Търсене в текстове за 'Светски човек'

Галилей Величков (1911-1985)

Стигна се дотам, да се смята, че онзи, който не е в тази група на мозайкаджиите, не е духовен човек.
Бяха наети при Бертоли и чукаха камъни за мозайка. В това нямаше нищо лошо. Работеха, полагаха труд и получаваха по някой лев за прехраната си. Лошото дойде после - някои от тях напуснаха факултетите си, а други, които ги завършиха, захвърлиха дипломите си и така се оформи една младежка група, която се изхранваше от тежък физически труд, като упражняваха един занаят - този на мозайката. Тогава в София се строеше много, този занаят се търсеше и бе добре платен. Стигна се дотам, да се смята, че онзи, който не е в тази група на мозайкаджиите, не е духовен човек. Останалите младежи от класа, а те бяха 50-60 човека, работеха в града по разни учреждения и канцеларии. Но ги смятаха, че са от света, че са светски хора, а те, работещите с мозайката, са истинските духовни ученици. Започнаха да ме изолират и да не говорят с мен. Аз тогава работех като чиновник в застрахователно дружество. Знаех за едно изказване на Учителя, че човек трябва да има един занаят, на който да разчита за прехраната си, когато е подложен на гонение заради идеите си.
към текста >>

Останалите младежи от класа, а те бяха 50-60 човека, работеха в града по разни учреждения и канцеларии.
В това нямаше нищо лошо. Работеха, полагаха труд и получаваха по някой лев за прехраната си. Лошото дойде после - някои от тях напуснаха факултетите си, а други, които ги завършиха, захвърлиха дипломите си и така се оформи една младежка група, която се изхранваше от тежък физически труд, като упражняваха един занаят - този на мозайката. Тогава в София се строеше много, този занаят се търсеше и бе добре платен. Стигна се дотам, да се смята, че онзи, който не е в тази група на мозайкаджиите, не е духовен човек. Останалите младежи от класа, а те бяха 50-60 човека, работеха в града по разни учреждения и канцеларии. Но ги смятаха, че са от света, че са светски хора, а те, работещите с мозайката, са истинските духовни ученици. Започнаха да ме изолират и да не говорят с мен. Аз тогава работех като чиновник в застрахователно дружество. Знаех за едно изказване на Учителя, че човек трябва да има един занаят, на който да разчита за прехраната си, когато е подложен на гонение заради идеите си. Но тогава нямаше такова гонение.
към текста >>

Но ги смятаха, че са от света, че са светски хора, а те, работещите с мозайката, са истинските духовни ученици.
Работеха, полагаха труд и получаваха по някой лев за прехраната си. Лошото дойде после - някои от тях напуснаха факултетите си, а други, които ги завършиха, захвърлиха дипломите си и така се оформи една младежка група, която се изхранваше от тежък физически труд, като упражняваха един занаят - този на мозайката. Тогава в София се строеше много, този занаят се търсеше и бе добре платен. Стигна се дотам, да се смята, че онзи, който не е в тази група на мозайкаджиите, не е духовен човек. Останалите младежи от класа, а те бяха 50-60 човека, работеха в града по разни учреждения и канцеларии. Но ги смятаха, че са от света, че са светски хора, а те, работещите с мозайката, са истинските духовни ученици. Започнаха да ме изолират и да не говорят с мен. Аз тогава работех като чиновник в застрахователно дружество. Знаех за едно изказване на Учителя, че човек трябва да има един занаят, на който да разчита за прехраната си, когато е подложен на гонение заради идеите си. Но тогава нямаше такова гонение. Те сами напуснаха университетите и сами си скъсаха дипломите.
към текста >>

Знаех за едно изказване на Учителя, че човек трябва да има един занаят, на който да разчита за прехраната си, когато е подложен на гонение заради идеите си.
Стигна се дотам, да се смята, че онзи, който не е в тази група на мозайкаджиите, не е духовен човек. Останалите младежи от класа, а те бяха 50-60 човека, работеха в града по разни учреждения и канцеларии. Но ги смятаха, че са от света, че са светски хора, а те, работещите с мозайката, са истинските духовни ученици. Започнаха да ме изолират и да не говорят с мен. Аз тогава работех като чиновник в застрахователно дружество. Знаех за едно изказване на Учителя, че човек трябва да има един занаят, на който да разчита за прехраната си, когато е подложен на гонение заради идеите си. Но тогава нямаше такова гонение. Те сами напуснаха университетите и сами си скъсаха дипломите. Започнаха да странят и да не говорят с мен. Аз се омъчних, отидох и разказах всичко на Учителя. Поисках разрешение от Него да напусна чиновничеството си и да отида мозайкаджия в тяхната група, за да стана истински духовен ученик.
към текста >>

Те не само ме изолираха, но и ми се подиграваха, че съм светски човек от града и се чудели за какво ставам толкова рано, че да идвам на "Изгрева" за беседа.
Учителят ме изслуша, погледна ме строго и с показалеца на дясната си ръка направи едно движение, с което искаше да ми каже да се върна там, откъдето съм дошъл: "Рекох, там ще си стоиш, където си! " И така плавно отмести ръката си встрани, че аз усетих, че някаква сила леко ме отдръпна от пътя, по който се бях отправил да вървя. Целунах Му ръка и си отидох. Така измина една година. Но положението стана нетърпимо. Те не само ме изолираха, но и ми се подиграваха, че съм светски човек от града и се чудели за какво ставам толкова рано, че да идвам на "Изгрева" за беседа. Тогава живеех на Овча купел и с едно колело идвах оттам на "Изгрева". Обикновено ставах рано, в три часа тръгвах, за да бъда в четири и половина на "Изгрева", където в Младежкия клас свирех на цигулка преди всяка беседа. След като свършваше беседата на Учителя, тръгвах за работа, като се спусках с колелото. Така си бях разрешил въпроса за собствения транспорт. На втората година отивам отново при Учителя и Му разказвам всичко - че аз загивам като светски човек в града и съм се отдалечил от духовната младежка група на "Изгрева", която работеше при Бертоли по строежите и правеше мозайки.
към текста >>

На втората година отивам отново при Учителя и Му разказвам всичко - че аз загивам като светски човек в града и съм се отдалечил от духовната младежка група на "Изгрева", която работеше при Бертоли по строежите и правеше мозайки.
Те не само ме изолираха, но и ми се подиграваха, че съм светски човек от града и се чудели за какво ставам толкова рано, че да идвам на "Изгрева" за беседа. Тогава живеех на Овча купел и с едно колело идвах оттам на "Изгрева". Обикновено ставах рано, в три часа тръгвах, за да бъда в четири и половина на "Изгрева", където в Младежкия клас свирех на цигулка преди всяка беседа. След като свършваше беседата на Учителя, тръгвах за работа, като се спусках с колелото. Така си бях разрешил въпроса за собствения транспорт. На втората година отивам отново при Учителя и Му разказвам всичко - че аз загивам като светски човек в града и съм се отдалечил от духовната младежка група на "Изгрева", която работеше при Бертоли по строежите и правеше мозайки. Учителят ме изслуша внимателно, повтори жеста си от преди една година и каза: "Рекох, там ще стоиш, където си! " И пак онази сила ме поде и ме залепи за вратата Му. Аз сконфузено се измъкнах, не можах дори да Му целуна ръка. Чудех се какво означава всичко това. Но трябваше да послушам Учителя.
към текста >>

Гледам минерала, поглеждам бръмбара, поглеждам себе си, човека, който иска да бъде ученик в Духовната Школа, поглеждам Учителя.
Да обработваш камъните и да ги правиш на мозайка или да обработваш мозъка си с наука? И защо искаш да станеш непременно каменар и камъни да обработваш и да чукаш, а не вземеш урок от бръмбара, който е с милиони и милиарди години по-напред в еволюцията си в сравнение с тази на минерала? " Стоя като истукан. В стаята е тишина. Пред мен е безкрайността на мировата еволюция. Гледам минерала, поглеждам бръмбара, поглеждам себе си, човека, който иска да бъде ученик в Духовната Школа, поглеждам Учителя. Пред мен седи Великият Учител на Мирозданието на Вселената. Какви величини за сравнение и каква простота на обясненията и сравненията! Пред мен са минералът и захлупеният бръмбар и аз, обикновеният човек, съм застанал пред тях. Това са етапи от три величини, включващи милиарди години от живота на земята. А до мен седи Великият Учител, чиято еволюция се измерва не със земни величини, не със слънчеви години, а с космическо време, което човешкият ум не може да побере.
към текста >>

Пред мен са минералът и захлупеният бръмбар и аз, обикновеният човек, съм застанал пред тях.
В стаята е тишина. Пред мен е безкрайността на мировата еволюция. Гледам минерала, поглеждам бръмбара, поглеждам себе си, човека, който иска да бъде ученик в Духовната Школа, поглеждам Учителя. Пред мен седи Великият Учител на Мирозданието на Вселената. Какви величини за сравнение и каква простота на обясненията и сравненията! Пред мен са минералът и захлупеният бръмбар и аз, обикновеният човек, съм застанал пред тях. Това са етапи от три величини, включващи милиарди години от живота на земята. А до мен седи Великият Учител, чиято еволюция се измерва не със земни величини, не със слънчеви години, а с космическо време, което човешкият ум не може да побере. Разбрах всичко - че това бе един велик урок за Еволюцията на човешкия дух, слязъл на земята и урок за Мировата еволюция на човешкия дух. Този урок бе даден чрез Словото на Великия Учител, което обхваща времето и пространството на Вселената. Целунах ръка и си тръгнах.
към текста >>

Питам аз, кое е по-важно - да обработваш главите и умовете на българските деца с идеите от Словото на Бога или да копаеш и да садиш картофи и други неща, които може да свърши един обикновен човек?
Учителят бе казал, че това е най-благородната професия за една жена. За сестрите това бе условие и възможност да приложат някои идеи от Словото на Учителя във връзка с възпитанието на новото поколение. Но при тях също се получи опит за отклонение от Школата. Започна да си пробива път едно мнение, че те трябва да напуснат учителските си професии, да вземат мотики, да отидат да копаят по селата и да обработват земята, като садят картофи, лук и пипер, да орат, да сеят, да жънат и вършеят. По този въпрос Учителят каза на беседа и най-строго се възпротиви на ' това отклонение: "Някои от сестрите искат да напуснат учителските си професии и да отидат да копаят с мотики земята, да я обработват и да садят картофи и зеленчук. Питам аз, кое е по-важно - да обработваш главите и умовете на българските деца с идеите от Словото на Бога или да копаеш и да садиш картофи и други неща, които може да свърши един обикновен човек? Вие сте призвани в тази Школа и имената ви са записани както на Небето, така и на земята. И ако вие се отклоните, ще заплатите прескъпо за това. Ще загубите времето, което ви е определено да бъдете в Школата на Бялото Братство. А ако останете по местата си и работите като учителки, ще имате Моето благословение." Сестрите послушаха и останаха да работят като учителки по своите места. По време на процеса срещу Братството през 1957 година, властта и следователят обвиняваха ръководството на Братството за финансови нарушения.
към текста >>

И то при нозете на този умен човек, който е бил ваш Учител!
Трето, и да е искал някой съвет от мене, нямаше да го изпълни. Четвърто, аз, както и другите финансови експерти, които работят в града, не бяхме допуснати до братските въпроси. Пето, там други, които нямаха ценз, се разпореждаха и управляваха. По този въпрос аз имам мнението на Учителя." И му разказах цялата история, която описвам и на вас. Следователят се хвана с две ръце за главата и промълви: "Какво невежество. И то при нозете на този умен човек, който е бил ваш Учител! " Аз също вдигнах рамене. По онова време имаше трима-четирима братя, Които работеха като финансисти, експерти във висши държавни учреждения и бяха запознати с всички финансови закони. Но те бяха отстранени от мозайкаджийската група, която след заминаването на Учителя, като най- компактна, завладя братския живот и го насочи в съвсем друга посока. Може да се каже, че тя провали Братството. Имаше години, когато те опразваха целия "Изгрев".
към текста >>

Няма проблем и няма стъпка от живота на човека на земята, който да не е засегнат от Учителя и да го няма в Словото Му, което включва над 7 500 беседи.
Така опитът на тази "духовна група" се провали окончателно така, както бе казал Учителят. Ученикът в Школата трябва да има ценз. Ученикът в Школата трябва да има ценз в няколко направления - ценз за университетско образование, ценз за професионално занимание, ценз за музика и изкуство, ценз за духовност и ценз за познание на историята на Братството в България. И най-накрая, най-важният ценз - ценз. за изучаване на Словото на Великия Учител. Няма проблем и няма стъпка от живота на човека на земята, който да не е засегнат от Учителя и да го няма в Словото Му, което включва над 7 500 беседи. Без изучаване, без проучване и без приложение е немислимо да се говори върху проблемите на Словото и на Школата на Учителя. Тези неща са изключени. Ние ги опитахме през време на Школата и тридесет години след заминаването на Учителя. Ние имаме знанието, дадено от Словото на Учителя и имаме нашия опит от живите опитности с Учителя, както и нашите лични опитности повече от тридесет години след заминаването на Учителя. И днес, когато се срещна с някой от моето поколение и започна да разговарям с него, не минават и няколко минути и започвам да слушам неща и разсъждения, които нямат нищо общо със Словото на Учителя.
към текста >>

2. 2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни

Смятахме, че ние разбираме светските неща, а Учителят е Учител за духовните неща.
Държеше за порядък и чистота. Но как и защо се случи така, че селището се изгради в безпорядък - не можах да си отговоря. Много по-късно, след заминаването на Учителя, запитвах възрастните приятели. Те се усмихваха, почесваха се зад врата и философски казваха: "Брат, ние смятахме, че Учителят разбира от духовните и божествените неща, но че от физическите работи не разбира. Смятахме, че ние, които сме от света, ги разбираме тия неща по-добре от Него. Смятахме, че ние разбираме светските неща, а Учителят е Учител за духовните неща. Неразбиране, брат. Голямо невежество. И затова много беди ни сполетяха." Така говореха побелелите братя след 1945 година, когато си бе заминал Учителят. Беше прекаран водопровод на "Изгрева", имаше вече течаща вода и отпадна грижата ни да се ходи с бурета и с каруци да се кара вода от разсадника за миене, а за пиене - от извора на Дианабат. Приятелите решиха да се прекара и електричество на "Изгрева", за да се очовечим, както гражданите в града, да ни светнат лампи и да ни просветнат съзнанията в главите.
към текста >>

Той откри около 40 човека, които бракониерствуваха.
Имаше всякакви хора на "Изгрева". Имаше анархисти, комунисти, социалисти, републиканци - имаше идеи от различни политически течения, които витаеха във въздуха и от този въздух те навлизаха в главите им. Казваха: "Ще се плаща от братската каса. Нали тук всичко е общо и сме за братство." Но когато ги подканиха да внесат сума за братската каса, те вдигнаха рамене. Брат Борис Дряновски тръгна от барака на барака да проверява кой какви крушки и котлони има и кой какво плаща. Той откри около 40 човека, които бракониерствуваха. Накрая недоволните решиха да свикат общо събрание в салона на "Изгрева". Не питаха Учителя. Направиха събрание и салонът се изпълни повече, отколкото за беседа на Учителя. Председател на събранието бе Тодор Стоименов. Вдигна се врява.
към текста >>

Загинаха над 150 човека и имаше около 500 човека ранени.
Старите приятели разказваха, че когато била прекарана трамвайната линия в София, началната спирка в центъра на града е била около църквата "Света Неделя". Там се спирали трамваите, после обикаляли целия площад и църквата и поемали обратния път. Веднъж Учителят, като минал оттам, погледнал към църквата и жиците и изрекъл следното: "Не е на хубаво, че тези трамваи с тези жици обикалят непрекъснато около тази църква." Приятелите запомнили думите Му, за да могат да ги проверят след няколко месеца. Точно тогава става атентатът в църквата Света Неделя, поставената под кубетата бомба разрушава покрива, загиват много хора и стотици са ранени. Това стана на 16 април 1925 година, в 15,23 часа. Загинаха над 150 човека и имаше около 500 човека ранени. Властта обвини комунистите за този атентат. Те бяха извършителите - това се знае. Но кой бе онзи, който нареди да се прокарат и който прокара тези жици около църквата? Това остана неизвестно. Причината за атентата също бе забулена в тайна.
към текста >>

Но тези електротехници знаеха какво значи електричество, висок волтаж, знаеха, че това електричество създава магнитно поле, което е вредно за човека, затова те не използуваха тези помещения.
Веднага си спомних за думите на Учителя през тази нощ и веднага са прехвърлих няколко десетилетия назад, когато изгревяни направиха бунт срещу Учителя. Благодарих на Учителя, че така е разрешил въпроса с тези клубове. Минаха-не минаха няколко месеца и ето - един, който живееше в комплекс "Младост" видял, че се строи една сграда, предназначена за трафопост на комплекса. Тук електричеството идваше под голям волтаж и тук бяха трансформаторите, които го преобразуваха във волтаж, подходящ за осветление и отопление на квартала. Отпред имаше едно голямо помещение, което бе предназначено за работно помещение на обслужващия персонал, както и за склад. Но тези електротехници знаеха какво значи електричество, висок волтаж, знаеха, че това електричество създава магнитно поле, което е вредно за човека, затова те не използуваха тези помещения. Онзи приятел се спазарил да вземе под наем това помещение, идва и съобщава новината, че новият братски клуб ще бъде в помещението на трафопоста на "Младост". Ами сега? Какво да правим? Взех една от беседите на младежкия окултен клас, в която Учителят говори за електричеството и магнетизма и за влиянието им върху човека. Показвам му го да го прочете.
към текста >>

Взех една от беседите на младежкия окултен клас, в която Учителят говори за електричеството и магнетизма и за влиянието им върху човека.
Отпред имаше едно голямо помещение, което бе предназначено за работно помещение на обслужващия персонал, както и за склад. Но тези електротехници знаеха какво значи електричество, висок волтаж, знаеха, че това електричество създава магнитно поле, което е вредно за човека, затова те не използуваха тези помещения. Онзи приятел се спазарил да вземе под наем това помещение, идва и съобщава новината, че новият братски клуб ще бъде в помещението на трафопоста на "Младост". Ами сега? Какво да правим? Взех една от беседите на младежкия окултен клас, в която Учителят говори за електричеството и магнетизма и за влиянието им върху човека. Показвам му го да го прочете. Чете го, но си знае своето. Трябваше да се моля пак на Учителя. Стана така, че след известно време не позволиха да се дава това помещение под наем, защото се опасяваха за сигурността на трафопоста. Забележете, те се страхуваха за трафопоста, а не за онези, които ще бъдат събрани в съседната стая!
към текста >>

3. 8_14 Дни и години на драматични развръзки

На следващия ден, 1 януари 1945 година, в дома на Жечо Панайотов, се събраха двадесет и четири човека, сред които бяха ръководители от провинцията, както и по-активни в братския живот братя и сестри.
"Дни и години на драматични развръзки" На 27 декември 1944 година, в 5 часа и 45 минути Учителят си замина. На 31 декември Той бе погребан на "Изгрева" с разрешение на властите, което бе изпратено лично от Георги Димитров от Москва по молба на наши приятели. Почти всички ръководители на Братствата от провинцията бяха дошли за погребението. На следващия ден, 1 януари 1945 година, в дома на Жечо Панайотов, се събраха двадесет и четири човека, сред които бяха ръководители от провинцията, както и по-активни в братския живот братя и сестри. В този ден бе избран временен Братски съвет от седем души от "Изгрева" в София, които трябваше да поемат ръководството на Братството след заминаването на Учителя до избирането на редовно ръководство. Бяха избрани: Тодор Стоименов, който бе един от първите ученици на Учителя, Боян Боев, Симеон Симеонов, Паша Теодорова, Борис Николов, Никола Антов и Жечо Панайотов. Освен този ръководен седемчленен братски съвет, бяха избрани още три съвета: 1. финансов съвет: Манол Иванов, Жечо Панайотов, Никола Антов. 2. Просветен съвет: Боян Боев, Паша Теодорова, Савка Керемидчиева, Елена Андреева, Борис Николов, Георги Томалевски, Славчо Печеников, Елиезер Коен, Влад Пашов, Аня Теодорова, Гаврил (Галилей) Величков, Тодор Стоименов. 3.
към текста >>

В този ден събраните двадесет и шест човека одобриха първия избор на седемчленен състав и лицата, избрани в Братския съвет и след като намериха, че са работили добре, ги избраха пожизнено за ръководители на този Братски съвет от София.
финансов съвет: Манол Иванов, Жечо Панайотов, Никола Антов. 2. Просветен съвет: Боян Боев, Паша Теодорова, Савка Керемидчиева, Елена Андреева, Борис Николов, Георги Томалевски, Славчо Печеников, Елиезер Коен, Влад Пашов, Аня Теодорова, Гаврил (Галилей) Величков, Тодор Стоименов. 3. Домакински съвет: Манол Иванов, Елена Андреева, Георги Йорданов, Борис Николов и Алфиери Бертоли. Изброените тук лица трябваше да поемат ръководството на Братството и да се грижат както за братските имоти, така и за правилното протичане на братския живот в София и в страната. На 10 август в дома на Жечо Панайотов отново се събраха всички ръководители на братските кръжоци в страната, както и по-активни в братския живот братя и сестри. В този ден събраните двадесет и шест човека одобриха първия избор на седемчленен състав и лицата, избрани в Братския съвет и след като намериха, че са работили добре, ги избраха пожизнено за ръководители на този Братски съвет от София. Какво значи "пожизнено"? Ами докато са живи на земята да бъдат ръководители. Аз много се шегувах с Паша, защото и тя бе избрана пожизнено, като казвах: "Паша, ти си избрана пожизнено и това означава, че ще бъдеш вечна на земята,както и вечна на небето! " Паша също не одобряваше тази работа, но не може да се противопостави на останалите. Този пожизнено избран Братски съвет доведе до много големи борби още от самото начало.
към текста >>

Значи тук се поставя въпросът за ръководство, избрано от седем човека за една година и то, избрано по метод, одобрен от Учителя.
(Последният посочва Стоян Русев, той - Елена Иванова, тя - Коен, той - Илия Стойчев, Здравка Попова и Тереза Керемидчиева)". Това нещо ще го намерите в първото издание на това томче. През 1942 година бе направено второ издание на този том, но тази лекция от 26 май 1922 година е озаглавена "Правият Път" и всичко, което цитирах, е изхвърлено. А защо ли? За това си има причина и вие ще си отговорите сами защо? Значи тук се поставя въпросът за ръководство, избрано от седем човека за една година и то, избрано по метод, одобрен от Учителя. А не за пожизнено ръководство. И сега се поставя друг въпрос. Дали е необходимо да се създава организация и как този седемчленен Братски съвет може да работи? Този въпрос ще го намерите разрешен в началото на същата лекция и аз ще цитирам (стр. 303): "Аз ви казах, че ако след свършването на моята беседа ще търсите кой е виноват, няма да държа беседа.
към текста >>

За подпредседателя някои ще кажат: и на този човек му липсва нещо.
Ако някога се зароди у вас чувство на завист, трябва да правите опити да трансформирате това чувство. Направете следното нещо. Изберете един комитет, който според сегашните традиции да има председател, подпредседател, касиер, съветници и членове. След избора, някои от вас ще останат на особено мнение, ще кажат: председателят не е на мястото си. Друг трябваше да бъде на негово място. За подпредседателя някои ще кажат: и на този човек му липсва нещо. За касиера пък ще кажат, че не е честен човек. За да се избегнат тези недоволства, тази завист между вас, направете нещо друго. Вие сте осемдесет души, нали? Всяка седмица правете нов избор на комитета, за да опитате много начини. След изтичането на седмицата, старото настоятелство ще падне, ще се избере ново настоятелство.
към текста >>

За касиера пък ще кажат, че не е честен човек.
Направете следното нещо. Изберете един комитет, който според сегашните традиции да има председател, подпредседател, касиер, съветници и членове. След избора, някои от вас ще останат на особено мнение, ще кажат: председателят не е на мястото си. Друг трябваше да бъде на негово място. За подпредседателя някои ще кажат: и на този човек му липсва нещо. За касиера пък ще кажат, че не е честен човек. За да се избегнат тези недоволства, тази завист между вас, направете нещо друго. Вие сте осемдесет души, нали? Всяка седмица правете нов избор на комитета, за да опитате много начини. След изтичането на седмицата, старото настоятелство ще падне, ще се избере ново настоятелство. Ако се яви голям спор, ще постъпите по този начин, но ако всички сте на едно мнение, може да избирате настоятелството за един месец или за една година.
към текста >>

И понеже учениците се подведоха да устройват Школата по светски образец, Кесарят със своята светска и държавна власт реши да изпълни Волята на Учителя и спря всичко!
И всичко това го прави не по насилие, но с великото съзнание на онзи Божествен Дух, който живее в душата му. И ако всинца имат такъв идеал, вие само тогава ще бъдете ученици и служители на това Велико Всемирно Бяло Братство." След като прочетохте пасажа, изваден от Словото на Учителя, аз търся онзи ученик, онзи брат, който да изпълни Волята Му. Бялото Братство, Школата на Учителя, не е нито секта, нито църква или по-точно казано на съвременен език, то не е нито религия, нито организация. В предишните страници аз ви цитирах Словото на Учителя - Той е против всякакви устави и регистрации на Школата и Братството като религиозна секта, като верска общност, като религия или организация. Питам, има ли някой ученик, който да изпълни Волята Му? И понеже учениците се подведоха да устройват Школата по светски образец, Кесарят със своята светска и държавна власт реши да изпълни Волята на Учителя и спря всичко! Разбрахте ли сега кой изпълни Волята на Учителя? Ако не сте разбрали, ще ви се уясни по друг начин - чрез методите на Страданието. То е най-добрият Учител на земята. И най-Великият Учител на земята! Амин.
към текста >>

4. 8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?

Ръководителите от София, заедно с тези от Братствата в страната се събраха в Айтос и си съставиха устав, подобно на светските политически партии и организации.
"Къде беше "Изгревът" на Бялото Братство в София? " На 1 март 1949 година, в "Държавен вестник" X 48 бе публикуван Законът за вероизповеданията. Всяка една религиозна секта, култ или църква трябваше в тримесечен срок да направи постъпка да се регистрира пред съда и да се узакони. За да се признае като юридическа личност бе необходимо да се изработи устав. Без устав не можеше да се зарегистрира нито една религиозна секта или култ, както и църква. Ръководителите от София, заедно с тези от Братствата в страната се събраха в Айтос и си съставиха устав, подобно на светските политически партии и организации. Донесоха го в София и го предложиха за одобрение в Комитета по въпросите на българската православна църква и религиозните култове. Там го прегледаха, върнаха го, за да се поправят някои неща - за промени и допълнения. После нашите отново им го занесоха и Комитетът одобри така приготвения устав, но той не бе подписан. Така, Бялото Братство като верска общност не бе зарегистрирано пред съда като юридическа личност. А защо?
към текста >>

Според него, човек не можеше да притежава повече от една къща и повече от определена квадратура незастроена площ.
Онези, които имаха такива нотариални актове, бяха написали и предали така нареченото писмо contre lettre, с което удостоверяваха, че притежаваният от тях чрез нотариални актове имот принадлежи на Братството. През времето на Учителя Бялото Братство не бе признато за юридическа личност. Защо бе така? Отговорете си сами. По това време излезе Законът за отчуждаване на едрата градска собственост. Според него, човек не можеше да притежава повече от една къща и повече от определена квадратура незастроена площ. Човек имаше право да се определи само за едно. Започнаха да се сумират имотите - личните имоти на братята с братските имоти, защото на тяхно име чрез нотариални актове бяха записани братски имоти. Така собственикът на личен имот и на братски имот, чрез нотариален акт, трябваше да се откаже от единия имот. Настана голяма суматоха в Братството. Консултираха се с адвокати.
към текста >>

Човек имаше право да се определи само за едно.
През времето на Учителя Бялото Братство не бе признато за юридическа личност. Защо бе така? Отговорете си сами. По това време излезе Законът за отчуждаване на едрата градска собственост. Според него, човек не можеше да притежава повече от една къща и повече от определена квадратура незастроена площ. Човек имаше право да се определи само за едно. Започнаха да се сумират имотите - личните имоти на братята с братските имоти, защото на тяхно име чрез нотариални актове бяха записани братски имоти. Така собственикът на личен имот и на братски имот, чрез нотариален акт, трябваше да се откаже от единия имот. Настана голяма суматоха в Братството. Консултираха се с адвокати. Те препоръчаха всеки да си запише собствената къща, защото, ако държавата иска да остави непокътнат "Изгрева" - ще го остави.
към текста >>

Има моменти в живота на човека, когато трябва да се определи и да се жертвува.
Но никой от тях не пожела да гледа Паша, въпреки че тя имаше една много голяма сума, с която можеше да се купи тристаен апартамент. Най-накрая, в последните месеци, за нея се грижеше Гена Папазова, която не взе нито един лев. След смъртта й, тя извика наследниците й и им предаде всичко, което бе останало от Паша. Те наследиха жилището. Поуката е ясна за всички. Има моменти в живота на човека, когато трябва да се определи и да се жертвува. Дали Паша разреши правилно задачата си? Отговорете си сами. Елена Андреева бе натирена от "Изгрева" без право на жилище. Отначало живях при Гена Папазова, после ме подслони Лалка Кръстева, а след това сестра Ганка Йорданова Бончева ми отстъпи една стая от жилището си и аз живея тук вече повече от двадесет години, без да плащам никакъв наем. Небето се погрижи за мен чрез сестра Ганка.
към текста >>

Това бе дом на творчество и извисяване на духа и душата на човека, за да изпълни своето задължение към Словото на Учителя.
Тук, в тази стая, аз прекарвам своята старост. Тук е мястото на моето творчество. Тук диктувах моите спомени за Школата на Учителя. Тук бе мястото, където ме навестяваха служители на Държавна сигурност, правеха обиски и ми отнеха много материали от времето на Школата и от Словото на Учителя. Учителят ме възнагради чрез този дом за това, че не се отказах от своя дял от салона и от "Изгрева". Това бе дом на творчество и извисяване на духа и душата на човека, за да изпълни своето задължение към Словото на Учителя. И колкото можах, и колкото ми позволяваха условията, аз работих до последните си дни. А оценката за мен ще бъде от Учителя, чрез вас, които четете това. Всички приятели, които бяха собственици на недвижими имоти чрез нотариални актове, получиха жилища от държавата. Декларацията за имотите на Бялото Братство се намираше в червения азбучник под № 1649, който се намираше в стая № 22 на V етаж на булевард "Александър Стамболийски" 5. Така беше по наше време.
към текста >>

5. 10_01 ПОСЛЕСЛОВ

Според Учителя е за предпочитане човек да се запознае с опитностите на предишните поколения, да ги прочете за пет минути и да разсъждава върху тях още пет минути, отколкото да премине през този период от десет, двадесет години - време, необходимо да се реализира чрез Словото на Учителя една опитност от живота на ученика.
Това е съдба за техния живот, който те жертваха за Делото на Учителя. Дадени са много постановки на Учителя за музиката му, които ще бъдат ръководство на следващите поколения музиканти. През време на подготвянето на материала се оказа, че е необходимо да се включат и някои опитности на същите музиканти, които се отнасят за някои постановки в Школата на Учителя, които са така необходими и нужни за днешното поколение. Тези постановки са задължителни за учениците от Общество "Бяло Братство". Онези, които не се съобразяват с тях, ще бъдат принудени да изпитат действието на окултните закони върху себе си и тогава ще разберат какво значи Слово на Великия Учител и какво значи Школа. Според Учителя е за предпочитане човек да се запознае с опитностите на предишните поколения, да ги прочете за пет минути и да разсъждава върху тях още пет минути, отколкото да премине през този период от десет, двадесет години - време, необходимо да се реализира чрез Словото на Учителя една опитност от живота на ученика. Такава е цената на опитността! Тук, в този сборник, се поставя въпросът, че трябва да се издаде едно ново, трето издание на "Песните на Учителя", като се работи с оригиналите на Учителя, като се включат и някои песни на Учителя, които не бяха включени, както и задължително - онези песни на Лиляна Табакова, които навремето тя не ги включи. За целта на тази идея, бе предупредено лично от мен лицето, което съхранява оригиналите. Въпросното лице, макар и музикант, не е запознато с целия този материал, който се излага в настоящия сборник, по простата причина, че то не е работило с музикантите от времето на Школата на Учителя. Надявам се, че това лице ще може да превъзмогне постановката на Борис Николов, която бе не само погрешна, но и провали второто издание на Мария Тодорова.
към текста >>

Трябваше да дойде човек, който не е музикант, който не може да чете музикален текст, нито може да свири на някакъв инструмент и въпреки това - да свърши работата на всички музиканти.
Според мен, мозайкаджийската бригада бе причина да не се осъществи никаква приемственост между поколението от времето на Учителя и следващото поколение. Аз съм свидетел на тези събития и за пълната безотговорност на тези лица. Днешното поколение музиканти не е запознато с една десета част от онова, с което аз съм запознат чрез моята работа с музикантите от времето на Учителя, въпреки че аз не съм музикант! Това е цяла ирония, цяла подигравка от българите, пристъпили с краката си на "Изгрева", живели там, слушали Словото на Бога и хранили душите си с Небесния Хляб на Словото на Великия Учител. Защото не документираха нищо, не направиха нищо собственоръчно за следващите поколения, които трябваше да дойдат, за да реализират чрез живота си Словото на Учителя. Трябваше да дойде човек, който не е музикант, който не може да чете музикален текст, нито може да свири на някакъв инструмент и въпреки това - да свърши работата на всички музиканти. Този човек беше моя милост. Това се изнася, за да се покаже, че не бе осъществена приемственост на поколенията, напълно умишлено и целенасочено. Самият факт, че днешното поколение музиканти не са запознати с постановките на Школата и правят непростими грешки в своята творческа изява, говори много и потвърждава горното заключение. Надявам се, че те ще се коригират, ще попълнят своята неосведоменост и ще тръгнат напред. Защото в настоящия етап, единствено музикантите могат да представят Учението, да представят идеите на Бялото Братство чрез музиката на Учителя.
към текста >>

Този човек беше моя милост.
Аз съм свидетел на тези събития и за пълната безотговорност на тези лица. Днешното поколение музиканти не е запознато с една десета част от онова, с което аз съм запознат чрез моята работа с музикантите от времето на Учителя, въпреки че аз не съм музикант! Това е цяла ирония, цяла подигравка от българите, пристъпили с краката си на "Изгрева", живели там, слушали Словото на Бога и хранили душите си с Небесния Хляб на Словото на Великия Учител. Защото не документираха нищо, не направиха нищо собственоръчно за следващите поколения, които трябваше да дойдат, за да реализират чрез живота си Словото на Учителя. Трябваше да дойде човек, който не е музикант, който не може да чете музикален текст, нито може да свири на някакъв инструмент и въпреки това - да свърши работата на всички музиканти. Този човек беше моя милост. Това се изнася, за да се покаже, че не бе осъществена приемственост на поколенията, напълно умишлено и целенасочено. Самият факт, че днешното поколение музиканти не са запознати с постановките на Школата и правят непростими грешки в своята творческа изява, говори много и потвърждава горното заключение. Надявам се, че те ще се коригират, ще попълнят своята неосведоменост и ще тръгнат напред. Защото в настоящия етап, единствено музикантите могат да представят Учението, да представят идеите на Бялото Братство чрез музиката на Учителя. Защото само те са професионалисти, имат музикален ценз и могат да излязат на сцената и да покажат нещо от Учението на Учителя, дори и с музика.
към текста >>

Или ще се съобразява с постановките на Учителя за Школата и с опитностите на предишните поколения и ще изпълнява Словото на Учителя, или ще мине на другата страна, където - по човешко усмотрение и по светски образец - всеки ще си прави това, което иска.
Така то ще се запознае с опита на предишното поколение и ще разбере мнението на Учителя по тези въпроси. А дали това поколение ще си вземе поука от всичко това, това е съвсем друга работа! Всеки ще бъде оставен свободен да прецени и да се определи! С настоящия сборник се цели всеки един от Общество "Бяло Братство" да се определи! А как ще се определи? Или ще се съобразява с постановките на Учителя за Школата и с опитностите на предишните поколения и ще изпълнява Словото на Учителя, или ще мине на другата страна, където - по човешко усмотрение и по светски образец - всеки ще си прави това, което иска. Така, по този начин, ще се отделят от общото стадо козите от овцете, знаещите и можещите - от една страна и невежеството - от друга. Всеки ще се определи, независимо дали някому е изгодно това, защото всеки трябва да се подчини на Словото на Великия Учител, ако иска да бъде ученик и да бъде съучастник в Общество "Бяло Братство". В това общество трябва да влизат само онези, които признават и се подчиняват на Словото на Учителя като го прилагат в живота си и работят с музиката на Учителя и играят Паневритмията на Великия Учител. В течение на шест месеца този материал бе диктуван на Марийка Марашлиева и чрез нейния машинопис видя бял свят. Работеше се, като на всеки четири дни по три дни се пишеше на пишеща машина, по шест часа дневно.
към текста >>

6. 44. ЧЕРНИЯТ ГАРВАН И СТУДЕНТСКАТА ШАПКА

Борис Николов

ТОМ 2

Но тогава бяхме всички под влияние на това, че не искаме да сме ангажирани.от светските порядки и да се подчиняваме на обществени правила и закони.
Но дойде професора г-н Стефан Петков и каза: „Г-да има ли кой да излезе пръв? " Отговорих: „Аз." Изпита почна и мина много добре. Така че символа на черния гарван не се оказа верен в момента. Но той пророчески излезна точен в по-късно време. Завърших с отличие и бях официално поканен да взема мястото на асистент и ми предричаха голяма кариера. Но тогава бяхме всички под влияние на това, че не искаме да сме ангажирани.от светските порядки и да се подчиняваме на обществени правила и закони. И аз не си взех дипломата както направи и Георги Радев и някои други. Но ние не попитахме Учителя. Учителят не беше съгласен с това и беше много недоволен. Но ние направихме опит, който не бе сполучлив за нас. Учителят още в първата година на Общия Окултен Клас бе говорил, че ученикът трябва да завърши гимназия, факултет, че дори и три факултета, да усвои светското знание и да отиде да работи с тази професия като в нея приложи идеите на Учителя.
към текста >>

Под влияние на духовенството и под внушенията и подстрекателствата на някои военни, той издаде една наредба, според която не се приемаше на държавна работа човек от Бялото Братство.
Каза ни: „Достатъчно е да работите съзнателно един час на ден за Школата, а другото време използвайте както намерите за добре." После той ни насърчаваше да учим и особено се радваше на нашите успехи в университета. А ние бяхме добри студенти. Когато завършихме и трябваше да си вземем дипломите беше 1925 г. и тогава управляваше Александър Цанков, който бе направил преврат на 9Л/1.1923 г., бе свалил Стамболийски, след което последва кървава разправа както с него така и със земеделците. Той не обичаше Учителя и Неговите последователи. Под влияние на духовенството и под внушенията и подстрекателствата на някои военни, той издаде една наредба, според която не се приемаше на държавна работа човек от Бялото Братство. Който даде декларация, че се отказва от идеите си, можеше да бъде приет. Ето с какво се засрещнахме ние тогава. А бяхме свободолюбиви хора, много чувствителни за свободата си и тази наредба ни възмути до дъното на душите ни. Ние отхвърлихме и отрекохме всяко ограничение и всякаква декларация и с това отхвърлихме всяка държавна работа. В протест и други приятели не си взеха дипломите, които останаха в чекмеджетата на канцелариите.
към текста >>

7. ІІІ.ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА НА СЛОВОТО 43. СРЕДНОЩЕН ПОСЕТИТЕЛ НА УЧИТЕЛЯ

Казвам, според нашите светски разбирания.
Аз бях решил да не спя, а да наблюдавам Учителя, какво ще прави Той през нощта. А защо ли? Веднъж, преди години, аз се приближих до Него и Го запитах: „Учителю, Вие спите ли нощем? " „Рекох, аз не спя, аз работя." Много пъти сме наблюдавали при общите екскурзии как Той полягаше на земята, настрани, заметнат със завивка и затваряше очи. Той си почиваше, но според нас Той заспиваше. Казвам, според нашите светски разбирания. Но ние знаехме от многото Му беседи, че Той не спеше, Той се извличаше от тялото Си напълно съзнателно, напускаше тялото си и отиваше в онези селения на Духа, за което ние само можехме да предполагаме. Тези неща подробно са разгледани в Словото Му и там ще ги намерите. След полученият отговор аз разбрах, че Учителят се извличаше от тялото Си вечерно време и отиваше с Духовното си тяло, т.е. с Божественото Си тяло, да работи. А оставаше физическото си тяло пред нас и ние Го виждахме полу-седнал, седнал на стол, или полу-легнал на постеля, със затворени очи.
към текста >>

За вас те са необходими, за да знаете какво нещо е човека пред необятното Слово на Учителя.
Тогава разбрах думите на Учителя, че „Божият Мир превъзхожда всяко знание." Учителят ме бе поставил временно в този мир, за да усетя и почувствам величието Му, за да разбера, че този Мир се населява от други същества, по-напреднали в своята еволюция, за което ние имахме смътна представа. Този случай съм го разказвал много пъти. За старите приятели това не им правеше впечатление - те имаха сходни опитности и познаваха Учителя от времето, когато Той се е откроявал със своето необикновено присъствие много повече към тях, отколкото към нашето поколение от Школата. За нашето поколение, за младежите от Школата Той бе по-затворен, работеше с нас с други методи. Но за вас, които не сте виждали Учителя, за вас оставяме Неговото Слово и някои от нашите опитности. За вас те са необходими, за да знаете какво нещо е човека пред необятното Слово на Учителя. Днешният човек е прашинка сред безкрайния океан от знание от Словото на Учителя.
към текста >>

Днешният човек е прашинка сред безкрайния океан от знание от Словото на Учителя.
Този случай съм го разказвал много пъти. За старите приятели това не им правеше впечатление - те имаха сходни опитности и познаваха Учителя от времето, когато Той се е откроявал със своето необикновено присъствие много повече към тях, отколкото към нашето поколение от Школата. За нашето поколение, за младежите от Школата Той бе по-затворен, работеше с нас с други методи. Но за вас, които не сте виждали Учителя, за вас оставяме Неговото Слово и някои от нашите опитности. За вас те са необходими, за да знаете какво нещо е човека пред необятното Слово на Учителя. Днешният човек е прашинка сред безкрайния океан от знание от Словото на Учителя.
към текста >>

8. 6.80. СЪТРУДНИЦИТЕ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Един крайно надарен човек, романски тип.
Тя не е само мъченик при тези трудни условия, да живееш в една страна като Франция със своята професия, но и същевременно е един герой, който може да отстоява и да преодолява всички пречки. Тя е била една от големите ми сътрудници. Тя имаше една приятелка, която се казваше Жанин. Тя е една писателка, която преди 15 години бе издала приказки за инките. Тя имаше особено виждане за светлините. Един крайно надарен човек, романски тип. Още като я видите - главата, нейната стройна фигура, нейното овално лице, нейните тънки черти, всичко това показва един изтънчен вкус. Родена е като творчески тип, макар че милосърдието е силно застъпено у нея. Тези две сътруднички играят голяма роля в моето творчество. Ще спра вниманието ви към един човек, който има моята благодарност. Това е издателят на книгата: „Новата култура в ерата на Водолея".
към текста >>

Ще спра вниманието ви към един човек, който има моята благодарност.
Тя имаше особено виждане за светлините. Един крайно надарен човек, романски тип. Още като я видите - главата, нейната стройна фигура, нейното овално лице, нейните тънки черти, всичко това показва един изтънчен вкус. Родена е като творчески тип, макар че милосърдието е силно застъпено у нея. Тези две сътруднички играят голяма роля в моето творчество. Ще спра вниманието ви към един човек, който има моята благодарност. Това е издателят на книгата: „Новата култура в ерата на Водолея". Оригиналът на този мой труд носеше името „Мъдростта". Но след френския превод и след редакцията, която претърпя, издателят решава и слага горното име. Така че има разлика в текста на френския превод и българския оригинал. Има някои съкращения.
към текста >>

Този човек съм го виждал само на снимка.
Но след френския превод и след редакцията, която претърпя, издателят решава и слага горното име. Така че има разлика в текста на френския превод и българския оригинал. Има някои съкращения. Аз останах доволен от изданието, както и от сполучливото заглавие. Каква се Жерард Низе. Този човек съм го виждал само на снимка. Познавам му Небесната карта. Има слънчево чело. В него вътрешните интелектуални богатства са чрезмерно добре изразени. Особено причините (каузални) центрове. Аз разбрах, че той ще играе голяма роля в бъдеще, още в самото начало, когато Боян Боев ме заинтересова за него.
към текста >>

Той заинтересува няколко човека и те се включиха в издаването на книгата.
Написаха ми писмо, че тази бълха не е успяла дори да го ухапе. Може и да е така. През 1972 година в Париж излезе книгата ми „Световна астросоциоло-гия". За да излезе тази книга голяма е заслугата на българския художник Васил Иванов, наш приятел, който живееше във Франция от дълго време. По това време Димитър Грива беше на посещение в Париж. Той заинтересува няколко човека и те се включиха в издаването на книгата. Васил Иванов нарисува корицата на книгата, една картина, на която се вижда, как човешката душа се издига от миналото към бъдещето. Васил Иванов даде няколко хиляди франка и депозира излизането на книгата. Обработването на материала бе осъществен от двете мои сътруднички Амрика и Жанин. Уводът бе направен от Маршосо, биолог - преподавател в Сорбоната. Най-важният сътрудник в България бе Димитрина Захариева (Деметра).
към текста >>

Тя е един светски човек с голяма култура и знаеше много добре френски.
Винаги ми е била огледало, в което съм се оглеждал. Не мога да не се възхитя от нейното търпение и постоянство. Тя се яви накрая в моя път. Беше като редактор на това, което пиша. Надя Гръблашева бе дъщеря на Мария Гръблашева. Тя е един светски човек с голяма култура и знаеше много добре френски. Тя винаги ми помагаше със своите преводи. В нея имах необикновена вяра. Благодаря ти, Надя! В заключение ще кажа следното: Ложата на лявото посвещение търси две категории хора - обожатели и почитатели. Дясното посвещение - Бялата ложа, търси последователи.
към текста >>

Това са души, които помагат на човека в името на Мировата любов и Космичната обич.
А Космичната ложа търси приятели. Когато виждаме и срещнем известни хора, които манипулират в обществения живот със съзнанието на хората, с цел да изтъкват себе си и искат да бъдат поставени на онзи пиедестал като търсят почит, уважение и преклонение, то знаем, че са представители от Лявото посвещение. Онези, които търсят последователи и издигат един висок Идеал за подражание и търсят реализация на една висша Идея за реализация в живота си, то това са представители на Дясното посвещение. Третата група искат да имат интимен, директен контакт с Космичното начало. Те не търсят образи и посредници между своята душа и Космичното начало. Това са души, които помагат на човека в името на Мировата любов и Космичната обич. Това са приятелите на това Космично Братство. Когато правят добро на другите, те култивират в себе си своите добродетели. Когато направят най-малкото добро, те се обръщат към Космичното начало и се вли-ват в Него чрез Космичната обич. А чрез Мировата Любов те носят и реализират чрез живота си като най-малкото добро. Това са приятелите, това са учениците в Големия път.
към текста >>

9. 7.21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

Не беше случаен човек, дошъл като стенограф при Учителя.
Тя беше така устроена, че от сутрин до вечер свободно приемаше гости и разговаряше с тях по най-различни теми. При нея беше върволица от хора - едни идваха, други си отиваха. Познаваха я всички от Братството. Тя можеше да разговаря с всекиго на различни теми. Беше образована и начетена. Не беше случаен човек, дошъл като стенограф при Учителя. Беше завършила философия и педагогика в Софийския университет. Години наред я посещавах и при разговорите си с нея си водих бележки, като отбелязвах по точки по един - два реда за случката, която току - що съм чул. Когато отивах при нея, моментално тя започваше да разговаря с мен за Школата на Учителя, за проблемите, които ги съпътстваха техните съвременници и винаги, за да потвърди едно свое мнение, цитираше някаква случка по времето на Школата на Учителя и подчертаваше как тогава Учителят го е разрешил. Аз си отбелязвах всички тия бисери от тази голяма съкровищница, която представляваше нейното съзнание, запаметило толкова много неща. Бяха изминали 5-6 години от запознанството ни.
към текста >>

Тя разбра, че аз съм този човек, който е изпратен от небето, за да свърши онова, което тя не би могла сама да свърши.
А тя беше тогава на 75 години. Беше жилава, издръжлива и доживя до 90 години. Обикновено по нейна идея укривахме магнетофона в капака на нейната шевна машина. Изваждахме го и аз задавах въпроси и тя разказваше. Тези моменти никога не могат да се повторят. Тя разбра, че аз съм този човек, който е изпратен от небето, за да свърши онова, което тя не би могла сама да свърши. С другите разговаряше за обикновени неща, но с мене тя говореше само за Школата и за Учителя. Така бяхме устроени и двамата, и благодарение на това тя остави един невероятен и безценен словесен материал за живота и историята на Братството, който бе записан. Тя обитаваше една стая, но винаги я поддържаше чиста, спретната. Умееше хубаво да готви и на обед и на вечеря оставяше своите гости да опитат от гозбите й. Дълги години й съдействаше една жена на име Славка, която й помагаше за някои неща в нейния бит, за което й заплащаше от нейната скромна пенсия.
към текста >>

Понеже аз няма да я предавам на светските закони, но аз я предавам на съд пред Небето, както тя пожела.
Такъв начин на поведение не е допустимо дори в света. А в една Окултна Школа това е забранено и се наказва според окултните закони. В Школата на Учителя присъстват и двете Ложи - Черната и Бялата Ложа. И в двете Ложи законите, по които се управляват, не позволяват такива методи на действие. Ето защо, аз публикувам пълния текст на протокола на Елена Андреева и всеки има възможност да се запознае с него, за да се види от всички какво представлява Елена Николова и какви са нейните методи, с които си служи. Понеже аз няма да я предавам на светските закони, но аз я предавам на съд пред Небето, както тя пожела. Щом иска съдба от Небето, да си я получи по законите и на едната Ложа, и на другата Ложа. Това ще бъде един нагледен пример как действа Небето в такива случаи. ПРОТОКОЛ Днес, 7 септември 1987г. три страни се събраха и съставиха настоящия протокол, както следва от три лица: 1. Елена Щерева Андреева, род.
към текста >>

Аз, Елена Щерева Андреева, впоследствие напредналата си възраст и осъзнавайки, че през време на човешкия живот на земята, човек става притежател на спомени, опитности, идеи, както и на съпътстващ живота му личен архив, както и от желанието да се съхрани и предаде на поколенията, които следва да дойдат, то тя в присъствието на горните двама свидетели, решава следното, в пълна умствена и психическа уравновесеност, съзнавайки ясно целта на настоящото завещание: 1.
„Васил Друмев" 1, л. п. сер. В, № 0409822, изд. на 3.06.1983 г. от V РУ гр. София. Аз, Елена Щерева Андреева, впоследствие напредналата си възраст и осъзнавайки, че през време на човешкия живот на земята, човек става притежател на спомени, опитности, идеи, както и на съпътстващ живота му личен архив, както и от желанието да се съхрани и предаде на поколенията, които следва да дойдат, то тя в присъствието на горните двама свидетели, решава следното, в пълна умствена и психическа уравновесеност, съзнавайки ясно целта на настоящото завещание: 1. Предава лично на д-р Вергилий Кръстев целия си наличен и останал в оскъдно количество от различните по време обиски и изземване архив, в който са включени кореспонденция - писма от приятели и съвременници, незначителни по брой лични снимки, някои лични забележки, тефтерчета, някои печатни материали и други текущи написани неща. 2. Предавам по едно копие от написаните в последните ми години от 1983-1987 г. спомени от пребиваването ми в Школата на Учителя - Беинса Дуно, които са в три отделни папки, както следва: а) Моят роман; б) Образът на Учителя; в) Записване на Словото на Учителя - Беинса Дуно. 3. В разстояние на 19 години с д-р Вергилий Кръстев съм споделяла, разказвала, разисквала и коментирала подробно за живота на Школата, както и за образа на Учителя, който той подробно записваше и си вземаше бележки, въз основа на които по-късно, работейки с него, успях да възстановя всички детайли от братския живот, така както го бях видяла като съвременничка, така както бях го живяла, като се стараех да изнеса нещата такива, каквито бяха в действителност. Всички тези неща са записани от него и подлежат на по-нататъшна обработка, както за написването им съм му гласувала пълно доверие, както за редактирането им, така и за цялостното им представяне по форма, по стил и по съдържание. 4.
към текста >>

В разстояние на деветнадесет години той бе единственият човек, който най-последователно години наред ме подтикваше, подканваше ме, а понякога и твърдо категорично изискваше от мен да опиша спомените си от епохата на Учителя, като в целия този период аз се задоволявах само да разказвам, а той да записва моя разказ. 6.
Предавам по едно копие от написаните в последните ми години от 1983-1987 г. спомени от пребиваването ми в Школата на Учителя - Беинса Дуно, които са в три отделни папки, както следва: а) Моят роман; б) Образът на Учителя; в) Записване на Словото на Учителя - Беинса Дуно. 3. В разстояние на 19 години с д-р Вергилий Кръстев съм споделяла, разказвала, разисквала и коментирала подробно за живота на Школата, както и за образа на Учителя, който той подробно записваше и си вземаше бележки, въз основа на които по-късно, работейки с него, успях да възстановя всички детайли от братския живот, така както го бях видяла като съвременничка, така както бях го живяла, като се стараех да изнеса нещата такива, каквито бяха в действителност. Всички тези неща са записани от него и подлежат на по-нататъшна обработка, както за написването им съм му гласувала пълно доверие, както за редактирането им, така и за цялостното им представяне по форма, по стил и по съдържание. 4. В обработването на записания от него материал той има пълната свобода за работа върху него, но понеже това е документален разказ, имам претенцията да запазя моят стил на изложение, моят език на разказ, така че в работата, която му предстои, да се съобразява с моята философска концепция за всички проблеми, които засягам, които му са напълно познати поради многогодишния ни контакт и сътрудничество. 5. В разстояние на деветнадесет години той бе единственият човек, който най-последователно години наред ме подтикваше, подканваше ме, а понякога и твърдо категорично изискваше от мен да опиша спомените си от епохата на Учителя, като в целия този период аз се задоволявах само да разказвам, а той да записва моя разказ. 6. След 1983 г., след като той замина на работа в чужбина и след уточняване с него, аз реших, че бе крайно време да опиша онова, на което бях свидетел и което до 1986 г. успях да приключа. По-късно д-р Вергилий Кръстев през 1987г. той се запозна лично с моите спомени, които бях написала, работихме върху тях като той лично задаваше въпроси за уточняване, но разбора по тях и коментарите само си ги записа, без да се направи ново издание върху спомените ми. 7. Поради това, че той е записал един обемист материал от мен, който материал предстои да се обработи, той има право да използва трите папки в точка 2 като основна конструкция на моето изложение и да добави всичко онова, което е записал от мен в разстояние на деветнадесет години.
към текста >>

Д-р Вергилий Кръстев беше първият човек, на когото лично съм разказвала цялата истина за моя живот; освен събеседник се явяваше като изповедник и лично настояваше, че всичко трябва да се запише и документира от мен.
По-късно д-р Вергилий Кръстев през 1987г. той се запозна лично с моите спомени, които бях написала, работихме върху тях като той лично задаваше въпроси за уточняване, но разбора по тях и коментарите само си ги записа, без да се направи ново издание върху спомените ми. 7. Поради това, че той е записал един обемист материал от мен, който материал предстои да се обработи, той има право да използва трите папки в точка 2 като основна конструкция на моето изложение и да добави всичко онова, което е записал от мен в разстояние на деветнадесет години. Ако намери за удачно, може да изнесе написаният материал от него отделно и да го представи отделно. Той има правото да избере коя да е от двете форми, така може да избере и трета форма, с единствената цел - да се изнесе всичко, което съм разказала, да го предаде точно както съм го разказвала, да го напише така и в такава форма, че да отговаря на истинността на нещата и събитията, да отговаря на моя стил и език, на моята индивидуалност и на моята личност, така както той ме познава и така както се вижда в моят разказ. 8. Д-р Вергилий Кръстев беше първият човек, на когото лично съм разказвала цялата истина за моя живот; освен събеседник се явяваше като изповедник и лично настояваше, че всичко трябва да се запише и документира от мен. Макар че ни разделяше една възрастова граница от четиридесет години, той бе онзи, който успя да доведе докрай една започната работа отпреди деветнадесет години. Много неща съм споделяла и с други приятели, но това оставаше в рамките на един разказ и пожелания на добрите и благодарни слушатели, и нищо повече. Затова доверието, с което го обличам, е доверие, изпитано чрез труд и работа от 19-годишно сътрудничество. 9. След като избере формата, начина и принципа на представяне на моите спомени и опитности, след като той редактира същите, след като се възползва от свободата на избора от средствата, които съм му предоставила, спазвайки единствено истинността на разказа ми, накрая той ще представи всичко това като автор Елена Андреева, а своето име ще добави в рубриката под следния надслов: Слушал, записвал, редактирал и представил за прочит д-р Вергилий Кръстев. По този начин ще се зачете неговия труд както и истинността за нашия съвместен труд, защото без неговата намеса и настоятелност настоящето трудно би излязло на бял свят.
към текста >>

Тя беше човек на Духа и Духът бе този, който я ръководеше.
Защото Словото на Учителя е Слово на Бога. И защото „Глава на Твоето Слово е Истината". Елена Андреева, като стенографка на Учителя, си завърши своята работа докрай. Елена Андреева като ученик си разреши своите задачи. Тя остави за следващото поколение една съкровищница от нейните спомени за живота на Школата по времето на Учителя. Тя беше човек на Духа и Духът бе този, който я ръководеше.
към текста >>

10. 21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

Не беше случаен човек, дошъл като стенограф при Учителя.
Тя беше така устроена, че от сутрин до вечер свободно приемаше гости и разговаряше с тях по най-различни теми. При нея беше върволица от хора - едни идваха, други си отиваха. Познаваха я всички от Братството. Тя можеше да разговаря с всекиго на различни теми. Беше образована и начетена. Не беше случаен човек, дошъл като стенограф при Учителя. Беше завършила философия и педагогика в Софийския университет. Години наред я посещавах и при разговорите си с нея си водих бележки, като отбелязвах по точки по един - два реда за случката, която току - що съм чул. Когато отивах при нея, моментално тя започваше да разговаря с мен за Школата на Учителя, за проблемите, които ги съпътстваха техните съвременници и винаги, за да потвърди едно свое мнение, цитираше някаква случка по времето на Школата на Учителя и подчертаваше как тогава Учителят го е разрешил. Аз си отбелязвах всички тия бисери от тази голяма съкровищница, която представляваше нейното съзнание, запаметило толкова много неща. Бяха изминали 5-6 години от запознанството ни.
към текста >>

Тя разбра, че аз съм този човек, който е изпратен от небето, за да свърши онова, което тя не би могла сама да свърши.
А тя беше тогава на 75 години. Беше жилава, издръжлива и доживя до 90 години. Обикновено по нейна идея укривахме магнетофона в капака на нейната шевна машина. Изваждахме го и аз задавах въпроси и тя разказваше. Тези моменти никога не могат да се повторят. Тя разбра, че аз съм този човек, който е изпратен от небето, за да свърши онова, което тя не би могла сама да свърши. С другите разговаряше за обикновени неща, но с мене тя говореше само за Школата и за Учителя. Така бяхме устроени и двамата, и благодарение на това тя остави един невероятен и безценен словесен материал за живота и историята на Братството, който бе записан. Тя обитаваше една стая, но винаги я поддържаше чиста, спретната. Умееше хубаво да готви и на обед и на вечеря оставяше своите гости да опитат от гозбите й. Дълги години й съдействаше една жена на име Славка, която й помагаше за някои неща в нейния бит, за което й заплащаше от нейната скромна пенсия.
към текста >>

Понеже аз няма да я предавам на светските закони, но аз я предавам на съд пред Небето, както тя пожела.
Такъв начин на поведение не е допустимо дори в света. А в една Окултна Школа това е забранено и се наказва според окултните закони. В Школата на Учителя присъстват и двете Ложи - Черната и Бялата Ложа. И в двете Ложи законите, по които се управляват, не позволяват такива методи на действие. Ето защо, аз публикувам пълния текст на протокола на Елена Андреева и всеки има възможност да се запознае с него, за да се види от всички какво представлява Елена Николова и какви са нейните методи, с които си служи. Понеже аз няма да я предавам на светските закони, но аз я предавам на съд пред Небето, както тя пожела. Щом иска съдба от Небето, да си я получи по законите и на едната Ложа, и на другата Ложа. Това ще бъде един нагледен пример как действа Небето в такива случаи. ПРОТОКОЛ Днес, 7 септември 1987г. три страни се събраха и съставиха настоящия протокол, както следва от три лица: 1. Елена Щерева Андреева, род.
към текста >>

Аз, Елена Щерева Андреева, впоследствие напредналата си възраст и осъзнавайки, че през време на човешкия живот на земята, човек става притежател на спомени, опитности, идеи, както и на съпътстващ живота му личен архив, както и от желанието да се съхрани и предаде на поколенията, които следва да дойдат, то тя в присъствието на горните двама свидетели, решава следното, в пълна умствена и психическа уравновесеност, съзнавайки ясно целта на настоящото завещание: 1.
„Васил Друмев" 1, л. п. сер. В, № 0409822, изд. на 3.06.1983 г. от V РУ гр. София. Аз, Елена Щерева Андреева, впоследствие напредналата си възраст и осъзнавайки, че през време на човешкия живот на земята, човек става притежател на спомени, опитности, идеи, както и на съпътстващ живота му личен архив, както и от желанието да се съхрани и предаде на поколенията, които следва да дойдат, то тя в присъствието на горните двама свидетели, решава следното, в пълна умствена и психическа уравновесеност, съзнавайки ясно целта на настоящото завещание: 1. Предава лично на д-р Вергилий Кръстев целия си наличен и останал в оскъдно количество от различните по време обиски и изземване архив, в който са включени кореспонденция - писма от приятели и съвременници, незначителни по брой лични снимки, някои лични забележки, тефтерчета, някои печатни материали и други текущи написани неща. 2. Предавам по едно копие от написаните в последните ми години от 1983-1987 г. спомени от пребиваването ми в Школата на Учителя - Беинса Дуно, които са в три отделни папки, както следва: а) Моят роман; б) Образът на Учителя; в) Записване на Словото на Учителя - Беинса Дуно. 3. В разстояние на 19 години с д-р Вергилий Кръстев съм споделяла, разказвала, разисквала и коментирала подробно за живота на Школата, както и за образа на Учителя, който той подробно записваше и си вземаше бележки, въз основа на които по-късно, работейки с него, успях да възстановя всички детайли от братския живот, така както го бях видяла като съвременничка, така както бях го живяла, като се стараех да изнеса нещата такива, каквито бяха в действителност. Всички тези неща са записани от него и подлежат на по-нататъшна обработка, както за написването им съм му гласувала пълно доверие, както за редактирането им, така и за цялостното им представяне по форма, по стил и по съдържание. 4.
към текста >>

В разстояние на деветнадесет години той бе единственият човек, който най-последователно години наред ме подтикваше, подканваше ме, а понякога и твърдо категорично изискваше от мен да опиша спомените си от епохата на Учителя, като в целия този период аз се задоволявах само да разказвам, а той да записва моя разказ. 6.
Предавам по едно копие от написаните в последните ми години от 1983-1987 г. спомени от пребиваването ми в Школата на Учителя - Беинса Дуно, които са в три отделни папки, както следва: а) Моят роман; б) Образът на Учителя; в) Записване на Словото на Учителя - Беинса Дуно. 3. В разстояние на 19 години с д-р Вергилий Кръстев съм споделяла, разказвала, разисквала и коментирала подробно за живота на Школата, както и за образа на Учителя, който той подробно записваше и си вземаше бележки, въз основа на които по-късно, работейки с него, успях да възстановя всички детайли от братския живот, така както го бях видяла като съвременничка, така както бях го живяла, като се стараех да изнеса нещата такива, каквито бяха в действителност. Всички тези неща са записани от него и подлежат на по-нататъшна обработка, както за написването им съм му гласувала пълно доверие, както за редактирането им, така и за цялостното им представяне по форма, по стил и по съдържание. 4. В обработването на записания от него материал той има пълната свобода за работа върху него, но понеже това е документален разказ, имам претенцията да запазя моят стил на изложение, моят език на разказ, така че в работата, която му предстои, да се съобразява с моята философска концепция за всички проблеми, които засягам, които му са напълно познати поради многогодишния ни контакт и сътрудничество. 5. В разстояние на деветнадесет години той бе единственият човек, който най-последователно години наред ме подтикваше, подканваше ме, а понякога и твърдо категорично изискваше от мен да опиша спомените си от епохата на Учителя, като в целия този период аз се задоволявах само да разказвам, а той да записва моя разказ. 6. След 1983 г., след като той замина на работа в чужбина и след уточняване с него, аз реших, че бе крайно време да опиша онова, на което бях свидетел и което до 1986 г. успях да приключа. По-късно д-р Вергилий Кръстев през 1987г. той се запозна лично с моите спомени, които бях написала, работихме върху тях като той лично задаваше въпроси за уточняване, но разбора по тях и коментарите само си ги записа, без да се направи ново издание върху спомените ми. 7. Поради това, че той е записал един обемист материал от мен, който материал предстои да се обработи, той има право да използва трите папки в точка 2 като основна конструкция на моето изложение и да добави всичко онова, което е записал от мен в разстояние на деветнадесет години.
към текста >>

Д-р Вергилий Кръстев беше първият човек, на когото лично съм разказвала цялата истина за моя живот; освен събеседник се явяваше като изповедник и лично настояваше, че всичко трябва да се запише и документира от мен.
По-късно д-р Вергилий Кръстев през 1987г. той се запозна лично с моите спомени, които бях написала, работихме върху тях като той лично задаваше въпроси за уточняване, но разбора по тях и коментарите само си ги записа, без да се направи ново издание върху спомените ми. 7. Поради това, че той е записал един обемист материал от мен, който материал предстои да се обработи, той има право да използва трите папки в точка 2 като основна конструкция на моето изложение и да добави всичко онова, което е записал от мен в разстояние на деветнадесет години. Ако намери за удачно, може да изнесе написаният материал от него отделно и да го представи отделно. Той има правото да избере коя да е от двете форми, така може да избере и трета форма, с единствената цел - да се изнесе всичко, което съм разказала, да го предаде точно както съм го разказвала, да го напише така и в такава форма, че да отговаря на истинността на нещата и събитията, да отговаря на моя стил и език, на моята индивидуалност и на моята личност, така както той ме познава и така както се вижда в моят разказ. 8. Д-р Вергилий Кръстев беше първият човек, на когото лично съм разказвала цялата истина за моя живот; освен събеседник се явяваше като изповедник и лично настояваше, че всичко трябва да се запише и документира от мен. Макар че ни разделяше една възрастова граница от четиридесет години, той бе онзи, който успя да доведе докрай една започната работа отпреди деветнадесет години. Много неща съм споделяла и с други приятели, но това оставаше в рамките на един разказ и пожелания на добрите и благодарни слушатели, и нищо повече. Затова доверието, с което го обличам, е доверие, изпитано чрез труд и работа от 19-годишно сътрудничество. 9. След като избере формата, начина и принципа на представяне на моите спомени и опитности, след като той редактира същите, след като се възползва от свободата на избора от средствата, които съм му предоставила, спазвайки единствено истинността на разказа ми, накрая той ще представи всичко това като автор Елена Андреева, а своето име ще добави в рубриката под следния надслов: Слушал, записвал, редактирал и представил за прочит д-р Вергилий Кръстев. По този начин ще се зачете неговия труд както и истинността за нашия съвместен труд, защото без неговата намеса и настоятелност настоящето трудно би излязло на бял свят.
към текста >>

Тя беше човек на Духа и Духът бе този, който я ръководеше.
Защото Словото на Учителя е Слово на Бога. И защото „Глава на Твоето Слово е Истината". Елена Андреева, като стенографка на Учителя, си завърши своята работа докрай. Елена Андреева като ученик си разреши своите задачи. Тя остави за следващото поколение една съкровищница от нейните спомени за живота на Школата по времето на Учителя. Тя беше човек на Духа и Духът бе този, който я ръководеше.
към текста >>

11. 8. СТАРАТА ФАНЕЛА

И наистина те си уйдисваха във всичко, защото бяха светски хора.
Тя го обичаше много, беше момче и приличаше досущ на нея. Съпругата на брат ми Станислав беше немкиня и се казваше Рихи. Майка ми започна да излиза с нея на гости и да я води насам-натам - и на двете им се хареса. Майка ми имаше вече с кого да излиза, а снаха ми се развличаше по този начин и не стоеше сама у дома. Когато споделих това с Учителя той ми каза: „Тя майка ти ще заобича снаха ти Рихи". И наистина те си уйдисваха във всичко, защото бяха светски хора. Аз отказвах да ходя, защото не исках да си губя времето. А моето увакантено място го зае тогава напълно сполучливо снаха ми, че се стигна до там, че когато се завръщаха от гости възбудено говореха за светските клюки, поглеждаха ме отвисоко, че аз съм се завряла там някъде си и чета някаква книга. Вдигаха рамене и се споглеждаха, кимаха с глава, което означаваше, че аз съм вече чужда в този дом. Да, аз наистина им бях станала чужда. Хората се отличават по пътя, по който се движат и чрез пътя, по който са принудени да извървят.
към текста >>

А моето увакантено място го зае тогава напълно сполучливо снаха ми, че се стигна до там, че когато се завръщаха от гости възбудено говореха за светските клюки, поглеждаха ме отвисоко, че аз съм се завряла там някъде си и чета някаква книга.
Майка ми започна да излиза с нея на гости и да я води насам-натам - и на двете им се хареса. Майка ми имаше вече с кого да излиза, а снаха ми се развличаше по този начин и не стоеше сама у дома. Когато споделих това с Учителя той ми каза: „Тя майка ти ще заобича снаха ти Рихи". И наистина те си уйдисваха във всичко, защото бяха светски хора. Аз отказвах да ходя, защото не исках да си губя времето. А моето увакантено място го зае тогава напълно сполучливо снаха ми, че се стигна до там, че когато се завръщаха от гости възбудено говореха за светските клюки, поглеждаха ме отвисоко, че аз съм се завряла там някъде си и чета някаква книга. Вдигаха рамене и се споглеждаха, кимаха с глава, което означаваше, че аз съм вече чужда в този дом. Да, аз наистина им бях станала чужда. Хората се отличават по пътя, по който се движат и чрез пътя, по който са принудени да извървят. Отивам при Учителя и споделям неволите си. Бях с тетрадката си и с молива и стенографирах обикновено неговите думи „Когато се намериш в тежки условия и се почувствуваш изоставена, помисли си, че добрите хора те обичат, ангелите те обичат и Бог те обича.
към текста >>

Да се добере човек до идея на вегетарианството не бе лесна работа както тогава, така и днес.
Имах приятелка, която беше вегетарианка и беше член във вегетарианското дружество. Веднъж споделих с нея, че ми е втръснало да ям месо и тя ми подхвърли: „Ами защо тогава не станеш вегетарианка? " На следващия ден накупих вегетариански книги, зачетох се, после прегърнах тази идея и станах член на вегетарианското дружество. Така като член на това дружество ме Пуснаха родителите ми на вегетарианския конгрес в Търново, който бе едновременно със събора на Бялото Братство. Аз тръгнах на вегетарианския конгрес, а отивах при Учителя. Да се добере човек до идея на вегетарианството не бе лесна работа както тогава, така и днес. Учителят веднъж каза: „Идеята за вегетарианството се намира на три километра височина". Да ти се изкачи съзнанието до три хиляди метра височина над земята също не беше лесна работа. След две години време бях поканена на сватба, женеше се моя приятелка и да не откажа взех, че топнах с хляб в гозбата направена с месо от кумова срама. Два дена след това имах разстройство. Едвам се справих с него.
към текста >>

12. 28. СТРАЖАТА

Точно в този момент те решиха да поставят да прислужва на Учителя сестра Станка и по този начин да не се допуска външен човек да пристъпва прага и вратата на Учителя.
Той се усмихна и каза: „Марийке, този път яденето ти не е прегоряло". Ето символика външна и вътрешна, двупосочна. Когато старите братя и сестри бяха решили да ни забранят на нас младите да прислужваме на Учителя и по този начин да спрат нашият контакт с него бе направено с единствената цел да се спрат тези млади жени да се въртят около Учителя. А имаше и ревност към нас младите, понеже Учителят ни обгръщаше с по-голямо внимание, а това донесе и доведе завистта на възрастните към нас. А това нещо се отклони и отиде в своята крайност - някой се озлобиха и това озлобение дори не можеше да се срещне долу в света, а камо ли в една окултна школа. Точно в този момент те решиха да поставят да прислужва на Учителя сестра Станка и по този начин да не се допуска външен човек да пристъпва прага и вратата на Учителя. Бяха си направили дежурства старите братя, защото решиха освен вътрешна охрана, която да бъде Станка, да има и външна охрана от заслужили братя. И понеже имаше вече стража около Учителя, която да не допуща нас младите, единствената връзка между нас и Учителя трябваше да се осъществява чрез стражата и въпросната сестра Станка. Учителят беше поставен по този начин под домашен арест. Имаше тогава една такава форма, когато властта и полицията поставят някой нарушител на законите не в затвора и не в полицията, а в собственият му дом и поставят денонощна стража пред вратата му, за да не може нито той да излиза навън от къщата си, нито чужд човек да може да го посещава. Единствено право имаха да влизат в къщата неговите домашни.
към текста >>

Имаше тогава една такава форма, когато властта и полицията поставят някой нарушител на законите не в затвора и не в полицията, а в собственият му дом и поставят денонощна стража пред вратата му, за да не може нито той да излиза навън от къщата си, нито чужд човек да може да го посещава.
А това нещо се отклони и отиде в своята крайност - някой се озлобиха и това озлобение дори не можеше да се срещне долу в света, а камо ли в една окултна школа. Точно в този момент те решиха да поставят да прислужва на Учителя сестра Станка и по този начин да не се допуска външен човек да пристъпва прага и вратата на Учителя. Бяха си направили дежурства старите братя, защото решиха освен вътрешна охрана, която да бъде Станка, да има и външна охрана от заслужили братя. И понеже имаше вече стража около Учителя, която да не допуща нас младите, единствената връзка между нас и Учителя трябваше да се осъществява чрез стражата и въпросната сестра Станка. Учителят беше поставен по този начин под домашен арест. Имаше тогава една такава форма, когато властта и полицията поставят някой нарушител на законите не в затвора и не в полицията, а в собственият му дом и поставят денонощна стража пред вратата му, за да не може нито той да излиза навън от къщата си, нито чужд човек да може да го посещава. Единствено право имаха да влизат в къщата неговите домашни. Тук на Изгрева се случи същото - Учителят бе поставен под домашен арест и то не от властта, която го хулеше, не от обществото, което го отхвърляше, не от духовенството, което изсипваше огън и жупел срещу Учителя, а от самите нас, от самите му ученици - от възрастните братя. Да се чудиш и да се маеш. Сега като ги разказвам тези неща учудвам се как Учителят ни е търпял нас, говоря за тези, които бяхме около него, а за другите - неговите явни противници, за тях да не говорим. Представете си тази стража пред вратата на Учителя беше въоръжена.
към текста >>

Човек всякога може да пожелае да бъде най-малък, да вземе за себе си най-малкия дял.
Но след този случай стражата изчезна. Учителят сам си беше стража. На този ден наистина се беше случило нещо - махна се стражата, махнаха се някои човешки приумици, а един урок бе даден на учениците от Школата. На следващият ден съм при Учителя. Той говори, а аз пиша: „На физическият свят на един стол може да седи само един, а в Духовният свят могат и десет да седят, защото хората в Духовния свят притежават изкуството да се смаляват. Човек всякога може да пожелае да бъде най-малък, да вземе за себе си най-малкия дял. Когато се изкачиш на един връх след това ще се изправят други върхове, а след него пак други и така без край. Възкачването е цяла еволюция към върха на Мъдростта. Съмненията ще дойдат и съблазните ще дойдат. Те, естествено си идат. Човек трябва на всичко да устои.
към текста >>

Човек трябва на всичко да устои.
Човек всякога може да пожелае да бъде най-малък, да вземе за себе си най-малкия дял. Когато се изкачиш на един връх след това ще се изправят други върхове, а след него пак други и така без край. Възкачването е цяла еволюция към върха на Мъдростта. Съмненията ще дойдат и съблазните ще дойдат. Те, естествено си идат. Човек трябва на всичко да устои. Ти си експанзивна натура, твоята вода е дълбока зимно време и пролет, а през лятото и есента пресъхва. Затова най-благоприятното ти време за работа е сега. Сега имаш едни мъчнотии, но по-нататък ще дойдат други. Духът ти е независим от настроенията. Не може да избира човек все хубаво време за учене.
към текста >>

Не може да избира човек все хубаво време за учене.
Човек трябва на всичко да устои. Ти си експанзивна натура, твоята вода е дълбока зимно време и пролет, а през лятото и есента пресъхва. Затова най-благоприятното ти време за работа е сега. Сега имаш едни мъчнотии, но по-нататък ще дойдат други. Духът ти е независим от настроенията. Не може да избира човек все хубаво време за учене. В Англия може да се наберат само 10о слънчеви дни, само тогава ли да работят хората? Може ли вятърът или мъглите да бъдат причина ти да не работиш? Ще работиш както светските хора работят. Ще станеш сутрин, ще се помолиш на Бога и ще започнеш да учиш. Няма да си мислиш за изнемогване.
към текста >>

Ще работиш както светските хора работят.
Сега имаш едни мъчнотии, но по-нататък ще дойдат други. Духът ти е независим от настроенията. Не може да избира човек все хубаво време за учене. В Англия може да се наберат само 10о слънчеви дни, само тогава ли да работят хората? Може ли вятърът или мъглите да бъдат причина ти да не работиш? Ще работиш както светските хора работят. Ще станеш сутрин, ще се помолиш на Бога и ще започнеш да учиш. Няма да си мислиш за изнемогване. Няма да приемаш и изпъждаш мрачните мисли, които ти пращат. Ще си казваш постоянно „Мога, мога, мога..." до края. Това, което е възможно за човека можеш да го направиш.
към текста >>

Това, което е възможно за човека можеш да го направиш.
Ще работиш както светските хора работят. Ще станеш сутрин, ще се помолиш на Бога и ще започнеш да учиш. Няма да си мислиш за изнемогване. Няма да приемаш и изпъждаш мрачните мисли, които ти пращат. Ще си казваш постоянно „Мога, мога, мога..." до края. Това, което е възможно за човека можеш да го направиш. Онова, което не е възможно Бог ще го направи. Когато ти дойдат мъчнотии ще речеш: „Добър е Господ, Той всичко ще оправи". Ти се намираш в положението на един бедняк с аристократични стремежи: все искаш някой да ти слугува. В миналото сте били князе, графове, барони, но сега условията са се изменили. Ще си кажеш сега: „И при тези условия пак мога да направя нещо".
към текста >>

И да живее човек само лятно време не е хубаво, защото много ще се изсуши.
Ти като се движиш по-бързо от дъжда, той няма да те настигне и намокри. Ако се издигнеш като птица във въздуха, лъвът не може да те достигне, а колкото и да бягаш ако си един заек ще те настигнат. Ти ще си кажеш постоянно: „Господ всичко нарежда за добро" и ще видиш работите какъв обрат ще вземат. Не че няма да дойдат мъчнотии, те ще дойдат, но всичко ще преодолееш с вяра. Тези състояния ще надделееш над тях. И да живее човек само лятно време не е хубаво, защото много ще се изсуши. Затова човек трябва да работи при различни условия и всичко да преодолее с вяра към Бога".
към текста >>

Затова човек трябва да работи при различни условия и всичко да преодолее с вяра към Бога".
Ако се издигнеш като птица във въздуха, лъвът не може да те достигне, а колкото и да бягаш ако си един заек ще те настигнат. Ти ще си кажеш постоянно: „Господ всичко нарежда за добро" и ще видиш работите какъв обрат ще вземат. Не че няма да дойдат мъчнотии, те ще дойдат, но всичко ще преодолееш с вяра. Тези състояния ще надделееш над тях. И да живее човек само лятно време не е хубаво, защото много ще се изсуши. Затова човек трябва да работи при различни условия и всичко да преодолее с вяра към Бога".
към текста >>

13. 98. КОЛЕЛОТО СЪС СПИЦИТЕ, КОЕТО ТРЪГНА ПО СВЕТА

Тогава аз си обясних защо този свят, в който майка ми непрекъснато искаше да ме води, светския свят на тогавашното т. нар.
98. КОЛЕЛОТО СЪС СПИЦИТЕ, КОЕТО ТРЪГНА ПО СВЕТА В онези първи години на Школата, когато бях още много млада и когато бях още бях под закрилата на Учителя и не бях още пусната в света както това Учителят стори по-късно, живях в един особен свят горе във висините на едно необикновено преживяване на цялото ми същество. Преминавах през някои положения, които ми бяха съвсем, ама съвсем познати. По този повод Учителят ми каза: „Преди ти си се движела само в аристократични среди", т.е. искаше да каже, че в моите предишни прераждания на земята аз съм живяла в онези висши среди на всяко едно общество. Тогава аз си обясних защо този свят, в който майка ми непрекъснато искаше да ме води, светския свят на тогавашното т. нар. висше общество в България ми бе до болка познато. Майка ми се стараеше всячески да ме въвлече в него като ме караше да свиря на разни приеми, на разни празненства на познати семейства. Аз познавах този свят и просто знаех кое след какво ще последва. Тези неща бяха в мене отработени хиляди пъти и аз се движех свободно в тази среда особено когато таланта ми се проявяваше без всяка задръжка. Беше интересно, забавно, но моят път беше друг, спряха ме от горе и ме насочиха по моят собствен път.
към текста >>

А човек всеки ден живее и вътрешно държи изпитите си.
Тези неща бяха в мене отработени хиляди пъти и аз се движех свободно в тази среда особено когато таланта ми се проявяваше без всяка задръжка. Беше интересно, забавно, но моят път беше друг, спряха ме от горе и ме насочиха по моят собствен път. Не съжалявам, а благодаря, че така стана. Разбира се, че дойде време да се запознае с Учителя, да го срещна и това определи моят път и живота ми след това. Още в самото начало на Школата Учителят ми каза: „Ако ти си издържиш изпита ще доживееш дълъг живот". А човек всеки ден живее и вътрешно държи изпитите си. Така че вече съм на седемдесет и пет години, а от осемнайсет години започнах с тези изпити или казано петдесет и седем години ги държа ежедневно. Дали това е дълъг живот не зная, но ако продължавам да ги държа успешно тези изпити вероятно ще ми се отпусне още жизнен кредит, за да довърша и някоя друга работа. Та този изпит, за който спомена Учителя е един непрекъснат процес от дни и години и те се редуват един след друг и човек чрез тях се изпитва, оценява и върви по своят вътрешен, духовен път. А дали е успешен или не аз не мога да определя. Това ще го определи друг.
към текста >>

Та този изпит, за който спомена Учителя е един непрекъснат процес от дни и години и те се редуват един след друг и човек чрез тях се изпитва, оценява и върви по своят вътрешен, духовен път.
Разбира се, че дойде време да се запознае с Учителя, да го срещна и това определи моят път и живота ми след това. Още в самото начало на Школата Учителят ми каза: „Ако ти си издържиш изпита ще доживееш дълъг живот". А човек всеки ден живее и вътрешно държи изпитите си. Така че вече съм на седемдесет и пет години, а от осемнайсет години започнах с тези изпити или казано петдесет и седем години ги държа ежедневно. Дали това е дълъг живот не зная, но ако продължавам да ги държа успешно тези изпити вероятно ще ми се отпусне още жизнен кредит, за да довърша и някоя друга работа. Та този изпит, за който спомена Учителя е един непрекъснат процес от дни и години и те се редуват един след друг и човек чрез тях се изпитва, оценява и върви по своят вътрешен, духовен път. А дали е успешен или не аз не мога да определя. Това ще го определи друг. Бях много млада, току-що отишла при Учителят, а той ми заяви: „Ти не си годна за физическият живот вече". Това изказване ме затрудни много и с годините, които преминаваха непрекъснато се питах какво ли означава това. Че не обичах тежкия физически труд - не го обичах, че коя жена го обича.
към текста >>

Трябва бодрост и никога да се не обезсърчава човек.
Трябва постоянно да работи върху добрите идеи и те ще се реализират. Не е в силата. Като духаш, духаш най-после колата ще тръгне. Виж как работи светлината. Слънчевите лъчи постепенно, но непрекъснато действуват върху почвата и най-сетне пониква тревата. Трябва бодрост и никога да се не обезсърчава човек. Аз съм забелязал, че хората се движат в двете посоки и в двете крайности: или стават много корави, или като омекнат стават много меки. Не, където трябва да бъдеш твърд, ще бъдеш твърд. Значи ще постоянствувате. Където трябва да си мек, ще бъдеш мек." „Учителю, аз мисля, че в желанията си съм настойчива." „Да, това е така. Да се стремиш да не обичаш, то е подпушване.
към текста >>

Човек, който на себе си не може да помогне какво искаш да ти помогне.
Ти ще употребиш тази енергия да обичаш Бога. Можеш да обичаш науката." „Учителю, но при това преминаване не може да не настъпи някоя криза у мен? " „Разбира се, че ще настъпи. И ще дойдат. Например, имаш някоя приятелка, ти не можеш да уповаваш на нея, че тя ще ти помогне докато.не е помогнала на себе си. Човек, който на себе си не може да помогне какво искаш да ти помогне. Ученик, който своите задачи не може да разреши, не можеш да очакваш, че ще реши и твоите задачи. Това е толкова естествено и разбираемо."
към текста >>

14. 149. КРЪСТОНОСНИ ПОХОДИ

По закон Божий и по закон светски аз съм по-близко до Борис, Отивам при Боян Боев и го питам: „Брат Боян, какво става, научих, че теб някой иска да те премести.
Но Цанка си беше решила да вземе стаята, в която спеше Боев и да го прехвърли в другата тясна, северна стая, за Да може тя като сестра на Борис да се намести в голямата стая и по-късно да ме изгонят от къщичката. Един ден Неделчо Попов среща Станка - моята къщна помощница и й предава: „Отиди кажи на Мария да стъпи на краката си, защото ще й вземат стаята". Станка дойде веднага и ми предаде думите му, тогава аз скочих, стъпих на краката си, отидох на Изгрева и какво да видя. Цанка бе започнала да се разполага както си иска и каквото й хрумне и бе заявила пред Боян, че е рождена сестра на Борис и че сега тя ще се разпорежда там. Ама аз бях пьк законна съпруга. По закон Божий и по закон светски аз съм по-близко до Борис, Отивам при Боян Боев и го питам: „Брат Боян, какво става, научих, че теб някой иска да те премести. Ти искаш ли тази хубава, голяма стая? " „Искам я, но тя Цанка я е взела и каквото каже, това ще бъде." Аз по това време се занимавах с поддръжката на гроба на Учителя и за него се грижех от 1944 г до 1957 г. Борис се върна от работа и аз му казах желанието на брат Боян. „Щом иска брат Боян така да бъде." Аз само казах желанието му, но знаех, че той няма да му откаже и не исках да постъпвам по друг начин и да влизам лично с разправии с Цанка. Така и този път тя не успя да изгони Боян Боев от голямата стая.
към текста >>

А аз му казвам: „Тя е единствения човек, който ми съ-чувствува".
Веднъж Станка ги заварва двете, че закусват и се разправят как да се настанят в стаята. Станка влиза в стаята, слуша ги как се разправят, но тя носела в ръцете си дърва за печката, но ги хвърля нарочно от високо на пода, чува се трясък, те подскачат уплашено както закусват. Казват й да спре, а тя отговаря: „Аз имам господарка Мария и господар Борис. И правя онова, което те ми нареждат". Те я наклеветиха на Борис, а той й се кара пред мен. А аз му казвам: „Тя е единствения човек, който ми съ-чувствува". Борис наведе глава и нищо не каза. Борис по това време непрекъснато беше там след работа на Изгрева, а мен ме бяха изолирали два месеца и бях на заточение във вилата. Искаха да ме премахнат, но не успяха. Бяха принудени да отпътуват за Габрово. А Борис преди това отстъпи и те чрез него въпреки всичко не можаха да ми се наложат и да прокарат плана си, за да ме отделят и отдалечат от него.
към текста >>

Но после погледнеш пак нагоре към върха и гледам те пълзиш, пълзиш нагоре докато се изкачиш пак." „Аз, Учителю, съм неуравновесен човек, в двете крайности се движа." „Ти в сравнение с другите си цвете.
Това беше един голям урок за нея и поука за останалите. Аз съм на разговор при Учителя. „Понякога те поглеждам/че се качиш на някой висок връх и се зарадваш. После погледна, слезнала си в такава долина, че едвам се виждаш. Свила си се в колибката си и си казваш: „То в такава тъмнина няма смисъл да се живее". Но после погледнеш пак нагоре към върха и гледам те пълзиш, пълзиш нагоре докато се изкачиш пак." „Аз, Учителю, съм неуравновесен човек, в двете крайности се движа." „Ти в сравнение с другите си цвете. Да бяха всички неуравновесени като теб с мед да ги храниш. Ти си доста уравновесена по отношение на останалите. Когато ти прати Господ едно страдание, то вътрешно да се зарадваш. Ти си от безпокойните натури. Ти много се безпокоиш.
към текста >>

15. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

Богомилите са виновни само за това, гдето са посочвали недъзите на тогавашните светски и духовни власти.
Вие ни нарекохте нови богомили. Какви сме ние, това ще видите. Остаряло е вече обвинението против богомилите, че те станали причина за падането на България под турското робство, когато исторически е установено, че причината за това са били болярите и самото духовенство, което, за да прикрие вината си, хвърля отговорността на богомилите. Трябваше европейски историци да ни кажат, че богомилите са дали светлина на Запад, и че те първи са провъзгласили свободата на съвестта и мисълта. Турците са завоювали много християнски народи не за това, че между тях е имало богомили, а защото духовниците и управниците им са били безсилни да се справят с покварата, която те сами са подхранвали. Богомилите са виновни само за това, гдето са посочвали недъзите на тогавашните светски и духовни власти. Те са били хора с чист морал. Те са били гордостта на България тогава и сега. 5. Вие казвате, че г-н Дънов отричал държавата. На целият непредубе-ден християнски свят е известно, че Христос пръв е отрекъл държавата. Апостол Павел е казал, че Христос е дошъл на земята да унищожи всеки закон и всяка власт.
към текста >>

Вие казахте в речта си, че всички бели братя, заедно с учителя им, били психопати, нервно болни и луди хора, от друга страна Вие изтъкнахте, че Дънов бил безспорно учен човек и че" много от неговите ученици били също учени и интелигентни хора.
Признаваме, че опасността за Вас е голяма, защото Христос сам е против днешното общество, което вие крепите; той е и против Вашият морал, защото е казал: „Слушайте каквото свещениците ви казват, но не вършете това, което те вършат". Вие преди да осъждате Учителят Дънов, питахте ли Христа какво той мисли за съвременното общество? 8. Намерили сте, че г-н Дънов разговарял с дявола, който му се оплаквал, че хората го надрасли в престъпленията си, и че все с него се оправдавали. Като ректор на една християнска семинария, трябваше да разберете тази алегория (вие знаете, че дяволът ходил на рапорт при Господа) -това не трябва да Ви учудва, стига да е чиста душата Ви, когато дяволът се изпречи пред Вас, като едно време се бе изпречил пред Христа да го изкушава. Изкушението е лошо нещо: когато двама попове се скарат в църквата за дискоса, дявола им служи за посредник; когато попове се явят пред съда да се съдят един друг, дяволът е пак между тях; когато някой владика или свещеник влязат в църквата с нечиста съвест, дяволът е пак между тях и т.н. 9. Вие казахте в речта си, че всички бели братя, заедно с учителя им, били психопати, нервно болни и луди хора, от друга страна Вие изтъкнахте, че Дънов бил безспорно учен човек и че" много от неговите ученици били също учени и интелигентни хора. Нарекохте ги още мистично настроени натури и препоръчахте да се запази мистицизмът в църквата, за да може да задоволява тя и такива натури. - Може ли човек едновременно да бъде и луд и мъдър? Ако мистицизма изумява хората, защо искате да го запазите в църквата? 10. Относно храната, Вие казахте, че учениците на Дънов със своите постни храни щели да оставят едно хилаво поколение. - Вие се обявихте против вегетарианството.
към текста >>

- Може ли човек едновременно да бъде и луд и мъдър?
8. Намерили сте, че г-н Дънов разговарял с дявола, който му се оплаквал, че хората го надрасли в престъпленията си, и че все с него се оправдавали. Като ректор на една християнска семинария, трябваше да разберете тази алегория (вие знаете, че дяволът ходил на рапорт при Господа) -това не трябва да Ви учудва, стига да е чиста душата Ви, когато дяволът се изпречи пред Вас, като едно време се бе изпречил пред Христа да го изкушава. Изкушението е лошо нещо: когато двама попове се скарат в църквата за дискоса, дявола им служи за посредник; когато попове се явят пред съда да се съдят един друг, дяволът е пак между тях; когато някой владика или свещеник влязат в църквата с нечиста съвест, дяволът е пак между тях и т.н. 9. Вие казахте в речта си, че всички бели братя, заедно с учителя им, били психопати, нервно болни и луди хора, от друга страна Вие изтъкнахте, че Дънов бил безспорно учен човек и че" много от неговите ученици били също учени и интелигентни хора. Нарекохте ги още мистично настроени натури и препоръчахте да се запази мистицизмът в църквата, за да може да задоволява тя и такива натури. - Може ли човек едновременно да бъде и луд и мъдър? Ако мистицизма изумява хората, защо искате да го запазите в църквата? 10. Относно храната, Вие казахте, че учениците на Дънов със своите постни храни щели да оставят едно хилаво поколение. - Вие се обявихте против вегетарианството. И това ли трябваше да чуем от един православен монах? Христос иска да повърне човека в първобитната му чистота, тъй както той е излезал от ръцете на Бога, който му е предписал чиста вегетарианска храна (Битие 1.29).
към текста >>

Христос иска да повърне човека в първобитната му чистота, тъй както той е излезал от ръцете на Бога, който му е предписал чиста вегетарианска храна (Битие 1.29).
- Може ли човек едновременно да бъде и луд и мъдър? Ако мистицизма изумява хората, защо искате да го запазите в църквата? 10. Относно храната, Вие казахте, че учениците на Дънов със своите постни храни щели да оставят едно хилаво поколение. - Вие се обявихте против вегетарианството. И това ли трябваше да чуем от един православен монах? Христос иска да повърне човека в първобитната му чистота, тъй както той е излезал от ръцете на Бога, който му е предписал чиста вегетарианска храна (Битие 1.29). Апостол Павел казва, че е добре човек да не яде месо и да не пие вино. Вижда се, че вашата логика е еднаква с оная на дявола, който иска да запази з1аш дио-То в света, а най-вече в манастирите. 11. Вие казвате: „Може ли учителят Дънов да бъде Божи пратеник. Нека си признаем като българи, че нямаме нищо хубаво. Ние нямаме даже умни управници.
към текста >>

Апостол Павел казва, че е добре човек да не яде месо и да не пие вино.
Ако мистицизма изумява хората, защо искате да го запазите в църквата? 10. Относно храната, Вие казахте, че учениците на Дънов със своите постни храни щели да оставят едно хилаво поколение. - Вие се обявихте против вегетарианството. И това ли трябваше да чуем от един православен монах? Христос иска да повърне човека в първобитната му чистота, тъй както той е излезал от ръцете на Бога, който му е предписал чиста вегетарианска храна (Битие 1.29). Апостол Павел казва, че е добре човек да не яде месо и да не пие вино. Вижда се, че вашата логика е еднаква с оная на дявола, който иска да запази з1аш дио-То в света, а най-вече в манастирите. 11. Вие казвате: „Може ли учителят Дънов да бъде Божи пратеник. Нека си признаем като българи, че нямаме нищо хубаво. Ние нямаме даже умни управници. В света има толкова по-умни, по-добри и по-морални от българите и ако Бог е научил да праща своите пратеници на земята, между българския народ ли ще ги прати?
към текста >>

Следователно, един истински просветен човек, който се абстрахира от всякакви схоластични хитрувания, ще съзре в този излаз за посрещане на изгряващото слънце нещо по-друго, а не някакво поклонение.
православие през десет века половината български народ е бил подлаган на погърчване. Сити сме вече на гръцки църкви. Българската духовна мисъл е надраснала отдавна елинското православие. 14. Вие и Вашите братя черноризци разгласявате на ляво и на дясно, че учениците на Бялото Братство се кланели на слънцето. Ако това Ваше твърдение беше вярно, ние трябваше да излизаме пред изгряващото слънце всяка заран, а не само през месеците май и юни, когато всичко расте и се развива. Следователно, един истински просветен човек, който се абстрахира от всякакви схоластични хитрувания, ще съзре в този излаз за посрещане на изгряващото слънце нещо по-друго, а не някакво поклонение. Всъщност ние използваме радиоактивността на слънцето, неговата електромагнетична сила, не казваме окултна сила, защото това понятие много Ви стряска, чувствувайки, че тази практика не е за Вас. Като за Вас хора с повърхностни познания по тайните на Битието е достатъчно поне да знаете, че и самата съвременна медицина си служи с хелиотерапията и че следователно тука няма място за критики и подигравки. Само бухалите се крият от светлината. Когато клеветите учениците на Бялото Братство, че се кланели на слънцето, недейте забравя, че над вратата на черковният олтар е поставено едно слънце, изработено от дърво и други златни и сребърни слънца, които са емблемата на Христа и на които Вие сами се кланяте. Представете си, че един африкански богослов, облечен с либаде, влиза в църквата на празника на Рождество Христово и вижда тези слънца, пред които се пее: „Тебе кланя-ем ти ся Солнце правди".
към текста >>

Така днес ви говори и Бялото Братство: обнова от стария човек със закоравели пороци и с палиативни средства, не очаквайте.
Ние считаме, че между такива именно трябва да работи духовенството. Ние знаем още, че външните форми, от страх да целуваме кръста и Евангелието, да се кълнем, че ще сме верни, а да вършим противни на Христовите желания дела, не са основите на християнството. Ние издигаме именно сега този лозунг; християнина трябва да вярва в Христа и да върши Неговите дела. Едно знайте, драги братя и сестри, че ако това дело е чистото Христово Учение, никой не може го спря, то ще расте; а ако е човешко, то ще рухне. Така е говорил, преди две хиляди години, ученият Гамалиел на книжниците и фарисеите, начело с духовенството, когато бяха затворили Апостолите и искаха да ги убиват, защото разнасяха словото Христово. Така днес ви говори и Бялото Братство: обнова от стария човек със закоравели пороци и с палиативни средства, не очаквайте. Това е Божествен закон. Който иска положителна обнова, този е пътя. Ние напразно искаме безукоризнени управници, безукоризнено общество, дом, личност, без тази обнова. Време е вече да ви кажем и ние, че злото е пуснало дълбоки корени и трябва жертва от всекиго и то коренна - промяна на сърцето, ума и душата на личността. Ние знаем още, че много души чувствуват същото и ще споделят писаното от нас, остава само да се направи крачка напред от всекиго.
към текста >>

16. 287. СЛАВЧО ПЕЧЕНИКОВ - ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ

Като похлупак на всичко отгоре зад салона на Изгрева се залепи една кръчма като мястото бе закупено от противниците на Учителя - свещениците, които го дадоха под наем, намериха човек, построи кръчма.
287. СЛАВЧО ПЕЧЕНИКОВ - ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ Когато започна да се устройва Изгрева Учителят беше наредил да се закупят местата от селяните в един голям периметър - от шосето за Дървеница до Диана бад. Но какво правеха възрастните приятели, какво умуваха, но те не изпълниха това нареждане. Ние бяхме тогава млади, нас ни интересуваха други неща, а пък възрастните приятели бяха авторитети, познаваха законите на обществото и движеха всички организационни въпроси на Изгрева. А главен ковчежник беше Тодор Стоименов, който не даваше лев без знанието на Учителя. Пари можеха да се намерят, но стана така, че местата се изкупиха от външни хора, заселиха се чужди хора около нас, които впоследствие ни пречеха. Като похлупак на всичко отгоре зад салона на Изгрева се залепи една кръчма като мястото бе закупено от противниците на Учителя - свещениците, които го дадоха под наем, намериха човек, построи кръчма. Там се пиянстваше, вдигаше се врява, носеше се мирис на кебапчета и точно под носа на Учителя. Така че за всяко непослушание се получаваха големи неуредици. Учителят бе наредил местата да се разпределят по един декар и всеки да получи един парцел, където да си построи къщичка и да има място да си засади овощни дръвчета, да има градина, в която да си посажда зеленчук, да се правят нашите опити съгласно методите на Учителя и накрая този двор да служи за прехранване като се изваждат от него плодове и зеленчуци. Така се намери един селянин, който продаде една нива от два декара и шестотин кв.м и вместо да се закупи от двама човека то тя се закупи от седем човека. Така с нотариален акт N 176, том 25, регистър 5224, номер дело 4822 от 1931 г.
към текста >>

Така се намери един селянин, който продаде една нива от два декара и шестотин кв.м и вместо да се закупи от двама човека то тя се закупи от седем човека.
Пари можеха да се намерят, но стана така, че местата се изкупиха от външни хора, заселиха се чужди хора около нас, които впоследствие ни пречеха. Като похлупак на всичко отгоре зад салона на Изгрева се залепи една кръчма като мястото бе закупено от противниците на Учителя - свещениците, които го дадоха под наем, намериха човек, построи кръчма. Там се пиянстваше, вдигаше се врява, носеше се мирис на кебапчета и точно под носа на Учителя. Така че за всяко непослушание се получаваха големи неуредици. Учителят бе наредил местата да се разпределят по един декар и всеки да получи един парцел, където да си построи къщичка и да има място да си засади овощни дръвчета, да има градина, в която да си посажда зеленчук, да се правят нашите опити съгласно методите на Учителя и накрая този двор да служи за прехранване като се изваждат от него плодове и зеленчуци. Така се намери един селянин, който продаде една нива от два декара и шестотин кв.м и вместо да се закупи от двама човека то тя се закупи от седем човека. Така с нотариален акт N 176, том 25, регистър 5224, номер дело 4822 от 1931 г. тази нива бе закупена от следните лица: Славчо Георгиев Печеников и Борис Николов Дойнов общо 500 кв.м, Райна Захариева - 592 кв.м, Гена Папазова - 608 кв.м, Никола Антов Вълчев - 300 кв.м, Стоянка Илиева Христова - 300 кв.м, Йорданка Иванова Писинова - 300 кв.м. Така Славчо Печеников и Борис Николов взеха общо 500 кв.м като от едната страна Борис построи къщичка, но после Славчо също построи от другата страна къща като не даде никакви пари, а мястото бе платено от Борис. Трябваше да се построи клозет, който бе построен от Игнат Котаров и Борис, но после ни изпъдиха от клозета без дори да платят за мястото и за труда. Славчо измъкна много пари от Борид и не върна нищо.
към текста >>

Учителят каза: „Славчо е много опасен човек, пази се от него".
Трябваше да се построи клозет, който бе построен от Игнат Котаров и Борис, но после ни изпъдиха от клозета без дори да платят за мястото и за труда. Славчо измъкна много пари от Борид и не върна нищо. Той беше много деен, тичаше напред-назад, организираше уж нещата, а Борис стоеше настрана - не му се разправяше, защото нямаше отношение към съвременните институции и не ги обичаше. Той работеше и даваше пари на Славчо Печеников, а той го лъжеше и обираше. Отидох накрая при Учителя и му разказвам как са нещата до този момент. Учителят каза: „Славчо е много опасен човек, пази се от него". Но когато обръщах внимание на Борис, че той работи за втори предприемач и че ще бъде изигран от Славчо, то Борис ме срязваше веднага. Не се съобразяваше изобщо нито с мен, нито дори с мнението на Учителя, за да бъде по-внимателен и предпазлив с такива опасни човеци. Така че Борис работи за този що духа по полето. Да се разберем -не работи за Духа Божий, а за онзи що духа по полето. Ето Духът Божий му казва що да прави чрез устата на Учителя, а той вярва на онзи що духа по полето и що си разиграва коня по Изгрева.
към текста >>

Беше певица и мил човек.
А сега когато трябва да бъдеш мек си твърд". Стои Славчо, слуша, мига и накрая след дълго умуване разбра какво искаше да каже Учителя и се ожени за нея. По-късно му се родиха две момичета - Людмила и Боряна. Минаха години, бракът им бе несполучлив, той се запиля по друга линия да си търси приятелки при жива съпруга. Преди това Люба беше приятелка с Михаил Иванов и след заминаването му за Париж тя се сприятели със Славчо. Беше певица и мил човек. Та Славчо тръгна по една линия поради несполучливия си брак, а пък Люба тръгна също по друга линия, за да търси утешение от несполучливия си брак. Ето така се развиваха нещата на Изгрева под носа на Учителя. Защо ви разказвам тези неща? Не за да видите какво представлява външният Изгрев, а защото такова поведение беше престъпление към Учителя и Школата му. Той даваше Словото на Бога, Учението му бе съобразно Високият идеал, а учениците му правеха и вършеха отвън точно противното, дори постъпваха много по-лошо от онези, които бяха долу в града.
към текста >>

Накрая Борис се връща у дома и споделя: „Ама знаеш ли, че този Славчо е наистина много опасен човек, трябва да се пазим от него".
властта реши да се разруши Изгрева и да се премахнат всички построени къщички, за да се подготви бъдещ терен за новите строежи, които трябваше да бъдат построени. Беше наредено всички притежатели на имот да представят своите нотариални актове и понеже Славчо Печеников бе деен той реши да задвижи този въпрос, но аз помолих Борис да ме послуша и да предаде собствените си документи на адвокат, който да задвижи целият въпрос. И точно тогава Славчо се опита да изиграе отново Борис и да му вземе местото. Той изобщо не предполагаше, че Борис има нотариален акт същият, който го цитирах по-горе. Самият адвокат се възмущаваше от него пред мен и за мен не беше изненада, но на Борис му беше чудно защо адвоката се възмущава от постъпките на Славчо. Накрая Борис се връща у дома и споделя: „Ама знаеш ли, че този Славчо е наистина много опасен човек, трябва да се пазим от него". Аз седнах и се смях от сърце, отдавна не бях се смяла така. Борис чак след 50 години беше успял да се добере до едно положение, което Учителят го беше казал навремето. Беше най-забавното, че повтори същите думи на Учителя от преди 50 години. Аз му извадих тетрадката си и му показах на коя дата е записано това изказване на Учителя. А той с изненада се обръща към мен: „Ами защо не ми си го казала досега, за да зная и да се предпазвам?
към текста >>

Така се познава естеството на човека и това, което разказвам не се отнася нито за ученици на Учителя, а е дори под всякаква критика, защото онези в града, светските хора, постъпваха много по-честно и доброжелателно.
Не се учудих много, защото беше заявил впоследствие пред всички, че след като Борис е влезнал в затвора той си е изиграл вече ролята и други трябва да дойдат на негово място. Той и другите около него смятаха, че Борис в затвора няма да издържи, ще умре и загине и че трябва той да стане председател на Братския съвет. Когато Борис излезна от затвора и по-късно се видя, че не е необходимо никой никого да замества, защото вече нямаше нищо, а Изгрева беше ликвидиран, унищожен и сринат до основи. Ето как работи Учителя с обикновени методи. Той постави Славчо в напълно естествени условия да се прояви такъв какъвто е. Така се познава естеството на човека и това, което разказвам не се отнася нито за ученици на Учителя, а е дори под всякаква критика, защото онези в града, светските хора, постъпваха много по-честно и доброжелателно. Учителят виждаше и знаеше това и търпеше. Учениците трябва да се опознаят чрез последиците на своите действия. Отидох веднъж при Учителя да протестирам защо се правят толкова безобразия на Изгрева. „Учителю, защо не им кажете да не правят такива погрешки? " Учителят отговори: „Аз да им кажа, пак ще я направят.
към текста >>

Дойде време, Учителят си замина и дойде учителя на света, който да ни учи на светските закони.
Отидох веднъж при Учителя да протестирам защо се правят толкова безобразия на Изгрева. „Учителю, защо не им кажете да не правят такива погрешки? " Учителят отговори: „Аз да им кажа, пак ще я направят. Нека я направят, за да има какво да поправят, изправят и да се учат". Ние наистина пребивавахме в една необикновена Школа. Дойде време, Учителят си замина и дойде учителя на света, който да ни учи на светските закони. Този учител беше строг и онези, които не си издържаха изпитите бяха скъсани. Всеки му се отнемаше според онова, което бе показал като разрешение на своята задача. На никой не му се размина и всеки си плати както трябва пред онзи учителя на света, който дойде на Изгрева да ни преподава ненаучените уроци по времето на Школата на Учителя.
към текста >>

17. 287. СЛАВЧО ПЕЧЕНИКОВ - ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ

Като похлупак на всичко отгоре зад салона на Изгрева се залепи една кръчма като мястото бе закупено от противниците на Учителя - свещениците, които го дадоха под наем, намериха човек, построи кръчма.
287. СЛАВЧО ПЕЧЕНИКОВ - ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ Когато започна да се устройва Изгрева Учителят беше наредил да се закупят местата от селяните в един голям периметър - от шосето за Дървеница до Диана бад. Но какво правеха възрастните приятели, какво умуваха, но те не изпълниха това нареждане. Ние бяхме тогава млади, нас ни интересуваха други неща, а пък възрастните приятели бяха авторитети, познаваха законите на обществото и движеха всички организационни въпроси на Изгрева. А главен ковчежник беше Тодор Стоименов, който не даваше лев без знанието на Учителя. Пари можеха да се намерят, но стана така, че местата се изкупиха от външни хора, заселиха се чужди хора около нас, които впоследствие ни пречеха. Като похлупак на всичко отгоре зад салона на Изгрева се залепи една кръчма като мястото бе закупено от противниците на Учителя - свещениците, които го дадоха под наем, намериха човек, построи кръчма. Там се пиянстваше, вдигаше се врява, носеше се мирис на кебапчета и точно под носа на Учителя. Така че за всяко непослушание се получаваха големи неуредици. Учителят бе наредил местата да се разпределят по един декар и всеки да получи един парцел, където да си построи къщичка и да има място да си засади овощни дръвчета, да има градина, в която да си посажда зеленчук, да се правят нашите опити съгласно методите на Учителя и накрая този двор да служи за прехранване като се изваждат от него плодове и зеленчуци. Така се намери един селянин, който продаде една нива от два декара и шестотин кв.м и вместо да се закупи от двама човека то тя се закупи от седем човека. Така с нотариален акт N 176, том 25, регистър 5224, номер дело 4822 от 1931 г.
към текста >>

Така се намери един селянин, който продаде една нива от два декара и шестотин кв.м и вместо да се закупи от двама човека то тя се закупи от седем човека.
Пари можеха да се намерят, но стана така, че местата се изкупиха от външни хора, заселиха се чужди хора около нас, които впоследствие ни пречеха. Като похлупак на всичко отгоре зад салона на Изгрева се залепи една кръчма като мястото бе закупено от противниците на Учителя - свещениците, които го дадоха под наем, намериха човек, построи кръчма. Там се пиянстваше, вдигаше се врява, носеше се мирис на кебапчета и точно под носа на Учителя. Така че за всяко непослушание се получаваха големи неуредици. Учителят бе наредил местата да се разпределят по един декар и всеки да получи един парцел, където да си построи къщичка и да има място да си засади овощни дръвчета, да има градина, в която да си посажда зеленчук, да се правят нашите опити съгласно методите на Учителя и накрая този двор да служи за прехранване като се изваждат от него плодове и зеленчуци. Така се намери един селянин, който продаде една нива от два декара и шестотин кв.м и вместо да се закупи от двама човека то тя се закупи от седем човека. Така с нотариален акт N 176, том 25, регистър 5224, номер дело 4822 от 1931 г. тази нива бе закупена от следните лица: Славчо Георгиев Печеников и Борис Николов Дойнов общо 500 кв.м, Райна Захариева - 592 кв.м, Гена Папазова - 608 кв.м, Никола Антов Вълчев - 300 кв.м, Стоянка Илиева Христова - 300 кв.м, Йорданка Иванова Писинова - 300 кв.м. Така Славчо Печеников и Борис Николов взеха общо 500 кв.м като от едната страна Борис построи къщичка, но после Славчо също построи от другата страна къща като не даде никакви пари, а мястото бе платено от Борис. Трябваше да се построи клозет, който бе построен от Игнат Котаров и Борис, но после ни изпъдиха от клозета без дори да платят за мястото и за труда. Славчо измъкна много пари от Борид и не върна нищо.
към текста >>

Учителят каза: „Славчо е много опасен човек, пази се от него".
Трябваше да се построи клозет, който бе построен от Игнат Котаров и Борис, но после ни изпъдиха от клозета без дори да платят за мястото и за труда. Славчо измъкна много пари от Борид и не върна нищо. Той беше много деен, тичаше напредназад, организираше уж нещата, а Борис стоеше настрана - не му се разправяше, защото нямаше отношение към съвременните институции и не ги обичаше. Той работеше и даваше пари на Славчо Печеников, а той го лъжеше и обираше. Отидох накрая при Учителя и му разказвам как са нещата до този момент. Учителят каза: „Славчо е много опасен човек, пази се от него". Но когато обръщах внимание на Борис, че той работи за втори предприемач и че ще бъде изигран от Славчо, то Борис ме срязваше веднага. Не се съобразяваше изобщо нито с мен, нито дори с мнението на Учителя, за да бъде по-внимателен и предпазлив с такива опасни човеци. Така че Борис работи за този що духа по полето. Да се разберем - не работи за Духа Божий, а за онзи що духа по полето. Ето Духът Божий му казва що да прави чрез устата на Учителя, а той вярва на онзи що духа по полето и що си разиграва коня по Изгрева.
към текста >>

Беше певица и мил човек.
А сега когато трябва да бъдеш мек си твърд". Стои Славчо, слуша, мига и накрая след дълго умуване разбра какво искаше да каже Учителя и се ожени за нея. По- късно му се родиха две момичета - Людмила и Боряна. Минаха години, бракът им бе несполучлив, той се запиля по друга линия да си търси приятелки при жива съпруга. Преди това Люба беше приятелка с Михаил Иванов и след заминаването му за Париж тя се сприятели със Славчо. Беше певица и мил човек. Та Славчо тръгна по една линия поради несполучливия си брак, а пък Люба тръгна също по друга линия, за да търси утешение от несполучливия си брак. Ето така се развиваха нещата на Изгрева под носа на Учителя. Защо ви разказвам тези неща? Не за да видите какво представлява външният Изгрев, а защото такова поведение беше престъпление към Учителя и Школата му. Той даваше Словото на Бога, Учението му бе съобразно Високият идеал, а учениците му правеха и вършеха отвън точно противното, дори постъпваха много по-лошо от онези, които бяха долу в града.
към текста >>

Накрая Борис се връща у дома и споделя: „Ама знаеш ли, че този Славчо е наистина много опасен човек, трябва да се пазим от него".
властта реши да се разруши Изгрева и да се премахнат всички построени къщички, за да се подготви бъдещ терен за новите строежи, които трябваше да бъдат построени. Беше наредено всички притежатели на имот да представят своите нотариални актове и понеже Славчо Печеников бе деен той реши да задвижи този въпрос, но аз помолих Борис да ме послуша и да предаде собствените си документи на адвокат, който да задвижи целият въпрос. И точно тогава Славчо се опита да изиграе отново Борис и да му вземе местото. Той изобщо не предполагаше, че Борис има нотариален акт същият, който го цитирах по-горе. Самият адвокат се възмущаваше от него пред мен и за мен не беше изненада, но на Борис му беше чудно защо адвоката се възмущава от постъпките на Славчо. Накрая Борис се връща у дома и споделя: „Ама знаеш ли, че този Славчо е наистина много опасен човек, трябва да се пазим от него". Аз седнах и се смях от сърце, отдавна не бях се смяла така. Борис чак след 50 години беше успял да се добере до едно положение, което Учителят го беше казал навремето. Беше най- забавното, че повтори същите думи на Учителя от преди 50 години. Аз му извадих тетрадката си и му показах на коя дата е записано това изказване на Учителя. А той с изненада се обръща към мен: „Ами защо не ми си го казала досега, за да зная и да се предпазвам?
към текста >>

Така се познава естеството на човека и това, което разказвам не се отнася нито за ученици на Учителя, а е дори под всякаква критика, защото онези в града, светските хора, постъпваха много по-честно и доброжелателно.
Не се учудих много, защото беше заявил впоследствие пред всички, че след като Борис е влезнал в затвора той си е изиграл вече ролята и други трябва да дойдат на негово място. Той и другите около него смятаха, че Борис в затвора няма да издържи, ще умре и загине и че трябва той да стане председател на Братския съвет. Когато Борис излезна от затвора и по-късно се видя, че не е необходимо никой никого да замества, защото вече нямаше нищо, а Изгрева беше ликвидиран, унищожен и сринат до основи. Ето как работи Учителя с обикновени методи. Той постави Славчо в напълно естествени условия да се прояви такъв какъвто е. Така се познава естеството на човека и това, което разказвам не се отнася нито за ученици на Учителя, а е дори под всякаква критика, защото онези в града, светските хора, постъпваха много по-честно и доброжелателно. Учителят виждаше и знаеше това и търпеше. Учениците трябва да се опознаят чрез последиците на своите действия. Отидох веднъж при Учителя да протестирам защо се правят толкова безобразия на Изгрева. „Учителю, защо не им кажете да не правят такива погрешки ? " Учителят отговори: „Аз да им кажа, пак ще я направят.
към текста >>

Дойде време, Учителят си замина и дойде учителя на света, който да ни учи на светските закони.
Отидох веднъж при Учителя да протестирам защо се правят толкова безобразия на Изгрева. „Учителю, защо не им кажете да не правят такива погрешки ? " Учителят отговори: „Аз да им кажа, пак ще я направят. Нека я направят, за да има какво да поправят, изправят и да се учат". Ние наистина пребивавахме в една необикновена Школа. Дойде време, Учителят си замина и дойде учителя на света, който да ни учи на светските закони. Този учител беше строг и онези, които не си издържаха изпитите бяха скъсани. Всеки му се отнемаше според онова, което бе показал като разрешение на своята задача. На никой не му се размина и всеки си плати както трябва пред онзи учителя на света, който дойде на Изгрева да ни преподава ненаучените уроци по времето на Школата на Учителя.
към текста >>

18. 13. ПОВЕСТВОВАНИЕ ЗА СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС

Наталия Чакова

Човек мисли повече за съпруга, съпругата си, за децата си, за домашните нужди и по-малко за Бога, за наука, за развитие и прогрес.
Учениците от този клас бяха свободни и всеотдайни. Те с готовност изпълняваха всичко, всичките им зададени задачи. Нямаха семейни грижи и задължения, които да ги спират. Може би затова може би и по други по-дълбоки причини, първото условие да влезе ученикът в специалния клас беше да бъде свободен - неженен. Семейният живот е пълен с ограничения и грижи, които отклоняват душата от нейния копнеж да расте и да се развива. Човек мисли повече за съпруга, съпругата си, за децата си, за домашните нужди и по-малко за Бога, за наука, за развитие и прогрес. И семейството е една школа, и там се учат неща, както и въобще животът е школа - училище и човек се учи навсякъде и от всичко и душата пак расте и се развива, но когато един Велик Учител е слязъл на земята и е донесъл условия, знания и възможности за един по-ускорен темп на човешкото развитие, заслужава човек да се освободи за един живот от семейни ограничения и да посвети себе си във всеотдайност на този Божи Пратеник. На Учителя трябваха свободни души да предаде знанието, което е донесъл, от което в бъдеще ще се ползува цялото човечество. Това бяха учениците от специалния клас. След образуването на специалния - младежкия клас, който си бил изискан от софийските младежи, възрастните братя и сестри пожелали и за тях да се открие клас, школа и да се преподава и на тях нещо повече от това, което се говори общо на всички - и външни светски хора - в неделните беседи. Тогава се открил и общият окултен клас, в който влизаха и млади, и стари, и учени, и прости, и в който Учителят също раздаваше знания и мъдрости, за- 25 дачи и упражнения.
към текста >>

И семейството е една школа, и там се учат неща, както и въобще животът е школа - училище и човек се учи навсякъде и от всичко и душата пак расте и се развива, но когато един Велик Учител е слязъл на земята и е донесъл условия, знания и възможности за един по-ускорен темп на човешкото развитие, заслужава човек да се освободи за един живот от семейни ограничения и да посвети себе си във всеотдайност на този Божи Пратеник.
Те с готовност изпълняваха всичко, всичките им зададени задачи. Нямаха семейни грижи и задължения, които да ги спират. Може би затова може би и по други по-дълбоки причини, първото условие да влезе ученикът в специалния клас беше да бъде свободен - неженен. Семейният живот е пълен с ограничения и грижи, които отклоняват душата от нейния копнеж да расте и да се развива. Човек мисли повече за съпруга, съпругата си, за децата си, за домашните нужди и по-малко за Бога, за наука, за развитие и прогрес. И семейството е една школа, и там се учат неща, както и въобще животът е школа - училище и човек се учи навсякъде и от всичко и душата пак расте и се развива, но когато един Велик Учител е слязъл на земята и е донесъл условия, знания и възможности за един по-ускорен темп на човешкото развитие, заслужава човек да се освободи за един живот от семейни ограничения и да посвети себе си във всеотдайност на този Божи Пратеник. На Учителя трябваха свободни души да предаде знанието, което е донесъл, от което в бъдеще ще се ползува цялото човечество. Това бяха учениците от специалния клас. След образуването на специалния - младежкия клас, който си бил изискан от софийските младежи, възрастните братя и сестри пожелали и за тях да се открие клас, школа и да се преподава и на тях нещо повече от това, което се говори общо на всички - и външни светски хора - в неделните беседи. Тогава се открил и общият окултен клас, в който влизаха и млади, и стари, и учени, и прости, и в който Учителят също раздаваше знания и мъдрости, за- 25 дачи и упражнения. Но разликата между двата класа беше голяма.
към текста >>

След образуването на специалния - младежкия клас, който си бил изискан от софийските младежи, възрастните братя и сестри пожелали и за тях да се открие клас, школа и да се преподава и на тях нещо повече от това, което се говори общо на всички - и външни светски хора - в неделните беседи.
Семейният живот е пълен с ограничения и грижи, които отклоняват душата от нейния копнеж да расте и да се развива. Човек мисли повече за съпруга, съпругата си, за децата си, за домашните нужди и по-малко за Бога, за наука, за развитие и прогрес. И семейството е една школа, и там се учат неща, както и въобще животът е школа - училище и човек се учи навсякъде и от всичко и душата пак расте и се развива, но когато един Велик Учител е слязъл на земята и е донесъл условия, знания и възможности за един по-ускорен темп на човешкото развитие, заслужава човек да се освободи за един живот от семейни ограничения и да посвети себе си във всеотдайност на този Божи Пратеник. На Учителя трябваха свободни души да предаде знанието, което е донесъл, от което в бъдеще ще се ползува цялото човечество. Това бяха учениците от специалния клас. След образуването на специалния - младежкия клас, който си бил изискан от софийските младежи, възрастните братя и сестри пожелали и за тях да се открие клас, школа и да се преподава и на тях нещо повече от това, което се говори общо на всички - и външни светски хора - в неделните беседи. Тогава се открил и общият окултен клас, в който влизаха и млади, и стари, и учени, и прости, и в който Учителят също раздаваше знания и мъдрости, за- 25 дачи и упражнения. Но разликата между двата класа беше голяма. Ние, младите, които посещавахме и двата класа можехме да доловим тази разлика. В класа на младите Учителят биваше винаги много добре разположен -бащински, мек и понякога духовит, и крилат в словата си, и дълбок в научните си обяснения. В общия клас биваше все така щедър и дълбок, но понякога ставаше строг.
към текста >>

И в общия клас имаше всеотдайни и много добри и издигнати братя и сестри, посветили живота и домовете си в служба на Бога и Учителя, но имаше и такива, които се бяха вмъкнали с целия си светски манталитет и внасяха смут и безредие... Учителят ги търпеше, за да ни покаже какво значи търпение и любов и за да направи и за тях все пак нещо.
Ние, младите, които посещавахме и двата класа можехме да доловим тази разлика. В класа на младите Учителят биваше винаги много добре разположен -бащински, мек и понякога духовит, и крилат в словата си, и дълбок в научните си обяснения. В общия клас биваше все така щедър и дълбок, но понякога ставаше строг. Взимаше фигуративно казано, камшика на Христа и прекатурваше таблите на среброменителите, и прогонваше духовете, които се вмъкваха да разстройват и цапат храма Божий. Защото когато тука присъствуваха хора, които са се скарали вкъщи със жена си, с мъжа си, със сина си, с рода си, или са в утеснение за прехраната на семейството или са потиснати от всевъзможни грижи, съзнанията на такива хора не са спокойни, будни и чисти, готови да възприемат Божествените истини, които им се преподават. И в общия клас имаше всеотдайни и много добри и издигнати братя и сестри, посветили живота и домовете си в служба на Бога и Учителя, но имаше и такива, които се бяха вмъкнали с целия си светски манталитет и внасяха смут и безредие... Учителят ги търпеше, за да ни покаже какво значи търпение и любов и за да направи и за тях все пак нещо. Използваше ги и като предметно учение за добрите ученици. Учителят беше силен и можеше да ги респектира, но когато Той си отиде ние бяхме безсилни да ги ограничим, те развихриха своите амбиции и слабости и донесоха катастрофата, която преживя Братството ни. Обичният специален клас! Галената рожба на Учителя! От нас, младите, Той очакваше нещо.
към текста >>

19. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Чрез обратния навик, чрез упражнение човек добива нови привички.
Когато дойдете на събора ще приказвате с него по това. Попитах Учителя за братчето ви. Той каза, че за да свикне братчето ви да диша през носа най-хубаво е да прави упражнения: в определени минути планомерно, съзнателно да диша през носа си, макар и с големи усилия от своя страна. И така това постепенно ще му стане навик. Това е дело на навика. Чрез обратния навик, чрез упражнение човек добива нови привички. Четох „Глупецът" от Келерман. Този роман е цяло откровение за всички, които го четат. Вие вече знаете, че младежкият събор почва на 14 август, общият на 19, а след това ще има екскурзия до Мусала. По-долу ще ви приведа някои мисли от последните лекции и беседи на Учителя: „В природата има еднообразие за хората, които не спазват Божия закон. Втори път, ако дойдат без да работят сега, пак ще приличат на сегашното си състояние.
към текста >>

Подмладяване разбирам, когато човек схваща целокупния живот.
В земеделския труд има известна философия. Всяко едно растение, като го бутнеш ще ти плати. Карамфила и другите цветя са синове и дъщери на ангелите, слезли на земята да помагат на хората. Аз виждам в карамфила друго нещо. Като го помиришеш, той ще ти даде правилния начин на разрешение на въпросите, които те измъчват. Подмладяване разбирам, когато човек схваща целокупния живот. Когато една държава не се подчини на великите Божии закони, се заличава. Да отречеш Истината, това значи моментално да умреш. За каквото мислиш, такъв и ставаш. Имаме нужда от онези верующи, които да приложат новото Учение. И в какво седи Новото Учение: не изсичан горите, всеки ден посаждай по едно плодно дърво, всеки ден изчиствай по един тревясал извор, всеки ден превързвай на едно животно крака, всеки ден направи добро на един нещастен.
към текста >>

Човек не трябва да мисли всякога за себе си; трябва да е скромен; това е закон за придобиване на енергия.
Когато една държава не се подчини на великите Божии закони, се заличава. Да отречеш Истината, това значи моментално да умреш. За каквото мислиш, такъв и ставаш. Имаме нужда от онези верующи, които да приложат новото Учение. И в какво седи Новото Учение: не изсичан горите, всеки ден посаждай по едно плодно дърво, всеки ден изчиствай по един тревясал извор, всеки ден превързвай на едно животно крака, всеки ден направи добро на един нещастен. Човек не трябва да мисли всякога за себе си; трябва да е скромен; това е закон за придобиване на енергия. Ако спиш и месечината те грее, лоши влияния има. Когато месечината е пълна, завеса трябва да имате на прозореца, за да не ви грее; изсмуква ви. Изсмуква лошите влияния, но като изсмучи лошите влияния, ще изсмучи и добрите. И затова трябва да бъдете будни, за да знаете, какво ще изсмучи. Когато има нова месечина или пълнолуние или когато се изпразва, излез, разходи се на месечина, но не спи на месечина.
към текста >>

У човека има чувство на досетливост на всички онези събития, които ще се случат, добри или лоши.
Когато има нова месечина или пълнолуние или когато се изпразва, излез, разходи се на месечина, но не спи на месечина. При Бога ще отиваме с всичкото смирение, което имаме в душата си, с всичката вяра и с всичката любов; така интензивно ще се помолиш и ще чакаш. И Господ като усети че ти си от онези усърдни, които се молят така, ще дойде благословението. Трябва да има един вечен процес на зазоряване в душата. Зазоряване на любовта трябва да имаме. У човека има чувство на досетливост на всички онези събития, които ще се случат, добри или лоши. Те имат отражение в неговото съзнание. Всеки един човек носи своето бъдеще в скрити форми в своето съзнание." Нарочен поздрав до всички ваши домашни и всички братя и сестри. С братски поздрав: Боян Боев София, 9 септември 1927 г. Любезна сестро, Учителят държа миналата неделя беседа, а вечерта лекция на Младежкия клас. На лекцията, както и по-рано присъствуваха всички.
към текста >>

Всеки един човек носи своето бъдеще в скрити форми в своето съзнание." Нарочен поздрав до всички ваши домашни и всички братя и сестри.
И Господ като усети че ти си от онези усърдни, които се молят така, ще дойде благословението. Трябва да има един вечен процес на зазоряване в душата. Зазоряване на любовта трябва да имаме. У човека има чувство на досетливост на всички онези събития, които ще се случат, добри или лоши. Те имат отражение в неговото съзнание. Всеки един човек носи своето бъдеще в скрити форми в своето съзнание." Нарочен поздрав до всички ваши домашни и всички братя и сестри. С братски поздрав: Боян Боев София, 9 септември 1927 г. Любезна сестро, Учителят държа миналата неделя беседа, а вечерта лекция на Младежкия клас. На лекцията, както и по-рано присъствуваха всички. Изглежда, че беседите и Младежкият клас ще продължават. Пращам ви съкратено изложение на беседата и лекцията.
към текста >>

Когато човек почне да употребява тази вода, става изринване като от сипаница и брусница.
Сега установили, че Мусала е 3005 метра. Всъщност тя е над 3033 метра. Водата на тая чешма е лековита. Ако искахме, бихме могли да направим да напуснат болните всички клиники и да дойдат. Тая вода има свойството да изкарва на повърхността на тялото, гнилощните вещества на тялото. Когато човек почне да употребява тази вода, става изринване като от сипаница и брусница. Изхвърля навън чуждите вещества като кълчища. Нарочен поздрав до брат Екимов, родителите ви, леля ви, Стефан, Тотка Кочева и майка й, Пенкови, Стойчеви, Илия Ставрев, Илия Рашков, Коцеви, Дечеви, с. Димитрина, Борис Пенев и всички други приятели. С братски поздрав: Боян Боев Адрес: Б. Боев, булевард „Дондуков", № 71 - София.
към текста >>

Когато човека малко говори или много говори това са две крайности.
Те се печатани преди войната в Петербург, но сега са изчерпани. Сега се препечатват наново в Берлин и Рига, но всички още не са препечатани. Сърдечен поздрав до домашните ви и всички други братя и сестри. С братски поздрав: Боян Боев Из разговор с Учителя: „Ще изучавате вашите чувства. Наука е това. Когато човека малко говори или много говори това са две крайности. Но важното е истински да се говори. Божественото, което ръководи човека, е тежък изпит: дохождат от вън пречки, студ 27 градуса и ще ти кажат: „Ще вървиш нагоре". Сега пита някой: „Какъв е този свят? Защо Господ е позволил на лошите да правят така? На това ще отговоря: „Ти защо си позволяваш да колиш агнета, овци и кокошки?
към текста >>

Божественото, което ръководи човека, е тежък изпит: дохождат от вън пречки, студ 27 градуса и ще ти кажат: „Ще вървиш нагоре".
Сърдечен поздрав до домашните ви и всички други братя и сестри. С братски поздрав: Боян Боев Из разговор с Учителя: „Ще изучавате вашите чувства. Наука е това. Когато човека малко говори или много говори това са две крайности. Но важното е истински да се говори. Божественото, което ръководи човека, е тежък изпит: дохождат от вън пречки, студ 27 градуса и ще ти кажат: „Ще вървиш нагоре". Сега пита някой: „Какъв е този свят? Защо Господ е позволил на лошите да правят така? На това ще отговоря: „Ти защо си позволяваш да колиш агнета, овци и кокошки? Това позволено ли е на тебе? " Като живееш по Бога, тогаз нито въшка, нито комар, нито бълха ще те ухапи, нито вълк ще те нападне.
към текста >>

Допуснете следното: На един човек устните са почернели или посинели.
На това ще отговоря: „Ти защо си позволяваш да колиш агнета, овци и кокошки? Това позволено ли е на тебе? " Като живееш по Бога, тогаз нито въшка, нито комар, нито бълха ще те ухапи, нито вълк ще те нападне. Вълкът ще се уплаши. На всички, които вървят по Божия път, работят в края на краищата влизат в правия път. Допуснете следното: На един човек устните са почернели или посинели. Да ги чистиш със сапун от вън не може. Едно време устните му са били червени. Какво трябва да правиш? Храна и чист въздух и постепенно ще се възвърне същата окраска. Сега ние търкаме със сапун.
към текста >>

След това Сент-Ив написал „Мисията на Индия" и когато я напечатал взел я от печатницата и я унищожил като казал, че не иска да изложи живота на един свят човек, който го е обучил.
Любезна сестро, Получих „La Mission de I'Jnde" и бързам да ви я изпратя. По-важни съчинения на Сент-Ив- Д'Алвейдр (1842 ^ 1909) са: „Жана д'Арк", „Мисията на евреите" (1884), „Мисията на владетелите" (1882), „Мисията на работниците" (1882) и пр. Когато неговата „Мисия на евреите" проникнала и в Индия, един Гуру (Учител) дошъл при него (в 1894 г.) и допълнил неговите познания. Той стоял при него 6 месеца. Този Учител само допълнил и потвърдил това, което Сент-Ив е изучил сам от своето астрално посещение на Агарта. След това Сент-Ив написал „Мисията на Индия" и когато я напечатал взел я от печатницата и я унищожил като казал, че не иска да изложи живота на един свят човек, който го е обучил. Но един екземпляр от нея бил запазен и след смъртта му се обнародвала в 1910 година. Вие като я прочетете ще си припомните почти всичко от френския език и ще знаете да се ползувате доста свободно от него. Колко е хубаво да си спираме често мисълта върху Белите Братя! Когато правим това, нали част от техния Мир, от тяхната Мистична Тишина, от тая Радост, Светлина, в която живеят, проникват в нас! Учителят каза веднъж, че е хубаво да мислим често върху съвършенствата, които имат, върху техните благородни качества, чиста и неизменима любов, Вяра, Милосърдие, готовност за жертва и пр.
към текста >>

Така оживяват истините в човека.
Другата песен „Син Божий" не е още нотирана. И песента „Изворът на живота" не е още готова. Сега, когато пеем в салона песните, едновременно свири и един малък оркестър. Вие коя част от човешкото лице ще си изберете за проучаване? Много интересна е тази задача. Така оживяват истините в човека. Нарочен поздрав до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б.Боев София, 1.I.1928 г. Любезна сестро, Н.Л.К.Б.Л.! Ч.Н.Г.! Изпращам ви чрез Николай новогодишната беседа.
към текста >>

без онази интензивна връзка, когато човек трябва да има с това Първото Начало.
През тази година Господ гледа през две очи. На когото очите са отворени, благословението ще дойде за него. А, на когото очите не са отворени, Бог ще мине и ще замине и всеки един ще остане пак със своята празна торба. През цялата година използувайте живота, защото не се знае колко ще живеем на земята. Може да имате смущения, недоразумения и т. н. без онази интензивна връзка, когато човек трябва да има с това Първото Начало. Аз не употребявам думата Бог, защото които са я употребявали са я опорочили. Често Бога ние Го мислим като нещо физическо. Това е онова Начало, което осмисля животът. Няма по-красив момент от този, човек да почувствува за един момент присъствието на това Начало в себе си. То внася голяма радост и светлина.
към текста >>

Няма по-красив момент от този, човек да почувствува за един момент присъствието на това Начало в себе си.
Може да имате смущения, недоразумения и т. н. без онази интензивна връзка, когато човек трябва да има с това Първото Начало. Аз не употребявам думата Бог, защото които са я употребявали са я опорочили. Често Бога ние Го мислим като нещо физическо. Това е онова Начало, което осмисля животът. Няма по-красив момент от този, човек да почувствува за един момент присъствието на това Начало в себе си. То внася голяма радост и светлина. Тогаз човек разрешава всички въпроси на света и у него се заражда онова чувство, онази сила да работи, без да се спъва в живота си. Божията Любов е, която превъзмогва над всички мъчнотии. Няма в Божията Любов дефекти. Защото Любовта, която се размътва, това не е любов.
към текста >>

Тогаз човек разрешава всички въпроси на света и у него се заражда онова чувство, онази сила да работи, без да се спъва в живота си.
Аз не употребявам думата Бог, защото които са я употребявали са я опорочили. Често Бога ние Го мислим като нещо физическо. Това е онова Начало, което осмисля животът. Няма по-красив момент от този, човек да почувствува за един момент присъствието на това Начало в себе си. То внася голяма радост и светлина. Тогаз човек разрешава всички въпроси на света и у него се заражда онова чувство, онази сила да работи, без да се спъва в живота си. Божията Любов е, която превъзмогва над всички мъчнотии. Няма в Божията Любов дефекти. Защото Любовта, която се размътва, това не е любов. Любовта, която се помрачава, това не е любов. Любовта, която отслабва, това не е любов.
към текста >>

Но Тя всякога си остава при всички условия: дали човекът е богат или беден, дали е болен или здрав, дали е силен или слаб.
Няма в Божията Любов дефекти. Защото Любовта, която се размътва, това не е любов. Любовта, която се помрачава, това не е любов. Любовта, която отслабва, това не е любов. Това са само афекти. Но Тя всякога си остава при всички условия: дали човекът е богат или беден, дали е болен или здрав, дали е силен или слаб. Каквото и положение да завзема човека, Божествената любов си остава една и съща. По смисъл и съдържание никога не се мени. Има един закон в нея: тя винаги се разширява, т. е. изменя своята форма. И вследствие на това, че хората не разбират Божията любов, те казват, че Божията любов се мени.
към текста >>

Каквото и положение да завзема човека, Божествената любов си остава една и съща.
Защото Любовта, която се размътва, това не е любов. Любовта, която се помрачава, това не е любов. Любовта, която отслабва, това не е любов. Това са само афекти. Но Тя всякога си остава при всички условия: дали човекът е богат или беден, дали е болен или здрав, дали е силен или слаб. Каквото и положение да завзема човека, Божествената любов си остава една и съща. По смисъл и съдържание никога не се мени. Има един закон в нея: тя винаги се разширява, т. е. изменя своята форма. И вследствие на това, че хората не разбират Божията любов, те казват, че Божията любов се мени. Това не е изменение.
към текста >>

Едно от качествата на Великия живот е: Човек да иска.
Законът е такъв; „Който иска, му се дава". Никой Учител в света не идва да се натрапи на ученика, но ученикът трябва да дояде да хлопа при вратата на Учителя си, и тогаз Учителят ще отвори съкровището си и ще даде. Детето като плаче дълго време, тогаз майка му му дава. Петелът като кукурига тогаз господарят му отваря. Някой казва: „Не трябва да искаме". Не! Едно от качествата на Великия живот е: Човек да иска. Не да прости. Просията - това е нахалство. Да искаш - това значи, душата ти да е пълна с онова желание да учиш. Само от приятеля можеш да искаш, от баща си, от майка си можеш да искаш. От неприятеля си можеш ли да искаш?
към текста >>

До когато човек греши, молитвата е потребна за лекуване.
Ти ще се молиш за прошка. В първата фаза като грешници хората се молят, а когато станат праведни, тогаз ще искат. И Бог казва: „Преди да поискате, аз ще отговаря на вашите желания". Та желая да завършите първата фаза: да се молите и да започнете втората фаза да искате. Не че молитвата не е потребна. До когато човек греши, молитвата е потребна за лекуване. Когато говорим за лекуване, разбираме, че човешката душа трябва да се очисти. Обаче като се очисти от греха иде втората фаза: искането. И като завършим с искането, ще дойде нещо още по-хубаво. Какво ще дойде тогаз, идущата година ще ви каже. Като видя, дали очите ви са отворени или не.
към текста >>

Да се преоблече тогаз човек.
Дано има екскурзия и след събора, та да можете и вие да отидете до Мусала. Нарочен поздрав от Николай. Тук Учителят даде едно много важно упражнение: Да се отиде до чешмата 4 пъти на ден (преди обед) с 2 стомни за вода. След отиване 2 пъти, да се изпият 2 чаши гореща вода. Тогаз пот руква от цялото тяло. Да се преоблече тогаз човек. След отиване още 2 пъти, да се изпият още 2 чаши гореща вода, да се направи обливане на цялото тяло с топла вода (със слънчева вода само или смесена с малко загрята на огъня вода) и след това преобличане. Тъй че на ден 4 отивания до чешмата, 4 чаши гореща вода, 2 преобличания и едно обливане. Съблечените ризи да се проперат. Това упражнение да се прави 10 дена. Десет дена образуват един цикъл.
към текста >>

Там дето по-рано човека се е нервирал или безпокоил, сега ще бъде спокоен, устойчив.
Тогаз порите на кожата (7 милиона) ще се отворят, цялата кожа ще диша усилено и това ще внесе лекота, бодрост, жизнерадост, болестите ще изчезнат, а здравият ще бъде обновен и кален. В тялото има отрови, които се образуват от храната. Чрез такова изпотяване те ще бъдат изхвърлени. Това ще се отрази и върху душата. Много недъзи ще изчезнат. Там дето по-рано човека се е нервирал или безпокоил, сега ще бъде спокоен, устойчив. С братски поздрав до вашите домашни и всички други братя и сестри: Б. Боев София, 29.ХII.1928 г. Любезна сестро, Ч.Н.1929 година! Получих писмото ви. Радвам се, че Василка е добре.
към текста >>

Това, което носи на човека радост, щастие, блаженства, това е свещената област.
Трябва да работим не за себе си, нито за другите, а само за Бога. Бог е единственото Същество, което винаги мисли за тебе и те отрупва с всички блага. Той е вложил всички блага в тебе. Ти трябва да ги проявиш. Да живееш за Бога. Това, което носи на човека радост, щастие, блаженства, това е свещената област. Всяко сьрдене е отрова. Ние искаме да имаме уважението на почитанието на другите хора. Но уважението и почитанието е свързано с тая свещена област. Ако си свързан с нея, ти ще имаш уважението и почитанието. Всички трябва да бъдете отпушени.
към текста >>

Не се осигурявай в светските банки.
Ние искаме да имаме уважението на почитанието на другите хора. Но уважението и почитанието е свързано с тая свещена област. Ако си свързан с нея, ти ще имаш уважението и почитанието. Всички трябва да бъдете отпушени. Да влиза онова чистото във вас! Не се осигурявай в светските банки. Осигурявай се там, дето банката не фалира: това е свещената област. Ако някой обича някого това е от Бога. Горко на онзи, който не обича. За светията е определено 1 час, физ. работа на ден, 3 часа за сърцето, 7 часа за ума, а останалото време за развлечение, за спане, за разходки, за това-онова.
към текста >>

Едно помнете: човек, когото не го тъпчат, човек не може да стане.
Ако един направи престъпление, то много души ще направят престъпление. Ако един направи добро, то много души ще направят добро. Светът е оправен. В тоя живот Бог иска да предаде някои свои благословения по пътя на страданията, а други свои благословения - по пътя на радостта. Даже най-големите добрини тук на земята идат по пътя на скърбите. Едно помнете: човек, когото не го тъпчат, човек не може да стане. Ако във време на мъчнотии се поколебаеш, се уплашиш, малка ти е силата. Писанието казва, че страхливият няма да влезе в Царството Божие. Закон: Онова, в което вярвате то ще бъде! Щом вярвате то към вас ще се присъединят хиляди разумни същества и ще ви помогнат. Ще дойде време, когато и слабите хора ще бъдат повдигнати, но най-първо силните хора в света трябва да се повдигнат - някои от вас сте на прага!
към текста >>

Един човек посял едно място с ориз, обаче неговите съседи отбили вадата към своите оризища и той останал без вода.
Ако във време на мъчнотии се поколебаеш, се уплашиш, малка ти е силата. Писанието казва, че страхливият няма да влезе в Царството Божие. Закон: Онова, в което вярвате то ще бъде! Щом вярвате то към вас ще се присъединят хиляди разумни същества и ще ви помогнат. Ще дойде време, когато и слабите хора ще бъдат повдигнати, но най-първо силните хора в света трябва да се повдигнат - някои от вас сте на прага! Един човек посял едно място с ориз, обаче неговите съседи отбили вадата към своите оризища и той останал без вода. Отнели му водата! Не стига това, но неправедно го наклеветили за нещо и го хвърлили в затвора. Той в затвора се помолил за дъжд. Идва дъжд, напоява неговия ориз, а оризът на съседите му останал без дъжд. И като излязъл от затвора, имал най-хубавия ориз.
към текста >>

Ето разговорът: „Ако един човек е светия, но ако наруши нещо, то светийството не му помага.
И като излязъл от затвора, имал най-хубавия ориз. Казвам: Ако Бог е на ваша страна, вие ще бъдете така благословени. Не се колебайте във вярата си, в своята любов, в упованието си. Уповавайте! Макар и да сте в затвора, пак ще дойде дъжд на вашия ориз! " След това направихме гимнастически упражнения (само старите, с някои съвсем нови, но без музика) и Учителят ни говори. Ето разговорът: „Ако един човек е светия, но ако наруши нещо, то светийството не му помага. Ако на един грешник му кажат, че му предстои лошо бъдеще и той се стресне и се поправи, ще предотврати лошото си бъдеще". След това, до 10 часа ние като се срещахме едни други си пожелавахме много хубави работи! И всеки записваше това, което пожелава на другия! Трябва да ви кажа, че в петък на 14.Х11. Учителят в Младежкия клас даде една работа, една задача за класа за 1 седмица: когото срещнем от Младежкия клас да му пожелаваме нещо хубаво и да си запишем пожеланието.
към текста >>

Помнете едно нещо: не можем да приложим един метод на двама души: при всеки човек ще приложим специален метод за неговото повдигане.
Трябва да ви кажа, че в петък на 14.Х11. Учителят в Младежкия клас даде една работа, една задача за класа за 1 седмица: когото срещнем от Младежкия клас да му пожелаваме нещо хубаво и да си запишем пожеланието. Ето основни мисли от беседата: „Оня свят е в междупланетното пространство. В това пространство има невидими, прозрачни небесни тела на слънчевата ни система. Заминалите хора отиват там. Помнете едно нещо: не можем да приложим един метод на двама души: при всеки човек ще приложим специален метод за неговото повдигане. Ако не го приложим, той ще остане обикновен като другите. В шестата раса всички хора ще бъдат ясновидци. Тогаз няма да има нито един крадец, нито един убиец, няма да има лъжа. Ще има любов навсякъде. Всички врати ще бъдат без ключове.
към текста >>

Един човек може да греши, пак да бъде добър, ако го мъчи мисълта, че греши.
Всички врати ще бъдат без ключове. Това, което пожелаеш на хората, то се връща на тебе. До новата година, когото срещнете, кажете му нещо много хубаво. Най-хубавото му пожелайте. Пожелай доброто на всички добри хора в света. Един човек може да греши, пак да бъде добър, ако го мъчи мисълта, че греши. Когато имаш доброто желание, без разлика на верую, да ги подкрепите с вашите добри чувства и мисли и това благо, което направим на тях, то ще се повърне върху нас". На 5 декември Учителят каза (в сряда) да съберем известна сума, която ще видим за какво ще употребим. В следната сряда, на 12 декември всички донесоха суми в пликове. Събраха се 10 125 лева. Учителят каза, че тая сума ще се употреби за плащане на таксата за водата.
към текста >>

Само Божественото може да целуне човека и то като целуне, ще си замине и ще остави нещо.
И скоро Цанка ще посети Изгрева". Ето някои разговори с Учителя: „Вие сте тук в живота в най-хубавото забавление. Отвори седемтях милиона прозорци и грехът го няма вече. Всяка сутрин като станеш отвори седемтях милиона прозорци. Доста работа е то! Само Божественото може да целуне човека и то като целуне, ще си замине и ще остави нещо. Известни тонове не можеш да ги възприемеш, понеже съзнанието ти не е още повдигнато. Всичко зависи от съзнанието. Вие още не сте правили опити за действието на музиката. Мине буря и ако почнете да пеете 10 минути, 20 минути, 1/2 час, и ще спре бурята. Природата като ти отнема нещо, дава ти по-ценно, не равно ценно.
към текста >>

Защото вътре в човека има един непогрешим светилник, стига човек да умее да се вслушва в себе си!
През това време имаше песни, молитви, размишление (тайна молитва). И като се съмна, Учителят почна да говори. Това, което каза, по-долу излагам. Със сестра Попова често говорим за вас. Тя получи вашето писмо и ми поръча да ви отговоря от нейно име следното: За оная госпожица, която искала да се ожени за един, който имал 4 деца, тя каза: Нека тая госпожица сама да си реши задачата, нека тя по вътрешно ръководство, по вътрешния си глас да вземе решение по този въпрос. Защото вътре в човека има един непогрешим светилник, стига човек да умее да се вслушва в себе си! Този глас е тъй тих! А за вас се даде чрез сестра София Попова следното: „Кажи й, че тя ми дава радост, и аз й давам радост, именно дето работи там, дето е започнала да работи сериозно. Да работи! Аз съм с нея! Аз я ръководя!
към текста >>

Тук ще ви изложа някои мисли от разговорите с Учителя напоследък: „Ако човек влезе в любовта, всичките работи се уреждат.
А за вас се даде чрез сестра София Попова следното: „Кажи й, че тя ми дава радост, и аз й давам радост, именно дето работи там, дето е започнала да работи сериозно. Да работи! Аз съм с нея! Аз я ръководя! Да бъде свободна". Тук ще ви изложа някои мисли от разговорите с Учителя напоследък: „Ако човек влезе в любовта, всичките работи се уреждат. Новата епоха ще бъде епоха на любовта и затова тя ще освободи хората от ненужни страдания. Хората ще разберат, че няма друг начин освен любовта. Той е единственият път - с най-малко разходи. Хората са механизирали света. Те са напуснали Божествения напредък и са дошли в механическия.
към текста >>

За да опита Любовта, човек трябва да се жертвува.
Новата епоха ще бъде епоха на любовта и затова тя ще освободи хората от ненужни страдания. Хората ще разберат, че няма друг начин освен любовта. Той е единственият път - с най-малко разходи. Хората са механизирали света. Те са напуснали Божествения напредък и са дошли в механическия. За да опита Любовта, човек трябва да се жертвува. Великата жертва се изисква при любовта. Това значи опитване на любовта. И тогава тя се разбира. Душата се показва такава, каквато е само на онзи, който я обича. А от онзи, който не я обича, тя се крие.
към текста >>

" Ето някои мисли от последните беседи: „Ако човек е умен и истиннолюбив, любовта ще дойде.
А от онзи, който не я обича, тя се крие. Само като обичаш някого, душата му се разкрива пред тебе. Любовта ще ви тури във връзка с Напредналите души, с души, които представляват скъпоценни камъни. Няма безизходен пьт, ако призовем Бога в Неговата милост. Като почнете да еманирате любовта, хората ще почнат да ви търсят, да идват при вас! " Ето някои мисли от последните беседи: „Ако човек е умен и истиннолюбив, любовта ще дойде. При любовта ти никога не разправяй на другите за любовта това, което не си опитал. Щом обичаш, ти не се интересуваш, дали те обичат или не. Аз се радвам на любовта, че тя минала през мене. Когато обичаш хората, ти се ползуваш и си здрав; също и ония се ползуват и са здрави, които обичаш. Всички вие търсите вашето щастие вън от себе си.
към текста >>

Будизмът казва, че човек трябва да се освободи, да отстрани всички желания, за да добие своята свобода, а християнството казва, че човек не трябва да отстранява всички желания, а трябва да ги облагороди, да ги пречисти, за да бъде деятелен в живота.
Поради късното получаване на вашето писмо това не може да стане. Вие ми пишете да ви пратя нещо за разликата между будизъм и християнство. Ето няколко реда по този въпрос: Будизмът казва, че всичко около нас е майя, илюзия и ние трябва да влезем в един реален, отвъден свят. А християнството казва, че физическият свят, макар и да има относителна реалност, то в него трябва да бъдем деятелни, активни и да проявим любовта. Християнството не проповядва бягане от живота, а активност в живота. Будизмът казва, че човек трябва да се освободи, да отстрани всички желания, за да добие своята свобода, а християнството казва, че човек не трябва да отстранява всички желания, а трябва да ги облагороди, да ги пречисти, за да бъде деятелен в живота. Будизмът туря на първо място бягане от страдания и казва, че външният живот е верига от страдания, а християнството казва, че този живот на страдания трябва да го превърнем чрез работа в място на радост и красота. Будизмът препоръчва влизане в нирвана, т. е. в място на единство и блаженство, а християнството не отрича значението на нирвана, но казва, че е от голяма важност да работим за идване Царството Божие на земята, да изпълним Волята на Бога, служенето на Бога. Християнството не проповядва бягане от физическия живот, а да прославим чрез своя живот Бога на земята. Всички други религии преди християнството са само подготовка на човешкото съзнание за разбиране на християнството.
към текста >>

То е нещо толкоз дълбоко, че трябва едно вътрешно усилие, за да се добере човек до тази крачка.
Християнството не проповядва бягане от физическия живот, а да прославим чрез своя живот Бога на земята. Всички други религии преди християнството са само подготовка на човешкото съзнание за разбиране на християнството. Учителят каза, че в бъдеще езотеричното (мистичното) християнство ще бъде всемирна религия на всички народи. Тук ще ви изложа мисли от един частен разговор с Учителя: „Всички окултни движения на изток и на запад ще се сближат. Във всички окултни движения днес липсва нещо: приложение. То е нещо толкоз дълбоко, че трябва едно вътрешно усилие, за да се добере човек до тази крачка. Не че Христос не можеше да употреби други методи от тия, които употреби, но Той изучаваше и знаеш, че тия методи на ненасилие са по-силни, по-ефикасни, отколкото метода на насилието. Българите си приличат с евреите по едно: както българите, така и евреите са твърдоглави. Само, че у евреина има досетливост, той цени времето, той туря всяко нещо на мястото си и на времето си, а българинът все отлага. И всичките му нещастия идват от там, че той все отлага, казва че има време. Има една мисъл на Бялото Братство, която направлява света.
към текста >>

Не е външното положение, което дава сила на човека, това е неговата душа.
Навсякъде в живота трябва да се прояви душата. Сега на света трябват широки души, носители на новата култура, която иде в света. Няколко думи от неделните беседи на Учителя: „Чрез големи страдания се подхранва човешката съвест. Хора, които никога не са страдали са най-жестоките хора. Жизнените въпроси, които подкрепят нашия живот, трябва да бъдат за всинца ни свещени, и това, което за едного свещено, трябва и ние да го пазим свещено. Не е външното положение, което дава сила на човека, това е неговата душа. Бог трябва да бъде вътрешно не само най-познатия, но и най-свещения Извор на живота. Като срещнете сега един човек, вие искате веднага да го изпитате какъв е той. Не така. Като срещнеш твоя приятел, най- първо ти ще му покажеш, ти какъв си. Ще му покажеш всичкото доверие, което има в душата ти.
към текста >>

Като срещнете сега един човек, вие искате веднага да го изпитате какъв е той.
Няколко думи от неделните беседи на Учителя: „Чрез големи страдания се подхранва човешката съвест. Хора, които никога не са страдали са най-жестоките хора. Жизнените въпроси, които подкрепят нашия живот, трябва да бъдат за всинца ни свещени, и това, което за едного свещено, трябва и ние да го пазим свещено. Не е външното положение, което дава сила на човека, това е неговата душа. Бог трябва да бъде вътрешно не само най-познатия, но и най-свещения Извор на живота. Като срещнете сега един човек, вие искате веднага да го изпитате какъв е той. Не така. Като срещнеш твоя приятел, най- първо ти ще му покажеш, ти какъв си. Ще му покажеш всичкото доверие, което има в душата ти. Заради кого? Ще му покажеш какъв е Бог.
към текста >>

Човек, който е започнал да живее по Бога, той е един Извор, нему всичко съдейства за Добро.
Заради кого? Ще му покажеш какъв е Бог. Но туй от вътре трябва да дойде. Не само да вярвате в Бога, но и да Го любите, не само да Го любите, но да изпълнявате Неговата Воля. Това е закона на цялото, дето няма никакъв грях. Човек, който е започнал да живее по Бога, той е един Извор, нему всичко съдейства за Добро. Чиста е текущата вода, а не застоялата. Владее, който отстъпва. Човек трябва да бъде съвършено отстъпчив, по човешки отстъпчив, а по Бога устойчив. Свободата на човека е в неговата отстъпчивост. Който живее за Бога може да отстъпва, който живее за себе си, не може да отстъпва".
към текста >>

Човек трябва да бъде съвършено отстъпчив, по човешки отстъпчив, а по Бога устойчив.
Не само да вярвате в Бога, но и да Го любите, не само да Го любите, но да изпълнявате Неговата Воля. Това е закона на цялото, дето няма никакъв грях. Човек, който е започнал да живее по Бога, той е един Извор, нему всичко съдейства за Добро. Чиста е текущата вода, а не застоялата. Владее, който отстъпва. Човек трябва да бъде съвършено отстъпчив, по човешки отстъпчив, а по Бога устойчив. Свободата на човека е в неговата отстъпчивост. Който живее за Бога може да отстъпва, който живее за себе си, не може да отстъпва". Бъдете сега всички бодри и весели духом, на Бога се радвайте, и Него изявявайте. Ще свърша писмото си с едно обично на Учителя мото: „Които любят Бога, всичко им съдейства за Добро! " Сестра Цанке, поздрави по именно всички в дома души на Господа, с някои от тези Учителеви Слова.
към текста >>

Свободата на човека е в неговата отстъпчивост.
Това е закона на цялото, дето няма никакъв грях. Човек, който е започнал да живее по Бога, той е един Извор, нему всичко съдейства за Добро. Чиста е текущата вода, а не застоялата. Владее, който отстъпва. Човек трябва да бъде съвършено отстъпчив, по човешки отстъпчив, а по Бога устойчив. Свободата на човека е в неговата отстъпчивост. Който живее за Бога може да отстъпва, който живее за себе си, не може да отстъпва". Бъдете сега всички бодри и весели духом, на Бога се радвайте, и Него изявявайте. Ще свърша писмото си с едно обично на Учителя мото: „Които любят Бога, всичко им съдейства за Добро! " Сестра Цанке, поздрави по именно всички в дома души на Господа, с някои от тези Учителеви Слова. 1.Х.1928 г., София Божията Любов носи пълния живот!
към текста >>

в неделя сутрин „Човек трябва да има едно вътрешно разбиране на живота, то значи да осмисли живота.
Любезна Цанке, Твоето писмо получих, аз все пак много го очаквах, вьпреки, че то дойде много навреме. Аз много се забавих с отговора и моля те извини ме, ще гледам и на дело да се поправя. Горе си свърших упражнението, след това се преместихме от една къща в друга, нареждаме и моята работа, която е текуща ти знаеш вече, не можех да я оставя, и затова писмото до тебе все отстъпваше. Ето сега вече си наредих време и за твоето писмо. Сега по това стига толкова, ето и другото: На 23.IX. в неделя сутрин „Човек трябва да има едно вътрешно разбиране на живота, то значи да осмисли живота. Бог живее в човека и си проявява в светлината на неговото съзнание. Вярата на човека води към Бога. Когато нашата мисъл е хармонична тя ни приближава към Бога. От сина се изисква послушание. Ученикът трябва да учи.
към текста >>

Бог живее в човека и си проявява в светлината на неговото съзнание.
Аз много се забавих с отговора и моля те извини ме, ще гледам и на дело да се поправя. Горе си свърших упражнението, след това се преместихме от една къща в друга, нареждаме и моята работа, която е текуща ти знаеш вече, не можех да я оставя, и затова писмото до тебе все отстъпваше. Ето сега вече си наредих време и за твоето писмо. Сега по това стига толкова, ето и другото: На 23.IX. в неделя сутрин „Човек трябва да има едно вътрешно разбиране на живота, то значи да осмисли живота. Бог живее в човека и си проявява в светлината на неговото съзнание. Вярата на човека води към Бога. Когато нашата мисъл е хармонична тя ни приближава към Бога. От сина се изисква послушание. Ученикът трябва да учи. Нас ни трябва едно - то е новото.
към текста >>

Вярата на човека води към Бога.
Горе си свърших упражнението, след това се преместихме от една къща в друга, нареждаме и моята работа, която е текуща ти знаеш вече, не можех да я оставя, и затова писмото до тебе все отстъпваше. Ето сега вече си наредих време и за твоето писмо. Сега по това стига толкова, ето и другото: На 23.IX. в неделя сутрин „Човек трябва да има едно вътрешно разбиране на живота, то значи да осмисли живота. Бог живее в човека и си проявява в светлината на неговото съзнание. Вярата на човека води към Бога. Когато нашата мисъл е хармонична тя ни приближава към Бога. От сина се изисква послушание. Ученикът трябва да учи. Нас ни трябва едно - то е новото. Вие като четете Писанието, всеки ден Бог влива нещо ново.
към текста >>

Човек не може да бъде умен, не може да мисли право, ако не е добър.
Нас ни трябва едно - то е новото. Вие като четете Писанието, всеки ден Бог влива нещо ново. В живота и страдания и радостите еднакво благо носят - който разбира. Мисълта ви трябва да бъде толкова силна, че тя да измени окръжаващата среда, в която се намирате. Водата доставя подтик за вас да добиете чистота." 24.IX., понеделник (II ден на срещата) „Трите велики закони! Човек не може да бъде умен, не може да мисли право, ако не е добър. Да бъдеш добър това значи да бъдеш господар на низшето, а слуга на висшето. Само силният човек може да бъде добър. През тази година аз искам да се стремите да станете господари на низшето. Добре ще мислим и добре ще служим. Тъй да се поставиш в живота си, че да не шокираш никого с поведението си.
към текста >>

Само силният човек може да бъде добър.
В живота и страдания и радостите еднакво благо носят - който разбира. Мисълта ви трябва да бъде толкова силна, че тя да измени окръжаващата среда, в която се намирате. Водата доставя подтик за вас да добиете чистота." 24.IX., понеделник (II ден на срещата) „Трите велики закони! Човек не може да бъде умен, не може да мисли право, ако не е добър. Да бъдеш добър това значи да бъдеш господар на низшето, а слуга на висшето. Само силният човек може да бъде добър. През тази година аз искам да се стремите да станете господари на низшето. Добре ще мислим и добре ще служим. Тъй да се поставиш в живота си, че да не шокираш никого с поведението си. Туй го наричам красота, пък аз го наричам акустика на съзнанието." 25 септември. 1928 г.
към текста >>

Човек трябва да бъде непоколебим в своите убеждения.
Туй го наричам красота, пък аз го наричам акустика на съзнанието." 25 септември. 1928 г. (III ден, вторник, с.) „Прочети 18 гл. Матея, тя показва съвременното съзнание на съвременната цивилизация. Ти трябва да простиш заради Божията Любов. Човек трябва да бъде непоколебим в своите убеждения. Твърдостта на човека не трябва да се мени. Човек не трябва да прави връзка с греха. Съдбата ви ще бъде не как сте живели в миналото, не какви грешници сте били, аз ще ви съдя, като сте видели как аз постъпвам, вие защо не сте постъпили тъй (виж 18 гл. ) Бъдете и вие образци. Ще си турите една задача, за бъдеще да вършите невъзможните работи.
към текста >>

Твърдостта на човека не трябва да се мени.
1928 г. (III ден, вторник, с.) „Прочети 18 гл. Матея, тя показва съвременното съзнание на съвременната цивилизация. Ти трябва да простиш заради Божията Любов. Човек трябва да бъде непоколебим в своите убеждения. Твърдостта на човека не трябва да се мени. Човек не трябва да прави връзка с греха. Съдбата ви ще бъде не как сте живели в миналото, не какви грешници сте били, аз ще ви съдя, като сте видели как аз постъпвам, вие защо не сте постъпили тъй (виж 18 гл. ) Бъдете и вие образци. Ще си турите една задача, за бъдеще да вършите невъзможните работи. Вече възможните работи да вършите знаете.
към текста >>

Човек не трябва да прави връзка с греха.
(III ден, вторник, с.) „Прочети 18 гл. Матея, тя показва съвременното съзнание на съвременната цивилизация. Ти трябва да простиш заради Божията Любов. Човек трябва да бъде непоколебим в своите убеждения. Твърдостта на човека не трябва да се мени. Човек не трябва да прави връзка с греха. Съдбата ви ще бъде не как сте живели в миналото, не какви грешници сте били, аз ще ви съдя, като сте видели как аз постъпвам, вие защо не сте постъпили тъй (виж 18 гл. ) Бъдете и вие образци. Ще си турите една задача, за бъдеще да вършите невъзможните работи. Вече възможните работи да вършите знаете. Онзи, който служи на Бога, той не може да бъде в лишение.
към текста >>

20. 12. СЪГРЕШЕНИЕТО НА МАЛКИЯ ЧОВЕК

Симеон Арнаудов

12. СЪГРЕШЕНИЕТО НА МАЛКИЯ ЧОВЕК В онези години бях силен, млад и як.
12. СЪГРЕШЕНИЕТО НА МАЛКИЯ ЧОВЕК В онези години бях силен, млад и як. Сила излизаше от мене. Имах хубав глас и Учителят ме насърчаваше за това. Всички ме познаваха и знаеха името ми - дякон Симеон, защото бях дякон от православната църква. Моят живот бе много противоречив. В него имаше много големи възвисявания и много големи снижавания, които приемах като падение за мен и за моят път.
към текста >>

Това беше една моя груба погрешка, но понеже аз бях възпитаник на православната църква, то това ми се вменяваше за светски грях.
Виждах всичко това като моя слабост, като грешки и виждах, как една сила, която насила ме тикаше в този път на противоречие. Не всякога можех да й се противопоставя. Понякога успявах, а понякога - не можех. Беше жестоко за мен. Така веднъж бях направил една погрешка. Това беше една моя груба погрешка, но понеже аз бях възпитаник на православната църква, то това ми се вменяваше за светски грях. Аз бях съгрешил, защото в грях бях заченат и в плът бях облечен. А трябваше да оживея с дух, който трябваше да дойде от Словото на Учителя. Но не винаги успявах да се добера до Духа на Словото на Учителя и да пребъдвам в Него и чрез Него. Така, че грехът бе явен и аз бях съгрешил. Трябваше да се изповядвам не пред владиката, а пред Учителя.
към текста >>

Учителят ме изслуша и продължава: „Е, рекох нали когато човек прави една къща, ще я зида, ще я маже и ще се изцапа целия.
Ако бях само послушал, щях да прескоча от единия бряг и ще се прехвърля на другия бряг, но не успях. Сега се съдя сам. Всеки един от Школата допускаше грешки и някои ги коригираха след като искаха съвета на Учителя. Някои се упрекваха за погрешките си. Веднъж съм застанал пред Учителя и се кая, и се съжалявам, и се вайкам за една своя грешка и пропуск. Учителят ме изслуша и продължава: „Е, рекох нали когато човек прави една къща, ще я зида, ще я маже и ще се изцапа целия. Като свърши работния ден, ще отиде и ще си съблече мръсните дрехи, ще се изкъпе и ще се измие и така ще се изчисти и ще стане чист. Използвай този метод! " Ето, виждате ли как Учителят разрешаваше въпроса за грешките и за човешкия грях. Учителят не ги гледаше като нещо съдбоносно и убийствено за човека. А това беше път вътрешен и външен и погрешките излизаха и се проектираха навън в човешкия път, както и грешките идваха отвън, от пътя му и влизаха в него.
към текста >>

Учителят не ги гледаше като нещо съдбоносно и убийствено за човека.
Веднъж съм застанал пред Учителя и се кая, и се съжалявам, и се вайкам за една своя грешка и пропуск. Учителят ме изслуша и продължава: „Е, рекох нали когато човек прави една къща, ще я зида, ще я маже и ще се изцапа целия. Като свърши работния ден, ще отиде и ще си съблече мръсните дрехи, ще се изкъпе и ще се измие и така ще се изчисти и ще стане чист. Използвай този метод! " Ето, виждате ли как Учителят разрешаваше въпроса за грешките и за човешкия грях. Учителят не ги гледаше като нещо съдбоносно и убийствено за човека. А това беше път вътрешен и външен и погрешките излизаха и се проектираха навън в човешкия път, както и грешките идваха отвън, от пътя му и влизаха в него. Човек бе живо кръстовище и кръстопът от опитности и грешки. Веднъж питам Учителя: „Учителю, има ли смисъл да идвам тук при Вас? Аз съм едно нищожество за света и нищожество за Вас". Учителят ме повдигна и каза: „Точно такива като теб ми трябват.
към текста >>

Човек бе живо кръстовище и кръстопът от опитности и грешки.
Като свърши работния ден, ще отиде и ще си съблече мръсните дрехи, ще се изкъпе и ще се измие и така ще се изчисти и ще стане чист. Използвай този метод! " Ето, виждате ли как Учителят разрешаваше въпроса за грешките и за човешкия грях. Учителят не ги гледаше като нещо съдбоносно и убийствено за човека. А това беше път вътрешен и външен и погрешките излизаха и се проектираха навън в човешкия път, както и грешките идваха отвън, от пътя му и влизаха в него. Човек бе живо кръстовище и кръстопът от опитности и грешки. Веднъж питам Учителя: „Учителю, има ли смисъл да идвам тук при Вас? Аз съм едно нищожество за света и нищожество за Вас". Учителят ме повдигна и каза: „Точно такива като теб ми трябват. Страданието не е само право на учениците, а то е широк харман и за човеците. Всеки трябва да овършее хармана си сам.
към текста >>

21. 13. ПЕВЕЦЪТ, КОЙТО ПЯ, НО НЕ ПРОПЯ

Симеон Арнаудов

Бяха 15 човека.
Започваше така: „Далечен свят спомням в мен странен бяг, буди духа в странен зов. Идвай ти при мен всеки ден." Беше много интересна, мистична поезия. И дойде музиката за нея. Ние я написахме с Весела Несторова и я представихме пред Учителя. Той събра всички поети и музиканти от Изгрева. Бяха 15 човека. Учителят каза: „Този брат е работил с тази музика преди 8000 години в един храм. Сега трябва да я изнесе от храма". Там бяха и Георги Томалевски и Славчо Печеников. Но на следващия ден Славчо казва: „Симеон е взел от Бетовен музиката". Но моята поема беше нещо съвсем друго.
към текста >>

За всеки човек, когато му дойде времето му поставят задачата и го оставят свободен да се запише, където иска.
се писа и стана комунист. Много хора след това се боядисаха. Какъв е изводът? Значи, не може така. Ще служиш или на Бога, или на Мамона. За всеки човек, когато му дойде времето му поставят задачата и го оставят свободен да се запише, където иска. И след като се запишеш, където си се определил ще вървиш в този път. Аз го споменавам този случай, защото аз правех друго. Един ден се записвам на едната страна, другия ден се отписвам и се записвам в другата страна. Третия ден се отписвам от там, където съм се записал и се връщам отначало. Ама това омръзна и на двете страни.
към текста >>

А тук на Изгрева след беседите идваха от София много светски музиканти на разговор с Учителя, Генералните репетиции на тези музиканти ставаха на Изгрева.
Учителят искаше песента да бъде моят път в моя живот. Не само искаше, но и много държеше на това. Подпомагаше ме, насърчаваше ме и насочваше. А това не беше малко. И най- малкото, което се искаше от мен не го изпълних. А тук на Изгрева след беседите идваха от София много светски музиканти на разговор с Учителя, Генералните репетиции на тези музиканти ставаха на Изгрева. Те знаеха, че тук има музиканти, имаше музикална публика, която пълнеше салона и музикална среда, пред която свиреха. Те оценяваха много добре това. Учителят беше в салона и слушаше. След всеки такъв концерт накрая музикантите идваха при Учителя и Той казваше своето мнение и даваше съвети и напътствия. За тях това беше празник и беше благословение.
към текста >>

Ето външните хора, светските хора идваха и търсеха благословение и търсеха указание и помощ от Учителя.
Учителят беше в салона и слушаше. След всеки такъв концерт накрая музикантите идваха при Учителя и Той казваше своето мнение и даваше съвети и напътствия. За тях това беше празник и беше благословение. Мнозина от тези музиканти след това се оформяха с добра кариера, както в София, така и в чужбина. Има много примери за това. Ето външните хора, светските хора идваха и търсеха благословение и търсеха указание и помощ от Учителя. Получаваха и изпълняваха съветите Му. И затова техният път като музиканти биваше определен и те се ползваха от кредита и благословението на Учителя. Всички оценяваха това по достойнство,
към текста >>

22. З. ЖЕЛЮ БАЙРАМОВ

Олга Байрамова

Същата прическа на Михаил като Учителя, същата кройка на балтона с тия ревери, само че Учителят ходеше с бастун, а той с жезъл и Методи каза, че това било една кристална топка и му направило впечатление, че много светски вид е имал, носел и пръстени.
Михаил го поканва Методи да отиде във Франция и той заминава, И тогава чичо Желю, кой знае какъв дявол го хваща и ми казва: „Олге, дай ми портрета, защото... иска го. Методи ще ходи при Михаил". И аз понеже е негов портрета, го дадох. И Методи взема този портрет и го занася на Михаил. И после Методи донесе един портрет на Михаил. Същата прическа на Михаил като Учителя, същата кройка на балтона с тия ревери, само че Учителят ходеше с бастун, а той с жезъл и Методи каза, че това било една кристална топка и му направило впечатление, че много светски вид е имал, носел и пръстени. Той се хранел отделно на една катедра. Методи шест месеца седял в Париж и на Лазурния бряг. Михаил му дал пари, разхождал се из Франция, нали, върна се. Но много съжалявам за тоя портрет. Нямах сила да кажа: „Няма да ти го дам", нали той е негов.
към текста >>

Той беше учител в мъжката гимназия и Дочо каза за него: „Той е един чист, скромен човек, да не смеете да го пипнете, аз отговарям за него".
А брат Боев беше близък с моя съпруг и така доста сме ходили с него и сме разговаряли. После много близки бяхме с брат Тахчиев от Стара Загора. Той, Дочо го спаси. Те го гонеха. Не зная какво го правиха, на концлагер щяха да го пращат. Той беше учител в мъжката гимназия и Дочо каза за него: „Той е един чист, скромен човек, да не смеете да го пипнете, аз отговарям за него". Да, пазеше ги. Ама тука знаеш ли колко идваха братя. Едни други се клеветят. Художник беше. Той беше човек с много широка култура, бил е във Франция, много се занимаваше, много четеше и една сестра, не искам да й кажа името започна едного да клевети - така, така, така.
към текста >>

Той беше човек с много широка култура, бил е във Франция, много се занимаваше, много четеше и една сестра, не искам да й кажа името започна едного да клевети - така, така, така.
Той беше учител в мъжката гимназия и Дочо каза за него: „Той е един чист, скромен човек, да не смеете да го пипнете, аз отговарям за него". Да, пазеше ги. Ама тука знаеш ли колко идваха братя. Едни други се клеветят. Художник беше. Той беше човек с много широка култура, бил е във Франция, много се занимаваше, много четеше и една сестра, не искам да й кажа името започна едного да клевети - така, така, така. Той само я гледа и й вика: „Слушай, сестра, ти нали си ученичка на Бялото Братство, нали си последователка на Учението на Любовта? Това, което казваш показва, че няма никаква любов в тебе. Иди си и си помисли". И тя назад, назад, назад и излезе. Много ги е спасявал.
към текста >>

Той самия беше много чист, много искрен човек.
Защото той беше член на Партията. И даже неговите другари все му викаха: „Абе, Байрамов, ти не си комунист, бе, ти си християнин". А той им казваше: „Най- старите християни са започнали от комуните. От там. След много години сега всичко това се е извратило и дойдохме на тоя ред". Той самия беше много чист, много искрен човек. Но имаше и прекрасни хора комунисти. Но преди 9.IX. 1944 г. членове на Партията и съмишленици са били около 100 000 души в България. А след това Партията стана от един милион души.
към текста >>

23. РАЙНА КАМЕНОВА

Затуй от Слънцето дойдох в Образ на човек сред вас за вашите души, родени от Отца.
Познавам всичко в небесата. Закон Съм и на Мъдростта Божествената, съвършената. И в живота ваш Съм Аз Божествената Любов - проявената. И чуйте всички - вам говоря с Духът, изходящ от Отца. С този Дух подпалвам животворен, вечен плам в човешките сърца. Затуй от Слънцето дойдох в Образ на човек сред вас за вашите души, родени от Отца. Те любят Моя глас... На тез души припомням Пътя свят към тяхната Божествена Родина... И нека тъй пребъдем с нашия Отец до века и до Амина!... НЕЗАБРАВИМ ДЕН О, летен ден! Незабравим за мен си ти! Незабравим е светлия ти чуден час! Аз слушах с трепет кротко да шепти Учителят с благия Си глас: -Напред ходете!
към текста >>

През 1946 г, Изгрева, София 30.04.1989 г., Великден РАЗПЪНАХА ИСУСА Живите мъртъвци, бездушните, неразумните, духовно слепите лицемери, безумните, тези външно красиви, варосани гробници, за Истината и Любовта родени покойници, с продажната тълпа и фарисейската мъст осъдиха Исуса да бъде разпънат на кръст... Разпънаха Богочовека, носителя на любовта, Носителя на Истината и на Мъдростта... С велико смирение до сетното си дихание Исус изпи горчивата чаша на огнено страдание... Помръкнаха с мъка на слънцето лъчите, скръбно в небето проблеснаха звездите - поемаха съпричастно скръбта на земята, гневно разтърсили снага в тъмнината... Вековно „Горко!
Защото туй е Духът на Вечността! Зове ни Тя... Зове ни Сам Христа!... О, летен ден! За мен си ти блажен!... Поклон пред призива свещен!... През 1946 г, Изгрева, София 30.04.1989 г., Великден РАЗПЪНАХА ИСУСА Живите мъртъвци, бездушните, неразумните, духовно слепите лицемери, безумните, тези външно красиви, варосани гробници, за Истината и Любовта родени покойници, с продажната тълпа и фарисейската мъст осъдиха Исуса да бъде разпънат на кръст... Разпънаха Богочовека, носителя на любовта, Носителя на Истината и на Мъдростта... С велико смирение до сетното си дихание Исус изпи горчивата чаша на огнено страдание... Помръкнаха с мъка на слънцето лъчите, скръбно в небето проблеснаха звездите - поемаха съпричастно скръбта на земята, гневно разтърсили снага в тъмнината... Вековно „Горко! " проехтя в небесния свод за безумното дело на еврейския народ, поел съдбата кармично да страда и с векове да скита без дом и пощада... А призракът на тежкия кръст Голготен ще стърчи през вековете свидетел самотен и да припомня на живите през вековете на еврейския народ за греховете... По заповед сервилна на „умния" Пилат сложиха на кръста надписа познат: „Исус Назарянин, цар иудейски", сложиха го за подбив, с насмешки злодейски „о, словци безумни! Те никак и не подозират и свещения смисъл те не прозират, че в надписа се крие предвечна окултна Тайна, властна като вечността безкрайна: „В огъня природен пламти Божията Любов", в която царува възвишен, живот нов... И дори разпъната от слепите за огнени страдания Тя Любовта възкръсва в мощни сияния, възкръсва властна, силна безконечна. Защото Христовата Любов е безсмъртна, вечна! На Огъня като Божествен феникс Тя оживява, отново готова да възхвалява Божията Слава. Райна Каменова, гр.
към текста >>

Прииждаха в Нея хора, откъснати от светския вървеж - хора с душа небесното и вечното търсила и безсмъртния, животворен по Господа копнеж.
A3 СЪМ ВИНАГИ С ВАС! " На Тебе Боже, Който ни излъчи от същността си свята като мънички, но безсмъртни искрици, и ни даде битие в Живота на Земята, на Теб Върховния Промислителю - Душа на душите, БЛАГОДАРИМ!.. За благоволението Твое - Благодарим!... Чети ни изпрати Учителя любим!... И Той - верният Ти Син и наш Учител слънцелик, отключи на Земята сияйните мистични Двери със жест смирен, съдбовен и космически велик на Школа, слязла от свещените, Божествени сфери... И започна от Нея да блика Божествено Слово за Твоята безкрайна Бащина и творческа Любов; за Мъдростта Ти, с която изграждаш всичко Ново, за Твоята истина - най-върховният от небето зов... Учителят направи Школата Център с чудна Сила. Прииждаха в Нея хора, откъснати от светския вървеж - хора с душа небесното и вечното търсила и безсмъртния, животворен по Господа копнеж. В Бялата Школа душите, до вчера омъртвяли, пробуждаха се бавно за нов, макар и стръмен път. Чрез Словото небесно те са вече оживели, и думи с вечна благодарност за Учителя мълвят. - Учителю, Ти ни събра и насочи към смисъла на живота; показа ни на „малкото стръкче" ценността, и на „Безкрайното Голямото" - кой е Пилота, и колко милостив и благ е Бог на Любовта. Поведе ни като Добрият Пастир към планината, от върховете й да пием Жизнен елексир, от първия слънчев лъч да бъде целуната душата, изпълнена с обич кьм целия, към Божия Всемир... Учителю, Ти ни нарече ученици - антени между Земята и Небесата - Дом на Бога, за Него да бъдем винаги будни и все вдъхновени в радост и скръб и във изкусителна изнемога... Учителю любими, обичта си към Тебе ний не съумяхме достойно и пълноценно тук да изявиме - мънички сме още и не всички проумяхме величието на Твойто свято Дело в Божие име... Учителю, прости ни!.... Ти виждаш, че не знаем... Но вярвай - ще умеем и ще знаем един ден!
към текста >>

24. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Историята на Русенското братство започва вероятно от един скромен, трудолюбив и добър човек на име Иван Вълчанов Явашев.
Останали са само някои спомени разказвани от родителите на деца или внуци, предавани от уста на близки и познати от приятели и съмишленици. В случай, че има някой, който има по-пълни сведения във връзка с някои случки ще бъда особено благодарна, ако може да помогне за по-ясното и по-вярно описание на тия събития. Аз съм родена на 14.11.1922 г. в Русе и познавах тия приятели, някои по-малко, някои повече. Доколкото можах описах това време за братския живот в Русе, като същевременно разпитвах по- възрастни хора - приятели, познати и сродници, които можаха да ми дадат някои сведения за близките им. Историята на Русенското братство започва вероятно от един скромен, трудолюбив и добър човек на име Иван Вълчанов Явашев. Къде е роден и кога не мога да кажа, но аз го познавах, бях още съвсем малка. Познавах и жена му Софка. От майка си зная, че те първоначално са имали кръчма, в която работели двамата. Имали са и ниви, които са обработвали. Веднъж в Русе била дошла ясновидката Кортеза, която била известна по онова време в България.
към текста >>

В нея имаше 2 - 3 легла, но все пак имаше достатъчно място за столове, така че се събираха около 10 --15 или 20 човека, не зная точно.
Братя Маркови посрещаха приятели и гости от града или от други краища на България, както и от София. Но къщата на брат Никола Ватев на ул. „Видин", където се събирахме бе съборена, за да построят нова. В същия двор имаше някаква малка къща, в която живееше брат Ватев известно време, докато построят две стаи за него и една работилница за консерви в близост до чешмата „Свирчовица". Известно време приятелите от Русе се събирахме по домовете, тъй като нямаше салон за събрания, което нещо не беше удачно, та след време братя Маркови решиха да се събираме у тях, в ъгловата стая над магазина, която беше голяма и светла. В нея имаше 2 - 3 легла, но все пак имаше достатъчно място за столове, така че се събираха около 10 --15 или 20 човека, не зная точно. До тая стая имаше голяма кухня и още 2 - 3 стаи. Къщата не беше собственост на братя Маркови, а на някакъв турчин, на който плащаха наем. Та там се събирахме известно време. За комуната даде някои сведения за онова време синът на брат Тодор Ковачев - Боян Ковачев, който в 1990 г, си замина. Боян е роден в Русе в 1904 г.
към текста >>

Та от всичко това следва, че човек не трябва да се доверява на духовете или както е казано в Писанието: „Изпитвайте духовете", така трябва да се постъпва.
Та тоя урок им бил създаден поради това, че те се опитали да се подиграват с Учителя, с когото шега не бива. Така приключил сеанса с офицерите, та те повече не помислили да правят сеанс, нито да се подиграват с Учителя. Брат Ватев е имал както успехи, така и неуспехи във връзка с духовете. Духовете веднъж му казали да отиде в Сливен по някаква работа и той ги послушал. Но като отишъл там излязло, че духовете са го излъгали. Та от всичко това следва, че човек не трябва да се доверява на духовете или както е казано в Писанието: „Изпитвайте духовете", така трябва да се постъпва. Брат Ватев получаваше информация за някои събития и във време на сън. Така например, през пролетта на 1944 г. той сънувал, че е изгряло червено слънце, което заляло всичко с червена светлина и наистина през есента дойде червената армия на СССР в България и комунистите взеха властта. Когато брат Иван Петров си заминал, по същото това време брат Ватев бил на събор в София и сънувал брат Иван Петров с група заминали братя и сестри. Скоро след това другарката на брат Иван Петров, сестра Веска изпратила телеграма в София, в която съобщава на сестра Паша за заминаването на другаря си.
към текста >>

Те посрещаха и изпращаха и братя, и сестри както и светски хора, с които имаха връзка.
А те горките не знаеха, че образа на Учителя е свещен и неприкосновен. После дойде друго време и се явиха други нечии невидими крака и им стъпка и властта, и империята, на която служеха и която се наричаше СССР. Сега тази империя се разпадна отвътре и остана само Русия. И тя е, която трябва да възкръсне и да стане „Светая Русия", но това може да стане само със Словото на Учителя Дънов. Петимата братя Маркови бяха сговорни, помагаха си, поддържаха се. Те посрещаха и изпращаха и братя, и сестри както и светски хора, с които имаха връзка. Ходили сме често на стопанството при тях, там сме чели беседи, свирили сме, пели сме, беседвали сме и т. н. Понеже имаха зеленчукова градина на стопанството то там сме яли чудни пресни зеленчуци, домати, марули и плодове. Правеше ни впечатление, когато се ръкувахме с тях, че Стою Марков като се ръкува тъй стискаше ръката на човека като че ли я хваща с клещи, до болка. Петър Филипов му казваше в отговор, че има в кръвта си много желязо, което трябва да преработи в сребро и злато. Софка Явашева, съпругата на Иван Вълчанов Явашев имаше в произхода си нещо румънско.
към текста >>

Правеше ни впечатление, когато се ръкувахме с тях, че Стою Марков като се ръкува тъй стискаше ръката на човека като че ли я хваща с клещи, до болка.
И тя е, която трябва да възкръсне и да стане „Светая Русия", но това може да стане само със Словото на Учителя Дънов. Петимата братя Маркови бяха сговорни, помагаха си, поддържаха се. Те посрещаха и изпращаха и братя, и сестри както и светски хора, с които имаха връзка. Ходили сме често на стопанството при тях, там сме чели беседи, свирили сме, пели сме, беседвали сме и т. н. Понеже имаха зеленчукова градина на стопанството то там сме яли чудни пресни зеленчуци, домати, марули и плодове. Правеше ни впечатление, когато се ръкувахме с тях, че Стою Марков като се ръкува тъй стискаше ръката на човека като че ли я хваща с клещи, до болка. Петър Филипов му казваше в отговор, че има в кръвта си много желязо, което трябва да преработи в сребро и злато. Софка Явашева, съпругата на Иван Вълчанов Явашев имаше в произхода си нещо румънско. Носеше се твърде оригинално с едноцветни рокли в светли тонове, дълги до една педя от земята в различни тонове, нашити с разни цветове конци с разни фигурки и звездички, с фистони и т. н. Тя посрещаше братя и сестри много приветливо. До къщата, в която живееше със съпруга си, която беше паянтова имаше прилепена една дълга кухня-трапезария с дълга маса и пейки и столове, където първоначално са се хранили и братя Маркови, а по-късно те са се отделили и са се хранили отделно.
към текста >>

Беше човек с много висок дух и морал. Гр.
В живота и в училище тя прилагаше принципите на Учителя. По същия начин се държеше и в семейството. Беше добра художничка и от нея има нарисувани няколко хубави картини, а свиреше добре и на китара и разбираше от ноти. Почти всички песни на Учителя ги беше записала преди да излязат печатаните песнопойки. Вкъщи си ги пееше и свиреше на китара. Беше човек с много висок дух и морал. Гр. Русе, 11.октомври 1996 г. Дал сведението: Любен Пантелеев
към текста >>

25. 38. Висше образование и занаят

ТОМ 7

Наистина човек като върви в тоя духовен път, той ако няма тия светски знания, които има в света, ако тях не знае как ще може да научи духовните, които са далеч по-трудни от светските.
38. ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ И ЗАНАЯТ Искам тука да кажа няколко думи понеже тоя въпрос така стои и има изказвания в една и в друга посока. Става въпрос за дипломирането на нашите приятели и за ученето. Мисля, че е добре да го спомена. Учителят е държал щото всички наши приятели, които имат възможност да добият максимално образование, стигайки до най-висока степен, но това не им е цел за добро материално състояние, да не бъде причина те да станат тщеславни, а да бъде цел за получаване максимално знание. Наистина човек като върви в тоя духовен път, той ако няма тия светски знания, които има в света, ако тях не знае как ще може да научи духовните, които са далеч по-трудни от светските. И така Учителят е държал всеки да има максимално високо знание. Но наред с това е държал и всеки един да си изкарва прехраната ако не може с тия знания, които има и по някакъв друг начин, т.е. Той е искал да ги научи щото те с физически труд да добият прехраната си. А вероятно е имал предвид и това, че ще настъпят времена, когато и да имаш тия максимални знания, да имаш и висше образование, може би няма да можеш да си изкарваш прехраната с тия знания. Това го е имал предвид и затова е давал задачи на приятелите, макар и материално обезпечени, да отиват и да полагат физически труд.
към текста >>

Та човек може да знае и химия, и физика, и математика и какви ли не науки, но ако не знае да плува целия му живот отива.
“ „И от това нищо не знам.“ „Тогава още една четвърт, значи 3/4 от живота си си пропилял“. В това време обаче небето се заоблачило, морето се развълнувало, излязъл силен вятър, лодката имало опасност да потъне. Тогава лодкаря запитал професора: „Знаеш ли да плуваш? “ „Не зная“, отговорил професора. Тогава лодкаря му казал, че целия му живот е пропаднал. Та човек може да знае и химия, и физика, и математика и какви ли не науки, но ако не знае да плува целия му живот отива. Дипломите са хубаво нещо, но трябва да бъдат на място. Освен дипломите трябва и още нещо и Учителят го е казал. Трябва да кажа, че в тая беседа, която цитирах Той казва, ако някой знае пчеларство с пчеларство да се занимава. Друг знае да прави коли, трети да прави колела, друг друго. Кой каквото знае това да прави, но и да има и диплома.
към текста >>

И те отклониха знаеш ли колко много хора, младежи от моето поколение, към десетина човека, които си захвърлиха дипломите, някои не си завършиха образованието поради нашите „умници“ на Изгрева, които бяха и останаха такива.
„Моля ти се остави този аспект, не ми говори за аспекти, а слушай какво ти каза Учителя на времето.“ И му казва какво е казал Учителят, а той не е изпълнил. Аз съм имал възможност абсолютно да се убеждавам в тия неща. Най-страшното е друго: Георги Радев и Борис подвеждат тези младежи, които са завършили в погрешна посока. И най-важното аз заварих в моето поколение, когато завърших медицина, когато завършиха други младежи, те напуснаха професията си под въздействието на тия приятели, които бяха направили същата грешка, но нямаха смелост да кажат: „Ние направихме грешка. Това каза Учителят, не го послушахме, ние направихме грешка, грешката е наша, но не минавайте по тоя път“. И те отклониха знаеш ли колко много хора, младежи от моето поколение, към десетина човека, които си захвърлиха дипломите, някои не си завършиха образованието поради нашите „умници“ на Изгрева, които бяха и останаха такива. Провалиха ги умишлено и в момента тези хора сега не само съжаляват, но не са пригодени на тоя етап нещо да направят за Братството. Да не говорим за личния им живот. Те идват, искат да направят нещо, обаче не са подготвени, не че са неспособни, но не могат да направят нищо, защото са загубили условията си за работа. Ей това е цялата трагедия. Но това го казва и самия Методи Константинов, с него на тая тема съм говорил много пъти.
към текста >>

Учителят казва, че човек трябва да има един занаят, да му послужи при идейни гонения, за да си изкарва с него хляба.
Това, което казваш е вярно. Пример: аз през цялото си време като лекар съм се страхувал да не направя някоя професионална грешка или поради моето невнимание да не ме уволнят, защото къде ще отида аз. Аз освен моята професия какво мога да правя? Чак когато построих жилище, къща, аз разбрах, че съм способен, че мога да направя жилище. И съм мазал, и съм чистил, работил съм наравно с майсторите. Учителят казва, че човек трябва да има един занаят, да му послужи при идейни гонения, за да си изкарва с него хляба. Това е така, аз съм за това нещо. Не го отричам. Но да имаш диплома, а да няма идейни гонения. А гоненията са за друго. Всички без изключение, както слушам сега мир и светлина на душата на Иван Антонов, има много хубави опитности, както и другите, но правят едно и също нещо.
към текста >>

Прочетеното от мен е точно в тая насока, че човек трябва да получи максимално образование, трябва да го използва максимално това, но ако съдбата не му дава тая възможност в момента, той трябва да търси друг изход.
И което е най-важното причина, за да се ориентирам правилно бяха ония,които бяха много честни и почтени и ми казаха така: „Така го направихме, обаче е грешка. Учителят го каза така, но ние го направихме иначе, обаче ни е срам в момента да си признаем грешката“. Това е голяма трагедия. Тодор Ковачев: То в беседата, която аз цитирам е точно така казано: Ти си свършил, нямаш условия. Щом нямаш условия за това няма да идеш в кръчмите, няма да си губиш времето. Прочетеното от мен е точно в тая насока, че човек трябва да получи максимално образование, трябва да го използва максимално това, но ако съдбата не му дава тая възможност в момента, той трябва да търси друг изход. Учителят говори за изхода и разрешението. Не всеки един за себе си може да да си реши въпроса, но да подвежда другите няма право. Вергилий Кръстев: Е, там е цялата работа, че подведоха други. Аз мога да ти изброя десет човека от моето поколение, които си изпуснаха времето, хвърлиха си дипломите и сега са нищо. Нито може да работи, нито нищо.
към текста >>

Аз мога да ти изброя десет човека от моето поколение, които си изпуснаха времето, хвърлиха си дипломите и сега са нищо.
Щом нямаш условия за това няма да идеш в кръчмите, няма да си губиш времето. Прочетеното от мен е точно в тая насока, че човек трябва да получи максимално образование, трябва да го използва максимално това, но ако съдбата не му дава тая възможност в момента, той трябва да търси друг изход. Учителят говори за изхода и разрешението. Не всеки един за себе си може да да си реши въпроса, но да подвежда другите няма право. Вергилий Кръстев: Е, там е цялата работа, че подведоха други. Аз мога да ти изброя десет човека от моето поколение, които си изпуснаха времето, хвърлиха си дипломите и сега са нищо. Нито може да работи, нито нищо. А предишната власт ги караше насила да работят. Сега пък нали има безработица изобщо не могат да работят и ходят, и лъжат, и крадат, търсят подаяния и т.н. Както и да е. Но сега са важни опитностите на този етап, всичко е добре.
към текста >>

Аз знам какви бели направиха и сега ги правят и ще ги правят и в бъдеще и има една много хубава снимка, на която са се изтъпанчили Борис, до Борис Петър Филипов, Методи Константинов и всички там от мозайкаджийската бригада - 30-40 човека, само мъже.
А предишната власт ги караше насила да работят. Сега пък нали има безработица изобщо не могат да работят и ходят, и лъжат, и крадат, търсят подаяния и т.н. Както и да е. Но сега са важни опитностите на този етап, всичко е добре. Провалът е пълен на една погрешна постановка, която не е по Учителя. . Аз знам какви бели направиха и сега ги правят и ще ги правят и в бъдеще и има една много хубава снимка, на която са се изтъпанчили Борис, до Борис Петър Филипов, Методи Константинов и всички там от мозайкаджийската бригада - 30-40 човека, само мъже. Аз имам тая снимка като документ, че тия, които бяха там нищо не направиха. А направиха другите, които не бяха на тая снимка, което беше най-интересно. Нито по отношение на печат, нито по отношение съхранението на Словото на Учителя. Направиха го други. Това е един пример, затова човек трябва да бъде много внимателен, защото аз също правя грешки.
към текста >>

Това е един пример, затова човек трябва да бъде много внимателен, защото аз също правя грешки.
Аз знам какви бели направиха и сега ги правят и ще ги правят и в бъдеще и има една много хубава снимка, на която са се изтъпанчили Борис, до Борис Петър Филипов, Методи Константинов и всички там от мозайкаджийската бригада - 30-40 човека, само мъже. Аз имам тая снимка като документ, че тия, които бяха там нищо не направиха. А направиха другите, които не бяха на тая снимка, което беше най-интересно. Нито по отношение на печат, нито по отношение съхранението на Словото на Учителя. Направиха го други. Това е един пример, затова човек трябва да бъде много внимателен, защото аз също правя грешки. Всеки прави грешки, но нямаш право да подвеждаш другите. Всеки окултен ученик от Школата на Учителя Дънов трябва да има завършено висше образование и да работи с това, за което ти си учил. Ами ти знаеш ли например брат Боев шест месеца преди да се пенсионира, тогава закона е бил такъв: 15 години трябва да работиш включително. Шест месеца преди това те го уволняват, защото той чете на учениците си в училище за Бялото Братство. Учителят изрично е казал да не провежда пропаганда между учениците.
към текста >>

26. 1. Кандидатът за женитба

Стефка Няголова

ТОМ 7

Той много ме хареса, обикна ме и желаеше с мен да дружи, обаче беше светски човек.
СТЕФКА НЯГОЛОВА (1.11.1903-19.02.1995 г.) 1. КАНДИДАТЪТ ЗА ЖЕНИТБА Това се случи през 1924 г. Бях учителка в с. Армени, Габровско, което се намира на 12 км далеч от Габрово. Там се запознах с един колега - учител прогимназиален директор в Драгиевци, което село се намира на половината път между Габрово-Севлиево. Той много ме хареса, обикна ме и желаеше с мен да дружи, обаче беше светски човек. Аз не харесвах някои негови работи, негови прояви и затова се държах така някак си хладно към него, обаче той много ме обичаше. Така ме обикна. Тогава, дори към края той пожела аз да се оженя за него, обаче аз отидох от Габрово в София да следвам. И тогава трябваше, той ми писа, да се върна повторно да се срещнем в Габрово. Той щеше да дойде там да се срещнем и да се уговорим с него за по-нататъшната негова и моя съдба.
към текста >>

Казах й за намерението на този човек към мен и тя някак си така, понеже майчински гледаше на мене, ми каза: „Тогава качи се горе да попиташ Учителя какво ще ти каже за този случай“.
Така ме обикна. Тогава, дори към края той пожела аз да се оженя за него, обаче аз отидох от Габрово в София да следвам. И тогава трябваше, той ми писа, да се върна повторно да се срещнем в Габрово. Той щеше да дойде там да се срещнем и да се уговорим с него за по-нататъшната негова и моя съдба. Тогава аз бях отишла на Изгрева, срещнах се на Изгрева със сестра Попова, която е наша много добра духовна сестра. Казах й за намерението на този човек към мен и тя някак си така, понеже майчински гледаше на мене, ми каза: „Тогава качи се горе да попиташ Учителя какво ще ти каже за този случай“. Аз много се разтревожих, развълнувах се и почнах бавно-бавно да се качвам горе по стълбите. И когато вече наближих горе на площадката, пред вратата на Учителя, почувствах, че Учителят е отвътре и ме чака да му се обадя. И аз помислих да почукам и в този момент вратата се отваря, Учителят се явява на вратата и ми казва: „Какво има, рекох? “ Аз Му казвам: „Учителю, моля Ви се, мога да ли отида в Габрово, позволявате ли ми да отида в Габрово? “ За какво, защо не Му казах.
към текста >>

И аз тогава изпълних това, което трябваше да изпълня, повече не отидох в Габрово и не се срещнах с този човек, с кандидатът за женитба.
“ „Той ми отговори, че „може, рекох да отидете в Габрово“. Обаче сестра като слизам надолу почувствах едно остро прерязване като с нож през слънчевия възел.И това като че ли ме отдели от тази случка по-нататък“. И тя каза: „Да, сестра, Той, Учителят не ти е позволил да отидеш в Габрово. Не ти позволява. И ти ще изпълниш и ще послушаш, че няма да отидеш“. И аз тогава изпълних това, което трябваше да изпълня, повече не отидох в Габрово и не се срещнах с този човек, с кандидатът за женитба.
към текста >>

27. 10. Отклонението на човека

Стефка Няголова

ТОМ 7

10. ОТКЛОНЕНИЕТО НА ЧОВЕКА Понеже Косю не остана в братството, отклони се, хапва си месо и си попийва, изобщо си живее един светски живот, Учителят каза за него: „Аз помогнах при неговото раждане и сега пак ще му помогна, но той трябва да се върне в пътя си оттам откъдето е направил отклонението.
10. ОТКЛОНЕНИЕТО НА ЧОВЕКА Понеже Косю не остана в братството, отклони се, хапва си месо и си попийва, изобщо си живее един светски живот, Учителят каза за него: „Аз помогнах при неговото раждане и сега пак ще му помогна, но той трябва да се върне в пътя си оттам откъдето е направил отклонението. Тогава ще му помогна. По-късно ще е“. Един ден след като играехме Паневритмия на полянката на Изгрева брат Иван Антонов ми каза: „Това, което ще ти кажа, то се отнася за Косю“. Аз се зачудих, какво ще ми каже, но той започна: „Учителят каза: „Всички онези, които се родиха на Изгрева и се отклониха от него с камъни ще ги натоваря! “ И продължи: „Това, което ти казвам сега е закон!
към текста >>

28. 7. КЪДЕ Е УЧЕНИКЪТ?

