Търсене в текстове за 'Свещено отношение'

Галилей Величков (1911-1985)

"Нещо за отношението на Учителя към ученика" 120 11.
"Мисли за Бога от Учителя", брой на стиховете: 300 Всичко 900 7. "Той иде! Свещени страници" 33 8. "Мистични изживявания и поучения от Учителя" 72 9. "Изпити и изпитания, през които трябва да мине ученикът" 91 10. "Нещо за отношението на Учителя към ученика" 120 11. "Живот и поучение към ученика" 140 Всичко 456 Общ сбор: 2 000 + 900 + 456 = 3 456 = 18 = 9. Или, накрая се идва до Кабалата на числото 9. Какво означава това - ще го намерите в Словото на Учителя. Дори има една беседа, която Учителят е озаглавил "Девето число". Ето, това бе планът на Учителя за Савка, който тя не можа да изпълни.
към текста >>

То й ги пази свещено в душат а си.
Като имат другите общества устави, защо не седите при тях? Всичката ви грешка седи в това, че вие искате, като дойдете тук, да се проявите като в света. Не, тук ще се проявите най-естествено, по Божествено." И понеже "Свещените думи" са продиктувани от Учителя за ученика, то всеки един от вас може да прочете стих № 81, където е написано: Възприемане. Учителят говори на ученика ясно и открито. Ученикът възприема думите Му и ги разбира. То й ги пази свещено в душат а си. Ето, имате предговора на тази книга, имате историята как са дадени Словата на Учителя към ученика и всеки може да направи своя извод. Ние сме Школа. Нашето място не е при църквите, сектите и религиозните култове. Нашето място, мястото на това Общество, неговият път и Пътят на ученика са определени от Словото на Учителя! И така, търси се ученикът, който да изпълни волята на Всемировия Учител.
към текста >>

2. 2_50 Учителят

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Учителят сядаше да се храни със свещено чувство.
Предпочиташе светлите цветове. Обичаше чистите, високи места в планините. Плодовете бяха любимата Му храна. Той казва: "Плодовете чистят както тялото, тъй също мислите и чувствата." Радваше се на едрите, правилни и хубави плодове. Той казваше, че те идват от един възвишен свят. Учителят сядаше да се храни със свещено чувство. "Яденето е едно от най-великите тайнства на живота. Чрез него ние общуваме с Великата Реалност. Чрез него ние приемаме сила, живот и знание." Учителят обичаше Слънцето. "Както се греем на Слънцето, тъй трябва да живеем в Божествената Любов." Обстановката, при която живееше и работеше Учителят, беше скромна. Той не обичаше разточителност с материалните блага и небрежност.
към текста >>

Той знаеше как да ги посреща, знаеше как да вдъхне в нас едно свещено отношение към тях.
И най- голямата благодарност на човека заради живота е работата." Всяка работа започваше с молитва. И след свършване на всяка работа, пак благодареше с молитва. Той казва: "Разумният, Невидимият свят участвува във всичките ни дела тук, на земята. С молитвата ние призоваваме Неговата помощ. Благодарността пък е израз, че ние оценяваме тази помощ." Небесни пратеници посещаваха Учителя. Той знаеше как да ги посреща, знаеше как да вдъхне в нас едно свещено отношение към тях. Учителят казва: "Бъди винаги във връзка с Бога на Любовта! Вън от Бога се създава грехът. Аз всякога се моля. Човек трябва да се огражда от влиянието на преходното с молитва, с чиста мисъл и непрестанна Любов към Бога... Всеки ден отваряй душата си пред Господа! Всеки ден!
към текста >>

Но една свещена дистанция, едно свещено пространство имаше, което никой не си позволяваше да преодолее.
" "Ученикът трябва да издържа всичко, каквото му се случва! " "Човек трябва да се издигне до Истината. Това е пътят на съвършенството! " "Сила и живот" - нарече Той Словото Си! Хора, животни и растения, всички в Негово присъствие се чувствуваха добре. Но една свещена дистанция, едно свещено пространство имаше, което никой не си позволяваше да преодолее. Всеки, който се приближаваше до Учителя, чувствуваше доколко може да се приближи. ...Учителят беше самотен. Високият планински връх е самотен, огрян от лъчите на изгряващото слънце. На Ел-Шадай Учителят взе цигулката и като докосваше леко с пръстите струните, изпя "Песента на странника". Това беше молитва.
към текста >>

3. 3_73 Последни разговори и откровения с Учителя

220) Цитирам тези думи, за да се знае какво бе отношението на българите към Учителя.
За да приеме Словото, човек трябва коренно да се измени. Защо Бог допусна греха? За да прекара човека през страдания, дa отнеме каменното му сърце и да го замести с ново. Тогава всички, от малък до голям, ще познаят Бога, ще чуят Неговия Гпас." ("Начало на мъдростта" ,общ окултен клас, год. 11, том III, беседа "Любов, почит и обич", държана на 1 юни 1932 год., стр. 220) Цитирам тези думи, за да се знае какво бе отношението на българите към Учителя. Учителят ми каза: "Досега имаше борба между Бялата и Черната ложа. Сега вече Бялата ложа приспа Черната и затова няма да идват внушения от Черната ложа между хората." Следващите събития показаха, че онези, които бяха приспани, бяха събудени и направиха поразиите в България. "Вторият фронт ще затрудни Германия. България, Холандия и други страни ще се освободят. България ще използува момента, за да сключи мир с Англия и Америка и да затвърди отношенията си с Русия.
към текста >>

Голямо и свещено откровение на българския Дух!
Бог не обича лъжата." По онова време, освен непослушанието на учениците към Учителя, мнозина не знаеха какво представлява Бялото Братство и на какви закони се основава то. Всеки смяташе, че може да взима собствено решение и да прави каквото си иска. Резултатът от тези своеволия ние го проверихме, като преминахме през страдания, мъчения и пред очите ни се разруши онова, което бяхме изградили. Ум царува, ум робува, ум патки пасе - тази народна поговорка я проверихме и в трите положения. Голямо откровение е тя! Голямо и свещено откровение на българския Дух!
към текста >>

4. 8_01 Песните на Учителя

Това, което чухме, бе нещо свещено за душите ни и много високо, пред което тръпнеше нашият човешки дух.
Всемировият Учител беше пред нас. Той изпя "Отче наш" два пъти за жителите на Вселената. Друг път в историята на човечеството и за онези същества от Духовния и Божествения свят това нещо няма да се повтори, защото Всемировият Учител за пръв път бе слязъл на земята и за пръв път пя "Отче наш" на български език за Вселената. Амин! Една друга песен Учителят изпя на Бивака през 1941 година. Казва се "Странник съм в този свят". Това, което чухме, бе нещо свещено за душите ни и много високо, пред което тръпнеше нашият човешки дух. Учителят я изпя с голяма дълбочина, с чувство, че е странник в този свят и че никого не познава, освен Онзи, Който Го е изпратил на земята, за да свърши една работа за Бога. Беше неописуема гледка да се наблюдава едно Божествено същество като Учителя да пее с дълбочина и с чувство, че Той, облечен в плът и кръв в това човешко тяло, е странник между човеците на земята. Всички изтръпнахме. Присъствувах на едно обръщение на Учителя, пребиваващ в това човешко тяло, обръщение към Бога, на молитва на Учителя към Бога. Като я пееше, някакво благословение от Хармония небесна и небесна Светлина се изливаше върху нас.
към текста >>

Нещо свещено, нещо свято, някаква светлина и чистота обвзе всички ни и всеки, който е съхранил частица от този миг, може да го пренесе във Вечността.
Беше неописуема гледка да се наблюдава едно Божествено същество като Учителя да пее с дълбочина и с чувство, че Той, облечен в плът и кръв в това човешко тяло, е странник между човеците на земята. Всички изтръпнахме. Присъствувах на едно обръщение на Учителя, пребиваващ в това човешко тяло, обръщение към Бога, на молитва на Учителя към Бога. Като я пееше, някакво благословение от Хармония небесна и небесна Светлина се изливаше върху нас. Такъв образ, такава картина от този свещен миг остана в съзнанието ми. Нещо свещено, нещо свято, някаква светлина и чистота обвзе всички ни и всеки, който е съхранил частица от този миг, може да го пренесе във Вечността. Мелодията и текстът на тази песен са записани. Учителят свиреше дадена песен в мажорна или минорна гама. Ние стенографите не бяхме музиканти и не знаехме какво да пишем в такъв случай. Стенографирахме само думите на песента. Останалото бе работа на музикантите.
към текста >>

Единствено Сашо Попов имаше отношение към Учителя, а Учителят беше казал, че той е дошъл с музикална мисия на земята.
Оттам дойдоха после всички спорове. Причината бе, че не дойдоха най-способните музиканти, които се родиха между българите и които бяха изпратени от Небето, за да помагат на Всемировия Учител. И което е най-тъжното и трагичното - тези музиканти, които не дойдоха на "Изгрева", според думите на Учителя, за да бъдат допуснати да слязат от Невидимия свят и да се родят като българи, те лично бяха обещали там да помагат като музиканти на Всемировия Учител. Но те останаха в света и не дойдоха при Учителя. Те се отклониха сами или други ги отклониха. Единствено Сашо Попов имаше отношение към Учителя, а Учителят беше казал, че той е дошъл с музикална мисия на земята. Но той работеше с Царския симфоничен оркестър като цигулар и диригент, имаше отношение към Учителя, съдействуваше и помагаше на наши музиканти от "Изгрева", но не можа да прескочи бариерата на негативното обществено мнение към Учителя, да дойде на "Изгрева" и да изнесе концерт пред Учителя. Друг музикант бе цигуларката Недялка Симеонова, която бе направила контакт с Учителя и за която Той( бе казал похвални слова. След заминаването Му тя изнесе концерт в салона на "Изгрева" в знак на благодарност към Учителя, който я спаси от явна смърт от бомбите в Германия през време на войната. И така на "Изгрева" не дойдоха онези музиканти, които бяха изпратени от Небето. Дойдоха други, които бяха посредствени в света, но бяха най-добрите за нас, на "Изгрева".
към текста >>

Но той работеше с Царския симфоничен оркестър като цигулар и диригент, имаше отношение към Учителя, съдействуваше и помагаше на наши музиканти от "Изгрева", но не можа да прескочи бариерата на негативното обществено мнение към Учителя, да дойде на "Изгрева" и да изнесе концерт пред Учителя.
Причината бе, че не дойдоха най-способните музиканти, които се родиха между българите и които бяха изпратени от Небето, за да помагат на Всемировия Учител. И което е най-тъжното и трагичното - тези музиканти, които не дойдоха на "Изгрева", според думите на Учителя, за да бъдат допуснати да слязат от Невидимия свят и да се родят като българи, те лично бяха обещали там да помагат като музиканти на Всемировия Учител. Но те останаха в света и не дойдоха при Учителя. Те се отклониха сами или други ги отклониха. Единствено Сашо Попов имаше отношение към Учителя, а Учителят беше казал, че той е дошъл с музикална мисия на земята. Но той работеше с Царския симфоничен оркестър като цигулар и диригент, имаше отношение към Учителя, съдействуваше и помагаше на наши музиканти от "Изгрева", но не можа да прескочи бариерата на негативното обществено мнение към Учителя, да дойде на "Изгрева" и да изнесе концерт пред Учителя. Друг музикант бе цигуларката Недялка Симеонова, която бе направила контакт с Учителя и за която Той( бе казал похвални слова. След заминаването Му тя изнесе концерт в салона на "Изгрева" в знак на благодарност към Учителя, който я спаси от явна смърт от бомбите в Германия през време на войната. И така на "Изгрева" не дойдоха онези музиканти, които бяха изпратени от Небето. Дойдоха други, които бяха посредствени в света, но бяха най-добрите за нас, на "Изгрева". Такива, каквито бяха, това можеха да направят!
към текста >>

5. 8_13 Построяване на Изгрева

Какво братско отношение има в това?
Когато след време четете това, братя, трябва да знаете какво значи своеволие и непослушание към Учителя. Имаше случай, когато брат Белев се съди за един квадратен метър. Епитропов и доктор Жеков се съдиха за въздушно пространство. Тогава чрез съда събориха горния етаж на Иван Жеков, който бе построен неправилно и навлизаше във въздушното пространство на Епитропов. Аз плаках дори за тази работа. Какво братско отношение има в това? Така се скараха, че не си говориха с години. Брат Епитропов подаде заявление в съда и след като се съдиха, разрушиха една стая от къщата на доктор Жеков, която бе незаконно построена. Това не е позволено на братя: един да строи незаконно, а друг да търси правдата си чрез съда. Аз плаках тогава от срам и жалост, че сме толкова нищожни и малки хорица пред Учителя. Когато тази свада приключи, Учителят дойде на "парахода" на стенографките и каза: "Примириха се, Еленке, току-що - на обед".
към текста >>

Но послушанието на ученика е нещо свещено и за него няма оправдание!
Имаше много безстопанствени места. Не го направихме от неразбиране". Това не е извинение. Ако нямаха разбиране, защо не го направиха поне от послушание на ученик към Учителя? Разбирането е едно и за него има оправдание. Но послушанието на ученика е нещо свещено и за него няма оправдание! Така смятам аз досега. А има и една друга причина, която е най-важната. Много пъти съм чувала как възрастните приятели говореха, че Учителят разбирал само от духовни въпроси, но не разбирал нищо от материални неща. Затова, като по- оправни в материалните неща, те ги разбирали по-добре от Него и затова си правеха, каквото си наумяваха, без дори да се съобразяват с мнението на Учителя, изказано по някой въпрос. По този повод много приятели платиха скъпо за своето непослушание с личните си имоти.
към текста >>

6. 16. ШКОЛАТА Е ОТКРИТА

Борис Николов

ТОМ 2

Тогава работата в Класа става особено приятна, стегната и учениците изработиха отношение към самата работа.
Такива упражнения има и са описани. На някои препоръча да си купят петел и при втори петли да тръгват за Изгрева. Знаете че има първи, че има втори петли и че има трети петли, при които с точност до пет минути биологичният часовник у петлите ги кара да кукуригат. Определи се ден и час за екскурзиите. Всички идваха точно на време. Тогава работата в Класа става особено приятна, стегната и учениците изработиха отношение към самата работа. Уважение и почитание. Учителят създаде на учениците едно свещено чувство към работата. Всички бяха сериозни. Разговори преди клас не се водеха. Всеки си заемаше мястото, което сам си избираше.
към текста >>

Учителят създаде на учениците едно свещено чувство към работата.
Знаете че има първи, че има втори петли и че има трети петли, при които с точност до пет минути биологичният часовник у петлите ги кара да кукуригат. Определи се ден и час за екскурзиите. Всички идваха точно на време. Тогава работата в Класа става особено приятна, стегната и учениците изработиха отношение към самата работа. Уважение и почитание. Учителят създаде на учениците едно свещено чувство към работата. Всички бяха сериозни. Разговори преди клас не се водеха. Всеки си заемаше мястото, което сам си избираше. Учителят споменаваше, че може понякога Той да подреди учениците в Клас кой къде да седне и тогава би се създала още по-благоприятна атмосфера, защото тъй като седяха сега един до друг, избираха местата си по естествено предразположение и така не винаги се получаваше хармония в Класа. В Младежкият Клас се чувстваше по-идейна атмосфера.
към текста >>

7. 80. СТЕНОГРАФИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Борис Николов

ТОМ 2

От нейните стенограми по настояване на един млад брат аз дешифрирах нейните стенограми и приготвих като продължение на нейната книжка още три неиздадени книжки със следните заглавия: Първа: „Думи на свещеното начало на живота", Втора: „Единната Любов", „Мисли за Великата Душа", Трета: „Трите образа на Великия".
Голяма част от разговорите на Учителя на Рила, в Мърчаево, на Витоша и на Изгрева са от неговите стенограми и тетрадки. Той успя лично да дешифрира стенограмите си и така те бяха прехвърлени на пишеща машина. Чака се времето, когато те трябва да бъдат издадени. Савка Керемидчиева записваше в определени дни и то сутрин рано, когато по поръчение на Учителя е ходила при Него, като Той й е диктувал материал, който тя издаде в една книжка: „Свещени думи на Учителя". Но тя имаше още материал, който тя не дешифрира и не можа да довърши. От нейните стенограми по настояване на един млад брат аз дешифрирах нейните стенограми и приготвих като продължение на нейната книжка още три неиздадени книжки със следните заглавия: Първа: „Думи на свещеното начало на живота", Втора: „Единната Любов", „Мисли за Великата Душа", Трета: „Трите образа на Великия". Това са заглавия дадени от Учителя, а за достоверност този млад брат ме накара да ги подпиша всички, за да се нае, че аз съм свършил тази работа и да докажа верността на този материал. Едновременно с това този млад брат ме накара да разчета и други стенограми на Савка и аз му предадох както стенограмата на Савка, така и разчетения материал. Това ще представлява един код за разчитане на нейните стенограми, защото те много трудно се четат.; Мога да кажа, че стенографите изпълниха своя дълг. Онези, които участваха в печатането на беседите на Учителя също изпълниха своя дълг. Онова, което остана неотпечатано трябва от едно следващо поколение да бъде извършено.
към текста >>

Някои си заминаха, а техните наследници обикновено нямаха отношение към тях, разпиляха ги и ги унищожиха.
По това време Учителят извика стенографите и направо със строг тон им заповяда: „След като се напишат беседите на пишеща машина в четири копия, едното копие не се дава на никого. То се запазва неприкосновено." По това време идваше някой при стенографите, молеха, настояваха, че плачеха да им дадат да прочетат някоя беседа или да си я препишат. Обикновено беше станало негласно правило стенографките да раздават разчетените стенограми да ги чете този и онзи. Дойде се до там, че останалите три копия бяха разнасяни и пръснати в провинцията по разни възрастни приятели. И сега може да ги намерите там, ако те ги пазят. Някои си заминаха, а техните наследници обикновено нямаха отношение към тях, разпиляха ги и ги унищожиха. Ако намерите някои от тях ще бъде цяло чудо. Но едното копие остана неприкосновено. Малко преди да си замине Учителят Той извика стенографите и им нареди: „Първите копия от беседите, които не са издадени ще ги предадете на брат Борис! " Така нарежда Учителят и действително ме извикаха и ми ги предадоха, макар че не им беше много приятно. Те бяха свикнали всичко да се върти около тях и да бъдат център на внимание и изведнъж Учителят предава нещата на друг, който е извън техния център и друг трябва да движи нещата.
към текста >>

8. 121. ПЕСНИ НА УЧИТЕЛЯ ДАДЕНИ ЧРЕЗ ЛИЛЯНА-ЦВЕТАНА ТАБАКОВА

Борис Николов

ТОМ 2

Тя имаше едно свещено отношение към творчеството на Учителя.
Цветана Табакова на своя глава не е включила нищо в песните. При заучаването им естествено като оперна певица и като колоратурен сопран и с такива невероятни възможности на нейния глас, Учителят е могъл да използва възможностите на гласът й за някои моменти. Но тези моменти са дадени с Негово съгласие и по Негово желание. А не е произволно направила такова изменение Цветана Табакова. Тя за нищо на света не би направила това. Тя имаше едно свещено отношение към творчеството на Учителя. Така че в тези песни може да има колоратурни моменти дадени поради тази възможност на нейния глас да ги изпълни, но те са дадени от Учителя. Той използва една нова възможност. Една обикновена певица не може да изпълни колоратурите. Но една певица като нея може да ги изпълни. И те са създадени много сдържано и са малки моменти, но хубави и на място.
към текста >>

9. 2. РАБОТАТА НА СТЕНОГРАФИТЕ СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Това са формули и правила на ученика как да живее, как да мисли, какво отношение да има към живота.
Но други бяха останали при нея от времето на Учителя, които бяха конфискувани. Какво стана с тях не зная. Савка Керемидчиева си замина пет месеца след Учителя. Чрез нея бяха дадени „Свещени думи на Учителя". Това са съвети на Учителя към ученика. Това са формули и правила на ученика как да живее, как да мисли, какво отношение да има към живота. Тези съвети Учителят ги е диктувал на Савка всяка сутрин още на ул. „Опълченска" 66, както и на Изгрева. Тя ги бе събрала и накрая ги отпечатаха в една книжка. Но в бележките на Савка аз намерих един проект от нея върху по-нататъшната работа на „Свещените думи на Учителя". Имаше правила, които бяха диктувани, стенографирани, но не бяха дешифрирани.
към текста >>

Това са: 1.„Думи на Свещеното начало", том II. 2.
Тя ги бе събрала и накрая ги отпечатаха в една книжка. Но в бележките на Савка аз намерих един проект от нея върху по-нататъшната работа на „Свещените думи на Учителя". Имаше правила, които бяха диктувани, стенографирани, но не бяха дешифрирани. Тези правила аз ги дешифрирах и като ги подготвих намерих плана, върху който Учителят е обсъждал по-нататък за отпечатването им. Аз подготвих още три книжки, които чакат времето да се отпечатат. Това са: 1.„Думи на Свещеното начало", том II. 2. „Единната Любов. Мисли на Великата Душа", том III.3.„Трите велики закона" том IV. Боян Боев е образец на един ученик ентусиазиран, въодушевен от идеи, който работеше напълно безкористно. Може да се каже, че не съм срещал по-безкористен човек от него. За своите лични интереси не беше никак загрижен.
към текста >>

10. ІІІ.66. ВЕРНИ И ПРЕДАНИ ПРИЯТЕЛИ

Окултизмът е едно, а Учението на Учителя е нещо съвсем друго, а Словото на Учителя и Школата на Учителя са свещени неща и към тях трябва да се отнасяме със свещенодействие.
Влад Пашов беше също с анархистични и комунистически идеи, като към края клонеше повече към комунистите. Беше дори в комунистическата група на Изгрева, а брат му беше комунист и дори стана генерал. Влад беше печатар, взе участие в Братското книгопечатане на Изгрева и свърши много работа. Написа някои неща за Учителя и събра много опитности на ученици с Учителя. Но много от тези опитности не бяха точни и те трябва да се коригират, понеже Влад Пашов имаше свои постановки за окултизма. Окултизмът е едно, а Учението на Учителя е нещо съвсем друго, а Словото на Учителя и Школата на Учителя са свещени неща и към тях трябва да се отнасяме със свещенодействие. Неделчо Попов беше естет по природа и като видеше някъде хубав плат, купуваше го за Учителя, за да Му се ушие костюм. Като видеше хубави обуща, купуваше и тях. Той бе този, който се грижеше за облеклото на Учителя. Единствено Неделчо Попов е бил с Учителя на всички обществени места, по концерти, по изложби. Ако трябваше Учителят да слезне в града, винаги вземаше Неделчо със себе си.
към текста >>

Той така естествено се държеше с него, че за нас бе непостижимо това негово отношение към Учителя.
Неделчо Попов беше естет по природа и като видеше някъде хубав плат, купуваше го за Учителя, за да Му се ушие костюм. Като видеше хубави обуща, купуваше и тях. Той бе този, който се грижеше за облеклото на Учителя. Единствено Неделчо Попов е бил с Учителя на всички обществени места, по концерти, по изложби. Ако трябваше Учителят да слезне в града, винаги вземаше Неделчо със себе си. Той така естествено се държеше с него, че за нас бе непостижимо това негово отношение към Учителя. Неделчо извикваше един шивач, който само той взимаше мерки на Учителя и Му шиеше костюмите. Казваше се Дойчинов. Тодор Стоименов бе един от първите трима ученика на Учителя. През цялото време на Школата на него му бе поверено да държи братската каса и парите. Неговото легло представляваше цяла банка.
към текста >>

11. 6.13. Двата разностранни триъгълници

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Когато говореше в мажорна гама, тя има отношение към мощните натури.
Тези 500 души бяха колективни същества и затова днес те са изразени в 500 милиона последователи на Христа. Съборната школа на Учителя от 1000 души показва, че в бъдеще последователите на Учителя ще бъдат 1000 милиона = милиард последователи. В моите интимни разговори с Учителя аз съм научавал все пак по нещо. Всеки петък, преди да държи своите беседи, Той ме извикваше и просто скицираше онова, което ще говори. И понеже Неговите беседи бяха наредени по особен начин, по особен ключ - минорен, мажорен и този, на хармонията - хроматичен, то когато скицираше и говореше пред мен, аз чувствах вътрешно в себе си кои сили доминираха чрез Словото Му. Когато говореше в мажорна гама, тя има отношение към мощните натури. Тогава винаги чувствах в слънчевия си възел една радост, една интимност и едно приятно усещане се разливаше в мен. Виждах накъде я насочваше Учителят. А когато я насочваше към интелектуалните натури, аз усещах друго нещо. В мен силата Кундалини веднага се възвисяваше и активизираше и виждах как блокираха съзнанието ми в даден момент. После всичко протичаше по своя нормален ход.
към текста >>

Това беше за мене свещенодействие.
После всичко протичаше по своя нормален ход. При хроматичната гама има едно уравновесяване между ума и сърцето. Имаме приближаване към Космичното единство, където се чувства пулса на хармонията. В момента тези неща идваха като откровение. Те съвпадаха с Неговите мисли. Това беше за мене свещенодействие. Не ги споделях с никого. Събуждаше най-дълбоките сили в мене. Такива личности Той непосредствено ги обозначаваше. Такъв пример бе Магдалена. Аз й уреждах паспорта, уреждах й пътя, когато тръгваше на Запад по заръка на Учителя.
към текста >>

12. 6.15. Космичната вълна на любовта

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Тази страна - емоционалната - на двата триъгълника - има отношение към вълната на Любовта.
15. Космичната вълна на любовта Съществува един дълбок паралелизъм и една тясна функционалност между страните на двата горепосочени триъгълници. За по-голяма прегледност кармичният триъгълник на българския народ ще наричаме „малкият триъгълник", а този, на човечеството - „големият триъгълник". В малкия триъгълник страната, която представлява емоционалното съзнание, е във връзка със страната от същото естество на големия триъгълник. Тази страна - емоционалната - на двата триъгълника - има отношение към вълната на Любовта. Интересно е да отбележим как Великият Мъдрец подготвяше своите актьори във великата драма, която се играеше в Неговата школа. Въпросната сестра - Магдалена Попова, преди да започне да играе своята роля - започна да ми предава уроци по френски език. Тя представляваше интересен екземпляр от голямата колекция на веригата души около Учителя. По възпитание и образование тя се е школувала в един католически пансион. Езиците й се поддаваха много и знаеше няколко модерни европейски езици.
към текста >>

Това отрицателно отношение към нея от братството, като водопад падаше надолу от стотина метра върху нея.
Тя вече имаше ексцентричности и отклонения на съзнанието. Това е в реда на нещата при нейната роля. Аз се чудех как това същество можеше да издържи туй голямо напрежение, което се създаваше в Школата. Чудя се, как нейната нервна система, нейният мозък, нейният двойник можа да издържи. Да издържи тази концентрация на отрицателни мисли и форми на цялото братство срещу нея. Това отрицателно отношение към нея от братството, като водопад падаше надолу от стотина метра върху нея. Как можа да издържи, не мога да проумея. Освен това тя ходеше по чужбина по поръчение на Учителя, а това не беше лесна работа. Това ме учудва дори и сега. Как издържа на цялото това напрежение. Но понеже зад нея стоеше Мъдрецът и знаеше докъде тя можеше да издържи.
към текста >>

Понеже по природа нямах това религиозно съзнание, нито пък това свещено отношение към преживяванията на апостолите, пророците и различните мистици и окултисти, за мен най-голямата космична реалност на тези окултно - мистични сили представляваше Учителят.
Стоейки на Изгрева, който се намираше при най-благоприятни климатически и атмосферни влияния всред боровата гора, това спомогна, както Учителят ми беше казал в онзи важен разговор, че най-първо ще бъде прочистено физическото ми тяло, после моето емоционално, или астрално тяло. Това пречистване наистина ми упражни огромно влияние, аз започнах да виждам всички болезнени състояния на хората и в тяхното присъствие бях в състояние да определям диагнозите им, да предвиждам заминаванията на много хора, да чувствам електромагнитните полета на различните съзнания. Изобщо в мен се събудиха мощни окултни сили - положение, което споделях с моя голям приятел Георги Марков и отчасти с Любомир Лулчев, който се сближи с мен. Даже последният понякога изпитваше едно смущение при проявленията на тези окултни сили в мен. За мен това беше от голямо значение, защото по природа бях голям реалист и докато аз сам лично не дойдох в контакт с тези мощни окултни сили, все се отнасях скептично към цялата литература, която третираше тези въпроси. Понеже по природа нямах това религиозно съзнание, нито пък това свещено отношение към преживяванията на апостолите, пророците и различните мистици и окултисти, за мен най-голямата космична реалност на тези окултно - мистични сили представляваше Учителят. За мен Той представляваше най-големият авторитет на земята. Неговата чистота ме обгръщаше все повече и повече. До каква голяма степен се отнасях критично към окултните науки се вижда от следното обстоятелство. За мен окултните науки, например хиромантия и хирогномия - представляваха нещо неясно, неточно, смътно, и за да се убедя в тяхната истинност, като студент по философия, трябваше да обикалям всички факултети, да разглеждам стотици и хиляди ръце - докато най-сетне се убедих в някои техни твърдения. За тази наука най-силно ми повлия Учителят.
към текста >>

13. 6.23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Само индусите могат да ги запазят, затова там се занесе на съхранение Великото Свещено Учение.
Те са разговаряли с Христа. Той им предал Великата Мъдрост и Знание, които те предадоха в Индия. И сега това знание се пази там. Индийският народ е единственият на земята, който може да пази свещените работи. Нито англичаните, нито американците, нито французите, нито който и да е друг народ, могат да пазят свещени тайни. Само индусите могат да ги запазят, затова там се занесе на съхранение Великото Свещено Учение. Ето защо толкова хора от Европа отиват в тия светилища, да се учат. Тия светилища не са някакви видими храмове. Не, в Индия има такива храмове, за които хората днес нищо не знаят. Значи, има някаква особена Светлина. Вие виждали ли сте тая Светлина?
към текста >>

" Горната мисъл красноречиво се потвърждава от последните международни събития, какво отношение има Индия към проблемите, които човечеството решава във всички области на международния живот.
Ето защо толкова хора от Европа отиват в тия светилища, да се учат. Тия светилища не са някакви видими храмове. Не, в Индия има такива храмове, за които хората днес нищо не знаят. Значи, има някаква особена Светлина. Вие виждали ли сте тая Светлина? " Горната мисъл красноречиво се потвърждава от последните международни събития, какво отношение има Индия към проблемите, които човечеството решава във всички области на международния живот. В настъпващата нова епоха човечеството също ще излезе от света на самосъзнанието, където човек се е чувствал досега в тази сфера като божество, център, около който трябва всичко да бъде подчинено на него, на неговия авторитет. Това самосъзнание има много категории. Не се отнася само до личното самосъзнание, това важи за обществото, народите, културите и расите. При света на самосъзнанието - „Приятели, партии, общества, всички искат да привлекат хората на страната си, да ги направят обекти на своето учение. Това не е е Божественото учение.
към текста >>

14. 35. ИЗКЪРТЕНОТО КЮШЕ

Не работеше, а свещенодействуваше.
намерих каквото се искаше от мен и занасям кофата на Учителя. А той ме чака. Излезнал вън, застанал до приемната си и оглежда едно кюше на стената, където се е откъртила мазилката. Подавам му кофата с инструмента и той започва да замазва с мистрията въпросното откъртено кюшенце и ъгъл на стената. Ех, да видите какви движения имаше Учителя и как работеше съвсем обикновени неща с умения и неповторимо майсторство. Не работеше, а свещенодействуваше. Аз стоя и го наблюдавам и мълча. Учителят също мълчи, целият е съсредоточен в своята работа и то толкова, че за момент аз смятам, че за него аз не съществувам и че той си работи с мистрията и е навлязъл в своят си свят и си върши своята работа не само като майстор-мазач, но и като Учител. А аз бях дошла при него по работа, за да споделя всичко с него каквото бе в главата ми. Аз стоя и чакам, за да се завърши с тази мазилка на стената. Накрая Учителят привършваше мазилката и аз имах усещането, че това бе за него някакво развлечение и в същият момент нямаше никакво отношение към мен, а моята цел и моето посещение бе много важно за мен.
към текста >>

Накрая Учителят привършваше мазилката и аз имах усещането, че това бе за него някакво развлечение и в същият момент нямаше никакво отношение към мен, а моята цел и моето посещение бе много важно за мен.
Не работеше, а свещенодействуваше. Аз стоя и го наблюдавам и мълча. Учителят също мълчи, целият е съсредоточен в своята работа и то толкова, че за момент аз смятам, че за него аз не съществувам и че той си работи с мистрията и е навлязъл в своят си свят и си върши своята работа не само като майстор-мазач, но и като Учител. А аз бях дошла при него по работа, за да споделя всичко с него каквото бе в главата ми. Аз стоя и чакам, за да се завърши с тази мазилка на стената. Накрая Учителят привършваше мазилката и аз имах усещането, че това бе за него някакво развлечение и в същият момент нямаше никакво отношение към мен, а моята цел и моето посещение бе много важно за мен. Но аз търпях и чаках. Учителят приключи, изправи се и с ръка се усмихна и посочи стената: „Е, Марийке, какво ще кажеш за изкъртеното кюше? Нали го оправихме? А с това оправихме и твоето състояние, Марийке, и твоето раз-къртено кюше замазахме". Аз се стреснах, изведнъж се оглеждам в себе си и около себе си.
към текста >>

15. 58. ОПУЩЕНИЯ И ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

Според мен учениците трябваше да дойдат в съотношение 1:1 - на всеки брат да съответства сестра, независимо в каква възрастова група.
58. ОПУЩЕНИЯ И ПРЕСТЪПЛЕНИЯ През време на Школата състава на братята и сестрите беше такъв, че женският елемент бе повече. Защо бе така? Според мен учениците трябваше да дойдат в съотношение 1:1 - на всеки брат да съответства сестра, независимо в каква възрастова група. Отначало, като че ли дойдохме еднакво, може би мъжкия състав да бе повече, но той полека-лека се загуби и се разпиля. Загуби се по света - дойдоха, видяха, опитаха и си отидоха в света -ожениха се за света образно казано и буквално казано. Ожениха се за жени от света и се загубиха. Малцина останаха и се връщаха след години, чак тогава осъзнаха, че бяха много загубили. Сестрите влезнали в Школата възприеха Учителят отвътре със сърцето си много по-добре, отколкото братята с ума.
към текста >>

Тук е свещено място.
Бяха му изпратили жена и душа, която да се жертва, за да реши този заплетен възел и по този начин да се освободи Учителя от обвиненията. Бяхме на Рила на нашият лагер. Палатките бяха опънати, братството се бе разположило, бивакът бе организиран и ние започнахме нашият организиран в планината духовен живот на Школата. Една сутрин Учителят излиза от палатката си и строго пред няколко братя и сестри нарежда: „Ангел и Тодора да напуснат веднага лагера. Тук не се позволява да се мърсува. Тук е свещено място. Тук е място за душите дошли при Бога". Отива цялата група пред тяхната палатка, извикват ги и им предават нареждането на Учителя. Те примигват, сумтят, мълчат и нищо не казват. Ние стоим и чакаме да видим дали ще си приберат палатката. Натовариха я на един от конете, които слизаха надолу за продукти и отиваха за хижа „Вада".
към текста >>

16. 78. БОЖИЯТА ЛЮБОВ ЗА ЧОВЕШКАТА ДУША

А той каза следното: „Въпрос на отношение и въпрос на съотношение".
Да, методите бяха различни, защото тука бе Школа за душите, но методите бяха за човеците, които крачеха по земята. По-късно той ми разясни този случай така: „Всичко което виждаш отвън са само методи за възпитание, а моите истински отношения никой нищо не знае за тях и не ги познава". Тогава се успокоих за много неща, които на пръв поглед ме озадачаваха и не можех да ги проумея, но започнах да ги приемам като различни методи на Учителя, предназначени за различни ученици, а пък учениците бяха толкова многолики, че бяха необходими невероятен брой разнообразни методи за възпитание. А ние по тях понякога съдехме за предпочитанията на Учителя към учениците, което бе явна грешка и непознаване на същността на учението. Пак с един такъв случай, когато един от методите на Учителя приложен към някои от учениците ни объркваше и се чудехме какво ли той означава. А той каза следното: „Въпрос на отношение и въпрос на съотношение". Успокоихме се - значи това беше въпрос на отношение и метод, а ние схващахме нещата като съотношение, съобразно нашата вътрешна нагласа от тези състояния. Така правехме изводи за Учителя, а това не беше вярно, а бяха чисти наши субективни схващания и състояния на различни човешки съзнания. Ами какъв бе пътят, кой бе най-правилния метод за ученика, за да не се заблуждава човек от формите, от методите, от отношенията помежду учениците и от степента на различните съзнания. Кой беше истинският метод за работа. Отивам при Учителя с този залегнал у мен въпрос, а той ми отговори: „Никой да не те открие, че ти служиш на Бога".
към текста >>

Успокоихме се - значи това беше въпрос на отношение и метод, а ние схващахме нещата като съотношение, съобразно нашата вътрешна нагласа от тези състояния.
По-късно той ми разясни този случай така: „Всичко което виждаш отвън са само методи за възпитание, а моите истински отношения никой нищо не знае за тях и не ги познава". Тогава се успокоих за много неща, които на пръв поглед ме озадачаваха и не можех да ги проумея, но започнах да ги приемам като различни методи на Учителя, предназначени за различни ученици, а пък учениците бяха толкова многолики, че бяха необходими невероятен брой разнообразни методи за възпитание. А ние по тях понякога съдехме за предпочитанията на Учителя към учениците, което бе явна грешка и непознаване на същността на учението. Пак с един такъв случай, когато един от методите на Учителя приложен към някои от учениците ни объркваше и се чудехме какво ли той означава. А той каза следното: „Въпрос на отношение и въпрос на съотношение". Успокоихме се - значи това беше въпрос на отношение и метод, а ние схващахме нещата като съотношение, съобразно нашата вътрешна нагласа от тези състояния. Така правехме изводи за Учителя, а това не беше вярно, а бяха чисти наши субективни схващания и състояния на различни човешки съзнания. Ами какъв бе пътят, кой бе най-правилния метод за ученика, за да не се заблуждава човек от формите, от методите, от отношенията помежду учениците и от степента на различните съзнания. Кой беше истинският метод за работа. Отивам при Учителя с този залегнал у мен въпрос, а той ми отговори: „Никой да не те открие, че ти служиш на Бога". Ами сега, ето ти отговор и как ще се справиш с това положение.
към текста >>

Да, тук имаше методи общи за всички души и методи, които се касаеха за човешката душа, за съкровените подстъпи към нея, когато единствено Божия Дух трябва да се съобщава с нея, за да се запази онова свещенодействие на Духа и да не се оскверни.
Учителят продължи: „Никой да не те открие, че ти работиш за Бога". Ами сега, ето ти нов отговор. Та ние като работехме, ние тръбяхме насам-натам и хвалехме се, че работим за Бога и накрая на краищата никаква работа не свършвахме. Учителят продължи: „Никой да не те открие, че ти обичаш Бога и че Бог те люби". Ами сега какво можеше да се каже още? Да, тук имаше методи общи за всички души и методи, които се касаеха за човешката душа, за съкровените подстъпи към нея, когато единствено Божия Дух трябва да се съобщава с нея, за да се запази онова свещенодействие на Духа и да не се оскверни. И да се запази връзката между човешката душа и Божия Дух трябваше да се пази чрез чистотата, чрез мълчанието и чрез непроникновението на света към нея. Защото света на душите бе свят на Божието откровение, че Духът е слязъл върху тях и дава от благата си. А Божиите блага са за човешките души. Намирам се пред Учителя на разговор. „Любов към хората не ти трябва.
към текста >>

17. 81. БОГ Е СВЕТЛИНА. БОГ Е ЛЮБОВ. БОГ Е ДУХ.

Неговото съзнание, неговото свръхсъзнание живееше в светлината и светлината живееше в него и това отношение бе отношение на светлината и лъчите, които из-лезаха от очите му идеха да ми покажат, че когато човек има отношение към Божественото и Божественото ще има отношение към човека.
Един път няколко сестри, с които бяхме в хармония решихме да казваме или по-точно да се обръщаме към него не с думата „Учителю", както другите се обръщаха, а с думата „Слънце", за да подчертаем, че ние сме дошли в себе си до едно по друго възприятие за Учителя, в една по-висока гама и поле на възприятие и размисъл. И така му казвахме няколко дни в себе си „Слънце". На следващия ден Учителят ме среща, поглежда ме и изведнъж от очите му излизат два слънчеви лъча и се отправиха към мен. Аз потрепнах, Учителят ми даваше доказателство, че нашето възприятие за „Слънцето" е правилно, че онзи, който живее в светлината е жив и животът му е Светлина за другите. Имах вече опитност какво значи: Бог е Светлина. Неговото съзнание, неговото свръхсъзнание живееше в светлината и светлината живееше в него и това отношение бе отношение на светлината и лъчите, които из-лезаха от очите му идеха да ми покажат, че когато човек има отношение към Божественото и Божественото ще има отношение към човека. Или когато човешкото съзнание направи връзка към Божественото съзнание и Бога то връзката между тези две съзнания е връзка на Светлината, защото само тя може да обединява физическия свят с духовния свят и с Божествения свят, защото тя преминава навред и е продукт на Божествения Дух и изявление на Бога. Бог е Светлина на физическото поле. В духовното поле Бог е Виделина. А в Божественият свят Бог е Слава. Така че Бог бе Светлина, Виделина и Слава.
към текста >>

Там трябва да създадеш правилни съотношения, хармония на силите, а това щеше да доведе до правилно общение и отношение на формите на земята.
Любовта като Сила се изявява само в свръхсъзнанието, в Божествения свят, но като изявление на Духа в Сила тази сила се проектира в другите светове като живот за тези форми. Тези няколко опитности при нозете на Учителя и онова, което слушах чрез Словото му в беседи и частни разговори обединиха в мен знанието от Учителя, онова което трябва да има един ученик. Това обединение у мен създаде единство на съзнанието ми, че Бог е Светлина, че Бог е Любов и че Бог е Дух и че присъствието на Учителя на земята обединяваше целият Космос и целият минерален свят. Той обединяваше Битието на света и Битието на Духа, както и небитието му, защото Мировият Учител е Учител на Битието и Небитието. Затова в моят път на ученик когато изпадах в затруднение, в противоречие бях убедена, знаех от опит, че светът около нас бе една функция на Духа и че разрешаването на противоречията в света на формите трябваше преди това да се разрешат в невидимия свят. Там трябва да създадеш правилни съотношения, хармония на силите, а това щеше да доведе до правилно общение и отношение на формите на земята. А човек бе също една такава форма, движеше се в човешкия свят, но с повече измерения, но в същността си се подчиняваше на закона „По-добре двама в Дух, отколкото мнозинство в различие". А при Учителя тук в Школата ние научихме и една друга истина, че това бе Всемировият Учител който управляваше цялата Вселена. Намирам се пред Учителя на разговор. „Формите се освещават от съдържанието. Това, което ти се дава много редко се случва.
към текста >>

Трябва да го пазиш свещено.
А при Учителя тук в Школата ние научихме и една друга истина, че това бе Всемировият Учител който управляваше цялата Вселена. Намирам се пред Учителя на разговор. „Формите се освещават от съдържанието. Това, което ти се дава много редко се случва. То не е обикновено. Трябва да го пазиш свещено. Сега у тебе се гради ново тяло на мястото на старото. Всичко старо ще се обнови и тези петна и пъпки ще изчезнат от лицето ти. Сега ти трябва да развиеш у себе си редица добродетели: вяра, вяра, безстрашие, любов към Бога, милосърдие, надежда. Ще пазиш духовното. Духовно е това, 5 което има една непреривност.
към текста >>

18. 175. НИКОЛАЙ КАЛЛЕРТС НОВОТО УЧЕНИЕ

Аз се приближих последен, коленичих на едно коляно пред него, целунах ръката му и благодарих за неговата помощ и за любовното му отношение към мен.
Групата бе от около 16 човека. Помня първата среща с Учителя. Това беше слънчево лятно утро през юли на 1937 г. около 11 часа. Ние пристигналите от Латвия се построихме на редици около салона на Изгрева в София и един след друг се здрависахме с Учителя. Аз се приближих последен, коленичих на едно коляно пред него, целунах ръката му и благодарих за неговата помощ и за любовното му отношение към мен. През 1938 и 1939 г. отново бях при Учителя. Запознах се с много братя и сестри, особено с 4 братя: Георги Радев, Борис Николов, Славчо Славянски, Неделчо Попов. Ние често се събирахме заедно и прекарвахме времето си в разходки, екскурзии и непрекъснато разговаряхме за Учението на Учителя. В България има прекрасни места, особено красиви, величествени и грандиозни планини.
към текста >>

Най-свещеното място това е Агарта - държавата на посветените.
На Рила са складирани знания. Културата на Египет, културата на Индия се е развивала от невидимите библиотеки на Рила. Има на какво да се учите в бъдеще. Какво значение имат тези свещени центрове? Те работят за Новата култура. Най-свещеното място това е Агарта - държавата на посветените. Агарта се е премествала три пъти - от Атлантида, която е потънала и е преместена в Египет. От Египет се премества на Рила. А от тук отива в Хималаите. Някои от свещените входове на Агарта се намират на Седемте рилски езера". Учителят не обичаше рекламата.
към текста >>

19. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

Вие не трябваше да задавате такива въпроси, защото трябваше да разберете, че г-н Дънов говори за духовно раждане, за каквото говори и свещеното писание.
Вие се хванахте за буквата и мислите, че в това сте намерили едно слабо място от неговата философия. А за брака г-н Дънов е казал: „Ние сме за съединението не на два пола, а на две души, както е горе в Царството Божие, което ще се въдвори и на земята". Това, разбира се, се отнася за онова общество, което ще служи на Бога в дух и истина. Това Учение не засяга Вас. 3. Вие се чудите, гдето г-н Дънов казал, че едно време мъжете раждали и че от както те престанали да раждат, светът се развалил. Вие не трябваше да задавате такива въпроси, защото трябваше да разберете, че г-н Дънов говори за духовно раждане, за каквото говори и свещеното писание. Не е ли казал апостол Павел: „Аз ви родих в мъките си? " Като. ректор на семинарията и Вие сте длъжни да раждате духовно свещеници. 4. Вие ни нарекохте нови богомили. Какви сме ние, това ще видите.
към текста >>

Тези три качества са от голямо значение за издигане на личността в нравствено отношение.
Други имат нежно сърце, но нямат достатъчно ум. Трети имат воля, но рушителна. Следователно, ако искаме да се развиваме правилно, разнебитения триъгълник трябва да го възстановим напълно, тоест, със светлите и чисти мисли, да разберем между материалното и смисъла на живота; с чистото сърце да уважаваме всяко живо същество, да създадем радост в душите си, да бъдем благодарни от всичко; със чистото тяло да подигнем себе си до висшата нравственост, а с диамантена воля да проявим всичко правилно и разумно. Това именно ни липсва - ума, сърцето и волята ни не са в хармония. Ето защо, за постигане на всичко това, ние сме и още пълни въздържатели на тютюн, алкохол и месо, но приложено доброволно, съзнателно и постепенно. Тези три качества са от голямо значение за издигане на личността в нравствено отношение. Тези три, по видимо малки недостатъци, са стимула да се развият пороците ни до култ, безразлично дали ги носим от деди и прадеди, дали сме ги развили у нас поради разни условия - лични, домашни, училищни, улични и пр. От тези три недостатъка развити до постоянна наслада в живота, плюс безверието в Бога, са загивали цели народи и ще загиват цели народи. Даже ако вземете само тютюна и алкохола, здравия разум пак не може да се утешава с това, че между много души, които употребяват тютюн и алкохол, има пак добри и умни хора, както и не може да се отчайва, че между въздържателите ще има, които вършат, може би, по-лоши неща от невъздържателите. Въпросът тук е принципен! Ние едно трябва да знаем, че един народ, който има вяра в Господа, труди се и живее по моралните закони, който е и трезвен, той винаги е щастлив и провидението винаги бди над него, А неговите управници щом са също добри никога лошо не ще сторят за този народ.
към текста >>

20. 265. НЕЗАМЕНЯЕМАТА

В това отношение си приличате със Савка, защото и тя е от вън мека.
Тези спречквания преминаваха понякога в свада и Учителят се намесваше и укоряваше и двете ни и ни даваме задача да се справим със себе си, със състоянието си и да се справим сами със създалото се конфликтно положение. В беседите си той бе дал огромно знание и методи да се справим с тези дисхармонични състояния. Но тук ние не можехме да приложим тези негови методи и се оказа, че ние не пасваме с нашите постъпки към живота на Словото. А Словото пасваше идеално към живота на Учителя, защото той бе образец и изпълнител на това Слово -Чистота и Светлина. Веднъж ми каза: „От вън ти изглеждаш много мека, но от вътре си твърда и понякога остра. В това отношение си приличате със Савка, защото и тя е от вън мека. Но и много се различавате. Ти като направиш нещо интересуваш се от ефекта, който е произведен. А пък Савка се интересува от това пали е постъпила умно. Тя иска да кажат, че постъпката й е умна. Твоето е хубаво.
към текста >>

Това бе идеалът на нейната душа и това бе нейното свещено начало в живота й.
Важното е да решите правилно задачите си". Отново съм пред Учителя и той споделя с огорчение: „Савка има материал да работи три години, а се обленява и не работи. Само Паша работи" И той го каза с такава болка и с такова велико огорчение, че на мен тутакси ми се прииска да стана, да отида и да свърша работата на Савка. Това беше само подтик, но знаех, че това нещо нито може да стане сега, нито после, защото моето място бе друго, а мястото на Савка бе да стои и да записва свещените думи на Учителя. Това бе нейното място и нейната работа, за която бе дошла в Школата. Това бе идеалът на нейната душа и това бе нейното свещено начало в живота й. След време тя извади изреченията на Учителя, написа ги в една хубава тетрадка с хубав почерк, подреди ги както тя умееше да прави добре и веднъж както бяхме на Рила тя пристъпи при Учителя и бе решила да му направи подарък: „Учителю, ето подарявам ви Свещените думи, които ми дадохте". Протегна ръка и поднася подвързана тетрадка. Учителят я изгледа строго, скара се и я изпъди. А на мен, която бях до него, каза: „Това, което е мое няма защо да ми го подарява обратно". Тук имаше упрек, имаше обида и огорчение от непознаването на окултния закон.
към текста >>

21. ШКОЛАТА НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО - От Учителя - мисли

Цанка Екимова

ТОМ 6

Велик, тържествен е съборът на Белите братя на Хималаите - Свещеното място за тях.
ШКОЛАТА НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО От Учителя - мисли Школата на Всемирното Бяло Братство е на Слънцето. Там всяка година Белите братя правят събор. И представителите на белите братя на Земята се събират на събор на един висок връх в Хималаите. Духове ли са тези братя? - Те са хора, облечени в плът както обикновените хора, но завършили своето умствено и сърдечно развитие. Велик, тържествен е съборът на Белите братя на Хималаите - Свещеното място за тях. Тогава Бог изявява към тях Любовта си с всичката своя пълнота, с всичката си енергия, която се отправя към целия свят. Тази енергия е причина за повдигането на религията, на науката, изкуството. Тя е причина за преустройване на обществото, за подобряване на строя и управлението. Светлите и красиви дни в нашия живот се дължат на събора на Белите братя на Слънцето. Когато някой от Белите братя на земята минава през посвещение, той трябва да внимава, това да става в деня на тържествения събор на Слънцето.
към текста >>

Щом се усетиш неразположен, ще кажем, че има разединение между вашето обикновено и вашето свръхсъзнание, тогаз хората имат такова отношение към вас.
Не, в топлата вода. Банята, която аз мога да си направя е по-хубава, отколкото ходенето на баня. Вие да кажем, че отивате на банята и влизате в басейна; онзи, който пръв е влязъл в банята, е направил най-хубавата баня. Трябва да се къпеме във вода, в която никой не се е къпал; това е баня, а щом един се е къпал, това не е баня. Това е обикновено съзнание. Щом се усетиш неразположен, ще кажем, че има разединение между вашето обикновено и вашето свръхсъзнание, тогаз хората имат такова отношение към вас. Ще кажеш: „Нямам връзка". Тъжен си, смутен си, скръбен си, не можеш да учиш, ще кажеш: „Нямам връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието". Употреби известно време, за да направиш връзката, 5 минути, 1/2 час и т. н. Тогаз ще бъдеш радостен през деня. Давам ви проста формула, с която можете да работите.
към текста >>

22. 50. МОЛИТВАТА И ПЕСЕНТА В ОКУЛТНАТА ШКОЛА

Д: Аз по отношение на песните съм по-внимателен, защото вижте какво сега.
50. МОЛИТВАТА И ПЕСЕНТА В ОКУЛТНАТА ШКОЛА В: Вие сте писали Паневритмията за оркестъра. Какво е вашето виждане за евентуална разработка на песни на Учителя за оркестър. Д: Аз по отношение на песните съм по-внимателен, защото вижте какво сега. Песните на Учителя, музиката въобще в Школата на Учителя играеше тази роля, беше така заедно с молитвата въобще в духовната работа на Школата и някой път в трудни моменти, например има силни политически сътресения, Учителят слиза, нашето съзнание е заангажирано. Ние с песните и с молитвите се то-нирахме някакси мога да кажа, че някой път с музиката повече отколкото с молитвата. Молитвата трябва да я подготвя човек. Човек трябва да се научи да се моли. Това е един дълъг процес.
към текста >>

Към свещеното трябва да отидеш със свещено чувство, а не с професионалната си подготовка, в това съм дълбоко уверен и ако е свещеното чувство, ако имаш един порив вътрешен, нищо няма да те спре да го направиш.
Не мога да го кажа, защото се отнася за друг човек, но така изрази едно недоволство от тази разработка. И то доста така категорично, нали. Като имаш предвид колко Учителят беше внимателен, оставяше всеки свободно да се прояви. Той не му забрани разбира се, но го предупреди. Щото виж какво, това са свещени песни. Към свещеното трябва да отидеш със свещено чувство, а не с професионалната си подготовка, в това съм дълбоко уверен и ако е свещеното чувство, ако имаш един порив вътрешен, нищо няма да те спре да го направиш. Но съм проверил как звучат те. Аз помня един път бяхме 5-6 души на Бивака на Витоша и си пяхме песни на Учителя. Такава атмосфера си създадохме, такова състояние сме имали, каквото никакъв концерт не може да го създаде. Не само, защото ни връща към спомена за Школата. Имат си един заряд тези песни и например "Духът Божий" като запеят преди неделната беседа в салона, какво нещо се създаваше, щото както казваме, че музиката по-лесно довежда със свещените си думи, отколкото молитвата, като повтарят, всякой не може да се моли.
към текста >>

В морала, и във взаимоотношенията и отношението към Христовото Учение.
Има орган и хората пеят. И как тези, гражданите на Париж си пееха песните! Имаше нещо много трогателно, тези, техните духовни песни. И те си създали своята атмосфера и създават нещо, щото те са религиозни, така че отделен е религиозния човек от духовния човек. Това са две различни неща, но при французите, разбрах че религията в тях е оставила една много положителна следа. В морала, и във взаимоотношенията и отношението към Христовото Учение. Французите са преди всичко много добри, французина е по дух, по душа добър човек, да. В: Сега аз пак се връщам на същия въпрос: например аз откупувам за три часа дадена концертна зала. И се съставя този репертоар. Имаме 4-5 изпълнители добри, професионалисти на цигулка, на пиано, на хармониум и т.н. Те изпълняват даден репертоар.
към текста >>

Има български - "Давай, давай" тази в петвреме-нен такт, тя има такива дихания тежки, нали, и разбира се самите интерпретатори, изпълнители да имат едно вътрешно разбиране и отношение към това.
"Запали се огънят", щото то може и санскритски песни да се дадат, вече могат да се подредят по вкус песните. Или пък някой ако иска даде само санскритски песни. Защото те са много. То има над 150 песни. Различни характери. Има български - "Давай, давай" тази в петвреме-нен такт, тя има такива дихания тежки, нали, и разбира се самите интерпретатори, изпълнители да имат едно вътрешно разбиране и отношение към това. В: Конферансие необходимо ли е? То е едно концертно изпълнение. Д: Виж какво, зависи. Ако е например, когато хорът, камерният "Кукузел" даде концерт във Вен Сен при препълнена Базилика, аз помолих конферансието да каже да не се ръкопляска между отделните песни. Тази музика не е за ръкопляскане и ефекта беше много поразителен.
към текста >>

Въобще отношението на човека към Божествените проблеми е въобще личен въпрос за всяка една душа.
Със знание не става. Ние сега говорим например така каза Учителя, така казва Учителя. Ще дойде време когато ще говорим: това приложих, еди какво си приложих, това е вече същественият период от нашия живот, когато ние сме дошли да придобием онези качества, с които можем да прилагаме. Без приложение не става тази работа. Иначе ще станем като поповете. Въобще отношението на човека към Божествените проблеми е въобще личен въпрос за всяка една душа. Личен въпрос. Аз не мога да приема чуждия опит или някой да ползва моя опит. Но ние да си споделяме опитностите, да. Това е от полза. Ние се въодушевяваме, нали?
към текста >>

23. 28. ПИСМО ОТ ПАША ТЕОДОРОВА

София, 5 май 1966

Обаче, поведението, отношението на Катя към мен е отлично.
Имаше кой да ме придружи до дома, но Катя стои и предлага тя да ме придружи. Аз схващам това, но оставам въпросът с изпращането ми до дома да стане естествено. Ту една настоява, ту Катя, докато и първата разбра, че Катя иска непременно тя именно да ме придружи. Това и аз разбрах и приех с удоволствие Катя да ме придружи. Тръгнахме за дома, говорим си приятелски, без дума по казаното. Обаче, поведението, отношението на Катя към мен е отлично. Стигнахме у дома, вниманието на Катя още по-топло и нежно, като балсам на рана, като елексир на горчивото. Така стават Божествените неща. Преди слънцето да залезе, да се махнат и най-малките сенки около него. Ако желаем изтокът да е чист и без сенки, защо да не желаем същото и за запада, за залязващото слънце? Това желаеше интимно душата на Катя, и така стана.
към текста >>

Аз в това време си помислих: Това име е свещено, защото е име на моята душа, което остава само за мене, скрито и забравено и от самата мене.
Прозвуча ми приятно, особено приятно. Тогава аз свенливо си позволих да попитам какво означава това име, т.е. какво е значението му. Учителят веднага ми отговори, като че е чакал моя въпрос. "Това значи: Нектар на боговете." Настана мълчание. Аз в това време си помислих: Това име е свещено, защото е име на моята душа, което остава само за мене, скрито и забравено и от самата мене. Това и сега забравям, за което моля и тебе. Прочети цялото писмо, затвори го и забрави съдържанието му. След това съм мислила често по въпроса за имената на душите. Всяка душа си има име, но Учителят няма възможност всички да ги изнася, по Негови съображения. Целувам те нежно, сестрински: Паша
към текста >>

24. 14. АСПЕКТ МЕЖДУ ЮПИТЕР И ВЕНЕРА

Имал несериозно отношение към мен, а именно писмата, които получавал от мене обикновено ги прочитал пред своите колеги и състуденти, при което често избухвали във весел смях.
постъпих като преподавателка по немски език във II.мъжка софийска гимназия. Това обаче продължи само два месеца. В края на октомври получих заповед от Министерството на просветата да отпътувам за град Ловеч, където ми се възложи задачата в Американския девически пансион да поставя началото на немска паралелка. Това беше за мене голяма изненада и в първите моменти изпитах мъка за това, че се разделям с приятелите си в София, с които си бях уговорила вече и програма за съвместните ми занимания. По същото време моя приятелка, която пребиваваше в Мюнхен, ми беше съобщила в едно писмо една вест за моя сърдечен приятел Асен Арнаудов, който също там беше на специализация по музика, трябваше да се подготви за артист от Царския симфоничен оркестър. Имал несериозно отношение към мен, а именно писмата, които получавал от мене обикновено ги прочитал пред своите колеги и състуденти, при което често избухвали във весел смях. На моите добри приятели това се сторило непристойно, защото според тях човек трябва да има едно свещено отношение към своите сърдечни връзки. Прочитайки писмото им аз не се омъчних, но реших в себе си да не му пиша повече. Отидох при Учителя да Му съобщя, че имам назначение за Ловеч и Му казах, че бих желала да си остана в София ако може. Но Той със своя тих, бащински глас ми обясни, че Ловеч е много живописен град и така ме насърчи да поема тази задача. С мене заедно беше дошла и една моя приятелка - Виола Йорданова, която запита Учителя за мен.
към текста >>

На моите добри приятели това се сторило непристойно, защото според тях човек трябва да има едно свещено отношение към своите сърдечни връзки.
Това обаче продължи само два месеца. В края на октомври получих заповед от Министерството на просветата да отпътувам за град Ловеч, където ми се възложи задачата в Американския девически пансион да поставя началото на немска паралелка. Това беше за мене голяма изненада и в първите моменти изпитах мъка за това, че се разделям с приятелите си в София, с които си бях уговорила вече и програма за съвместните ми занимания. По същото време моя приятелка, която пребиваваше в Мюнхен, ми беше съобщила в едно писмо една вест за моя сърдечен приятел Асен Арнаудов, който също там беше на специализация по музика, трябваше да се подготви за артист от Царския симфоничен оркестър. Имал несериозно отношение към мен, а именно писмата, които получавал от мене обикновено ги прочитал пред своите колеги и състуденти, при което често избухвали във весел смях. На моите добри приятели това се сторило непристойно, защото според тях човек трябва да има едно свещено отношение към своите сърдечни връзки. Прочитайки писмото им аз не се омъчних, но реших в себе си да не му пиша повече. Отидох при Учителя да Му съобщя, че имам назначение за Ловеч и Му казах, че бих желала да си остана в София ако може. Но Той със своя тих, бащински глас ми обясни, че Ловеч е много живописен град и така ме насърчи да поема тази задача. С мене заедно беше дошла и една моя приятелка - Виола Йорданова, която запита Учителя за мен. И Той неочаквано ми набеляза най-съществените моменти от хороскопа.
към текста >>

(Тук нещо съм пропуснала.) Тази именно насърчителна мисъл за моето красиво отношение към Асен Арнаудов ми е било много често обект на размишление.
" И когато на сбогуване Му целунах ръка, Той за мене съвсем изненадващо ми каза: "И сега, като пишете на Асен ще го поздравите от мен". Така с една само мисъл Учителят отговори на моето тайно решение. Защото аз бях решила, щом като се подиграва с писмата ми, няма да му пиша и толкова. Аз не се сърдя за такива неща. На драго сърце изпълних поръчението Му и отново се оживи кореспонденцията ми с Асен Арнаудов. (Тук нещо съм пропуснала.) Тази именно насърчителна мисъл за моето красиво отношение към Асен Арнаудов ми е било много често обект на размишление. И какъв е моят извод от това? Любовта идва от Бога. Ние, човеците, сме нейни проводници. Не е наше правото да прекъсваме нейните струи, когато те минават чрез нашето сърце, отправено към дадена душа. Така Учителят със своята велика Божествена Мъдрост озари моето сърце, като му помогна да се издигне над обикновените свързани с човешкото честолюбие чувства и да стане олтар на вечно горящия огън на неизменната Любов.
към текста >>

25. 43. ИЗКАЧВАНЕТО НА ЧОВЕК НА ВРЪХ МОНТ ЕВЕРЕСТ

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

"Чомолунгма", което понякога у нас се пише неправилно "Чомолънгма", произлиза от съществителните: "чомо" - богиня или богиня-майка, или царица-майка, и "лунг" - земя, страна, към които е прибавена наставката "ма", изразяваща отношение на собственост от женски род, подобно на българската наставка "ина".
Технически подробности: щурмовата двойка обвързана; клинове не са употребени; използвани са само ледокопи; изкачването е извършено с кислородни апарати. Етимология: името "Чомолунгма" е тибетско. Тибетският език е един от основните езици на тибетско-бирманския клос от китайско-тибетското езиково семейство. Писменият тибетски език е създаден през втората половина на VII век и целия VIII век. Той е твърде образен - така на разговорен език дърво е "шинг", а на писмен език е "кангтхунг" - пиещ с краката (от влагата на земята). "Чомолунгма", което понякога у нас се пише неправилно "Чомолънгма", произлиза от съществителните: "чомо" - богиня или богиня-майка, или царица-майка, и "лунг" - земя, страна, към които е прибавена наставката "ма", изразяваща отношение на собственост от женски род, подобно на българската наставка "ина". Името Чомолунгма означава следователно богиня-майка на земята. Англичанинът Франсин Йънгхъсбанд превежда същото име с "богиня-майка на планините" (Ргапаз Е. УоипдИизЬапй. Моип Еуегез1, 1Не Ресоппа15запсе, 1921, Цопдтап, Огееп, ^пйоп, 922). Друг англичанин, У. X. Мъри, съобщава, че името може да се изтълкува или като "богиня-майка на света" или като "господарката крава" от думите "джо-мо-глан-ма".
към текста >>

Както е известно, кравата е свещено животно в Индия, Непал, Тибет.
Името Чомолунгма означава следователно богиня-майка на земята. Англичанинът Франсин Йънгхъсбанд превежда същото име с "богиня-майка на планините" (Ргапаз Е. УоипдИизЬапй. Моип Еуегез1, 1Не Ресоппа15запсе, 1921, Цопдтап, Огееп, ^пйоп, 922). Друг англичанин, У. X. Мъри, съобщава, че името може да се изтълкува или като "богиня-майка на света" или като "господарката крава" от думите "джо-мо-глан-ма". Както е известно, кравата е свещено животно в Индия, Непал, Тибет. (М.Н. Миггау. ТНе 31огу оТ Еуеге51. ^М.Оеп1 & Зоп5, ^пйоп, 1953). Китайските алпинисти дават следното тълкуване на името "Джолмо Лунгма": "джолмо" - богиня, "лунгма" - трета. Названието "Третата богиня" идва от обстоятелството, че върхът е третият в една група от пет високи върха, гледани от север.
към текста >>

26. 22. КАК РАБОТИ ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И С КОГО Е ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО?

