Витоша един селянин пресрещна Учителя и го запитва: „Абе ти, човек, от де си?
към текста >>

Много по-късно разбрахме какво означава символа на слънцето и разбрахме след време, че слънцето е емблема на Божественото, че светлината на слънцето е мисълта на Божествения свят.
" Учителят се усмихва: „С Божествена цел". Онзи селянин стои, гледа, чеше се по врата и леко-полека се отдалечава. Този случай ми го е разказвал лично Учителя и понеже той говореше със символика и който не го познаваше не можеше да разбере какво той понякога казва. А когато говореше за слънцето той подразбираше разумният възвишен Божествен свят. Учителят бе споменал: „Аз съм от Божествения свят". Много по-късно разбрахме какво означава символа на слънцето и разбрахме след време, че слънцето е емблема на Божественото, че светлината на слънцето е мисълта на Божествения свят. Има една космическа спирала, която обединява земния живот, духовния живот и Божествения живот и само при нея може да се проумее онова изказване на Учителя, че той е от слънцето, че идва от него и заминава за него. Спомням си бях студентка и в едно свое размишление бях прозряла в себе си, че Учителят е слънце. За мен слънцето бе висшата проява на Божествения свят. Приех, че и Учителя е висшето изявление на Божествения свят в това тяло. Отивам същия ден при него.
към текста >>

49. 186. ГИНА И ПЕТКО ГУМНЕРОВИ

Във всички тия сказки той застава на чисто философско и научно гледище и се старае да прокара в България мисълта, че народът ще успее, ако приеме да заживее по правилата, изложени вг*Евангелието.
Държеше и сказки по френология, като едновременно обясняваше и разни въпроси от философски и научен характер. И, то се знае, щом е френолог-психолог, той познава и разните доктрини, които обясняват психологията. Една от тия доктрини е и спиритизмът, с който обаче, не се занимава в експерименталната му форма, а го изяснява и си служи с него дотолкова, доколкото да обясни психологическите си студии. Експериментите, каквито са разните видове сеанси, той избягва. Напоследък, като вече добър познавач на психологията на българина, той си е турил за задача да му обясни с ред сказки, които и печати, религията и нейното значение в живота. Във всички тия сказки той застава на чисто философско и научно гледище и се старае да прокара в България мисълта, че народът ще успее, ако приеме да заживее по правилата, изложени вг*Евангелието. И това именно Евангелие той изяснява на народа в сказките си, които държи от ред години насам В тоя сказки никога не съм чувал да се прокарва нещо противорелигиозно или нещо, което да събаря православната вяра. Напротив, тая последната дори се подкрепя и поддържа от беседите на Дънов. Събранията си господин Дънов ред години държеше у дома ми, на ул. „Опълченска" 66, а сега ги държи в салона на г-жа Ружа Иванович, която го отпуща безплатно. Във всички тия беседи тълкува Евангелието.
към текста >>

Силата на праведния стои в послушанието, в търпението, в молитвата, във вярата и благостта.
и изпратени до тях по единично. Предоставяме тези две писма. Варна, август 15.1905 г. „Гино, Дъще Израилева, слушай моите думи. Зная ти с нетърпение очакваш моите благословения и в това добре правиш. Силата на праведния стои в послушанието, в търпението, в молитвата, във вярата и благостта. Бъди подобна на Мария, която с вяра видя възкресението на Лазаря. Блажени, които вярват. Без вяра не може да се угоди на Бога. Бъди радостна, бъди весела и блага духом. В живота ти често ще минават бури.
към текста >>

Аз съм Онзи, Който дава сила.
Следвай великите добродетели. Всеки ден извършвай по едно добро дело, всеки ден казвай някому по една блага дума. В това се соуслаждава моя Дух. Аз съм Господ, който милва грешните, а праведните любя. В лозето, в което те призвах и ти имаш от мен своя добър дял. Аз съм Онзи, Който дава сила. Аз не гледам на лице, но на сърце. Който служи на мен, него ще го Отец да прослави. Днес вие сте всички благословени от Мен. Слугувай на твоите братя и сестри по плът заради мен. Жадните напои, гладните нахрани, голите облечи и болните преглеждай.
към текста >>

50. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

Трябваше европейски историци да ни кажат, че богомилите са дали светлина на Запад, и че те първи са провъзгласили свободата на съвестта и мисълта.
" Като. ректор на семинарията и Вие сте длъжни да раждате духовно свещеници. 4. Вие ни нарекохте нови богомили. Какви сме ние, това ще видите. Остаряло е вече обвинението против богомилите, че те станали причина за падането на България под турското робство, когато исторически е установено, че причината за това са били болярите и самото духовенство, което, за да прикрие вината си, хвърля отговорността на богомилите. Трябваше европейски историци да ни кажат, че богомилите са дали светлина на Запад, и че те първи са провъзгласили свободата на съвестта и мисълта. Турците са завоювали много християнски народи не за това, че между тях е имало богомили, а защото духовниците и управниците им са били безсилни да се справят с покварата, която те сами са подхранвали. Богомилите са виновни само за това, гдето са посочвали недъзите на тогавашните светски и духовни власти. Те са били хора с чист морал. Те са били гордостта на България тогава и сега. 5. Вие казвате, че г-н Дънов отричал държавата.
към текста >>

Всъщност ние използваме радиоактивността на слънцето, неговата електромагнетична сила, не казваме окултна сила, защото това понятие много Ви стряска, чувствувайки, че тази практика не е за Вас.
Сити сме вече на гръцки църкви. Българската духовна мисъл е надраснала отдавна елинското православие. 14. Вие и Вашите братя черноризци разгласявате на ляво и на дясно, че учениците на Бялото Братство се кланели на слънцето. Ако това Ваше твърдение беше вярно, ние трябваше да излизаме пред изгряващото слънце всяка заран, а не само през месеците май и юни, когато всичко расте и се развива. Следователно, един истински просветен човек, който се абстрахира от всякакви схоластични хитрувания, ще съзре в този излаз за посрещане на изгряващото слънце нещо по-друго, а не някакво поклонение. Всъщност ние използваме радиоактивността на слънцето, неговата електромагнетична сила, не казваме окултна сила, защото това понятие много Ви стряска, чувствувайки, че тази практика не е за Вас. Като за Вас хора с повърхностни познания по тайните на Битието е достатъчно поне да знаете, че и самата съвременна медицина си служи с хелиотерапията и че следователно тука няма място за критики и подигравки. Само бухалите се крият от светлината. Когато клеветите учениците на Бялото Братство, че се кланели на слънцето, недейте забравя, че над вратата на черковният олтар е поставено едно слънце, изработено от дърво и други златни и сребърни слънца, които са емблемата на Христа и на които Вие сами се кланяте. Представете си, че един африкански богослов, облечен с либаде, влиза в църквата на празника на Рождество Христово и вижда тези слънца, пред които се пее: „Тебе кланя-ем ти ся Солнце правди". Не ще и дума, че той ще си помисли, че Вие се кланяте на слънцето.
към текста >>

Такива не само че и Христос не ще ги счита истински последователи, но и самото наше братство ги не зачита за такива; но то ги търпи в името на Христовата любов, защото в туй братство никой на сила не влиза и никой на сила се не пъди, макар в моменти такива да унижават и цялото Братство.
А какво ще ни наричат тези и онези, това е тяхна работа. „По делата и плодовете ще ви познаят", е казал Христос. Като пишем това, нека ви се признаем, че ние не претендираме, че сме в тази чистата, в тази издигнатост, каквато се иска, защото до скоро сме били и ние като вас. Обаче, ние вървим смело по този път. И светлината, която е озарила нашите умове, резултатите, които имаме в живота, почиващи само на опита, не ще допуснат никого да се отклони от този път, освен някои юдовци или непросветнали, каквато мърша има във всяко стадо. Такива не само че и Христос не ще ги счита истински последователи, но и самото наше братство ги не зачита за такива; но то ги търпи в името на Христовата любов, защото в туй братство никой на сила не влиза и никой на сила се не пъди, макар в моменти такива да унижават и цялото Братство. Ето защо, посещавайте, драги братя и сестри, нашите молитвени събрания и четене на беседи, които стават всяка неделя, във всеки град, гдето имаме братства и салони, от десет до дванадесет часа преди обяд, за да видите какво вършим. Тези, които ни посетят с чисто сърце ще видят, че ние се стремим да бъдем мили с очите си, благи с езика си, силни с волята си, чист с телата си; и че имаме пълно желание да вървим по Христовия път, защото той е за нас Бог и Ръководител. Ние не се стряскаме и от това, че без всякаква причина и против всякаква Конституция, Синода се осмели и отлъчи всички ни от Църквата и отказват да кръщават децата ни и да опяват мъртъвците ни. Ние знаем, обаче, че тия, които вървят по Христовия път, ще бъдат по-близо до Него, отколкото тия, които ходят и в Църква и парадират, а вършат не добри дела. С такива Христос ще се разправи.
към текста >>

Това беше една искрена изповед на търсеща Божията истина душа, която се е погнусила от пороците на света.
Ние чухме и ценни думи тази година от търновци, които говориха искрено, без да са чели и знаят нещо от нашата литература: „Виждаме ви, че сте добри хора, вършите добри дела, молите се на Бога, въздържатели сте, вие ще извадите българския народ от тинята, в която е потънал. Дайте ни, обаче, светлинка да видим вашите принципи на живота, защото ние знаем, че това което се пише против вас е невярно". „Да, прави сте, брат, Му отговаряме. Ние не искаме да парадираме, а и сами още не сме израсли до тази висота, но работим върху себе си. Скоро обаче ще имате". Това беше една искрена изповед на търсеща Божията истина душа, която се е погнусила от пороците на света. Ето защо ние отговаряме на тези братя, търновски граждани, на някои пловдивски и изобщо, които се интересуват от това Учение в България, че в книжарниците: „Теменуга" у братя Ноеви в Търново; „Всемирна книжарница" на Христо Павлов в Пловдив и в братския дом, улица „Оборище" N 14 в София, има вече от тази литература. На първо време, всеки би се осветлил за принципите на туй Учение от книжките: „Где е истината", „Новото Духовно Учение", а после от сериите беседи и отделни номера от последната серия и други още, от Учителя на Бялото Братство. Има и списания: „Житно Зърно", „Всемирна летопис", „Повече светлина" и други. Която пък душа дири повече храна, нека поиска и каталог на книгите от братския дом, ул. „Оборище" 14 в София, за да си достави и други.
към текста >>

51. 252. ПЪРВОТО МЯСТО НА НАЙ-НЕЩАСТНИЯТ ЧОВЕК

Това е в мисълта ми.А той продължава: „Най-нещастния, понеже получава нещата наготово и благата наготово".
Не обяснявам, а разказвам за причината, която ме е довела до него. Той ме изглежда от долу до горе и чувам строгия му глас: „Савка е най-нещастният човек на Балканския полуостров". Аз занемях. Как така най-нещастният човек? Та тя има благосклонността на Учителя и всички виждаме как цялото благословение се изсипва върху нея чрез Учителя. Това е в мисълта ми.А той продължава: „Най-нещастния, понеже получава нещата наготово и благата наготово". Затреперих от страх и онемях. Тръгнах си, беше ми мъчно за Савка, беше ми мъчно за нейния път в Школата на Учителя, беше ме страх от това място, защото тук изкушенията бяха най-много и човек можеше да се отклони най-лесно. Знаех от Словото на Учителя, че човек като преминава през страдания чрез тях храни човешката душа, а когато минава през мъчения чрез тях пои човешкия дух. А тук нещата бяха по-иначе, тук беше Домът Господен и всяка съдба на човека започва от Домът Господен. Външно Савка минаваше за първа ученичка, но вътрешно никой не знаеше докъде е стигнала.
към текста >>

Тогава ние се оглеждахме виновно, после се вторач-вахме в него и виждахме как нашето несъвършенство се пречупваше у него и отново се насочваше към нас под различен ъгъл, с различни краски и с различна сила.
Беше недоволен от учениците си. Както от Савка, така и от мен, така и от останалите. Да, беше недоволен. Беше огорчен. Тогава лицето му заемаше особен израз на строгост и огорчение и се затваряше в себе си. Тогава ние се оглеждахме виновно, после се вторач-вахме в него и виждахме как нашето несъвършенство се пречупваше у него и отново се насочваше към нас под различен ъгъл, с различни краски и с различна сила. Виждахме се като немирни и непослушни и своенравни деца, които бяха научили само азбуката в началното училище. При една такава екскурзия каза: „Аз всичките ви ценя еднакво. Вие се заблуждавате от външната привидност. Аз съм към всички еднакво справедлив. Ако имам в нещо погрешка, аз бих желал да ми я каже някой, за да я изправя.
към текста >>

52. 254. БАСТУНЪТ НА УЧИТЕЛЯ

През това време Учителят чете мисълта ми и след малко омекна строгостта му.
Той ме извика: „Ти повече няма да идваш при мене! " Беше много строг. Аз си казах на себе си: „Господ ми каза това". После му отговорих: „Няма да идвам повече Учителю! " А в себе си повторих: „Щом Бог тъй иска, така да бъде". През това време Учителят чете мисълта ми и след малко омекна строгостта му. „Добре, като идваш няма да стоиш повече от пет минути." Кимнах с глава. Бях съгласна. После той се усмихна и каза: „Ти можеш ли да се извиниш на Савка? " „Но аз не съм виновна, Учителю! " „Е, все пак трябва един да бъде виновен." После аз отидох, намерих начин и път до нея като личност и се извиних.
към текста >>

Учителят развързваше с власт и сила, а понякога неговият бастун се стоварваше не само върху личности, но и върху народи и човечество.
От една страна ние го ограничавахме, от друга страна общественост, държава и други личности се стремяха да му пречат. И ние отвътре и те отвън - всички му пречеха. Окастриха България чрез Берлинския конгрес и тя не можа да се обедини в територията на Сан-Стефанска България, в която бе дошъл Учителят да работи. Тези сили, които работеха срещу Учителя отвън отвориха първо Европейската война, че после и Втората световна война. Накрая като похлупак отгоре и ние учениците му пречехме и се опитвахме в своето невежество да го обвържем и завържем с нашите канапи, каиши и въжета. Учителят развързваше с власт и сила, а понякога неговият бастун се стоварваше не само върху личности, но и върху народи и човечество. Какъв бе урока? Божественото не се връзва. А с бастуна си Учителят обучаваше не само Савка, но и немския дух, но и онези македонци, които се изявяваха чрез нея и това бе предметно обучение за всички в Школата. И колко тежаха казаните думи от Учителя: „И на Великия Учител не му е дадено някой път кой трябва да седи при него". Дали това беше Савка, дали Паша, дали аз или някой друг - това бяха личности поставени на определено място и на определена работа.
към текста >>

53. 255. ИЗПИТЪТ НА УЧЕНИКА С БАСТУНА НА УЧИТЕЛЯ

Учителят прочете мисълта ми: „Ако види отвън някой ще каже, че Учителят си бие учениците си с бастуна.
„Каза ли нещо? " „Каза, че бастуна ви си го бива и бил вълшебен." Учителят погледна, въздъхна уморено и с огорчение добави: „Да знаеш как този пакостлив дух се беше така вмъкнал в нея,"така впил в нея като кърлеж, че толкова време се опитвам да го изгоня, но като видях, че започна да прави бели реших да приложа най-стария метод - с бастуна." Учителят беше изморен. Усмихна се леко. „И бастуна става някога Господ - стига да умееш." Аз стоях пред него със зяпнала уста. Започна лека полека въпросът за онази тояга да ми се прояснява вече, как Учителят я налага първо на себе си и после върху ученика. Учителят прочете мисълта ми: „Ако види отвън някой ще каже, че Учителят си бие учениците си с бастуна. Ако види някой отвътре ще каже, че Учителят си лекува учениците с бастуна. Ако види някой от горе ще каже, че Учителят раздава благословение с бастуна. Но само аз си знам какво ми коствува това и каква Божествена енергия се изразходва, за да се вкара този дух в пътя и да се помогне на тази сестра, за да си оправи пътя. Ето, това е гдето се казва: „Прави правете Божиите пътища! " Вървя и нещо плаче в мен и говори: „Прави правете пътищата Господни, защото човек е тръгнал да се учи този път от живото Слово.
към текста >>

Силата е Сила на Духът.
Човешката любов е като малък извор, който едвам цицирика докато пресъхне. Временна любов, преходна, която лесно загасва. Тя е, която ограничава, носи скръб, разочарование и е напълно егоистична. Материята е инернтна. Човешката плът е материя инертна. Силата е Сила на Духът. Проявената посредством материята Сила, това е енергия. Силата е двигател. Тя е жива, безсмъртна и дава живот на материята - удо-хотворява я. Материята сама по себе си е мъртва. Тя е оръдие, в която и чрез която Силата действува и се проявява.
към текста >>

Проявената посредством материята Сила, това е енергия.
Временна любов, преходна, която лесно загасва. Тя е, която ограничава, носи скръб, разочарование и е напълно егоистична. Материята е инернтна. Човешката плът е материя инертна. Силата е Сила на Духът. Проявената посредством материята Сила, това е енергия. Силата е двигател. Тя е жива, безсмъртна и дава живот на материята - удо-хотворява я. Материята сама по себе си е мъртва. Тя е оръдие, в която и чрез която Силата действува и се проявява. Физическия човек работи с физическата материя, съставляваща нисшата природа, която действува противно на Духа.
към текста >>

Силата е двигател.
Тя е, която ограничава, носи скръб, разочарование и е напълно егоистична. Материята е инернтна. Човешката плът е материя инертна. Силата е Сила на Духът. Проявената посредством материята Сила, това е енергия. Силата е двигател. Тя е жива, безсмъртна и дава живот на материята - удо-хотворява я. Материята сама по себе си е мъртва. Тя е оръдие, в която и чрез която Силата действува и се проявява. Физическия човек работи с физическата материя, съставляваща нисшата природа, която действува противно на Духа. Духовния човек състоящ се от тънка и ефирна материя - духовна материя не се поддава на обикновеното зрение.
към текста >>

Тя е оръдие, в която и чрез която Силата действува и се проявява.
Силата е Сила на Духът. Проявената посредством материята Сила, това е енергия. Силата е двигател. Тя е жива, безсмъртна и дава живот на материята - удо-хотворява я. Материята сама по себе си е мъртва. Тя е оръдие, в която и чрез която Силата действува и се проявява. Физическия човек работи с физическата материя, съставляваща нисшата природа, която действува противно на Духа. Духовния човек състоящ се от тънка и ефирна материя - духовна материя не се поддава на обикновеното зрение. В него са вложени за развитие и усъвършенствуване Божествените Добродетели и е в постоянна връзка с Духа и има всички негови възможности. Озаряван от най-светли, красиви, Божествени идеи, духовния човек, стремейки се всякога нагоре прави непрестанни и големи усилия за надмощие над физическия човек. В постоянната тази борба между двамата, крайната победа е на страната на Духовния човек, защото; „Няма Сила, като Силата на Духа.
към текста >>

В постоянната тази борба между двамата, крайната победа е на страната на Духовния човек, защото; „Няма Сила, като Силата на Духа.
Тя е оръдие, в която и чрез която Силата действува и се проявява. Физическия човек работи с физическата материя, съставляваща нисшата природа, която действува противно на Духа. Духовния човек състоящ се от тънка и ефирна материя - духовна материя не се поддава на обикновеното зрение. В него са вложени за развитие и усъвършенствуване Божествените Добродетели и е в постоянна връзка с Духа и има всички негови възможности. Озаряван от най-светли, красиви, Божествени идеи, духовния човек, стремейки се всякога нагоре прави непрестанни и големи усилия за надмощие над физическия човек. В постоянната тази борба между двамата, крайната победа е на страната на Духовния човек, защото; „Няма Сила, като Силата на Духа. Само Силата на Духа е Сила Божия."
към текста >>

Само Силата на Духа е Сила Божия."
Физическия човек работи с физическата материя, съставляваща нисшата природа, която действува противно на Духа. Духовния човек състоящ се от тънка и ефирна материя - духовна материя не се поддава на обикновеното зрение. В него са вложени за развитие и усъвършенствуване Божествените Добродетели и е в постоянна връзка с Духа и има всички негови възможности. Озаряван от най-светли, красиви, Божествени идеи, духовния човек, стремейки се всякога нагоре прави непрестанни и големи усилия за надмощие над физическия човек. В постоянната тази борба между двамата, крайната победа е на страната на Духовния човек, защото; „Няма Сила, като Силата на Духа. Само Силата на Духа е Сила Божия."
към текста >>

54. 275. НЕДОСТАТЪЦИТЕ

Вие измолвате сила и условия, а вие трябва да извършите Волята Божия.
Мекота е то, нежно чувство. Когато човек има дълбоко желание да помогне на някого - то създава мекотата. Ти виждаш неговото душевно състояние и разбираш, че той морално се терзае за своята погрешка." 4. „Всякога ще се молиш сутрин и ще искаш светлина и знание да се добие умът ти. Като кажете, че ще изпълните и ще извършите Волята Божия ще се молите да ви се помогне и във всички малки случаи да бъдете готови да извършвате това, което сте измолили. Вие измолвате сила и условия, а вие трябва да извършите Волята Божия. Природата е вечен процес на разнообразие. Това, което сега ти казвам никога няма да ти го кажа в същата форма. Има разнообразие във физическия свят и в духовния свят. Има и физическо еднообразие, има и духовно такова. По-добре е физическо еднообразие, а духовно разнообразие." 5.
към текста >>

Мисълта ти се помрачава от чувствата.
Височина на челото - 6 см. Дължина на лицевата част до брадата - 7 см. Дължина на цялото лице -18 см. По-нататък той каза, че за издадеността на горната устна у мен показва, че това е активност. „Ти нямаш постоянство. Мисълта ти се помрачава от чувствата. Водиш се от настроенията. И в музиката ти ти свириш когато имаш настроение. А един човек с развито въображение и време, преодолява настроението си и свири всякога. Така правят истинските музиканти." „Учителю, какво ще кажете за моят рожден брат Славчо? " „Ти защо не му пишеш?
към текста >>

Това значи връзка с Бога и по тази връзка от Бога към теб да протече целителна сила.
Ако няма къща, то поне да си има колибка. Та така е и в живота на човека - понякога се задават събития като пълноводна река и могат да го завлечат. Затова трябва да се скрие в онази къща, която е съградил в себе си. Човек когато има рана на ръката не оставай да я бара този и онзи, а я остави на природата, тя ще я излекува. Ти с нея не се занимавай, а работи друго, а остави Онзи, Който управлява всичко да се занимае с лечението на раната ти. Това значи връзка с Бога и по тази връзка от Бога към теб да протече целителна сила. Вярата трябва. Може ли човек да работи само когато има вдъхновение. В годината може да се наберат сто слънчеви дни, та само тогава ли да работи човек? Ти на какво си се обърнала? Станала си играчка на духовете.
към текста >>

55. 13. ПОВЕСТВОВАНИЕ ЗА СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС

Наталия Чакова

13. ПОВЕСТВОВАНИЕ ЗА СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС Един разговор с една от младите и по-нови сестри ме наведе на мисълта да напиша нещо за специалния клас - галената рожба на Учителя.
13. ПОВЕСТВОВАНИЕ ЗА СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС Един разговор с една от младите и по-нови сестри ме наведе на мисълта да напиша нещо за специалния клас - галената рожба на Учителя. 23 Наричам го така, но нямаше друг израз за обичта и нежността, с които Учителят влизаше в този клас и раздаваше богато, богато, щедро мъдри, дълбоки, научни и окултни знания на своите млади, възторжени и всеотдайни ученици. Как и кога се е образувал този клас, ще пишат други, които са присъствували на създаването му. Аз ще пиша някои от моите впечатления и преживявания в него. Беше 1922 г. - само една година от запознаването ми с някои от сестрите и братята на обществото „Бяло Братство" в Стара Загора.
към текста >>