И беше направил някои любовни истории, беше млад човек и баща му идва попа при Учителя, тържествуващ: "Видя ли, като дойде той при Тебе и какво направи".
Беше избягал от църквата един дякон - Симеон Арнаудов - беше добър певец. Аз имам много опитности с него. Излъгал го баща му, че ще учи пеене. Както и да е, той скъсва расото и дойде на Изгрева. Разбира се владиката Стефан го преследваше много докато намери той работа и жена му, а те ги уволняваха, но както и да е ние го издържахме, обаче да завърши академията. И беше направил някои любовни истории, беше млад човек и баща му идва попа при Учителя, тържествуващ: "Видя ли, като дойде той при Тебе и какво направи". Учителят му казва: "Слушай, това което го прави той, това е твоето, а моето ще го видиш след 1000 години". И попа беше успокоен, не беше глупав човек. Излезе си. Учителят му даде този пример. А попа си отиде така усмихнат и освободен, нали.
към текста >>

И попа беше успокоен, не беше глупав човек.
Излъгал го баща му, че ще учи пеене. Както и да е, той скъсва расото и дойде на Изгрева. Разбира се владиката Стефан го преследваше много докато намери той работа и жена му, а те ги уволняваха, но както и да е ние го издържахме, обаче да завърши академията. И беше направил някои любовни истории, беше млад човек и баща му идва попа при Учителя, тържествуващ: "Видя ли, като дойде той при Тебе и какво направи". Учителят му казва: "Слушай, това което го прави той, това е твоето, а моето ще го видиш след 1000 години". И попа беше успокоен, не беше глупав човек. Излезе си. Учителят му даде този пример. А попа си отиде така усмихнат и освободен, нали. В: Ха, ха, ха. Значи това е твоето.
към текста >>

всеки човек си има една основна тема на раждането си.
Това беше един хороскоп разглеждан за пръв път от Учителя. Методи Константинов го помни до края на живота си този случай. Той видя какво търси Учителят в един хороскоп. Той търси темата на живота, не какво ще се случи. От къде идва тая душа и защо е дошла, т.е. всеки човек си има една основна тема на раждането си. Или да служи на нещо, или на науката, на друго. И тогава Той ми обясни нещата, разбира се, и ми разкри един много интересен закон. Учителят каза: "Всеки човек е подготвен органически да изживее кармата си. И за да се промени съдбата на един човек може само ако за него се застъпи едно напреднало същество. Но понеже човек е органически подготвен да изживее кармата си, той обикновено чувствува смущение и затова Бог в доброто остава неразбран".
към текста >>

Учителят каза: "Всеки човек е подготвен органически да изживее кармата си.
Той търси темата на живота, не какво ще се случи. От къде идва тая душа и защо е дошла, т.е. всеки човек си има една основна тема на раждането си. Или да служи на нещо, или на науката, на друго. И тогава Той ми обясни нещата, разбира се, и ми разкри един много интересен закон. Учителят каза: "Всеки човек е подготвен органически да изживее кармата си. И за да се промени съдбата на един човек може само ако за него се застъпи едно напреднало същество. Но понеже човек е органически подготвен да изживее кармата си, той обикновено чувствува смущение и затова Бог в доброто остава неразбран". Това го разбрах. Усетих, че Учителят промени нещо в моя живот. Това нещо промени моят живот.
към текста >>

И за да се промени съдбата на един човек може само ако за него се застъпи едно напреднало същество.
От къде идва тая душа и защо е дошла, т.е. всеки човек си има една основна тема на раждането си. Или да служи на нещо, или на науката, на друго. И тогава Той ми обясни нещата, разбира се, и ми разкри един много интересен закон. Учителят каза: "Всеки човек е подготвен органически да изживее кармата си. И за да се промени съдбата на един човек може само ако за него се застъпи едно напреднало същество. Но понеже човек е органически подготвен да изживее кармата си, той обикновено чувствува смущение и затова Бог в доброто остава неразбран". Това го разбрах. Усетих, че Учителят промени нещо в моя живот. Това нещо промени моят живот. И тогава аз разбрах, че от Словото аз трябва да възприема Божественото в този живот.
към текста >>

Но понеже човек е органически подготвен да изживее кармата си, той обикновено чувствува смущение и затова Бог в доброто остава неразбран".
всеки човек си има една основна тема на раждането си. Или да служи на нещо, или на науката, на друго. И тогава Той ми обясни нещата, разбира се, и ми разкри един много интересен закон. Учителят каза: "Всеки човек е подготвен органически да изживее кармата си. И за да се промени съдбата на един човек може само ако за него се застъпи едно напреднало същество. Но понеже човек е органически подготвен да изживее кармата си, той обикновено чувствува смущение и затова Бог в доброто остава неразбран". Това го разбрах. Усетих, че Учителят промени нещо в моя живот. Това нещо промени моят живот. И тогава аз разбрах, че от Словото аз трябва да възприема Божественото в този живот. "В музиката, рекох, ще се държиш на всяка цена - това е най-важното." Тогава се освободих и разбрах каква е разликата между индивидуалността и личността.
към текста >>

Защото всичко, което може да постигне един светски човек трябва да можеш да го постигнеш и ти и богатство и слава и всичко, но трябва да имаш друго отношение към него.
И тогава аз разбрах, че от Словото аз трябва да възприема Божественото в този живот. "В музиката, рекох, ще се държиш на всяка цена - това е най-важното." Тогава се освободих и разбрах каква е разликата между индивидуалността и личността. Личността, това е формата - Димитър Грива, която ще живее и после ще си замине и ние някой път заради личността, амбицията на личността, гдето се казва спъваме задачата на индивидуалността. От тогава аз се освободих от големите амбиции. От тогава нещо се филтрира в мене, отношението към нещата стана съвсем друго. Защото всичко, което може да постигне един светски човек трябва да можеш да го постигнеш и ти и богатство и слава и всичко, но трябва да имаш друго отношение към него. И затова ние трябва да имаме друго отношение към нещата, ние сме длъжни, ние не можем да робуваме на нещата. Аз например, не мога да се съблазнявам от това, че всички мои приятели си направиха апартаменти, имат и вили, а аз нямам нищо. Мен ми тежи ако го имам това нещо. Другото, това не ме смущава. Учителят много държеше човек да не робува на общественото мнение.
към текста >>

Учителят много държеше човек да не робува на общественото мнение.
Защото всичко, което може да постигне един светски човек трябва да можеш да го постигнеш и ти и богатство и слава и всичко, но трябва да имаш друго отношение към него. И затова ние трябва да имаме друго отношение към нещата, ние сме длъжни, ние не можем да робуваме на нещата. Аз например, не мога да се съблазнявам от това, че всички мои приятели си направиха апартаменти, имат и вили, а аз нямам нищо. Мен ми тежи ако го имам това нещо. Другото, това не ме смущава. Учителят много държеше човек да не робува на общественото мнение. И помня, че когато четох тогава Занони и Учителят ми говори за него, аз подчертах само една мисъл. Занони казва така: "За общественото мнение, което казва с еднаква сила гледа да те отклони както от гибелните последствия на порока, така и от опасните рискове на добродетелта". И мога да ти кажа, сега ще се върна към Морфова, защото Той й пращаше ученици, имаше едно уважение към нея, към таланта й и пр., но тя беше обещала да даде един концерт на Изгрева и не го даде заради общественото мнение. Не можа да го прескочи това нещо и виж как хубаво го определя това Занони. Учителят искаше свободен човек, освободен отвътре.
към текста >>

Учителят искаше свободен човек, освободен отвътре.
Учителят много държеше човек да не робува на общественото мнение. И помня, че когато четох тогава Занони и Учителят ми говори за него, аз подчертах само една мисъл. Занони казва така: "За общественото мнение, което казва с еднаква сила гледа да те отклони както от гибелните последствия на порока, така и от опасните рискове на добродетелта". И мога да ти кажа, сега ще се върна към Морфова, защото Той й пращаше ученици, имаше едно уважение към нея, към таланта й и пр., но тя беше обещала да даде един концерт на Изгрева и не го даде заради общественото мнение. Не можа да го прескочи това нещо и виж как хубаво го определя това Занони. Учителят искаше свободен човек, освободен отвътре. Ако ти робуваш даже на чувствата си и не можеш да контролираш мислите и постъпките си, ти си един роб. Това е робът всъщност. Можеш да си роб физически, но да си един свободен дух или обратното, да бъдеш един господар и да бъдеш по-заробен отколкото твоите слуги и роби, които притежаваш. Тия процеси почнах да ги разбирам и аз се освободих от много неща. Какво е музиканта всъщност?
към текста >>

Тия боклуци няма как човек да обори, ако иска да има една еволюция духовна.
В: И сега Методи държи хороскопа и го разглежда пред Учителя? Д: Да, той го държи на коленете си и много беше интересен този случай, помня това нещо, защото аз бях много объркан. Защото ние Стрелците, аз съм зодия Стрелец, сме способни, но като се опъне стрелата мъчно може да се върнем назад, особено ако се пусне да лети. И наистина се издига един много интересен закон - без смирение не можеш да направиш крачка напред. Трябва да се освободиш от щестлавие и от много неща. Тия боклуци няма как човек да обори, ако иска да има една еволюция духовна. Вземи християнството, например. Христос не го разбира човечеството, дигнаха му църкви. И специално "Пътят на ученика", това е една беседа, която никой не я разбира. Аз като съм говорил с поляци и др. като запознах поляците с "Пътят на ученика", казаха: "Вярно, ние, поляците сме дошли до праведния, ние не познаваме ученика".
към текста >>

Старозаветния човек, той ще вдигне големите храмове, църкви 50 м., кръстове 6 метра, това е старозаветния човек.
Христос не го разбира човечеството, дигнаха му църкви. И специално "Пътят на ученика", това е една беседа, която никой не я разбира. Аз като съм говорил с поляци и др. като запознах поляците с "Пътят на ученика", казаха: "Вярно, ние, поляците сме дошли до праведния, ние не познаваме ученика". Това е нещо ново. Старозаветния човек, той ще вдигне големите храмове, църкви 50 м., кръстове 6 метра, това е старозаветния човек. Външно ще го направи. Новозаветният пък като види голямото и той пък си слага патрахила, ще си сложи корона, ще се обяви за заместник на Христос. Това няма нищо общо с Христовото Учение. И сега християните не са обединени. Какво делят източни и западни, как може.
към текста >>

29. 8. СЪБЛАЗНЕНИЕ

Георги се беше увлякъл в светския живот, той се беше оженил за една еврейка, всъщност тя не беше еврейка, това не беше еврейка, но той се беше оженил за целия род Бергщайн.
Отзад на кораба е вързано едно въже и една дъска. Ти къде искаш да бъдеш - на дъската или в кораба? " "В кораба, в кораба", каза. "Е, добре. Но теб те няма тук 10 години." Това значи, че той е бил на дъската отзад. Георги се беше увлякъл в светския живот, той се беше оженил за една еврейка, всъщност тя не беше еврейка, това не беше еврейка, но той се беше оженил за целия род Бергщайн. То беше една такава тежка карма и аз трябваше да му припомня този случай. На същата тази среща, когато отивахме на Мусала, в тъмното така вървим, Учителят върви напред. От едната страна беше Борис, от другата беше той, Георги Радев, аз в ляво, а до мене върви точно зад Учителя Славчо Томалевски. Учителят изведнъж се обръща и му казва, ама точно се качваме на върха: "Когато дяволът иска да излъже някого, най-напред му казва, направи си къща! " А тази къща обсеби съзнанието на Славчо.
към текста >>

Това досега е създал човека.
С това съзнание, което имам днеска, аз знаех какво да направя. Учителят пося едни семена много дълбоко. Сега едва започнаха да Го разбират. Това не е Учение на спекулативния ум. Когато Той говори за културите: "Вие познавате културата на сърцето и културата на ума. Това досега е създал човека. Идва време, когато ще се създаде култура на душата и култура на духа". Тези неща не са събудени у човека. Ние не разграничаваме кое е от душата и кое е от духа. Ето каква еволюция предстои у човека. После той не е разрешил социалните проблеми.
към текста >>

Тези неща не са събудени у човека.
Сега едва започнаха да Го разбират. Това не е Учение на спекулативния ум. Когато Той говори за културите: "Вие познавате културата на сърцето и културата на ума. Това досега е създал човека. Идва време, когато ще се създаде култура на душата и култура на духа". Тези неща не са събудени у човека. Ние не разграничаваме кое е от душата и кое е от духа. Ето каква еволюция предстои у човека. После той не е разрешил социалните проблеми. Когато Учителя начерта концентричните кръгове представляващи Бялото Братство, то все пак Той постави комунистите в деветия кръг на Бялото Братство. Те имат също една работа.
към текста >>

Ето каква еволюция предстои у човека.
Когато Той говори за културите: "Вие познавате културата на сърцето и културата на ума. Това досега е създал човека. Идва време, когато ще се създаде култура на душата и култура на духа". Тези неща не са събудени у човека. Ние не разграничаваме кое е от душата и кое е от духа. Ето каква еволюция предстои у човека. После той не е разрешил социалните проблеми. Когато Учителя начерта концентричните кръгове представляващи Бялото Братство, то все пак Той постави комунистите в деветия кръг на Бялото Братство. Те имат също една работа.
към текста >>

30. 24. ПРИЗВАНИЕТО НА ИЗБРАНИТЕ

Изглежда, че той го тачел много, защото той бил много умен човек.
И баща ми така. Отиде да си изкара службата. Тогава няма ходатайства, отиваш там, гледаш, селянче дошло с цървулите, но има средно образование и влизаш във военното училище. И бе офицер при баща ми. И получава едно писмо от екзарха Йосиф, този Стефан. Изглежда, че той го тачел много, защото той бил много умен човек. И рекъл: "Пиши ми, чувствам идват последните ми дни". В: Това екзарх Йосиф? Д: Да, "че идват последните ми дни, искам преди да си замина от тоя свят да те видя в духовен сан." И той пита: "Какво да правя? " Баща ми му казва: "Такъв въпрос ще го решиш сам. Решиш ли го, аз ще ти помогна да заминеш, като те освободя".
към текста >>

" Той отговори косвено: "Аз, когато се срещнах с папата в Рим, той най-напред ме попита: "Какво прави най-светлия човек в България -г-н Дънов?
е избран Кирил. Той имаше и качества на дипломат и т.н. В: А какво беше неговото отношение към Школата, към Учителя? Д: Мога да ти кажа само един случай. Когато на една вечеря на един генерал ли къде беше, какво беше в София, една жена попита митрополит Стефан: "Какво ви е отношението към Учителя Дънов? " Той отговори косвено: "Аз, когато се срещнах с папата в Рим, той най-напред ме попита: "Какво прави най-светлия човек в България -г-н Дънов? " Така отговори. Това беше Пий XI, бе един от духовните папи, заемащ папския престол от 1922-1939 г. И така ще имаш предвид, че Стефан си подстригваше брадата и туряше голфа и си пътуваше из чужбина. В: И как завърши той по-нататък? Д: Ами как завърши той?
към текста >>

Но явно, че Стефан беше с много качества човек.
Той продължава да си бъде екзарх, обаче той беше много капризен. Много капризен и често заплашваше с подаване на оставката и те синодалните старци го заплашиха. Обаче един път като казал, че ще си подаде оставката, те отиват да питат властите и там е бил Червенков през това време: "Щом иска да си я подаде". Така напуска поста Стефан. Излезе от София и към Карлово ли къде имало някъде някакъв манастир и там отиде. Но явно, че Стефан беше с много качества човек. В: Сега ти си ми разказвал, че Катя се опитвали да я правят католичка в този пансион, а тя се е противопоставяла. Д: Виж какво, всичките сестри в пансионите смятат, че им е първа задача, всички пансионерки да ги правят калугерки не само към нея, но се надявали, че тя най-лесно ще стане. Понеже у Катя има нещо духовно. Да, има нещо и те го усещат тези сестри там, но голям натиск е било някакси. В: Така е пяла на концерт в Санта Чичилия.
към текста >>

Но Джуджев е наш човек, нали знаеш?
Интересно е, че Той като се връща от Америка десет години обикаля България. Можеш да си представиш в онези години на глад, на въшлив народ, бедни, няма ни хотели, ни командировки, да изучава. Учителят имаше такива познания за българската музика, които никой до тогава ги нямаше. Ние нямахме въобще катедра в академията по българска музика. Когато Джуджев се върна от специализация във франция и основа катедрата от 1954-1974 г., а е лектор, доцент и професор от 1941 г. Но Джуджев е наш човек, нали знаеш? В: Не. Д: Как не. Джуджев. В: Кой Джуджев? Д: Стоян Джуджев. Той също може би от Изгрева научи някои работи от Учителя, замина за Париж през 1931 г., където взема докторат по българска народна музика.
към текста >>

Сега тия касетофони ли, кой знае какво радио човек слуша.
Така че Учителят когато говореше за народната музика знаеше за народната музика. Сигурно тези десет години, когато пътуваше той я изучавал, а тогава народът пееше. Нали като се организира нашият народ както е сега, не че не пее, защото ние нямаме градски фолклор, нямаме, пеем разни песни такива като подражание на руските романси или пък на виенските шлагери, но народната ни песен добре че се съхрани във хоровете, на ансамблите, защото тя щеше да загине. Нашето село загива и понеже се организира населението, отиде в градовете и българският народ престана да пее. Нашия народ, ние едно време като гимназисти пеехме, тресеше се гимназията, знаеш как пеехме. Сега тия касетофони ли, кой знае какво радио човек слуша. В: И сега тоя Стоян Джуджев отива, завършва във Франция? Д: Във Франция завършва. В: И тук основава катедра? Д: Да, катедра по народна музика. Да. Стоян Джуджев, той е сега към 80 години.
към текста >>

Много деен, много организиран човек и голям музикант, голям музикант.
Тогава аз видях организаторския му дух. В онова време, това беше мисля Доброславски един руснак, началник управление, а в онова време имаше спънки, трябваше да питаме, но никой не поемаше отговорност. Викам: "Дай да отидем при Доброславски, да видим какво става". "Не, когато можеш да отиваш при Господа, не отивай при светии." И той ме води при Вълко Червенков. Сашо Попов. Много деен, много организиран човек и голям музикант, голям музикант. Учителят го тачеше много него и като музикант. В: И после той до кога беше тук в България Сашо Попов? Д: Той, докато го поканиха да стане диригент, да образува също така оркестър в Кайро. В: В Кайро? Д: В Кайро и там той интересен случай разправяше, да кажем, че по едно време когато той дирижира репетициите и по едно време взимат да излизат оркестрантите.
към текста >>

Много симпатичен, много хубав човек, много музикален човек с едно хубаво излъчване.
в Академичния симфоничен оркестър. Диригент на царския военен симфоничен оркестър 1936-1948 г. Диригент на Софийската филхармония 1945-1956 г. и на Русенския държавен оркестър 1959-1960 г. Д: Сашо Попов. Много симпатичен, много хубав човек, много музикален човек с едно хубаво излъчване. В: Помниш ли нещо за братя Янкови? Цигулар и пианист? Д: спомням си, да. В: Някои опитности с Учителя? Д: Не, тях ги водеше певицата Цветана Табакова.
към текста >>

Юри Буков е един много хубав човек.
Аз ги видях в Париж, ходих им на гости. Те живеят в Мон Мартър и малко така ме разочароваха, малко са се свили, малко се затворили, нямат контакт. Например, няма ги на концерти, когато дадоха един концерт даже в малката зала Ганон, половината зала беше празна. И дадох даже пример, какво прави един Юри Буков. Юри Буков е един голям артист да знаеш. Юри Буков е един много хубав човек. Аз не съм чул да каже една лоша дума за някой колега също. Така особено, но този случай посочих. Някакви инжекции му бяха ударили в гърба и бяха засегнали някакъв нерв. В: На кой? Д: На Юри Буков лекарите и казват, че ако не се оперират той ще се парализира.
към текста >>

Такъв хубав, грамаден човек и му правят операцията.
Така особено, но този случай посочих. Някакви инжекции му бяха ударили в гърба и бяха засегнали някакъв нерв. В: На кой? Д: На Юри Буков лекарите и казват, че ако не се оперират той ще се парализира. Ние не сме спали няколко нощи от тревога. Такъв хубав, грамаден човек и му правят операцията. В: Къде това? Д: В Париж. Там има една зала Плеал, в която всеки един голям музикант френски трябва поне един концерт да даде на годината, да се представи на френската публика. Това е във всички столици, както и у нас, музикалната публика е една и съща, която ще я видиш по концертите. И дава концерт Вайсенберг и както е залата пълна, няколко 2-3 минути преди да излезе Вайсенберг, отстрани се отваря вратата и с едни дълги патерици до тука влиза Юри Буков.
към текста >>

Аз им казах на тия момчета, трябва да си изиграеш ролята на артист, на светски човек, то си има едни изисквания.
Никой не знае сега какво става и тап, тап, тап, на десети ред помня и си седна. И концерта завърши. С патериците тап, тап, тап отиде отзад зад кулисите, поздрави Вайсенберг и се прибра. След три месеца Юри Буков хвърли патериците и дава концерт в Плеал, претъпкана залата. Това е. Аз им казах на тия момчета, трябва да си изиграеш ролята на артист, на светски човек, то си има едни изисквания. А те се затворили в Мон Мартър и понеже Мон Мартър кметът не позволява да има нито телефон, нито не знам какво си, защото да се запази като квартал. Мъчно се разговаря с тях, а иначе майка им е много симпатична. Аз с майка им можах да разговарям, но не можах да направя много контакт с тях. Значи нямат повече желание, два пъти ги видях. В: Ти слушал ли си техните записи на две плочи?
към текста >>

31. 53. ГОЛЯМОТО ОТСЯВАНЕ ПРЕЗ СИТОТО НА ИЗГРЕВА

Д: Ами да, разсъждения съвсем светски.
След това тя катастрофира с една кола и загина. Да. Но как да ти кажа, тя не разбираше някои неща, да кажем смяташе за сестра ми, че си губи времето там. Как да й обяснявам сега. Казва й: "То сега като си млада бъди в града, сега като остарееш, тогава ще отидеш там горе". В: А като си млада на друго място? Д: Ами да, разсъждения съвсем светски. Та и Учителят казал на сестра ми: "Кажи й, че Господ не ще стари баби". Д: Така хумористично й отговорил. В: Господ не ще стари баби. Това много ми харесва. Д: Сега какво да й обяснявам.
към текста >>

Един човек приема нещата по вътрешен усет или не.Аз имах един много добър приятел в Пловдив в гимназията, живеем един срещу друг, след това дойдох аз на Изгрева.
Това много ми харесва. Д: Сега какво да й обяснявам. Катя казва, какво да й обяснявам сега? Защото Учението на Учителя не може да се защитава със спор. Това е излишно. Един човек приема нещата по вътрешен усет или не.Аз имах един много добър приятел в Пловдив в гимназията, живеем един срещу друг, след това дойдох аз на Изгрева. След една година той дойде, остана през лятото при мене да го подготвям за академията. Спеше при мене и давахме даже един концерт с него, той беше хубав тенор, после стана композитор, мой колега и когато попитах Учителя за него, каза: "Добър плод, но си е още зелен". И действително, той беше далеч от идеите. Много хубави качества има, добродетели има, но Учението чуждо му е още. Влезе в партията, увлече се там, преживя много големи сътресения, "добър плод, но зелен".
към текста >>

Не е лесно да посветиш живота си на изкуството и след това поради изгубване на сили и данни трябва да слезеш, затова човек трябва да знае кога да слезе, кога да спре.
Тя е единствената професионална певица, която според мен малко късно слезе от сцената, трябваше по-рано. Просто беше тъжно, това си споделяхме с квартет Аврамов когато слушахме един неин концерт в "Славейков". Защото в изкуството милост няма - или можеш или не можеш, трябва да знаеш кога да слезеш. И затова такива големи певци като Петър Райчев, за да не слезе из един път, след като беше тенор стана режисьор. Това му е само да си бъде все пак на сцена, да се занимава с изкуството. Не е лесно да посветиш живота си на изкуството и след това поради изгубване на сили и данни трябва да слезеш, затова човек трябва да знае кога да слезе, кога да спре. Сега според някои както разправят Учителят дал някои методи на нея за вокалната школа, за педагогична работа при вокалното обучение. Така разправят. Нямам лични впечатления. В: Сега кажи за тези, инструменталистите? Д: Ах, много, много.
към текста >>

Сашо Попов идваше на Изгрева, беше много хубав човек.
Когато бях на Изгрева той си беше отишъл вече, беше слязъл в града, в смисъл някой път да кажем като мен ме грабна служебната ми работа. Аз не съм се отдалечавал никой път. Но имаха други, които се отдалечиха, запазиха се едни външни отношения, да кажем един най така ценните за мене ученици на Учителя Тюлешков, професора, неговата научна работа го заангажира, това не значи, че той беше напуснал, той си идваше на неделните беседи, професор Джуджев също. В: Той по какво беше професор? Д: Народна музика -фолклор, фолклорист остана той. Сашо Попов идваше на Изгрева, беше много хубав човек. Сашо беше, а Учителят каза, че той е най-музикалния човек в България. Да, много интересен беше той. Просто много нещо съм научил от поведението му, от държанието му, начина на работа. Това бяха много силни хора. Това е една голяма вълна, аз ти казвам, че когато писах музика преди няколко години за професор Балан, аз видях, че до 1954 г.
към текста >>

Сашо беше, а Учителят каза, че той е най-музикалния човек в България.
Аз не съм се отдалечавал никой път. Но имаха други, които се отдалечиха, запазиха се едни външни отношения, да кажем един най така ценните за мене ученици на Учителя Тюлешков, професора, неговата научна работа го заангажира, това не значи, че той беше напуснал, той си идваше на неделните беседи, професор Джуджев също. В: Той по какво беше професор? Д: Народна музика -фолклор, фолклорист остана той. Сашо Попов идваше на Изгрева, беше много хубав човек. Сашо беше, а Учителят каза, че той е най-музикалния човек в България. Да, много интересен беше той. Просто много нещо съм научил от поведението му, от държанието му, начина на работа. Това бяха много силни хора. Това е една голяма вълна, аз ти казвам, че когато писах музика преди няколко години за професор Балан, аз видях, че до 1954 г. някъде там до 1957 г.
към текста >>

И след като човек се изправи пред Великото трябва да стане смирен.
Той ми го каза това нещо, повечето му се даде и едно шише вода на масата. Разбира се шишето с вода на масата сам да си го поставя, няма що да си го искам и Него. В: Трудно разбираемо. Д: И ако смятаме, че всичко можем да си обясним, то ще изпаднем в едно заблуждение. Трябва много искреност, много честност и много смирение ако искаме да вървим така бавно напред. И след като човек се изправи пред Великото трябва да стане смирен. В: А какъв беше състава през времето на Школата? Имаше доста интелектуалци, които са били в града. Д: Имаше, и интелектуалци имаше, и военни имаше, всякакви хора имаше. Много различни хора имаше. Най-важното, даже хора дошли от различни окултни школи стари.
към текста >>

Това е старозаветния човек.
Да се сеят семена. Да се зарови семето, защото например през зимата ще има снегове, дъждове, ветрове, та тогава ще излезе да видиш реколтата и затова именно трябва смирение, защото ние искаме да имаме блясък веднага така. Няма такова нещо. Няма. Затуй бъркат църквите, защото той като вижда, че не е духовен, измислят други атрибути. Патрахили, килимавки, камбанарии, кандилници, това е една измама, това са детски работи. Това е старозаветния човек. Човек трябва да съзнае точно, да застане смирено, да си признае какво има и какво няма. Да си признае гдето се казва, че пътят му е труден, защото нашето минало е едно, а нашето настояще е друго. В: А познават ли се тези хора, кой от коя школа е? От кой тип? Д: Виж какво, аз не знам, някакси по усещане може би да разбереш някои, по усещане, нали?
към текста >>

Човек трябва да съзнае точно, да застане смирено, да си признае какво има и какво няма.
Да се зарови семето, защото например през зимата ще има снегове, дъждове, ветрове, та тогава ще излезе да видиш реколтата и затова именно трябва смирение, защото ние искаме да имаме блясък веднага така. Няма такова нещо. Няма. Затуй бъркат църквите, защото той като вижда, че не е духовен, измислят други атрибути. Патрахили, килимавки, камбанарии, кандилници, това е една измама, това са детски работи. Това е старозаветния човек. Човек трябва да съзнае точно, да застане смирено, да си признае какво има и какво няма. Да си признае гдето се казва, че пътят му е труден, защото нашето минало е едно, а нашето настояще е друго. В: А познават ли се тези хора, кой от коя школа е? От кой тип? Д: Виж какво, аз не знам, някакси по усещане може би да разбереш някои, по усещане, нали? И може би в Школата имаше хора, които бяха изпратени да пречат.
към текста >>

Това личните чувства е опасно нещо в човека.
Българинът. В: В какво се изразяваха тия трудности? В своенравие ли, своеволие ли или всеки прави каквото иска? Д: Абе и своенравие и такова нещо, непослушание. Имаше такива работи. Личните чувства. Това личните чувства е опасно нещо в човека. А това, да се превъзпита човек, щото това не е науката, като го прочете и като го научи го знам. То трябва да се приложи. Любете враговете си! Как се постига тая работа? Колко века му трябват на човека да дойде до това нещо?
към текста >>

А това, да се превъзпита човек, щото това не е науката, като го прочете и като го научи го знам.
В своенравие ли, своеволие ли или всеки прави каквото иска? Д: Абе и своенравие и такова нещо, непослушание. Имаше такива работи. Личните чувства. Това личните чувства е опасно нещо в човека. А това, да се превъзпита човек, щото това не е науката, като го прочете и като го научи го знам. То трябва да се приложи. Любете враговете си! Как се постига тая работа? Колко века му трябват на човека да дойде до това нещо? От друга страна, а пък Учителят това, че по някакви причини, необясними избра България.
към текста >>

Колко века му трябват на човека да дойде до това нещо?
Това личните чувства е опасно нещо в човека. А това, да се превъзпита човек, щото това не е науката, като го прочете и като го научи го знам. То трябва да се приложи. Любете враговете си! Как се постига тая работа? Колко века му трябват на човека да дойде до това нещо? От друга страна, а пък Учителят това, че по някакви причини, необясними избра България. Тоя твърд народ. Затова пък каза: "Българинът мъчно приема, приеме ли нещо, това е. Затова в Невидимия свят когато им трябва греда, взема българин". В: Така ли?
към текста >>

32. 23. ДВА ВИДА ПУШЕНЕ

23. ДВА ВИДА ПУШЕНЕ Когато бяхме на Рила, един ден пристигнаха туристи, обикновени светски хора покрай нашия лагер и безспорно някои от тях са пушили цигари и братя, които пък държаха на чистотата на атмосферата на езерата са им направили забележка.
23. ДВА ВИДА ПУШЕНЕ Когато бяхме на Рила, един ден пристигнаха туристи, обикновени светски хора покрай нашия лагер и безспорно някои от тях са пушили цигари и братя, които пък държаха на чистотата на атмосферата на езерата са им направили забележка. Нали там е Школа. Вече знаете какво е Школа, че това е едно свещено място. Безспорно им се видяло неприемливо един обикновен човек да седне там и да пуши. И направиха забележка, от което нали знаете всички пушачи, всички пиячи знаете, че те са много чувствителни на тая тема. И те споделят с Учителя обидата си и Учителят казва: "Вие пушите, но и те пушат и още как пушат!
към текста >>

Безспорно им се видяло неприемливо един обикновен човек да седне там и да пуши.
23. ДВА ВИДА ПУШЕНЕ Когато бяхме на Рила, един ден пристигнаха туристи, обикновени светски хора покрай нашия лагер и безспорно някои от тях са пушили цигари и братя, които пък държаха на чистотата на атмосферата на езерата са им направили забележка. Нали там е Школа. Вече знаете какво е Школа, че това е едно свещено място. Безспорно им се видяло неприемливо един обикновен човек да седне там и да пуши. И направиха забележка, от което нали знаете всички пушачи, всички пиячи знаете, че те са много чувствителни на тая тема. И те споделят с Учителя обидата си и Учителят казва: "Вие пушите, но и те пушат и още как пушат! " С това искаше да каже, че и в нашето съзнание често пъти има мисли, чувства, които образуват пушек в атмосферата, в която се намираме. И опушва всичко. Този пушек е по-опасен.
към текста >>

Никак не ми е ясно как стана този преврат с този човек.
Веска: Не, нали ви казвам, че той беше така разговорлив, интелигентен, находчив, обичаше да се шегува, обичаше музиката и много хубави разговори сме имали. Беше пълничък понеже обичаше да си похапва и много често купуваше хубави шоколадови бонбони, така че имаше голямо изобилие. Беше във възторг от всичко. Те бяха една хубава група така от интелектуалци: брат Борис Николов, Жорж Радев, той. След това пък се събирахме музикантите нали с тях сме заедно и сме прекарвали разкошни моменти. Никак не ми е ясно как стана този преврат с този човек. В: Значи тя беше еврейка, така ли? Веска: Да, разбрах, че тя е германска еврейка или латвийска еврейка, но имаше нещо еврейско в нея и се намериха двамата. Елиезер беше евреин, нищо специално не мога да ви кажа за него. В: А какво стана с мъжа й на тази Марияна? Веска: Сега брат Петър, мъжът й, той е математик, брат Петър от Латвия, да, голям математик, много добър човек, способен, но още не може да прави разлика между окултните школи, едни от които са управлявани от Черната ложа.
към текста >>

Веска: Сега брат Петър, мъжът й, той е математик, брат Петър от Латвия, да, голям математик, много добър човек, способен, но още не може да прави разлика между окултните школи, едни от които са управлявани от Черната ложа.
Никак не ми е ясно как стана този преврат с този човек. В: Значи тя беше еврейка, така ли? Веска: Да, разбрах, че тя е германска еврейка или латвийска еврейка, но имаше нещо еврейско в нея и се намериха двамата. Елиезер беше евреин, нищо специално не мога да ви кажа за него. В: А какво стана с мъжа й на тази Марияна? Веска: Сега брат Петър, мъжът й, той е математик, брат Петър от Латвия, да, голям математик, много добър човек, способен, но още не може да прави разлика между окултните школи, едни от които са управлявани от Черната ложа. Този човек започва, мислейки, че всичко е в унисон с Учителя, което е окултизъм, и което е мистична школа, та започва да се занимава с някаква си Школа индуска и попада на интересна система от дихателни упражнения за дълбоко дишане и започва да ги упражнява. Безспорно впоследствие от това се развиват някакви може би специални центрове в неговия мозък, които не могат да издържат пък на напрежението, на което е подложен. Той се свързва с някакви центрове в Битието от Космоса, с които космически влияния неговия мозък не може да се справи и той се разстройва психически. Тогава безспорно налага се да влезе в психиатрия. В: Това беше през времето на Учителя.
към текста >>

Този човек започва, мислейки, че всичко е в унисон с Учителя, което е окултизъм, и което е мистична школа, та започва да се занимава с някаква си Школа индуска и попада на интересна система от дихателни упражнения за дълбоко дишане и започва да ги упражнява.
В: Значи тя беше еврейка, така ли? Веска: Да, разбрах, че тя е германска еврейка или латвийска еврейка, но имаше нещо еврейско в нея и се намериха двамата. Елиезер беше евреин, нищо специално не мога да ви кажа за него. В: А какво стана с мъжа й на тази Марияна? Веска: Сега брат Петър, мъжът й, той е математик, брат Петър от Латвия, да, голям математик, много добър човек, способен, но още не може да прави разлика между окултните школи, едни от които са управлявани от Черната ложа. Този човек започва, мислейки, че всичко е в унисон с Учителя, което е окултизъм, и което е мистична школа, та започва да се занимава с някаква си Школа индуска и попада на интересна система от дихателни упражнения за дълбоко дишане и започва да ги упражнява. Безспорно впоследствие от това се развиват някакви може би специални центрове в неговия мозък, които не могат да издържат пък на напрежението, на което е подложен. Той се свързва с някакви центрове в Битието от Космоса, с които космически влияния неговия мозък не може да се справи и той се разстройва психически. Тогава безспорно налага се да влезе в психиатрия. В: Това беше през времето на Учителя. Веска: Да, по времето на Учителя беше, да.
към текста >>

33. 24. МАГДАЛИНА - БЕЗ НЕЯ НЕ МОЖЕМ

Даже когато са били в Холандия на конгрес в някаква си много живописна местност, всички са били разположени в палатки, докато европейците са прекарвали известно време на духовни разговори, то се канили и на чай в 5 часа и са имали и по-светски разговори, той даже им правел бележка, като е сравнявал своят начин, по който той престоява на този конгрес, в постоянна молитва, съзерцание, медитация.
24. МАГДАЛИНА - "БЕЗ НЕЯ НЕ МОЖЕМ" Теософите в Европа знаеха, че тази епоха, Христовия Дух пак ще се всели, пак ще се изяви на физическото поле и безспорно са го очаквали, понеже цялата теософска школа, теософско движение в Европа черпеха своите знания от индуските школи, понеже даже Ани Безант, всички те са били приобщени чрез индуски „гуру", към тези школи. Очаквали са, мислейки че индуския народ в това отношение е най-издигнат, най-духовен, че вероятно Христовия Дух ще се всели или ще дойде, ще се изяви на полето физическото чрез някой индус. И понеже в това време се изявява един много хубав младеж, красив, много духовен, с много сериозно подвижничество в този духовен път, наречен Кришна Мурти, Ани Безант и другите водачи на теософс-кото общество в Европа решават, че именно в него се изявява Христовия Дух. Той вероятно е бил склонен това да го приеме, за да има безспорно много високо духовни преживявания далеч надхвърлящи преживяването на неговите последователи европейци. Даже когато са били в Холандия на конгрес в някаква си много живописна местност, всички са били разположени в палатки, докато европейците са прекарвали известно време на духовни разговори, то се канили и на чай в 5 часа и са имали и по-светски разговори, той даже им правел бележка, като е сравнявал своят начин, по който той престоява на този конгрес, в постоянна молитва, съзерцание, медитация. И в един тържествен момент те решават вече да го обявят за дошлия Христос на земята. Учителят обаче следи цялата тази процедура и един ден написва едно писмо, в което иска да спаси Кришна Мурти от това падение, защото за него ще бъде това едно сгромолясване, една лъжа, ако се допусне, това той ще стане направо на въглен, той ще стане направо обект, пионка на Черната ложа, която ще го ликвидира. И да спаси от една лъжа и самото общество, европейското окултно общество, Учителят избира сестра Магдалина. Тя беше много оригинална личност. Винаги носеше някакви особени облекла, чалми си правеше, някакви облекла с наметала особени широки такива дрехи, беше интелигентна, знаеше няколко езика: немски, френски, английски, италиански, беше смела, безпардонна бих казала направо, както сега се изразяват.
към текста >>

Учителят, който божествено разбира как може да оползотвори някакво качество на човека разбира, че тя е най-подходящата и чрез нея изпраща писмо до Кришна Мурти.
Веска: Нищо не мога да ви кажа, защото тя беше много оригинална, много особена, никой не й знаеше пътищата. Тя посещаваше и теософското общество в София на Софрони Ников, изобщо си водеше един самостоятелен живот, независимост, волна като птица. Така и един ден Учителят я повика, понеже знае, че тя е смела, пробивна, не признава пречки. Каквото реши тя ще го стори. Без да обмисли това правилно ли е или не е правилно. Учителят, който божествено разбира как може да оползотвори някакво качество на човека разбира, че тя е най-подходящата и чрез нея изпраща писмо до Кришна Мурти. Тя успява да влезе в лагера, да намери Кришна Мурти и лично да му го предаде. Тогава той разбира, проявява се като послушен дух, приема предупреждението на Учителя и цялата тази работа отпада за провъзгласяването му за Христос. В: Сега този случай от кого го знаете? Веска: Ами Аламанчевите ми го разказваха. В: А на тях кой го разказва?
към текста >>

34. 32. ПРИЗВАНИЕ ЗА СВАТБАТА НА ЖЕНИХА

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

И тя е един великолепен човек и даже една от нейните творби "Дъщерята на Калоян" беше поставена на сцената на Народната опера като балет с музика от Марин Големинов, тя ме покани тогава специално, ходихме заедно с нея на този спектакъл на премиерата, от което най-характерното беше, че представиха една картина "Молитва на богомилите в един лес" в природата и децата, старейшината, който ръководи богомилското братство прочете тържествено много задълбочено с прекрасна дикция, с голямо преклонение молитвата "Отче наш" от начало до края.
Веска: Ние бяхме приятелки с нея, с Фани Попова Мутафова. Тя вярваше в прераждането, даже каза, когато пиша, тя пишеше исторически романи. Тя казваше: "Аз виждам в себе си картините, които описвам". И тя мисля, че е взела участие при тези герои, които тя печата, между тях е може би и тя самата. От Симеоново време от времето на Иван-Асен II, дъщерята на Калоян и т.н. И тя е един великолепен човек и даже една от нейните творби "Дъщерята на Калоян" беше поставена на сцената на Народната опера като балет с музика от Марин Големинов, тя ме покани тогава специално, ходихме заедно с нея на този спектакъл на премиерата, от което най-характерното беше, че представиха една картина "Молитва на богомилите в един лес" в природата и децата, старейшината, който ръководи богомилското братство прочете тържествено много задълбочено с прекрасна дикция, с голямо преклонение молитвата "Отче наш" от начало до края. И цялата аудитория беше смълчана в театъра. Викам: "Фани, това ви е бисера на вашето творчество". Така беше. В: Други такива личности? Не си спомняте.
към текста >>

Веска: Кисьова, тя беше много надарен човек.
Веска: "Добър ден е светлият ден", "Запали се огъня". Не съм я виждала други песни да изпълнява с движения. Това бяха плавни движения, хубави, нагоре, в страни. Не мога да ви ги повторя. ИРИНА КИСЬОВА В: А за другата музикантка Ирина Кисьова? Веска: Кисьова, тя беше много надарен човек. Пееше, имаше красив глас, мощен глас, композираше, аранжираше на песни на Учителя, енергична, добре рисуваше, беше една предана в това отношение сестра и много добре работеше на Изгрева. Те даже бяха напуснали някакъв си много богат дом в София и бяха предпочели да живеят на Изгрева, да бъдат близо при Учителя. Знам, че тяхната дъщеря Данчето, голямата, много способна пианистка беше тя, но вероятно по линия на баща си имаше някакво предразположение към психическо разстройство, което тя е преживяла. И знам сега, това ми е разправяла моята приятелка Райна Калпакчиева, че в един момент когато Данчето била много зле и майката и бащата търсят помощта на Учителя. Когато Учителят се задава към техния дом, за да помогне, то Данчето, но това не е вече Данчето, това е духът в нея, казал така: "Ти си невежа!
към текста >>

Но този човек, когато започна процеса срещу Братството той излиза и говори против Учителя.
Тя оставила така някакви си 100 лв. на пианото и Ангел ги открадва и тя отива и съобщава на Учителя това. "Ами ти си виновна, каза, защо си оставила да го съблазняваш." В: Ха, ха, ха. Веска: Както и да е. Той години наред беше в оркестъра, на Паневритмията свиреше, взимаше много живо участие, неразделно бяха винаги при Учителя когато трябваше, даже вечерно време край Учителя, след беседа, в салона винаги те музицираха. Но този човек, когато започна процеса срещу Братството той излиза и говори против Учителя. В: Така ли? Веска: Печално, да. В: Беше срещу Учителя или може би да е настроен срещу групата? Веска: Не, не. В съда специално е говорил нелепости, нечисти работи за Учителя.
към текста >>

В: Виж, накрая човек се определя.
Веска: Печално, да. В: Беше срещу Учителя или може би да е настроен срещу групата? Веска: Не, не. В съда специално е говорил нелепости, нечисти работи за Учителя. И всичките бяха потресени, погнусени от неговото поведение. Толкоз. В: Виж, накрая човек се определя. Рано или късно човек се определя. Веска: Да. В: Аз дори съм го виждал на снимка. Другия член на групата: Веска: Това е Катя. Те са Асен, Катя Грива, Иринка и изчерпахме ги четиримата.
към текста >>

Рано или късно човек се определя.
В: Беше срещу Учителя или може би да е настроен срещу групата? Веска: Не, не. В съда специално е говорил нелепости, нечисти работи за Учителя. И всичките бяха потресени, погнусени от неговото поведение. Толкоз. В: Виж, накрая човек се определя. Рано или късно човек се определя. Веска: Да. В: Аз дори съм го виждал на снимка. Другия член на групата: Веска: Това е Катя. Те са Асен, Катя Грива, Иринка и изчерпахме ги четиримата. Сега, ако някой друг, ако се сетя нещо друго за тях!
към текста >>

Те са били по начало едни суетни светски дами с цигарата в устата.
Вие по-рано сте споменавали за сестри Аламанчеви. Веска: А, Аламанчеви, да. Е, те бяха много предани на делото. Едната се казва Люба Аламанчева, другата Милка Аламанчева. Доста различни по темперамент и по характер. Те са били по начало едни суетни светски дами с цигарата в устата. В: Така ли? Веска: В началото, преди да срещнат Учителя. Да, богати, от много богато семейство. Бащата е бил ветеринарен лекар и умира когато той трябвало да лекува някаква си кобила, трябвало да лежи на някакъв си каменен под и простудява се, заболява от пневмония, така ми се струва, и така си заминава. Те първо са били богати.
към текста >>

Тя беше един топъл, дълбок, сърдечен човек и го е обичала с всичкият си плам и дълбочина на сърцето си, но когато Михаил започва да сменя своите обекти на сърцето, тя много страда.
Бащата е бил ветеринарен лекар и умира когато той трябвало да лекува някаква си кобила, трябвало да лежи на някакъв си каменен под и простудява се, заболява от пневмония, така ми се струва, и така си заминава. Те първо са били богати. Милка е била приятелка на Михаил Иванов. В: Милка Аламанчева? Веска: Да. Тя беше един топъл, дълбок, сърдечен човек и го е обичала с всичкият си плам и дълбочина на сърцето си, но когато Михаил започва да сменя своите обекти на сърцето, тя много страда. Толкова много е страдала и заболява от ставен ревматизъм, ама жестоко. И Учителят й казва: "В ставите, в тази болка са Михаил и Виола". В: Какво, не можах да разбера. Веска: "В твоите стави, тя Милка ми го каза, са Михаил и Виола". Тя цял живот много жестоко е страдала от този ставен ревматизъм, но среща Учителя и главно, че Учителят изпраща Савка при нея, за да помогне.
към текста >>

Опиха се от виното и залюбиха светските момци и се отклониха.
В: Да, има нещо там, има. Веска: Лошо написано на машина. Обаче това е цялото. Това е цялото, да. Ето пример как бяха призвани две рождени сестри на сватбата на жениха. Опиха се от виното и залюбиха светските момци и се отклониха. Този пост е редактиран от Albena: 31 октомври 2011 - 12:02
към текста >>

35. 33. МИХАИЛ ИВАНОВ

Веска: Аз когато съм го виждала този човек ми е правил впечатление на един лицемер, за жалост може би не съм права.
33. МИХАИЛ ИВАНОВ В: Друг въпрос. Какво сте чували и какво знаете вие за "Льо метър Михаил" в онази епоха? Веска: Аз когато съм го виждала този човек ми е правил впечатление на един лицемер, за жалост може би не съм права. Математик, мисля, че математика или философия е завършил той, но на Изгрева се славеше като голям астролог, даже много от нашите приятели казваха, че той правеше и наистина много верни хороскопи. С голямо самочувствие, самомнение. Сега 1937 г. ми се струва той заминава за Франция под нечие давление, но не по препоръка на Учителя. Сам си заминава за Франция като считал, че там може би той има връзка са албигойското някогашно, клон на богомилството, и започва да работи.
към текста >>

И една, която му е секретарка сега, той я кръстил Благост, с която идвал на гости тук при едни наши пак светски хора тука.
Какво сте вие, които сте решили така да ме съветвате". Тон, тон. Аз го четох писмото даже. И сега той продължава своята работа там. Е, научил ги е да пеят песните на Учителя на български, та да намерим и положителното да кажем, все пак има нещо положително. И една, която му е секретарка сега, той я кръстил Благост, с която идвал на гости тук при едни наши пак светски хора тука. Той набира светски хора тука в България, които могат така да го тачат по светски. Казаха ми, че пуснал си е брада да имитира Учителя, просто дегизирал се е като Учителя. Едно овъншнено отношение към Учителя, напълно овъншнено. Горкия, минава по един път страшен. В: Казаха, че си е заминал на 25.Х11.1986 г.
към текста >>

Той набира светски хора тука в България, които могат така да го тачат по светски.
Тон, тон. Аз го четох писмото даже. И сега той продължава своята работа там. Е, научил ги е да пеят песните на Учителя на български, та да намерим и положителното да кажем, все пак има нещо положително. И една, която му е секретарка сега, той я кръстил Благост, с която идвал на гости тук при едни наши пак светски хора тука. Той набира светски хора тука в България, които могат така да го тачат по светски. Казаха ми, че пуснал си е брада да имитира Учителя, просто дегизирал се е като Учителя. Едно овъншнено отношение към Учителя, напълно овъншнено. Горкия, минава по един път страшен. В: Казаха, че си е заминал на 25.Х11.1986 г. Веска: Така ли?
към текста >>

36. 35. АСЕН АРНАУДОВ

Сега какво може човек да иска от един артист.
Да, това беше той. Той каза: "Аз на Учителя много дължа" и въобще след като Учителят си замина Асен много често е казвал, сам си отиваше на мястото на Учителя, нали така да се поклони, да си сподели някой свой проблем. Той имаше много проблеми в живота си. Това за него мога да ви кажа, но той остави така едни големи следи в музикалния живот на братството. Разбира се много го критикуваха за неговия в кавички "аморален живот", но това е защото бе като артист. Сега какво може човек да иска от един артист. И той всичко си разправяше на Учителя. В това отношение те си приличаха, вървяха по един и същи път с Неделчо Попов и с Методи Константинов. Тримата ходеха при Учителя и ще му разкажат всичко. Ама всичките си преживелици така от най-астрален характер. Учителят само ги изслушва, защото Той изслушва всеки.
към текста >>

А Асен каза: "Първото парче ще го дам на сестричката", и го даде на мене първото парче, с което искаше да подчертае, това е маниера на светските хора, които искат да подчертаят някакво специално отношение към дадена персона.
Той, Иринка Кисьова, Катя Грива, Димитрий беше, Славчо, Люба, Гали, Крумчо Въжаров, Тената, така една голяма група младежи и пристига и Асен. И както седи срещу мен се загледа, а той имаше така един малко сантиментален, така се загледа, а аз бях първа година студентка и толкова бях прехласната в моите немски автори и поети, че никой не ми правеше впечатление освен Учителят. Учителят го слушах концентрирано и си отивах. Аз не правех така контакт с хората на Изгрева. А той се загледа и мен малко ме смути този негов поглед и после, когато поднесоха парчета от тортата, а домакинята му каза: "Хайде, Асене, ти имаш елегантна ръка, ти разреши". А Асен каза: "Първото парче ще го дам на сестричката", и го даде на мене първото парче, с което искаше да подчертае, това е маниера на светските хора, които искат да подчертаят някакво специално отношение към дадена персона. Както и да е, на мене и това не ми нап рави впечатление, но като се завърнах вкъщи, тоя поглед остана в съзнанието ми. И сънувах сън, че съм седнала така на един роял да свиря и гледам, че във въздуха някакъв образ започна да се сгъстява. Виждам образа на Учителя, обаче с две големи, сини очи, в които просто потънах като в езера и така се събудих. Много беше интересно, както и да е. Един път друг пак ме беше поканил у Иринка Кисьова, и там вече той свиреше на цигулка.
към текста >>

И това продължи и полека, полека обаче някакси аз го обикнах, просто човек нали, неусетно.
И много пъти така се събирахме. И после той веднъж реши да ни изпрати, изпращаха ни обикновено до към средата на шосето Крумчо, той и другите и Асен върви до мен и казва: "Сестричката какво следва? " Казвам: "Германска филология". "Ами бих искал така някой път да се виждаме." Казвам: "Аз съм много заета с лекциите и нямам време". Но полека, полека той, понеже за предавах уроци по немски на дъщерята на сестра Кисьова, той правеше едни такива младежки глупости, когато аз съм там той ще дойде, ще се покаже на прозореца и пак ще изчезне така нали както правят младежите. И това продължи и полека, полека обаче някакси аз го обикнах, просто човек нали, неусетно. Обикнах го, но в себе си си казах така: "Веселино, брат ти те издържа сега да следваш, той си работи, цял ден се мори там в една канцелария опушена, майка ти работи, баща ти работи, другия брат също - никакви срещи". Щото аз да изляза пред хората трябва да имам тоалети, трябва да имам, защото той е суетен човек. Аз имам една престилка, две престилки за училище и толкова. И така мина, но срещахме се, имах много хубави разговори, но аз му дадох да разбере, че нямам никакви намерения нали, даже му казах: "Свободен си, има толкова момичета интересни, красиви" и той даже ми се сърдеше, казваше: "Ти нямаш сърце...", както и да е и идва един разговор с Учителя. Ама аз отивам при Учителя без да Го питам, смятах че въпроса сама съм си го решила вътре.
към текста >>

Щото аз да изляза пред хората трябва да имам тоалети, трябва да имам, защото той е суетен човек.
" Казвам: "Германска филология". "Ами бих искал така някой път да се виждаме." Казвам: "Аз съм много заета с лекциите и нямам време". Но полека, полека той, понеже за предавах уроци по немски на дъщерята на сестра Кисьова, той правеше едни такива младежки глупости, когато аз съм там той ще дойде, ще се покаже на прозореца и пак ще изчезне така нали както правят младежите. И това продължи и полека, полека обаче някакси аз го обикнах, просто човек нали, неусетно. Обикнах го, но в себе си си казах така: "Веселино, брат ти те издържа сега да следваш, той си работи, цял ден се мори там в една канцелария опушена, майка ти работи, баща ти работи, другия брат също - никакви срещи". Щото аз да изляза пред хората трябва да имам тоалети, трябва да имам, защото той е суетен човек. Аз имам една престилка, две престилки за училище и толкова. И така мина, но срещахме се, имах много хубави разговори, но аз му дадох да разбере, че нямам никакви намерения нали, даже му казах: "Свободен си, има толкова момичета интересни, красиви" и той даже ми се сърдеше, казваше: "Ти нямаш сърце...", както и да е и идва един разговор с Учителя. Ама аз отивам при Учителя без да Го питам, смятах че въпроса сама съм си го решила вътре. Нямам никакви намерения и толкова. А бяхме с моя приятелка.
към текста >>

"Не искам, каза, тази баба Сузана да ме обича." Един човек, който така вървя в живота си без да оцени ли, без да разбере ли какво беше не зная и все пак тя се грижи много хубаво за него, тя много го обичаше, много беше влюбена в него, но не бяха в добри отношения със сестра му, нещо го деляха там и по едно време вече разбрах, че той не е добре.
Казвам: "Учителят вижда всичко, небето вижда всичко. Повече на мене не ми трябва преценка, така че обичам свободата. Не обичам да се връзвам. Мога да помогна, може да се хвърля в огъня, обаче съм си свободна." И той тогава каза: "Аз имам много кандидатки." "Добре." И действително се яви тогава една много солидна кандидатка, много богата от този хор на Обретенов -певица, която му подари арфа и за която той се задоми, от нея имаше вече момченце и така няколко пъти се срещахме, той казваше: "Не съм доволен от брака си". Ама казвам: "Защо, обичате се, Сузана те обича". "Не искам, каза, тази баба Сузана да ме обича." Един човек, който така вървя в живота си без да оцени ли, без да разбере ли какво беше не зная и все пак тя се грижи много хубаво за него, тя много го обичаше, много беше влюбена в него, но не бяха в добри отношения със сестра му, нещо го деляха там и по едно време вече разбрах, че той не е добре. Той замина за Техеран, там да преподава арфа. А в това време интересното беше, че когато в техния оркестър още Царския оркестър арфист беше един германец и той се пенсионира и казва: "Ще ме замести Асен Арнаудов". Асен не знаеше арфа да свири и Учителят тогава го насърчи, даже Учителят му подари пари за арфа, не зная колко точно, но Учителят му даде арфата: "Иди, каза, да следваш". Той завърши в Германия арфа и бе първия преподавател на арфа в България и първият арфист в нашите концертни подиуми. Той е първият арфист и след това той си дойде тука като преподавател на арфа в България, но здравето му се разклати и напоследък заболя от рак в белия дроб и така си замина.
към текста >>

37. 91. СПОРОВЕ ЗА КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ

Това е светски маниер, това са борби в света.
A, нямало смисъл. Е как няма смисъл? Не, тук засегнати бяха, но после улегнаха. В началото ви казвам, аз даже останах изненадана само защото не взех страна и мене ме атакуваха. Значи непременно трябва да вземеш страна. Това е светски маниер, това са борби в света. В света такива борби могат да стават, но между нас, значи ние не постъпваме с ученическо съзнание. Аз твърдя това. И пак повтарям: Може така човек в своя си личен живот да постъпва, там е свободен, но когато са се събрали за братска работа, ние ще работиме поне в този момент, в тази проява сме длъжни да работим с ученическо съзнание. B.К.: Аз трудно бих приел такова нещо - да съм в Братски съвет с някои хора и после да ме излъжат, да си издадат книга, като предварително са ме насочили в посока, за да ме отклонят и заблудят. Непочтена работа.
към текста >>

И пак повтарям: Може така човек в своя си личен живот да постъпва, там е свободен, но когато са се събрали за братска работа, ние ще работиме поне в този момент, в тази проява сме длъжни да работим с ученическо съзнание.
В началото ви казвам, аз даже останах изненадана само защото не взех страна и мене ме атакуваха. Значи непременно трябва да вземеш страна. Това е светски маниер, това са борби в света. В света такива борби могат да стават, но между нас, значи ние не постъпваме с ученическо съзнание. Аз твърдя това. И пак повтарям: Може така човек в своя си личен живот да постъпва, там е свободен, но когато са се събрали за братска работа, ние ще работиме поне в този момент, в тази проява сме длъжни да работим с ученическо съзнание. B.К.: Аз трудно бих приел такова нещо - да съм в Братски съвет с някои хора и после да ме излъжат, да си издадат книга, като предварително са ме насочили в посока, за да ме отклонят и заблудят. Непочтена работа. Трудно е да се разбере. Е.А.: Не знам може би аз не съм имала амбиции да пиша книга затуй. Може би за мен това никак не ми беше трудно.
към текста >>

В.К.: Аз съм съгласен че може да се работи с 2 до 3 човека.
Трудно е да се разбере. Е.А.: Не знам може би аз не съм имала амбиции да пиша книга затуй. Може би за мен това никак не ми беше трудно. Казвам ви, аз лично, аз така се изненадах, пък после викам, ей че хубаво че е станало туй издание. Не, не бях против това. В.К.: Аз съм съгласен че може да се работи с 2 до 3 човека. Повече не може да се работи. Ако са повече влизат онези от Черната ложа в някого си и всичко се обърква и става разединение. Е.А.: Не, много тежък апарат беше, много тежък апарат беше, то Просветният съвет. Каквото решение се вземе, не можеше да се изпълни. А докато се вземе такова решение, що спорове бяха.
към текста >>

38. 172. ИЗКРИВЕНОТО СЪЗНАНИЕ И МАГНЕТИЧНАТА ОБВИВКА

В.К.: По светски маниер.
Той знае защо го е правил. Някои мислеха, даже помня, че Мара Белчева ми каза, че била любимката на Учителя. Е сега това нещо не мога да го кажа, че Учителя има любимка, защото Учителят е Учител и като Учител Той се занимава със Савка, за да я възпитава, за да я учи, за да повдигне съзнанието й. Но любимка да каже. Абе как може такова нещо? В.К.: По светски маниер. Е.А.: Светски, а съвсем светски. Учителят няма любимци. Той само е казал, че обича дядо Благо. За други не е казал. След като дядо Благо си замина, Той държа две беседи и говори за него.
към текста >>

Е.А.: Светски, а съвсем светски.
Някои мислеха, даже помня, че Мара Белчева ми каза, че била любимката на Учителя. Е сега това нещо не мога да го кажа, че Учителя има любимка, защото Учителят е Учител и като Учител Той се занимава със Савка, за да я възпитава, за да я учи, за да повдигне съзнанието й. Но любимка да каже. Абе как може такова нещо? В.К.: По светски маниер. Е.А.: Светски, а съвсем светски. Учителят няма любимци. Той само е казал, че обича дядо Благо. За други не е казал. След като дядо Благо си замина, Той държа две беседи и говори за него. И Той каза: „Аз запалих две свещи на дядо Благо".
към текста >>

Да, защото дядо Благо беше духовен човек.
Учителят няма любимци. Той само е казал, че обича дядо Благо. За други не е казал. След като дядо Благо си замина, Той държа две беседи и говори за него. И Той каза: „Аз запалих две свещи на дядо Благо". Да, защото дядо Благо беше духовен човек. За да каже, когато Учителят веднъж в класа попита. „Представете си, че ви пратят на една планета, където няма никой сам да живеете. Бихте ли приели някои? " Само дядо Благо каза „Аз". Никой друг не се обади.
към текста >>

39. 10.Учителят ни води по нов път

ВТОРИЯТ МУ КРАК В ПРОВИНЦИЯТА СВИНАРНИКЪТ В СТАРА ЗАГОРА

В пътя на чистенето и растенето човек неизбежно минава през страдания, те са методи на чистене.
Непрестанно трябва да крепне вярата ни, да се усилва вътрешната светлина, да минем нагоре стъпка в развитието си. Вярата си усилва в опитностите, които имаме в живота си. В усилията, които правим да преодолеем мъчнотиите, и страданията разбира се, придобиваме вътрешна виделина. Това е пътят на духовното развитие. Мъчнотиите и страданията са необходимост за придобиване на опитност, от която получаваме знание и светлина. В пътя на чистенето и растенето човек неизбежно минава през страдания, те са методи на чистене. Ние трябва напълно да променим нашето становище към страданията и мъчнотиите. В обикновеното разбиране страданията и мъчнотиите са нещо неизбежно. Учителят застъпваше гледището, че страданията и мъчнотиите са етап в развитието на човека на земята, без тях той не може да се развива правилно. При всяко страдание човек придобива особен род енергия необходима за развитието му. Тази енергия ще му даде знание и светлина потребна за развитието му.
към текста >>

Учителят застъпваше гледището, че страданията и мъчнотиите са етап в развитието на човека на земята, без тях той не може да се развива правилно.
Това е пътят на духовното развитие. Мъчнотиите и страданията са необходимост за придобиване на опитност, от която получаваме знание и светлина. В пътя на чистенето и растенето човек неизбежно минава през страдания, те са методи на чистене. Ние трябва напълно да променим нашето становище към страданията и мъчнотиите. В обикновеното разбиране страданията и мъчнотиите са нещо неизбежно. Учителят застъпваше гледището, че страданията и мъчнотиите са етап в развитието на човека на земята, без тях той не може да се развива правилно. При всяко страдание човек придобива особен род енергия необходима за развитието му. Тази енергия ще му даде знание и светлина потребна за развитието му. Всеки от нас е минавал през различни страдания и всеки има опитността, че след всяко страдание човек получава някаква придобивка, някакво знание. Това е новото отношение към страданията. Той казваше, че за всеки човек е определено през какви страдания и изпитания ще мине.
към текста >>

При всяко страдание човек придобива особен род енергия необходима за развитието му.
Мъчнотиите и страданията са необходимост за придобиване на опитност, от която получаваме знание и светлина. В пътя на чистенето и растенето човек неизбежно минава през страдания, те са методи на чистене. Ние трябва напълно да променим нашето становище към страданията и мъчнотиите. В обикновеното разбиране страданията и мъчнотиите са нещо неизбежно. Учителят застъпваше гледището, че страданията и мъчнотиите са етап в развитието на човека на земята, без тях той не може да се развива правилно. При всяко страдание човек придобива особен род енергия необходима за развитието му. Тази енергия ще му даде знание и светлина потребна за развитието му. Всеки от нас е минавал през различни страдания и всеки има опитността, че след всяко страдание човек получава някаква придобивка, някакво знание. Това е новото отношение към страданията. Той казваше, че за всеки човек е определено през какви страдания и изпитания ще мине. При всяко страдание човек обработва известна материя.
към текста >>

Всеки от нас е минавал през различни страдания и всеки има опитността, че след всяко страдание човек получава някаква придобивка, някакво знание.
Ние трябва напълно да променим нашето становище към страданията и мъчнотиите. В обикновеното разбиране страданията и мъчнотиите са нещо неизбежно. Учителят застъпваше гледището, че страданията и мъчнотиите са етап в развитието на човека на земята, без тях той не може да се развива правилно. При всяко страдание човек придобива особен род енергия необходима за развитието му. Тази енергия ще му даде знание и светлина потребна за развитието му. Всеки от нас е минавал през различни страдания и всеки има опитността, че след всяко страдание човек получава някаква придобивка, някакво знание. Това е новото отношение към страданията. Той казваше, че за всеки човек е определено през какви страдания и изпитания ще мине. При всяко страдание човек обработва известна материя. При тази обработка материята добива други качества, които ще ползуват човека. Тук ние се срещаме със закона на кармата - закона на причини и последствия.
към текста >>

Той казваше, че за всеки човек е определено през какви страдания и изпитания ще мине.
Учителят застъпваше гледището, че страданията и мъчнотиите са етап в развитието на човека на земята, без тях той не може да се развива правилно. При всяко страдание човек придобива особен род енергия необходима за развитието му. Тази енергия ще му даде знание и светлина потребна за развитието му. Всеки от нас е минавал през различни страдания и всеки има опитността, че след всяко страдание човек получава някаква придобивка, някакво знание. Това е новото отношение към страданията. Той казваше, че за всеки човек е определено през какви страдания и изпитания ще мине. При всяко страдание човек обработва известна материя. При тази обработка материята добива други качества, които ще ползуват човека. Тук ние се срещаме със закона на кармата - закона на причини и последствия. Един неумолим закон: Каквото си направил, ще ти направят. То е закон на правдата.
към текста >>

При всяко страдание човек обработва известна материя.
При всяко страдание човек придобива особен род енергия необходима за развитието му. Тази енергия ще му даде знание и светлина потребна за развитието му. Всеки от нас е минавал през различни страдания и всеки има опитността, че след всяко страдание човек получава някаква придобивка, някакво знание. Това е новото отношение към страданията. Той казваше, че за всеки човек е определено през какви страдания и изпитания ще мине. При всяко страдание човек обработва известна материя. При тази обработка материята добива други качества, които ще ползуват човека. Тук ние се срещаме със закона на кармата - закона на причини и последствия. Един неумолим закон: Каквото си направил, ще ти направят. То е закон на правдата. Учителят ни учи, че всяко страдание и мъчнотия, които преживяваме ни дават знание необходимо за живота.
към текста >>

При тази обработка материята добива други качества, които ще ползуват човека.
Тази енергия ще му даде знание и светлина потребна за развитието му. Всеки от нас е минавал през различни страдания и всеки има опитността, че след всяко страдание човек получава някаква придобивка, някакво знание. Това е новото отношение към страданията. Той казваше, че за всеки човек е определено през какви страдания и изпитания ще мине. При всяко страдание човек обработва известна материя. При тази обработка материята добива други качества, които ще ползуват човека. Тук ние се срещаме със закона на кармата - закона на причини и последствия. Един неумолим закон: Каквото си направил, ще ти направят. То е закон на правдата. Учителят ни учи, че всяко страдание и мъчнотия, които преживяваме ни дават знание необходимо за живота. Чрез страданията ние се повдигаме, растем.
към текста >>

Страданията са необходимост в живота на човека на земята.
Тук ние се срещаме със закона на кармата - закона на причини и последствия. Един неумолим закон: Каквото си направил, ще ти направят. То е закон на правдата. Учителят ни учи, че всяко страдание и мъчнотия, които преживяваме ни дават знание необходимо за живота. Чрез страданията ние се повдигаме, растем. Страданията са необходимост в живота на човека на земята. При това гледане на страданията, ние се освобождаваме от тягостното чувство, когато понасяме какво и да е страдание. То е необходимо, то е потребно, то ни повдига в пътя на нашето развитие. Това е новото отношение към страданията - то е новото отношение и към закона на кармата. Закона на кармата преди да получа това разбиране чувствах като един неумолим чук, който може да те удари. Сега кармата чувствам като милостива ръка, която те прекарва през страданията за да добиеш светлина и знание, които ще те повдигнат.
към текста >>

Страданията са само задачи, които човек трябва да разрешава непрестанно в живота си.
При това гледане на страданията, ние се освобождаваме от тягостното чувство, когато понасяме какво и да е страдание. То е необходимо, то е потребно, то ни повдига в пътя на нашето развитие. Това е новото отношение към страданията - то е новото отношение и към закона на кармата. Закона на кармата преди да получа това разбиране чувствах като един неумолим чук, който може да те удари. Сега кармата чувствам като милостива ръка, която те прекарва през страданията за да добиеш светлина и знание, които ще те повдигнат. Страданията са само задачи, които човек трябва да разрешава непрестанно в живота си. Те не са вече наказание за сторени погрешки, а за просвещаване, за разширение на съзнанието. Ето как Словото на Учителя облекчава пътя на ученика към неговия възход. Едно е да те наказват, друго е да решаваш задачи, да учиш, за да минеш една стъпка напред в развитието си. Както ученикът от светските училища решава задачи, за да придобива знание необходимо за живота, така и ученикът на школата на Учителя минава през процеси на обучение, което често е изпитание и страдание, за да върви в пътя на своя възход. Човек в школата на Учителя учи, всичкото знание добива от опит.
към текста >>

Както ученикът от светските училища решава задачи, за да придобива знание необходимо за живота, така и ученикът на школата на Учителя минава през процеси на обучение, което често е изпитание и страдание, за да върви в пътя на своя възход.
Сега кармата чувствам като милостива ръка, която те прекарва през страданията за да добиеш светлина и знание, които ще те повдигнат. Страданията са само задачи, които човек трябва да разрешава непрестанно в живота си. Те не са вече наказание за сторени погрешки, а за просвещаване, за разширение на съзнанието. Ето как Словото на Учителя облекчава пътя на ученика към неговия възход. Едно е да те наказват, друго е да решаваш задачи, да учиш, за да минеш една стъпка напред в развитието си. Както ученикът от светските училища решава задачи, за да придобива знание необходимо за живота, така и ученикът на школата на Учителя минава през процеси на обучение, което често е изпитание и страдание, за да върви в пътя на своя възход. Човек в школата на Учителя учи, всичкото знание добива от опит. Всяко нещо трябва да бъде опитано. Всеки сам трябва да добие това знание. Нищо не се дава на готово. В школата на Учителя нищо не се запаметява, а се опитва, защото човек знае това, което е опитано.
към текста >>

Човек в школата на Учителя учи, всичкото знание добива от опит.
Страданията са само задачи, които човек трябва да разрешава непрестанно в живота си. Те не са вече наказание за сторени погрешки, а за просвещаване, за разширение на съзнанието. Ето как Словото на Учителя облекчава пътя на ученика към неговия възход. Едно е да те наказват, друго е да решаваш задачи, да учиш, за да минеш една стъпка напред в развитието си. Както ученикът от светските училища решава задачи, за да придобива знание необходимо за живота, така и ученикът на школата на Учителя минава през процеси на обучение, което често е изпитание и страдание, за да върви в пътя на своя възход. Човек в школата на Учителя учи, всичкото знание добива от опит. Всяко нещо трябва да бъде опитано. Всеки сам трябва да добие това знание. Нищо не се дава на готово. В школата на Учителя нищо не се запаметява, а се опитва, защото човек знае това, което е опитано. Школата на Учителя е опитана.
към текста >>

В школата на Учителя нищо не се запаметява, а се опитва, защото човек знае това, което е опитано.
Както ученикът от светските училища решава задачи, за да придобива знание необходимо за живота, така и ученикът на школата на Учителя минава през процеси на обучение, което често е изпитание и страдание, за да върви в пътя на своя възход. Човек в школата на Учителя учи, всичкото знание добива от опит. Всяко нещо трябва да бъде опитано. Всеки сам трябва да добие това знание. Нищо не се дава на готово. В школата на Учителя нищо не се запаметява, а се опитва, защото човек знае това, което е опитано. Школата на Учителя е опитана. Всяко нещо ученикът трябва да приложи за да добие опит. Знанието, което не сме преживяли и опитали, то не е положително знание, то е теоретично, то е само умствено знание. Дори знанието, което сърцето е придобило, ако не е опитано, и то не е истинско. Затова Учителят казва: „Моето учение започва от приложението".
към текста >>

Както придобитата и смляна храна от организма ползува човека, така и опитаното и приложено знание го ползува.
Затова Учителят казва: „Моето учение започва от приложението". Ученикът учи като прилага знанието, което Учителят е дал. Който не прилага, не е ученик. В школата Учителят излагаше учението си общо на всички, но всеки сам трябваше да приложи и опита това, което той учеше. Опитаното знание е знание. Както придобитата и смляна храна от организма ползува човека, така и опитаното и приложено знание го ползува. Това, което човек е опитал в него има увереност, че е така. Всяко нищо, което не е опитано, в него може да се съмнява дали е така или не. Самоувереността идва от опитаните неща. Теоретичното знание подлежи на проверка. Знанието, което Учителят ни даде има отношение към живота изобщо, към нашето поведение в отношението ни към хората, към възпитанието ни, към вътрешната ни работа за развитие на дарби и способности, към контрола на нашите прояви и т.н.
към текста >>

Това, което човек е опитал в него има увереност, че е така.
Ученикът учи като прилага знанието, което Учителят е дал. Който не прилага, не е ученик. В школата Учителят излагаше учението си общо на всички, но всеки сам трябваше да приложи и опита това, което той учеше. Опитаното знание е знание. Както придобитата и смляна храна от организма ползува човека, така и опитаното и приложено знание го ползува. Това, което човек е опитал в него има увереност, че е така. Всяко нищо, което не е опитано, в него може да се съмнява дали е така или не. Самоувереността идва от опитаните неща. Теоретичното знание подлежи на проверка. Знанието, което Учителят ни даде има отношение към живота изобщо, към нашето поведение в отношението ни към хората, към възпитанието ни, към вътрешната ни работа за развитие на дарби и способности, към контрола на нашите прояви и т.н. Знанието, което Учителят ни даде засяга целокупния живот на човека, както външните изяви, така и вътрешните възможности.
към текста >>

Знанието, което Учителят ни даде засяга целокупния живот на човека, както външните изяви, така и вътрешните възможности.
Това, което човек е опитал в него има увереност, че е така. Всяко нищо, което не е опитано, в него може да се съмнява дали е така или не. Самоувереността идва от опитаните неща. Теоретичното знание подлежи на проверка. Знанието, което Учителят ни даде има отношение към живота изобщо, към нашето поведение в отношението ни към хората, към възпитанието ни, към вътрешната ни работа за развитие на дарби и способности, към контрола на нашите прояви и т.н. Знанието, което Учителят ни даде засяга целокупния живот на човека, както външните изяви, така и вътрешните възможности. Всичко, което Учителят ни учи, а ние не сме опитали, почива на вярата. Ние вярваме в това, което ни казва Учителя, че е истина. Но за да добием сигурност, трябва да го приложим, да го опитаме. Например, ние вярваме в разумността на природата, вярваме, че законите, които управляват природните явления са разумни. В природата ние не можем да правим опити, но ние можем да я наблюдаваме и да правим изводи.
към текста >>

Най-добре това може да се види в тази област на природата, където човек не е упражнил своето въздействие.
Но за да добием сигурност, трябва да го приложим, да го опитаме. Например, ние вярваме в разумността на природата, вярваме, че законите, които управляват природните явления са разумни. В природата ние не можем да правим опити, но ние можем да я наблюдаваме и да правим изводи. Голямата зависимост и въздействие на природните явления ни подсказва разумността. Като изучаваме и наблюдаваме природните явления, виждаме зависимост, взаимодействие, които говорят за разумност. Най-добре това може да се види в тази област на природата, където човек не е упражнил своето въздействие. Човек като природно явление не всякога е упражнил правилно въздействие на околната среда, проявил е и разрушително въздействие. В природата няма хаос, но има ред и порядък, има закони, които регулират отношенията на съществата в природата. Човек е упражнил голямо въздействие върху явленията на земята, като е направил големи пакости. Той мисли и дори иска да стане неин господар. Това показва, че той е надценил своите възможности и не е намерил своето място в целокупния живот на природата.
към текста >>

Човек като природно явление не всякога е упражнил правилно въздействие на околната среда, проявил е и разрушително въздействие.
Например, ние вярваме в разумността на природата, вярваме, че законите, които управляват природните явления са разумни. В природата ние не можем да правим опити, но ние можем да я наблюдаваме и да правим изводи. Голямата зависимост и въздействие на природните явления ни подсказва разумността. Като изучаваме и наблюдаваме природните явления, виждаме зависимост, взаимодействие, които говорят за разумност. Най-добре това може да се види в тази област на природата, където човек не е упражнил своето въздействие. Човек като природно явление не всякога е упражнил правилно въздействие на околната среда, проявил е и разрушително въздействие. В природата няма хаос, но има ред и порядък, има закони, които регулират отношенията на съществата в природата. Човек е упражнил голямо въздействие върху явленията на земята, като е направил големи пакости. Той мисли и дори иска да стане неин господар. Това показва, че той е надценил своите възможности и не е намерил своето място в целокупния живот на природата. Човек е разумно същество, но не всякога действува разумно, защото не познава напълно своето естество, своите възможности.
към текста >>

Човек е упражнил голямо въздействие върху явленията на земята, като е направил големи пакости.
Голямата зависимост и въздействие на природните явления ни подсказва разумността. Като изучаваме и наблюдаваме природните явления, виждаме зависимост, взаимодействие, които говорят за разумност. Най-добре това може да се види в тази област на природата, където човек не е упражнил своето въздействие. Човек като природно явление не всякога е упражнил правилно въздействие на околната среда, проявил е и разрушително въздействие. В природата няма хаос, но има ред и порядък, има закони, които регулират отношенията на съществата в природата. Човек е упражнил голямо въздействие върху явленията на земята, като е направил големи пакости. Той мисли и дори иска да стане неин господар. Това показва, че той е надценил своите възможности и не е намерил своето място в целокупния живот на природата. Човек е разумно същество, но не всякога действува разумно, защото не познава напълно своето естество, своите възможности. В природата няма случайности, а има зависимости. Видимите случайности са зависимости от порядък, който човек не познава в природата.
към текста >>

Човек е разумно същество, но не всякога действува разумно, защото не познава напълно своето естество, своите възможности.
Човек като природно явление не всякога е упражнил правилно въздействие на околната среда, проявил е и разрушително въздействие. В природата няма хаос, но има ред и порядък, има закони, които регулират отношенията на съществата в природата. Човек е упражнил голямо въздействие върху явленията на земята, като е направил големи пакости. Той мисли и дори иска да стане неин господар. Това показва, че той е надценил своите възможности и не е намерил своето място в целокупния живот на природата. Човек е разумно същество, но не всякога действува разумно, защото не познава напълно своето естество, своите възможности. В природата няма случайности, а има зависимости. Видимите случайности са зависимости от порядък, който човек не познава в природата. Защото в природата действуват много разнообразни сили. Човек може да се ползува от природните закони за своя полза, но когато се опита да им господарствува, той може само да напакости както на себе си, така и на самата природа. Защото всяко действие поражда противодействие.
към текста >>

Видимите случайности са зависимости от порядък, който човек не познава в природата.
Човек е упражнил голямо въздействие върху явленията на земята, като е направил големи пакости. Той мисли и дори иска да стане неин господар. Това показва, че той е надценил своите възможности и не е намерил своето място в целокупния живот на природата. Човек е разумно същество, но не всякога действува разумно, защото не познава напълно своето естество, своите възможности. В природата няма случайности, а има зависимости. Видимите случайности са зависимости от порядък, който човек не познава в природата. Защото в природата действуват много разнообразни сили. Човек може да се ползува от природните закони за своя полза, но когато се опита да им господарствува, той може само да напакости както на себе си, така и на самата природа. Защото всяко действие поражда противодействие. Това е закон в природата. Противодействието може да бъде пакостно за самия него и то може да дойде оттам, дето най-малко очаква и подозира.
към текста >>

Човек може да се ползува от природните закони за своя полза, но когато се опита да им господарствува, той може само да напакости както на себе си, така и на самата природа.
Това показва, че той е надценил своите възможности и не е намерил своето място в целокупния живот на природата. Човек е разумно същество, но не всякога действува разумно, защото не познава напълно своето естество, своите възможности. В природата няма случайности, а има зависимости. Видимите случайности са зависимости от порядък, който човек не познава в природата. Защото в природата действуват много разнообразни сили. Човек може да се ползува от природните закони за своя полза, но когато се опита да им господарствува, той може само да напакости както на себе си, така и на самата природа. Защото всяко действие поражда противодействие. Това е закон в природата. Противодействието може да бъде пакостно за самия него и то може да дойде оттам, дето най-малко очаква и подозира. Природата има много блага и възможности за човека, и ако иска да се ползува от нейните блага, трябва да я проучва, да наблюдава и да не прави опити, с които може да я повреди. Тя е необходимо условие и среда за неговото съществуване.
към текста >>

Природата има много блага и възможности за човека, и ако иска да се ползува от нейните блага, трябва да я проучва, да наблюдава и да не прави опити, с които може да я повреди.
Защото в природата действуват много разнообразни сили. Човек може да се ползува от природните закони за своя полза, но когато се опита да им господарствува, той може само да напакости както на себе си, така и на самата природа. Защото всяко действие поражда противодействие. Това е закон в природата. Противодействието може да бъде пакостно за самия него и то може да дойде оттам, дето най-малко очаква и подозира. Природата има много блага и възможности за човека, и ако иска да се ползува от нейните блага, трябва да я проучва, да наблюдава и да не прави опити, с които може да я повреди. Тя е необходимо условие и среда за неговото съществуване. Учителят ни съветваше да правим връзка с Разумната Природа или с живата природа, както той я наричаше, за да можем да се ползуваме от нейните сили. Живата природа е склад на енергии и сили, от които човек може да се ползува, затова отношението ни към нея трябва да бъде съзнателно. Учителят ни учеше, когато сме сред природата или на планината, да наблюдаваме всичко около себе си и да правим връзка с нея. Като я наблюдаваме да почувствуваме живота в нея.
към текста >>

Живата природа е склад на енергии и сили, от които човек може да се ползува, затова отношението ни към нея трябва да бъде съзнателно.
Това е закон в природата. Противодействието може да бъде пакостно за самия него и то може да дойде оттам, дето най-малко очаква и подозира. Природата има много блага и възможности за човека, и ако иска да се ползува от нейните блага, трябва да я проучва, да наблюдава и да не прави опити, с които може да я повреди. Тя е необходимо условие и среда за неговото съществуване. Учителят ни съветваше да правим връзка с Разумната Природа или с живата природа, както той я наричаше, за да можем да се ползуваме от нейните сили. Живата природа е склад на енергии и сили, от които човек може да се ползува, затова отношението ни към нея трябва да бъде съзнателно. Учителят ни учеше, когато сме сред природата или на планината, да наблюдаваме всичко около себе си и да правим връзка с нея. Като я наблюдаваме да почувствуваме живота в нея. Всичко в природата е живо, тя ни говори, ние трябва да я изучаваме, да разбираме нейния език. Ние можем да приемем нейните енергии при каквото и състояние да се намираме за подобрение на здравето ни или за нашето духовно повдигане. Тя всякога има какво да ни даде.
към текста >>

Светлината, въздуха, водата, растенията, високите планини - това са складове на сили, от които разумния човек може да се ползува.
Разумните същества, които я ръководят са всякога разположени да ни подкрепят и помагат. Ние сме потопени в един разумен свят, който разполага с безкрайни блага и който е готов да ни ги даде. Ако ние се затворим за нея с нашето незнание и непознаване, тя не може нищо да ни даде. Една от задачите ни е всеки от нас да изработи правилно отношение и разбиране за разумната природа. Успеем ли да направим връзка с нея, ние ще имаме един верен приятел при всички положения в живота и никога няма да бъдем лишени от необходимото. Светлината, въздуха, водата, растенията, високите планини - това са складове на сили, от които разумния човек може да се ползува. Контактът ни с живата природа ни дава здраве, бодрост, сила. Когато направим правилна връзка от нищо няма да бъдем лишени, затова трябва да освободим ума си от всички стари заблуди, криви разбирания за природата, да освободим сърцето си от всички егоистични чувства, да обикнем всичко живо, за да почувствуваме изобилието на живота. Красотата и многообразният й език. Учителят многократно ни е говорил за тази връзка с природата, давал ни е задачи, формули, упражнения, само и само да можем да излезем от старите вкаменени разбирания, да освободим себе си, ума си, сърцето си и душата си от робството, оковите и заблудите на миналите отживяли разбирания. Разбира се, това не е лесен процес, за да може да се постигне набързо, но аз вярвам, че това е постижимо при постоянна вътрешна работа в съзнанието, в сърцето, в ума и волята ни.
към текста >>

Първо човек сам трябва да се убеди, че природата е разумна.
Когато направим правилна връзка от нищо няма да бъдем лишени, затова трябва да освободим ума си от всички стари заблуди, криви разбирания за природата, да освободим сърцето си от всички егоистични чувства, да обикнем всичко живо, за да почувствуваме изобилието на живота. Красотата и многообразният й език. Учителят многократно ни е говорил за тази връзка с природата, давал ни е задачи, формули, упражнения, само и само да можем да излезем от старите вкаменени разбирания, да освободим себе си, ума си, сърцето си и душата си от робството, оковите и заблудите на миналите отживяли разбирания. Разбира се, това не е лесен процес, за да може да се постигне набързо, но аз вярвам, че това е постижимо при постоянна вътрешна работа в съзнанието, в сърцето, в ума и волята ни. „Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ние сме разумни" - казва Учителят в една песен. Първо човек сам трябва да се убеди, че природата е разумна. Това не подлежи на аргументиране и доказване. Като наблюдава човек природата, може да почувствува живота в нея. Както човек вижда красотата в природата, така може да усети чрез сърцето си и живота в нея. Едно вътрешно усещане чрез сърцето може да даде на човека по-голяма увереност, отколкото някакво доказателство. Ние виждаме с очите си, но също виждаме с ума си, със сърцето си.
към текста >>

Като наблюдава човек природата, може да почувствува живота в нея.
Учителят многократно ни е говорил за тази връзка с природата, давал ни е задачи, формули, упражнения, само и само да можем да излезем от старите вкаменени разбирания, да освободим себе си, ума си, сърцето си и душата си от робството, оковите и заблудите на миналите отживяли разбирания. Разбира се, това не е лесен процес, за да може да се постигне набързо, но аз вярвам, че това е постижимо при постоянна вътрешна работа в съзнанието, в сърцето, в ума и волята ни. „Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ние сме разумни" - казва Учителят в една песен. Първо човек сам трябва да се убеди, че природата е разумна. Това не подлежи на аргументиране и доказване. Като наблюдава човек природата, може да почувствува живота в нея. Както човек вижда красотата в природата, така може да усети чрез сърцето си и живота в нея. Едно вътрешно усещане чрез сърцето може да даде на човека по-голяма увереност, отколкото някакво доказателство. Ние виждаме с очите си, но също виждаме с ума си, със сърцето си. Виждането с ума и сърцето не е по-малко убедително от виждането с очите. Виждането чрез ума и сърцето разширява нашето познание за света и природата.
към текста >>

Както човек вижда красотата в природата, така може да усети чрез сърцето си и живота в нея.
Разбира се, това не е лесен процес, за да може да се постигне набързо, но аз вярвам, че това е постижимо при постоянна вътрешна работа в съзнанието, в сърцето, в ума и волята ни. „Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ние сме разумни" - казва Учителят в една песен. Първо човек сам трябва да се убеди, че природата е разумна. Това не подлежи на аргументиране и доказване. Като наблюдава човек природата, може да почувствува живота в нея. Както човек вижда красотата в природата, така може да усети чрез сърцето си и живота в нея. Едно вътрешно усещане чрез сърцето може да даде на човека по-голяма увереност, отколкото някакво доказателство. Ние виждаме с очите си, но също виждаме с ума си, със сърцето си. Виждането с ума и сърцето не е по-малко убедително от виждането с очите. Виждането чрез ума и сърцето разширява нашето познание за света и природата. Красотата в живота идва от тия вътрешните знания.
към текста >>

Едно вътрешно усещане чрез сърцето може да даде на човека по-голяма увереност, отколкото някакво доказателство.
„Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ние сме разумни" - казва Учителят в една песен. Първо човек сам трябва да се убеди, че природата е разумна. Това не подлежи на аргументиране и доказване. Като наблюдава човек природата, може да почувствува живота в нея. Както човек вижда красотата в природата, така може да усети чрез сърцето си и живота в нея. Едно вътрешно усещане чрез сърцето може да даде на човека по-голяма увереност, отколкото някакво доказателство. Ние виждаме с очите си, но също виждаме с ума си, със сърцето си. Виждането с ума и сърцето не е по-малко убедително от виждането с очите. Виждането чрез ума и сърцето разширява нашето познание за света и природата. Красотата в живота идва от тия вътрешните знания. Всички хора, които имат очи могат ли да видят красотата в природата?
към текста >>

Днес човек цени повече това, което той е създал, отколкото всичкото величие, което съществува в самата природа.
Виждането чрез ума и сърцето разширява нашето познание за света и природата. Красотата в живота идва от тия вътрешните знания. Всички хора, които имат очи могат ли да видят красотата в природата? - Не. Красотата виждат само тия, които имат вътрешна възможност да я видят. Днес човек цени повече това, което той е създал, отколкото всичкото величие, което съществува в самата природа. Ако човек вижда красотата и величието на природата, много по-големи радости би имал. Човек още не е видял, нито осъзнал богатството, разнообразието, големия живот в природата от който той е част. Ние тепърва трябва да се възпитаваме, да развиваме нашето вътрешно виждане по отношение на природата. Всякога, когато съм ходила из планините и съм се спирала да наблюдавам живота, който блика във всяко кътче, например покрай някое малко изворче забутано някъде, той извира, носи живот около себе си, множество цветя са нацъфтяли около него, красота и свежест лъхат покрай него и съм се питала кой вижда тази красота? За кого природата е създала такава красота?
към текста >>

Ако човек вижда красотата и величието на природата, много по-големи радости би имал.
Красотата в живота идва от тия вътрешните знания. Всички хора, които имат очи могат ли да видят красотата в природата? - Не. Красотата виждат само тия, които имат вътрешна възможност да я видят. Днес човек цени повече това, което той е създал, отколкото всичкото величие, което съществува в самата природа. Ако човек вижда красотата и величието на природата, много по-големи радости би имал. Човек още не е видял, нито осъзнал богатството, разнообразието, големия живот в природата от който той е част. Ние тепърва трябва да се възпитаваме, да развиваме нашето вътрешно виждане по отношение на природата. Всякога, когато съм ходила из планините и съм се спирала да наблюдавам живота, който блика във всяко кътче, например покрай някое малко изворче забутано някъде, той извира, носи живот около себе си, множество цветя са нацъфтяли около него, красота и свежест лъхат покрай него и съм се питала кой вижда тази красота? За кого природата е създала такава красота? Или когато утринното слънце освети някоя полянка цяла осеяна с цветя, по които росните капки отразяват слънцето в разни багри, за кого е тази красота?
към текста >>

Човек още не е видял, нито осъзнал богатството, разнообразието, големия живот в природата от който той е част.
Всички хора, които имат очи могат ли да видят красотата в природата? - Не. Красотата виждат само тия, които имат вътрешна възможност да я видят. Днес човек цени повече това, което той е създал, отколкото всичкото величие, което съществува в самата природа. Ако човек вижда красотата и величието на природата, много по-големи радости би имал. Човек още не е видял, нито осъзнал богатството, разнообразието, големия живот в природата от който той е част. Ние тепърва трябва да се възпитаваме, да развиваме нашето вътрешно виждане по отношение на природата. Всякога, когато съм ходила из планините и съм се спирала да наблюдавам живота, който блика във всяко кътче, например покрай някое малко изворче забутано някъде, той извира, носи живот около себе си, множество цветя са нацъфтяли около него, красота и свежест лъхат покрай него и съм се питала кой вижда тази красота? За кого природата е създала такава красота? Или когато утринното слънце освети някоя полянка цяла осеяна с цветя, по които росните капки отразяват слънцето в разни багри, за кого е тази красота? Или тяхното бълбукане на малките поточета, които унасят човека в света на музиката, внасят мир и тишина в него, ако се остави на техните песни.
към текста >>

Или тяхното бълбукане на малките поточета, които унасят човека в света на музиката, внасят мир и тишина в него, ако се остави на техните песни.
Човек още не е видял, нито осъзнал богатството, разнообразието, големия живот в природата от който той е част. Ние тепърва трябва да се възпитаваме, да развиваме нашето вътрешно виждане по отношение на природата. Всякога, когато съм ходила из планините и съм се спирала да наблюдавам живота, който блика във всяко кътче, например покрай някое малко изворче забутано някъде, той извира, носи живот около себе си, множество цветя са нацъфтяли около него, красота и свежест лъхат покрай него и съм се питала кой вижда тази красота? За кого природата е създала такава красота? Или когато утринното слънце освети някоя полянка цяла осеяна с цветя, по които росните капки отразяват слънцето в разни багри, за кого е тази красота? Или тяхното бълбукане на малките поточета, които унасят човека в света на музиката, внасят мир и тишина в него, ако се остави на техните песни. Има ли място в природата където да няма живот? Дори тревните постелки, по които ние стъпваме, каква красота на зелени багри и форми, на тревицата, природата е надарила. Ако човек има очи навсякъде може да вижда красота и красота. За кого е създадена и кому е необходима? Животът се изразява в красотата.
към текста >>

Ако човек има очи навсякъде може да вижда красота и красота.
За кого природата е създала такава красота? Или когато утринното слънце освети някоя полянка цяла осеяна с цветя, по които росните капки отразяват слънцето в разни багри, за кого е тази красота? Или тяхното бълбукане на малките поточета, които унасят човека в света на музиката, внасят мир и тишина в него, ако се остави на техните песни. Има ли място в природата където да няма живот? Дори тревните постелки, по които ние стъпваме, каква красота на зелени багри и форми, на тревицата, природата е надарила. Ако човек има очи навсякъде може да вижда красота и красота. За кого е създадена и кому е необходима? Животът се изразява в красотата. Животът е мощното, което твори и създава формите в природата в едно велико разнообразие. Неизброими са формите, които животът създава в природата. Тя твори от най-малките невидими същества до най-великите светове.
към текста >>

40. ДЯВОЛЪТ И НЕГОВИТЕ ДВА КРАКА

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

27-37, където Исус среща един човек имащ бесове, легион бесове и които му се молят да не ги изпраща в бездната, а се молят да ги изпрати в свинете.
8, ст. 28-34, където се разказва как двама хванати от бяс срещат Исус и бесовете му се молят, ако ги изпъди от двамата човеци да ги изпрати в стадото свине. Това става, изпъдени бесовете влизат в свинете и цялото стадо се втурват в езерото и загива. От друга гледна позиция го описва евангелист Лука, гл. 8, ст. 27-37, където Исус среща един човек имащ бесове, легион бесове и които му се молят да не ги изпраща в бездната, а се молят да ги изпрати в свинете. Излизат бесовете от човека, влизат в свинете, спускат се в езерото и се издавят. И в двата случая нечистивите духове и бесове се молят да влязат в свинете, а не да бъдат изпратени в бездната. А защо? Защото те искат жертва, искат кръв и плътя и я получават. Такава е развръзката тогава.
към текста >>

Излизат бесовете от човека, влизат в свинете, спускат се в езерото и се издавят.
28-34, където се разказва как двама хванати от бяс срещат Исус и бесовете му се молят, ако ги изпъди от двамата човеци да ги изпрати в стадото свине. Това става, изпъдени бесовете влизат в свинете и цялото стадо се втурват в езерото и загива. От друга гледна позиция го описва евангелист Лука, гл. 8, ст. 27-37, където Исус среща един човек имащ бесове, легион бесове и които му се молят да не ги изпраща в бездната, а се молят да ги изпрати в свинете. Излизат бесовете от човека, влизат в свинете, спускат се в езерото и се издавят. И в двата случая нечистивите духове и бесове се молят да влязат в свинете, а не да бъдат изпратени в бездната. А защо? Защото те искат жертва, искат кръв и плътя и я получават. Такава е развръзката тогава. Подобен е случаят и в Стара Загора.
към текста >>

в моят дом бяха доведени от Любомир Гълъбов двама млади човека от Стара Загора.
А защо? Повтаря се същото преди 2000 години, когато свинете се хвърлят в езерото и загиват. НЕ ХВЪРЛЯЙТЕ БИСЕРИТЕ ПРЕД СВИНЕТЕ 1. Програмата, която ръководех за издаването на Словото на Учителя Петър Дънов, изискваше намирането на екипи, които да набират отделните годишнини, съхранявани до този момент от мен. На 26.12.1997 год. в моят дом бяха доведени от Любомир Гълъбов двама млади човека от Стара Загора. Единият бе Стоян Кючуков, а другият Момчил Николов. Беше направен подробен протокол за работата по „Неделни беседи" 1940-1941 год., състояща се от 39 беседи. Трябваше да наберат текста по оригинала, да направят разпечатки и да направят корекции на допуснатите грешки при въвеждането на материала. 2. През това време Стоян Кючуков дава материала на своя позната да го набира срещу заплащане от десятъка на съмишлениците им. Направената разпечатка беше коригирана и дискетите бяха изпратени в София за страниране.
към текста >>

Това стана поради нарушаване на протокола и на програмата от Стоян Кючуков, понеже в нея вкара друг човек, който бе противник на програмата.
Лявата страница бе сложена отдясно, а дясната страница - отляво. Беше ясно, че тук има вече чуждо вмешателство на чужди хора и проекции на Сили, които воюват срещу Словото на Учителя. И срещу програмата ми. 4. Предстоеше ново изцяло страниране и разпечатване на паус. Но не можехме да отворим дискетите, бяха непригодни за нас, защото беше работено по друга програма, която нямахме. Това стана поради нарушаване на протокола и на програмата от Стоян Кючуков, понеже в нея вкара друг човек, който бе противник на програмата. Накрая след една седмица работа, Вихър Пенков и Ефросина Ангелова-Пенкова успяха да възстановят материала на пауса и бе предаден за печат с уговорката да се внимава за разместените страници в печатницата. 5. През цялото това време знаехме, че противодействията идват от едно и също място и чрез един и същ човек, който вече ръководеше Стоян Кючуков и който вече не спазваше условията на протокола и програмата. Книгата излезна от печат подзаглавие „Като роди дете", 1998 год., том I, от 1-20 беседа. Тя бе заплатена от съмишлениците по издаването на томчето от Стара Загора, като Момчил Николов донесе парите и лично ги занесе в печатницата. Отпечатаното томче се предаде на Момчил и Стоян за разпространение в Стара Загора. 6.
към текста >>

През цялото това време знаехме, че противодействията идват от едно и също място и чрез един и същ човек, който вече ръководеше Стоян Кючуков и който вече не спазваше условията на протокола и програмата.
И срещу програмата ми. 4. Предстоеше ново изцяло страниране и разпечатване на паус. Но не можехме да отворим дискетите, бяха непригодни за нас, защото беше работено по друга програма, която нямахме. Това стана поради нарушаване на протокола и на програмата от Стоян Кючуков, понеже в нея вкара друг човек, който бе противник на програмата. Накрая след една седмица работа, Вихър Пенков и Ефросина Ангелова-Пенкова успяха да възстановят материала на пауса и бе предаден за печат с уговорката да се внимава за разместените страници в печатницата. 5. През цялото това време знаехме, че противодействията идват от едно и също място и чрез един и същ човек, който вече ръководеше Стоян Кючуков и който вече не спазваше условията на протокола и програмата. Книгата излезна от печат подзаглавие „Като роди дете", 1998 год., том I, от 1-20 беседа. Тя бе заплатена от съмишлениците по издаването на томчето от Стара Загора, като Момчил Николов донесе парите и лично ги занесе в печатницата. Отпечатаното томче се предаде на Момчил и Стоян за разпространение в Стара Загора. 6. Трябваше да се наберат останалите беседи и да се издаде второто томче. Но тук излезна на сцената онзи човек, който чрез своето вмешателство отклони Стоян Кючуков.
към текста >>

Но тук излезна на сцената онзи човек, който чрез своето вмешателство отклони Стоян Кючуков.
През цялото това време знаехме, че противодействията идват от едно и също място и чрез един и същ човек, който вече ръководеше Стоян Кючуков и който вече не спазваше условията на протокола и програмата. Книгата излезна от печат подзаглавие „Като роди дете", 1998 год., том I, от 1-20 беседа. Тя бе заплатена от съмишлениците по издаването на томчето от Стара Загора, като Момчил Николов донесе парите и лично ги занесе в печатницата. Отпечатаното томче се предаде на Момчил и Стоян за разпространение в Стара Загора. 6. Трябваше да се наберат останалите беседи и да се издаде второто томче. Но тук излезна на сцената онзи човек, който чрез своето вмешателство отклони Стоян Кючуков. А това бе певецът Симеон Симеонов. Той стана причина, че онези духове на разрушението, които кръжаха над Стара Загора в разстояние на 50 години, да преминат от него, че оттам през Стоян и да се разруши всичко. Нечистивите духове навремето навлязаха в свинете на Панайот Ковачев, изядоха братските пари и след това измряха. Сега направиха същото, разрушиха всичко. Навремето Исус бе казал да не се дават бисерите на свинете, защото ще ги стъпчат и след това ще се обърнат и ще разкъсат всичко.
към текста >>

Минаха към 220 човека, от които само 25 човека спряха на масите и си купиха тези две книжки оригинално Слово на Учителя.
Наемът за концерта бе платен от Симеон Симеонов. За Жана Иванова това бе голям празник, за пръв път тя издаваше самостоятелно от нейната фирма Слово на Учителя Дънов, но по моя програма. Беше сложена маса и се продаваха двете томчета, новоизлезлите книжки. За пръв път се сложи на масата „Изгревът", том VI за продажба. Аз стоях встрани и наблюдавах. Минаха към 220 човека, от които само 25 човека спряха на масите и си купиха тези две книжки оригинално Слово на Учителя. Останалите минаваха, заминаваха, гледаха някъде нависоко. Видях и разбрах, че това бе едно отклонено поколение, предварително целенасочено заблудено и вървят по оня път, по който го водеше неговия Пастир. Никой не взе нито една книга от „Изгревът". А ето и финала на този разказ. Жана бе предала на певеца Симеон Симеонов двете книжки да ги вдигне и покаже на всички по време на концерта.
към текста >>

Изведнъж за броени минути цялата аура и психическата обстановка на напълнената зала от 400 човека се измени.
Изведнъж пристига и проплаква. Аз бях й наредил да отиде в дома на Петър Ганев и заедно с него да определят, след кои пасажи от „Възходящият път" да се пеят песните от Симеон Симеонов. Проплака „Симеон ме изгони и каза, че на него не му трябва водещ и че не одобрява начина, по който Вергилий прави концертите". Аз останах като втрещен. Пълна изненада. Изведнъж за броени минути цялата аура и психическата обстановка на напълнената зала от 400 човека се измени. Поглеждам онези възторжени лица, които сияеха преди малко, а сега помръкнаха. В залата се възстанови една сивота. Ако това го бях научил преди седмица, щях да спра концерта, защото организацията беше моя, бях сам заплатил за залата. Те умишлено нарушиха програмата, чрез която изнасяхме концерти на софиянци от музика и Слово на Учителя Дънов. Кои те?
към текста >>

6, ст.12: „Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу всесветските управители на тая тъмнота, срещу духовните сили на нечестието в небесните места".
На първият концерт на 12.07.1997 год., който му бе организиран от програмата, която ръководя се обяви срещу отпечатаното Слово на Учителя и не показа отпечатаните книжки, заради които му бе организиран концерта. На втория концерт на 27.IX.1998 год., който също му бе организиран от програмата по свое решение отхвърли да се чете „Възходящият път", което е върхът на Божествената поезия от Учителя Дънов. И ето за трети път се противопостави и попречи екипът в Стара Загора да си свърши работата по набирането на оригиналното Слово на Учителя. Обяви се срещу програмата. Ето какво казва апостол Павел - Послание към Ефесяните, гл. 6, ст.12: „Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу всесветските управители на тая тъмнота, срещу духовните сили на нечестието в небесните места". Разбрахте ли кой е Свинепастирът, свинарят в Стара Загора, кои са свинете, кои са нечистивите духове, които влизат в свинете и какво става със свинете, когато са обсебени от бесовете? Проверете и проследете съдбата на действуващите лица в тази жива история, сега и след години. Поучение ще има за следващите поколения.
към текста >>

41. 01 - 53. ОСТАВИ ЛИ КОЛАТА

ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА

Те се върнали към светския живот с неговите примамки, ударили го на ядене и на пиене и на ходене по кръчмите.
Отказали се. А той, въпреки че останал сам, не се отказал, а продължил да тегли товара с удвоени усилия. И според съня, той изтеглил колата догоре. Това е сънят. Не минало много време и ето, бай Станчо — Барабана и Яни Кавръков престанали да ходят в салона и на събранието. Те се върнали към светския живот с неговите примамки, ударили го на ядене и на пиене и на ходене по кръчмите. Сбъднал се сънят - нали те бяха оставили колата насред пътя и брат Куртев трябваше да я изкара до билото. След като минали около 15 години, брат Куртев написал писмо на Янаки Кавръков, с което го поканил да се върне в Братството, където се бил подвизавал много години и е бил набелязан от него за ръководител на мястото на брат Куртев един ден. Срещнал се брат Куртев веднъж, два пъти с него и си поговорили надлъж и нашир на тази тема. Послушал той съвета на брат Куртев и наново се връща към трезвен и разумен живот. Наново се отказал от онова, което го съблазнявало - месото, виното и ракията.
към текста >>

" За ръководител се изисква човек със здрав гръб и да ги насочва всички в пътя, ръководителят трябва да има качества да обединява, да събира и да помирява.
Той ги извлече по закона на синархическата верига, който гласи: „Един за всички и всички за един. " Този закон е Христовия закон: „Един в Христа и всички в Христа. " „Аз и Отец едно сме! " Сбъдна се онова пророчество на Учителя от преди много, много години, когато айтозлии бяха отишли при Учителя и бяха съобщили на Учителя че брат Крум Илиев се готвел да стане ръководител на Братството в Айтос. А думите на Учителя звучат още: „От него ръководител не става! " За ръководител се изисква човек със здрав гръб и да ги насочва всички в пътя, ръководителят трябва да има качества да обединява, да събира и да помирява. Ръководителят не се създава. Той се ражда по дух. Духът е този, който го води и го ръководи.
към текста >>

42. 04 - 05. ПРОМЯНА НА ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Някои от светските хора все още мислели, че „набожните" напразно си хабят труда и харчат средства, че на това тресавище нищо не може да стане.
5. ПРОМЯНА НА ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ Когато приятелите от Тополица почнали работата по направа на чешмата, на никого и през ум не минавала мисълта, че това дело няма да успее, никакво съмнение в това, че чешмата ще бъде завършена. Но това не било така за другите хора от селото. Някои от светските хора все още мислели, че „набожните" напразно си хабят труда и харчат средства, че на това тресавище нищо не може да стане. Не са били един и двама, които мислели така, които имали отрицателно отношение към възможността, че чешмата ще може да стане. Един от тия хора е бил Тодор Карапачов, един от първенците на селото. Но само след няколко дни, откакто почнала работата на чешмата, след като видял реда и организацията на работата и той се убедил, че работата ще излезе на добър край и коренно променил отрицателното си отношение. Той се убедил, че „набожните" не се шегуват и за да не се изложи пред селяните, веднага предложил своя чифт волове, заедно с колата на разположение, в услуга на чешмата. Тъй капитулирал и последният противник.
към текста >>

Всеки ден да се хранят по три пъти 15-20 човека.
Чешмата станала причина да се разгори мълчаливо съревнование не само между нашите хора от селото, но и между външните. Не били малко случаите, когато в разговор на улицата един през друг селяните се надпреварвали да кажат кой с какво е помогнал за чешмата. Само нашите хора мълчали и търпеливо очаквали близкия завършек на това прекрасно дело. Всички братски семейства се самозадължавали да поемат прехраната на десет-петнадесет души работници за 3, 5, 20 или 15 дни, всеки според материалните си възможности. А това не било шега. Всеки ден да се хранят по три пъти 15-20 човека.
към текста >>

43. 09 - 36. КРИШНАМУРТИ ЗА УЧИТЕЛЯ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

36. КРИШНАМУРТИ ЗА УЧИТЕЛЯ През лятото на 1932 година в Холандия се състоял всесветски събор на теософските общества.
36. КРИШНАМУРТИ ЗА УЧИТЕЛЯ През лятото на 1932 година в Холандия се състоял всесветски събор на теософските общества. Там е имало и представител и от нашето отечество, България - Софрони Ников. Тоя световен конгрес беше свикан от лидерите на теософското общество Ани Безант и Чарлз Ледбитер, за да обяват и провъзгласят очаквания Миров Учител. За такъв Конгресът щял да обяви Алционе Кришнамурти - индиец, който по това време е бил поканен на конгреса. За обща и голяма изненада на всички, той в словото, произнесено на конгреса, съвсем откровено казал: „Вие очаквате Мировия Учител и искате да вярвате, че този Миров Учител, който очаквате, съм аз. Не това не е истина.
към текста >>

И аз съм човек като вас, имам слабости и работя над себе си, за да се освободя от тях.
За такъв Конгресът щял да обяви Алционе Кришнамурти - индиец, който по това време е бил поканен на конгреса. За обща и голяма изненада на всички, той в словото, произнесено на конгреса, съвсем откровено казал: „Вие очаквате Мировия Учител и искате да вярвате, че този Миров Учител, който очаквате, съм аз. Не това не е истина. Не се заблуждавайте. Аз не съм и не мога да бъда учител. И аз съм човек като вас, имам слабости и работя над себе си, за да се освободя от тях. Наистина, че времето за идването на Мировия Учител е дошло. И Той вече е в плът на земята. Но не съм аз. Той е в България." /Из сказките на С. Ников, изнесени в София след конгреса, допълнена от личния разговор на С.
към текста >>

44. 11 - 6. ГЕОРГИ РАДЕВ СИ ЗАМИНАВА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

В.К.: Вие бяхте тогава на екскурзия: Галилей, Борис, Боян Боев, десетина човека.
6. ГЕОРГИ РАДЕВ СИ ЗАМИНАВА В.К.: Така, аз искам да ви питам кога е роден Георги Радев. Верка: Чакай, той си замина 1940 година, на 22 юли. Ние бяхме на Мусала с Учителя. В.К.: Вие бяхте тогава на екскурзия: Галилей, Борис, Боян Боев, десетина човека. Верка: Всички, всички, всички, не, повече бяхме, една сестра Пенка Кънева, Буча Бехар, и други сестри и братя. В.К.: И там получавате известието, че е починал. Верка: Ние, като бяхме там, това беше много важно нещо. Ние бяхме там и Учителят говори и видяхме отдолу, отдолу видяхме гроб на загинал скиор и се оказа, че някой си Георги, скиор, лавината го е затрупала. Учителя каза, че най тежката смърт е от лавина.
към текста >>

Казвам: „Галилей, тръгвай напред." Пък аз за първи път отивам на Мусала, аз за първи път, а Жорж ми казваше: „Верке, човекът, който иска да те заведе на Мусала съм аз, само с мен.
Верка: Там, там в хижата. Пенка го чула, Стоянка го чула, аз говоря с Жорж и казвам: „Не съм съгласна, не съм съгласна." Нещо ми говори, ама аз съм казала, че не съм съгласна с това. Може би ми говори, че си заминава, аз викам, че не съм съгласна, не мога да го приема и т.н. Става 1 часа и половина през нощта и Учителят казва: „Ставайте." В един часа и половина с фенер се изкачваме вече на връха, обаче аз искам да вървя сама. Галилей се върти край мен. Казвам: „Галилей, тръгвай напред." Пък аз за първи път отивам на Мусала, аз за първи път, а Жорж ми казваше: „Верке, човекът, който иска да те заведе на Мусала съм аз, само с мен. Друг не трябва да бъде. Най-напред аз." Именно най-напред Жорж, по тоя начин, чрез Галилей ме заведе на Мусала. И за мен така е. И се качихме на Мусала, ама още нищо не. Имаше вятър.
към текста >>

Като кореспондирах с него, пратих му една торба с лукчета бонбони, да черпи помачетата, които около него са и той казвал: „От моята годеница." Пък аз пред светските хора казвам: „Моят годеник." Той казва „мойта годеница", аз казвам „моят годеник", пък всъщност ние сме приятели само.
И както така си вървяхме, реши се да отидем ние с Борис. Учителят се съгласи, отиваме там на Боровец, Чам Курия. Слави каза, че ще дойде там с неговото „Бе-Ка-Ве" му казваха - не беше лека кола, ами едно таквоз скърпено между лека кола и друго нещо, дойде с едни тъмни очила със зет си, Кьосев Георги и така ме погледна, надменно. Но аз бях с Борис. Викам: „Борисе, ако не взема някой камък да го прасна - точно така, както беше - ще вземем една лека кола и ще си отидем заедно." Пък аз имах към 300 лева пари в себе си, така съм си сложила и по 20 лева много. Като кореспондирах с него, пратих му една торба с лукчета бонбони, да черпи помачетата, които около него са и той казвал: „От моята годеница." Пък аз пред светските хора казвам: „Моят годеник." Той казва „мойта годеница", аз казвам „моят годеник", пък всъщност ние сме приятели само. Да, но пред външния свят. Тогава бяха по- обикновени хората, сега малко по-друго вече е. В.К.: Качихте се на колата, отидохте. Верка: И тръгваме, отиваме на Белово. Оттам слизаме, намерихме една кола - Жоро Кьосев, аз, Борис и Славчо - четиримата бяхме и отиваме вече на мястото.
към текста >>

Верка: Ама той беше болен, болен човек беше.
Те искаха там. Но хубаво че във Велинград, отколкото там да бяхме го сложили В.К.: Вий казахте, че сте намерили нещо в палатката, за което след това сте питали Учителя. Верка: Не, намерих само това, кръвта. Ама аз му казах на Учителя, само на Учителя, но в София. В.К.: Той понеже има открити каверни от туберкулоза и храчи кръв. Верка: Ама той беше болен, болен човек беше. Той беше закрепнал. В.К.: Така. Значи той си замина. Верка: Замина там, 1940 година, след това неговите близки аутопсия му правили, което не беше никак правилно и оттам го погребват на Велинград. Аз щях да отида, но не отидох аз на Велинград.
към текста >>

45. 12 - 31. ЗАЛОЖБИТЕ И ЗАРОВЕНИТЕ ТАЛАНТИ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Аз пеех, пишех стихове като малка, като ученичка, но тати не ни даваше светски песни да пеем в къщи.
В.К.: За малко е дошла тука, да подпомогне нещо за Учителя или за вас нещо. Надка: Възможно. В.К.; Много интересно. Но важното е, че ето брат Георги какъв антураж му дават от деца, нали, идват от Невидимия свят, какви души. Надка: Ами вижте, ние останахме без образование, всички бяхме с талант, със заложби. Пеене. Аз пеех, пишех стихове като малка, като ученичка, но тати не ни даваше светски песни да пеем в къщи. Страхуваше се, ако завършим, да не се увлечем по света. За него беше свещено Делото Божие. Да бъдем верни ученици на това. В.К.: Абсолютно прав е бил. Надка: Вий завършихте един духовен университет, каза, да не ви тежи.
към текста >>

Идваха светски хора.
И до края само това. Защото аз много хубаво рецитирах, после влезнах в братския живот. Когато на градината се събираха. Идваха от София, от цяла България, аз 40 деца наши ги занимавах с песни, два класа с песните, хорче, там, на балкона. Народ идваха. Идваха светски хора. Любка Габровска, Надка, Христо, имаше един ветеринарен лекар, той си замина. Стана. Те идваха на градината, рецитираха и пееха. Пеехме и аз от малка им свирех малко на цигулка. И поисках от нашите приятели една песничка, „Край брега брезичката растеше" за Любка, ще става брезицата, първия кръг момиченца, вторият - момченца, направих им това, че листенца от зелени книги, люли, люли, едните на една страна, другите на друга, все едно че са листенца на брезицата и вятърът развява тези листенца. Туй по вътрешен път.
към текста >>

„Лельо Наде, ти ме направи човек." После мина няколко години, той заболя от някакъв ревматизъм, но 7-ми клас изкара и след това взема някаква професия и си създаде семейство и т.н.
Таз, която беше заместник- директорката, отивам, каза в класа: „Николай, искам, ти в междучасието няма да позволяваш да се скача, да се вдига прах, ще отваряте прозореца и ти си, който ще въвеждаш реда." Тодора Тошева, учителката, каза: „Наде, като отивам в класа, Николай кротък, всички взели книжките си, четат си. В междучасието няма едно нарушение." И така, така се създаде и той се издигна, послушен, възпитан. Майката му прати при Добри да му ушият един костюм, червените тези пионерки да му купи, да му оглади, да му я слага "Шапката ще я махаш. В клас не се седи с шапка. " Той ме послуша много и после знаеш как ме уважаваше. „Лельо Наде, ти ме направи човек." После мина няколко години, той заболя от някакъв ревматизъм, но 7-ми клас изкара и след това взема някаква професия и си създаде семейство и т.н. Тъй, такива имах импулси. В.К.: Да, възпитателка си добра. Надка: Да, после имах с класната наставница на Румито, пак бях в родителския комитет. Тя се учудваше. Ама такива идеи ми течаха, аз се чудех, така просто едно след друго.
към текста >>

46. 12 - 51. КАК СЕ ОТГЛЕЖДАТ СИРАЦИ

Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев

Светски човек.
Не можеха да учат в една стаичка, на Верито идваха непрекъснато хора. Той си взема квартира, тя си взема квартира. В.К. Сега другата сестра е Донка, съпруга на Георги Събев. Надка: И Дора, която на градината живее сега. Тя се беше женила, но разведе се. Светски човек. В.К.: Кой? Дора? Надка: И се разведе и си живее толкова години вече. Тя е на 88 години. С Борис са родени 1900 година, но ако я видиш, тя е запазена, щото тя е чиновничка, дойде, отиде.
към текста >>

47. 17 - 8. РЪКОВОДИТЕЛИ НА БЯЛО БРАТСТВО В ГРАД АЙТОС

Бялото Братство в град Ямбол. Спомени на Йорданка Тодорова Попова.

Човек не трябва да търси на земята спокойствие, но да му бъде радостно да върши волята Божия.
Любовта обединява хората, вярата ги свързва, а надеждата ги туря на пътя. Ние сега сме по-силни, Господ е с нас. Иде новата религия, която сам Господ ще възстанови и ще съедини всички народи и племена в едно непреривно братство. Иде вече голямата светлина отгоре. Аз ви препоръчвам първите уроци на Самопожертвувание. Човек не трябва да търси на земята спокойствие, но да му бъде радостно да върши волята Божия. За това добри и обични братя и сестри, ний като сътрудници и съработници на новата религия, религията на Любовта, да бъдем първите от ония, които са приели първите уроци на самопожертвувание т. е. едни от ония, които от Любов към Бога и цялото человечество да работим за мир и разбирателство на всички народи. С молитвите и мисълта си да работим за пробуждание съзнанието на всички человечески души от всички народи и племена, да се осъзнаят и потърсят Господа на Любов та, Той да живее в тяхно то съзнание и те в него. И чрез неговия Дух да придобият сила и светлина за работа и приложение Любовта Божия на земята. Всеки от нас с пробудено съзнание да работи върху своя брат и ближен, за приемание и прилагание Божията Любов между всички народи.
към текста >>

Веднъж споделя с дъщеря си как на млади години дал единственото си сако на един беден човек.
Редовно, всяка година той прави регистрация на братската група от Айтос в Бургас и уведомява за съборите в съвета, както изискват властите. По време на неговото ръководство става прехвърлянето и узаконяването на братския солон в Айтос. Започва строежът на новия салон в Братската градина. През 1995 година предава ръковоството и архивата на брат Андон Кънев. Мълчалив по природа, милосърден и всеотдаен. Веднъж споделя с дъщеря си как на млади години дал единственото си сако на един беден човек. За себе си казва: „Аз за себе си съм решил да чета беседите и каквото мога да прилагам. А кой какво казал, не ме интересува." Всяка работа започва с молитва и винаги успява. Никога не забравя да каже преди хранене формулата: „Господи, благодаря за хляба, който си ми дал. Искам да бъда чист и устойчив като житното зърно." Работеше неуморно, от тъмно до тъмно. Честен, трудолюбив, кротък, благи смирен.
към текста >>

Важен е за човека.
А по случай заминаването му от този свят сестра Иринка написа: „Годините минават, годините минават, годините минават. Животът е сън, животът е миг, животът е късче бяла светлина! " Брат Марко си замина на 30.12.1998 година. Последните думи изрече на 27 декември: „Благодаря ви, като деца на Бога, че се грижите за всички земни неща. Без земния живот не може. Важен е за човека. Когато съм бил на градината, Учителят винаги ми е помагал. Когато се пее песента на Учителя, нямаме право да роним сълзи, защото сълзите отнемат радостта на песента, тя отива горе. Днес е 27 декември - най-великият празник на нашия Учител. Да направите молитва и да почерпите довечера." От дъщеря му: Веселина Маркова. БРАТ МАРКО На 15 юни 1991 година се организира от мен концерт в камерна зала „България" по случай 120-годишнината от раждането на Георги Куртев.
към текста >>

Тя, разбира се, беше от светските момичета, но ме разбра в моя път и моя живот.
Той много беше предан към брат Георги и Учението. А брат Георги много го уважаваше, посрещаше го като истински брат, с най-голяма любов. Към края на 1951 година напуснах село Ябълчево и поех път към град Айтос потърсих си работа понеже почувствах, че в селото няма работа за мене. Тук си намерих вече къде да работя и останах в Айтос досега. Тук се запознахме със сестра Пенка, и така се стекоха обстоятелствата, че се оженихме. Тя, разбира се, беше от светските момичета, но ме разбра в моя път и моя живот. Впоследствие пое този път и тя и се разбираме много добре и работим за изпълнение и преизпълнение на Царството Божие на земята. Тук се запознах с много братя и сестри от града и почти от всички братства в България. Събирахме се често с много братя и сестри на свирки и прекарвахме много весело в името само на Божията Любов. Ходихме често на Братската градина, там, където е живеел и прекарал целия си живот в служене на Бога брат Георги Куртев. Най-много от всички и най-много сме се събирали с брат Добри Ганев и сестра Надка Куртева, с тях имаме големи преживявания на истински братски живот.
към текста >>

48. 20 - 9. ПИСМА НА ЙОРДАНКА ПОПОВА ДО ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Верно е, че когато човек се съсредоточи, повече спомени изплуват в съзнанието му, след време се връща и допълва някои пропуснати неща.
Ников, върнали си дипломите, подписани от Ани Безант, извинили му се и се прибрали на Изгрева. Това е. Приемам критиката Ви, чувствам се виновна, че не намерих време да изпълня обещанието си поне що се отнася за това, което зная за и от баща си. Ще го напиша и изпратя в най-кратък срок. Помолила съм и другите, които знаят нещо, по-възрастните от мене, но и те досега нищо не направиха, затова настоявам за Вашето присъствие. Верно е, че когато човек се съсредоточи, повече спомени изплуват в съзнанието му, след време се връща и допълва някои пропуснати неща. Но заети с братските работи, пренебрегваме други. И тук сме обхванати от лидерски амбиции, нещата не вървят гладко, а биха могли, сега сме една шепа хора, но когато няма съгласие, и отгоре не помагат. Бях ръководителка една година, исках да въведа някакъв стил на работа, но не ме възприеха. Господ ни е събрал не да се харесваме или не, а да учим, но ние се занимаваме повече с външни неща и аз се дистанцирах. Чета писмото Ви и Ви отговарям.
към текста >>

Досега сме се завирали в неугледни помещения с три пейки и няколко стола, да ти е неудобно да поканиш човек.
Става дума за Емилия Михайловска, която съм срещала като студентка на Изгрева, но не сме запознати. Четейки материалите, ми идват доста идеи на ум и ще разширя в най-скоро материала, който ви изпратих скоро, обещавам. Тук вече сме три самостоятелни групи. Всеки иска да бъда лидер. Когато някои амбициозни наши сестри, за да доминират в братството, ме принудиха да си подам оставката и да се оттегля за известно време, не съобразиха (а може би са го направили по поръчка), че Небето ме е оставило без наследници, за да осигури чрез мене салон за братството с пиано и мебели. Досега сме се завирали в неугледни помещения с три пейки и няколко стола, да ти е неудобно да поканиш човек. Човек, когато дава гръб на някого, не знае на какво дава гръб. Поводът на писмото ми е повече да поръчам да запазите по един от 5, 6, 7 томове. Ако не намеря по кого да изпра тя парите и за разноските, ще ги изпратя по пощата. Тук идваха Йоанна, Ина, д-р Стратев. К. Златев, кога ще дойдете Вие?
към текста >>

Човек, когато дава гръб на някого, не знае на какво дава гръб.
Четейки материалите, ми идват доста идеи на ум и ще разширя в най-скоро материала, който ви изпратих скоро, обещавам. Тук вече сме три самостоятелни групи. Всеки иска да бъда лидер. Когато някои амбициозни наши сестри, за да доминират в братството, ме принудиха да си подам оставката и да се оттегля за известно време, не съобразиха (а може би са го направили по поръчка), че Небето ме е оставило без наследници, за да осигури чрез мене салон за братството с пиано и мебели. Досега сме се завирали в неугледни помещения с три пейки и няколко стола, да ти е неудобно да поканиш човек. Човек, когато дава гръб на някого, не знае на какво дава гръб. Поводът на писмото ми е повече да поръчам да запазите по един от 5, 6, 7 томове. Ако не намеря по кого да изпра тя парите и за разноските, ще ги изпратя по пощата. Тук идваха Йоанна, Ина, д-р Стратев. К. Златев, кога ще дойдете Вие? На много от ръководството, а и извън него им казах, че нашият бивш главен лекар, когато искаше да направи забележка, казваше: „Д-р... , много съм доволен от вас, но тук така и така сбъркахте, това трябваше да направите така и така." И сполучливо смекчаваше удара.
към текста >>

Учителят много пъти е препоръчвал: „ Учете се от светските хора!
Ако не достигнат, моля пишете, ще изпратим допълнително. Тук. в нашата библиотека, която аз създадох с беседи от родителите ми -те и двама та получаваха по един брой и след разните обири все пак остана нещо - присъства по един брой и от „ Изгревът" и допада или не, се чете, тъй като има много ценни сведения Второто Евангелие за Христа е писано от четиримата Муученици, вие дадохте възможност третото Евангелие да бъда написано от повече хора. Вероятно такава е била волята на Учителя! Защитавайки Вашата кауза пред някои от авторите на въпросното писмо, им приведох примера на шефа на нашата ямболска болница, който, за да направи забележка на някого, ще каже: „Д-р еди-кой си, доволен съм от вас, добре си вършите работата, но тук и тук сгрешихте, трябваше да направите това и това! " Просто трябваше най-напред признателността за вашата дейност и след това обвиненията. Учителят много пъти е препоръчвал: „ Учете се от светските хора! " За някои работи, разбира се. Сега ще Ви опонирам по въпроса за погребението на Учителя. Сведенията ми са от братя, присъствали на самото място. Същото ще ви го потвърди и д-р Димитрова, чиито майка и дядо са присъствали до самия край на това трагично за нас събитие. Майка и Марийка Тодорова Чернева, по мъж Анастасова и дядо й, Тодор Чернев от Кортен, ръководител на тамошното братство, казват, че наистина дъските се наклонили най-напред при краката, след това при главата и гробът пропаднал.
към текста >>

49. І.03.15.ЦАРИГРАДСКИЯТ ПАРТРИАРХ ГРИГОРИЙ V И ФИЛИКИ ЕТЕРИЯ

Но мероприятията на Григорий V били насочени към някои злоупотребления на висшето духовенство, поради което се настроили срещу него много митрополити, които излезли срещу него с жалби до турското правителство като човек „остър и неспособен да държи народа в покорност" и за което е бил свален на 19.XII.1798 г.
Първо патриаршество (1797-1798 г.) На 1 май 1797 г. бил избран за Цариградски патриарх. Първото му патриаршество било ознаменувано с много забележителни действия. Той възобновил зданието на патриаршията, учредил патриаршеска типография за печат, грижел се за благоустройството на църквата и манастирите, разкриване на училища за народа и просвещение. Стремял се към порядъчен живот и бил взискателен към нисшето и висше духовенство, грижел се за външното благополучие на гръцкия народ и го охранявал от произволите на турската власт. Но мероприятията на Григорий V били насочени към някои злоупотребления на висшето духовенство, поради което се настроили срещу него много митрополити, които излезли срещу него с жалби до турското правителство като човек „остър и неспособен да държи народа в покорност" и за което е бил свален на 19.XII.1798 г. и изпратен на заточение в Атон. Той тук в течение на 7 години разговарял и бил в общение с възрастните монаси на Иверския манастир. Тук се занимавал и с научни трудове. В Иверския манастир той се запознава с видението на иверския монах Теофан в Солун от 1746 г. и за отпечатаните 153 антиминса и за Божествената евхаристия, която ще се извършва за съединението на християните в едно стадо и един пастир и за тяхното освобождение от турците.
към текста >>

Той често пъти е показвал ключа си от атонската килия и заявявал че ще отиде там за трети път, на онези светски лица, които се стремяли към лично обогатяване и несправедливи цели.
Обръща внимание на изучаването на родния език и литература. Призовава духовенството да разпространява истинното знание между народа. Основал в 1819 г. благотворителни учреждения за оказване на помощ на бедните и болни гърци. Бил много икономичен, издал наредба монасите да живеят според иноческите устави и канони. Той често пъти е показвал ключа си от атонската килия и заявявал че ще отиде там за трети път, на онези светски лица, които се стремяли към лично обогатяване и несправедливи цели. През 1807 г., когато английската флота се явила срещу Цариград, той събрал 30000 гърци, които да укрепват крайбрежните крепости. Той със собствени ръце е носил пръст за укрепване. Султан Селим III, виждайки лично това от прозореца на двореца си го извикал, наградил го и го изпратил с кон до Патриаршията. Той е знаел, че насила турците ще изкарат населението да работи ангария, затова приел сам да ги ръководи, за да спечели благоразположението на султана. Но през третото си патриаршество, нещата са се променили.
към текста >>

След предателството от най-верния човек на патриарх Григорий V, турското правителство е разбрало значението на духовенството в народното движение и затова излива целия си гняв върху епископите, стоящи начело на гръцката църква.
От завладяването на Константинопол от турците до 1821 г. духовенството е заставало начело като ръководител на народа. Гръцкото свещеничество, посветено и монасите, посветени в тайната на Божествената Евхаристия и Антиминса са подтиквали движението напред за вяра и за отечество. И то приема названието „За вера". Първият, който вдига въстанието, е архимандрит Григорий Дикеас -Панафлесос, пристигнал в Пелопонес в качеството си на посланик на Александър Ипсиланти. След предателството от най-верния човек на патриарх Григорий V, турското правителство е разбрало значението на духовенството в народното движение и затова излива целия си гняв върху епископите, стоящи начело на гръцката църква. А в Морея един от вождовете е бил митрополит Герман, издигайки знамето на въстанието, което осветил в манастира „Голямата пещера" и издал на гърците прокламация: „Героични синове на героични бащи. Нека всеки да се препаше със собствен меч, защото по-добре е да се падне с меч в ръце, отколкото да види бедствието на Отечеството и осквернението на светинята. Разкъсайте оковите, счупете игото, което наложиха на вас, защото ние сме наследници Божии и сънаследници на Христа. Делото, което ви призовавам да защитите, е дело на самаго Бога." В първите години на гръцкото въстание турците са избили около 80 митрополити и епископи и стотици нисши духовни лица. Що се касае за обикновеното духовенство от неговите среди са дадени най-много жертви, защото са били на предните редици в борбата за вяра и свобода на своя народ.
към текста >>

50. II. БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКО МИТРОПОЛИТ ИОАКИМ и НЕГОВАТА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

Верни пазители на законите на отците и точни блюстители на свещените канони и постановления, отдаваме се оттук нататък всецяло, доколкото може това един слаб и скромен човек, на уреждане и изправяне на казаното по-рано.
През четиригодишното си архиерействуване в Солун, както и преди това във Варна, Йоаким развил усилена дейност. Той успял да внесе единодушие и да премахне споровете и разногласията в духовете и спечелил пълното доверие, уважение и привързаност на своето паство и голям авторитет. Когато патриарх Йоаким II умрял и на 4 октомврий 1878 г. бил произведен избор за негов заместник, за такъв бил избран единогласно Солунският митрополит Йоаким, като патриарх Йоаким III. Пристигнал в Цариград, Йоаким III произнесъл забележителна реч по случай заемането на патриаршеския трон, в която изложил ръководните начала на своята бъдеща дейност и между другото казал: „От наша страна ние изповядваме и уверяваме по съвест всички Вас, че никаква неискрена и низка, нито користолюбива отмъстителна или злопаметна цел не ще повлияе на нас при направляването благата на църквата и нацията. Верни пазители на законите на отците и точни блюстители на свещените канони и постановления, отдаваме се оттук нататък всецяло, доколкото може това един слаб и скромен човек, на уреждане и изправяне на казаното по-рано. Изискваме обаче и от Вас, от каноническите и законни тела, и отделно от всекиго едного и изобщо от всички, онова, което ние непринудено обявяваме и съвестно обещаваме. Така ние ще стигнем спокойно и не след дълго с общи усилия и с благодатта на Всевишния в пътя на спасението." Четиридесет и четири годишният патриарх, най-младият такъв, веднага щом поел кормилото на патриаршията, се отдал на реформиране на църквата. Той подал в свръзка с това един бележит доклад на великия везир, в който се застъпвал за пълното запазване на дарените от Мохамеда II привилегии на вселенската патриаршия и за изравняване правата на християни и мохамедани в империята. На 12 януарий 1879 г. той свикал гръцки народен събор за ревизиране на националните канонизми.
към текста >>

Липсата на наука, сблъскващите се сурови интереси на църковните и светски първенци и всеки друг, достоен за осъждане частен интерес са непреодолимите пречки, които са им възпрепятствували, при всичко че са могли да сложат хладнокръвно и постепенно спасителните основи на една административна система за защита на всяко църковно благо.
клир и народ са напълно предани на Бога и Църквата. Водителите пък, народни и църковни, полагали голям труд и грижа за тях, но делата им не са били достатъчно сплотени и животоспособни. II. Времето до 1860 г. може да се характеризира като епоха на отдих, през която просветва надежда за подобрение, дава се повод на клира и на народните водачи да съразмислят за прокарване стабилни реформи в църковното управление и да се погрижат за възпитаване на християнското изпълнение. Обаче нищо достойно и подходящо на нуждите и желанията не е станало. Липсата на наука, сблъскващите се сурови интереси на църковните и светски първенци и всеки друг, достоен за осъждане частен интерес са непреодолимите пречки, които са им възпрепятствували, при всичко че са могли да сложат хладнокръвно и постепенно спасителните основи на една административна система за защита на всяко църковно благо. Беше възможно през това време да се направи много нещо, та днес да не плачем ненавременно и [да] се разкайваме за настъпилите нещастия, обаче нищо не се е направило, достойно за споменуване. III. От 1860 г. до днес е епоха, която може да се счете сравнително за най-благоприятна, но е в действителност най-печапната, защото причината за нещастията не е в други поводи, но - печално и тежко е да се каже - в неразумността на първенците. Възраждането на науката всред клир и нация, духът на времето и някои други причини способствуваха да тласнат църковните и народни водачи, най-вече против волята им и с мисъл, обзета от предубеждения, към това да размислят за някаква реформа на административните работи на Църквата, мислейки, че с подобно непълно законодателство всичко се спасява. Обаче много променливи обстоятелства и преди всичко липсата на стабилно и искрено желание направиха и онова несъвършено законоположение безполезно, да не кажа вредно, от което произлезе сегашното достойно за оплакване положение.
към текста >>

51. 12. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНА НА БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ В ГРАД ВАРНА 1860/61-1910/11 год.

В училищата се въведоха само светски предмети, когато в килиите се учеха книги, необходими изключително на свещениците: часослов, псалтир, светче, апостол и др.
Те, освен главната своя цел - черковно славянско четене - поеха върху си и тежката задача за народното ни самосъзнание, за нашето възраждане. Настъпи най-сетне годината 1835. Отвори се в Габрово, с грижите на чутния родолюбец Василя Евстатиев Априлов, и първото българско училище по еврр-пейски образец, по белланкастерски метод, като за щастие, делото се повери в ръцете на ревностен и способен ръководител - Неофита Рилски. На Габрово почват всички наши градове да подражават и да заместват с обществени, лан-кастерски училища килийските дстогава частни училища - училища на попове и калугери, па и на занаятчии. Подготвените учители в ланкастерските училища, наречени у нас взаимноучителни, бързо замениха свещениците учители, като ограничиха дейността им само в черква. В училищата се въведоха само светски предмети, когато в килиите се учеха книги, необходими изключително на свещениците: часослов, псалтир, светче, апостол и др. Новите учители бяха пропити със силен национален дух и горещо родолюбие. Борбата с гърцизма се крайно изостря и ожесточава и той започва току-речи навсякъде в България да отстъпва позициите си. Забавя се това дело само във Варна, където възраждането на българщината се проявява от 1860. г. нататък, поради особените етнографически тук условия. Чак през пролетта на тая година (1860) се поражда идеята за откриване българско училище във Варна.
към текста >>

Разходът за издръжката на българското училище във Варна през 1860/61 учебна година, според една запазена и до днес счетоводна книга във Варненската митрополия67 Сърцето на човека се пълни с радост, като вижда как шепата българи във Варна се надварват да принасят леп-гата си за народна просвета, как идеята за дарение на училището - идея възвишена - е завладяла и малобройните Варненски българи.
и до 160 през 1870. година. Числото на учениците било приблизително 25 момчета и 15 момичета. Според сведенията на някои от тогавашните ученици, обучението ставало по буквара на Неофита Бозвели - първата част на енциклопедията „Славянское детоводство", издадено в Крагуевац през 1835. година. Честитият Костадин Арабаджиев произвел къде Петровден и изпит на учениците си. Заплата той получавал годишно 2200 гроша (440 лева). Разходът за издръжката на българското училище във Варна през 1860/61 учебна година, според една запазена и до днес счетоводна книга във Варненската митрополия67 Сърцето на човека се пълни с радост, като вижда как шепата българи във Варна се надварват да принасят леп-гата си за народна просвета, как идеята за дарение на училището - идея възвишена - е завладяла и малобройните Варненски българи. През 1861 /62 година учител останал пак Костадин Арабаджиев и училището се помещава все в къщата на Балтаджи Пейка, наемът на която, както и през изтеклата година, бил 1200 гроша (240 лева) годишно. Купува се още едно място за 15 772 гр. до купеното по-напред и върху тия две места се започва построяването на двоетажно училищно здание (днешната българска черква), та разходът на българската община от началото на юлий 1861. до юлий 1862. г. възлиза на 93 447 гр.
към текста >>

52. IV.17 август, вторник

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Това, което е дадено на човека, а не го оценява, той върши престъпление.
Сегашното ви влизане ще е, за да имате любов, сила, дух, за да работите. Трябва да се радвате сега, че имате мир, да не изгубите това, което ви е дадено. Да имате мир, съгласие, любов помежду си и тази любов да проявявате навсякъде. А пък въпросите, които се засегнаха вчера преди обяд, ще ги оставим за утре, 18 август, когато ще се съберем по-рано. Тия неща, които сега ви се дават, в хилядите години се дават веднъж, затова трябва да ги пазите. Това, което е дадено на човека, а не го оценява, той върши престъпление. Който върши това, подлежи и на наказание. От това именно се обяснява тежката съдба на ония лица и народи, на които Господ е говорил, а не са слушали. Прочие, вие трябва да заслужите за любовта, която Господ ви е дал - да отговорите на нея. Всякога ще Го призовавате в сърцето си, в ума си, защото Той е вътрешната сила на един християнин. Когато Господ е с нас, няма мъчнотия, която да не се победи.
към текста >>

Разликата е само в метода и затова, ако искате да работите за Бога във физическото поле, трябва да изваждате поука от светските хора.
Единогласно избрахме дядо Петър Тихчев, който заяви, че избира 999 страница. Г-н Дънов отвори Библията и на избраната страница прочете Второто послание към Коринтяните, 13 глава, от 3 стих до края. Събранието след това се преустанови, за да продължи днес в 5 часа. В 5 часа се събрахме и г-н Дънов каза: - Една бележка ще направя върху работата, която имате предвид тази година. В духовния и във физическия свят законите са подобни, едни и същи, само че техните приложения са различни. Разликата е само в метода и затова, ако искате да работите за Бога във физическото поле, трябва да изваждате поука от светските хора. Например, има земеделец, който най-напред търси да купи земя, работи на нея, следи какво може да роди и чрез дълъг опит най-после се приспособява на почвата, аклиматизира на почвата онова растение, което е годно. После вземете предвид един търговец, който взима всичките случайности предвид и чак тогава започва търговията си. Вземете един адвокат, който взема в съображение разните перипетии по делото и тогава го взема или не за защита. Така е и ако се вгледате във военния генерал и пр. Така трябва да постъпите и вие в света.
към текста >>

Човек в своето съществуване в разните бития е проявил и проявява разни сили.
Така е и ако се вгледате във военния генерал и пр. Така трябва да постъпите и вие в света. Защото ако искате, ако пожелаете, например, да уловите голяма риба, а мрежата ви е слаба, то е една несъобразителност, понеже ще скъса мрежата ви. Според вашата мрежа гледайте да ловите рибата си. В старо време изобщо всички учители са постъпвали така, като първом са проучвали хората и тогава са работили върху тях. Човек в своето съществуване в разните бития е проявил и проявява разни сили. Така вие имате съвременните взривни вещества, с които често пъти, за да може да работите, трябва да ги подчините на други вещества. Вземете например един доктор, лекар, който, за да може да работи върху известна болест, внася антиподи за реакция. В духовния свят е същото - вие трябва да предизвикате мисли, които са химически елементи, действуващи благотворно. Но всяка една мисъл трябва да я изучавате, за да видите какви качества има тя, защото от съединението на тия две качества ще зависи какво ще е последствието или работата, която вършите. Например глицеринът, съединен с памука, образува динамит и пр.
към текста >>

- „Но ако искате да се поправи - добави химикът, - трябва особена киселина." Така е и човекът.
В духовния свят е същото - вие трябва да предизвикате мисли, които са химически елементи, действуващи благотворно. Но всяка една мисъл трябва да я изучавате, за да видите какви качества има тя, защото от съединението на тия две качества ще зависи какво ще е последствието или работата, която вършите. Например глицеринът, съединен с памука, образува динамит и пр. Веднъж аз попитах един химик какво струва една сол, когато обезсолее. А той отговори, че трябва да се хвърли. - „Но ако искате да се поправи - добави химикът, - трябва особена киселина." Така е и човекът. Като обезсолее, като се подложи на страдания и мъчнотии, които не са нищо друго освен един процес на възобновяване, необходимо е за запазване на неговите чувства и така ще се възстанови това, което е изгубил. Прочее, когато дойдат върху вас страдания, трябва да се попитате какво Господ иска да въздействува у вас. Затова не бива да се плашите от страданията, а размишлявайте какво иска Господ да ви научи. После, съединявайте се с всичките в света - не отбягвайте хората в света, а се съединявайте с всичките. Всячески гледайте да се срещате с някой добър човек в света и с него вие ще си послужите като при оазис, на който ще си починете и ще си вземете чрез него храна, с която ще си послужите, докато достигнете до друг оазис.
към текста >>

Всячески гледайте да се срещате с някой добър човек в света и с него вие ще си послужите като при оазис, на който ще си починете и ще си вземете чрез него храна, с която ще си послужите, докато достигнете до друг оазис.
- „Но ако искате да се поправи - добави химикът, - трябва особена киселина." Така е и човекът. Като обезсолее, като се подложи на страдания и мъчнотии, които не са нищо друго освен един процес на възобновяване, необходимо е за запазване на неговите чувства и така ще се възстанови това, което е изгубил. Прочее, когато дойдат върху вас страдания, трябва да се попитате какво Господ иска да въздействува у вас. Затова не бива да се плашите от страданията, а размишлявайте какво иска Господ да ви научи. После, съединявайте се с всичките в света - не отбягвайте хората в света, а се съединявайте с всичките. Всячески гледайте да се срещате с някой добър човек в света и с него вие ще си послужите като при оазис, на който ще си починете и ще си вземете чрез него храна, с която ще си послужите, докато достигнете до друг оазис. Затова свързвайте [се] с добрите хора в света, за да се ползувате от тях. Според учителите на всичките окултни школи, човек трябва да търси известни елементи там, където те съществуват. Например не можете да станете богат човек между лоши хора, защото това, което вие насаждате, те ще го разрушат. Добри може да станете само между добри хора. Но добрият човек сам по себе си трябва да бъде съвсем силен, та да може вредните елементи да ги направи годни за своето естество.
към текста >>

Според учителите на всичките окултни школи, човек трябва да търси известни елементи там, където те съществуват.
Прочее, когато дойдат върху вас страдания, трябва да се попитате какво Господ иска да въздействува у вас. Затова не бива да се плашите от страданията, а размишлявайте какво иска Господ да ви научи. После, съединявайте се с всичките в света - не отбягвайте хората в света, а се съединявайте с всичките. Всячески гледайте да се срещате с някой добър човек в света и с него вие ще си послужите като при оазис, на който ще си починете и ще си вземете чрез него храна, с която ще си послужите, докато достигнете до друг оазис. Затова свързвайте [се] с добрите хора в света, за да се ползувате от тях. Според учителите на всичките окултни школи, човек трябва да търси известни елементи там, където те съществуват. Например не можете да станете богат човек между лоши хора, защото това, което вие насаждате, те ще го разрушат. Добри може да станете само между добри хора. Но добрият човек сам по себе си трябва да бъде съвсем силен, та да може вредните елементи да ги направи годни за своето естество. Не се съединявайте с хора, които имат отрицателни мисли, а винаги се съединявайте с хора, които имат положителни мисли. После, когато се приближавате при хората, не трябва да бъдете активни, а трябва да се поставите както Земята спрямо Слънцето.
към текста >>

Например не можете да станете богат човек между лоши хора, защото това, което вие насаждате, те ще го разрушат.
Затова не бива да се плашите от страданията, а размишлявайте какво иска Господ да ви научи. После, съединявайте се с всичките в света - не отбягвайте хората в света, а се съединявайте с всичките. Всячески гледайте да се срещате с някой добър човек в света и с него вие ще си послужите като при оазис, на който ще си починете и ще си вземете чрез него храна, с която ще си послужите, докато достигнете до друг оазис. Затова свързвайте [се] с добрите хора в света, за да се ползувате от тях. Според учителите на всичките окултни школи, човек трябва да търси известни елементи там, където те съществуват. Например не можете да станете богат човек между лоши хора, защото това, което вие насаждате, те ще го разрушат. Добри може да станете само между добри хора. Но добрият човек сам по себе си трябва да бъде съвсем силен, та да може вредните елементи да ги направи годни за своето естество. Не се съединявайте с хора, които имат отрицателни мисли, а винаги се съединявайте с хора, които имат положителни мисли. После, когато се приближавате при хората, не трябва да бъдете активни, а трябва да се поставите както Земята спрямо Слънцето. Вашата душа се нуждае от Божествената виделина, а вие, като се поставите спрямо Бога така, както Земята към Слънцето, няма да се ползувате, злото може да има отношение и спрямо вас, затова не бива да изкушавате Господа, защото за Бога няма лошо нещо и когато Го викаме като един учител, Той знае законите и отстранява нещата, които ни вредят.
към текста >>

Но добрият човек сам по себе си трябва да бъде съвсем силен, та да може вредните елементи да ги направи годни за своето естество.
Всячески гледайте да се срещате с някой добър човек в света и с него вие ще си послужите като при оазис, на който ще си починете и ще си вземете чрез него храна, с която ще си послужите, докато достигнете до друг оазис. Затова свързвайте [се] с добрите хора в света, за да се ползувате от тях. Според учителите на всичките окултни школи, човек трябва да търси известни елементи там, където те съществуват. Например не можете да станете богат човек между лоши хора, защото това, което вие насаждате, те ще го разрушат. Добри може да станете само между добри хора. Но добрият човек сам по себе си трябва да бъде съвсем силен, та да може вредните елементи да ги направи годни за своето естество. Не се съединявайте с хора, които имат отрицателни мисли, а винаги се съединявайте с хора, които имат положителни мисли. После, когато се приближавате при хората, не трябва да бъдете активни, а трябва да се поставите както Земята спрямо Слънцето. Вашата душа се нуждае от Божествената виделина, а вие, като се поставите спрямо Бога така, както Земята към Слънцето, няма да се ползувате, злото може да има отношение и спрямо вас, затова не бива да изкушавате Господа, защото за Бога няма лошо нещо и когато Го викаме като един учител, Той знае законите и отстранява нещата, които ни вредят. По отношение на Бога всяко нещо е на мястото си и всичко безпрекословно работи за изпълнение на Неговата воля. Затова Бог, Който управлява света, няма противници.
към текста >>

Човек, който не се самообладава, е разнебитен мозък, разнебитена каца, разстроен организъм.
Той връща техните мисли и действия върху тях и те страдат. Пазете се от лошите мисли, защото ако този, комуто ги изпращате, въздъхне към Господа, тия мисли ще се върнат към вас и тогава ще бъдете наказани. Друго нещо: Всички трябва да се научите да контролирате себе си. Ами че вие нямате самообладание. За един християнин самообладанието е едно необходимо качество, защото без него той нищо не може да направи. Човек, който не се самообладава, е разнебитен мозък, разнебитена каца, разстроен организъм. Самообладанието е качество на душата и това е една висша интелигентност, с която сме свързани с твърда, непоколебима вяра. Когато сме в пълно съгласие с Бога, тогава сме в пълно самообладание. Но някога се докачим, честолюбиви сме. Тия качества са отрицателни и питаме само защо е така. Човек ако не върви в тоя път, ще слезе е чистилището.
към текста >>

Човек ако не върви в тоя път, ще слезе е чистилището.
Човек, който не се самообладава, е разнебитен мозък, разнебитена каца, разстроен организъм. Самообладанието е качество на душата и това е една висша интелигентност, с която сме свързани с твърда, непоколебима вяра. Когато сме в пълно съгласие с Бога, тогава сме в пълно самообладание. Но някога се докачим, честолюбиви сме. Тия качества са отрицателни и питаме само защо е така. Човек ако не върви в тоя път, ще слезе е чистилището. Самообладанието е трудно, то е едно качество, което с години може да се добие. При самообладанието човек е тих и спокоен, никому не се сърди, пред всяко страдание извлича поука и следующия път след страданието той знае как да бие своя противник. С мъчнотиите в живота се опитва нашето самообладание. Аз в София наблюдавам как около първо число на месеца хората са добри и весели, защото са взели пари от заплатите, но към 13 число са вече дряхли99, с философски изглед и улиците - празни. Пътят, в който вървите сега.
към текста >>

При самообладанието човек е тих и спокоен, никому не се сърди, пред всяко страдание извлича поука и следующия път след страданието той знае как да бие своя противник.
Когато сме в пълно съгласие с Бога, тогава сме в пълно самообладание. Но някога се докачим, честолюбиви сме. Тия качества са отрицателни и питаме само защо е така. Човек ако не върви в тоя път, ще слезе е чистилището. Самообладанието е трудно, то е едно качество, което с години може да се добие. При самообладанието човек е тих и спокоен, никому не се сърди, пред всяко страдание извлича поука и следующия път след страданието той знае как да бие своя противник. С мъчнотиите в живота се опитва нашето самообладание. Аз в София наблюдавам как около първо число на месеца хората са добри и весели, защото са взели пари от заплатите, но към 13 число са вече дряхли99, с философски изглед и улиците - празни. Пътят, в който вървите сега. е най-добрият, и за вас ще бъде щастие, ако завършите благополучно края му и го осъществите. Бог е определил много добри работи във вашия път, но ви липсва самообладание и така сами си вредите, защото, щом се раздразните, свързвате се с всички лоши духове, настане у човека една суматоха и се чувствува някак си в ада, па и в действителност е в ада.
към текста >>

Бог е определил много добри работи във вашия път, но ви липсва самообладание и така сами си вредите, защото, щом се раздразните, свързвате се с всички лоши духове, настане у човека една суматоха и се чувствува някак си в ада, па и в действителност е в ада.
При самообладанието човек е тих и спокоен, никому не се сърди, пред всяко страдание извлича поука и следующия път след страданието той знае как да бие своя противник. С мъчнотиите в живота се опитва нашето самообладание. Аз в София наблюдавам как около първо число на месеца хората са добри и весели, защото са взели пари от заплатите, но към 13 число са вече дряхли99, с философски изглед и улиците - празни. Пътят, в който вървите сега. е най-добрият, и за вас ще бъде щастие, ако завършите благополучно края му и го осъществите. Бог е определил много добри работи във вашия път, но ви липсва самообладание и така сами си вредите, защото, щом се раздразните, свързвате се с всички лоши духове, настане у човека една суматоха и се чувствува някак си в ада, па и в действителност е в ада. Сега опитайте следното. Намерете един човек, когото любите, направете му добро и ето вие ще се свържете с добродетелта. Ако искате да растете в истината, намерете един човек, който винаги говори истината, и вие ще си помогнете. Всеки един ден вие преминавате всички сфери, вашата душа се движи през всичките сфери и всеки ден вие имате случаи и възможност да не дружите с коя и да е сфера и да се свържете с която и да е противоположна сфера. По-нататък, аз се опасявам за вас, за вашето здраве и физика.
към текста >>

Намерете един човек, когото любите, направете му добро и ето вие ще се свържете с добродетелта.
Аз в София наблюдавам как около първо число на месеца хората са добри и весели, защото са взели пари от заплатите, но към 13 число са вече дряхли99, с философски изглед и улиците - празни. Пътят, в който вървите сега. е най-добрият, и за вас ще бъде щастие, ако завършите благополучно края му и го осъществите. Бог е определил много добри работи във вашия път, но ви липсва самообладание и така сами си вредите, защото, щом се раздразните, свързвате се с всички лоши духове, настане у човека една суматоха и се чувствува някак си в ада, па и в действителност е в ада. Сега опитайте следното. Намерете един човек, когото любите, направете му добро и ето вие ще се свържете с добродетелта. Ако искате да растете в истината, намерете един човек, който винаги говори истината, и вие ще си помогнете. Всеки един ден вие преминавате всички сфери, вашата душа се движи през всичките сфери и всеки ден вие имате случаи и възможност да не дружите с коя и да е сфера и да се свържете с която и да е противоположна сфера. По-нататък, аз се опасявам за вас, за вашето здраве и физика. Някои от вас, вместо физически да се повдигнат, те физически се разглобяват и на това именно аз не се радвам, та затова ще ви се препоръчат тая година телесни упражнения. Аз искам да бъдете физически здрави, защото болният човек не е духовен човек.
към текста >>

Ако искате да растете в истината, намерете един човек, който винаги говори истината, и вие ще си помогнете.
Пътят, в който вървите сега. е най-добрият, и за вас ще бъде щастие, ако завършите благополучно края му и го осъществите. Бог е определил много добри работи във вашия път, но ви липсва самообладание и така сами си вредите, защото, щом се раздразните, свързвате се с всички лоши духове, настане у човека една суматоха и се чувствува някак си в ада, па и в действителност е в ада. Сега опитайте следното. Намерете един човек, когото любите, направете му добро и ето вие ще се свържете с добродетелта. Ако искате да растете в истината, намерете един човек, който винаги говори истината, и вие ще си помогнете. Всеки един ден вие преминавате всички сфери, вашата душа се движи през всичките сфери и всеки ден вие имате случаи и възможност да не дружите с коя и да е сфера и да се свържете с която и да е противоположна сфера. По-нататък, аз се опасявам за вас, за вашето здраве и физика. Някои от вас, вместо физически да се повдигнат, те физически се разглобяват и на това именно аз не се радвам, та затова ще ви се препоръчат тая година телесни упражнения. Аз искам да бъдете физически здрави, защото болният човек не е духовен човек. Та вие чухте някои работи тук и като излезете навън, всичко забравете, като че ли не е било, но аз не искам болни хора във Веригата.
към текста >>

Аз искам да бъдете физически здрави, защото болният човек не е духовен човек.
Намерете един човек, когото любите, направете му добро и ето вие ще се свържете с добродетелта. Ако искате да растете в истината, намерете един човек, който винаги говори истината, и вие ще си помогнете. Всеки един ден вие преминавате всички сфери, вашата душа се движи през всичките сфери и всеки ден вие имате случаи и възможност да не дружите с коя и да е сфера и да се свържете с която и да е противоположна сфера. По-нататък, аз се опасявам за вас, за вашето здраве и физика. Някои от вас, вместо физически да се повдигнат, те физически се разглобяват и на това именно аз не се радвам, та затова ще ви се препоръчат тая година телесни упражнения. Аз искам да бъдете физически здрави, защото болният човек не е духовен човек. Та вие чухте някои работи тук и като излезете навън, всичко забравете, като че ли не е било, но аз не искам болни хора във Веригата. От болни хора във Веригата не се нуждая. В един болен човек все може справедливо да се предполага, че има лоши духове, които влияят върху него, за да го разрушават. Не че не съм ви помагал, напротив, много пъти съм идвал да ви помагам, но вие като не се свързвате с мене, помощта не е идвала [и] не може в такъв случай да ви се помогне. Вие трябва да сте в пълно съгласие и хармония с мене.
към текста >>

В един болен човек все може справедливо да се предполага, че има лоши духове, които влияят върху него, за да го разрушават.
По-нататък, аз се опасявам за вас, за вашето здраве и физика. Някои от вас, вместо физически да се повдигнат, те физически се разглобяват и на това именно аз не се радвам, та затова ще ви се препоръчат тая година телесни упражнения. Аз искам да бъдете физически здрави, защото болният човек не е духовен човек. Та вие чухте някои работи тук и като излезете навън, всичко забравете, като че ли не е било, но аз не искам болни хора във Веригата. От болни хора във Веригата не се нуждая. В един болен човек все може справедливо да се предполага, че има лоши духове, които влияят върху него, за да го разрушават. Не че не съм ви помагал, напротив, много пъти съм идвал да ви помагам, но вие като не се свързвате с мене, помощта не е идвала [и] не може в такъв случай да ви се помогне. Вие трябва да сте в пълно съгласие и хармония с мене. Ако имате някоя затаена мисъл във вас, трябва да си я кажете, защото един човек, който лицемери с мене, лицемерието намери ли се в него, ще бъда безпощаден с него. Защо да държим дявола, та да страдаме и да работим с него? Защо дяволът да се ползува от нашия мед и от нашето благо?
към текста >>

Ако имате някоя затаена мисъл във вас, трябва да си я кажете, защото един човек, който лицемери с мене, лицемерието намери ли се в него, ще бъда безпощаден с него.
Та вие чухте някои работи тук и като излезете навън, всичко забравете, като че ли не е било, но аз не искам болни хора във Веригата. От болни хора във Веригата не се нуждая. В един болен човек все може справедливо да се предполага, че има лоши духове, които влияят върху него, за да го разрушават. Не че не съм ви помагал, напротив, много пъти съм идвал да ви помагам, но вие като не се свързвате с мене, помощта не е идвала [и] не може в такъв случай да ви се помогне. Вие трябва да сте в пълно съгласие и хармония с мене. Ако имате някоя затаена мисъл във вас, трябва да си я кажете, защото един човек, който лицемери с мене, лицемерието намери ли се в него, ще бъда безпощаден с него. Защо да държим дявола, та да страдаме и да работим с него? Защо дяволът да се ползува от нашия мед и от нашето благо? Дяволът сега, изобщо взето, няма власт, но всеки се подчинява на този дявол, който е в неговата собствена държава. Всички тия работи са необходими за тия, които искат да се подигнат. Започнем ли да работим, Небето е вече взискателно, а вие не сте достатъчно чисти и вследствие на това има си и мъчнотии.
към текста >>

И когато ви говоря аз, в мене не трябва да разбирате един човек, който е със слабости и има своите дребнавости, а трябва да имате предвид, че Господ е, Който ви говори и Който иска вашето подигане.
Защо дяволът да се ползува от нашия мед и от нашето благо? Дяволът сега, изобщо взето, няма власт, но всеки се подчинява на този дявол, който е в неговата собствена държава. Всички тия работи са необходими за тия, които искат да се подигнат. Започнем ли да работим, Небето е вече взискателно, а вие не сте достатъчно чисти и вследствие на това има си и мъчнотии. Дяволът е много хитър и иска да ви препятствува, но когато го изгоните измежду вас и от вас, всичките ви работи ще се оправят. И когато ви говоря аз, в мене не трябва да разбирате един човек, който е със слабости и има своите дребнавости, а трябва да имате предвид, че Господ е, Който ви говори и Който иска вашето подигане. Знайте, че Господ е вашата слава и величие. И ако разберем така живота, ще ни настане светлина и виделина. Когато дойде някое страдание във вас, аз може да го лекувам, но когато дойде върху мене страданието, то аз трябва да изпия чашата до дъното, защото на когото е много дадено, много се иска [от него]. Прочее, ние имаме работа с един свят организиран, който държи сметка за желанията ви, та изпитът е много строг. И понеже вие сте, които се готвите за Небето и за духовния свят, то членовете на духовната Верига имат предвид да ви приготвят място, та животът ви няма да бъде изоставен, а ще имате тяхната протекция, но вие трябва да докажете, че заслужавате това.
към текста >>

Но когато искате да помогнете на някой човек, питам аз, как трябва да го заобиколите с вашите мисли?
Аз забелязвам, че когато насоча мисълта си да помогна на някого, в другите от вас се заражда завист и по този начин се въздействува. Тогава трябва да губя много време, та да се връщам и бия този, който въздействува. Не би трябвало така да въздействувате, защото, бъдете уверени, че тия приятели от вас, които са материално спънати, препятствуват и на вас. А пък тия приятели, които въздействуват, защото завиждат, нека не гледат така на работата, но да бъдат уверени, че един ден ще дойде и техният ред да им се помогне. Спънката на тия приятели от материалните мъчнотии е дяволска мрежа, която трябва да се разкъса и която е изместена отдавна. Но когато искате да помогнете на някой човек, питам аз, как трябва да го заобиколите с вашите мисли? Гоаблашев и Тачев разказват свои опитности по зададения въпрос. - При прилагането на психическите закони има много методи, но ние имаме често пъти отрицателната страна на субекта, на когото искаме да помогнем. Например искате да нахраните някой човек, дадете му храна и той я повърне. Искате да помогнете на човека материално, но той е черезвичайно честолюбив. Той последният трябва да счита, че тия мисли на неговите приятели са от Бога, а не от хората, защото ако мисли, че са от хората, то в този случай той, като честолюбив, неутрализира мислите на своите приятели и така не могат да се уреждат работите му.
към текста >>

Например искате да нахраните някой човек, дадете му храна и той я повърне.
А пък тия приятели, които въздействуват, защото завиждат, нека не гледат така на работата, но да бъдат уверени, че един ден ще дойде и техният ред да им се помогне. Спънката на тия приятели от материалните мъчнотии е дяволска мрежа, която трябва да се разкъса и която е изместена отдавна. Но когато искате да помогнете на някой човек, питам аз, как трябва да го заобиколите с вашите мисли? Гоаблашев и Тачев разказват свои опитности по зададения въпрос. - При прилагането на психическите закони има много методи, но ние имаме често пъти отрицателната страна на субекта, на когото искаме да помогнем. Например искате да нахраните някой човек, дадете му храна и той я повърне. Искате да помогнете на човека материално, но той е черезвичайно честолюбив. Той последният трябва да счита, че тия мисли на неговите приятели са от Бога, а не от хората, защото ако мисли, че са от хората, то в този случай той, като честолюбив, неутрализира мислите на своите приятели и така не могат да се уреждат работите му. Искам от всички вас, които сте в мъчнотии, да имате самообладание и да не се страхувате. Страхът и съмнението искам да изчезнат от тези, на които аз имам намерение и желание да им помогна. Това е волята Божия.
към текста >>

Искате да помогнете на човека материално, но той е черезвичайно честолюбив.
Спънката на тия приятели от материалните мъчнотии е дяволска мрежа, която трябва да се разкъса и която е изместена отдавна. Но когато искате да помогнете на някой човек, питам аз, как трябва да го заобиколите с вашите мисли? Гоаблашев и Тачев разказват свои опитности по зададения въпрос. - При прилагането на психическите закони има много методи, но ние имаме често пъти отрицателната страна на субекта, на когото искаме да помогнем. Например искате да нахраните някой човек, дадете му храна и той я повърне. Искате да помогнете на човека материално, но той е черезвичайно честолюбив. Той последният трябва да счита, че тия мисли на неговите приятели са от Бога, а не от хората, защото ако мисли, че са от хората, то в този случай той, като честолюбив, неутрализира мислите на своите приятели и така не могат да се уреждат работите му. Искам от всички вас, които сте в мъчнотии, да имате самообладание и да не се страхувате. Страхът и съмнението искам да изчезнат от тези, на които аз имам намерение и желание да им помогна. Това е волята Божия. Страх може да има човек само когато греши, а от нищо друго да не се плаши.
към текста >>

Страх може да има човек само когато греши, а от нищо друго да не се плаши.
Искате да помогнете на човека материално, но той е черезвичайно честолюбив. Той последният трябва да счита, че тия мисли на неговите приятели са от Бога, а не от хората, защото ако мисли, че са от хората, то в този случай той, като честолюбив, неутрализира мислите на своите приятели и така не могат да се уреждат работите му. Искам от всички вас, които сте в мъчнотии, да имате самообладание и да не се страхувате. Страхът и съмнението искам да изчезнат от тези, на които аз имам намерение и желание да им помогна. Това е волята Божия. Страх може да има човек само когато греши, а от нищо друго да не се плаши. Христос много ясно е казал: Всичко, каквото попросите, като вярвате, ще ви бъде, ако не се усъмните. Ние трябва да се предоставим на Бога като едно Същество, Което ни слуша. Бог не търпи абсолютно никакви съмнения. К. Узунов: - Когато искаме нещо от Бога и дойдат мисли, които ни внушават, че няма да ни послуша, то този глас пречи ли ни? - Тоя глас трябва да го победиш.
към текста >>

И ако вие нямате достатъчно тоя фокус, трябва да намерите друг човек, който е с по-силни трептения и той ще даде по-силно потеглуване нагоре и ще ти помогне.
Узунов: - Тази година детето ми се разболя, молих се, обаче един глас в мене ми казва: „Няма, няма да те послуша." Питам аз: мое ли е съмнението или чуждо? - Съмнението е чуждо. Законът е следният: Ние трябва да имаме помощ всякога. За да работят духовните закони на физическото поле, трябва да има огнище, фокус. В душата си трябва да имаме фокус. И ако вие нямате достатъчно тоя фокус, трябва да намерите друг човек, който е с по-силни трептения и той ще даде по-силно потеглуване нагоре и ще ти помогне. В разните окултни школи при приложение разни са и начините. Но най-безопасният начин е този, който употребяват християните, защото ако при-бегнем до някоя окултна школа, там са свързани с духове, които, за да ти помогнат, ще искат да възприемеш техните възгледи и пр. и така работите се затрудняват. Ако се обръщате към Бога и вярвате, че Той действително е силен и че всичко може да ви даде, то ще ви се помогне. Но ако чувствувате слабост тук, то обърнете се към разните краски.
към текста >>

Човек трябва да се упражнява, да види коя краска може по-добре да си представи и да знае, че тя е основата на неговия мозък, а човек, който не може да си представи нито една краска, то значи, че мозъкът му е в анормалност.
Но най-безопасният начин е този, който употребяват християните, защото ако при-бегнем до някоя окултна школа, там са свързани с духове, които, за да ти помогнат, ще искат да възприемеш техните възгледи и пр. и така работите се затрудняват. Ако се обръщате към Бога и вярвате, че Той действително е силен и че всичко може да ви даде, то ще ви се помогне. Но ако чувствувате слабост тук, то обърнете се към разните краски. Така, когато искаме да въдворим здравето, прибягваме до портокалената краска; когато искаме да въдворим волята, употребяваме жълтата; когато искаме подем на ума и духа - синята и т.н. Човек трябва да се упражнява, да види коя краска може по-добре да си представи и да знае, че тя е основата на неговия мозък, а човек, който не може да си представи нито една краска, то значи, че мозъкът му е в анормалност. И така, вие трябва да търсите скъпоценните работи между хората и когато подобрите един лош човек, вие сте изкопали един много голям брилянт, който ще ви бъде съкровище. Не се плашете от лошите хора. Вие се плашете от тях само когато им съдействувате и вървите наедно с тях. Лошите хора са потребни, за да ни размърдат в тоя свят, защото, както върху водата, която е в бездействие, се явява жабуняк, а напротив, когато е подвижна, тя е полезна, плодотворна и здравословна, така и с нас, затова вашата вода у вас трябва да я размърдате. Образувайте си добри мисли и никога не мислете, че някой ваш приятел може да ви спъне.
към текста >>

И така, вие трябва да търсите скъпоценните работи между хората и когато подобрите един лош човек, вие сте изкопали един много голям брилянт, който ще ви бъде съкровище.
и така работите се затрудняват. Ако се обръщате към Бога и вярвате, че Той действително е силен и че всичко може да ви даде, то ще ви се помогне. Но ако чувствувате слабост тук, то обърнете се към разните краски. Така, когато искаме да въдворим здравето, прибягваме до портокалената краска; когато искаме да въдворим волята, употребяваме жълтата; когато искаме подем на ума и духа - синята и т.н. Човек трябва да се упражнява, да види коя краска може по-добре да си представи и да знае, че тя е основата на неговия мозък, а човек, който не може да си представи нито една краска, то значи, че мозъкът му е в анормалност. И така, вие трябва да търсите скъпоценните работи между хората и когато подобрите един лош човек, вие сте изкопали един много голям брилянт, който ще ви бъде съкровище. Не се плашете от лошите хора. Вие се плашете от тях само когато им съдействувате и вървите наедно с тях. Лошите хора са потребни, за да ни размърдат в тоя свят, защото, както върху водата, която е в бездействие, се явява жабуняк, а напротив, когато е подвижна, тя е полезна, плодотворна и здравословна, така и с нас, затова вашата вода у вас трябва да я размърдате. Образувайте си добри мисли и никога не мислете, че някой ваш приятел може да ви спъне. Ами че вие сами се спъвате, като задържате тази лоша мисъл у вас.
към текста >>

Церът против лошата мисъл, когато попадне върху човека, е хич да не се разговаря с нея и да обръща ума си към Бога.
Лошите хора са потребни, за да ни размърдат в тоя свят, защото, както върху водата, която е в бездействие, се явява жабуняк, а напротив, когато е подвижна, тя е полезна, плодотворна и здравословна, така и с нас, затова вашата вода у вас трябва да я размърдате. Образувайте си добри мисли и никога не мислете, че някой ваш приятел може да ви спъне. Ами че вие сами се спъвате, като задържате тази лоша мисъл у вас. Иначе, казвам ви, няма сила, която може да ви спъне в тоя свят. Щом се роди в ума ви лоша мисъл против някой ваш приятел, това е вече от лукаваго и днес хората знаят повече за дявола, отколкото за Христа. Церът против лошата мисъл, когато попадне върху човека, е хич да не се разговаря с нея и да обръща ума си към Бога. Аз искам всичките приятели, които имате утаени мисли, да ги изпъдят, да ги напуснат. Тази година аз искам да стимулирам тази утайка. Трябва да има чистота между вас, за да може да действува законът, който ще турим да работи между нас. защото иначе може да последва и скъсване на брънката. Дръжте се към Бога с всичката си сила, с всичкия си ум и воля и тогава само ще дойдете в правата посока.
към текста >>

Старайте се да виждате Господа във всеки един човек - тогава сте в правия път.
Трябва да има чистота между вас, за да може да действува законът, който ще турим да работи между нас. защото иначе може да последва и скъсване на брънката. Дръжте се към Бога с всичката си сила, с всичкия си ум и воля и тогава само ще дойдете в правата посока. Истината сама по себе си е ясна. Вие трябва да се държите с Господа също както що гледате мене. Старайте се да виждате Господа във всеки един човек - тогава сте в правия път. Не изпускайте из предвид думите Христови: Търсете първо Царството Божие и правдата негова и всичко друго ще ви се приложи. Един човек трябва да бъде 9 пъти прекаран през Божествения огън, за да се пречисти. Господ ни е казал, че през тая година ще помогне на всички тия, които са Го призовали и са искали от Него, и аз съм свидетел, че Той е обещал да ви помогне през тази година, но вие гледайте да не Го спънете [в] работите Му. Това не е едно предположение, а една действителност. Искам от вас да бъдете тихи и спокойни - не бива да се страхувате.
към текста >>

Един човек трябва да бъде 9 пъти прекаран през Божествения огън, за да се пречисти.
Дръжте се към Бога с всичката си сила, с всичкия си ум и воля и тогава само ще дойдете в правата посока. Истината сама по себе си е ясна. Вие трябва да се държите с Господа също както що гледате мене. Старайте се да виждате Господа във всеки един човек - тогава сте в правия път. Не изпускайте из предвид думите Христови: Търсете първо Царството Божие и правдата негова и всичко друго ще ви се приложи. Един човек трябва да бъде 9 пъти прекаран през Божествения огън, за да се пречисти. Господ ни е казал, че през тая година ще помогне на всички тия, които са Го призовали и са искали от Него, и аз съм свидетел, че Той е обещал да ви помогне през тази година, но вие гледайте да не Го спънете [в] работите Му. Това не е едно предположение, а една действителност. Искам от вас да бъдете тихи и спокойни - не бива да се страхувате. Аз съм свидетел на обещанието Господне, че през тази година Той иска да ви помогне на всички в това, което сте искали. И помнете, че всякога вашето съмнение оскърбява Господа, Който е нежен, твърде деликатен.
към текста >>

53. IV.11 август, четвъртък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Когато човек разбере смисъла на живота, започва да служи на Бога и всички противоречия между Бог и него изчезват.
11 август, четвъртък В 9 и половина часа сутринта събранието се започна с „Добрата молитва", изпяване „Възкресение Твое", прочитането от г-н Дънов на 105 псалом и изпяването на песента „Да изправится молитва моя". След което г-н Дънов каза следното Слово: - Тази сутрин ще ви говоря върху служенетo. Смисълът на човешкия живот е в служенето на Бога. Когато човек разбере смисъла на живота, започва да служи на Бога и всички противоречия между Бог и него изчезват. Причината за страданията са именно тия противоречия с Бога, защото всяка работа, която Господ иска от нас, Той иска тя да се върши както трябва. Затова и тези, които са избрани да слугуват, по-напред ги турят под тежки страдания. Но при все това, да се служи на Господа, няма по-лесно нещо от това. Ще кажете, че „на нас е тежко да служим". Защото няма по-лошо нещо от това да накараш някой болен човек да служи.
към текста >>

Защото няма по-лошо нещо от това да накараш някой болен човек да служи.
Когато човек разбере смисъла на живота, започва да служи на Бога и всички противоречия между Бог и него изчезват. Причината за страданията са именно тия противоречия с Бога, защото всяка работа, която Господ иска от нас, Той иска тя да се върши както трябва. Затова и тези, които са избрани да слугуват, по-напред ги турят под тежки страдания. Но при все това, да се служи на Господа, няма по-лесно нещо от това. Ще кажете, че „на нас е тежко да служим". Защото няма по-лошо нещо от това да накараш някой болен човек да служи. Най-почтеното място в Небето е служенето - това е една от най-почтените длъжности в Небето. Тук, на Земята, това нещо - служенето, службата, се е извратило, но на Небето се гледа другояче. Виждаме, че когато хората не могат да извършат всички работи, с които са били натоварени, тогаз Господ слиза и извършва тия работи. И Той е, Който има най-голямата работа, защото носи всичките ни бремена и тежести. Ако искаме да бъдем като Него, трябва да имаме същите Негови радости при служенето.
към текста >>

Наистина, писано е, че в грях е заченат и роден човек, обаче това е така по отношение на тялото, а когато дойде духът да се зачне в нас, тогава този зародиш, грехът, изчезва; затова е казано, че роденият от Духа грях не прави.
И Той е, Който има най-голямата работа, защото носи всичките ни бремена и тежести. Ако искаме да бъдем като Него, трябва да имаме същите Негови радости при служенето. Първото нещо, което ние необходимо, за да бъдем слуги на Бога - трябва да оздравеете, защото без това не можем да бъдем Негови слуги. А как ще оздравеем? Като се освободим от греха! Наистина, писано е, че в грях е заченат и роден човек, обаче това е така по отношение на тялото, а когато дойде духът да се зачне в нас, тогава този зародиш, грехът, изчезва; затова е казано, че роденият от Духа грях не прави. Ето защо това изречение не може да приложим еднакво навсякъде. Плодовете на старото дърво са кисели и мисията на Христа беше да донесе нов зародиш, щото соковете да се преобърнат в полза на човека и когато се присади клончето, тогава то има онази потенциална сила, щото да преобърне всичките си сокове в полза на човешкото подигане. Не е добре да не знае човек защо слугува някому. Да се учим да слугуваме е все едно, но не можем да се учим, ако не слугуваме. Това е закон.
към текста >>

Плодовете на старото дърво са кисели и мисията на Христа беше да донесе нов зародиш, щото соковете да се преобърнат в полза на човека и когато се присади клончето, тогава то има онази потенциална сила, щото да преобърне всичките си сокове в полза на човешкото подигане.
Първото нещо, което ние необходимо, за да бъдем слуги на Бога - трябва да оздравеете, защото без това не можем да бъдем Негови слуги. А как ще оздравеем? Като се освободим от греха! Наистина, писано е, че в грях е заченат и роден човек, обаче това е така по отношение на тялото, а когато дойде духът да се зачне в нас, тогава този зародиш, грехът, изчезва; затова е казано, че роденият от Духа грях не прави. Ето защо това изречение не може да приложим еднакво навсякъде. Плодовете на старото дърво са кисели и мисията на Христа беше да донесе нов зародиш, щото соковете да се преобърнат в полза на човека и когато се присади клончето, тогава то има онази потенциална сила, щото да преобърне всичките си сокове в полза на човешкото подигане. Не е добре да не знае човек защо слугува някому. Да се учим да слугуваме е все едно, но не можем да се учим, ако не слугуваме. Това е закон. Дотогава, докато човек не може да приложи една истина в живота си, той всякога ще я повтаря. Една истина може да я научите за много години, а може да я научите и моментално.
към текста >>

Не е добре да не знае човек защо слугува някому.
А как ще оздравеем? Като се освободим от греха! Наистина, писано е, че в грях е заченат и роден човек, обаче това е така по отношение на тялото, а когато дойде духът да се зачне в нас, тогава този зародиш, грехът, изчезва; затова е казано, че роденият от Духа грях не прави. Ето защо това изречение не може да приложим еднакво навсякъде. Плодовете на старото дърво са кисели и мисията на Христа беше да донесе нов зародиш, щото соковете да се преобърнат в полза на човека и когато се присади клончето, тогава то има онази потенциална сила, щото да преобърне всичките си сокове в полза на човешкото подигане. Не е добре да не знае човек защо слугува някому. Да се учим да слугуваме е все едно, но не можем да се учим, ако не слугуваме. Това е закон. Дотогава, докато човек не може да приложи една истина в живота си, той всякога ще я повтаря. Една истина може да я научите за много години, а може да я научите и моментално. За да можем да служим на Господа, трябва да имаме известна сила, която се складира в нашия ум и нашето сърце.
към текста >>

Дотогава, докато човек не може да приложи една истина в живота си, той всякога ще я повтаря.
Ето защо това изречение не може да приложим еднакво навсякъде. Плодовете на старото дърво са кисели и мисията на Христа беше да донесе нов зародиш, щото соковете да се преобърнат в полза на човека и когато се присади клончето, тогава то има онази потенциална сила, щото да преобърне всичките си сокове в полза на човешкото подигане. Не е добре да не знае човек защо слугува някому. Да се учим да слугуваме е все едно, но не можем да се учим, ако не слугуваме. Това е закон. Дотогава, докато човек не може да приложи една истина в живота си, той всякога ще я повтаря. Една истина може да я научите за много години, а може да я научите и моментално. За да можем да служим на Господа, трябва да имаме известна сила, която се складира в нашия ум и нашето сърце. А пък за да можем да привлечем тия сили, обезателно трябва да въздействуваме с нашето сърце и затова нашите чувства са, които ще повикат хората. Вторият начин, за да можем да хвърлим известна виделина в хората е, че трябва да подготвим нашите умове за посвешение. Излиза, че има нужда от два вида работници.
към текста >>

Човек без изкушение и мъчнотии ще мяза на морските гъби, които стоят все на едно и също положение и съзнание.
А пък камъка, който е Христос, вие ще го намерите, като се разходите из потока на реката (Първа книга на царете, от 17 до 40 cm., 17гл.).Имайте пред вид, че Христос е винаги на физическото поле. Той е постоянно на Земята. Той е вътре в нас, Той е един от най-постоянните работници в света, Който постоянно посещава хората, но Го не познават, защото е облечен с много прости дрехи и никога няма да се спре да разправя за Своята или за вашата мисия. Благородните дела, които вършат хората на Земята, показват, че Христос е между нас тук, на Земята. Христа ще намирате само когато очистите вашите сърца и тогава чак, като вече имате прашката - ума и сърцето, ще имате и камък - Христос, и ще можете да воювате. Човек без изкушение и мъчнотии ще мяза на морските гъби, които стоят все на едно и също положение и съзнание. Само страданията са ни докарали до това положение, до което се намираме днес. Досега Христос ви е само носил, и не само вас е носил, но е носил и носи всички други хора, които са около вас и които Той изчаква да съзнаят колко е безгранична Неговата любов. И Той ще постоянствува дотогава, докато не остане нито една душа в ръцете на лукавия. Съмнението е един червей, от който много учени и богослови са раззядани, покосени и духом отслабнали и пропаднали. Съмнението трябва да го отмахнете, защото то е в състояние да парализира не само вашата прашка, но и ще способствува да изгубите камъка в нея.
към текста >>

Най-сетне, ние трябва да се учим и от опитностите на светските хора в това отношение: не пущай старото, докато не дойде новото.
Когато отмахнете съмнението, да знаете, че сте отмахнали един от най-лошите противници. Преди всичко, вярата ви ще се усили, щом се премахне съмнението, без което вярата у хората постоянно израства и укрепва душата им. А зародишът за вярата е у нас. Вярвам, че миналата година вие сте имали много изпитания и че сте си говорили: „Къде отиваме и какво ще стане с нас? " На това има да ви кажа: Свещта, която ви давам аз, вие я угасете, ако намерите друга по-добра, но докато не намерите друга свещ, дръжте си тая и им кажете да се махнат отпред очите ви. Най-сетне, ние трябва да се учим и от опитностите на светските хора в това отношение: не пущай старото, докато не дойде новото. А ние в разсъжденията си изгасваме свещта и после изпадаме в страдание, когато не трябва да бъде така. Често пъти аз срещам хора с добро желание, които искат да служат Господу, а че току ги видиш дряхли102 и обезсърчени, след което настъпват страдания. Защо? Аз казвам: защото са изгубили свещта си, която трябвало да не изпущат, докато не намерят друга. Друго нещо: Някои казват, че в книгата Господня било казано „да сеем с време и без време". Тук трябва да сте внимателни.
към текста >>

Книгата е разумът, а светилникът представя човека, който разсъждава.
Дяволът може да се подчини само като го държите гладен, не да го храните добре, а му давайте по малко хлебец, както що старите българи са хранили мечките си с по малко брашънце. Виждате от картината, Пентаграма, че главата на дявола мистически е вътре в нас. А при подвига ще трябва да се започне с ножа, който представлява силата, след който иде чашата, която символизира страданията, и оттам - към правдата. Като се завърши този кръг, слиза се вече в ъгъла на добродетелта -чисто Божествения кръг, дето става подигането. Жезълът означава закона на правдата. Книгата е разумът, а светилникът представя човека, който разсъждава. Но в истината като влезете, ще ви срещне Христос, ще минете тогава през втората врата, Божественото око, Божествения Дух, Който ще ви научи как да разбирате Божествените истини. Подир мъдростта вие ще дойдете до дървото на живота и след като свършите, ще слезете към змиите, дето ще се срещнете с най-големия противник. Но за вас сега е потребен външният кръг, а за втория кръг не сте подготвени. Трите инициала в картината са: В - Ръководител, У - Учител-Спасител, Ж - Царствуващ. А който иска да слугува на Бога, първото правило е написано в картината.
към текста >>

Човек би помислил, че зърното, като стои в земята, то вече е унищожено, обаче напротив - чрез това именно пребъдване в земята, заедно със слънчевата светлина, житното зърно принася плод.. Така трябва да се стараем да работим, щото да живеем в два свята.
Събранието се преустанови за довечера в 9 часа. В 10 часа вечерта събранието се продължи. Всички са по местата си около масите. По повелението на Духа чрез г-н Дънов всички се изредихме, та казахме по една втора мисъл с малко думи, след което г-н Дънов каза: - Тази вечер ще ви говоря върху пребъдването. Мнозина казват: „Ако думите Ми пребъдат във вас и вие пребъдете в Мене, каквото попросите, ще ви бъде." И после се казва още: „Аз ще явя Себе си вам и както Аз пребъдвам в Отца, така и вие ще пребъдете в Моята любов." Пребъдването в Господа е необходимо за един християнин, също както е необходимо за житното зърно да пребъде в земните пластове, та да може да чуе зова на Слънцето, да израсне и принесе плод. Човек би помислил, че зърното, като стои в земята, то вече е унищожено, обаче напротив - чрез това именно пребъдване в земята, заедно със слънчевата светлина, житното зърно принася плод.. Така трябва да се стараем да работим, щото да живеем в два свята. Както зърното живее едновременно в два свята, така и душата на човека живее на две места. От изпитите и страданията ние не трябва да се обезсърчаваме, защото по същия закон ние трябва да седим на Земята, да работим, да се развиваме и принасяме плод. Този именно е пътят, който ние трябва да следваме, а всеки друг път е фатален. Ако плодовете, например, на една ябълка искат да паднат преждевременно, господарят няма да ги приеме. В процеса на нашето развитие ние никога не можем да бързаме и това правило ако го приложим, нашият живот ще стане по-светъл.
към текста >>

Както зърното живее едновременно в два свята, така и душата на човека живее на две места.
В 10 часа вечерта събранието се продължи. Всички са по местата си около масите. По повелението на Духа чрез г-н Дънов всички се изредихме, та казахме по една втора мисъл с малко думи, след което г-н Дънов каза: - Тази вечер ще ви говоря върху пребъдването. Мнозина казват: „Ако думите Ми пребъдат във вас и вие пребъдете в Мене, каквото попросите, ще ви бъде." И после се казва още: „Аз ще явя Себе си вам и както Аз пребъдвам в Отца, така и вие ще пребъдете в Моята любов." Пребъдването в Господа е необходимо за един християнин, също както е необходимо за житното зърно да пребъде в земните пластове, та да може да чуе зова на Слънцето, да израсне и принесе плод. Човек би помислил, че зърното, като стои в земята, то вече е унищожено, обаче напротив - чрез това именно пребъдване в земята, заедно със слънчевата светлина, житното зърно принася плод.. Така трябва да се стараем да работим, щото да живеем в два свята. Както зърното живее едновременно в два свята, така и душата на човека живее на две места. От изпитите и страданията ние не трябва да се обезсърчаваме, защото по същия закон ние трябва да седим на Земята, да работим, да се развиваме и принасяме плод. Този именно е пътят, който ние трябва да следваме, а всеки друг път е фатален. Ако плодовете, например, на една ябълка искат да паднат преждевременно, господарят няма да ги приеме. В процеса на нашето развитие ние никога не можем да бързаме и това правило ако го приложим, нашият живот ще стане по-светъл. Ние не можем да се избавим от хилядите въжета в света и един човек, който е оплетен така, не може да се свърже с духовния свят, та затова всичките тия нишки трябва да се премахнат.
към текста >>

Ние не можем да се избавим от хилядите въжета в света и един човек, който е оплетен така, не може да се свърже с духовния свят, та затова всичките тия нишки трябва да се премахнат.
Както зърното живее едновременно в два свята, така и душата на човека живее на две места. От изпитите и страданията ние не трябва да се обезсърчаваме, защото по същия закон ние трябва да седим на Земята, да работим, да се развиваме и принасяме плод. Този именно е пътят, който ние трябва да следваме, а всеки друг път е фатален. Ако плодовете, например, на една ябълка искат да паднат преждевременно, господарят няма да ги приеме. В процеса на нашето развитие ние никога не можем да бързаме и това правило ако го приложим, нашият живот ще стане по-светъл. Ние не можем да се избавим от хилядите въжета в света и един човек, който е оплетен така, не може да се свърже с духовния свят, та затова всичките тия нишки трябва да се премахнат. Така, ако една душа с едно свое желание да влезе в Небето, тя ще страда. Христос казва: „Думите Ми да пребъдват във вас." Често пъти хората много искат, а някои никак не искат, обаче както едните, така и другите са в погрешка, защото човек не може, па и не бива да убива своите желания, а всяко желание, за да принесе полза, трябва да се впрегне на работа, защото едно желание може да ви подтикне към зло, а може и да ви подтикне към добро. Когато Христос говори за самоотричане от себе си, то значи самоотричане от онези наклонности, които събарят душата. А да слугува човек на своята душа значи да привлича и присвоява всички благородни качества, които я подигат. Мнозина са питали като как да впрегнат духовете.
към текста >>

Христос казва: „Думите Ми да пребъдват във вас." Често пъти хората много искат, а някои никак не искат, обаче както едните, така и другите са в погрешка, защото човек не може, па и не бива да убива своите желания, а всяко желание, за да принесе полза, трябва да се впрегне на работа, защото едно желание може да ви подтикне към зло, а може и да ви подтикне към добро.
Този именно е пътят, който ние трябва да следваме, а всеки друг път е фатален. Ако плодовете, например, на една ябълка искат да паднат преждевременно, господарят няма да ги приеме. В процеса на нашето развитие ние никога не можем да бързаме и това правило ако го приложим, нашият живот ще стане по-светъл. Ние не можем да се избавим от хилядите въжета в света и един човек, който е оплетен така, не може да се свърже с духовния свят, та затова всичките тия нишки трябва да се премахнат. Така, ако една душа с едно свое желание да влезе в Небето, тя ще страда. Христос казва: „Думите Ми да пребъдват във вас." Често пъти хората много искат, а някои никак не искат, обаче както едните, така и другите са в погрешка, защото човек не може, па и не бива да убива своите желания, а всяко желание, за да принесе полза, трябва да се впрегне на работа, защото едно желание може да ви подтикне към зло, а може и да ви подтикне към добро. Когато Христос говори за самоотричане от себе си, то значи самоотричане от онези наклонности, които събарят душата. А да слугува човек на своята душа значи да привлича и присвоява всички благородни качества, които я подигат. Мнозина са питали като как да впрегнат духовете. Как впрягат земеделците воловете? Изпървом добитъкът се малко поколебава, подскача, докато най-после започне да кротува.
към текста >>

А да слугува човек на своята душа значи да привлича и присвоява всички благородни качества, които я подигат.
В процеса на нашето развитие ние никога не можем да бързаме и това правило ако го приложим, нашият живот ще стане по-светъл. Ние не можем да се избавим от хилядите въжета в света и един човек, който е оплетен така, не може да се свърже с духовния свят, та затова всичките тия нишки трябва да се премахнат. Така, ако една душа с едно свое желание да влезе в Небето, тя ще страда. Христос казва: „Думите Ми да пребъдват във вас." Често пъти хората много искат, а някои никак не искат, обаче както едните, така и другите са в погрешка, защото човек не може, па и не бива да убива своите желания, а всяко желание, за да принесе полза, трябва да се впрегне на работа, защото едно желание може да ви подтикне към зло, а може и да ви подтикне към добро. Когато Христос говори за самоотричане от себе си, то значи самоотричане от онези наклонности, които събарят душата. А да слугува човек на своята душа значи да привлича и присвоява всички благородни качества, които я подигат. Мнозина са питали като как да впрегнат духовете. Как впрягат земеделците воловете? Изпървом добитъкът се малко поколебава, подскача, докато най-после започне да кротува. Така и с духовете. Дойде ли един дух при вас, впрегнете го.
към текста >>

Представете си човек, който има постоянно работа да движи махалото на една машина, която разлива вода, за да не нахлува вкъщи.
Дойде ли един дух при вас, впрегнете го. Започне ли да ви изкушава с известно свое желание, тогава такъв един дух изпитайте добре с ума си и със сърцето си - станете в дадения момент съдебен следовател, вижте що иска и като се убедите, че желанието не е износно за душата, в такъв случай подигнете се нагоре, също както балоните отскачат във висините, щом изхвърлят от багажа си и олекнат. При такова изкушение хвърлете и вие от вашия багаж и олекнете. Питайте духа защо идва и какво именно иска да върши. Въобще, дръжте това правило, че ако искаме да следваме Господа, ние никога не трябва да пожелаваме неща, които спират нашия напредък. Представете си човек, който има постоянно работа да движи махалото на една машина, която разлива вода, за да не нахлува вкъщи. Ако този човек спре, например, няма ли да тури в опасност жителите на къщата? Същото нещо може да се каже и за вас, ако не изпълните навреме и постоянно своята длъжност. Ние имаме задължение към всички духове и към нашите ближни. Ако имате известна нечиста мисъл, постарайте се да я премахнете. Няма нужда да питате как и защо.
към текста >>

