Търсене в текстове за 'Светлина върху пътя'

Галилей Величков (1911-1985)

Музиката на Светлината 26.
На балет с брат Ради 22. Със зурли и тъпани – на народни борби 23. Окултната музика на Учителя 24. Еволюционна и инволюционна музика. Окултна музика 25. Музиката на Светлината 26. Музикална дреха и хармонизации 27. Музикални изяви и цената на непослушанието 28. Музикални изяви и търсене на Духа на песните на Учителя 29. Музикални изяви и верността на ученика към Учителя 30. Песните на Учителя в Мърчаево 31.
към текста >>

Музикални мигове в пътя на ученика.
Певицата Лиляна Табакова 6. Песните на Учителя 7. Закони на музиката 8. Паневритмията на слънцето за “Изгрева” 9. Песни и танци на слънцето 10. Музикални мигове в пътя на ученика. На концерт с брат Руси 11. Блудният син 12. Запустялата кръчма 13. Най-малкото добро 14. Благославяй, душе моя Господа 15.
към текста >>

Побоят върху Учителя през 1936 г. 11.
Катя Грива – певица и ученик 6. Как и за какво бе дадена песента “Писмото”? 7. Кога и как бе създадена Паневритмията? 8. Откриването на извора “Ръцете” на Рила 9. Молитвеният връх при Седемте рилски езера 10. Побоят върху Учителя през 1936 г. 11. Последните дни на Учителя на земята 12. Братските салони и “Изгревът” 13. Построяване на “Изгрева” 14. Дни и години на драматични развръзки 15. Кои изпълниха Волята на Учителя?
към текста >>

КОСМОГОНИЯ И СЛОВО НА ВСЕМИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО / студия върху Словото на Всемировия Учител от Д-р Вергилий Кръстев 1.
Божият огън и Силите Господни 3. Дяволът и неговите два крака 4. Салоните на Бялото Братство 5. Кой бе Учителят? Х. ПОСЛЕСЛОВ / Д-р Вергилий Кръстев ХI. КОСМОГОНИЯ И СЛОВО НА ВСЕМИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО / студия върху Словото на Всемировия Учител от Д-р Вергилий Кръстев 1. Всемировият Учител Беинса Дуно и България 2. Всемировият Учител Беинса Дуно и българите 3. Всемировият Учител Беинса Дуно и славянството 4. Кой е Учителят? 5. Кой е Мировият Учител?
към текста >>

2. 2_10 Отношение и съзвучие на човешките души към Бога

Галилей Величков (1911-1985)

Защото хармонията се предхожда от хармоничните отношения на душите, които трябва да бъдат в съзвучие, поели пътя към Бога.
А изкушението е голяма сила. То може да премине в друга посока - в завист - и да предизвика скрити и потиснати умишлено от нас някои стари инстинкти, които ние в Школата искахме да променим. Ние не свирехме за пари, това го знаеха всички. Но тези пари се приемаха като особен жест на Учителя. Това е един от примерите на Учителя за правилно отношение към музикантите и пример за отношението на Учителя към музиката. Защото хармонията се предхожда от хармоничните отношения на душите, които трябва да бъдат в съзвучие, поели пътя към Бога. А този случай бе именно такъв. Имаше няколко концерта, при които дирижира и Влади Симеонов. По- късно той стана диригент на Пионерския оркестър в София. На тези концерти се изпълняваха песни от Учителя и пиеси от класиката. Когато Учителят сваляше и даваше Паневритмията, участвуваха много братя и сестри и всеки един от тях представляваше една брънка и едно звено от общата верига и общия кръг, който трябваше да се заключи и да се свали Паневритмията на земята.
към текста >>

Въпреки всичко, никой от това поколение не посмя да посегне върху текста на Паневритмията, защото знаеха много добре, че онова, което е дал Учителят, не трябва да се изменя.
За тази цел дойде едно същество - Асавита, което диктуваше, за да се напишат думите на Паневритмията. Така че - друг е авторът, а това същество е от Божествения свят". Всички ахнаха от почуда. Но въпреки всичко, десетки години от този случай, поетесите на "Изгрева" все въздишаха, че те не са написали думите на Паневритмията. Да, ама Асавита си беше избрала Олга Славчева и затова Учителят беше определил нея. Въпреки всичко, никой от това поколение не посмя да посегне върху текста на Паневритмията, защото знаеха много добре, че онова, което е дал Учителят, не трябва да се изменя. Но аз доживях тридесет години след заминаването на Учителя да се яви един младеж, син на наши приятели, да се осмели да напише нов текст на Паневритмията и да го сложи под нотния текст на Учителя. И понеже разбираше от фотография, изкара го на фотографска хартия, направи го прилично, оформи го като книжка и започна да го разнася насам-натам. Това бе кощунство срещу Словото и срещу Школата на Учителя. Но понеже ние знаехме как действуваха окултните закони в музиката на Учителя, оставихме този младеж да се запознае лично с тези закони. Проверете след години живота му и ще се убедите в това.
към текста >>

Отношението се отнася за човешкото съзнание и то само тогава, когато това съзнание е пробудено и в него има Светлина от Словото на Учителя.
Отначало ми се струваше, че много малко иска Учителят от нас. Сега разбирам, тридесет години след Неговото заминаване, че Той е искал твърде много. Този един час е малко и е много. Малко е за онези, които не са в съзвучие със законите на Школата и е много за онези, които нямат изградено правилно отношение към Словото на Учителя и към Школата на Учителя. Направихте ли разлика между отношение и съзвучие? Отношението се отнася за човешкото съзнание и то само тогава, когато това съзнание е пробудено и в него има Светлина от Словото на Учителя. Съзвучието се отнася за човешките души, които търсят общение с Бога. Това съзвучие може да го намерите като знание, да се доберете до него и да го приложите в живота си само чрез Словото на Великия Учител. Ние бяхме на "Изгрева" и чрез живота си създадохме отношения към Учителя и към Школата. А дали успяхме да създадем на собствената си човешка душа онова съзвучие, което създава общението с Бога - това може да прецени само онзи, който има общението с Духа на Великия Учител
към текста >>

3. 2_17 Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента

Галилей Величков (1911-1985)

Случило се бе така, че и Учителят нарочно се беше освободил от всички присъствуващи и сам прие ударите на яростни юмруци върху лицето Си.
"Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента" "Поздрав на Учителя" Годината 1936 бе трудна и мъчителна за Братството и за Учителя. Беше му нанесен побой от нарочно подготвен и изпратен човек. Случило се бе така, че и Учителят нарочно се беше освободил от всички присъствуващи и сам прие ударите на яростни юмруци върху лицето Си. След няколко дни се появиха последиците - пареза на дясната ръка и на десния крак. Не можеше да движи дясната Си ръка, а десния крак го влачеше. Не можеше да говори. Беше засегнат и езикът. Беше мъчителна картина за всички ни.
към текста >>

Техните епизоди, които ще бъдат разказани от тях, говорят, че нашето изкачване не беше разходка - това беше пътят към Голгота.
Отначало сам влачеше крак и с часове ние се изкачвахме нагоре. Предложиха Му кон, но Той отказа. Багажът на придружаващите Го лица от Братството бе натоварен на няколко коня и те тръгнаха напред. През време на изкачването ние се движехме с Него, но така, че нашият забавен ход приличаше на хода на костенурка. През този преход се случиха доста интересни епизоди, в които действуващите лица бяха братя и сестри. Техните епизоди, които ще бъдат разказани от тях, говорят, че нашето изкачване не беше разходка - това беше пътят към Голгота. Учителят влачеше крака си, влачеше оня кръст на човечеството, който беше нарамил през рамо. Но пред Първото езеро Учителят залитна, приятелите, които Го придружаваха, Го поеха на ръце и Го качиха на кон. Един водеше коня, а приятелите, по двама - отляво и отдясно - придържаха Учителя и така Го изкачиха на Второто езеро и Го поставиха на легло в предварително подготвена за Него палатка. Това беше първият етап, когато Учителят трябваше да понесе след побоя кръста на съвременното човечество. Пристигнахме горе, опънахме палатките и нашият лагер се оформи.
към текста >>

Изведнъж всички запяхме Неговата песен "Поздрав на Учителя": Благословен от Бога, Ти, Добре дошъл, добре дошъл, Учителю на Любовта, Учителю на Любовта, задето тъкмо в тези дни Добре дошъл, добре дошъл, донесе мир и Светлина.
Учителят излиза пред палатката, приятелите Го виждат и един вик от гърдите им се изтръгва: "Учителят оздравя! Учителят дойде! " Учителят, придружен от Савка и от приятелите, бавно заслиза по склона - по пътеката от 72 стъпала. Запъти се към чешмичката и камъка до нея. Там Го наобиколихме. Изведнъж всички запяхме Неговата песен "Поздрав на Учителя": Благословен от Бога, Ти, Добре дошъл, добре дошъл, Учителю на Любовта, Учителю на Любовта, задето тъкмо в тези дни Добре дошъл, добре дошъл, донесе мир и Светлина. Учителю на Мъдростта. Тази песен е по текст и музика на сестра Елена Казанлъклиева. Подхванахме една след друга песни. Пеехме за себе си, за радостта, която слезе от небето и осия душите ни и ние отново почувствувахме, че живеем и че сме с нашия Учител. Един от приятелите - фотограф - щракаше с фотоапарата и засне това историческо, събитие на второто Възкресение.
към текста >>

И чак когато Исус Христос бе разпънат на Голгота, след това, на четиридесетия ден, беше изпратен изкупителят - Святият Дух върху учениците Му.
" Аз имах единствената привилегия да чуя това изказване от Него. По-късно тези думи ги предоставих и на други приятели, но те не можеха и не знаеха кога и как да цитират това изказване. За това е необходимо знание и прозрение за Словото на Учителя. Да, преди- 2 000 години беше изпратен Синът, а сега тук, при българите, е дошъл Бащата. Сега присъствува Бог на земята, а преди 2 000 години беше дошъл Синът - Христос. И чак когато Исус Христос бе разпънат на Голгота, след това, на четиридесетия ден, беше изпратен изкупителят - Святият Дух върху учениците Му. А сега бе дошъл Божественият Дух, бе дошъл Господният Дух, бе дошъл Христовият Дух, тук бе Святият Дух на Словото. Сега всичко бе тук, в Него. И българи, изпратени от нечиста сила, се опитаха да Го премахнат и убият. По-късно, в частен разговор, Той каза: "Както бяха посегнали върху Мен и ако си заминех, то от България и от българския народ нямаше да остане ни следа на земята. Ако еврейският народ навремето трябваше да плати за разпъване на Сина, то българският народ днес трябваше също да плати и трябваше да изчезне от лицето на земята.
към текста >>

По-късно, в частен разговор, Той каза: "Както бяха посегнали върху Мен и ако си заминех, то от България и от българския народ нямаше да остане ни следа на земята.
Сега присъствува Бог на земята, а преди 2 000 години беше дошъл Синът - Христос. И чак когато Исус Христос бе разпънат на Голгота, след това, на четиридесетия ден, беше изпратен изкупителят - Святият Дух върху учениците Му. А сега бе дошъл Божественият Дух, бе дошъл Господният Дух, бе дошъл Христовият Дух, тук бе Святият Дух на Словото. Сега всичко бе тук, в Него. И българи, изпратени от нечиста сила, се опитаха да Го премахнат и убият. По-късно, в частен разговор, Той каза: "Както бяха посегнали върху Мен и ако си заминех, то от България и от българския народ нямаше да остане ни следа на земята. Ако еврейският народ навремето трябваше да плати за разпъване на Сина, то българският народ днес трябваше също да плати и трябваше да изчезне от лицето на земята. Но Бог не ще позволи втори път да бъде разпънат Христос." След като се върнахме в София от Рила, носехме в себе си частица от присъствието на онзи миг, в който Учителят отново се върна във вече оздравялото Си тяло. Тогава приятелите започнаха да си спомнят един след друг, че всеки от тях без да иска е присъствувал в даден момент от онова събитие, което се отнася до покушението върху Учителя. Оказа се, че покушението върху Учителя има предистория, има причина, има и съответен повод. И че събитието в същия ден се е предхождало от различни събития и случки, наглед дребни и случайни, които ако се подредят последователно от участниците в тях, ще се види ужасната картина.
към текста >>

Тогава приятелите започнаха да си спомнят един след друг, че всеки от тях без да иска е присъствувал в даден момент от онова събитие, което се отнася до покушението върху Учителя.
Сега всичко бе тук, в Него. И българи, изпратени от нечиста сила, се опитаха да Го премахнат и убият. По-късно, в частен разговор, Той каза: "Както бяха посегнали върху Мен и ако си заминех, то от България и от българския народ нямаше да остане ни следа на земята. Ако еврейският народ навремето трябваше да плати за разпъване на Сина, то българският народ днес трябваше също да плати и трябваше да изчезне от лицето на земята. Но Бог не ще позволи втори път да бъде разпънат Христос." След като се върнахме в София от Рила, носехме в себе си частица от присъствието на онзи миг, в който Учителят отново се върна във вече оздравялото Си тяло. Тогава приятелите започнаха да си спомнят един след друг, че всеки от тях без да иска е присъствувал в даден момент от онова събитие, което се отнася до покушението върху Учителя. Оказа се, че покушението върху Учителя има предистория, има причина, има и съответен повод. И че събитието в същия ден се е предхождало от различни събития и случки, наглед дребни и случайни, които ако се подредят последователно от участниците в тях, ще се види ужасната картина. Действуващите лица на финала бяха българи. Онези, които скроиха заговора, също бяха българи, но принадлежаха към политически и военни организации. И тук, което е най-важното, тези политически и военни организации изповядваха и провеждаха чужда идеология и оттам - те бяха представители на чужда политика и на чужди интереси.
към текста >>

Оказа се, че покушението върху Учителя има предистория, има причина, има и съответен повод.
И българи, изпратени от нечиста сила, се опитаха да Го премахнат и убият. По-късно, в частен разговор, Той каза: "Както бяха посегнали върху Мен и ако си заминех, то от България и от българския народ нямаше да остане ни следа на земята. Ако еврейският народ навремето трябваше да плати за разпъване на Сина, то българският народ днес трябваше също да плати и трябваше да изчезне от лицето на земята. Но Бог не ще позволи втори път да бъде разпънат Христос." След като се върнахме в София от Рила, носехме в себе си частица от присъствието на онзи миг, в който Учителят отново се върна във вече оздравялото Си тяло. Тогава приятелите започнаха да си спомнят един след друг, че всеки от тях без да иска е присъствувал в даден момент от онова събитие, което се отнася до покушението върху Учителя. Оказа се, че покушението върху Учителя има предистория, има причина, има и съответен повод. И че събитието в същия ден се е предхождало от различни събития и случки, наглед дребни и случайни, които ако се подредят последователно от участниците в тях, ще се види ужасната картина. Действуващите лица на финала бяха българи. Онези, които скроиха заговора, също бяха българи, но принадлежаха към политически и военни организации. И тук, което е най-важното, тези политически и военни организации изповядваха и провеждаха чужда идеология и оттам - те бяха представители на чужда политика и на чужди интереси. И накрая, силите, които стояха над тях, бяха същите сили, които излизаха от онази страна, в чиято столица навремето, след освобождението й от турско робство, България бе разполовена на две - на Княжество България и на Източна Румелия и й бяха отрязани земите Мизия, Тракия и Македония.
към текста >>

4. 2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя

Но Игнат стои на пътя Му и чака обяснение.
Твоят път минава през джунглата. Но внимавай да не те разкъсат зверовете на джунглата." Беседата продължава, а Игнат седи като на тръни на своя стол. Не се примирява. След беседата той чака Учителя, за да се дообясни с Него. Ето Учителят излиза от салона и се насочва към стъпалата, които водят към Неговата стая на втория етаж. Но Игнат стои на пътя Му и чака обяснение. Учителят го вижда, бърка в джоба Си и изважда спокойно една кутия кибрит, после изважда една кибритена клечка, драсва с клечката върху кутията и тя се запалва. Учителят я вдига на височината на главата му, понеже той стърчи една глава над Него и му казва: "Игнате, виждаш ли тази запалена клечка кибрит? Това е огънчето светлина, която съм запалил за теб. И ако не запазиш тази светлина у тебе, то тя ще изгасне така, както изгасва тази клечка кибрит. И друг път не можеш да я запалиш никога вече.
към текста >>

Учителят го вижда, бърка в джоба Си и изважда спокойно една кутия кибрит, после изважда една кибритена клечка, драсва с клечката върху кутията и тя се запалва.
Но внимавай да не те разкъсат зверовете на джунглата." Беседата продължава, а Игнат седи като на тръни на своя стол. Не се примирява. След беседата той чака Учителя, за да се дообясни с Него. Ето Учителят излиза от салона и се насочва към стъпалата, които водят към Неговата стая на втория етаж. Но Игнат стои на пътя Му и чака обяснение. Учителят го вижда, бърка в джоба Си и изважда спокойно една кутия кибрит, после изважда една кибритена клечка, драсва с клечката върху кутията и тя се запалва. Учителят я вдига на височината на главата му, понеже той стърчи една глава над Него и му казва: "Игнате, виждаш ли тази запалена клечка кибрит? Това е огънчето светлина, която съм запалил за теб. И ако не запазиш тази светлина у тебе, то тя ще изгасне така, както изгасва тази клечка кибрит. И друг път не можеш да я запалиш никога вече. Друг случай няма да имаш - нито днес, нито утре, нито във вечността.
към текста >>

Това е огънчето светлина, която съм запалил за теб.
След беседата той чака Учителя, за да се дообясни с Него. Ето Учителят излиза от салона и се насочва към стъпалата, които водят към Неговата стая на втория етаж. Но Игнат стои на пътя Му и чака обяснение. Учителят го вижда, бърка в джоба Си и изважда спокойно една кутия кибрит, после изважда една кибритена клечка, драсва с клечката върху кутията и тя се запалва. Учителят я вдига на височината на главата му, понеже той стърчи една глава над Него и му казва: "Игнате, виждаш ли тази запалена клечка кибрит? Това е огънчето светлина, която съм запалил за теб. И ако не запазиш тази светлина у тебе, то тя ще изгасне така, както изгасва тази клечка кибрит. И друг път не можеш да я запалиш никога вече. Друг случай няма да имаш - нито днес, нито утре, нито във вечността. Знаеш ли защо? Защото нямаш смирение пред Бога." Учителят спира.
към текста >>

И ако не запазиш тази светлина у тебе, то тя ще изгасне така, както изгасва тази клечка кибрит.
Ето Учителят излиза от салона и се насочва към стъпалата, които водят към Неговата стая на втория етаж. Но Игнат стои на пътя Му и чака обяснение. Учителят го вижда, бърка в джоба Си и изважда спокойно една кутия кибрит, после изважда една кибритена клечка, драсва с клечката върху кутията и тя се запалва. Учителят я вдига на височината на главата му, понеже той стърчи една глава над Него и му казва: "Игнате, виждаш ли тази запалена клечка кибрит? Това е огънчето светлина, която съм запалил за теб. И ако не запазиш тази светлина у тебе, то тя ще изгасне така, както изгасва тази клечка кибрит. И друг път не можеш да я запалиш никога вече. Друг случай няма да имаш - нито днес, нито утре, нито във вечността. Знаеш ли защо? Защото нямаш смирение пред Бога." Учителят спира. Хвърля изгорялата наполовина клечка на земята.
към текста >>

Слага я на масата върху кибрита.
Отново отваря очи, оглежда стаята и решава, че това е само един сън и отново заспива. За трети път той чува същия глас, но вече някой го е хванал за раменете, раздрусва го и го изправя на крака. Игнат вижда, че тук нещата не са вече насън, че има нещо друго, че това "друго" го е разбудило и го е изправило на крака и че няма шега с Онзи, който го е събудил. Протяга ръка към масата, напипва кибрита, драсва една клечка, отваря вратата на печката и запалва набутаните в нея тайни книжа. Те пламват, а той прибира и с духане угасва клечката. Слага я на масата върху кибрита. Приближава се до печката, протяга ръце и се грее на затоплената печка. След като печката престава да бумти, той си ляга и заспива. По едно време на вратата и прозорците се чука силно, вратата му с трясък се отваря и в бараката му нахълтват няколко цивилни агенти от полицията. Запалват лампата му и се започва обиск, за да се докаже обвинението срещу него, че тук, в неговата стая, е имало нелегално комунистическо събрание на действуваща бойна група комунисти. Игнат стои прав, онези тършуват, претършуват всичко и накрая не намират нищо.
към текста >>

Върху масата стои кибрит, а върху кибрита е сложена прегоряла наполовина кибритена клечка.
Ако ги бяха намерили, с него бе свършено, защото полицаите не забравиха да отворят печката и да погледнат в нея. А там всичко бе изгорено и беше на пепел и печката бе студена. Затова нямаше улики и доказателства срещу него. Обръща се Игнат и пристъпва към масата. Поглежда и какво да види. Върху масата стои кибрит, а върху кибрита е сложена прегоряла наполовина кибритена клечка. С тази клечка той бе запалил книжата в печката. Протяга ръка, взима я и я слага в дланта си. Разглежда я. Тя му напомня за нещо. Изведнъж се сеща.
към текста >>

Разгъва кърпата и там съзира онази изгоряла наполовина клечка кибрит, с която Учителят му бе предал урока за светлината на запалената клечка, която гореше у него.
Протяга ръка, взима я и я слага в дланта си. Разглежда я. Тя му напомня за нещо. Изведнъж се сеща. Отива към шкафа и намира една завита носна кърпа. Разгъва кърпата и там съзира онази изгоряла наполовина клечка кибрит, с която Учителят му бе предал урока за светлината на запалената клечка, която гореше у него. До нея той слага и току-що прегарялата клечка кибрит и загъва кърпата. Сутринта отива при Учителя за обяснение. Учителят го приема. "Учителю, искам едно обяснение по един важен за мен въпрос." Учителят кимва. Игнат изважда кърпата, разгъва я и поднася пред Учителя овъглените две клечки кибрит.
към текста >>

5. 3_25 Музиката на Светлината

"Музиката на Светлината" В Пътя на ученика има различни етапи.
"Музиката на Светлината" В Пътя на ученика има различни етапи. Тези неща подробно са дадени в книгата "Пътят на ученика". Това са исторически периоди в живота на ученика, това са епохи в неговия живот. Всички онези привички, всички навици, които той носи от древността, влезнали здраво в неговия характер, оформят неговата индивидуалност и се проявяват в личността му. Та човек носи в себе си онзи свят на "старозаветния човек", който може да го откриеш в Стария Завет от Библията. Човек носи в себе си и онзи свят на новозаветния, който ще го откриете в Евангелието.
към текста >>

Тези неща подробно са дадени в книгата "Пътят на ученика".
"Музиката на Светлината" В Пътя на ученика има различни етапи. Тези неща подробно са дадени в книгата "Пътят на ученика". Това са исторически периоди в живота на ученика, това са епохи в неговия живот. Всички онези привички, всички навици, които той носи от древността, влезнали здраво в неговия характер, оформят неговата индивидуалност и се проявяват в личността му. Та човек носи в себе си онзи свят на "старозаветния човек", който може да го откриеш в Стария Завет от Библията. Човек носи в себе си и онзи свят на новозаветния, който ще го откриете в Евангелието. Човек носи целия онзи свят на праведния, който ще го откриете в живота на апостолите.
към текста >>

Човек ще намери в себе си и този свят от Пътя на ученика само ако прилага Словото на Учителя и живее в него.
Това са исторически периоди в живота на ученика, това са епохи в неговия живот. Всички онези привички, всички навици, които той носи от древността, влезнали здраво в неговия характер, оформят неговата индивидуалност и се проявяват в личността му. Та човек носи в себе си онзи свят на "старозаветния човек", който може да го откриеш в Стария Завет от Библията. Човек носи в себе си и онзи свят на новозаветния, който ще го откриете в Евангелието. Човек носи целия онзи свят на праведния, който ще го откриете в живота на апостолите. Човек ще намери в себе си и този свят от Пътя на ученика само ако прилага Словото на Учителя и живее в него. За вас тези неща може да са етапи, но да се превърнат в живот и този живот да се задвижи у вас и да се прояви - тогава нещата придобиват съвсем друго значение. Та в "Пътят на ученика" по време на Школата на Учителя понякога се срещахме с тези четири категории съзнание: с подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието. Знам, че за вас това са само думи. Но за да видите нещата от другата, вътрешната им страна, ще ви приведа един пример с Учителя. Понякога аз се сблъсквах с проявите на старозаветната епоха, която бе около нас в света и която влияеше и върху нас, като навлизаше в нас и се проявяваше в завист, в ревност, в ожесточение, в одумване, в озлобление и всички подобни прояви, като това бяха състояния, чужди на ученика.
към текста >>

Та в "Пътят на ученика" по време на Школата на Учителя понякога се срещахме с тези четири категории съзнание: с подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието.
Та човек носи в себе си онзи свят на "старозаветния човек", който може да го откриеш в Стария Завет от Библията. Човек носи в себе си и онзи свят на новозаветния, който ще го откриете в Евангелието. Човек носи целия онзи свят на праведния, който ще го откриете в живота на апостолите. Човек ще намери в себе си и този свят от Пътя на ученика само ако прилага Словото на Учителя и живее в него. За вас тези неща може да са етапи, но да се превърнат в живот и този живот да се задвижи у вас и да се прояви - тогава нещата придобиват съвсем друго значение. Та в "Пътят на ученика" по време на Школата на Учителя понякога се срещахме с тези четири категории съзнание: с подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието. Знам, че за вас това са само думи. Но за да видите нещата от другата, вътрешната им страна, ще ви приведа един пример с Учителя. Понякога аз се сблъсквах с проявите на старозаветната епоха, която бе около нас в света и която влияеше и върху нас, като навлизаше в нас и се проявяваше в завист, в ревност, в ожесточение, в одумване, в озлобление и всички подобни прояви, като това бяха състояния, чужди на ученика. Но бяха живи състояния, които бяха се загнездили у нас, живееха в нас, ползуваха се от нашите тела и от нашите услуги и чрез тези състояния старият свят се проявяваше у нас. Понякога се окопитвахме и се спирахме да ги възприемем отвън.
към текста >>

Понякога аз се сблъсквах с проявите на старозаветната епоха, която бе около нас в света и която влияеше и върху нас, като навлизаше в нас и се проявяваше в завист, в ревност, в ожесточение, в одумване, в озлобление и всички подобни прояви, като това бяха състояния, чужди на ученика.
Човек ще намери в себе си и този свят от Пътя на ученика само ако прилага Словото на Учителя и живее в него. За вас тези неща може да са етапи, но да се превърнат в живот и този живот да се задвижи у вас и да се прояви - тогава нещата придобиват съвсем друго значение. Та в "Пътят на ученика" по време на Школата на Учителя понякога се срещахме с тези четири категории съзнание: с подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието. Знам, че за вас това са само думи. Но за да видите нещата от другата, вътрешната им страна, ще ви приведа един пример с Учителя. Понякога аз се сблъсквах с проявите на старозаветната епоха, която бе около нас в света и която влияеше и върху нас, като навлизаше в нас и се проявяваше в завист, в ревност, в ожесточение, в одумване, в озлобление и всички подобни прояви, като това бяха състояния, чужди на ученика. Но бяха живи състояния, които бяха се загнездили у нас, живееха в нас, ползуваха се от нашите тела и от нашите услуги и чрез тези състояния старият свят се проявяваше у нас. Понякога се окопитвахме и се спирахме да ги възприемем отвън. Но те живееха у нас, те кипяха като нови джибри за вино, кипяха и напираха да ни пръснат отвътре. При тези състояния, които бяха много мъчителни, ние се подпушвахме отвътре и търсехме помощ отвън, защото сами не можехме да се справим. Така аз веднъж съм потисната и вътрешно омъчнена.
към текста >>

След известно време състоянието ми се оправяше - като че ли някакъв похлупак се вдигаше от главата ми и аз виждах светлина в съзнанието си и светлина вътре в себе си.
При други случаи аз се доближавах и целувах ръката Му. Той ме поглеждаше, разбираше състоянието ми и какво става с мене, нищо не казваше, но протягаше ръка, отваряше калъфа на цигулката и започваше да ми свири. Изсвирваше ми няколко Негови импровизации, които намираше за уместни, съобразно състоянието ми. Друг път ми свиреше някои песни, които аз познавах и свирех на пианото винаги преди започване на беседите. Но тук те звучаха по друг начин, защото се изпълняваха от Него и то точно за моето вътрешно състояние. След известно време състоянието ми се оправяше - като че ли някакъв похлупак се вдигаше от главата ми и аз виждах светлина в съзнанието си и светлина вътре в себе си. Така например, една от песните бе "Песента на ангелите". За мен тя беше "Маршът на ангелите" - така го възприемах. Той я свиреше, изпълняваше я един-два пъти и светлината отново ме озаряваше. Тук, при тези случаи, разбирах същността и дълбочината на Неговите песни, които ние възприемахме като окултни упражнения. Но за да възприемеш една песен в нейното истинско значение, трябва да го изпиташ в себе си.
към текста >>

Той я свиреше, изпълняваше я един-два пъти и светлината отново ме озаряваше.
Друг път ми свиреше някои песни, които аз познавах и свирех на пианото винаги преди започване на беседите. Но тук те звучаха по друг начин, защото се изпълняваха от Него и то точно за моето вътрешно състояние. След известно време състоянието ми се оправяше - като че ли някакъв похлупак се вдигаше от главата ми и аз виждах светлина в съзнанието си и светлина вътре в себе си. Така например, една от песните бе "Песента на ангелите". За мен тя беше "Маршът на ангелите" - така го възприемах. Той я свиреше, изпълняваше я един-два пъти и светлината отново ме озаряваше. Тук, при тези случаи, разбирах същността и дълбочината на Неговите песни, които ние възприемахме като окултни упражнения. Но за да възприемеш една песен в нейното истинско значение, трябва да го изпиташ в себе си. Да усетиш действеността на мелодията, която идваше от други светове над нас, която носеше друга светлина, друга сила, която постепенно махаше мрака над тебе и в тебе - това беше нещо ново и това ново придаваше друго значение. При тези случаи разбирах мощта на Словото, изразено в песента на Учителя. При тези случаи Учителят, без да ми каже нито дума, приключваше със свиренето, поглеждаше ме, аз се покланях, целувах Му ръка и си тръгвах.
към текста >>

Да усетиш действеността на мелодията, която идваше от други светове над нас, която носеше друга светлина, друга сила, която постепенно махаше мрака над тебе и в тебе - това беше нещо ново и това ново придаваше друго значение.
Така например, една от песните бе "Песента на ангелите". За мен тя беше "Маршът на ангелите" - така го възприемах. Той я свиреше, изпълняваше я един-два пъти и светлината отново ме озаряваше. Тук, при тези случаи, разбирах същността и дълбочината на Неговите песни, които ние възприемахме като окултни упражнения. Но за да възприемеш една песен в нейното истинско значение, трябва да го изпиташ в себе си. Да усетиш действеността на мелодията, която идваше от други светове над нас, която носеше друга светлина, друга сила, която постепенно махаше мрака над тебе и в тебе - това беше нещо ново и това ново придаваше друго значение. При тези случаи разбирах мощта на Словото, изразено в песента на Учителя. При тези случаи Учителят, без да ми каже нито дума, приключваше със свиренето, поглеждаше ме, аз се покланях, целувах Му ръка и си тръгвах. Това бе един от методите, които Учителя прилагаше за трансформация на съзнанието ми. По-късно, в беседи и в частни разговори, аз срещнах и бях извадила много неща, казани от Учителя, за окултната музика и специално за Неговата музика. Поради това, че бях музикант, бях завършила консерватория, имах музикална подготовка, то аз взех дейно участие във всички етапи при обработката за печат на Неговите песни.
към текста >>

Че тази музика в своята същност бе Светлина.
Когато го отстъпвах, това ставаше с Негово разрешение. А знаете вече защо. Аз ви разказах една такава опитност. Но при Учителя видях вътрешната същност на Неговата музика. Видях с очите си, че тази музика бе свалена от други висшестоящи светове. Че тази музика в своята същност бе Светлина. Тази музика горе бе Светлина и тази Светлина слизаше чрез Учителя и се превръщаше в мелодия и тази мелодия, изсвирена от Учителя, действуваше със силата на Светлината си и проправяше през мрака пътя на ученика. Е, такива преживявания аз съм имала нееднократно. Когато в мрак е съзнанието ми, и когато аз чуя мелодията от Неговата цигулка, то тутакси тази тъма се раздира, завесата на мрака се разцелва и аз виждам как отдолу мелодията тръгва нагоре, разцепва тъмата и продължава нагоре като светлина. Тогава по обратния път, очертан от мелодията на Учителя, възлязла преди малко и преминала през мене, започва да слиза отгоре от висините лъч от Светлина, после стават два-три лъча, сноп от лъчи и в съзнанието ми проблясва Светлина. Настава ден - ден първи. Да.
към текста >>

Тази музика горе бе Светлина и тази Светлина слизаше чрез Учителя и се превръщаше в мелодия и тази мелодия, изсвирена от Учителя, действуваше със силата на Светлината си и проправяше през мрака пътя на ученика.
А знаете вече защо. Аз ви разказах една такава опитност. Но при Учителя видях вътрешната същност на Неговата музика. Видях с очите си, че тази музика бе свалена от други висшестоящи светове. Че тази музика в своята същност бе Светлина. Тази музика горе бе Светлина и тази Светлина слизаше чрез Учителя и се превръщаше в мелодия и тази мелодия, изсвирена от Учителя, действуваше със силата на Светлината си и проправяше през мрака пътя на ученика. Е, такива преживявания аз съм имала нееднократно. Когато в мрак е съзнанието ми, и когато аз чуя мелодията от Неговата цигулка, то тутакси тази тъма се раздира, завесата на мрака се разцелва и аз виждам как отдолу мелодията тръгва нагоре, разцепва тъмата и продължава нагоре като светлина. Тогава по обратния път, очертан от мелодията на Учителя, възлязла преди малко и преминала през мене, започва да слиза отгоре от висините лъч от Светлина, после стават два-три лъча, сноп от лъчи и в съзнанието ми проблясва Светлина. Настава ден - ден първи. Да. Не само да чуеш, но да видиш Светлината как е облечена в мелодия и проправя път в съзнанието ти, и те осветлява отвътре, и те води към Светлина - това е музиката на Учителя.
към текста >>

Когато в мрак е съзнанието ми, и когато аз чуя мелодията от Неговата цигулка, то тутакси тази тъма се раздира, завесата на мрака се разцелва и аз виждам как отдолу мелодията тръгва нагоре, разцепва тъмата и продължава нагоре като светлина.
Но при Учителя видях вътрешната същност на Неговата музика. Видях с очите си, че тази музика бе свалена от други висшестоящи светове. Че тази музика в своята същност бе Светлина. Тази музика горе бе Светлина и тази Светлина слизаше чрез Учителя и се превръщаше в мелодия и тази мелодия, изсвирена от Учителя, действуваше със силата на Светлината си и проправяше през мрака пътя на ученика. Е, такива преживявания аз съм имала нееднократно. Когато в мрак е съзнанието ми, и когато аз чуя мелодията от Неговата цигулка, то тутакси тази тъма се раздира, завесата на мрака се разцелва и аз виждам как отдолу мелодията тръгва нагоре, разцепва тъмата и продължава нагоре като светлина. Тогава по обратния път, очертан от мелодията на Учителя, възлязла преди малко и преминала през мене, започва да слиза отгоре от висините лъч от Светлина, после стават два-три лъча, сноп от лъчи и в съзнанието ми проблясва Светлина. Настава ден - ден първи. Да. Не само да чуеш, но да видиш Светлината как е облечена в мелодия и проправя път в съзнанието ти, и те осветлява отвътре, и те води към Светлина - това е музиката на Учителя. Това е музиката, превърнала се в Светлина и Светлината, слязла като музика. Затова аз не правех разлика между музиката на Учителя като музика на Светлината и Светлината, слязла чрез Учителя в музика.
към текста >>