Исках да вляза с разбиране и твърдо и неотклонно решение, та да няма сила, която да ме извади вън от тях, когато и да било.
24 Как стана влизането, ми в специалния клас описах по-рано. Сестрите и братята в Стара Загора ме ценяха и много рано ме поканиха да вляза и в двата класа. Обаче аз не влязох веднага. Исках да се подготвя и самоопределя по думите на брат Д. Попов. Имах един страх да не би да не издържа в някои задачи и изисквания и някога да ги напусна. Исках да вляза с разбиране и твърдо и неотклонно решение, та да няма сила, която да ме извади вън от тях, когато и да било. И в двата класа влязох с разрешение на Учителя. И колко Му благодаря! Специалният клас беше клас на младост, на сили, на здраве и самоотверженост. Тук нямаше хора, които да говорят за своите болести, немощи, мъчнотии, неразбиране със съпрузи, деца, свекърви, зълви, етърви, снахи и пр... Тук имаше младежи: висшисти, студенти, среднисти -интелигентни, жадни за наука, за прогрес, за творчество, за работа. И намерили богатия Извор в живота, пиеха с пълни шепи.
към текста >>

56. 2. СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА

Когато почнех да уча уроците си по пиано при първите болки на мускулите на ръцете ми, минаваше ми мисълта: „Защо?
По онова време нямаше нито радио, нито кино, нито даже преводна литература от където бих могла да почерпя нещо друго извън онова, което виждах и чувах в училището или у дома си. Сродникът ни отричаше съ- 159 ществуването на душата след смъртта, като казваше, че душата не е нищо друго, освен функция на мозъка. Заключението му беше: „Има мозък - има душа, няма мозък - няма душа". Ясна и проста логика, но съвършено погрешно заключение. В детската ми душа настана голям смут. Когато почнех да уча уроците си по пиано при първите болки на мускулите на ръцете ми, минаваше ми мисълта: „Защо? Щом като е до гроба, няма смисъл! " И затварях пианото. Почнах да не мога и да уча, а бях честолюбива и се срамувах от учителите и съученичките си. Обаче сякаш че ли някаква невидима сила ме закриляше и от трите ученички в класа, които взеха матурата си с отличие, едната бях аз. Истина е, че бях паметлива и че всичките клонове на науката ме интересуваха, но все пак ще разкажа един от случаите, за да покажа тогавашната странна закрила над мене.
към текста >>

Обаче сякаш че ли някаква невидима сила ме закриляше и от трите ученички в класа, които взеха матурата си с отличие, едната бях аз.
В детската ми душа настана голям смут. Когато почнех да уча уроците си по пиано при първите болки на мускулите на ръцете ми, минаваше ми мисълта: „Защо? Щом като е до гроба, няма смисъл! " И затварях пианото. Почнах да не мога и да уча, а бях честолюбива и се срамувах от учителите и съученичките си. Обаче сякаш че ли някаква невидима сила ме закриляше и от трите ученички в класа, които взеха матурата си с отличие, едната бях аз. Истина е, че бях паметлива и че всичките клонове на науката ме интересуваха, но все пак ще разкажа един от случаите, за да покажа тогавашната странна закрила над мене. Беше час по физика. Вдигнаха две ученички на дъската, едната от които бях аз. Само, защото учителят, като отвори тефтерчето си извика първо Стайкова, а после моето име - Петкова, Стайкова получи двойка, а аз шестица. Имахме за урок шестте закона за притежението на небесните светила на Гей Люсака.
към текста >>

Мисълта, че всичко свършва до гроба ме доведе до апатия и аз си казах, че щом като всичко свършва до гроба, няма смисъл да се живее, по този начин мисълта за самоубийството се зароди в мен.
Той до края запитваше Стайкова и след нея ме караше да кажа аз закона. И по този начин, колкото да имаше известна несправедливост в дадения случай,.аз си седнах с шестицата, а Стайкова, милата, с двойката. По този начин и съученичките ми винаги оставаха с убеждението, че всякога знам. Случаите за закрилата не са малко, но не им е мястото да ги разказвам тука. Обаче това не пречеше с всяка нова учебна година вътрешното ми смущение да се увеличава. Мисълта, че всичко свършва до гроба ме доведе до апатия и аз си казах, че щом като всичко свършва до гроба, няма смисъл да се живее, по този начин мисълта за самоубийството се зароди в мен. Това беше преди матурата, в последния клас. Хващаха ме истерични кризи. Затварях се в стаята си и плачех. Ръцете ми ставаха ледено студени. Криех това от родителите си и от всички наоколо -знаех, че те няма да ме разберат, започнах да търся най-безболезнения начин.
към текста >>

Обаче теософията беше много умозрителна и теоретична и затова, когато срещнах Учителя и Неговото Учение разбрах, че най-после съм намерила това, което съм търсила.
" и в това не е разгадката на живота." От там майка ми ме заведе в Швейцария, където стоях година и половина. После родителите ми ме изпратиха в Германия, където стоях още толкова, но в България се завърнах в същото душевно състояние - смисъл в живота не намирах. Тогава ми попадна книгата „Древната Мъдрост" от председателката на теософското общество Ани Безант. Тази книга извърши цял преврат в мене. Тя хвърли светлина в пътя ми и ми показа смисъла на .живота, чрез прераждането и кармата. Обаче теософията беше много умозрителна и теоретична и затова, когато срещнах Учителя и Неговото Учение разбрах, че най-после съм намерила това, което съм търсила. Аз станах Негова ученичка. От начало не знаех нищо за Учителя. Мислех Го малко нещо повече от 160 обикновен човек. Не знаех също, че Той владее ясновидството - шестото чувство и то в толкова висока степен. Започнах да посещавам беседите на Учителя, за да направя удоволствие на една моя приятелка.
към текста >>

Когато Го потърсила на другия ден, оказало се, че Той бил на екскурзия на Витоша с група ученици.
Имало е много хора надошли от провинцията. Тя слушала беседите, но не успяла да се вреди да помоли за частен разговор. Наближавало деня, в който тя трябвало да бъде на служебното място. В последния петъчен ден тя успяла да помоли Учителя за частен разговор. Той й казал да отиде при Него на следния ден. Когато Го потърсила на другия ден, оказало се, че Той бил на екскурзия на Витоша с група ученици. Тя помислила, че ще се върне рано и тогава Той ще я приеме. Но те се върнали късно и тя не могла да отиде при Него. На другия ден, в неделя, в 5 часа заранта е имало беседа в салона на Изгрева. Тя седнала на един стол и навела глава от мъка, че веднага след беседата трябва да тича на гарата, да не изтърве трена си. Едва слушала какво говори Учителят.
към текста >>

57. 18. МОЕТО НЕПОСЛУШАНИЕ

Петър Камбуров

Натопих перото в мастилницата и посегнах да пиша на листа, но перото се изкопчи от пръстите ми, като че-ли някой го грабна и със сила го заби в масата!
Единственият начин, чрез който ще можем да се снабдим с пари е да продадем имота в Стара Загора: къща, едно лозе два декара и една нива с черешови дървета. Учителят казал на мама и на брат Христо Христов: „Имота в Стара Загора няма да продавате! В Арбанаси ще се направи само един опит и ако опитът излезе сполучлив, пари ще се намерят". Но въпреки това аз реших да пиша на тати да продаде всичко и с получените пари да дойде цялото ни семейство - тати, мама, братята ми Марин и Костадин и сестра ми Таня в Арбанаси да положим основите на бленуваната братска комуна - мястото, дето ще може да се приложи Учението на Учителя на дело. Седнах да пиша на тати. Натопих перото в мастилницата и посегнах да пиша на листа, но перото се изкопчи от пръстите ми, като че-ли някой го грабна и със сила го заби в масата! Аз взех перото и посегнах втори път да пиша - повтори се пак същото: перото като живо се1 изплъзна измежду пръстите ми и се търколи на масата! И третият път се случи същото! На четвъртия път аз стиснах перото с яд и този път ми се удаде - написах „фаталното" писмо. Аз „окултният ученик", не можах да разбера, че с отскачането на перото небето иска да ми каже и напомни думите на Учителя: „Не пиши това писмо! Имота в Стара Загора да не се продава!
към текста >>

Мисълта за предстоящата комуна толкова силно се беше втълпила в ума ми, че аз за нищо друго не мислех.
И третият път се случи същото! На четвъртия път аз стиснах перото с яд и този път ми се удаде - написах „фаталното" писмо. Аз „окултният ученик", не можах да разбера, че с отскачането на перото небето иска да ми каже и напомни думите на Учителя: „Не пиши това писмо! Имота в Стара Загора да не се продава! " Но аз не разбрах. Мисълта за предстоящата комуна толкова силно се беше втълпила в ума ми, че аз за нищо друго не мислех. Представях си колективния братски труд, общите молитви, общото хранене, песните - пълната хармония! Но не излезе така, както си представях. По-късно ще опиша всичко подробно. Баща ми имаше пълно доверие в мене. Обичаше ме, както и останалите си деца и като получил писмото решил да осъществи моето предложение.
към текста >>

58. 43. БОГ Е ВСЬО И ВСЯ - ВЪВ ВСИЧКО И НАВСЯКЪДЕ

Но при всички случаи аз винаги чувствувах, че трябва да отида при Учителя, защото имам нужда от Него, че търся Неговата помощ, че жадувам за Неговото Слово и за всичко онова, което излиза от Него и съставлява братския живот на Изгрева, Бях прочела в това Слово мисълта, че не можеш да мислиш за някого, ако той в същия момент не мисли също и за теб.
43. БОГ Е ВСЬО И ВСЯ - ВЪВ ВСИЧКО И НАВСЯКЪДЕ Обикновено аз пътувах от Габрово за София и отивах по няколко пъти в годината, като по време на Петровден и на съборите се стараех да бъда с Братството или в София или на Рила. Но при всички случаи аз винаги чувствувах, че трябва да отида при Учителя, защото имам нужда от Него, че търся Неговата помощ, че жадувам за Неговото Слово и за всичко онова, което излиза от Него и съставлява братския живот на Изгрева, Бях прочела в това Слово мисълта, че не можеш да мислиш за някого, ако той в същия момент не мисли също и за теб. Този закон бях започнала да го усвоявам и бях вече убедена в силата на мисълта на Учителя. Затова когато отидох при Учителя веднъж Го запитах: „Учителю, какво да правя, когато имам нужда и искам да получа помощ от Вас? " А Той най-строго ми каза: „Това ли ти е най-важния въпрос, за който си дошла при мен? " Кимнах утвърдително с глава. Зададох Му този въпрос, защото аз бях в провинцията, бях далеч от Школата, изолирана от семейството си, където живеех, имах големи противоречия, с които трябваше да се справям.
към текста >>

Този закон бях започнала да го усвоявам и бях вече убедена в силата на мисълта на Учителя.
43. БОГ Е ВСЬО И ВСЯ - ВЪВ ВСИЧКО И НАВСЯКЪДЕ Обикновено аз пътувах от Габрово за София и отивах по няколко пъти в годината, като по време на Петровден и на съборите се стараех да бъда с Братството или в София или на Рила. Но при всички случаи аз винаги чувствувах, че трябва да отида при Учителя, защото имам нужда от Него, че търся Неговата помощ, че жадувам за Неговото Слово и за всичко онова, което излиза от Него и съставлява братския живот на Изгрева, Бях прочела в това Слово мисълта, че не можеш да мислиш за някого, ако той в същия момент не мисли също и за теб. Този закон бях започнала да го усвоявам и бях вече убедена в силата на мисълта на Учителя. Затова когато отидох при Учителя веднъж Го запитах: „Учителю, какво да правя, когато имам нужда и искам да получа помощ от Вас? " А Той най-строго ми каза: „Това ли ти е най-важния въпрос, за който си дошла при мен? " Кимнах утвърдително с глава. Зададох Му този въпрос, защото аз бях в провинцията, бях далеч от Школата, изолирана от семейството си, където живеех, имах големи противоречия, с които трябваше да се справям. Да Му пиша писма, на Учителя, за моите проблеми не смеех, защото смятах, че ще Му отнема времето.
към текста >>

Когато ме повикате и ме извикате с Чистотата на сърцето си, чрез Светлината на ума си и със Силата на духа си, то аз ще дойда от края на Вселената при вас и ще ви помогна.
И запитах: „Но това Учителю, за къде важи? За Изгрева или за провинцията? " „Това важи за сега, за утре и за винаги! Това важи за тук, за провинцията, за вечността и за Вселената! Това важи и за целият Космос, за цялата Вселена и за винаги. Когато ме повикате и ме извикате с Чистотата на сърцето си, чрез Светлината на ума си и със Силата на духа си, то аз ще дойда от края на Вселената при вас и ще ви помогна. Това е един вътрешен закон на Миротворчеството и Миросъзнанието на Вселената, че Бога е на всякъде и във всичко. Това е Всьо и Вся, Той е във всичко и навсякъде - на Небето, на земята и във Вселената. Той е навсякъде и във всичко; на физическия свят, в Духовния свят и в Божествения свят. Това е загадката и силата на тази мистична тайна и Божи закон. Аз днес ви я откривам и я оставям за учениците от Школата.
към текста >>

Това е загадката и силата на тази мистична тайна и Божи закон.
Това важи и за целият Космос, за цялата Вселена и за винаги. Когато ме повикате и ме извикате с Чистотата на сърцето си, чрез Светлината на ума си и със Силата на духа си, то аз ще дойда от края на Вселената при вас и ще ви помогна. Това е един вътрешен закон на Миротворчеството и Миросъзнанието на Вселената, че Бога е на всякъде и във всичко. Това е Всьо и Вся, Той е във всичко и навсякъде - на Небето, на земята и във Вселената. Той е навсякъде и във всичко; на физическия свят, в Духовния свят и в Божествения свят. Това е загадката и силата на тази мистична тайна и Божи закон. Аз днес ви я откривам и я оставям за учениците от Школата. Думата „Учителю благи" е ключ, който се намира в Словото на Великия Учител. С този ключ може да борави само ученика. А ученик е онзи, който изучава Словото, прилага го и живее по него". Учителят беше заел една особена поза излъчваща категоричност и безотказност.
към текста >>

59. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Колко е хубаво да си спираме често мисълта върху Белите Братя!
Той стоял при него 6 месеца. Този Учител само допълнил и потвърдил това, което Сент-Ив е изучил сам от своето астрално посещение на Агарта. След това Сент-Ив написал „Мисията на Индия" и когато я напечатал взел я от печатницата и я унищожил като казал, че не иска да изложи живота на един свят човек, който го е обучил. Но един екземпляр от нея бил запазен и след смъртта му се обнародвала в 1910 година. Вие като я прочетете ще си припомните почти всичко от френския език и ще знаете да се ползувате доста свободно от него. Колко е хубаво да си спираме често мисълта върху Белите Братя! Когато правим това, нали част от техния Мир, от тяхната Мистична Тишина, от тая Радост, Светлина, в която живеят, проникват в нас! Учителят каза веднъж, че е хубаво да мислим често върху съвършенствата, които имат, върху техните благородни качества, чиста и неизменима любов, Вяра, Милосърдие, готовност за жертва и пр. Сърдечен поздрав до всички ваши домашни и всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев „Мисията на Индия" струва 165 лева.
към текста >>

Тогаз човек разрешава всички въпроси на света и у него се заражда онова чувство, онази сила да работи, без да се спъва в живота си.
Аз не употребявам думата Бог, защото които са я употребявали са я опорочили. Често Бога ние Го мислим като нещо физическо. Това е онова Начало, което осмисля животът. Няма по-красив момент от този, човек да почувствува за един момент присъствието на това Начало в себе си. То внася голяма радост и светлина. Тогаз човек разрешава всички въпроси на света и у него се заражда онова чувство, онази сила да работи, без да се спъва в живота си. Божията Любов е, която превъзмогва над всички мъчнотии. Няма в Божията Любов дефекти. Защото Любовта, която се размътва, това не е любов. Любовта, която се помрачава, това не е любов. Любовта, която отслабва, това не е любов.
към текста >>

Ако във време на мъчнотии се поколебаеш, се уплашиш, малка ти е силата.
Ако един направи добро, то много души ще направят добро. Светът е оправен. В тоя живот Бог иска да предаде някои свои благословения по пътя на страданията, а други свои благословения - по пътя на радостта. Даже най-големите добрини тук на земята идат по пътя на скърбите. Едно помнете: човек, когото не го тъпчат, човек не може да стане. Ако във време на мъчнотии се поколебаеш, се уплашиш, малка ти е силата. Писанието казва, че страхливият няма да влезе в Царството Божие. Закон: Онова, в което вярвате то ще бъде! Щом вярвате то към вас ще се присъединят хиляди разумни същества и ще ви помогнат. Ще дойде време, когато и слабите хора ще бъдат повдигнати, но най-първо силните хора в света трябва да се повдигнат - някои от вас сте на прага! Един човек посял едно място с ориз, обаче неговите съседи отбили вадата към своите оризища и той останал без вода.
към текста >>

Един човек може да греши, пак да бъде добър, ако го мъчи мисълта, че греши.
Всички врати ще бъдат без ключове. Това, което пожелаеш на хората, то се връща на тебе. До новата година, когото срещнете, кажете му нещо много хубаво. Най-хубавото му пожелайте. Пожелай доброто на всички добри хора в света. Един човек може да греши, пак да бъде добър, ако го мъчи мисълта, че греши. Когато имаш доброто желание, без разлика на верую, да ги подкрепите с вашите добри чувства и мисли и това благо, което направим на тях, то ще се повърне върху нас". На 5 декември Учителят каза (в сряда) да съберем известна сума, която ще видим за какво ще употребим. В следната сряда, на 12 декември всички донесоха суми в пликове. Събраха се 10 125 лева. Учителят каза, че тая сума ще се употреби за плащане на таксата за водата.
към текста >>

Противоречията в живота не са дадени, за да се опита силата на противоречието, но за да се опита силата и мощта на Правата мисъл.
Също и от Методи. С братски поздрав: Б. Боев Пожелавам ви всичко хубаво и светло! 18.ХII.1924 г. Писмо от Савка Керемидчиева Сестра Цанка, Живота на ученика седи в едно непрекъснато право разбиране на нещата, които се случват около него. Противоречията в живота не са дадени, за да се опита силата на противоречието, но за да се опита силата и мощта на Правата мисъл. И при всяко противоречие, ние трябва да се радваме и благодарим на Бога, че е промислил за нас и ни е създал условия, да можем да проявим Неговата велика и мощна мисъл - Правата мисъл. Нам лежи задачата да покажем на света, че ние сме хора, които носим душа. И казва Учителят ни: „Любовта не може да се прояви без душа. А законът на Любовта е закон на Послушание". Тогава не можем ли и ние, малките на земята, да проявим Любовта?
към текста >>

Не е външното положение, което дава сила на човека, това е неговата душа.
Навсякъде в живота трябва да се прояви душата. Сега на света трябват широки души, носители на новата култура, която иде в света. Няколко думи от неделните беседи на Учителя: „Чрез големи страдания се подхранва човешката съвест. Хора, които никога не са страдали са най-жестоките хора. Жизнените въпроси, които подкрепят нашия живот, трябва да бъдат за всинца ни свещени, и това, което за едного свещено, трябва и ние да го пазим свещено. Не е външното положение, което дава сила на човека, това е неговата душа. Бог трябва да бъде вътрешно не само най-познатия, но и най-свещения Извор на живота. Като срещнете сега един човек, вие искате веднага да го изпитате какъв е той. Не така. Като срещнеш твоя приятел, най- първо ти ще му покажеш, ти какъв си. Ще му покажеш всичкото доверие, което има в душата ти.
към текста >>

Мисълта ви трябва да бъде толкова силна, че тя да измени окръжаващата среда, в която се намирате.
От сина се изисква послушание. Ученикът трябва да учи. Нас ни трябва едно - то е новото. Вие като четете Писанието, всеки ден Бог влива нещо ново. В живота и страдания и радостите еднакво благо носят - който разбира. Мисълта ви трябва да бъде толкова силна, че тя да измени окръжаващата среда, в която се намирате. Водата доставя подтик за вас да добиете чистота." 24.IX., понеделник (II ден на срещата) „Трите велики закони! Човек не може да бъде умен, не може да мисли право, ако не е добър. Да бъдеш добър това значи да бъдеш господар на низшето, а слуга на висшето. Само силният човек може да бъде добър. През тази година аз искам да се стремите да станете господари на низшето.
към текста >>

Антов Обяснителна бележка: Член 10 от Закона за изповеданията гласи: Свещенослужителите и длъжности лица в, кое и да е изповедание могат да бъдат само лица, които са български граждани, честни и благонадеждни и не са лишени от права, с влязла в законна сила присъда.
„Зелен синур" № 18 кв. „Изгрев" По повод изложението ви от 23 май 1961 г. до Министъра на външните работи съобщаваме, че въз основа на член 10 от Закона за изповеданията регистрацията на Борис Николов Дойнов и Жечо Панайотов Жеков е снета. Председател: (п) М. Кючуков Вярно с оригинала: (п.) Н. Антов Обяснителна бележка: Член 10 от Закона за изповеданията гласи: Свещенослужителите и длъжности лица в, кое и да е изповедание могат да бъдат само лица, които са български граждани, честни и благонадеждни и не са лишени от права, с влязла в законна сила присъда. Затова Комитетът на религиозните култове въз основа на член 10 от Закона за изповеданията: СНЕМА РЕГИСТРАЦИЯТА НА ОСЪДЕНИТЕ - БОРИС НИКОЛОВ ДОЙНОВ И ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ ЖЕКОВ, като членове на братския съвет на Верска общност „Бяло Братство", дъновисти, на които присъдата е влязла в законна сила, които са лишени от граждански и политически права. Борис К. Дойнов - 15 години, а Жечо П. Жеков -10 години. Съобщавам Ви и присъдата: 1.
към текста >>

Затова Комитетът на религиозните култове въз основа на член 10 от Закона за изповеданията: СНЕМА РЕГИСТРАЦИЯТА НА ОСЪДЕНИТЕ - БОРИС НИКОЛОВ ДОЙНОВ И ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ ЖЕКОВ, като членове на братския съвет на Верска общност „Бяло Братство", дъновисти, на които присъдата е влязла в законна сила, които са лишени от граждански и политически права.
„Изгрев" По повод изложението ви от 23 май 1961 г. до Министъра на външните работи съобщаваме, че въз основа на член 10 от Закона за изповеданията регистрацията на Борис Николов Дойнов и Жечо Панайотов Жеков е снета. Председател: (п) М. Кючуков Вярно с оригинала: (п.) Н. Антов Обяснителна бележка: Член 10 от Закона за изповеданията гласи: Свещенослужителите и длъжности лица в, кое и да е изповедание могат да бъдат само лица, които са български граждани, честни и благонадеждни и не са лишени от права, с влязла в законна сила присъда. Затова Комитетът на религиозните култове въз основа на член 10 от Закона за изповеданията: СНЕМА РЕГИСТРАЦИЯТА НА ОСЪДЕНИТЕ - БОРИС НИКОЛОВ ДОЙНОВ И ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ ЖЕКОВ, като членове на братския съвет на Верска общност „Бяло Братство", дъновисти, на които присъдата е влязла в законна сила, които са лишени от граждански и политически права. Борис К. Дойнов - 15 години, а Жечо П. Жеков -10 години. Съобщавам Ви и присъдата: 1. Борис Николов Дойнов е осъден от Соф. гр.
към текста >>

60. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА, 1935 Г.