Ако този човек спре, например, няма ли да тури в опасност жителите на къщата?
Започне ли да ви изкушава с известно свое желание, тогава такъв един дух изпитайте добре с ума си и със сърцето си - станете в дадения момент съдебен следовател, вижте що иска и като се убедите, че желанието не е износно за душата, в такъв случай подигнете се нагоре, също както балоните отскачат във висините, щом изхвърлят от багажа си и олекнат. При такова изкушение хвърлете и вие от вашия багаж и олекнете. Питайте духа защо идва и какво именно иска да върши. Въобще, дръжте това правило, че ако искаме да следваме Господа, ние никога не трябва да пожелаваме неща, които спират нашия напредък. Представете си човек, който има постоянно работа да движи махалото на една машина, която разлива вода, за да не нахлува вкъщи. Ако този човек спре, например, няма ли да тури в опасност жителите на къщата? Същото нещо може да се каже и за вас, ако не изпълните навреме и постоянно своята длъжност. Ние имаме задължение към всички духове и към нашите ближни. Ако имате известна нечиста мисъл, постарайте се да я премахнете. Няма нужда да питате как и защо. На това само Бог ще може да отговори, защото е вечен, а ние нека изпълним което можем, да премахнем из нас човешките мисли.
към текста >>

За да пребъдва човек, трябва да има равновесие, в който случай в пълнота ще дойде и вярата.
Няма нужда да питате как и защо. На това само Бог ще може да отговори, защото е вечен, а ние нека изпълним което можем, да премахнем из нас човешките мисли. Аз желая през годината да схванете и разберете добре що е вяра, надежда и любов, какво нещо са те и да можете да ги развивате. Вярата е първото стъпало в съзнателния живот. И вярата, и надеждата, и любовта са у нас. За да пребъдва човек, трябва да има равновесие, в който случай в пълнота ще дойде и вярата. Постарайте се през тази година да усилите вярата. Ако Господ ни даде някои страдания в живота, знайте, че всичките - големи и малки - са математически определени и това не е фаталност. фаталността настава само ако не вървим по Божествения закон. Първото нещо в живота е послушанието, затова, когато чуеш Господа, винаги тръгни, без да се съобразяваш с другия глас в тебе, който ти внушава може би: „Стой, стой! " Всички вие трябва да слушате и то с осторожно внимание да слушате, защото има случаи в живота, дето за една лоша постъпка Господ поне най-малко 3 пъти да не ни предупреди.
към текста >>

54. IV.20 август, понеделник

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Г-н Дънов се бавеше в тайната стаичка и, докато дойде, изпяхме по негово повеление „Грешна душо", „Достойно ест" и „Со безначално слово", а като се завърна, изпяхме „Тебе поем", а той прочете от Евангелието на Йоана 18 глава и каза: - Сега аз ще ви поговоря върху думите: „Аз затова се родих, затова дойдох на тоя свят, за да свидетелствувам за Истината." Животът на всеки човек има по-друг смисъл, отколкото ние схващаме.
20 август, понеделник Събранието започна в 10 часа сутринта, като присъствуваха почти всички членове на търновския кръжок. Г-н Дънов се бавеше в тайната стаичка и, докато дойде, изпяхме по негово повеление „Грешна душо", „Достойно ест" и „Со безначално слово", а като се завърна, изпяхме „Тебе поем", а той прочете от Евангелието на Йоана 18 глава и каза: - Сега аз ще ви поговоря върху думите: „Аз затова се родих, затова дойдох на тоя свят, за да свидетелствувам за Истината." Животът на всеки човек има по-друг смисъл, отколкото ние схващаме. След 50-60 години човек изчезва. В младини има едно стремление, а в старини - друго и като един пътник пред нашия поглед изчезва. Но какъв е този пътник, какво е искал той, не знаем. Той обаче се ражда, за да свидетелствува за истината. Само че мнозина от хората имат своето предназначение, защото са дошли тука и не свидетелствуват истината.
към текста >>

След 50-60 години човек изчезва.
20 август, понеделник Събранието започна в 10 часа сутринта, като присъствуваха почти всички членове на търновския кръжок. Г-н Дънов се бавеше в тайната стаичка и, докато дойде, изпяхме по негово повеление „Грешна душо", „Достойно ест" и „Со безначално слово", а като се завърна, изпяхме „Тебе поем", а той прочете от Евангелието на Йоана 18 глава и каза: - Сега аз ще ви поговоря върху думите: „Аз затова се родих, затова дойдох на тоя свят, за да свидетелствувам за Истината." Животът на всеки човек има по-друг смисъл, отколкото ние схващаме. След 50-60 години човек изчезва. В младини има едно стремление, а в старини - друго и като един пътник пред нашия поглед изчезва. Но какъв е този пътник, какво е искал той, не знаем. Той обаче се ражда, за да свидетелствува за истината. Само че мнозина от хората имат своето предназначение, защото са дошли тука и не свидетелствуват истината. Христос казва: „Аз затова се родих, да свидетелствувам за Истината." Без Истината не може да се прояви никакъв умствен и духовен прогрес и развитие, на които тя е носителка.
към текста >>

Носът например показва слугувал ли е човек на Бога и колко и как е.слугувал.
Настъпи ли това положение, страданията изчезват, защото те са от неразбиране на истината. Всички живеят в света, па даже и паразитите изпълняват една работа в света. Всеки би си помислил: защо са тези паразити, защо имаме по пет пръста и пр. Но ако знаехте истината, щяхте да разберете какво е съотношението на ръцете ви, нозете ви, тялото ви и пр. спрямо съзнанието. Носът например показва слугувал ли е човек на Бога и колко и как е.слугувал. Окото показва една по-висока култура и т.н. Отпосле се образувала устата и пр. Колкото повече е пътувал човек в материята, толкова повече си е образувал инструменти, докато си съградил къщата. По-отрано човек имал много хубава къща - дворец, но като е съгрешил, той сам е бил отхвърлен, пък и къщата му е взета. Та виждате, че ние постепенно, постепенно се събуждаме и връщаме полека-лека в Небето, за което казва апостол Павел.
към текста >>

Колкото повече е пътувал човек в материята, толкова повече си е образувал инструменти, докато си съградил къщата.
Но ако знаехте истината, щяхте да разберете какво е съотношението на ръцете ви, нозете ви, тялото ви и пр. спрямо съзнанието. Носът например показва слугувал ли е човек на Бога и колко и как е.слугувал. Окото показва една по-висока култура и т.н. Отпосле се образувала устата и пр. Колкото повече е пътувал човек в материята, толкова повече си е образувал инструменти, докато си съградил къщата. По-отрано човек имал много хубава къща - дворец, но като е съгрешил, той сам е бил отхвърлен, пък и къщата му е взета. Та виждате, че ние постепенно, постепенно се събуждаме и връщаме полека-лека в Небето, за което казва апостол Павел. И думата „религиозност" не значи друго, освен че всичко в тебе трябва да стане духовно - и уста, и нос, и ръце, и всичко. Съмнението в духовния свят показва, че човек ходи с пипане. Това е правото определение - ни повече, ни по-малко.
към текста >>

По-отрано човек имал много хубава къща - дворец, но като е съгрешил, той сам е бил отхвърлен, пък и къщата му е взета.
спрямо съзнанието. Носът например показва слугувал ли е човек на Бога и колко и как е.слугувал. Окото показва една по-висока култура и т.н. Отпосле се образувала устата и пр. Колкото повече е пътувал човек в материята, толкова повече си е образувал инструменти, докато си съградил къщата. По-отрано човек имал много хубава къща - дворец, но като е съгрешил, той сам е бил отхвърлен, пък и къщата му е взета. Та виждате, че ние постепенно, постепенно се събуждаме и връщаме полека-лека в Небето, за което казва апостол Павел. И думата „религиозност" не значи друго, освен че всичко в тебе трябва да стане духовно - и уста, и нос, и ръце, и всичко. Съмнението в духовния свят показва, че човек ходи с пипане. Това е правото определение - ни повече, ни по-малко. Като е тъй, по-добре е да се хванем с вяра в тези, които ни ръководят и наставляват в истината.
към текста >>

Съмнението в духовния свят показва, че човек ходи с пипане.
Отпосле се образувала устата и пр. Колкото повече е пътувал човек в материята, толкова повече си е образувал инструменти, докато си съградил къщата. По-отрано човек имал много хубава къща - дворец, но като е съгрешил, той сам е бил отхвърлен, пък и къщата му е взета. Та виждате, че ние постепенно, постепенно се събуждаме и връщаме полека-лека в Небето, за което казва апостол Павел. И думата „религиозност" не значи друго, освен че всичко в тебе трябва да стане духовно - и уста, и нос, и ръце, и всичко. Съмнението в духовния свят показва, че човек ходи с пипане. Това е правото определение - ни повече, ни по-малко. Като е тъй, по-добре е да се хванем с вяра в тези, които ни ръководят и наставляват в истината. Аз искам да останете със следната мисъл: да се одухотворят вашите очи. Например срещате хора, които вие ненавиждате, защото са ви излъгали. А що е лъжата?
към текста >>

Този закон е приложим и по отношение [на] тялото, ума, душата и духа на човека.
" И ако отговорите на този въпрос, че Христос се е родил, да свидетелствувам за истината, И аз ви пожелавам, мои братя и приятели, и ви моля да поздравите всички други, в които Христос е дошъл, за да свидетелствуват също за истината. В 6 часа подир обед събранието се продължи. След като се молихме с „Добрата молитва" и изпяхме „Да изправится молитва моя", г-н Дънов прочете 23 псалом и каза: - В живота, в каквото и да е направление, потребна е основа. Жена, която тъче, туря здрава основа. Съвременните хора, когато градят къща, копаят дълбоко и търсят основа. Този закон е приложим и по отношение [на] тялото, ума, душата и духа на човека. Трябва основа. И човек трябва да има упование, че под нозете му има нещо, на което може да се крепи. Вземете светските хора, например: един търговец, докато има в ума си парите, той се чувствува, че има основа, а щом изгуби своето богатство, той вече навежда главата си и у него настава особено състояние. Така е и с учения човек - щом изгуби знанието си, губи се и неговото настроение. Вземете един певец: докато има глас, той се въодушевява.
към текста >>

И човек трябва да има упование, че под нозете му има нещо, на което може да се крепи.
След като се молихме с „Добрата молитва" и изпяхме „Да изправится молитва моя", г-н Дънов прочете 23 псалом и каза: - В живота, в каквото и да е направление, потребна е основа. Жена, която тъче, туря здрава основа. Съвременните хора, когато градят къща, копаят дълбоко и търсят основа. Този закон е приложим и по отношение [на] тялото, ума, душата и духа на човека. Трябва основа. И човек трябва да има упование, че под нозете му има нещо, на което може да се крепи. Вземете светските хора, например: един търговец, докато има в ума си парите, той се чувствува, че има основа, а щом изгуби своето богатство, той вече навежда главата си и у него настава особено състояние. Така е и с учения човек - щом изгуби знанието си, губи се и неговото настроение. Вземете един певец: докато има глас, той се въодушевява. Така е и с поета, музиканта и пр. Но така е и с религиозния човек.
към текста >>

Вземете светските хора, например: един търговец, докато има в ума си парите, той се чувствува, че има основа, а щом изгуби своето богатство, той вече навежда главата си и у него настава особено състояние.
Жена, която тъче, туря здрава основа. Съвременните хора, когато градят къща, копаят дълбоко и търсят основа. Този закон е приложим и по отношение [на] тялото, ума, душата и духа на човека. Трябва основа. И човек трябва да има упование, че под нозете му има нещо, на което може да се крепи. Вземете светските хора, например: един търговец, докато има в ума си парите, той се чувствува, че има основа, а щом изгуби своето богатство, той вече навежда главата си и у него настава особено състояние. Така е и с учения човек - щом изгуби знанието си, губи се и неговото настроение. Вземете един певец: докато има глас, той се въодушевява. Така е и с поета, музиканта и пр. Но така е и с религиозния човек. Докато той има упование в Бога, той диша; започне ли обаче да се колебае, настава в него раздвояване.
към текста >>

Така е и с учения човек - щом изгуби знанието си, губи се и неговото настроение.
Съвременните хора, когато градят къща, копаят дълбоко и търсят основа. Този закон е приложим и по отношение [на] тялото, ума, душата и духа на човека. Трябва основа. И човек трябва да има упование, че под нозете му има нещо, на което може да се крепи. Вземете светските хора, например: един търговец, докато има в ума си парите, той се чувствува, че има основа, а щом изгуби своето богатство, той вече навежда главата си и у него настава особено състояние. Така е и с учения човек - щом изгуби знанието си, губи се и неговото настроение. Вземете един певец: докато има глас, той се въодушевява. Така е и с поета, музиканта и пр. Но така е и с религиозния човек. Докато той има упование в Бога, той диша; започне ли обаче да се колебае, настава в него раздвояване. Човек има това чувство да познава дали има основа под себе си и за себе си.
към текста >>

Но така е и с религиозния човек.
И човек трябва да има упование, че под нозете му има нещо, на което може да се крепи. Вземете светските хора, например: един търговец, докато има в ума си парите, той се чувствува, че има основа, а щом изгуби своето богатство, той вече навежда главата си и у него настава особено състояние. Така е и с учения човек - щом изгуби знанието си, губи се и неговото настроение. Вземете един певец: докато има глас, той се въодушевява. Така е и с поета, музиканта и пр. Но така е и с религиозния човек. Докато той има упование в Бога, той диша; започне ли обаче да се колебае, настава в него раздвояване. Човек има това чувство да познава дали има основа под себе си и за себе си. Та, щом влезе съмнението във вашия ум, показза, че почвата, на която стоите, започва да се разклаща и руши. Основата, това е мястото, от което ние трябва да тръгнем и да започнем да се движим. И затова ние трябва да имаме тази основа за себе си.
към текста >>

Човек има това чувство да познава дали има основа под себе си и за себе си.
Така е и с учения човек - щом изгуби знанието си, губи се и неговото настроение. Вземете един певец: докато има глас, той се въодушевява. Така е и с поета, музиканта и пр. Но така е и с религиозния човек. Докато той има упование в Бога, той диша; започне ли обаче да се колебае, настава в него раздвояване. Човек има това чувство да познава дали има основа под себе си и за себе си. Та, щом влезе съмнението във вашия ум, показза, че почвата, на която стоите, започва да се разклаща и руши. Основата, това е мястото, от което ние трябва да тръгнем и да започнем да се движим. И затова ние трябва да имаме тази основа за себе си. Тя е потребна и е потребна за всички хора в живота. Тя е потребна за всичките, ако и да имат разно наименование.
към текста >>

Силата в златото обаче може да се демагнетизира и то чрез това, че щом човек почне да греши, златото почва да се губи.
Основата, това е мястото, от което ние трябва да тръгнем и да започнем да се движим. И затова ние трябва да имаме тази основа за себе си. Тя е потребна и е потребна за всички хора в живота. Тя е потребна за всичките, ако и да имат разно наименование. Вземете например златото, то представя мъдростта. Силата в златото обаче може да се демагнетизира и то чрез това, че щом човек почне да греши, златото почва да се губи. Вземете едно богатство по околен път, турете го във вашето, то ще ви разруши. Ако би било възможно да взимате знание по околен път и го вложите в себе си, пак ще се разруши. Когато вашите клетки почнат да губят своята основа, гдето и да е, ние загубваме вече своята сила, защото основата се разколебава и гние. Върху душата има много голямо налягане отвънка и се държи вътре в тялото - основата. Тази основа е Бог, Който работи, за да се развива душата.
към текста >>

А пък нещастията в живота са потребни, защото човек трябва да копае.
Когато вашите клетки почнат да губят своята основа, гдето и да е, ние загубваме вече своята сила, защото основата се разколебава и гние. Върху душата има много голямо налягане отвънка и се държи вътре в тялото - основата. Тази основа е Бог, Който работи, за да се развива душата. Затова, когато тази основа започне да се разстройва, настъпва и смъртта. Ето защо ние трябва да се пазим, за да не губим основата на своето тяло, душа, ум и сърце. А пък нещастията в живота са потребни, защото човек трябва да копае. Едно лозе, ако не се копае, не може да роди нищо благородно. То е един закон неумолим. При сегашните условия на живота изпитите трябва да дойдат, защото най-великите мъже са родили най-великите мисли само във време на страдание. Например и Давид, който само след страданията си е дал най-хубавите мисли и псалми. И когато беше на охолност, позволяваше си волности да гледа жените.
към текста >>

Човек, който иска да се подигне към Бога, той трябва да премине през това Божествено училище.
Например и Давид, който само след страданията си е дал най-хубавите мисли и псалми. И когато беше на охолност, позволяваше си волности да гледа жените. Същото е и с Иов. А Христос е изказал най-великите Слова, когато Го преследваха книжниците, фарисеите и садукеите. Следователно нито вие, нито нашата душа, нито вашият ум могат да родят нещо, ако сте охолни. Човек, който иска да се подигне към Бога, той трябва да премине през това Божествено училище. Това, което у нас трябва да бъде вечно, това, което не се руши, трябва да премине през Божествения огън. Аз ви казвам това, за да знаете, че през тази 1913 година ще имате известни мъчнотии, но да не се безпокоите. Съвременният политически свят е така назрял, щото положението на Европа може да се намери в затруднение и от всичко това вие ще се позамислите и стъписате, но дерзайте. Христос иде да приспособи копанта. И ако вие се държите близо до Господа, Той ще ви изкара на благоприятно поле като през невиделица.
към текста >>

Един човек, който не разбира правдата и пътя Божий, би казал: „По-добре да си отида от този свят." Но във всичко това има нещо добро, а то е семето Христово, което ще закваси света, с който ние не бива да вървим, без да искаме да изменим неговото течение, та да не може то да ни засяга.
Братството в невидимия свят полага усилия да настъпи съзнание в обществото, само то да съзнае, та да му не се пуща кръв. Обаче ако това съзнание не дойде, ще се дадат може би милиони жертви. Всички трябва да имате Господа за пастир, понеже тия промени, които ще станат в света, може да повлияят върху умовете ви. Но вие, пак ще ви река, дерзайте, защото трябва да знаете, че тия неща са в реда на нещата и те трябва да дойдат, защото съвременната цивилизация, съвременна цивилизована Европа не може да направи друго по-благородно, защото е изтощила своите сили. На съвременната европейска цивилизация й трябва сол, защото навсякъде царува разврат. Един човек, който не разбира правдата и пътя Божий, би казал: „По-добре да си отида от този свят." Но във всичко това има нещо добро, а то е семето Христово, което ще закваси света, с който ние не бива да вървим, без да искаме да изменим неговото течение, та да не може то да ни засяга. Мнозина от вас сте ангажирани материално в света и ако искате, целта ви е за съществуването. Но вие имате тия условия. Според мене никога човек не бива да се ангажира с работа, която не може да изнесе. Има хора, които могат да дигнат 500-600 кила, когато други и при 20 килограма падат. Никога не ангажирайте вашето време с непотребни работи.
към текста >>

Според мене никога човек не бива да се ангажира с работа, която не може да изнесе.
Но вие, пак ще ви река, дерзайте, защото трябва да знаете, че тия неща са в реда на нещата и те трябва да дойдат, защото съвременната цивилизация, съвременна цивилизована Европа не може да направи друго по-благородно, защото е изтощила своите сили. На съвременната европейска цивилизация й трябва сол, защото навсякъде царува разврат. Един човек, който не разбира правдата и пътя Божий, би казал: „По-добре да си отида от този свят." Но във всичко това има нещо добро, а то е семето Христово, което ще закваси света, с който ние не бива да вървим, без да искаме да изменим неговото течение, та да не може то да ни засяга. Мнозина от вас сте ангажирани материално в света и ако искате, целта ви е за съществуването. Но вие имате тия условия. Според мене никога човек не бива да се ангажира с работа, която не може да изнесе. Има хора, които могат да дигнат 500-600 кила, когато други и при 20 килограма падат. Никога не ангажирайте вашето време с непотребни работи. Много от вас мислят, че като пропадне Турция, на България ще тръгне като по мед и масло. А пък аз мисля точно обратното, защото този турчин, който ние искаме да се махне, той е вътре в нас. Той ни е управлявал 500 години и сега едва сме се освободили от него.
към текста >>

Ние трябва да се пазим да причиняваме вреда или страдание на който и да било човек и всеки да се върне, да заживее и да се примири с условията, които му са дадени.
Например някой ти даде 5000 лева назаем, и ти, който ще ги вземеш, да ги вземеш с мисълта, щото печалбата от тях да бъде в голям размер. Доброжеланието да бъде пълно. А не бива като вземеш парите, да си помислиш и кажеш: „Хе, той има, нека дава." Тук именно е грешката и тая мисъл не е хубава. Защото в духовния свят има кражба, има алчност в умствено отношение. Но законът - който пристъпи един закон, той не се благословява. Ние трябва да се пазим да причиняваме вреда или страдание на който и да било човек и всеки да се върне, да заживее и да се примири с условията, които му са дадени. Ако, например, е определено да станеш богат, тогава ще се срещнеш с такива хора, които ще те направят богат. А пък ако е определено да те прекарат през сиромашия и после да ти дадат богатство, тогава не можеш нищо да спреш. Малцина между нас имат нужда от много пари, а другите не сте готови за богатство. Защото човек, за да бъде богат, трябва да има гръбнак. Човек с богатство, без да бъде готов за него, усеща известна унилост и тежест.
към текста >>

Защото човек, за да бъде богат, трябва да има гръбнак.
Но законът - който пристъпи един закон, той не се благословява. Ние трябва да се пазим да причиняваме вреда или страдание на който и да било човек и всеки да се върне, да заживее и да се примири с условията, които му са дадени. Ако, например, е определено да станеш богат, тогава ще се срещнеш с такива хора, които ще те направят богат. А пък ако е определено да те прекарат през сиромашия и после да ти дадат богатство, тогава не можеш нищо да спреш. Малцина между нас имат нужда от много пари, а другите не сте готови за богатство. Защото човек, за да бъде богат, трябва да има гръбнак. Човек с богатство, без да бъде готов за него, усеща известна унилост и тежест. Покойният д-р Миркович казваше, че е богат, но желаеше в следващото му прераждане да го направят сиромах, но при добър господар, отколкото да бъде богат. Колко ли не медиуми са го лъгали. Но някои от вас трябва да имате пари, за да не се спъвате. За такива парата е като морската сол.
към текста >>

Човек с богатство, без да бъде готов за него, усеща известна унилост и тежест.
Ние трябва да се пазим да причиняваме вреда или страдание на който и да било човек и всеки да се върне, да заживее и да се примири с условията, които му са дадени. Ако, например, е определено да станеш богат, тогава ще се срещнеш с такива хора, които ще те направят богат. А пък ако е определено да те прекарат през сиромашия и после да ти дадат богатство, тогава не можеш нищо да спреш. Малцина между нас имат нужда от много пари, а другите не сте готови за богатство. Защото човек, за да бъде богат, трябва да има гръбнак. Човек с богатство, без да бъде готов за него, усеща известна унилост и тежест. Покойният д-р Миркович казваше, че е богат, но желаеше в следващото му прераждане да го направят сиромах, но при добър господар, отколкото да бъде богат. Колко ли не медиуми са го лъгали. Но някои от вас трябва да имате пари, за да не се спъвате. За такива парата е като морската сол. Много хора трябва да се приспособят в живота.
към текста >>

Човек нито да се сърди, нито да се гневи.
Необходимо е взаимообразие. Трябват ми между вас десет души, от които вече имам неколцина, да дойдат при мене, за да опитаме действието на закона. Дадена е привилегия в света да се направи този опит. На зададени Въпроси г-н Дънов отговори: - Членовете на Веригата не трябва да бъдат сиромаси хора, а напротив, трябва да са богати и то в трите направления: в материално, умствено и духовно отношение. Първо условие, което се иска при приложението на този закон, е голямо спокойствие. Човек нито да се сърди, нито да се гневи. Почне ли да се безпокои и тревожи, законът не работи. - Могат ли да се предизвикат елементарните духове да творят метали? На това питане г-н Дънов отговори: - Аз мога да направя да удесеторя деятелността на един декар място. Мога да удесеторя плодоприноса на една круша и ябълка, а с металите не съм правил опит, защото те не са така пластични и затова се иска много време, а с такова време аз не разполагам. Опит с никакви метали не съм правил.
към текста >>

Но ако човек стане мост за всекиго, той пак става лош, защото ще си мисли, че за единия работи повече отколкото на другия.
- Могат ли да се предизвикат елементарните духове да творят метали? На това питане г-н Дънов отговори: - Аз мога да направя да удесеторя деятелността на един декар място. Мога да удесеторя плодоприноса на една круша и ябълка, а с металите не съм правил опит, защото те не са така пластични и затова се иска много време, а с такова време аз не разполагам. Опит с никакви метали не съм правил. В любовта няма врагове. Но ако човек стане мост за всекиго, той пак става лош, защото ще си мисли, че за единия работи повече отколкото на другия. Дето любовта царува, там дяволът не идва. Липсва ли любовта, дяволът я замества. Важният въпрос е дали ние можем да бъдем жетвари и да помагаме един на друг. Всички сте в света и ще работите както Господ ви ръководи и учи. И за дадени случаи ще избирате методите, които ви лягат.
към текста >>

55. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1915 година (4-8 август) ТЪРНОВО

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Верен е също Духът, Който живее в един човек и в множеството е един по отношение на човешките души.
На западната страна на салона личи Пентаграмът, окичен с жълта краска. След като прочете 12 глава от Евангелието на Йоана, молихме се с „Добрата молитва" и „Отче наш", изпяхме тихо „Благословен Господ Бог наш" и Учителят каза: -Аз ви приветствувам в името на Господа - вас и всички, които са събрани днес да извършат Неговата воля Обаждат се: - Благодарим. - Този ден е един тържествен ден, обаче, както виждате, той е пак също един обикновен ден за хората. Тържествен е само за ония, които имат съзнание и чувствуват и схващат онова, което Господ днес върши в света. Туй, което днес върши, вършил го и в миналото хиляди и милиони години, творил е и е приготвял Земята и небето, можем да кажем, заради нас, дали тази дума ще вземете обективно или единично, законът е верен. Верен е също Духът, Който живее в един човек и в множеството е един по отношение на човешките души. Във връзка с това ще взема 28 стих от прочетената глава: „Отче, прослави името Твое. Тогаз дойде глас от небето: И прославих, и пак ще прославя." За да може едно същество да се прослави, или да стане името му известно, трябва да бъде съвършено. Думата „съвършен" взимам в широк смисъл, който се отнася до човеците, а не до Бога. Когато художникът работи една картина, завърши я и отчита, че няма никакъв недостатък, излага я на показ, Да се прослави нещо значи да се представи съвършено пред разумните същества. „Да се прослави името Божие", а името Божие е турено върху нас - ние сме слава Господня.
към текста >>

Обичате човека, но щом му се изкаже любовта, тя загубва своята сила.
А духовният живот разбира хора живи, а не хора мъртви. Колкото е по-живо, по-силно съзнанието във вас в това отношение, толкова вие доближавате до славата Божия. Сега необходимо е да се запознаем с това име, с което се спасява. Всички стари мистици, кабалисти никога не са произнасяли това име. Човешкият език не е толкова гъвкав да го произнесе правилно, всякога са Го съзерцавали и се чудели например на любовта. Обичате човека, но щом му се изкаже любовта, тя загубва своята сила. Ако думата бъде пропита с необходимите вибрации, тя ще внесе голяма сила. Някой каже: „Аз те обичам." Но думите му не могат да произведат ефект. По това можем да съдим за интензивността на нашия живот, доколкото можем да благодетелствуваме хората. Искате ли да знаете дали имате силен живот, приближете се при страдащ човек и произнесете думи, вижте дали в душата на този човек ще произведат някаква любов. Ако произведат, тогава ще забележите, че имате сила.
към текста >>

Искате ли да знаете дали имате силен живот, приближете се при страдащ човек и произнесете думи, вижте дали в душата на този човек ще произведат някаква любов.
Човешкият език не е толкова гъвкав да го произнесе правилно, всякога са Го съзерцавали и се чудели например на любовта. Обичате човека, но щом му се изкаже любовта, тя загубва своята сила. Ако думата бъде пропита с необходимите вибрации, тя ще внесе голяма сила. Някой каже: „Аз те обичам." Но думите му не могат да произведат ефект. По това можем да съдим за интензивността на нашия живот, доколкото можем да благодетелствуваме хората. Искате ли да знаете дали имате силен живот, приближете се при страдащ човек и произнесете думи, вижте дали в душата на този човек ще произведат някаква любов. Ако произведат, тогава ще забележите, че имате сила. Ако те не произведат ефект, това показва, че вашата душа не вибрира така, че да произведе Божествената любов. Че в нас любовта не се проявява, това няма какво да доказваме: ежедневното обхождане с хората показва доколко имаме любов и сме готови да прославим Бога на Земята. Този въпрос е личен, понеже не сме създадени да се съдим тук. Но всеки един трябва да разгледа себе си и да работи върху себе си или да остави Господ да работи върху него.
към текста >>

Господ се е заел да оделя и Нему съставя приятност, колкото човек е груб, да работи върху неговата душа.
Във връзка с прославлението Името Божие са и страданията, които ни сполетяват в този свят. Защо ни сполетяват? Те са един отзвук на нашето минало в нашето настояще на нашата душа, как да се проявява. По естество половината или една част от нея, не цялата, е груба и всеки ден ние чувствуваме тази грубост. Тази грубост е необходима, за да работи Господ, понеже едната страна на нашата душа е груба, недодялана. Господ се е заел да оделя и Нему съставя приятност, колкото човек е груб, да работи върху неговата душа. И тъй, половината от нашия живот е изработен, но половината не е; половината е оделян, а другата половина не - и лош, и добър. Доброто в човека е оделяната страна, злото - неоделяната. Ние казваме, че искаме да работим за славата Божия. Как ще работим? Първо трябва да бъдем благодарни на Господа.
към текста >>

Доброто в човека е оделяната страна, злото - неоделяната.
Те са един отзвук на нашето минало в нашето настояще на нашата душа, как да се проявява. По естество половината или една част от нея, не цялата, е груба и всеки ден ние чувствуваме тази грубост. Тази грубост е необходима, за да работи Господ, понеже едната страна на нашата душа е груба, недодялана. Господ се е заел да оделя и Нему съставя приятност, колкото човек е груб, да работи върху неговата душа. И тъй, половината от нашия живот е изработен, но половината не е; половината е оделян, а другата половина не - и лош, и добър. Доброто в човека е оделяната страна, злото - неоделяната. Ние казваме, че искаме да работим за славата Божия. Как ще работим? Първо трябва да бъдем благодарни на Господа. Всяко недоволство е грях, който ни спъва. Ония неща, с които нагрубяваме Господ, Господ ни ги връща назад и падат върху нас.
към текста >>

За да бъде човек верен, трябва да има съзвучие.
В индивидуализирането на душата влизат следните неща: лекуване, присъствие на Духа, младост, растене. В растенето на живота влизат други думи, които го обясняват: успех, оживотворение, почивка, надежда, съгласие, миротворство и изкупление. В истината влизат следващите думи, които я обясняват: постоянство, въздържание, вяра, вдъхновение, доброта, упование. Който иска да познае истината, не може без тия помагала. Сега ще вземем думата вярност. За да бъде човек верен, трябва да има съзвучие. Тия са две думи, които следват една след друга. Влизат и други думи, които обясняват верността. Това са: хубост, невинност, смирение, сладост. Остава още една категория, нея ще оставя. Освен тия думи може да намерите и други думи в българския език, с които можете да правите известни упражнения.
към текста >>

Ние казваме: Този човек ни разбира. Защо?
Не си нежен, утеши се и ще дойде Божест-зеният Дух и ще внесе утешението. То не е нещо, което може да се купи или изработи в нас. Нежността трябва да се внесе като елемент отвън. Когато дойде Духът, ще внесе тази нежност. И особено когато се намираме в едно обшество между души, които са нежни, усещаме едно вътрешно щастие. Ние казваме: Този човек ни разбира. Защо? Той в душата си и в сърцето си е в съгласие с вас. Вземете една майка. Защо тя изучава това изкуство на нежността? И бащата също. Най-напред те не са толкова нежни, но като имат деца и вложат своя живот в тях, нежността започва да се обработва.
към текста >>

Ако запитате този човек, ще каже: „Никога не съм го казал това." Има и други случаи за идването на души да обсебят наши ближни.
Преди някой ден една жена ми разправяше следния случай. Синът посещава баща си, при когото живеела сестра му. Сестрата заминала някъде и оставила друга жена да шета на баща си. Той казал на дъщеря си: „Майка ти заповяда на тази жена да ми прислужва." Майката на дъщерята се била поминала преди няколко години. Той й говорил несъзнателно. Ако запитате този човек, ще каже: „Никога не съм го казал това." Има и други случаи за идването на души да обсебят наши ближни. Някой път езикът като че се подхлъзне, казва истината. Друг един случай отпреди петнадесет години. Един българин, който водил един непорядъчен живот, за когото хората имаха не особено добро мнение, ловджия, комарджия; гуляйджия, един ден около 4 часа следобед валяло дъжд и се образуваха две дъги от север към юг. Викат момиче, което пита: „Гледай този човек какво вижда." Попитали го какво вижда и той отговорил: „Виждам буквата X." - „Какво казва този знак? " - го попитали.
към текста >>

Викат момиче, което пита: „Гледай този човек какво вижда." Попитали го какво вижда и той отговорил: „Виждам буквата X." - „Какво казва този знак?
Той й говорил несъзнателно. Ако запитате този човек, ще каже: „Никога не съм го казал това." Има и други случаи за идването на души да обсебят наши ближни. Някой път езикът като че се подхлъзне, казва истината. Друг един случай отпреди петнадесет години. Един българин, който водил един непорядъчен живот, за когото хората имаха не особено добро мнение, ловджия, комарджия; гуляйджия, един ден около 4 часа следобед валяло дъжд и се образуваха две дъги от север към юг. Викат момиче, което пита: „Гледай този човек какво вижда." Попитали го какво вижда и той отговорил: „Виждам буквата X." - „Какво казва този знак? " - го попитали. Той отговорил: „Христос казва: „Или на Мене гледайте, или сте изгубени." И знакът след това се изгубил. Да попитате този човек сега за това, ще ви каже, че не помни. Всеки има такива посещения на Божествения Дух, само че някои ги чувствуват по-осезателно, а други не са толкова чувствителни. Колкото повече вашето подсъзнание е будно и вие придобивате един подем на духа, Господ се приближава и ви дава знак за Своето проявление.
към текста >>

Да попитате този човек сега за това, ще ви каже, че не помни.
Друг един случай отпреди петнадесет години. Един българин, който водил един непорядъчен живот, за когото хората имаха не особено добро мнение, ловджия, комарджия; гуляйджия, един ден около 4 часа следобед валяло дъжд и се образуваха две дъги от север към юг. Викат момиче, което пита: „Гледай този човек какво вижда." Попитали го какво вижда и той отговорил: „Виждам буквата X." - „Какво казва този знак? " - го попитали. Той отговорил: „Христос казва: „Или на Мене гледайте, или сте изгубени." И знакът след това се изгубил. Да попитате този човек сега за това, ще ви каже, че не помни. Всеки има такива посещения на Божествения Дух, само че някои ги чувствуват по-осезателно, а други не са толкова чувствителни. Колкото повече вашето подсъзнание е будно и вие придобивате един подем на духа, Господ се приближава и ви дава знак за Своето проявление. И какво казва Господ? -Готов ли си да направиш нещо? Има там много хора, които страдат, готов ли си да отидеш и да им помогнеш?
към текста >>

Аз съм срещал светски жени, много учтиви в своите обноски.
Може да съзнавате, че някой има недостатъци, не го съдете, понеже като съдите него, съдите Господа. Господ казва: „Аз зная, че е груб, но аз работя върху него." Стойте малко далече, ако някой е много груб. Не сте длъжни да отивате да го облагородявате. Турете между себе си и него едного, двама, трима, десетима, двайсет души, не се приближавайте до него. И тогава нека турим тази учтивост и в други хора, макар и от света. Аз съм срещал светски жени, много учтиви в своите обноски. Прекрасно качество. А у нас, като влезем в християнството, мислим, че трябва да бъдем откровени, праволинейни. Господ всеки ден е определил колко думи трябва да кажем и затуй казва Христос, че за всяка дума, която не е турена в твоята уста от Бога, Господ ще те държи отговорен. А колко думи трябва да кажем? Ще кажете тия думи, които Господ е казал, нищо повече.
към текста >>

По-добре да не знае човек, В света идат много благословения, такова плодородие, такова изобилие, щото чувалите ви ще се скъсат, та всеки от вас трябва да е готов.
И всеки българин носи тази неучтивост, ще я намерите в ежедневния живот на българите, между мъже и жени, между дъщеря и майка, между син и баща. Тя е недъг народен, върху който Господ трябва да работи. Да се върнем към туй, което за нас е потребно. Ние минаваме една много голяма криза в живота и в света. Не искам да говоря за кризата, не искам да говоря за лошите работи, какви неща ще стават, защото страхът ще ви демагне-тизира. По-добре да не знае човек, В света идат много благословения, такова плодородие, такова изобилие, щото чувалите ви ще се скъсат, та всеки от вас трябва да е готов. Ако дойде това време и чувалите ви са скъсани, благословението ще мине и ще замине, без да получите това благословение. Затуй ви моля, като приятели, да закърпите скъсаните си чували, изорете нивите си, насадете градините си, изчистете къщите си, изперете дрехите си, нови дрехи вземете, измийте се и се изкъпете. Аз ви говоря в превод, а вие намерете оригинала. Туй е превод от четвърта степен. То е най-прост превод е обикновения живот, ще го преведете в трета степен, втора степен, до оригинала.
към текста >>

Какво значи човек да закърпи чувала, какво значи оригиналът на кърпенето, какво значи скъсване чувалите, изораване нивата, посаждане градините, почистване къщите, промяна на дрехите, които имате сега?
Ако дойде това време и чувалите ви са скъсани, благословението ще мине и ще замине, без да получите това благословение. Затуй ви моля, като приятели, да закърпите скъсаните си чували, изорете нивите си, насадете градините си, изчистете къщите си, изперете дрехите си, нови дрехи вземете, измийте се и се изкъпете. Аз ви говоря в превод, а вие намерете оригинала. Туй е превод от четвърта степен. То е най-прост превод е обикновения живот, ще го преведете в трета степен, втора степен, до оригинала. Какво значи човек да закърпи чувала, какво значи оригиналът на кърпенето, какво значи скъсване чувалите, изораване нивата, посаждане градините, почистване къщите, промяна на дрехите, които имате сега? Туй е, което Христос ви казва. Той носи благословение, да не би това благословение да отиде напразно, да не отиде вместо във вашите чували, а в други, защото други чакат. Понеже това благословение ни трябва, нека го задържим за себе си. Тази година ще работим индивидуално за своята душа. Методът, който ще ви дам, е метод индивидуален за вас, за развитието, за усилването, увеличаването, укрепването на ума, сърцето и душата.
към текста >>

Искат и вие да бъдете радостни, доколкото може човек, който воюва на Земята.
Които присъствуват сега между вас, ще внесат много мисли. Сега всички ваши приятели по целия свят, видими и невидими, ви поздравляват. Обаждат се: - Благодарим. Всички те са много радостни, понеже техните мечти и идеали се осъществяват. Туй, което са желали от хиляди години, се осъществява. Искат и вие да бъдете радостни, доколкото може човек, който воюва на Земята. Те могат да бъдат по-радостни, отколкото ние. но и ние може да се радваме в човешки смисъл. Бъдете уверени, че мнозина от тия приятели, които присъствуват. имената на някои от тях не мога да кажа, но виждам много ваши приятели от миналото тук, приятели отпреди 3-4 хиляди години, запознати, присъствуват и искат да се запознаят с вас, забравили сте ги, та искат ново запознаване с вас. Няма защо да ви казвам имената им, те сами ще ви ги кажат.
към текста >>

56. IV.5 август, сряда 1915г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Представете на един човек формата на златото, той ще се съблазни.
И колкото една форма е по-близо до изразяване на външната страна на истината да я въплъти, толкова тя е по-силна. Доброто и злото или развратът, на който сме изложени, се дължат на формите. Каквато и да е мисъл и каквото и да е желание се проявява в една или друга форма. Вие сте мъже, някои даже възрастни, ще говоря по-прямо как влияят формите. Вземете най-целомъдрения мъж, покажете му хубава жена и той ще се съблазни. Представете на един човек формата на златото, той ще се съблазни. Представете на едно дете формата на една круша или какъв да е плод, то ще се съблазни. Тия форми съществуват и в астралния свят. Не може да се борите със злото, докато не измените формата, докато не измените течението на нещата. Съвременната архитектура или инженерство дава идеята как може да се отбие известно течение - правят стени и тунели. Всяка сила трябва да мине през известна форма.
към текста >>

Опасната страна на религията е, понеже е наука за формата и човек може да се хипнотизира от известни форми.
Намерете тази форма в себе си, видоизменете я и на нейно място създайте най-хубава форма. Методът, който трябва да се употреби, е, че при създаването на формите да се спазват известни закони на ума. Що се изгуби формата, предметът ще се обезцени, 99% от неговата стойност ще се обезцени, ще остане само 1 % от вътрешното влияние на вибрациите. И понеже хората не са издигнати високо, необходимо е да спазват тия форми. И всички религии, като ги изучавате, може да съдите по техния култ, по формата, която имат, какво съчетание има между тия форми. Опасната страна на религията е, понеже е наука за формата и човек може да се хипнотизира от известни форми. Не можете да се избавите от туй тежко влияние сега, то е най-благотворно, което може да ви подействува. С тези форми искам да изчезнат вашите рабски мисли. Като започнете да мислите постоянно за тая валчеста топка (посочва една стъклена топка в ръцете си), течението върви постоянно в тази страна (посочва). Кубът е четвъртото измерение. Тук пък имате един.конус, перспективата турена на физическото поле.
към текста >>

И човека ценим за неговата глава, за неговото лице.
Като започнете да мислите постоянно за тая валчеста топка (посочва една стъклена топка в ръцете си), течението върви постоянно в тази страна (посочва). Кубът е четвъртото измерение. Тук пък имате един.конус, перспективата турена на физическото поле. Разбира се, върху човешкия ум влияят едновременно и цветовете, и външните форми. И тъй, когато се казва, че „Главата на Твоето Слово е истината", под думата „глава" разбираме известна форма. И човека ценим за неговата глава, за неговото лице. Колкото по-правилни черти можем да турим на лицето, толкова по-благоприятно ще влияе то. Тази истина, като я турим на работа, ще създаде прогрес и издигане на света, тя влияе върху него. разбирам влиянието много едностранчиво. Който разбира така, че другите да му се подчиняват, а той да бъде господар, той не разбира закона. Когато едно дете желае една круша, чрез тази форма то заставя Господ да му я достави.
към текста >>

И Бялото братство си служи с примамки на човека, но туря добри форми, защото лошите форми отблъскват хората.
Понеже двете братства - черното и бялото, разбират този вътрешен закон, създават форми, чрез които влияят на умовете и сърцата ни. В черното братство най-първо си служат, като ви представят красиви образи и постепенно от ден на ден изменят формите. И един ден, например, една красива мома я превръщат на едно куче или котка. Това е лоша форма, в която е скрит един лош дух. И когато ви потрябва истината, която е глава на Словото Божие, тази форма ще се разкрие и ще видите, че вътрешната страна на формата не е добър източник. И Бялото братство си служи с примамки на човека, но туря добри форми, защото лошите форми отблъскват хората. В Африка жената колкото е по-черна, толкова е по-красива, а у нас е обратното: колкото е по-бяла, толкова е по-красива. Следователно мерки за формите и едното, и другото братство имат много. И тъй, религията е една от старите науки, която облагородява човечеството. Ние не можем да повлияем на съвременното общество, ако не знаем как да изменим формите. Социалистите без да знаят са дошли до някои външни форми.
към текста >>

Светските хора не се приближават към изучаването на формите, отколкото ние, които философствуваме.
Социалистите без да знаят са дошли до някои външни форми. Най-първо да се даде еднакъв хляб. И беднякът работи за тази форма.Той поддържа социализма под формата на евтин хляб. После обещава му се, че няма да работи 12 часа, а само 8. И тия форми са приемливи. Светските хора не се приближават към изучаването на формите, отколкото ние, които философствуваме. За да придобием този' вътрешен мир, трябва да се избавим от много предубеждения. Най-първо не трябва да си служим с формите на различните автори. Четете някой автор и доколкото неговата форма благоприятствува за вас, възприемате я. Но ще каже някой: „Господ ще ме избави." Това, от което вие може да се избавите, не чакайте Той да ви избави. Не чакайте да влезете в кладенеца и Той да ви избави.
към текста >>

Понеже душата по естеството си обича красивото и хубавото, когато в света има нещо непорядъчно, то причинява известно болезнено състояние и човек получава едно неразположение.
Не чакайте да влезете в кладенеца и Той да ви избави. Сега за създаването на формите. Те съществуват в природата, само че трябва да ги търсим. Да допуснем следното изяснение. Вие сте сърдечно неразположени, а законът на религията обяснява, че във висшия свят има безформени форми, които ни причиняват неприятност. Понеже душата по естеството си обича красивото и хубавото, когато в света има нещо непорядъчно, то причинява известно болезнено състояние и човек получава едно неразположение. Например хора, в които чувствата и любовта на физическото поле са развити и обилни, тези хора са откровени, но много философствуват. Даже духовно да не са развити, може да не разбират нищо от четвъртото измерение и астралния свят, но в своето подсъзнание имат красиви форми и ги използуват. Такъв човек нито е болен, нито е учен, но е запюбен от някоя мома за тия форми, които са в него. И съвременните хора се оженват за вътрешните форми. Но има хора, които може да оберат тия форми тъй, както някой може да ви задигне кесията от джоба.
към текста >>

Такъв човек нито е болен, нито е учен, но е запюбен от някоя мома за тия форми, които са в него.
Да допуснем следното изяснение. Вие сте сърдечно неразположени, а законът на религията обяснява, че във висшия свят има безформени форми, които ни причиняват неприятност. Понеже душата по естеството си обича красивото и хубавото, когато в света има нещо непорядъчно, то причинява известно болезнено състояние и човек получава едно неразположение. Например хора, в които чувствата и любовта на физическото поле са развити и обилни, тези хора са откровени, но много философствуват. Даже духовно да не са развити, може да не разбират нищо от четвъртото измерение и астралния свят, но в своето подсъзнание имат красиви форми и ги използуват. Такъв човек нито е болен, нито е учен, но е запюбен от някоя мома за тия форми, които са в него. И съвременните хора се оженват за вътрешните форми. Но има хора, които може да оберат тия форми тъй, както някой може да ви задигне кесията от джоба. По същия начин може да се открадне вашата форма на желание. Разположени сте, дошъл ви някой на гости и си отишъл, подир малко вие си казвате: „Обра ме." Има хора, които за богатствата си имат железни каси със секретни ключове. Направете си и вие един скрит джоб, за да не бъркат хората, да не ви взимат богатствата.
към текста >>

За да дадат на човека една задача, той не може да я разреши, почне да се чеше с показалеца отзад.
Да клекнем е глупаво, да си дигнем ръцете нагоре е глупаво, кое тогава е умното? Коя форма тогава изразява истината? Тези неща са много умни. Вие трябва да развиете тази форма (ръцете с допрени пръсти над главата), вие трябва да я развиете и да разберете вътрешния й смисъл. Има и други форми. За да дадат на човека една задача, той не може да я разреши, почне да се чеше с показалеца отзад. А с това той казва: „Аз съм млад, трябва да се уча и понеже тук е енергията, ако я прекарам в тялото си, ще намеря отговор на този въпрос." Тази сила трябва да излезе напред. Най-първо се черпи отвън и прекарва енергията напред в мозъка. На ден се чеше по стотина пъти, без да знае защо. Не е глупаво да се чеше, то има дълбок смисъл. Ние сме изгубили законите на тази велика наука и у нас сега работи подсъзнанието.
към текста >>

Човек, който е станал безверник към тази наука на формите, за Бога трябва някой писател да създаде подтик в неговия ум и сърце и тогава ще каже: „Разбирам." Аз ви зададох един въпрос: Какво е Бог отвън?
Ние сме изгубили законите на тази велика наука и у нас сега работи подсъзнанието. Хората в подсъзнанието по-добре ще напредват, отколкото с нашето съзнание. Да се молим Богу било глупаво. Кое е умното тогава? Всяка форма, която се изгуби в нашия ум, то е вече глупаво. Човек, който е станал безверник към тази наука на формите, за Бога трябва някой писател да създаде подтик в неговия ум и сърце и тогава ще каже: „Разбирам." Аз ви зададох един въпрос: Какво е Бог отвън? Какво ще ми отговорите? Как се проявява Той. каква форма има? Търсили ли сте Неговата форма? И когато я намерите, тя е скрита в главата потайно, вие веднага ще се повдигнете.
към текста >>

Всяка мисъл, която влезе в човека, е като чук, който работи.
„Едно време беше по-небрежен, сега се е изменил" - казват хората. И вашето лице в известно време изменява своята форма. Някои искат да видят хората на онзи свят какви са. Всеки час проявлението на вашата душа показва какво е религиозното ни настроение. Тази сутрин дойде един господин толкова развълнуван, че лицето му имаше червен цвят, беше почти безформено, съвършено изменен, и почна да мени цвета и мускулите на лицето си, когато почнах да взимам друга форма. Всяка мисъл, която влезе в човека, е като чук, който работи. Не трябва да оставяте лоши форми, а добри. Даже и дяволът ако ви даде добра форма, вземете я, но той е скъперник, та никога няма да ви даде добра форма. Например, вземете куба или такава топка от книжарницата, много обикновено нещо, с нея си играят децата, но трябва да почнем и ние да се занимаваме с тях. От дълго време и аз се занимавам с тях. Някои казват: „Наивно е да се занимаваме с такива работи." Кои са добрите форми?
към текста >>

Може да дадеш на човека едно опивателно питие или някой газ под носа и да го обереш.
" На младини той не е работил и не е забогатял. Ние не обичаме сиромасите хора. Някои казват: „Помагайте на бедните." Но хора, които отиват да крадат от джобовете, аз не ги ща. Да крадеш, то е изкуство, само че не е наука. Джобчилъкът, това е сръчност. Може да дадеш на човека едно опивателно питие или някой газ под носа и да го обереш. Но да създадеш форма, това е, което наричат „образ и подобие". Знаете ли колко хиляди години е работил Господ тия форми, преди да каже: „Да направим човека по Наш образ и подобие." Като ги даде на Адама, той ги продаде само за един плод и ангелът ги изпъди вън от рая, да отидат и да ги търсят. И ние търсим изгубения този базиргянин, който ни е ограбил. „Намерете го, казва Господ, и тогава ще ви прибера." И затуй Христос казва: Онази жена изгуби една драхма, оставя 99-те и отива да търси едната. Ние сме изгубили образа и подобието Божие, най-хубавото нещо в този живот.
към текста >>

Знаете ли колко хиляди години е работил Господ тия форми, преди да каже: „Да направим човека по Наш образ и подобие." Като ги даде на Адама, той ги продаде само за един плод и ангелът ги изпъди вън от рая, да отидат и да ги търсят.
Някои казват: „Помагайте на бедните." Но хора, които отиват да крадат от джобовете, аз не ги ща. Да крадеш, то е изкуство, само че не е наука. Джобчилъкът, това е сръчност. Може да дадеш на човека едно опивателно питие или някой газ под носа и да го обереш. Но да създадеш форма, това е, което наричат „образ и подобие". Знаете ли колко хиляди години е работил Господ тия форми, преди да каже: „Да направим човека по Наш образ и подобие." Като ги даде на Адама, той ги продаде само за един плод и ангелът ги изпъди вън от рая, да отидат и да ги търсят. И ние търсим изгубения този базиргянин, който ни е ограбил. „Намерете го, казва Господ, и тогава ще ви прибера." И затуй Христос казва: Онази жена изгуби една драхма, оставя 99-те и отива да търси едната. Ние сме изгубили образа и подобието Божие, най-хубавото нещо в този живот. Причината е, че не можем да ги създадем и че нямаме първоначалните образи. Двата модела, които Господ ни беше дал, не можахме да ги задържим.
към текста >>

Но ако тя влезе в ръцете на някой лош дух, може да направи човека на слуга.
Причината е, че не можем да ги създадем и че нямаме първоначалните образи. Двата модела, които Господ ни беше дал, не можахме да ги задържим. Даже не ни остана и копие от този образ и подобие. Като дойдем до истината, какво трябва да разбираме като едно външно изявление? Външното изявление на истината е красотата. Но ако тя влезе в ръцете на някой лош дух, може да направи човека на слуга. Знаете ли защо мъжете засукват мустаците си? - Защото искат жени. Със засуканите мустаци мъжът пуска котва и иска да се развъжда. И не само това, човекът си казва истината. Някои религиозни хора си пускат мустаците надолу и искат да кажат: „За жена не мисля.' Не лъжете, а обърнете мустаците си нагоре.
към текста >>

И не само това, човекът си казва истината.
Външното изявление на истината е красотата. Но ако тя влезе в ръцете на някой лош дух, може да направи човека на слуга. Знаете ли защо мъжете засукват мустаците си? - Защото искат жени. Със засуканите мустаци мъжът пуска котва и иска да се развъжда. И не само това, човекът си казва истината. Някои религиозни хора си пускат мустаците надолу и искат да кажат: „За жена не мисля.' Не лъжете, а обърнете мустаците си нагоре. Не трябва да лъжете, а трябва да говорите истината. „Глава на Твоето Слово е истината". формата трябва да съответствува на онази реалност, която е вътре в нас. Пуснал мустаци, проточил лице - това е фарисейство, това не е наука, това е изкуство за дегизиране.
към текста >>

Когато един човек е лек и води порочен живот и забогатява неправилно, ако възприеме Христовото учение, ще почне да губи.
Христос казва, че не може да се налива виното на Бялото братство в меховете на черното братство. Вие може да си послужите с тях, но всякога, когато си послужите, ще платите. Ако налеете ново вино в старите мехове, тия форми ще се разрушат и виното ще изчезне, тъй щото и вие ще платите, и онзи, който ви е дал тази форма. Следователно, когато ви дойде една Божествена мисъл в ума, вие не можете да я задържите във вашите стари форми. Господ ще ги разруши във вас. Когато един човек е лек и води порочен живот и забогатява неправилно, ако възприеме Христовото учение, ще почне да губи. То е факт. Някой казва: „Откак съм станал добър човек, не ми върви. Ще се върна към стария живот." Ама ще бъдеш жаба, която вечно ще кряка. Когато дойде някоя Божествена мисъл, трябва да я възприемете в нова форма и да заживеете по нов начин. Например, някой станал набожен и казва: „Ще се моля по три пъти на ден", но в какво седи формата, обърнете внимание дали това не е едно външно изявление, дали си станал по-снизходителен, по-учтив.
към текста >>

Някой казва: „Откак съм станал добър човек, не ми върви.
Ако налеете ново вино в старите мехове, тия форми ще се разрушат и виното ще изчезне, тъй щото и вие ще платите, и онзи, който ви е дал тази форма. Следователно, когато ви дойде една Божествена мисъл в ума, вие не можете да я задържите във вашите стари форми. Господ ще ги разруши във вас. Когато един човек е лек и води порочен живот и забогатява неправилно, ако възприеме Христовото учение, ще почне да губи. То е факт. Някой казва: „Откак съм станал добър човек, не ми върви. Ще се върна към стария живот." Ама ще бъдеш жаба, която вечно ще кряка. Когато дойде някоя Божествена мисъл, трябва да я възприемете в нова форма и да заживеете по нов начин. Например, някой станал набожен и казва: „Ще се моля по три пъти на ден", но в какво седи формата, обърнете внимание дали това не е едно външно изявление, дали си станал по-снизходителен, по-учтив. То е формата наистина. Ако не я проверите, хората ще кажат, че сте лицемери.
към текста >>

Първото нещо за човека е да влезе вътре в главата, за да разбере своята мисъл, т. е.
Бог живее в главата, а ангелите живеят в дробовете. Нашата глава е свързана с Божествения свят и ако не можем една енергия да я прекараме от дробовете в главата, не можем да намерим небето. Някои хора се молят мижешката. Трябва да търсим Господа нагоре, в главата, и пътят, който трябва да минем, не е прав, той е така замотан, щото трябва много вещина. Пътят ни е спирален по подобие слизането на орел. Първото нещо за човека е да влезе вътре в главата, за да разбере своята мисъл, т. е. мисълта, която трябва да му стане ясна и отчетлива. Аз ви говоря на един език обезформен и вие, гледам, почвате да задрямвате. Ако взема да ви нахвърля живи форми, веднага ще се свестите. Затворете човека в тъмна стая и той ще заспи. Турете ярка светлина, красиви форми, красиви работи, ще си отвори очите.
към текста >>

Затворете човека в тъмна стая и той ще заспи.
Пътят ни е спирален по подобие слизането на орел. Първото нещо за човека е да влезе вътре в главата, за да разбере своята мисъл, т. е. мисълта, която трябва да му стане ясна и отчетлива. Аз ви говоря на един език обезформен и вие, гледам, почвате да задрямвате. Ако взема да ви нахвърля живи форми, веднага ще се свестите. Затворете човека в тъмна стая и той ще заспи. Турете ярка светлина, красиви форми, красиви работи, ще си отвори очите. Вижте как се смеете сега, като ви представих, като ви приведох една Божествена форма. Всички казвате: „Разбираме на какъв език говорите: пиленце опечено, чашка винце, да има и потрепване. Това - ще кажете вие - са Божествени неща." Учениците от една колегия искали да се пошегуват с професора си и взели от разни буболечици крилца, крачка и от тях направили едно особено насекомо. Дали го на професора си и го попитали: „Молим, кажете ни от кой вид спада това насекомо." Той им отговорил: „Това е хъмбък, ваше произведение." , И ние сглобяваме нещо оттук-оттам и казваме, че това е религия.
към текста >>

- Вие казвате да си направи човек един магически кръг около известна цел и че не може да излезе от него, без да пострада.
Бих желал да ми зададе някой въпрос. Тодор Бъчваров: - Накита на жените. - Това е завист. Всички духовни хора, като срещнат такава жена, няма да я осъдят, може да е много по-добра от религиозните. В. Гоаблашев. - Вие казвате да си направи човек един магически кръг около известна цел и че не може да излезе от него, без да пострада. Също и добрият човек да бъде пълен с добри мисли. Въпросът е може ли да се допусне, че човек може да бъде съвършен да направи този кръг, когато Господ го е свързал. - В какъв смисъл разбирате да е добър? Разбирам в относителен смисъл. В. Гоаблашев: - Умствено ли трябва да се направи този кръг?
към текста >>

Също и добрият човек да бъде пълен с добри мисли.
Тодор Бъчваров: - Накита на жените. - Това е завист. Всички духовни хора, като срещнат такава жена, няма да я осъдят, може да е много по-добра от религиозните. В. Гоаблашев. - Вие казвате да си направи човек един магически кръг около известна цел и че не може да излезе от него, без да пострада. Също и добрият човек да бъде пълен с добри мисли. Въпросът е може ли да се допусне, че човек може да бъде съвършен да направи този кръг, когато Господ го е свързал. - В какъв смисъл разбирате да е добър? Разбирам в относителен смисъл. В. Гоаблашев: - Умствено ли трябва да се направи този кръг? - Най-напред трябва да направите кръг с тебешир.
към текста >>

Въпросът е може ли да се допусне, че човек може да бъде съвършен да направи този кръг, когато Господ го е свързал.
- Това е завист. Всички духовни хора, като срещнат такава жена, няма да я осъдят, може да е много по-добра от религиозните. В. Гоаблашев. - Вие казвате да си направи човек един магически кръг около известна цел и че не може да излезе от него, без да пострада. Също и добрият човек да бъде пълен с добри мисли. Въпросът е може ли да се допусне, че човек може да бъде съвършен да направи този кръг, когато Господ го е свързал. - В какъв смисъл разбирате да е добър? Разбирам в относителен смисъл. В. Гоаблашев: - Умствено ли трябва да се направи този кръг? - Най-напред трябва да направите кръг с тебешир. Да започнете с видимото и след туй да отивате към умственото.
към текста >>

Човек трябва да каже: „Днес ще работя в името Божие" и духовете, които знаят това име, ще му помагат.
- В какъв смисъл разбирате да е добър? Разбирам в относителен смисъл. В. Гоаблашев: - Умствено ли трябва да се направи този кръг? - Най-напред трябва да направите кръг с тебешир. Да започнете с видимото и след туй да отивате към умственото. Човек трябва да каже: „Днес ще работя в името Божие" и духовете, които знаят това име, ще му помагат. Ако не сте, то е друго. Когато Господ ще ни помогне, щом призоваваме Неговото име, ще го направим. Той е готов да съдействува на всяко наше желание, на всяка добра мисъл, която се заражда у нас, готов да се притече на помощ. Няма същество толкова внимателно към нас, колкото е Господ. Няма никакво изключение, то е абсолютна истина.
към текста >>

Обсеби ли ви една мисъл, непременно трябва да намерите един човек, който стои високо в духовно отношение, ще изповядате тази мисъл пред него и ще ви помогне.
", то вече не е Божествена мисъл. Гоаблашев: - Какво трябва да направим, за да постигнем скоро практически резултати, да избегнем една лоша мисъл? - Съобщете я на някой ваш добър приятел - изповядайте се. Затуй е установено изповядването. А ако не ви помогне, съобщете я на двама, на трима, ще се освободите. Обсеби ли ви една мисъл, непременно трябва да намерите един човек, който стои високо в духовно отношение, ще изповядате тази мисъл пред него и ще ви помогне. Не на някой лош човек, но на добър. Дядо Тихчев: - Ами някога не усетим, че мисълта е лоша, и след като ядем от плода, казваме: „Какво направих? " Пеню Киров: - Ами формата на дрехите? - Дрехите красиви трябва да бъдат. Н. Янев: - Ами оголването на жените?
към текста >>

Не на някой лош човек, но на добър.
Гоаблашев: - Какво трябва да направим, за да постигнем скоро практически резултати, да избегнем една лоша мисъл? - Съобщете я на някой ваш добър приятел - изповядайте се. Затуй е установено изповядването. А ако не ви помогне, съобщете я на двама, на трима, ще се освободите. Обсеби ли ви една мисъл, непременно трябва да намерите един човек, който стои високо в духовно отношение, ще изповядате тази мисъл пред него и ще ви помогне. Не на някой лош човек, но на добър. Дядо Тихчев: - Ами някога не усетим, че мисълта е лоша, и след като ядем от плода, казваме: „Какво направих? " Пеню Киров: - Ами формата на дрехите? - Дрехите красиви трябва да бъдат. Н. Янев: - Ами оголването на жените? - Тази форма съществува.
към текста >>

Светските хора много добре постъпват. Т.
Вашата мисъл попада към първата категория, когато лошата мисъл е облечена в красива форма. Трябва първо да разберем дали е тъй или не. За формата трябва да бъдем много критични. Трябва да опитаме плода дали е хубав. Ако не е, ще го хвърлим. Светските хора много добре постъпват. Т. Бъчваров: - Грапавините, кривините не можем да видим и идеализираме формата. Като се гледа жената с крадлив поглед, ще бъде идеализирана с всички недостатъци. Там е казано: „Който една жена..." - Има хора религиозни, благочестиви, много скромни, все в земята гледат -такива хора са опасни. Който гледа направо, наричат го безочлив. Аз предпочитам безочливи.
към текста >>

Давидов: - За греха... - Който измита къщата по-напред, той е направил кръга, а който я измита после, той ще измете човека.
Там е казано: „Който една жена..." - Има хора религиозни, благочестиви, много скромни, все в земята гледат -такива хора са опасни. Който гледа направо, наричат го безочлив. Аз предпочитам безочливи. Който гледа към земята и под око, той ще ти открадне жената. Не, трябва да бъдем нахални в погледа си. Г. Давидов: - За греха... - Който измита къщата по-напред, той е направил кръга, а който я измита после, той ще измете човека. После поливането пода някога пак е кръг. Да не мислите, че тези неща са прости - колко учени са те. Мене ме учуди със своята философия, П. Ковачев: - За кръга, който дадохте, най-напред ще се направили кръгът и после ще се влезе в него, или ще се застане в центъра и ще се направи кръгът? - Като се прави на физическото поле, едновременно се прави и в ума. П.
към текста >>

57. 5. КОЕТО БОГ Е СЪЧЕТАЛ

„И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да не разлъча.“ Всяко страдание в живота произтича от това разлъчване.
10, ст. 9 Сега да се повърнем към онова, което Бог е съчетал. Аз взимам тези думи в много широка смисъл, т.е. тъй както Христос ги е разбирал. Те обхващат целия човешки живот, във всички негови проявления. „И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да не разлъча.“ Всяко страдание в живота произтича от това разлъчване. Няма защо да аргументирам това, да го доказвам, всеки може да го провери на опит. Като се разлъчите от вашия мъж, от вашата жена, от вашите братя и сестри, приятели, от вашата къща, от вашето отечество, вие сте скръбни. Защо? Думата „отечество“ има малко по-друго значение от това, което хората разбират. Под „отечество“, хората разбират дом, фамилия, но това, което е на Земята фамилия, то на Небето е отечество, Божествен дом. Съвременните хора под „разлъчване“ разбират разлъчване само между мъж и жена, т.е.
към текста >>

Както Слънцето във физическия свят е причина за растенето в природата, когато то изгрее на хоризонта, освежава природата, така и у човека има едно слънце, което изгрява и освежава по същия начин.
това, което наричат парясване. Под разлъчване се разбира отлъчване на всяка мисъл и желание от своя ум и сърце. Когато отлъчиш от своя ум една добра мисъл и от своето сърце едно добро желание, ти вършиш едно престъпление. „Не изхвърляй навън това, което Бог е съчетал.“ Упражненията, които ви дадох миналия месец, имат връзка с този велик закон. Вие казвате в първото предложение[1]: „Така да изгрее моето слънце в моята душа.“ Защо? Както Слънцето във физическия свят е причина за растенето в природата, когато то изгрее на хоризонта, освежава природата, така и у човека има едно слънце, което изгрява и освежава по същия начин. Когато лъчите на естественото Слънце изгре[ят] в пустинята, то сгорещява само пясъка и ако пътувате бос по пустинята, то ще ви изгори. Ако слънцето пада на една почва, богата със семенца, то донася блага, развива тези семенца и създава живот. И ако пътувате през такава местност, изпитвате приятност. И ако вашето слънце изгрява по същия закон, то вие ще опитате и ще видите, че всичко е тук и е много вярно. Ако вие сте разлъчили това, което Бог е създал, вашето слънце ще изгрее, както в пустинята, ще образува топли и горещи течения.
към текста >>

Това значи „туй, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча.“ Това е законът, към който се връщате, за да турите съгласие между сърцето, душата и ума си.
III лице: Може - Така да изгрее слънцето на моя дух и да обнови моя ум. Множествено число, I лице: Можем - Така да изгрее слънцето на нашите ангели и да обнови нашите сърца. II лице: Можете - Така да изгрее слънцето на Великия Господ на мира и да обнови нашите души. III лице: Могат - Така да изгрее слънцето на всички слънца в нашите духове и да обнови нашите умове. Цял месец ще се работи за обновление на сърцето, душата и ума. Това значи „туй, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча.“ Това е законът, към който се връщате, за да турите съгласие между сърцето, душата и ума си. Всеки, който е направил разлъчване от това, което Бог е съчетал, той е изгубил тази хармония. Има много жени, на които мъжете са умрели, но някои от тях са живи, макар че хората ги смятат умрели. И обратно, има жени умрели, но те са живи. Тъй че, според моето схващане, някоя жена може да е жива, но тя отдавна е умряла, тя стои вкъщи, както в някоя зоологическа градина има скелети останали или както в някои музеи има препарирани птици. Турците за такива случаи казват: „За ибрет.“ Така аз разбирам посланието на апостола Павла.
към текста >>

Това показва, че такъв човек не е за работа.
Има много жени, на които мъжете са умрели, но някои от тях са живи, макар че хората ги смятат умрели. И обратно, има жени умрели, но те са живи. Тъй че, според моето схващане, някоя жена може да е жива, но тя отдавна е умряла, тя стои вкъщи, както в някоя зоологическа градина има скелети останали или както в някои музеи има препарирани птици. Турците за такива случаи казват: „За ибрет.“ Така аз разбирам посланието на апостола Павла. Той казва: „Да не приемаш вдовица по-долу от 60 години.“ Числото бе число на любовта. Това показва, че такъв човек не е за работа. Младите вдовици да се женят и да отглеждат деца. Това е велик закон. Думата „женене“ значи „живот“. Съвременните хора не разбират живота, понеже те не разбират духовния смисъл на нещата. Имате дете, което не яде, майката го счита, че е болно и се безпокои.
към текста >>

Човек, който престава да яде, да пее и да се моли, е болен.
Думата „женене“ значи „живот“. Съвременните хора не разбират живота, понеже те не разбират духовния смисъл на нещата. Имате дете, което не яде, майката го счита, че е болно и се безпокои. Ами дете, което престава да пее? Ами дете, което престава да се моли? Човек, който престава да яде, да пее и да се моли, е болен. Яденето се отнася към тялото, пеенето - към сърцето, молитвата към човешкия ум. Някои философи казват: „Човек не трябва да се моли.“ Казвам: Някои микроби са влезли в ума ти, затова ти си болен. Разбира се, вие трябва да правите опит, вие сега сте като в една школа. Не ви казвам като отидете вкъщи, да изхвърлите всичко. Не ви уча да изхвърляте всичко, а да използувате.
към текста >>

Някои философи казват: „Човек не трябва да се моли.“ Казвам: Някои микроби са влезли в ума ти, затова ти си болен.
Имате дете, което не яде, майката го счита, че е болно и се безпокои. Ами дете, което престава да пее? Ами дете, което престава да се моли? Човек, който престава да яде, да пее и да се моли, е болен. Яденето се отнася към тялото, пеенето - към сърцето, молитвата към човешкия ум. Някои философи казват: „Човек не трябва да се моли.“ Казвам: Някои микроби са влезли в ума ти, затова ти си болен. Разбира се, вие трябва да правите опит, вие сега сте като в една школа. Не ви казвам като отидете вкъщи, да изхвърлите всичко. Не ви уча да изхвърляте всичко, а да използувате. И съвременните хора, като имат парцали, събират ги и от тях правят книга. Имате тор, наторявайте нивите си.
към текста >>

И тъй, задайте си за задача да се върнете към думите: „Това, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча.“ В какво се състои това съчетание?
Разбира се, вие трябва да правите опит, вие сега сте като в една школа. Не ви казвам като отидете вкъщи, да изхвърлите всичко. Не ви уча да изхвърляте всичко, а да използувате. И съвременните хора, като имат парцали, събират ги и от тях правят книга. Имате тор, наторявайте нивите си. И тъй, задайте си за задача да се върнете към думите: „Това, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча.“ В какво се състои това съчетание? Съчетанието между човека и Слънцето се обуславя от 5 чувства. Ние можем да влезем в съчетания със Слънцето чрез нашите очи. Ако повредим очите си, ще се лишим от това благо. Ако повредим обонянието си, няма да влезем в свръзка с плодовете, тяхната миризма, които Слънцето ги създава. Вкусът ако ни е повреден, няма да разберем това вътрешно благо, което се съдържа в плодовете.
към текста >>

Съчетанието между човека и Слънцето се обуславя от 5 чувства.
Не ви казвам като отидете вкъщи, да изхвърлите всичко. Не ви уча да изхвърляте всичко, а да използувате. И съвременните хора, като имат парцали, събират ги и от тях правят книга. Имате тор, наторявайте нивите си. И тъй, задайте си за задача да се върнете към думите: „Това, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча.“ В какво се състои това съчетание? Съчетанието между човека и Слънцето се обуславя от 5 чувства. Ние можем да влезем в съчетания със Слънцето чрез нашите очи. Ако повредим очите си, ще се лишим от това благо. Ако повредим обонянието си, няма да влезем в свръзка с плодовете, тяхната миризма, които Слънцето ги създава. Вкусът ако ни е повреден, няма да разберем това вътрешно благо, което се съдържа в плодовете. Очите си трябва да пазим чисти.
към текста >>

Христос казва, че човек не е създаден за [съботата], а [съботата] за човека.
Вие сте господари на вашия живот, няма никоя сила в света, която може да ви противодействува, защото Бог, Който е турил тези неща в съчетание, Той се грижи да пази това равновесие. И всяка мисъл, добра или лоша, която се породи у вас, предизвиква голяма борба. У вас едновременно се борят две разумни сили - и едната, и другата ви казват как трябва да постъпвате. Разумният живот е потребен за вас, а не за обществото. Обществото е • условие за индивида. Христос казва, че човек не е създаден за [съботата], а [съботата] за човека. Човек не трябва да става роб за обществото. Обществото е условие за развитието на индивидуалната душа. Колективните общества са - единици, събрани в едно. Когато кажете: „Защо Бог създаде света? “ - създаде го за моята душа.
към текста >>

Човек не трябва да става роб за обществото.
И всяка мисъл, добра или лоша, която се породи у вас, предизвиква голяма борба. У вас едновременно се борят две разумни сили - и едната, и другата ви казват как трябва да постъпвате. Разумният живот е потребен за вас, а не за обществото. Обществото е • условие за индивида. Христос казва, че човек не е създаден за [съботата], а [съботата] за човека. Човек не трябва да става роб за обществото. Обществото е условие за развитието на индивидуалната душа. Колективните общества са - единици, събрани в едно. Когато кажете: „Защо Бог създаде света? “ - създаде го за моята душа. А вие казвате: „Нека се подобри обществото; светът.“ Ако всички хора са здрави, пеят, ядат, а ти не си добре, какво ще те ползува този свят?
към текста >>

Когато говоря за обществото, разбирам вътрешното у човека.
Когато кажете: „Защо Бог създаде света? “ - създаде го за моята душа. А вие казвате: „Нека се подобри обществото; светът.“ Ако всички хора са здрави, пеят, ядат, а ти не си добре, какво ще те ползува този свят? Каква полза, че има много ангели, светии? Светът ще се подобри, когато ти се подобриш. Когато говоря за обществото, разбирам вътрешното у човека. Никога не казвай: „Какво мога да направя аз? “ Развалата в света как е дошла? - Все от хората, от индивидите. На някоя парижка дама й дошло на ума да си тури някоя перука и видиш след малко всички други тръгнали по пътя й. На някоя дама й дошло на ума да си направи тясна рокля - всички подире й тръгват с такива.
към текста >>

Мразиш някого - не се старай да се махне този човек, да го избегнеш, а намери някого да обичаш.
Тъй че, всеки има мазоли у себе си и от тези мазоли може да ви познаят какво правите. Христос казва: „Вие, жените, трябва да се повърнете към първото си положение.“ - Към кое положение? - Към положението да се храните с плодовете от дървото на живота. Дойде ви една горчива мисъл, горчиво желание - това е от дървото на познание добро и зло. Каквато мисъл ви дойде, веднага я отхвърлете, турете друга, добра, на мястото й. Мразиш някого - не се старай да се махне този човек, да го избегнеш, а намери някого да обичаш. Светските хора по-добре разбират този закон. Например някой мъж не обича жена си, той намира друга да обича. Същият закон е и за светските жени. Не обича мъжа си, обича друг някой. Не може да се избегне тази реакция в света.
към текста >>

Светските хора по-добре разбират този закон.
Христос казва: „Вие, жените, трябва да се повърнете към първото си положение.“ - Към кое положение? - Към положението да се храните с плодовете от дървото на живота. Дойде ви една горчива мисъл, горчиво желание - това е от дървото на познание добро и зло. Каквато мисъл ви дойде, веднага я отхвърлете, турете друга, добра, на мястото й. Мразиш някого - не се старай да се махне този човек, да го избегнеш, а намери някого да обичаш. Светските хора по-добре разбират този закон. Например някой мъж не обича жена си, той намира друга да обича. Същият закон е и за светските жени. Не обича мъжа си, обича друг някой. Не може да се избегне тази реакция в света. Не мислете, че вие постъпвате по друг начин.
към текста >>

Същият закон е и за светските жени.
Дойде ви една горчива мисъл, горчиво желание - това е от дървото на познание добро и зло. Каквато мисъл ви дойде, веднага я отхвърлете, турете друга, добра, на мястото й. Мразиш някого - не се старай да се махне този човек, да го избегнеш, а намери някого да обичаш. Светските хора по-добре разбират този закон. Например някой мъж не обича жена си, той намира друга да обича. Същият закон е и за светските жени. Не обича мъжа си, обича друг някой. Не може да се избегне тази реакция в света. Не мислете, че вие постъпвате по друг начин. Ще кажете: „Такива неща у нас няма.“ Законът е такъв; за да се избегне той, ще приложите всякога противното. Ще кажете: „Това е криво учение.“ Ако е криво, няма какво да се говори за него.
към текста >>

Умрелите мъже и жени имат голямо действие, затова Христос казва: „Това, което Бог е създал, човек да го не разлъча.“ Когато човек влезе в тази Божествена хармония, ще изчезнат всички недоволства от живота, защото сега хората не са на местата си.
Обърнете се към Бога и се молите: „Боже, вземи този мъж или мене вземи, да се освободя от него.“ Но вие не знаете, че и тогава няма освобождаване, защото ако той замине, за вас ще бъде още по-лошо. От спиритизма има много примери, които потвърждават това. Например един мъж, който не живял добре със жена си, се освободил от нея и се оженил за друга. Но първата му жена, макар и умряла, успяла да изпъди втората. Когато някой каже: „Аз не мога да живея с мъжа си“ или „с жена си“, то значи, че има някой умрял мъж или умряла жена, които им пречат. Умрелите мъже и жени имат голямо действие, затова Христос казва: „Това, което Бог е създал, човек да го не разлъча.“ Когато човек влезе в тази Божествена хармония, ще изчезнат всички недоволства от живота, защото сега хората не са на местата си. А сега срещам мъже, жени, все подозрителни. Например казвате: „Той не е искрен.“ Ако не е искрен, как може да се противодействува? Аз имам събрани доста картини, все от характери без съчетание, без музика. Второ лице на глагола „мога“: „Можеш - Така да изгрее Божието слънце в мене и да обнови душата ми.“ Под думата „душа“ в тази смисъл се разбира граница на вашия свят, това, което е оформено вътре във вас, всички възможности, които се крият вътре у вас, защото слънцето е вътре у вас и само това Божествено слънце е в сила да обнови тази голяма и обширна душа. Вие понякога мислите, че сте много малки или пък се чудите какви ли сте.
към текста >>

Това значи да познаваш душата на един човек и тогава ще почнете да гледате на хората малко по-другояче.
И трите Мари са свързани, но като ми говорите за някоя, аз питам: „За коя Мара ми говорите? “ Истинската любов се състои в това да обичаме и трите Мари. Мъж дойде, обича само едната, вие казвате: „Не може, трябва да обичаш и трите! “ Жена обича само едното лице у мъжа - този, който е на физическото поле. И за такива жена или мъж казват: „Те са хора без сърца.“ На такава Мара сърцето й е между ангелите. Това значи да познаваш душата на един човек и тогава ще почнете да гледате на хората малко по-другояче. Като познавате човека, който е на физическото поле, като познавате човека, който е между ангелите, като познавате човека, който е в Божествения свят, тогава ще разберете какво велико нещо е човекът. Когато казвате: „Мога, можеш, може“, това са трите ти лица, все вие, аз, ти, той. Аз, който съм тук; ти, който си между ангелите; той, който е при Бога. Човек и ангелите съставляват една двойка, а Бог показва посоката, по която ангелите трябва да се стремят, т.е. образува се триъгълник, първата геометрическа фигура.
към текста >>

Като познавате човека, който е на физическото поле, като познавате човека, който е между ангелите, като познавате човека, който е в Божествения свят, тогава ще разберете какво велико нещо е човекът.
“ Истинската любов се състои в това да обичаме и трите Мари. Мъж дойде, обича само едната, вие казвате: „Не може, трябва да обичаш и трите! “ Жена обича само едното лице у мъжа - този, който е на физическото поле. И за такива жена или мъж казват: „Те са хора без сърца.“ На такава Мара сърцето й е между ангелите. Това значи да познаваш душата на един човек и тогава ще почнете да гледате на хората малко по-другояче. Като познавате човека, който е на физическото поле, като познавате човека, който е между ангелите, като познавате човека, който е в Божествения свят, тогава ще разберете какво велико нещо е човекът. Когато казвате: „Мога, можеш, може“, това са трите ти лица, все вие, аз, ти, той. Аз, който съм тук; ти, който си между ангелите; той, който е при Бога. Човек и ангелите съставляват една двойка, а Бог показва посоката, по която ангелите трябва да се стремят, т.е. образува се триъгълник, първата геометрическа фигура. Когато дойдем до множественото число на глагола „мога“, казваме: „можем, можете, могат.“ Като кажем „можем“, значи всички хора, цялото човечество на Земята можем.
към текста >>

Човек и ангелите съставляват една двойка, а Бог показва посоката, по която ангелите трябва да се стремят, т.е.
И за такива жена или мъж казват: „Те са хора без сърца.“ На такава Мара сърцето й е между ангелите. Това значи да познаваш душата на един човек и тогава ще почнете да гледате на хората малко по-другояче. Като познавате човека, който е на физическото поле, като познавате човека, който е между ангелите, като познавате човека, който е в Божествения свят, тогава ще разберете какво велико нещо е човекът. Когато казвате: „Мога, можеш, може“, това са трите ти лица, все вие, аз, ти, той. Аз, който съм тук; ти, който си между ангелите; той, който е при Бога. Човек и ангелите съставляват една двойка, а Бог показва посоката, по която ангелите трябва да се стремят, т.е. образува се триъгълник, първата геометрическа фигура. Когато дойдем до множественото число на глагола „мога“, казваме: „можем, можете, могат.“ Като кажем „можем“, значи всички хора, цялото човечество на Земята можем. „Можете“ - значи вие, ангелите, които сте горе. „Могат“ - значи всички богове, които сте горе. Ако така схващате този дълбок смисъл, веднага ще започнат да се събуждат у вас тези висши чувства, естествено ще растат и тогава всички окръжающи около вас ще бъдат разположени, ще ви обичат.
към текста >>

Светските хора се радват и веселят.
Казвате много пъти: „Какъв ще бъде моят бъдещ живот? “ Като станеш сутрин и кажеш: „Това ще направя, онова ще направя“, това ще бъде твоят бъдещ живот. Казваш: „Аз ще го смажа него“ - за в бъдеще ще те смажат тебе. Като кажеш, че ще направиш добро някому, то значи, че за в бъдеще теб ще ти направят добро. Трябва да бъдете бодри и весели, защото най-велики тайни ви се откриват със страданията. Светските хора се радват и веселят. Духовните хора си придават една сериозност и с това дават вид, че на тях се налага сериозен живот. А духовен човек се разбира всеки, който живее съзнателно. Ще ви дам пример за истински духовен човек. Един майстор зидар давал наставления на слугите си как да дигнат един голям камък върху къщата, но като показвал, камъкът паднал върху ръката му и му откъсва един пръст. Той се обърнал към Бога и казал: „Благодаря Ти, Боже, че не ми се откъсна цялата ръка!
към текста >>

А духовен човек се разбира всеки, който живее съзнателно.
Казваш: „Аз ще го смажа него“ - за в бъдеще ще те смажат тебе. Като кажеш, че ще направиш добро някому, то значи, че за в бъдеще теб ще ти направят добро. Трябва да бъдете бодри и весели, защото най-велики тайни ви се откриват със страданията. Светските хора се радват и веселят. Духовните хора си придават една сериозност и с това дават вид, че на тях се налага сериозен живот. А духовен човек се разбира всеки, който живее съзнателно. Ще ви дам пример за истински духовен човек. Един майстор зидар давал наставления на слугите си как да дигнат един голям камък върху къщата, но като показвал, камъкът паднал върху ръката му и му откъсва един пръст. Той се обърнал към Бога и казал: „Благодаря Ти, Боже, че не ми се откъсна цялата ръка! “ Който гледа така, той е духовен. Сегашните жени трябва да образуват една велика атмосфера, трябва всички да си помагате.
към текста >>

Ще ви дам пример за истински духовен човек.
Като кажеш, че ще направиш добро някому, то значи, че за в бъдеще теб ще ти направят добро. Трябва да бъдете бодри и весели, защото най-велики тайни ви се откриват със страданията. Светските хора се радват и веселят. Духовните хора си придават една сериозност и с това дават вид, че на тях се налага сериозен живот. А духовен човек се разбира всеки, който живее съзнателно. Ще ви дам пример за истински духовен човек. Един майстор зидар давал наставления на слугите си как да дигнат един голям камък върху къщата, но като показвал, камъкът паднал върху ръката му и му откъсва един пръст. Той се обърнал към Бога и казал: „Благодаря Ти, Боже, че не ми се откъсна цялата ръка! “ Който гледа така, той е духовен. Сегашните жени трябва да образуват една велика атмосфера, трябва всички да си помагате. Гледайте да имате всички вътрешно разположение и да сте доволни от малкото, което имате.
към текста >>

58. 9. КОЙТО НАМИГНУВА

Да намигне човек, това са два момента: единият - като се затваря окото, а другият - когато се отваря.
Забележете, че от всички човешки чувства окото заема едно от най-видните места. Окото си служи с виделина и с нея се докосваме до предметите. Усещанията в ухото се предават чрез известни вибрации на въздуха, при обонянието също чрез вибрации на въздушните частици се предават миризмите. Но щом се дойде до вкуса и осезанието, трябва да си служим с чисто физически средства - с доближаване до езика, с попипване с пръстите. Следователно окото има чисто умствено значение. Да намигне човек, това са два момента: единият - като се затваря окото, а другият - когато се отваря. Отварянето, това е денят, то е един миг. Като си отвориш и затвориш очите, то е един период от 24 часа. Като си затвориш очите, тогава стават всички престъпления в света, това намигване всички го вършите. Когато влезе някоя лоша мисъл у вас, вие намигате. Някой греши, значи често намигва.
към текста >>

Под „намигване“ се разбира човек, който не иска да учи Божествените закони.
Днес намигнеш, утре намигнеш, другиден намигнеш, намигнеш на един момък, на два, на три-виждаш, че всички тръгнали подир теб, цял скандал станало. Ако една мома е сериозна, никой няма да я преследва. В живота има много такива момци. Не мислете, че такива момци има само на физическото поле. Има ги и в сърцето, и в ума. Под „намигване“ се разбира човек, който не иска да учи Божествените закони. У нас българите имат обичай да си клатят главата, в знак на потвърждение или отрицание. Когато утвърждават нещо, поклатват си главата надолу, а когато отричат - нагоре. Ще забележите, че и конят си така поклатва главата. Това движение, това поклатване означава нещо. Когато конят си поклатва главата, то значи: „Господарю, този път, по който вървиш ти, жена ти и децата ти, няма да те изведат на добро.“ На физическото поле конят е емблема на интелигентността.
към текста >>

Когато човек започва да губи своето душевно равновесие, той клати главата си, мига с очи и си движи краката.
Ако, като минавате покрай някой кон, той поклати главата си, то означава: „Приятелю, докато не изхвърлиш тази мисъл от главата си, няма да ти тръгне работата.“ Поправи поведението си - иди при този кон, ще видиш, че той няма да поклати главата си. Когато вашият ум си поклати главата като един часовник, това показва, че няма да ти върви работата. Гледай твоят ум да си не клати главата, да стои на едно място и да работи. Това има отношение и до някои психически състояния. Хора, които са много нервни, мигат с очите си. Когато човек започва да губи своето душевно равновесие, той клати главата си, мига с очи и си движи краката. Но това движение е неправилно, то е като една вихрушка, която само прах дига. Обяснявам си закона на скръбта. Някои казват: „Скърбен съм.“ Хубаво, дръж очите си отворени. „Но много ми е тежко на душата.“ Дръж очите си отворени. „Боли ме гърбът.“ Изложи го на слънце.
към текста >>

Човек има три вида очи: едните са физически, другите - на душата и третите - на ума.
„Боли ме гърбът.“ Изложи го на слънце. Дръж ума си бодър, свеж и отвори очите си към Бога. Казваш: „Е, сега за Господ ще седна да мисля.“ Е, та ти с това си затворил очите. Някоя мома се влюби в някой момък и затваря вече очите си за майка си, за баща си, за всички вкъщи, за момъка само мисли. Така и ние: затворим си очите, душата и сърцето и започваме да мислим само за временни неща. Човек има три вида очи: едните са физически, другите - на душата и третите - на ума. Ако в това се съмнявате, направете един малък опит: Станете сутрин много неразположени, спрете се и кажете: „Няма да намигвам.“ Отправете ума си към Бога, започнете да мислите за Бога, за всичко хубаво, за ангелите. Помислете това 10-15 минути, най-много половин час, веднага ще придобиете равновесие на душата. А сега как се лекувате? Станете сутрин - неразположени сте. Турите раницата си на гърба и тръгнете по съседки и започвате: „Знаеш ли колко ми е тежко?
към текста >>

Човек, който не може да мисли добре, той си удря главата в стената.
Някой ще каже: „По благодат съм спасен.“ Как? Като паднеш във водата и те извадя, да, по благодат си спасен, но като те извадя, трябва да се научиш да работиш. Аз ви говоря върху прочетения стих, защото зная, че вие много се ритате в устата. Знаете ли, че човешката уста е едно от скорострелните оръдия, ужасна картечница е тя. Досега тя е била в чужди ръце и ние трябва да я освободим. Човек, който не може да мисли добре, той си удря главата в стената. По главите аз класифицирам хората така: едни, на които главите са разумни; други, на които главите са от тиква; а трети - с глави от чутура. Този, който си бие главата в стената, има такава от чутура. Ако главата ви е от тиква или чутура, няма шанс за успех. Трябва да направите мозъкът ви да работи и да свършва работата си. Не искам да се обезсърчавате, да не работите.
към текста >>

Вътре в човека има три подразделения.
Не намигайте, а дръжте мислите си отворени. Който и да дойде у вас, нека дойде, но без да му намигате. Защото Христос казва: „Всеки, който влезе през плета, крадец е и разбойник.“ Всяка мисъл трябва да влиза през вашите очи и мозък. Всяка мисъл, която е влязла през сърцето ви, тя е един разбойник. Всяка такава мисъл не трябва да ви безпокои, но да се държи вън от кошарата. Вътре в човека има три подразделения. В православната църква има също три подразделения, които са измислени от хиляди, хиляди години. Това показва вървежа, развитието на човека. Първо иде отделението за оглашените, после - за верующите и трето - за свещеника, който свещенодействува, разбира начина, по който да се служи на Бога. Попът е учителят. Олтарът е мястото на учителя, който излиза оттам, турва огън и тамян в кадилницата, кади.
към текста >>

Това показва вървежа, развитието на човека.
Защото Христос казва: „Всеки, който влезе през плета, крадец е и разбойник.“ Всяка мисъл трябва да влиза през вашите очи и мозък. Всяка мисъл, която е влязла през сърцето ви, тя е един разбойник. Всяка такава мисъл не трябва да ви безпокои, но да се държи вън от кошарата. Вътре в човека има три подразделения. В православната църква има също три подразделения, които са измислени от хиляди, хиляди години. Това показва вървежа, развитието на човека. Първо иде отделението за оглашените, после - за верующите и трето - за свещеника, който свещенодействува, разбира начина, по който да се служи на Бога. Попът е учителят. Олтарът е мястото на учителя, който излиза оттам, турва огън и тамян в кадилницата, кади. Ако питате днешните попове защо правят това, защо кадят, те не знаят защо. Аз зная защо.
към текста >>

Когато човек в моралния свят извърши една грешка, усеща една голяма скръб, защото в него се събират много утайки.
Щом започне да се мърда от едно място на друго, кажи му: „Господине, ти си влязъл в моя организъм, когато очите ми са били затворени, но сега заповядай към задните врата.“ А задни врата ние имаме много. Като се простуди някой, лекарите му дават аспирин, който докарва изпотяване. Порите, през които става изпотяването, са задни врати. Не казвам, че не трябва да се изпотявате, но казвам, че една мисъл, когато се сгъсти и влезе в нашето физическо тяло, трябва да излезе вън чрез тези пори. Порите са били жертва на нашите очи и казват: „Ние сме готови да услужим на нашия господар.“ През тях излизат всички нечистотии. Когато човек в моралния свят извърши една грешка, усеща една голяма скръб, защото в него се събират много утайки. Не махай тази скръб, но бъди герой, да изучиш причината на тази скръб. Някой казва: „Искам да бъда светия.“ Като искаш да станеш такъв, върви по пътя, по който са минали те. А тебе те заболи гръбнакът и хайде - скоро при мене. Болките, скърбите, страданията са необходими и за тях не съжалявайте, но намерете начин, по който да ги използвате. Дяволът е влязъл у нас, но ние няма да го изхвърлим навън, а ще го впрегнем на работа и ще му кажем: „Приятелю, ние 8000 години ти работихме, твой ред е сега и ти на нас толкова години да работиш.“ Дяволът е интелигентно същество, затова трябва да го накарате на работа.
към текста >>

Ако главата му отзад [е] вирната или сплескана, ако очите му са много малки, устата - много тънки, какво очаквате от такъв човек?
Ребус е този свят заради[1] нас. Например вие се оженвате за един мъж и искате да бъдете щастливи, но не можете да се споразумеете. У кого е грешката? И у мъжа ви липсва нещо, и у вас също. И двамата сте влезли със затворени очи. Ако главата му отзад [е] вирната или сплескана, ако очите му са много малки, устата - много тънки, какво очаквате от такъв човек? Това показва, че не сте един за друг. Добре, какво остава тогава? Да направите вашата уста по- дебела, да развиете вашето сърце. За да развиете вашето сърце, трябва да турите в действие волята си. френолозите казват, че сегашните хора имат 41 врати, през които може да приемат хората.
към текста >>

Но ще кажеш: „Не искам да лицемеря.“ Няма какво, ще гладиш, ще милваш, ще лъснеш този човек.
И децата знаят този закон и забележете как те искат нещо. Започват: „Мамо, дай това! “ - „Не може.“ Започва тогава то да те милва, целува и най- после ти се съгласяваш. То е отворило една от твоите врати и е влязло вътре. Умно е това дете и то по този начин е употребило своята воля. Но ще кажеш: „Не искам да лицемеря.“ Няма какво, ще гладиш, ще милваш, ще лъснеш този човек. Неговата ръка е нечиста - ще я измиеш, ще направиш една превръзка. Трябва да изучаваме човешката душа. Това не е лесно изкуство. Аз говоря за здрави хора, но ако и двамата са болни, тогава ще извикате някой ваш ближен отвън. Някой път се роди едно дете, то ще лекува баща си и майка си.
към текста >>

А учените хора казват: „Не използвай лъчите му, защото не го знаеш какво е.“ Човек, който е тръгнал към Бога, колкото и малко да се замислюва за Него, той е спасен, колкото и да е лош като човек.
Аз взимам това не само на физическото поле, но и в духовния свят, гдето причините са едни и същи. Молиш се на Бога, но не излизаш от избата си. Първото нещо е да отвориш очите си към Бога. Но ще кажеш: „Не зная какво е Бог.“ Това не е важно. Аз може да не зная какви са елементите на Слънцето, но излагам гърба си на него и се ползувам от лъчите му. А учените хора казват: „Не използвай лъчите му, защото не го знаеш какво е.“ Човек, който е тръгнал към Бога, колкото и малко да се замислюва за Него, той е спасен, колкото и да е лош като човек. Знайте, че в това учение, за което ви говоря, човек не погинва. Ако изгубите ръцете, краката, очите, ушите си и т.н., и тогава няма погинване. Но казвате: „Изпъдили го.“ Нищо, той е изпъден от училището за година, две, но после ще го приемат да учи пак. Който смущава другите, той се изпъжда вън. Ако вие не изпълнявате това, което ви учат, ще ви изпъдят, за да дойдат други, които искат да слушат и изпълняват.
към текста >>

Знайте, че в това учение, за което ви говоря, човек не погинва.
Молиш се на Бога, но не излизаш от избата си. Първото нещо е да отвориш очите си към Бога. Но ще кажеш: „Не зная какво е Бог.“ Това не е важно. Аз може да не зная какви са елементите на Слънцето, но излагам гърба си на него и се ползувам от лъчите му. А учените хора казват: „Не използвай лъчите му, защото не го знаеш какво е.“ Човек, който е тръгнал към Бога, колкото и малко да се замислюва за Него, той е спасен, колкото и да е лош като човек. Знайте, че в това учение, за което ви говоря, човек не погинва. Ако изгубите ръцете, краката, очите, ушите си и т.н., и тогава няма погинване. Но казвате: „Изпъдили го.“ Нищо, той е изпъден от училището за година, две, но после ще го приемат да учи пак. Който смущава другите, той се изпъжда вън. Ако вие не изпълнявате това, което ви учат, ще ви изпъдят, за да дойдат други, които искат да слушат и изпълняват. Сега в духовно отношение аз често ви чувам, че биете скамейки.
към текста >>

Един човек, на когото може да помогнеш, е все от Божествения дом.
Искам да градите вашето здание. Каквато благородна мисъл дойде у сърцето ви, изпълнете я. Ще изпълните тази мисъл не както е писано в книгите, а както ви подсказва вашето сърце. Ще я изпълните не по принуждение, а по закона на Божествената воля. Може да си кажете: „Е, най-напред ще поправя своя дом.“ Че, всички хора нали са все Божии домове. Един човек, на когото може да помогнеш, е все от Божествения дом. Не престъпвай закона на баща си и майка си, дръж своята воля с тяхната и ще бъдеш спасен. Не се пресилвайте в каляването на волята си. Достатъчно е всеки ден да свършвате най-малката работа. Например, ако дадеш на един човек чаша вода, и то е достатъчно. Ще кажете: „Е, толкова малка работа!
към текста >>

Например, ако дадеш на един човек чаша вода, и то е достатъчно.
Може да си кажете: „Е, най-напред ще поправя своя дом.“ Че, всички хора нали са все Божии домове. Един човек, на когото може да помогнеш, е все от Божествения дом. Не престъпвай закона на баща си и майка си, дръж своята воля с тяхната и ще бъдеш спасен. Не се пресилвайте в каляването на волята си. Достатъчно е всеки ден да свършвате най-малката работа. Например, ако дадеш на един човек чаша вода, и то е достатъчно. Ще кажете: „Е, толкова малка работа! “ И то е нещо сторено. Друго: Не отивайте в други къщи, по разни семейства, когато ви е много тъжно скръбно, за да ви олекне, т.е. не носете своя боклук в къщата на ближните си. Това не е наука, не така трябва да ти олекне.
към текста >>

Аз харесвам светските хора, защото те вървят много добре, те обръщат голямо внимание на физическата чистота.
Ученик, който е нечист, не се приема. Не разбирам с това да станете педанти, да се вглеждате в хорската чистота. Всеки да се занимава със своето. Който се занимава с хорските нечистотии, той се покварва. Така ще започнем от физическото към духовното. Аз харесвам светските хора, защото те вървят много добре, те обръщат голямо внимание на физическата чистота. От тях се иска само крачка напред, за да влязат в царството Божие. Имат ли това изкуство - физическата чистота, ще започнат духовната. Тези неща са потребни за създаване на една благоприятна атмосфера за човешката мисъл. От нечистотата на мислите се създава една неприятна атмосфера, от която учениците се демагнитизирват. Не, всякога за работата на ума е потребна чистота.
към текста >>

Столът е символ на известно положение, което човек трябва да заеме в света.
Вие искате да започнете с големи работи, но ние трябва да се повърнем назад. Когато Христос дойде от онзи свят, Господ Го изпрати в най-ниското положение - на училище. Той се учи близо до 33 години, макар че произлизаше от най-високото положение. Смири се, послушен биде, впрегна се в дърводелие, работеше столове. Той правеше столове за вас, които сега все за столове спорите. Столът е символ на известно положение, което човек трябва да заеме в света. И вкъщи, навсякъде, все за столове спорят. Христос учи това изкуство, да прави столове, та, като седнете на тях, да ви е приятно. Христос имаше желание и да спаси хората. В какво се състои то? Той ги учеше да ядат здравословна храна.
към текста >>

59. 21. СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ДУХА

В най-широк смисъл, когато човек има в себе си разумния живот, той живее като музикант и като поет.
Изпейте 1 стих от „Любовта“. Тихо я изпейте. Ще ви говоря върху 26-и стих от тази глава: „А когато дойде Утешителят, Когото аз ще ви изпратя от Отца, Духът на Истината, Който от Отца изходи, Той ще свидетелствува за Мене.“ Духът, това е най-възвишеното, най-чистото, най-святото. И в тази святост, Духът носи условията на разумния човешки живот. Аз употребявам тази дума „разумен“, но бих употребил и друга дума. В най-широк смисъл, когато човек има в себе си разумния живот, той живее като музикант и като поет. Той е всякога весел, има мир в душата си, него светът не го тревожи, нищо не го смущава. Такъв човек не е дребнав. Той не се спира върху дреболиите на живота. Той се спира само върху онова, великото, което Бог е създал. Сега да допуснем, че някой донесе таралеж в градината ви - когато вие рачите да хванете този таралеж, той ще ви убоде.
към текста >>

Такъв човек не е дребнав.
Ще ви говоря върху 26-и стих от тази глава: „А когато дойде Утешителят, Когото аз ще ви изпратя от Отца, Духът на Истината, Който от Отца изходи, Той ще свидетелствува за Мене.“ Духът, това е най-възвишеното, най-чистото, най-святото. И в тази святост, Духът носи условията на разумния човешки живот. Аз употребявам тази дума „разумен“, но бих употребил и друга дума. В най-широк смисъл, когато човек има в себе си разумния живот, той живее като музикант и като поет. Той е всякога весел, има мир в душата си, него светът не го тревожи, нищо не го смущава. Такъв човек не е дребнав. Той не се спира върху дреболиите на живота. Той се спира само върху онова, великото, което Бог е създал. Сега да допуснем, че някой донесе таралеж в градината ви - когато вие рачите да хванете този таралеж, той ще ви убоде. Как мислите, тия тръне на този таралеж Господ ли ги направи? Не, те са изкуство на самия таралеж.
към текста >>

Тъй щото всичките усилия на живота на една душа, на един човек на Земята, да бъдат насочени към известен плод; вън от този плод той не може да се радва никога.
“ Плодът е това. Сега вие, които сте тръгнали, вътре е плодът. Плодът на вашата душа, той е вътре. „И когато - казва Христос - дойде Духът, Той ще ви научи“ - първото нещо. И: „А когато дойде Утешителят, Когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на Истината, Който от Отца изходи, Той ще свидетелствува за Мене.“ Той ще свидетелствува дали вие имате грозде или нямате, после, дали вашето лозе правилно се развива или не. Тъй щото всичките усилия на живота на една душа, на един човек на Земята, да бъдат насочени към известен плод; вън от този плод той не може да се радва никога. Кое е онова, което ви радва? Вас самите ви радва, ако имате някоя добродетел. Добродетелта, която живее във вас, вложена от Духа, тя ви радва. И казва Христос, понеже Той представя Божията любов и мъдрост: „Духът, който Аз ще ви изпратя, Той ще свидетелствува“; и на друго място казва: „Той ще ви научи и ще ви припомни.“ Какво ще ви припомни Духът? Духът ще ви припомни за всичките тия плодове, които вие трябва да имате в душата си.
към текста >>

Основните причини са това: всеки един човек иска да опита плода на Духа.
При ония лозя, дето има грозде, а дето няма, минават и заминават. И Духът, когато дойде, Той всякога ще се спре при една душа, у която има това грозде. Три вида лозе има: едни, които не са се развили, обещават нещо; други, които са се развили, листа имат много, това е втората фаза; и трети, на които плодът вече се е оказал и очаква да узрее и всеки, кой как погледне, казва: „Тази лоза наближава.“ И всички чакат да узрее и да опитат гроздето. И може да ви кажа кои са онези причини, които ви заставят да имате приятели - за да опитате неговия сладък плод, това е причината. Искате да имате някой приятел, някоя приятелка. Защо? Основните причини са това: всеки един човек иска да опита плода на Духа. Сега, за да могат тия лози правилно да се развиват, за да може Духът правилно да работи във вас, тази лоза трябва да има почва. Т.е. 3 неща в живота са необходими: първо - почва, второ - семето и трето - онзи, който ще посее плода. Ако ние имаме почва, а нямаме семето, нищо няма да излезе. Ако имаме лозата, а нямаме почва, пак нищо няма да излезе. А ако имаме почва и семе, а няма лозар, който да обработва семето, и това не може.
към текста >>

Ако вие си направите къща и очаквате някой ваш приятел или наемател да дойде да живее, той най-първо ще разгледа каква е къщата ви, после ще избере само ония стаи, които са най-хигиенични, да имат източни и южни прозорци и прозорците да са големи и хубави и после ще каже: „Вашите стаи са отлични, аз ще дойда да живея при вас.“ И когато Божественият Дух дойде да живее у човека, Той гледа дали имате истински стаи.
Сега ще направя едно сравнение: почвата, това сте вие - сега според думите на Христа; лозата, то е Словото, което е вложено във вас, а лозарят, то е Духът, Който обработва, това е Божественият Дух. Всяка една възвишена мисъл, всяко едно възвишено желание, които се разработват във вас, цъфтят и радват душата ви. Те се подкрепят от този Божествен Дух. Сега, за да може да дойде у вас Духът и да заживее този Божествен Дух, изискват се особени условия. И ще ви направя едно сравнение. Ако вие си направите къща и очаквате някой ваш приятел или наемател да дойде да живее, той най-първо ще разгледа каква е къщата ви, после ще избере само ония стаи, които са най-хигиенични, да имат източни и южни прозорци и прозорците да са големи и хубави и после ще каже: „Вашите стаи са отлични, аз ще дойда да живея при вас.“ И когато Божественият Дух дойде да живее у човека, Той гледа дали имате истински стаи. Същият закон е и тук. И като четете цялата глава, Христос разправя какви са условията, за да дойде Духът. Едно от условията е любовта. Сега вие ще кажете: „Тази любов, все за любов говори! “ Аз сега говоря за любовта в нейната трета степен, не за любовта като неразвитото лозе, нито за любовта като лозето само с листя, а говоря само за любовта като лозето с грозде.
към текста >>

Дошло е времето да се покаже какво е естеството на човека.
Тази лоза и отличният плод показват нейното вътрешно качество какво е. За това казва Христос: „От плода ще ги познаете.“ Та, сега и Господ иска вас да познае, всинца ви, от плода. И Той иска да ви опита. Вие се криете, но Той работи, да ви накара да дадете нещо, да ви застави да се изявите. Вие не искате да се изявите, казвате: „Не е дошло времето.“ Не, не. Дошло е времето да се покаже какво е естеството на човека. Но вие ще си кажете тъй: „Ако дам плода и ако той не е тъй, както трябва да е? “ Там е, трябва да излезе всичко наяве, защото колкото по-рано излиза, толкова по-хубаво, понеже вие ще знаете какви сте. А сега вие имате за себе си едно понятие по-високо или по-долно. Тъй вие ще знаете какви сте. Кое е най-хубавото грозде в България?
към текста >>

Писанието казва: „Понеже сте изгубили първата любов.“ Тази любов я имат и християни, те, като пламнат, казват: „Аз за Господа съм готов всичко да направя.“ Но като дойде до жертвата, казват: „Това е празна работа, човек пък да не е толкова идеален и толкова усърден, малко по-хладен да бъде“ - и свършва.
И когато аз говоря за Любовта, че трябва да се освободите, аз подразбирам Любовта, Която произтича от Божествения Дух, а не обикновената любов, която произтича от хората. Има любов, която произтича само от хората, тя е като прегоряла слама. И тя живее ден и половина. Тя е толкова интензивна, че онзи, който я има, и казва: „Аз без тебе не мога да живея! “ Но след ден и половина разбира тази любов и казва: „Не я искам, тя не струва - ден и половина живее.“ И следователно, сегашните хора, аз ви виждам, все плачете за изгубената си любов. Писанието казва: „Понеже сте изгубили първата любов.“ Тази любов я имат и християни, те, като пламнат, казват: „Аз за Господа съм готов всичко да направя.“ Но като дойде до жертвата, казват: „Това е празна работа, човек пък да не е толкова идеален и толкова усърден, малко по-хладен да бъде“ - и свършва. И тази е първата любов, която свързва всички същества, тя ги стопля като печка, която трябва всякога да подклаждате и туряте дърва. Знаете ли как се подхранва тя? Дойде някоя приятелка. Вие малко сте изгубили доверието, но тя ви каже: „Колко сте хубава, колко Ви обичам, искам да Ви прегърна и целуна! “ А вие се въодушевите, разположите се.
към текста >>

Нали човекът, който има от вас да взема, вие не го познавате, обаче този, от когото вие имате да взимате, него много добре го познавате.
Първият, Когото познавате в света, като сте излезли, Първият Той е, Който ви е изпратил на този свят и Той е, Който ви спасява. Следователно това е първият. И казва Христос: „Аз съм алфа и омега, начало и край.“ Вие казвате: „Как да познаем Христа? “ Вие Го познавате, там не се спирайте, познавате Го. И ако не Го познавате, имате да давате, а ако Го познавате, имате да вземате. Нали човекът, който има от вас да взема, вие не го познавате, обаче този, от когото вие имате да взимате, него много добре го познавате. Защо го познаваш? - „Има да ми дава! “ Вие как познавате мъжа си? Има да ви дава. Мъжът как познава жена си?
към текста >>

Не е лошо да бъде човек пръв, но при изпълнение на волята Божия пръв е само Господ, начало на нещата, това е Той, а ние не може да бъдем първи.
И в кутията намерили 12 билетчета с 12 имена - всяка една е гласувала за себе си. И сега вие, в тази Христова кутия, всяка гласува за себе си и няма кой да поднесе букета. Като се отвори кутията, вътре има толкова имена, колкото и жени има. Всяка е гласувала за себе си. Това не е лъжа. Не е лошо да бъде човек пръв, но при изпълнение на волята Божия пръв е само Господ, начало на нещата, това е Той, а ние не може да бъдем първи. Онзи, Който създава нещата, Той е първият. Та, когато дойде този Дух, Той ще внесе това дълбоко разбиране в душите ви. Самоотверженост се иска. Казвате някой път: „На този мъж аз толкова съм служила! “ Но вие на мъжа още не сте служили.
към текста >>

Сега в света, за да се опише някой човек, ти трябва много да го обичаш или много да го мразиш.
И когато този Дух дойде, той ще внесе туй, от което вие имате нужда. Аз съм говорил много пъти и не искам моята беседа тъй да остане, без последствие. Вие запитвали ли сте се като какви жени сте сега? Може ли да ми опишете? Ако аз бих ви дал тази тема: „Какви жени сте, по какво се отличавате“, как бихте се описали? Сега в света, за да се опише някой човек, ти трябва много да го обичаш или много да го мразиш. Тъй е. Ще изкараш всичките негови отрицателни черти. За да опишеш един човек, трябва или да го обичаш, или да го мразиш. Сега тия мъже на Земята вие ги мразите, това го зная. Следователно, жената казва за мъжа си: „Не му вярвай, каквото и да каже, не му вярвай!
към текста >>

За да опишеш един човек, трябва или да го обичаш, или да го мразиш.
Може ли да ми опишете? Ако аз бих ви дал тази тема: „Какви жени сте, по какво се отличавате“, как бихте се описали? Сега в света, за да се опише някой човек, ти трябва много да го обичаш или много да го мразиш. Тъй е. Ще изкараш всичките негови отрицателни черти. За да опишеш един човек, трябва или да го обичаш, или да го мразиш. Сега тия мъже на Земята вие ги мразите, това го зная. Следователно, жената казва за мъжа си: „Не му вярвай, каквото и да каже, не му вярвай! “ Прави сте. Щото, в историята на човешката култура, мъжете колко жени са продавали, колко крака не са счупили? И прави сте.
към текста >>

И когато човек получи тази целувка, той на Земята не седи.
Вие досега целувки не сте имали още. Целувка, такава целувка не сте имали. Трябва да ви целуне този мъж, този, който е чист, в който е било вашето начало. А сега, че ви целува сегашният мъж, това не е целувка. Та, когато ние говорим за целувка, ние ще я чакаме, още дълъг период има, докато дойде тази целувка. И когато човек получи тази целувка, той на Земята не седи. Той си заминава за своето отечество и напуща този дом. Тия неща, които сега ви спъват, той ги напуща и по форма той е свободен. Та, душата е нещо вътрешно. Човек не може да се опорочи от вън, той е вътре. Грехът не е нещо външно.
към текста >>

Човек не може да се опорочи от вън, той е вътре.
Та, когато ние говорим за целувка, ние ще я чакаме, още дълъг период има, докато дойде тази целувка. И когато човек получи тази целувка, той на Земята не седи. Той си заминава за своето отечество и напуща този дом. Тия неща, които сега ви спъват, той ги напуща и по форма той е свободен. Та, душата е нещо вътрешно. Човек не може да се опорочи от вън, той е вътре. Грехът не е нещо външно. Грехът е нещо вътрешно, в душата. И тъй, „Когато този Дух на истината дойде, Той ще свидетелствува за Мене, и вие ще свидетелствувате.“ И аз желая всинца вие да свидетелствувате. Може ли да свидетелствувате? - Можем.
към текста >>

Вие живеете в една епоха много важна, както светските хора казват „с историческа важност“.
Онези, които говорят за жените, как трябва да постъпят, и понеже те подигнаха въпроса и щяха да го решат кардинално, и дойде всеобщата война и те спряха малко. Започнаха въпроса за еманципацията на жената, не еманципация, а разбиране, кардинално как седи въпросът. Дойде войната, пак се сплетоха и мъже, и жени и не могат да разберат основно въпроса. А той трябва да се реши. И по този начин жените ще решат въпросите. Вие живеете в една епоха много важна, както светските хора казват „с историческа важност“. Сега или никога! Тъй седи въпросът! Сега е въпросът, сега ако не решите този въпрос, никога няма да го решите. И ще имате сърце отворено, няма да кажете: „Не сме добри.“ Господ ще заличи греховете, ще ги хвърли зад гърба Си, няма да ги погледне. Всичките грехове тъй ще ги хвърли зад гърба Си.
към текста >>

Тъй, когато човек скъса веднъж завсякога със злото.
Но сега тъй както сте, и да се молите не може. Сега се молиш да вършиш волята Божия, а утре търсиш един от чуждите мъже и казваш: „Кой ще ме храни? “ Стига вече толкова! 8000 години робуване е достатъчно. Понеже от 8000 години е, ще се скъса вече ремикът. Тъй, когато човек скъса веднъж завсякога със злото. То е великото зло, с което трябва да скъса човек, да се отдели. И тогава ще обърне ума си към Бога. И ще разбере, че в Бога няма промяна, няма измяна. Той е един и същ. Той не е човек.
към текста >>

То е великото зло, с което трябва да скъса човек, да се отдели.
Сега се молиш да вършиш волята Божия, а утре търсиш един от чуждите мъже и казваш: „Кой ще ме храни? “ Стига вече толкова! 8000 години робуване е достатъчно. Понеже от 8000 години е, ще се скъса вече ремикът. Тъй, когато човек скъса веднъж завсякога със злото. То е великото зло, с което трябва да скъса човек, да се отдели. И тогава ще обърне ума си към Бога. И ще разбере, че в Бога няма промяна, няма измяна. Той е един и същ. Той не е човек. Той е Великият Дух, няма промяна у Него.
към текста >>

Той не е човек.
Тъй, когато човек скъса веднъж завсякога със злото. То е великото зло, с което трябва да скъса човек, да се отдели. И тогава ще обърне ума си към Бога. И ще разбере, че в Бога няма промяна, няма измяна. Той е един и същ. Той не е човек. Той е Великият Дух, няма промяна у Него. „Благоутробен“ се казва за Него, „многомилостив“, пълен с любов към онези, които се каят, които вършат Неговата воля. Този въпрос сега ще го решите. Няма да си правите илюзии: „Аз не съм като другите жени! “ Едно ви моля само: не си правете илюзии „не съм като другите жени.“ Гледайте да бъдете тази жена.
към текста >>

60. 27. ИСТИНА И ЖИВОТ

Дето и да ви тури човек, вие озобвате листата, на което и дърво да ви турят, по всичките правила си вършите работата.
27. ИСТИНА И ЖИВОТ „Духът Божи'' Тайна молитва Ще прочета 3-та глава от Посланието към Коринтяните, дето апостол Павел се обръща към младите християни, които са тръгнали скоро в пътя. На всинца ви трябва едно ново разбиране. Сега имате едно разбиране, но туй разбиране аз го наричам разбиране на гъсениците. Там всички сте специалисти. Дето и да ви тури човек, вие озобвате листата, на което и дърво да ви турят, по всичките правила си вършите работата. И право е: За да живее човек, той трябва да иззобва. Но това е старият живот, животът на плътта. И после, като погледнеш, листата ги няма там. Питам: След като са яли гъсениците, има хора по- умни, те им дават да ядат, ядат и после, като станат какавиди, взимат ги, опарят ги и като им извадят нишките, направят си хубави копринени дрехи. Но пострадаха гъсениците и дърветата.
към текста >>

И право е: За да живее човек, той трябва да иззобва.
27. ИСТИНА И ЖИВОТ „Духът Божи'' Тайна молитва Ще прочета 3-та глава от Посланието към Коринтяните, дето апостол Павел се обръща към младите християни, които са тръгнали скоро в пътя. На всинца ви трябва едно ново разбиране. Сега имате едно разбиране, но туй разбиране аз го наричам разбиране на гъсениците. Там всички сте специалисти. Дето и да ви тури човек, вие озобвате листата, на което и дърво да ви турят, по всичките правила си вършите работата. И право е: За да живее човек, той трябва да иззобва. Но това е старият живот, животът на плътта. И после, като погледнеш, листата ги няма там. Питам: След като са яли гъсениците, има хора по- умни, те им дават да ядат, ядат и после, като станат какавиди, взимат ги, опарят ги и като им извадят нишките, направят си хубави копринени дрехи. Но пострадаха гъсениците и дърветата. Но хората казват: „Нека страдат гъсениците, ние си направихме копринени дрехи да имаме.“ Ще кажете: „Отвънка коприна, а отвътре коприва.“ Това са един вид разсъждения.
към текста >>

Всички казват: „Сега Господ да ни даде, пък на стари години, като си свърша науките, като си наредя децата, после, една-две години като останат, ние ще работим за Господа тъй, с всичкото си сърце.“ Отлична програма е тази, но аз не съм срещал нито един стар човек, който да е изпълнил своята програма.
Сега сам ще идеш на нивата да сееш. После, като роди нивата, ще дадеш всичко на света, ще задържиш само семето за себе си и всичката печалба пак ще дадеш. Та, на вас ви трябва едно разбиране. Не на всички християни е дадено както искат. Има едно неразбиране. Всички казват: „Сега Господ да ни даде, пък на стари години, като си свърша науките, като си наредя децата, после, една-две години като останат, ние ще работим за Господа тъй, с всичкото си сърце.“ Отлична програма е тази, но аз не съм срещал нито един стар човек, който да е изпълнил своята програма. Щом дойдат стари години, човек каже: „Краката не държат. Господи, аз обещах, но не мога да изпълня обещанието си. Не мога ли да отложа за друг живот? “ Тъй щото, на млади години той се е молил и на стари години се е молил все да го кредитират и щом иде в онзи свят, там кажат: „Този е от тези, кредитираните.“ Но в онзи свят нищо няма да му кажат, ще го върнат назад. Превърнете cei'a правилото.
към текста >>

Щом дойдат стари години, човек каже: „Краката не държат.
После, като роди нивата, ще дадеш всичко на света, ще задържиш само семето за себе си и всичката печалба пак ще дадеш. Та, на вас ви трябва едно разбиране. Не на всички християни е дадено както искат. Има едно неразбиране. Всички казват: „Сега Господ да ни даде, пък на стари години, като си свърша науките, като си наредя децата, после, една-две години като останат, ние ще работим за Господа тъй, с всичкото си сърце.“ Отлична програма е тази, но аз не съм срещал нито един стар човек, който да е изпълнил своята програма. Щом дойдат стари години, човек каже: „Краката не държат. Господи, аз обещах, но не мога да изпълня обещанието си. Не мога ли да отложа за друг живот? “ Тъй щото, на млади години той се е молил и на стари години се е молил все да го кредитират и щом иде в онзи свят, там кажат: „Този е от тези, кредитираните.“ Но в онзи свят нищо няма да му кажат, ще го върнат назад. Превърнете cei'a правилото. Като ставате сутрин, турете правилото върху себе си, за да го разберете.
към текста >>

Казвам: Това е една алегория, за да разберете вътрешния смисъл, докато човек се освободи и стане силен не по един механически начин.
Това е негова работа. Страхуваш ли се, неверник ли ставаш, все той ти предава тия работи, като наследство. Като си замине от тебе, тогава дохождат други да го търсят, дето е квартирувал, и ти плащаш всичките разноски за дявола. Де ще го търсиш? Всичко е изядено и изпито, оставаш само ти. Казвам: Това е една алегория, за да разберете вътрешния смисъл, докато човек се освободи и стане силен не по един механически начин. Вие искате да станете щастливи отвън, да ви помагат, вие да грешите, а Господ да работи за вас. Ако другите работят, те ще заякнат и прави ще станат, а вие, които нищо не работите, от вас нищо няма да стане. Който оре, богат става, а който става добър, живее, защото животът това е една велика работа. Някой седи и казва: „Не зная какво да правя.“ Друг казва: „Помоли се! “ За какво ще се молиш?
към текста >>

Младият човек не разчита на никого, а старият, понеже има синове, дъщери, приятели, този-онзи, той разчита на тях.
Или идете в някоя дирекция и питайте: „Работа тук има ли? “ Да кажем, че вие отивате при един банкер и искате да го обърнете към Господа, той ще ви плати каквото искате. Пък ако не можете да го обърнете, той казва: „Аз давам само на онзи, който може да ме освободи, да ме извади от ръцете на дявола; който не може, ни пет пари не давам.“ Мъжът казва: „Жена ми, децата ми не ме обичат. Ако можете да ми помогнете, да ми покажете един изходен път, готов съм да ти дам половината от богатството си.“ Вие казвате: „Добър е Господ.“ - „Аз зная, че Господ е добър, но аз съм търговец, черно на бяло трябва тук.“ И тъй, по сегашния път, както хората вървят, те ще дойдат до едно място и ще кажат: „Като бяхме млади, друго беше, но сега вярата ни отслабна.“ Младият е по-работлив, старият е по-мързелив. Сега, как ще си обясните, защо старият става по-мързелив? Младият човек не разчита на никого, а старият, понеже има синове, дъщери, приятели, този-онзи, той разчита на тях. Той казва: „Те ще ми помогнат“ и става мързелив. Така и остарява, а младият е млад и работи сам, той казва: „Нямам познати, но аз да се стегна.“ Хубаво е понякога човек да е млад, да не разчита на хората. Аз считам тия неща лъжливи обещания. Дойде момъкът, който ще се жени за някоя мома - какво й говори? Вие тук сте женени.
към текста >>

Така и остарява, а младият е млад и работи сам, той казва: „Нямам познати, но аз да се стегна.“ Хубаво е понякога човек да е млад, да не разчита на хората.
Пък ако не можете да го обърнете, той казва: „Аз давам само на онзи, който може да ме освободи, да ме извади от ръцете на дявола; който не може, ни пет пари не давам.“ Мъжът казва: „Жена ми, децата ми не ме обичат. Ако можете да ми помогнете, да ми покажете един изходен път, готов съм да ти дам половината от богатството си.“ Вие казвате: „Добър е Господ.“ - „Аз зная, че Господ е добър, но аз съм търговец, черно на бяло трябва тук.“ И тъй, по сегашния път, както хората вървят, те ще дойдат до едно място и ще кажат: „Като бяхме млади, друго беше, но сега вярата ни отслабна.“ Младият е по-работлив, старият е по-мързелив. Сега, как ще си обясните, защо старият става по-мързелив? Младият човек не разчита на никого, а старият, понеже има синове, дъщери, приятели, този-онзи, той разчита на тях. Той казва: „Те ще ми помогнат“ и става мързелив. Така и остарява, а младият е млад и работи сам, той казва: „Нямам познати, но аз да се стегна.“ Хубаво е понякога човек да е млад, да не разчита на хората. Аз считам тия неща лъжливи обещания. Дойде момъкът, който ще се жени за някоя мома - какво й говори? Вие тук сте женени. Сега ще ви приведа да видите дали е вярно това. Аз ще говоря, а вие ще видите, това, което говоря, вярно ли е или не.
към текста >>

Този човек се подига.
Ако цяла година се извинявам, че не зная урока си, какво ще мисли учителят за мене? През цялата година не трябва да имаш нито едно извинение, но всякога трябва да отиваш с научен урок. Пък като си направил някоя погрешка, това е в реда на нещата. Втория път ти ще се изправиш. Третия път ще бъдеш с поправена погрешка. Този човек се подига. И мъчнотиите, които сега имате, това са известни задачи. Някой казва: „Не може без страдания.“ Това са известни погрешки. Ако в живота си нямахте мъчнотии, нищо не можете да научите. Ако учениците, като отиваха на училище, даваха им все разрешени задачи, какво щяха да научат? Ако не им се дадеше някоя лекция да развият или някоя теза да разработят или да нарисуват нещо, какво щяха да научат?
към текста >>

Този живот е безсмислен, той е живот на светските хора.
Някой казва: „Не може без страдания.“ Това са известни погрешки. Ако в живота си нямахте мъчнотии, нищо не можете да научите. Ако учениците, като отиваха на училище, даваха им все разрешени задачи, какво щяха да научат? Ако не им се дадеше някоя лекция да развият или някоя теза да разработят или да нарисуват нещо, какво щяха да научат? Накъде ще работят, накъде ще пеят, но остане ли да не работят нищо, какъв щеше да бъде животът им? Този живот е безсмислен, той е живот на светските хора. Светските хора само си въртят очите на една и на друга страна и казват: „Този е религиозен, този е богат, има голяма къща“ и т.н. Сега вие ще кажете: „Аз го зная този човек, добър е той.“ С въртене на очите нищо не се придобива. Някоя си банка фалирала. Що от това? Ако ти имаш пари в нея, и ти плачеш с нея.
към текста >>

Светските хора само си въртят очите на една и на друга страна и казват: „Този е религиозен, този е богат, има голяма къща“ и т.н.
Ако в живота си нямахте мъчнотии, нищо не можете да научите. Ако учениците, като отиваха на училище, даваха им все разрешени задачи, какво щяха да научат? Ако не им се дадеше някоя лекция да развият или някоя теза да разработят или да нарисуват нещо, какво щяха да научат? Накъде ще работят, накъде ще пеят, но остане ли да не работят нищо, какъв щеше да бъде животът им? Този живот е безсмислен, той е живот на светските хора. Светските хора само си въртят очите на една и на друга страна и казват: „Този е религиозен, този е богат, има голяма къща“ и т.н. Сега вие ще кажете: „Аз го зная този човек, добър е той.“ С въртене на очите нищо не се придобива. Някоя си банка фалирала. Що от това? Ако ти имаш пари в нея, и ти плачеш с нея. Защо влагаш парите си в тази банка, да плачеш и ти с нея?
към текста >>

Сега вие ще кажете: „Аз го зная този човек, добър е той.“ С въртене на очите нищо не се придобива.
Ако учениците, като отиваха на училище, даваха им все разрешени задачи, какво щяха да научат? Ако не им се дадеше някоя лекция да развият или някоя теза да разработят или да нарисуват нещо, какво щяха да научат? Накъде ще работят, накъде ще пеят, но остане ли да не работят нищо, какъв щеше да бъде животът им? Този живот е безсмислен, той е живот на светските хора. Светските хора само си въртят очите на една и на друга страна и казват: „Този е религиозен, този е богат, има голяма къща“ и т.н. Сега вие ще кажете: „Аз го зная този човек, добър е той.“ С въртене на очите нищо не се придобива. Някоя си банка фалирала. Що от това? Ако ти имаш пари в нея, и ти плачеш с нея. Защо влагаш парите си в тази банка, да плачеш и ти с нея? Вложи парите си в държавната банка.
към текста >>

Сега не е въпрос какъв е бил човекът в миналото, то е минало.
- „Как! “ - Като нямаш пари, какво ще правиш? Утре ще изпълниш. Вземете в статистиката например, тя прави изчисления колко хора, които са обещавали, не са изпълнили обещанията си. Тогава как ще се извинят? Сега не е въпрос какъв е бил човекът в миналото, то е минало. В бъдещето какъв ще бъде, то е друг въпрос, но сега какъв може да бъде е важно. Казвате: „Как ще се живее? “ Този е новият начин. Чрез закона на страданията Бог иска да ни научи да бъдем благодарни от днешния живот. Ти, като си извършил нещо, ти си го внесъл в Божествената банка.
към текста >>

Ще кажете: „Може ли човек да се не жени?
Шестият на гърба ти щеше да напише всичките обявления и вечер ще се кара, че не си свършила толкова работа, колкото трябва.“ Тя ме гледа. Казвам: „Провидението иска да те избави. Не ти е определено да се жениш. Можеш и да се ожениш, но ще ти кажа, че ако направиш това, мъжът ти ще те бие по 3 пъти на ден.“ Има нещо, което Бог не позволява, но като настояваме много, Той казва: „Дайте му го! “ Но не ти е определено. Ще кажете: „Може ли човек да се не жени? “ Никой не е останал неженен. Още като дойдеш в света, ти се ожениш вече. И като обичаш, когото обичаш, ти си свързан. Що е женитбата? Женитба без любов не става.
към текста >>

Този човек едва има за себе си 20 лева.
Пък вие, като дойдете на моя живот, с книжки не може, и със симитчета не може, и с любовни писма не може. Обаче на вашето място ще кажете, че можете и с малки работи. Хубаво е хората по този начин да си пишат любовни писма. Я да имате такива писма често - какво насърчение са тези писма, - бихте ли отпаднали духом? Сега, някой не е доволен от малкото, иска да му обещаят 1500 лева за това, за онова. Този човек едва има за себе си 20 лева. И казва: „Много ще съм ти благодарен, ще се моля на Господа за тебе.“ За 1500 лева ще се молиш! Че, ти ако дадеш на един свещеник 10 лева, той ще се моли два пъти повече. Този е пътят на изключението. Ако някой би поискал от мене 1500 лева, какво бих направил, ако бях на ваше място? Ще му пратя звонкови 1500 лева -1 5 лева ще му изпратя и ще кажа: Десетте лева ще потопиш във водата и те ще станат толкова, колкото и ти искаш, а петте лева, и тях ще потопиш във водата и те ще станат толкова, колкото ти искаш.
към текста >>

Всяка една мисъл в човека и всяко чувство в човека може да принесе своя плод.
Когато синът на онази бедна вдовица щяха да продадат като роб, тя отиде при Елисея и той й каза: „Имаш ли празни съдини? “ - „Имам.“ - Друго нещо имаш ли? “ - „Имам една стъкленица с масло.“ - „Събери колкото съдини можеш от съседките си, затвори се и почни да преливаш стъкленицата с маслото в празните съдини.“ Като почнала да прелива, напълнила съдовете и казала: „Дайте още съдини! “ - „Нямам.“ Казва пророкът: „Иди сега и продай маслото и откупи сина си.“ Стига вие да имате съществената нужда, и маслото ще потече. Този закон е верен. Всяка една мисъл в човека и всяко чувство в човека може да принесе своя плод. Та казвам: Трябва да дойдете до положителната страна. Може някога работата да излезе несполучлива - погрешката е у вас. Направете втори, трети, четвърти, пети, шести опит, докато вашият метод се замени и придобиете съществено знание и разберете мистичната, духовната страна на нещата, в която седи силата на човека. И когато добиете тази сила, вие няма да я употребявате за себе си. Тя ще бъде благо за другите.
към текста >>

Направете втори, трети, четвърти, пети, шести опит, докато вашият метод се замени и придобиете съществено знание и разберете мистичната, духовната страна на нещата, в която седи силата на човека.
“ - „Нямам.“ Казва пророкът: „Иди сега и продай маслото и откупи сина си.“ Стига вие да имате съществената нужда, и маслото ще потече. Този закон е верен. Всяка една мисъл в човека и всяко чувство в човека може да принесе своя плод. Та казвам: Трябва да дойдете до положителната страна. Може някога работата да излезе несполучлива - погрешката е у вас. Направете втори, трети, четвърти, пети, шести опит, докато вашият метод се замени и придобиете съществено знание и разберете мистичната, духовната страна на нещата, в която седи силата на човека. И когато добиете тази сила, вие няма да я употребявате за себе си. Тя ще бъде благо за другите. Защото, когато един човек направи една чешма, той само не пие от нея. Като се прочуе чешмата, всички ще пият от нея. Като си направил едно благо, то става достояние на всички.
към текста >>

Защото, когато един човек направи една чешма, той само не пие от нея.
Та казвам: Трябва да дойдете до положителната страна. Може някога работата да излезе несполучлива - погрешката е у вас. Направете втори, трети, четвърти, пети, шести опит, докато вашият метод се замени и придобиете съществено знание и разберете мистичната, духовната страна на нещата, в която седи силата на човека. И когато добиете тази сила, вие няма да я употребявате за себе си. Тя ще бъде благо за другите. Защото, когато един човек направи една чешма, той само не пие от нея. Като се прочуе чешмата, всички ще пият от нея. Като си направил едно благо, то става достояние на всички. От това благо всички ще пият. Ти не можеш да затвориш чешмата с кранове. Като е готова чешмата, и животни, и хора, всички ще пият от нея и ще благодарят, че се е намерил един умен човек, който е разрешил един от важните въпроси.
към текста >>

Като е готова чешмата, и животни, и хора, всички ще пият от нея и ще благодарят, че се е намерил един умен човек, който е разрешил един от важните въпроси.
Защото, когато един човек направи една чешма, той само не пие от нея. Като се прочуе чешмата, всички ще пият от нея. Като си направил едно благо, то става достояние на всички. От това благо всички ще пият. Ти не можеш да затвориш чешмата с кранове. Като е готова чешмата, и животни, и хора, всички ще пият от нея и ще благодарят, че се е намерил един умен човек, който е разрешил един от важните въпроси. Сега мнозина от вас страдате, боледувате, и беднотия, и немотия имате, но това са задачи, които трябва да разрешите. И ако ги разрешите правилно, това е едно благо за вас, но ако сами ги разрешите. Пък ако други ги разрешат, вие само ще се учите. Но има неща, които непременно за вас са дадени. И благодарете на Бога, че са дадени за вас.
към текста >>

Този човек ще те занимава с чужди работи.
Нещо ни в клин, ни в ръкав отвлича моята мисъл в миналото ми. Казвам: Тази мисъл е чужда. Някой е намислил да ме посети. И наистина, не се минават един или два часа, ще дойде някой да ме занимава със своя минал живот. Тази мисъл е чужда. Този човек ще те занимава с чужди работи. Ще му кажа: „Ти това не си направил, онова не си направил и вследствие на това имаш такива постижения. Ти трябва да измениш живота си, защото другояче не върви работата.“ Във Варна имаше един богат търговец - Янев. Живееше на Балък-пазар. Един ден той става евангелист, чете Евангелието и работата му зърви. Той казва: „Сега ще бъда добър бакалин.“ По едно време почва да му върви назад.
към текста >>

Когато укоряват някой човек, те го продават на пазаря.
Като говорите за някого, спрете се, защото понякога вие преувеличавате неговите погрешки, тълкувате неговите погрешки, критикувате неговите погрешки. Ако купувате, купи ги на свят, ти много ги обезценяваш, ти ги увеличаваш, за да му дадеш по-малко пари. Като ги погледнеш, че са по-малки, тури им по-голяма цена. Тази сестра не е толкова лоша, тя е по-добра, отколкото вие я мислите. Вие сте умната жена, а лошата се продава, ако пък кажете, че е много лоша, вие я обезценявате. Когато укоряват някой човек, те го продават на пазаря. Така е било някога робството. Един роб ще го продадат, ще му продадат злото, че това било хилаво, това-онова, за да дадат по-малко пари. Дяволът те изнесъл някъде да те продава. Дяволът дойде там и като чуе, че укоряват някого, той го продава. И когато хвалят някого, пак го продават Само че при укоряването те го обезценяват, а когато го хвалят, те го надценяват, но и двамата отиват в робство.
към текста >>

Вие попитате малко този човек и втори път го изнесете на пазаря.
И ти направи нещо за нас, знаеш ли колко добре съм говорил за тебе? “ Той ще каже: „Ти знаеш ли колко зло си ми направил? Аз ще ти се отвърна със зло. „ Затова, като дойде този брат, ти кажи: „Този още не е за продан. Не си струва хич, не го купувайте.“ Та, като казвам, че хората не трябва да се одумват, то е за да се развали продажбата. Вие попитате малко този човек и втори път го изнесете на пазаря. Така правите за няколко месеци или за една година. Някога човек е в робство, нещо го измъчва и той се чуди, страда. Ще дойдат от Невидимия свят да го освободят и той казва: „Слава Богу! “ След това те хвалят и пак те продават. И това е пак измъчване.
към текста >>

Някога човек е в робство, нещо го измъчва и той се чуди, страда.
Аз ще ти се отвърна със зло. „ Затова, като дойде този брат, ти кажи: „Този още не е за продан. Не си струва хич, не го купувайте.“ Та, като казвам, че хората не трябва да се одумват, то е за да се развали продажбата. Вие попитате малко този човек и втори път го изнесете на пазаря. Така правите за няколко месеци или за една година. Някога човек е в робство, нещо го измъчва и той се чуди, страда. Ще дойдат от Невидимия свят да го освободят и той казва: „Слава Богу! “ След това те хвалят и пак те продават. И това е пак измъчване. Един княз се оженил за своята възлюбена и трябвало да отидат на бал. Той й казал: „Ти ще се облечеш по този начин, каквато е модата.“ Тя не искала, но той казал да се облече според реда и порядъка на бала.
към текста >>

61. 31. ДОБРОТО СЕМЕ

Казвам: Човек отначало, от детинство до края на живота си, трябва да учи.
Във вашия живот трябва да влезе нещо ново. Аз считам всички ваши възгледи като овехтели стари дрехи. Трябват ви нови дрехи до Великден. Поизтъркали са се, тук-там имат дупчици. Цветът се е изменил, някъде дупките са големи, трябва да се турят еми. Казвам: Човек отначало, от детинство до края на живота си, трябва да учи. Целия свой живот трябва да го посвети на учение. Да не мисли, че за една, две, три години ще научи всичко и после ще ходи само да се разхожда по курорти, да спи на меко и да яде много хубаво сготвено. Тези неща са възможни, но много солени излизат на човека. Ако вземете цялата човешка история, онези, които са живели много охолно, много охолен живот - царете, много солено им е излязло. Соломон, който беше един от най-мъдрите царе на Израил, през носа му излезе.
към текста >>

Тези неща са възможни, но много солени излизат на човека.
Поизтъркали са се, тук-там имат дупчици. Цветът се е изменил, някъде дупките са големи, трябва да се турят еми. Казвам: Човек отначало, от детинство до края на живота си, трябва да учи. Целия свой живот трябва да го посвети на учение. Да не мисли, че за една, две, три години ще научи всичко и после ще ходи само да се разхожда по курорти, да спи на меко и да яде много хубаво сготвено. Тези неща са възможни, но много солени излизат на човека. Ако вземете цялата човешка история, онези, които са живели много охолно, много охолен живот - царете, много солено им е излязло. Соломон, който беше един от най-мъдрите царе на Израил, през носа му излезе. Писанието нищо не казва, но има една вътрешна страна, че и сам той се изказва с тези думи: „Суета на суетите и всичко е суета.“ Един голям мъдрец, който е имал големи разочарования. Той иска да каже: това, с което живее, е празна работа. За тези празни работи вие бихте пожертвували всичко.
към текста >>

Като стане човек цар, на църква не ходи.
Писанието нищо не казва, но има една вътрешна страна, че и сам той се изказва с тези думи: „Суета на суетите и всичко е суета.“ Един голям мъдрец, който е имал големи разочарования. Той иска да каже: това, с което живее, е празна работа. За тези празни работи вие бихте пожертвували всичко. Ако рекат да ви направят царица, вие бихте отишли да приемете. Можете да бъдете на разни събрания, на някой журфикс. Като стане човек цар, на църква не ходи. Като рече да ходи на църква, ще има цял ескорт. По-рано ходеше пеш, а сега - с автомобил. Знаете ли аз как гледам на работите на всички тези хора? Които се возят с колички и децата, които не могат да ходят, а се движат с колички, и слугини има с тях, в духовно отношение всички тези, които се возят на автомобили и файтони, те са деца, коне и кочияши ги карат и мислят, че са големци. Това са деца.
към текста >>

Хубаво е човек като е дете, да има файтонче, но като стане възрастен - не!
Които се возят с колички и децата, които не могат да ходят, а се движат с колички, и слугини има с тях, в духовно отношение всички тези, които се возят на автомобили и файтони, те са деца, коне и кочияши ги карат и мислят, че са големци. Това са деца. Те трябва да слязат и да ходят. Детето, като порасне, слиза от количката и ходи пеш. И вие някой път съжалявате, че нямате файтон. Хубаво е човек като е дете, да има файтонче, но като стане възрастен - не! Понеже възрастният, ако не се упражнява да ходи, атрофират се краката му. Щом се атрофират краката му, той не може да бъде добродетелен. Краката отговарят на добродетелите, ръцете - на правдата, очите - на истината, ушите - на мъдростта, устата - на любовта, файтонът е за деца, възрастният ще ходи пеш. И ще се молите ръцете и краката, всичко у вас да бъде здраво. Човека ще го познаеш по къщата му.
към текста >>

Човека ще го познаеш по къщата му.
Хубаво е човек като е дете, да има файтонче, но като стане възрастен - не! Понеже възрастният, ако не се упражнява да ходи, атрофират се краката му. Щом се атрофират краката му, той не може да бъде добродетелен. Краката отговарят на добродетелите, ръцете - на правдата, очите - на истината, ушите - на мъдростта, устата - на любовта, файтонът е за деца, възрастният ще ходи пеш. И ще се молите ръцете и краката, всичко у вас да бъде здраво. Човека ще го познаеш по къщата му. Домакина ще го познаеш, че е спретнат, по къщата му. В духовно отношение между физическия и духовния живот има връзка, те са свързани. Няма отделен духовен и светски живот, те са само едно наше разграничение. Духовен живот наричаме живота с по-високи стремежи, а светски живот наричаме живота с по-ниски стремежи. Един може да го впрегнеш да вози хора, а може да го караш да вози дете.
към текста >>

Няма отделен духовен и светски живот, те са само едно наше разграничение.
Краката отговарят на добродетелите, ръцете - на правдата, очите - на истината, ушите - на мъдростта, устата - на любовта, файтонът е за деца, възрастният ще ходи пеш. И ще се молите ръцете и краката, всичко у вас да бъде здраво. Човека ще го познаеш по къщата му. Домакина ще го познаеш, че е спретнат, по къщата му. В духовно отношение между физическия и духовния живот има връзка, те са свързани. Няма отделен духовен и светски живот, те са само едно наше разграничение. Духовен живот наричаме живота с по-високи стремежи, а светски живот наричаме живота с по-ниски стремежи. Един може да го впрегнеш да вози хора, а може да го караш да вози дете. Христос казва: „Доброто семе.“ Паралелно със семето може да изникне нещо противоположно. Това да ви не смущава. Запример покрай някоя добра мисъл може да проникне някоя лоша мисъл.
към текста >>

Духовен живот наричаме живота с по-високи стремежи, а светски живот наричаме живота с по-ниски стремежи.
И ще се молите ръцете и краката, всичко у вас да бъде здраво. Човека ще го познаеш по къщата му. Домакина ще го познаеш, че е спретнат, по къщата му. В духовно отношение между физическия и духовния живот има връзка, те са свързани. Няма отделен духовен и светски живот, те са само едно наше разграничение. Духовен живот наричаме живота с по-високи стремежи, а светски живот наричаме живота с по-ниски стремежи. Един може да го впрегнеш да вози хора, а може да го караш да вози дете. Христос казва: „Доброто семе.“ Паралелно със семето може да изникне нещо противоположно. Това да ви не смущава. Запример покрай някоя добра мисъл може да проникне някоя лоша мисъл. Това става, когато съзнанието ви не е будно.
към текста >>

Човек винаги трябва да пази съзнанието си будно.
Това да ви не смущава. Запример покрай някоя добра мисъл може да проникне някоя лоша мисъл. Това става, когато съзнанието ви не е будно. Влязла е някоя лоша мисъл. Като се върнеш в съзнанието си, ще видиш, че е дошъл някой образ отнякъде. Човек винаги трябва да пази съзнанието си будно. Запример, ако вие сте в града, оперете дрехата си и я прострете, от саждите ще стане мръсна. А умният ще я тури там, дето няма да се нацапа. Хубавите неща трябва да се държат в такова място закътано, дето да няма никакви сажди. И често хората за дълго време казват, че „Господ ще ни направи това, онова.“ Господ много добре си върши работата, но нашата работа е останала назад. Ние не я вършим.
към текста >>

Друг човек може да бъде точно на обратното мнение.
Ние не я вършим. Ние трябва да се опретнем, всеки един трябва да има задача. Да каже: „Аз какво трябва да върша? “ Често ние се спираме в света и казваме: „Светът не е такъв, какъвто ние го желаем.“ Това няма защо да ни спъва. Това е само едно субективно схващане, че светът е лош. Друг човек може да бъде точно на обратното мнение. Светът е добър, когато ние сме добри. Светът е лош, когато ние сме лоши. Често сте страдали от треска, развали се вкусът ви. Каквото и да ви дадат, когато го вкусите,-казвате, че е горчиво, безвкусно. Не че яденето е безвкусно.
към текста >>

Човек има около 40 способности и с всяка способност може да развие едно изкуство, значи има място за 40 изкуства.
Някой път и водата става горчива за вас. Та, трябва да преминете към едно ново състояние. Живота трябва да вземете като наука, като изкуство. Животът е цяло едно изкуство. Всеки един от вас трябва да заучава едно, две, три, четири, пет изкуства. Човек има около 40 способности и с всяка способност може да развие едно изкуство, значи има място за 40 изкуства. После, има толкова чувства в себе си. Там може да развие известни добродетели, а пък сега религиозните хора са се научили да направят някоя молитва, два пъти на ден да се обърнат към Бога и се считат за много религиозни. Казват: „Той по три пъти на ден се моли.“ Хубаво, той по 3 пъти на ден яде, спи по 8 часа. Какво е придобил от съня, като спи човек? Или като яде три пъти, или като се моли три пъти.
към текста >>

Какво е придобил от съня, като спи човек?
Всеки един от вас трябва да заучава едно, две, три, четири, пет изкуства. Човек има около 40 способности и с всяка способност може да развие едно изкуство, значи има място за 40 изкуства. После, има толкова чувства в себе си. Там може да развие известни добродетели, а пък сега религиозните хора са се научили да направят някоя молитва, два пъти на ден да се обърнат към Бога и се считат за много религиозни. Казват: „Той по три пъти на ден се моли.“ Хубаво, той по 3 пъти на ден яде, спи по 8 часа. Какво е придобил от съня, като спи човек? Или като яде три пъти, или като се моли три пъти. Три пъти като се моли човек, какво е придобил? От всяка молитва той трябва да придобие нещо. Ще ви кажа нещо, което трябва да запомните. Ако идете при някой чист извор, все ще напълните някой съд с вода и ще го донесете.
към текста >>

Три пъти като се моли човек, какво е придобил?
После, има толкова чувства в себе си. Там може да развие известни добродетели, а пък сега религиозните хора са се научили да направят някоя молитва, два пъти на ден да се обърнат към Бога и се считат за много религиозни. Казват: „Той по три пъти на ден се моли.“ Хубаво, той по 3 пъти на ден яде, спи по 8 часа. Какво е придобил от съня, като спи човек? Или като яде три пъти, или като се моли три пъти. Три пъти като се моли човек, какво е придобил? От всяка молитва той трябва да придобие нещо. Ще ви кажа нещо, което трябва да запомните. Ако идете при някой чист извор, все ще напълните някой съд с вода и ще го донесете. Ако отидете в някоя местност, дето има диаманти, смарагди, кой от вас няма да си позволи да задигне, да вземе някое камъче? Често хората отиват при Бога, от тази хубава област без да са донесли нещо.
към текста >>

И най-после, човек като се подвизава 10-20 години, той е почнал да остарява, почва да се съмнява.
Ще ви кажа нещо, което трябва да запомните. Ако идете при някой чист извор, все ще напълните някой съд с вода и ще го донесете. Ако отидете в някоя местност, дето има диаманти, смарагди, кой от вас няма да си позволи да задигне, да вземе някое камъче? Често хората отиват при Бога, от тази хубава област без да са донесли нещо. Какво струва такава една разходка? И най-после, човек като се подвизава 10-20 години, той е почнал да остарява, почва да се съмнява. Много естествено. Човек като осиромашава, почва да се пита дали някога е бил богат. И човек като остарее, мисли че, той едно време е бил млад, сега е стар. И сам даже не вярва, че е бил млад. Старият е променен толкова незабелязано, като че всякога е бил стар.
към текста >>

Човек като осиромашава, почва да се пита дали някога е бил богат.
Ако отидете в някоя местност, дето има диаманти, смарагди, кой от вас няма да си позволи да задигне, да вземе някое камъче? Често хората отиват при Бога, от тази хубава област без да са донесли нещо. Какво струва такава една разходка? И най-после, човек като се подвизава 10-20 години, той е почнал да остарява, почва да се съмнява. Много естествено. Човек като осиромашава, почва да се пита дали някога е бил богат. И човек като остарее, мисли че, той едно време е бил млад, сега е стар. И сам даже не вярва, че е бил млад. Старият е променен толкова незабелязано, като че всякога е бил стар. И във възгледите си човек постоянно трябва да се подмладява. С едно ядене, с три яденета на ден работа не става.
към текста >>

И човек като остарее, мисли че, той едно време е бил млад, сега е стар.
Често хората отиват при Бога, от тази хубава област без да са донесли нещо. Какво струва такава една разходка? И най-после, човек като се подвизава 10-20 години, той е почнал да остарява, почва да се съмнява. Много естествено. Човек като осиромашава, почва да се пита дали някога е бил богат. И човек като остарее, мисли че, той едно време е бил млад, сега е стар. И сам даже не вярва, че е бил млад. Старият е променен толкова незабелязано, като че всякога е бил стар. И във възгледите си човек постоянно трябва да се подмладява. С едно ядене, с три яденета на ден работа не става. То е много малко три пъти на ден.
към текста >>

И във възгледите си човек постоянно трябва да се подмладява.
Много естествено. Човек като осиромашава, почва да се пита дали някога е бил богат. И човек като остарее, мисли че, той едно време е бил млад, сега е стар. И сам даже не вярва, че е бил млад. Старият е променен толкова незабелязано, като че всякога е бил стар. И във възгледите си човек постоянно трябва да се подмладява. С едно ядене, с три яденета на ден работа не става. То е много малко три пъти на ден. Сега се забранява много да се яде, защото, ако се яде много, много средства се изискват. Някои ядат на 24 часа един път, други - два пъти, три пъти, четири пъти. Но в духовно отношение човек трябва да храни ума си.
към текста >>

Но в духовно отношение човек трябва да храни ума си.
И във възгледите си човек постоянно трябва да се подмладява. С едно ядене, с три яденета на ден работа не става. То е много малко три пъти на ден. Сега се забранява много да се яде, защото, ако се яде много, много средства се изискват. Някои ядат на 24 часа един път, други - два пъти, три пъти, четири пъти. Но в духовно отношение човек трябва да храни ума си. Сега има обикновени положения, с които човек се забавлява. Зависи от неговите чувства. Някой път някоя идея, някое чувство се налага, без да иска той. Една празна мисъл може да занимава дълги години човека, вследствие на това тази мисъл или това чувство именно не дава място на нищо възвишено, благородно в него. Запример на някой човек му се иска да стане богат.
към текста >>

Сега има обикновени положения, с които човек се забавлява.
С едно ядене, с три яденета на ден работа не става. То е много малко три пъти на ден. Сега се забранява много да се яде, защото, ако се яде много, много средства се изискват. Някои ядат на 24 часа един път, други - два пъти, три пъти, четири пъти. Но в духовно отношение човек трябва да храни ума си. Сега има обикновени положения, с които човек се забавлява. Зависи от неговите чувства. Някой път някоя идея, някое чувство се налага, без да иска той. Една празна мисъл може да занимава дълги години човека, вследствие на това тази мисъл или това чувство именно не дава място на нищо възвишено, благородно в него. Запример на някой човек му се иска да стане богат. Той от сутрин до вечер мисли само за това.
към текста >>

Една празна мисъл може да занимава дълги години човека, вследствие на това тази мисъл или това чувство именно не дава място на нищо възвишено, благородно в него.
Някои ядат на 24 часа един път, други - два пъти, три пъти, четири пъти. Но в духовно отношение човек трябва да храни ума си. Сега има обикновени положения, с които човек се забавлява. Зависи от неговите чувства. Някой път някоя идея, някое чувство се налага, без да иска той. Една празна мисъл може да занимава дълги години човека, вследствие на това тази мисъл или това чувство именно не дава място на нищо възвишено, благородно в него. Запример на някой човек му се иска да стане богат. Той от сутрин до вечер мисли само за това. Събира, събира пари всяка вечер, ден, два, седмица, две, мисли, че ще разполага да яде. Невидимият свят го задигне. Не че желанието на човека да бъде богат е лошо.
към текста >>

Запример на някой човек му се иска да стане богат.
Но в духовно отношение човек трябва да храни ума си. Сега има обикновени положения, с които човек се забавлява. Зависи от неговите чувства. Някой път някоя идея, някое чувство се налага, без да иска той. Една празна мисъл може да занимава дълги години човека, вследствие на това тази мисъл или това чувство именно не дава място на нищо възвишено, благородно в него. Запример на някой човек му се иска да стане богат. Той от сутрин до вечер мисли само за това. Събира, събира пари всяка вечер, ден, два, седмица, две, мисли, че ще разполага да яде. Невидимият свят го задигне. Не че желанието на човека да бъде богат е лошо. Човек трябва да бъде богат, но трябва в правата посока да търси своето богатство.
към текста >>

Не че желанието на човека да бъде богат е лошо.
Една празна мисъл може да занимава дълги години човека, вследствие на това тази мисъл или това чувство именно не дава място на нищо възвишено, благородно в него. Запример на някой човек му се иска да стане богат. Той от сутрин до вечер мисли само за това. Събира, събира пари всяка вечер, ден, два, седмица, две, мисли, че ще разполага да яде. Невидимият свят го задигне. Не че желанието на човека да бъде богат е лошо. Човек трябва да бъде богат, но трябва в правата посока да търси своето богатство. Той трябва да има богатство, което никой да не може да му отнеме. Ако човек е богат, за да развие своите добродетели, за да услужва на своите ближни, тогава е добро, но ако богатството е спънка за неговото добро, то това е един капан. Запример, ако говорите в една стая, то вашата реч не се чува отвън. И ако се молите в една златна къща, то вашата молитва ще отиде до златния таван, няма да отиде при Бога.
към текста >>

Човек трябва да бъде богат, но трябва в правата посока да търси своето богатство.
Запример на някой човек му се иска да стане богат. Той от сутрин до вечер мисли само за това. Събира, събира пари всяка вечер, ден, два, седмица, две, мисли, че ще разполага да яде. Невидимият свят го задигне. Не че желанието на човека да бъде богат е лошо. Човек трябва да бъде богат, но трябва в правата посока да търси своето богатство. Той трябва да има богатство, което никой да не може да му отнеме. Ако човек е богат, за да развие своите добродетели, за да услужва на своите ближни, тогава е добро, но ако богатството е спънка за неговото добро, то това е един капан. Запример, ако говорите в една стая, то вашата реч не се чува отвън. И ако се молите в една златна къща, то вашата молитва ще отиде до златния таван, няма да отиде при Бога. Ако вашата мисъл не е гореща и ако вашето сърце не е горещо, то тази молитва не е силна.
към текста >>

Ако човек е богат, за да развие своите добродетели, за да услужва на своите ближни, тогава е добро, но ако богатството е спънка за неговото добро, то това е един капан.
Събира, събира пари всяка вечер, ден, два, седмица, две, мисли, че ще разполага да яде. Невидимият свят го задигне. Не че желанието на човека да бъде богат е лошо. Човек трябва да бъде богат, но трябва в правата посока да търси своето богатство. Той трябва да има богатство, което никой да не може да му отнеме. Ако човек е богат, за да развие своите добродетели, за да услужва на своите ближни, тогава е добро, но ако богатството е спънка за неговото добро, то това е един капан. Запример, ако говорите в една стая, то вашата реч не се чува отвън. И ако се молите в една златна къща, то вашата молитва ще отиде до златния таван, няма да отиде при Бога. Ако вашата мисъл не е гореща и ако вашето сърце не е горещо, то тази молитва не е силна. Във всяка молитва съзнанието трябва да бъде силно пробудено. Това, което искате, трябва да бъде за вас необходимост.
към текста >>

Под „доброто семе“ се разбира това, с което човек е надарен.
Най-първо трябва да дойде важното. Ако животът дойде, то той носи всичките си благословения. Ако Божественият Дух присъствува, ако Той дойде, то свободата сама по себе си идва. Ако светлината дойде, то ще има знание. Дето има любов, там има и светлина. Под „доброто семе“ се разбира това, с което човек е надарен. Например човек е остарял и той очаква да умре, да иде на онзи свят. В онзи свят защо им са стари хора? Не им са нужни. В онзи свят от стари хора нямат нужда, от невежи, от грешни, от хилави, от бедни хора нямат нужда. Там болници няма.
към текста >>

Например човек е остарял и той очаква да умре, да иде на онзи свят.
Ако животът дойде, то той носи всичките си благословения. Ако Божественият Дух присъствува, ако Той дойде, то свободата сама по себе си идва. Ако светлината дойде, то ще има знание. Дето има любов, там има и светлина. Под „доброто семе“ се разбира това, с което човек е надарен. Например човек е остарял и той очаква да умре, да иде на онзи свят. В онзи свят защо им са стари хора? Не им са нужни. В онзи свят от стари хора нямат нужда, от невежи, от грешни, от хилави, от бедни хора нямат нужда. Там болници няма. Писанието казва, че нищо нечисто няма да влезе в онзи свят.
към текста >>

Човек ако служи на Бога с разбиране, то всички негови нужди ще се задоволят.
Постоянно за себе си употребявате своето време. Съвсем малцина съм срещнал да употребяват времето си за Господа. Всеки един се моли на Бога за децата си, за мъжа си, за шапка, за дрехи. Някой път ще се моли да стане добър, но да работи за Бога, много малко съм срещал. Първо трябва да придобиете, всички ваши нужди трябва да се запълнят. Човек ако служи на Бога с разбиране, то всички негови нужди ще се задоволят. А ако иска да се задоволят неговите нужди и после от изобилието да дава, и това може. При първия начин се ражда едно недоволство. Колкото и човек да се стреми да бъде чист и свят, ще види, че му липсва нещо. Той е постоянно недоволен. Той чака да стане чист и свят и тогава да направи и по някой път така си заминава от [този] за онзи свят.
към текста >>

Колкото и човек да се стреми да бъде чист и свят, ще види, че му липсва нещо.
Някой път ще се моли да стане добър, но да работи за Бога, много малко съм срещал. Първо трябва да придобиете, всички ваши нужди трябва да се запълнят. Човек ако служи на Бога с разбиране, то всички негови нужди ще се задоволят. А ако иска да се задоволят неговите нужди и после от изобилието да дава, и това може. При първия начин се ражда едно недоволство. Колкото и човек да се стреми да бъде чист и свят, ще види, че му липсва нещо. Той е постоянно недоволен. Той чака да стане чист и свят и тогава да направи и по някой път така си заминава от [този] за онзи свят. Той мисли, мисли и казва: „Тази работа няма да стане сега.“ И така си заминава. А пък тя може да стане. Човек не трябва да уповава на доброто, което прави, но трябва да остави доброто в него да работи.
към текста >>

Човек не трябва да уповава на доброто, което прави, но трябва да остави доброто в него да работи.
Колкото и човек да се стреми да бъде чист и свят, ще види, че му липсва нещо. Той е постоянно недоволен. Той чака да стане чист и свят и тогава да направи и по някой път така си заминава от [този] за онзи свят. Той мисли, мисли и казва: „Тази работа няма да стане сега.“ И така си заминава. А пък тя може да стане. Човек не трябва да уповава на доброто, което прави, но трябва да остави доброто в него да работи. Доброто е общо у всички хора. То не е частна собственост на някои. Доброто е Божественото, което работи в него. Някои са по-добри, понеже дават повече място на Божественото да работи в тях, някои не са толкова добри, понеже дават по-малко място на Божественото да работи в тях. Или, да ви обясня: На някои къщите им са с повече прозорци, а на някои - с по-малко прозорци.
към текста >>

Та, човек е изобретателен.
Зависи донякъде от вашите възгледи. Вие искате най- първо да живеете между хората съвършени. То е хубаво, то е идеално. Но като няма тези съвършени хора? Като живееш между хора, които не са съвършени, тогава какво трябва да правиш? Та, човек е изобретателен. Някой път добрите хора трябва да бъдат изобретателни както онези пияници. Един пияница пил и се моли на Господа. Почнала ръката му да трепери. Като вземе чашата и ръката трепери, не могъл да пие вино. Почнал да тъжи, че не може да пие, Мислил как да изпие вино от чашата.
към текста >>

Силният човек ще каже: „Не чашата, аз съм господар.“ Сложи чашата с виното пред себе си и казва: „Аз съм, който заповядвам.
Почнала ръката му да трепери. Като вземе чашата и ръката трепери, не могъл да пие вино. Почнал да тъжи, че не може да пие, Мислил как да изпие вино от чашата. Един ден той взел и с едно дърво прекарал през шията, теглил и пил вино. Най- сетне Господ му свързал и двете ръце и престанал да пие. Силният човек ще каже: „Не чашата, аз съм господар.“ Сложи чашата с виното пред себе си и казва: „Аз съм, който заповядвам. Сега ти заповядвам да седиш отвън и да мируваш.“ Туря я на масата и излиза да се разходи. Пък се върне и казва същото. Да допуснем, че ти си недоволна от някоя сестра - какво трябва да направите? Някоя сестра, като я видиш, трепне ти сърцето, дразниш се. Купи й образа, да я нарисуват, и дръж образа в стаята си.
към текста >>

Ти си умен човек.
Купи й образа, да я нарисуват, и дръж образа в стаята си. Ще й кажеш: „Няма да ме дразниш, аз съм ти господар.“ Другояче мръдва ти сърцето. Днес, утре и т.н. и ти не може да се молиш. Тури й образа там, докато ти се справиш най-първо. Ти си умен човек. След време ще забележиш, че портретът на тази сестра ще почне да се изменя. Ако гледаш тази сестра два-три месеца по един начин, ще видиш, че като се измени портретът й и онази сестра ще се измени. Като те срещне сестрата, ще почне да те гледа по-мило. Та казвам: Вие живеете в един свят, в едно училище. Всички тези работи, които имате, това са задачи, които трябва да разрешите, задачи в училище.
към текста >>

Ако човек нямаше чувството на страх, ако влезеше в София, ще го прегазят каруците, а пък сега, като се пазиш, като ходиш по краищата, запазваш живота си.
Учениците в училището знаят защо им са дадени геометрия, география, математика и пр. Това са предмети за изучаване. Вземете например, някои от вас имат страх. Това е един предмет. Страхът е лош, но без страх е съвсем лошо. Ако човек нямаше чувството на страх, ако влезеше в София, ще го прегазят каруците, а пък сега, като се пазиш, като ходиш по краищата, запазваш живота си. При този страх трябва да се тури чувството на благоразумие. Когато Бог вижда, че ние може да използуваме онези заложби, които ни е дал, и ги обработваме, Той е доволен. Когато ученикът се учи, то учителят е доволен. Когато ученикът свири добре, рисува добре, когато декламира нещо хубаво, ученикът е доволен. Като влезете в Небето, в Невидимия свят, като отидете при царските врата, ще ви накарат да декламирате едно стихотворение.
към текста >>

Един от едно нещо, друг от друго нещо, но всеки човек има нещо, от което го е страх.
Като бяга, не може да се спаси, ако я гони бивол, а на каруцата по-лесно може да се спаси. Та, най-после, този бивол не мисли за нея. Той ще си повдигне главата, за да види кой минава оттам. Всеки един от вас има по един бивол. Няма никой от вас, който да няма по един бивол, който като дойде, ви трепне сърцето. Един от едно нещо, друг от друго нещо, но всеки човек има нещо, от което го е страх. Дойде болестта, подуването на краката и казвате: „Ако се качи на сърцето ми? “ Докато е здрав, той е с кураж, но силата на човека се показва, като е болен. Човек трябва да заболее, да види колко е силен. Това е изпитание. Болести, неразположения, онези мъчни състояния, които идват, те са състояния само на физическото поле.
към текста >>

“ Докато е здрав, той е с кураж, но силата на човека се показва, като е болен.
Той ще си повдигне главата, за да види кой минава оттам. Всеки един от вас има по един бивол. Няма никой от вас, който да няма по един бивол, който като дойде, ви трепне сърцето. Един от едно нещо, друг от друго нещо, но всеки човек има нещо, от което го е страх. Дойде болестта, подуването на краката и казвате: „Ако се качи на сърцето ми? “ Докато е здрав, той е с кураж, но силата на човека се показва, като е болен. Човек трябва да заболее, да види колко е силен. Това е изпитание. Болести, неразположения, онези мъчни състояния, които идват, те са състояния само на физическото поле. Всеки един от вас ги има. Не му знаеш причината на неразположението.
към текста >>

Човек трябва да заболее, да види колко е силен.
Всеки един от вас има по един бивол. Няма никой от вас, който да няма по един бивол, който като дойде, ви трепне сърцето. Един от едно нещо, друг от друго нещо, но всеки човек има нещо, от което го е страх. Дойде болестта, подуването на краката и казвате: „Ако се качи на сърцето ми? “ Докато е здрав, той е с кураж, но силата на човека се показва, като е болен. Човек трябва да заболее, да види колко е силен. Това е изпитание. Болести, неразположения, онези мъчни състояния, които идват, те са състояния само на физическото поле. Всеки един от вас ги има. Не му знаеш причината на неразположението. Умъчнен си.
към текста >>

Това не е човекът, той е един чужд наемател.
Умъчнен си. Предполагаш, като че целият свят е станал лош. Някой път си недоволен, не искаш да срещнеш никого. Искаш да бягаш в гората. Щом мине, промени се състоянието. Това не е човекът, той е един чужд наемател. Често вас ви впрягат като кон и целия ден возиш каруцата. Онзи, който те е впрегнал, пусне те вечерта, но целия ден си работил на господаря. Сега, другото положение. Често ние от незнание си създаваме свои нещастия. Едно малко теле влиза в един двор на един чифликчия, намира едно гърне с ечемик, изяжда ечемика и най-после вдига главата с гърнето.
към текста >>

Някой път и човек си тика на главата такова гърне.
Често ние от незнание си създаваме свои нещастия. Едно малко теле влиза в един двор на един чифликчия, намира едно гърне с ечемик, изяжда ечемика и най-после вдига главата с гърнето. Не може да вижда. Хората не може да си обяснят как е дошло гърнето на главата на това теле. Това теле не знаеше последствията. Някой път и човек си тика на главата такова гърне. Идва чифликчията. Как са го освободили? Чуди се сега чифликчията. Теглят гърнето, не могат да го изтеглят. Казват: „Да заколим телето.“ Други казват: „Чуждо е телето.“ Други казват, че е хубаво гърнето.
към текста >>

Някой път човек трябва да се тури в гърнето, да се оправи работата.
Как са го освободили? Чуди се сега чифликчията. Теглят гърнето, не могат да го изтеглят. Казват: „Да заколим телето.“ Други казват: „Чуждо е телето.“ Други казват, че е хубаво гърнето. И най-после решават да счупят гърнето. Някой път човек трябва да се тури в гърнето, да се оправи работата. Добрите гърнета стават за саксии за цветя, но не и да висят на главата на хората. Или, другояче казано: Никога човек не трябва да туря една мисъл, която да обгърне ума му така, че да стане като едно гърне. Никога не се привързвай за какъвто и да е предмет така, който ще те ослепи. Това теле мислеше, че като си пъхне главата в гърнето, ще разреши всички въпроси. Тези неща, които ви привеждам, показват от какво човек трябва да се пази.
към текста >>

Или, другояче казано: Никога човек не трябва да туря една мисъл, която да обгърне ума му така, че да стане като едно гърне.
Теглят гърнето, не могат да го изтеглят. Казват: „Да заколим телето.“ Други казват: „Чуждо е телето.“ Други казват, че е хубаво гърнето. И най-после решават да счупят гърнето. Някой път човек трябва да се тури в гърнето, да се оправи работата. Добрите гърнета стават за саксии за цветя, но не и да висят на главата на хората. Или, другояче казано: Никога човек не трябва да туря една мисъл, която да обгърне ума му така, че да стане като едно гърне. Никога не се привързвай за какъвто и да е предмет така, който ще те ослепи. Това теле мислеше, че като си пъхне главата в гърнето, ще разреши всички въпроси. Тези неща, които ви привеждам, показват от какво човек трябва да се пази. Той трябва да знае кои са съществените неща в света. Има неща съществени, които сами по себе си ще дойдат, а пък има неща, които не са съществени.
към текста >>

Тези неща, които ви привеждам, показват от какво човек трябва да се пази.
Някой път човек трябва да се тури в гърнето, да се оправи работата. Добрите гърнета стават за саксии за цветя, но не и да висят на главата на хората. Или, другояче казано: Никога човек не трябва да туря една мисъл, която да обгърне ума му така, че да стане като едно гърне. Никога не се привързвай за какъвто и да е предмет така, който ще те ослепи. Това теле мислеше, че като си пъхне главата в гърнето, ще разреши всички въпроси. Тези неща, които ви привеждам, показват от какво човек трябва да се пази. Той трябва да знае кои са съществените неща в света. Има неща съществени, които сами по себе си ще дойдат, а пък има неща, които не са съществени. Те са товар за самия човек. Различие има между жените. Някоя жена е по-силна, по-интелигентна, някоя е страхлива.
към текста >>

Те са товар за самия човек.
Никога не се привързвай за какъвто и да е предмет така, който ще те ослепи. Това теле мислеше, че като си пъхне главата в гърнето, ще разреши всички въпроси. Тези неща, които ви привеждам, показват от какво човек трябва да се пази. Той трябва да знае кои са съществените неща в света. Има неща съществени, които сами по себе си ще дойдат, а пък има неща, които не са съществени. Те са товар за самия човек. Различие има между жените. Някоя жена е по-силна, по-интелигентна, някоя е страхлива. То си има свои причини. Силната е станала силна, защото се е упражнявала. Страхливата е станала страхлива, защото се упражнява за страх.
към текста >>

Човек чрез упражнения става това, на каквото се упражнява.
Различие има между жените. Някоя жена е по-силна, по-интелигентна, някоя е страхлива. То си има свои причини. Силната е станала силна, защото се е упражнявала. Страхливата е станала страхлива, защото се упражнява за страх. Човек чрез упражнения става това, на каквото се упражнява. И чрез упражненията човек може да развие както едно отрицателно чувство, така и едно добро чувство. Само че човек трябва да постоянствува в пътя. Някой път работите не стават с един опит. Например някой казва: „Ще се помоля на Господа.“ Ти като се помолиш на Господа, Господ ще те прати при онзи, който е минал по твоя път, да те научи. Все ще отидеш при онзи, който може да те научи.
към текста >>

И чрез упражненията човек може да развие както едно отрицателно чувство, така и едно добро чувство.
Някоя жена е по-силна, по-интелигентна, някоя е страхлива. То си има свои причини. Силната е станала силна, защото се е упражнявала. Страхливата е станала страхлива, защото се упражнява за страх. Човек чрез упражнения става това, на каквото се упражнява. И чрез упражненията човек може да развие както едно отрицателно чувство, така и едно добро чувство. Само че човек трябва да постоянствува в пътя. Някой път работите не стават с един опит. Например някой казва: „Ще се помоля на Господа.“ Ти като се помолиш на Господа, Господ ще те прати при онзи, който е минал по твоя път, да те научи. Все ще отидеш при онзи, който може да те научи. Не търсете да бъдете щастливи.
към текста >>

Само че човек трябва да постоянствува в пътя.
То си има свои причини. Силната е станала силна, защото се е упражнявала. Страхливата е станала страхлива, защото се упражнява за страх. Човек чрез упражнения става това, на каквото се упражнява. И чрез упражненията човек може да развие както едно отрицателно чувство, така и едно добро чувство. Само че човек трябва да постоянствува в пътя. Някой път работите не стават с един опит. Например някой казва: „Ще се помоля на Господа.“ Ти като се помолиш на Господа, Господ ще те прати при онзи, който е минал по твоя път, да те научи. Все ще отидеш при онзи, който може да те научи. Не търсете да бъдете щастливи. Никога не желайте да бъдете щастливи, защото е невъзможно да бъдеш щастлив.
към текста >>

Защото човек не може да бъде добър.
Хубав ден вън от Слънцето не съществува. Щом Слънцето залезе, хубавият ден изчезва. Като тръгнеш в тъмната нощ със запалената свещ, то ти ще бъдеш щастлив, докато имаш запалената свещ, но като изгасне свещта, ще бъдеш нещастен. А пък истинското щастие, което е поради присъствието на Бога, то никога не изгасва. Не търсете да бъдете добри, но търсете доброто. Защото човек не може да бъде добър. Дойде един, който вие обичате, дадете му по-чиста кърпа. Дойде друг някой, когото не обичате, говорите му с пренебрежение. Де ти е доброто? Ако на тебе направят така, ти веднага ще се докачиш. По сегашните си схващания ние се считаме много добри.
към текста >>

Значи този човек не отива при Бога, а на мястото на страданието.
На умрелите защо пеят много тъжни песни? Ако тези души отиват при Бога, защо им пеят мрачни песни? Как ще оправим тази логика? Свирят им такива песни, като че ги водят на ешафода. Не си е на място тази песен. Значи този човек не отива при Бога, а на мястото на страданието. Казвам: Тази песен не е за Небето. Ако вие тръгвате за онзи свят, каква песен трябваше да ви свирят? Казвам: Трябват ви съвсем нови възгледи. Когато човек се ражда и когато човек заминава за онзи свят - като се ражда, ще изпеете една песен до половината, а като умре, ще изпеете края на песента. Същата песен до половина - при раждането, а като заминава за другия свят, ще завършите другата половина на песента.
към текста >>

Когато човек се ражда и когато човек заминава за онзи свят - като се ражда, ще изпеете една песен до половината, а като умре, ще изпеете края на песента.
Не си е на място тази песен. Значи този човек не отива при Бога, а на мястото на страданието. Казвам: Тази песен не е за Небето. Ако вие тръгвате за онзи свят, каква песен трябваше да ви свирят? Казвам: Трябват ви съвсем нови възгледи. Когато човек се ражда и когато човек заминава за онзи свят - като се ражда, ще изпеете една песен до половината, а като умре, ще изпеете края на песента. Същата песен до половина - при раждането, а като заминава за другия свят, ще завършите другата половина на песента. Една и съща песен, половината - при раждането, другата половина - като заминава за другия свят. Не различни песни. Ако песента е от четири куплета, то двата ще изпеете при раждането, а другите два - при заминаването. Ако ви се роди дете, вие ще искате да му изпеете една хубава, която му носи щастие.
към текста >>

Когато човек се измени коренно, той ще мине от един живот в друг живот.
Всичко не може да се каже сега. Има неща, които ако ви кажа сега, ще кажете: „То времето не позволява това, онова не позволява.“ Но когато умирате и когато се раждате, времето позволява. Та казвам: Доброто семе като расте, плодът се събира в Божествената житница - то е отиване в другия свят. Вие не разбирайте лошия смисъл. Аз не разбирам физическия свят. Когато човек се измени коренно, той ще мине от един живот в друг живот. Ако попитате онзи, който напуща тялото си, той е готов всичко да жертвува. Дотогава той е бил скъперник, като умира, казва: „На този толкова, на онзи толкова.“ Всичко раздава, само че късно го дава. Не при умирането да го раздаде, но приживе да го раздаде. А като завещае след смъртта, те ще се карат, ще го викат, той ще ги убеждава да не се карат. Тогава ще му създадат цяло нещастие.
към текста >>

Човек трябва да знае нещата добре, за да бъде полезен на другите.
Не, оставете да намерите правия път, като тръгвате за онзи свят. Трябва да имате една книга, един пътеводител от Небето, пътя да го знаете, къде се намира. Как трябва да тръгнете? В този път вие вървите в живота. Аз не казвам, че вие не сте убедени. Човек трябва да знае нещата добре, за да бъде полезен на другите. Защото някой път човек се поставя на едно изпитание, докато дойде да си обясни истината. Крайната истина, в която вярва, не трябва да има колебание. Две неща има, в които човек не трябва да се колебае. Първото положение: Той не трябва да се разколебава никога в истината. Второто положение: Той никога не трябва да се разколебава в силата на своето знание.
към текста >>

Защото някой път човек се поставя на едно изпитание, докато дойде да си обясни истината.
Трябва да имате една книга, един пътеводител от Небето, пътя да го знаете, къде се намира. Как трябва да тръгнете? В този път вие вървите в живота. Аз не казвам, че вие не сте убедени. Човек трябва да знае нещата добре, за да бъде полезен на другите. Защото някой път човек се поставя на едно изпитание, докато дойде да си обясни истината. Крайната истина, в която вярва, не трябва да има колебание. Две неща има, в които човек не трябва да се колебае. Първото положение: Той не трябва да се разколебава никога в истината. Второто положение: Той никога не трябва да се разколебава в силата на своето знание. Аз за любовта не говоря.
към текста >>

Две неща има, в които човек не трябва да се колебае.
В този път вие вървите в живота. Аз не казвам, че вие не сте убедени. Човек трябва да знае нещата добре, за да бъде полезен на другите. Защото някой път човек се поставя на едно изпитание, докато дойде да си обясни истината. Крайната истина, в която вярва, не трябва да има колебание. Две неща има, в които човек не трябва да се колебае. Първото положение: Той не трябва да се разколебава никога в истината. Второто положение: Той никога не трябва да се разколебава в силата на своето знание. Аз за любовта не говоря. Защото най-малкото разколебаване в любовта винаги води към смъртта. Разколебаването в Божествената мъдрост води към големи страдания.
към текста >>

Всеки човек все ще дойде на това решето, ще се намериш на Божествената нива посят.
Питам сега: Кой от вас не се [е] разколебал? Не че е грях, не че го искали нарочно, но казвам ви, че има един вътрешен закон, един закон има в света както онзи, който посява житото и го туря в решетото. Житото, като стане брашно, остава долу, а пък другото е горе. Не че жената прави разлика. Което остава горе, го туря на една страна, а което е долу, го туря на друго място. Всеки човек все ще дойде на това решето, ще се намериш на Божествената нива посят. Ще минеш през процеса на житното зърно. Ти трябва да намериш процеса да поникнеш, ще претърпиш зимата, вятъра, студа, додето разбереш Божиите пътища. Не че Бог има нещо против тебе, но то е за твоя полза. Тогава ще се развиваш. Иначе ще стоиш в хамбара.
към текста >>

Човек трябва да работи върху себе си, за да стане силен.
Страданията показват, че ние сме на правия път. Щом страдате, бъдете сигурни, че се намирате на правия път. Но престанеш ли да страдаш на Земята, тогава може да се разколебаеш. Сега трябва да изучавате тази, дълбоката наука за самовъзпитанието. Трябва да се възпитавате. Човек трябва да работи върху себе си, за да стане силен. Човек трябва да изработи своята свобода, трябва да придобие и знание. А пък за да придобие знание, трябва да има широк поглед, трябва да учи. Аз желая всички вие да бъдете много трудолюбиви, да учите и да правите постоянно малки опити. Вие сте в окултна школа. Аз виждам един стремеж, вие искате да служите на Бога.
към текста >>

Човек трябва да изработи своята свобода, трябва да придобие и знание.
Щом страдате, бъдете сигурни, че се намирате на правия път. Но престанеш ли да страдаш на Земята, тогава може да се разколебаеш. Сега трябва да изучавате тази, дълбоката наука за самовъзпитанието. Трябва да се възпитавате. Човек трябва да работи върху себе си, за да стане силен. Човек трябва да изработи своята свобода, трябва да придобие и знание. А пък за да придобие знание, трябва да има широк поглед, трябва да учи. Аз желая всички вие да бъдете много трудолюбиви, да учите и да правите постоянно малки опити. Вие сте в окултна школа. Аз виждам един стремеж, вие искате да служите на Бога. Аз мога да ви създам работа колкото искате, да ви кажа следното: Десет-двадесет километра да се разхождате по шосе и който пътник мине, да му дадете вода.
към текста >>

Наука е това да знаеш кой човек е жаден.
Кой ще се изпита: вие ли ще се изпитате или пътниците ще се изпитат, ако ви се даде такъв опит? Може да го направите. Мислите ли, че ще бъде един опит? То е учение. Сега няма да ви пратим да продавате нещо, ще седиш четири-пет часа на пътя и ще даваш вода от стомната. Наука е това да знаеш кой човек е жаден. Всички няма да черпите. Ще седите да разгадавате кой човек е жаден и ще му дадете една чаша вода. После ще седнете на пътя и ще четете и пак ще видите кой е жаден. Ще отбележите колко жадни хора има. Това ще бъде ваша печалба.
към текста >>

Ще седите да разгадавате кой човек е жаден и ще му дадете една чаша вода.
Мислите ли, че ще бъде един опит? То е учение. Сега няма да ви пратим да продавате нещо, ще седиш четири-пет часа на пътя и ще даваш вода от стомната. Наука е това да знаеш кой човек е жаден. Всички няма да черпите. Ще седите да разгадавате кой човек е жаден и ще му дадете една чаша вода. После ще седнете на пътя и ще четете и пак ще видите кой е жаден. Ще отбележите колко жадни хора има. Това ще бъде ваша печалба. Ще видите колко чаши вода събира стомната. Ще вземете нова стомна.
към текста >>

Ще имате една книжка и ще запишете кой човек какво ще каже.
Ще отбележите колко жадни хора има. Това ще бъде ваша печалба. Ще видите колко чаши вода събира стомната. Ще вземете нова стомна. Няма да я мерите по-рано, а пък като давате водата, няма да изгубите нито една капка. Ще имате една книжка и ще запишете кой човек какво ще каже. Ще имате едно тефтерче. Ако каже нещо, ще го запишете. После, като се връщате, ще сметнете колко чаши вода сте дали и какво са казали. То ще бъде вашата заплата. Някой път ако мога да ви дам този опит, ще имате една опитност.
към текста >>

Но, за да направи човек всичко това, трябва да е вдъхновен със закона на Божествената любов.
После, като се връщате, ще сметнете колко чаши вода сте дали и какво са казали. То ще бъде вашата заплата. Някой път ако мога да ви дам този опит, ще имате една опитност. И като свършите, ще ви питам какво научихте, колко изречения ще имате написани от стомната. Ще имате четири куплета поетически, поезия. Но, за да направи човек всичко това, трябва да е вдъхновен със закона на Божествената любов. Ще имате един опит, който рядко се случва. По същия начин Бог по някой път поставя човека на едно странно положение. Христос, като дойде на Земята, беше поставен в едно странно положение. Пратен беше да слугува на хората, които бяха много по-ниско от него. Затова не трябва да ви дотяга животът.
към текста >>

По същия начин Бог по някой път поставя човека на едно странно положение.
Някой път ако мога да ви дам този опит, ще имате една опитност. И като свършите, ще ви питам какво научихте, колко изречения ще имате написани от стомната. Ще имате четири куплета поетически, поезия. Но, за да направи човек всичко това, трябва да е вдъхновен със закона на Божествената любов. Ще имате един опит, който рядко се случва. По същия начин Бог по някой път поставя човека на едно странно положение. Христос, като дойде на Земята, беше поставен в едно странно положение. Пратен беше да слугува на хората, които бяха много по-ниско от него. Затова не трябва да ви дотяга животът. Ще вземете пример от великите души, които са живели на Земята и са прекарали живот на смирение. Трябва да знаете, че смирението, това е посоката, по която отива Божията благодат.
към текста >>

Човек, който няма смирение, не може да приеме Божието благословение.
Христос, като дойде на Земята, беше поставен в едно странно положение. Пратен беше да слугува на хората, които бяха много по-ниско от него. Затова не трябва да ви дотяга животът. Ще вземете пример от великите души, които са живели на Земята и са прекарали живот на смирение. Трябва да знаете, че смирението, това е посоката, по която отива Божията благодат. Човек, който няма смирение, не може да приеме Божието благословение. Щом си горд, ти си висок връх, към който не може да отива Божието благословение. Ти трябва да бъдеш смирен, кротък, милосърден, добър, за да дойде Божието благословение към тебе. Защо трябва да бъдеш добър? За да дойде Божието благословение към тебе. Това е „доброто семе“, което е посято.
към текста >>

Но само това, което Бог е вложил в човека, то е добро.
Ти трябва да бъдеш смирен, кротък, милосърден, добър, за да дойде Божието благословение към тебе. Защо трябва да бъдеш добър? За да дойде Божието благословение към тебе. Това е „доброто семе“, което е посято. Други хора са посели плевели. Но само това, което Бог е вложил в човека, то е добро. Правило е това. Само онова, което Бог е вложил в нас, то е доброто, а пък онова, което после всички други хора са вложили в нас, то е плевел. Всяко нещо, което после е вложил някой в нас, то няма да принесе плод, а другото ще принесе плод. Отче наш Беседа, държана на сестрите на 21 април 1932 г. (четвъртък) Изгрев - София
към текста >>

62. 4. ПОСЛУШАНИЕ

Втори разговор с Учителя

Послушание подразбира да слушаш само един мъдър човек, който може да ти придаде нещо.
Ще се учите на точност. - Учителю, говорете ни за послушанието. - Любовта не страда. Любов като имаш, там влиза и един елемент на Мъдрост. Тя схваща и прилага. Послушание подразбира да слушаш само един мъдър човек, който може да ти придаде нещо. Послушанието се отнася [до лицето, което иска да учи.] Ученикът може да слуша един мъдрец. ([3] - Тъкмо за това послушание аз питам.) - При Учителя като отиваш, ти трябва да се установиш. Ако искаш, опитай Го по-напред, не отивай тъй на вяра. Иди да опиташ както при един извор. И Писанието казва: „Опитайте Ме, че Съм благ." Няма да вярваш на хората каквото казват, но онова, което сам разбереш.
към текста >>

2 Не се стреми да угодиш на един човек.
([3] - Тъкмо за това послушание аз питам.) - При Учителя като отиваш, ти трябва да се установиш. Ако искаш, опитай Го по-напред, не отивай тъй на вяра. Иди да опиташ както при един извор. И Писанието казва: „Опитайте Ме, че Съм благ." Няма да вярваш на хората каквото казват, но онова, което сам разбереш. фиг.1 фиг. 2 Не се стреми да угодиш на един човек. [вж. фиг. 1.] Да му угодиш, то значи да задоволиш един негов каприз. Защото главата му - О, е надолу. Той не е [вж. фиг. 2] - с главата нагоре, т.е. О да е горе.
към текста >>

Светските хора работят чрез внушение, подпушване.
А взривът показва едно неестествено състояние на веществото. Взривовете се дължат на неразумни сили. Пък когато нещо се разтваря, показва, че има хармония в него и там не може да стане никаква пакост. Когато[4], във взрива всякога става пакост. С взривове си служат само учениците на Черната ложа. Светските хора работят чрез внушение, подпушване. Някой каже тъй: „Ти тъй ако вървиш, аз ще те убия! " Това е един маниер на света. След туй дойде другата тактика, казва ти: „Ти си много умен човек." И единият, и другият метод имат за цел да те отклонят от пътя. Един казва на друг: „Ела при нас, говори се истината." Другият казва: „Не бъди толкова краен." Те не знаят, че в Истината няма никаква крайност. Ученикът не може да бъде ученик, ако не е послушен.
към текста >>

След туй дойде другата тактика, казва ти: „Ти си много умен човек." И единият, и другият метод имат за цел да те отклонят от пътя.
Когато[4], във взрива всякога става пакост. С взривове си служат само учениците на Черната ложа. Светските хора работят чрез внушение, подпушване. Някой каже тъй: „Ти тъй ако вървиш, аз ще те убия! " Това е един маниер на света. След туй дойде другата тактика, казва ти: „Ти си много умен човек." И единият, и другият метод имат за цел да те отклонят от пътя. Един казва на друг: „Ела при нас, говори се истината." Другият казва: „Не бъди толкова краен." Те не знаят, че в Истината няма никаква крайност. Ученикът не може да бъде ученик, ако не е послушен. И то, послушен на един мъдър Учител. Защото, ако той слуша и няма учител, той се излага на опасност. Послушанието следва слушането.
към текста >>

„У", това е вече човекът, който трябва да се движи.
И тогава у ученика има един морален елемент, убедил се е, че туй нещо може да се приложи. Духовен елемент има вече в него. ПОСЛУШАНИЕ „П" е закон за цъфване; „О" е условие; „С" е закон на промени физически, въображение - закон на Месечината: пълни се и се празни. „Л" е движение нагоре. Този ъгъл показва стремеж на силите нагоре. „У", това е вече човекът, който трябва да се движи. „Ш" е материалния свят, значи послушен си, слизаш във физическия свят; „А" показва интелект, който трябва да се учи от материята, от опитността. В материалния свят няма всякога да бъде на угодата ти, както ти искаш. Можеш да слушаш неща, които съвсем не ти са приятни, но ще ги изпълниш. Ученикът трябва да слуша, трябва и да изпълнява - то е послушание. Вземете, при послушанието започват от ляво към дясно... (Магдалина дойде и попречи.) (* Магдалина дойде и взе да приказва, да пречи.) [5] Послушание, послушание трябва!
към текста >>

63. ТРЕТА БЕСЕДА, ДЪРЖАНА НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ. ДА БЪДЕМ СВЪРЗАНИ С БОГА !

6 юли 1923 г.