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Без да се прочетат томовете на "Изгревът" от I до VIII е невъзможно човек да има познания и оттам отношение към този проблем.
22. КАК РАБОТИ ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И С КОГО Е ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО? ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ Проблемът за отпечатването на неиздаваните беседи и окултни лекции от Словото на Учителя Дънов е разгледан в томовете на "Изгревът". Всички етапи на отклонението и на опорочението са описани. Предадена е борбата и на ония, които запазиха и съхраниха Словото на Учителя Дънов за следващите поколения. Без да се прочетат томовете на "Изгревът" от I до VIII е невъзможно човек да има познания и оттам отношение към този проблем. Тук говорим за отношение, а не за взимане на някакво човешко решение. Едно от четирите копия напечатани на пишеща машина от неиздаденото Слово на Учителя Дънов след 1945 г. са предадени на Бертоли. Той ги изнася от България със своя багаж, занася ги и ги оставя при своя син в Италия на съхранение. Това е един голям обем от десетки неиздадени годишнини, като всяка годишнина съдържа от порядъка на 36 до 48 беседи или лекции, като всяка една лекция е от порядъка на 15-20 машинописни страници.
към текста >>

Тук говорим за отношение, а не за взимане на някакво човешко решение.
22. КАК РАБОТИ ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И С КОГО Е ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО? ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ Проблемът за отпечатването на неиздаваните беседи и окултни лекции от Словото на Учителя Дънов е разгледан в томовете на "Изгревът". Всички етапи на отклонението и на опорочението са описани. Предадена е борбата и на ония, които запазиха и съхраниха Словото на Учителя Дънов за следващите поколения. Без да се прочетат томовете на "Изгревът" от I до VIII е невъзможно човек да има познания и оттам отношение към този проблем. Тук говорим за отношение, а не за взимане на някакво човешко решение. Едно от четирите копия напечатани на пишеща машина от неиздаденото Слово на Учителя Дънов след 1945 г. са предадени на Бертоли. Той ги изнася от България със своя багаж, занася ги и ги оставя при своя син в Италия на съхранение. Това е един голям обем от десетки неиздадени годишнини, като всяка годишнина съдържа от порядъка на 36 до 48 беседи или лекции, като всяка една лекция е от порядъка на 15-20 машинописни страници. Този обемист, неиздаден материал у Бертоли се предава нему от Борис Николов.
към текста >>

За да вземат и другите отношение по този въпрос и да решат какво да правят ли?
След като научих новината, съобщена ми по телефона от Франция от Величка Няголова, то написах и изпратих писмо и моето становище по въпроса на 5.ХИ997 г. и зачакахме какво ще стане. Семейство Гобо правят нов ход напълно неочакван за нас както бе неочакван и техния отказ. Понеже не могат да издържат психически на създалото се напрежение, то те решават да извадят моето писмо на ксерокс до тях, да го умножат и да го изпратят в България на около десетина лица: Йоанна Стратева, Светозар Няголов, Мария Кисьова, Павел Желязков, Ина Дойнова, от София, както и на Георги Петков от Габрово, Милка Кралева от Бургас и на някои други. А защо го изпратиха? За да вземат и другите отношение по този въпрос и да решат какво да правят ли? Не. Тези лица не са чели "Изгревът". Те го отхвърлиха и не познават онази епоха както и личностите в нея, защото няма от къде да научат какви са истинските събития. Повече от тридесет години аз движа този проблем за съхранение Словото на Учителя Дънов и бях поставен лично от Борис Николов да се грижа за него и да отговарям. И ако дойдат подходящи условия и време за това - то да бъде отпечатано. А защо ли?
към текста >>

То е свещено и неприкосновено.
Семейство Гобо знаеше, че Анина Бертоли и Михаил Иванов са врагове. Но накрая извършиха това, което техния господар им нареди, защото бяха закачени за неговата вътрешна верига, фактите са на лице. Те отказаха да ми предадат архива. Макар че аз бях този, който им каза и написа и те разбраха какво представлява архива на Анина Бертоли. Словото на Учителя Дънов е Слово на Бога. То е свещено и неприкосновено. То принадлежи на българския народ. На второ място то е предназначено за Русия и Славянството и чак накрая за останалото човечество. Друг порядък няма под небето. Това е волята на Всемировия Учител Беинса Дуно, който дойде между българите и славянството. Онези, които решат да докарат архива на Анина Бертоли, трябва да ми го предадат.
към текста >>

27. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

А и Пловдив в онова време беше назад в музикално отношение, с изключение дейността на Пловдивското певческо дружество, под ръководството на Ангел Букурещлиев.
Той се отнасяше с голямо внимание и любов към музикантите изобщо и по-специално към онези от тях, които Му съдействаха за записване, аранжиране и разпространение на неговата музика. През 1937 г. Учителят изпрати една музикална групичка в Пловдив, аз бях тогава още там, да изнесе публичен концерт от негова музика. В групата участваха Катя Грива, Ирина Кисьова, Ангел Янушев и Асен Арнаудов. Концертът беше оповестен като концерт на "Нова българска музика" и премина на добро изпълнителско ниво, но не беше посетен добре, вероятно не беше добре рекламиран. А и Пловдив в онова време беше назад в музикално отношение, с изключение дейността на Пловдивското певческо дружество, под ръководството на Ангел Букурещлиев. По-късно, след заминаването на Учителя аз заведох също в Пловдив малък камерен оркестър и певците: Емилия Михаиловска, Любка Стефова и Тошко Маринчевски и изнесохме в салончето на диспансера "Кудоглу" добре посетен концерт от Учителеви песни. Моят покоен татко беше се погрижил да покани приятели и познати. След заминаването на Учителя музикалния живот на Изгрева продължаваше с необикновена сила. Когато бе иззет и салона у мен се яви голяма тъга и разбрах, че се нанася не само голям удар върху музикалното дело на Учителя изобщо, но и в частност върху музиката Му. И тогава реших, че работата върху песните Му на всяка цена трябва да продължи.
към текста >>

На тази мисъл ме навежда отношението, което българският народ има към личността на Учителя, към неговото дело и към нас, неговите последователи.
Има редки изключения, например Бородин, големият руски композитор, който е бил професор-химик и все пак, като композитор е написал безсмъртни произведения. За голямото изкуство се иска не само голяма дарба, но на него трябва да посветим цялото си време и да отдадем цялото си сърце и душа, да живеем и горим в него. Засега на Словото и на музиката на Учителя се гледа с пренебрежение и предубеждение. Може би трябва да минат, по моя преценка, още 30-40 години, за да избледнее и да се заличи това предубеждение. Не е изключено идеите и музиката на Учителя да бъдат възприети от други народи, тогава да се върнат в България и бъдат приети от българите. На тази мисъл ме навежда отношението, което българският народ има към личността на Учителя, към неговото дело и към нас, неговите последователи. Потвърждават се в случая още един път думите: "Никой не е пророк в отечеството си". В моята вяра, че песните на Учителя трябва да се хармонизират и аранжират добре, за да имат по-силно въздействие, ме убеди окончателно и следният интересен случай: Стоян Сертев, втори цигулар в квартета "Аврамов", сега покойник, живееше в близост на Изгрева. Живеейки там от дълго време, той общуваше с наши приятели и квартетът е изнасял концерти на Изгревска сцена. Тъй че Сертев е имал случай да чуе нещо от музиката на Учителя. Брат Гавраил (Галилей) Величков, който беше мой пръв помощник и вдъхновител при магнетофонните записи на Учителеви песни, и който вярваше в моите възможности за аранжиране на песните, все пак решил преди известно време да узнае компетентното мнение на един добър професионалист за стойността на нашите записи и посетил Стоян Сертев в дома му.
към текста >>

Макар и двата записа по отношение на качеството на тона да не са на професионално ниво, защото са правени с любителски магнетофон при обикновена стайна обстановка, те ще останат уникални.
Аз съм сигурен, че същият този човек ще добие много по-добра представа за музиката на Учителя и ще остане по-доволен ако чуе на нашия магнетофонен запис за пеене и щрайх или само за щрайх, или ако сестра Кисьова му посвири песните на Учителя на пиано с хубава хармония. Колкото нашата хармония да е несъвършена, все пак песните звучат по-добре, отколкото ако се свирят едногласно. Смятам, че ще ви убедя в това мое твърдение, когато ви демонстрирам нашия магнетофонен запис на Паневритмията и 13-те песни на Учителя, постигнат с толкова труд и постоянство. Записът на Паневритмията е направен с: първа и втора цигулки, пиано, контрабас и флейта. За 13-те песни имахме на разположение камерен оркестър и певци-солисти. Макар и двата записа по отношение на качеството на тона да не са на професионално ниво, защото са правени с любителски магнетофон при обикновена стайна обстановка, те ще останат уникални. С тях може да се представим и пред добри музиканти-професионалисти, които биха пожелали да чуят музиката на Учителя. На 5.03.1971 г. в дома на Игнат Котаров в пълна нелегалност направихме записи на Паневритмията и песни на Учителя в разстояние на 3 дни. Участваха следните музиканти: 1. Галилей Величков. 2.
към текста >>

И най-важното, отношението на Учителя към "прегрешението" на брат Пеньо, който се явява пред Него и чистосърдечно си го признава.
Бих отговорил на тази критика така: Първо. Анекдотът с брат Пеньо е в тясна връзка с музиката на Учителя. Второ. Той свидетелства за силата на въздействието на Учителевата музика върху хора, които я чуват за пръв път. В случая един музикален човек, свещеникът на селото, чува за първи път песента на Учителю "Маха Бену" и тя му прави толкова силно впечатление, че той не се усъмнява в думите на брат Пеньо, че тя е от Бетховен. Трето. Анекдотът е толкова мил и забавен, че заслужава да остане за поколенията. Четвърто. И най-важното, отношението на Учителя към "прегрешението" на брат Пеньо, който се явява пред Него и чистосърдечно си го признава. Каква широка има в думите на Учителя: "Добре си направил, че не си казал от кого е "Махар Бену". За Учителя е по-важно, че неговата музика действа на душите, отколкото, че неговото авторство на песента е било премълчано. Аз не зная по-забавен и поучителен анекдот от този във връзка с музиката на Учителя. Изразът "по-правоверен от папата" употребих умишлено, за да охарактеризирам становището на някои наши млади музиканти, които застават на твърдото мнение, че песните на Учителя трябва да се изпълняват само едногласно. Вместо да проучат този въпрос и да се уверят, че в продължение на 30 години Учителят е насърчавал и се е радвал на нашите аранжировки, изнасяни на концерти на Изгрева, те застъпват едно своеобразно становище, което не търпи критика.
към текста >>

Пак повтарям: Ние нямаме в момента никакъв музикален живот, но при по-благоприятни условия в това отношение веднага ще изникне необходимостта от хармонизации и аранжировки, защото е абсурдно да се мисли, че песните на Учителя могат да се изнасят на едни глас на концертния подиум.
Нашето ръководство никога не е помислило по този въпрос. Така ли смятате, че лесно се печелят музиканти за каузата на Братството, които безкористно да работят? - Вие знаете добре, че за делото на Братството не се работи за пари или за личен интерес. - "Даром сте взели, даром давайте". В продължение на 40 години музикантите-композитори в Братството се броят на пръсти, а сега останаха 2-3 души в напреднала възраст. Пак повтарям: Ние нямаме в момента никакъв музикален живот, но при по-благоприятни условия в това отношение веднага ще изникне необходимостта от хармонизации и аранжировки, защото е абсурдно да се мисли, че песните на Учителя могат да се изнасят на едни глас на концертния подиум. Общото устрояване на Братството в бъдеще ще определи и възможностите за организиране цялостната и целенасочена музикална дейност, вътрешна и външна. Ако се замислим върху въпроса за бъдещето на музиката на Учителя, бих казал, че основното и най-важното си остават песните при общото им изпълнение под ръководството на цигулка или пиано. Колкото и една песен да е хармонизирана сполучливо и нейното солово вокално или инструментално изпълнение да ни вълнува и топли, личното участие в общото пеене е свързано с изживяването на много по-силни естетически емоции. Някой може да ми каже, че ненужно се замислям за бъдещето на Учението и музиката на Учителя и че "Небето си знае работата". Това е така, но Небето действа пак чрез нас, хората, доколкото сме готови да възприемем неговите внушения.
към текста >>

Да разгледаме сега музиката на Учителя по отношение строежа и характера на вложените в нея чувства, настроения, идеи.
Колкото и една песен да е хармонизирана сполучливо и нейното солово вокално или инструментално изпълнение да ни вълнува и топли, личното участие в общото пеене е свързано с изживяването на много по-силни естетически емоции. Някой може да ми каже, че ненужно се замислям за бъдещето на Учението и музиката на Учителя и че "Небето си знае работата". Това е така, но Небето действа пак чрез нас, хората, доколкото сме готови да възприемем неговите внушения. Има и такива философи, които казват: "Господ си знае работата", а самите те нищо не правят. Трябва да се работи, всеки в своята област трябва да стане един малък фар, към чиято спасителна светлина да се устремят жадуващите за духовен живот хора. Да разгледаме сега музиката на Учителя по отношение строежа и характера на вложените в нея чувства, настроения, идеи. По-голямата част от песните са двуделни по строеж. Чисто инструменталните композиции са много малко, като например: "Берхан Ази", "Мар на Светлите Сили4, "Играта на поточето" и др. Една част от песните имат класическия строеж на фразата от четири такта. Примери: "Любовта е извор", "Малкият планински извор", "Напред да ходим смело" и др. За много песни обаче е характерна честата смяна на различни тактове, като се редуват 2/4 с 3/4 или 4/4 тактове.
към текста >>

Ако разгледаме песните на Учителя по отношение характера им, можем да установим следното: Една част от тези песни са жизнерадостни, от тях блика радост и възторг от величието на природата.
Те се пеят с голяма свобода, често формата и богатата аранжировка не се подчиняват на определен метрум. Каква хармония подхожда на песните на Учителя? - Досега всички наши приятели-музиканти от времето на Учителя работеха с класическата хармония. Ако някой от по-младото поколение е на друго мнение, следва да докаже правотата на своето становище, като ни покаже образци на своето творчество. За нас един такъв нов подход за хармонизиране и аранжировка на песните на Учителя ще бъде интересен. Ако разгледаме песните на Учителя по отношение характера им, можем да установим следното: Една част от тези песни са жизнерадостни, от тях блика радост и възторг от величието на природата. Примери: "Мусала", "Зов на планината", "Зората на новия живот", "Ходи, ходи" и пр. В друга група песни преобладава стремежът на ученика за извисяване и победа на духовното начало. Такива песни са: "Напред чада", "Песен за светлия път", "Стари, стани" и др. Няколко песни, написани от ученици на Школата, даже на музиканти, възпяват с текст и музика личността и обаянието на Учителя. Това са сърдечни и мелодични песнички, от които песента "На Учителя" е станала любима песен на всички сестри и братя, подобно на химнова ода, която се изпълнява с благоговение при тържествени случаи.
към текста >>

Те трябва да се пеят съсредоточено и със съзнанието, че се свещенодейства.
Окултната музика си поставя по-висши цели и по-високи задачи от обикновената музика, тя едва сега навлиза в света и затова е достъпна за малцина". Да продължим с разглеждане характера на Учителевите песни. Песните: "Ще се развеселя", "Духът Божий", "Бог е Любов", "В начало бе Словото" и др. са мистични песни. Те разтварят душата на ученика да направи връзка с Великото Начало на Битието. Те трябва да се пеят съсредоточено и със съзнанието, че се свещенодейства. От тези песни аз обикнах много "Духът Божий", за която песен брат Борис Николов ми съобщи, че е била любима песен на Учителя. Песента "Радост и скръб" е нещо изключително по музика и текст. В текста е вложена дълбока философия. Даже без да се разработи тя може да се аранжира за една малка оратория за хор, двама солисти и камерен оркестър. Същото може да се каже и за песента "Студът всичко дава", вероятно единствена по рода си песен върху такъв тест.
към текста >>

Когато говоря за правилното изучаване на песните, трябва да кажа, че в това отношение се получи известно неблагополучие.
Това е задача преди всичко на музикантите цигулари по места, но и на всеки по-музикален наш приятел, който може да стане малък музикален център на действие. Трябва да се уреждат поне един път седмично певчески вечери от по двама-трима души, като се пее тихо. Тихото пеене възвишава душата и има по-силно въздействие. Аз обръщам внимание и върху необходимостта от всекидневно пеене. Докато всеки може да си прочете сам една беседа и да се вдълбочи в размисъл, колективното пеене е за препоръчване. Когато говоря за правилното изучаване на песните, трябва да кажа, че в това отношение се получи известно неблагополучие. Между старите издания на песните и новата песнопойка от 1946 г. има в някои песни разлика. Не става въпрос за коренна разлика в мелодията, но за промени единични тактове в 1, 2 до 3 такта на някоя песен. Аз лично установих това, когато през м. май 1974 г.
към текста >>

Такова изявление не зная Учителят да е правил за други песни и това ни задължава най-задълбочено да преразгледаме нашето отношение към "Новото Битие".
Смятам, че за нашето поколение голяма част от неиздадените песни на Учителя, включително "Битието", ще останат непознати. Не виждам условия за масовото им разучаване. От брат Жечо Панайотов научих, че сестра Табакова е изпълнила един неделен ден сутринта в присъствието на Учителя "Новото Битие". Също, че Учителят е казал за него следното: "Дом и място, дето се изпълни "новото Битие" ще получат благословението на Небето. Народ или общество, гдето се изпълнява "Новото Битие", ще получат благословението на Небето". Такова изявление не зная Учителят да е правил за други песни и това ни задължава най-задълбочено да преразгледаме нашето отношение към "Новото Битие". Необяснимо ми е защо брат Симеонов не е пристъпил към разучаването на "Битието" и другите 11 песни още през 1945-1946 г., след прибирането им от евакуацията. Може би сестра Табакова тогава още се е въздържала да предостави тези песни за общо ползване. Аз имам чувството, че "Новото Битие" по-скоро трябва да се аранжира за смесен хор, оркестър и солисти, за концертно изпълнение, отколкото да се изпълнява на общо пение. Казах, че Учителят се отнасяше с голямо внимание към заобикалящите го музиканти, търпеше ги даже с недостатъците им. Ще ви разкажа за един интересен случай на отношение към музикантите: Влади Симеонов, известният наш диригент, около 1941-1942 г.
към текста >>

Ще ви разкажа за един интересен случай на отношение към музикантите: Влади Симеонов, известният наш диригент, около 1941-1942 г.
Такова изявление не зная Учителят да е правил за други песни и това ни задължава най-задълбочено да преразгледаме нашето отношение към "Новото Битие". Необяснимо ми е защо брат Симеонов не е пристъпил към разучаването на "Битието" и другите 11 песни още през 1945-1946 г., след прибирането им от евакуацията. Може би сестра Табакова тогава още се е въздържала да предостави тези песни за общо ползване. Аз имам чувството, че "Новото Битие" по-скоро трябва да се аранжира за смесен хор, оркестър и солисти, за концертно изпълнение, отколкото да се изпълнява на общо пение. Казах, че Учителят се отнасяше с голямо внимание към заобикалящите го музиканти, търпеше ги даже с недостатъците им. Ще ви разкажа за един интересен случай на отношение към музикантите: Влади Симеонов, известният наш диригент, около 1941-1942 г. правеше първите си стъпки в диригентското си поприще. Той живееше тогава в близост с Изгрева и отговори на нашата покана за музициране, като събра изгревски-те цигулари, канеше и музиканти от симфоничния оркестър на Сашо Попов, в който сам свиреше и под негово ръководство изнесохме един сезон няколко хубави концерти на изгревска сцена. Влади Симеонов нямаше нищо общо с Бялото Братство и Учителя. След един хубаво изнесен концерт Учителят награди външните музиканти с по 500 лева стари пари и казал на брат Галилей, че би подарил на всекиго по една жълтица, ако би имал на разположение. Галилей разказваше: "На другия ден всички ни, изгревските цигулари, получихме от Учителя по един затворен плик с по 500 лв.
към текста >>

28. 76. ГЕОРГИ /ЖОРЖ/ РАДЕВ

В туй отношение той беше един от най-образованите ни хора.
Знаеше езици, способен бе, четеше в оригинал и затуй той можа да учи астрология и астрономия. Той преведе „Закони" от английски, френски знаеше. На сестра Маркова помагаше, като превежда сестра Маркова от български на френски с него се сверяваше тя, дали го е превела точно българския текст, защото тя се страхуваше, че българския да не е разбрала криво. Пък той понеже и български разбираше, тя с него сверяваше. Щото той знаеше добре и френски. В туй отношение той беше един от най-образованите ни хора. Тука беше свършил математика, но разбираше от изкуство, музика, поезия, имаше усет, така богато надарена натура. В.К.: Разказваха ми едно изказване на Учителя за романа „Занони", че действията и лицата са истинни и верни. Е.А.: Не, това не съм чула, да. Възможно е. Възможно е, щото тъй както е даден, те не са дадени в своята светлина и не са идеализирани.
към текста >>

А Борис го обичам по отношение на мистицизма.
Аз я запитах: „Ако има двама души на Изгрева, които да обичат Жорж, ти би ли допуснала това? Тя ми отговори: „Не бих допуснала". Ето я развръзката. Е.А.: Ето аз ти казвам: Аз исках, щото вижте брат, аз съм обичала братята, двама души, това съм казала и на моя приятел Лулчев, в очите му казах: „Жорж казвам го обичам, заради ума му. Ние нямаме в Братството човек с по-остър и по-проникващ ум от неговия. А Борис го обичам по отношение на мистицизма. Той Лулчев ревнив какъвто беше след време дойде на гости при мене в с.Макоцево като бях учителка, дойде с Борис и ми каза: „Аз каза и двамата ги обикнах, заради твоята любов". Значи той - Лулчев видял в моята обич онова, което аз виждах, защото аз и досега го казвам. Аз даже и на Мария Тодорова, на Борисовата Мария казах, че обичам Борис. Но аз никога не съм ги търсила. Нали, по работа, като се свърши, добре дошли, но аз никога не проявих тази обич, нали да бъде с това.
към текста >>

Жорж беше в това отношение така красиво същество, разбирате ли, както има красиви коне хубави.
Едни го дърпаха за езици, други за астрология, други за това, за уроци и т.н. разбирате ли. За да каже нали, че не иска да знае другия живот, какво знае. Хората да не знаят. Разбрах че нещо там има, че нещо е удовлетворен. Жорж беше в това отношение така красиво същество, разбирате ли, както има красиви коне хубави. Всички коне са красиви да речем, ама красиво нещо имаше в себе си. Но да ви кажа, тази красота беше вътрешна. Той не беше красавец. Борис има също така едно обаяние, което излъчва от себе си, но който го усети. Аз всякога на Борис съм му се радвала затова което носи.
към текста >>

Имал е Словото за свещено и неприкосновено, и затова.
Той не може така как да е да направи. Той каквото направи ще го направи хубаво. Например там за „Наука и възпитание" на Учителя. Той я преработи. Тя беше печатана, но това за Словото така е казал, че не е приел да работи. Имал е Словото за свещено и неприкосновено, и затова. В.К.: Какво ще ни кажете за Георги Радев. Спомняте ли си нещо за него? Е.А.: Какво да ти кажа, Георги Радев беше, беше личност. Беше личност, беше умен човек, имаше нещо в себе си. Не беше празен. Пълен.
към текста >>

29. 112. СВЕЩЕНОДЕЙСТВИЕ КЪМ СЛОВОТО

112. СВЕЩЕНОДЕЙСТВИЕ КЪМ СЛОВОТО Е.А.: Паша ми е казала това, че Учителят предложил и сестра й да работи тази работа, която Паша работеше, да стилизира.
112. СВЕЩЕНОДЕЙСТВИЕ КЪМ СЛОВОТО Е.А.: Паша ми е казала това, че Учителят предложил и сестра й да работи тази работа, която Паша работеше, да стилизира. Тя не беше стенографка. На сестра й Аня Учителя е предложил, защото тя имаше хубав език, беше свършила философия. Тя беше работила въз българския език най-много, беше така строга, изискана, така имаше много хубави черти като човек и като характер, но когато се опитала да работи с беседите, не е смеела да направи никаква промяна. Нищо, така нямала свободата, която Паша е имала. И тя е казала, че затова не може да прави стилизация.
към текста >>

Вижте какво отношение тя е имала към Словото, обратно на Паша.
На сестра й Аня Учителя е предложил, защото тя имаше хубав език, беше свършила философия. Тя беше работила въз българския език най-много, беше така строга, изискана, така имаше много хубави черти като човек и като характер, но когато се опитала да работи с беседите, не е смеела да направи никаква промяна. Нищо, така нямала свободата, която Паша е имала. И тя е казала, че затова не може да прави стилизация. Значи всеки е различен. Вижте какво отношение тя е имала към Словото, обратно на Паша. Паша имаше свобода да го прави това, което го правеше. А тя не е могла. Паша го е казала това на Учителя впоследствие, да. Аз знам, че Учителят е дал и на Георги Радев също да опита, да стилизира беседа, но и той е казал, че не може да се заеме. Сега какви му са били съображенията не зная, но туй съм чула, че на него е дал.
към текста >>

30. 126. ШКОЛИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

И там беше нещо много свещено и много високо.
„Оборище" 14, къде така да застане. Тъй както застана трябва да е било на Изгрева, образът, който ми е останал в съзнанието. В.К.: Той е изпял и друга песен „Странник съм аз". Е.А.: „Странник съм аз" Той я изпя на Бивака. То беше в една от последните години. И там беше нещо много свещено и много високо. Ще кажа Той я изпя с много дълбоко чувство. Като изпя „Страник съм в този свят. Никого не познавам. Освен Тебе, Ти Господи..." видиш ли, едно същество го пее като Учителя с дълбочина, с чувство, да ти кажа всички изтръпнахме ние. Ние присъствахме на едно обръщение на Учителя - Молитва към Бога, гласно я изрази и всички имахме трепет, свещен трепет към това, което ставаше пред нас.
към текста >>

Нещо свещено, свято.
Освен Тебе, Ти Господи..." видиш ли, едно същество го пее като Учителя с дълбочина, с чувство, да ти кажа всички изтръпнахме ние. Ние присъствахме на едно обръщение на Учителя - Молитва към Бога, гласно я изрази и всички имахме трепет, свещен трепет към това, което ставаше пред нас. Като че ли някакво богослужение беше. Така съм го преживяла. Такъв образ е останал в съзнанието ми. Нещо свещено, свято. Текстът е записан, да. Но и мелодията е записана. И мелодията е записана защото, дали едни я запомниха, та нали имаше много музиканти. Правило ми е впечатление, че Учителят не пиеше билков чай. Мащерка приятелите беряха, даже и аз съм брала, но Учителят не пиеше мащерка.
към текста >>

Тъй, че Учителят в това отношение беше така повече буден отколкото да спи дълбоко.
И на Рила го пиеше, да, и на Изгрева. Учителят рано ставаше, преди изгрев всякога ставаше. Той въобще Вергилий, ние не знаем кога спеше Учителят, защото докато е тъмно, стаята му светне. Докато я светне, загаси лампата. Той въобще кога спеше, приятелите се чудеха, защото върне се някой в два часа свети Му в стаята, върне се друг в три часа, свети Му стаята. Тъй, че Учителят в това отношение беше така повече буден отколкото да спи дълбоко. Много леко спеше. Например имала съм случай, като се качим на Бивака, нали като стане десет часа, напече слънцето, приказвал дотогава след закуската, или сме направили гимнастики това и ако сме тръгнали в два часа през нощта, нали за Бивака, да речем от 2 до 10 часа, то е доста време нали, така на деятелност и се случва, когато е хубаво времето да Му предложим, ще Му постелем една, две дрехи наши и да кажем: „Учителю, ако искате да си починете". И обикновено е приемал. И Той ще си легне. Легне и си тури така ръката, завивам Го с някоя лека дреха и заспиваше, както децата заспиват.
към текста >>

Не, това е вече отношението на Асенчо към Учителя, нали.
Учителят казва, добре. Той никому не е забранил, който иска. И той има така отвореното чувство и доверието към Учителя, да получи съвет от Него. Казваше че и писмата си до момичетата чел на Учителя, да. Да ги прати ли, или да не ги прати. Не, това е вече отношението на Асенчо към Учителя, нали. Една абсолютна преданост и доверие е това. Щото нали, това се смята за едно от най-интимните отношения, които може да има човек и ако той и това доверява на Учителя, явно е, че той с пълно, отворено сърце е към Него. В.К.: Цветана Щилянова рисува портрет на Учителя? Е.А.: Цветана Щилянова направи този портрет на Учителя, който е най-разпространен, разпространен е и портрета на Борис Георгиев. Тях Неделчо една година преди Учителя да Си замине препечатаха в Държавната печатница, литопечат ли се казва, как се казва и Учителят ни подари почти на всички портрети.
към текста >>

31. 11.В началото на нашата дружба

от тефтерчето на Елена Андреева

За да си позволи да направи това, показва, че той не е познавал духовно Учителя, не е имал правилно отношение към него, като изпратил тези сили към Учителя, показва, че той не е имал уважение и почит към него.
Това предавам само по памет, но разбрах, че бягането е от бесния бик, а бикът е Любомир. Питах го: „Ами ти защо направи това? " - „Исках да опитам, да видя как ще постъпи Учителя". От този случай се вижда, че Любомир е имал някакви развити духовни сили, с които се можел да си служи, но за съжаление той ги е използувал за да изпитва Учителя. Това не го препоръчва. За да си позволи да направи това, показва, че той не е познавал духовно Учителя, не е имал правилно отношение към него, като изпратил тези сили към Учителя, показва, че той не е имал уважение и почит към него. Ако е за възможности убедена съм, че Учителят е могъл да изпрати много по-голяма енергия към него, но Учителят не постъпва насилнически. Той не упражнява насилие. Спомням си смътно и друг един случай, но понеже не съм сигурна, няма да го описвам. Любомир до края на живота си остана с особено мнение по отношение на Учителя. Той като че ли не можа да познае и да оцени духовната същина на Учителя, който свещено пазеше свободата на своите последователи.
към текста >>

Любомир до края на живота си остана с особено мнение по отношение на Учителя.
Това не го препоръчва. За да си позволи да направи това, показва, че той не е познавал духовно Учителя, не е имал правилно отношение към него, като изпратил тези сили към Учителя, показва, че той не е имал уважение и почит към него. Ако е за възможности убедена съм, че Учителят е могъл да изпрати много по-голяма енергия към него, но Учителят не постъпва насилнически. Той не упражнява насилие. Спомням си смътно и друг един случай, но понеже не съм сигурна, няма да го описвам. Любомир до края на живота си остана с особено мнение по отношение на Учителя. Той като че ли не можа да познае и да оцени духовната същина на Учителя, който свещено пазеше свободата на своите последователи. Всеки беше свободен да се прояви както разбира. Не зная случай Учителя да е ограничил някого. А Любомир ми е казвал, че той иска да е свободен дух, не иска да се впряга в каруцата на Учителя. Това за мене остана неразбрано.
към текста >>

Той като че ли не можа да познае и да оцени духовната същина на Учителя, който свещено пазеше свободата на своите последователи.
За да си позволи да направи това, показва, че той не е познавал духовно Учителя, не е имал правилно отношение към него, като изпратил тези сили към Учителя, показва, че той не е имал уважение и почит към него. Ако е за възможности убедена съм, че Учителят е могъл да изпрати много по-голяма енергия към него, но Учителят не постъпва насилнически. Той не упражнява насилие. Спомням си смътно и друг един случай, но понеже не съм сигурна, няма да го описвам. Любомир до края на живота си остана с особено мнение по отношение на Учителя. Той като че ли не можа да познае и да оцени духовната същина на Учителя, който свещено пазеше свободата на своите последователи. Всеки беше свободен да се прояви както разбира. Не зная случай Учителя да е ограничил някого. А Любомир ми е казвал, че той иска да е свободен дух, не иска да се впряга в каруцата на Учителя. Това за мене остана неразбрано. Учителят беше за Божията Любов, Мъдрост и Истина - тези три основни принципа в Битието.
към текста >>

Тези моменти на разбирателство, на хармонично отношение покриваха отрицателните мигове.
Обичаше науката, четеше много, беше интелигентен. Аз съм имала много и прекрасни разговори с него по най-различни въпроси. Имаше нещо и меко в него. И когато той проявяваше тази си страна, всичко вървеше хармонично, разбирахме се и нямаше спорове. Съжалявам, че не можеше да бъде всякога така. Тези моменти на разбирателство, на хармонично отношение покриваха отрицателните мигове. Вероятно с обичта, която имах към него можах да създам условия да се прояви доброто и красивото в него. Спомням си веднъж, бяхме на екскурзия на Мусала двамата за два-три дни. Времето беше хубаво, красиви слънчеви дни, много добре прекарахме и бях доволна. Като се прибрах след екскурзията вкъщи, изпитах някакво облекчение. Зарадвах се, че съм у дома и че съм сама.
към текста >>

Че когато съм го приела в себе си и съм го пуснала в своята светая светих, не е било правилно, а може би и грях по отношение великото, святото в живота.
Такава мисъл не бих могла да приема преди да бях изпитала този случай. Аз бях така привързана към него, така широко беше приет у мене, че той властваше върху мен. Аз всичко претърпявах както и да се отнасяше с мен. В един разговор Учителят ми каза: „Ти го пусна да влезе в твоята светая светих с калните си обуща, с всичките животни и зверове". Когато Учителят ми каза това, аз не съзнавах, че така съм постъпила, но днес виждам, че думите на Учителя са прави. Че когато съм го приела в себе си и съм го пуснала в своята светая светих, не е било правилно, а може би и грях по отношение великото, святото в живота. Човешката душа - мястото където се проявява идейното и светлото, което е определено за Бога, там аз съм пуснала човека и при това с всичкото негово несъвършенство. Това се дължи на заслепяването при влюбването. Аз съм смесила любовта към Великото с влюбването в един човек и при това доста суров и необработен. На времето това никак не ми е било ясно. Виждах, че нещо не върви, виждах, че някакво разместване има, разбирах, че някъде бъркам, но не знаех къде, а още по-малко как да се оправя и как да излеза от това объркване.
към текста >>

32. XII. МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ

ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА

Важно е, че днес човек схваща свещеното присъствие на Бога в живота и че то Го разпознава във всичките прояви.
Сега показва само по кой начин човек може да се освободи. Защото човешката свобода седи в душата, която Бог му е дал. /33 Неделна беседа, 2.VI.1940 г./ Макар, че всичко ни доказва, че Бог се проявява във всичко и даже там, където ние най-мъчно да го разпознаем, проповядва се обаче, още че Бог се намира в небето. И така от небето се прави една материална идея. От само себе си се разбира, че ние няма да опровергаваме тази идея - това е, което са разбрали в миналото и това са могли да кажат. Важно е, че днес човек схваща свещеното присъствие на Бога в живота и че то Го разпознава във всичките прояви. Важно е, че вижда, как Неговият велик Дух работи в света. Защото красивото и великото в света както в миналото така и в сегашното е Духът. И когато се възхищават от миналото, когато си спомнят всичките хубави неща, не трябва да се забравя, че хубавите неща са резултат на работата на Духа. Това, което е велико, възвишено в света е Духът. Когато Духът присъствува в ума на човека, той се чувствува като че ли има крила.
към текста >>

Когато Той е там, любовта действува, когато Го няма, хората имат особено отношение към нас.
Онзи, Който ни е обикнал и ние трябва да го обикнем, за да стане животът ни осмислен. Понеже този, Който ни е обикнал живее във всичките хора и ние трябва да се научим да Го обичаме навсякъде. Вие сте жаден, минава един човек с пълна стомна с вода, сипва ви една чаша, то е любов. То е Бог, Който се изявява в този човек. Във всички хора има един, който ни обича. Когато Той е там, любовта действува, когато Го няма, хората имат особено отношение към нас. Когато Бог е в тях, те ни посрещат, когато Го няма, казват: Няма Го, когато дойде тогава. Когато Господ е в нас ние сме разположени, когато Бог не е в нас, не сме разположени. Бог се оттегля по някой път, за да си починем. Бог не иска да ни притесни в съзнанието ни със своето Величие. Той, като донесе благословението, оттегля се, за да можем да се ползуваме.
към текста >>

Неделна беседа, 2.VI.1940 год./ Когато всички имаме еднакво отношение към Бога, еднакво изпълняваме волята Му, ние сме свободни.
Той ще ти пошепне: Обичай! Всеки човек, който вие обичате, вие му давате материал. От него Той ще направи нещо заради вас. Какъвто материал му дадете, такава стока ще изработи заради вас. / 33. Неделна беседа, 2.VI.1940 год./ Когато всички имаме еднакво отношение към Бога, еднакво изпълняваме волята Му, ние сме свободни. Във вас има желание да служите на Бога. В това положение вие се подигате. / 34. Неделно утринно, 14.VII.1940 г./ Всеки човек, който е работил за Бога, има право. Като стане човек сутрин, първата идея е да работи за Бога.
към текста >>

33. 04 - 11. СЪКРОВИЩАТА НА ТОПОЛИЦА

ТОМ 10

По големина, по украса, по външен вид, Братския салон в Тополица не може да се състезава с постиженията на модерната съвременна архитектура в това отношение.
Безсмъртна е само красотата на душата. Безсмъртно е всичко, което е преживяно край вековния дъб Друго съкровище на Тополица е новият братски салон, изграден на мястото, дето е бил стария салон - няколко съединени стаи в дома на брат Димо Джоджев. Мнозина биха могли да кажат: Салон като салон! Има много по-обширни, по-изкусно наредени и украсени салони у нас и навсякъде по света. Външно погледнато, това е наистина така. По големина, по украса, по външен вид, Братския салон в Тополица не може да се състезава с постиженията на модерната съвременна архитектура в това отношение. Обаче тук има, тук присъства, тук живее и ще живее вечно нещо невидимо, неосезаемо, нещо величествено и свещено, нещо несравнимо - нещо Божествено: Това е душата, духът, това е духовният облик, вложен, изграден, вграден в тази постройка, заедно с тухлите и камъните, от чувствата, мислите, предаността, жертвоготовността на нашите братя и сестри в Тополица, които са изградили безплатно, безкористно, със собствения си труд тази постройка. Не е лесно да се построи със собствен труд едно подобно здание. Обаче в нашите братя и сестри в Тополица има един ум, едно сърце, Една душа, една воля, една непреклонна решителност. Те се ръководят от правилото, дадено ни от Учителя: „Кажи и направи! " Те не отлагат, не се задоволяват само с планове и мечти.
към текста >>

Обаче тук има, тук присъства, тук живее и ще живее вечно нещо невидимо, неосезаемо, нещо величествено и свещено, нещо несравнимо - нещо Божествено: Това е душата, духът, това е духовният облик, вложен, изграден, вграден в тази постройка, заедно с тухлите и камъните, от чувствата, мислите, предаността, жертвоготовността на нашите братя и сестри в Тополица, които са изградили безплатно, безкористно, със собствения си труд тази постройка.
Безсмъртно е всичко, което е преживяно край вековния дъб Друго съкровище на Тополица е новият братски салон, изграден на мястото, дето е бил стария салон - няколко съединени стаи в дома на брат Димо Джоджев. Мнозина биха могли да кажат: Салон като салон! Има много по-обширни, по-изкусно наредени и украсени салони у нас и навсякъде по света. Външно погледнато, това е наистина така. По големина, по украса, по външен вид, Братския салон в Тополица не може да се състезава с постиженията на модерната съвременна архитектура в това отношение. Обаче тук има, тук присъства, тук живее и ще живее вечно нещо невидимо, неосезаемо, нещо величествено и свещено, нещо несравнимо - нещо Божествено: Това е душата, духът, това е духовният облик, вложен, изграден, вграден в тази постройка, заедно с тухлите и камъните, от чувствата, мислите, предаността, жертвоготовността на нашите братя и сестри в Тополица, които са изградили безплатно, безкористно, със собствения си труд тази постройка. Не е лесно да се построи със собствен труд едно подобно здание. Обаче в нашите братя и сестри в Тополица има един ум, едно сърце, Една душа, една воля, една непреклонна решителност. Те се ръководят от правилото, дадено ни от Учителя: „Кажи и направи! " Те не отлагат, не се задоволяват само с планове и мечти. А и народната пословица казва: „Речено - сторено!
към текста >>

Навярно с това свещено име са го наричали още богомилите, които са имали тук някога свой център... Навярно така се е наричало и по времето на Орфея... Така ще се нарича и във вековете и хилядолетията на бъдещето.
Третото, може би най-ценното съкровище на Тополица, е върхът „Зора". Той се е наричал и досега още се нарича от някои „ Караманеца". Но, в изпълнение завета, напътстванията на Учителя, неговите ученици се стараят да превръщат всичко отрицателно, всичко несъвършено - в названия, чувства, мисли, отношения - в положително, светло, добро. И така, „Караманица", черният връх, днес вече е връх „Зора". А истинското име на това свято място, името, което то носи във вековете, във вечността, името, дадено, възстановено от Учителя, е „Ачи файл". Навярно с това свещено име са го наричали още богомилите, които са имали тук някога свой център... Навярно така се е наричало и по времето на Орфея... Така ще се нарича и във вековете и хилядолетията на бъдещето. И навярно името „Зора" е земен, приблизителен превод на свещеното название. „АЧИ ФАИЛ"! Петровден, 12 юли 1968 година. Група гости на Тополица от разни села и градове на страната, заедно с неколцина от домакините, се изкачваме рано сутринта на върха. Прекарваме тук почти целия ден в сърдечно братско общуване - разговори, Четене беседа от Учителя, молитви и - песни, песни, песни!
към текста >>

И навярно името „Зора" е земен, приблизителен превод на свещеното название.
Той се е наричал и досега още се нарича от някои „ Караманеца". Но, в изпълнение завета, напътстванията на Учителя, неговите ученици се стараят да превръщат всичко отрицателно, всичко несъвършено - в названия, чувства, мисли, отношения - в положително, светло, добро. И така, „Караманица", черният връх, днес вече е връх „Зора". А истинското име на това свято място, името, което то носи във вековете, във вечността, името, дадено, възстановено от Учителя, е „Ачи файл". Навярно с това свещено име са го наричали още богомилите, които са имали тук някога свой център... Навярно така се е наричало и по времето на Орфея... Така ще се нарича и във вековете и хилядолетията на бъдещето. И навярно името „Зора" е земен, приблизителен превод на свещеното название. „АЧИ ФАИЛ"! Петровден, 12 юли 1968 година. Група гости на Тополица от разни села и градове на страната, заедно с неколцина от домакините, се изкачваме рано сутринта на върха. Прекарваме тук почти целия ден в сърдечно братско общуване - разговори, Четене беседа от Учителя, молитви и - песни, песни, песни! Наши, братски песни, песни от Учителя.
към текста >>

От тук бликат могъщи сили, които издигат, вдъхновяват, укрепяват, окриляват духа на тези, които са избрали и тръгнали по пътя на Доброто, по пътя на братството, единството, на Любовта... Тук трептят, обгърнати в дълбоко мълчание, вибрациите - мислите, чувствата, преживяванията, духовната сила и духовната красота на нашите предшественици, идвали, живели, свещенодействували някога тук, във вековете и хилядолетията на миналото... Да замълчим!...
Ще имаш ли обаче очи - да видиш тук невидимото, необикновеното! Ще имаш ли слух - да чуеш недоловимото с обикновения земен слух? Да чуеш неземното, небесното, Божественото! ' Ще имаш ли будна душа - да се отзовеш, да почувствуваш невидимата, нетленна, Божествена красота, която се струи, която блика тук безспир, отвред? „АЧИ ФАИЛ" е един Божествен духовен, невидим, нетленен Извор! От тук бликат могъщи сили, които издигат, вдъхновяват, укрепяват, окриляват духа на тези, които са избрали и тръгнали по пътя на Доброто, по пътя на братството, единството, на Любовта... Тук трептят, обгърнати в дълбоко мълчание, вибрациите - мислите, чувствата, преживяванията, духовната сила и духовната красота на нашите предшественици, идвали, живели, свещенодействували някога тук, във вековете и хилядолетията на миналото... Да замълчим!... Нещата не могат да бъдат изказани. Нещата трябва да бъдат преживяни, те трябва да бъдат почувствувани. Те трябва да бъдат възприети в мълчанието!... И още едно съкровище притежава Тополица. Съкровище с необикновена, нетленна, върховна стойност.
към текста >>

34. 08 - 35. ПО ПЪТЯ НА ВЕТЕРАНИТЕ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

ТОМ 10

Като първата работа на кръжока да се изучава Свещеното писание - Стария и Новия завет.
До преди 1907 година брат Пеню Киров е посещавал Странджа планина във връзка с развилото се Богомилско движение и останалото влияние. При една от тия обиколки било му внушено от светли същества, че вече е време да се основе кръжок в Бургас, който да има за цел духовното развитие на членовете му и подготовката им за бъдещата им култура. Казано му било, кръжока да се основе на деня на Св. Панталеймон - 27 юли 1907 година /по нов стил 9 август/. За председател, ръководител на кръжока бил избран брат Пеню. Като първата работа на кръжока да се изучава Свещеното писание - Стария и Новия завет. Първите ученици на кръжока били трима души - Пеню Киров, д-р Миркович от Сливен и брат Козловски от Ямбол, който по-късно се изселил от България. Правели са се сеанси, при които групата е имала много ценни опитности и материализации. Тези опити затвърдили вярата и разширили духовния им мироглед. Преди основаването на кръжока, спиритическите сеанси са били негласни, извършвани точно в определено време и часове, и дни, което е вярно и строго определено при духовните срещи. Оформено с протокол общество първо се наричало „Спиритическо общество", а по-късно „Общество Бяло Братство", клон Бургас, което Учителят почнал да посещава и напътва.
към текста >>

Брат Пеню бил благ и прилежен в делото Божие и може да ни бъде за пример във всяко отношение.
Първите ученици на кръжока били трима души - Пеню Киров, д-р Миркович от Сливен и брат Козловски от Ямбол, който по-късно се изселил от България. Правели са се сеанси, при които групата е имала много ценни опитности и материализации. Тези опити затвърдили вярата и разширили духовния им мироглед. Преди основаването на кръжока, спиритическите сеанси са били негласни, извършвани точно в определено време и часове, и дни, което е вярно и строго определено при духовните срещи. Оформено с протокол общество първо се наричало „Спиритическо общество", а по-късно „Общество Бяло Братство", клон Бургас, което Учителят почнал да посещава и напътва. Брат Пеню бил благ и прилежен в делото Божие и може да ни бъде за пример във всяко отношение. Неговият личен пример може да ни крепи, импулсира и вдъхновява, за да можем и ние да израстнем като него работници в служба на Божието Дело. В лицето на брат Пеню ние виждаме човек от нов тип, човек на Любовта, Мъдростта и Истината, на Правдата и Добродетелта, чрез които добродетели ще дойде свободата, братството и единството, също и виделина, че да могат всички човеци да станат добри, умни, честни и справедливи. Да може всички народи да се обединят в един народ и в една държава, че да няма войни и недоразумения по цялата земя. Още през 1898 година нашите приятели от Бургас, ръководени от една вътрешна подбуда и под ръководството на Учителя /когото тогава са наричали още г-н Дънов/, са заработили за духовното издигане и пробуждане на българския народ, като се е разнасяла духовната просветна литература, каквото е било списанието „Виделина", редактирано и издавано от д-р Миркович в гр. Сливен, а също и други брошури с духовно съдържание, устройвали се срещи, водели се разговори, като се обменяли мисли и опитности.
към текста >>

35. II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Това сравнително безпартийно държане на патриаршията по отношение на народността карало негръцките православни елементи да чувствуват още по-малко своето рязко национално различие от гърците.
дошъл във Варна, името българин почти не се е чувало, национален въпрос не е съществувал и не се е правил въпрос за национални различия, при всичко че гръцкото възраждане да бе почнало да оказва и тука своето влияние и да бе имало за следствие предприемането на една елинистична пропаганда и в тези места. Дълговременното турско владичество беше отдавна изгладило всякакви политически различия. Църквата само бе останала да представлява пред турската власт народите в империята. Вселенската патриаршия в Цариград представлявала всички православни народи без разлика на националност, в това число и българския. Обаче, трябва да се признае, че въпреки своя в много отношения гръцки характер, Цариградската патриаршия в първо време поставяла религиозния принцип под националния и не е водела определена гръцко-националистическа политика. Това сравнително безпартийно държане на патриаршията по отношение на народността карало негръцките православни елементи да чувствуват още по-малко своето рязко национално различие от гърците. През по-голямата част от първата половина на XIX ст. във Варна владеещ език в църква и общество е бил турският. Православното население, което се е съставлявало в своето подавляюще болшинство от гагаузи, употребявало не само у дома си, но и в обществото, та дори и в църквата, турския език. Църковната служба била извършвана на турски, също така, както днес още у караманлиите в Мала Азия. Впрочем и днеска още в с.
към текста >>

В него се било нещо поизменило, особено по отношение на националностите.
Богородица" (през 1857 г.) във Варна. Константин Дъновски от 1857 г. не е бил вече оня, който преди десет години бил дошъл във Варна като млад и неопитен младеж да търси работа. Сега той встъпил в същия град като зрял мъж, с напълно установен характер, с вечни идеали в душата и неизменни стремежи в сърцето. Но и градът, в който той влязъл, не бил вече същият град отпреди едно десетилетие. В него се било нещо поизменило, особено по отношение на националностите. Силата на гръцкото влияние не била намаляла; напротив, тя се била разраснала и увеличила повече от всеки друг път. Обаче покрай това постепенно се създавали условия за изпъкването на нови сили, на които било съдено в близко бъдаще да играят голяма роля в развитието на Варненския край. Българският елемент в града, който дотогава се губел под името гагаузи или православни християни и който обикновено благополучно се претопявал и изчезвал между гърцизираните елементи, бил почнал да се засилва по брой чрез притока на българи откъм Балкана и от други български краища. Засилването на търговията и на благосъстоянието на града, особено след Кримската война, имало за последствие увеличение нуждата от работни ръце и прилива на пришелци българи от вътрешността. Придошли много занаятчии, работници, а така също и желаещи да се отдадат на търговия, с което броят на българския елемент в града значително се увеличил.
към текста >>

Училището издавало наистина националния облик посред българи и отчаст и спрямо гърците, обаче по отношение на властта, на турската власт, то не е имало някое особено значение.
Излишно е да изтъкваме голямото значение на тоя факт; то е ясно. За пръв път след столетия варненските българи добивали един външен израз на своята национална обособеност. Тук българската нация възкръсвала за нов живот. Обаче успехът на варненските българи не е бил още пълен. Една важна част от него трябвало едва тепърва да се постигне, за да бъде той пълен. Училището издавало наистина националния облик посред българи и отчаст и спрямо гърците, обаче по отношение на властта, на турската власт, то не е имало някое особено значение. Защото турската власт признавала не народностите, но църквата, или по-добре признавала народностите в лицето на тяхната църква и църковни водители. Понеже обаче варненските българи църковно се подчинявали на патриаршията, последнята ги представлявала пред властта. Варненският гръцки владика, като представител на варненските православни християни, бил официален представител и на варненските българи. От това положение произлизали безброй трудности и мъчнотии за българите и тяхното национално дело. Истина е, че с провъзгласената от Илариона Макариополски раздяла на българската църква от Вселенската патриаршия, със сепаративните стремежи на варненските българи и с откриване от тях на особно българско училище, в това положение настъпи известна промяна.
към текста >>

Тук ще приведем едно писмо на варненския митрополит Йоаким до патриарха Григория от 28 февруари 1867 г., което ясно свидетелствува каква ползотворна деятелност е развил Константин Дъновски за организирането и управата на Варненската епархия в националноцърковно отношение: „Малцината тук първенци на братята в Христа българи, с един свещеник на име Константин, уредиха в града друга господствующа църква, изпълнявайки всецяло, каквото божествените и свети канони предоставят на каноническия кириарх.
Веднага с приемането на законника варненската община влязла в своите функции на главна духовно-обществена власт в епархията: започнала да изпраща благословията си, да издава пандахуси, потъкмителни, препоръки, [да] събира владищината, [да] налага глоби и наказания, [да] издава вули и кръщелни свидетелства и пр. Самата турска власт наченала да дава съдействие на варненската българска община при довеждане на разни провинени неподчиняващи се на заповедите й лица, и така косвено да я признава. Русенският валия Мидхад Паша, до когото се отнесла варненската главна българска община за позволение, да може да събира владищината по селата, верен на своя принцип - да разделя и да владее - мислейки, че така разпокъсва и ослабва християните в турската империя, издал за тази цел особена позволителна заповед. По такъв начин българската народност във Варна и Варненско възкръснала и била фактически призната от турската власт. Оставало още да се извоюва формалното при-знавание, което зависело от разрешението изобщо на българския църковен въпрос. Тук ще приведем едно писмо на варненския митрополит Йоаким до патриарха Григория от 28 февруари 1867 г., което ясно свидетелствува каква ползотворна деятелност е развил Константин Дъновски за организирането и управата на Варненската епархия в националноцърковно отношение: „Малцината тук първенци на братята в Христа българи, с един свещеник на име Константин, уредиха в града друга господствующа църква, изпълнявайки всецяло, каквото божествените и свети канони предоставят на каноническия кириарх. Както в митрополията, така и в църквата, те си свикват редовен съвет под председателството на поменатия свещеник, в който разглеждат всичките дела на българите, духовни и други. Пречат с най-силни заплашвания на всеки селянин, който иска да прибегне и потърси помощта на митрополията. Преследват после с позволени и непозволени средства нарушителя на заповедите им. От 90 приблизително села, които са канонически подчинени на варненската епархия, едва около 10, населени само от гърци, признават св. митрополия; останалите не се подчиняват и много оттях против волята си.
към текста >>

Този свещеноначалник (Константин) управлява целия клир на неподчинените села, църквите, училищата, всичко обществено на тия християни.
Както в митрополията, така и в църквата, те си свикват редовен съвет под председателството на поменатия свещеник, в който разглеждат всичките дела на българите, духовни и други. Пречат с най-силни заплашвания на всеки селянин, който иска да прибегне и потърси помощта на митрополията. Преследват после с позволени и непозволени средства нарушителя на заповедите им. От 90 приблизително села, които са канонически подчинени на варненската епархия, едва около 10, населени само от гърци, признават св. митрополия; останалите не се подчиняват и много оттях против волята си. Този свещеноначалник (Константин) управлява целия клир на неподчинените села, църквите, училищата, всичко обществено на тия християни. Той назначава, премества свещеници, учители и върши други подобни неща, разглежда съпружески дела и дава разводни писма, позволителни за бракове, пандахуси, още и освещава храмове, събира владишкия данък безпрепятствено. За тази именно цел свика главно събрание от свещениците и първенците на българските села около юлий месец, и наложи 7 1/2 гроша на венчило и други два гроша като емватикия, дан, давана от всеки свещеник. Събра, както с положителност ни е известно, през тази година повече от 50 000 гроша, освен житото и други някои работи за в полза на църквата им в града. Освен това този добър свещеник, с някои други съмишленици, възбужда против църковните порядки и самите гърци, наречени гагаузи, защото говорят турски, от които мнозина, по-простите, се отделят от митрополията, за да не плащат малкия внос на владишкото право." И така, след дълги усилия и борби, българите от Варна и околността успели да се откопчат от властта на гръцкото влияние и да се сплотят и организират в свое училище, в своя църква, в своя нация. В тези епични борби на българския народ във Варненско името на Конст. А.
към текста >>

Но и новият председател на Варненската община се сблъскал със същите трудности по отношение на приходите, както и неговият предшественик.
Но и оттук той не престанал да се интересува и да се грижи за националното дело в епархията. Самата варненска община не се отказвала да прибягва често до неговите способности и връзки: той бил натоварван от нея с важни мисии. Така през декември 1869 г. той бил изпратен в Пазарджик, Провадия и Балчик с мисия да съобщи на общините съдържанието на писмото на привременния народен събор в Цариград по недоразуменията им и да ги убеди да се явят във Варна на събора за уреждане на споровете помежду им. Освен това от време на време той продължавал да служи във Варна и да замества отсъствующия Панарет. Но и новият председател на Варненската община се сблъскал със същите трудности по отношение на приходите, както и неговият предшественик. Освен това между него и варненската община възникнали недоразумения, които извикали неговото падане. През март 1870 г. той бил уволнен от председателството по искане на събралия се във Варна епархиален събор. С едно писмо до председателя на привременния събор в Цариград последният молил да му се прати някое друго достойно духовно лице за този пост. Обаче Иларион Макариополски, който добре познавал и ценил Конст.
към текста >>

Времето на неговото понататъшно служене като председател се ознаменувало с ред нови придобивки в национално църковно просветно отношение.
Дъновски, предложил между другите него. По такъв начин Конст. Дъновски заел пак председателството на варненската община и като такъв продължил и по-нататък своята дейност. Във всички народополезни начинания, които варненската община предприемала, Конст. Дъновски взимал активно участие. Времето на неговото понататъшно служене като председател се ознаменувало с ред нови придобивки в национално църковно просветно отношение. Главно по подбудата на уважаемия варненски гражданин Янко Славчев, построило се в църковния двор на българската църква и се открило читалище „Возрождеже"; уредило се в началото на 1871 г. ученическо дружество „Просвещеже"; а през август 1879 г. варненската община, начело с Конст. Дъновски, решила и открила подписка за издигане на едно здание за девическо училище. Когато на 10 януари 1870 г във Варна се избрали подгласни избиратели за Варненска околия за избиране пратеник от Варненската епархия за народния събор в Цариград, Конст.
към текста >>

в промеждутъка между унищожението на дотогавашната община до конституирането на смесения съвет, свещенодействувал в с. Николаевка.
Освен образувания тук през началото на 1874 г., както и в другите епархии, смесен епархиален съвет, във Варна бил избран на 17 март 1873 г. от варненските жители - българи, търговците и еснафите, особен градски съвет за управлението на градските работи. За председател на същия бил избран Велико Христов. За председател пък на епархиалния смесен съвет бил издигнат Конст. А. Дъновски, който през 1873 г., т.е. в промеждутъка между унищожението на дотогавашната община до конституирането на смесения съвет, свещенодействувал в с. Николаевка. Освободителната война заварила Конст. Дъновски все още начело на епархиалния смесен съвет сред грижи за уреждането и управата на народните работи в епархията. През 1876 г. той почнал да служи и в руския параклис при консулството. Неговата дотогавашна дейност за пробуда и закрепа на българщината и централното му положение на водител на същата, връзките му от друга страна с руското консулство, му навлекли силни подозрения у турската власт.
към текста >>

36. II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Този кът, задушен от гърцизъм и гагаущина, половина столетие само назад е бил почти съвършено загубен за българската нация, а днес той - начело с великолепната във всяко отношение Варна - се издига величаво със своите национални придобивки, духовен устрем, културно-просветни начинания, вънкашно благоустройство и материално благосъстояние.
То иде да ни припомни, макар и в не тъй силни оттенъци, що значеше църквата за българския народ във времената на робство и изпитание, как тя в най-тежки минути го подкрепяше и издигаше, как тя го откърмя-ваше и запазваше като зеница на окото си неговото най-скъпо достояние -езика и вярата, и как той, застанал твърдо на нейния спасителен кораб, постепенно възкръсна за нов духовен и свободен политически живот. Що значеше наистина за българския народ делото на плеядата черковни труженици и народни великани - Паисия Хилендарски, Софрония Врачански, Неофита Рилски, Неофита Бозвелията, Илариона Макариополски и цяла редица други светли имена на черковни иерарси? Не те ли бяха първите и най-главни виновници, за да се пробуди този народ от дълбокия сън, в който го бе хвърлило двойното робство - политическо под турците и духовно под гърците, от които първото му отнемаше свободата, а второто по-грозно и застрашително - езика и националността? Църквата и нейните служители изпълниха велика спасителна мисия за запазването народа от духовна смърт и за придобиването му духовна и политическа свобода. И с днешното тържество иде да се разкрие една само страничка на тази спасителна мисия на нашата църква за духовно-национапното пробуждане на българщината в един от най-прекрасните кътове на нашето отечество Варна и околните ней градове и села. Този кът, задушен от гърцизъм и гагаущина, половина столетие само назад е бил почти съвършено загубен за българската нация, а днес той - начело с великолепната във всяко отношение Варна - се издига величаво със своите национални придобивки, духовен устрем, културно-просветни начинания, вънкашно благоустройство и материално благосъстояние. И радвайки се на всичко това, ние не трябва да забравяме за скромните труженици на нашето възраждане в миналото и за този мощен фактор - църквата, -чрез който най-вече се пробуди и възроди българският народ, и в името на който този народ осигури своята отначало духовна, а отпосле и политическа свобода. Историческият момент, от който датира началото на възраждането на българщината във Варна, се отнася към 1860 година. Три важни и знаменателни събития са станали през тази година: 1) на 12 март се отслужва първа служба на църковно-славянски език в църквата „Св. Георги"; 2) на 11 май се съставя първата българска община; и 3) на 19 август се отваря първото българско училище* В тези три събития се корени зародишът на черковно-националното и културно дело на българщината във Варна; в тях се застъпят най-съществените насоки на българския идеал, в който въобще се е проявила силата на българския дух и полет в онова време. Службата на родния църковно-славянски език е изразявала стремежа, идеала на българите да си имат своя, родна, независима църква, която единствено можеше да ги обособи като отделна нация и да им даде правото на самостоятелна, юридическа единица пред турската правителствена власт.
към текста >>

След него се намерил тук светогорският йеромонах Партений и той свещенодействувап на българите до април 1872 год.
Константин, който до това време повече живял в Николаевка и обикалял селата, пак поел управлението на българската община. През 1870 год. дошел от Сърбия архим. Дионисий, който служил в църквата „Св. Архангел" няколко месеца и си заминал по Димитровден. След него се намерил тук светогорският йеромонах Партений и той свещенодействувап на българите до април 1872 год. Едва в началото на 1872 год. дохажда от Джумая за постоянен енорийски свещеник Ив. Славов, който служил във Варна чак до смъртта си през 1896 година. По-късно, през август месец 1875 год., дошел свещ. Хр. Върбанов из Шумен, а наскоро подир освобождението веч дохождат свещ.
към текста >>

Първият освежителен приток по отношение към такива загубени български синове е бил откриването на българското училище през 1860 год.
Архангел" улица „Одринска на негово име. Оказваната му почит той напълно е заслужил и хвала нему за самоотвержените му подвизи и трудове! Откриването българска църква във Варна е било от голямо значение за съживяване българския елемент. Мнозина, които дотогава избягвали да се наричат българи, постепенно започнали да се причисляват към тяхното общество. Чистокръвни наши сънародници, дошли в различни времена от чисто български центрове като Сливен, Ямбол, Котел, Севлиево и др„ губели националността си във вълните на гърцизма и гагаузщината Достатъчно е било за тях да се оженят за гъркиня или гагаузка, за да забравят езика си и станат родоначалници на инородна челяд. Първият освежителен приток по отношение към такива загубени български синове е бил откриването на българското училище през 1860 год. Дотогава български семейства във Варна е имало до 25-30, а след откриване училището до 1865 год. числото им възраства до 45-50. Толкова поне по списък заявили, че искат да се отвори българска черква. А след като такава се открива, в продължение на първата година те стават повече от 100, а в началото на третата година (1867) възрастват до 250-280 семейства. Последните били вече в състояние сами да поддържат своя свещеник, без да му се плаща нещо от общината, а с придобиваните от черквата средства, както и с щедрите пожертвувания на варненските благодетели и събираните помощи отвън, могло да се издържа училището.
към текста >>

Константин произвеждал и анагности (църковни четци - свещеносци).
В черковното богослужение името на последния било изхвърлено и заменено с това на Илариона Макариополски. Тукашната българска община се поставя от една страна във връзка с цариградската такава, а от друга - с градските общини в епархията: Добрич, Балчик, Козлуджа и Провадия, както и със свещениците, чорбаджиите и епитропите в селата на околията. От Цариград тя получава инструкции по обще-църковния въпрос, с разрешение оттам се напечатват вули за венчаване, кръщелни свидетелства и свещенически емватики (емватико харти).19, каквито веч започнали да се правят трескаво след пробудилото се в градове и села религиозно и национално съзнание. Св. Антиминси били донесени от двама Светогорски монаси из Кутлумушкия мънастир. С разрешение от Илариона свещ. Константин произвеждал и анагности (църковни четци - свещеносци). По отношение към градовете и селата в епархията, тукашната община полага усилия и грижи, за да създаде здрава основа за черковно-училищното дело, на което тя се поставя като главен ръководител. Тя взима повод от настъпили някои неуредици по селата, изработва един проекто-законник и на 11 май 1866 г. свиква събор от свещениците, епитропите и чорбаджиите в епархията, за да се разгледа и приеме той като задължителен за цялата епархия. Съборът с малки изменения одобрил предложения проект, който бил подписан от представителите, в това число и от тия из Добрич, Балчик и Провадия. Последните го и подпечатали с печата на своите общини и заявили, че ще се подчиняват на неговите наредби.
към текста >>

По отношение към градовете и селата в епархията, тукашната община полага усилия и грижи, за да създаде здрава основа за черковно-училищното дело, на което тя се поставя като главен ръководител.
Тукашната българска община се поставя от една страна във връзка с цариградската такава, а от друга - с градските общини в епархията: Добрич, Балчик, Козлуджа и Провадия, както и със свещениците, чорбаджиите и епитропите в селата на околията. От Цариград тя получава инструкции по обще-църковния въпрос, с разрешение оттам се напечатват вули за венчаване, кръщелни свидетелства и свещенически емватики (емватико харти).19, каквито веч започнали да се правят трескаво след пробудилото се в градове и села религиозно и национално съзнание. Св. Антиминси били донесени от двама Светогорски монаси из Кутлумушкия мънастир. С разрешение от Илариона свещ. Константин произвеждал и анагности (църковни четци - свещеносци). По отношение към градовете и селата в епархията, тукашната община полага усилия и грижи, за да създаде здрава основа за черковно-училищното дело, на което тя се поставя като главен ръководител. Тя взима повод от настъпили някои неуредици по селата, изработва един проекто-законник и на 11 май 1866 г. свиква събор от свещениците, епитропите и чорбаджиите в епархията, за да се разгледа и приеме той като задължителен за цялата епархия. Съборът с малки изменения одобрил предложения проект, който бил подписан от представителите, в това число и от тия из Добрич, Балчик и Провадия. Последните го и подпечатали с печата на своите общини и заявили, че ще се подчиняват на неговите наредби. В този законник (правилник), който срещаме в черковната кондика за 1866 г., под заглавие привременен законник, съставен от Варненското българско общество за управление на епархиалното духовенство, са прокарани следую-щите положения: 1) всички епархиални свещеници са длъжни да се събират два пъти в годината (4-8 май и 16-20 септемврий) на общи заседания; 2) никой свещеник не може да свещенодействува във Варненско, в град или село, без знанието или одобрението на Варненското българско общество; 3) никой свещеник не бива да венчава без вула от обществото; 4) всеки свещеник е длъжен да държи метрическа книга, в която да записва всички кръстени деца и венчани лица; 5) дават се упътвания как да се разглеждат бракоразводни дела; 6) всички свещеници са длъжни да бъдат в добри отношения с християните; 7) свещениците са длъжни да плащат за издръжка на общината по 60 пари (30 стотинки) на венчило, а всички селяни - по 6 гроша на венчило; 8) селяните могат да си условят учител само след като по-напред изпратят кандидата си във Варна, за да се изпитат и оценят способностите му в общината: и 9) всяка година ще се свиква във Варна епархиално събрание от представителите на всички общини, в което „Главното Варненско общество" ще дава отчет за извършеното от него и сметка за приходо-разхода.
към текста >>

В този законник (правилник), който срещаме в черковната кондика за 1866 г., под заглавие привременен законник, съставен от Варненското българско общество за управление на епархиалното духовенство, са прокарани следую-щите положения: 1) всички епархиални свещеници са длъжни да се събират два пъти в годината (4-8 май и 16-20 септемврий) на общи заседания; 2) никой свещеник не може да свещенодействува във Варненско, в град или село, без знанието или одобрението на Варненското българско общество; 3) никой свещеник не бива да венчава без вула от обществото; 4) всеки свещеник е длъжен да държи метрическа книга, в която да записва всички кръстени деца и венчани лица; 5) дават се упътвания как да се разглеждат бракоразводни дела; 6) всички свещеници са длъжни да бъдат в добри отношения с християните; 7) свещениците са длъжни да плащат за издръжка на общината по 60 пари (30 стотинки) на венчило, а всички селяни - по 6 гроша на венчило; 8) селяните могат да си условят учител само след като по-напред изпратят кандидата си във Варна, за да се изпитат и оценят способностите му в общината: и 9) всяка година ще се свиква във Варна епархиално събрание от представителите на всички общини, в което „Главното Варненско общество" ще дава отчет за извършеното от него и сметка за приходо-разхода.
По отношение към градовете и селата в епархията, тукашната община полага усилия и грижи, за да създаде здрава основа за черковно-училищното дело, на което тя се поставя като главен ръководител. Тя взима повод от настъпили някои неуредици по селата, изработва един проекто-законник и на 11 май 1866 г. свиква събор от свещениците, епитропите и чорбаджиите в епархията, за да се разгледа и приеме той като задължителен за цялата епархия. Съборът с малки изменения одобрил предложения проект, който бил подписан от представителите, в това число и от тия из Добрич, Балчик и Провадия. Последните го и подпечатали с печата на своите общини и заявили, че ще се подчиняват на неговите наредби. В този законник (правилник), който срещаме в черковната кондика за 1866 г., под заглавие привременен законник, съставен от Варненското българско общество за управление на епархиалното духовенство, са прокарани следую-щите положения: 1) всички епархиални свещеници са длъжни да се събират два пъти в годината (4-8 май и 16-20 септемврий) на общи заседания; 2) никой свещеник не може да свещенодействува във Варненско, в град или село, без знанието или одобрението на Варненското българско общество; 3) никой свещеник не бива да венчава без вула от обществото; 4) всеки свещеник е длъжен да държи метрическа книга, в която да записва всички кръстени деца и венчани лица; 5) дават се упътвания как да се разглеждат бракоразводни дела; 6) всички свещеници са длъжни да бъдат в добри отношения с християните; 7) свещениците са длъжни да плащат за издръжка на общината по 60 пари (30 стотинки) на венчило, а всички селяни - по 6 гроша на венчило; 8) селяните могат да си условят учител само след като по-напред изпратят кандидата си във Варна, за да се изпитат и оценят способностите му в общината: и 9) всяка година ще се свиква във Варна епархиално събрание от представителите на всички общини, в което „Главното Варненско общество" ще дава отчет за извършеното от него и сметка за приходо-разхода. От прокараните в законника положения се вижда, че варненската община от 1866 година се конституира веч по отношение към черковното и училищно дело в епархията като черковно-управен институт със значение и власт такава, каквато отпосле придобиват у нас до освобождението епархиалните смесени съвети. Варненци още от самото начало взимат живо участие и в църковните работи в Цариград. Още през 1861 г. Варненско, както споменахме вече, е имал свой представител по църковния въпрос в лицето на известния Атанас Георгиев. По-късно, в 1871 г., след издаване фермана за учреждаването на Българска Екзархия, когато трябваше да се свика първият народен черковен събор за изработване Екзархийския Устав, тукашната община изпраща за свой представител Господин х.
към текста >>

От прокараните в законника положения се вижда, че варненската община от 1866 година се конституира веч по отношение към черковното и училищно дело в епархията като черковно-управен институт със значение и власт такава, каквато отпосле придобиват у нас до освобождението епархиалните смесени съвети.
Тя взима повод от настъпили някои неуредици по селата, изработва един проекто-законник и на 11 май 1866 г. свиква събор от свещениците, епитропите и чорбаджиите в епархията, за да се разгледа и приеме той като задължителен за цялата епархия. Съборът с малки изменения одобрил предложения проект, който бил подписан от представителите, в това число и от тия из Добрич, Балчик и Провадия. Последните го и подпечатали с печата на своите общини и заявили, че ще се подчиняват на неговите наредби. В този законник (правилник), който срещаме в черковната кондика за 1866 г., под заглавие привременен законник, съставен от Варненското българско общество за управление на епархиалното духовенство, са прокарани следую-щите положения: 1) всички епархиални свещеници са длъжни да се събират два пъти в годината (4-8 май и 16-20 септемврий) на общи заседания; 2) никой свещеник не може да свещенодействува във Варненско, в град или село, без знанието или одобрението на Варненското българско общество; 3) никой свещеник не бива да венчава без вула от обществото; 4) всеки свещеник е длъжен да държи метрическа книга, в която да записва всички кръстени деца и венчани лица; 5) дават се упътвания как да се разглеждат бракоразводни дела; 6) всички свещеници са длъжни да бъдат в добри отношения с християните; 7) свещениците са длъжни да плащат за издръжка на общината по 60 пари (30 стотинки) на венчило, а всички селяни - по 6 гроша на венчило; 8) селяните могат да си условят учител само след като по-напред изпратят кандидата си във Варна, за да се изпитат и оценят способностите му в общината: и 9) всяка година ще се свиква във Варна епархиално събрание от представителите на всички общини, в което „Главното Варненско общество" ще дава отчет за извършеното от него и сметка за приходо-разхода. От прокараните в законника положения се вижда, че варненската община от 1866 година се конституира веч по отношение към черковното и училищно дело в епархията като черковно-управен институт със значение и власт такава, каквато отпосле придобиват у нас до освобождението епархиалните смесени съвети. Варненци още от самото начало взимат живо участие и в църковните работи в Цариград. Още през 1861 г. Варненско, както споменахме вече, е имал свой представител по църковния въпрос в лицето на известния Атанас Георгиев. По-късно, в 1871 г., след издаване фермана за учреждаването на Българска Екзархия, когато трябваше да се свика първият народен черковен събор за изработване Екзархийския Устав, тукашната община изпраща за свой представител Господин х. Иванов, из Варна.
към текста >>

Варна по отношение на църковното дело.
Отсега настъпва нова епоха за църкви, училища и обществен живот. Новият митрополит, макар и да има резиденцията си в Шумен, не престава редовно да посещава и служи на варненци. След освобождението той премества своето седалище в гр. Варна, която става център на епархията, и до днес, ползувайки се с дълбокото уважение и любов на своите ерпахиоти, с неустанна енергия и бодрост ръководи богодаро-ваното си паство по пътя на евангелската истина и правда. За неговото достойно архиерейско служение, което напълва веч 43 години, ще се ограничим само да повторим следующите справедливи думи, които срещаме в годишния отчет на варненската девическа гимназия за 1897/98 год.: „Тук е цял период на достойно служение пред олтаря на църквата и отечеството, в което бъдащият историк неведнаж ще има да отбелязва примери на доблест, истински патриотизъм и идеално въодушевление." Да завършим с кратко упоменание на туй, което е създадено днес в гр. Варна по отношение на църковното дело. Покрай историческата светиня -скромната и малка стара българска черква, в която и досега не престава да се служи, нашият град се краси, среди един широк, централен в града, площад, от величествената черква „Успение Пр. Богородици", започната през 1881 год. и довършена през 1886 год., която по архитектура, иконопис, величина, издържа-ност на стила и украса, особено след направените напоследък ремонти и приспособления, справедливо може да се каже, че е първа в цяла България, след народния паметник църква „Св. Александър Невски" в София. Бележита е по своята архитектура и черквата „Св.
към текста >>

Днес тези църкви се огласяват не само с Божествена служба на черковно-славянски език, но и с живо проповедническо слово от техните свещенослужители - всички млади, интелигентни, способни да отговорят на тъй назрелите и широко разкрити духовни нужди на своите пасоми.
год. „Св. Атанас", „Успение Пр. Богородици", „Св. Петка" и „Св. Георги". Всички тези черкви, от които последните две са филиални, се обслужват от българските свещеници в града на този славянски език, на който преди 50 години нашите сънародници са били жадни да чуят в църква едно слово. Днес тези църкви се огласяват не само с Божествена служба на черковно-славянски език, но и с живо проповедническо слово от техните свещенослужители - всички млади, интелигентни, способни да отговорят на тъй назрелите и широко разкрити духовни нужди на своите пасоми. Във Варна днес развива полезна благотворителна и просветна дейност и православното братство „Св. Архангел Михаил", основано преди две години и половина нарочно на името на старата бъггарска черква, за да му служи тя в неговата дейност като жив символ на туй религиозно пробуждане и духовно възраждане, в миналото е възсияло из нейната свещена ограда. По случай на чествуваното събитие това братство побърза да пренесе своите еженеделни духовни беседи именно в тази историческа ограда. Със своите беседи там братството заляга щото църквата „Св. Архангел Михаил" да не престава и днес да бъде туй, което е била в миналото - духовно огнище, из което да се пръскат лъчите на истинско-религиозната просвета, на спасителната за народа ни православна вяра-тихо пристанище, в което, посред житейските бури и несгоди, да намира, чрез вярата, утеха и надежда в Господа измъчената душа.
към текста >>

37. II.02.08. Борбата за българска независима църква се разраства

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

В това отношение той проявявал голямо търпение, настойчивост и снизходителност.
„Никак не щеше да ми се види, преуважаемий владико, чудно и странно, казва Йоаким в писмото си до патриарха, ако тези хора (т.е. българите), излагайки пряко или косвено своите оплаквания, биха поискали училища или църкви, или свещеници сънародни, или друга някоя помощ... Преди още да стигна тук, намерявах чрез всички средства да постигна: 1) добрата издръжка на българското училище в града; 2) после четенето изцяло на цялата света служба на славянски в някоя от градските църкви.. Йоаким се опитал да привлече българите чрез „блага и приветлива обноска, чрез отстъпчивост в много работи" и чрез безпристрастно отнасяне. „Аз се отнесох, казва митрополит Йоаким, не като партизанин, нито пък прегърнах някоя партия повече от друга, но разгласих често и в църквите и навсякъде, че додох не като грък, нито като българин, но като архиерей, който счита всички равни, и че горещо желая да способствувам, колкото зависи от мене, за духовното и нравствено щастие изобщо на всички, което поставих като свое начало и неукловно преследвах." Като отишел в Балчик, стараейки се да помири българите с гръкоманите, та да започнат съвместно строенето на нова църква, което българите отхвърляли, митрополит Йоаким им заявил дори следното: „Помирете се, успокойте се и се обикнете, та недейте ме признава, не ща, не го изисквам; искам само да се помирите и да заработите общо за постройката." „Щом като пристигнах тук (т.е. във Варна), заявява Йоаким в един разговор с Митхад паша, обявих публично, съобразно с началата на вярата, че додох, по благоволение на султана и на Църквата, в този край не като грък или като българин, но като архиерей, който има наложителен и свят дълг да се грижи за всички християни без изключение, които се намират под моето духовно ведомство, като промишлявам за училищата, църквите, учителите и за клира, като поддържам установения ред и отстъпвам в онова, което е справедливо и законно, като прибавих, че не представлявам народности, но законна власт на вярата. Не ще позволя в села чисто български да се учи гръцкият език, нито богослужението в църквите им да бъде на гръцки, обаче също така не ми е позволено да приема обратното или да позволя от моя страна отчуждаването на гръцки предмети от тях и да се съглася да бъдат дадени на тях." Чрез тоя начин на действие и с тия отстъпки Йоаким се е старал и надявал да привлече и примири българите и да се сближи с тях. В това отношение той проявявал голямо търпение, настойчивост и снизходителност. Пет дена след пристигането си във Варна той наредил да се открие затворената дотогава варненска църква „Св. Георги", като се чете в нея цялото богослужението на славянски. На Връбница 1865 г. той повикал българския свещеник Константин Дъновски и му предложил да отстъпи на българите исканата по-рано от тях църква „Св. Георги", което по погрешка не станало по-рано, та да се затвори параклисът „Св.
към текста >>

И при всичко че селото, в което свещенодействува, да лежи около града Варна, той нито приближава митрополията".
Обаче не станало нито едното, нито другото поради отрицателното държане на българите. Йоаким ръкополагал свещеници за някои (осем) български села, които не го признавали, ако и да знаел предварително, че след ръкоположението си същите няма да го признават. „Един от тях, разказва сам Йоаким през 1866 г., ръкоположен преди година по писмено искане на неговите съселяни с призоваване на Св. Дух, в деня на неговото ръкоположени е за свещеник в църквата на митрополията, като държеше на ръце свещения залог и щеше да помене името на архиерея, който преди малко го ръкоположи, с висок глас поменал името на Илариона. Аз, обаче, след като в църква се отнесох с голямо внимание, за да не стане нещо нежелателно, защото народът бе веднага възбуден, като му дадох нужните съвети, изпратих го с благословение. И при всичко че селото, в което свещенодействува, да лежи около града Варна, той нито приближава митрополията". „Понесох, казва Йоаким, много оскърбления и затворих очи пред много беззакония. И пак съм готов да съдействувам, доколкото мога, даже и с някои възможни жертви, за тяхното (т.е. на българите) спокойствие и щастие." Обаче въпреки всички свои усилия да се покаже безпартиен и безпристрастен арбитър, който стои над партиите и нациите, Йоаким оставал в душата си все пак грък, с гръцки чувства и стремежи. И докато публично старателно се кичи с мантията на безпартийност, в поверителната си кореспонденция с Патриаршията той снема своята мантия и се явява в същинския си гръцки образ. Той проявява в писмата си явно гръцки чувства, желания и стремежи; говори за защита правата освен на църквата, още и на нацията, за въздигане на националната сграда, разбира се гръцката; за нуждата от бързи и продължителни действия за ослабяването' и осуетяването на отчаяните усилия на българщината, която е станала твърде опасна; оплаква се, че българите измамили гърците, докато е трябвало да стане обратното Също и статистиката за гърците и българите във Варна и епархията, която Йоаким дава на Патриаршията, не е лишена от гръцка тенденция.
към текста >>

Ние ще видим по-нататък, че по-късно той е бил против схизмата и е считал, че трябва да се направят жертви и отстъпки, за да се задоволят българите и умири църквата; но знаменателно е и характерно за неговите схващания и отношение към българите и българския въпрос, че преди това той е стоял на едно по-консервативно гледище спрямо последния, отколкото самата Патриаршия.
Гора, без обаче да успее в това. Йоаким е бил поначало против идеята за отделна, автономна българска църква, защото я считал гибелна за Патриаршията. В едно свое писмо той признава изрично това, като казва: „От момента, когато тя (т.е. Патриаршията) косвено или пряко, безразлично дали официално или неофициално е явила на тогавашния изобретателен (интригант) пръв министър и разисква с него възможността за образуване на полу-независима българска църква, имаща за началник титлофорен екзарх, заедно с управителен синод, казах с душевна болка, Църквата е загубена." С други думи, митрополит Йоаким е бил против лансирания през пролетта на 1867 г. проект на Григорий VI за отделна, полу-независима българска църква. Ние ще видим по-нататък, че по-късно той е бил против схизмата и е считал, че трябва да се направят жертви и отстъпки, за да се задоволят българите и умири църквата; но знаменателно е и характерно за неговите схващания и отношение към българите и българския въпрос, че преди това той е стоял на едно по-консервативно гледище спрямо последния, отколкото самата Патриаршия. Добре, но това становище не е могло да задоволи българите, и програмата на Йоаким не е могла да има успех. В онова време, през 1866-67 г., българското църковно-национално движение беше се изобщо окончателно оформило и стабилизирало, и искането на отделна автономна българска църква, каквато фактически вече съществуваше, беше най-същественото и неизбежното, беше conditio sine qua поп за него. Българското национално движение бе се извънредно много разраснало и се бе засилило и в това именно бе втората причина за неуспеха на усилията на митрополита Иоакима. При това положение отричането на идеята за отделна българска църква бе равносилно с пропадане на всяко помирение и сближение между двете страни. Във Варна, дето Йоаким е трябвало да прилага своята програма, въпреки силата на гръкоманите, положението не се е различавало съществено от другите места на България, дори постоянните непосредствени търкания с гагаузите, създавали тук една по-неприязнена атмосфера и издигали борческия дух на българите.
към текста >>

Такова непримиримо отрицателно отношение и енергично противодействие срещнал Йоаким при прокарване на своята програма от страна на варненските българи.
Йоаким пише на Патриаршията, че при всичко че „полага неизмерими старания за успокоение на това голямо движение, но нищо не успявал", че „само волята на Всевишния Бог може да превърне убеждението и несломимостта на противо-мислещите, които бясно се борят против църквата". След шестгодишно владичествуване във Варна митрополит Йоаким пише на Патриаршията: „Тези години преминаха в скърби и мъки, в мизерия и нещастия, в нападки и хули, в непрестанна война, произлизаща от българската партия, която е изоставила срама и бащиното благочестие и е започнала война против Христовата църква и нейните архиереи. Тя ме охули, оскърби, осмя ме в лицето, воюва против мене с всички средства, интригува против мене. наковлади ме и се опита с коварни средства и с престорена покорност да разруши всяко частно и обществено дело, което предприех за общо или лично благо и полза". Българските първенци открито заявявали на митрополит Йоаким, дори в самия управителен съвет, че българите не го признават, че за тях патриарх е везирът, а владика мютесарифинът". Такова непримиримо отрицателно отношение и енергично противодействие срещнал Йоаким при прокарване на своята програма от страна на варненските българи. И като търсим причините на това държане, ние ги намираме несъмнено както в недостатъчността на тази програма, така и в силата и стихийността на българското движение; не по-малко обаче и в едно друго обстоятелство, именно в поведението на турската власт. Още във второто си писмо от Варна, митрополит Йоаким съобщава на Патриаршията своето наблюдение, че турската власт в Дунавския виляет се отнасяла благосклонно към българите и техните тежнения, както и в Цариград: „Имах две продължителни срещи с Негово Превъзходителство (валията Митхад паша), от които извлякох впечатлението, че и тук се води буквално същата политика, както и там, и даже в по-голям обхват, поради географическото положение". И това благоприятно за българите отнасяне на турската власт се е наблюдавало не само във Варна, а и в цялата Варненска епархия. В Провадия властта проявявала предразположение да даде спорната между гъркомани и българи църква на последните. Същото ставало и в Балчик и другаде.
към текста >>

38. Наряди за 1945 г.