Тогава по обратния път, очертан от мелодията на Учителя, възлязла преди малко и преминала през мене, започва да слиза отгоре от висините лъч от Светлина, после стават два-три лъча, сноп от лъчи и в съзнанието ми проблясва Светлина.
Видях с очите си, че тази музика бе свалена от други висшестоящи светове. Че тази музика в своята същност бе Светлина. Тази музика горе бе Светлина и тази Светлина слизаше чрез Учителя и се превръщаше в мелодия и тази мелодия, изсвирена от Учителя, действуваше със силата на Светлината си и проправяше през мрака пътя на ученика. Е, такива преживявания аз съм имала нееднократно. Когато в мрак е съзнанието ми, и когато аз чуя мелодията от Неговата цигулка, то тутакси тази тъма се раздира, завесата на мрака се разцелва и аз виждам как отдолу мелодията тръгва нагоре, разцепва тъмата и продължава нагоре като светлина. Тогава по обратния път, очертан от мелодията на Учителя, възлязла преди малко и преминала през мене, започва да слиза отгоре от висините лъч от Светлина, после стават два-три лъча, сноп от лъчи и в съзнанието ми проблясва Светлина. Настава ден - ден първи. Да. Не само да чуеш, но да видиш Светлината как е облечена в мелодия и проправя път в съзнанието ти, и те осветлява отвътре, и те води към Светлина - това е музиката на Учителя. Това е музиката, превърнала се в Светлина и Светлината, слязла като музика. Затова аз не правех разлика между музиката на Учителя като музика на Светлината и Светлината, слязла чрез Учителя в музика. Аз бях съединила в себе си това чрез хармонията на човешката душа в Общение с Бога.
към текста >>

Не само да чуеш, но да видиш Светлината как е облечена в мелодия и проправя път в съзнанието ти, и те осветлява отвътре, и те води към Светлина - това е музиката на Учителя.
Тази музика горе бе Светлина и тази Светлина слизаше чрез Учителя и се превръщаше в мелодия и тази мелодия, изсвирена от Учителя, действуваше със силата на Светлината си и проправяше през мрака пътя на ученика. Е, такива преживявания аз съм имала нееднократно. Когато в мрак е съзнанието ми, и когато аз чуя мелодията от Неговата цигулка, то тутакси тази тъма се раздира, завесата на мрака се разцелва и аз виждам как отдолу мелодията тръгва нагоре, разцепва тъмата и продължава нагоре като светлина. Тогава по обратния път, очертан от мелодията на Учителя, възлязла преди малко и преминала през мене, започва да слиза отгоре от висините лъч от Светлина, после стават два-три лъча, сноп от лъчи и в съзнанието ми проблясва Светлина. Настава ден - ден първи. Да. Не само да чуеш, но да видиш Светлината как е облечена в мелодия и проправя път в съзнанието ти, и те осветлява отвътре, и те води към Светлина - това е музиката на Учителя. Това е музиката, превърнала се в Светлина и Светлината, слязла като музика. Затова аз не правех разлика между музиката на Учителя като музика на Светлината и Светлината, слязла чрез Учителя в музика. Аз бях съединила в себе си това чрез хармонията на човешката душа в Общение с Бога.
към текста >>

Това е музиката, превърнала се в Светлина и Светлината, слязла като музика.
Е, такива преживявания аз съм имала нееднократно. Когато в мрак е съзнанието ми, и когато аз чуя мелодията от Неговата цигулка, то тутакси тази тъма се раздира, завесата на мрака се разцелва и аз виждам как отдолу мелодията тръгва нагоре, разцепва тъмата и продължава нагоре като светлина. Тогава по обратния път, очертан от мелодията на Учителя, възлязла преди малко и преминала през мене, започва да слиза отгоре от висините лъч от Светлина, после стават два-три лъча, сноп от лъчи и в съзнанието ми проблясва Светлина. Настава ден - ден първи. Да. Не само да чуеш, но да видиш Светлината как е облечена в мелодия и проправя път в съзнанието ти, и те осветлява отвътре, и те води към Светлина - това е музиката на Учителя. Това е музиката, превърнала се в Светлина и Светлината, слязла като музика. Затова аз не правех разлика между музиката на Учителя като музика на Светлината и Светлината, слязла чрез Учителя в музика. Аз бях съединила в себе си това чрез хармонията на човешката душа в Общение с Бога.
към текста >>

Затова аз не правех разлика между музиката на Учителя като музика на Светлината и Светлината, слязла чрез Учителя в музика.
Когато в мрак е съзнанието ми, и когато аз чуя мелодията от Неговата цигулка, то тутакси тази тъма се раздира, завесата на мрака се разцелва и аз виждам как отдолу мелодията тръгва нагоре, разцепва тъмата и продължава нагоре като светлина. Тогава по обратния път, очертан от мелодията на Учителя, възлязла преди малко и преминала през мене, започва да слиза отгоре от висините лъч от Светлина, после стават два-три лъча, сноп от лъчи и в съзнанието ми проблясва Светлина. Настава ден - ден първи. Да. Не само да чуеш, но да видиш Светлината как е облечена в мелодия и проправя път в съзнанието ти, и те осветлява отвътре, и те води към Светлина - това е музиката на Учителя. Това е музиката, превърнала се в Светлина и Светлината, слязла като музика. Затова аз не правех разлика между музиката на Учителя като музика на Светлината и Светлината, слязла чрез Учителя в музика. Аз бях съединила в себе си това чрез хармонията на човешката душа в Общение с Бога.
към текста >>

6. 3_26 Музикална дреха и хармонизации

Това е пътят на идеите на Учителя, които слизат отгоре чрез музика и Слово.
А когато се нотират, нещо е загубено от действителната стойност на песните. Но тогава нямаше магнетофони, за да запишем точно гласа на Учителя, а ние не бяхме добре подготвени и в познанията си бяхме деца, в сравнение с онова, което даваше Учителят за музиката - макар че почти всички бяхме завършили музикално образование и трябваше да бъдем музикално грамотни. Докато човек не преживее дадена идея, нищо не разбира. А дали тя е дадена чрез песен или чрез Слово, е без значение. Но тогава, след като я преживее, трябва да я приложи в живота си и накрая - да я даде на другите. Това е пътят на идеите на Учителя, които слизат отгоре чрез музика и Слово. Това е път дълъг и труден, защото е вътрешен път у човека. А вътрешният път най-трудно се извървява. Особено ако съзнанието не е будно - няма светлина в него и не знае по кой път да върви. Имахме една сестра, Ирина Кисьова - беше една от най-добрите музикантки, свиреше на пиано и имаше хубав глас. Пееше сравнително сполучливо.
към текста >>

Особено ако съзнанието не е будно - няма светлина в него и не знае по кой път да върви.
А дали тя е дадена чрез песен или чрез Слово, е без значение. Но тогава, след като я преживее, трябва да я приложи в живота си и накрая - да я даде на другите. Това е пътят на идеите на Учителя, които слизат отгоре чрез музика и Слово. Това е път дълъг и труден, защото е вътрешен път у човека. А вътрешният път най-трудно се извървява. Особено ако съзнанието не е будно - няма светлина в него и не знае по кой път да върви. Имахме една сестра, Ирина Кисьова - беше една от най-добрите музикантки, свиреше на пиано и имаше хубав глас. Пееше сравнително сполучливо. Но тогава всички музиканти на "Изгрева" смятаха, че имат талант, че имат знания и могат всичко. Не правеше изключение и Кисьова. В това на пръв поглед няма нищо лошо.
към текста >>

Учителят ме бе нееднократно насърчавал да работя върху песните Му за тяхната хармонизация, следеше за тях и понякога ми даваше съвети.
Много хора пострадаха и изгоряха с тези песни, когато ги хармонизираха впоследствие, като ги изменяха и слагаха свои неща в тях. Имаше много примери, само че някой трябва да събере тези примери и то онзи, който ще прави студия за музиката на Учителя. Има неща непозволени и наказуеми - в това се убедиха много хора. Човек не може да се приближава до тези песни, освен с чистота, свещен трепет и вътрешно благоговение. Та горният случай много пъти го разказваше Мария Златева, въпреки неудоволствието на Кисьова. Учителят ме бе нееднократно насърчавал да работя върху песните Му за тяхната хармонизация, следеше за тях и понякога ми даваше съвети. Имам много опитности в това отношение и опит - та аз през цялото време на Школата седях на пианото или на органа в салона на "Изгрева". И бях под непрекъснатия контрол на Учителя и Неговото наблюдение. По тези години, когато разработвах някоя от песните за хармонизация, Учителят ми казваше: "Всичко да записваш! " Аз започвах да записвам, но оставях да бъде направена и разработена по-добре и тогава да я запиша. Знаех ги наизуст.
към текста >>

В една окултна школа за такива своеволия има и съответни мерки и те ще се стоварят върху нас.
Отиде си доволен. Жалко, че не я нотирах тогава, както и по-късно. Грешка и грешки - сега ми се изправят космите на главата от тая моя немарливост. Тогава ние смятахме, че имаме много време, че времето е пред нас, ние бяхме млади, а ето как се изминаха годините и пропуснахме много неща. За това ще си платим, непременно ще си платим - дори и с лихвите. В една окултна школа за такива своеволия има и съответни мерки и те ще се стоварят върху нас. Този случай с мен е много показателен за големите разправии и грозни истории около издаването на песните на Учителя, започнали от самото начало. То се дължеше изключително на непослушанието на учениците и на неизпълнението на Волята на Учителя и на Бога. Това бе причината, А че след това се прибавиха амбиции, това бе второстепенен въпрос. Първото бе, че не си разрешиха задачата като ученици - да изпълнят Волята на Учителя и на Бога. А другото, което се появи, бе последствие на първопричината.
към текста >>

И ето, вече тридесет години аз нося този кръст и вървя към Голгота, като върху мен падат непрекъснато гръмотевици, светкавици и ме брулят буреносни облаци, които идват не от Небето, а от Братството - от всички ония, които смятат, че са музиканти и знаят как стоят нещата.
И да намериш грешките на Кирил Икономов и да ги оправиш! " Аз взех песнопойката, поклоних се, целунах десницата Му и тръгнах да издирвам погрешките в песнопойката, да ги сравнявам с оригинала и да ги поправям. След заминаването на Учителя аз издадох една голяма песнарка "Песни на Учителя". От мига, в който Учителят ми връчи поснопойката да търся грешките в нея, започна моят път към Голгота. Аз тръгнах и понесох този кръст, защото сам Учителят ми нареди да го сторя. И ето, вече тридесет години аз нося този кръст и вървя към Голгота, като върху мен падат непрекъснато гръмотевици, светкавици и ме брулят буреносни облаци, които идват не от Небето, а от Братството - от всички ония, които смятат, че са музиканти и знаят как стоят нещата. Е, питам аз, ако на някой от вас Учителят нареди да стори същото, не бихте ли го сторили? Кой от вас не би тръгнал да изпълни Волята на Учителя и да положи живота си за Него? Аз съм убедена, че всеки един от вас ще положи живота си за Него. Е, тогава, вие с какво право ми пречите да изпълня Волята на Учителя, да занеса своя кръст до Голгота и да бъда разпъната на него заради Учителя и заради Христа? Помислете върху това и всеки един от вас трябва да даде отговор на себе си и на Невидимия свят!
към текста >>

Помислете върху това и всеки един от вас трябва да даде отговор на себе си и на Невидимия свят!
И ето, вече тридесет години аз нося този кръст и вървя към Голгота, като върху мен падат непрекъснато гръмотевици, светкавици и ме брулят буреносни облаци, които идват не от Небето, а от Братството - от всички ония, които смятат, че са музиканти и знаят как стоят нещата. Е, питам аз, ако на някой от вас Учителят нареди да стори същото, не бихте ли го сторили? Кой от вас не би тръгнал да изпълни Волята на Учителя и да положи живота си за Него? Аз съм убедена, че всеки един от вас ще положи живота си за Него. Е, тогава, вие с какво право ми пречите да изпълня Волята на Учителя, да занеса своя кръст до Голгота и да бъда разпъната на него заради Учителя и заради Христа? Помислете върху това и всеки един от вас трябва да даде отговор на себе си и на Невидимия свят! И аз дадох своя отговор. Преминах през годините, успях да оживея и да издържа. Но дали съм си издържала изпита? Не можах да го издържа! За това ми попречи поведението на едного, за когото се бях жертвувала петдесет години.
към текста >>

7. 3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя

Беше необходимо влизане на сила и музика отгоре върху мен, която изтичаше през пръстите ми във вид на моето музикално изпълнение на пианото.
Когато пораснах голяма, обичах да чета философски книги, но философията я намерих в Школата на Учителя. И музиката, и философията ги намерих в Школата на Учителя, за което искрено благодаря на съдбата си и на Бога. В младите ми години се появи у мен изключителен талант - това го усещах като някаква вълна, която ме обземаше отвътре, понасяше ме и ме въздигаше нагоре във висините. Тази вълна в мен влизаше отгоре като музика, заедно с музиката вдизаше в мен и тя бе, която караше да се движат ръцете и пръстите ми сами по пианото. Това беше много чудно за самата мен, но аз смятах, че така става с всеки, който учи музика и свири на пиано. Беше необходимо влизане на сила и музика отгоре върху мен, която изтичаше през пръстите ми във вид на моето музикално изпълнение на пианото. Когато свирех пред другите,наблюдавах въздействието върху околните. Те бяха застинали неподвижно с отворени уста и уши. За тях беше необикновено преживяване, а за мен - необикновено излъчване, което идваше от въздуха над мен, преминаваше през мен и се излъчваше във вид на музика. Но един ден усетих, че този сноп от светлина и музика, която бе връз мене и минаваше през мене, изведнъж секна. Точно така, както се затваря кран на чешма, от която тече и изтича вода.
към текста >>

Когато свирех пред другите,наблюдавах въздействието върху околните.
И музиката, и философията ги намерих в Школата на Учителя, за което искрено благодаря на съдбата си и на Бога. В младите ми години се появи у мен изключителен талант - това го усещах като някаква вълна, която ме обземаше отвътре, понасяше ме и ме въздигаше нагоре във висините. Тази вълна в мен влизаше отгоре като музика, заедно с музиката вдизаше в мен и тя бе, която караше да се движат ръцете и пръстите ми сами по пианото. Това беше много чудно за самата мен, но аз смятах, че така става с всеки, който учи музика и свири на пиано. Беше необходимо влизане на сила и музика отгоре върху мен, която изтичаше през пръстите ми във вид на моето музикално изпълнение на пианото. Когато свирех пред другите,наблюдавах въздействието върху околните. Те бяха застинали неподвижно с отворени уста и уши. За тях беше необикновено преживяване, а за мен - необикновено излъчване, което идваше от въздуха над мен, преминаваше през мен и се излъчваше във вид на музика. Но един ден усетих, че този сноп от светлина и музика, която бе връз мене и минаваше през мене, изведнъж секна. Точно така, както се затваря кран на чешма, от която тече и изтича вода. Някой беше завъртял крана над мен - изведнъж секна всичко и всичко замря в мен.
към текста >>

Но един ден усетих, че този сноп от светлина и музика, която бе връз мене и минаваше през мене, изведнъж секна.
Това беше много чудно за самата мен, но аз смятах, че така става с всеки, който учи музика и свири на пиано. Беше необходимо влизане на сила и музика отгоре върху мен, която изтичаше през пръстите ми във вид на моето музикално изпълнение на пианото. Когато свирех пред другите,наблюдавах въздействието върху околните. Те бяха застинали неподвижно с отворени уста и уши. За тях беше необикновено преживяване, а за мен - необикновено излъчване, което идваше от въздуха над мен, преминаваше през мен и се излъчваше във вид на музика. Но един ден усетих, че този сноп от светлина и музика, която бе връз мене и минаваше през мене, изведнъж секна. Точно така, както се затваря кран на чешма, от която тече и изтича вода. Някой беше завъртял крана над мен - изведнъж секна всичко и всичко замря в мен. Талантът ми се отне! По това време аз вече изнасях концерти на приеми в заможните семейства и висшето съсловие. Получавах похвали, за най-голяма радост на майка ми.
към текста >>

Защото онзи, който беше спрял крана на моя талант и който стоеше над главата ми, изведнъж го отвори и през време на самия концерт аз видях и чух как тази музика влезна в мен от висините като светлина и хармония.
Ние имахме познат в Министерството на народното просвещение, който беше говорил с директора на академията, като беше казал "една много интелигентна госпожица". Но случи се така, че същия ден, на концерт в "Дома на офицера", свирих две пиеси от Шуман. Офицерството и офицершите тогава бяха цветът на висшето общество. Когато ги изсвирих, цялата зала ми ръкопляскаше с небивал ентусиазъм. А защо ли? Защото онзи, който беше спрял крана на моя талант и който стоеше над главата ми, изведнъж го отвори и през време на самия концерт аз видях и чух как тази музика влезна в мен от висините като светлина и хармония. Аз се възвисих в едно състояние на духа си и дадох едно невероятно изпълнение. Но аз знаех, че това не бе мой успех, а на този, който бе отворил крана. Оказа се, че същата вечер на концерта присъствували нашият познат и директорът на Академията. Той дойде, поздрави ме и ми каза, че с това изпълнение аз съм приета за студентка в първи курс. На следващия ден аз отивам при Учителя и Му благодаря за това, че Той отвори крана.
към текста >>

Имаше години, когато, работейки върху музиката на Учителя, правех хармонизация на песните, получиха се някои пиеси, които бяха разработени от мен.
Оказа се, че същата вечер на концерта присъствували нашият познат и директорът на Академията. Той дойде, поздрави ме и ми каза, че с това изпълнение аз съм приета за студентка в първи курс. На следващия ден аз отивам при Учителя и Му благодаря за това, че Той отвори крана. Учителят се усмихва и казва: "А сега учи, защото на нас ни трябват грамотни музиканти. Предстои ни голяма работа с музиката." По такъв начин влязох и по още по-необикновен начин, с голям труд и усърдие, завърших Консерваторията. Имаше години, когато, работейки върху музиката на Учителя, правех хармонизация на песните, получиха се някои пиеси, които бяха разработени от мен. Винаги, при всеки повод, аз Му показвах разработеното и наученото от мен. Той ги харесваше и ми казваше: "Ти пиши, а ние после ще ги издадем! " Но аз не ги записах. Те звучаха в мен, докато дойде времето да изчезнат от мен. А това аз го разказах в предишния разказ.
към текста >>

В такъв случай, всеки един приятел, който получи такава оценка от Учителя, има два пътя - или да отиде при Учителя и да пита къде му е грешката, или да унищожи разработките си.
Това състояние не е негово, а хората трябва да го търпят и понасят. Та, за да имаш успех в живота си, научи се от малкия планински извор и от неговата песен. Учителят не винаги одобряваше разработките на Неговите песни от приятелите, които се опитваха да правят това. Винаги се намираше и един свидетел, когато Учителят изказваше неодобрението Си за този приятел и за неговата разработка. Така веднъж Учителят, в присъствието на Мария Златева, след като чул една разработка на Кирил Икономов, се ядосал и се изказал отрицателно за неговите разработки. В такъв случай, всеки един приятел, който получи такава оценка от Учителя, има два пътя - или да отиде при Учителя и да пита къде му е грешката, или да унищожи разработките си. В противен случай, човек попада под ударите на строгите закони, които управляват окултните песни на Учителя. Веднъж Учителят ме викна при себе си. Той стоеше изправен пред две цигулки и ги разглеждаше. Започна да свири на едната, после на другата, а аз седях и слушах. После се обърна към мен и запита: "Коя ти звучи по- хубаво?
към текста >>

Защото забулена тайна падна върху тях!
После се обърна към мен и запита: "Коя ти звучи по- хубаво? " Аз Му посочих цигулката с по-хубавия тон: "Тази, Учителю". Той се усмихна и каза: "И аз така смятам". Какво стана с тези цигулки, не мога да ви кажа. Защо ли? Защото забулена тайна падна върху тях! Учителят понякога даваше Свои песни чрез някой от учениците си. Имаше много примери за това. Смешно е да мисли човек, че ако Учителят е записал някоя песен чрез него, той му я е дал лично на него като една привилегия. Това, което един Учител дава, то е за цялото човечество. Разбира се, че все трябва да се даде чрез някого: затова се даваше или чрез Учителя, или Учителят работеше чрез някой цигулар или певец.
към текста >>

Това за Учителя беше едно отклонение от пътя на музиката.
Тази музика е великата Божествена симфония на живота. "Музиката като тоново изкуство е присъща на ангелския свят - казва Учителят. - Музиката е вечна хармония, вечна красота! " В широкия смисъл на думата, там, където няма хармония, няма и музика. В музиката като тоново изкуство съществува модернистичен дисонансен отдел. Това за Учителя беше едно отклонение от пътя на музиката. Ето защо музиката на Учителя е чиста от всякакви дисонансни положения. Той не търси нито дисонансни пасажи в песните Си, нито дисонансен текст в тях. Учителят е работил години наред върху някои български мелодии, за да ги очисти от онези нехармонични наслоявания в тях, останали от времето на дългото употребление от народа ни. Той е довел тези мелодии до тяхната идеална първоначална чистота. Тези мелодии въвеждат човека в един чист, възходящ и хармоничен свят.
към текста >>

Учителят е работил години наред върху някои български мелодии, за да ги очисти от онези нехармонични наслоявания в тях, останали от времето на дългото употребление от народа ни.
" В широкия смисъл на думата, там, където няма хармония, няма и музика. В музиката като тоново изкуство съществува модернистичен дисонансен отдел. Това за Учителя беше едно отклонение от пътя на музиката. Ето защо музиката на Учителя е чиста от всякакви дисонансни положения. Той не търси нито дисонансни пасажи в песните Си, нито дисонансен текст в тях. Учителят е работил години наред върху някои български мелодии, за да ги очисти от онези нехармонични наслоявания в тях, останали от времето на дългото употребление от народа ни. Той е довел тези мелодии до тяхната идеална първоначална чистота. Тези мелодии въвеждат човека в един чист, възходящ и хармоничен свят. Музиката на Учителя е изпълнена с радост, любов, свобода, с надежда и светлина. Музиката на Учителя е пълна с вяра във великия и разумен свят, с духовна сигурност и вътрешен мир, който произтича от тази вяра. Музиката на Учителя е напълно оптимистична.
към текста >>

Музиката на Учителя е изпълнена с радост, любов, свобода, с надежда и светлина.
Ето защо музиката на Учителя е чиста от всякакви дисонансни положения. Той не търси нито дисонансни пасажи в песните Си, нито дисонансен текст в тях. Учителят е работил години наред върху някои български мелодии, за да ги очисти от онези нехармонични наслоявания в тях, останали от времето на дългото употребление от народа ни. Той е довел тези мелодии до тяхната идеална първоначална чистота. Тези мелодии въвеждат човека в един чист, възходящ и хармоничен свят. Музиката на Учителя е изпълнена с радост, любов, свобода, с надежда и светлина. Музиката на Учителя е пълна с вяра във великия и разумен свят, с духовна сигурност и вътрешен мир, който произтича от тази вяра. Музиката на Учителя е напълно оптимистична. За песимизъм в нея няма място. Ако понякога някъде се започва от песимистично положение, то е с цел да се трансформира това състояние в човека, като се прекара от низходящо във възходящо състояние на духа. Дисонансът в музиката Учителят допуща само като изключение, като някакъв особен ефект.
към текста >>

Или по-точно - това е мястото, от което Учителят тръгва да изведе онези съзнания, които боравят с това поле и в това състояние, за да промени пътя им и да го проправи като път на възходящо течение, което трябва да се добере до истинската хармония в живота.
Музиката на Учителя е пълна с вяра във великия и разумен свят, с духовна сигурност и вътрешен мир, който произтича от тази вяра. Музиката на Учителя е напълно оптимистична. За песимизъм в нея няма място. Ако понякога някъде се започва от песимистично положение, то е с цел да се трансформира това състояние в човека, като се прекара от низходящо във възходящо състояние на духа. Дисонансът в музиката Учителят допуща само като изключение, като някакъв особен ефект. Или по-точно - това е мястото, от което Учителят тръгва да изведе онези съзнания, които боравят с това поле и в това състояние, за да промени пътя им и да го проправи като път на възходящо течение, което трябва да се добере до истинската хармония в живота. Верността на ученика към Учителя се изразява като вярност на ученика към Школата и Словото на Учителя. Музиката на Учителя е един път, през който трябва да мине ученикът, за да премине през бариерата и да прескочи в онзи свят, който е свят на музика и дух на хармония. Затова верността на ученика пред Учителя преминава през песните и Музиката Му. А дали те, в неговия личен живот, ще му помогнат да прескочи ежедневието и съдбините на света, това е вече проблем не само на неговата съдба, но и на верността му като ученик. Верността означава съзвучие на човешките души в общата хармония на Учението, на Словото, на Школата на Учителя.
към текста >>

8. 3_31 Истинската работа

На следния ден отново сядам да работя върху пианото и да свиря.
Започнах да получавам добри резултати от труда, който влагах. Отивам пак при Учителя, за да видя какво ще ми каже и ще оцени ли моя труд. Той ме прие, погледна ме и каза: "Марийке, Марийке, много малко работиш! " Каза това, стана и си излезе, като ми показа с жест, че има работа с други приятели. Аз си подвих опашката сконфузено и си отидох - не мога нищо да проумея, нито да разбера, как така аз не работя, та аз вече едвам се държа от преумора. На следния ден отново сядам да работя върху пианото и да свиря. Но нищо не излиза под ръцете ми, бях преуморена. Оставих пианото, взех една беседа от Учителя и я зачетох. Увлякох се и четох цял ден. На следващия ден пак седнах да свиря, но нищо не излезе, отново се хванах за беседата и цял ден четох. На третия ден привечер отивам при Учителя, след като съм чела цял ден.
към текста >>

Чак тогава нещо щракна в ума ми, някаква светлина огря съзнанието ми пред Него.
Оставих пианото, взех една беседа от Учителя и я зачетох. Увлякох се и четох цял ден. На следващия ден пак седнах да свиря, но нищо не излезе, отново се хванах за беседата и цял ден четох. На третия ден привечер отивам при Учителя, след като съм чела цял ден. Той ми отваря вратата, посреща ме весело, любезно, посочва ми стола и казва: "Ех, Марийке, Марийке, накрая се научи добре да работиш". Чак тогава нещо щракна в ума ми, някаква светлина огря съзнанието ми пред Него. Аз разбрах. Засрамих се, че не можах да разбера до този момент нищо, сведох глава надолу и сълзите ми течаха от очите. А Учителят бе весел, засмян, подава ми ябълка, изпраща ме и казва: "Ученикът е ученик, когато учи, проучва и прилага Словото на Бога". Тогава аз разбрах, че Небето се интересува от вътрешната духовна работа на човека. Външната работа не е толкова важна.
към текста >>

Пътят на личността е път на насилие.
Но когато човек реши да работи за Бога, той трябва да впрегне личността си да работи за Него. Това става, когато тази личност се смири пред Бога. А смирението започва от момента, когато личността реши да служи на Бога, т.е. да изпълнява Волята на Бога. Човек трябва да се бори с амбицията на личността си. Пътят на личността е път на насилие. Пътят на ученика е път на учение в Школата. В молитвата на Господа "Отче наш" имаше много интересни, непознати неща за нас. Затова Учителят веднъж ни поясни така: "В "Отче наш" има израз "и не въвеждай нас во изкушение". Бог не въвежда в изкушение, а хората се въвеждат сами в изкушенията. Тук е погрешен преводът на стария текст.
към текста >>

Пътят на ученика е път на учение в Школата.
Това става, когато тази личност се смири пред Бога. А смирението започва от момента, когато личността реши да служи на Бога, т.е. да изпълнява Волята на Бога. Човек трябва да се бори с амбицията на личността си. Пътят на личността е път на насилие. Пътят на ученика е път на учение в Школата. В молитвата на Господа "Отче наш" имаше много интересни, непознати неща за нас. Затова Учителят веднъж ни поясни така: "В "Отче наш" има израз "и не въвеждай нас во изкушение". Бог не въвежда в изкушение, а хората се въвеждат сами в изкушенията. Тук е погрешен преводът на стария текст. Трябва да се коригира така: "И когато изпаднем в изкушение, избави нас от лукаваго".
към текста >>

Стани добър музикант, работи върху Словото на Учителя и тогава ще видиш как Духът на Словото ще премине в Духа на песните и този Дух на песните ще се влее в тебе, и ти ще пееш и славословиш Бога в съзвучие с всички човешки души, които са в общение с Бога!
" А това значи да се прави и да се държи постоянна връзка с Бога. Учителят ни е дал наряд кои молитви в какви дни на седмицата да ги произнасяме. Това не са произволни неща, а неща, съобразени с космични течения, идващи отвън и преминаващи през дните на седмицата и идващи до човека. Затова, най-важната работа е изучаването Словото на Всемировия Учител. Истинската работа е вътрешната, духовна работа на ученика с това Слово. Стани добър музикант, работи върху Словото на Учителя и тогава ще видиш как Духът на Словото ще премине в Духа на песните и този Дух на песните ще се влее в тебе, и ти ще пееш и славословиш Бога в съзвучие с всички човешки души, които са в общение с Бога! Амин!
към текста >>

9. 3_34 Заръката на Учителя за песните и изпълнение на Неговата Воля

За всеки музикант, който знае какво означава авторско право върху един нотен текст, който знае какво е автентичност, оригиналност - за него би било абсурдно да се променя текста на песента.
Ако го беше сторил това, нямаше да се получат последвалите събития. Но непослушанието е голяма сила и голяма работа. Това му бе втората грешка. А първата грешка бе, че той издаде песните така, както ги пееха приятелите десет-петнадесет години и по такъв начин се записаха и дадоха измененията, направени от онези, които си ги бяха променили по свой вкус. Тезата на Кирил Икономов беше: да се запишат така и да се дадат така, както се пеят. За всеки музикант, който знае какво означава авторско право върху един нотен текст, който знае какво е автентичност, оригиналност - за него би било абсурдно да се променя текста на песента. Когато става дума за аранжировка на даден музикален текст, това е съвсем друго нещо. Но тук трябваше да се запишат оригиналните песни на Учителя така, както ги е дал. Това е толкова просто и толкова естествено за проумяване. Но когато личните амбиции излязоха на преден план, всичко се преобърна наопаки. А беше толкова лесно Кирил да вземе оригиналните текстове и оригиналната тетрадка, в която се вписваха тези текстове - да ги препише, да ги поднесе на Учителя за справка и проверка заедно с оригиналните текстове и тогава въпросът би бил приключен.
към текста >>

Други я виждат като светлини с физическото си зрение, трети я съзират като светлина в съзнанието си.
Мелодията е свалена отгоре, от друг, музикален свят, който горе е в други сфери, непознати за нас. А Учителят я сваляше понякога в един продължителен период, дори по цели часове и дни работеше с цигулката, докато свали онази мелодия, която горе, в Неговото свръхсъзнание не е мелодия, а е съчетание на хармония от светлини. И да търси най-доброто възпроизвеждане на онази хармония от светлини, да търси онова най-точно пресъздаване на музиката, която идва от тези светлини - да се свали долу, където ушите чуват тази музика и очите виждат тази музика като хармония от цветове. Това е един много дълъг процес. Има композитори, които само чуват музиката като мелодия и я записват - те работят с едно по-долно поле. Други я виждат като светлини с физическото си зрение, трети я съзират като светлина в съзнанието си. Четвърти виждат космическата хармония от светлини. И в зависимост от това кой от къде сваля музиката - от кое поле, има и различни музикални произведения. А като се прибави и самата индивидуалност на музиканта, който пречупва в себе си музиката, идваща отгоре, то имаме още толкова различия. По този повод Учителят казва: "Моцарт има слънчева музика, Шопен е дал музика на сърцето, Бах - музика на хармонията, Бетховен - музика на борба на Духа с материята, Вагнер - музика на Славата: това е музика на Божията Слава, т.е. на Божията светлина и неговата музика стои по-високо от музиката на всички земни музиканти до времето на Учителя.
към текста >>

на Божията светлина и неговата музика стои по-високо от музиката на всички земни музиканти до времето на Учителя.
Други я виждат като светлини с физическото си зрение, трети я съзират като светлина в съзнанието си. Четвърти виждат космическата хармония от светлини. И в зависимост от това кой от къде сваля музиката - от кое поле, има и различни музикални произведения. А като се прибави и самата индивидуалност на музиканта, който пречупва в себе си музиката, идваща отгоре, то имаме още толкова различия. По този повод Учителят казва: "Моцарт има слънчева музика, Шопен е дал музика на сърцето, Бах - музика на хармонията, Бетховен - музика на борба на Духа с материята, Вагнер - музика на Славата: това е музика на Божията Слава, т.е. на Божията светлина и неговата музика стои по-високо от музиката на всички земни музиканти до времето на Учителя. Разбрахте ли сега, че от тази гледна позиция не може да се промени произволно оригиналната мелодия на автора заради това, че не е намерен най-подходящият текст за песента. Ще се търси, ще се работи, докато човешкото съзнание се качи горе, където се намира светът на поезията, за да търси там съчетание от думи, Слово и мисъл, съответствуващи на мелодията, която е съчетание от музикални тонове, давани от движението на светлината, която излиза от тази музика. Това е пътят. Трябва да се качиш горе в съзнанието си и да търсиш как онези светлини, които преминават в музика от хармония и след това - музика в мелодия и могат да съчетаят в себе си светлината, която излиза от мисълта на поезията, облечена в подходящи слова. Когато се съчетае светлината, излизаща от словата на поезията със светлината, излизаща от мелодията - това е идеалното съчетание между поетичен текст и музикален текст, т.е.
към текста >>

Ще се търси, ще се работи, докато човешкото съзнание се качи горе, където се намира светът на поезията, за да търси там съчетание от думи, Слово и мисъл, съответствуващи на мелодията, която е съчетание от музикални тонове, давани от движението на светлината, която излиза от тази музика.
И в зависимост от това кой от къде сваля музиката - от кое поле, има и различни музикални произведения. А като се прибави и самата индивидуалност на музиканта, който пречупва в себе си музиката, идваща отгоре, то имаме още толкова различия. По този повод Учителят казва: "Моцарт има слънчева музика, Шопен е дал музика на сърцето, Бах - музика на хармонията, Бетховен - музика на борба на Духа с материята, Вагнер - музика на Славата: това е музика на Божията Слава, т.е. на Божията светлина и неговата музика стои по-високо от музиката на всички земни музиканти до времето на Учителя. Разбрахте ли сега, че от тази гледна позиция не може да се промени произволно оригиналната мелодия на автора заради това, че не е намерен най-подходящият текст за песента. Ще се търси, ще се работи, докато човешкото съзнание се качи горе, където се намира светът на поезията, за да търси там съчетание от думи, Слово и мисъл, съответствуващи на мелодията, която е съчетание от музикални тонове, давани от движението на светлината, която излиза от тази музика. Това е пътят. Трябва да се качиш горе в съзнанието си и да търсиш как онези светлини, които преминават в музика от хармония и след това - музика в мелодия и могат да съчетаят в себе си светлината, която излиза от мисълта на поезията, облечена в подходящи слова. Когато се съчетае светлината, излизаща от словата на поезията със светлината, излизаща от мелодията - това е идеалното съчетание между поетичен текст и музикален текст, т.е. между слово и музика. Това е пътят.
към текста >>