Туй значи човек, който е чистосърдечен, че той живее в себе си.
Аз ви чета тези стихове, за да ви покажа, че животът може да бъде разумен и неразумен. Разумният и неразумният живот се различават по следующите белези: В неразумното всичко е без план, всичко е необмислено, а в разумното всичко е с план, всичко е обмислено. В неразумното всякога има разрушение и гниене, то е място на вечно недоволство, а разумното се отличава с растене, живот. Тогава ще ви приложа тия три думи на български: чистосърдечие, искреност и откровеност. Чистосърдечието изключва всякакво гниене, значи в душата ви да няма никаква материя, която гние. Туй значи човек, който е чистосърдечен, че той живее в себе си. Туй разбирам чистосърдечие - без гниене, без развала. Думата „искреност“ аз я замествам с правилния процес на растене без изсъхване. Да бъде човек искрен, значи да расте правилно, без да изсъхва. „Откровен“ замествам с думата, значи да има достатъчно светлина, влага, да може да расте. „Отворен“ значи „откровен“.
към текста >>

Да бъде човек искрен, значи да расте правилно, без да изсъхва.
Тогава ще ви приложа тия три думи на български: чистосърдечие, искреност и откровеност. Чистосърдечието изключва всякакво гниене, значи в душата ви да няма никаква материя, която гние. Туй значи човек, който е чистосърдечен, че той живее в себе си. Туй разбирам чистосърдечие - без гниене, без развала. Думата „искреност“ аз я замествам с правилния процес на растене без изсъхване. Да бъде човек искрен, значи да расте правилно, без да изсъхва. „Откровен“ замествам с думата, значи да има достатъчно светлина, влага, да може да расте. „Отворен“ значи „откровен“. Тъй щото, когато аз говоря някой път и ви казвам да бъдете чистосърдечни, то значи да няма гниющи вещества. Казвам някому да бъде искрен, то значи да расте, без да изсъхва. Като казвам някому да бъде откровен, то значи да има достатъчно светлина, влага, за да расте.
към текста >>

И да искате, умът не може да даде спокойствие на човека.
Аз ви питам: Вашето сърце и вашият ум направили ли са ви щастливи? И вие сте още млади и колко пъти досега сте плакали? Може би хиляди пъти най-малко сте плакали. Слушайте, вашият ум някога дал ли ви е туй спокойствие? Е, пък може да намерите някои ваши другарки и тях да попитате. И да искате, умът не може да даде спокойствие на човека. Сърцето и то да иска, и то не може да даде спокойствие на човека. Сега, аз по аналогия ще ви дам едно сравнение, защо не могат. Нали вие имате един закон във физиката, според който можете ли да изкарате вода на по-високо место, отколкото е самият извор? Не. Значи, може да изкарате вода само дотам, докъдето е изворът. Е, добре, ако умът и сърцето, това са по-ниските извори, как може да изкарате водата по-високо?
към текста >>

Сърцето и то да иска, и то не може да даде спокойствие на човека.
И вие сте още млади и колко пъти досега сте плакали? Може би хиляди пъти най-малко сте плакали. Слушайте, вашият ум някога дал ли ви е туй спокойствие? Е, пък може да намерите някои ваши другарки и тях да попитате. И да искате, умът не може да даде спокойствие на човека. Сърцето и то да иска, и то не може да даде спокойствие на човека. Сега, аз по аналогия ще ви дам едно сравнение, защо не могат. Нали вие имате един закон във физиката, според който можете ли да изкарате вода на по-високо место, отколкото е самият извор? Не. Значи, може да изкарате вода само дотам, докъдето е изворът. Е, добре, ако умът и сърцето, това са по-ниските извори, как може да изкарате водата по-високо? Как мислите да изкарате тия извори горе в душевния свят?
към текста >>

В Бога неразположение, такова състояние няма, когато един човек може да бъде разположен и неразположен.
Колкото повече минава времето, толкова повече те губят своята стойност. Тъй щото да имате една ясна представа: Божественото не губи, човешкото губи. Законът е верен и за Божествените мисли и за Божествените идеи. Аз замествам тука Божествените идеи с Божествените чувствувания. Защото, по някой път, вие казвате: „Аз чувствувам разположение и неразположение.“ В Божествения свят не може да имаш неразположение. В Бога неразположение, такова състояние няма, когато един човек може да бъде разположен и неразположен. Да ви изясня идеята сега. У човека има гняв и когато човек се разгневи, той иска туй което е направил, да го унищожи. Разгневи се, вземе едно шише, хвърли го, строши го, или удари едно дърво, отсече го, разгневил се е. Той руши, не създава. Когато у Бога се яви туй състояние, когато Бог се разгневи, Той всякога има за цел да премахне лошото, да насади някое добро.
към текста >>

У човека има гняв и когато човек се разгневи, той иска туй което е направил, да го унищожи.
Законът е верен и за Божествените мисли и за Божествените идеи. Аз замествам тука Божествените идеи с Божествените чувствувания. Защото, по някой път, вие казвате: „Аз чувствувам разположение и неразположение.“ В Божествения свят не може да имаш неразположение. В Бога неразположение, такова състояние няма, когато един човек може да бъде разположен и неразположен. Да ви изясня идеята сега. У човека има гняв и когато човек се разгневи, той иска туй което е направил, да го унищожи. Разгневи се, вземе едно шише, хвърли го, строши го, или удари едно дърво, отсече го, разгневил се е. Той руши, не създава. Когато у Бога се яви туй състояние, когато Бог се разгневи, Той всякога има за цел да премахне лошото, да насади някое добро. Да създаде нещо друго - това се разбира когато Господ се разгневи на някого, Той ще го тури в огъня, иска да го пречисти, да го поправи, когато у човека не е така. Е, тогава туй състояние у Бога, как ще го наречете?
към текста >>

Да създаде нещо друго - това се разбира когато Господ се разгневи на някого, Той ще го тури в огъня, иска да го пречисти, да го поправи, когато у човека не е така.
Да ви изясня идеята сега. У човека има гняв и когато човек се разгневи, той иска туй което е направил, да го унищожи. Разгневи се, вземе едно шише, хвърли го, строши го, или удари едно дърво, отсече го, разгневил се е. Той руши, не създава. Когато у Бога се яви туй състояние, когато Бог се разгневи, Той всякога има за цел да премахне лошото, да насади някое добро. Да създаде нещо друго - това се разбира когато Господ се разгневи на някого, Той ще го тури в огъня, иска да го пречисти, да го поправи, когато у човека не е така. Е, тогава туй състояние у Бога, как ще го наречете? Първоначално ще го наречете гняв, а в последствие, в края, при придобитите резултати, ще го наречете Любов. У хората има друга една тактика: когато човек иска да те измъчи или да те набие, а пък се усеща по-слаб от теб, той ще си послужи с хитрини, ще те нагости първо, щете почерпи с винце, с туй - онуй, и ти мислиш, че ти е приятел, но щом те свърже хубаво, той ще вземе тоягата, ще те набие хубаво и ще каже: „Да знаеш! “ Това е човешкото. Най-първо благите думи, а после, отзад тоягата.
към текста >>

У хората има друга една тактика: когато човек иска да те измъчи или да те набие, а пък се усеща по-слаб от теб, той ще си послужи с хитрини, ще те нагости първо, щете почерпи с винце, с туй - онуй, и ти мислиш, че ти е приятел, но щом те свърже хубаво, той ще вземе тоягата, ще те набие хубаво и ще каже: „Да знаеш!
Той руши, не създава. Когато у Бога се яви туй състояние, когато Бог се разгневи, Той всякога има за цел да премахне лошото, да насади някое добро. Да създаде нещо друго - това се разбира когато Господ се разгневи на някого, Той ще го тури в огъня, иска да го пречисти, да го поправи, когато у човека не е така. Е, тогава туй състояние у Бога, как ще го наречете? Първоначално ще го наречете гняв, а в последствие, в края, при придобитите резултати, ще го наречете Любов. У хората има друга една тактика: когато човек иска да те измъчи или да те набие, а пък се усеща по-слаб от теб, той ще си послужи с хитрини, ще те нагости първо, щете почерпи с винце, с туй - онуй, и ти мислиш, че ти е приятел, но щом те свърже хубаво, той ще вземе тоягата, ще те набие хубаво и ще каже: „Да знаеш! “ Това е човешкото. Най-първо благите думи, а после, отзад тоягата. Тия неща ги знаете, вие сте майстори, живели сте с тях. Всички ги знаете. Като се съберете за първи път двама, които не се познавате, много сладки думи си говорите, но щом се опознаете, дървото започва, започвате с тоягите, почвате да се налагате, а то е свързване.
към текста >>

В тази смисъл, в която аз съм употребявал, значи клас, в който се дава най-добрия, най-великия, най-възвишения метод за облагородяване на човека, най-добрия, най-лесния, без много разноски, но в този клас на добродетелите, който не работи, той завинаги си остава прост и ще ви кажа защо именно хората остават прости.
Всеки от вас строи своя сърдечен и умствен свят. Това се подразбира да се развие умът и да се облагороди сърцето. Сега, вие наричате този клас -“Клас на Добродетелите“. Отлично, вие така го наричате. Но знаете ли, какво значи Добродетел? В тази смисъл, в която аз съм употребявал, значи клас, в който се дава най-добрия, най-великия, най-възвишения метод за облагородяване на човека, най-добрия, най-лесния, без много разноски, но в този клас на добродетелите, който не работи, той завинаги си остава прост и ще ви кажа защо именно хората остават прости. Има методи вътре в света, които са грандиозни. Да кажем някой човек започне едно предприятие, влага един капитал от 10 000 000 лева, дават реклами, обявления, всички продават, но след 10 години всичко изяждат, остава 1 000 000 дефицит отгоре. Туй е великото предприятие, че като са изяли 10-те милиона, оставят един милион дълг отгоре. В края никакъв резултат. Сега, вторият метод за развиване на добродетелите е: ще те накарат да посадиш 10-ина дръвчета ябълки, круши, сливи.
към текста >>

Да кажем някой човек започне едно предприятие, влага един капитал от 10 000 000 лева, дават реклами, обявления, всички продават, но след 10 години всичко изяждат, остава 1 000 000 дефицит отгоре.
Сега, вие наричате този клас -“Клас на Добродетелите“. Отлично, вие така го наричате. Но знаете ли, какво значи Добродетел? В тази смисъл, в която аз съм употребявал, значи клас, в който се дава най-добрия, най-великия, най-възвишения метод за облагородяване на човека, най-добрия, най-лесния, без много разноски, но в този клас на добродетелите, който не работи, той завинаги си остава прост и ще ви кажа защо именно хората остават прости. Има методи вътре в света, които са грандиозни. Да кажем някой човек започне едно предприятие, влага един капитал от 10 000 000 лева, дават реклами, обявления, всички продават, но след 10 години всичко изяждат, остава 1 000 000 дефицит отгоре. Туй е великото предприятие, че като са изяли 10-те милиона, оставят един милион дълг отгоре. В края никакъв резултат. Сега, вторият метод за развиване на добродетелите е: ще те накарат да посадиш 10-ина дръвчета ябълки, круши, сливи. Казваш: „С такива работи не се занимавам.“ Насадите ги, обаче представете си, че тия дръвчета след 5-6 години ви дадат по стотина килограма ябълки, круши или от другите дръвчета. Те правят 10 дръвчета по 100 килограма -1000 килограма.
към текста >>

Туй, което природата влага, човек по изкуствен начин не може да го вложи.
- „Ама този тъй казал, онзи тъй казал, ние у дома тъй правим“ Е, у дома как правите вие? Хубаво, нека съвременните химици да направят едно яйце или круша или ябълка, да изкарат тези сокове от тях и нека ги сравнят с естествените. Вземете тези сокове от растенията и плодовете, които изкуствено правите и ги сравнете със соковете на естествените. Запример, често правят и изкуствено мляко, но онези, който го ядат, всякога имат диария. Онова мляко, което получават направо от кравите, има нещо, което в изкуственото липсва. Туй, което природата влага, човек по изкуствен начин не може да го вложи. Запример, щом влезете в света на душата вие не можете да влезете с вашето съмнение. Щом влезете в света на душата, съмнението е абсолютно изключено. С него вие не може да припарите там. Като влезете там със съмнение, ще стане експлозия и вие ще бъдете първи, които ще пострадате. От бомбата всичките твърди части са изхвърлени, остава само долната част на топа.
към текста >>

Когато човек е живял дълго време, чрез своите човешки познания е набрал тези експлозиви в себе си, вътре в себе си ги е поел и влиза с тях в света на душата.
Ще кажете: „Ако и ние влезем така...“ С кои стават тия експлозии? Някои маги, които са се занимавали дълго време и са рекли да влязат в Божествения свят, с тях е ставало. Тези експлозии стават с най-учените, които са употребили най-големите хитрини на своята мъдрост. Те са претърпяли това, а с простите хора това не става. Вие още не сте бомби. Когато човек е живял дълго време, чрез своите човешки познания е набрал тези експлозиви в себе си, вътре в себе си ги е поел и влиза с тях в света на душата. Там тези енергии се развиват и правят тези експлозии. Сега, да ви обясня моята мисъл. Може да ви се вижда малко странно, защо е тъй. Представете си, че вие имате 100-ина яйца и сте ги взели, като яйца на малки птиченца, но те се указали яйца на някоя усойница, на някоя кобра. Вземете ги в една кутийка и всеки ден разправяте на другарката си за тях.
към текста >>

Щом човек влезе в духовния свят, той става по-добър, но и по-лош става, защото условията там са такива.
Докато ги носите, не ви хващат в престъпление, вие сте свободни, но щом се измътят змийчетата в душевния свят, по същия закон вие ще се върнете назад. Да не носите тия семенца в света на душата. [Тази кутийка няма да я подлагате на светлината. Ще направите един колет и ще пишете: До моите роднини, света на сърцето и света на ума. Там може да растат, понеже в света на сърцето и в света на ума има храна за тях.] Законът е верен. Щом човек влезе в духовния свят, той става по-добър, но и по-лош става, защото условията там са такива. Ако в една добра почва посееш доброто, то расте, но ако там попадне един трън и той расте. И лошото и хубавото растат. Тогава растенето е добро за онези идеи, на които соковете няма да бъдат за ваша полза. Но змията ще расте за себе си, на ваша сметка. Вие ще плащате, но благото е нейно.
към текста >>

Затуй ние казваме: „Божественото у човека с човешки усилия не става.“ Понеже сте в един уреден свят, вие ще идете на станцията, купувате си билет, плащате си го и като удари звънеца, ще влезете в първа или втора класа на трена и няма да го тикате, да мислите дали върви.
- Няма. Целият труд ще отиде напразно. Е, да кажем, че вие имате една машина с малка пара и друга една машина, по-голяма, при друг акумулатор. Значи, първата изгубва своята сила. Сега, ако вашата физическа сила я прекарате в духовния свят, туй колело на вашата душа няма да се помръдне и тогава всичкият ви труд ще отиде напразно. Затуй ние казваме: „Божественото у човека с човешки усилия не става.“ Понеже сте в един уреден свят, вие ще идете на станцията, купувате си билет, плащате си го и като удари звънеца, ще влезете в първа или втора класа на трена и няма да го тикате, да мислите дали върви. Той сам ще си върви, а вие само ще изпълните условията. И в Божествения свят има същата аналогия. Защото, да кажем, че сте пътник, някой път може да не знаете где да влезете. Казвате: „В кой вагон да влеза? “ Е, все таки в първа или във втора класа ще влезете, няма какво да се безпокоите.
към текста >>

Благоразумният човек е избрал хубаво место дето да посади някое дърво.
Сега втората група. Жертвата: с жертвата ще постъпвате да действате, но как работите сега? Най-първо трябва да започнете с благоразумието. След благоразумието идва искреността. Нали казват, че тя е растене? Благоразумният човек е избрал хубаво место дето да посади някое дърво. Искреността - дървото трябва да расте. След това идва милосърдието и щедростта. Щедрост, да бъдете щедри се подразбирала раздавате излишното от онова, което имате на другите. А жертвата почти ще я оставите, закона на жертвата ще учите най-после, той е един от най-трудните закони. Да жертвува човек, то е най-мъчното, всичките други неща вие лесно може да ги изучавате.
към текста >>

Да жертвува човек, то е най-мъчното, всичките други неща вие лесно може да ги изучавате.
Благоразумният човек е избрал хубаво место дето да посади някое дърво. Искреността - дървото трябва да расте. След това идва милосърдието и щедростта. Щедрост, да бъдете щедри се подразбирала раздавате излишното от онова, което имате на другите. А жертвата почти ще я оставите, закона на жертвата ще учите най-после, той е един от най-трудните закони. Да жертвува човек, то е най-мъчното, всичките други неща вие лесно може да ги изучавате. Истина, чистота, свобода, равновесие, великодушие и т. н. Всичко до тук много хубаво върви, но дойдете ли до жертвата, веднага ще се спънете. Затуй трябва да усвоите този закон, много добре, да разберете в какво седи този закон на жертвата, защото този закон не го разбирате, а всяко неразбрано нещо, то е спънка за човека. Аз ще ви задам един въпрос. Представете си следующето: Да кажем, че една голяма змия там на пътя е изгладняла, месец, а може и 40-50 деня не е яла.
към текста >>

Затуй трябва да усвоите този закон, много добре, да разберете в какво седи този закон на жертвата, защото този закон не го разбирате, а всяко неразбрано нещо, то е спънка за човека.
Щедрост, да бъдете щедри се подразбирала раздавате излишното от онова, което имате на другите. А жертвата почти ще я оставите, закона на жертвата ще учите най-после, той е един от най-трудните закони. Да жертвува човек, то е най-мъчното, всичките други неща вие лесно може да ги изучавате. Истина, чистота, свобода, равновесие, великодушие и т. н. Всичко до тук много хубаво върви, но дойдете ли до жертвата, веднага ще се спънете. Затуй трябва да усвоите този закон, много добре, да разберете в какво седи този закон на жертвата, защото този закон не го разбирате, а всяко неразбрано нещо, то е спънка за човека. Аз ще ви задам един въпрос. Представете си следующето: Да кажем, че една голяма змия там на пътя е изгладняла, месец, а може и 40-50 деня не е яла. Вие вървите по пътя. Питам ви: Трябва ли да станете жертва на змията, да ви изяде? Можеш ли ти да отвориш една артерия и да й дадеш малко от твоята кръвчица?
към текста >>

После милосърдието: Значи тази работа да я извърша с разположение на духа си и сърцето си, с едно въодушевление, тих и спокоен, защото милостивият човек е човека, който се въодушевлява от най-малките работи.
Дойде една афекция у вас - извикайте благоразумието. Във всичките си мисли, във всичките изпити ще прилагате благоразумието.] Както и да постъпвате, най- първо трябва да прилагате благоразумието, после искреността. Значи, една работа, която започваме, ще видим дали тази работа е добра или не, разумна ли е. Само тогава ще я свърша добре и аз ще съм доволен от нея. Искрен съм, без упрек, значи тази работа, която свърших, бях искрен във всичките й редове нищо не съм пропуснал. После милосърдието: Значи тази работа да я извърша с разположение на духа си и сърцето си, с едно въодушевление, тих и спокоен, защото милостивият човек е човека, който се въодушевлява от най-малките работи. Той от бедния човек се въодушевлява, от дребните работи се въодушевлява, от това, от което друг човек не се въодушевлява, той се въодушевлява. Поетът ще се въодушеви от някоя планина, а милосърдният човек - от някое бедно дете, ще му даде място в душата си. Великодушие значи размер на душата, тук влиза и щедростта. Дръжте само една основна мисъл в душата си: че онзи, който мисли за Бога, той нищо не губи, той печели - нищо повече. Тъй като се занимавате с тия добродетели, мислете само за Бога.
към текста >>

Той от бедния човек се въодушевлява, от дребните работи се въодушевлява, от това, от което друг човек не се въодушевлява, той се въодушевлява.
Във всичките си мисли, във всичките изпити ще прилагате благоразумието.] Както и да постъпвате, най- първо трябва да прилагате благоразумието, после искреността. Значи, една работа, която започваме, ще видим дали тази работа е добра или не, разумна ли е. Само тогава ще я свърша добре и аз ще съм доволен от нея. Искрен съм, без упрек, значи тази работа, която свърших, бях искрен във всичките й редове нищо не съм пропуснал. После милосърдието: Значи тази работа да я извърша с разположение на духа си и сърцето си, с едно въодушевление, тих и спокоен, защото милостивият човек е човека, който се въодушевлява от най-малките работи. Той от бедния човек се въодушевлява, от дребните работи се въодушевлява, от това, от което друг човек не се въодушевлява, той се въодушевлява. Поетът ще се въодушеви от някоя планина, а милосърдният човек - от някое бедно дете, ще му даде място в душата си. Великодушие значи размер на душата, тук влиза и щедростта. Дръжте само една основна мисъл в душата си: че онзи, който мисли за Бога, той нищо не губи, той печели - нищо повече. Тъй като се занимавате с тия добродетели, мислете само за Бога. Аз имам едно правило: Мислете само за Бога!
към текста >>

Поетът ще се въодушеви от някоя планина, а милосърдният човек - от някое бедно дете, ще му даде място в душата си.
Значи, една работа, която започваме, ще видим дали тази работа е добра или не, разумна ли е. Само тогава ще я свърша добре и аз ще съм доволен от нея. Искрен съм, без упрек, значи тази работа, която свърших, бях искрен във всичките й редове нищо не съм пропуснал. После милосърдието: Значи тази работа да я извърша с разположение на духа си и сърцето си, с едно въодушевление, тих и спокоен, защото милостивият човек е човека, който се въодушевлява от най-малките работи. Той от бедния човек се въодушевлява, от дребните работи се въодушевлява, от това, от което друг човек не се въодушевлява, той се въодушевлява. Поетът ще се въодушеви от някоя планина, а милосърдният човек - от някое бедно дете, ще му даде място в душата си. Великодушие значи размер на душата, тук влиза и щедростта. Дръжте само една основна мисъл в душата си: че онзи, който мисли за Бога, той нищо не губи, той печели - нищо повече. Тъй като се занимавате с тия добродетели, мислете само за Бога. Аз имам едно правило: Мислете само за Бога! За Бога какво трябва да мислите?
към текста >>

Но когато някой човек тури своя товар отгоре, не се топят вече.
Един пътник се уморил от снега, та легнал върху него да си почине. Но, като го затрупал снегът отгоре, той си казал: „То моето се свърши вече.“ Останал половин метър под снега. Но като пекнапо Слънцето, снегът - стоплил се. Та всичките мъчнотии, които ви идат отгоре, колкото и да са студени, не мислете, все ще ви постоплят, но само след като дойде Слънцето. Като дойде Божественото, мъчнотиите ще изчезнат. Но когато някой човек тури своя товар отгоре, не се топят вече. Та, мнозина казват: „А, то религиозният живот!...“ Аз зная туй правило: Божественото това е най-благородното. Има светски хора, които вървят по Божествения път, а има религиозни, които вървят по човешкия път. Човешкото всякога е мъчно, туй е общо правило. А когато някой път имате мъчнотии - падания и ставания, да не казвате, че това са мъчнотии. Там, в Божествения път няма падания, там падаш, като на пружини, няма никакво кон- тузене.
към текста >>

Има светски хора, които вървят по Божествения път, а има религиозни, които вървят по човешкия път.
Но като пекнапо Слънцето, снегът - стоплил се. Та всичките мъчнотии, които ви идат отгоре, колкото и да са студени, не мислете, все ще ви постоплят, но само след като дойде Слънцето. Като дойде Божественото, мъчнотиите ще изчезнат. Но когато някой човек тури своя товар отгоре, не се топят вече. Та, мнозина казват: „А, то религиозният живот!...“ Аз зная туй правило: Божественото това е най-благородното. Има светски хора, които вървят по Божествения път, а има религиозни, които вървят по човешкия път. Човешкото всякога е мъчно, туй е общо правило. А когато някой път имате мъчнотии - падания и ставания, да не казвате, че това са мъчнотии. Там, в Божествения път няма падания, там падаш, като на пружини, няма никакво кон- тузене. Но в човешкия свят не си правете илюзии. Ако ви сполети нещо лошо, то не е Божествения живот, който водите, то е стария ви живот.
към текста >>

64. 1. ПЕНТОГРАМЪТ ПО УЧИТЕЛЯ

Боян Боев

Дадено непосредствено от Учителя

Това е пътя, който човек извършва за постигане съвършенство.
Той е даден от Великите Посветени и окултните школи. Обаче е даден със своите линии без никакви картини, думи и букви. А Пентограмът в такъв вид, какъвто го дава Учителят, Му е даден отгоре през последните години на XIX в. На Търновския събор в 1914 година Учителят го даде на учениците, присъствуващи на събора. Пентограмът, това е пътя на ученика. Това е пътя, който човек извършва за постигане съвършенство. Пентограмът представлява самия човек. Върхът, който е обърнат нагоре, представлява главата на човека. Двата странични върха представляват двете ръце, а долните два върха - неговите крака. Пентограмът има три части: външен кръг, вътрешна част и център. I. ВЪНШНИЯТ КРЪГ Външният кръг е пътя на човека, който е още в началото на своето развитие.
към текста >>

Пентограмът представлява самия човек.
Обаче е даден със своите линии без никакви картини, думи и букви. А Пентограмът в такъв вид, какъвто го дава Учителят, Му е даден отгоре през последните години на XIX в. На Търновския събор в 1914 година Учителят го даде на учениците, присъствуващи на събора. Пентограмът, това е пътя на ученика. Това е пътя, който човек извършва за постигане съвършенство. Пентограмът представлява самия човек. Върхът, който е обърнат нагоре, представлява главата на човека. Двата странични върха представляват двете ръце, а долните два върха - неговите крака. Пентограмът има три части: външен кръг, вътрешна част и център. I. ВЪНШНИЯТ КРЪГ Външният кръг е пътя на човека, който е още в началото на своето развитие. Външният кръг е изразен в пет картини, които ще разгледаме по ред. 1.
към текста >>

Върхът, който е обърнат нагоре, представлява главата на човека.
А Пентограмът в такъв вид, какъвто го дава Учителят, Му е даден отгоре през последните години на XIX в. На Търновския събор в 1914 година Учителят го даде на учениците, присъствуващи на събора. Пентограмът, това е пътя на ученика. Това е пътя, който човек извършва за постигане съвършенство. Пентограмът представлява самия човек. Върхът, който е обърнат нагоре, представлява главата на човека. Двата странични върха представляват двете ръце, а долните два върха - неговите крака. Пентограмът има три части: външен кръг, вътрешна част и център. I. ВЪНШНИЯТ КРЪГ Външният кръг е пътя на човека, който е още в началото на своето развитие. Външният кръг е изразен в пет картини, които ще разгледаме по ред. 1. Сабята Външният кръг започва със сабята.
към текста >>

ВЪНШНИЯТ КРЪГ Външният кръг е пътя на човека, който е още в началото на своето развитие.
Това е пътя, който човек извършва за постигане съвършенство. Пентограмът представлява самия човек. Върхът, който е обърнат нагоре, представлява главата на човека. Двата странични върха представляват двете ръце, а долните два върха - неговите крака. Пентограмът има три части: външен кръг, вътрешна част и център. I. ВЪНШНИЯТ КРЪГ Външният кръг е пътя на човека, който е още в началото на своето развитие. Външният кръг е изразен в пет картини, които ще разгледаме по ред. 1. Сабята Външният кръг започва със сабята. Какво означава сабята в случая? Това е пътя на насилието. Значи, в началото на своето развитие, когато е още млада, неопитна душа, човек си служи с насилието.
към текста >>

Значи, в началото на своето развитие, когато е още млада, неопитна душа, човек си служи с насилието.
ВЪНШНИЯТ КРЪГ Външният кръг е пътя на човека, който е още в началото на своето развитие. Външният кръг е изразен в пет картини, които ще разгледаме по ред. 1. Сабята Външният кръг започва със сабята. Какво означава сабята в случая? Това е пътя на насилието. Значи, в началото на своето развитие, когато е още млада, неопитна душа, човек си служи с насилието. Той мисли, че всичко му е позволено, че може да прави насилие, неправди, всичко каквото си поиска, без да мисли за последствията. 2. Чашата Обаче, който върши насилие, ще си научи урока рано или късно. Законът е: Насилието ражда насилие. За онзи, който върши насилие, ще дойдат последствия, страдания. Това именно представлява чашата.
към текста >>

Чрез страданието човек почва да разбира, че насилието, неправдата, не е метод, с който трябва да си служи.
Законът е: Насилието ражда насилие. За онзи, който върши насилие, ще дойдат последствия, страдания. Това именно представлява чашата. Чашата е символ на страданието. Страданието е метод за пробуждане на човешката душа. Чрез страданието човек почва да разбира, че насилието, неправдата, не е метод, с който трябва да си служи. Значи чрез страданието човек добива един урок. Може би не всякога той вижда връзката между насилието, което е вършил и страданието, което иде след него. Но когато след смъртта отиде горе, ясно вижда тази връзка и взема решение, като дойде следния път на земята, да води друг живот, да не минава през страдания. Страданието има и второ значение. Има окултен закон: Страданието се превръща в любов.
към текста >>

Значи чрез страданието човек добива един урок.
За онзи, който върши насилие, ще дойдат последствия, страдания. Това именно представлява чашата. Чашата е символ на страданието. Страданието е метод за пробуждане на човешката душа. Чрез страданието човек почва да разбира, че насилието, неправдата, не е метод, с който трябва да си служи. Значи чрез страданието човек добива един урок. Може би не всякога той вижда връзката между насилието, което е вършил и страданието, което иде след него. Но когато след смъртта отиде горе, ясно вижда тази връзка и взема решение, като дойде следния път на земята, да води друг живот, да не минава през страдания. Страданието има и второ значение. Има окултен закон: Страданието се превръща в любов. Страданията, през които минава човечеството, подготвят новия човек, човека на любовта.
към текста >>

Страданията, през които минава човечеството, подготвят новия човек, човека на любовта.
Значи чрез страданието човек добива един урок. Може би не всякога той вижда връзката между насилието, което е вършил и страданието, което иде след него. Но когато след смъртта отиде горе, ясно вижда тази връзка и взема решение, като дойде следния път на земята, да води друг живот, да не минава през страдания. Страданието има и второ значение. Има окултен закон: Страданието се превръща в любов. Страданията, през които минава човечеството, подготвят новия човек, човека на любовта. Учителят прави следното сравнение: Като бият млякото, то дава масло. Млякото [маслото] тук символизира любовта. Страданието е временно явление в живота. Ще дойде време, когато страданията ще изчезнат от света, защото ще изчезнат причините, които ги създават. Страданието има трето значение.
към текста >>

Човек не може да ги възприеме, ако не е префинен неговият организъм.
Млякото [маслото] тук символизира любовта. Страданието е временно явление в живота. Ще дойде време, когато страданията ще изчезнат от света, защото ще изчезнат причините, които ги създават. Страданието има трето значение. Новите идеи идат от Слънцето. Човек не може да ги възприеме, ако не е префинен неговият организъм. Това става чрез страданията. Затова има закон: Винаги раждането на една идея в човека се предшествува от страдания. Значи, третото значение на страданието е, че то представлява родилните мъки за раждането на новите идеи в човека. Обаче в бъдеще ще възприема новите идеи без да минава през страдания, понеже ще има префинен организъм. Затова Учителят нарича страданието: „Бич за повдигната ръка на Бога." 3.
към текста >>

Затова има закон: Винаги раждането на една идея в човека се предшествува от страдания.
Ще дойде време, когато страданията ще изчезнат от света, защото ще изчезнат причините, които ги създават. Страданието има трето значение. Новите идеи идат от Слънцето. Човек не може да ги възприеме, ако не е префинен неговият организъм. Това става чрез страданията. Затова има закон: Винаги раждането на една идея в човека се предшествува от страдания. Значи, третото значение на страданието е, че то представлява родилните мъки за раждането на новите идеи в човека. Обаче в бъдеще ще възприема новите идеи без да минава през страдания, понеже ще има префинен организъм. Затова Учителят нарича страданието: „Бич за повдигната ръка на Бога." 3. Книгата След чашата иде книгата. Чрез страданията, които минава човек, почва да изучава книгата на живота, изучава законите на живота, гледа да спазва тия закони.
към текста >>

Значи, третото значение на страданието е, че то представлява родилните мъки за раждането на новите идеи в човека.
Страданието има трето значение. Новите идеи идат от Слънцето. Човек не може да ги възприеме, ако не е префинен неговият организъм. Това става чрез страданията. Затова има закон: Винаги раждането на една идея в човека се предшествува от страдания. Значи, третото значение на страданието е, че то представлява родилните мъки за раждането на новите идеи в човека. Обаче в бъдеще ще възприема новите идеи без да минава през страдания, понеже ще има префинен организъм. Затова Учителят нарича страданието: „Бич за повдигната ръка на Бога." 3. Книгата След чашата иде книгата. Чрез страданията, които минава човек, почва да изучава книгата на живота, изучава законите на живота, гледа да спазва тия закони. Обаче в тая форма е още в началото на своето пробуждане.
към текста >>

Чрез страданията, които минава човек, почва да изучава книгата на живота, изучава законите на живота, гледа да спазва тия закони.
Затова има закон: Винаги раждането на една идея в човека се предшествува от страдания. Значи, третото значение на страданието е, че то представлява родилните мъки за раждането на новите идеи в човека. Обаче в бъдеще ще възприема новите идеи без да минава през страдания, понеже ще има префинен организъм. Затова Учителят нарича страданието: „Бич за повдигната ръка на Бога." 3. Книгата След чашата иде книгата. Чрез страданията, които минава човек, почва да изучава книгата на живота, изучава законите на живота, гледа да спазва тия закони. Обаче в тая форма е още в началото на своето пробуждане. Той чете в книгата на човека още първите уроци. 4. Свещта Човек, като чете в книгата на живота и на цялата природа, добива просветление. Нова светлина озарява съзнанието му. Това е свещта.
към текста >>

Той чете в книгата на човека още първите уроци. 4.
Обаче в бъдеще ще възприема новите идеи без да минава през страдания, понеже ще има префинен организъм. Затова Учителят нарича страданието: „Бич за повдигната ръка на Бога." 3. Книгата След чашата иде книгата. Чрез страданията, които минава човек, почва да изучава книгата на живота, изучава законите на живота, гледа да спазва тия закони. Обаче в тая форма е още в началото на своето пробуждане. Той чете в книгата на човека още първите уроци. 4. Свещта Човек, като чете в книгата на живота и на цялата природа, добива просветление. Нова светлина озарява съзнанието му. Това е свещта. Чрез тая свещ, чрез тая светлина, човек почва да вижда величието и красотата на Божествения план, който води човека от тъмнина към светлина; от робство към свобода; от несъвършенство към съвършенство; от греховност към чистота; от невежество към знание. 5. Жезълът Чрез четене на книгата, чрез това просветление, човек добива известна власт над себе си.
към текста >>

Свещта Човек, като чете в книгата на живота и на цялата природа, добива просветление.
Затова Учителят нарича страданието: „Бич за повдигната ръка на Бога." 3. Книгата След чашата иде книгата. Чрез страданията, които минава човек, почва да изучава книгата на живота, изучава законите на живота, гледа да спазва тия закони. Обаче в тая форма е още в началото на своето пробуждане. Той чете в книгата на човека още първите уроци. 4. Свещта Човек, като чете в книгата на живота и на цялата природа, добива просветление. Нова светлина озарява съзнанието му. Това е свещта. Чрез тая свещ, чрез тая светлина, човек почва да вижда величието и красотата на Божествения план, който води човека от тъмнина към светлина; от робство към свобода; от несъвършенство към съвършенство; от греховност към чистота; от невежество към знание. 5. Жезълът Чрез четене на книгата, чрез това просветление, човек добива известна власт над себе си. Това именно е жезълът.
към текста >>

Чрез тая свещ, чрез тая светлина, човек почва да вижда величието и красотата на Божествения план, който води човека от тъмнина към светлина; от робство към свобода; от несъвършенство към съвършенство; от греховност към чистота; от невежество към знание. 5.
Обаче в тая форма е още в началото на своето пробуждане. Той чете в книгата на човека още първите уроци. 4. Свещта Човек, като чете в книгата на живота и на цялата природа, добива просветление. Нова светлина озарява съзнанието му. Това е свещта. Чрез тая свещ, чрез тая светлина, човек почва да вижда величието и красотата на Божествения план, който води човека от тъмнина към светлина; от робство към свобода; от несъвършенство към съвършенство; от греховност към чистота; от невежество към знание. 5. Жезълът Чрез четене на книгата, чрез това просветление, човек добива известна власт над себе си. Това именно е жезълът. Той вече е извлякъл поука от изучаването на живота и се старае да владее себе си, да управлява себе си. Учителят казва: „Човек трябва да стане цар, но цар на себе си, да владее себе си." Жезълът означава, че човек вече има известно самообладание. Той гледа да се въздържа, когато в него дойде желание да прояви своята ниска природа.
към текста >>

Жезълът Чрез четене на книгата, чрез това просветление, човек добива известна власт над себе си.
Той чете в книгата на човека още първите уроци. 4. Свещта Човек, като чете в книгата на живота и на цялата природа, добива просветление. Нова светлина озарява съзнанието му. Това е свещта. Чрез тая свещ, чрез тая светлина, човек почва да вижда величието и красотата на Божествения план, който води човека от тъмнина към светлина; от робство към свобода; от несъвършенство към съвършенство; от греховност към чистота; от невежество към знание. 5. Жезълът Чрез четене на книгата, чрез това просветление, човек добива известна власт над себе си. Това именно е жезълът. Той вече е извлякъл поука от изучаването на живота и се старае да владее себе си, да управлява себе си. Учителят казва: „Човек трябва да стане цар, но цар на себе си, да владее себе си." Жезълът означава, че човек вече има известно самообладание. Той гледа да се въздържа, когато в него дойде желание да прояви своята ниска природа. Той се учи да я владее, да я контролира, да я управлява.
към текста >>

Учителят казва: „Човек трябва да стане цар, но цар на себе си, да владее себе си." Жезълът означава, че човек вече има известно самообладание.
Това е свещта. Чрез тая свещ, чрез тая светлина, човек почва да вижда величието и красотата на Божествения план, който води човека от тъмнина към светлина; от робство към свобода; от несъвършенство към съвършенство; от греховност към чистота; от невежество към знание. 5. Жезълът Чрез четене на книгата, чрез това просветление, човек добива известна власт над себе си. Това именно е жезълът. Той вече е извлякъл поука от изучаването на живота и се старае да владее себе си, да управлява себе си. Учителят казва: „Човек трябва да стане цар, но цар на себе си, да владее себе си." Жезълът означава, че човек вече има известно самообладание. Той гледа да се въздържа, когато в него дойде желание да прояви своята ниска природа. Той се учи да я владее, да я контролира, да я управлява. Това е жезъла. Жезълът има и друго значение. Човек, при тая фаза на своето развитие, се учи вече да манипулира с известни природни сили и закони, да си служи с тях.
към текста >>

Човек, при тая фаза на своето развитие, се учи вече да манипулира с известни природни сили и закони, да си служи с тях.
Учителят казва: „Човек трябва да стане цар, но цар на себе си, да владее себе си." Жезълът означава, че човек вече има известно самообладание. Той гледа да се въздържа, когато в него дойде желание да прояви своята ниска природа. Той се учи да я владее, да я контролира, да я управлява. Това е жезъла. Жезълът има и друго значение. Човек, при тая фаза на своето развитие, се учи вече да манипулира с известни природни сили и закони, да си служи с тях. С това се извършва външният кръг в развитието на човека. Човекът на външния кръг, това е живота и пътя на светския човек. Както виждаме в Пен- тограма, първите пет картини, сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла са вън от петолъчната звезда на Пентограма. Това показва, че човек минава по този път преди да стане ученик, докато е още светски човек. Влизането в самия Пентограм, това е началото на ученичеството. II.
към текста >>

С това се извършва външният кръг в развитието на човека.
Той гледа да се въздържа, когато в него дойде желание да прояви своята ниска природа. Той се учи да я владее, да я контролира, да я управлява. Това е жезъла. Жезълът има и друго значение. Човек, при тая фаза на своето развитие, се учи вече да манипулира с известни природни сили и закони, да си служи с тях. С това се извършва външният кръг в развитието на човека. Човекът на външния кръг, това е живота и пътя на светския човек. Както виждаме в Пен- тограма, първите пет картини, сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла са вън от петолъчната звезда на Пентограма. Това показва, че човек минава по този път преди да стане ученик, докато е още светски човек. Влизането в самия Пентограм, това е началото на ученичеството. II. ВЪТРЕШНАТА ЧАСТ НА ПЕНТОГРАМА След изминаването на външния кръг, човек минава във вътрешната част на Пентограма.
към текста >>

Човекът на външния кръг, това е живота и пътя на светския човек.
Той се учи да я владее, да я контролира, да я управлява. Това е жезъла. Жезълът има и друго значение. Човек, при тая фаза на своето развитие, се учи вече да манипулира с известни природни сили и закони, да си служи с тях. С това се извършва външният кръг в развитието на човека. Човекът на външния кръг, това е живота и пътя на светския човек. Както виждаме в Пен- тограма, първите пет картини, сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла са вън от петолъчната звезда на Пентограма. Това показва, че човек минава по този път преди да стане ученик, докато е още светски човек. Влизането в самия Пентограм, това е началото на ученичеството. II. ВЪТРЕШНАТА ЧАСТ НА ПЕНТОГРАМА След изминаването на външния кръг, човек минава във вътрешната част на Пентограма. Човек вече съзнателно работи върху себе си, работи за своето повдигане и усъвършенствуване.
към текста >>

Това показва, че човек минава по този път преди да стане ученик, докато е още светски човек.
Жезълът има и друго значение. Човек, при тая фаза на своето развитие, се учи вече да манипулира с известни природни сили и закони, да си служи с тях. С това се извършва външният кръг в развитието на човека. Човекът на външния кръг, това е живота и пътя на светския човек. Както виждаме в Пен- тограма, първите пет картини, сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла са вън от петолъчната звезда на Пентограма. Това показва, че човек минава по този път преди да стане ученик, докато е още светски човек. Влизането в самия Пентограм, това е началото на ученичеството. II. ВЪТРЕШНАТА ЧАСТ НА ПЕНТОГРАМА След изминаването на външния кръг, човек минава във вътрешната част на Пентограма. Човек вече съзнателно работи върху себе си, работи за своето повдигане и усъвършенствуване. С влизането в тая част на Пентограма почва пътят на ученика. Досега външният живот е работил върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията си в своите ръ- це.Това значи вече влизане в Божествената школа.
към текста >>

ВЪТРЕШНАТА ЧАСТ НА ПЕНТОГРАМА След изминаването на външния кръг, човек минава във вътрешната част на Пентограма.
С това се извършва външният кръг в развитието на човека. Човекът на външния кръг, това е живота и пътя на светския човек. Както виждаме в Пен- тограма, първите пет картини, сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла са вън от петолъчната звезда на Пентограма. Това показва, че човек минава по този път преди да стане ученик, докато е още светски човек. Влизането в самия Пентограм, това е началото на ученичеството. II. ВЪТРЕШНАТА ЧАСТ НА ПЕНТОГРАМА След изминаването на външния кръг, човек минава във вътрешната част на Пентограма. Човек вече съзнателно работи върху себе си, работи за своето повдигане и усъвършенствуване. С влизането в тая част на Пентограма почва пътят на ученика. Досега външният живот е работил върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията си в своите ръ- це.Това значи вече влизане в Божествената школа. Той почва съзнателно да работи за изработване на Божествени добродетели, които характеризират съвършения човек. Един английски писател казва: „Когато видя, че един човек работи върху себе си за своето усъвършенствуване, аз се изпълвам със свещено благоговение, един свещен трепет ме изпълва, чувствувам, че се намирам пред нещо велико.
към текста >>

Човек вече съзнателно работи върху себе си, работи за своето повдигане и усъвършенствуване.
Човекът на външния кръг, това е живота и пътя на светския човек. Както виждаме в Пен- тограма, първите пет картини, сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла са вън от петолъчната звезда на Пентограма. Това показва, че човек минава по този път преди да стане ученик, докато е още светски човек. Влизането в самия Пентограм, това е началото на ученичеството. II. ВЪТРЕШНАТА ЧАСТ НА ПЕНТОГРАМА След изминаването на външния кръг, човек минава във вътрешната част на Пентограма. Човек вече съзнателно работи върху себе си, работи за своето повдигане и усъвършенствуване. С влизането в тая част на Пентограма почва пътят на ученика. Досега външният живот е работил върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията си в своите ръ- це.Това значи вече влизане в Божествената школа. Той почва съзнателно да работи за изработване на Божествени добродетели, които характеризират съвършения човек. Един английски писател казва: „Когато видя, че един човек работи върху себе си за своето усъвършенствуване, аз се изпълвам със свещено благоговение, един свещен трепет ме изпълва, чувствувам, че се намирам пред нещо велико. Всички преходни работи бледнеят пред това." Тук има пет стъпки.
към текста >>

Той почва съзнателно да работи за изработване на Божествени добродетели, които характеризират съвършения човек.
Влизането в самия Пентограм, това е началото на ученичеството. II. ВЪТРЕШНАТА ЧАСТ НА ПЕНТОГРАМА След изминаването на външния кръг, човек минава във вътрешната част на Пентограма. Човек вече съзнателно работи върху себе си, работи за своето повдигане и усъвършенствуване. С влизането в тая част на Пентограма почва пътят на ученика. Досега външният живот е работил върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията си в своите ръ- це.Това значи вече влизане в Божествената школа. Той почва съзнателно да работи за изработване на Божествени добродетели, които характеризират съвършения човек. Един английски писател казва: „Когато видя, че един човек работи върху себе си за своето усъвършенствуване, аз се изпълвам със свещено благоговение, един свещен трепет ме изпълва, чувствувам, че се намирам пред нещо велико. Всички преходни работи бледнеят пред това." Тук има пет стъпки. Всяка стъпка се илюстрира със една картина. Ще ги разгледаме поред. В началото на всяка линия на Пентограма има нарисувана една картина и в продължение на същата линия е написано името на добродетелта. 1.
към текста >>

Един английски писател казва: „Когато видя, че един човек работи върху себе си за своето усъвършенствуване, аз се изпълвам със свещено благоговение, един свещен трепет ме изпълва, чувствувам, че се намирам пред нещо велико.
ВЪТРЕШНАТА ЧАСТ НА ПЕНТОГРАМА След изминаването на външния кръг, човек минава във вътрешната част на Пентограма. Човек вече съзнателно работи върху себе си, работи за своето повдигане и усъвършенствуване. С влизането в тая част на Пентограма почва пътят на ученика. Досега външният живот е работил върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията си в своите ръ- це.Това значи вече влизане в Божествената школа. Той почва съзнателно да работи за изработване на Божествени добродетели, които характеризират съвършения човек. Един английски писател казва: „Когато видя, че един човек работи върху себе си за своето усъвършенствуване, аз се изпълвам със свещено благоговение, един свещен трепет ме изпълва, чувствувам, че се намирам пред нещо велико. Всички преходни работи бледнеят пред това." Тук има пет стъпки. Всяка стъпка се илюстрира със една картина. Ще ги разгледаме поред. В началото на всяка линия на Пентограма има нарисувана една картина и в продължение на същата линия е написано името на добродетелта. 1. Първа картина - Стълба с удобни стъпала, които водят към една врата.
към текста >>

Заедно с влизането на човека в пътя на ученика, почват изпитанията му.
Всички преходни работи бледнеят пред това." Тук има пет стъпки. Всяка стъпка се илюстрира със една картина. Ще ги разгледаме поред. В началото на всяка линия на Пентограма има нарисувана една картина и в продължение на същата линия е написано името на добродетелта. 1. Първа картина - Стълба с удобни стъпала, които водят към една врата. Заедно с влизането на човека в пътя на ученика, почват изпитанията му. Разбира се, когато човек е в началото на своето развитие, дават му се по леки изпити, които той е в състояние да издържи. А по-тежки изпити той не би могъл да издържи, те не са по силите му. Затова се почва със следната картина: Стълба със удобни стъпала. Щом стълбата е удобна, това показва, че изпитите, които почва ученикът, са по-леки. Тия изпити са най-разнообразни.
към текста >>

Разбира се, когато човек е в началото на своето развитие, дават му се по леки изпити, които той е в състояние да издържи.
Всяка стъпка се илюстрира със една картина. Ще ги разгледаме поред. В началото на всяка линия на Пентограма има нарисувана една картина и в продължение на същата линия е написано името на добродетелта. 1. Първа картина - Стълба с удобни стъпала, които водят към една врата. Заедно с влизането на човека в пътя на ученика, почват изпитанията му. Разбира се, когато човек е в началото на своето развитие, дават му се по леки изпити, които той е в състояние да издържи. А по-тежки изпити той не би могъл да издържи, те не са по силите му. Затова се почва със следната картина: Стълба със удобни стъпала. Щом стълбата е удобна, това показва, че изпитите, които почва ученикът, са по-леки. Тия изпити са най-разнообразни. Те постоянно се срещат в живота на човека.
към текста >>

Те постоянно се срещат в живота на човека.
Разбира се, когато човек е в началото на своето развитие, дават му се по леки изпити, които той е в състояние да издържи. А по-тежки изпити той не би могъл да издържи, те не са по силите му. Затова се почва със следната картина: Стълба със удобни стъпала. Щом стълбата е удобна, това показва, че изпитите, които почва ученикът, са по-леки. Тия изпити са най-разнообразни. Те постоянно се срещат в живота на човека. Тук ще дадем само три примера: Ако при някоя неприятност, по-малка или по-голяма или при някоя мъчнотия или препятствие, които среща в живота си, човек губи кураж, своя вътрешен мир, изгуби самообладание и отпадне духом, той е пропаднал в изпита. Запример, човек е изгубил ценен предмет. Да кажем, че някой е правил изследвания в течение на 20 години и приготовлява друг научен труд и този труд е изгубен. Да не трепне окото и сърдцето му. Все едно, че нищо не е станало.
към текста >>

Тук ще дадем само три примера: Ако при някоя неприятност, по-малка или по-голяма или при някоя мъчнотия или препятствие, които среща в живота си, човек губи кураж, своя вътрешен мир, изгуби самообладание и отпадне духом, той е пропаднал в изпита.
А по-тежки изпити той не би могъл да издържи, те не са по силите му. Затова се почва със следната картина: Стълба със удобни стъпала. Щом стълбата е удобна, това показва, че изпитите, които почва ученикът, са по-леки. Тия изпити са най-разнообразни. Те постоянно се срещат в живота на човека. Тук ще дадем само три примера: Ако при някоя неприятност, по-малка или по-голяма или при някоя мъчнотия или препятствие, които среща в живота си, човек губи кураж, своя вътрешен мир, изгуби самообладание и отпадне духом, той е пропаднал в изпита. Запример, човек е изгубил ценен предмет. Да кажем, че някой е правил изследвания в течение на 20 години и приготовлява друг научен труд и този труд е изгубен. Да не трепне окото и сърдцето му. Все едно, че нищо не е станало. Да не изгуби присъствието на духа си, да не изгуби самообладание.
към текста >>

Запример, човек е изгубил ценен предмет.
Затова се почва със следната картина: Стълба със удобни стъпала. Щом стълбата е удобна, това показва, че изпитите, които почва ученикът, са по-леки. Тия изпити са най-разнообразни. Те постоянно се срещат в живота на човека. Тук ще дадем само три примера: Ако при някоя неприятност, по-малка или по-голяма или при някоя мъчнотия или препятствие, които среща в живота си, човек губи кураж, своя вътрешен мир, изгуби самообладание и отпадне духом, той е пропаднал в изпита. Запример, човек е изгубил ценен предмет. Да кажем, че някой е правил изследвания в течение на 20 години и приготовлява друг научен труд и този труд е изгубен. Да не трепне окото и сърдцето му. Все едно, че нищо не е станало. Да не изгуби присъствието на духа си, да не изгуби самообладание. Ако изгуби присъствието на духа, самообладанието, значи, че не е издържал изпита си.
към текста >>

Това не е пълното вселяване на Христовия Дух в човека.
Разбира се както казахме по-горе, сега имаме само зазоряване на Истината, а ученикът ще я познае в нейната пълнота, по-късно, след като мине през Любовта и Мъдростта. 2. Втората картина - Начало на връзката с Христовия Дух Като достигне до тая фаза на своето развитие, Христовият Дух почва да работи върху ученика. Той вече е направил първата връзка с Христовия Дух. Това именно е изразено във втората картина на Пентограма. Разбира се това е само началото. Това не е пълното вселяване на Христовия Дух в човека. Христовият Дух почва да го ръководи отвътре. И ученикът почва постепенно да се изменя. В тази фаза на своето развитие ученикът постепенно влиза в Пътя на Правдата и Справедливостта. Какво значи Правда на мистичен език? - Правдата от дълбоко гледище, има две значения, които ще изложа тук.
към текста >>

Такива отношения трябва да има човек към всички същества без разлика: човек, вол, кон, птичка, дърво и др.
Какво значи Правда на мистичен език? - Правдата от дълбоко гледище, има две значения, които ще изложа тук. а) Първото значение на Правдата или справедливостта: Всяко същество, което срещаме в живота си, заслужава да бъде почитано и уважавано, защото като творение на Бога, то има известна мисия, която му е определена от Бога. Това същество, макар сега да е на ниска степен на развитие, има велико бъдеще. То ще се издигне постепенно в пътя на съвършенството. Такива отношения трябва да има човек към всички същества без разлика: човек, вол, кон, птичка, дърво и др. б) Второ значение на Правдата На всяко същество, със самото раждане на земята, природата му е дала известен кредит, то има право на благоприятни условия на живот за развитие. И тия права трябва да му се дадат. Тия права има всяко същество, без разлика дали е човек, вол, кон, дърво и прочие. Ученикът се учи в този стадий на своето развитие да живее по закона на Правдата. Разбира се, той ще прави само първите стъпки в това направление.
към текста >>

Тия права има всяко същество, без разлика дали е човек, вол, кон, дърво и прочие.
Това същество, макар сега да е на ниска степен на развитие, има велико бъдеще. То ще се издигне постепенно в пътя на съвършенството. Такива отношения трябва да има човек към всички същества без разлика: човек, вол, кон, птичка, дърво и др. б) Второ значение на Правдата На всяко същество, със самото раждане на земята, природата му е дала известен кредит, то има право на благоприятни условия на живот за развитие. И тия права трябва да му се дадат. Тия права има всяко същество, без разлика дали е човек, вол, кон, дърво и прочие. Ученикът се учи в този стадий на своето развитие да живее по закона на Правдата. Разбира се, той ще прави само първите стъпки в това направление. В бъдеще, заедно със своя напредък, той постепенно ще разбира Правдата и нейната дълбочина и същина. 3. Трета картина - Странен каменист път, който води до здание с тесни врати. В тази фаза на своето развитие ученикът почва по-сериозни, по-трудни изпити в своя път.
към текста >>

Само на човека на любовта се отварят тия порти.
Окото в случая символизира Мъдростта. Ученикът има по-дълбок поглед към нещата. Той е приел Божествената Мъдрост в себе си. Когато е бил във външния кръг, той е приел външно знание, а сега вече влиза в Божествената Мъдрост. Портите на храма на мъдростта се отварят пред него. Само на човека на любовта се отварят тия порти. Само нему се поверяват ключовете на висшето знание, знанието на Великата Божествена Наука. Защо? - Защото няма да злоупотреби с него за свои лични цели, за свои интереси, но ще го употреби за служене на Бога, на всички. Ако биха поверили това знание на онзи, който не е минал през любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия на себе си и на околните. 5. Дървото на живота След това иде картината: Дървото на живота. Ученикът проявява дълбок вътрешен живот, който се изявява в проява на добродетелите.
към текста >>

Кое е най-високото добро, до което човек може да достигне?
Това е петото качество, което ученикът изработва в себе си след Любовта, Правдата, Истината и Мъдростта. Що значи Добродетел в дълбок смисъл на думата? Тук под Добродетел се разбира добротворство, правене добро. А що е истинско добро? - Истинско добро е това, което произтича от Любовта. Кое е най-високото добро, до което човек може да достигне? - Това е служене на Бога. И така в тая фаза на живота, ученикът се озарява от идеята, че едничкото осмисляне на живота му е в изпълнението Волята на Бога и служене на Бога. Учителят казва: „Проявата на Любовта е вече служене на Бога. Щом проявиш Любовта, ти служиш на Бога." Обаче, коя е най-високата форма на служене на Бога? Коя е най-високата проява на Любовта?
към текста >>

Учителят казва: „Смята се, че действително човек е спечелен за Бога, ако той от своя страна да почне да печели души за Бога." III.
Учителят казва: „Проявата на Любовта е вече служене на Бога. Щом проявиш Любовта, ти служиш на Бога." Обаче, коя е най-високата форма на служене на Бога? Коя е най-високата проява на Любовта? Ето коя: Да показваш на другите пътя към Бога, да помагаш за пробуждане на тяхното съзнание, за да познаеш Бога, да печелиш души за Бога. Пита се: по кое се познава, че си спечелил някого за Бога? Учителят казва: „Смята се, че действително човек е спечелен за Бога, ако той от своя страна да почне да печели души за Бога." III. ЦЕНТЪРЪТ НА ПЕНТОГРАМА След като измине външния кръг и вътрешната част на Пентограма, ученикът минава в центъра на Пентограма. Този път също е илюстриран с картини. Това е пътят, който води към съвършенството, към вечния живот, към безсмъртието. Това е пътят на пълно самоотричане, пълно отдаване на Божественото дело, пълно отдаване на служене на Бога, на човечеството. Тук човек достига до висша проява на Любовта.
към текста >>

Тук човек достига до висша проява на Любовта.
Учителят казва: „Смята се, че действително човек е спечелен за Бога, ако той от своя страна да почне да печели души за Бога." III. ЦЕНТЪРЪТ НА ПЕНТОГРАМА След като измине външния кръг и вътрешната част на Пентограма, ученикът минава в центъра на Пентограма. Този път също е илюстриран с картини. Това е пътят, който води към съвършенството, към вечния живот, към безсмъртието. Това е пътят на пълно самоотричане, пълно отдаване на Божественото дело, пълно отдаване на служене на Бога, на човечеството. Тук човек достига до висша проява на Любовта. В тази фаза на своето развитие, ученикът минава най-тежките и страшни изпити. В центъра на Пентограма са нарисувани няколко кръга. Това е Божествения център. Тук става сливане на човешката душа с Бога, при което човек запазва своята индивидуалност. Но, за да дойде до този Божествен център, той ще мине един голям изпит.
към текста >>

Тук става сливане на човешката душа с Бога, при което човек запазва своята индивидуалност.
Това е пътят на пълно самоотричане, пълно отдаване на Божественото дело, пълно отдаване на служене на Бога, на човечеството. Тук човек достига до висша проява на Любовта. В тази фаза на своето развитие, ученикът минава най-тежките и страшни изпити. В центъра на Пентограма са нарисувани няколко кръга. Това е Божествения център. Тук става сливане на човешката душа с Бога, при което човек запазва своята индивидуалност. Но, за да дойде до този Божествен център, той ще мине един голям изпит. Това е изпита на Голгота. Той ще мине през Голгота. По пътя на тия кръгове са нарисувани две змии. Това значи, че той трябва да победи нисшата си природа, да я трансформира, да победи личния си живот.
към текста >>

От друга страна, тия изпити, които са придружени със страдания, пречистват човека, пречистват висшата му природа.
Той е завършил вече човешката степен на развитие. Той е изпита, който води към възкресението. В центъра на Пентограма има един кръг, през който трябва да мине. И тъй два са най-трудните изпити на ученика, преди да завърши своето развитие и да влезе в живота на безсмъртието: Изпитът на Йова и изпитът на Голгота. Всички тия изпити, през които минава ученикът, са необходими, чрез тях той развива ума и сърдцето си, калява волята си. От друга страна, тия изпити, които са придружени със страдания, пречистват човека, пречистват висшата му природа. Всичките му нисши мисли, чувства и наклонности изгарят в огъня, през който минава. Те са били пречка за проявяване Божественото. Около Пентограма има нарисувани три букви: В, У, Ж. Тия букви означават: Великото Училище на Живота. В това училище човек се учи.
към текста >>

В това училище човек се учи.
От друга страна, тия изпити, които са придружени със страдания, пречистват човека, пречистват висшата му природа. Всичките му нисши мисли, чувства и наклонности изгарят в огъня, през който минава. Те са били пречка за проявяване Божественото. Около Пентограма има нарисувани три букви: В, У, Ж. Тия букви означават: Великото Училище на Живота. В това училище човек се учи. В това училище на живота, от всяко преживяване човек се учи нещо. От всичко, което е поставено на пътя му, той се учи, напредва, развива своите способности и добродетели. Чрез опитностите, които добива, той развива своя ум, сърце и воля. От всеки човек, с когото се среща в живота, той се учи, получава нещо, защото всеки човек е специфична проява на Бога. Ученикът, чрез общение с всеки член, влиза във връзка с Божественото, което работи в него.
към текста >>

В това училище на живота, от всяко преживяване човек се учи нещо.
Всичките му нисши мисли, чувства и наклонности изгарят в огъня, през който минава. Те са били пречка за проявяване Божественото. Около Пентограма има нарисувани три букви: В, У, Ж. Тия букви означават: Великото Училище на Живота. В това училище човек се учи. В това училище на живота, от всяко преживяване човек се учи нещо. От всичко, което е поставено на пътя му, той се учи, напредва, развива своите способности и добродетели. Чрез опитностите, които добива, той развива своя ум, сърце и воля. От всеки човек, с когото се среща в живота, той се учи, получава нещо, защото всеки човек е специфична проява на Бога. Ученикът, чрез общение с всеки член, влиза във връзка с Божественото, което работи в него. Не само общението с хората го учи и възпитава, но общението с всички други неща: цветя, дървета, звезди, планини.
към текста >>

От всеки човек, с когото се среща в живота, той се учи, получава нещо, защото всеки човек е специфична проява на Бога.
Тия букви означават: Великото Училище на Живота. В това училище човек се учи. В това училище на живота, от всяко преживяване човек се учи нещо. От всичко, което е поставено на пътя му, той се учи, напредва, развива своите способности и добродетели. Чрез опитностите, които добива, той развива своя ум, сърце и воля. От всеки човек, с когото се среща в живота, той се учи, получава нещо, защото всеки човек е специфична проява на Бога. Ученикът, чрез общение с всеки член, влиза във връзка с Божественото, което работи в него. Не само общението с хората го учи и възпитава, но общението с всички други неща: цветя, дървета, звезди, планини. И всичко, което гледа около себе си, действува върху него, учи го, развива нови страни на неговото естество. Препятствията, мъчнотиите, които среща в живота си, укрепват неговата воля карат го да мисли, да разсъждава, за да намери начин, за да ги отстрани. Това значат думите: Великото Училище на Живота.
към текста >>

Животът на човека, както е описан в Пентограма, е обиколен от този кръг и това показва, че при своето развитие, по пътя на съвършенството, човек е поставен в благоприятни условия.
И всичко, което гледа около себе си, действува върху него, учи го, развива нови страни на неговото естество. Препятствията, мъчнотиите, които среща в живота си, укрепват неговата воля карат го да мисли, да разсъждава, за да намери начин, за да ги отстрани. Това значат думите: Великото Училище на Живота. Около Пентограма са написани няколко думи в кръг. Според окултната наука кръгът означава благоприятните условия, в които е поставено едно същество. Животът на човека, както е описан в Пентограма, е обиколен от този кръг и това показва, че при своето развитие, по пътя на съвършенството, човек е поставен в благоприятни условия. Божественият Промисъл, напредналите същества и Бог са с него, помагат му и го крепят. Той винаги в своя път ще чувствува пръста на невидимия свят. Когато е в безизходно положение, идват му на помощ отгоре. Това е проявата на Божествения промисъл. Значи човек, в пътя на своя живот се ръководи от една любяща ръка.
към текста >>

Значи човек, в пътя на своя живот се ръководи от една любяща ръка.
Животът на човека, както е описан в Пентограма, е обиколен от този кръг и това показва, че при своето развитие, по пътя на съвършенството, човек е поставен в благоприятни условия. Божественият Промисъл, напредналите същества и Бог са с него, помагат му и го крепят. Той винаги в своя път ще чувствува пръста на невидимия свят. Когато е в безизходно положение, идват му на помощ отгоре. Това е проявата на Божествения промисъл. Значи човек, в пътя на своя живот се ръководи от една любяща ръка. Това означава кръгът. А думите, които заграждат Пентограма в кръга са: „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа." Ученикът, като се учи във Великото училище на живота и като изминава всички стъпки, които са показани в Пентограма, пътеводна звезда в живота му става идеята, че в изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа. Това е крайния предел, крайния резултат от целия път, който извървява. Това е придобивката от целия извървян път. Това е венеца на неговите придобивки.
към текста >>

Те действуват благотворно върху човека, повдигат го, вливат сили в него.
Окултните сили действуват в него." Че действително е така се вижда от един факт, който е знаел Гьоте. Когато Фауст начертава Пентограм на прага на своята стая, то Мефистофел не е могъл да прекрачи прага, за да влезе в стаята. Значи Гьоте е знаел, че окултни сили се крият в Пентограма. Това показва, че Гьоте владее окултни закони. Трептенията, които излизат от Пентограма са силни. Те действуват благотворно върху човека, повдигат го, вливат сили в него. Обаче, ако в стаята има каране, лъжа, престъпления и пр., то понеже трептенията на Пентограма са дисхармонични с отрицателните трептения на тия прояви, става сблъскване между тия две противоположни трептения, а това действува разрушително и причинява нещастия. Затова опасно е в помещението, дето е Пентограма, хората да имат лоши мисли и чувства, да произнасят отрицателни думи и да вършат отрицателни постъпки. Пентограмът да е обърнат винаги с върха нагоре, дето са буквите „В" и „У". Ако се обърне с върха надолу, той има отрицателно действие, това може да има нежелателни последствия. Ще дадем един пример: В един провинциален град едно лице построило в своята външна стълба каменен парапет от ред Пентограми, обърнати с върха надолу.
към текста >>

65. 2. ПЕНТОГРАМЪТ КАТО ПЕТОЛЪЧЕН ЕМБЛЕМ

Това са петте качества, които трябва да изработи в себе си човек, за да бъде съвършен.
Търново стана събор на Братството в България. На този събор Учителят разкри дълбокото мистично съдържание на Пентограма. Пентограмът като петолъчен емблем датира от дълбока древност в школата на ВББ [Великото Бяло Братство], но в този вид, в който ние сега ще го опишем тук, Учителят за първи път го разкрива на човечеството. Разглеждайки Пентограма ние виждаме, че фигурата му наподобява до известна степен човешкото тяло, когато е застанало в разкрачено състояние с разперени ръце. В Пентограмата са написани: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Това са петте качества, които трябва да изработи в себе си човек, за да бъде съвършен. Любов, Мъдрост и Истина са понятия разбираеми, но какво точно да се разбира под понятието Правда? Под понятието Правда или Справедливост трябва да се разбира нещо по-дълбоко от онова, което разбира днешната юриспруденция. Човек може да окаже Правда, ако има уважение почти към всичко живо в света: към вола, овцата, паяка, към малката мушица и т.н., понеже във всички твари пулсира Живият Бог. Както всичко живо и те има да осъществяват Божествена цел в бъдеще. Ако човек обиди едно животно, той нарушава с това Правдата.
към текста >>

Човек може да окаже Правда, ако има уважение почти към всичко живо в света: към вола, овцата, паяка, към малката мушица и т.н., понеже във всички твари пулсира Живият Бог.
Разглеждайки Пентограма ние виждаме, че фигурата му наподобява до известна степен човешкото тяло, когато е застанало в разкрачено състояние с разперени ръце. В Пентограмата са написани: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Това са петте качества, които трябва да изработи в себе си човек, за да бъде съвършен. Любов, Мъдрост и Истина са понятия разбираеми, но какво точно да се разбира под понятието Правда? Под понятието Правда или Справедливост трябва да се разбира нещо по-дълбоко от онова, което разбира днешната юриспруденция. Човек може да окаже Правда, ако има уважение почти към всичко живо в света: към вола, овцата, паяка, към малката мушица и т.н., понеже във всички твари пулсира Живият Бог. Както всичко живо и те има да осъществяват Божествена цел в бъдеще. Ако човек обиди едно животно, той нарушава с това Правдата. Всички блага, които Бог дава, трябва да бъдат правилно разпределени, защото тия блага са за всички. Всички трябва да ги получават. Трето нещо, което се разбира под понятието Правда, е следното: Всеки човек, който се ражда, идва с известен бюджет, с определен кредит.
към текста >>

Ако човек обиди едно животно, той нарушава с това Правдата.
Това са петте качества, които трябва да изработи в себе си човек, за да бъде съвършен. Любов, Мъдрост и Истина са понятия разбираеми, но какво точно да се разбира под понятието Правда? Под понятието Правда или Справедливост трябва да се разбира нещо по-дълбоко от онова, което разбира днешната юриспруденция. Човек може да окаже Правда, ако има уважение почти към всичко живо в света: към вола, овцата, паяка, към малката мушица и т.н., понеже във всички твари пулсира Живият Бог. Както всичко живо и те има да осъществяват Божествена цел в бъдеще. Ако човек обиди едно животно, той нарушава с това Правдата. Всички блага, които Бог дава, трябва да бъдат правилно разпределени, защото тия блага са за всички. Всички трябва да ги получават. Трето нещо, което се разбира под понятието Правда, е следното: Всеки човек, който се ражда, идва с известен бюджет, с определен кредит. Което и да е същество е предмет на кредитиране от страна на невидимия свят. Обществото е длъжно да му създаде всички условия за развитие.
към текста >>

Трето нещо, което се разбира под понятието Правда, е следното: Всеки човек, който се ражда, идва с известен бюджет, с определен кредит.
Човек може да окаже Правда, ако има уважение почти към всичко живо в света: към вола, овцата, паяка, към малката мушица и т.н., понеже във всички твари пулсира Живият Бог. Както всичко живо и те има да осъществяват Божествена цел в бъдеще. Ако човек обиди едно животно, той нарушава с това Правдата. Всички блага, които Бог дава, трябва да бъдат правилно разпределени, защото тия блага са за всички. Всички трябва да ги получават. Трето нещо, което се разбира под понятието Правда, е следното: Всеки човек, който се ражда, идва с известен бюджет, с определен кредит. Което и да е същество е предмет на кредитиране от страна на невидимия свят. Обществото е длъжно да му създаде всички условия за развитие. Ако това се приложи, тогава може да се счита, че са запазени законите на Правдата. Какво значи Добродетел. В случая тази дума има двуяка употреба, един път в широк смисъл и друг път в тесен смисъл.
към текста >>

Когато човек е още млада душа, която тепърва добива опитности, той извършва външния кръг на Пентограма.
Който служи на Бога, той е добродетелен, има добродетел в себе си. На Пентограмата се виждат буквите В, У, и Ж, което значи: „Велико Училище на Живота". С тези думи Пентограмът изразява картинно нагледно училището, в което сме поставени ние тук, в живота. В Пентограма се виждат числата: 1, 2, 3, 4, и 5 - числата на добродетелите. Нека изложим сега Пентограма като Път на еволюцията на човешката душа, а след това в начина, по който можем да си служим с Пентограма. Когато човек е още млада душа, която тепърва добива опитности, той извършва външния кръг на Пентограма. Във външния кръг се намират: Сабя, Чаша, Книга, Свещ и Жезъл. Тези пет неща са вън от Пентограма, вън от Петолъчката. Човек в началото на своето развитие започва с насилието, служи си със силата, прав или не. Това е значението на сабята. Служейки си с насилието, с неправдата, тогава, по силата на кармичния закон, той минава през страдания, т.е.
към текста >>

Човек в началото на своето развитие започва с насилието, служи си със силата, прав или не.
В Пентограма се виждат числата: 1, 2, 3, 4, и 5 - числата на добродетелите. Нека изложим сега Пентограма като Път на еволюцията на човешката душа, а след това в начина, по който можем да си служим с Пентограма. Когато човек е още млада душа, която тепърва добива опитности, той извършва външния кръг на Пентограма. Във външния кръг се намират: Сабя, Чаша, Книга, Свещ и Жезъл. Тези пет неща са вън от Пентограма, вън от Петолъчката. Човек в началото на своето развитие започва с насилието, служи си със силата, прав или не. Това е значението на сабята. Служейки си с насилието, с неправдата, тогава, по силата на кармичния закон, той минава през страдания, т.е. започва да опитва горчивата чаша на страданията. Затова, след символа на сабята, идва този на чашата. Чашата е последствие от играта със сабята.
към текста >>

човекът е добил власт над някои сили и закони - става вече господар на себето.
Той дохожда до книгата. Като се учи, той се просвещава, добива светлина, става по-разумен. Затова след книгата идва знака на свещта. Тази свещ е в него, той се учи. Сдобивайки се със светлина, той идва до жезъла - емблем на властта, т.е. човекът е добил власт над някои сили и закони - става вече господар на себето. С тези символи завършва външният кръг. Свършва се външното учение в живота. Всичко това става несъзнателно. След това у човека настъпва една вътрешна криза. Той се усеща недоволен.
към текста >>

След това у човека настъпва една вътрешна криза.
Сдобивайки се със светлина, той идва до жезъла - емблем на властта, т.е. човекът е добил власт над някои сили и закони - става вече господар на себето. С тези символи завършва външният кръг. Свършва се външното учение в живота. Всичко това става несъзнателно. След това у човека настъпва една вътрешна криза. Той се усеща недоволен. След тази неудовлетвореност, под натиска на тази вътрешна криза, човекът потърсва по-дълбокия смисъл на живота. Стъпва се в пътя на ученика. На Пентограма има изобразена врата. Това е врата на влизане на ученика в Школата.
към текста >>

След тази неудовлетвореност, под натиска на тази вътрешна криза, човекът потърсва по-дълбокия смисъл на живота.
С тези символи завършва външният кръг. Свършва се външното учение в живота. Всичко това става несъзнателно. След това у човека настъпва една вътрешна криза. Той се усеща недоволен. След тази неудовлетвореност, под натиска на тази вътрешна криза, човекът потърсва по-дълбокия смисъл на живота. Стъпва се в пътя на ученика. На Пентограма има изобразена врата. Това е врата на влизане на ученика в Школата. В него започва да проблясва Истината, но не пълната истина, която ще заблести за него само когато стане съвършен. Христовият дух започва да работи в него и тогава той минава през Правдата.
към текста >>

Той минава по тесния път, за който говори Христос.Тази врата символизира отказване, отричане, до известна степен, от светските неща, които дотогава са го съблазнявали.
Това е врата на влизане на ученика в Школата. В него започва да проблясва Истината, но не пълната истина, която ще заблести за него само когато стане съвършен. Христовият дух започва да работи в него и тогава той минава през Правдата. Когато научи закона за Правдата, той идва до мястото, където начева каменистият път. Вижда се тясната врата, през която минава ученикът. Той минава по тесния път, за който говори Христос.Тази врата символизира отказване, отричане, до известна степен, от светските неща, които дотогава са го съблазнявали. Затова пътят е стръмен, а вратата - тясна. Изминал този стръмен път на отричане, дори и от тежненията на своята личност, той тръгва вече по пътя на Любовта. Развивайки у себе си Божествената Любов, тя му донася, до известна степен, Мъдрост. Тогава заработва и Мъдростта. Окото е символ на Мъдростта.
към текста >>

Обладал Любовта и Мъдростта, човекът е изправен пред Дървото на живота.
Затова пътят е стръмен, а вратата - тясна. Изминал този стръмен път на отричане, дори и от тежненията на своята личност, той тръгва вече по пътя на Любовта. Развивайки у себе си Божествената Любов, тя му донася, до известна степен, Мъдрост. Тогава заработва и Мъдростта. Окото е символ на Мъдростта. Обладал Любовта и Мъдростта, човекът е изправен пред Дървото на живота. Неговият живот дава своите плодове. Идва Добродетелта в мистичен смисъл на думата. Той оразумява, че великият смисъл на живота е в служене на Бога. Добродетели значи да правиш добро. А какво значи да правиш добро?
към текста >>

Така човек идва до пълно осмисляне на своя живот.
Той оразумява, че великият смисъл на живота е в служене на Бога. Добродетели значи да правиш добро. А какво значи да правиш добро? Можеш да нахраниш един гладен, можеш да помогнеш на един болен - това е добро. Добро е всичко, което правиш в служба на Бога. Така човек идва до пълно осмисляне на своя живот. С това се завършва вторият кръг в развитието на ученика. След него идва третата фаза на неговото развитие. Тази фаза е в центъра. Тук има две змии, кръг и пак кръг. Двете змии показват, че той се бори със своята природа, побеждава нисшата си природа, злото у себе си и минава през кръста.
към текста >>

За да може човек да се развива, той трябва да бъде поставен в благоприятни условия.
Това, като се знае Пентог- рама трябва да се носи само при високо съзнание за неговата символична сила и значение. Всяко място, където стои Пентограмът е място оградено, про- тежирано от силните вибрации, които излизат от него. Правилно поставен, той трябва да стои с върха нагоре. С върха надолу не бива никога да се постави. Около Пентограма се чете изречението: „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа", написано в една окръжност, а окръжността в окултен смисъл символизира благоприятни Божествени условия. За да може човек да се развива, той трябва да бъде поставен в благоприятни условия. Кръгът означава Божественото начало, в което човек живее. Благодарение на това той добива благоприятни условия да се развива, докато стигне до съвършенство. Човекът, потопен в Бога - това е кръга. Където има Пентограм, да се говори лошо или да си намираме отрицателни мисли - това би значило да предизвикваме разрушителни действия от страна на Пентограма, защото в случая се смесват два вида начала - положително и отрицателно. Когато човек се намира пред Пентограма и се моли, тогава, ако иска, би могъл да си представя три изречения.
към текста >>

Кръгът означава Божественото начало, в което човек живее.
Всяко място, където стои Пентограмът е място оградено, про- тежирано от силните вибрации, които излизат от него. Правилно поставен, той трябва да стои с върха нагоре. С върха надолу не бива никога да се постави. Около Пентограма се чете изречението: „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа", написано в една окръжност, а окръжността в окултен смисъл символизира благоприятни Божествени условия. За да може човек да се развива, той трябва да бъде поставен в благоприятни условия. Кръгът означава Божественото начало, в което човек живее. Благодарение на това той добива благоприятни условия да се развива, докато стигне до съвършенство. Човекът, потопен в Бога - това е кръга. Където има Пентограм, да се говори лошо или да си намираме отрицателни мисли - това би значило да предизвикваме разрушителни действия от страна на Пентограма, защото в случая се смесват два вида начала - положително и отрицателно. Когато човек се намира пред Пентограма и се моли, тогава, ако иска, би могъл да си представя три изречения. Най-вътрешното изречение е следното: „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа." Той трябва да си представи мислено, че около този кръг има още два: „Бог толкова възлюби света, че даде своя Син Единороден, за да не погине всеки, който вярва в Него и да има живот вечен." В най-външния кръг нека си представи написано изречението: „Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда и всичко ще ви се придаде!
към текста >>

Човекът, потопен в Бога - това е кръга.
С върха надолу не бива никога да се постави. Около Пентограма се чете изречението: „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа", написано в една окръжност, а окръжността в окултен смисъл символизира благоприятни Божествени условия. За да може човек да се развива, той трябва да бъде поставен в благоприятни условия. Кръгът означава Божественото начало, в което човек живее. Благодарение на това той добива благоприятни условия да се развива, докато стигне до съвършенство. Човекът, потопен в Бога - това е кръга. Където има Пентограм, да се говори лошо или да си намираме отрицателни мисли - това би значило да предизвикваме разрушителни действия от страна на Пентограма, защото в случая се смесват два вида начала - положително и отрицателно. Когато човек се намира пред Пентограма и се моли, тогава, ако иска, би могъл да си представя три изречения. Най-вътрешното изречение е следното: „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа." Той трябва да си представи мислено, че около този кръг има още два: „Бог толкова възлюби света, че даде своя Син Единороден, за да не погине всеки, който вярва в Него и да има живот вечен." В най-външния кръг нека си представи написано изречението: „Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда и всичко ще ви се придаде! " И молейки се човек нека си представи трите изречения и тогава Пентограмът ще има по-голяма сила. Тези изречения са част от Пентограма, но те са невидими.
към текста >>

Когато човек се намира пред Пентограма и се моли, тогава, ако иска, би могъл да си представя три изречения.
За да може човек да се развива, той трябва да бъде поставен в благоприятни условия. Кръгът означава Божественото начало, в което човек живее. Благодарение на това той добива благоприятни условия да се развива, докато стигне до съвършенство. Човекът, потопен в Бога - това е кръга. Където има Пентограм, да се говори лошо или да си намираме отрицателни мисли - това би значило да предизвикваме разрушителни действия от страна на Пентограма, защото в случая се смесват два вида начала - положително и отрицателно. Когато човек се намира пред Пентограма и се моли, тогава, ако иска, би могъл да си представя три изречения. Най-вътрешното изречение е следното: „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа." Той трябва да си представи мислено, че около този кръг има още два: „Бог толкова възлюби света, че даде своя Син Единороден, за да не погине всеки, който вярва в Него и да има живот вечен." В най-външния кръг нека си представи написано изречението: „Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда и всичко ще ви се придаде! " И молейки се човек нека си представи трите изречения и тогава Пентограмът ще има по-голяма сила. Тези изречения са част от Пентограма, но те са невидими. Човек може, в случай на нужда или в случай на опасност, да си представи следното: С ръка да образува около тялото си Пентограм. Отначало да го направи с мисълта си, после с ръка да образува около тялото си Пентограм и да си представи тези 3 изречения около него.
към текста >>

" И молейки се човек нека си представи трите изречения и тогава Пентограмът ще има по-голяма сила.
Благодарение на това той добива благоприятни условия да се развива, докато стигне до съвършенство. Човекът, потопен в Бога - това е кръга. Където има Пентограм, да се говори лошо или да си намираме отрицателни мисли - това би значило да предизвикваме разрушителни действия от страна на Пентограма, защото в случая се смесват два вида начала - положително и отрицателно. Когато човек се намира пред Пентограма и се моли, тогава, ако иска, би могъл да си представя три изречения. Най-вътрешното изречение е следното: „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа." Той трябва да си представи мислено, че около този кръг има още два: „Бог толкова възлюби света, че даде своя Син Единороден, за да не погине всеки, който вярва в Него и да има живот вечен." В най-външния кръг нека си представи написано изречението: „Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда и всичко ще ви се придаде! " И молейки се човек нека си представи трите изречения и тогава Пентограмът ще има по-голяма сила. Тези изречения са част от Пентограма, но те са невидими. Човек може, в случай на нужда или в случай на опасност, да си представи следното: С ръка да образува около тялото си Пентограм. Отначало да го направи с мисълта си, после с ръка да образува около тялото си Пентограм и да си представи тези 3 изречения около него. Пентограмът е мощно оръжие за запазване от външни пречки и препятствия и от вътрешна борба със зли мисли. Ето още един метод: когато човек се намира в положение на опасност, нека си представи, че държи Пентограмът през себе си, като с дясната си ръка хваща Правдата, а с лявата - Истината и насочва върха напред към обекта, казвайки: „В името на Господа Исуса Христа нашего молим Господа Великия и Силния да стори благоугодно пред Неговите очи!
към текста >>

Човек може, в случай на нужда или в случай на опасност, да си представи следното: С ръка да образува около тялото си Пентограм.
Където има Пентограм, да се говори лошо или да си намираме отрицателни мисли - това би значило да предизвикваме разрушителни действия от страна на Пентограма, защото в случая се смесват два вида начала - положително и отрицателно. Когато човек се намира пред Пентограма и се моли, тогава, ако иска, би могъл да си представя три изречения. Най-вътрешното изречение е следното: „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа." Той трябва да си представи мислено, че около този кръг има още два: „Бог толкова възлюби света, че даде своя Син Единороден, за да не погине всеки, който вярва в Него и да има живот вечен." В най-външния кръг нека си представи написано изречението: „Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда и всичко ще ви се придаде! " И молейки се човек нека си представи трите изречения и тогава Пентограмът ще има по-голяма сила. Тези изречения са част от Пентограма, но те са невидими. Човек може, в случай на нужда или в случай на опасност, да си представи следното: С ръка да образува около тялото си Пентограм. Отначало да го направи с мисълта си, после с ръка да образува около тялото си Пентограм и да си представи тези 3 изречения около него. Пентограмът е мощно оръжие за запазване от външни пречки и препятствия и от вътрешна борба със зли мисли. Ето още един метод: когато човек се намира в положение на опасност, нека си представи, че държи Пентограмът през себе си, като с дясната си ръка хваща Правдата, а с лявата - Истината и насочва върха напред към обекта, казвайки: „В името на Господа Исуса Христа нашего молим Господа Великия и Силния да стори благоугодно пред Неговите очи! " Горното изложение се отнася само за ученици.
към текста >>

Ето още един метод: когато човек се намира в положение на опасност, нека си представи, че държи Пентограмът през себе си, като с дясната си ръка хваща Правдата, а с лявата - Истината и насочва върха напред към обекта, казвайки: „В името на Господа Исуса Христа нашего молим Господа Великия и Силния да стори благоугодно пред Неговите очи!
" И молейки се човек нека си представи трите изречения и тогава Пентограмът ще има по-голяма сила. Тези изречения са част от Пентограма, но те са невидими. Човек може, в случай на нужда или в случай на опасност, да си представи следното: С ръка да образува около тялото си Пентограм. Отначало да го направи с мисълта си, после с ръка да образува около тялото си Пентограм и да си представи тези 3 изречения около него. Пентограмът е мощно оръжие за запазване от външни пречки и препятствия и от вътрешна борба със зли мисли. Ето още един метод: когато човек се намира в положение на опасност, нека си представи, че държи Пентограмът през себе си, като с дясната си ръка хваща Правдата, а с лявата - Истината и насочва върха напред към обекта, казвайки: „В името на Господа Исуса Христа нашего молим Господа Великия и Силния да стори благоугодно пред Неговите очи! " Горното изложение се отнася само за ученици.
към текста >>

66. 3. ПЕНТОГРАМЪТ

22. 03.1932 г.

Боян Боев, 3 септември 1951 г.

Това са петте качества, които трябва да изработи в себе си човек, за да бъде съвършен.
3. ПЕНТОГРАМЪТ Използуването на Пентограма датира от дълбока древност. Той е символ - знак и с този символ са си служили много окултни школи. Пентограмът е символ на петте велики добродетели и петте велики принципа: Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Чрез ъгъла на Добродетелта става повдигането. Това са петте качества, които трябва да изработи в себе си човек, за да бъде съвършен. Във всичко пулсира живият Бог. Всички рано или късно ще осъществят Божия замисъл. Пентограмът е извор на светлина, на динамическа и на магическа сила. От Пентограма на всички посоки струят лъчи. Този символ има благоприятно влияние и може да съдействува на ученика понеже създава наоколо благоприятна аура чрез окултните сили, които дейс- твуват в Него.
към текста >>

Но ако човек не живее в абсолютна чистота на мислите, чувствата и делата, Пентограмът има обратно действие.
Във всичко пулсира живият Бог. Всички рано или късно ще осъществят Божия замисъл. Пентограмът е извор на светлина, на динамическа и на магическа сила. От Пентограма на всички посоки струят лъчи. Този символ има благоприятно влияние и може да съдействува на ученика понеже създава наоколо благоприятна аура чрез окултните сили, които дейс- твуват в Него. Но ако човек не живее в абсолютна чистота на мислите, чувствата и делата, Пентограмът има обратно действие. Затова трябва да се носи само от човек с високо съзнание - посветени, адепти. С върха надолу този символ никога не бива да се поставя. Пентограмът представлява два равнобедрени триъгълника - единият с върха надолу и другият с върха нагоре[1]. С върха надолу значи слизане, падение, с върха нагоре - възкачване, спасение, стремеж към Бога. В равнобедре- ния триъгълник са скрити всички възможности за постижение.
към текста >>

Затова трябва да се носи само от човек с високо съзнание - посветени, адепти.
Всички рано или късно ще осъществят Божия замисъл. Пентограмът е извор на светлина, на динамическа и на магическа сила. От Пентограма на всички посоки струят лъчи. Този символ има благоприятно влияние и може да съдействува на ученика понеже създава наоколо благоприятна аура чрез окултните сили, които дейс- твуват в Него. Но ако човек не живее в абсолютна чистота на мислите, чувствата и делата, Пентограмът има обратно действие. Затова трябва да се носи само от човек с високо съзнание - посветени, адепти. С върха надолу този символ никога не бива да се поставя. Пентограмът представлява два равнобедрени триъгълника - единият с върха надолу и другият с върха нагоре[1]. С върха надолу значи слизане, падение, с върха нагоре - възкачване, спасение, стремеж към Бога. В равнобедре- ния триъгълник са скрити всички възможности за постижение. Пентограмът до известна степен наподобява човешкото тяло, когато е в разкрачено положение и с разперени ръце.
към текста >>

Ясносиният цвят е за духовния човек на върха на Пентограма, там където е Истината.
Пентограмът до известна степен наподобява човешкото тяло, когато е в разкрачено положение и с разперени ръце. Главата е Истината, десният крак е Правдата, дясната ръка - Мъдростта, левият крак е Добродетелта, лявата ръка - Любовта. В Пен- тограма се виждат три букви: „В", „У" и „Ж". Това са началните букви на думите: Велико училище на живота и още: „В" значи Ръководител, Вожд в Небето; „У" - Учител, Спасител, значи Вожд и Учител на живота - това са буквите на Христа, Който е ръководител на Всемирното Бяло Братство. Виждаме и числата 1, 2, 3, 4, 5 - числата на добродетелите. Ясносиният цвят е за духовния човек на върха на Пентограма, там където е Истината. Ясно розовият цвят е за сърцето и дробовете и е на върха на Любовта. Ясно жълтият цвят е на върха на мястото на Мъдростта. Ясно зеленият цвят е там, където е Правдата и е за жлъчката и черния дроб. На мястото на Добродетелта е цветът на узрялото жито, но в златно и е за краката и изобщо за цялото тяло. Външният кръг, в който е вписан Пентограмът, представлява цвета, опитността, земното училище, самият кръг е символ на безкрайност и говори, че това, което не можеш да постигнеш в един живот, в безкрайността ще го постигнеш.
към текста >>

Когато човек е млада душа, когато добива опитност, той извършва външния кръг на Пентограма, където се намират: сабя, чаша, книга, свещ или свещеник и жезъл, те са вън от петолъчката.
Ясно розовият цвят е за сърцето и дробовете и е на върха на Любовта. Ясно жълтият цвят е на върха на мястото на Мъдростта. Ясно зеленият цвят е там, където е Правдата и е за жлъчката и черния дроб. На мястото на Добродетелта е цветът на узрялото жито, но в златно и е за краката и изобщо за цялото тяло. Външният кръг, в който е вписан Пентограмът, представлява цвета, опитността, земното училище, самият кръг е символ на безкрайност и говори, че това, което не можеш да постигнеш в един живот, в безкрайността ще го постигнеш. Когато човек е млада душа, когато добива опитност, той извършва външния кръг на Пентограма, където се намират: сабя, чаша, книга, свещ или свещеник и жезъл, те са вън от петолъчката. Всеки предмет е символ на природата и език на природата. Копието е на Марс, чукът на Сатурн, чашата на Луната, плодното дърво на Венера, светилникът със свещта на Слънцето, книгата на Меркурий. Силите, които човек употребява за прилагане на тия предмети, са различни. Тези сили са в зависимост от енергиите на мозъчните центрове, които вземат участие при служене с един или друг от тия предмети. На кой уд отговаря чукът?
към текста >>

Силите, които човек употребява за прилагане на тия предмети, са различни.
На мястото на Добродетелта е цветът на узрялото жито, но в златно и е за краката и изобщо за цялото тяло. Външният кръг, в който е вписан Пентограмът, представлява цвета, опитността, земното училище, самият кръг е символ на безкрайност и говори, че това, което не можеш да постигнеш в един живот, в безкрайността ще го постигнеш. Когато човек е млада душа, когато добива опитност, той извършва външния кръг на Пентограма, където се намират: сабя, чаша, книга, свещ или свещеник и жезъл, те са вън от петолъчката. Всеки предмет е символ на природата и език на природата. Копието е на Марс, чукът на Сатурн, чашата на Луната, плодното дърво на Венера, светилникът със свещта на Слънцето, книгата на Меркурий. Силите, които човек употребява за прилагане на тия предмети, са различни. Тези сили са в зависимост от енергиите на мозъчните центрове, които вземат участие при служене с един или друг от тия предмети. На кой уд отговаря чукът? - На юмрука. А копието? - На езика.
към текста >>

Разумният човек може правилно да използува символите на природата.
- На езика. Чашата - на сърцето и чешмата също на сърцето. Книгата отговаря на паметта. Всяко нещо в природата е поставено точно на място и всяко разместване на силите в природата създава дисхармонията. С книгата и свещта могат да си служат само разумните същества - тях ще ги поставите най-високо. Разумният човек може правилно да използува символите на природата. Човек в началото на своето развитие си служи със силата, но всяко събитие, за да се прояви, трябва да има сила. Ножът е символ на силата и на Словото. По силата на кармични закони човек минава и през страданието, това е чашата. Чрез търпение приемат ли се страданията, тогава животът ще се разцъфти и ще даде плод. Страданията показват, че човек е съгрешил, отклонил се е от Божия закон.
към текста >>

Човек в началото на своето развитие си служи със силата, но всяко събитие, за да се прояви, трябва да има сила.
Чашата - на сърцето и чешмата също на сърцето. Книгата отговаря на паметта. Всяко нещо в природата е поставено точно на място и всяко разместване на силите в природата създава дисхармонията. С книгата и свещта могат да си служат само разумните същества - тях ще ги поставите най-високо. Разумният човек може правилно да използува символите на природата. Човек в началото на своето развитие си служи със силата, но всяко събитие, за да се прояви, трябва да има сила. Ножът е символ на силата и на Словото. По силата на кармични закони човек минава и през страданието, това е чашата. Чрез търпение приемат ли се страданията, тогава животът ще се разцъфти и ще даде плод. Страданията показват, че човек е съгрешил, отклонил се е от Божия закон. Когато човек се просвещава, добива светлина, става разумен.
към текста >>

По силата на кармични закони човек минава и през страданието, това е чашата.
Всяко нещо в природата е поставено точно на място и всяко разместване на силите в природата създава дисхармонията. С книгата и свещта могат да си служат само разумните същества - тях ще ги поставите най-високо. Разумният човек може правилно да използува символите на природата. Човек в началото на своето развитие си служи със силата, но всяко събитие, за да се прояви, трябва да има сила. Ножът е символ на силата и на Словото. По силата на кармични закони човек минава и през страданието, това е чашата. Чрез търпение приемат ли се страданията, тогава животът ще се разцъфти и ще даде плод. Страданията показват, че човек е съгрешил, отклонил се е от Божия закон. Когато човек се просвещава, добива светлина, става разумен. Разумността, това е книгата. При страданието човек ще разбере защо нещата стават така, а не иначе и защо са били дадени.
към текста >>

Страданията показват, че човек е съгрешил, отклонил се е от Божия закон.
Разумният човек може правилно да използува символите на природата. Човек в началото на своето развитие си служи със силата, но всяко събитие, за да се прояви, трябва да има сила. Ножът е символ на силата и на Словото. По силата на кармични закони човек минава и през страданието, това е чашата. Чрез търпение приемат ли се страданията, тогава животът ще се разцъфти и ще даде плод. Страданията показват, че човек е съгрешил, отклонил се е от Божия закон. Когато човек се просвещава, добива светлина, става разумен. Разумността, това е книгата. При страданието човек ще разбере защо нещата стават така, а не иначе и защо са били дадени. Книгата също е символ на съвестта и съзнанието. Добил вече светлина, човек идва до жезъла - емблема на власт, т.е.
към текста >>

Когато човек се просвещава, добива светлина, става разумен.
Човек в началото на своето развитие си служи със силата, но всяко събитие, за да се прояви, трябва да има сила. Ножът е символ на силата и на Словото. По силата на кармични закони човек минава и през страданието, това е чашата. Чрез търпение приемат ли се страданията, тогава животът ще се разцъфти и ще даде плод. Страданията показват, че човек е съгрешил, отклонил се е от Божия закон. Когато човек се просвещава, добива светлина, става разумен. Разумността, това е книгата. При страданието човек ще разбере защо нещата стават така, а не иначе и защо са били дадени. Книгата също е символ на съвестта и съзнанието. Добил вече светлина, човек идва до жезъла - емблема на власт, т.е. човек има вече власт над някои сили и закони.
към текста >>

При страданието човек ще разбере защо нещата стават така, а не иначе и защо са били дадени.
По силата на кармични закони човек минава и през страданието, това е чашата. Чрез търпение приемат ли се страданията, тогава животът ще се разцъфти и ще даде плод. Страданията показват, че човек е съгрешил, отклонил се е от Божия закон. Когато човек се просвещава, добива светлина, става разумен. Разумността, това е книгата. При страданието човек ще разбере защо нещата стават така, а не иначе и защо са били дадени. Книгата също е символ на съвестта и съзнанието. Добил вече светлина, човек идва до жезъла - емблема на власт, т.е. човек има вече власт над някои сили и закони. Той е господар на себе си, а също значи, че за всичко, което върши, ще си плати. С жезъла завършва външното учение на човека в живота.
към текста >>

Добил вече светлина, човек идва до жезъла - емблема на власт, т.е.
Страданията показват, че човек е съгрешил, отклонил се е от Божия закон. Когато човек се просвещава, добива светлина, става разумен. Разумността, това е книгата. При страданието човек ще разбере защо нещата стават така, а не иначе и защо са били дадени. Книгата също е символ на съвестта и съзнанието. Добил вече светлина, човек идва до жезъла - емблема на власт, т.е. човек има вече власт над някои сили и закони. Той е господар на себе си, а също значи, че за всичко, което върши, ще си плати. С жезъла завършва външното учение на човека в живота. Всичко това става почти несъзнателно. Човек е все още недоволен и търси по-дълбок смисъл на живота.
към текста >>

човек има вече власт над някои сили и закони.
Когато човек се просвещава, добива светлина, става разумен. Разумността, това е книгата. При страданието човек ще разбере защо нещата стават така, а не иначе и защо са били дадени. Книгата също е символ на съвестта и съзнанието. Добил вече светлина, човек идва до жезъла - емблема на власт, т.е. човек има вече власт над някои сили и закони. Той е господар на себе си, а също значи, че за всичко, което върши, ще си плати. С жезъла завършва външното учение на човека в живота. Всичко това става почти несъзнателно. Човек е все още недоволен и търси по-дълбок смисъл на живота. Който е минал през фазите на сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла, той встъпва вече в пътя на ученика.
към текста >>

С жезъла завършва външното учение на човека в живота.
При страданието човек ще разбере защо нещата стават така, а не иначе и защо са били дадени. Книгата също е символ на съвестта и съзнанието. Добил вече светлина, човек идва до жезъла - емблема на власт, т.е. човек има вече власт над някои сили и закони. Той е господар на себе си, а също значи, че за всичко, което върши, ще си плати. С жезъла завършва външното учение на човека в живота. Всичко това става почти несъзнателно. Човек е все още недоволен и търси по-дълбок смисъл на живота. Който е минал през фазите на сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла, той встъпва вече в пътя на ученика. Влиза в първата врата - школата на ученика. Христовият Дух започва да работи у него и тогава ученикът минава през Правдата - да бъде правдив и справедлив към всички и всичко.
към текста >>

Човек е все още недоволен и търси по-дълбок смисъл на живота.
Добил вече светлина, човек идва до жезъла - емблема на власт, т.е. човек има вече власт над някои сили и закони. Той е господар на себе си, а също значи, че за всичко, което върши, ще си плати. С жезъла завършва външното учение на човека в живота. Всичко това става почти несъзнателно. Човек е все още недоволен и търси по-дълбок смисъл на живота. Който е минал през фазите на сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла, той встъпва вече в пътя на ученика. Влиза в първата врата - школата на ученика. Христовият Дух започва да работи у него и тогава ученикът минава през Правдата - да бъде правдив и справедлив към всички и всичко. Да почита и уважава, да не обижда и най-малкото създание, защото всичко има право на живот. Като мине този строг закон - Правдата, човек идва до новото, откъдето започва стръмен път, вижда се тясната врата (по-тясна от първата), откъдето трябва да мине.
към текста >>

Като мине този строг закон - Правдата, човек идва до новото, откъдето започва стръмен път, вижда се тясната врата (по-тясна от първата), откъдето трябва да мине.
Човек е все още недоволен и търси по-дълбок смисъл на живота. Който е минал през фазите на сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла, той встъпва вече в пътя на ученика. Влиза в първата врата - школата на ученика. Христовият Дух започва да работи у него и тогава ученикът минава през Правдата - да бъде правдив и справедлив към всички и всичко. Да почита и уважава, да не обижда и най-малкото създание, защото всичко има право на живот. Като мине този строг закон - Правдата, човек идва до новото, откъдето започва стръмен път, вижда се тясната врата (по-тясна от първата), откъдето трябва да мине. През втората врата ще потърси страдащите, за да им помогне. Тази врата символизира отказване от светския живот. Ученикът вече желае да работи както Бог иска. Във вътрешния кръг ученикът има желание да се слее с Господапоследната работа от неговата еволюция. Оттам тръгва по пътя на Любовта, а тя му донася, до известна степен, Мъдростта.
към текста >>

Тази врата символизира отказване от светския живот.
Влиза в първата врата - школата на ученика. Христовият Дух започва да работи у него и тогава ученикът минава през Правдата - да бъде правдив и справедлив към всички и всичко. Да почита и уважава, да не обижда и най-малкото създание, защото всичко има право на живот. Като мине този строг закон - Правдата, човек идва до новото, откъдето започва стръмен път, вижда се тясната врата (по-тясна от първата), откъдето трябва да мине. През втората врата ще потърси страдащите, за да им помогне. Тази врата символизира отказване от светския живот. Ученикът вече желае да работи както Бог иска. Във вътрешния кръг ученикът има желание да се слее с Господапоследната работа от неговата еволюция. Оттам тръгва по пътя на Любовта, а тя му донася, до известна степен, Мъдростта. Овладял Любовта и Мъдростта човек е изправен пред дървото на живота. Новият живот дава своите плодовеидва Добродетелта, т.е.
към текста >>

Овладял Любовта и Мъдростта човек е изправен пред дървото на живота.
През втората врата ще потърси страдащите, за да им помогне. Тази врата символизира отказване от светския живот. Ученикът вече желае да работи както Бог иска. Във вътрешния кръг ученикът има желание да се слее с Господапоследната работа от неговата еволюция. Оттам тръгва по пътя на Любовта, а тя му донася, до известна степен, Мъдростта. Овладял Любовта и Мъдростта човек е изправен пред дървото на живота. Новият живот дава своите плодовеидва Добродетелта, т.е. символа на живота е в служене на Бога. Човек овладява Любовта, Мъдростта, Правдата и Добродетелта, стига до най-високия връхИстината, най-мъчния и най-строг път, където ще разсъждава за дълбоките Божии наредби, за кармата, за вътрешната страна на живота. С това свършва вторият кръг от развитието на ученика. Третата фаза е в центъра - тук има две змии, кръг и кръст и пак кръг.
към текста >>

Човек овладява Любовта, Мъдростта, Правдата и Добродетелта, стига до най-високия връхИстината, най-мъчния и най-строг път, където ще разсъждава за дълбоките Божии наредби, за кармата, за вътрешната страна на живота.
Във вътрешния кръг ученикът има желание да се слее с Господапоследната работа от неговата еволюция. Оттам тръгва по пътя на Любовта, а тя му донася, до известна степен, Мъдростта. Овладял Любовта и Мъдростта човек е изправен пред дървото на живота. Новият живот дава своите плодовеидва Добродетелта, т.е. символа на живота е в служене на Бога. Човек овладява Любовта, Мъдростта, Правдата и Добродетелта, стига до най-високия връхИстината, най-мъчния и най-строг път, където ще разсъждава за дълбоките Божии наредби, за кармата, за вътрешната страна на живота. С това свършва вторият кръг от развитието на ученика. Третата фаза е в центъра - тук има две змии, кръг и кръст и пак кръг. Змията е противника, когото ще срещнете в кръга, когото трябва да възлюбите, за да го победите. Двете змии показват, че ученикът се бори със своята природа и побеждава нисшата - злото в себе си и минава през кръста - пълното самоотричане. Насочва усилията си само в служба на Бога, с това привършва човешката си еволюция.
към текста >>

Пентограмът е пътя на човека към Божественото, пътя на душата и нейното развитие.
Постигнал пълно себеотричане и пълно единение с Бога, той е вече съвършен. Петте върха на Пентограма непрестанно излъчват енергии, за тези сили няма ограничение. Чрез тези пет върха може да се влезе в пътя. Всеки, който иска да служи на Бога, първото правило за него е написано в Пентограма: „В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа". Тези думи са много важни и съсредоточено произнасяни имат мощно въздействие. Пентограмът е пътя на човека към Божественото, пътя на душата и нейното развитие. Осъществи ли този символ в себе си - Божественият Дух ще се развива и работи през петте ъгли. Когато петте принципа оживеят, човек се слива с Божествения свят и става една разумно-съзнателна същност, която знае вече да работи за еволюцията с пълно съзнание и знание на Божествените закони, които постига чрез просветлението на Божествената мъдрост. Така ще оживее Пентог- ръмът: В изпълнението волята на Бога чрез Любовта е силата на човешката душа. В изпълнението волята на Бога чрез Мъдростта е силата на човешката душа. В изпълнението волята на Бога чрез Истината е силата на човешката душа.
към текста >>

Когато петте принципа оживеят, човек се слива с Божествения свят и става една разумно-съзнателна същност, която знае вече да работи за еволюцията с пълно съзнание и знание на Божествените закони, които постига чрез просветлението на Божествената мъдрост.
Чрез тези пет върха може да се влезе в пътя. Всеки, който иска да служи на Бога, първото правило за него е написано в Пентограма: „В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа". Тези думи са много важни и съсредоточено произнасяни имат мощно въздействие. Пентограмът е пътя на човека към Божественото, пътя на душата и нейното развитие. Осъществи ли този символ в себе си - Божественият Дух ще се развива и работи през петте ъгли. Когато петте принципа оживеят, човек се слива с Божествения свят и става една разумно-съзнателна същност, която знае вече да работи за еволюцията с пълно съзнание и знание на Божествените закони, които постига чрез просветлението на Божествената мъдрост. Така ще оживее Пентог- ръмът: В изпълнението волята на Бога чрез Любовта е силата на човешката душа. В изпълнението волята на Бога чрез Мъдростта е силата на човешката душа. В изпълнението волята на Бога чрез Истината е силата на човешката душа. В изпълнението волята на Бога чрез Правдата е силата на човешката душа. В изпълнението волята на Бога чрез Добродетелта е силата на човешката душа.
към текста >>

Когато човек се намира в опасност, нека да си представи, че държи Пентаграма пред себе си, като с дясната ръка хваща Правдата, а с лявата - Истината и насочва върха напред към обекта, който го заплашва, казвайки: „В Името на Господа Исуса Христа молим Господа на Силите да стане Богоугодното пред неговите очи." В средния кръг е написано: „Бог толкова възлюби света, че даде в жертва Своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него и да има живот вечен".
В изпълнението волята на Бога чрез Добродетелта е силата на човешката душа. И която формула употребите ще обърнете съответния връх нагоре. Зап- ример, когато искате да се борите за доброто, искате да победите известна мъчнотия, чрез Истината, ще насочите върха на ъгъла с Истината на Пентагра- ма нагоре. После, искате да победите нещо в себе си с ума си - тогава ще насочите върха на ъгъла с Мъдростта нагоре, значи с ума си ще работите. И с другите върхове и добродетели ще направите същото според случая. Когато човек се намира в опасност, нека да си представи, че държи Пентаграма пред себе си, като с дясната ръка хваща Правдата, а с лявата - Истината и насочва върха напред към обекта, който го заплашва, казвайки: „В Името на Господа Исуса Христа молим Господа на Силите да стане Богоугодното пред неговите очи." В средния кръг е написано: „Бог толкова възлюби света, че даде в жертва Своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него и да има живот вечен". И в третия кръг, най-външния, е написано: „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи." Тези два стиха са в Пентаграма, но са невидими. Пентаграмът представлява една магическа формула - това е човешката душа, която излиза от робството и оковите на греха и животинската природа. Знае ли човек как да си служи с тази формула ще опита силата й. „Послушанието е най-голямата добродетел на ученика. Може всички велики Учители да дохождат на земята, да говорят на хората, но ако нито една дума от тяхното слово не падне точно на време и не поникне точно навреме в сърцето на човека, това слово няма никакъв смисъл за него." 22.
към текста >>

Знае ли човек как да си служи с тази формула ще опита силата й.
После, искате да победите нещо в себе си с ума си - тогава ще насочите върха на ъгъла с Мъдростта нагоре, значи с ума си ще работите. И с другите върхове и добродетели ще направите същото според случая. Когато човек се намира в опасност, нека да си представи, че държи Пентаграма пред себе си, като с дясната ръка хваща Правдата, а с лявата - Истината и насочва върха напред към обекта, който го заплашва, казвайки: „В Името на Господа Исуса Христа молим Господа на Силите да стане Богоугодното пред неговите очи." В средния кръг е написано: „Бог толкова възлюби света, че даде в жертва Своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него и да има живот вечен". И в третия кръг, най-външния, е написано: „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи." Тези два стиха са в Пентаграма, но са невидими. Пентаграмът представлява една магическа формула - това е човешката душа, която излиза от робството и оковите на греха и животинската природа. Знае ли човек как да си служи с тази формула ще опита силата й. „Послушанието е най-голямата добродетел на ученика. Може всички велики Учители да дохождат на земята, да говорят на хората, но ако нито една дума от тяхното слово не падне точно на време и не поникне точно навреме в сърцето на човека, това слово няма никакъв смисъл за него." 22. 03.1932 г. ----------------------------------------------- [1] - Това се отнася за шестограма - Соломоновата звезда
към текста >>

Може всички велики Учители да дохождат на земята, да говорят на хората, но ако нито една дума от тяхното слово не падне точно на време и не поникне точно навреме в сърцето на човека, това слово няма никакъв смисъл за него." 22.
Когато човек се намира в опасност, нека да си представи, че държи Пентаграма пред себе си, като с дясната ръка хваща Правдата, а с лявата - Истината и насочва върха напред към обекта, който го заплашва, казвайки: „В Името на Господа Исуса Христа молим Господа на Силите да стане Богоугодното пред неговите очи." В средния кръг е написано: „Бог толкова възлюби света, че даде в жертва Своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него и да има живот вечен". И в третия кръг, най-външния, е написано: „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи." Тези два стиха са в Пентаграма, но са невидими. Пентаграмът представлява една магическа формула - това е човешката душа, която излиза от робството и оковите на греха и животинската природа. Знае ли човек как да си служи с тази формула ще опита силата й. „Послушанието е най-голямата добродетел на ученика. Може всички велики Учители да дохождат на земята, да говорят на хората, но ако нито една дума от тяхното слово не падне точно на време и не поникне точно навреме в сърцето на човека, това слово няма никакъв смисъл за него." 22. 03.1932 г. ----------------------------------------------- [1] - Това се отнася за шестограма - Соломоновата звезда
към текста >>

67. 4. ПОЯСНЕНИЯ ЗА ПЕНТОГРАМА

Разговори и мисли от Учителя

Тези пет добродетели са добродетелите, които човек трябва да изработи, за да стане съвършен.
Този Пентог- рам е приготвен и рисуван от художник по указания на Учителя. Той се намира в горницата. Пентограмът, ако го разгледаме, ще видим, че той до известна степен отговаря на човешкото тяло. Ако се разкрачим и ръцете поставим настрани, се получава Пентограм. В Пентограма са вложени петте думи: Любов, Истина, Правда, Добродетел и Мъдрост. Тези пет добродетели са добродетелите, които човек трябва да изработи, за да стане съвършен. Любов, Мъдрост и Истина се разбират, но що е Правда? Под думата Правда или справедливост се разбира нещо по-дълбоко от това, което разбира днешната юриспруденция. Човек спазва правдата, ако има уважение и почитание към всичко живо в света. Към вола, овцата, паяка, мушицата, към всички живо човек да има уважение и почитание, понеже в него живее Бог. Те имат Божествена цел за бъдеще.
към текста >>

Човек спазва правдата, ако има уважение и почитание към всичко живо в света.
Ако се разкрачим и ръцете поставим настрани, се получава Пентограм. В Пентограма са вложени петте думи: Любов, Истина, Правда, Добродетел и Мъдрост. Тези пет добродетели са добродетелите, които човек трябва да изработи, за да стане съвършен. Любов, Мъдрост и Истина се разбират, но що е Правда? Под думата Правда или справедливост се разбира нещо по-дълбоко от това, което разбира днешната юриспруденция. Човек спазва правдата, ако има уважение и почитание към всичко живо в света. Към вола, овцата, паяка, мушицата, към всички живо човек да има уважение и почитание, понеже в него живее Бог. Те имат Божествена цел за бъдеще. Ако човек обиди едно животно, с това нарушава закона на правдата. От друга страна под думата правда се разбира още едно нещо: В едно общество се спазва закона на Правдата, ако всички блага, които дава Бог, се разпределят равномерно, между всички същества. Благата, които Бог дава, те са за всички същества и всички същества трябва да се ползуват от тези блага.
към текста >>

Към вола, овцата, паяка, мушицата, към всички живо човек да има уважение и почитание, понеже в него живее Бог.
В Пентограма са вложени петте думи: Любов, Истина, Правда, Добродетел и Мъдрост. Тези пет добродетели са добродетелите, които човек трябва да изработи, за да стане съвършен. Любов, Мъдрост и Истина се разбират, но що е Правда? Под думата Правда или справедливост се разбира нещо по-дълбоко от това, което разбира днешната юриспруденция. Човек спазва правдата, ако има уважение и почитание към всичко живо в света. Към вола, овцата, паяка, мушицата, към всички живо човек да има уважение и почитание, понеже в него живее Бог. Те имат Божествена цел за бъдеще. Ако човек обиди едно животно, с това нарушава закона на правдата. От друга страна под думата правда се разбира още едно нещо: В едно общество се спазва закона на Правдата, ако всички блага, които дава Бог, се разпределят равномерно, между всички същества. Благата, които Бог дава, те са за всички същества и всички същества трябва да се ползуват от тези блага. Третото нещо, което трябва да се разбира под думата „правда" е следното: Всеки човек, който се ражда, се ражда с известен бюджет, с известен кредит.
към текста >>

Ако човек обиди едно животно, с това нарушава закона на правдата.
Любов, Мъдрост и Истина се разбират, но що е Правда? Под думата Правда или справедливост се разбира нещо по-дълбоко от това, което разбира днешната юриспруденция. Човек спазва правдата, ако има уважение и почитание към всичко живо в света. Към вола, овцата, паяка, мушицата, към всички живо човек да има уважение и почитание, понеже в него живее Бог. Те имат Божествена цел за бъдеще. Ако човек обиди едно животно, с това нарушава закона на правдата. От друга страна под думата правда се разбира още едно нещо: В едно общество се спазва закона на Правдата, ако всички блага, които дава Бог, се разпределят равномерно, между всички същества. Благата, които Бог дава, те са за всички същества и всички същества трябва да се ползуват от тези блага. Третото нещо, което трябва да се разбира под думата „правда" е следното: Всеки човек, който се ражда, се ражда с известен бюджет, с известен кредит. Което и да е същество, то се кредитира от невидимия свят. Обществото трябва да му даде всичките условия за развитие.
към текста >>

Третото нещо, което трябва да се разбира под думата „правда" е следното: Всеки човек, който се ражда, се ражда с известен бюджет, с известен кредит.
Към вола, овцата, паяка, мушицата, към всички живо човек да има уважение и почитание, понеже в него живее Бог. Те имат Божествена цел за бъдеще. Ако човек обиди едно животно, с това нарушава закона на правдата. От друга страна под думата правда се разбира още едно нещо: В едно общество се спазва закона на Правдата, ако всички блага, които дава Бог, се разпределят равномерно, между всички същества. Благата, които Бог дава, те са за всички същества и всички същества трябва да се ползуват от тези блага. Третото нещо, което трябва да се разбира под думата „правда" е следното: Всеки човек, който се ражда, се ражда с известен бюджет, с известен кредит. Което и да е същество, то се кредитира от невидимия свят. Обществото трябва да му даде всичките условия за развитие. Ако това се приложи, тогава се спазва законът на Правда. Какво значи Добродетел? Любов, Мъдрост, Истина Правда - това са добродетели.
към текста >>

Човек, когато е още млада душа, която тепърва добива опитност в живота, той извървява външния кръг на Пентограма.
На Пентограма виждате три Букви: В.У.Ж. Тези букви означават: „Велико Училище на Живота." С други думи: Пентограмът излага картинно, нагледно училището на живота, в което ние сме поставени. Виждате числата 1, 2, 3, 4, и 5. Това са числата на добродетелите. Най-първо ще изложа Пентограма като път за еволюцията на човешката душа, а след това начини, по които може да си служим с Пентограма. Човек, когато е още млада душа, която тепърва добива опитност в живота, той извървява външния кръг на Пентограма. Във външния кръг се намират: сабя, чаша, книга, свещ и жезъл. Тези пет неща са вън от кръга. Човек, в началото на своето развитие, почва с насилието, служи си със силата правилно или неправилно. Като си служи с насилието, с неправдата, тогава, по закона на кармата, той минава през страданията, т.е. ще почне да пие от горчивата чаша на страданието.
към текста >>

Човек, в началото на своето развитие, почва с насилието, служи си със силата правилно или неправилно.
Това са числата на добродетелите. Най-първо ще изложа Пентограма като път за еволюцията на човешката душа, а след това начини, по които може да си служим с Пентограма. Човек, когато е още млада душа, която тепърва добива опитност в живота, той извървява външния кръг на Пентограма. Във външния кръг се намират: сабя, чаша, книга, свещ и жезъл. Тези пет неща са вън от кръга. Човек, в началото на своето развитие, почва с насилието, служи си със силата правилно или неправилно. Като си служи с насилието, с неправдата, тогава, по закона на кармата, той минава през страданията, т.е. ще почне да пие от горчивата чаша на страданието. Затова след сабята иде чашата. Тя е последствие на сабята. Той, като мине през тези страдания, се учи, страданията го учат.
към текста >>

Свършва се външното учение на човека в живота.
Тази свещ е в него, той се учи. Като добие тази светлина, той тогава иде до жезъла. Жезълът означава, че добива известна власт в себе си, известна власт върху известни сили и закони. Той е господар вече на себе си. С тези пет фази на външния кръг той се завършва. Свършва се външното учение на човека в живота. Всичко това става несъзнателно. След това той дохожда до една вътрешна криза, той търси по-дълбок смисъл. Той влиза в пътя на ученика, който е минал през сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла, това е външния светски живот и влиза в пътя на ученика. На Пентограма имате врата и това е вратата за влизането в школата на ученика. В него започва да проблясва истината, не пълната Истина, защото пълната Истина ще проблесне, когато стане съвършен.
към текста >>

Той влиза в пътя на ученика, който е минал през сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла, това е външния светски живот и влиза в пътя на ученика.
Той е господар вече на себе си. С тези пет фази на външния кръг той се завършва. Свършва се външното учение на човека в живота. Всичко това става несъзнателно. След това той дохожда до една вътрешна криза, той търси по-дълбок смисъл. Той влиза в пътя на ученика, който е минал през сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла, това е външния светски живот и влиза в пътя на ученика. На Пентограма имате врата и това е вратата за влизането в школата на ученика. В него започва да проблясва истината, не пълната Истина, защото пълната Истина ще проблесне, когато стане съвършен. Христовият дух започва да работи върху него и тогава минава през Правдата. Като изучи закона на Правдата, в този смисъл, за който говорих преди, тогава иде до това място, през което минава ученикът. Тази врата е по-тясна от първата, която е широка.
към текста >>

Тази врата означава отказване, отричане до известна степен на светски неща, които дотогава са го съблазнявали.
В него започва да проблясва истината, не пълната Истина, защото пълната Истина ще проблесне, когато стане съвършен. Христовият дух започва да работи върху него и тогава минава през Правдата. Като изучи закона на Правдата, в този смисъл, за който говорих преди, тогава иде до това място, през което минава ученикът. Тази врата е по-тясна от първата, която е широка. Той минава по тесния път, за който говори Христос. Тази врата означава отказване, отричане до известна степен на светски неща, които дотогава са го съблазнявали. Затова е нарисуван пътя стръмен и каменист и вратата тясна. Като мине този път на самоотричането, дори от интересите на своята личност, тогава той върви в пътя на Любовта. Като се развие в него Божествената Любов до известна степен, нали казва Учителят: „Любовта носи светлина, носи мъдрост." Тогава работи мъдростта. Окото символизира мъдростта. Щом той добие Любовта, Мъдростта, тогава иде Дървото на живота - неговият живот дава плодове - иде Добродетелта.
към текста >>

Ти може да нахраниш един човек, може да помогнеш на един болен - това е добро, но всичко, което правиш, да бъде служене на Бога.
Щом той добие Любовта, Мъдростта, тогава иде Дървото на живота - неговият живот дава плодове - иде Добродетелта. Добродетел в мистичен смисъл на думата. Той разбира, че смисълът на живота е в служенето на Бога. Добродетел значи да правиш добро. Какво значи да правиш добро? Ти може да нахраниш един човек, може да помогнеш на един болен - това е добро, но всичко, което правиш, да бъде служене на Бога. Тогава иде тая идея, че смисълът, радостта на неговия живот е само в служенето на Бога. Той дохожда до осмисляне на своя живот. С това се завършва вторият кръг в развитието на ученика. След втори кръг иде третата фаза на неговото развитие. Тази трета фаза е в центъра.
към текста >>

С това той завършва своята еволюция като човек.
Двете змии показват, че той се бори със своята природа. Побеждава нисшата природа, злото в себе си и минава през кръста. Под кръста се разбира пълно самоотричане. Той не гледа своите лични интереси, а гледа работата само за Бога. Слива се с Божественото. С това той завършва своята еволюция като човек. Като постигне пълно самоотричане и пълно единение с Бога, той завършва напълно своето развитие. Затова казваме, че този Пентограм показва пътя на развитието на човешката душа. То е Велико училище, което трябва да мине човек, за да добие съвършенство. Ще кажа няколко неща за ползване на Пентограма, за неговото употребяване. Веднаж бяхме на [Опълченска] 66, имаше братя е сестри, които носеха златни Пентограми на дрехите си.
към текста >>

То е Велико училище, което трябва да мине човек, за да добие съвършенство.
Той не гледа своите лични интереси, а гледа работата само за Бога. Слива се с Божественото. С това той завършва своята еволюция като човек. Като постигне пълно самоотричане и пълно единение с Бога, той завършва напълно своето развитие. Затова казваме, че този Пентограм показва пътя на развитието на човешката душа. То е Велико училище, което трябва да мине човек, за да добие съвършенство. Ще кажа няколко неща за ползване на Пентограма, за неговото употребяване. Веднаж бяхме на [Опълченска] 66, имаше братя е сестри, които носеха златни Пентограми на дрехите си. Учителят каза: „Вие носите Пентограма, но това е идолопоклонство. Вие го носите като украшение. Вие трябва да знаете, че от Пентограма излиза динамична сила.
към текста >>

Ако човек съзнава, каква сила има Пентограмът каква светлина излиза, тогава Пентограмът може да му служи като мощно оръжие.
Пентограмът е извор на светлина. От тази форма излиза светлина. Един ясновидец ще види, как излизат лъчи по всички посоки. Като знаете, че излиза такава светлина, носете го съзнателно, а не несъзнателно. Ако го носите несъзнателно, тогава сте идолопоклонници". Ако човек съзнава, каква сила има Пентограмът каква светлина излиза, тогава Пентограмът може да му служи като мощно оръжие. Всяко място дето има Пентограм, това място е оградено, силни вибрации излизат и това място се огражда от лоши влияния и нисши същества не може да припарят там. Правилно поставен, Пентограмът е с върха нагоре. Пентограмът никога не трябва да се обръща с върха надолу. Един наш брат от Казанлък направи в двора си каменни стъпала с перила и на перилата направил Пентограми от цимент с върха надолу. Този брат напусна братство, къщата и всичко загуби.
към текста >>

Човек, за да може да се развива правилно, той е поставен в благоприятни условия.
Правилно поставен, Пентограмът е с върха нагоре. Пентограмът никога не трябва да се обръща с върха надолу. Един наш брат от Казанлък направи в двора си каменни стъпала с перила и на перилата направил Пентограми от цимент с върха надолу. Този брат напусна братство, къщата и всичко загуби. Около Пентограма виждате едно изречение: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа", написано в една окръжност, а пък окръжността в окултната наука означава Божествените условия, благоприятните Божествени условия. Човек, за да може да се развива правилно, той е поставен в благоприятни условия. Значи кръгът е Божественото, в което човек живее. Благодарение на това има благоприятни условия да се развива, докато дойде до съвършенство. Потопен в Бога, това е кръга. Който има Пентограм, той трябва да го тури в рамка, със стъкло и не в коя да е стая, но където идат рядко чужди хора и където той се моли. В тази стая не трябва да се говорят лоши неща, понеже излизат сили от Пентограма.
към текста >>

Значи кръгът е Божественото, в което човек живее.
Пентограмът никога не трябва да се обръща с върха надолу. Един наш брат от Казанлък направи в двора си каменни стъпала с перила и на перилата направил Пентограми от цимент с върха надолу. Този брат напусна братство, къщата и всичко загуби. Около Пентограма виждате едно изречение: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа", написано в една окръжност, а пък окръжността в окултната наука означава Божествените условия, благоприятните Божествени условия. Човек, за да може да се развива правилно, той е поставен в благоприятни условия. Значи кръгът е Божественото, в което човек живее. Благодарение на това има благоприятни условия да се развива, докато дойде до съвършенство. Потопен в Бога, това е кръга. Който има Пентограм, той трябва да го тури в рамка, със стъкло и не в коя да е стая, но където идат рядко чужди хора и където той се моли. В тази стая не трябва да се говорят лоши неща, понеже излизат сили от Пентограма. Ако тя срещне противодействие, обратна сила, става катастрофа.
към текста >>

Когато човек се намира пред Пентограма и се моли, тогава, ако иска може да си представи три изречения.
Потопен в Бога, това е кръга. Който има Пентограм, той трябва да го тури в рамка, със стъкло и не в коя да е стая, но където идат рядко чужди хора и където той се моли. В тази стая не трябва да се говорят лоши неща, понеже излизат сили от Пентограма. Ако тя срещне противодействие, обратна сила, става катастрофа. Ако в стая, където имаПентограм, се говори лошо, мисли лошо и се вършат лоши постъпки, тогава Пентограмът действува разрушително, защото се смесват два вида влияния положително и отрицателно. Когато човек се намира пред Пентограма и се моли, тогава, ако иска може да си представи три изречения. Най-вътрешното изречение е това: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа." Той трябва да си представи мислено, че около този кръг има още два. В средния кръг пише така: „Бог толкоз възлюби света, че даде своя син Единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в него, но да има живот вечен. "И в третия, най-външния кръг да си представи следното изречение: „Търсете първом царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи." Като се моли човек да си представи тези три изречения и тогава Пентограмът има по-голяма сила. Тези изречения са дадени от Учителя, те са част от Пентограма, но са невидими. Учителят в частен разговор ми каза така: „Човек може в случай на нужда, в случай на опасност да си представи следното нещо: с ръка да образува Пентограм около своето тяло.
към текста >>

"И в третия, най-външния кръг да си представи следното изречение: „Търсете първом царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи." Като се моли човек да си представи тези три изречения и тогава Пентограмът има по-голяма сила.
Ако тя срещне противодействие, обратна сила, става катастрофа. Ако в стая, където имаПентограм, се говори лошо, мисли лошо и се вършат лоши постъпки, тогава Пентограмът действува разрушително, защото се смесват два вида влияния положително и отрицателно. Когато човек се намира пред Пентограма и се моли, тогава, ако иска може да си представи три изречения. Най-вътрешното изречение е това: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа." Той трябва да си представи мислено, че около този кръг има още два. В средния кръг пише така: „Бог толкоз възлюби света, че даде своя син Единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в него, но да има живот вечен. "И в третия, най-външния кръг да си представи следното изречение: „Търсете първом царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи." Като се моли човек да си представи тези три изречения и тогава Пентограмът има по-голяма сила. Тези изречения са дадени от Учителя, те са част от Пентограма, но са невидими. Учителят в частен разговор ми каза така: „Човек може в случай на нужда, в случай на опасност да си представи следното нещо: с ръка да образува Пентограм около своето тяло. Отначало ще го направи мислено, после с ръка и после тия три изречения около Пентограма. Много препятствия, които има, ще се пръснат." Това е друг начин за служене с Пентограма. Той е мощно оръжие, за да бъде запазен човек от външни пречки и препятствия и от вътрешни борби с лоши сили.
към текста >>

Учителят в частен разговор ми каза така: „Човек може в случай на нужда, в случай на опасност да си представи следното нещо: с ръка да образува Пентограм около своето тяло.
Когато човек се намира пред Пентограма и се моли, тогава, ако иска може да си представи три изречения. Най-вътрешното изречение е това: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа." Той трябва да си представи мислено, че около този кръг има още два. В средния кръг пише така: „Бог толкоз възлюби света, че даде своя син Единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в него, но да има живот вечен. "И в третия, най-външния кръг да си представи следното изречение: „Търсете първом царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи." Като се моли човек да си представи тези три изречения и тогава Пентограмът има по-голяма сила. Тези изречения са дадени от Учителя, те са част от Пентограма, но са невидими. Учителят в частен разговор ми каза така: „Човек може в случай на нужда, в случай на опасност да си представи следното нещо: с ръка да образува Пентограм около своето тяло. Отначало ще го направи мислено, после с ръка и после тия три изречения около Пентограма. Много препятствия, които има, ще се пръснат." Това е друг начин за служене с Пентограма. Той е мощно оръжие, за да бъде запазен човек от външни пречки и препятствия и от вътрешни борби с лоши сили. Щом човек притежава Пентограма, трябва да работи за славата Божия. Ако човек го използува правилно, тогава Пентограмът ще бъде източник на богатство и благословение.
към текста >>

Той е мощно оръжие, за да бъде запазен човек от външни пречки и препятствия и от вътрешни борби с лоши сили.
"И в третия, най-външния кръг да си представи следното изречение: „Търсете първом царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи." Като се моли човек да си представи тези три изречения и тогава Пентограмът има по-голяма сила. Тези изречения са дадени от Учителя, те са част от Пентограма, но са невидими. Учителят в частен разговор ми каза така: „Човек може в случай на нужда, в случай на опасност да си представи следното нещо: с ръка да образува Пентограм около своето тяло. Отначало ще го направи мислено, после с ръка и после тия три изречения около Пентограма. Много препятствия, които има, ще се пръснат." Това е друг начин за служене с Пентограма. Той е мощно оръжие, за да бъде запазен човек от външни пречки и препятствия и от вътрешни борби с лоши сили. Щом човек притежава Пентограма, трябва да работи за славата Божия. Ако човек го използува правилно, тогава Пентограмът ще бъде източник на богатство и благословение. Ако иска човек правилно да се ползува от Пентог- рама, безвъзвратно да реши в себе си, че трябва да служи на Бога и да няма връщане назад. В началото, когато се давал Пентограма на братята, първо се давали пояснения върху него от брата Пеню Киров, който е казвал на брат, получаващ Пентограма: „Ти съгласен ли си да служиш на Бога? " - „Съгласен съм!
към текста >>

Щом човек притежава Пентограма, трябва да работи за славата Божия.
Тези изречения са дадени от Учителя, те са част от Пентограма, но са невидими. Учителят в частен разговор ми каза така: „Човек може в случай на нужда, в случай на опасност да си представи следното нещо: с ръка да образува Пентограм около своето тяло. Отначало ще го направи мислено, после с ръка и после тия три изречения около Пентограма. Много препятствия, които има, ще се пръснат." Това е друг начин за служене с Пентограма. Той е мощно оръжие, за да бъде запазен човек от външни пречки и препятствия и от вътрешни борби с лоши сили. Щом човек притежава Пентограма, трябва да работи за славата Божия. Ако човек го използува правилно, тогава Пентограмът ще бъде източник на богатство и благословение. Ако иска човек правилно да се ползува от Пентог- рама, безвъзвратно да реши в себе си, че трябва да служи на Бога и да няма връщане назад. В началото, когато се давал Пентограма на братята, първо се давали пояснения върху него от брата Пеню Киров, който е казвал на брат, получаващ Пентограма: „Ти съгласен ли си да служиш на Бога? " - „Съгласен съм! " Ако няма това съзнание в себе си, този Пентограм ще му навреди.
към текста >>

Ако човек го използува правилно, тогава Пентограмът ще бъде източник на богатство и благословение.
Учителят в частен разговор ми каза така: „Човек може в случай на нужда, в случай на опасност да си представи следното нещо: с ръка да образува Пентограм около своето тяло. Отначало ще го направи мислено, после с ръка и после тия три изречения около Пентограма. Много препятствия, които има, ще се пръснат." Това е друг начин за служене с Пентограма. Той е мощно оръжие, за да бъде запазен човек от външни пречки и препятствия и от вътрешни борби с лоши сили. Щом човек притежава Пентограма, трябва да работи за славата Божия. Ако човек го използува правилно, тогава Пентограмът ще бъде източник на богатство и благословение. Ако иска човек правилно да се ползува от Пентог- рама, безвъзвратно да реши в себе си, че трябва да служи на Бога и да няма връщане назад. В началото, когато се давал Пентограма на братята, първо се давали пояснения върху него от брата Пеню Киров, който е казвал на брат, получаващ Пентограма: „Ти съгласен ли си да служиш на Бога? " - „Съгласен съм! " Ако няма това съзнание в себе си, този Пентограм ще му навреди. Метод да си служи с Пентограма: Когато е в опасност, човек да си представи, че държи върха на Пентограма пред себе си, като с дясната ръка хваща Правдата, с лявата - Истината и насочва върха напред към обекта и казва: „В името на Господа Исуса Христа нашего, молим Господа Велики и Силни да стори благоугодното пред Неговите очи."
към текста >>

Ако иска човек правилно да се ползува от Пентог- рама, безвъзвратно да реши в себе си, че трябва да служи на Бога и да няма връщане назад.
Отначало ще го направи мислено, после с ръка и после тия три изречения около Пентограма. Много препятствия, които има, ще се пръснат." Това е друг начин за служене с Пентограма. Той е мощно оръжие, за да бъде запазен човек от външни пречки и препятствия и от вътрешни борби с лоши сили. Щом човек притежава Пентограма, трябва да работи за славата Божия. Ако човек го използува правилно, тогава Пентограмът ще бъде източник на богатство и благословение. Ако иска човек правилно да се ползува от Пентог- рама, безвъзвратно да реши в себе си, че трябва да служи на Бога и да няма връщане назад. В началото, когато се давал Пентограма на братята, първо се давали пояснения върху него от брата Пеню Киров, който е казвал на брат, получаващ Пентограма: „Ти съгласен ли си да служиш на Бога? " - „Съгласен съм! " Ако няма това съзнание в себе си, този Пентограм ще му навреди. Метод да си служи с Пентограма: Когато е в опасност, човек да си представи, че държи върха на Пентограма пред себе си, като с дясната ръка хваща Правдата, с лявата - Истината и насочва върха напред към обекта и казва: „В името на Господа Исуса Христа нашего, молим Господа Велики и Силни да стори благоугодното пред Неговите очи."
към текста >>

Метод да си служи с Пентограма: Когато е в опасност, човек да си представи, че държи върха на Пентограма пред себе си, като с дясната ръка хваща Правдата, с лявата - Истината и насочва върха напред към обекта и казва: „В името на Господа Исуса Христа нашего, молим Господа Велики и Силни да стори благоугодното пред Неговите очи."
Ако човек го използува правилно, тогава Пентограмът ще бъде източник на богатство и благословение. Ако иска човек правилно да се ползува от Пентог- рама, безвъзвратно да реши в себе си, че трябва да служи на Бога и да няма връщане назад. В началото, когато се давал Пентограма на братята, първо се давали пояснения върху него от брата Пеню Киров, който е казвал на брат, получаващ Пентограма: „Ти съгласен ли си да служиш на Бога? " - „Съгласен съм! " Ако няма това съзнание в себе си, този Пентограм ще му навреди. Метод да си служи с Пентограма: Когато е в опасност, човек да си представи, че държи върха на Пентограма пред себе си, като с дясната ръка хваща Правдата, с лявата - Истината и насочва върха напред към обекта и казва: „В името на Господа Исуса Христа нашего, молим Господа Велики и Силни да стори благоугодното пред Неговите очи."
към текста >>

68. 6. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА ОТРАЗЕН В ПЕНТОГРАМА

Те са изразени символически в Пентограма, който представя човека с разперени ръце и крака.
6. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА ОТРАЗЕН В ПЕНТОГРАМА (Разговори и мисли от Учителя) 1. Петте стъпки в пътя за повдигането на човешката душа Петте стъпки за повдигането на човешката душа имат връзка с петте планински върха, където са станали пет велики събития на времето за прогреса на човечеството. Те са: Арарат, Морея, Синай (Хорив), Тавор и Голгота. Те са изразени символически в Пентограма, който представя човека с разперени ръце и крака. Пентограмът има три кръга, които отговарят на трите категории хора в света: 1. Външният кръг отговаря на светските хора. 2. Средният кръг са самите линии на Пентограма - отговаря на учениците на окултната школа, които не са светски, а духовни хора. 3. Вътрешният кръг, светая светих отговаря на учителите - великите посветени. Засега може да се говори и то много накратко само за първия и втория кръг на Пентограма, т.е.
към текста >>

Външният кръг отговаря на светските хора. 2.
6. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА ОТРАЗЕН В ПЕНТОГРАМА (Разговори и мисли от Учителя) 1. Петте стъпки в пътя за повдигането на човешката душа Петте стъпки за повдигането на човешката душа имат връзка с петте планински върха, където са станали пет велики събития на времето за прогреса на човечеството. Те са: Арарат, Морея, Синай (Хорив), Тавор и Голгота. Те са изразени символически в Пентограма, който представя човека с разперени ръце и крака. Пентограмът има три кръга, които отговарят на трите категории хора в света: 1. Външният кръг отговаря на светските хора. 2. Средният кръг са самите линии на Пентограма - отговаря на учениците на окултната школа, които не са светски, а духовни хора. 3. Вътрешният кръг, светая светих отговаря на учителите - великите посветени. Засега може да се говори и то много накратко само за първия и втория кръг на Пентограма, т.е. за светските хора и за учениците. Тези две категории хора имат по пет стъпки за повдигане или пет фази, през които трябва да минат, за да завършат по един цикъл от своето развитие.
към текста >>

Средният кръг са самите линии на Пентограма - отговаря на учениците на окултната школа, които не са светски, а духовни хора. 3.
Петте стъпки в пътя за повдигането на човешката душа Петте стъпки за повдигането на човешката душа имат връзка с петте планински върха, където са станали пет велики събития на времето за прогреса на човечеството. Те са: Арарат, Морея, Синай (Хорив), Тавор и Голгота. Те са изразени символически в Пентограма, който представя човека с разперени ръце и крака. Пентограмът има три кръга, които отговарят на трите категории хора в света: 1. Външният кръг отговаря на светските хора. 2. Средният кръг са самите линии на Пентограма - отговаря на учениците на окултната школа, които не са светски, а духовни хора. 3. Вътрешният кръг, светая светих отговаря на учителите - великите посветени. Засега може да се говори и то много накратко само за първия и втория кръг на Пентограма, т.е. за светските хора и за учениците. Тези две категории хора имат по пет стъпки за повдигане или пет фази, през които трябва да минат, за да завършат по един цикъл от своето развитие. Светски хора са онези, които признават правото на силата, на парите - ако са капиталисти; на знанието - ако са учени; на властта - ако са държавници и управляващи.
към текста >>

за светските хора и за учениците.
Пентограмът има три кръга, които отговарят на трите категории хора в света: 1. Външният кръг отговаря на светските хора. 2. Средният кръг са самите линии на Пентограма - отговаря на учениците на окултната школа, които не са светски, а духовни хора. 3. Вътрешният кръг, светая светих отговаря на учителите - великите посветени. Засега може да се говори и то много накратко само за първия и втория кръг на Пентограма, т.е. за светските хора и за учениците. Тези две категории хора имат по пет стъпки за повдигане или пет фази, през които трябва да минат, за да завършат по един цикъл от своето развитие. Светски хора са онези, които признават правото на силата, на парите - ако са капиталисти; на знанието - ако са учени; на властта - ако са държавници и управляващи. Техният живот е едно угнетяване, едно ограничение на другите, като понякога дори ги лишават от живота им. Това отношение днес най-добре е изразено в положението на капиталистите спрямо работниците. Капиталистът разполага с труда и живота на онези, които му са подчинени.
към текста >>

Светски хора са онези, които признават правото на силата, на парите - ако са капиталисти; на знанието - ако са учени; на властта - ако са държавници и управляващи.
Средният кръг са самите линии на Пентограма - отговаря на учениците на окултната школа, които не са светски, а духовни хора. 3. Вътрешният кръг, светая светих отговаря на учителите - великите посветени. Засега може да се говори и то много накратко само за първия и втория кръг на Пентограма, т.е. за светските хора и за учениците. Тези две категории хора имат по пет стъпки за повдигане или пет фази, през които трябва да минат, за да завършат по един цикъл от своето развитие. Светски хора са онези, които признават правото на силата, на парите - ако са капиталисти; на знанието - ако са учени; на властта - ако са държавници и управляващи. Техният живот е едно угнетяване, едно ограничение на другите, като понякога дори ги лишават от живота им. Това отношение днес най-добре е изразено в положението на капиталистите спрямо работниците. Капиталистът разполага с труда и живота на онези, които му са подчинени. В Пентограма това е изразено със символа „Сабя". Капиталистът със своите пари, ученият със своите знания и държавникът със своята власт, имат силата в своите ръце, но сила груба, егоистична сила, която служи само за тяхно лично благоденствие или най-малко на една малка група около тях, но не за всички хора.
към текста >>

Само тогаз той ще разбере, че е още на първата стъпка на Пътя и то по широкия светски път, а не на последното стъпало, както той си е мислил.
Това му състояние, петото, е символизирано в Пентограма със „Скиптъра". И тъй, сабята и скиптъра са два символа на власт, но два вида власт: на светската власт, която убива и на духовната власт, която дава и възкресява. Те се взаимно изключват - там където е едната, другата не може да бъде. От това следва, че онзи, който държи сабята на капиталиста, на учения и на държавника и казва, че служи на Бога, лъже и себе си и другите. Той сам ще се увери в това, когато му отнемат сабята и го поставят на местото на онези, които е угнетявал със сабята. Само тогаз той ще разбере, че е още на първата стъпка на Пътя и то по широкия светски път, а не на последното стъпало, както той си е мислил. От този момент, когато човек е запалил вече светлината на своя собствен ум и добива скиптъра на знанието се завършва първият, светският цикъл на неговото развитие и той влиза във втория кръг, в Пътя на ученика. За да стъпи вече на духовната стръмна пътека на ученичеството, той трябва предварително да мине през тясната врата, за която говори свещеното Писание. Преминал през нея, той среща великия Учител Христос, лице с лице физически, както е посочено и в Пентограма. Оттук нататък ученикът е в непрекъснато общение с Христа и неговият път има вече връзка с петте върха, за които споменах в началото. Но само онзи може да стане ученик и да срещне Христа, който има непоколебима вяра в Него.
към текста >>

От този момент, когато човек е запалил вече светлината на своя собствен ум и добива скиптъра на знанието се завършва първият, светският цикъл на неговото развитие и той влиза във втория кръг, в Пътя на ученика.
И тъй, сабята и скиптъра са два символа на власт, но два вида власт: на светската власт, която убива и на духовната власт, която дава и възкресява. Те се взаимно изключват - там където е едната, другата не може да бъде. От това следва, че онзи, който държи сабята на капиталиста, на учения и на държавника и казва, че служи на Бога, лъже и себе си и другите. Той сам ще се увери в това, когато му отнемат сабята и го поставят на местото на онези, които е угнетявал със сабята. Само тогаз той ще разбере, че е още на първата стъпка на Пътя и то по широкия светски път, а не на последното стъпало, както той си е мислил. От този момент, когато човек е запалил вече светлината на своя собствен ум и добива скиптъра на знанието се завършва първият, светският цикъл на неговото развитие и той влиза във втория кръг, в Пътя на ученика. За да стъпи вече на духовната стръмна пътека на ученичеството, той трябва предварително да мине през тясната врата, за която говори свещеното Писание. Преминал през нея, той среща великия Учител Христос, лице с лице физически, както е посочено и в Пентограма. Оттук нататък ученикът е в непрекъснато общение с Христа и неговият път има вече връзка с петте върха, за които споменах в началото. Но само онзи може да стане ученик и да срещне Христа, който има непоколебима вяра в Него. Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която да се разбиват вълните на житейското море.
към текста >>

С това смирение човек вече напредва бързо в Пътя и се възкачва като Мойсей на планината Синай, където получава десетте заповеди Божии.
Тази вяра е символизирана с планината Арарат, на която се е спрял Ноевият ковчег. Значи планината Арарат е онази здрава канара, която символизира непоколебимата вяра на ученика. В Писанието има три образа на хора с такава вяра: Авраам, Петър и разбойника на кръста. Авраам, който имаше тази вяра се удостои да се нарече приятел на Бога. Но това високо положение, вместо да го направи горделив, го направи толкова смирен, щото той не се подвоуми да принесе в жертва сина си на Планината Морея. С това смирение човек вече напредва бързо в Пътя и се възкачва като Мойсей на планината Синай, където получава десетте заповеди Божии. Когато ги получава, човек се преобразява и над него слиза Духът. Това е планината Тавор. Той се преобразява, но това още не е края. Краят е безсмъртието, но за да го получи, човек трябва да се отрече от себе си, т.е. да умре за света.
към текста >>

Когато ги получава, човек се преобразява и над него слиза Духът.
Значи планината Арарат е онази здрава канара, която символизира непоколебимата вяра на ученика. В Писанието има три образа на хора с такава вяра: Авраам, Петър и разбойника на кръста. Авраам, който имаше тази вяра се удостои да се нарече приятел на Бога. Но това високо положение, вместо да го направи горделив, го направи толкова смирен, щото той не се подвоуми да принесе в жертва сина си на Планината Морея. С това смирение човек вече напредва бързо в Пътя и се възкачва като Мойсей на планината Синай, където получава десетте заповеди Божии. Когато ги получава, човек се преобразява и над него слиза Духът. Това е планината Тавор. Той се преобразява, но това още не е края. Краят е безсмъртието, но за да го получи, човек трябва да се отрече от себе си, т.е. да умре за света. „Ако не умрете, нямате живот вечен", казва Христос.
към текста >>

Краят е безсмъртието, но за да го получи, човек трябва да се отрече от себе си, т.е.
Но това високо положение, вместо да го направи горделив, го направи толкова смирен, щото той не се подвоуми да принесе в жертва сина си на Планината Морея. С това смирение човек вече напредва бързо в Пътя и се възкачва като Мойсей на планината Синай, където получава десетте заповеди Божии. Когато ги получава, човек се преобразява и над него слиза Духът. Това е планината Тавор. Той се преобразява, но това още не е края. Краят е безсмъртието, но за да го получи, човек трябва да се отрече от себе си, т.е. да умре за света. „Ако не умрете, нямате живот вечен", казва Христос. Но трябва да се знае, че човек умира плътски, т.е. за всички наслади и удоволствия на човешкия живот, за да се роди за новия, духовния живот. Това е вече възкресение от мъртвите и то става на Голгота.
към текста >>

Но трябва да се знае, че човек умира плътски, т.е.
Това е планината Тавор. Той се преобразява, но това още не е края. Краят е безсмъртието, но за да го получи, човек трябва да се отрече от себе си, т.е. да умре за света. „Ако не умрете, нямате живот вечен", казва Христос. Но трябва да се знае, че човек умира плътски, т.е. за всички наслади и удоволствия на човешкия живот, за да се роди за новия, духовния живот. Това е вече възкресение от мъртвите и то става на Голгота. И тъй, петте планини: Арарат, Морея, Синай, Тавор и Голгота са петте стъпки за повдигането на човешката душа. Те са пет цикъла в пътя на неговото развитие, които той минава за хиляди, а може би за милиони години, докато завърши своята земна човешка еволюция. Това се петте посвещения, които чакат всеки окултен ученик, тръгнал по пътя на Христа и ръководен от Него.
към текста >>

Жезълът означава закона на Правдата, книгата е разума, а светилникът представя човека, който разсъждава.
Ако речете вие сами да се биете с дявола помнете, горчиво рискувате и започвате борба, която не е по вашите сили. Борете се с дявола само тогава когато Господ е с вас и около вас. Виждате от Пентограма, че главата на дявола мистически е вътре във вас. При подвига трябва да се започне с ножа, който представя силата, след което иде чашата, която символизира страданието и оттам към Правдата. Като се завърши този кръг, слиза се вече в ъгъла на Добродетелта - чисто Божествения кръг, гдето става повдигането. Жезълът означава закона на Правдата, книгата е разума, а светилникът представя човека, който разсъждава. Като влезете в пътя на Истината, ще срещнете Христа. Тогава ще минете през втората врата - вярата, Божественото око, Божествения Дух, който ще ви научи как да разбирате Божествената истина. Подир мъдростта ще дойдете до Дървото на живота и след като минете този път, ще слезете към змиите, където е най-големият противник. Но за вас сега е потребен външния кръг, а за втория кръг не сте всички подготвени, за третия кръг не може и да се говори. Трите букви, които виждате в Пентограма, са три надписа и те са следните: буквата „В" значи Ръководител; буквата „У" - Учител и Спасител; буквата „Ж" значи Царствуващ, Господ.
към текста >>

Всеки един човек си има своите мисли и желания и ние трябва да сме внимателни, да не възприемаме тези, които ще покварят душата ни.
Това е мъжката страна, Божествения принцип. Вселяване Царството Божие в човешкото сърце може да се каже, че прилича на житницата съкровищницата на душата, сърцето е съкровищница на душата. И когато душата изгуби сърцето, прилича както когато господарката изгуби своята слугиня и няма кой да й помага. Умът това е хранилището на човешката душа. По отношение на света ние трябва да бъдем активни, да не го оставяме да ни завладява, а напротив ние трябва да го завладеем. Всеки един човек си има своите мисли и желания и ние трябва да сме внимателни, да не възприемаме тези, които ще покварят душата ни. Външният кръг в Пентограма представя света, опитностите, земното училище с всички негови занятия. Ножът показва силата, значи силата ви трябва да бъде или във вашите мускули или във вашия ум или в сърцето ви. Без тази сила нищо не може да направите. След като имате тази сила, като живеете и работите [... ] хората, ще правите и погрешки. За тези погрешки ще ви сполетят страдания и нещастия, та ще трябва да се учите да носите с търпение страданията.
към текста >>

Следователно, погледне ли човек краката си, той трябва да знае, че те са символ, който всякога му напомня, че трябва да бъде добър, добродетелен.
Всяко движение е израз на доброто. Без Мъдрост никакво мислене не може да съществува, никаква уредба не може да се извърши. Помощник на Мъдростта е знанието. Главата и краката са границите на живота. С други думи казано: Добродетелта и Мъдростта са границите на живота, между които той се извира, движи се и се развива правилно. Следователно, погледне ли човек краката си, той трябва да знае, че те са символ, който всякога му напомня, че трябва да бъде добър, добродетелен. Някой пита: „Защо ми са краката? " - За да се движиш. Движението е най-голямото добро на земята. Погледне ли човек главата си, той трябва да знае, че тя е символ, който всякога му напомня, че трябва да бъде разумен, мъдър, да мисли. Мъдростта е най- голямото добро на Небето.
към текста >>

Погледне ли човек главата си, той трябва да знае, че тя е символ, който всякога му напомня, че трябва да бъде разумен, мъдър, да мисли.
С други думи казано: Добродетелта и Мъдростта са границите на живота, между които той се извира, движи се и се развива правилно. Следователно, погледне ли човек краката си, той трябва да знае, че те са символ, който всякога му напомня, че трябва да бъде добър, добродетелен. Някой пита: „Защо ми са краката? " - За да се движиш. Движението е най-голямото добро на земята. Погледне ли човек главата си, той трябва да знае, че тя е символ, който всякога му напомня, че трябва да бъде разумен, мъдър, да мисли. Мъдростта е най- голямото добро на Небето. Когато животът тече правилно между главата и краката, т.е. между Добродетелта и Мъдростта, всичките работи на човека са оправени. Докато си в пролетта на живота си, ще се учиш да мислиш, ще служиш на главата си. В лятото на живота работи и жъни - служи на краката си.
към текста >>

между Добродетелта и Мъдростта, всичките работи на човека са оправени.
" - За да се движиш. Движението е най-голямото добро на земята. Погледне ли човек главата си, той трябва да знае, че тя е символ, който всякога му напомня, че трябва да бъде разумен, мъдър, да мисли. Мъдростта е най- голямото добро на Небето. Когато животът тече правилно между главата и краката, т.е. между Добродетелта и Мъдростта, всичките работи на човека са оправени. Докато си в пролетта на живота си, ще се учиш да мислиш, ще служиш на главата си. В лятото на живота работи и жъни - служи на краката си. В есента на живота събирай плодовете, сей доброто, служи на сърцето си. В зимата на живота почивай и всичко изправяй. Радвай се на краката си, радвай се на главата си, защото животът се проявява между краката и главата, между Добродетелта и Мъдростта.
към текста >>

Попадне ли човек в този момент, той започва да яде, да се храни.
А дето са Добродетелта и Мъдростта, там и Любовта се проявява. (Из „Ценното из книгата на великия живот") 3. Добродетелите и посоките на света. Изток е Правдата, север зенитът е Истината. Тази точка наричаме още пладне, обед. Попадне ли човек в този момент, той започва да яде, да се храни. Тогаз именно той се свързва с Любовта и Истината. Долу точно пред Истината на юг живее Доброто. Човек се движи непреривно между тези две точки - Истината и Доброто, т.е. между главата и краката, като се образува един непреривен кръг от сили. Ако доброто не беше долу, човек би потънал и безследно изчезнал.
към текста >>

Човек се движи непреривно между тези две точки - Истината и Доброто, т.е.
Изток е Правдата, север зенитът е Истината. Тази точка наричаме още пладне, обед. Попадне ли човек в този момент, той започва да яде, да се храни. Тогаз именно той се свързва с Любовта и Истината. Долу точно пред Истината на юг живее Доброто. Човек се движи непреривно между тези две точки - Истината и Доброто, т.е. между главата и краката, като се образува един непреривен кръг от сили. Ако доброто не беше долу, човек би потънал и безследно изчезнал. Този кръг е Божествен кръг. Изтокът представя Правдата, която трябва да царува в човека. Запад е точката на приложението.
към текста >>

Ако доброто не беше долу, човек би потънал и безследно изчезнал.
Попадне ли човек в този момент, той започва да яде, да се храни. Тогаз именно той се свързва с Любовта и Истината. Долу точно пред Истината на юг живее Доброто. Човек се движи непреривно между тези две точки - Истината и Доброто, т.е. между главата и краката, като се образува един непреривен кръг от сили. Ако доброто не беше долу, човек би потънал и безследно изчезнал. Този кръг е Божествен кръг. Изтокът представя Правдата, която трябва да царува в човека. Запад е точката на приложението. Там се прилага Правдата. Север е зенита, където Истината изгрява.
към текста >>

Изтокът представя Правдата, която трябва да царува в човека.
Долу точно пред Истината на юг живее Доброто. Човек се движи непреривно между тези две точки - Истината и Доброто, т.е. между главата и краката, като се образува един непреривен кръг от сили. Ако доброто не беше долу, човек би потънал и безследно изчезнал. Този кръг е Божествен кръг. Изтокът представя Правдата, която трябва да царува в човека. Запад е точката на приложението. Там се прилага Правдата. Север е зенита, където Истината изгрява. Юг е точката на приложението на Истината, тя се казва точка на Доброто, в която Истината се прилага. 4. Жената е емблема на любовта.
към текста >>

Под думата „живот" ние разбираме онова висше съзнание на човека, в което се крие постоянен и непреодолим стремеж към постижение. 7.
А Добродетелта и Истината съединени, това е Правдата. 5. Някои носят Пентаграм. Каква полза може да ви донесе Пентаграма, ако не издава светлина? От всеки връх на Пентаграма трябва да излиза светлина, та където минете, всеки да се спре да ви гледа. 6. Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта са висши области, висши светове, в които животът се проявява. Под думата „живот" ние разбираме онова висше съзнание на човека, в което се крие постоянен и непреодолим стремеж към постижение. 7. Разумните сили в човека. Пентограмът представя човека в движение. Този символ означава още разпределение на разумните сили в човека. Откъде започва дейността на тези сили? От точката 1 Любовта е първия зов, първия импулс, първото освобождение.
към текста >>

Разумните сили в човека.
Някои носят Пентаграм. Каква полза може да ви донесе Пентаграма, ако не издава светлина? От всеки връх на Пентаграма трябва да излиза светлина, та където минете, всеки да се спре да ви гледа. 6. Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта са висши области, висши светове, в които животът се проявява. Под думата „живот" ние разбираме онова висше съзнание на човека, в което се крие постоянен и непреодолим стремеж към постижение. 7. Разумните сили в човека. Пентограмът представя човека в движение. Този символ означава още разпределение на разумните сили в човека. Откъде започва дейността на тези сили? От точката 1 Любовта е първия зов, първия импулс, първото освобождение. Любовта е единствената врата, от която можеш да излезеш от затвора.
към текста >>

Пентограмът представя човека в движение.
Каква полза може да ви донесе Пентаграма, ако не издава светлина? От всеки връх на Пентаграма трябва да излиза светлина, та където минете, всеки да се спре да ви гледа. 6. Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта са висши области, висши светове, в които животът се проявява. Под думата „живот" ние разбираме онова висше съзнание на човека, в което се крие постоянен и непреодолим стремеж към постижение. 7. Разумните сили в човека. Пентограмът представя човека в движение. Този символ означава още разпределение на разумните сили в човека. Откъде започва дейността на тези сили? От точката 1 Любовта е първия зов, първия импулс, първото освобождение. Любовта е единствената врата, от която можеш да излезеш от затвора. Тя е единствената сила, която освобождава.
към текста >>

Този символ означава още разпределение на разумните сили в човека.
От всеки връх на Пентаграма трябва да излиза светлина, та където минете, всеки да се спре да ви гледа. 6. Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта са висши области, висши светове, в които животът се проявява. Под думата „живот" ние разбираме онова висше съзнание на човека, в което се крие постоянен и непреодолим стремеж към постижение. 7. Разумните сили в човека. Пентограмът представя човека в движение. Този символ означава още разпределение на разумните сили в човека. Откъде започва дейността на тези сили? От точката 1 Любовта е първия зов, първия импулс, първото освобождение. Любовта е единствената врата, от която можеш да излезеш от затвора. Тя е единствената сила, която освобождава. Процесът на освобождаването се нарича Истина.
към текста >>

Пентограмът представя човека с разпрострени ръце настрани.
Процесът на освобождаването се нарича Истина. И тъй, всяко движение започва от пътя на Любовта. Тя се кръстосва с разумността. Пътят от точката 1 към 2 е пътя на Истината. Той е прав и води към свобода. Пентограмът представя човека с разпрострени ръце настрани. Какво показват разпрострените ръце? Че човек е в движение. Всяко движение, което човек прави, е резултат на вътрешните разумни сили. В Стария завет са жертвували животни, но сега жертвата подразбира да пожертвуваш себе си. Да се жертвуваш, това значи да се движиш по точката 3 към 4, т.е.
към текста >>

Че човек е в движение.
Тя се кръстосва с разумността. Пътят от точката 1 към 2 е пътя на Истината. Той е прав и води към свобода. Пентограмът представя човека с разпрострени ръце настрани. Какво показват разпрострените ръце? Че човек е в движение. Всяко движение, което човек прави, е резултат на вътрешните разумни сили. В Стария завет са жертвували животни, но сега жертвата подразбира да пожертвуваш себе си. Да се жертвуваш, това значи да се движиш по точката 3 към 4, т.е. в посоката на Любовта. От точка 1 може да отидеш към точки 2 и 5, но отношенията в човека се изменят.
към текста >>

Всяко движение, което човек прави, е резултат на вътрешните разумни сили.
Пътят от точката 1 към 2 е пътя на Истината. Той е прав и води към свобода. Пентограмът представя човека с разпрострени ръце настрани. Какво показват разпрострените ръце? Че човек е в движение. Всяко движение, което човек прави, е резултат на вътрешните разумни сили. В Стария завет са жертвували животни, но сега жертвата подразбира да пожертвуваш себе си. Да се жертвуваш, това значи да се движиш по точката 3 към 4, т.е. в посоката на Любовта. От точка 1 може да отидеш към точки 2 и 5, но отношенията в човека се изменят. При всеки връх ще придобиеш нещо.
към текста >>

От точка 1 може да отидеш към точки 2 и 5, но отношенията в човека се изменят.
Че човек е в движение. Всяко движение, което човек прави, е резултат на вътрешните разумни сили. В Стария завет са жертвували животни, но сега жертвата подразбира да пожертвуваш себе си. Да се жертвуваш, това значи да се движиш по точката 3 към 4, т.е. в посоката на Любовта. От точка 1 може да отидеш към точки 2 и 5, но отношенията в човека се изменят. При всеки връх ще придобиеш нещо. Не е безразлично, през кои върхове ще минеш и от кой връх ще тръгнеш. Добродетелта например, е завършен процес, който става в човешките мисли и чувства. Пентаграмът е път към истинския живот. Ако човек като се ожени, иска да живее добре с жена си, трябва да знае, какъв път да избере.
към текста >>

Ако човек като се ожени, иска да живее добре с жена си, трябва да знае, какъв път да избере.
От точка 1 може да отидеш към точки 2 и 5, но отношенията в човека се изменят. При всеки връх ще придобиеш нещо. Не е безразлично, през кои върхове ще минеш и от кой връх ще тръгнеш. Добродетелта например, е завършен процес, който става в човешките мисли и чувства. Пентаграмът е път към истинския живот. Ако човек като се ожени, иска да живее добре с жена си, трябва да знае, какъв път да избере. Ти тръгваш по пътя на Истината, а жена ти върви по пътя на Любовта. При това положение между вас не може да съществува никакво отношение. Друг е въпросът, ако жената тръгне по пътя на Правдата, а ти по пътя на Истината. Те имат вече отношение. Ако жената върви по пътя на Доброто, мъжът в пътя на Мъдростта, така те са дошли по границите на разумния живот.
към текста >>

В човека адът и раят са едновременно.
Христос съдържа в себе си петте добродетели - Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Това са пет велики свята, пет мощни сили, събрани в една велика необятна сила. Тя разрешава всички мъчнотии в света. Пентаграма се пише обикновено с върха нагоре. Обърнеш ли го с върха надолу, ти влизаш в ада. В човека адът и раят са едновременно. Ако живееш разумно, ти си в рая; ако живееш неразумно, ти си в ада. Човек представя Пентаграма. Като наблюдавате човека, виждате в него петте добродетели. Правата, която води от левия крак към главата, е Истината. Правата, която води от главата към десния крак, е Правдата.
към текста >>

Човек представя Пентаграма.
Тя разрешава всички мъчнотии в света. Пентаграма се пише обикновено с върха нагоре. Обърнеш ли го с върха надолу, ти влизаш в ада. В човека адът и раят са едновременно. Ако живееш разумно, ти си в рая; ако живееш неразумно, ти си в ада. Човек представя Пентаграма. Като наблюдавате човека, виждате в него петте добродетели. Правата, която води от левия крак към главата, е Истината. Правата, която води от главата към десния крак, е Правдата. Правата от десния крак към лявата ръка, е Любовта. Правата от лявата ръка към дясната, е Мъдростта.
към текста >>

Като наблюдавате човека, виждате в него петте добродетели.
Пентаграма се пише обикновено с върха нагоре. Обърнеш ли го с върха надолу, ти влизаш в ада. В човека адът и раят са едновременно. Ако живееш разумно, ти си в рая; ако живееш неразумно, ти си в ада. Човек представя Пентаграма. Като наблюдавате човека, виждате в него петте добродетели. Правата, която води от левия крак към главата, е Истината. Правата, която води от главата към десния крак, е Правдата. Правата от десния крак към лявата ръка, е Любовта. Правата от лявата ръка към дясната, е Мъдростта. От дясната ръка към левия крак, е Добродетелта.
към текста >>

Там човек всякога се намира в противоречие с Божественото.
Каквото и да правите, не можете да се освободите от Пентограма. Той определя пътя на вашето движение. (Общ Окултен клас 12 год., т.1 от 28 до 40 стр.) 8. Пентаграмът представя правилата, законите и методите, по които едно общество може да се ръководи. В Пентаграма има пет малки триъгълници и един Петоъгълник в средата с върха надолу. Там човек всякога се намира в противоречие с Божественото. Законът е такъв. Вие не можете едновременно да бъдете в хармония с Божествения и с физическия свят. Това е защото в човека има едновременно две течения - едното течение отива надолу към Земята, а другото отива нагоре към Слънцето. Щом искаш да угодиш на Божествения свят, ще обърнеш Пентограма с върха нагоре. Щом искаш да угодиш на физическия свят, ще обърнеш Пентаграма с върха надолу.
към текста >>

Това е защото в човека има едновременно две течения - едното течение отива надолу към Земята, а другото отива нагоре към Слънцето.
Пентаграмът представя правилата, законите и методите, по които едно общество може да се ръководи. В Пентаграма има пет малки триъгълници и един Петоъгълник в средата с върха надолу. Там човек всякога се намира в противоречие с Божественото. Законът е такъв. Вие не можете едновременно да бъдете в хармония с Божествения и с физическия свят. Това е защото в човека има едновременно две течения - едното течение отива надолу към Земята, а другото отива нагоре към Слънцето. Щом искаш да угодиш на Божествения свят, ще обърнеш Пентограма с върха нагоре. Щом искаш да угодиш на физическия свят, ще обърнеш Пентаграма с върха надолу. Триъгълниците с върха нагоре представят Божествения свят, а двата триъгълници с върха надолу представят физическия свят. Ако обърнеш Божественото надолу, а физическото нагоре, тогаз ще бъдеш справедлив към света, но несправедлив спрямо вътрешния закон и ще изпаднеш в противоречие с Божествения свят в себе си. В Пентограма ще намерите методи и пътища да знаете как да постъпвате във всеки даден случай.
към текста >>

Числата по върховете на Пентограма показват положителните и отрицателните принципи, които действуват във всеки даден момент в човека.
Ако обърнеш Божественото надолу, а физическото нагоре, тогаз ще бъдеш справедлив към света, но несправедлив спрямо вътрешния закон и ще изпаднеш в противоречие с Божествения свят в себе си. В Пентограма ще намерите методи и пътища да знаете как да постъпвате във всеки даден случай. Лицето, с което ще имате отношение, ще поставите на върха горе в числото 3. Върховете на Пентограма се движат, тъй че целият Пентограм ще бъде в постоянно движение. Най-първо ви предстои да намерите, де е поставено лицето, с което ще имате известно отношение - дали е в точките 1,2,3,4 или 5 на Пентограма. Числата по върховете на Пентограма показват положителните и отрицателните принципи, които действуват във всеки даден момент в човека. И тогаз, спрямо този човек вие ще действувате чрез добродетелите, съответно на това място. Ако този човек се намира на точката 2, вие ще действувате спрямо него с Мъдростта, а не с Доброто. Ако този човек се намира при числото 1, върху него трябва да се действува с Любовта, да се смекчи сърцето му, защото единицата е най-силния и най-суровия принцип, който трябва да се смекчи. Ако някой човек се намира в числото 3, ще му се въздействува чрез Истината, защото той обича свободата. Когато този човек се намира при точката 4, ще му въздействувате с Доброто.
към текста >>

И тогаз, спрямо този човек вие ще действувате чрез добродетелите, съответно на това място.
В Пентограма ще намерите методи и пътища да знаете как да постъпвате във всеки даден случай. Лицето, с което ще имате отношение, ще поставите на върха горе в числото 3. Върховете на Пентограма се движат, тъй че целият Пентограм ще бъде в постоянно движение. Най-първо ви предстои да намерите, де е поставено лицето, с което ще имате известно отношение - дали е в точките 1,2,3,4 или 5 на Пентограма. Числата по върховете на Пентограма показват положителните и отрицателните принципи, които действуват във всеки даден момент в човека. И тогаз, спрямо този човек вие ще действувате чрез добродетелите, съответно на това място. Ако този човек се намира на точката 2, вие ще действувате спрямо него с Мъдростта, а не с Доброто. Ако този човек се намира при числото 1, върху него трябва да се действува с Любовта, да се смекчи сърцето му, защото единицата е най-силния и най-суровия принцип, който трябва да се смекчи. Ако някой човек се намира в числото 3, ще му се въздействува чрез Истината, защото той обича свободата. Когато този човек се намира при точката 4, ще му въздействувате с Доброто. Ако се намира в числото 5, ще му въздействувате с Правдата, с правото.
към текста >>

Ако този човек се намира на точката 2, вие ще действувате спрямо него с Мъдростта, а не с Доброто.
Лицето, с което ще имате отношение, ще поставите на върха горе в числото 3. Върховете на Пентограма се движат, тъй че целият Пентограм ще бъде в постоянно движение. Най-първо ви предстои да намерите, де е поставено лицето, с което ще имате известно отношение - дали е в точките 1,2,3,4 или 5 на Пентограма. Числата по върховете на Пентограма показват положителните и отрицателните принципи, които действуват във всеки даден момент в човека. И тогаз, спрямо този човек вие ще действувате чрез добродетелите, съответно на това място. Ако този човек се намира на точката 2, вие ще действувате спрямо него с Мъдростта, а не с Доброто. Ако този човек се намира при числото 1, върху него трябва да се действува с Любовта, да се смекчи сърцето му, защото единицата е най-силния и най-суровия принцип, който трябва да се смекчи. Ако някой човек се намира в числото 3, ще му се въздействува чрез Истината, защото той обича свободата. Когато този човек се намира при точката 4, ще му въздействувате с Доброто. Ако се намира в числото 5, ще му въздействувате с Правдата, с правото. Следователно, с всеки човек ще се постъпва специално, според това, на коя страна на Пентаграма се намира той.
към текста >>

Ако този човек се намира при числото 1, върху него трябва да се действува с Любовта, да се смекчи сърцето му, защото единицата е най-силния и най-суровия принцип, който трябва да се смекчи.
Върховете на Пентограма се движат, тъй че целият Пентограм ще бъде в постоянно движение. Най-първо ви предстои да намерите, де е поставено лицето, с което ще имате известно отношение - дали е в точките 1,2,3,4 или 5 на Пентограма. Числата по върховете на Пентограма показват положителните и отрицателните принципи, които действуват във всеки даден момент в човека. И тогаз, спрямо този човек вие ще действувате чрез добродетелите, съответно на това място. Ако този човек се намира на точката 2, вие ще действувате спрямо него с Мъдростта, а не с Доброто. Ако този човек се намира при числото 1, върху него трябва да се действува с Любовта, да се смекчи сърцето му, защото единицата е най-силния и най-суровия принцип, който трябва да се смекчи. Ако някой човек се намира в числото 3, ще му се въздействува чрез Истината, защото той обича свободата. Когато този човек се намира при точката 4, ще му въздействувате с Доброто. Ако се намира в числото 5, ще му въздействувате с Правдата, с правото. Следователно, с всеки човек ще се постъпва специално, според това, на коя страна на Пентаграма се намира той. По същия начин ще действувате и спрямо себе си.
към текста >>

Ако някой човек се намира в числото 3, ще му се въздействува чрез Истината, защото той обича свободата.
Най-първо ви предстои да намерите, де е поставено лицето, с което ще имате известно отношение - дали е в точките 1,2,3,4 или 5 на Пентограма. Числата по върховете на Пентограма показват положителните и отрицателните принципи, които действуват във всеки даден момент в човека. И тогаз, спрямо този човек вие ще действувате чрез добродетелите, съответно на това място. Ако този човек се намира на точката 2, вие ще действувате спрямо него с Мъдростта, а не с Доброто. Ако този човек се намира при числото 1, върху него трябва да се действува с Любовта, да се смекчи сърцето му, защото единицата е най-силния и най-суровия принцип, който трябва да се смекчи. Ако някой човек се намира в числото 3, ще му се въздействува чрез Истината, защото той обича свободата. Когато този човек се намира при точката 4, ще му въздействувате с Доброто. Ако се намира в числото 5, ще му въздействувате с Правдата, с правото. Следователно, с всеки човек ще се постъпва специално, според това, на коя страна на Пентаграма се намира той. По същия начин ще действувате и спрямо себе си. Защото всякога не сте на едно и също място в Пентограма.
към текста >>

Когато този човек се намира при точката 4, ще му въздействувате с Доброто.
Числата по върховете на Пентограма показват положителните и отрицателните принципи, които действуват във всеки даден момент в човека. И тогаз, спрямо този човек вие ще действувате чрез добродетелите, съответно на това място. Ако този човек се намира на точката 2, вие ще действувате спрямо него с Мъдростта, а не с Доброто. Ако този човек се намира при числото 1, върху него трябва да се действува с Любовта, да се смекчи сърцето му, защото единицата е най-силния и най-суровия принцип, който трябва да се смекчи. Ако някой човек се намира в числото 3, ще му се въздействува чрез Истината, защото той обича свободата. Когато този човек се намира при точката 4, ще му въздействувате с Доброто. Ако се намира в числото 5, ще му въздействувате с Правдата, с правото. Следователно, с всеки човек ще се постъпва специално, според това, на коя страна на Пентаграма се намира той. По същия начин ще действувате и спрямо себе си. Защото всякога не сте на едно и също място в Пентограма. Някога се намирате в числото 1, друг път при 2, после при 3.
към текста >>

Следователно, с всеки човек ще се постъпва специално, според това, на коя страна на Пентаграма се намира той.
Ако този човек се намира на точката 2, вие ще действувате спрямо него с Мъдростта, а не с Доброто. Ако този човек се намира при числото 1, върху него трябва да се действува с Любовта, да се смекчи сърцето му, защото единицата е най-силния и най-суровия принцип, който трябва да се смекчи. Ако някой човек се намира в числото 3, ще му се въздействува чрез Истината, защото той обича свободата. Когато този човек се намира при точката 4, ще му въздействувате с Доброто. Ако се намира в числото 5, ще му въздействувате с Правдата, с правото. Следователно, с всеки човек ще се постъпва специално, според това, на коя страна на Пентаграма се намира той. По същия начин ще действувате и спрямо себе си. Защото всякога не сте на едно и също място в Пентограма. Някога се намирате в числото 1, друг път при 2, после при 3. При това, числото 3 не е всякога на върха на Пентограма. Някой път числото едно става главен център, друг път числото 2 или 4 или 5.
към текста >>

Числото 3 е дома, отношението на човека към неговите приятели, към неговите близки, но не и към народа и към външните хора.
отрицателните сили се намират във вътрешния петоъгълник, обърнат с върха надолу. Друго определение на числата по върховете: 1 -то представя Божествената страна. Оттам движението върви към върха 2, дето е човешкото. От върха 2 движението отива към върха 4, повторно отиване към Бога, но вече конкретно проявен в обществото. От върха 4 движението отива към върха 3 - 3 е неутрално число, което показва отношение към самия себе си. Числото 3 е дома, отношението на човека към неговите приятели, към неговите близки, но не и към народа и към външните хора. Най-после движението слиза към числото 5. Тези центрове имат и други обяснения. Например числото 1 представя общия принцип, с който човек започва. В числото 2 са методите, с които човек трябва да работи. Във всеки метод обаче има ред изключения, на които човек се натъква.
към текста >>

Например числото 1 представя общия принцип, с който човек започва.
От върха 2 движението отива към върха 4, повторно отиване към Бога, но вече конкретно проявен в обществото. От върха 4 движението отива към върха 3 - 3 е неутрално число, което показва отношение към самия себе си. Числото 3 е дома, отношението на човека към неговите приятели, към неговите близки, но не и към народа и към външните хора. Най-после движението слиза към числото 5. Тези центрове имат и други обяснения. Например числото 1 представя общия принцип, с който човек започва. В числото 2 са методите, с които човек трябва да работи. Във всеки метод обаче има ред изключения, на които човек се натъква. И другите числа имат свои обяснения, които ще ви дам друг път. Ако разгледате Пентаграма, ще видите, че е вписан в един кръг, който човек трябва да извърви. В кръга са означени образите на пет предмета: сабя, чаша, книга, светилник и жезъл.
към текста >>

В числото 2 са методите, с които човек трябва да работи.
От върха 4 движението отива към върха 3 - 3 е неутрално число, което показва отношение към самия себе си. Числото 3 е дома, отношението на човека към неговите приятели, към неговите близки, но не и към народа и към външните хора. Най-после движението слиза към числото 5. Тези центрове имат и други обяснения. Например числото 1 представя общия принцип, с който човек започва. В числото 2 са методите, с които човек трябва да работи. Във всеки метод обаче има ред изключения, на които човек се натъква. И другите числа имат свои обяснения, които ще ви дам друг път. Ако разгледате Пентаграма, ще видите, че е вписан в един кръг, който човек трябва да извърви. В кръга са означени образите на пет предмета: сабя, чаша, книга, светилник и жезъл. Сабята показва, че всеки човек иска да бъде силен, но силния човек понякога, може да извърши някакви престъпления.
към текста >>

Във всеки метод обаче има ред изключения, на които човек се натъква.
Числото 3 е дома, отношението на човека към неговите приятели, към неговите близки, но не и към народа и към външните хора. Най-после движението слиза към числото 5. Тези центрове имат и други обяснения. Например числото 1 представя общия принцип, с който човек започва. В числото 2 са методите, с които човек трябва да работи. Във всеки метод обаче има ред изключения, на които човек се натъква. И другите числа имат свои обяснения, които ще ви дам друг път. Ако разгледате Пентаграма, ще видите, че е вписан в един кръг, който човек трябва да извърви. В кръга са означени образите на пет предмета: сабя, чаша, книга, светилник и жезъл. Сабята показва, че всеки човек иска да бъде силен, но силния човек понякога, може да извърши някакви престъпления. След силата ученикът пристъпва към чашата с горчивото съдържание, което трябва да изпие.
към текста >>

Ако разгледате Пентаграма, ще видите, че е вписан в един кръг, който човек трябва да извърви.
Тези центрове имат и други обяснения. Например числото 1 представя общия принцип, с който човек започва. В числото 2 са методите, с които човек трябва да работи. Във всеки метод обаче има ред изключения, на които човек се натъква. И другите числа имат свои обяснения, които ще ви дам друг път. Ако разгледате Пентаграма, ще видите, че е вписан в един кръг, който човек трябва да извърви. В кръга са означени образите на пет предмета: сабя, чаша, книга, светилник и жезъл. Сабята показва, че всеки човек иска да бъде силен, но силния човек понякога, може да извърши някакви престъпления. След силата ученикът пристъпва към чашата с горчивото съдържание, което трябва да изпие. Като изпие горчивото съдържание на чашата, той минава към книгата, която трябва да чете и изучава. За да чете тази книга, трябва му светлина.
към текста >>

Сабята показва, че всеки човек иска да бъде силен, но силния човек понякога, може да извърши някакви престъпления.
В числото 2 са методите, с които човек трябва да работи. Във всеки метод обаче има ред изключения, на които човек се натъква. И другите числа имат свои обяснения, които ще ви дам друг път. Ако разгледате Пентаграма, ще видите, че е вписан в един кръг, който човек трябва да извърви. В кръга са означени образите на пет предмета: сабя, чаша, книга, светилник и жезъл. Сабята показва, че всеки човек иска да бъде силен, но силния човек понякога, може да извърши някакви престъпления. След силата ученикът пристъпва към чашата с горчивото съдържание, което трябва да изпие. Като изпие горчивото съдържание на чашата, той минава към книгата, която трябва да чете и изучава. За да чете тази книга, трябва му светлина. Светлината представя човешкия разум, който му показва, какво е написано в книгата на природата. Най-после ще му покаже законите на жезъла.
към текста >>

69. 3. ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ И ВРЪХЛИТАЩИЯТ УРАГАН

Новият човек - творец на съдбата си." - 600 стр.
Половината се отпечата до края на 1934 г. и по липса на средства отпечатването й завърши в 1937 г. Тя отдавна е библиографска рядкост. (М.Б.: През 1995 г. Издателство „Алфиола" от Варна, на Георги Кръстев, издаде книга, съставена от Верджиния Калчева и певеца Огнян Николов: „Петър Димков - хигиена и лекуване на душата. Новият човек - творец на съдбата си." - 600 стр. голям формат. В тази книга открих цели 11 глави -100 стр. от книгата на баща ми „Вечните истини", без да цитират откъде е материалът. От разговор с Лили Димкова в дома й през м. май 1996 г.
към текста >>

Същото е сторено и с пиратско издаване на трудове на д-р Методи Константинов и Илия Узунов, не предполагайки, че и те имат законни наследници... И по светските, и по небесните закони те са подсъдни!)
173, ал. 1 и отделно по Закона за Авторското право и сродните му права - с финансови последствия от частен характер. Още дълго време аз и брат ми или наследниците ни имаме право да предявим обвинения в прокуратурата и отделно да искаме обезщетение. Съобщавам този неприятен факт, за да обърна внимание на нашите приятели, че в братските среди има и лица с различни „идеали" и интереси...Съвсем коректно на 18 август 1996 г. с писмо до Георги Кръстев поисках среща, но те не ми се обадиха, въпреки получаване на писмото. Същото е сторено и с пиратско издаване на трудове на д-р Методи Константинов и Илия Узунов, не предполагайки, че и те имат законни наследници... И по светските, и по небесните закони те са подсъдни!)
към текста >>

70. 3. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ

Паша Теодорова

Вчерашният ден е денят на вчерашното недалечно минало, когато виждахме Учителя още млад човек, тогава познат с фамилното си име - г-н Петър Дънов, с факела на истината в едната ръка и с куфарче в другата, да обикаля България от град на град, от село на село.
3. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ Драги братя и сестри, драги гости, Тази вечер ще изнеса живи и светли спомени от живота и делото на нашия любим Учител по случай десет-годишнината от неговото заминаване - денят 27 декември 1944 година - статична дата, която не расте, не цъфти и плод не дава. Обаче тази дата е неразривно свързана с друга една велика дата -12 юли 1864 година - раждането на Учителя - изгряването на звездата на великото дело - „делото за освобождаването на човечеството от материалния и от духовния гнет, от материалното и духовното робство". Тази дата е написана със слънчеви букви на необятния небосвод, отдето човешка ръка не може да я заличи, нито тъмнината може да я обземе. На същото място, със същите букви е написан един от великите методи, с който Учителят си служеше за постигането на ценни неща, а именно: „С любов и със светлина към мир, прогрес и свобода." От тази дата 1864 година до сегашната 1954 година са изминали 90 години - цяла епоха, която може да се раздели на три неравни периода, на три големи дълги дни: вчера, днес и утре. Вчерашният ден е денят на вчерашното недалечно минало, когато виждахме Учителя още млад човек, тогава познат с фамилното си име - г-н Петър Дънов, с факела на истината в едната ръка и с куфарче в другата, да обикаля България от град на град, от село на село. Проникнат от великата идея да посочи на човечеството пътя на себепознаване, той правеше измервания на човешката глава, да знае човек с какъв капитал разполага и в какви предприятия да се хвърля. Така обикаляше по своя неравен, негладък път сам, от никого не подпомогнат с безкористно усилие и труд. Този период - вчерашният ден - може да се нарече „период на подготовка и труд" Бивш учител от Сливенската гимназия разказваше: Един пролетен ден дойде директорът в учителската стая с един млад господин, препоръча ни го - г-н Петър Дънов, голям френолог, който изучава и проверява своите знания върху черепите и иска да направи няколко измервания със своите инструменти върху главите на някои ученици. Ние погледнахме с недоверие, казваше нашият брат. Извикахме няколко ученици, способни и няколко посредствени.
към текста >>

Проникнат от великата идея да посочи на човечеството пътя на себепознаване, той правеше измервания на човешката глава, да знае човек с какъв капитал разполага и в какви предприятия да се хвърля.
3. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ Драги братя и сестри, драги гости, Тази вечер ще изнеса живи и светли спомени от живота и делото на нашия любим Учител по случай десет-годишнината от неговото заминаване - денят 27 декември 1944 година - статична дата, която не расте, не цъфти и плод не дава. Обаче тази дата е неразривно свързана с друга една велика дата -12 юли 1864 година - раждането на Учителя - изгряването на звездата на великото дело - „делото за освобождаването на човечеството от материалния и от духовния гнет, от материалното и духовното робство". Тази дата е написана със слънчеви букви на необятния небосвод, отдето човешка ръка не може да я заличи, нито тъмнината може да я обземе. На същото място, със същите букви е написан един от великите методи, с който Учителят си служеше за постигането на ценни неща, а именно: „С любов и със светлина към мир, прогрес и свобода." От тази дата 1864 година до сегашната 1954 година са изминали 90 години - цяла епоха, която може да се раздели на три неравни периода, на три големи дълги дни: вчера, днес и утре. Вчерашният ден е денят на вчерашното недалечно минало, когато виждахме Учителя още млад човек, тогава познат с фамилното си име - г-н Петър Дънов, с факела на истината в едната ръка и с куфарче в другата, да обикаля България от град на град, от село на село. Проникнат от великата идея да посочи на човечеството пътя на себепознаване, той правеше измервания на човешката глава, да знае човек с какъв капитал разполага и в какви предприятия да се хвърля. Така обикаляше по своя неравен, негладък път сам, от никого не подпомогнат с безкористно усилие и труд. Този период - вчерашният ден - може да се нарече „период на подготовка и труд" Бивш учител от Сливенската гимназия разказваше: Един пролетен ден дойде директорът в учителската стая с един млад господин, препоръча ни го - г-н Петър Дънов, голям френолог, който изучава и проверява своите знания върху черепите и иска да направи няколко измервания със своите инструменти върху главите на някои ученици. Ние погледнахме с недоверие, казваше нашият брат. Извикахме няколко ученици, способни и няколко посредствени. Г-н Дънов седна на стола и без да вади своите инструменти, започна да говори: „Този ученик има математически способности." Ние веднага побързахме да извадим своите тефтерчета, да видим верно ли е това.
към текста >>

Учителят не избра формата на пропаганда, която задължава човека.
И още много слушахме за живота в оригинал. Ние слушахме за ония истински правилни отношения между хората, пак в оригинал, всичко чисто, без примеси, без утайки. Как няма да влезеш с благоговение, да не слушаш с благоговение! В каква форма се изливаше словото на Учителя? - Съществуват много форми на речта. Учителят не избра формата на пропаганда, която задължава човека. Той не избра и ораторската реч, която стряска човека. Той не избра и философската отвлечена мисъл, която понякога замайва главата на човека. Той не си послужи със строгата реч на моралиста, която изобличава и настройва слушателя срещу себе си. Той избра най-естествената форма за предаване на Словото - беседата - при най-задушевна и приятелска обстановка. Така той поставяше съзнанието на слушателите на по-високо ниво.
към текста >>

Той не избра и ораторската реч, която стряска човека.
Ние слушахме за ония истински правилни отношения между хората, пак в оригинал, всичко чисто, без примеси, без утайки. Как няма да влезеш с благоговение, да не слушаш с благоговение! В каква форма се изливаше словото на Учителя? - Съществуват много форми на речта. Учителят не избра формата на пропаганда, която задължава човека. Той не избра и ораторската реч, която стряска човека. Той не избра и философската отвлечена мисъл, която понякога замайва главата на човека. Той не си послужи със строгата реч на моралиста, която изобличава и настройва слушателя срещу себе си. Той избра най-естествената форма за предаване на Словото - беседата - при най-задушевна и приятелска обстановка. Така той поставяше съзнанието на слушателите на по-високо ниво. Предварително с песен и молитва той започваше беседата.
към текста >>

Той не избра и философската отвлечена мисъл, която понякога замайва главата на човека.
Как няма да влезеш с благоговение, да не слушаш с благоговение! В каква форма се изливаше словото на Учителя? - Съществуват много форми на речта. Учителят не избра формата на пропаганда, която задължава човека. Той не избра и ораторската реч, която стряска човека. Той не избра и философската отвлечена мисъл, която понякога замайва главата на човека. Той не си послужи със строгата реч на моралиста, която изобличава и настройва слушателя срещу себе си. Той избра най-естествената форма за предаване на Словото - беседата - при най-задушевна и приятелска обстановка. Така той поставяше съзнанието на слушателите на по-високо ниво. Предварително с песен и молитва той започваше беседата. Една беседа, това е словесна екскурзия, в която Учителят имаше крайната цел да стигне високите върхове на Словото.
към текста >>

Учете се от светските хора.
Една беседа, това е словесна екскурзия, в която Учителят имаше крайната цел да стигне високите върхове на Словото. В тази словесна екскурзия той ни посочваше всички забележителни места отдясно и отляво и казваше по нещо за тях, но целта беше високите върхове. Стигнем ли там, той ни оставяше там и всеки, според степента на своето съзнание, постепенно слизаше. Не е чудно, когато братя и сестри от цяла България, идвайки да слушат Словото само един път в годината, по нямане възможсост, казваха: „Чухме една беседа, но тя ще ни държи влага за цяла година." Значи така се качили, че докато слязат от високите върхове, има какво да учат. Често Учителят казваше: „Учете се от всичко, но доброто дръжте." Учете се от външния свят. Учете се от светските хора. Учете се от децата. Учете се и от простите хора. По този случай си спомням една хубава опитност към края на Общоевропейската война. През един ноемврийски ден имаше беседа. Когато всички братя и сестри, всички посетители почнаха да се разотиват, една проста, скромна на вид жена се приближи до Учителя и каза: „Минавах случайно покрай вашата улица и видях, че в една малка, бяла къщичка влизат много хора и никой не излиза.
към текста >>

Тя не се спря да пита кой е този човек, от каква нация произхожда, кой го кара да говори.
" Учителят я погледна и тихо й отговори: „Скоро ще свърши войната." Жената продължи: „Да, но положението от ден на ден става по-тежко." - „Едно знай, каза Учителят, когато нещата станат тежки, когато положението се сгъстява, когато болестта идва към своята криза, тогава настъпва краят. Скоро ще се свърши." - „Много ти благодаря", каза жената и излезе. И наистина войната скоро свърши. Аз се заинтересувах и проследих жената. Тя се загърна хубаво в своята дреха и закрачи към пътните врата. Тя не се спря да пита кой е този човек, от каква нация произхожда, кой го кара да говори. Тогава си спомних един велик закон, изказан от Учителя: „Който търси истината, той никога не се интересува от дребните неща." Това научих от тази проста жена. Учителят много говореше за живота. Питаме се: „За кой живот? " Друг един хубав пример ще отговори на въпроса. Сам Учителят отговаря.
към текста >>

Той разбра, че човек се лекува не когато е болен, но когато е здрав.
- Жената разбра своето велико предназначение и застана всред човечеството като равноправен член. Ученият разшири своя умствен кръгозор, пое нова насока на своята мисъл. Алхимикът осъществи своя древен блян - превръщането на материята. Новият химик се домогна до една от тайните на живота и успя да раздроби материята на безброй малки частици, които обещават днес на човечеството не разрушение, а вечно благоденствие, обещават материални и духовни чудеса. Лекарят обърна нова страница на своята работа. Той разбра, че човек се лекува не когато е болен, но когато е здрав. Той разбра, че бъдещата медицина е медицина на здравите хора. Социологът намери безболезнено разрешение на всички социални въпроси. Педагогът откри вечни методи, които водят първо към себевъзпитание и после към възпитание на своя ближен. При новата светлина на вечногорящата свещ, музикантът промени всички струни на своя инструмент и запя нова песен на благодарност към онзи, който го е дарил с този Божествен дар. Поетът и писателят настроиха своята лира на нов глас и потопиха своето златно перо не в черното мастило, но в нектара на великата любов.
към текста >>

Българският народ ще ме пита: Голям ли беше този човек?
Те ме питат: Ако това наследство е за целия свят, за нас нищо ли няма? Обръщам се към българския народ с думите: И за тебе има дял и то голям дял. Този, който донесе вечногорящата свещ, той повдигна нивото на твоя духовен живот. Казвам: Радвай се, че от твоята среда излезе онзи, когото не познаваш, но който работи за тебе. С тази светлина той издири всички кътчета на твоята земя и дето намери целина, разора я, обработи я, натори я, превърна я в чернозем и пося в нея семето на новия живот, семето на вечния живот. Българският народ ще ме пита: Голям ли беше този човек? Не зная колко бе голям, но ръстът му мъчно се определя. Аз ще кажа: За мене той е Учител; за мене той е големият работник в света; за мене той е строител на новата духовна мисъл. Сега се обръщам към България и казвам: Малка и велика Българио! Ти имаш голям дял от това голямо наследство. Казвам малка, защото ти сама измерваш своите граници.
към текста >>

71. 23. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ НА ИЗГРЕВА

Милка Говедева

Години оттогава, нали човек не може да запомни всичко, избледнява.
Защото си била комунистка? М.Г.: Не знам причината, за която... Но аз си спомням, че и Иван се мяркаше там в тая партийна група. И после нещо се ядоса и напусна. Но беше в нея. Но не помня точно какво беше. Години оттогава, нали човек не може да запомни всичко, избледнява. С брат Боян Боев имахме много хубава връзка. Аз като каквато и да е мъка, тичам при брат Боев. Една от тези беше, нали, когато аз напуснах две години и се колебаех дали да вървя или да не вървя в Партията. А той ми каза: „Навсякъде трябва да се работи." Това ми отвори очите, навсякъде. И аз тогава се върнах в Партията.
към текста >>

Не може да опиша човек по-верен от брат Ради на Учителя.
Нали от нея съм получила духовното, щото аз тука със стихотворението ще кажа, но тя когато отидох там, да се укрия, примерно, когато ме гони полицията, да се укрия след тая случка с легацията, тя каза: „Не бой се, каза, не бой се." И тогава те ми намериха стаята у Стефова. Те ми я намериха тая стая. Те отвориха, като смятаха, че Стефова няма да се сърди на Паша, че те са я отворили, но после вече се преместих там. А пък за бай Ради. Бай Ради беше, как да кажа - да кажеш куче вярно е малко. Не може да опиша човек по-верен от брат Ради на Учителя. Когато отиваха на езерата, Учителят каза: „Тука трябва да се пази. Ради! " Бай Ради спеше долу на земята, направо на земята, пред стълбите на Учителя. Че Елена каза: „Не може така, бе бай Ради! " Трябва, чакай, имаме дюшеци братски, имаме такова, завивки, как може така? " Че му дават дюшек, че му дават завивки, да не спи така на цимента.
към текста >>

По-предан човек от бай Ради не съм видяла.
" Че му дават дюшек, че му дават завивки, да не спи така на цимента. Бай Ради е бил семеен, имал деца, умряла ли е другарката му, не знам, как той е дошъл в Братството. Някъде от Добруджа ли, Елена ми разправяше това. Щото в един разговор Елена разправяше, че бай Ради се бил разболял и Елена взела да го разтрие. А той й рекъл: „Абе, Елена, не си била женена, пък виж как знаеш да се справиш с един мъж, да го разтриеш, да му помогнеш, когато е болен." И така А бай Ради беше много верен, много предан. По-предан човек от бай Ради не съм видяла. Верно, възпростичък така, но нали бай Ради ми донесе апарата на гръб тъй през градината, за къдрене на косите. Нали, щом каже Учителят, изпълнителен до немай къде. А бай Ради поддържаше освен това градината, поддържаше лозето. Ако трябваше нещо, живееше до кухнята. Трябваше да се купуват продукти.
към текста >>

Може друг да е давал парите, но бай Ради беше изпълнителният човек.
А бай Ради поддържаше освен това градината, поддържаше лозето. Ако трябваше нещо, живееше до кухнята. Трябваше да се купуват продукти. Голяма част от градината се изкарваше, която той работеше. Но и когато трябваше нещо да се купува, дори когато трябваше въглища или когато трябваше да се пренася, или това в мазето продукти, все бай Ради беше. Може друг да е давал парите, но бай Ради беше изпълнителният човек. Учителят имаше пълна вяра в него, пълна вяра в него. По времето на Учителя се създаде един братски хор. И после Учителят даваше песни във време на беседите. Нали и като изпееше Той едната песен, тези, които разбираха от ноти и композиция, нотираха това нещо. Но спомням си Мария Тодорова все беше там.
към текста >>

Важен човек бе той.
Ама може, не може да пее, той става и я изпява. Учителят казаше някоя сестра ние туй, онуй. Ние бяхме все свити, такива едни. Аз тогава се учех да пея, имах глас, но така когато сме целият салон, не смеех да стана да пея. А другите, тоя Пеньо Ганев, той най-много се проявяваше. Важен човек бе той. В.К.: Начо Петров? М.Г.: Начо Петров беше важен, той като комунист и за властта, и така, и с Учителя работеше. В.К.: Казваха, че бил германофил. М.Г.: Не знам да е бил германофил. Аз го знам, че е бил комунист.
към текста >>

Но беше в такъв вид, и аз казвам: „Много е силно." - „Ами видиш ли, аз страдах по тоя човек." А той мисля, че с малко ирония към нея беше, защото от Париж й праща, тя ми показа, някакви си дребни бонбончета, някакви-си мъниста.
За Милка Аламанчева си спомням, че тя ми е разправяла, не знам имам ли право аз да го разправям, тя имала връзка с този Иванов, в Париж. В.К.: Михаил Иванов. М.Г.: Да. И си спомням един ден, че тя ми чете едно стихотворение, нали, едно с което казва, тя пишеше хубави стихове, че за любовта си жертва и Бога ли, нещо от тоя род. Не помня, ще сгреша, ако кажа. Но беше в такъв вид, и аз казвам: „Много е силно." - „Ами видиш ли, аз страдах по тоя човек." А той мисля, че с малко ирония към нея беше, защото от Париж й праща, тя ми показа, някакви си дребни бонбончета, някакви-си мъниста. Той, милионерът там. Викам: „Милке, аз, ако бях на тебе, щях да му ги върна в плик обратно." Но тя беше много развълнувана от това. И тя каза, че сънувала един сън, тогава ми разправя: „Аз, каза, сънувах един сън. В миналото съм била някаква принцеса и съм била жена, която блудствува с тоя, с оня, и се видях в това си състояние, видях." И тя си замина. В.К.: А нейната сестра?
към текста >>

Учителят с цялата етикеция на такъв светски човек я посрещна и аз, каза, се почудих как Учителят може да бъде кавалер, такъв, каквито са, казва, в света." И такива случаи разправяше.
Та Катя беше в тоя смисъл, тя пееше хубаво. Тя разправяше един случай с Учителя, когато й дал - на Паша разправяше и аз бях там - „Запали се огънят". Учителят играл пред нея с движение, как да го направи и е пял, нали. И тя вика нямаш представа с каква красота, с какви жестове красиви, нали така, както е дал така „Запали се огънят", сложи се трапезата, както се е дала песента. А тя също разправяше един случай пак при Паша, защото и тя киснеше при Паша, както и аз цял ден, и казва: „Дойде една светска дама при Учителя. Учителят с цялата етикеция на такъв светски човек я посрещна и аз, каза, се почудих как Учителят може да бъде кавалер, такъв, каквито са, казва, в света." И такива случаи разправяше. Аз съм я виждала... После тя по едно време не искаше да работи. Нямаше работа ли, какво. Най-после си намери работа в Трън ли, къде беше. В.К.: В Трън. М.Г.: И отиде учителка там в Трън.
към текста >>

М.Г.: Да, Томалевски беше един много умен човек.
М.Г.: В училищата ли? Беше забранено. Понеже тя провеждаше някои неща така, песнички, това, онова, нали, стихчета в тоя дух. Забранено беше, забранено. В.К.: Георги Томалевски. М.Г.: Да, Томалевски беше един много умен човек. Той идваше при Паша, но повечето при Елена ходеше. Може би защото Елена е македонка и той македонец, и аз после се прехвърлих малко при Елена, защото там научаваш - връзка на науката с учението на Учителя. И Илиян идваше там, но той по-рядко. Илиян се криеше малко от мене, защото знаеха, че съм комунистка, но Томалевски много често ми е казвал: „Хайде, Милке, защо не им хвърлиш билета, де? " Казвам: „Ще дойде това време, ще го хвърля и искам да го хвърля." - „Ти, казва, си наша, бе, какво търсиш там?
към текста >>

М.Г.: Спомням си така, той беше богатият човек, той подпомагаше един вид Братството, той организираше, когато се ходеше на Рила, той докарваше камионите, денковете, това-онова.
Тогава и в Париж ме караха да остана, и не останах. Тогава и в Хамбург ме канеше братовчедка ми и не останах. И във Виена ме канеха, и не останах. Въобще глупости колкото щете направих. В.К.: Славчо Печеников. М.Г.: Спомням си така, той беше богатият човек, той подпомагаше един вид Братството, той организираше, когато се ходеше на Рила, той докарваше камионите, денковете, това-онова. Една година и аз ходих и тогава с тия камиони ни стоварваха на Гюлечица и то Гюлечица пеш да Вада и нагоре. То беше много. Нощувахме там на Гюлечица, през нощта спяхме по денкове, по това. Такива гъби манатарки грамадни знам ставаха там и тръгвахме нагоре. Но Славчо подпомагаше понякой път и стола.
към текста >>

72. V. ПРИНЦИПИТЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА И СИЛИТЕ НА РАЗРУШЕНИЕТО ЧРЕЗ ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО

Първият основен принцип на Паневритмията е ритъма в природата, в светлината, в слънчевите енергии, в сърдечния ритъм на човека.
А това е Духът на Заблуждението. 3. В голямата „Паневритмия" с подпис Беинса Дуно, издание София, 1938 г., във втората част са дадени принципите на Паневритмията. Като мото е дадено следното: „Паневритмията е хармонично творческо изявление на Божественото Начало на Вселената." И ето защо никой няма право да променя принципите, залегнали в Паневритмията и описани в книгата. Ама никой! Без изключение. 4. Първият основен принцип на Паневритмията е ритъма в природата, в светлината, в слънчевите енергии, в сърдечния ритъм на човека. Ето защо Паневритмията има свой ритъм. Обозначено е как да се играят. А в „Изгревът", том IV, на стр. 231 е дадена таблицата на Галилей Величков, колко е времетраенето на всяко едно упражнение. А какво виждаме вчера и днес?
към текста >>

И космическите движения, и космическият ритъм навлизат чрез изиграните правилно движения от Паневритмията в играещия я човек.
А кой ги ръководи? Разбира се, Духът на Заблуждението. И тук у нас непрекъснато променят ритъма, вместо един да застане с хронометър в ръка и да покаже колко секунди трябва да се играе едно упражнение. А защо не се направи, както навремето лично Учителят Дънов го е правил. 5. Вторият основен принцип на Паневритмията е в това, че движенията в нея отговарят на строги космически закони. И космическите движения, и космическият ритъм навлизат чрез изиграните правилно движения от Паневритмията в играещия я човек. Само когато човек е в хармония чрез движенията, които играе с космическите движения, може да се свърже със силите на живата природа и ги приема. Това е смисълът на заглавието на книгата: „Паневритмия - разумна обмяна със силите на живата природа." Движенията на Паневритмията не са произволни, но са взети от проекцията на космическия живот върху живата природа. И този, който ги е взел и свалил за Школата, е Учителят Дънов. И затова те трябва да се играят правилно. Вчера и днес те се видоизмениха, поради много причини, но главното е че Духът на Заблуждението чрез своите слуги ги подменя съзнателно и целенасочено.
към текста >>

Само когато човек е в хармония чрез движенията, които играе с космическите движения, може да се свърже със силите на живата природа и ги приема.
Разбира се, Духът на Заблуждението. И тук у нас непрекъснато променят ритъма, вместо един да застане с хронометър в ръка и да покаже колко секунди трябва да се играе едно упражнение. А защо не се направи, както навремето лично Учителят Дънов го е правил. 5. Вторият основен принцип на Паневритмията е в това, че движенията в нея отговарят на строги космически закони. И космическите движения, и космическият ритъм навлизат чрез изиграните правилно движения от Паневритмията в играещия я човек. Само когато човек е в хармония чрез движенията, които играе с космическите движения, може да се свърже със силите на живата природа и ги приема. Това е смисълът на заглавието на книгата: „Паневритмия - разумна обмяна със силите на живата природа." Движенията на Паневритмията не са произволни, но са взети от проекцията на космическия живот върху живата природа. И този, който ги е взел и свалил за Школата, е Учителят Дънов. И затова те трябва да се играят правилно. Вчера и днес те се видоизмениха, поради много причини, но главното е че Духът на Заблуждението чрез своите слуги ги подменя съзнателно и целенасочено. А за опита на трите сестри - Ярмила Менцлова, Мария Тодорова и Елена Андреева да дадат правилните движения е вече говорено в „Изгревът". 6.
към текста >>

И благодарение на музиката в Паневритмията може да се въплотят у човека идеите на Словото на Учителя Дънов чрез движенията на Паневритмията.
А за опита на трите сестри - Ярмила Менцлова, Мария Тодорова и Елена Андреева да дадат правилните движения е вече говорено в „Изгревът". 6. Третият основен закон на Паневритмията гласи, че има връзка, съответствие между тон, форма, движение, цвят, число и идея. Ето защо Учителят Дънов даде специална музика. Тя бе свалена от Висшите селения на Духа. Музиката е материализирано движение на Духа. И благодарение на музиката в Паневритмията може да се въплотят у човека идеите на Словото на Учителя Дънов чрез движенията на Паневритмията. Още в първите дни, когато Учителят започва да сваля Паневритмията от Небето, с движенията идва и музиката. И тогава се явяват онези, ръководени от Духът на Заблуждението, да променят посоката на Паневритмията. Ангел Янушев започва да включва мелодии към упражненията от различни светски композитори. Учителят Дънов изпраща Мария Тодорова да го извика при него. И това, което Учителят е говорил пред Мария, то тя го казва на Янушев пред лицето на Учителя.
към текста >>

Ангел Янушев започва да включва мелодии към упражненията от различни светски композитори.
Тя бе свалена от Висшите селения на Духа. Музиката е материализирано движение на Духа. И благодарение на музиката в Паневритмията може да се въплотят у човека идеите на Словото на Учителя Дънов чрез движенията на Паневритмията. Още в първите дни, когато Учителят започва да сваля Паневритмията от Небето, с движенията идва и музиката. И тогава се явяват онези, ръководени от Духът на Заблуждението, да променят посоката на Паневритмията. Ангел Янушев започва да включва мелодии към упражненията от различни светски композитори. Учителят Дънов изпраща Мария Тодорова да го извика при него. И това, което Учителят е говорил пред Мария, то тя го казва на Янушев пред лицето на Учителя. Това е писано в „Изгревът" в спомените на Мария Тодорова. И дойде това време, когато се явиха онези, които изхвърлиха музиката на Учителя Дънов и сложиха към Паневритмичните упражнения музика от светски музиканти. Това случайно ли е?
към текста >>

И дойде това време, когато се явиха онези, които изхвърлиха музиката на Учителя Дънов и сложиха към Паневритмичните упражнения музика от светски музиканти.
И тогава се явяват онези, ръководени от Духът на Заблуждението, да променят посоката на Паневритмията. Ангел Янушев започва да включва мелодии към упражненията от различни светски композитори. Учителят Дънов изпраща Мария Тодорова да го извика при него. И това, което Учителят е говорил пред Мария, то тя го казва на Янушев пред лицето на Учителя. Това е писано в „Изгревът" в спомените на Мария Тодорова. И дойде това време, когато се явиха онези, които изхвърлиха музиката на Учителя Дънов и сложиха към Паневритмичните упражнения музика от светски музиканти. Това случайно ли е? Няма такова нещо. Това е работа на съвременните йезуити и михайловисти от Франция, ръководени от Духът на Заблуждението. 7. При самото създаване на Паневритмията от музика и движения се включва и текстът на думи и Слово, дадени чрез Олга Славчева. И когато играеха учениците от Школата на поляната на Изгрева, сестрите, облечени в бели дълги рокли с широки дълги ръкави, а братята с бели панталони и ризи бели с дълги ръкави, то в центъра свиреше оркестър от музиканти и всички играеха в едно, водени от музиката на Учителя.
към текста >>