Работата в това отношение върви добре.
Неделните беседи в 10 часа започнахме с проучаване с томчето „Все, що е писано", след свършване на което преминахме към томчето „Дали може". Своевременно беше съобщено на кръжоците в провинцията, за да се съгласуват и те с работата в София и да има единство в цялата страна. Братският съвет взема грижата да се съхранят и запазят всички беседи и лекции, които не са отпечатани, но са дешифрирани. Също да се запазят на сигурно място стенограмите на онези лекции и беседи, които не са дешифрирани. Той възложи на стенографите да продължат работата по дешифрирането на същите. Работата в това отношение върви добре. Същевременно Братският съвет възложи на Просветния съвет да продължи издаването на беседите и лекциите и въпреки изключителните времена, в които живеем, можаха да излязат от печат пет томчета досега, а именно: „Събуждане" - I том наХ1 година от Общия клас, и всичко, каквото е говорил Учителят в 1944 година, събрано в три тома „Заветът на Любовта", и тома „Вечното подмладяване" - неделни беседи от 1943 година. Тази работа Просветният съвет изпълни добре. След заминаването на Учителя Братският съвет реши да се запази обстановката, всред коятоеживяли работил Учителят тъй, както си ебила. И тази работа той възложи на един малък Музеен съвет, който се грижи за това. По отношение на братското стопанство на Изгрева, направи се всичко възможно да се поддържа добре.
към текста >>

По отношение на братското стопанство на Изгрева, направи се всичко възможно да се поддържа добре.
Работата в това отношение върви добре. Същевременно Братският съвет възложи на Просветния съвет да продължи издаването на беседите и лекциите и въпреки изключителните времена, в които живеем, можаха да излязат от печат пет томчета досега, а именно: „Събуждане" - I том наХ1 година от Общия клас, и всичко, каквото е говорил Учителят в 1944 година, събрано в три тома „Заветът на Любовта", и тома „Вечното подмладяване" - неделни беседи от 1943 година. Тази работа Просветният съвет изпълни добре. След заминаването на Учителя Братският съвет реши да се запази обстановката, всред коятоеживяли работил Учителят тъй, както си ебила. И тази работа той възложи на един малък Музеен съвет, който се грижи за това. По отношение на братското стопанство на Изгрева, направи се всичко възможно да се поддържа добре. И може да се каже, че въпреки сушата тази година, то е в добро състояние, за което най-много трябва да се благодари на нашия отличен работник брат Ради. Продуктите от стопанството се употребяват главно за поддържане на братския стол - една инициатива на Учителя, която Братският съвет взима присърце и въпреки трудните продоволствени условия тази година, поддържа я досега. Този общ стол обслужва братята от Изгрева и ги улеснява твърде много; също и онези гости, които идват от провинцията. То е място, където братята се срещат на общ обед, молитва, песни и разговори. Братският съвет възнамерява и занапред да поддържа братския стол, като умолява братята от провинцията да го подкрепят с каквото им е възможно.
към текста >>

Нашият живот трябва да бъде пример във всяко отношение.
Правени са редица екскурзии до Витоша, а напоследък и летуване на Рила. Сутринните молитви, посрещането на слънцето, гимнастиките и паневритмията се играят редовно и посещават добре както от приятелите от Изгрева, тъй и от тези от града. Обични братя, няма да ви отегча, ако се спра малко върху един от най-важните въпроси, върху една от най-съществените задачи, които предстоят пред нас като ученици на Божествената школа. Светът е погълнат от външни борби и очаква от тях своето щастие. Ние обаче знаем нашето истинско място като работници на Божията нива. Нашият живот трябва да бъде пример във всяко отношение. Нашите мисли, нашите чувства и постъпки трябва да бъдат израз на онзи възвишен живот, за който нашият обичен Учител говори във всички свои беседи и лекции. Между нас трябва да царува любов, мири светлина. Само в тази среда ние може да растем правилно и да бъдем полезни на себе си и на нашия народ. Затова ние смятаме, че главната работа на всички трябва да бъде насочена в това направление. Един от най-мощните методи за работа, които ни е завещал Учителят, е молитвата.
към текста >>

Ако една мисъл има отношение към повече от една тема, тя се вписва поотделно във всеки от листовете на темите, за които се отнася.
Подчертаванията и буквите да бъдат написани с черен молив, а не с мастило, химически или цветен молив, а нанасянията върху листовете да стават с мастило. Ако в една мисъл се засягат повече теми, всички тия теми се отбелязват със съответните букви към отвесната черта. Така отбелязаните места на мислите в тома трябва да се нанасят в изпратените за целта разграфени листа, като в първата графа се отбелязва страницата, а във втората - от кой до кой ред. Да се внимава щото всяка мисъл да бъде нанесена в листа със съответната тема. За улеснение, при отчитане на редовете, използувайте приложеното картонче, като поставите цифрата 1 върху горния пръв ред на страницата. Ако една мисъл има отношение към повече от една тема, тя се вписва поотделно във всеки от листовете на темите, за които се отнася. От практиката се оказа, че най-лесно ще бъде нанасянето в листовете да става наведнъж, след като сме отбелязали вече текстовете в цялото томче. Добре е, преди да се приключи работата, да се прочете томчето още веднъж, за да се види дали не е пропусната някоя мисъл и дали всичко е нанесен правилно в листовете. Сътрудниците да запазят за себе си по един препис от попълнените със сигнатури листове. Оригиналните листове, както и книгата с подчертаните текстове, снабдени с подписа и адреса на сътрудника, се изпращат препоръчаното Б. Боев за по-нататъшно използуване.
към текста >>

Всички знаем с какво свещено чувство ни е извеждал Учителят на планината.
Хлябът и виното са емблема нажертвата, а жертвата е пътят към възраждането на човешките души. „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот вечен." Това е пътят на пратениците Божии. Учителят ни посочи и освети този път за нас. Друга свещена традиция е възлизането на планината. Планината винаги е символизирала Божествения свят - светът на Истината. Всички знаем с какво свещено чувство ни е извеждал Учителят на планината. Там ние влизаме в общение с великия Божествен свят, от който черпим сили и вдъхновение, за да изпълним мисията, за която сме дошли. Друга от свещените традиции на Братството, една от най-красивите - това са братските срещи. Те се устройват всяка година в определени дни. Това са срещи на работниците Божии, на учениците от този и онзи свят, под ръководството на върховните ръководители на Братството. На тези срещи учениците идат да получат наставления и упътвания за работа от своя Учител, както и неговото благословение за през цялата година.
към текста >>

Между братята и сестрите, както на Изгрева, така и в провинцията, има такива с дарби и способности в областта на ясновиждането - Божествена дарба, която изисква Божествено отношение към нея.
С отделно писмо ще изпратим този правилник на всички кръжоци. Известни ви са грижите, които Учителят полагаше за преуспяването и поддържането на братската трапезария на Изгрева, в която има вложени доста духовни елементи - безкористно трудолюбие и организирана самопомощ. Желанието ни е и в бъдеще столът да се поддържа и развива в духа на Учителевите идеи, така че чрез приятната братска обстановка, чрез музиката, изпълнявана на обедите, да стане назидателен фактор за външния свят. Ние разчитаме на обща подкрепа с продукти и др., срещу заплащане, за да имаме и в тази област добри постижения. Покрай другите въпроси, дотук разгледани, заслужава вниманието ни и тоя за предсказанието и ясновиждането. Между братята и сестрите, както на Изгрева, така и в провинцията, има такива с дарби и способности в областта на ясновиждането - Божествена дарба, която изисква Божествено отношение към нея. Желателно е, както за тия, които я притежават, така и за ония, които се ползуват от нея, да подлагат всичко на щателна вътрешна критика, пресяване и преценка. Кой човек със здрави физически очи и със здрав поглед за нещата, със здрави уши и добро чуване говори за всичко онова, което чува и вижда? Нека не забравяме великия пример, завещан ни от най-големия ясновидец в света, как се говори и на кого се говори. Изкуство е не само да виждаш и да чуваш, но и да знаеш да мълчиш. Още по-голямо изкуство е всичко да разбираш, да носиш Мъдростта на вековете в себе си и да бъдеш тъй смирен и малък, за големите и силните да бъдеш невидим, за малките и слаби - вечен идеал на живота.
към текста >>

Това е много благоприятно за благоденствието на света, във всяко отношение.
На упрека ви не отговаря с нищо, а усмивката продължава да грее на лицето му... С нея той като че ли иска да ни каже: „Ето, съдбата на света за идната 1946 година е написана в този календар. Знаете да четете, поглеждайте на него отвреме навреме и ще разберете „времената и събитията", които Бог е начертал." Запитваме се: Как ще четем тия събития? Да видим какво ни говори Астрологията, според един брат, владащ тази наука. Той тълкува хороскопа на идващата 1946 година. Астрологични предвиждания за 1946 година тази година е под влиянието на планетите Юпитер и Венера. Това е много благоприятно за благоденствието на света, във всяко отношение. Те ще спомогнат за успокояването на положението, а така също и за стопанското и политическо възстановяване на Европа. Ще донесат и желания мир между народите. При все това, в началото на годината, даже до пролетта, ще има неизясненост в световното положение, което астрологически се установява от съвпада на Сатурн и Марс. Тяхното влияние обаче се неутрализира от съвпада на Юпитер и Венера, които, както казахме в начало, ще надделяват с благоприятното си влияние. Пак под влиянието на планетите Юпитер и Венера може да се очаква добро плодородие, предимно за житните растения, но не по-малко това важи и за другите култури.
към текста >>

39. Наряди за 1948 г.

Така работеше Учителят с всички ни и особено по-възрастните братя знаят, голяма работа извърши Той в това отношение.
Когато се молим, когато пеем, когато работим, този стремеж в нас се предава на всички; той влиза като добър потик в общия живот. Това е една от вътрешните работи на школата - на учениците по цялата земя. Работата, която те извършват в себе си, онези задачи, които разрешат, представят вече добри възможности за другите човеци - братя, да ги разрешат. Затова Учителят често даваше общи задачи като наряди, упражнения, обща духовна работа, размишления и молитви, макар и малки наглед, обаче, когато се изпълняват със съзнание, с вяра, с любов, те дават чудни резултати. Чрез тях много добри потици могат да се внесат в душата на човечеството. Така работеше Учителят с всички ни и особено по-възрастните братя знаят, голяма работа извърши Той в това отношение. Необходимо е от време на време да се внесат нови мисли, нови идеи, нови потици в човешките души. За това работят всички духовни хора по света, обединени в общества или братства по цялата земя. Тези задачи на съзнателния живот са особено важни в днешните времена. Чрез тях ние поддържаме връзка с духовния свят и сътрудничим в неговата работа. Затова ние се обръщаме към всички братя и сестри - ученици в цялата страна и целия свят, и искаме да им припомним и освежим една от хубавите задачи, която Учителят ни е дал някога - да изпращаме всеки ден зов към всички човеци - братя, да дадем малък потик, всеки да направи една малка жертва за Божието Слово.
към текста >>

Това е свещеното предназначение на нашия ум, сърце, воля, душа и дух.
Без тази връзка ние не можем да извършим никаква работа за Божието дело. Имаме ли тази връзка, всичко добро можем да направим. Като ученици и съзнателни работници за Божието дело, ние трябва да се стремим да имаме жива връзка с Великия Разумен Център. От Него да черпим вдъхновение, светлина, ръководство, знание, сила. Това е вътрешната ни връзка с Учителя и с Бога. Това е свещеното предназначение на нашия ум, сърце, воля, душа и дух. Ако ние разчитаме на външно ръководство и уповаваме на него, силите на нашата душа ще останат спящи, неразвити. Докато пък в онова вътрешно усилие да бъдем във връзка с Учителя и с Бога, да знаем всеки момент каква е Неговата воля за нас и как да я вършим. В този непреривен вътрешен стремеж силите на душата се развиват, като при това в нас се ражда съзнанието да носим сами отговорност за постъпките си. Това поддържа духа бодър, запазва достойнството и свободата на ученика. Казано е: „Не огорчавайте Божия Дух." Поддържайте добри мисли, добри чувства и постъпвайте добре и разумно с всички хора, при всяко положение в живота.
към текста >>

40. 9. КОЙТО НАМИГНУВА

Това има отношение и до някои психически състояния.
Това движение, това поклатване означава нещо. Когато конят си поклатва главата, то значи: „Господарю, този път, по който вървиш ти, жена ти и децата ти, няма да те изведат на добро.“ На физическото поле конят е емблема на интелигентността. Ако, като минавате покрай някой кон, той поклати главата си, то означава: „Приятелю, докато не изхвърлиш тази мисъл от главата си, няма да ти тръгне работата.“ Поправи поведението си - иди при този кон, ще видиш, че той няма да поклати главата си. Когато вашият ум си поклати главата като един часовник, това показва, че няма да ти върви работата. Гледай твоят ум да си не клати главата, да стои на едно място и да работи. Това има отношение и до някои психически състояния. Хора, които са много нервни, мигат с очите си. Когато човек започва да губи своето душевно равновесие, той клати главата си, мига с очи и си движи краката. Но това движение е неправилно, то е като една вихрушка, която само прах дига. Обяснявам си закона на скръбта. Някои казват: „Скърбен съм.“ Хубаво, дръж очите си отворени.
към текста >>

По нататък ще ви говоря какво отношение има между главата и стомаха.
Не ви трябват доктори, а трябва да потърсите причината на всяка болест. Ще кажеш: „Аз съм направил устата си канал, трябва да я изчистя.“ Всички хора са направили устата си канал и искат да живеят добре. Устата ви трябва да бъде чучур на някоя чешма. Ако има запичане, наука не може да имате. Червата и стомахът трябва да бъдат свободни. По нататък ще ви говоря какво отношение има между главата и стомаха. В тялото, между душата и духа има много тясно съотношение. Имайте пред вид, че стомахът е глава на душата. Стомахът е мъж. Между този мъж и главата има тясно съотношение, те се разбират добре, защото са мъже. Белите дробове са жени на мозъка, а сърцето, това е тяхното дете.
към текста >>

В тялото, между душата и духа има много тясно съотношение.
Ще кажеш: „Аз съм направил устата си канал, трябва да я изчистя.“ Всички хора са направили устата си канал и искат да живеят добре. Устата ви трябва да бъде чучур на някоя чешма. Ако има запичане, наука не може да имате. Червата и стомахът трябва да бъдат свободни. По нататък ще ви говоря какво отношение има между главата и стомаха. В тялото, между душата и духа има много тясно съотношение. Имайте пред вид, че стомахът е глава на душата. Стомахът е мъж. Между този мъж и главата има тясно съотношение, те се разбират добре, защото са мъже. Белите дробове са жени на мозъка, а сърцето, това е тяхното дете. И стомахът си има жена и дете.
към текста >>

Между този мъж и главата има тясно съотношение, те се разбират добре, защото са мъже.
Червата и стомахът трябва да бъдат свободни. По нататък ще ви говоря какво отношение има между главата и стомаха. В тялото, между душата и духа има много тясно съотношение. Имайте пред вид, че стомахът е глава на душата. Стомахът е мъж. Между този мъж и главата има тясно съотношение, те се разбират добре, защото са мъже. Белите дробове са жени на мозъка, а сърцето, това е тяхното дете. И стомахът си има жена и дете. Аз с това искам само да ви наведа да знаете, че всяка мисъл, която минава през нас, ще произведе известен резултат в организма ни, който резултат ще се прояви или сега, или в друг някой наш живот. Ако не поправите сега мислите си, те ще останат такива и за хиляди години напред. Някой ще каже: „По благодат съм спасен.“ Как?
към текста >>

Първо иде отделението за оглашените, после - за верующите и трето - за свещеника, който свещенодействува, разбира начина, по който да се служи на Бога.
Всяка мисъл, която е влязла през сърцето ви, тя е един разбойник. Всяка такава мисъл не трябва да ви безпокои, но да се държи вън от кошарата. Вътре в човека има три подразделения. В православната църква има също три подразделения, които са измислени от хиляди, хиляди години. Това показва вървежа, развитието на човека. Първо иде отделението за оглашените, после - за верующите и трето - за свещеника, който свещенодействува, разбира начина, по който да се служи на Бога. Попът е учителят. Олтарът е мястото на учителя, който излиза оттам, турва огън и тамян в кадилницата, кади. Ако питате днешните попове защо правят това, защо кадят, те не знаят защо. Аз зная защо. Това правите и вие често, тургате тамян в кадилниците си и тръгвате да гоните дявола.
към текста >>

Сега в духовно отношение аз често ви чувам, че биете скамейки.
Знайте, че в това учение, за което ви говоря, човек не погинва. Ако изгубите ръцете, краката, очите, ушите си и т.н., и тогава няма погинване. Но казвате: „Изпъдили го.“ Нищо, той е изпъден от училището за година, две, но после ще го приемат да учи пак. Който смущава другите, той се изпъжда вън. Ако вие не изпълнявате това, което ви учат, ще ви изпъдят, за да дойдат други, които искат да слушат и изпълняват. Сега в духовно отношение аз често ви чувам, че биете скамейки. Наука не може така. Не се ползувайте с биенето на скамейките вътре в училище. Който има воля, ще я упражнява не по скамейките, а на ревматизма, или когато ви боли корем. Турете у вас чистите си мисли, за да видите каква сила имат чистите влияния. Ако вие се подвижите само 1/100 000 000 част от милиметъра, то е много нещо.
към текста >>

41. 16. ВЕЛИКАТА МАЙКА

Сега тези лъжливи учения на Черното братство идат да изопачат стиховете на Свещеното Писание.
Не е въпросът за печалбата. Имайте пред вид, че всички наши постъпки и идеи на Земята определят нашето бъдеще. Може би някоя ваша сегашна мисъл да определи бъдещия ви живот след хиляди години. Затова имайте пред вид, че което вършите сега, вършите го за себе си. Може да минат и хиляди години, но вие няма да избегнете от да влезете в една права посока. Сега тези лъжливи учения на Черното братство идат да изопачат стиховете на Свещеното Писание. И когато искат да те впримчат в някой грях, да изопачат нещо, веднага цитират някой стих, който им благоприятствува. Бялото братство, когато иска да те спаси, взимат друг стих от Светото Писание, който на тях благоприятствува. Черните братя, когато искат да поставят някого в грях, биват с него много любезни, учтиви, предлагат му кокошки, баници, докато му турят юларя на главата, но турят ли юларя, подкарват го напред и с остена го побутват, а после нито баница, нито кокошка ще има. Тогава започва тъй наречената „черна съдба“. Българите казват: „Каквато ме майка залюляла, такава ме от- люляла.“ Обаче ученикът на окултизма не може и не трябва да мисли по такъв начин.
към текста >>

Страхът съставя 1 /40 от сегашния живот, тъй щото отношението на страха трябва да бъде 1:40.
Няма образ, с който да сравним това понятие. Аз я наричам Божествена Майка, не в смисъл, че родила Бога. Окултната школа разбира Божествената Майка - същината на всичко живо в света. Да се повърнем назад, защото това са отвлечени неща, които могат да внесат в умовете ви страх и трепет. Целта ми не е да се внесе страх у вас, защото страхът е едно чувство, а досега са открити 40 способности у човека. Страхът съставя 1 /40 от сегашния живот, тъй щото отношението на страха трябва да бъде 1:40. Ако целият ви живот се обърне само на страх, вие не разбирате живота. Страхът трябва да бъде само предупреждение на човека, да ви напомня дали това което сте учили, сте разбрали Добре, дали сте го приложили добре или дали сте постъпили добре. И тъй, страхът е, за да ви покаже, че имате отговорност, след това иде чувството на съвест, което ти казва: „Направил ли си го по всички правила на Божествения закон? “ Сега, първото нещо, което се изисква от всички ви, е да вземете като правило мотото: „Ако не станете като малките деца, не може да влезете в царството Божие.“ Аз превеждам: Ако не заемете положението на малките деца, в никоя окултна школа не може да влезете, в никое разклонение на тази велика разумна окултна школа. Второ правило: Ученикът на окултната школа трябва да се научи на мълчание, да мълчи, за да може да мисли.
към текста >>

Ти ще започнеш да назърташ малко, ще схванеш съотношението, което съществува между причините и последствията, и ще разбереш защо всичко става така, а не по друг начин.
И тъй, понеже душата всякога мисли право, няма какво да доказвам това нещо. Всеки може да го опита, стига да се върне към това положение, от което се е отклонил. Това е достатъчно. Какъв ще бъде първият резултат на тази права мисъл у тебе? Щом дойдеш до това положение - да изпиташ тази права мисъл в себе си, всички мрачни мисли ще те изоставят, в ума ти ще се появи една светлина и ти ще започнеш да се примиряваш с всички. Ти ще започнеш да назърташ малко, ще схванеш съотношението, което съществува между причините и последствията, и ще разбереш защо всичко става така, а не по друг начин. Писанието казва: „Да мълчи земята, за да говори Бог.“ Мълчанието, това е първото правило във всяко училище. Когато, дойдат учениците в училището, а след тях влезе учителят, всички ученици млъкват, за да говори учителят. Затова, когато заговори тази Божествена Майка, всички трябва да млъкнат. По някой път Тя насила ни заставя да мълчим. Тя ни изпраща едно голямо нещастие и с това ни казва: „Мълчи!
към текста >>

Тъй че, като казвам, че Майка ви ще ви държи с трите Си пръста, то ще бъде до момента, когато се противите, но в момента, когато се промените, и Тя ще се промени по отношение към вас.
Ако схващате тъй въпроса, веднага в ума ви ще дойде едно просветление. Направете един опит, за да може Майка ви да ви проговори. Ако се държите за вашите възгледи, каквито имате днес, вашата Майка няма да ви проговори и след хиляди години, но ще ви хване само с трите Си пръста. Като ви казвам, че вашата Майка ще ви хване с трите Си пръста, аз не визирам вашия индивидуален живот, а ви говоря принципално, какви са законите. В тези закони има изключения, те не са абсолютно механически. Тъй че, като казвам, че Майка ви ще ви държи с трите Си пръста, то ще бъде до момента, когато се противите, но в момента, когато се промените, и Тя ще се промени по отношение към вас. Никаква философия, никаква логика не е в състояние да измени Природата, но в момента, когато вие почувствувате в себе си едно разкаяние, че не е този пътят, по който вървите, веднага във вашата Майка настава друго разположение. Щом настане в Нея това разположение, веднага вие ще почувствувате една приятност, едно облекчение. Докато изпитате това разположение, вие ще се борите и всеки, който се изпречи на пътя ви, ще бъде лош. Сега, Природата не съжалява, че има такива опърничави деца; напротив, Тя се радва на тях, защото те вършат една отлична работа. Тя поставя тези Свои деца дето им е мястото.
към текста >>

42. 23. ПРИЛОЖЕНИЕ

То е свещеното.
За науката не важи дали сте българин или не. После, може да сте православен, но и православието не важи за науката. Може да сте православен, може да сте българин и да сте един от най-последните ученици в Школата. Сега, като дойдете в Школата, не важат вашите вярвания, нито вашият произход. За вас се изисква най-първо да учите. То е свещеното. Човек, който иска да учи, то е Божествен импулс. И в дадения момент, човек, който има желанието да се учи, който иска да върши волята Божия, това е свещеното, това е живият човек, който се проявява. Туй, за което мислите, то са традициите. Това, което проявявате, това е. Вие искате да служите, да сте полезни на човечеството.
към текста >>

И в дадения момент, човек, който има желанието да се учи, който иска да върши волята Божия, това е свещеното, това е живият човек, който се проявява.
Може да сте православен, може да сте българин и да сте един от най-последните ученици в Школата. Сега, като дойдете в Школата, не важат вашите вярвания, нито вашият произход. За вас се изисква най-първо да учите. То е свещеното. Човек, който иска да учи, то е Божествен импулс. И в дадения момент, човек, който има желанието да се учи, който иска да върши волята Божия, това е свещеното, това е живият човек, който се проявява. Туй, за което мислите, то са традициите. Това, което проявявате, това е. Вие искате да служите, да сте полезни на човечеството. Как ще бъдете полезни? Туй, за което искате да служите на другите, били ли сте полезни на себе си?
към текста >>

Първото, свещеното нещо е: аз искам да уредите вашите отношения с Бога.
Човек, който не е полезен спрямо своето сърце, спрямо своя ум и спрямо своята воля, не може да служи на Бога. Законът е такъв! Ако ти не зачиташ своя ум, ако ти не зачиташ своето сърце, ако ти не зачиташ своята воля, която служи за твоето повдигане, в какво ще служиш на Бога? Сега казваме: еди-кой си какво е направил. Ще слушаме какво Бог е направил в света или какво са направили хората? Първото, свещеното нещо е: аз искам да уредите вашите отношения с Бога. - „Ами църквата, ами всичко друго? “ - Първото отношение във Всемирното Бяло братство е отношението ви между Бога и вас. Ще ви докажа защо. Всичките други отношения, които може да имате в света, са неестествени отношения. Вземете едно от най-благородните неща.
към текста >>

“ - Първото отношение във Всемирното Бяло братство е отношението ви между Бога и вас.
Ако ти не зачиташ своя ум, ако ти не зачиташ своето сърце, ако ти не зачиташ своята воля, която служи за твоето повдигане, в какво ще служиш на Бога? Сега казваме: еди-кой си какво е направил. Ще слушаме какво Бог е направил в света или какво са направили хората? Първото, свещеното нещо е: аз искам да уредите вашите отношения с Бога. - „Ами църквата, ами всичко друго? “ - Първото отношение във Всемирното Бяло братство е отношението ви между Бога и вас. Ще ви докажа защо. Всичките други отношения, които може да имате в света, са неестествени отношения. Вземете едно от най-благородните неща. Ти имаш дете, кърмиш туй дете, но то постоянно плаче: „дай, дай“, все изтегля. И майката живее с идеята, че туй дете един ден ще я храни, ще я обича, обаче дали ще бъде тъй, то е въпрос още.
към текста >>

И ако ние образуваме тази правилна връзка между Бога и нас, тогава, като се свържем с Него, третото отношение ще бъде към нашите ближни и като слезем, ние ще знаем как да работим, ще се отправим от света на човеците към Бога, ще знаем какво да правим.
Затуй всяко нещо в света се руши. Каквото и да започнем, може да го започнем много добре, но краят ще бъде разрушен. Защо? Защото хората нямат прави отношения към Бога. Отношенията на Бога са прави, защото любовта, която ти ще покажеш към Бога, има един отговор, защото Бог е едно от най-възвишените, най-благородните същества. Значи, отношенията ни към Бога, Който ни познава много добре, ще бъдат прави и каквото дадем, в замяна ще ни се даде. И ако ние образуваме тази правилна връзка между Бога и нас, тогава, като се свържем с Него, третото отношение ще бъде към нашите ближни и като слезем, ние ще знаем как да работим, ще се отправим от света на човеците към Бога, ще знаем какво да правим. А сега, на Земята ние не знаем как да се обърнем към Бога, не спазваме условията. Вследствие на туй у вас се заражда желание, всеки иска да работи, но иска да намери един като себе си. Не, човек трябва да се свърже с такъв, който познава Бога като него. Вие познавате Бога по традиции, философски, теоретически, но тъй, по същност, по естество, по опитност, но да ви е говорил Бог тъй, както на Моисея на планината, или както на Христа, нямате го още. Някой от вас правите опити, но ако някой ви зададе някакъв въпрос, вие лесно може да се усъмните.
към текста >>

В туй отношение аз ще ви съдействувам, ще ви покажа какви са отношенията между връзките, които досега сте имали и тази, новата връзка, която сега се образува.
Това е на втор план. То не е толкова съществено. Да не би да кажете: „Как ще намерим тия 300 лева? “ Това е маловажен въпрос. Съществен въпрос е връзката, която трябва да се осъществи между Бога и вас. В туй отношение аз ще ви съдействувам, ще ви покажа какви са отношенията между връзките, които досега сте имали и тази, новата връзка, която сега се образува. Да видите каква е разликата. Мъчно може да си представите каква е същинската разлика на нещата. При сегашното ви състояние, до което сте достигнали, може да се образува тази вътрешна връзка, понеже имате опитности. Тази, първата връзка, е нов елемент, който ще разреши вашата задача и ще осмисли живота ви и бъдещото ви състояние ще се урегулира, тъй че няма да бъдете като онези 5 глупави девици, а ще бъдете онези 5 девици, които ще влезете с младоженика. Искам сега да бъдете тихи.
към текста >>

43. 30. ЕСТЕСТВЕНИ ПРАВИЛА

В това отношение, когато ти се дава страдание, като дойде едно страдание, не го считай за едно нещастие, но привилегия.
Ти ще бъдеш подложен на изпит като последен. Последно място ще вземеш с хората заедно. Ако не издържи изпита, ще го пратят наново да държи. Той не е издържал светийството, щом го пращат наново. Той е светия подпоручик и после ще върви оттам нагоре, има степени. В това отношение, когато ти се дава страдание, като дойде едно страдание, не го считай за едно нещастие, но привилегия. Като идеш при Бога, какво ще се оплакваш? Благодари, че те е удостоил със страдание, благодари, че ти може да се учиш, то е цяла тайна, то е живо, страданието. Туй страдание, което претърпяваш, с него са свързани хиляди същества на развитие. Ти трябва да разбереш вътрешния смисъл на страданието, да станеш весел. Дойде ли страданието, стани весел, позасмей се, попей си малко.
към текста >>

Имайте едно свещено правило: Не отивай при Бога да се оплакваш, не да се безпокоиш, да се самоосъждаш.
Дойде ли страданието, стани весел, позасмей се, попей си малко. Като дойде страданието, ни най-малко не питай за колко деня е дошло. Вие се тонирате при една голяма скръб. Трябва в 5 минути да можете да се тонирате. Пет минути са достатъчни. Имайте едно свещено правило: Не отивай при Бога да се оплакваш, не да се безпокоиш, да се самоосъждаш. Ти като идеш при Бога, Той като те види, отдалече ще ти олекне. Господ много добре знае за страданието. Искай да бъдеш весел, не си могъл, искай да станеш, но не си го направил. „Защо да съм весел, как може да съм весел? “ Да си весел при скръбта, не да се смееш отвън, но отвътре при скръбта да бъде човек весел.
към текста >>

44. 34. НОСИТЕЛИ НА НОВОТО

Това е вярно и по отношение на Евангелието.
Така и с храната. Ако вашият организъм не прекарва тази храна през себе си, за да изтегли което Бог, което Слънцето са вложили в храната, не може да се ползува. Всяка мисъл, всяко чувство се отпечатват върху ума ви. Запример някой казал някоя хубава дума. Вашият приятел е казал това и вие, като го повтаряте, вашето настроение се изменя. Това е вярно и по отношение на Евангелието. Като четете, някои думи имат отношение към вас, не са изгубили своя дълбок смисъл, който те съдържат. Тогава всяка мисъл, която влиза през вратата - през вратата влизат само добрите мисли. Лошите мисли се отличават, че имат друг цвят, други трептения, звукът им е съвсем друг. Лошите мисли са крайно ужасни грозотии. Всяка мисъл има формата на човек.
към текста >>

Като четете, някои думи имат отношение към вас, не са изгубили своя дълбок смисъл, който те съдържат.
Ако вашият организъм не прекарва тази храна през себе си, за да изтегли което Бог, което Слънцето са вложили в храната, не може да се ползува. Всяка мисъл, всяко чувство се отпечатват върху ума ви. Запример някой казал някоя хубава дума. Вашият приятел е казал това и вие, като го повтаряте, вашето настроение се изменя. Това е вярно и по отношение на Евангелието. Като четете, някои думи имат отношение към вас, не са изгубили своя дълбок смисъл, който те съдържат. Тогава всяка мисъл, която влиза през вратата - през вратата влизат само добрите мисли. Лошите мисли се отличават, че имат друг цвят, други трептения, звукът им е съвсем друг. Лошите мисли са крайно ужасни грозотии. Всяка мисъл има формата на човек. Какъвто е човекът, такава е и тя.
към текста >>

В духовно отношение светът е стигнал до положението, изисква се едно вътрешно разбиране, изисква се всеки един от вас да има силна мисъл, а не да се влияе от средата, в която живее, но да излезе в по-висша среда.
Човек като не разбира законите, е изложен на външно влияние. Ако вие влезете в едно общество, веднага ще възприемете настроението му. Ако влезете между учени, музиканти, религиозни и други, ще вземете настроението им. Ако се печете на Слънце, ще вземете настроението на Слънцето, ще имате разположение. Ако се печете на Месечина, ще имате съвсем друго настроение. В духовно отношение светът е стигнал до положението, изисква се едно вътрешно разбиране, изисква се всеки един от вас да има силна мисъл, а не да се влияе от средата, в която живее, но да излезе в по-висша среда. Запример, влезе една Божествена мисъл у вас. Как познавате, че една мисъл е Божествена? Дойде ви някой на гости и на вас ви дойде мисълта: „На този човек, дайте му 2000 лева, да си върви.“ Друга мисъл минава: „На този човек да му купиш костюм, дрехи и да го изпратиш.“ Трета мисъл: „Ще го приемеш на гости и утре ще го изпратиш.“ Коя мисъл е Божествена от тези трите? Някой ще помисли, чеда му дадеш 2000 лева е Божествена. Или ще помисли, че втората е Божествена.
към текста >>

Не да се занимава с въпроси, какво отношение има Учителят към този и онзи.
Ако вие не може да измиете вашия ум, като минават лошите и посторонни мисли, да ги изпъдиш - втора, трета, четвърта, те някой път нападат ума ви. В ума си човек трябва да тури яз. Всички непотребни мисли да не позволява да смущават ума му. Това е като у един ученик. Трябва да преодолява онзи материал, който Учителят му е задал. Не да се занимава с въпроси, какво отношение има Учителят към този и онзи. Когато дойдеш на изпит, няма да те пита дали обичаш Учителя си или не, а знаеш ли или не, учил ли си или не. В Невидимия свят, който не учи, няма добро поведение. Там учение и добро поведение вървят заедно. Не учиш ли, имаш лошо поведение. И едното, и другото вървят заедно.
към текста >>

Човешкият ум, мозъкът не е място за скотобойна, а е свещено място да мислиш.
Казвам: Сега ние искаме да разрешим въпросите както този турчин. Той мислеше, че като тури 8 кила костилки в себе си, ще разреши всички въпроси. Но трябваше да се направи операция и да се извадят костилките. Стомахът не е място за костилки. Той е място за храна. Човешкият ум, мозъкът не е място за скотобойна, а е свещено място да мислиш. Свещен трябва да бъде мозъкът, хубави мисли да има. И сърцето не е място да го напълниш с тревоги, но то да носи най-хубавите желания и чувства. Ако всеки ден така правиш, тогава животът ще има друг смисъл. Няма да има страх от смъртта. Всеки един от вас го е страх, че един ден ще умре.
към текста >>

В това отношение всеки човек има велико бъдеще.
Човек трябва да бъде проводник на Божията любов. Някой ще каже: „Какво може да бъде от мене? “ През един прозорец влиза светлина. Като има много прозорци, ще влезе много светлина. Ще вземеш една стъпка, после втора, трета, хиляди стъпки ще правиш. В това отношение всеки човек има велико бъдеще. Това, което има да се постигне, е несравнимо много повече в сравнение с това, което е постигнал човек. Сега човек е в областта на скръбта, но след скръбта ще дойде страданието, след страданието човек ще влезе в радостта. След страданието ще дойде радостта. Христос казва: „Сега скръб имате, Аз ще ви видя и скръбта ви ще се превърне на радост.“ Отче наш Беседа, държана от Учителя на сестрите на 19 май 1932 г., четвъртък, 4 часа след обяд Изгрев - София
към текста >>

45. ПЪРВИ МЕСЕЦ

Разговори и мисли от Учителя

Всяко свещено чувство трябва да живее и расте в свободата.
Човекът на Истината е човек на свободата. Този месец, навсякъде където можах, от сърце прилагах свободата, защото самата аз намирам нещо много велико в това да бъде човек свободен, морално свободен. Ние не бива да се ограничаваме, защото всяко ограничение вреди на искренността. Благоразумието при свободата е да се запази моралната мярка на свободата. Свободата да бъде нещо свещенно, а не разпуснатост. Всяко свещено чувство трябва да живее и расте в свободата. В последната си работа през този месец намерих още доста голямо затруднение. Чистосърдечие: Чисторъдечието го разбирам като искреност, спрямо себе си, спрямо душата си. Тук още се опитвах да се лъжа, много неща скривах пред себе си и трябваше с голямо усилие и силни преживявания да си призная някои неща. Винаги показвах нещата пред себе си по-меки и по-добри отколкото са те. Но след големи борби в себе си, аз правех изповед пред душата си.
към текста >>

Искренността прилагах повечето по отношение на околните.
Винаги показвах нещата пред себе си по-меки и по-добри отколкото са те. Но след големи борби в себе си, аз правех изповед пред душата си. Когато забелязвах някое особено състояние на скърб у себе си, аз си казвах, че не зная коя е причината или я търсех от вънка, но не и вътре от страх да не се провиня в нещо. Борех се и накрай намирах погрешката отвътре и смело я изнасях пред себе си. Тогава бях доволна. Искренността прилагах повечето по отношение на околните. Но трябва да призная, че тази искренност не беше естествена на мене. Само искренният човек може да притежава Истината. Тук Благооразумието беше самата Истина. Тя ме подтикваше към чистосърдечие и искренност. Савка 22. VII.
към текста >>

46. 6. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА ОТРАЗЕН В ПЕНТОГРАМА

Нейните задачи, принципи и методи. Влад Пашов

Това отношение днес най-добре е изразено в положението на капиталистите спрямо работниците.
Засега може да се говори и то много накратко само за първия и втория кръг на Пентограма, т.е. за светските хора и за учениците. Тези две категории хора имат по пет стъпки за повдигане или пет фази, през които трябва да минат, за да завършат по един цикъл от своето развитие. Светски хора са онези, които признават правото на силата, на парите - ако са капиталисти; на знанието - ако са учени; на властта - ако са държавници и управляващи. Техният живот е едно угнетяване, едно ограничение на другите, като понякога дори ги лишават от живота им. Това отношение днес най-добре е изразено в положението на капиталистите спрямо работниците. Капиталистът разполага с труда и живота на онези, които му са подчинени. В Пентограма това е изразено със символа „Сабя". Капиталистът със своите пари, ученият със своите знания и държавникът със своята власт, имат силата в своите ръце, но сила груба, егоистична сила, която служи само за тяхно лично благоденствие или най-малко на една малка група около тях, но не за всички хора. В света обаче съществува един страшен закон, наречен закон на кармата, който връща на всеки онова, което той е сторил, както добро, така и зло. И когато някой забогатее с пари, със знания или с власт и почне да угнетява другите за своя лична полза, т.е.
към текста >>

За да стъпи вече на духовната стръмна пътека на ученичеството, той трябва предварително да мине през тясната врата, за която говори свещеното Писание.
Те се взаимно изключват - там където е едната, другата не може да бъде. От това следва, че онзи, който държи сабята на капиталиста, на учения и на държавника и казва, че служи на Бога, лъже и себе си и другите. Той сам ще се увери в това, когато му отнемат сабята и го поставят на местото на онези, които е угнетявал със сабята. Само тогаз той ще разбере, че е още на първата стъпка на Пътя и то по широкия светски път, а не на последното стъпало, както той си е мислил. От този момент, когато човек е запалил вече светлината на своя собствен ум и добива скиптъра на знанието се завършва първият, светският цикъл на неговото развитие и той влиза във втория кръг, в Пътя на ученика. За да стъпи вече на духовната стръмна пътека на ученичеството, той трябва предварително да мине през тясната врата, за която говори свещеното Писание. Преминал през нея, той среща великия Учител Христос, лице с лице физически, както е посочено и в Пентограма. Оттук нататък ученикът е в непрекъснато общение с Христа и неговият път има вече връзка с петте върха, за които споменах в началото. Но само онзи може да стане ученик и да срещне Христа, който има непоколебима вяра в Него. Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която да се разбиват вълните на житейското море. Тази вяра е символизирана с планината Арарат, на която се е спрял Ноевият ковчег.
към текста >>

По отношение на своята душа спрямо Царството Божие ние трябва да сме пасивни, т.е.
Но за вас сега е потребен външния кръг, а за втория кръг не сте всички подготвени, за третия кръг не може и да се говори. Трите букви, които виждате в Пентограма, са три надписа и те са следните: буквата „В" значи Ръководител; буквата „У" - Учител и Спасител; буквата „Ж" значи Царствуващ, Господ. Който иска да слугува на Бога, първото правило е написано в окръжността на Пентограма и гласи: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа." „Търсете първом Царството Божие и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи." Тези думи на Христа дават смисъл и израз на човешкия живот на земята. Царството Божие на земята - това е целокупния живот на земята и обема всички отрасли и стремежи на човешката душа. С тези думи Христос е подразумявал въдворяването на реда и порядъка в човешката душа, ум, сърце и дух. По отношение на своята душа спрямо Царството Божие ние трябва да сме пасивни, т.е. да възприемаме само светлината, както възприемаме светлината от Слънцето. Царството Божие в човешката душа значи разрушаване на всичко, което е било и да бъдем активни. Това е мъжката страна, Божествения принцип. Вселяване Царството Божие в човешкото сърце може да се каже, че прилича на житницата съкровищницата на душата, сърцето е съкровищница на душата. И когато душата изгуби сърцето, прилича както когато господарката изгуби своята слугиня и няма кой да й помага.
към текста >>

По отношение на света ние трябва да бъдем активни, да не го оставяме да ни завладява, а напротив ние трябва да го завладеем.
Царството Божие в човешката душа значи разрушаване на всичко, което е било и да бъдем активни. Това е мъжката страна, Божествения принцип. Вселяване Царството Божие в човешкото сърце може да се каже, че прилича на житницата съкровищницата на душата, сърцето е съкровищница на душата. И когато душата изгуби сърцето, прилича както когато господарката изгуби своята слугиня и няма кой да й помага. Умът това е хранилището на човешката душа. По отношение на света ние трябва да бъдем активни, да не го оставяме да ни завладява, а напротив ние трябва да го завладеем. Всеки един човек си има своите мисли и желания и ние трябва да сме внимателни, да не възприемаме тези, които ще покварят душата ни. Външният кръг в Пентограма представя света, опитностите, земното училище с всички негови занятия. Ножът показва силата, значи силата ви трябва да бъде или във вашите мускули или във вашия ум или в сърцето ви. Без тази сила нищо не може да направите. След като имате тази сила, като живеете и работите [... ] хората, ще правите и погрешки.
към текста >>

Това са трите букви от свещеното име на Христа, който е ръководител на веригата и глава на Бялото Братство.
Но това ще бъде последната работа на вашата еволюция. Колкото до буквите в Пентограма, те са трите инициала, с които Господ е известен в Небето. Първата буква „В" значи Ръководител на Небето. С втората буква „У" Господ е известен като Учител и Спасител. А с третата буква „Ж" е известен Царстващ Господ, който казва, че Му се даде всяка власт на Небето и земята. Това са трите букви от свещеното име на Христа, който е ръководител на веригата и глава на Бялото Братство. Духът Елохил (Елохим), което значи Бог помазан е ръководител на българите. Той е ангела, който е поставен от Господа да води българския народ и цялото славянство. Той е ангела за Завета Господен, на когото се дължи политическото освобождение на България. Българите дължат много работи на Елохила и той ще се яви между славяните, но те няма да го разпънат, както евреите. Но ясно казано: Господ е с много имена.
към текста >>

При това положение между вас не може да съществува никакво отношение.
Не е безразлично, през кои върхове ще минеш и от кой връх ще тръгнеш. Добродетелта например, е завършен процес, който става в човешките мисли и чувства. Пентаграмът е път към истинския живот. Ако човек като се ожени, иска да живее добре с жена си, трябва да знае, какъв път да избере. Ти тръгваш по пътя на Истината, а жена ти върви по пътя на Любовта. При това положение между вас не може да съществува никакво отношение. Друг е въпросът, ако жената тръгне по пътя на Правдата, а ти по пътя на Истината. Те имат вече отношение. Ако жената върви по пътя на Доброто, мъжът в пътя на Мъдростта, така те са дошли по границите на разумния живот. Всеки от вас трябва да си начертае по един Пентаграм, да знае по кой път върви. Единствения път, по който може да вървиш, е правата линия.
към текста >>

Те имат вече отношение.
Пентаграмът е път към истинския живот. Ако човек като се ожени, иска да живее добре с жена си, трябва да знае, какъв път да избере. Ти тръгваш по пътя на Истината, а жена ти върви по пътя на Любовта. При това положение между вас не може да съществува никакво отношение. Друг е въпросът, ако жената тръгне по пътя на Правдата, а ти по пътя на Истината. Те имат вече отношение. Ако жената върви по пътя на Доброто, мъжът в пътя на Мъдростта, така те са дошли по границите на разумния живот. Всеки от вас трябва да си начертае по един Пентаграм, да знае по кой път върви. Единствения път, по който може да вървиш, е правата линия. Христос съдържа в себе си петте добродетели - Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Това са пет велики свята, пет мощни сили, събрани в една велика необятна сила.
към текста >>

Лицето, с което ще имате отношение, ще поставите на върха горе в числото 3.
Щом искаш да угодиш на Божествения свят, ще обърнеш Пентограма с върха нагоре. Щом искаш да угодиш на физическия свят, ще обърнеш Пентаграма с върха надолу. Триъгълниците с върха нагоре представят Божествения свят, а двата триъгълници с върха надолу представят физическия свят. Ако обърнеш Божественото надолу, а физическото нагоре, тогаз ще бъдеш справедлив към света, но несправедлив спрямо вътрешния закон и ще изпаднеш в противоречие с Божествения свят в себе си. В Пентограма ще намерите методи и пътища да знаете как да постъпвате във всеки даден случай. Лицето, с което ще имате отношение, ще поставите на върха горе в числото 3. Върховете на Пентограма се движат, тъй че целият Пентограм ще бъде в постоянно движение. Най-първо ви предстои да намерите, де е поставено лицето, с което ще имате известно отношение - дали е в точките 1,2,3,4 или 5 на Пентограма. Числата по върховете на Пентограма показват положителните и отрицателните принципи, които действуват във всеки даден момент в човека. И тогаз, спрямо този човек вие ще действувате чрез добродетелите, съответно на това място. Ако този човек се намира на точката 2, вие ще действувате спрямо него с Мъдростта, а не с Доброто.
към текста >>

Най-първо ви предстои да намерите, де е поставено лицето, с което ще имате известно отношение - дали е в точките 1,2,3,4 или 5 на Пентограма.
Триъгълниците с върха нагоре представят Божествения свят, а двата триъгълници с върха надолу представят физическия свят. Ако обърнеш Божественото надолу, а физическото нагоре, тогаз ще бъдеш справедлив към света, но несправедлив спрямо вътрешния закон и ще изпаднеш в противоречие с Божествения свят в себе си. В Пентограма ще намерите методи и пътища да знаете как да постъпвате във всеки даден случай. Лицето, с което ще имате отношение, ще поставите на върха горе в числото 3. Върховете на Пентограма се движат, тъй че целият Пентограм ще бъде в постоянно движение. Най-първо ви предстои да намерите, де е поставено лицето, с което ще имате известно отношение - дали е в точките 1,2,3,4 или 5 на Пентограма. Числата по върховете на Пентограма показват положителните и отрицателните принципи, които действуват във всеки даден момент в човека. И тогаз, спрямо този човек вие ще действувате чрез добродетелите, съответно на това място. Ако този човек се намира на точката 2, вие ще действувате спрямо него с Мъдростта, а не с Доброто. Ако този човек се намира при числото 1, върху него трябва да се действува с Любовта, да се смекчи сърцето му, защото единицата е най-силния и най-суровия принцип, който трябва да се смекчи. Ако някой човек се намира в числото 3, ще му се въздействува чрез Истината, защото той обича свободата.
към текста >>

От върха 4 движението отива към върха 3 - 3 е неутрално число, което показва отношение към самия себе си.
Възходящите и положителните сили се намират по върховете на Пентограма, обърнат с върха нагоре, а низходящите, т.е. отрицателните сили се намират във вътрешния петоъгълник, обърнат с върха надолу. Друго определение на числата по върховете: 1 -то представя Божествената страна. Оттам движението върви към върха 2, дето е човешкото. От върха 2 движението отива към върха 4, повторно отиване към Бога, но вече конкретно проявен в обществото. От върха 4 движението отива към върха 3 - 3 е неутрално число, което показва отношение към самия себе си. Числото 3 е дома, отношението на човека към неговите приятели, към неговите близки, но не и към народа и към външните хора. Най-после движението слиза към числото 5. Тези центрове имат и други обяснения. Например числото 1 представя общия принцип, с който човек започва. В числото 2 са методите, с които човек трябва да работи.
към текста >>

Числото 3 е дома, отношението на човека към неговите приятели, към неговите близки, но не и към народа и към външните хора.
отрицателните сили се намират във вътрешния петоъгълник, обърнат с върха надолу. Друго определение на числата по върховете: 1 -то представя Божествената страна. Оттам движението върви към върха 2, дето е човешкото. От върха 2 движението отива към върха 4, повторно отиване към Бога, но вече конкретно проявен в обществото. От върха 4 движението отива към върха 3 - 3 е неутрално число, което показва отношение към самия себе си. Числото 3 е дома, отношението на човека към неговите приятели, към неговите близки, но не и към народа и към външните хора. Най-после движението слиза към числото 5. Тези центрове имат и други обяснения. Например числото 1 представя общия принцип, с който човек започва. В числото 2 са методите, с които човек трябва да работи. Във всеки метод обаче има ред изключения, на които човек се натъква.
към текста >>

47. 8. ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ

Не става въпрос за теоретично знание, но за знание, което има отношение към живота, което може да се приложи във всекидневния живот, което може да се приложи във всички области на живота.
Така че Любовта е стимул към учение и придобиване на знание и мъдрост, а Мъдростта раздава от своето изобилие на всички нуждаещи се." Така че, Любовта, която има жажда към придобиване на знание и мъдрост, не е още истинската любов, за която говори Учителят. Затова Учителят в школата дава импулс на ученика да учи и придобива знания. Но само онзи може да учи, който има Любов - Любовта е вътрешен имупулс към знание. Човек трябва да има обич към знанието, за да го придобие. Затова обичта към знанието е първото качество, което отличава ученика в школата на Учителя. Не става въпрос за теоретично знание, но за знание, което има отношение към живота, което може да се приложи във всекидневния живот, което може да се приложи във всички области на живота. И затова Учителят казва още в началото на школните лекции от младежкия клас: „Аз ще ви предам окултната наука в нейните практични изводи, които имат приложение в живота." Предшестващите етапи на великия Христов импулс са една подготовка за настоящия етап, начело на който стои Учителят. Затова и в задачите и принципите на школата на Учителя се включват и задачите, принципите и методите на предшествуващите етапи. Учителят казва, че в Бялото Братство има главно три вида школи, които си служат с три вида методи, в зависимост от принципа, който полагат за основа. Едни можем да наречем школа на Любовта, които имат за обект развитието и облагородяването на човешкото сърце. Вторите можем да наречем школи на Мъдростта, които изхождат от принципа на Мъдростта и имат предвид преди всичко развитието на човешкия ум.
към текста >>

И всички методи, които произтичат от принципа на Мъдростта, имат отношение преди всичко към човешкия ум, към човешката мисъл.
Без тази светлина той не може да прогресира, а тя се добива само чрез молитва. В пътя на тези методи на Любовта човек се свързва със силите, които изтичат от Любовта, като един велик принцип и по такъв начин човек организира и трансформира висшата си природа и извлича елементи за съграждане на безсмъртното тяло на Любовта. Този е един от най-лесните пътища, затова Учителят препоръчва пътя на Любовта като първоначален път на окултното развитие. 2. Методите на Мъдростта. Мъдростта е творческия принцип на Бога, който е свързан с човешкия ум. И всички методи, които произтичат от принципа на Мъдростта, имат отношение преди всичко към човешкия ум, към човешката мисъл. Светлината, казва Учителят, е признак на интелигентност, и колкото по-силна и по-мека е светлината, толкова и интелигентността е по-голяма. Методите на Мъдростта са насочени към организиране на човешкия ум и развиване на дарбите и способностите, които от своя страна са свързани с организиране на етерното и умственото тяло и по такъв начин се събуждат органите в тези тела и се прави връзка между физическото съзнание на човека и неговото духовно съзнание. По такъв начин човек става ясновидец. При пътя на мъдростта човек се учи да работи със своята мисъл, както работи със своята ръка - мисълта да бъде оръдие, инструмент, чрез който човек да работи, затова преди всичко умът трябва да бъде възпитан, обучен и всички сили, които се проявяват чрез него, да бъдат организирани и целенасочени, да са под контрола на разумната воля. Затова тук се практикува размишлението, концентрацията, съзерцанието, медитацията и пр.
към текста >>

Истината, като принцип има отношение към физическия свят, към човешката воля, към човешкото тяло и човешкото съзнание.
След това той пак може да продължи работата си. Каквото и да прави човек, не трябва да забравя да отделя всеки ден по 2 - 10 минути за съзерцание, размишление, през което време може да си даде отчет за всичко, което е извършил през деня. Който на каквато и работа да е, може да направи това." Към методите на Мъдростта принадлежи и музиката, за която Учителят е говорил толкова много и е дал толкова много музикални и окултни упражнения. 3. Методите на Истината. Истината е принцип на Божествената хармония и равновесие. Истината, като принцип има отношение към физическия свят, към човешката воля, към човешкото тяло и човешкото съзнание. Затова методите на истината имат преди всичко отношение към човешкото тяло и към възпитанието на човешката воля и човешкото съзнание. Към тези методи се прилага максимата: Здрав дух в здраво тяло. Затова методите на Истината целят преди всичко да тренират физическото тяло в човека, да укрепят неговата воля, да разширят неговото съзнание. Затова тук се практикува преди всичко специален режим на хранене, дишане и окултни гимнастики - Паневритмия и други упражнения, които са методи за трансформиране на енергиите в човешкото тяло и за свързване със силите на истината. След това се практикуват методите на дишането - дълбоко дишане, ритмично дишане и пр.
към текста >>

Затова методите на истината имат преди всичко отношение към човешкото тяло и към възпитанието на човешката воля и човешкото съзнание.
Каквото и да прави човек, не трябва да забравя да отделя всеки ден по 2 - 10 минути за съзерцание, размишление, през което време може да си даде отчет за всичко, което е извършил през деня. Който на каквато и работа да е, може да направи това." Към методите на Мъдростта принадлежи и музиката, за която Учителят е говорил толкова много и е дал толкова много музикални и окултни упражнения. 3. Методите на Истината. Истината е принцип на Божествената хармония и равновесие. Истината, като принцип има отношение към физическия свят, към човешката воля, към човешкото тяло и човешкото съзнание. Затова методите на истината имат преди всичко отношение към човешкото тяло и към възпитанието на човешката воля и човешкото съзнание. Към тези методи се прилага максимата: Здрав дух в здраво тяло. Затова методите на Истината целят преди всичко да тренират физическото тяло в човека, да укрепят неговата воля, да разширят неговото съзнание. Затова тук се практикува преди всичко специален режим на хранене, дишане и окултни гимнастики - Паневритмия и други упражнения, които са методи за трансформиране на енергиите в човешкото тяло и за свързване със силите на истината. След това се практикуват методите на дишането - дълбоко дишане, ритмично дишане и пр. По такъв начин, чрез дишане и гимнастика, човек развива волята си и прави тялото си способно да отговаря на висшите духовни енергии, пречистя кръвта чрез дишането и облагородява човешките мисли и чувства.
към текста >>

Тук човек се стреми преди всичко да бъде изправен в живота си във всяко отношение, защото знае законите на причинността, според които, който каквото прави, това му се връща.
Правдата е подобна на кръвта в човека. Както кръвта разпределя благата между всички клетки така и Правдата разпределя благата на живота между всички хора. Правдата е обективна проява на Любовта. Любов без Правда не може да се прояви на физическия свят. Затова можем да кажем, че методите на Правдата са допълнителни към методите на Любовта, но са на една друга плоскост. Тук човек се стреми преди всичко да бъде изправен в живота си във всяко отношение, защото знае законите на причинността, според които, който каквото прави, това му се връща. Затова, като работи по тези методи, човек се стреми да прилага Правдата в живота си, като спазва максимата: Отнасяй се с другите хора така, както би желал да се отнасят с тебе. При прилагането на Правдата човек развива в себе си ред морални и социални чувства, с които се свързва с интелигентните сили на космоса. При Правдата човек се чувствува като част от общия човешки организъм и се стреми да изпълнява функциите си както трябва. Чрез приложение на Правдата човек развива колективното съзнание. Правдата е свързана и с Мъдростта, защото, за да прилага Правдата, човек трябва да има знание и мъдрост.
към текста >>

Колкото до буквите в картината, те са трите инициали от Свещеното име, с което Господ е известен в небето.
После настъпвате в полето на Мъдростта, означено от Сияющето око, дето ще размишлявате върху дълбоките наредби, защо именно Господ е наредил така света и там ще разберете това. Най-после идвате при Дървото на живота, което е Добродетелта, гдето е вашата опитност ще живеете на Небето и ще се радвате на благата, които Господ ви е дал. След всичко изложено дотук, иде вътрешният кръг, когато ще имате желание да се слеете с Бога. В този кръг виждате змиите, което показва че тук ще има да се справяте с най-големия си противник. Но това ще бъде последната работа на вашата еволюция. Колкото до буквите в картината, те са трите инициали от Свещеното име, с което Господ е известен в небето. Първата буква „В", което значи: „Върховен ръководител на Небето." С втората буква „У" Той е известен като „Учител и Спасител", с третата буква - „Ж" е известен като царствуващ Господ, който казва, че му се даде всяка власт на Небето и на земята. Тези са буквите на Христа, които са началните букви на Негово свещено име, с което е известен в Небето. Той е ръководител на Бялото Братство. Сега, в настоящата епоха, когато развитието навлиза в епохата на Водолея, когато се полагат основите на шестата раса, която ще осъществи общочовешкото братство, Школата работи с петте велики принципи - Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Затова и емблемата на Братството е Пентограмата.
към текста >>

Тези са буквите на Христа, които са началните букви на Негово свещено име, с което е известен в Небето.
След всичко изложено дотук, иде вътрешният кръг, когато ще имате желание да се слеете с Бога. В този кръг виждате змиите, което показва че тук ще има да се справяте с най-големия си противник. Но това ще бъде последната работа на вашата еволюция. Колкото до буквите в картината, те са трите инициали от Свещеното име, с което Господ е известен в небето. Първата буква „В", което значи: „Върховен ръководител на Небето." С втората буква „У" Той е известен като „Учител и Спасител", с третата буква - „Ж" е известен като царствуващ Господ, който казва, че му се даде всяка власт на Небето и на земята. Тези са буквите на Христа, които са началните букви на Негово свещено име, с което е известен в Небето. Той е ръководител на Бялото Братство. Сега, в настоящата епоха, когато развитието навлиза в епохата на Водолея, когато се полагат основите на шестата раса, която ще осъществи общочовешкото братство, Школата работи с петте велики принципи - Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Затова и емблемата на Братството е Пентограмата. Понеже сега се дава импулс за раждането на един нов свят, затова са впрегнати на работа всички сили, с които разполага Бялото Братство - турени са в действие всички принципи и свързаните с тях методи, за да могат да засегнат повече хора. Днес целта на Бялото Братство е колкото се може повече хора да вземат участие в провеждането на новия импулс, защото днес е епохата, когато става разделяне на човечеството.
към текста >>

48. АНРИЕТА МАРКОВА ЖЕРБЕРТ - ЕДИН ВЕЛИКДЕН

Анриета Маркова Жербет

ТОМ 13

Когато най-после завършихме, в едно свещено (съсредоточаване) вглъбяване, прекрасният „Химн на Великата душа", скъпоценен дар, който напоследък Учителят ни даде - Той предложи да отидем да видим докъде бяха стигнали братята и сестрите, заети да оправят една малка част от пътя, които е в съседство с бивака.
Небето беше синьо. Птичките пееха. Върху най-високите точки на околните планини се забелязваха ясно куп дреболии, които черните облаци, веднъж решили да се настанят там, завистливо отнемат от нашия поглед. Хубавото разположение на всички не закъсня да се изрази в песни. Едва свършили една и някои братя, според своето желание започват друга, която безсъмнено всякога отговаряше на вътрешните нужди на неговото сърце. Когато най-после завършихме, в едно свещено (съсредоточаване) вглъбяване, прекрасният „Химн на Великата душа", скъпоценен дар, който напоследък Учителят ни даде - Той предложи да отидем да видим докъде бяха стигнали братята и сестрите, заети да оправят една малка част от пътя, които е в съседство с бивака. Щяхме да се върнем към 11 часа. След като разгледахме внимателно местността, ние направихме няколко обиколки, моята приятелка и аз, за да отидем след това и седнем върху някой хълм, откъдето би ни било лесно впрочем да наблюдаваме дрехите и другите предмети, които групата бе оставила под наш надзор. Малко преди уречения час всички бяха отново на мястото, весели и твърде оживени. Чакахме братята и сестрите, пръснати още от сутринта по разни височини. На пладне всички щяхме да идем да обядваме на бивака.
към текста >>

Туй, което това смирено растение можа да направи, продължи Учителят, човекът, който е много по-горен от него във всяко отношение, трябва да го направи с още по-голямо право.
Учителят отговаряше бащински на въпросите, които Му задаваха. Неусетно обаче разговорът взе друг обрат. Една тънка тревица навеждаше леко високото си стъбло към Учителят като да Го поздравява, а Той я галеше кротко, като едновременно привличаше нашето внимание върху нечуваните усилия, които трябваше да прави това слабо растение, за да успее да пробие покривката може би тънка, но студена, черна и твърда, която я покриваше, за да се радва на светлината и на топлината на слънцето. Обаче тя можеше да запази тези така скъпо придобити блага и да продължава да се развива само като устоява смело на всичките лоши времена, които ще я нападнат. „Но сегашното й състояние показваше, че тя беше понесла страданието и героически беше изпълнила своята задача: тя беше победила. Туй, което това смирено растение можа да направи, продължи Учителят, човекът, който е много по-горен от него във всяко отношение, трябва да го направи с още по-голямо право. Той трябва да върви (върху) по следите на чистите същества, които са се издигнали до светлите върхове, откъдето те изпращат светлината на тези, които от долината обръщат към тях своите погледи. Тези същества умеят да обичат природата; те са се старали да я разберат." На такива същества природата разкрива своите потайности. Тя ги посвещава в своите тайни, защото знае, че те ще ги употребят свято. Тя знае, че поставяйки на тяхно разположение своите грамадни богатства, те ще вземат от тях тъкмо толкова, колкото им е нужно в дадения момент. Настана мълчание.
към текста >>

49. 3. МИРОГЛЕД И ТВОРЧЕСТВО НА ХУДОЖНИКА БОРИС ГЕОРГИЕВ

БОРИС ГЕОРГИЕВ

ТОМ 13

Трагедията на днешното изкуство е в изгубване на съзнанието, че изкуството е религия, че то е свещенодействие, че то е Слово Божие, чрез което душата се освобождава.
Чрез съзерцание на художественото произведение човек трябва да почувствува, че в основата на битието лежи възвишеното, великата хармония. Той да почувствува, че животът има дълбок смисъл. „В този смисъл, казва Борис Георгиев, изкуството е допринасяне на религията, то е тайнство, то е едно велико дело. То е нещо чисто мистично. То изразява нашия стремеж към отвъдното, към мистичното. Трагедията на днешното изкуство е в изгубване на съзнанието, че изкуството е религия, че то е свещенодействие, че то е Слово Божие, чрез което душата се освобождава. Днес изкуството е изгубило това съдържание. Целта на изкуството не може да бъде да отрази действителността точно, защото и без изкуството виждаме действителността около нас. Истински религиозният човек търси в религията изход от ограничението на физичното битие. Всеки човек чувствува една висша красота, нещо безсмъртно, безконечно. Това висше трябва да се събуди в човека.
към текста >>

И с това се изразяват чувствата на художника към майка му: благоговение, отношение като към светица. 10.
„При рисуване на портрет, казва Борис Георгиев, художникът трябва да има ясновидство, за да вникне в душата и я изрази." Аз не съм виждал такъв портрет в никоя изложба, в никоя галерия от тези, които съм посетил. 9. „Майката на художника". За да подчертае своите чувства към нея, която обича с най-дълбока любов, той рисува над главата й арки, извити няколко пъти сводообразно и украсени със зеленина. Борис Георгиев казва, че чрез тези арки е искал да даде тържественост и святост на обстановката. Той постига целта си. И с това се изразяват чувствата на художника към майка му: благоговение, отношение като към светица. 10. „Странникът и неговата сестра". Тази картина е нарисувана след смъртта на сестра му, с която живяли в планината. Тая картина представлява автобиография на художника, както се изразява самият той. На предния план е нарисуван самият художник „enface". До него, от дясната му страна е в профил сестра му, но не като плътна, материална форма, а като ефирно същество с извънредна нежност и съсредоточеност на лицето.
към текста >>

50. Приложение Шесто

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 13

Никога не сме се колебали по този въпрос, за нас Словото на Учителя е свещено и никаква намеса не е оправдана.
Много висши йерархии са заети да ви помагат в това." Събудих се с ясен спомен за думите, които чух. Нямах представа какво общо мога да имам с издателската работа по беседите. По образование ние със сестра ми Меглена сме исторички и работата ни беше свързана с разчитане и публикация на оригинални документи и научни разработки въз основа на тях, но пряко с издателска работа не бяхме се занимавали. За редакциите, които са нанасяни по Словото на Учителя, разбрахме за пръв път от първия том на „Изгревът". Тогава много се развълнувахме. Никога не сме се колебали по този въпрос, за нас Словото на Учителя е свещено и никаква намеса не е оправдана. Бяхме говорили с Павлина Даскалова на Рила, че има неиздавани беседи. През октомври 1996 г. най-неочаквано получихме от Търново разпечатка на втория том на „Утринни слова" 1939-1940 г. - „Обичайте и радвайте се". Павлина ни пишеше: „Нали искахте да работите, ето ви работа." Тя беше предложила на габровската група да финансира един от томовете на тази годишнина.
към текста >>

За него това да се издаде годишнината от „Хелиопол" беше явен провал, защото това издателство няма никакво отношение към съхраняването на оригиналното Слово.
Нямахме никаква връзка с него, но стигнахме до заключение, че трябва да отнесем въпроса до него, за да прецени той дали тази опасност е реална и какво може да се направи. Свързах се с Александър Станчин, който по това време работеше с Жана Иванова и Любомир Гълъбов по организирането на Просветен център "Изгрев" и имаше непосредствена връзка с Вергилий. При тези обстоятелства се срещнах за пръв път с Вергилий Кръстев, който организира и ръководи издаването на оригиналното Слово на Учителя в България. Той ми показа договора, който Павлина е подписала при получаването на оригиналите. Според този договор, тя се задължава да ги издаде в пълна автентичност, като подбере екип за работа и издаване. За него това да се издаде годишнината от „Хелиопол" беше явен провал, защото това издателство няма никакво отношение към съхраняването на оригиналното Слово. Спазвайки закона на свободата, той каза, че предоставяйки работата на Павлина, той й е дал свобода на действие и пълната отговорност за резултатите ще бъде нейна. Аз споделих с него, че мога да отида в издателство „Хелиопол" и да им предложа ние да нанесем грешките върху набрания текст вместо тях, само да не се допуснат разлики с оригинала. „Върви, но знай, че отиваш на среща с дявола", беше отговорът на Вергилий. Когато пристигнах в офиса на издателство „Хелиопол", неговият собственик и ръководител - Стефан Калайджиев, отсъстваше. Реших да запозная с проблема секретарката му, която ме прие.
към текста >>

51. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 51-100

Когато ученикът правилно разбира Учителя, той е готов да възприема и всякога ще му се даде. 62.Съотношение.
В духовния свят има закон: когато един се повдига, всички се повдигат! 60.Вътрешен начин. Ученикът работи върху духовните си тела. Има неща, които ще му се предадат по вътрешен път. Отвънка не всякога има условия. 61.Готовност. Когато ученикът правилно разбира Учителя, той е готов да възприема и всякога ще му се даде. 62.Съотношение. Когато душата с Любов възприема всичко, всичко от Любов й се дава. Това е закон у Бога. 63.Взаимност. Първият свещен закон: Любовта царува само в чистите сфери на свободата. Любов може да има само при абсолютна вътрешна свобода. Учителят дава тая свобода на ученика си.
към текста >>