Музиканта трябва да мине от състоянието на волята в чувствата в мисълта.
Всяко едно правило в природата е в зависимост от друго правило. Дисхармония в природата няма, тя изкуствено се е създала. В музиката има известни гами, които ги свири музиканта, то публиката става щедра. На себе си ще пееш. Ти си неразположен, публиката ти е вътре в тебе - твоето неразположение, на него ще пееш. Музиканта трябва да мине от състоянието на волята в чувствата в мисълта. То е един цял кръг. Музикантина е един маг. Като слушаш един музикант, ти като се върнеш дома си, си разположен, всички в дома са разположени, работите ти се оправят. Това е магията на музиката. Страданието не е лошо нещо, само да знаеш как да страдаш.
към текста >>

В мъчнотиите се показва силата.
Свободата се стреми по възможност към най-малките ограничения. Има хора, които не могат да се проявят добре, ако не ги грухат като жито. Всичките тези животни, коне, волове от любов към вас дойдоха да ви служат, формата още нищо не значи. Човек се показва във време на мъчнотии колко е силен. Щом вьв време на мъчнотии издържи, той е силен. В мъчнотиите се показва силата. Страданието е нещо изключително. От рая, от Невидимия свят дават милиони, за да изживеят едно малко страдание. Там страданието е изключено. А в ада радостта е изключена. И там за малка радост дават милиони.
към текста >>

61. ПОСЛЕДНИ СЛОВА НА УЧИТЕЛЯ ЗАПИСАНИ В ТЕФТЕРЧЕТО НА ЦАНКА ЕКИМОВА

Туй, което силата внесе в организма, е верно.
ПОСЛЕДНИ СЛОВА НА УЧИТЕЛЯ ЗАПИСАНИ В ТЕФТЕРЧЕТО НА ЦАНКА ЕКИМОВА Сега излизаме от 13-та сфера, минаваме през щастливи събития, дето се твори Новата земя. Който вярва ще го опита, който не вярва ще го види. Туй, което светлината внесе в ума, е верно. Туй, което топлината внесе в сърцето, е верно. Туй, което силата внесе в организма, е верно. Вие сте всички комунисти, понеже ходите по земята и работите. Понеже земята орете и ядете, всички сте земеделци. Понеже всички дишате, широки социалисти сте. Понеже всички четете, ето вие сте звенари. Понеже живеете в България имате тогава Отечествения фронт.
към текста >>

Вече формата няма сила.
Да привлечете хората, да ви обикнат. Все по една свещ да имате, повече от това не трябва. 7 часа. Работа, работа работа. Гледайте да схванете всичко. Вече формата няма сила. 25.12.1944 г., 6 часа вечерта: Няма да се плашите сега. Хубаво да се живее сега. Това е най-важното. Живейте разумно всички! Не може да се живее в такава груба среда!
към текста >>

Най-първо човек трябва да очисти мисълта си.
10 часа - картини. Невиждана красота. Христос преди две хиляди години не дойде ли? Оправи ли света? Не. Защото не Го слушаха. Най-първо човек трябва да очисти мисълта си. Мисълта трябва да се очисти. Чувствата на човека трябва да се очистят и постъпките трябва да се очистят. Един човек може да създаде цяло нещастие за човечеството. Вие не съзнавате, че един човек може да образува една много динамична мисъл. Един човек може да създаде цяло нещастие на човечеството.
към текста >>

Мисълта трябва да се очисти.
Невиждана красота. Христос преди две хиляди години не дойде ли? Оправи ли света? Не. Защото не Го слушаха. Най-първо човек трябва да очисти мисълта си. Мисълта трябва да се очисти. Чувствата на човека трябва да се очистят и постъпките трябва да се очистят. Един човек може да създаде цяло нещастие за човечеството. Вие не съзнавате, че един човек може да образува една много динамична мисъл. Един човек може да създаде цяло нещастие на човечеството. Ти не може да пречистиш кръвта си, ако нямаш една чиста мисъл, чисти чувства и чисти постъпки.
към текста >>

62. 3. СИЛАТА НА ВЯРАТА

Райна Димитрова Колева

3. СИЛАТА НА ВЯРАТА След това през 1939 г.
3. СИЛАТА НА ВЯРАТА След това през 1939 г. отново заболях. То не е болест, но менструация ми идваше на 10 дена, на 15 дена и така много отслабнах. И се чудим какво да правим, а мъжът ми вика: „Освен при Учителя да отидем". И решихме да отидем, взема си той пет дена отпуска и тръгнахме, обаче Учителят го няма. Срещнахме две сестри, които отиват на Рила от Ямбол.
към текста >>

И аз вече разбрах, че Учителят ми схвана мисълта и това беше.
И когато отидох да Му целувам ръка, като рукнаха сълзи от мене, течат така в изобилие и наведох се да Му целувам ръка и: „Учителю, страдам! " Само това проговорих, нищо не можах повече да кажа. Само слушам, цялата съм в слух, какво ще ми каже, да го изпълня. Учителят каза: „Рекох, вяра, вяра и само вяра. За предпочитане е реките да текат, отколкото да спрат". И аз вече разбрах, че Учителят ми схвана мисълта и това беше. После отидохме на беседата. Превеждаше една сестра от Бургас, казваше се Елена Каназирева, защото французите слушаха, пък Учителят говореше нали на български. И така мина беседата сутрешната, мина 10 часа. Към 2 часа обядвахме. Учителят организира екскурзия до Урдините езера.
към текста >>

63. 3. ПИСМА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

Никола Петков Ватев

Тия добродетели са сила за душата.
Вие си изберете дни, в които да упражнявате умът си в добри мисли. Гледайте да използувате неблагоприятните обстоятелства. Вземете първия, втория, третия и четвъртия петък за размишление. Ставайте рано сутрин в четири часа, прекарвайте по 43 минути в размишление и молитва. В живота онова, което го повдига то са: търпението, смирението, кротостта, милосърдието, вярата, любовта и надеждата. Тия добродетели са сила за душата. Те й дават храна и материал за мислене. Гневът, завистта, омразата, себелюбието покваряват и притъпяват душата и нейния ум. Вий се старайте да виждате във всичко добро. Ползвайте се от горчивите уроци на провидението, защото те са за ваше добро. После, старайте се да живеете в дома в мир и съгласие и единодушие и да си помагате един друг в мъчните работи на тоя живот.
към текста >>

Мисълта на г-жа ви е добра, приложете я.
Поздрави нарочно и другите приятели в тракцията. В. В. П. К. Дънов София, 9.X.1910 г. Любезни, Н. Ватев, Получих писмото ви. Мисълта на г-жа ви е добра, приложете я. Това, което Провидението отрежда е всякога за полза. Вашите работи полека и постепенно ще се оправят. Аз ще ви съдействувам. Вий разсъждавате добре в писмото си и това е право. Гледайте да се спогодите по който и да е начин с тоя человек.
към текста >>

Слушайте думите ми и те ще се преобърнат в сила и живот за вашите души.
Аз ще ви говоря по на дълго, кога ви срещна. Стига да сте разбрали моята задача. Тя е да имате повече любов към Господа и към вашите ближни. Когато човек греши, така умира от духовния свят. Господ иска да ви привлече по-близо до Себе Си. Слушайте думите ми и те ще се преобърнат в сила и живот за вашите души. Смъртта е обща. През нея всеки ще мине. Тя е Божествения бирник, който събира недоборите. Тя е вратата за по-добър живот. Говори се с погребани и умрели с Христа, за да възкръснете в образа на Неговия живот.
към текста >>

Стига ония, които слугуват на Господа да разтворят своите сърца да възприемат силата на Негова Дух, Който действува за човешкото обновяване.
Ваш верен П. К. Дънов (свещеният подпис) София, 15.I.1917 г. Любезна В. Ватева, Надявам се да сте бодри и весели духом. Новата година носи блага и благословения за верующите. Стига ония, които слугуват на Господа да разтворят своите сърца да възприемат силата на Негова Дух, Който действува за човешкото обновяване. Пълната вяра е необходима в тоя път на възлизането. Желая на всички ви вътрешно обновяване и ободряване да процъфнат всичките плодове на Духа и да имате мирът Божий, Който превъзхожда всеки човешки ум. Моят привет на всички приятели, а така също и на вашите домашни и на вашия Никола. Ваш верен П. К. Дънов (свещеният подпис) Вярвам да сте добре.
към текста >>

Силата на всяко дело е в усърдието и вярно изпълнение по дух.
Господ на смелите всякога помага. Да се пълни сърцето ви, душата ви с Любов, Вяра и Надежда, в тях е смисълът на живота, с тяхната помощ всичко се постига. Аз ви изпращам наряда за 9 март нов стил 22, който може да изпълните и първия ден на Велик ден. Ако намирате някои сестри в Русе, които могат да изпълнят казаното доброволно и по Бога, дайте им го. Но ако се съмнявате, задръжте го само за вази си. Силата на всяко дело е в усърдието и вярно изпълнение по дух. Аз изпращам наряда по Ст. Тошев, той като си го препише ще ви го даде. Моя поздрав вам и на домашните ви и на всички братя и сестри. В. В. Ж. К. В. О. П. К. Дънов (свещеният подпис) Римляном 14:12 И тъй всеки от нас за себе си ще даде ответ пред Бога.
към текста >>

(Свещеният подпис) Трите закона на веригатаЛюби Господа Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила.
Бог е Любов вечна. Бог е Бог на Любов вечна и постоянна. Господ на всичката пълнота ще въздигне всичко в живот и Истина. Светла вяра да пълни сърцата ви. Верни винаги, защото Господ се нарича Верен и Истинен. (Свещеният подпис) Трите закона на веригатаЛюби Господа Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила. В Него ще намериш твоето здравие. Твоето щастие, твоето блаженство.Люби ближния си както себе си. В Него ще намериш основите на твоето повдигане.Бъди съвършен както е Отец Твой съвършен. В Него ще намериш връзките на вечния живот, извора на всички блага. Все що попросите в Мое Име Аз ще го сторя.
към текста >>

64. 5. АСТРАЛНИ ЦВЕТЯ

Геновева Жекова

Зависи с каква сила на чувствата и мисълта поднасяш един подарък".
Накрая отишла встрани и започнала да плаче до скъсване. Видели това сестрите и съобщават на Учителя: „Милка много плаче безутешно! " Учителят ги изгледал: „Дошла да ми донася астрални цветове! Човек трябва да знае цветовете на всяка една форма в природата. Човек се свързва с тях. Зависи с каква сила на чувствата и мисълта поднасяш един подарък". Отиват сестрите, съобщават думите на Учителя и чак тогава сестрите виждат какъв е подаръкът: Един софийски хляб, увит с хартия с отпечатани астрални цветове. Милка Аламанчева с една група отиват на Рила. Били на хижа „Вада". Един външен човек, турист започнал да я оглежда, приближил се до нея и започнал да й подхвърля цинични приказки, защото я бил харесал. Сещате се какви могат да бъдат тези приказки.
към текста >>

65. 3. Ръководителят

Мария Младенова

И действително той имаше силна воля, с мисълта си можеше да закрепи неспокойното гущерче на ръката си колкото си иска, без да помръдне, докато му каже да си отива, което нееднократно бе демонстрирал пред нас.
3. РЪКОВОДИТЕЛЯТ С такова необикновено уважение и почит се ползваше нашият ръководител Димитър Добрев, освен от братята, които се събираха у нас. Те почнаха да недоволстват явно и да изнасят неговите отрицателни черти. За един ръководител, който се поставяше високо над нас, тия грешки не бяха простени, не можеше вече да остане на тая висота. Всички сестри вярваха, че е прероденият ап. Павел. И действително той имаше силна воля, с мисълта си можеше да закрепи неспокойното гущерче на ръката си колкото си иска, без да помръдне, докато му каже да си отива, което нееднократно бе демонстрирал пред нас. Това беше цяло чудо. Можеше да влияе на съзнанието на някои, да ги разболява и след това да ги оздравява. Така например него лято на „Куш-бунар" през една нощ на разсъмване разболява Ив. Жеков. Той се събужда със силна болка в коремната област, почва да излазя от устата му пяна, да губи съзнание. Майка му и леля ми, които веднага се сетили от где иде нападението, почват усилена молитва и призовават Учителя.
към текста >>

Агитирах разпалено със сила.
И тогава каза: „Той простреля крилото на орела и затова пострада пръста му". Отговорих, че не е за орела, тъй като не го е дори закачил, но че той го направи да ми отмъсти, да ме сплаши и пак му повторих: „Бог знае, вие знаете, но и аз зная". Почнах да говоря пред сестрите, че не е възможно да бъде ап. Павел, а е обикновен човек. Почнах усилена борба за истината. Агитирах разпалено със сила. Почна да ми праща братя и сестри по отделно, да ме вразумяват, но аз не се вразумих. Продължих борбата дори по-остро докрай и дойде разрива. Първият повод за недоволството беше, че като ръководител получаваше беседи от София още непечатани, четеше ги само той. Държеше се високомерно, тъй че да чувствуваш, че е „нещо" над тебе, недостигнато. Имаше и молитви като „Лозинката", „Хвалата" и др.
към текста >>

66. 5. Борбите и методите за разрешаването им

Мария Младенова

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Не, ти трябва да имаш силата сам да респектираш този дух.
Дойдеш в себе си, виждаш, че всичко е изчезнало. Та и едните и другите, ще се пазите от ония, които ви казват, че сте прави или криви - един чешит сте. Като дойде един възвишен и благороден дух, който е на правата страна ще каже: „Ще живееш сега според Любовта Божия, според Бога". Той няма да вземе твоята страна, а ще каже: „Живей по Любовта". А като дойде един лош дух ще каже: „Ти си благороден човек, ти имаш право," ти трябва да докажеш своето право, ти трябва да го дадеш под съд". Не, ти трябва да имаш силата сам да респектираш този дух. Ти трябва да му кажеш, че трябва да мълчи и ще затреперят гащите му. Само тъй може да се оправи светът. Само туй учение е право. И действително от 8000 г. прилагаме старото учение и на какво сме замязали?
към текста >>

У всинца ви трябва да има общо ревнование за тази кауза, която поддържаме, да внесем единство в мисълта си.
Ние ще им пратим. Ще кажете: Ние сме в обсадно положение, нападнаха ни, елате ни на помощ". Ще им изпратим от София, от Пловдив, от Варна, от всички градове ще им изпратим по една рота, ще им изпратим своята артилерия - воюване ще има. Друг ден неприятелят нападнал ямболци, те пострадват. Сливенци ще идат на помощ - воюване ще има. У всинца ви трябва да има общо ревнование за тази кауза, която поддържаме, да внесем единство в мисълта си. Защо да мисля, че си по-лош от мене? Може да бъдеш. Сега аз не препоръчвам този морал, а морала на абсолютната чистота, чистотата на любовта. Без любов не може да има единство. Не мислете, че без любов може да има братство и равенство.
към текста >>

Единствената сила, която може да владее всички други сили и да ги регулира, това е Любовта." (Стр.
Не мислете, че без любов може да има братство и равенство. Трябва да внесем любовта и тогава да говорим за братство и равенство. Но ако няма между нас любов, тоя въпрос е решен. Докато не внесем в нас любовта, може да спорим с години, въпроса ще си остане пак спорен. Всичките окултни сили имат приложение само в Божествената Любов. Единствената сила, която може да владее всички други сили и да ги регулира, това е Любовта." (Стр. 107) „Сега в школата ще имаме един метод, ще правим опити за преобразования. Ще ви създадем един ден на всички нарочни бели. Ще ви туря в една такава голяма напаст, каквато никога не сте видели и после ще ви кажа: „Според законите, които сте научили, разплетете се, и ги приложете, превърнете тия енергии във ваша полза. Ще чакам 30 дни и после ще ви освободя". За пример: двама души от вас ще ви скарам и ще ви кажа тогава: Примирете се според окултните закони".
към текста >>

Защото Той - закона на Любовта действа като сила само в свръхсъзнанието на човека, където човешкият дух и човешката душа обитават.
В случая ученикът е длъжен да я изучи, или доброволно по закона на свободата, или по закона на необходимостта. Като премине през страдания да изчистят неговите чувства, през мъчнотии да просветят неговия ум и при съпротивление на физическото поле да калят неговата воля. И при единия и другия случай целта е една и съща: прави чувства, прави мисли, прави действия, а разликата се състои в преодоляване фактора - време. Изводът за ученика е: Ако тръгне по закона на свободата, за който по- горе ставаше дума, печелиш време; ако тръгнеш по закона на необходимостта изразходваш сили, време, енергия. А когато тръгнеш по закона на Любовта, времето отпада, като фактор и величина (което е характерно а горните два закона). Защото Той - закона на Любовта действа като сила само в свръхсъзнанието на човека, където човешкият дух и човешката душа обитават. А те бяха ученици на Божия Дух - Учителя, явяващ се като принцип на Самият Божий Дух. И не случайно Учителят Беинса Дуно собственоръчно в писмото си до мене от май 15.1922 г. завършва с думите: „Гдето е Любовта, там съм и Аз".
към текста >>

67. 8. Разбунтуваният полк

Веднага му идва мисълта: „Ето мисията, ето задачата.
8. РАЗБУНТУВАНИЯТ ПОЛК Сега ще ви разкажа най-интересната опитност за мисията на Илия дадена му Отгоре, от Учителя. Още в началото на първата фаза на войната, едва почнали да гонят германците, един Добруджански полк се разбунтува и тръгва обратно за София да се бие с правителството на Отечествения фронт. Министърът на войната другарят Дамян Велчев праща подред няколко души офицери да спрат тоя полк, но всички нямат никакъв успех и полкът напредва към България. Разбунтувалият се полк приближава бивака където е разположен Карловският полк. Среднощ Илия е извикан от генералния щаб на войната в София на телефона. Веднага му идва мисълта: „Ето мисията, ето задачата. Помоли се на Учителя да ти помогне“. Получава заповед да ги спре. С него тръгват групата от войнишкия комитет от Карловския полк, не искат да го пуснат сам, страхуват се за него от бунтарите, които избиват по-висшите чинове. Генерал Дамян Велчев чрез своя адютант, генерал Кирил Станчев му заповядва да ги спре на всяка цена. Да залови и арестува подстрекателите, да ги обезоръжи и да не им дава храна на всички.
към текста >>

Илия се преобразява отвътре, изпълва се с храброст и сила и отговаря: „Другари, щом съм тръгнал на война, може всеки момент да ме срещне вражески куршум, не се боя, чуйте ме“.
Генерал Д. Велчев казва: „Аз познавам Младенов, на него може да се разчита напълно“. И тъй Илия обграден от своите въоръжени пазители отива сред най-разбунтувалата се част и почва да им говори. Отначало не искали да го слушат и се провиквали ту един, ту други: „Какво го слушате този, тегли му куршума, ръгни го с ножа“. Но той мисли за Учителя и поставената от Небето задача. Илия се преобразява отвътре, изпълва се с храброст и сила и отговаря: „Другари, щом съм тръгнал на война, може всеки момент да ме срещне вражески куршум, не се боя, чуйте ме“. Продължава да им говори дълго, с патос, с вяра и сила, с такова красноречие, убедително, вдъхновено, че и той сам се чудел на себе си, отгде е това сладкодумие. Събудил у тях патриотичното чувство. Ако се върнат, ще настъпят отново германците и тежко ни тогава, ще се бият на българска земя. Съобщава също, че в дефилето на Владая са се укрепили руски картечници и катюши и ще избият целия им полк. Те се вслушват в думите му и почват всички да говорят в един глас.
към текста >>

Продължава да им говори дълго, с патос, с вяра и сила, с такова красноречие, убедително, вдъхновено, че и той сам се чудел на себе си, отгде е това сладкодумие.
Велчев казва: „Аз познавам Младенов, на него може да се разчита напълно“. И тъй Илия обграден от своите въоръжени пазители отива сред най-разбунтувалата се част и почва да им говори. Отначало не искали да го слушат и се провиквали ту един, ту други: „Какво го слушате този, тегли му куршума, ръгни го с ножа“. Но той мисли за Учителя и поставената от Небето задача. Илия се преобразява отвътре, изпълва се с храброст и сила и отговаря: „Другари, щом съм тръгнал на война, може всеки момент да ме срещне вражески куршум, не се боя, чуйте ме“. Продължава да им говори дълго, с патос, с вяра и сила, с такова красноречие, убедително, вдъхновено, че и той сам се чудел на себе си, отгде е това сладкодумие. Събудил у тях патриотичното чувство. Ако се върнат, ще настъпят отново германците и тежко ни тогава, ще се бият на българска земя. Съобщава също, че в дефилето на Владая са се укрепили руски картечници и катюши и ще избият целия им полк. Те се вслушват в думите му и почват всички да говорят в един глас. Той отново ги моли, да излезе един да говори, че като викат всички, нищо не се разбира.
към текста >>

68. 4. Пари за таксата на отхвърления студент

Атанас Минчев

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

И започнах да усещам някаква сила, която започна да ме влече отпред и да ме тика отзад и ме насочи към салона.
Ами какво да мисля? И изведнъж си казвам: Ако Учителят е тука, имам куража да искам от Него пари! Да, но сега всички са на Рила! Щом са на Рила, значи Учителят е с тях, на Рила. Продължавам да мисля, че само Учителят може да ми помогне. И започнах да усещам някаква сила, която започна да ме влече отпред и да ме тика отзад и ме насочи към салона. Аз тръгнах. Тръгнах и вървя към салона. Наближавам на десетина метра от него. Нещо ме кара да вдигна поглед и да го отправя нагоре към стаята на Учителя. И в това време става най-голямото чудо в живота ми.
към текста >>

Затова аз започнах да разказвам този случай на приятелите и той стана известен като случая с таксата, която е трябвало да бъде платена и заради която Учителят с мисълта си и с вътрешния си взор е видял моята нужда и се е притекъл в най-подходящ момент.
„Опълченска“ 66, да вземе нещо или да донесе нещо в дома, в който е пребивавал Учителя до 1928 г. Онези, които са отивали там, за да изпълняват поръчката на Учителя и когато са чукали на вратата, вратата се отваряла и лично Учителят ги е посрещал и им е давал онова, за което са дошли. А разстоянието от Изгрева до този дом е към 15 км и Учителят не може да ги превари нито пешком, нито с файтон. Това бяха онези случаи, които бяха за нас чудновати и ги разказвахме само на верни приятели. Защото щяха да ни се смеят и подиграват. Затова аз започнах да разказвам този случай на приятелите и той стана известен като случая с таксата, която е трябвало да бъде платена и заради която Учителят с мисълта си и с вътрешния си взор е видял моята нужда и се е притекъл в най-подходящ момент. Но другото не смеех да го разказа, за да не ми се смеят. А това бе, че през това време, в този ден и час Учителят бе на Рила с Братството. Дали Той прелетя с крилата на онзи орел, който бе изписан на чешмата, аз не мога да кажа. Това знание е още недостъпно за нас. Учителят казва, че когато усвоим знанието, което е дадено в Словото Му, ще минем в четвърто посвещение, а това означава, че небето ще отвори своите врати и знанието небесно ще се втече в нас.
към текста >>

69. 39. Великите композитори и космогонията на тяхната музика

Слизането на човешкия дух на земята и борбата му да организира материята, в която е облечена човешката душа е великото посвещение на Бетовен и неговото прозрение за великата реалност, която ръководи живота на човека, прави неговата музика като откровение за онези, за които сътворението на човешкото Битие започва от проявлението на Божествения Дух в Сила и Живот.
И ако проследим космогонията на слизането на Божествения Дух, според Словото на Учителя, то в света на Истината е свят на Славата и от там слиза музиката на Вагнер и тя е музика на Божествената слава. В света на Мъдростта е свят на Виделината и там се създават формите в живата природа и от тук започва движението за създаване и слизане на тези форми от Невидимия свят. Музиката на Бах сваля именно тези форми на хармонията, която е проявление на Виделината в света на Мъдростта. В света на Любовта е свят на Светлината, на слънчевата светлина в материалния свят, която го организира и създава. Музиката на Моцарт слиза от Слънцето, като част от слънчевите лъчи и част от слънчевата светлина изразена в музика, цвят и красота. Слизането на човешкия дух на земята и борбата му да организира материята, в която е облечена човешката душа е великото посвещение на Бетовен и неговото прозрение за великата реалност, която ръководи живота на човека, прави неговата музика като откровение за онези, за които сътворението на човешкото Битие започва от проявлението на Божествения Дух в Сила и Живот. Тониране на ума, сърцето и волята Един брат идва на Изгрева от града и отива при Учителя и го запитва: „Може ли да ми кажете една дума, която да изразява цялото Ви Учение, защото ми е много трудно да го обяснявам на моите близки и познати? “ Учителят отговорил: „Чистота! “ Братът се изненадал и не могъл да разбере значението, което вложил Учителя и само повдигнал рамене. Учителят го изгледал и продължил: „Чистота в мисли, чистота в чувства и чистота в действията“. Братът разбрал.
към текста >>