И че само когато между думи, движение и музика има съответствие, то хармонията и ритъмът на цялото Битие ще проникне у човека чрез разумното Слово.
От начало до край. През 1941 г. в София се издава малката Паневритмия с подходящ увод и „Основа на Паневритмията на Учителя". Дадени са 7-те принципа на Битието, които са залегнали в Паневритмията. Казано е точно, че движенията на Паневритмията са извлечени из самата природа и че Паневритмията се основава на законите на съответствието между идея, дума, музика и движение. И че само когато между думи, движение и музика има съответствие, то хармонията и ритъмът на цялото Битие ще проникне у човека чрез разумното Слово. Защото целият Космос е проникнат от музика, движение и Слово, съчетани в едно. „В началото бе Словото..." В малката Паневритмия от 1941 г. е даден музикалния нотен текст на отделните упражнения и под всяка нота е отбелязан текстът, даден чрез Олга Славчева от Духа, който движи Паневритмията в един космически кръг чрез Слово, музика и движения.
към текста >>

73. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Тогава детето поглежда майка си и казва: „Мамо, какво ми прави този човек." Учителят казва на майката: „Каква мома ще стане тя." От този момент връзката между Учителя и семейството не прекъсва.
За първи път тя се видяла с Учителя, когато била на 13 години и е живяла в Цариброд с родителите си. Майка й, германка по произход се интересувала от духовните въпроси, от окултните познания на живота. Когато Учителят обхождал България по села и градове да изследва главите на българите и да държи сказки по френология, сестра Тереза го е поканила у дома си на разговор. Това става в Цариброд и там е била Аверуни. Той се вглежда в нея, взема я на коленете си и изследва главата на детето. Тогава детето поглежда майка си и казва: „Мамо, какво ми прави този човек." Учителят казва на майката: „Каква мома ще стане тя." От този момент връзката между Учителя и семейството не прекъсва. След това, те се преместват в София. Също и Учителят остава там и майката става редовна посетителка на неговите беседи. Савка е била много ученолюбива. Учителят казва за нейния нос, че е лъжица, която е дошла на земята да гребе духовни знания. На 12 години, тайно от родителите си тя посещава Учителя и му казва: „Учителю, вие сте дошли Учител на земята и аз искам да се уча при вас!
към текста >>

И когато тя разтваря Евангелието пада се стихът: „Велико нещо и славно е да служи човек на Бога и да пребъде в Любовта Му." На тези години представата й за Любовта на Бога е тази, че тя е скрита в Неговата пазва.
Савка е била много ученолюбива. Учителят казва за нейния нос, че е лъжица, която е дошла на земята да гребе духовни знания. На 12 години, тайно от родителите си тя посещава Учителя и му казва: „Учителю, вие сте дошли Учител на земята и аз искам да се уча при вас! " Учителят й отговаря: „На никого няма да казваш това. Ще си купиш едно Евангелие и ще го четеш, като го разтвориш за пръв път, ще си сложиш пръста на някой стих и ще следиш какво ще ти се падне". И когато тя разтваря Евангелието пада се стихът: „Велико нещо и славно е да служи човек на Бога и да пребъде в Любовта Му." На тези години представата й за Любовта на Бога е тази, че тя е скрита в Неговата пазва. Представата на дете към своите родители. Минават две години, тя пак отива при Учителя и той я посреща с думите, подавайки й двете си ръце: „Добре дошъл при мене, мой добри и верни Аверуни." Тя е направила един детски жест да го прегърне. Учителят се усмихва и казва: „Не си ти, не си ти, това е майката." - „Аз съм Учителю, аз съм." И когато си отива в къщи, отваря Евангелието и се пада стихът: „Не знаете ли, че сте храм Божи и Дух Божий живее във вас? " Този стих е произвел в нея невъобразимо впечатление. Тя го поставя за основа на целия свой бъдещ живот.
към текста >>

Тя е млада и ще се развие в нея гордостта при успеха, на човека неминуемо се развива чувството на гордост, надмощие над другите, а славата е опасна.
Тя искала да умре и една сестра я намира край езерото. „Защо? " се пита тя. А между това Учителят приема подаръци: чорапи, ризи, сладка баница, дрехи, приема с усмивка - благодарност, а тази книжка, която е написала с цената на своя живот, той отхвърля категорично. Тя била готова за печат едва след 7 години и тя разбира причината за отхвърлянето на книгата. Когато е посетила една пиеса на Народния театър - „Бедността не е порок", тя излиза от театъра, целува една от стените му и си отива с едно просветление. Тя е млада и ще се развие в нея гордостта при успеха, на човека неминуемо се развива чувството на гордост, надмощие над другите, а славата е опасна. Пазел я от злобата и ревността на окръжаващите. След още 7 години в живота й се явява един ученик, на когото тя поднася книжката и той възхитен казва: „Тя трябва да бъде напечатана." И още на другия ден започва с един брат изглаждането и напечатването й. Стиховете са били 4000, а след изглаждането са останали само 500. Участвал брат Боев в това изглаждане. Непрекъснатите й посещения при Учителя бяха съблазън за много приятели.
към текста >>

Големите хора са непонятни за обикновения уровен на човека и много неща се разбират съвършено погрешно.
Извън духовната работа тя беше изключително на неговите услуги и ги вършеще така,както той ги желаеше. Нека приятелите да знаят, че Учителят имаше изтънчени навици и вкусове. Всичко това, което правеше в своя личен живот беше първо по рода си. Да направиш услуга на един Учител като него, трябва да познаваш неговия личен, частен живот. Учителят имаше доверие в този ученик и свобода да се проявява според неговото естество. Големите хора са непонятни за обикновения уровен на човека и много неща се разбират съвършено погрешно. Учителят беше изтънчен и фин. Често пъти ние го измъчвахме с нашите разбирания и налагания на нашите вкусове. И при неговата голяма любов и отстъпчивост, той ни се подчиняваше и страдаше. При един случай, когато една сестра искаше да се вмъкне в стаята му и да прави различни услуги, да се избегнат известни пререкания, той отпрати всички, които бяха около него и остана сам. Аверуни не отива няколко дена при Учителя и на третия ден тя го завари сам тъжен.
към текста >>

„Един два картофа, каза той, са достатъчни да се нахрани човек." Предпочиташе винаги черния хляб от чиста пшеница, руски чай, българско сирене.
Тя дойде в стаичката си, разплакана, с което разбра, че тя не трябва да оставя Учителя въпреки всичко. Има неща, които не се отнасят до нея. Често Учителят пристигаше в стаичката и с една радостна усмивка почваше да вади от джобовете си чушки, домати от нашата градина, слагаше ги на масата и казваше: „ Това е от нашата градина.", които той сам е откъснал. Веднъж донесе една тенджера с ядене, погледна усмихнато и каза: „Аз го сготвих." Това беше супа с нарязан зарзават на едри парчета и всичко беще от градината на Изгрева. „Турете си и зехтин и черен пипер." Учителят много държеше за простите яденета и много обичаше чорбиците: от коприва, домати, гъби печурки, картофи с масло и черен пипер. „Един два картофа, каза той, са достатъчни да се нахрани човек." Предпочиташе винаги черния хляб от чиста пшеница, руски чай, българско сирене. Той избягваше сложните яденета, обичаше много червения лук да го чукне с юмрук и така да го яде, както го ядяха всички българи. Той имаше навиците на истински българин. Когато се обръщаше към някои от сестрите, той ги наричаше не с техните лични имена, а с имената на техните другари. „Повикайте ми, рекох, Лазарица, Иваница и пр." Учителят беше изключително скромен и оригинален. Кой от учениците му не си спомня неговите посещения.
към текста >>

Между многото положителни качества, които притежаваше той, това бе да намира положителното и доброто във всеки човек, него не го интересуваха слабостите на хората.
Разцъфтяването на Божественото в човешката душа в него беше всичко ценно и имаше смисъл като форма. Той оправдаваше съдържанието. Движенията му бяха меки, походката му бърза и лека, като че ли не стъпва на земята. Когато ходехме на екскурзия, едвам можехме да го настигнем. Учителят имаше неповторима походка, с неповторим маниер подаваше ръката си, за да бъде целуната. Между многото положителни качества, които притежаваше той, това бе да намира положителното и доброто във всеки човек, него не го интересуваха слабостите на хората. Той абсолютно не се спираше на тях. Слабостите са присъщи на човека, върху които той трябва да работи. Разумното и положителното насърчаваше и обработваше. Ако можеше някой да види каква неизразима усмивка имаше, когато някой направи нещо добро и хубаво. Лицето му просияваше.
към текста >>

Слабостите са присъщи на човека, върху които той трябва да работи.
Движенията му бяха меки, походката му бърза и лека, като че ли не стъпва на земята. Когато ходехме на екскурзия, едвам можехме да го настигнем. Учителят имаше неповторима походка, с неповторим маниер подаваше ръката си, за да бъде целуната. Между многото положителни качества, които притежаваше той, това бе да намира положителното и доброто във всеки човек, него не го интересуваха слабостите на хората. Той абсолютно не се спираше на тях. Слабостите са присъщи на човека, върху които той трябва да работи. Разумното и положителното насърчаваше и обработваше. Ако можеше някой да види каква неизразима усмивка имаше, когато някой направи нещо добро и хубаво. Лицето му просияваше. Той не обичаше споровете. При един спор в кухнята, той влязал и казал следните думи: „Хвърлете, рекох чиниите през прозореца и прекратете спора." Той се интересуваше от всичко на Изгрева, от живота как протича в най- малките му подробности.
към текста >>

Той също беше рядко фин човек, с много етика в отношенията си между хората.
Те бяха поначало три сестри. И трите имаха тясна връзка с Братството. М.М.: Имената, ако обичаш. П.Д.: Най-възрастната беше Люба, след това Милка и най-младата - Цветана. Люба Аламанчева беше както казах чиновничка в Зърноизнос, а беше приятелка на русенеца адвокат Богомил Малджиев. Той също беше рядко фин човек, с много етика в отношенията си между хората. След 1943 год, след като станахме много близки, аз отсядах у тях на Изгрева. А те бяха продали къщата си в града, но бяха софиянци. След като баща им почина, те си направиха къща в двора на д-р Жеков, бяха си купили част от двора, на което място там точно си бяха построили две стаи с кухня и коридорче, направо на земята. Винаги там имаше място за мене, когато дойда по работа в София. Люба Аламанчева се интересуваше много от моя личен живот, беше ми като майка.
към текста >>

Беше кестенява и човек на ума.
Всеки ден носеше пълни чанти с продукти и различна храна и зарзават. Чувала съм от Люба, че Учителят й е казвал, че е била някога френска царица. Учителят й е предавал лично Паневритмията и понеже Люба е знаела отлично Паневритмията и френски език, Той я е пратил да предава Паневритмия на френското Братство, там в Париж. Това го знам със сигурност лично от сестра Люба. Люба беше стройна, елегантна жена, носеше се фино, имаше добър вкус. Беше кестенява и човек на ума. М.М.: За кое Братство говориш във Франция? П.Д.: В Париж. М.М.: Това на Михаил Иванов? П.Д.: Ами не мога да ви кажа, но знам, че в Париж тя е предавала Паневритмия. В това съм абсолютно сигурна.
към текста >>

Първо тя имаше естетически вкус, второ тя се държеше много нежно, много фино, отношенията й с хората бяха свръхделикатни, но главно не беше човек на чувствата, колкото на ума.
Стояла е няколко месеца там, за да предава Паневритмия по молба на Учителя. Учителят я праща. Той лично й е предавал, само на нея Паневритмията и после я пратил за определен период да бъде в Париж и да предава Паневритмията. Това го знам от първа ръка. На Рила обичаше Люба да се шегува. Първо тя имаше естетически вкус, второ тя се държеше много нежно, много фино, отношенията й с хората бяха свръхделикатни, но главно не беше човек на чувствата, колкото на ума. Милка Аламанчева, не зная по какви причини е живяла известен период в някакво семейство в Италия. Не ми е известно защо. Слугиня ли е била там, осиновена ли е била в този дом, забравила съм как стоят нещата, но лично от нея зная, че тя е живеела в Италия. Италиянска възпитаница е. Тя също беше много деликатна.
към текста >>

за един фабрикант и за да им вземат хубавата къща с много доброто обзавеждане и за да влезе човек от милицията да живее там, в тяхната къща, ги изселиха в Търново.
И Милка Аламанчева почина в къщата на Люба. Като си замина Люба, тя остана изцяло там. Сега, с третата сестра, Цветанка, се запознах през 1946 г. Бяха интернирани в Търново - семейството им. Понеже тя се е омъжила много млада, на 16 год. за един фабрикант и за да им вземат хубавата къща с много доброто обзавеждане и за да влезе човек от милицията да живее там, в тяхната къща, ги изселиха в Търново. Преди това къщата им беше в София, в центъра. За да се настанят комунисти и то от милицията хора, я отчуждиха след 9.09.1944 г. И ги изселват някъде, първо в Добруджа. И понеже майка ми имаше известно влияние, майка ми помагаше на комунистите преди 9.09.1944 г. И имаше един в милицията, на когот о майка ми много помагаше, сестра Люба я помоли да подпише декларация, че ги изисква в Търново.
към текста >>

И мама отиде при този човек, на когото преди време е правила услуги и го помоли да подпише там някакъв документ, за да дойдат в Търново и ги настани да живеят в една съседна вила, до брат Стамат за известен период.
И понеже майка ми имаше известно влияние, майка ми помагаше на комунистите преди 9.09.1944 г. И имаше един в милицията, на когот о майка ми много помагаше, сестра Люба я помоли да подпише декларация, че ги изисква в Търново. М.М.: Люба или Милка? П.Д.: Люба, понеже с мама бяха големи приятелки. Да не е там в онзи дивия край там - Диар Бекир в Добруджа. И мама отиде при този човек, на когото преди време е правила услуги и го помоли да подпише там някакъв документ, за да дойдат в Търново и ги настани да живеят в една съседна вила, до брат Стамат за известен период. Но Цветана имаше син болен от захарна болест, Боби се казваше. Малкият й син се казваше Панайот, че му викахме Ото. Понеже мъжът й беше изнервен, изтощен, по- възрастен от нея, отношенията им бяха много изострени, просто се разведоха, без да имат официален развод. Цветана си дойде в София, а децата останаха при баща си. Цветана си дойде в София и живееше при Милка.
към текста >>

Милка беше човек на сърцето, много фина, нежна.
М.М.: Сега, ако обичаш да кажеш как стана записването на спомените. П.Д.: Пак казвам, че понеже аз отсядах у тях и бях много близка с Люба, станах много близка и с Милка, и винаги аз отсядах у тях. Тия три сестри бяха много различни. Люба беше на дълбоката мисъл, на дълбоката философия. Тя беше високо интелигентна. Милка беше човек на сърцето, много фина, нежна. Те всички бяха фини и хубави хора, но Милка беше по-топъл, по-сърдечен човек. Докато Цветана беше по-груба в отношенията си, по-така своенравна, по-обикновена жена. Животът я сблъскал със светски хора, от хайлайфа, с богаташите, а другите две сестри бяха всецяло отдадени на братска работа и Люба и Милка. Като се върнах от Рила, 2-3 месеца преди да почине Милка, не си спомням годината, но трябва да е било 1981-82 год., но знам че беше 2-3 месеца преди Милка да почине. Връщам се от Рила и спях при Петър Филипов.
към текста >>

Те всички бяха фини и хубави хора, но Милка беше по-топъл, по-сърдечен човек.
П.Д.: Пак казвам, че понеже аз отсядах у тях и бях много близка с Люба, станах много близка и с Милка, и винаги аз отсядах у тях. Тия три сестри бяха много различни. Люба беше на дълбоката мисъл, на дълбоката философия. Тя беше високо интелигентна. Милка беше човек на сърцето, много фина, нежна. Те всички бяха фини и хубави хора, но Милка беше по-топъл, по-сърдечен човек. Докато Цветана беше по-груба в отношенията си, по-така своенравна, по-обикновена жена. Животът я сблъскал със светски хора, от хайлайфа, с богаташите, а другите две сестри бяха всецяло отдадени на братска работа и Люба и Милка. Като се върнах от Рила, 2-3 месеца преди да почине Милка, не си спомням годината, но трябва да е било 1981-82 год., но знам че беше 2-3 месеца преди Милка да почине. Връщам се от Рила и спях при Петър Филипов. Отивам при Милка и й казвам: „Милке, крайно време е, няма да можеш да си заминеш, защото ти си дала обещанние, а пък не си изпълнила.
към текста >>

Животът я сблъскал със светски хора, от хайлайфа, с богаташите, а другите две сестри бяха всецяло отдадени на братска работа и Люба и Милка.
Люба беше на дълбоката мисъл, на дълбоката философия. Тя беше високо интелигентна. Милка беше човек на сърцето, много фина, нежна. Те всички бяха фини и хубави хора, но Милка беше по-топъл, по-сърдечен човек. Докато Цветана беше по-груба в отношенията си, по-така своенравна, по-обикновена жена. Животът я сблъскал със светски хора, от хайлайфа, с богаташите, а другите две сестри бяха всецяло отдадени на братска работа и Люба и Милка. Като се върнах от Рила, 2-3 месеца преди да почине Милка, не си спомням годината, но трябва да е било 1981-82 год., но знам че беше 2-3 месеца преди Милка да почине. Връщам се от Рила и спях при Петър Филипов. Отивам при Милка и й казвам: „Милке, крайно време е, няма да можеш да си заминеш, защото ти си дала обещанние, а пък не си изпълнила. Аз вече десетина или петнадесет години те моля да запишеш спомените си за сестра Савка". А пък тя тогава имаше вече големи кризи от артрит, имаше силни болки и искаше да си замине.
към текста >>

А аз понеже спях при Петър Филипов се похвалих, че тя ми го е диктувала и брат Петър Филипов, мир и светлина на душата му, се ядоса: как може аз, хлапака, според него, един несериозен човек, за такава ме смяташе той, Милка на мен да диктува, а не на него.
А пък тя тогава имаше вече големи кризи от артрит, имаше силни болки и искаше да си замине. И затова се съгласи и каза: „Идвай, ще ти диктувам! " Обаче не можеше да ми диктува повече от страница и половина, толкова беше зле. И значи седмица и повече употребих за този материал да ходя да я моля, нали да ми го диктува. Издиктува ми го целия материал. А аз понеже спях при Петър Филипов се похвалих, че тя ми го е диктувала и брат Петър Филипов, мир и светлина на душата му, се ядоса: как може аз, хлапака, според него, един несериозен човек, за такава ме смяташе той, Милка на мен да диктува, а не на него. И като отидох следващият път да ми диктува, тя ми се оплака, че той ходил при нея и й се карал и ми каза, преди да си тръгна: „Не, ти непременно трябва да оставиш това, което си написала, държеше много да го има този материал и не знам вече имахме някакви пререкания, но аз не го оставих и за голямо съжаление тогава се загуби една страница. Девета страница изчезна от диктувания материал. Приблизително аз го написах после, какво беше, но като си отидох в Търново. И дълго време аз държах този материал, без да го печатам, с почерка, който съм имала. Аз може би не го дадох на брат Петър Филипов, не че не исках да му го дам, просто се срамувах от почерка си, защото бързо пишех, може би имах някакви грешки, страхувах се, че може да не ми разбере и чак след десетина години го напечатах тоя материал и сега вече специално го напечатах втори път за вас.
към текста >>

Обаче тя впоследствие разбрала, че не е за такъв фин човек, като него.
Ходил е по балове и т.н. Имал е най- напред една приятелка и един път щяли да ходят на бал, ми разправяше, но тя се върнала отъркаляна, някой я отъркалял. Той й казал да се върне в къщи и да се преоблече, за да продължат бала. Не й направил никаква бележка, а пък той някакъв злоупотребил с нея, изнудил я нещо. Тя не била виновна, обаче той се направил че нищо не вижда, нищо не разбира и си продължил отношенията с нея и бала! Обаче тя впоследствие разбрала, че не е за такъв фин човек, като него. Той никога не е поставял жената в неудобно положение. Такъв човек рядко можеш да срещнеш. После той беше изключително честен. И един път, когато Савата казваше, че те не са закупили мястото там за къщата, че то било на доктора. Тя, жената на доктора разнасяше неверни неща.
към текста >>

Такъв човек рядко можеш да срещнеш.
Той й казал да се върне в къщи и да се преоблече, за да продължат бала. Не й направил никаква бележка, а пък той някакъв злоупотребил с нея, изнудил я нещо. Тя не била виновна, обаче той се направил че нищо не вижда, нищо не разбира и си продължил отношенията с нея и бала! Обаче тя впоследствие разбрала, че не е за такъв фин човек, като него. Той никога не е поставял жената в неудобно положение. Такъв човек рядко можеш да срещнеш. После той беше изключително честен. И един път, когато Савата казваше, че те не са закупили мястото там за къщата, че то било на доктора. Тя, жената на доктора разнасяше неверни неща. Той целият се изпоти, но не каза нищо, отиде в института и ние го накарахме да заведе дело, за да докаже, че имота, в който живеят те, Аламанчеви, е на Аламанчеви, а не на Жекови. И понеже беше адвокат, отиде и ги постави на мястото, но като добри хора са решили, понеже сградата не е строена от тях, докато е жива Цветана да си го притежава.
към текста >>

ПИСМА НА САВКА ДО УЧИТЕЛЯ Светлий Учителю, Когато човек е бил под милувките на Светлината, Когато човек е расъл под погледите на Любовта, Когато човек е живял в оградата на Истината, Може ли на тъмно да стои, може ли да не желае Любовта и да не тъгува всеки час за този дом, де Истината живее?
Ние сега сме деградирало поколение, защото сме живяли при комунистите. Аз съм прочела в една беседа от Учителя, ако само една година си живял без Бога се връщаш десет години назад в развитието си. Забележка на съставителя Вергилий Кръстев: Записът е направен на 20 декември 1993 г. от Марийка Марашлиева. Разказвала Павлина Даскалова от Велико Търново. 3. ПИСМА НА САВКА ДО УЧИТЕЛЯ Светлий Учителю, Когато човек е бил под милувките на Светлината, Когато човек е расъл под погледите на Любовта, Когато човек е живял в оградата на Истината, Може ли на тъмно да стои, може ли да не желае Любовта и да не тъгува всеки час за този дом, де Истината живее? Когато човек е бил близо, много близо при Изворът на тези три блага: Светлина, Истина и Чистота; Светлина, която пръска мрака и дава нови простори, Истина, която държи душите близо до Бога и Чистота, която краси човешкото сърце. Може ли да пие от друга вода? Не! Той вечно ще желае Светлия извор на чистата вода, той вечно ще желае Светлия Извор на Любовта, той вечно ще желае извора на Светлината. А лишена от тези Блага душата, макар и за късо време, тя не изпитва друга радост на земята, тя тъгува и силно желае да бъде пак под Крилата на Любовта, в прегръдките на Светлината, пред образа на Истината.
към текста >>

Когато човек е бил близо, много близо при Изворът на тези три блага: Светлина, Истина и Чистота; Светлина, която пръска мрака и дава нови простори, Истина, която държи душите близо до Бога и Чистота, която краси човешкото сърце.
Аз съм прочела в една беседа от Учителя, ако само една година си живял без Бога се връщаш десет години назад в развитието си. Забележка на съставителя Вергилий Кръстев: Записът е направен на 20 декември 1993 г. от Марийка Марашлиева. Разказвала Павлина Даскалова от Велико Търново. 3. ПИСМА НА САВКА ДО УЧИТЕЛЯ Светлий Учителю, Когато човек е бил под милувките на Светлината, Когато човек е расъл под погледите на Любовта, Когато човек е живял в оградата на Истината, Може ли на тъмно да стои, може ли да не желае Любовта и да не тъгува всеки час за този дом, де Истината живее? Когато човек е бил близо, много близо при Изворът на тези три блага: Светлина, Истина и Чистота; Светлина, която пръска мрака и дава нови простори, Истина, която държи душите близо до Бога и Чистота, която краси човешкото сърце. Може ли да пие от друга вода? Не! Той вечно ще желае Светлия извор на чистата вода, той вечно ще желае Светлия Извор на Любовта, той вечно ще желае извора на Светлината. А лишена от тези Блага душата, макар и за късо време, тя не изпитва друга радост на земята, тя тъгува и силно желае да бъде пак под Крилата на Любовта, в прегръдките на Светлината, пред образа на Истината. В забрава сладка искам да се унеса, в градината на вечния покой, в Нирвана да се намеря пак с Учителя ми драг.
към текста >>

Човек трябва да бъде тих и спокоен, да се не дразни никак.
Сутринта в 6 часа в градината горе при Танушев 15 минути [стенографски текст] бодрост и отлично настроение. Четохме от книгата много хубави мисли. 11.05.1920 г. Вторник на обяд отидохме [стенографски текст] при първата половина от разсипа на луната този месец ще постите 2 дена от вторник от обед до четвъртък обед и идущия месец пак при разсип луна 3 дена. Спрете после. Човек трябва да бъде тих и спокоен, да се не дразни никак. Изкарайте до 3 дена, после една почивка 1 месец. Когато човек пости, той трябва да пренася енергията от едно състояние в друго. При упражнението за втренчването може да гледате някое цвете, в него се втренчете, или в зелен цвят, тъй упражнението ще действува по- добре. Тъй ще се развие нервната система, мозък, разни органи и да се контролират. Повече вяра.
към текста >>

Когато човек пости, той трябва да пренася енергията от едно състояние в друго.
11.05.1920 г. Вторник на обяд отидохме [стенографски текст] при първата половина от разсипа на луната този месец ще постите 2 дена от вторник от обед до четвъртък обед и идущия месец пак при разсип луна 3 дена. Спрете после. Човек трябва да бъде тих и спокоен, да се не дразни никак. Изкарайте до 3 дена, после една почивка 1 месец. Когато човек пости, той трябва да пренася енергията от едно състояние в друго. При упражнението за втренчването може да гледате някое цвете, в него се втренчете, или в зелен цвят, тъй упражнението ще действува по- добре. Тъй ще се развие нервната система, мозък, разни органи и да се контролират. Повече вяра. Да придобиете положителна вяра в себе си, че може да контролирате. Човек като направи един опит и успее, тогава вярата се усилва.
към текста >>

Човек като направи един опит и успее, тогава вярата се усилва.
Когато човек пости, той трябва да пренася енергията от едно състояние в друго. При упражнението за втренчването може да гледате някое цвете, в него се втренчете, или в зелен цвят, тъй упражнението ще действува по- добре. Тъй ще се развие нервната система, мозък, разни органи и да се контролират. Повече вяра. Да придобиете положителна вяра в себе си, че може да контролирате. Човек като направи един опит и успее, тогава вярата се усилва. Някой казва, не може да ходи на високо и като отиде, вижда че може повече, отколкото той мисли. Подвизавайте се. 07.06. Понеделник в 7.30 у Марийкини без Невенка издържахме 20 мин. и втренчване, аз не виждах цветето, а около него едно съвсем прозрачно място. Пак не четохме, защото я нямаше книгата. 08.06.
към текста >>

Всеки човек има свое време, когато се ражда.
Трябва да се яде от дървото на живота. Зло е всяко нещо, което става без закон. Зло [стенографски текст: Няма сила, която да й действа и да я регулира.] и пожеланието е грях, защото има закон, а щом няма закон, това не е грях. Затуй се турга тъй: което искаш да ти правят, прави го и ти и което не искаш да ти правят и ти го не прави. Добрите хора се раждат при едни условия, лошите при други. Всеки човек има свое време, когато се ражда. Когато човек е в пост, не може да спи, защото не може да остави тялото си, ако остави тялото си, може да му напакостят. Когато човек е във възходяща степен на духа, тогава да започне поста си, а когато е във възходяща степен на тялото, тогава ще се яви глада и ще се намериш в противоречие. Човек трябва да мине през съмненията, то е една област, която той трябва да премине и да я мине докрай. Там ще се намериш в една северо-полярна нощ -6 месеца нощ, но той трябва да знае да се крепи, да разбира закона. И когато мине този период, тогава иде посвещение.
към текста >>

Когато човек е в пост, не може да спи, защото не може да остави тялото си, ако остави тялото си, може да му напакостят.
Зло е всяко нещо, което става без закон. Зло [стенографски текст: Няма сила, която да й действа и да я регулира.] и пожеланието е грях, защото има закон, а щом няма закон, това не е грях. Затуй се турга тъй: което искаш да ти правят, прави го и ти и което не искаш да ти правят и ти го не прави. Добрите хора се раждат при едни условия, лошите при други. Всеки човек има свое време, когато се ражда. Когато човек е в пост, не може да спи, защото не може да остави тялото си, ако остави тялото си, може да му напакостят. Когато човек е във възходяща степен на духа, тогава да започне поста си, а когато е във възходяща степен на тялото, тогава ще се яви глада и ще се намериш в противоречие. Човек трябва да мине през съмненията, то е една област, която той трябва да премине и да я мине докрай. Там ще се намериш в една северо-полярна нощ -6 месеца нощ, но той трябва да знае да се крепи, да разбира закона. И когато мине този период, тогава иде посвещение. Съмнението е една задача, която човек трябва да реши.
към текста >>

Когато човек е във възходяща степен на духа, тогава да започне поста си, а когато е във възходяща степен на тялото, тогава ще се яви глада и ще се намериш в противоречие.
Зло [стенографски текст: Няма сила, която да й действа и да я регулира.] и пожеланието е грях, защото има закон, а щом няма закон, това не е грях. Затуй се турга тъй: което искаш да ти правят, прави го и ти и което не искаш да ти правят и ти го не прави. Добрите хора се раждат при едни условия, лошите при други. Всеки човек има свое време, когато се ражда. Когато човек е в пост, не може да спи, защото не може да остави тялото си, ако остави тялото си, може да му напакостят. Когато човек е във възходяща степен на духа, тогава да започне поста си, а когато е във възходяща степен на тялото, тогава ще се яви глада и ще се намериш в противоречие. Човек трябва да мине през съмненията, то е една област, която той трябва да премине и да я мине докрай. Там ще се намериш в една северо-полярна нощ -6 месеца нощ, но той трябва да знае да се крепи, да разбира закона. И когато мине този период, тогава иде посвещение. Съмнението е една задача, която човек трябва да реши. Трябва да го минете, за да го знаете.
към текста >>

Човек трябва да мине през съмненията, то е една област, която той трябва да премине и да я мине докрай.
Затуй се турга тъй: което искаш да ти правят, прави го и ти и което не искаш да ти правят и ти го не прави. Добрите хора се раждат при едни условия, лошите при други. Всеки човек има свое време, когато се ражда. Когато човек е в пост, не може да спи, защото не може да остави тялото си, ако остави тялото си, може да му напакостят. Когато човек е във възходяща степен на духа, тогава да започне поста си, а когато е във възходяща степен на тялото, тогава ще се яви глада и ще се намериш в противоречие. Човек трябва да мине през съмненията, то е една област, която той трябва да премине и да я мине докрай. Там ще се намериш в една северо-полярна нощ -6 месеца нощ, но той трябва да знае да се крепи, да разбира закона. И когато мине този период, тогава иде посвещение. Съмнението е една задача, която човек трябва да реши. Трябва да го минете, за да го знаете. Минавали сте го отчасти.
към текста >>

Съмнението е една задача, която човек трябва да реши.
Когато човек е в пост, не може да спи, защото не може да остави тялото си, ако остави тялото си, може да му напакостят. Когато човек е във възходяща степен на духа, тогава да започне поста си, а когато е във възходяща степен на тялото, тогава ще се яви глада и ще се намериш в противоречие. Човек трябва да мине през съмненията, то е една област, която той трябва да премине и да я мине докрай. Там ще се намериш в една северо-полярна нощ -6 месеца нощ, но той трябва да знае да се крепи, да разбира закона. И когато мине този период, тогава иде посвещение. Съмнението е една задача, която човек трябва да реши. Трябва да го минете, за да го знаете. Минавали сте го отчасти. Тия изпитания ще дойдат, когато човек иска да придобие Мъдростта. Силен е този човек, който идейно вярва, дали другите вярват, той не иска да знае. А спасението изведнъж става, но не се реализира веднага.
към текста >>

Тия изпитания ще дойдат, когато човек иска да придобие Мъдростта.
Там ще се намериш в една северо-полярна нощ -6 месеца нощ, но той трябва да знае да се крепи, да разбира закона. И когато мине този период, тогава иде посвещение. Съмнението е една задача, която човек трябва да реши. Трябва да го минете, за да го знаете. Минавали сте го отчасти. Тия изпитания ще дойдат, когато човек иска да придобие Мъдростта. Силен е този човек, който идейно вярва, дали другите вярват, той не иска да знае. А спасението изведнъж става, но не се реализира веднага. Семето, щом е посадено, израства, но докато те посадят. По закона на любовта, щом повярваш - всичко е светло за теб; по това ще знаеш, че ти си в полето на Любовта. Усъмниш ли се малко - пак долу.
към текста >>

Силен е този човек, който идейно вярва, дали другите вярват, той не иска да знае.
И когато мине този период, тогава иде посвещение. Съмнението е една задача, която човек трябва да реши. Трябва да го минете, за да го знаете. Минавали сте го отчасти. Тия изпитания ще дойдат, когато човек иска да придобие Мъдростта. Силен е този човек, който идейно вярва, дали другите вярват, той не иска да знае. А спасението изведнъж става, но не се реализира веднага. Семето, щом е посадено, израства, но докато те посадят. По закона на любовта, щом повярваш - всичко е светло за теб; по това ще знаеш, че ти си в полето на Любовта. Усъмниш ли се малко - пак долу. Любовта я няма.
към текста >>

Моментално печелиш и моментално губиш и рязко може да дойде падането на човека.
А спасението изведнъж става, но не се реализира веднага. Семето, щом е посадено, израства, но докато те посадят. По закона на любовта, щом повярваш - всичко е светло за теб; по това ще знаеш, че ти си в полето на Любовта. Усъмниш ли се малко - пак долу. Любовта я няма. Моментално печелиш и моментално губиш и рязко може да дойде падането на човека. Лесно се печели и лесно се губи. То е хубавото. Но щом се подвизава човек - има мъчнотии, но той трябва да върви напред. Да се примириш с Бога, то значи: 1. Да влезеш в Неговата Любов. 2.
към текста >>

Но щом се подвизава човек - има мъчнотии, но той трябва да върви напред.
Усъмниш ли се малко - пак долу. Любовта я няма. Моментално печелиш и моментално губиш и рязко може да дойде падането на човека. Лесно се печели и лесно се губи. То е хубавото. Но щом се подвизава човек - има мъчнотии, но той трябва да върви напред. Да се примириш с Бога, то значи: 1. Да влезеш в Неговата Любов. 2. Да употребиш всички методи, които Той употребява. 3. Да си служиш с Божествената светлина 4. Да си служиш с Божествената Правда.
към текста >>

Дай 5-10 минути за човека.
Та, като приложим новия морал, то е много тънък морал, и се иска голямо умение да се приложи. Пък той е и най-лесно приложим. Всяко нещо, което с любов се извършва, най-лесно се извършва и тогава всичко може да направиш. Нямаш ли любов, всички противоречия ще се"явят. Няма да казваш, че аз нямам разположение, така трябва да бъде. Дай 5-10 минути за човека. Когато някои Божествени благословения се спират, не е причината у Бога, а причината е у нас. Има разрешаване на всичките въпроси. Щом обичаш некого, вързан си. Любовта всекога вързва. [Стенографски текст.] Беседите са хубави, когато нахвърлят нови мисли.
към текста >>

Плачът е онова, което става в човека.
Любовта всекога вързва. [Стенографски текст.] Беседите са хубави, когато нахвърлят нови мисли. Нещата в природата са разхвърлени, тя иска да ни застави да мислим. Плачът носи живот, не многото, а малкото плач. Сълзите са само външната страна. Плачът е онова, което става в човека. Най-тежкото положение е, когато човек не може да плаче. Щом човек престане да плаче, то е пустиня, изворите са пресъхнали. Няма човек в живота, който да не плакал. Земята без другия свят е затвор. Човек на земята живей, за небето си мисли. 8.
към текста >>

Най-тежкото положение е, когато човек не може да плаче.
[Стенографски текст.] Беседите са хубави, когато нахвърлят нови мисли. Нещата в природата са разхвърлени, тя иска да ни застави да мислим. Плачът носи живот, не многото, а малкото плач. Сълзите са само външната страна. Плачът е онова, което става в човека. Най-тежкото положение е, когато човек не може да плаче. Щом човек престане да плаче, то е пустиня, изворите са пресъхнали. Няма човек в живота, който да не плакал. Земята без другия свят е затвор. Човек на земята живей, за небето си мисли. 8. УПРАЖНЕНИЯ, ФОРМУЛА, РЕЗЮМЕ УПРАЖНЕНИ Е С ГЛАГОЛ А „СЪБУЖДАМ" * Събуждам - Изгрява моето Слънце в моята душа.
към текста >>

Щом човек престане да плаче, то е пустиня, изворите са пресъхнали.
Нещата в природата са разхвърлени, тя иска да ни застави да мислим. Плачът носи живот, не многото, а малкото плач. Сълзите са само външната страна. Плачът е онова, което става в човека. Най-тежкото положение е, когато човек не може да плаче. Щом човек престане да плаче, то е пустиня, изворите са пресъхнали. Няма човек в живота, който да не плакал. Земята без другия свят е затвор. Човек на земята живей, за небето си мисли. 8. УПРАЖНЕНИЯ, ФОРМУЛА, РЕЗЮМЕ УПРАЖНЕНИ Е С ГЛАГОЛ А „СЪБУЖДАМ" * Събуждам - Изгрява моето Слънце в моята душа. Събуждаш - Изгрява Божието Слънце в Моето сърце.
към текста >>

Няма човек в живота, който да не плакал.
Плачът носи живот, не многото, а малкото плач. Сълзите са само външната страна. Плачът е онова, което става в човека. Най-тежкото положение е, когато човек не може да плаче. Щом човек престане да плаче, то е пустиня, изворите са пресъхнали. Няма човек в живота, който да не плакал. Земята без другия свят е затвор. Човек на земята живей, за небето си мисли. 8. УПРАЖНЕНИЯ, ФОРМУЛА, РЕЗЮМЕ УПРАЖНЕНИ Е С ГЛАГОЛ А „СЪБУЖДАМ" * Събуждам - Изгрява моето Слънце в моята душа. Събуждаш - Изгрява Божието Слънце в Моето сърце. Събужда -Изгрява Слънцето на Всеблагия Дух в моя ум.
към текста >>

Човек на земята живей, за небето си мисли. 8.
Плачът е онова, което става в човека. Най-тежкото положение е, когато човек не може да плаче. Щом човек престане да плаче, то е пустиня, изворите са пресъхнали. Няма човек в живота, който да не плакал. Земята без другия свят е затвор. Човек на земята живей, за небето си мисли. 8. УПРАЖНЕНИЯ, ФОРМУЛА, РЕЗЮМЕ УПРАЖНЕНИ Е С ГЛАГОЛ А „СЪБУЖДАМ" * Събуждам - Изгрява моето Слънце в моята душа. Събуждаш - Изгрява Божието Слънце в Моето сърце. Събужда -Изгрява Слънцето на Всеблагия Дух в моя ум. Събуждаме -Изгрява Слънцето на нашите Ангели, носители на Мира. Събуждате - Изгрява Слънцето на Великия Господ на живота в нашите души.
към текста >>

Твърдостта е качество на силния човек.
Бог е съвършенство, което надминава всяко понятие! Учителят ________________________ * Ръкописът е на Учителя. **Ръкописът е с почерк на Савка. РЕЗЮМЕ * Отличителните черти на смелостта и твърдостта. Смелостта е качество на решителния. Твърдостта е качество на силния човек. Смелостта е движение през опасности. Твърдостта е движение през несполуки. Смелостта избира най-късия път. Твърдостта подразбира далечна цел. Смелостта е един скок до нея.
към текста >>

Тя е скелета на духовния човек.
Смелостта е един скок до нея. Тя предприема, а твърдостта устоява. Твърдостта има отношение към ума, а смелостта към сърцето. Смелостта включва в себе си свободата и безстрашието. Твърдостта е последна формация на смелостта. Тя е скелета на духовния човек. Твърдият човек прилича на дърво, което е забило корените си дълбоко в земята и е издигнало върха си нагоре, затова твърдият е изложен на бури. 01.12.1923 г. София _________________________________________ * Ръкописът е съчинение на ученичка, почерк на Паша Теодорова. 9 . УПРАЖНЕНИЯ ЕДНО УПРАЖНЕНИЕ 31 ДЕНА 23.VІІ.
към текста >>

Твърдият човек прилича на дърво, което е забило корените си дълбоко в земята и е издигнало върха си нагоре, затова твърдият е изложен на бури.
Тя предприема, а твърдостта устоява. Твърдостта има отношение към ума, а смелостта към сърцето. Смелостта включва в себе си свободата и безстрашието. Твърдостта е последна формация на смелостта. Тя е скелета на духовния човек. Твърдият човек прилича на дърво, което е забило корените си дълбоко в земята и е издигнало върха си нагоре, затова твърдият е изложен на бури. 01.12.1923 г. София _________________________________________ * Ръкописът е съчинение на ученичка, почерк на Паша Теодорова. 9 . УПРАЖНЕНИЯ ЕДНО УПРАЖНЕНИЕ 31 ДЕНА 23.VІІ. - 22.VIII.1924 г.
към текста >>

74. I. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ И ОТ БЕСЕДИ, ДЪРЖАНИ 1921 г. ЗАПИСАНИ ОТ ЕДНА ДУХОВНА СЕСТРА*

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Човек е фарисей по ум, а садукей по сърце, фарисеите минават за много набожни в света, те са мерила в света.
ОТ БЕСЕДАТА „ФАРИСЕЙ И САДУКЕЙ", ДЪРЖАНА ОТ УЧИТЕЛЯ НА 21.03.1921 г. 16 глава от Ев. от Матея, 6 ст.; 1-во Послание Солуняном, 5:21 ст. Квас, това е символ. Квасът е една необходимост в света. Човек е фарисей по ум, а садукей по сърце, фарисеите минават за много набожни в света, те са мерила в света. А садукеите са хора, които не вярват за нищо. Нито верующите, ни безверующите ще оправят света. На земята има други человеци, по-културни, които ние не ги виждаме. Сегашните хора минават през дъното на ада. Няма никаква разлика между един гълъб и един человек.
към текста >>

Във време на пост човек трябва да има най-хубавото разположение.
Ако вярата влезе в хората те ще създадат работа на всички. Вярата е вече един разумен принцип. Вярата е само за интелекта (ума). Затлъстяването и то е една болест. Сухотата и то е една болест. Във време на пост човек трябва да има най-хубавото разположение. Когато си горе на небето можеш да постиш, но когато си долу на земята,не можете. Религиозните хора се тонират с песни, пък светските с препрения. Нуждата е най-добрата учителка. В Царството небесно има хора с физически тела. Царството Божие не е само състояние, но е и място.
към текста >>

Религиозните хора се тонират с песни, пък светските с препрения.
Вярата е само за интелекта (ума). Затлъстяването и то е една болест. Сухотата и то е една болест. Във време на пост човек трябва да има най-хубавото разположение. Когато си горе на небето можеш да постиш, но когато си долу на земята,не можете. Религиозните хора се тонират с песни, пък светските с препрения. Нуждата е най-добрата учителка. В Царството небесно има хора с физически тела. Царството Божие не е само състояние, но е и място. Царството Божие граничи с физическия свят. Царството Божие ще преобрази и земята.
към текста >>

„Земя" в дадения случай означава човекът.
Царството Божие граничи с физическия свят. Царството Божие ще преобрази и земята. Раят и небесния - новия Ерусалим е едно и също нещо. Всички вие ще станете ефирни вещества. 3. ОТ БЕСЕДАТА „СЕЯТЕЛЯТ", ДЪРЖАНА ОТ УЧИТЕЛЯ НА 27 МАРТ 1921 г., НЕДЕЛЯ Евангелие от Матея, 13 гл.: 3 ст. „Земя" в дадения случай означава човекът. Този сеятел всякой го очаква. Съвременното общество не мисли. Всякой човешки дух трябва да бъде свободен. Съществото е ограничение на човешкия Дух. Откъде иде човешкия Дух?
към текста >>

Човек трябва да бъде богат по ум.
Аз искам вие да бъдете свободни в своите размишления. Знанието е сила. Вашият живот, сегашният е една пиеса. Неканеният гост това е дявола. Христос, Той се нуждае от благородни мисли и сърдца. Човек трябва да бъде богат по ум. Човек, който най-много е страдал е най-умен. Нашето учение е учение на опит. Освободете се от заблуждението. В началото беше Любовта и Любовта беше Словото, и Словото беше Любовта. Астралният свят не е от трето измерение, но е от четвърто измерение.
към текста >>

Човек, който най-много е страдал е най-умен.
Знанието е сила. Вашият живот, сегашният е една пиеса. Неканеният гост това е дявола. Христос, Той се нуждае от благородни мисли и сърдца. Човек трябва да бъде богат по ум. Човек, който най-много е страдал е най-умен. Нашето учение е учение на опит. Освободете се от заблуждението. В началото беше Любовта и Любовта беше Словото, и Словото беше Любовта. Астралният свят не е от трето измерение, но е от четвърто измерение. Да чувствувате нещата преди да ги виждате.
към текста >>

За да разбере човек живота, трябва да разбере човек противоречието.
Евангелие от Матея, 1 гл.: 18-25 6 гл. Евангелие от Йоанна: 53 ст. Ако не ядете нямате живот в себе си. Започваме с противоречието и свършваме с противоречието. Бащите минус, а децата плюс. За да разбере човек живота, трябва да разбере човек противоречието. Бедните са плюс, а богатите минус. По-велика музика от яденето няма. Плюс значи да туриш навътре, да се отвориш устата, да глътнеш лъжицата. Плюс и минус, това са 2 процеса отвътре навънка. Ние трябва да живеем добър живот, защото има вечен живот.
към текста >>

В пението човек трябва да се въодушеви.
Всички хора в този свят могат да си помагат и могат да живеят. Всички за в бъдеще трябва да се научим да ядем правилно. Съгласието между нас ще зависи от нашето ядене. Набожни хора няма сега. И казвам ви - научете се да ядете и всичко друго ще се оправи. В пението човек трябва да се въодушеви. У-то дава енергията. О, А, И, Е, У, Я, Асъ, Осъ, Исъ, Есъ, Ясъ. „С" ще ви помогне да умекчавате гласа си. Който свири и пей - ликува. Всяка мелодия, която се пее с чувство, тя е добра.
към текста >>

В един живот може човек да извърши за 10 живота работа и в един живот може да развали за 10 живота работа.
Въображението е женски принцип. Той е принцип на сърцето. Чрез надеждата си може да развиете волята и чрез волята си може да развиете надеждата. Смехът винаги произлиза от силен контраст. Смехът е една способност. В един живот може човек да извърши за 10 живота работа и в един живот може да развали за 10 живота работа. Разума и Разсъдъка, то е една сила. Господ се е скрил, отдалеч гледа да не ни смущава. 6. ОТ БЕСЕДАТА „ЛЮБОВТА - НОСИТЕЛКА НА ЖИВОТА", ДЪРЖАНА ОТ УЧИТЕЛЯ НА 10.04.1921 г. Послание Яково 4 глава Евангелие от Лука 11:28 ст. Всички вие сте богати с идеи.
към текста >>

В изпълнението на каквато и да е идея характера на човека ще укрепне.
Господ се е скрил, отдалеч гледа да не ни смущава. 6. ОТ БЕСЕДАТА „ЛЮБОВТА - НОСИТЕЛКА НА ЖИВОТА", ДЪРЖАНА ОТ УЧИТЕЛЯ НА 10.04.1921 г. Послание Яково 4 глава Евангелие от Лука 11:28 ст. Всички вие сте богати с идеи. Нямате форми, в които да реализирате тези идеи. В изпълнението на каквато и да е идея характера на човека ще укрепне. В отлагането на каквато и да е идея, характерът на човека отпада. Словото, това е реализиране на Божествената Мисъл. Божественият свят не е свят на мълчание, то е свят на хармония, свят на говор. Всяка форма, която съществува в този свят е причина от минал живот. Мъжът оре, а жената гради.
към текста >>

В отлагането на каквато и да е идея, характерът на човека отпада.
ОТ БЕСЕДАТА „ЛЮБОВТА - НОСИТЕЛКА НА ЖИВОТА", ДЪРЖАНА ОТ УЧИТЕЛЯ НА 10.04.1921 г. Послание Яково 4 глава Евангелие от Лука 11:28 ст. Всички вие сте богати с идеи. Нямате форми, в които да реализирате тези идеи. В изпълнението на каквато и да е идея характера на човека ще укрепне. В отлагането на каквато и да е идея, характерът на човека отпада. Словото, това е реализиране на Божествената Мисъл. Божественият свят не е свят на мълчание, то е свят на хармония, свят на говор. Всяка форма, която съществува в този свят е причина от минал живот. Мъжът оре, а жената гради. Мустакат човек и богат човек, това е едно и също нещо.
към текста >>

Мустакат човек и богат човек, това е едно и също нещо.
В отлагането на каквато и да е идея, характерът на човека отпада. Словото, това е реализиране на Божествената Мисъл. Божественият свят не е свят на мълчание, то е свят на хармония, свят на говор. Всяка форма, която съществува в този свят е причина от минал живот. Мъжът оре, а жената гради. Мустакат човек и богат човек, това е едно и също нещо. Отживява - отвява е едно и също нещо. Трябва да се живее един разумен чист живот, да имаме Божествената хармония в нас. Богатство и сиромашия. Това е необходимо. Има грешки, които са създадени от глупавият живот на човека.
към текста >>

Има грешки, които са създадени от глупавият живот на човека.
Мустакат човек и богат човек, това е едно и също нещо. Отживява - отвява е едно и също нещо. Трябва да се живее един разумен чист живот, да имаме Божествената хармония в нас. Богатство и сиромашия. Това е необходимо. Има грешки, които са създадени от глупавият живот на човека. Истината не търпи чесъна. Грехът е една илюзия, това е най-голямата отрова, най-големия чесън. Аз говоря на един символичен език. Сега ние не може да примиряваме стари истини с нови истини. Всяка една дума трябва да има смисъл.
към текста >>

Християнин човек сега е на присмех. 7.
На когото Любовта не е в сърцето му, няма да го приема. Говорете само за неща, които сте изпитали. Вие служители Божи ли сте, или сте господари? Всеки трябва да реши тоя закон - на Бога ли ще служим или на света. Този е последния изпит. Християнин човек сега е на присмех. 7. ОТ БЕСЕДАТА „ОГНЕНАТА ПЕЩ", ДЪРЖАНА ОТ УЧИТЕЛЯ НА 17.04.1921 г. 3 гл. От Данаила, 23 ст. 17 април 1921 година Всички съвременни хора живеят днес в един най-хипнотически сън. Сегашните хора спят всички.
към текста >>

Диване е човек, който седи прав и мисли за издигане нагоре.
А кога можете да се избавите от безстрашието? - Само тогава, когато човешката душа е изпълнена с Любов. Търсете Истината. Хлопайте, искайте. Ако вашите връзки в огъня не паднат, не сте намерили Истината. Диване е човек, който седи прав и мисли за издигане нагоре. Аз разбирам красота не вънкашно, но красота на душата, за да можеш да издържате, когато ви хвърлят в пещта. Но с такъв закон животът не се урежда. Животът има дълбок смисъл. Онези, които ядат и пият са в рая, а онези, които гладуват, те са в ада. Не очаквай своето щастие от никого.
към текста >>

Като се изоре, човек става небесен.
Напред, другари! Напред, сражението е ваше. Да не се боите от нищо. И аз казвам не да живее труда, но да живее братството. 8. ЧАСТЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ 17 април 1921 г. Като се изоре, човек става небесен. И тогава идва дъжд, за да се напои. Между Бога и человека не трябва да има посредници. По душа сме братя. Света се нуждае от герои и героини. Важното е да си променяте мислите.
към текста >>

Да стане човек не е мъчна работа.
За да възприемеш една мисъл, трябва да знаеш как да я възприемеш и кога да я възприемеш. Окръжающите хора, с които ние сме свързани, те най-много ни спъват. Сега първото нещо, трябва да не остарявате, да идете в небето млади. Небето не приема стари хора. Най-първо да се научите да разхлабвате мускулите. Да стане човек не е мъчна работа. ТОЙ може в един час да стане учен и може и в един момент да стане невежа. Ние сега вървим по старият начин с нов подпис. Когато някой човек се обърне към Бога, той трябва да се върне назад. Ако човек и в ада да е с Божествения Дух с Любовта, ада ще се превърне. Аз тъй както ви виждам сега, като сянка ви виждам.
към текста >>

Когато някой човек се обърне към Бога, той трябва да се върне назад.
Небето не приема стари хора. Най-първо да се научите да разхлабвате мускулите. Да стане човек не е мъчна работа. ТОЙ може в един час да стане учен и може и в един момент да стане невежа. Ние сега вървим по старият начин с нов подпис. Когато някой човек се обърне към Бога, той трябва да се върне назад. Ако човек и в ада да е с Божествения Дух с Любовта, ада ще се превърне. Аз тъй както ви виждам сега, като сянка ви виждам. В самата душа няма пороци. Само вас виждам, а душите ви не виждам (свръзка като сянка ви виждам, след това, а в самата душа няма пороци.) Грехът седи във формите. Всяка една форма има си и греховете има си и доброто.
към текста >>

Ако човек и в ада да е с Божествения Дух с Любовта, ада ще се превърне.
Най-първо да се научите да разхлабвате мускулите. Да стане човек не е мъчна работа. ТОЙ може в един час да стане учен и може и в един момент да стане невежа. Ние сега вървим по старият начин с нов подпис. Когато някой човек се обърне към Бога, той трябва да се върне назад. Ако човек и в ада да е с Божествения Дух с Любовта, ада ще се превърне. Аз тъй както ви виждам сега, като сянка ви виждам. В самата душа няма пороци. Само вас виждам, а душите ви не виждам (свръзка като сянка ви виждам, след това, а в самата душа няма пороци.) Грехът седи във формите. Всяка една форма има си и греховете има си и доброто. Тая идея, че в грях ме зачна майка ми, тая идея е вече частична, не е обща за всички.
към текста >>

Всеки един човек, който живее за себе си и не може да влезе в положението на другите, тогава вие мислите зло.
Равновесието не трябва да се губи. В Бога няма никаква промяна.В Бога няма две мнения. Той на всички вярва. Той е толкова чист, че никога в Него не може да влезе някаква мисъл. Малко ще говорите на Господа. Всеки един човек, който живее за себе си и не може да влезе в положението на другите, тогава вие мислите зло. Който не е чист може да си създаде най-големите ненужни страдания. Че Господ на всичко хваща вяра. Сега някои от вас още спят и приближават да се събудят. И като се събудят ще има такова шушукане ще се чува от единия край на света до другия, като кога се роят пчели. Вие си турете мисълта, че Господ добро мисли заради вас.
към текста >>

И добрата мисъл е за здравия човек.
Че Господ на всичко хваща вяра. Сега някои от вас още спят и приближават да се събудят. И като се събудят ще има такова шушукане ще се чува от единия край на света до другия, като кога се роят пчели. Вие си турете мисълта, че Господ добро мисли заради вас. Мисълта е чук в ръцете. И добрата мисъл е за здравия човек. Любовта е качество на човека. А радостта е качество на Бога. Веселие, радост даром идат, ние трябва да ги приемаме. А скръбта иде от ада. Скръбта, страданието, мъчението показват пътя на движението.
към текста >>

Любовта е качество на човека.
Сега някои от вас още спят и приближават да се събудят. И като се събудят ще има такова шушукане ще се чува от единия край на света до другия, като кога се роят пчели. Вие си турете мисълта, че Господ добро мисли заради вас. Мисълта е чук в ръцете. И добрата мисъл е за здравия човек. Любовта е качество на човека. А радостта е качество на Бога. Веселие, радост даром идат, ние трябва да ги приемаме. А скръбта иде от ада. Скръбта, страданието, мъчението показват пътя на движението. А щом влезете в ада, причинявате там радост на някои, който се мъчат.
към текста >>

Човек от само себе си не може да се зароди и да се роди.
Страданията са един добър метод за пречистванието. 9. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ 4 гл. от Марка до 35 ст. върху 28 ст. Да схванат и разумеят своя живот. Човек от само себе си не може да се зароди и да се роди. Животинският живот е произлязъл от тревата, а човешкият живот е произлязъл от плодовете. Произхода на житото е велик. И тия житни зрънца са все от ангелско произхождение. Омразата е едно последствие от любовта. Бог, Който гради - събаря.
към текста >>

Силен човек е само онзи, който в беднотията си може да издържи.
Новото учение изисква една положителна наука на опит. В кръвта е животът. Като влезем, най-първо трябва да дадеме. Да кажем: „В името на Любовта, този дом да бъде благословен." Трябва да копаете, да намерите ония извори на живота ви. Сиромашия и богатство - това не са спънки в живота ви. Силен човек е само онзи, който в беднотията си може да издържи. Да запалите свещта на вашата любов в душата си. Кажете сега: „Аз искам да зная тая Любов." Но най-първо дайте място вашата Божествена Любов да заговори вътре във вас. Първата ваша сестра - това е Любовта. Вие не сте далеч от Божествения път. Вашата първа сестра ви поканва на гости.
към текста >>

Всеки един човек си има по една притча, която разрешава.
Вие не сте далеч от Божествения път. Вашата първа сестра ви поканва на гости. Тя е приготвила голям банкет, всички имате покана. 10. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ 15 глава от Матея, 15 ст. Тази притча я няма в Евангелието. Всеки един човек си има по една притча, която разрешава. Най-важната притча е самият живот. Не е важното какво мислят хората за нас, какво ще мислят за в бъдеще хората за нас. И ние, съвременните хора, страдаме от мислите на нашите съчуственици. Бъдете уверени, че човек от много мислене не се разболява. При силната мисъл ще имате едно стеснение на носа и едно разширение на носа.
към текста >>

Бъдете уверени, че човек от много мислене не се разболява.
Тази притча я няма в Евангелието. Всеки един човек си има по една притча, която разрешава. Най-важната притча е самият живот. Не е важното какво мислят хората за нас, какво ще мислят за в бъдеще хората за нас. И ние, съвременните хора, страдаме от мислите на нашите съчуственици. Бъдете уверени, че човек от много мислене не се разболява. При силната мисъл ще имате едно стеснение на носа и едно разширение на носа. А при силното чувство ще имате едно скъсяване на носа и едно разширение на носа. Да изправите две ваши важни неща, разширение на носа и стеснение на носа. В духовния свят какво ще правите? - Ще изучавате вашите мисли от хиляди поколения.
към текста >>

В очите се вижда само светлината, която човек има, а човекът не се вижда.
Сега приложете туй правило. Но ще има и глоба. Тъй щото правилото научихте, но и глобата ще дойде. 11. ЧАСТЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВРЕМЕ НА СПЯВКА Трябва да се освободим от всичките неестествени букаи. Като си пусне ръцете надолу, взема магнетическо течение. В очите се вижда само светлината, която човек има, а човекът не се вижда. Дръжте една мисъл, вие сте невидими. Някога нашите очи не са наши. Щом се изменят основните черти, тоз човек не е добър. Всяко нещо, което много се говори, то е на физическото поле. Истината никаква лъжа няма.
към текста >>

Щом се изменят основните черти, тоз човек не е добър.
ЧАСТЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВРЕМЕ НА СПЯВКА Трябва да се освободим от всичките неестествени букаи. Като си пусне ръцете надолу, взема магнетическо течение. В очите се вижда само светлината, която човек има, а човекът не се вижда. Дръжте една мисъл, вие сте невидими. Някога нашите очи не са наши. Щом се изменят основните черти, тоз човек не е добър. Всяко нещо, което много се говори, то е на физическото поле. Истината никаква лъжа няма. Целувката трябва да бъде като една чаша чиста вода. Никога не трябва да причините неприятно чувство комуто и да е - мъже или жени. Първото нещо, млади и стари - абсолютна чистота. 12.
към текста >>

Човек трябва да почерпи своята сила.
Тези хора, които нямат Божествената Мъдрост, те са само да разединяват. Ние сме станали всинца крайно честолюбиви. Изпитанията в света са общи. Изпита на Данаила е вътрешен изпит. Сега вашата душа е хвърлена в ровът на тия лъвове. Човек трябва да почерпи своята сила. А живата сила е, която гради. Живата сила е съзнателна сила. Да се моли човек е едно общение с Бога. Колкото е по-слаб, той има по-големи страдания. Слабите хора не могат да мислят, слабите хора не могат да чувствуват.
към текста >>

Да се моли човек е едно общение с Бога.
Изпита на Данаила е вътрешен изпит. Сега вашата душа е хвърлена в ровът на тия лъвове. Човек трябва да почерпи своята сила. А живата сила е, която гради. Живата сила е съзнателна сила. Да се моли човек е едно общение с Бога. Колкото е по-слаб, той има по-големи страдания. Слабите хора не могат да мислят, слабите хора не могат да чувствуват. Данаил - той се отличаваше със знание и мъдрост. А кои са те[ зи] лъвове? Те са човешките страсти.
към текста >>

Човек трябва да се подигне, да се не съблазнява.
Колкото е по-слаб, той има по-големи страдания. Слабите хора не могат да мислят, слабите хора не могат да чувствуват. Данаил - той се отличаваше със знание и мъдрост. А кои са те[ зи] лъвове? Те са човешките страсти. Човек трябва да се подигне, да се не съблазнява. Човек не може да се моли, който не обича и не люби. Сега вашата душа е при тия лъвове. Следователно, когато вашата душа е хвърлена в тези лъвове, вие не трябва да спите. Ако издържите изпитите лицата ви ще осветлеят. Ако вие не издържите изпитите си не можете да влезнете в другия свят, където са си издържали изпитите си.
към текста >>

Човек не може да се моли, който не обича и не люби.
Слабите хора не могат да мислят, слабите хора не могат да чувствуват. Данаил - той се отличаваше със знание и мъдрост. А кои са те[ зи] лъвове? Те са човешките страсти. Човек трябва да се подигне, да се не съблазнява. Човек не може да се моли, който не обича и не люби. Сега вашата душа е при тия лъвове. Следователно, когато вашата душа е хвърлена в тези лъвове, вие не трябва да спите. Ако издържите изпитите лицата ви ще осветлеят. Ако вие не издържите изпитите си не можете да влезнете в другия свят, където са си издържали изпитите си. Трябва да решите да издържите изпитите си.
към текста >>

А Божествения човек трябва да се възвишава.
Ако вие не издържите изпитите си не можете да влезнете в другия свят, където са си издържали изпитите си. Трябва да решите да издържите изпитите си. Сега иде в света една нова Любов - тя е огън. Ако вие играете с Бога, Той ще ви вземе за гърба, като оня гъсок, ще те потопи във водата, за да не хващаш патето. За убийство няма прошка. А Божествения човек трябва да се възвишава. Моето слово е живо. То е Божието Слово. Господ е Който се възмущава, (1-во правило.) Убийство, това е грях против Духа святаго. Да войнствуваш - значи да спазваш ред и порядък Сериозни бъдете. Не се заблуждавайте - от вас нищо няма да излезе.
към текста >>

Личните чувства изопачават човека.
Бог е най-хубавата музика в света. Любовта е музика. Всяка Добродетел се изразява в известно движение (изражение). Овцете имат повече магнетизъм. Сегашното ни религиозно учение е много изопачено. Личните чувства изопачават човека. А сега главно не трябва да се осъждаме. Сега ще развивате скритото у вас с дарбата от Бога. 13 . ОТ БЕСЕДАТА „ВЪЗКРЕСЕНИЕ НА ЛЮБОВТА " ДЪРЖАНА ОТ УЧИТЕЛЯ НА 1.05.192 1 г., ВЕЛИКДЕН 28 гл.:10 от Матея Най-голямото зло за богатия са парите му. Думата Исус, тя е символична, съдържа в себе си 3 принципа.
към текста >>

Млад човек може да бъде само онзи човек, който люби.
И тъй аз искам сега да станете братя и сестри. Сега вече идва друго възкресение, сега вече няма да възкръсне Христос, ами учениците му ще възкръснат. Никой никого да не критикува. Всички може да любите. Вие не очаквайте любовта отвънка - тя е вътре. Млад човек може да бъде само онзи човек, който люби. Няма да кажем: „Христос возкресе." Да възкръсне Любовта в нас и да се разпръснат враговете ни. Аз бих желал вие всинца днеска да се срещнете с Христа. Да приложите Любовта. Само по този начин ще се премахне истинското зло. Сега аз ви казвам: Идете в Галилея и там ще Го видите.
към текста >>

Който не мисли нищо[...] Да се усъвършенства човек без да се оформява.
Като кажеш: „Не мога" значи време нямаш. А „Мога" значи има време. Всичките лоши чувства се изразяват от едно неморално действие. Целувката е израз на сърцето, ръката е израз на волята. Шега значи чисто слизание на физическото поле. Който не мисли нищо[...] Да се усъвършенства човек без да се оформява. 14 . РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ 1-ви май на полянката Обещанието в човека само умът и сърцето могат да го изпълнят. Децата са кормилото, само децата ще оправят света. Мъже и жени - фалирали сте. Грешенето е туй цапането с кашата.
към текста >>

РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ 1-ви май на полянката Обещанието в човека само умът и сърцето могат да го изпълнят.
Всичките лоши чувства се изразяват от едно неморално действие. Целувката е израз на сърцето, ръката е израз на волята. Шега значи чисто слизание на физическото поле. Който не мисли нищо[...] Да се усъвършенства човек без да се оформява. 14 . РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ 1-ви май на полянката Обещанието в човека само умът и сърцето могат да го изпълнят. Децата са кормилото, само децата ще оправят света. Мъже и жени - фалирали сте. Грешенето е туй цапането с кашата. Каши ще правим - всевъзможни каши ще правим. Ще правим мъжки и женски каши.
към текста >>

Сърцето на човека разваля работата на ума.
Като казвам мъжка каша, аз разбирам каша на ума и женска - на сърцето. И ако вие си зададете въпрос защо живеем, няма да ви се даде отговор. Злото в света, че е допуснато, то е една необходимост. Страданието на едни е щастие на други, а щастието на едни е страдание на другия. Щом можем да наместим нещата на местата няма зло, а щом не можем само ще цапаме. Сърцето на човека разваля работата на ума. Сърцето на човека разваля живота. А ума е само един отглас на сърцето. Горчивите работи трябва да се употребляват само когато човек е болен. А когато е здрав той се разболява от горчивите работи. Земята е едно опитно движение.
към текста >>

Сърцето на човека разваля живота.
И ако вие си зададете въпрос защо живеем, няма да ви се даде отговор. Злото в света, че е допуснато, то е една необходимост. Страданието на едни е щастие на други, а щастието на едни е страдание на другия. Щом можем да наместим нещата на местата няма зло, а щом не можем само ще цапаме. Сърцето на човека разваля работата на ума. Сърцето на човека разваля живота. А ума е само един отглас на сърцето. Горчивите работи трябва да се употребляват само когато човек е болен. А когато е здрав той се разболява от горчивите работи. Земята е едно опитно движение. Да... свободата, това е най-хубавото нещо, трябва да се цените.
към текста >>

Горчивите работи трябва да се употребляват само когато човек е болен.
Страданието на едни е щастие на други, а щастието на едни е страдание на другия. Щом можем да наместим нещата на местата няма зло, а щом не можем само ще цапаме. Сърцето на човека разваля работата на ума. Сърцето на човека разваля живота. А ума е само един отглас на сърцето. Горчивите работи трябва да се употребляват само когато човек е болен. А когато е здрав той се разболява от горчивите работи. Земята е едно опитно движение. Да... свободата, това е най-хубавото нещо, трябва да се цените. Да кажеш на тревата: „Много сме доволни от вашия прием, от учтивостта ви. На тревата е тъй приятно да седнем отгоре й, както едно дете кога седне на скута на майка си, как й е приятно.
към текста >>

Природата има и други сили, които са зле разположени спрямо човека и гледат само да заспи.
Да... свободата, това е най-хубавото нещо, трябва да се цените. Да кажеш на тревата: „Много сме доволни от вашия прием, от учтивостта ви. На тревата е тъй приятно да седнем отгоре й, както едно дете кога седне на скута на майка си, как й е приятно. Те са новите мисли, които трябва да ги храните. Така трябва да работите за в бъдеще. Природата има и други сили, които са зле разположени спрямо човека и гледат само да заспи. Което знаеш е добре, а което не знаеш е зле. Гордостта то е само проявление на едно чувство. Гурелив човек и горделив човек е все едно и също. Направете си вие едно училище, жени и мъже, надпреварвайте се в добродетел. Сегашният морал, той не търпи никаква критика.
към текста >>

Гурелив човек и горделив човек е все едно и също.
Те са новите мисли, които трябва да ги храните. Така трябва да работите за в бъдеще. Природата има и други сили, които са зле разположени спрямо човека и гледат само да заспи. Което знаеш е добре, а което не знаеш е зле. Гордостта то е само проявление на едно чувство. Гурелив човек и горделив човек е все едно и също. Направете си вие едно училище, жени и мъже, надпреварвайте се в добродетел. Сегашният морал, той не търпи никаква критика. Съвършеният закон е, като е там брат ти, той да ти даде. Да не си позволяваш сам да си взимаш, да не се съблазни пък той. Ние напразно се грижим, в природата всичко е предвидено.
към текста >>

И затуй трябва човек на земята да претърпява всичко, за да се образува връзката с Духовния свят.
формата зависи от Любовта. Ако имате Любовта, вие ще имате лице каквото искате. Но се таки в оня свят трябва да имате някого да познавате. Хората от Духовния свят са тясно свързани с тия на земята. Духовният свят, това е една реалност. И затуй трябва човек на земята да претърпява всичко, за да се образува връзката с Духовния свят. Нуждниците са следствие на греха. Като искат да си починат, слизат на земята да поработят. Трябва да бъдете много сериозни, като ви казвам не сте сериозни, не можете да възприемате. Да се стараете вие, да проявите вие Любовта като сила вътре. Вятърът е един добър признак.
към текста >>

Всеки човек сутрин трябва да се повдига към невидимия свят, да почерпва, за да може да работи. 16.
Вятърът е един добър признак. То е магнетическо течение. Тука ще живеете Духовен живот по земно, а там като отидете ще живеете земен живот по Духовно. Когато искате да работите върху една мисъл ще вземете пример от паяка. Като искаш да имаш търпение ще вземеш пример от паяка. Всеки човек сутрин трябва да се повдига към невидимия свят, да почерпва, за да може да работи. 16. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ На полето, 23 май 1921 г. при тихо и хубаво време. Най-хубавото нещо е кръщението. По-хубаво нещо от кръщението няма. Човек като се кръсти, той става чист.
към текста >>

Човек като се кръсти, той става чист.
Всеки човек сутрин трябва да се повдига към невидимия свят, да почерпва, за да може да работи. 16. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ На полето, 23 май 1921 г. при тихо и хубаво време. Най-хубавото нещо е кръщението. По-хубаво нещо от кръщението няма. Човек като се кръсти, той става чист. Туй е по новия закон на учениците, които са слушали, награда е това. Когато се кръщава, е здрав, а когато не се кръщава е болен. Чрез движението на ръката човек може да изправи своята мисъл. Всяко движение показва една вътрешна скрита мисъл в него. Този човек, който си държи ръцете отзад, от него човек нищо не очаквайте, този човек нищо не работи, нито мисли.
към текста >>

Чрез движението на ръката човек може да изправи своята мисъл.
Най-хубавото нещо е кръщението. По-хубаво нещо от кръщението няма. Човек като се кръсти, той става чист. Туй е по новия закон на учениците, които са слушали, награда е това. Когато се кръщава, е здрав, а когато не се кръщава е болен. Чрез движението на ръката човек може да изправи своята мисъл. Всяко движение показва една вътрешна скрита мисъл в него. Този човек, който си държи ръцете отзад, от него човек нищо не очаквайте, този човек нищо не работи, нито мисли. Всяко движение представлява препятствие. Обърнете внимание върху ония криви линии, върху туй устройство. Разнообразието има обич.
към текста >>

Този човек, който си държи ръцете отзад, от него човек нищо не очаквайте, този човек нищо не работи, нито мисли.
Човек като се кръсти, той става чист. Туй е по новия закон на учениците, които са слушали, награда е това. Когато се кръщава, е здрав, а когато не се кръщава е болен. Чрез движението на ръката човек може да изправи своята мисъл. Всяко движение показва една вътрешна скрита мисъл в него. Този човек, който си държи ръцете отзад, от него човек нищо не очаквайте, този човек нищо не работи, нито мисли. Всяко движение представлява препятствие. Обърнете внимание върху ония криви линии, върху туй устройство. Разнообразието има обич. Еднообразието подразбира дисхармония. Природата постоянно когато ние грешим, тя туря своя печат.
към текста >>

Лъжата не е качество на човека.
Турете нишката в Бога, свържете се с вяра, па не бойте се. Дръжте се за Бога. Турете Волята. Лъжата е книга, която показва, че истината отсъствува. Тя казва, че: „Истината дойде аз свърших своята мисия". Лъжата не е качество на човека. Лъжата е символ. Отсъствието на една добродетел явява се лъжата. И тъй аз опровергавам, че лъжата не е качество на децата, а е на старите хора. Да изучите лъжата обективно. Когато мислим, че хората са лоши, ние се поставяме на една плъзгава плоча.
към текста >>

Туй, което може да даде едно приятно настроение на човека, то е природата.
Когато мислим, че хората са лоши, ние се поставяме на една плъзгава плоча. Ако тъй не мислите, вие не можете да се възпитавате. Първото нещо трябва да мислите, че всичко в природата е добро. Нещата едновременно могат да представят и добро, могат да представят и зло. Всичките хора са въоръжени. Туй, което може да даде едно приятно настроение на човека, то е природата. Дотогава, докогато стомаха е нормален, главата мисли много добре. Някои питат: „Какво е вашето учение." Между главата и стомаха трябва да има разнообразие. Аз ви намирам, че вие сте много добри и богати хора. В този нещастен човек в него има условия за обич. Та ще турите тази правилна философия: Кога се жените ще ожените първо мозъка и главата.
към текста >>

В този нещастен човек в него има условия за обич.
Всичките хора са въоръжени. Туй, което може да даде едно приятно настроение на човека, то е природата. Дотогава, докогато стомаха е нормален, главата мисли много добре. Някои питат: „Какво е вашето учение." Между главата и стомаха трябва да има разнообразие. Аз ви намирам, че вие сте много добри и богати хора. В този нещастен човек в него има условия за обич. Та ще турите тази правилна философия: Кога се жените ще ожените първо мозъка и главата. Ако ние имаме тази мисъл, че Бог ни обича, няма какво да се смущаваме. Докато Бог е в света, ще имаш малко неразположение. Вас ви липсва едно основно качество. Че вие сте неискрени пред себе си и пред хората сте неискрени.
към текста >>

Но най-голямото изкуство, човек да знае да се подмладява.
Казвам, двама братя дадоха ми от кожата си. Аз им благодаря, всякой ден им се отплащам. Колко трябва да бъдем ние щастливи, да се радваме на Бога, че ние отворил очите. Тъй ще мислите вие. Киселина - с нея започва живота. Но най-голямото изкуство, човек да знае да се подмладява. Трябва да живеем добре, за да се подмладим. А защо трябва да се подмладим? - За да живеем добре. Сърцето всякога трябва да бъде пълно. Съскането на змията, иска да каже: „Внимавай ти ако искаш да нарушиш Правдата на Добродетелта има и други закони." Сегашният живот се търси там, дето няма живот и волята се търсй там, дето няма воля.
към текста >>

Денят е, който определя какво трябва да прави човек.
(За счупен крак.) Скъсванието на ония връзки, които носят добродетелта в света. Ние всичко не можем да изправим изведнъж. Трябва да изправим туй, което те смущава в дадения случай. Четвърти въпрос: Използвайте тъмнината за почивка, а светлината за работа. Не търси корена, защо е дошла тъмнината, но в дадения случай направи си почивка. Денят е, който определя какво трябва да прави човек. За живите хора аз бих допуснал един метод, който е следния: Каквито и да са условията вътре на тъмнината, туй да ви не спъва. Пети въпрос: Глава с глава да се не жени и стомах със стомах ортак да не става. И затова ние на земята трябва да работим, да видим какво трябва да стане, за да се видоизмени живота. Шести въпрос: За всяка глава и за всеки стомах е потребна една чешма и градина с плодове. Седми въпрос: Всяка къща трябва да има само по едно огнище и то огъня всякога да гори в него.
към текста >>

75. II СИМВОЛИЧНИЯТ КЛЮЧ

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

Светските критици какво правят?
И се иска живот не в дела, а живот в растение. Да растете в благодатта. В благодат трябва да растем ние, а не в дела. Защото, щом растеш в дела у тебе има колебание, а щом растеш по благодат, ти обичаш живота, вложил си себе си. Турете си за правило, някой път критикувате някого. Светските критици какво правят? Те ще вземат съчинението на някой автор, ще се спрат върху добрите точки. Вещият критик ще извади добрите страни и лошите, и ще ги каже безпристрастно. И авторът в друго съчинение се поправя. Та сега във вас такава трябва да бъде критиката. Вземете не само лошата страна, тъй, вие сте от тези критици, които само с тривони* режат, то не е критика.
към текста >>

Вьв всички духовни общества сближаването на хора, които не седят на един уровен, не е от полза, защото духовният човек прави много добрини и много злини, затуй, който влиза в този път, трябва да се очисти, във всяко едно отношение да бъде чист, да знае: „С каквато мяра мери, ще му възмерят." Този закон не може да се измени.
Не всеки може да бъде критик. Обикновеният четящ си отбелязва само туй, което му харесва и го изважда само за себе си. Аз слушам постоянно вие си казвате: „Тази сестра не мисли правилно". Ти проучи ли живота й? Критика, критикувам, те са близки. Вьв всички духовни общества сближаването на хора, които не седят на един уровен, не е от полза, защото духовният човек прави много добрини и много злини, затуй, който влиза в този път, трябва да се очисти, във всяко едно отношение да бъде чист, да знае: „С каквато мяра мери, ще му възмерят." Този закон не може да се измени. Причините за много наши постъпки, даже най-видните философи търсят в наследствеността. Но наследствеността не обяснява и тя си има закон, за което се е зародила. Наследственост, прераждане и transmigration**, съставляват едно и също учение. Наследствеността е на физическото поле, прераждането е за духовния свят, а трансмиграцията е слизането на Духа. Духът странствува.
към текста >>

Духовният човек, ако се отклони може да направи голяма пакост.
Наследственост, прераждане и transmigration**, съставляват едно и също учение. Наследствеността е на физическото поле, прераждането е за духовния свят, а трансмиграцията е слизането на Духа. Духът странствува. В духовния свят духът се спира - там се преражда, пък като слезе на земята наследява качества, които му трябват, за да може да работи. Та духът слиза, преражда се, наследява някои неща и после пак ги напуща и се връща. Духовният човек, ако се отклони може да направи голяма пакост. Едно лице, което може да задигне 25 милиона крони, то е доверено лице. Човек трябва да има онова високо съзнание - да служи на Бога. Господ мълчи, но Той наблюдава и когато и да е, Той няма да закъснее и Той ще докара, ще даде поуката. Спъване от Него няма. У хората има спъване.
към текста >>

Човек трябва да има онова високо съзнание - да служи на Бога.
Духът странствува. В духовния свят духът се спира - там се преражда, пък като слезе на земята наследява качества, които му трябват, за да може да работи. Та духът слиза, преражда се, наследява някои неща и после пак ги напуща и се връща. Духовният човек, ако се отклони може да направи голяма пакост. Едно лице, което може да задигне 25 милиона крони, то е доверено лице. Човек трябва да има онова високо съзнание - да служи на Бога. Господ мълчи, но Той наблюдава и когато и да е, Той няма да закъснее и Той ще докара, ще даде поуката. Спъване от Него няма. У хората има спъване. Има един закон. То е великото.
към текста >>

Човек сам може да знае как служи на Бога.
То е великото. Този Господ на земята ще го намерите, в ада ако слезнеш пак Него ще срещнеш, в Небето, на всяка стъпка. Той ще се яви и ще каже, че те познава. Тъй трябва всинца да гледате. То е високото, друг мащаб няма. Човек сам може да знае как служи на Бога. И когато човек знае сам, че служи на Бога, то е хубаво, не хората да знаят. Ти ходиш в светлината, със съзнание ходиш. При сегашния развой на еволюцията разни мерки се прилагат. Хората са като деца, закони имат детински. Сега пояснението.
към текста >>

И когато човек знае сам, че служи на Бога, то е хубаво, не хората да знаят.
Този Господ на земята ще го намерите, в ада ако слезнеш пак Него ще срещнеш, в Небето, на всяка стъпка. Той ще се яви и ще каже, че те познава. Тъй трябва всинца да гледате. То е високото, друг мащаб няма. Човек сам може да знае как служи на Бога. И когато човек знае сам, че служи на Бога, то е хубаво, не хората да знаят. Ти ходиш в светлината, със съзнание ходиш. При сегашния развой на еволюцията разни мерки се прилагат. Хората са като деца, закони имат детински. Сега пояснението. Кат о завъртиш ключа 1 път какво значи.
към текста >>

Да добие човек своята пълнота в мярката на Христа, време се иска.
__________________________ * Конско петало - конска подкова. Ние, когато изгубим Божественото, почнем да търсим „петало". За Божественото трябват векове и хиляди години. Спасение и растене, то е друг въпрос. За да растем в благодат, то е въпрос на векове, то не е въпрос за ден за два. Да добие човек своята пълнота в мярката на Христа, време се иска. Спасени по благодат, ръководени от Духа. Не трябва да ги смесвате с растене, то е вечен процес, то е Божествен закон. Посаждане - турено е семето, всички условия ги има, остава да се прояви силата. Отвътре ти трябва да растеш и като растеш ще работиш. Най-първо ще се мъчиш отдолу, докато пробиеш пръстта, после ще се сдобиеш с организъм и после ще можеш да дадеш плода.
към текста >>

В туй отношение светските дами са много досетливи, много внимателни.
Постоянно трябва да става правилна обмяна. В стихотворенията трябва да се гледа идеята каква е. Толстой 3-4 пъти е преработвал своите произведения. „Мъжът с кола да внася, а жената с игла да изнася", казва поговорката. Когато говорим за сродните души, подразбирам голяма досетливост. В туй отношение светските дами са много досетливи, много внимателни. Те са досетливи както пчелите и 3 - 4 ч. преди да се развали времето, бягат. Аз бих желал жените да направите едно общество за „благородна обхода" и ще определим награда на тези жени и аз тогава ще ви държа една хубава беседа, каквато никога не съм държал. Ако може да направите това, аз ще ви държа една беседа, да. Някои от вас по естество сте по-фини, а някои - почвата е камениста и трябва повече работа.
към текста >>

По-добре е човек да прави и да не казва: Кажи на правите да не слушат.
Тъй щеше да постъпи Христос. Ако като пророк идеш да носиш Словото божие и не те приемат, тогава ще изтърсиш праха от обущата си. Работа има, сериозна работа има да се мисли, те са практически задачи, които трябва да се решават. И за мен най-голямата мъчнотия е когато хората имат всичкото желание, обаче щом дойде за приложение там... Там да се преодолеят влиянията на черната ложа, те във всеки момент така преплитат мислите, че не знаем под кои влияния сме. Турете си един опит, че за една седмица няма да се гневите и ще видите, колко условия ще се създадат да се разгневите. По-добре е човек да прави и да не казва: Кажи на правите да не слушат. Ние не разполагаме с утрешния ден. Бъдещето не е в нашите ръце. Сегашното е в нашите ръце. После, друга една слабост има. Ние искаме да направим хората щастливи.
към текста >>

Вие по никой начин не може да направите човека щастлив.
Бъдещето не е в нашите ръце. Сегашното е в нашите ръце. После, друга една слабост има. Ние искаме да направим хората щастливи. Не, щастието не е обект за земята. Вие по никой начин не може да направите човека щастлив. Цели да се пожертвувате, не може да го направите щастлив и той сам да се пожертвува, пак не може да бъде щастлив. Щастието е закон на онази хармония, която може да съществува само между разумни същества, които са в другия свят и в техния ум не остава ни сянка от никакво съмнение, те те имат като себе си. То е само момент, за един момент имате туй разположение, но то не трае. Печели се за момент и се губи. Само при извънредни случаи има дето човек може да бъде повече в туй разположение.
към текста >>

Само при извънредни случаи има дето човек може да бъде повече в туй разположение.
Вие по никой начин не може да направите човека щастлив. Цели да се пожертвувате, не може да го направите щастлив и той сам да се пожертвува, пак не може да бъде щастлив. Щастието е закон на онази хармония, която може да съществува само между разумни същества, които са в другия свят и в техния ум не остава ни сянка от никакво съмнение, те те имат като себе си. То е само момент, за един момент имате туй разположение, но то не трае. Печели се за момент и се губи. Само при извънредни случаи има дето човек може да бъде повече в туй разположение. То е разбиране на душата. Знаеш ли как влиза черната ложа. Ти си се доверил някому, те ти пратят една мисъл: „Ако те излъже? " Те туй ти казват. След туй почваме да се изпитваме.
към текста >>

Трудно е човек да не изгуби равновесието.
И като го направиш, ще почувствуваш един мир в душата си. Само ти го знаеш туй. Ти си радостен, като че си спечелил целия свят. Кой учители са по-добри: които милват или които наказват? Строгият да не бъде груб и милостивият да не бъде мек. Трудно е човек да не изгуби равновесието. Факирите укротяват змиите, но никога не ги убиват. Първото нещо, в душата ви да няма никаква умисъл за убийство. Придобито богатство е само това, което аз мога да направя. Туй е все първия завършен ключ. Аз ще ви питам сега - Доволни ли сте?
към текста >>

76. БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година

Грешка има когато философът престане да учи; когато човек престане да диша, престава да живее.
Георги Маринов Тайна молитва. Добрата молитва. Молитвата на Братството. Прочете се V-та глава от Евангелието на Иоанна. Ще повторя 14 стих: „Подир това намери го Исус в храма и рече му: Ето сега стана ти здрав; не съгрешавай вече, да ти не стане нещо по-лошо" Грешките идат от непослушанието. Грешка има когато философът престане да учи; когато човек престане да диша, престава да живее. Има известни процеси, които като престанат идат известни последствия. Ще ви представя един велик закон, който трябва да турите като основа за вашата бъдеща деятелност. Слънцето много пъти може да изгрява. Само здравите хора стават когато слънцето изгрее, а болните лежат на гърба си, на корема си, на едната си страна. Те лежат, а здравите се ползуват.
към текста >>

Кой човек е пострадал от светлината или от топлината?
Откъде е проникнало това мнение? Бог е създал всички неща. Някой казва: „Не яж". Бог е създал закона за яденето, закона за движението, закона за светлината и пр. Отде е проникнало това вярване, че хората като тръгнат по Божия път ще им се случи нещо зло? Кой човек е пострадал от светлината или от топлината? Много хора са пострадали от огъня, от топлината, но от коя топлина - от човешката. Запали се къщата и изгори. Но от слъчевата топлина хората никак не са пострадали. Някои казват: „Има слънчев удар". Но този удар не произлиза от слънчевата светлина.
към текста >>

Покажете някои човек, който люби другите като себе си.
Хиляди учители са идвали, но тая култура все си е останала. Христос му казва: „Ти си здрав вече, но не съгрешавай за да не ти стане нещо по-лошо" .Христос преди 2000 години излеку ва тази култура, т. е. показа, че Любовта - Божествената Любов е пътят, по който можеш да си вървиш здрав. От много хиляди години са казвали, че Бог е нещо недостъпно, което не може да се люби и затова трябва да обичаме ближните си Но как ще се обичаме един други? Как ще любиш другите като себе си? Покажете някои човек, който люби другите като себе си. Детето ви, като се качи на гърба ви и ви опъне ушите и дърпа косата, ще му ударите плесница. Това е отрицателна мярка. Ако биеш, ако затваряш някого, това не е мярка. Мярката - това е нещо положително. Който бие той няма мярка.
към текста >>

Любовта към ближния се уподобява на следующето: Един човек седи до огнището, дърва няма.
И когато той се стопи ще поникне тревица, ще се появят буболечки - това е много пъти по-реално отколкото този сняг. Реалното нещо в света това е любовта към Бога. Любов към Бога, не към ближния. Долу лъжата' Любовта към ближния - това е една лъжа. Ще ви кажа по какво се отличава Божествената Любов от любовта към ближния. Любовта към ближния се уподобява на следующето: Един човек седи до огнището, дърва няма. Ще трябва да впрегне колата, ще трябва да отиде в гората, ще насече дърва, ще натовари колата Ще впрегне отново колата, ще донесе дървата и ще запали огъня. Ще каже- Много се уморих". Като запали огъня ще пече гърба си, ръцете си и т. н. Тук трябва труд и усилие, но ще изгорите дървата. Той пак ще иде в гората.
към текста >>

Иде някой беден човек и ви иска 100 лева - ще му дадете.
Но кога дойде да правите този опит ще бъдете абсолютно искрени към себе си. Всеки един от вас когато прави опита ще отдели 1000 лева настрана. „Тези пари - ще кажете вие на себе си - са Божии". С тях вие ще направите това, което ви се продиктува отвътре. Каквато мисъл ви дойде, така ще ги употребите. Иде някой беден човек и ви иска 100 лева - ще му дадете. Ти си търговец, вечерта си правиш своя баланс, ще видиш че имаш печалба 100 лева повече. Друг път си имал 100 лева печалба, а сега констатираш 200 лева. Стоте лева ще ги вземеш и ще ги притуриш към отделените пари. Дойде една вдовица и ти иска 200 лева. Ще й дадеш.
към текста >>

Божественото започва когато човек е млад.
Но от миналите епохи до сега по- велика епоха не е имало. Това е най-великата епоха, в която се проявява Божествената Любов, Божествената Мъдрост. И трябва да бъдете радостни, че можете да вкусите благото, което Бог донася. Да не чакате, когато станете стари, че тогава да започне Божественото. По този начин никой не е успял досега. Божественото започва когато човек е млад. Белите братя ще дойдат да ви опитат, ще дойде някой при вас и ще ви каже: „Нямате ли 500 лева? " И ако му кажете, че нямате той ще си отиде, а можете и да му дадете. Ако сте учител така може да стане изпита. Ще дойде НЯКОЙ при вас и ще ви каже: „Искам да вляза в класа ви да слушам как преподаваш". Ако кажеш: „На радо сърце", тогаз си издържал изпита.
към текста >>

" Един човек направил погрешка, целунал някоя си, бият го по задницата.
Каква връзка има между землетресението и спирането на събора? Всякога когато се пропусне една Божествена Идея, в противоположната страна на физическия свят ще се прояви известна реакция. Това показва, че цялото човечество е като един организъм. Може един ден да стане следното: В Америка да откажат свикването на събор и да дойде землетресението в България. Ще кажете: „Защо е така? " Един човек направил погрешка, целунал някоя си, бият го по задницата. Трябва да го бият по задницата за да му дойде ума в главата. Има връзка. Българите, които са в астралния свят, те сега треперят при землетресението в Япония. За да се намерят причините на землетресението в Япония, трябва да се види в Божествения свят. Българите ще бъдат викани на съд.
към текста >>

Христос е казал: „Невъзможното за човека, за Бога е възможно".
И когато вие имате Любов към Бога, тогаз окръжающите около вас ще почувствуват. Едно студено тяло като се приближи до топло, то студеното ще стане топло. И на хората, които са около вас ще се променят възгледите. Значи законът е проработил. В Божият закон няма нищо невъзможно. Христос е казал: „Невъзможното за човека, за Бога е възможно". Приложите ли първия закон (този закон е Божествен), тогаз всичко е възможно. Вие ще ми кажете сега: „Какво можем направи? " Да ви обясня. Да допуснем, че е направена една канализация преди 8000 години с кюнци, обаче вода не е пусната, тези кюнци седят празни от тогаз. Какво може да направим?
към текста >>

При големи длъжности човек има подчинени.
Поканват те да станеш владика. Ще кажеш: „Всичко ставам в България, но владика не ставам". Един окултен ученик трябва да избира скромни длъжности, не трябва да избира завидни длъжности. Генерал не иска да става той. Малки длъжности. При големи длъжности човек има подчинени. И като не знаеш как да постъпиш ще се компрометираш. Когато вие искате високи длъжности, проявявате една слабост. Когато станете съвършени ще искат Да ви пратят за цар нарочно, за да те изпитат, но ти ще откажеш, ще искаш ниска длъжност. Да бъдете видни, във всинца ви има това. Всеки в братството иска да изпъкне.
към текста >>

Ако ти говори човек, добре, ще приемеш думите му, ако ли не - ще се резервираш.
Някъде ще стане землетресение - това е случайно. Тази случайност произтича от съвсем други причини. Следователно, в природата послушанието е нещо естествено, а непослушанието - нещо случайно. Трябва да слушаш не хората, а живата природа. Бога, значи трябва да слушаш, а не хората. Ако ти говори човек, добре, ще приемеш думите му, ако ли не - ще се резервираш. Но природата трябва да се слуша. Ако не слушаш ще бъдеш като едно животно, което си е изгубило пътя и ще се загуби някъде. Дъждът от метеори, това са изгорели планети, които са изгубили пътя си. Всички те са осъдени на смърт. Те се обръщат на прах и падат навсякъде в пространството, и изчезват.
към текста >>

В цялата тази глава има едно пояснение как вътрешното състояние на човека може да се изопачи.
Аз знам един пример: Един американец задига от господаря си 10,000,000 лева злато и избягва в Аржентина. След 10 години се връща и казва на господаря си: „Ще ти дам парите, животът ми е непоносим, предайте ме на съда да ме осъди". Та сега са дошли времената - ще се изповядаш, ще кажеш: „Не може вече така да се продължава". 3. Абсолютно най-малката величина Беседа държана на 10 септември 1923 г., понеделник, 5.30 часа сутринта, София на 26 братя. Тайна молитва Прочете се 8 глава от Евангелие на Иоанна. В цялата тази глава има едно пояснение как вътрешното състояние на човека може да се изопачи. Например във вашите умове се заражда мисълта колко опъки са били евреите, опак народ, още по-опак отколкото българите. Това не е самият народ. Тези, с които Исус е имал спор, са били книжниците, най-учените измежду народа. Интересно е следното: Божествените работи с човешко око не могат да се видят и с човешки ум не могат да се познаят. Ако беше възможно, тези учени хора биха познали.
към текста >>

Ученият, силният човек, питаме смирен ли е?
Те имат обратния процес. Малките неща Бог ги е направил да имат сила да растат. Абсолютно големите величини пък имат свойството да се смаляват. Нейната пък сила е в смаляването. И тъй, когато ние говорим за смирение, разбираме абсолютно голямата величина. Ученият, силният човек, питаме смирен ли е? Знаеш ли великия закон да се смаляваш? Не знаеш ли, ти си в самозаблуждение. Абсолютно малкото ние го питаме: „Можеш ли да проникваш навсякъде? Можеш ли да изпълниш всяка работа, която можем да ти дадем? " Абсолютно малкото може да изпълни всяка работа.
към текста >>

Имате някой богат човек.
Значи това слънце трябва да се смали за да ви дойде на гости. За да ви дойде на гости трябва да стане като най-малко слънце, като лоена свещица да го турите на масата и да се разговаря с тебе. В ума ви трябва да залегнат две мисли като ученици: Да се смалявате и да прониквате всичко. Аз наблюдавам тези, които цепят дърво, което е много чепесто: Удари брадвата на една страна, на друга страна, трябва да му се намери дамара. Турят му се клинове - един, втори, трети. Имате някой богат човек. Такова едно дърво искате да го разцепите. Ще му търсите дамарът, а клиновете в света - това са малките величини. Този човек упорствува. Ако земята упорствува, т. е. твърда, наливате малко вода и тя се размеква.
към текста >>

Този човек упорствува.
Аз наблюдавам тези, които цепят дърво, което е много чепесто: Удари брадвата на една страна, на друга страна, трябва да му се намери дамара. Турят му се клинове - един, втори, трети. Имате някой богат човек. Такова едно дърво искате да го разцепите. Ще му търсите дамарът, а клиновете в света - това са малките величини. Този човек упорствува. Ако земята упорствува, т. е. твърда, наливате малко вода и тя се размеква. Тази година българите казват: „Тези от Бялото Братство няма да им позволим да имат събор". На всички нас стана мъчно. Казваха си: „Така да направим, инак да направим, да направим постъпки пред царя, заявление да подадем, да отидем при министъра и прочие." По кой начин трябваше да разрешим въпроса?
към текста >>

После намира един човек и му казва: „Я кажи на това дете да ми даде парите".
На всички нас стана мъчно. Казваха си: „Така да направим, инак да направим, да направим постъпки пред царя, заявление да подадем, да отидем при министъра и прочие." По кой начин трябваше да разрешим въпроса? Тези начини за разрешение на въпроса са криви. Представете си един пехливанин, който може да вдигне с ръце 2,3 коня и той заявява, че едно малко дете му взело кесията с парите. Той му се моли: „Не ми вземай парите, дай ми ги". После намира един човек и му казва: „Я кажи на това дете да ми даде парите". Среща втори, трети, четвърти, все ги моли да кажат на детето. Този пехливанин, да хване детето, да го пораздруса малко, няма ли да даде кесията? Ще я даде. Всички се поставят като този пехливанин. Събора не позволиха.
към текста >>

Тактиката на светските хора е: Ще дойде да ви сплаши, ще изгори къщата, ще ви вземе парите, ще ви уплаши, ще произведе разстройство във вашата аура.
Никой няма, който да се е противил досега и да не е бил тъпкан. Ще изучавате духовната наука. В духовната наука, при развиване на силите, които трябва да развиете има една опасност. Тя се крие в следното: Не изхождате от законите, които съществуват в природата. Ако някой развали вашата аура, разстрои аурата ви, във вас никаква сила не може да се развие. Тактиката на светските хора е: Ще дойде да ви сплаши, ще изгори къщата, ще ви вземе парите, ще ви уплаши, ще произведе разстройство във вашата аура. Тогаз, ти си уплашен и силата ти не може да се прояви. Няма да допуснеш страх в душата си. Няма да допуснеш да ти се обели кората. Някой може да размъти аурата ти, някой твой близък - жена ти, слугата ти. Размъти ли се аурата, човешката сила е вече парализирана.
към текста >>

Другият опит може да е следующият: Ще излезеш и ще тръгнеш пак и първия човек когото срещнеш по пътя ще го спреш.
Ето един опит: Излез, вземи 4 часа път към изток. С 4 часа връщане стават 8 часа. Ще се питаш: „Защо ходих и защо се върнах". Такъв може да е един от опитите. Има различни опити. Другият опит може да е следующият: Ще излезеш и ще тръгнеш пак и първия човек когото срещнеш по пътя ще го спреш. Ще му кажеш: „Приятелю, имам да ти кажа нещо". Той ще седне, ще седнеш и ти и ще му кажеш: „Имам да ти кажа много важно нещо" - „Е какво е? " - „Имаш едно голямо наследство, аз го знам. Ти си беден човек. От няколко милиона е." Ще се разговаряш 2-3 часа с него.
към текста >>

Ти си беден човек.
Има различни опити. Другият опит може да е следующият: Ще излезеш и ще тръгнеш пак и първия човек когото срещнеш по пътя ще го спреш. Ще му кажеш: „Приятелю, имам да ти кажа нещо". Той ще седне, ще седнеш и ти и ще му кажеш: „Имам да ти кажа много важно нещо" - „Е какво е? " - „Имаш едно голямо наследство, аз го знам. Ти си беден човек. От няколко милиона е." Ще се разговаряш 2-3 часа с него. Това е действително вярно в духовно отношение. Най-после ще му кажеш какво наследство има. Така човека ще го обърнеш към Бога. Той като отиде ще приказва на жена си.
към текста >>

Така човека ще го обърнеш към Бога.
" - „Имаш едно голямо наследство, аз го знам. Ти си беден човек. От няколко милиона е." Ще се разговаряш 2-3 часа с него. Това е действително вярно в духовно отношение. Най-после ще му кажеш какво наследство има. Така човека ще го обърнеш към Бога. Той като отиде ще приказва на жена си. Това е една задача. Ще му говориш много за наследство. Ще му кажеш, че наследството му може да е в Русия, Америка, Индия, Юг. Сега Русия (север) е истината, Америка (запад) е материалния свят, Индия (изток) - ума и Юг - добродетелта.
към текста >>

") Но срещата с този човек не е случайна.
Ще му говориш много за наследство. Ще му кажеш, че наследството му може да е в Русия, Америка, Индия, Юг. Сега Русия (север) е истината, Америка (запад) е материалния свят, Индия (изток) - ума и Юг - добродетелта. (Брат Др. Попов: „Но ако ти каже, че няма време? ") Но срещата с този човек не е случайна. Друга задача може да бъде следната: Ще срещнеш едного и ще му кажеш: „Ти си болен, аз имам лекарство за тебе". Не може да се даде опит, който не е в пълно съгласие, в хармония с природата. Вие ще проверите само един окултен закон. (Брат Д. Добрев: „Ами ако срещнем няколко души?
към текста >>

Ако срещнете много вие ще влезете в града и ще си изберете, който човек искате.
Не може да се даде опит, който не е в пълно съгласие, в хармония с природата. Вие ще проверите само един окултен закон. (Брат Д. Добрев: „Ами ако срещнем няколко души? ") Щом е задача ще срещнеш само един. Ако срещнете много вие ще влезете в града и ще си изберете, който човек искате. Значи задачата се обръща. Духовни хора употребяват черната магия. Някои като се събират постоянно изпращат мисли да се разстрои това или онова. И така действуват. Някои ви атакуват.
към текста >>

Тези запознавания стават не когато човек много очаква, но след като много е очаквал и очаква, и след като е престанал вече да очаква, белият брат ще се яви.
") Вчера аз ви дадох начин за съобщаване с Белите Братя. Това е Любовта към Бога, първият закон. Ще ви прочета от Послание към Евреите 1 глава, 6 стих: „А когато пак въвежда първороднаго във Вселената казва: И да му се поклонят всичките ангели Божии." Значи трябва да има един, който да ви въведе. Това запознаване с Белите Братя ще стане по особен начин, формално няма да стане. То е от чисто духовен характер. Тези запознавания стават не когато човек много очаква, но след като много е очаквал и очаква, и след като е престанал вече да очаква, белият брат ще се яви. Значи то не става от човешка воля, а от волята Божия. Сега Бялото Братство всяка година има събор на едно от най-високите места на Хималаите. Всяка година имат среща. Там се вземат известни решения по всички важни въпроси. Срещата на всички най-видни ръководители на всички народи, среща на физическото поле в най-високото поле на физическия свят.
към текста >>

Млад човек значи носител на Божествената Любов, стар - значи онзи, който е мъдър - не по възраст.
Трябваше да ги заведа в живата природа. Например известни изводи говорят, някой тих извор. Ще видите, че известни извори имат известно бъблене, известни звукове и всеки един звук на извора буди във вас известна идея. Друго бъблене буди друга идея. Например Куш-бунар при Сливен. Млад човек значи носител на Божествената Любов, стар - значи онзи, който е мъдър - не по възраст. Мъдростта и Любовта вървят ръка за ръка. 4. Окултният закон за противоречията Беседа държана на 10 септември 1923 г, понеделник, 6 часа следобед, София на 26 братя Тайна молитва. Изобщо във всички общества-школи се срещат противоречия в живота на ученика. Противоречията се явяват като една необходимост, като една потребност. Това е един закон.
към текста >>

Щом човек влезе в една окултна школа, каквато и да е, непременно на пътя му ще се изпречат известни мъчнотии.
Мъдростта и Любовта вървят ръка за ръка. 4. Окултният закон за противоречията Беседа държана на 10 септември 1923 г, понеделник, 6 часа следобед, София на 26 братя Тайна молитва. Изобщо във всички общества-школи се срещат противоречия в живота на ученика. Противоречията се явяват като една необходимост, като една потребност. Това е един закон. Щом човек влезе в една окултна школа, каквато и да е, непременно на пътя му ще се изпречат известни мъчнотии. Едно малко обяснение: Да кажем, че решите да следвате в университета в София или отивате в странство. Най-напред ще се изпречи въпросът, къде ще трябва да намерите квартира, после трябва да намерите гостилница. После ще трябва да се съобразявате със средствата. След това ще се погрижите за учебници. Доколкото е възможно ще си ги набавите, а тези които не можете, ще гледате да използувате от някои свои другари.
към текста >>

Казвали са му: „Ти си обикновен човек".
Ще се подобри положението ви. Някои са майстори за ирония и подигравка. Сега в живота ни, често ония, които вървят в окултната школа са изложени на такива нападки от света. Исаия, например, когото сега считат за гениален, в него време какъв са го считали? Христос, който за 500 милиона души е Божествен днес, в Негово време, какви неща са казвали по негов адрес? Казвали са му: „Ти си обикновен човек". Мойсей - също. След 2000 години евреите още си мислят за Христа така. Вие сега сте ученици на окултна школа. Мислите ли, че вие ще направите едно изключение от общия знаменател? Вие мислите ли, че ще направите изключение след толкоз пророци и след Христа?
към текста >>

Той ти казва: „Ти си стар човек, свършил си университет, 44 годишен си, с това ли ще се занимаваш?
Ще се концентрирате. Ще наблюдавате какви резултати ще даде. Всеки ще прави опита отделно сам. Вашият обективен ум е много буден. Той ви шиканира. Той ти казва: „Ти си стар човек, свършил си университет, 44 годишен си, с това ли ще се занимаваш? " Ти ще кажеш на този ум: „Аз знам от тебе повече. Аз ще ти докажа, че зная повече". Ще му кажеш: „Ако ти си много учен кажи ми колко атома има вътре в слънцето". Понеже Той ти казва, че всичко знае, ти ще му кажеш: „Ями изчисли квадратурата на кръга". Ти ще му кажеш: „Ти като не знаеш мълчи там".
към текста >>

77. ПРОТОКОЛИ И РАЗГОВОРИ от братската среща на ръководителите 1924 година

Материалното богатство на един човек е отглас на неговото духовно състояние.
Ако ли дадете обещание, трябва да го изпълните заради Бога, да не се охули името му, името Божие. Ще продадете всичко, но обещанието си ще изпълните. Питам ви: Разбойници хващат вашия син и искат откуп 200,000 лева. Ще продадете къщата си и ще ги дадеш - това ще е резултат от едно неизпълнено обещание. Трябва да се изпълни всяко дадено обещание, даже и колкото и неприятно да е било. Материалното богатство на един човек е отглас на неговото духовно състояние. Децата се ползуват от подготовката на материалното състояние, благодарение доброто духовно състояние на родителите - благата вървят по наследство. Мнозина имат добри желания, но малко са които имат стремеж да изпълнят тия добри желания. Имате отруднен брат - не се притичате да го облекчите. Военните не правят така, те се поддържат. За намиращия се в опасност военен, телеграфирват и го подкрепят.
към текста >>

Просията в нас е безобразие - то обезобразява човека.
Дъщеря ви иска да се жени, не само това, но и ще гледате мъжа й. Как ще разрешите този въпрос? Дойде някой в братството и казва: „И аз съм ученик". - Да, на лъжицата, а като дойде за работа няма го. Просия у нас братството не трябва, а работа се иска. Просията в нас е безобразие - то обезобразява човека. Случката със Савов: събирал пари за столове и ги изхарчил. Не е въпроса, че ги е изял, не е грях това, но лъжата - защо е излъгал, че ще купи столове, а ги изяда - тука е осъдителното. Искам вие, които тук сте събрани, сте се събрали да ме слушате. Ще прилагате закона на жертвата - каквото направиме да не знае света. Свобода да има.
към текста >>

Един брат се отделил с жената на един световен човек, който е идвал на нашите екскурзии, за да я обърне в нашето общество.
Ще му дадат една задача да излекува един болен. Ако излекува болния добре, от Бога е. Има опасност, от тия десет души, да се не помислят за третейски съд! Трябва всеки да си признае грешката и тогава се поправя иначе трудно е за тия десет души да го убедят. Иска се тактичност. Един брат се отделил с жената на един световен човек, който е идвал на нашите екскурзии, за да я обърне в нашето общество. Мъжът се съблазнява, смущава се, съмнява се в тия им отношения и не идва повече. Всичко, което Бог иска може да направи, но разумни да бъдеме в обноските си. Сега на вас ще дам по една задача за една година. Да видим как ще я изпълните. Ако вие в противоречията не намерите смисъла на живота, вие ще пропаднете.
към текста >>

Когато човек разрешава Божията работа трябва да бъде много деликатен, разумен, за да не попадне в противоречие.
Мъжът се съблазнява, смущава се, съмнява се в тия им отношения и не идва повече. Всичко, което Бог иска може да направи, но разумни да бъдеме в обноските си. Сега на вас ще дам по една задача за една година. Да видим как ще я изпълните. Ако вие в противоречията не намерите смисъла на живота, вие ще пропаднете. Когато човек разрешава Божията работа трябва да бъде много деликатен, разумен, за да не попадне в противоречие. Вие сте в света и не можете да посветите всичкия си живот само за Бога, но 1/10 от времето си можете да посветите за Бога. 90% е за вашите нужди - прехрана и др. При сегашните условия на еволюцията много души има, които мъчно се повдигат. Вие в провинцията какви нужди имате? Бр. Георги Куртев, Айтос: Охлаждение има един към други. Бр.
към текста >>

1-7 - Да се хвали човек в името на Бога - то е да има сила, да придобие сила.
В 6 часа влиза Учителят при събраните 16 души. Учителят: Ще ви прочета 105 псалом. Той е в повече от преди 3000 години. Законите, които са действували тогава действуват и сега. Условията са все същите. Ст. 1-7 - Да се хвали човек в името на Бога - то е да има сила, да придобие сила. Иначе, без подобно хваление, няма никаква сила. Ст. 8 - „Всякога помни заветът си " - всичко, което Бог е обещал го изпълнява. „Словото, което заповяда на тисящи родове" - това Слово всякога се изпълнява. Мнозина от вас се намират в крайно противоречие. Смятате, че всичко ще ви тръгне наред.
към текста >>

Защо един човек повече обича ябълката, друг - крушата?
И вас като ви поставят на тясно, ще се повдигнете. Не се смущавайте от някоя Балтова, от някой Савов, или от друга някоя сестра. Питам ви: Защо вашата дъщеря, вашият син, се е оженила за оня, когото не обичате вие? Религиозните хора са още повече своенравни. Ние знаем закона. Защо един човек повече обича ябълката, друг - крушата? Един - повече водата, друг - повече винцето? Един - хляба, друг - месцето и т. н.? Виното е било първоначално сладко, но човека го направил кисело. Да обикнем винцето повече, то е почнало от 3000 години. Оттогава са почнали да го обичат и сега се опиват.
към текста >>

Виното е било първоначално сладко, но човека го направил кисело.
Религиозните хора са още повече своенравни. Ние знаем закона. Защо един човек повече обича ябълката, друг - крушата? Един - повече водата, друг - повече винцето? Един - хляба, друг - месцето и т. н.? Виното е било първоначално сладко, но човека го направил кисело. Да обикнем винцето повече, то е почнало от 3000 години. Оттогава са почнали да го обичат и сега се опиват. Ожените се, жена ви постепенно вкисва соковете ви и ставате кисели. Така се е вкиснало постепенно и виното. Знаете ли какви трябва да бъдат отношенията на мъжа към жената?
към текста >>

Тук имате един човек от преди 3000 години.
Пренася те от едно място на друго, какво има от това? За да ти даде по-добри условия. И разбира се като те вади, ще се скъсат някои коренчета. Ст. 10-11 - „Който порази големи народи, И изби крепки царе; Сиона царят Аморейски И Ога царят Васански И всичките Ханаански Царства " -Това са все грехове-царе-разни грехове, които Господ ще изкорени. Царе са символи на грехове, престъпления, които този цар е направил на своите поданици - ще ги изкорени Господ. Тук имате един човек от преди 3000 години. Какви сили е имал в душата си да благославя Господа! Питам ви: Вие след 3000 години, ще бъдете ли слаби? Някои от вас, понеже имате кармически връзки, въртите този човек. То е, че сте свързани с едно въже и стремежа е вие да увеличавате нишките на това въже, с постепенно завъртвание - а то е увеличаване на капитала си. Е, дойде сина ти и отреже от тоя конец - то е, че е взел 5000 лева; или ти завъртиш конеца, а друг дойде и развърти конеца.
към текста >>

Някои от вас, понеже имате кармически връзки, въртите този човек.
10-11 - „Който порази големи народи, И изби крепки царе; Сиона царят Аморейски И Ога царят Васански И всичките Ханаански Царства " -Това са все грехове-царе-разни грехове, които Господ ще изкорени. Царе са символи на грехове, престъпления, които този цар е направил на своите поданици - ще ги изкорени Господ. Тук имате един човек от преди 3000 години. Какви сили е имал в душата си да благославя Господа! Питам ви: Вие след 3000 години, ще бъдете ли слаби? Някои от вас, понеже имате кармически връзки, въртите този човек. То е, че сте свързани с едно въже и стремежа е вие да увеличавате нишките на това въже, с постепенно завъртвание - а то е увеличаване на капитала си. Е, дойде сина ти и отреже от тоя конец - то е, че е взел 5000 лева; или ти завъртиш конеца, а друг дойде и развърти конеца. Можеш ли при тия условия да имаш успех? Нека те се въртят около ви, но вие бъдете добър пазач и пазете касата, тя да е затворена. Е, вие можете ли да бъдете една затворена каса?
към текста >>

Човек от камъка не може да извади храна, но мъха може.
За нас важи свършванието на работата, а не времето кога си дошъл и си започнал работата - може и сутрин, и обед, и вечер. Един час ще ви заеме тази работа на ден, ако имате Божествено разположение. Целия ден ще работите, ако имате човешко разположение. Десятъкът се състои в брутото печалба. Искаме да опитаме едно правило. Човек от камъка не може да извади храна, но мъха може. Той чопли и сега той знае повече от вас. Затова знанията трябват. Ние не сме за външното. Спокойствие трябва и ще видите как всичко ще се уреди. Сумата,която ще се събере у вас,идната година,като се събереме,ако даде Бог,ще видиме за какво може да се употреби,за най-полезната работа.
към текста >>

От човека зависи да не лъже.
Тия малките грехове са, които съсипват живота! Тия малките грехове с време причиняват големи пакости, в бъдеще. Лъжа да нямаш в себе си! Не е въпроса да убедиш света, че не лъжеш, защото целият свят е в лъжа, но праведните да убедиш, че не лъжеш! В лъжата има най-големите отрови в света. От човека зависи да не лъже. Осъден е някой и ти, който носиш присъдата за опрощавание, зависи от тебе, да отидеш една минута по-рано и да го спасиш осъдения или една минута по-късно - да излъжеш - и да го обесят. Лъжата премахва онова красивото, което слиза от Небето и щастието се губи. Среща ме един и ме пита: „Где отиваш? " - Няма да кажа где, а като се върна, ще кажа: Ходих във Варна и свърших тази и тази работа. Да лъже човек е една вътрешна слабост, не отсега придобита.
към текста >>

Да лъже човек е една вътрешна слабост, не отсега придобита.
От човека зависи да не лъже. Осъден е някой и ти, който носиш присъдата за опрощавание, зависи от тебе, да отидеш една минута по-рано и да го спасиш осъдения или една минута по-късно - да излъжеш - и да го обесят. Лъжата премахва онова красивото, което слиза от Небето и щастието се губи. Среща ме един и ме пита: „Где отиваш? " - Няма да кажа где, а като се върна, ще кажа: Ходих във Варна и свърших тази и тази работа. Да лъже човек е една вътрешна слабост, не отсега придобита. Няма случай, който да е казал една малка лъжа и да не е изгубил после много. Трябва абсолютна честност в дома и навън. И сега аз бих желал да се тури в братството образец на честност. Човек може и в истината, като преувеличи, да каже една лъжа. Затова когато говорите, трябва да бъдеш буден, защото невидимия свят следи и трябва да си дадете ценз на всяка една дума.
към текста >>

Човек може и в истината, като преувеличи, да каже една лъжа.
" - Няма да кажа где, а като се върна, ще кажа: Ходих във Варна и свърших тази и тази работа. Да лъже човек е една вътрешна слабост, не отсега придобита. Няма случай, който да е казал една малка лъжа и да не е изгубил после много. Трябва абсолютна честност в дома и навън. И сега аз бих желал да се тури в братството образец на честност. Човек може и в истината, като преувеличи, да каже една лъжа. Затова когато говорите, трябва да бъдеш буден, защото невидимия свят следи и трябва да си дадете ценз на всяка една дума. И тогава жената ще те обича, децата ти ще те обичат. Божественото вътре във вас ще ви спаси. Разказва примера с бр. Стефова - когато баща й я изпъдил, че била в Новото учение, а преписва имота на младата си дъщеря, но тоя зет го изпъжда и сега е гол, и ще го гледа изпъдената дъщеря.
към текста >>

Чрез благодатта човек се спасява, а чрез любовта се усъвършенствува.
г., а през седмицата ще имате продължение на размишлението; а вие още ще проучавате Евангелието. За новите ще дадете наряда 1919 год. - ще го препишат от печатните книжки. За вас през годината ще ви дам по една задача, всекиму като дойде времето. Вие ще се благодарите, че имате тия мъчнотии и ще проявите характера си и ще докажете, че можете при най-трудни условия да правите добро. Чрез благодатта човек се спасява, а чрез любовта се усъвършенствува. Политическото положение тая година ще бъде добро. Ако на нас е добро и на българите ще бъде добре. Големите държави ще се разберат. Англия не желае една силна Славянска държава, органически свързана, затова Славяните трябва да бъдат морално силни. Опасност за война има на Далечния Изток, а в Европа, вътрешни събития.
към текста >>

Пари със светски човек пратете, но вие да не изпъквате на лице.
Като влезат първом в света ще придобият опитност, която ще ги ползува като дойдат при нас. Ще работите вие, всичко онова между братята, което е здраво, морално, а материалното, по-настрани. Дойд е ли да употребим Божественото за себе си, загубен и сме. Чешмата, която дава вода, не я задържай за себе си. Доброто, което правите, да не се знае от никой. Пари със светски човек пратете, но вие да не изпъквате на лице. Ще си изработвате временни методи за изпълнение на доброто, на чисто ще бъдете. Имате лозе - работите го вие - град го убива две години, тая година не го уби - чужди хора го работиха. Показва, че по-рано е внесено нещо егоистично. Работата между народа е същата, както и$на градина. Ако не знаеш да работиш на градина, не ще можеш да работиш и между народа.
към текста >>

Колкото човек остарява, толкова по-богат става и толкова повече растат около него ония, които ще храни.
Имате лозе - работите го вие - град го убива две години, тая година не го уби - чужди хора го работиха. Показва, че по-рано е внесено нещо егоистично. Работата между народа е същата, както и$на градина. Ако не знаеш да работиш на градина, не ще можеш да работиш и между народа. Да работите върху вас - ще вървите напред, ще чакате и ще видите. Колкото човек остарява, толкова по-богат става и толкова повече растат около него ония, които ще храни. Всички по-долни се приближават към богатия, от всичките царства. Като ти турят хомота отгоре Висшите същества, ще се научиш да вървиш в правия път. 3/3 е живота -1/3 Божествен, 1/3 ангелски и 1/3 материален. На всекиго са определени условията, при които трябва да работи, финансистите спъват материално нашите приятели, за да ги разсипят материално - така например кожите на Цанев и Ватев, така е и с Котев. Има едни вътрешне закони, които работят.
към текста >>

Обърнете капиталиста в добър човек и той ще дойде при нас.
Невидимият свят има списък и когато трябва, изпращат ги. И сега постепенно те идват - засилва се числото на работниците. Трудовият час е една забава - леки занятия, специалности да се учат. - Изтъква се от братята, че сме бедни и средства няма за започване на работа, а братята специалисти работят на чужди капиталисти и ги изсмукват, та не остава време и за духовна работа. Учителят казва: Направете си приятели от богатството на неправдата! Обърнете капиталиста в добър човек и той ще дойде при нас. Обърнете богатия към Господа. Как? - Молете се не просвета да му даде Бог, а кажете; „Дай му Господи една живеница в стомаха, да не яде". Заболее, ще му кажеш: „Ще те излекувам, но готов ли си да служиш на Бога? " - Излъже те като фараона, болестта пак ще дойде. Но да нямаш целта да му вземеш богатството.
към текста >>

78. БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год.

Дошло е времето, когато Божественото, вложено в човека, трябва да се развие.
1930 год 1. Пътят на добрите постижения Беседа пред ръководителите (повикани 43 души) 28 август 1930 год. 4 часа и 30 мин. сутринта, Изгрев Прочете се Евангелие от Иоанна 8 глава от ст. 12 до края. Дошло е времето, когато Божественото, вложено в човека, трябва да се развие. Когато човек развие Божественото в себе си това състояние наричат възмъжаване. Това състояние различно са го определяли в различните епохи. Когато Божественото в човека се събуди, той вече има една връзка с целокупния живот. Такъв човек знае смисъла на физическия, Духовния и Божествения живот. Онзи, който не разбира този процес животът му минава като в мъгла.
към текста >>

Когато човек развие Божественото в себе си това състояние наричат възмъжаване.
Пътят на добрите постижения Беседа пред ръководителите (повикани 43 души) 28 август 1930 год. 4 часа и 30 мин. сутринта, Изгрев Прочете се Евангелие от Иоанна 8 глава от ст. 12 до края. Дошло е времето, когато Божественото, вложено в човека, трябва да се развие. Когато човек развие Божественото в себе си това състояние наричат възмъжаване. Това състояние различно са го определяли в различните епохи. Когато Божественото в човека се събуди, той вече има една връзка с целокупния живот. Такъв човек знае смисъла на физическия, Духовния и Божествения живот. Онзи, който не разбира този процес животът му минава като в мъгла. Човек много пъти идва на земята, живее, заминава, без да знае защо е дошъл.
към текста >>

Когато Божественото в човека се събуди, той вече има една връзка с целокупния живот.
сутринта, Изгрев Прочете се Евангелие от Иоанна 8 глава от ст. 12 до края. Дошло е времето, когато Божественото, вложено в човека, трябва да се развие. Когато човек развие Божественото в себе си това състояние наричат възмъжаване. Това състояние различно са го определяли в различните епохи. Когато Божественото в човека се събуди, той вече има една връзка с целокупния живот. Такъв човек знае смисъла на физическия, Духовния и Божествения живот. Онзи, който не разбира този процес животът му минава като в мъгла. Човек много пъти идва на земята, живее, заминава, без да знае защо е дошъл. Ще събере богатство, някаква слава и всичко това изчезва. Светът всякога претърпява положението на онзи търговец, който е търгувал и е обран от разбойници.
към текста >>

Такъв човек знае смисъла на физическия, Духовния и Божествения живот.
12 до края. Дошло е времето, когато Божественото, вложено в човека, трябва да се развие. Когато човек развие Божественото в себе си това състояние наричат възмъжаване. Това състояние различно са го определяли в различните епохи. Когато Божественото в човека се събуди, той вече има една връзка с целокупния живот. Такъв човек знае смисъла на физическия, Духовния и Божествения живот. Онзи, който не разбира този процес животът му минава като в мъгла. Човек много пъти идва на земята, живее, заминава, без да знае защо е дошъл. Ще събере богатство, някаква слава и всичко това изчезва. Светът всякога претърпява положението на онзи търговец, който е търгувал и е обран от разбойници. Това е сегашното положение на хората.
към текста >>

Човек много пъти идва на земята, живее, заминава, без да знае защо е дошъл.
Когато човек развие Божественото в себе си това състояние наричат възмъжаване. Това състояние различно са го определяли в различните епохи. Когато Божественото в човека се събуди, той вече има една връзка с целокупния живот. Такъв човек знае смисъла на физическия, Духовния и Божествения живот. Онзи, който не разбира този процес животът му минава като в мъгла. Човек много пъти идва на земята, живее, заминава, без да знае защо е дошъл. Ще събере богатство, някаква слава и всичко това изчезва. Светът всякога претърпява положението на онзи търговец, който е търгувал и е обран от разбойници. Това е сегашното положение на хората. За Божествения живот три неща трябва да имате в съображение: Пътят по който вървите, трябва да е верен; условията - трябва да са Божествени и методите - трябва да са Божествени. Когато дойде това съчетание пътят, условията и методите да са добри, тогава всичко може да се постигне.
към текста >>

Та да дадете условия да расте Божественото, което от толкова време е заложено във вас, защото силата в човека е в това.
Когато дойде това съчетание пътят, условията и методите да са добри, тогава всичко може да се постигне. Сега се случва понякога пътят и условията са добри, но методите са човешки и тогава никакво постижение не може да има. Сега на съвременните верующи методи липсват. Ако казваме, че поддържаме Бога, а не вършим Волята Му, нищо не можем да постигнем. Някой път условията може да не са прави, а пътят и методите прави, а някога пътят е крив, а условията и методите прави. Та да дадете условия да расте Божественото, което от толкова време е заложено във вас, защото силата в човека е в това. Докато в него няма съзнание, че в него има Божествено, до тогаз той няма никаква вътрешна връзка; той ще прилича на един лист, капнал от дървото, няма за какво да се държи. У всинца ви имате желание да сторите нещо, да направите нещо. На всяко плодно дърво, цената е плода. Или на всеки скъпоценен камък, цената е в онази кристализация, която има в себе си. Вие ще изучавате новите методи.
към текста >>

Някой път много мъчно е да се обясни това, както е мъчно на един сляп човек да му кажеш, че като дойде светлината, ще вижда.
Вие ще изучавате новите методи. С обикновения живот почти всички сте запознати, няма какво да се учите. Обикновената любов, обикновения живот, няма какво да ги учите, знаете ги, но за Божествения живот има да се учите. Божественото носи онази вътрешна свобода. Тази свобода седи в това, че в душата ви ще проникне една нова светлина, която ще ви даде и един друг мироглед. Някой път много мъчно е да се обясни това, както е мъчно на един сляп човек да му кажеш, че като дойде светлината, ще вижда. Има неща, които виждате, но има неща във вашия мироглед, които са тъмни за вас. Например, ако ви попитам как ще завършите живота си, това за всекиго от вас е тъмно. Трябва да имате онази самоувереност, както онзи търговец, който е кредитиран, има кредит зад себе си. Или като онзи военачалник, който знае, че победата е всякога на страната на разумния човек. Ние сме в света за да извършим волята Божия.
към текста >>

Или като онзи военачалник, който знае, че победата е всякога на страната на разумния човек.
Тази свобода седи в това, че в душата ви ще проникне една нова светлина, която ще ви даде и един друг мироглед. Някой път много мъчно е да се обясни това, както е мъчно на един сляп човек да му кажеш, че като дойде светлината, ще вижда. Има неща, които виждате, но има неща във вашия мироглед, които са тъмни за вас. Например, ако ви попитам как ще завършите живота си, това за всекиго от вас е тъмно. Трябва да имате онази самоувереност, както онзи търговец, който е кредитиран, има кредит зад себе си. Или като онзи военачалник, който знае, че победата е всякога на страната на разумния човек. Ние сме в света за да извършим волята Божия. Този свят е само един предговор, той е като встъпление за друг един свят, който сега се приготовлява, който иде в света. Наричат го новият свят, новото съзнание на хората. Напреднали души от Невидимия свят ще дойдат. Тези, които до сега са управлявали, яли и пили, като едно правителство, което е неспособно да управлява, ще падне.
към текста >>

Някои искат да освободят хората чрез убийства, но чрез това не може да се освободи никога човек.
Ак о искате да знаете сега лошите хора навсякъде са изпоплашени, имат един вътрешен страх. Навсякъде по света сега има един неестествен страх. Никога света не се е намирал в такова неестествено положение. Те искат по някакъв начин да осигурят живота си, по един или друг начин, и за това са жестоки. Та казвам: Сега ще изучавате начините на тази вътрешна борба. Някои искат да освободят хората чрез убийства, но чрез това не може да се освободи никога човек. Истинският път, чрез който може да се освободи човек е по закона на Любовта. А онези крайните елементи, които не разбират Божествените закони искат по физически начин да подобрят света. И в следствие на това стават войните, революциите. Този метод е добър за тях, но за духовните хора с този метод нищо не може да се постигне. Защото властта на духовните хора трябва да бъде отвътре.
към текста >>

Истинският път, чрез който може да се освободи човек е по закона на Любовта.
Навсякъде по света сега има един неестествен страх. Никога света не се е намирал в такова неестествено положение. Те искат по някакъв начин да осигурят живота си, по един или друг начин, и за това са жестоки. Та казвам: Сега ще изучавате начините на тази вътрешна борба. Някои искат да освободят хората чрез убийства, но чрез това не може да се освободи никога човек. Истинският път, чрез който може да се освободи човек е по закона на Любовта. А онези крайните елементи, които не разбират Божествените закони искат по физически начин да подобрят света. И в следствие на това стават войните, революциите. Този метод е добър за тях, но за духовните хора с този метод нищо не може да се постигне. Защото властта на духовните хора трябва да бъде отвътре. Ще дам следното разяснение: Да допуснем, че има цяла армия добре въоръжена, но вие имате в ръцете си изворите и от вас зависи, вие можете да спрете водата на тях; или в ръцете ви е прехраната и може да престанете доставката на храна и армията няма с какво да се поддържа.
към текста >>

Така че на светските хора силата е дадена отвън, а на духовните е дадена отвътре.
А онези крайните елементи, които не разбират Божествените закони искат по физически начин да подобрят света. И в следствие на това стават войните, революциите. Този метод е добър за тях, но за духовните хора с този метод нищо не може да се постигне. Защото властта на духовните хора трябва да бъде отвътре. Ще дам следното разяснение: Да допуснем, че има цяла армия добре въоръжена, но вие имате в ръцете си изворите и от вас зависи, вие можете да спрете водата на тях; или в ръцете ви е прехраната и може да престанете доставката на храна и армията няма с какво да се поддържа. Така че на светските хора силата е дадена отвън, а на духовните е дадена отвътре. От вас зависи. Добрите хора са като отдушници, те са като светлината и са условие, при което другите хора могат да се развиват. Та във всички ви трябва да има една жива вяра, с която можете да опитате доколко можете да служите на Бога. Аз сега желая, този Господ за когото живеете, да оживее във вас, да го познаете. Ако чакате, все ще го познаете някой ден, но Писанието казва: „Някои ще Го видят и ще се зарадват, а някои ще Го видят и ще заплачат".
към текста >>

Например казват: „Да обесим този човек.
" И тогава тази война не щеше да стане. В тази война се опита в какво вярват хората. Христос е почнал отвътре да царува, но във външният свят царува Мойсей. Методите са Мойсееви. Хората искат доброто, но методите им са Мойсееви. Например казват: „Да обесим този човек. Не е хубаво да се обеси, но какво да правим и пак тези лоши хора ще се наплодят, какво да ги правим? " Та целият християнски свят и вие проповядвате и търсите Христа, но прилагате Мойсея. Методите на християнството тепърва трябва да дойдат. Новите схващания трябва да дойдат на мястото на Мойсея, като вътрешен подтик. Методите на Христа, които сега са отвътре, ще действуват и отвън, на мястото на Моисеивите.
към текста >>

Ако 100 души пожелаят един човек да оздравее ще оздравее.
От нашето гледище е много близо, но по човешки погледнато вие ще кажете, че е много дълга работа. Та ще изучавате силата на човешката мисъл. Има един начин, по който мислите на хората могат да се сдружават. Можете да направите опит. Ако съберете 20,30,100 души при един болен и концентрирате мисълта си с едно желание, може да го излекувате. Ако 100 души пожелаят един човек да оздравее ще оздравее. Това го правят сега в Америка. Или някой християнин загази, отнесе се до някои братя. Съберат се стотина братя, помолят се и тръгне работата на този човек. Та колективната мисъл на хората е една сила Божия, с която хората трябва да си помогнат. Та когато ние едновременно действуваме в едно направление към Бога, тогаз няма нещо невъзможно.
към текста >>

Съберат се стотина братя, помолят се и тръгне работата на този човек.
Можете да направите опит. Ако съберете 20,30,100 души при един болен и концентрирате мисълта си с едно желание, може да го излекувате. Ако 100 души пожелаят един човек да оздравее ще оздравее. Това го правят сега в Америка. Или някой християнин загази, отнесе се до някои братя. Съберат се стотина братя, помолят се и тръгне работата на този човек. Та колективната мисъл на хората е една сила Божия, с която хората трябва да си помогнат. Та когато ние едновременно действуваме в едно направление към Бога, тогаз няма нещо невъзможно. Ние трябва да се считаме като органи на Бога и така да работим. Всяко едно желание, което може да се роди във вас е от Бога. Помнете: Всяко добро желание, което може да се роди във вас не е ваше.
към текста >>

Когато отиде човек в лабораторията, трябва да знае в кое шише, кой елемент е и после трябва да знае точно, каква доза да вземе от него.
И от невършенето на волята Божия, не страда Господ, ние страдаме докато се убедим, че пътищата на Бога са опитани и че те са единствените методи, по които може да дойде спасението на света. Аз ще ви дам само някои методи, чрез които да работите. В моите беседи аз съм говорил много работи. Както някои, които са изучавали теоретически химията, изучавали са за кислорода, водорода, но в лабораторията нищо не могат да направят с тях. Трябва опитно да се знаят нещата. Когато отиде човек в лабораторията, трябва да знае в кое шише, кой елемент е и после трябва да знае точно, каква доза да вземе от него. Вие понякога искате да свършите нещо прибързано, искате да кажете някому някоя силна дума: „Ти ще умреш, в ада ще идеш." Така не се проповядва. Даже някои от вас сте пресрочили. Трябваше по- рано да се завземете. И сега не е късно, но ако закъснеете още малко, пресрочване ще има. Та сега трябва да употребявате Божествената мисъл, като едно средство за вътрешна работа или казано на съвременен език, аз ще се постарая да направя една антена да можем да говорим с Невидимия свят.
към текста >>

Няма човек, който да е вървял по Божия път и да не му върви добре.
Можете ли да употребите методите на Божествената Истина? Без колебание! Това, което е казано да се изпълни! Не мислете, че това ще влезе в разрез с вашия живот. Не, вашите работи ще тръгнат и ще се подобрят, десет пъти ще бъдат по-добре отколкото сега. Няма човек, който да е вървял по Божия път и да не му върви добре. Някой ще каже: „Моята работа не върви". Това си има причини. Ако Бог ни поставя на изпитание, на страдание, целта Му е понякога да изпита нашето верую. Някога Бог ще даде богатство и привидно ще го вземе, за да опита-за какво го обичаш, дали за богатството или за същината. Ще кажеш: „Тогаз Господ дал, Господ взел".
към текста >>

Най- трудното, с което човек трябва да се справи, това са неговите убеждения, вярвания.
Трябва да бъдем съвършено свободни. Като ученици ще започнете. Ще започнете с една работа и ще имате печалба. Представете си, че един голям „гешефт" започвате с няколко милиона лева печалба. Външните блага са условията, в които Бог се изявява. Най- трудното, с което човек трябва да се справи, това са неговите убеждения, вярвания. Докато не се уреди вътрешната работа, не може да се уреди външната. Положително нещо човек трябва да има в душата си. Представете си, че търсите имане. Първото нещо е да знаете, че го има; второто нещо е да знаете мястото му; третото нещо е да го извадите, а четвъртото - е да го пренесете. Та вие сте дошли до положението да копаете.
към текста >>

Положително нещо човек трябва да има в душата си.
Ще започнете с една работа и ще имате печалба. Представете си, че един голям „гешефт" започвате с няколко милиона лева печалба. Външните блага са условията, в които Бог се изявява. Най- трудното, с което човек трябва да се справи, това са неговите убеждения, вярвания. Докато не се уреди вътрешната работа, не може да се уреди външната. Положително нещо човек трябва да има в душата си. Представете си, че търсите имане. Първото нещо е да знаете, че го има; второто нещо е да знаете мястото му; третото нещо е да го извадите, а четвъртото - е да го пренесете. Та вие сте дошли до положението да копаете. Духовният живот е истинският. От него зависи физическият живот.
към текста >>

Условията за бъдещото съществувание на човека зависят от Божественият живот, който е в него.
Представете си, че търсите имане. Първото нещо е да знаете, че го има; второто нещо е да знаете мястото му; третото нещо е да го извадите, а четвъртото - е да го пренесете. Та вие сте дошли до положението да копаете. Духовният живот е истинският. От него зависи физическият живот. Условията за бъдещото съществувание на човека зависят от Божественият живот, който е в него. Божественото, то е същественото. И това трябва да се разбере. Когато Божественото в нас е проявено, тогаз всички неща за нас са постижими, тогаз Духовният и физическият живот най-нормално могат да се изразят, а когато Божественото в нас е хилаво изразено, то в духовния ни и физическия живот ще имаме вечно разочарование. Тогаз това няма да става, онова няма да става. Сега вие сте огрухани, по-лесно ще се сварите.
към текста >>

Всеки човек има някакво желание, което поставя в себе си по-високо и от Божественото, от идейното, вследствие на които не може да търпи, не може да издържа, Неговото присъствие.
Но готвачът веднага съзнал грешката си, разкаял се и се изповядал пред Господа: „Прости ми Господи, аз си помислих, че като дойде, ще останеш при мене повече време и яденето ми ще пригори. Дотегна ми този занаят, искам да го напусна. Той не е за мене. Големи пакости ми създаде. Ето с тези тенджери влязох в грях сега". Всеки човек има някакво желание, което поставя в себе си по-високо и от Божественото, от идейното, вследствие на които не може да търпи, не може да издържа, Неговото присъствие. Единствен от всичките само готвачът разрешил правилно въпросът, понеже изповядал грешката си. Вие можете да имате метода на философа, на жреца, на воина, на майката и най-после да имате положението на готвача. Готвачът се изповядва. Християнството всякога започва с изповед. Когато някой дойде да работи за Бога може да каже: „Знание нямам".
към текста >>

Действително има една голяма мъчнотия - да се справи човек с физическите условия на живота.
Християнството всякога започва с изповед. Когато някой дойде да работи за Бога може да каже: „Знание нямам". Друг може да каже: „Мина ми време". Все ще помисли нещо. Защо този философ трябваше да помисли, че дълго ще седи Господ при него и че ще му изсъхне мастилото? Действително има една голяма мъчнотия - да се справи човек с физическите условия на живота. Каквото и да се каже, и Духовният свят, и духовните идеи, и те си имат своите мъчнотии. Представете си, че носите няколкостотин Библии на гърба си, няколкостотин килограма тежи. Макар и да са свещенни, те ще произведат известен ефект, ще ви дотегнат. На вас са дотегнали свещенните идеи. Дотягат, понеже да носиш Библията на гърба си е едно нещо, а да я носиш вътре е друго нещо.
към текста >>

Та човек трябва да прати своите Апостоли на работа.
Ще дам друг пример: Един от европейските крале имал 12 Апостола, направени от злато. Те всеки ден излизали на обяд и се покланяли в двореца. Като станал крал, той ги пратил и всички го попитали какво стана с тях? Той казал:„Пратих ги да проповядват! " Направил ги на пари. Та човек трябва да прати своите Апостоли на работа. Всеки един от вас има по 12 идеи, които му са Апостоли. Бог е Любов и само Божията Любов носи живот! /три пъти/ Бог е Мъдрост и само Божията Мъдрост носи знание! /три пъти/ Бог е Истина и само Божията Истина носи Свобода! /три пъти/ 2.
към текста >>

Главното е опитът, който човек може да направи със своето съзнание.
4 ч. 30 м. с., Изгрева. Тайна молитва. Прочете се първо послание Петрово гл. 2:2-10. Главното е опитът, който човек може да направи със своето съзнание. Законът е: Не ползува онова, което е в хамбаря, но онова, което е в стомаха. Не свещените книги, които са на гърба ти, но Словото, което е в ума ти. Свещените книги, които носиш на гърба си дълго време ще ти дотегнат и ще се откажеш да ги носиш. Божиите желания и нашите желания трябва да се съвпаднат в едно. Онова, което майката и детето желаят то става, а онова което майката не желае, а детето желае то не става.
към текста >>

Слънцето грее, вали, има добри условия, но ако човек не оре, не сее и казва: „Няма защо да работи човек.
Не свещените книги, които са на гърба ти, но Словото, което е в ума ти. Свещените книги, които носиш на гърба си дълго време ще ти дотегнат и ще се откажеш да ги носиш. Божиите желания и нашите желания трябва да се съвпаднат в едно. Онова, което майката и детето желаят то става, а онова което майката не желае, а детето желае то не става. Този закон е верен и в други области. Слънцето грее, вали, има добри условия, но ако човек не оре, не сее и казва: „Няма защо да работи човек. Тази година ще си почивам! " Тогаз нищо не става. А някой път имаш желание, но няма валежи, няма хубаво време. Когато в нас има желание, но условия няма, също нищо не става. Когато желания няма, а условия има, пак нищо не става.
към текста >>

Докато човек желае доброто за себе си, той нарушава Божият закон.
Всичко онова, което бащи и майке вършат, вернолие? -Не е верно. Както хората живеят, постъпките им верни ли са? - Не са верни. Защо? - Защото няма единство между тяхната мисъл и Божията мисъл. Докато човек желае доброто за себе си, той нарушава Божият закон. Защото, ако ръката живее, само за да бъде на нея добре, тогаз какво ще стане с нея? Краката не са здрави, тогаз и на ръцете няма да е добре. Ако очите са здрави, а краката и ръцете не, тогаз какво можеш да постигнеш с очите си? Законът е: Всички органи да бъдат здрави, съзнанието на всички органи трябва да бъде насочено към човека, та когато ти пожелаеш нещо, окото ти, краката ти и всичките ти удове да участвуват в това. Това е здравият човек и той всичко може да направи.
към текста >>

Законът е: Всички органи да бъдат здрави, съзнанието на всички органи трябва да бъде насочено към човека, та когато ти пожелаеш нещо, окото ти, краката ти и всичките ти удове да участвуват в това.
- Защото няма единство между тяхната мисъл и Божията мисъл. Докато човек желае доброто за себе си, той нарушава Божият закон. Защото, ако ръката живее, само за да бъде на нея добре, тогаз какво ще стане с нея? Краката не са здрави, тогаз и на ръцете няма да е добре. Ако очите са здрави, а краката и ръцете не, тогаз какво можеш да постигнеш с очите си? Законът е: Всички органи да бъдат здрави, съзнанието на всички органи трябва да бъде насочено към човека, та когато ти пожелаеш нещо, окото ти, краката ти и всичките ти удове да участвуват в това. Това е здравият човек и той всичко може да направи. Човек носи Божественото в себе си. Животът, който Бог ни е дал е реалното, той е нашият капитал, трябва да го употребим. Не можем да го употребим за себе си. Който го е употребявал изключително за себе си, всякога е претърпявал една вътрешна загуба.
към текста >>

Това е здравият човек и той всичко може да направи.
Докато човек желае доброто за себе си, той нарушава Божият закон. Защото, ако ръката живее, само за да бъде на нея добре, тогаз какво ще стане с нея? Краката не са здрави, тогаз и на ръцете няма да е добре. Ако очите са здрави, а краката и ръцете не, тогаз какво можеш да постигнеш с очите си? Законът е: Всички органи да бъдат здрави, съзнанието на всички органи трябва да бъде насочено към човека, та когато ти пожелаеш нещо, окото ти, краката ти и всичките ти удове да участвуват в това. Това е здравият човек и той всичко може да направи. Човек носи Божественото в себе си. Животът, който Бог ни е дал е реалното, той е нашият капитал, трябва да го употребим. Не можем да го употребим за себе си. Който го е употребявал изключително за себе си, всякога е претърпявал една вътрешна загуба. Живота, който Бог ни е дал, ще употребим за Него, а печалбата която ще имаме, ще употребим за себе си.
към текста >>

Човек носи Божественото в себе си.
Защото, ако ръката живее, само за да бъде на нея добре, тогаз какво ще стане с нея? Краката не са здрави, тогаз и на ръцете няма да е добре. Ако очите са здрави, а краката и ръцете не, тогаз какво можеш да постигнеш с очите си? Законът е: Всички органи да бъдат здрави, съзнанието на всички органи трябва да бъде насочено към човека, та когато ти пожелаеш нещо, окото ти, краката ти и всичките ти удове да участвуват в това. Това е здравият човек и той всичко може да направи. Човек носи Божественото в себе си. Животът, който Бог ни е дал е реалното, той е нашият капитал, трябва да го употребим. Не можем да го употребим за себе си. Който го е употребявал изключително за себе си, всякога е претърпявал една вътрешна загуба. Живота, който Бог ни е дал, ще употребим за Него, а печалбата която ще имаме, ще употребим за себе си. Този закон има еднакво приложение и във физическият и в Духовният, и в Божественият свят.
към текста >>

После този пчелар си казал: „Глупав човек бях аз, трябваше да послушам този човек!
" Тогава му отвърнах, ако иска да си върви по стария начин. Тая година всичките му пчели измряха до една и той си замина за другия свят. И свърши се цаката. Та като дойдат 300 кошера, отдели 30 кошера. Ако не отделиш всичките кошери ще отидат и ти ще отидеш. После този пчелар си казал: „Глупав човек бях аз, трябваше да послушам този човек! " Та и на вас ви казвам: Вие имате по 300 кошера. Всеки от вас ще отдели 30-тях кошера ще отделите и от роевете. Някой може да каже: „Аз не виждам никакъв кошер". Тогаз ще му кажа: Щом не виждаш никакъв кошер, тогаз остави тази работа. Аз виждам на всеки един от вас по 300 кошера, някои ще кажат: „Къде са кошерите?
към текста >>

" Законът е: Това, в което човек вярва от душа и от сърце, то става.
" Та и на вас ви казвам: Вие имате по 300 кошера. Всеки от вас ще отдели 30-тях кошера ще отделите и от роевете. Някой може да каже: „Аз не виждам никакъв кошер". Тогаз ще му кажа: Щом не виждаш никакъв кошер, тогаз остави тази работа. Аз виждам на всеки един от вас по 300 кошера, някои ще кажат: „Къде са кошерите? " Законът е: Това, в което човек вярва от душа и от сърце, то става. От цялата история мога да ви приведа ред примери. Ако проучавате историята ще видите ред примери. Държави са се издигали, после са изчезвали, идвали са до своя край, както римската държава. Като дойде Христос римляните не приложиха римското право, за да освободят Христа от кръста. И с неприлагане на римското право, римската държава какво спечели?
към текста >>

Единственото нещо, което разсипа римската държава, то е, че те не приложиха римските закони на справедливост спрямо един човек.
От цялата история мога да ви приведа ред примери. Ако проучавате историята ще видите ред примери. Държави са се издигали, после са изчезвали, идвали са до своя край, както римската държава. Като дойде Христос римляните не приложиха римското право, за да освободят Христа от кръста. И с неприлагане на римското право, римската държава какво спечели? Единственото нещо, което разсипа римската държава, то е, че те не приложиха римските закони на справедливост спрямо един човек. На някои ще каже: „Беше писано той да умре! " Ако бащата и майката не са живели добре, то е писано децата да страдат, но ако бащата и майката са живели добре, писано е децата да живеят добре. Онова, което ние дълбоко вярваме, то е бащата; онова, което дълбоко чувствуваме, тоемайката. Онова, което ти дълбоко вярваш и дълбоко чувствуваш в душата си, то определя целият ти живот. Целият ти живот се определя от твоята дълбока мисъл и дълбоко чувствувание.
към текста >>

Човек е съставен от милиарди организми.
Ако нямаш тази дълбока мисъл, правата мисъл и дълбоко чувство, ти никога не можеш да влезнеш във връзка с Бога. Твоята права мисъл ще те въведе в Божията права мисъл и твоето дълбоко чувствувание ще те въведе в Божията Любов. Щом се свържеш с Бога тогаз ще имаш пътя и условията и методите, ще имаш всичко. Това значи целият ти организъм да бъде в изправно положение. Във всяка една работа да вземат участие всички органи. Човек е съставен от милиарди организми. Ръката тиежива. Това самилиарди души. Тези души, ако не вземат участие в работата ти заедно с тебе, тя няма да върви. Също така и очите са съставени от милиарди души. Всички тези души трябва да мислят също тъй както ти, а пък всички да мислят както Бога - това има приложение в живота.
към текста >>

Ако отиваш да работиш някъде и сам отиваш, без да си изпратен от Бога, без да имаш връзка с Бога, без да го съзнаваш, тогаз ти си обикновен човек.
", всякога трябва да разбирате под „Аз" Божественото. Защото, ако не разбирате под тази дума Божественото, ще имате всякога неуспех. Когато разбираш Божественото тогаз зад тебе стои то и ти ще имаш сила. Вземете английският посланик, зад него седи английският народ и за това този посланик има власт. Ако той дойде без да е пратен от английският народ, той е обикновен англичанин. Ако отиваш да работиш някъде и сам отиваш, без да си изпратен от Бога, без да имаш връзка с Бога, без да го съзнаваш, тогаз ти си обикновен човек. Иначе Бог работи чрез тебе. Ако човек мисли, че не е пратен и наистина не е пратен, тогаз той е на правата страна. А когато мисли, че не е пратен, а е пратен, той е кривата страна. Там е лошото. Ти казваш: „Нека се намери друг някой да направи това".
към текста >>

Ако човек мисли, че не е пратен и наистина не е пратен, тогаз той е на правата страна.
Когато разбираш Божественото тогаз зад тебе стои то и ти ще имаш сила. Вземете английският посланик, зад него седи английският народ и за това този посланик има власт. Ако той дойде без да е пратен от английският народ, той е обикновен англичанин. Ако отиваш да работиш някъде и сам отиваш, без да си изпратен от Бога, без да имаш връзка с Бога, без да го съзнаваш, тогаз ти си обикновен човек. Иначе Бог работи чрез тебе. Ако човек мисли, че не е пратен и наистина не е пратен, тогаз той е на правата страна. А когато мисли, че не е пратен, а е пратен, той е кривата страна. Там е лошото. Ти казваш: „Нека се намери друг някой да направи това". Кой в дадения случай ще го изпълни? Това се налага от Невидимия свят.
към текста >>

При всяко съмнение в съзнанието, човек има двама господари.
Това се налага от Невидимия свят. Ти го изпълни без никакво противоречие. Всеки, който е изпълнил този закон, глава никога не го е боляло, а всички които не са го изпълнили с десетки години ги е боляло глава. Мнозина от вас имате по двама господари. Аз съм за единството, да има един господар. При всяко съмнение в съзнанието, човек има двама господари. При всяко колебание, при всяка болест човек има двама господари. Там където има единство в мисъл, чувство и действие има един господар, а там където има разногласие, там има двама господари. Някои светски хора мислят, че за да служат на Бога, трябва да напуснат този си живот и да отидат в манастир. Напущането е вътрешно нещо, а не външно. Ти можеш да живееш в най-неблагоприятни условия и да служиш на Бога.
към текста >>

При всяко колебание, при всяка болест човек има двама господари.
Ти го изпълни без никакво противоречие. Всеки, който е изпълнил този закон, глава никога не го е боляло, а всички които не са го изпълнили с десетки години ги е боляло глава. Мнозина от вас имате по двама господари. Аз съм за единството, да има един господар. При всяко съмнение в съзнанието, човек има двама господари. При всяко колебание, при всяка болест човек има двама господари. Там където има единство в мисъл, чувство и действие има един господар, а там където има разногласие, там има двама господари. Някои светски хора мислят, че за да служат на Бога, трябва да напуснат този си живот и да отидат в манастир. Напущането е вътрешно нещо, а не външно. Ти можеш да живееш в най-неблагоприятни условия и да служиш на Бога. Можеш да бъдеш слуга и да служиш на Бога.
към текста >>

Някои светски хора мислят, че за да служат на Бога, трябва да напуснат този си живот и да отидат в манастир.
Мнозина от вас имате по двама господари. Аз съм за единството, да има един господар. При всяко съмнение в съзнанието, човек има двама господари. При всяко колебание, при всяка болест човек има двама господари. Там където има единство в мисъл, чувство и действие има един господар, а там където има разногласие, там има двама господари. Някои светски хора мислят, че за да служат на Бога, трябва да напуснат този си живот и да отидат в манастир. Напущането е вътрешно нещо, а не външно. Ти можеш да живееш в най-неблагоприятни условия и да служиш на Бога. Можеш да бъдеш слуга и да служиш на Бога. А можеш да бъдеш министър, да бъдеш почтен търговец и да не служиш на Бога. Да не се лъжеш, че от условията зависи служенето на Бога.
към текста >>

Най-добре се моли човек, когато е стегнат.
Можеш да бъдеш слуга и да служиш на Бога. А можеш да бъдеш министър, да бъдеш почтен търговец и да не служиш на Бога. Да не се лъжеш, че от условията зависи служенето на Бога. Ако беше така тогава царете щяха да бъдат най-добрите служители на Бога. А за сега най-добрите служители са тези, които се намират при неблагоприятни условия. Най-добре се моли човек, когато е стегнат. Намираш се в трудно положение. Например ти си войник на бойното поле и си ранен. Ти се молиш, но няма никой наоколо. Като се молиш ще усетиш облекчение. Като няма кой да превърже раната Бог ще я превърже.
към текста >>

Умният човек отива там където е водата.
Ако ти не вършиш Волята Божия, Бог няма да те кредитира. Ти като кръшнеш на едно място, това знаят онези Същества, които ръководят животът ти; те не могат да ти дадат вече това доверие, което са имали досега към тебе. И ако изпълниш Волята Божия, навсякъде ще имаш отворени врати, ще те подкрепят отгоре. Ти хлопаш на едно място, на друго място, не те слушат. Когато Бог те благослови хлопнеш на едно място и ти отварят, но трябват знания. Умният човек отива там където е водата. Копае и излиза вода. А глупавият отива на късмет, копае на едно място, на друго място и най-сетне казва: „Тази работа няма да я бъде". Божествените работи са точно определени. В тях няма никакво изключение. Не се става лесно светия.
към текста >>

Под думата „светия" разбирам човек, който разбира живота добре и на физическото поле и в Духовния свят и в Божествения свят.
Копае и излиза вода. А глупавият отива на късмет, копае на едно място, на друго място и най-сетне казва: „Тази работа няма да я бъде". Божествените работи са точно определени. В тях няма никакво изключение. Не се става лесно светия. Под думата „светия" разбирам човек, който разбира живота добре и на физическото поле и в Духовния свят и в Божествения свят. Един светия където и да го турите може да се справи с живота. Той никога не се нагърбва с нещо, което не може да направи. Някои от вас искате да забогатеете и тогаз да служите на Бога. Вашето положение прилича на положението на онзи светия, който искал да се ожени за една непорядъчна жена и тогава да я изправи. Един светия никога няма да се ожени за една непорядъчна жена, за да я избави.
към текста >>

Ако на някой човек Бог му дава една работа и той я дава на тебе, ти не я приемай.
" Бог ти казва ти да я свършиш, ти си най- способният. Ако на друг предадеш той ще тури в джоба си, а ти ще ходиш пак да се мъчиш. Това е едно правило, което за себе си трябва да го имаш. Това, което Бог ни дава то е наше право, никой не може да ни лиши от него. Това което Бог ти дава то е за тебе, а това което Бог не ти дава, не го търси. Ако на някой човек Бог му дава една работа и той я дава на тебе, ти не я приемай. Ще му кажеш: „Тази работа ти ще я свършиш". И твоята работа, която Бог ти дава, не я давай на други. Ако я свършиш тогаз ще имаш дихарма, успех, посвещение. Да не правиш Божията дума на две. Не казвай: „Не е толкоз колкото съм искал".
към текста >>

Човек не трябва да се колебае.
Няма изключение от този закон. И сега всички нещастия в света вървят по пътя на човешкото смаляване, а всички щастия вървят по пътя на Божественото увеличаване. Но разбира се тази е една трудна философия. Това, коетоаз ви говоря зная, че не елесно за приложение. Аз съм правил опити и с най-малките работи, и с големите работи и зная как се прилагат. Човек не трябва да се колебае. Ако човек се поколебае в една Божествена мисъл, могат да му дойдат най-големите нещастия. Когато човек е постоянен в пътя си, той всичко може да превъзмогне. Няма сила, която може да спре Божествените преднамерения, които Бог е турил. Това скоро ще стане, то е въпрос само на време. Ще дойде един ред в света, който ще изненада всички хора в света.
към текста >>

Ако човек се поколебае в една Божествена мисъл, могат да му дойдат най-големите нещастия.
И сега всички нещастия в света вървят по пътя на човешкото смаляване, а всички щастия вървят по пътя на Божественото увеличаване. Но разбира се тази е една трудна философия. Това, коетоаз ви говоря зная, че не елесно за приложение. Аз съм правил опити и с най-малките работи, и с големите работи и зная как се прилагат. Човек не трябва да се колебае. Ако човек се поколебае в една Божествена мисъл, могат да му дойдат най-големите нещастия. Когато човек е постоянен в пътя си, той всичко може да превъзмогне. Няма сила, която може да спре Божествените преднамерения, които Бог е турил. Това скоро ще стане, то е въпрос само на време. Ще дойде един ред в света, който ще изненада всички хора в света. Ще дойде един ред и порядък в света, който ще надмине всички очаквания.
към текста >>

Когато човек е постоянен в пътя си, той всичко може да превъзмогне.
Но разбира се тази е една трудна философия. Това, коетоаз ви говоря зная, че не елесно за приложение. Аз съм правил опити и с най-малките работи, и с големите работи и зная как се прилагат. Човек не трябва да се колебае. Ако човек се поколебае в една Божествена мисъл, могат да му дойдат най-големите нещастия. Когато човек е постоянен в пътя си, той всичко може да превъзмогне. Няма сила, която може да спре Божествените преднамерения, които Бог е турил. Това скоро ще стане, то е въпрос само на време. Ще дойде един ред в света, който ще изненада всички хора в света. Ще дойде един ред и порядък в света, който ще надмине всички очаквания. Като дойде вие ще проверите, че е вярно.
към текста >>

Като срещнеш един човек, ти да го уважаваш и той да те уважава.
Второто положение: Между всинца ви да се създаде една вътрешна хармония, никаква дисхармония (да) не съществува. Някой път гледам за всевъзможни работи се явяват противоречия. Само това може да се приложи, което се добре разбира. Щом криво разбирате, какво ще приложите? Най-първо трябва да имате любов и уважение един към други, каква любов можете да имате. Като срещнеш един човек, ти да го уважаваш и той да те уважава. Всеки да търси доброто у другите. Ако нямаме такова разположение, тогаз не можем да вършим волята Божия. Инак ще искаме да се изиграем един други. А там където се изиграват хората един други, там Бог не взема участие. А не искам вие да бъдете като прости стъкла, а като диаманти, като скъпоценни камъни, които силно пречупват светлината.
към текста >>

Ако прекараме един диамант върху някои човек, който е неразположен, ще му мине неразположението.
Ако нямаме такова разположение, тогаз не можем да вършим волята Божия. Инак ще искаме да се изиграем един други. А там където се изиграват хората един други, там Бог не взема участие. А не искам вие да бъдете като прости стъкла, а като диаманти, като скъпоценни камъни, които силно пречупват светлината. В скъпоценните камъни има нещо, което ги отличава. Ако прекараме един диамант върху някои човек, който е неразположен, ще му мине неразположението. Но ако прекараме върху него едно просто стъкло, то няма да му мине неразположението. В скъпоценните камъни има живот. Та добрият човек има изобилен живот. Добрият трябва да бъде като скъпоценен камък. Желая вие всинца да бъдете като скъпоценни камъни.
към текста >>

Та добрият човек има изобилен живот.
А не искам вие да бъдете като прости стъкла, а като диаманти, като скъпоценни камъни, които силно пречупват светлината. В скъпоценните камъни има нещо, което ги отличава. Ако прекараме един диамант върху някои човек, който е неразположен, ще му мине неразположението. Но ако прекараме върху него едно просто стъкло, то няма да му мине неразположението. В скъпоценните камъни има живот. Та добрият човек има изобилен живот. Добрият трябва да бъде като скъпоценен камък. Желая вие всинца да бъдете като скъпоценни камъни. Да пречупвате Божествената светлина и да имате новото, с което да се отличавате. Има четири вида хора: обикновени, талантливи, гениални и светии. Гениалният човек твори, а светията всичко завършва.
към текста >>

Гениалният човек твори, а светията всичко завършва.
Та добрият човек има изобилен живот. Добрият трябва да бъде като скъпоценен камък. Желая вие всинца да бъдете като скъпоценни камъни. Да пречупвате Божествената светлина и да имате новото, с което да се отличавате. Има четири вида хора: обикновени, талантливи, гениални и светии. Гениалният човек твори, а светията всичко завършва. Не искам да бъдете обикновени. Някои от вас са талантливи. Искам всички да бъдете гениални. Гениалният не иска да върви по отъпкания път. Той е готов за всички жертви, за новото, което му се дава.
към текста >>

Човек който върви по новите пътища ще има повече работа и повече мъчнотии, но ще има и по-големи придобивки.
Някои от вас са талантливи. Искам всички да бъдете гениални. Гениалният не иска да върви по отъпкания път. Той е готов за всички жертви, за новото, което му се дава. Само гениалните хора могат да изпълнят Волята Божия, понеже те вървят по новите пътища. Човек който върви по новите пътища ще има повече работа и повече мъчнотии, но ще има и по-големи придобивки. Когато се намериш в най-трудното място трябва да знаеш, че два човека има в тебе. Ти пожелай и кажи: „Духовният човек или Божественият човек в мене да се прояви! " Дойдеш до едно място, станеш кисел, кажи това и тогаз Божественият човек в тебе ще се прояви. Има една разлика между твоето обикновено и твоето Божествено състояние. Обикновеният човек в тебе ще забърка една каша, че години ще ти завземе да я оправиш, а Божественият човек веднага ще я оправи.
към текста >>

Когато се намериш в най-трудното място трябва да знаеш, че два човека има в тебе.
Искам всички да бъдете гениални. Гениалният не иска да върви по отъпкания път. Той е готов за всички жертви, за новото, което му се дава. Само гениалните хора могат да изпълнят Волята Божия, понеже те вървят по новите пътища. Човек който върви по новите пътища ще има повече работа и повече мъчнотии, но ще има и по-големи придобивки. Когато се намериш в най-трудното място трябва да знаеш, че два човека има в тебе. Ти пожелай и кажи: „Духовният човек или Божественият човек в мене да се прояви! " Дойдеш до едно място, станеш кисел, кажи това и тогаз Божественият човек в тебе ще се прояви. Има една разлика между твоето обикновено и твоето Божествено състояние. Обикновеният човек в тебе ще забърка една каша, че години ще ти завземе да я оправиш, а Божественият човек веднага ще я оправи. И всеки един от вас, оставяйте Божественият човек да работи във вас.
към текста >>

Ти пожелай и кажи: „Духовният човек или Божественият човек в мене да се прояви!
Гениалният не иска да върви по отъпкания път. Той е готов за всички жертви, за новото, което му се дава. Само гениалните хора могат да изпълнят Волята Божия, понеже те вървят по новите пътища. Човек който върви по новите пътища ще има повече работа и повече мъчнотии, но ще има и по-големи придобивки. Когато се намериш в най-трудното място трябва да знаеш, че два човека има в тебе. Ти пожелай и кажи: „Духовният човек или Божественият човек в мене да се прояви! " Дойдеш до едно място, станеш кисел, кажи това и тогаз Божественият човек в тебе ще се прояви. Има една разлика между твоето обикновено и твоето Божествено състояние. Обикновеният човек в тебе ще забърка една каша, че години ще ти завземе да я оправиш, а Божественият човек веднага ще я оправи. И всеки един от вас, оставяйте Божественият човек да работи във вас. Като работят те двамата, това наричам аз работа според Бога.
към текста >>

" Дойдеш до едно място, станеш кисел, кажи това и тогаз Божественият човек в тебе ще се прояви.
Той е готов за всички жертви, за новото, което му се дава. Само гениалните хора могат да изпълнят Волята Божия, понеже те вървят по новите пътища. Човек който върви по новите пътища ще има повече работа и повече мъчнотии, но ще има и по-големи придобивки. Когато се намериш в най-трудното място трябва да знаеш, че два човека има в тебе. Ти пожелай и кажи: „Духовният човек или Божественият човек в мене да се прояви! " Дойдеш до едно място, станеш кисел, кажи това и тогаз Божественият човек в тебе ще се прояви. Има една разлика между твоето обикновено и твоето Божествено състояние. Обикновеният човек в тебе ще забърка една каша, че години ще ти завземе да я оправиш, а Божественият човек веднага ще я оправи. И всеки един от вас, оставяйте Божественият човек да работи във вас. Като работят те двамата, това наричам аз работа според Бога. Тогаз се върши Волята Божия на земята.
към текста >>

Обикновеният човек в тебе ще забърка една каша, че години ще ти завземе да я оправиш, а Божественият човек веднага ще я оправи.
Човек който върви по новите пътища ще има повече работа и повече мъчнотии, но ще има и по-големи придобивки. Когато се намериш в най-трудното място трябва да знаеш, че два човека има в тебе. Ти пожелай и кажи: „Духовният човек или Божественият човек в мене да се прояви! " Дойдеш до едно място, станеш кисел, кажи това и тогаз Божественият човек в тебе ще се прояви. Има една разлика между твоето обикновено и твоето Божествено състояние. Обикновеният човек в тебе ще забърка една каша, че години ще ти завземе да я оправиш, а Божественият човек веднага ще я оправи. И всеки един от вас, оставяйте Божественият човек да работи във вас. Като работят те двамата, това наричам аз работа според Бога. Тогаз се върши Волята Божия на земята. Някои от вас имате опитност. Вие може да познаете кога работи Божественото.
към текста >>

И всеки един от вас, оставяйте Божественият човек да работи във вас.
Когато се намериш в най-трудното място трябва да знаеш, че два човека има в тебе. Ти пожелай и кажи: „Духовният човек или Божественият човек в мене да се прояви! " Дойдеш до едно място, станеш кисел, кажи това и тогаз Божественият човек в тебе ще се прояви. Има една разлика между твоето обикновено и твоето Божествено състояние. Обикновеният човек в тебе ще забърка една каша, че години ще ти завземе да я оправиш, а Божественият човек веднага ще я оправи. И всеки един от вас, оставяйте Божественият човек да работи във вас. Като работят те двамата, това наричам аз работа според Бога. Тогаз се върши Волята Божия на земята. Някои от вас имате опитност. Вие може да познаете кога работи Божественото. Когато работи Божественото в човека има един външен физически белег.
към текста >>

Когато работи Божественото в човека има един външен физически белег.
И всеки един от вас, оставяйте Божественият човек да работи във вас. Като работят те двамата, това наричам аз работа според Бога. Тогаз се върши Волята Божия на земята. Някои от вас имате опитност. Вие може да познаете кога работи Божественото. Когато работи Божественото в човека има един външен физически белег. Да кажем, че отивате при някой човек в града в момента, когато работи в него Божественото, по неговото лице заиграва една хубава усмивка и те посреща разположено. Аз желая първо: Всички да работим за постигането на това добро във вас, което Бог е вложил отначало във вас. Второ: Работата, която Бог ви е дал в този живот желая да я свършите, да не я отлагате, да не кажете: „Като се преродя втори път". За следващите прераждания има друга мисъл. В този си живот свършете си това, което ви е дадено сега да свършите.
към текста >>

Да кажем, че отивате при някой човек в града в момента, когато работи в него Божественото, по неговото лице заиграва една хубава усмивка и те посреща разположено.
Като работят те двамата, това наричам аз работа според Бога. Тогаз се върши Волята Божия на земята. Някои от вас имате опитност. Вие може да познаете кога работи Божественото. Когато работи Божественото в човека има един външен физически белег. Да кажем, че отивате при някой човек в града в момента, когато работи в него Божественото, по неговото лице заиграва една хубава усмивка и те посреща разположено. Аз желая първо: Всички да работим за постигането на това добро във вас, което Бог е вложил отначало във вас. Второ: Работата, която Бог ви е дал в този живот желая да я свършите, да не я отлагате, да не кажете: „Като се преродя втори път". За следващите прераждания има друга мисъл. В този си живот свършете си това, което ви е дадено сега да свършите. А пък за следующия живот има съвсем други задачи.
към текста >>

Ние виждаме човек цял ден оре на нивата, вечерно време е капнал от умора и ляга да си почине.
Още по-трудно е да караш неспособният да учи. А съвсем трудно е да караш куцият да ходи. Вие живеете в материалистичен век на усилена външна дейност, която има връзка почти с животинското царство. Животното докато има нужда ходи, хойка цял ден. Щом се наяде, легне да спи. Ние виждаме човек цял ден оре на нивата, вечерно време е капнал от умора и ляга да си почине. На другия ден пак се връща вечерта и пак ляга, и спи. Питам: От такова състояние какво може да добие човек? Казва се: „Човек трябва да работи", то е изтощение. В работата трябва да има нещо приятно и трябва да съдействува на човека да се развива. А когато при работата всички светли идеи, които имаш за живота изчезнат и казваш: „Всичко е празна работа, в живота никакъв смисъл няма", тогаз питам, каква придобивка имаш?
към текста >>

Питам: От такова състояние какво може да добие човек?
Вие живеете в материалистичен век на усилена външна дейност, която има връзка почти с животинското царство. Животното докато има нужда ходи, хойка цял ден. Щом се наяде, легне да спи. Ние виждаме човек цял ден оре на нивата, вечерно време е капнал от умора и ляга да си почине. На другия ден пак се връща вечерта и пак ляга, и спи. Питам: От такова състояние какво може да добие човек? Казва се: „Човек трябва да работи", то е изтощение. В работата трябва да има нещо приятно и трябва да съдействува на човека да се развива. А когато при работата всички светли идеи, които имаш за живота изчезнат и казваш: „Всичко е празна работа, в живота никакъв смисъл няма", тогаз питам, каква придобивка имаш? Един човек сънувал, че държи кесия, но се събужда и вижда, че държи края на чаршафа. И ние съвременните хора приличаме на този човек.
към текста >>

Казва се: „Човек трябва да работи", то е изтощение.
Животното докато има нужда ходи, хойка цял ден. Щом се наяде, легне да спи. Ние виждаме човек цял ден оре на нивата, вечерно време е капнал от умора и ляга да си почине. На другия ден пак се връща вечерта и пак ляга, и спи. Питам: От такова състояние какво може да добие човек? Казва се: „Човек трябва да работи", то е изтощение. В работата трябва да има нещо приятно и трябва да съдействува на човека да се развива. А когато при работата всички светли идеи, които имаш за живота изчезнат и казваш: „Всичко е празна работа, в живота никакъв смисъл няма", тогаз питам, каква придобивка имаш? Един човек сънувал, че държи кесия, но се събужда и вижда, че държи края на чаршафа. И ние съвременните хора приличаме на този човек. Занимава се някой с вземане и даване и мисли, че е придобил нещо, но нищо не е придобил.
към текста >>

В работата трябва да има нещо приятно и трябва да съдействува на човека да се развива.
Щом се наяде, легне да спи. Ние виждаме човек цял ден оре на нивата, вечерно време е капнал от умора и ляга да си почине. На другия ден пак се връща вечерта и пак ляга, и спи. Питам: От такова състояние какво може да добие човек? Казва се: „Човек трябва да работи", то е изтощение. В работата трябва да има нещо приятно и трябва да съдействува на човека да се развива. А когато при работата всички светли идеи, които имаш за живота изчезнат и казваш: „Всичко е празна работа, в живота никакъв смисъл няма", тогаз питам, каква придобивка имаш? Един човек сънувал, че държи кесия, но се събужда и вижда, че държи края на чаршафа. И ние съвременните хора приличаме на този човек. Занимава се някой с вземане и даване и мисли, че е придобил нещо, но нищо не е придобил. Това е цяла илюзия.
към текста >>

Един човек сънувал, че държи кесия, но се събужда и вижда, че държи края на чаршафа.
На другия ден пак се връща вечерта и пак ляга, и спи. Питам: От такова състояние какво може да добие човек? Казва се: „Човек трябва да работи", то е изтощение. В работата трябва да има нещо приятно и трябва да съдействува на човека да се развива. А когато при работата всички светли идеи, които имаш за живота изчезнат и казваш: „Всичко е празна работа, в живота никакъв смисъл няма", тогаз питам, каква придобивка имаш? Един човек сънувал, че държи кесия, но се събужда и вижда, че държи края на чаршафа. И ние съвременните хора приличаме на този човек. Занимава се някой с вземане и даване и мисли, че е придобил нещо, но нищо не е придобил. Това е цяла илюзия. Страданието не е нищо друго освен процес на отделяне на това, което не е реално. Реално е това, което виждаш и съзнаваш.
към текста >>

И ние съвременните хора приличаме на този човек.
Питам: От такова състояние какво може да добие човек? Казва се: „Човек трябва да работи", то е изтощение. В работата трябва да има нещо приятно и трябва да съдействува на човека да се развива. А когато при работата всички светли идеи, които имаш за живота изчезнат и казваш: „Всичко е празна работа, в живота никакъв смисъл няма", тогаз питам, каква придобивка имаш? Един човек сънувал, че държи кесия, но се събужда и вижда, че държи края на чаршафа. И ние съвременните хора приличаме на този човек. Занимава се някой с вземане и даване и мисли, че е придобил нещо, но нищо не е придобил. Това е цяла илюзия. Страданието не е нищо друго освен процес на отделяне на това, което не е реално. Реално е това, което виждаш и съзнаваш. Когато съзнаваме, но не виждаме, то не е реалното.
към текста >>

Реалността, която задоволява човека трябва да има външен израз.
Страданието не е нищо друго освен процес на отделяне на това, което не е реално. Реално е това, което виждаш и съзнаваш. Когато съзнаваме, но не виждаме, то не е реалното. Когато виждаме, но не съзнаваме вътре и то не е реалното. Та реалноста има външно и вътрешно условие. Реалността, която задоволява човека трябва да има външен израз. Ако не можеш да реализираш една своя мисъл, желание и постъпка тогаз къде е реалното? Ако ти през целия живот ореш и сееш, и нищо не можеш да хапнеш от това, което си орал и сял, тогава защо ти е придобитото? Искаш да добиеш пари, но ако не можеш да ги впрегнеш на някаква работа, защо тиса? Да допуснем, че те направят библиотекар на една библиотека, в която има всички свещени книги, откакто светът се е създал досега, това, което Бог е написал. И ти да кажем през целият си живот ги пренасяш от един долап в друг, изтупваш праха им, но нито една книга не си отворил да прочетеш, тогава какво те ползува това?
към текста >>

Затова виждаме, че когато човек не работи обезсмисля се човешкият живот.
Всякога когато придобиеш колкото и микроскопично да е то, то е една реалност. Ние трябва да се научим да работим, за да се освежим, за да се подмладим. Аз наричам работата процес на подмладяване. Що е работа? - Работата е закон, метод, условие за подмладяване на човешката душа или за осмисляне на човешкия живот. Затова виждаме, че когато човек не работи обезсмисля се човешкият живот. Нашата работа на земята не е работа, но е труд. Ние работим, но губим от силите си, от мислите си - това е изтощение. Трябва да обърнем целия този процес на разбиране в една вътрешна философия да служим на Бога както трябва, както децата слушат с отворени сърца. Да няма нужда да ни доказват съществува ли Бог или не. Когато човек е гладен и му донесат питата при него, има ли нужда той да пита колко тя е голяма, колко тежи, да прави анализ?
към текста >>

Когато човек е гладен и му донесат питата при него, има ли нужда той да пита колко тя е голяма, колко тежи, да прави анализ?
Затова виждаме, че когато човек не работи обезсмисля се човешкият живот. Нашата работа на земята не е работа, но е труд. Ние работим, но губим от силите си, от мислите си - това е изтощение. Трябва да обърнем целия този процес на разбиране в една вътрешна философия да служим на Бога както трябва, както децата слушат с отворени сърца. Да няма нужда да ни доказват съществува ли Бог или не. Когато човек е гладен и му донесат питата при него, има ли нужда той да пита колко тя е голяма, колко тежи, да прави анализ? В дадения случай ти трябва да я разчупиш и колкото питата е по-малка, толкова по-добре е за тебе, защото цялата пита ти не можеш да изядеш наведнъж. Това, което можеш да изядеш, то е важното. След като се наядеш може да разискваш от какво е направена тя. Сега искаме да видим как Господ е създал света и прочее. Но това са второстепенни работи, не са съществени.
към текста >>

Старият човек трябва да се освободи от старостта си.
Да се уясни животът ни. И щом се уясни, тогаз ще дойде онова хубавото, красивото в живота ни. Вие сте в края на този век. Вие сте така да кажем пред зарите на една нова епоха, която носи нещо хубаво в себе си. Трябва да се освободите от стария живот, старите схващания, старите разбирания. Старият човек трябва да се освободи от старостта си. Бедният трябва да се освободи от бедността си. Това е задачата. Тогаз богатият какво трябва да направи? Той трябва да се освободи от богатството си. Да го впрегне на работа.
към текста >>

Ти можеш да се молиш дълго време на Бога - като си се молил 20 години на Бога ще останеш само един религиозен човек.
Има хора, които не разбират този закон и завземат богатството на богатите, а богатите не го дават. Това е тегленето на кесията. Единият казва: „Тази кесия е моя, заради мене". И другият така казва. А като се събудиш ще видиш, че държиш чаршаф. Ти можеш да се молиш дълго време на Бога - като си се молил 20 години на Бога ще останеш само един религиозен човек. Какво ще останеш? - Чаршафът. Не че истината не е там, но има неразбиране. Ако не знаеш как да работиш трябва да умреш. Смъртта, умирането е по причина, че не знаем как да работим.
към текста >>

Под „късмет" аз разбирам, че е заслужено, работил е човекът.
Напуснал и си заминал. Минава след това друг и казва: „Този защо е копал тук? " И копал още една педя и взел имането. Та казвам сега: Бих желал вие да приличате на този последния, да досвършите работата, защото някои са копали, не са досвършили и са казали: „Тая работа няма да я бъде". Българинът казва: „Късмет". Под „късмет" аз разбирам, че е заслужено, работил е човекът. През тая година ще наблюдавате къде са слабите ви страни. Къде е слабо въжето, като войник да видите, къде са слаби позициите. Да укрепите там, където е тънък конеца. Човек трябва да знае къде са слабите му страни, защото неприятелят оттам ще го атакува. Понякога той прави опит и от силната страна, но това е един сондаж, а после атакува откъм слабата страна.
към текста >>

Човек трябва да знае къде са слабите му страни, защото неприятелят оттам ще го атакува.
Българинът казва: „Късмет". Под „късмет" аз разбирам, че е заслужено, работил е човекът. През тая година ще наблюдавате къде са слабите ви страни. Къде е слабо въжето, като войник да видите, къде са слаби позициите. Да укрепите там, където е тънък конеца. Човек трябва да знае къде са слабите му страни, защото неприятелят оттам ще го атакува. Понякога той прави опит и от силната страна, но това е един сондаж, а после атакува откъм слабата страна. И всякога на слабата страна трябва да се държи. На силната страна той прави само маневри. Силните позиции мъчно се превземат, а слабите - всякога се превземат. Сега ходете със същата вяра както са ходили всички от хиляди години.
към текста >>

Човек трябва да се освободи от мисълта, че е нещо, генералът ще хвърли сабята, дрехите си.
И мъдрецът и детето като дойдат да се молят на Бога, все по един и същи начин се молят. Мъдрецът не се моли като мъдрец, а като дете. И детето се моли като дете. Има едно качество на молитвата: там ще имаш качеството на детето, ще вярваш като детето, което отива при майка си и вярва, че тя ще му даде. В молитвата трябва да имаш чистота, смирение. Човек трябва да се освободи от мисълта, че е нещо, генералът ще хвърли сабята, дрехите си. Владиката ще свали короната си и т. н. Те са титли турени отпосле. И светията и той е турил отпосле мисълта, че е светия. След 30 години хората са го произвели светия, но той ще престане да мисли, че е светия. Тридесет години той мисли за Бога и затова е станал светия.
към текста >>

Добрият човек не е безсилен.
Те са титли турени отпосле. И светията и той е турил отпосле мисълта, че е светия. След 30 години хората са го произвели светия, но той ще престане да мисли, че е светия. Тридесет години той мисли за Бога и затова е станал светия. Светията си е светия, но той да не мисли, че е светия, когато отиде при Бога. Добрият човек не е безсилен. Ако ти се намериш на сухо поле и дойде лъв, ако имаш кибрит запали тревата, нищо повече. Лъвът ще побегне като се вдигне огън. Та Невидимият свят по същия начин запалва чергата на лошите хора за да ни избави от тях. Тези страдания в света не са нищо друго освен избавление на добрите хора. Повдигнете си ръката и всеки един от вас да пожелае в душата си нещо за себе си, за своите близки и за който искате.
към текста >>

Ще ги съблече човек.
Сега детските гащи на човечеството стават тесни. Та сегашните начини на управление, на религия и прочие са детински работи, играчки. Никакви стари истини. Те са неразбрани детински работи. Та всичките тези работи ще се изоставят от самосебе си. Ще ги съблече човек. Не че хората не са по-морални, но старите вярвания не могат вече да се държат. Хората търсят нещо по-хубаво. Където и да отидеш сега, хората имат по-добро разбиране, но понеже нямат мярка с която да мерят не знаят как да постъпят. У стари и млади Божествения Дух е разклатил съзнанието им. И всички хора търсят нещо ново навсякъде.
към текста >>

Цял час може да прекара човек, без да е свършил някаква работа, а пък може пет минути да е прекарал и да е свършил работата на цял час.
сутринта, Изгрев Тайната молитва. Казано е: буквата умъртвява, а Духът оживява. Това упражнение, което сега ще правите, /наряда/ не трябва да го направите по буквата: един час по часовник. Под думата „час" се разбира интензивна мисъл. Един час е единица време, когато съзнанието е напълно будно. Цял час може да прекара човек, без да е свършил някаква работа, а пък може пет минути да е прекарал и да е свършил работата на цял час. Зависи от интензивността на работата. Виждам едно препятствие, което можете да срещнете - за вас е много един час размишление. Тогаз вземете 10 мин. в съсредоточение, приготовление: да се молите, да се разположите. След това други 10 мин.
към текста >>

Значи няма да има тогаз тези противоречия, които сега съществуват, това разочарование, безверие, падение на Духа, защото когато човек живее в уредена държава има ли какво да се плаши?
Като мислим за Царството Божие, то ще почне. Трябва да ви държа беседа какво нещо е царството Божие. Като дойде Царството Божие в мене, моите мисли ще се изменят, моето сърце, моето желание, моята воля също ще се изменят. Тогаз и моите постъпки ще се изменят. Тогаз всичко ще се измени. Значи няма да има тогаз тези противоречия, които сега съществуват, това разочарование, безверие, падение на Духа, защото когато човек живее в уредена държава има ли какво да се плаши? В Царството Божие всичко си върви като по часовник. Царството Божие е онова красиво състояние, в което човек ще се освободи от всичките грижи и безпокойства, които сега претърпява. Като мислите сега 10 мин. върху Царството Божие ще кажете: „Какво мисля за Царството Божие! " Като дойде Царството Божие в нас всичко ще ни донесе - мир, радост, спокойствие, раздорите ще престанат, онези, които имат да плащат дългове, ще ги платят; онези, които не могат да се примирят, ще се примирят; онези, които са грешили до тогаз, ще престанат да грешат.
към текста >>

Царството Божие е онова красиво състояние, в което човек ще се освободи от всичките грижи и безпокойства, които сега претърпява.
Като дойде Царството Божие в мене, моите мисли ще се изменят, моето сърце, моето желание, моята воля също ще се изменят. Тогаз и моите постъпки ще се изменят. Тогаз всичко ще се измени. Значи няма да има тогаз тези противоречия, които сега съществуват, това разочарование, безверие, падение на Духа, защото когато човек живее в уредена държава има ли какво да се плаши? В Царството Божие всичко си върви като по часовник. Царството Божие е онова красиво състояние, в което човек ще се освободи от всичките грижи и безпокойства, които сега претърпява. Като мислите сега 10 мин. върху Царството Божие ще кажете: „Какво мисля за Царството Божие! " Като дойде Царството Божие в нас всичко ще ни донесе - мир, радост, спокойствие, раздорите ще престанат, онези, които имат да плащат дългове, ще ги платят; онези, които не могат да се примирят, ще се примирят; онези, които са грешили до тогаз, ще престанат да грешат. Значи у всеки ще има желание да върши волята Божия. Вие правите опити сега.
към текста >>

А ако искаш да си отдъхнеш, има един канал в човека, ще отвориш този канал и като излезнат всичките тези нечистотии, ти ще си отдъхнеш.
Ти не си отговорен, но това показва, че много дупки имаш, през които много посторонни неща влизат в съзнанието ти. Ти ще вземеш мистрията и ще замажеш, ще затулиш тези обезпокоителни дупки. Няма да оставиш нито една, през която да влиза мисъл за жена ти. за децата ти, за коня ти. Ще оставиш само едно място, през което само Божествената светлина да влиза в тебе. А ако искаш да си отдъхнеш, има един канал в човека, ще отвориш този канал и като излезнат всичките тези нечистотии, ти ще си отдъхнеш. Та при първия опит ще видиш дали съзнанието ти е уредено. Прозорците ви още не са отворени. Един час размишление за един светия представлява едно хубаво забавление, едно угощение, един голям царски банкет, гдето е ял и пил по светски казано. Но за един обикновен човек, който не е навикнал да мисли, това е като един кон, който един час е прекарал на празни ясли, без ядене. Да не се роди у вас Дух на нехайство, да не кажете: „Тази работа не мога да направя".
към текста >>

Един час размишление за един светия представлява едно хубаво забавление, едно угощение, един голям царски банкет, гдето е ял и пил по светски казано.
за децата ти, за коня ти. Ще оставиш само едно място, през което само Божествената светлина да влиза в тебе. А ако искаш да си отдъхнеш, има един канал в човека, ще отвориш този канал и като излезнат всичките тези нечистотии, ти ще си отдъхнеш. Та при първия опит ще видиш дали съзнанието ти е уредено. Прозорците ви още не са отворени. Един час размишление за един светия представлява едно хубаво забавление, едно угощение, един голям царски банкет, гдето е ял и пил по светски казано. Но за един обикновен човек, който не е навикнал да мисли, това е като един кон, който един час е прекарал на празни ясли, без ядене. Да не се роди у вас Дух на нехайство, да не кажете: „Тази работа не мога да направя". Вие ще направите 52 опита. Можеш да скъсаш 52 конци - по-добре разкъсай конците и нищо да не направиш, отколкото да се откажеш от работа. По- добре е да тръгнеш по пътя и да вървиш донякъде, макар и че не си достигнал, отколкото да седиш в къщи.
към текста >>

Но за един обикновен човек, който не е навикнал да мисли, това е като един кон, който един час е прекарал на празни ясли, без ядене.
Ще оставиш само едно място, през което само Божествената светлина да влиза в тебе. А ако искаш да си отдъхнеш, има един канал в човека, ще отвориш този канал и като излезнат всичките тези нечистотии, ти ще си отдъхнеш. Та при първия опит ще видиш дали съзнанието ти е уредено. Прозорците ви още не са отворени. Един час размишление за един светия представлява едно хубаво забавление, едно угощение, един голям царски банкет, гдето е ял и пил по светски казано. Но за един обикновен човек, който не е навикнал да мисли, това е като един кон, който един час е прекарал на празни ясли, без ядене. Да не се роди у вас Дух на нехайство, да не кажете: „Тази работа не мога да направя". Вие ще направите 52 опита. Можеш да скъсаш 52 конци - по-добре разкъсай конците и нищо да не направиш, отколкото да се откажеш от работа. По- добре е да тръгнеш по пътя и да вървиш донякъде, макар и че не си достигнал, отколкото да седиш в къщи. По-добре на път отколкото в застой.
към текста >>

Всяка добра мисъл, която човек има представлява едно усилие и един ден, онези, които искат да ви помогнат в онова, което вие сте започнали, те ще го доизкарат.
Да не се роди у вас Дух на нехайство, да не кажете: „Тази работа не мога да направя". Вие ще направите 52 опита. Можеш да скъсаш 52 конци - по-добре разкъсай конците и нищо да не направиш, отколкото да се откажеш от работа. По- добре е да тръгнеш по пътя и да вървиш донякъде, макар и че не си достигнал, отколкото да седиш в къщи. По-добре на път отколкото в застой. Всяка добра мисъл, която човек има представлява едно усилие и един ден, онези, които искат да ви помогнат в онова, което вие сте започнали, те ще го доизкарат. Онези приятели, които ви обичат, те ще дойдат и ще досвършат работата, която сте започнали. Много пъти раницата, която сте взели е тежка. Приятелят ти взема раницата на гърба си, има кола, качи ви и се свърши работата. И така 10 мин. приготовление, 10 мин.
към текста >>

Та с постоянното усилие, което човек може да прави, с разумна дейност ще протече вода.
И праведният, като желае да стане праведен, с мисълта си става праведен. Невежият като ляга и става мисли за знанието, знанието ще дойде. Та мисълта, която постоянно работи ще се реализира и тая мисъл трябва да работи до тогаз, докато се реализира. Прокопавате вада, но остават още 4 пръста земя. Като я прокопаете и нея, щом махнете това малко препятствие, водата ще протече. Та с постоянното усилие, което човек може да прави, с разумна дейност ще протече вода. Тази работа е в една нова насока. В старите работи ние сме вече вещи. Например ако ви дадат 10 торби с английски лири, не един час, но шест часа мисълта ви ще бъде интензивна. На някои от вас, ако дам 10 торби да броите, никой няма да заспи. Мисълта ви ще бъде будна, няма да проявите индеферентност, съзнанието ви ще вземе участие.
към текста >>

Та когато човек се моли има нещо в джоба му.
Бръкнеш в джоба си и видиш 10 лева. Ти по-рано си бъркал и ги е нямало, четири, пет пъти си бъркал. Откъде дойдоха те? Няма никой да е турил тези пари в джоба ти. Ти тогаз се усъмниш, че не си бъркал внимателно. Та когато човек се моли има нещо в джоба му. Докато джобът ти е пълен, ти си осигурен. Всякога когато намираш 10 лева в джоба си ти се радваш, но когато престанеш да намираш 10-тях лева в джоба си, работата е лоша. Тази е една вътрешна мистическа опитност, трябва да я имате. Законите на Духовния свят са други. Пазете се от отрицателна мисъл.
към текста >>

Тогаз човек казва: „Тази работа няма да я бъде".
Всякога когато намираш 10 лева в джоба си ти се радваш, но когато престанеш да намираш 10-тях лева в джоба си, работата е лоша. Тази е една вътрешна мистическа опитност, трябва да я имате. Законите на Духовния свят са други. Пазете се от отрицателна мисъл. Тя е много лоша, ужасна. Тогаз човек казва: „Тази работа няма да я бъде". Един мой познат се простуди, имаше треска. Казвам му: „Употребявай топла вода". Той каза, че употребил, но нямало резултати. В 4-5 часа пил 10 чаши топла вода, друго нещо трябвало. Казах му: Сега вътре в половин час отгоре, в мое присъствие ще изпиеш 5 чаши топла вода.
към текста >>

Когато човек ще направи нещо, той не трябва да разстила времето, а трябва да го съкрати.
Той каза, че употребил, но нямало резултати. В 4-5 часа пил 10 чаши топла вода, друго нещо трябвало. Казах му: Сега вътре в половин час отгоре, в мое присъствие ще изпиеш 5 чаши топла вода. Той ги изпи, веднага се изпоти, преоблече се и оздравя. Иска се един период на усилена дейност. Когато човек ще направи нещо, той не трябва да разстила времето, а трябва да го съкрати. Например, какво ми коствува да направя добро, да дам някому нещо? А пък някой се спира да мисли дали онзи заслужава. Някой си мисли: „Дали ще мога да изпълня Учението? " Няма какво да се спираш на това. Ако не се извършат работите внимателно, ако човек не знае как да постъпва правилно, много пъти ще получава удари, чукове.
към текста >>

Ако не се извършат работите внимателно, ако човек не знае как да постъпва правилно, много пъти ще получава удари, чукове.
Когато човек ще направи нещо, той не трябва да разстила времето, а трябва да го съкрати. Например, какво ми коствува да направя добро, да дам някому нещо? А пък някой се спира да мисли дали онзи заслужава. Някой си мисли: „Дали ще мога да изпълня Учението? " Няма какво да се спираш на това. Ако не се извършат работите внимателно, ако човек не знае как да постъпва правилно, много пъти ще получава удари, чукове. Когато човек спуска чука трябва да бъде внимателен, може да се удари с него в ръката. Или дялаш и при дялането можеш да се удариш. Та човешката мисъл има някой път закон на изплесване. И тогаз можеш да получиш удар и повреда. И чувствата могат да имат такова изплесване.
към текста >>

Когато човек спуска чука трябва да бъде внимателен, може да се удари с него в ръката.
Например, какво ми коствува да направя добро, да дам някому нещо? А пък някой се спира да мисли дали онзи заслужава. Някой си мисли: „Дали ще мога да изпълня Учението? " Няма какво да се спираш на това. Ако не се извършат работите внимателно, ако човек не знае как да постъпва правилно, много пъти ще получава удари, чукове. Когато човек спуска чука трябва да бъде внимателен, може да се удари с него в ръката. Или дялаш и при дялането можеш да се удариш. Та човешката мисъл има някой път закон на изплесване. И тогаз можеш да получиш удар и повреда. И чувствата могат да имат такова изплесване. Сега вие сте в материалния свят при особена обстановка, която трябва да се има предвид.
към текста >>

Живият човек докато се моли, все ще намира в джоба си това, което иска, но престане ли да се моли, и не намира ли в джоба си нищо, работата е лоша.
Като се молите, не знаете как и откъде ще се изпълни молбата ви, а това е реалното. Нямате пари в джоба си - помолите се. Бръкнете в джоба си и намирате 10 лева. Откъде са дошли? - Все отнякъде са дошли. Живият човек докато се моли, все ще намира в джоба си това, което иска, но престане ли да се моли, и не намира ли в джоба си нищо, работата е лоша. На един познат казвам: Пий топла вода, ще се изпотиш, ще се преоблечеш и простудата ти ще мине. Той ми казва: „Пих десет чаши вода, няма полза, друго трябва да правя." Казвам му: Сега в мое присъствие ще пиеш. Той изпи само пет чаши, изпоти се, преоблече се и оздравя. Трябва една интензивна мисъл и ако човек не знае как да постъпва, от Духовния свят много чукове, много удари ще получи. И човешката мисъл има понякога изплескване, измятане и тогава човек вместо да получи нещо, получава обратни удари на своята мисъл.
към текста >>

Трябва една интензивна мисъл и ако човек не знае как да постъпва, от Духовния свят много чукове, много удари ще получи.
- Все отнякъде са дошли. Живият човек докато се моли, все ще намира в джоба си това, което иска, но престане ли да се моли, и не намира ли в джоба си нищо, работата е лоша. На един познат казвам: Пий топла вода, ще се изпотиш, ще се преоблечеш и простудата ти ще мине. Той ми казва: „Пих десет чаши вода, няма полза, друго трябва да правя." Казвам му: Сега в мое присъствие ще пиеш. Той изпи само пет чаши, изпоти се, преоблече се и оздравя. Трябва една интензивна мисъл и ако човек не знае как да постъпва, от Духовния свят много чукове, много удари ще получи. И човешката мисъл има понякога изплескване, измятане и тогава човек вместо да получи нещо, получава обратни удари на своята мисъл. И с чувствата е същото. Зимно време е. Студено ви е, замръзнали сте. Ще се постоплите, ще пиете топла вода, ще се сгреете.
към текста >>

И човешката мисъл има понякога изплескване, измятане и тогава човек вместо да получи нещо, получава обратни удари на своята мисъл.
Живият човек докато се моли, все ще намира в джоба си това, което иска, но престане ли да се моли, и не намира ли в джоба си нищо, работата е лоша. На един познат казвам: Пий топла вода, ще се изпотиш, ще се преоблечеш и простудата ти ще мине. Той ми казва: „Пих десет чаши вода, няма полза, друго трябва да правя." Казвам му: Сега в мое присъствие ще пиеш. Той изпи само пет чаши, изпоти се, преоблече се и оздравя. Трябва една интензивна мисъл и ако човек не знае как да постъпва, от Духовния свят много чукове, много удари ще получи. И човешката мисъл има понякога изплескване, измятане и тогава човек вместо да получи нещо, получава обратни удари на своята мисъл. И с чувствата е същото. Зимно време е. Студено ви е, замръзнали сте. Ще се постоплите, ще пиете топла вода, ще се сгреете. Четенето на Библията - това е греене - това е огнището.
към текста >>

79. 6. ПЕНТОГРАМАТА

Николай Дойнов

Те са изразени символично в ПЕНТОГРАМА, които представлява, човек сразперени ръце и крака.
Те са: 1. АРАРАТ; 2. МОРЕЯ; 3. СИНАЙ с връх ХОРИВ; 4. ТАВОР и 5. ГОЛГОТА. Те са изразени символично в ПЕНТОГРАМА, които представлява, човек сразперени ръце и крака. Той има три кръга, които отговарят на трите категории хора в света, а именно: 1. Външният кръг - отговаря на светските хора. 2. Средният кръг - между самите линии на Пентограма, отговаря на учениците на окултизма, които не са светски, а духовни хора. 3. В третият кръг - „СВЕТАЯ СВЕТИХ" е които отговаря на УЧИТЕЛИТЕ, на ВЕЛИКИТЕ ПОСВЕТЕНИ. Засега може да се говори и то много накратко, само за първият и вторият кръг на Пентограма, т.е.
към текста >>

Външният кръг - отговаря на светските хора. 2.
МОРЕЯ; 3. СИНАЙ с връх ХОРИВ; 4. ТАВОР и 5. ГОЛГОТА. Те са изразени символично в ПЕНТОГРАМА, които представлява, човек сразперени ръце и крака. Той има три кръга, които отговарят на трите категории хора в света, а именно: 1. Външният кръг - отговаря на светските хора. 2. Средният кръг - между самите линии на Пентограма, отговаря на учениците на окултизма, които не са светски, а духовни хора. 3. В третият кръг - „СВЕТАЯ СВЕТИХ" е които отговаря на УЧИТЕЛИТЕ, на ВЕЛИКИТЕ ПОСВЕТЕНИ. Засега може да се говори и то много накратко, само за първият и вторият кръг на Пентограма, т.е. за светските хора и за учениците на окултизма. Двете тези категории хора имат по пет стъпки за повдигане или по пет фази, през които те трябва да минат за да завършат по един цикъл от своето развитие.
към текста >>