74.Свещено правило.
Интензивен е животът на ученика! Ученикът преживява радости и дълбоки скърби, каквито светът не познава. Това е скръбта на всички посадени семенца в тъмната земя и радостта на всички поникнали цветя, излезли на светлина. 73.Любовта на ученика. Когато ученикът обича Учителя си, той постъпва в живота си тъй, както би постъпил Учителят. 74.Свещено правило. Всеки ден отваряй сърдцето си пред Възлю- бления на своята душа, за да види Той най- скритите ти глъбини. Всеки ден отваряй душата си пред Господа! 75.Вяра. Имай пълна вяра в Бога! Тъй всеки вътрешен страх ще изчезне. Вярвай, че никога не можеш да изгубиш Ценното, което Бог е вложил в твоята душа преди създание мира.
към текста >>

Той ги пази свещено в душата си. 81.Учителят.
Най-фаталното нещо е да се стреми човек да угоди на света. - Защото той остава винаги излъгван. Хармонията му с Тихия глас на Безграничния осмисля неговия живот. 80.Възприемане. Учителят говори на ученика ясно и открито. Ученикът възприема думите Му и ги разбира. Той ги пази свещено в душата си. 81.Учителят. Учителят слиза, за да изяви Любовта. Това не е външен процес. През Него минават чистите струи на Любовта към всичко живо. Така Той иска да приближи душите към Светлината и Радостта, в които живее. 82.Съотношение. Когато дървото дава изобилен и добър плод, градинарят с радост го полива.
към текста >>

Така Той иска да приближи душите към Светлината и Радостта, в които живее. 82.Съотношение.
Ученикът възприема думите Му и ги разбира. Той ги пази свещено в душата си. 81.Учителят. Учителят слиза, за да изяви Любовта. Това не е външен процес. През Него минават чистите струи на Любовта към всичко живо. Така Той иска да приближи душите към Светлината и Радостта, в които живее. 82.Съотношение. Когато дървото дава изобилен и добър плод, градинарят с радост го полива. И небето с щедрост го дарява със слънчеви лъчи и благодатен дъжд. Когато ученикът пази и цени туй, що има от Учителя и у Учителя се явява желание да му даде и разкрие още повече. 83.Свещени неща Разумната природа е поставила свещените неща по високите непристъпни скали, за да се радват на тяхната красота само готовите души, които ще ги оценят. Ученикът не трябва да изнася свещените неща пред света. 84.Воля.
към текста >>

Бъди винаги кротък и пази свещено в душата 96.Винаги.
Ученикът може да търпи, защото знае, че за всичко има време. 93.Самоотвер- женост. Ученикът носи с голяма самоотверженост всички поругания, които му се отправят. 94.Умът. Светлината на ума дава бистрота и будност на съзнанието на ученика, за да бъде в постоянно съприкосновение с Духа. 95.Кротост. Кротостта е голям чист извор в живота. Бъди винаги кротък и пази свещено в душата 96.Винаги. Пази винаги вътрешната си чистота. си всичко, което излиза от този извор! 97.Учител и ученик. Искреността е условие за съзвучие между техните души. Тя е условие, при което Учителят може да дава и ученикът може да приема.
към текста >>

Искреността е условие за правилна обмяна между Учителя и ученика. 98.Отношение.
Пази винаги вътрешната си чистота. си всичко, което излиза от този извор! 97.Учител и ученик. Искреността е условие за съзвучие между техните души. Тя е условие, при което Учителят може да дава и ученикът може да приема. Искреността е условие за правилна обмяна между Учителя и ученика. 98.Отношение. Когато ученикът е искрен, Учителят е мек към него. Когато ученикът е неискрен, Учителят е строг. 99.Опитност. Има опитности, които образуват епохи в живота на ученика! Опитността, която ученикът има, е само за него. Тя е свещената област в душата му!
към текста >>

52. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 451-500

Ученикът свещено държи едно правило: Божественото не се коригира.
За Божията Любов няма „не мога"! Бог е Любов! " 469.Две крайности. Ученикът трябва да се пази от две крайнос- ти: сърдцето като изстине, на лед става; умът като се сгорещи, буря се образува. Сърдцето трябва да бъде топло, а умът светъл. 470.Правило. Ученикът свещено държи едно правило: Божественото не се коригира. То е абсолютно! При Божественото няма друго мнение! Ученикът никога не престъпва това правило! 471.Университет. Когато ученикът е при Учителя си, той е в университета, а инак е в училището. 472.Любовта. Любовта на ученика трябва постоянно да се пречиства, за да се слее с Любовта на Учителя.
към текста >>

Тя е Божественото и най-свещеното нещо на земята.
Малкият може да се издигне до Големия само чрез Любовта. Само Любовта прави малките неща велики. Само Любовта праща Великото при малкото! Само Любовта прави малкото да служи на Великото! 473.Нежност. Ученикът трябва да бъде много нежен, да образува около себе си вълни от нежност, за да може да разбере Великата Любов. Тя е Божественото и най-свещеното нещо на земята. Само Божията Любов е Любов! 474.Излет. Когато ученикът е на излет, хубаво е на най- голямата височина да си направи молитва и гимнастическите упражнения. 475.Без страх. Когато дойде злото, то внася страх. Ученикът трябва да си каже: Без страх!
към текста >>

482.Правилно отношение Когато обичаш някого, обичаш всичко, ко- ето Той обича.
Радостта на ученика иде от вътре! 480.Растеж. Да расте Любовта ти! Всеки ден ученикът трябва да расте в Любовта си! 481.Познание на Господа. Това е познание на Бога: Да приемеш и познаеш Любовта Му. 482.Правилно отношение Когато обичаш някого, обичаш всичко, ко- ето Той обича. Ученикът, който обича Учителя си, обича и всичките Негови нареждания! 483.Важното. Важно е за ученика да възприеме Божествената Любов. Тя да стане една необходимост за него в живота му, да живее в нея, да я има, да я диша, за да има смисъл живота му. 484.Източната школа. На ученика от източната школа са създава- ли изкуствени изпитания, и той ги е издържал; а сега на ученика не се създават освен естествени изпитания, и той на реда си трябва много добре да ги издържи.
към текста >>

53. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 561-580

Истината, това е поглед към Бога. Отношение.
Любовта прави човека привлекателен. Любовта не държи на достойнството. Изповед. 564 Изповед човек може да направи само пред Бога. Пред глупав човек не се изповядвай. Морал. 565 Моралът, това е изпълнение на истината. Истината, това е поглед към Бога. Отношение. 566 Любов може да има само дето има отношения, а отношения може само дето има разумни същества. Може да люби само едно разумно същество. Един вол, една котка, не може да люби съзнателно. Може да имате състрадание към нея, но съзнателна любов - не. Защото няма отношения между нея и теб.
към текста >>

Свещено правило: 567 Аз себе си никога няма да защитя, но щом дойде до Божественото, там аз зная правилото. Съвършенство.
566 Любов може да има само дето има отношения, а отношения може само дето има разумни същества. Може да люби само едно разумно същество. Един вол, една котка, не може да люби съзнателно. Може да имате състрадание към нея, но съзнателна любов - не. Защото няма отношения между нея и теб. Свещено правило: 567 Аз себе си никога няма да защитя, но щом дойде до Божественото, там аз зная правилото. Съвършенство. 568 Ние трябва да живеем, за да изявяваме Божественото съвършенство. В частиците Бог се проявява в своето съвършенство. Знай, Бог се е проявил в него. Туй е проявление само. По-голямо щастие от да живееш в Бога няма.
към текста >>

54. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 661-680

Да разбираш Великата Любов, то е Божественото, то е най- свещеното на земята.
665 В Новото учение всички трябва да бъдат чисти и никой не трябва да става причина да оцапа другите - то е идеалното. Не коригирай Божественото. 666 Учениците трябва да знаят едно - Божестве- ното никога не трябва да се коригира; там всичко е абсолютно. Почнат ли хората да го коригират, бедата е там. Любовта. 667 Любовта на ученика трябва да расте, за да се слей с любовта на Учителя. Да разбираш Великата Любов, то е Божественото, то е най- свещеното на земята. Без страх. 668 Злото е силно, но Бог е по-силен. „Без страх! " - Злото като дойде внася страх. Ти кажи: „Без страх!
към текста >>

676 По отношение близостта към Великото, не само любовта но и вярата е необходимо качество.
За да познай ученика Бога, трябва да го люби, а за да познаеш хората, трябва да познаваш Бога. Любовта на Цялото. 675 Ако любиш себе си повече от Бога, не си на правия път. Ако любиш Цялото с любовта на една част, пак не си на правия път и ако любиш с любовта на една част, пак не си на правия път. Цялото ще любиш с любовта на Цялото и частта с Любовта на частта. Вярата. 676 По отношение близостта към Великото, не само любовта но и вярата е необходимо качество. Верующият трябва да бъде абсолютно неподкупим. Подкуп има на земята, а вярата издига ученика в небето или ученикът живей вече в любовта и не може да има за обект себе си. Обект на Любовта - това е Бог. Как може проявеното да има за обект непроявеното. Безспир и безкрай.
към текста >>

55. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1281-1300

В чувствата има един трепет, туй свещеното, то е един вид музика.
Незнайното 1283 Туй, което не знаем, то е Божественото. Към него ние се стремим, усещаме само един подтик, едно вътрешно течение, което ни тласка. Музиката. 1284 Музиката като възпитателно средство не трябва да се отделя от същинския живот. Нейните трептения влизат в живота. Човек трябва да бъде музикален в мисълта си. В чувствата има един трепет, туй свещеното, то е един вид музика. Всеки един от вас трябва да пее. Най-малко в ума си да пее. „Ама, нямам глас." - Пей! Човек, който не може да влада своя ларинкс, не може да създаде характер в себе си. Хлябът. 1285 Човек се храни не само с хляб, неговият ум и той се нуждае от здравословна храна и много хора заболяват умствено от неестествени идеи.
към текста >>

Ангелите в туй отношение са невежи.
Ние трябва да мислим всякога за Истината. Земята и Небето. 1288 Благото на Земята, не е благо за Небето. Нещастието за земята, не е нещастие за Небето. Жителите на Небето нямат понятие за скърбите и за радостите. Ангелите в туй отношение са невежи. Но какво нещо е блаженство те знаят. Нашата радост за тях не съществува и нашата скръб за тях не съществува. Душата. 1289 Ние и душата не сме две неща различни. Без душа ти не можеш да се движиш никъде. Може да имаш едно голо съзнание.
към текста >>

56. VI част ЕДНА СТРАННА ОПИТНОСТ НА ЕДИН ОКУЛТЕН УЧЕНИК НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО

САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

- Твоят Учител Го няма, Той замина, аз съм един от Неговите ученици, пратен тук да Му пазя тялото, защото Неговото тяло е свещено и нечисти, и грешни ръце на бива да го хващат.
- Недей се приближава до мене. Не ме докосвай! - Учителю, какво има? - Ти сега не ме познаваш. - Не Ви познавам? - Твоят Учител Го няма, Той замина, аз съм един от Неговите ученици, пратен тук да Му пазя тялото, защото Неговото тяло е свещено и нечисти, и грешни ръце на бива да го хващат. - „Твоят Учител Го няма, аз съм един от Неговите ученици, нечисти ръце не бива да Го хващат!..." - Нищо не разбирам! - Нечисти ръце, то е ръце, които вършат престъпление, не бива да Го хващат; ум, който мисли лошо; сърце, което не люби Бога, не бива да Го хващат. Аз сега пазя тялото на Учителя. Никой да Го не бутне. - Учителю, аз съм в недоумение!
към текста >>

(Прочетох бележките от вчера и днес.) (Аз не исках да прочета от днес бележките си в началото, където казвам, че аз искам да бъда най-добрата, много, много да обичам Учителя, казах си: Това е свещено заради мен и мислех, че той ще го разбере в низходяща степен, защото аз тъй мислех, затова ще го прескоча.) - Ти ще го кажеш, защото аз нали ти казвам, че аз съм най-добрият, най- умният, най-способният ученик на Учителя, това не е ли свещено?
Туй слънце е едно отражение. Очите - това са едно отражение. Мен, най-добрият ученик на Учителя, не познаваш, защото съм в образа на Учителя. Ти би ли считала една чаша, която я пипат мнозина, свещена? - Едно нещо е, че чашата са я пипали мнозина, а друго нещо е, че аз сама тази чаша съм пипала. (Прочетох бележките от вчера и днес.) (Аз не исках да прочета от днес бележките си в началото, където казвам, че аз искам да бъда най-добрата, много, много да обичам Учителя, казах си: Това е свещено заради мен и мислех, че той ще го разбере в низходяща степен, защото аз тъй мислех, затова ще го прескоча.) - Ти ще го кажеш, защото аз нали ти казвам, че аз съм най-добрият, най- умният, най-способният ученик на Учителя, това не е ли свещено? Тъй по същия закон ти трябва да го кажеш. Щом туй нещо е свещено, защото то трябва да е свещено за всички, ще го прочетеш. - Ще го прочета на моя Учител. -Пък аз съм най-добрият ученик, ще го прочетеш на мен. Повикаха Учителя, защото една сестра ще отпътува, за да си вземе сбогом.
към текста >>

Щом туй нещо е свещено, защото то трябва да е свещено за всички, ще го прочетеш.
Мен, най-добрият ученик на Учителя, не познаваш, защото съм в образа на Учителя. Ти би ли считала една чаша, която я пипат мнозина, свещена? - Едно нещо е, че чашата са я пипали мнозина, а друго нещо е, че аз сама тази чаша съм пипала. (Прочетох бележките от вчера и днес.) (Аз не исках да прочета от днес бележките си в началото, където казвам, че аз искам да бъда най-добрата, много, много да обичам Учителя, казах си: Това е свещено заради мен и мислех, че той ще го разбере в низходяща степен, защото аз тъй мислех, затова ще го прескоча.) - Ти ще го кажеш, защото аз нали ти казвам, че аз съм най-добрият, най- умният, най-способният ученик на Учителя, това не е ли свещено? Тъй по същия закон ти трябва да го кажеш. Щом туй нещо е свещено, защото то трябва да е свещено за всички, ще го прочетеш. - Ще го прочета на моя Учител. -Пък аз съм най-добрият ученик, ще го прочетеш на мен. Повикаха Учителя, защото една сестра ще отпътува, за да си вземе сбогом. - Те сега мислят, че Учителят отива за сбогом, пък той е най-добрият ученик. (Аз си казвам на себе си: „Казах преди малко, че мене най-много ми се харесва най-добрият ученик, защото най-добър значи този, който най-много обича.
към текста >>

Мен вашият живот не ме интересува, знаеш в какво отношение?
Аз прониквам вашата светлина. Разбрахте ли ме сега? - Да, но аз мисля, че съм на театър, но публика няма. - (Добрият се смее.) Ти питай Учителя, като дойде, през 1899 кой е донесъл писмото. Да, когато ви казвам ония думи, пак е грубо, вие ще разберете съвсем криво. Мен вашият живот не ме интересува, знаеш в какво отношение? Представете си, че вие отивате да добиете едно голямо наследство и ще се спрете ли в същия момент, когато трябва да пристигнете? Тъй вашият живот не може да влезе в мен, да ме интересува. Туй значи, има ли последователност? (Добрият ученик, като дойде в три часа с двама офицери.) - Защо ли веднага като дойдохте решихте да си отидете, защо не останахте до разсъмване? - Не, добрият ученик не може да стои между тия грешни жени.
към текста >>

За мен моралът седи в първичното отношение към Бога, а другото не е морал.
Нямам нищо, защото Учителят ме отдели от братството. Учителят каза: „Сега ще построим една стена помежду ни, по-голяма от добрия ученик." (И тъй аз оставам сама. Аз си отидох. Часът беше вече 9. Като си тръгвах, аз си спомних едно мото, което Учителят ми беше дал: „Направи един светъл кръг около себе си и един отгоре, а ти ще бъдеш вътре и кажи: В името на Божията Любов, в Името на Божията Мъдрост, в името на Божията Истина, и със Силата на Духа Божий, в тия светли кръгове да се разнебитят всичките лоши мисли, които идат, всичките лоши заклинания да станат на пух и прах.") 4 СЕПТЕМВРИ 1923 ГОДИНА, ВТОРНИК - Да пипаш, без да се съблазняваш, да милваш, без да съгрешаваш, да наказваш, без да се опорочаваш, няма нищо по-хубаво от това да вярваш в един Бог и Той да бъде истинският. За мен моралът седи в първичното отношение към Бога, а другото не е морал. 6 СЕПТЕМВРИ 1923 ГОДИНА Трябва да имаме само една мярка за Бога, за нищо и никого, повече абсолютно за никого. Аз не съм намерил хора, които да обичат Бога. Ще търсиш реалността на живота, то е Бог. Оттам ще почнеш да разрешаваш всички въпроси на живота. Аз няма какво да обичам пръста на някой човек, нито тялото му, нито ума му, виж, като дойде до душата му, там има една необятна същина.
към текста >>

") Аз отговорих: „Това казва ученикът на Учителя си." После Учителят ми каза следните неща за тези думи: „Любов може да има само там, гдето има отношение.
През лятото пак един месец и ще си отбележиш как си се чувствувал. Същото през есента и зимата. 31 ОКТОМВРИ 1923 Г., СРЯДА - Учителю, вие сте ми говорили някога за Истината. - „Моралът, това е изпълнение на Истината" - казвате вие. Пък аз казвам: „Истината - това е поглед към Бога." (Учителят Му хареса това и каза: „Кой каза това? ") Аз отговорих: „Това казва ученикът на Учителя си." После Учителят ми каза следните неща за тези думи: „Любов може да има само там, гдето има отношение. А отношение може да има там, гдето има разумни същества. Да любиш, може само едно разумно същество. Един вол, една котка не можеш да любиш съзнателно. Може да имаш състрадание към нея, но съзнателна любов - не, защото няма отношение между нея и тебе. Ние трябва да живеем, за да се изяви Божественото съвършенство.
към текста >>

А отношение може да има там, гдето има разумни същества.
Същото през есента и зимата. 31 ОКТОМВРИ 1923 Г., СРЯДА - Учителю, вие сте ми говорили някога за Истината. - „Моралът, това е изпълнение на Истината" - казвате вие. Пък аз казвам: „Истината - това е поглед към Бога." (Учителят Му хареса това и каза: „Кой каза това? ") Аз отговорих: „Това казва ученикът на Учителя си." После Учителят ми каза следните неща за тези думи: „Любов може да има само там, гдето има отношение. А отношение може да има там, гдето има разумни същества. Да любиш, може само едно разумно същество. Един вол, една котка не можеш да любиш съзнателно. Може да имаш състрадание към нея, но съзнателна любов - не, защото няма отношение между нея и тебе. Ние трябва да живеем, за да се изяви Божественото съвършенство. В частите Бог се проявява в Своето съвършенство - значи Бог се е проявил в него - туй е проявлението само.
към текста >>

Може да имаш състрадание към нея, но съзнателна любов - не, защото няма отношение между нея и тебе.
Пък аз казвам: „Истината - това е поглед към Бога." (Учителят Му хареса това и каза: „Кой каза това? ") Аз отговорих: „Това казва ученикът на Учителя си." После Учителят ми каза следните неща за тези думи: „Любов може да има само там, гдето има отношение. А отношение може да има там, гдето има разумни същества. Да любиш, може само едно разумно същество. Един вол, една котка не можеш да любиш съзнателно. Може да имаш състрадание към нея, но съзнателна любов - не, защото няма отношение между нея и тебе. Ние трябва да живеем, за да се изяви Божественото съвършенство. В частите Бог се проявява в Своето съвършенство - значи Бог се е проявил в него - туй е проявлението само. По-голямо щастие от това, да живееш в Бога, има ли? Всяка отделна частица, като се отдели от цялото, носи идеята, че е всесилна, тъй като цялото е силно и има право да се движи, където си иска. Всеки трябва да разбира посоката на своето движение.
към текста >>

57. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 1

I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927

Очистил си душите ни и в нас се зароди свещеното желание на вечността, в която Ти обитаваш, да работим за благото на нашите ближни, за доброто на нашите души.
Ние очистихме устата си и славата Ти изпълни говорът ни. Ние те хвалим, ние Те славим. Благия Ти Дух очисти сърцата ни. Ние възпяваме Твоето име и приемаме Великата Радост, която То внася в живота ни. Великият Ти Дух очисти умовете ни и в нас се зароди непреодолимо желание да работим за Слава на Твоето Свето Име, да носим Великите Ти мисли по всичкия свят. Очистил си душите ни и в нас се зароди свещеното желание на вечността, в която Ти обитаваш, да работим за благото на нашите ближни, за доброто на нашите души. Заради Милостта, която само в Теб обитава, благослови ни, просвети ни, повдигни ни, укрепи ни, възроди ни и изпълни с Благия си Дух нашите души, за да Ти служим всякога с радост и веселие: Да носим образа на Любовта Ти; Светлината на Истината Ти; Съзвучието Мъдростта Ти; Основа на Твоята Доброта и чистотата на Твоята Правда. Амин. 22.09.1924 У.К.Д. София М.н.С.Ч. (Упражнение) [Молитва на Свещенната Чистота] 1. 23.03.1925 г.
към текста >>

123 И в мен се зароди свещеното желание на Вечността, в която Ти обитаваш.
Изгрев в 6.10; 123; Сериозна. Очистил си душата ми. 15. 06.04.1925 г. Понеделник 7.20 ч.с. Малко облачно. Духовно. 123 И в мен се зароди свещеното желание на Вечността, в която Ти обитаваш. 16. 07.04.1925 г. Вторник 6 ч.с. Малко облачно, на „Изгрев". Тъжна. Да работя за благото на моите ближни и за доброто на моята душа. 17. 08.04.1925 г.
към текста >>

И живота им седи в тяхното взаимоотношение помежду им.
Не можах да вложа съдържанието на думите в отделните букви, все съдържанието - тежестта на думата или идеята литваше навън нейде си, а отделните буквички оставаха като празни сандъченца долу. На 24.02 четвъртък (9 с. - 6 ч.в.) почнах броенето на всяка отделна буквичка и тук дадох 9 пълни часа съсредоточено изчисляване. Стигнах до известни резултати, разбрах нещо. Живи са буквите. И живота им седи в тяхното взаимоотношение помежду им. Но ми липсваха 15 буквички. Аз трябва да ги намеря, си мислех, нали и за тях трябва да давам отчет. Пред нощта дори сънувах загубените букви. Станах. Значи те са живи? И ще ги намеря.
към текста >>

И дълбок символизъм се крие в тяхното съотношение, съчетание, преплитане и преливане.
Гласните някои изпъкнаха пред очите ми като малки цветенца пръснати татък из полето, а други като безброй звездички, които кичат нощем небето. А съгласните изникваха като някой възем, като начало пред един свещен потик или като един тайнствен устрем към нещо велико, което скоро, много скоро ще се прояви, тутакси, щом дойде ръчичката на свежия гласен звук и го извади на онази широта и простор, дето може свободно да се прояви и разлее из пространството. Например при думата: „Боже" - докато не дойде „0"-то, „Б"-то не може да се прояви, а седи като натрупана, кондензирана енергия, която чака само да се яви НЯКОЙ отвор и да се излее и разлее на воля. Уподобявам още съгласните на дърпането на струната, а гласните на звука и трептенията, които тутакси следват потеглената жица, затова след всяка гласна има един малък интервал, отдих или едно дихание намира тук място, докато наново пак дойде струната в покой. Говорят буквите. И дълбок символизъм се крие в тяхното съотношение, съчетание, преплитане и преливане. Гласни и съгласни обикалят една друга, както бистро поточе, което се спуска от един планински връх и обикаля своите на пътя срещнати камъченца, поспира се и ги отминава, нейде подскача, нейде се затаи и пак отминава нататък. Гласните сравнявам с поточето, някой път буйно, някой път тихо и игриво, но винаги свежо, а съгласните с камъчетата, обиколени от водата. Наистина буквите говорят! Сега, за мен съчетанието на буквите в поменатите слова представляват една дивна симфония, в която участват безброй (1289) музиканти с наи-разнообразни инструменти - и духови, и струнни, и гласови. Говорят буквите и много духовни закони се крият, едновременно и се разкриват в тяхното съчетание.
към текста >>

Да се разбере вътрешния смисъл на пророците е велика наука, вие сте още в отделенията в това отношение.
Българския герб е с лъв означен, а Юдиното коляно в стария завет е означен с лъв. Яков, когато благославя 12-те сина нарече Юда лъв. Тогава значи българите може да са Юдиното коляно. Да, да. Има връзка между Йосиф и Данаил, защото и двамата са вещи тълкуватели на сънища. Да се разбере вътрешния смисъл на пророците е велика наука, вие сте още в отделенията в това отношение.
към текста >>

58. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

/Размишления -1965/1970 г. от Жечо Панайотов/

* * * Един малък народ трябва да бъде долина по отношение на големите народи, които са върхове по отношение на малкия народ, защото всички енергии от върховете слизат към долината и тя ги прибира.
Учителят трябва да знае, а и ученика да е подготвен. Царят е независим докато е здрав, разболее ли се става зависим от лекаря -така е и с грешния. Ако овчарят е добър, вълк не ще дави овците, които не са страхливи! Искаш ли да водиш, да спасяваш, тръгни ти пръв, а не да подкарваш другите. 2. Бележки от разговор с Учителя за дълговете на поповете 21 април 1927 год., четвъртък - София, 6 часа сутринта, време ясно, тихо Животът е проявление на духа в материята. * * * Един малък народ трябва да бъде долина по отношение на големите народи, които са върхове по отношение на малкия народ, защото всички енергии от върховете слизат към долината и тя ги прибира. Но тая долина трябва да има изход, за да се изтича, иначе ще стане на блато и почва разлагание. Така е и с един човек по отношение на другите хора - за да бъде долина, то значи да бъде в смирение, а другите хора да бъдат върхове по отношение на него и така той ще печели. * * * Запита Учителят: Употребявате ли новото мото? - „Бог царува на Небето, Бог царува на земята " и поясни: Имаме едно мото, на което досега бе дадена само първата част: „Верен, Истинен, Чист и Благ всякога бъди! ", но към кого трябва да бъдеме: В.
към текста >>

Така е и с един човек по отношение на другите хора - за да бъде долина, то значи да бъде в смирение, а другите хора да бъдат върхове по отношение на него и така той ще печели.
Ако овчарят е добър, вълк не ще дави овците, които не са страхливи! Искаш ли да водиш, да спасяваш, тръгни ти пръв, а не да подкарваш другите. 2. Бележки от разговор с Учителя за дълговете на поповете 21 април 1927 год., четвъртък - София, 6 часа сутринта, време ясно, тихо Животът е проявление на духа в материята. * * * Един малък народ трябва да бъде долина по отношение на големите народи, които са върхове по отношение на малкия народ, защото всички енергии от върховете слизат към долината и тя ги прибира. Но тая долина трябва да има изход, за да се изтича, иначе ще стане на блато и почва разлагание. Така е и с един човек по отношение на другите хора - за да бъде долина, то значи да бъде в смирение, а другите хора да бъдат върхове по отношение на него и така той ще печели. * * * Запита Учителят: Употребявате ли новото мото? - „Бог царува на Небето, Бог царува на земята " и поясни: Имаме едно мото, на което досега бе дадена само първата част: „Верен, Истинен, Чист и Благ всякога бъди! ", но към кого трябва да бъдеме: В. И. Ч. Бл.? - Към Бога!
към текста >>

Нечестивите духове, за да разбъркат главата разбъркват стомаха - те имат съотношение помежду си.
Закона е там: Човек да не се вътрешно (свързва). - Человек има една само връзка - тя е с Бога, а втора връзка да не прави. Влизаш в кладенец - вържи се, излизаш вече от кладенеца - развържи се. Техните противодействия са вътрешни влияния, които вие възприемате от пъпа отдолу, а там е ада, гдето живеят всичките дяволи. Дебелите черва са 1-то небе, стомаха е астрала, дробовете са второто небе и главата - третото небе. Нечестивите духове, за да разбъркат главата разбъркват стомаха - те имат съотношение помежду си. Боли те сърцето - трябва да го разтовариш чрез черния дроб. Има движение от сърцето към черния дроб, но обратно движение няма. Чрез сърцето е правилната връзка с астралния свят. Сърцето трябва да бъде чисто, за да бъдеш силен. Черният дроб не трябва да се подпушва.
към текста >>

И в света като има една натегнатост по отношение към нас, та като се яви наблягание, вземат от топлината на обществото ни.
Цанев: Давате ни, Учителю, по лъжичка, повече ни дайте и ще тръгне. Учителят: Който дава по лъжичка ще даде и лъжицата и чашата. Всичко ще дойде от Духовния свят, но вътрешното съзнание да дойде - един подтик да дойде. Без учител нищо не може да се направи. Или родител, или водач, все трябва да има подтик. И в света като има една натегнатост по отношение към нас, та като се яви наблягание, вземат от топлината на обществото ни. Пишат вестниците - това не трябва да ни интересува. Разликата е там, че като пишат лошо, неприятно ние, а като пишат добро - разположени сме. Сега вие какво искате? Брат Пан. Ковачев: Положението е такова, че нито назад нито напред.
към текста >>

Нашите приятели си заминават в едно отношение, а са тук в друго отношение.
Има закони за лекувание: чрез храната, чрез водата, чрез топлината, чрез светлината. Най-първо трябва да дадете светлина, после топлина и най-после храна. Христос събуди Лазаря от сън - не че бе умрял, а заспал в летаргичен сън. „Грабнати на въздуха" и „турнати в нови тела", „аз ще привлека всички към себе си", това само по закона на Любовта може да стане. Сърдечните и умствени болести само мъчно се лекуват. Нашите приятели си заминават в едно отношение, а са тук в друго отношение. До края на годината ще ви кажа: „Ако можете да приемете Еди кой си брат, името му ще кажа - ето той е! " Но вие не пресилвайте нещата. Има един известен закон, Божествен, по който стават нещата. Чакайте, всичко на времето ще си стане. Щом бързате ще попречите, а външният свят е силен да произведе съблазън.
към текста >>

В здравословно отношение всичкия свят се е преобърнал на лазарет.
Може всеки от вас да си направи ограда, параван с бяло платно и там да си направи банята. Вода, на слънце топлена, дава най-добри резултати от баните. Всички болести се раждат от изпражненията на микробите. Щом има чиста кръв човек, ще бъде здрав. Щом се чисти тялото, болести няма. В здравословно отношение всичкия свят се е преобърнал на лазарет. Всички лекари се състезават с болестите. При дадените бани, главата може само да се накваси, миение главата със студена вода, не е добро. Може само като изключение, но не е добро, не е хубаво Съобщение може да се даде на домашните, за да имате семейно здравие. Болезненото състояние пак може да се яви, но то ще бъде като изключение. Когато човек не е здрав, то върху тялото се образуват подпушвания на свободните течения и тялото трябва да бъде добър проводник.
към текста >>

При екскурзиите и изобщо като свещено правило е: съда, от който ще пиете вода, трябва да бъде абсолютно чист.
Всички лекари се състезават с болестите. При дадените бани, главата може само да се накваси, миение главата със студена вода, не е добро. Може само като изключение, но не е добро, не е хубаво Съобщение може да се даде на домашните, за да имате семейно здравие. Болезненото състояние пак може да се яви, но то ще бъде като изключение. Когато човек не е здрав, то върху тялото се образуват подпушвания на свободните течения и тялото трябва да бъде добър проводник. При екскурзиите и изобщо като свещено правило е: съда, от който ще пиете вода, трябва да бъде абсолютно чист. Никакво варение на друга храна в него, а после вода да ври в него. Там има мазнини и други, които пречат на здравието. Ако и да се смята, че е измит, пак е вредно да са употребява за варение на вода. Чистота трябва. Измиванието на тялото, банята може и със студена вода, но тя предизвиква силна реакция, а банята от топла вода е мека, нежна и дава по-добър ефект.
към текста >>

59. 83. ДОБРАТА МОЛИТВА

РАЗМИШЛЕНИЯТА МИ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ, КОГАТО СЪМ СЕ ПОЛЗУВАЛ ОТ ДОБРАТА МОЛИТВА След казаното дотук, пристъпвам към първото изречение, ПЪРВИЯТ КЛЮЧ на Добрата молитва: „ГОСПОДИ БОЖЕ НАШ, БЛАГИЙ НИ НЕБЕСЕН БАЩА, КОЙТО СИ НИ ПОДАРИЛ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ ДА ТИ СЕ РАДВАМЕ" При произнасяне първите няколко думи, ние определяме отношението си към Бога и виждаме в Него наш Благ Небесен Баща.
Великите творения са наистина такива, когато преминат през мисълта, чувствата и волята на човека. Ако разгледаме Добрата молитва, виждаме, че действително тя е съставена от десет изречения, тях Учителят нарече „десет важни неща", или „десет ключа за влизане в Царството Божие". Всяко изречение представлява един ключ за намиране онова щастие, което човек винаги се е стремил. На което от тях бихме се спряли да размислим и да медитираме за неговия смисъл, ще намерим висше духовно разрешение на някои занимаващ ни въпрос или на някое затруднение в живота. От това гледище, в Добрата молитва се съдържа целият окултизъм, самото „Божествено учение", както Учителят нарича Школата на Бялото Братство. 5. РАЗМИШЛЕНИЯТА МИ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ, КОГАТО СЪМ СЕ ПОЛЗУВАЛ ОТ ДОБРАТА МОЛИТВА След казаното дотук, пристъпвам към първото изречение, ПЪРВИЯТ КЛЮЧ на Добрата молитва: „ГОСПОДИ БОЖЕ НАШ, БЛАГИЙ НИ НЕБЕСЕН БАЩА, КОЙТО СИ НИ ПОДАРИЛ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ ДА ТИ СЕ РАДВАМЕ" При произнасяне първите няколко думи, ние определяме отношението си към Бога и виждаме в Него наш Благ Небесен Баща. Наричаики Го наш Небесен Баща, ние определяме и отношенията помежду си - децата на Бога, следователно, ние сме братя и сестри. Какво е направил за нас Този Небесен Баща? Подарил ни е живот, подарил ни е здраве, за да Му се радваме. Наистина, наи-великото благо за човешката душа, това е живота, възможността на човека да се прояви на физическия свят. Така е устроено идването ни на Земята, че се намираме в едно здраво тяло, а здравето е благо, което повишава ценността на живота.
към текста >>

" - Когато се замислих, за какво ли още съществува Бог, казах си, че нашето отношение към Него се определя и от това, да вършим волята му.
Първо - да вършим Неговата воля. Нека вземем като ръководна мисъл, написаното от Учителя в кръга около ПЕНТАГРАМА: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа". Това значи, при всяка наша стъпка в живота, да се запитваме каква е волята на Бога, да открием по пътя на интуицията и вдъхновението тази воля и да постъпим съобразно нея. Направило ми е впечатление една мисъл от Учителя, която срещаме в лекциите. Учителят казва там: „Вие мислите, че Бог съществува само за да Му се молите? " - Когато се замислих, за какво ли още съществува Бог, казах си, че нашето отношение към Него се определя и от това, да вършим волята му. Второто нещо е - да осветяваме в себе си Божието име. Само по себе си, Божието име е свещено, а ние всецяло трябва да се потопяваме в тая святост. Трето - да славословим Бога винаги. Ние, които изучаваме природата и нейните закони, трябва винаги с разположение да славословим нейният Творец. Днес учените все повече и повече вникват в това велико твърдение.
към текста >>

Само по себе си, Божието име е свещено, а ние всецяло трябва да се потопяваме в тая святост.
Това значи, при всяка наша стъпка в живота, да се запитваме каква е волята на Бога, да открием по пътя на интуицията и вдъхновението тази воля и да постъпим съобразно нея. Направило ми е впечатление една мисъл от Учителя, която срещаме в лекциите. Учителят казва там: „Вие мислите, че Бог съществува само за да Му се молите? " - Когато се замислих, за какво ли още съществува Бог, казах си, че нашето отношение към Него се определя и от това, да вършим волята му. Второто нещо е - да осветяваме в себе си Божието име. Само по себе си, Божието име е свещено, а ние всецяло трябва да се потопяваме в тая святост. Трето - да славословим Бога винаги. Ние, които изучаваме природата и нейните закони, трябва винаги с разположение да славословим нейният Творец. Днес учените все повече и повече вникват в това велико твърдение. Виждаме величието на Природата в четирите елемента на материята: Вода, Земя, Въздух и Огън. Като четем беседите и лекциите на Учителя, виждаме, че има и духовна същност в четирите елементи, и от това още повече трябва да се възхищаваме, че сме потопени в такъв свят.
към текста >>

60. 6. ПЕНТОГРАМАТА

Николай Дойнов

Това отношение е най-добре изразено в положението на работниците спрямо капиталистите.
Засега може да се говори и то много накратко, само за първият и вторият кръг на Пентограма, т.е. за светските хора и за учениците на окултизма. Двете тези категории хора имат по пет стъпки за повдигане или по пет фази, през които те трябва да минат за да завършат по един цикъл от своето развитие. Светските хора са ония, които признават правото или силата на своите пари, ако са капиталисти, или на своето знание, ако са учени, или на своята власт, ако са държавници. Техният живот е едно угнетяване, едно ограничаване на другите, като понякога ги лишават от живота им. Това отношение е най-добре изразено в положението на работниците спрямо капиталистите. Капиталистите, разполагат някъде по Земята с труда и живота на ония, които им са подчинени. В Пентограма, това е изразено със знака САБЯ. Капиталистите със своите пари, учените със своето знание, държавниците със своята власт, те имат силата в своите ръце. Сила груба, егоистична, сила, която служи за благоденствието на тях, а не на всички хора. В света обаче съществува един страшен закон, закон на КАРМА, които връща на всеки, онова, което е сторил на другите, било то добро или зло.
към текста >>

За да стъпи в духовния път на ученичеството или на стръмната пътека, както още я наричат, той трябва да мине - ТЯСНАТА ВРАТА, за която говори Свещеното писание.
От това следва, че онзи, който държи сабята, на капиталиста, на учения и на държавника и казва, че служи на БОГА, лъже себе си и другите. Той сам ще се увери в това, когато му отнемат САБЯТА и го поставят на мястото на онези, които са били управлявани със САБЯТА. Само тогава той ще разбере, че е на първото стъпало на пътя, на широкия светски път, а не на духовния път, както може би си е мислил. От този момент, когато вече човек е запалил светлината на своя собствен ум и добива скиптъра на знанието, се завършва първия светски цикъл на неговото развитие. Той влиза във втория кръг - вече духовен. За да стъпи в духовния път на ученичеството или на стръмната пътека, както още я наричат, той трябва да мине - ТЯСНАТА ВРАТА, за която говори Свещеното писание. Преминал през нея, той среща ВЕЛИКИЯТ УЧИТЕЛ ХРИСТОС лице с лице, физически, както е посочено в Пентограма. Оттук нататък, ученикът е в непрекъснато общение с ХРИСТА. И пътя на ученика има вече връзка с ПЕТТЯХ ВЪРХА за които споменах в началото. Но, само онзи може да стане ученик, да срещне ХРИСТА, които има непоколебима вяра в Него. Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която да се разбиват вълните на житейското море.
към текста >>

В Свещеното писание имаме три образа с такава непоколебима вяра: АВРААМ, ПЕТЪР и РАЗБОЙНИКА НА КРЪСТА.
И пътя на ученика има вече връзка с ПЕТТЯХ ВЪРХА за които споменах в началото. Но, само онзи може да стане ученик, да срещне ХРИСТА, които има непоколебима вяра в Него. Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която да се разбиват вълните на житейското море. Тази вяра е символизирана в планината АРАРАТ, на която е спрял Ноевият ковчег. Значи, планината АРАРАТ е онази, здрава канара, която символизира непоклатимата вяра на ученика. В Свещеното писание имаме три образа с такава непоколебима вяра: АВРААМ, ПЕТЪР и РАЗБОЙНИКА НА КРЪСТА. Авраам, които имаше тази вяра се удостои да бъде наречен - ПРИЯТЕЛ НА БОГА. Но това високо положение, вместо да го направи горделив, го направи толкова скромен, щото той не се подвоуми да принесе в жертва сина си, на планината МОРЕЯ. С това смирение вече човек напредва бързо по своя духовен път и се възкачва като МОЙСЕЯ на планината СИНАЙ, на върха ХОРИВ, където получава заповедите БОЖИИ. Когато ги получава човек се преобразява и над него слиза ДУХЪТ - това е планината ТАВОР. Той се преобразява, но това не е още краят.
към текста >>

61. 10. РАЗУМНИЯТ ЖИВОТ

Иван Толев

Това показва, че тоя полюс в органическо отношение е почти безплоден, когато тропикът е плоден, защото има най-благоприятни условия и най-хармонична среда за развитието на живите организми.
И благодарение на тия условия, те са развили в себе си качествата, които притежават. Също тъй, най-хубавите и пъстри пеперуди не се намират на Северния полюс, а в най-топлите области. Значи, тия последните области са родили най-богатата и най-разнообразна флора и фауна, които днес служат за подкрепа на живота ни. А какво е създал Северният полюс? - ледове, снегове и снежни кристали. Това показва, че тоя полюс в органическо отношение е почти безплоден, когато тропикът е плоден, защото има най-благоприятни условия и най-хармонична среда за развитието на живите организми. Но на земята има и Южен полюс. В него, както и в Северния, съществува еднообразие в органическо отношение, т.е. и в двата тия полюси жизнените сили са почти в застой. Но природата, която не обича застоя, е впрегнала тия полюси на работа, като е проектирала техните жизнени сокове, които не могат да намерят израз на тяхната повърхност, към екватора: там дейността им се проявява. Вследствие на това именно, растителността и изобщо животът там са най-богати по форма и по съдържание.
към текста >>

В него, както и в Северния, съществува еднообразие в органическо отношение, т.е.
Значи, тия последните области са родили най-богатата и най-разнообразна флора и фауна, които днес служат за подкрепа на живота ни. А какво е създал Северният полюс? - ледове, снегове и снежни кристали. Това показва, че тоя полюс в органическо отношение е почти безплоден, когато тропикът е плоден, защото има най-благоприятни условия и най-хармонична среда за развитието на живите организми. Но на земята има и Южен полюс. В него, както и в Северния, съществува еднообразие в органическо отношение, т.е. и в двата тия полюси жизнените сили са почти в застой. Но природата, която не обича застоя, е впрегнала тия полюси на работа, като е проектирала техните жизнени сокове, които не могат да намерят израз на тяхната повърхност, към екватора: там дейността им се проявява. Вследствие на това именно, растителността и изобщо животът там са най-богати по форма и по съдържание. Тогава, по аналогия, ние изваждаме заключението, че във всеки организъм, в който преобладават влиянията на двата полюса, резултатите ще бъдат същите. Следователно, за да се избегнат тия противоречия, животът търси екватора, т.е.
към текста >>

Като разсъждаваме така, лесно е да се разбере, че не е хладният човешки ум, който може да разреши великите проблеми в света, нито хладният човешки егоизъм, който възраства благоденствието на човечеството: отживелите форми на предпотопните измрели животни не поддържат сегашния живот, защото последният, който е преминал всичките някогашни фази в развитието си, е запазил в себе си само красивите спомени за великите закони на природата и още свещено ги пази.
Но природата, която не обича застоя, е впрегнала тия полюси на работа, като е проектирала техните жизнени сокове, които не могат да намерят израз на тяхната повърхност, към екватора: там дейността им се проявява. Вследствие на това именно, растителността и изобщо животът там са най-богати по форма и по съдържание. Тогава, по аналогия, ние изваждаме заключението, че във всеки организъм, в който преобладават влиянията на двата полюса, резултатите ще бъдат същите. Следователно, за да се избегнат тия противоречия, животът търси екватора, т.е. човешкия разумен екватор. Като разсъждаваме така, лесно е да се разбере, че не е хладният човешки ум, който може да разреши великите проблеми в света, нито хладният човешки егоизъм, който възраства благоденствието на човечеството: отживелите форми на предпотопните измрели животни не поддържат сегашния живот, защото последният, който е преминал всичките някогашни фази в развитието си, е запазил в себе си само красивите спомени за великите закони на природата и още свещено ги пази. Гигантските предпотопни същества, които неразумно са градили своя организъм, като високите снежни планини, отдавна са изчезнали, а са останали на земята само скромните, но разумни същества, които са предвиждали бъдещето и са се съобразили със законите на природата, която не обича разточителността и голямата съпротива. Много предпотопни раси са изчезнали поради единствената причина, че са водили постоянни вътрешни борби. От всичките тия многобройни раси сега са останали на земята само пет, които са разбрали великия закон, че правото е на страната на оногова, който най-малко се противи. Това, обаче, не значи, че човек не трябва да отстоява своите права, но трябва да ги отстоява разумно, без излишни иждивения. Ако двама борци на полето на състезанията се унищожат взаимно, какво се добива от тази борба?
към текста >>

62. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

Ще се попита, дали ние имаме тук дълго търсения ключ на произхода на живота и обяснението на окултната основа на египетското свещенодействие пред „бръмбара"?
Г-жа Дикинсън ме уверяваше, че след време бубулечката ще се превърне в предишната си кристална форма. Под влиянието на слънчевите лъчи, кристалите и бубулечката са възприели формата на обгорено сребро. Аз видях под същия микроскоп други кристали в една тръбичка. Газовете на тия кристали очевидно са зародили някои дребни животинчета, които тичаха около кристалите, от които бяха произлезли". „Поради лесно обяснимата му връзка с алхимичните издирвания въпросното откритие, ще повдигне най-голям интерес между четците ни. Ще се попита, дали ние имаме тук дълго търсения ключ на произхода на живота и обяснението на окултната основа на египетското свещенодействие пред „бръмбара"? Тайното превръщане на материята между трите царства и нейната еволюция във форма на съвършено образуван бръмбар може да послужи за обяснение, защо египтяните усвоиха бръмбара като предмет на обожаване"... „Трябва също да се забележи, че веществото, открито от г-жа Дикинсън, води към превръщения, които обгръщат трите - животното, растителното и минералното - царства". Ето ви дотук една лекция от науката „окултна биология". Това не е измислено от мене, това са пасажи от дълбоко научната статия, озаглавена „Окултна биология - новооткритата органическа сила" - поместена в „научното" окултно списание „Всемирна летопис", год. IV (1925), кн.1, което е „Орган за висша духовна култура". Значи, като забъркате разни масла „от източен произход" и ги сварите, добре в епруветката ще запълзят бръмбари, ще махат рогчетата си и напред и назад, ще тичат около кристалите, от които са се зародили, философският камък на средните векове е вече намерен.
към текста >>

Оттук нататък човек се *В идната „Научна седмица" пак тъй накратко ще разгледаме отношението на държавата към положителната наука, религия и теософския мистицизъм стреми да проникне с едно внедрено в него чувство - религиозното чувство.
За животинските ни прадеди не е съществувал още въпрос за битието. Когато майката-природа е издигнала достатъчно човешкия ум, у него за първи път блясва мисълта за същността на битието, за смъртта, за задгробното. В зависимост оттова, до каква степен на съвършенство ни е довела природата в дадена епоха, ние виждаме да се разширява нашия кръг на познанието, но кръгът си винаги остава. Какво има зад този кръг - безкрайност. Тук спира науката. Оттук нататък човек се *В идната „Научна седмица" пак тъй накратко ще разгледаме отношението на държавата към положителната наука, религия и теософския мистицизъм стреми да проникне с едно внедрено в него чувство - религиозното чувство. Оттук почва религията, като истинската, добре разбраната, а не окарикатурена биология довежда и учения, „материалиста" до това схващане. Науката свършва там дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката. Неразбирането на тази проста истина от едната или другата страна довежда до безсмислени и само вредни спорове. До религиозното чувство стига простия човек от самосебе си, биолога - по пътя на истинското научно изследване. Всекиму бих препоръчал да прочете от Гьоте „Die Natur" - едно религиозно съзерцание на природата, до което стигна великият поет, философ и голям биолог.
към текста >>

Отношението им към държавата В миналата „Научна седмица" предадох накратко съдържанието на държаните от мене популярни лекции върху Същината на човека и душата.
„Слово", Г. V, бр. 1180 (14.V. 1926), с. 2 - рубрика Научна седмица II. Отношението им към държавата В миналата „Научна седмица" предадох накратко съдържанието на държаните от мене популярни лекции върху Същината на човека и душата. Изтъкнах, че от научно гледище не може да се поддържа двойствеността на човешкото същество. Изтъкнах още, че човек със своето развитие и прояви не прави изключение от природните закони. Със своето природно средство за познание - разума - той може да прозре само отчасти в битието, този кръг на познанието се разширява с еволюцията на човешкия разум, но винаги зад него си остава непознатата за нас безкрайност - битието. Тук спира областта на науката, започва тази на религията. Ограничавайки се всяка в своята област, положителната наука и религията не само не се изключват, но се допълнят.
към текста >>

Лоши ученици няма, а има лоши учители, които недостойно заемат това свещено място, защото нямат съзнанието, че те са призвани да творят нови народи и да създават здрава обществена съвест и мнение.
Науката трябва да служи на възпитанието, защото тя е средство, а възпитанието е цел. Следователно, училищата трябва възпитани воля да въоръжават с наука. Цели 47 години не можа да се разбере тая истина и затуй нашите училища тънат в материализъм и поквара. А щом като училищата ни са такива, то няма защо да се чудим, че и младежта ни е зле възпитана и живее в безредие. Как ще може един младеж или едно момиче да се грижи за своето духовно усъвършенствуване, когато в душата му систематически се насаждат отрицателни учения? Лоши ученици няма, а има лоши учители, които недостойно заемат това свещено място, защото нямат съзнанието, че те са призвани да творят нови народи и да създават здрава обществена съвест и мнение. Тези мисли по отношение днешното състояние на нашите училища навеждат г-на сказчика към заключението, че църквата не може да апелира за сътрудничество към училището, защото то е негодно да й помогне. Тогава не може ли църквата да се съюзи с политиката, т.е. да поиска съдействието на политическата власт? Отговорът по тоя въпрос на г-на Михайловски е отрицателен, защото църквата преследва вечни цели, а политиката - временни. Според мнението на великия държавник, историк и човек на перото Гизо, заяви г.
към текста >>

Тези мисли по отношение днешното състояние на нашите училища навеждат г-на сказчика към заключението, че църквата не може да апелира за сътрудничество към училището, защото то е негодно да й помогне.
Следователно, училищата трябва възпитани воля да въоръжават с наука. Цели 47 години не можа да се разбере тая истина и затуй нашите училища тънат в материализъм и поквара. А щом като училищата ни са такива, то няма защо да се чудим, че и младежта ни е зле възпитана и живее в безредие. Как ще може един младеж или едно момиче да се грижи за своето духовно усъвършенствуване, когато в душата му систематически се насаждат отрицателни учения? Лоши ученици няма, а има лоши учители, които недостойно заемат това свещено място, защото нямат съзнанието, че те са призвани да творят нови народи и да създават здрава обществена съвест и мнение. Тези мисли по отношение днешното състояние на нашите училища навеждат г-на сказчика към заключението, че църквата не може да апелира за сътрудничество към училището, защото то е негодно да й помогне. Тогава не може ли църквата да се съюзи с политиката, т.е. да поиска съдействието на политическата власт? Отговорът по тоя въпрос на г-на Михайловски е отрицателен, защото църквата преследва вечни цели, а политиката - временни. Според мнението на великия държавник, историк и човек на перото Гизо, заяви г. сказчикът, църквата се съюзявала с политиката или, когато тя е преживявала тежка криза и имала нужда от подкрепата на политическата власт, или пък, когато последната имала нужда от съдействието на църквата.
към текста >>

Той е краен левичар почти във всяко отношение.
Една отровна статия всред много други хубави статии, или едно едничко отровно предложение в една (едничка), другояче прекрасна, статия могат да отровят душевно читателя. С тъга казвам, че именно това г-н Маркъм върши. Съзнателно или несъзнателно не знам. Всред многото си изрядни статии, той тук-там сее гибелни семена по разни направления - религиозни, политически и другояче. Ще кажа само по няколко мисли върху онова, което той е писал. Той е краен левичар почти във всяко отношение. Ако и да е похвалявал понякога правителството ни, духът на писането му е бил винаги левичарски и едностранчив. Когато преди две години правителството ни направи усилие да спаси отечеството от кръвопролитна вътрешна революция, която комунистите готвеха, г-н Маркъм тенденциозно и графически описа, как жестоко били избити някои от водачите на тази революция, но той не каза, доколкото аз знаех, че революция почти никога не се предотвратява или прекращава без някои жестокости. В една статия в „Зорница" той високо хвали комунистите, като най-добри хора, а всеки знае, какви са политическите и социални възгледи на тези добри хора и какво те са правили и правят с нещастния руски народ. Маркъм говори за народно единство, а сам посява студенина между гражданите и селяните, между заможните и сиромасите. Той често окайва селяните, задето работели за гражданите, а сами те ходели с цървули и живеели в мизерия.
към текста >>

е направил голям напредък във всяко отношение, че искренни чужденци нарекоха този народ „балкански саксонци и японци", че за напредъка и подигането на селяните всички български правителства са полагали големи усилия.
Статията му „Ако бях богат", в брой 14 на „Свят" е цяла безсмислица, защото с „Ако" аз мога да извърша най- великите чудеса на света, даже да освободя българските селяни от всякакъв данък, обаче целта на статията е явна, именно гражданите и заможните не се грижат за доброто на селяните. В други свои статии, пак в „Свят", разправя, какво видял на бал, сетне се простира в нещастието на селяните, как те работили от сутрин до вечер, за да могат гражданите да ходят на бал и да седят на канапета. Със статията си „Концерта и кравата" също всява враждувание между селския и градския народ. Маркъм забравя, че българският народ е 47 г. на възраст, че човек се учи с години, а народ с векове, че този народ през последните 40 г. е направил голям напредък във всяко отношение, че искренни чужденци нарекоха този народ „балкански саксонци и японци", че за напредъка и подигането на селяните всички български правителства са полагали големи усилия. Маркъм не е описал колко много разсадници за овощни дървета и за лозя, колко заводи за породисти коне, крави и свини правителството е уредило все за подобрение живота на селяните. Не е казал, че в България няма село, в което да няма училище. Не е вярно твърдението му, че половината от българските деца пишели по корема си. В статията си „Народно самоубийство", „Свят" N 16 оплаква България, че не е като Дания, Холандия и другите северни държавици. Да, не е.
към текста >>

Но най-отвратителното в тази статия е отчаятелният тон, който този чужденец държи по отношение на младежта.
Не е казал, че в България няма село, в което да няма училище. Не е вярно твърдението му, че половината от българските деца пишели по корема си. В статията си „Народно самоубийство", „Свят" N 16 оплаква България, че не е като Дания, Холандия и другите северни държавици. Да, не е. По самата природа на нещата тя не би могла да бъде такава и Маркъм, ако бе искрен приятел, трябваше да каже причината за това, а не само да я петни и окайва. Но най-отвратителното в тази статия е отчаятелният тон, който този чужденец държи по отношение на младежта. „Повече от половин милион млади българи и българки", които сега стъпват в живота, никога няма да изпитат радостта и победата, възторга и тържеството, които XX в. дава на младите в други страни". Такава мрачна картина никой истински приятел на България не може да начертае, когато знае миналото на този народ. Не, г. Маркам, всички български училища от университета, до това в последното селце и дейността на целия български народ за преодоляване на злото, рисуват съвсем друга картина на сегашното бъдеще.
към текста >>

В неговото списание „Семе" той постоянно и систематично подкопаваше верските учения на Свещеното писание.
И забележете, че като убива тази вяра и надежда, той не само че не дава нещо по-добро, но поне и толкоз добро колкото е сегашната вяра на този народ. Това е върхът на престъплението. Доколкото зная, никой друг чужденец не е бил толкоз неблагоразумен, като гостенин, и толкоз пакостен в дейността си. Най-страшното е, че той има за прицелна точка младежта и я гъделичка с необуздана слободия. По обезверяването ще посоча само няколко примера. В неговото списание „Семе" той постоянно и систематично подкопаваше верските учения на Свещеното писание. В една статия „Що е християнство" той категорично отхвърля вярванията в Господа Иисуса Христа и символът на вярата, който православните, протестантите и римокатолиците приемат, като казва, че той не заслужавал вниманието на просветени хора. В друга статия в „Зорница" той с подигравка порицава Бога, който наказва онези, които не вярват, че „Духът Свети е брат на Иисуса Христа". Каква гавра е това. В първия брой на сегашния негов брой „Свят" статията озаглавена „Исус Христос" е поразително скандална. За да смегчи до някъде яростта си против Исуса Христа, той накрая на тази статия казва няколко приятни думи за някакъв си Исус от Назарет.
към текста >>

Нека иде в Англия и Америка, и нека там разкаже, как България е ограбена и натоварена с непоносими товари; как Добруджа, Тракия и Македония са отрязани от нея; как българското население в тези области са жестоко онеправдава; как на България са затворени естествените врата за излаз на Бяло море и как по този начин се спъва напредъка й във всяко отношение.
В България има доволно други, които да проповядват дарвинизъм, комунизъм и разни други вида изми с левичарски течения, а също и да ги учат на истинска наука. Понастоящем България най-много се нуждае от способни, искрени приятели, които да работят в нейна полза в странство, като посочат, колко онеправдана е тази България и колко голяма нужда има тя от справедливо третиране. В това българина не може да помогне толкоз. Тук г-н Маркъм може да е от най-голяма полза за нашия онеправдан, обвързан и задушен народ. Той добре знае английски и отлично умее да пише и да говори. Нека иде в Англия и Америка, и нека там разкаже, как България е ограбена и натоварена с непоносими товари; как Добруджа, Тракия и Македония са отрязани от нея; как българското население в тези области са жестоко онеправдава; как на България са затворени естествените врата за излаз на Бяло море и как по този начин се спъва напредъка й във всяко отношение. Ако намери за добре и обича, нека каже, че при всичките ограничения и причини за обезсърчение българския, народ не се е отчаял, а прави всички усилия да надмогне мъчнотиите и да напредва във всяко направление, макар и с големи мъчнотии. Нека каже, че по всички градове и села има училища, където много младежи и от двата пола се учат, и че съзнателните българи полагат всякакви усилия и употребяват всички средства за просвета и общ напредък. И нека помоли онези велики и силни народи да употребят влиянието си за възвръщането и запазването правата на този онеправдан и измъчен наш народ. Тогава нека той бъде уверен, че целия този народ ще му благодари най-сърдечно и ще му ръкопляска най-искрено. Ще го брои за велик благодетел. 19.
към текста >>

Затова досега нито дума не сме споменали за техните особи и за дейността им, при всичко че има изобилен и интересен материал в това отношение.
„Мир", редакцията ни се счита предизвикана да заяви, че списанието „Всемирна летопис" не е орган на никакви „дъновисти". Като изключим недобросъвестните и злоумишлени хора, всички други са могли да констатират от поместените материали в четирите годишнини на списанието, че то е орган на научно-духовната мисъл, която намира израз във всички окултни науки и във всемирното духовно движение. Нито един ред не е поместен във „Всемирналетопис", за да се пледира каузата на някакъв „дъновизъм" - едно прозвище измислено от официалното българско духовенство с прозрачна тенденция и охотно прегърнато от българските теософи. Вярно е, обаче, твърдението на същия г. Грозев, че „това, което се пише във „Всемирна Летопис", не засяга и теософите в България", защото ние считаме, че е по-долу от нашето достойнство да се занимаваме с тях. Затова досега нито дума не сме споменали за техните особи и за дейността им, при всичко че има изобилен и интересен материал в това отношение. Но писаното във „Всемирна Летопис" не може да не засяга самата теософия, която според съвременните нейни проповедници, е само едно повърхностно въведение във великата окултна наука. Ние сме поместили, напр., доста статии от водачите на Теософското Общество в странство, каквито са Летбитер, Безант, пок. Блаватска, полк. Олкът и др., защото сме намирали, че заслужават внимание от разни гледища. НЕОБХОДИМИ РАЗЯСНЕНИЯ „Всемирна Летопис", Г.
към текста >>

С даването свобода на мисълта обаче спира и отношението на държавата къмто тези вярвания.
Това е било почвата, върху която са изниквали „окултните науки", които са quasi - науки, понеже им липсва методът на положителните науки, който е тяхната същност. 1) Когато някои неща от тяхната област са могли вече да се поддадат на научно издирване, те са преставали да бъдат „окултни", тъй че тяхната област си остава все недоказуема чрез научни издирване. Затова и твърденията на тия науки се приемат на доверие от мистично настроения четец, защото никой не може да провери, например, дали областите, дето мижира (?!) душата според окултистите, са 3, а не 33 или въобще дали те съществуват. 2) Научният начин на мислене не бива никому да се натрапва. Мистикът, верующият трябва да имат свободата да мислят както намерят за добре. 3). С даването свобода на мисълта обаче спира и отношението на държавата къмто тези вярвания. Днешната държава има длъжността да обучава и възпитава народа и това тя прави в духа на положителните науки, в духа на завещания си от деди религиозен морал. Всяко друго философско или религиозно схващане, ако не е насочено срещу устоите на самата държава, ще се ползува от принципа на свободата на мисълта, не може обаче да очаква поощрение от самата държава, защото тя би влязла в противоречие със себе си. 4) Такъв е случая с окултизма и „дъновизма" 5), на които служи „Всемирна Летопис". Държавата ни има една ясно определена просветна политика, която се постепенно подобрява, но която е несъвместима със „свободното училище" на окултистите. В год.
към текста >>

От тоя верен цитат се вижда, че се говори за едно бъдеще ново училище, а не за сегашното, което е несъстоятелно във всяко отношение, че се настоява за творческа дейност на учителите, основана на дълбоко разбиране на човешкото естество, и че любовта, божествената любов между учители и ученици ще бъде главния възпитателен фактор в това ново училище.
При ръководството на учебното дело, учителят ще изхожда единствено от дълбокото си разбиране на човешкото естество. Както до сега нашето учителство е било най-будната, най-идеалистичната част от нашата интелигенция, така и днес то ще играе велика роля при изграждането на новата култура. То ще трябва да изгради новото училище, училището на бъдещето". И по-нататък, вторият заключава: „трябва да се наблегне на следното: в новото училище главен възпитателен фактор ще бъде любовта. Любовта ще бъде атмосферата, в която ще никне висшето в душите на ученици и учители". От тоя верен цитат се вижда, че се говори за едно бъдеще ново училище, а не за сегашното, което е несъстоятелно във всяко отношение, че се настоява за творческа дейност на учителите, основана на дълбоко разбиране на човешкото естество, и че любовта, божествената любов между учители и ученици ще бъде главния възпитателен фактор в това ново училище. Какъв „контрол" тогава, с предписания и наказания, ще бъде нужен от някакво Министерство? Или новите възпитатели, хората на идеалното възпитание чрез любовта, ще имат нужда от контрола на разни главни секретари от типа на Радославова? И нима списание, което проповядва такива велики идеи за изграждането на новото училище, не трябва да бъде препоръчано, а преследвано? 7. Консуловци са се загрижили и за обществото, което щяло да стане, поради „Всемирна Летопис", безкритично и щяло да се приучи да приема като истини разни „нелепости". Та има ли по-дръзка нелепост оттази, казана от проф. Консулов?
към текста >>

63. 1929 година - продължение

ТОМ 16

Писах нещо по отношение мъката ми по тоя край, че реших да се разделя вече с него.
След това заваля дъжд и приятно ми бе. След наряда прочетох „Кога ражда'', 8 книжка от 11 серия. Но през деня ми бе тежко, като, че бях много изморен. 15.V.1929., сряда Излязох още рано и след молитва, без да правя упражнения, започнах да пиша писмо на Еленка. До 8 ч го написах и слязох да го предам на общината. Писах нещо по отношение мъката ми по тоя край, че реших да се разделя вече с него. И интересния си сън от преди, и ред други хубави работи. През деня работих картичките на Цар Асеновските колеги и ученици. Вечерта занесох у Ангелови брашно за хляб. Свирих докъде 10 1/2 ч и си легнах. 16.V.1929 год., четвъртък Станах рано.
към текста >>

„Слънцето на живота от из книгата „Рабби бен Аор" и Свещеното „Сега"; IV.
Но след упражненията се изхрачих с дебели храчки като че ли един голям товар се махна от мене. След това четох I-та книжка от „Житно зърно": I. „Първата буква в Божествената азбука"; II. Практически окултизъм. „Сегашната раса и новата"; Ш. „Слънцето на живота от из книгата „Рабби бен Аор" и Свещеното „Сега"; IV. „Из моите спомени в Комлиен" от Сидер; V. „Чада Божии" от Мара Белчева. След като се нахраних за сутрин и обед в 11 1/2, защото сега слязох от гората, то Енчо и Неджибаа се разговаряха за нещо си, а ето, на сестрата Станка майка й и още две Ковачевки дойдоха в училище. Дошли да търсят листа за буби. След като ги нагостих, те си отпътуваха, а аз започнах да се готвя за Цар-Асен.
към текста >>

Говорихме вечерта повече от час със сетрата Гена -майката на Цветанка, която е много в тежко положение по отношение децата си, които са тръгнали по пътя на света и си чупят главите.
При края на селото се разделихме. Аз отидох у Дядови Ганчови. Заварих Цветанка разперена, тъкмо ще си мие главата. Марийка, баба Ганчовица. Отбих се да си взема бродираната рубашка, която Цветанка ми уши. Говорихме вечерта повече от час със сетрата Гена -майката на Цветанка, която е много в тежко положение по отношение децата си, които са тръгнали по пътя на света и си чупят главите. Тя каза, че всички да я оставят, то тя не ще се откаже. Нещо по отношение, че тя не чете, аз я успокоих, че тя чете практически в живота, а ние - теоретически от книгите. Тя опитва, а ние учим сега теорията. Легнах и спах много дълбоко. 2.VI.1929 год., с.
към текста >>

Нещо по отношение, че тя не чете, аз я успокоих, че тя чете практически в живота, а ние - теоретически от книгите.
Заварих Цветанка разперена, тъкмо ще си мие главата. Марийка, баба Ганчовица. Отбих се да си взема бродираната рубашка, която Цветанка ми уши. Говорихме вечерта повече от час със сетрата Гена -майката на Цветанка, която е много в тежко положение по отношение децата си, които са тръгнали по пътя на света и си чупят главите. Тя каза, че всички да я оставят, то тя не ще се откаже. Нещо по отношение, че тя не чете, аз я успокоих, че тя чете практически в живота, а ние - теоретически от книгите. Тя опитва, а ние учим сега теорията. Легнах и спах много дълбоко. 2.VI.1929 год., с. Ковачевец Станах на присъмване. Изчистих си обущата с четката, която ми даде Марийка.
към текста >>

Човек слънце трябва да бъде, да дава, а лично за себе си да не иска никога - това иска тя и свещено го следва и запечатва с живота и дейността си.
Низшото пред нея замира, а възкръсват висшите добродетели и стремежи на чистата душа. Силната й вяра, непрестанната й жива мисъл всякога се рови в по-дълбокото и по-смисленото. Човек, който можал да тури в себе си ред и порядък. Човекът в нея надделял животното и то служи на човешкото у човека. Тя ми е помогнала толкова много, щото аз се чувствувам сега тъй привързан към светлата й душа и съм й признателен и задължен много и много. Човек слънце трябва да бъде, да дава, а лично за себе си да не иска никога - това иска тя и свещено го следва и запечатва с живота и дейността си. И аз съм й създал толкова неприятности с моите оплаквания, толкова тревоги, че й е дохождало до плач за моята грубост. Така душа да обича и безкористно да върши всичко това за Бога и Великите идеи на Окултните ученици, за светлите цели на Бялото Братство, тя устоя ред години и ме не остави, без чиято помощ аз досега щях да бъда свиня, в гьола търкаляща се заедно с малките си свинчета. И последното, което тая сестра отправи към мен, е: „За последен път те предупреждавам, или с мен по стъпките на Бога и Учителя, или вече те напущаме! " А тия мои заплетни, сега става вече от месец и повече, аз съм като в ада, мъча се, и то защо - защото вътрешно не мога да се освободя от ред мои вътрешни противоречия, съмнения и борби. Но всичко, аз вярвам, ще излезе на добър край защото друг е, Който разполага с нас.
към текста >>

64. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 4

ТОМ 16

Най-първо човек има отношение към Бога, към природата; ако него разбереш, второто - отношението към ближния, ще дойде.
Само с мислене тази работа не става. Например: имаш да даваш - ще мислиш, но в тази мисъл имаш желание да платиш, в тебе има един прогрес. Вие мислите, че щастието иде от вън. Отчасти е вярно. Говорът трябва да се отнася към нещо реално. Най-първо човек има отношение към Бога, към природата; ако него разбереш, второто - отношението към ближния, ще дойде. (24.I.1936 год., петък) 290. Един музикант, който не иска да му се развали вкусът за музиката, като чуе грамофона, трябва да си запуши ушите. Музиката е естественото състояние на съзнанието. Туй, с което съзнанието почва да функционира, да мисли, аз наричам основен тон. Всякога човек трябва да се радва само на това, което той е разбрал.
към текста >>

Музиката има отношение към човешкото съзнание и човешката мисъл.
Един музикант, който не иска да му се развали вкусът за музиката, като чуе грамофона, трябва да си запуши ушите. Музиката е естественото състояние на съзнанието. Туй, с което съзнанието почва да функционира, да мисли, аз наричам основен тон. Всякога човек трябва да се радва само на това, което той е разбрал. Радвай се, когато ти пееш, радвай се и когато другите пеят. Музиката има отношение към човешкото съзнание и човешката мисъл. Онзи, който иска да употреби музиката за възпитание на своя живот, не трябва да се учи от грамофонните плочи, а да се учи от живия музикант. Основния тон човек има, когато започне да мисли. Успоредно могат да вървят само двама разумни хора. Неразумните се блъскат. Тона „до" можеш да изпееш правилно, ако си уверен, че големите мъчнотии може да преодолееш.
към текста >>

За да бъдеш музикант, ти трябва да определиш отношението между два тона.
Причината на неразположението е отвътре. Силната мисъл и чувство сами чистят. Силният извор сам се чисти, а слабия от вън го изчистват. (7.III.1937год., неделя) 302.Певец на себе си Човек може да бъде певец на себе си. Не е необходимо и всеки няма да стане певец отвън сега, макар да ви говоря за музиката, защото не е дадено. За да бъдеш музикант, ти трябва да определиш отношението между два тона. Ако не знаеш математика и геометрия, ти не може да станеш музикант. За да бъдеш добър, какво ти е необходимо? Сърцето трябва непреривно да бие, а не тъй бързо, отсечено да бие. (12.III.1937 год., сряда) 303. Упражнение Пейте „mi" 5 секунди, 6-7, 10, 15, 20, 30, 40, 50 секунди; като дойде до 60 секунди продължително, вие спрете - имате вече достатъчно търпение.
към текста >>

Ритмус на свещеното подобие Музиката не седи в цигулката, а в човешката душа, която се стреми да се изрази навън.
Шуман е също музикална звезда. Има течения на човешките мисли и чувства. Има течения, които могат да те изхвърлят навън. Има духовни течения, по които трябва да вървите паралелно. (26.ХI.1937 год., петък) 316. Ритмус на свещеното подобие Музиката не седи в цигулката, а в човешката душа, която се стреми да се изрази навън. Ти никога не можеш да свириш, ако имаш една лоша мисъл или лошо желание, или лоша постъпка. Такова свирене, при такива състояния, е тъпанарство (биене на тъпан). Като ви говоря за музиката, не говоря за тази, външната музика. Да седнеш на пианото, то е най-лесното. Когато пеете или свирите и нямате обертонове, хората не искат да ви слушат.
към текста >>

Той има свещено подобие в себе си.
Като ви говоря за музиката, не говоря за тази, външната музика. Да седнеш на пианото, то е най-лесното. Когато пеете или свирите и нямате обертонове, хората не искат да ви слушат. Туй е един затворен ритмус. Има един побеждающ ритмус - всичко във всичко. Той има свещено подобие в себе си. Ритмус на свещеното подобие. Какво разбирате под това? Един човек, който ви обича, ако няма отглас на вашата любов, показва, че във вашата любов няма обертонове и хармония. Любовта е музика. Любовта не е в бързането.
към текста >>

Ритмус на свещеното подобие.
Да седнеш на пианото, то е най-лесното. Когато пеете или свирите и нямате обертонове, хората не искат да ви слушат. Туй е един затворен ритмус. Има един побеждающ ритмус - всичко във всичко. Той има свещено подобие в себе си. Ритмус на свещеното подобие. Какво разбирате под това? Един човек, който ви обича, ако няма отглас на вашата любов, показва, че във вашата любов няма обертонове и хармония. Любовта е музика. Любовта не е в бързането. За всяко нещо има време.
към текста >>

65. 11. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 25.IX.1937 год.