„Когато един ангел слезе на земята, за да донесе едно божествено благословение, в същия момент равен по сила нему излиза един дух от ада.
Песента „фир-фюр-фен“ е за тониране на ума. 2. Песента „Махар Бену Аба“ е за тониране на сърцето. 3. Песента „Давай, давай“ е за тониране на волята. Всеки ден човек трябва да изпява тези песни, за да настрои (тонира) ума, сърцето и волята си, за да бъдат те в хармония с Божественото. Песента на ангелите Една необикновена притча разказваше Иван Антонов, чута от него от Учителя. „Когато един ангел слезе на земята, за да донесе едно божествено благословение, в същия момент равен по сила нему излиза един дух от ада. Ангелът носи благословението във вид на запалена свещ, която тъмния дух духа, за да изгаси. Но със силата, която той изразходва, за да изгаси свещта, ангелът запалва две нови свещи. Тъмният дух отново се мъчи да изгаси двете свещи, но с изхабената сила ангелът наново пали нови четири свещи. И така продължава докато той запали цялата земя със светещите свещи символично и я изпълни с Божественото благословение. На земята се разсъмва, огрява светлината, настава светлина, която е продукт на мисълта на ангелите, от чийто свят се носи песента на ангелите.
към текста >>

Но със силата, която той изразходва, за да изгаси свещта, ангелът запалва две нови свещи.
Песента „Давай, давай“ е за тониране на волята. Всеки ден човек трябва да изпява тези песни, за да настрои (тонира) ума, сърцето и волята си, за да бъдат те в хармония с Божественото. Песента на ангелите Една необикновена притча разказваше Иван Антонов, чута от него от Учителя. „Когато един ангел слезе на земята, за да донесе едно божествено благословение, в същия момент равен по сила нему излиза един дух от ада. Ангелът носи благословението във вид на запалена свещ, която тъмния дух духа, за да изгаси. Но със силата, която той изразходва, за да изгаси свещта, ангелът запалва две нови свещи. Тъмният дух отново се мъчи да изгаси двете свещи, но с изхабената сила ангелът наново пали нови четири свещи. И така продължава докато той запали цялата земя със светещите свещи символично и я изпълни с Божественото благословение. На земята се разсъмва, огрява светлината, настава светлина, която е продукт на мисълта на ангелите, от чийто свят се носи песента на ангелите. Тази светлина, която има в цялата слънчева система се дължи на ангелите. А светлината е свят на Любовта.
към текста >>

Тъмният дух отново се мъчи да изгаси двете свещи, но с изхабената сила ангелът наново пали нови четири свещи.
Всеки ден човек трябва да изпява тези песни, за да настрои (тонира) ума, сърцето и волята си, за да бъдат те в хармония с Божественото. Песента на ангелите Една необикновена притча разказваше Иван Антонов, чута от него от Учителя. „Когато един ангел слезе на земята, за да донесе едно божествено благословение, в същия момент равен по сила нему излиза един дух от ада. Ангелът носи благословението във вид на запалена свещ, която тъмния дух духа, за да изгаси. Но със силата, която той изразходва, за да изгаси свещта, ангелът запалва две нови свещи. Тъмният дух отново се мъчи да изгаси двете свещи, но с изхабената сила ангелът наново пали нови четири свещи. И така продължава докато той запали цялата земя със светещите свещи символично и я изпълни с Божественото благословение. На земята се разсъмва, огрява светлината, настава светлина, която е продукт на мисълта на ангелите, от чийто свят се носи песента на ангелите. Тази светлина, която има в цялата слънчева система се дължи на ангелите. А светлината е свят на Любовта. Любовта е най-великата музикална симфония.
към текста >>

На земята се разсъмва, огрява светлината, настава светлина, която е продукт на мисълта на ангелите, от чийто свят се носи песента на ангелите.
„Когато един ангел слезе на земята, за да донесе едно божествено благословение, в същия момент равен по сила нему излиза един дух от ада. Ангелът носи благословението във вид на запалена свещ, която тъмния дух духа, за да изгаси. Но със силата, която той изразходва, за да изгаси свещта, ангелът запалва две нови свещи. Тъмният дух отново се мъчи да изгаси двете свещи, но с изхабената сила ангелът наново пали нови четири свещи. И така продължава докато той запали цялата земя със светещите свещи символично и я изпълни с Божественото благословение. На земята се разсъмва, огрява светлината, настава светлина, която е продукт на мисълта на ангелите, от чийто свят се носи песента на ангелите. Тази светлина, която има в цялата слънчева система се дължи на ангелите. А светлината е свят на Любовта. Любовта е най-великата музикална симфония. В живота по-велика симфония от Любовта не съществува. И ще чуеш отзива на любещите души: „Ний ще ходим в тоя път на Светлината, в която царува Божията Любов“.
към текста >>

70. Трети разговор с Темелко, септември 1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

Т.: Сега каква им е мисълта, не знам.
Непослушание. Т.: Непослушание. „Ето парите. Ще направите, три блока ще направите, да се съберат всичките.“ Ама не го направиха. В.: Сега, аз пак не мога да разбера. Не искат да изпълнят или смятат, че Учителят това, което го говори е така казано, хвърлено-речено? Т.: Сега каква им е мисълта, не знам. Важно е, че не изпълниха. Ето това е. В.: Ама мен точно това ме интересува. Това е разрешението на задачата. Сега човек може да не изпълни, но знае, че трябва да го изпълни, ама не го изпълнява.
към текста >>

При днешните важни събития трябва да се освободим от всички дребнавости, този лош, онзи лош и да се молим усилено, защото голяма сила има молитвата, тя е дишане на душата.
Надеждата е свързана със стомаха, вярата с дробовете, а любовта е мозъка и ума. След тия силни страдания на хората, ще се изяви славата, благословението и милостта на Бога. Всинца трябва да слугуваме на Бога. Които Му слугуват по-добре неговата любов е по-голяма. Хората ще дойдат да разберат Бога като Любов. При днешните важни събития трябва да се освободим от всички дребнавости, този лош, онзи лош и да се молим усилено, защото голяма сила има молитвата, тя е дишане на душата. На земята няма деца, а има дечурлига. А на небето има деца. На Земята няма старци, има старуци. По-рано жената и мъжа съставлявали едно цяло, едно тяло, а после са се разделили, жената от мъжа. Шестата раса ще управлява света.
към текста >>

71. 23. Писма на Учителя до Величка и Костадин Стойчеви

Стефка Няголова

Мисълта ви е добре.
Когато тая Любов почне да действува в своята пълнота, тя ще роди исканите плодове. А Любовта не дири своето си. Може да я четете. В. В. (Винаги верен) (Свещеният подпис) Любезна г-жа Стойнева, Получих писмото ви и ръкописа и днес ви го изпращам обратно с пощата. Мисълта ви е добре. Правете песъчни бани на Стефка между 11-12 часа при морския бряг. Ако и Коста прави не ще бъде зле. Нека си прави измивки отвън на стомаха, слабините и седалището със слънчева вода, да прави леки гимнастически упражнения плавно, да диша дълбоко, да отправя умът си нагоре към Небето, да има вяра и упование в Господа и всичко ще се уреди за добро. Моя поздрав Ваш П.К.Дънов София, 8.VI.1911 г. Любезни К.П.Стойчев, Получих писмото ви.
към текста >>

Величкиният живот е в сила сам да се грижи за себе си.
Във всяка вътрешна доброта Божия, във всяка радост и веселие придобивайте Божественото знание и Го съхранявайте в сърдцата си чрез Любовта Христова. Желая всички да станете умни и съвършени в Господа ида бъдете всички с един ум и едно сърдце целомъдрени във всичката пълнота. Мир на всички ви от Господа. Ваш верен П.К.Дънов (Свещеният подпис) Телеграма Употребявайте копривените корени. Никакви инжекции да не се поставят повече на Величка. Величкиният живот е в сила сам да се грижи за себе си. Кризите не са лош признак. След всяка органическа криза, душата се кали. Имайте твърдо упование, на смелите Бог всякога помага. П.К.Дънов 30.IX.1918 г. Любезни К.
към текста >>

72. 8. Писма от Боян Боев

Любка Хаджиева

Не мисълта ражда Любовта, но Любовта ражда мисълта.
Учителят каза, че епохата наречена Кали-Юга или тъмната епоха изтича в 1942 г. и тогава почва зазоряване на епохата Сатия-Юга или светлата епоха. Това ще бъде придружено с една промяна в човешката Сатия душа: Космичната любов ще почне да разцъфтява в нея! Тук ще ви изложа някои мисли от Учителя от последните беседи и лекции, и разговори с него: „Ако изхвърлите от вас всички други желания и оставите само любовта, то всичко ще бъде възможно за вас. И даже ще се издигнете 4 сантиметра над земята и ще ходите по въздуха - левитация. Не мисълта ражда Любовта, но Любовта ражда мисълта. Много е важен следният закон: Това, което обичаме, постигаме. Щастието е в любовта към Бога! Ти живееш, значи Бог те е възлюбил. Този живот, който Бог ти е дал, прояви го спрямо другите. Пожелай животът на другите да бъде такъв, какъвто искаш да бъде твоят.
към текста >>

Една жива сила изпълва въздуха!
Продължавайте да работите в това направление! Защото Учителят казва така: „Служенето на Бога е в това, човек да развие дарбите, които Бог е вложил в него“. Тая ваша творба, аз ще я запазя като чудна поезия. По случай 22.март ви пожелавам да пребъдва душата ви във вечната пролет и да постигнете всичко това ,което образува свещен копнеж на вашата душа! Ето, днес се чувства пролетта. Една жива сила изпълва въздуха! Но, както казва Учителят, идва вече пролетта и в човешките сърца, както и в цялата култура! Иде една пролетна култура на земята! Напреднали същества, Светли Същества слизат на земята днес, за да организират новата култура! Преди няколко дни Учителят каза така: „Когато изпаднете в обезсърчение, спомнете си някои красиви минути из вашия живот. Някои светли спомени, някои светли мигове и картини, които сте видели и преживели; те живо ще възкръснат във вашето съзнание и тогава веднага ще добиете подтик, радост и нови сили!
към текста >>

Единствената сила, която може да оправи света, е любовта!
“ На 18.април дойдоха една група семинаристи - абитуриенти от Пловдивската семинария, на брой около 50 души. Те бяха с двама свои учители. Учителят им говори около един час. И на края взеха много книги. Учителят им каза между другото: „Новото, което иде в света, е любовта! Единствената сила, която може да оправи света, е любовта! Бог е там, дето има разумност, справедливост и доброта. Почитайте божественото във всички хора. Да бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един голям параход, какъвто е земята. Смисълът на живота е в любовта! Аз виждам онзи свят.
към текста >>

73. 11. Лъжеучителят Михаил Иванов

Анина Бертоли

Изпращаха ми, не изпратиха ми пак едно като малка книжка където той разправя, че е бил в Индия и там пред Хималаите там имало някакви си мантри и туй и там чрез мисълта, там големия йога Бабаджи влязъл във връзка с него и го поканил и го намерил и веднага учител го произвел, дал му името Омраам.
В: После, недейте забравя, че ние ще имаме много проблеми с Михаил след време, след 20, 30, 40, 50 години. И вие сте длъжни да донесете тая цялата документация, която имате за лъжата, че е лъжа, тя ще си стои тука. Утре ние няма с какво да се противопоставим. А: Елена Андреева и Борис Николов знаят, че е лъжа, че Учителят не го е пратил. А после има и нещо друго, името му Одораам. Изпращаха ми, не изпратиха ми пак едно като малка книжка където той разправя, че е бил в Индия и там пред Хималаите там имало някакви си мантри и туй и там чрез мисълта, там големия йога Бабаджи влязъл във връзка с него и го поканил и го намерил и веднага учител го произвел, дал му името Омраам. Сега в Лос Анжелес, в Ню Йорк по право имаме един брат Феликс, който той е влязъл във връзка чрез малкото списание „Житно зърно“, как тъй стана и той да се запознае с Учението, Феликс е от френски произход, но от 50 години живее в Америка. Някой си негов приятел му занесъл един куфар с разни духовни книги и в тях едно от нашите малки „Житни зърна“ и това му направило впечатление. И веднага пише на баща ми и влезли във връзка и иска да печати нещо от Учителя и така стана, че той е пръв, който е напечатал „Учителят говори“ на английски език, между които са и спомените на Милка Периклиева и някои малки такива чрез преводи на Вера Гюлгелиева. В: А-а, чрез него става издаването спомените на Милка Периклиева. А: Да, и някои други малки беседи „Новото човечество“ и кои бяха други не си спомням.
към текста >>

Аз имах един хубав документ да се покаже, че все пак как си служи, че имаше една сила в него.
В: То си е негово творение, каквото прави то си е негова работа. А: Негова работа, разбира се. В: И ние, които сме съвременници на тази епоха, ние имаме изискване към вас, може би вие вече ще прецените как да го дадете, как да го направите, но трябва да бъде документирано за истината и за лъжата. А: Аз знам, че Учителя е дал задача на Елена Андреева да напише за Лулчев, а на Олга Славчева да осмее с поезията си Михаил. А Паша ми каза: „Ами Учителя го изпъди от тука, защото правеше нередни неща“. Аз имах един хубав документ да се покаже, че все пак как си служи, че имаше една сила в него. Това ми разказа Олга Славчева, писа ми едно писмо, но аз тия работи просто не ги харесвам, взех, че изгорих писмото и защо направих тая глупост. Писа ми, пък не знам защо ми писа тази опитност: Те са били студенти, както тя и той и са живели при този Русев - банкера. Беше им дал по една стая. Сега на времето тя обичаше един италианец. Михаил влиза в стаята и иска да я прегърне, въобще любов да кара с нея и тя го отблъснала.
към текста >>

74. 3. ГОДИНИ НА ПРОБУЖДАНЕ

Дъщерята на ръководителя на тази малка духовна група бе съученичка на сестра ми и тя бе й дала един том беседи, доколкото си спомням, трябва да е бил тома първа или втора серия "Сила и живот".
3. ГОДИНИ НА ПРОБУЖДАНЕ През втората година на моето следване в института през юни, в града ни (живеехме тогава в Шумен) бе дошъл Учителя и отседнал у ръководителя на малката братска група, каквато тогава съществувала в града. Аз бях дочула нещо, но нямах възможност да проявя интерес, пък и имах може би и известно предубеждение, допущах, че се касае за спиритуализъм. Дъщерята на ръководителя на тази малка духовна група бе съученичка на сестра ми и тя бе й дала един том беседи, доколкото си спомням, трябва да е бил тома първа или втора серия "Сила и живот". Сестра ми донесе книгата у дома, а трябва да отбележа, че и двете ние бяхме любознателни, обичахме да четем. Аз прочетох само заглавието, което изведнъж ми подсказа богато съдържание и изказах съжаление, че не мога сега да прочета тази книга (а тя трябваше да се върне скоро) тъй като бях в разгара на сериозни изпити, завършвах института. Обаче в себе си казах: "Аз ще подиря тази книга по-късно". В същото време, при една набързо станала среща с моя преподавател, последния сподели впечатлението, което получил от личната среща с Учителя, която имал. Бил поканен като идеен човек в дома на ръководителя на духовната група на вечеря и разговор.
към текста >>

При мисълта за незадоволените желания от една страна и от друга - като помислих, че ще се проточат дългите еднообразни години на село, в среда, която не е интелигентна, не ми е близка, чувствах в самото начало, че ще се задуша.
При това, от никъде видимо съдействие. Баща ми бе сключил втори брак. Аз изживявах голям нравствен конфликт, голямо противоречие досежно любовта в семейството и това даде в резултат отчуждаване, но не и спокойствие. Сега пред мен се очертаваше учителското поприще, за което не бях мечтала, а се бях приготвила по необходимост. И в себе си, бях изправена едва ли не пред нерадостна перспектива. При мисълта за незадоволените желания от една страна и от друга - като помислих, че ще се проточат дългите еднообразни години на село, в среда, която не е интелигентна, не ми е близка, чувствах в самото начало, че ще се задуша. Тогава още не съм съзнавала ясно и дълбоко, че трябва с радост да отдам силите си в служба на народа. По-късно това се промени, аз намерих приятност в самата работа с децата и с общуването с хора от града. Бях затворена, самотна, предпазливо пристъпвах към всичките нови хора, сред които трябваше да живея и работя. Аз, която съзнавах, че отсега нататък започва дългия процес на самообразование, оставих да изминат първите 1-2 месеца без да се докосна почти до книгите, които ми бяха изобщо любими приятели. Но съдбата се намеси.
към текста >>

75. 17. ВРЪЩАНЕ НАЗАД НЯМА

Като прочете мисълта ми, Учителят се усмихна и рече: "Точно така!
Пиеха от Живата вода на живота. И не се върнах вече." Учителят спря и ме погледна. В погледа Му прочетох такава голяма мъка и такова велико страдание, че се засрамих, че съм представител на този народ застанал пред Него. Разбрах заради какво Той беше толкова хулен и преследван от църквата. Те веднъж бяха вкусили от Живата вода и Живото Слово и след като Божият кран бе спрян, те бяха ожаднели и огладнели и след това вбесени и се нахвърлиха върху онзи, който бе спрял Божият кран. Като прочете мисълта ми, Учителят се усмихна и рече: "Точно така! " Аз се обърнах към Него: "Учителю, така и аз ще направя като вас. Ще ги напусна". Учителят кимна одобрително с глава. Отидох и си подадох в инспекцията оставката. Беше приета.
към текста >>

Тогава разбрах, че аз 10 години съм ги хранила с моите молитви, поила съм ги с моите песни, наторявала съм нивите им с моите сълзи и съм носила на гърба си всички техни проблеми.
Беше невероятно. Преди няколко дни те не можеха да ме понасят, а сега скочиха всички и извикаха: "Не те пускаме, учителко! " "Ще ме пуснете. Аз имам вече заповед и си тръгвам". Тогава прочетох в очите им истинско съжаление. Тогава разбрах, че аз 10 години съм ги хранила с моите молитви, поила съм ги с моите песни, наторявала съм нивите им с моите сълзи и съм носила на гърба си всички техни проблеми. Аз изведнъж се освободих. Излезнах от този грамаден похлупак и връшник, който подпирах с главата си и с раменете си. Измъкнах се и започнах да дишам вече свободно и то пред тях, в тяхното село. А целият товар, който носех аз се стовари върху тях. И тогава усетиха тежестта му и завикаха жаловито и на умряло: "Не те пускаме, учителко!
към текста >>

76. 85. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯ ДО СТОЯНКА ИЛИЕВА

Това са пътищата и методите, по които непостижимото, невъзможното дават своите блага; от там иде силата на мисълта, на живота, светлата мисъл на Духа, Това е Пътят на Едногото и Пътят на съвършенството - това е Пътят на недостъпното.
Страданията и мъчнотиите са граници между възможното и невъзможното, между постижимото и непостижимото. Радостите и дарованията са плодове на непостижимото и невъзможното. Това е идеалът на великите души, които служат на Господа на всичката пълнота; те не търсят постижимото и възможното; за тях това е дело на миналото. Ала непостижимото и невъзможното е дело на бъдещето. За тях настоящето е Любовта, Мъдростта, Истината, животът, светлината, свободата. Това са пътищата и методите, по които непостижимото, невъзможното дават своите блага; от там иде силата на мисълта, на живота, светлата мисъл на Духа, Това е Пътят на Едногото и Пътят на съвършенството - това е Пътят на недостъпното. В него се вместват всички велики блага. Така казва Непостижимият: Аз съм Път за Любовта, Път за Мъдростта, Път за Истината. Там гдето е животът, виделината, свободата, там съм и Аз. Само Божията Любов носи живот и пълна радост. 24.ХI.1930 г.
към текста >>

Път, Истина, Сила и живот това носи пълното щастие на душата.
Самия живот на земята е пълен с мъчнотии, страдания и радости. Животът е училище. Не какво желание човек, но какво постига. Не какво е чел, но какво е запомнил. Всеки ден носи по нещо хубаво и велико в живота и то трябва да се възприема добре. Път, Истина, Сила и живот това носи пълното щастие на душата. Другото е губене на време. Твоето занятие е добро. Учителката намери ценното в своите ученици това е тайната на учителя и силата на ученика. Пожелавам ти повече чист въздух, повече чиста вода, повече пресен хляб и повече слънчева светлина. Моят привет.
към текста >>

Учителката намери ценното в своите ученици това е тайната на учителя и силата на ученика.
Не какво е чел, но какво е запомнил. Всеки ден носи по нещо хубаво и велико в живота и то трябва да се възприема добре. Път, Истина, Сила и живот това носи пълното щастие на душата. Другото е губене на време. Твоето занятие е добро. Учителката намери ценното в своите ученици това е тайната на учителя и силата на ученика. Пожелавам ти повече чист въздух, повече чиста вода, повече пресен хляб и повече слънчева светлина. Моят привет. 22.II.1933 г. /Свещеният подпис/ Любезна Стоянке, В живота трябва самообладание. Всичко добро, всичко велико трябва да мине през изпитание.
към текста >>

77. 86. СВЕЩЕНИЯТ ОБРАЗ

Бързо тече мисълта на Учителя и те повдига в един по-висок свят, чувствуваш, че съзнанието ти се разширява донякъде, просветлява се, чувствуваш наплив на сили, вдъхновение, възторг, радост и ти се струва, че и ти самият и всички около тебе са станали подобри.
Неделен ден е преди обяд, слънчево озареният салон е препълнен с хора жадни, търсещи; те пеят или в последните тонове на затихващата песен дочуват леките бързи стъпки на Учителя и стават на крака. Той слиза по дървената стълба, прекосява салона с величествена осанка и се изкачва по трите стъпала на малката катедра, обърната на изток, прикрита с бяла покривка. Учителят започва свещено действие, но не греша ли? Само там ли, на катедрата, откъдето изричаше Словото и общите молитви, само там ли свещенодействуваше? Не, целият Му видим живот беше открай докрай пример, образец на свещенодействие. Бързо тече мисълта на Учителя и те повдига в един по-висок свят, чувствуваш, че съзнанието ти се разширява донякъде, просветлява се, чувствуваш наплив на сили, вдъхновение, възторг, радост и ти се струва, че и ти самият и всички около тебе са станали подобри. Откъде иде всичко туй, не може да не се запиташ и поглеждаш малката катедра, откъдето Учителят е вече слязъл. Един жив поток от хора потича край Него. Той подава ръка наляво, надясно и следи никого да не лиши от вниманието си. - Сега Учителят е между нас, слязъл е на Земята. - Споделят се усмивки, погледи, впечатления от Словото, някои му доверяват набързо свои грижи, болки, според случая Той казва някоя утешна, ободряваща дума или определя среща.
към текста >>