Средният кръг - между самите линии на Пентограма, отговаря на учениците на окултизма, които не са светски, а духовни хора. 3.
СИНАЙ с връх ХОРИВ; 4. ТАВОР и 5. ГОЛГОТА. Те са изразени символично в ПЕНТОГРАМА, които представлява, човек сразперени ръце и крака. Той има три кръга, които отговарят на трите категории хора в света, а именно: 1. Външният кръг - отговаря на светските хора. 2. Средният кръг - между самите линии на Пентограма, отговаря на учениците на окултизма, които не са светски, а духовни хора. 3. В третият кръг - „СВЕТАЯ СВЕТИХ" е които отговаря на УЧИТЕЛИТЕ, на ВЕЛИКИТЕ ПОСВЕТЕНИ. Засега може да се говори и то много накратко, само за първият и вторият кръг на Пентограма, т.е. за светските хора и за учениците на окултизма. Двете тези категории хора имат по пет стъпки за повдигане или по пет фази, през които те трябва да минат за да завършат по един цикъл от своето развитие. Светските хора са ония, които признават правото или силата на своите пари, ако са капиталисти, или на своето знание, ако са учени, или на своята власт, ако са държавници.
към текста >>

за светските хора и за учениците на окултизма.
Той има три кръга, които отговарят на трите категории хора в света, а именно: 1. Външният кръг - отговаря на светските хора. 2. Средният кръг - между самите линии на Пентограма, отговаря на учениците на окултизма, които не са светски, а духовни хора. 3. В третият кръг - „СВЕТАЯ СВЕТИХ" е които отговаря на УЧИТЕЛИТЕ, на ВЕЛИКИТЕ ПОСВЕТЕНИ. Засега може да се говори и то много накратко, само за първият и вторият кръг на Пентограма, т.е. за светските хора и за учениците на окултизма. Двете тези категории хора имат по пет стъпки за повдигане или по пет фази, през които те трябва да минат за да завършат по един цикъл от своето развитие. Светските хора са ония, които признават правото или силата на своите пари, ако са капиталисти, или на своето знание, ако са учени, или на своята власт, ако са държавници. Техният живот е едно угнетяване, едно ограничаване на другите, като понякога ги лишават от живота им. Това отношение е най-добре изразено в положението на работниците спрямо капиталистите. Капиталистите, разполагат някъде по Земята с труда и живота на ония, които им са подчинени.
към текста >>

Светските хора са ония, които признават правото или силата на своите пари, ако са капиталисти, или на своето знание, ако са учени, или на своята власт, ако са държавници.
Средният кръг - между самите линии на Пентограма, отговаря на учениците на окултизма, които не са светски, а духовни хора. 3. В третият кръг - „СВЕТАЯ СВЕТИХ" е които отговаря на УЧИТЕЛИТЕ, на ВЕЛИКИТЕ ПОСВЕТЕНИ. Засега може да се говори и то много накратко, само за първият и вторият кръг на Пентограма, т.е. за светските хора и за учениците на окултизма. Двете тези категории хора имат по пет стъпки за повдигане или по пет фази, през които те трябва да минат за да завършат по един цикъл от своето развитие. Светските хора са ония, които признават правото или силата на своите пари, ако са капиталисти, или на своето знание, ако са учени, или на своята власт, ако са държавници. Техният живот е едно угнетяване, едно ограничаване на другите, като понякога ги лишават от живота им. Това отношение е най-добре изразено в положението на работниците спрямо капиталистите. Капиталистите, разполагат някъде по Земята с труда и живота на ония, които им са подчинени. В Пентограма, това е изразено със знака САБЯ. Капиталистите със своите пари, учените със своето знание, държавниците със своята власт, те имат силата в своите ръце.
към текста >>

Само тогава той ще разбере, че е на първото стъпало на пътя, на широкия светски път, а не на духовния път, както може би си е мислил.
На светската власт - САБЯТА, която убива и взема и на духовната власт - СКИПТЪРА, който дава и възкресява. Тези два вида власт се взаимно изключват. Там, където е едната, другата не може да бъде. От това следва, че онзи, който държи сабята, на капиталиста, на учения и на държавника и казва, че служи на БОГА, лъже себе си и другите. Той сам ще се увери в това, когато му отнемат САБЯТА и го поставят на мястото на онези, които са били управлявани със САБЯТА. Само тогава той ще разбере, че е на първото стъпало на пътя, на широкия светски път, а не на духовния път, както може би си е мислил. От този момент, когато вече човек е запалил светлината на своя собствен ум и добива скиптъра на знанието, се завършва първия светски цикъл на неговото развитие. Той влиза във втория кръг - вече духовен. За да стъпи в духовния път на ученичеството или на стръмната пътека, както още я наричат, той трябва да мине - ТЯСНАТА ВРАТА, за която говори Свещеното писание. Преминал през нея, той среща ВЕЛИКИЯТ УЧИТЕЛ ХРИСТОС лице с лице, физически, както е посочено в Пентограма. Оттук нататък, ученикът е в непрекъснато общение с ХРИСТА.
към текста >>

От този момент, когато вече човек е запалил светлината на своя собствен ум и добива скиптъра на знанието, се завършва първия светски цикъл на неговото развитие.
Тези два вида власт се взаимно изключват. Там, където е едната, другата не може да бъде. От това следва, че онзи, който държи сабята, на капиталиста, на учения и на държавника и казва, че служи на БОГА, лъже себе си и другите. Той сам ще се увери в това, когато му отнемат САБЯТА и го поставят на мястото на онези, които са били управлявани със САБЯТА. Само тогава той ще разбере, че е на първото стъпало на пътя, на широкия светски път, а не на духовния път, както може би си е мислил. От този момент, когато вече човек е запалил светлината на своя собствен ум и добива скиптъра на знанието, се завършва първия светски цикъл на неговото развитие. Той влиза във втория кръг - вече духовен. За да стъпи в духовния път на ученичеството или на стръмната пътека, както още я наричат, той трябва да мине - ТЯСНАТА ВРАТА, за която говори Свещеното писание. Преминал през нея, той среща ВЕЛИКИЯТ УЧИТЕЛ ХРИСТОС лице с лице, физически, както е посочено в Пентограма. Оттук нататък, ученикът е в непрекъснато общение с ХРИСТА. И пътя на ученика има вече връзка с ПЕТТЯХ ВЪРХА за които споменах в началото.
към текста >>

С това смирение вече човек напредва бързо по своя духовен път и се възкачва като МОЙСЕЯ на планината СИНАЙ, на върха ХОРИВ, където получава заповедите БОЖИИ.
Тази вяра е символизирана в планината АРАРАТ, на която е спрял Ноевият ковчег. Значи, планината АРАРАТ е онази, здрава канара, която символизира непоклатимата вяра на ученика. В Свещеното писание имаме три образа с такава непоколебима вяра: АВРААМ, ПЕТЪР и РАЗБОЙНИКА НА КРЪСТА. Авраам, които имаше тази вяра се удостои да бъде наречен - ПРИЯТЕЛ НА БОГА. Но това високо положение, вместо да го направи горделив, го направи толкова скромен, щото той не се подвоуми да принесе в жертва сина си, на планината МОРЕЯ. С това смирение вече човек напредва бързо по своя духовен път и се възкачва като МОЙСЕЯ на планината СИНАЙ, на върха ХОРИВ, където получава заповедите БОЖИИ. Когато ги получава човек се преобразява и над него слиза ДУХЪТ - това е планината ТАВОР. Той се преобразява, но това не е още краят. Краят е безсмъртието, но за да го получи, трябва да се отрече от себе си т.е. да умре за света. Христос казва: „Ако не умрете за света нямате живот вечен".
към текста >>

Когато ги получава човек се преобразява и над него слиза ДУХЪТ - това е планината ТАВОР.
Значи, планината АРАРАТ е онази, здрава канара, която символизира непоклатимата вяра на ученика. В Свещеното писание имаме три образа с такава непоколебима вяра: АВРААМ, ПЕТЪР и РАЗБОЙНИКА НА КРЪСТА. Авраам, които имаше тази вяра се удостои да бъде наречен - ПРИЯТЕЛ НА БОГА. Но това високо положение, вместо да го направи горделив, го направи толкова скромен, щото той не се подвоуми да принесе в жертва сина си, на планината МОРЕЯ. С това смирение вече човек напредва бързо по своя духовен път и се възкачва като МОЙСЕЯ на планината СИНАЙ, на върха ХОРИВ, където получава заповедите БОЖИИ. Когато ги получава човек се преобразява и над него слиза ДУХЪТ - това е планината ТАВОР. Той се преобразява, но това не е още краят. Краят е безсмъртието, но за да го получи, трябва да се отрече от себе си т.е. да умре за света. Христос казва: „Ако не умрете за света нямате живот вечен". Но трябва да се знае, че човек умира плътски за всички наслади и удоволствия на светския живот, за да се роди за новия духовен живот.
към текста >>

Но трябва да се знае, че човек умира плътски за всички наслади и удоволствия на светския живот, за да се роди за новия духовен живот.
Когато ги получава човек се преобразява и над него слиза ДУХЪТ - това е планината ТАВОР. Той се преобразява, но това не е още краят. Краят е безсмъртието, но за да го получи, трябва да се отрече от себе си т.е. да умре за света. Христос казва: „Ако не умрете за света нямате живот вечен". Но трябва да се знае, че човек умира плътски за всички наслади и удоволствия на светския живот, за да се роди за новия духовен живот. Това вече „ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ОТ МЪРТВИТЕ", а то става на ГОЛГОТА. И тъй, петте планини: АРАРАТ, МОРЕЯ, СИНАЙ, ТАВОР и ГОЛГОТА, са петте стъпки за навлизането на човешката душа. Те са пет цикли в неговото развитие, които той минава за хиляди, а може и за милиони години, докато завърши своята земна, човешка еволюция. Това са петте посвещения, които чакат всеки окултен ученик, тръгнал по пътя на Христа и ръководен от Него. Всички, които сте чели и постоянно четете окултна литература, знаете за пътя на ученика и за посвещенията.
към текста >>

80. 107. УДАРИТЕ СРЕЩУ БРАТСТВОТО НА ИЗГРЕВА

Николай Дойнов

Място, където човек има желание, да влезне в досег с по-висшето, с едно благоговение, смирение и почитание.
107. УДАРИТЕ СРЕЩУ БРАТСТВОТО НА ИЗГРЕВА Животът на Изгрева, след тъй преживяното през тази година, зимната буря през лятото на Рила 1949 г., тръгна по своя път отново, но започна да се чувствува едно все по-голямо и по-голямо затягане. Салонът ни, където Учителят проведе своята дейност и където сега в същия дух провеждахме, не беше нищо повече от един молитвен дом. Място, където човек има желание, да влезне в досег с по-висшето, с едно благоговение, смирение и почитание. Следователно място за обикновени, делнични изяви там нямаше. Такива едни прояви, накърняват, потъпкват, тези висши чувства и са несъвместими с тази възвишена атмосфера, която цари там. И си спомням. След 9 септември 1944 г., когато Учителя току-що беше се прибрал на Изгрева от Мърчаево, Отечествено-фронтовската организация, с Антов като председател на квартала, разпореждат една вечер в нашият салон да се прожектира филм със сцени от войната. Бях до вратата на салона и разбрах как привържениците на Антов, отидоха да поканят Учителя.
към текста >>

Беше много приятно да го слуша човек.
С един номер на сцената, той искаше да се погаври и осмее говора и начина на обхода на брат Петко Епитропов. Този наш брат много мил и предан на делото, беше висок, строен с голяма и добре оформена глава, с меки черти и брада на лицето. Беше чиновник в застрахователно дружество и като такъв, имаше възможност да обикаля провинцията. Той беше една реална и много полезна връзка, необходима за делото на Учителя всред обществата ни в провинцията. Говореше много сладкодумно, с някакъв напевен отенък, говореше увлекателно и със своята осведоменост приковаваше своите слушатели. Беше много приятно да го слуша човек. Навсякъде из братствата в провинцията го познаваха и уважаваха. Спомням си преди да дойда в София, той дойде в Габрово и гостува у нас. Цяла вечер до късно така сладкодумно и увлекателно говореше, че аз като го слушах останах в захлас. Този брат беше стълба на старейшините братя и знаех, че по уреждане на материалните ни въпроси, особено по време на съборните ни дни, той със своят организаторски талант, умело оправяше всичко. Разбрах също, че Учителя с него се е държал с особено разположение и внимание.
към текста >>

В коя черкова, джамия или кой да е салон на верските общности се правят разни съобщения от съвсем светски характер?
Цяла вечер до късно така сладкодумно и увлекателно говореше, че аз като го слушах останах в захлас. Този брат беше стълба на старейшините братя и знаех, че по уреждане на материалните ни въпроси, особено по време на съборните ни дни, той със своят организаторски талант, умело оправяше всичко. Разбрах също, че Учителя с него се е държал с особено разположение и внимание. Учителят беше разбрал, че ще има такава изява, бурно реагира и ние виждайки намерението на този младеж, отменихме това негово желание. Казваше се Тодор и бе голям комунист. В коя черкова, джамия или кой да е салон на верските общности се правят разни съобщения от съвсем светски характер? В този именно молитвен дом, нашият салон, Антов след изпълнението на установената програма, четене на беседи, молитви, песни дадени от Учителя, става и започва да прави всевъзможни съобщения, наредби на Отечественофронтовската власт, засягащи делничното. Това беше в пълен дисонанс със създадената вече атмосфера. Задачата му явно беше да се потъпче, да се измете това благородно чувство, да се насади и втълпи идеята, че салонът ни не е нищо друго освен партиен клуб. На тази негова проява ние бурно реагирахме, главно аз, като посочвахме, че вън на стената има окачена голяма табла, на която целта е там да се поставят всякакви обяви и съобщения на ОФ власт. Като допълвахме, че всички, които идват тука са грамотни хора и няма да им бъде трудно да разчетат закаченото там.
към текста >>

Антов нарежда, пак разбира се като човек на властта, Просветният съвет да се разтури.
Разписката я имаше, но парите обратно никога не се върнаха и клуб не се направи. Парите изчезнаха по направление. Нашият салон и всички наши имоти, както вече отбелязах, бяха вече конфискувани от властта, по закона за едрата градска собственост и ние бяхме само като наематели. Това разбира се извънредно много улесняваше задачата да се вземе салона ни за клуб. Следващият удар дойде не след много време. Антов нарежда, пак разбира се като човек на властта, Просветният съвет да се разтури. Това дойде като чудовищен трясък върху главите ни. Младите братя и сестри, които очакваха, че ще могат да провеждат един културен, пълен със смисъл и съдържание живот на Изгрева, с беседи, реферати, издаване на списание и книги, бяха попарени като с тежка смъртоносна слана. Пръснаха се унили и разтроени. Така беше приключена прекрасната инициатива на Томалевски и младите братя и сестри. Не закъсня и поредният удар.
към текста >>

Един среден на ръст, възпълничък, с владишка осанка човек.
Каква сериозна работа можеше да свърши тя. Един стар модел малка печатарска машина, която все пак задоволяваше нашите извънредно скромни нужди. Но.... Отпечатването на петдесет томчета лекции и беседи, при крайно ограничените условия, при които се намираха братята Борис, Жечо и Неделчо, нагърбили се с тази важна и отговорна задача, беше съпроводено с изключителни трудности. Липсата на хартия и другите за печат материали се търсеха на свободния пазар и се изкупуваха при най-различни условия и цени, за които не всякога е можела да се издават редовни документи. По това време в братските среди идва някой си Коста Стефанов по професия счетоводител. Един среден на ръст, възпълничък, с владишка осанка човек. Той имаше мек подкупващ глас, когато говореше или както сполучливо някои го определи, като зехтинен тембър. Но всъщност? Този човек преди това е бил в теософското общество и дочух, че там е изиграл една много незавидна роля в ликвидирването на това общество. Как попада в нашето Общество? Това не се разбра, но моето впечатление е, че той е бил изпратен от Партията, за да съдействува за ликвидирането и на нашето общество, защото още при идването си, влиза в много тесен контакт с Антов и Иванов.
към текста >>

Този човек преди това е бил в теософското общество и дочух, че там е изиграл една много незавидна роля в ликвидирването на това общество.
Липсата на хартия и другите за печат материали се търсеха на свободния пазар и се изкупуваха при най-различни условия и цени, за които не всякога е можела да се издават редовни документи. По това време в братските среди идва някой си Коста Стефанов по професия счетоводител. Един среден на ръст, възпълничък, с владишка осанка човек. Той имаше мек подкупващ глас, когато говореше или както сполучливо някои го определи, като зехтинен тембър. Но всъщност? Този човек преди това е бил в теософското общество и дочух, че там е изиграл една много незавидна роля в ликвидирването на това общество. Как попада в нашето Общество? Това не се разбра, но моето впечатление е, че той е бил изпратен от Партията, за да съдействува за ликвидирането и на нашето общество, защото още при идването си, влиза в много тесен контакт с Антов и Иванов. Още повече, че по предложение на Антов и Иванов в Братския съвет него го избират за счетоводител на Братството и като такъв влиза и във финансовия съвет, като измества Жечо Панайотов, а оттам и в Братския съвет. Как останалите членове са се съгласили с тази промяна? Чудно е!
към текста >>

Да се измести старият и предан, крайно «естен като касиер и счетоводител Жечо с някакъв нов човек е голяма -решка, фатална.
Това не се разбра, но моето впечатление е, че той е бил изпратен от Партията, за да съдействува за ликвидирането и на нашето общество, защото още при идването си, влиза в много тесен контакт с Антов и Иванов. Още повече, че по предложение на Антов и Иванов в Братския съвет него го избират за счетоводител на Братството и като такъв влиза и във финансовия съвет, като измества Жечо Панайотов, а оттам и в Братския съвет. Как останалите членове са се съгласили с тази промяна? Чудно е! Не са ли разбирали зад тази промяна пъкленият план, който се крои? Да се измести старият и предан, крайно «естен като касиер и счетоводител Жечо с някакъв нов човек е голяма -решка, фатална. Явно е, че малката пречка, която все пак Жечо е оказвал на останалите двама във финансовият съвет с това се премахва. Това ще -рябва да се приеме като един голям успех на Антов. По това време някъде Манол Иванов умира и във финансовия съвет остават двамата. Защо Б ратският съвет не е избрал нов ч овек на мястото ма Иванов? Предполагам, че Антов в свой интерес не е повдигнал този въпрос и останалите членове от Съвета не са проявили внимание към този пропуск.
към текста >>

81. 23. ВЕЛИКА СЛАВИЯ

Иван Толев

Всичко, което човек мисли, чувствува и върши за добро или за зло, се отразява върху самия него.
Няма същества или действуващи разумни сили, които да се проявяват отделно и самостойно вън от Царството на Духа Божи или да му се противопоставят. Нашата планета Земята е едно живо същество, което е устроено и се развива според точните божествени закони. Умствено здравите хора виждат денонощно, че Бог се проявява в живота на това същество непрекъснато, без никаква измяна. И всички живи организми, които населяват Земята, са подчинени на същите закони. Човешката воля не е в сила да промени нито един от тия основни закони на битието. Всичко, което човек мисли, чувствува и върши за добро или за зло, се отразява върху самия него. Хората отначало още водят борби помежду си. Мирът, завещан от Христа на човечеството, е още един блян. И тия борби нямат за цел общото благо на всички, а само една привилегия на едни в ущърб на други, едни да добруват, а други да робуват. Хората, които по природа са братя, живеят като господари и слуги, като паразити и работници. Няма братство, а, следователно, няма равенство в труда и благата.
към текста >>

Руският народ дълго време бе потискан от една безкрупулна власт, крепена от невежественото и егоистично духовенство, но сега всички сме свидетели, как законът за възмездието се приложи върху потисниците му, били те светски или духовни.
По същия начин сърбите постъпват и спрямо хърватския народ. Даже правата, тържествено признати от договорите за мир, не се дават на завладяните славяни от владетелите-славяни! Така, създадената от векове вражда продължава, като гангренясала рана, да разяжда вътрешно организма на отделните славянски народи. Те са не само разединени, но и неприятелски настроени един против друг, готови да се нахвърлят пак във взаимно-изтребителна война. Това е истинско безумие, което сега изтощава материално всичките славяни, принудени да правят огромни разходи за непроизводителни цели, но то може и да ги погребе окончателно. Руският народ дълго време бе потискан от една безкрупулна власт, крепена от невежественото и егоистично духовенство, но сега всички сме свидетели, как законът за възмездието се приложи върху потисниците му, били те светски или духовни. Тоя пример би трябвало да послужи за ценна поука на управниците и в другите славянски страни. Монархизмът в Русия свърши най-плачевно. Но и духовниците, които преследваха свободната мисъл, като отлъчваха от църквата най-великите представители на тая мисъл, какъвто бе Лев. Н. Толстой, получиха отплатата си. Те, обаче, можеха да избегнат тая своя участ, ако, вместо да поддържат и насърчават режимите на мракобесието, кнута, каторгата, заточението, цензурата и всевъзможните други начини на мъчение и гонение, биха взели страната на народа и биха се застъпили за неговото право да се развива свободно в пътя на истината, любовта и братството.
към текста >>

Защото само любовта е непобедима сила, само тя донася всички блага, само тя възвеличава както отделния човек, така и цял народ.
Минаха също безвъзвратно и времената, когато с оръжие руските или български царе се опитваха да забиват кръста на цариградската „Св. София", а се връщаха оттам с наведени глави и озлобени души. Русия успя дори да превземе Цариград през последната война, но само на книга: подписаният от Великите Сили договор за тая цел остана само един исторически спомен. Всъщност, никога Русия не е имала нужда от Цариград, но тя плати с милиони човешки жертви и милиарди рубли недомислието на тая своя политика. Силата на Русия, а така също и на всички други славянски държави, е в тяхното вътрешно културно развитие, въз основа на закона на л/обовта. Защото само любовта е непобедима сила, само тя донася всички блага, само тя възвеличава както отделния човек, така и цял народ. Нека приложим тоя закон и в отношенията между всичките отделни народи на Велика Славия. Нека направим всичко възможно, за дадоведем до мир, взаимно разбирателство и любов сърбите, българите, хърватите, словенците, чехите, поляците и русите. Обширната територия, която населяват тия братя-славяни, е обща, плодородна, благословена. За всички има достатъчно място за работа и мирен, културен живот. Прочее, долу оръжието\ Никой славянин да не вдигне ръка против брата си славянин!
към текста >>

82. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

Забравя, че човек е активен и култивира в себе си всичките начала на истината, доброто и красотата не по готови форми, а свободно, индивидуално.
Не са ли приложими думите на еп. Викенти Лерински към короната около „Всемирналетопис"? „Всемирната летопис" си поставя невъзможни цели и се стреми да ги постигне с неразумни средства. Тя търси в мира онова, което в него няма, със безразсъдна самонадеяност. Иска да отстрани царящите в мира страдания и скърби, взаимно неразбиране и вражда със „синархията", единственото идеално устройство на общество, народа и човечеството". Забравя, че човек е активен и култивира в себе си всичките начала на истината, доброто и красотата не по готови форми, а свободно, индивидуално. Наслаждението от процеса на това свободно разкриване на силите си му доставя висше щастие. Че той често пада и става, бива в моменти равнодушен към доброто и злото, но върви все напред само с Божия помощ и защото знае, че ни едно от неговите усилия не пропада (фихте) и допринася нещичко за съкрушаването на злото. Освен това отделната личност (микрокосмоса), в която се отражава микрокосмоса, не изчерпва и не запълва живота на обществото, защото последното не е агрегат на отделни единици, а живо цяло.' Капиталните статии във „Всемирна летопис" са резултат от творческата игра на фантазията, която по научна канава създава цветисти модели. „Всемирната летопис" в подобни капитални статии свидетелствува за „мъчното и непосредственото общение с обитателите на невидимия мир". Можеме ли да подкрепиме „Всемирна летопис", като знаем, че всички видения са или лъжа, или визионерство, или двойно зрение, или полусъзнателно действие?
към текста >>

В обсъждането на тези въпроси взе участие не само духовният, но и светският печат.
1923), с. 8 - рубрика „Из печата " „Общ повик за повече морал и възпитание. Християнизиране на народа и младежта." Инициативата на Църквата да се започне християнизиране на младежта и епохалното окръжно на г. министъра на Нар. Просвещение, което дойде да подкрепи хубавата инициатива, дадоха повод да се изнесат в печата ценни мисли по въпроса за духовното състояние на народа и за наложителната нужда, час по-скоро и с всеобщо участие на всички културни фактори в страната, да се започне в широк замах системна християнизаторска работа сред народа, а особено сред учащата се младеж. В обсъждането на тези въпроси взе участие не само духовният, но и светският печат. „Народен страж" (1 .XII. 1923) изнася издаденото по този повод окръжно послание на св. Софийския митрополит, в което се казва: „От все сърце благодарим Богу, че ни снабди с такъв министър на Народното Просвещение, който със своето прозорливо държавничество не само съзна нуждата от религиозно-нравствена просвета на младежта, но искрено заработи за нея и даде на дело своята подкрепа". В. „Съзнание" (9.XI. т.г.), орган на учителския съюз, прави ценна диагноза на моралното съзнание на нашето време и изказва още по-ценни мисли за обрата, който трябва да настъпи. Като подчертава, че само чувственият живот не може да ощастливи човека, че днес всеки се увлича да иска безогледна преценка на всички ценности, казва: „Лозунгът на новото време „знанието е сила" има една празнота, а това е нравственият елемент.
към текста >>

Като подчертава, че само чувственият живот не може да ощастливи човека, че днес всеки се увлича да иска безогледна преценка на всички ценности, казва: „Лозунгът на новото време „знанието е сила" има една празнота, а това е нравственият елемент.
В обсъждането на тези въпроси взе участие не само духовният, но и светският печат. „Народен страж" (1 .XII. 1923) изнася издаденото по този повод окръжно послание на св. Софийския митрополит, в което се казва: „От все сърце благодарим Богу, че ни снабди с такъв министър на Народното Просвещение, който със своето прозорливо държавничество не само съзна нуждата от религиозно-нравствена просвета на младежта, но искрено заработи за нея и даде на дело своята подкрепа". В. „Съзнание" (9.XI. т.г.), орган на учителския съюз, прави ценна диагноза на моралното съзнание на нашето време и изказва още по-ценни мисли за обрата, който трябва да настъпи. Като подчертава, че само чувственият живот не може да ощастливи човека, че днес всеки се увлича да иска безогледна преценка на всички ценности, казва: „Лозунгът на новото време „знанието е сила" има една празнота, а това е нравственият елемент. Днес хората са виртуози на лъжата и кражбата, на интригите, злобата, на измамата и убийствата, а са чужди на ония добродетели, които правят ценен човешкия живот". „Прочее, на нас учителите се пада жребието да пазим подрастващото поколение от заблудите и греха, и да го изведем към нов живот. За тази цел, от самосебе си се разбира, че преди всичко ние трябва да бъдем далеч от заблудите и утопиите, като заглушаваме онова младежко чувство у нас, което ни кара да мислим, че няма Бог, няма по- горна сила от нас; а с Бога е онзи, който се води по законите на Истината". „Трябва да създадем царството Божие на земята по предначертания от Спасителя път". В. „Демокр.
към текста >>

Ако, прочее тая статия е могла да се удостои да бъде поместена в такова солидно английско списание, то вярваме, че всеки разумен човек ще окачестви основателно като голяма и с нищо неоправдана дързост да се счита тя за плод на „болното време, което ни завеща войната".
д-р Ст. Консулов критикува, с недостолепен език и изопачени цитати, една преводна статия в списанието Всемирна Летопис и прави заключения и доноси, въз основа на сведения, черпени от меродавния български вестник „Последня Поща", на който г. професорът, види се е редовен четец. Позволете, Господине Редакторе, да опровергаем, в интереса на истината, неспокойните умувания на „учения" българин, който с една отлична атестация, както за неговия манталитет, така и за неговото душевно равновесие. Въпросната статия за новооткритата органическа сила е преведена от английското списание „The Occult Review", което излиза в Лондон цели 42 години, има милиони души четци и между сътрудниците, на което личат такива знаменитости, като академикът и прочут физик сър Оливър Лодж, парижкият професор д-р Шарл Рише, астрологът Сефариал (д-р Гернолд) и много други видни учени. Ако, прочее тая статия е могла да се удостои да бъде поместена в такова солидно английско списание, то вярваме, че всеки разумен човек ще окачестви основателно като голяма и с нищо неоправдана дързост да се счита тя за плод на „болното време, което ни завеща войната". Нещо повече: „ученият" български критик, комуто, както сам признава, е попаднала някак си само I кн. от г. IV на „Всемирна Летопис", в която е поместена една част от статията, не е дочакал или не е имал възможност да прочете нейния край във II-III книжка, илюстрован със 7 микро-фотографически снимки на опитите, които откривателката г- жа Дикинсън е направила. Ако той бе проучил, доколкото му стигат силите и знанията, и тия данни би ги проверил на опит, може би щеше да си наложи, благоразумно по-голямо въздържание. Сега, обаче, ние се видяхме принудени, поради предизвикателството с тая критика, да поставим българския „учен професор" в заслуженото от него положение: ние се отнесохме веднага до директора на английското списание The Occult Reviev г.
към текста >>

Демократически Сговор, също и хубавите очерци на Прентис Мълфор за окултните сили на човека, някои от които очерки, четири години след излизането им на страниците на Всемирна Летопис, се появиха в отделен сборник, от г-жа Е. Консулова-Вазова.
критикът се отзовава с такова пренебрежение и злоба, трябва само да се забележи, че то излиза от 1919 г. насам, в обем по 3 печатни коли голям формат и с дребен шрифт, дало е много ценен материал за четиво, а г. професорът не е прочел досега нито една от излезлите книжки, при все това седнал да критикува съдържанието му, което не му е известно! Ето ви образец на критика! В това списание са поместени, между другото и редица статии от бележития астроном и психист, Камил фламарион, неодавна починал, и за който се дават отзиви и във в. Демократически Сговор, също и хубавите очерци на Прентис Мълфор за окултните сили на човека, някои от които очерки, четири години след излизането им на страниците на Всемирна Летопис, се появиха в отделен сборник, от г-жа Е. Консулова-Вазова. Нима и те са „резултат на болното време"? В същото списание са поместени много очерки по всички животрепетни научни въпроси, като например по теорията за относителността от проф. Айнщайн, дадени са биографиите, портретите и прегледи на духовно-научната дейност на мнозина окултисти и мистици от най-старо време, и до днес (начиная от Питагора с неговите, *Dans „Occult Review" de janvier, Ralph Shirley consacre en entier son article mensuei (ста тията, преведена от нас- Б. P.) a la recente decouverte faite par M-rs Dickinson, d'une maniere toute fortuite, et qui rappelle a beaucoup d'egards la serie de recherhes entreprises ii у a une vingtaine d 'annees deja par notre compatriote Stephane Leduc. Cette decouverte de M-rs Dickinson eut pour point de depart des recherches sur les huiies vegetates et ies gommes exotiques en vue de reaiiser un nouveiantiseptique.
към текста >>

той публикува една книжка „Човекът за теософията и за науката".
училище 11. Проф. Стефан Консулов срещу теософите и сп. „Всемирна Летопис" Атаките на проф. Консулов срещу окултизма, срещу теософията и списание „Всемирна летопис продължават. През 1926 г. той публикува една книжка „Човекът за теософията и за науката". София, 1926 (печ. Художник.) Тук поместваме последните страници от тази книжка от стр. 81 и 89, за да се види за какво става реч и дума. „Една епидемия на теософски мистицизъм може да обхване даден народ също така, както и отделна личност, когато тежко общонародно изпитание е раздрусало психиката на масите, без да имаме още на лице признаците на масово израждане. Точно това преживяваме ние днес.
към текста >>

Но може да се възрази, че всеки човек има право да изповядва убеждения, каквито намери за добре.
Това става за нас страшно, когато си спомним, че теософите - разните им крила - са успели вече да се вмъкнат и в армията, опората на нацията. Към положителните науки теософията има едно отрицателно становище, макар че постоянно злоупотребява с думата „наука". Положителната наука е пълно отрицание на теософския мистицизъм. Затова и целият културен прогрес, основата на който са положителните науки, става постепенно чужд за молепсаните от мистицизма. За държавата, за нацията увлечените от мистицизма са загубена част от народа. Но може да се възрази, че всеки човек има право да изповядва убеждения, каквито намери за добре. Това е вярно и заради това не може да се търси някаква отговорност от онези, които са били заразени от мистичната епидемия. Вярно е обаче, още едно: че нацията, държавата не може да позволи на известни хора да правят за себе си професия от това, да сеят заразата, която подкопава силите на нацията. Това е вече престъпление. А тази дейност на водачите, като тяхна професия отива твърде далече. Те създават у нас една системна организация за събаряне устоите на обществото.
към текста >>

Неговата колосална „научна" лъжа, че душата не съществувала в човека, а последният бил само едно тяло, със смъртта на което всичко се свършвало, биде опровергната от всички, които се занимават с духовни въпроси, и посрещната изобщо със състрадателна насмешка от цялото здравомислещо общество.
7 (V. 1926), с. 166. - рубрика Вести „Научните" глупости на професора д-р Ст. Консулов, изказани чрез подлистници във в. „Слово" и сказки в университета, предизвикаха върху него един ураганен огън от всички страни, под който той напълно и безславно капитулира. Неговата колосална „научна" лъжа, че душата не съществувала в човека, а последният бил само едно тяло, със смъртта на което всичко се свършвало, биде опровергната от всички, които се занимават с духовни въпроси, и посрещната изобщо със състрадателна насмешка от цялото здравомислещо общество. Издигнаха се даже гласове в печата да се уволни този професор, който не знае какво говори или умишлено проповядва атеизъм от самата университетска катедра. Уплашен от тая възможност, резулта от неговите дръзки кощунства с научните и духовни истини, г-н професорът бие вече отбой и моли да се тури крайна тия разисквания: в един подлистник на поменатия вестник, под заглавие: „Наука, религия и теософски мистицизъм" (колко ли вида мистицизъм има, според г. професора? - Р)., той съобщава, че „тези дни" щял да тури под печат една своя книга, в която щял да разгледа „обстойно" повдигнатите въпроси. Какво ще бъде това „обстойно разглеждане" може да се заключи и от досегашните семковщини в написаните от него подлистници по същите въпроси. Ние не се съмняваме, че той ще се омотае още по-жалко в новата си книга и не само няма да постигне целта си - да тури точка на предизвиканата от него разправия - но ще привлече нови съкрушителни удари върху себе си.
към текста >>

Неразбирането на тази проста истина..." „Най-съвършената форма на религията - християнството почива върху религиозното чувство на човека..." „Ако преди две хиляди години (т.е.
Уплашен от тая възможност, резулта от неговите дръзки кощунства с научните и духовни истини, г-н професорът бие вече отбой и моли да се тури крайна тия разисквания: в един подлистник на поменатия вестник, под заглавие: „Наука, религия и теософски мистицизъм" (колко ли вида мистицизъм има, според г. професора? - Р)., той съобщава, че „тези дни" щял да тури под печат една своя книга, в която щял да разгледа „обстойно" повдигнатите въпроси. Какво ще бъде това „обстойно разглеждане" може да се заключи и от досегашните семковщини в написаните от него подлистници по същите въпроси. Ние не се съмняваме, че той ще се омотае още по-жалко в новата си книга и не само няма да постигне целта си - да тури точка на предизвиканата от него разправия - но ще привлече нови съкрушителни удари върху себе си. „Дала баба петаче, за да се хване на хорото, но и десет пари да даде, не може да се отпусне"... Ивелеученият професор, след като се заяде най-напред с нашето списание, ще трябва да плати и последния си кодрант... А че действително тоя български „учен" пише семковски глупости, може всеки да се увери от следните цитати: „Всяка една проява на енергия, например, движението на тялото или работата на нервната система, означава разходване на енергия, която се е взела от нейде (!?), тя не може да дойде от една нематериална същност, която не съдържа (?) в себе си енергия..." „В най ново време хората изучават чисто научно процентите на живота... " Науката свършва там, дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката. Неразбирането на тази проста истина..." „Най-съвършената форма на религията - християнството почива върху религиозното чувство на човека..." „Ако преди две хиляди години (т.е. във времето на Христа - Б.Р.) днешната наука (т.е. „науката" на проф. д-р Ст. Консулов - Б.Р.) беше проникнала във всички слоеве на обществото, сигурно и формата на християнското учение би била по-друга../ „Със своето природно средство за познание - разума - човекът може да прозре само отчасти в битието, този кръг (?) на познанието се разширява с еволюцията (?) на човешкия разум.. (Извадки от в-к „Слово", бр. 1174 и 1190 от т.г.) Можем да направим още много подобни цитати, ако не скъпяхме мястото в списанието си.
към текста >>

Консулов - Б.Р.) беше проникнала във всички слоеве на обществото, сигурно и формата на християнското учение би била по-друга../ „Със своето природно средство за познание - разума - човекът може да прозре само отчасти в битието, този кръг (?) на познанието се разширява с еволюцията (?) на човешкия разум.. (Извадки от в-к „Слово", бр.
„Дала баба петаче, за да се хване на хорото, но и десет пари да даде, не може да се отпусне"... Ивелеученият професор, след като се заяде най-напред с нашето списание, ще трябва да плати и последния си кодрант... А че действително тоя български „учен" пише семковски глупости, може всеки да се увери от следните цитати: „Всяка една проява на енергия, например, движението на тялото или работата на нервната система, означава разходване на енергия, която се е взела от нейде (!?), тя не може да дойде от една нематериална същност, която не съдържа (?) в себе си енергия..." „В най ново време хората изучават чисто научно процентите на живота... " Науката свършва там, дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката. Неразбирането на тази проста истина..." „Най-съвършената форма на религията - християнството почива върху религиозното чувство на човека..." „Ако преди две хиляди години (т.е. във времето на Христа - Б.Р.) днешната наука (т.е. „науката" на проф. д-р Ст. Консулов - Б.Р.) беше проникнала във всички слоеве на обществото, сигурно и формата на християнското учение би била по-друга../ „Със своето природно средство за познание - разума - човекът може да прозре само отчасти в битието, този кръг (?) на познанието се разширява с еволюцията (?) на човешкия разум.. (Извадки от в-к „Слово", бр. 1174 и 1190 от т.г.) Можем да направим още много подобни цитати, ако не скъпяхме мястото в списанието си. Но горните са достатъчни, за да се види, че въпросният професор не само съвсем се е объркал в своите твърдения, основани на една лъжа, но и е дал доказателства, че той не знае нито що е наука, нито що е религия, нито що е християнско учение. Най-сетне, той се осмелява да заяви на всеуслишание, че ако би бил жив във времето на Христа и би писал сегашните си подлистници и би държал сегашните си сказки, Христос щял да се види в чудо и без друго щял да измени „формата" на своето учение! Нещастен университет с такива професори!... 13. „Наука, религия и теософски мистицизъм" статия на д-р Ст.
към текста >>

Същността на човека от научно гледище Съвсем инцидентно се разви напоследък един научен спор, по който продължава да се пише от много страни.
Консулов „Слово", Г. V, бр. 1174 (7. V. 1926), с. 2 - рубрика Научна седмица I. Същността на човека от научно гледище Съвсем инцидентно се разви напоследък един научен спор, по който продължава да се пише от много страни. Понеже въпросът е твърде интересен, добре би било той всестранно да се осветли, а не да се спекулира с него, както правят някои. В един цикъл сказки на теософското общество се изнасяше гледището на тези учения по въпроса за същината на човека, душата, смъртта. Нищо лошо в това: нека хората чуят и мнения различни от тези на положителната наука. Лошото беше другаде: за да се печелят партизани на теософията и противници на положителната наука, последната бе представена в една невярна, карикатурна форма. Каза се например, че според биологията излизало, че колко по-тежък бил човек, толкова по-умен трябвало той да бъде, тъй като за биологията мисълта, душата зависели от плътта.
към текста >>

В един цикъл сказки на теософското общество се изнасяше гледището на тези учения по въпроса за същината на човека, душата, смъртта.
1174 (7. V. 1926), с. 2 - рубрика Научна седмица I. Същността на човека от научно гледище Съвсем инцидентно се разви напоследък един научен спор, по който продължава да се пише от много страни. Понеже въпросът е твърде интересен, добре би било той всестранно да се осветли, а не да се спекулира с него, както правят някои. В един цикъл сказки на теософското общество се изнасяше гледището на тези учения по въпроса за същината на човека, душата, смъртта. Нищо лошо в това: нека хората чуят и мнения различни от тези на положителната наука. Лошото беше другаде: за да се печелят партизани на теософията и противници на положителната наука, последната бе представена в една невярна, карикатурна форма. Каза се например, че според биологията излизало, че колко по-тежък бил човек, толкова по-умен трябвало той да бъде, тъй като за биологията мисълта, душата зависели от плътта. Подобен абсурд никой биолог в света никога не е казвал. С какво мислят г-да теософите не зная, но биолозите не мислят с месото си.
към текста >>

Каза се например, че според биологията излизало, че колко по-тежък бил човек, толкова по-умен трябвало той да бъде, тъй като за биологията мисълта, душата зависели от плътта.
Същността на човека от научно гледище Съвсем инцидентно се разви напоследък един научен спор, по който продължава да се пише от много страни. Понеже въпросът е твърде интересен, добре би било той всестранно да се осветли, а не да се спекулира с него, както правят някои. В един цикъл сказки на теософското общество се изнасяше гледището на тези учения по въпроса за същината на човека, душата, смъртта. Нищо лошо в това: нека хората чуят и мнения различни от тези на положителната наука. Лошото беше другаде: за да се печелят партизани на теософията и противници на положителната наука, последната бе представена в една невярна, карикатурна форма. Каза се например, че според биологията излизало, че колко по-тежък бил човек, толкова по-умен трябвало той да бъде, тъй като за биологията мисълта, душата зависели от плътта. Подобен абсурд никой биолог в света никога не е казвал. С какво мислят г-да теософите не зная, но биолозите не мислят с месото си. Истинското гледище на биологията по въпроса за същината на човека и душата аз изложих в две публични лекции, и то се свежда към следното. Човек е най-висшето, най-съвършеното творение на майка- природа, създадено по нейните закони, подчинено на тях, както е подчинено там и всичко живо на земята. Човек не представлява никакво противоречие на природните закони, както твърдят теософите.
към текста >>

Истинското гледище на биологията по въпроса за същината на човека и душата аз изложих в две публични лекции, и то се свежда към следното.
Нищо лошо в това: нека хората чуят и мнения различни от тези на положителната наука. Лошото беше другаде: за да се печелят партизани на теософията и противници на положителната наука, последната бе представена в една невярна, карикатурна форма. Каза се например, че според биологията излизало, че колко по-тежък бил човек, толкова по-умен трябвало той да бъде, тъй като за биологията мисълта, душата зависели от плътта. Подобен абсурд никой биолог в света никога не е казвал. С какво мислят г-да теософите не зная, но биолозите не мислят с месото си. Истинското гледище на биологията по въпроса за същината на човека и душата аз изложих в две публични лекции, и то се свежда към следното. Човек е най-висшето, най-съвършеното творение на майка- природа, създадено по нейните закони, подчинено на тях, както е подчинено там и всичко живо на земята. Човек не представлява никакво противоречие на природните закони, както твърдят теософите. Положителната наука не може да допусне съществуването на двете същности в човека тъй, както ги разбират те. Според тях душата е една нематериална същност, която движи материалния организъм, дава проявите на живота. Това представлява едно грубо противоречие със закона за съхранение на енергията: всяка една проява на енергия, например движението на тялото или работата на нервната система, означава разходване на енергия, която се е взела от нейде, тя не може да дойде от една нематериална същност, която не съдържа в себе си енергия, не разходва такава.
към текста >>

Човек е най-висшето, най-съвършеното творение на майка- природа, създадено по нейните закони, подчинено на тях, както е подчинено там и всичко живо на земята.
Лошото беше другаде: за да се печелят партизани на теософията и противници на положителната наука, последната бе представена в една невярна, карикатурна форма. Каза се например, че според биологията излизало, че колко по-тежък бил човек, толкова по-умен трябвало той да бъде, тъй като за биологията мисълта, душата зависели от плътта. Подобен абсурд никой биолог в света никога не е казвал. С какво мислят г-да теософите не зная, но биолозите не мислят с месото си. Истинското гледище на биологията по въпроса за същината на човека и душата аз изложих в две публични лекции, и то се свежда към следното. Човек е най-висшето, най-съвършеното творение на майка- природа, създадено по нейните закони, подчинено на тях, както е подчинено там и всичко живо на земята. Човек не представлява никакво противоречие на природните закони, както твърдят теософите. Положителната наука не може да допусне съществуването на двете същности в човека тъй, както ги разбират те. Според тях душата е една нематериална същност, която движи материалния организъм, дава проявите на живота. Това представлява едно грубо противоречие със закона за съхранение на енергията: всяка една проява на енергия, например движението на тялото или работата на нервната система, означава разходване на енергия, която се е взела от нейде, тя не може да дойде от една нематериална същност, която не съдържа в себе си енергия, не разходва такава. И във философските схващания за душата като нематериална същност, както бе това на Канта, отдавна вече не се поддържат.
към текста >>

Човек не представлява никакво противоречие на природните закони, както твърдят теософите.
Каза се например, че според биологията излизало, че колко по-тежък бил човек, толкова по-умен трябвало той да бъде, тъй като за биологията мисълта, душата зависели от плътта. Подобен абсурд никой биолог в света никога не е казвал. С какво мислят г-да теософите не зная, но биолозите не мислят с месото си. Истинското гледище на биологията по въпроса за същината на човека и душата аз изложих в две публични лекции, и то се свежда към следното. Човек е най-висшето, най-съвършеното творение на майка- природа, създадено по нейните закони, подчинено на тях, както е подчинено там и всичко живо на земята. Човек не представлява никакво противоречие на природните закони, както твърдят теософите. Положителната наука не може да допусне съществуването на двете същности в човека тъй, както ги разбират те. Според тях душата е една нематериална същност, която движи материалния организъм, дава проявите на живота. Това представлява едно грубо противоречие със закона за съхранение на енергията: всяка една проява на енергия, например движението на тялото или работата на нервната система, означава разходване на енергия, която се е взела от нейде, тя не може да дойде от една нематериална същност, която не съдържа в себе си енергия, не разходва такава. И във философските схващания за душата като нематериална същност, както бе това на Канта, отдавна вече не се поддържат. Опитът пък на Спенсера да представи душата, отделно от тялото като вече една материална същност чрез субстанциалната теория за душата, не доведе до желаните резултати.
към текста >>

Положителната наука не може да допусне съществуването на двете същности в човека тъй, както ги разбират те.
Подобен абсурд никой биолог в света никога не е казвал. С какво мислят г-да теософите не зная, но биолозите не мислят с месото си. Истинското гледище на биологията по въпроса за същината на човека и душата аз изложих в две публични лекции, и то се свежда към следното. Човек е най-висшето, най-съвършеното творение на майка- природа, създадено по нейните закони, подчинено на тях, както е подчинено там и всичко живо на земята. Човек не представлява никакво противоречие на природните закони, както твърдят теософите. Положителната наука не може да допусне съществуването на двете същности в човека тъй, както ги разбират те. Според тях душата е една нематериална същност, която движи материалния организъм, дава проявите на живота. Това представлява едно грубо противоречие със закона за съхранение на енергията: всяка една проява на енергия, например движението на тялото или работата на нервната система, означава разходване на енергия, която се е взела от нейде, тя не може да дойде от една нематериална същност, която не съдържа в себе си енергия, не разходва такава. И във философските схващания за душата като нематериална същност, както бе това на Канта, отдавна вече не се поддържат. Опитът пък на Спенсера да представи душата, отделно от тялото като вече една материална същност чрез субстанциалната теория за душата, не доведе до желаните резултати. Върнахме се към допущането на специална енергия, специална сила - жизнената сила (vis vitalis)* - едно направление в биологията, което бе на мода преди няколко века.
към текста >>

Природата край нас не познава, след много хиляди години човек ще има навярно много по-силен ум от нашия ще проникне с други средства още по-далеч от нас в безкрайността на непознатото.
Вярно е, че ние сме още далеч от положението да знаем всички подробности в извършването на душевните процеси, ние постепенно правим завоевания в тази посока. Намесването, обаче, в случая на ненаучни хипотези, с нищо няма да допринесе за напредъка на човешката мисъл, напротив, ще бъде вредно, защото ще ни отклони от правия път на системното откриване на непознатото. Биологията ни казва и друго. Нашият ум, като средство на познанието, е резултат на едно постепенно усъвършенствуване. Нашите прадеди не са могли да проникнат в битието тъй далече като нас. Природата край нас не познава, след много хиляди години човек ще има навярно много по-силен ум от нашия ще проникне с други средства още по-далеч от нас в безкрайността на непознатото. Както предисторичния човек не е могъл да има идея за дълбочината на нашата, съвременна мисъл, така и ние днес не можем да си представим онези хоризонти, които ще се открият пред тези за нас свръхчовеци. Днес ние можем само отчасти да провиждаме някои етапи, през които ще мине навярно човек при усъвършенствуването на своя мисловен апарат: днешната биология вече повдига завесата на явленията, на тъй наречените „скрити сили": телепатията, например, изглежда, че ще влезе напълно в кръга на експерименталното изследване. При една по-висша форма на съвършенство в бъдещия мисловен апарат на човека може би и телепатията и други още съвсем непонятни днес за нас явления на духовния живот, ще станат най-обикновени прояви. За животинските ни прадеди не е съществувал още въпрос за битието. Когато майката-природа е издигнала достатъчно човешкия ум, у него за първи път блясва мисълта за същността на битието, за смъртта, за задгробното.
към текста >>

Както предисторичния човек не е могъл да има идея за дълбочината на нашата, съвременна мисъл, така и ние днес не можем да си представим онези хоризонти, които ще се открият пред тези за нас свръхчовеци.
Намесването, обаче, в случая на ненаучни хипотези, с нищо няма да допринесе за напредъка на човешката мисъл, напротив, ще бъде вредно, защото ще ни отклони от правия път на системното откриване на непознатото. Биологията ни казва и друго. Нашият ум, като средство на познанието, е резултат на едно постепенно усъвършенствуване. Нашите прадеди не са могли да проникнат в битието тъй далече като нас. Природата край нас не познава, след много хиляди години човек ще има навярно много по-силен ум от нашия ще проникне с други средства още по-далеч от нас в безкрайността на непознатото. Както предисторичния човек не е могъл да има идея за дълбочината на нашата, съвременна мисъл, така и ние днес не можем да си представим онези хоризонти, които ще се открият пред тези за нас свръхчовеци. Днес ние можем само отчасти да провиждаме някои етапи, през които ще мине навярно човек при усъвършенствуването на своя мисловен апарат: днешната биология вече повдига завесата на явленията, на тъй наречените „скрити сили": телепатията, например, изглежда, че ще влезе напълно в кръга на експерименталното изследване. При една по-висша форма на съвършенство в бъдещия мисловен апарат на човека може би и телепатията и други още съвсем непонятни днес за нас явления на духовния живот, ще станат най-обикновени прояви. За животинските ни прадеди не е съществувал още въпрос за битието. Когато майката-природа е издигнала достатъчно човешкия ум, у него за първи път блясва мисълта за същността на битието, за смъртта, за задгробното. В зависимост оттова, до каква степен на съвършенство ни е довела природата в дадена епоха, ние виждаме да се разширява нашия кръг на познанието, но кръгът си винаги остава.
към текста >>

Днес ние можем само отчасти да провиждаме някои етапи, през които ще мине навярно човек при усъвършенствуването на своя мисловен апарат: днешната биология вече повдига завесата на явленията, на тъй наречените „скрити сили": телепатията, например, изглежда, че ще влезе напълно в кръга на експерименталното изследване.
Биологията ни казва и друго. Нашият ум, като средство на познанието, е резултат на едно постепенно усъвършенствуване. Нашите прадеди не са могли да проникнат в битието тъй далече като нас. Природата край нас не познава, след много хиляди години човек ще има навярно много по-силен ум от нашия ще проникне с други средства още по-далеч от нас в безкрайността на непознатото. Както предисторичния човек не е могъл да има идея за дълбочината на нашата, съвременна мисъл, така и ние днес не можем да си представим онези хоризонти, които ще се открият пред тези за нас свръхчовеци. Днес ние можем само отчасти да провиждаме някои етапи, през които ще мине навярно човек при усъвършенствуването на своя мисловен апарат: днешната биология вече повдига завесата на явленията, на тъй наречените „скрити сили": телепатията, например, изглежда, че ще влезе напълно в кръга на експерименталното изследване. При една по-висша форма на съвършенство в бъдещия мисловен апарат на човека може би и телепатията и други още съвсем непонятни днес за нас явления на духовния живот, ще станат най-обикновени прояви. За животинските ни прадеди не е съществувал още въпрос за битието. Когато майката-природа е издигнала достатъчно човешкия ум, у него за първи път блясва мисълта за същността на битието, за смъртта, за задгробното. В зависимост оттова, до каква степен на съвършенство ни е довела природата в дадена епоха, ние виждаме да се разширява нашия кръг на познанието, но кръгът си винаги остава. Какво има зад този кръг - безкрайност.
към текста >>

При една по-висша форма на съвършенство в бъдещия мисловен апарат на човека може би и телепатията и други още съвсем непонятни днес за нас явления на духовния живот, ще станат най-обикновени прояви.
Нашият ум, като средство на познанието, е резултат на едно постепенно усъвършенствуване. Нашите прадеди не са могли да проникнат в битието тъй далече като нас. Природата край нас не познава, след много хиляди години човек ще има навярно много по-силен ум от нашия ще проникне с други средства още по-далеч от нас в безкрайността на непознатото. Както предисторичния човек не е могъл да има идея за дълбочината на нашата, съвременна мисъл, така и ние днес не можем да си представим онези хоризонти, които ще се открият пред тези за нас свръхчовеци. Днес ние можем само отчасти да провиждаме някои етапи, през които ще мине навярно човек при усъвършенствуването на своя мисловен апарат: днешната биология вече повдига завесата на явленията, на тъй наречените „скрити сили": телепатията, например, изглежда, че ще влезе напълно в кръга на експерименталното изследване. При една по-висша форма на съвършенство в бъдещия мисловен апарат на човека може би и телепатията и други още съвсем непонятни днес за нас явления на духовния живот, ще станат най-обикновени прояви. За животинските ни прадеди не е съществувал още въпрос за битието. Когато майката-природа е издигнала достатъчно човешкия ум, у него за първи път блясва мисълта за същността на битието, за смъртта, за задгробното. В зависимост оттова, до каква степен на съвършенство ни е довела природата в дадена епоха, ние виждаме да се разширява нашия кръг на познанието, но кръгът си винаги остава. Какво има зад този кръг - безкрайност. Тук спира науката.
към текста >>

Оттук нататък човек се *В идната „Научна седмица" пак тъй накратко ще разгледаме отношението на държавата към положителната наука, религия и теософския мистицизъм стреми да проникне с едно внедрено в него чувство - религиозното чувство.
За животинските ни прадеди не е съществувал още въпрос за битието. Когато майката-природа е издигнала достатъчно човешкия ум, у него за първи път блясва мисълта за същността на битието, за смъртта, за задгробното. В зависимост оттова, до каква степен на съвършенство ни е довела природата в дадена епоха, ние виждаме да се разширява нашия кръг на познанието, но кръгът си винаги остава. Какво има зад този кръг - безкрайност. Тук спира науката. Оттук нататък човек се *В идната „Научна седмица" пак тъй накратко ще разгледаме отношението на държавата към положителната наука, религия и теософския мистицизъм стреми да проникне с едно внедрено в него чувство - религиозното чувство. Оттук почва религията, като истинската, добре разбраната, а не окарикатурена биология довежда и учения, „материалиста" до това схващане. Науката свършва там дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката. Неразбирането на тази проста истина от едната или другата страна довежда до безсмислени и само вредни спорове. До религиозното чувство стига простия човек от самосебе си, биолога - по пътя на истинското научно изследване. Всекиму бих препоръчал да прочете от Гьоте „Die Natur" - едно религиозно съзерцание на природата, до което стигна великият поет, философ и голям биолог.
към текста >>

До религиозното чувство стига простия човек от самосебе си, биолога - по пътя на истинското научно изследване.
Тук спира науката. Оттук нататък човек се *В идната „Научна седмица" пак тъй накратко ще разгледаме отношението на държавата към положителната наука, религия и теософския мистицизъм стреми да проникне с едно внедрено в него чувство - религиозното чувство. Оттук почва религията, като истинската, добре разбраната, а не окарикатурена биология довежда и учения, „материалиста" до това схващане. Науката свършва там дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката. Неразбирането на тази проста истина от едната или другата страна довежда до безсмислени и само вредни спорове. До религиозното чувство стига простия човек от самосебе си, биолога - по пътя на истинското научно изследване. Всекиму бих препоръчал да прочете от Гьоте „Die Natur" - едно религиозно съзерцание на природата, до което стигна великият поет, философ и голям биолог. Само полуученият е маскирал своето естествено религиозно чувство, без да е могъл по пътя на положителната наука да го развие до степен на съзерцание на природата, което е същото чувство, но вече в една по- съвършена форма. Религиозното чувство в човека, в свръзка с понятието за смъртта, се проявява в него още през тъй наречената млада каменна епоха; по-рано той е бил още твърде близо до животинството, туй чувство за него е било нещо непознато. Заедно с развитието на човечеството, в разните народи, през разните времена това внедрено у нас чувство се облича в разни форми. И най-съвършената форма на религията - християнството, със своите високи морални принципи - почива пак върху него.
към текста >>

Религиозното чувство в човека, в свръзка с понятието за смъртта, се проявява в него още през тъй наречената млада каменна епоха; по-рано той е бил още твърде близо до животинството, туй чувство за него е било нещо непознато.
Науката свършва там дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката. Неразбирането на тази проста истина от едната или другата страна довежда до безсмислени и само вредни спорове. До религиозното чувство стига простия човек от самосебе си, биолога - по пътя на истинското научно изследване. Всекиму бих препоръчал да прочете от Гьоте „Die Natur" - едно религиозно съзерцание на природата, до което стигна великият поет, философ и голям биолог. Само полуученият е маскирал своето естествено религиозно чувство, без да е могъл по пътя на положителната наука да го развие до степен на съзерцание на природата, което е същото чувство, но вече в една по- съвършена форма. Религиозното чувство в човека, в свръзка с понятието за смъртта, се проявява в него още през тъй наречената млада каменна епоха; по-рано той е бил още твърде близо до животинството, туй чувство за него е било нещо непознато. Заедно с развитието на човечеството, в разните народи, през разните времена това внедрено у нас чувство се облича в разни форми. И най-съвършената форма на религията - християнството, със своите високи морални принципи - почива пак върху него. Второстепенни работи в религията, като едно средство за възпитание или за по-лесно възприемане от лростия народ, естествено не могат да удовлетворят по-високите изисквания на учения; но тези работи могат да не удовлетворяват и един просветен християнин, даже християнски проповедник. Ако преди две хиляди години днешната наука беше проникнала във всички слоеве на обществото, сигурно и формата на християнското учение би била по-друга. Концесии на времето са се правили и ще се правят.
към текста >>

Отношението им към държавата В миналата „Научна седмица" предадох накратко съдържанието на държаните от мене популярни лекции върху Същината на човека и душата.
„Слово", Г. V, бр. 1180 (14.V. 1926), с. 2 - рубрика Научна седмица II. Отношението им към държавата В миналата „Научна седмица" предадох накратко съдържанието на държаните от мене популярни лекции върху Същината на човека и душата. Изтъкнах, че от научно гледище не може да се поддържа двойствеността на човешкото същество. Изтъкнах още, че човек със своето развитие и прояви не прави изключение от природните закони. Със своето природно средство за познание - разума - той може да прозре само отчасти в битието, този кръг на познанието се разширява с еволюцията на човешкия разум, но винаги зад него си остава непознатата за нас безкрайност - битието. Тук спира областта на науката, започва тази на религията. Ограничавайки се всяка в своята област, положителната наука и религията не само не се изключват, но се допълнят.
към текста >>

Изтъкнах още, че човек със своето развитие и прояви не прави изключение от природните закони.
1180 (14.V. 1926), с. 2 - рубрика Научна седмица II. Отношението им към държавата В миналата „Научна седмица" предадох накратко съдържанието на държаните от мене популярни лекции върху Същината на човека и душата. Изтъкнах, че от научно гледище не може да се поддържа двойствеността на човешкото същество. Изтъкнах още, че човек със своето развитие и прояви не прави изключение от природните закони. Със своето природно средство за познание - разума - той може да прозре само отчасти в битието, този кръг на познанието се разширява с еволюцията на човешкия разум, но винаги зад него си остава непознатата за нас безкрайност - битието. Тук спира областта на науката, започва тази на религията. Ограничавайки се всяка в своята област, положителната наука и религията не само не се изключват, но се допълнят. Онези обаче, които не гледат тъй на въпроса, които от убежденията на другите правят професия за себе си, отидоха твърде далеч в прилагането на нетеософския принцип: целта оправдава средствата. Биологията представиха в една фалшива светлина, изказаните пред петстотин слушатели мисли предадоха фалшиво.
към текста >>

Както изтъкнах в публичните си лекции, биологията учи, че човек е един социален организъм, каквито има много в природата.
Онези обаче, които не гледат тъй на въпроса, които от убежденията на другите правят професия за себе си, отидоха твърде далеч в прилагането на нетеософския принцип: целта оправдава средствата. Биологията представиха в една фалшива светлина, изказаните пред петстотин слушатели мисли предадоха фалшиво. Сега вършат нещо още по-некрасиво: неосведомените искат да убедят, че положителната наука подкопавала устоите на държавата, искат вече нейната помощ, за да удушат свободната научна мисъл и разчистят своя път. В една полемична статия по въпроса, например, се предевява много скромното искане: държавата да уволни тези професори, които имат смелостта да говорят за научни схващания, които не им се харесват. Както и да е, но по този начин се повдигна един твърде важен, твърде интересен въпрос: какво влияние могат да указват върху обществото от една страна познанията, които пръска положителната наука, от друга - теософския мистицизъм. Както изтъкнах в публичните си лекции, биологията учи, че човек е един социален организъм, каквито има много в природата. В нормалния човек има едно природно социално чувство - облагороден социален инстинкт - на който се крепи и всяка обществена организация. Последната представлява една по-висша колективна единица и според природните закони отделният индивид трябва да върши това, което е от полза за цялото, да избягва вредното за него, а при нужда и да се жертвува за обществото, както прави отделната пчелица за кошера. Нормалният човек е длъжен да остави изобилно потомство на обществото, за да не се затрият чрез безплодието му природните наследствени ценности в него, които са обществено богатство. Ако пък човек е с големи телесни или душевни дефекти, той е длъжен да се въздържа от брак, да се лиши от семейното щастие, за да не оставя на обществото негодни деца. Така учи биологията.
към текста >>

В нормалния човек има едно природно социално чувство - облагороден социален инстинкт - на който се крепи и всяка обществена организация.
Биологията представиха в една фалшива светлина, изказаните пред петстотин слушатели мисли предадоха фалшиво. Сега вършат нещо още по-некрасиво: неосведомените искат да убедят, че положителната наука подкопавала устоите на държавата, искат вече нейната помощ, за да удушат свободната научна мисъл и разчистят своя път. В една полемична статия по въпроса, например, се предевява много скромното искане: държавата да уволни тези професори, които имат смелостта да говорят за научни схващания, които не им се харесват. Както и да е, но по този начин се повдигна един твърде важен, твърде интересен въпрос: какво влияние могат да указват върху обществото от една страна познанията, които пръска положителната наука, от друга - теософския мистицизъм. Както изтъкнах в публичните си лекции, биологията учи, че човек е един социален организъм, каквито има много в природата. В нормалния човек има едно природно социално чувство - облагороден социален инстинкт - на който се крепи и всяка обществена организация. Последната представлява една по-висша колективна единица и според природните закони отделният индивид трябва да върши това, което е от полза за цялото, да избягва вредното за него, а при нужда и да се жертвува за обществото, както прави отделната пчелица за кошера. Нормалният човек е длъжен да остави изобилно потомство на обществото, за да не се затрият чрез безплодието му природните наследствени ценности в него, които са обществено богатство. Ако пък човек е с големи телесни или душевни дефекти, той е длъжен да се въздържа от брак, да се лиши от семейното щастие, за да не оставя на обществото негодни деца. Така учи биологията. За теософите организмът на човека е само презряната плът, оставянето потомство нещо низко, нехармонизиращо с издигнатата индивидуалност на теософа, който стои високо над обикновените простосмъртни.
към текста >>

Нормалният човек е длъжен да остави изобилно потомство на обществото, за да не се затрият чрез безплодието му природните наследствени ценности в него, които са обществено богатство.
В една полемична статия по въпроса, например, се предевява много скромното искане: държавата да уволни тези професори, които имат смелостта да говорят за научни схващания, които не им се харесват. Както и да е, но по този начин се повдигна един твърде важен, твърде интересен въпрос: какво влияние могат да указват върху обществото от една страна познанията, които пръска положителната наука, от друга - теософския мистицизъм. Както изтъкнах в публичните си лекции, биологията учи, че човек е един социален организъм, каквито има много в природата. В нормалния човек има едно природно социално чувство - облагороден социален инстинкт - на който се крепи и всяка обществена организация. Последната представлява една по-висша колективна единица и според природните закони отделният индивид трябва да върши това, което е от полза за цялото, да избягва вредното за него, а при нужда и да се жертвува за обществото, както прави отделната пчелица за кошера. Нормалният човек е длъжен да остави изобилно потомство на обществото, за да не се затрият чрез безплодието му природните наследствени ценности в него, които са обществено богатство. Ако пък човек е с големи телесни или душевни дефекти, той е длъжен да се въздържа от брак, да се лиши от семейното щастие, за да не оставя на обществото негодни деца. Така учи биологията. За теософите организмът на човека е само презряната плът, оставянето потомство нещо низко, нехармонизиращо с издигнатата индивидуалност на теософа, който стои високо над обикновените простосмъртни. Теософският мистицизъм учи, че всеки трябва да използува живота си само за усъвършенствуването на своята „душа": националните идеали и държавните нужди са нему чужди. По този начин теософският мистицизъм прави хората негодни за един стегнат държавен живот, за който е необходимо всеки отделен човек да счита като главна своя задача на живота да живее за обществото, да се жертвува за него да взема активно участие в изграждането на неговата култура.
към текста >>

Ако пък човек е с големи телесни или душевни дефекти, той е длъжен да се въздържа от брак, да се лиши от семейното щастие, за да не оставя на обществото негодни деца.
Както и да е, но по този начин се повдигна един твърде важен, твърде интересен въпрос: какво влияние могат да указват върху обществото от една страна познанията, които пръска положителната наука, от друга - теософския мистицизъм. Както изтъкнах в публичните си лекции, биологията учи, че човек е един социален организъм, каквито има много в природата. В нормалния човек има едно природно социално чувство - облагороден социален инстинкт - на който се крепи и всяка обществена организация. Последната представлява една по-висша колективна единица и според природните закони отделният индивид трябва да върши това, което е от полза за цялото, да избягва вредното за него, а при нужда и да се жертвува за обществото, както прави отделната пчелица за кошера. Нормалният човек е длъжен да остави изобилно потомство на обществото, за да не се затрият чрез безплодието му природните наследствени ценности в него, които са обществено богатство. Ако пък човек е с големи телесни или душевни дефекти, той е длъжен да се въздържа от брак, да се лиши от семейното щастие, за да не оставя на обществото негодни деца. Така учи биологията. За теософите организмът на човека е само презряната плът, оставянето потомство нещо низко, нехармонизиращо с издигнатата индивидуалност на теософа, който стои високо над обикновените простосмъртни. Теософският мистицизъм учи, че всеки трябва да използува живота си само за усъвършенствуването на своята „душа": националните идеали и държавните нужди са нему чужди. По този начин теософският мистицизъм прави хората негодни за един стегнат държавен живот, за който е необходимо всеки отделен човек да счита като главна своя задача на живота да живее за обществото, да се жертвува за него да взема активно участие в изграждането на неговата култура. Това не е мое лично мнение, това е заключението на историята на теософския мистицизъм през разните епохи, при разните народи.
към текста >>

За теософите организмът на човека е само презряната плът, оставянето потомство нещо низко, нехармонизиращо с издигнатата индивидуалност на теософа, който стои високо над обикновените простосмъртни.
В нормалния човек има едно природно социално чувство - облагороден социален инстинкт - на който се крепи и всяка обществена организация. Последната представлява една по-висша колективна единица и според природните закони отделният индивид трябва да върши това, което е от полза за цялото, да избягва вредното за него, а при нужда и да се жертвува за обществото, както прави отделната пчелица за кошера. Нормалният човек е длъжен да остави изобилно потомство на обществото, за да не се затрият чрез безплодието му природните наследствени ценности в него, които са обществено богатство. Ако пък човек е с големи телесни или душевни дефекти, той е длъжен да се въздържа от брак, да се лиши от семейното щастие, за да не оставя на обществото негодни деца. Така учи биологията. За теософите организмът на човека е само презряната плът, оставянето потомство нещо низко, нехармонизиращо с издигнатата индивидуалност на теософа, който стои високо над обикновените простосмъртни. Теософският мистицизъм учи, че всеки трябва да използува живота си само за усъвършенствуването на своята „душа": националните идеали и държавните нужди са нему чужди. По този начин теософският мистицизъм прави хората негодни за един стегнат държавен живот, за който е необходимо всеки отделен човек да счита като главна своя задача на живота да живее за обществото, да се жертвува за него да взема активно участие в изграждането на неговата култура. Това не е мое лично мнение, това е заключението на историята на теософския мистицизъм през разните епохи, при разните народи. Пропадането на древна Гърция и римската империя, с тяхната най-висока на времето си култура, се свързва с широкото разпространение на теософския мистицизъм. Това е мнението на най-видните капацитети в историята, специалисти върху епохата на западането на древните цивилизации.
към текста >>

По този начин теософският мистицизъм прави хората негодни за един стегнат държавен живот, за който е необходимо всеки отделен човек да счита като главна своя задача на живота да живее за обществото, да се жертвува за него да взема активно участие в изграждането на неговата култура.
Нормалният човек е длъжен да остави изобилно потомство на обществото, за да не се затрият чрез безплодието му природните наследствени ценности в него, които са обществено богатство. Ако пък човек е с големи телесни или душевни дефекти, той е длъжен да се въздържа от брак, да се лиши от семейното щастие, за да не оставя на обществото негодни деца. Така учи биологията. За теософите организмът на човека е само презряната плът, оставянето потомство нещо низко, нехармонизиращо с издигнатата индивидуалност на теософа, който стои високо над обикновените простосмъртни. Теософският мистицизъм учи, че всеки трябва да използува живота си само за усъвършенствуването на своята „душа": националните идеали и държавните нужди са нему чужди. По този начин теософският мистицизъм прави хората негодни за един стегнат държавен живот, за който е необходимо всеки отделен човек да счита като главна своя задача на живота да живее за обществото, да се жертвува за него да взема активно участие в изграждането на неговата култура. Това не е мое лично мнение, това е заключението на историята на теософския мистицизъм през разните епохи, при разните народи. Пропадането на древна Гърция и римската империя, с тяхната най-висока на времето си култура, се свързва с широкото разпространение на теософския мистицизъм. Това е мнението на най-видните капацитети в историята, специалисти върху епохата на западането на древните цивилизации. Ето няколко пасажи от Ростовцев, Вебер и Грим. „Характерна, типична черта в обществения живот на тази епоха е отпадъка в духовното и културното Творчество у народа.. .Интересът към държавата, политическия и културен живот отпадна и отстъпи място на религиозно- мистични проблеми...Национално-културното творчество отстъпва мястото на религиозно-мистичното...Хората се вдълбочават в себе си, отчуждават се от света и търсят задоволение в себе си и в мистиката.
към текста >>

Мистериите и различните теософско-мистични култо-церемонии увличат обществото...Развоят на мистичните и аскетични тенденции бил тясно свързан с ориенталският (индийски, персийски и египетски) мистични вярвания и култове, в центъра на които стоеше мисълта за преходността на живота...Те увличаха хората с посочване пътя, по който човек може да стигне до истинското сливане с Божественото...Идеята за аскетичното отричане на живота, на света, идеята за умъртвяването на плътта получава широко разпространение.
Пропадането на древна Гърция и римската империя, с тяхната най-висока на времето си култура, се свързва с широкото разпространение на теософския мистицизъм. Това е мнението на най-видните капацитети в историята, специалисти върху епохата на западането на древните цивилизации. Ето няколко пасажи от Ростовцев, Вебер и Грим. „Характерна, типична черта в обществения живот на тази епоха е отпадъка в духовното и културното Творчество у народа.. .Интересът към държавата, политическия и културен живот отпадна и отстъпи място на религиозно- мистични проблеми...Национално-културното творчество отстъпва мястото на религиозно-мистичното...Хората се вдълбочават в себе си, отчуждават се от света и търсят задоволение в себе си и в мистиката. Широко се разпространяват теософският мистицизъм и теософията. Мистериите и различните теософско-мистични култо-церемонии увличат обществото...Развоят на мистичните и аскетични тенденции бил тясно свързан с ориенталският (индийски, персийски и египетски) мистични вярвания и култове, в центъра на които стоеше мисълта за преходността на живота...Те увличаха хората с посочване пътя, по който човек може да стигне до истинското сливане с Божественото...Идеята за аскетичното отричане на живота, на света, идеята за умъртвяването на плътта получава широко разпространение. ...Равнодушието към живота, който се разглежда от религиозния мистицизъм като обиталище на страданията, на греха, на злото, отказването от продължението на живота, бяха преки последици от това настроение в обществото...Последицата от всичко това беше загиването на античната цивилизация и на античните народи...Тържеството на тези настроения и на тази идея в обществото, докара след туй и тържеството на варварските народи". Същата картина ние виждаме да се развива днес у нас. Дъновизмът и теософията са в пълна офанзива. Във всяка книжка тяхна стои, че е дошло вече времето когато техният правоверен трябва да напрегне всички сили за възтържествуването на теософията в живота, за превземането на държавата. В едни безплатно раздавани техни притурки например чета: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи от религиозно схващане да стане религиозна преживелица...от идейна програма - нагледна действителност.
към текста >>

Има ли някаква аналогия между закона на движението - както го виждаме в природата - и законите на мисълта и чувството у човека?
Проявата, видимият атрибут, постояният, несъмненият израз на всемирния живот е движението. Нека вземем сега живото човешко същество, в неговия повсеминутен и неизменен подвиг като мислещо същество. То обладава ум, разум, разсъдък, дух. То обладава една мисляща и чувствуваща мощ, една самоуправляваща се сила. То се различава от всичките части на всемира, от всичките сили на природата, със своята самовластна и самостоятелна духовност. Има ли някаква аналогия между закона на движението - както го виждаме в природата - и законите на мисълта и чувството у човека? Не! Духът за подвижност, чрез подвижности в подвижност ли живее? Не! Наопаки, между дух и движение има пълна несъвместимост, пълна противоположност. Мисъл, чувства, дух - или, с една дума, душа - нямат нищо общо с ония качества на плътта, които наричаме преместене, промяна на пребиване, промяна на сфери и среди, промяна на живелище.
към текста >>

Земното бие на човека е плод от временно съюзяване на вещество и дух; смъртта туря край на тоя съюз - освобождава духовното битие от всякакви физически връзки.
Прочее, разкапването на тялото не повлича изчезване на душата. Свържете заедно или съчетайте два предмета имащи някакво сходство или сродство помежду си; с повече или по-малко мъчнотяия, вий ще спомогнете да ги разедините отново. Това разединение бива още по възможно когато се касае за разнародни неща. Е добре, смъртта не е нищо друго освен раздяла на два разнородни организма. Подир тая раздяла, всеки от двата организма се съобразява със законите на своето естество - тялото влиза в нови физически съчетания - душата, целокупна и неповредена продължава своето неизменно и ненарушимо битие посред всесветовната еволюция на вещества и твари. Земното бие на човека е плод от временно съюзяване на вещество и дух; смъртта туря край на тоя съюз - освобождава духовното битие от всякакви физически връзки. Докле живее тук на земята, човешкото разумно същество може да бъде определено така: материя слугуваща на душа. Смъртта туря край на това слугуване. Смъртта е уволнение на един слуга - който се зове тяло и който казва тържествено сбогом на своята господарка и повелителка, душата. III. И тъй, смъртта погледната като развала или разчленение на един жив организъм - не може да засегне работи, които живеят извън времето и извън простора; тя няма никаква власт върху живота на душата. И действително, развитието на душата е свръхпространствено и свръхвременно - понеже тя може да обхожда грамадни разстояния, без да се движи от едно място на друго, и понеже може да се пренася в разни епохи и да разглежда течението на вековете, без никаква подмога от страна на телесните органи.
към текста >>

Човекът на безредието е роб на своите пороци и люти страсти.
Последните сами не са в състояние да превъзпитат и възродят обществото, а това трябва да стори народът, като протестира срещу безредицата и поведе законна борба срещу всяко безчиние. Трябва, следователно, каза г. Михайловски, да се преустрои публичната съвест у нашия народ. Само духовно-нравственото възпитание, заяви той, ще ни направи способни за нов живот и духовна обнова, ще тури ред в свободата и ще изкорени слободията, която ни причинява толкова пакости. Сказчикът приведе няколко мнения на велики французи, които определят свободата така: 1) свободни могат да се нарекат онези хора, които са господари на страстите си. Човекът на безредието е роб на своите пороци и люти страсти. Като се намира под гнета на страстите, той насажда последните навсякъде и когато всички правят така, можем да си представим, докъде се стига; 2) свободата, това е деспотизмът на законите, т.е. както и да живее човек, все ще се намира под гнет. Разлика има само в това, че културният човек живее под гнета на законите, а некултурният - пред тоя на личността; 3) свободата се състои в това - да се подчиняваш сляпо на закона и т.н. На въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова на нашия народ, г. Михайловски отговори, че тоя дълг лежи върху църквата.
към текста >>

както и да живее човек, все ще се намира под гнет.
Михайловски, да се преустрои публичната съвест у нашия народ. Само духовно-нравственото възпитание, заяви той, ще ни направи способни за нов живот и духовна обнова, ще тури ред в свободата и ще изкорени слободията, която ни причинява толкова пакости. Сказчикът приведе няколко мнения на велики французи, които определят свободата така: 1) свободни могат да се нарекат онези хора, които са господари на страстите си. Човекът на безредието е роб на своите пороци и люти страсти. Като се намира под гнета на страстите, той насажда последните навсякъде и когато всички правят така, можем да си представим, докъде се стига; 2) свободата, това е деспотизмът на законите, т.е. както и да живее човек, все ще се намира под гнет. Разлика има само в това, че културният човек живее под гнета на законите, а некултурният - пред тоя на личността; 3) свободата се състои в това - да се подчиняваш сляпо на закона и т.н. На въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова на нашия народ, г. Михайловски отговори, че тоя дълг лежи върху църквата. Но църквата сама може ли да посади в колективната народна душа принципите на реда, правдата и доброто и не бива ли да се обърне към съдействието на други фактори, например училището? Преди да отговори на тоя въпрос, г.
към текста >>

Разлика има само в това, че културният човек живее под гнета на законите, а некултурният - пред тоя на личността; 3) свободата се състои в това - да се подчиняваш сляпо на закона и т.н.
Само духовно-нравственото възпитание, заяви той, ще ни направи способни за нов живот и духовна обнова, ще тури ред в свободата и ще изкорени слободията, която ни причинява толкова пакости. Сказчикът приведе няколко мнения на велики французи, които определят свободата така: 1) свободни могат да се нарекат онези хора, които са господари на страстите си. Човекът на безредието е роб на своите пороци и люти страсти. Като се намира под гнета на страстите, той насажда последните навсякъде и когато всички правят така, можем да си представим, докъде се стига; 2) свободата, това е деспотизмът на законите, т.е. както и да живее човек, все ще се намира под гнет. Разлика има само в това, че културният човек живее под гнета на законите, а некултурният - пред тоя на личността; 3) свободата се състои в това - да се подчиняваш сляпо на закона и т.н. На въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова на нашия народ, г. Михайловски отговори, че тоя дълг лежи върху църквата. Но църквата сама може ли да посади в колективната народна душа принципите на реда, правдата и доброто и не бива ли да се обърне към съдействието на други фактори, например училището? Преди да отговори на тоя въпрос, г. Михайловски се спря върху живота на нашите училища, предимно средните.
към текста >>

Според мнението на великия държавник, историк и човек на перото Гизо, заяви г.
Лоши ученици няма, а има лоши учители, които недостойно заемат това свещено място, защото нямат съзнанието, че те са призвани да творят нови народи и да създават здрава обществена съвест и мнение. Тези мисли по отношение днешното състояние на нашите училища навеждат г-на сказчика към заключението, че църквата не може да апелира за сътрудничество към училището, защото то е негодно да й помогне. Тогава не може ли църквата да се съюзи с политиката, т.е. да поиска съдействието на политическата власт? Отговорът по тоя въпрос на г-на Михайловски е отрицателен, защото църквата преследва вечни цели, а политиката - временни. Според мнението на великия държавник, историк и човек на перото Гизо, заяви г. сказчикът, църквата се съюзявала с политиката или, когато тя е преживявала тежка криза и имала нужда от подкрепата на политическата власт, или пък, когато последната имала нужда от съдействието на църквата. Но както в единия, така и в другия случай, все църквата е плащала с упадък за тоя съюз, защото политическите дейци се провалят и отминават, а църквата си остава, тя е вечна. Прочее, где трябва църквата да дири опора в своята мисия да обнови и възроди народа? Г-н Михайловски отговори: - В себе си и завърши своята сказка с думите: „Спасителят не ходеше да предлага мъдри поуки на власти и държавници, а да създава нова душа в тълпите". В. Илиев. 18.
към текста >>

Понеже мнозина питат, кой е и каква мисия има този човек, ще кажа преди всичко следното за него.
Но някои от начините на неговата дейност са необмислени и вредни за този народ. Думата ми е за американеца г. Маркъм. Той може да отговори и на мене тъй, както на в. „Слово", „Пасторско дело" и на Ст. Михайловски, даже и по-надменно, но любовта и чувството за изпълнение дълга към Бога и родината не отбират от страх. Понеже мнозина питат, кой е и каква мисия има този човек, ще кажа преди всичко следното за него. Той е дошъл в България около преди 15 години изпратен от едно християнско дружество в Бостън, мисионер, да проповядва на българите евангелието и да учителствува. Не след дълго, обаче, той почна да проявява отрицателни възгледи и да подкопава авторитета на кардиналните верски учения на християнството. Мнозина от евангелистите българи се противопоставиха на тези гибелни еретически учения, като писаха за това и на дружеството в Бостън. Вълнението бе голямо и въпроса се разисква в няколко годишни евангелски събори. Няколко евангелски църкви отказаха да го приемат на амвоните си.
към текста >>

на възраст, че човек се учи с години, а народ с векове, че този народ през последните 40 г.
Той често окайва селяните, задето работели за гражданите, а сами те ходели с цървули и живеели в мизерия. Статията му „Ако бях богат", в брой 14 на „Свят" е цяла безсмислица, защото с „Ако" аз мога да извърша най- великите чудеса на света, даже да освободя българските селяни от всякакъв данък, обаче целта на статията е явна, именно гражданите и заможните не се грижат за доброто на селяните. В други свои статии, пак в „Свят", разправя, какво видял на бал, сетне се простира в нещастието на селяните, как те работили от сутрин до вечер, за да могат гражданите да ходят на бал и да седят на канапета. Със статията си „Концерта и кравата" също всява враждувание между селския и градския народ. Маркъм забравя, че българският народ е 47 г. на възраст, че човек се учи с години, а народ с векове, че този народ през последните 40 г. е направил голям напредък във всяко отношение, че искренни чужденци нарекоха този народ „балкански саксонци и японци", че за напредъка и подигането на селяните всички български правителства са полагали големи усилия. Маркъм не е описал колко много разсадници за овощни дървета и за лозя, колко заводи за породисти коне, крави и свини правителството е уредило все за подобрение живота на селяните. Не е казал, че в България няма село, в което да няма училище. Не е вярно твърдението му, че половината от българските деца пишели по корема си. В статията си „Народно самоубийство", „Свят" N 16 оплаква България, че не е като Дания, Холандия и другите северни държавици.
към текста >>

Но може би най-голямата пакост, която този човек върши, е старанието му да обезвери нашия народ, и да убие вярата му в Бога.
дава на младите в други страни". Такава мрачна картина никой истински приятел на България не може да начертае, когато знае миналото на този народ. Не, г. Маркам, всички български училища от университета, до това в последното селце и дейността на целия български народ за преодоляване на злото, рисуват съвсем друга картина на сегашното бъдеще. Не е вярно, че тези 500 000 български младежи са отчаяни. Но може би най-голямата пакост, която този човек върши, е старанието му да обезвери нашия народ, и да убие вярата му в Бога. Най- голямото зло, което може да се причини на един човек, на един дом, на един народ, това е да се убие вярата му. По-безнадежден човек във всяко време от безверника няма. Казвам това и от лична опитност, защото и аз едно време съм загазвал в отчаятелното блато на безверието. И може би за това гледам тъй грозно на обезверяването и затова се старая да се противопоставям на такава дейност. Никога не е имало и днес няма народ без никаква религия.
към текста >>

Най- голямото зло, което може да се причини на един човек, на един дом, на един народ, това е да се убие вярата му.
Такава мрачна картина никой истински приятел на България не може да начертае, когато знае миналото на този народ. Не, г. Маркам, всички български училища от университета, до това в последното селце и дейността на целия български народ за преодоляване на злото, рисуват съвсем друга картина на сегашното бъдеще. Не е вярно, че тези 500 000 български младежи са отчаяни. Но може би най-голямата пакост, която този човек върши, е старанието му да обезвери нашия народ, и да убие вярата му в Бога. Най- голямото зло, което може да се причини на един човек, на един дом, на един народ, това е да се убие вярата му. По-безнадежден човек във всяко време от безверника няма. Казвам това и от лична опитност, защото и аз едно време съм загазвал в отчаятелното блато на безверието. И може би за това гледам тъй грозно на обезверяването и затова се старая да се противопоставям на такава дейност. Никога не е имало и днес няма народ без никаква религия. През всичките си горчиви опитности, нашия народ всякога е прибягвал при Бога, в църквата за подкрепа и утеха.
към текста >>

По-безнадежден човек във всяко време от безверника няма.
Не, г. Маркам, всички български училища от университета, до това в последното селце и дейността на целия български народ за преодоляване на злото, рисуват съвсем друга картина на сегашното бъдеще. Не е вярно, че тези 500 000 български младежи са отчаяни. Но може би най-голямата пакост, която този човек върши, е старанието му да обезвери нашия народ, и да убие вярата му в Бога. Най- голямото зло, което може да се причини на един човек, на един дом, на един народ, това е да се убие вярата му. По-безнадежден човек във всяко време от безверника няма. Казвам това и от лична опитност, защото и аз едно време съм загазвал в отчаятелното блато на безверието. И може би за това гледам тъй грозно на обезверяването и затова се старая да се противопоставям на такава дейност. Никога не е имало и днес няма народ без никаква религия. През всичките си горчиви опитности, нашия народ всякога е прибягвал при Бога, в църквата за подкрепа и утеха. Маркъм няма никакво понятие, какво тази вяра и тази църква са направили за този народ.
към текста >>

На свършване казвам следното: дейността на този човек, било чрез перо или чрез сказки, е повече вредоносна отколкото полезна.
Този професор прогласява своите въображаеми вярвания за душата, а не общедоказана и от всички приета наука. Нито той, нито пък някой друг учен е доказал, че душата е еманация на (тялото) материята. Същото е вярно и с някои други предположения и теории. Истинската наука не е била и днес не е против ученията на Исуса Христа. Прочее, проявата на Маркъм е неуместна, несправедлива и пакостна. На свършване казвам следното: дейността на този човек, било чрез перо или чрез сказки, е повече вредоносна отколкото полезна. Тя отваря широки врата за ужасен болшевизъм в България. И ако се ограничават неразумните деяния на наши българи, уместно ли е чужденец да се гаври с най-светите чувства на народа и да подкопава основите, върху които почива правилният и траен напредък на този народ?! Такава дейност на иностранец няма да се търпи в никоя самостоятелна и мъдра държава. Въобразете си например, че един французин или германец отива в Лондон, почва да издава английски вестник и в него осъжда английския строй, и обругава най-светите чувства и вярвания на този народ. Мислимо ли е такова нещо?
към текста >>

Цел и съдържание на дългата му сказка беше: човек е животно, тяло без душа.
Начетеността му ограничена, едностранчива. Липсата му на възпитание като възпитател, поразителна. Материалистичната еволюция обема всичкия му капитал на ученост. Психиката му - чисто животинска и отчасти мефистофелска\ ала тая последна черта не съвсем сполучливо прикрита. Такова е моето впечатление, разбира се. Цел и съдържание на дългата му сказка беше: човек е животно, тяло без душа. Такава била последната дума на биологията. „Ако такава е последната дума на биологията", питахме се някои от слушателите му, „тогаз с какво ли ще я отличаваме от дявологията\" Силна и убедителна бе сказката на тоя учен български професор. Докато го още слушах, аз напълно се убедих, че той наистина няма душа! Защото само човек учено-бездушен или бездушно-учен можеше да говори, както той говореше пред това жадно и доверчиво множество от млади хора. По-цинична подигравка сролята на просветител и сам Мефисто не би могъл да измисли.
към текста >>

Защото само човек учено-бездушен или бездушно-учен можеше да говори, както той говореше пред това жадно и доверчиво множество от млади хора.
Такова е моето впечатление, разбира се. Цел и съдържание на дългата му сказка беше: човек е животно, тяло без душа. Такава била последната дума на биологията. „Ако такава е последната дума на биологията", питахме се някои от слушателите му, „тогаз с какво ли ще я отличаваме от дявологията\" Силна и убедителна бе сказката на тоя учен български професор. Докато го още слушах, аз напълно се убедих, че той наистина няма душа! Защото само човек учено-бездушен или бездушно-учен можеше да говори, както той говореше пред това жадно и доверчиво множество от млади хора. По-цинична подигравка сролята на просветител и сам Мефисто не би могъл да измисли. Само един изроден вживотинство закоравял, бездушник може без болка да слуша, още по-малко, да сее отровния бацил на атеизма в душите - защото те още имат души - на жадното.за знание младо поколение. От всички крадци най-голям е онзи, който отнема човеку вярата и надеждата, без да ги замести с други. От всички убийци най-сатанински е онзи, който с атеизъм (другото име на сатанизъм) заразява и прогресивно убива човешкия характер, човешката способност за моралност и за добродеен подвиг. А таквоз именно престъпление в името на просветата върши професор Консулов и неговите, ако има подобни колеги.
към текста >>

От всички крадци най-голям е онзи, който отнема човеку вярата и надеждата, без да ги замести с други.
„Ако такава е последната дума на биологията", питахме се някои от слушателите му, „тогаз с какво ли ще я отличаваме от дявологията\" Силна и убедителна бе сказката на тоя учен български професор. Докато го още слушах, аз напълно се убедих, че той наистина няма душа! Защото само човек учено-бездушен или бездушно-учен можеше да говори, както той говореше пред това жадно и доверчиво множество от млади хора. По-цинична подигравка сролята на просветител и сам Мефисто не би могъл да измисли. Само един изроден вживотинство закоравял, бездушник може без болка да слуша, още по-малко, да сее отровния бацил на атеизма в душите - защото те още имат души - на жадното.за знание младо поколение. От всички крадци най-голям е онзи, който отнема човеку вярата и надеждата, без да ги замести с други. От всички убийци най-сатанински е онзи, който с атеизъм (другото име на сатанизъм) заразява и прогресивно убива човешкия характер, човешката способност за моралност и за добродеен подвиг. А таквоз именно престъпление в името на просветата върши професор Консулов и неговите, ако има подобни колеги. Да бъде човек, по каквато и да било причина, атеист е двойно нещастие. Да бъде човек писател или сказчик и атеист, е обществена напаст. Но когато той, като държавен професор, използува обществената катедра, за да разпространява своята психична проказа, туй е вече престъпление непростимо.
към текста >>

Да бъде човек, по каквато и да било причина, атеист е двойно нещастие.
По-цинична подигравка сролята на просветител и сам Мефисто не би могъл да измисли. Само един изроден вживотинство закоравял, бездушник може без болка да слуша, още по-малко, да сее отровния бацил на атеизма в душите - защото те още имат души - на жадното.за знание младо поколение. От всички крадци най-голям е онзи, който отнема човеку вярата и надеждата, без да ги замести с други. От всички убийци най-сатанински е онзи, който с атеизъм (другото име на сатанизъм) заразява и прогресивно убива човешкия характер, човешката способност за моралност и за добродеен подвиг. А таквоз именно престъпление в името на просветата върши професор Консулов и неговите, ако има подобни колеги. Да бъде човек, по каквато и да било причина, атеист е двойно нещастие. Да бъде човек писател или сказчик и атеист, е обществена напаст. Но когато той, като държавен професор, използува обществената катедра, за да разпространява своята психична проказа, туй е вече престъпление непростимо. Безразлично дали той е по естество морално тъп или съзнателен деморализатор, такъв бездушен професор трябва ден по-скоро да се отстрани от званието обществен учител". (В. „Зорница", бр. 17, от 28.IV.1926 г.) А какво мислят и защо бездействуват по тоя случай управниците на нашето учебно дело в Министерството на Народното просвещение?...
към текста >>

Да бъде човек писател или сказчик и атеист, е обществена напаст.
Само един изроден вживотинство закоравял, бездушник може без болка да слуша, още по-малко, да сее отровния бацил на атеизма в душите - защото те още имат души - на жадното.за знание младо поколение. От всички крадци най-голям е онзи, който отнема човеку вярата и надеждата, без да ги замести с други. От всички убийци най-сатанински е онзи, който с атеизъм (другото име на сатанизъм) заразява и прогресивно убива човешкия характер, човешката способност за моралност и за добродеен подвиг. А таквоз именно престъпление в името на просветата върши професор Консулов и неговите, ако има подобни колеги. Да бъде човек, по каквато и да било причина, атеист е двойно нещастие. Да бъде човек писател или сказчик и атеист, е обществена напаст. Но когато той, като държавен професор, използува обществената катедра, за да разпространява своята психична проказа, туй е вече престъпление непростимо. Безразлично дали той е по естество морално тъп или съзнателен деморализатор, такъв бездушен професор трябва ден по-скоро да се отстрани от званието обществен учител". (В. „Зорница", бр. 17, от 28.IV.1926 г.) А какво мислят и защо бездействуват по тоя случай управниците на нашето учебно дело в Министерството на Народното просвещение?... Предсмъртно изявление.
към текста >>

Цел и съдържание на дългата му сказка беше: Човек е животно, тяло без душа.
Начетеността му, ограничена, едностранчива. Липсата му на съзнание като възпитател, поразителна. Материалистичната еволюция обема всичкия му капитал на ученост. Психиката му, чисто животинска и отчасти мефистофелска; ала тая последна черта не съвсем сполучливо прикрита. Такова е моето впечатление, разбира се. Цел и съдържание на дългата му сказка беше: Човек е животно, тяло без душа. И той пътува по еволюционен път как свръхчовека (т.е. свръхзвяра). Това беше съдържанието на сказката. Всичко друго беше аргумент, оправдание, гарнитура и цветни ракети. Това, което не е биология (разбирайте в груб материалистичен смисъл), това което не е биология, то е нищо, провикна се победно професорът, всред буря от ръкопляскания. Тъй щото назидателното заключение беше съвсем ясно.
към текста >>

И той пътува по еволюционен път как свръхчовека (т.е. свръхзвяра).
Липсата му на съзнание като възпитател, поразителна. Материалистичната еволюция обема всичкия му капитал на ученост. Психиката му, чисто животинска и отчасти мефистофелска; ала тая последна черта не съвсем сполучливо прикрита. Такова е моето впечатление, разбира се. Цел и съдържание на дългата му сказка беше: Човек е животно, тяло без душа. И той пътува по еволюционен път как свръхчовека (т.е. свръхзвяра). Това беше съдържанието на сказката. Всичко друго беше аргумент, оправдание, гарнитура и цветни ракети. Това, което не е биология (разбирайте в груб материалистичен смисъл), това което не е биология, то е нищо, провикна се победно професорът, всред буря от ръкопляскания. Тъй щото назидателното заключение беше съвсем ясно. Човек е животно, тяло без душа.
към текста >>

Човек е животно, тяло без душа.
И той пътува по еволюционен път как свръхчовека (т.е. свръхзвяра). Това беше съдържанието на сказката. Всичко друго беше аргумент, оправдание, гарнитура и цветни ракети. Това, което не е биология (разбирайте в груб материалистичен смисъл), това което не е биология, то е нищо, провикна се победно професорът, всред буря от ръкопляскания. Тъй щото назидателното заключение беше съвсем ясно. Човек е животно, тяло без душа. Такава била последната дума на биологията. „Ако такава е последната дума на биологията", питахме се някои от слушателите му, „тогаз, с какво ли ще я отличаваме от дявологията\" Ала на младежите идеята допадна добре. Аз не зная защо и как. Може би не разбираха къде таквоз понятие води. Или пък скрито пожелаваха някои свободи на животното: от него не се изисква морал, за пример.
към текста >>

Защото само човек учено-бездушен или бездушно-учен можеше да говори както той говореше пред това жадно и доверчиво множество от млади хора.
Не зная защо и как. Ала те горещо аплодираха сказката. Да му мислят родителите и утрешното общество! Силна и убедителна бе сказката на тоя учен български професор. Докато го още слушах, аз се напълно убедих, че тай наистина няма душа! Защото само човек учено-бездушен или бездушно-учен можеше да говори както той говореше пред това жадно и доверчиво множество от млади хора. По-цинична подигравка с ролята на просветител и сам Мефисто не би могъл да измисли. Само един изроден, в животинство закорявал бездушник, може без болка да слуша, още по-малко, да сее отровния бацил на атеизма в душите - защото те още имат души - на жадното за знание младо поколение. От всички крадци най-голям е онзи който отнема човеку вярата и надеждата без да ги замести с други. От всички убийци най-сатанински е онзи, който с атеизъм (другото име на сатанизъм) заразява и прогресивно убива човешкия характер, човешката способност за моралност и за добродеен подвиг. А таквоз именно престъпление в името на просветата върши професор Консулов и неговите, ако има подобни, колеги.
към текста >>

От всички крадци най-голям е онзи който отнема човеку вярата и надеждата без да ги замести с други.
Силна и убедителна бе сказката на тоя учен български професор. Докато го още слушах, аз се напълно убедих, че тай наистина няма душа! Защото само човек учено-бездушен или бездушно-учен можеше да говори както той говореше пред това жадно и доверчиво множество от млади хора. По-цинична подигравка с ролята на просветител и сам Мефисто не би могъл да измисли. Само един изроден, в животинство закорявал бездушник, може без болка да слуша, още по-малко, да сее отровния бацил на атеизма в душите - защото те още имат души - на жадното за знание младо поколение. От всички крадци най-голям е онзи който отнема човеку вярата и надеждата без да ги замести с други. От всички убийци най-сатанински е онзи, който с атеизъм (другото име на сатанизъм) заразява и прогресивно убива човешкия характер, човешката способност за моралност и за добродеен подвиг. А таквоз именно престъпление в името на просветата върши професор Консулов и неговите, ако има подобни, колеги. Да бъде човек по каква и да било причина атеист, е едно лично нещастие. Да бъде бездушен атеист, е двойно нещастие. Да бъде човек писател или сказчик и атеист, е обществена напаст.
към текста >>

Да бъде човек по каква и да било причина атеист, е едно лично нещастие.
По-цинична подигравка с ролята на просветител и сам Мефисто не би могъл да измисли. Само един изроден, в животинство закорявал бездушник, може без болка да слуша, още по-малко, да сее отровния бацил на атеизма в душите - защото те още имат души - на жадното за знание младо поколение. От всички крадци най-голям е онзи който отнема човеку вярата и надеждата без да ги замести с други. От всички убийци най-сатанински е онзи, който с атеизъм (другото име на сатанизъм) заразява и прогресивно убива човешкия характер, човешката способност за моралност и за добродеен подвиг. А таквоз именно престъпление в името на просветата върши професор Консулов и неговите, ако има подобни, колеги. Да бъде човек по каква и да било причина атеист, е едно лично нещастие. Да бъде бездушен атеист, е двойно нещастие. Да бъде човек писател или сказчик и атеист, е обществена напаст. Но когато той, като държавен професор използва обществената катедра за да разпространява своята психична проказа, туй е вече престъпление непростимо. Безразлично дали той е по естество морално тъп или съзнателен деморализатор, такъв бездушен професор трябва ден по-скоро да се отстрани от званието обществен учител. Красно село, при София Стоян Варталски 20.
към текста >>

Да бъде човек писател или сказчик и атеист, е обществена напаст.
От всички крадци най-голям е онзи който отнема човеку вярата и надеждата без да ги замести с други. От всички убийци най-сатанински е онзи, който с атеизъм (другото име на сатанизъм) заразява и прогресивно убива човешкия характер, човешката способност за моралност и за добродеен подвиг. А таквоз именно престъпление в името на просветата върши професор Консулов и неговите, ако има подобни, колеги. Да бъде човек по каква и да било причина атеист, е едно лично нещастие. Да бъде бездушен атеист, е двойно нещастие. Да бъде човек писател или сказчик и атеист, е обществена напаст. Но когато той, като държавен професор използва обществената катедра за да разпространява своята психична проказа, туй е вече престъпление непростимо. Безразлично дали той е по естество морално тъп или съзнателен деморализатор, такъв бездушен професор трябва ден по-скоро да се отстрани от званието обществен учител. Красно село, при София Стоян Варталски 20. „Всемирна летопис" не е орган на никакви дъновисти" Иван Толев е принуден да заяви това след статията на Иван Грозев - теософ - „Теософията в защита на себе си". Ето защо във „Всемирна летопис" год.
към текста >>

3 от Иван Грозев Подпредседател на теософското общество в България Помолени сме от страна на Теософското общество в България да дадем място на следните редове, с които Обществото желае да се защити срещу някои криви схващания за неговото учение: Мото: „Малко наука и човек става безбожник; повече наука, и човек става изново религиозен." Франциск Бекон Напоследък се пръскат някои превратни слухове за теософията от хора непосветени; налага ни се дълг да кажем няколко думи, за да бъдем на ясно, защото - както по кое да е изкуство и предмет не можем да говорим без усет и разбиране, така и по мистика и религия не можем да говорим без усет и разбиране; те са тънки работи.
Като илюстрация на всичко гореизложено, посочваме на българското общество долната фотографска снимка, за да се види нагледно ума и характера на българските теософи...Ако стане нужда, ще се повърнем по тоя предмет. 21. „Теософията в защита на себе си" „Мир", Г. XXXII, бр. 7812 (16.VII. 1926), петък, с. 3 от Иван Грозев Подпредседател на теософското общество в България Помолени сме от страна на Теософското общество в България да дадем място на следните редове, с които Обществото желае да се защити срещу някои криви схващания за неговото учение: Мото: „Малко наука и човек става безбожник; повече наука, и човек става изново религиозен." Франциск Бекон Напоследък се пръскат някои превратни слухове за теософията от хора непосветени; налага ни се дълг да кажем няколко думи, за да бъдем на ясно, защото - както по кое да е изкуство и предмет не можем да говорим без усет и разбиране, така и по мистика и религия не можем да говорим без усет и разбиране; те са тънки работи. Теософията е синтез на наука, философия и религия, които могат да добият конкретна форма и живот чрез изкуството - по същина мистично. Така теософията обгръща всички научни дисциплини - науката за формите и за материята, както и всички науки за духа и (метафизиката); тя в своята дълбока същина - е учение за абсолюта, до което се стига чрез вътрешно прозрение (интуиция, откровение); тя е науката на боговете (мъдреци, пророци, ясновидци)[4]; неподвижната мъдрост на вековете, която лежи в основата на всяка философска система и на всяка световна религия. Има едно учение за едната истина, и ние го намираме изразено в Будизма и Брахманизма на древна Индия, в Херметизма на Египет, в Орфеизма на Елада, в Питагорейството, в Платонизма и Неоплатонизма, в предхристиянски Гностицизъм - живец на Християнството, в Розенкройцерството и в доктрината на средновековните алхимици Яков Бьоме, Парацелз, от която Гете черпи с пълни шепи); най-после в Кабалата и Талмуда без които не можем разбра скрития смисъл на нашата Библия. Различните хора се намират на различни становища в своето развитие и техните схващания за Истината са различни; всеки си живее със своята относителна истина и отрича правото на другия да мисли и вярва свободно, с което се спира всяко духовно развитие и се упражнява морален гнет върху душите. Това е породило сляп фанатизъм, безполезни спорове и кървави изстъпления в името на оногова, който е проповядвал само мир, братство и любов между людите.
към текста >>

През себе трябва да мине всеки човек, за да стигне до истината, която е Бог, да се слее с истината, и сам да се обожестви, да стане свръхчовек или богочеловек.
Има едно учение за едната истина, и ние го намираме изразено в Будизма и Брахманизма на древна Индия, в Херметизма на Египет, в Орфеизма на Елада, в Питагорейството, в Платонизма и Неоплатонизма, в предхристиянски Гностицизъм - живец на Християнството, в Розенкройцерството и в доктрината на средновековните алхимици Яков Бьоме, Парацелз, от която Гете черпи с пълни шепи); най-после в Кабалата и Талмуда без които не можем разбра скрития смисъл на нашата Библия. Различните хора се намират на различни становища в своето развитие и техните схващания за Истината са различни; всеки си живее със своята относителна истина и отрича правото на другия да мисли и вярва свободно, с което се спира всяко духовно развитие и се упражнява морален гнет върху душите. Това е породило сляп фанатизъм, безполезни спорове и кървави изстъпления в името на оногова, който е проповядвал само мир, братство и любов между людите. Само мъдреците стигат до общата истина, която обединява и любовно свързва, която освобождава от всякакви предразсъдъци и превратни мисли и те никога не спорят върху нея, нито говорят; защото истината е неизповедима, тя не може да се изкаже с думи, а се изразява с подвиг и живот. И теософията разкрива единния издревен евангелски път за постигане истината - пътя на екстаза и на пророческото откровение, пътя на интуицията, където пада всяко съмнение пред непосредното проживяване. През себе трябва да мине всеки човек, за да стигне до истината, която е Бог, да се слее с истината, и сам да се обожестви, да стане свръхчовек или богочеловек. Всички ние сме синове Божи, казва Исус, и трябва да станем съвършени като нашия Отец небесен. Как? - в един само кратък живот? Но тоова е невъзможно. За постигането на тоя божествен идеал са нужни много животи, през които безсмъртната човешка душа се усъвършенствува и проявява своята божествена същина. Всички вероучители говорят за прераждане, и самите те са стигнали по тоя път до свръхчовечество.[5] Свръхчовекът не е само блян на поет, и богочеловеци е имало в историята - те не са нито легенда, нито мит; те са цветът и плодът на обещанието - първенците на човешкия род, завършили своята земна еволюция и стигнали върха - свръхбитие, Нирвана.
към текста >>

Всички вероучители говорят за прераждане, и самите те са стигнали по тоя път до свръхчовечество.[5] Свръхчовекът не е само блян на поет, и богочеловеци е имало в историята - те не са нито легенда, нито мит; те са цветът и плодът на обещанието - първенците на човешкия род, завършили своята земна еволюция и стигнали върха - свръхбитие, Нирвана.
През себе трябва да мине всеки човек, за да стигне до истината, която е Бог, да се слее с истината, и сам да се обожестви, да стане свръхчовек или богочеловек. Всички ние сме синове Божи, казва Исус, и трябва да станем съвършени като нашия Отец небесен. Как? - в един само кратък живот? Но тоова е невъзможно. За постигането на тоя божествен идеал са нужни много животи, през които безсмъртната човешка душа се усъвършенствува и проявява своята божествена същина. Всички вероучители говорят за прераждане, и самите те са стигнали по тоя път до свръхчовечество.[5] Свръхчовекът не е само блян на поет, и богочеловеци е имало в историята - те не са нито легенда, нито мит; те са цветът и плодът на обещанието - първенците на човешкия род, завършили своята земна еволюция и стигнали върха - свръхбитие, Нирвана. И наистина, самите те са върхове, които съединяват небето и земята, откъдето се вижда вечното незалязващо слънце на истината: Кришна, Буда, Зороастър, Хермес, Орфей, Исус, АполонийТиански. И в днешната критическа епоха - според завета на Христа и според Теософията - се очаква такъв свръхчовек, който да обедини всички религии - клонове на едната религия - и да побратими народите, като положи начало на нова цивилизация и изведе человечеството из днешния хаос. От всичко казано става ясно, че теософията се явява в света не да разединява и да опълчва едно срещу друго различните течения, не да сгъстява спластения фанатичен мрак от векове в душите, а да разведри хоризонти и да хвърля светлина по всички пътища на тъмното човешко битие, и да води към мир и братство, тъй че в света да има един Пастир и едно стадо. Ето защо теософията не е против никоя религия, защото всички религии имат еднакъв божествен произход; те всички са основани от Мировия Учител, направо или чрез Негови ученици, те са дело на великата Бяла Ложа, от името на която великият учител Христос действува и чертае различните пътища, които водят към една цел. Една от задачите на теософията е да съживи отделните религии върху една обща основа, и който се опълчва против теософията, той се опълчва против делото на Христа, който е един за всички - дихание на цялото человечество, което е плът от неговата плът.
към текста >>

И в днешната критическа епоха - според завета на Христа и според Теософията - се очаква такъв свръхчовек, който да обедини всички религии - клонове на едната религия - и да побратими народите, като положи начало на нова цивилизация и изведе человечеството из днешния хаос.
- в един само кратък живот? Но тоова е невъзможно. За постигането на тоя божествен идеал са нужни много животи, през които безсмъртната човешка душа се усъвършенствува и проявява своята божествена същина. Всички вероучители говорят за прераждане, и самите те са стигнали по тоя път до свръхчовечество.[5] Свръхчовекът не е само блян на поет, и богочеловеци е имало в историята - те не са нито легенда, нито мит; те са цветът и плодът на обещанието - първенците на човешкия род, завършили своята земна еволюция и стигнали върха - свръхбитие, Нирвана. И наистина, самите те са върхове, които съединяват небето и земята, откъдето се вижда вечното незалязващо слънце на истината: Кришна, Буда, Зороастър, Хермес, Орфей, Исус, АполонийТиански. И в днешната критическа епоха - според завета на Христа и според Теософията - се очаква такъв свръхчовек, който да обедини всички религии - клонове на едната религия - и да побратими народите, като положи начало на нова цивилизация и изведе человечеството из днешния хаос. От всичко казано става ясно, че теософията се явява в света не да разединява и да опълчва едно срещу друго различните течения, не да сгъстява спластения фанатичен мрак от векове в душите, а да разведри хоризонти и да хвърля светлина по всички пътища на тъмното човешко битие, и да води към мир и братство, тъй че в света да има един Пастир и едно стадо. Ето защо теософията не е против никоя религия, защото всички религии имат еднакъв божествен произход; те всички са основани от Мировия Учител, направо или чрез Негови ученици, те са дело на великата Бяла Ложа, от името на която великият учител Христос действува и чертае различните пътища, които водят към една цел. Една от задачите на теософията е да съживи отделните религии върху една обща основа, и който се опълчва против теософията, той се опълчва против делото на Христа, който е един за всички - дихание на цялото человечество, което е плът от неговата плът. Теософията не се обявява и срещу опитната наука на днешния век, нито се чужди от нейните методи, когато прави своите изследвания; тя твърди, обаче, какво днешната наука е една малка част от истинското знание (Гносиса), което обгръща проявеното и непроявеното, света на феномените и невидимия мир от скрити причини - физика и метафизика. И теософията не е склонна да тури някакъв предел между обективна наука и религиозно изследване, което води към богопознание - към вечната същина на нещата.
към текста >>

И ние изгонихме религията из училищата си, свещената религия, която осветява живота на човека и го издига до Бога, и отворихме широко врати за най-страшни чудовищни напасти - и за ума на днешното поколение един атентат в самия Божи храм бе напълно възможен и естествен... Един атентат срещу Човека и Бога, пъклен замисъл на черно человеконенавистничество, тъпо отрицание на самия закон на любовта, дръзко посегателство върху самия живот.
Явно е, че такова обвинение срещу Теософията не издържа никаква критика, както и твърдението, че теософите отричали националните идеали и държавни нужди; българските теософи опровергават тази незаслужена клевета с делата си. Така, самият председател на Теософското Общество в България, г. Софрони Ников, безстрашно се е сражавал на най-предните позиции, а днес някои тилови герои излизат без свян да говорят за него, че той бил против една законна отбрана на отечеството..."Ти трябва да вършиш обикновените си работи по-добре от другите, а не по-зле" се казва в книжката „При нозете на Учителя" - евангелие за теософите. „Патриотите", които надават вик срещу „теософската напаст", могат само от едно да се плашат - че теософите са се простили с всеки вехтозаветен морал, и като общественици те са беззаветни идеалисти, които съвестно биха изпълнили всеки свой дълг, без оглед на личната си изгода. Нека се изповядаме открито освобождението до днес, ние събаряме родната вяра, на която дължим всичко - режем клона, на който се крепим, защото вярата за „просветения" българин е недостоен предразсъдък. И ние изгонихме религията из училищата си, свещената религия, която осветява живота на човека и го издига до Бога, и отворихме широко врати за най-страшни чудовищни напасти - и за ума на днешното поколение един атентат в самия Божи храм бе напълно възможен и естествен... Един атентат срещу Човека и Бога, пъклен замисъл на черно человеконенавистничество, тъпо отрицание на самия закон на любовта, дръзко посегателство върху самия живот. Къде са блюстителите на народните завети? Или те заплитат тъмна интрига? У нас, поради закъснелост на умовете и поради лошо възпитание, Теософията може да се преследва, с простени и непростени средства; в една Англия, обаче, Теософията е на почит и се проповядва от църковните амвони; там, сега засега, има 35 депутати теософи в камарата и няколко министри, между които и ивестният Балфур. Изобщо, в другите страни от Теософията са заинтересувани много учени и професори, както и именити художници и писатели, а Стриндберг е бил и член на теософското общество, както и Морис Метерлинк. Нека, прочее, бъдем спокойни за бъдещето, дълбоко невъзмутими и толерантни.[7] Всяка истина, която носи спасение за света, се е посрещала с вой и отрицание.
към текста >>

Консулов, който прогласи в сказките си, че „човек няма душа", а следователно че и самият той е „бездушен", Александър Радославов, главен секретар на Министерството на Народното Просвещение и Никола T.
Това решение на Върховния Административен съд е изпратено на Министерството на Народното Просвещение за сведение и изпълнение. Виновните в издаване на Окръжното лица, с което се нанесоха на списанието ни големи вреди и загуби, ще понесат неизбежната законна отговорност. Но за да се уверят и четците ни по какъв начин се е действувало от тия лица в случая, ние публикуваме тук по-важните документи, от датите и съдържанието, на които става явна преднамереността на осуетеното вече посегателство върху „Всемирна Летопис", това най-ценно по предмета си списание в България. Тройката: проф. д-р Ст. Консулов, който прогласи в сказките си, че „човек няма душа", а следователно че и самият той е „бездушен", Александър Радославов, главен секретар на Министерството на Народното Просвещение и Никола T. Балабанов, началник на бюрото за културните учреждения при същото Министерство, са обрисувани в тия документи такива, каквито са. Ето фактите: 22.1 С писмо под N 28264от 5.XI.1925 г. подписаноот началника на бюрото Н. Т .Балабанов, до редакцията се съобщава: „Умолява се редакцията да изпрати в Министерството по един екземпляр от последната и предпоследната година на списанието за рецензиране. Ако редакцията не направи това в 10 дневен срок, препоръката и одобрението на списанието ще бъдат отменени." Няма съмнение, че това писмо, в което, от последната закана, явно личи решението да бъде отменена на всяка цена препоръката на списанието, е било адресирано след предварително споразумение с проф.
към текста >>

При убеждението, че списанието „Всемирна Летопис", четирите годишнини от които тук прилагам и което е препоръчано и от другите М-ства, трябва да се счита за гордост на българската литература, защото в него намират място научните трудове на такива всесветски знаменитости като проф.
Такава рецензия биде направена през 1919 г. за сп. „Всемирна Летопис", аз внесох исканата такса за възнаграждение на рецензентите и докладчика на комисията, последната, наречена тогава „Просветителен комитет", одобри и препоръча списанието. По същия начин и сега законът задължаваше главния секретар и н-ка на бюрото да подложат на нова рецензия същото списание, щом са счели за нужно, по повод или без повод, да добият някои знания и осветления по съдъръжанието му. Това бе толкова по-необходимо, защото трябваше да се мотивира и с някакво фактическо основание издаването на въпросното окръжно, за да видя и аз, като редактор на това списание, и многобройните му най-интелигентни и с будна любознателност четци, кои са ненаучните и антисоциални мисли и твърдения в него, които са продиктували неговото забраняване за всичките училища в България. При убеждението, че списанието „Всемирна Летопис", четирите годишнини от които тук прилагам и което е препоръчано и от другите М-ства, трябва да се счита за гордост на българската литература, защото в него намират място научните трудове на такива всесветски знаменитости като проф. Айнщайн, сър Оливер Лодж, д-р Рудолф Щайнер, Камил Фламарион и мн. др., и в което са дадени биографиите, портретите и резюме на ученията почти на всички стари и нови окултисти и мистици, начиная от Питагора (с неговите „Златни стихове") до най-новото време, любопитно би било - но, главно, необходимо, защото е от важен обществен интерес - да се види, кой би бил тоя български „учен", който би разкритикувал техните открития и учения, и би изказал мнение да се забрани разпространението им между нашата учаща се младеж. Но господата, подписващи окръжното, са нарушили и предписанието на чл. 8 от Закона за нар. просвещение (resp.
към текста >>

Зъбите не били органи за дъвкане, но имали и втора функция, много скрита, която не идва до съзнанието...Човек получава наедени зъби, за да се намали флоуорното действие, за да не би преголямото флуорно действие да намали в голяма степен условията за умствена проява".
39 г. IV, се „доказва", че великата катастрофа за земята ще започне от 28 юли 1926 г. Но не е само лековерието и безпричиността, които се насаждат от „Всемирна летопис" - убива се у читателя и доверието към положителната наука. Вместо научната медицина се препоръчва „окултната медицина", идея за която (Н-Б.Р.) получава от „окултното" схващане за зъбните болести - гниенето им (год. IV, кн. I). Зъбите не били органи за дъвкане, но имали и втора функция, много скрита, която не идва до съзнанието...Човек получава наедени зъби, за да се намали флоуорното действие, за да не би преголямото флуорно действие да намали в голяма степен условията за умствена проява". При съвременния човек, който много напрега своя ум „от подсъзнателните импулси зъбите му се развалят". 7) Да говори или пише нелепости всеки има право, щом има кой да слуша или да ги чете. Да се „препоръчват" обаче тези работи от държавата, това говори много зле за нея. Положението на нашата държаба обаче става и смешно. Всяка държава се стреми да запази своето съществуване, като постепенно усъвършенствува своите форми: ние имаме и закон за защита на държавата, предназначен за ония, които ще поискат да я „съветизират".
към текста >>

При съвременния човек, който много напрега своя ум „от подсъзнателните импулси зъбите му се развалят".
IV, се „доказва", че великата катастрофа за земята ще започне от 28 юли 1926 г. Но не е само лековерието и безпричиността, които се насаждат от „Всемирна летопис" - убива се у читателя и доверието към положителната наука. Вместо научната медицина се препоръчва „окултната медицина", идея за която (Н-Б.Р.) получава от „окултното" схващане за зъбните болести - гниенето им (год. IV, кн. I). Зъбите не били органи за дъвкане, но имали и втора функция, много скрита, която не идва до съзнанието...Човек получава наедени зъби, за да се намали флоуорното действие, за да не би преголямото флуорно действие да намали в голяма степен условията за умствена проява". При съвременния човек, който много напрега своя ум „от подсъзнателните импулси зъбите му се развалят". 7) Да говори или пише нелепости всеки има право, щом има кой да слуша или да ги чете. Да се „препоръчват" обаче тези работи от държавата, това говори много зле за нея. Положението на нашата държаба обаче става и смешно. Всяка държава се стреми да запази своето съществуване, като постепенно усъвършенствува своите форми: ние имаме и закон за защита на държавата, предназначен за ония, които ще поискат да я „съветизират". А в препоръчаното от държавата списание „Всемирна Летопис" срещаме следното, което не се нуждае от коментарии и което е писано след 9 юни, 1925 г. (год.
към текста >>

Разбира се, за такива „учени" като Консулова, който отрича, че човек има душа, не съществуват духовни „области", но за разумните и действително учени изследователи тия области са безспорни факти. 3.
Айнщайн, Оливир Лодж, проф. Шарл Рише, пок. Камил Фламарион, пок. Желе, Габриел Делан, Артър Конан Дойл, г-ца Дикинсън и мн. др. Само че тия опити са недостатъчни за ума и способностите на Консуловци. 2. Разбира се, за такива „учени" като Консулова, който отрича, че човек има душа, не съществуват духовни „области", но за разумните и действително учени изследователи тия области са безспорни факти. 3. Щом всеки е свободен да мисли както намира за добре, той е свободен и да изказва мислите си чрез печата и никой няма право да му забранява. А от изказването на противоположните мисли произлиза истината. 4. Това са средновековни понятия за държавата, за нейните „устои" и за нейните длъжности. Държавата може да бъде само тогава един жив и напредничав организъм, който трябва да се развива, когато не се сковава в ръждясалите вериги на Консуловата „положителна наука", а дава простор и насърчение на новите идеи и учения, с които се занимава целият западен културен свят. Тъкмо тогава тя би влязла не в противоречие, а в съгласие със себе си, т.е.
към текста >>

Отделни трудове: Обща биология (1925), Човекът за теософията и за науката (1926), Законите на наследствеността (1928), Изграждането на културното човечество (1928), Живот, старост, смърт (1928) и др.
1. Консулов (д-р Стефан), български естественик и професор. Род. в София през 1885 г., свършил по естествена история в София, специализирал в Триест, Ерланген и Бреслау. Професор в Соф. университет по зоология. Печатал трудове върху комарната фауна, борбите с маларията и др. Отделни трудове: Обща биология (1925), Човекът за теософията и за науката (1926), Законите на наследствеността (1928), Изграждането на културното човечество (1928), Живот, старост, смърт (1928) и др. Данчов, Н. Г. и др. Българска енциклопедия / Н. Г. Данчов, И. Г. Данчов.- София: Ст.
към текста >>

Неговите мисли са публично достояние и всеки добросъвестен човек, който желае да узнае учението му може да посещава беседите му, като бъде уверен, че от тях ще извлече само полза.
Научих се, че държал публични беседи на религиозни теми и отидох да го слушам. Слушах го най-внимателно, следих всичките му думи, алюзии и жестове, изучих отношенията му с ония, които в мое присъствие го доближаваха и получаваха неговите съвети и наставления в живота. Най-сетне купих си и прочетох всичките му беседи, публикувани в отделни брошури, и продавани в книжарницата на Голов, и от всичко дойдох до дълбокото и неразрушимо убеждение, че П.Д. е един велик моралист и учител, който заслужава всеобща адмирация на цялото българско общество. Образец на нравствена чистота, безкористен и добродетелен до святост, рядък, бих казал безпримерен, знаток на природните закони, той се занимава с пълна абнегация и с преданост на доброто, с логично тълкувание на евангелските текстове, като разкрива техния дълбок смисъл. Неговите мисли са публично достояние и всеки добросъвестен човек, който желае да узнае учението му може да посещава беседите му, като бъде уверен, че от тях ще извлече само полза. Ни най-малко той не осъжда никое вероизповедание, нито се противопоставя на господствуващата в страната религия, а напротив проповядва нравствено и духовно възраждане. Широко начетен и добре версиран и всички религиозни системи, той не ограничава никого в неговите вервания, не налага никакви правила, а посочва правия път въз основа на Евангелието. Дой Бог в България да се появят много такива учители, които да проповедват великите добродетели и да насърчават всички труженици за моралното закрепване на българския народ. Колкото за въпросите: дали Д. учел някакво поклонение на слънцето, дали карал жените да му мият краката и дали под влиянието на учението му някои негови слушатели дотолкова се фанатизирали, че замишлявали да се самоубият - това са въпроси, които не могат да не предизвикат съжаление към първоначалните им автори.
към текста >>

Ето защо и него трябва да включим в „Изгревът", за да се изуми човек на силите в превъплъщенията човешки, които воюват срещу Учителя Дънов.
Кришнамурти разтурва „Ордена на Звездата" и обявява, че Мировият Учител е в България и се казва Петър Дънов, той се връща в България, но мълчи, не го оповестява, но го казва само на Георги Куртев, когато му гостува в Айтос. Шеста част са представители на теософите, като Иван Грозев, които яростно пишат статии срещу Учителя, но след разтурването на конгреса на теософите през 1929 г. в Холандия, идва в България, продължавала бъде теософ, но мълчи, защото не признава, че може Петър Дънов да е Миров Учител. Но все пак те споделят с някои теософи, и затова по-късно Софрони Ников и Иван Грозев биват изключени от теософското движение, макар че са негови ръководители цели 25-30 г. Седма част са онези, които са били с Него, но после се отделят и създават свои движения, като Александър Кръстников, който в даден момент защитава Петър Дънов, но после заема критични позиции и обявява себе си над Учителя Дънов. Ето защо и него трябва да включим в „Изгревът", за да се изуми човек на силите в превъплъщенията човешки, които воюват срещу Учителя Дънов. (Виж „Изгревът" том III, стр. 93). Осма част са онези представители на евангелистите, които са били с Него в САЩ, където се е обучавал и следвал, както и онези, които са били с Него ученици в град Свищов, в евангелското училище през 18831886 г. В повечето случаи те го възприемат като един евангелски проповедник. И само толкова. И за тях ще говорим също, когато му дойде времето и мястото в „Изгревът".
към текста >>

83. 5. ОКУЛТНА ЕСТЕТИКА ПОЕЗИЯ, МУЗИКА, ЖИВОПИС, СКУЛПТУРА, ПЛАСТИКА, АРХИТЕКТУРА, ТЕАТЪР И ПР.

Иван Толев

Дори неговата красота и красотата на окръжаващата го среда е недоловима напълно за обикновения смъртен човек, който не е преминал всичките посвещения.
И най-издигнатото земно същество, потънало в материята, не притежава нуждните сили, за да я възприеме и си я представи. Трябва да се премине от безформения свят в света на формите, звуковете и цветовете (краските), за да може излъчванията (еманациите) на Тиферет да станат достъпни отчасти за най-високо развитите човешки индивиди. Тия излъчвания се олицетворяват в ангелския свят, който стои над човешкия. Но колцина са тия щастливци на земята, които са се удостоили да бъдат посетени от някой ангел? Кой, въплътен във физическо тяло, би могъл да издържи силата на трептенията и вида на едно ангелско същество! Дори неговата красота и красотата на окръжаващата го среда е недоловима напълно за обикновения смъртен човек, който не е преминал всичките посвещения. Тая неоспорима истина показва, че както Висшата Наука, която изразява Божествената Мъдрост, така и Висшата Красота, която изразява хармонията на световете, са непроявими в материалния свет. Следователно, така наречените "изящни изкуства", с които човек си служи за свръзка с невидимия свят, са едни от средствата само за устремяване и повдигане на човешката душа в нейната еволюция към източника на живота. За тая цел те взаимно си сътрудничат и се допълват. Най-висшето от тия изкуства е поезията. Тя има божествен произход.
към текста >>

Следователно, така наречените "изящни изкуства", с които човек си служи за свръзка с невидимия свят, са едни от средствата само за устремяване и повдигане на човешката душа в нейната еволюция към източника на живота.
Тия излъчвания се олицетворяват в ангелския свят, който стои над човешкия. Но колцина са тия щастливци на земята, които са се удостоили да бъдат посетени от някой ангел? Кой, въплътен във физическо тяло, би могъл да издържи силата на трептенията и вида на едно ангелско същество! Дори неговата красота и красотата на окръжаващата го среда е недоловима напълно за обикновения смъртен човек, който не е преминал всичките посвещения. Тая неоспорима истина показва, че както Висшата Наука, която изразява Божествената Мъдрост, така и Висшата Красота, която изразява хармонията на световете, са непроявими в материалния свет. Следователно, така наречените "изящни изкуства", с които човек си служи за свръзка с невидимия свят, са едни от средствата само за устремяване и повдигане на човешката душа в нейната еволюция към източника на живота. За тая цел те взаимно си сътрудничат и се допълват. Най-висшето от тия изкуства е поезията. Тя има божествен произход. Чрез нея се откриват върховните, достижими за човешкия дух, прелести. Великият поет е проводник на красотата на всички небесни форми и прояви, които са понятни за човека.
към текста >>

Великият поет е проводник на красотата на всички небесни форми и прояви, които са понятни за човека.
Следователно, така наречените "изящни изкуства", с които човек си служи за свръзка с невидимия свят, са едни от средствата само за устремяване и повдигане на човешката душа в нейната еволюция към източника на живота. За тая цел те взаимно си сътрудничат и се допълват. Най-висшето от тия изкуства е поезията. Тя има божествен произход. Чрез нея се откриват върховните, достижими за човешкия дух, прелести. Великият поет е проводник на красотата на всички небесни форми и прояви, които са понятни за човека. И както слънчевият лъч, който, когато премине през призмата, се разлага на всички цветове на спектъра, така и духовната красота се възприема и предава от духа и душата на великия поет, които вибрират със същия темп и със същата приятност, както у първоизточника им. Той открива дълбоките небесни тайни чрез своята интуиция, схваща ги със своя високо развит ум и ги изразява на другите в ритмична, звучна, музикална реч. Той е ясновидец и певец на красотата, но той същевременно и възвестител, пророк на истината. Той е едновременно посланик на небето, и маг, и учител, и любвеобилен възпитател. Неговото въображение не знае граници, в сравнение с онова на по-малките му братя, неговият ум е възприемчив за наи-висшите знания, неговата любов към Бога и към всички живи същества е безгранична, неизчерпаема.
към текста >>

Мощта на музиката е, наистина, непобедима: от звуковете на тръбите паднаха Иерихонските стени, от арфата на псалмопевеца Давида се умилостивиха небесните сили, от арфата на Хермеса се одухотвори старият Египет, от лирата на Орфея са се огласявали някога родопските гори, а хор от ангели е изпял величествения химн над витлеемската пещера... Музиката има магическа сила върху човека: и тя, както поезията, действува ободрително и здравословно, като неутрализира отровите, превръща киселините в организма на соли, електричеството в магнетизъм, гневът в мир, омразата в любов.
* Второто от изящните изкуства е музиката (вокална и инструментална). Тя произхожда от ангелския свят и се основава на магията на числата. Звуковата сила, според числото на трептенията, иде от звуковите сфери. Там ангелските същества пеят и славословят Бога, Творецът на мирозданието. Небесните симфонии са трогателно описани в Пролога на небето от Йохан Гйоте в I-та част от окултната му трагедия Фауст. Мощта на музиката е, наистина, непобедима: от звуковете на тръбите паднаха Иерихонските стени, от арфата на псалмопевеца Давида се умилостивиха небесните сили, от арфата на Хермеса се одухотвори старият Египет, от лирата на Орфея са се огласявали някога родопските гори, а хор от ангели е изпял величествения химн над витлеемската пещера... Музиката има магическа сила върху човека: и тя, както поезията, действува ободрително и здравословно, като неутрализира отровите, превръща киселините в организма на соли, електричеството в магнетизъм, гневът в мир, омразата в любов. Музиката укротява даже зверовете и змиите. А песните на славеите в майски зори се изливат като балсам в наранените души, ръмоленето на планинското поточе отронва звънливи бисери, диханието на зефира упива със своя сладък шепот... Каква дълбока поезия има в музиката на майката-природа, какви чаровни химни се леят от небесните висини! Бог е надарил своите чада със звуков орган, за да изливат всичките копнежи на душата си в песен. А песента е молитва към небесния Баща. Всичко, което пее, се моли.
към текста >>

Всеки човек има свой специфичен тон, който съответствува на тона на владеещата го планета, и съобразно с него, той се свързва хармонично с другите хора или се отдалечава от тях.
А песента е молитва към небесния Баща. Всичко, което пее, се моли. Всичко живо, което възнася гласни молитви към Създателя, слива своето отделно съществуване с всемирния живот. Средството за това е музиката. Но тя, освен естествените си органи, има и изкуствени, направени от хората: чрез тия инструменти се схващат трептенията на невидимия свет и се изразяват индивидуалните мисли, чувства и желания. Всеки човек има свой специфичен тон, който съответствува на тона на владеещата го планета, и съобразно с него, той се свързва хармонично с другите хора или се отдалечава от тях. Хората образуват помежду си акорди и дисонанси. Мъжът и жената в брака са в хармония, ако съчетанието им е по Бога, т. е. ако, покрай другите си духовни качества, с които взаимно се допълват, имат и хармонични тонове. В противен случай, бракът е неестествен и опорочен, той е едно продължително мъчение и агония. Музиката е израз на Духа.
към текста >>

Ако слуховият орган, развит до възможно най-висока степен, е способен да възприеме и да предаде на мозъка и най-бързо трептящите звукове - и тая своя способност човешкото ухо запазва за известно време и след като физическото сърдце прекрати своята дейност - то нашият зрителен орган е в състояние да се развие дотам, че да вижда вибрациите на звуковете в пространството и в двойника на човека.
От това гледище, музиката на Духа рязко се отличава от светската музика на мнозинството от съвременните хармонисти и композитори, както по своята форма и съдържание, така и по своята техника в хармонизацията и изпълнението. Докато тия музикални дейци се стараят да извлекат много ефекти от контрастите, духовната музика, в съответствие с методите на природата , произвежда един целостен и траен ефект. В това се състои дълбоката сила на впечатлението от нея. Идете всред природата, вслушайте се в мелодиите, които идат от разните нейни живи проявления, и вие ще се уверите, че само законът за единството на звуковете е, които действува най-мощно върху душата. Тия звукове могат не само да се чуват, но и да се виждат. Ако слуховият орган, развит до възможно най-висока степен, е способен да възприеме и да предаде на мозъка и най-бързо трептящите звукове - и тая своя способност човешкото ухо запазва за известно време и след като физическото сърдце прекрати своята дейност - то нашият зрителен орган е в състояние да се развие дотам, че да вижда вибрациите на звуковете в пространството и в двойника на човека. Следователно, великите композитори са едновременно ясновидци и ясночуващи. Те, в тая стадия на духовното си развитие, могат да вземат в оригинал от самия неизчерпаем склад на природата материала за своите музикални произведения. А понеже тоя материал се складира и обработва там от безплътните работници на Висшата Красота, то и композиторите са, като поетите, проводници на посланията от окултния свет за ръководството и благото на човечеството. Прочее, и музиката, като поезията, говори и на ума, и на сърдцето. * Живописта е третото от изящните изкуства, което допринася за духовния напредък на човека.
към текста >>

* Живописта е третото от изящните изкуства, което допринася за духовния напредък на човека.
Ако слуховият орган, развит до възможно най-висока степен, е способен да възприеме и да предаде на мозъка и най-бързо трептящите звукове - и тая своя способност човешкото ухо запазва за известно време и след като физическото сърдце прекрати своята дейност - то нашият зрителен орган е в състояние да се развие дотам, че да вижда вибрациите на звуковете в пространството и в двойника на човека. Следователно, великите композитори са едновременно ясновидци и ясночуващи. Те, в тая стадия на духовното си развитие, могат да вземат в оригинал от самия неизчерпаем склад на природата материала за своите музикални произведения. А понеже тоя материал се складира и обработва там от безплътните работници на Висшата Красота, то и композиторите са, като поетите, проводници на посланията от окултния свет за ръководството и благото на човечеството. Прочее, и музиката, като поезията, говори и на ума, и на сърдцето. * Живописта е третото от изящните изкуства, което допринася за духовния напредък на човека. Тя се основава на живата геометрия, която създава формите, и на слънчевата енергия, която твори светлините, краските и сенките. Поради това, живописта не произхожда от божествения свят: Бог е същество на безгранична светлина, която не дава никаква сянка. Произходът на живописта е от сферата, която предхожда проявения природен или материален свят. Тя е резултат от действието на мъжкия принцип на развитието Нецах върху женския, творческия принцип Ход, който съхранява формите (Малкут) в измеренията на третата триада. Живописта възпроизвежда видимата и невидимата природа във форми и цветове, достъпни за човешкото зрение на физическото поле.
към текста >>

Всичките Висши добродетели или, както ги нарича великият окултист от апостолските времена, Павел, "плодовете на Духа", са светли служебни духове, които работят за съвършенството на човека.
Тя оперира със средства чисто материални и едва достига до външните области на астралния свят. Вследствие на това, съвременните художници, колкото и да са напреднали в своите концепции на духовното, още не могат да си служат с астралните светлини и цветове: те нямат нуждните веществени средства, за да предадат на платното нито тия светлини, нито тия цветове (ултра- виолетовия, който е цвят на висшата духовност с магическа и най-лечебна сила, ултра-синия, който е цвят на любовта на светящите същества от шестата раса, инфрачервения, който е цвят на 13-та сфера и пр). При все това, живописта е един от факторите за духовното повдигане на човечеството. Ако живописецът е развил своята интуиция и духовното си зрение до толкова, че да може да проникне в другия свят, той би успел да съзре там по-висши живи форми, които биха му разкрили дълбоките закони на битието и тогава, ако не чрез окултни светлини и краски, поне чрез съответни очертания би представил на хората истинската реалност на живота, а не само неговите преходни форми, видими във физическия свят. В тая реалност се съдържат непоколебимите етични и религиозни принципи, за които съществува слаба представа в съвременния свят. Всичките Висши добродетели или, както ги нарича великият окултист от апостолските времена, Павел, "плодовете на Духа", са светли служебни духове, които работят за съвършенството на човека. Те са: верата, надеждата, обичта, правдата, мирът, кротостта, дълготърпението, милосърдието и пр. А най-високата добродетел е любовта. С какви веществени средства би могъл съвременият живописец да представи един светъл дух в неговата действителна същина? Това е, разумява се, невъзможно. Той може да ни даде само една слаба идея за скритото, окултното същество и за неговата космическа функция.
към текста >>

Всеки човек от двата пола носи следите от миналите си съществувания и всички тия следи показват етапите на духовната му еволюция, формата на черепа му, чертите на лицето му, големината на ръста му, формата на другите части на тялото му и, най- сетне, излъчванията на неговия од и об, които образуват неговата лъчиста и цветна аура - всичко това трябва да доставлява изобилен и необходим материал на живописеца за възпроизвеждане.
И това, за сега, е достатъчно. Към тая цел е устремил своите усилия и младият български художник, Борис Георгиев, от чиито картини поместваме във Всемирна Летопис няколко репродукции. Четците сами ще могат да се произнесат за качествата и достойнствата на неговите художествени произведения откъм идея и изпълнение. Ние съставляваме част от живата природа. Като такива и като отделни личности, ние представляваме от себе си неизследими бездни за изучване и възпроизвеждане. Всеки човек от двата пола носи следите от миналите си съществувания и всички тия следи показват етапите на духовната му еволюция, формата на черепа му, чертите на лицето му, големината на ръста му, формата на другите части на тялото му и, най- сетне, излъчванията на неговия од и об, които образуват неговата лъчиста и цветна аура - всичко това трябва да доставлява изобилен и необходим материал на живописеца за възпроизвеждане. Знае се, че всеки индивид има свой цвят, съответен на цвета на планетата , под чието влияние се намира. Следов., художникът, за да представи външните признаци на вътрешния, духовния човек, трябва да бъде ясновидец, за да схване тия признаци и ги предаде със своята четка. Най-важният, най-характерният от тях е зракът на очите: той е проводник на божествения лъч, който иде направо от тайника на човешката душа, и затова изразява истинското човешко същество. И най-издигнат е оня художник, който може да долови и възпроизведе с абсолютна точност тоя зрак. Душата е една велика тайна: тя е забулена толкова грижливо за погледа на смъртния човек, колкото е забулена и Изида за изследванията на мага... И тъй, на живописта, както и на музиката, предстои тепърва да усъвършенствуват средствата на своите реализации.
към текста >>

Следов., художникът, за да представи външните признаци на вътрешния, духовния човек, трябва да бъде ясновидец, за да схване тия признаци и ги предаде със своята четка.
Четците сами ще могат да се произнесат за качествата и достойнствата на неговите художествени произведения откъм идея и изпълнение. Ние съставляваме част от живата природа. Като такива и като отделни личности, ние представляваме от себе си неизследими бездни за изучване и възпроизвеждане. Всеки човек от двата пола носи следите от миналите си съществувания и всички тия следи показват етапите на духовната му еволюция, формата на черепа му, чертите на лицето му, големината на ръста му, формата на другите части на тялото му и, най- сетне, излъчванията на неговия од и об, които образуват неговата лъчиста и цветна аура - всичко това трябва да доставлява изобилен и необходим материал на живописеца за възпроизвеждане. Знае се, че всеки индивид има свой цвят, съответен на цвета на планетата , под чието влияние се намира. Следов., художникът, за да представи външните признаци на вътрешния, духовния човек, трябва да бъде ясновидец, за да схване тия признаци и ги предаде със своята четка. Най-важният, най-характерният от тях е зракът на очите: той е проводник на божествения лъч, който иде направо от тайника на човешката душа, и затова изразява истинското човешко същество. И най-издигнат е оня художник, който може да долови и възпроизведе с абсолютна точност тоя зрак. Душата е една велика тайна: тя е забулена толкова грижливо за погледа на смъртния човек, колкото е забулена и Изида за изследванията на мага... И тъй, на живописта, както и на музиката, предстои тепърва да усъвършенствуват средствата на своите реализации. Великите художници на миналото, като Леонардо да Винчи, Рамбранд, Дюрер, Густав Доре и мн. др., са постигнали много, но не всичко.
към текста >>

Душата е една велика тайна: тя е забулена толкова грижливо за погледа на смъртния човек, колкото е забулена и Изида за изследванията на мага... И тъй, на живописта, както и на музиката, предстои тепърва да усъвършенствуват средствата на своите реализации.
Всеки човек от двата пола носи следите от миналите си съществувания и всички тия следи показват етапите на духовната му еволюция, формата на черепа му, чертите на лицето му, големината на ръста му, формата на другите части на тялото му и, най- сетне, излъчванията на неговия од и об, които образуват неговата лъчиста и цветна аура - всичко това трябва да доставлява изобилен и необходим материал на живописеца за възпроизвеждане. Знае се, че всеки индивид има свой цвят, съответен на цвета на планетата , под чието влияние се намира. Следов., художникът, за да представи външните признаци на вътрешния, духовния човек, трябва да бъде ясновидец, за да схване тия признаци и ги предаде със своята четка. Най-важният, най-характерният от тях е зракът на очите: той е проводник на божествения лъч, който иде направо от тайника на човешката душа, и затова изразява истинското човешко същество. И най-издигнат е оня художник, който може да долови и възпроизведе с абсолютна точност тоя зрак. Душата е една велика тайна: тя е забулена толкова грижливо за погледа на смъртния човек, колкото е забулена и Изида за изследванията на мага... И тъй, на живописта, както и на музиката, предстои тепърва да усъвършенствуват средствата на своите реализации. Великите художници на миналото, като Леонардо да Винчи, Рамбранд, Дюрер, Густав Доре и мн. др., са постигнали много, но не всичко. Мистицизмът на средните векове не им е доставил нуждните веществени средства за проявление на талантите им, както и музикалните средства (съвременните инструменти) се оказаха не напълно годни за възпроизвеждане, дори от такива великани на музикалната мисъл и вдъхновение, като Бетховен, Вагнер, Верди, Гуно, Моцарт, Бах и мн. др., на висшите звукови трептения. (Следва) Казахме, че живописта възпроизвежда видимата и невидимата природа във форми и цветове, достъпни за човешкото зрение на физическото поле.
към текста >>

Всеки създаден свят е една мисъл на Бога, проявена във видимата за човека физическа област, и всеко явление е резултат от взаимнодействието на мислите и законите на Бога.
(Следва) Казахме, че живописта възпроизвежда видимата и невидимата природа във форми и цветове, достъпни за човешкото зрение на физическото поле. За да не бъдем криво разбрани, требада поясним, че възпроизвеждането на природата чрез живописта не означава "рабско подражание" на природните форми, както някои обичат с неудоволствие да се изразяват, нито пък то подразбира изключване на индивидуалното творчество на художника. Във всичките видове живопис (битовата, пеизажната, портретната и пр.) природата непременно се изобразява повече или по-малко ясно, самостойно или в свръзка с културните придобивки на човечеството във външната страна на живота или във вътрешното му съдържание. А да изобразиш природата, това значи, да изразиш Бога, който се проявява в нея. И понеже Бог е закономерно и хармонично съчетание на всичко, що е най-финно по мисъл, чувство, желание и действие, то следва, че живописта трябва да възпроизвежда съществуващето битие във всичките негови висши прояви, видими и невидими, материални и нематериални, мислови и чувствени - във всичките планове на вселената. Всеки създаден свят е една мисъл на Бога, проявена във видимата за човека физическа област, и всеко явление е резултат от взаимнодействието на мислите и законите на Бога. Всичко това художникът е длъжен да изучи и да знае в съвършенство, за да може да изпълни своята мисия на земята. Той трябва, наистина, да твори, но като черпи знания и сили от творчеството на Бога, на което е той изразител и проводник. А всеки човек е, съзнателно или несъзнателно, проводник на мислите, чувствата и въобще предначертанията на невидимия свят. В това отношение няма напълно свободен човек. Само Бог е неограничено свободен.
към текста >>

А всеки човек е, съзнателно или несъзнателно, проводник на мислите, чувствата и въобще предначертанията на невидимия свят.
А да изобразиш природата, това значи, да изразиш Бога, който се проявява в нея. И понеже Бог е закономерно и хармонично съчетание на всичко, що е най-финно по мисъл, чувство, желание и действие, то следва, че живописта трябва да възпроизвежда съществуващето битие във всичките негови висши прояви, видими и невидими, материални и нематериални, мислови и чувствени - във всичките планове на вселената. Всеки създаден свят е една мисъл на Бога, проявена във видимата за човека физическа област, и всеко явление е резултат от взаимнодействието на мислите и законите на Бога. Всичко това художникът е длъжен да изучи и да знае в съвършенство, за да може да изпълни своята мисия на земята. Той трябва, наистина, да твори, но като черпи знания и сили от творчеството на Бога, на което е той изразител и проводник. А всеки човек е, съзнателно или несъзнателно, проводник на мислите, чувствата и въобще предначертанията на невидимия свят. В това отношение няма напълно свободен човек. Само Бог е неограничено свободен. Следов., и художникът, като посланик на земята, е един духовен инструмент на по-високостоящи от него същества. За това именно той трябва да придобие всички необходими знания за законите, които управляват видимата и невидимата природа, т. е. за законите на Бога.
към текста >>

В това отношение няма напълно свободен човек.
И понеже Бог е закономерно и хармонично съчетание на всичко, що е най-финно по мисъл, чувство, желание и действие, то следва, че живописта трябва да възпроизвежда съществуващето битие във всичките негови висши прояви, видими и невидими, материални и нематериални, мислови и чувствени - във всичките планове на вселената. Всеки създаден свят е една мисъл на Бога, проявена във видимата за човека физическа област, и всеко явление е резултат от взаимнодействието на мислите и законите на Бога. Всичко това художникът е длъжен да изучи и да знае в съвършенство, за да може да изпълни своята мисия на земята. Той трябва, наистина, да твори, но като черпи знания и сили от творчеството на Бога, на което е той изразител и проводник. А всеки човек е, съзнателно или несъзнателно, проводник на мислите, чувствата и въобще предначертанията на невидимия свят. В това отношение няма напълно свободен човек. Само Бог е неограничено свободен. Следов., и художникът, като посланик на земята, е един духовен инструмент на по-високостоящи от него същества. За това именно той трябва да придобие всички необходими знания за законите, които управляват видимата и невидимата природа, т. е. за законите на Бога. Почти в същия смисъл се произнася даже и Прелс в преведеното от нас, още в 1898 г., негово съчинение Естетика, единствена по рода си книга в българската литература.
към текста >>

Тялото на човека и ония на животните служат за образец на нейните възпроизвеждания.
Тая дефиниция, разумева се, страда от едностранчивост, защото се основава пак само на външната страна на природата. Обаче, от гледището на вътрешната страна на естетическите произведения, всички изкуства имат един и същ източник, защото доказано е вече и в положителната наука, че времето и пространството се сливат. Следователно, терминът "пластически" не изчерпва цялото съдържание на понятието за тия изкуства. Те са скулптурата, архитектурата, танцът, гимнастиката и сценическото или драматическото изкуство (театрът). Скулптурата, която е тясно свързана с архитектурата, има за свой обект органическия живот в индивидуалните му прояви. Тялото на човека и ония на животните служат за образец на нейните възпроизвеждания. От само себе си се разбира, че скулпторът трябва да притежава знания за законите на видимата и невидимата природа и тяхното приложение, не по-малко отколкото живописецът. И той, както художникът, черпи материал от нейните форми и прояви, за да ги въплъти във видими за човешкото око творения. С една реч, и скулпторът възприема мисли, чувства и желания от съкровищницата на природата и твори. Както в свободно стоещите скулптурни произведения (бюстовете и хермесите), така и в прикрепените към стени, фасади и пр. (релйефите), трябва да се изрази живота в природата във форми, цвят, стойка и движение.
към текста >>

Неговият постулат е, че "човек е мярка на всички неща".
Прелс в цитираното по- горе негово съчинение, Анатоли Луначарски в неговата студия: "Основите на позитивната естетика" и много други съвременни автори по предмета, обсъждат всестранно произхода, назначението, формите и стиловете на строителното изкуство от най-старо време до днес, но нито на едного от тях не е дошло на ума да потърси връзката между музиката и архитектурата. Тая мисъл за тех е била скрита. И затова те говорят само за материалистичните основи на това изкуство, т.е. само за външната страна на неговото предназначение (целесходност, безопасност, здравина и видима естетичност). Даже Луначарски, при определянето на понятието красота, изхожда от една кардинална погрешка, която фалшифицира всичките му заключения. Неговият постулат е, че "човек е мярка на всички неща". Това е абсолютно невярно: истината е, че Бог е мярка на всички неща. Но Луначарски не признава никакъв Бог... Той казва: "активните хора не могат да се надяват на онзи свят, защото онзи свят, дори и да съществува, но вече поради своята трансцедентност, не може с нищо да ги ангажира; и облягането върху боговете може да измами хората и да изврати техната дейност, толкова повече, че ние не можем да видим и да чуем боговете... (к.н.)"[1]) Жално е това, че "ние не можем да видим и чуем боговете", но то никак не значи, че "те" не съществуват. Да, Бог съществува и е източник на Висшата Красота, Той е, който и дирижира всичките нейни проявления в материалния свет. А музиката се изразява в архитектурата. Законите на числата са същите, които се прилагат в музиката и архитектурата.
към текста >>

Те мислят, че както танцът, така и гимнастиката, от една страна, и театралните представления, от друга, имат за цел да изразят или само чувствата на човека, или само физически стремежи, или само чувствени желания върху почвата на дадени идеи.
Без да се простираме повече, за нашите четци ще бъде важно да знаят още само това, че окултните постройки са сводообразни: само те имат правилно съотношение и свръзка с невидимия свят. За сега, това е достатъчно. * Танцът, гимнастическите движения и сценическото изкуство съставляват категорията на така наречените мимически изкуства. Те представляват формите на подвижната пластика на открито и неограничено место или на специално пригодена за целта сцена. И по отношение на тия изкуства съвременните естетици имат погрешни схващания. Те мислят, че както танцът, така и гимнастиката, от една страна, и театралните представления, от друга, имат за цел да изразят или само чувствата на човека, или само физически стремежи, или само чувствени желания върху почвата на дадени идеи. От най-старо време, обаче, и до днес се доказва, че източникът на танца не са само чувствата, че гимнастическите игри не са предназначени само за физически достижения и сцената няма за цел само да възбуди чувствени наслади или да морализира обществото. И тия изкуства имат духовен произход и целят духовното повдигане на човека. Танцът на псалмопевеца Давида пред скинията не е бил плод само на едно вътрешно душевно доволство, а е имал един скрит духовен смисъл. И в другите епохи танцът (религиозният и светският) е бил свързан, в най-разнообразни форми, с проявления на невидимия свят. Модерният танц е извращение на духовния.
към текста >>

И тия изкуства имат духовен произход и целят духовното повдигане на човека.
* Танцът, гимнастическите движения и сценическото изкуство съставляват категорията на така наречените мимически изкуства. Те представляват формите на подвижната пластика на открито и неограничено место или на специално пригодена за целта сцена. И по отношение на тия изкуства съвременните естетици имат погрешни схващания. Те мислят, че както танцът, така и гимнастиката, от една страна, и театралните представления, от друга, имат за цел да изразят или само чувствата на човека, или само физически стремежи, или само чувствени желания върху почвата на дадени идеи. От най-старо време, обаче, и до днес се доказва, че източникът на танца не са само чувствата, че гимнастическите игри не са предназначени само за физически достижения и сцената няма за цел само да възбуди чувствени наслади или да морализира обществото. И тия изкуства имат духовен произход и целят духовното повдигане на човека. Танцът на псалмопевеца Давида пред скинията не е бил плод само на едно вътрешно душевно доволство, а е имал един скрит духовен смисъл. И в другите епохи танцът (религиозният и светският) е бил свързан, в най-разнообразни форми, с проявления на невидимия свят. Модерният танц е извращение на духовния. Само колективният балет напомнюва и може да представи играта на някои астрални същества (нимфи, ундини и др.). Българското народно хоро, във всичките си разновидности, има дълбоко окултно значение.
към текста >>

И в другите епохи танцът (религиозният и светският) е бил свързан, в най-разнообразни форми, с проявления на невидимия свят.
И по отношение на тия изкуства съвременните естетици имат погрешни схващания. Те мислят, че както танцът, така и гимнастиката, от една страна, и театралните представления, от друга, имат за цел да изразят или само чувствата на човека, или само физически стремежи, или само чувствени желания върху почвата на дадени идеи. От най-старо време, обаче, и до днес се доказва, че източникът на танца не са само чувствата, че гимнастическите игри не са предназначени само за физически достижения и сцената няма за цел само да възбуди чувствени наслади или да морализира обществото. И тия изкуства имат духовен произход и целят духовното повдигане на човека. Танцът на псалмопевеца Давида пред скинията не е бил плод само на едно вътрешно душевно доволство, а е имал един скрит духовен смисъл. И в другите епохи танцът (религиозният и светският) е бил свързан, в най-разнообразни форми, с проявления на невидимия свят. Модерният танц е извращение на духовния. Само колективният балет напомнюва и може да представи играта на някои астрални същества (нимфи, ундини и др.). Българското народно хоро, във всичките си разновидности, има дълбоко окултно значение. А гимнастическите упражнения, ако се правят по строго определени правила, черпени от тайните закони на природата, дават отлични резултати за духовна еволюция на човека. Усъвършенствувани в евритмични движения, те са едновременно и израз на музикалността на човешкото същество, и могъщо средство за усъвършенствуване на личността.
към текста >>

А гимнастическите упражнения, ако се правят по строго определени правила, черпени от тайните закони на природата, дават отлични резултати за духовна еволюция на човека.
Танцът на псалмопевеца Давида пред скинията не е бил плод само на едно вътрешно душевно доволство, а е имал един скрит духовен смисъл. И в другите епохи танцът (религиозният и светският) е бил свързан, в най-разнообразни форми, с проявления на невидимия свят. Модерният танц е извращение на духовния. Само колективният балет напомнюва и може да представи играта на някои астрални същества (нимфи, ундини и др.). Българското народно хоро, във всичките си разновидности, има дълбоко окултно значение. А гимнастическите упражнения, ако се правят по строго определени правила, черпени от тайните закони на природата, дават отлични резултати за духовна еволюция на човека. Усъвършенствувани в евритмични движения, те са едновременно и израз на музикалността на човешкото същество, и могъщо средство за усъвършенствуване на личността. Най-сетне, сценическото изкуство е един от способите, за да се манифестира и изучи степента на културното развитие на народа. -------------------------------------------------------------- [1]) За съжаление, съставителите на Археометъра на Сент-Ив д'Алвейдър са забранили възпроизвеждането на съдържанието му на друг език и ние не можем да дадем освен горните откъслечни сведения, без никакви илюстрации.
към текста >>

84. XIII. БЯЛАТА И ЧЕРНАТА ЛОЖА В СЕМЕЙСТВАТА НА „ИЗГРЕВЪТ

А Истината се укрива чрез светския закон. 15.
" „Така решихме". Сега двамата ги няма в този свят. Но, ако кажа истинските имена ще ме съдят. Има такъв закон за разгласяване на такава тайна. Ето я лъжата. А Истината се укрива чрез светския закон. 15. Майка с две дъщери - едната на 18, другата на 20 години. Едната цигуларка, а другата е пианистка. Пианистката се сгодява, довежда бъдещия жених на Изгрева, бараката е голяма и за тях се отделя една стая. Там живеят, ту са годеници, ту са младоженци. Една сутрин пианистката тръгва за града пеш.
към текста >>

Впоследствие видяха, че съм нормален човек.
Ето защо трябва да излезе това в „Изгревът". Трябва да се каже, за да изтече тинята и калта. 21. Спомням си разочарованието на моите родители, когато разбраха, че съм станал дъновист. Те бяха виждали отвеяни, отнесени и психически разстроени дъновисти. Смятаха, че и аз ще стана такъв. Впоследствие видяха, че съм нормален човек. Но баща ми знаеше, че дъновистите ще ме излъжат, изиграят и измамят. Казваше ми го много пъти. Беше го много яд. Виждаше, че аз давам сила, средства, време за една идея. Той нямаше нищо против идеята, която осъществявам, но беше против дъновистите.
към текста >>

Но как човек - мъж или жена да разреши този въпрос.
И в бъдеще ще го има. Затова се пазете! 22. Какво е становището на Учителя за брака е точно казано от него. То е описано. А за изопаченията споменах само бегло. Но как човек - мъж или жена да разреши този въпрос. Всеки сам ще си го разрешава. Ако иска помощ от Учителя Дънов, да се моли на Него да му съдействува. И той ще му помогне. Или ще се размине с брака, или ако влезе в клопката, бърже ще се освободи с помощта на Учителя. А за онези, които трябва да преминат през брака, ако са се молили на Него - ще имат сполучлив брак.
към текста >>

Небето бе избрал едного, за да покаже и даде един образец за идните поколения как човек трябва да работи над Словото като ученик.
Това е. Пеню Ганев доживя до 95 години. До края бе с ума си и бе работоспособен. Всеки ден четеше от Словото на Учителя, изваждаше си мисли от него по теми, свиреше на цигулка и пееше. Беше невероятно, но факт. Небето бе избрал едного, за да покаже и даде един образец за идните поколения как човек трябва да работи над Словото като ученик. Показа го. И затова се публикуват дневниците му за да се докаже, че това е така.
към текста >>

85. 1929 година - продължение

Значи и човек, разделен против себе си, няма да успее.
„В начало бе Словото", „Изгрей, ти, мое слънце", „Махар Бену" и „Ще се развеселя". Снощи четох на лягане нещо за музиканта, че когато двойникът на музиканта преминава в цигулката, той е добър музикантин, то инструментът оживява, тоновете меки, прятни. А музикант, чийто двойник не преминава в инструмента, той е един от празните, обикновените музиканти. Тази заран четох нещо „Разделено царство". Всяко царство, разделено против себе си, няма да успее; и дом, разделен против себе си, не ще успее. Значи и човек, разделен против себе си, няма да успее. Четох също за двата принципа: I - материалния и II - духовния, Божествения. Животът на земята е затова създаден, да завладее вторият принцип, Божественият, всичко и тогава да се заживее във вечна хармония във вечния живот. Артериосклерозата иде от преобладающето влияние на първия, материалния принцип. Вследствие на него човек се обезобразява. Преди часовете, понеже децата ме предизвикаха и бих Алкай, то демагнетизирах се и имах тежко състояние до вечерта.
към текста >>

Вследствие на него човек се обезобразява.
Всяко царство, разделено против себе си, няма да успее; и дом, разделен против себе си, не ще успее. Значи и човек, разделен против себе си, няма да успее. Четох също за двата принципа: I - материалния и II - духовния, Божествения. Животът на земята е затова създаден, да завладее вторият принцип, Божественият, всичко и тогава да се заживее във вечна хармония във вечния живот. Артериосклерозата иде от преобладающето влияние на първия, материалния принцип. Вследствие на него човек се обезобразява. Преди часовете, понеже децата ме предизвикаха и бих Алкай, то демагнетизирах се и имах тежко състояние до вечерта. Храних се къде 4 ч. Ще си лягам къде 11 ч. Искаше ми се да продължа писането -дописването, на Еленкиното писмо. Нощес сънувах у Стоянови Събеви Бузаджиеви, че имат нова къща, но дуваровете - подхлъзнати, на събаряне, а челиците са прави и ненаведени.
към текста >>

„И във вашия закон е писано, че свидетелството на двама е вярно" - това са двамата свидетели а човека: умът и сърцето, двамата философа, които учат човека всякога; и той трябва винаги поука от тях да вземе, но не само от единия.
Студ много голям, голяк. Аз от тая сутрин мажа канцеларията. Пролет иде, а още нищо не мърда, само пролетните цветя са изникнали - минзухар, кокиче, теуменуга, синчец, зюмбюл, лисича опашка и др. някои. Копривата едва направихме по 1-2 чорби и сега я изгори големият студ. Четох за „Светило на тялото ти е окото" и „Двама свидетели". „И във вашия закон е писано, че свидетелството на двама е вярно" - това са двамата свидетели а човека: умът и сърцето, двамата философа, които учат човека всякога; и той трябва винаги поука от тях да вземе, но не само от единия. Те са двете Богини-сестри, слезли от небето, обичащи се горе много, неразделни, а слизайки да помагат на човечеството, се опорочили, обезобразили, забравили се една друга и създали два култа в човечеството: култа на науката и култа на сърцето - на религията, и се борят всеки с доводи и доказателства, че единият е по-прав от другия. Науката оборва религията и религията - науката и така, вечен спор на двете близки и неразделни някога сестри. Също и четох за Царския син, в когото се влюбват две красиви царски дъщери. Едната изразявала своята любов към Него, като постоянно му носела портрета и все го целувала, накарала хората да му построят параклиси, свещи да му палят и кандила да му светят. А другата от признание и любов към царския син взела „Книгата на живота", написана от него, и почнала да я чете, проучава и принципите й в живота да прилага.
към текста >>

Аз направих един предговор на разговор по въпроса за женитба, че трябва вече да се ожени човек, че да си има едно дете.
Сънувах, че сме братството на една планина. Там беше и Учителят, но аз като, че не Го бях видял. Сестра Спиридонова и Еленка X. Григорова ми бяха събеседниците. Малко, 6 ^ 7-годишно момченце, красиво - левент, е около нази - играе си. Аз направих един предговор на разговор по въпроса за женитба, че трябва вече да се ожени човек, че да си има едно дете. А Еленка ме задочно погледна, като в погледа й прочетох това, което тя из уста или говори - че не е хубаво като нази хора да се женят. А Спиридонова отговори, че минало времето да се съединяват нашите братя, защото въплощаващите духове - светлите, напредналите, са вече на земята родени, та сега, ако се съединим, то въплотеното ще бъде някой обикновен негодяй, а не светъл напреднал дух, който ще даде нещо на човечеството. Ще се обвържеш да служиш на нисш дух. След това трябваше да излезем от тамо. Еленка и Спиридонова решиха да отидат за вода и то през една голяма стръмнина, много голяма надолу.
към текста >>

[Наде]ящият ме човек щом почука на вратника и ето, изскокна госпожата.
По пътя ме настигна една бабичка на име баба Тана. - „Ех, сине, къде тъй бързо пътуеш, закъде отиваш? " - „Отивам за Туден." Оказа се, че и тя е от това село. Докато стигнем, се стьмни, но тя ме хубаво напъти, така че не сбърках пътя, защото и това село обема много широка площ по околните бърда и склонове в предпланините на Западния Балкан; бабичката отиде съвсем по други хълмове от посоката, в която аз трябваше да отида. Очаквали ме с нетърпение. [Наде]ящият ме човек щом почука на вратника и ето, изскокна госпожата. И когато съселянинът им каза, че непознат човек им дири къщата, те извикаха, че очакват такъв и дотърча пъргавата госпожа и ме посрещна. Влязохме и ето и Еленка. Каква веселост, радост, че така стана, че се срещнахме. Дойде си и поп Христов. Понеже бях изморен, то в 11 ч и нещо поисках да си лягаме.
към текста >>

И когато съселянинът им каза, че непознат човек им дири къщата, те извикаха, че очакват такъв и дотърча пъргавата госпожа и ме посрещна.
- „Ех, сине, къде тъй бързо пътуеш, закъде отиваш? " - „Отивам за Туден." Оказа се, че и тя е от това село. Докато стигнем, се стьмни, но тя ме хубаво напъти, така че не сбърках пътя, защото и това село обема много широка площ по околните бърда и склонове в предпланините на Западния Балкан; бабичката отиде съвсем по други хълмове от посоката, в която аз трябваше да отида. Очаквали ме с нетърпение. [Наде]ящият ме човек щом почука на вратника и ето, изскокна госпожата. И когато съселянинът им каза, че непознат човек им дири къщата, те извикаха, че очакват такъв и дотърча пъргавата госпожа и ме посрещна. Влязохме и ето и Еленка. Каква веселост, радост, че така стана, че се срещнахме. Дойде си и поп Христов. Понеже бях изморен, то в 11 ч и нещо поисках да си лягаме. Сутринта поп Христов и госпожата му отпътуваха за гара Драгоман, на учителска околийска дружествена конференция и те като съюзисти, понеже делегати ще се избират за лятната конференция, затова отидоха, а ние с Еленка след закуска потеглихме за Равна.
към текста >>

Уного услужлив човек.
Госпожата ме много задочно изгледа, като каза: „Защо се забавихте толкова? " Закусих и Поп Христов ми дадоха чадър, вземах и цигулката на Еленка и куфарчето си, и потеглих. Дъждът си ръмеше. Потеглих за гара Драгоман. Поп Христов ме изведе чак до шосето за Драгоман, откъдето аз вече не ще сбъркам пътя. Уного услужлив човек. Ази си пътувах по шосето, минавах през селата Каменица и още едно и след 3 ^ 4-часово пътуване навлязох в село Драгоман. Стигнах на гарата, влакът бе на гарата, но на ума ми даже не дойде да си взема билет или да бързам. Кога потегли влакът, мен ми дойде на ума да питам за София кога има влак. Чаках тамо цели 7 часа, мокър малко, цигулката, кутията - също. Краката, обущата, крачолите - само кал.
към текста >>

от Матея и се спря на 9 стих: „И рече му: „Дойди след Мене", и той стана и отиде след Него." Няма по-силно изречение от „Дойди след мене." „Онзи, който е тръгнал по пътя на Истината, той всякога е щастлив." „Светията вижда кой човек е в нужда и нему помага." „Всички болести имат духовни причини." „Божиите пътища са неузнаваеми." „Човек трябва да и ма доверие в тези Божествени сили, които Бог е вложил в него." „Христос вьзкресе, Истината донесе" - така трябва да се казва, а не „Христос възкресе- истина възкресе".
Идеята се гледа и вътрешният подтик за нещо." 5.V.1929 год., неделя, Изгрев Станахме на наряд. В 10 ч - беседа. Чете се Добрата молитва. „Духът Божий". Учителят прочете 9 гл. от Матея и се спря на 9 стих: „И рече му: „Дойди след Мене", и той стана и отиде след Него." Няма по-силно изречение от „Дойди след мене." „Онзи, който е тръгнал по пътя на Истината, той всякога е щастлив." „Светията вижда кой човек е в нужда и нему помага." „Всички болести имат духовни причини." „Божиите пътища са неузнаваеми." „Човек трябва да и ма доверие в тези Божествени сили, които Бог е вложил в него." „Христос вьзкресе, Истината донесе" - така трябва да се казва, а не „Христос възкресе- истина възкресе". Сега Христос за едни е възкръснал, за други - не. И много други хубави слова изговори Учителят на тоя ден първи на Великден. Следобед ходихме в Народния театър аз, Еленка, Петър Арабаджиев и още двама наши. Вечерта -на опера: „Севилският бръснар" - комедия. 6.V.1929., понеделник, Изгрев Станахме в 4 ч.
към текста >>

„Скръбта е несвършена работа." „Мъчението - почване на една работа." Всеки човек - една идея на Бога.
Това се прави и с лявата. Това упражнение се повтаря много пъти. 4. Седнали с прострени крака. Ръцете се простират напред, да достигнат пръстите на краката. Повдигат се встрани на височина с рамото, сгъват се надолу, като птичка крилата си, като че нещо се взима с ръце под мишца и покрай раменете отпред, с пръстите нагоре, се издигат нагоре над главата с дланите напред и пак същото отначало. „Скръбта е несвършена работа." „Мъчението - почване на една работа." Всеки човек - една идея на Бога. Не скърбете за неосъществимите идеи. „Вам е нужно да разберете живота, а не да реализирате идеите си." Душите, които се обичат и мразят, всякога се движат в един кръг. За обяснение Учителят нареди 3 братя и 3 сестри, като си опряха гърбовете и след това под команда тръгваме напред и се завъртаме в кръг, и се срещаме всеки с другаря си. Пак се обръщаме и опираме гърбовете и наново потегляме, и пак се срещаме. След това ни накара да се хванем и да се поразтърсим - това показва скарването в живота, след това се хващаме с десните ръце като за „здрасти" и се разминаваме и пак се срещаме.
към текста >>

Сега видяхме колко е важно човек езици да знае и разбира.
С по 50 лева билети. А „Травиата" заслужава да се види, защото е хубава по съдържание и смисъл, красива по стил и с превъзходна музика. Трагедията е покъртителна, а особно хубаво играеше актрисата Виолета Валери, играна от Е. Йовович. Вечерта гледахме „Майстор Солней" от Ибсена, но я играха руска трупа, та нищо не разбрахме и в третото действие си отидохме - безцелно стоене. Като [се] завърнахме, приказвахме си с Еленка много, дойде и брат Боев. Сега видяхме колко е важно човек езици да знае и разбира. Станах рано. Ходих на чешмичката за вода. След това - школа. Първо Добрата молитва. Размишление. Чете 5 гл.
към текста >>

Това, което сега преживяваме, е временно." „Истинските празнични дни са идейни дни, в които човек се научава как да живее." „Да познаваш и прилагаш Великия закон, който Бог е написал в твоята душа, това е идеалът, към който всеки съвременен човек трябва да се стреми." „Докато човек дава ход на отрицателните сили вътре в себе си, дотогава и злото ще съществува извън и вътре в него.
Дошли да търсят листа за буби. След като ги нагостих, те си отпътуваха, а аз започнах да се готвя за Цар-Асен. Потеглих от Крепча в 5 и 25. Вървях много бавно и четох беседата „Умовете им" от 9-а серия 9. книжка. Цялата природа, приятната зеленина, буйната и приятна сега млада зеленина и чудните песни на птичките - всичко това ме радваше и задълбочаваше в прочетеното от Учителя: „Животът има временни и крайни цели. Това, което сега преживяваме, е временно." „Истинските празнични дни са идейни дни, в които човек се научава как да живее." „Да познаваш и прилагаш Великия закон, който Бог е написал в твоята душа, това е идеалът, към който всеки съвременен човек трябва да се стреми." „Докато човек дава ход на отрицателните сили вътре в себе си, дотогава и злото ще съществува извън и вътре в него. Давали ход само на положителните сили вътре в себе си, той ще вижда само проявата на доброто. Възприемем ли Божията Любов, ще възприемем и доброто." Стигнах в Цар-Асен къде 7 ч. Намерих Цона и Стела заедно. Цона след малко си отиде, а ние останахме на разговор докъде 9 ч и повече. Отидох да спя у бр. Ив.
към текста >>

Човек се чувствува в дома си, в дома на Отца си, където всичко е в ред и порядък, и от микроба до човека, във всичко кипи буен живот.
Станах от сън и се изкачих на височината горе на изгрева си. Колко приятно бе всичко! Небето ясно. Птичките пееха омайно с хиляди чудновати гласове, на които и най-хубавият човешки концерт не може да даде имитация. От всичко лъхаше живот, младост, освежително благоухание. Човек се чувствува в дома си, в дома на Отца си, където всичко е в ред и порядък, и от микроба до човека, във всичко кипи буен живот. Май, велик е Май и омайва със своя изблик. Молих се, правих ред гимнастически упражнения и след това четох 2 брой на „Житно зърно" до 11 ч и слязох. Турците имаха байрам. Гледах гьореш. Не ми харесва това състезание.
към текста >>

И затова се ражда човек - да се бори и победи смъртта.
Вие всинца за мен сте гробове - някои по-големи, някои по-малки. Питате: „Кога ще възкръснем? " Днес можете да възкръснете, но надгробните ви камъни са много тежки. Трябва да слезе някой ангел да ги отмахне. Под думата „възкресение" разбирам борбата и победата на едно дете върху смъртта. И затова се ражда човек - да се бори и победи смъртта. Когато победите смъртта, ще дойде денят на възкресението. Христос е дошъл да покаже, че трябва да се борим със смъртта, да я победим и да възкръснем. Това означава рождението." Потеглих след това за Попово. Из пътя се движих бавно и четох резюмето „Каквото вържете", а такива хубави мисли има, чедо Попово препрочитах и се радвах на всичко. Вечерта със Сандю отидох в Паламарци, където се срещнахме с Тончо Тужаров, Васил Острев, Раднев, Сапунджиев, Мисирджиев и някои учителки само видях.
към текста >>

Човекът е Петър Събков заедно с жена и дъщеря си - жена около 30-годишна, разоставена с мъжа си, понеже отишъл 7 години в Румъния, оженил се тамо и не се обръща и досега към нея.
Веднага се организираха облаци и заваля на изток и облакът се напъти към Крепча. След малко заваля силен дъжд и град и то само в горнята махала. В долната махала нема дъжд, облакът се понесе към Горско-Абланово. Вечерта бях отишъл при Сандю. Тамо ни завариха хора, мъже и 2 жени, които закъснели в Крепчанската мера и ги завалява дъжд, се отбиват да пренощуват у Сандюви или другаде. Човекът е Петър Събков заедно с жена и дъщеря си - жена около 30-годишна, разоставена с мъжа си, понеже отишъл 7 години в Румъния, оженил се тамо и не се обръща и досега към нея. Имала момиченце, 6-годишно вече. Стояла вече 4 години слугиня из Русе и сега си дошла с цел може би да се омъжи и да си отпочине, както си и каза. Жена много приказлива и общителна. По снага висока, пълна повечко, отколкото трябва, човек, в който животното зове, очите мамят. Бащата и майката заспаха, а тя, легнала, продължаваше още цели часове да разправя ред историии за живота си и изобщо за себе си.
към текста >>

По снага висока, пълна повечко, отколкото трябва, човек, в който животното зове, очите мамят.
Тамо ни завариха хора, мъже и 2 жени, които закъснели в Крепчанската мера и ги завалява дъжд, се отбиват да пренощуват у Сандюви или другаде. Човекът е Петър Събков заедно с жена и дъщеря си - жена около 30-годишна, разоставена с мъжа си, понеже отишъл 7 години в Румъния, оженил се тамо и не се обръща и досега към нея. Имала момиченце, 6-годишно вече. Стояла вече 4 години слугиня из Русе и сега си дошла с цел може би да се омъжи и да си отпочине, както си и каза. Жена много приказлива и общителна. По снага висока, пълна повечко, отколкото трябва, човек, в който животното зове, очите мамят. Бащата и майката заспаха, а тя, легнала, продължаваше още цели часове да разправя ред историии за живота си и изобщо за себе си. Целият гръб пламна в огън, след като слязох днес от гората и се изкъпах. Слънцето ме изгорило. Вечерта не можах да спя, едно - от болящия ме гръб, а друго - от разговарящата се жена. 25.V.1929., събота Станахме, като завика ходжата на минарето.
към текста >>

Отново почна да ръми дъждец, обаче аз си бях вземал платнището и го метнах на колибата отгоре и започнах под него да пиша надълго и широко за ред състояния, като за изходна точка бях вземал нещо из Ш серия върху „Раждането" на страница 21, в смисъл, тъй както жена кога ражда, е в мъка и за да се роди една Божествена идея, то човек претърпява известни страдания.
Легнах след 10 ч. Този ден, в бързането си за изгрева, сутринта не си бях умил лицето. 29.V.1929., сряда Станах рано и хайде в гората заедно с мастило, перо и хартия. След молитва, без да правя упражненията, започнах да пиша на Еленка. Бях радостен в душата си. Отново почна да ръми дъждец, обаче аз си бях вземал платнището и го метнах на колибата отгоре и започнах под него да пиша надълго и широко за ред състояния, като за изходна точка бях вземал нещо из Ш серия върху „Раждането" на страница 21, в смисъл, тъй както жена кога ражда, е в мъка и за да се роди една Божествена идея, то човек претърпява известни страдания. Писах надълго и широко. Радвах се, че пиша това писмо, но се двоумях дали ще я завари, понеже тя по-рано ще свърши учебната година и веднага ще отпътува за София. Писах й, че аз непременно ще отида тамо и да не се безпокои. Слязох след завършването му и бързах да не пропусна пощата. Запечатах го с червен восък и изпратих на общината.
към текста >>

Калинка е човек само на благоутробието, затова и пищна храна е приготвила.
Отидохме у Калинкини. Тамо бяха Васил, районният турски учител, госпожата на Асен, сестрата на Калинка от Шумен, с детето си дошла. Вечерта дойдоха зъболекарят К. Мянков заедно с жена си. Вечерята бе с много и много прибавки и добавки със сладките му и десертите му. Калинка е човек само на благоутробието, затова и пищна храна е приготвила. Вечерта не бях разположен, защото хора все от това село, дойдоха и комисията по оземляването на бедните и то двама души с грамофона си. Свириха до 1 ч. Мен много ми се спеше. Особено, един изказа някакво си вътрешно презрение към вегетарианците, та и не може човек да се справи с подобни хора, но моя вина. Защо аз обещах на Собаджиева да ги заведа в Горско-Абланово.
към текста >>

Особено, един изказа някакво си вътрешно презрение към вегетарианците, та и не може човек да се справи с подобни хора, но моя вина.
Вечерята бе с много и много прибавки и добавки със сладките му и десертите му. Калинка е човек само на благоутробието, затова и пищна храна е приготвила. Вечерта не бях разположен, защото хора все от това село, дойдоха и комисията по оземляването на бедните и то двама души с грамофона си. Свириха до 1 ч. Мен много ми се спеше. Особено, един изказа някакво си вътрешно презрение към вегетарианците, та и не може човек да се справи с подобни хора, но моя вина. Защо аз обещах на Собаджиева да ги заведа в Горско-Абланово. Трябваше да не се съглася на поканата им. А аз -мекушав, те поканиха, аз отказах, но при настойчивото искане се съгласих да ги придружа. По вечерта нещо особно не се говори. Освен скрити вълчи погледи, особено по външно красивата Меркурианка - сестрата на Калинка, която, въпреки че възрастничка, изглеждаше жива като дете и младолика като 20-годишно момиче, даже нещо по-млада.
към текста >>

А трябва да се учи и прилага това, което ни дава Учителят, защото без духовна храна, без Бога пуст е животът и празнота усеща човек в душата си.
Духом чувствувам нещо тежко, защото се тревожех за Еленка как е и защо не ми е писала нищо. Пощата вчера нищо ми не донесъл. Чудя се как да постъпя със заминаването си за София. Но все очаквам Еленка да каже как да направя. Ето, днес не съм чел нищо от III серия, ни от Евангелието. А трябва да се учи и прилага това, което ни дава Учителят, защото без духовна храна, без Бога пуст е животът и празнота усеща човек в душата си. Свирих нещо с цигулката. Павлина ми повърна нотите. Сега е вече 3 ч. Дъжд не вали, но е облачно. Умът и сърцето ми се въздигат към Бога и искам да попълня празнотата, която душата ми гнети.
към текста >>

„Любовта е път към вечно тържество, но за да не злоупотреби човек с нея, преди всичко той трябва да мине по пътя на скърбите и страданията." Часът е 2, потеглям за Цар-Асен.
9.VI.1929 год., неделя Станах, но много ми е изморено от това, дето яздих колелото до Опака. След наряда се готвих за писане таблиците и рапортите и сведенията. До обед ги довърших съвсем. Каня се да пътувам за Цар-Асен, Водица и после Попово и обратно тук. Турил бях раницата, излязох да заключа, но се повърнах с жажда да прочета новодошлата беседа, „Глас в пустинята". „Любовта е път към вечно тържество, но за да не злоупотреби човек с нея, преди всичко той трябва да мине по пътя на скърбите и страданията." Часът е 2, потеглям за Цар-Асен. Вървях бързо, особено до Юренджик, понеже изпитвах особена лекота, пъргавост и простор на духа. Времето бе извънредно топло. Ризата се измокри, даже раницата се измокри на гърба ми и се понакваси хлябът. При Цар-Асеновската чешма седнах да се нахраня и хвърлих мократа риза да съхне. Ядох чесън и хляб, мокрен с вода.
към текста >>

Човек, който можал да тури в себе си ред и порядък.
Тя искрено обича. Не физическо съединение иска тя от мен, а духовно общуване и усилна работа над нас си, в четене, цигулка и упражнения, които Учителят ни задава за превъзмогване на ред пречки и развиване известни спящи сили в нас си. Тя всякога зове духа на работа. Низшото пред нея замира, а възкръсват висшите добродетели и стремежи на чистата душа. Силната й вяра, непрестанната й жива мисъл всякога се рови в по-дълбокото и по-смисленото. Човек, който можал да тури в себе си ред и порядък. Човекът в нея надделял животното и то служи на човешкото у човека. Тя ми е помогнала толкова много, щото аз се чувствувам сега тъй привързан към светлата й душа и съм й признателен и задължен много и много. Човек слънце трябва да бъде, да дава, а лично за себе си да не иска никога - това иска тя и свещено го следва и запечатва с живота и дейността си. И аз съм й създал толкова неприятности с моите оплаквания, толкова тревоги, че й е дохождало до плач за моята грубост. Така душа да обича и безкористно да върши всичко това за Бога и Великите идеи на Окултните ученици, за светлите цели на Бялото Братство, тя устоя ред години и ме не остави, без чиято помощ аз досега щях да бъда свиня, в гьола търкаляща се заедно с малките си свинчета.
към текста >>

Човекът в нея надделял животното и то служи на човешкото у човека.
Не физическо съединение иска тя от мен, а духовно общуване и усилна работа над нас си, в четене, цигулка и упражнения, които Учителят ни задава за превъзмогване на ред пречки и развиване известни спящи сили в нас си. Тя всякога зове духа на работа. Низшото пред нея замира, а възкръсват висшите добродетели и стремежи на чистата душа. Силната й вяра, непрестанната й жива мисъл всякога се рови в по-дълбокото и по-смисленото. Човек, който можал да тури в себе си ред и порядък. Човекът в нея надделял животното и то служи на човешкото у човека. Тя ми е помогнала толкова много, щото аз се чувствувам сега тъй привързан към светлата й душа и съм й признателен и задължен много и много. Човек слънце трябва да бъде, да дава, а лично за себе си да не иска никога - това иска тя и свещено го следва и запечатва с живота и дейността си. И аз съм й създал толкова неприятности с моите оплаквания, толкова тревоги, че й е дохождало до плач за моята грубост. Така душа да обича и безкористно да върши всичко това за Бога и Великите идеи на Окултните ученици, за светлите цели на Бялото Братство, тя устоя ред години и ме не остави, без чиято помощ аз досега щях да бъда свиня, в гьола търкаляща се заедно с малките си свинчета. И последното, което тая сестра отправи към мен, е: „За последен път те предупреждавам, или с мен по стъпките на Бога и Учителя, или вече те напущаме!
към текста >>

Човек слънце трябва да бъде, да дава, а лично за себе си да не иска никога - това иска тя и свещено го следва и запечатва с живота и дейността си.
Низшото пред нея замира, а възкръсват висшите добродетели и стремежи на чистата душа. Силната й вяра, непрестанната й жива мисъл всякога се рови в по-дълбокото и по-смисленото. Човек, който можал да тури в себе си ред и порядък. Човекът в нея надделял животното и то служи на човешкото у човека. Тя ми е помогнала толкова много, щото аз се чувствувам сега тъй привързан към светлата й душа и съм й признателен и задължен много и много. Човек слънце трябва да бъде, да дава, а лично за себе си да не иска никога - това иска тя и свещено го следва и запечатва с живота и дейността си. И аз съм й създал толкова неприятности с моите оплаквания, толкова тревоги, че й е дохождало до плач за моята грубост. Така душа да обича и безкористно да върши всичко това за Бога и Великите идеи на Окултните ученици, за светлите цели на Бялото Братство, тя устоя ред години и ме не остави, без чиято помощ аз досега щях да бъда свиня, в гьола търкаляща се заедно с малките си свинчета. И последното, което тая сестра отправи към мен, е: „За последен път те предупреждавам, или с мен по стъпките на Бога и Учителя, или вече те напущаме! " А тия мои заплетни, сега става вече от месец и повече, аз съм като в ада, мъча се, и то защо - защото вътрешно не мога да се освободя от ред мои вътрешни противоречия, съмнения и борби. Но всичко, аз вярвам, ще излезе на добър край защото друг е, Който разполага с нас.
към текста >>

Ще се уединиш, ще се молиш, ще размишляваш." „Докато не срещнеш Христа, ти човек не можеш да станеш; и когато човек срещне Христа, у него ще стане вътрешна промяна.
Четох резюмето „Накла ли огъня"от неделната беседа на 21.IV.1929 год. И що хубави мисли и идеи хвърли великият ни Учител в духовната ми нива, семенца, които трябва да поникнат и завържат, узреят и станат годен плод за гладните духом хора, също и аз. Учителят казва: „Всеки един от нас трябва да победи вътрешния си страх, за да стане герой." „Хората от новото учение могат да излязат от затвора." „Ние трябва да имаме определено верузва ще кажете: „Има защо да се живее." „Цялата земя е пълна с богатства, злато и пр. Онзи, който има знания и любов към Бога, може да разполага с всички богатства, които всички добри хора имат в света, и с всичките богатства на земята. „Най-първо трябва да образуваме вътрешна връзка. Ще се уединиш, ще се молиш, ще размишляваш." „Докато не срещнеш Христа, ти човек не можеш да станеш; и когато човек срещне Христа, у него ще стане вътрешна промяна. Той ще стане мощен и силен." Вечерта отидох в Опака. Стефанка вече заминала по Цокеолу. Янко се тревожи, че я пропуснал. Вечерта разправяше ред приключения Янко за нея и любовта си, т. е. разврата си с нея.
към текста >>

Спели заедно, и ред други приключения с учителки... Не спах добре, защото не мога да спя с човек.
Стефанка вече заминала по Цокеолу. Янко се тревожи, че я пропуснал. Вечерта разправяше ред приключения Янко за нея и любовта си, т. е. разврата си с нея. Че тя му се отдавала всецяло. Спели заедно, и ред други приключения с учителки... Не спах добре, защото не мога да спя с човек. 15.VI.[1929 год.], събота След като лежах по неволя докато слънцето изгрее, станахме, изчистихме се измихме. Закусихме с маслини и хляб и отидохме в прогимназията. Дойде и Мянкова от Горско-Абланово при Марийка Иванова. Говорихме много. Митю дойде и ми плати портретите.
към текста >>

Четох сега „Към Ефесяните" 6 глава: „И слугувайте с добра воля, като на Господа, а не като човеци." 12 стих: „Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу всесветските управители на тая тъмнота, срещу духовните сили на нечестието в небесните места." Следобед, като вземах пощата, си поспах след храна.
Изпрах си рубашката и един чифт долни дрехи. Избръснах се, „о" и след това се изкъпах и ми се приспа. Тази сутрин като че чувствам, какво Еленка се тревожи нещо особено къде 8 ч и ме упреква, задето не отпътувах досега. Но работата ме придържа още. Неуредици с касиера и затова не мога да напусна, защото главният отчет трябва да се приготви. Четох сега „Към Ефесяните" 6 глава: „И слугувайте с добра воля, като на Господа, а не като човеци." 12 стих: „Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу всесветските управители на тая тъмнота, срещу духовните сили на нечестието в небесните места." Следобед, като вземах пощата, си поспах след храна. До вечерта четох Ш серия и си водих хубави бележки. Постоянно мисълта ми бе за Учителя и хубавите мисли, за сестрата Еленка, за Георги Събев днеска много мислих и за др. Лягам си, след като си посвирих, в ... ч. 18.VI.1929 год., с. Крепча Станах тъкмо като завика ходжата.
към текста >>

Човек трябва да работи.
Нямам весело настроение на духа и това се дължи на това, че аз не устоявам на решенията си. Аз си обещавам, че ще започна да уча нещо сериозно - ето, например руски език да почна да го заучавам изначало, та постепенно да мога да се движа напред, но не почвам. Ето, стенография трябва да започна да изучавам, защото тя е много необходима, но и нея не почвам. Ами есперанто, френски... Много има да се учи, а отлаганито и непочването е като червей, който всичко разяда и още не изкарало, го препася. Трябва да почна не всичките, а с един език, и да устоявам, докато усвоя основните положения, та тогава с други. Човек трябва да работи. В работата е смисълът на живота. У дома не мога да работя над себе си, защото ме смущават домашните. После, аз не мога да стоя спокойно, да чета нещо или да мисля, когато домашните отиват на работа или нещо редят, или си говорят вънка. А в София нямам где да се установя на Изгрева при братството, защото място нямам, но все тамо трябва да ида за през лятото. Тамо с добрите братя ще мога да обменям мисли, да говорим постоянно за положителни неща в живота, ще обмисляме все по-нови и по-ефикасни средства за работа над нази си и над измъчените хора, които ни обкръжават ежедневно и ходят и се лутат в неведение и суета.
към текста >>

Така човекът на новото трябва, където се появи, да носи само утринни лъчи, които да опресняват, оживяват и възобновяват изгубените сили на всички хора, на всички животни.
Нова религия иде, това е религията на любов, нови хора идат, това са хората на Светлината; да бъдем с тях и се слеем с общата песен, песента на новия живот, живота на всемирното братство на земята. Слънцето изгря тъкмо в 5 ч. Небето е ясно. Само над източния хоризонт високо има едно облаче продълговато. Чисто бе съвсем на изток и изгревът хубав, приятен, тържествен, величествен. Така човекът на новото трябва, където се появи, да носи само утринни лъчи, които да опресняват, оживяват и възобновяват изгубените сили на всички хора, на всички животни. Не насилие, а с помощничество е нужно на земята. Чисто е небето, величествен е изгревът. Чисти са светлите души, велики са подвизите им из неспирния възход. Птичките сега пеят. Пеят и светлите души по лицето на земята, пеят новата песен -песента на мира и братството, песента на Любовта.
към текста >>

Човек не трябва да се тревожи и безпокои, защото с това той руши хубавото в себе си.
Четох „Първо послание към Колосяном", където Павел казва, че Христос в Себе си съчетал света и Бога. „И чрез Него да примири всичко със Себе си, и земните, и небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговият кръст." „Като благодарите на Отца, Който ни удостои да участвуваме в наследството на светиите в светлината." „Който ни избави от властта на тъмнината, и ни пресели в царството на [Своя] възлюблен Син" и др. * Четох и 48 страница нещо из „Разделено царство"* , в което научих, че не трябва да разделяме, а да обединяваме, не разделяй никого от хубавото, от добрите навици и от възвишения живот; не се разделяй и ти от хубавото и великото, което всякога говори в дъното на душата. Слушай великото в себе си, а не нисшото, което бушува. След това вземах цигулката, та 1 -2 часа свирене, та кахъра** от десетина дни който ме обкръжаваше, му посвирих много приятно и с настроение, и той, доволен от този му банкет, който му устроих, си замина, веч кахър да не се върне. Човек не трябва да се тревожи и безпокои, защото с това той руши хубавото в себе си. През целия ден не правих нищо друго, освен разрязах 9 книжки от списание „Училищен бюджет и администрация" IV година и прочетох по-важните статии, и извадих бележки из счетоводните решения на сметната палата и върховния касационен съд. Също четох из коментара за Б. О. и предприятията и правилник за уч. настоятелства. Тези правилници би трябвало да съм ги чел още за първата година, кога постъпих като главен учител, а не сега, след ред грешки и нередовности. Ако изначало бях ги проучил, то сега нямаше да претърпя такива морални терзания за някои неспазени формалности и изисквания в счетоводството.
към текста >>

След молитвата и през [време] на нея душата ми се радваше на всичко, което ми се даваше от небето за уякчаване вътрешния човек до съвършената пълнота на възмъжал мъж.
* „Разделено царство" - беседа от Учителя, държана на 8.ХП.1918 г.; в III серия „Сила и живот" (Неделни беседи), изд. 1920 г. * кахър (от тур.) - грижа. (Бележки на съставителя Вергилий Кръстев) 24.VI.1929 год., понеделник, празник „Светии Дух", с. Крепча Станах рано. След молитвата и през [време] на нея душата ми се радваше на всичко, което ми се даваше от небето за уякчаване вътрешния човек до съвършената пълнота на възмъжал мъж. Беше ми драго и изпитвах една невидима връзка с Учителя, Който със светлите Си слова като животворните слънчеви лъчи ме укрепва и са пътеводители на външния и вътрешния ми лът. Те са гласът на Великото вътре, само че нужно е било отвънка да ни се дават, защото грижите на този свят закоравяват сърцата, замрежат очите и ние бихме се слели с общия световен водовъртеж, на общото световно лудо хоро и така щяхме да обикаляме все на едно място в един кръг. Раждай се, живей като свиня с всичките й удобства и прищевки, умирай и пак се раждай - вечен сън. Но Бог ни призва по милост, но не и по заслуги, от това сънно състояние, от тоя дълбок гроб, и с премахването надочните и сърдечните ни плочи, показа ни, че има друг свят, где светлината грее, друг живот, където Истината цари и други отношения между мъже и жени, между хората, където братската чиста Божествена Любов ги свързва за задружна обща хармонична работа. И как да се не радва човек в такива моменти и да благодари на Твореца за милостта Му, за Благостта Му, за добрините Му!
към текста >>

И как да се не радва човек в такива моменти и да благодари на Твореца за милостта Му, за Благостта Му, за добрините Му!
След молитвата и през [време] на нея душата ми се радваше на всичко, което ми се даваше от небето за уякчаване вътрешния човек до съвършената пълнота на възмъжал мъж. Беше ми драго и изпитвах една невидима връзка с Учителя, Който със светлите Си слова като животворните слънчеви лъчи ме укрепва и са пътеводители на външния и вътрешния ми лът. Те са гласът на Великото вътре, само че нужно е било отвънка да ни се дават, защото грижите на този свят закоравяват сърцата, замрежат очите и ние бихме се слели с общия световен водовъртеж, на общото световно лудо хоро и така щяхме да обикаляме все на едно място в един кръг. Раждай се, живей като свиня с всичките й удобства и прищевки, умирай и пак се раждай - вечен сън. Но Бог ни призва по милост, но не и по заслуги, от това сънно състояние, от тоя дълбок гроб, и с премахването надочните и сърдечните ни плочи, показа ни, че има друг свят, где светлината грее, друг живот, където Истината цари и други отношения между мъже и жени, между хората, където братската чиста Божествена Любов ги свързва за задружна обща хармонична работа. И как да се не радва човек в такива моменти и да благодари на Твореца за милостта Му, за Благостта Му, за добрините Му! През деня писах главни отчети на трите годишни отчета. Вечерта на мръкване се избръснах, изкъпах и се изпрах хубаво. На вечеря и на обед бях в общината по нямане на хляб. Легнах си, без да бях чел за обед и за вечерта от Ш серия, понеже беше ми много изморително. 25.VI.1929 год., вторник, с.
към текста >>

8; 8.) „В живота всякога е важна първата стъпка." „Докато съзнанието на човека не е пробудено, той няма права мисъл." Мисълта на пробуденото съзнание е първата мисъл.
Аз вземах цигулката и около час свирих, и то бе нещо превъзходно! Съвпадения няма в живота - падна ми се да чета третата глава на Павла към Колосяните и при тези братски слова, пълни със скъпоценните слова на този служител и жив огън, ми дойдоха още по-насърчителни и пълни с богатства, аз исках да живея с тях. Прочетох това: „А над всичко това облечете се с Любовта, която свързва всичко в съвършенство." -14 стих. „Христовото слово да се вселяза във вас богато, с пълна мъдрост учете се и увещавайте се с псалми и химни и духовни песни, като пеете на Бога с благодат в сърцата си." „Слугувайте на Господа." „Мислете за горното, а не за земното." „И тъй, като Божии избрани, свети и възлюблени, облечете се в милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение." Четох и Неделното резюме от неделната беседа, държана от Учителя на 28.IV.1929 год., 10 ч сутринта, на Изгрева: „Кажи реч". „Речи само реч и ще оздравее момчето ми." (Мар. 8; 8.) „В живота всякога е важна първата стъпка." „Докато съзнанието на човека не е пробудено, той няма права мисъл." Мисълта на пробуденото съзнание е първата мисъл. Първият подтик, който те подтиква да извършиш една работа, определя вече и самата работа; от него ще можеш да знаеш ще сполучиш ли или не." „Мъдрецът знае какво ще излезе от всяко нещо, глупецът - не." „Глупав е онзи човек, у когото съзнанието не е пробуедено. Той се заблуждава само от външността на съвременния живот." „Всеки ден, когато човек стане, трябва да тури една основа. Не мислете, че човек само веднъж трябва да тури основа на живота си. Тая основа вечно ще се поставя." Под наука ние разбираме всякога идеите, които са излезли от Бога. А пък лъжата - това е кал, която е излязла от обущата на хората.
към текста >>