ТОМ 17

И онзи човек, който се нуждае винаги да го удовлетворява някой в това отношение, той не е свободен.
Този живот е естествен за хората от света, понеже нямат по-висок идеал. И за нас не е грях, но това не е основното разрешение на въпроса и този живот е най-нисшият израз на Любовта. Ако човек се удовлетворява полово, то е едно временно положение, а до никакво разрешение няма да дойде. Този именно живот е създал на хората най-големите злини. Всички престъпления в света се раждат в него. И онзи човек, който се нуждае винаги да го удовлетворява някой в това отношение, той не е свободен. Той прилича на един болник, който винаги се нуждае да има една патерица до него, да го подпира. Освен това, за хора, което искат да живеят духовен живот, като живеят в тези енергии, постоянно се огрубяват. А за човека, който иска да се подигне в духовно отношение, вибрациите на тялото му трябва да се изменят, да станат по-фини. А ти много добре знаеш, че половите енергии представляват едно богатство за човешкия организъм. Човек може да ги използува, за да развие в себе си една или друга способност, някоя дарба.
към текста >>

А за човека, който иска да се подигне в духовно отношение, вибрациите на тялото му трябва да се изменят, да станат по-фини.
Този именно живот е създал на хората най-големите злини. Всички престъпления в света се раждат в него. И онзи човек, който се нуждае винаги да го удовлетворява някой в това отношение, той не е свободен. Той прилича на един болник, който винаги се нуждае да има една патерица до него, да го подпира. Освен това, за хора, което искат да живеят духовен живот, като живеят в тези енергии, постоянно се огрубяват. А за човека, който иска да се подигне в духовно отношение, вибрациите на тялото му трябва да се изменят, да станат по-фини. А ти много добре знаеш, че половите енергии представляват едно богатство за човешкия организъм. Човек може да ги използува, за да развие в себе си една или друга способност, някоя дарба. И по този начин да засили в себе си своето духовно богатство, своя духовен живот. Ние може да живеем с тебе така, както всички обикновени хора живеят, но ще си останем това, което сме. Великата проблема за вътрешна духовна свобода ще отлети от нас.
към текста >>

Едно удовлетворение в полово отношение е като едно ядене.
И по този начин да засили в себе си своето духовно богатство, своя духовен живот. Ние може да живеем с тебе така, както всички обикновени хора живеят, но ще си останем това, което сме. Великата проблема за вътрешна духовна свобода ще отлети от нас. Всички, които са се подвизавали духовно, са се натъквали на този въпрос и са преживявали големи вътрешни борби, страдания и мъчнотии. Но обичта им към живота на великата любов, към оня възвишен живот, който носи пълнота и щастие на човека, им е давала сили и готовност всичко геройски да изнесат. Едно удовлетворение в полово отношение е като едно ядене. Наядеш се и след няколко часа пак си гладен. То обезсилва човека. А една дарба, развита с помощта на тези енергии, създава на човека един свят, в който винаги може да живее, когато поиска. Този свят е онова богатство, за което Христос казва: молци не го ядат и ръжда не го хваща. Ако нашият идеал беше да отглеждаме деца и да ги възпитаваме, тогава можехме да влезем в този живот.
към текста >>

Затова, нека свещено да пазим нашите отношения в чистота и святост, за да имаме всякога благословението на Бога и на Учителя.
Устното говорене е по- леко и по-обширно и изчерпателно. Бог е, Който сближава хората и пак Той е, Който ги отдалечава. Нас Бог ни е сближил. Радвай се и благодари! Това е привилегия - в пътя си да имаш един добър другар, чрез когото Бог се проявява, да ти съчувствува, да има с кого да споделиш и радости, и скърби, и да си взаимно помагате - няма по- велико благо на земята от това. Затова, нека свещено да пазим нашите отношения в чистота и святост, за да имаме всякога благословението на Бога и на Учителя. Пиши ми за съновидението си, защото то се дава да мислим, за да не го забравиш. Аз на 22*" в 1 1/2 ч по обед полегнах да си почина, сънувам: двамата с теб сме като в една лодка, пътуваме по вода. Но лодката я карат два коня, а ние безгрижно седим. Аз наблюдавам конете и се чудех на тяхната умелост как познават пътя и на места завиват. Сънят на бележит ден.
към текста >>

66. 24. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 29.II.1938 год.

V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

ТОМ 17

Ключ на вратата и свещено занимание - четене словата от великата съкровищница на мъдростта, размишление и молитва.
" Какво друго мога да направя аз, малката буболечица, на която едвам сега почва да се пробужда съзнанието и да се отварят очите да види красотата на деня и великото разнообразие на живота, който расте и се развива във всичките му форми, под мъдрото ръководство на този великан, който е създал всичко! Аз благодаря и на обстоятелството, че има и кому да изпращам брилянтните слова, които аз слушам непосредствено от устата на Великия и вселюбящия създател, който притежава всичката мъдрост и знание в себе си. Защото това ме заставя да ги записвам, което за мен е от голямо значение - така ги аз заучвам. И като учителка, аз се мъчех и се стараех да използувам свободното си време за своето саморазвитие. Пет часа на деня давах на децата с голяма любов и самоотверженост, а останалото време - за себе си! Ключ на вратата и свещено занимание - четене словата от великата съкровищница на мъдростта, размишление и молитва. Това беше бронята, която ме пазеше от лошите външни условия, от бурите и ураганите. Вярата и молитвата дават на човека сила да преодолява мъчнотии. Те му турят крила, да хвърка из незнайните и неземни светове! Това е из мойте опитности в живота. В това постоянствувам и сега.
към текста >>

Ето, моето положение по отношение на музиката - чак сега ми се дават условия, сега му е времето за мен.
И аз идвам до следния извод. Казвам на себе си: Елено, слушай отвътре какво ти се нашепва, към какво имаш подтик - ако ти се подава, работи в това направление. Разработвай своите дарби, развивай талантите си - това е служение на Бога, това е работа; поощрявай милиардите души, които са в тебе, съдействувай им всяка една по една да възкръсват, за да възкръснеш и ти, и тогава ще бъдеш образец за другите - това е волята Божия. За всяко нещо си има своето време. Пресилените работи не дават резултати добри. Ето, моето положение по отношение на музиката - чак сега ми се дават условия, сега му е времето за мен. С цигулката, колкото пъти съм се съветвала с Учителя, Той все ме е възпирал, не му е било времето, кредитът е бил отпуснат за сега, а не за тогава. Сега вече голяма форца ми се дава, нямам време чорапа си да закърпя. Цялото писмо днес е все из моята опитност, едно възпоменание, което споделих с тебе. Много се умъчних, че не дойде в събота. Каква пречка ти се случи?
към текста >>

67. 13. По македонския въпрос

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

ТОМ 17

Съчувствайки напълно на всички идейни ратници, удивлявайки се на техния героизъм, чувстваме се заставени да изкажем мнението си по отношение средствата и резултата от борбата.
Пишущият чувства същото нещо: известно е как всички нас ни боли тоя въпрос. Народът ни е раждал и ражда герои, може би процентно повече от много други. Те са плеяда. С рядка самоотверженост, достойна за удивление и за по- добра участ, се борят и братята македонци заради своята свобода. Ние сме свидетели на геройските подвизи на хора, решили да сложат всеки час мило и драго, включително живота си, заради благото на любимата родина. Съчувствайки напълно на всички идейни ратници, удивлявайки се на техния героизъм, чувстваме се заставени да изкажем мнението си по отношение средствата и резултата от борбата. Нам се чини, че е дошло време да се разбере както от поробители, така и от поробени, че насилието и крупните мерки не могат да донесат траен резултат. Трябва да се разбере, че ние имаме пред себе си един дълъг период от съществувание като личност и като народ, че едно фиктивно временно положение на поробен или поробител не може нито да бъде вечно нещастие, нито да остане вечна привилегия. Колелото на историята се върти. В нея има една дълбока справедливост, често гъсто забулена за ограничения човешки ум, която всичко разплаща точно на неговото време. Но нейното време не отговаря на човешкия часовник и човеците няма защо да се сърдят.
към текста >>

Даже когато изглежда, че едно убийство е „свещено", то е само за късогледия човешки ум.
Такова е положението в Сърбия. Напусто братята сърби се стараят да се надуват. Жабата никога не може да стане вол, нито Сърбия - Англия. Така те причиняват на другите и на себе си излишни страдания, които биха могли да бъдат спестени. От друга страна ние навярно можем да кажем, че убийствата не могат да донесат добро комуто и да било. Даже когато изглежда, че едно убийство е „свещено", то е само за късогледия човешки ум. Човек никога - никога! - не може да предвиди всички и най-отдалечени последствия на своите акции. Все ще има нещо непредвидено, някое малко камъче, което ще обърне колата. Убийството създава много тежка карма. Ако народните доброжелатели биха могли да преценят с какви дългове се товарят народите чрез убийствата, те никога не биха прибягвали до тях.
към текста >>

68. 22. Сфера на Юпитера

ГЕОРГИ РАДЕВ

Той целият се е отдал на свещенодействие.
За „линия”, за фино изящество и дума не може да става. Просто и чисто добре ушит, нов костюм. Вечерята започва. Трапеза буквално пищна. Вижте домакина! Той целият се е отдал на свещенодействие. Яде, мляска, усмихнато подканя - има нещо заразително, което се предава по симпатия и на другите, когато Юпитерианецът подканя! Тия люде не само обичат добре, сито да си похапнат и попийнат, но често страдат от прекалено чревоугодие. Там е слабата им страна. Оттам и тяхното затлъстяване, техния „буржоазен”, „чорбаджийски” вид, тяхната тежка, важна походка. Това е така, защото биологичната основа, върху която израства и се съгражда юпитеровият тип, е инстинктът за хранене.
към текста >>

Благодарение на своя развит, уравновесен ум, на своя вроден усет за материалните ценности и обществената стойност на индивидите, благодарение на своите организационни способности, на своята умереност, тактичност и примирителност, те са в състояние да развият широки и едри предприятия, на всичко, което има отношение към сделките, към практичната, чисто стопанска деятелност, техният ум се ориентира необикновено бързо.
Това е така, защото биологичната основа, върху която израства и се съгражда юпитеровият тип, е инстинктът за хранене. От този инстинкт произтича у юпитеровия тип инстинкта за придобиване на материални блага, за забогатяване. У юпитерианците любостежанието е обикновено силно развито. То е, което определя и чисто положителното, конкретно, практично направление на техния ум, на тяхната склонност към стопанска дейност. Тоя тип люде се интересуват най-вече от производството и обмяната на материални блага, и то в широк мащаб. Благодарение на своя развит, уравновесен ум, на своя вроден усет за материалните ценности и обществената стойност на индивидите, благодарение на своите организационни способности, на своята умереност, тактичност и примирителност, те са в състояние да развият широки и едри предприятия, на всичко, което има отношение към сделките, към практичната, чисто стопанска деятелност, техният ум се ориентира необикновено бързо. Особено лесно схваща общите линии, широките планове в тяхната цялост. Подробностите юпитерианецът предоставя на непосредствените изпълнители, на чиновниците в предприятието. Благодарение на своя лимфатично-сангвиничен темперамент, който му придава от една страна спокойствие, умереност и хладнокръвие, а от друга - експанзивност, общителност, веселие и оптимизъм; благодарение на своята завидна интелигентност, способна да обхване в общи линии всички прояви на обществения живот; благодарение на своята толерантност и покровителствена, бащинска благосклонност, намираща такъв ярък израз в цялата му юпитеровска външност; благодарение на своята превъзходна приспособимост към социалния живот, с всичките му законни институти, към всички режими на „законността и реда”; благодарение на широките си връзки с управници, с влиятелни, авторитетни лица; благодарение, най-сетне, на своята любов към високи постове, към богатство, почести, титли и награди, Юпитеровият тип във всички случаи се явява най-желан председател - като се почне от председател на република и се свърши с председател на някое бакалско сдружение. На младини Юпитерианците са добри спортисти. Но в зрялата си възраст те се „обуржоазяват”, стават по-тежки, по-мъчноподвижни.
към текста >>

69. 35. Из житието на апостола Павла

ГЕОРГИ РАДЕВ

Очевидно, този по-пълен или по-бегъл преглед на библейските събития, отразяващи историята на Израелския народ, е имал за цел от една страна да припомни Свещеното Писание на една невежествена, неграмотна маса, която не е знаела четмо и писмо, да повдигне нейното религиозно и национално самочувство, а от друга - да представи разглежданото събитие като логическа последица от онази низа предопределени свише събития, които съставят историята на Израелския народ.
”. А той рече: „Мъже братя и отци, слушайте! ”... Препоръчвам на читателите да прочетат защитната реч на Стефана, защото е един хубав образец на вехтозаветно красноречие и на ораторски похват у старите евреи. Не е важно при това, че съчинителят на тази реч е всъщност авторът на Деянията. Може, обаче, с увереност да се твърди, че речта на Стефана не се е много отличавала от нея, защото във всички подобни библейски речи има нещо стереотипно. Те започват изложението си едва ли не от Адама, или ако не от него, то непременно ще тръгнат от патриарха Авраама, и като преминат през по-главните събития, разказани в Библията, ще дойдат най-сетне на предмета. Очевидно, този по-пълен или по-бегъл преглед на библейските събития, отразяващи историята на Израелския народ, е имал за цел от една страна да припомни Свещеното Писание на една невежествена, неграмотна маса, която не е знаела четмо и писмо, да повдигне нейното религиозно и национално самочувство, а от друга - да представи разглежданото събитие като логическа последица от онази низа предопределени свише събития, които съставят историята на Израелския народ. Отпращам ония, които се интересуват от словата, що са държали вехтозаветните „началници народни” пред множествата, към „Неемия” - една от книгите на Стария Завет, Тя е интересна между другото и поради това, че ни дава ясна представа за начините, с които са си служили тогавашните водачи народни, за да повдигнат религиозното и национално самосъзнание на своя народ, особено в дни на общи бедствия и национален упадък. Характерна е в това отношение 9 гл. от Неемия. В нея четем, че след като всички израилеви синове застанали в продължение на една четвърт от деня, та изповядали своите грехове и беззаконията на отците си, употребили друга четвърт от деня за четене на Закона. В същата глава е дадена една молитва - слово, която е напълно издържана в споменатия по-горе стил.
към текста >>

Характерна е в това отношение 9 гл.
Не е важно при това, че съчинителят на тази реч е всъщност авторът на Деянията. Може, обаче, с увереност да се твърди, че речта на Стефана не се е много отличавала от нея, защото във всички подобни библейски речи има нещо стереотипно. Те започват изложението си едва ли не от Адама, или ако не от него, то непременно ще тръгнат от патриарха Авраама, и като преминат през по-главните събития, разказани в Библията, ще дойдат най-сетне на предмета. Очевидно, този по-пълен или по-бегъл преглед на библейските събития, отразяващи историята на Израелския народ, е имал за цел от една страна да припомни Свещеното Писание на една невежествена, неграмотна маса, която не е знаела четмо и писмо, да повдигне нейното религиозно и национално самочувство, а от друга - да представи разглежданото събитие като логическа последица от онази низа предопределени свише събития, които съставят историята на Израелския народ. Отпращам ония, които се интересуват от словата, що са държали вехтозаветните „началници народни” пред множествата, към „Неемия” - една от книгите на Стария Завет, Тя е интересна между другото и поради това, че ни дава ясна представа за начините, с които са си служили тогавашните водачи народни, за да повдигнат религиозното и национално самосъзнание на своя народ, особено в дни на общи бедствия и национален упадък. Характерна е в това отношение 9 гл. от Неемия. В нея четем, че след като всички израилеви синове застанали в продължение на една четвърт от деня, та изповядали своите грехове и беззаконията на отците си, употребили друга четвърт от деня за четене на Закона. В същата глава е дадена една молитва - слово, която е напълно издържана в споменатия по-горе стил. Но да оставим тия вехтозаветни слова и да се върнем отново към речта на Стефана, която е била последната негова реч. Ще предадем нейния край, когато тя достига върха на своя патос.
към текста >>

70. Влад Пашов 3. Духовното ръководство на човека и човечеството

В духовно отношение човек е още едно малко дете и без грижата и ръководството на по-напредналите разумни същества на космоса, които представят за него среда и условие за неговото духовно развитие, той не би постигнал нищо.
Ако искаш да станешпоет, ще влезеш в областта на поезията. Ако искаш да станеш философ, ще влезеш в областта на философията и т. н. Докато не влезе в среда, съответна на неговите желания, човек не може да постигне желанията си. Влезе ли в хармонична среда, човек лесно постига желанията си с малки усилия”. Следователно, за да развие вътрешните си възможности, човек се нуждае от съответна духовна среда. В духовно отношение човек е още едно малко дете и без грижата и ръководството на по-напредналите разумни същества на космоса, които представят за него среда и условие за неговото духовно развитие, той не би постигнал нищо. Човек има Божествен произход, има възможности в себе си, за да се проявят и развият тези способности, необходима е и помощта на разумните същества на космоса като среда, което да стимулират тези възможности да се развият. Ако вземем едно гениално дете още малко и го оставим в гората, изолирано от света, то едва ли би проявило своята гениалност. Така и човек, макар че е божествен по произход, потребна му е специална среда за развиване на вложеното в неговата душа. Тази именно среда, както вече казах, това са великите разумни същества на космоса, в чиято среда ние сме потопени, както сме потопени във въздуха. Но за да се ползуваме от въздуха, ние трябва да го приемем в дробовете си и тогава той внася в нас сила и ни обновява.
към текста >>

Тогава той ще познае всички онези скрити сили на своето тяло, които са отражение на девствените божествени сили на духа на Истината и ще види, че тялото му е храм на Духа на Истината и е свещено.
Енергиите на Мъдростта ще внесат светлина в неговия ум и ще организират неговите дарби и способности, ще внесат светлина в неговото съзнание и ще дойде до онова състояние, за което се казва в Библията, че Бог рекъл да бъде виделина и станало виделина, станало ден първи. Тогаз човек постепенно ще влезе в съзнателна връзка с разумните същества на космоса и ще стане съзнателен в духовния свят. Енергиите на Истината ще дадат насока на неговото духовно растене и ще го свържат със силите на Слънцето, ще укрепят неговата воля и ще освободят душата му от връзките на миналото, които са я свързали с тъмните същества и ще й възвърне божествената свобода, която е притежавала преди грехопадението. Така постепенно човек ще се свърже с възвишените разумни същества на трите свята - физическия, духовния и Божествения, и ще стане съработник на природата и служител на Бога. Тогава той ще разбере, че едно велико разумно същество пронизва със съзнанието си физическия свят и го обединява в едно цяло, и той ще познае в това същество духа на Истината, който ще му разкрие скритата страна на физическия свят, ще му разкрие скритата страна на неговото физическо съществувание, ще му разкрие вътрешната страна на неговото тяло, което е проникнато до костите от духа на Истината, който остава скрит за обикновеното човешко съзнание до момента, когато истината подига булото на илюзиите, и човек ще види реалността такава, каквато е. Тогава той ще познае всички онези скрити сили на своето тяло, които са отражение на девствените божествени сили на духа на Истината и ще види, че тялото му е храм на Духа на Истината и е свещено. Тогава с това ново съзнание той ще проникне в света на силите, в света на своето сърце и ще види, че и този свят е проникнат и обединен като цяло от едно велико космично същество, в което той ще познае духа на Любовта, която внася безсмъртния живот в човешкото сърце и душа. Тогава той ще види, че човешкото сърце е един велик необятен и красив свят, който дотогава е бил забулен и скрит от обикновения поглед на човека. Тук човек ще преживее единството си с всичкисъщества и ще се почувства като частица от великия божествен организъм. в това състояние той ще преживее какво представя Любовта и ще разбере, че Любовта е основата на света и живота, от която произтича всичко и ще влезе в контакт с духа на Любовта, от когото Любовта извира като едно мощно космично течение, което прониква цялото битие. Тогава човек ще разбере, че Любовта носи живот, нежност, деликатност, привлекателност — това са качествата, които осмислят вътрешния живот.
към текста >>

71. Влад Пашов 5. Духовният образ на Учителя

Той познаваше дълбините на човешката душа, познаваше вътрешния мир и живот на всеки човек, и съобразно с това беше и неговото отношение към човека.
Дошъл в света да служи на Бога, той беше отзивчив към болките и страданията на всички, на всички помагаше и даваше съвети, и всичко това вършеше безкористно, изпълнен с любов към човека и към всичко живо. Той беше еднакво готов да помогне, както на човека, така и на мравката, на мухата, на растението, когато те имаха нужда от това. Неговото съзнание бе толкова будно, че долавяше нуждите и на най-малките същества и по невидими пътища помагаше на всички, които отправяха зов и молитва към Великото начало за помощ и подкрепа. Във време на общи екскурзии, които правеше с Братството, той винаги се грижеше и интересуваше от слабите и най-изостаналите, и беше еднакво внимателен към всички. Той имаше бащинска грижа за всички, които идваха в контакт с него и еднакво изливаше своето благословение към всички. Той познаваше дълбините на човешката душа, познаваше вътрешния мир и живот на всеки човек, и съобразно с това беше и неговото отношение към човека. Той така постъпваше с хората, че никога да не наруши тяхната свобода, никога не хвърляше сянката на своя авторитет върху която и да е душа. Свещено пазеше той свободата на човешката душа. Той никого не заставяше, никога не подчертаваше себе си, а винаги се държеше един вид в сянка, като оставяше светлината, топлината и силата, които излъчваше, да действат свободно и всеки според нуждата и възможностите си се ползваше от тях. Той никога не определяше отношенията си с хората от това, колко са добри и какво е тяхното обществено положение, но винаги се ръководеше от това какъв стремеж има дадена душа. Той гледаше на хората като на души, излезли от Бога и какъв е техния стремеж.
към текста >>

Свещено пазеше той свободата на човешката душа.
Неговото съзнание бе толкова будно, че долавяше нуждите и на най-малките същества и по невидими пътища помагаше на всички, които отправяха зов и молитва към Великото начало за помощ и подкрепа. Във време на общи екскурзии, които правеше с Братството, той винаги се грижеше и интересуваше от слабите и най-изостаналите, и беше еднакво внимателен към всички. Той имаше бащинска грижа за всички, които идваха в контакт с него и еднакво изливаше своето благословение към всички. Той познаваше дълбините на човешката душа, познаваше вътрешния мир и живот на всеки човек, и съобразно с това беше и неговото отношение към човека. Той така постъпваше с хората, че никога да не наруши тяхната свобода, никога не хвърляше сянката на своя авторитет върху която и да е душа. Свещено пазеше той свободата на човешката душа. Той никого не заставяше, никога не подчертаваше себе си, а винаги се държеше един вид в сянка, като оставяше светлината, топлината и силата, които излъчваше, да действат свободно и всеки според нуждата и възможностите си се ползваше от тях. Той никога не определяше отношенията си с хората от това, колко са добри и какво е тяхното обществено положение, но винаги се ръководеше от това какъв стремеж има дадена душа. Той гледаше на хората като на души, излезли от Бога и какъв е техния стремеж. Той знаеше, че човешките души са оплетени в материята и търсят път към Бога и затова той с готовност и любов помагаше на всяка душа, която търсеше помощ. Но той никога не нарушаваше свободата на някоя душа да й налага нещо, преди тя да е поискала, преди да е похлопала.
към текста >>

Учителят представя външното отношение на Бога към хората.
Понеже Учителят е дошъл инкогнито в света, затова той скрива, прибира своята аура, за да не бъде открит от черните адепти, за да може да свърши по-успешно своята работа. В настоящата епоха той дойде като Учител, който да изпълни Земята със знание за Господа. И като четем беседите, като дълбоки окултни слова, виждаме какво велико знание ни разкрива той в тях, знание, което носи принципите, законите и методите, върху които ще бъде изграден животът на новото човечество, на новата раса, която иде. Ако някой посредствен ясновидец наблюдава аурата на Учителя, няма да види нищо особено и ще остане разочарован от него и ще си каже, че той не е никакъв Учител. Затова и малцина от тези, които претендираха за ясновидство в света, го познаха, защото те не можеха да видят неговата аура, която обгръща в себе си цялата система и затова не го познаха. Учителят представя външното отношение на Бога към хората. Той предава част от своята светлина на окръжаващите, както свещта предава част от светлината си на всеки, който иска да се ползва от нея. Учителят е проява на Божествената светлина, на Божествената Мъдрост. И колкото повече човек приеме от тази светлина, толкова повече се свързва с Учителя не по форма, но по съдържание и смисъл. Ако един посветен ни описва Учителя, той би ни го описал приблизително по следния начин. Учителят е едно велико космично същество, което живее във висшите области на свръхсъзнанието и е в непрекъсната връзка с Бога и с Великите космични същества, и заповядва на цялото небесно войнство.
към текста >>

Защото външните условия за всяка раса са различни и са в зависимост от отношението на космическите етерни течения в аурата на Земята.
Външният, видимият резултат от дейността на Учителя е Словото, което е въплътено в ред беседи и лекции, в които се изнасят принципите на Божествената наука. Но освен в това, Учителят извърши и друга една работа, резултатите, от която ще се видят в бъдеще. Както казах пo-rope, Учителят слиза от Божествения свят и слизайки на Земята той е един фокус на Божествените сили на Земята. Чрез него творческите сили на космоса проникват земната аура, като преминават през центъра на Земята и изменят силите на земния организъм от низходящо във възходящо направление. С това се подготвят условията за новата раса. Защото външните условия за всяка раса са различни и са в зависимост от отношението на космическите етерни течения в аурата на Земята. А тези именно течения Учителят нагласява със своята мисъл, за да могат да създадат съответни външни условия, при които може да се развие една нова култура. Заедно с това той създава условия за човешките души да се разцъфтят като пролетни цветя, да се пробудят от дълбокия сън. Това той прави с проектиране на силите на Любовта, които като една нежна, мека топлина разпукват и стопяват ледовете на човешкия егоизъм. С идването си и с вътрешната работа, която извършва, Учителят подготвя човечеството да премине голямата криза, която сега минава в развитието си - да се справи с егоизма и материализма. Чрез мисълта си той трасира новите пътища, по които човечеството ще тръгне, за да влезе в нови светли брегове.
към текста >>

72. 8. ЛУНАТА

Иван Антонов

Луната с добрите й съчетания и доброто й разположение по знак и дом в хороскопа показват до каква степен и в какво отношение човек е възлюбил Господа с душата си в миналите си животи, доколко е работил човек с душата си под ръководството на Господа, доколко е изпълнявал Божествените закони и до каква степен и в какво отношение човек е придобил Божествената мъдрост с душата си, до каква степен и в какво отношение човек познава и може да познава проявите на Господа като мъдрост вътре в себе си и вън от себе си в природата и в другите светове.
От съчетанията на Луната определяме каква е възприемателната сила и силата на впечатлителността на човека, т. е. с каква сила и какви впечатления приема и доколко ги задържа. По съчетанията на Луната също така съдим за силата на хармонията или дисхармонията, с които личността влияе върху съзнанието на другите и им прави приятно или неприятно впечатление. Луната определя външните форми, формите определят пречупването на светлината във възприемащото съзнание, следователно и хармоничното или дисхармоничното въздействие върху другите човеци. ЛУНАТА в хороскопа символизира човешката ДУША с всичките й дарби, способности, условия, възможности и прояви изобщо. Луната с добрите й съчетания и доброто й разположение по знак и дом в хороскопа показват до каква степен и в какво отношение човек е възлюбил Господа с душата си в миналите си животи, доколко е работил човек с душата си под ръководството на Господа, доколко е изпълнявал Божествените закони и до каква степен и в какво отношение човек е придобил Божествената мъдрост с душата си, до каква степен и в какво отношение човек познава и може да познава проявите на Господа като мъдрост вътре в себе си и вън от себе си в природата и в другите светове. До каква степен и в какво отношение човек в миналите си животи е имал правилни връзки, отношения и обмяна с Бога, с всички ангелски светове, и какви, и колко сили, богатства, знания, добродетели и качества е придобил човек с душата си от Бога и всички висши светове. Лошите съчетания на Луната с другите светила, както и неестественото й положение по знак и по дом - човешката душа в миналите и животи е попаднала в заблуждения, в грешки, неизпълнения на Божествените закони и е проявявала дейност без ръководството на Господа. 8.1. АСПЕКТИ НА ЛУНАТА С МЕРКУРИЙ ЛУНАТА в съвпад, паралел, тритон, 72° или секстил с МЕРКУРИЙ При тези хармонични съчетания на Луната с Меркурий впечатлителността, възприамчивостта и въображението, които се управляват от Луната, биват съзнателни, разумни, целесъобразни, защото Меркурий има отношение към Луната. С други думи, хармонията между Луната и Меркурий надарява човека с творческо системно въображение, с научна наблюдателност, целесъобразна и разсъдъчно организирана впечатлителност, със съзнателна възприемчивост. ЛУНАТА в опозиция, квадрат, лолуквадрат с МЕРКУРИЙ При дисхармоничните съчетания на Луната с Меркурий въображението на човека е разсеяно, безсистемно, неподчинено на системна мисъл, лишено от творчески възможности, възприемчивостта и наблюдателността са несъзнателни, нецелесъобразни, ненаучни.
към текста >>

До каква степен и в какво отношение човек в миналите си животи е имал правилни връзки, отношения и обмяна с Бога, с всички ангелски светове, и какви, и колко сили, богатства, знания, добродетели и качества е придобил човек с душата си от Бога и всички висши светове.
с каква сила и какви впечатления приема и доколко ги задържа. По съчетанията на Луната също така съдим за силата на хармонията или дисхармонията, с които личността влияе върху съзнанието на другите и им прави приятно или неприятно впечатление. Луната определя външните форми, формите определят пречупването на светлината във възприемащото съзнание, следователно и хармоничното или дисхармоничното въздействие върху другите човеци. ЛУНАТА в хороскопа символизира човешката ДУША с всичките й дарби, способности, условия, възможности и прояви изобщо. Луната с добрите й съчетания и доброто й разположение по знак и дом в хороскопа показват до каква степен и в какво отношение човек е възлюбил Господа с душата си в миналите си животи, доколко е работил човек с душата си под ръководството на Господа, доколко е изпълнявал Божествените закони и до каква степен и в какво отношение човек е придобил Божествената мъдрост с душата си, до каква степен и в какво отношение човек познава и може да познава проявите на Господа като мъдрост вътре в себе си и вън от себе си в природата и в другите светове. До каква степен и в какво отношение човек в миналите си животи е имал правилни връзки, отношения и обмяна с Бога, с всички ангелски светове, и какви, и колко сили, богатства, знания, добродетели и качества е придобил човек с душата си от Бога и всички висши светове. Лошите съчетания на Луната с другите светила, както и неестественото й положение по знак и по дом - човешката душа в миналите и животи е попаднала в заблуждения, в грешки, неизпълнения на Божествените закони и е проявявала дейност без ръководството на Господа. 8.1. АСПЕКТИ НА ЛУНАТА С МЕРКУРИЙ ЛУНАТА в съвпад, паралел, тритон, 72° или секстил с МЕРКУРИЙ При тези хармонични съчетания на Луната с Меркурий впечатлителността, възприамчивостта и въображението, които се управляват от Луната, биват съзнателни, разумни, целесъобразни, защото Меркурий има отношение към Луната. С други думи, хармонията между Луната и Меркурий надарява човека с творческо системно въображение, с научна наблюдателност, целесъобразна и разсъдъчно организирана впечатлителност, със съзнателна възприемчивост. ЛУНАТА в опозиция, квадрат, лолуквадрат с МЕРКУРИЙ При дисхармоничните съчетания на Луната с Меркурий въображението на човека е разсеяно, безсистемно, неподчинено на системна мисъл, лишено от творчески възможности, възприемчивостта и наблюдателността са несъзнателни, нецелесъобразни, ненаучни. Вниманието е несъсредоточено и повече или по-малко блуждае, в зависимост от силата на дисхармоничния аспект на двете светила.
към текста >>

АСПЕКТИ НА ЛУНАТА С МЕРКУРИЙ ЛУНАТА в съвпад, паралел, тритон, 72° или секстил с МЕРКУРИЙ При тези хармонични съчетания на Луната с Меркурий впечатлителността, възприамчивостта и въображението, които се управляват от Луната, биват съзнателни, разумни, целесъобразни, защото Меркурий има отношение към Луната.
Луната определя външните форми, формите определят пречупването на светлината във възприемащото съзнание, следователно и хармоничното или дисхармоничното въздействие върху другите човеци. ЛУНАТА в хороскопа символизира човешката ДУША с всичките й дарби, способности, условия, възможности и прояви изобщо. Луната с добрите й съчетания и доброто й разположение по знак и дом в хороскопа показват до каква степен и в какво отношение човек е възлюбил Господа с душата си в миналите си животи, доколко е работил човек с душата си под ръководството на Господа, доколко е изпълнявал Божествените закони и до каква степен и в какво отношение човек е придобил Божествената мъдрост с душата си, до каква степен и в какво отношение човек познава и може да познава проявите на Господа като мъдрост вътре в себе си и вън от себе си в природата и в другите светове. До каква степен и в какво отношение човек в миналите си животи е имал правилни връзки, отношения и обмяна с Бога, с всички ангелски светове, и какви, и колко сили, богатства, знания, добродетели и качества е придобил човек с душата си от Бога и всички висши светове. Лошите съчетания на Луната с другите светила, както и неестественото й положение по знак и по дом - човешката душа в миналите и животи е попаднала в заблуждения, в грешки, неизпълнения на Божествените закони и е проявявала дейност без ръководството на Господа. 8.1. АСПЕКТИ НА ЛУНАТА С МЕРКУРИЙ ЛУНАТА в съвпад, паралел, тритон, 72° или секстил с МЕРКУРИЙ При тези хармонични съчетания на Луната с Меркурий впечатлителността, възприамчивостта и въображението, които се управляват от Луната, биват съзнателни, разумни, целесъобразни, защото Меркурий има отношение към Луната. С други думи, хармонията между Луната и Меркурий надарява човека с творческо системно въображение, с научна наблюдателност, целесъобразна и разсъдъчно организирана впечатлителност, със съзнателна възприемчивост. ЛУНАТА в опозиция, квадрат, лолуквадрат с МЕРКУРИЙ При дисхармоничните съчетания на Луната с Меркурий въображението на човека е разсеяно, безсистемно, неподчинено на системна мисъл, лишено от творчески възможности, възприемчивостта и наблюдателността са несъзнателни, нецелесъобразни, ненаучни. Вниманието е несъсредоточено и повече или по-малко блуждае, в зависимост от силата на дисхармоничния аспект на двете светила. Хармонията между Луната и Меркурий говори за хармонична, съгласувана дейност между чувствата и разума, между мислите и желанията. Дисхармонията между Луната и Меркурий говори за разногласие между желанията и мислите.
към текста >>

АСПЕКТИ НА ЛУНАТА С ВЕНЕРА ЛУНАТА в съвпад, паралел, съвпад в скоби, 72° или секстил с Венера Понеже както Луната, така и Венера имат отношение към женския принцип, всяка хармония между Луната и Венера е твърде благотворна за сърцето и за духовния живот на човека.
Когато, обаче, Меркурий има преобладаващи съчетания с другите светила, особено със злосторниците, в такъв случай хармоничното съчетание на Луната с Меркурий не придава нищо от неговите положителни качества. Когато между Луната и Меркурий има хармонично съчетание, а поотделно и Луната и Меркурий имат преобладаващи хармонични съчетания с добротворците, в такъв случай благотворното влияние на Меркурий върху Луната бива най-силно и най-благотворно. Луната управлява впечатлителността, въображението и желанията. Следователно, когато Луната получава хармонично съчетание от хармоничен Меркурий, въображението, желанията и впечатленията в този случай биват придружени от разумност, съзнателност и целесъобразност. Обратно, когато Луната получава най-силен дисхармоничен аспект от нехармоничен Меркурий, желанията, впечатлителността и въображението са лишени от разумност, съзнателност и целесъобразност. 8.2. АСПЕКТИ НА ЛУНАТА С ВЕНЕРА ЛУНАТА в съвпад, паралел, съвпад в скоби, 72° или секстил с Венера Понеже както Луната, така и Венера имат отношение към женския принцип, всяка хармония между Луната и Венера е твърде благотворна за сърцето и за духовния живот на човека. Колкото по-силна е хармонията между Луната и Венера, толкова повече са възможностите и условията за щастие и сърдечен живот, за сбъдване на сърдечните мечти и копнежи на човека, защото Венера има отношение към любовта и щастието, което идва чрез любовта, а Луната има отношение към формите, чрез които се приема и запазва щастието на любовта. Венера дава семената на щастието, а Луната е почвата, където семената на щастието се посяват, израстват и дават своите плодове. Според силата на хармонията, която Луната получава от Венера, човек възприема Венерините качества, сили и свойства чрез въображението, впечатленията и по пътя на желанията. Колкото е по-голяма хармонията между Луната и Венера, толкова по-големи са вероятностите за придобиване на щастие в семейния живот чрез любовта и толкова по-големи биват условията и възможностите за успех в изящните изкуства. Венера има главно отношение към принципа на красотата и към радостите и щастието, идващи чрез красотата, следователно, според силата на аспекта, красотата ще бъде възприета от Луната, която ще им придаде романтически чар, крила и богатство, чрез въображението, желанията, впечатленията и формите.
към текста >>

Колкото по-силна е хармонията между Луната и Венера, толкова повече са възможностите и условията за щастие и сърдечен живот, за сбъдване на сърдечните мечти и копнежи на човека, защото Венера има отношение към любовта и щастието, което идва чрез любовта, а Луната има отношение към формите, чрез които се приема и запазва щастието на любовта.
Когато между Луната и Меркурий има хармонично съчетание, а поотделно и Луната и Меркурий имат преобладаващи хармонични съчетания с добротворците, в такъв случай благотворното влияние на Меркурий върху Луната бива най-силно и най-благотворно. Луната управлява впечатлителността, въображението и желанията. Следователно, когато Луната получава хармонично съчетание от хармоничен Меркурий, въображението, желанията и впечатленията в този случай биват придружени от разумност, съзнателност и целесъобразност. Обратно, когато Луната получава най-силен дисхармоничен аспект от нехармоничен Меркурий, желанията, впечатлителността и въображението са лишени от разумност, съзнателност и целесъобразност. 8.2. АСПЕКТИ НА ЛУНАТА С ВЕНЕРА ЛУНАТА в съвпад, паралел, съвпад в скоби, 72° или секстил с Венера Понеже както Луната, така и Венера имат отношение към женския принцип, всяка хармония между Луната и Венера е твърде благотворна за сърцето и за духовния живот на човека. Колкото по-силна е хармонията между Луната и Венера, толкова повече са възможностите и условията за щастие и сърдечен живот, за сбъдване на сърдечните мечти и копнежи на човека, защото Венера има отношение към любовта и щастието, което идва чрез любовта, а Луната има отношение към формите, чрез които се приема и запазва щастието на любовта. Венера дава семената на щастието, а Луната е почвата, където семената на щастието се посяват, израстват и дават своите плодове. Според силата на хармонията, която Луната получава от Венера, човек възприема Венерините качества, сили и свойства чрез въображението, впечатленията и по пътя на желанията. Колкото е по-голяма хармонията между Луната и Венера, толкова по-големи са вероятностите за придобиване на щастие в семейния живот чрез любовта и толкова по-големи биват условията и възможностите за успех в изящните изкуства. Венера има главно отношение към принципа на красотата и към радостите и щастието, идващи чрез красотата, следователно, според силата на аспекта, красотата ще бъде възприета от Луната, която ще им придаде романтически чар, крила и богатство, чрез въображението, желанията, впечатленията и формите. Основните качества на Венера са: любов към изкуствата, любов към красотата, любов към доброто, нежност, дружелюбие, общителност, помирителност, милосърдие, пожертвователност, услужливост, отзивчивост, любов към радостите и веселието, любов към всичко, което носи щастие на човека.
към текста >>

Венера има главно отношение към принципа на красотата и към радостите и щастието, идващи чрез красотата, следователно, според силата на аспекта, красотата ще бъде възприета от Луната, която ще им придаде романтически чар, крила и богатство, чрез въображението, желанията, впечатленията и формите.
АСПЕКТИ НА ЛУНАТА С ВЕНЕРА ЛУНАТА в съвпад, паралел, съвпад в скоби, 72° или секстил с Венера Понеже както Луната, така и Венера имат отношение към женския принцип, всяка хармония между Луната и Венера е твърде благотворна за сърцето и за духовния живот на човека. Колкото по-силна е хармонията между Луната и Венера, толкова повече са възможностите и условията за щастие и сърдечен живот, за сбъдване на сърдечните мечти и копнежи на човека, защото Венера има отношение към любовта и щастието, което идва чрез любовта, а Луната има отношение към формите, чрез които се приема и запазва щастието на любовта. Венера дава семената на щастието, а Луната е почвата, където семената на щастието се посяват, израстват и дават своите плодове. Според силата на хармонията, която Луната получава от Венера, човек възприема Венерините качества, сили и свойства чрез въображението, впечатленията и по пътя на желанията. Колкото е по-голяма хармонията между Луната и Венера, толкова по-големи са вероятностите за придобиване на щастие в семейния живот чрез любовта и толкова по-големи биват условията и възможностите за успех в изящните изкуства. Венера има главно отношение към принципа на красотата и към радостите и щастието, идващи чрез красотата, следователно, според силата на аспекта, красотата ще бъде възприета от Луната, която ще им придаде романтически чар, крила и богатство, чрез въображението, желанията, впечатленията и формите. Основните качества на Венера са: любов към изкуствата, любов към красотата, любов към доброто, нежност, дружелюбие, общителност, помирителност, милосърдие, пожертвователност, услужливост, отзивчивост, любов към радостите и веселието, любов към всичко, което носи щастие на човека. Следователно, колкото по-голяма е хармонията между Луната и Венера, толкова пo-големи са условията и възможностите на такъв човек да придобива и проявява гореказаните качества с мислите, чувствата, словата и делата си. Външния вид на такъв човек е привлекателен, миловиден, благоразполагащ, той лесно печели приятелство и любовта на околната среда, благодарение на своята внимателност и красиви отношения. Люде с такива съчетания в хороскопа си имат множество приятели в живота си. За характера на такива люде всякога се казва, че са симпатични и благородни.
към текста >>

Дисхармонията между Луната и Венера, в зависимост от нейната сила, показва, че в редица минали животи такъв човек е нарушавал правилата по отношение на изящните изкуства, семейния живот и приятелството.
Дисхармонията между Луната и Венера е свитетелство, че красивите апечатления, образи и желания у даден човек не са толкова силни, за да бъдат постоянни, а често биват нарушавани от противоположни изживявания. Силата на дисхармонията между Луната и Венера определя доколко човек е лишен от любовта, нежността и грижите на майка си и сестрите си, понеже Луната символизира в хороскопа майката и женското потомство в къщи. При такава дисхармония човешкото сърце няма условия да придобие Венерините сърдечни добродетели. Естествено, такъв човек няма да се радва на положителни, сърдечни дружби, няма да печели симпатиите и обичта на околната среда, не ще има лично сърдечно щастие или то ще бъде често нарушавано от преобладаващите дисхармонии и промени, условията за работа и успех в областта на изкуството ще срещнат много пречки и много промени и разочарования ще придружават изживяването на сърцето. Хармонията между Луната и Венера, според нейната сила, е свидетелство, че такъв човек в много от миналите си животи е работил усилено, честно, идейно и целесъобразно в областта на изящните изкуства, водил е образцов семеен живот, бил е почтен към приятелите си, оценявал е всички блага и добрини, идващи чрез изкуствата, семейния живот и приятелството, стремил се е винаги да бъде верен носител, служител и изявител на любовта и на всички благородни качества. Дисхармонията между Луната и Венера, в зависимост от нейната сила, показва, че в редица минали животи такъв човек е нарушавал правилата по отношение на изящните изкуства, семейния живот и приятелството. Когато Луната получава дисхармония от Венера, а самата Венера е с преобладаващи дисхармонии от злосторниците, тогава Венериното влияние върху Луната е доста тежко. Когато Луната получава дисхармония от Венера, а самата Венера има преобладаваща хармония от добротворците, в такъв случай Венерините влияния върху Луната не са много тежки. Липсата на всяко съчетание между Луната и Венера е свидетелство, че такъв човек още не е направил никакви усилия съзнателно да придобива Венерините добродетели и да ги проявява спрямо другите, било чрез изкуствата, било чрез семейния живот. Когато има хармония между Луната и Венера, а поотделно Луната и Венера имат преобладаващи хармонии с добротворците, в такъв случай Венерините добродетели се придобиват в пълнота и съвършенство, и щастието в служенето на изкуството и в семейния живот е голямо и сигурно. В такъв човек има добре развити естетически чувства и той всякога и във всичко се стреми да бъде носител и служител на красотата.
към текста >>

Накратко казано, според силата на хармонията между Луната и Венера, човек има стремеж да придобива и прилага в живота си ред и чистота във всяко отношение.
Когато има хармония между Луната и Венера, а поотделно Луната и Венера имат преобладаващи хармонии с добротворците, в такъв случай Венерините добродетели се придобиват в пълнота и съвършенство, и щастието в служенето на изкуството и в семейния живот е голямо и сигурно. В такъв човек има добре развити естетически чувства и той всякога и във всичко се стреми да бъде носител и служител на красотата. Когато има дисхармония между Луната и Венера, а Луната и Венера поотделно получават преобладаващи дисхармонични аспекти от злосторниците, в такъв случай човек е лишен от всякакви естетически чувства и не проявява никаква умствена, духовна или физическа красота. Такъв човек всякога е антипатичен за околната среда. Колкото е по-силна хармонията между Луната и Венера, толкова повече са условията и възможностите за придобиване, усвояване, разбиране и използване на добродетелните Венерини качества, дарби и способности, които са почва, на която могат да растат, да се развиват и дават плодове всички останали висши дарби и способности. Накратко казано, според силата на хармонията между Луната и Венера, човек има стремеж да придобива и прилага в живота си ред и чистота във всяко отношение. Чистотата и редът са майка и баща на всички останали добродетели. 8.3. АСПЕКТИ НА ЛУНАТА С МАРС ЛУНАТА в тритон, 72° или секстил с МАРС Според силата на хармонията между Луната и Марс, човек придобива положителните качества на Марс: енергичност, сила, пъргавост, подвижност, работливост, неуморност, бързина, изпълнителност, дисциплинираност, услужлиаост, смелост, решителност, храброст, борчески качества в умствено, духовно и физическо отношение, предприемчивост, продуктивност. Тези положителни качества човек може да придобива посредством хармонията на Луната и Марс само ако Марс получава предимно хармонични съчетания от добротворците, особено от Слънцето. Но ако Марс получава предимно дисхармонични съчетания от злосторниците, тогава неговият хармоничен аспект с Луната ще остане без значение, защото в тези случаи Марс не притежава добродетелни качества и той не може да придаде нищо положително на Луната. ЛУНАТА в съвпад, опозиция, квадрат, паралел, съвпад в скоби или полуквадрат с МАРС Според силата на дисхармонията между Луната и Марс, човек придобива и проявява редица отрицателни, неблаготворни Марсови сили и качества: прибързаност, припряност, раздразнителност, избухливост, сръдливост, ядовитост, отмъстителност, неустойчивост, непостоянство в мисли, чувства, желания, намерения, колебливост и неустойчивост при трудности и изпитания, неработоспособност, безредие, безсистемност, нечистота, бездейност, безплодност.
към текста >>

АСПЕКТИ НА ЛУНАТА С МАРС ЛУНАТА в тритон, 72° или секстил с МАРС Според силата на хармонията между Луната и Марс, човек придобива положителните качества на Марс: енергичност, сила, пъргавост, подвижност, работливост, неуморност, бързина, изпълнителност, дисциплинираност, услужлиаост, смелост, решителност, храброст, борчески качества в умствено, духовно и физическо отношение, предприемчивост, продуктивност.
Когато има дисхармония между Луната и Венера, а Луната и Венера поотделно получават преобладаващи дисхармонични аспекти от злосторниците, в такъв случай човек е лишен от всякакви естетически чувства и не проявява никаква умствена, духовна или физическа красота. Такъв човек всякога е антипатичен за околната среда. Колкото е по-силна хармонията между Луната и Венера, толкова повече са условията и възможностите за придобиване, усвояване, разбиране и използване на добродетелните Венерини качества, дарби и способности, които са почва, на която могат да растат, да се развиват и дават плодове всички останали висши дарби и способности. Накратко казано, според силата на хармонията между Луната и Венера, човек има стремеж да придобива и прилага в живота си ред и чистота във всяко отношение. Чистотата и редът са майка и баща на всички останали добродетели. 8.3. АСПЕКТИ НА ЛУНАТА С МАРС ЛУНАТА в тритон, 72° или секстил с МАРС Според силата на хармонията между Луната и Марс, човек придобива положителните качества на Марс: енергичност, сила, пъргавост, подвижност, работливост, неуморност, бързина, изпълнителност, дисциплинираност, услужлиаост, смелост, решителност, храброст, борчески качества в умствено, духовно и физическо отношение, предприемчивост, продуктивност. Тези положителни качества човек може да придобива посредством хармонията на Луната и Марс само ако Марс получава предимно хармонични съчетания от добротворците, особено от Слънцето. Но ако Марс получава предимно дисхармонични съчетания от злосторниците, тогава неговият хармоничен аспект с Луната ще остане без значение, защото в тези случаи Марс не притежава добродетелни качества и той не може да придаде нищо положително на Луната. ЛУНАТА в съвпад, опозиция, квадрат, паралел, съвпад в скоби или полуквадрат с МАРС Според силата на дисхармонията между Луната и Марс, човек придобива и проявява редица отрицателни, неблаготворни Марсови сили и качества: прибързаност, припряност, раздразнителност, избухливост, сръдливост, ядовитост, отмъстителност, неустойчивост, непостоянство в мисли, чувства, желания, намерения, колебливост и неустойчивост при трудности и изпитания, неработоспособност, безредие, безсистемност, нечистота, бездейност, безплодност. Тези отрицателни качества на Марс се придават и проявяват в живота на човека с такава сила, при дисхармонията на Луната с Марс, когато самият Марс получава преобладаващи дисхармонични съчетания от злосторниците. Но когато Марс има преобладаващи хармонични съчетания с добротворците, а самият той дава дисхармония на Луната, тогава гореказаните качества на Марс въздействат много по-слабо.
към текста >>

Юпитер се нарича „ГОЛЕМИЯТ ДОБРОТВОРЕЦ”, носител на голямото щастие и големите постижения, защото Юпитер има отношение към висшия творчески разум, чрез който човек възприема, осъзнава и оползотворява всички благословения, идващи от разните висши светове.
Колкото по-силна е дисхармонията между Луната и Марс, толкова по-податлив е човек на влиянията на животинското царство, т. е. на своята низша природа. Липсата на всякакви съчетания между Луната и Марс, показва, че такъв човек още не е минал през изпитания, за да се научи да разграничава низшата си природа от висшата. Дисхармонията между Луната и Марс показва недоразумения и нещастия в брачния живот, особено в мъжки хороскоп. 8.4. АСПЕКТИ НА ЛУНАТА С ЮПИТЕР ЛУНАТА в съвпад, тригон, паралел, съвпад в скоби, 72 или секстил с ЮПИТЕР Хармоничните съчетания на Луната с Юпитер имат твърде благотворно влияние и значение за умствения, и за духовния, и за органическия живот на човека, както и за неговите материални условия и възможности. Юпитер се нарича „ГОЛЕМИЯТ ДОБРОТВОРЕЦ”, носител на голямото щастие и големите постижения, защото Юпитер има отношение към висшия творчески разум, чрез който човек възприема, осъзнава и оползотворява всички благословения, идващи от разните висши светове. Луната управлява въображението, което в духовно отношение има същата служба, каквато е утробата на майката по отношение на физическия живот. Следователно, когато Луната има хармонично съчетание с Юпитер, т. е. с управителя на висшия творчески разум на човека, тогава въображението на човека става поле, където възрастват семената на идеите и мислите от висшите светове, където те добиват материална форма, т. е. конкретна разработка. Колкото по-силна е хармонията между Луната и Юпитер, толкова по-големи са условията и възможностите да се обогатява въображението на човека, да зачева и ражда идеите и мислите на висшите светове.
към текста >>

Луната управлява въображението, което в духовно отношение има същата служба, каквато е утробата на майката по отношение на физическия живот.
на своята низша природа. Липсата на всякакви съчетания между Луната и Марс, показва, че такъв човек още не е минал през изпитания, за да се научи да разграничава низшата си природа от висшата. Дисхармонията между Луната и Марс показва недоразумения и нещастия в брачния живот, особено в мъжки хороскоп. 8.4. АСПЕКТИ НА ЛУНАТА С ЮПИТЕР ЛУНАТА в съвпад, тригон, паралел, съвпад в скоби, 72 или секстил с ЮПИТЕР Хармоничните съчетания на Луната с Юпитер имат твърде благотворно влияние и значение за умствения, и за духовния, и за органическия живот на човека, както и за неговите материални условия и възможности. Юпитер се нарича „ГОЛЕМИЯТ ДОБРОТВОРЕЦ”, носител на голямото щастие и големите постижения, защото Юпитер има отношение към висшия творчески разум, чрез който човек възприема, осъзнава и оползотворява всички благословения, идващи от разните висши светове. Луната управлява въображението, което в духовно отношение има същата служба, каквато е утробата на майката по отношение на физическия живот. Следователно, когато Луната има хармонично съчетание с Юпитер, т. е. с управителя на висшия творчески разум на човека, тогава въображението на човека става поле, където възрастват семената на идеите и мислите от висшите светове, където те добиват материална форма, т. е. конкретна разработка. Колкото по-силна е хармонията между Луната и Юпитер, толкова по-големи са условията и възможностите да се обогатява въображението на човека, да зачева и ражда идеите и мислите на висшите светове. Юпитер има отношение към религиозния живот на човека, към неговите религиозни стремежи и разбирания.
към текста >>

Юпитер има отношение към религиозния живот на човека, към неговите религиозни стремежи и разбирания.
Луната управлява въображението, което в духовно отношение има същата служба, каквато е утробата на майката по отношение на физическия живот. Следователно, когато Луната има хармонично съчетание с Юпитер, т. е. с управителя на висшия творчески разум на човека, тогава въображението на човека става поле, където възрастват семената на идеите и мислите от висшите светове, където те добиват материална форма, т. е. конкретна разработка. Колкото по-силна е хармонията между Луната и Юпитер, толкова по-големи са условията и възможностите да се обогатява въображението на човека, да зачева и ражда идеите и мислите на висшите светове. Юпитер има отношение към религиозния живот на човека, към неговите религиозни стремежи и разбирания. Затова, когато има хармония между Луната и Юпитер, религиозните стремежи, вярата и надеждата на човека са добре развити. Юпитер се нарича планета на изобилието в умствено, духовно и материално отношение. Затова, колкото по-голяма е хармонията между Луната и Юпитер, толкова по-големи са умствените, духовните и материални придобивки на човека. Накратко казано, според силата на хармонията между Луната и Юпитер човек придобива добродетелните сили, качества, дарби и способности на Юпитеровото влияние, т. е. на влиянието на висшите ангелски светове.
към текста >>

Юпитер се нарича планета на изобилието в умствено, духовно и материално отношение.
с управителя на висшия творчески разум на човека, тогава въображението на човека става поле, където възрастват семената на идеите и мислите от висшите светове, където те добиват материална форма, т. е. конкретна разработка. Колкото по-силна е хармонията между Луната и Юпитер, толкова по-големи са условията и възможностите да се обогатява въображението на човека, да зачева и ражда идеите и мислите на висшите светове. Юпитер има отношение към религиозния живот на човека, към неговите религиозни стремежи и разбирания. Затова, когато има хармония между Луната и Юпитер, религиозните стремежи, вярата и надеждата на човека са добре развити. Юпитер се нарича планета на изобилието в умствено, духовно и материално отношение. Затова, колкото по-голяма е хармонията между Луната и Юпитер, толкова по-големи са умствените, духовните и материални придобивки на човека. Накратко казано, според силата на хармонията между Луната и Юпитер човек придобива добродетелните сили, качества, дарби и способности на Юпитеровото влияние, т. е. на влиянието на висшите ангелски светове. Когато сам Юпитер има преобладаващи хармонични съчетания с добротворците, тогава при хармоничното му съчетание с Луната се придобиват Юпитеровите дарби и способности и добродетели в най-голямата им пълнота и в най-висшата им степен на проява. Когато, обаче, Юпитер има преобладаващи дисхармонични съчетания със злосторниците, в такъв случай Юпитеровите дарби и способности се придобиват в много по-малка и по-слаба форма.
към текста >>

Заблудите на такъв човек в религията няма да бъдат така големи и гореказаните качества няма да са много силни в отрицателно отношение.
Всички видове религиозни течения и общества, отличаващи се с всевъзможни суеверия, отричащи науката и надяващи се на съвършенство и спасение по чудо, са създадени от люде, в чиито хороскопи Луната и Юпитер са в дисхармония. Всички религиозни учения, отличаващи се с празнодумство и обещаващи чудотворни постижения без работа, са рожба на такива умове. Накъсо казано, всички възможни изопачения, заблуждения и лекомислия в областта на религиозните схващания и разбирания са родени от умовете на люде, в чиито хороскопи има дисхармония между Луната и Юпитер, а и самият Юпитер има преобладаващи дисхармонии от злосторниците. В последният случай отрицателните качества са проявени в най-силна форма. Когато Луната е дисхармонично съчетана с Юпитер, но Юпитер получава преобладаващи хармонични съчетания с добротворците, тогава дисхармоничното влияние на Юпитер върху Луната не е така силно и вредно. Заблудите на такъв човек в религията няма да бъдат така големи и гореказаните качества няма да са много силни в отрицателно отношение. Когато няма никакви съчетания между Луната и Юпитер, човек още не си е поставил задача съзнателно да определи отношенията си спрямо религиозните схващания и разбирания. Всяка хармония между Юпитер и Луната означава условия и възможности за развитие на висшите дарби и способности, чрез които човек има връзка, отношение и обмяна с висшите светове, които ръководят религиозният живот на човека. Обратно, всяка дисхармония между Луната и Юпитер означава нарушение на законите на висшите светове, скъсване на връзките, отношенията и обмяната с тези светове, изгубване на висшите дарби, добродетели и способности, чрез които се постигат голямото добро и голямото щастие. 8.5. АСПЕКТИ НА ЛУНАТА СЪС САТУРН ЛУНАТА в тритон, 72° или секстил със САТУРН Силата на хармонията, която съществува между Луната и Сатурн, особено, когато той получава предимно хармонични съчетания от добротворците и главно от Слънцето, определя силата и количеството на добродетелните качества, които Сатурн придава на Луната, т. е. на тялото, на инстинктите, на въображението, впачатлителността, възприемчивостта и задържателността (паметливостта).
към текста >>

Всяка хармония между Юпитер и Луната означава условия и възможности за развитие на висшите дарби и способности, чрез които човек има връзка, отношение и обмяна с висшите светове, които ръководят религиозният живот на човека.
Накъсо казано, всички възможни изопачения, заблуждения и лекомислия в областта на религиозните схващания и разбирания са родени от умовете на люде, в чиито хороскопи има дисхармония между Луната и Юпитер, а и самият Юпитер има преобладаващи дисхармонии от злосторниците. В последният случай отрицателните качества са проявени в най-силна форма. Когато Луната е дисхармонично съчетана с Юпитер, но Юпитер получава преобладаващи хармонични съчетания с добротворците, тогава дисхармоничното влияние на Юпитер върху Луната не е така силно и вредно. Заблудите на такъв човек в религията няма да бъдат така големи и гореказаните качества няма да са много силни в отрицателно отношение. Когато няма никакви съчетания между Луната и Юпитер, човек още не си е поставил задача съзнателно да определи отношенията си спрямо религиозните схващания и разбирания. Всяка хармония между Юпитер и Луната означава условия и възможности за развитие на висшите дарби и способности, чрез които човек има връзка, отношение и обмяна с висшите светове, които ръководят религиозният живот на човека. Обратно, всяка дисхармония между Луната и Юпитер означава нарушение на законите на висшите светове, скъсване на връзките, отношенията и обмяната с тези светове, изгубване на висшите дарби, добродетели и способности, чрез които се постигат голямото добро и голямото щастие. 8.5. АСПЕКТИ НА ЛУНАТА СЪС САТУРН ЛУНАТА в тритон, 72° или секстил със САТУРН Силата на хармонията, която съществува между Луната и Сатурн, особено, когато той получава предимно хармонични съчетания от добротворците и главно от Слънцето, определя силата и количеството на добродетелните качества, които Сатурн придава на Луната, т. е. на тялото, на инстинктите, на въображението, впачатлителността, възприемчивостта и задържателността (паметливостта). Когато самият Сатурн е хармоничен, т. е. получава добри аспекти от добротворците, тогава чрез неутралната възприемчива Луна той придава на човека редица добродетелни качества и свойства, работливост, издръжливост, търпеливост, постоянство в мисли, чувства, желания и дела, съсредоточеност, самообладание, организационни дарби, методичност, системност, тактичност, скромност, пестеливост, икономичност, практичност, предвидливост, планомерност, точен усет за условията и възможностите при всяка работа в материалното поле.
към текста >>

Сатурн има отношение към тъмнината, която създава всички видове ограничения и нещастия, лишения, спънки и противоречия в живота на човека и когато той е предимно дисхармонично съчетан със злосторниците или със Слънцето, тогава неговата дисхармония с Луната е най-силна, най-мъчителна и разрушителна в много отношения.
Колкото по-голяма е хармонията между Луната и Сатурн, толкова пo-големи са благоприятните условия и възможности за ползотворни постижения в полето на материалната култура. Особено големи успехи имат такива люде в разработването на всякакви рудни богатства и мини. Човек с хармония между Луната и Сатурн е всякога верен на думите и обещанията си, спокоен и последователен в разсъжденията и делата си, обмисля винаги свързано, подробно и пълно всичко, взема предвид най-внимателно всички условия, обстоятелства, възможности. За такива люде е казано от народа: „три пъти мери, веднъж режи”. ЛУНАТА в съвпад, опозиция, съвпад в скоби, паралел, квадрат или полуквадрат със САТУРН Едно от най-лошите съчетания, и в най-положителния мъжки или женски хороскоп, е силната дисхармония между Луната и Сатурн. Сатурн има отношение към тъмнината, която създава всички видове ограничения и нещастия, лишения, спънки и противоречия в живота на човека и когато той е предимно дисхармонично съчетан със злосторниците или със Слънцето, тогава неговата дисхармония с Луната е най-силна, най-мъчителна и разрушителна в много отношения. В такива случаи човек е във властта на редица отрицателни качества: съмнение, подозрителност, недоверчивост, мнителност, ревнивост, скъперничество, студенина, егоизъм, завистливост, заядливост, материалистически схващания, клюкарство, съдничество, интригантство, кавгаджийство, злопаметност, омраза. Люде с такива съчетания са без приятели и избягвани от всички. Това са скъперници, ревнивци, саможивци, боящи се от всичко и всички, които са изцяло роби на изопачени схващания и разбирания за живота. Поради гореказаните низши качества, които представят мисловни и чувствени разстройства, такива люде цял живот страдат от различни болести, които ги правят още по-недоверчиви, затворени страхливо в себе си и отбягващи всички. Явно е, че толкова отрицателни качества и чувства образуват отрови в кръвта на такива люде, нарушават функциите на много техни органи и най-вече на черния дроб, който е химическата лаборатория на Сатурн.
към текста >>

За да се образуват дисхармонични съчетания между Луната и Сатурн, както и всички лоши последици от тях, такъв човек в много от последните си животи е нарушавал Божествената правда по отношение на всички слоеве на обществото, но главно по отношение на простолюдието.
В такива случаи човек е във властта на редица отрицателни качества: съмнение, подозрителност, недоверчивост, мнителност, ревнивост, скъперничество, студенина, егоизъм, завистливост, заядливост, материалистически схващания, клюкарство, съдничество, интригантство, кавгаджийство, злопаметност, омраза. Люде с такива съчетания са без приятели и избягвани от всички. Това са скъперници, ревнивци, саможивци, боящи се от всичко и всички, които са изцяло роби на изопачени схващания и разбирания за живота. Поради гореказаните низши качества, които представят мисловни и чувствени разстройства, такива люде цял живот страдат от различни болести, които ги правят още по-недоверчиви, затворени страхливо в себе си и отбягващи всички. Явно е, че толкова отрицателни качества и чувства образуват отрови в кръвта на такива люде, нарушават функциите на много техни органи и най-вече на черния дроб, който е химическата лаборатория на Сатурн. За да се образуват дисхармонични съчетания между Луната и Сатурн, както и всички лоши последици от тях, такъв човек в много от последните си животи е нарушавал Божествената правда по отношение на всички слоеве на обществото, но главно по отношение на простолюдието. Прегрешенията на такъв човек са станали причина всички пострадали да му изпратят своите проклятия, които образуват неговата карма. За такива люде народната мъдрост казва: „Посял ветрове - пожънал бури”. На тях е чужда всяка радост, те не виждат нищо смислено и красиво в живота. Техният ум вижда само грешки и лоши неща, отрицанието, възмущението и презрението е тяхното постоянно настроение, недоволство и зложелателство са техен неразделен спътник. При дисхармония между Луната и Сатурн човек е всякога страхлив, преувеличава опасностите, вижда опасности там, където те не съществуват, винаги е нерешителен, колеблив и недоверчив.
към текста >>

Животът на такива люде е необикновен във всяко отношение.
Всички самобитни творения и открития в областта на науките, изкуствата и техниката са също под влиянието на Уран. Затова хармонията между Луната и Уран дава най-богатите условия и възможности за придобиване на окултни познания, духовна светлина и прозрение. Колкото по-силна е хармонията между Луната и Уран, толкова по-големи са благоприятните условия и възможности за овладяването на духовното познание в цялата му широта, за развитие на духовните дарби и способности, за усъвършенстване и напредък в духовното поле. Най-важните дарби, способности и добродетелни качества, които се развиват при хармония между Луната и Уран са: необикновено силна, бърза и точна интуиция, т. е. духовно прозрение, чрез което човек от пръв поглед, първо впечатление и първа дума разбира с кого може да е приятел и с кого не, любов към всички същества и идеал за издигане на цялото човечество. Животът на такива люде е необикновен във всяко отношение. Поради своите високи умствени и духовни потребности, поради своя общочовешки и всемирен идеал, те търсят за приятели само светии, мъдреци и гении. Люде с хармоничен аспект на Луната с Уран оказват твърде силно влияние с идеите, мислите, чувствата, живота и делата си върху околната среда, върху всички обществени слоеве изобщо. За тези човеци може да се каже още, че те не се поддават на чужди отрицателни влияния, а напротив - сами те всякога влияят напредничаво и най-благотворно върху околната среда. С каквато и среда да се съберат, те се стремят съзнателно да я спечелят за доброто, да увеличат светлината и щастието й, да й предадат от своите най-възвишени качества и добродетели. Вродени и силно подчертани у тези люде са свободолюбието, пълната независимост, самостоятелността и самобитността.
към текста >>

ЛУНАТА в опозиция, квадрат или полуквадрат с НЕПТУН Родените с дисхармония между Луната и Нептун, според нейната сила, притежават необикновени отрицателни качества, необикновени хаотични схващания и разбирания във всяко отношение.
Силата на хармонията между Луната и Нептун определя количеството, качеството и трайността на дарбите и способностите за изучаване и разбиране на изящните изкуства, за творчески прояви и успех в изкуството. Само люде с хармония между Луната и Нептун могат да се нарекат с право мистици, защото у тях мистиката е напълно вродена. Люде с такива аспекти по характер са впечатлителни, романтични, постоянно вглъбени в своя вътрешен живот, утописти, които в очите на околната среда „живеят на небето”, минават за същества унесени и непрактични, неприспособими към действителния живот. Такива люде живеят на едно по-високо поле с възвишени мисли и чувства и земната дисхармония, човешкият практицизъм и грубост им са чужди. Те могат да имат най-големи постижения и успехи само в областта на изящните изкуства. ЛУНАТА в опозиция, квадрат или полуквадрат с НЕПТУН Родените с дисхармония между Луната и Нептун, според нейната сила, притежават необикновени отрицателни качества, необикновени хаотични схващания и разбирания във всяко отношение. Такива люде са склонни да приемат противоестествени храни и пития, да употребяват силни упойки, свързани с психически усещания, като хашиш, опиум, морфин и др., за да имат силни и остри усещания от неестествени съновидения. (При хармония между Луната и Нептун човек притежава пророчески дарби и способности и вижда пророчески сънища и видения). Дисхармонията между Луната и Нептун дава всякога лъжепророци, лъжливи съновидци, гадатели, тайногадатели и пр., с една реч самонабедени пророци, тълковници, самозаблуждаващи се духогадатели и мошеници. Това са люде невменяеми, объркани, неопределени, хаотични. В мъжки звездослов дисхармонията между Луната и Нептун показва нещастен семеен живот, лошо отношение с жените, неестествени и пакостни схващания за брака изобщо.
към текста >>

В мъжки звездослов дисхармонията между Луната и Нептун показва нещастен семеен живот, лошо отношение с жените, неестествени и пакостни схващания за брака изобщо.
ЛУНАТА в опозиция, квадрат или полуквадрат с НЕПТУН Родените с дисхармония между Луната и Нептун, според нейната сила, притежават необикновени отрицателни качества, необикновени хаотични схващания и разбирания във всяко отношение. Такива люде са склонни да приемат противоестествени храни и пития, да употребяват силни упойки, свързани с психически усещания, като хашиш, опиум, морфин и др., за да имат силни и остри усещания от неестествени съновидения. (При хармония между Луната и Нептун човек притежава пророчески дарби и способности и вижда пророчески сънища и видения). Дисхармонията между Луната и Нептун дава всякога лъжепророци, лъжливи съновидци, гадатели, тайногадатели и пр., с една реч самонабедени пророци, тълковници, самозаблуждаващи се духогадатели и мошеници. Това са люде невменяеми, объркани, неопределени, хаотични. В мъжки звездослов дисхармонията между Луната и Нептун показва нещастен семеен живот, лошо отношение с жените, неестествени и пакостни схващания за брака изобщо. Ако освен лошия аспект от Нептун Луната получава хармонични съчетания от добротворците, лошите качества на Лунно-Нептуновия аспект се намаляват и видоизменят към по-добри. Но ако към лошото съчетание на Луната с Нептун се прибави и лошо съчетание от злосторниците, тогава лошите качества, произтичащи от дисхармонията между Луната и Нептун, се засилват още повече. Ако Луната има силна дисхармония с Нептун, а получава силен хармоничен аспект от Слънцето, тогава дисхармонията между Луната и Нептун действа като хармоничните съчетания на двете светила, поради по-силното хармонизиращо въздействие на Слънцето. Липсата на всякакви съчетания между Луната и Нептун показва липса на всякакви мистични дарби, заложби, способности и стремежи. Съчетанията между Луната и Нептун въздействат най-силно върху човека до тридесетгодишна възраст, но тогава човек не може напълно да ги използва съзнателно, разумно и целесъобразно.
към текста >>

Луната има отношение към силите, качествата и свойствата на материята, от която е построен главният мозък на човека, както и към устройството, формирането и дейността на главния мозък и на цялото тяло на човека.
Дисхармонията на Луната с Плутон показва недоразумения в брака, изобщо нещастен или невъзможен брачен живот. Липсата на всякакъв аспект между Луната и Плутон, показва, че такъв човек още не е поставен на изпитания, т. е. не е започнал да работи съзнателно със скритите подземни сили. Такъв човек не си е още образувал карма, нито дихарма с подземните жители, с подземния свят. 8.9. ОБЩО ЗА ЛУНАТА И АСПЕКТИТЕ Й С ВСИЧКИ СВЕТИЛА ЛУНАТА показва какви са връзките, отношенията и обмяната на човека със земята и с материалните сили в природата изобщо. Луната има отношение към силите, качествата и свойствата на материята, от която е построен главният мозък на човека, както и към устройството, формирането и дейността на главния мозък и на цялото тяло на човека. Учителят изтъква следния важен закон: „Каквото е устройството на главния мозък, каквито са неговите форми, сили и качества, такова е и цялото тяло на човека”. Главният мозък представя почвата, градината на човешкия ум, където се посяват и обработват най-висшите дарби, добродетели и способности. Следователно, колкото повечко и по-силни са хармоничните съчетания на Луната с добротворците, толкова повече благословения, сили и качества придобива главния мозък от висшите светове. Когато Луната е хармонично съчетана с повече добротворци, главният мозък на такъв човек може да се уподоби на най-плодородната почва, в която могат да се сеят всякакви семена и от която могат да се родят всякакви плодове. Добротворецът, който образува най-силен аспект с Луната, влияе чрез нея най-силно върху устройството, формирането на човешкия мозък и върху добродетелните качества, дарбите, способностите, идеите и разбиранията на този човек, които ще определят идеалите и насоките на неговия живот.
към текста >>

Едно старо свещено правило, изразено от великите учители, гласи: „През светлата част на Луната всякога действат силите и влиянията на добротворните светове върху човека, а през тъмната част на Луната действат злосторни светове върху човека”.
Когато Луната се пълни, т. е. отива от новолуние към пълнолуние, нейните хармонични или дисхармонични влияния въздействат на външния обективен ум. В такъв случай човек има знания и опитност от минали животи, които в този живот трябва да посее и възрасти, т. е. да приложи. Насоката на духовната дейност на такъв човек е отвътре навън. Едно старо свещено правило, изразено от великите учители, гласи: „През светлата част на Луната всякога действат силите и влиянията на добротворните светове върху човека, а през тъмната част на Луната действат злосторни светове върху човека”.
към текста >>

73. 12. ЮПИТЕР

Иван Антонов

Иван Антонов (1899 г. -1964г.)