Запазила съм спомен, усет за нежността и мекотата на ръката Му, от която изтича сила, магнетична сила.
Един жив поток от хора потича край Него. Той подава ръка наляво, надясно и следи никого да не лиши от вниманието си. - Сега Учителят е между нас, слязъл е на Земята. - Споделят се усмивки, погледи, впечатления от Словото, някои му доверяват набързо свои грижи, болки, според случая Той казва някоя утешна, ободряваща дума или определя среща. А сиянието на лицето Му не изчезва. Запазила съм спомен, усет за нежността и мекотата на ръката Му, от която изтича сила, магнетична сила. Имаше случаи, когато Той самия подаваше тая ръка по два пъти през малък интервал от време, защото знаеше какво влага в тоя контакт, от който дадено лице в момента имаше нужда. Нито окото на обикновения ясновидец, нито душата и на най-чувствителния между нас можеше да опише духовната атмосфера, наситена с лъчезарната аура на Учителя и присъствието на напреднали души. В общи линии ние я долавяхме, всеки според степента на развитието си и гледахме по-дълго време да останем потопени в нея и да я запазим. В светлината, която Учителят ни даваше, мога да кажа на дози, Той целеше да ни освободи от хилядите заблуждения, които ние мъкнехме от незнайното минало. В тази светлина Той набелязваше, рисуваше контурите на един по-красив, по-смислен, богат и разумен живот, при условие, че ние възприемаме светлината.
към текста >>

И никой като Него не познаваше и не живееше в Любовта, тази най-висша сила, от която изтича животът.
Един образец неповторим на външен и вътрешен финес и съвършенство. У Него беше видимо покритието между живота Му, постъпките Му и онова, което проповядваше. Иначе как би могъл да изисква от нас искреност, правдивост? Никой като Него не умееше да слиза тъй естествено до нивото на всеки човек, да вниква в него, да види какво го вълнува и най-главното: да му помогне, да му даде импулс, да раздвижи скритите у него сили. Тъй естествено Той четеше човешките аури! И никой като Него не познаваше и не живееше в Любовта, тази най-висша сила, от която изтича животът. "Любовта към Бога", посочи Той и остави като девиз, като бъдеще верую на човечеството. А всички ние бяхме дошли при Него от света със стари възгледи и най-често без правилна ориентация по големите въпроси на живота. Да ориентира, да насочи и да хармонизира, да примири тия хора с Бога, та това е била огромна и трудна задача. Само от това можем да съдим каква неповторима, неизтощима духовна мощ имаше, носеше Той. За връзката си с Учителя ние знаем от самия Него: на няколко места в Словото си бе казал, че ни познава и ръководи от 8000 години, а в една беседа бе изрекъл единствените думи: "Никой не обича душите ви като мене".
към текста >>

78. 26. ДВЕТЕ ЛЕКЦИИ

Мисълта ми обходи несмущавана тук и там, отлетя на Рила, при своите и в един момент аз почувствах Любовта.
По Изгрева рядко се мяркаше човек. През това лято бяхме изгубили нашата майка и ние, двете сестри, бяхме тъжни. И отивахме да се разходим по поляната или из някой хубав кът из любимото ни селище. По време на такава една разходка, ето какво се случи. Моята сестра остана под красивите борове край оградата, а аз приседнах на катедрата -малкият навес към северната част на поляната. Мисълта ми обходи несмущавана тук и там, отлетя на Рила, при своите и в един момент аз почувствах Любовта. Изненадата ми беше голяма. Аз почувствувах Любовта като силна, много силна връзка между хората, специално между майката и нейното дете. И разбрах колко е силна майчината Любов, нещо, което до това време не знаех. И се учудих на това сцепление, което никоя сила не може да разедини. Учудих се още повече, че досега нямах представа от тази форма на Любовта, която дори не подозирах, и която е вероятно една от 350 милионните форми на Любовта, както казва Учителят.
към текста >>

И се учудих на това сцепление, което никоя сила не може да разедини.
Моята сестра остана под красивите борове край оградата, а аз приседнах на катедрата -малкият навес към северната част на поляната. Мисълта ми обходи несмущавана тук и там, отлетя на Рила, при своите и в един момент аз почувствах Любовта. Изненадата ми беше голяма. Аз почувствувах Любовта като силна, много силна връзка между хората, специално между майката и нейното дете. И разбрах колко е силна майчината Любов, нещо, което до това време не знаех. И се учудих на това сцепление, което никоя сила не може да разедини. Учудих се още повече, че досега нямах представа от тази форма на Любовта, която дори не подозирах, и която е вероятно една от 350 милионните форми на Любовта, както казва Учителят. След няколко дена аз съм пак на същото място. Унесена в мисъл и чувства, започна да ме обгражда пак една сила, която ме изпълва и обкръжава. Моето внимание се насочи към това ново състояние и констатирах, че това е една разделителна сила, която никой не може да отстрани. Изплаших се.
към текста >>

Унесена в мисъл и чувства, започна да ме обгражда пак една сила, която ме изпълва и обкръжава.
Аз почувствувах Любовта като силна, много силна връзка между хората, специално между майката и нейното дете. И разбрах колко е силна майчината Любов, нещо, което до това време не знаех. И се учудих на това сцепление, което никоя сила не може да разедини. Учудих се още повече, че досега нямах представа от тази форма на Любовта, която дори не подозирах, и която е вероятно една от 350 милионните форми на Любовта, както казва Учителят. След няколко дена аз съм пак на същото място. Унесена в мисъл и чувства, започна да ме обгражда пак една сила, която ме изпълва и обкръжава. Моето внимание се насочи към това ново състояние и констатирах, че това е една разделителна сила, която никой не може да отстрани. Изплаших се. - Ами сега? , се запитах. - Ако тази сила навлезе между нас?
към текста >>

Моето внимание се насочи към това ново състояние и констатирах, че това е една разделителна сила, която никой не може да отстрани.
И разбрах колко е силна майчината Любов, нещо, което до това време не знаех. И се учудих на това сцепление, което никоя сила не може да разедини. Учудих се още повече, че досега нямах представа от тази форма на Любовта, която дори не подозирах, и която е вероятно една от 350 милионните форми на Любовта, както казва Учителят. След няколко дена аз съм пак на същото място. Унесена в мисъл и чувства, започна да ме обгражда пак една сила, която ме изпълва и обкръжава. Моето внимание се насочи към това ново състояние и констатирах, че това е една разделителна сила, която никой не може да отстрани. Изплаших се. - Ами сега? , се запитах. - Ако тази сила навлезе между нас? Как ще се справим?
към текста >>

- Ако тази сила навлезе между нас?
Унесена в мисъл и чувства, започна да ме обгражда пак една сила, която ме изпълва и обкръжава. Моето внимание се насочи към това ново състояние и констатирах, че това е една разделителна сила, която никой не може да отстрани. Изплаших се. - Ами сега? , се запитах. - Ако тази сила навлезе между нас? Как ще се справим? Мисълта ми е, ако тази сила навлезе между хората от нашето общество? Когато след няколко часа се прибрах към моя дом срещнах една мила сестричка, която току-що се бе върнала от планината и дошла да си вземе вода. Чешмата по това време беше в нашия двор. Аз я поздравих, и без причина се създаде една дисхармония между нас.
към текста >>

Мисълта ми е, ако тази сила навлезе между хората от нашето общество?
Изплаших се. - Ами сега? , се запитах. - Ако тази сила навлезе между нас? Как ще се справим? Мисълта ми е, ако тази сила навлезе между хората от нашето общество? Когато след няколко часа се прибрах към моя дом срещнах една мила сестричка, която току-що се бе върнала от планината и дошла да си вземе вода. Чешмата по това време беше в нашия двор. Аз я поздравих, и без причина се създаде една дисхармония между нас. Аз побързах да се прибера в стаята и сестричката направи същото.И тя побърза да отнесе водата, защото ние се обичахме с тази мила сестричка и никога не допущахме недоразумение каквото и да било между нас. Изненада беше това и за двете, но то оказа своето влияние.
към текста >>

Разбрах, че всичко това беше инсценирано по този начин, за да ми стане ясно, че и за онази разделителна сила има лек - Любовта.
Ето, нося ти орехи. Начупи ги и ги свари. Заедно с черупките. Щом пиеш от водата, ще мине". И любовно като се усмихна, ме погали. Разбрах, че всичко това беше инсценирано по този начин, за да ми стане ясно, че и за онази разделителна сила има лек - Любовта.
към текста >>

79. 45. ЗА МОЛИТВАТА

Тя концентрира в едно мисълта, чувствата и волята на човека.
45. ЗА МОЛИТВАТА (Разговор с Учителя) Събрани веднъж около Учителя, един брат поиска: "Учителю, кажете ни нещо за молитвата". Учителят задоволи искането му: "Молитвата е най-силният акт в човешкия живот. Тя концентрира в едно мисълта, чувствата и волята на човека. Такава молитва е мощна. Тя върши чудеса. Молитвата е най-красивата работа. Тя е разговор с Бога. Няма по-важен момент от този, човек да зърне лицето на Бога.
към текста >>

Това,което в даден момент дава сила на ума, сърцето, душата и духа, е нещо реално.
Като се лишава от ядене, човек усеща някаква липса. Когато душата се лишава от молитва, също усеща липса. Молитвата е вътрешна нужда на душата. Тя е общение на душата с Бога. Молитвата е реалност, а не сянка. Това,което в даден момент дава сила на ума, сърцето, душата и духа, е нещо реално. Молитвата е съзнателна работа на човешката душа. Като се моля, душата излиза извън обикновеното съзнание. Този процес наричаме излизане от тесния чертог, в който живее човек. Молитвата е подобна на простиране крачето на амебата, за да хване храната си. При всяка молитва трябва да се внесе нещо ново в душата.
към текста >>

Мисълта за Бога обновява, подмладява и самото физическо тяло, защото енергиите достигат и до него.
Светията се моли дълго време, докато се вдъхнови и тогава му идат нови мисли. Дето и да се намирате, в каквото положение да се намирате, отделяйте време да мислите за Бога. Така се разширява съзнанието. Човек да помисли за Великото Разумно Начало, за Великия Център на Битието. Това струва повече от всички материални богатства, с които разполага на земята. Мисълта за Бога обновява, подмладява и самото физическо тяло, защото енергиите достигат и до него. Каже ли някой, че не трябва да се моли на Бога, той изпада в положението на сираче, останало без баща и без майка, ходи скъсано, немило-недраго. Тогава паразитите започват да го нападат. Той изгубва посоката на живота. Говоря символично. Ще направиш превод.
към текста >>

Магическа е силата на молитвата.
Питам: Сегашните учени и философи по колко пъти на ден си спомнят за Господа? Причината за нещастията на сегашните хора се заключава именно в това, че не си спомнят за Господа. Молитвата е метод за разрешаване на най-трудните задачи. Съмнението, подозрението, неверието и ред други отрицателни мисли и чувства водят до разстройство на черния дроб и други органи. Чрез молитвата човек се справя с тия отрицателни състояния. Магическа е силата на молитвата. Достатъчно е да произнесе човек един стих от евангелието с желание да го разбере, за да дойде Христос да му помогне. Той ще внесе светлина в ума му и ще оправи работите му. Молитвата повишава вибрациите на човешката аура, чрез която човек става неуязвим за по-низшите околни влияния. Чрез молитвата човек се огражда от тревогите и страховете на света. Те не могат да проникнат в него.
към текста >>

Ако в молитвата не участвува мисълта, чувството и действието, тя не е истинска.
При всяко миене на ръцете, можете да кажете едно хубаво изречение. Ще ви дам едно правило: За всеки човек има една Божествена вълна, която го повдига. Станеш ли сутрин, не бързай веднага да отидеш на нивата. Спри се, работи вътрешно, за да дойде тази Божествена вълна и тогава иди и почни работа. Ти може да си един прост човек, но посети ли те Божественият Дух, от тебе ще стане нещо. Ако в молитвата не участвува мисълта, чувството и действието, тя не е истинска. При молитвата ще влезеш в скришната си стаичка, това значи да влезеш в твоята девствена душа. Тогава ще разбереш дълбокия смисъл на нещата: защо живееш. От това място ще разрешаваш най-великите въпроси. Ако се молите по стария начин, нищо няма да добиете. Сега се изисква нов начин.
към текста >>

Ако бих се молил сега, щях да искам от Бога сила, знание, мъдрост, любов, истина и свобода.
Докато огнището на сърцето ти не се сгорещи, молитвата ти не може да отиде при Бога. Човек не може да се моли на нечисто място. Трябва да отиде на чисто място. Когато човек се моли, трябва да бъде конкретен пред Невидимия свят. Иначе молитвата прилича на заявление, в което не е изложено, което се иска както трябва и тогаз тя остава без последствие. Ако бих се молил сега, щях да искам от Бога сила, знание, мъдрост, любов, истина и свобода. Когато човек се моли, трябва да иска от Бога най-малкото, но същевременно най-необходимото. Молитвата е приета, когато има пред вид волята Божия. Направете следния опит: вглъбете се в себе си и кажете: "Господи, готов съм още сега да изпълня Твоята Воля, която движи всичко живо в света". Или кажете: "Ако съм намерил благодат пред Тебе, искам да почувствам радостта Ти в името на Твоята Любов, Мъдрост и Истина". Знаете ли какво ще почувствате?
към текста >>

80. 74. НЯКОГА С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША

Очите им горяха от огъня на Любовта на слънцето, което ги е милвало; на водата, която ги е къпала; на въздуха, който ги е галел; на планината, която ги е приютявала в топлия си скут и ги е хранила със своята сила.
74. НЯКОГА С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША Помислих си - да отида или да не отида на Рила. Всички се приготовляваха, отиваха. Дори тези, които разполагаха с по-малко време, които разполагаха с по-малък отпуск, се връщаха. Обгорели, почернели, но весели, жизнерадостни. Очите им горяха от огъня на Любовта на слънцето, което ги е милвало; на водата, която ги е къпала; на въздуха, който ги е галел; на планината, която ги е приютявала в топлия си скут и ги е хранила със своята сила. Аз не бях ходила на Рила отдавна. След заминаването на Учителя аз не бях ходила. Повече боледувах, повече стоях в стаята унила, загледана в спомени и преживявания, в знание и придобивки през моя богат живот при Него. Дълбоко в себе си изпитвах тъга, която никой не можеше да ми отнеме, която не споделях с никого и която не исках да дам никому. Тя си беше моя, пазех я като скъпоценност, останала от загубата на моя Учител благ.
към текста >>

Той ме учеше на един необикновен език, на който ми заговори още от момента на Неговото заминаване, но аз тъгувах за земния Му образ, Който ме радваше, Който хранеше очите и сърцето ми, Който ме учеше и насърчаваше в моя път на ученик, Който ме окриляше с мисълта си и ме закриляше със Своето Божествено естество.
След заминаването на Учителя аз не бях ходила. Повече боледувах, повече стоях в стаята унила, загледана в спомени и преживявания, в знание и придобивки през моя богат живот при Него. Дълбоко в себе си изпитвах тъга, която никой не можеше да ми отнеме, която не споделях с никого и която не исках да дам никому. Тя си беше моя, пазех я като скъпоценност, останала от загубата на моя Учител благ. Да, моят Учител не се губи. Той ме учеше на един необикновен език, на който ми заговори още от момента на Неговото заминаване, но аз тъгувах за земния Му образ, Който ме радваше, Който хранеше очите и сърцето ми, Който ме учеше и насърчаваше в моя път на ученик, Който ме окриляше с мисълта си и ме закриляше със Своето Божествено естество. Аз не бях ходила на Рила. Аз се учудвах, когато гледах приготовленията на моите сестри и братя всяко лято; когато гледах тяхното оживление при отиването и тяхната радост при връщането, но аз да отида - това за мене беше все още чуждо, далечно; това за мене беше безразлично - и нещо, което не е било. Аз дори не бях ходила на Витоша. А с Учителя ходех. Аз ходех с Учителя всякога, почти всякога, когато отиваше Той.
към текста >>

Човек трябва да отвори чувствата си с обич към тази животворна сила, която го обгръща, за да може да приеме нейното благотворно влияние за освежаване на своите мисли, чувства и сили.
Слънчевата енергия слиза върху земята като обилна струя, опасва я от северния полюс към южния и се повръща пак към слънцето. Някои учени поддържат, че тая, именно, енергия е, която движи земята около нейната ос. Когато растенията усетят, че тая потенциална енергия почва да се проявява и да приижда към земята, те напъпват, приготовляват се, а като се усили тя, те се разлистват и най-сетне се разцъфтяват и завързват, като се стремят да съберат всичката тази енергия, за да се оплодотворят. Тази енергия се предава на растенията чрез животворната плазма. Затова е, именно добре, когато видим растенията да напъпват и цъфнат, в човешката душа се роди една вътрешна радост, че наближава денят на нейното освобождение. Човек трябва да отвори чувствата си с обич към тази животворна сила, която го обгръща, за да може да приеме нейното благотворно влияние за освежаване на своите мисли, чувства и сили. Пролетно и лятно време, от двадесет и втори март всяка година, препоръчително е да се ляга и да става рано, за да се посреща слънцето и да приеме човек своя дял от него, тъй както пчелите събират нектар от цветята". И Учителят, нашият любим Учител, беше устроил нашият живот така, че ние да можем да възприемаме от живителните струи на природата по възможност най-много. Затова ние, освен че през пролетта ставахме рано и посрещахме изгряването на слънцето, освен че правехме през този приказен час нашите прекрасни утринни упражнения, ние правехме и излети. Цяла радост беше за мене когато стана в три часа, когато се приготвя бързичко, когато взема моята раница, приготвена от вечерта и излеза. Утринният хлад ме посрещаше като милувка - свежа и ободряваща, утринното небе ме поздравяваше като приятел - добър и мил, и ми се усмихваше Зорницата.
към текста >>

81. 31. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ, КОЯТО ОСВОБОЖДАВА ДУХА И ИЗВИСЯВА ДУШАТА

Но да чуем музиката на Учителя и да видиш, че тя е жива, жива музика, простичка от няколко тона и Слова, но могъща в Сила и Мощ.
Даже си мислиш: "Наистина ли ме болеше? " Какво нещо е музиката на Учителя? Има много определения. Но нищо конкретно. Защото нашето съзнание не може да обхване в своята пълнота и цялост както малкото в живота, а камо ли да се добере до великото в живота. Но да чуем музиката на Учителя и да видиш, че тя е жива, жива музика, простичка от няколко тона и Слова, но могъща в Сила и Мощ. Тя те повдига. Тя те завежда в друг свят, свят светъл и необятен, свят на блаженство и здраве. Това всичко съм преживяла, усетила и съм се възкресила чрез нея. Опитала съм лично и чрез моите страдания в моят път, Учителят протегна ръка и ме изведе на простор и светлина, като чрез тези мои състояния Той даде неколцина песни. Те бяха метод и поука за останалите, как да трансформират своите състояния и как да работят с окултните сили, които боравят и се намират в Неговите песни.
към текста >>

Това всичко съм преживяла, усетила и съм се възкресила чрез нея.
Но нищо конкретно. Защото нашето съзнание не може да обхване в своята пълнота и цялост както малкото в живота, а камо ли да се добере до великото в живота. Но да чуем музиката на Учителя и да видиш, че тя е жива, жива музика, простичка от няколко тона и Слова, но могъща в Сила и Мощ. Тя те повдига. Тя те завежда в друг свят, свят светъл и необятен, свят на блаженство и здраве. Това всичко съм преживяла, усетила и съм се възкресила чрез нея. Опитала съм лично и чрез моите страдания в моят път, Учителят протегна ръка и ме изведе на простор и светлина, като чрез тези мои състояния Той даде неколцина песни. Те бяха метод и поука за останалите, как да трансформират своите състояния и как да работят с окултните сили, които боравят и се намират в Неговите песни. Една област от музиката на Учителя, от която се страхувам да пиша, е мистичната музика. Кой новодошъл на Изгрева като чуе песните на Учителя не проронва сълзи, изблик на такова благословено чувство, от което не може да издържи и заплаква. Що е молитвата без песен?
към текста >>

Музиката на Учителя е ключ, който отваря вратата да проникне Божественото у тебе като Сила и Мощ в твоя дух.
Кой новодошъл на Изгрева като чуе песните на Учителя не проронва сълзи, изблик на такова благословено чувство, от което не може да издържи и заплаква. Що е молитвата без песен? Песента е свят на ангелите небесни, а молитвата е свят и среда на Бога Живаго. Трепти човешката душа, трепти в унисон с песента и с моливите на Учителя. Чрез духа си приемаш песните Му, я чрез душата се извисяваш чрез молитвите Му към Бога. Музиката на Учителя е ключ, който отваря вратата да проникне Божественото у тебе като Сила и Мощ в твоя дух. Да пишеш за музиката на Учителя е трудно, твърде трудно. Но можеш да пишеш за нея като опитности, като сила, която въздействува, като частица и част от онези задачи и от онези теми, които Учителят даваше за ученика. Една такава опитност и аз имам. Учителят дава гамата с движение. Пее я три пъти възходящо.
към текста >>

Но можеш да пишеш за нея като опитности, като сила, която въздействува, като частица и част от онези задачи и от онези теми, които Учителят даваше за ученика.
Песента е свят на ангелите небесни, а молитвата е свят и среда на Бога Живаго. Трепти човешката душа, трепти в унисон с песента и с моливите на Учителя. Чрез духа си приемаш песните Му, я чрез душата се извисяваш чрез молитвите Му към Бога. Музиката на Учителя е ключ, който отваря вратата да проникне Божественото у тебе като Сила и Мощ в твоя дух. Да пишеш за музиката на Учителя е трудно, твърде трудно. Но можеш да пишеш за нея като опитности, като сила, която въздействува, като частица и част от онези задачи и от онези теми, които Учителят даваше за ученика. Една такава опитност и аз имам. Учителят дава гамата с движение. Пее я три пъти възходящо. Тъй като много пъти съм пяла гамата, аз завършвам на края низходящо. Завърших упражненията и като прибавка от мен изпях гамата отгоре надолу до, си, ла, сол, фа, ми, ре, до.
към текста >>

Аз съм застанала пред Учителя, не говоря с Него с думи човешки, а споделям с мисълта си този съкровен случай с Него.
Вътрешно ги споделих. Музиката на Учителя, нима тя не е жива за мен и за останалите? Как да пиша за нещо, което е живо, движи се отгоре от Божествения свят, надолу в ангелския свят и от там в човешкия свят. Та ние нямаме сетива за тази музика, за да я обхванем. И как ще пишем за нея? Аз съм застанала пред Учителя, не говоря с Него с думи човешки, а споделям с мисълта си този съкровен случай с Него. Той мълчи и ме гледа с дълбок поглед. Аз се бях молила горещо преди това, за да разбера каква бе причината за моето безсилие и ето отговора беше дошъл в мен. И аз го бях изпълнила. Но сега стоях пред Учителя и исках да разбера вътрешната страна и смисъл на всичко това, което ми се случи. Изведнъж в съзнанието ми проблесна светлина и чух думите Му: "Закон е.
към текста >>

Аз бях седнала на стол и подпряла с дясната си ръка главата си, която ми тежеше и бучеше, защото мисълта ми бе вързана и цялата бях обвързана с дебели и невидими въжета.
Казвам: "Учителю, искам движение, искам да бъда отвързана". Учителят ме погледна сериозно и дълбоко. В такъв случай виждах очите Му тъмно сини, дълбоки, които проникваха в мен. Учителят продължи разговора си с Георги Радев. По-късно Учителят отиде в салона, беше заобиколен от много братя и сестри. Аз бях седнала на стол и подпряла с дясната си ръка главата си, която ми тежеше и бучеше, защото мисълта ми бе вързана и цялата бях обвързана с дебели и невидими въжета. Учителят изсвири на пияното нещо малко, но по едно време аз се почувствах свободна, не го осъзнах веднага. Извадих си ръката, с която придържах главата си и я прибрах. В главата нещо ми просветна. Учителят престана да свири. Аз както всякога в такива случаи, когато излизах от едно потиснато състояние и преминавах в друго - светло, широко и високо, съзнавах напълно, че нещо дълбоко и коренно се е променило у мене.
към текста >>