Това е пътят.
А като се прибави и самата индивидуалност на музиканта, който пречупва в себе си музиката, идваща отгоре, то имаме още толкова различия. По този повод Учителят казва: "Моцарт има слънчева музика, Шопен е дал музика на сърцето, Бах - музика на хармонията, Бетховен - музика на борба на Духа с материята, Вагнер - музика на Славата: това е музика на Божията Слава, т.е. на Божията светлина и неговата музика стои по-високо от музиката на всички земни музиканти до времето на Учителя. Разбрахте ли сега, че от тази гледна позиция не може да се промени произволно оригиналната мелодия на автора заради това, че не е намерен най-подходящият текст за песента. Ще се търси, ще се работи, докато човешкото съзнание се качи горе, където се намира светът на поезията, за да търси там съчетание от думи, Слово и мисъл, съответствуващи на мелодията, която е съчетание от музикални тонове, давани от движението на светлината, която излиза от тази музика. Това е пътят. Трябва да се качиш горе в съзнанието си и да търсиш как онези светлини, които преминават в музика от хармония и след това - музика в мелодия и могат да съчетаят в себе си светлината, която излиза от мисълта на поезията, облечена в подходящи слова. Когато се съчетае светлината, излизаща от словата на поезията със светлината, излизаща от мелодията - това е идеалното съчетание между поетичен текст и музикален текст, т.е. между слово и музика. Това е пътят. А не да се промен я мелодията на Всемировия Учител, за да му излезе на някого текстът.
към текста >>

Трябва да се качиш горе в съзнанието си и да търсиш как онези светлини, които преминават в музика от хармония и след това - музика в мелодия и могат да съчетаят в себе си светлината, която излиза от мисълта на поезията, облечена в подходящи слова.
По този повод Учителят казва: "Моцарт има слънчева музика, Шопен е дал музика на сърцето, Бах - музика на хармонията, Бетховен - музика на борба на Духа с материята, Вагнер - музика на Славата: това е музика на Божията Слава, т.е. на Божията светлина и неговата музика стои по-високо от музиката на всички земни музиканти до времето на Учителя. Разбрахте ли сега, че от тази гледна позиция не може да се промени произволно оригиналната мелодия на автора заради това, че не е намерен най-подходящият текст за песента. Ще се търси, ще се работи, докато човешкото съзнание се качи горе, където се намира светът на поезията, за да търси там съчетание от думи, Слово и мисъл, съответствуващи на мелодията, която е съчетание от музикални тонове, давани от движението на светлината, която излиза от тази музика. Това е пътят. Трябва да се качиш горе в съзнанието си и да търсиш как онези светлини, които преминават в музика от хармония и след това - музика в мелодия и могат да съчетаят в себе си светлината, която излиза от мисълта на поезията, облечена в подходящи слова. Когато се съчетае светлината, излизаща от словата на поезията със светлината, излизаща от мелодията - това е идеалното съчетание между поетичен текст и музикален текст, т.е. между слово и музика. Това е пътят. А не да се промен я мелодията на Всемировия Учител, за да му излезе на някого текстът. Нито един автор не би се съгласил на такова нещо.
към текста >>

Когато се съчетае светлината, излизаща от словата на поезията със светлината, излизаща от мелодията - това е идеалното съчетание между поетичен текст и музикален текст, т.е.
на Божията светлина и неговата музика стои по-високо от музиката на всички земни музиканти до времето на Учителя. Разбрахте ли сега, че от тази гледна позиция не може да се промени произволно оригиналната мелодия на автора заради това, че не е намерен най-подходящият текст за песента. Ще се търси, ще се работи, докато човешкото съзнание се качи горе, където се намира светът на поезията, за да търси там съчетание от думи, Слово и мисъл, съответствуващи на мелодията, която е съчетание от музикални тонове, давани от движението на светлината, която излиза от тази музика. Това е пътят. Трябва да се качиш горе в съзнанието си и да търсиш как онези светлини, които преминават в музика от хармония и след това - музика в мелодия и могат да съчетаят в себе си светлината, която излиза от мисълта на поезията, облечена в подходящи слова. Когато се съчетае светлината, излизаща от словата на поезията със светлината, излизаща от мелодията - това е идеалното съчетание между поетичен текст и музикален текст, т.е. между слово и музика. Това е пътят. А не да се промен я мелодията на Всемировия Учител, за да му излезе на някого текстът. Нито един автор не би се съгласил на такова нещо. Друг е въпросът когато се прави хармонизация на оригиналния текст - има си закони, по които става тази хармонизация, трябва човешкото съзнание да се качи горе, заедно с мелодията, а тя ще го отведе още по-нагоре, където мелодията е съчетание не само от звуци, но и от светлина.
към текста >>

Това е пътят.
Ще се търси, ще се работи, докато човешкото съзнание се качи горе, където се намира светът на поезията, за да търси там съчетание от думи, Слово и мисъл, съответствуващи на мелодията, която е съчетание от музикални тонове, давани от движението на светлината, която излиза от тази музика. Това е пътят. Трябва да се качиш горе в съзнанието си и да търсиш как онези светлини, които преминават в музика от хармония и след това - музика в мелодия и могат да съчетаят в себе си светлината, която излиза от мисълта на поезията, облечена в подходящи слова. Когато се съчетае светлината, излизаща от словата на поезията със светлината, излизаща от мелодията - това е идеалното съчетание между поетичен текст и музикален текст, т.е. между слово и музика. Това е пътят. А не да се промен я мелодията на Всемировия Учител, за да му излезе на някого текстът. Нито един автор не би се съгласил на такова нещо. Друг е въпросът когато се прави хармонизация на оригиналния текст - има си закони, по които става тази хармонизация, трябва човешкото съзнание да се качи горе, заедно с мелодията, а тя ще го отведе още по-нагоре, където мелодията е съчетание не само от звуци, но и от светлина. И където преливането на светлините дава мелодията. А ще дойде време да се качиш още по-високо, където е истинската хармония и там да търсиш онова съответствие и онова сливане между тонове и светлини, което се доближава до хармоничното съответствие между мелодия и светлина.
към текста >>

Друг е въпросът когато се прави хармонизация на оригиналния текст - има си закони, по които става тази хармонизация, трябва човешкото съзнание да се качи горе, заедно с мелодията, а тя ще го отведе още по-нагоре, където мелодията е съчетание не само от звуци, но и от светлина.
Когато се съчетае светлината, излизаща от словата на поезията със светлината, излизаща от мелодията - това е идеалното съчетание между поетичен текст и музикален текст, т.е. между слово и музика. Това е пътят. А не да се промен я мелодията на Всемировия Учител, за да му излезе на някого текстът. Нито един автор не би се съгласил на такова нещо. Друг е въпросът когато се прави хармонизация на оригиналния текст - има си закони, по които става тази хармонизация, трябва човешкото съзнание да се качи горе, заедно с мелодията, а тя ще го отведе още по-нагоре, където мелодията е съчетание не само от звуци, но и от светлина. И където преливането на светлините дава мелодията. А ще дойде време да се качиш още по-високо, където е истинската хармония и там да търсиш онова съответствие и онова сливане между тонове и светлини, което се доближава до хармоничното съответствие между мелодия и светлина. Ето, това е пътят. Друг път няма. А да се промени от незнание мелодията на Учителя е кощунство.
към текста >>

А ще дойде време да се качиш още по-високо, където е истинската хармония и там да търсиш онова съответствие и онова сливане между тонове и светлини, което се доближава до хармоничното съответствие между мелодия и светлина.
Това е пътят. А не да се промен я мелодията на Всемировия Учител, за да му излезе на някого текстът. Нито един автор не би се съгласил на такова нещо. Друг е въпросът когато се прави хармонизация на оригиналния текст - има си закони, по които става тази хармонизация, трябва човешкото съзнание да се качи горе, заедно с мелодията, а тя ще го отведе още по-нагоре, където мелодията е съчетание не само от звуци, но и от светлина. И където преливането на светлините дава мелодията. А ще дойде време да се качиш още по-високо, където е истинската хармония и там да търсиш онова съответствие и онова сливане между тонове и светлини, което се доближава до хармоничното съответствие между мелодия и светлина. Ето, това е пътят. Друг път няма. А да се промени от незнание мелодията на Учителя е кощунство. Това е нарушение на окултните закони. Затова Учителят ми нареди да намеря грешките, да ги коригирам и да направя ново издание.
към текста >>

Ето, това е пътят.
А не да се промен я мелодията на Всемировия Учител, за да му излезе на някого текстът. Нито един автор не би се съгласил на такова нещо. Друг е въпросът когато се прави хармонизация на оригиналния текст - има си закони, по които става тази хармонизация, трябва човешкото съзнание да се качи горе, заедно с мелодията, а тя ще го отведе още по-нагоре, където мелодията е съчетание не само от звуци, но и от светлина. И където преливането на светлините дава мелодията. А ще дойде време да се качиш още по-високо, където е истинската хармония и там да търсиш онова съответствие и онова сливане между тонове и светлини, което се доближава до хармоничното съответствие между мелодия и светлина. Ето, това е пътят. Друг път няма. А да се промени от незнание мелодията на Учителя е кощунство. Това е нарушение на окултните закони. Затова Учителят ми нареди да намеря грешките, да ги коригирам и да направя ново издание. Аз тръгнах по този път.
към текста >>

10. 3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри

Разпитва ме и аз му казах, че това сме аз и Ярмила през времето, когато бяхме млади и когато работехме върху новия текст на "Паневритмията", който дадохме трите - Елена, Ярмила и аз.
Преценете сами. И се определете още отсега на чия страна сте! Беше 1970 година. При мен веднъж дойде един млад брат, който се загледа по окачените снимки над моето легло. Погледна той една снимка, поразгледа я и видя две фигури, облечени в бели дълги носии, с разперени ръце да танцуват. Разпитва ме и аз му казах, че това сме аз и Ярмила през времето, когато бяхме млади и когато работехме върху новия текст на "Паневритмията", който дадохме трите - Елена, Ярмила и аз. Братът си записа всичко. След това отиде при Елена и Тя му разказа онова, което знаеше. Освен това тя му подари и му надписа едно копие от онзи текст, над който ние бяхме работили. След това братът дойде и представи своя план - че иска всички негативи или снимки от Васко Искренов, за да направи албум, който да приложи към текста. Накрая нещата се сведоха дотам, че Борис Николов, който бе прибрал негативите и снимките, не пожела да ги даде.
към текста >>

Това е пътят.
След време ще почнат да излизат различни издания на "Паневритмията", като всеки издател ще си обяснява това, което му изнася. Сега в България печатът на нашата литература е забранен, но в чужбина е разрешен и аз чувам, че някои сестри пишели "Паневритмия". Какво могат да пишат? Ние, които бяхме тук, при Учителя, свършихме тази работа. Ще вземат нашия колективен труд, ще го преведат на съответния език и ще приложат снимките, които направиха Ярмила и Мария или най-малко скици на упражненията по снимките. Това е пътят. Друг път няма. Другият път е от лукаваго! Изберете и намерете истинския път! 4. Проверете след двадесет години, а сега е 1970, проверете след двадесет години как стоят нещата. Ще знае ли някой от вас, че има такъв оригинален труд на трите сестри, с което е изпълнена Волята на Учителя?
към текста >>

Там, където Светлината се нарича Виделина и където е Светът на Мъдростта - свят на музика и хармония.
И това всичко е публикувано през времето на Учителя. Дойде време да се коригира Божественото. И този младеж Гриша изтъкна онези изказвания на Учителя, че истинската Паневритмия не е още свалена и дадена и че истинският текст не е даден, а трябва да бъде даден в бъдеще време. Тези изказвания на Учителя са точни и верни, но аз обясних в предишния си разказ какво означава именно това. Истинската Паневритмия е горе, в Невидимия свят. Там, където Светлината се нарича Виделина и където е Светът на Мъдростта - свят на музика и хармония. Там се намира и истинсксият текст на Паневритмията в Слова, но тези Слова не са обикновени слова - те са във вид на Божествена Светлина, наречена Слава. Това нещо този младеж не го знае, защото не чете беседите и ако ги чете, трябва да проумее именно това, което казах преди малко. И така, въз основа на тези изказвания на Учителя за Паневритмията, той, обикновеният човек на земята, с обикновеното човешко съзнание на земята, тръгва и коригира и изменя онова, което е дал и свалил от Божествения свят Великият Учител, Всемировият Учител, в Когото бе Божественият Дух, Господният Дух и Христовият Дух - в една света Троица в Неговото тяло. Живият Бог бе на земята и на "Изгрева", а той, обикновеният човек, тръгнал да коригира онова, което лично Бог съизволи тук на земята, пребивавайки между българите, да свали и даде на човечеството. Как ви се струва всичко това?
към текста >>

Там се намира и истинсксият текст на Паневритмията в Слова, но тези Слова не са обикновени слова - те са във вид на Божествена Светлина, наречена Слава.
Дойде време да се коригира Божественото. И този младеж Гриша изтъкна онези изказвания на Учителя, че истинската Паневритмия не е още свалена и дадена и че истинският текст не е даден, а трябва да бъде даден в бъдеще време. Тези изказвания на Учителя са точни и верни, но аз обясних в предишния си разказ какво означава именно това. Истинската Паневритмия е горе, в Невидимия свят. Там, където Светлината се нарича Виделина и където е Светът на Мъдростта - свят на музика и хармония. Там се намира и истинсксият текст на Паневритмията в Слова, но тези Слова не са обикновени слова - те са във вид на Божествена Светлина, наречена Слава. Това нещо този младеж не го знае, защото не чете беседите и ако ги чете, трябва да проумее именно това, което казах преди малко. И така, въз основа на тези изказвания на Учителя за Паневритмията, той, обикновеният човек на земята, с обикновеното човешко съзнание на земята, тръгва и коригира и изменя онова, което е дал и свалил от Божествения свят Великият Учител, Всемировият Учител, в Когото бе Божественият Дух, Господният Дух и Христовият Дух - в една света Троица в Неговото тяло. Живият Бог бе на земята и на "Изгрева", а той, обикновеният човек, тръгнал да коригира онова, което лично Бог съизволи тук на земята, пребивавайки между българите, да свали и даде на човечеството. Как ви се струва всичко това? Смятате ли, че това е случайно?
към текста >>

През времето на Учителя тази група не влияеше върху Братството, понеже старите приятели движеха цялата организация.
Този автор беше Бо Ин Ра. За него Учителят бе казал, че е окултист, обърнат с главата надолу и представител на Черната ложа. Пред мен лично Учителят бе казал за Георги Радев, че една от грешките му е, че си е скъсал дипломата и че не е отишъл да работи там, където е трябвало с тази диплома. И Борис Николов хвърли дипломата и стана майстор-мозайкаджия. А беше викан нееднократно за асистент в ботаническия факултет, но беше подведен, заедно с другите младежи, от сили, които ги накараха да напуснат университетите и да станат мозайкаджии. През времето на Учителя тази група не влияеше върху Братството, понеже старите приятели движеха цялата организация. Но след 1945 година, след заминаването на Учителя, мозайкаджийската бригада, като най-компактна, превзе ръководството на Братството. Изведнъж се оказа, че не бе подготвена, защото беше сама се изолирала от обществения живот на страната. И когато трябваше да се вземат решения за Братството, те се оказаха неподготвени и издигнаха един лозунг, че важно е Божественото, а всичко, което е в света е от лукаваго. Или по-точно, законите на обществото и на държавата не се отнасяли за нас. Направиха се груби грешки, след което се дойде естествено до процеса преz 1957-58 година, когато трябваше да се учи един урок, даден от Христос преди 2 000 години: Божието - Богу, а Кесаревото - кесарю.
към текста >>

И накрая - той с песните на Учителя и с Паневритмията се стреми да направи фокус, да създаде поле, да вземе енергии и светлина, която идва чрез Паневритмията и чрез песните и с този капитал да работи за своя сметка и да си провежда онова, което говори като окултизъм.
Освен това, той се обяви за учител на Бялото Братство - преправи се като Него, направи си същата брада, същата прическа, същите одежди и почна да имитира същата фигура. Дори си направи снимки и ни ги изпрати, за да се убедим, че той е вече истинският учител и че Учителят се бил вселил в него. И започна се една голяма борба, в която взеха участие всички възрастни приятели и го изобличиха. А ние знаехме много добре как са нещата. А и онези, които го поддържаха тука, знаеха как са нещата, но не им изнасяше и твърдяха противното. И накрая - той с песните на Учителя и с Паневритмията се стреми да направи фокус, да създаде поле, да вземе енергии и светлина, която идва чрез Паневритмията и чрез песните и с този капитал да работи за своя сметка и да си провежда онова, което говори като окултизъм. По отношение на неговото знание Учителят бе категоричен, когато бяха изпратени на Учителя негови написани неща. Тогава Учителят нареди: "Изхвърлете тези трици и този боклук от стаята ми! " А някои сестри, доброжелателки на Михаил Иванов, бяха ги оставили нарочно в стаята на Учителя, за да ги види и да ги благослови. Но тези сестри не изпълниха нареждането Му и не ги изхвърлиха от стаята Му. Влизам веднъж при Учителя и Той се обръща към мене: "Вече цяла седмица всеки ден казвам на някои, да изхвърлят тези трици от стаята ми и няма тук ученик, който да изпълни моите думи." И Учителят с ръка посочи книгите и брошурите на Михаил Иванов.
към текста >>

11. 3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя

Така че, умственото поле - умът - застава като облак върху главата на човека, покрива неговото небе и не му позволява да има пряко съобщение с Небето.
Оттук трябва да почне Еволюцията като стадий, в който човек ще влезне чрез свръхсъзнанието и ще борави със своята интуиция - така, както днешният човек борави със своите сетива - очи и уши. Когато човек навлезе в свръхсъзнанието и оттам - в Космическото съзнание, тогава той се схваща като душа и ще се движи и работи като дух. Това е Еволюцията у човека при днешната пета раса. Но Учителят съобщава, че през времето на Христа старите и новите пророци са имали пряко съобщение с Невидимия сват. След идването на Христа това съобщение е затворено, защото тогава започва да се организира умственото поле на човека и да се устройват неговият мозък и центровете му. Така че, умственото поле - умът - застава като облак върху главата на човека, покрива неговото небе и не му позволява да има пряко съобщение с Небето. Това ще стане тогава, когато той разработи своите центрове в мозъка и съгради своето умствено поле - както своя ум, така и разума си, които ще задвижат онези центрове в мозъка му, през които ще преминат космически сили, за да пробудят неговото самосъзнание и да му отворят Небето, за да влезе в свръхсъзнанието. Ето, това е пътят на човешката Еволюция от Христа до наши дни. Идването на Учителя и отварянето на Неговата Школа имаше за цел да даде познание и знание, да отвори този отвор, да отвори вратите на еволюционния преход от самосъзнанието на човека към свръхсъзнанието. Учителят уподобява Мировата Любов на закон на Инволюцията, тоест слизането на Божествения Дух от центъра на Вселената към периферията. А Космическата Обич е движението на Божествения Дух от периферията на Вселената към Първоизточника - това е пътят на Еволюцията.
към текста >>

Ето, това е пътят на човешката Еволюция от Христа до наши дни.
Това е Еволюцията у човека при днешната пета раса. Но Учителят съобщава, че през времето на Христа старите и новите пророци са имали пряко съобщение с Невидимия сват. След идването на Христа това съобщение е затворено, защото тогава започва да се организира умственото поле на човека и да се устройват неговият мозък и центровете му. Така че, умственото поле - умът - застава като облак върху главата на човека, покрива неговото небе и не му позволява да има пряко съобщение с Небето. Това ще стане тогава, когато той разработи своите центрове в мозъка и съгради своето умствено поле - както своя ум, така и разума си, които ще задвижат онези центрове в мозъка му, през които ще преминат космически сили, за да пробудят неговото самосъзнание и да му отворят Небето, за да влезе в свръхсъзнанието. Ето, това е пътят на човешката Еволюция от Христа до наши дни. Идването на Учителя и отварянето на Неговата Школа имаше за цел да даде познание и знание, да отвори този отвор, да отвори вратите на еволюционния преход от самосъзнанието на човека към свръхсъзнанието. Учителят уподобява Мировата Любов на закон на Инволюцията, тоест слизането на Божествения Дух от центъра на Вселената към периферията. А Космическата Обич е движението на Божествения Дух от периферията на Вселената към Първоизточника - това е пътят на Еволюцията. Учението, философията и религиите на древния Изток и Индия са резултат от Инволюцията, тоест слизането на човешкия дух на земята. Всемирното Велико Бяло Братство е изпращало своите представители в тези народи и те са били предводители и родоначалници на цивилизации и религиозни учения.
към текста >>

А Космическата Обич е движението на Божествения Дух от периферията на Вселената към Първоизточника - това е пътят на Еволюцията.
Така че, умственото поле - умът - застава като облак върху главата на човека, покрива неговото небе и не му позволява да има пряко съобщение с Небето. Това ще стане тогава, когато той разработи своите центрове в мозъка и съгради своето умствено поле - както своя ум, така и разума си, които ще задвижат онези центрове в мозъка му, през които ще преминат космически сили, за да пробудят неговото самосъзнание и да му отворят Небето, за да влезе в свръхсъзнанието. Ето, това е пътят на човешката Еволюция от Христа до наши дни. Идването на Учителя и отварянето на Неговата Школа имаше за цел да даде познание и знание, да отвори този отвор, да отвори вратите на еволюционния преход от самосъзнанието на човека към свръхсъзнанието. Учителят уподобява Мировата Любов на закон на Инволюцията, тоест слизането на Божествения Дух от центъра на Вселената към периферията. А Космическата Обич е движението на Божествения Дух от периферията на Вселената към Първоизточника - това е пътят на Еволюцията. Учението, философията и религиите на древния Изток и Индия са резултат от Инволюцията, тоест слизането на човешкия дух на земята. Всемирното Велико Бяло Братство е изпращало своите представители в тези народи и те са били предводители и родоначалници на цивилизации и религиозни учения. Тези учения се намират съхранени в техните тайни писания, тайни книги и паметници на културата. Учителят споменава, че Хималаите представляват един велик център, в който е складирано знанието на човешката цивилизация и истината за пребиваването на Великите Учители. Но това се осъществява не на физическото поле, а в други полета, където е записано като акашиеви записи.
към текста >>

През 1898 година двама индийски професори Брахман Чатърджи и Йог Рамачарака отидоха в Европа и започнаха да изнасят лекции върху потайната религиозна философия на Индия.
Учението, философията и религиите на древния Изток и Индия са резултат от Инволюцията, тоест слизането на човешкия дух на земята. Всемирното Велико Бяло Братство е изпращало своите представители в тези народи и те са били предводители и родоначалници на цивилизации и религиозни учения. Тези учения се намират съхранени в техните тайни писания, тайни книги и паметници на културата. Учителят споменава, че Хималаите представляват един велик център, в който е складирано знанието на човешката цивилизация и истината за пребиваването на Великите Учители. Но това се осъществява не на физическото поле, а в други полета, където е записано като акашиеви записи. През 1898 година двама индийски професори Брахман Чатърджи и Йог Рамачарака отидоха в Европа и започнаха да изнасят лекции върху потайната религиозна философия на Индия. Бяха отпечатани на английски език редица техни научни трудове. След като Учителят основа първите кръжоци и събра първите приятели, те започнаха да превеждат тази литература. Пръв я преведе Величко Гръблашев. Той преведе няколко книги. След това в печатниците на нашите приятели Димитър Голов и Лазар Котев започна да се печата литература за религиите и философите на Изтока, както и за йогите.
към текста >>

Ето това е пътят на днешния човек.
Спомените от миналото, от атлантското ясновидство в древна Индия и връзката й с духовния свят предопределят методите и знанията на тази наука. Те са имали връзка с Невидимия свят, който ги е ръководил. Без тази връзка те не биха могли да съществуват. Тези неща са ясни и неоспорими. Но през еволюционния период и науката, която се гради въз основа на проучване на материята чрез разширяване на човешкото съзнание, преминава в самосъзнание и оттам - в свръхсъзнание. Ето това е пътят на днешния човек. А знанията за това се намират в Словото на Великия Учител. В първите години на Школата ние заварихме възрастните приятели, които бяха превеждали и издавали тази литература. А тя не беше малка за онези години. Те бяха се нагълтали и възприели една терминология от философията на йогите. Постепенно Учителят в Неговото Слово преведе и даде друго значение на тази терминология.
към текста >>

И накрая дойде до извода, че господин Дънов води последователите си по пътя на Бхакти-Йогата в съчетание с Хатха-Йогата, тоест по пътя на благоговейното поклонение на Личния Бог, който за християните е Христос, че проповядва най-чисто Учение Христово и живее по него.
Окултизмът. Теософията". Искаше да защити Учението на Учителя. Как ще го защити, когато не знаеше какво представлява. Той се опита да разгледа и да докаже, че Учението на Учителя е взето от теософията и от йогите. За доказателство разгледа четирите главни клона на Йогата и направи сравнение със Словото на Учителя. И накрая дойде до извода, че господин Дънов води последователите си по пътя на Бхакти-Йогата в съчетание с Хатха-Йогата, тоест по пътя на благоговейното поклонение на Личния Бог, който за християните е Христос, че проповядва най-чисто Учение Христово и живее по него. Да, но това не е така. Той искаше да докаже, че учението на господин Дънов излиза от окултизма, излиза от теософията, излиза от философията на йогите. А това е една голяма лъжа. Името на този автор бе доктор Върбишки. Учителят е дал песни на санскритски език.
към текста >>

Той изисква и абсолютна Светлина и абсолютна Свобода в душите ви.
Давах им съвети, но те не възприемаха, защото не можеха да проумеят как е възможно, в една малка страна като България, да се е родил Великият Учител. И тези хора бяха загубени за нас и за себе си. За следващите поколения искам да цитирам онова, което Учителят каза при отварянето на Школата през 1922 година, на събора в Търново. "Онези от вас, които са ученици, да знаете че туй изисква сега Великият Учител на Бялото Братство. Той, на Когото Духът раздава всички дарби, всякога изисква абсолютна чистота. Той изисква и абсолютна Светлина и абсолютна Свобода в душите ви. Той иска да царува Неговата Истина, Неговата Мъдрост, Неговата Любов И ако търгувате, ще търгувате заради Него, заради Неговата Любов; ако орете земята, ще я орете заради Него; ако си учител, ще бъдеш учител заради Него. Каквото и да вършите, мъж или жена сте, в каквото и положение да си, ще кажеш: "Заради Него! ". Туй е правило. Сега ще турите туй правило практически, докато сте още в стария живот. Само в Неговото име ще работите и ще излезете от сегашното си положение много по-лесно, отколкото по всеки друг начин." ("Беседи - Обяснения и упътвания", Търново, 1922 год., стр.
към текста >>

Всички умуваха и се чудеха каква ли ще е причината, че да се разгневи Небето, Природата и да се изсипят водните стихии от Небето върху земята.
Какво се случи по-нататък? Няколко месеца след това, над самото Габрово се задействуваха Сили Господни, над Балкана се развихриха бури, мълнии и дъждове и слязлата Небесна разбунтувала се стихия по река Янтра премина през града и го удави. Цялото население на града се бори няколко дни срещу водната стихия. Центърът на града, много предприятия и сгради бяха разрушени и потопени във вода. Вестниците, телевизията и радиото даваха обширни репортажи за това събитие. Всички умуваха и се чудеха каква ли ще е причината, че да се разгневи Небето, Природата и да се изсипят водните стихии от Небето върху земята. А отговорът бе много прост. Бяха нарушени окултни закони от Словото на Учителя и на Школата, заради което това нарушение можеше да се коригира само с онези закони, които управляват Живата Природа. Така че, представителите на Габрово дадоха възможност да се прояви чрез тях отклонение от Школата. Този опит е правен още по времето на Учителя от жителите на Габрово по един съвсем сходен начин. Учителят по онези години посещава Габрово, заради което Цанка Евтимова иска от от читалищната управа да се даде под наем за една вечер салонът на читалището, за да може Учителят на следващия ден да държи беседа за гражданството на Габрово.
към текста >>

12. 3_68 Самозванецът

И това бе пътят на подхлъзване - Михаил започна да си дава свои неща, които бяха плод на онези сили, с които беше свързан.
Случиха се такива събития, че Михаил през 1936-1937 година започна да изучава активно френски език и този подтик не беше случаен, а дойде от друго място. После той направи постъпки за заминаване във Франция за Парижкото изложение през 1937 година, замина и там остана. Събитията се развиха така, че той се свърза само с жени, започна да проповядва, направи група - групата се разраства в такива размери, че се образува Братство. Дори това предизвика идването на група французи през 1939 година, която направи контакт с Учителя и с нас. Отначало Михаил изнасяше идеи от Словото и Учението на Учителя, но по- късно сметна, че френският народ и френският език не са подходящи за Словото на Учителя и че Словото първо трябва да се преразказва и чак тогава интелигентните французи ще Го разберат. И това бе пътят на подхлъзване - Михаил започна да си дава свои неща, които бяха плод на онези сили, с които беше свързан. Стана проводник на Черната ложа. И той използува хищнически някои от методите на Учителя. Въведе Паневритмията, а чрез нея създаваше поле на сили и аура, чрез която привличаше французите, които играеха Паневритмията малко по французки - малко по-танцувално и по-бързо. По-късно там отиде и Ярмила, която бе балерина и знаеше вече добре упражненията, защото бе участвувала в онази група с Елена Андреева и Мария Тодорова, която записа точно упражненията. А ние с Ярмила и с фотографа Искренов заснехме всички упражнения.
към текста >>

Брошурите бяха сложени върху масата Му.
Да, точно така беше. Започнаха да се печатат неговите лекции, които изнасяше на френски език. Разбира се, че те бяха изпратени в България и бяха донесени от неговите приятелки, с които той поддържаше връзка, да се покажат пред Учителя. Ние стояхме и наблюдавахме какво ще каже Учителят за тези експозета на Михаил Иванов и за неговата дейност. Бяхме няколко човека. Брошурите бяха сложени върху масата Му. До този момент мненията на някои от Школата бяха противоречиви. Защо ли? Ние помнехме 1922 година и цялата тяхна история. Ние помнехме тяхното подвизаване от 1922 до 1937 година. Ние помнехме всичките им цели и знаехме, че Сам Учителят разреши на Михаил Иванов да замине за франция.
към текста >>

Но това не го разбраха онези, които искаха и държаха непременно Учението на Учителя да се разпростре върху цялото човечество и смятаха, че сега е моментът и че Михаил е именно този, чиято мисия е определена за това.
Издържал ли си е изпита? Ние чакахме да чуем това лично от Учителя. Учителят погледна нас, погледна експозетата на Михаил на френски език, протегна ръка, докосна ги с два пръста и леко ги отмести встрани до края на масата. Урокът бе даден. Разбрахме, че Учителят не одобрява не само неговите експозета, но и дейността му. Но това не го разбраха онези, които искаха и държаха непременно Учението на Учителя да се разпростре върху цялото човечество и смятаха, че сега е моментът и че Михаил е именно този, чиято мисия е определена за това. Учителят с поглед ни показа, че трябва да махнем тези книги и ние ги махнахме. Но се намериха сестри, които Му занесоха нови експозета и ги оставиха на масата Му. Учителят направо пред тях ги хвърли в огъня на печката Си. И винаги в такива случаи имаше и такива свидетели, които не одобряваха дейността на Михаил и които го познаваха много добре. Това бе втората група от приятели, които разбраха по-категорично мнението на Учителя за лекциите на Михаил и за дейността му.
към текста >>

А за обяснение беше написал, че той медитирал всеки ден по три часа върху образа на Учителя и е придобил Неговите черти и образ.
Те го получиха, но мълчаха, защото не им изнасяше. И то особено в онзи ¡момент, когато се дойде до фаталната развръзка. Няколко години след като си замина Учителят, онзи хубавец Михаил се провъзгласи за Учител на Бялото Братство и тръбеше, че Духът на Учителя работи в него и чрез него. Продължи да развива дейността си и за по-голяма правдоподобност, че е Учител, се дегизира и прие образа на Учителя, Когото ние познавахме. Изпрати ни снимки в профил, анфас - така, както се снимат артистите след някоя премиера. А за обяснение беше написал, че той медитирал всеки ден по три часа върху образа на Учителя и е придобил Неговите черти и образ. На това се хванаха много лековерци. А Учителят беше ни казал и го има в Словото Му, че десетилетия са необходими човек да се промени и да удължи с един милиметър носа си или брадата си и че това е едно голямо постижение за проявената воля на ученика. Смятам, че това е отговорът за всичко, изписано дотук. Дойде у дома един заблуден и ми показва снимка на Михаил артиста, преоблякъл се като Учителя. А аз го питам: "Абе ти с ума си ли си?
към текста >>

Недейте гледа каква светлина съм, ами прочетете книгите си на тая светлина.
Ония Духове, на които те не се оказаха достойни, ще им намерим друго място, а те да отидат да копаят. Те са дошли за материални облаги. Ако искат да гадаят, да отидат другаде, в Англия, но тук и в Мое Име, Аз не позволявам, защото не искам да огорчавам Господа. Силата Ми не е в тия хора, които ме следват. Те искат да ме повдигнат, за да повдигнат себе си. Недейте гледа каква светлина съм, ами прочетете книгите си на тая светлина. За всичко съм снизходителен, но дойде ли някой да руши Божественото - там съм лош. Ще му смажа главата. Абсолютно нищо няма да им давате, всичко здраво ще се определи в мълчание. Да кажете на всички стари приятели да пазят мълчание. Който дава живот е от Бога, а не който убива.
към текста >>

13. 3_73 Последни разговори и откровения с Учителя

Ако си развълнуван и нямаш мир, потопи се в синия цвят." Тези съвети се отнасят за работата на ученика с книжката: "Завета на цветните лъчи на светлината".
За в бъдеще Америка и Русия ще се съединят в едно. Тях ги делят само седем километра на север." "Краските в материалния свят са слаби, а в умственото поле са силни. Ако си отпаднал и искаш да добиеш сигурност, потопи се в едно поле от червен цвят, но да го видиш, като че е реално пред теб. Ако имаш отпаднала нервна система, потопи се в жълтия цвят. Ако имаш отпаднало самочувствие и кураж, тогава потопи се в оранжевия цвят. Ако си развълнуван и нямаш мир, потопи се в синия цвят." Тези съвети се отнасят за работата на ученика с книжката: "Завета на цветните лъчи на светлината". За да се работи с нея, трябва да се проучат правилата, съветите и методите, които е дал Учителят. "При новораждането на човека има две стъпки: първата е слизането на Святия Дух. Втората стъпка е единението с Христа и слизането на Христа в човека." Тов а е откровени е на Учителя , Той го е да л и в сво и беседи . Ни не знаем , че Духъ т слез е върху Учител я на 7 март 189 7 година - тогав а То й стан а Учител . През 1912 година, в Търново , върху Него слез е Христовият Дух- тогав а То й стан а Миро в Учител .
към текста >>

Ни не знаем , че Духъ т слез е върху Учител я на 7 март 189 7 година - тогав а То й стан а Учител .
Ако имаш отпаднало самочувствие и кураж, тогава потопи се в оранжевия цвят. Ако си развълнуван и нямаш мир, потопи се в синия цвят." Тези съвети се отнасят за работата на ученика с книжката: "Завета на цветните лъчи на светлината". За да се работи с нея, трябва да се проучат правилата, съветите и методите, които е дал Учителят. "При новораждането на човека има две стъпки: първата е слизането на Святия Дух. Втората стъпка е единението с Христа и слизането на Христа в човека." Тов а е откровени е на Учителя , Той го е да л и в сво и беседи . Ни не знаем , че Духъ т слез е върху Учител я на 7 март 189 7 година - тогав а То й стан а Учител . През 1912 година, в Търново , върху Него слез е Христовият Дух- тогав а То й стан а Миро в Учител . И оттогав а То й започн а д а държ и първит е беседи на приятелит е о т първот о поколение . Това , коет о каз а пре д мен, б е едн а заключителн а фаза о т Неговат а дейнос т н а земята. "В бъдеще хората ще се раждат само чрез самовъплътяване. В шестата раса няма да има гробища.
към текста >>

През 1912 година, в Търново , върху Него слез е Христовият Дух- тогав а То й стан а Миро в Учител .
Ако си развълнуван и нямаш мир, потопи се в синия цвят." Тези съвети се отнасят за работата на ученика с книжката: "Завета на цветните лъчи на светлината". За да се работи с нея, трябва да се проучат правилата, съветите и методите, които е дал Учителят. "При новораждането на човека има две стъпки: първата е слизането на Святия Дух. Втората стъпка е единението с Христа и слизането на Христа в човека." Тов а е откровени е на Учителя , Той го е да л и в сво и беседи . Ни не знаем , че Духъ т слез е върху Учител я на 7 март 189 7 година - тогав а То й стан а Учител . През 1912 година, в Търново , върху Него слез е Христовият Дух- тогав а То й стан а Миро в Учител . И оттогав а То й започн а д а държ и първит е беседи на приятелит е о т първот о поколение . Това , коет о каз а пре д мен, б е едн а заключителн а фаза о т Неговат а дейнос т н а земята. "В бъдеще хората ще се раждат само чрез самовъплътяване. В шестата раса няма да има гробища. Като си заминава човек, ще се дематериализира.
към текста >>