12. ЮПИТЕР СЪЧЕТАНИЯТА НА ЮПИТЕР С ОСТАНАЛИТЕ СВЕТИЛА Всякога трябва да се помни, че Юпитер има отношение към развитието, проявите и постиженията на висшия творчески разум, който се ръководи от ангелските светове.
12. ЮПИТЕР СЪЧЕТАНИЯТА НА ЮПИТЕР С ОСТАНАЛИТЕ СВЕТИЛА Всякога трябва да се помни, че Юпитер има отношение към развитието, проявите и постиженията на висшия творчески разум, който се ръководи от ангелските светове. Юпитер показва какви са връзките, отношенията и обмяната на човека с ангелските светове. В гръцката митология за Юпитер се казва, че е родоначалник на Боговете, техен главен водач, а това ще рече, че при възникване на Европейската култура, висшият творчески разум става родоначалник на европейската култура. При сегашното развитие на човечеството, човек може най-добре най-правилно да възприема, да разбира и оползотворява всички благословения и сили, идващи от разните висши светове, само чрез висшия разум, ръководен от Юпитер. Поради тази именно причина Юпитер е наричан през всички времена и от всички астролози „голямото добро, големият добротворец, голямото щастие”, „носителят на големите почести и слава”. „Благодетелят”, който дарява изобилие от богатството в умствено, духовно и материално отношение, който дава всички благоприятни условия и възможности за сбъдването и осъществяването на най-висшите човешки идеали.
към текста >>

„Благодетелят”, който дарява изобилие от богатството в умствено, духовно и материално отношение, който дава всички благоприятни условия и възможности за сбъдването и осъществяването на най-висшите човешки идеали.
12. ЮПИТЕР СЪЧЕТАНИЯТА НА ЮПИТЕР С ОСТАНАЛИТЕ СВЕТИЛА Всякога трябва да се помни, че Юпитер има отношение към развитието, проявите и постиженията на висшия творчески разум, който се ръководи от ангелските светове. Юпитер показва какви са връзките, отношенията и обмяната на човека с ангелските светове. В гръцката митология за Юпитер се казва, че е родоначалник на Боговете, техен главен водач, а това ще рече, че при възникване на Европейската култура, висшият творчески разум става родоначалник на европейската култура. При сегашното развитие на човечеството, човек може най-добре най-правилно да възприема, да разбира и оползотворява всички благословения и сили, идващи от разните висши светове, само чрез висшия разум, ръководен от Юпитер. Поради тази именно причина Юпитер е наричан през всички времена и от всички астролози „голямото добро, големият добротворец, голямото щастие”, „носителят на големите почести и слава”. „Благодетелят”, който дарява изобилие от богатството в умствено, духовно и материално отношение, който дава всички благоприятни условия и възможности за сбъдването и осъществяването на най-висшите човешки идеали. Каквото е значението на Меркурий по отношение на материалния свят, такова е значението на Юпитер за опознаването и разбирането на всички истини, отнасящи се до висшите светове. Силата на природния Меркуриев ум можем да уподобим на Лунната светлина, а силата на Юпитеровия разум - на Слънчевата светлина. Когато Юпитер има преобладаващи хармонични съчетания с добротворците и заема високо ръководно положение в хороскопа, тогава щастието, успехите, славата и почестите на такъв човек са осигурени за през целия живот. 12.1. АСПЕКТИ НА ЮПИТЕР СЪС САТУРН ЮПИТЕР в тригон, квинтил, сокстил, паралел или съвпад в скоби със САТУРН Когато хармонията между Юпитер и Сатурн е най-силна и Юпитер заема високо ръководно положение, в такъв случай положителните Сатурнови качества ще послужат за усилване на Юпитеровите качества и добродетели, за пълно проявяване на благотворното Юпитерово влияние, като: успех в областта на религията, философията, социалните и правни науки, успех в държавните ръководни служби. Такива люде са най-добри философи, най-добрите общественици, управници, духовници, най-добрите законодатели на държавното устройство и общовалидния ред, най-честните, най- почтените, най-неподкупните и най-изисканите в службата си и в отношенията си човеци, които са образец на добродетели, идеализъм и безупречно служене на обществото.
към текста >>

Каквото е значението на Меркурий по отношение на материалния свят, такова е значението на Юпитер за опознаването и разбирането на всички истини, отнасящи се до висшите светове.
Юпитер показва какви са връзките, отношенията и обмяната на човека с ангелските светове. В гръцката митология за Юпитер се казва, че е родоначалник на Боговете, техен главен водач, а това ще рече, че при възникване на Европейската култура, висшият творчески разум става родоначалник на европейската култура. При сегашното развитие на човечеството, човек може най-добре най-правилно да възприема, да разбира и оползотворява всички благословения и сили, идващи от разните висши светове, само чрез висшия разум, ръководен от Юпитер. Поради тази именно причина Юпитер е наричан през всички времена и от всички астролози „голямото добро, големият добротворец, голямото щастие”, „носителят на големите почести и слава”. „Благодетелят”, който дарява изобилие от богатството в умствено, духовно и материално отношение, който дава всички благоприятни условия и възможности за сбъдването и осъществяването на най-висшите човешки идеали. Каквото е значението на Меркурий по отношение на материалния свят, такова е значението на Юпитер за опознаването и разбирането на всички истини, отнасящи се до висшите светове. Силата на природния Меркуриев ум можем да уподобим на Лунната светлина, а силата на Юпитеровия разум - на Слънчевата светлина. Когато Юпитер има преобладаващи хармонични съчетания с добротворците и заема високо ръководно положение в хороскопа, тогава щастието, успехите, славата и почестите на такъв човек са осигурени за през целия живот. 12.1. АСПЕКТИ НА ЮПИТЕР СЪС САТУРН ЮПИТЕР в тригон, квинтил, сокстил, паралел или съвпад в скоби със САТУРН Когато хармонията между Юпитер и Сатурн е най-силна и Юпитер заема високо ръководно положение, в такъв случай положителните Сатурнови качества ще послужат за усилване на Юпитеровите качества и добродетели, за пълно проявяване на благотворното Юпитерово влияние, като: успех в областта на религията, философията, социалните и правни науки, успех в държавните ръководни служби. Такива люде са най-добри философи, най-добрите общественици, управници, духовници, най-добрите законодатели на държавното устройство и общовалидния ред, най-честните, най- почтените, най-неподкупните и най-изисканите в службата си и в отношенията си човеци, които са образец на добродетели, идеализъм и безупречно служене на обществото. При хармонията между Юпитер и Сатурн човешкият егоизъм, представян от Сатурн, се облагородява, просветлява и се ръководи от висшия разум за служба на общочовешко благо.
към текста >>

ЮПИТЕР в опозиция и квадрат със САТУРН Силата на дисхармонията между Юпитер и Сатурн определя размера на пречките, ограниченията, лишенията при развитието и проявите на дарбите и способностите, които имат отношение във висшия творчески разум.
е., ако Сатурн е по-силен по място и знак от Юпитер, в такъв случай добродетелните Юпитерови качества ще послужат за облагородяването на Сатурновите качества за постигането на Сатурновите положителни идеали, които се характеризират като стремеж към постигане на материалното благополучие, към материална сигурност и стабилност, придобита с честни и почтени средства. Колкото по-силнае хармонията между Юпитер и Сатурн, толкова по-голяма е сериозността, дълбочината и дълготрайността на идеите, замислите, чувствата, желанията и стремежите на човека. На такива люде може винаги да се разчита и напълно да им се вярва във всичко, защото те са всякога верни и изпълнителни на дадена дума и обещание, всякога завършват онова, с което се заемат. Ако Юпитер получава хармоничен аспект от дисхармоничен Сатурн, в такъв случай Юпитеровите качества не печелят нищо. Също така, ако хармоничен Сатурн получава хармоничен аспект от дисхармоничен Юпитер, Сатурновите качества не се облагородяват. ЮПИТЕР в опозиция и квадрат със САТУРН Силата на дисхармонията между Юпитер и Сатурн определя размера на пречките, ограниченията, лишенията при развитието и проявите на дарбите и способностите, които имат отношение във висшия творчески разум. Ако Юпитер е предимно с хармонични съчетания и получава дисхармоничен аспект от хармонизиран Сатурн, то пречките, лишенията и ограниченията, които ще причини Сатурн в дейността на висшия разум, се преодоляват по-лесно. Ако при дисхармония между Юпитер и Сатурн, Сатурн е предимно дисхармоничен, в такъв случай Сатурновото влияние взема връх и Сатурновото въздействие върху висшия разум е твърде неблагоприятно. В такъв случай всяка проява и всяко постижение на висшия разум е придружено с големи борби, с много пречки и трудности. При дисхармония между Юпитер и Сатурн, ако Юпитер е по-силен по знак и дом, у човека ще има надмощие идеализмът, духовните стремежи, макар че ще преживее големи изпитания, загуби и злочестини. Когато, обаче, има дисхармония между Юпитер и Сатурн, но Сатурн е по-силен по знак и дом, тогава човек е с материалистически възгледи, а лошото Сатурново влияние може да породи у него желание да си послужи с всички нечисти и насилнически средства за придобиване главно на материални богатства, които в този случай са висшият стремеж на човека. 12.2.
към текста >>

Люде с хармония между Юпитер и Уран, според силата на хармонията, са предназначени да извършат някоя голяма служба, свързана с повдигането на човечеството в духовно отношение.
Уран е създателят на всички окултни идеи и науки и когато Юпитер, символизиращ стремежа към Бога и доброто, е в хармония с Уран, тогава Юпитеровият разум най-добре възприема, разбира и изявява окултните идеи и науки. Колкото по-голяма е хармонията между Юпитер и Уран, толкова по-силни и повече са висшите дарби и способности на човека. Според хармонията между Юпитер и Уран, човек има по-големи или по-малки възможности да възприема, разбира и прилага окултните идеи и науки, и да напредва в духовния път. Най-великите пророци, най-големите реформатори, основатели на окултни школи и учения, най-големите духовни ръководители на човечеството изобщо, са имали в хороскопа си силен хармоничен аспект между Юпитер и Уран. Колкото по-силна е хармонията между Юпитер и Уран, толкова повече и по-силни са Прометеевските дарби, способности и качества, които притежава висшия разум на човека. Люде с хармония между Юпитер и Уран, според силата на хармонията, са предназначени да извършат някоя голяма служба, свързана с повдигането на човечеството в духовно отношение. Тази хармония свидетелства, че такива люде много пъти са били ученици в окултни школи и са изпълнявали най-точно, най-сериозно и най-добросъвестно всички задачи, които са им били давани. Хармонията между Юпитер и Уран е свидетелство, че такъв човек е предназначен за необикновен живот и необикновена служба, че те са носители и разпространители на новите Божествени идеали и новата Божествена светлина, предназначени да освободят човечеството от противоречията и затрудненията му, да увеличат духовната му светлина и да го повдигнат в културно и духовно отношение. Хармонията между Юпитер и Уран създава всякога окултисти в най-широкия и пълен смисъл на думата. За такива човеци в библията се казва, че са „синове и дъщери на пророци”. Тези люде са възлюбили Бога с всичката си сила и с всичкия си разум и му служат всеотдайно.
към текста >>

Хармонията между Юпитер и Уран е свидетелство, че такъв човек е предназначен за необикновен живот и необикновена служба, че те са носители и разпространители на новите Божествени идеали и новата Божествена светлина, предназначени да освободят човечеството от противоречията и затрудненията му, да увеличат духовната му светлина и да го повдигнат в културно и духовно отношение.
Според хармонията между Юпитер и Уран, човек има по-големи или по-малки възможности да възприема, разбира и прилага окултните идеи и науки, и да напредва в духовния път. Най-великите пророци, най-големите реформатори, основатели на окултни школи и учения, най-големите духовни ръководители на човечеството изобщо, са имали в хороскопа си силен хармоничен аспект между Юпитер и Уран. Колкото по-силна е хармонията между Юпитер и Уран, толкова повече и по-силни са Прометеевските дарби, способности и качества, които притежава висшия разум на човека. Люде с хармония между Юпитер и Уран, според силата на хармонията, са предназначени да извършат някоя голяма служба, свързана с повдигането на човечеството в духовно отношение. Тази хармония свидетелства, че такива люде много пъти са били ученици в окултни школи и са изпълнявали най-точно, най-сериозно и най-добросъвестно всички задачи, които са им били давани. Хармонията между Юпитер и Уран е свидетелство, че такъв човек е предназначен за необикновен живот и необикновена служба, че те са носители и разпространители на новите Божествени идеали и новата Божествена светлина, предназначени да освободят човечеството от противоречията и затрудненията му, да увеличат духовната му светлина и да го повдигнат в културно и духовно отношение. Хармонията между Юпитер и Уран създава всякога окултисти в най-широкия и пълен смисъл на думата. За такива човеци в библията се казва, че са „синове и дъщери на пророци”. Тези люде са възлюбили Бога с всичката си сила и с всичкия си разум и му служат всеотдайно. Колкото по-голяма е хармонията между Юпитер и Уран, толкова по-големи и по-добри условия и възможности за проява има висшият разум на човека, толкова по-голяма е вероятността да се прояви такъв човек като оригинален и значителен творец в която и да е област на творческата човешка дейност. Държавници с такъв аспект успяват да прокарат най-големите и ползотворни реформи, да допринесат най-голямата полза на народа си.
към текста >>

ЮПИТЕР в опозиция или квадрат с УРАН Колкото по-голяма е дисхармонията между Юпитер и Уран, толкова по-силни, по- многобройни и по-големи са заблужденията на такъв човек, неговите изопачени схващания, разбирания и прояви по отношение на науката, философията, изкуството и всяко творчество изобщо.
Човек, който има хармония между Юпитер и Уран, непременно ще се прояви като оригинален творец в своята област на дейност. Силата на хармонията между Юпитер и Уран определя степента на творческите способности и прояви. Между философите такъв най-силен аспект има Сведенборг и Кант, между музикантите - Бетовен, между писателите - Достоевски и Толстой, между художниците - Леонардо да Винчи. Когато Юпитер и Уран са в хармония помежду си, а поотделно всеки от тях получава силни дисхармонии от злосторниците, в такъв случай човек пак ще се прояви като творец в някоя област, обаче преди това ще има да премине много изпитания, пречки, несгоди, ограничения и лишения. Но ако Юпитер и Уран са в хармония и всеки от тях поотделно получава предимно хармонични съчетания от добротворците, особено от Слънцето, успехите на такъв човек ще бъдат много големи, защото всички обществени среди ще го обичат и ще бъдат в негова помощ. ЮПИТЕР в опозиция или квадрат с УРАН Колкото по-голяма е дисхармонията между Юпитер и Уран, толкова по-силни, по- многобройни и по-големи са заблужденията на такъв човек, неговите изопачени схващания, разбирания и прояви по отношение на науката, философията, изкуството и всяко творчество изобщо. Люде с такива аспекти се отличават със силни амбиции да заемат винаги първите места, да бъдат ръководители и да направляват всяка човешка дейност. Но на тях им липсват съответните знания и качества за ръководството, към което се стремят. Поради тази своя отрицателна черта, тези хора всякога и при всички условия водят упорити и продължителни борби, за да вземат високи служби и ръководни места, от върха, на които скоро биват катурвани по катастрофален за тях начин. Колкото по-силна е дисхармонията между Юпитер и Уран в хороскопа на даден човек, толкова повечко и по-силни ще бъдат неговите вътрешни и външни борби, толкова повече ще бъдат противоречията и нещастията в неговия живот. Животът и дейността на такива люде най-често минава напразно, в празни грандиозни приказки, в неизпълнени обещания, в катастрофални неоправдани домогвания.
към текста >>

Всички човеци, които имат дисхармония между Юпитер и Уран, непременно със своите дисхармонични мисли, чувства, желания слова и дела ще причинят големи борби и разрушителна дейност в умствено, духовно и материално отношение, било съзнателно, било несъзнателно.
Техният живот е колкото драматичен, толкова и комичен. Ако при дисхармония между Юпитер и Уран, поотделно както Юпитер, така и Уран получават предимно хармонични съчетания от добротворците, особено от Слънцето, в такъв случай човек ще премине много борби, много несгоди, ще преживее множество заблуди, ще прави често грешки, но от всичко ще се поучава и накрая ще излезе победител в трудната борба и ще постигне своите идеали. Когато между Юпитер и Уран има дисхармония и поотделно Юпитер и Уран получават предимно лоши съчетания от злосторниците, в такъв случай животът и дейността на човека отначало до край трябва да се определят като лоша трагедия. Дисхармонията между Юпитер и Уран е свидетелство, че такъв човек в минали животи е бивал в окултни школи, придобия е много знания, бил е поставян на висши ръководни служби, но не е изпълнявал добросъвестно дълга си, не е бил последователен и непроменчив носител, изявител и служител на Божествената мъдрост. По силата на дисхармонията между Юпитер и Уран съдим до каква степен човек е нарушил законите на Божествената мъдрост и доколко в живота си е използвал средствата на лъжата и насилието. Всички човеци, които имат дисхармония между Юпитер и Уран, непременно със своите дисхармонични мисли, чувства, желания слова и дела ще причинят големи борби и разрушителна дейност в умствено, духовно и материално отношение, било съзнателно, било несъзнателно. Липсата на всякакъв аспект между Юпитер и Уран показва, че такъв човек никога не е имал велики идеи и стремежи, никога не е правил усилия да се издигне до равнището, на което те се зараждат и изживяват, т. е. той още не е работил със силите на светлината на Божествената мъдрост и не познава нейните плодове. Такъв човек е лишен напълно от всякакви Прометеевски качества, сили и стремежи. 12.3. СПЕКТИ НА ЮПИТЕР С НЕПТУН ЮПИТЕР в съвпад, паралел, съвпад в скоби, квинтил или секстил с НЕПТУН От митологията знаем, че Юпитер и Нептун са братя, че Нептун е по-старият от тях, че те винаги са били в сговор помежду си и всякога са помагали на другите, без никога да е възниквала препирня помежду им. Юпитер е представител на висшия, творческия разум, или, както това е изразено на алегоричен език на митологията, той е „върховен Бог на небето”.
към текста >>

При дисхармония между Юпитер и Нептун, на младини, а може би и през целия си живот, човек ще бъде склонен да търси най-лесния път за големи постижения в духовно отношение.
За да бъде човек вдъхновен творец в която и да било област на изящните изкуства и духовните науки, за да имат творенията му общочовешки характер, общочовешко значение, в хороскопа си той трябва да има винаги хармония между Юпитер и Нептун. ЮПИТЕР в опозиция или квадрат с НЕПТУН Когато тези две светила са в дисхармония помежду си, това показва, че такъв човек в минали животи е направил много прегрешения, внесъл е в умовете на човеците много заблуди чрез различни творения, че е изпълнявал добросъвестно духовните си служби, отлагал е главно приложението на добрите мисли, желания, намерения, внушения, идващи от висшите светове, пропуснал е благовремие и не е оползотворил много благословения, които са му били давани. Следователно, дисхармонията между Юпитер и Нептун през настоящия живот на човека ще се изразява главно в липса на благоприятни условия и време за постигане на редица духовни стремежи и идеали, каквито може да има такъв човек. Трябва да се има предвид, че при дисхармонията на Юпитер с Нептун у човека не се пораждат никакви пороци или недостатъци, а напротив - човек може да има същите идеали, същите стремежи, същите копнежи, същата любов, каквито има и при положителните влияния от хармонията между Юпитер и Нептун, само че при дисхармонията между тях, човек ще бъде лишен от условията и възможностите да бъде творец и да постигне идеалите си. Когато Юпитер и Нептун са в дисхармония, човек ще има в живота си много противоречия, много препятствия, лишения е несгоди при осъществяването на своите идеали. При дисхармония между Юпитер и Нептун, на младини, а може би и през целия си живот, човек ще бъде склонен да търси най-лесния път за големи постижения в духовно отношение. Такива люде много вярват на разни ясновидци и гадатели, на разни духове и всевъзможни явления, които те тълкуват като прояви на „висши светове”, но които представят в същност техни самозаблуждения. Дисхармонията между Юпитер и Нептун често прави човека наивен и безвреден маниак, склонен да си въобразява, че е много нещо, че знае много, че „приказва с Бога и ангелите”, че другите човеци са много изостанали и затова не го разбират. Юпитер в дисхармония с Нептун, ако Юпитер е близо до меридиана, дава на човек подтик да се стреми към владишки пост или друго високо духовно звание, но цялата му дейност ще бъде заблуждение, изопачаване, комедиантство, лицемерие, духовно представление. Ако при дисхармонията между Юпитер и Нептун, Нептун стои по-високо в хороскопа, човек ще бъде жертва на мания, че е голям ясновидец и може да ръководи целия свят, но затова е потребно всичко да го слушат. 12.4. АСПЕКТИ НА ЮПИТЕР С ПЛУТОН ЮПИТЕР в тритон, квинтил или секстил с ПЛУТОН Плутон по природа има двойнствено влияние.
към текста >>

Люде с такава дисхармония също могат да станат най-големите диктатори, най-големите злосторници по отношение на целия свят.
Ако при хармония между Юпитер и Плутон, последният е по-силен по знак и дом, и е по- високо в хороскопа, в такива случаи най-висшият идеал на човека е да забогатява колкото може повече с подземни богатства и ако Юпитер е предимно с хармонични аспекти, както и Плутон, тогава човек осъществява копнежите си за богатства. Колкото по-голяма е хармонията между Юпитер и Плутон и колкото повече са хармоничните съчетания на Юпитер с другите светила, както и на Плутон, толкова по-големи са условията и възможностите на човека да бъде полезен в използването на подземните богатства, да става известен и да забогатява чрез това. ЮПИТЕР в опозиция, съвпад, съвпад в скоби, паралел или квадрат с ПЛУТОН Колкото по-голяма е дисхармонията между Юпитер и Плутон, толкова по-големи са противоречията, заблужденията, загубите и страданията, причинени на човека от грубите сили, управлявани от Плутон, защото дисхармонията между Юпитер и Плутон означава, че в редица минали животи човек не се е ръководил от съветите, мислите и внушенията на висшите светове, действащи чрез Юпитер, а се е поддавал на низшите внушения и желания, идващи от Плутон. Дисхармонията между Юпитер и Плутон е свидетелство, че човек се е стремил по най-лесен и незаконен начин да забогатява, като си е позволявал без съгласието на природата и низшите светове да разравя природните богатства от земните недра и да злоупотребява с тях. При дисхармония между Юпитер и Плутон, ако Плутон е по-високо и по-силен от Юпитер, в такива случаи човек е готов да погази всякакъв морал, всяко висше право и всяко правило, само да постигне желанието си да забогатее. Люде с такава дисхармония също могат да станат най-големите диктатори, най-големите злосторници по отношение на целия свят. Когато Юпитер и Плутон са в дисхармония, но поотделно имат предимно хармонични съчетания с другите светила, в такива случаи се раждат люде, които са най-чудати, фантастични и непоправими иманяри. В организма на човека Плутон има отношение към устройството и функциите на храносмилателната система, тънките черва, както и към апендикса. Следователно, при хармония между Юпитер и Плутон, тази система ще има предимно правилно устройство и правилни функции. Обратното става, когато Юпитер и Плутон са в дисхармония. При дисхармония между Юпитер и Плутон влиянията на висшите светове, идващи чрез Юпитер и влиянията на низшите светове, идващи чрез Плутон, не могат да се неутрализират, хармонизират и използват.
към текста >>

В организма на човека Плутон има отношение към устройството и функциите на храносмилателната система, тънките черва, както и към апендикса.
ЮПИТЕР в опозиция, съвпад, съвпад в скоби, паралел или квадрат с ПЛУТОН Колкото по-голяма е дисхармонията между Юпитер и Плутон, толкова по-големи са противоречията, заблужденията, загубите и страданията, причинени на човека от грубите сили, управлявани от Плутон, защото дисхармонията между Юпитер и Плутон означава, че в редица минали животи човек не се е ръководил от съветите, мислите и внушенията на висшите светове, действащи чрез Юпитер, а се е поддавал на низшите внушения и желания, идващи от Плутон. Дисхармонията между Юпитер и Плутон е свидетелство, че човек се е стремил по най-лесен и незаконен начин да забогатява, като си е позволявал без съгласието на природата и низшите светове да разравя природните богатства от земните недра и да злоупотребява с тях. При дисхармония между Юпитер и Плутон, ако Плутон е по-високо и по-силен от Юпитер, в такива случаи човек е готов да погази всякакъв морал, всяко висше право и всяко правило, само да постигне желанието си да забогатее. Люде с такава дисхармония също могат да станат най-големите диктатори, най-големите злосторници по отношение на целия свят. Когато Юпитер и Плутон са в дисхармония, но поотделно имат предимно хармонични съчетания с другите светила, в такива случаи се раждат люде, които са най-чудати, фантастични и непоправими иманяри. В организма на човека Плутон има отношение към устройството и функциите на храносмилателната система, тънките черва, както и към апендикса. Следователно, при хармония между Юпитер и Плутон, тази система ще има предимно правилно устройство и правилни функции. Обратното става, когато Юпитер и Плутон са в дисхармония. При дисхармония между Юпитер и Плутон влиянията на висшите светове, идващи чрез Юпитер и влиянията на низшите светове, идващи чрез Плутон, не могат да се неутрализират, хармонизират и използват. Ако уподобим човека на растение, корените на растението ще събират соковете, създадени от Плутоновите влияния, а клоните и листата ще събират слънчевата светлина и ще извършват асимилацията. Когато Юпитер и Плутон са в хармония, тогава както корените, така и клоните, и листата са при най-благоприятни условия.
към текста >>

Хармонията на Юпитер с добротворците, главно със Слънцето, Нептун и Уран, свидетелства до каква степен човек в много от миналите си животи е бивал добър ученик и добър слуга по отношение на висшите светове, т. е.
По хармоничните съчетания на Юпитер с другите светила вадим заключение каква светлина, какви сили и богатства съдържа висшия разум на човека и до каква степен той има условия и възможности да се проявява като творец в различните области на човешкия дух. Дисхармонията на Юпитер с добротворците показва доколко човек е изгубил доверието, благоразположението и доколко се е лишил от благословенията на висшите светове, вследствие на непослушание, недобросъвестност и неизпълнение в минали животи на зададените му задачи като ученик в окултните школи. Хармонията на Юпитер със злосторниците е свидетелство, в каква степен човек е станал господар и добър учител на всички по-низши светове под себе си, на низшите духове, сили и влияния, които може да трансформира, организира, хармонизира и да оползотворява за добро. Дисхармонията на Юпитер със злосторниците показва доколко човек се е объркал и отклонил от доброто, доколко не е работил разумно, правилно и целесъобразно, не се е умил прилежно и не знае как да се справи с всичките низши сили и влияния. Тя показва още опасностите от заблуди, изопачавания, погрешни схващания и разбирания за силата и значението на висшите светове. Хармонията на Юпитер с добротворците, главно със Слънцето, Нептун и Уран, свидетелства до каква степен човек в много от миналите си животи е бивал добър ученик и добър слуга по отношение на висшите светове, т. е. доколко е бивал носител, изявител и служител на благословенията, идещи от Божествената любов, мъдрост и истина. Когато Юпитер е в хармония със Слънцето според силата на хармонията, съдим за силата, богатството, условията и възможностите за проява и постижения на висшия творчески разум. При хармония между Юпитер и Слънцето, ако Слънцето е пo-високо в хороскопа и по-силно от Юпитер по дом и знак, в такива случаи Юпитер усилва положителните, благотворни Слънчеви влияния. Такива люде са най-богато и всестранно надарени, те са носители, изявители и служители с мисли, чувства, желания, слова и дела на Божествената любов, мъдрост и истина, защото Юпитер, висшият творчески разум, е най-добрият служител, изявител и осъществител на всички висши идеи, замисли и стремежи. Ако при хармония между Юпитер и Слънцето, Слънцето стои по-високо, а Юпитер е с преобладаващи хармонични съчетания от другите светила, в такъв случай човек има най-много благоприятни и сигурни условия и възможности за реализиране на висшите си идеали и идеи.
към текста >>

Луната има отношение главно към най-долния слой на народа - към простолюдието, както и към материалните работи и условия и женския свят.
При дисхармония между Юпитер и Слънцето, ако Юпитер заема ръководно положение, т. е. ако е по-високо в хороскопа и е по-силен по знак и дом, в такива случаи Слънцето усилва отрицателните качества на Юпитер. Такива люде са в точния смисъл на думата фарисеи и по мисли, и по чувства, и по слова, и по дела. При хармония между Юпитер и Луната в зависимост от силата на хармонията, Юпитер усилва положителните, добродетелните качества на Луната, т. е. прави въображението на човека - най-висшето качество на Луната - възходящо, богато, добродетелно и творческо. Луната има отношение главно към най-долния слой на народа - към простолюдието, както и към материалните работи и условия и женския свят. Следователно, при хармония между Юпитер и Луната човек ще има най-добрите условия и възможности за придобиване на материални богатства, за тяхното оползотворяване, за оказване на големи услуги на простолюдието и за придобиване на обичта на широките народни маси. При хармония между Юпитер и Луната, работите на човека се нареждат лесно, той лесно печели приятели, лесно се разбира с всички обществени среди и слоеве, защото Луната в този случай става причина за проявяването на всички положителни Юпитерови качества. При хармония между Юпитер и Луната, ако Юпитер е пo-силен и ръководещ, човек придобива широка обществена известност с големите услуги и добрини, направени на народа. Такива люде се отличават с голяма религиозност, човеколюбив, милосърдие, добродушие, общителност и услужливост. При дисхармония между Юпитер и Луната, в зависимост от нейната сила, въображението на човека е изопачено, поддава се на заблуди, ограничено е и е лишено от творчески качества.
към текста >>

При дисхармония между Юпитер и Сатурн, Божественото и сатанинското са в разногласие, поради което в умствено и духовно отношение човек често ще бъде разпъван на кръст.
след много изкушения, страдания, противоречия и заблуди човек ще стигне до истината, ръководейки се от внушенията на ангелския свят, т. е. от висшия си разум. Ако при дисхармония между Юпитер и Сатурн, последният стои по-високо в хороскопа, в такива случаи доброто е на залязване, а злото на изгряване. Тогава човек е способен да извърши много прегрешения и престъпления, за да заеме високи държавни постове и, разбира се на тях той ще причини голямо зло на целия народ, като смята своетс злосторничество за добротворство и очаква свръх всичко да го прославят за пакостите му. При хармония между Юпитер и Сатурн, Божественото, коет действа чрез Юпитер и сатанинското, което действа чрез Сатурн, са съчетани, като Божественото ръководи, поради което човек има възможност да постигне идеалите си. При дисхармония между Юпитер и Сатурн, Божественото и сатанинското са в разногласие, поради което в умствено и духовно отношение човек често ще бъде разпъван на кръст. Дисхармонията между Юпитер и Сатурн в хороскопа показва, че такъв човек в минали животи е бил окултен ученик и е бил поставян на висши държавни и обществени постове, но не е изпълнявал добросъвестно своята служба, а е сторил много пакости и е внесъл объркване в живота на много люде. В областта на философията пример за силно проявена дисхармония между Юпитер и Сатурн е Фр. Ницше. При дисхармония между Юпитер и Сатурн имаме неправилна чрезмерна дейност на черния дроб, управляван от Сатурн. При тази неправилна дейност в червата се натрупват много нечистотии, много отрови, които стават причина за множество болести. Дисхармонията между Юпитер и Сатурн е свидетелство, че човек още не е подчинил и не управлява низшите си желания с висшия разум.
към текста >>

Хармонията между Юпитер и Сатурн показва богатствата в умствено, духовно и материално отношение, които човек е спечелил под ръководството на ангелите.
Поради това всички месоядни животни са жестоки по нрав, не живеят на общества, не се култивират от човека, едни други се изтребват, размножават се в по-малки размери от растениепасните и плодоядните - те си добиват храната без насилие и без лъжа, храната им е, следователно напълно естествена, кротки са по природа, живеят на общества, култивират се от човека, не се нападат едни други, повече се размножават, по-дълго живеят и еволюират. Същият закон важи и за човеците. Хармонията между Юпитер и Сатурн, в зависимост от нейната сила, показва доколко човек е успял да подчини човешкото начало, което се проявява чрез Сатурн, на ангелското начало, което се проявява чрез Юпитер, т. е., доколко човек се е научил от ангелите да бъде служител на Господа с разума си, чувствата, словото и делата си. Дисхармонията между Юпитер и Сатурн, според нейната сила, показва доколко човешкото се противи на ангелското начало, доколко човек проявява непослушание спрямо Божествените закони. Хармонията между Юпитер и Сатурн показва богатствата в умствено, духовно и материално отношение, които човек е спечелил под ръководството на ангелите. Обратно, дисхармонията между Юпитер и Сатурн показва дълговете, които човек е направил и които сега трябва да ги плаща. Изобщо, съчетанията между Юпитер и Сатурн показват какви са връзките, отношенията, обмяната и зависимостите между висшия творчески разум, управляван от Юпитер и низшия материален ум, управляван от Сатурн. Юпитер в хармония с Уран според степента на хармонията, показва доколко човек в минали животи като окултен ученик е успял да съгласува силите на светлината, разумността и творческия разум, проявяващи се чрез Юпитер с Божествената мъдрост, проявявана чрез Уран. Ако при хармонията между Юпитер и Уран, Юпитер е по-високо в хороскопа и е по-силен по положение, в такива случаи положителните Уранови влияния усилват положителните Юпитерови качества. Тогава човек се проявява като най-добър творец в областта на философията, религията, нравствеността, педагогиката и обществените преобразувания, където е най-полезен.
към текста >>

Ако при дисхармонията между Юпитер и Уран, Юпитер стои по-високо в хороскопа и е по- силен, това показва, че такъв човек е съгрешил в миналото като държавник, обществен просветител или свещенослужител.
Ако при хармонията между Юпитер и Уран, Уран заема по-високо място в хороскопа, в такива случаи творческите сили на Юпитеровия разум служат като средство за проявяване на висшата Божествена мъдрост на Уран. В такива случаи човеците се проявяват като творци в областта на окултните науки, главно на астрологията, френологията, хиромантията, графологията, палмистрията и др. Колкото по-голяма е хармонията между Юпитер и Уран, колкото също така Уран стои по- високо в хороскопа, толкова по-големи са вероятностите човек да се прояви като окултен учител, ръководител и създател на окултни общества, на окултни учения изобщо. Такива люде имат най- правилни схващания и разбирания за всички въпроси на окултизма, те разбират най-добре всички философски системи, знаят от какъв свят са те и на каква основа са построени. Дисхармонията между Юпитер и Уран показва доколко човек в минали животи като окултен ученик е бил ленив, нехаен, небрежен, неточен, пропускал е много благоприятни условия и възможности и не е бивал носител, проявител и служител на висшата Божествена мъдрост, не се е проявил, както му е било възможно. Ако при дисхармонията между Юпитер и Уран, Юпитер стои по-високо в хороскопа и е по- силен, това показва, че такъв човек е съгрешил в миналото като държавник, обществен просветител или свещенослужител. Ако при дисхармонията между Юпитер и Уран, Уран е по-високо в хороскопа и е по-силен, това показва, че такъв човек е съгрешил в минали животи в областта на творчеството и на окултните науки, допуснал е много грешки като окултен ученик. Всяка хармония между Юпитер и Уран е свидетелство в каква степен човек с разума си в минали животи е бил носител, проявител и служител на Божествената мъдрост с мислите си, чувствата, желанията, делата и словата си. Дисхармонията между Юпитер и Уран показва, че като окултен ученик човек е проявил непослушание, неизпълнение спрямо Божествената воля за осъществяването на Божествените мисли и внушения. Когато Юпитер е в хармония с Нептун според степента на хармонията, съдим доколко човек в миналите си животи е бил носител, проявител и служител на Божествената любов с разума си, до каква степен е проявил Божествената любов в областта на идеите, мислите, словото и делата си. Ако при хармония между Юпитер и Нептун, Нептун стои по-високо в хороскопа и е по-силен, в такива случаи благородните и вдъхновителни Нептунови влияния ще усилят благородните и творчески влияния на Юпитер, т. е.
към текста >>

Колкото е по-голяма и по-силна хармонията на Юпитер с добротворците, толкова повече човек може да бъде носител, изявител и служител на доброто, осъществител на доброто в умствено, духовно и материално отношение.
Хармонията на Юпитер със злосторниците е свидетелство до каква степен човек е станал разумен господар и учител на по-низшите светове от себе си, доколко е успял да накара своята низша природа да бъде служител на по-висшата. Дисхармонията между Юпитер и злосторниците показва до каква степен човек се е поддал да бъде обсебван от идеите и мислите на низшите светове, доколко е станал техен проводник и какви висши дарби и способности е изгубил поради разрушителното и понижаващо въздействие на низшите светове. Чрез Юпитеровия разум, който управлява всички дарби и способности, човек може да има връзки, отношения и обмяна с всички висши светове, от които да получава всички жизнедателни творчески сили и жизнедателна творческа светлина. Също така само чрез Юпитеровия разум човек може да стане добър господар, добър учител, добър управник на своята низша природа, както и на низшите светове. Следователно, според количеството и силата на хармоничните съчетания, които Юпитер образува с другите светила, съдим до каква степен човек притежава творчески сили и творческа светлина от висшите светове и до каква степен проявява хармонично творчество в пo- низшите светове. Колкото е по-голяма и по-силна хармонията на Юпитер с добротворците, толкова повече човек може да бъде носител, изявител и служител на доброто, осъществител на доброто в умствено, духовно и материално отношение. Според количеството и силата на хармониите между Юпитер и другите светила, са развити, действат и дават плодове висшите дарби, способности и добродетели, обработвани от Юпитеровия разум. Колкото повече и по-силни съчетания има Юпитер главно с добротворците, толкова повече са усъвършенствани и се проявяват добродетелите и способностите на Юпитеровия разум: любов и вяра към Бога, любов към обществените идеали, вродена съвестност, вродено човеколюбив, любов към отечеството, любов към мира, към Божествените закони и Божествения ред, любов към всички добродетелни идеали и замисли, любов към младото поколение и грижи за него, стремеж към установяване на хармонично обществено устройство. Колкото повече хармонични съчетания има Юпитер, главно с добротворците, колкото по- силен е по дом и знак той, толкова повече човек може да бъде добър държавник и общественик, толкова повече добрини може да направи на народа си. Силно хармонизиран Юпитер, главно със Слънцето и другите добротворци, може да бъде най-добър реформатор, основател, водител, учител в областта на религията, философията, нравствеността, законодателството. Юпитер със силни дисхармонии, особено със злосторниците, показва, че такъв човек е скъсал връзките си, отношенията и обмяната си както с висшите, така и с низшите светове.
към текста >>

Той има отношение към вярата.
Съзнателно, разумно и целесъобразно човек може да получава хармонични въздействия от Юпитер по много начини: като дружи с лица, които имат силно хармоничен Юпитер в хороскопа си, като проучва задълбочено творчеството на писатели със силно хармонично влияние на Юпитер, какъвто е например Л. Н. Толстой. Всички философи, които се занимават с религиозни въпроси, попадат под влиянието на Юпитер. Литератори със силно хармонично влияние на Юпитер се занимават с религиозни и обществени въпроси. Основният цвят на Юпитер е синият. Той има отношение към вярата. Следователно, който иска да усили вярата си, нека възприема хармоничното Юпитерово влияние от синия цвят чрез цвета на облеклото и околната обстановка. Най-силни, най-хармонични и най-благотворни Юпитерови влияния човек може да получи, като придобие навика да гледа често денем ясно-синьото небе. В този случай Юпитеровите влияния са най-силни върху умствения и духовния живот на човека. Колкото повече и по-силни са хармоничните съчетания на Юпитер с добротворците, толкова повече, по-силни, по-разнообразни и многостранно развити са висшите творчески дарби и способности на човека, чрез който той възприема, разбира и оползотворява благословенията, идещи от висшите светове. Когато Юпитер има дисхармонични съчетания с добротворците, резултатът в това отношение е точно обратен.
към текста >>

Когато Юпитер има дисхармонични съчетания с добротворците, резултатът в това отношение е точно обратен.
Той има отношение към вярата. Следователно, който иска да усили вярата си, нека възприема хармоничното Юпитерово влияние от синия цвят чрез цвета на облеклото и околната обстановка. Най-силни, най-хармонични и най-благотворни Юпитерови влияния човек може да получи, като придобие навика да гледа често денем ясно-синьото небе. В този случай Юпитеровите влияния са най-силни върху умствения и духовния живот на човека. Колкото повече и по-силни са хармоничните съчетания на Юпитер с добротворците, толкова повече, по-силни, по-разнообразни и многостранно развити са висшите творчески дарби и способности на човека, чрез който той възприема, разбира и оползотворява благословенията, идещи от висшите светове. Когато Юпитер има дисхармонични съчетания с добротворците, резултатът в това отношение е точно обратен. Колкото повече и по-силни са хармоничните съчетания на Юпитер със злосторниците, толкова по-голяма е дейността на висшия творчески разум в областта на низшите светове, които чрез Юпитеровия разум биват организирани, управлявани и оползотворявани. Преобладаващите дисхармонични съчетания на Юпитер със злосторниците показват низшите сили, лошите навици, противоестествените инстинкти, които пречат за правилното развитие и правилната дейност на висшия, творчески разум. Липсата на всякакви съчетания на Юпитер с другите светила показва, че такъв човек не притежава особени дарби и способности, сочи липсата на условия и възможности да се прояви такъв човек в областта на творчеството. В органическия живот на човека най-висшата дарба на Юпитер се проявява в обонянието, колкото повече, по-силни са хармоничните съчетания на Юпитер с другите светила, толкова по- развито е обонянието на човека. Такъв човек по миризмите може лесно да разпознава чистотата и качеството на човеците и нещата.
към текста >>

74. V. Астрологът на Духа от Изгрева, София - 1. Предговор към “Астрология” на Иван Антонов

Погрешката е вътре в нас.” Цитираните пасажи имат отношение към астрологията.
Това е човешкото падение. То е падение вътре във вас. На 23 градуса е отдалечена вашата ос от правата посока, от правата посока на Любовта. И понеже лъчите на Любовта в човешката душа не идат правилно, вследствие на това има един дисонанс в човека. Земята е отдалечена - не е погрешка това. Погрешката е вътре в нас.” Цитираните пасажи имат отношение към астрологията. А за нея Учителят казва: “Астрологията е една стара наука. Тя води своя произход още от първата култура, зачената е с първата раса, която е съществувала на Земята в предисторически времена.” Изучаващият науката астрология малко или много трябва да бъде запознат със знанията на математиката и астрономията. Защото “Астрологията това е физиологията на човешката душа. Можем да направим следното сравнение: както анатомията е необходима за един лекар, за един хирург, така съвременната астрономия представлява анатомия, а пък астрологията - физиология на небесните тела” - ни осветлява Учителят за тази наука. Особено е необходима математиката и наред с нея - астрономията в тоя дял от астрологията, който се занимава с изчисленията.
към текста >>

В Свещеното Писание е писано: “Ще седнете и вие на дванайсетте престола, да съдите дванайсетте племена израелеви.” А Учителят на с.
Знае се, че зодиакът представлява лента с широчина около 17 градуса. Колко е тази широчина, изразена в линейни единици, не се знае. По средата на тази зодиакална лента минава еклиптиката - видимият път на Слънцето. Трябва да знаем, че зодиакалният кръг не е едно еднородно цяло. Зодиакалният кръг е съставен от дванайсет зодиакални знаци. В Свещеното Писание е писано: “Ще седнете и вие на дванайсетте престола, да съдите дванайсетте племена израелеви.” А Учителят на с. 76 от томчето “Синове на възкресението”* разкрива астрологическия смисъл на тоя израз: “Дванайсетте престола представляват дванайсетте зодии на Слънцето, дванайсет метода, чрез които живота на земята може да се прояви. Всяка зодия представлява начин, по който могат да се придобият, да се използват силите, които се крият в човека.” “Когато изучавате астрологията - казва Учителят на с. 81 от “Синове на възкресението” - виждате, че за да придобие известна дарба, човек трябва да се роди в съответната на нея зодия. Голямото разнообразие на хората се дължи на това именно че всеки човек е роден при съвършено специфични за него планетни съчетания, различни от тия на другите. Всеки градус на зодиите съдържа в себе си известни дарби и възможности.
към текста >>

Но с времето знанията ми по отношение на Словото се увеличиха и днес смятам, че това не само че не е грешка, но мисля, че е добре, че така е станало.
Кръстев се мъчи да ме обори, като прави изявление за инцидент между Колю Кай шев и Иван Антонов, и между брат Цеко и Иван Антонов. В момента на записа как съм пропуснал да изясня това твърдение, не знам и не мога да си го обясня. Когато го прочетох, след като тоя том на сборника беше отпечатан, нямаше начин да реагирам. Просто запазих мълчание. Отначало помислих, че съм направил голямо опущение. Но с времето знанията ми по отношение на Словото се увеличиха и днес смятам, че това не само че не е грешка, но мисля, че е добре, че така е станало. Но за да пиша сега тия редове, причината е, че има читатели, които след като прочели тия изказвания, са ги повярвали и се разочаровали от Иван Антонов, най-меко казано. Затова се налага да напиша и аз моите „Толословни твърдения”. Ето въпросните изречения, предизвикали разочарования у някои читатели, изказани от Кръстев - цитирам: „... И той, Иван Антонов, има един инцидент с Каишев. Той преследва Каишев, кара го да отиде да работи, за да може да си спечели, за да си купи хляб и да му го донесе. Правил е същото и с брат Цеко, вземал му парите.
към текста >>

Но когато единият от тях изказва съмнение по отношение на него, малкият тогава Иван не се колебае, оставя храната, оставя подслона и продължава пътя си в дъждовния ден.
Върви по железопътната линия. Дъжд вали. Гладен е. Приютяват го работниците, поддържащи релсовия път. Предлагат му храна, която той приема. Но когато единият от тях изказва съмнение по отношение на него, малкият тогава Иван не се колебае, оставя храната, оставя подслона и продължава пътя си в дъждовния ден. Той няма перспектива, че ще намери друга храна и друг подслон. Гладен, измокрен е, но това не му пречи да покаже достойнство и не приема помощ с такава подигравка. Питам тогава: може ли човек с такъв характер да издевателства над Каишев и Цеко. Пък и Каишев не беше човек, който би превил гръб пред когото и да било! Затова моят въпрос е: може ли?
към текста >>

В съвременните условия има по-голям ред и порядък в това отношение.
Те смятат, че като сменят датата, ще сменят характера си, условията си и всичко, което не им хареса. Какво велико самозаблуждение! Има и такива, които знаят, че датата в документа не е вярна, но нямат възможност да научат истинската. Минало е много време и майката не може да си спомни момента на събитието. А там, където са повече деца, там датите напълно се объркват. В съвременните условия има по-голям ред и порядък в това отношение. Раждането, в болшинството случаи, става в родилни домове и може да се твърди, че в датата денят, месецът и годината са верни. За часа обаче на такова твърдение не може да се осланяме. Защо? - Защото попълването става след като събитието е минало отдавна. Този, който попълва документите, слага часа на попълване на акта за раждане за час на раждане. Ако е по-съвестен, връща назад времето по предположение или каквото му интуицията подскаже.
към текста >>

75. 3. ДВИЖЕНИЯ НА ЗЕМЯТА В ПРОСТРАНСТВОТО

Тези материали, визиращи атмосферата и температурите на планетите, а също и състава и биологичните условия върху същите, се анализират постепенно и хвърлят обилна светлина не само относно нашата слънчева система, но и по отношение на другите слънчеви системи.
3. ДВИЖЕНИЯ НА ЗЕМЯТА В ПРОСТРАНСТВОТО За да се разбере добре устройството на световния часовник, чиито стрелки показват непрестанно хода на всеобщата история на народите и на цялото човечество, е необходимо да бъдат разгледани дванадесеттях движения, които извършва нашата планета в пространството. Ще спрем вниманието си. обаче, главно върху прецесията, която е по-специално свързана със стрелките на световния часовник. Съвременната астрономическа наука през последните десетилетия на XX столетие е направила колосални постижения в посока на проучването на звездния мир. Астрофизиката, радиоастрономията и пускането на изкуствени спътници и междупланетни сонди, са дали възможност в последно време да бъде натрупан огромен фактически материал. Тези материали, визиращи атмосферата и температурите на планетите, а също и състава и биологичните условия върху същите, се анализират постепенно и хвърлят обилна светлина не само относно нашата слънчева система, но и по отношение на другите слънчеви системи. Пред астрономическата наука се слагат настойчиво проблеми, които в миналото бяха считани за предмет на фантастичния свят на приказките. Поменатите дванадесет движения, извършвани от нашата Земя в пространството, се обуславят главно от три фактора. Първият фактор е изпъкналостта на Земята при нейния екватор. Вторият е комбинираното движение и влияние на останалите планети от нашата слънчева система върху Земята. Третият фактор и най-важният е самото Слънце, което се явява като главен първичен трансформатор на космичните електромагнитни енергии, излъчвани от нашата Галактика.
към текста >>

Така древните култури в Близкия Изток са се развили под съзвездието Телец, символизирано със свещеното животно Алис.
Този прецесионен цикъл се равнява на 25,920 година и този период се нарича Платонова година. Разделено това число на 12 дава числото 2160 години, число което съставлява величината на цикъла на Космичния месец. След около 12 000 години небесният полюс ще се придвижи към звездата Вега от съзвездието Лира. Астрономията обяснява това преместване на небесния полюс с притегателната сила на Слънцето, упражнявана върху изпъкналата част на земния екватор. Вследствие матова, зодиакалните знаци, в своето движение през хилядолетията, чертаят контурите на ерите и епохите, които са свързани с расите и техните култури Още древната традиция е била запозната с тези звездни цикли. Така древните култури в Близкия Изток са се развили под съзвездието Телец, символизирано със свещеното животно Алис. Това е Асиро-вавилонската култура със Златния Телец. По-после, в цивилизацията на древния Египет се издига културата на Амон Ра - божеството на египетската култура, чиято глава представлява глава на овен. По-късно, след две хилядолетия е започнала културата на Християнството, под знака Риби. Както се знае, този знак е бил изобразен в катакомбите на ранните християнски общества. Този знак, според традицията се счита като символ на всеотдайност и жертва.
към текста >>

Великите Учители на човечеството обикновено са пазили дълбоко мълчание по този въпрос и великите им идеи в това отношение са били покривани с цветистия воал на легендите и иносказанията.
За разрешението на този проблем ние трябва да спрем главното си внимание върху философско-мистичната страна на въпроса, свързан с прецесията, която чертае пътя на ерите, епохите и културите на човечеството. За нашето съзнание, опериращо в един твърде ограничен емпиричен свят, е трудно да обхване живота на огромната Вселена. Нашата Земя е твърде миниатюрен сектор от сферата на нашата Галактика, която от своя страна е също така твърде малка част от необятната Вселена. Астросоциологията ни разкрива живота на тази Вселена, като едно биопсихично тяло. Както в древността, така и в нашата съвременност, се знае твърде малко относно това, кога е дошло човечеството на Земята и откъде е дошло; и какво е неговото предназначение, като частица от целокупния живот на Вселената. Великите Учители на човечеството обикновено са пазили дълбоко мълчание по този въпрос и великите им идеи в това отношение са били покривани с цветистия воал на легендите и иносказанията. Затова, Учителят подчертава: „Ако ние изучим основно цялата научна мисъл, ако разгледаме в подробности цялата окултно-мистична литература и различните философски схващания, ние ще констатираме, че те не ни дават отговор на редица въпроси, които безпокоят човешката душа и творческия дух на човека”. Ние направихме горното отклонение в скоби, за да хвърлим един бегъл поглед върху същността на въпроса, който ни занимава, доколкото той е във връзка с прецесията. Остава ни да видим в какво се състоят останалите движения, които нашата Земя извършва в пространството. След прецесията, четвъртото движение е земната нутация. Това движение произтича от влиянието, което упражнява Луната върху изпъкналата земна екваториална площ.
към текста >>

Шестото движение са дължи на изменението на наклона на еклиптиката по отношение на земния екватор, т. е.
Ние направихме горното отклонение в скоби, за да хвърлим един бегъл поглед върху същността на въпроса, който ни занимава, доколкото той е във връзка с прецесията. Остава ни да видим в какво се състоят останалите движения, които нашата Земя извършва в пространството. След прецесията, четвъртото движение е земната нутация. Това движение произтича от влиянието, което упражнява Луната върху изпъкналата земна екваториална площ. Петото движение на Земята е резултат от изместване центъра на системата Земя-Луна, вследствие различните и позиции спрямо Слънцето. Шестото движение са дължи на изменението на наклона на еклиптиката по отношение на земния екватор, т. е. ъгълът от 23° и 27', образуван от тях: този ъгъл не е постоянен и се изменя периодически с приблизително 48 дъгови секунди през течение на една година. Това отклонение варира в границите 21° и 59' - 24° и 36'. Тази промяна предизвиква изместване на земния полюс по дължината на една спирала. Седмото движение на Земята е следствие на ексцентрицитета на земната орбита. В един период приблизително от около 110 000 години земната орбита се приближава почти до кръг; това положение се отразява върху климата на планетата и то носи възход в духовно-материалната култура на човечеството.
към текста >>

Този трети фактор има отношение към Първата причина на Битието.
Изброените по-горе дванадесет движения на Земята в пространството се предизвикват от три фактора. Първият фактор е самата Земя, която символически отговаря на нашия физически свят. Вторият фактор се изразява в ъгловите отношения, или аспектите на планетите, при тяхното движение около Слънцето. Тези аспекти отговарят на духовния свят. Третият фактор е движението на целокупната наша слънчева система около космичния център Алфеола. Този трети фактор има отношение към Първата причина на Битието. Всички гореизброени движения на Земята в пространството съвременната наука, в лицето на астрономията, астрофизиката и радиоастрономията, се изучават в сферата на нашия триизмерен свят. В действителност тези движения представляват отсечки на по-висши измерения. Още по- ясно казано, тук се упражняват действия на разумни същества от различни категории, които са завършили своето развитие в течение на други ери и епохи. Тези възвишени разумни същества са наречени в индуските писания „Седемте сина на Адита”. В културата на Зороастьр те са били наричани „Анаспенди”.
към текста >>

Тези грандиозни перспективи в това отношение чертаят пътя на опознаването на самите нас, т. е.
Още по- ясно казано, тук се упражняват действия на разумни същества от различни категории, които са завършили своето развитие в течение на други ери и епохи. Тези възвишени разумни същества са наречени в индуските писания „Седемте сина на Адита”. В културата на Зороастьр те са били наричани „Анаспенди”. Семитите ги изразяваха под името „Седемте Сефироти”, докато окултистите ги наричат „Планетни духове”. Пред Човешкия творчески дух се откриват обширни области за проучвания, свързани непосредствено с нашата материална и духовна еволюция. Тези грандиозни перспективи в това отношение чертаят пътя на опознаването на самите нас, т. е. към едно опознаване на микрокосмоса, отразен в макрокосмоса. Великите посветени, чрез своите школи, са насочвали своите ученици към тези именно велики проблеми. Още от най-дълбока древност, астрологическата традиция е издигнала и поддържала утвърждението, че човекът е една вселена, един микрокосмос; че човешкото тяло е един комплекс от системи и органи, които са отразени в макрокосмоса. Според древната астрология и съвременната астросоциология, познатият ни зодиакален кръг, с неговите дванадесет подразделения, намират пълен израз в органите на човешкото тяло. Главният център, поддържащ директна електромагнитна връзка със силите на макрокосмоса, това е човешкият мозък.
към текста >>

76. 1.2 ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ФАЗИ В СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ ХАРАКТЕРИСТИКА И ПРИЧИНИ ЗА КРИЗАТА В СТОПАНСКАТА И СОЦИАЛНА СИСТЕМА НА СЪВРЕМЕННОСТТА

Копието, стрелата и мечът на бога Марс са били считани за нещо свещено, за дело на боговете, и те са решавали всички спорове между човеците.
Насилието, т. е. утвърдяване правото на силния, е господстващ закон в животинското царство. Столетия и хилядолетия, особено в античния свят, законът на насилието е господствал в икономическите и социални отношения между хората. При тази фаза главен фактор е родовата аристокрация и режима на тираните; действал е безпрепятствено марсовия бич и в обществения живот е господствувало безправието. Робството е било главната характерна социологична основа на античния свят. Копието, стрелата и мечът на бога Марс са били считани за нещо свещено, за дело на боговете, и те са решавали всички спорове между човеците. При отделни по-малки или по-големи бойни стълкновения, често единоборството между вождовете е било считано за воля на боговете и от неговите резултати се е вземало акт за разрешаване на стълкновението. В такъв свят на култ към силата и насилието законът за справедливостта е бил напълно изключен. Икономическият апарат, в лицето главно на земеделието, е бил опирам в тази фаза изключително върху робството; той е боравил под авторитета на различните закони. През тази фаза на стопанското развитие, където робството е било основата на стопанските отношения, се е чувствало изключително влиянието на Марсовата и Сатурновата енергия, Марс е държал меча на насилието, а Сатурн, по пътя на философията, не само е оправдавал робството, но го е и налагал, особено по пътя на религията. Втората фаза е фазата на свободния труд.
към текста >>

Отношението на Космичното начало е еднакво към всички същества”.
Учителят говори за този велик закон така: „Справедливостта е атрибут на космичния свят. За да се отсъжда право, човекът, който отсъжда трябва да бъде мъдър, да разбира причините и последствията на нещата. Абсолютната космична справедливост трябва да се приложи еднакво към всички, без никакво изключение. Тя има предвид не само хората, но и всички живи същества, от най- малкото до най-голямото. Тя трябва да се приложи както спрямо човека, така и спрямо другите същества, както спрямо учения, така и спрямо простия. Отношението на Космичното начало е еднакво към всички същества”. Този велик закон трябва да влезе във всички стопански отношения, както в обществото, така и в народите. Формите на международния стопански живот трябва да се определят като последствие на приложението на справедливостта. Според Учителя, повелите на закона за справедливостта трябва да спазват свещено: * „Животът на всяко същество е живот на космичното начало. На всеки човек, със самото му идване на Земята е даден от разумната природа известен кредит, право на съществувание, което трябва да се зачита. * Обществото, народът, нямат право да нарушават правото за съществуване на човека.
към текста >>

Според Учителя, повелите на закона за справедливостта трябва да спазват свещено: * „Животът на всяко същество е живот на космичното начало.
Тя има предвид не само хората, но и всички живи същества, от най- малкото до най-голямото. Тя трябва да се приложи както спрямо човека, така и спрямо другите същества, както спрямо учения, така и спрямо простия. Отношението на Космичното начало е еднакво към всички същества”. Този велик закон трябва да влезе във всички стопански отношения, както в обществото, така и в народите. Формите на международния стопански живот трябва да се определят като последствие на приложението на справедливостта. Според Учителя, повелите на закона за справедливостта трябва да спазват свещено: * „Животът на всяко същество е живот на космичното начало. На всеки човек, със самото му идване на Земята е даден от разумната природа известен кредит, право на съществувание, което трябва да се зачита. * Обществото, народът, нямат право да нарушават правото за съществуване на човека. Напротив, на всеки човек трябва да се гарантират всички необходими материални и духовни условия за неговото всестранно развитие”. * И по-нататък: „Справедливостта е вътрешен закон, който съществува в самия човек. Тя се налага отвътре, а не отвън.
към текста >>

77. 2. ВЕЛИКИТЕ УЧИТЕЛИ ПРЕДИ ПОТОПА

Първо, физическото състояние на тази най-голяма планета в Слънчевото семейство, която в своя еволюционен път бързо върви, разбира се „бързо” в астрономически мащаб по отношение на времето, за да стане едно второ слънце в Слънчевата система.
Така например, за планетата Меркурий той е дал името „Биб-бу”, което на халдейски език значи „човекът, които бързо схваща и разбира”, което е най-характерно за влиянието на тази планета върху човека. За Венера е дал името „Дил-Баат”, което ще рече „човекът, който обича” - любящият човек. За Марс е дал името „Зал-Батуни”, което значи „човекът, който воюва и граби”. За Юпитер е дал името „Мулу-Баб-Бар”, което ще рече „подобен на Слънцето”. Подобен на Слънцето в два смисъла. Първо, физическото състояние на тази най-голяма планета в Слънчевото семейство, която в своя еволюционен път бързо върви, разбира се „бързо” в астрономически мащаб по отношение на времето, за да стане едно второ слънце в Слънчевата система. Затова древните звездобройци са наричали Юпитер - малкото слънце. Това не трябва да ни изненадва, защото по небесната сфера имаме много слънца, които имат като спътници сьщо слънца. Астрономите сега ги наричат „двойни звезди”. Вторият смисъл на израза „подобен на Слънцето” идва от неговото влияние върху човека. За един добре организиран човешки мозък, влиянието на Юпитер е най -доброто.
към текста >>

То дава широта, бащинско отношение към околните, добър шанс поради правилната оценка за всяко нещо, поемането на отговорност и изнасянето и до край на всяка работа.
Затова древните звездобройци са наричали Юпитер - малкото слънце. Това не трябва да ни изненадва, защото по небесната сфера имаме много слънца, които имат като спътници сьщо слънца. Астрономите сега ги наричат „двойни звезди”. Вторият смисъл на израза „подобен на Слънцето” идва от неговото влияние върху човека. За един добре организиран човешки мозък, влиянието на Юпитер е най -доброто. То дава широта, бащинско отношение към околните, добър шанс поради правилната оценка за всяко нещо, поемането на отговорност и изнасянето и до край на всяка работа. Изобщо добрите условия за живота и успеха. За Сатурна, Великият Саабей е дал името „Каим-Ману”, което ще рече „Злият човак”. С това име Саабей е свързал и легендата за Каин и Авел, изнесена в Библията много вяло и съкратено от еврейските учени, които бяха отишли във Вавилон. С тази легенда Саабей е изнесъл съдбата на човешкия род на Атлантида, тъй като събитията, станали на Атлантида са били в тясна връзка със събитията и съдбата на земята Едем, населявана от халдейския народ. На Атлантида е имало две раси.
към текста >>

Там се построява сграда и става свещено място за поклонение и отдаване почит на този камък като на Божество, дошло на Земята, Всички, които са идвали на поклонение, са поднасяли и дарове.
В примитивните народи, които е имало там, от учението за звездния мир е останал само култа към звездите - боготворението на звездите. И когато в прохладните ясни нощи те са виждали да блестят падащи метеори, са ги приемали, че идват божества на Земята. Ако пък в пустинята те намерят тъмен камък, различен от околните, те са приемали, че това е дошъл Бог на Земята и са му отдавали почит и уважение като на такъв. Така например, черният камък, който се намира в джамията Кааба в град Мека, древните халдейски учени са казали на народите там, че камък дошъл от небесните простори. Народите са го приели като дошло божество на Земята. Там се построява сграда и става свещено място за поклонение и отдаване почит на този камък като на Божество, дошло на Земята, Всички, които са идвали на поклонение, са поднасяли и дарове. По този начин Мека става свещен град. Много по-късно, когато идва Мохамед, който е бил човек с много практичен ум, използва очакванията и надеждите на еврейския народ за идването на Месия и на Християните за повторното идване на Христа, и се обявява за Месия, за втори Христос, обявява се за пророк. Той взема много от учението на Саабей, името на Бога - Аллах, прибавя своя фанатизъм и сьздава Ислямската религия. Ислям - което ще рече покорство, религия на покорството, каквото той е искал от своите последователи във войната, която Мохамед създава в 600 година след Христа между народа на град Медина и Мека. Миролюбивите народи, под влиянието на учението на Саабей, не са искали война и тя бързо приключва с компромисния мир, при които народът на Мека ще приеме исляма и Мохамеда като пророк, а народът на Медина ще приемат град Мека като свещен град, като последователите на Мохамеда ще отиват там поне един път през живота си на поклонение в джамията Кааба и отдаване на дарове.
към текста >>

78. B. УЧИТЕЛЯТ И ЧОВЕКЪТ ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ

III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Също българите, които преди 2 хиляди години са се отклонили от правия път, изгубили свещеното чувство любов към Бога, и попаднали под злокобното влияние на падналия Бог Сатурн, да се освободят от неговите недъзи и да попаднат под лъчезарното влияние на Слънцето.
Четвъртият път той застанал и Бог вдъхнал в ноздрите му живо дихание - душа и той станал жив човек. Това станало преди милиони години, на (9) 22 март, при настъпването на пролетното равноденствие. Денят бил петък (Венера). Венера е планетата на любовта; но е свързана с медта, която се окислява и прави яденето отровно, което става и с обикновената любов на хората. Затова Учителят препоръчва новият човек да се ражда в неделя, под животворното действие на Слънцето, за да е изпълнен с живот, сили, здраве и духовни енергии, необходими за правилното му развитие на Земята. Също българите, които преди 2 хиляди години са се отклонили от правия път, изгубили свещеното чувство любов към Бога, и попаднали под злокобното влияние на падналия Бог Сатурн, да се освободят от неговите недъзи и да попаднат под лъчезарното влияние на Слънцето. Това е предвидено в Божествения план и в бъдеще ще се реализира напълно. Отбелязал съм в книжката "Светъл лъч към човешкиrе души", стр. 28, че дълго време съм търсил да намеря рождения час наУчителя. Допитал съм се до всичките астролози, които живееха на Изrрева, но те не го знаеха. През зимна екскурзия на Ел Шадай в 1960 r.
към текста >>

Един от най-добрите признаци за успех и развитие в духовно отношение и непреривна връзка със съществата от Бялото братство.
Подобрява здравето и внася мир и спокойствие в душата и укрепва сърцето, да издържи на големите мъчнотии, през които минава душата. Този аспект създава оратори с плодоносно въображение, със склонност към музиката, литературата и изкуствата. Роденият е представителна личност, много търсена заради добротата, любезността и съчувствието, които проявява към хората. Аспектът предразполага към всестранни успехи в живота и го предпазва от грижата за бъдещето. (Венера точен тригон с ретроградния Юпитер). Един от най-добрите признаци за успех и развитие в духовно отношение и непреривна връзка със съществата от Бялото братство. Дава указание за придобиване на богатство и голямо обществено влияние и уважение от всички, които влизат в допир с него. Характерът му е весел, благороден, оптимистичен, с добро и открито сърце. Ще проявява гостоприемство в най-висша степен и е привързан и много деен в реализирането на човеколюбиви начинания. Духът му е свободолюбив, уважаващ възгледите на хората, даже и на тия, които са съвсем различни от неговите. Постоянно ще посещава красотите на природата, откъдето ще придобива знание, сили и хармонично разположение.
към текста >>

На Изгрева имаше едно постоянно отношение.
Има отлично изработен вкус към музиката, поезията, изкуствата. Проявява се като даровит музикант - цигулар. (Венера паралел Уран). Учителят с голяма любов, вдъхновение и вещина предава Божията мъдрост на братята и сестрите, присъстващи на беседите му. Надарен е с висока интелигентност, интуитивна възприеплчивост и голямо и живо магнетично влияние върху сестрите, с които работеше отлично духовно, когато те бяха разумни - не даваха ход на чувствата и страстите си. На Изгрева имаше едно постоянно отношение. 2/3 бяха сестрите, а 1/3 - братята. Сестрите имат много добри духовни качества и с тях лесно се работи духовно и бързо се прави връзка. Учителят ще има много полезни и влиятелни приятели, които ще го разбират и ще му помагат в духовната работа и той ще разчита на тях. Проявява голяма любов към музиката и често свиреше в класа с цигулката си и даваше нови песни. Беше носител на голяма платонична любов към всички приятели от братството и с Божествената си любов стопяваше големите им мъки и страдания, които бяха непосилни за душите им.
към текста >>

И сега още страда българският народ от безобразното отношение, което имаше българската интелигенция към Учителя и братството.
Учителят отбелязва, че няма помия и мръсотия в живота, които да не са изсипани върху него, чрез многобройните статии, писани от най-интелигентните българи. Най-лошото е това, че на този език, на които се даде Словото Божие, се написаха и най-скверните работи срещу него. Тези отрицателни мисли и чувства се материализираха и станаха бомби, които американците и англичаните започнаха да изсипват от 1943 г. над София. Ако не беше Учителят, от София нищо нямаше да остане. И сега още страда българският народ от безобразното отношение, което имаше българската интелигенция към Учителя и братството. (Луна опозиция Нептун) дава на българите дълбоки душевни качества, но и голяма трудност, проявената Божия любов да проникне в осиромашалите им души. Учителят Петър Дънов става гарант за тези души, да ги изведе на спасителния бряг. Душите им са така заблудени от човешкия егоизъм, лакомия, насилие и безправие, че не могат да разберат благите думи на любов и хармония, които достигат до ушите им, но не влизат в главите и умовете им, за да променят съзнанието си и излязат от животинското състояние, в което са попаднали. (Луна точен съвпад Асцендента) - показва големият изпит, който Учителят издържа успешно през нерадостното си детство. МС (Луна квадрат Медиум Цели) са спънките в правилното развитие на свръхсъзнанието му, които Учителят преодоля и превърна всяко зло, дошло до неговото тяло, в добро.
към текста >>

79. 1929 г. Из беседи, лекции и други

VII. Учението на Учителя - предвестник на новия живот и идването на Шестата светеща раса .

Същото може да се каже и за съзнанието на човека по отношение на малката вселена в самия него.
Де е човекът? Човек представя малка вселена, малък център в общата вселена. Ако погледнете човека с окото на ясновидеца, ще видите, че той представя малка Слънчева система, около която се движат толкова планети, колкото планети има в Слънчевата система на физическия свят. Човешкият дух представя Слънцето на неговата малка система, около което се движат всички звезди и планети. Човешкото съзнание не е будно за много от звездите на космоса. Същото може да се каже и за съзнанието на човека по отношение на малката вселена в самия него. Това показва, че между външния, т. е. физическия свят, и вътрешния - малкия свят в човека има пълна аналогия. Като говоря за съзнанието на човека, имам пред вид и самосъзнанието. Те представят онова малко пространство, в което човешкият живот се проявява. Дойдем ли до подсъзнанието и свръхсъзнанието на човека, те представят в него обширния Божествен свят, т. е.
към текста >>

ОТНОШЕНИЕ МЕЖДУ ЧИСЛАТА: 27 лекция отУчителя, държана на 27 февруари 1929 г., София.
Като резултат на взаимното привличане между планетите, те се движат в пространството. Хората се привличат едни-други, но и науката ги привлича. С това се обяснява защо един човек изучава математика, друг - физика, трети - астрономия, четвърти - химия и др. Първата задача на ученика е да учи закона за действието и противодействието, да знае на всяка акция каква реакция отговаря. Той трябва да знае с каква външна и вътрешна сила разполага, за да се справя с противодействията.” 191. ОТНОШЕНИЕ МЕЖДУ ЧИСЛАТА: 27 лекция отУчителя, държана на 27 февруари 1929 г., София. – В: Форми в природата: Общ окултен клас, Г. VIII (1928 ÷ 1929), т. III. София, 1938, с. 24 ÷ 25 „Като ученици, вие трябва да бъдете готови на всичко. Дето и да ви поставят, на високо или на низко място, вие трябва да бьдете доволни.
към текста >>

В това отношение.
Някои учени твърдят, че в Земята има огън, други отричат това. Каквото и да се говори, факт е, че в Земяга има огън. Тя има 54 комини, през които излизат газовете и течностите, образувани от този огън. Тези комини имат отвори, широки по няколко километра в диаметър. Учените наричат тези комини вулкани. В това отношение. Земята представя голям параход, с 54 комини. Този параход се движи в пространството, отива някъде. Учените казват, че Земята се върти около Слънцето. Според мене, Земята не се върти около Слънцето, но Слънцето се върти около себе си. Земята се върти около себе си, но и Слънцето също така я върти около себе си, играе си с нея.
към текста >>

Ето защо, когато човек мисли, скръбта го напуща Скръбта има отношение към сърдцето и към чувствата.
На това се дължат различните възгледи на хората върху морала, върху доброто и злото. Доброто и злото са мерки, с които човек определя нещата. Дойде ли до тези мерки, като абсолютни величини, той се е домогнал до същината на живота.” "Какво представя още мисълта? - Изгряване на слънцето, т. е. на съзнанието в човека Всяка мисъл е слънчев лъч, или лъч на човешкото съзнание. Ето защо, когато човек мисли, скръбта го напуща Скръбта има отношение към сърдцето и към чувствата. Щом чувствува, човек скърби. Започне ли да мисли, той престава да скърби. - Коя мисъл разпръсва скръбта? - Правата мисъл.” „Същината на човека се крие в неговото съзнание, което всеки ден го повдига все по-високо и го напътва в живота му. То му нашепва какво да прави, как и кога да се прояви.
към текста >>

За да не скъса нишката си с астралния и Божествения свят преждевременно човек трябва да се изучава всестранно, и във физическо, и е духовно отношение.
Реално понятие ли е връзката или отвлечено? Според окуптистите, астралното тяло на човека е свързано с физическото, посредством една нишка. Когато астралното тяло напусне физическото, нишката се скъсва. Също така човек е свързан и с Божествения организъм, от които съставя уд. Тези нишки са невидими за обикновеното око, но те сьществуват. За да не скъса нишката си с астралния и Божествения свят преждевременно човек трябва да се изучава всестранно, и във физическо, и е духовно отношение. Затова е казано: „Познай себе си! ” Не се ли познава, човйк изпада в заблуждения.” „Един от въпросите, който спъва мнозина, е въпросът за съществуването на Бога. Често се запитват, съществували Бог, или не, имат ли връзка с Бога, а прав път ли вьрвят. Ако връзката ви с Бога е силна, никакви съмнения и колебания няма да ви смущават. Човек трябва да има такова убеждение, което да издьржа на всички сътресения.
към текста >>

отношението на астрологията към душевния живот на човека.
Който е свързан със Слънцето, той води добър, разумен, морален живот. Като ученици на Великата школа, вие се интересувате от окултни науки, специално от астрология, за да се опознавате. Ако изучавате астрологията механически, малко ще се ползувате от нея. Трябва да изучавате психоастрологилта. т. е. отношението на астрологията към душевния живот на човека. Астрологията и останалите окултни науки имат смисъл, когато се прилагат при самовъзпитаниего. Да се възпитава човек, това значи, да се подчинява на великите Божии закони, не от сграх, а от съзнание, както планетите се подчиняват. На Слънцето, на Земята, на всички планети е казано да се движат, и те се движат. И на човека е казано да се движи. Кажат ли ви да излезете вън, трябва да излезете.
към текста >>