Аз благодарях вътрешно с мисълта си на Учителя.
Учителят изсвири на пияното нещо малко, но по едно време аз се почувствах свободна, не го осъзнах веднага. Извадих си ръката, с която придържах главата си и я прибрах. В главата нещо ми просветна. Учителят престана да свири. Аз както всякога в такива случаи, когато излизах от едно потиснато състояние и преминавах в друго - светло, широко и високо, съзнавах напълно, че нещо дълбоко и коренно се е променило у мене. Аз благодарях вътрешно с мисълта си на Учителя. Но външно нищо не казвах на другите. Това го оставях нарочно скрито под купата на мълчанието, да бъде покрито, за да мога да го съхраня за по-дълго време и да се ползувам от него, когато ми потрябва. Ето какво казва Учителят за тези случаи: "Във всички песни, които съм дал, отличителното в тях е чистотата на тоновете. Те освобождават човека от всички преплитания, както и от лошите наследствени черти у човека". Музиката на Учителя е тази, която освобождава духа на човека и извисява душата му към небесните висоти, където светлината и хармонията обитават в Божествения свят.
към текста >>

82. 34. ЧИСТЕНЕ

Мисълта за погрешките ще изхвърлите навън.
Тук въпроса не се състои само в това да простиш на другите. Ако не простиш, те печелят. Но трябва да простиш за себе си. Ако не простиш, ти спъваш своето развитие, образуваш гниене в себе си. Ще простиш на другите заради себе си, заради твоят мир. Мисълта за погрешките ще изхвърлите навън. Изхвърлете всички тия дрипи навън. Може да се живее и без грях. Всяко нещо, което те измъчва ще го туриш настрана. У Бога прощаването е закон. Бог всякога прощава.
към текста >>

Само Любовта прощава, само Любовта може да забрави, само тази велика сила е в състояние да те пречисти.
Като отидеш при Бога, той не говори за твоите прегрешения. Лошата страна на непрощаването се състои в това, че ние създаваме пакост не толкова на другите, колкото на възвишеното, благородното, Божественото в нас. Всеки човек, който не прощава ще се обърне на отровна бактерия. Ако дълго време задържате прегрешенията на другите към вас и не прощавате, непременно ще се превърнете на една киселина. Ще настъпи у вас разлагане и ще почнете да ставате недоволни духом. Само Любовта прощава, само Любовта може да забрави, само тази велика сила е в състояние да те пречисти. Кажи си: "Господи, бъди ми светилник на нозете и виделина в пътеките, бъди ми предна и задна стража в моя път! " След като Учителят ми диктува всичко това, каза: "Вече не може да се оправдаваш, че не знаеш и че нямаш методи как да чистиш съзнанието си от нечистотиите, които се полепват по него". Аз кимнах с глава, целунах десницата Му и тихо, тихо се отдалечих. Пред мен стоеше обикновения човешки път на една душа, облякла се в плът и дошла на земята да учи своите уроци.
към текста >>

83. 79. ОБИЧЕН И СКЪП

Няма сила в думата скъп.
А ето Учителят хвърля светлина. Обичен и скъп. И казва Той: "Думата "обичен" представя основите, върху които животът расте и се развива, а "скъп" представя закон на промени, закон на месечината. Не може човек да се грее на месечината. Вибрациите на думата "скъп" са слаби, а на "обичен" - силни. Няма сила в думата скъп. Тя е конец. С конец не може да извадиш вода от кладенеца, но с дебело въже можеш. Дебело въже е думата "обичен". Учителят съпоставя с думата обичен и друга една дума, думата любезен. И в този случай обичен е по-силна.
към текста >>

Образец за такъв ред на думите е изречението: "Сила жива, изворна течаща".
Сричката "зен" показва, че човек започва добре и свършва зле. Едно много важно нещо, върху което Учителят иска да ни обърне внимание е: съзнателно да се отнасяме със своите мисли и чувства, да ги изследваме, да сме доволни от тях. Разбира се, това съвсем не е лесна работа и затова Той прибавя: "Да бъдеш доволен от своите мисли и чувства, това е истинската философия на живота. А човек може да бъде доволен, когато всяка мисъл е определена и отива на мястото си. Така, както всяка дума в речта. Образец за такъв ред на думите е изречението: "Сила жива, изворна течаща". Тук думите са наредени по особен начин. Обичен и скъп. Нещата трябва да бъдат обични, а не скъпи. Да наречеш някого скъп, значи, че си го оценил. Човек не може да се оцени.
към текста >>

Светлината влияе върху очите, а върху лицето влияе мисълта.
За сега мозъкът на хората е в състояние на инертност. Малка част от клетките на човешкия мозък работи. Задачата на окултната наука е да разработи всички мозъчни клетки, да им предаде повече пъргавина и пластичност, повече дееспособност. Всички клетки на мозъка трябва да светят. Учителят обръща внимание на учениците да изучават чертите на лицето, формата и големината на очите, на ушите, на носа и брадата. Светлината влияе върху очите, а върху лицето влияе мисълта. Тук Учителят прави разлика между умът и духът. Умът прави връзки и поставя нещата в стройна система, но духът предава други качества на мисълта. Той внася истината в нея. Като изучаваме живота да обръщаме внимание на неговите прояви. Днес човек е щастлив, утре загубва щастието си, но с това неговата реалност не се нарушава.
към текста >>

Умът прави връзки и поставя нещата в стройна система, но духът предава други качества на мисълта.
Задачата на окултната наука е да разработи всички мозъчни клетки, да им предаде повече пъргавина и пластичност, повече дееспособност. Всички клетки на мозъка трябва да светят. Учителят обръща внимание на учениците да изучават чертите на лицето, формата и големината на очите, на ушите, на носа и брадата. Светлината влияе върху очите, а върху лицето влияе мисълта. Тук Учителят прави разлика между умът и духът. Умът прави връзки и поставя нещата в стройна система, но духът предава други качества на мисълта. Той внася истината в нея. Като изучаваме живота да обръщаме внимание на неговите прояви. Днес човек е щастлив, утре загубва щастието си, но с това неговата реалност не се нарушава. Нито с възгледите на песимистите и оптимистите. Лошото в човека е присадка.
към текста >>

84. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

То би обедняло изведнъж и би загубило голяма част от притегателната си сила.
Пловдив в семейството на зъболекаря Михаил Стоицев, един от първите последователи на Учителя. Висшето си специално образование като стоматолог получих в Берлин, а по-кьсно на 33-го-дишна възраст в София влезнах в Българската държавна консерватория две години със специалност цигулка в класа на проф. Владимир Аврамов. След този кратък увод започвам с темата. Аз не бих могъл да си представя Учението на Учителя без песните и Паневритмията. То би обедняло изведнъж и би загубило голяма част от притегателната си сила. Като казвам това, далеч съм от мисълта да подценявам Словото, което е Същността на това Учение. Слово и музика са едно неделимо цяло, бих казал две почти равностойни компоненти на Учението, които хармонично се допълват. Готовите души за духовен живот се привличат на първо място от Мъдростта и Любовта на Словото Му, на второ място - от музиката - песните и Паневритмията и на трето място -от нашия стремеж към братски живот. Учителят постоянно говори в беседите си, че ученикът трябва да развива музикалното си чувство. За себе си мога да кажа, че връзката ми с Учителя е много по-силна чрез музиката Му, отколкото чрез Словото Му.
към текста >>

Като казвам това, далеч съм от мисълта да подценявам Словото, което е Същността на това Учение.
Висшето си специално образование като стоматолог получих в Берлин, а по-кьсно на 33-го-дишна възраст в София влезнах в Българската държавна консерватория две години със специалност цигулка в класа на проф. Владимир Аврамов. След този кратък увод започвам с темата. Аз не бих могъл да си представя Учението на Учителя без песните и Паневритмията. То би обедняло изведнъж и би загубило голяма част от притегателната си сила. Като казвам това, далеч съм от мисълта да подценявам Словото, което е Същността на това Учение. Слово и музика са едно неделимо цяло, бих казал две почти равностойни компоненти на Учението, които хармонично се допълват. Готовите души за духовен живот се привличат на първо място от Мъдростта и Любовта на Словото Му, на второ място - от музиката - песните и Паневритмията и на трето място -от нашия стремеж към братски живот. Учителят постоянно говори в беседите си, че ученикът трябва да развива музикалното си чувство. За себе си мога да кажа, че връзката ми с Учителя е много по-силна чрез музиката Му, отколкото чрез Словото Му. Искам да обясня това с контестацията, че в текста на песните на Учителя присъства целия философски религиозен мироглед на Неговото Учение.
към текста >>

Беше песента "Сила, живот и здраве", започната от Учителя при една Нова година.
Той дава песните си, защото тази музика е необходима за цялостното изграждане на Учението. Негови са думите, казани в разговор с музикантите: "Друг път ще се родя на земята като музикант". Учителят дава песните си едногласно, така, както ги дават творците на народната музика. Задължение на музикантите-ученици на Учителя е да хармонизират тези песни и да ги аранжират за солово пение с акомпанимент на пиано или оркестър, за еднороден или смесен хор, за соло пиано, за камерен оркестър и т.н. Присъствал съм при раждането само на една песен, като гостенин в София. Беше песента "Сила, живот и здраве", започната от Учителя при една Нова година. Той даваше песните си по следния начин: Свиреше ги обикновено на цигулката, по-рядко на пиано, а присъстващите при него музиканти ги нотираха. Учителят желаеше да хармонизират неговите песни за по-голям състав. Съществува писмо от Него до брат Кирил Икономов, когато последния бе на специализация по музика в Париж, в което Той му пише следното: "Очаквам брат като се завърнете от специализация да се заемете с хармонизирането и аранжирането на моите песни". При музикалното творчество на Учителя имаме един неповторим случай. Докато творците на народни песни от нашия фолклор са били само много музикални хора от народа.
към текста >>

След заминаването на Учителя музикалния живот на Изгрева продължаваше с необикновена сила.
В групата участваха Катя Грива, Ирина Кисьова, Ангел Янушев и Асен Арнаудов. Концертът беше оповестен като концерт на "Нова българска музика" и премина на добро изпълнителско ниво, но не беше посетен добре, вероятно не беше добре рекламиран. А и Пловдив в онова време беше назад в музикално отношение, с изключение дейността на Пловдивското певческо дружество, под ръководството на Ангел Букурещлиев. По-късно, след заминаването на Учителя аз заведох също в Пловдив малък камерен оркестър и певците: Емилия Михаиловска, Любка Стефова и Тошко Маринчевски и изнесохме в салончето на диспансера "Кудоглу" добре посетен концерт от Учителеви песни. Моят покоен татко беше се погрижил да покани приятели и познати. След заминаването на Учителя музикалния живот на Изгрева продължаваше с необикновена сила. Когато бе иззет и салона у мен се яви голяма тъга и разбрах, че се нанася не само голям удар върху музикалното дело на Учителя изобщо, но и в частност върху музиката Му. И тогава реших, че работата върху песните Му на всяка цена трябва да продължи. Доколкото зная, това са двата случая на изнасяне публични концерти от Учителева музика у нас. Сестра Ирина Кисьова е пяла 1-2 пъти по радио София песни на Учителя, също и сестра Лиляна Табакова, известната наша оперна певица. Като казвам, че едно такова Учение е немислимо без съответната музика смятам, че съм прав.
към текста >>

Бях казал, че този океан от вдъхновени песни беше предвестник на великата музикална вълна, която се развихри с пълна сила след 1944 г.
На общия обед пеехме преди започването и след завършването му. Пеехме преди и след Паневритмията, а вечер край обичайния огън беше същински прилив от песни по желание, чак до лягане. И това се повтаряше всеки ден през време на целия ни престой на Рила - щастливо и незабравимо за нас време. Това ставаше от 1922 г. до 1939 г., а и по-късно, след Учителя. Бях казал, че този океан от вдъхновени песни беше предвестник на великата музикална вълна, която се развихри с пълна сила след 1944 г. в България. Затова смело може да се каже, че Учителят има съществен дял в музикалния разцвет на нашата родина след 9.! Х.1944 г. Искам да ви припомня имената на музикантите, които са действали на Изгрева, започвайки от първите години на Братството. Може би списъкът ми е непълен или хронологически неверен. 1.
към текста >>

Аз чух на един негов концерт "Сила жива", аранжирана за контрабас и пиано, в Дома на офицера. 4.
Виж "Изгревът", том II, стр. 256-259). 2. Дядо Матея Калудов, също капелмайстор, от Варна, който се засели в София и аранжираше песните на Учителя в китки за по-голям оркестър. 3. Асен Вапорджиев, известният контрабасист, виртуоз. Той е ръководил оркестър и сам е изнасял концерти на Изгрева, като вмъкваше в програмата на публичните си концерти по някоя песен от Учителя. Аз чух на един негов концерт "Сила жива", аранжирана за контрабас и пиано, в Дома на офицера. 4. Иван Кавалджиев, цигулар, известен събирач и композитор на народни песни, постави началото на Държавния ансамбъл за песни и танци, който по-кьсно продължи работа с Филип Кутев. 5. Музикант И.Г. - капелмайстор. С тези инициали е регистриран в коментара на песнопойката. От него са песните "Към Сион", "Росна капка", "На белия цвят". 6.
към текста >>

От него има хубави аранжировки за смесен хор на песните "Благост", "Сила жива" и др.
- капелмайстор. С тези инициали е регистриран в коментара на песнопойката. От него са песните "Към Сион", "Росна капка", "На белия цвят". 6. Георги Байданов - цигулар и капелмайстор в Стара Загора. 7. Христо Дързев - от Казанлък, много даровит млад музикант, починал рано. От него има хубави аранжировки за смесен хор на песните "Благост", "Сила жива" и др. Автор е на хубавата песничка "Аз съм бялото кокиче", по тест на П. Славейков и на "91 псалм", две любими братски песни. Христо Дързев е бил най-надеждният ученик по композиция на Добри Христов. Искам да спомена всички други участници музиканти: Мария Тодорова, Кирил Икономов, Ангел Янушев, Асен Арнаудов, Лиляна Табакова, Мария Златева, Гавраил (Галилей) Величков, Симеон Симеонов, Данко Симеонов, Филип Стоицев, Ирина Кисьова, Весела Несторова, Емилия Михаиловска, Тодор Маринчевски, Любка Стефова, Юлия Минчева, Таня Икономова, Митко Сотиров, Дора Карастоянова, сем. Капитанови, Атанас Минчев, Гита Стратева, Ружинка и Данчето Кисьови, Георги Сотиров, Иван Хантов, Верка Куртева, Възкресен Анастасов - извинявам се ако към забравил някого.
към текста >>

Той свидетелства за силата на въздействието на Учителевата музика върху хора, които я чуват за пръв път.
Отишъл при Учителя, разправил целия случай и казал: "Учителю, аз излъгах, не казах, че песента "Махар Бену" е от Вас". Учителят помислил малко и казал: "Рекох, добре си направил, че не си казал". Някои приятели, които прочетоха моя доклад, бяха на мнение, че неуместно съм вмъкнал в него анекдота за брат Пеньо, също и израза "по-правоверен от папата". Бих отговорил на тази критика така: Първо. Анекдотът с брат Пеньо е в тясна връзка с музиката на Учителя. Второ. Той свидетелства за силата на въздействието на Учителевата музика върху хора, които я чуват за пръв път. В случая един музикален човек, свещеникът на селото, чува за първи път песента на Учителю "Маха Бену" и тя му прави толкова силно впечатление, че той не се усъмнява в думите на брат Пеньо, че тя е от Бетховен. Трето. Анекдотът е толкова мил и забавен, че заслужава да остане за поколенията. Четвърто. И най-важното, отношението на Учителя към "прегрешението" на брат Пеньо, който се явява пред Него и чистосърдечно си го признава. Каква широка има в думите на Учителя: "Добре си направил, че не си казал от кого е "Махар Бену". За Учителя е по-важно, че неговата музика действа на душите, отколкото, че неговото авторство на песента е било премълчано.
към текста >>

Мощна сила се крие в музиката.
Ние ги познаваме под общото име ангели. Когато в зорите на живота ангелите се събудили на Небето, те започнали да пеят и когато те започнали да пеят, светът започнал да се създава. Музиката, като изкуство на ангелите, е съединително звено между ангелския и човешкия светове. Музиката, това е дихание на душата. Любовта без подходяща музикална среда не може да се прояви. Мощна сила се крие в музиката. Ако хората искат да се превъзпитат, ако те искат да отгледат надеждно поколение, което да стане носител на нещо красиво и възвишено, на нещо ново, те трябва да поставят за основа на възпитанието музиката в най-широк смисъл на думата. Окултната музика мъчно се поддава на изучаване. Изисква се деликатен слух и голямо съсредоточаване. При това човек трябва да се освободи от всички предубеждения, от всички традиции. До нея обаче не може да се дойде ако човек не изучава предварително обикновената музика.
към текста >>

85. 6. ПОЛИТИЧЕСКА СЦЕНА ЗА НАРОДИТЕ И ПОВЕЛИТЕЛЯТ НА СВЕТА

АСЕН ЧИЛИНГИРОВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

И тъй, мисълта на Учителя, която открих преди няколко дни е следната: "Какво остави Бисмарк на Германия?
По редица причини обаче, чието изреждане само би надхвърлило далеч рамките на едно писмо, известни събития и явления представляват от дълго, от много дълго време предмет на моя интерес и с това са пробудили моето внимание и съответните ми сетива в малко по-силна степен, отколкото това е общоприето. Аз имах привилегията - но и съответните задължения - да се намирам много пъти през живота си в непосредствена близост до някои видни личности, за които се счита, че са творци на съвременната история, и до някои от най-сензитивните точки на нашата планета - като резултат от известната шопска мъдрост, болшинството от нашите приятели не могат и да си помислят, че е имало и други сензитивни точки освен България. По този въпрос обаче сега няма да се впускам в подробности, а ще го оставя за някой друг път - ако изобщо имам някога настроение да се впускам в такава необятна тема. Във връзка с конкретната тема обаче, аз и след изпращането на писмото продължих между другите ми занимания да се ровя във външните й изяви и за мен беше твърде любопитно да открия още цяла поредица явления и събития, свързани с нея, както и с редица други факти от същия комплекс, с чието посочване не исках да претоварвам дишното си писмо. От само себе си се разбира и считам за излишно да ту напомням, че това писмо ти изпращам за твоя информация и че данните в него, а особено моите коментари към тях, не са предназначени за публикация. И тъй, мисълта на Учителя, която открих преди няколко дни е следната: "Какво остави Бисмарк на Германия? - Дългове. Какво донесоха видните дипломати на Австрия? - Ръзпокъсването й. Какво донесоха видните дипломати на Русия? - Опропастяването й.
към текста >>

само 7 години след Берлинския конгрес, като никаква външна сила и никакъв двустранен договор на австрийската и руската дипломация не може да го осуети, а последвалите събития ни показват, какво става именно с Австрия и Русия.
Какво има Учителя предвид по отношение дейността на австрийските и руските дипломати? Какво отношение има тя към последвалите събития? - Едва през последните десетилетия стана известно, че събитията около Берлинския конгрес били предшествани от редица двустранни споразумения, с участието на Австрия и Русия, които не оставяли място за никаква алтернатива за решенията на Берлинския конгрес и за разделянето на България. Като изхождаме от това обстоятелство, значението на самият Берлински конгрес се омаловажава до голяма степен: той е само формалният акт, но изглежда, че за Божественото от значение е тъкмо този формален акт. От друга страна, що се отнася до разделението на България, установено от решенията на Конгреса, то се обезсилва с акта на Съединението на 6 септември 1885 г., т.е. само 7 години след Берлинския конгрес, като никаква външна сила и никакъв двустранен договор на австрийската и руската дипломация не може да го осуети, а последвалите събития ни показват, какво става именно с Австрия и Русия. Какво означават дълговете, които Бисмарк оставил на Германия? Намираме ли се и тук при поредния случай на безсмислието, оставено ни от представителите на "научни марксизъм", които в центъра на всички явления в обществения, политическия и културния живот виждаха икономиката? Също като излаганите от същите "учени" нелепици във връзка с българската история, като напр. причините за падането на Първото българско царство - държавата на Симеон и Самуил, "разтърсвана от дълбоки противоречия и изтощена от многобройни войни"! По отношение на Българската държава, тези мними учени нито за миг не се замисляха, че войните и на Симеон, и на Самуил са били водени почти изключително на чужда територия, и че в техен резултат, т.е.
към текста >>

Ето един цитат от него по този въпрос: "В света има една велика разумна сила, която обединява всички хора.
Военната победа на Германия над Франция, както и наложените репарации върху последната обаче си имат своите последствия. И тъкмо тези последствия включват понятието дълг, което Учителят употребява при въпросния цитат. Защото след Първата световна война, Франция е тази, която ще наложи репарации на Германия. Това е една тема, която днес историците някак си са забравили, също както са забравили каква роля играят репарациите при по-нататъшния ход на събитията. Но Учителят съвсем не ги забравя. Ето един цитат от него по този въпрос: "В света има една велика разумна сила, която обединява всички хора. Сегашната война ни показа, че тази върховна сила следи за всичко. Тя следи всички несправедливости, които вършат народите. На Германия наложиха репарации 120 милиарда лева. Тя цяла да се продаде, няма да може да ги изплати. В целия свят едва има 100 милиарда злато, а от нея искат 120 милиарда!
към текста >>

Сегашната война ни показа, че тази върховна сила следи за всичко.
И тъкмо тези последствия включват понятието дълг, което Учителят употребява при въпросния цитат. Защото след Първата световна война, Франция е тази, която ще наложи репарации на Германия. Това е една тема, която днес историците някак си са забравили, също както са забравили каква роля играят репарациите при по-нататъшния ход на събитията. Но Учителят съвсем не ги забравя. Ето един цитат от него по този въпрос: "В света има една велика разумна сила, която обединява всички хора. Сегашната война ни показа, че тази върховна сила следи за всичко. Тя следи всички несправедливости, които вършат народите. На Германия наложиха репарации 120 милиарда лева. Тя цяла да се продаде, няма да може да ги изплати. В целия свят едва има 100 милиарда злато, а от нея искат 120 милиарда! Въпросът не се решава така".
към текста >>

86. 66. ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Той даде най-напред „Сила, жива, изворна течуща".
Или Учителят е свирил или това. А други е давал преди нас. Просто дойде една мисъл и Учителят я изпее. След това още малко, изпее и другото и така. Например „Изгрява слънцето" в тази форма която е, не е така дадена. Той даде най-напред „Сила, жива, изворна течуща". Ние научихме тази песен, след това даде „Изгрява слънцето" и после се свързаха така, както я пеем сега. В.К.: Той идва в салона с калъфа, извади цигулката. Е.А.: Но много пъти ги е давал така, не когато е време за лекции и за беседа. Понеже Учителят беше много благосклонен към музикантите. Ако имаше галени деца, то това са музикантите.
към текста >>

А се е случвало, да донесе цигулката и да няма песен, защото мисълта протекла в друга насока, нали?
И затуй когато Учителят идваше в клас с цигулката, правеше ни празник. Всички: „А, днес ще има пеене, днеска ще има нова песен". С много радост сме посрещали Учителя. Някога Той я носеше цигулката, друг път ще даде на някой да я донесе. И като видиме че цигулката е дошла, значи ще има песен. А се е случвало, да донесе цигулката и да няма песен, защото мисълта протекла в друга насока, нали? Друга тема се явила, която не поражда песен. После много пъти Той ни е изпявал песни. Например много мелодии, даже не знам дали всички мелодии са записани, които Учителят ги е пял. Друг път пък е давал текст Той и е казвал, например в Младежкия клас Учителят каза така: „Хайде, Дух обичен и чист". Дух обичен и чист.
към текста >>