Аз ви посочвам пътя, който води в Царството Божие.
Затова се развиха събитията по този начин. Ще приведа някои мисли от споменатото томче "Начало на мъдростта", стр. 214: "Мнозина от вас казват: ние сме окултни ученици, имаме право да мислим и чувствуваме, както разбираме. Нямате право да мислите, както искате. Ще мислите, ще чувствувате и ще постъпвате като мене. Защо? Аз ви посочвам пътя, който води в Царството Божие. Ако искате да влезете в Царството Божие, ще следвате този път. Ако не искате, свободни сте да мислите, да чувствувате и да постъпвате както искате. Помнете! Който не иска да изпълни Божията Воля, ще бъде вън от Царството Божие. Законът е строг и безпощаден. " (Беседа, държана на 1 юни 1932 год.) При една среща на Начо Петров с Учителя, в последните Му дни, Учителят бе казал: "Причината за моето заминаване ще намерите в беседата Ми от 1 юни 1932 година" По-късно, през 1946 година, тя бе отпечатана под заглавие "Любов, обич и почит" в томчето "Начало на мъдростта" и ще го намерите на стр. 215.
към текста >>

14. 4_07 Ученици - музиканти в Школата на Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Защото, когато ученикът не изпълни думата на Учителя, Той го оставя да се движи сам в пътя, без Неговата подкрепа.
Наоколо, около зданието, да има малки магазинчета и дюкянчета, за да могат всички наши братя да работят и да си изкарват прехраната." Учителят каза това пред свидетели. Каза го, но никой не го направи. Братски пари имаше, но ги нямаше онези, които да изпълнят думата на Учителя, която е Воля на Бога. Ако това беше направено, нещата на "Изгрева" по друг начин щяха да се развият. Това се разбира от само себе си. Защото, когато ученикът не изпълни думата на Учителя, Той го оставя да се движи сам в пътя, без Неговата подкрепа. Послушанието на ученика към Учителя е първото условие за ученичеството, което е състояние на свръхсъзнанието, където любовта на Учителя пребивава и се изявява към ученика със светли мисли и чистота в сърцето му и с праведни дела. Много по-късно бяхме на вечеря у сестра Балтова. Беше дошъл на вечерята големия цигулар Чомпи. Беше дошъл и директорът на Държавната печатница Пенков. Там бяха Неделчо Попов, Долапчиев и много други.
към текста >>

Законът на Любовта действува като сила само в свръхсъзнанието на ученика, когато светлината на неговото съзнание може да схване Светлината на Словото на Учителя и да Го приеме в ума си като светла мисъл.
Той е виждал бъдещето много ясно. Разбрахме това много по-късно, когато "Изгревът" беше разрушен и изметен до шушка от една незнайна и мощна ръка. Ето ви материал за размишление за десетки години. Учителят не обичаше да се налага и да изисква, и да командува. Той действуваше по закона на Свободата и оставяше човешките души да се изявят по закона на Любовта. Законът на Любовта действува като сила само в свръхсъзнанието на ученика, когато светлината на неговото съзнание може да схване Светлината на Словото на Учителя и да Го приеме в ума си като светла мисъл. Това е пътят. А това, че приятелите не изпълниха думите на Учителя значи, че светлината на тяхното съзнание е толкова малка, че не може мисълта на Учителя да се побере в техния ум. В двора, до горичката, бяхме заобиколили Учителя и разговаряхме. Мина група малки ученици. Едно момченце се отдели от групата, отиде до Учителя и Го запита: "Вие ли сте Учителят?
към текста >>

Това е пътят.
Разбрахме това много по-късно, когато "Изгревът" беше разрушен и изметен до шушка от една незнайна и мощна ръка. Ето ви материал за размишление за десетки години. Учителят не обичаше да се налага и да изисква, и да командува. Той действуваше по закона на Свободата и оставяше човешките души да се изявят по закона на Любовта. Законът на Любовта действува като сила само в свръхсъзнанието на ученика, когато светлината на неговото съзнание може да схване Светлината на Словото на Учителя и да Го приеме в ума си като светла мисъл. Това е пътят. А това, че приятелите не изпълниха думите на Учителя значи, че светлината на тяхното съзнание е толкова малка, че не може мисълта на Учителя да се побере в техния ум. В двора, до горичката, бяхме заобиколили Учителя и разговаряхме. Мина група малки ученици. Едно момченце се отдели от групата, отиде до Учителя и Го запита: "Вие ли сте Учителят? " Наведе се и Му целуна ръка.
към текста >>

А това, че приятелите не изпълниха думите на Учителя значи, че светлината на тяхното съзнание е толкова малка, че не може мисълта на Учителя да се побере в техния ум.
Ето ви материал за размишление за десетки години. Учителят не обичаше да се налага и да изисква, и да командува. Той действуваше по закона на Свободата и оставяше човешките души да се изявят по закона на Любовта. Законът на Любовта действува като сила само в свръхсъзнанието на ученика, когато светлината на неговото съзнание може да схване Светлината на Словото на Учителя и да Го приеме в ума си като светла мисъл. Това е пътят. А това, че приятелите не изпълниха думите на Учителя значи, че светлината на тяхното съзнание е толкова малка, че не може мисълта на Учителя да се побере в техния ум. В двора, до горичката, бяхме заобиколили Учителя и разговаряхме. Мина група малки ученици. Едно момченце се отдели от групата, отиде до Учителя и Го запита: "Вие ли сте Учителят? " Наведе се и Му целуна ръка. След това се завърна при групата си.
към текста >>

Ще ги чакате, защото сте едно цяло." Върху казаното от Учителя много пъти съм мислила и разсъждавала.
Това означава законът за Високия Идеал. Веднъж вървя към къщата на сестра Балтова. Насреща се зададе Учителят. Спря се и ми каза: "Има още много непробудени между вас. Молете се за тях, защото докато те не се пробудят, вие не можете да вървите напред. Ще ги чакате, защото сте едно цяло." Върху казаното от Учителя много пъти съм мислила и разсъждавала. Всеки има добри и лоши качества. Ако в едно си напреднал, в друго може да не си пробуден. Затова трябва да се молим един за друг, да си помагаме, да се обичаме, да си прощаваме, да се подкрепяме. Ние сме верига от души, слезли от Невидимия свят на земята в Школата на Учителя. Има закон за веригата: ако се повдигне един - той повдига и другите от веригата, с която е свързан.
към текста >>

Но това може да направите само, ако имате Светлината на Словото във вашето съзнание.
Ученици в Школата на Учителя бяхме ние, долу на земята, на "Изгрева, в Школата, където се сваляше Словото на Бога. Ученици в Школата на Учителя бяха и онези светли същества в Духовната Школа на Учителя, която бе в Невидимия свят и чрез която се творяха законите на Школата горе. А ние на земята проверявахме тези закони с живота си. Това беше нашата привилегия в нашия Път на ученичество. Вашата привилегия ще бъде да се ползувате от нашите опитности, които са реализирани закони на учениците от Духовната Школа на Учителя. Но това може да направите само, ако имате Светлината на Словото във вашето съзнание.
към текста >>

15. 4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Учителят беше казал за него следното: "Ако трябва да покажа пътя на някого - ще го покажа.
Те се загубиха по широкия друм на живота в България, други дойдоха, но се отклониха и се загубиха, като вината си беше тяхна и те си понесоха последствията за това. А ние бяхме свидетели през дългите години по време на Школата и още четиридесет и пет години след това, как се заплаща отклонението от Школата. Но аз не се примирих - веднъж казвам на Симеон Симеонов, че ние всички сме студенти, учим в Музикалната академия и напредваме с нашите инструменти, а той остава на същото си място и вече едвам го търпим, че е редно и той да вземе да учи, за да се изравни с нас. Дали се стресна, че може да изгуби мястото си на ръководещ, но той започна да взема уроци по цигулка. Така аз разреших този заплетен възел от противоречия. Учителят беше казал за него следното: "Ако трябва да покажа пътя на някого - ще го покажа. Но самият той няма да го извърви и няма да отиде по тоя път." След като си замина Учителят и взеха салона на "Изгрева", Симеон събираше приятелите у дома си и четяха беседи в онези години, когато това беше забранено от властите - за такова нещо се правеха обиски и имаше санкции от властта. След години той се помина. Но като човешка душа бе съхранен от Учителя и от нас, другите музиканти, които знаехме как Учителят разреши този въпрос. Един от любимите музиканти при Учителя беше Асен Арнаудов. Беше завършил Музикалната академия, свиреше в Царския симфоничен оркестър на цигулка.
към текста >>

Учителят искаше да види какво ще бъде въздействието на музиката върху изпълнителите и слушателите.
Тогава нямаше да има кавги и разправии. Но ние не можем да се отървем от личните чувства, които ни пречат на всички. В края на краищата, да изпеете песента с изживяване, да дадете израз на съдържанието на песента - това е най-важното. А това, че била с четвъртинка или две осминки - това не е толкова важно. Важна е идеята. Учителят искаше да види какво ще бъде въздействието на музиката върху изпълнителите и слушателите. Искаше Неговата музика да въздействува, да създаде нови образи, картини, да повдигне човека и да го възвиси в един идеен свят. Днес, когато пея и свиря песните на Учителя, аз с песента заминавам за онзи свят, който песента ми разкрива като свят на светлина, красота и свобода на. Духа. При създаването на Паневритмията, Асен Арнаудов и Ангел Янушев вземаха участие, особено в "Слънчеви лъчи". Ангел Янушев също беше завършил Музикалната академия. Той се беше прехвърлили от цигулка на виола и свиреше в симфоничния оркестър.
към текста >>

Днес, когато пея и свиря песните на Учителя, аз с песента заминавам за онзи свят, който песента ми разкрива като свят на светлина, красота и свобода на. Духа.
В края на краищата, да изпеете песента с изживяване, да дадете израз на съдържанието на песента - това е най-важното. А това, че била с четвъртинка или две осминки - това не е толкова важно. Важна е идеята. Учителят искаше да види какво ще бъде въздействието на музиката върху изпълнителите и слушателите. Искаше Неговата музика да въздействува, да създаде нови образи, картини, да повдигне човека и да го възвиси в един идеен свят. Днес, когато пея и свиря песните на Учителя, аз с песента заминавам за онзи свят, който песента ми разкрива като свят на светлина, красота и свобода на. Духа. При създаването на Паневритмията, Асен Арнаудов и Ангел Янушев вземаха участие, особено в "Слънчеви лъчи". Ангел Янушев също беше завършил Музикалната академия. Той се беше прехвърлили от цигулка на виола и свиреше в симфоничния оркестър. Разбираше от добри цигулки. Колекционираше музикални инструменти.
към текста >>

Редакторът смята, че именно така трябва да се представи този материал, поради което той поема цялата отговорност върху себе си.
Всички тълкувания от редакторска намеса остават за сметка на редактора, а всички похвали отиват и се записват на името на Мария Златева, които тя безспорно и изключително заслужава. Изнесеният материал е автентичен и достоверен, както и исторически ценен за следващите поколения. Той е изваден от направени магнетофонни записи на Мария Златева, както и от оригиналния й ръкопис, като са включени всички нейни забележки, които тя направи при прегледа на предоставения материал за печат от редактора. Нейното възражение се състои в това, че редакторската намеса ще покаже, че друг е обработвал материала. Нейното възражение не се отнася за това, че изнесените факти, събития и лица са променени от редактора, а същите са останали достоверни и правдоподобни. Редакторът смята, че именно така трябва да се представи този материал, поради което той поема цялата отговорност върху себе си. София, 20 март 1992 год. Редактор: д-р Вергилий Кръстев Съгласна съм с горната забележка: Мария Златева Свидетел: Марийка Марашлиева
към текста >>

16. 5_06 Песните на Учителя

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Това е пространството на музиката, в която тя пребивава, а мелодията е пътят по който слиза тази музика, това е колоритът, това е начинът, по който тази мелодия слиза и се движи.
"Песните на Учителя" За песните на Учителя ще се говори в бъдеще време. Всяка песен има темпо. Това е пространството на музиката, в която тя пребивава, а мелодията е пътят по който слиза тази музика, това е колоритът, това е начинът, по който тази мелодия слиза и се движи. Песните са образци на новата музика. Това е непознато за човечеството, те скоро няма да му се дадат, но един ден, при едно друго човечество, ще бъдат дадени. Кога се пеят песните на Учителя? Песните на Учителя са дълбоко духовни. Те не бива да се пеят по всяко време и на всяко място.
към текста >>

Тя може да слезе по пътя, прокаран от звуците на химните, тя ще се качи на тяхната слънчева колесница от лъчи на светлината и ще слезе.
С тези химни, идващи от слънцето, аз слизам тук на земята, те ме довеждат тук, защото аз не съм тук; но с тях идвам тук. Те могат, тези химни, да ме извикат от слънцето като душа и да ме доведат тук на земята. Това е особено състояние. Ти си тук, на земята, в тяло, а усещаш, че си половината горе във висините. За да дойде другата половина, тя трябва да слезе по някакъв начин. Тя може да слезе по пътя, прокаран от звуците на химните, тя ще се качи на тяхната слънчева колесница от лъчи на светлината и ще слезе. Тогава те - звуци и лъчи - ще влезнат в теб, човешката душа ще бъде в теб и ще направи съединението между теб и слънцето. Амриха Това е свещено име. Означава "безсмъртие". Кое е безсмъртното у човека? Човешката душа.
към текста >>

Това е зов за възстановяване на пътя на човешката душа към Небесната Родина.
Когато съставяхме песнопойката, аз казах на сестра Мария Тодорова за тази мелодия, а тя, от своя страна, я включва в изданието. И сега ще я намерите там. Ме-хейн Какво означава ли? Това е химнът на Небесната Родина. Текстът е особен: "В дни на борби, в дни на печал, от теб, мой роден край, аз всякога мисля за теб, аз всякога мисля, мисля за теб." Това е връзката между Небесната Родина и човешката душа, която е слязла в плът. Това е зов за възстановяване на пътя на човешката душа към Небесната Родина. Мелодия - 31 В тази мелодия има много елементи на ученици, например на Кирил Икономов. Учителят даваше някаква музикална тема и те я разработваха. Даваше мотив и те работеха върху него. Това е метод за творчество на Учителя. Песента за двете сестри Тази песен я записа Весела Несторова.
към текста >>

Даваше мотив и те работеха върху него.
Това е химнът на Небесната Родина. Текстът е особен: "В дни на борби, в дни на печал, от теб, мой роден край, аз всякога мисля за теб, аз всякога мисля, мисля за теб." Това е връзката между Небесната Родина и човешката душа, която е слязла в плът. Това е зов за възстановяване на пътя на човешката душа към Небесната Родина. Мелодия - 31 В тази мелодия има много елементи на ученици, например на Кирил Икономов. Учителят даваше някаква музикална тема и те я разработваха. Даваше мотив и те работеха върху него. Това е метод за творчество на Учителя. Песента за двете сестри Тази песен я записа Весела Несторова. Но в песента има и нейни елементи - Весела внесе свои мотиви в нея. Всеки по различен начин пречупваше песните на Учителя. Не само онези, които трябваше да ги запишат, но и другите, които ги научаваха, след време ги пееха и внасяха свои елементи.
към текста >>

17. 5_27 Изгревът и Бялото Братство

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Тогава Бог ще ви се изяви чрез Светлина, чрез Виделина и чрез Славата Си.
Защото съдбата на света започва от Дома Господен. "Изгревът" бе Дом Господен, защото тук Всемировият Учител - Беинса Дуно - свали и създаде Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. И тук на "Изгрева" ние видяхме лицето на Бога в Слово и в Сила. А за вас, следващите поколения, оставяме Словото Му, което е Слово на Бога. Само чрез Словото Му вие ще се доберете, ще застанете със смирение пред лицето на Бога. Тогава Бог ще ви се изяви чрез Светлина, чрез Виделина и чрез Славата Си. И ще се прояви чрез Сила и чрез Живот. Амин. За Братството днес За Братството, неговото положение днес, през 1972 година, и след десет години, и след двадесет години, и след сто години, и след хиляда години, до веки веков: защо му е на кончето юларът? По-добре му е да си тича свободно по ливадите. Турят ли му юларя, ще го впрегнат да тегли талига. По-добре е да си е свободно кончето и да си припка където иска.
към текста >>

Божественото Учение е като светлината, въздуха, водата и хляба.
Ето това е разликата между Словото, което е хляб за душите ни и Устава, който е необходим да живеят по него и чрез него человеците в света. Защото ние сме Школа и Школата на Бялото Братство се управлява от Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно! Това е. Утвърждение на Бялото Братство и "Изгрева" Кой ви е казал, че някой трябва да утвърждава Бялото Братство? Няма никаква нужда от такова нещо. Божественото Учение е като светлината, въздуха, водата и хляба. Който има нужда, ще го потърси сам. Точка. Кой ви е казал, че някой трябва да утвърждава "Изгрева"? Ами сега - като го няма, като го разрушиха и построиха на негово място разни там посолства и легации? Хайде, утвърждавайте го! Да утвърждава може само Кесарят - със своите закони и със силата на меча да провежда своите решения.
към текста >>

Точка. Важе н закон за Школата Каквото искаш да узнаеш, каквото искаш да направиш, каквото искаш да постигнеш - свържи се с Божествения Център и оттам чакай упътвание, светлина, знание, сили, помощ.
Ето това е утвърждение за Бялото Братство! Ето това е утвърждение за Небесния "Изгрев". Само така той може да се свали на земята чрез вашия живот посредством Словото на Всемировия Учител. Аз съм за такова утвърждаване на Бялото Братство. Аз съм за такова утвърждаване на Небесния "Изгрев", който трябва да се свали на земята чрез Словото във вашия живот! Точка. Важе н закон за Школата Каквото искаш да узнаеш, каквото искаш да направиш, каквото искаш да постигнеш - свържи се с Божествения Център и оттам чакай упътвание, светлина, знание, сили, помощ. Искаш да помогнеш на някой човек - свържи се с Божествения Център - чрез Него изпращат своята помощ. Искаш да знаеш нещо - искай от Божествения Център, направи връзка с Него и очаквай тихо и спокойно. Кажи: "Господи, Ти ми помогни! Ти бъди с мене! " Това е важен закон за ученика.
към текста >>

Това е идея за Братството, когато Словото на Всемировия Учител трябва да слезе като Светлина в умовете на човеците и да се претвори в Сила и Живот чрез делата им!
След време, когато временното премине, Вечното ще създаде пак нови форми, по-съвършени от първите. Има закони за това, има закони, които определят времето. Живей с Вечното, а не с временното! От временното се ползувай, но живей с Вечното! Що е Братството Всички онези, които могат да доловят Божествената Мисъл, която сега слиза на земята в умовете на човеците, всички онези, които се отзовават на Божиите повеления, които сега проникват чрез живота на праведниците - образуват Бялото Братство, независимо от това учени ли са или са прости, богати или бедни, верующи или неверующи. Това е идея за Братството, когато Словото на Всемировия Учител трябва да слезе като Светлина в умовете на човеците и да се претвори в Сила и Живот чрез делата им! Школат а на Всемирови я Учител и ученицит е Учителя т казва : "Защо съм ви събрал в Школата? Първо: Да образуваме едно ядро от хора, които имат Велика Любов един към другиго. Да се образува тук една среда на Любовта, за да може оттук да се изпрати мощна вълна по целия свят, да се излее тази Любов по света, за да достигне до душите и да ги събуди. Второ: Защо съм ви събрал тука? За да ви подготвя за проповедници за в бъдещето.
към текста >>

Който върви в пътя на Истината, той не се обръща назад.
И вие, следващите поколения, ще проверите много добре как действува този закон, защото нашето поколение си заминава. Оставате вие да поемете щафетата - да запазите Словото и да проверите всичко, което сме казали за думите Господни и за съдбата на света. Комунистите не ни пречат нито да живеем, нито да мислим, нито да работим. Те не могат да спънат работата на учениците. Работата на ученика е вътрешна - духовна, тя е недосегаема за чужди и скверни ръце. Който върви в пътя на Истината, той не се обръща назад. Той не се интересува следват ли го или не. Чак когато излезе на върха - оглежда изминатия път. Пътят на ученика е път на претворяване на Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно - в Сила и Живот на земята чрез собствения си живот. Как съм действува л в Братството В Братството аз, брат Борис, всякога съм действувал като брат, но никога като член или като председател на Братския съвет, какъвто бях след заминаването на Учителя и ще бъда такъв до края на живота си. Когато се доближи до мене един човек, аз искам да разбера, да доловя какво Бог иска да ми каже чрез него.
към текста >>

Пътят на ученика е път на претворяване на Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно - в Сила и Живот на земята чрез собствения си живот.
Те не могат да спънат работата на учениците. Работата на ученика е вътрешна - духовна, тя е недосегаема за чужди и скверни ръце. Който върви в пътя на Истината, той не се обръща назад. Той не се интересува следват ли го или не. Чак когато излезе на върха - оглежда изминатия път. Пътят на ученика е път на претворяване на Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно - в Сила и Живот на земята чрез собствения си живот. Как съм действува л в Братството В Братството аз, брат Борис, всякога съм действувал като брат, но никога като член или като председател на Братския съвет, какъвто бях след заминаването на Учителя и ще бъда такъв до края на живота си. Когато се доближи до мене един човек, аз искам да разбера, да доловя какво Бог иска да ми каже чрез него. Бог ми говори чрез всички хора, чрез растенията, чрез животните, чрез цялата жива природа. Не пренебрегвайте никой човек. Всеки човек е частица от Божествения организъм.
към текста >>

Той не се избира от общото събрание с гласуване, защото Божият Дух е този, който полага ръка върху главата му и го определя за водител.
Ръководителят се ражда! Ръководителят се ражда от Духа! Защото ръководител може да бъде само онзи, когото Духът Божий ръководи и над когото са Силите Господни! Защото над него трябва да бъде Духът! Иначе не е ръководител. Той не се избира от общото събрание с гласуване, защото Божият Дух е този, който полага ръка върху главата му и го определя за водител. Другото е човешка измислица. Аз, след заминаването на Учителя, застанах като ръководител. Учителят ме определи за това. Аз имам доказателства. А преди да си замине, Учителят лично нареди на Савка Керемидчиева да ми се предадат всички неща - и непечатаните беседи, и архива на Братството.
към текста >>

18. 5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

И понеже бяха слушали и знаеха, че при нас се разглежда и чете Евангелието и че Учителят говори върху Евангелието, те възприемаха с разположение нашето съседство.
Така че в този дом случайни неща не можеше да има. От едната страна бе Трети интернационал на комунизма, а от другата страна бяхме ние, тоест Учителят и Братството. През дясната вратичка при Учителя непрекъснато влизаха и излизаха посетители. Двата дома и семействата им дружаха и нямаха проблеми. Баба Парашкева бе евангелистка, така че не бе черковница и бе по-свободна в убежденията си. И понеже бяха слушали и знаеха, че при нас се разглежда и чете Евангелието и че Учителят говори върху Евангелието, те възприемаха с разположение нашето съседство. От своя страна, и нашите се отнасяха към тях по същия начин. В онези години за комунистическа пропаганда и действия Георги Димитров е заплашен с арест от полицията. Направен е кордон от полицаи около квартала и го търсят. Претърсват първо дома на баба Парашкева, а той се прехвърля през общия таван, слиза от другата страна и отива при Учителя за помощ. Учителят се облича, слага шапката Си, взима бастуна Си, слага на главата на Георги една шапка от Неговите и излизат през вратника, който води към "Опълченска".
към текста >>

Понякога се намесваше и спасяваше неразумните от полицейска разправа, защото ако полицията ги откриеше тук, щеше да се нахвърли върху Братството и Учителя.
Защото при нас се пишеше едновременно на няколко пишещи машини, имаше циклостил, с който се правеха резюмета на беседите и всичко това бе свободно у нас, на "Изгрева", и не правеше впечатление на никого, че тук се печата нещо нелегално. Тук на "Изгрева" освен, че всеки имаше цигулка, имаше бележници, тетрадки, листове и моливи за писане. Това бяха необходими учебни помагала на учениците в Школата. Та затова на никого тук не му идваше на ум, че се върши нещо нередно. Учителят виждаше и знаеше всичко това, но мълчеше. Понякога се намесваше и спасяваше неразумните от полицейска разправа, защото ако полицията ги откриеше тук, щеше да се нахвърли върху Братството и Учителя. Това никой не желаеше да стане. Тук, в нашите бараки, идваха да пренощуват комунисти, които бяха в нелегалност. През деня се криеха в гората, промъкваха се и идваха на общите обеди, защото бяха гладни. Посещаваха събранията ни в салона, защото при нас всеки беше свободен когато си иска да идва и да си отива. Но дойдоха на власт и дойде онова време, когато забравиха всичко, което получиха от "Изгрева".
към текста >>

Забихме колове в земята и заковахме напреко дъски, които да ги свързват, като върху тези дъски щеше да се накове истинската ограда.
Веднъж аз бях на "Опълченска" 66 при Учителя. Той ме извика и ми заръча да направя ограда там, където дворът се разделя на две - от едната страна бяха баба Парашкева и Георги Димитров, а от другата страна - Петко Гумнеров и Учителят. Бяха закупени колове, дъски, пирони и започнахме работа. Аз съм млад, як, здрав и мога да работя. Отмерихме мястото и опънахме канап. Забихме колове в земята и заковахме напреко дъски, които да ги свързват, като върху тези дъски щеше да се накове истинската ограда. Оградата се очертаваше да бъде повече от солидна. Започнах да кова дъските по нея. Направих цялата ограда. Това не бе малка работа, защото не бе малко и разстоянието. Цял ден ковах. Завърших.
към текста >>

Искаха да ни сложат юлар върху братския живот, за да теглим след това тяхната кола.
Тогава някой подхвърли: "Да знае някои от нас какво е мнението на Учителя по този въпрос? " Аз станах, разказах им целия случай с оградата и накрая свърших с думите на Учителя: "Никакъв аралък между нас и Третия интернационал." Това е Воля на Учителя! И аз я изпълних! След заминаването на Учителя, много от комунистите на "Изгрева" правиха различни опити за сближение с властта и срастване с нейните организации. И властите правиха открити опити за сближение с нас. Искаха да ни сложат юлар върху братския живот, за да теглим след това тяхната кола. Аз не се съгласих. Противопоставих се. Някои бяха уредили официални срещи между ръководството и властите без да ме питат. Аз не отидох на тези срещи. В тези уречени дни аз и сестра Мария Тодорова отивахме на екскурзия на Витоша и се разхождахме по поляните на свобода.
към текста >>

Дойде време, посегнаха върху Словото на Учителя.
И аз я изпълних. Упрекваха ме дълго за това, че съм направил фатална грешка. Ха да видим сега каква е тази фатална грешка, която съм направил? Комунистите взеха всички братски имоти от провинцията, както и местата на "Изгрева", според закона за едрата градска собственост, закон - който бяха си изковали сами. След като ни взеха салона и ни го даваха отначало под наем, дойде време, когато го запечатаха и го дадоха под наем на други. Дойде време, посегнаха върху Словото на Учителя. Обраха цялата литература от "Изгрева" и я претопиха. След това направиха показен процес срещу нас и ние с Жечо Панайотов престояхме в затвора цели четири години. Вероятно там трябваше да науча някакъв урок, а приятелите, които останаха на "Изгрева", трябваше да научат друг урок. Минаха години и нас с Жечо Панайотов ни пуснаха от затвора, излязохме навън и що да видим? През това време приятелите не си бяха научили урока.
към текста >>

А онова, което не успеят - ще дойдат в онези дни, когато се събират на своите партийни събрания и ще изпият и изядат това, което е останало от вашето събрание като духовна аура и духовна светлина.
Ще ви кажат, че можете да провеждате събрания в този салон, да четете беседите на Учителя, да пеете песните Му и то пред лицата на техните вождове и пред техните партийни програми. Така те ще искат да ползуват, да вземат сили и енергии от онова поле, което вие създавате чрез братските молитви и песни. Ще отбият една вадичка, един канал от това поле, което вие създавате, за да си поливат тяхната градина в техния двор, двора на Третия интернационал. Така че вие ще четете Словото на Учителя, ще правите молитвите на Братството, ще пеете песните Му, ще създавате духовно и силово поле, с което да храните душите си и накрая, в този салон, тоест в този партиен, клуб вие ще вършите всичко това пред лицата на техните партийни вождове, залепени по стените на клуба. Така те ще отбият тази Божествена храна и този Извор към техния двор. А онова, което не успеят - ще дойдат в онези дни, когато се събират на своите партийни събрания и ще изпият и изядат това, което е останало от вашето събрание като духовна аура и духовна светлина. А вие ще минете през този етап. Не може да не минете. Ние минахме през тези етапи и вие ще минете. Онези, които останаха в двора на "Опълченска" 66 и не прескочиха отвъд, в другия двор на Третия интернационал, останаха верни докрай на Школата. Аз не зная как комунистите ще се коригират.
към текста >>

Има два пътя за вас.
Но те могат да се превъплъщават по различен начин и да приемат различни форми. Те знаят това много добре и го правят отлично. Ние от опит го знаем. Тези духове имат знание и опит за това. Защото се ръководят от Духа на заблуждението. Има два пътя за вас. Или ще ви управлява Духът на Истината, или ще ви управлява Духът на заблуждението. Изберете си сами пътя! Ако ви управлява Духът на Истината, вие ще бъдете свободни по Дух и по Форма. Ще можете да прилагате Словото на Учителя чрез живота си и ще бъдете свободни отвътре и отвън. Духът на Истината ще ви създаде условия за работа според вашите възможности.
към текста >>

Изберете си сами пътя!
Ние от опит го знаем. Тези духове имат знание и опит за това. Защото се ръководят от Духа на заблуждението. Има два пътя за вас. Или ще ви управлява Духът на Истината, или ще ви управлява Духът на заблуждението. Изберете си сами пътя! Ако ви управлява Духът на Истината, вие ще бъдете свободни по Дух и по Форма. Ще можете да прилагате Словото на Учителя чрез живота си и ще бъдете свободни отвътре и отвън. Духът на Истината ще ви създаде условия за работа според вашите възможности. На някои ще отреди повече, а на други по-малко, съобразно техните способности и усърдие. Ако ви управлява Духът на заблуждението, ще ви вкара в своя калъп и излизане оттам няма.
към текста >>

Ние ще бъдем в Невидимия свят, но ще минете през нас само, ако вървите в пътя на Школата, ако изпълнявате Волята на Учителя и на Бога.
Не се заблуждавайте, че за вас има друг път, различен от нашия. Различните поколения представляват стъпала на онзи път, по който върви ученикът на Школата. Ако искате да вървите по този път, трябва да преминете през нашите опитности, знания и патила. Трябва да преминете през нас, друг път нямате. Ние ще наведем глави и ще поставим гърбовете си да минете през нас и ние да ви бъдем мост. Ние ще бъдем в Невидимия свят, но ще минете през нас само, ако вървите в пътя на Школата, ако изпълнявате Волята на Учителя и на Бога. Това ще го намерите в Неговото Слово. А дали ние сме свършили както трябва нашата работа, това ще го откриете сами - дали сме изпълнили това, което го има написано в Словото на Учителя. Школата на Бялото Братство е Школа на Всемировия Учител. Тя не се побира в някакво малко партийно клубче или малко салонче, или в някакво малко и голямо събрание от последователи на Учителя. Школата на Учителя се побира в Неговото Слово.
към текста >>

19. 8_01 Песните на Учителя

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

В първите години, Учителят седеше на стол, държеше пред Себе Си Библията, цитираше един стих от нея и построяваше беседата Си върху този стих.
"Песните на Учителя" Как Учителят даваше песните? Това е една дълга история, която води началото си още от дома на "Опълченска" 66, в който Той живееше при семейство Гина и Петко Гумнерови. Учителят отсяда при тях през 1905 година. Когато идва времето и започва да държи Своите беседи, Той обикновено постъпваше така: преди да започне да говори, казваше се "Добрата молитва" и се пееха песни. В първите години, Учителят седеше на стол, държеше пред Себе Си Библията, цитираше един стих от нея и построяваше беседата Си върху този стих. Отначало се изпяваха една-две песни и след като привършваше беседата, се изпяваха още една-две песни. Това беше в салона на "Граф Игнатиев", както и в салона "Турн Ферайн", както и в салона на "Оборище" 14. След свършването на беседата, Учителят е давал да се пее една и съща песен. Аз заварих, когато се пееше песента "Благословен Господ, Бог наш". Тя редовно се даваше накрая, но преди това се даваха една-две песни.
към текста >>

Много от песните бяха създадени за разрешаване на някои противоречия в Пътя на учениците.
Това бе Божественият извор. А Божественият чучур бе Учителят. Нека Бог и Учителят ми прости за това неумело сравнение, но по друг начин не мога да го опиша и обясня. Много интересно бе, че Учителят даваше песните по различно време и на различни места. За това бяха необходими условия на физическото поле, подходящ повод, хармонична среда, независимо от какво поле Учителят сваляше песните и каква бе целта за свалянето им. Много от песните бяха създадени за разрешаване на някои противоречия в Пътя на учениците. Чрез тях Той трансформираше състоянията им, разрешаваше проблемите им, разчистваше задръстения им от личната карма житейски път, проправяше този път, даваше изхода и направлението, по който трябваше да се движи една душа в Школата. Не са малко тези песни и те са свързани с имената на наши музиканти от "Изгрева". Споменахме, че Учителят идваше в клас с цигулката Си и ние бяхме свидетели как Той създаваше песента пред класа. Ще каже първата музикална фраза, след което ще я изсвири и изпее. След това каже втората музикална фраза, ще я изсвири и изпее.
към текста >>

Като я пееше, някакво благословение от Хармония небесна и небесна Светлина се изливаше върху нас.
Това, което чухме, бе нещо свещено за душите ни и много високо, пред което тръпнеше нашият човешки дух. Учителят я изпя с голяма дълбочина, с чувство, че е странник в този свят и че никого не познава, освен Онзи, Който Го е изпратил на земята, за да свърши една работа за Бога. Беше неописуема гледка да се наблюдава едно Божествено същество като Учителя да пее с дълбочина и с чувство, че Той, облечен в плът и кръв в това човешко тяло, е странник между човеците на земята. Всички изтръпнахме. Присъствувах на едно обръщение на Учителя, пребиваващ в това човешко тяло, обръщение към Бога, на молитва на Учителя към Бога. Като я пееше, някакво благословение от Хармония небесна и небесна Светлина се изливаше върху нас. Такъв образ, такава картина от този свещен миг остана в съзнанието ми. Нещо свещено, нещо свято, някаква светлина и чистота обвзе всички ни и всеки, който е съхранил частица от този миг, може да го пренесе във Вечността. Мелодията и текстът на тази песен са записани. Учителят свиреше дадена песен в мажорна или минорна гама. Ние стенографите не бяхме музиканти и не знаехме какво да пишем в такъв случай.
към текста >>

Нещо свещено, нещо свято, някаква светлина и чистота обвзе всички ни и всеки, който е съхранил частица от този миг, може да го пренесе във Вечността.
Беше неописуема гледка да се наблюдава едно Божествено същество като Учителя да пее с дълбочина и с чувство, че Той, облечен в плът и кръв в това човешко тяло, е странник между човеците на земята. Всички изтръпнахме. Присъствувах на едно обръщение на Учителя, пребиваващ в това човешко тяло, обръщение към Бога, на молитва на Учителя към Бога. Като я пееше, някакво благословение от Хармония небесна и небесна Светлина се изливаше върху нас. Такъв образ, такава картина от този свещен миг остана в съзнанието ми. Нещо свещено, нещо свято, някаква светлина и чистота обвзе всички ни и всеки, който е съхранил частица от този миг, може да го пренесе във Вечността. Мелодията и текстът на тази песен са записани. Учителят свиреше дадена песен в мажорна или минорна гама. Ние стенографите не бяхме музиканти и не знаехме какво да пишем в такъв случай. Стенографирахме само думите на песента. Останалото бе работа на музикантите.
към текста >>