В това отношение някои хора приличат на Луната.
Това значи да се движи човек около себе си, да се движи и около Слънцето, Така се движи и нашата Земя. С нея заедно се движи и Луната. Когато Земята се движи около Слънцето, и Луната се движи около Слънцето. Ако Земята не се движеше около Слънцето, и Луната нямаше да се движи. Значи, Луната е по-ограничена в движенията си, отколкото Земята. В това отношение някои хора приличат на Луната. Тяхното движение около Слънцето е в зависимост от това на Земята. И тези хора след време ще кажат, че са на особено мнение подадени въпроси. Какво особено мнение може да има човек, когато е зависим от много неща? За да има особено мнение върху важни въпроси, преди всичко човек трябва да бъде независим. Той трябва да излезе от зависимостта, в която се намира, както Луната, и да стане свободна планета, която да се движи самостоятелно около Сльнцето.
към текста >>

Никой още не е готое да види това Свещено лице.
По-милостив, по-благ от Бога няма. Неговото лице е толкова красиво, толкова благо. По-красиво лице от Божието не съществува. Бог крие лицето си от хората, защото които Го вадят, ще напуснат дом, ще напуснат училище, ще напуснат ниви и ще тръгнат след Него. За да не се наруши реда и порядъка в света, Бог крие лицето си от хората. Никой още не е готое да види това Свещено лице. Псалмопевецът казва: „Когато видя красотата на Твоето лице, душата ми ще се изпълни с радост.” Казвате: Страшно нещо е да видите лицето на Бога! - Не е страшно да видиш това лице, но не си готов още да Го видиш. Който ведньж само е зърнал лицево на Бога, той е придобил безсмъртието, той е разбрал смисъла на живота. Само този човек може да каже: Сляп бях, но сега виждам. За този човек животът е отворена книга, от която той чете и всичко разбира.
към текста >>

В това отношение науката има велика задача, да покаже на хората посоката, в която животът някога се е движил, но продължава да се движи и сега, и в бъдеще.
КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЪТ: 1 неделна беседа от Учителя, държана на 1 септември 1929 г., София. - В: Крадецът и пастирът: [Неделни беседи, серия XIII], т. I. София, 1937, с. 4 ÷ 6, 8 ÷ 9 „Съвременните хора се стремят към наука - Защо? - За да запазят онова, което са придобили с векове. В това отношение науката има велика задача, да покаже на хората посоката, в която животът някога се е движил, но продължава да се движи и сега, и в бъдеще. От няколко века насам астрономите се стремят да определят, в какво направление се движи Слънцето, кой е центърът на нашата Слънчева система. Старите учени не са могли да определят, дали Слънцето се движи около Земята, или Земята около Слънцето. Днес вече това е точно определено: Земята се движи около Слънцето. Сегашните учени доказват, че Слънцето е в постоянно движение. Важно е да се определи, по отношение на кои тела се движи Слънцето.
към текста >>

Важно е да се определи, по отношение на кои тела се движи Слънцето.
В това отношение науката има велика задача, да покаже на хората посоката, в която животът някога се е движил, но продължава да се движи и сега, и в бъдеще. От няколко века насам астрономите се стремят да определят, в какво направление се движи Слънцето, кой е центърът на нашата Слънчева система. Старите учени не са могли да определят, дали Слънцето се движи около Земята, или Земята около Слънцето. Днес вече това е точно определено: Земята се движи около Слънцето. Сегашните учени доказват, че Слънцето е в постоянно движение. Важно е да се определи, по отношение на кои тела се движи Слънцето. На същото основание всеки за себе си трябва да определи, по отношение на кого се движи. Земята съществува по единствената причина, че има отношение към Сльнцето. Тя се е организирала по единствената причина, че има един велик център, около които се движи. Следователно, развитието на всички живи същества на Земята зависи от правилното движение на Земята около себе си и около Слънцето. Някои твърдят, че Земята има душа, а други - че няма душа.
към текста >>

На същото основание всеки за себе си трябва да определи, по отношение на кого се движи.
От няколко века насам астрономите се стремят да определят, в какво направление се движи Слънцето, кой е центърът на нашата Слънчева система. Старите учени не са могли да определят, дали Слънцето се движи около Земята, или Земята около Слънцето. Днес вече това е точно определено: Земята се движи около Слънцето. Сегашните учени доказват, че Слънцето е в постоянно движение. Важно е да се определи, по отношение на кои тела се движи Слънцето. На същото основание всеки за себе си трябва да определи, по отношение на кого се движи. Земята съществува по единствената причина, че има отношение към Сльнцето. Тя се е организирала по единствената причина, че има един велик център, около които се движи. Следователно, развитието на всички живи същества на Земята зависи от правилното движение на Земята около себе си и около Слънцето. Някои твърдят, че Земята има душа, а други - че няма душа. И едното, и другото е възможно.
към текста >>

Земята съществува по единствената причина, че има отношение към Сльнцето.
Старите учени не са могли да определят, дали Слънцето се движи около Земята, или Земята около Слънцето. Днес вече това е точно определено: Земята се движи около Слънцето. Сегашните учени доказват, че Слънцето е в постоянно движение. Важно е да се определи, по отношение на кои тела се движи Слънцето. На същото основание всеки за себе си трябва да определи, по отношение на кого се движи. Земята съществува по единствената причина, че има отношение към Сльнцето. Тя се е организирала по единствената причина, че има един велик център, около които се движи. Следователно, развитието на всички живи същества на Земята зависи от правилното движение на Земята около себе си и около Слънцето. Някои твърдят, че Земята има душа, а други - че няма душа. И едното, и другото е възможно. Важно е, че отношението на Земята към Слънцето дава условия за живот.
към текста >>

Важно е, че отношението на Земята към Слънцето дава условия за живот.
Земята съществува по единствената причина, че има отношение към Сльнцето. Тя се е организирала по единствената причина, че има един велик център, около които се движи. Следователно, развитието на всички живи същества на Земята зависи от правилното движение на Земята около себе си и около Слънцето. Някои твърдят, че Земята има душа, а други - че няма душа. И едното, и другото е възможно. Важно е, че отношението на Земята към Слънцето дава условия за живот. Докато Земята има правилни отношения към Слънцето, и ние ще имаме правилни отношения към нея и към живота. Всички останали неща са второстепенни.” "Мнозина разполагат с големи знания и отиват дотам, че създават различни теории за живота на Слънцето, на Луната. Някои подържат, че има вода на Луната, следователно, има живот. Други абсолютно отричат живота на Луната. - На Луната има живот.
към текста >>

За пример, Земята, която съставя част от Слънчевата система, има отношение както към Слънцето, така и към останалите планети.
Щом се свърже с тях, те ще му помагат. Това означават думите, че (Божието съзнание прониква е цялото Битие, в съзнанието на всички живи същества.” „Веднъж Бог е вложил част от себе си във всяко живо същества, невъзможно е да не мисли за него. Въпросът е само за степента и силата на връзката между Бога и съществата, които Той е създал. Докато Божественото пулсира у човека, дотогава и отношенията му към Бога ще бъдат правилни. Докато човек съставя част от една система, дотогава той има отношения кьм нея. За пример, Земята, която съставя част от Слънчевата система, има отношение както към Слънцето, така и към останалите планети. Като част от Слънчевата система, човек имам отношение към нея, но трябва да намери центъра на тази система и да се отправи кьм него. Като знае това, човек ще определи, кога е излязъл от небето, какъв път е изминал и кога пак ще се върне там, отдето е излязъл. Ако запитате някого, отде е дошъл, той ще каже, че не знае. Ако го запитате, къде е небето, той ще покаже нагоре. - Къде е раят?
към текста >>

Като част от Слънчевата система, човек имам отношение към нея, но трябва да намери центъра на тази система и да се отправи кьм него.
Това означават думите, че (Божието съзнание прониква е цялото Битие, в съзнанието на всички живи същества.” „Веднъж Бог е вложил част от себе си във всяко живо същества, невъзможно е да не мисли за него. Въпросът е само за степента и силата на връзката между Бога и съществата, които Той е създал. Докато Божественото пулсира у човека, дотогава и отношенията му към Бога ще бъдат правилни. Докато човек съставя част от една система, дотогава той има отношения кьм нея. За пример, Земята, която съставя част от Слънчевата система, има отношение както към Слънцето, така и към останалите планети. Като част от Слънчевата система, човек имам отношение към нея, но трябва да намери центъра на тази система и да се отправи кьм него. Като знае това, човек ще определи, кога е излязъл от небето, какъв път е изминал и кога пак ще се върне там, отдето е излязъл. Ако запитате някого, отде е дошъл, той ще каже, че не знае. Ако го запитате, къде е небето, той ще покаже нагоре. - Къде е раят? - Горе.
към текста >>

Живакът има отношение към Меркурий.
IX (1929 ÷ 1930), т. I. София, 1940, с. 95 ÷ 96 „На какво се дължи способността на човека да говори? Коя планета оказва влияние върху говора? Меркурий. Като секретар на боговете, той всякога дава отчет за направеното. Живакът има отношение към Меркурий. Когато в кръвта на човека има достатъчно живак, той говори много. Защо? Защото живакъттърси място да излезе вън. Всеки метал има отношение към някоя планета. Като знаем свойствата на метала, можем да определим някои характерни черти на дадена планета. Златото има отношение към Слънцето, медта - към Венера, среброто - към Луната, желязото - към Марс, калаят - към Юпитер, оловото - към Сатурн, платината - към Уран.
към текста >>

Всеки метал има отношение към някоя планета.
Коя планета оказва влияние върху говора? Меркурий. Като секретар на боговете, той всякога дава отчет за направеното. Живакът има отношение към Меркурий. Когато в кръвта на човека има достатъчно живак, той говори много. Защо? Защото живакъттърси място да излезе вън. Всеки метал има отношение към някоя планета. Като знаем свойствата на метала, можем да определим някои характерни черти на дадена планета. Златото има отношение към Слънцето, медта - към Венера, среброто - към Луната, желязото - към Марс, калаят - към Юпитер, оловото - към Сатурн, платината - към Уран. Сега, като знаете влиянието иа планетите върху човека, а оттам и свързаните метали с тях, вие можете да си въздействувате с металите. За пример, когато не сте разположени, мислено внесете в кръвта си известно количество злато. Ако разположението ви не се подобри, увеличете количеството на златото.
към текста >>

Златото има отношение към Слънцето, медта - към Венера, среброто - към Луната, желязото - към Марс, калаят - към Юпитер, оловото - към Сатурн, платината - към Уран.
Живакът има отношение към Меркурий. Когато в кръвта на човека има достатъчно живак, той говори много. Защо? Защото живакъттърси място да излезе вън. Всеки метал има отношение към някоя планета. Като знаем свойствата на метала, можем да определим някои характерни черти на дадена планета. Златото има отношение към Слънцето, медта - към Венера, среброто - към Луната, желязото - към Марс, калаят - към Юпитер, оловото - към Сатурн, платината - към Уран. Сега, като знаете влиянието иа планетите върху човека, а оттам и свързаните метали с тях, вие можете да си въздействувате с металите. За пример, когато не сте разположени, мислено внесете в кръвта си известно количество злато. Ако разположението ви не се подобри, увеличете количеството на златото. Направете този опит няколко пьти. докато разположението ви се измени.
към текста >>

166 ÷ 167, 174 ÷ 175 „И тъй, ако човек не може да свърже истината със своя живот, да стане за него нещо конкретно и в целия му живот да внася онова благо, което той очаква, тя ще остане суха наука, без всякакво отношение към кого и да е, към самия него.
За такъв човек казваме, че има самообладание. Значи, той има такова количество злато в кръвта си, че може да издържа на големи изпитания, без да се разколебае, без да измени убежденията си.” 215. ОТ ВСИЧКИТЕ НАЙ-МНОГО: 8 неделна беседа от Учителя, държана на 20 октомври 1929 г., София. - В: Крадецът и пастирът: [Неделни беседи, серия XIII], Т. I. София, 1937, с. 166 ÷ 167, 174 ÷ 175 „И тъй, ако човек не може да свърже истината със своя живот, да стане за него нещо конкретно и в целия му живот да внася онова благо, което той очаква, тя ще остане суха наука, без всякакво отношение към кого и да е, към самия него. Истината е нещо абсолютно, а не относително. Учените подържат истината, че Земята се върти около оста си и около Слънцето, - Това е научен факт. не е истина. Било е време, когато Земята не се е въртяла. Срещате един млад момък и всички се произнасят за него, че е добър, по цели дни седи у дома си, все около майка си се върти.
към текста >>

Казвате: Какво отношение има между цитирания стих и любовта на Земята към Сльнцето?
Тя е вече мома за женене. Днес се правят големи приготовления за сватба. И ако сега стават някои неестествени работи по света, всичко се дължи на големите приготовления за сватба. Значи, на тези приготовления се дължат много от катастрофите, от пертурбациите, които стават на Земята. „Сиротата вдовица тури най-много от всички”. Казвате: Какво отношение има между цитирания стих и любовта на Земята към Сльнцето? - Това е уравнение, което сега трябва да съставим. Ако не бях ви говорил, нищо нямаше да знаете, но и след като ви говорих, пак ще знаете толкова, колкото и по-рано. И сега това уравнение ще остане толкова разбрано, колкото е разбран въпросът за душата, третиран от хиляди години насам от различни философи. Различните философи са обяснявали различни прояви на душата, но това още не е пълно изяснение на въпроса за душата. Наистина, душата е сбор от прояви, но тия прояви не могат напълно да се изяснят За да говори за душата, човек първо трябва да я чуе да пее.
към текста >>

Мнозина ще запитат, какво отношение има между живота на хората и скоростта на движението на планетите.
При това, колкото по-голяма е скоростта на движението на тия тела, толкова по-голяма е интелигентността на съществата, които ги населяват. Това не се отнася за кометите, за опашатите звезди, които имат относителна скорост, но за онези завзди и планети, които са поставени в известна система. Колкото по-голяма е скоростта и разстоянието им от Слънцето, толкова по-голяма е и тяхната разумност. Колкото по-малка е скоростта и разстоянието им от Слънцето, толкова по-малка е и тяхната разумност. За тях може да се каже, че са остарели вече. Мнозина ще запитат, какво отношение има между живота на хората и скоростта на движението на планетите. Между живота на хората и движението на планетите има известно отношение. Хората не са дошли още в съгласие с движението на Земята, на Слънцето и на всички планети в сльнчевата система, видими и невидими, далечни или близкостоящи до тях. А те трябва да координират своето движение, движението на съзнанието си с това на всички планети в системата, към която принадлежат - Какво ни интересуват тия далечни планети? Интересувайте се от тях, докато не са дошли близо до вас. Те допринасят много нещо за човешкия живот.
към текста >>

Между живота на хората и движението на планетите има известно отношение.
Това не се отнася за кометите, за опашатите звезди, които имат относителна скорост, но за онези завзди и планети, които са поставени в известна система. Колкото по-голяма е скоростта и разстоянието им от Слънцето, толкова по-голяма е и тяхната разумност. Колкото по-малка е скоростта и разстоянието им от Слънцето, толкова по-малка е и тяхната разумност. За тях може да се каже, че са остарели вече. Мнозина ще запитат, какво отношение има между живота на хората и скоростта на движението на планетите. Между живота на хората и движението на планетите има известно отношение. Хората не са дошли още в съгласие с движението на Земята, на Слънцето и на всички планети в сльнчевата система, видими и невидими, далечни или близкостоящи до тях. А те трябва да координират своето движение, движението на съзнанието си с това на всички планети в системата, към която принадлежат - Какво ни интересуват тия далечни планети? Интересувайте се от тях, докато не са дошли близо до вас. Те допринасят много нещо за човешкия живот. Ако човек би могъл да се свърже с живите сили на природата, скоростта на движението на съзнанието му би се увеличило с няколко градуса, животът му би се подобрил, и той би станал щастлив, здрав и самоуверен.” 216.
към текста >>

Сегашните науки са верни по отношение на слизането, но не и по отношение на възлизането.
Не можеш ли разумно да използуваш тия сили. ти може да си окултист. без да си Божествен човек. И на запад има окуптисти, но те нямат такова значение, каквото мнозина им предават. Под думата „окултист”, западните народи разбират човек, който се занимава с тайните науки, каквато е, за пример, магията.” „Съвременните хора се нуждаят от положителна, обективна наука, която се движи по стълбата на еволюцията, а не по инволюционен път, както са вървели досегашните науки. Сегашните науки са верни по отношение на слизането, но не и по отношение на възлизането. За да придобият онази абсолютна точност, трябва да се допълнят с оглед на това, което те носят от миналото. Това допълнение могат да направят само окултните науки. За пример, ако даден човек е нервен, причината за това не се крие само в настоящето, но и в неговия минал живот. Това могат да проверят астрологът, хиромантикът. френологъти др.
към текста >>

80. XII. ПРИ ИЗВОРА «РЪЦЕТЕ»

ТОМ 20

Щом не живеят хората правилно по отношение на природата, не може да имат и никакви правилни социални отношения помежду си.
Една държава взима, друга - дава. Това са форми. Истински социални отношения съществуват само към природата. Само така може да има правилни отношения. Човек за човека не може да бъде мярка. Щом не живеят хората правилно по отношение на природата, не може да имат и никакви правилни социални отношения помежду си. Тогава хората са в патологически състояния. Тъй че социалните отношения трябва да бъдат преди всичко здравословни отношения, здравословни състояния. Ако отношенията не са здравословни, те са патологически състояния. А какво добро може да се очаква оттях? Патологията не е социално отношение, а болезнено.
към текста >>

Патологията не е социално отношение, а болезнено.
Щом не живеят хората правилно по отношение на природата, не може да имат и никакви правилни социални отношения помежду си. Тогава хората са в патологически състояния. Тъй че социалните отношения трябва да бъдат преди всичко здравословни отношения, здравословни състояния. Ако отношенията не са здравословни, те са патологически състояния. А какво добро може да се очаква оттях? Патологията не е социално отношение, а болезнено. Патологичните работи са вметнати. Те са влезли в живота, в социалния живот, но не представляват самия живот. Само здравословните неща могат да имат социални отношения. Всички хора трябва да изучават преди всичко ония правилни отношения, които човек трябва да има към природата, в която живее, и след това вече другите отношения, след като регулира тия спрямо природата, другите ще последват от само себе си - като резултат. Той, човекът, трябва да счита природата разумна и неговите отношения са първом към нея... тя е меродавната, а след това - всички останали.
към текста >>

Затова законите на природата свещено трябва да се пазят.
То е резултат. Резултатът -помнете това - може да се измени от причината. Ние - живите хора - сме причина на нашия свят, който е резултатът. Изобщо, природата обича естествените неща, естествени мисли, чувства, действия. Тя не обича да поставяме преграда на това, което тя е наредила. Затова законите на природата свещено трябва да се пазят. Тя на всичко е турила граници и отношения. Достатъчно е двама души да седнат по-близко, отколкото е потребно, за да се роди дисхар-мония, последиците от която може да ги изненадат и да бъдат решителни за техните отношения. Човек трябва да работи, за да придобива истинско знание. Природата е турила на пътя на човека много прегради, големи и малки, с които той сам трябва да се справи. Но минава ги само готовият - другите се връщат.
към текста >>

Значи в това отношение смъртта не е нищо друго освен това, че частта е изгубила своето място в цялото.
- запита един брат, свитите вежди на когото сочеха, че той с мъка следи мисълта на Учителя. Учителят го погледна бегло. - Докато човек има място в цялото, т.е. в Бога, той живее. Щом изгуби това място, той умира. Значи в това отношение смъртта не е нищо друго освен това, че частта е изгубила своето място в цялото. Аз не взимам думата «смърт» в смисъл умиране на тялото, но аз я разглеждам като състояние, при което умът на човека се изопачава и той престава да мисли правилно. Сърцето му се изопачава и той престава да чувствува правилно. Смисълът на живота се изгубва и всичко пред човека започва да бледнее. Да изгубиш смисъла на живота, това е най-ужасната смърт...» Като с цяла пазва диаманти ходих аз целия останал ден по планината. Видях езерата и върховете.
към текста >>

81. ВЕЧНО ПРЕОДОЛЯВАЩЕТО НАЧАЛО

ТОМ 20

Абсолютно погледнато, добро и зло - това са два образа на една и съща «реалност» - това е изпъкналата сфера, гледана отвън - и вдлъбнатата, гледана отвътре; светлина с по-голяма или по-малка интензивност, отколкото нашата собствена: по-силната е светла - а по-слабата - тъмна; перспектива на взаимоотношение, начален пункт на схващание контрастите на физическия живот като две естествени прояви на единното Битие.
ВЕЧНО ПРЕОДОЛЯВАЩЕТО НАЧАЛО Всяко навлизание в етическата област е свързано със спорове и неясности, но мисля, че доброто все пак има несъмнени белези в дадени рамки. Абсолютно погледнато, добро и зло - това са два образа на една и съща «реалност» - това е изпъкналата сфера, гледана отвън - и вдлъбнатата, гледана отвътре; светлина с по-голяма или по-малка интензивност, отколкото нашата собствена: по-силната е светла - а по-слабата - тъмна; перспектива на взаимоотношение, начален пункт на схващание контрастите на физическия живот като две естествени прояви на единното Битие. В тая основна смисъл трябва да се проникнем от съзнанието, че съграждающата сила е по-голяма, по-велика, надвиваща и преодолеюща в творческата еволюция на живота; че без това Земята би била развалини и хаос. Всеки порядък е резултат от регулиращи разумни сили, които творят - и в своето вечно непрекъснато творчество използуват всеки остатък и развалина, създаващи това, което е. Нашият живот е само частичен израз на тая творческа сила и процес - и нашите боледувания или скърби сочат само за нарушените закони на творческата сила. Отношението спрямо това начало е от решително значение. Хората на бъдещето ново възпитание не могат да бъдат безразлични към този основен въпрос, защото в единия случай те ще бъдат подобни на електрически лампи, които само ще висят по своите места, красиви - но тъмни, защото не са свързани с източника на светлината.
към текста >>

Отношението спрямо това начало е от решително значение.
ВЕЧНО ПРЕОДОЛЯВАЩЕТО НАЧАЛО Всяко навлизание в етическата област е свързано със спорове и неясности, но мисля, че доброто все пак има несъмнени белези в дадени рамки. Абсолютно погледнато, добро и зло - това са два образа на една и съща «реалност» - това е изпъкналата сфера, гледана отвън - и вдлъбнатата, гледана отвътре; светлина с по-голяма или по-малка интензивност, отколкото нашата собствена: по-силната е светла - а по-слабата - тъмна; перспектива на взаимоотношение, начален пункт на схващание контрастите на физическия живот като две естествени прояви на единното Битие. В тая основна смисъл трябва да се проникнем от съзнанието, че съграждающата сила е по-голяма, по-велика, надвиваща и преодолеюща в творческата еволюция на живота; че без това Земята би била развалини и хаос. Всеки порядък е резултат от регулиращи разумни сили, които творят - и в своето вечно непрекъснато творчество използуват всеки остатък и развалина, създаващи това, което е. Нашият живот е само частичен израз на тая творческа сила и процес - и нашите боледувания или скърби сочат само за нарушените закони на творческата сила. Отношението спрямо това начало е от решително значение. Хората на бъдещето ново възпитание не могат да бъдат безразлични към този основен въпрос, защото в единия случай те ще бъдат подобни на електрически лампи, които само ще висят по своите места, красиви - но тъмни, защото не са свързани с източника на светлината. Без това идейно свързвание с Първичната причина, человек винаги, независимо от неговия манталитет, ще се чувствува откъснат, дезориентиран кораб, който се движи, но няма пункт, относително който би могъл да отмери своето движение по посока или бързина. Големите висоти, на които се издига човешкият ум, не са още никакво доказателство за правилността на такова движение - напротив - честите събаряния от високите върхове сочат именно на нестабилната основа, върху която става умственият градеж. Теории след теории, хипотези след хипотези; науки, като някаква стока продавани по школи и университети, по лъжичка или чашка; професори без вдъхновение, студенти без призвание, ежедневен живот, в който се учат «истини», които никъде не са потребни - или са тъй наивни, че бъдните поколения ще ни се смеят през глава... За хората, които гледат на живота си като на една случайна драма, на която те са също така случайни актьори - а трябва да я изиграят как да е, за да минат през жизнената сцена, незнаящи отгде идат, нито къде отиват - за тия хора е естествено да искат да преминат своя живот как да е. Но за тия, които днес са по върховете на обществената стълба, в които са вперени очите на всички крачещи след тях, за нашите Водачи?
към текста >>

Къде да търсим свещеното Знание, което ще стопли сърцата ни, дивните чер-този на безкористната Наука, за която в миналото са си слагали живота посветените?
Големите висоти, на които се издига човешкият ум, не са още никакво доказателство за правилността на такова движение - напротив - честите събаряния от високите върхове сочат именно на нестабилната основа, върху която става умственият градеж. Теории след теории, хипотези след хипотези; науки, като някаква стока продавани по школи и университети, по лъжичка или чашка; професори без вдъхновение, студенти без призвание, ежедневен живот, в който се учат «истини», които никъде не са потребни - или са тъй наивни, че бъдните поколения ще ни се смеят през глава... За хората, които гледат на живота си като на една случайна драма, на която те са също така случайни актьори - а трябва да я изиграят как да е, за да минат през жизнената сцена, незнаящи отгде идат, нито къде отиват - за тия хора е естествено да искат да преминат своя живот как да е. Но за тия, които днес са по върховете на обществената стълба, в които са вперени очите на всички крачещи след тях, за нашите Водачи? Не приближава ли часът - и не е ли дошел вече с тая малка книжка, ако ний, една от многото, от тълпата, вдигаме гласа си да запитаме: «Къде ни водите? Какви перспективи ни откривате? Къде да търсим свещеното Знание, което ще стопли сърцата ни, дивните чер-този на безкористната Наука, за която в миналото са си слагали живота посветените? »
към текста >>

82. X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите

ТОМ 21

Но мога да кажа, че брат Петър „скъса цървулите си”, за да стане това явление и така да бъде сигурен, че Светозар пада надолу с тази си своя женитба и не го надминава в духовно отношение.
Покаите се и се изчистете! ” Той беше неумолим за тази чистота и много строг. Към Светозар се държеше често троснато, караше му се и когато искаше да говори - все го възпираше. Имаше някакъв страх, че Светозар може да го надминава духовно и по знания. И чрез този брат се сближиха Еленка и Светозар и по-късно се ожениха. Но мога да кажа, че брат Петър „скъса цървулите си”, за да стане това явление и така да бъде сигурен, че Светозар пада надолу с тази си своя женитба и не го надминава в духовно отношение. Брат Петър си имаше и свои създадени песни, и често ги пееше. Говореше и на един език - казваше, че е ангелският. Школата му беше много строга и с голяма дисциплина и чистота. Не беше за всички! Той самият много изискваше.
към текста >>

„Това е най-свещеното упражнение от Паневритмията, а някои наши приятели го играят като балет.
Въпросът е разгледан подробно и в томовете на „Изгревът”. Още Светозар написа и книга „Паневритмия”, в която обяснява окултния смисъл на упражненията. Той през този си живот не е учил в никоя окултна школа, освен при Учителя. Но в миналото си е минал през всичките окултни школи и познава добре, дори „отлично” законите им, А сега на Запад е пълно с окултни школи и тези хора имат знания и всякога си задават въпроса какъв е окултният смисъл на всяко движение от Паневритмията на Учителя. Например - упражнението „Аум” (аоум). „Това е най-свещеното упражнение от Паневритмията, а някои наши приятели го играят като балет. Правим крачка с десния крак напред, като едновременно дясната ръка се издига с длан надолу, напред и нагоре под ъгъл 45°, а лявата ръка остава спусната покрай тялото. И после - същото с лявата ръка, а дясната остава спусната покрай тялото. Вижте във филма, който е заснет, как Учителят играе това упражнение." А когато дясната ръка е напред и нагоре, а лявата - назад, се черпят енергии от Земята. Аз лично показах на Рила голяма снимка на Учителя как играе това упражнение. Заинтересуваха се братя и сестри, мина снимката от ръка на ръка, гледаха и после пак си играеха своя си балет.
към текста >>

Какво ще му дадем, когато по отношение на неговите богатства и възможности, ние сме крайни сиромаси.
Аз лично показах на Рила голяма снимка на Учителя как играе това упражнение. Заинтересуваха се братя и сестри, мина снимката от ръка на ръка, гледаха и после пак си играеха своя си балет. Също и за „Изгрява Слънцето” при третата част: Зум - ръцете идват на гърдите (възприемаме енергия от Слънцето), после се отварят при думата Ме-зум (даваме на нуждаещите се от нашите блага.) Всички сега го играят точно обратното. И Светозар пише на стр. 46: „Ние сме отишли да посрещаме Източника на Живота - Слънцето, и искаме първо да му дадем на Него (като отваряме ръцете си). Какво ще му дадем, когато по отношение на неговите богатства и възможности, ние сме крайни сиромаси. Ние сме отишли първо да вземем нещо от Слънцето (Зум - ръцете идват на гърдите) и излишното от това, което приемем - да го раздадем на нашите братя и сестри (Мезум - ръцете се отварят напред). Значи ние първо вземаме от Слънцето и след това даваме на ближните си! ” Друга книга е „Себе си познай! ” - главата, лицето, ръката, с извадки от беседите. Светозар съставя тази книга заедно с приятелите Трендафила Балдевска и Ангел Кермедчиев.
към текста >>

Светозар и приятелите му Трябва да подчертая чудесното отношение на Светозар към приятелите му.
И нито една песен не чух да изпее. Ако желае! Нека и тя напише толкова песни (136 на брой) и над 250 страници и голям формат! Небето ми ги даде, тези песни и ги написах, колкото можах. Те ще служат и за пример на бъдещите композитори на Новата духовна музика. 16. Светозар и приятелите му Трябва да подчертая чудесното отношение на Светозар към приятелите му. Например сестра Стоянка от Поморие. Често я посещава и той, и Еленка, а и Павел. И как се отнася с двете сестрички близначки Румяна и Радостина! Лекува ги, помага им. Защото едната, мисля, Радостина, я беше повлякъл влакът.
към текста >>

И макар и не от „Братството”, Господ им помогна, заради доброто отношение към родителите им.
Еленка го ревнува и понякога много. Единственото дете в рода ни, което уважава майка си и баща си, е синът на Косьо - Владимир. Той е атеист, пуши, ожени се и има две деца. Нито една лоша дума не е казал нито на майка си, нито на баща си. Инженер е и жена му, също. И макар и не от „Братството”, Господ им помогна, заради доброто отношение към родителите им. И заминаха за САЩ със зелена карта. И сега и двамата работят, че и синът им работел и учи, за да си дойде в България, която много обича. И двете внучета на брат ни Косьо идваха на Рила и играха Паневритмия. Това ви го написах за поука! И е много важно. 17.
към текста >>

Всичко друго бях очаквала, но не и такова отношение.
” И аз тръгнах с него настрани, с пълно доверие в добрите му мисли за мене. А той ме погледна остро и още по-остро ми каза: „На тебе кой ти позволи да отиваш във Франция? ” Този въпрос беше така неочакван, като че заби сабя в тялото ми. В момента се шашардисах и не можах нищо да му отговоря. Смути се силно моята душа. Всичко друго бях очаквала, но не и такова отношение. Петър Ганев и Божанка бяха наблизо и взеха да му казват: „Остави жената, остави я! ” А аз в момента, неподготвена за този удар, нищо не му отговорих. По-късно описах този случай, но не казах, че братът се нарича Кралю Кралев. Сега ви казвам. А на него отговарям: „Той - Учителят ми разреши да отида във Франция и нищо не направих без да Го попитам.
към текста >>

И когато прочетох в "Изгревът" за нейното толкова лошо и вулгарно отношение към него - не се учудих много!
Често с мъжа ми и него сме ходили на екскурзии на Витоша, Рила. И той е, който ме подтикна да напишем с майка ми нейните спомени с Учителя. Аз не знаех тогава каква огромна работа работи той! Но седнахме веднага с майка и записахме на касетки нейните примери с Учителя, Така, че изпълних задачата веднага! И когато научих, че се бил оженил за тази Милка Кралева, много се учудих. И когато прочетох в "Изгревът" за нейното толкова лошо и вулгарно отношение към него - не се учудих много! Нямах много добро впечатление за нея и баща й Кралю. И толкова много са изтормозили Вергилий! Да има дъщеря, която никога не е видял, да плаща издръжка редовно до нейните 21 години, и да бъде пренебрегнат и опозорен! Това може да се случи само с хора от това Братство. Защото няма по-добри хора от тези в него, но няма и по-лоши от тях!
към текста >>

Защото цяло космическо „чудо” е слизането на този могъщ Дух - Беинса Дуно на Земята, все едно между „мравките”, каквито сме всички ние по отношение на тази велика култура и хармония, която цари в безкрайната Вселена!
И нека да бъде благословен през вековете! Защото всичките тези образи на ученици на Изгрева са необходими за бъдещите поколения! И всеки образ ще се изучава в бъдещите университети на подготвителната раса за 6-тата раса! И ще се търсят начини и пътища как да се избягват за в бъдеще грешките. Това ще бъдат „задачи” за разрешаване на „новия човек” през следващите векове! Защото цяло космическо „чудо” е слизането на този могъщ Дух - Беинса Дуно на Земята, все едно между „мравките”, каквито сме всички ние по отношение на тази велика култура и хармония, която цари в безкрайната Вселена! И да не се намери кой да напише и остави тези спомени за бъдещето! Голям резил! Та вие, и всички ние, за в бъдеще ще „целуваме нозете” на този велик брат Вергилий, за делото му! И вечно ще остане името му във вековете! А как се бори той!
към текста >>

83. XII. Очерци за Светозар Няголов от неговите приятели

ТОМ 21

Подсичаме двата върха Близнаци и се спускаме по наклона надолу към свещеното място.
Очерк за Светозар Няголов Славея Стоянова ... Прекарваме прекрасни слънчеви дни на заслона „Еверест„ под връх Мусала. На 21.07.1994 г. петима тръгваме в ранния следобед към Олтара - сърцето на Рила. Спокоен, ведър, усмихнат ден. Вървим, разговаряме, берем мащерка, пеем и благодарим. Подсичаме двата върха Близнаци и се спускаме по наклона надолу към свещеното място. Спокойна, тиха долина. Река Марица тук все още е малки вадички, които сълзят от трите езера. Отсядаме до най-малкото езеро - сърцето на България. Силни, Божествени, хармонични мигове. Това са определени от векове и пожелани от душите преживявания.
към текста >>

Никой не искаше да тръгва от това свещено място.
От високо гледахме трите Маричини езера. Първото езеро представлява Южна Америка, второто езеро представлява Азия и третото езеро - Олтарят, представлява България. Слязохме близо до езерото Олтара. Мястото е много магнетично, център е на светли същества, които идват от Сириус, то е един от центровете на Агарта. Всичко беше много хубаво и приказно, необикновена обстановка, слънчево време, красива природа. Никой не искаше да тръгва от това свещено място. Видяхме пещерата, където брат Светозар е прекарал на това място на младини по цели месеци. Прекрасен, необикновен ден, изпълнен с много хубави преживявания всред красивата природа. Написала: Румяна Георгиева 12.03.2003 г. 7. Някои мои впечатления от познанството ми със Светозар Няголов Цв. Ганчева Приятелството ми със Светозар и семейството му започна от есента на 1993 г.
към текста >>

Многобройни са ни срещите със Светозар и трудно различими в постоянно топлото и благо отношение към нас.
Има хора, с които с лекота ни въвеждат до онова състояние на себеуважение, което бързо преминава като самоосъзнаване в един по-висок свят, в който процесът на зреене вдъхновява и едновременно ни утешава. Словото Божие дотолкова е проникнало в тях, че ги прави да изглеждат пред нас като нещо, което е самото изражение на Светия Дух. В това невинно състояние се съзира една постоянно самодоказваща се в Бога същност, която не търпи компромис. Пътят на такива хора обикновено е необичайно труден, изпълнен с жертва. Докосването до такъв извор е подарък, а краткото общуване - радост и непресъхващ оптимизъм в доброто. Многобройни са ни срещите със Светозар и трудно различими в постоянно топлото и благо отношение към нас. Когато сме заедно с него на Рила, Витоша или Айтос, всичко преживяно е по- различно, богато и автентично. Аурата му е пропита със Словото на Учителя и слушайки го, човек усеща не само приятност, но и вяра, че и той самият е в събитието на казаното. От атмосферата, която възприемаш, лъха един постоянен стремеж към единение с Духа на Истината. Личността на всеки човек е сбор от множество прояви, свързани с унас-ледени родови и изработени качества. При Светозар привилегията да се роди в Боголюбив и скромен род дава основа и стимул за уникална посветеност към едно Велико дело.
към текста >>

84. Из Словото на Учителя

Учителя Беинса Дуно за Рила и екскурзиите по планините - Светозар Няголов

И когато някой иска да си поплаче, нека отиде в това свещено място и там да се изплаче.
Прозорците ще бъдат така направени, че светлината няма да пада под прави линии, да образува ъгли на падането и ъгли на отразяването, но ще пада по криви линии. Бъдещите храмове, дето хората ще се молят, ще са откритото небе: вечер, когато Луната и звездите светят, и сутрин, когато Слънцето изгрява. В този храм, ще има безброй картини, които ще се отнасят към по-широк, по възвишен свят от физическия. В този храм всеки ще се интересува от великите картини, които ще се разкриват пред неговия поглед." (14, с. 189) „Сега, в Шестата раса, ще трябва да се създаде един свещен храм на сълзите. И когато някой иска да си поплаче, нека отиде в това свещено място и там да се изплаче. А сега хората плачат там, дето трябва и не трябва; сеят там, дето трябвай не трябва." „В шестата раса хората ще имат изобилно хляб. Когато дойде шестата раса на Земята, хората, както и всеки човек отделно ще си има къщица от етаж и половина, с 4 стаи и една кухня. Пред къщата си ще има градинка, насадена само с плодове. В шестата раса хората ще имат общи съобщения и то от най-хубавите; също така ще имат и общо осветление. Дето и да минеш тогава, през градове или села, всички ще се надпреварват да им отидеш на гости.
към текста >>

Единственото нещо, което спъва сегашната раса, това е голямата лакомия във всяко отношение... В шестата раса, която ще дойде, няма да има лакомство." (33, с.
Засега само някой хора имат градина, а за в бъдеще цялата Земя ще се превърне в градина. Всеки ще ходи свободно из тях и което дърво си хареса, от него ще си откъсне. А сега, ако влезеш в градината на човек от петата раса, ще намериш затвора. Туй е подпушване на енергията. Разликата между хората от шестата и тези от петата раса е тази, че, човек от шестата раса ще се качи на дървото, ще си откъсне само един най-хубав плод и ще слезе, а този от петата раса, ще си напълни една торба с плодове. Единственото нещо, което спъва сегашната раса, това е голямата лакомия във всяко отношение... В шестата раса, която ще дойде, няма да има лакомство." (33, с. 11-6.20) „В бъдеще, когато животът на хората се подобри всички ще вземат участие във физическата работа. Тогава времето ще бъде така разпределено, че ще се застъпят всички сили: физически, сърдечни и умствени. Човек ще употребява 3 часа за физическа работа, 3 часа работа върху сърцето, 3 часа умствена работа, 3 часа за хранене, 7 часа за сън, т. е. за разходка от физическия в духовния свят. Останалите 5 часа са за благотворителни дела: садене на плодове, отглеждане на цветя, посещения на болни и др." (23, с.
към текста >>

188) „Светът ще се оправи, когато богатите хора започнат да работят било в сърдечно, в умствено, или в материално отношение.
Желязото ще бъде заместено със злато или със сребро. Само ралата ще бъдат железни. Когато ще дойде това време? Когато хората направят завет с Господа. Не е въпросът, че вилиците и ножовете трябва да бъдат златни, но това подразбира, че в човека трябва да се внесат нови чувства, които да имат устойчивостта на златото и на среброто." (13, с. 188) „Светът ще се оправи, когато богатите хора започнат да работят било в сърдечно, в умствено, или в материално отношение. В бъдеще на нивите, трябва да виждаме учени, философи, поети, музиканти с мотики в ръка да копаят. Тяхнатамотика ще бъде златна с абаносова дръжка, за отличие от мотиките, с които копаят сегашните работници, повечето бедни сиромаси хора. Какво е допринесло желязото за хората? Само пакости, мъчнотии и страдания. Когато нивата се копае и оре със златна мотика и със златно рало, тя ще донесе толкова злато, че ще осигури господаря си за много години.
към текста >>

Отношение на простите истини към човека.
Русе, 1928, 16с. 33. Дънов , Петър Константинов . Абсолютна справедливост. Русе, [1924], 31 с. 33а. Дънов , Петъ р Константинов . Отношение на простите истини към човека. Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, Г. VI, 1926-1927 г„ т. 1. София, 1933, 280 с. 33б. Дънов , Петър Константинов . Условия за разумния човек.
към текста >>

85. II. Мусала

„ Един си ти, мой Мусала, свещено място, Божий връх/' Така започва песента, дадена от Учителя за този свят връх.
II. Мусалла! „ Един си ти, мой Мусала, свещено място, Божий връх/' Така започва песента, дадена от Учителя за този свят връх. Мусала е център на енергии, съсредоточие на сили и светли идеи. В беседите си Учителят уточнява: „Мусала е едно духало, хем тъй на общо основание духало. Човек, като дойде тук, трябва да се издуха хубаво." /"Тихият глас", с. 18/ Връх Мусала е отворен на север и планините около него образуват подкова, обърната към Северния полюс, откъдето изтичат всичките земни енергии и се насочват към Южния полюс. Западното рамо на подковата се образува от Маркуджиците, Незнайния връх /АБ-БА/, който според Учителят стои много по- високо в духовно отношение от Мусала, Алековият връх и Безименният връх.
към текста >>

Западното рамо на подковата се образува от Маркуджиците, Незнайния връх /АБ-БА/, който според Учителят стои много по- високо в духовно отношение от Мусала, Алековият връх и Безименният връх.
„ Един си ти, мой Мусала, свещено място, Божий връх/' Така започва песента, дадена от Учителя за този свят връх. Мусала е център на енергии, съсредоточие на сили и светли идеи. В беседите си Учителят уточнява: „Мусала е едно духало, хем тъй на общо основание духало. Човек, като дойде тук, трябва да се издуха хубаво." /"Тихият глас", с. 18/ Връх Мусала е отворен на север и планините около него образуват подкова, обърната към Северния полюс, откъдето изтичат всичките земни енергии и се насочват към Южния полюс. Западното рамо на подковата се образува от Маркуджиците, Незнайния връх /АБ-БА/, който според Учителят стои много по- високо в духовно отношение от Мусала, Алековият връх и Безименният връх. Източното рамо се състои от върховете Малка Мусала, Иречек, Сфинкса, Дено и Средния чукар. Мусала се намира в центъра и поради това съсредоточава всички физически и духовни енергии, които протичат по Земята от северния към Южния полюс. Върхът е силен магнит, който привлича всички божествени и духовни енергии, трансформира ги и ги разпределя по Земята в зависимост от тяхното предназначение. „Високите планински върхове са възприематели на най-хубавата част от слънчевата енергия. Тя се складира там.
към текста >>

86. 2. УПРАЖНЕНИЯ - НОСИТЕЛИ НА ЕНЕРГИИТЕ ОТ ДУХОВНИЯ СВЯТ

Това е най-свещеното упражнение от Паневритмията, а някои наши приятели го играят като балет.
DC 20 такта 15. „АОУМ" * Аоум, Аоум, Аоум, Аоум. (4 пъти) След като сме възприели и укрепили свещените мисли в нас, с тях ние се отправяме към Духа да ни помогне в мъчнотиите на живота. „Аоум" е любимата мелодия на Учителя - Свещена мелодия. Това е Ешуа - на еврейски Христос, когото Бог е поставил за наш Учител от хиляди векове и Който никога не е разпъван. Това е най-свещеното упражнение от Паневритмията, а някои наши приятели го играят като балет. Играчите са наредени по посока на движението на Паневритмията, ръцете прибрани до тялото, погледът напред и нагоре под ъгъл 45°. Правим крачка с десния крак напред, като едновременно дясната ръка се издига с длан надолу, напред и нагоре под ъгъл 45°, а лявата остава спусната покрай тялото, като правим полукрачка с левият крак. Правим крачка с левия крак напред, а десният се повдига на пръсти, като едновременно прибираме дясната ръка до тялото си, а лявата издигаме опъната с длан надолу, напред и нагоре под ъгъл 45°, като правиме полукрачка с десният крак. Вижте във филма, който е заснет, как Учителят играе това упражнение. Тези движения продължават до края на мелодия № 15, която се състои от 7 такта плюс един ауфтакт.
към текста >>

Какво ще му дадем, когато по отношение на неговите богатства и възможности ние сме крайни сиромаси.
106) Значи и ние като Слънцето, като възприемем от него светлината и топлината, да я раздаваме на всички нуждаещи се безкористно. В описанието на Паневритмията от 1938 г. и това на Мария Митовска е дадено, че ръцете първо се отварят навън, т.е. даваме, а след това отиват на гърдите и приемаме. Ние сме отишли да посрещаме Източника на Живота - Слънцето, и искаме първо да му дадем на него или на нашите ближни. Какво ще му дадем, когато по отношение на неговите богатства и възможности ние сме крайни сиромаси. Ние сме отишли първо да вземем нещо от Слънцето и излишното от това, което приемем, да го раздадем на нашите братя и сестри. Значи в третото движение на упражнение № 16 ние първо вземаме от Слънцето и след това даваме на ближните си. Цялото упражнение се повтаря от началото до края. Забележка: Има разлика в изписването на последната дума В някои от изданията е отпечатано "то мето", но в първото издание Практично приложение на музиката. 2 школна лекция на Общия окултен клас (II г.), 12.Х.1922 четвъртък, Ст. София.
към текста >>

87. ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА.Светослав Няголов I. ВЪРХОВЕТЕ НА ПЕНТАГРАМА

Връх Мория в Пентаграма е разположен на мястото на върха на Любовта - (2), където се намира свещеното око на Мъдростта, виждащо всичко.Там Аврам издържа отлично своя труден изпит и става родоначалник на човечеството .
ВЪРХОВЕТЕ НА ПЕНТАГРАМА Петте върха на човешкото развитие са и петте върха на Пентаграма. Повдигането на човечеството започва с първия връх на човешкото развитие - върха на Добродетелта - (4), в планината Арарат, висока 5311 м., където спира Ноевият ковчег и продължава човешкото развитие при създадените нови условия на земята. Потомците на Ной са били високо посветени, разумни и са изпълнявали точно Волята Божия. Те образуват новото човечество след потопа и то започва да се разселва по необитаваната дотогава от хора Земя.Потомъкът на Ной - Аврам , намира благодат пред Бога и става родоначалник на евреите и арабите. Вторият връх на човешкото развитие е Мория - на който Бог изпита любовта на Аврама. Връх Мория в Пентаграма е разположен на мястото на върха на Любовта - (2), където се намира свещеното око на Мъдростта, виждащо всичко.Там Аврам издържа отлично своя труден изпит и става родоначалник на човечеството . Повдигането му започва с добродетелта , а развитието и размножаването му - с върха на Любовта. При развитието си човечеството достига до третия връх на Синайската планина, който съвпада с върха на Мъдростта в Пентаграма - (3). Там се изявява Божията Мъдрост, необходима за тогавашния етап на развитие на човечеството. Тук хората се спънаха и не можаха да изпълнят Божиите заповеди, дадени чрез Мойсея, и досега не могат да оправят живота си, объркан от многобройните им отклонения и престъпления, извършени от тях. Четвъртият връх на човешкото развитие е върхът Тавор, висок - 561 м., на който Христос се преобрази пред учениците си, разговаря се с Мойсей и Илия и начерта пътя на човечеството в неговото развитие през петата и шестата раса.
към текста >>

Щом известен център се измени по отношение към Слънцето, се образува дъгообразно движение, а не движение по права линия.
Че това е така, вие виждате от отношенията ви например към малките деца. Докато детето е малко, вие му давате бонбончета, милвате го по главата, по лицето, но когато порасне, като стане ученик в гимназията, или студент в университета, отношенията ви към него се изменят, като към възрастен човек. Това показва, че неговият Пентаграм се е завъртял. Тъй щото вашите чувства, вашите отношения както към самите вас, така и към другите хора, постоянно се изменят. Значи центровете 1,2,3,4, и 5 в Пентаграмът постоянно се движат - менят местата си. Щом известен център се измени по отношение към Слънцето, се образува дъгообразно движение, а не движение по права линия. Обаче докато новият център се сформира и заеме своето положение в съзнанието ви, ще станат известни пертурбации. Докато тази дъга се движи, т.е. докато изминете ъгъла, равен на 72 градуса/360:5=72/ , вие ще усещате тези пертурбации. Някога тази смяна ще бъде възходяща, а някога в низходяща степен, ще зависи от това, в каква посока се движите - нагоре към Слънцето или надолу, към Земята. Ако посоката ви е надолу, към Земята, значи движението става във вътрешния петоъгълник, обърнат с върха надолу, ако посоката е нагоре, към Слънцето, значи движението става по върховете на Пентаграмът, чийто връх е обърнат нагоре.
към текста >>

Тройката е неутрално число, което показва отношението към самия себе си.
Човек познава Бога само с Доброделта, която проявява. Когато Бог се ограничава, ражда са Доброто в света. Оттам движението върви към върха 2 - Любовта, дето е човекът. От върха 2 движението отива към върха 4 - Мъдростта, повторно отиване към Бога, но вече конкретно проявен в обществото. От върха 4 движението отива към върха 3 - Истината. Тройката е неутрално число, което показва отношението към самия себе си. Числото 3 е домът, отношението на човека към неговите приятели, близки, но не и към народа и външните хора. Най-после движението слиза към числото 5 - Правдата. Всички добродетели в Пентаграмът представляват пътя, през който човешката душа трябва да мине. Това е синтез на програмата в пътя на ученика. Пентаграмът има три основни части - външен кръг, вътрешен кръг и център, надписи и букви.
към текста >>

Числото 3 е домът, отношението на човека към неговите приятели, близки, но не и към народа и външните хора.
Когато Бог се ограничава, ражда са Доброто в света. Оттам движението върви към върха 2 - Любовта, дето е човекът. От върха 2 движението отива към върха 4 - Мъдростта, повторно отиване към Бога, но вече конкретно проявен в обществото. От върха 4 движението отива към върха 3 - Истината. Тройката е неутрално число, което показва отношението към самия себе си. Числото 3 е домът, отношението на човека към неговите приятели, близки, но не и към народа и външните хора. Най-после движението слиза към числото 5 - Правдата. Всички добродетели в Пентаграмът представляват пътя, през който човешката душа трябва да мине. Това е синтез на програмата в пътя на ученика. Пентаграмът има три основни части - външен кръг, вътрешен кръг и център, надписи и букви. Ще ги разгледаме последователно в черно - белия Пентаграм, който показва развоя на християнството от преди 2000 години досега. .
към текста >>

88. Светозар Няголов.ХРАНЕНЕ,ПОСТ И ЖИТЕН РЕЖИМ ПО БЕИНСА ДУНО

В това отношение и духовните, и светските хора са под еднакъв знаменател.
Ако не се научите да ядете правилно, нито учени ще станете, нито религиозни. „Да се храним по новия начин: с малко хляб - с живия хляб, слязъл от небето! Сегашните хора ядат много и въпреки това страдат от липса на енергия. Това е причината за различните болести." „За да нямате нужда от лекар, трябва да се научите да ядете правилно. Колкото и пари да ви иска лекарят, пак не му е платено както трябва, защото той иска да ви научи да се храните правилно. В това отношение и духовните, и светските хора са под еднакъв знаменател. В бъдеще хората трябва да се научат да ядат правилно, за да няма болни и гладни. Природата не търпи гладни хора, защото те развалят духа и разположението на ситите." /Новият човек, с. 74, 75, 79, 82/ „За да бъде добър, докато е на Земята, човек трябва да яде малко. Тази е философията на живота. Ако ядете много, вие никога няма да се освободите от злото, защото то върви паралелно с яденето.
към текста >>

Пълните хора не могат да издържат и в духовно отношение , защото духовният живот, в който са влезли, изисква един уравновесен организъм, с един мозък от най-фина, еластична, пъргава материя, издръжлив на всички напори в живота; същевременно се изисква една отлична дихателна система, един стомах, който да функционира правилно, да приема малко храна, която да обработва и да използва правилно." /Темпераментите.
Аз виждам, че след време то ще заболее и ще стане слабо като кука. Пълнотата е като надута гайда. Като свири гайдарджията, тя се надува до пръсване." /Новият човек, с. 75/ „Пълните хора изобщо не могат да издържат. Слабите хора издържат повече. Пълните хора не могат да издържат и в духовно отношение , защото духовният живот, в който са влезли, изисква един уравновесен организъм, с един мозък от най-фина, еластична, пъргава материя, издръжлив на всички напори в живота; същевременно се изисква една отлична дихателна система, един стомах, който да функционира правилно, да приема малко храна, която да обработва и да използва правилно." /Темпераментите. 3 школна лекция на Общия окултен кл. (IV г.), държана от Учителя на 29.X. 1924 г,. София. Русе, 1925, с. 17/ „Имаш много пари и от тях не даваш нищо на никого.
към текста >>

Съзнателният глад продължава живота." „Стомашната област има отношение към симпатичната нервна система, тя не трябва да се натрупва с чужди излишни вещества.
Гладът усилва организма. Има смисъл човек да гладува, но не и да преяжда. Природата си служи с глада като велик робот - двигател. Всички химически реакции се основават на глада. Стремежът на елементите да се наситят взаимно не е нищо друго, освен задоволяване на глада им. Съзнателният глад продължава живота." „Стомашната област има отношение към симпатичната нервна система, тя не трябва да се натрупва с чужди излишни вещества. Ако стане това, ще си наложите пост, да възстановите нормалното положение. Постът трябва да бъде умерен, разумен, докато махнете излишните мазнини и утайки. Да постиш , значи да се въздържаш от лоши мисли и чувства; този пост крие в себе си магическа сила." /Мисли за всеки ден 1981-1982 г., с 88, 121/ „Тежестта в стомаха се дължи на дисхармония в постъпките. - Как ще си помогнеш? - Внеси хармония в мислите си.
към текста >>

70/ „Ето, и аз ще ви кажа едно свещено предание: Човек е длъжен да пости поне един ден през месеца, да даде почивка на стомаха си.
Не туряй стомаха си на изпитание, да се чуди как да се справи с храната. Като приеме тежка храна, стомахът започва да се превива и казва: „Господарю, тази работа е трудна, искам да ми дадеш почивка." „Добре, седмият ден е за тебе, ще си починеш и след това ще отидем на разходка." - Стомахът ще благодари, че господаря т му е станал по-умен. Така постъпва добрият господар , а лошият изисква от стомаха постоянно да работи." /Ще управлява всички народи, с. 178/ „Страхът може да се премахне с пост . Ще постите ден, два, три, ще видите, че човек не умира от глад." /Мисли за всеки ден 1990-1991 г., с. 70/ „Ето, и аз ще ви кажа едно свещено предание: Човек е длъжен да пости поне един ден през месеца, да даде почивка на стомаха си. Значи, той е длъжен да прекара в пост поне 12 дена през годината. От времето на Христа досега са минали две хиляди години. Всяка година по 12 деня пост, значи всичко 24 хиляди дни пост. Това правят 65 години. Това е дълг, който хората трябва да изплатят.
към текста >>

Това е едно свещено предание.
И като ме питате защо страдате, казвам: „Всички хора страдат за 12 деня пост годишно, с което са нарушили свещения закон на преданието." - Човек трябва да яде по три пъти на ден. - Не е вярно. Воденицата , която мели брашно , трябва поне един ден в месеца да прекрати работата си, за да поднови камъка. На същото основание и човешкият стомах трябва поне един ден в месеца да си почине, за да продължи работата си добре. Това, което ви казвам, не е доказано научно, според официалната наука; това са мои научни изследвания и изчисления. Това е едно свещено предание. Като се питаш защо страдаш, знай, че страданията ти са резултат от неспазване на 12 дневния годишен пост. Когато камъкът на твоя стомах се развали, трябва да си купиш нов камък, но на Земята мъчно се купува нов камък. За да си купиш такъв камък, трябва да напуснеш Земята . Това е дълга разходка , за която са нужни 45-50 години. Това наричат хората отиване до небето и връщане на Земята .
към текста >>

По отношение положението на Слънцето в зодиакалните знаци , ние засегнахме въпроса за житния режим по време на минаване на Слънцето през знака Водолей - господар на сегашната епоха на пречистване и Риби - на Христовата епоха на мистичност и мълчание.
Режимът ще завърши в неделя - ден на Духа, науката, изобретенията и прогреса в живота, ден на постоянно веселие и непреривна вътрешна радост. Ако житният режим започне в събота, ние се свързваме с Бога, вечното начало на Живота,на всичко , което съществува във Вселената , ден на Природата, която ни заобикаля и която постоянно ни учи. От нея ще разберем как да почиваме , като служим на всички наши приятели. Така ще стигнем в съзнанието си до идеята, че сме родени на Земята,за да бъдем разумни същества . Режимът ще завърши в понеделник, когато ще направим вътрешна връзка с душата си - с Бога , нашият Велик Баща , чре з Любовта , която Той е вложил в нас, като очистим ума, сърцето и волята си от посторонните човешки неща и поставим чистотата за основа на нашия живот - първото правило за влизането ни в Божествения свят. По отношение положението на Слънцето в зодиакалните знаци , ние засегнахме въпроса за житния режим по време на минаване на Слънцето през знака Водолей - господар на сегашната епоха на пречистване и Риби - на Христовата епоха на мистичност и мълчание. Когато правим житен режим за пречистване на разсип на Луната и Слънцето се намира в знака Овен - от 22 март до 22 април, тогава ние се очистваме от нашите низши чувства , желания и страсти , от животинското в себе си през което сме преминали в миналата епоха.Така ще придобием една мекота, разположение и ще престанем да се караме с хората и няма да проявяваме повече насилие над околните. Това е особено полезно за младите приятели,които имат много силни неизживени чувства, а и малко опитност в живота .Те ще престанат да бъдат толкова резки , прями в посочване на отрицателните качества на околните, ще намалят своята импулсивност, която често им пречи в живота . Ще дойдат до съзнание, че не само те могат да бъдат водачи на хората , но и други могат да изпълняват тази длъжност. Ако житният режим се прави при нова Луна, тогава човек ще усили волята си,но едновременно с това желанията и чувствата си,но те ще бъдат стерилизирани и омекотени,доведени до една разумност, необходима при сегашното ни развитие. Изобщо житото,през което текат ангелските сокове,в нашетo развитие въздейства пряко на сърцето,като го облагородява и дава финес на чувствата.
към текста >>

Но в духовно отношение той трябва да стане цар на себе си - на своите мисли и чувства и постъпки и така да бъде неуязвим за човешкия порядък и неговите закони.
Житният режим направен при разсип на Луната помага на човек да очисти съзнанието си от много ненужни отрицателни мисли: съмнения , подозрения, ревност, скъперничество. Да изработи един светъл ум, носител на новите идеи, като изостави бъркотиите на човешкия порядък, които дотогава са заемали първо място в неговия обективен ум. Да подчини човешката правда на Божествения промисъл, който ще му покаже какво представлява Божията Правда, която като дойде на Земята ще създаде в миниатюр царството Божие. При пълнене на Луната житният режим помага на човек да постигне високите си желания и намерения отправени към ръководството в човешкия порядък. Човек може да стане директор, министър, управник на държавата. Но в духовно отношение той трябва да стане цар на себе си - на своите мисли и чувства и постъпки и така да бъде неуязвим за човешкия порядък и неговите закони. Във всички тези знаци, през които Слънцето минава в продължение на една година ние сме развили съответни качества в миналите епохи и сега полагаме изпит при ликвидацията на века за да види Небето и ние докъде сме стигнали в своето развитие. Понеже сега сме в епохата на Водолея, епохата на планетата Уран и Божествената мъдрост, най-правилно е да правим житния режим при разсипа на Луната през месец февруари, да се очистим от всичките неправди, които носим в света , да възстановим хармонията на пълното единство на силите в организма ни и да влезем в новите условия на разумния живот - на Любовта , Мира, Братството и Хармонията между народите . Голямото пресяване през което човечеството минава ще създаде благоприятни условия за идването на Шеста светеща раса на Любовта, при която хората ще излязат от сегашния порочен живот, ще възкръснат в доброто и любовта и ще посеят новите семена на хармонията , музиката и красотата по лицето на цялата Земя. От времето на заминаването на Учителя до 1978г. сестра Йорданка Жекова организираше и провеждаше житния режим с приятелите в София.
към текста >>

Човек трябва да има свещено отношение към светлината, въздуха, водата и хляба, да ги разбира ... .. .
И тъй човек трябва да има ясна представа за храненето. Велико нещо е да ядеш от храната, която Бог е приготвил за човека от преди хиляди години. Още при създаването на човека, у Бога възникнала идеята за неговото хранене. Да се храниш ,това подразбира да възприемаш Божествения живот. Да възприемаш Божествения живот , това значи да се храниш със светлина, въздух, вода и хляб. Човек трябва да има свещено отношение към светлината, въздуха, водата и хляба, да ги разбира ... .. . - Ти ще използваш разумно благата на живота , само когато ги приемеш съзнателно и с любов. Иначе ще виждаш светлината около себе си, но ще живееш в тъмнина; ще дишаш въздух и пак ще се задушаваш; ще пиеш вода и все жаден ще ходиш , ще ядеш вкусни ястия, но въпреки това ще остаряваш. Възприемайте всичко с любов. Само така ще се ползвате от Божието благословение Вършете всичко с любов. Любовта трябва да присъства във всяка мисъл, във всяко чувство и във всяка постъпка.
към текста >>

89. 11. ДОПИРНА ТОЧКА С БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ

131,137-138,139 „Не е въпросът до външното отношение на нещата, т.е.
- В: Съборни беседи от Учителя , дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр .София на „Изгрева" , през лятото 192 6 година . София . Просветния комитет . [1926] . с . 131,137-138,139 „Не е въпросът до външното отношение на нещата, т.е. до външната страна на Бога, колко Той е велик, но трябва да имаме една допирна точка с Божественото съзнание , да чувствуваме Бога в Неговото проявление всеки ден . Казвал съм и друг път, Бог има специално отношение към всяка душа, към всеки разумен живот. По това именно се отличава Той. Бог не борави с един народ. Когато Той изпрати Мойсея при фараона, каза му: „Иди и кажи на фараона, че аз съм Бог на Аврама, на Якова и на Исака.
към текста >>

Казвал съм и друг път, Бог има специално отношение към всяка душа, към всеки разумен живот.
Просветния комитет . [1926] . с . 131,137-138,139 „Не е въпросът до външното отношение на нещата, т.е. до външната страна на Бога, колко Той е велик, но трябва да имаме една допирна точка с Божественото съзнание , да чувствуваме Бога в Неговото проявление всеки ден . Казвал съм и друг път, Бог има специално отношение към всяка душа, към всеки разумен живот. По това именно се отличава Той. Бог не борави с един народ. Когато Той изпрати Мойсея при фараона, каза му: „Иди и кажи на фараона, че аз съм Бог на Аврама, на Якова и на Исака. Това бяха трима души, заминали вече. Питам: защо Бог му не каза, че е Бог на израилския народ, а му каза, че е Бога на Аврама, на Якова и на Исака?
към текста >>

Под шатра се подразбира това свещено място, този свещен огън, който отваря всяка душа за Бога.
Христос, тъй както Го представляват, е символ на Любовта. Значи, първата шатра, която трябва да се направи, е за Христа - за Любовта. Ако ние нямаме такава шатра, де ще влезе Христос? Христос казва: „Ето, аз хлопам на вратата! " Ако вие не отворите, как ще влезе Христос? Под шатра се подразбира това свещено място, този свещен огън, който отваря всяка душа за Бога. Каквото каже Господ, да го изпълним според методите и начините на днешните условия, до които сме достигнали." „Казвам: в света има един велик закон: човек сам за себе си не може да живее. За да се прояви Бог в каква да е форма , трябват условия . За всеки от вас има определени моменти , когато Господ му проговаря . Божият глас се отличава с едно особено качество, а именно, той е много тих. "
към текста >>

90. I. А. ЗАЩО И КАК ТРЯБВА ДА ПОЗНАВАМЕ БОГА?

Помнете, братя и сестри, светът никога не ще се изравни механически в умствено отношение, защото еволюцията на човешката душа е различна и индивидуална!
Ето защо е необходимо да познаваме Бога, защото то ни свързва с известни задължения и спрямо Бога, и спрямо ближни, и спрямо човечеството, което човечество е листата и клонките на цялото дърво. Много души, които не разбират духовната еволюция на човешката душа, обвиняват Бога, защо е създал света тъй несъвършен, защо са тия неравенства в умовете на хората, в благата, и ред още други. Това е едно неразбиране. Светът е много добре устроен и всеки е на мястото си. И ако смятаме, че светът е развален, то ние, хората, сме го развалили - яли сме, пили сме в миналото, без да сме плащали, вършим и сега отклонения, затова и ще плащаме. Помнете, братя и сестри, светът никога не ще се изравни механически в умствено отношение, защото еволюцията на човешката душа е различна и индивидуална! Обаче, условия да бъдем всички добри, а след това и по-умни, има. Кога? Когато трудът и благата се разпределят по-правилно, по-разумно между всички. Но това ще стане, когато всеки от нас правилно се свърже с Бога и ценностите на душата излизат отвътре навън, а не механически, отвън навътре, както е досега. Всички механически придобивки са палиативни и затова страдаме. Войните идват, когато у хората дойде безлюбието.
към текста >>

Ето защо, в зависимост от тия залози, човекът се уподобява с проявите си с 1, 2 и 5 таланта, както това се спомня и в Свещеното Писание, Матея, гл.
Но, простете ме, добри братя и сестри, че изнесох една микроскопическа светлина за духовната еволюция на человешката душа - нещо, което е твърде непонятно може би за някои от вас. Нека обаче да се не съблазняват и се не спъват тези от вас, които го не разбират и не възприемат. Нека това остане в ума им като една идея за разработване. Нека такивато използуват само полезните неща от казаното. Едно обаче е важно: Всички ние да се стремим в живота си да се учим и да добием едно сърце чисто, от което да излизат само чисти желания; един ум светъл, с който да осмислим живота си и да разбираме природните закони; една душа обширна, за да обичаме всички и всичко и да се радваме на всичко; един Дух мощен, за да вършим само доброто, и тогава ще видим, че Бог ще ни се открива със Своите тайни, ще ни даде всичко. Ето защо, в зависимост от тия залози, човекът се уподобява с проявите си с 1, 2 и 5 таланта, както това се спомня и в Свещеното Писание, Матея, гл. 25, стих 15. В зависимост от това, как развива човек тия таланти в себе си и кой път е избрал в живота си - дали този на талантливия, дали този на гениалния или този на светията, дотам и ще достигне. Всички тези таланти и всички тези пътища си имат своите прояви в живота и своите методи за преминаване от едно състояние в друго. Ще ви кажа някои малки методи и като ги реализирате всеки за себе си, след време пак ще се видим и ще си поприкажем за резултатите. Нека ме простят обаче тези, които знаят повече!
към текста >>

91. II. РЕЛИГИЯ, ХРИСТИЯНСТВО, ТВОРЧЕСКИ ДУХОВЕН ЖИВОТ И ЕВОЛЮЦИЯ НА ЧОВЕШКАТА ДУША

Освен това, християнството включва в себе си и изучаването и разбирането на Свещеното Писание, и то не буквалната - външната страна, а главно окултната, т. е.
Нали затова състояние говори Апостол Павел. «Не всички ще умрат, а едни мигновено ще се изменят! » Това е истинският християнин. Ето защо, християнството включва в себе си не само горните пет добродетели, но и деветте плода на Духа, едни от които влизат в тия пет добродетели. От тях вярата в казаната форма и любовта са най-важните. Освен това, християнството включва в себе си и изучаването и разбирането на Свещеното Писание, и то не буквалната - външната страна, а главно окултната, т. е. символичната - Духът и силата в него. Наред с това иде и чистият живот, а след него - и придобиването насили. Ако всеки обикновен човек, всеки учен, всеки религиозен, се спре да мисли за духовната страна на думите, изказани от Апостол Павел в 8-ата глава, Първото послание към Коринтяните: «Един е Бог-Отец, от Когото е всичко, и един е Господ Исус Христос, чрез Когото е всичко и ние - чрез Него, но това знание го няма у всички», той би открил велики неща в тия думи. Ето защо, непоколебимата вяра с любовта, животът и мистицизмът са 3 сили, 3 основи, необходими за всеки християнин. Затова, вяра без проявен живот в дела, без проявена любов и без мистицизъм не е пълно християнство.
към текста >>

Те смятат, че са капацитети, които разбират Свещеното Писание.
Ето защо, чрез окултизма се изучават известни тайни, а чрез мистицизма се овладяват тия тайни. Мистикът е над всички! Затова и много голяма част и от религиозните хора имат смътни понятия за царството Божие и Вечния живот. Те вземат само буквалната му страна. Много от религиозните хора, нямайки пълната вяра и чистия живот и гледайки някои мистични неща, които не могат да разберат, таксуват ги: дяволски неща, източна философия и пр., и пр., а с това те спъват своята духовна еволюция. Те смятат, че са капацитети, които разбират Свещеното Писание. Те чакат да дойде Духът Господен в тях, но Той не ще дойде, докле се не дойде до пълната вяра с любовта, чистия живот и мистиката. Христос, Който е на земята, в сърцата на всички хора, като се прояви, ще иска отчет най-много от нас, християните, загдето сме могли гениално да извратим Неговото учение, и то до такава степен, че едни вярват в Свещеното Писание, но живота нямат; други вярват в Свещеното Писание това, което им харесва. Такивато нямат свободата, за да подирят безпристрастно истината в Свещеното Писание. Трети вярват в Божеството на Христа, но не вярват в Неговите чудеса. Това са всички ония, които искат всичко с ума си да схващат.
към текста >>

Христос, Който е на земята, в сърцата на всички хора, като се прояви, ще иска отчет най-много от нас, християните, загдето сме могли гениално да извратим Неговото учение, и то до такава степен, че едни вярват в Свещеното Писание, но живота нямат; други вярват в Свещеното Писание това, което им харесва.
Затова и много голяма част и от религиозните хора имат смътни понятия за царството Божие и Вечния живот. Те вземат само буквалната му страна. Много от религиозните хора, нямайки пълната вяра и чистия живот и гледайки някои мистични неща, които не могат да разберат, таксуват ги: дяволски неща, източна философия и пр., и пр., а с това те спъват своята духовна еволюция. Те смятат, че са капацитети, които разбират Свещеното Писание. Те чакат да дойде Духът Господен в тях, но Той не ще дойде, докле се не дойде до пълната вяра с любовта, чистия живот и мистиката. Христос, Който е на земята, в сърцата на всички хора, като се прояви, ще иска отчет най-много от нас, християните, загдето сме могли гениално да извратим Неговото учение, и то до такава степен, че едни вярват в Свещеното Писание, но живота нямат; други вярват в Свещеното Писание това, което им харесва. Такивато нямат свободата, за да подирят безпристрастно истината в Свещеното Писание. Трети вярват в Божеството на Христа, но не вярват в Неговите чудеса. Това са всички ония, които искат всичко с ума си да схващат. Четвърти не вярват нито в Божеството Му, нито в чудесата Му; но, като рационалисти, вярват само на разума. Пети вярват в някакъв отвлечен Бог и се задоволяват да проявяват живота си тъй, както си го разбират!
към текста >>

За ясен пример в това отношение може да ни послужи светлият живот на великана на покаянието и смирението, дядо Лев Николаевич Толстой.
глава на Първото му послание към Коринтяните са много силни и верни. Ето защо, който има вярата, трябва да прояви и живота; а който има живота, да придобие и вярата. След това иде придобиване на мистицизма. Това е то пълното християнство! Ако се считаме честни хора, хора културни, благородни и учени, ние не бива да се водим сляпо по ума на този или онзи учен, или да вярваме като този или онзи философ, само защото единият бил учен, а другият - философ, когато виждаме ясно, че по една или друга причина, неговата вяра е извратена, когато констатираме положително, че поради лични отклонения, той разбира своеобразно петте основни добродетели в живота и отрича мистицизма. За ясен пример в това отношение може да ни послужи светлият живот на великана на покаянието и смирението, дядо Лев Николаевич Толстой. Той изнесе хубавата страна на живота; разтълкува от свое гледище много добри неща, особено 6-ата заповед - «Не убий» «Ненасилието» и за «Любовта». Той вярваше в Христа, но не вярваше абсолютно и не повярва за зачатието, рождението, чудесата, възкресението, явяването Му след възкресението на учениците Си, възнесението, а също и в чудесата, вършени от апостолите, както са изложени в Свещеното Писание. Според дядо Толстоя това било легенда, заблуда, фантазия и пр. на апостолите, особено на апостол Павла и други заблудени хора. Вярно е, че някои от представителите на Христовата религия злоупотребиха и злоупотребяват с тия чудеса и с Христовото учение, но това е за тяхна сметка.
към текста >>