87. 82. БРАТЯ И СЕСТРИ В ЕДИНОМИСЛИЕ

И Учителят просто й каза и я накара, дето се казва почти на сила, да вземе диплома от гимназията, да си завърши гимназията.
Та тя е изкарала такъв режим под ръководството на Учителя. Интересна е опитността на Катя, Учителят преди да си замине, десетина години ли беше, казва й: „Ти не си завършила гимназия". Тя след като завършила шести клас гимназиален както беше отива в Италия музика да следва. Значи 7 и 8 клас трябваше да ги вземе, за да има право да стане учителка. Като беше при Учителя, баща й пращаше, лесно беше нали така, но все пак един ден ще остане сама нали? И Учителят просто й каза и я накара, дето се казва почти на сила, да вземе диплома от гимназията, да си завърши гимназията. И тя отиде при Паша Теодорова, които живееха още в града. Там беше на пълен пансион у Пашини. Аня я учеше по литература и |езиците. Паша математика, геометрия и химия и другите - история, тя самичка четеше и ако е имало нужда пак някой приятел може да й помогне. Така тя завърши гимназия.
към текста >>

Представете си човек какво може да направи с мисълта си когато я завладее, той и човек може да убие.
А той ги е дал тогава. Щото Хермес се смята за основател на всичките окултни науки. Ако не е основател, той пък ги е предал на нашата култура. Но те са били много строго пазени, тайно учение са предавали. Сега го разбирам много, след като направиха учените хора бомбата и я хвърлиха и убиха хора, нали, разбирам, че имали са право да бъде скрито учението. Представете си човек какво може да направи с мисълта си когато я завладее, той и човек може да убие. Ако това падне на хора, които нямат морал и могат да направят това, значи какви престъпления могат да се вършат. Да убиеш, без да те хванат. Това е страшно нещо. И затуй онези хора са били прави когато са крили знанията. В.К.: На мен Влад Пашов разтълкува хороскопа ми и досега всичко се изпълнява.
към текста >>

88. 104. ВЪТРЕШНИЯТ ПЪТ НА УЧЕНИКА

Пък аз се оскърбявам, значи не съм ученик и човек сега търси в себе си сила да прави опити за неоскърбяване.
И ние се стремяхме още от най-ранните години, когато ни се струваше, че е много лесно, но после когато се сблъскахме с известни прояви нали, да речем с лични чувства в себе си. Сега лично чувство се прояви, човек нали трябва да господарува и над личните си чувства. Но който се е опитал да се бори с личните чувства и да ги завладява, той знае как става това. Например да вземем докачението. Човек се докача, нали обижда се, оскърбява се и сега Учителят казва, че ученикът не се оскърбява. Пък аз се оскърбявам, значи не съм ученик и човек сега търси в себе си сила да прави опити за неоскърбяване. Или пък да мисли как, защо той се оскърбява. Да търси, да анализира в себе си как е станал този процес на оскърбление за да го избегне, защото едно е да знаеш нещо, че трябва да го направиш, а друго е да умееш да го направиш и да имаш методите за правенето. Защото ние тогава срещаме само образа на ученика, а методите за реализирането впоследствие ги учихме. Учителят ги даваше в Словото. Но тези методи не ни бяха ясни в началото.
към текста >>

Значи, щом аз съм потисната, знам че не ми е светла мисълта.
Вярно, четяхме беседа. Негова от печатаните, не сме стояли, но нещо много хубаво имаше в това. Та Словото, което Учителят ни даваше, ние трябваше да се справяме с всички мисли, които носехме от миналото у нас, съзнателно и подсъзнателно. Верно е, че Той ни даваше готово нали, както казах, това е един от много хубавите методи, който| ни даде. „Светла мисъл е тази, която носи радост, спокойствие и тишина в човека, и му дава свобода". Значи, щом аз съм потисната, знам че не ми е светла мисълта. И ако искам нещо, да речем ако е от такъв характер, щото и в мислите човек може да се заблуди, да мисли, че мисли светло, пък всъщност то да е по посока на някакво лично чувство, нещо, което той желае и да реализира, пък то не е толкова от висш характер. Разбирате? Тъй че ние сме имали в живота си и да отличаваме постоянно красивото, отговорното, доброто от злото, това което е полезно за човека и което не е полезно. Същото се отнася и за чувствата. Чувствата са един свят и желанията един свят много мъчен за овладяване. Щото човек желае нещо, иска да го направи.
към текста >>

Защото когато мисълта ни се засили, тогава онези чувства някак сами бягат.
Щото човек желае нещо, иска да го направи. Пък разумността у човека му говори друго и човек се чувства разделен. Явява се борба в човека. Въпреки че Учителят никога не ни е съветвал да се борим със себе си. Но Той само ни съветваше да издигаме положителната си мисъл, за да може тя самата да изгони отрицателното чувство в нас, с което трябва да се борим. Защото когато мисълта ни се засили, тогава онези чувства някак сами бягат. Щото не се подхранват. И затова имали сме трудности в тази вътрешна работа, което и досега, и досега човек може да изпадне в това положение, в което тогава сме били. Сега Учителят ни е помагал. Помагал ни е с образите които е давал. Например за докачването Той казва на едно място: „Аз се отвращавам от докачението на хората".
към текста >>

Нали, такава сила да получи, че сам той да се види в чудо.
Той така е сложил в разказа си примера за разрешаване с всички чувства. Така е, има го в беседите това са обяснения за преодоляване. И друго нещо е казал за чувствата: Например у някой човек се прояви ревност, ревнува от какъвто и характер да е ревността. Като ревнува човек казва, в неговото съзнание се втичат и други ревности, и други хора, които имат ревност, но понеже това е еднакво трептение, значи те идват в него и той е като една долина, в която се втичат реките. И затуй у него чувството може да се усили до невероятност. Нали, такава сила да получи, че сам той да се види в чудо. Аз лично имам такъв опит и специално за ревността. Аз бях се подала на едно ревниво чувство и в продължение на половин час така у мене се усили ревността, че аз дойдох почти до едно помрачаване на съзнанието си и бях готова на съществото, което ревнувам, да му направя пакост. Разбирате, иначе никога не съм имала желание, аз някому пакост да направя. Но това състояние ме държа слава Богу само половин час. Дали аз се уплаших от него, като видях в какво състояние съм изпаднала, но наистина бе страшно състояние.
към текста >>

Любовта е силата, която ще очисти човека от всички наслоения на минало, на минали прераждания, на настоящи, които носи в подсъзнанието си.
Но така цялостно, със цялото си същество, за да може най-малката връзка макар да направи, но тази връзка ще му даде сили, за да може малко по малко да организира тоя свой вътрешен свят. За тази организация Учителят казва нещо много важно: „Духът в човека трябва да работи много дълго време върху умът и сърцето, и върху тялото, за да може да изработи инсталация, да потекат енергиите на Любовта в него". Значи Божественото в човека само може да извърши тая организация на тия сили и затуй Учителят като първа задача, като най-висока цел постави: ЛЮБОВ КЪМ БОГА. То е нещо, което човек трябва да го има всякога в съзнанието си и ако го има или, ако всякога може да подържа, да дойде до него, той няма да има трудност, няма да има мъчнотия, която да не преодолее, защото оттам ще потекат сили, силите на Любовта. А Любовта всичко пречиства. Любовта е силата, която ще очисти човека от всички наслоения на минало, на минали прераждания, на настоящи, които носи в подсъзнанието си. Няма друга сила в света, която да може да ни очисти освен Любовта. Защото аз някога съм се уплашила от това, което съм виждала у себе си, като желания, като сили. Казвам, кога ще се справя с това нещо? Аз поне нещо мисля, че съм постигнала, то пък изскочи в друга форма, другояче. Разбирате то се прояви не в същата форма, която съм преодоляла, в друга форма се прояви и едничкото нещо което е, виждам, че това е Любовта ни към Бога, която трябва да проявим.
към текста >>

Няма друга сила в света, която да може да ни очисти освен Любовта.
За тази организация Учителят казва нещо много важно: „Духът в човека трябва да работи много дълго време върху умът и сърцето, и върху тялото, за да може да изработи инсталация, да потекат енергиите на Любовта в него". Значи Божественото в човека само може да извърши тая организация на тия сили и затуй Учителят като първа задача, като най-висока цел постави: ЛЮБОВ КЪМ БОГА. То е нещо, което човек трябва да го има всякога в съзнанието си и ако го има или, ако всякога може да подържа, да дойде до него, той няма да има трудност, няма да има мъчнотия, която да не преодолее, защото оттам ще потекат сили, силите на Любовта. А Любовта всичко пречиства. Любовта е силата, която ще очисти човека от всички наслоения на минало, на минали прераждания, на настоящи, които носи в подсъзнанието си. Няма друга сила в света, която да може да ни очисти освен Любовта. Защото аз някога съм се уплашила от това, което съм виждала у себе си, като желания, като сили. Казвам, кога ще се справя с това нещо? Аз поне нещо мисля, че съм постигнала, то пък изскочи в друга форма, другояче. Разбирате то се прояви не в същата форма, която съм преодоляла, в друга форма се прояви и едничкото нещо което е, виждам, че това е Любовта ни към Бога, която трябва да проявим. Не ние да я създадем, не ние нищо не създаваме, ние не говорим че градим себе си.
към текста >>

Няма друга сила в света, която може да се справи с кармичния закон.
" Аз рекох: „Учителю, ама съвсем другояче ми беше предадена работата". То каза: „Е, и на тебе ще го направят без да знаят". Ти си направила пакост на едно същество без да знаеш, но и на тебе ще направят същата пакост без да знаеш. Значи тука действува кармичният закон, нали. И за да се освободим от кармичния закон, пак Любовта ще ни освободи. Няма друга сила в света, която може да се справи с кармичния закон. Защото Мойсей, който е един човек, говори с Бога и той даде закона „Око за око, зъб за зъб! " Той е законът на кармата в отношенията на хората. Той споменава на едно място там в Библията си спомням, говори за Любовта споменава за Любовта. Но той не я дава като принцип. Чак Христос даде Любовта като принцип в живота на човека.
към текста >>

89. 105. ОКУЛТНИ ОПИТИ

И през цялото време съм следяла мисълта си, да не ми се породи лоша завист, щото ще се изложа пред Учителя. Разбирате!
Е.А.: Вижте какво Учителят казваше и друго, може да го е правил това, но то е вече опит, който е правил. Аз съм забелязвала, някои неща е правил между нас трите стенографки. Той нямаше еднакви отношения към трите ни. И това можеше да породи нали ревност, завист, да, но да ви кажа „Слава Богу", аз за себе си мога да кажа, че когато съм имала случаи такива опити съм се справяла. Един път, аз понеже умеех така да шия, Савка пожела нещо да си ушие, две престилки да си ушие и Учителят не купи нито на Паша, нито на мене, само на нея купи, и аз ги уших. И през цялото време съм следяла мисълта си, да не ми се породи лоша завист, щото ще се изложа пред Учителя. Разбирате! Щото имах вече това съзнание и разбиране, та когато сме бивали заедно, аз там съм била много будна, по будна като сме били заедно. Впоследствие другаде съм бъркала, не съм била така будна, но там съм била будна, щото Той идваше много често при нас и аз щях да видя недоволството, ако бях направила така. И после мислех си, че Той нарочно прави така, за да ме изпита и не исках да не издържа изпита си. Това е било, но иначе Той казваше и друго нещо: „В Школата на Питагора учениците престоявали 2-3 години като оглашени, не били приемани в Школата, но другите ученици били излагани на подигравки, новите ученици, кадидатите за ученици били излагани на подигравките и грубата обхода на другите ученици". Сега казва, няма да бъде така в Школата, естествени ще бъдат тези изпити.
към текста >>

Важно е да бъдеш лъч от Бога макар и най-малък, но да си от Неговото тесто, да имаш Неговата светлина, да имаш Неговата Любов, Неговото знание и Сила!
Много по-късно, при Учителя вече аз разбрах, че трябва да си следя тона, да се чувам каквото говоря, с какъв тон го говоря. Ама то да не е лесно човек да се контролира. Забравяш, като ти кипне нещо отвътре, отвори се клапата на парния котел и пищи. Има тука няколко мисли, които така съм записала. Казва Учителят: „Да бъдеш знатен, велик, прочут, това не е важно. Важно е да бъдеш лъч от Бога макар и най-малък, но да си от Неговото тесто, да имаш Неговата светлина, да имаш Неговата Любов, Неговото знание и Сила! " За мене това е като Откровение. Значи ние можем да бъдем в една микроскопическа част, частица от Божественото. Значи това е постижимо, да бъде човек лъч от Бога, да има Неговата светлина, Неговата Сила, Неговото знание. И Учителят казваше много пъти: „Това, което ви говоря и Бог ви Го казва. Това, което ви говоря и Христос ви Го казва".
към текста >>

Значи това е постижимо, да бъде човек лъч от Бога, да има Неговата светлина, Неговата Сила, Неговото знание.
Има тука няколко мисли, които така съм записала. Казва Учителят: „Да бъдеш знатен, велик, прочут, това не е важно. Важно е да бъдеш лъч от Бога макар и най-малък, но да си от Неговото тесто, да имаш Неговата светлина, да имаш Неговата Любов, Неговото знание и Сила! " За мене това е като Откровение. Значи ние можем да бъдем в една микроскопическа част, частица от Божественото. Значи това е постижимо, да бъде човек лъч от Бога, да има Неговата светлина, Неговата Сила, Неговото знание. И Учителят казваше много пъти: „Това, което ви говоря и Бог ви Го казва. Това, което ви говоря и Христос ви Го казва". Но да ви каже в очите на едно религиозно съзнание, нали знаете как ще прозвучи това казване, религиозно съзнание. Но в тази светлина, която е тука дадена, съвсем друго звучи това. Значи, то не е че Учителят, Учителят е изразител на тия Божии мисли.
към текста >>

Мъдростта на човека дава знание, Любовта му дава живот, сила, а пък Свободата идва от Истината.
Тези неща бяха за охрана нали в работата ни, защото човек знаете ли какво е. У човека има тщеславие, има желание да се покаже, макар че това са лични чувства, които ние трябва да ги завладеем, нали покаже се някога, дойде ти в съзнанието, ти не си обърнал внимание и хоп кажеш нещо, което не трябва да кажеш, нали по такъв начин правиме грешки и човек после се лови, че не е трябвало да каже и онова не е трябвало да каже. Но Той казваше за Истината до която човек достига, тя е реалността, тя е същественото в живота. И затуй човек като познава Истината, тя ще го направи свободен. Нали качеството на Истината е това, ще го направи свободен. Мъдростта на човека дава знание, Любовта му дава живот, сила, а пък Свободата идва от Истината. Аз и друг път мисля съм говорила с вас, че Учителят можеше да дава такава свобода, каквато никое същество не съм видяла да дава. Той никога и никого не ограничи, никого и никога не осъди за това, че е направил това или онова. Ние и сега още даже, които бяхме при Него не можахме да разберем това, този закон на свободата, който Учителят проявяваше. И сега например, нали ще кажем нещо за някой човек, да речем някаква отрицателна черта, най-малкото нещо. Учителят казваше: „Не говорете това.
към текста >>

Защото този път, това знание, което сме получили ни дава и сила, и радост, и мир в душата и какви ли не хубави неща в човека.
Всеки един от нас трябва да изправи живота си, да се обърне в друга посока, защото не можеме да живееме по старому и да сме ученици. Учителят казва: „Ученикът трябва да се обновява всеки ден. Нова мисъл, светла мисъл и добро благородно чувство да придобива. Ако всеки един от нас придобива това и работи така, разбира се че ще станем нови хора и друго нещо ще добиеме в живота си, но и това ще стане. Защото всеки, който е тръгнал в този път, толкова хубави неща има от приложението, което е добил и толкова радост имал от придобивките, които е направил, макар и микроскопически да са, че той никога няма да се откаже да не върви в тоя път. Защото този път, това знание, което сме получили ни дава и сила, и радост, и мир в душата и какви ли не хубави неща в човека.
към текста >>

90. 129. РЕЗЮМЕ НА ЕДИН ЖИВОТ

Но съм чувствала силата на Словото.
После то го обогатява при дадени положения, то го издига в едни полета много високи. Той може да не остане там, но като изпадне под влияние на Словото на Учителя, както и в присъствието, когато ни е говорил, аз съм се чувствала толкова добре, толкова желание съм имала, че веднага като изляза мога почти всичко да правя. Това е влиянието, което Учителят го е предал. В Неговата аура понеже сме били, затуй може би съм чувствала това. После не съм могла баш така да го направя както съм го чувствала. Но съм чувствала силата на Словото. Вижте, аз не мога да кажа какво съм направила за себе си. Но по-хубаво нещо от него нямам в живота си. В.К.: Ние сме по-младо поколение и виждаме колко трудно се прилагат тия неща. Е.А.: Абе, че се прилага трудно, трудно се прилагат, но ако човек има огън вътрешен, може. Всичкото е до будното съзнание, нали до възможностите, които има в себе си които носи.
към текста >>

Положителното всякога расте и показва, че силата е в него, той може да направи нещо.
Светия се нарича всеки човек, който спазва хигиената на душата си. Човек, който живее нечисто, не спазва хигиената на душата си. Външната чистота е един резултат на вътрешните разбирания на човека. Защото има хигиена не само на тялото, а и на душата; и трябва да се пази хигиената на душата. Живият човек е едно положително число. Положителното всякога расте и показва, че силата е в него, той може да направи нещо. Всеки човек трябва да почне най-първо да пее в мисълта си, а после ида пее и отвън. Най-първо във всяка една мисъл, която имате, тонът трябва да е верен. Тази мисъл трябва да бъде вярна като тон, който е верен, тогава може и от вън да расте вярно. Когато се пее, тонът трябва да е верен. За да се облагороди твоето сърце и да мислиш правилно, непременно трябва да се освободиш от всички материални средства, които те спъват.
към текста >>

Всеки човек трябва да почне най-първо да пее в мисълта си, а после ида пее и отвън.
Човек, който живее нечисто, не спазва хигиената на душата си. Външната чистота е един резултат на вътрешните разбирания на човека. Защото има хигиена не само на тялото, а и на душата; и трябва да се пази хигиената на душата. Живият човек е едно положително число. Положителното всякога расте и показва, че силата е в него, той може да направи нещо. Всеки човек трябва да почне най-първо да пее в мисълта си, а после ида пее и отвън. Най-първо във всяка една мисъл, която имате, тонът трябва да е верен. Тази мисъл трябва да бъде вярна като тон, който е верен, тогава може и от вън да расте вярно. Когато се пее, тонът трябва да е верен. За да се облагороди твоето сърце и да мислиш правилно, непременно трябва да се освободиш от всички материални средства, които те спъват. Когато имаш една чаша, тази чаша трябва да е здрава, за да можеш да туриш и съдържанието, което Бог е определил за тебе.
към текста >>

В това се крие силата на тази /мистична/ чаша.
Когато ще повишите ума си и сърцето си, а волята си ще понижите, тогава вие сте добър човек! Когато понижа ума си и сърцето си, а повиша волята си, аз съм лош човек. А когато повиша ума си и сърцето си, а волята си понижа, тогава аз съм добър човек. Който понижава волята си, той е добър. Сега ще помните едно: щом понижите ума си и сърцето си, вие няма да носите чашата си пред Господа. В това се крие силата на тази /мистична/ чаша. Когато отивате при Бога, тази чаша трябва да бъде празна, за да може Той да сипе нещо в нея. И тогава като се върнеш при хората, ти ще можеш от нея да даваш на всички хора. - Да покажеш, че си бил при Бога и Той ти е сипал нещо в нея. Защото чашата ти е била приготвена и празна, да може да тури Той нещо в нея! Това е сега хигиената на душата.
към текста >>

91. 135. ИЗЛЕТИ ОТ МЪРЧАЕВО

Човешките заповеди нямат сила.
Трябва да ти предам от тях. А ето с почерка на Паша Теодорова извадки от тези екскурзии. ИЗВАДКИ ОТ БЕСЕДИТЕ, ДЪРЖАНИ НА 25, 26, 27 И 28 АВГУСТ 1944 ГОДИНА, НА ВИТОША, В ОКОЛНОСТТА НА ХИЖА „ОСТРЕЦ" И „ЕДЕЛВАЙС" Различаваме два вида заповеди: Човешки и Божествени. Човешките заповеди произвеждат противоречия, а Божествените никога не произвеждат противоречия: каквото кажеш става. Щом завъртиш ключа, светлината иде, водата иде, хлябът иде. Човешките заповеди нямат сила. Каквото кажеш, нищо не става. Божествените заповеди причиняват радост, а човешките скръб. Като дойде скръбта у вас, не я пъдете. - Защо? - Защото тя е дошла да ви лекува.
към текста >>

Сила и младост са две различни неща.
6 1/2 ч. сутр. 28. VIII. 1944 г. - Св. Богородица Казва се, че някой човек е силен и млад. Сила и младост са две различни неща. Да бъде човек силен, значи да има светлина. Да бъде млад, значи да има топлина. Какво нещо е погрешката? - Погрешката е неразбрана добродетел. Какво нещо е добродетел та ?
към текста >>

Ако мисълта се изкриви, пак може да се заоблачи.
Който люби е свободен, той има знание, има и живот; който не люби, не е свободен, няма знание, няма и живот. Преди известно време се канеха да бомбардират София. Това се дължеше на разбърканата човешка мисъл. Понеже мислите на хората се оправиха, Божественото взе надмощие. Друго направление има сега човешката мисъл. Ако мисълта се изкриви, пак може да се заоблачи. И после пак може да се изясни. Това показва промените, които стават отвън. Хората хвърлят сенки върку действителния живот и така се явяват бурите. Сега аз вярвам, че всички престъпници от осем хиляди години насам си събират багажите. Злото не може да остане у нас.
към текста >>

92. 156. УЧЕНИКЪТ ТЪРСИ УЧИТЕЛЯ СИ

Прочел мисълта.
В.К.: Че ми обръщаш гръб. Е.А.: Да, че като ми обръщаш гръб, ми обръщаш внимание и аз благодаря за това, че ми обръща внимание. Веднага се обърна с лице. В.К.: Към теб? Е.А.:Да. В.К.:Ха,ха. Прочел мисълта. Е.А.: Ами разбира се, веднага. Виж аз от такива неща съм видяла Учителя, от такива неща малки. В.К.: Той веднага се обръща срещу тебе. Е.А.: Веднага, моментално се обърна. В.К.: И се усмихна.
към текста >>

Е, все се иска сила затова.
Е.А.: И сега Учителят каза: „Има ли някой желаещ, който би отишъл сам да живее, сам на една планета? " Никой не каза да, само дядо Благо каза: „Да". Да ти кажа, аз се възхитих, че тоя човек на тая възраст. Той беше дядо Благо вече възрастен човек, когато Учителят зададе този въпрос. Да отиде сам на една планета да живее. Е, все се иска сила затова. Иска се самоувереност, иска се голямо вътрешно съдържание. В.К.: Човек, ако е сам ще се задуши в самотата. Е.А.: Да. В.К.: Трябва да има нещо вътре в него -вътрешен живот. Е.А.: Това е богатство, за да може човек да пожелае да живее сам на една планета.
към текста >>

Царя слезе загледа ме спокойно, с насочени пистолети аз почувствувах в цялото си тяло някаква сила и един глас: „Хвърли оръжието!
Там се изучихме и израстнахме. Като свободен гражданин се свързах с комунистите - приех тяхната идеология за братство и равенство между хората. Станах член на партията. Наредиха аз да убия царя като се връща с колата си през Арабаконака, където го чаках с два пистолета в ръцете. Колата се зададе, аз я спрях. Царя слезе загледа ме спокойно, с насочени пистолети аз почувствувах в цялото си тяло някаква сила и един глас: „Хвърли оръжието! Дай път на колата! " И в същия момент чух в себе си гласа на собствената ми съвест -какво добре бе направил този цар на семейството ни и на мен. Хвърлих оръжието и дадох път на колата. Не след дълго царя ме повика в двореца. Поприказвахме и ме пусна на свобода, но аз бях вече дълбоко потресен и мисълта ми работеше усилено.
към текста >>