Това означава да се добере до тях и чрез тях да получи онази Сила, която може да проблесне като Светлина в съзнанието му и да го измъкне от състоянието, в което е попаднал.
Духът и душата ми шепнат това". Когато ги чух, бях в онова състояние, което описах. Постепенно състоянието ми се трансформира, аз се освободих и забравих в този момент за своето притеснение. Песента бе отхвърлила похлупака над мене, който ме притискаше в дън земя. Да каже човек и Да изпее, че при всичките положения в живота ще благува, това означава да се добере до онова вътрешно състояние на съзнанието си, през което минават като съединителни нишки и влизат в него човешкият дух и човешката душа. Това означава да се добере до тях и чрез тях да получи онази Сила, която може да проблесне като Светлина в съзнанието му и да го измъкне от състоянието, в което е попаднал. Това е вътрешен процес на освобождение, свързан със слизането на Светлина и Виделина в съзнанието на човека, но това може да стане само чрез онези съединителни нишки на човешкото вътрешно естество, които го свързват с човешкия дух и човешката душа. Един от методите позволяващи да се добере човек до това състояние е даден чрез песента "Духът ми шепне това". Онзи, който се добере до вътрешния смисъл на тази песен и се свърже с нея, може да се ползува от скритите сили, които могат да слязат от Невидимия свят чрез нея, защото тя е свързана със своя Първоизточник. От този Първоизточник излизат човешката душа и човешкият дух. Ще ви разкажа как Учителят даде песента "Химн на Великата Душа".
към текста >>

Това е вътрешен процес на освобождение, свързан със слизането на Светлина и Виделина в съзнанието на човека, но това може да стане само чрез онези съединителни нишки на човешкото вътрешно естество, които го свързват с човешкия дух и човешката душа.
Когато ги чух, бях в онова състояние, което описах. Постепенно състоянието ми се трансформира, аз се освободих и забравих в този момент за своето притеснение. Песента бе отхвърлила похлупака над мене, който ме притискаше в дън земя. Да каже човек и Да изпее, че при всичките положения в живота ще благува, това означава да се добере до онова вътрешно състояние на съзнанието си, през което минават като съединителни нишки и влизат в него човешкият дух и човешката душа. Това означава да се добере до тях и чрез тях да получи онази Сила, която може да проблесне като Светлина в съзнанието му и да го измъкне от състоянието, в което е попаднал. Това е вътрешен процес на освобождение, свързан със слизането на Светлина и Виделина в съзнанието на човека, но това може да стане само чрез онези съединителни нишки на човешкото вътрешно естество, които го свързват с човешкия дух и човешката душа. Един от методите позволяващи да се добере човек до това състояние е даден чрез песента "Духът ми шепне това". Онзи, който се добере до вътрешния смисъл на тази песен и се свърже с нея, може да се ползува от скритите сили, които могат да слязат от Невидимия свят чрез нея, защото тя е свързана със своя Първоизточник. От този Първоизточник излизат човешката душа и човешкият дух. Ще ви разкажа как Учителят даде песента "Химн на Великата Душа". Той даде думите и мелодията, песента бе научена и се пееше от нас.
към текста >>

20. 8_06 Как и защо бе дадена песента Писмото

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Ще имат светлината, която ще получат в съзнанието си от идеята от Словото на Учителя, която ще реализират.
Това, което аз съм разбрала от толкова години е следното. Ние можем да се организираме само вътрешно. Ако братя и сестри работят вътрешно заедно, в името на една идея, чрез една задача, която трябва да разрешат, всички те се движат в една посока. Те ще дойдат чрез тази своя работа, в името на реализирането на тази идея, до едно хармонично състояние в умовете си и ще се разберат. И тогава няма да има нужда външни форми и външни правила да ги ограничават. Ще имат светлината, която ще получат в съзнанието си от идеята от Словото на Учителя, която ще реализират. Имат ли хармонично състояние в умовете си, те ще създадат и благородни чувства в сърцата си. Защото всеки един от тях ще иска да изпълнява Божията Воля. Значи те ще бъдат подчинени на Духа. Дори впоследствие, когато сме говорили с приятели по този въпрос, аз винаги съм казвала: "Нас може да ни организира само Духът! " По-добре двама в Дух, отколкото мнозинство в различие!
към текста >>

Този отговор на Учителя на мен ми подействува повдигащо, защото ученическото съзнание не изисква външни форми, а разширение на съзнанието и светлина в това съзнание, за да може да действува за изработване на тези три свята: умствено поле със светъл ум и чисти мисли, чувствено поле с благородни и чисти чувства, волево поле, в което да има диамантена воля и да реализира на физическото поле светлите мисли и благородните чувства в правилни постъпки.
А тук бе Школа. Глава на тази Школа бе Духът и Учителят. И когато Учителят не дойде в клас, а изпрати онова писмо и то бе прочетено, аз бях тогава много млада и много работи не разбрах, но много силно впечатление ми направи, че Учителят не дойде. Спомням си, след като бе прочетено писмото, какво разочарование се изписа по лицата на възрастните приятели, които искаха да създават организация. Ние нито пяхме, нито имаше беседа и всички тихомълком се. разотидоха. Този отговор на Учителя на мен ми подействува повдигащо, защото ученическото съзнание не изисква външни форми, а разширение на съзнанието и светлина в това съзнание, за да може да действува за изработване на тези три свята: умствено поле със светъл ум и чисти мисли, чувствено поле с благородни и чисти чувства, волево поле, в което да има диамантена воля и да реализира на физическото поле светлите мисли и благородните чувства в правилни постъпки. А приятелите искаха стари форми, които ги имаше в света, искаха чрез тях да заставят другите да им се подчиняват. Да речем, ще си изработим устав и ще изискваме от членовете такава или онакава обхода. Аз съм виждала членски карти, направени от братята дори със снимка. Такъв опит бяха направили братята от Русе. С тези карти те си плащаха членски внос.
към текста >>

Това означава да дойде Светлина в съзнанието му, разширение на съзнанието му.
А как е по Учителя? През 1926 година в София, на "Оборище" 14 се състоя четвъртият младежки събор. След това излезе книжка за този събор. Днес, ако прочетете статията "Вътрешни и външни връзки", ще видите, че в нея се разглежда този въпрос така. Учителят казва, че ученикът трябва да направи вътрешна връзка с Бога. Това означава да дойде Светлина в съзнанието му, разширение на съзнанието му. Значи, вътрешната връзка с Бога е вътрешен процес, това е вътрешно знание, което води до Светлина в съзнанието, до разширение на съзнанието и достъп до Свръхсъзнанието. Тогава ще чуем и ще видим Божието Слово като Божествена Светлина и Виделина. Това е вътрешната връзка. Тя се добива чрез Словото на Учителя, защото то дава вътрешната връзка между Бога и човека. А външната връзка между човека и Бога се осъществява, когато приложим Словото Му в живота си.
към текста >>

Значи, вътрешната връзка с Бога е вътрешен процес, това е вътрешно знание, което води до Светлина в съзнанието, до разширение на съзнанието и достъп до Свръхсъзнанието.
През 1926 година в София, на "Оборище" 14 се състоя четвъртият младежки събор. След това излезе книжка за този събор. Днес, ако прочетете статията "Вътрешни и външни връзки", ще видите, че в нея се разглежда този въпрос така. Учителят казва, че ученикът трябва да направи вътрешна връзка с Бога. Това означава да дойде Светлина в съзнанието му, разширение на съзнанието му. Значи, вътрешната връзка с Бога е вътрешен процес, това е вътрешно знание, което води до Светлина в съзнанието, до разширение на съзнанието и достъп до Свръхсъзнанието. Тогава ще чуем и ще видим Божието Слово като Божествена Светлина и Виделина. Това е вътрешната връзка. Тя се добива чрез Словото на Учителя, защото то дава вътрешната връзка между Бога и човека. А външната връзка между човека и Бога се осъществява, когато приложим Словото Му в живота си. Това е възкресението на душата, истинско отношение между човека и Бога чрез Словото.
към текста >>

Тогава ще чуем и ще видим Божието Слово като Божествена Светлина и Виделина.
След това излезе книжка за този събор. Днес, ако прочетете статията "Вътрешни и външни връзки", ще видите, че в нея се разглежда този въпрос така. Учителят казва, че ученикът трябва да направи вътрешна връзка с Бога. Това означава да дойде Светлина в съзнанието му, разширение на съзнанието му. Значи, вътрешната връзка с Бога е вътрешен процес, това е вътрешно знание, което води до Светлина в съзнанието, до разширение на съзнанието и достъп до Свръхсъзнанието. Тогава ще чуем и ще видим Божието Слово като Божествена Светлина и Виделина. Това е вътрешната връзка. Тя се добива чрез Словото на Учителя, защото то дава вътрешната връзка между Бога и човека. А външната връзка между човека и Бога се осъществява, когато приложим Словото Му в живота си. Това е възкресението на душата, истинско отношение между човека и Бога чрез Словото. Вътрешната връзка с Бога е говор на Бога към моята душа.
към текста >>

Ако имаш Светлина в съзнанието, ще имаш разбиране.
Проявеният Бог живее в едного, а непроявеният Бог живее във всички! Проявеният Бог живее в едного, в ученика, когато той изпълни Волята Му. А непроявеният Бог живее във всички, понеже не са изпълнили Волята Му, защото нямат вътрешна и външна връзка с Него. Условията на живота на човека са продукт на нашия човешки дух. Имаш ли будност и непреривност на съзнанието, имаш и връзка с живота. Ако имаш Светлина в съзнанието, ще имаш разбиране. А имаш ли разбиране, ще можеш да се ползуваш от Словото на Учителя. На един от младежките събори Учителят каза, че всички, които идват в Школата с цел да докарат онези форми на света като организация и правила, по-добре е за тях да си стоят в света. Учителят строго бе заявил, че всички, които идват тук и искат да наложат своето разбиране за порядък и правила, по-хубаво е за тях да се върнат там, откъдето са дошли и да си живеят своя живот. По този начин Той отговори на тези приятели както от младото, така и от възрастното поколение в онези години. Учителят искаше да създаде съвсем ново нещо от нас, да създаде нови хора.
към текста >>

Това означава просветено съзнание, Светлина в съзнанието му.
Друг път Той заяви: " Ако от моето учение направите религия, Аз ще я разруша". Даже и това го каза. Аз съм го чула лично от Него. А какво значи религия? Учителят не беше за формата, Той беше за това всеки един от нас да обърне сърцето си, ума си, волята си в служба на Бога. Това означава просветено съзнание, Светлина в съзнанието му. Това означава да направиш вътрешна и външна връзка с Бога. Това означава работа на ученика със Словото на Учителя. Така ученикът се добира до вътрешната Светлина, която се нарича Виделина и се намира в Словото на Учителя. Тогава тази Виделина, като я вземеш от Словото на Учителя, ще я прекараш като Светлина в ума си, после - в чувствата си и, накрая, чрез нея ще изпълниш Волята Божия. Тогава ученикът работи по Дух, а не по буква и по форма.
към текста >>

Така ученикът се добира до вътрешната Светлина, която се нарича Виделина и се намира в Словото на Учителя.
А какво значи религия? Учителят не беше за формата, Той беше за това всеки един от нас да обърне сърцето си, ума си, волята си в служба на Бога. Това означава просветено съзнание, Светлина в съзнанието му. Това означава да направиш вътрешна и външна връзка с Бога. Това означава работа на ученика със Словото на Учителя. Така ученикът се добира до вътрешната Светлина, която се нарича Виделина и се намира в Словото на Учителя. Тогава тази Виделина, като я вземеш от Словото на Учителя, ще я прекараш като Светлина в ума си, после - в чувствата си и, накрая, чрез нея ще изпълниш Волята Божия. Тогава ученикът работи по Дух, а не по буква и по форма. Тогава на него не му е необходима религия, нито религиозни форми, за да се кланя на този или на онзи. Учителят непрекъснато говореше за Любовта. Тя е онази връзка на съвършенство, която всеки един от нас трябва да сътвори у себе си и чрез нея да направи връзка с Бога.
към текста >>

Тогава тази Виделина, като я вземеш от Словото на Учителя, ще я прекараш като Светлина в ума си, после - в чувствата си и, накрая, чрез нея ще изпълниш Волята Божия.
Учителят не беше за формата, Той беше за това всеки един от нас да обърне сърцето си, ума си, волята си в служба на Бога. Това означава просветено съзнание, Светлина в съзнанието му. Това означава да направиш вътрешна и външна връзка с Бога. Това означава работа на ученика със Словото на Учителя. Така ученикът се добира до вътрешната Светлина, която се нарича Виделина и се намира в Словото на Учителя. Тогава тази Виделина, като я вземеш от Словото на Учителя, ще я прекараш като Светлина в ума си, после - в чувствата си и, накрая, чрез нея ще изпълниш Волята Божия. Тогава ученикът работи по Дух, а не по буква и по форма. Тогава на него не му е необходима религия, нито религиозни форми, за да се кланя на този или на онзи. Учителят непрекъснато говореше за Любовта. Тя е онази връзка на съвършенство, която всеки един от нас трябва да сътвори у себе си и чрез нея да направи връзка с Бога. Връзката ни с Бога е нещо, което абсолютно ще ни обнови.
към текста >>

Това е състоянието на съзнанието, което е направило връзка с Първопричината, по която е протекла Светлина и Виделина, разширила е човешкото съзнание и го е направила с периметър от минус безкрайност до плюс безкрайност.
След като ви разказах за категоричното мнение на Учителя за организацията, тоест, за църквата и за религията като религиозни форми в човешкото съзнание, сега ще ви разкажа и нещо друго. Какво означава първото изречение в "Писмото"? "Когато Любовта царува, смут не става." Кога царува Любовта? Учителят казва, че Любовта като сила и закон действува само в свръхсъзнанието на ученика. А какво означава свръхсъзнание? Това е състоянието на съзнанието, което е направило връзка с Първопричината, по която е протекла Светлина и Виделина, разширила е човешкото съзнание и го е направила с периметър от минус безкрайност до плюс безкрайност. Свръхсъзнанието на ученика обхваща Вселената. Когато свръхсъзнанието на ученика обхваща Вселената и Любовта като Сила действува в съзнанието му, той има вътрешна и външна връзка с Бога. За него смут, неразбория са непознати. На този човек и ученик необходима ли е организация, която да му казва какво трябва да прави и какво да не прави? Необходима му е само връзката с Бога и Любовта царува в душата му.
към текста >>

Чрез Светлината, която там се нарича Виделина.
Необходима му е само връзката с Бога и Любовта царува в душата му. Връзката с Бога е идеалният модел за вътрешна организация у ученика. "Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава." Къде управлява Мъдростта? Тя управлява в света на Мъдростта. Чрез какво управлява? Чрез Светлината, която там се нарича Виделина. Мъдростта управлява чрез Виделината в Света на Мъдростта. Това е свят на Хармонията, свят, в който се създават всички форми на Духовния свят. Там се създава и музиката като движение, хармонично на тези форми. Е, щом Мъдростта чрез Виделината управлява, разбира се, че редът на тази Хармония не се нарушава! Само в онзи човек и ученик, който има Виделина в съзнанието си, тя ще внесе Светлина в ума му и той ще знае законите, по които управлява Хармонията в света.
към текста >>

Само в онзи човек и ученик, който има Виделина в съзнанието си, тя ще внесе Светлина в ума му и той ще знае законите, по които управлява Хармонията в света.
Чрез Светлината, която там се нарича Виделина. Мъдростта управлява чрез Виделината в Света на Мъдростта. Това е свят на Хармонията, свят, в който се създават всички форми на Духовния свят. Там се създава и музиката като движение, хармонично на тези форми. Е, щом Мъдростта чрез Виделината управлява, разбира се, че редът на тази Хармония не се нарушава! Само в онзи човек и ученик, който има Виделина в съзнанието си, тя ще внесе Светлина в ума му и той ще знае законите, по които управлява Хармонията в света. Знае ли това, на него няма да му е необходим устав, който да му сочи чрез точки и правила какво да прави. За ученика в Школата, който има Виделина, има ред и порядък както вътре в него, така и вън от него. Има в него вътрешна и сътворена външна организация. "Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее." Кога Истината грее? Истината се осветява от Светлината в Божествения свят.
към текста >>

Истината се осветява от Светлината в Божествения свят.
Само в онзи човек и ученик, който има Виделина в съзнанието си, тя ще внесе Светлина в ума му и той ще знае законите, по които управлява Хармонията в света. Знае ли това, на него няма да му е необходим устав, който да му сочи чрез точки и правила какво да прави. За ученика в Школата, който има Виделина, има ред и порядък както вътре в него, така и вън от него. Има в него вътрешна и сътворена външна организация. "Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее." Кога Истината грее? Истината се осветява от Светлината в Божествения свят. Тази Светлина в Божествения свят се нарича Слава. Тази Слава като Светлина създава Света на Истината. И когато тази Слава и Божествена Светлина грее, плодът цъфти и зрее. Кой плод цъфти? Всички възвишени идеи от Словото на Учителя са идеи от Божествения свят.
към текста >>

Тази Светлина в Божествения свят се нарича Слава.
Знае ли това, на него няма да му е необходим устав, който да му сочи чрез точки и правила какво да прави. За ученика в Школата, който има Виделина, има ред и порядък както вътре в него, така и вън от него. Има в него вътрешна и сътворена външна организация. "Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее." Кога Истината грее? Истината се осветява от Светлината в Божествения свят. Тази Светлина в Божествения свят се нарича Слава. Тази Слава като Светлина създава Света на Истината. И когато тази Слава и Божествена Светлина грее, плодът цъфти и зрее. Кой плод цъфти? Всички възвишени идеи от Словото на Учителя са идеи от Божествения свят. Всяка идея като плодова пъпка се намира в Божествения свят.
към текста >>

Тази Слава като Светлина създава Света на Истината.
За ученика в Школата, който има Виделина, има ред и порядък както вътре в него, така и вън от него. Има в него вътрешна и сътворена външна организация. "Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее." Кога Истината грее? Истината се осветява от Светлината в Божествения свят. Тази Светлина в Божествения свят се нарича Слава. Тази Слава като Светлина създава Света на Истината. И когато тази Слава и Божествена Светлина грее, плодът цъфти и зрее. Кой плод цъфти? Всички възвишени идеи от Словото на Учителя са идеи от Божествения свят. Всяка идея като плодова пъпка се намира в Божествения свят. За да разцъфти тази идея, тя трябва да се свали от Божествения свят чрез Славата в Света на Мъдростта.
към текста >>

И когато тази Слава и Божествена Светлина грее, плодът цъфти и зрее.
Има в него вътрешна и сътворена външна организация. "Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее." Кога Истината грее? Истината се осветява от Светлината в Божествения свят. Тази Светлина в Божествения свят се нарича Слава. Тази Слава като Светлина създава Света на Истината. И когато тази Слава и Божествена Светлина грее, плодът цъфти и зрее. Кой плод цъфти? Всички възвишени идеи от Словото на Учителя са идеи от Божествения свят. Всяка идея като плодова пъпка се намира в Божествения свят. За да разцъфти тази идея, тя трябва да се свали от Божествения свят чрез Славата в Света на Мъдростта. Там тя цъфти чрез Виделината в Света на Хармонията и порядъка.
към текста >>

Когато тази идея трябва да узрее като плод, тя трябва да се свали от Света на Мъдростта чрез Виделината, да дойде в ума на човека като Светлина и да създаде светла мисъл.
Кой плод цъфти? Всички възвишени идеи от Словото на Учителя са идеи от Божествения свят. Всяка идея като плодова пъпка се намира в Божествения свят. За да разцъфти тази идея, тя трябва да се свали от Божествения свят чрез Славата в Света на Мъдростта. Там тя цъфти чрез Виделината в Света на Хармонията и порядъка. Когато тази идея трябва да узрее като плод, тя трябва да се свали от Света на Мъдростта чрез Виделината, да дойде в ума на човека като Светлина и да създаде светла мисъл. Този плод зрее в ума на човека. Затова, когато Божествената Слава грее от Света на Истината, тя като Виделина цъфти и като Хармония разцъфтява, а като Светлина зрее като плод в ума на ученика. И този плод като узрее, представлява реализираната идея от Словото на Всемировия Учител чрез живота на ученика. Затова Учителят казва, че първият плод от ученика се дава на Учителя. Това е метод и начин за приложение от Словото на Учителя в живота на ученика.
към текста >>

Затова, когато Божествената Слава грее от Света на Истината, тя като Виделина цъфти и като Хармония разцъфтява, а като Светлина зрее като плод в ума на ученика.
Всяка идея като плодова пъпка се намира в Божествения свят. За да разцъфти тази идея, тя трябва да се свали от Божествения свят чрез Славата в Света на Мъдростта. Там тя цъфти чрез Виделината в Света на Хармонията и порядъка. Когато тази идея трябва да узрее като плод, тя трябва да се свали от Света на Мъдростта чрез Виделината, да дойде в ума на човека като Светлина и да създаде светла мисъл. Този плод зрее в ума на човека. Затова, когато Божествената Слава грее от Света на Истината, тя като Виделина цъфти и като Хармония разцъфтява, а като Светлина зрее като плод в ума на ученика. И този плод като узрее, представлява реализираната идея от Словото на Всемировия Учител чрез живота на ученика. Затова Учителят казва, че първият плод от ученика се дава на Учителя. Това е метод и начин за приложение от Словото на Учителя в живота на ученика. Това означава да намериш една идея от Словото на Учителя и да я реализираш чрез светъл ум, благородно чувство и праведна постъпка. Ето така се реализират идеите на Учителя от Словото Му чрез живота на ученика.
към текста >>

Третото за Истината: "Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее" означава, че след изработването на правилни отношения към Бога от ученика, от Света на Истината, която е сътворена от Светлината на Божествения Свят, тоест от Славата, ще слезе Божествената Слава.
Защото светът на Мъдростта е сътворен от Виделината и тя създава Света на Хармонията. А да сътвориш хармонични отношения между вътрешната си организация и външната си проекция - това означава правилни отношения към Бога, към ближния си и към себе си. Това се осъществява чрез Космична Обич у човека и ученика. Значи, за да протече в теб Мировата Любов, трябва да имаш идеална вътрешна организация като човек и като ученик. Значи, за да протече в теб Космичната Обич, трябва да имаш идеална външна организация и проекция на тази организация като човек и ученик. Третото за Истината: "Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее" означава, че след изработването на правилни отношения към Бога от ученика, от Света на Истината, която е сътворена от Светлината на Божествения Свят, тоест от Славата, ще слезе Божествената Слава. Правилните отношения на ученика към Бога означават път на Славата към Виделината, означават път на Виделината към Светлината, означават път на една Божествена Идея, преминала чрез Славата, чрез Виделината и чрез Светлината в ума на ученика, откъдето да се реализира чрез светла мисъл, благородно чувство и праведна постъпка. Ето, това е пътят за реализиране на една идея от Света на Истината чрез живота на ученика на земята. Това е смисълът на Вътрешната Школа на Бялото Братство. А Божествените идеи от Света на Истината се намират в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Пътят за реализация на Словото на Учителя чрез живота на ученика представлява Пътя на Школата.
към текста >>

Правилните отношения на ученика към Бога означават път на Славата към Виделината, означават път на Виделината към Светлината, означават път на една Божествена Идея, преминала чрез Славата, чрез Виделината и чрез Светлината в ума на ученика, откъдето да се реализира чрез светла мисъл, благородно чувство и праведна постъпка.
А да сътвориш хармонични отношения между вътрешната си организация и външната си проекция - това означава правилни отношения към Бога, към ближния си и към себе си. Това се осъществява чрез Космична Обич у човека и ученика. Значи, за да протече в теб Мировата Любов, трябва да имаш идеална вътрешна организация като човек и като ученик. Значи, за да протече в теб Космичната Обич, трябва да имаш идеална външна организация и проекция на тази организация като човек и ученик. Третото за Истината: "Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее" означава, че след изработването на правилни отношения към Бога от ученика, от Света на Истината, която е сътворена от Светлината на Божествения Свят, тоест от Славата, ще слезе Божествената Слава. Правилните отношения на ученика към Бога означават път на Славата към Виделината, означават път на Виделината към Светлината, означават път на една Божествена Идея, преминала чрез Славата, чрез Виделината и чрез Светлината в ума на ученика, откъдето да се реализира чрез светла мисъл, благородно чувство и праведна постъпка. Ето, това е пътят за реализиране на една идея от Света на Истината чрез живота на ученика на земята. Това е смисълът на Вътрешната Школа на Бялото Братство. А Божествените идеи от Света на Истината се намират в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Пътят за реализация на Словото на Учителя чрез живота на ученика представлява Пътя на Школата. Ето, това означават трите изречения на Учителя от "Писмото", превърнали се в Сила и Живот чрез живота на ученика, изпълняващ Волята на Великия Учител Беинса Дуно.
към текста >>

Ето, това е пътят за реализиране на една идея от Света на Истината чрез живота на ученика на земята.
Това се осъществява чрез Космична Обич у човека и ученика. Значи, за да протече в теб Мировата Любов, трябва да имаш идеална вътрешна организация като човек и като ученик. Значи, за да протече в теб Космичната Обич, трябва да имаш идеална външна организация и проекция на тази организация като човек и ученик. Третото за Истината: "Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее" означава, че след изработването на правилни отношения към Бога от ученика, от Света на Истината, която е сътворена от Светлината на Божествения Свят, тоест от Славата, ще слезе Божествената Слава. Правилните отношения на ученика към Бога означават път на Славата към Виделината, означават път на Виделината към Светлината, означават път на една Божествена Идея, преминала чрез Славата, чрез Виделината и чрез Светлината в ума на ученика, откъдето да се реализира чрез светла мисъл, благородно чувство и праведна постъпка. Ето, това е пътят за реализиране на една идея от Света на Истината чрез живота на ученика на земята. Това е смисълът на Вътрешната Школа на Бялото Братство. А Божествените идеи от Света на Истината се намират в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Пътят за реализация на Словото на Учителя чрез живота на ученика представлява Пътя на Школата. Ето, това означават трите изречения на Учителя от "Писмото", превърнали се в Сила и Живот чрез живота на ученика, изпълняващ Волята на Великия Учител Беинса Дуно. Това са три изречения, три окултни формули от три свята: Света на Любовта, Света на Мъдростта и Света на Истината.
към текста >>

Пътят за реализация на Словото на Учителя чрез живота на ученика представлява Пътя на Школата.
Третото за Истината: "Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее" означава, че след изработването на правилни отношения към Бога от ученика, от Света на Истината, която е сътворена от Светлината на Божествения Свят, тоест от Славата, ще слезе Божествената Слава. Правилните отношения на ученика към Бога означават път на Славата към Виделината, означават път на Виделината към Светлината, означават път на една Божествена Идея, преминала чрез Славата, чрез Виделината и чрез Светлината в ума на ученика, откъдето да се реализира чрез светла мисъл, благородно чувство и праведна постъпка. Ето, това е пътят за реализиране на една идея от Света на Истината чрез живота на ученика на земята. Това е смисълът на Вътрешната Школа на Бялото Братство. А Божествените идеи от Света на Истината се намират в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Пътят за реализация на Словото на Учителя чрез живота на ученика представлява Пътя на Школата. Ето, това означават трите изречения на Учителя от "Писмото", превърнали се в Сила и Живот чрез живота на ученика, изпълняващ Волята на Великия Учител Беинса Дуно. Това са три изречения, три окултни формули от три свята: Света на Любовта, Света на Мъдростта и Света на Истината. "Когато Любовта царува, смут не става". Това е Светлината на физическия свят, това е Царството на фактите. "Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава".
към текста >>

Това е Светлината на физическия свят, това е Царството на фактите.
А Божествените идеи от Света на Истината се намират в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Пътят за реализация на Словото на Учителя чрез живота на ученика представлява Пътя на Школата. Ето, това означават трите изречения на Учителя от "Писмото", превърнали се в Сила и Живот чрез живота на ученика, изпълняващ Волята на Великия Учител Беинса Дуно. Това са три изречения, три окултни формули от три свята: Света на Любовта, Света на Мъдростта и Света на Истината. "Когато Любовта царува, смут не става". Това е Светлината на физическия свят, това е Царството на фактите. "Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава". Това е Виделината. Това е Духовният свят, Царството на Духовните Закони. "Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее". Това е Славата на Бога.
към текста >>

Следващият етап на тази верижна реакция премина направо върху самия комитет, където се бяха зарегистрирали.
Те си избраха единодушно Върховен братски съвет. Какво стана по-нататък? Още на следващия ден след изпяването на песента "Писмото", Братството се разцепи на две. Това предизвика ответна верижна реакция и по Братствата в провинцията. Започнаха да се разделят и да отхвърлят предишните си ръководители и ръководства. Следващият етап на тази верижна реакция премина направо върху самия комитет, където се бяха зарегистрирали. Първо се разцепи Българската православна църква и се създадоха два синода. Старият синод бе обявен като нелегитимен, а новият бе зарегистриран и обявен за законен. После дори и ръководството на мохамеданската религия в България се разцепи на две мюфтийства с двама мюфтии. Верижната реакция се прехвърли върху всички духовни общества, религиозни секти и църкви. Това разцепление не подмина никого.
към текста >>

Верижната реакция се прехвърли върху всички духовни общества, религиозни секти и църкви.
Започнаха да се разделят и да отхвърлят предишните си ръководители и ръководства. Следващият етап на тази верижна реакция премина направо върху самия комитет, където се бяха зарегистрирали. Първо се разцепи Българската православна църква и се създадоха два синода. Старият синод бе обявен като нелегитимен, а новият бе зарегистриран и обявен за законен. После дори и ръководството на мохамеданската религия в България се разцепи на две мюфтийства с двама мюфтии. Верижната реакция се прехвърли върху всички духовни общества, религиозни секти и църкви. Това разцепление не подмина никого. Започнаха да се разделят и разцепват обществени групи, политически партии, правителство, парламент и всички структури в държавата. А защо стана така? Отговорът е много прост и очевиден! Окултните закони, по които бяха построени формулите на тези три изречения на песента "Писмото" задействуваха мигновенно.
към текста >>

21. 9_05 Кой бе Учителят?

студия Върху СлоВото на ВсемироВия Учител от д-р Вергилий КръстеВ

Учителят казва за Себе Си: "Аз дойдох тука, да покажа на хората пътя към Бога.
А през 1927, аз дойдох на "Изгрева" и оттогава досега, 1977 година, съм на "Изгрева". Това са петдесет години, прекарани на "Изгрева". Бях в младежкия окултен клас и през всичките тези години съм бил на "Изгрева" при Учителя. Слушах, гледах и виждах с очите си Словото на Учителя и как това Слово слизаше в учениците в Сила и Живот. Ето защо, ще се опитам да ви разкажа кой е Учителят. Учителят казва за Себе Си: "Аз дойдох тука, да покажа на хората пътя към Бога. И да Му служа тъй, както никога не са Му служили". Веднъж попитаха Учителя откъде е дошъл. "Питат ме откъде съм. Аз ида от Слънцето да правя наблюдения в България." Попитаха Го дали тялото на Учителя е построено както на останалите човеци. "Един Учител има плюс органи, тоест повече органи от обикновения човек." Запитаха Го, какво може да прави един Учител с тялото Си.
към текста >>

"Аз съм във всички хора, във всички животни, в pаcтeниятa, във водата, във въздуха, в светлината, в звездите, в слънцата - навсякъде съм Аз." Тогава ние разбрахме, че Бог се изявява чрез Дух и се проявява чрез Силите Господни в Дела и чрез цялата природа на Вселената.
Аз ида от Слънцето да правя наблюдения в България." Попитаха Го дали тялото на Учителя е построено както на останалите човеци. "Един Учител има плюс органи, тоест повече органи от обикновения човек." Запитаха Го, какво може да прави един Учител с тялото Си. "Аз мога да ставам видим и невидим. Чрез мисълта си мога да разложа и разформировам тялото Си, да го пренеса през пространството и да го сформирам пак където си искам." Ние бяхме свидетели на много опитности, когато Учителят бе на Рила, а се явяваше тук, на "Изгрева", или на други места - при ония, които Го зовяха за Неговата помощ. Ние знаехме, че в Него е Духът на Истината, че в Него е Божественият Дух, но не знаехме как се проектира Той чрез този Дух навън в света. "Аз съм във всички хора, във всички животни, в pаcтeниятa, във водата, във въздуха, в светлината, в звездите, в слънцата - навсякъде съм Аз." Тогава ние разбрахме, че Бог се изявява чрез Дух и се проявява чрез Силите Господни в Дела и чрез цялата природа на Вселената. Веднъж ни каза: "Аз ида от слънцето, но трябва да знаете, че зад това слънце има друго слънце. Това е Божественото Слънце и оттам идвам Аз. И когато си свърши работата един Учител, пак се връща там, отдето е дошъл. Един Учител е извън нашата слънчева система. Той борави с всички слънчеви системи, защото Той управлява Вселената".
към текста >>

Това изказване стана достояние на вестниците и много хули и подигравки се изсипаха върху Учителя.
И когато си свърши работата един Учител, пак се връща там, отдето е дошъл. Един Учител е извън нашата слънчева система. Той борави с всички слънчеви системи, защото Той управлява Вселената". През 1928 година в Чирпан бе станало едно земетресение и Учителят каза след това, че било запланувано то да стане в София, за да бъде наказано онова общество, което воюва срещу Учителя. Но той лично е отишъл при Бога и е помолил това наказание да се отнеме от София, защото могат да пострадат и ученици от Школата. Това изказване стана достояние на вестниците и много хули и подигравки се изсипаха върху Учителя. Във връзка с това, Той каза: "Един Учител регулира земните пластове и въздушните пластове на земята. Той регулира земния и духовния живот на земята и на Небето". В първите години приятелите смятаха, че Учителят е също като останалите, но е само малко по-учен от тях. Тогава Той им демонстрира различни чудеса, които вие ще прочетете като опитности на онези приятели. Тогава им каза: "Аз приличам на вас, но не съм като вас.
към текста >>

Когато предприемахме екскурзия с Него, Той, макар че беше с тридесет- четиридесет години по-възрастен от нас, и когато беше на седемдесет земни години, когато предприемаше излети на Витоша, ние едвам Го стигахме по пътя.
Друг такъв няма на земята, на Небето и във Вселената. Само Учителят тук, на "Изгрева", е направен по образ и подобие на Бога, защото Той е Великият Учител, Всемировият Учител на Вселената". Ние запомнихме много добре това, но го запазихме от неразумните. Учителят беше красив, с дълги коси, с брада, здрав, строен, пъргав. Когато Го виждахме, все едно, че виждахме Бога в образ и подобие. Когато предприемахме екскурзия с Него, Той, макар че беше с тридесет- четиридесет години по-възрастен от нас, и когато беше на седемдесет земни години, когато предприемаше излети на Витоша, ние едвам Го стигахме по пътя. Тогава още нямаше превозни средства и пътят до Симеоново не беше направен на шосе, та ни вземаше три часа, докато стигнем до Бивака. А Той вървеше леко-леко, като че ли не стъпваше на земята. До края на живота Му беше така. Учителят, тъй да се каже, владееше магията на живота. Той ни беше приобщил към Себе Си като една майка, беше влязъл в нашите сърца и умове и ние не искахме да се разделим с Него.
към текста >>