Той вярваше в Христа, но не вярваше абсолютно и не повярва за зачатието, рождението, чудесата, възкресението, явяването Му след възкресението на учениците Си, възнесението, а също и в чудесата, вършени от апостолите, както са изложени в Свещеното Писание.
След това иде придобиване на мистицизма. Това е то пълното християнство! Ако се считаме честни хора, хора културни, благородни и учени, ние не бива да се водим сляпо по ума на този или онзи учен, или да вярваме като този или онзи философ, само защото единият бил учен, а другият - философ, когато виждаме ясно, че по една или друга причина, неговата вяра е извратена, когато констатираме положително, че поради лични отклонения, той разбира своеобразно петте основни добродетели в живота и отрича мистицизма. За ясен пример в това отношение може да ни послужи светлият живот на великана на покаянието и смирението, дядо Лев Николаевич Толстой. Той изнесе хубавата страна на живота; разтълкува от свое гледище много добри неща, особено 6-ата заповед - «Не убий» «Ненасилието» и за «Любовта». Той вярваше в Христа, но не вярваше абсолютно и не повярва за зачатието, рождението, чудесата, възкресението, явяването Му след възкресението на учениците Си, възнесението, а също и в чудесата, вършени от апостолите, както са изложени в Свещеното Писание. Според дядо Толстоя това било легенда, заблуда, фантазия и пр. на апостолите, особено на апостол Павла и други заблудени хора. Вярно е, че някои от представителите на Христовата религия злоупотребиха и злоупотребяват с тия чудеса и с Христовото учение, но това е за тяхна сметка. Христовото учение обаче, с чудесата, вършени от Христа и апостолите, е вярно. И чудесата са много важни за всеки истински християнин!
към текста >>

• Иначе, без тези знания, вяра и чист живот, нито сме добри хора, нито добри религиозни хора, нито християни, макар и да знаем Свещеното Писание от кора до кора.
Този път, стръмен и труден, но благороден, е необходим за всеки човек, от каквато и нация да е. Той е необходим главно за нас, християните, ако искаме да се чувствуваме като братя и сестри, да бъдем щастливи и да разберем, че царството Божие може да го създадем и на земята. Тази пълна вяра, този чист морален живот, туй съвършенство проповядва и препоръчва Учителят на Всемирното Братство в България, г-н П. Дънов, на нас - неговите последователи, на целия български народ, на целия християнски свят и на цялото човечество, защото това е пълното Христово учение. Ето защо, истинският последовател на Всемирното Братство трябва да притежава тези знания, тази вяра и да прояви чистия живот, както се описа. • Иначе, без тези знания, вяра и чист живот, нито сме добри хора, нито добри религиозни хора, нито християни, макар и да знаем Свещеното Писание от кора до кора. Нека знаем, че всички мерки и методи, всички усилия, които се правят от Обществото на Народите, от царе и министри, от духовници и управници, от учени и интелигенция, от майки и бащи, ако те, а и всички хора не вървят по този свят път и не притежават горните качества, другото са палиативи, с които днес се гради, утре руши. Иде време, както спомнихме, и то дойде вече, всички тия, които вършат беззакония и зло на човеците и са против волята Божия, да опитат всяко зло върху главите си и да видят, че има Бог, има Христос, има сила Божия, има правда в света. Тогава праведните ще просветнат, макар и със страдания, но ще заживеят всички в мир и любов. Сега отделни души, издигнати духовно, имат този мир, тази любов, тази радост, това щастие. Но велико е, славно е да живеят братя и сестри, семейства и цели народи в единодушие, братство и любов!
към текста >>

Ако хвърлим един поглед върху думите на Христа в Свещеното Писание: «Петре, тури ножа в ножницата си, защото който нож вади, от нож умира», ще открием велико нещо!
По този път се раждат и гениите в света. Те не се създават от родителите. Законът е неумолим! Никой не може да се издигне, ако не носи заложби от миналото си и не ги разработи в настоящето, и никой не ще има нещо възвишено в бъдеще, ако не работи в настоящето. Нищо случайно няма! Ако хвърлим един поглед върху думите на Христа в Свещеното Писание: «Петре, тури ножа в ножницата си, защото който нож вади, от нож умира», ще открием велико нещо! Тук не се ли открива законът за възмездието? - Да. Нима този закон не е в ума на всеки едного от нас? Нима поговорката «каквото прави човек, ще намери», не е законът на възмездието? Не е мислимо някой да прави зло другиму и да го не опита върху себе си, та макар и в бъдещия си живот!
към текста >>

Според нас не само представителите на Вселенските събори, но и всички духовници и проповедници, които се считат представители на Христа и тълкуватели на Неговото слово, са сторили голямо опущение, че не са могли да открият в Свещеното Писание тези велики истини и придобивки за човека - прераждането и възмездието, които са много важни, особено за християнина.
Нима този закон не е в ума на всеки едного от нас? Нима поговорката «каквото прави човек, ще намери», не е законът на възмездието? Не е мислимо някой да прави зло другиму и да го не опита върху себе си, та макар и в бъдещия си живот! Това не е само за отделния човек и за отделното семейство, а и за целия народ! Не е ли това една висша Божествена справедливост? Според нас не само представителите на Вселенските събори, но и всички духовници и проповедници, които се считат представители на Христа и тълкуватели на Неговото слово, са сторили голямо опущение, че не са могли да открият в Свещеното Писание тези велики истини и придобивки за човека - прераждането и възмездието, които са много важни, особено за християнина. Прераждането, макар засега да е отречено от официалната църква, поради решението на V-ия Вселенски събор в 553 г., което решение е взето с малко болшинство, все пак будните умове на Христовата църква, отците Ориген, Климент Александрийски и Тертулиан са вярвали и проповядвали прераждането. В прераждането са вярвали и много учени: Виктор Юго, Балзак, Парацелзий, Ша- тобриан, Фламарион, Лесинг и много други, както и много от съвременните хора на науката. Ето защо, духовенството и проповедниците трябва да се заинтересуват и да разберат тия два закона, които намираме в Свещеното Писание. Иначе сам Христос ще им каже: «Словото ми проповядвате, а Словото ми не вярвате.» Какво по-ясно за прераждането от това, което се казва от устата на самия Христос, в 11. и 17.
към текста >>

Ето защо, духовенството и проповедниците трябва да се заинтересуват и да разберат тия два закона, които намираме в Свещеното Писание.
Това не е само за отделния човек и за отделното семейство, а и за целия народ! Не е ли това една висша Божествена справедливост? Според нас не само представителите на Вселенските събори, но и всички духовници и проповедници, които се считат представители на Христа и тълкуватели на Неговото слово, са сторили голямо опущение, че не са могли да открият в Свещеното Писание тези велики истини и придобивки за човека - прераждането и възмездието, които са много важни, особено за християнина. Прераждането, макар засега да е отречено от официалната църква, поради решението на V-ия Вселенски събор в 553 г., което решение е взето с малко болшинство, все пак будните умове на Христовата църква, отците Ориген, Климент Александрийски и Тертулиан са вярвали и проповядвали прераждането. В прераждането са вярвали и много учени: Виктор Юго, Балзак, Парацелзий, Ша- тобриан, Фламарион, Лесинг и много други, както и много от съвременните хора на науката. Ето защо, духовенството и проповедниците трябва да се заинтересуват и да разберат тия два закона, които намираме в Свещеното Писание. Иначе сам Христос ще им каже: «Словото ми проповядвате, а Словото ми не вярвате.» Какво по-ясно за прераждането от това, което се казва от устата на самия Христос, в 11. и 17. глави, в Евангелието на Матея, за Йоан Кръстителя? Кой честен съдия, кой честен човек, освободил се от предразсъдъци и обществено мнение, ще откаже правилното тълкувание на тия Христови думи за прераждането? Но нека видим какво казва самият Христос в тия глави.
към текста >>

Смири се и всичко ще откриеш в Свещеното Писание, но дири силата на Духа, а не само буквата!
Щом ние приемаме, че сме частица от Бога, логичното е, а и така е, че ние трябва да носим Неговите качества. И действително, в самото начало ние сме били с Неговите качества; но впоследствие, при последователните превъплъщения и отклонения от Божиите пътища, ние сме се изменили и сега трябва да се опомним, да се усъвършенству- ваме, за да добием първоначалното. По този въпрос не ще говорим повече, защото всеки ще го разбере, когато се пробуди истински духовно. Знаем, че някои духовници, проповедници, религиозни, ще кажат: «Как? Аз...» Не, братко, едно ти не достига! Смири се и всичко ще откриеш в Свещеното Писание, но дири силата на Духа, а не само буквата! Ние ще спомним обаче хубавите плодове на тия 2 закона и нека всеки прави своите заключения. Според тези 2 закона, всеки човек, бил той езичник или християнин, трябва: 1. Да прояви абсолютна чистота в живота си - физическа и духовна, и да се усъвършенствува духовно още от рождението до смъртта. Това е абсолютно нужно главно за християнина. 2. Да избягва всички отрицателни неща в живота, които не само отклоняват човека от правилния духовен път и от Бога, но и затова, защото всичко отрицателно, сторено с дела, мисли и чувства, ще се плаща до конец.
към текста >>

Приемането теорията на прераждането не само не противоречи на Свещеното Писание, но е в полза на човека, особено на християнина.
Той в своята изповед казва, че когато се обърнал в духовния път на 55-годишна възраст, първите му разкаяния са били: да се откаже от чужди жени и да не мрази нито един от тия, които са по-долу от него. Тази доблест, тази искреност издигна Толстоя! Но нима това е нормално? Нима Бог това иска от нас като разумни същества! Бог наистина е доволен и на това, защото знае, че един път пробудил се, човек върви напред, той ще постигне всичко, ако не до края на един живот, то в идните превъплъщения. Не! Приемането теорията на прераждането не само не противоречи на Свещеното Писание, но е в полза на човека, особено на християнина. Освен това, тази теория е недвусмислена в Свещеното Писание. Тя не се изменя и от думите на Христа, казани на Никодима; не се изменя също и с думите на Архангел Гавраил, казани на Захария за раждането на Йоан Кръстителя, а също и с думите в Свещеното Писание: «една смърт и съд», стига да се знае последователността и мистичната страна на Свещеното Писание. Мисълта у някои, че като се приеме прераждането, много ще отлагат своето усъвършенствуване в идни превъплощения, е една заблуда, една крива мисъл. Ние не искаме, нито Бог иска такива верующи. Ние искаме, а и Бог иска верующи с поменатите качества, за да дойдат до съвършенство, та да видят и своите прераждания.
към текста >>

Освен това, тази теория е недвусмислена в Свещеното Писание.
Тази доблест, тази искреност издигна Толстоя! Но нима това е нормално? Нима Бог това иска от нас като разумни същества! Бог наистина е доволен и на това, защото знае, че един път пробудил се, човек върви напред, той ще постигне всичко, ако не до края на един живот, то в идните превъплъщения. Не! Приемането теорията на прераждането не само не противоречи на Свещеното Писание, но е в полза на човека, особено на християнина. Освен това, тази теория е недвусмислена в Свещеното Писание. Тя не се изменя и от думите на Христа, казани на Никодима; не се изменя също и с думите на Архангел Гавраил, казани на Захария за раждането на Йоан Кръстителя, а също и с думите в Свещеното Писание: «една смърт и съд», стига да се знае последователността и мистичната страна на Свещеното Писание. Мисълта у някои, че като се приеме прераждането, много ще отлагат своето усъвършенствуване в идни превъплощения, е една заблуда, една крива мисъл. Ние не искаме, нито Бог иска такива верующи. Ние искаме, а и Бог иска верующи с поменатите качества, за да дойдат до съвършенство, та да видят и своите прераждания. Нима младите сега не казват: «Нека си поживеем и ние като вас - старите, па тогава ще започнем духовния живот», и все го започват, а не са го започнали още!
към текста >>

Тя не се изменя и от думите на Христа, казани на Никодима; не се изменя също и с думите на Архангел Гавраил, казани на Захария за раждането на Йоан Кръстителя, а също и с думите в Свещеното Писание: «една смърт и съд», стига да се знае последователността и мистичната страна на Свещеното Писание.
Но нима това е нормално? Нима Бог това иска от нас като разумни същества! Бог наистина е доволен и на това, защото знае, че един път пробудил се, човек върви напред, той ще постигне всичко, ако не до края на един живот, то в идните превъплъщения. Не! Приемането теорията на прераждането не само не противоречи на Свещеното Писание, но е в полза на човека, особено на християнина. Освен това, тази теория е недвусмислена в Свещеното Писание. Тя не се изменя и от думите на Христа, казани на Никодима; не се изменя също и с думите на Архангел Гавраил, казани на Захария за раждането на Йоан Кръстителя, а също и с думите в Свещеното Писание: «една смърт и съд», стига да се знае последователността и мистичната страна на Свещеното Писание. Мисълта у някои, че като се приеме прераждането, много ще отлагат своето усъвършенствуване в идни превъплощения, е една заблуда, една крива мисъл. Ние не искаме, нито Бог иска такива верующи. Ние искаме, а и Бог иска верующи с поменатите качества, за да дойдат до съвършенство, та да видят и своите прераждания. Нима младите сега не казват: «Нека си поживеем и ние като вас - старите, па тогава ще започнем духовния живот», и все го започват, а не са го започнали още! Нима по-възрастните не казват: «Нека се поосигурим, да станем богати, па тогава е лесно да тръгнем в духовния път», и все се осигуряват, все стават богати, но нито са осигурени, нито са богати, нито са в духовния път!
към текста >>

Най-накрая ще спомня, че някои, като лъжат себе си и са в една духовна тъмнота по въпросите за чистия и разумен живот, а и по мистичната страна на Свещеното Писание, искат и нас да убедят, да ги повярваме, че сме заблудени в туй учение, още повече, че сме били и вегетарианци.
Достатъчно е той да притежава другите описани качества, той е пак на прав път. Иначе ритането е ритане против законите на Бога и против самия Христос. Ако всеки от време на време прочита пророк Йона, 24. глава от Евангелието на Матея и Откровението Иоаново, ще види в кои времена сме. Добре е всеки, който иска да следи новата духовна вълна, да чете вестник «Братство» и «Житно зърно». Най-накрая ще спомня, че някои, като лъжат себе си и са в една духовна тъмнота по въпросите за чистия и разумен живот, а и по мистичната страна на Свещеното Писание, искат и нас да убедят, да ги повярваме, че сме заблудени в туй учение, още повече, че сме били и вегетарианци. А като чуят, че вярваме и в еволюцията на човешката душа, т. е. в прераждането, веднага се считат като ужилени от нещо и казват: «Това го няма в Свещеното Писание! » И като вземат да извъртат Христовите думи, че и те сами вярват в своето безверие на Свещеното Писание! И веднага дават заключение: «много добър човек», «отличен човек», «това е истински християнин», но се заблудил в туй учение. Щом вярва в прераждането - това е сатанинско учение, източна философия, сектантство и пр.
към текста >>

в прераждането, веднага се считат като ужилени от нещо и казват: «Това го няма в Свещеното Писание!
Ако всеки от време на време прочита пророк Йона, 24. глава от Евангелието на Матея и Откровението Иоаново, ще види в кои времена сме. Добре е всеки, който иска да следи новата духовна вълна, да чете вестник «Братство» и «Житно зърно». Най-накрая ще спомня, че някои, като лъжат себе си и са в една духовна тъмнота по въпросите за чистия и разумен живот, а и по мистичната страна на Свещеното Писание, искат и нас да убедят, да ги повярваме, че сме заблудени в туй учение, още повече, че сме били и вегетарианци. А като чуят, че вярваме и в еволюцията на човешката душа, т. е. в прераждането, веднага се считат като ужилени от нещо и казват: «Това го няма в Свещеното Писание! » И като вземат да извъртат Христовите думи, че и те сами вярват в своето безверие на Свещеното Писание! И веднага дават заключение: «много добър човек», «отличен човек», «това е истински християнин», но се заблудил в туй учение. Щом вярва в прераждането - това е сатанинско учение, източна философия, сектантство и пр. Много, обаче, от тия приятели не знаят точно що значи сектант. Те считат, че всеки един, или всяко духовно движение, които не вярват досущ тъй, както е официалната религия, особено външните й форми, са сектанти.
към текста >>

На много души Той ще каже: «Не ви познавам.» «Вие не вярвате в моите думи, в Свещеното Писание, нямате и живота!
Затова у нас вярата в Христа в спомената форма, също и за живота, е непоколебима. Вярата пък за прераждането и възмездието у нас са като закон, като основа, и ние гледаме да използуваме положителната им страна. Новото духовно учение иска само заради една добра черта в един човек да го обикнем, защото и в него Бог живее, и да му помогнем както можем. А какво виждаме в света? Не, Христос скоро ще се прояви и ще иска отчет от всички хора, но най- много от християните. На много души Той ще каже: «Не ви познавам.» «Вие не вярвате в моите думи, в Свещеното Писание, нямате и живота! » Ето защо тия, които са готови и се пробудят да разберат тия два закона - прераждането и възмездието, те ще открият много нещо в Свещеното Писание. Затова ние уважаваме всеки едного, който е с истйнска и непоколебима вяра и с чистия живот, проявен с петте добродетели. А всеки християнин и всеки друг, който освен тия качества е разбрал що е Христос, що е Миров Учител и познае кой е Той, когато идва на земята в човешка форма; а също е разбрал и що е еволюция на човешката душа, придобил е и мистицизма, той е по-горен и от първия. Такъв един е разбрал много нещо и е придобил бисерите на вътрешното богатство! Ние от сърце желаем придобивката на тия качества на всеки едного.
към текста >>

» Ето защо тия, които са готови и се пробудят да разберат тия два закона - прераждането и възмездието, те ще открият много нещо в Свещеното Писание.
Вярата пък за прераждането и възмездието у нас са като закон, като основа, и ние гледаме да използуваме положителната им страна. Новото духовно учение иска само заради една добра черта в един човек да го обикнем, защото и в него Бог живее, и да му помогнем както можем. А какво виждаме в света? Не, Христос скоро ще се прояви и ще иска отчет от всички хора, но най- много от християните. На много души Той ще каже: «Не ви познавам.» «Вие не вярвате в моите думи, в Свещеното Писание, нямате и живота! » Ето защо тия, които са готови и се пробудят да разберат тия два закона - прераждането и възмездието, те ще открият много нещо в Свещеното Писание. Затова ние уважаваме всеки едного, който е с истйнска и непоколебима вяра и с чистия живот, проявен с петте добродетели. А всеки християнин и всеки друг, който освен тия качества е разбрал що е Христос, що е Миров Учител и познае кой е Той, когато идва на земята в човешка форма; а също е разбрал и що е еволюция на човешката душа, придобил е и мистицизма, той е по-горен и от първия. Такъв един е разбрал много нещо и е придобил бисерите на вътрешното богатство! Ние от сърце желаем придобивката на тия качества на всеки едного. 9 декемврий 1933 г.
към текста >>

92. I. НОВОТО ДУХОВНО УЧЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ Е ЧИСТОТО ХРИСТОВО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ

Голяма част от обществото смята, че издигането на личността в морално отношение се добива само чрез светската наука, т.е.
Ето защо, нека не се гневят нито политическите водачи, нито духовенството, нито интелигенцията, че народът е изгубил всякаква вяра във всички и боготвори и се радва на отделни личности, които са се издигнали със своите морални качества и свят живот. Защото народът има пак желанието да цени доброто, само че вместо да го намери в обществото, намира го в отделната личност. И ако днес голяма част от народа се е охладил от партии, от управници, от църкви, от духовенство, от разни сдружения, то е за това, защото моделите - водачите не са ония истински Христови последователи, каквито трябва да бъдат. Нека още допуснем, че и народът често пъти, поради своята неопитност, некултурност, мъчно може да оцени известни личности, показващи истината. За нас тема на размишление като обект не са политическите партии и разни сдружения, защото те са сбор от человеци, а моралното издигане на личността, което именно ще разгледаме. Голяма част от обществото смята, че издигането на личността в морално отношение се добива само чрез светската наука, т.е. чрез образованието. Ние твърдим, че колкото светската наука е необходима за личността, още повече е необходима и духовната. И както светската наука дава знания, та с по-малко труд, с по-малко време да добие човек повече блага за земния си живот, така и духовната, която, разбирана и прилагана според Христовите принципи, ще даде на сърцата и душите да се облагородят. Само така може да се чака онова спокойствие и братско отнасяне на човеците един към друг, както се иска според Христовото учение... Ето защо, ние виждаме, че тия, които владеят светската наука, особено естествениците, и усвоят искрено и духовната, която не само правилно разбират, но и правилно прилагат в живота си, са най-надеждните, най- добрият образец за подражание. Голяма част от хората смятат, че щом човек е образован, щом е изучил светската наука, той ще се усъвършенствува и по-нататък и ще бъде добър.
към текста >>

Срещу това падение и за издигане на личността в морално и духовно отношение, освен православната църква в България, спомагат много и евангелисти, и теософи, и масони, и вегетарианци и др. 1.
Защото светският човек, образован или не, е недоволен от себе си и от придобитото от своя собствен труд. Той ламти за слава; а блясъкът, разкошният живот в облекло, в храна и пр. за голяма част от тях е цел в живота им. А като притурим и развития егоизъм, гордостта, завистта, самохвалство- то, леността и липса на някои добродетели, можем да си представим цялата картина, цялата физиономия и стремежа на днешния светски човек, който е попаднал в безизходен път. Разбира се, има и изключение и доста хора гледат по- разумно на живота. Срещу това падение и за издигане на личността в морално и духовно отношение, освен православната църква в България, спомагат много и евангелисти, и теософи, и масони, и вегетарианци и др. 1. Евангелистите, както е известно, се крепят главно на Евангелието. Те са изхвърлили разните външни форми и обреди. Само някои от новите протестантски богослови считат Исуса Христа като усъвършенствуван человек, навярно с цел да създадат едно съотношение между днешната светска наука и приемливите за тях неща от Евангелието, та с това да прегърнат уж повече хора Христовия живот, без да обръщат внимание на неговото божество. Колко жалко! Те чувствуват още, че трябват някои нови методи за подобрение, но не могат да се освободят от буквалното тълкуване на писанието.
към текста >>

Само някои от новите протестантски богослови считат Исуса Христа като усъвършенствуван человек, навярно с цел да създадат едно съотношение между днешната светска наука и приемливите за тях неща от Евангелието, та с това да прегърнат уж повече хора Христовия живот, без да обръщат внимание на неговото божество.
А като притурим и развития егоизъм, гордостта, завистта, самохвалство- то, леността и липса на някои добродетели, можем да си представим цялата картина, цялата физиономия и стремежа на днешния светски човек, който е попаднал в безизходен път. Разбира се, има и изключение и доста хора гледат по- разумно на живота. Срещу това падение и за издигане на личността в морално и духовно отношение, освен православната църква в България, спомагат много и евангелисти, и теософи, и масони, и вегетарианци и др. 1. Евангелистите, както е известно, се крепят главно на Евангелието. Те са изхвърлили разните външни форми и обреди. Само някои от новите протестантски богослови считат Исуса Христа като усъвършенствуван человек, навярно с цел да създадат едно съотношение между днешната светска наука и приемливите за тях неща от Евангелието, та с това да прегърнат уж повече хора Христовия живот, без да обръщат внимание на неговото божество. Колко жалко! Те чувствуват още, че трябват някои нови методи за подобрение, но не могат да се освободят от буквалното тълкуване на писанието. Евангелистите са първите пионери, които са дали подтик за образуване на въздържател ните дружества. 2. Теософското общество, което е свесветско и в което влизат разни народности - то изучава древната индийска философия, с нейните методи за усъвършенствуване на човека в духовно отношение, и изобщо - изучаване историята на религиите. То признава един Велик Архитект на вселената, но Исуса Христа Го счита само като усъвършенствуван человек.
към текста >>

Теософското общество, което е свесветско и в което влизат разни народности - то изучава древната индийска философия, с нейните методи за усъвършенствуване на човека в духовно отношение, и изобщо - изучаване историята на религиите.
Те са изхвърлили разните външни форми и обреди. Само някои от новите протестантски богослови считат Исуса Христа като усъвършенствуван человек, навярно с цел да създадат едно съотношение между днешната светска наука и приемливите за тях неща от Евангелието, та с това да прегърнат уж повече хора Христовия живот, без да обръщат внимание на неговото божество. Колко жалко! Те чувствуват още, че трябват някои нови методи за подобрение, но не могат да се освободят от буквалното тълкуване на писанието. Евангелистите са първите пионери, които са дали подтик за образуване на въздържател ните дружества. 2. Теософското общество, което е свесветско и в което влизат разни народности - то изучава древната индийска философия, с нейните методи за усъвършенствуване на човека в духовно отношение, и изобщо - изучаване историята на религиите. То признава един Велик Архитект на вселената, но Исуса Христа Го счита само като усъвършенствуван человек. Теософите християни обаче се стремят да живеят по духа на Христовото учение. Истинският теософ е въздържател от тютюн, алкохол и месо. Ние дължим на теософското общество благодарност, защото тяхната литература за нас е дала встъплението към Христовия окултизъм. И ако теософите в България биха разбрали основите на новото Христово окултно учение и биха се примирили с някои въпроси, те биха спечелили извънредно много.
към текста >>

В това общество влизат хора от разни религии, разни професии, и те се считат за високо издигнати хора в морално отношение.
И ако теософите в България биха разбрали основите на новото Христово окултно учение и биха се примирили с някои въпроси, те биха спечелили извънредно много. Ние се надяваме, че не след дълго, истината ще блесне. Нека се не мамят братята теософи, че ако има някои, които са се подвизавали в Бялото братство и които, без да са разбрали принципите на туй Христово окултно учение, са се прехвърляли към теософското общество, това ще подцени принципите на Христовото учение в Бялото братство. 3. Масоните също са една всесветска организация. Такива има вече и в България. В това общество влизат хора от разни религии, разни професии, и те се считат за високо издигнати хора в морално отношение. Те също признават един Архитект на вселената, но за Евангелието и Исуса Христа всеки според схващането си се задоволява. Всички се стремят да дирят истината, да прилагат правдата и с това да се издигат. За тях обаче вънкашният блясък, разкошът в ядене и пиене не се ограничава. 4. Вегетарианците съществуват също из целия свят. Същинският вегетарианец е порядъчен, набожен и пълен въздържател от тютюн, алкохол и месо.
към текста >>

И макар с някои недостатъци, нека признаем, че действително има голям процент от горепоменатите последователи, които стоят на своята висота в морално и духовно отношение, макар някои от тях да не вярват и в Исуса Христа.
И, като че то трябва да дойде. Дали ще дойде във вид на болести, във вид на глад, та да почнем да се ядем едни други, както това бе доскоро в Русия поради липса на храна; дали това ще дойде във вид на стихии; дали във вид на кървави революции, които се готвят от крайно недоволните и всички повърхностно гледащи на живота, това изглежда е още тайна Божия. И ако се не поправим от нашите пороци, нека се не надяваме на милостта Божия - наказанието ще дойде. И времето като че не е далеч, а нам се ще да вярваме, че и ние ще сме очевидци. Ето защо евангелисти, теософи, вегетарианци, масони, съботяни и всички добри хора са гледали, а особено сега, след тази война, гледат да поправят своите минали грешки и да се издигнат морално и с това те се явяват като пионери за издигане и на другите хора. И макар с някои недостатъци, нека признаем, че действително има голям процент от горепоменатите последователи, които стоят на своята висота в морално и духовно отношение, макар някои от тях да не вярват и в Исуса Христа. Затова ние ще кажем, че ако всички хора в света бяха или биха станали истински евангелисти, истински теософи, истински вегетарианци, масони, съботяни, истински православни християни, ние ще бъдем към края на старото и в началото на новото, да се реализира туй земно царство, туй земно братство, за което се приказва и мечтае. Но, за съжаление, има и голямо отклонение. Действително, ние сме свикнали да правим често пъти набързо и неправилни преценки, като високо благородната задача на евангелиста, теософа, вегетарианеца, масона и пр. подценяваме с лошия пример на отделни единици и с това хвърляме петно на всички, и така грешим. Но нека се не забравя, драги читатели, че тези, които се числят към споменатите братства и вършат противното, те не заслужават да носят името като такива и да бъдат там.
към текста >>

Но тя, окултната, никога не е пречила на първата и не ще и пречи, защото нейният обект е издигането на човешката личност в духовно отношение, да разбере откъде иде, защо се е родила на земята, какво му предстои да прави, как да живее, как да се издигне духово и где отива.
Сега ни са дадени най-добрите условия. Ще ли се разбере това от човечеството, а най-много от учените и интелигенцията в България? Ще видим! Това е то новата, недостъпната за всяко око и опит наука, която паралелно със светската ще разясни и разкрие много недостъпни нам неща от духовния мир за живота на човека. Светската наука свършва с атома, с електрона, а окултната започва оттам нататък. Но тя, окултната, никога не е пречила на първата и не ще и пречи, защото нейният обект е издигането на човешката личност в духовно отношение, да разбере откъде иде, защо се е родила на земята, какво му предстои да прави, как да живее, как да се издигне духово и где отива. Тази наука не трябва да се смесва със създадените религиозни форми, които обковават хората да вършат само външните обреди, а напротив, дава свобода на съвестта да дири истината с помощта на опита и добитите резултати в живота. Нека се знае и помни още, че малцина са ясновидците, които имат природни дарби и притежават свръхспособности за тази окултна наука. Обикновено последната се придобива чрез постепенното усъвършенствуване, чрез чистота и непорочен живот, като в основата стои абсолютното вярване в Бога като Творец на всичко. Чрез абсолютната чистота в живота и постепенното усъвършенствуване в изучаване на живата природа, окултистите добиват, и то след дълги изпитания, познания и опити за невидимия свят. Други пък, които са рядкост, притежават тия способности като вродени, които впоследствие се развиват.
към текста >>

Тези хора са високо издигнати в морално и духовно отношение и те са образец за човешката личност.
Тази наука не трябва да се смесва със създадените религиозни форми, които обковават хората да вършат само външните обреди, а напротив, дава свобода на съвестта да дири истината с помощта на опита и добитите резултати в живота. Нека се знае и помни още, че малцина са ясновидците, които имат природни дарби и притежават свръхспособности за тази окултна наука. Обикновено последната се придобива чрез постепенното усъвършенствуване, чрез чистота и непорочен живот, като в основата стои абсолютното вярване в Бога като Творец на всичко. Чрез абсолютната чистота в живота и постепенното усъвършенствуване в изучаване на живата природа, окултистите добиват, и то след дълги изпитания, познания и опити за невидимия свят. Други пък, които са рядкост, притежават тия способности като вродени, които впоследствие се развиват. Тези хора са високо издигнати в морално и духовно отношение и те са образец за човешката личност. Но за жалост, колкото се злоупотребява с другите изкуства, толкова повече се върши това и с тази тайна, недостъпна за всяко око и опит наука. Ето защо, ние виждаме, че тя се използва от отделни личности за користни цели, за интерес, и с това се убива вярата в обществото, защото обществото иска реално нещо да види, а този, който търгува с туй изкуство, нито го притежава от божествен източник, нито придобитото по изкуствен начин го е получил със свят и чист живот и с туй го карикатури. А Божествените работи, казано е от Спасителя, «даром се получават и даром се дават». Че има личности, които имат познания за невидимия свят, които със своя чист и свят живот получават направо от божествен източник вдъхновения, това е факт неоспорим за истински издигналите се духовни хора, защото милостивият Господ не е дал и оставил като монопол Своите желания във вид на видения, във вид на откровения само но тия, които се описват в Свещеното Писание преди векове; а Той, като желае да стресне човечеството от своите недъзи, дава ги и сега на отделни личности, Нему угодни. Чистият окултизъм няма нищо общо с разните спиритически сеанси, които на много места се употребяват за развлечение.
към текста >>

Че има личности, които имат познания за невидимия свят, които със своя чист и свят живот получават направо от божествен източник вдъхновения, това е факт неоспорим за истински издигналите се духовни хора, защото милостивият Господ не е дал и оставил като монопол Своите желания във вид на видения, във вид на откровения само но тия, които се описват в Свещеното Писание преди векове; а Той, като желае да стресне човечеството от своите недъзи, дава ги и сега на отделни личности, Нему угодни.
Други пък, които са рядкост, притежават тия способности като вродени, които впоследствие се развиват. Тези хора са високо издигнати в морално и духовно отношение и те са образец за човешката личност. Но за жалост, колкото се злоупотребява с другите изкуства, толкова повече се върши това и с тази тайна, недостъпна за всяко око и опит наука. Ето защо, ние виждаме, че тя се използва от отделни личности за користни цели, за интерес, и с това се убива вярата в обществото, защото обществото иска реално нещо да види, а този, който търгува с туй изкуство, нито го притежава от божествен източник, нито придобитото по изкуствен начин го е получил със свят и чист живот и с туй го карикатури. А Божествените работи, казано е от Спасителя, «даром се получават и даром се дават». Че има личности, които имат познания за невидимия свят, които със своя чист и свят живот получават направо от божествен източник вдъхновения, това е факт неоспорим за истински издигналите се духовни хора, защото милостивият Господ не е дал и оставил като монопол Своите желания във вид на видения, във вид на откровения само но тия, които се описват в Свещеното Писание преди векове; а Той, като желае да стресне човечеството от своите недъзи, дава ги и сега на отделни личности, Нему угодни. Чистият окултизъм няма нищо общо с разните спиритически сеанси, които на много места се употребяват за развлечение. Това учение, окултизмът, се изучава в целия свят; то се развива, за голямо щастие, и в нашата мила България от ред години, но сега то се засилва кресчендо. Това именно ново учение в България е под ръководството на господин Дънов, а неговите последователи се наричат «Бялото братство». Това учение е вече доста известно, макар и смътно на обществото. Нашето пък православно духовенство, което, като не знае същността му и не иска да го проучи, надало е вик против него наляво и надясно, анатемосва г-н Дънова и неговите последователи и ги отлъчи от православната църква.
към текста >>

2. Истина ли е, че последователите на същото учение са паднали в нравствено религиозно отношение?
Иначе критиката е неуместна и тя не е в пътя на Христовото учение. Нали Христос казва: «да обичаме враговете си»! И ако това се не изпълнява от самото духовенство, от добрите християни, кой друг ще го изпълнява? Но нека видим накратко дали има право нашето духовенство и някои миряни да считат г-н Дънова за техен враг и неговото учение - окултиза - за опасно: 1. Истина ли е, че последователите на това учение са изгубени за църквата? 2. Истина ли е, че последователите на същото учение са паднали в нравствено религиозно отношение? и 3. Това учение какво изисква от последователите си, и най-после защо го последват маса хора? Ние няма да отделяме тия въпроси едни от други, а ще отговорим общо на всичките въпроси. Заявяваме искрено и ние знаем, че има духовници, които стоят на своята висота пред своите пасоми външно; но дали те живеят по Божието желание, това те сами си знаят, а положително го знае само един Бог. Но нека допуснем, че някои от тях имат туй Божие благоволение и че са озарени от Неговия Дух.
към текста >>

Тогава трябва да отхвърлим и Свещеното Писание.
Да се мисли подобно нещо е повече от наивност. Ако това беше в човешка ръка, допустимо е да се отнемеше, но Бог е милостив и Той е давал, дава и ще дава Своето благоволение във вид на откровения, във вид на видения. Иначе няма защо да говорим за Троеличие - Бог Отец, Бог Син и Бог Дух. Няма защо още да говорим, че Бог е вездесъщ и пр. и пр. Тогава трябва да отхвърлим и Свещеното Писание. А щом приемем Божиите слова за истински, трябва да знаем, че Бог във вид на видения, слушания, откровения, опити в живота, се е явявал, явява се и ще се явява, докле свят светува. А тези видения, тези слушания, тези откровения в живота, няма да се дадат на паднали хора в пороци, па биле те царе, управници, духовници, проповедници, миряни и пр. и пр., а ще се дадат само на тези, които са издигнати духовно на голяма висота и живеят истинския Христов живот с абсолютната чистота. И нам се струва, че липсата на чист и свят живот е съществената причина, гдето известни духовни лица се считат, че са озарени от Духа Божий, а нищо им се не разкрива; а други, които не са духовници, обаче живеят чист живот, получават сила да открият много тайни. Тези именно откровения в живота, тези видения и слушания са именно основата на тази окултна наука, която голяма част от духовенството, проповедници, евангелисти, миряни и пр., не само не проумяват и приемат, но и хулят, без да знаят какво вършат, а с това те сами са против туй, което проповядват, защото хем Бога проповядват, хем Го не вярват.
към текста >>

Не, религиите, както голяма част от хората разбират, е да вършат външните форми; а за нас е важно същността на Свещеното Писание и всички да съзнаем, че сме истински чада Божии и да вършим Неговата воля.
Ние вярваме, че всеки един, който е вярващ в Бога, принадлежащ към която и да е религия, ако той прегърне от сърце и истинския окултизъм, у него вярата в Бога ще се засили, у него всички добродетели ще процъфтят и нищо лошо не ще добие. При това той не се отделя от своята църква, нито прави нова такава, а става последовател на истинската Христова църква, която е повсеместна. Едно обаче трябва да разберем - че кой където и да се числи, макар и другите да мислят, че ще бъде изгубен за известна официална църква, но ако той живее в Христовия път и вярва в Бога, той е истински последовател на Христа, истинската частица Божия и той не може да бъде оставен, а винаги ще бъде покровителствуван в живота си от Бога. Ние молим да не бъдем криво разбрани, т. е. да се не мисли, че искаме всеки да мени религията си и да се мята ту тук, ту там. Не, религиите, както голяма част от хората разбират, е да вършат външните форми; а за нас е важно същността на Свещеното Писание и всички да съзнаем, че сме истински чада Божии и да вършим Неговата воля. Ето защо, отделната личност, ако притежава посочените от нас качества, ще бъде винаги добра, безразлично към коя религия ще принадлежи. Вярно е, че християнската религия е едничката, която ние считаме пригодна за издигане на човешката личност; но религиите на разните народи един път създадени, не можем лесно да видоизменим, защото те се различават само във външната форма. Само когато всички човеци заживеят в Христовата любов, тогава ще има само една религия - религия на истинския Бог, религия на братската любов. Разбира се, частични отклонения всякога ще има, защото законът е такъв. И че е имало, има и ще има, докле свят светува, хора с различни разбирания, това за нас, окултистите, е неоспорима истина, защото всеки човек се намира на известна висота в своята еволюция в живота си долу на земята.
към текста >>

Това ново учение включва в себе си всички добродетели на всички общества, които имат задача да издигнат човешката личност в морално отношение.
Христос сега не ще се жертва да ни спасява втори път от непокорството и пороците ни. Навярно метла ще помете голяма част от човечеството и ще почне може би от просветена и християнска уж Европа. Заключение Като изказваме едно безпристрастно мнение върху новото учение - учението за любовта между хората и разбиране смисъла на живота, според Христовото учение, от г-н Дънов, ние ни най-малко не искаме да ласкаем последния, и ако спомняме някои неща по писаното в брошурки и пр., поради неразбиране, против това ново учение, не искаме да обиждаме писачите. Не, ние изказваме мнение и молим: 1. Всеки духовник, всеки интелигентен човек, а особено младото поколение, което ще бъде бъдещият бисер на България, да обърнат сериозно внимание върху това учение, което датува от рождението на Христа, но забравено, изопачено, извратено, както се спомни и по-рано, а сега се подновява с всичките му подробности и допълвания, за благото на човечеството. Това ново учение включва в себе си всички добродетели на всички общества, които имат задача да издигнат човешката личност в морално отношение. То е чисто като бисер! Господин Дънов със своето учение прилага сега на опит принципите на Христа, за да докаже хубавите резултати на Христовото учение, защото начинът на прилагането на това учение досега от человечеството не е съвместим с тия принципи и затова е дало отрицателни резултати. Погледнете, уважаеми читатели, културна християнска Европа до какво състояние е дошла! Приложени, обаче, тия принципи, както ги прилага г-н Дънов и иска да ги прилагат и всички в името на Божията любов, в човечеството ще настъпи, макар и бавно, онова обновление, онова блаженство, за което се говори и чака. И който го приложи и види че има добри резултати, да го следва, а който няма добри резултати, да си кара старото. 2.
към текста >>

Нека духовенството схване, че не външната форма - ходенето в църква и паленето на свещи са гаранция за издигането наличността в духовно отношение.
Това ново учение, усвоено от всекиго и подпомогнато от съвременната наука, ще бъде гранитният камък за всяка личност, общество, народ. И само с тия качества, с тия знания и добродетели, човечеството ще може да твори и да живее в щастие. Тогава не ще има нужда това щастие да се постига, и то временно, само за известна част хора, с кървави революции, болести, стихии, глад и пр. като наказание от Бога, поради нашите пороци, а ще се добие по пътя на нашето съзнание, нашето издигане, и плодовете ще му са дълготрайни. 3. Това ново учение не лишава никого от неговата религия, нито от църквата; а напротив, то засилва безгранично вярата в Бога, Който е един за всички човеци и всички религии. Нека духовенството схване, че не външната форма - ходенето в църква и паленето на свещи са гаранция за издигането наличността в духовно отношение. Ние знаем, че има големи грешници, които палят най-големите свещи в църквите, четат им дълги молитви, а щом си отидат, вършат пак същото, каквото са вършили. Само истинската вяра в Бога и убеждението, че всеки трябва да направи своето сърце храм на Духа Божий, а волята да я направи диамантна, ще бъде истински творец на Христовите добродетели. Само така може да се издигне всеки човек и тогава в който път и да се спре и моли, за него ще бъде църква Божия. От това не трябва да се разбира, че църквата е непотребна, не. Тя си е била, е, и ще си бъде, само че външните форми на църквата, животът и работата на духовенството трябва да се видоизменят така, че да се чувствува духът Христов в църквата и духовенството живее и работи в духа на Христовото учение.
към текста >>

93. V. ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ВСИЧКИ РАЗУМНИ ЧОВЕЦИ

Но казано е в Свещеното писание: «Всяка на своя ред.» (1-во поел.
V. ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ВСИЧКИ РАЗУМНИ ЧОВЕЦИ OT9.III.1931 Г. Любезни............... По същност нашите души са равни пред Бога, и ние всички съставляваме членове на цялото, независимо от това, че едни го съзнаваме, други - не. И всяка душа, макар в основата си да е чиста, ние сме лично причината да бъде тя окована като във вериги и да не можем да проявим това, което се крие в нея. Защо? Защото сме се отклонили от правилния живот. При все това, рано-късно, ще стане туй освобождение. Но казано е в Свещеното писание: «Всяка на своя ред.» (1-во поел. на Апост. Павла към Коритяните, гл. 15). От нашето съзнание обаче зависи да ускорим този ред и да се спасим чрез духовното издигане, с помощта на Христа, за да отидем при Извора тъй чисти, както сме излезли - иначе няма логика, няма мъдрост, няма Бог, ако допуснем, че Творецът Бог е създал такива хората, както сме днес - голямата част от человечеството с изродени глави, лица, тела и с отрицателни качества. Драг........... Всяка разумна душа днес вижда големите отклонения в живота, а също вижда и резултата от това - страданията, било индивидуални, било общи, т. е., както морално - в умовете, сърцата и действията на хората, тъй и материално - липси, кризи и пр.
към текста >>

Не е ли срамно още за всички ни, че ние сме в една тъмнота по важните въпроси: как е дошъл човек на земята, какво е той от цялото, какво е неговото отношение към Бога, неговата задача на земята?!
Нима не е смешно, когато се появи някоя епидемическа болест, този културен човек да взема мерки от страх да се не зарази, а той, поради отклонението си от правилния живот, от природните закони, като е допуснал да се развият в неговия ум и сърце отрицателни качества, въпреки всички тия мерки, пак боледува телесно, умствено и волево? Не, има нещо, което ни липсва - а то е, че връзката ни с Христа като християни е слаба. И действително, не е ли отклонение в ХХ-й век, при тази умствена светлина, която Бог ни е дал, учени хора, и то видни, да бъдат патеисти, рационалисти и да не вярват в Христа като Бог и пак да се считат в първите редове на християните? Някой ще каже: «дела, дела»! Да, касапницата от общоевропейската война показа, какви са и нашите дела. Не е ли срамно още за всички ни, че ние сме в една тъмнота по важните въпроси: как е дошъл човек на земята, какво е той от цялото, какво е неговото отношение към Бога, неговата задача на земята?! После, координирал ли се е человекът със законите на природата? Научил ли се е правилно да се храни, да спи, да се моли, да благодари и пр. и пр. ? Ние отговаряме, че не ги знаем в тяхната чистота и подробности и тепърва ще ги учим и прилагаме. Ама някой ще каже: «Аз съм учен човек.» Да, учен си, имаш диплом, но, преди всичко, не си артист по своята професия, а камо ли да знаеш и всичко друго!
към текста >>

И затова е казано в Свещеното писание: «Каквото вържете на земята, вързано ще ви бъде и на небето и каквото развържете на земята, развързано ще ви бъде и на небето.» А това са, именно, духовните връзвания и развързвания.
А в тези именно лични чувства се крият голямата част на нашите недъзи. Не, братя и сестри, Съзнание се иска да разберем горните редове. Да ядем, да пием, да трупаме - това са странични неща, това са условия, а не цел. Нам е необходимо и духовно издигане. И ако не добием духовното, другото е илюзорно щастие, а нам ни трябва блаженство, което е трайното в човека. И затова е казано в Свещеното писание: «Каквото вържете на земята, вързано ще ви бъде и на небето и каквото развържете на земята, развързано ще ви бъде и на небето.» А това са, именно, духовните връзвания и развързвания. Затова, ако ние не разберем, че богатствата, които се дават на едни, са да ги използуват разумно - да развият в себе си милосърдието и добродетелите и да употребяват своите богатства и за доброто на по-бедни; и ако и бедните не благодарят на Бога за всичко това, което иде в тях, и пак да развият добродетелите; и ако всички ние, които изпитваме страдания (но не и тия, които сами си създаваме), не благодарим на Бога и не ги използуваме за нашето духовно издигане, нищо не сме разбрали и нищо не ще разберем от живота. Земните закони на насилието са се явили именно от липса на съзнание да развиваме горните качества, и затова моралът изобщо е понижен. Ето защо, от чисто духовно гледище, кой какъвто факултет и да е свършил, кой каквито и богатства да има, това са само по-добри условия за нашето духовно издигане, ако сме духовни хора. Иначе ще тъпчем все на едно място. Ако не разберем горното, духовните ни придобивки ще се сведат до нищо и ще приличаме на онзи турски философ, който се качил на една лодка да се разходи из Черно море и запитва лодкаря: - Ти знаеш ли астрономия?
към текста >>

Затова, стремейки се към този чист живот, ние смело може да ви заявим, че отношението на Бога към българския народ ще бъде такова, каквото е отношението на управниците, интелигенцията, духовенството спрямо Бялото Братство в България - нищо повече.
Сам той живее така. От нас - последователите си - той иска също да живеем този чист живот. И ние се стремим. Това е самата истина. Всичко друго, каквото се пише от заинтересовани личности, е лукавщина. Затова, стремейки се към този чист живот, ние смело може да ви заявим, че отношението на Бога към българския народ ще бъде такова, каквото е отношението на управниците, интелигенцията, духовенството спрямо Бялото Братство в България - нищо повече. Някои, с по-слаба духовна светлина, с обикновени схващания и човешки недъзи, изнесоха и изнасят, както за г-н Дънов, тъй и за последователите му, ред нелепости, които нам е срам да спомняме, а и за голям срам, голяма част от интелигенцията ги взема за чиста монета и гради фантастични неща върху учението и последователите му. Ние знаем главно откъде и от кого се върши това, но то е за тяхна сметка. Съдният ден обаче ще изнесе истината. Атака могат да говорят и пишат тия, които не са изучили безпристрастно, не са приложили и не са се радвали на резултатите на това учение. Нима преди 2 хиляди години и за Христа не се вършеше същото?
към текста >>

94. 12. Неделна беседа от Учителя на 1 ноември 1931 г. «Изново»

Д-р Иван Жеков

Най-първо има едно колебание свещено, и по него можем да знаем; а после ти се лъжеш; ти искаш да те обича и затова мислиш, че те обича.
Ако Бог нямаше това качество, то всички ние бихме измрели до един. Като срещнете някой човек, вие можете да знаете дали ви обича или не. Кой от вас не знае това? Всеки път ти можеш да знаеш обичат ли те или не. Всякога можем да знаем говорят ли ти истината или не. Най-първо има едно колебание свещено, и по него можем да знаем; а после ти се лъжеш; ти искаш да те обича и затова мислиш, че те обича. Онзи, който носи любовта си пред мен, той носи запалена свещ, светлина. За мен са важни не неговите думи. Свещта говори повече от неговите думи. Онези, които ви обичат истински, ще ги намерите в горите. Когато сте много тъжни, идете при някое дърво - дъб, бук, бор.
към текста >>

«Изново.» Първо всички трябва да имате едно ново отношение към Бога, към това Великото в света, Което носи вашето щастие.
В момента, когато вие се решите да живеете по истинския начин, те знаят, и веднага те изпращат своята мисъл, треперят над вас и казват: «Не бой се, ние сме с тебе.» И, ако ти си музикант, ще протечат мисли в теб, вдъхновение ще дойде. Няма да има за тебе дни на скръб, страдания; всичко това ще изчезне от тебе. Но ти ще кажеш: «Може ли да бъде това? » За умния, разумния, святия - може, а за глупавия - никога. Ние говорим за онзи, великия закон. «Изново.» Първо всички трябва да имате едно ново отношение към Бога, към това Великото в света, Което носи вашето щастие. Бог иска всички да бъдат щастливи: мъже и жени, слуги и господари, лисиците, вълците. Това ще бъде реализирано. Разбира се, това няма да дойде по механичен начин. Слънцето трябва да изгрее. Изворите трябва да протечат отнякъде, доброто трябва да дойде отнякъде; то няма да излезе от нас.
към текста >>

95. VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г.

Д-р Иван Жеков

Ако аспектът на Сатурн е лош в едно отношение, то в други е добър.
Какво означават тия пръстени? Ако ви кажа, че Сатурн три пъти се е годил и разгодявал... Три пръс- теня има той. Вселената да разгледате като жив организъм. Где ще турите Сатурн? Ако ви питат какво е предназначението на злъчката, черния дроб, бъбреците, дробовете? Ако аспектът на Сатурн е лош в едно отношение, то в други е добър. Сатурн е злъчен, за него всички хора са лоши, глупави. Той руши. Няма у него снизхождение. Той казва: «Всички трябва да са справедливи, умни». Па и не се поддава, няма доверие.
към текста >>

По отношение на живота каква е нашата длъжност?
Готварството е на Луната и Марс. Древните мъдреци са скрили тия истини в символи и трябва да се изучават. Чрез силата на своята воля да направите своя нос дълъг - то е интелигентен. Главната мисъл тая вечер е: какво място заемате в Козмоса? Каква е вашата длъжност? По отношение на живота каква е нашата длъжност? В неделя аз ви говорих за Рада, но не знаете Рада какво означава. «Radha» значи реалната Любов в живота, която се проявява, Божественият принцип. «Рада» на санскритски значи водачка, хороводка на хора, които служат на закона на Любовта. Имате този принцип на «Рада». Ако схващате принципите както досега, няма да имате напредък.
към текста >>

Три неща: търпение, милосердие и Любов към Бога - и коренно ще се измени вашият живот във всяко отношение и всичко ще ви тръгне наред.
Ако се пълнят по тоя начин нашите умове, Истина няма да има. Вестници по-малко четете! Не фанатици - само хубавото извадете. Само се спират доброто разположение, носят страдание, нарушават мира. Основното нещо през тая година: да добиете търпение през 26-а година, да придобиете милосердието в 27-а година, да придобиете Любовта към Бога. Три неща: търпение, милосердие и Любов към Бога - и коренно ще се измени вашият живот във всяко отношение и всичко ще ви тръгне наред. А който не ги придобие - мъчнотиите му ще се увеличат. Ще слезете в по-гъста материя и страданията ще се увеличат. Това е една цяла философия, да бъдеш търпелив. Всякога да го нося в себе си: че трябва да съм търпелив. Но не трябва да напомняте на никого, че няма търпение, да има търпение.
към текста >>

У всинца ви да има Божественото, и ще има отношение.
В Евангелието е казано: събирайте си богатство - то значи: пращайте материали - горе; и висшите йерархии работят над човешките умове. Всичко се хармонизира. Не трябва религиозни фанатици. Почти всички се оплаквате, че няма добър прием. Ако имам Божественото, ще ви приема добре. У всинца ви да има Божественото, и ще има отношение. Човек, който се занимава с недъзите на хората, спъва сам себе си, става наслоявание в съзнанието. В човешкото съзнание всичко да е строго определено и да е радост. Вън от Школата не можеш да се учиш. Господ те учи чрез всички и чрез всичко. И тогава ще заговори Божественият глас и в тебе ще стане преобразувание и ще си роден от Бога, и няма да има грях.
към текста >>

Ученикът трябва да има свещено чувство.
Женитбата е посвещение на душата във великите тайни на Битието. Светът е пълен с разумни очи. От лошия човек няма що да те е страх. Да те страх от добрия човек. Той ще ти каже 1, 2, 3, 90 пъти, и после ще те сгромоляса. Ученикът трябва да има свещено чувство. Душата да е чиста вътрешно. Като ученици, да сте чисти. Да постъпиш тъй, както Бог е определил. Да имаш всякой ден най-малко подбуждение. Изпълни каквото ти казва ангелът - вътрешният глас.
към текста >>

Разбирам да събереш сълзите си в едно шише и туриш на шишето етикет: «Най-щастливият ден от моя живот, свещено аязмо*».
Аз казвам: ако са със сини очи, ще са студени, ако са с черни очи, ще са горещи, но трябва да се въздържат; ако са със зелени - научни въззрения ще имат, тънко предат, материалисти, разместят фактите. Кафени очи - мекички. Науката трябва да се превърне на вътрешна интуиция. Гледам, някой плаче, търка си с кърпа ту едното, ту другото око. Погледна - затворил с кърпата това око, което не трябва да търка, а оставил лакомото око. Разбирам да събереш сълзите си в едно шише и туриш на шишето етикет: «Най-щастливият ден от моя живот, свещено аязмо*». Учениците на Бялото Братство да имат гръбнак, по-силен и от слонове. Да имате издръжливост! Започнете през тази година да ликвидирате стария си живот. Например не обичате някой ученик, брат, сестра, отбягвате ги. Знаете ли, тези, които не обичате, ще ви срещнат пред вратата на Райската градина!
към текста >>

В музикално отношение - вибрациите трябва да проникнат, да почувства силата на тая душа.
» Приложете новото; ако ви ползува, турете новите греди! Трябва разширение. Кога построим новото здание, старото ще напуснем. Думата «Любов», тя е палеща дума. Тя гори, окултни сили има. В музикално отношение - вибрациите трябва да проникнат, да почувства силата на тая душа. Като туриш този свещен огън, касата сама ще се отвори. Като се разсърдиш, произнасяй думата «Любов», «Любов», «Любов» и т. н. Духовният живот не търпи фалш. Когато говоря, всякога да съм свързан с Невидимия свят. Любовта е отношение на две души.
към текста >>

Любовта е отношение на две души.
В музикално отношение - вибрациите трябва да проникнат, да почувства силата на тая душа. Като туриш този свещен огън, касата сама ще се отвори. Като се разсърдиш, произнасяй думата «Любов», «Любов», «Любов» и т. н. Духовният живот не търпи фалш. Когато говоря, всякога да съм свързан с Невидимия свят. Любовта е отношение на две души. Тя е резултат на много животи. Една безлюбна душа не може да живее в любовта. Любовта на Бога - това е един свещен акт. Когато светът се създаваше, Бог ме имаше в съзнанието Си и затова съм дошел в света. Когато се създаваше светът, ти си бил в Ума на Бога, в Сърцето на Бога и в Душата на Бога.
към текста >>

В духовно отношение при кой случай може да употребиш събиранието, изважданието, умножението и делението?
Най- малкото, но най-ценното, необходимото. Никой не може да припари при свещените врата на Царството Божие с това сърце. Аз се ползувам от вашите дефекти. Постарайте се да познаете най-важната мисъл в беседата. Свещените неща се познават по своята абсолютна чистота. В духовно отношение при кой случай може да употребиш събиранието, изважданието, умножението и делението? Кой е коренът на доброто? Добродетелта. Трябва да знаете корена на всички неща. Защо числото 9 има квадратен корен, а числото 8 има само кубически корен? Съвременният свят страда от еднообразие. Понятията през времето на Платона, Хермеса не са същи, както в сегашното време.
към текста >>

- В: Отношение на простите истини към човека: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство. Г.
VI (1926-1927), Т. I. София, 1933. (бел. М. И.) [19] ДОБРОТО СЪРЦЕ: 8-а лекция от Учителя [на Общия окултен клас, г. VI (1926-1927 г.)], държана на 10.XI.1926 г., София. - В: Отношение на простите истини към човека: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство. Г. VI (1926-1927 г.). Т. I. София, 1933, стр. 172-193. (бел. М. И.) [20] УСТОЙ НА СЪЗНАНИЕТО : 9-а лекция от Учителя [на Общия окултен клас, г.
към текста >>

- В: Отношение на простите истини към човека: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство. Г.
Т. I. София, 1933, стр. 172-193. (бел. М. И.) [20] УСТОЙ НА СЪЗНАНИЕТО : 9-а лекция от Учителя [на Общия окултен клас, г. VI (1926-1927 г.)], държана на 17.XI.1926 г., София. - В: Отношение на простите истини към човека: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство. Г. VI (1926-1927 г.). Т. I. София, 1933, стр. 194-216. (бел. М. И.) [21] ЛЮБОВ - КОЛЕКТИВНОСТ : 10-а лекция от Учителя [на Общия окултен клас, г.
към текста >>

- В: Отношение на простите истини към човека: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, Г.
Т. I. София, 1933, стр. 194-216. (бел. М. И.) [21] ЛЮБОВ - КОЛЕКТИВНОСТ : 10-а лекция от Учителя [на Общия окултен клас, г. VI (1926-1927 г.)], държана на 24.XI.1926 г., София. - В: Отношение на простите истини към човека: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, Г. VI (1926-1927 г.). Т. I. София, 1933, стр. 217-244. (бел. М. И.) [22] ГОВОР И ПЕНИЕ :11-а лекция от Учителя [на Общия окултен клас, г.
към текста >>

- В: Отношение на простите истини към човека: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство. Г.
София, 1933, стр. 217-244. (бел. М. И.) [22] ГОВОР И ПЕНИЕ :11-а лекция от Учителя [на Общия окултен клас, г. VI (1926-1927 г.)], държана на 1 .XII.1926 г. в София. - В: Отношение на простите истини към човека: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство. Г. VI (1926-1927 г.). Т. I. София, 1933, стр. 245-261. (бел. М. И.) [23] ПОСЛЕДНАТА ПОСТЪПКА : 12-а лекция от Учителя [на Общия окултен клас, г.
към текста >>

- В: Отношение на простите истини към човека: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство. Г.
Т. I. София, 1933, стр. 245-261. (бел. М. И.) [23] ПОСЛЕДНАТА ПОСТЪПКА : 12-а лекция от Учителя [на Общия окултен клас, г. VI (1926-1927 г.)], държана на 8.XII.1926 г., София. - В: Отношение на простите истини към човека: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство. Г. VI (1926-1927 г.). Т. I. София, 1933, стр. 262-280. (бел. М. И.)
към текста >>

96. 7. Писма до моя брат

Невена Неделчева

Защото обичта сама по себе си е най-красивото чувство, най-свещеното преживяване, което като благоуханието на много цветя изпълва душата на човека.
Колко хубаво би било, ако да можех и сега, както някога и както снощи в съня, да мога да те утеша! Ти страдаш, пишеш ми, че ужасно страдаш, но уверявам те, ти страдаш, защото искаш. А всеки страда, когато не му дават това, което той иска. Ти искаш да ме убедиш, че обичаш и въпреки това страдаш. Не, мили братко, ти не обичаш, а искаш да бъдеш обичан и оттам произлиза всичката твоя болка и всичкото обезсмисляне на живота ти. Защото обичта сама по себе си е най-красивото чувство, най-свещеното преживяване, което като благоуханието на много цветя изпълва душата на човека. Този, който обича, е доволен, защото обичта носи всичко в себе си и дава пълнота в живота. А ти страдаш не защото обичаш, не, а защото мислиш, че не си обичан... Не те упреквам за това, не, ни най-малко, но само искам да ти кажа да не смесваш обичта - която сама по себе си е музика, светлина, радост, красота - с искането да бъдеш обичан. Зная, всяко човешко сърце иска да обича и да бъде обичано - но преди да поискаш да ти дадат - ти давай. Преди да поискаш да те обичат - ти обичай. И тогава Природата, която е самата Разумност - никога няма да те лиши от това, което на теб е най-необходимо.
към текста >>

Мнозина са се приближавали, но всички са констатирали нейният странно затворен и недостъпен характер по отношение на техните чувства и намерения.
Защото наистина си пил чиста вода, в която е нямало корист и цел. Този, който ще ти поднесе своята обич, без да ти поиска в замяна на това нищо - наистина тази обич заслужава благословение. 7.12 Да виждаш проявлението на Бога у мъжа и жената Ще ти разкажа една случка. В английската легация е служило отдавна, много отдавна едно момиче. То е поразявало всички със своя благороден характер и необикновена красота. Мнозина са се приближавали, но всички са констатирали нейният странно затворен и недостъпен характер по отношение на техните чувства и намерения. Това момиче било винаги желана гостенка в едно английско семейство и я обичали като сестра, бих казала. Веднъж на това семейство дошъл гост от Англия - млад и с добра външност англичанин. Той бил представен на момичето, с което разговаряли известно време. Когато тя си отишла дома, домакинът казал на госта си, че това момиче е великолепно и най-главно - досега никой не е могъл да има нейните симпатии или обич. Англичанинът казал, и даже държал бас, че той ще я спечели.
към текста >>

97. СЪДЪРЖАНИЕ

Православната църква и превода на Библията .Има ли нужда от нов превод на Свещеното Писание на български език?
1900, Цариград) Д-р И. Риггс / Джемс Мартино. II Християнски свят, Г. X, № 5 (V.1901), с. 88-90. 3. Православната църква и превода на Библията .Има ли нужда от нов превод на Свещеното Писание на български език? // Християнски свят, Г. IX, № 6 (VI. 1900), с. 92-94. 4. Отзиви за новия български превод на Библията .Има ли нужда от нов превод на Библията?
към текста >>

Отношение към социализма.
Проникване и разпространение на методизма в България. - В:Протестантските секти в България. Николай Мизов и др. София, Партиздат, 1972, с. 68-77. 4.2. Отношение към социализма. - В: Протестантските секти в България. Николай Мизов и др. София, Партиздат, 1972, с. 78-84.907 5. Държавнат а политика към евангелските църкви и общество Бяло Братство ....114 5.1.
към текста >>

98. 4. Англия през XVIII век. Мощно духовно съживително движение. Джон Самуел Уесли

Църквите и свещенослужителите били твърде малко.
4. Англия през XVIII век. Мощно духовно съживително движение. Джон Самуел Уесли Това е време, когато Англия е в духовен упадък. Народът тъне в мизерия и глад. Нищетата подтиква към престъпност, омраза и безверие. Църквите и свещенослужителите били твърде малко. Църковните служби били много слабо посетени. Неделни училища нямало. Англиканската църква била в дълбока криза. Неграмотността сред народа била висока. В неделните дни безделието и пиянството се ширело.
към текста >>

Само след една седмица от прибирането му от Америка, Джон Уесли среща в Лондон свещенослужителя от Моравската църква Петер Бейлер.
Тогава, на 22 декември 1737 г., след близо две години престой в Америка, Джон Уесли потеглил обратно за Англия. На 1 февруари 1738 г. той пристигнал в Англия, като общо отсъствието му е 2 години и 4 месеца. Това отиване до Америка за Джон Уесли имало голямо значение. Той благодарял на Бога за придобитите опитности и най-вече срещата му с немците от Моравската църква. Само след една седмица от прибирането му от Америка, Джон Уесли среща в Лондон свещенослужителя от Моравската църква Петер Бейлер. Тази среща на Джон Уесли с Петер Бейлер се оказва знаменателна за Уесли. За първи път на него му се казва пределно ясно благата вест: "Греховете ни се прощават и ние се спасяваме само с вяра в Исуса Христа и по Божия благодат ние ставаме Божии чада. Ние научавам това, като имаме Святият Дух, който свидетелствува с нашия дух, че сме Божии чада. Кръвта на Исуса Христа, Сина Божий, може да ни очисти от всеки грях, да направи сърцата ни святи чрез вяра в Него и да ни даде сила да любим Господа Бога Нашего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила и като правим това, тогава ние ще сме истински християни". Тези мисли Джон Уесли дълбоко в себе си запазва и когато ги преосмисля свяра, той казва: "Почувствувах сърцето си странно стоплено.
към текста >>

Неговият брат, Чарлз, споделя: "След 40 години от това размирно време, човекът, който бе спал на земята по нямане на място и бе брал малини да се нахрани и едва избавил се от гнева на тълпите, сега като минава през градовете и селата по тези места, на прозорците се трупат хората, желаещи да видят и излеят благословението си на побелялата му глава." Назряла необходимостта да се координират действията и затова Джон Уесли свиква Конференция на свещенослужителите.
От репресиите проповедникът в Нюкастъл, Тома Биърт, починал. Той е първата жертва, която дава методизма. През 1744 г. Джон Уесли разширил своята работа и в Южна Англия, посещавайки гр. Корнвол. С време, въпреки гоненията, и в тази част на Англия, методизмът се утвърждавал и Джон Уесли спечелва любовта на хората. Неговият брат, Чарлз, споделя: "След 40 години от това размирно време, човекът, който бе спал на земята по нямане на място и бе брал малини да се нахрани и едва избавил се от гнева на тълпите, сега като минава през градовете и селата по тези места, на прозорците се трупат хората, желаещи да видят и излеят благословението си на побелялата му глава." Назряла необходимостта да се координират действията и затова Джон Уесли свиква Конференция на свещенослужителите. На 25 юни 1744 г. се провежда първата методистка конференция в"Ливницата", Лондон. Присъствали са 6 пастири и 4 миряни проповедници. Те сасе занимавали с въпросите: Какви духовни наставления да даваме? Как да гидаваме?
към текста >>

Не веднъж той срещнал съпротива и лошо отношение, но Джон Уесли винаги оставал спокоен.
Какво да правим? До края на живота си Джон Уесли председателствувална 47 методистки конференции, на които се давало светлина по някои теоретичнивъпроси с необходимите обяснения от Словото и как на практика да се постъпваза успеха на методизма. Джон Уесли не спрял да посещава различни части на Англия, Уелс, Шотландия и Ирландия, където неуморно проповядвал 3-4 пъти дневно, образувал общества и изграждал църкви. Той не спирал нито лете в горещините, нито зиме в снеговете. Обливан от дъжд и пронизван от студени ветрове, Джон Уесли заставал на открити места и проповядвал. Не веднъж той срещнал съпротива и лошо отношение, но Джон Уесли винаги оставал спокоен. В създадените от него църкви той поставял свещенослужители, които ревностно да работят за Божието дело. Така методизмът постепенно получил разпространение не само в Англия, но и в Америка, част от Европа и Азия, достигайки до Западна Индия. За тази огромна работа Джон Уесли поддържал със своите помощници постоянна връзка с писма и отдавал винаги своята благодарност и преклонение за извършеното. С напредване на възрастта, Джон Уесли се радвал на добро здраве и спазвал дневния си режим - ставане в 4 часа сутрин и изнасяне по 2-3 проповеди дневно! На 29 март 1788 г.
към текста >>

В създадените от него църкви той поставял свещенослужители, които ревностно да работят за Божието дело.
До края на живота си Джон Уесли председателствувална 47 методистки конференции, на които се давало светлина по някои теоретичнивъпроси с необходимите обяснения от Словото и как на практика да се постъпваза успеха на методизма. Джон Уесли не спрял да посещава различни части на Англия, Уелс, Шотландия и Ирландия, където неуморно проповядвал 3-4 пъти дневно, образувал общества и изграждал църкви. Той не спирал нито лете в горещините, нито зиме в снеговете. Обливан от дъжд и пронизван от студени ветрове, Джон Уесли заставал на открити места и проповядвал. Не веднъж той срещнал съпротива и лошо отношение, но Джон Уесли винаги оставал спокоен. В създадените от него църкви той поставял свещенослужители, които ревностно да работят за Божието дело. Така методизмът постепенно получил разпространение не само в Англия, но и в Америка, част от Европа и Азия, достигайки до Западна Индия. За тази огромна работа Джон Уесли поддържал със своите помощници постоянна връзка с писма и отдавал винаги своята благодарност и преклонение за извършеното. С напредване на възрастта, Джон Уесли се радвал на добро здраве и спазвал дневния си режим - ставане в 4 часа сутрин и изнасяне по 2-3 проповеди дневно! На 29 март 1788 г. Джон Уесли загубва своя скъп брат и помощник, създал десетки духовни химни - Чарлз Уесли.
към текста >>

99. 1. Преводи на Библията на български език

Реформацията е била премахнала догмата, че всеки превод на Библията на какъвто и да е друг език, накърнява свещеността на Словото.
Не са били посещавали села и планинските места и не са били въобще във връзка със селската маса..." Из "История на ЕМЕЦ", ръкопис, с. 47. Благодарение зовът на отец Паисий в неговата "История славяноболгарская" (1762 г.) и излезналата през 1823 г. книга на Юрий Венелин "Древние и ниненшие болгари", очите на редица наши сънародници са се отворили и българите са били преоткрити за Русия и света. Появява се нов тласък всред народа за разкриване на училища и повишаване на духовното ниво. Във Вселенската средновековна църква, до Реформацията, използуваните Библии са били на староеврейски, латински (за Католическата църква), гръцки и църковно-славянски (за Източно-православната църква) езици. Реформацията е била премахнала догмата, че всеки превод на Библията на какъвто и да е друг език, накърнява свещеността на Словото. В страните с реформирани църкви достъпът на народа до Божието Слово се е бил разрешил, а и чрез преводите - разширил. С извоюваната духовна свобода за българския народ (1870 г.), Словото, вместо на гръцки, започнало да се чете на църковно славянски по книгите подготвени от учениците на св. св. Кирил и Методий, но от тях народът нищо не разбирал. Духовното ниво на населението не се подобрило. То продължавало да вярва в магьосници, в "миши" и "вълчи" празници и т.н.
към текста >>

Такова отношение хората са проявили към изнесените за продан Нови Завети на пазаря в Чирпан и на панаира в Узунджово.
в гръцка печатница в Смирна, снабдена от Америка със славянски букви. Изданието на Новия Завет е събудило изненада и неодобрение в духовенството. Цариградската патриаршия не е желаела българите да разбират свещените текстове и чрез своите владици - гърци, се е опитала да унищожи изданието. Свещениците, почти във всички църкви са били гърци или вече погърчени българи, които не знаели българския език. От друга страна, разнасяният за продан Нов Завет, като отпечатана българска книга, е била приета с недоумение и недоверие от населението. Такова отношение хората са проявили към изнесените за продан Нови Завети на пазаря в Чирпан и на панаира в Узунджово. Случайно в Чирпан едно момче е полюбопитствало и е взело от наредените книги едно Евангелие, разгърнало го и го харесало. То се е било качило на едни дъски и високо е прочело няколко стиха, и казало, че книгите са добри и всичко в късо време се е продало ... Един младеж, като купил Евангелието, казал: "Аз по-рано можех да чета гръцкото Евангелие, но сега, като сричам българското Евангелие ми е сладко, понеже езикът е същия, на който майка ми говореше". (Юбилеен сборник "50 г. евангелска мисионерска дейност", с. 92.) От същия превод на Новия Завет от Неофит Рилски, мисионерите последователно са пуснали още пет издания и всички те в няколко години, общо 30,000 екземпляра, са били продадени.
към текста >>

Автор е на: "Речник на Свещеното Писание", "Тълкувание на Новия завет" в три тома.
"Любословие" (1844-1846); написал е "Гръцка граматика" (1838), "Болгарский разговорник" (1845); направил е много преводи от гръцки език. За цялостния превод на Библията на български език, К. Фотинов е бил потърсил помощта и сътрудничеството на д-р Елиас Ригс. Д-р Елиас Ригс (1810-1901) е бил един от първите мисионери в Близкия Изток. Владеел е 12 езика. Автор е на: "Речник на Свещеното Писание", "Тълкувание на Новия завет" в три тома. Бил е превел 478 църковни химна. Д-р Ригс е живеел и работил от 1838 до 1853 г. в гр. Смирна, като междувременно е учил български език при К. Фотинов. Това е било времето, когато се е поставило и началото на превода на Библията на български език от К.
към текста >>

Там той ясно заявява, че сътрудничеството му по превода на Свещеното Писание и списването в "Зорница" с нищо не е накърнило православната му вяра.
Интересът сред българите е бил огромен и е бил сложен край на борбите и споровете между различните диалекти. Следват няколко последователни издания само в продължение на година. Любопитно е било, че Петко Славейков често е бил обвиняван от политическите си врагове в протестантски увлечения, именно заради участието си в превода на Библията и в издаването на сп. "Зорница". Отговорът на писателя се съдържа във в. "Гайда" от 15 юли 1866 г. Там той ясно заявява, че сътрудничеството му по превода на Свещеното Писание и списването в "Зорница" с нищо не е накърнило православната му вяра. А той е искал, неизкушеният в различията между отделните християнски вероизповедния българин, да получи Христовото Слово и въобще не се е интересувал дали изданието е направено от протестанти или не. За делото, извършено от д-р Ригс, д-р Лонг, Христодул Костович Сичан- Николов и Петко Р. Славейков и неговото значение, Пенчо П. Славейков пише: "Преводът на Библията тури край на езиковата безредица, на боричкането на разни наречия за първенство и се установи литературния език. След появяването на Библията на бял свят заглъхват разприте между разните български говори и източно- българския говор става общ език за всички ратници на мисълта и националното съзнание." Общоизвестна е и оценката на Стоян Михайловски за направения превод на Библията: "Това е най-грамотната книга на езика ни."
към текста >>

100. 3. Православната църква и превода на Библията