Първият подтик, който те подтиква да извършиш една работа, определя вече и самата работа; от него ще можеш да знаеш ще сполучиш ли или не." „Мъдрецът знае какво ще излезе от всяко нещо, глупецът - не." „Глупав е онзи човек, у когото съзнанието не е пробуедено.
Съвпадения няма в живота - падна ми се да чета третата глава на Павла към Колосяните и при тези братски слова, пълни със скъпоценните слова на този служител и жив огън, ми дойдоха още по-насърчителни и пълни с богатства, аз исках да живея с тях. Прочетох това: „А над всичко това облечете се с Любовта, която свързва всичко в съвършенство." -14 стих. „Христовото слово да се вселяза във вас богато, с пълна мъдрост учете се и увещавайте се с псалми и химни и духовни песни, като пеете на Бога с благодат в сърцата си." „Слугувайте на Господа." „Мислете за горното, а не за земното." „И тъй, като Божии избрани, свети и възлюблени, облечете се в милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение." Четох и Неделното резюме от неделната беседа, държана от Учителя на 28.IV.1929 год., 10 ч сутринта, на Изгрева: „Кажи реч". „Речи само реч и ще оздравее момчето ми." (Мар. 8; 8.) „В живота всякога е важна първата стъпка." „Докато съзнанието на човека не е пробудено, той няма права мисъл." Мисълта на пробуденото съзнание е първата мисъл. Първият подтик, който те подтиква да извършиш една работа, определя вече и самата работа; от него ще можеш да знаеш ще сполучиш ли или не." „Мъдрецът знае какво ще излезе от всяко нещо, глупецът - не." „Глупав е онзи човек, у когото съзнанието не е пробуедено. Той се заблуждава само от външността на съвременния живот." „Всеки ден, когато човек стане, трябва да тури една основа. Не мислете, че човек само веднъж трябва да тури основа на живота си. Тая основа вечно ще се поставя." Под наука ние разбираме всякога идеите, които са излезли от Бога. А пък лъжата - това е кал, която е излязла от обущата на хората. „Ще дойде време, когато няма да остане нещо неразтърсено във вътрешния живот на хората." „Аз под богат човек разбирам разумен човек, под сиромах човек разбирам пак разумен човек"; сиромах - не може да каже една лъжа, няма в него неправда, глупости не говори - няма и не краде, зло в него няма - сиромах е.
към текста >>

Той се заблуждава само от външността на съвременния живот." „Всеки ден, когато човек стане, трябва да тури една основа.
Прочетох това: „А над всичко това облечете се с Любовта, която свързва всичко в съвършенство." -14 стих. „Христовото слово да се вселяза във вас богато, с пълна мъдрост учете се и увещавайте се с псалми и химни и духовни песни, като пеете на Бога с благодат в сърцата си." „Слугувайте на Господа." „Мислете за горното, а не за земното." „И тъй, като Божии избрани, свети и възлюблени, облечете се в милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение." Четох и Неделното резюме от неделната беседа, държана от Учителя на 28.IV.1929 год., 10 ч сутринта, на Изгрева: „Кажи реч". „Речи само реч и ще оздравее момчето ми." (Мар. 8; 8.) „В живота всякога е важна първата стъпка." „Докато съзнанието на човека не е пробудено, той няма права мисъл." Мисълта на пробуденото съзнание е първата мисъл. Първият подтик, който те подтиква да извършиш една работа, определя вече и самата работа; от него ще можеш да знаеш ще сполучиш ли или не." „Мъдрецът знае какво ще излезе от всяко нещо, глупецът - не." „Глупав е онзи човек, у когото съзнанието не е пробуедено. Той се заблуждава само от външността на съвременния живот." „Всеки ден, когато човек стане, трябва да тури една основа. Не мислете, че човек само веднъж трябва да тури основа на живота си. Тая основа вечно ще се поставя." Под наука ние разбираме всякога идеите, които са излезли от Бога. А пък лъжата - това е кал, която е излязла от обущата на хората. „Ще дойде време, когато няма да остане нещо неразтърсено във вътрешния живот на хората." „Аз под богат човек разбирам разумен човек, под сиромах човек разбирам пак разумен човек"; сиромах - не може да каже една лъжа, няма в него неправда, глупости не говори - няма и не краде, зло в него няма - сиромах е. „На разумния човек, каквато и длъжност и да му се даде, тя е почтена [почетна?
към текста >>

Не мислете, че човек само веднъж трябва да тури основа на живота си.
„Христовото слово да се вселяза във вас богато, с пълна мъдрост учете се и увещавайте се с псалми и химни и духовни песни, като пеете на Бога с благодат в сърцата си." „Слугувайте на Господа." „Мислете за горното, а не за земното." „И тъй, като Божии избрани, свети и възлюблени, облечете се в милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение." Четох и Неделното резюме от неделната беседа, държана от Учителя на 28.IV.1929 год., 10 ч сутринта, на Изгрева: „Кажи реч". „Речи само реч и ще оздравее момчето ми." (Мар. 8; 8.) „В живота всякога е важна първата стъпка." „Докато съзнанието на човека не е пробудено, той няма права мисъл." Мисълта на пробуденото съзнание е първата мисъл. Първият подтик, който те подтиква да извършиш една работа, определя вече и самата работа; от него ще можеш да знаеш ще сполучиш ли или не." „Мъдрецът знае какво ще излезе от всяко нещо, глупецът - не." „Глупав е онзи човек, у когото съзнанието не е пробуедено. Той се заблуждава само от външността на съвременния живот." „Всеки ден, когато човек стане, трябва да тури една основа. Не мислете, че човек само веднъж трябва да тури основа на живота си. Тая основа вечно ще се поставя." Под наука ние разбираме всякога идеите, които са излезли от Бога. А пък лъжата - това е кал, която е излязла от обущата на хората. „Ще дойде време, когато няма да остане нещо неразтърсено във вътрешния живот на хората." „Аз под богат човек разбирам разумен човек, под сиромах човек разбирам пак разумен човек"; сиромах - не може да каже една лъжа, няма в него неправда, глупости не говори - няма и не краде, зло в него няма - сиромах е. „На разумния човек, каквато и длъжност и да му се даде, тя е почтена [почетна? ] за него, без разлика дали е цар или слуга." Всички хора, които са излезли от Бога, не са ли царски синове?
към текста >>

„Ще дойде време, когато няма да остане нещо неразтърсено във вътрешния живот на хората." „Аз под богат човек разбирам разумен човек, под сиромах човек разбирам пак разумен човек"; сиромах - не може да каже една лъжа, няма в него неправда, глупости не говори - няма и не краде, зло в него няма - сиромах е.
Първият подтик, който те подтиква да извършиш една работа, определя вече и самата работа; от него ще можеш да знаеш ще сполучиш ли или не." „Мъдрецът знае какво ще излезе от всяко нещо, глупецът - не." „Глупав е онзи човек, у когото съзнанието не е пробуедено. Той се заблуждава само от външността на съвременния живот." „Всеки ден, когато човек стане, трябва да тури една основа. Не мислете, че човек само веднъж трябва да тури основа на живота си. Тая основа вечно ще се поставя." Под наука ние разбираме всякога идеите, които са излезли от Бога. А пък лъжата - това е кал, която е излязла от обущата на хората. „Ще дойде време, когато няма да остане нещо неразтърсено във вътрешния живот на хората." „Аз под богат човек разбирам разумен човек, под сиромах човек разбирам пак разумен човек"; сиромах - не може да каже една лъжа, няма в него неправда, глупости не говори - няма и не краде, зло в него няма - сиромах е. „На разумния човек, каквато и длъжност и да му се даде, тя е почтена [почетна? ] за него, без разлика дали е цар или слуга." Всички хора, които са излезли от Бога, не са ли царски синове? Сегашното състояние на човечеството е болезнено. Всеки един човек, който е склонен към зло, е болен човек. Кажи реч, не само да оздравее синът ми физически, но да се пробуди съзнанието му, че да помага на човечеството.
към текста >>

„На разумния човек, каквато и длъжност и да му се даде, тя е почтена [почетна?
Той се заблуждава само от външността на съвременния живот." „Всеки ден, когато човек стане, трябва да тури една основа. Не мислете, че човек само веднъж трябва да тури основа на живота си. Тая основа вечно ще се поставя." Под наука ние разбираме всякога идеите, които са излезли от Бога. А пък лъжата - това е кал, която е излязла от обущата на хората. „Ще дойде време, когато няма да остане нещо неразтърсено във вътрешния живот на хората." „Аз под богат човек разбирам разумен човек, под сиромах човек разбирам пак разумен човек"; сиромах - не може да каже една лъжа, няма в него неправда, глупости не говори - няма и не краде, зло в него няма - сиромах е. „На разумния човек, каквато и длъжност и да му се даде, тя е почтена [почетна? ] за него, без разлика дали е цар или слуга." Всички хора, които са излезли от Бога, не са ли царски синове? Сегашното състояние на човечеството е болезнено. Всеки един човек, който е склонен към зло, е болен човек. Кажи реч, не само да оздравее синът ми физически, но да се пробуди съзнанието му, че да помага на човечеството. Трябва да се внесе благородно чувство в сърцето, благородна мисъл в ума, да се измени всичко в човека, да дойде покаянието.
към текста >>

Всеки един човек, който е склонен към зло, е болен човек.
А пък лъжата - това е кал, която е излязла от обущата на хората. „Ще дойде време, когато няма да остане нещо неразтърсено във вътрешния живот на хората." „Аз под богат човек разбирам разумен човек, под сиромах човек разбирам пак разумен човек"; сиромах - не може да каже една лъжа, няма в него неправда, глупости не говори - няма и не краде, зло в него няма - сиромах е. „На разумния човек, каквато и длъжност и да му се даде, тя е почтена [почетна? ] за него, без разлика дали е цар или слуга." Всички хора, които са излезли от Бога, не са ли царски синове? Сегашното състояние на човечеството е болезнено. Всеки един човек, който е склонен към зло, е болен човек. Кажи реч, не само да оздравее синът ми физически, но да се пробуди съзнанието му, че да помага на човечеството. Трябва да се внесе благородно чувство в сърцето, благородна мисъл в ума, да се измени всичко в човека, да дойде покаянието. Трябва една здрава мисъл. Светията, и той може да съгреши, ако неговото съзнание не е будно." „Един ден твоята погрешна мисъл може да спъне еволкзцията на твоята душа - върви веднага и поправи грешката." Бог никога не реагира върху нас. Поощрява ни за доброто, но никога не ни кара непременно да го направим.
към текста >>

Трябва да се внесе благородно чувство в сърцето, благородна мисъл в ума, да се измени всичко в човека, да дойде покаянието.
„На разумния човек, каквато и длъжност и да му се даде, тя е почтена [почетна? ] за него, без разлика дали е цар или слуга." Всички хора, които са излезли от Бога, не са ли царски синове? Сегашното състояние на човечеството е болезнено. Всеки един човек, който е склонен към зло, е болен човек. Кажи реч, не само да оздравее синът ми физически, но да се пробуди съзнанието му, че да помага на човечеството. Трябва да се внесе благородно чувство в сърцето, благородна мисъл в ума, да се измени всичко в човека, да дойде покаянието. Трябва една здрава мисъл. Светията, и той може да съгреши, ако неговото съзнание не е будно." „Един ден твоята погрешна мисъл може да спъне еволкзцията на твоята душа - върви веднага и поправи грешката." Бог никога не реагира върху нас. Поощрява ни за доброто, но никога не ни кара непременно да го направим. За злото казва да не го правим, но ни оставя свободни. Това е хубавото, красивото вътре в света.
към текста >>

Влязохме в кафенето на бай Георги брадатия, човек любезен, услужлив.
Тамо направихме една снимка и към 3 ч потеглихме за гарата Преслав. В 6 ч се качихме на влака и пристигнахме в Шумен. Спахме вечерта у Мара Узунова всички заедно. 27.VI.1929., четвъртък Станахме в 2 ч сутринта и в 3 бяхме на гарата. В 3 и 20 се качихме на влака и на Мадара слязохме. Влязохме в кафенето на бай Георги брадатия, човек любезен, услужлив. Дошел преди 4- 5 месеца из Видинския край. За забелязване е, че в селата са затворени кръчмите. Има хубаво училище по външност, с хубава овощна градина. А за вътрешността говорят, че било първо в Шуменско по уредба; в музея му не можахме да влезем, защото слугата, в когото били ключовете, отишъл на работа. След една закуска, рано направена, потеглихме нагоре, към височините на тъй наречената Омуртаговата резиденция.
към текста >>

86. 1930 година

Още в първия час, тъкмо четоха учениците молитва, пристигна човек от Годеч, носещ писмо и писмо от годечките учители до Министъра на Народната Просвета, в което искат да изложат същността на пунктовата конференция, в която Монов не изпя „Шуми Марица" и при реферата „Колегиалността", в които дебати му се отне думата и не му се даде да дебатира.
Сънувах, че у дома във Водица, откъм дядови Цонови, откъм килера страна, наш Иван е направил нова една грамадна стая, която е висока, наподобяваща салон за събрания. И аз си казах насън, че е хубава за братски събрания. Цеко ми съобщи днес, че на Арсо брат му говорил, че Елена от Равна си има кандидат Дъновист и че Губеш и Равна ще станат сватове. 7.II.1930 год. Тая заран ясно облачно шарено, но преобладаваха тъмни облаци, носещи се по запада и балкана от всичките страни. Още в първия час, тъкмо четоха учениците молитва, пристигна човек от Годеч, носещ писмо и писмо от годечките учители до Министъра на Народната Просвета, в което искат да изложат същността на пунктовата конференция, в която Монов не изпя „Шуми Марица" и при реферата „Колегиалността", в които дебати му се отне думата и не му се даде да дебатира. Аз разписах писмото, а колежката ми отказа, под предлог, че писмото ще попадне в ръцете на инспекцията и помощник-инспектора г-н Николов и може да има лоши последствия. Към обед заваля силен дъжд заедно с буря. Престана, а на стъмяване почна проливен дъжд. Тревожеше ме мисълта на Цеко Симов, в която се открива и заражда мисълта за отношенията ми спрямо Равна, но всичко това ще се разпръсне като пролетна мъгла. 19.III.1930 год.
към текста >>

Тези движения не само говорят, а практически прилагат говореното от господин Чакърова - та фактически те са зидарите на днешна и утрешна обновена България; а че имат интернационални идеи и тенденции, то е вярно и много вярно, но всеки един от тези хора стъпва на базата, че индивидуално всеки човек, всеки народ предварително трябва да се превъзпита, да се облагороди, да стане самият човек по душа, тяло и дух образец на висш, идеален живот и тогава можем да говорим за махане на граници, а сега, при тези вълчи инстинкти на съседи и завоевателни политики на силни държави, немислимо е такова овчедушие.
В събота вечерта пристигнаха подначалникът на МНП. Цонков и началникът на основното образование Чакъров. В неделя Чакъров държа сказка около 2 часа върху новото време, действителността у нас и у съседите и националното възпитание в широкия му смисъл, как да се води и какво се разбира под думата „национално възпитание". От всичко казано от него не може да се критикува нищо, освен думите му: „Всички Дъновисти, Толстоисти да си излязат от редовете на учителството." Аз виждам и схващам едно - че началникът не познава по есенция тези идейни движения, той не ги познава в тяхното практическо приложение, защото за забелязване е, че тези течения дават учители, любящи децата, народа и човечеството, и че те, водейки се от закона на любовта, те са и истински учители. После, кое е дало повод на началника да си мисли, че тия движения са родоотстъпни, продажници и разсипници на отечеството ни? Тези движения не само говорят, а практически прилагат говореното от господин Чакърова - та фактически те са зидарите на днешна и утрешна обновена България; а че имат интернационални идеи и тенденции, то е вярно и много вярно, но всеки един от тези хора стъпва на базата, че индивидуално всеки човек, всеки народ предварително трябва да се превъзпита, да се облагороди, да стане самият човек по душа, тяло и дух образец на висш, идеален живот и тогава можем да говорим за махане на граници, а сега, при тези вълчи инстинкти на съседи и завоевателни политики на силни държави, немислимо е такова овчедушие. А че има някои единици от тия движения, които не разбират от политико-обществен живот, то това са вълци в овчи кожи, или, тъй да се каже, хора, които нямат разбирания - невежи, и те приличат на същите груби сегашни площадни родолюбци - изроди, които знаят да викат: „Спасете държавата! ", а сам той фактически й е най-голям враг, с една само разлика - че идеалистът за себе си не мисли и сам той жертва става на неразбирането си, а от другата страна (площадните себелюбци) пожертвуват цялото отечество с глупавите си постъпки. И всичко това става, защото няма широта на познанията и понятие за съзнателния органически и колективно цялостен живот. Бедни са умовете, душите и духовете човешки. Нужно е много работа над бедния ни духом народ.
към текста >>

После тя ми прави бележка, че в обществото аз не съм бил предвидлив, много галено съм постъпвал с хората - особно с женския свят, и последствията били, че си съставям мнение по жени и си мислят, че „може да се прилепим, да го използуваме тоя мекия човек".
След свършване първия час, започнахме репетиция за „Св. Кирил и Методий"; а аз потеглих за Годеч. Минах през Равна. Поговорихме си с Еленка. Аз й се покарах, така, наздравата, задето проявява детинщини, в смисъл, задето се тревожи за бъдащи работи и задето допуска посторонни идеи и неща и после се плаши от тях. После тя ми прави бележка, че в обществото аз не съм бил предвидлив, много галено съм постъпвал с хората - особно с женския свят, и последствията били, че си съставям мнение по жени и си мислят, че „може да се прилепим, да го използуваме тоя мекия човек". След като й обясних с няколко думи няколко положения, че аз не съм лепка, да се прилепям към никоя, то я предупредих подобни въпроси да не допуща в ума си. След това излязох и я оставих разнервирана и то най-вече се бе разтревожила от това, че е учителка на 4 отделения, че нямала тая година добър резултат от обучението си, защото вече 4 години дотолкова се изтощила, че тая зима нямала сили да продължи и така настойчиво и усърдно да обучава, а ето, изпращат й чужд учител, Васил Генов от Туден, да произведат беседите, и че той щял бил да си състави мнение за нея, че не си гледала работата и т. н., и т. н. ... В Годеч вземах статистически сведения от пунктовия учител. Срещнах се с Манов, Поп Христов, Генов и други колеги.
към текста >>

Тя схвана ролята си, че Небето иска да работиш, а ние отхвърляме светските форми и методи и искаме само беседите на Учителя.
Започнаха голяма врява, съпроводена от надвикване и надпискване на колежките, понеже се закачат и си правят смях. Мен не ми бе приятно викането, но не им забелязах, за да не им обърна вниманието и ги оскърбя с това и така, през всичкото време те бяха разделени на два лагера и в яденето едни усвоиха гроздето, а други - пържения кашкавал с яйцата и така се надкрадваха кои да вземат повече, за да оставят противните по-гладнички. И така в смях и веселби се нахранихме. Следобед им свирих и играха и отидохме на Доброглед, След това ги изпратихме до над Смолча и на връщане се отбихме в Еленкината квартира, където до 9 ч стоях. Тая вечер Еленка вече бе весела и сама намираше смисъла на тия противоречия, на които я натъкна Небето в Годеч, че това са изпити, а не случайности. Тя схвана ролята си, че Небето иска да работиш, а ние отхвърляме светските форми и методи и искаме само беседите на Учителя. Аз й казах, че ние сме пратени тук, в тая среда, да вливаме словото на Учителя, но трябва да им проучим формите добре, светските методи, и така да можем да им въздействуваме. Значи нам ни предстои грандиозна работа предварително над себе си и после над света. Така че, за да станем образцови учители, то трябва да се ползуваме с авторитет пред другите, а то ще стане тогава, когато, както сега ги превъзмогваме по духовните, окултните познания, така да ги превъзмогваме и по съвременната педагогия. И така, весели, че се добрахме до нещо съществено, да използуваме всичкото време в училището за четене педагогически книги и списания, а ноще - словото на Учителя и други окултни книги, също и цигулка. Сутринта станах рано.
към текста >>

Аз й казах, че ние сме пратени тук, в тая среда, да вливаме словото на Учителя, но трябва да им проучим формите добре, светските методи, и така да можем да им въздействуваме.
Мен не ми бе приятно викането, но не им забелязах, за да не им обърна вниманието и ги оскърбя с това и така, през всичкото време те бяха разделени на два лагера и в яденето едни усвоиха гроздето, а други - пържения кашкавал с яйцата и така се надкрадваха кои да вземат повече, за да оставят противните по-гладнички. И така в смях и веселби се нахранихме. Следобед им свирих и играха и отидохме на Доброглед, След това ги изпратихме до над Смолча и на връщане се отбихме в Еленкината квартира, където до 9 ч стоях. Тая вечер Еленка вече бе весела и сама намираше смисъла на тия противоречия, на които я натъкна Небето в Годеч, че това са изпити, а не случайности. Тя схвана ролята си, че Небето иска да работиш, а ние отхвърляме светските форми и методи и искаме само беседите на Учителя. Аз й казах, че ние сме пратени тук, в тая среда, да вливаме словото на Учителя, но трябва да им проучим формите добре, светските методи, и така да можем да им въздействуваме. Значи нам ни предстои грандиозна работа предварително над себе си и после над света. Така че, за да станем образцови учители, то трябва да се ползуваме с авторитет пред другите, а то ще стане тогава, когато, както сега ги превъзмогваме по духовните, окултните познания, така да ги превъзмогваме и по съвременната педагогия. И така, весели, че се добрахме до нещо съществено, да използуваме всичкото време в училището за четене педагогически книги и списания, а ноще - словото на Учителя и други окултни книги, също и цигулка. Сутринта станах рано. Свирих, четох.
към текста >>

По една проява не се произнасяй за човека, че е такъв и такъв.
Говори Учителят на тема „Отношенията". Много хубава беседа, в която ни се обясни, че в качеството си като учители и приниципално като хора, ние трябва да имаме добри отношения към себе си и към всички хора. Пиши 6 на себе си за всяка погрешка, не се подценявай и не пиши на себе си единица, също - на другите хора. Мисли за доброто, старай се да прилагаш доброто. Никому единица не пиши, значи никого не упреквай в себе си, защото с това спираш него, спираш и себе си. По една проява не се произнасяй за човека, че е такъв и такъв. В начало Бог създаде доброто. Злото изпосле се яви. Добрите мисли, добрите чувства и идеи - те са разковничетата за твоя и на ближните ти прогрес. Със злото [само] Бог може да се занимава; ако ти се занимаваш, то ще се оцапаш. Изворът на живота е доброто - с него да се занимаваме.
към текста >>

Той ни духом изкъпва и туря на своите духовни мощни криле на вярата и полета и ни отнася в най-реалния мир, където човек се чувствува в дома си, където той разбира, че животът е велико благо, което трябва да се използува.
Изворът на живота е доброто - с него да се занимаваме. Положителното гради непреривно. В тъмните зони на живота проектирай положителните. Доброто е, което побеждава - и така идеята: „Побеждавайте злото чрез доброто" се оправдава по този начин, защото доброто трябва да даде на злото и така то ще се неутрализира. Много хубави мисли се изказаха на тая тема от Великия ни Учител. Той ни духом изкъпва и туря на своите духовни мощни криле на вярата и полета и ни отнася в най-реалния мир, където човек се чувствува в дома си, където той разбира, че животът е велико благо, което трябва да се използува. Към 8 ч потеглихме с Еленка, Станчо към града, за да посрещнем царя и царицата Йоана. Отидохме пред двореца, но кордон от войници не ни позволи да приближим. Завихме чак към „6-й септемврий" и едва се провряхме измежду полицаите и отидохме близо до Военния клуб. Забръмчаха аеропланите, 14 на брой. Други преди тях 5 съобщиха, че влакът приближава.
към текста >>

87. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

Аз схващам, че с това ми уволнение, от продължителните размишления и противоречия, на които се натъкнах, в мен се оформи човек още по-нов, с ново схващане, с още по-голям ентусиазъм се отдадох на работа.
Подаденото твое заявление ще се разгледа горе, в ангелския [свят], в Божественото заседание, и тамо по твоето заявление ще се изпрати делегация, която ще заработи над него чрез неговия ангел и по твоята просба му се създават особни условия за пробуждане, и когато го подготвят, тогава по интуиция ще ти се каже, че „той е готов, иди сега при него". И ти вече отиваш и душата е готова, ней горе са й говорили вече и тя възприема с жар това, което ще говориш на съзнанието му. Без тази предварителна подготовка нищо не се върши досежно пробуждането на душите. Примерът, който ни наведе братът Боев за сестра Грозданова, как е работила в едно село Ямболско, между Сливен и Ямбол. В новоназначеното село тя цял месец се е молила да й се отвори начин на работа за Бога и най-после, за път към Ямбол се започва разговор за идеите й и то не точно за идеите, а за начина на разбирането й по въпросите на живота... Докъде 11 ч се разговаряхме и се уясниха много въпроси, по нашето уволнение. Аз схващам, че с това ми уволнение, от продължителните размишления и противоречия, на които се натъкнах, в мен се оформи човек още по-нов, с ново схващане, с още по-голям ентусиазъм се отдадох на работа. При възвръщането ми, като учител, с още по-голяма обич ще обичам децата и населението. Децата трябва да се осветяват от учителя-слънце, чиито светлинни и топлинни лъчи трябва да сгряват и укрепят детските сърца и души. И в тези разплути нрави на тая партизанска безпътица учителят трябва да бъде тешител на изстадалата селяшка душа, на който се гледа само като средство, стъпало, за да минат стръвни партизани по него и се докопат до кокала, а оттам насетне селянинът за него е простак, думата му за нищо не важи, той е невежа и нищо не проумява и че думата и просбата, ако би се осмелил да отправи за нещо, тя е глас в пустиня. И все в учителювата душа, все пак няма честни хора в професиите, така близко като учителя, който може да бъде ратник за народната духовна и материална култура. Работих досега безкористно, и наградата ми бе уволнение.
към текста >>

Аз внимателно поведох разговор на тема за човешкото разбиране и разбиранията на хората с вътрешното пробудено съзнание, че едните са хора, които преходното ги мами, че те се продават за паница леща, за сладка усмивка и пр., а новите хора са идеалисти, и че човек докато не обуздае, да изплава отгоре над съблазните, той ще е играчка на житейските вълни... и за пук на хубавия сън, ето, ходжата завика и се събудих.
Росните капки блещукат наоколо и рефлексират слънчевата светлина. Поток шуми надолу, а отсреща него-лесът горски, откъдето долитат птичите песни. Ето, с букет от росни цветя се приближава Еленка, стройна, напета, такава руса, с хубави къдри и тънка снага, като фея. Но с такава красота, каквато аз за първи път в живота си срещам. Тя поднася букета с приятна усмивка и казва: „Ето, тоя букет е нашият сватбен букет, който майското утро ни даде тая заран." Тя така с любов ме погледна, така ме заплени с нежните си очи, щото аз страстно я пожелах, но за миг се опомних, че аз бих бил най-големият престъпник в лицето на Учителя, на братята и сестрите от Бялото Братство, ако мен една жена с външната си прелест е в състояние да ме плени и по тая причина да падна пред себе си и пред обществото, за което, особено за тия, които ме познават по-отблизо, аз съм пример на добър и порядъчен живот. Аз внимателно поведох разговор на тема за човешкото разбиране и разбиранията на хората с вътрешното пробудено съзнание, че едните са хора, които преходното ги мами, че те се продават за паница леща, за сладка усмивка и пр., а новите хора са идеалисти, и че човек докато не обуздае, да изплава отгоре над съблазните, той ще е играчка на житейските вълни... и за пук на хубавия сън, ето, ходжата завика и се събудих. Ех, че чудна обстановка, чудна картина и случка, а ето, сън се оказа! Вънка вятърът бучи. Небето облачно, а в отвъдната стая монотонният глас на молещите се турци миньорно се разнася наоколо. Ставам и след умиването и гимнастиките, се залових да си запиша сънищата от тая нощ. А в съзнанието ми все като прокоба се върти недобра мисъл, какво че аз тук не ще ме оставят да доизкарам учебната си година разните силни на деня, или кои и да било други причини.
към текста >>

Станах, запалих печката и започнах да чета „Отношението на простите истини към човека "от Общия окултен клас, * година VI , която ме и закрепи много хубаво, като че тя изпълни празнотата, която зееше в мен, отвърна погледа ми от буйния водопад, в който се бях вгледал и над който се бях надвесил и като че ли по необходимост трябваше да се хвърля в потока по неотложното решение на съдбата.
Ставам и след умиването и гимнастиките, се залових да си запиша сънищата от тая нощ. А в съзнанието ми все като прокоба се върти недобра мисъл, какво че аз тук не ще ме оставят да доизкарам учебната си година разните силни на деня, или кои и да било други причини. 7.II.1934 год., сряда, К.-Кафтан Ясен хубав ден. Вънка е студено, замръзнало. Събудих се точно в 6 ч. Станах, запалих печката и започнах да чета „Отношението на простите истини към човека "от Общия окултен клас, * година VI , която ме и закрепи много хубаво, като че тя изпълни празнотата, която зееше в мен, отвърна погледа ми от буйния водопад, в който се бях вгледал и над който се бях надвесил и като че ли по необходимост трябваше да се хвърля в потока по неотложното решение на съдбата. Стой настрана от водопада, казва Учителят в тая лекция, защото иначе има опасност да бъдеш завлечен от силата му. Големият водопад в човека, това са отрицателните мисли и чувства, на които човек може да се поддаде и да бъде завлечен от тях. От друга страна, положенията, в които изпадаме, тая каша, всичко това го създава духът, духовната същност в човека, за да може да те подтиква напред. Друго важно в тая лекция е, че в природата трябва да знаем, че разумните същества никога не ни оставят, но ние трябва да съдействуваме на техните усилия, на техния повик, защото разумното винаги зове към доброто, към активното, към чистото, към живота. В големите противоречия трябва да се молим, защото молитвата не е задължителна, но в нея има условия на прогрес, на съдействие, на помощ, на единение с тия, които са в потока на истинския живот, на общение с разумните същества, които търсят начин да ни помогнат, но щом не се обръщаме вътрешно към тях, те не са в състояние да ни извадят от течението, в което ние сме се гурнали.
към текста >>

Големият водопад в човека, това са отрицателните мисли и чувства, на които човек може да се поддаде и да бъде завлечен от тях.
7.II.1934 год., сряда, К.-Кафтан Ясен хубав ден. Вънка е студено, замръзнало. Събудих се точно в 6 ч. Станах, запалих печката и започнах да чета „Отношението на простите истини към човека "от Общия окултен клас, * година VI , която ме и закрепи много хубаво, като че тя изпълни празнотата, която зееше в мен, отвърна погледа ми от буйния водопад, в който се бях вгледал и над който се бях надвесил и като че ли по необходимост трябваше да се хвърля в потока по неотложното решение на съдбата. Стой настрана от водопада, казва Учителят в тая лекция, защото иначе има опасност да бъдеш завлечен от силата му. Големият водопад в човека, това са отрицателните мисли и чувства, на които човек може да се поддаде и да бъде завлечен от тях. От друга страна, положенията, в които изпадаме, тая каша, всичко това го създава духът, духовната същност в човека, за да може да те подтиква напред. Друго важно в тая лекция е, че в природата трябва да знаем, че разумните същества никога не ни оставят, но ние трябва да съдействуваме на техните усилия, на техния повик, защото разумното винаги зове към доброто, към активното, към чистото, към живота. В големите противоречия трябва да се молим, защото молитвата не е задължителна, но в нея има условия на прогрес, на съдействие, на помощ, на единение с тия, които са в потока на истинския живот, на общение с разумните същества, които търсят начин да ни помогнат, но щом не се обръщаме вътрешно към тях, те не са в състояние да ни извадят от течението, в което ние сме се гурнали. Общение и дружба с Великото, със съработниците на Бога е нужно, защото словото им, обществото им са пропити само с живот и положителни импулси. „Вселената е сбор от разумни същества, между които отношенията са абсолютно хармонични." Ако Земята е ценна, това се дължи на живите същества, които я населяват.
към текста >>

От друга страна, положенията, в които изпадаме, тая каша, всичко това го създава духът, духовната същност в човека, за да може да те подтиква напред.
Вънка е студено, замръзнало. Събудих се точно в 6 ч. Станах, запалих печката и започнах да чета „Отношението на простите истини към човека "от Общия окултен клас, * година VI , която ме и закрепи много хубаво, като че тя изпълни празнотата, която зееше в мен, отвърна погледа ми от буйния водопад, в който се бях вгледал и над който се бях надвесил и като че ли по необходимост трябваше да се хвърля в потока по неотложното решение на съдбата. Стой настрана от водопада, казва Учителят в тая лекция, защото иначе има опасност да бъдеш завлечен от силата му. Големият водопад в човека, това са отрицателните мисли и чувства, на които човек може да се поддаде и да бъде завлечен от тях. От друга страна, положенията, в които изпадаме, тая каша, всичко това го създава духът, духовната същност в човека, за да може да те подтиква напред. Друго важно в тая лекция е, че в природата трябва да знаем, че разумните същества никога не ни оставят, но ние трябва да съдействуваме на техните усилия, на техния повик, защото разумното винаги зове към доброто, към активното, към чистото, към живота. В големите противоречия трябва да се молим, защото молитвата не е задължителна, но в нея има условия на прогрес, на съдействие, на помощ, на единение с тия, които са в потока на истинския живот, на общение с разумните същества, които търсят начин да ни помогнат, но щом не се обръщаме вътрешно към тях, те не са в състояние да ни извадят от течението, в което ние сме се гурнали. Общение и дружба с Великото, със съработниците на Бога е нужно, защото словото им, обществото им са пропити само с живот и положителни импулси. „Вселената е сбор от разумни същества, между които отношенията са абсолютно хармонични." Ако Земята е ценна, това се дължи на живите същества, които я населяват. И ако човек е ценен, това се дължи на духа и на душата в него, които проникват в организма му, като живи сили, и му създават импулс към постоянно растене и развитие.
към текста >>

И ако човек е ценен, това се дължи на духа и на душата в него, които проникват в организма му, като живи сили, и му създават импулс към постоянно растене и развитие.
От друга страна, положенията, в които изпадаме, тая каша, всичко това го създава духът, духовната същност в човека, за да може да те подтиква напред. Друго важно в тая лекция е, че в природата трябва да знаем, че разумните същества никога не ни оставят, но ние трябва да съдействуваме на техните усилия, на техния повик, защото разумното винаги зове към доброто, към активното, към чистото, към живота. В големите противоречия трябва да се молим, защото молитвата не е задължителна, но в нея има условия на прогрес, на съдействие, на помощ, на единение с тия, които са в потока на истинския живот, на общение с разумните същества, които търсят начин да ни помогнат, но щом не се обръщаме вътрешно към тях, те не са в състояние да ни извадят от течението, в което ние сме се гурнали. Общение и дружба с Великото, със съработниците на Бога е нужно, защото словото им, обществото им са пропити само с живот и положителни импулси. „Вселената е сбор от разумни същества, между които отношенията са абсолютно хармонични." Ако Земята е ценна, това се дължи на живите същества, които я населяват. И ако човек е ценен, това се дължи на духа и на душата в него, които проникват в организма му, като живи сили, и му създават импулс към постоянно растене и развитие. Всеки човек трябва да мисли за Божественото в себе си. Защо? - Защото в човека едновременно стават 2 процеса: Бог се проявява чрез него, и човек се проявава чрез Бога. След горното написано, учих до обед, а на обед се избръснах и заминах за Кърджали. Там отидох при прокурора Тошев. Той бе малко болен, та го намерих на легло.
към текста >>

Всеки човек трябва да мисли за Божественото в себе си. Защо?
Друго важно в тая лекция е, че в природата трябва да знаем, че разумните същества никога не ни оставят, но ние трябва да съдействуваме на техните усилия, на техния повик, защото разумното винаги зове към доброто, към активното, към чистото, към живота. В големите противоречия трябва да се молим, защото молитвата не е задължителна, но в нея има условия на прогрес, на съдействие, на помощ, на единение с тия, които са в потока на истинския живот, на общение с разумните същества, които търсят начин да ни помогнат, но щом не се обръщаме вътрешно към тях, те не са в състояние да ни извадят от течението, в което ние сме се гурнали. Общение и дружба с Великото, със съработниците на Бога е нужно, защото словото им, обществото им са пропити само с живот и положителни импулси. „Вселената е сбор от разумни същества, между които отношенията са абсолютно хармонични." Ако Земята е ценна, това се дължи на живите същества, които я населяват. И ако човек е ценен, това се дължи на духа и на душата в него, които проникват в организма му, като живи сили, и му създават импулс към постоянно растене и развитие. Всеки човек трябва да мисли за Божественото в себе си. Защо? - Защото в човека едновременно стават 2 процеса: Бог се проявява чрез него, и човек се проявава чрез Бога. След горното написано, учих до обед, а на обед се избръснах и заминах за Кърджали. Там отидох при прокурора Тошев. Той бе малко болен, та го намерих на легло. Говорихме върху много работи от идеен характер.
към текста >>

- Защото в човека едновременно стават 2 процеса: Бог се проявява чрез него, и човек се проявава чрез Бога.
В големите противоречия трябва да се молим, защото молитвата не е задължителна, но в нея има условия на прогрес, на съдействие, на помощ, на единение с тия, които са в потока на истинския живот, на общение с разумните същества, които търсят начин да ни помогнат, но щом не се обръщаме вътрешно към тях, те не са в състояние да ни извадят от течението, в което ние сме се гурнали. Общение и дружба с Великото, със съработниците на Бога е нужно, защото словото им, обществото им са пропити само с живот и положителни импулси. „Вселената е сбор от разумни същества, между които отношенията са абсолютно хармонични." Ако Земята е ценна, това се дължи на живите същества, които я населяват. И ако човек е ценен, това се дължи на духа и на душата в него, които проникват в организма му, като живи сили, и му създават импулс към постоянно растене и развитие. Всеки човек трябва да мисли за Божественото в себе си. Защо? - Защото в човека едновременно стават 2 процеса: Бог се проявява чрез него, и човек се проявава чрез Бога. След горното написано, учих до обед, а на обед се избръснах и заминах за Кърджали. Там отидох при прокурора Тошев. Той бе малко болен, та го намерих на легло. Говорихме върху много работи от идеен характер. Говори ми върху сега издаваната от него книга, за Вехтия и Новия Завет.
към текста >>

Дойдохме до заключението, че ако човек може да се справя с вътрешните си чувствени противоречия, то той е по-хубаво да остане сам и свободен служител на новото, а задоми ли се, то е нужно условия, средства, защото децата, поколението, което се създава, трябва да му се даде възпитание и образование.
Той бе малко болен, та го намерих на легло. Говорихме върху много работи от идеен характер. Говори ми върху сега издаваната от него книга, за Вехтия и Новия Завет. Говорихме за схващанията на Учителя и Христа за задомяването. И се потвърди вечно вярната истина, че „жененият служи на жената, а нежененият - на Бога". Дойдохме до заключението, че ако човек може да се справя с вътрешните си чувствени противоречия, то той е по-хубаво да остане сам и свободен служител на новото, а задоми ли се, то е нужно условия, средства, защото децата, поколението, което се създава, трябва да му се даде възпитание и образование. След половото сношение иде човек на Земята, който трябва да имаш средства, за да го направиш годен за живота. След това отидох в пощата и изпратих на брата Иван Петров в София сумата 2000 лева, понеже ми каза, че си купил дворно място и че не му достигат 10 000 лева. Получих си колета от София, изпратен от Еленка, в който бяха обущата ми. Върнах се късно. Сън. Тая сутрин, като станах, ясно бе останал в съзнанието ми сънят, че се намирам в дома на Пеню Стоянов (Даскал Пеню от Ковачевец) в Попово.
към текста >>

След половото сношение иде човек на Земята, който трябва да имаш средства, за да го направиш годен за живота.
Говорихме върху много работи от идеен характер. Говори ми върху сега издаваната от него книга, за Вехтия и Новия Завет. Говорихме за схващанията на Учителя и Христа за задомяването. И се потвърди вечно вярната истина, че „жененият служи на жената, а нежененият - на Бога". Дойдохме до заключението, че ако човек може да се справя с вътрешните си чувствени противоречия, то той е по-хубаво да остане сам и свободен служител на новото, а задоми ли се, то е нужно условия, средства, защото децата, поколението, което се създава, трябва да му се даде възпитание и образование. След половото сношение иде човек на Земята, който трябва да имаш средства, за да го направиш годен за живота. След това отидох в пощата и изпратих на брата Иван Петров в София сумата 2000 лева, понеже ми каза, че си купил дворно място и че не му достигат 10 000 лева. Получих си колета от София, изпратен от Еленка, в който бяха обущата ми. Върнах се късно. Сън. Тая сутрин, като станах, ясно бе останал в съзнанието ми сънят, че се намирам в дома на Пеню Стоянов (Даскал Пеню от Ковачевец) в Попово. Пита ме нещо голямата му дъщеря, която е женена за Аргиров - учител в Ковачевец, а отстрана стои Люба, седнала на стол и се облегнала на облегалото му и чете някой вестник, обаче уж го чете, а всъщност съзнанието й е концентрирано в разговора на кака й, която ми говореше нещо досежно моята женитба, че няма ли да се женя, и че имам ли избраница и т. н.
към текста >>

Но на всичко аз бях глух, или по-право - боях се като от огън, и че, държейки се в Христовите думи: „По-добре е за човека да си остане тъй, както си е", аз не исках женитба.
И аз се чудех най-наивно, как така хората не са узнали тая велика истина, която разкрива окултната наука, и която води до едно реално истинско разбиране на живота. Чудех се, че как духовенството не я е разбрало, та да учи хората на тая хубава, приятна, жива съживяваща истина - живото знание, знанието, за което Христос казва: „Аз съм живият хляб, аз съм живата вода", да отидем при Тоя, Който е бил и ще бъде. И това ми всеотдаване в тая насока, ме подтикна до такава степен, че Бог не ме остави, а по чуден начин извади от говедар в гората, работник в полето, да стана учител на малки и големи в селата, в които аз учителствувам. Сега ми трябва вече едно вътрешно стабилизиране, защото пердетата, които ми бяха турени, докато следвах гимназия, да се не увлека в момичета, които ме заобикаляха и търсеха начин да се сприятеляват, но аз ги отбягвах, като отшелник, сега тия пердета паднаха. Като учител, впоследствие пак се занизаха атаки, пак случаи на приятелки, които явно и сега открито, по интелигентному, ми заговориха за женитба и ми предлагаха ръката си под предлог, че ще станат вегетарианки и че ще се съгласят да водят чист живот, само и само да се съберем. Но на всичко аз бях глух, или по-право - боях се като от огън, и че, държейки се в Христовите думи: „По-добре е за човека да си остане тъй, както си е", аз не исках женитба. Особено пък с госпожици светски, защото аз знам доколко те ще се поведат по моите убеждения, веднъж да се венчее, че знае тя как ще те командува. След всичко това сега аз задружих със свои съидейнички. Разбиранията им са като моите. Но отгде накъде сега чак, когато съм вече на 36-годишна възраст, сега пък се зароди желание у мене да се женя и то за сестра, която и дума не дава да става да се жени! Понеже тя е решила живота си да прекара девица.
към текста >>

Особено пък с госпожици светски, защото аз знам доколко те ще се поведат по моите убеждения, веднъж да се венчее, че знае тя как ще те командува.
Чудех се, че как духовенството не я е разбрало, та да учи хората на тая хубава, приятна, жива съживяваща истина - живото знание, знанието, за което Христос казва: „Аз съм живият хляб, аз съм живата вода", да отидем при Тоя, Който е бил и ще бъде. И това ми всеотдаване в тая насока, ме подтикна до такава степен, че Бог не ме остави, а по чуден начин извади от говедар в гората, работник в полето, да стана учител на малки и големи в селата, в които аз учителствувам. Сега ми трябва вече едно вътрешно стабилизиране, защото пердетата, които ми бяха турени, докато следвах гимназия, да се не увлека в момичета, които ме заобикаляха и търсеха начин да се сприятеляват, но аз ги отбягвах, като отшелник, сега тия пердета паднаха. Като учител, впоследствие пак се занизаха атаки, пак случаи на приятелки, които явно и сега открито, по интелигентному, ми заговориха за женитба и ми предлагаха ръката си под предлог, че ще станат вегетарианки и че ще се съгласят да водят чист живот, само и само да се съберем. Но на всичко аз бях глух, или по-право - боях се като от огън, и че, държейки се в Христовите думи: „По-добре е за човека да си остане тъй, както си е", аз не исках женитба. Особено пък с госпожици светски, защото аз знам доколко те ще се поведат по моите убеждения, веднъж да се венчее, че знае тя как ще те командува. След всичко това сега аз задружих със свои съидейнички. Разбиранията им са като моите. Но отгде накъде сега чак, когато съм вече на 36-годишна възраст, сега пък се зароди желание у мене да се женя и то за сестра, която и дума не дава да става да се жени! Понеже тя е решила живота си да прекара девица. Но да видим.
към текста >>

Лесно се справя човек с външните противоречия, но с вътрешните трябва гигантска борба.
Разбиранията им са като моите. Но отгде накъде сега чак, когато съм вече на 36-годишна възраст, сега пък се зароди желание у мене да се женя и то за сестра, която и дума не дава да става да се жени! Понеже тя е решила живота си да прекара девица. Но да видим. Докато отвън ме каняха, лесно се справях, отбягвах, умело отклонявах въпроса, а сега ето, поканата, зовът влязъл в мене, в сърцето, в ума, в съзнанието ми, и колкото по го гоня, той иде с още по-голяма примамливост, с още по-голямо нахалство. Лесно се справя човек с външните противоречия, но с вътрешните трябва гигантска борба. Сега се заредили и все такива сънища от сънища и почти имам работа, любовни отношения, с разни госпожици, но доминира всякога Еленка. Тя фактически не е такава, тя и дума не дава да става да се жени за мене, но аз я желая, затова и я сънувам и за нея мисля. Но над всичко това в мене е ясно съзнанието, че по-хубаво е да си остана сам, служител на доброто, служител на Бога, на народа. Не е време сега за женитби и не е време сега за децараждания, защото децата изискват средства за образование и отглеждане изобщо, а аз с една учителска заплата не мога да поддържам фамилия, А най-вече, че мечтата, за която аз от малък бленувах - да си остана неженен, да не се докосвам до жена, да остана винаги в молитва и единение с Бога, тая си мечта не трябва да изоставя, защото само следвайки тоя вътрешен повик, аз ще мина живота с по-малко противоречия и с по-малко страдания, а най-вече, че най-великото, най-доброто, най-приятното, най-необходимото е човек да служи на Бога и само Нему като служи, той ще служи и на човечеството. Чрез Бога аз трябва да обичам всички, а не само една, която моя избраница, мой кумир, мой идол, комуто след оженването ми трябва да се отдам в служене, а тоя идол ще те ограничи, обвърже и ум, и тяло, и дух, докато се самосвършиш, задушиш и изчезнеш от лицето на Земята като непотребна никому вещ.
към текста >>

Не е време сега за женитби и не е време сега за децараждания, защото децата изискват средства за образование и отглеждане изобщо, а аз с една учителска заплата не мога да поддържам фамилия, А най-вече, че мечтата, за която аз от малък бленувах - да си остана неженен, да не се докосвам до жена, да остана винаги в молитва и единение с Бога, тая си мечта не трябва да изоставя, защото само следвайки тоя вътрешен повик, аз ще мина живота с по-малко противоречия и с по-малко страдания, а най-вече, че най-великото, най-доброто, най-приятното, най-необходимото е човек да служи на Бога и само Нему като служи, той ще служи и на човечеството.
Докато отвън ме каняха, лесно се справях, отбягвах, умело отклонявах въпроса, а сега ето, поканата, зовът влязъл в мене, в сърцето, в ума, в съзнанието ми, и колкото по го гоня, той иде с още по-голяма примамливост, с още по-голямо нахалство. Лесно се справя човек с външните противоречия, но с вътрешните трябва гигантска борба. Сега се заредили и все такива сънища от сънища и почти имам работа, любовни отношения, с разни госпожици, но доминира всякога Еленка. Тя фактически не е такава, тя и дума не дава да става да се жени за мене, но аз я желая, затова и я сънувам и за нея мисля. Но над всичко това в мене е ясно съзнанието, че по-хубаво е да си остана сам, служител на доброто, служител на Бога, на народа. Не е време сега за женитби и не е време сега за децараждания, защото децата изискват средства за образование и отглеждане изобщо, а аз с една учителска заплата не мога да поддържам фамилия, А най-вече, че мечтата, за която аз от малък бленувах - да си остана неженен, да не се докосвам до жена, да остана винаги в молитва и единение с Бога, тая си мечта не трябва да изоставя, защото само следвайки тоя вътрешен повик, аз ще мина живота с по-малко противоречия и с по-малко страдания, а най-вече, че най-великото, най-доброто, най-приятното, най-необходимото е човек да служи на Бога и само Нему като служи, той ще служи и на човечеството. Чрез Бога аз трябва да обичам всички, а не само една, която моя избраница, мой кумир, мой идол, комуто след оженването ми трябва да се отдам в служене, а тоя идол ще те ограничи, обвърже и ум, и тяло, и дух, докато се самосвършиш, задушиш и изчезнеш от лицето на Земята като непотребна никому вещ. Много са народени деца на Земята, но те нямат майки и бащи. Те са създадени, влечими от похотта и удоволствието и затова човечеството е дошло до това дередже на падналост и низост. Трябва превъзпитание на човечеството, но то ще дойде, когато се започне чрез и от индивида, та последователно се разшири периметърът на тая колосална работа. Следобед ходжата си отиде, а аз останах да уча децата.
към текста >>

С този човек се запознахме на върха Св.
В 2 1/2 бях вече в книжарницата на Ангел. Вземахме учебници: 9 читанки за II отделение и други нужни материали за канцеларията. Отидохме след това в общината; там последва дълга разправия със секретар-бирниците, по отношение събирането на таксите и на други въпроси от счетоводен характер. В общината ми предадоха пощата, която се състоеше от писмо от Еленка, писмо от Нушка Атанасова, картичка от дядо Истатко, писмо от Атанас Димитров от Равна, писмо от Петко Николов, ул. „Юмрук-чал" № 8, гр. Казанлък. С този човек се запознахме на върха Св. Никола над Шипка, където задружно направих снимка и му изпратих, а той сега ми благодари и изпраща 10 лева в марки. Нушка Атанасова ми се обяснява в любов и признателност, че моите писма й били много приятни и че дано и занапред не съм я забравял. Радва се за хубавите снимки, които съм направил лятос у тях, че те щели да й напомнят за милата и хубава картина и случка. Запитва ме как да помогнем на някой си господин, който иска да се самоубива, че животът бил тежък и непоносим, и че сегашният век не вярват в Бога. Дядо Истатко ми се обажда и моли да им пиша.
към текста >>

Еленка надълго и широко споделя най-добри мисли по отношение на ученичеството, реалното разбиране, извличане поуката от всичко, което става с човека и частно с нас, отношенията ни: с кои трябва да бъдем в отношения - именно с разумните.
Нушка Атанасова ми се обяснява в любов и признателност, че моите писма й били много приятни и че дано и занапред не съм я забравял. Радва се за хубавите снимки, които съм направил лятос у тях, че те щели да й напомнят за милата и хубава картина и случка. Запитва ме как да помогнем на някой си господин, който иска да се самоубива, че животът бил тежък и непоносим, и че сегашният век не вярват в Бога. Дядо Истатко ми се обажда и моли да им пиша. Анто съобщава, че Никола Арсов - детето на Арсо- се поминал внезапно. Еленка надълго и широко споделя най-добри мисли по отношение на ученичеството, реалното разбиране, извличане поуката от всичко, което става с човека и частно с нас, отношенията ни: с кои трябва да бъдем в отношения - именно с разумните. Що е откровеност и наивност. И в залез слънце аз пристигнах в К.-Кафтан. Писмата разчетох в градската градина в Кърджали. След което се срещнахме с пенсионера Атанасов. Той, макар и да е член на Българския учителски съюз, но не е деятелен член.
към текста >>

А с дефектите кога се занимава човек, то от тия последните се прехвърлят енергии върху тебе и после не можеш да се освободиш.
За тоя, за оня. И като заключение бе вече пак словото и делото на Учителя и несравнимостта с нищо по величие и превъзходство словото на Учителя. В 3 ч следобед отидох в данъчното управление - тамо пък вадих имената на селяните от Емираглар и Казалджик-Кафтан, а друг път ще отида за тия от Кърлъ-Емач. Пристигнах в К.-Кафтан късно. По целия път ме болеше глава от това, че несъзнателно се подведе днес разговор, за да се упрекнат тия-ония от братството, че имали дефект. А с дефектите кога се занимава човек, то от тия последните се прехвърлят енергии върху тебе и после не можеш да се освободиш. После мисля, че човек, за да може да води един чист идеен живот, тъй, както го води Учителят и както Той го иска от нази, то трябва голямо себеотдаяние в служба на Бога, на Великото, и съвсем задушаване и недаване никакъв ход на низшите мисли, чувства и желания да изпъкват в тебе. Изисква се велик подвиг, голямо себеотричане. 13.II.1934 год., вторник Станах в зори. Вънка вятърът е по-слаб. Небето ясно, но пред слънцето черни тъмни подвижни облаци.
към текста >>

После мисля, че човек, за да може да води един чист идеен живот, тъй, както го води Учителят и както Той го иска от нази, то трябва голямо себеотдаяние в служба на Бога, на Великото, и съвсем задушаване и недаване никакъв ход на низшите мисли, чувства и желания да изпъкват в тебе.
И като заключение бе вече пак словото и делото на Учителя и несравнимостта с нищо по величие и превъзходство словото на Учителя. В 3 ч следобед отидох в данъчното управление - тамо пък вадих имената на селяните от Емираглар и Казалджик-Кафтан, а друг път ще отида за тия от Кърлъ-Емач. Пристигнах в К.-Кафтан късно. По целия път ме болеше глава от това, че несъзнателно се подведе днес разговор, за да се упрекнат тия-ония от братството, че имали дефект. А с дефектите кога се занимава човек, то от тия последните се прехвърлят енергии върху тебе и после не можеш да се освободиш. После мисля, че човек, за да може да води един чист идеен живот, тъй, както го води Учителят и както Той го иска от нази, то трябва голямо себеотдаяние в служба на Бога, на Великото, и съвсем задушаване и недаване никакъв ход на низшите мисли, чувства и желания да изпъкват в тебе. Изисква се велик подвиг, голямо себеотричане. 13.II.1934 год., вторник Станах в зори. Вънка вятърът е по-слаб. Небето ясно, но пред слънцето черни тъмни подвижни облаци. Пратих писмо на Еленка да иска хороскопите от Жорж за брата Тошев, също до главната учителка в с.
към текста >>

Вие живеете в деня на второто пришествие, когато едни се осъждат и умират, а други се оправдават и възкръсват." „Само разумният човек е в състояние да направи всичко." Лекция на Учителя пред Общия окултен клас от 29.IX.1926 г, отпечатана е томчето „Простите истини", том I, София, 1933 г. (Бел.
Часът е 11 и вече си лягам. 14.II.1934 год., сряда Станах в 5 1/2 ч. В 6 ч започнах да чета втората лекция от I томче на „Простите истини" -лекцията „Стремеж към съвършенство" . Важните мисли, които са в тая лекция, са следните: „Вие живеете на границата на две култури. Едната залязва, а другата изгрява, която се развива. Вие живеете в деня на второто пришествие, когато едни се осъждат и умират, а други се оправдават и възкръсват." „Само разумният човек е в състояние да направи всичко." Лекция на Учителя пред Общия окултен клас от 29.IX.1926 г, отпечатана е томчето „Простите истини", том I, София, 1933 г. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) Мислите, чувствата и постъпките на човека не са на еднаква възраст, вследствие на което те се различават. Има мисли в човека, които са само на няколко месеца; има мисли, които са само на няколко години, а има такива, които са на 120 години, те чакат своя край, своята смърт. Тъй щото, процесите на раждане и смърт се извършват постоянно в човека. Ако имаш само един светъл лъч в сърцето си и една свещена мисъл в ума си, тогава ти си много жалко същество. Безсмъртният живот се отличава по това, че той никога не гасне.
към текста >>

на съставителя Вергилий Кръстев) Мислите, чувствата и постъпките на човека не са на еднаква възраст, вследствие на което те се различават.
14.II.1934 год., сряда Станах в 5 1/2 ч. В 6 ч започнах да чета втората лекция от I томче на „Простите истини" -лекцията „Стремеж към съвършенство" . Важните мисли, които са в тая лекция, са следните: „Вие живеете на границата на две култури. Едната залязва, а другата изгрява, която се развива. Вие живеете в деня на второто пришествие, когато едни се осъждат и умират, а други се оправдават и възкръсват." „Само разумният човек е в състояние да направи всичко." Лекция на Учителя пред Общия окултен клас от 29.IX.1926 г, отпечатана е томчето „Простите истини", том I, София, 1933 г. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) Мислите, чувствата и постъпките на човека не са на еднаква възраст, вследствие на което те се различават. Има мисли в човека, които са само на няколко месеца; има мисли, които са само на няколко години, а има такива, които са на 120 години, те чакат своя край, своята смърт. Тъй щото, процесите на раждане и смърт се извършват постоянно в човека. Ако имаш само един светъл лъч в сърцето си и една свещена мисъл в ума си, тогава ти си много жалко същество. Безсмъртният живот се отличава по това, че той никога не гасне. Онова, което гасне в човека, представя отклонението му от правия път, от Великия закон, който ръководи живота.
към текста >>

Има мисли в човека, които са само на няколко месеца; има мисли, които са само на няколко години, а има такива, които са на 120 години, те чакат своя край, своята смърт.
В 6 ч започнах да чета втората лекция от I томче на „Простите истини" -лекцията „Стремеж към съвършенство" . Важните мисли, които са в тая лекция, са следните: „Вие живеете на границата на две култури. Едната залязва, а другата изгрява, която се развива. Вие живеете в деня на второто пришествие, когато едни се осъждат и умират, а други се оправдават и възкръсват." „Само разумният човек е в състояние да направи всичко." Лекция на Учителя пред Общия окултен клас от 29.IX.1926 г, отпечатана е томчето „Простите истини", том I, София, 1933 г. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) Мислите, чувствата и постъпките на човека не са на еднаква възраст, вследствие на което те се различават. Има мисли в човека, които са само на няколко месеца; има мисли, които са само на няколко години, а има такива, които са на 120 години, те чакат своя край, своята смърт. Тъй щото, процесите на раждане и смърт се извършват постоянно в човека. Ако имаш само един светъл лъч в сърцето си и една свещена мисъл в ума си, тогава ти си много жалко същество. Безсмъртният живот се отличава по това, че той никога не гасне. Онова, което гасне в човека, представя отклонението му от правия път, от Великия закон, който ръководи живота. Ако един от лъчите на твоя ум или на твоето сърце изгасне, това показва, че ти си тръгнал по крив път.
към текста >>

Тъй щото, процесите на раждане и смърт се извършват постоянно в човека.
Важните мисли, които са в тая лекция, са следните: „Вие живеете на границата на две култури. Едната залязва, а другата изгрява, която се развива. Вие живеете в деня на второто пришествие, когато едни се осъждат и умират, а други се оправдават и възкръсват." „Само разумният човек е в състояние да направи всичко." Лекция на Учителя пред Общия окултен клас от 29.IX.1926 г, отпечатана е томчето „Простите истини", том I, София, 1933 г. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) Мислите, чувствата и постъпките на човека не са на еднаква възраст, вследствие на което те се различават. Има мисли в човека, които са само на няколко месеца; има мисли, които са само на няколко години, а има такива, които са на 120 години, те чакат своя край, своята смърт. Тъй щото, процесите на раждане и смърт се извършват постоянно в човека. Ако имаш само един светъл лъч в сърцето си и една свещена мисъл в ума си, тогава ти си много жалко същество. Безсмъртният живот се отличава по това, че той никога не гасне. Онова, което гасне в човека, представя отклонението му от правия път, от Великия закон, който ръководи живота. Ако един от лъчите на твоя ум или на твоето сърце изгасне, това показва, че ти си тръгнал по крив път. Към какво трябва да се стреми човек?
към текста >>

Онова, което гасне в човека, представя отклонението му от правия път, от Великия закон, който ръководи живота.
на съставителя Вергилий Кръстев) Мислите, чувствата и постъпките на човека не са на еднаква възраст, вследствие на което те се различават. Има мисли в човека, които са само на няколко месеца; има мисли, които са само на няколко години, а има такива, които са на 120 години, те чакат своя край, своята смърт. Тъй щото, процесите на раждане и смърт се извършват постоянно в човека. Ако имаш само един светъл лъч в сърцето си и една свещена мисъл в ума си, тогава ти си много жалко същество. Безсмъртният живот се отличава по това, че той никога не гасне. Онова, което гасне в човека, представя отклонението му от правия път, от Великия закон, който ръководи живота. Ако един от лъчите на твоя ум или на твоето сърце изгасне, това показва, че ти си тръгнал по крив път. Към какво трябва да се стреми човек? - Към съвършенство. Който е изгубил любовта си, той се намира в света, дето всичко умира. Откак светът съществува, хората все земния живот са уреждали и все не са го уредили.
към текста >>

Към какво трябва да се стреми човек?
Тъй щото, процесите на раждане и смърт се извършват постоянно в човека. Ако имаш само един светъл лъч в сърцето си и една свещена мисъл в ума си, тогава ти си много жалко същество. Безсмъртният живот се отличава по това, че той никога не гасне. Онова, което гасне в човека, представя отклонението му от правия път, от Великия закон, който ръководи живота. Ако един от лъчите на твоя ум или на твоето сърце изгасне, това показва, че ти си тръгнал по крив път. Към какво трябва да се стреми човек? - Към съвършенство. Който е изгубил любовта си, той се намира в света, дето всичко умира. Откак светът съществува, хората все земния живот са уреждали и все не са го уредили. Който влезе в безсмъртието, той вече се стреми към безсмъртието. Не е въпросът дали лесно може да се постигне съвършенството.
към текста >>

Важно е човек да се стреми към съвършенството, а що се отнася до великите добродетели на живота - Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Доброта - те постепенно ще дойдат и ще живеят заедно с него.
- Към съвършенство. Който е изгубил любовта си, той се намира в света, дето всичко умира. Откак светът съществува, хората все земния живот са уреждали и все не са го уредили. Който влезе в безсмъртието, той вече се стреми към безсмъртието. Не е въпросът дали лесно може да се постигне съвършенството. Важно е човек да се стреми към съвършенството, а що се отнася до великите добродетели на живота - Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Доброта - те постепенно ще дойдат и ще живеят заедно с него. Най-първо ти трябва да станеш съвършен, та после ще любиш. Несъвършеният не може да люби. Второ: Съвършеният не може да люби несъвършения. Съвършеният човек има само един идеал - към Бога. Пътят към Бога се намира в съвършенството.
към текста >>

Съвършеният човек има само един идеал - към Бога.
Не е въпросът дали лесно може да се постигне съвършенството. Важно е човек да се стреми към съвършенството, а що се отнася до великите добродетели на живота - Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Доброта - те постепенно ще дойдат и ще живеят заедно с него. Най-първо ти трябва да станеш съвършен, та после ще любиш. Несъвършеният не може да люби. Второ: Съвършеният не може да люби несъвършения. Съвършеният човек има само един идеал - към Бога. Пътят към Бога се намира в съвършенството. Без съвършенство Бог остава непонятен за хората. И в тоя случай - колкото по-малко се говори за Бога, толкова по-добре. Който иска да разбере Бога, той трябва да мисли право. Правата мисъл е подтик към Божественото, подтик към постигане на съвършенството.
към текста >>

Щом човек се стреми към съвършенството, той ще познае Бога като любов.
Пътят към Бога се намира в съвършенството. Без съвършенство Бог остава непонятен за хората. И в тоя случай - колкото по-малко се говори за Бога, толкова по-добре. Който иска да разбере Бога, той трябва да мисли право. Правата мисъл е подтик към Божественото, подтик към постигане на съвършенството. Щом човек се стреми към съвършенството, той ще познае Бога като любов. В свободата си човек ще влезе в съприкосновение с по-напреднали от него същества, които ще му покажат пътя към съвършенството. Те ще го подкрепят в неговия път. Започнах да чета и романа „Бунтовникът Гора" от Р. Тагор. Цял ден духа много студен вятър и земята и всичко е замръзнало. Часът е 11 1/2.
към текста >>

В свободата си човек ще влезе в съприкосновение с по-напреднали от него същества, които ще му покажат пътя към съвършенството.
Без съвършенство Бог остава непонятен за хората. И в тоя случай - колкото по-малко се говори за Бога, толкова по-добре. Който иска да разбере Бога, той трябва да мисли право. Правата мисъл е подтик към Божественото, подтик към постигане на съвършенството. Щом човек се стреми към съвършенството, той ще познае Бога като любов. В свободата си човек ще влезе в съприкосновение с по-напреднали от него същества, които ще му покажат пътя към съвършенството. Те ще го подкрепят в неговия път. Започнах да чета и романа „Бунтовникът Гора" от Р. Тагор. Цял ден духа много студен вятър и земята и всичко е замръзнало. Часът е 11 1/2. Лягам си.
към текста >>

Често се говори за добър и за лошав човек.
Но това е вече на Изгрева. При нас е наш Иван - брат ми, но като че ли той е Георги Събев, който ще помага да пренасяме багажа на Еленка. Тя гледа да го застави той първо да вземе една част от леглото, т. е. от юрганите, дюшека, одеалата (тия червените бяха върху юрганя й), а ние да останем сами в стаята, че имала да ми говори нещо важно насаме и се събудих и гледам, че часът е 6 и че съм се даже успал половин час за школата. * Най-малката любов 8-а л екция на общия окул тен клас, от Учителя, държана на 15 ноемврий 1933 год., София, Sunlevigot „Добрата Молитва" Изобщо, хората лесно се изразяват за нещата - и който знае, и който не знае. Често се говори за добър и за лошав човек. По какво се отличава добрият и лошият човек? Има една тънка разлика между добрия и лошия човек. Лошият човек има някои тънки черти, по които се отличава, но и добрият има също тия външни черти, по които се отличава. Например в тялото и двамата имат някои отличителни черти. За пример, всяко нещо, което не е съобразно с нашите възгледи и което ние не желаем, наричаме лошо.
към текста >>

По какво се отличава добрият и лошият човек?
При нас е наш Иван - брат ми, но като че ли той е Георги Събев, който ще помага да пренасяме багажа на Еленка. Тя гледа да го застави той първо да вземе една част от леглото, т. е. от юрганите, дюшека, одеалата (тия червените бяха върху юрганя й), а ние да останем сами в стаята, че имала да ми говори нещо важно насаме и се събудих и гледам, че часът е 6 и че съм се даже успал половин час за школата. * Най-малката любов 8-а л екция на общия окул тен клас, от Учителя, държана на 15 ноемврий 1933 год., София, Sunlevigot „Добрата Молитва" Изобщо, хората лесно се изразяват за нещата - и който знае, и който не знае. Често се говори за добър и за лошав човек. По какво се отличава добрият и лошият човек? Има една тънка разлика между добрия и лошия човек. Лошият човек има някои тънки черти, по които се отличава, но и добрият има също тия външни черти, по които се отличава. Например в тялото и двамата имат някои отличителни черти. За пример, всяко нещо, което не е съобразно с нашите възгледи и което ние не желаем, наричаме лошо. И всеки човек, който работи против нашия интерес, ние наричаме лош човек.
към текста >>

Има една тънка разлика между добрия и лошия човек.
Тя гледа да го застави той първо да вземе една част от леглото, т. е. от юрганите, дюшека, одеалата (тия червените бяха върху юрганя й), а ние да останем сами в стаята, че имала да ми говори нещо важно насаме и се събудих и гледам, че часът е 6 и че съм се даже успал половин час за школата. * Най-малката любов 8-а л екция на общия окул тен клас, от Учителя, държана на 15 ноемврий 1933 год., София, Sunlevigot „Добрата Молитва" Изобщо, хората лесно се изразяват за нещата - и който знае, и който не знае. Често се говори за добър и за лошав човек. По какво се отличава добрият и лошият човек? Има една тънка разлика между добрия и лошия човек. Лошият човек има някои тънки черти, по които се отличава, но и добрият има също тия външни черти, по които се отличава. Например в тялото и двамата имат някои отличителни черти. За пример, всяко нещо, което не е съобразно с нашите възгледи и което ние не желаем, наричаме лошо. И всеки човек, който работи против нашия интерес, ние наричаме лош човек. В една разбойническа банда, всеки от нейните хора, който [се] осмели да се обяви в несъгласие с тях по нещо, те го наричат вече престъпник и при това, същата тази банда, според законите на държавата са осъдени на смъртно наказание.
към текста >>

Лошият човек има някои тънки черти, по които се отличава, но и добрият има също тия външни черти, по които се отличава.
от юрганите, дюшека, одеалата (тия червените бяха върху юрганя й), а ние да останем сами в стаята, че имала да ми говори нещо важно насаме и се събудих и гледам, че часът е 6 и че съм се даже успал половин час за школата. * Най-малката любов 8-а л екция на общия окул тен клас, от Учителя, държана на 15 ноемврий 1933 год., София, Sunlevigot „Добрата Молитва" Изобщо, хората лесно се изразяват за нещата - и който знае, и който не знае. Често се говори за добър и за лошав човек. По какво се отличава добрият и лошият човек? Има една тънка разлика между добрия и лошия човек. Лошият човек има някои тънки черти, по които се отличава, но и добрият има също тия външни черти, по които се отличава. Например в тялото и двамата имат някои отличителни черти. За пример, всяко нещо, което не е съобразно с нашите възгледи и което ние не желаем, наричаме лошо. И всеки човек, който работи против нашия интерес, ние наричаме лош човек. В една разбойническа банда, всеки от нейните хора, който [се] осмели да се обяви в несъгласие с тях по нещо, те го наричат вече престъпник и при това, същата тази банда, според законите на държавата са осъдени на смъртно наказание. Тази банда е осъдена сама на смърт, а тя от своя страна осъжда на смърт всеки едного от тях, който смее да се обяви против нея.
към текста >>

И всеки човек, който работи против нашия интерес, ние наричаме лош човек.
По какво се отличава добрият и лошият човек? Има една тънка разлика между добрия и лошия човек. Лошият човек има някои тънки черти, по които се отличава, но и добрият има също тия външни черти, по които се отличава. Например в тялото и двамата имат някои отличителни черти. За пример, всяко нещо, което не е съобразно с нашите възгледи и което ние не желаем, наричаме лошо. И всеки човек, който работи против нашия интерес, ние наричаме лош човек. В една разбойническа банда, всеки от нейните хора, който [се] осмели да се обяви в несъгласие с тях по нещо, те го наричат вече престъпник и при това, същата тази банда, според законите на държавата са осъдени на смъртно наказание. Тази банда е осъдена сама на смърт, а тя от своя страна осъжда на смърт всеки едного от тях, който смее да се обяви против нея. В това отношение хората в отношенията си често мязат на тази банда. Също така и възгледите на държавата толкова са прави по отношение на човечеството, колкото тази банда - към държавата. Темата, която имахте днес - за четните и нечетните числа, е цяла наука.
към текста >>

При четните числа трябва да се изучават хората, при нечетните числа пък се определят нещастията на човека.
Тази банда е осъдена сама на смърт, а тя от своя страна осъжда на смърт всеки едного от тях, който смее да се обяви против нея. В това отношение хората в отношенията си често мязат на тази банда. Също така и възгледите на държавата толкова са прави по отношение на човечеството, колкото тази банда - към държавата. Темата, която имахте днес - за четните и нечетните числа, е цяла наука. Да се пише както попадне, това значи да се не знае какво нещо са четните и какво - нечетните числа. При четните числа трябва да се изучават хората, при нечетните числа пък се определят нещастията на човека. Ако имате 13 хиляди златни лева пари, какво нещастие има в тези пари? Или ако имате 130 хиляди или 130 милиона пари, левове, какво нещастие има в тези парии? Вие казвате, че нечетните числа носят нещастие за човека. Питам: ако имате да давате 10 или 100 хиляди лева, какво щастие има в това? Тия числа са поне четни.
към текста >>

Вие казвате, че нечетните числа носят нещастие за човека.
Темата, която имахте днес - за четните и нечетните числа, е цяла наука. Да се пише както попадне, това значи да се не знае какво нещо са четните и какво - нечетните числа. При четните числа трябва да се изучават хората, при нечетните числа пък се определят нещастията на човека. Ако имате 13 хиляди златни лева пари, какво нещастие има в тези пари? Или ако имате 130 хиляди или 130 милиона пари, левове, какво нещастие има в тези парии? Вие казвате, че нечетните числа носят нещастие за човека. Питам: ако имате да давате 10 или 100 хиляди лева, какво щастие има в това? Тия числа са поне четни. Но де стои тяхното щастие? Да се говори така, то е все едно когато някой казва за себе си, че е праведен човек. Този човек не знае какво нещо е правдата.
към текста >>

Да се говори така, то е все едно когато някой казва за себе си, че е праведен човек.
Или ако имате 130 хиляди или 130 милиона пари, левове, какво нещастие има в тези парии? Вие казвате, че нечетните числа носят нещастие за човека. Питам: ако имате да давате 10 или 100 хиляди лева, какво щастие има в това? Тия числа са поне четни. Но де стои тяхното щастие? Да се говори така, то е все едно когато някой казва за себе си, че е праведен човек. Този човек не знае какво нещо е правдата. Друг пък казва, че е учен човек. Какво нещо представя ученият? В този смисъл, когато искате да научите нещо основно, вие трябва да излизате от низшите отношения, да дойдете до отношенията на Божествения свят. Божествено съзнание има само оня човек, у когото никога не се заражда каквато ида е отрицателна мисъл да направи вреда комуто и да е, нито на себе си, нито на другите.
към текста >>

Този човек не знае какво нещо е правдата.
Вие казвате, че нечетните числа носят нещастие за човека. Питам: ако имате да давате 10 или 100 хиляди лева, какво щастие има в това? Тия числа са поне четни. Но де стои тяхното щастие? Да се говори така, то е все едно когато някой казва за себе си, че е праведен човек. Този човек не знае какво нещо е правдата. Друг пък казва, че е учен човек. Какво нещо представя ученият? В този смисъл, когато искате да научите нещо основно, вие трябва да излизате от низшите отношения, да дойдете до отношенията на Божествения свят. Божествено съзнание има само оня човек, у когото никога не се заражда каквато ида е отрицателна мисъл да направи вреда комуто и да е, нито на себе си, нито на другите. Често хората се съмняват по 100 пъти на ден за едно или друго.
към текста >>

Друг пък казва, че е учен човек.
Питам: ако имате да давате 10 или 100 хиляди лева, какво щастие има в това? Тия числа са поне четни. Но де стои тяхното щастие? Да се говори така, то е все едно когато някой казва за себе си, че е праведен човек. Този човек не знае какво нещо е правдата. Друг пък казва, че е учен човек. Какво нещо представя ученият? В този смисъл, когато искате да научите нещо основно, вие трябва да излизате от низшите отношения, да дойдете до отношенията на Божествения свят. Божествено съзнание има само оня човек, у когото никога не се заражда каквато ида е отрицателна мисъл да направи вреда комуто и да е, нито на себе си, нито на другите. Често хората се съмняват по 100 пъти на ден за едно или друго. Какво нещо са четните и нечетните числа?
към текста >>

Божествено съзнание има само оня човек, у когото никога не се заражда каквато ида е отрицателна мисъл да направи вреда комуто и да е, нито на себе си, нито на другите.
Да се говори така, то е все едно когато някой казва за себе си, че е праведен човек. Този човек не знае какво нещо е правдата. Друг пък казва, че е учен човек. Какво нещо представя ученият? В този смисъл, когато искате да научите нещо основно, вие трябва да излизате от низшите отношения, да дойдете до отношенията на Божествения свят. Божествено съзнание има само оня човек, у когото никога не се заражда каквато ида е отрицателна мисъл да направи вреда комуто и да е, нито на себе си, нито на другите. Често хората се съмняват по 100 пъти на ден за едно или друго. Какво нещо са четните и нечетните числа? Какви четни и нечетни числа имаш? Някои учени казват, че в кръвта на човека се съдържат разни материали. Какво нещо е материята?
към текста >>

Някои учени казват, че в кръвта на човека се съдържат разни материали.
В този смисъл, когато искате да научите нещо основно, вие трябва да излизате от низшите отношения, да дойдете до отношенията на Божествения свят. Божествено съзнание има само оня човек, у когото никога не се заражда каквато ида е отрицателна мисъл да направи вреда комуто и да е, нито на себе си, нито на другите. Често хората се съмняват по 100 пъти на ден за едно или друго. Какво нещо са четните и нечетните числа? Какви четни и нечетни числа имаш? Някои учени казват, че в кръвта на човека се съдържат разни материали. Какво нещо е материята? Материализмът е дълбока наука. Материалистите поддържат, че материята съществува, а други отричат съществуването на материята. Някои казват, че всичко е сила. Какви ли не теории съществуват за силата и материята.
към текста >>

Ти си син на един богат човек, следваш в странство и пишеш на баща си: „Татко, изпрати ми 5000 лева, че ми трябват." Бащата изпраща 5000 лева.
Ти не си ли онзи Иван, когото викаш? Иди вместо него за вода и пий колкото искаш. Сега ние прокарваме тия възгледи навсякъде в живота. Ние очакваме да се уреди светът, че и нашият живот да се уреди. Така и за Бога имаме криво понятие, казваме: „Господ това ще даде, Той ще оправи работите." Вярно, Господ всичко дава, но има едно криво схващане на тази идея. Ти си син на един богат човек, следваш в странство и пишеш на баща си: „Татко, изпрати ми 5000 лева, че ми трябват." Бащата изпраща 5000 лева. На втория месец пак иска 5000 лева. Десет месеца по 5000 лева, това са 50 000 лева. Ако учиш, както и да е. Но ти взимаш тия пари и ходиш на театри, по концерти, по любовни работи на своето сърце, ядеш и пиеш с другари, но най-после и баща ти пише: „Синко, толкова време вече как следваш по медицина, никакви изпити не държиш." Ти пишеш на баща си, че имаш някакви нужди, но всъщност никакви нужди нямаш, всичко това е привидно. Най-после баща ти престава да ти изпраща пари, отказва да те поддържа и тогава ти започваш да говориш за него, че е безсъвестен, че не влиза в положението ти и т. н.
към текста >>

Да се каже така, то значи да не мисли човек.
Сега, като изучавате окултните науки, вие виждате разни научни въпроси, които се разглеждат по различни начини, от теософи, отокултисти, и казвате: това са теософи, това са окултисти и т. н. Казвам: Това са възгледи на хората обаче има едно право учение в света, което обединява всички форми. Всички религии, според мен, са външни форми на едно учение, което се изразява по един или по друг начин, но това, което обединява хората, което дава сила, вие никъде няма да го намерите. Някои казват: „Вие дръжте Учителя, той всичко може." - Ще ме държат, но лъжете се, той нищо няма да даде, или по-право вие нищо не можете да приемете. Това е гонене на вятъра. Да се каже така, то значи да не мисли човек. Казвате: „Да държим Христа ида не се боим." Че как ще Го държим? Ще направиш един неразумен дълг и след това ще отидеш да кажеш: „Господи, плати ми сега дълговете." Или ще направиш една погрешка и после ще кажеш: „Извини ме, Господи, втори път няма да греша." После пак ще направиш същата погрешка и пак ще искаш извинение. Това е едно криво разбиране. Та казвам: Понякога аз се срамувам от вас и някога се срамувам от себе си, че съм учител на такива ученици. Казвам си: ако знаех, че са толкова неспособни, кракът ми не би стъпвал тука.
към текста >>

Най-мъчно нещо е да установи човек тия отношения, да почне да разбира какво нещо е волята Божия в дадения случай.
Да служим на себе си, това е в реда на нещата. Органите в един организъм си услужват едни на други. Всички органи имат отношение към тялото като към цяло. Очите имат отношение към тялото, ушите, ръцете, краката. Следователно и вие всички имате отношение към Бога като към цяло. Най-мъчно нещо е да установи човек тия отношения, да почне да разбира какво нещо е волята Божия в дадения случай. Има една сестра тук, която иска да й се говори много меко. Права е тя, но аз някога я слушам, че тя по отношение на другите не постъпва така, както иска към нея да постъпват. Така иска всеки човек, но и той трябва да бъде мек, внимателен към другите. Аз разглеждам тоя въпрос другояче. Защото, ако вие искате хората да постъпват добре с тебе, гледай да не бъдеш сиромах и да си уредиш работите добре: да имаш къща, да е добре наредена, че да нямаш нужда от никого.
към текста >>

Така иска всеки човек, но и той трябва да бъде мек, внимателен към другите.
Очите имат отношение към тялото, ушите, ръцете, краката. Следователно и вие всички имате отношение към Бога като към цяло. Най-мъчно нещо е да установи човек тия отношения, да почне да разбира какво нещо е волята Божия в дадения случай. Има една сестра тук, която иска да й се говори много меко. Права е тя, но аз някога я слушам, че тя по отношение на другите не постъпва така, както иска към нея да постъпват. Така иска всеки човек, но и той трябва да бъде мек, внимателен към другите. Аз разглеждам тоя въпрос другояче. Защото, ако вие искате хората да постъпват добре с тебе, гледай да не бъдеш сиромах и да си уредиш работите добре: да имаш къща, да е добре наредена, че да нямаш нужда от никого. Не оставяй времето да оправя работите. Ако можеш ти сам да ги оправяш, оправи ги. Ако оставиш хората да ти уредят работите, ще кажеш после: „Какво мислех, какво излезе." После ще съжаляваш.
към текста >>

Единият представя болния човек, а другият - здравия, но нито единият е Христос, нито другият.
Ето, ние имаме два модела Христа. Вие ходите по пътя според този Христос, който е теософски образ. Той е прероден Христос, който е живял някога и сега пак се е преродил. Той и сега живее на Земята и е позволил да му нарисуват образа. Ние взимаме тези картини като образи. Единият представя болния човек, а другият - здравия, но нито единият е Христос, нито другият. Вие трябва да имате Христа в себе си вътре, като образ. За вас Христос трябва да бъде като един банкер, който всякога ви кредитира, от когото всякога вземате пари. Такива трябва да бъдат отношенията ви, вие всякога можете да вземете нещо. Този банкер ви дава по възможност с най-малки лихви - по четири на сто. Сега, като ви говоря по този начин, вие можете да си кажете: „Нима нямаме знания?
към текста >>

Тогава, според законите на астрологията, която физиологически описва човека, да правите своите гадания.
Такива трябва да бъдат отношенията ви, вие всякога можете да вземете нещо. Този банкер ви дава по възможност с най-малки лихви - по четири на сто. Сега, като ви говоря по този начин, вие можете да си кажете: „Нима нямаме знания? " Вие трябва да имате една статистика, според която да изучавате въпроса на четните и нечетните числа. Вие още не сте изучавали исторически кога се е родил Христос, нито знаете кога се е родил апостол Павел, Петър, но точно да знаете годината, месеца, деня, часа и минутата. Тогава, според законите на астрологията, която физиологически описва човека, да правите своите гадания. Още от едно време астрологията се е считала наука, която е гадаела според съчетанието на звездите. Под думата „звезди" се разбира отношения, връзка с разумни същества. И при това астролозите са делели звездите на такива от първа, втора, трета, четвърта - 16-а величина, на степени са ги делели. После, отношенията на човека към Луната и към Слънцето, това са два фактора, два светли ума, с които той е свързан. Слънцето е свързано с духа, а Луната - с материята.
към текста >>

После, отношенията на човека към Луната и към Слънцето, това са два фактора, два светли ума, с които той е свързан.
Вие още не сте изучавали исторически кога се е родил Христос, нито знаете кога се е родил апостол Павел, Петър, но точно да знаете годината, месеца, деня, часа и минутата. Тогава, според законите на астрологията, която физиологически описва човека, да правите своите гадания. Още от едно време астрологията се е считала наука, която е гадаела според съчетанието на звездите. Под думата „звезди" се разбира отношения, връзка с разумни същества. И при това астролозите са делели звездите на такива от първа, втора, трета, четвърта - 16-а величина, на степени са ги делели. После, отношенията на човека към Луната и към Слънцето, това са два фактора, два светли ума, с които той е свързан. Слънцето е свързано с духа, а Луната - с материята. И следователно човек по този начин ще види какво е неговото отношение към духа и към материята, които действуват в самия него. Най-първо ще ги разгледате като форми, формени в мисли, желания и постъпки. За пример, човек има желание да живее. Първо, той ще види какво е отношението на Месечината, на звездите и на Слънцето към него.
към текста >>

И следователно човек по този начин ще види какво е неговото отношение към духа и към материята, които действуват в самия него.
Още от едно време астрологията се е считала наука, която е гадаела според съчетанието на звездите. Под думата „звезди" се разбира отношения, връзка с разумни същества. И при това астролозите са делели звездите на такива от първа, втора, трета, четвърта - 16-а величина, на степени са ги делели. После, отношенията на човека към Луната и към Слънцето, това са два фактора, два светли ума, с които той е свързан. Слънцето е свързано с духа, а Луната - с материята. И следователно човек по този начин ще види какво е неговото отношение към духа и към материята, които действуват в самия него. Най-първо ще ги разгледате като форми, формени в мисли, желания и постъпки. За пример, човек има желание да живее. Първо, той ще види какво е отношението на Месечината, на звездите и на Слънцето към него. След това той ще види какво е отношението на други живи тела около него, всички тия, които го обкръжават. Всички тия неща трябва да вземете в съображение.
към текста >>

За пример, човек има желание да живее.
И при това астролозите са делели звездите на такива от първа, втора, трета, четвърта - 16-а величина, на степени са ги делели. После, отношенията на човека към Луната и към Слънцето, това са два фактора, два светли ума, с които той е свързан. Слънцето е свързано с духа, а Луната - с материята. И следователно човек по този начин ще види какво е неговото отношение към духа и към материята, които действуват в самия него. Най-първо ще ги разгледате като форми, формени в мисли, желания и постъпки. За пример, човек има желание да живее. Първо, той ще види какво е отношението на Месечината, на звездите и на Слънцето към него. След това той ще види какво е отношението на други живи тела около него, всички тия, които го обкръжават. Всички тия неща трябва да вземете в съображение. Това не е лесна работа. Сега всички вие се намирате в един установен свят.
към текста >>

Напротив, вие ще започнете да се оплаквате и да казвате: „Цял живот употребих, докато спечеля тези пари и сега не мога да ги получа." Питам: кой ви кара да дадете тези пари на този човек?
Ражда ви се един син и вие искате от сина си това, което той не може да направи за вас. И в религиозно отношение, всички не сте на еднаква степен на развитие. Аз ви считам като хора, като ученици на една школа, но не и като хора убедени, които имат вяра. За мнозина от вас се изискват две, три или четири пререждания, за да разберете това, което сега ви говоря ида разберете как трябва да се постъпва. За пример, представете си, че сте дали някому 200 000 лева, които той изял и не може да ги върне, и след всичко това да кажете: „Нищо, такава е волята Божия." Колцина могат да кажат така? Напротив, вие ще започнете да се оплаквате и да казвате: „Цял живот употребих, докато спечеля тези пари и сега не мога да ги получа." Питам: кой ви кара да дадете тези пари на този човек? Вашата мисъл да му услужите не беше ли користна? Или вие завързвате приятелство с един човек, но с цел да ви улесни той в някои работи, а не за да [го] имате за приятел. Хубаво е и това, но тази идея не води към добро. Приятелството трябва да почива на 3 допирни точки. Вие трябва да сте имали връзка с този човек в миналото, в настоящето и в бъдаще.
към текста >>

Или вие завързвате приятелство с един човек, но с цел да ви улесни той в някои работи, а не за да [го] имате за приятел.
Аз ви считам като хора, като ученици на една школа, но не и като хора убедени, които имат вяра. За мнозина от вас се изискват две, три или четири пререждания, за да разберете това, което сега ви говоря ида разберете как трябва да се постъпва. За пример, представете си, че сте дали някому 200 000 лева, които той изял и не може да ги върне, и след всичко това да кажете: „Нищо, такава е волята Божия." Колцина могат да кажат така? Напротив, вие ще започнете да се оплаквате и да казвате: „Цял живот употребих, докато спечеля тези пари и сега не мога да ги получа." Питам: кой ви кара да дадете тези пари на този човек? Вашата мисъл да му услужите не беше ли користна? Или вие завързвате приятелство с един човек, но с цел да ви улесни той в някои работи, а не за да [го] имате за приятел. Хубаво е и това, но тази идея не води към добро. Приятелството трябва да почива на 3 допирни точки. Вие трябва да сте имали връзка с този човек в миналото, в настоящето и в бъдаще. Значи едната връзка трябва да бъде на физическия свят, другата - на духовния, а третата - на Божествения свят. Или. за да се поддържа вашето приятелство, необходими са едновременно 3 разумни същества.
към текста >>

Вие трябва да сте имали връзка с този човек в миналото, в настоящето и в бъдаще.
Напротив, вие ще започнете да се оплаквате и да казвате: „Цял живот употребих, докато спечеля тези пари и сега не мога да ги получа." Питам: кой ви кара да дадете тези пари на този човек? Вашата мисъл да му услужите не беше ли користна? Или вие завързвате приятелство с един човек, но с цел да ви улесни той в някои работи, а не за да [го] имате за приятел. Хубаво е и това, но тази идея не води към добро. Приятелството трябва да почива на 3 допирни точки. Вие трябва да сте имали връзка с този човек в миналото, в настоящето и в бъдаще. Значи едната връзка трябва да бъде на физическия свят, другата - на духовния, а третата - на Божествения свят. Или. за да се поддържа вашето приятелство, необходими са едновременно 3 разумни същества. Приятелството почива на известни чувства. Ако имате един приятел, той всякога трябва да бъде на вашите услуги, но и вие не трябва да злоупотребявате с добрината на вашия приятел, понеже с това ще осакатите вашите отношения. Вие можете да осакатите приятелските си отношения, както можете да осакатите една стомна, с която си носите вода.
към текста >>

Когато някой каже, че има един Господ, в Когото вярва, от мое гледище този човек няма никакъв Господ, той е безверник.
Трябва да знаете, че аз не обичам лъжата. Много пъти вие говорите за Бога, че вярвате в Бога, че има един Господ, но за кой Бог говорите всъщност? Този Бог, за когото вие говорите, това сте самите вие. Не, така не се говори за Бога. Има един Господ, наистина, към Когото всички трябва да имате едни и същи отношения, както към въздуха, към слънцето. Когато някой каже, че има един Господ, в Когото вярва, от мое гледище този човек няма никакъв Господ, той е безверник. Тогава, да определя какво нещо е вярата. Вяра се образува от същества, които седят по-високо от тебе. Безверието пък се образува от същества, които седят по-ниско от тебе. Следователно, ако си вярващ, ти си свързан със същества, които седят по-високо от тебе; щом си безверник, ти си свързан със същества, които седят по низко от тебе. Та, когато някой казва, че е безверник, питам: в какво седи неговото преимущество?
към текста >>

Тогава ти си честен човек, изпълняваш дадената си дума.
Та, когато някой казва, че е безверник, питам: в какво седи неговото преимущество? Това показва, че ти си под влияние на същества, които седят под тебе. Казвате: де са тия същества? Не е важно де са, но ти си един образец на тия същества. Ако имаш вяра, това показва, че си под влиянието на същества, по-високостоящи от тебе. Тогава ти си честен човек, изпълняваш дадената си дума. Който няма вяра, той навсякъде върти колелото. Та, когато казвате, че вярвате в Бога, аз бих се зарадвал, бих се зарадвал това да бъде истина. Защо? Защото Бог ме създаде така, че Той в мене да урежда нещата. По-хубаво нещо от това няма. Вие казвате, че вие имате вяра, а колко пъти на ден се съмнявате?
към текста >>

Който ходи вечер, той е лош човек; който ходи дене, той е добър човек.
И докато вървите по техния ум, вашите работи никога няма да се оправят. Казвам: Излизате вечер без лампа, в тъмна, мрачна нощ, и се блъсвате в някой клон. Питам, кой е виновен за това: клонът или вие? Или Провидението, което е направило този клон? Вечер не се ходи. Който ходи вечер, той е лош човек; който ходи дене, той е добър човек. Вълкът ходи вечер, а волът дене ходи, вечер пасе. Значи, щом вълкът ходи вечер и волът пасе вечер, то е едно и също нещо. Следователно, ще ви дам едно правило: не върши една постъпка в тъмнината на нощта или не вземай някакво решение в тъмнината на нощта. Или другояче казано: реши даден въпрос, когато има светлина. Щом трябва да решиш даден въпрос, попитай тези, в които имаш вяра и които те ръководят, как трябва да разрешиш този въпрос или как трябва да постъпиш.
към текста >>

Представете си, че вие сте здрав човек, но имате една слабост - обичате да пиете.
Но ние се отдалечихме от целта. Аз искам вие да бъдете ученици, да определите отношенията си към Бога. Тази трябва да бъде първата ви работа. За тази цел, аз няма да ви проповядвам, но ще взема няколко души от вас при себе си, да живеят един месец с мен, и ще видят какви трябва да бъдат отношенията им към Бога; без да говоря, вие ще видите. И тогава, както аз постъпвам, така и вие ще постъпвате. Представете си, че вие сте здрав човек, но имате една слабост - обичате да пиете. Един ден се напивате и в това време дойде ваш неприятел в дома ви, върже ви ръцете, краката с едно въже, обере ви и си отива. Оставате така няколко дена гладен, измъчен, пожълтял, няма кой да ви помогне. Минавам покрай вас, виждам ви в това положение и веднага изваждам ножчето си от джоба, прерязвам въжето и ви освобождавам. Вие веднага тръгвате свободен и започвате да ми се оплаквате от неприятеля си, как сте пострадали. Няма защо да ми се оплаквате.
към текста >>

На един американец, учен човек, дохожда идеята да се ожени, но искал да намери жена, която да бъде пълничка, с лице като Месечината.
Чисти трябва да бъдат отношенията им. Знаете ли какво значи чисти отношения? Когато една мома залюби някой момък, тя не трябва да изгубва своето здраве, но още по-здрава трябва да стане. Това не значи, че тя трябва да тлъстее. Сега ще приведа един пример, който ми падна на ръка за беседата. На един американец, учен човек, дохожда идеята да се ожени, но искал да намери жена, която да бъде пълничка, с лице като Месечината. След 10 години търсене, най-после намерил такава мома и предложил да се ожени за нея. Тя се съгласила. Като се оженили, тя започнала да става недоволна от своята пълнота и в нея се явява желание да стане тънка, за което се подложила на строг режим, вследствие на което изтъняла доста. При това положение мъжът й останал недоволен и завел дело, да се разведе с жена си, като писал причините. Съдът, като разгледал делото, уважил исканията на мъжа, който при едно условие се оженил за жена си, и им дал развод.
към текста >>

Когато мозъчната система е чрезмерно в човека развита, той става много сух; когато симпатичната нервна система или чувствата вземат надмощие в човека, той става пълен - но и сухите хора умират, и пълните хора умират.
Понеже и двете изменят своите идеи. Американецът казва: „Суха жена не искам, пълна искам, такъв е моят идеал." французинът пък иска суха жена. Този пример може да се преведе вътрешно. Ние имаме известни идеи, които довеждат до резултатите на американеца, а някои идеи довеждат до резултата на французина. Обаче нито с едните, нито с другите идеи се постига нещо. Защо? Когато мозъчната система е чрезмерно в човека развита, той става много сух; когато симпатичната нервна система или чувствата вземат надмощие в човека, той става пълен - но и сухите хора умират, и пълните хора умират. Какво трябва да се прави? Ще уравновесите силите на мозъчната и на симпатичната нервна система. Това показва, че между човешките чувства, между човешките мисли, между душата и духа на човека трябва да има пълно единство. Сега бих желал да не съм ви говорил това нещо, което ви говорих. За мене щеше да бъде по-добре, ако съзнанието ви беше пробудено, но не е будно.
към текста >>

Това показва, че между човешките чувства, между човешките мисли, между душата и духа на човека трябва да има пълно единство.
Ние имаме известни идеи, които довеждат до резултатите на американеца, а някои идеи довеждат до резултата на французина. Обаче нито с едните, нито с другите идеи се постига нещо. Защо? Когато мозъчната система е чрезмерно в човека развита, той става много сух; когато симпатичната нервна система или чувствата вземат надмощие в човека, той става пълен - но и сухите хора умират, и пълните хора умират. Какво трябва да се прави? Ще уравновесите силите на мозъчната и на симпатичната нервна система. Това показва, че между човешките чувства, между човешките мисли, между душата и духа на човека трябва да има пълно единство. Сега бих желал да не съм ви говорил това нещо, което ви говорих. За мене щеше да бъде по-добре, ако съзнанието ви беше пробудено, но не е будно. Досега аз съм слушал толкова отрицателни мнения, слушал съм и съм търпял неща, които не обичам. Аз съм човек, който обичам абсолютната чистота. Толкова години вече как аз търпя това.
към текста >>

Аз съм човек, който обичам абсолютната чистота.
Ще уравновесите силите на мозъчната и на симпатичната нервна система. Това показва, че между човешките чувства, между човешките мисли, между душата и духа на човека трябва да има пълно единство. Сега бих желал да не съм ви говорил това нещо, което ви говорих. За мене щеше да бъде по-добре, ако съзнанието ви беше пробудено, но не е будно. Досега аз съм слушал толкова отрицателни мнения, слушал съм и съм търпял неща, които не обичам. Аз съм човек, който обичам абсолютната чистота. Толкова години вече как аз търпя това. Най-първо, храната, хлябът, който правите, не е както трябва. Вашите мисли и чувства не са чисти и са предизвикали големи пакости. Не е въпросът, че аз трябва и мога да търпя, но това не е добро за вашето бъдещо развитие. Вие сами ще се спънете от всичко това.
към текста >>

Трябва да се създаде една хигиенична среда и в мислите, и в чувствата на човека.
Вие сами ще се спънете от всичко това. Помнете, че онези, които ръководят съдбините ви, втори път няма да ви създадат такива условия. Ще кажете, че Христос е дошъл да спаси хората. Да, но ако вие не изпълните волята на Бога, и Той няма да ви помогне, ще се отрече и Христос от вас. Мнозина от вас сте добри, но и добрите пак са заразени, те са заразени от околната среда. Трябва да се създаде една хигиенична среда и в мислите, и в чувствата на човека. „Изгревът" трябва да бъде едно чисто място, не само във физическо отношение. Аз не се спирам само върху външните постъпки. Аз извинявам вашите постъпки, но вие, без да знаете, ставате проводници на един съвършено чужд свят от вашите мисли и желания. Вие трябва да затворите крана си за тия влияния. Направите ли една погрешка, изправете я.
към текста >>

Човек не трябва да се поддава на такива низши влияния, или с друга думи казано: той трябва да тури в съзнанието си по-големи прозорци, да влиза през тях повече светлина и топлина.
Ако и сега го напуснете, не зная какво ще правите. Низшите същества сега искат да ви отклонят. Вие можете да отидетедето искате, не е въпросът там, но казвам: вие трябва да държите връзка с Онзи, Който ви е пратил на земята. Вие трябва да държите връзка с онези, които сега ви кредитират със своите мисли и чувства. Следователно, низшите влияния трябва да се пресекат. Човек не трябва да се поддава на такива низши влияния, или с друга думи казано: той трябва да тури в съзнанието си по-големи прозорци, да влиза през тях повече светлина и топлина. Той трябва да има една нова канализация, извор трябва да има. Само по този начин хората могат да се организират помежду си. Хората са дошли вече до това положение, но още не могат да се отрекат от старото. Като не живеят добре, те се обръщат към съдии, към адвокати и тем подобни. Но ставате влизат в рамките на света, от които мъчно могат да излязат.
към текста >>

Често човек боледува по своя вина, а понякога и по вина на другите.
Но ставате влизат в рамките на света, от които мъчно могат да излязат. Защо ви са тези съдии и адвокати, които не съдят добре? Право е всеки да си има адвокат и съдия вътре в себе си, който да го съди. Той ще бъде добрият съдия. Та, сега мнозина от вас боледуват и то по единствената причина на своя неестествен живот. Често човек боледува по своя вина, а понякога и по вина на другите. Казвам: По този начин новата наука не може да се приложи в живота. И сега, за да станете силни, вие трябва да минете през известна подготовка. Това нещо не става така лесно. Ако е въпрос да ви накарам да вярвате, то е лесно, но тази вяра не е сигурна. Не е само до работата, която досега сте извършили.
към текста >>

Сега, като се говори за науката за четните и нечетните, трябва да знаете, че тия числа имат отношение към сърцето и към ума на човека.
Без любов в света новото не може да дойде. Сега аз искам от вас да приложите по възможност най-малката любов. Най-малката любов седи в това да не смущавате Господа в себе си. И Писанието казва: Не огорчавайте Духа, с Който сте запечатани. Щом се натъкнете на някаква мъчнотия, спрете се малко и помислете за Господа. Сега, като се говори за науката за четните и нечетните, трябва да знаете, че тия числа имат отношение към сърцето и към ума на човека. В тия числа има известни изключения. Например, ако отидете в цяла Европа, никъде няма да намерите числото 13. В никой хотел няма да намерите стая № 13. Ще намерите числото 12, 12 и половина, но никъде няма числото 13. Числото 13 е фатално.
към текста >>

Както умът не е даден на човека отвън, така и вярата не му е дадена, тя от друго място иде.
След заминаването на Юда, учениците хвърлиха жребие да изберат друг на негово място и избраха едного, а после и апостол Павел, когато станаха 13 ученика. Сега християнството върви с числото 14, което е число на жертва. Числото 13 пък е число на кражбите, на взятничеството в света. Ти си представяш, че вървиш в правия път, в доброто, а вътре в тебе работата седи по съвсем друг начин и казваш: Да си уредя работите." Една сестра ми казваше един ден: „Учителю, ако нямах вяра, не бих стояла тук." Никаква вяра нямаш. Вярата не е външно нещо, тя трябва да дойде от друго място. Както умът не е даден на човека отвън, така и вярата не му е дадена, тя от друго място иде. Вярата е колективна сила, тя е сила на много същества, които влагат вярата си в тебе. Те имат доверие в тебе. Те правят каквото ти е необходимо. Те ти помагат, а ти си мислиш, че ти правиш това нещо. Та, вярата е връзка със същества, които седят по-високо от тебе; безверието е пък връзка със същества, които седят по-низко от тебе.
към текста >>

Не търсете да се свържете с човек, който те понижава, но свържете се с такъв, който седи по-високо от вас.
Те имат доверие в тебе. Те правят каквото ти е необходимо. Те ти помагат, а ти си мислиш, че ти правиш това нещо. Та, вярата е връзка със същества, които седят по-високо от тебе; безверието е пък връзка със същества, които седят по-низко от тебе. Щом почнете да губите вярата си, свържете се веднага със същества, които седят по-високо от вас. Не търсете да се свържете с човек, който те понижава, но свържете се с такъв, който седи по-високо от вас. Ако вие нямате един такъв образец, то и вашата вяра не може да се усили и прояви. Казвам: Това е за вашето щастие. Вие искате да бъдете щастливи. Аз искам да ви покажа пътя на щастието. Това е целта в живота.
към текста >>

Спомням си мисъл от Учителя, който казва: когато човешкото в човека се справя с противоречията и тягостите на живота, то ти си като натоварена камила и гръбнакът ти може да се пречупи, но когато Божественото, Бог в тебе се справя с тия тягости, то тогава Бог с неусетна лекота понася всичките тягости и ти се освобождаваш.
Слънцето се показа съвсем от ясен източен хоризонт. Събудих се в 5 ч и в леглото седнал, дълго размишлявах и се молих. Беше ми много тежко, но полека-лека това тягостно състояние до 6 ч, като тъмна бездънна нощ се промени в ясна утринна виделина. Постепенно състоянието ми се промени и като че ли един не по силите ми товар падна от мене и не го видях къде отиде, като че нещо го отнесе и ми стана като че не е било, като че не съм товарен. Изпълни [се] душата ми със спокойствие, тиха виделина огря вътрешния ми свят и като че външното време, външното, което сега става с утринната зора, сега става в душата ми. Спомням си мисъл от Учителя, който казва: когато човешкото в човека се справя с противоречията и тягостите на живота, то ти си като натоварена камила и гръбнакът ти може да се пречупи, но когато Божественото, Бог в тебе се справя с тия тягости, то тогава Бог с неусетна лекота понася всичките тягости и ти се освобождаваш. „Будни бъдете и непрестанно се молете." През целия ден аз не влизах да обучавам децата, а писах списъка за разхвърляне данъка за училищния бюджет. С него се занимавах до късно. После от 10 ч си кърпих долните дрехи, та се къпах и преоблякох. Легнах си чак в 12 ч. 25.II.1934 год., неделя Събудих се в 6 без 15.
към текста >>

И без това тия състояния са външни влияния, но са много силни, щото могат да съборят човека.
Не се чувствувам уморен, убит тялом и духом. Не ми се чете и нищо не ми се прави. Мисля си все за Еленка, за бедата, или щастието, не знам как да кажа. Но аз все за нея се кахъря и мисля. Мъчно ми е, че съм сам тук, а от друга страна съзнавам, че това е най-хубавото положение за момента, което небето засега може да ми даде, за да се моля повече и да се обърне молитвата и умът ми към Бога, Който всичко може да промени в добро и оттова по-добро аз сега не желая, но съм много разсеян, та трябва да се съсредоточа, да се науча да мисля, за което аз искам, а не да ми се натрапва отвън. И без това тия състояния са външни влияния, но са много силни, щото могат да съборят човека. Поспах си малко, но състоянието ми не се променя, най-после реших да се изкъпя и да си изпера всичките горни ризи и два чифта долни дрехи. Изкъпах се хубаво и избръснах, но състоянието ми не се променя. Ходих на Арда да изпера дрехите и като се върнах, пак спах, та едва след като наближи към 5 ч, реших да прочета всички резюмета и писма от Еленка, И като четях хубавите резюмета, които ми изпратила, полека-лека се махна тоя тежък товар от мене и ми светна, почувствувах се добре и си попях и развеселих. Много хубави бележки си държала тя от беседите и лекциите на Учителя, та тия хубави резюмета трябва да се препрочитат и да се мисли върху тях. А трябва да се препишат тия резюмета, които ми е пратила Наталия Чакова, та да ги изпратя на Драгомир Попов - Магдалшина брат.
към текста >>

В големи противоречия попада човек и трябва усилие и будност, и бодрост.[/b] [b][b]10.III.1934 год., събота, К.
Изкъпах се хубаво и избръснах, но състоянието ми не се променя. Ходих на Арда да изпера дрехите и като се върнах, пак спах, та едва след като наближи към 5 ч, реших да прочета всички резюмета и писма от Еленка, И като четях хубавите резюмета, които ми изпратила, полека-лека се махна тоя тежък товар от мене и ми светна, почувствувах се добре и си попях и развеселих. Много хубави бележки си държала тя от беседите и лекциите на Учителя, та тия хубави резюмета трябва да се препрочитат и да се мисли върху тях. А трябва да се препишат тия резюмета, които ми е пратила Наталия Чакова, та да ги изпратя на Драгомир Попов - Магдалшина брат. При тия тежки, тъмни състояния, трябва при Бога да се прибягва, защото само при Бога е светлината и при Него е облекчението. В големи противоречия попада човек и трябва усилие и будност, и бодрост.[/b] [b][b]10.III.1934 год., събота, К. Кафтан[/b][/b] [b]До обед учих. На обед седнах да пиша писмо за Еленка. Към 2 ч влезе в стаята ми един колега на име Георги Бойчев, от гр. Кърджали, учител в Халачдере, Егридеренско, с едно момче, Панев от Кърджали. С тях след опознаване и оговарване потеглихме за моста Сусус-борун Кьопрю, нагоре по Арда, на около 1 1/2 ч от К. Кафтан.
към текста >>

Но казва някой си, че: „Разочарованието почва там, гдето почва обладанието." И така си мисля, колко човек е поставян между вечно два горящи огъня и ако се доближи независимо към положително творческия и отрицателно разрушителния, към крайно духовния живот и крайно материалистичния, то той изгубва своето равновесие и оттогава започват да се редят последователно последствията на своето отклонение.[/b] [b]Но над всичко отгоре си казвам: „Блажени тия, които са успели да разрешат половата проблема най-разумно, най-мъдро и най-свято, които правилно урегулирват вътрешните си енергии и нагони и със спокойствие, с ясния поглед на мъдреца, се радват на разумно устроения свят с всичките му повидимому падения и възторзи към вечно творческото, вечно движещото се напред."[/b] [b]Едва в един часа след полунощ успях да легна.
Бавно, след дълги всевъзможни налучквания, успявах да открия как да наредя текста под мелодията. До обед, като се стопли стаята, от печката ми се доспа, та си и поспах. Имах, изобщо, настроение да пея днеска, въпреки щекотливите мисли, които неканени се явяват в съзнанието ми по тая, която обичам. Редяха се сцени с най-хубави картини и като че нарочно сценирани от най-хубавия майстор и орнамирани от най-добрия специалист декоратор, че всичко се представя в своята неимоверна красота. Мисля си що ли би било радост и неземното щастие, ако това състояние, тия мисли и чувства биха били постоянни и след обладанието. Но казва някой си, че: „Разочарованието почва там, гдето почва обладанието." И така си мисля, колко човек е поставян между вечно два горящи огъня и ако се доближи независимо към положително творческия и отрицателно разрушителния, към крайно духовния живот и крайно материалистичния, то той изгубва своето равновесие и оттогава започват да се редят последователно последствията на своето отклонение.[/b] [b]Но над всичко отгоре си казвам: „Блажени тия, които са успели да разрешат половата проблема най-разумно, най-мъдро и най-свято, които правилно урегулирват вътрешните си енергии и нагони и със спокойствие, с ясния поглед на мъдреца, се радват на разумно устроения свят с всичките му повидимому падения и възторзи към вечно творческото, вечно движещото се напред."[/b] [b]Едва в един часа след полунощ успях да легна. Написах писмо на Р. Костов и В. Генов, учители в с. Каленовци, Годечко.[/b] [b][b]28.III.1934 год., сряда[/b][/b] [b]Станах, като се разсъмна. Вънка - облачно и леко мъгляво.
към текста >>

Тоновете са вселена от живи цветове, които действуват благотворно върху физическата и духовна природа на човека.
Новата епоха е на будните души, които не гадаят, не четат в книгите в коя епоха ще дойде и кой ще бъде предвестникът на новото, а вече живеят в тази епоха и се радват на изобилните блага, които тя ни носи непрестанно. И, съзнавайки съучастничеството си в новата епоха, в новия живот, ние трябва да се радваме и с неизказана благодарност да славим с песни и хваления Твореца, Нашия мил Баща, Който ни е удостоил да сме съучастници и свидетели при създаването и записването на най-Новия Завет на земята. Учителят постоянно казва: Пейте! Музиката е езикът на ангелите. Чрез пеенето, чрез музиката се трансформират разните отрицателни състояния и се акордират умът, сърцето, тялото, душата и духът.[/b] [b]Музиката ни свързва с висша йерархия. Тоновете са вселена от живи цветове, които действуват благотворно върху физическата и духовна природа на човека. Красив човек е силният, а силен е умният. Умният не се поддава на произволните външни и вътрешни течения, а сам канализира и направлява теченията. Познавайки благотворното влияние на тоновете, познавайки същината и свойствата на музиката, на тоновата вселена, Учителят не се спира да ни учи на законите, ако мога да се изразя - на физиката и химията на музиката, а казва: „Без да знаете физическите и химически елементи на тоя елемент, на тая храна, вземете и яжте, опитайте, пейте при радост, пейте при скръб. Пейте! Попейте си, задето сте си попели, и попейте си, задето сте си поплакали. Пейте за всичко и песента ще ви даде, ще ви доведе до всичко най-хубаво, за което душевно и духом копнеете."[/b] [b]Не е преувеличение, дето казва Учителят: „Ако знаете какво да пеете, то и мъртвия ще възкресите!
към текста >>

Красив човек е силният, а силен е умният.
И, съзнавайки съучастничеството си в новата епоха, в новия живот, ние трябва да се радваме и с неизказана благодарност да славим с песни и хваления Твореца, Нашия мил Баща, Който ни е удостоил да сме съучастници и свидетели при създаването и записването на най-Новия Завет на земята. Учителят постоянно казва: Пейте! Музиката е езикът на ангелите. Чрез пеенето, чрез музиката се трансформират разните отрицателни състояния и се акордират умът, сърцето, тялото, душата и духът.[/b] [b]Музиката ни свързва с висша йерархия. Тоновете са вселена от живи цветове, които действуват благотворно върху физическата и духовна природа на човека. Красив човек е силният, а силен е умният. Умният не се поддава на произволните външни и вътрешни течения, а сам канализира и направлява теченията. Познавайки благотворното влияние на тоновете, познавайки същината и свойствата на музиката, на тоновата вселена, Учителят не се спира да ни учи на законите, ако мога да се изразя - на физиката и химията на музиката, а казва: „Без да знаете физическите и химически елементи на тоя елемент, на тая храна, вземете и яжте, опитайте, пейте при радост, пейте при скръб. Пейте! Попейте си, задето сте си попели, и попейте си, задето сте си поплакали. Пейте за всичко и песента ще ви даде, ще ви доведе до всичко най-хубаво, за което душевно и духом копнеете."[/b] [b]Не е преувеличение, дето казва Учителят: „Ако знаете какво да пеете, то и мъртвия ще възкресите! " Ако болният започне да пее, ще оздравее, ако бедният пее, богат ще стане, ако глупавият пее, умен ще стане и т. н.
към текста >>

Човек, още докато пише или работи нещо за някого, усеща какъв ще бъде ефектът от работата.
Облачно времето и хладно.[/b] [b][b]31.III.1934 год., събота[/b][/b] [b]Още снощи се изкъпах, избръснах и се гласях да отида рано в Кърджали, обаче отложих за следобед. Преписвах до обед изпратеното резюме от Еленка - държана лекция в петък, на 23 март т. г. специално за музиката. Вчера писах и писмо на Васил Станков. И при писането ми много тежко, това го чувствувам, защото не трябваше нему да се пише дълбоки работи, щото не ще ги разбере и правилно оцени, и затова по едно време ме налиташе да скъсам писмото, но после се пресилих и дописах надве-натри. Човек, още докато пише или работи нещо за някого, усеща какъв ще бъде ефектът от работата. Та, следобед отидох в Кърджали. Брат Тошев си взема някои бележки от хубавата лекция и ме изпрати до Арда.[/b] [b][b]Сън.[/b] Нощес сънувах, че съм в Кърджали и нещо брата Тошев сънувах и председателя на съда, че имаха някаква разправия с Кирков и нещо неопределено.[/b] [b]И днес, като отидох в Кърджали, се случи нещо подобно. Председателят на окръжния съд уволнил една чиновничка писарка. Дошел бе Кирков да се кара да я възвърнат, но само се чуваше високата крамола от пренията между председателя и Кирков. Което съм сънувал, го видях наяве и ужас ме обзе и на сън, и в действителност днес от тая случка.
към текста >>

Аз се силно разсърдих и то дотолкова, щото за миг мина през ума ми мисълта да го погубя, но в същия миг дойде по-велика мисъл - че аз трябва да се въздържа и да дам вид, че съм човек на волята, че имам характер и че въпреки грешката на тоя чер циганин, ние му прощаваме.
Мисълта си създала своя канализация, та мъчно се отбива в нивата, в правата [посока].[/b] [b][b]6.IV.1934., К.-Кафтан[/b][/b] [b]Събудих се в 5 ч и станах. За първи път след десетдневен студ днес е топло. Ясно небе и хубаво сухо време.[/b] [b][b]Сън.[/b] Сънувах, че се намирам някъде в една долина на един кръстопът. Аз вървя по пътя, който отива нагоре по долината, а от източната страна иде висок път, който пресича тоя и пак от запад се повдига нависоко. Тъкмо минавахме с наш Иваня и ето, един циганин иде от изток и така си засилил каруцата, щото удари тая на наш Ивана и нарани добитъка му. Аз се силно разсърдих и то дотолкова, щото за миг мина през ума ми мисълта да го погубя, но в същия миг дойде по-велика мисъл - че аз трябва да се въздържа и да дам вид, че съм човек на волята, че имам характер и че въпреки грешката на тоя чер циганин, ние му прощаваме. И така, пътувайки нагоре, ние коментирахме по въпроса.[/b] [b]Хубав слънчев ден. Отидох в Кърджали и в 9 ч бях вече в пощата. Изпратих на Еленка 1100 лева с пощенски запис, също и на Сава Калименов за фонда „Братска задруга". Като същевременно им писах по една картичка. Но се разкаях, задето така небрежно писах на Еленка и особено пък в пощенска карта.
към текста >>

След като се скрих из високата гора, узнах, че това не е земетрес, а батарейна стрелба, на много батареи войници, които определили това място за обект, без да са знаяли, че тук има човек.
Снощният силен вятър е спрял и е тихо.[/b] [b][b]Сън.[/b] Сънувах, че съм някъде в планинско място. На изток-висока дъбова гора, а около мене -високи каменни блокове, такива, каквито съм виждал из Рила по сипеите, но големи блокове. Изведнъж започна нещо страшно подземно да бумти. Зафуча гората, а блоковете се размърдаха и започна да се пропуква земята и да хвъркат камъните нагоре. Аз започнах да бягам, да не би ме улучи някой хвъркащ камък. След като се скрих из високата гора, узнах, че това не е земетрес, а батарейна стрелба, на много батареи войници, които определили това място за обект, без да са знаяли, че тук има човек. Обаче аз излязох от огнената зона неувредим. Сега трябваше да се скрия и да ме не хванат патрулът, че съм бил тук, затова накрая на гората имаше нещо като махала с къщи. Аз влязох в един дом и не знам по каква случайност в ръцете ми се намерят отрязани от колената волски крака и трябваше да ги крия из сламата в яслата на добитъка.[/b] [b][b]Втори сън.[/b] Нося някакви си пушки и се мъча да ги укрия от някакви си хора, които не помня, стражари ли бяха, или някакви си други хора, и така минах незабелязан.[/b] [b][b]10.IV.1934 год., сряда[/b][/b] [b]Станах на разсъмване. Облачно, вятърът свири в коминя и в клоните на големите брястове.[/b] [b]След гимнастическите упражнения започнах да свиря гимнастическите упражнения. В свиренето им, те ме магнетизираха и тонираха добре.
към текста >>

Отговори ми се, че тая г-ца има някой заминал от близки свои от рода си, обаче той е назадничав дух, който иска да се въплоти чрез нея и че тоя дух е глухоням, изобщо - човек с паднала еволюция и че той ще ми бъде едно бреме, ако аз се оженя за нея.
Ясно небе, тихо време. Само на изток има малка зона от облачета. Луната като последна четвърт току-[що] се показала. Петлите пеят и възвестяват деня.[/b] [b][b]Сън.[/b] Понеже снощи се помолих преди лягане да ми се отговори от Небето нещо за тая госпожица, неизвестна за мене по име, а образът й се върти в съзнанието ми.[/b] [b]Още с лягането не можах да заспя, започнах да се въртя в леглото ту на лява, ту на дясна страна. След това небивала астрална напрегнатост ме обхвана, която, въпреки взетите мерки да се освободя от нея, то това състояние продължи цяла нощ. Отговори ми се, че тая г-ца има някой заминал от близки свои от рода си, обаче той е назадничав дух, който иска да се въплоти чрез нея и че тоя дух е глухоням, изобщо - човек с паднала еволюция и че той ще ми бъде едно бреме, ако аз се оженя за нея. След това сънувам, че уж тя е госпожица мома от Ковачевец, че с други свои другарки тя дохожда в нашето село на сватба от страна на едната страна, но у дома. И когато те били дошли, дошли в неделя сутринта на „Кума" много рано, та ние у дома сме се успали. Мама лежи под юрганя, наш Иван - обаче Иван е като малко момче - лежи до нея, до него Слава - жена му, обаче тя е голяма, като че не е негова жена, и аз съм накрая. Слава коментира въпроса, че сватбарите дохождали и ето, си отиват. Чуват се цигулките и викът на момите и аз започнах да се кахъря, че съм се успал, че не съм станал да посрещна куми моми, в измежду които се намира и[/b] [b]мен симпатичната госпожица, сега учителка в Кърджали.[/b] [b]*[/b] [b]Целия ден е облачно, но вятър няма, та не е студено.
към текста >>

Или обратното -бих имал за близки от женския пол тия компаньорки, които, ако имат за другар приятел един порядъчен човек, те ще го упрекнат, зарежат и изоставят.
Тук слушах разговори на Видев с разни други негови другари в Кърджали за това-онова, изобщо за госпожици. И целият въпрос на интереса на важността се свежда до това да се намерят такива, свободни в нравите си. И чух как упрекнаха някоя си, че не била както другите свободна. Цени се от тия хора разпуснатите, а честните и порядъчните се упрекват за това, че имат нещо ценно в себе си, че са порядъчни. И си мисля, че ако бих имал такива от тия господа за другари, за близки тук, в Кърджали, що ще науча от тях? Или обратното -бих имал за близки от женския пол тия компаньорки, които, ако имат за другар приятел един порядъчен човек, те ще го упрекнат, зарежат и изоставят. И това тия хора го наричат живот. И с едно дълбоко спокойствие се потопих до дълбокото значение на нашия Учител на братята, сестрите и т. н.[/b] [b]на деня грея топло слънце. Все се изпратената ми от Сава Калименов все положителни мисли се тонирах[/b] [b]Следобед ходих в общината и извадих имената на подлежащите за идущата година деца, родени през 1927 год. След това внесох на държавния бирник 163 лв.
към текста >>

Значи тоя въпрос не е до време и пространство, а до съзнанието на човека.
„Братство", целия, с много добри статии. Времето тихо, ясно. Имаше много хубав изгрев на слънцето и на Божественото слънце в душата ми. Вечерта ходжата си отиде, а аз си свирих и размишлявах, необезпокояван от никого.[/b] [b]Чудих се [на] състоянието си. Че когато бяхме заедно с Еленка, аз цялото лято и в Равна исках вече - и това ставаше в момент на разсърдене - да съм някъде далеч, уединен, а сега ето, уединен съм - пак ме смущава въпросът за жената и женитбата. Значи тоя въпрос не е до време и пространство, а до съзнанието на човека. Млада кадъна се захласнала по мене, но тя не би се захласнала, ако аз не я поглеждам. Колко е лошо това състояние на влюбване и разлюбване. Добре е човек да обича всички хора, без разлика на пол и народност, но не както любовта я разбира един кой да е турчин от обкръжающите ме, а божествено да обичам. Човек, който се съблазнява от жени, от тяхната красота, той не е на правата страна и неминуемо ще дойдат разсеяни мисли и недобри състояния. Обичай всички заради Бога, но обичай ги както майка си обичаш и зодиите си братя и сестри.
към текста >>

Добре е човек да обича всички хора, без разлика на пол и народност, но не както любовта я разбира един кой да е турчин от обкръжающите ме, а божествено да обичам.
Вечерта ходжата си отиде, а аз си свирих и размишлявах, необезпокояван от никого.[/b] [b]Чудих се [на] състоянието си. Че когато бяхме заедно с Еленка, аз цялото лято и в Равна исках вече - и това ставаше в момент на разсърдене - да съм някъде далеч, уединен, а сега ето, уединен съм - пак ме смущава въпросът за жената и женитбата. Значи тоя въпрос не е до време и пространство, а до съзнанието на човека. Млада кадъна се захласнала по мене, но тя не би се захласнала, ако аз не я поглеждам. Колко е лошо това състояние на влюбване и разлюбване. Добре е човек да обича всички хора, без разлика на пол и народност, но не както любовта я разбира един кой да е турчин от обкръжающите ме, а божествено да обичам. Човек, който се съблазнява от жени, от тяхната красота, той не е на правата страна и неминуемо ще дойдат разсеяни мисли и недобри състояния. Обичай всички заради Бога, но обичай ги както майка си обичаш и зодиите си братя и сестри. Та, от тия състояния, които се менят като калейдоскоп, аз виждам, че човек на състоянията е безволно същество, което е играчка на низшите същества. Те неуморно работят и намерят ли вратата на ума, сърцето отворени, те те използуват, защото тия пожелания за тях са храна, а за тебе - ограбване, разрушаване. И човек трябва да се държи на достойнството си, на подобаващата се висота, на която Господ, Божественото, го е повдигнало, и да върви напред, към по-светлото, по-красивото, да общува с цялата вселена, с всички напреднали братя и сестри -синове на светлината!
към текста >>

Човек, който се съблазнява от жени, от тяхната красота, той не е на правата страна и неминуемо ще дойдат разсеяни мисли и недобри състояния.
Че когато бяхме заедно с Еленка, аз цялото лято и в Равна исках вече - и това ставаше в момент на разсърдене - да съм някъде далеч, уединен, а сега ето, уединен съм - пак ме смущава въпросът за жената и женитбата. Значи тоя въпрос не е до време и пространство, а до съзнанието на човека. Млада кадъна се захласнала по мене, но тя не би се захласнала, ако аз не я поглеждам. Колко е лошо това състояние на влюбване и разлюбване. Добре е човек да обича всички хора, без разлика на пол и народност, но не както любовта я разбира един кой да е турчин от обкръжающите ме, а божествено да обичам. Човек, който се съблазнява от жени, от тяхната красота, той не е на правата страна и неминуемо ще дойдат разсеяни мисли и недобри състояния. Обичай всички заради Бога, но обичай ги както майка си обичаш и зодиите си братя и сестри. Та, от тия състояния, които се менят като калейдоскоп, аз виждам, че човек на състоянията е безволно същество, което е играчка на низшите същества. Те неуморно работят и намерят ли вратата на ума, сърцето отворени, те те използуват, защото тия пожелания за тях са храна, а за тебе - ограбване, разрушаване. И човек трябва да се държи на достойнството си, на подобаващата се висота, на която Господ, Божественото, го е повдигнало, и да върви напред, към по-светлото, по-красивото, да общува с цялата вселена, с всички напреднали братя и сестри -синове на светлината! [/b]
към текста >>

Та, от тия състояния, които се менят като калейдоскоп, аз виждам, че човек на състоянията е безволно същество, което е играчка на низшите същества.
Млада кадъна се захласнала по мене, но тя не би се захласнала, ако аз не я поглеждам. Колко е лошо това състояние на влюбване и разлюбване. Добре е човек да обича всички хора, без разлика на пол и народност, но не както любовта я разбира един кой да е турчин от обкръжающите ме, а божествено да обичам. Човек, който се съблазнява от жени, от тяхната красота, той не е на правата страна и неминуемо ще дойдат разсеяни мисли и недобри състояния. Обичай всички заради Бога, но обичай ги както майка си обичаш и зодиите си братя и сестри. Та, от тия състояния, които се менят като калейдоскоп, аз виждам, че човек на състоянията е безволно същество, което е играчка на низшите същества. Те неуморно работят и намерят ли вратата на ума, сърцето отворени, те те използуват, защото тия пожелания за тях са храна, а за тебе - ограбване, разрушаване. И човек трябва да се държи на достойнството си, на подобаващата се висота, на която Господ, Божественото, го е повдигнало, и да върви напред, към по-светлото, по-красивото, да общува с цялата вселена, с всички напреднали братя и сестри -синове на светлината! [/b]
към текста >>

И човек трябва да се държи на достойнството си, на подобаващата се висота, на която Господ, Божественото, го е повдигнало, и да върви напред, към по-светлото, по-красивото, да общува с цялата вселена, с всички напреднали братя и сестри -синове на светлината!
Добре е човек да обича всички хора, без разлика на пол и народност, но не както любовта я разбира един кой да е турчин от обкръжающите ме, а божествено да обичам. Човек, който се съблазнява от жени, от тяхната красота, той не е на правата страна и неминуемо ще дойдат разсеяни мисли и недобри състояния. Обичай всички заради Бога, но обичай ги както майка си обичаш и зодиите си братя и сестри. Та, от тия състояния, които се менят като калейдоскоп, аз виждам, че човек на състоянията е безволно същество, което е играчка на низшите същества. Те неуморно работят и намерят ли вратата на ума, сърцето отворени, те те използуват, защото тия пожелания за тях са храна, а за тебе - ограбване, разрушаване. И човек трябва да се държи на достойнството си, на подобаващата се висота, на която Господ, Божественото, го е повдигнало, и да върви напред, към по-светлото, по-красивото, да общува с цялата вселена, с всички напреднали братя и сестри -синове на светлината! [/b]
към текста >>

88. 1934 година

Аз схващам, че с това ми уволнение, от продължителните размишления и противоречия, на които се натъкнах, в мен се оформи човек още по-нов, с ново схващане, с още по-голям ентусиазъм се отдадох на работа.
Подаденото твое заявление ще се разгледа горе, в ангелския [свят], в Божественото заседание, и тамо по твоето заявление ще се изпрати делегация, която ще заработи над него чрез неговия ангел и по твоята просба му се създават особни условия за пробуждане, и когато го подготвят, тогава по интуиция ще ти се каже, че „той е готов, иди сега при него". И ти вече отиваш и душата е готова, ней горе са й говорили вече и тя възприема с жар това, което ще говориш на съзнанието му. Без тази предварителна подготовка нищо не се върши досежно пробуждането на душите. Примерът, който ни наведе братът Боев за сестра Грозданова, как е работила в едно село Ямболско, между Сливен и Ямбол. В новоназначеното село тя цял месец се е молила да й се отвори начин на работа за Бога и най-после, за път към Ямбол се започва разговор за идеите й и то не точно за идеите, а за начина на разбирането й по въпросите на живота... Докъде 11 ч се разговаряхме и се уясниха много въпроси, по нашето уволнение. Аз схващам, че с това ми уволнение, от продължителните размишления и противоречия, на които се натъкнах, в мен се оформи човек още по-нов, с ново схващане, с още по-голям ентусиазъм се отдадох на работа. При възвръщането ми, като учител, с още по-голяма обич ще обичам децата и населението. Децата трябва да се осветяват от учителя-слънце, чиито светлинни и топлинни лъчи трябва да сгряват и укрепят детските сърца и души. И в тези разплути нрави на тая партизанска безпътица учителят трябва да бъде тешител на изстадалата селяшка душа, на който се гледа само като средство, стъпало, за да минат стръвни партизани по него и се докопат до кокала, а оттам насетне селянинът за него е простак, думата му за нищо не важи, той е невежа и нищо не проумява и че думата и просбата, ако би се осмелил да отправи за нещо, тя е глас в пустиня. И все в учителювата душа, все пак няма честни хора в професиите, така близко като учителя, който може да бъде ратник за народната духовна и материална култура. Работих досега безкористно, и наградата ми бе уволнение.
към текста >>

Ето Тошев - висок, снажен, шишкав, тлъст човек с дебел врат, недобър поглед.
Не е много студено в уютната ми стая. Все съм неразположен нещо. Сън. Сънувам, че Учителят ме покани да го съпроводя да отидем при брата Тошев, който е понастоящем прокурор в окръжния съд в гр. Кърджали. Отидохме в града, но не е този Кърджали, който познавам аз. Влязохме в един двор, широк, и по стълби се изкачихме на горния етаж, Тамо вън имаше широка веранда. Седнахме. Ето Тошев - висок, снажен, шишкав, тлъст човек с дебел врат, недобър поглед. Наоколо по стълбите и верандата се срещат хора, но повечето цигани. Учителят говори на Тошев нещо, че иска да направи у него събрание, но Тошев отказа. Учителят бързо стана и като че сърдит от отказа на Тошев, се засили бързо по стълбите надолу и аз - след него. Но в това се прочете това, че Тошев забогатя и сега е унижение за него да стават събрания за Божии работи, но това подписва бъдащата му присъда. Така бързо се движеше Учителят, щото аз тичах, и тичащ, аз останах надире и изгубих из очите си Учителя, понеже се движехме в разредена гора в дълбок път.
към текста >>

Както стоях пред книжарницата и то мъчително стояне, понеже няма с кого 2 думи да обменя, никой ми не познат, дойде при мен непознат човек и ме запита „Ти ли си учителят в с. Казалджик-Кафтан?
Днес съм в почивка. Станах рано и прочетох лекцията „ Устои на съзнанието". В тая лекция се говори изключително само за любовта. След прочитането на лекцията започнах да се приготовлявам за пазар в Кърджали. Към 12 1/2 ч бях в Кърджали. Както стоях пред книжарницата и то мъчително стояне, понеже няма с кого 2 думи да обменя, никой ми не познат, дойде при мен непознат човек и ме запита „Ти ли си учителят в с. Казалджик-Кафтан? " Отговорих, че аз съм учителят. „Вие сте говорили нещо против Министерството на просветата, против Сенигерски, който е бил директор в гимназията на жена ми, против адвоката Стефан X. Колев" и т. н. Отговорих му, че той е вторият вече, след инспектора, който ме предупреждава, че съм говорил това с госпожа Киркова - учителка в турското училище в Кърджали. Той ми каза, че е мъжът на госпожа Киркова.
към текста >>

Пак се разтичаха кошмарните мисли в главата за това, което вчера прекарах в Кърджали, и че човек каквото си направи, никой не може да му го направи, но и да попадна първо на хора такива гонители, и това не е случайно, имало да уча урок и от тях и в случая, че човек никога не трябва да говори за отрицателните работи и състояния на хората.
в пощата, а за една хубава цигулка са нужни 4 до 5000 лева. Но все пак счупената остана в ръцете ми и, зла или добра, аз си служех с нея и бях доволен с нея. Сега я гледах само с развалена ръчка, разчупен капак и изобщо - пръсната. Пак се събудих и нещо ми тежко. Главата ми не се дига. Пак се разтичаха кошмарните мисли в главата за това, което вчера прекарах в Кърджали, и че човек каквото си направи, никой не може да му го направи, но и да попадна първо на хора такива гонители, и това не е случайно, имало да уча урок и от тях и в случая, че човек никога не трябва да говори за отрицателните работи и състояния на хората. Защото, говориш ли за злото, ти му поливаш корените и то те следва както сянката ти. Не ми трябваше да говоря откъде ида и какво е ставало с мене сега през зимата, та и щях да съм си спокоен. После, като кажеш на хората нещо, нима са в състояние да ти помогнат? Ни най-малко-даже ще усилят тая отрицателни състояния в тебе и те, уж че знаят някои подобни случаи, може би и за същото лице, от което и да се оплакваш, и ще подкладат огън с такава сила, че и ти да изгориш, и то как ще изгориш в собствения си огън. Омразата никога не помага, а само руши всичко най-съкровено в тебе и впоследствие и едновременно с тебе действува и върху това лице, което е станало проводник да се прояви злото към тебе.
към текста >>

Човек не е ни добър, ни зъл, но е проводник само.
Защото, говориш ли за злото, ти му поливаш корените и то те следва както сянката ти. Не ми трябваше да говоря откъде ида и какво е ставало с мене сега през зимата, та и щях да съм си спокоен. После, като кажеш на хората нещо, нима са в състояние да ти помогнат? Ни най-малко-даже ще усилят тая отрицателни състояния в тебе и те, уж че знаят някои подобни случаи, може би и за същото лице, от което и да се оплакваш, и ще подкладат огън с такава сила, че и ти да изгориш, и то как ще изгориш в собствения си огън. Омразата никога не помага, а само руши всичко най-съкровено в тебе и впоследствие и едновременно с тебе действува и върху това лице, което е станало проводник да се прояви злото към тебе. Човек не е ни добър, ни зъл, но е проводник само. Та, аз трябваше да стана проводник само на доброто, та тогава вече ще знам, че съм направил добро и че и да ме сполети нещо, то ще е заради Бога, но сега, понеже чак сега се досещам, затова занапред да бъда внимателен. А сега, че ще бъда уволнен или оставен да си доизкарам докрая, то е едно, а аз трябва, във всеки момент трябва да бъда умен и да давам възможност само доброто да се проявява и то да се насажда в обкръжающите ме, с мисъл и с чувство й с цялата си същина. Аз трябва да бъда като слънцето -винаги да светя; че хората били в пещери, катакомби, в стаи или непосредствено на твоите лъчи, или че небето може да е облачно, но аз трябва да светя, да отлъчвам светлина, топлина и живот, който да се разлива наоколо. Бог е изворът на живота, а ние - струи на Неговата същност. 28.I.1934 год., неделя, К.
към текста >>

Много е важно човек каква храна яде вечер.
Аз трябва да бъда като слънцето -винаги да светя; че хората били в пещери, катакомби, в стаи или непосредствено на твоите лъчи, или че небето може да е облачно, но аз трябва да светя, да отлъчвам светлина, топлина и живот, който да се разлива наоколо. Бог е изворът на живота, а ние - струи на Неговата същност. 28.I.1934 год., неделя, К. Кафтан Събудих се в 3 1/2 ч и станах. Но снощи не можах да заспя никак, понеже бях пил кисело мляко, размито със студена вода, турски соуклук, та стомахът ми не възприема тая студена вода и затова след като се изкъпах и изпрах, легнах, но сън ме не хвана скоро. Много е важно човек каква храна яде вечер. Тая вечер донесоха чорба от булгур, мътеница и баница, правена с булгур. Пристигна някой си пътник, пътуващ от Стани-мъка за Кърджали, на име Димитър Кацарски от гр. Вратца. Той се замоли да пренощува в училището и му разрешихме. Вечерта разговаряхме надълго и тая сутрин му дадох закуска и си замина. Понеже не бях спал, затова тая заран все бях бодър при четенето на лекцията „Свободни движения" от томчето „Простите истини".
към текста >>

Не е хубаво да спи човек с пълен стомах.
Цар Борис III. Тихо ръми дъждец вънка. Мъгли се носят по хълмовете. Спах до късно, собствено не спах, а се обръщах насам, натам. Снощи понеже съм ял много и вчера ядох солено зеле и домати, затова и нощес трябваше да ставам много често. Не е хубаво да спи човек с пълен стомах. И когато стомахът е пълен, действуват низши енергии. Още с първото си заспиване сънувах, че съм при Еленка. Тя мило ме гали и сладко говори, тъй, както никога друг път. За първи път от моето запознанство с нея видях в лицето й подобна проява, понеже тя всякога е коректна в проявите си спрямо мене и ме зове към хубав, чист, девствен живот. 31.I.1934 год., сряда Събудих се в 4 1/2 ч.
към текста >>

Квадратът е най-опасното място, в което може човек да попадне." „Който не разбира законите на квадрата, той ще попадне именно на такова място, гдето са неприятелите му." „Като не разбират законите на живота, съвременните хора често губят всичко онова, което са спечелили." „Ние не трябва да приписваме своите глупости и неиздържани положения на Бога, на великия закон в света, в който няма никакво изключение.
Четох последната лекция от общия окултен клас: „Простите истини", I томче - лекцията „Последната постъпка" . От тая лекция извадих някои хубави мисли: „Това, което се руши, не е наука. Истинската наука не се разрушава. Живот, който се явява и изчезва, не е живот, той е сянка на живота. Знание, което се губи, не е истинско знание." „Който е разбрал законите на квадрата, той ще може да разреши най-трудните задачи в живота. Квадратът е най-опасното място, в което може човек да попадне." „Който не разбира законите на квадрата, той ще попадне именно на такова място, гдето са неприятелите му." „Като не разбират законите на живота, съвременните хора често губят всичко онова, което са спечелили." „Ние не трябва да приписваме своите глупости и неиздържани положения на Бога, на великия закон в света, в който няма никакво изключение. Нашите глупости, нашите временни задачи са детински работи, упражнения за ума. Тези упражнения подготвят само човека за разрешаване на великата задача в живота, но те не могат да я разрешат. Яденето, пиенето, ученето са приготовления само за великата задача, но сами те не могат да я разрешат. Казвате: „Трябва да учим! " Да, трябва да учите, но не мислете, че като придобиете повече знания, ще можете изведнъж да разрешите важните задачи в живота си.
към текста >>

Тези упражнения подготвят само човека за разрешаване на великата задача в живота, но те не могат да я разрешат.
Истинската наука не се разрушава. Живот, който се явява и изчезва, не е живот, той е сянка на живота. Знание, което се губи, не е истинско знание." „Който е разбрал законите на квадрата, той ще може да разреши най-трудните задачи в живота. Квадратът е най-опасното място, в което може човек да попадне." „Който не разбира законите на квадрата, той ще попадне именно на такова място, гдето са неприятелите му." „Като не разбират законите на живота, съвременните хора често губят всичко онова, което са спечелили." „Ние не трябва да приписваме своите глупости и неиздържани положения на Бога, на великия закон в света, в който няма никакво изключение. Нашите глупости, нашите временни задачи са детински работи, упражнения за ума. Тези упражнения подготвят само човека за разрешаване на великата задача в живота, но те не могат да я разрешат. Яденето, пиенето, ученето са приготовления само за великата задача, но сами те не могат да я разрешат. Казвате: „Трябва да учим! " Да, трябва да учите, но не мислете, че като придобиете повече знания, ще можете изведнъж да разрешите важните задачи в живота си. В живота има по-важни неща от знанието." „Бог е милостив за разумните хора, за растенията, които растат и се развиват, но за изсъхналите растения има брадва, има и търнокоп." „Който разбира, ще му се говори; който не разбира, той ще се учи от своите опитности." „ Ученикът трябва да придобие едно качество, което са имали всички велики хора -смирението." „Има деца, изпратени от Бога. Макар да е малко, изслушай го.
към текста >>

Ако някой стар човек живее 100 години, той ще може да изчисли поне тежината на Земята.
Макар да е малко, изслушай го. Бъди смирен пред него и го уважавай, любезно посрещни." „Децата са емблема на чистота. Те представят живот, който иде от по-високо място. Децата носят със себе си живот, който старите не могат да изразят." „Има една висша математика, която съвременните учени още не познават. Според нея може точно да се изчисли точно теглото на Слънцето. Ако някой стар човек живее 100 години, той ще може да изчисли поне тежината на Земята. Как ще направи това изчисление? Ако е учен човек и изучава своите мисли, чувства и желания, като ги претегли, той ще види, че те тежат толкова, колкото тежи Земята. Значи, старият човек тежи колкото Земята, а детето, което иде от Слънцето, тежи колкото тежи Слънцето. Защо? - Понеже детето расте, увеличава теглото си, а старият се смалява. В това отношение малкото тежи милион и петстотин хиляди пъти [повече] от стария човек.
към текста >>

Ако е учен човек и изучава своите мисли, чувства и желания, като ги претегли, той ще види, че те тежат толкова, колкото тежи Земята.
Те представят живот, който иде от по-високо място. Децата носят със себе си живот, който старите не могат да изразят." „Има една висша математика, която съвременните учени още не познават. Според нея може точно да се изчисли точно теглото на Слънцето. Ако някой стар човек живее 100 години, той ще може да изчисли поне тежината на Земята. Как ще направи това изчисление? Ако е учен човек и изучава своите мисли, чувства и желания, като ги претегли, той ще види, че те тежат толкова, колкото тежи Земята. Значи, старият човек тежи колкото Земята, а детето, което иде от Слънцето, тежи колкото тежи Слънцето. Защо? - Понеже детето расте, увеличава теглото си, а старият се смалява. В това отношение малкото тежи милион и петстотин хиляди пъти [повече] от стария човек. Казвате: Възможно ли е малкото дете да тежи повече от стария човек? - Да, това дете, именно, стане причина ти да ходиш на хорото с момите; това дете те накара да се ожениш; това дете те застави да работиш, да станеш художник, писател, поет, философ или учен.
към текста >>

Значи, старият човек тежи колкото Земята, а детето, което иде от Слънцето, тежи колкото тежи Слънцето. Защо?
Децата носят със себе си живот, който старите не могат да изразят." „Има една висша математика, която съвременните учени още не познават. Според нея може точно да се изчисли точно теглото на Слънцето. Ако някой стар човек живее 100 години, той ще може да изчисли поне тежината на Земята. Как ще направи това изчисление? Ако е учен човек и изучава своите мисли, чувства и желания, като ги претегли, той ще види, че те тежат толкова, колкото тежи Земята. Значи, старият човек тежи колкото Земята, а детето, което иде от Слънцето, тежи колкото тежи Слънцето. Защо? - Понеже детето расте, увеличава теглото си, а старият се смалява. В това отношение малкото тежи милион и петстотин хиляди пъти [повече] от стария човек. Казвате: Възможно ли е малкото дете да тежи повече от стария човек? - Да, това дете, именно, стане причина ти да ходиш на хорото с момите; това дете те накара да се ожениш; това дете те застави да работиш, да станеш художник, писател, поет, философ или учен. Ако не беше това малко дете, ти камък щеше да станеш.
към текста >>

В това отношение малкото тежи милион и петстотин хиляди пъти [повече] от стария човек.
Ако някой стар човек живее 100 години, той ще може да изчисли поне тежината на Земята. Как ще направи това изчисление? Ако е учен човек и изучава своите мисли, чувства и желания, като ги претегли, той ще види, че те тежат толкова, колкото тежи Земята. Значи, старият човек тежи колкото Земята, а детето, което иде от Слънцето, тежи колкото тежи Слънцето. Защо? - Понеже детето расте, увеличава теглото си, а старият се смалява. В това отношение малкото тежи милион и петстотин хиляди пъти [повече] от стария човек. Казвате: Възможно ли е малкото дете да тежи повече от стария човек? - Да, това дете, именно, стане причина ти да ходиш на хорото с момите; това дете те накара да се ожениш; това дете те застави да работиш, да станеш художник, писател, поет, философ или учен. Ако не беше това малко дете, ти камък щеше да станеш. Като говорим за децата, ние имаме предвид разумните деца. Царството Божие е на децата.
към текста >>

Казвате: Възможно ли е малкото дете да тежи повече от стария човек?
Как ще направи това изчисление? Ако е учен човек и изучава своите мисли, чувства и желания, като ги претегли, той ще види, че те тежат толкова, колкото тежи Земята. Значи, старият човек тежи колкото Земята, а детето, което иде от Слънцето, тежи колкото тежи Слънцето. Защо? - Понеже детето расте, увеличава теглото си, а старият се смалява. В това отношение малкото тежи милион и петстотин хиляди пъти [повече] от стария човек. Казвате: Възможно ли е малкото дете да тежи повече от стария човек? - Да, това дете, именно, стане причина ти да ходиш на хорото с момите; това дете те накара да се ожениш; това дете те застави да работиш, да станеш художник, писател, поет, философ или учен. Ако не беше това малко дете, ти камък щеше да станеш. Като говорим за децата, ние имаме предвид разумните деца. Царството Божие е на децата. Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в царството Божие", т. е.
към текста >>

Каквото представят слънчевите лъчи за Земята, такова нещо представя Божествената енергия за човека.
в онази висша наука, която може да ви просвети. Докато не станете като малките деца, колкото знания да имате, те няма да ви ползуват. При такива познания вие приблизително само ще знаете теглото на Земята, но тази Земя се нуждае от енергията на Слънцето. Без слънчевата енергия Земята нищо не струва. И слънчевата енергия не може да се прояви без Земята. Каквото представят слънчевите лъчи за Земята, такова нещо представя Божествената енергия за човека. Ако Божественото не се прояви у вас, вие ще се намерите в положението на стария човек." „Могат да се забавляват само светските хора, но онези, които говорят за Божествената любов, те трябва да знаят нейните качества. Ако не знаят качествата й, те трябва да слушат, да се учат. Когато човек се моли на Бога, когато иска нещо от Него, той трябва да иска най-малкото, но същевременно най-необходимото. Вие трябва да знаете, че преди всичко имате отношения към Бога, а после идат отношенията ви едни към други. Никой не може да се приближи до свещената врата на Царството Божие, ако предварително не е пречистил сърцето си.
към текста >>

Ако Божественото не се прояви у вас, вие ще се намерите в положението на стария човек." „Могат да се забавляват само светските хора, но онези, които говорят за Божествената любов, те трябва да знаят нейните качества.
Докато не станете като малките деца, колкото знания да имате, те няма да ви ползуват. При такива познания вие приблизително само ще знаете теглото на Земята, но тази Земя се нуждае от енергията на Слънцето. Без слънчевата енергия Земята нищо не струва. И слънчевата енергия не може да се прояви без Земята. Каквото представят слънчевите лъчи за Земята, такова нещо представя Божествената енергия за човека. Ако Божественото не се прояви у вас, вие ще се намерите в положението на стария човек." „Могат да се забавляват само светските хора, но онези, които говорят за Божествената любов, те трябва да знаят нейните качества. Ако не знаят качествата й, те трябва да слушат, да се учат. Когато човек се моли на Бога, когато иска нещо от Него, той трябва да иска най-малкото, но същевременно най-необходимото. Вие трябва да знаете, че преди всичко имате отношения към Бога, а после идат отношенията ви едни към други. Никой не може да се приближи до свещената врата на Царството Божие, ако предварително не е пречистил сърцето си. Човек може да обиколи Земята, може да посети всички слънца и планети, но ако не е пречистил сърцето си, кракът му не може да стъпи до вратата на Царството Божие - това трябва да имате всякога предвид.
към текста >>

Когато човек се моли на Бога, когато иска нещо от Него, той трябва да иска най-малкото, но същевременно най-необходимото.
Без слънчевата енергия Земята нищо не струва. И слънчевата енергия не може да се прояви без Земята. Каквото представят слънчевите лъчи за Земята, такова нещо представя Божествената енергия за човека. Ако Божественото не се прояви у вас, вие ще се намерите в положението на стария човек." „Могат да се забавляват само светските хора, но онези, които говорят за Божествената любов, те трябва да знаят нейните качества. Ако не знаят качествата й, те трябва да слушат, да се учат. Когато човек се моли на Бога, когато иска нещо от Него, той трябва да иска най-малкото, но същевременно най-необходимото. Вие трябва да знаете, че преди всичко имате отношения към Бога, а после идат отношенията ви едни към други. Никой не може да се приближи до свещената врата на Царството Божие, ако предварително не е пречистил сърцето си. Човек може да обиколи Земята, може да посети всички слънца и планети, но ако не е пречистил сърцето си, кракът му не може да стъпи до вратата на Царството Божие - това трябва да имате всякога предвид. Не е достатъчно да говорите само за Любовта, за да влезете в Царството Божие. Любовта е лампа, която Бог е запалил в сърцето на човека и така го е изпратил в света и тая лампа не може да изгасне.
към текста >>

Човек може да обиколи Земята, може да посети всички слънца и планети, но ако не е пречистил сърцето си, кракът му не може да стъпи до вратата на Царството Божие - това трябва да имате всякога предвид.
Ако Божественото не се прояви у вас, вие ще се намерите в положението на стария човек." „Могат да се забавляват само светските хора, но онези, които говорят за Божествената любов, те трябва да знаят нейните качества. Ако не знаят качествата й, те трябва да слушат, да се учат. Когато човек се моли на Бога, когато иска нещо от Него, той трябва да иска най-малкото, но същевременно най-необходимото. Вие трябва да знаете, че преди всичко имате отношения към Бога, а после идат отношенията ви едни към други. Никой не може да се приближи до свещената врата на Царството Божие, ако предварително не е пречистил сърцето си. Човек може да обиколи Земята, може да посети всички слънца и планети, но ако не е пречистил сърцето си, кракът му не може да стъпи до вратата на Царството Божие - това трябва да имате всякога предвид. Не е достатъчно да говорите само за Любовта, за да влезете в Царството Божие. Любовта е лампа, която Бог е запалил в сърцето на човека и така го е изпратил в света и тая лампа не може да изгасне. Невъзможно е една светла мисъл, дошла от Бога, да изгасне, да потъмнее в продължение на един час само! " „Казвам: вие трябва да цените малките неща, да давате място на малките идеи, на малките чувства, които се зараждат във вас. В малките неща се крие Божественото.
към текста >>

Любовта е лампа, която Бог е запалил в сърцето на човека и така го е изпратил в света и тая лампа не може да изгасне.
Когато човек се моли на Бога, когато иска нещо от Него, той трябва да иска най-малкото, но същевременно най-необходимото. Вие трябва да знаете, че преди всичко имате отношения към Бога, а после идат отношенията ви едни към други. Никой не може да се приближи до свещената врата на Царството Божие, ако предварително не е пречистил сърцето си. Човек може да обиколи Земята, може да посети всички слънца и планети, но ако не е пречистил сърцето си, кракът му не може да стъпи до вратата на Царството Божие - това трябва да имате всякога предвид. Не е достатъчно да говорите само за Любовта, за да влезете в Царството Божие. Любовта е лампа, която Бог е запалил в сърцето на човека и така го е изпратил в света и тая лампа не може да изгасне. Невъзможно е една светла мисъл, дошла от Бога, да изгасне, да потъмнее в продължение на един час само! " „Казвам: вие трябва да цените малките неща, да давате място на малките идеи, на малките чувства, които се зараждат във вас. В малките неща се крие Божественото. Ако вие не дадете път на Божественото в себе си, вие ще изпаднете в ред погрешки. Едно трябва да знаете: Разрешаването на духовните въпроси изисква от човека външна и вътрешна чистота.
към текста >>

Едно трябва да знаете: Разрешаването на духовните въпроси изисква от човека външна и вътрешна чистота.
Любовта е лампа, която Бог е запалил в сърцето на човека и така го е изпратил в света и тая лампа не може да изгасне. Невъзможно е една светла мисъл, дошла от Бога, да изгасне, да потъмнее в продължение на един час само! " „Казвам: вие трябва да цените малките неща, да давате място на малките идеи, на малките чувства, които се зараждат във вас. В малките неща се крие Божественото. Ако вие не дадете път на Божественото в себе си, вие ще изпаднете в ред погрешки. Едно трябва да знаете: Разрешаването на духовните въпроси изисква от човека външна и вътрешна чистота. За да се повдигне човек духовно, той трябва да започне от елементарните неща. Еднообразието убива човека. Само еднообразието уморява човека. „Ученикът трябва всяка вечер да прави баланс на своите мисли и чувства, да задържа ценните, а непотребните да туря настрана, като тор. Ако отлагате нещата от един живот за друг, отде знаете, че бъдащият ви живот ще ви донесе по-благоприятни условия от сегашния?
към текста >>

За да се повдигне човек духовно, той трябва да започне от елементарните неща.
Невъзможно е една светла мисъл, дошла от Бога, да изгасне, да потъмнее в продължение на един час само! " „Казвам: вие трябва да цените малките неща, да давате място на малките идеи, на малките чувства, които се зараждат във вас. В малките неща се крие Божественото. Ако вие не дадете път на Божественото в себе си, вие ще изпаднете в ред погрешки. Едно трябва да знаете: Разрешаването на духовните въпроси изисква от човека външна и вътрешна чистота. За да се повдигне човек духовно, той трябва да започне от елементарните неща. Еднообразието убива човека. Само еднообразието уморява човека. „Ученикът трябва всяка вечер да прави баланс на своите мисли и чувства, да задържа ценните, а непотребните да туря настрана, като тор. Ако отлагате нещата от един живот за друг, отде знаете, че бъдащият ви живот ще ви донесе по-благоприятни условия от сегашния? Освен това, не забравяйте, че каквото днес положи човек в живота си, то ще остане за основа на бъдещия му живот.
към текста >>

Еднообразието убива човека.
" „Казвам: вие трябва да цените малките неща, да давате място на малките идеи, на малките чувства, които се зараждат във вас. В малките неща се крие Божественото. Ако вие не дадете път на Божественото в себе си, вие ще изпаднете в ред погрешки. Едно трябва да знаете: Разрешаването на духовните въпроси изисква от човека външна и вътрешна чистота. За да се повдигне човек духовно, той трябва да започне от елементарните неща. Еднообразието убива човека. Само еднообразието уморява човека. „Ученикът трябва всяка вечер да прави баланс на своите мисли и чувства, да задържа ценните, а непотребните да туря настрана, като тор. Ако отлагате нещата от един живот за друг, отде знаете, че бъдащият ви живот ще ви донесе по-благоприятни условия от сегашния? Освен това, не забравяйте, че каквото днес положи човек в живота си, то ще остане за основа на бъдещия му живот. Следователно, някои ваши мисли, чувства и постъпки могат да се реализират едва в бъдащия ви живот и тогава вие ще носите лошите или добрите последствия на миналото.
към текста >>

Само еднообразието уморява човека.
В малките неща се крие Божественото. Ако вие не дадете път на Божественото в себе си, вие ще изпаднете в ред погрешки. Едно трябва да знаете: Разрешаването на духовните въпроси изисква от човека външна и вътрешна чистота. За да се повдигне човек духовно, той трябва да започне от елементарните неща. Еднообразието убива човека. Само еднообразието уморява човека. „Ученикът трябва всяка вечер да прави баланс на своите мисли и чувства, да задържа ценните, а непотребните да туря настрана, като тор. Ако отлагате нещата от един живот за друг, отде знаете, че бъдащият ви живот ще ви донесе по-благоприятни условия от сегашния? Освен това, не забравяйте, че каквото днес положи човек в живота си, то ще остане за основа на бъдещия му живот. Следователно, някои ваши мисли, чувства и постъпки могат да се реализират едва в бъдащия ви живот и тогава вие ще носите лошите или добрите последствия на миналото. Не е лесно човек да се освободи от връзките на своето минало.
към текста >>

Освен това, не забравяйте, че каквото днес положи човек в живота си, то ще остане за основа на бъдещия му живот.
За да се повдигне човек духовно, той трябва да започне от елементарните неща. Еднообразието убива човека. Само еднообразието уморява човека. „Ученикът трябва всяка вечер да прави баланс на своите мисли и чувства, да задържа ценните, а непотребните да туря настрана, като тор. Ако отлагате нещата от един живот за друг, отде знаете, че бъдащият ви живот ще ви донесе по-благоприятни условия от сегашния? Освен това, не забравяйте, че каквото днес положи човек в живота си, то ще остане за основа на бъдещия му живот. Следователно, някои ваши мисли, чувства и постъпки могат да се реализират едва в бъдащия ви живот и тогава вие ще носите лошите или добрите последствия на миналото. Не е лесно човек да се освободи от връзките на своето минало. Човекът има не само физически, но и духовни връзки. Тъй щото, кой каквото прави, с това той чертае само своето бъдеще. Човек трябва да бъде внимателен в живота си, да знае, че връзките, които днес той прави, ще окажат влияние не само след 100 години в живота му, но те ще имат влияние даже и след четири поколения.
към текста >>

Не е лесно човек да се освободи от връзките на своето минало.
Само еднообразието уморява човека. „Ученикът трябва всяка вечер да прави баланс на своите мисли и чувства, да задържа ценните, а непотребните да туря настрана, като тор. Ако отлагате нещата от един живот за друг, отде знаете, че бъдащият ви живот ще ви донесе по-благоприятни условия от сегашния? Освен това, не забравяйте, че каквото днес положи човек в живота си, то ще остане за основа на бъдещия му живот. Следователно, някои ваши мисли, чувства и постъпки могат да се реализират едва в бъдащия ви живот и тогава вие ще носите лошите или добрите последствия на миналото. Не е лесно човек да се освободи от връзките на своето минало. Човекът има не само физически, но и духовни връзки. Тъй щото, кой каквото прави, с това той чертае само своето бъдеще. Човек трябва да бъде внимателен в живота си, да знае, че връзките, които днес той прави, ще окажат влияние не само след 100 години в живота му, но те ще имат влияние даже и след четири поколения. Това е красивата страна на нашия живот. Следователно, ако искате да женете добри плодове в бъдеще, оставете Божественото във вас да се проявява.
към текста >>

Човекът има не само физически, но и духовни връзки.
„Ученикът трябва всяка вечер да прави баланс на своите мисли и чувства, да задържа ценните, а непотребните да туря настрана, като тор. Ако отлагате нещата от един живот за друг, отде знаете, че бъдащият ви живот ще ви донесе по-благоприятни условия от сегашния? Освен това, не забравяйте, че каквото днес положи човек в живота си, то ще остане за основа на бъдещия му живот. Следователно, някои ваши мисли, чувства и постъпки могат да се реализират едва в бъдащия ви живот и тогава вие ще носите лошите или добрите последствия на миналото. Не е лесно човек да се освободи от връзките на своето минало. Човекът има не само физически, но и духовни връзки. Тъй щото, кой каквото прави, с това той чертае само своето бъдеще. Човек трябва да бъде внимателен в живота си, да знае, че връзките, които днес той прави, ще окажат влияние не само след 100 години в живота му, но те ще имат влияние даже и след четири поколения. Това е красивата страна на нашия живот. Следователно, ако искате да женете добри плодове в бъдеще, оставете Божественото във вас да се проявява. Този е новият човек.
към текста >>

Човек трябва да бъде внимателен в живота си, да знае, че връзките, които днес той прави, ще окажат влияние не само след 100 години в живота му, но те ще имат влияние даже и след четири поколения.
Освен това, не забравяйте, че каквото днес положи човек в живота си, то ще остане за основа на бъдещия му живот. Следователно, някои ваши мисли, чувства и постъпки могат да се реализират едва в бъдащия ви живот и тогава вие ще носите лошите или добрите последствия на миналото. Не е лесно човек да се освободи от връзките на своето минало. Човекът има не само физически, но и духовни връзки. Тъй щото, кой каквото прави, с това той чертае само своето бъдеще. Човек трябва да бъде внимателен в живота си, да знае, че връзките, които днес той прави, ще окажат влияние не само след 100 години в живота му, но те ще имат влияние даже и след четири поколения. Това е красивата страна на нашия живот. Следователно, ако искате да женете добри плодове в бъдеще, оставете Божественото във вас да се проявява. Този е новият човек. Това е детето, за което Христос говори. Съзнанието на всички не е еднакво будно, вследствие на което всеки различно възприема.
към текста >>

Този е новият човек.
Човекът има не само физически, но и духовни връзки. Тъй щото, кой каквото прави, с това той чертае само своето бъдеще. Човек трябва да бъде внимателен в живота си, да знае, че връзките, които днес той прави, ще окажат влияние не само след 100 години в живота му, но те ще имат влияние даже и след четири поколения. Това е красивата страна на нашия живот. Следователно, ако искате да женете добри плодове в бъдеще, оставете Божественото във вас да се проявява. Този е новият човек. Това е детето, за което Христос говори. Съзнанието на всички не е еднакво будно, вследствие на което всеки различно възприема. Кой каквото схване, това е най-важно за него в дадения случай. От мисълта, която схване, той ще се добере до най-важната, до съществената мисъл в лекцията. Който добре разбира и прилага човешката любов, той ще разбере и Божествената.
към текста >>

Няма нещо лошо, когато човек минава от човешката в Божествената любов.
Кой каквото схване, това е най-важно за него в дадения случай. От мисълта, която схване, той ще се добере до най-важната, до съществената мисъл в лекцията. Който добре разбира и прилага човешката любов, той ще разбере и Божествената. И обратно: който разбира и прилага Божествената любов, той още повече ще разбира човешката. Всеки трябва да мине през човешката любов и после да стигне до Божествената. Няма нещо лошо, когато човек минава от човешката в Божествената любов. Опасността седи в това, когато човек заспи в човешката любов и там остане за по-дълго време, отколкото трябва. Човешката любов представлява градина с хубави, ароматни цветя, с чисти извори. Който влезе в тази градина, той се упоява от силната миризма на цветята и остава там, като мисли, че е влязъл в рая. Рай е това, но човешки, а не Божествен. Успехът на човека в материалния му живот не означава още Божието благословение върху него.
към текста >>

Опасността седи в това, когато човек заспи в човешката любов и там остане за по-дълго време, отколкото трябва.
От мисълта, която схване, той ще се добере до най-важната, до съществената мисъл в лекцията. Който добре разбира и прилага човешката любов, той ще разбере и Божествената. И обратно: който разбира и прилага Божествената любов, той още повече ще разбира човешката. Всеки трябва да мине през човешката любов и после да стигне до Божествената. Няма нещо лошо, когато човек минава от човешката в Божествената любов. Опасността седи в това, когато човек заспи в човешката любов и там остане за по-дълго време, отколкото трябва. Човешката любов представлява градина с хубави, ароматни цветя, с чисти извори. Който влезе в тази градина, той се упоява от силната миризма на цветята и остава там, като мисли, че е влязъл в рая. Рай е това, но човешки, а не Божествен. Успехът на човека в материалния му живот не означава още Божието благословение върху него. Като дойде Бог Яма при вас, то ще ви вземе онова, което най-много обичате.
към текста >>

Успехът на човека в материалния му живот не означава още Божието благословение върху него.
Няма нещо лошо, когато човек минава от човешката в Божествената любов. Опасността седи в това, когато човек заспи в човешката любов и там остане за по-дълго време, отколкото трябва. Човешката любов представлява градина с хубави, ароматни цветя, с чисти извори. Който влезе в тази градина, той се упоява от силната миризма на цветята и остава там, като мисли, че е влязъл в рая. Рай е това, но човешки, а не Божествен. Успехът на човека в материалния му живот не означава още Божието благословение върху него. Като дойде Бог Яма при вас, то ще ви вземе онова, което най-много обичате. И след това вие ще тичате след Яма, ще викате да ви върне този, когото обичате. Вие ще тичате подир любимия си, ще викате, ще го търсите, докато най-после разберете истинското име на Бога. Докато разберете Божия закон, вие винаги ще се натьквмате на Яма. Щом разберете Божия закон, вие ще научите истинското име на Бога.
към текста >>

Човек трябва да се освободи от материалните си стремежи, да започне идейна работа.
Казвам: Не е достатъчно само да знаете само името на Христа, но трябва да разбирате Неговото сърце, да разбирате Неговите мисли, да знаете коя е била основната мисъл, която заставила Христа да дойде на земята. Само по този начин ще разберете какво значи думата „Христос". Когато Христос прие Духа, съзнанието Му се пробуди и Той се свърза с Бога, прие Неговата мисъл и придоби Вечния Живот. Който може правилно да мисли, той може и правилно да пее. Щом мисли правилно, той дава израз, смисъл на песента. Човек трябва да се освободи от материалните си стремежи, да започне идейна работа. Тази промяна не може да стане по механически начин, тя става постепенно, чрез усилена работа на Божественото в човека, В усилията си бъдете последователни докрай. Не се отчайвайте! Добрият живот подразбира непреривна работа от миналото още, която продължава в настоящето и следва в бъдащето. Краят на работата ще се види в бъдащето." * Часът стана 12 среднощ. Лягам си.
към текста >>

Тази промяна не може да стане по механически начин, тя става постепенно, чрез усилена работа на Божественото в човека, В усилията си бъдете последователни докрай.
Само по този начин ще разберете какво значи думата „Христос". Когато Христос прие Духа, съзнанието Му се пробуди и Той се свърза с Бога, прие Неговата мисъл и придоби Вечния Живот. Който може правилно да мисли, той може и правилно да пее. Щом мисли правилно, той дава израз, смисъл на песента. Човек трябва да се освободи от материалните си стремежи, да започне идейна работа. Тази промяна не може да стане по механически начин, тя става постепенно, чрез усилена работа на Божественото в човека, В усилията си бъдете последователни докрай. Не се отчайвайте! Добрият живот подразбира непреривна работа от миналото още, която продължава в настоящето и следва в бъдащето. Краят на работата ще се види в бъдащето." * Часът стана 12 среднощ. Лягам си. Доволен останах, че си извадих тия хубави мисли в дневника си и същевременно си ги припомних.
към текста >>

Колко велико и сладко е човек да бъде при Бога, при Извора на всичките блага, при всичките добрини!
Соломон, щом се отдаде на многоженството, Бог му се яви и го предупреди, че царството му ще се даде другиму, а на неговия син само едно племе, а десет племена на негов неприятел, защото жените чужденки го отклонили от неговия Бог и го накарали да служи на други богове. И това в друга форма и в друг смисъл има поука за мен досежно сегашното ми състояние, че ако аз мога да устоя в обета, в Учителювите слова, а бъда един истински ученик, то аз ще бъда поставен в други условия, много по-добри, отколкото тия. И че сегашното ми стояне и разкарване не е дело човешко, защото хората - партизаните, са изпълнители на една повеля, за която те и не подозират и не признават, но аз знам, че друг е инспираторът. Дано се събудя и закрепна. Да възкръсне Божественото в мене и да живея и мисля само за Бога, и Неговата воля да изпълнявам. Колко велико и сладко е човек да бъде при Бога, при Извора на всичките блага, при всичките добрини! Колко е непостоянно същество човек, който не цени и не се базира и основава и уповава на Духовното, на Божественото в себе си! Външното, чувственото е непостоянно. Образът на тоя свят прехожда; да търсим оня, Вечния Образ! 4.II.1934 год., неделя Станах в 5 без 5 минути. След наряда прочетох последната лекция от общия окултен клас във второто томче на „Неразрешеното", озаглавена „Природните звукове".
към текста >>

Колко е непостоянно същество човек, който не цени и не се базира и основава и уповава на Духовното, на Божественото в себе си!
И това в друга форма и в друг смисъл има поука за мен досежно сегашното ми състояние, че ако аз мога да устоя в обета, в Учителювите слова, а бъда един истински ученик, то аз ще бъда поставен в други условия, много по-добри, отколкото тия. И че сегашното ми стояне и разкарване не е дело човешко, защото хората - партизаните, са изпълнители на една повеля, за която те и не подозират и не признават, но аз знам, че друг е инспираторът. Дано се събудя и закрепна. Да възкръсне Божественото в мене и да живея и мисля само за Бога, и Неговата воля да изпълнявам. Колко велико и сладко е човек да бъде при Бога, при Извора на всичките блага, при всичките добрини! Колко е непостоянно същество човек, който не цени и не се базира и основава и уповава на Духовното, на Божественото в себе си! Външното, чувственото е непостоянно. Образът на тоя свят прехожда; да търсим оня, Вечния Образ! 4.II.1934 год., неделя Станах в 5 без 5 минути. След наряда прочетох последната лекция от общия окултен клас във второто томче на „Неразрешеното", озаглавена „Природните звукове". Тя е толкова добра лекция, че аз пак ще я прочета и в нея се дават 2 задачи за разрешение през седмицата.
към текста >>

То неудържимо ме влече към света, към задомяване, към девойката, жената, а умът ми - към Бога, към чист живот, и изводът на тоя мой двойствен живот е, че докато в мен се оформи новият човек, съдбата ми ще бъде неразбрана, И без това, в мен трябва да се яви воля, и идея.
Лявото ми око, откак съм дошъл тук, все от време на време поиграва. Налегнаха ме мисли, че има пак нещо да ми минава тия дни през главата, но какво може да бъде друго, освен уволнение, анкета поради това, че съм говорил в турското училище в Кърджали с Киркова за порядките в Просветното министерство и партизанщината, която необуздано разиграва коня си в отечеството ни, че тия, които се зоват само с епитета „националисти", са само голословци, и чете под тая фирма вършат онова, което чужденци, противници на Отечествените ни идеали, биха вършили. Няма стабилитет на чиновничеството и сега ще бъдем разигравани, особено тия, които ги подгонят отнякъде и искат само с честни средства да се само-защищават. Най-после ще кажа, това е външната страна на въпроса, на моята съдба физиономията е засега външно черничка, може би, както ми се представи днес насън, но отвътре тя е весела, избухваше в невъздържан смях и продължаваше да ми бъбри неразбрани неща, които тук-таме разбирах. Не съм се отдал в себе си, във вътрешната си същина, на Бога, на Великото, и а мен още има раздвоение, сърцето все още е отклонено. То неудържимо ме влече към света, към задомяване, към девойката, жената, а умът ми - към Бога, към чист живот, и изводът на тоя мой двойствен живот е, че докато в мен се оформи новият човек, съдбата ми ще бъде неразбрана, И без това, в мен трябва да се яви воля, и идея. Аз ги имам, но все липсва една концентрация, която да събере като фокус и да отпраща вътрешните ми енергии, от какъвто и да са характер, към по-висша гама, към по-висша служба - на Великото, на Бога, да работя за ближния, да работя за идеите на Бялото Братство. Аз вътрешно се отклоних от известно време и затова и стават тоя външни пертурбации. В ума ми се въртят срамни мисли от еротичен характер, но никой не ми е виновен, освен аз самият, защото въпреки твърдението на мъдреците, като чели във външното, в плътското аз си мисля, че ще намеря някакво задоволство. А материалните блага, материалните постижения, плътските докосвания и животът на тялото, те всички те отделят от Висшето, от онова, където ще имаш истински постижения, там, на чиито пътеки са постлани с бисери на радост, щастие, на разнообразия, защото пътят на Божията любов, да обичаш като слънцето, да си като изворите, като въздуха, да си с доброто, с чистото, с благата, с всичките добродетели, които се включват в духовната и Божествена същина, то е най-хубаво, най-приятното, най-голямото постижение, най-висшата радост, която партия не нарушава, партизанщина не отнема и не изменя и човешко и ничие друго същество не ще те отклонят от предначертаната ти цел. Онези, които благовествуват, онези, коитно са съработници на Бялото Братство, всичко им съдействува за добро, а мен сега ми се противодействува и ме гонят, защото аз забравих, като Соломона, своя Бог, и сърцето ми се раздели в мене и все търси външно обект на любов, обект на приятелка.
към текста >>

Човек от външното не се изкушава, а от себе си, от неустановяването си, от неиздържливостта си.
Онези, които благовествуват, онези, коитно са съработници на Бялото Братство, всичко им съдействува за добро, а мен сега ми се противодействува и ме гонят, защото аз забравих, като Соломона, своя Бог, и сърцето ми се раздели в мене и все търси външно обект на любов, обект на приятелка. А приятелка, жена що би могла да ми даде, освен хиляди неприятности и противоречия, които за Бога нищо не важат? Защо аз поука не взех от словата на Учителя си, как в мен е така слаба вярата ми? Не мога ли и аз един живот да посветя на ближния, да излъчвам само добри мисли, чувства и желания, да не се стремя да угаждам комуто и да е и да не се стремя да се харесвам, защото харесването води към външната страна на живота, към външното, обективното. Не че аз игнорирам външното, но първо е нужно един вътрешен стабилитет, едно вътрешно уравновесяване, та щом сърце, ум, воля, идеи са в равновесие и добро направление, то всичко друго, външно, ще бъде добро дошло. Човек от външното не се изкушава, а от себе си, от неустановяването си, от неиздържливостта си. И все пак, въпреки всички мои вътрешни и външни борби и сътресения, аз не ще се отклона от да бъда с Бога, с доброто, с добрите хора. Ако е нужно, всички човешки жертви ще дам, но от моя Творец, от моя идеал не ще се откажа! Всички пророци и всички велики хора са страдали и минали през що ли не перипетиии, но са устояли на идеала - служенето на Бога - на Великото. * До вечерта прочетох тая беседа, „La tritika grenero". Тая вечер си написах разпределението за I и II отделение.
към текста >>

Така пък културният човек външно се е очистил, но психичиски въшки пък го налягат и те пък му отравят духовната, психическата природа, както своята, така и на околните.
Понеже от турците ми прилазили 2 въшки, затова снощи си парих ризите, а тая вечер се избръснах и изчистих, та тая мръсна гад да не й се дават условия да се развъжда в мен. Цял ден лежат, че и ноще, по дъските на училището и затова ги има изглежда и по дъските, за да са прилазили у мене. Голяма ничистота има в тях. Мохамед навремето си не е имал предвид въшката, за да я тури като изключителна цел, че в когото се намери въшка, да го преследват и отхвърлят, и по този начин биха били чисти, а те 5 пъти се мият на ден за чистота, а това, което е най-голяма нечистота, най-голяма зараза-това, което те унижава като човешко същество - въшката - за нея хич и не искат и да знаят. Даже не я убива, а я пуща на земята. Така пък културният човек външно се е очистил, но психичиски въшки пък го налягат и те пък му отравят духовната, психическата природа, както своята, така и на околните. А колко велико нещо е чистотата в широкия смисъл на думата „чистота"! 5.II.1934 год., понеделник Макар че легнах е 12 и нещо, но пак се събудих рано, обаче не станах, докато не се съмна. Тая заран ходжата отпътува рано за Кърджали, така че аз днеска ще занимавам децата сам. Към обед пристигнаха турците и донесли мъртвата тукашна жена, която умряла при лекаря в Кърджали. Децата настояваха да ги разпусна, но аз не се съгласих.
към текста >>

Аз внимателно поведох разговор на тема за човешкото разбиране и разбиранията на хората с вътрешното пробудено съзнание, че едните са хора, които преходното ги мами, че те се продават за паница леща, за сладка усмивка и пр., а новите хора са идеалисти, и че човек докато не обуздае, да изплава отгоре над съблазните, той ще е играчка на житейските вълни... и за пук на хубавия сън, ето, ходжата завика и се събудих.
Росните капки блещукат наоколо и рефлексират слънчевата светлина. Поток шуми надолу, а отсреща него-лесът горски, откъдето долитат птичите песни. Ето, с букет от росни цветя се приближава Еленка, стройна, напета, такава руса, с хубави къдри и тънка снага, като фея. Но с такава красота, каквато аз за първи път в живота си срещам. Тя поднася букета с приятна усмивка и казва: „Ето, тоя букет е нашият сватбен букет, който майското утро ни даде тая заран." Тя така с любов ме погледна, така ме заплени с нежните си очи, щото аз страстно я пожелах, но за миг се опомних, че аз бих бил най-големият престъпник в лицето на Учителя, на братята и сестрите от Бялото Братство, ако мен една жена с външната си прелест е в състояние да ме плени и по тая причина да падна пред себе си и пред обществото, за което, особено за тия, които ме познават по-отблизо, аз съм пример на добър и порядъчен живот. Аз внимателно поведох разговор на тема за човешкото разбиране и разбиранията на хората с вътрешното пробудено съзнание, че едните са хора, които преходното ги мами, че те се продават за паница леща, за сладка усмивка и пр., а новите хора са идеалисти, и че човек докато не обуздае, да изплава отгоре над съблазните, той ще е играчка на житейските вълни... и за пук на хубавия сън, ето, ходжата завика и се събудих. Ех, че чудна обстановка, чудна картина и случка, а ето, сън се оказа! Вънка вятърът бучи. Небето облачно, а в отвъдната стая монотонният глас на молещите се турци миньорно се разнася наоколо. Ставам и след умиването и гимнастиките, се залових да си запиша сънищата от тая нощ. А в съзнанието ми все като прокоба се върти недобра мисъл, какво че аз тук не ще ме оставят да доизкарам учебната си година разните силни на деня, или кои и да било други причини.
към текста >>

Станах, запалих печката и започнах да чета „Отношението на простите истини към човека "от Общия окултен клас, * година VI , която ме и закрепи много хубаво, като че тя изпълни празнотата, която зееше в мен, отвърна погледа ми от буйния водопад, в който се бях вгледал и над който се бях надвесил и като че ли по необходимост трябваше да се хвърля в потока по неотложното решение на съдбата.
Ставам и след умиването и гимнастиките, се залових да си запиша сънищата от тая нощ. А в съзнанието ми все като прокоба се върти недобра мисъл, какво че аз тук не ще ме оставят да доизкарам учебната си година разните силни на деня, или кои и да било други причини. 7.II.1934 год., сряда, К.-Кафтан Ясен хубав ден. Вънка е студено, замръзнало. Събудих се точно в 6 ч. Станах, запалих печката и започнах да чета „Отношението на простите истини към човека "от Общия окултен клас, * година VI , която ме и закрепи много хубаво, като че тя изпълни празнотата, която зееше в мен, отвърна погледа ми от буйния водопад, в който се бях вгледал и над който се бях надвесил и като че ли по необходимост трябваше да се хвърля в потока по неотложното решение на съдбата. Стой настрана от водопада, казва Учителят в тая лекция, защото иначе има опасност да бъдеш завлечен от силата му. Големият водопад в човека, това са отрицателните мисли и чувства, на които човек може да се поддаде и да бъде завлечен от тях. От друга страна, положенията, в които изпадаме, тая каша, всичко това го създава духът, духовната същност в човека, за да може да те подтиква напред. Друго важно в тая лекция е, че в природата трябва да знаем, че разумните същества никога не ни оставят, но ние трябва да съдействуваме на техните усилия, на техния повик, защото разумното винаги зове към доброто, към активното, към чистото, към живота. В големите противоречия трябва да се молим, защото молитвата не е задължителна, но в нея има условия на прогрес, на съдействие, на помощ, на единение с тия, които са в потока на истинския живот, на общение с разумните същества, които търсят начин да ни помогнат, но щом не се обръщаме вътрешно към тях, те не са в състояние да ни извадят от течението, в което ние сме се гурнали.
към текста >>

Големият водопад в човека, това са отрицателните мисли и чувства, на които човек може да се поддаде и да бъде завлечен от тях.
7.II.1934 год., сряда, К.-Кафтан Ясен хубав ден. Вънка е студено, замръзнало. Събудих се точно в 6 ч. Станах, запалих печката и започнах да чета „Отношението на простите истини към човека "от Общия окултен клас, * година VI , която ме и закрепи много хубаво, като че тя изпълни празнотата, която зееше в мен, отвърна погледа ми от буйния водопад, в който се бях вгледал и над който се бях надвесил и като че ли по необходимост трябваше да се хвърля в потока по неотложното решение на съдбата. Стой настрана от водопада, казва Учителят в тая лекция, защото иначе има опасност да бъдеш завлечен от силата му. Големият водопад в човека, това са отрицателните мисли и чувства, на които човек може да се поддаде и да бъде завлечен от тях. От друга страна, положенията, в които изпадаме, тая каша, всичко това го създава духът, духовната същност в човека, за да може да те подтиква напред. Друго важно в тая лекция е, че в природата трябва да знаем, че разумните същества никога не ни оставят, но ние трябва да съдействуваме на техните усилия, на техния повик, защото разумното винаги зове към доброто, към активното, към чистото, към живота. В големите противоречия трябва да се молим, защото молитвата не е задължителна, но в нея има условия на прогрес, на съдействие, на помощ, на единение с тия, които са в потока на истинския живот, на общение с разумните същества, които търсят начин да ни помогнат, но щом не се обръщаме вътрешно към тях, те не са в състояние да ни извадят от течението, в което ние сме се гурнали. Общение и дружба с Великото, със съработниците на Бога е нужно, защото словото им, обществото им са пропити само с живот и положителни импулси. „Вселената е сбор от разумни същества, между които отношенията са абсолютно хармонични." Ако Земята е ценна, това се дължи на живите същества, които я населяват.
към текста >>

От друга страна, положенията, в които изпадаме, тая каша, всичко това го създава духът, духовната същност в човека, за да може да те подтиква напред.
Вънка е студено, замръзнало. Събудих се точно в 6 ч. Станах, запалих печката и започнах да чета „Отношението на простите истини към човека "от Общия окултен клас, * година VI , която ме и закрепи много хубаво, като че тя изпълни празнотата, която зееше в мен, отвърна погледа ми от буйния водопад, в който се бях вгледал и над който се бях надвесил и като че ли по необходимост трябваше да се хвърля в потока по неотложното решение на съдбата. Стой настрана от водопада, казва Учителят в тая лекция, защото иначе има опасност да бъдеш завлечен от силата му. Големият водопад в човека, това са отрицателните мисли и чувства, на които човек може да се поддаде и да бъде завлечен от тях. От друга страна, положенията, в които изпадаме, тая каша, всичко това го създава духът, духовната същност в човека, за да може да те подтиква напред. Друго важно в тая лекция е, че в природата трябва да знаем, че разумните същества никога не ни оставят, но ние трябва да съдействуваме на техните усилия, на техния повик, защото разумното винаги зове към доброто, към активното, към чистото, към живота. В големите противоречия трябва да се молим, защото молитвата не е задължителна, но в нея има условия на прогрес, на съдействие, на помощ, на единение с тия, които са в потока на истинския живот, на общение с разумните същества, които търсят начин да ни помогнат, но щом не се обръщаме вътрешно към тях, те не са в състояние да ни извадят от течението, в което ние сме се гурнали. Общение и дружба с Великото, със съработниците на Бога е нужно, защото словото им, обществото им са пропити само с живот и положителни импулси. „Вселената е сбор от разумни същества, между които отношенията са абсолютно хармонични." Ако Земята е ценна, това се дължи на живите същества, които я населяват. И ако човек е ценен, това се дължи на духа и на душата в него, които проникват в организма му, като живи сили, и му създават импулс към постоянно растене и развитие.
към текста >>

И ако човек е ценен, това се дължи на духа и на душата в него, които проникват в организма му, като живи сили, и му създават импулс към постоянно растене и развитие.
От друга страна, положенията, в които изпадаме, тая каша, всичко това го създава духът, духовната същност в човека, за да може да те подтиква напред. Друго важно в тая лекция е, че в природата трябва да знаем, че разумните същества никога не ни оставят, но ние трябва да съдействуваме на техните усилия, на техния повик, защото разумното винаги зове към доброто, към активното, към чистото, към живота. В големите противоречия трябва да се молим, защото молитвата не е задължителна, но в нея има условия на прогрес, на съдействие, на помощ, на единение с тия, които са в потока на истинския живот, на общение с разумните същества, които търсят начин да ни помогнат, но щом не се обръщаме вътрешно към тях, те не са в състояние да ни извадят от течението, в което ние сме се гурнали. Общение и дружба с Великото, със съработниците на Бога е нужно, защото словото им, обществото им са пропити само с живот и положителни импулси. „Вселената е сбор от разумни същества, между които отношенията са абсолютно хармонични." Ако Земята е ценна, това се дължи на живите същества, които я населяват. И ако човек е ценен, това се дължи на духа и на душата в него, които проникват в организма му, като живи сили, и му създават импулс към постоянно растене и развитие. Всеки човек трябва да мисли за Божественото в себе си. Защо? - Защото в човека едновременно стават 2 процеса: Бог се проявява чрез него, и човек се проявава чрез Бога. След горното написано, учих до обед, а на обед се избръснах и заминах за Кърджали. Там отидох при прокурора Тошев. Той бе малко болен, та го намерих на легло.
към текста >>

Всеки човек трябва да мисли за Божественото в себе си. Защо?
Друго важно в тая лекция е, че в природата трябва да знаем, че разумните същества никога не ни оставят, но ние трябва да съдействуваме на техните усилия, на техния повик, защото разумното винаги зове към доброто, към активното, към чистото, към живота. В големите противоречия трябва да се молим, защото молитвата не е задължителна, но в нея има условия на прогрес, на съдействие, на помощ, на единение с тия, които са в потока на истинския живот, на общение с разумните същества, които търсят начин да ни помогнат, но щом не се обръщаме вътрешно към тях, те не са в състояние да ни извадят от течението, в което ние сме се гурнали. Общение и дружба с Великото, със съработниците на Бога е нужно, защото словото им, обществото им са пропити само с живот и положителни импулси. „Вселената е сбор от разумни същества, между които отношенията са абсолютно хармонични." Ако Земята е ценна, това се дължи на живите същества, които я населяват. И ако човек е ценен, това се дължи на духа и на душата в него, които проникват в организма му, като живи сили, и му създават импулс към постоянно растене и развитие. Всеки човек трябва да мисли за Божественото в себе си. Защо? - Защото в човека едновременно стават 2 процеса: Бог се проявява чрез него, и човек се проявава чрез Бога. След горното написано, учих до обед, а на обед се избръснах и заминах за Кърджали. Там отидох при прокурора Тошев. Той бе малко болен, та го намерих на легло. Говорихме върху много работи от идеен характер.
към текста >>

- Защото в човека едновременно стават 2 процеса: Бог се проявява чрез него, и човек се проявава чрез Бога.
В големите противоречия трябва да се молим, защото молитвата не е задължителна, но в нея има условия на прогрес, на съдействие, на помощ, на единение с тия, които са в потока на истинския живот, на общение с разумните същества, които търсят начин да ни помогнат, но щом не се обръщаме вътрешно към тях, те не са в състояние да ни извадят от течението, в което ние сме се гурнали. Общение и дружба с Великото, със съработниците на Бога е нужно, защото словото им, обществото им са пропити само с живот и положителни импулси. „Вселената е сбор от разумни същества, между които отношенията са абсолютно хармонични." Ако Земята е ценна, това се дължи на живите същества, които я населяват. И ако човек е ценен, това се дължи на духа и на душата в него, които проникват в организма му, като живи сили, и му създават импулс към постоянно растене и развитие. Всеки човек трябва да мисли за Божественото в себе си. Защо? - Защото в човека едновременно стават 2 процеса: Бог се проявява чрез него, и човек се проявава чрез Бога. След горното написано, учих до обед, а на обед се избръснах и заминах за Кърджали. Там отидох при прокурора Тошев. Той бе малко болен, та го намерих на легло. Говорихме върху много работи от идеен характер. Говори ми върху сега издаваната от него книга, за Вехтия и Новия Завет.
към текста >>

Дойдохме до заключението, че ако човек може да се справя с вътрешните си чувствени противоречия, то той е по-хубаво да остане сам и свободен служител на новото, а задоми ли се, то е нужно условия, средства, защото децата, поколението, което се създава, трябва да му се даде възпитание и образование.
Той бе малко болен, та го намерих на легло. Говорихме върху много работи от идеен характер. Говори ми върху сега издаваната от него книга, за Вехтия и Новия Завет. Говорихме за схващанията на Учителя и Христа за задомяването. И се потвърди вечно вярната истина, че „жененият служи на жената, а нежененият - на Бога". Дойдохме до заключението, че ако човек може да се справя с вътрешните си чувствени противоречия, то той е по-хубаво да остане сам и свободен служител на новото, а задоми ли се, то е нужно условия, средства, защото децата, поколението, което се създава, трябва да му се даде възпитание и образование. След половото сношение иде човек на Земята, който трябва да имаш средства, за да го направиш годен за живота. След това отидох в пощата и изпратих на брата Иван Петров в София сумата 2000 лева, понеже ми каза, че си купил дворно място и че не му достигат 10 000 лева. Получих си колета от София, изпратен от Еленка, в който бяха обущата ми. Върнах се късно. Сън. Тая сутрин, като станах, ясно бе останал в съзнанието ми сънят, че се намирам в дома на Пеню Стоянов (Даскал Пеню от Ковачевец) в Попово.
към текста >>

След половото сношение иде човек на Земята, който трябва да имаш средства, за да го направиш годен за живота.
Говорихме върху много работи от идеен характер. Говори ми върху сега издаваната от него книга, за Вехтия и Новия Завет. Говорихме за схващанията на Учителя и Христа за задомяването. И се потвърди вечно вярната истина, че „жененият служи на жената, а нежененият - на Бога". Дойдохме до заключението, че ако човек може да се справя с вътрешните си чувствени противоречия, то той е по-хубаво да остане сам и свободен служител на новото, а задоми ли се, то е нужно условия, средства, защото децата, поколението, което се създава, трябва да му се даде възпитание и образование. След половото сношение иде човек на Земята, който трябва да имаш средства, за да го направиш годен за живота. След това отидох в пощата и изпратих на брата Иван Петров в София сумата 2000 лева, понеже ми каза, че си купил дворно място и че не му достигат 10 000 лева. Получих си колета от София, изпратен от Еленка, в който бяха обущата ми. Върнах се късно. Сън. Тая сутрин, като станах, ясно бе останал в съзнанието ми сънят, че се намирам в дома на Пеню Стоянов (Даскал Пеню от Ковачевец) в Попово. Пита ме нещо голямата му дъщеря, която е женена за Аргиров - учител в Ковачевец, а отстрана стои Люба, седнала на стол и се облегнала на облегалото му и чете някой вестник, обаче уж го чете, а всъщност съзнанието й е концентрирано в разговора на кака й, която ми говореше нещо досежно моята женитба, че няма ли да се женя, и че имам ли избраница и т. н.
към текста >>

Но на всичко аз бях глух, или по-право - боях се като от огън, и че, държейки се в Христовите думи: „По-добре е за човека да си остане тъй, както си е", аз не исках женитба.
И аз се чудех най-наивно, как така хората не са узнали тая велика истина, която разкрива окултната наука, и която води до едно реално истинско разбиране на живота. Чудех се, че как духовенството не я е разбрало, та да учи хората на тая хубава, приятна, жива съживяваща истина - живото знание, знанието, за което Христос казва: „Аз съм живият хляб, аз съм живата вода", да отидем при Тоя, Който е бил и ще бъде. И това ми всеотдаване в тая насока, ме подтикна до такава степен, че Бог не ме остави, а по чуден начин извади от говедар в гората, работник в полето, да стана учител на малки и големи в селата, в които аз учителствувам. Сега ми трябва вече едно вътрешно стабилизиране, защото пердетата, които ми бяха турени, докато следвах гимназия, да се не увлека в момичета, които ме заобикаляха и търсеха начин да се сприятеляват, но аз ги отбягвах, като отшелник, сега тия пердета паднаха. Като учител, впоследствие пак се занизаха атаки, пак случаи на приятелки, които явно и сега открито, по интелигентному, ми заговориха за женитба и ми предлагаха ръката си под предлог, че ще станат вегетарианки и че ще се съгласят да водят чист живот, само и само да се съберем. Но на всичко аз бях глух, или по-право - боях се като от огън, и че, държейки се в Христовите думи: „По-добре е за човека да си остане тъй, както си е", аз не исках женитба. Особено пък с госпожици светски, защото аз знам доколко те ще се поведат по моите убеждения, веднъж да се венчее, че знае тя как ще те командува. След всичко това сега аз задружих със свои съидейнички. Разбиранията им са като моите. Но отгде накъде сега чак, когато съм вече на 36-годишна възраст, сега пък се зароди желание у мене да се женя и то за сестра, която и дума не дава да става да се жени! Понеже тя е решила живота си да прекара девица.
към текста >>

Особено пък с госпожици светски, защото аз знам доколко те ще се поведат по моите убеждения, веднъж да се венчее, че знае тя как ще те командува.
Чудех се, че как духовенството не я е разбрало, та да учи хората на тая хубава, приятна, жива съживяваща истина - живото знание, знанието, за което Христос казва: „Аз съм живият хляб, аз съм живата вода", да отидем при Тоя, Който е бил и ще бъде. И това ми всеотдаване в тая насока, ме подтикна до такава степен, че Бог не ме остави, а по чуден начин извади от говедар в гората, работник в полето, да стана учител на малки и големи в селата, в които аз учителствувам. Сега ми трябва вече едно вътрешно стабилизиране, защото пердетата, които ми бяха турени, докато следвах гимназия, да се не увлека в момичета, които ме заобикаляха и търсеха начин да се сприятеляват, но аз ги отбягвах, като отшелник, сега тия пердета паднаха. Като учител, впоследствие пак се занизаха атаки, пак случаи на приятелки, които явно и сега открито, по интелигентному, ми заговориха за женитба и ми предлагаха ръката си под предлог, че ще станат вегетарианки и че ще се съгласят да водят чист живот, само и само да се съберем. Но на всичко аз бях глух, или по-право - боях се като от огън, и че, държейки се в Христовите думи: „По-добре е за човека да си остане тъй, както си е", аз не исках женитба. Особено пък с госпожици светски, защото аз знам доколко те ще се поведат по моите убеждения, веднъж да се венчее, че знае тя как ще те командува. След всичко това сега аз задружих със свои съидейнички. Разбиранията им са като моите. Но отгде накъде сега чак, когато съм вече на 36-годишна възраст, сега пък се зароди желание у мене да се женя и то за сестра, която и дума не дава да става да се жени! Понеже тя е решила живота си да прекара девица. Но да видим.
към текста >>

Лесно се справя човек с външните противоречия, но с вътрешните трябва гигантска борба.
Разбиранията им са като моите. Но отгде накъде сега чак, когато съм вече на 36-годишна възраст, сега пък се зароди желание у мене да се женя и то за сестра, която и дума не дава да става да се жени! Понеже тя е решила живота си да прекара девица. Но да видим. Докато отвън ме каняха, лесно се справях, отбягвах, умело отклонявах въпроса, а сега ето, поканата, зовът влязъл в мене, в сърцето, в ума, в съзнанието ми, и колкото по го гоня, той иде с още по-голяма примамливост, с още по-голямо нахалство. Лесно се справя човек с външните противоречия, но с вътрешните трябва гигантска борба. Сега се заредили и все такива сънища от сънища и почти имам работа, любовни отношения, с разни госпожици, но доминира всякога Еленка. Тя фактически не е такава, тя и дума не дава да става да се жени за мене, но аз я желая, затова и я сънувам и за нея мисля. Но над всичко това в мене е ясно съзнанието, че по-хубаво е да си остана сам, служител на доброто, служител на Бога, на народа. Не е време сега за женитби и не е време сега за децараждания, защото децата изискват средства за образование и отглеждане изобщо, а аз с една учителска заплата не мога да поддържам фамилия, А най-вече, че мечтата, за която аз от малък бленувах - да си остана неженен, да не се докосвам до жена, да остана винаги в молитва и единение с Бога, тая си мечта не трябва да изоставя, защото само следвайки тоя вътрешен повик, аз ще мина живота с по-малко противоречия и с по-малко страдания, а най-вече, че най-великото, най-доброто, най-приятното, най-необходимото е човек да служи на Бога и само Нему като служи, той ще служи и на човечеството. Чрез Бога аз трябва да обичам всички, а не само една, която моя избраница, мой кумир, мой идол, комуто след оженването ми трябва да се отдам в служене, а тоя идол ще те ограничи, обвърже и ум, и тяло, и дух, докато се самосвършиш, задушиш и изчезнеш от лицето на Земята като непотребна никому вещ.
към текста >>

Не е време сега за женитби и не е време сега за децараждания, защото децата изискват средства за образование и отглеждане изобщо, а аз с една учителска заплата не мога да поддържам фамилия, А най-вече, че мечтата, за която аз от малък бленувах - да си остана неженен, да не се докосвам до жена, да остана винаги в молитва и единение с Бога, тая си мечта не трябва да изоставя, защото само следвайки тоя вътрешен повик, аз ще мина живота с по-малко противоречия и с по-малко страдания, а най-вече, че най-великото, най-доброто, най-приятното, най-необходимото е човек да служи на Бога и само Нему като служи, той ще служи и на човечеството.
Докато отвън ме каняха, лесно се справях, отбягвах, умело отклонявах въпроса, а сега ето, поканата, зовът влязъл в мене, в сърцето, в ума, в съзнанието ми, и колкото по го гоня, той иде с още по-голяма примамливост, с още по-голямо нахалство. Лесно се справя човек с външните противоречия, но с вътрешните трябва гигантска борба. Сега се заредили и все такива сънища от сънища и почти имам работа, любовни отношения, с разни госпожици, но доминира всякога Еленка. Тя фактически не е такава, тя и дума не дава да става да се жени за мене, но аз я желая, затова и я сънувам и за нея мисля. Но над всичко това в мене е ясно съзнанието, че по-хубаво е да си остана сам, служител на доброто, служител на Бога, на народа. Не е време сега за женитби и не е време сега за децараждания, защото децата изискват средства за образование и отглеждане изобщо, а аз с една учителска заплата не мога да поддържам фамилия, А най-вече, че мечтата, за която аз от малък бленувах - да си остана неженен, да не се докосвам до жена, да остана винаги в молитва и единение с Бога, тая си мечта не трябва да изоставя, защото само следвайки тоя вътрешен повик, аз ще мина живота с по-малко противоречия и с по-малко страдания, а най-вече, че най-великото, най-доброто, най-приятното, най-необходимото е човек да служи на Бога и само Нему като служи, той ще служи и на човечеството. Чрез Бога аз трябва да обичам всички, а не само една, която моя избраница, мой кумир, мой идол, комуто след оженването ми трябва да се отдам в служене, а тоя идол ще те ограничи, обвърже и ум, и тяло, и дух, докато се самосвършиш, задушиш и изчезнеш от лицето на Земята като непотребна никому вещ. Много са народени деца на Земята, но те нямат майки и бащи. Те са създадени, влечими от похотта и удоволствието и затова човечеството е дошло до това дередже на падналост и низост. Трябва превъзпитание на човечеството, но то ще дойде, когато се започне чрез и от индивида, та последователно се разшири периметърът на тая колосална работа. Следобед ходжата си отиде, а аз останах да уча децата.
към текста >>