Тогава още нямаше превозни средства и пътят до Симеоново не беше направен на шосе, та ни вземаше три часа, докато стигнем до Бивака.
Само Учителят тук, на "Изгрева", е направен по образ и подобие на Бога, защото Той е Великият Учител, Всемировият Учител на Вселената". Ние запомнихме много добре това, но го запазихме от неразумните. Учителят беше красив, с дълги коси, с брада, здрав, строен, пъргав. Когато Го виждахме, все едно, че виждахме Бога в образ и подобие. Когато предприемахме екскурзия с Него, Той, макар че беше с тридесет- четиридесет години по-възрастен от нас, и когато беше на седемдесет земни години, когато предприемаше излети на Витоша, ние едвам Го стигахме по пътя. Тогава още нямаше превозни средства и пътят до Симеоново не беше направен на шосе, та ни вземаше три часа, докато стигнем до Бивака. А Той вървеше леко-леко, като че ли не стъпваше на земята. До края на живота Му беше така. Учителят, тъй да се каже, владееше магията на живота. Той ни беше приобщил към Себе Си като една майка, беше влязъл в нашите сърца и умове и ние не искахме да се разделим с Него. Неговата Любов, Неговото отношение към нас, Неговото знание, което ни предаваше, ни привързваха силно към Него.
към текста >>

Те слушаха Словото Му и вярваха в Него, че това Учение показва пътя на истинското знание, но те не вървяха по този път и не живееха чрез живота си по това Учение.
Ние Го виждахме чрез делата Му и чрез Словото Му. Той бе открит само за учениците от Школата. Не всички, които бяха на "Изгрева" и живееха там, бяха ученици. Едни от тях бяха оглашени - обичаха да слушат Словото Му и да пеят песните Му. Други бяха вярващи. Те слушаха Словото Му и вярваха в Него, че това Учение показва пътя на истинското знание, но те не вървяха по този път и не живееха чрез живота си по това Учение. Те останаха вярващи. Ученици бяха тези, които изпълняваха Словото Му. И тези Слова, които аз изричам и пиша за вас, те бяха казани не на оглашените и на вярващите от "Изгрева" или от света. Те бяха казани на учениците от Школата. И само те ги знаеха.
към текста >>

Веднъж, в общия клас, който се провеждаше в сряда, в 5 часа сутринта, след като говори върху алхимията, Учителят застана прав на катедрата и каза: "Вижте сега какво ще направя".
Беше строг и думите Му разполовяваха салона и Вселената на две: на послушание и непослушание към Великия Учител. В Учителя не можеше да се забележи нищо излишно, нищо фалшиво. В Негово присъствие, ние се чувствувахме като души, които са застанали под крилото на Всевишнаго. Той повдигаше духа ни и внасяше радост в душите ни. Той беше духовен алхимик, като превръщаше нашата скръб в радост. Веднъж, в общия клас, който се провеждаше в сряда, в 5 часа сутринта, след като говори върху алхимията, Учителят застана прав на катедрата и каза: "Вижте сега какво ще направя". Той имаше златен джобен часовник, закачен на сребърен ланец, който висеше на врата Му. Имаше и една брошка, която пристягаше ризата под брадата Му. Както бе застанал прав, вдигна си ръцете, хвана ланеца отзад на врата си и почна да го опипва. Пръстите на двете Си ръце ги движеше полека надолу към часовника. И отгдето минаваха ръцете Му, ланецът от сребърен се превръщаше в златен.
към текста >>

22. 10_03 Космогония и слово на Всемировият Учител Беинса Дуно

А това е расата на человеческите синове на Духа Божий, синовете на Светлината и Виделината на Духа Христов.
А за идването на Космическото съзнание, за свръхсъзнанието между този народ може да съдим по Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно. А онези, които проучават Словото Му и живеят по него са ученици на Бялото Братство. Учениците са строго определени и изпратени от Небето между този народ. Това Слово бе дадено за учениците, за да го претворят в Сила и Живот между българите и славянството. И оттам да го предадат на днешното човечество, а чрез него на идното човечество на Шестата раса, която идва. А това е расата на человеческите синове на Духа Божий, синовете на Светлината и Виделината на Духа Христов. Учителят бе в кръв и плът между българите и славянството. Мировият Учител бе в Дух и Сила между българите и славянството. Всемировият Учител бе в Слово! Словото Му бе от Бога и Бог бе Словото Му в Слава Божия между българите и славянството. Той, Всемировият Учител е Все и Вся за днешното и идното човечество от Шестата раса.
към текста >>

Той задвижи человеческата еволюция напред към Новото човечество, което ще дойде в Шестата раса - човечеството на синовете Божии, синовете на Виделината, синовете на Светлината.
Той бе проявен в Живот и Сила чрез Христовия Дух. Ние Го видяхме чрез живота Му на земята между человеческите синове. Ще го намерите в Словото Му. Ние, последователите на това Учение, не обясняваме Всемировия Учител. Той бе проявлението на Бога в Битието и Небитието. Той задвижи человеческата еволюция напред към Новото човечество, което ще дойде в Шестата раса - човечеството на синовете Божии, синовете на Виделината, синовете на Светлината. Тях ще ги откриете чрез Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Той, Всемировият Учител е Все и Вся. Той е Цар на царете, Господ на господарите, начало и край на нещата във всичко и навсякъде. През всичките векове Той е Един и Същий - Духът Вечен. Той, Всемировият Учител е Все и Вся.
към текста >>

Защото Божественият Дух слиза върху Учителя.
Защото над Мировия Учител стои Христовият Дух. Защото над Учителя стои Святият Дух на Славата на Бога. Защото Учителят с Духа Божий, т.е. Святия Дух на Славата Божия и Мировият Учител с Христовия Дух, и Всемировият Учител с Господният Дух на Силите - те и тримата съставляват едно цяло на Великия Учител на човечеството, на Битието и Небитието на Вселената. Великият Учител е Светата троица на Божествения Дух, на Господния Дух и на Христовия дух. Защото Божественият Дух слиза върху Учителя. Защото Христовият Дух се вселява в Мировия Учител. Защото Господният Дух на Силите задвижва Вселената и тя се проявява като Святия Дух на Словото на Всемировия Учител. "В името на Отца и Сина и Святия Дух. Амин." Защото Отец е Божественият Дух. Защото Синът е Христовият Дух.
към текста >>

Преди 2 000 години Христос и Христовият Дух донесе нова Светлина чрез Слово и Сила и отвори път между Небето и земята за човешките души.
Амин." Защото Отец е Божественият Дух. Защото Синът е Христовият Дух. Защото Святият Дух е Словото на Всемировия Учител. Преди 2 000 години дойде Синът Божий. Дойде Исус Христос в Израиля. Преди 2 000 години Христос и Христовият Дух донесе нова Светлина чрез Слово и Сила и отвори път между Небето и земята за човешките души. Христовият Дух вля нова Космическа Сила, за да задвижи вчерашното и днешно човечество по пътя на Еволюцията му чрез Христовия Дух. А пътят на человеческите синове на земята към Бога е чрез Христовия Дух. Днес дойде Отец. Дойде Бащата. Дойде в България.
към текста >>

Христовият Дух вля нова Космическа Сила, за да задвижи вчерашното и днешно човечество по пътя на Еволюцията му чрез Христовия Дух.
Защото Синът е Христовият Дух. Защото Святият Дух е Словото на Всемировия Учител. Преди 2 000 години дойде Синът Божий. Дойде Исус Христос в Израиля. Преди 2 000 години Христос и Христовият Дух донесе нова Светлина чрез Слово и Сила и отвори път между Небето и земята за човешките души. Христовият Дух вля нова Космическа Сила, за да задвижи вчерашното и днешно човечество по пътя на Еволюцията му чрез Христовия Дух. А пътят на человеческите синове на земята към Бога е чрез Христовия Дух. Днес дойде Отец. Дойде Бащата. Дойде в България. Днес Бащата донесе Виделина за человеческите синове чрез Словото Си и прокара пътя на човешките души към Бога.
към текста >>

А пътят на человеческите синове на земята към Бога е чрез Христовия Дух.
Защото Святият Дух е Словото на Всемировия Учител. Преди 2 000 години дойде Синът Божий. Дойде Исус Христос в Израиля. Преди 2 000 години Христос и Христовият Дух донесе нова Светлина чрез Слово и Сила и отвори път между Небето и земята за човешките души. Христовият Дух вля нова Космическа Сила, за да задвижи вчерашното и днешно човечество по пътя на Еволюцията му чрез Христовия Дух. А пътят на человеческите синове на земята към Бога е чрез Христовия Дух. Днес дойде Отец. Дойде Бащата. Дойде в България. Днес Бащата донесе Виделина за человеческите синове чрез Словото Си и прокара пътя на човешките души към Бога. Той прокара път за слизане и възлизане на Синовете на Виделината.
към текста >>

Днес Бащата донесе Виделина за человеческите синове чрез Словото Си и прокара пътя на човешките души към Бога.
Христовият Дух вля нова Космическа Сила, за да задвижи вчерашното и днешно човечество по пътя на Еволюцията му чрез Христовия Дух. А пътят на человеческите синове на земята към Бога е чрез Христовия Дух. Днес дойде Отец. Дойде Бащата. Дойде в България. Днес Бащата донесе Виделина за человеческите синове чрез Словото Си и прокара пътя на човешките души към Бога. Той прокара път за слизане и възлизане на Синовете на Виделината. Бащата е Всемировият Учител и е изявата на Бога чрез проявлението на Господния Дух на Силите във Вселената на Битието и Небитието и чрез Христовия Дух на Единението, Обединението, Съединението, и чрез Словото на Святия Дух. Да, ако преди две хиляди години дойде Синът Божий, то днес дойде Бащата... Ако преди две хиляди години дойде Синът Божий чрез Исус Христос, то днес Бог дойде чрез Бащата, чрез Всемировия Учител - Беинса Дуно. Дойде на земята всред народа български, в Обетованата страна от Духа Божий - майка България, светилница и хранилница на Словото Му. Амин.
към текста >>

23. 10_04 Всемировият Учител Беинса Дуно и българите

Той беше преминал пътя си на Учител на Бялото Братство, беше изпращан като Миров Учител, управляващ Бялата и Черната Ложа на Битието и Небитието.
Това бе Духът Беинса Дуно. Кой бе този Дух9Духът Беинса Дуно не бе от човешка Еволюция. Той бе от Божествена Еволюция. Той бе завършил земната Си Еволюция и преминал през нея преди милиарди земни години. Беше преминал и през духовната си Еволюция преди също толкова милиарди години. Той беше преминал пътя си на Учител на Бялото Братство, беше изпращан като Миров Учител, управляващ Бялата и Черната Ложа на Битието и Небитието. Сега бе изпратен като Всемиров Учител на Вселената. Духът Беинса Дуно бе слезнал от звездата Сириус - система и седалище на по-висша цивилизация от тази на Слънцето и слънчевата система. Културата на Сириус е по-висша от тази на слънчевата система. Само онези души, които са преминали развитието си като човешки души в слънчевата система, могат да отидат в системата на Сириус и да почнат друга Еволюция в Духовния свят. Земята се приема като паметник на човешкото падение, а Слънцето - като паметник на човешкото въздигане и изкупление, докато Сириус се приема като символ на човешкото развитие и култура за човешките души.
към текста >>

На 7 март 1897 година, в присъствието на баща му, дядо поп Константин Дъновски, Божественият Дух слиза върху Петър Константинов Дънов.
Цялата 1897 е Космическа година на човечеството от Петата раса. Това е краят на XIX век и за съдбата на света е отбелязано в "Откровението на Йоана" в глава 19, понеже всяка глава отговаря на даден човешки век. Там е написано, че спасението, славата и силата принадлежат на нашия Бог, защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият царува. И че изпратен е Оня, който язди на бял кон и името му е "Божието Слово", из устата му излиза остър меч, защото мечът на Духа е Словото. Това пророчество от 19 глава се изпълни. На 7 март 1897 година, в присъствието на баща му, дядо поп Константин Дъновски, Божественият Дух слиза върху Петър Константинов Дънов. Той е на тридесет и три години. Той става Учител на Бялото Братство на земята и слънчевата система. Годината 1897 е свята и пророческа. През 1897 година издава "ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ" във Варна. Това е гласът Божий, Словото Божие, Духът на Третия Завет към избраника и помазаника Божий.
към текста >>

През 1912 година Учителят работи върху Библията и изважда думите Господни и ги стъкмява в отделна книжка: "Заветът на цветните лъчи на Светлината".
Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от гр. Бургас. Те продължават години наред. От 1899-1908 - във Варна. От 1909-1912 - в В.Търново. От 1918-1925 - във В.Търново, а от 1926 нататък - в София. През 1912 година Учителят работи върху Библията и изважда думите Господни и ги стъкмява в отделна книжка: "Заветът на цветните лъчи на Светлината". През август 1912 година Учителят е във Велико Търново и отива в с. Арбанаси. Изкачва се на един висок връх на края на селото. Христовият Дух се явява пред Него и над Него. Той чува и вижда: "Петре, даваш ли тялото, сърцето си, ума си и ще работиш ли за Мене? " Отговорът бил следният: "Слушам, Господи.
към текста >>

На една от първите страници на "Заветът на цветните лъчи на светлината" са написани инициалите, които се четат така: "Винаги ще съм предан Раб на Господа Исуса Христа Син Божий" - 15 август, Търново, 1912 год.
В Него е Христовият Дух. Той става Миров Учител. Годината е 1912. Година свята и Христова. Мировият Учител управлява Битието и Небитието, управлява Бялата и Черната ложа. На една от първите страници на "Заветът на цветните лъчи на светлината" са написани инициалите, които се четат така: "Винаги ще съм предан Раб на Господа Исуса Христа Син Божий" - 15 август, Търново, 1912 год. От Другата страна са нарисувани символите на Божия Дух, Господния Дух и Христовия Дух през времето на Мойсея, на Давида и на Исуса Христа. Това е Заветът на Мировия Учител! Накрая е дадена заповедта на Мировия Учител. Есента, 5 октомври 1912 година, започва Балканската война, която има за цел освобождението на балканските народи от Турската империя, а България да се обедини в границите, посочени от Сан-Стефанския договор. Всички членове на Веригата са изпратени на фронта от Мировия Учител с 91 псалом и "Добрата молитва", зашити във военните куртки и се завръщат живи и здрави след разгрома на България в Междусъюзническата война, завършила с Букурещкия мирен договор от 23 юли 1913 год.
към текста >>

Словото Божие се излива върху учениците.
Първата от стенографираните беседи е от 16 март 1914 година със заглавие: "Ето човекът", поместена и издадена в серията "Сила и живот" През 1922/23 година на ул."Оборище" 14 се построява салон, където Мировият Учител държи беседи до 1926/27 година, след което, следва построяването на салона на "Изгрева" 1927 год. Той се премества да живее там и държи Своите беседи до заминаването Си от този свят на 27 декември 1944 год. През 1922 година се отваря Школата на Всемирното Велико Бяло Братство в София. Тази Школа се отваря за пръв път на планетата Земя и във Вселената между българите и славянството. Господният Дух на Силите е връз Него и Той отваря Школата. Словото Божие се излива върху учениците. От 1922 до 1944 година Той държи 7 500 беседи. Всемировият Учител се е явил и проявил от 1922 до 1944 год. Когато Божественият Дух слиза - създава Учителя. Когато Христовият Дух се вселява - създава се Мировият Учител. Когато Господният Дух на Силите задвижи Словото на Бога чрез Мировия Учител - проявява се Всемировият Учител.
към текста >>

на Божествената светлина.
Мировият Учител е проявеният Дух Христов, Абсолютният Дух на Битието. Учителят е проявеният Святий Дух на Истината. Духът на Истината е проявеното Слово. Словото слиза в човешкия дух и човешката душа. Истината е свят на Славата, т.е. на Божествената светлина. Славата създава Света на Истината! Проявеното Слово е Свят на Виделината. Виделината на Словото е Светлина за човешката душа и човешкия дух. Виделината създава Света на Мъдростта! Проявената Виделина е свят на Светлината.
към текста >>

Виделината на Словото е Светлина за човешката душа и човешкия дух.
Словото слиза в човешкия дух и човешката душа. Истината е свят на Славата, т.е. на Божествената светлина. Славата създава Света на Истината! Проявеното Слово е Свят на Виделината. Виделината на Словото е Светлина за човешката душа и човешкия дух. Виделината създава Света на Мъдростта! Проявената Виделина е свят на Светлината. Светлината на Словото е храна за човешкия ум и човешкото сърце. Светлината създава Света на Любовта! Целият Космос в неговата целокупност, целият физически свят е проявената материализирана Любов от Света на Любовта.
към текста >>

Проявената Виделина е свят на Светлината.
на Божествената светлина. Славата създава Света на Истината! Проявеното Слово е Свят на Виделината. Виделината на Словото е Светлина за човешката душа и човешкия дух. Виделината създава Света на Мъдростта! Проявената Виделина е свят на Светлината. Светлината на Словото е храна за човешкия ум и човешкото сърце. Светлината създава Света на Любовта! Целият Космос в неговата целокупност, целият физически свят е проявената материализирана Любов от Света на Любовта. Да бъде Светлина - живей в Света на Любовта. Да бъде Виделина - живей в Света на Мъдростта.
към текста >>

Светлината на Словото е храна за човешкия ум и човешкото сърце.
Славата създава Света на Истината! Проявеното Слово е Свят на Виделината. Виделината на Словото е Светлина за човешката душа и човешкия дух. Виделината създава Света на Мъдростта! Проявената Виделина е свят на Светлината. Светлината на Словото е храна за човешкия ум и човешкото сърце. Светлината създава Света на Любовта! Целият Космос в неговата целокупност, целият физически свят е проявената материализирана Любов от Света на Любовта. Да бъде Светлина - живей в Света на Любовта. Да бъде Виделина - живей в Света на Мъдростта. Да бъде Слава - живей в Света на Истината.
към текста >>

Светлината създава Света на Любовта!
Проявеното Слово е Свят на Виделината. Виделината на Словото е Светлина за човешката душа и човешкия дух. Виделината създава Света на Мъдростта! Проявената Виделина е свят на Светлината. Светлината на Словото е храна за човешкия ум и човешкото сърце. Светлината създава Света на Любовта! Целият Космос в неговата целокупност, целият физически свят е проявената материализирана Любов от Света на Любовта. Да бъде Светлина - живей в Света на Любовта. Да бъде Виделина - живей в Света на Мъдростта. Да бъде Слава - живей в Света на Истината. Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно - обхваща тези три Свята.
към текста >>

Да бъде Светлина - живей в Света на Любовта.
Виделината създава Света на Мъдростта! Проявената Виделина е свят на Светлината. Светлината на Словото е храна за човешкия ум и човешкото сърце. Светлината създава Света на Любовта! Целият Космос в неговата целокупност, целият физически свят е проявената материализирана Любов от Света на Любовта. Да бъде Светлина - живей в Света на Любовта. Да бъде Виделина - живей в Света на Мъдростта. Да бъде Слава - живей в Света на Истината. Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно - обхваща тези три Свята. Всемировият Учител произнесе чрез българска реч 7 500 беседи от Словото Божие на земята българска, за синовете български от семейството Славянско. Това бе Третият Завет на Бога към човечеството.
към текста >>

24. 10_05 Всемировият Учител Беинса Дуно и славянството

Учениците от Школата, родени в този народ, трябва да претворят в живота си идеите от Словото: за живота на Любовта, за светлината на Мъдростта и за свободата на Истината - тези три свята са обединени в проявлението на Великия Учител.
Трето: То бе произнесено и отправено за онези съзнания човешки, представляващи целокупното българско съзнание по времето на Великия Учител. А това съзнание представляваше проекция на общочовешкото съзнание на преродените пророци на Стария Завет, апостолите на Новия Завет и на всички водители на днешната човешка цивилизация от памтивека до днес. Затова Българският народ по времето на Школата на Великия Учител се намира в своя Златен век от своето историческо развитие. Той е в Обетованата земя на Духа! Каква е задачата на Българския народ? Учениците от Школата, родени в този народ, трябва да претворят в живота си идеите от Словото: за живота на Любовта, за светлината на Мъдростта и за свободата на Истината - тези три свята са обединени в проявлението на Великия Учител. Те трябва да станат образци на това Учение и с делата си да предадат учението на този народ, в който са преродени в плът и кръв, за да изпълнят волята на Бога. Българският народ има за задача да го приеме и предаде на славянските народи, а чрез тях- на всички народи по света на планетата Земя. Следващият народ, комуто трябва да се предаде това учение, е народът на Русия. Защо? Защото това, което представлява Русия на физическото поле със своята големина, обширност от земя и пространство, с мощта на човешките си ресурси, с над 200 милиона славяни и се обозначава като Великая Русс и Священная Россия, е първият етап от преминаването на Словото от България. А защо?
към текста >>

Тогава бичът Божий бе в ръцете на Рим и императора Тит, който разпъна в две редици по пътя, водещ от Йерусалим до морето 60 000 евреи на кръст и разпръсна евреите по света.
Съхраняването на тази култура, докато българският народ е под робство е мисия и накрая се идва до освобождаването на България от турско робство и то - именно от Русия! Тези връзки са създадени, за да може да се осъществи идването на Всемировия Учител на Земята. Падането на Българския народ под турско робство се дължи на гоненията на богомилите от българските управляващи среди. Робството се яви като бич Божий за възстановяването на Божията правда. Богомилското учение бе чистото Христово учение, на което се противопоставиха същите сили, които действуваха по времето на евреите, когато разпънаха Исуса Христа на кръста. Тогава бичът Божий бе в ръцете на Рим и императора Тит, който разпъна в две редици по пътя, водещ от Йерусалим до морето 60 000 евреи на кръст и разпръсна евреите по света. Запазените изявления днес и историческите факти потвърждават твърдението на турските военачалници; че идват на Балканите, за да накажат народите, които не изпълниха учението на пророка Иса, т.е. на Исус Христос. Каква прозорливост в своята мисия, какво високо съзнание говори в тях, че са бич Божий, който трябва да възстанови Божията правда. И те я възстановяват. Освобождаването на българския народ от Русия се дължи на Великото Бяло Братство, защото трябваше да се подготвят условия за идването на Всемировия Учител между българите и славянството, за да предаде Словото на Бога за идното човечество от Шестата раса.
към текста >>

на Болшевишка Русия, онази, на която бе даден в ръцете Бичът Божий през време на войната и който Бич тя не прибра, а го стовари върху Дома Господен.
Започна една нова епоха. Бяха иззети имотите на "Изгрева", затворена бе печатницата, където се печаташе Словото на Всемировия Учител. Разрушен бе салонът на "Изгрева", където бе Школата. Започнаха се гонения, образува се процес съдебен и чрез него, и покрай него се унищожи цялата събрана книжнина от отпечатани беседи, следваха обиски и унищожаване на Словото на Учителя. Накрая цялото пространство на "Изгрева" бе изчистено и там се построи легация и посолство на СССР, т.е. на Болшевишка Русия, онази, на която бе даден в ръцете Бичът Божий през време на войната и който Бич тя не прибра, а го стовари върху Дома Господен. Всички знаеха за думите на Великия Учител и за обещанието, което тя бе дала пред Бога. Всички знаеха, че в Божиите решения няма обратни действия. Но трябваше да премине определеното от Великия Учител 45 години време и да дойде онова време за изпълнение Волята на Бога. Това време дойде и Болшевишката империя се разруши отвътре. От нея след 1990 година трябваше да възкръсне Русия, за да може да възстанови Божията правда за Дома Господен на "Изгрева" и да поеме своята мисия и да приеме Учението и Словото на Великия Учител.
към текста >>

25. 10_06 Кой е Учителят?

" Учителят е Учител, когато Божественият Дух слезне върху Него, когато Го осени с Духа си и оживи със Силата си.
"Кой е Учителят? " Учителят е Учител, когато Божественият Дух слезне върху Него, когато Го осени с Духа си и оживи със Силата си. Учителят е проявеният Дух на Истината. А глава на Истината е Святият Дух - излязъл от Бога. Духът излиза от Бога. Божественият Дух слиза в Словото чрез Святия Дух. Светът на Истината е Свят на Славата.
към текста >>

Оттук слиза Словото - това е свят на Славата на Бога, наречен Божествен свят, свят на Божествената Светлина.
Учителят е проявеният Дух на Истината. А глава на Истината е Святият Дух - излязъл от Бога. Духът излиза от Бога. Божественият Дух слиза в Словото чрез Святия Дух. Светът на Истината е Свят на Славата. Оттук слиза Словото - това е свят на Славата на Бога, наречен Божествен свят, свят на Божествената Светлина. А Божественият Дух, т.е. Святият Дух, сваля Словото от Света на Истината в Света на Виделината, която създава Света на Мъдростта. Оттам то може да слезне в човешкия дух и човешката душа. Но само ако човешкият дух има общение с Виделината и човешката душа се пробуди от Виделината. Учителят сваля Словото от Света на Истината, от Света на Славата, от Божествения свят чрез Святия Дух.
към текста >>

Това става чрез Мировата Любов, която е движение на Божествения Дух от центъра на Вселената към периферията, проявяваща се като принцип на Духа, който трябва да обхване всичко и навсякъде и да прояви Голямото чрез Малкото.Учителят идва, за да прокара пътя към Единение с Бога чрез Космичната Обич, като обедини Малкото в целокупността на Вселената, която е движение на Божествения Дух от периферията на Вселената към нейния център.
Святият Дух, сваля Словото от Света на Истината в Света на Виделината, която създава Света на Мъдростта. Оттам то може да слезне в човешкия дух и човешката душа. Но само ако човешкият дух има общение с Виделината и човешката душа се пробуди от Виделината. Учителят сваля Словото от Света на Истината, от Света на Славата, от Божествения свят чрез Святия Дух. Учителят идва, за да даде Словото, чрез което да започне пробуждането на човешката душа. Това става чрез Мировата Любов, която е движение на Божествения Дух от центъра на Вселената към периферията, проявяваща се като принцип на Духа, който трябва да обхване всичко и навсякъде и да прояви Голямото чрез Малкото.Учителят идва, за да прокара пътя към Единение с Бога чрез Космичната Обич, като обедини Малкото в целокупността на Вселената, която е движение на Божествения Дух от периферията на Вселената към нейния център. Учителят е Един. Защото Божественият Дух се изявява в единствено число и се проявява в множествено число. Учителят е Един. Защото чрез Него се сваля Словото на Бога чрез Святия Дух на Истината. Учителят идва, за да свали Словото.
към текста >>

26. 10_08 Кой е Всемировият Учител?

Всемировият Учител прокарва пътя на Космическата Обич от периферията на Вселената към центъра.
" Всемировият Учител е изявеният Господ, Господен Дух на Силите на Небитието. Всемировият Учител е проявеният Господ, Господен Дух на Силите на Битието. Всемировият Учител означава Баща - Все и Вся - навсякъде и във всичко. Всемировият Учител прокарва Мировата Любов от Божествения свят към земята чрез Божествения Дух и Христовия Дух от центъра на Вселената към нейната периферия. Отгоре надолу Мировата Любов слиза на земята. Всемировият Учител прокарва пътя на Космическата Обич от периферията на Вселената към центъра. Отдолу нагоре Космичната Обич възлиза към Небето. Всемировият Учител обединява Вселената чрез Мировата Любов и Космичната Обич. Той е Учител на Вселената. Всемировият Учител на Вселената е Беинса Дуно. Всемировият Учител е изявен чрез Словото Си и проявен чрез живота на това Слово в Сила и Живот между българите и славянството.
към текста >>

Пътят на човешката душа към Бога е прокаран и е свободен. Как?
Отдолу нагоре Космичната Обич възлиза към Небето. Всемировият Учител обединява Вселената чрез Мировата Любов и Космичната Обич. Той е Учител на Вселената. Всемировият Учител на Вселената е Беинса Дуно. Всемировият Учител е изявен чрез Словото Си и проявен чрез живота на това Слово в Сила и Живот между българите и славянството. Пътят на човешката душа към Бога е прокаран и е свободен. Как? Чрез Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Очакваме пробуждането на човешката душа в следващата епоха на човешката цивилизация и раса. Единението на човешката душа с Бога чрез Космичната Обич ще обедини малкото в целокупността на Вселената. Тогава Всемировият Учител като принцип във Вселената ще се прояви напълно. Тогава Той ще означава Баща на всичко и Баща навсякъде - Все и Вся.
към текста >>

Той даде учението на Единната Любов - Единение на Светлината във всички светове.
А това Единение става само чрез Христовия Дух, чрез Христа, който е врата към Бога. Всемировият Учител е изявената Божествена Душа на Битието като еманация на Христовия Дух, на Абсолютния Дух на Битието. Всемировият Учител е проявеният Господен Дух на Битието чрез Духа Христов, чрез Духа на Вселената, чрез Духа Вечен в Христа. Той е Все и Вся. Всемировият Учител слезна между българите и славянството, за да създаде една нова еволюция на една нова епоха за идното човечество от Шестата раса. Той даде учението на Единната Любов - Единение на Светлината във всички светове. Той даде учението на Единната Мъдрост - Единение на Виделината в целия Мир - Духовен Мир. Той даде учението на Единната Истина - Единение на Славата Божия, т.е. Светлината Божия в цялото Битие и Небитие. Целта на това Учение е: Всяко дихание да хвали Бога в свещен Мир и Хармония. Това е свещеният Мир на Бялото Братство.
към текста >>

Светлината Божия в цялото Битие и Небитие.
Той е Все и Вся. Всемировият Учител слезна между българите и славянството, за да създаде една нова еволюция на една нова епоха за идното човечество от Шестата раса. Той даде учението на Единната Любов - Единение на Светлината във всички светове. Той даде учението на Единната Мъдрост - Единение на Виделината в целия Мир - Духовен Мир. Той даде учението на Единната Истина - Единение на Славата Божия, т.е. Светлината Божия в цялото Битие и Небитие. Целта на това Учение е: Всяко дихание да хвали Бога в свещен Мир и Хармония. Това е свещеният Мир на Бялото Братство. Това е Хармонията на Божия Мир, който е вечна Слава във Христа, в Единнаго и Истиннаго Бога. "А това е живот вечний, дето да познаят Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Исуса Христа, когото си проводил". (Йоана глава 17, стих 3).
към текста >>

Само за тези, на които очите са отворени да четат Словото Му, ушите са отпушени да чуят Словото Му и умът им е бистър да видят Светлината на Словото Му.
Това е Хармонията на Божия Мир, който е вечна Слава във Христа, в Единнаго и Истиннаго Бога. "А това е живот вечний, дето да познаят Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Исуса Христа, когото си проводил". (Йоана глава 17, стих 3). "Ако преди 2 000 години дойде Синът, то сега е дошъл Бащата" - заяви чрез Словото Си Всемировият Учител Беинса Дуно на чедата български чрез българска реч за человеческите синове на земята. Заяви на онези, които имат уши да слушат, които имат очи да виждат и които имат ум да проумяват. Само за тези, на които очите са отворени да четат Словото Му, ушите са отпушени да чуят Словото Му и умът им е бистър да видят Светлината на Словото Му. А това означава просветено съзнание, пробудена човешка душа и освободен човешки дух за онези, които вървят по Пътя на Словото Му. Ние казваме така: Ето, преди 2 000 години дойде Синът между Израиля, като Божественият Дух слезна върху Исуса, след като бе кръстен с вода на река Йордан от Йоан Кръстител, който кръщаваше с вода и човечеството от Стария Завет изповядваше греховете си. И Синът започна да кръщава със Святия Дух на Словото Си. А когато Христовият Дух слезна върху Него, то Христовото Слово слизаше от Небето като жив хляб на живота и чрез Исуса се предаваше на ожаднелите и гладни човешки души. Започна да се твори Новият, Втори завет на човечеството.
към текста >>

А това означава просветено съзнание, пробудена човешка душа и освободен човешки дух за онези, които вървят по Пътя на Словото Му.
"А това е живот вечний, дето да познаят Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Исуса Христа, когото си проводил". (Йоана глава 17, стих 3). "Ако преди 2 000 години дойде Синът, то сега е дошъл Бащата" - заяви чрез Словото Си Всемировият Учител Беинса Дуно на чедата български чрез българска реч за человеческите синове на земята. Заяви на онези, които имат уши да слушат, които имат очи да виждат и които имат ум да проумяват. Само за тези, на които очите са отворени да четат Словото Му, ушите са отпушени да чуят Словото Му и умът им е бистър да видят Светлината на Словото Му. А това означава просветено съзнание, пробудена човешка душа и освободен човешки дух за онези, които вървят по Пътя на Словото Му. Ние казваме така: Ето, преди 2 000 години дойде Синът между Израиля, като Божественият Дух слезна върху Исуса, след като бе кръстен с вода на река Йордан от Йоан Кръстител, който кръщаваше с вода и човечеството от Стария Завет изповядваше греховете си. И Синът започна да кръщава със Святия Дух на Словото Си. А когато Христовият Дух слезна върху Него, то Христовото Слово слизаше от Небето като жив хляб на живота и чрез Исуса се предаваше на ожаднелите и гладни човешки души. Започна да се твори Новият, Втори завет на човечеството. Ние казваме така: Ако преди 2 000 години дойде Синът между Израиля, то днес е дошъл Бащата между българите и славянството.
към текста >>

Ние казваме така: Ето, преди 2 000 години дойде Синът между Израиля, като Божественият Дух слезна върху Исуса, след като бе кръстен с вода на река Йордан от Йоан Кръстител, който кръщаваше с вода и човечеството от Стария Завет изповядваше греховете си.
(Йоана глава 17, стих 3). "Ако преди 2 000 години дойде Синът, то сега е дошъл Бащата" - заяви чрез Словото Си Всемировият Учител Беинса Дуно на чедата български чрез българска реч за человеческите синове на земята. Заяви на онези, които имат уши да слушат, които имат очи да виждат и които имат ум да проумяват. Само за тези, на които очите са отворени да четат Словото Му, ушите са отпушени да чуят Словото Му и умът им е бистър да видят Светлината на Словото Му. А това означава просветено съзнание, пробудена човешка душа и освободен човешки дух за онези, които вървят по Пътя на Словото Му. Ние казваме така: Ето, преди 2 000 години дойде Синът между Израиля, като Божественият Дух слезна върху Исуса, след като бе кръстен с вода на река Йордан от Йоан Кръстител, който кръщаваше с вода и човечеството от Стария Завет изповядваше греховете си. И Синът започна да кръщава със Святия Дух на Словото Си. А когато Христовият Дух слезна върху Него, то Христовото Слово слизаше от Небето като жив хляб на живота и чрез Исуса се предаваше на ожаднелите и гладни човешки души. Започна да се твори Новият, Втори завет на човечеството. Ние казваме така: Ако преди 2 000 години дойде Синът между Израиля, то днес е дошъл Бащата между българите и славянството. А Бащата е Всемировият Учител на Вселената.
към текста >>

А когато Христовият Дух слезна върху Него, то Христовото Слово слизаше от Небето като жив хляб на живота и чрез Исуса се предаваше на ожаднелите и гладни човешки души.
Заяви на онези, които имат уши да слушат, които имат очи да виждат и които имат ум да проумяват. Само за тези, на които очите са отворени да четат Словото Му, ушите са отпушени да чуят Словото Му и умът им е бистър да видят Светлината на Словото Му. А това означава просветено съзнание, пробудена човешка душа и освободен човешки дух за онези, които вървят по Пътя на Словото Му. Ние казваме така: Ето, преди 2 000 години дойде Синът между Израиля, като Божественият Дух слезна върху Исуса, след като бе кръстен с вода на река Йордан от Йоан Кръстител, който кръщаваше с вода и човечеството от Стария Завет изповядваше греховете си. И Синът започна да кръщава със Святия Дух на Словото Си. А когато Христовият Дух слезна върху Него, то Христовото Слово слизаше от Небето като жив хляб на живота и чрез Исуса се предаваше на ожаднелите и гладни човешки души. Започна да се твори Новият, Втори завет на човечеството. Ние казваме така: Ако преди 2 000 години дойде Синът между Израиля, то днес е дошъл Бащата между българите и славянството. А Бащата е Всемировият Учител на Вселената. Това е Божественият Дух в еманация на Христовия Дух, чрез Господния Дух на Силите. Тук е Светата Троица.
към текста >>