Поприказвахме и ме пусна на свобода, но аз бях вече дълбоко потресен и мисълта ми работеше усилено.
Царя слезе загледа ме спокойно, с насочени пистолети аз почувствувах в цялото си тяло някаква сила и един глас: „Хвърли оръжието! Дай път на колата! " И в същия момент чух в себе си гласа на собствената ми съвест -какво добре бе направил този цар на семейството ни и на мен. Хвърлих оръжието и дадох път на колата. Не след дълго царя ме повика в двореца. Поприказвахме и ме пусна на свобода, но аз бях вече дълбоко потресен и мисълта ми работеше усилено. Мой приятел ме заведе да чуя Учителя Петър Дънов - познах гласа, който говореше в мен. Оттогава станах окултен ученик на Учителя и на Бога през целия си живот - познах Истината. Влад е роден на 11.IX.1902 год., заминава си на 04.02.1974 год. МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ: Който страда, съдят го вече. Смъртта раздава всичко, а живота прибира.
към текста >>

Мисълта е вибратор, който може да формира цяла Вселена.
Гдето е Любовта, осветява се всичко - в нея всичко става чисто, светло, възвишено. За радостния човек слънцето грее, цветята в неговата градина цъвтят и благоухаят. Живот без любов няма. Огъня гори само тленното, и вие при най-силния огън идете за да видите какво сте? Всяко знание, което приближава при Бога е добро. Мисълта е вибратор, който може да формира цяла Вселена. Духовната страна на живота се налага. Русия е място, където се правят големи опити за цял свят. Логиката на свръхчовека е: „ Силен съм ще ти помогна".
към текста >>

93. 15.Словото му и музиката му еднакво ни завладяваха

В човека действуват много сили, всяка сила има особени трептения.
Словото му и музиката му еднакво ни завладяваха, но различно беше действието им. Словото му носеше светлина, разкриваше простори и светове. Чрез въздействието на музиката човек навлизаше в себе си и там изживяваше нещо непознато и ново. Музиката обхващаше не само емоционалната страна на човека, но и цялото човешко същество. В човека действуват много сили, всяка сила има особени трептения. Трептенията на силите могат да се допълват, да се усилват. Един от методите за смяна са състоянията, които Учителят ни даде е музиката, песните. Той ни съветваше, когато сме неразположени да изпеем някоя песен и така, чрез влиянието й да сменим състоянието си. Всяка песен има свой ритъм, свои трептения, които въздействат пряко на сърцето. Музиката оказва тониращо въздействие.
към текста >>

Мисълта е един от най-главните фактори за смяна на състоянията.
Чрез музиката ние можем да се хармонираме със силите на разумния свят. Може не всякога да успяваме да направим това, но трябва да правим опити, докато успеем. Каквато работа да вършим, каквито препятствия има да преодоляваме, можем да разчитаме на ума и на сърцето си, да намерим методи, чрез които можем да си помогнем. Ще мислим какво трябва да направим, за да излезем от неблагоприятните състояния, в които сме попаднали. Като мислим, ще преценяваме кой е най-добрият път за да възстановим вътрешния си мир, да придобием вътрешна светлина и здраве. Мисълта е един от най-главните фактори за смяна на състоянията. Ако някога сме оскърбени, като започнем да мислим ще видим, колко е безсмислено, дори глупаво да се оскърбява човек, че някой е казал нещо за него, па каквото и да е то. Учителят казваше: „Ако това, което ни е казано е вярно, значи трябва ние да се коригираме, пък ако не е вярно, то не се отнася до нас. Ако казаното е злонамерено, то е лошо за този, който го е казал. Ние това не трябва да правим, защото виждаме колко е грозно да се постъпва така". Трансформирането на енергиите е един важен фактор в самовъзпитанието.
към текста >>

Отрицателните състояния, в които понякога изпадаме с всичка сила трябва да се преборим с тях, за запазване действието на добрите сили в нас, за запазване на здравето си.
Да имаме готовност да се съпротивляваме на всяка вътрешна вкостенялост. В ръцете ни разумния метод за смяната на състоянията е силно средство за повдигане и запазване на вътрешния мир и равновесие. Човек може сам да си помага. Това дава свобода. Човек трябва да отбягва всяко потискащо състояние като разрушително. Отрицателните състояния, в които понякога изпадаме с всичка сила трябва да се преборим с тях, за запазване действието на добрите сили в нас, за запазване на здравето си.
към текста >>

94. 16.В природата действуват положителни и отрицателни сили

От всяко състояние, което помрачава съзнанието ни трябва да излезем от неговото влияние, а най-лесно е, когато с неговата сила направим някакво добро.
Направим ли това, недоволството и раздразнението си отиват. Особено трябва да се пазим от оскърбление и обида. Те са отрицателни състояния, които действат потискащо, принизяващо. Със светла мисъл, с благородно чувство и добра воля ние можем моментално да излезем от тези нисши състояния. И колкото по-скоро излезем от тяхното влияние, колкото по-скоро отворим ума и сърцето си за светлината и за доброто, толкова по-скоро ще повдигнем съзнанието си в едно поле на радост и разумност. От всяко състояние, което помрачава съзнанието ни трябва да излезем от неговото влияние, а най-лесно е, когато с неговата сила направим някакво добро. Каквото и добро да направим, отключва положителни сили на радост и мир в нас. Всеки от нас носи в себе си положителни, добри сили. Тези сили трябва да турим в действие, на тях да дадем път да се проявяват. За тях всякога пътя трябва да бъде отворен, никаква преграда да не туряме на тях. Тогава ще се радваме на здраве и добро разположение.
към текста >>

Мисълта е творческа сила и когато човек се научи да мисли, той може да постигне каквото желае.
Учителят казва: „Поне човек може да развие първите три основни добродетели: първата година ще работи за търпението, втората година за милосърдието, третата година да развива любов към Бога". Това е задача за три години човек да добие три основни добродетели. Учителят казва, че търпението е добродетел, която се изработва само на земята. Всеки от нас, който иска да се повдигне на по-високо ниво, то се постига с разумна съзнателна работа. За повдигане на съзнанието ни, нужна е работа, потребна е мисъл. Мисълта е творческа сила и когато човек се научи да мисли, той може да постигне каквото желае. С мисълта си можем да добием светлина, която ще ни изведе от стария живот, от животинското състояние в нас, от нисшата човешка природа. Това са задачи на всеки, който е тръгнал по пътя на светлината и истината. Ние трябва да добием творческа мисъл, да се освободим от асоциативната мисъл. При творческата мисъл човек е активен, а при асоциативната - пасивен. Много и много има да учи човек в пътя за познаване Бога и любов към Бога.
към текста >>

С мисълта си можем да добием светлина, която ще ни изведе от стария живот, от животинското състояние в нас, от нисшата човешка природа.
Това е задача за три години човек да добие три основни добродетели. Учителят казва, че търпението е добродетел, която се изработва само на земята. Всеки от нас, който иска да се повдигне на по-високо ниво, то се постига с разумна съзнателна работа. За повдигане на съзнанието ни, нужна е работа, потребна е мисъл. Мисълта е творческа сила и когато човек се научи да мисли, той може да постигне каквото желае. С мисълта си можем да добием светлина, която ще ни изведе от стария живот, от животинското състояние в нас, от нисшата човешка природа. Това са задачи на всеки, който е тръгнал по пътя на светлината и истината. Ние трябва да добием творческа мисъл, да се освободим от асоциативната мисъл. При творческата мисъл човек е активен, а при асоциативната - пасивен. Много и много има да учи човек в пътя за познаване Бога и любов към Бога. Учителят ни води по пътя на Богопознаването.
към текста >>

95. 17.Учителят отвори школата на Общия клас

Важно е всеки от нас да се научи да мисли, да бъдем активни в мисълта си.
Спомням си, че когато Учителят отвори школата на Общия клас, първото нещо, което ни каза беше: „Аз искам да ми дадете празното си време, времето, когато не знаете какво да правите". Празното време е бездействие, неоползотворено време. Учителят не поиска времето, когато сме заети с една или друга работа. Той поиска най-малкото - времето, когато не знаем какво да правим. И за какво поиска да употребим това време - за най-красивата работа, за извисяване на съзнанието, за развитие на добродетелите, за освобождаване от стари, отживели идеи, на миналите култури, в които сме живяли, за опознаване на вътрешните възможности, които всеки от нас носи в себе си. Важно е всеки от нас да се научи да мисли, да бъдем активни в мисълта си. Не да оставим мисълта да се рее безконтролно. Всичко красиво в света е плод на човешката мисъл. Човек може да контролира мисълта си и да възприема мисли от възвишения свят. Учителят казваше, че нашите мозъци са ниви в които ангелите сеят своите семена, т.е. своите идеи.
към текста >>

Не да оставим мисълта да се рее безконтролно.
Празното време е бездействие, неоползотворено време. Учителят не поиска времето, когато сме заети с една или друга работа. Той поиска най-малкото - времето, когато не знаем какво да правим. И за какво поиска да употребим това време - за най-красивата работа, за извисяване на съзнанието, за развитие на добродетелите, за освобождаване от стари, отживели идеи, на миналите култури, в които сме живяли, за опознаване на вътрешните възможности, които всеки от нас носи в себе си. Важно е всеки от нас да се научи да мисли, да бъдем активни в мисълта си. Не да оставим мисълта да се рее безконтролно. Всичко красиво в света е плод на човешката мисъл. Човек може да контролира мисълта си и да възприема мисли от възвишения свят. Учителят казваше, че нашите мозъци са ниви в които ангелите сеят своите семена, т.е. своите идеи. Ние трябва да помогнем да пречистим умовете си от тръните, за да може посятото да израсте и да даде плод.
към текста >>

Човек може да контролира мисълта си и да възприема мисли от възвишения свят.
Той поиска най-малкото - времето, когато не знаем какво да правим. И за какво поиска да употребим това време - за най-красивата работа, за извисяване на съзнанието, за развитие на добродетелите, за освобождаване от стари, отживели идеи, на миналите култури, в които сме живяли, за опознаване на вътрешните възможности, които всеки от нас носи в себе си. Важно е всеки от нас да се научи да мисли, да бъдем активни в мисълта си. Не да оставим мисълта да се рее безконтролно. Всичко красиво в света е плод на човешката мисъл. Човек може да контролира мисълта си и да възприема мисли от възвишения свят. Учителят казваше, че нашите мозъци са ниви в които ангелите сеят своите семена, т.е. своите идеи. Ние трябва да помогнем да пречистим умовете си от тръните, за да може посятото да израсте и да даде плод. Иска ми се да разкажа няколко случая, за да се види нещо от духовните възможности на Учителя. Учителят като младеж е трябвало да се яви при военните за военната си служба.
към текста >>

Енергията, която е изпратил към Учителя е била пакостна сила.
Изпратих към него известна енергия и той затова избяга". Тази енергия могла да напакости на Учителя. Той също ми каза, че Учителят му е казал - мислено или гласно не зная, че „И лудият бяга от бесния бик". Разбрах, че бесният бик е Лулчев. Аз не разбрах всъщност какво е направил, но е направил нещо, с което е могъл да увреди на Учителя. Енергията, която е изпратил към Учителя е била пакостна сила. Попитах: „Защо направи това? " - „Исках да видя как ще реагира Учителя". Зная, че не е позволено ученик да изпитва Учителя си. Аз не подозирах дори, че той е направил нещо, от което Учителят е избягал. Ако той не беше ми казал, че е направил това, аз нямаше да зная, защото не можех да допусна, че е е способен на такава проява.
към текста >>

96. 05.Отивах да посрещна изгрева

Тогава не си давах сметка защо ги посещавам, но някаква привлекателна сила ме тласкаше да ги наобиколя.
И тримата бяха интелигентни, като че се чувстваха на по-високо ниво от общото. Те често се отделяха настрана от другите, палеха си отделно огън и не търсеха дружбата на другите. Аз ги посещавах. Интересни ми бяха разговорите на тях. Не ми харесваше само, че те осмиваха малко някои от приятелите, но въпреки това приятно ми беше да ги посетя и да поприказвам с тях. Тогава не си давах сметка защо ги посещавам, но някаква привлекателна сила ме тласкаше да ги наобиколя. От тримата най-чужд за мене остана Коен. Илия ми беше симпатичен с неговата доброта и вътрешна лекота, нежност и сдържаност. Лулчев беше по-дързък и с езика, и с мисълта си, но той най-много ме привличаше, най-много ме интересуваше. Най-често разговорите бяха закачливи, осмиваха един или друг от братята и сестрите. Аз вътрешно се смущавах от това осмиване, въпреки че и аз се смеех, виждах, че в това, което се казва има истина, но осмиването, слабостите на хората всякога ме е засягало, изпитвала съм мъката на осмиваните и ме е боляло, пък съм си и мислила, че други и мене така осмиват.
към текста >>

Лулчев беше по-дързък и с езика, и с мисълта си, но той най-много ме привличаше, най-много ме интересуваше.
Интересни ми бяха разговорите на тях. Не ми харесваше само, че те осмиваха малко някои от приятелите, но въпреки това приятно ми беше да ги посетя и да поприказвам с тях. Тогава не си давах сметка защо ги посещавам, но някаква привлекателна сила ме тласкаше да ги наобиколя. От тримата най-чужд за мене остана Коен. Илия ми беше симпатичен с неговата доброта и вътрешна лекота, нежност и сдържаност. Лулчев беше по-дързък и с езика, и с мисълта си, но той най-много ме привличаше, най-много ме интересуваше. Най-често разговорите бяха закачливи, осмиваха един или друг от братята и сестрите. Аз вътрешно се смущавах от това осмиване, въпреки че и аз се смеех, виждах, че в това, което се казва има истина, но осмиването, слабостите на хората всякога ме е засягало, изпитвала съм мъката на осмиваните и ме е боляло, пък съм си и мислила, че други и мене така осмиват. Мене повече ме дразнеше глупостта на хората, надутостта, желанието да се покажат без да има какво да си показват и да се покажат такива, каквито не са. Тези трима приятели към Учителя имаха малко несериозно отношение. Наричаха го „дядото".
към текста >>

97. 08.През един зимен ден

Аз загубих вече своето вътрешно спокойствие, което имах дотогава и у мене се събудиха други желания, друга привлекателна сила, която ме държеше вързана за него.
Това ме засегна и аз се затворих в себе си. И аз не си спомням, втори път да ме е целунал, нито пък аз съм си позволила да изявя такова желание, въпреки, че съм имала желание. Тези отношения аз ги смятах неправилни, че влизам в чужда област, че нямам право. Казах си: Той е женен, аз нямам право. Аз мисля, че с тази единствена целувка той изпрати някаква енергия у мене, която събуди сили, които дотогава не бях изпитвала. Аз загубих вече своето вътрешно спокойствие, което имах дотогава и у мене се събудиха други желания, друга привлекателна сила, която ме държеше вързана за него. Така аз загубих вътрешната свобода, която имах. Нови сили ме завладяха, които не ми бяха познати, но бяха по-силни от мене. Аз не знаех какво да правя с тях, смутих се, загубих мира и спокойствието си, обърка се живота ми. Дотогава животът ми течеше естествено и нормално без всякакви вътрешни бури и смущения. Цялото ми същество беше смутено, нямах кътче незасегнато.
към текста >>

Само при мисълта да се разделя изпитвах ужасна болка.
Често стигах в разочарованието си до отчаяние. Не исках вече да живея, живота ми нямаше смисъл. Как ще живея така оцапана? Ту изпадах в бури от негодувание към него, ту до отчаяние. Привързаността ми към него беше все така непреодолима. Само при мисълта да се разделя изпитвах ужасна болка. Намирах се в безизходно положение. Когато мислех да се отделя, изпитвах страх, че когато ме овладеят чувствата, които се бяха събудили в мене, ще имам ли сила да издържа. Никаква увереност не чувствах в себе си. Те ме завладяваха понякога с такава сила, че не можех да им бъда господар. Когато го посещавах, аз нищо не съм казвала за тези мои състояния, нищо не съм искала, защото мислех, че нямам право.
към текста >>

Когато мислех да се отделя, изпитвах страх, че когато ме овладеят чувствата, които се бяха събудили в мене, ще имам ли сила да издържа.
Как ще живея така оцапана? Ту изпадах в бури от негодувание към него, ту до отчаяние. Привързаността ми към него беше все така непреодолима. Само при мисълта да се разделя изпитвах ужасна болка. Намирах се в безизходно положение. Когато мислех да се отделя, изпитвах страх, че когато ме овладеят чувствата, които се бяха събудили в мене, ще имам ли сила да издържа. Никаква увереност не чувствах в себе си. Те ме завладяваха понякога с такава сила, че не можех да им бъда господар. Когато го посещавах, аз нищо не съм казвала за тези мои състояния, нищо не съм искала, защото мислех, че нямам право. Често излизах с разбито сърце и оскърбени чувства. При един разговор с Любомир той ми каза, че когато бил в Лондон да следва за пилот срещнал на улицата в Лондон един индус облечен с техните дрехи и мисли, че той е бил Мория - един индуски учител.
към текста >>

Те ме завладяваха понякога с такава сила, че не можех да им бъда господар.
Привързаността ми към него беше все така непреодолима. Само при мисълта да се разделя изпитвах ужасна болка. Намирах се в безизходно положение. Когато мислех да се отделя, изпитвах страх, че когато ме овладеят чувствата, които се бяха събудили в мене, ще имам ли сила да издържа. Никаква увереност не чувствах в себе си. Те ме завладяваха понякога с такава сила, че не можех да им бъда господар. Когато го посещавах, аз нищо не съм казвала за тези мои състояния, нищо не съм искала, защото мислех, че нямам право. Често излизах с разбито сърце и оскърбени чувства. При един разговор с Любомир той ми каза, че когато бил в Лондон да следва за пилот срещнал на улицата в Лондон един индус облечен с техните дрехи и мисли, че той е бил Мория - един индуски учител. По-късно мисля, че е било около 1920 год. на този век, той му се явил в образ и му е казал: „Ти си каша, ще видим какво ще излезе от тебе".
към текста >>

98. 09.„Агни йога

Той можеше да влияе от далаче през пространството, защото отпосле аз самата съм изпитвала как той ме е извиквал чрез мисълта си.
После аз съм я заварвала при Любомир няколко пъти и намирах, че е грубо същество и доста проста. Това беше първият удар да разбера колко много съм се лъгала, като съм мислела, че той като следва учението на Учителя, ще промени начина на живота си. Той ми е разказвал, че е живял с много момичета, които са идвали при него. Казвал ми е, че е могъл като поиска така да повлияе на едно момиче, че то само да дойде при него. Мисля, че той можеше да прави това. Той можеше да влияе от далаче през пространството, защото отпосле аз самата съм изпитвала как той ме е извиквал чрез мисълта си. Още втората година на нашата дружба при един разговор Любомир ми каза, че аз в духовния свят имам много богатство и че той като от мина копае от мене. Аз не можех да разбера по какъв начин го прави, какво взема, но понеже това ставаше без мое знание, това от окултно гледище не е позволено. Но аз тогава още бях готова на всяка жертва за него. Когато между мене и Любомир имаше някакви недоразумения и аз се измъчвах, не отивах за помощ при Учителя, затова винях само себе си. Един ден пред нашата барака на Изгрева, в която живеехме трите стенографки, беше дошъл Учителят, имаше и други сестри освен нас трите.
към текста >>

Те ме завладяваха със сила, на която аз нямах друга да противопоставя.
Аз исках да живея чист живот. До срещата си с него живях хубаво, доволна и радостна, но след като той ме въведе в живота на плътта и той започна да живее по стария начин както ми беше разказвал, аз разбрах грешката си, защото вярвах, че той като следва учението на Учителя ще промени живота си. И аз видях заблудата си. Разбрах, че не съм познавала себе си, защото мислех, че мога да бъда господар на чувствата си. Но тези сили, които се събудиха след като направих тази връзка, аз не можах да бъда господар над тях. Те ме завладяваха със сила, на която аз нямах друга да противопоставя. При един разговор Учителят ми каза, че влюбването е циментена каша, в която човек свободно туря крака си, но когато кашата се втвърди, вече не е свободен. Аз бях в това положение. Мъчно ми беше да се разделя. Учителят ми казваше: „Трябва дълго време да се чука, да се кърти, докато човек се освободи". В този период на обърканост и на безизходица, аз много плачех.
към текста >>

99. 10.Поради работата която имах

При мисълта да се отделя от него сърцето ми се късаше от болка, всичко в мене се противопоставяше и помрачаваше, светът потъмняваше.
Това присъствие на Учителя в мене го усещах дълго и след като се разделих с него. Чувствах го и когато отидох в града. И това ме доведе до едно високо повдигане на духа. Мислех, че вече ще мога да преодолея привързаността, която имам, че понеже исках да следвам духовния път на ученичеството, това пълнеше душата ми с подем. Но като минаха няколко дни пак се появи желанието ми да го видя и да се срещам с Любомир. При мисълта да се отделя от него сърцето ми се късаше от болка, всичко в мене се противопоставяше и помрачаваше, светът потъмняваше. Аз помнех съвета на Учителя да се разделя, имах желание да го изпълня, но при мисълта цялото ми естество се бунтуваше. Усещах, като че трябваше да се изтръгне сърцето ми. Аз не можах да издържа и пак потърсих среща с Любомир. Връзката, която направих с Любомир беше сила, която прониква в цялото ми същество, като че ли нямаше място в мен тя да не го проникне. Аз не разбирах дали това беше обичта, която имах към него или това беше половата енергия, която се събуди у мене.
към текста >>

Аз помнех съвета на Учителя да се разделя, имах желание да го изпълня, но при мисълта цялото ми естество се бунтуваше.
Чувствах го и когато отидох в града. И това ме доведе до едно високо повдигане на духа. Мислех, че вече ще мога да преодолея привързаността, която имам, че понеже исках да следвам духовния път на ученичеството, това пълнеше душата ми с подем. Но като минаха няколко дни пак се появи желанието ми да го видя и да се срещам с Любомир. При мисълта да се отделя от него сърцето ми се късаше от болка, всичко в мене се противопоставяше и помрачаваше, светът потъмняваше. Аз помнех съвета на Учителя да се разделя, имах желание да го изпълня, но при мисълта цялото ми естество се бунтуваше. Усещах, като че трябваше да се изтръгне сърцето ми. Аз не можах да издържа и пак потърсих среща с Любомир. Връзката, която направих с Любомир беше сила, която прониква в цялото ми същество, като че ли нямаше място в мен тя да не го проникне. Аз не разбирах дали това беше обичта, която имах към него или това беше половата енергия, която се събуди у мене. Аз я чувствах, че нахлува в мене и ме завладява.
към текста >>

Връзката, която направих с Любомир беше сила, която прониква в цялото ми същество, като че ли нямаше място в мен тя да не го проникне.
Но като минаха няколко дни пак се появи желанието ми да го видя и да се срещам с Любомир. При мисълта да се отделя от него сърцето ми се късаше от болка, всичко в мене се противопоставяше и помрачаваше, светът потъмняваше. Аз помнех съвета на Учителя да се разделя, имах желание да го изпълня, но при мисълта цялото ми естество се бунтуваше. Усещах, като че трябваше да се изтръгне сърцето ми. Аз не можах да издържа и пак потърсих среща с Любомир. Връзката, която направих с Любомир беше сила, която прониква в цялото ми същество, като че ли нямаше място в мен тя да не го проникне. Аз не разбирах дали това беше обичта, която имах към него или това беше половата енергия, която се събуди у мене. Аз я чувствах, че нахлува в мене и ме завладява. Тогава аз го търсех да го виждам, да се срещам, да говоря с него. Аз имах и скрито желание за близост, но срещу това желание беше моята съвест, която ми казваше, че нямам право на това. Срещу това желание беше и моят идеал за чист живот.
към текста >>

100. 20.Щом останах на работа при Учителя