С този човек се запознахме на върха Св.
В 2 1/2 бях вече в книжарницата на Ангел. Вземахме учебници: 9 читанки за II отделение и други нужни материали за канцеларията. Отидохме след това в общината; там последва дълга разправия със секретар-бирниците, по отношение събирането на таксите и на други въпроси от счетоводен характер. В общината ми предадоха пощата, която се състоеше от писмо от Еленка, писмо от Нушка Атанасова, картичка от дядо Истатко, писмо от Атанас Димитров от Равна, писмо от Петко Николов, ул. „Юмрук-чал" № 8, гр. Казанлък. С този човек се запознахме на върха Св. Никола над Шипка, където задружно направих снимка и му изпратих, а той сега ми благодари и изпраща 10 лева в марки. Нушка Атанасова ми се обяснява в любов и признателност, че моите писма й били много приятни и че дано и занапред не съм я забравял. Радва се за хубавите снимки, които съм направил лятос у тях, че те щели да й напомнят за милата и хубава картина и случка. Запитва ме как да помогнем на някой си господин, който иска да се самоубива, че животът бил тежък и непоносим, и че сегашният век не вярват в Бога. Дядо Истатко ми се обажда и моли да им пиша.
към текста >>

Еленка надълго и широко споделя най-добри мисли по отношение на ученичеството, реалното разбиране, извличане поуката от всичко, което става с човека и частно с нас, отношенията ни: с кои трябва да бъдем в отношения - именно с разумните.
Нушка Атанасова ми се обяснява в любов и признателност, че моите писма й били много приятни и че дано и занапред не съм я забравял. Радва се за хубавите снимки, които съм направил лятос у тях, че те щели да й напомнят за милата и хубава картина и случка. Запитва ме как да помогнем на някой си господин, който иска да се самоубива, че животът бил тежък и непоносим, и че сегашният век не вярват в Бога. Дядо Истатко ми се обажда и моли да им пиша. Анто съобщава, че Никола Арсов - детето на Арсо- се поминал внезапно. Еленка надълго и широко споделя най-добри мисли по отношение на ученичеството, реалното разбиране, извличане поуката от всичко, което става с човека и частно с нас, отношенията ни: с кои трябва да бъдем в отношения - именно с разумните. Що е откровеност и наивност. И в залез слънце аз пристигнах в К.-Кафтан. Писмата разчетох в градската градина в Кърджали. След което се срещнахме с пенсионера Атанасов. Той, макар и да е член на Българския учителски съюз, но не е деятелен член.
към текста >>

А с дефектите кога се занимава човек, то от тия последните се прехвърлят енергии върху тебе и после не можеш да се освободиш.
За тоя, за оня. И като заключение бе вече пак словото и делото на Учителя и несравнимостта с нищо по величие и превъзходство словото на Учителя. В 3 ч следобед отидох в данъчното управление - тамо пък вадих имената на селяните от Емираглар и Казалджик-Кафтан, а друг път ще отида за тия от Кърлъ-Емач. Пристигнах в К.-Кафтан късно. По целия път ме болеше глава от това, че несъзнателно се подведе днес разговор, за да се упрекнат тия-ония от братството, че имали дефект. А с дефектите кога се занимава човек, то от тия последните се прехвърлят енергии върху тебе и после не можеш да се освободиш. После мисля, че човек, за да може да води един чист идеен живот, тъй, както го води Учителят и както Той го иска от нази, то трябва голямо себеотдаяние в служба на Бога, на Великото, и съвсем задушаване и недаване никакъв ход на низшите мисли, чувства и желания да изпъкват в тебе. Изисква се велик подвиг, голямо себеотричане. 13.II.1934 год., вторник Станах в зори. Вънка вятърът е по-слаб. Небето ясно, но пред слънцето черни тъмни подвижни облаци.
към текста >>

После мисля, че човек, за да може да води един чист идеен живот, тъй, както го води Учителят и както Той го иска от нази, то трябва голямо себеотдаяние в служба на Бога, на Великото, и съвсем задушаване и недаване никакъв ход на низшите мисли, чувства и желания да изпъкват в тебе.
И като заключение бе вече пак словото и делото на Учителя и несравнимостта с нищо по величие и превъзходство словото на Учителя. В 3 ч следобед отидох в данъчното управление - тамо пък вадих имената на селяните от Емираглар и Казалджик-Кафтан, а друг път ще отида за тия от Кърлъ-Емач. Пристигнах в К.-Кафтан късно. По целия път ме болеше глава от това, че несъзнателно се подведе днес разговор, за да се упрекнат тия-ония от братството, че имали дефект. А с дефектите кога се занимава човек, то от тия последните се прехвърлят енергии върху тебе и после не можеш да се освободиш. После мисля, че човек, за да може да води един чист идеен живот, тъй, както го води Учителят и както Той го иска от нази, то трябва голямо себеотдаяние в служба на Бога, на Великото, и съвсем задушаване и недаване никакъв ход на низшите мисли, чувства и желания да изпъкват в тебе. Изисква се велик подвиг, голямо себеотричане. 13.II.1934 год., вторник Станах в зори. Вънка вятърът е по-слаб. Небето ясно, но пред слънцето черни тъмни подвижни облаци. Пратих писмо на Еленка да иска хороскопите от Жорж за брата Тошев, също до главната учителка в с.
към текста >>

Вие живеете в деня на второто пришествие, когато едни се осъждат и умират, а други се оправдават и възкръсват." „Само разумният човек е в състояние да направи всичко." Лекция на Учителя пред Общия окултен клас от 29.IX.1926 г, отпечатана е томчето „Простите истини", том I, София, 1933 г. (Бел.
Часът е 11 и вече си лягам. 14.II.1934 год., сряда Станах в 5 1/2 ч. В 6 ч започнах да чета втората лекция от I томче на „Простите истини" -лекцията „Стремеж към съвършенство" . Важните мисли, които са в тая лекция, са следните: „Вие живеете на границата на две култури. Едната залязва, а другата изгрява, която се развива. Вие живеете в деня на второто пришествие, когато едни се осъждат и умират, а други се оправдават и възкръсват." „Само разумният човек е в състояние да направи всичко." Лекция на Учителя пред Общия окултен клас от 29.IX.1926 г, отпечатана е томчето „Простите истини", том I, София, 1933 г. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) Мислите, чувствата и постъпките на човека не са на еднаква възраст, вследствие на което те се различават. Има мисли в човека, които са само на няколко месеца; има мисли, които са само на няколко години, а има такива, които са на 120 години, те чакат своя край, своята смърт. Тъй щото, процесите на раждане и смърт се извършват постоянно в човека. Ако имаш само един светъл лъч в сърцето си и една свещена мисъл в ума си, тогава ти си много жалко същество. Безсмъртният живот се отличава по това, че той никога не гасне.
към текста >>

на съставителя Вергилий Кръстев) Мислите, чувствата и постъпките на човека не са на еднаква възраст, вследствие на което те се различават.
14.II.1934 год., сряда Станах в 5 1/2 ч. В 6 ч започнах да чета втората лекция от I томче на „Простите истини" -лекцията „Стремеж към съвършенство" . Важните мисли, които са в тая лекция, са следните: „Вие живеете на границата на две култури. Едната залязва, а другата изгрява, която се развива. Вие живеете в деня на второто пришествие, когато едни се осъждат и умират, а други се оправдават и възкръсват." „Само разумният човек е в състояние да направи всичко." Лекция на Учителя пред Общия окултен клас от 29.IX.1926 г, отпечатана е томчето „Простите истини", том I, София, 1933 г. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) Мислите, чувствата и постъпките на човека не са на еднаква възраст, вследствие на което те се различават. Има мисли в човека, които са само на няколко месеца; има мисли, които са само на няколко години, а има такива, които са на 120 години, те чакат своя край, своята смърт. Тъй щото, процесите на раждане и смърт се извършват постоянно в човека. Ако имаш само един светъл лъч в сърцето си и една свещена мисъл в ума си, тогава ти си много жалко същество. Безсмъртният живот се отличава по това, че той никога не гасне. Онова, което гасне в човека, представя отклонението му от правия път, от Великия закон, който ръководи живота.
към текста >>

Има мисли в човека, които са само на няколко месеца; има мисли, които са само на няколко години, а има такива, които са на 120 години, те чакат своя край, своята смърт.
В 6 ч започнах да чета втората лекция от I томче на „Простите истини" -лекцията „Стремеж към съвършенство" . Важните мисли, които са в тая лекция, са следните: „Вие живеете на границата на две култури. Едната залязва, а другата изгрява, която се развива. Вие живеете в деня на второто пришествие, когато едни се осъждат и умират, а други се оправдават и възкръсват." „Само разумният човек е в състояние да направи всичко." Лекция на Учителя пред Общия окултен клас от 29.IX.1926 г, отпечатана е томчето „Простите истини", том I, София, 1933 г. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) Мислите, чувствата и постъпките на човека не са на еднаква възраст, вследствие на което те се различават. Има мисли в човека, които са само на няколко месеца; има мисли, които са само на няколко години, а има такива, които са на 120 години, те чакат своя край, своята смърт. Тъй щото, процесите на раждане и смърт се извършват постоянно в човека. Ако имаш само един светъл лъч в сърцето си и една свещена мисъл в ума си, тогава ти си много жалко същество. Безсмъртният живот се отличава по това, че той никога не гасне. Онова, което гасне в човека, представя отклонението му от правия път, от Великия закон, който ръководи живота. Ако един от лъчите на твоя ум или на твоето сърце изгасне, това показва, че ти си тръгнал по крив път.
към текста >>

Тъй щото, процесите на раждане и смърт се извършват постоянно в човека.
Важните мисли, които са в тая лекция, са следните: „Вие живеете на границата на две култури. Едната залязва, а другата изгрява, която се развива. Вие живеете в деня на второто пришествие, когато едни се осъждат и умират, а други се оправдават и възкръсват." „Само разумният човек е в състояние да направи всичко." Лекция на Учителя пред Общия окултен клас от 29.IX.1926 г, отпечатана е томчето „Простите истини", том I, София, 1933 г. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) Мислите, чувствата и постъпките на човека не са на еднаква възраст, вследствие на което те се различават. Има мисли в човека, които са само на няколко месеца; има мисли, които са само на няколко години, а има такива, които са на 120 години, те чакат своя край, своята смърт. Тъй щото, процесите на раждане и смърт се извършват постоянно в човека. Ако имаш само един светъл лъч в сърцето си и една свещена мисъл в ума си, тогава ти си много жалко същество. Безсмъртният живот се отличава по това, че той никога не гасне. Онова, което гасне в човека, представя отклонението му от правия път, от Великия закон, който ръководи живота. Ако един от лъчите на твоя ум или на твоето сърце изгасне, това показва, че ти си тръгнал по крив път. Към какво трябва да се стреми човек?
към текста >>

Онова, което гасне в човека, представя отклонението му от правия път, от Великия закон, който ръководи живота.
на съставителя Вергилий Кръстев) Мислите, чувствата и постъпките на човека не са на еднаква възраст, вследствие на което те се различават. Има мисли в човека, които са само на няколко месеца; има мисли, които са само на няколко години, а има такива, които са на 120 години, те чакат своя край, своята смърт. Тъй щото, процесите на раждане и смърт се извършват постоянно в човека. Ако имаш само един светъл лъч в сърцето си и една свещена мисъл в ума си, тогава ти си много жалко същество. Безсмъртният живот се отличава по това, че той никога не гасне. Онова, което гасне в човека, представя отклонението му от правия път, от Великия закон, който ръководи живота. Ако един от лъчите на твоя ум или на твоето сърце изгасне, това показва, че ти си тръгнал по крив път. Към какво трябва да се стреми човек? - Към съвършенство. Който е изгубил любовта си, той се намира в света, дето всичко умира. Откак светът съществува, хората все земния живот са уреждали и все не са го уредили.
към текста >>

Към какво трябва да се стреми човек?
Тъй щото, процесите на раждане и смърт се извършват постоянно в човека. Ако имаш само един светъл лъч в сърцето си и една свещена мисъл в ума си, тогава ти си много жалко същество. Безсмъртният живот се отличава по това, че той никога не гасне. Онова, което гасне в човека, представя отклонението му от правия път, от Великия закон, който ръководи живота. Ако един от лъчите на твоя ум или на твоето сърце изгасне, това показва, че ти си тръгнал по крив път. Към какво трябва да се стреми човек? - Към съвършенство. Който е изгубил любовта си, той се намира в света, дето всичко умира. Откак светът съществува, хората все земния живот са уреждали и все не са го уредили. Който влезе в безсмъртието, той вече се стреми към безсмъртието. Не е въпросът дали лесно може да се постигне съвършенството.
към текста >>

Важно е човек да се стреми към съвършенството, а що се отнася до великите добродетели на живота - Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Доброта - те постепенно ще дойдат и ще живеят заедно с него.
- Към съвършенство. Който е изгубил любовта си, той се намира в света, дето всичко умира. Откак светът съществува, хората все земния живот са уреждали и все не са го уредили. Който влезе в безсмъртието, той вече се стреми към безсмъртието. Не е въпросът дали лесно може да се постигне съвършенството. Важно е човек да се стреми към съвършенството, а що се отнася до великите добродетели на живота - Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Доброта - те постепенно ще дойдат и ще живеят заедно с него. Най-първо ти трябва да станеш съвършен, та после ще любиш. Несъвършеният не може да люби. Второ: Съвършеният не може да люби несъвършения. Съвършеният човек има само един идеал - към Бога. Пътят към Бога се намира в съвършенството.
към текста >>

Съвършеният човек има само един идеал - към Бога.
Не е въпросът дали лесно може да се постигне съвършенството. Важно е човек да се стреми към съвършенството, а що се отнася до великите добродетели на живота - Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Доброта - те постепенно ще дойдат и ще живеят заедно с него. Най-първо ти трябва да станеш съвършен, та после ще любиш. Несъвършеният не може да люби. Второ: Съвършеният не може да люби несъвършения. Съвършеният човек има само един идеал - към Бога. Пътят към Бога се намира в съвършенството. Без съвършенство Бог остава непонятен за хората. И в тоя случай - колкото по-малко се говори за Бога, толкова по-добре. Който иска да разбере Бога, той трябва да мисли право. Правата мисъл е подтик към Божественото, подтик към постигане на съвършенството.
към текста >>

Щом човек се стреми към съвършенството, той ще познае Бога като любов.
Пътят към Бога се намира в съвършенството. Без съвършенство Бог остава непонятен за хората. И в тоя случай - колкото по-малко се говори за Бога, толкова по-добре. Който иска да разбере Бога, той трябва да мисли право. Правата мисъл е подтик към Божественото, подтик към постигане на съвършенството. Щом човек се стреми към съвършенството, той ще познае Бога като любов. В свободата си човек ще влезе в съприкосновение с по-напреднали от него същества, които ще му покажат пътя към съвършенството. Те ще го подкрепят в неговия път. Започнах да чета и романа „Бунтовникът Гора" от Р. Тагор. Цял ден духа много студен вятър и земята и всичко е замръзнало. Часът е 11 1/2.
към текста >>

В свободата си човек ще влезе в съприкосновение с по-напреднали от него същества, които ще му покажат пътя към съвършенството.
Без съвършенство Бог остава непонятен за хората. И в тоя случай - колкото по-малко се говори за Бога, толкова по-добре. Който иска да разбере Бога, той трябва да мисли право. Правата мисъл е подтик към Божественото, подтик към постигане на съвършенството. Щом човек се стреми към съвършенството, той ще познае Бога като любов. В свободата си човек ще влезе в съприкосновение с по-напреднали от него същества, които ще му покажат пътя към съвършенството. Те ще го подкрепят в неговия път. Започнах да чета и романа „Бунтовникът Гора" от Р. Тагор. Цял ден духа много студен вятър и земята и всичко е замръзнало. Часът е 11 1/2. Лягам си.
към текста >>

Характерът на човека се изпитва при неблагоприятните условия, отколкото при благоприятните.
При нас е наш Иван - брат ми, но като че ли той е Георги Събев, който ще помага да пренасяме багажа на Еленка. Тя гледа да го застави той първо да вземе една част от леглото, т. е. от юрганите, дюшека, одеалата (тия червените бяха върху юрганя й), а ние да останем сами в стаята, че имала да ми говори нещо важно насаме и се събудих и гледам, че часът е 6 и че съм се даже успал половин час за школата. Ето някои хубави мисли от лекцията „Двата полюса" *: „Радвайте се, когато някои въпроси остават неразрешени. Красивото в живота стои в това, което не се разрешава. Характерът на човека се изпитва при неблагоприятните условия, отколкото при благоприятните. В новата култура съдят за благородството на човека по това как се проявява в най-малките неща. Правилото „Не убий" трябва да се прилага спрямо всички същества, а не само към човека. Не се ли прилага то в целокупния живот, това не е морал. Човек е колективно същество, вследствие на което често той не е отговорен за постъпките си. Наистина, човек трябва да мисли за всичко, което върши, защото, дали е отговорен за делата си или не, в края на краищата пак той страда.
към текста >>

В новата култура съдят за благородството на човека по това как се проявява в най-малките неща.
Тя гледа да го застави той първо да вземе една част от леглото, т. е. от юрганите, дюшека, одеалата (тия червените бяха върху юрганя й), а ние да останем сами в стаята, че имала да ми говори нещо важно насаме и се събудих и гледам, че часът е 6 и че съм се даже успал половин час за школата. Ето някои хубави мисли от лекцията „Двата полюса" *: „Радвайте се, когато някои въпроси остават неразрешени. Красивото в живота стои в това, което не се разрешава. Характерът на човека се изпитва при неблагоприятните условия, отколкото при благоприятните. В новата култура съдят за благородството на човека по това как се проявява в най-малките неща. Правилото „Не убий" трябва да се прилага спрямо всички същества, а не само към човека. Не се ли прилага то в целокупния живот, това не е морал. Човек е колективно същество, вследствие на което често той не е отговорен за постъпките си. Наистина, човек трябва да мисли за всичко, което върши, защото, дали е отговорен за делата си или не, в края на краищата пак той страда. Следователно постъпките, действията на човека биват колективни и индивидуални.
към текста >>

Правилото „Не убий" трябва да се прилага спрямо всички същества, а не само към човека.
от юрганите, дюшека, одеалата (тия червените бяха върху юрганя й), а ние да останем сами в стаята, че имала да ми говори нещо важно насаме и се събудих и гледам, че часът е 6 и че съм се даже успал половин час за школата. Ето някои хубави мисли от лекцията „Двата полюса" *: „Радвайте се, когато някои въпроси остават неразрешени. Красивото в живота стои в това, което не се разрешава. Характерът на човека се изпитва при неблагоприятните условия, отколкото при благоприятните. В новата култура съдят за благородството на човека по това как се проявява в най-малките неща. Правилото „Не убий" трябва да се прилага спрямо всички същества, а не само към човека. Не се ли прилага то в целокупния живот, това не е морал. Човек е колективно същество, вследствие на което често той не е отговорен за постъпките си. Наистина, човек трябва да мисли за всичко, което върши, защото, дали е отговорен за делата си или не, в края на краищата пак той страда. Следователно постъпките, действията на човека биват колективни и индивидуални. От постъпките на човека се определя неговата сила.
към текста >>

Човек е колективно същество, вследствие на което често той не е отговорен за постъпките си.
Красивото в живота стои в това, което не се разрешава. Характерът на човека се изпитва при неблагоприятните условия, отколкото при благоприятните. В новата култура съдят за благородството на човека по това как се проявява в най-малките неща. Правилото „Не убий" трябва да се прилага спрямо всички същества, а не само към човека. Не се ли прилага то в целокупния живот, това не е морал. Човек е колективно същество, вследствие на което често той не е отговорен за постъпките си. Наистина, човек трябва да мисли за всичко, което върши, защото, дали е отговорен за делата си или не, в края на краищата пак той страда. Следователно постъпките, действията на човека биват колективни и индивидуални. От постъпките на човека се определя неговата сила. Никой никого не може да изнасилва; никой не може да употребява насилие върху другия, ако последният сам не се поддаде на това насилие. Тъй щото, когато човек не се поддава на лошото влияние на някоя колективна или индивидуална единица, това говори за неговия морален устой.
към текста >>

Наистина, човек трябва да мисли за всичко, което върши, защото, дали е отговорен за делата си или не, в края на краищата пак той страда.
Характерът на човека се изпитва при неблагоприятните условия, отколкото при благоприятните. В новата култура съдят за благородството на човека по това как се проявява в най-малките неща. Правилото „Не убий" трябва да се прилага спрямо всички същества, а не само към човека. Не се ли прилага то в целокупния живот, това не е морал. Човек е колективно същество, вследствие на което често той не е отговорен за постъпките си. Наистина, човек трябва да мисли за всичко, което върши, защото, дали е отговорен за делата си или не, в края на краищата пак той страда. Следователно постъпките, действията на човека биват колективни и индивидуални. От постъпките на човека се определя неговата сила. Никой никого не може да изнасилва; никой не може да употребява насилие върху другия, ако последният сам не се поддаде на това насилие. Тъй щото, когато човек не се поддава на лошото влияние на някоя колективна или индивидуална единица, това говори за неговия морален устой. Божественият и духовният живот не се проявяват във време и пространство.
към текста >>

Следователно постъпките, действията на човека биват колективни и индивидуални.
В новата култура съдят за благородството на човека по това как се проявява в най-малките неща. Правилото „Не убий" трябва да се прилага спрямо всички същества, а не само към човека. Не се ли прилага то в целокупния живот, това не е морал. Човек е колективно същество, вследствие на което често той не е отговорен за постъпките си. Наистина, човек трябва да мисли за всичко, което върши, защото, дали е отговорен за делата си или не, в края на краищата пак той страда. Следователно постъпките, действията на човека биват колективни и индивидуални. От постъпките на човека се определя неговата сила. Никой никого не може да изнасилва; никой не може да употребява насилие върху другия, ако последният сам не се поддаде на това насилие. Тъй щото, когато човек не се поддава на лошото влияние на някоя колективна или индивидуална единица, това говори за неговия морален устой. Божественият и духовният живот не се проявяват във време и пространство. Те са извън времето и пространството, физическият живот обаче се проявява във времето и пространството.
към текста >>

От постъпките на човека се определя неговата сила.
Правилото „Не убий" трябва да се прилага спрямо всички същества, а не само към човека. Не се ли прилага то в целокупния живот, това не е морал. Човек е колективно същество, вследствие на което често той не е отговорен за постъпките си. Наистина, човек трябва да мисли за всичко, което върши, защото, дали е отговорен за делата си или не, в края на краищата пак той страда. Следователно постъпките, действията на човека биват колективни и индивидуални. От постъпките на човека се определя неговата сила. Никой никого не може да изнасилва; никой не може да употребява насилие върху другия, ако последният сам не се поддаде на това насилие. Тъй щото, когато човек не се поддава на лошото влияние на някоя колективна или индивидуална единица, това говори за неговия морален устой. Божественият и духовният живот не се проявяват във време и пространство. Те са извън времето и пространството, физическият живот обаче се проявява във времето и пространството. Следователно, докато човек е в Божествения свят, той е в приятно, добро разположение на духа.
към текста >>

Тъй щото, когато човек не се поддава на лошото влияние на някоя колективна или индивидуална единица, това говори за неговия морален устой.
Човек е колективно същество, вследствие на което често той не е отговорен за постъпките си. Наистина, човек трябва да мисли за всичко, което върши, защото, дали е отговорен за делата си или не, в края на краищата пак той страда. Следователно постъпките, действията на човека биват колективни и индивидуални. От постъпките на човека се определя неговата сила. Никой никого не може да изнасилва; никой не може да употребява насилие върху другия, ако последният сам не се поддаде на това насилие. Тъй щото, когато човек не се поддава на лошото влияние на някоя колективна или индивидуална единица, това говори за неговия морален устой. Божественият и духовният живот не се проявяват във време и пространство. Те са извън времето и пространството, физическият живот обаче се проявява във времето и пространството. Следователно, докато човек е в Божествения свят, той е в приятно, добро разположение на духа. В следващия момент, когато слезе на физическия свят, той изгубва това добро разположение на духа и минава в обикновения живот. В Божествения свят хората всякога се намират в добро разположение на духа, а във физическия живот те се намират в добро или лошо настроение.
към текста >>

Следователно, докато човек е в Божествения свят, той е в приятно, добро разположение на духа.
От постъпките на човека се определя неговата сила. Никой никого не може да изнасилва; никой не може да употребява насилие върху другия, ако последният сам не се поддаде на това насилие. Тъй щото, когато човек не се поддава на лошото влияние на някоя колективна или индивидуална единица, това говори за неговия морален устой. Божественият и духовният живот не се проявяват във време и пространство. Те са извън времето и пространството, физическият живот обаче се проявява във времето и пространството. Следователно, докато човек е в Божествения свят, той е в приятно, добро разположение на духа. В следващия момент, когато слезе на физическия свят, той изгубва това добро разположение на духа и минава в обикновения живот. В Божествения свят хората всякога се намират в добро разположение на духа, а във физическия живот те се намират в добро или лошо настроение. Хората на настроението всякога се движат между два полюса: когато на единия полюс е топло, на другия е студено. Такъв е законът на физическия свят. Когато двама приятели живеят добре помежду си и образуват едно цяло, единият от тях винаги ще се намира на единия полюс, а другият - на противоположния полюс.
към текста >>

Пожелае ли човек да влезе в Божествената школа като ученик, той непременно трябва да изучава методите за трансформиране на състоянията, за преминаване от един полюс в друг, за да може да се справи с илюзиите на тази школа.
Такъв е законът на физическия свят. Когато двама приятели живеят добре помежду си и образуват едно цяло, единият от тях винаги ще се намира на единия полюс, а другият - на противоположния полюс. Ако единият е в лятото на живота, другият ще бъде в зимата; ако единият е в пролетта на живота, другият ще бъде в есента. Обаче съществата от духовния и Божествения свят, понеже знаят законите, могат да сменят полюсите на живота както искат. Те имат най-малко четири полюса. Пожелае ли човек да влезе в Божествената школа като ученик, той непременно трябва да изучава методите за трансформиране на състоянията, за преминаване от един полюс в друг, за да може да се справи с илюзиите на тази школа. В Божествената школа изпитите са по-трудни, отколкото в обикновените. Положеното на хората в света е по-лошо от това на учениците от някоя окултна школа. Ако разгледате съвременната култура с окото на ясновидеца или на окултиста, ще видите, че там е място само на престъпление. Тази култура ще загине по причина на тия престъпления. Хората на новата култура се отличават с това, че те са доволни на най-малкото, което им се дава.
към текста >>

Това е изказано в стиха: „Бог на смирените дава благодат, а на горделивите се противи." Изкуство е да знае човек добре да се обхожда.
(година VI: 1926/1927); отпечатана в томчето „Дростите истани", изд. 1933 г. (Бел. М. И.) Който иска да стане голям, той трябва да се смали. Законът е такъв: щом желаеш велики работи, ще те смалят; щом желаеш малки работи, ще те възрастят. Това е изказано в стиха: „Бог на смирените дава благодат, а на горделивите се противи." Изкуство е да знае човек добре да се обхожда. Обходата се придобива със съзнателна работа. Здравето на човека зависи от неговата мекота. Недоволството е присъщо качество на съвременната култура, която вече си отива. Всички са се индивидуализирали. Докато човек живее в старата култура, той все глупости ще върши: войни ще води, царе ще възкачва и сваля и т. н.
към текста >>

Здравето на човека зависи от неговата мекота.
(Бел. М. И.) Който иска да стане голям, той трябва да се смали. Законът е такъв: щом желаеш велики работи, ще те смалят; щом желаеш малки работи, ще те възрастят. Това е изказано в стиха: „Бог на смирените дава благодат, а на горделивите се противи." Изкуство е да знае човек добре да се обхожда. Обходата се придобива със съзнателна работа. Здравето на човека зависи от неговата мекота. Недоволството е присъщо качество на съвременната култура, която вече си отива. Всички са се индивидуализирали. Докато човек живее в старата култура, той все глупости ще върши: войни ще води, царе ще възкачва и сваля и т. н. Новата култура обаче изисква нови форми, ново съдържание, нов смисъл на живота. Откато се роди, докато замине за другия свят, човек непрестанно трябва да решава въпроса за връзките и за отношенията си с хората.
към текста >>

Докато човек живее в старата култура, той все глупости ще върши: войни ще води, царе ще възкачва и сваля и т. н.
Това е изказано в стиха: „Бог на смирените дава благодат, а на горделивите се противи." Изкуство е да знае човек добре да се обхожда. Обходата се придобива със съзнателна работа. Здравето на човека зависи от неговата мекота. Недоволството е присъщо качество на съвременната култура, която вече си отива. Всички са се индивидуализирали. Докато човек живее в старата култура, той все глупости ще върши: войни ще води, царе ще възкачва и сваля и т. н. Новата култура обаче изисква нови форми, ново съдържание, нов смисъл на живота. Откато се роди, докато замине за другия свят, човек непрестанно трябва да решава въпроса за връзките и за отношенията си с хората. Изисква се приложение на новото схващане. Всички отклонения в тоя свят се дължат на човешките мисли и чувства. Цялата инсталация на тоя свят е развалена, вследствие на което съвременният свят може да се нарече свят на развалини.
към текста >>

Откато се роди, докато замине за другия свят, човек непрестанно трябва да решава въпроса за връзките и за отношенията си с хората.
Здравето на човека зависи от неговата мекота. Недоволството е присъщо качество на съвременната култура, която вече си отива. Всички са се индивидуализирали. Докато човек живее в старата култура, той все глупости ще върши: войни ще води, царе ще възкачва и сваля и т. н. Новата култура обаче изисква нови форми, ново съдържание, нов смисъл на живота. Откато се роди, докато замине за другия свят, човек непрестанно трябва да решава въпроса за връзките и за отношенията си с хората. Изисква се приложение на новото схващане. Всички отклонения в тоя свят се дължат на човешките мисли и чувства. Цялата инсталация на тоя свят е развалена, вследствие на което съвременният свят може да се нарече свят на развалини. Има една красива страна на живота. Тя е красотата на Божествения свят.
към текста >>

Всеки човек е опитал реалността на този свят, но въпреки това пак се съмнява в него.
Изисква се приложение на новото схващане. Всички отклонения в тоя свят се дължат на човешките мисли и чувства. Цялата инсталация на тоя свят е развалена, вследствие на което съвременният свят може да се нарече свят на развалини. Има една красива страна на живота. Тя е красотата на Божествения свят. Всеки човек е опитал реалността на този свят, но въпреки това пак се съмнява в него. Запример при най-малките проявления на добродетели от страна на когото ида е, винаги присъствува някой велик дух, който следи всичко, което се върши. Паметта на човека често отслабва благодарение на големи тревоги и без-покойствия. Истински гениален човек е тоя, на когото всичките удове са гениални. Погледът на гениалния човек е дълбок, той е свързан с цялото Битие. Ученикът трябва да се стреми към зазоряване на своята душа.
към текста >>

Паметта на човека често отслабва благодарение на големи тревоги и без-покойствия.
Цялата инсталация на тоя свят е развалена, вследствие на което съвременният свят може да се нарече свят на развалини. Има една красива страна на живота. Тя е красотата на Божествения свят. Всеки човек е опитал реалността на този свят, но въпреки това пак се съмнява в него. Запример при най-малките проявления на добродетели от страна на когото ида е, винаги присъствува някой велик дух, който следи всичко, което се върши. Паметта на човека често отслабва благодарение на големи тревоги и без-покойствия. Истински гениален човек е тоя, на когото всичките удове са гениални. Погледът на гениалния човек е дълбок, той е свързан с цялото Битие. Ученикът трябва да се стреми към зазоряване на своята душа. Няма по-красив момент в живота на човека от зазоряването. Който иска да развие Божественото в себе си, да стане гениален, той всяка сутрин трябва да излиза вън, да наблюдава зазоряването, да посреща изгрева на слънцето.
към текста >>

Истински гениален човек е тоя, на когото всичките удове са гениални.
Има една красива страна на живота. Тя е красотата на Божествения свят. Всеки човек е опитал реалността на този свят, но въпреки това пак се съмнява в него. Запример при най-малките проявления на добродетели от страна на когото ида е, винаги присъствува някой велик дух, който следи всичко, което се върши. Паметта на човека често отслабва благодарение на големи тревоги и без-покойствия. Истински гениален човек е тоя, на когото всичките удове са гениални. Погледът на гениалния човек е дълбок, той е свързан с цялото Битие. Ученикът трябва да се стреми към зазоряване на своята душа. Няма по-красив момент в живота на човека от зазоряването. Който иска да развие Божественото в себе си, да стане гениален, той всяка сутрин трябва да излиза вън, да наблюдава зазоряването, да посреща изгрева на слънцето. Той трябва да се свързва с тия мощни сили в природата, да остави те да работят върху него.
към текста >>

Погледът на гениалния човек е дълбок, той е свързан с цялото Битие.
Тя е красотата на Божествения свят. Всеки човек е опитал реалността на този свят, но въпреки това пак се съмнява в него. Запример при най-малките проявления на добродетели от страна на когото ида е, винаги присъствува някой велик дух, който следи всичко, което се върши. Паметта на човека често отслабва благодарение на големи тревоги и без-покойствия. Истински гениален човек е тоя, на когото всичките удове са гениални. Погледът на гениалния човек е дълбок, той е свързан с цялото Битие. Ученикът трябва да се стреми към зазоряване на своята душа. Няма по-красив момент в живота на човека от зазоряването. Който иска да развие Божественото в себе си, да стане гениален, той всяка сутрин трябва да излиза вън, да наблюдава зазоряването, да посреща изгрева на слънцето. Той трябва да се свързва с тия мощни сили в природата, да остави те да работят върху него. 17.II.1934 год., събота Станах в зори.
към текста >>

Няма по-красив момент в живота на човека от зазоряването.
Запример при най-малките проявления на добродетели от страна на когото ида е, винаги присъствува някой велик дух, който следи всичко, което се върши. Паметта на човека често отслабва благодарение на големи тревоги и без-покойствия. Истински гениален човек е тоя, на когото всичките удове са гениални. Погледът на гениалния човек е дълбок, той е свързан с цялото Битие. Ученикът трябва да се стреми към зазоряване на своята душа. Няма по-красив момент в живота на човека от зазоряването. Който иска да развие Божественото в себе си, да стане гениален, той всяка сутрин трябва да излиза вън, да наблюдава зазоряването, да посреща изгрева на слънцето. Той трябва да се свързва с тия мощни сили в природата, да остави те да работят върху него. 17.II.1934 год., събота Станах в зори. Облачно е времето, но на изток се ту разнасят, ту събират облаците, тъй щото слънцето при изгрева се видя. Но целия ден е облачно и вее студен северен вятър и все прехвръква сняг, който се даже засиля и ту понамалява, но земята само е бяла, а балканът горе фучи, което е признак, че голяма зима иде [от]към север.
към текста >>

Всичко човек да жертвува и в живота си само на Великото, на Бога да служи.
Работи в обратното на щенията си и ти ще се добереш до Божественото. Четох „Бунтовникът Гора" и плаках. Горест изпълни душата ми, при мисълта, че нашият живот, въпреки непосредственото единение с Учителя, който с все сила, със самоотдаване, с пълно пожертвуване на всичко разумно, се старае да ни извади от порочното, от това, което ни сломява, и да ни въведе в живота на чистите, на повдигнатите. С каква вещина и що ли не съвети ни е дал Учителят да работим над нас, да си създадем отношения с близките и изобщо с обкръжающите ни, но ние сме като че тежко заспали и пак се забравяме, загубяваме [загубваме? ]. Трябва честност, чистота, обхода! Всичко човек да жертвува и в живота си само на Великото, на Бога да служи. 19.II.1934 год., понеделник Станах на разсъмване. Облачно е вън и земята бяла, обаче едва посипана със сняг, който през деня, като поотвърна времето, се стопи. След като свърших занятията, аз се залових с романа „Бунтовникът Гора". И в 11 ч вечерта го дочетох. На много хубави мисли ме наведе Р.
към текста >>

Мислих върху човешкия дух, работата на човека, състоянията, които преминава в зависимост връзките, които си е създал с външния свят.
И в 11 ч вечерта го дочетох. На много хубави мисли ме наведе Р. Тагор, като се запознах с характерите на героите му. Майката Анандамай, Пареш Бабу, също и Сучерита, са положителните характери в романа, а после вече Бинои Бабу и Лолита. 20.II.1934 год., вторник Станах рано, но се загърнах в леглото и повече от час размишлявах. Мислих върху човешкия дух, работата на човека, състоянията, които преминава в зависимост връзките, които си е създал с външния свят. Мислих също върху значението на молитвата и усилието, което непрекъснато трябва да прави в себе си, за да преодолява вътрешни и външни противоречия. Мислих върху значението на самоовладанието, за самоконтролата и да стане човек истински крепък, установен, да бъде изразител на положителни качества. Необходимо е непоколебимост в идеята и вяра а положителните, в положителния Божествен Промисъл. Слънцето огря на ясно, но след това се заоблачи и почти цял ден бе леко заоблачено, сегиз-тогиз проблясваше. Изобщо, хората лесно се изразяват за нещата - и който знае, и който не знае.
към текста >>

Мислих върху значението на самоовладанието, за самоконтролата и да стане човек истински крепък, установен, да бъде изразител на положителни качества.
Тагор, като се запознах с характерите на героите му. Майката Анандамай, Пареш Бабу, също и Сучерита, са положителните характери в романа, а после вече Бинои Бабу и Лолита. 20.II.1934 год., вторник Станах рано, но се загърнах в леглото и повече от час размишлявах. Мислих върху човешкия дух, работата на човека, състоянията, които преминава в зависимост връзките, които си е създал с външния свят. Мислих също върху значението на молитвата и усилието, което непрекъснато трябва да прави в себе си, за да преодолява вътрешни и външни противоречия. Мислих върху значението на самоовладанието, за самоконтролата и да стане човек истински крепък, установен, да бъде изразител на положителни качества. Необходимо е непоколебимост в идеята и вяра а положителните, в положителния Божествен Промисъл. Слънцето огря на ясно, но след това се заоблачи и почти цял ден бе леко заоблачено, сегиз-тогиз проблясваше. Изобщо, хората лесно се изразяват за нещата - и който знае, и който не знае. Често се говори за добър и за лошав човек. По какво се отличава добрият и лошият човек?
към текста >>

Често се говори за добър и за лошав човек.
Мислих също върху значението на молитвата и усилието, което непрекъснато трябва да прави в себе си, за да преодолява вътрешни и външни противоречия. Мислих върху значението на самоовладанието, за самоконтролата и да стане човек истински крепък, установен, да бъде изразител на положителни качества. Необходимо е непоколебимост в идеята и вяра а положителните, в положителния Божествен Промисъл. Слънцето огря на ясно, но след това се заоблачи и почти цял ден бе леко заоблачено, сегиз-тогиз проблясваше. Изобщо, хората лесно се изразяват за нещата - и който знае, и който не знае. Често се говори за добър и за лошав човек. По какво се отличава добрият и лошият човек? Има една тънка разлика между добрия и лошия човек. Лошият човек има някои тънки черти, по които се отличава, но и добрият има също тия външни черти, по които се отличава. Например в тялото и двамата имат някои отличителни черти. За пример, всяко нещо, което не е съобразно с нашите възгледи и което ние не желаем, наричаме лошо.
към текста >>

По какво се отличава добрият и лошият човек?
Мислих върху значението на самоовладанието, за самоконтролата и да стане човек истински крепък, установен, да бъде изразител на положителни качества. Необходимо е непоколебимост в идеята и вяра а положителните, в положителния Божествен Промисъл. Слънцето огря на ясно, но след това се заоблачи и почти цял ден бе леко заоблачено, сегиз-тогиз проблясваше. Изобщо, хората лесно се изразяват за нещата - и който знае, и който не знае. Често се говори за добър и за лошав човек. По какво се отличава добрият и лошият човек? Има една тънка разлика между добрия и лошия човек. Лошият човек има някои тънки черти, по които се отличава, но и добрият има също тия външни черти, по които се отличава. Например в тялото и двамата имат някои отличителни черти. За пример, всяко нещо, което не е съобразно с нашите възгледи и което ние не желаем, наричаме лошо. И всеки човек, който работи против нашия интерес, ние наричаме лош човек.
към текста >>

Има една тънка разлика между добрия и лошия човек.
Необходимо е непоколебимост в идеята и вяра а положителните, в положителния Божествен Промисъл. Слънцето огря на ясно, но след това се заоблачи и почти цял ден бе леко заоблачено, сегиз-тогиз проблясваше. Изобщо, хората лесно се изразяват за нещата - и който знае, и който не знае. Често се говори за добър и за лошав човек. По какво се отличава добрият и лошият човек? Има една тънка разлика между добрия и лошия човек. Лошият човек има някои тънки черти, по които се отличава, но и добрият има също тия външни черти, по които се отличава. Например в тялото и двамата имат някои отличителни черти. За пример, всяко нещо, което не е съобразно с нашите възгледи и което ние не желаем, наричаме лошо. И всеки човек, който работи против нашия интерес, ние наричаме лош човек. В една разбойническа банда, всеки от нейните хора, който [се] осмели да се обяви в несъгласие с тях по нещо, те го наричат вече престъпник и при това, същата тази банда, според законите на държавата са осъдени на смъртно наказание.
към текста >>

Лошият човек има някои тънки черти, по които се отличава, но и добрият има също тия външни черти, по които се отличава.
Слънцето огря на ясно, но след това се заоблачи и почти цял ден бе леко заоблачено, сегиз-тогиз проблясваше. Изобщо, хората лесно се изразяват за нещата - и който знае, и който не знае. Често се говори за добър и за лошав човек. По какво се отличава добрият и лошият човек? Има една тънка разлика между добрия и лошия човек. Лошият човек има някои тънки черти, по които се отличава, но и добрият има също тия външни черти, по които се отличава. Например в тялото и двамата имат някои отличителни черти. За пример, всяко нещо, което не е съобразно с нашите възгледи и което ние не желаем, наричаме лошо. И всеки човек, който работи против нашия интерес, ние наричаме лош човек. В една разбойническа банда, всеки от нейните хора, който [се] осмели да се обяви в несъгласие с тях по нещо, те го наричат вече престъпник и при това, същата тази банда, според законите на държавата са осъдени на смъртно наказание. Тази банда е осъдена сама на смърт, а тя от своя страна осъжда на смърт всеки едного от тях, който смее да се обяви против нея.
към текста >>

И всеки човек, който работи против нашия интерес, ние наричаме лош човек.
По какво се отличава добрият и лошият човек? Има една тънка разлика между добрия и лошия човек. Лошият човек има някои тънки черти, по които се отличава, но и добрият има също тия външни черти, по които се отличава. Например в тялото и двамата имат някои отличителни черти. За пример, всяко нещо, което не е съобразно с нашите възгледи и което ние не желаем, наричаме лошо. И всеки човек, който работи против нашия интерес, ние наричаме лош човек. В една разбойническа банда, всеки от нейните хора, който [се] осмели да се обяви в несъгласие с тях по нещо, те го наричат вече престъпник и при това, същата тази банда, според законите на държавата са осъдени на смъртно наказание. Тази банда е осъдена сама на смърт, а тя от своя страна осъжда на смърт всеки едного от тях, който смее да се обяви против нея. В това отношение хората в отношенията си често мязат на тази банда. Също така и възгледите на държавата толкова са прави по отношение на човечеството, колкото тази банда - към държавата. Темата, която имахте днес - за четните и нечетните числа, е цяла наука.
към текста >>

При четните числа трябва да се изучават хората, при нечетните числа пък се определят нещастията на човека.
Тази банда е осъдена сама на смърт, а тя от своя страна осъжда на смърт всеки едного от тях, който смее да се обяви против нея. В това отношение хората в отношенията си често мязат на тази банда. Също така и възгледите на държавата толкова са прави по отношение на човечеството, колкото тази банда - към държавата. Темата, която имахте днес - за четните и нечетните числа, е цяла наука. Да се пише както попадне, това значи да се не знае какво нещо са четните и какво - нечетните числа. При четните числа трябва да се изучават хората, при нечетните числа пък се определят нещастията на човека. Ако имате 13 хиляди златни лева пари, какво нещастие има в тези пари? Или ако имате 130 хиляди или 130 милиона пари, левове, какво нещастие има в тези парии? Вие казвате, че нечетните числа носят нещастие за човека. Питам: ако имате да давате 10 или 100 хиляди лева, какво щастие има в това? Тия числа са поне четни.
към текста >>

Вие казвате, че нечетните числа носят нещастие за човека.
Темата, която имахте днес - за четните и нечетните числа, е цяла наука. Да се пише както попадне, това значи да се не знае какво нещо са четните и какво - нечетните числа. При четните числа трябва да се изучават хората, при нечетните числа пък се определят нещастията на човека. Ако имате 13 хиляди златни лева пари, какво нещастие има в тези пари? Или ако имате 130 хиляди или 130 милиона пари, левове, какво нещастие има в тези парии? Вие казвате, че нечетните числа носят нещастие за човека. Питам: ако имате да давате 10 или 100 хиляди лева, какво щастие има в това? Тия числа са поне четни. Но де стои тяхното щастие? Да се говори така, то е все едно когато някой казва за себе си, че е праведен човек. Този човек не знае какво нещо е правдата.
към текста >>

Да се говори така, то е все едно когато някой казва за себе си, че е праведен човек.
Или ако имате 130 хиляди или 130 милиона пари, левове, какво нещастие има в тези парии? Вие казвате, че нечетните числа носят нещастие за човека. Питам: ако имате да давате 10 или 100 хиляди лева, какво щастие има в това? Тия числа са поне четни. Но де стои тяхното щастие? Да се говори така, то е все едно когато някой казва за себе си, че е праведен човек. Този човек не знае какво нещо е правдата. Друг пък казва, че е учен човек. Какво нещо представя ученият? В този смисъл, когато искате да научите нещо основно, вие трябва да излизате от низшите отношения, да дойдете до отношенията на Божествения свят. Божествено съзнание има само оня човек, у когото никога не се заражда каквато ида е отрицателна мисъл да направи вреда комуто и да е, нито на себе си, нито на другите.
към текста >>

Този човек не знае какво нещо е правдата.
Вие казвате, че нечетните числа носят нещастие за човека. Питам: ако имате да давате 10 или 100 хиляди лева, какво щастие има в това? Тия числа са поне четни. Но де стои тяхното щастие? Да се говори така, то е все едно когато някой казва за себе си, че е праведен човек. Този човек не знае какво нещо е правдата. Друг пък казва, че е учен човек. Какво нещо представя ученият? В този смисъл, когато искате да научите нещо основно, вие трябва да излизате от низшите отношения, да дойдете до отношенията на Божествения свят. Божествено съзнание има само оня човек, у когото никога не се заражда каквато ида е отрицателна мисъл да направи вреда комуто и да е, нито на себе си, нито на другите. Често хората се съмняват по 100 пъти на ден за едно или друго.
към текста >>

Друг пък казва, че е учен човек.
Питам: ако имате да давате 10 или 100 хиляди лева, какво щастие има в това? Тия числа са поне четни. Но де стои тяхното щастие? Да се говори така, то е все едно когато някой казва за себе си, че е праведен човек. Този човек не знае какво нещо е правдата. Друг пък казва, че е учен човек. Какво нещо представя ученият? В този смисъл, когато искате да научите нещо основно, вие трябва да излизате от низшите отношения, да дойдете до отношенията на Божествения свят. Божествено съзнание има само оня човек, у когото никога не се заражда каквато ида е отрицателна мисъл да направи вреда комуто и да е, нито на себе си, нито на другите. Често хората се съмняват по 100 пъти на ден за едно или друго. Какво нещо са четните и нечетните числа?
към текста >>

Божествено съзнание има само оня човек, у когото никога не се заражда каквато ида е отрицателна мисъл да направи вреда комуто и да е, нито на себе си, нито на другите.
Да се говори така, то е все едно когато някой казва за себе си, че е праведен човек. Този човек не знае какво нещо е правдата. Друг пък казва, че е учен човек. Какво нещо представя ученият? В този смисъл, когато искате да научите нещо основно, вие трябва да излизате от низшите отношения, да дойдете до отношенията на Божествения свят. Божествено съзнание има само оня човек, у когото никога не се заражда каквато ида е отрицателна мисъл да направи вреда комуто и да е, нито на себе си, нито на другите. Често хората се съмняват по 100 пъти на ден за едно или друго. Какво нещо са четните и нечетните числа? Какви четни и нечетни числа имаш? Някои учени казват, че в кръвта на човека се съдържат разни материали. Какво нещо е материята?
към текста >>

Някои учени казват, че в кръвта на човека се съдържат разни материали.
В този смисъл, когато искате да научите нещо основно, вие трябва да излизате от низшите отношения, да дойдете до отношенията на Божествения свят. Божествено съзнание има само оня човек, у когото никога не се заражда каквато ида е отрицателна мисъл да направи вреда комуто и да е, нито на себе си, нито на другите. Често хората се съмняват по 100 пъти на ден за едно или друго. Какво нещо са четните и нечетните числа? Какви четни и нечетни числа имаш? Някои учени казват, че в кръвта на човека се съдържат разни материали. Какво нещо е материята? Материализмът е дълбока наука. Материалистите поддържат, че материята съществува, а други отричат съществуването на материята. Някои казват, че всичко е сила. Какви ли не теории съществуват за силата и материята.
към текста >>

Ти си син на един богат човек, следваш в странство и пишеш на баща си: „Татко, изпрати ми 5000 лева, че ми трябват." Бащата изпраща 5000 лева.
Ти не си ли онзи Иван, когото викаш? Иди вместо него за вода и пий колкото искаш. Сега ние прокарваме тия възгледи навсякъде в живота. Ние очакваме да се уреди светът, че и нашият живот да се уреди. Така и за Бога имаме криво понятие, казваме: „Господ това ще даде, Той ще оправи работите." Вярно, Господ всичко дава, но има едно криво схващане на тази идея. Ти си син на един богат човек, следваш в странство и пишеш на баща си: „Татко, изпрати ми 5000 лева, че ми трябват." Бащата изпраща 5000 лева. На втория месец пак иска 5000 лева. Десет месеца по 5000 лева, това са 50 000 лева. Ако учиш, както и да е. Но ти взимаш тия пари и ходиш на театри, по концерти, по любовни работи на своето сърце, ядеш и пиеш с другари, но най-после и баща ти пише: „Синко, толкова време вече как следваш по медицина, никакви изпити не държиш." Ти пишеш на баща си, че имаш някакви нужди, но всъщност никакви нужди нямаш, всичко това е привидно. Най-после баща ти престава да ти изпраща пари, отказва да те поддържа и тогава ти започваш да говориш за него, че е безсъвестен, че не влиза в положението ти и т. н.
към текста >>

Да се каже така, то значи да не мисли човек.
Сега, като изучавате окултните науки, вие виждате разни научни въпроси, които се разглеждат по различни начини, от теософи, отокултисти, и казвате: това са теософи, това са окултисти и т. н. Казвам: Това са възгледи на хората обаче има едно право учение в света, което обединява всички форми. Всички религии, според мен, са външни форми на едно учение, което се изразява по един или по друг начин, но това, което обединява хората, което дава сила, вие никъде няма да го намерите. Някои казват: „Вие дръжте Учителя, той всичко може." - Ще ме държат, но лъжете се, той нищо няма да даде, или по-право вие нищо не можете да приемете. Това е гонене на вятъра. Да се каже така, то значи да не мисли човек. Казвате: „Да държим Христа ида не се боим." Че как ще Го държим? Ще направиш един неразумен дълг и след това ще отидеш да кажеш: „Господи, плати ми сега дълговете." Или ще направиш една погрешка и после ще кажеш: „Извини ме, Господи, втори път няма да греша." После пак ще направиш същата погрешка и пак ще искаш извинение. Това е едно криво разбиране. Та казвам: Понякога аз се срамувам от вас и някога се срамувам от себе си, че съм учител на такива ученици. Казвам си: ако знаех, че са толкова неспособни, кракът ми не би стъпвал тука.
към текста >>

Най-мъчно нещо е да установи човек тия отношения, да почне да разбира какво нещо е волята Божия в дадения случай.
Да служим на себе си, това е в реда на нещата. Органите в един организъм си услужват едни на други. Всички органи имат отношение към тялото като към цяло. Очите имат отношение към тялото, ушите, ръцете, краката. Следователно и вие всички имате отношение към Бога като към цяло. Най-мъчно нещо е да установи човек тия отношения, да почне да разбира какво нещо е волята Божия в дадения случай. Има една сестра тук, която иска да й се говори много меко. Права е тя, но аз някога я слушам, че тя по отношение на другите не постъпва така, както иска към нея да постъпват. Така иска всеки човек, но и той трябва да бъде мек, внимателен към другите. Аз разглеждам тоя въпрос другояче. Защото, ако вие искате хората да постъпват добре с тебе, гледай да не бъдеш сиромах и да си уредиш работите добре: да имаш къща, да е добре наредена, че да нямаш нужда от никого.
към текста >>

Така иска всеки човек, но и той трябва да бъде мек, внимателен към другите.
Очите имат отношение към тялото, ушите, ръцете, краката. Следователно и вие всички имате отношение към Бога като към цяло. Най-мъчно нещо е да установи човек тия отношения, да почне да разбира какво нещо е волята Божия в дадения случай. Има една сестра тук, която иска да й се говори много меко. Права е тя, но аз някога я слушам, че тя по отношение на другите не постъпва така, както иска към нея да постъпват. Така иска всеки човек, но и той трябва да бъде мек, внимателен към другите. Аз разглеждам тоя въпрос другояче. Защото, ако вие искате хората да постъпват добре с тебе, гледай да не бъдеш сиромах и да си уредиш работите добре: да имаш къща, да е добре наредена, че да нямаш нужда от никого. Не оставяй времето да оправя работите. Ако можеш ти сам да ги оправяш, оправи ги. Ако оставиш хората да ти уредят работите, ще кажеш после: „Какво мислех, какво излезе." После ще съжаляваш.
към текста >>

Единият представя болния човек, а другият - здравия, но нито единият е Христос, нито другият.
Ето, ние имаме два модела Христа. Вие ходите по пътя според този Христос, който е теософски образ. Той е прероден Христос, който е живял някога и сега пак се е преродил. Той и сега живее на Земята и е позволил да му нарисуват образа. Ние взимаме тези картини като образи. Единият представя болния човек, а другият - здравия, но нито единият е Христос, нито другият. Вие трябва да имате Христа в себе си вътре, като образ. За вас Христос трябва да бъде като един банкер, който всякога ви кредитира, от когото всякога вземате пари. Такива трябва да бъдат отношенията ви, вие всякога можете да вземете нещо. Този банкер ви дава по възможност с най-малки лихви - по четири на сто. Сега, като ви говоря по този начин, вие можете да си кажете: „Нима нямаме знания?
към текста >>

Тогава, според законите на астрологията, която физиологически описва човека, да правите своите гадания.
Такива трябва да бъдат отношенията ви, вие всякога можете да вземете нещо. Този банкер ви дава по възможност с най-малки лихви - по четири на сто. Сега, като ви говоря по този начин, вие можете да си кажете: „Нима нямаме знания? " Вие трябва да имате една статистика, според която да изучавате въпроса на четните и нечетните числа. Вие още не сте изучавали исторически кога се е родил Христос, нито знаете кога се е родил апостол Павел, Петър, но точно да знаете годината, месеца, деня, часа и минутата. Тогава, според законите на астрологията, която физиологически описва човека, да правите своите гадания. Още от едно време астрологията се е считала наука, която е гадаела според съчетанието на звездите. Под думата „звезди" се разбира отношения, връзка с разумни същества. И при това астролозите са делели звездите на такива от първа, втора, трета, четвърта - 16-а величина, на степени са ги делели. После, отношенията на човека към Луната и към Слънцето, това са два фактора, два светли ума, с които той е свързан. Слънцето е свързано с духа, а Луната - с материята.
към текста >>

После, отношенията на човека към Луната и към Слънцето, това са два фактора, два светли ума, с които той е свързан.
Вие още не сте изучавали исторически кога се е родил Христос, нито знаете кога се е родил апостол Павел, Петър, но точно да знаете годината, месеца, деня, часа и минутата. Тогава, според законите на астрологията, която физиологически описва човека, да правите своите гадания. Още от едно време астрологията се е считала наука, която е гадаела според съчетанието на звездите. Под думата „звезди" се разбира отношения, връзка с разумни същества. И при това астролозите са делели звездите на такива от първа, втора, трета, четвърта - 16-а величина, на степени са ги делели. После, отношенията на човека към Луната и към Слънцето, това са два фактора, два светли ума, с които той е свързан. Слънцето е свързано с духа, а Луната - с материята. И следователно човек по този начин ще види какво е неговото отношение към духа и към материята, които действуват в самия него. Най-първо ще ги разгледате като форми, формени в мисли, желания и постъпки. За пример, човек има желание да живее. Първо, той ще види какво е отношението на Месечината, на звездите и на Слънцето към него.
към текста >>

И следователно човек по този начин ще види какво е неговото отношение към духа и към материята, които действуват в самия него.
Още от едно време астрологията се е считала наука, която е гадаела според съчетанието на звездите. Под думата „звезди" се разбира отношения, връзка с разумни същества. И при това астролозите са делели звездите на такива от първа, втора, трета, четвърта - 16-а величина, на степени са ги делели. После, отношенията на човека към Луната и към Слънцето, това са два фактора, два светли ума, с които той е свързан. Слънцето е свързано с духа, а Луната - с материята. И следователно човек по този начин ще види какво е неговото отношение към духа и към материята, които действуват в самия него. Най-първо ще ги разгледате като форми, формени в мисли, желания и постъпки. За пример, човек има желание да живее. Първо, той ще види какво е отношението на Месечината, на звездите и на Слънцето към него. След това той ще види какво е отношението на други живи тела около него, всички тия, които го обкръжават. Всички тия неща трябва да вземете в съображение.
към текста >>

За пример, човек има желание да живее.
И при това астролозите са делели звездите на такива от първа, втора, трета, четвърта - 16-а величина, на степени са ги делели. После, отношенията на човека към Луната и към Слънцето, това са два фактора, два светли ума, с които той е свързан. Слънцето е свързано с духа, а Луната - с материята. И следователно човек по този начин ще види какво е неговото отношение към духа и към материята, които действуват в самия него. Най-първо ще ги разгледате като форми, формени в мисли, желания и постъпки. За пример, човек има желание да живее. Първо, той ще види какво е отношението на Месечината, на звездите и на Слънцето към него. След това той ще види какво е отношението на други живи тела около него, всички тия, които го обкръжават. Всички тия неща трябва да вземете в съображение. Това не е лесна работа. Сега всички вие се намирате в един установен свят.
към текста >>

Напротив, вие ще започнете да се оплаквате и да казвате: „Цял живот употребих, докато спечеля тези пари и сега не мога да ги получа." Питам: кой ви кара да дадете тези пари на този човек?
Ражда ви се един син и вие искате от сина си това, което той не може да направи за вас. И в религиозно отношение, всички не сте на еднаква степен на развитие. Аз ви считам като хора, като ученици на една школа, но не и като хора убедени, които имат вяра. За мнозина от вас се изискват две, три или четири пререждания, за да разберете това, което сега ви говоря ида разберете как трябва да се постъпва. За пример, представете си, че сте дали някому 200 000 лева, които той изял и не може да ги върне, и след всичко това да кажете: „Нищо, такава е волята Божия." Колцина могат да кажат така? Напротив, вие ще започнете да се оплаквате и да казвате: „Цял живот употребих, докато спечеля тези пари и сега не мога да ги получа." Питам: кой ви кара да дадете тези пари на този човек? Вашата мисъл да му услужите не беше ли користна? Или вие завързвате приятелство с един човек, но с цел да ви улесни той в някои работи, а не за да [го] имате за приятел. Хубаво е и това, но тази идея не води към добро. Приятелството трябва да почива на 3 допирни точки. Вие трябва да сте имали връзка с този човек в миналото, в настоящето и в бъдаще.
към текста >>

Или вие завързвате приятелство с един човек, но с цел да ви улесни той в някои работи, а не за да [го] имате за приятел.
Аз ви считам като хора, като ученици на една школа, но не и като хора убедени, които имат вяра. За мнозина от вас се изискват две, три или четири пререждания, за да разберете това, което сега ви говоря ида разберете как трябва да се постъпва. За пример, представете си, че сте дали някому 200 000 лева, които той изял и не може да ги върне, и след всичко това да кажете: „Нищо, такава е волята Божия." Колцина могат да кажат така? Напротив, вие ще започнете да се оплаквате и да казвате: „Цял живот употребих, докато спечеля тези пари и сега не мога да ги получа." Питам: кой ви кара да дадете тези пари на този човек? Вашата мисъл да му услужите не беше ли користна? Или вие завързвате приятелство с един човек, но с цел да ви улесни той в някои работи, а не за да [го] имате за приятел. Хубаво е и това, но тази идея не води към добро. Приятелството трябва да почива на 3 допирни точки. Вие трябва да сте имали връзка с този човек в миналото, в настоящето и в бъдаще. Значи едната връзка трябва да бъде на физическия свят, другата - на духовния, а третата - на Божествения свят. Или. за да се поддържа вашето приятелство, необходими са едновременно 3 разумни същества.
към текста >>

Вие трябва да сте имали връзка с този човек в миналото, в настоящето и в бъдаще.
Напротив, вие ще започнете да се оплаквате и да казвате: „Цял живот употребих, докато спечеля тези пари и сега не мога да ги получа." Питам: кой ви кара да дадете тези пари на този човек? Вашата мисъл да му услужите не беше ли користна? Или вие завързвате приятелство с един човек, но с цел да ви улесни той в някои работи, а не за да [го] имате за приятел. Хубаво е и това, но тази идея не води към добро. Приятелството трябва да почива на 3 допирни точки. Вие трябва да сте имали връзка с този човек в миналото, в настоящето и в бъдаще. Значи едната връзка трябва да бъде на физическия свят, другата - на духовния, а третата - на Божествения свят. Или. за да се поддържа вашето приятелство, необходими са едновременно 3 разумни същества. Приятелството почива на известни чувства. Ако имате един приятел, той всякога трябва да бъде на вашите услуги, но и вие не трябва да злоупотребявате с добрината на вашия приятел, понеже с това ще осакатите вашите отношения. Вие можете да осакатите приятелските си отношения, както можете да осакатите една стомна, с която си носите вода.
към текста >>

Когато някой каже, че има един Господ, в Когото вярва, от мое гледище този човек няма никакъв Господ, той е безверник.
Трябва да знаете, че аз не обичам лъжата. Много пъти вие говорите за Бога, че вярвате в Бога, че има един Господ, но за кой Бог говорите всъщност? Този Бог, за когото вие говорите, това сте самите вие. Не, така не се говори за Бога. Има един Господ, наистина, към Когото всички трябва да имате едни и същи отношения, както към въздуха, към слънцето. Когато някой каже, че има един Господ, в Когото вярва, от мое гледище този човек няма никакъв Господ, той е безверник. Тогава, да определя какво нещо е вярата. Вяра се образува от същества, които седят по-високо от тебе. Безверието пък се образува от същества, които седят по-ниско от тебе. Следователно, ако си вярващ, ти си свързан със същества, които седят по-високо от тебе; щом си безверник, ти си свързан със същества, които седят по низко от тебе. Та, когато някой казва, че е безверник, питам: в какво седи неговото преимущество?
към текста >>

Тогава ти си честен човек, изпълняваш дадената си дума.
Та, когато някой казва, че е безверник, питам: в какво седи неговото преимущество? Това показва, че ти си под влияние на същества, които седят под тебе. Казвате: де са тия същества? Не е важно де са, но ти си един образец на тия същества. Ако имаш вяра, това показва, че си под влиянието на същества, по-високостоящи от тебе. Тогава ти си честен човек, изпълняваш дадената си дума. Който няма вяра, той навсякъде върти колелото. Та, когато казвате, че вярвате в Бога, аз бих се зарадвал, бих се зарадвал това да бъде истина. Защо? Защото Бог ме създаде така, че Той в мене да урежда нещата. По-хубаво нещо от това няма. Вие казвате, че вие имате вяра, а колко пъти на ден се съмнявате?
към текста >>

Който ходи вечер, той е лош човек; който ходи дене, той е добър човек.
И докато вървите по техния ум, вашите работи никога няма да се оправят. Казвам: Излизате вечер без лампа, в тъмна, мрачна нощ, и се блъсвате в някой клон. Питам, кой е виновен за това: клонът или вие? Или Провидението, което е направило този клон? Вечер не се ходи. Който ходи вечер, той е лош човек; който ходи дене, той е добър човек. Вълкът ходи вечер, а волът дене ходи, вечер пасе. Значи, щом вълкът ходи вечер и волът пасе вечер, то е едно и също нещо. Следователно, ще ви дам едно правило: не върши една постъпка в тъмнината на нощта или не вземай някакво решение в тъмнината на нощта. Или другояче казано: реши даден въпрос, когато има светлина. Щом трябва да решиш даден въпрос, попитай тези, в които имаш вяра и които те ръководят, как трябва да разрешиш този въпрос или как трябва да постъпиш.
към текста >>

Представете си, че вие сте здрав човек, но имате една слабост - обичате да пиете.
Но ние се отдалечихме от целта. Аз искам вие да бъдете ученици, да определите отношенията си към Бога. Тази трябва да бъде първата ви работа. За тази цел, аз няма да ви проповядвам, но ще взема няколко души от вас при себе си, да живеят един месец с мен, и ще видят какви трябва да бъдат отношенията им към Бога; без да говоря, вие ще видите. И тогава, както аз постъпвам, така и вие ще постъпвате. Представете си, че вие сте здрав човек, но имате една слабост - обичате да пиете. Един ден се напивате и в това време дойде ваш неприятел в дома ви, върже ви ръцете, краката с едно въже, обере ви и си отива. Оставате така няколко дена гладен, измъчен, пожълтял, няма кой да ви помогне. Минавам покрай вас, виждам ви в това положение и веднага изваждам ножчето си от джоба, прерязвам въжето и ви освобождавам. Вие веднага тръгвате свободен и започвате да ми се оплаквате от неприятеля си, как сте пострадали. Няма защо да ми се оплаквате.
към текста >>

На един американец, учен човек, дохожда идеята да се ожени, но искал да намери жена, която да бъде пълничка, с лице като Месечината.
Чисти трябва да бъдат отношенията им. Знаете ли какво значи чисти отношения? Когато една мома залюби някой момък, тя не трябва да изгубва своето здраве, но още по-здрава трябва да стане. Това не значи, че тя трябва да тлъстее. Сега ще приведа един пример, който ми падна на ръка за беседата. На един американец, учен човек, дохожда идеята да се ожени, но искал да намери жена, която да бъде пълничка, с лице като Месечината. След 10 години търсене, най-после намерил такава мома и предложил да се ожени за нея. Тя се съгласила. Като се оженили, тя започнала да става недоволна от своята пълнота и в нея се явява желание да стане тънка, за което се подложила на строг режим, вследствие на което изтъняла доста. При това положение мъжът й останал недоволен и завел дело, да се разведе с жена си, като писал причините. Съдът, като разгледал делото, уважил исканията на мъжа, който при едно условие се оженил за жена си, и им дал развод.
към текста >>

Когато мозъчната система е чрезмерно в човека развита, той става много сух; когато симпатичната нервна система или чувствата вземат надмощие в човека, той става пълен - но и сухите хора умират, и пълните хора умират.
Понеже и двете изменят своите идеи. Американецът казва: „Суха жена не искам, пълна искам, такъв е моят идеал." французинът пък иска суха жена. Този пример може да се преведе вътрешно. Ние имаме известни идеи, които довеждат до резултатите на американеца, а някои идеи довеждат до резултата на французина. Обаче нито с едните, нито с другите идеи се постига нещо. Защо? Когато мозъчната система е чрезмерно в човека развита, той става много сух; когато симпатичната нервна система или чувствата вземат надмощие в човека, той става пълен - но и сухите хора умират, и пълните хора умират. Какво трябва да се прави? Ще уравновесите силите на мозъчната и на симпатичната нервна система. Това показва, че между човешките чувства, между човешките мисли, между душата и духа на човека трябва да има пълно единство. Сега бих желал да не съм ви говорил това нещо, което ви говорих. За мене щеше да бъде по-добре, ако съзнанието ви беше пробудено, но не е будно.
към текста >>

Това показва, че между човешките чувства, между човешките мисли, между душата и духа на човека трябва да има пълно единство.
Ние имаме известни идеи, които довеждат до резултатите на американеца, а някои идеи довеждат до резултата на французина. Обаче нито с едните, нито с другите идеи се постига нещо. Защо? Когато мозъчната система е чрезмерно в човека развита, той става много сух; когато симпатичната нервна система или чувствата вземат надмощие в човека, той става пълен - но и сухите хора умират, и пълните хора умират. Какво трябва да се прави? Ще уравновесите силите на мозъчната и на симпатичната нервна система. Това показва, че между човешките чувства, между човешките мисли, между душата и духа на човека трябва да има пълно единство. Сега бих желал да не съм ви говорил това нещо, което ви говорих. За мене щеше да бъде по-добре, ако съзнанието ви беше пробудено, но не е будно. Досега аз съм слушал толкова отрицателни мнения, слушал съм и съм търпял неща, които не обичам. Аз съм човек, който обичам абсолютната чистота. Толкова години вече как аз търпя това.
към текста >>

Аз съм човек, който обичам абсолютната чистота.
Ще уравновесите силите на мозъчната и на симпатичната нервна система. Това показва, че между човешките чувства, между човешките мисли, между душата и духа на човека трябва да има пълно единство. Сега бих желал да не съм ви говорил това нещо, което ви говорих. За мене щеше да бъде по-добре, ако съзнанието ви беше пробудено, но не е будно. Досега аз съм слушал толкова отрицателни мнения, слушал съм и съм търпял неща, които не обичам. Аз съм човек, който обичам абсолютната чистота. Толкова години вече как аз търпя това. Най-първо, храната, хлябът, който правите, не е както трябва. Вашите мисли и чувства не са чисти и са предизвикали големи пакости. Не е въпросът, че аз трябва и мога да търпя, но това не е добро за вашето бъдещо развитие. Вие сами ще се спънете от всичко това.
към текста >>

Трябва да се създаде една хигиенична среда и в мислите, и в чувствата на човека.
Вие сами ще се спънете от всичко това. Помнете, че онези, които ръководят съдбините ви, втори път няма да ви създадат такива условия. Ще кажете, че Христос е дошъл да спаси хората. Да, но ако вие не изпълните волята на Бога, и Той няма да ви помогне, ще се отрече и Христос от вас. Мнозина от вас сте добри, но и добрите пак са заразени, те са заразени от околната среда. Трябва да се създаде една хигиенична среда и в мислите, и в чувствата на човека. „Изгревът" трябва да бъде едно чисто място, не само във физическо отношение. Аз не се спирам само върху външните постъпки. Аз извинявам вашите постъпки, но вие, без да знаете, ставате проводници на един съвършено чужд свят от вашите мисли и желания. Вие трябва да затворите крана си за тия влияния. Направите ли една погрешка, изправете я.
към текста >>

Човек не трябва да се поддава на такива низши влияния, или с друга думи казано: той трябва да тури в съзнанието си по-големи прозорци, да влиза през тях повече светлина и топлина.
Ако и сега го напуснете, не зная какво ще правите. Низшите същества сега искат да ви отклонят. Вие можете да отидетедето искате, не е въпросът там, но казвам: вие трябва да държите връзка с Онзи, Който ви е пратил на земята. Вие трябва да държите връзка с онези, които сега ви кредитират със своите мисли и чувства. Следователно, низшите влияния трябва да се пресекат. Човек не трябва да се поддава на такива низши влияния, или с друга думи казано: той трябва да тури в съзнанието си по-големи прозорци, да влиза през тях повече светлина и топлина. Той трябва да има една нова канализация, извор трябва да има. Само по този начин хората могат да се организират помежду си. Хората са дошли вече до това положение, но още не могат да се отрекат от старото. Като не живеят добре, те се обръщат към съдии, към адвокати и тем подобни. Но ставате влизат в рамките на света, от които мъчно могат да излязат.
към текста >>

Често човек боледува по своя вина, а понякога и по вина на другите.
Но ставате влизат в рамките на света, от които мъчно могат да излязат. Защо ви са тези съдии и адвокати, които не съдят добре? Право е всеки да си има адвокат и съдия вътре в себе си, който да го съди. Той ще бъде добрият съдия. Та, сега мнозина от вас боледуват и то по единствената причина на своя неестествен живот. Често човек боледува по своя вина, а понякога и по вина на другите. Казвам: По този начин новата наука не може да се приложи в живота. И сега, за да станете силни, вие трябва да минете през известна подготовка. Това нещо не става така лесно. Ако е въпрос да ви накарам да вярвате, то е лесно, но тази вяра не е сигурна. Не е само до работата, която досега сте извършили.
към текста >>

Сега, като се говори за науката за четните и нечетните, трябва да знаете, че тия числа имат отношение към сърцето и към ума на човека.
Без любов в света новото не може да дойде. Сега аз искам от вас да приложите по възможност най-малката любов. Най-малката любов седи в това да не смущавате Господа в себе си. И Писанието казва: Не огорчавайте Духа, с Който сте запечатани. Щом се натъкнете на някаква мъчнотия, спрете се малко и помислете за Господа. Сега, като се говори за науката за четните и нечетните, трябва да знаете, че тия числа имат отношение към сърцето и към ума на човека. В тия числа има известни изключения. Например, ако отидете в цяла Европа, никъде няма да намерите числото 13. В никой хотел няма да намерите стая № 13. Ще намерите числото 12, 12 и половина, но никъде няма числото 13. Числото 13 е фатално.
към текста >>

Както умът не е даден на човека отвън, така и вярата не му е дадена, тя от друго място иде.
След заминаването на Юда, учениците хвърлиха жребие да изберат друг на негово място и избраха едного, а после и апостол Павел, когато станаха 13 ученика. Сега християнството върви с числото 14, което е число на жертва. Числото 13 пък е число на кражбите, на взятничеството в света. Ти си представяш, че вървиш в правия път, в доброто, а вътре в тебе работата седи по съвсем друг начин и казваш: Да си уредя работите." Една сестра ми казваше един ден: „Учителю, ако нямах вяра, не бих стояла тук." Никаква вяра нямаш. Вярата не е външно нещо, тя трябва да дойде от друго място. Както умът не е даден на човека отвън, така и вярата не му е дадена, тя от друго място иде. Вярата е колективна сила, тя е сила на много същества, които влагат вярата си в тебе. Те имат доверие в тебе. Те правят каквото ти е необходимо. Те ти помагат, а ти си мислиш, че ти правиш това нещо. Та, вярата е връзка със същества, които седят по-високо от тебе; безверието е пък връзка със същества, които седят по-низко от тебе.
към текста >>

Не търсете да се свържете с човек, който те понижава, но свържете се с такъв, който седи по-високо от вас.
Те имат доверие в тебе. Те правят каквото ти е необходимо. Те ти помагат, а ти си мислиш, че ти правиш това нещо. Та, вярата е връзка със същества, които седят по-високо от тебе; безверието е пък връзка със същества, които седят по-низко от тебе. Щом почнете да губите вярата си, свържете се веднага със същества, които седят по-високо от вас. Не търсете да се свържете с човек, който те понижава, но свържете се с такъв, който седи по-високо от вас. Ако вие нямате един такъв образец, то и вашата вяра не може да се усили и прояви. Казвам: Това е за вашето щастие. Вие искате да бъдете щастливи. Аз искам да ви покажа пътя на щастието. Това е целта в живота.
към текста >>

Спомням си мисъл от Учителя, който казва: когато човешкото в човека се справя с противоречията и тягостите на живота, то ти си като натоварена камила и гръбнакът ти може да се пречупи, но когато Божественото, Бог в тебе се справя с тия тягости, то тогава Бог с неусетна лекота понася всичките тягости и ти се освобождаваш.
Слънцето се показа съвсем от ясен източен хоризонт. Събудих се в 5 ч и в леглото седнал, дълго размишлявах и се молих. Беше ми много тежко, но полека-лека това тягостно състояние до 6 ч, като тъмна бездънна нощ се промени в ясна утринна виделина. Постепенно състоянието ми се промени и като че ли един не по силите ми товар падна от мене и не го видях къде отиде, като че нещо го отнесе и ми стана като че не е било, като че не съм товарен. Изпълни [се] душата ми със спокойствие, тиха виделина огря вътрешния ми свят и като че външното време, външното, което сега става с утринната зора, сега става в душата ми. Спомням си мисъл от Учителя, който казва: когато човешкото в човека се справя с противоречията и тягостите на живота, то ти си като натоварена камила и гръбнакът ти може да се пречупи, но когато Божественото, Бог в тебе се справя с тия тягости, то тогава Бог с неусетна лекота понася всичките тягости и ти се освобождаваш. „Будни бъдете и непрестанно се молете." През целия ден аз не влизах да обучавам децата, а писах списъка за разхвърляне данъка за училищния бюджет. С него се занимавах до късно. После от 10 ч си кърпих долните дрехи, та се къпах и преоблякох. Легнах си чак в 12 ч. 25.II.1934 год., неделя Събудих се в 6 без 15.
към текста >>

89. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1937 година

Говори, че българската музика хорова и народни танци водят началото си от религиозните минали времена и че впоследствие религиозната музика е дадена на светските хора.
Посетих три филма: „Ромео и Жулиета", „Четиримата мускетари от Санта Круц" и „Тя, царицата на вековете". Слушах необикновено хубави беседи от Учителя, който отпреди 2 месеца не бе излизал на лекции, ни на сказки. На 15 януари вечерта Учителят дойде на вечеря у дома, като бях поканил Борис Николов, Мария Тодорова, Савка Керемидчиева и Еленка. Обменихме хубави мисли. Учителят ме помоли да му посвиря и попея някои народни песни. Говори, че българската музика хорова и народни танци водят началото си от религиозните минали времена и че впоследствие религиозната музика е дадена на светските хора. Домашните ми бяха изпратили по майката на Георги Събев (леля Деша) маджун и зехтин до София. Батю ми Боби ме моли да гарантирам на Никола, сина му, който е в затвора поради това, че намушкал сина на Тодор Арабаджиев с нож и последния сега бил в Попово в болницата на лечение. Аз не му услужих. Днеска тук учих децата. Вечерта до 10 ч имах репетиция с ергени и моми.
към текста >>

Докато човек има чувства, той е пъргав, енергичен, радостен.
Чувствувам се физически здрав, но отпаднал духом. Апатия голяма. Не се забелязва никаква възбуда на полова енергия, която от толкова години ме е тормозила с напора см. Сега тя угасна вече, като с пресъхването на тоя извор, прекъснаха и в мене желание за работа. Половата енергия, значи, е един мост, който разумният трябва да използува за творчество, за работа, а не да я пилее безпощадно. Докато човек има чувства, той е пъргав, енергичен, радостен. По обед ме каниха у Коста Донев на сватба. Отказах да отида. Като разпуснах децата, пак пратили да ме викат. Отидох. Вечеряхме, свирих им и играха и най-после им попях и в 11 си легнах. Снегът, що бе навалял, се стопи по припеците.
към текста >>

90. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 3

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

Най-първо човек трябва да има една идея.
„Sol" дава простор. В „sol" има светлосин цвят, който показва условията. При „sol" мъчнотиите са по-малко. При „Lа" са по-големи мъчнотиите. Ти не можеш да имаш постижения без доброто и разумността. Най-първо човек трябва да има една идея. Ти като имаш една идея, условията ще дойдат. (16.XII.1932 год., петък) 232. Животът е, който създава всички работи. Щом вие имате живота, щом вие живеете, щом можете да пеете, всичко е постижимо. Щом не можеш да пееш, нищо не е постижимо.
към текста >>

Музиката е най-красивият метод за възстановяване на естественото състояние, което природата е турила в човека.
Мнозина имате желание да се запознаете с ангелите. Онази светлина и знание, които ангелът ще ти донесе, то е, което ще ти помогне, него ще носиш в себе си, а не какво ще кажат хората за тебе. Тяхното мнение не е важно. Музиката има Божествен произход. (27.ХI.1932 год., неделя) 234. Музиката е най-красивият метод за възстановяване на естественото състояние, което природата е турила в човека. Тонът „до" е основният тон, откъдето започва първата човешка мисъл, мисъл, която се отличава от животното. „Во" показва, че човек е излязъл от животинското царство и е влязъл е по-висше царство. (14.ХII.1934 год., петък) 235. Щом вътрешно можеш правилно да пееш, ти имаш правилна мисъл. Здравословното състояние е естественото положение на човешката мисъл.
към текста >>

„Во" показва, че човек е излязъл от животинското царство и е влязъл е по-висше царство.
Тяхното мнение не е важно. Музиката има Божествен произход. (27.ХI.1932 год., неделя) 234. Музиката е най-красивият метод за възстановяване на естественото състояние, което природата е турила в човека. Тонът „до" е основният тон, откъдето започва първата човешка мисъл, мисъл, която се отличава от животното. „Во" показва, че човек е излязъл от животинското царство и е влязъл е по-висше царство. (14.ХII.1934 год., петък) 235. Щом вътрешно можеш правилно да пееш, ти имаш правилна мисъл. Здравословното състояние е естественото положение на човешката мисъл. Всеки един от вас е един художник, който рисува природата. Ако я рисувате както трябва, от това рисуване зависи вашето бъдеще.
към текста >>

Хармония Човек, който критикува хората и разглежда кой е крив и кой не е крив, не е в сферата на хармонията.
Ако пееш, когато си болен, тогава си певец. Музиката в съвременния живот е потребна. Вие много енергия харчите. (5. VII. 1940 год., петък) 239. Хармония Човек, който критикува хората и разглежда кой е крив и кой не е крив, не е в сферата на хармонията. Той не е в свръхсъзнанието си. В свръхсъзнанието съществува пълна хармония. Значи човек трябва да разглежда нещата чрез свръхсъзнанието. Любовта трябва да бъде справедлива. Също и Мъдростта.
към текста >>

Значи човек трябва да разглежда нещата чрез свръхсъзнанието.
(5. VII. 1940 год., петък) 239. Хармония Човек, който критикува хората и разглежда кой е крив и кой не е крив, не е в сферата на хармонията. Той не е в свръхсъзнанието си. В свръхсъзнанието съществува пълна хармония. Значи човек трябва да разглежда нещата чрез свръхсъзнанието. Любовта трябва да бъде справедлива. Също и Мъдростта. Справедливостта е качество на духа. Тя е от Божествения свят. (16. VIII.1940 год.) 240.
към текста >>

Честният човек е музикален човек.
Всеки един от вас трябва да се упражнява, трябва да се учи. Без музика не може да се молиш. Като се молиш, да забравиш себе си, да забравиш всички скърби и несгоди. Работите ще ти тръгнат, ти си спънка. Като тръгне твоята работа, на стотина други ще тръгне. Честният човек е музикален човек. Ти трябва да си туриш в ума си да се научиш да пееш. (10.II.1937год., сряда) 246. Първата музика е на старите, хармоничната - на младите, а третата е на красотата с постижения. Много от вас са музикални, но не работят. Не оставяйте за друго прераждане, защото няма да ги има тези условия.
към текста >>

Духовните песни тонират, а светските - обратното.
Дълбока история е пеенето на птиците. Има песни без разрешение . Има и песни с разрешение. Песните с разрешение тонират. Песните без разрешение* детонират. Духовните песни тонират, а светските - обратното. Неуспехът ви се дължи на непеенето. Във вярата е разрешението, а в Любовта е постижението. (10.II.1937 год., сряда) * разрешение - в смисъл решаване на проблем, задача. (Бел. М. И.) 248.
към текста >>

Когато не мисли човек музикално, главата на човека натежава и [той] я навежда.
Хубавите песни на умрели хора не ги пейте. Разваляш ги. Има една музика с 6 линии. Младият пее, изправя се, а старият се изкушава. Това са алегории. Когато не мисли човек музикално, главата на човека натежава и [той] я навежда. Не е пял за главата и за различните органи, и те заболяват. Щом запееш например за ръката, мисълта се насочва на тоя орган и кръвта приижда, и органът оздравява. Без музика се стесняват и с музика се разширяват кръвоносните съдове. Щом живеете добре, вие сте в Господа, не живеете ли добре, вие сте извън Бога. Да има една вътрешна обмяна.
към текста >>

Човек трябва да знае как да използува гнева си, за което е надъхан.
В човешкия свят мъжът е на заден план. Ако живееш добре, чувствата, които изработваш, мисълта, ще те ползуват. В духовния свят чувствата са важни, а в умствения свят -умът. В невидимия свят по пеене най-първо държиш изпит за редник, а постепенно се повишаваш до генерал. Мнозина не отговарят на чина си. Човек трябва да знае как да използува гнева си, за което е надъхан. Аз не разбирам цял живот вие да пеете, но има един ден - пееш, една работа се извършва с пеене. Има и едно вътрешно пеене. Пее ли ти нещо вътре у тебе, работите ти вървят. (1.IV.1942 год., сряда) 253. Ако майката ти те е заченала в ума си без музика и в духовния свят - без чувства, и на земята - без добри постъпки, вашата работа е загубена.
към текста >>

Артериалната система у човека е мажорна гама, а венозната система е миньорна гама.
Ако майката ти те е заченала в ума си без музика и в духовния свят - без чувства, и на земята - без добри постъпки, вашата работа е загубена. Не си правете илюзия, че в света можете да бъдете почитани без добра и светла мисъл, без музикално чувство и постъпки. Злото без музика не може да се победи. Всяка немузикална мисъл, чувство носят отрова. (1.IV.1942 год., сряда) 254. Артериалната система у човека е мажорна гама, а венозната система е миньорна гама. Музиката приравнява нещата и на всяко нещо дава своята цена и съответната необходимост. Ако искате у себе си да произвеждате съответната енергия, трябва да умеете как да пеете, свирите. В древността музика са учили, без музика са нямали успех. Щом си неразположен, показва, че не пееш. С песен ще научиш много повече, отколкото 20 години да учиш морал.
към текста >>

Човек, който не знае да пее, никакъв покой не може да има.
Навсякъде и всякога си пейте. На земята някои от хората представляват тона Бо, други -Яе и пр., всеки е различен тон. Някои представляват мажорна гама, други са миньорна гама, някои са хроматична гама. Не кипвай за нищо и никакво. Не си пял, затова твоят приятел не е успял да дойде на уреченото време. Човек, който не знае да пее, никакъв покой не може да има. (1.IV.1942 год., сряда) 256. Средата на Моцарт е била много груба. И Моцартовата музика дойде да омекоти тая среда. И сега, която музика иде, има за цел да омекоти тая среда. Старайте се да бъдете проводници на новата музика.
към текста >>

Човек, който не пее, отслабва, остарява, оглупява.
(1.IV.1942 год., сряда) 257. Духът Божий е едно същество, най-музикалното в света. Да пееш значи да се измиваш, да привличаш Божественото благословение в света. В новата епоха ще влязат ония, които знаят да пеят. Стар съм, защото не живея добре. Човек, който не пее, отслабва, остарява, оглупява. Не да казваш другите да пеят. А ще кажеш: „Ще пея за ума си, за сърцето си, ще пея за тялото си." Музиката продължава живота. Отбиете ли едно музикално течение, няма чрез какво да се обновявате. (1.IV.1942 год., сряда) 258. Всички хора, у които музикалното чувство е развито, живеят добре.
към текста >>

Речта на човека трябва да бъде музикална.
У които е вложено музикалното чувство, но не работят, ги задигат преждевременно от тоя свят. Всички музикални парчета, които ви се дават, пейте ги. Не мислете, но започнете една песен както и да е. Препятствия има в ума, чувствата и волята. Музиката е един резултат. Речта на човека трябва да бъде музикална. „Ще постигна всичко, що желая." Пейте го. Когато пееш, не мисли, че си възрастен. Тази песен е за смяна на състоянията у човека *. (1.IV.1942 год., сряда) * В песнопойката на Мария Тодорова е отбелязано отзад, че тази песен е дадена през 1942 год.; същата песен я има на стр. 93: „Песен на светлия път", където е нотирана, с текста.
към текста >>

Тази песен е за смяна на състоянията у човека *.
Препятствия има в ума, чувствата и волята. Музиката е един резултат. Речта на човека трябва да бъде музикална. „Ще постигна всичко, що желая." Пейте го. Когато пееш, не мисли, че си възрастен. Тази песен е за смяна на състоянията у човека *. (1.IV.1942 год., сряда) * В песнопойката на Мария Тодорова е отбелязано отзад, че тази песен е дадена през 1942 год.; същата песен я има на стр. 93: „Песен на светлия път", където е нотирана, с текста. От тетрадката на Пеню Ганев извадихме онези цитати, които той си е записал, присъствувайки на тази лекция на общия окултен клас на 1.IV.1942 год., сряда. На корицата на тетрадката той си е записал песента, която представяме тук {вж. Стр. 709 от оригинало, а тук стр.
към текста >>

91. 14. Писмо на Георги Тахчиев до Елена Хаджи Григорова от 20.11.1927 год.

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев

Всичко во света е Божествено и ако светският човек, гледайки на външното во света, а не на Божественото, което се крие во него, той ще върви все още от мъка во мъка.
Писмото на брат Лулчев предадох; той те поздравява и каза, че ще уреди работата по ангажимента. Това, което си извършила при добро разположение на духа, то е разумното. Нека бодърстваме в светлия път на Бога и трудностите да бъдат надмогнати; да чакаме, според закона на ритъма нови трудности и съзнателно да летим от победа към победа. Ние сме щастливи, че има кой да ни показва, че силата е в самите нас, Бога, щастието е во самите нас, а не [вън], в нас, в душата ни е Божественото. Следователно светът обижда Бога в себе си, като навън търси щастието и затова щастието отвън е преходно - човешко. Всичко во света е Божествено и ако светският човек, гледайки на външното во света, а не на Божественото, което се крие во него, той ще върви все още от мъка во мъка. Блажени сме, че ни е показан законът и остава само да го приложим. Които братя или сестри учители са към твоя край и ожидат за блага дума на близка душа, то с предизвикано чувство на любов препрати му от резюметата, които намериш за добре. Давам ти само идеята, а ти какво ще успееш да свършиш, остава ти да решиш при твоята действителност. Бъди бодра, с устремен поглед в неизменния Бог на Любовта! Твой брат Г. Тахчиев.
към текста >>

92. 3. Разговор с Учителя на братската вечеря на 3.XI.1928 г.

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев

Има известен род енергии, за които не се позволява на човека да мисли.
И ако това пространство може да се пробие, то ще може да протече тая енергия. Външните успехи зависят от вътрешните състояния. Трябва да се развие човешкият дух - другото само по себе си ще дойде. Богатствата, които съществуват в природата, могат да бъдат използвани само от разумни същества. Ще имаш всички богатства, несметни богатства. Има известен род енергии, за които не се позволява на човека да мисли. После, електричеството измени света на добро. Светлината руши злото. Понеже човечеството минава сега през дъното на ада, то тези хора, които са излезли от ада, са лоши; те са пълни със зло. А пък тези, които са се отдалечили от ада, стават добри. Цялото човечество не е излязло от дъното на ада.
към текста >>

Електричеството влияе благотворно върху човека, понеже електричеството привлича магнетизма; то действува здравословно, действува върху болестите и пр.
Светлината руши злото. Понеже човечеството минава сега през дъното на ада, то тези хора, които са излезли от ада, са лоши; те са пълни със зло. А пък тези, които са се отдалечили от ада, стават добри. Цялото човечество не е излязло от дъното на ада. Тези, които сега излизат, са най-лоши. Електричеството влияе благотворно върху човека, понеже електричеството привлича магнетизма; то действува здравословно, действува върху болестите и пр. (Една сестра каза, че в Америка, които работили с електричеството, 40 год., изглеждали млади, младежки.) Религиозните хора, като концентрират ума си към Бога, към Небето, те с ума си могат да привличат тая енергия - електричеството - към нас. Но трябва да бъдем солидарни, чисти и може да се образува едно умствено поле, по което тази светлина да слезе. Това е контакт с Небето. Мозъците ни ще бъдат центрове; от всеки мозък ще излиза един вид антена и по тази антена ще слиза електричеството. Човек трябва да стане динамо, динамичен трябва да стане.
към текста >>

Човек трябва да стане динамо, динамичен трябва да стане.
Електричеството влияе благотворно върху човека, понеже електричеството привлича магнетизма; то действува здравословно, действува върху болестите и пр. (Една сестра каза, че в Америка, които работили с електричеството, 40 год., изглеждали млади, младежки.) Религиозните хора, като концентрират ума си към Бога, към Небето, те с ума си могат да привличат тая енергия - електричеството - към нас. Но трябва да бъдем солидарни, чисти и може да се образува едно умствено поле, по което тази светлина да слезе. Това е контакт с Небето. Мозъците ни ще бъдат центрове; от всеки мозък ще излиза един вид антена и по тази антена ще слиза електричеството. Човек трябва да стане динамо, динамичен трябва да стане. Човек ще си служи с тези енергии, например концентрираме мисълта си към лампичката, когато влезем в една стая - ще свържем по този начин тази лампа с онзи източник, извор на електричество, и лампата ще се запали. Още със старото учение човек се занимава; не с детински работи, но с глупави работи. Аз днес разправих на едни, че децата са много умни. Срещнах едно момиченце; исках да му дам една хубава роза. То каза: „Не мога да нося розата." Много е вярно, не може да носи розата.
към текста >>

Човек ще си служи с тези енергии, например концентрираме мисълта си към лампичката, когато влезем в една стая - ще свържем по този начин тази лампа с онзи източник, извор на електричество, и лампата ще се запали.
(Една сестра каза, че в Америка, които работили с електричеството, 40 год., изглеждали млади, младежки.) Религиозните хора, като концентрират ума си към Бога, към Небето, те с ума си могат да привличат тая енергия - електричеството - към нас. Но трябва да бъдем солидарни, чисти и може да се образува едно умствено поле, по което тази светлина да слезе. Това е контакт с Небето. Мозъците ни ще бъдат центрове; от всеки мозък ще излиза един вид антена и по тази антена ще слиза електричеството. Човек трябва да стане динамо, динамичен трябва да стане. Човек ще си служи с тези енергии, например концентрираме мисълта си към лампичката, когато влезем в една стая - ще свържем по този начин тази лампа с онзи източник, извор на електричество, и лампата ще се запали. Още със старото учение човек се занимава; не с детински работи, но с глупави работи. Аз днес разправих на едни, че децата са много умни. Срещнах едно момиченце; исках да му дам една хубава роза. То каза: „Не мога да нося розата." Много е вярно, не може да носи розата. Тя иска да каже: „Малка съм още, ти не можеш да завържеш с мен любовни работи." Казвам: „Право е." Казват: „Малка е.'" Н^разбира детето.
към текста >>

Още със старото учение човек се занимава; не с детински работи, но с глупави работи.
Но трябва да бъдем солидарни, чисти и може да се образува едно умствено поле, по което тази светлина да слезе. Това е контакт с Небето. Мозъците ни ще бъдат центрове; от всеки мозък ще излиза един вид антена и по тази антена ще слиза електричеството. Човек трябва да стане динамо, динамичен трябва да стане. Човек ще си служи с тези енергии, например концентрираме мисълта си към лампичката, когато влезем в една стая - ще свържем по този начин тази лампа с онзи източник, извор на електричество, и лампата ще се запали. Още със старото учение човек се занимава; не с детински работи, но с глупави работи. Аз днес разправих на едни, че децата са много умни. Срещнах едно момиченце; исках да му дам една хубава роза. То каза: „Не мога да нося розата." Много е вярно, не може да носи розата. Тя иска да каже: „Малка съм още, ти не можеш да завържеш с мен любовни работи." Казвам: „Право е." Казват: „Малка е.'" Н^разбира детето. Ръководителят на детето говори: „Не давайте на това дете роза, ще я развали", и ръководителят казва на момиченцето, че не е за него.
към текста >>

Както казва там: „Ще видите, че Бог е, Който действува във вас." (Когато се срещнеш със светски, външни хора.) Религиозните хора често изпадат в една крайност.
Ще се облечеш по-тънко. Когато дойдете с външни хора, вие се поляризирате. Дотогаз са били спокойни, ти ги размърдаш. Като дойдат при тебе, всички се разшават като при ядене; всеки очаква да кажеш нещо. При поляризирането Божественият елемент почва да работи. Както казва там: „Ще видите, че Бог е, Който действува във вас." (Когато се срещнеш със светски, външни хора.) Религиозните хора често изпадат в една крайност. Ние по материалистически начин мислим, че с добрите дела ще се спасим. Човек със своите добри дела не се спасява, а като се реши да върши волята Божия. А добрите дела, те са си в реда на нещата. Добрите дела са за похвала, а за спасяване е да решиш да вършиш волята Божия. Най-напред ти не знаеш как да постъпиш с един човек; можеш да го наху- каш.
към текста >>

Човек със своите добри дела не се спасява, а като се реши да върши волята Божия.
Дотогаз са били спокойни, ти ги размърдаш. Като дойдат при тебе, всички се разшават като при ядене; всеки очаква да кажеш нещо. При поляризирането Божественият елемент почва да работи. Както казва там: „Ще видите, че Бог е, Който действува във вас." (Когато се срещнеш със светски, външни хора.) Религиозните хора често изпадат в една крайност. Ние по материалистически начин мислим, че с добрите дела ще се спасим. Човек със своите добри дела не се спасява, а като се реши да върши волята Божия. А добрите дела, те са си в реда на нещата. Добрите дела са за похвала, а за спасяване е да решиш да вършиш волята Божия. Най-напред ти не знаеш как да постъпиш с един човек; можеш да го наху- каш. Например ще му дадеш хляб и после ще кажеш: „Отгде дойде тъкмо сега? " После влезе вкъщи и казваш: „Как окаля!
към текста >>

Най-напред ти не знаеш как да постъпиш с един човек; можеш да го наху- каш.
Както казва там: „Ще видите, че Бог е, Който действува във вас." (Когато се срещнеш със светски, външни хора.) Религиозните хора често изпадат в една крайност. Ние по материалистически начин мислим, че с добрите дела ще се спасим. Човек със своите добри дела не се спасява, а като се реши да върши волята Божия. А добрите дела, те са си в реда на нещата. Добрите дела са за похвала, а за спасяване е да решиш да вършиш волята Божия. Най-напред ти не знаеш как да постъпиш с един човек; можеш да го наху- каш. Например ще му дадеш хляб и после ще кажеш: „Отгде дойде тъкмо сега? " После влезе вкъщи и казваш: „Как окаля! " „Добро", но когато в съзнанието ти няма никакво пропукване. Като се пропукне, ще съединяваш антените, ще дигнеш горе, за да протекат тези енергии. Тепърва ще станеш добър.
към текста >>

(Учителят каза) - Да развие човек Божественото, то да се проявява, и човек ще бъде добър.
Ти търпял ли си, да видиш какво нещо е търпението? Най-първо ще дойдеш до онзи, великия закон на Любовта. Като се свържеш с Бога така, тогаз ще дойдеш до втората фаза: закона на даването. Дотогаз не можем да бъдем добри. (Една сестра пита) - Има ли разлика между правенето добро и изпълнение Волята Божия? (Учителят каза) - Да развие човек Божественото, то да се проявява, и човек ще бъде добър. Преди години, един беше дал назаем пари и най-после ги забравил нарочно, решил да не ги иска. Той казва: „Като реших вътре в себе си, не се мина много време, и този човек ги донесе. Колкото повече мислих по-рано, той, като ме срещне, казва: „Защо ще ти ги дам? " Но като ги опростих, той ги донесе и каза: „Ще ме извиниш." Така че, като почнеш да работиш по Бога, тогаз ще събудиш у него Божественото и тогаз и той постъпва Божествено. Един върви по лошо място и ще падне.
към текста >>

Той казва: „Като реших вътре в себе си, не се мина много време, и този човек ги донесе.
Като се свържеш с Бога така, тогаз ще дойдеш до втората фаза: закона на даването. Дотогаз не можем да бъдем добри. (Една сестра пита) - Има ли разлика между правенето добро и изпълнение Волята Божия? (Учителят каза) - Да развие човек Божественото, то да се проявява, и човек ще бъде добър. Преди години, един беше дал назаем пари и най-после ги забравил нарочно, решил да не ги иска. Той казва: „Като реших вътре в себе си, не се мина много време, и този човек ги донесе. Колкото повече мислих по-рано, той, като ме срещне, казва: „Защо ще ти ги дам? " Но като ги опростих, той ги донесе и каза: „Ще ме извиниш." Така че, като почнеш да работиш по Бога, тогаз ще събудиш у него Божественото и тогаз и той постъпва Божествено. Един върви по лошо място и ще падне. Аз му удрям две плесници, за да го върна от пътя. Кое е по-хубаво: да го ударя и да го върна от пътя, или да го оставя да падне в мястото?
към текста >>

Като дойде човек така да мисли, вече намира... Един мой приятел се завтекъл да бие някого, да го направи пестил.
Аз предпочитам да бъда приятел с Бога, отколкото с тебе. Като приятел на Бога, и с тебе ще бъда добър. Да бъда добър, значи дати мисля доброто. Някой път имаш някоя голяма загуба - не е ли това една плесница? Или ти дойде някоя болест - това не е ли плесница? Като дойде човек така да мисли, вече намира... Един мой приятел се завтекъл да бие някого, да го направи пестил. Неговия крак блъснаха о един камък и искри изскочиха и забрави да бие оногова. После той прости. Препъването о камъка му дало добър урок. Аврам беше адепт, запознат с Божието откровение, с Божието учение. Отиде в Ханаанската земя и се уплаши от враговете и каза на Сара да не казва, че му е жена, а сестра.
към текста >>

Като дойдем до съвършения морал, човек трябва да бъде изправен.
„Да употребим човешкото" - каза той. Но пак Бог го спаси. Бог каза на онзи, който му беше взел жената: „Ще върнеш жената! " (Аврам беше излъгал околните, че Сара не му е жена, защото се уплашил, че ще го убият, за да му вземат Сара, ако узнаят, че той е нейният мъж.) Аврам излъга. Някои от братята тук ще поизлъжат, но то не е хубаво. Като дойдем до съвършения морал, човек трябва да бъде изправен. Човек трябва да бъде много изправен. От малките неща зависи. Например в една къща като излезе един вън, друг бърка в сладкото. Това е една слабост, но тя влече към големи престъпления. Един българин бил в един от американските колежи.
към текста >>

Човек трябва да бъде много изправен.
Но пак Бог го спаси. Бог каза на онзи, който му беше взел жената: „Ще върнеш жената! " (Аврам беше излъгал околните, че Сара не му е жена, защото се уплашил, че ще го убият, за да му вземат Сара, ако узнаят, че той е нейният мъж.) Аврам излъга. Някои от братята тук ще поизлъжат, но то не е хубаво. Като дойдем до съвършения морал, човек трябва да бъде изправен. Човек трябва да бъде много изправен. От малките неща зависи. Например в една къща като излезе един вън, друг бърка в сладкото. Това е една слабост, но тя влече към големи престъпления. Един българин бил в един от американските колежи. По едно невнимание поврежда едната врата.
към текста >>

Сега, има закон: „Кому трябва да се изповяда човек?
Един българин бил в един от американските колежи. По едно невнимание поврежда едната врата. И цяла нощ той се борил: да каже или да не каже. Ако каже лъжа, ще пострада друг, който си има прехраната там. Но решил да каже истината, че каквото стане, да стане. Сега, има закон: „Кому трябва да се изповяда човек? " - На Бога и на праведния. Радостта и скръбта се отличават с едни и същи качества. Като имаш радост, отиваш някъде да си кажеш радостта. И скръб като имаш, пак търсиш да си изкажеш скръбта. Като изповядаш греховете си (те са скръб), има едно облекчение.
към текста >>

Човек трябва да се изповяда, като знае, че Бог живее [у] всеки човек.
" - На Бога и на праведния. Радостта и скръбта се отличават с едни и същи качества. Като имаш радост, отиваш някъде да си кажеш радостта. И скръб като имаш, пак търсиш да си изкажеш скръбта. Като изповядаш греховете си (те са скръб), има едно облекчение. Човек трябва да се изповяда, като знае, че Бог живее [у] всеки човек. Ако не можеш сам, тогаз се изповядай. (Една сестра каза, че едни при радост съобщават на други, а при скръб не казват.) При радостта е засегнато тщеславието и я съобщаваш. А когато при скръб не казваш, тогаз е засегната гордостта. В Писанието се казва: „Когато си скръбен, не влизай в дома на приятеля си." Усмивката лекува, всякога лекува усмивката. Скръбта винаги се отличава с устни ъгли надолу, а при радостта те са повдигнати нагоре.
към текста >>

Когато работите на човека почват да се уреждат, тогава и очите се подигат нагоре.
При първия случай теченията отиват надолу, към центъра на земята; турил си така ключа, ти изменяваш теченията в себе си. После, дигането очите нагоре. Това е пак ключ. Като повдигаш очите си нагоре, тогаз повдигаш течението нагоре. А щом гледат очите надолу, към земята, тогаз изменяват течението надолу. Когато работите на човека почват да се уреждат, тогава и очите се подигат нагоре. Макар да си със затворени очи, пак повдигай очите си нагоре! Влияят очите. В окултната наука има начини за възпитание на човека. Метода, по който се възпитават ангелите, човек го е изгубил. Сега ние сме дошли до механическото разбиране.
към текста >>

В окултната наука има начини за възпитание на човека.
Като повдигаш очите си нагоре, тогаз повдигаш течението нагоре. А щом гледат очите надолу, към земята, тогаз изменяват течението надолу. Когато работите на човека почват да се уреждат, тогава и очите се подигат нагоре. Макар да си със затворени очи, пак повдигай очите си нагоре! Влияят очите. В окултната наука има начини за възпитание на човека. Метода, по който се възпитават ангелите, човек го е изгубил. Сега ние сме дошли до механическото разбиране. Ние чакаме доброто да се влее у нас по един изкуствен начин. Невидимият свят по един естествен начин щете възпитава да направиш доброто. (Една сестра каза, че в беседите пише: „Всичко, каквото спечелите, ще го дадете за другите, а на тебе ще се даде друго.") (Учителят каза) - Теоретически е така, но сега на практика трябва.
към текста >>

Метода, по който се възпитават ангелите, човек го е изгубил.
А щом гледат очите надолу, към земята, тогаз изменяват течението надолу. Когато работите на човека почват да се уреждат, тогава и очите се подигат нагоре. Макар да си със затворени очи, пак повдигай очите си нагоре! Влияят очите. В окултната наука има начини за възпитание на човека. Метода, по който се възпитават ангелите, човек го е изгубил. Сега ние сме дошли до механическото разбиране. Ние чакаме доброто да се влее у нас по един изкуствен начин. Невидимият свят по един естествен начин щете възпитава да направиш доброто. (Една сестра каза, че в беседите пише: „Всичко, каквото спечелите, ще го дадете за другите, а на тебе ще се даде друго.") (Учителят каза) - Теоретически е така, но сега на практика трябва. Този закон е специфичен, само за учениците.
към текста >>

В дадения случай човек трябва да е носител на Божественото.
[На] този, който те обича, всичко давай, каквото иска - той ще иска умно. Той ще иска това, което му е потребно. Този закон е разумен. Той не е от глупавите хора. За глупавите е сегашният ред на нещата. В дадения случай човек трябва да е носител на Божественото. Някои хора не разбират. Представете си, че вашият Учител разтоварва един вагон свещи, една свещ запалва, а другите свещи не пали. Другите свещи имат ли право да cе сърдят? Тая свещ услужва на другите, да се разтоварят. Вечерно време било това.
към текста >>

Но за да може да стане това, човек трябва да посвети целия си живот на това.
Принципите, които сега царуват, трябва да се изменят съвършено, за да се приложи новото учение. Сега пръчицата не може да се приложи (магическата пръчица). (Една сестра казва.) - В беседите пише, че ученикът ще става видим и невидим, ще може много работи, ще разполага със сили. (Учителят каза.) - Това е теоретическата страна на живота. Някои са го приложили. Но за да може да стане това, човек трябва да посвети целия си живот на това. (Една сестра каза) - В беседите е казано: Ние ще работим за Бога и Бог - за нас. (Учителят каза.) - В окултния закон има едно правило: като започнеш окултната наука, нищо няма да говориш за своите опити, додето не станеш маг. Почнеш пи да говориш, ще изгубиш всичко. Ще правиш опити и ще мълчиш. Щом разправяш, че можеш да туряш тояжката, ще се спре силата ти. Мълчание!
към текста >>

Но човек трябва да измени своето естество, човек трябва да се прости със своите стари възгледи.
Оттам насетне той оздравя. И носеше товар с провизии. И като се върнахме, от неговата неврастения нищо не остана. Той тогава доби вяра, че може. Има едно правилно разрешение. Но човек трябва да измени своето естество, човек трябва да се прости със своите стари възгледи. Старото и новото не вървят. Но както при човешкото има закони, така и при Божественото има един велик закон. При Божественото няма изключение. При Божественото нещата не идат рано, а точно навреме, в последната минута, когато останат няколко секунди. Няма да дойдат нещата по-рано, нито по-късно.
към текста >>

Един човек влиза и му казва: „Искаш ли да оставя 500 лева?
В Божествените работи има един часовник: всичко идва точно навреме. Имам една книга: Отговор 1 1/2 милион молитви. Авторът е германец; 40 години се е молил; отгледал е повече от 2000 деца, без да иска от никого 5 пари. Той само се молел и парите идвали. Един ден той се молил и определил сумата. Един човек влиза и му казва: „Искаш ли да оставя 500 лева? " Той му казал: „Твоя работа." Влезлият си излиза и пак се връща назад и казва: „Оставям тези пари. Употребете ги както искате." Друг пример: Друг един мисионер с вяра работи в Китай. Той издържа 500 души проповедници чрез вяра. Той привежда следния пример в една своя лекция. Веднъж закъснели да му дадат пари.
към текста >>

Но духовният закон е такъв, че много пари не дава на човека, а толкоз, колкото му трябват.
Чете във вестниците и среща името на този мисионер и му праща парите точно навреме, когато му трябват. Но той ги употребява не за себе си, а за другите. Този закон, значи, работи при закона за ближните. А когато се работи за себе си, не работи. Всеки един от вас все има малки опити. Но духовният закон е такъв, че много пари не дава на човека, а толкоз, колкото му трябват. Товар не иска да прави, не товари човека. Понеже Господ възпитава деца; те са деца, имат настойници. Всичкото богатство е у настойниците; те не са пълновъзрастни и не им дават всичкото. Ще дадат 200-300 лв. и ще кажат: „Стигат ти толкоз." Голямо наследство имаш, но не ти позволяват да го вземеш.
към текста >>

Товар не иска да прави, не товари човека.
Но той ги употребява не за себе си, а за другите. Този закон, значи, работи при закона за ближните. А когато се работи за себе си, не работи. Всеки един от вас все има малки опити. Но духовният закон е такъв, че много пари не дава на човека, а толкоз, колкото му трябват. Товар не иска да прави, не товари човека. Понеже Господ възпитава деца; те са деца, имат настойници. Всичкото богатство е у настойниците; те не са пълновъзрастни и не им дават всичкото. Ще дадат 200-300 лв. и ще кажат: „Стигат ти толкоз." Голямо наследство имаш, но не ти позволяват да го вземеш. На вас ви трябват 125 милиона в злато.
към текста >>

Той казал: „Никъде не позволяват да се молиш." Обаче, човек навсякъде може да се моли, но да не казваш на хората, че се молиш.
Ще направите тук сума неща. Тогаз всеки ще има по 2 стаи и кухня. Навсякъде можеш да се разговаряш с Господа, ако искаш. Някой търси място да се моли. Отишъл в църква - изпъдили го, казали му, че там не е църква; отишъл в съдилището - и оттам го изпъдили; отишъл в бакалницата - и оттам го изпъдили; отишъл в гората - една мишка изскочила. Той казал: „Никъде не позволяват да се молиш." Обаче, човек навсякъде може да се моли, но да не казваш на хората, че се молиш. Това е като фотография - то не се изисква много да се молиш. Ще речеш „щрак", и свърши се, всичко е излязло. А ти на Господа ще Му разправяш, ще Му разправяш... Окултно трябва да се работи. На някои неща за 5 пари струва церът им, но като ги изоставиш, за хиляди струва церът им. Противникът иска да те раздразни, той си пее и си замине, значи постигнал е целта си.
към текста >>

Христос е казал: „Елате всички, защото съм кротък и смирен по сърце." Щом човек е велик дух, той слугува на другите, а не му служат.
Ще речеш „щрак", и свърши се, всичко е излязло. А ти на Господа ще Му разправяш, ще Му разправяш... Окултно трябва да се работи. На някои неща за 5 пари струва церът им, но като ги изоставиш, за хиляди струва церът им. Противникът иска да те раздразни, той си пее и си замине, значи постигнал е целта си. Смирение, смирение трябва. Христос е казал: „Елате всички, защото съм кротък и смирен по сърце." Щом човек е велик дух, той слугува на другите, а не му служат. Щом искаш да ти помагат, да ти носят хляб, ти си малък брат, от слабите. Никакво величие нямаш още. Не каквото мисли човек, че е, но каквото си в реалност, по същество. Ако във време на изпит се разколебаеш, тогаз малка ти е силата, сила нямаш. Има някои хора, аз ги наричам хора на личния егоизъм.
към текста >>

Не каквото мисли човек, че е, но каквото си в реалност, по същество.
Противникът иска да те раздразни, той си пее и си замине, значи постигнал е целта си. Смирение, смирение трябва. Христос е казал: „Елате всички, защото съм кротък и смирен по сърце." Щом човек е велик дух, той слугува на другите, а не му служат. Щом искаш да ти помагат, да ти носят хляб, ти си малък брат, от слабите. Никакво величие нямаш още. Не каквото мисли човек, че е, но каквото си в реалност, по същество. Ако във време на изпит се разколебаеш, тогаз малка ти е силата, сила нямаш. Има някои хора, аз ги наричам хора на личния егоизъм. Ще дойде един ден да обичаш, изисква се време. Ще дойдат изпитания. Силен трябва да бъде човек.
към текста >>

Силен трябва да бъде човек.
Не каквото мисли човек, че е, но каквото си в реалност, по същество. Ако във време на изпит се разколебаеш, тогаз малка ти е силата, сила нямаш. Има някои хора, аз ги наричам хора на личния егоизъм. Ще дойде един ден да обичаш, изисква се време. Ще дойдат изпитания. Силен трябва да бъде човек. Повтарят се нещата. Например Мойсей когато отишъл на планината, другите, като останали, почнали да ядат и да пият и забравили учението, което Мойсей им беше дал. Сега, като дойдат някои хора, които не са ти приятели, то е една задача: да види невидимият свят как ще постъпиш. На просяците работа трябва да се намери. Тези въпроси ще се разрешат.
към текста >>

В човека има едно психическо опиянение, после то изчезва, после пак може да дойде това опияняване.
Например Мойсей когато отишъл на планината, другите, като останали, почнали да ядат и да пият и забравили учението, което Мойсей им беше дал. Сега, като дойдат някои хора, които не са ти приятели, то е една задача: да види невидимият свят как ще постъпиш. На просяците работа трябва да се намери. Тези въпроси ще се разрешат. Те са социални въпроси. В човека има едно психическо опиянение, после то изчезва, после пак може да дойде това опияняване. Ако се освободим от едното, ще дойде другото.
към текста >>

93. 20. Беседа от Учителя от 25.VIII.1935 г. Силата на убеждението

X. Събрания на „Класът на Добродетелите' през 1922 год. в ден вторник (9.V.1922-11.VII.1922 г.) (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

Това, което е изложено в тая глава, показва каква сила има човек, който има убеждения.
1935 г., 5 1/2 ч сутринта Прочете се Данаил, 1 глава. Прочете се и Ев. на Йоана, гл. 12; стихове 12-20. Онова, което може да се извади от първата глава, то е силата на убеждението. Това, което е изложено в тая глава, показва каква сила има човек, който има убеждения. Щом човек е убеден в това, в което вярва, тогаз това убеждение е силно; щом не е убеден в това, в което вярва, това убеждение не е силно и ако го приложи, няма да има резултати. В характера на Данаила има силно убеждение; той не иска да се храни с царската пищна храна, а със сочна храна. Аз сега говоря за убеждение, в което няма изключение, колебание. В света днес има неуспехи, защото хората имат убеждения, в които има изключения, колебание. Вярваш, но все се колебаеш!
към текста >>

Щом човек е убеден в това, в което вярва, тогаз това убеждение е силно; щом не е убеден в това, в което вярва, това убеждение не е силно и ако го приложи, няма да има резултати.
Прочете се и Ев. на Йоана, гл. 12; стихове 12-20. Онова, което може да се извади от първата глава, то е силата на убеждението. Това, което е изложено в тая глава, показва каква сила има човек, който има убеждения. Щом човек е убеден в това, в което вярва, тогаз това убеждение е силно; щом не е убеден в това, в което вярва, това убеждение не е силно и ако го приложи, няма да има резултати. В характера на Данаила има силно убеждение; той не иска да се храни с царската пищна храна, а със сочна храна. Аз сега говоря за убеждение, в което няма изключение, колебание. В света днес има неуспехи, защото хората имат убеждения, в които има изключения, колебание. Вярваш, но все се колебаеш! Не си 100 % убеден!
към текста >>

И светските, и религиозните хора роптаят.
Вярваш, но все се колебаеш! Не си 100 % убеден! И слабата страна на съвременните християни е, че нямат убеждения. Те казват: „Велико е учението Христово, но то е неприложимо за съвременния свят." Това е слабата страна-дето казват, че е неприложимо. И всички съвременни хора роптаят. Защо? И светските, и религиозните хора роптаят. Те се хранят с пищна храна. Тези, които се хранят с пищна храна, имат качеството да роптаят. „Пищна храна" и „сочна храна" се разбира както материално, тъй и физически. Често са ме запитвали: „Кой от тия двамата е по-красив? " Мярката за красотата е любовта.
към текста >>

Щастието на човека зависи от дълбокото убеждение в законите, които са вложени в природата.
Коя е сочната храна? Сочната храна е храната на любовта. Коя е пищната храна? Тя е храната на безлюбието, на „свещения" човешки егоизъм. Ако имаш убеждение, ще приложиш сочната храна на любовта, а пък ако нямаш убеждение, ще приложиш пищната храна на „свещения" егоизъм. Щастието на човека зависи от дълбокото убеждение в законите, които са вложени в природата. Има закони, които наричат природни, но те не са Божествени още, защото в Божествените закони няма изключение. Някои закони може да са наредени от по-разумни същества, но те не са Божествени, понеже в Божествените закони няма изключение. Щом намерите някои мисли, чувства, желания и постъпки в себе си, дето няма изключение, те спадат към Божествения свят. Аз турям следното за норма дали някой е християнин - то е даването; той не мисли за утрешния ден. Ако аз отида при един извор и дам някому чаша вода, то ще мисля ли за утрешния ден дали ще има вода?
към текста >>

94. Събрание 1.

XI. Развити теми по задание на Учителя Петър Дънов. Елена Хаджи Григорова

Хубостта е там, когато човек се изказва естествено.
Половин лист върху „Качествата на добрия ученик". Няма да пишете много. Не какво са казали другите, но вие както схващате добрия ученик, по какво се отличава. Прямо ще пишете. По-малко, тъй както разбирате. Хубостта е там, когато човек се изказва естествено. Може да ви запитат по какво се отличава добрият ученик. Вие може да определите в 10 думи, 20,30 думи. Сега във всички ще има желание туй, което учите, да го прилагате постепенно, защото, ако не се прилага в живота, то ще бъде знание безполезно. Мъдростта е за ума; добродетелта е за сърцето - сърцето се обогатява чрез добродетелта; силата е за волята - волята укрепя чрез силата; истината е за душата. Значи, ако искате да бъдете успешни в света, непременно трябва да имате знание и мъдрост.
към текста >>

Човек със слаба воля може да обещае много, но нищо не изпълнява.
Сега във всички ще има желание туй, което учите, да го прилагате постепенно, защото, ако не се прилага в живота, то ще бъде знание безполезно. Мъдростта е за ума; добродетелта е за сърцето - сърцето се обогатява чрез добродетелта; силата е за волята - волята укрепя чрез силата; истината е за душата. Значи, ако искате да бъдете успешни в света, непременно трябва да имате знание и мъдрост. Вземам света в широк смисъл - Божествения свят. Ако искате да бъдете обичани от вашите приятели, от вашите близки, трябва да бъдете добродетелни и ако искате другите да имат доверие във вас, трябва да имате силна воля. Човек със слаба воля може да обещае много, но нищо не изпълнява. Да кажем, вие имате приятел, обещава нещо, но не го изпълнява два, три пъти и вие изгубвате доверие в него, и не можете да му бъдете приятел. Ако обещавате и не изпълнявате, и баща ви ще изгуби доверие във вас. Ако пък лъжата цари в душата ви, вие се отчуждавате от Бога. В един окултен клас от лъжата и помен не трябва да има. В други случай лъжата може да има смисъл, но в душата - абсолютно никакво изключение.
към текста >>

Истината е връзката между Бога и човека.
В един окултен клас от лъжата и помен не трябва да има. В други случай лъжата може да има смисъл, но в душата - абсолютно никакво изключение. Знаете ли, щом се отчуждавате от Бога, какво ще почувствувате? Една голяма скръб, тегота, безсмислие в живота и няма да знаете къде да се денете. За да бъдете успешни в живота, трябва да знаете истината. Истината е връзката между Бога и човека. Няма по-велико от любовта и няма по-хубаво и по-красиво от истината в живота. Онзи, който иска да бъде красив и хубав, непременно истината трябва да живее в душата му. За пример вземете онзи градинар, който е пълен с трудолюбие. Като влезете в градината, когато е уредена, на човека става леко на душата. Така е с човека, който има истината в душата си.
към текста >>

Като влезете в градината, когато е уредена, на човека става леко на душата.
За да бъдете успешни в живота, трябва да знаете истината. Истината е връзката между Бога и човека. Няма по-велико от любовта и няма по-хубаво и по-красиво от истината в живота. Онзи, който иска да бъде красив и хубав, непременно истината трябва да живее в душата му. За пример вземете онзи градинар, който е пълен с трудолюбие. Като влезете в градината, когато е уредена, на човека става леко на душата. Така е с човека, който има истината в душата си. Сега, ако ви зададат такъв един въпрос: В какво се състои хубостта на градината? В плодните дървета. Всяка градина е хубава по дърветата, които са в нея. Изкоренете тези дървета - градината нищо не струва.
към текста >>

Така е с човека, който има истината в душата си.
Истината е връзката между Бога и човека. Няма по-велико от любовта и няма по-хубаво и по-красиво от истината в живота. Онзи, който иска да бъде красив и хубав, непременно истината трябва да живее в душата му. За пример вземете онзи градинар, който е пълен с трудолюбие. Като влезете в градината, когато е уредена, на човека става леко на душата. Така е с човека, който има истината в душата си. Сега, ако ви зададат такъв един въпрос: В какво се състои хубостта на градината? В плодните дървета. Всяка градина е хубава по дърветата, които са в нея. Изкоренете тези дървета - градината нищо не струва. Земята е само условие, а дърветата образуват хубавата градина.
към текста >>

Ако попитам по какво се познава човек?
Сега, ако ви зададат такъв един въпрос: В какво се състои хубостта на градината? В плодните дървета. Всяка градина е хубава по дърветата, които са в нея. Изкоренете тези дървета - градината нищо не струва. Земята е само условие, а дърветата образуват хубавата градина. Ако попитам по какво се познава човек? Човекът се познава по неговото сърце, по неговия ум и по неговата воля. Изкорените ли тия качества, от човека не остава нищо, той е изгубен. Няма човек. Следователно в една окултна школа вие ще имате методи да развивате вашия ум, вашето сърце и вашата воля. Защо много градини не съществуват сега?
към текста >>

Човекът се познава по неговото сърце, по неговия ум и по неговата воля.
В плодните дървета. Всяка градина е хубава по дърветата, които са в нея. Изкоренете тези дървета - градината нищо не струва. Земята е само условие, а дърветата образуват хубавата градина. Ако попитам по какво се познава човек? Човекът се познава по неговото сърце, по неговия ум и по неговата воля. Изкорените ли тия качества, от човека не остава нищо, той е изгубен. Няма човек. Следователно в една окултна школа вие ще имате методи да развивате вашия ум, вашето сърце и вашата воля. Защо много градини не съществуват сега? Земя има, семена няма.
към текста >>

Изкорените ли тия качества, от човека не остава нищо, той е изгубен.
Всяка градина е хубава по дърветата, които са в нея. Изкоренете тези дървета - градината нищо не струва. Земята е само условие, а дърветата образуват хубавата градина. Ако попитам по какво се познава човек? Човекът се познава по неговото сърце, по неговия ум и по неговата воля. Изкорените ли тия качества, от човека не остава нищо, той е изгубен. Няма човек. Следователно в една окултна школа вие ще имате методи да развивате вашия ум, вашето сърце и вашата воля. Защо много градини не съществуват сега? Земя има, семена няма. Значи градините съществуват само в семената.
към текста >>

Няма човек.
Изкоренете тези дървета - градината нищо не струва. Земята е само условие, а дърветата образуват хубавата градина. Ако попитам по какво се познава човек? Човекът се познава по неговото сърце, по неговия ум и по неговата воля. Изкорените ли тия качества, от човека не остава нищо, той е изгубен. Няма човек. Следователно в една окултна школа вие ще имате методи да развивате вашия ум, вашето сърце и вашата воля. Защо много градини не съществуват сега? Земя има, семена няма. Значи градините съществуват само в семената. Щом посеете семена, градината е образувана.
към текста >>

Всички ще се учите, няма да бъдете лениви, няма да казвате: „Като вляза в окултната школа, всичко ще науча изведнъж, нас светски знания не ни трябват." Светското знание е предисловие на окултната наука.
То е въпрос на времето, да се образува градината. Затуй, по правилата на тая градина, аз искам да добиете всичките знания, които светът има. Да не мислите сега, че трябва да напуснете знанията на този свят. Не. Колкото знания можете да придобиете, толкова по-добре. Ония, които в света са учили и са завършили, имат високо образование, ще бъдат и по-добри окултни ученици. Всички ще се учите, няма да бъдете лениви, няма да казвате: „Като вляза в окултната школа, всичко ще науча изведнъж, нас светски знания не ни трябват." Светското знание е предисловие на окултната наука. Там, дето висшата математика спира, там започва окултната наука. Музиката и математиката са потребни. (Някои са музиканти, но някои са слаби математици. Математика и геометрия са потребни.) Един окултен ученик не трябва да бъде превзет. Той трябва да бъде много скромен в душата си.
към текста >>

95. 6. „Явно говорих - Исус

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

6. „Явно говорих" - Исус [1] Човека, който изявява Исус, животът му е драми и трагедии в света.
6. „Явно говорих" - Исус [1] Човека, който изявява Исус, животът му е драми и трагедии в света. - И вие ще бъдете живи камъни, по които ще мине Истината. Петела го оскубват за почуда на кокошките: също. Защо разпнаха Исуса? Това е тайна. Но той каза: „Аз затова се родих в този свят, за да свидетелствувам на Истината.
към текста >>

Но има в човека нещо съществено.
Хората се раждат, учат, живеят, умират, страдат, радват се без любов. Но, казвам ви: Има един свят на Любов, дето Бог живее и царува с Мир и Радост се разлива. Този е светът на Любовта. И всеки, който дойде там, е приет. Всички трябва да знаете, че сте в мира на промените и да не тъжите за тях. Но има в човека нещо съществено. То е Любовта. А този център още не е развит. Неговото развитие е пробуждане на Бога у човека, новорождение, възкресение, възнесение - просветление - различни имена. Докато не придобиете Любовта, все ще знаете, че нещо ви липсва. Още няма на земята дом, в който да се чете от всички свещената книга на Любовта.
към текста >>

Неговото развитие е пробуждане на Бога у човека, новорождение, възкресение, възнесение - просветление - различни имена.
И всеки, който дойде там, е приет. Всички трябва да знаете, че сте в мира на промените и да не тъжите за тях. Но има в човека нещо съществено. То е Любовта. А този център още не е развит. Неговото развитие е пробуждане на Бога у човека, новорождение, възкресение, възнесение - просветление - различни имена. Докато не придобиете Любовта, все ще знаете, че нещо ви липсва. Още няма на земята дом, в който да се чете от всички свещената книга на Любовта. То ще бъде едно чудо да го има: там ще царува: мир, радост и веселие, обилие пълно. Вечна, непреривна светлина ще свети там. За този дом говори Апостол Павел: „Око не е видяло..." „И отсега не искам вече да живея аз, но Христос, Любовта." Небето иска от вас да минете този свят и герои да бъдете.
към текста >>

Човек в каквото вярва, това става с него.
Още няма на земята дом, в който да се чете от всички свещената книга на Любовта. То ще бъде едно чудо да го има: там ще царува: мир, радост и веселие, обилие пълно. Вечна, непреривна светлина ще свети там. За този дом говори Апостол Павел: „Око не е видяло..." „И отсега не искам вече да живея аз, но Христос, Любовта." Небето иска от вас да минете този свят и герои да бъдете. Бъдете щедри както чешмите: любете, давайте, и Бог ще ви пълни отново: кой люби, любовта тече чрез него. Човек в каквото вярва, това става с него. Ако вярваш, че Бог е в сила да въздигне всяка душа до Себе си, то и тебе ще въздигне. Вярвайте - и според вярата ще ви бъде всичко. Едничката осигуровка на живота е работата за Бога. ,,[В] изпълнението волята Божия е силата на човешката душа." Правете опити, без да говорите, за да се убедите; опити последователни, докато се изпълни волята Божия, тъй както Той иска. „Опитайте Ме!
към текста >>

Добрият човек всякъде ще намери прием, Крадците нямат братя и сестри.
Тялото е най-голямото богатство, което имате. В него иде завършите своята еволюция. Който ходи в Божиите пътища, него го очакват най-хубави работи. И всеки, който напусне баща, майка.,., стократно ще намери още в този живот. Той придобива живот вечен! Добрият човек всякъде ще намери прием, Крадците нямат братя и сестри. По пътя към Бога стои Голгота, сетне - възкресение и безсмъртие. Но: Радвайте се, че имената ви са записани на небето. Всеки, който се обърне и заживее по Бога, името му се написва там. Любовта не може да се описва, тя само се чувствува - живее. Това е така, обаче... някои не знаят, Който не знае, ще учи.
към текста >>

И така, Любов към Бога и към ближния - човекът тогава е връзка между Бога и света [на] душите, и тогава е канал на небесни сили. Аз.
Всяка работа трябва да се върши: 1. За Бога. 2. За ближния си. Вие любете, не чакайте вас да любят. 3. За себе си. И така, Любов към Бога и към ближния - човекът тогава е връзка между Бога и света [на] душите, и тогава е канал на небесни сили. Аз. човекът, който обичам, ставам връзка в Бож. закон, извор на живот. Това е цената на човека. Ти люби и повече нищо! (Що ще да е и кой ще да е, не изключвай тази сила!) 1 закон - Да възлюбиш Господа с всичкото си същество и ближния си като себе си, като Господа (свое себе).
към текста >>

човекът, който обичам, ставам връзка в Бож.
За Бога. 2. За ближния си. Вие любете, не чакайте вас да любят. 3. За себе си. И така, Любов към Бога и към ближния - човекът тогава е връзка между Бога и света [на] душите, и тогава е канал на небесни сили. Аз. човекът, който обичам, ставам връзка в Бож. закон, извор на живот. Това е цената на човека. Ти люби и повече нищо! (Що ще да е и кой ще да е, не изключвай тази сила!) 1 закон - Да възлюбиш Господа с всичкото си същество и ближния си като себе си, като Господа (свое себе). Всичко, що правите: учите, любители някого, помагате ли някому, пеете, почивате..., да имате вътрешен стремеж да го правите заради Бога - онази любов, що ви е дала живота и всичко останало.
към текста >>

Това е цената на човека.
Вие любете, не чакайте вас да любят. 3. За себе си. И така, Любов към Бога и към ближния - човекът тогава е връзка между Бога и света [на] душите, и тогава е канал на небесни сили. Аз. човекът, който обичам, ставам връзка в Бож. закон, извор на живот. Това е цената на човека. Ти люби и повече нищо! (Що ще да е и кой ще да е, не изключвай тази сила!) 1 закон - Да възлюбиш Господа с всичкото си същество и ближния си като себе си, като Господа (свое себе). Всичко, що правите: учите, любители някого, помагате ли някому, пеете, почивате..., да имате вътрешен стремеж да го правите заради Бога - онази любов, що ви е дала живота и всичко останало. Заради Бога. Бъдещето е за онези, които любят Бога.
към текста >>

Светските хора са трудолюбиви и смели.
Станете приятели на децата и от тях се научете. Чудна воля, постоянство, търпение, докато проходиш! В астрално отношение вие сте деца малки... Вземайте пример от децата. „Аз се радвам, че вие сте деца." Знание ви очаква за в бъдеще, и място имате, и Бог ви чака там! Хората всичко вършат по свои вътрешни разбирания, те са свободни; и ние да бъдем свободни. Светските хора са трудолюбиви и смели. Най-мъчното е да бъдем силни и решителни. Та, в живота място има само за Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Доброто. Мислете и се утвърдете. Дръжте се за Бога, вечното, реалното, положителното. Внушавайте си всичко положително.
към текста >>

96. V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

Беха помислили, че си е умрел човекът като всеки човек.
А това, дето ще ви разкажа, да не мислите, че ще го изсмуча из пръстите си — не! Това го помнят всички съвременни жители от нашия град, като почнеш от кир Ставро сарафбашията, та чак до кючук Томо фукарията. Когото и да запиташ за бае Митар пророка, всеки ще ти отговори: „Оня ли, дето се пренася на онзи свет? “ Това се беше случило на един велики четвъртък. Да, така зер, на велики четвъртък вечерта се пренесе бае Митар пророкът на онзи свет, а в неделя, таман около пладне, се събуди — дойде на себе си. Беха помислили, че си е умрел човекът като всеки човек. И за погребението му беха се погрижили хората. Дедо Петър, клисарят, беше счукал нещо като сандък за мъртвеца, а баба Зоица, гдето месеше просфори в черквата, беше отишла с китчица цвете и една вощеница, за да му запали свещица на главата. Прекръсти се жената, направи три метана, запали вощеницата и опре погледа си право в лицето на бае Митра. Гледа го, гледа, па като се сепна, като да речеш, че тестото за просфори прелело из нощвите. Озърна се, закимна с глава на клисаря и го запита: — Ами я ми кажи ти мене умрел ли е човекът?
към текста >>

Озърна се, закимна с глава на клисаря и го запита: — Ами я ми кажи ти мене умрел ли е човекът?
Беха помислили, че си е умрел човекът като всеки човек. И за погребението му беха се погрижили хората. Дедо Петър, клисарят, беше счукал нещо като сандък за мъртвеца, а баба Зоица, гдето месеше просфори в черквата, беше отишла с китчица цвете и една вощеница, за да му запали свещица на главата. Прекръсти се жената, направи три метана, запали вощеницата и опре погледа си право в лицето на бае Митра. Гледа го, гледа, па като се сепна, като да речеш, че тестото за просфори прелело из нощвите. Озърна се, закимна с глава на клисаря и го запита: — Ами я ми кажи ти мене умрел ли е човекът? — Кой човек? — Па тѐ на̀, Митар. Клисарят погледна бабичката, погледна мъртвеца, па погледна и ръцете си. На нокътя от левия му палец беше налепено восък. Дедо Петър зачопли да откъртва восъка и продума разсеяно: — Па знам ли я, он… — дедо Петър щеше да рече, че он му е рекъл, че е умрел, па се сети, че това не му беше рекъл бае Митар, а той сам го виде мъртъв, та пресече мисълта си и додаде: — Па тѐ, не видиш ли?
към текста >>

— Кой човек?
И за погребението му беха се погрижили хората. Дедо Петър, клисарят, беше счукал нещо като сандък за мъртвеца, а баба Зоица, гдето месеше просфори в черквата, беше отишла с китчица цвете и една вощеница, за да му запали свещица на главата. Прекръсти се жената, направи три метана, запали вощеницата и опре погледа си право в лицето на бае Митра. Гледа го, гледа, па като се сепна, като да речеш, че тестото за просфори прелело из нощвите. Озърна се, закимна с глава на клисаря и го запита: — Ами я ми кажи ти мене умрел ли е човекът? — Кой човек? — Па тѐ на̀, Митар. Клисарят погледна бабичката, погледна мъртвеца, па погледна и ръцете си. На нокътя от левия му палец беше налепено восък. Дедо Петър зачопли да откъртва восъка и продума разсеяно: — Па знам ли я, он… — дедо Петър щеше да рече, че он му е рекъл, че е умрел, па се сети, че това не му беше рекъл бае Митар, а той сам го виде мъртъв, та пресече мисълта си и додаде: — Па тѐ, не видиш ли? Хич ти не знаеш ли, че като умре човек, тогава не е вече жив?
към текста >>

Хич ти не знаеш ли, че като умре човек, тогава не е вече жив?
— Кой човек? — Па тѐ на̀, Митар. Клисарят погледна бабичката, погледна мъртвеца, па погледна и ръцете си. На нокътя от левия му палец беше налепено восък. Дедо Петър зачопли да откъртва восъка и продума разсеяно: — Па знам ли я, он… — дедо Петър щеше да рече, че он му е рекъл, че е умрел, па се сети, че това не му беше рекъл бае Митар, а той сам го виде мъртъв, та пресече мисълта си и додаде: — Па тѐ, не видиш ли? Хич ти не знаеш ли, че като умре човек, тогава не е вече жив? Па най-после тѐ го, питай го, нека ти сам каже: жив ли е, мъртъв ли е? — Той нема да ми каже, току я ми дай ти едно огледало. — Огледало ли? Какво огледало? … Къде да ти намерим огледало?
към текста >>

— Жив си е човекът, може да има дни още да живее.
Сисой, или по-добре иконата, беше наместена в едно джамлия черчеве. Баба Зоица прихвана светеца, погледна го, прекръсти се, целуна го и намести иконата на устата на мъртвеца, с джама надолу. Дедо Петър продължаваше да чопли восъка от нокътя си, а бабичката опрела очи, и гледа право у мъртвеца. Не се мина ни колкото да прочетеш и „верую“, и баба Зоица дигна иконата и се вгледа в джама. Малко едно мътно петно, което тя съзре на джама, й разясни въпроса. — Жив си е човекът, може да има дни още да живее. — Кой човек е жив? — запита дедо Петър, като валяше в пръстите си едно парче от откъртения восък. — Па тѐ на̀, Митар. — Ама как си е жив? — Така на̀, не е умрел… заспал ли е, пренел ли се е, ама знам, че не е мъртъв… на̀, погледни.
към текста >>

— Кой човек е жив?
Баба Зоица прихвана светеца, погледна го, прекръсти се, целуна го и намести иконата на устата на мъртвеца, с джама надолу. Дедо Петър продължаваше да чопли восъка от нокътя си, а бабичката опрела очи, и гледа право у мъртвеца. Не се мина ни колкото да прочетеш и „верую“, и баба Зоица дигна иконата и се вгледа в джама. Малко едно мътно петно, което тя съзре на джама, й разясни въпроса. — Жив си е човекът, може да има дни още да живее. — Кой човек е жив? — запита дедо Петър, като валяше в пръстите си едно парче от откъртения восък. — Па тѐ на̀, Митар. — Ама как си е жив? — Така на̀, не е умрел… заспал ли е, пренел ли се е, ама знам, че не е мъртъв… на̀, погледни. — И баба Зоица показа на клисаря мътното петно върху джама на св. Сисой.
към текста >>

— Море за обаждане е колай, тѐ поп Яньо е тука, ще ида да му кажа… Дедо Петър излезе, а баба Зоица в пълното съзнание на своето разбиране от такива божи работи, като да различава жив от мъртъв човек, захвана отново да се кръсти и да прави метани пред бае Митра.
— Не е, не е, пренел се е, а не е умрел. — Па после? — Какво? — Ще го опеват ли, или ще му пеят „Христос възкресе“? — Не знам… требва да се обади на поповете. — Море за обаждане е колай, тѐ поп Яньо е тука, ще ида да му кажа… Дедо Петър излезе, а баба Зоица в пълното съзнание на своето разбиране от такива божи работи, като да различава жив от мъртъв човек, захвана отново да се кръсти и да прави метани пред бае Митра. Не се мина нито колкото време требва да се отслужи един сиромашки парастас — и по целия град се вече шепнеше тайнствено, че бае Митар пророкът се пренесъл на онзи свет. Попове, бабички, калугери, епитропи, еснафлии и всекакъв сбироток от града изпълни черковния двор. Малката килийка до стаята на клисаря, в която живееше, а сега лежеше прострен бае Митар, беше притисната от хора, както се притискат на Тодоровден, на причест в черква. Едни говореха тайнствено, други разправяха с ръце, с очи, с вежди, трети се кръстеха, четвърти палеха свещи — цела сметенѝя и неразбория. Поп Яньо съветваше да се пренесе бае Митар в черквата.
към текста >>

Па и она, сирота невеста, посъвзе се, поправи се, разхубави се, па си живува хубаво с човека си.
Чудим се, чудим, па току вържем червен конец на лиляка, па станем у тъмни зори, кога — що да видиш! … девет възла, синко, девет възла вързала пустата вещица… ка не би я грех, та толко па да кайдише. Усетих я какво ще бъде, току дай, рекох, да дам на невестата да плюне през устата на оня звер. И да видиш, оттогава, слава богу, като че с пръст развърза̀. Сега, сирота Тошевица, трички ги има — две момченца и едно момиченце… море, да ги видиш, у капка да ги изпиеш: едно от друго по-хубавички. Па и она, сирота невеста, посъвзе се, поправи се, разхубави се, па си живува хубаво с човека си. Ама де, що е рекъл некой… за пара е лек, ама знаеш ли го къде е и кое е? Разказва баба Ана и за билките: бре вратиката да отвръща от лошо; бре за смила, че се носи за милост; разставичето за разставане… кога дойдеш дип до зор; свекървиното око да се топи на млада месечина в ново гърне с оцет, за да закьорави лошите свекърви, та да не мъчат снахите си… бре това, бре онова… за всека билка все по нещо… всека си имала своя лек. И баба Ана е донесла да тури тия всичките работи под пренесения, че ставали по-лековити… като кога с ръка да хвърлиш злато. Докато това ставаше вътре при пренесения, отвън поповете и калугерите още не беха се спогодили със своите мнения: Василева молитва, светена вода, светено масло… разни глави — разни акъли. Току по едно време се постишиха и позамлъкнаха.
към текста >>

Навсекъде гледаха на него като на истински пророк — като на божи човек.
Запаше некой чувал като престилка, па или свещи лее, или восък изстисква на менгемето, или фитил реже — каквото и да е, бадева не седи. Ако има служба, и той ще бъде в черквата, пак на работа; или ще гаси догорелите свещи, или ще носи огън за кандилницата, или ще ходи с дискоса да събира, или ще приглася на псалтовете. Много пъти, тръгнал по некоя работа низ черквата, чуе, че попът вика из олтара: „Миром господу помолимся“ — той непременно ще отговори: „Господи помилу-у-уй“, па макар бил и чак при пангара. Бае Мигар имаше достъп по всички къщи и влизаше всекъде така свободно, както беше свободен и в своята килия. Болник ли било, смъртник ли било, кръщение ли било, годеж ли било, сватба ли било, помана ли било — каквото къде и да стане, — без бае Митра не ставаше. Навсекъде гледаха на него като на истински пророк — като на божи човек. Обичаха го, защото, каквото и да го попитат, той знаеше да отговори. А каквото кажеше бае Митар — казано беше. Никой не можеше да отреже като с нож думата, както това знаеше да направи бае Митар. Един път след парастаса за едни деветини беше сложена софра в къщата на покойния. Наредили се всички, па и бае Митар с них на софрата.
към текста >>

Е всека паяжина е книга, а всека жица е писмо, а който прочете тая книга ще знае, че човешките закони са като тая паяжина: ако се уплете некоя дребна мушица, паякът й изсмуква кръвта; ако ли се залети некоя от големите мухи или некой бръмбар, той не само че не се уплита в тая паяжина, но я продира, па и самият паяк, ако не свари да се затули накъде в некое скрито кьоше — току видиш, че му е пресечена жицата и той тупне на земята и се разтърси…, светски работи… Когато се зажени дъщерята на чорбаджи Недко, беше се задигнала една сватба, та целия град беше покъртила.
— Ами какво писмо, човече, ти сънуваш ли? — Не сънувам, ами ти не виждаш — не знаеш да гледаш! Въпросите и отговорите възбудиха любопитството на присъствуващите и всички погледи беха опрени към пророка, като да го молеха да им разреши тайната, която и те не разбираха. Бае Митар не оставяше никога да го молят два пъти: той издигна главата си и продума: — Какво правят паяците? Паяжина, нали? Е всека паяжина е книга, а всека жица е писмо, а който прочете тая книга ще знае, че човешките закони са като тая паяжина: ако се уплете некоя дребна мушица, паякът й изсмуква кръвта; ако ли се залети некоя от големите мухи или некой бръмбар, той не само че не се уплита в тая паяжина, но я продира, па и самият паяк, ако не свари да се затули накъде в некое скрито кьоше — току видиш, че му е пресечена жицата и той тупне на земята и се разтърси…, светски работи… Когато се зажени дъщерята на чорбаджи Недко, беше се задигнала една сватба, та целия град беше покъртила. През шест къщи и отлево, и отдесно — все софри наслагани. Яденето се готвеше в казани, а виното се точеше с бъчви. На една от софрите беше и бае Митар. Сватбари като сватбари — хапнали, пийнали, — едни снасят повечко, други по-малко, па не е чудно, че некой стане по-рано кефлия. Чичо Бенчо, известен в града под името Сойтерията, във възхищението на своя кеф бутна некак столицата на бае Митра, който се подхлъзна, полете и падна на земята.
към текста >>

Подир малко додаде: — Пияницата човек е като двойно луд, защото лудият се познава само по лицето, отпред, а пияницата и откъм гърба, когато ходи.
Яденето се готвеше в казани, а виното се точеше с бъчви. На една от софрите беше и бае Митар. Сватбари като сватбари — хапнали, пийнали, — едни снасят повечко, други по-малко, па не е чудно, че некой стане по-рано кефлия. Чичо Бенчо, известен в града под името Сойтерията, във възхищението на своя кеф бутна некак столицата на бае Митра, който се подхлъзна, полете и падна на земята. Всички присъствуващи се понамръщиха от такъв кеф на Сойтерията, но бае Митар ги пресече и каза поучително: — Да бъдеш пияница — не е голем джесаретлък, макар че пияниците са най-джесаретлиите хора. Подир малко додаде: — Пияницата човек е като двойно луд, защото лудият се познава само по лицето, отпред, а пияницата и откъм гърба, когато ходи. На една забележка, която направи дедо Тоньо терзията относно излекуването на пиянството, бае Митар каза: — Пияницата човек е също като лош сахат — все го курдисваш и поправяш и все отново се разваля. В това време беха дошли да се покажат изложени на дискос даровете на невестата, та като се хвалеха, че са много китени и гиздави, стана дума за късмет в задомяването, за добро живуване, за това, за онова, па най-после се отвори дума и за добро или лошо живуване между некои домакини. Чорбаджи Игнат соватчията запита така, напреки, бае Митра да си каже какво мисли за домашната спогодба. Бае Митар, без да се замисли нито най-малко, пружи ръка, та хвана от софрата едно парче погача, печена в жарава, и каза: — Домашната спогодба е като тая погача: горната кора е мъжът, а долната — жената. Ако корите са кабардисали, и средината се яде с ищах; клисава ли е средината — и корите са хвърлят и те не могат се дъвка.
към текста >>

На една забележка, която направи дедо Тоньо терзията относно излекуването на пиянството, бае Митар каза: — Пияницата човек е също като лош сахат — все го курдисваш и поправяш и все отново се разваля.
На една от софрите беше и бае Митар. Сватбари като сватбари — хапнали, пийнали, — едни снасят повечко, други по-малко, па не е чудно, че некой стане по-рано кефлия. Чичо Бенчо, известен в града под името Сойтерията, във възхищението на своя кеф бутна некак столицата на бае Митра, който се подхлъзна, полете и падна на земята. Всички присъствуващи се понамръщиха от такъв кеф на Сойтерията, но бае Митар ги пресече и каза поучително: — Да бъдеш пияница — не е голем джесаретлък, макар че пияниците са най-джесаретлиите хора. Подир малко додаде: — Пияницата човек е като двойно луд, защото лудият се познава само по лицето, отпред, а пияницата и откъм гърба, когато ходи. На една забележка, която направи дедо Тоньо терзията относно излекуването на пиянството, бае Митар каза: — Пияницата човек е също като лош сахат — все го курдисваш и поправяш и все отново се разваля. В това време беха дошли да се покажат изложени на дискос даровете на невестата, та като се хвалеха, че са много китени и гиздави, стана дума за късмет в задомяването, за добро живуване, за това, за онова, па най-после се отвори дума и за добро или лошо живуване между некои домакини. Чорбаджи Игнат соватчията запита така, напреки, бае Митра да си каже какво мисли за домашната спогодба. Бае Митар, без да се замисли нито най-малко, пружи ръка, та хвана от софрата едно парче погача, печена в жарава, и каза: — Домашната спогодба е като тая погача: горната кора е мъжът, а долната — жената. Ако корите са кабардисали, и средината се яде с ищах; клисава ли е средината — и корите са хвърлят и те не могат се дъвка. Всички гости беха възхитени от тоя мъдър отговор, но чорбаджи Игнат, като чорбаджия, искаше да излезе юстѐ, та прибави: — Така е, така, ама всичкото става пак от любовта.
към текста >>

Един заптия турски, който идеше насреща, пободнат, види се, от своя фанатизъм, а може би побъркан и от некое и друго шише ракия, налита върху бае Митра и го бутна така силно, че едвам се задържа човекът да не падне.
— Бае Митар сръбна малко винце, понамести си левото колено, което му беше изтръпнало, и пак настави: — … На младите момичета и на ергените любовта намигва с око, на младите жени прети с пръст, а на старците се смее в очите… Любовта е харна, ако е дълга и трайна. Почне ли да се настава и превързва с възли, тя ще заприлича като въжето на пазарския кладенец: по три пъти на ден го връзват и все кофата откъсната! При погребението на дедо Цветко папукчията бае Митар носеше кръста пред носилото и вървеше напред, както това правеше при всеко погребение. Носенето на кръста беше негово спечелено право. До бае Митар вървеше и Трайчо Сербезина. Един заптия турски, който идеше насреща, пободнат, види се, от своя фанатизъм, а може би побъркан и от некое и друго шише ракия, налита върху бае Митра и го бутна така силно, че едвам се задържа човекът да не падне. Сербезина като всеки сербезин ни две, ни три извръща се и удря едно текме с крак на заптията, та плесна на калдъръма и му тресна кратуната, като че топ му пукна за байрама. Бае Митар погледна Сербезина, завърте глава и му продума: — Той беше говедо, та връхлете да боде като всеко добиче, а ти що ставаш магаре да го риташ? На втория ден приклопиха Сербезина в затвора, стоя три дни, даде една лира джеза и пет лири рушвет и го пуснаха. Щом срещна бае Митра, той почна да изказва своя сербезлък по адреса на кадията, гдето го затваряли и глобили „за права бога“. Бае Митар му каза утешително: — Некои съдии съдят криво хората, а пък некои хора кривят за право съдиите.
към текста >>

От вошката ще яде некога сит, па ще дойде и да яде гладен човек и не е кабил да не рече: „Бог да прости, кой насадил“.
Бае Митар му каза утешително: — Некои съдии съдят криво хората, а пък некои хора кривят за право съдиите. Сербезина се оправдаваше, че го осъдили толкова сарп само затова, защото в яда си издумал и некои остри речи на кадията, но бае Митар го посъветва с тези думи: — Разумът требва винаги да върви напред, а езикът да му придържа отдире полите… Ако езикът прибърза да изтърчи напред с полите, тогаз разумът се сплита в тех, съпва се и се събаря. Я погледни колкава е главата, що събира мозъка, па виж коничък е при нея езикът. Ако не за друго, поне за икрам требва да се дава преднина на по-големите… Езикът като по-малък може винаги да направи тоя икрам на мозъка… Бае Митар беше много мераклия да сади цветя и овощия, да ги ашладисва, да ги кастри и въобще да остави по себе си добър спомен, та да не го забравят некога. Ха си посадил — думаше — некоя вошка, ха си направил един парастас, все едно чини там горе. От вошката ще яде некога сит, па ще дойде и да яде гладен човек и не е кабил да не рече: „Бог да прости, кой насадил“. Понеже немаше сам нито една педя своя земя, той се задоволяваше да прави своя „себап“ по чужди къщи. Един път — помня го като сега — дошел сам в градината ни, на едни Младенци, порезал асмата, що беше въз стената на бабини Тацини, изчегарил петровката ни ябълка до кладенеца, почистил лиляка и чак тогава го видела мама, бог да я прости. — Митре — каже мама, — какво така, та не сме те видели, когато си дошел, да сме те почерпили с некоя чаша ракия, та досега се трудиш да работиш, без да се подсилиш с нещо. А гледам, каже, изрезал си вече асмата, па и дърветата си почистил… гле, гле, не се умаряш, все си работлив. — Ех, какво да се прави, како Цвето… всеки човек работи, всеки прави по нещо и който нищо не прави, и той прави — зло.
към текста >>

— Ех, какво да се прави, како Цвето… всеки човек работи, всеки прави по нещо и който нищо не прави, и той прави — зло.
От вошката ще яде некога сит, па ще дойде и да яде гладен човек и не е кабил да не рече: „Бог да прости, кой насадил“. Понеже немаше сам нито една педя своя земя, той се задоволяваше да прави своя „себап“ по чужди къщи. Един път — помня го като сега — дошел сам в градината ни, на едни Младенци, порезал асмата, що беше въз стената на бабини Тацини, изчегарил петровката ни ябълка до кладенеца, почистил лиляка и чак тогава го видела мама, бог да я прости. — Митре — каже мама, — какво така, та не сме те видели, когато си дошел, да сме те почерпили с некоя чаша ракия, та досега се трудиш да работиш, без да се подсилиш с нещо. А гледам, каже, изрезал си вече асмата, па и дърветата си почистил… гле, гле, не се умаряш, все си работлив. — Ех, какво да се прави, како Цвето… всеки човек работи, всеки прави по нещо и който нищо не прави, и той прави — зло. Почерпиха бае Митра, дадоха му да позахапне, па и той каза на мама да не си прави сама кантариона това лето, че той щел да ни направи с мерак едно шише. — Ще ти направя — каже — кантарион, па не само от порезано и изгорено, ама баш да е и от змия рана, па пак ще зацелее у двайсет и четири сахата, като че да не е била. Откъм тия работи, за лекуването санким, бае Митар беше пръв — прочут беше чак и у Влашко. Като него никой не можеше да прави счупено, навито или изкълчено; като него никой не знаеше да реже слепите цирове, да реже брадавици, да лекува рани от куршум, от нож, от натъртено… от всичко, от всичко. Прочут беше и между българи, и между турци, и между евреи.
към текста >>

От бога ми е бадева — и я го правя за хаир… Кир Данил фудулинът — чини ми се, че ни беше нещо рода далечна, ама хич не помня каква рода беше — прочут беше в целия град като много мераклия човек откъм женска страна.
Хаджи Ибрахим, Шерифовият зет, беше казал веднъж насред кафенето на Ташкюприя, пред всичките аги, че бае Митар бил толкова ербап на тия работи че да му занесеш раздробена кост на парчета у чевре свита, Митар ще я натъкми и изцери, като че не е нито била счупена. За да каже тия думи, хаджи Ибрахим имаше пълно право, защото, ако не беше бае Митар, снаха му, прочутата гюзел Гюлханъм, щеше да си остане саката тюкюрем и с двата крака, когато се подплашиха конете на интофа им, та прегазиха ханъмката. Ама и каква ханъмка беше… грех да те е да я видиш саката при нейната хубост, па макар и да не си турчин. Когато я изцери бае Митар, хаджи Ибрахим му покланяше едно лозе от шест хиляди лози в Орешец, един кат чохени дрехи и тридесет османлии жълтици, но бае Митар не взе нито лозето, нито дрехите, нито жълтиците. — Не можем да чиним кабул, ефенди — казва бае Митар на хаджи Ибрахим… — Не го правя ни за имот, ни за пари, а за себап. От бога ми е бадева — и я го правя за хаир… Кир Данил фудулинът — чини ми се, че ни беше нещо рода далечна, ама хич не помня каква рода беше — прочут беше в целия град като много мераклия човек откъм женска страна. Три пъти се женил, ама, види се, немал човекът късмет в женитбата, та останал още на млади години вдовец, барабар с ергените. Тънък, висок, хубавец на лице, винаги пременен, винаги натъкмен, нагизден, чист — левент човек. Като види некоя хубавичка жена, стига само веднъж да я погледне със своите хубави, сини бадемлии очи — стига ѝ; прикове я като с пирон на местото. Какви чудесии не е правил тоя човек в града! Хеле пък ханъмките — знаеха го всичките, защото беше сарафин и продаваше джаваире — като речеха „Данил-кузум“, устата им се лепеха, като от сакъз шекер.
към текста >>

Три пъти се женил, ама, види се, немал човекът късмет в женитбата, та останал още на млади години вдовец, барабар с ергените.
За да каже тия думи, хаджи Ибрахим имаше пълно право, защото, ако не беше бае Митар, снаха му, прочутата гюзел Гюлханъм, щеше да си остане саката тюкюрем и с двата крака, когато се подплашиха конете на интофа им, та прегазиха ханъмката. Ама и каква ханъмка беше… грех да те е да я видиш саката при нейната хубост, па макар и да не си турчин. Когато я изцери бае Митар, хаджи Ибрахим му покланяше едно лозе от шест хиляди лози в Орешец, един кат чохени дрехи и тридесет османлии жълтици, но бае Митар не взе нито лозето, нито дрехите, нито жълтиците. — Не можем да чиним кабул, ефенди — казва бае Митар на хаджи Ибрахим… — Не го правя ни за имот, ни за пари, а за себап. От бога ми е бадева — и я го правя за хаир… Кир Данил фудулинът — чини ми се, че ни беше нещо рода далечна, ама хич не помня каква рода беше — прочут беше в целия град като много мераклия човек откъм женска страна. Три пъти се женил, ама, види се, немал човекът късмет в женитбата, та останал още на млади години вдовец, барабар с ергените. Тънък, висок, хубавец на лице, винаги пременен, винаги натъкмен, нагизден, чист — левент човек. Като види некоя хубавичка жена, стига само веднъж да я погледне със своите хубави, сини бадемлии очи — стига ѝ; прикове я като с пирон на местото. Какви чудесии не е правил тоя човек в града! Хеле пък ханъмките — знаеха го всичките, защото беше сарафин и продаваше джаваире — като речеха „Данил-кузум“, устата им се лепеха, като от сакъз шекер. Колко пъти е пропадал с дни по харемлъците, колко пъти са го гонили с ятагани бейовете, колко пъти е прерипвал през прозорци, през плетища, през хендеци — ама пак, макар че беше станал човек на 50 години, пак не му беше дошел целият акъл в главата.
към текста >>

Тънък, висок, хубавец на лице, винаги пременен, винаги натъкмен, нагизден, чист — левент човек.
Ама и каква ханъмка беше… грех да те е да я видиш саката при нейната хубост, па макар и да не си турчин. Когато я изцери бае Митар, хаджи Ибрахим му покланяше едно лозе от шест хиляди лози в Орешец, един кат чохени дрехи и тридесет османлии жълтици, но бае Митар не взе нито лозето, нито дрехите, нито жълтиците. — Не можем да чиним кабул, ефенди — казва бае Митар на хаджи Ибрахим… — Не го правя ни за имот, ни за пари, а за себап. От бога ми е бадева — и я го правя за хаир… Кир Данил фудулинът — чини ми се, че ни беше нещо рода далечна, ама хич не помня каква рода беше — прочут беше в целия град като много мераклия човек откъм женска страна. Три пъти се женил, ама, види се, немал човекът късмет в женитбата, та останал още на млади години вдовец, барабар с ергените. Тънък, висок, хубавец на лице, винаги пременен, винаги натъкмен, нагизден, чист — левент човек. Като види некоя хубавичка жена, стига само веднъж да я погледне със своите хубави, сини бадемлии очи — стига ѝ; прикове я като с пирон на местото. Какви чудесии не е правил тоя човек в града! Хеле пък ханъмките — знаеха го всичките, защото беше сарафин и продаваше джаваире — като речеха „Данил-кузум“, устата им се лепеха, като от сакъз шекер. Колко пъти е пропадал с дни по харемлъците, колко пъти са го гонили с ятагани бейовете, колко пъти е прерипвал през прозорци, през плетища, през хендеци — ама пак, макар че беше станал човек на 50 години, пак не му беше дошел целият акъл в главата. Дойдеше у некой петъчен ден летно време, възседне оня черен ат, накриви оня фес, па като тръгне, та изходи всичките бейски бахчи, където харемлъците прекарваха на летните си къщи.
към текста >>

Какви чудесии не е правил тоя човек в града!
— Не можем да чиним кабул, ефенди — казва бае Митар на хаджи Ибрахим… — Не го правя ни за имот, ни за пари, а за себап. От бога ми е бадева — и я го правя за хаир… Кир Данил фудулинът — чини ми се, че ни беше нещо рода далечна, ама хич не помня каква рода беше — прочут беше в целия град като много мераклия човек откъм женска страна. Три пъти се женил, ама, види се, немал човекът късмет в женитбата, та останал още на млади години вдовец, барабар с ергените. Тънък, висок, хубавец на лице, винаги пременен, винаги натъкмен, нагизден, чист — левент човек. Като види некоя хубавичка жена, стига само веднъж да я погледне със своите хубави, сини бадемлии очи — стига ѝ; прикове я като с пирон на местото. Какви чудесии не е правил тоя човек в града! Хеле пък ханъмките — знаеха го всичките, защото беше сарафин и продаваше джаваире — като речеха „Данил-кузум“, устата им се лепеха, като от сакъз шекер. Колко пъти е пропадал с дни по харемлъците, колко пъти са го гонили с ятагани бейовете, колко пъти е прерипвал през прозорци, през плетища, през хендеци — ама пак, макар че беше станал човек на 50 години, пак не му беше дошел целият акъл в главата. Дойдеше у некой петъчен ден летно време, възседне оня черен ат, накриви оня фес, па като тръгне, та изходи всичките бейски бахчи, където харемлъците прекарваха на летните си къщи. Да могат да приказват тия бини и тия кории, и тия бахчи, и тия воденици, що е било и какво е било, оно би чудо наприказвали. Заприказвах се за кир Данила, защото ми дойде на ум, че един от тефтерите му, които беше оставил подир смъртта си, беше ми попаднал едно време на ръцете и един лист от него пазя и досега.
към текста >>

Колко пъти е пропадал с дни по харемлъците, колко пъти са го гонили с ятагани бейовете, колко пъти е прерипвал през прозорци, през плетища, през хендеци — ама пак, макар че беше станал човек на 50 години, пак не му беше дошел целият акъл в главата.
Три пъти се женил, ама, види се, немал човекът късмет в женитбата, та останал още на млади години вдовец, барабар с ергените. Тънък, висок, хубавец на лице, винаги пременен, винаги натъкмен, нагизден, чист — левент човек. Като види некоя хубавичка жена, стига само веднъж да я погледне със своите хубави, сини бадемлии очи — стига ѝ; прикове я като с пирон на местото. Какви чудесии не е правил тоя човек в града! Хеле пък ханъмките — знаеха го всичките, защото беше сарафин и продаваше джаваире — като речеха „Данил-кузум“, устата им се лепеха, като от сакъз шекер. Колко пъти е пропадал с дни по харемлъците, колко пъти са го гонили с ятагани бейовете, колко пъти е прерипвал през прозорци, през плетища, през хендеци — ама пак, макар че беше станал човек на 50 години, пак не му беше дошел целият акъл в главата. Дойдеше у некой петъчен ден летно време, възседне оня черен ат, накриви оня фес, па като тръгне, та изходи всичките бейски бахчи, където харемлъците прекарваха на летните си къщи. Да могат да приказват тия бини и тия кории, и тия бахчи, и тия воденици, що е било и какво е било, оно би чудо наприказвали. Заприказвах се за кир Данила, защото ми дойде на ум, че един от тефтерите му, които беше оставил подир смъртта си, беше ми попаднал едно време на ръцете и един лист от него пазя и досега. В него има между другите работи записани и некои рецепти, диктувани, види се, от бае Митра пророка. Аз ще опиша тук целия лист от бае Даниловия тефтер, па вие четете, което искате от писмото: "На лето хиляда и осемстотин и петдесет и трето на ден на петнадесети февруарий продадох на Кючюк-Хайше Халил беговица, дъщеря на Кара Мутиш Измирлията, един низ от 17 върви маргарит, от хаслията, за 1623 гроша горни пари и ми брои на дъската 1381 грош у рубин, ермилъци и алтилъци, а за кусура ми рече да идем у петък, по икиндия, у дома й сам, та да ми ги докусури.
към текста >>

Харна е, ама на плащане дохожда бираз назлъм, та че да видим какво че изкарам парите… Това пишем да се помни и знае какво се прави кувет маджун, та ако човек отслабне и му стане зло, па сака да се даврандише и да се обърне на добро и после хич да не сака да мари, а он да вземе 22 драма дар-фирферин, 31 драм юлду кахър, 51 драм индустан-дживизи, 45 драма джигер оту, 17 драма нанеяги, 5 драма сулфат-яги, 20 драма саде дарчин и 15 кощилки от праскови, па да ги скълца у хаван и да ги меша със 100 драма мед и да куса всека заран по една лъжица на гладно сърце и подир един сахат и чейрек да изеде по една-две кюлбастии и да пие по половин ока пелинаж от добрия, па да кара така 40 зарана и като види хаир, да рече: „Бог да прости Мигар пророка…“ Продадох днеска, на 19 февруарий 1853 лето, един златен пръстен с антика от канташ, с писана на него риба на Мола-Юсуф Чипаризина за 191 грош и парите си взех всичките до пара.
Дойдеше у некой петъчен ден летно време, възседне оня черен ат, накриви оня фес, па като тръгне, та изходи всичките бейски бахчи, където харемлъците прекарваха на летните си къщи. Да могат да приказват тия бини и тия кории, и тия бахчи, и тия воденици, що е било и какво е било, оно би чудо наприказвали. Заприказвах се за кир Данила, защото ми дойде на ум, че един от тефтерите му, които беше оставил подир смъртта си, беше ми попаднал едно време на ръцете и един лист от него пазя и досега. В него има между другите работи записани и некои рецепти, диктувани, види се, от бае Митра пророка. Аз ще опиша тук целия лист от бае Даниловия тефтер, па вие четете, което искате от писмото: "На лето хиляда и осемстотин и петдесет и трето на ден на петнадесети февруарий продадох на Кючюк-Хайше Халил беговица, дъщеря на Кара Мутиш Измирлията, един низ от 17 върви маргарит, от хаслията, за 1623 гроша горни пари и ми брои на дъската 1381 грош у рубин, ермилъци и алтилъци, а за кусура ми рече да идем у петък, по икиндия, у дома й сам, та да ми ги докусури. Харна е, ама на плащане дохожда бираз назлъм, та че да видим какво че изкарам парите… Това пишем да се помни и знае какво се прави кувет маджун, та ако човек отслабне и му стане зло, па сака да се даврандише и да се обърне на добро и после хич да не сака да мари, а он да вземе 22 драма дар-фирферин, 31 драм юлду кахър, 51 драм индустан-дживизи, 45 драма джигер оту, 17 драма нанеяги, 5 драма сулфат-яги, 20 драма саде дарчин и 15 кощилки от праскови, па да ги скълца у хаван и да ги меша със 100 драма мед и да куса всека заран по една лъжица на гладно сърце и подир един сахат и чейрек да изеде по една-две кюлбастии и да пие по половин ока пелинаж от добрия, па да кара така 40 зарана и като види хаир, да рече: „Бог да прости Мигар пророка…“ Продадох днеска, на 19 февруарий 1853 лето, един златен пръстен с антика от канташ, с писана на него риба на Мола-Юсуф Чипаризина за 191 грош и парите си взех всичките до пара. На сущия ден дойде при мене на дюкяно Емин Зумбула ханъм, на Аран бимбашията третата му ханъмка, та си купи едно цвете елмазлия за 893 гроша и ми ги брои до пара, па ми поръча да идем при нея максус у вторник и да й носим рубии и суфурини нови, оти сакала да си промени стария наниз и да си наниже нов наниз жълтици. Бимбашията е много сарп човек, ама утре тръгва с аскер на талим, па че се върне чак у петък… Ситнеж пазарлък от сарафлък 23 гроша… Продадох на Халил Кьочекбашията един сребърен кьостек за сахат за 93 гроша и си взех парите до пара. На Ахмед Ага Чомлекчията продадох стария сахат заедно с мафазите без кьостека само с букме за 171 грош и ми ги брои човекът всичките до пара. Ако сака некой да си направи мехлем, дека да излекува маясъл, сараджа и от посечено, и от изгорено, а най-вече лековито за дяволската болест и за болест, дека ти понекога дойде у сън, и за всека джара, а ти вземе 13 драма растък, та па 13 драма теллизюруф, 31 драм чамсакъз, 11 драма хава-жива, 25 драма еойли-кяфури, 18 драма сари илели, 90 драма юстубеч, 15 драма съчан-яш, 15 драма калъч-яги, 23 драма кестърме, 10 драма белезен-яги и 30 драма яки тозу, па скълцай хубаво и ги измешай, па тури 50 драма бел восък и 50 драма меча лой и 25 драма заешка мас, па ги разтопи у тиган на огън, па като изстине, оно че стане биринджи мехлем, па като намажеш на тифтик и туриш на болното место, а оно пешин че ти поотлекне, па за неколко дни че си здрав и читав, като кога си от майка роден, па като видиш хаир, да речеш: „Халал му вера на Митар пророка…“ Днеска, на 27 февруарий, дойде у дюкяна Назлъм Фатиме, ханъмката на Мола Саиб Камарашина, сандък-еменията у конако, и си отбра един пръстен с изумруд и шест върви ат едрия мерджан и две рубии чаркалии, и ги упазарихме всичките за 675 гроша, и ми остави капара 5 зърна по 14 гроша и руп, и ми заръча да й ги занесем сам днеска къде икиндия у харемлъка, та да ми докусури парите и ми рече, че арапката Хайше ще ме чака на кьошето на сокачето при долния битпазар, та да ме преведе откъде страната на зида, до джамията на Пазвантооглу… Много хубава вита балзама се прави за боление сърце и за маясъл, и за спиране сюрмек, и за кувет, и за ищах, дека помага като с уста да духнеш, а оно требва да вземеш 25 драма кехлибар-яги, 25 драма ялма-иги, 25 драма каун-яги, 22 драма дарчин-яги, 10 драма кеклик-яги, 10 драма нане-яги, 2 драма исиот и 10 драма сари сабор, па да туриш всичкото у едно джезве, па да сипеш около 25 драма локмаруху и около 50 драма серт ракия, па да го вариш колко един чейрек на тих огън, па после да го разбъркаш и да сипеш у шише, па като престои колко две недели, тогава е хазър и тогава да пиеш заран по 10 или 15 капки на шекер, или у ракия, па като почнеш да видиш селемет…" Тука листът е откъснат, та не може вече да се чете. Бае Митар пророкът знаеше много хубаво ракам.
към текста >>

Бимбашията е много сарп човек, ама утре тръгва с аскер на талим, па че се върне чак у петък… Ситнеж пазарлък от сарафлък 23 гроша… Продадох на Халил Кьочекбашията един сребърен кьостек за сахат за 93 гроша и си взех парите до пара.
Заприказвах се за кир Данила, защото ми дойде на ум, че един от тефтерите му, които беше оставил подир смъртта си, беше ми попаднал едно време на ръцете и един лист от него пазя и досега. В него има между другите работи записани и некои рецепти, диктувани, види се, от бае Митра пророка. Аз ще опиша тук целия лист от бае Даниловия тефтер, па вие четете, което искате от писмото: "На лето хиляда и осемстотин и петдесет и трето на ден на петнадесети февруарий продадох на Кючюк-Хайше Халил беговица, дъщеря на Кара Мутиш Измирлията, един низ от 17 върви маргарит, от хаслията, за 1623 гроша горни пари и ми брои на дъската 1381 грош у рубин, ермилъци и алтилъци, а за кусура ми рече да идем у петък, по икиндия, у дома й сам, та да ми ги докусури. Харна е, ама на плащане дохожда бираз назлъм, та че да видим какво че изкарам парите… Това пишем да се помни и знае какво се прави кувет маджун, та ако човек отслабне и му стане зло, па сака да се даврандише и да се обърне на добро и после хич да не сака да мари, а он да вземе 22 драма дар-фирферин, 31 драм юлду кахър, 51 драм индустан-дживизи, 45 драма джигер оту, 17 драма нанеяги, 5 драма сулфат-яги, 20 драма саде дарчин и 15 кощилки от праскови, па да ги скълца у хаван и да ги меша със 100 драма мед и да куса всека заран по една лъжица на гладно сърце и подир един сахат и чейрек да изеде по една-две кюлбастии и да пие по половин ока пелинаж от добрия, па да кара така 40 зарана и като види хаир, да рече: „Бог да прости Мигар пророка…“ Продадох днеска, на 19 февруарий 1853 лето, един златен пръстен с антика от канташ, с писана на него риба на Мола-Юсуф Чипаризина за 191 грош и парите си взех всичките до пара. На сущия ден дойде при мене на дюкяно Емин Зумбула ханъм, на Аран бимбашията третата му ханъмка, та си купи едно цвете елмазлия за 893 гроша и ми ги брои до пара, па ми поръча да идем при нея максус у вторник и да й носим рубии и суфурини нови, оти сакала да си промени стария наниз и да си наниже нов наниз жълтици. Бимбашията е много сарп човек, ама утре тръгва с аскер на талим, па че се върне чак у петък… Ситнеж пазарлък от сарафлък 23 гроша… Продадох на Халил Кьочекбашията един сребърен кьостек за сахат за 93 гроша и си взех парите до пара. На Ахмед Ага Чомлекчията продадох стария сахат заедно с мафазите без кьостека само с букме за 171 грош и ми ги брои човекът всичките до пара. Ако сака некой да си направи мехлем, дека да излекува маясъл, сараджа и от посечено, и от изгорено, а най-вече лековито за дяволската болест и за болест, дека ти понекога дойде у сън, и за всека джара, а ти вземе 13 драма растък, та па 13 драма теллизюруф, 31 драм чамсакъз, 11 драма хава-жива, 25 драма еойли-кяфури, 18 драма сари илели, 90 драма юстубеч, 15 драма съчан-яш, 15 драма калъч-яги, 23 драма кестърме, 10 драма белезен-яги и 30 драма яки тозу, па скълцай хубаво и ги измешай, па тури 50 драма бел восък и 50 драма меча лой и 25 драма заешка мас, па ги разтопи у тиган на огън, па като изстине, оно че стане биринджи мехлем, па като намажеш на тифтик и туриш на болното место, а оно пешин че ти поотлекне, па за неколко дни че си здрав и читав, като кога си от майка роден, па като видиш хаир, да речеш: „Халал му вера на Митар пророка…“ Днеска, на 27 февруарий, дойде у дюкяна Назлъм Фатиме, ханъмката на Мола Саиб Камарашина, сандък-еменията у конако, и си отбра един пръстен с изумруд и шест върви ат едрия мерджан и две рубии чаркалии, и ги упазарихме всичките за 675 гроша, и ми остави капара 5 зърна по 14 гроша и руп, и ми заръча да й ги занесем сам днеска къде икиндия у харемлъка, та да ми докусури парите и ми рече, че арапката Хайше ще ме чака на кьошето на сокачето при долния битпазар, та да ме преведе откъде страната на зида, до джамията на Пазвантооглу… Много хубава вита балзама се прави за боление сърце и за маясъл, и за спиране сюрмек, и за кувет, и за ищах, дека помага като с уста да духнеш, а оно требва да вземеш 25 драма кехлибар-яги, 25 драма ялма-иги, 25 драма каун-яги, 22 драма дарчин-яги, 10 драма кеклик-яги, 10 драма нане-яги, 2 драма исиот и 10 драма сари сабор, па да туриш всичкото у едно джезве, па да сипеш около 25 драма локмаруху и около 50 драма серт ракия, па да го вариш колко един чейрек на тих огън, па после да го разбъркаш и да сипеш у шише, па като престои колко две недели, тогава е хазър и тогава да пиеш заран по 10 или 15 капки на шекер, или у ракия, па като почнеш да видиш селемет…" Тука листът е откъснат, та не може вече да се чете. Бае Митар пророкът знаеше много хубаво ракам. Какъв и да било мъчен есап, тоя изведнъж ще го направи — като че с бръснач пререже. Един път се случил на дюкяна на чорбаджи Тасо, устабашия на бакалския еснаф.
към текста >>

На Ахмед Ага Чомлекчията продадох стария сахат заедно с мафазите без кьостека само с букме за 171 грош и ми ги брои човекът всичките до пара.
В него има между другите работи записани и некои рецепти, диктувани, види се, от бае Митра пророка. Аз ще опиша тук целия лист от бае Даниловия тефтер, па вие четете, което искате от писмото: "На лето хиляда и осемстотин и петдесет и трето на ден на петнадесети февруарий продадох на Кючюк-Хайше Халил беговица, дъщеря на Кара Мутиш Измирлията, един низ от 17 върви маргарит, от хаслията, за 1623 гроша горни пари и ми брои на дъската 1381 грош у рубин, ермилъци и алтилъци, а за кусура ми рече да идем у петък, по икиндия, у дома й сам, та да ми ги докусури. Харна е, ама на плащане дохожда бираз назлъм, та че да видим какво че изкарам парите… Това пишем да се помни и знае какво се прави кувет маджун, та ако човек отслабне и му стане зло, па сака да се даврандише и да се обърне на добро и после хич да не сака да мари, а он да вземе 22 драма дар-фирферин, 31 драм юлду кахър, 51 драм индустан-дживизи, 45 драма джигер оту, 17 драма нанеяги, 5 драма сулфат-яги, 20 драма саде дарчин и 15 кощилки от праскови, па да ги скълца у хаван и да ги меша със 100 драма мед и да куса всека заран по една лъжица на гладно сърце и подир един сахат и чейрек да изеде по една-две кюлбастии и да пие по половин ока пелинаж от добрия, па да кара така 40 зарана и като види хаир, да рече: „Бог да прости Мигар пророка…“ Продадох днеска, на 19 февруарий 1853 лето, един златен пръстен с антика от канташ, с писана на него риба на Мола-Юсуф Чипаризина за 191 грош и парите си взех всичките до пара. На сущия ден дойде при мене на дюкяно Емин Зумбула ханъм, на Аран бимбашията третата му ханъмка, та си купи едно цвете елмазлия за 893 гроша и ми ги брои до пара, па ми поръча да идем при нея максус у вторник и да й носим рубии и суфурини нови, оти сакала да си промени стария наниз и да си наниже нов наниз жълтици. Бимбашията е много сарп човек, ама утре тръгва с аскер на талим, па че се върне чак у петък… Ситнеж пазарлък от сарафлък 23 гроша… Продадох на Халил Кьочекбашията един сребърен кьостек за сахат за 93 гроша и си взех парите до пара. На Ахмед Ага Чомлекчията продадох стария сахат заедно с мафазите без кьостека само с букме за 171 грош и ми ги брои човекът всичките до пара. Ако сака некой да си направи мехлем, дека да излекува маясъл, сараджа и от посечено, и от изгорено, а най-вече лековито за дяволската болест и за болест, дека ти понекога дойде у сън, и за всека джара, а ти вземе 13 драма растък, та па 13 драма теллизюруф, 31 драм чамсакъз, 11 драма хава-жива, 25 драма еойли-кяфури, 18 драма сари илели, 90 драма юстубеч, 15 драма съчан-яш, 15 драма калъч-яги, 23 драма кестърме, 10 драма белезен-яги и 30 драма яки тозу, па скълцай хубаво и ги измешай, па тури 50 драма бел восък и 50 драма меча лой и 25 драма заешка мас, па ги разтопи у тиган на огън, па като изстине, оно че стане биринджи мехлем, па като намажеш на тифтик и туриш на болното место, а оно пешин че ти поотлекне, па за неколко дни че си здрав и читав, като кога си от майка роден, па като видиш хаир, да речеш: „Халал му вера на Митар пророка…“ Днеска, на 27 февруарий, дойде у дюкяна Назлъм Фатиме, ханъмката на Мола Саиб Камарашина, сандък-еменията у конако, и си отбра един пръстен с изумруд и шест върви ат едрия мерджан и две рубии чаркалии, и ги упазарихме всичките за 675 гроша, и ми остави капара 5 зърна по 14 гроша и руп, и ми заръча да й ги занесем сам днеска къде икиндия у харемлъка, та да ми докусури парите и ми рече, че арапката Хайше ще ме чака на кьошето на сокачето при долния битпазар, та да ме преведе откъде страната на зида, до джамията на Пазвантооглу… Много хубава вита балзама се прави за боление сърце и за маясъл, и за спиране сюрмек, и за кувет, и за ищах, дека помага като с уста да духнеш, а оно требва да вземеш 25 драма кехлибар-яги, 25 драма ялма-иги, 25 драма каун-яги, 22 драма дарчин-яги, 10 драма кеклик-яги, 10 драма нане-яги, 2 драма исиот и 10 драма сари сабор, па да туриш всичкото у едно джезве, па да сипеш около 25 драма локмаруху и около 50 драма серт ракия, па да го вариш колко един чейрек на тих огън, па после да го разбъркаш и да сипеш у шише, па като престои колко две недели, тогава е хазър и тогава да пиеш заран по 10 или 15 капки на шекер, или у ракия, па като почнеш да видиш селемет…" Тука листът е откъснат, та не може вече да се чете. Бае Митар пророкът знаеше много хубаво ракам. Какъв и да било мъчен есап, тоя изведнъж ще го направи — като че с бръснач пререже. Един път се случил на дюкяна на чорбаджи Тасо, устабашия на бакалския еснаф. Некой си купувал 40 драма кърмъз по 150 гроша оката и лутат се, бъркат се да прехесапят колко пари чини кърмъзът, ала не върви.
към текста >>

„Да е жив и здрав, казваше, Митар, че ми каза, че нема да има берекет на вино тая година, та не го продавах пролет по 23 пари, както го искаха, ами го държах, та намери грош и две пари… Па не беше и малко вино — двадесет и толкова хиляди оки, все самоток.“ В целата каза немаше втори човек, като бае Митра, дето да може да ти улучи къде може да се изкопа на плитко кладенец и къде не може.
Много пъти ще мине къде дюкяна, ще приседне на пекето и ще продума на тато: „Кир Георги, гледай та си купи тая година повечко дърва… ще дотребват“. Или ще рече: „Гледай до Петковден да сте привършили работата на салханата, че после ще видите зор! “ Един път каза да не пращаме да режат лозето, догдето не минат две недели подир Трифоновден, че щело да настанат нови мразове през пролетта; и наистина, всичките лозя, които се резаха около Трифоновден, всичките измръзнаха тая година. Много пъти бае Митар пророкуваше кога ще има или нема да има берекет на кукуруза, на ечемика, на житото, на орехите, на сливите, на крушите, на ябълките, на гроздето, и на всичко. Помня веднъж, че тато, бог да го прости, се хвалеше пред кир Цено Сламата, че е кярил само от цената на виното 13 500 гроша. „Да е жив и здрав, казваше, Митар, че ми каза, че нема да има берекет на вино тая година, та не го продавах пролет по 23 пари, както го искаха, ами го държах, та намери грош и две пари… Па не беше и малко вино — двадесет и толкова хиляди оки, все самоток.“ В целата каза немаше втори човек, като бае Митра, дето да може да ти улучи къде може да се изкопа на плитко кладенец и къде не може. Той ще поразгледа най-напред каква трева расте наоколо, ще почопли малко пръстта, ще погледа какви камъчета има да се търкалят, па ще се възкачи ла покоя рътлина или на некое бърдо, ще погледа-погледа, па току ще се спре некъде, ще копне две-три копки и ще рече: „Тук ще бъде кладенец — копайте“. И наистина, на два-три аршина току видиш избликне вода като сълза — да пиеш, да й се не напиеш. Където и да са закопали кладенец без Митра, все ще го напуснат или затрупат — все без дамар излиза. Където го год викаха, все отиваше, но никъде пари не вземаше. Това е за хаир, казваше, я не съм плащал да се науча, защо на мене да ми плащат, когато от тоя кладенец ще пият и добичета, па и хора уморени, зажъдени и съсипани, гдето… Такъв беше бае Митар пророкът.
към текста >>

Сам по себе си Иго имаше добро сърце, но хората, с които се е събирал в млади години, беха го развалили, съсипали… беха го направили нещо полудобиче и получовек.
По рамената и по гърдите му, където едно време се лъскаха сърмалии джамадани и минтани — сега се разсипваха просениците, които като чирак занасяше и донасяше от фурната! … Чиракува, що чиракува, не довтаса да стане нито калфа, а мустаците му пораснаха по-големи и от майсторовите. Срамът, неволята, немотията, всичко това го бе натиснало до стената на отчаянието, като да го бе налетел некой бесен вълк. Посчука от стари дъски, събрани оттук-оттам, една дупка, нещо като кокошарник, като кучник, дотътра я до кьошето на Распорчаршия и стана кърпачин. От млади години му беше останало нещо малко знание да попрочита и да позаписва по старовремски, но и това тогава не му чинеше ни за пет пари: какво с него, така и без него. Сам по себе си Иго имаше добро сърце, но хората, с които се е събирал в млади години, беха го развалили, съсипали… беха го направили нещо полудобиче и получовек. Освен пиянството, което му остана като най-верното наследство от аркадашите му, той беше станал извънмерно начумерен, подозрителен и недоверчив. Никому не верваше за нищо. Родата си не искаше да види, кафадарите му не искаха пък него да видят и така беше останал сам, като пустинник. Ако изчука некоя пара — тя отиваше по пиянлък; инак ходеше окъсан, одрипан, да те е страх да го погледнеш. Те това беше тоя Иго, дето бае Митар пророкът го е видел на онзи свет, рамо до рамо с Ибрахим вали паша.
към текста >>

… „Сеяно жито, порасло тръне, дошло порой, отвлекло го, па си нищо на света: ни по-лек, ни по-тежък, ни по-весел, ни по-жален — светски работи!
Не ме ли знаеш ти мене, че аз съм Дели Ахмед бей? “ Иго го поизгледал малко философски и му казал: „Как да те не знам? … Нали съм те хранил, поил едно време на софрата си, па сега, вместо да познаеш аркадаша си, а ти искаш да ти се покланям — да ти правя теменна… Йок, Ахмед бей, йок, ти требва да ми се покланяш, а не аз на тебе“. Беят кипва и ни две, ни три, а ятаганът от пояса, та в гърдите на Иго. Както си седел на скемлето, с шилото в една ръка и кърпачката игла в другата, така се и търколил и — това си би от Иго и от неговите мъки, неволи и патила! … „Сеяно жито, порасло тръне, дошло порой, отвлекло го, па си нищо на света: ни по-лек, ни по-тежък, ни по-весел, ни по-жален — светски работи! “ Такъв некролог беше изрекъл за Иго бае Митар. Тетка Елисавета продължаваше разказа на бае Митра: — Курдисаха везнето, ама ни покачено, ни подпрено, така си виси само, като на въздуха. Попогледах нагоре да видя дали нема некоя връв, я друго нещо — нищо, връв немаше. Двама ангели ме възпираха така, по-настрана от другите, и рекоха: „Гледай всичко какво става и това, което видиш, да го разкажеш там, долу, на хората, та да се посвестят и разберат кои грехове са тежки, за които ще патят донекога, като дойдат тука пред тия везни! …“ Най-напред поведоха Иго пред везните.
към текста >>

…“ „Ето на̀ — показва му ангелът една книга, — на̀ тук са написани… сам със своята ръка си си ги написал… Всеки човек, докато е жив, и без да знае, сам си пише и греховете, и добрините, що ги е вършил на света!
Петър беше взел вече перото да го пише у грешния тефтер, но Иго се сепна и продума: „Ама как така грешен? … Я стойте да видя? Прави ли са тези везни? … Знаете, я съм много видел, много патил… много са ме мамили там, като бех на земята, лъгали са ме и на везни, и на кантар, и на аршин, и на шиник, и… на оканици — продума Иго и се малко поизчерви, като се сети за оканиците с вино и ракия, що ги е изпил, и пак заговори: — Кой не ме е мъчил и с що не са ме мъчили… та недейте ми замерва, че и сега не смея да вервам на хората… Ех, да знаете вие що съм изпатил аз там от хората…“ Ангелът му пресече думата и му каза: „Тук не са хора като там, долу, тук лъжата в нищо не минува… Тия везни са най-правите от всички везни, що ги има по света — на̀, погледни, виж сам! “ Иго пристъпи към везните, прихвана иглата на езичето, що се клима налево и надесно, поспре я, гледа, гледа… виде, че везните наистина са прави, па запита: „Ех, добре, я да видим какви ми са греховете, откъде ги набрахте толкова? …“ „Ето на̀ — показва му ангелът една книга, — на̀ тук са написани… сам със своята ръка си си ги написал… Всеки човек, докато е жив, и без да знае, сам си пише и греховете, и добрините, що ги е вършил на света! “ „Дай да видя дали е истина писано с моя ръка — продума Иго и добави: — Може некой да ми е преправил писмото, знаеш, много работи се случват там, долу… какво не съм видел? … И писма подправяха, и темесуци подправяха, и чуждо имане правеха свое, и чужди деца потурваха на богати хора, божем че са си нихни, рождени; и кривите правиха прави, и правите правиха криви и… какво… какво не съм видел, че се прави по света! “ Ангелът му даде книгата и Иго чете, чете, па се позамисли и продума: „Истина, с моята ръка е писано всичко, ама… ама много са изброени, джанъм, диптен много… Като има записани толкова много грехове, тогава какви ли добрини мои ще ме куртулисат, я барем не помним вече що съм добро правил, както не помних и за толкова мои грехове! …“ Ангелът му подаде книгата, на която беха написани добрините на Иго. Чете Иго, чете и се чуди: „Я ли не разбирам, или некой янлъшък има тука?
към текста >>

Страх побираше човека, когато го видеше, какъвто беше: висок, черноманест, грозен, па като те изгледа с ония биволски очи, да ти дойде, да прощаваш, лошо, като че си преял на сирни поклади.
Докато се питат с една — всичките други мълчат. Това мълчание показва икрам, ихтибар, приличие. Както и да е, но такова разпитване с „чиниш и правиш“ отнема повече време, отколкото на поп Гьоко му требваше да изчете едно цело повечерие в черква. Яйцето в джоба ми не беше изсъхнало — мокреше ми още, — та колкото и да ми се виждаха нелюбопитни междуособните поздравления на киришчийките с кака Вокя, пак не можах да отида на игра, та се смирясвах на местото си и се озъртах като плъх в брашно, докато тетка Елисавета не настави бае Митровия разказ така: — Дошло ред на Ибрахим вали паша. Не беше там оня Ибрахим паша, гдето го знаехме тука. Страх побираше човека, когато го видеше, какъвто беше: висок, черноманест, грозен, па като те изгледа с ония биволски очи, да ти дойде, да прощаваш, лошо, като че си преял на сирни поклади. Там се беше свил като разклопана квачка, когато я полеят със студена вода, та да не разваля яйцата. Беше се скротил, беше се смирил, като Тачо просякът, както се свива пред черквата, за да му хвърлят един мангър. Греховете много — беха ги натоварили на едни кола, впрегната с два чифта биволи. Ашикере си се видеше кое кьопче от везнето ще натегнее. Та асли и от другата страна немаше що да турят!
към текста >>

Мола Хазредин, твоя благодетел, който ти даде хлеб в ръцете и те направи човек, ти взе, че го задуши с памуклията ястък, намести го в кревата, като че е умрел от своя смърт, открадна му парите и с откуп стана голем човек.
Та асли и от другата страна немаше що да турят! … Ангелът му подаде книгата с греховете да ги чете, но той климна с глава и рече да му ги четат други. Излезе архангел Гавраил, пружи ръка, та хвана книгата и почна: — От грех си почнат, истина, за това е крива майка ти, но нейния грех тя изкупи с твоите злини: ти я остави да гладува баш тогава, когато ти се въргаляше в боллук. Първата си жена, дето а взе, взе я с измама, а не по любов; ти обичаше само парите й и като ги тури на ръка, измислюваше най-грозни мъки, за да я умориш, та да се куртулисаш от нея. Грозни беха твоите мъчителства и с тех тя изкупи греховете си. Мола Хазредин, твоя благодетел, който ти даде хлеб в ръцете и те направи човек, ти взе, че го задуши с памуклията ястък, намести го в кревата, като че е умрел от своя смърт, открадна му парите и с откуп стана голем човек. Пред големците се превиваше като чърв, лижеше им краката, целуваше им чехлите и те верваха на всичките интриги, клевети и злорадства, чрез които съсипа и хвърли в сълзи и кал толкова хора, толкова вдовици, толкова невинни деца, само и само да постигнеш своята ненавист, своята злоба, своята черна завист. От небето ти се изпрати един хабер — умре ти първото дете, — но ти не иска̀ да се свестиш, не иска̀ да се сепнеш! След като погреба детето си и ръцете не беше още си измил от пръстта, която хвърли върху гроба му, ти заповеда да хвърлят невинни хора в занданите и мислеше с това да ти отлекне на кахърите, но ти стана по-голем звер! Колкото повече подлизваше пред големците, толкова по-грозно газеше с крака по-долните от тебе, като че да не беха хора, а куп черупки от орехи. На Селим ага подпали и изгори къщата само от завист, че имаше деца и добруваше.
към текста >>

После съдиха много хора още: и големци, и сиромаси, и чорбаджии, и дюкянджии, и духовни, и светски, па съдиха и жени!
… Момичето умре от жал, а майка му — от глад. Когато ходеше у черква, а ти се кланяше и кръстеше по-ниско и от поповете и докато целуваше иконите, ти мислеше какъв кюлаф да скроиш на достовете си, за да ги стигне некое зло! Когато палеше свещите пред иконите, а ти си мислеше как да станеш епитроп, за да ограбиш и черквата. Когато раздаваше пари с фаиз на сиромасите, а ти мислеше как да одереш повече кожи от жилавия им гръб… И чорбаджи Гьоре хвърлиха у тъмното кьоше в катрана — и него записа св. Петър в греховния тефтер. После съдиха много хора още: и големци, и сиромаси, и чорбаджии, и дюкянджии, и духовни, и светски, па съдиха и жени! Една я осъдиха, че като коландисвала белило и червило, а тя ги забравила на ачик веднъж в одаята си, та ги намерило детето й и се отровило с них. Друга една съдили, че с дяволиите си и гювезелъците си подлудевала хората и ги направила серсем да копнеят за нея, а тя си правила кеф от това. Трета една съдили, че със своите интриги и клюкарства смразила всичките жени от махалата, та като се скарали, останали непричастени през великите пости. Една свекърва осъдили, че от карез и завист на снаха си направила магии и я разставила от сина си, та раздвоила къща и дом и съсипала големата севда, що я имало помежду них. Една мащеха осъдиха, загдето мъчила и тровила заварничетата си, та да останат на готовото имане само нейните си деца.
към текста >>

“ Подир тая случка чорбаджи Рангел стана бамбашка човек: от него по-праведен немаше вече в града.
Отброи и от нея 250 бели меджидии, сипе ги в кърпата, завърже я и стане, та у големата стая. Там, пред иконата и кандилото, кръсти се чорбаджи Рангел и чини тридесет и три метании, па стане с парите, та при вдовицата на Атанаса. Те, каже, така и така… ех, знаеш, човеци сме, па сме греховни, па етѐ, като ми се прати хабер оттам, че чедото ми се мъчи и не може мир да намери, рекох: „Море каил съм калта под ноктите си да продам, само чедото си да избавим от ония мъки там. Па те, сега вземи, па скрий за децата си… това си е нихно и твое… баща им ги е спечелил! Моя дел съм си взел… хесапо е чист… ракам сам правих — това си е ваше… с децата… ни една счупена аспра чужда не кабуля! “ Подир тая случка чорбаджи Рангел стана бамбашка човек: от него по-праведен немаше вече в града. Един път бай Митар минал край кръчмата на Тасо цинцарина. Тасовата кръчмарница беше една от първите в града, а Тасо си играеше с пари — беше много богат. Никой не знае как и откъде се е замогнал, но всички знаеха, че един беше Тасо цинцаринът по сермията си. Тасо беше много набожен: никога не пропущаше литургия или каква и да е служба в черква. На всеки свещник ще запали по една свещ, всичките икони ще се изреди да целува и едноман все ще се кланя и кръсти.
към текста >>

Никого не можеше в очи да погледне… когато говори с човека, а той или гледа настрана, по прозорците, по стрехите на къщите, или пък ще си чопли и върти ключа от сахата, що висеше на кьостека.
Тасовата кръчмарница беше една от първите в града, а Тасо си играеше с пари — беше много богат. Никой не знае как и откъде се е замогнал, но всички знаеха, че един беше Тасо цинцаринът по сермията си. Тасо беше много набожен: никога не пропущаше литургия или каква и да е служба в черква. На всеки свещник ще запали по една свещ, всичките икони ще се изреди да целува и едноман все ще се кланя и кръсти. Истина, божем набожен, божем кротък, божем добър, ама у лицето все некак сепнат, некак плахлив, все жълт и изпит, като че да е змия глътнал, па го е захапала за сърцето и все го смуче. Никого не можеше в очи да погледне… когато говори с човека, а той или гледа настрана, по прозорците, по стрехите на къщите, или пък ще си чопли и върти ключа от сахата, що висеше на кьостека. Когато минваше бае Митар край кръчмата, вътре беше се курдисал Сойтерията и си пиеше с некои аркадаши като него. Когато съгледаха пророка, а Сойтерията излезе, та го извика в кръчмата и пред всичките го запита: — Митре бе, срещна ли на оня свет некъде написано дали Тасо и там ще държи кръчма и ще ли има и там такова хубаво вино? Всичките кефлии в кръчмата се засмеха на тази шега на Сойтерията, но Тасо пребледне и взе да се заваля, да речеш, че го удари дамла. Пророкът изгледа кефлиите, погледна Тасо и продума: — На оня свет Тасо нема да бъде кръчмар, но ще ври в катран зарад греха, който е направил да доландардише чуждото имане. Тоя грех го мъчи и тука, но не може да го измоли — много е тежък.
към текста >>

97. 3. Теософията