Първом слезна върху Него Божественият Дух през 1897 година, 7 март, когато бе на тридесет и три години, после се всели в Него Христовият Дух през 1912 година, когато бе на четиридесет и осем години, а когато бе на петдесет и осем години по човешко летоброене - то Господният Дух се прослави чрез Него, като отвори за пръв път Школата на Всемирното Велико Бяло Братство във Вселената на земята българска, в нейната столица, в местността "Изгрева".
Той е Все и Вся. Всемировият Учител е изява на Бога в Битието и проявление на Бога във Вселената, където обединява Битието и Небитието. Всемировият Учител на Всемирното Велико Бяло Братство присъствуваше между българите и славянството. Името Му бе - Беинса Дуно. Духът Беинса Дуно слезна на земята и се въплъти, като се роди в плът и кръв чрез българи: баща Константин и майка Добра и бе наречен Петър Константинов Дънов. Първом слезна върху Него Божественият Дух през 1897 година, 7 март, когато бе на тридесет и три години, после се всели в Него Христовият Дух през 1912 година, когато бе на четиридесет и осем години, а когато бе на петдесет и осем години по човешко летоброене - то Господният Дух се прослави чрез Него, като отвори за пръв път Школата на Всемирното Велико Бяло Братство във Вселената на земята българска, в нейната столица, в местността "Изгрева". Така Светата Троица, представена от Отца, Сина и Святия Дух, се събра ведно и чрез Всемировия Учител Беинса Дуно и чрез българска реч се даде Словото на Бога за идното човечество. Словото на Бога за Идното човечество от Шестата раса е дадено чрез българска реч. Дадено е чрез Всемировия Учител - Беинса Дуно. Четете го! Прилагайте го!
към текста >>

27. 10_11 Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство

"Разпростре облак да ги покрива и огън да им свети нощем." (Псалом 78, ст.14 и 105, ст.39) "И Господ предхождаше пред тях, денем в стълп облачен, за да ги оправя в пътя, а нощем в стълп огнен, за да им свети, та да вървят дене и нощем" (Изход гл.13, ст.21).
На 33 години, когато Исус се качи на планината Тавор, заедно с тримата си ученици: Петра, Якова и Йоана, тогава Христовият Дух слезна връз него като светъл облак: "Този е моят възлюбен Син, в когото е моето благоволение. Него слушайте! " (Матея: гл.17, ст.5.). Той продължи да проповядва вече като Божий Син, защото Духът Христов бе в него. Този облак бе същият, който водеше евреите през пустинята при бягството им от Фараона - водеше ги денем с облак и цялата нощ с огнена виделина. "Разпростре облак да ги покрива и огън да им свети нощем." (Псалом 78, ст.14 и 105, ст.39) "И Господ предхождаше пред тях, денем в стълп облачен, за да ги оправя в пътя, а нощем в стълп огнен, за да им свети, та да вървят дене и нощем" (Изход гл.13, ст.21). Това бе същият облак, когато Мойсей изведе народа си пред Синайската гора, за да посрещнат Бога. "А Синайската гора беше всичката в дим, защото слезе Господ в огън на нея и дигаше се димът й като дим от пещ и всичката гора се тресеше силно" (Изход гл.19, ст.18.). Тогаз Бог даде чрез Мойсея законите. Това бе същият облак, който покриваше Синайската гора, а Славата Господня бе над нея и в очите на Израилевите синове бе като огън пояждащ. И тогава Мойсей престоя четиридесет дни и му показаха Скинията Господня, Небесната Скиния на Духа Христов, за да я направи по подобие и образ, показан горе в Славата Господня.
към текста >>

Това е Исус, върху който след кръщението на река Йордан чрез вода, слезна Духът Божий.
А изявеното Слово на Духа Святий е Духът на Истината. Апостолите се изпълниха със Святия Дух и говореха Словото Христово, Словото Божие. Приеха, че Исус Христос е Син Божий. Кой е този Син Божий? Това е Исус, който, като ангел Господен се въплоти в кръв и плът като човек. Това е Исус, върху който след кръщението на река Йордан чрез вода, слезна Духът Божий. И бе назован Учител, а себе си обозначи като человечески син. Това е Исус, върху който слезна Христовият Дух и стана Миров Учител, и прие като свидетелство за това Духа, водата и кръвта. (Йоана, I Послание, гл.5., ст.7-8) "Вие обаче не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е негов." (Римл. гл.8, ст.9) "Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и человеците, човекът - Исус".
към текста >>

Това е Исус, върху който слезна Христовият Дух и стана Миров Учител, и прие като свидетелство за това Духа, водата и кръвта.
Приеха, че Исус Христос е Син Божий. Кой е този Син Божий? Това е Исус, който, като ангел Господен се въплоти в кръв и плът като човек. Това е Исус, върху който след кръщението на река Йордан чрез вода, слезна Духът Божий. И бе назован Учител, а себе си обозначи като человечески син. Това е Исус, върху който слезна Христовият Дух и стана Миров Учител, и прие като свидетелство за това Духа, водата и кръвта. (Йоана, I Послание, гл.5., ст.7-8) "Вие обаче не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е негов." (Римл. гл.8, ст.9) "Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и человеците, човекът - Исус". (I Поел. към Тим.
към текста >>

гл.2, ст.5) Божественият Дух, който слезе върху Исуса, докара в него една нова Сила - това бе Силата на Духа Божий.
гл.8, ст.9) "Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и человеците, човекът - Исус". (I Поел. към Тим. гл.2, ст.6.) "Имайте в себе си същия Дух, който беше и в Христа Исуса, който като беше в Божия Образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенство с Бога". (Поел. към фил. гл.2, ст.5) Божественият Дух, който слезе върху Исуса, докара в него една нова Сила - това бе Силата на Духа Божий. Христовият Дух, който се всели в него, в Исуса, като Слава на планината Тавор, докара една нова Светлина, вътрешната Виделина у човека. А това е връзката между видимия и Невидимия Свят. Святият Дух слезе върху учениците му и свали Словото на Христа отгоре надолу у тях и прекара съединението между видимия и Невидимия Свят у тях. Границата между Инволюцията на човечеството и Еволюцията на човечеството е идването на Исуса като ангел Господен - носител на Втория Завет, чрез слизането на Духа Божий връз него и вселяването на Христовия Дух у него. Христовият Дух е навсякъде в цялата природа.
към текста >>

Христовият Дух, който се всели в него, в Исуса, като Слава на планината Тавор, докара една нова Светлина, вътрешната Виделина у човека.
(I Поел. към Тим. гл.2, ст.6.) "Имайте в себе си същия Дух, който беше и в Христа Исуса, който като беше в Божия Образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенство с Бога". (Поел. към фил. гл.2, ст.5) Божественият Дух, който слезе върху Исуса, докара в него една нова Сила - това бе Силата на Духа Божий. Христовият Дух, който се всели в него, в Исуса, като Слава на планината Тавор, докара една нова Светлина, вътрешната Виделина у човека. А това е връзката между видимия и Невидимия Свят. Святият Дух слезе върху учениците му и свали Словото на Христа отгоре надолу у тях и прекара съединението между видимия и Невидимия Свят у тях. Границата между Инволюцията на човечеството и Еволюцията на човечеството е идването на Исуса като ангел Господен - носител на Втория Завет, чрез слизането на Духа Божий връз него и вселяването на Христовия Дух у него. Христовият Дух е навсякъде в цялата природа. Христос е първото ограничение на Бога.
към текста >>

Святият Дух слезе върху учениците му и свали Словото на Христа отгоре надолу у тях и прекара съединението между видимия и Невидимия Свят у тях.
гл.2, ст.6.) "Имайте в себе си същия Дух, който беше и в Христа Исуса, който като беше в Божия Образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенство с Бога". (Поел. към фил. гл.2, ст.5) Божественият Дух, който слезе върху Исуса, докара в него една нова Сила - това бе Силата на Духа Божий. Христовият Дух, който се всели в него, в Исуса, като Слава на планината Тавор, докара една нова Светлина, вътрешната Виделина у човека. А това е връзката между видимия и Невидимия Свят. Святият Дух слезе върху учениците му и свали Словото на Христа отгоре надолу у тях и прекара съединението между видимия и Невидимия Свят у тях. Границата между Инволюцията на човечеството и Еволюцията на човечеството е идването на Исуса като ангел Господен - носител на Втория Завет, чрез слизането на Духа Божий връз него и вселяването на Христовия Дух у него. Христовият Дух е навсякъде в цялата природа. Христос е първото ограничение на Бога. Самоограничението и проявлението на Бога в Битието - това наричаме Христос. През всичките векове - вчера, днес и утре- той е един и същий - Дух Вечен!
към текста >>

А Славата е светлината в Божествения свят.
Самоограничението и проявлението на Бога в Битието - това наричаме Христос. През всичките векове - вчера, днес и утре- той е един и същий - Дух Вечен! Христос е най-силното проявление на Божията Любов, Божият Мъдрост и Божията Истина. А защо? Защото Божията Истина е Свят на Истината - а това е проявление на Божия Дух и на Славата. А Славата е светлината в Божествения свят. Защото Божията Мъдрост е Свят на Мъдростта, а това е проявление на Господния Дух и на Виделината. А Виделината - това е светлината в Духовния свят. Защото Божията Любов е Свят на Любовта, а това е проявление на Христовия Дух и на Светлината. А Светлината - това е светлината на физическия свят. Христовият Дух е Единение и Обединение на Славата, Виделината, Светлината чрез Святия Дух на Славата на Бога.
към текста >>

А Виделината - това е светлината в Духовния свят.
Христос е най-силното проявление на Божията Любов, Божият Мъдрост и Божията Истина. А защо? Защото Божията Истина е Свят на Истината - а това е проявление на Божия Дух и на Славата. А Славата е светлината в Божествения свят. Защото Божията Мъдрост е Свят на Мъдростта, а това е проявление на Господния Дух и на Виделината. А Виделината - това е светлината в Духовния свят. Защото Божията Любов е Свят на Любовта, а това е проявление на Христовия Дух и на Светлината. А Светлината - това е светлината на физическия свят. Христовият Дух е Единение и Обединение на Славата, Виделината, Светлината чрез Святия Дух на Славата на Бога. Христовият Дух обединява само чрез Словото, защото то е Глава на Истината, а Истината е изявеният Святий Дух. Исус Христос е символ на Мировата Любов. Защо?
към текста >>

Защото Божията Любов е Свят на Любовта, а това е проявление на Христовия Дух и на Светлината.
А защо? Защото Божията Истина е Свят на Истината - а това е проявление на Божия Дух и на Славата. А Славата е светлината в Божествения свят. Защото Божията Мъдрост е Свят на Мъдростта, а това е проявление на Господния Дух и на Виделината. А Виделината - това е светлината в Духовния свят. Защото Божията Любов е Свят на Любовта, а това е проявление на Христовия Дух и на Светлината. А Светлината - това е светлината на физическия свят. Христовият Дух е Единение и Обединение на Славата, Виделината, Светлината чрез Святия Дух на Славата на Бога. Христовият Дух обединява само чрез Словото, защото то е Глава на Истината, а Истината е изявеният Святий Дух. Исус Христос е символ на Мировата Любов. Защо? Защото Исус бе онзи ангел Господен, който се въплоти в тяло чрез кръв и плът, роди се като младенец.
към текста >>

А Светлината - това е светлината на физическия свят.
Защото Божията Истина е Свят на Истината - а това е проявление на Божия Дух и на Славата. А Славата е светлината в Божествения свят. Защото Божията Мъдрост е Свят на Мъдростта, а това е проявление на Господния Дух и на Виделината. А Виделината - това е светлината в Духовния свят. Защото Божията Любов е Свят на Любовта, а това е проявление на Христовия Дух и на Светлината. А Светлината - това е светлината на физическия свят. Христовият Дух е Единение и Обединение на Славата, Виделината, Светлината чрез Святия Дух на Славата на Бога. Христовият Дух обединява само чрез Словото, защото то е Глава на Истината, а Истината е изявеният Святий Дух. Исус Христос е символ на Мировата Любов. Защо? Защото Исус бе онзи ангел Господен, който се въплоти в тяло чрез кръв и плът, роди се като младенец. На тридесет години слезна върху него Божият Дух, а на 33 години се всели в него Христовият Дух и от человечески син стана Син Божий.
към текста >>

Христовият Дух е Единение и Обединение на Славата, Виделината, Светлината чрез Святия Дух на Славата на Бога.
А Славата е светлината в Божествения свят. Защото Божията Мъдрост е Свят на Мъдростта, а това е проявление на Господния Дух и на Виделината. А Виделината - това е светлината в Духовния свят. Защото Божията Любов е Свят на Любовта, а това е проявление на Христовия Дух и на Светлината. А Светлината - това е светлината на физическия свят. Христовият Дух е Единение и Обединение на Славата, Виделината, Светлината чрез Святия Дух на Славата на Бога. Христовият Дух обединява само чрез Словото, защото то е Глава на Истината, а Истината е изявеният Святий Дух. Исус Христос е символ на Мировата Любов. Защо? Защото Исус бе онзи ангел Господен, който се въплоти в тяло чрез кръв и плът, роди се като младенец. На тридесет години слезна върху него Божият Дух, а на 33 години се всели в него Христовият Дух и от человечески син стана Син Божий. Задачата на Исуса Христа бе да изяви Бога като Любов, като Мъдрост и Истина.
към текста >>

На тридесет години слезна върху него Божият Дух, а на 33 години се всели в него Христовият Дух и от человечески син стана Син Божий.
А Светлината - това е светлината на физическия свят. Христовият Дух е Единение и Обединение на Славата, Виделината, Светлината чрез Святия Дух на Славата на Бога. Христовият Дух обединява само чрез Словото, защото то е Глава на Истината, а Истината е изявеният Святий Дух. Исус Христос е символ на Мировата Любов. Защо? Защото Исус бе онзи ангел Господен, който се въплоти в тяло чрез кръв и плът, роди се като младенец. На тридесет години слезна върху него Божият Дух, а на 33 години се всели в него Христовият Дух и от человечески син стана Син Божий. Задачата на Исуса Христа бе да изяви Бога като Любов, като Мъдрост и Истина. И да Го прояви външно, и да даде методите и начините за това. А ги прояви чрез Славата, Виделината и Светлината. Христовият Дух е връзката на Единение на видимия и Невидимия свят чрез Светлината, която се нарича Любов, чрез Виделината, която се нарича Мъдрост и чрез Славата, която се нарича Истина. Материализираната Любов- това е физическият свят, материализираната Мъдрост - това е Духовният свят, материализираната Истина - това е Божественият свят.
към текста >>

А ги прояви чрез Славата, Виделината и Светлината.
Исус Христос е символ на Мировата Любов. Защо? Защото Исус бе онзи ангел Господен, който се въплоти в тяло чрез кръв и плът, роди се като младенец. На тридесет години слезна върху него Божият Дух, а на 33 години се всели в него Христовият Дух и от человечески син стана Син Божий. Задачата на Исуса Христа бе да изяви Бога като Любов, като Мъдрост и Истина. И да Го прояви външно, и да даде методите и начините за това. А ги прояви чрез Славата, Виделината и Светлината. Христовият Дух е връзката на Единение на видимия и Невидимия свят чрез Светлината, която се нарича Любов, чрез Виделината, която се нарича Мъдрост и чрез Славата, която се нарича Истина. Материализираната Любов- това е физическият свят, материализираната Мъдрост - това е Духовният свят, материализираната Истина - това е Божественият свят. Христовият Дух е живата Светлина на физическото поле, живата Светлина на духовното поле, т.е. Виделина, живата Светлина в Божественият свят, т.е. Славата. Христос е вън от вас и вътре у вас.
към текста >>

Христовият Дух е връзката на Единение на видимия и Невидимия свят чрез Светлината, която се нарича Любов, чрез Виделината, която се нарича Мъдрост и чрез Славата, която се нарича Истина.
Защото Исус бе онзи ангел Господен, който се въплоти в тяло чрез кръв и плът, роди се като младенец. На тридесет години слезна върху него Божият Дух, а на 33 години се всели в него Христовият Дух и от человечески син стана Син Божий. Задачата на Исуса Христа бе да изяви Бога като Любов, като Мъдрост и Истина. И да Го прояви външно, и да даде методите и начините за това. А ги прояви чрез Славата, Виделината и Светлината. Христовият Дух е връзката на Единение на видимия и Невидимия свят чрез Светлината, която се нарича Любов, чрез Виделината, която се нарича Мъдрост и чрез Славата, която се нарича Истина. Материализираната Любов- това е физическият свят, материализираната Мъдрост - това е Духовният свят, материализираната Истина - това е Божественият свят. Христовият Дух е живата Светлина на физическото поле, живата Светлина на духовното поле, т.е. Виделина, живата Светлина в Божественият свят, т.е. Славата. Христос е вън от вас и вътре у вас. Търсете го в Светлината, което е вън от вас.
към текста >>

Христовият Дух е живата Светлина на физическото поле, живата Светлина на духовното поле, т.е.
Задачата на Исуса Христа бе да изяви Бога като Любов, като Мъдрост и Истина. И да Го прояви външно, и да даде методите и начините за това. А ги прояви чрез Славата, Виделината и Светлината. Христовият Дух е връзката на Единение на видимия и Невидимия свят чрез Светлината, която се нарича Любов, чрез Виделината, която се нарича Мъдрост и чрез Славата, която се нарича Истина. Материализираната Любов- това е физическият свят, материализираната Мъдрост - това е Духовният свят, материализираната Истина - това е Божественият свят. Христовият Дух е живата Светлина на физическото поле, живата Светлина на духовното поле, т.е. Виделина, живата Светлина в Божественият свят, т.е. Славата. Христос е вън от вас и вътре у вас. Търсете го в Светлината, което е вън от вас. Търсете го във Виделината, която ще дойде у вас. Търсете го в Славата, която е във висините, където обитава Божественият Дух.
към текста >>

Виделина, живата Светлина в Божественият свят, т.е. Славата.
И да Го прояви външно, и да даде методите и начините за това. А ги прояви чрез Славата, Виделината и Светлината. Христовият Дух е връзката на Единение на видимия и Невидимия свят чрез Светлината, която се нарича Любов, чрез Виделината, която се нарича Мъдрост и чрез Славата, която се нарича Истина. Материализираната Любов- това е физическият свят, материализираната Мъдрост - това е Духовният свят, материализираната Истина - това е Божественият свят. Христовият Дух е живата Светлина на физическото поле, живата Светлина на духовното поле, т.е. Виделина, живата Светлина в Божественият свят, т.е. Славата. Христос е вън от вас и вътре у вас. Търсете го в Светлината, което е вън от вас. Търсете го във Виделината, която ще дойде у вас. Търсете го в Славата, която е във висините, където обитава Божественият Дух. Христовият Дух е сияние на лъчи от Бога, лъчисто сияние от Бога.
към текста >>

Търсете го в Светлината, което е вън от вас.
Христовият Дух е връзката на Единение на видимия и Невидимия свят чрез Светлината, която се нарича Любов, чрез Виделината, която се нарича Мъдрост и чрез Славата, която се нарича Истина. Материализираната Любов- това е физическият свят, материализираната Мъдрост - това е Духовният свят, материализираната Истина - това е Божественият свят. Христовият Дух е живата Светлина на физическото поле, живата Светлина на духовното поле, т.е. Виделина, живата Светлина в Божественият свят, т.е. Славата. Христос е вън от вас и вътре у вас. Търсете го в Светлината, което е вън от вас. Търсете го във Виделината, която ще дойде у вас. Търсете го в Славата, която е във висините, където обитава Божественият Дух. Христовият Дух е сияние на лъчи от Бога, лъчисто сияние от Бога. Ние человеците, като човешки души, сме лъчи от Бога. А за да направим Общение с Бога, от нашия лъч трябва да се прекара връзка между нас и Духовния свят и от Духовния свят да се прокара съединителна нишка към Божествения свят, към Бога.
към текста >>

А това става само чрез Христовия Дух, който обема, обхваща Светлината, Виделината и Славата.
Търсете го във Виделината, която ще дойде у вас. Търсете го в Славата, която е във висините, където обитава Божественият Дух. Христовият Дух е сияние на лъчи от Бога, лъчисто сияние от Бога. Ние человеците, като човешки души, сме лъчи от Бога. А за да направим Общение с Бога, от нашия лъч трябва да се прекара връзка между нас и Духовния свят и от Духовния свят да се прокара съединителна нишка към Божествения свят, към Бога. А това става само чрез Христовия Дух, който обема, обхваща Светлината, Виделината и Славата. Христовият Дух идва като светлина в умовете, като чистота в сърцата и с праведни дела у человеците. Христовият Дух носи Светлина в ума, Чистота в сърцето и Свобода на човешкия дух и човешката душа. Исус Христос дойде на земята, за да направи мост между Небето и земята, за да има съобщение. Преди Исус Христос хората робуваха. Откакто Той дойде - те започнаха да се прераждат.
към текста >>

Христовият Дух идва като светлина в умовете, като чистота в сърцата и с праведни дела у человеците.
Търсете го в Славата, която е във висините, където обитава Божественият Дух. Христовият Дух е сияние на лъчи от Бога, лъчисто сияние от Бога. Ние человеците, като човешки души, сме лъчи от Бога. А за да направим Общение с Бога, от нашия лъч трябва да се прекара връзка между нас и Духовния свят и от Духовния свят да се прокара съединителна нишка към Божествения свят, към Бога. А това става само чрез Христовия Дух, който обема, обхваща Светлината, Виделината и Славата. Христовият Дух идва като светлина в умовете, като чистота в сърцата и с праведни дела у человеците. Христовият Дух носи Светлина в ума, Чистота в сърцето и Свобода на човешкия дух и човешката душа. Исус Христос дойде на земята, за да направи мост между Небето и земята, за да има съобщение. Преди Исус Христос хората робуваха. Откакто Той дойде - те започнаха да се прераждат. Законът за прераждането е Христов Закон, защото създава връзка между Невидимия свят и Видимия свят.
към текста >>

Христовият Дух носи Светлина в ума, Чистота в сърцето и Свобода на човешкия дух и човешката душа.
Христовият Дух е сияние на лъчи от Бога, лъчисто сияние от Бога. Ние человеците, като човешки души, сме лъчи от Бога. А за да направим Общение с Бога, от нашия лъч трябва да се прекара връзка между нас и Духовния свят и от Духовния свят да се прокара съединителна нишка към Божествения свят, към Бога. А това става само чрез Христовия Дух, който обема, обхваща Светлината, Виделината и Славата. Христовият Дух идва като светлина в умовете, като чистота в сърцата и с праведни дела у человеците. Христовият Дух носи Светлина в ума, Чистота в сърцето и Свобода на човешкия дух и човешката душа. Исус Христос дойде на земята, за да направи мост между Небето и земята, за да има съобщение. Преди Исус Христос хората робуваха. Откакто Той дойде - те започнаха да се прераждат. Законът за прераждането е Христов Закон, защото създава връзка между Невидимия свят и Видимия свят. Законът на прераждането разрешава задачата на човека с неговата карма, научава го да знае, че всяко последствие има своя причина, която трябва да се разреши.
към текста >>

Те днес работят върху света.
Откакто Той дойде - те започнаха да се прераждат. Законът за прераждането е Христов Закон, защото създава връзка между Невидимия свят и Видимия свят. Законът на прераждането разрешава задачата на човека с неговата карма, научава го да знае, че всяко последствие има своя причина, която трябва да се разреши. Методите за разрешаване на кармата са дадени в Словото на Христа: Люби Бога, Люби ближния си и Люби враговете си. Около Христовия Дух горе в Невидимия свят има 144 000 души, които са завършили своята земна еволюция. Те днес работят върху света. Христовият Дух обхваща всички хора. Съзнанието на Христа обхваща всички хора. Да направиш връзка с Него, трябва да намериш тясната врата и тясната пътека. Тясната пътека, която води към Христа - това е Любовта като чувство, като стремеж, като сила, като мисъл, като светлина. А Христовият Дух отваря вратата на Любовта и ни прекарва през вратата на Обичта.
към текста >>

Тясната пътека, която води към Христа - това е Любовта като чувство, като стремеж, като сила, като мисъл, като светлина.
Около Христовия Дух горе в Невидимия свят има 144 000 души, които са завършили своята земна еволюция. Те днес работят върху света. Христовият Дух обхваща всички хора. Съзнанието на Христа обхваща всички хора. Да направиш връзка с Него, трябва да намериш тясната врата и тясната пътека. Тясната пътека, която води към Христа - това е Любовта като чувство, като стремеж, като сила, като мисъл, като светлина. А Христовият Дух отваря вратата на Любовта и ни прекарва през вратата на Обичта. Едната врата е отгоре надолу - това е вратата на Мировата Любов, а другата врата е отдолу нагоре - това е вратата на Космичната Обич. От Исуса Христа започва Еволюцията на човечеството - на човешката душа и на човешкия дух. Исус Христос не е от човешка еволюция. Той е Божествено същество.
към текста >>

Духът Исус Христос е Светлината, която работи в цялата природа, в Битието.
А Христовият Дух отваря вратата на Любовта и ни прекарва през вратата на Обичта. Едната врата е отгоре надолу - това е вратата на Мировата Любов, а другата врата е отдолу нагоре - това е вратата на Космичната Обич. От Исуса Христа започва Еволюцията на човечеството - на човешката душа и на човешкия дух. Исус Христос не е от човешка еволюция. Той е Божествено същество. Духът Исус Христос е Светлината, която работи в цялата природа, в Битието. Духът Исус Христос е Виделината, която работи в Невидимия свят, в Небитието. Човек може да се свърже с Христовия Дух и с Христа, като мисли за него и като чете Евангелието, което е Благовестието - благата вест за Царството Божие и за Исус Христос - Син Божий. А като работи с Любовта като принцип и като закон - то Христовият дух ще работи с него като человечески син и той ще стане син на Светлйната, а след това - син на Виделината и накрая - Син Божий, а това е еволюцията на човешката душа и човешкия дух чрез Космичната Обич. Преди 2 000 години дойде Исус Христос и сега расте в хората, като увеличава Светлината на умовете им и разширява съзнанията чрез Виделината. И ще дойде ден, когато Духът Христов ще се прояви чрез хората.
към текста >>

Преди 2 000 години дойде Исус Христос и сега расте в хората, като увеличава Светлината на умовете им и разширява съзнанията чрез Виделината.
Той е Божествено същество. Духът Исус Христос е Светлината, която работи в цялата природа, в Битието. Духът Исус Христос е Виделината, която работи в Невидимия свят, в Небитието. Човек може да се свърже с Христовия Дух и с Христа, като мисли за него и като чете Евангелието, което е Благовестието - благата вест за Царството Божие и за Исус Христос - Син Божий. А като работи с Любовта като принцип и като закон - то Христовият дух ще работи с него като человечески син и той ще стане син на Светлйната, а след това - син на Виделината и накрая - Син Божий, а това е еволюцията на човешката душа и човешкия дух чрез Космичната Обич. Преди 2 000 години дойде Исус Христос и сега расте в хората, като увеличава Светлината на умовете им и разширява съзнанията чрез Виделината. И ще дойде ден, когато Духът Христов ще се прояви чрез хората. И тогава ще дойде Царството Божие на земята. Идването на Исус Христос се ознаменува с пробуждането на човешкото съзнание, а това е възстановяването на загубената връзка при слизането на човешкия дух на земята и обличането на човешката душа с човешка плът и кръв, с Първопричината, с Първичния Център на Живота, с Бога. Христовият Дух е във всички светове. Той е врата, която води човека от преходното към Вечното, към Любовта като принцип на Космичната Обич и като принцип на Мировата Любов.
към текста >>

За да проникне Христовото учение у всички хора като Светлина в умовете им - то трябва да се пробуди у тях Божественото съзнание, т.е. свръхсъзнанието.
Той е врата, която води човека от преходното към Вечното, към Любовта като принцип на Космичната Обич и като принцип на Мировата Любов. Как умря Исус Христос? Като човек или като Син Божий? Като човек умря, а като син человечески предаде духа си в ръцете на Господа на Силите и напусна видимата човешка форма, и възкръсна като Божий Син. Оттогава, неговият Дух живее между хората, но е невидим за техните очи, защото съзнанието им не е пробудено. За да проникне Христовото учение у всички хора като Светлина в умовете им - то трябва да се пробуди у тях Божественото съзнание, т.е. свръхсъзнанието. Когато говорим за Христос, ние разбираме Първата проява на Бога като Любов. А това е Мировата Любов, която излиза от Центъра на Вселената и отива към периферията на Вселената. А тази Мирова Любов се носи от Христовия Дух, който обединява Мировата Любов и Космичната Обич. Космичната Обич е онази вълна и сила, която идва от периферията на Вселената и създава кръговрата на живота - този на Битието и този на Космическия живот. Чрез Христа се прояви Христовият Дух и чрез Него се донесе една нова Сила, една Светлина в умовете и Виделина в човешките души и оттам започва Еволюцията на човечеството.
към текста >>

Чрез Христа се прояви Христовият Дух и чрез Него се донесе една нова Сила, една Светлина в умовете и Виделина в човешките души и оттам започва Еволюцията на човечеството.
За да проникне Христовото учение у всички хора като Светлина в умовете им - то трябва да се пробуди у тях Божественото съзнание, т.е. свръхсъзнанието. Когато говорим за Христос, ние разбираме Първата проява на Бога като Любов. А това е Мировата Любов, която излиза от Центъра на Вселената и отива към периферията на Вселената. А тази Мирова Любов се носи от Христовия Дух, който обединява Мировата Любов и Космичната Обич. Космичната Обич е онази вълна и сила, която идва от периферията на Вселената и създава кръговрата на живота - този на Битието и този на Космическия живот. Чрез Христа се прояви Христовият Дух и чрез Него се донесе една нова Сила, една Светлина в умовете и Виделина в човешките души и оттам започва Еволюцията на човечеството. Създаде се връзка между Светлината и Виделината, между Видимия и Невидимия свят в историята на земята и човечеството. Пътят към Бога е чрез Христа. Който има Христовия Дух - може да влезе в Божия свят. Който има Господния Дух - може със Сила да вземе Царството Божие. Който има Божия Дух, ще да има Божия Мир, който е Мир на Светлина и Виделина.
към текста >>

Създаде се връзка между Светлината и Виделината, между Видимия и Невидимия свят в историята на земята и човечеството.
Когато говорим за Христос, ние разбираме Първата проява на Бога като Любов. А това е Мировата Любов, която излиза от Центъра на Вселената и отива към периферията на Вселената. А тази Мирова Любов се носи от Христовия Дух, който обединява Мировата Любов и Космичната Обич. Космичната Обич е онази вълна и сила, която идва от периферията на Вселената и създава кръговрата на живота - този на Битието и този на Космическия живот. Чрез Христа се прояви Христовият Дух и чрез Него се донесе една нова Сила, една Светлина в умовете и Виделина в човешките души и оттам започва Еволюцията на човечеството. Създаде се връзка между Светлината и Виделината, между Видимия и Невидимия свят в историята на земята и човечеството. Пътят към Бога е чрез Христа. Който има Христовия Дух - може да влезе в Божия свят. Който има Господния Дух - може със Сила да вземе Царството Божие. Който има Божия Дух, ще да има Божия Мир, който е Мир на Светлина и Виделина. Който има и трите - Христовия Дух и Господния Дух, и Божия Дух - то Той е проявеният Бог във Вселената, в Битието и Небитието.
към текста >>

Пътят към Бога е чрез Христа.
А това е Мировата Любов, която излиза от Центъра на Вселената и отива към периферията на Вселената. А тази Мирова Любов се носи от Христовия Дух, който обединява Мировата Любов и Космичната Обич. Космичната Обич е онази вълна и сила, която идва от периферията на Вселената и създава кръговрата на живота - този на Битието и този на Космическия живот. Чрез Христа се прояви Христовият Дух и чрез Него се донесе една нова Сила, една Светлина в умовете и Виделина в човешките души и оттам започва Еволюцията на човечеството. Създаде се връзка между Светлината и Виделината, между Видимия и Невидимия свят в историята на земята и човечеството. Пътят към Бога е чрез Христа. Който има Христовия Дух - може да влезе в Божия свят. Който има Господния Дух - може със Сила да вземе Царството Божие. Който има Божия Дух, ще да има Божия Мир, който е Мир на Светлина и Виделина. Който има и трите - Христовия Дух и Господния Дух, и Божия Дух - то Той е проявеният Бог във Вселената, в Битието и Небитието. А това е Всемировият Учител.
към текста >>

Който има Божия Дух, ще да има Божия Мир, който е Мир на Светлина и Виделина.
Чрез Христа се прояви Христовият Дух и чрез Него се донесе една нова Сила, една Светлина в умовете и Виделина в човешките души и оттам започва Еволюцията на човечеството. Създаде се връзка между Светлината и Виделината, между Видимия и Невидимия свят в историята на земята и човечеството. Пътят към Бога е чрез Христа. Който има Христовия Дух - може да влезе в Божия свят. Който има Господния Дух - може със Сила да вземе Царството Божие. Който има Божия Дух, ще да има Божия Мир, който е Мир на Светлина и Виделина. Който има и трите - Христовия Дух и Господния Дух, и Божия Дух - то Той е проявеният Бог във Вселената, в Битието и Небитието. А това е Всемировият Учител. Името му е Беинса Дуно. Един е Всемировият Учител - Той е в Троицата: на Христовия Дух, на Господния Дух, на Божия Дух. Този Божествен свят от Слава, Виделина и Светлина се проявява в лицето на Всемировия Учител.
към текста >>

Този Божествен свят от Слава, Виделина и Светлина се проявява в лицето на Всемировия Учител.
Който има Божия Дух, ще да има Божия Мир, който е Мир на Светлина и Виделина. Който има и трите - Христовия Дух и Господния Дух, и Божия Дух - то Той е проявеният Бог във Вселената, в Битието и Небитието. А това е Всемировият Учител. Името му е Беинса Дуно. Един е Всемировият Учител - Той е в Троицата: на Христовия Дух, на Господния Дух, на Божия Дух. Този Божествен свят от Слава, Виделина и Светлина се проявява в лицето на Всемировия Учител. Всемировият Учител е Беинса Дуно. Мировият Учител се изявява като Божествен Дух и се проявява като Христов Дух. Христовият Дух прониква всички светове и същества - хора, животни, растения, минерали, земя и небе. Той обхваща всичко, той се движи в много посоки в различни светове. Той обединява всичко в едно цяло.
към текста >>

Той е навсякъде - прониква в умовете на хората като Светлина, в сърцата им като Чистота, а в делата им като Добродетели.
Мировият Учител се изявява като Божествен Дух и се проявява като Христов Дух. Христовият Дух прониква всички светове и същества - хора, животни, растения, минерали, земя и небе. Той обхваща всичко, той се движи в много посоки в различни светове. Той обединява всичко в едно цяло. Съзнанието на Христа, Христовият Дух, прониква всички човеци. Той е навсякъде - прониква в умовете на хората като Светлина, в сърцата им като Чистота, а в делата им като Добродетели. Изявеният Христос, Духът Христов - това е проявеният Святий Дух - Словото Божие. Това е Живият Хляб, слезнал от Небето. Защо? Както навремето Христовият Дух заповяда на облаците горе и отвори небесните врати, та им наваля манна да ядат и даде им небесно жито до насита, на чадата на Израиля цели 40 години в пустинята, така Исус Христос отвори небесните врати и Святият Дух като Слово Божие се изля над главите на учениците му. Изля се като Слово чрез Святия Дух. Христос, т.е.
към текста >>

Възкресението на Христа като принцип зависи от човешкото съзнание, от Светлината, с която разполагат човешките съзнания, от Виделината, с която разполага човешката душа и от Силата, с която разполага човешкият дух при общението им със Словото на Бога.
А тази идея е смисълът за слизането на човешката душа на земята. Тази идея е за възкресението на човешката душа. А възкресението се отнася за Божественият Дух и Божествената Душа. Само онази човешка душа, която се е сляла с Бога и има общение с Бога, може да възкръсне. Границата между Инволюция (слизането на човешката душа в материята) и Еволюция (възкачването на човешката душа чрез възкресението) е идването на Исуса Христа и идването, и проявлението на Христовия Дух чрез Възкресението. Възкресението на Христа като принцип зависи от човешкото съзнание, от Светлината, с която разполагат човешките съзнания, от Виделината, с която разполага човешката душа и от Силата, с която разполага човешкият дух при общението им със Словото на Бога. Христос е трансформатор на света, за да прокара път между Видимия и Невидимия свят, за да могат да се трансформират определени чувства и емоции, мисли и психически енергии във възходяща посока. Това, което човечеството изпраща нагоре към Небето като деяния, чувства и мисли се поема от възвишените същества и се преработва от тях, а в замяна ни изпращат Виделина в душите ни, Светлина в умовете ни и Сила чрез добродетелите ни - да вършим богоугодни дела. Така, както съществува обмен между растенията на земята и хората чрез фотосинтезата, т.е. ние вземаме кислород от растенията, който не им е нужен, а им даваме въглероден двуокис от нас, който е непотребен и вреден за нас. Онова, което е отрова за нас, е храна за растенията и онова, което е отрова за растенията, е храна за нас.
към текста >>

Това, което човечеството изпраща нагоре към Небето като деяния, чувства и мисли се поема от възвишените същества и се преработва от тях, а в замяна ни изпращат Виделина в душите ни, Светлина в умовете ни и Сила чрез добродетелите ни - да вършим богоугодни дела.
А възкресението се отнася за Божественият Дух и Божествената Душа. Само онази човешка душа, която се е сляла с Бога и има общение с Бога, може да възкръсне. Границата между Инволюция (слизането на човешката душа в материята) и Еволюция (възкачването на човешката душа чрез възкресението) е идването на Исуса Христа и идването, и проявлението на Христовия Дух чрез Възкресението. Възкресението на Христа като принцип зависи от човешкото съзнание, от Светлината, с която разполагат човешките съзнания, от Виделината, с която разполага човешката душа и от Силата, с която разполага човешкият дух при общението им със Словото на Бога. Христос е трансформатор на света, за да прокара път между Видимия и Невидимия свят, за да могат да се трансформират определени чувства и емоции, мисли и психически енергии във възходяща посока. Това, което човечеството изпраща нагоре към Небето като деяния, чувства и мисли се поема от възвишените същества и се преработва от тях, а в замяна ни изпращат Виделина в душите ни, Светлина в умовете ни и Сила чрез добродетелите ни - да вършим богоугодни дела. Така, както съществува обмен между растенията на земята и хората чрез фотосинтезата, т.е. ние вземаме кислород от растенията, който не им е нужен, а им даваме въглероден двуокис от нас, който е непотребен и вреден за нас. Онова, което е отрова за нас, е храна за растенията и онова, което е отрова за растенията, е храна за нас. Такава обмяна става между човеците на земята и Невидимия свят. Това съобщение е прокарано от Исуса Христа чрез Възкресението Му.
към текста >>

Той вкарва Виделина в душите им, Светлина в умовете им и Сила в съзнанията им, за да вършат волята Божия.
Бог говори чрез Светостта Си, чрез Славата Си над Небесата, където е границата на всяко съвършенство. Неговата Слава е утвърдена на Небето до века. Славата му е над Небето и над земята. Бог на Славата гърми, Господ на Силите бе огън пояждащ - вчера, днес и утре. Блажен оня народ, за когото Господ е Бог. Той вкарва Виделина в душите им, Светлина в умовете им и Сила в съзнанията им, за да вършат волята Божия. Това е Вечният и Жив огън, който гори и не изгаря, който пламти и не овъглява, който претопява човека, за да се очисти душата му и да избелее духът му, та да живее вечно и да не види изтление! Думите на Христовия Дух, на Святия Дух на Словото - това е Небесният хляб, слязъл от Небето. Той със Словото си обхваща видимото пространство на физическия свят чрез Светлината, прониква Духовния свят като Виделина и съставлява Божествения свят като Слава. Христовият Дух създава Школата на Великото Бяло Братство. Той е Дух на Обединението на земята и Небето и чрез него слиза Небесният хляб, т.е.
към текста >>

Той със Словото си обхваща видимото пространство на физическия свят чрез Светлината, прониква Духовния свят като Виделина и съставлява Божествения свят като Слава.
Бог на Славата гърми, Господ на Силите бе огън пояждащ - вчера, днес и утре. Блажен оня народ, за когото Господ е Бог. Той вкарва Виделина в душите им, Светлина в умовете им и Сила в съзнанията им, за да вършат волята Божия. Това е Вечният и Жив огън, който гори и не изгаря, който пламти и не овъглява, който претопява човека, за да се очисти душата му и да избелее духът му, та да живее вечно и да не види изтление! Думите на Христовия Дух, на Святия Дух на Словото - това е Небесният хляб, слязъл от Небето. Той със Словото си обхваща видимото пространство на физическия свят чрез Светлината, прониква Духовния свят като Виделина и съставлява Божествения свят като Слава. Христовият Дух създава Школата на Великото Бяло Братство. Той е Дух на Обединението на земята и Небето и чрез него слиза Небесният хляб, т.е. Святият Дух на Словото. А Словото е знанието за Божия Мир и Божия Свят. Христовият Дух слиза върху пробудените човешки съзнания, на които Божественото съзнание е близо да се събуди, т.е.
към текста >>

Христовият Дух слиза върху пробудените човешки съзнания, на които Божественото съзнание е близо да се събуди, т.е.
Той със Словото си обхваща видимото пространство на физическия свят чрез Светлината, прониква Духовния свят като Виделина и съставлява Божествения свят като Слава. Христовият Дух създава Школата на Великото Бяло Братство. Той е Дух на Обединението на земята и Небето и чрез него слиза Небесният хляб, т.е. Святият Дух на Словото. А Словото е знанието за Божия Мир и Божия Свят. Христовият Дух слиза върху пробудените човешки съзнания, на които Божественото съзнание е близо да се събуди, т.е. да влязат в свръхсъзнанието и да имат общение с Космическото Съзнание на Христовия Дух. Живият Христос - това е Христовият Дух, слезнал в съзнанията на хората и донесъл Виделина в душите им и Светлина в умовете им. Това е най-великият Дух, който може да озари човешката мисъл. Христовият Дух е навсякъде, в цялата Природа. Той крепи всичко.
към текста >>

Живият Христос - това е Христовият Дух, слезнал в съзнанията на хората и донесъл Виделина в душите им и Светлина в умовете им.
Той е Дух на Обединението на земята и Небето и чрез него слиза Небесният хляб, т.е. Святият Дух на Словото. А Словото е знанието за Божия Мир и Божия Свят. Христовият Дух слиза върху пробудените човешки съзнания, на които Божественото съзнание е близо да се събуди, т.е. да влязат в свръхсъзнанието и да имат общение с Космическото Съзнание на Христовия Дух. Живият Христос - това е Христовият Дух, слезнал в съзнанията на хората и донесъл Виделина в душите им и Светлина в умовете им. Това е най-великият Дух, който може да озари човешката мисъл. Христовият Дух е навсякъде, в цялата Природа. Той крепи всичко. Той е най-силното и обективно проявление на Славата, Виделината и Светлината. Той съединява всички светове чрез Любовта като свръзка на Съвършенство.
към текста >>

Той е най-силното и обективно проявление на Славата, Виделината и Светлината.
да влязат в свръхсъзнанието и да имат общение с Космическото Съзнание на Христовия Дух. Живият Христос - това е Христовият Дух, слезнал в съзнанията на хората и донесъл Виделина в душите им и Светлина в умовете им. Това е най-великият Дух, който може да озари човешката мисъл. Христовият Дух е навсякъде, в цялата Природа. Той крепи всичко. Той е най-силното и обективно проявление на Славата, Виделината и Светлината. Той съединява всички светове чрез Любовта като свръзка на Съвършенство. Той е велик извор, който изтича от Бога. Целта му е да пробуди човешката душа. Христовият Дух е жива Светлина, която озарява всичко в света, вън и вътре в него. Това е Светлината отвън, това е.
към текста >>

Христовият Дух е жива Светлина, която озарява всичко в света, вън и вътре в него.
Той крепи всичко. Той е най-силното и обективно проявление на Славата, Виделината и Светлината. Той съединява всички светове чрез Любовта като свръзка на Съвършенство. Той е велик извор, който изтича от Бога. Целта му е да пробуди човешката душа. Христовият Дух е жива Светлина, която озарява всичко в света, вън и вътре в него. Това е Светлината отвън, това е. Светлината в умовете ни, това е Виделината в душите ни, това е Славата за човешкия дух. Търсете го в Светлината - отвън, в Светлината отвътре - в умовете ви, във Виделината - в душите ви. Възкресението на човешката душа се отнася за Божествения Дух, когато е слязъл Той у човека, когато Христовият Дух е направил жилище в него и Бог го е посетил чрез Господа на Силите земни и Небесни. Присъствието на Бога у човека - това означава Възкресението на човешката душа.
към текста >>

Това е Светлината отвън, това е.
Той е най-силното и обективно проявление на Славата, Виделината и Светлината. Той съединява всички светове чрез Любовта като свръзка на Съвършенство. Той е велик извор, който изтича от Бога. Целта му е да пробуди човешката душа. Христовият Дух е жива Светлина, която озарява всичко в света, вън и вътре в него. Това е Светлината отвън, това е. Светлината в умовете ни, това е Виделината в душите ни, това е Славата за човешкия дух. Търсете го в Светлината - отвън, в Светлината отвътре - в умовете ви, във Виделината - в душите ви. Възкресението на човешката душа се отнася за Божествения Дух, когато е слязъл Той у човека, когато Христовият Дух е направил жилище в него и Бог го е посетил чрез Господа на Силите земни и Небесни. Присъствието на Бога у човека - това означава Възкресението на човешката душа. А човешката душа е лъч от Бога, който се проявява чрез нея.
към текста >>

Светлината в умовете ни, това е Виделината в душите ни, това е Славата за човешкия дух.
Той съединява всички светове чрез Любовта като свръзка на Съвършенство. Той е велик извор, който изтича от Бога. Целта му е да пробуди човешката душа. Христовият Дух е жива Светлина, която озарява всичко в света, вън и вътре в него. Това е Светлината отвън, това е. Светлината в умовете ни, това е Виделината в душите ни, това е Славата за човешкия дух. Търсете го в Светлината - отвън, в Светлината отвътре - в умовете ви, във Виделината - в душите ви. Възкресението на човешката душа се отнася за Божествения Дух, когато е слязъл Той у човека, когато Христовият Дух е направил жилище в него и Бог го е посетил чрез Господа на Силите земни и Небесни. Присъствието на Бога у човека - това означава Възкресението на човешката душа. А човешката душа е лъч от Бога, който се проявява чрез нея. Исус Христос дойде на земята, за да прокара мост и съобщение между Небето и земята.
към текста >>

Търсете го в Светлината - отвън, в Светлината отвътре - в умовете ви, във Виделината - в душите ви.
Той е велик извор, който изтича от Бога. Целта му е да пробуди човешката душа. Христовият Дух е жива Светлина, която озарява всичко в света, вън и вътре в него. Това е Светлината отвън, това е. Светлината в умовете ни, това е Виделината в душите ни, това е Славата за човешкия дух. Търсете го в Светлината - отвън, в Светлината отвътре - в умовете ви, във Виделината - в душите ви. Възкресението на човешката душа се отнася за Божествения Дух, когато е слязъл Той у човека, когато Христовият Дух е направил жилище в него и Бог го е посетил чрез Господа на Силите земни и Небесни. Присъствието на Бога у човека - това означава Възкресението на човешката душа. А човешката душа е лъч от Бога, който се проявява чрез нея. Исус Христос дойде на земята, за да прокара мост и съобщение между Небето и земята. Чрез този мост и съобщение започна Еволюцията на човешката душа. Как?
към текста >>

Той действува в глъбините на човешката душа като Виделина, а в човешките умове като Светлина и се сваля този Божествен лъч от небесните висини до човешкото съзнание, за да го пробуди.
Преди Исуса Христа не са се прераждали човешките души, защото не е имало това съобщение между Небето и земята. Законът за прераждането е Христов закон, на Христовия Дух, който обединява, съзидава, съхранява онова, което е на Небето и онова, което е на земята. Христовият Дух възстановява Царството Божие на земята чрез събуждането на човешкото съзнание и човешката душа. Защото съзнанието на Христа обхваща всички човеци. Вратата за Христа е Любовта към Бога, към ближния, към врага си. Защо? Той действува в глъбините на човешката душа като Виделина, а в човешките умове като Светлина и се сваля този Божествен лъч от небесните висини до човешкото съзнание, за да го пробуди. А пробуди ли го и възстанови ли се връзката между Небето и земята, тогава Христовият Дух се вселява в човешката душа и тя се схваща като Виделина в Духовния свят и като Светлина във физическия свят. Той е Светлината, която работи в цялата Природа. Той ще се прояви като Светлина и Виделина в Човешкото съзнание и тогава ще дойде Царството Божие на земята: "Аз съм с вас до скончанието на века". И тогава: "И ще ви дам от Духа си" - ще се прояви Ново съзнание, с което ще се ознаменува идването на Христа. Как? С пробуждането на човешкото съзнание в свръхсъзнанието, защото Христовият Дух е във всички светове - на физическия свят, Духовния свят и Божествения свят.
към текста >>

А пробуди ли го и възстанови ли се връзката между Небето и земята, тогава Христовият Дух се вселява в човешката душа и тя се схваща като Виделина в Духовния свят и като Светлина във физическия свят.
Законът за прераждането е Христов закон, на Христовия Дух, който обединява, съзидава, съхранява онова, което е на Небето и онова, което е на земята. Христовият Дух възстановява Царството Божие на земята чрез събуждането на човешкото съзнание и човешката душа. Защото съзнанието на Христа обхваща всички човеци. Вратата за Христа е Любовта към Бога, към ближния, към врага си. Защо? Той действува в глъбините на човешката душа като Виделина, а в човешките умове като Светлина и се сваля този Божествен лъч от небесните висини до човешкото съзнание, за да го пробуди. А пробуди ли го и възстанови ли се връзката между Небето и земята, тогава Христовият Дух се вселява в човешката душа и тя се схваща като Виделина в Духовния свят и като Светлина във физическия свят. Той е Светлината, която работи в цялата Природа. Той ще се прояви като Светлина и Виделина в Човешкото съзнание и тогава ще дойде Царството Божие на земята: "Аз съм с вас до скончанието на века". И тогава: "И ще ви дам от Духа си" - ще се прояви Ново съзнание, с което ще се ознаменува идването на Христа. Как? С пробуждането на човешкото съзнание в свръхсъзнанието, защото Христовият Дух е във всички светове - на физическия свят, Духовния свят и Божествения свят. Христовият Дух създава тясната връзка между човека и Духовния свят, а от друга страна прекарва връзката между човешката душа и Божествената Душа.
към текста >>

Той е Светлината, която работи в цялата Природа.
Христовият Дух възстановява Царството Божие на земята чрез събуждането на човешкото съзнание и човешката душа. Защото съзнанието на Христа обхваща всички човеци. Вратата за Христа е Любовта към Бога, към ближния, към врага си. Защо? Той действува в глъбините на човешката душа като Виделина, а в човешките умове като Светлина и се сваля този Божествен лъч от небесните висини до човешкото съзнание, за да го пробуди. А пробуди ли го и възстанови ли се връзката между Небето и земята, тогава Христовият Дух се вселява в човешката душа и тя се схваща като Виделина в Духовния свят и като Светлина във физическия свят. Той е Светлината, която работи в цялата Природа. Той ще се прояви като Светлина и Виделина в Човешкото съзнание и тогава ще дойде Царството Божие на земята: "Аз съм с вас до скончанието на века". И тогава: "И ще ви дам от Духа си" - ще се прояви Ново съзнание, с което ще се ознаменува идването на Христа. Как? С пробуждането на човешкото съзнание в свръхсъзнанието, защото Христовият Дух е във всички светове - на физическия свят, Духовния свят и Божествения свят. Христовият Дух създава тясната връзка между човека и Духовния свят, а от друга страна прекарва връзката между човешката душа и Божествената Душа. Затова е необходимо будно съзнание, Светлина в ума, Светлина в съзнанието му, за да се установи връзката между човешката душа и Христовия Дух, чрез Виделината, която Той носи в духовния свят на човека.
към текста >>

Той ще се прояви като Светлина и Виделина в Човешкото съзнание и тогава ще дойде Царството Божие на земята: "Аз съм с вас до скончанието на века".
Защото съзнанието на Христа обхваща всички човеци. Вратата за Христа е Любовта към Бога, към ближния, към врага си. Защо? Той действува в глъбините на човешката душа като Виделина, а в човешките умове като Светлина и се сваля този Божествен лъч от небесните висини до човешкото съзнание, за да го пробуди. А пробуди ли го и възстанови ли се връзката между Небето и земята, тогава Христовият Дух се вселява в човешката душа и тя се схваща като Виделина в Духовния свят и като Светлина във физическия свят. Той е Светлината, която работи в цялата Природа. Той ще се прояви като Светлина и Виделина в Човешкото съзнание и тогава ще дойде Царството Божие на земята: "Аз съм с вас до скончанието на века". И тогава: "И ще ви дам от Духа си" - ще се прояви Ново съзнание, с което ще се ознаменува идването на Христа. Как? С пробуждането на човешкото съзнание в свръхсъзнанието, защото Христовият Дух е във всички светове - на физическия свят, Духовния свят и Божествения свят. Христовият Дух създава тясната връзка между човека и Духовния свят, а от друга страна прекарва връзката между човешката душа и Божествената Душа. Затова е необходимо будно съзнание, Светлина в ума, Светлина в съзнанието му, за да се установи връзката между човешката душа и Христовия Дух, чрез Виделината, която Той носи в духовния свят на човека. Христовият Дух създава онази мощна Душа, която прониква всички хора, прониква навсякъде като мощен Подтик на цялото човечество, за да върви напред.
към текста >>

Затова е необходимо будно съзнание, Светлина в ума, Светлина в съзнанието му, за да се установи връзката между човешката душа и Христовия Дух, чрез Виделината, която Той носи в духовния свят на човека.
Той е Светлината, която работи в цялата Природа. Той ще се прояви като Светлина и Виделина в Човешкото съзнание и тогава ще дойде Царството Божие на земята: "Аз съм с вас до скончанието на века". И тогава: "И ще ви дам от Духа си" - ще се прояви Ново съзнание, с което ще се ознаменува идването на Христа. Как? С пробуждането на човешкото съзнание в свръхсъзнанието, защото Христовият Дух е във всички светове - на физическия свят, Духовния свят и Божествения свят. Христовият Дух създава тясната връзка между човека и Духовния свят, а от друга страна прекарва връзката между човешката душа и Божествената Душа. Затова е необходимо будно съзнание, Светлина в ума, Светлина в съзнанието му, за да се установи връзката между човешката душа и Христовия Дух, чрез Виделината, която Той носи в духовния свят на човека. Христовият Дух създава онази мощна Душа, която прониква всички хора, прониква навсякъде като мощен Подтик на цялото човечество, за да върви напред. С възкресението на Христа настъпва нова епоха - епоха на ликвидацията на човешката карма. Как? Чрез закона на прераждането. Пътят на прераждането е път на страданието на човешката душа и мъчението на човешкия дух. Единственият път за познаване на Бога и Христа от човека на земята е пътят на страданието.
към текста >>

Пътят на прераждането е път на страданието на човешката душа и мъчението на човешкия дух.
Христовият Дух създава тясната връзка между човека и Духовния свят, а от друга страна прекарва връзката между човешката душа и Божествената Душа. Затова е необходимо будно съзнание, Светлина в ума, Светлина в съзнанието му, за да се установи връзката между човешката душа и Христовия Дух, чрез Виделината, която Той носи в духовния свят на човека. Христовият Дух създава онази мощна Душа, която прониква всички хора, прониква навсякъде като мощен Подтик на цялото човечество, за да върви напред. С възкресението на Христа настъпва нова епоха - епоха на ликвидацията на човешката карма. Как? Чрез закона на прераждането. Пътят на прераждането е път на страданието на човешката душа и мъчението на човешкия дух. Единственият път за познаване на Бога и Христа от човека на земята е пътят на страданието. Да приеме страданието с радост и мъчението с търпение, при това с будно съзнание - това означава, че е дошъл моментът за човешкото пробуждане на съзнанието му. Защото в мъки се ражда човек от земята за Небето, в страдание се прокарва пътят му от земята към Небето, за да може да се прокара проходът^между ума му и човешката душа и да премине Светлината отдолу нагоре, и да слезне Виделината отгоре надолу. Тогава Небето се отваря за човека, очите му се отварят, ушите му се отпушват и той е в пряко сношение с Невидимия свят. Тогава Христовият Дух може да се всели в него.
към текста >>

Единственият път за познаване на Бога и Христа от човека на земята е пътят на страданието.
Затова е необходимо будно съзнание, Светлина в ума, Светлина в съзнанието му, за да се установи връзката между човешката душа и Христовия Дух, чрез Виделината, която Той носи в духовния свят на човека. Христовият Дух създава онази мощна Душа, която прониква всички хора, прониква навсякъде като мощен Подтик на цялото човечество, за да върви напред. С възкресението на Христа настъпва нова епоха - епоха на ликвидацията на човешката карма. Как? Чрез закона на прераждането. Пътят на прераждането е път на страданието на човешката душа и мъчението на човешкия дух. Единственият път за познаване на Бога и Христа от човека на земята е пътят на страданието. Да приеме страданието с радост и мъчението с търпение, при това с будно съзнание - това означава, че е дошъл моментът за човешкото пробуждане на съзнанието му. Защото в мъки се ражда човек от земята за Небето, в страдание се прокарва пътят му от земята към Небето, за да може да се прокара проходът^между ума му и човешката душа и да премине Светлината отдолу нагоре, и да слезне Виделината отгоре надолу. Тогава Небето се отваря за човека, очите му се отварят, ушите му се отпушват и той е в пряко сношение с Невидимия свят. Тогава Христовият Дух може да се всели в него. Ако Исус Христос не беше напуснал земята, Духът на Истината, Святият Дух нямаше да слезе върху хората от Небето, от Невидимия свят.
към текста >>

Защото в мъки се ражда човек от земята за Небето, в страдание се прокарва пътят му от земята към Небето, за да може да се прокара проходът^между ума му и човешката душа и да премине Светлината отдолу нагоре, и да слезне Виделината отгоре надолу.
С възкресението на Христа настъпва нова епоха - епоха на ликвидацията на човешката карма. Как? Чрез закона на прераждането. Пътят на прераждането е път на страданието на човешката душа и мъчението на човешкия дух. Единственият път за познаване на Бога и Христа от човека на земята е пътят на страданието. Да приеме страданието с радост и мъчението с търпение, при това с будно съзнание - това означава, че е дошъл моментът за човешкото пробуждане на съзнанието му. Защото в мъки се ражда човек от земята за Небето, в страдание се прокарва пътят му от земята към Небето, за да може да се прокара проходът^между ума му и човешката душа и да премине Светлината отдолу нагоре, и да слезне Виделината отгоре надолу. Тогава Небето се отваря за човека, очите му се отварят, ушите му се отпушват и той е в пряко сношение с Невидимия свят. Тогава Христовият Дух може да се всели в него. Ако Исус Христос не беше напуснал земята, Духът на Истината, Святият Дух нямаше да слезе върху хората от Небето, от Невидимия свят. Защото беше прекаран пътят отгоре, чрез слизането на Божествения Дух и Христовия Дух върху Исуса, който бе въплътеният ангел Господен. През този път обратно нагоре възлезе духът на Исуса, ангелът на Завета Господен, както и Христовият дух, и Божият Дух.
към текста >>

Ако Исус Христос не беше напуснал земята, Духът на Истината, Святият Дух нямаше да слезе върху хората от Небето, от Невидимия свят.
Единственият път за познаване на Бога и Христа от човека на земята е пътят на страданието. Да приеме страданието с радост и мъчението с търпение, при това с будно съзнание - това означава, че е дошъл моментът за човешкото пробуждане на съзнанието му. Защото в мъки се ражда човек от земята за Небето, в страдание се прокарва пътят му от земята към Небето, за да може да се прокара проходът^между ума му и човешката душа и да премине Светлината отдолу нагоре, и да слезне Виделината отгоре надолу. Тогава Небето се отваря за човека, очите му се отварят, ушите му се отпушват и той е в пряко сношение с Невидимия свят. Тогава Христовият Дух може да се всели в него. Ако Исус Христос не беше напуснал земята, Духът на Истината, Святият Дух нямаше да слезе върху хората от Небето, от Невидимия свят. Защото беше прекаран пътят отгоре, чрез слизането на Божествения Дух и Христовия Дух върху Исуса, който бе въплътеният ангел Господен. През този път обратно нагоре възлезе духът на Исуса, ангелът на Завета Господен, както и Христовият дух, и Божият Дух. Духовното идване на Христа ще бъде ознаменувано с възстановяването на духовното зрение на хората за Невидимия свят. Това ще бъде Мигът за пробуждане на Божественото съзнание у всички хора. Исус умря като човек.
към текста >>

Защото беше прекаран пътят отгоре, чрез слизането на Божествения Дух и Христовия Дух върху Исуса, който бе въплътеният ангел Господен.
Да приеме страданието с радост и мъчението с търпение, при това с будно съзнание - това означава, че е дошъл моментът за човешкото пробуждане на съзнанието му. Защото в мъки се ражда човек от земята за Небето, в страдание се прокарва пътят му от земята към Небето, за да може да се прокара проходът^между ума му и човешката душа и да премине Светлината отдолу нагоре, и да слезне Виделината отгоре надолу. Тогава Небето се отваря за човека, очите му се отварят, ушите му се отпушват и той е в пряко сношение с Невидимия свят. Тогава Христовият Дух може да се всели в него. Ако Исус Христос не беше напуснал земята, Духът на Истината, Святият Дух нямаше да слезе върху хората от Небето, от Невидимия свят. Защото беше прекаран пътят отгоре, чрез слизането на Божествения Дух и Христовия Дух върху Исуса, който бе въплътеният ангел Господен. През този път обратно нагоре възлезе духът на Исуса, ангелът на Завета Господен, както и Христовият дух, и Божият Дух. Духовното идване на Христа ще бъде ознаменувано с възстановяването на духовното зрение на хората за Невидимия свят. Това ще бъде Мигът за пробуждане на Божественото съзнание у всички хора. Исус умря като човек. Той напусна като човешки син видимата човешка форма и възкръсна като Божий Син.
към текста >>

28. 10_12 Всемировият Учител Беинса Дуно - Глава на Всемирното Велико Бяло Братство

"Всемировият Учител Беинса Дуно - Глава на Всемирното Велико Бяло Братство" Учителят е Учител на Бялото Братство, когато Божественият Дух слезне върху него, когато го осени с Духа си и го оживи със Силата си.
"Всемировият Учител Беинса Дуно - Глава на Всемирното Велико Бяло Братство" Учителят е Учител на Бялото Братство, когато Божественият Дух слезне върху него, когато го осени с Духа си и го оживи със Силата си. Учителят сваля Словото Си от Света на Истината, от Света на Славата, от Божествения свят чрез Святия Дух. Учителят е Учител на Слънчевата система, обхваща Битието на всички светове с всички същества, различни по степента на своето развитие. Битието обхваща физическия свят от слънчевата система, която е проекция на органи на цели звездни системи. Мировият Учител е еманация на Божествения Дух в Христовия Дух. Учителят на Бялото Братство става Миров Учител, когато Христовият Дух се всели в Него.
към текста >>

Всемировият Учител прокарва пътя на Мировата Любов от Божествения свят, от Центъра на Вселената към земята и нейната периферия и възстановява пътя на Космичната Обич от периферията на Вселената към Центъра.
Невидимият свят от слънчевата система е направен от по-фина материя, от фин духовен елемент, от материята на духовния мир, спадащ към Духовния свят, към Ангелския свят. Това е Небитието за нас, но е Битие за Ангелския свят и съществата, които обитават там. Мировият Учител е Учител на Великото Бяло Братство, управляващо Битието и Небитието на слънчевата система от физическия и Духовния, Ангелски светове. Всемировият Учител е изявеният Господен Дух на Силите на Небитието. Всемировият Учител е проявеният Господен Дух на Силите в Битието. Всемировият Учител прокарва пътя на Мировата Любов от Божествения свят, от Центъра на Вселената към земята и нейната периферия и възстановява пътя на Космичната Обич от периферията на Вселената към Центъра. Мировата Любов слиза отгоре надолу, а Космичната Обич възлиза отдолу нагоре - така Той обединява Вселената. Той е Учител на Вселената. Всемировият Учител Беинса Дуно е Учител на Вселената. Той е Глава на Всемирното Велико Бяло Братство на Вселената. А Вселената обхваща Битието и Небитието - физическия свят на всички слънчеви системи, Духовния свят на всички слънчеви системи, както и Божествения свят.
към текста >>

Можете да си направите едно изчисление: щом светлината изминава 300 000 км в една секунда, колко милиона километра ще измине тя за една година.
за това време слънчевата система извършва една обиколка около централното Слънце. От друга страна, цялата наша Вселена, със стотици милиони слънца, се движи като целокупност към друго място в космическото пространство и на нейно място след време ще дойде друга Вселена, т. е. друга купчина звезди. Вселената не е малка. Казват, че радиусът на тази Вселена е 100 милиона слънчеви години. Можете да си направите едно изчисление: щом светлината изминава 300 000 км в една секунда, колко милиона километра ще измине тя за една година. Това число, което ще намерите, се нарича една слънчева година. Значи 100 милиона години се изискват, за да мине светлината от единия край на Вселената до другия край. А зад Вселената има друг вид светове. Представете си, че вие живеете на Слънцето, гдето една година се равнява на 20 милиона земни години. Каква ще бъде тогава вашата мисъл?
към текста >>

Значи 100 милиона години се изискват, за да мине светлината от единия край на Вселената до другия край.
друга купчина звезди. Вселената не е малка. Казват, че радиусът на тази Вселена е 100 милиона слънчеви години. Можете да си направите едно изчисление: щом светлината изминава 300 000 км в една секунда, колко милиона километра ще измине тя за една година. Това число, което ще намерите, се нарича една слънчева година. Значи 100 милиона години се изискват, за да мине светлината от единия край на Вселената до другия край. А зад Вселената има друг вид светове. Представете си, че вие живеете на Слънцето, гдето една година се равнява на 20 милиона земни години. Каква ще бъде тогава вашата мисъл? Представете си какво богатство ще бъде за вас, ако ви приемат на Слънцето, да поживеете една година там. Иначе една година прекарана там, се равнява на 20 милиона земни години.
към текста >>

Светлината, която Слънцето изпраща, се дължи на съществата, които живеят на Слънцето.
Това означава човешката еволюция като човешка душа и човешки дух. В нашата физическа Вселена има десет милиона слънца, като около всяко Слънце се движат по 12 планети, т. е. един милиард и двеста хиляди. Нашата духовна Вселена отговаря на също толкова слънца, но е съставена от духовна материя, която съставлява Духовния свят. Нашата Божествена Вселена отговаря на също толкова слънца, но е съставена от най-висша Божествена материя, съставляваща божествените светове. Светлината, която Слънцето изпраща, се дължи на съществата, които живеят на Слънцето. Те разпределят енергията на Слънцето по цялата слънчева система. Докато се възприеме тази енергия чрез очите ни като Светлина, тя претърпява няколко превръщания. По интензивността на Светлината, която иде от една звезда, от едно слънце се съди и определя степента и културата на тези същества, които я обитават. Зад физическото Слънце се крие друго Слънце - това е Духовното Слънце, което е източник на Вечна неземна Светлина. Тази Светлина е истинска, неизменна, никога не се мениг Тази Светлина е Виделината.
към текста >>

Докато се възприеме тази енергия чрез очите ни като Светлина, тя претърпява няколко превръщания.
един милиард и двеста хиляди. Нашата духовна Вселена отговаря на също толкова слънца, но е съставена от духовна материя, която съставлява Духовния свят. Нашата Божествена Вселена отговаря на също толкова слънца, но е съставена от най-висша Божествена материя, съставляваща божествените светове. Светлината, която Слънцето изпраща, се дължи на съществата, които живеят на Слънцето. Те разпределят енергията на Слънцето по цялата слънчева система. Докато се възприеме тази енергия чрез очите ни като Светлина, тя претърпява няколко превръщания. По интензивността на Светлината, която иде от една звезда, от едно слънце се съди и определя степента и културата на тези същества, които я обитават. Зад физическото Слънце се крие друго Слънце - това е Духовното Слънце, което е източник на Вечна неземна Светлина. Тази Светлина е истинска, неизменна, никога не се мениг Тази Светлина е Виделината. Тя създава Света на Мъдростта. Зад Духовното Слънце има друго Слънце - това е Слънцето на Божествения свят, неговата Светлина е светлината на Славата.
към текста >>

По интензивността на Светлината, която иде от една звезда, от едно слънце се съди и определя степента и културата на тези същества, които я обитават.
Нашата духовна Вселена отговаря на също толкова слънца, но е съставена от духовна материя, която съставлява Духовния свят. Нашата Божествена Вселена отговаря на също толкова слънца, но е съставена от най-висша Божествена материя, съставляваща божествените светове. Светлината, която Слънцето изпраща, се дължи на съществата, които живеят на Слънцето. Те разпределят енергията на Слънцето по цялата слънчева система. Докато се възприеме тази енергия чрез очите ни като Светлина, тя претърпява няколко превръщания. По интензивността на Светлината, която иде от една звезда, от едно слънце се съди и определя степента и културата на тези същества, които я обитават. Зад физическото Слънце се крие друго Слънце - това е Духовното Слънце, което е източник на Вечна неземна Светлина. Тази Светлина е истинска, неизменна, никога не се мениг Тази Светлина е Виделината. Тя създава Света на Мъдростта. Зад Духовното Слънце има друго Слънце - това е Слънцето на Божествения свят, неговата Светлина е светлината на Славата. Това е Вечната, Божествена Слава, която е проявление на Духа на Славата и на Бога.
към текста >>

Зад физическото Слънце се крие друго Слънце - това е Духовното Слънце, което е източник на Вечна неземна Светлина.
Нашата Божествена Вселена отговаря на също толкова слънца, но е съставена от най-висша Божествена материя, съставляваща божествените светове. Светлината, която Слънцето изпраща, се дължи на съществата, които живеят на Слънцето. Те разпределят енергията на Слънцето по цялата слънчева система. Докато се възприеме тази енергия чрез очите ни като Светлина, тя претърпява няколко превръщания. По интензивността на Светлината, която иде от една звезда, от едно слънце се съди и определя степента и културата на тези същества, които я обитават. Зад физическото Слънце се крие друго Слънце - това е Духовното Слънце, което е източник на Вечна неземна Светлина. Тази Светлина е истинска, неизменна, никога не се мениг Тази Светлина е Виделината. Тя създава Света на Мъдростта. Зад Духовното Слънце има друго Слънце - това е Слънцето на Божествения свят, неговата Светлина е светлината на Славата. Това е Вечната, Божествена Слава, която е проявление на Духа на Славата и на Бога. Тя създава Света на Истината.
към текста >>

Тази Светлина е истинска, неизменна, никога не се мениг Тази Светлина е Виделината.
Светлината, която Слънцето изпраща, се дължи на съществата, които живеят на Слънцето. Те разпределят енергията на Слънцето по цялата слънчева система. Докато се възприеме тази енергия чрез очите ни като Светлина, тя претърпява няколко превръщания. По интензивността на Светлината, която иде от една звезда, от едно слънце се съди и определя степента и културата на тези същества, които я обитават. Зад физическото Слънце се крие друго Слънце - това е Духовното Слънце, което е източник на Вечна неземна Светлина. Тази Светлина е истинска, неизменна, никога не се мениг Тази Светлина е Виделината. Тя създава Света на Мъдростта. Зад Духовното Слънце има друго Слънце - това е Слънцето на Божествения свят, неговата Светлина е светлината на Славата. Това е Вечната, Божествена Слава, която е проявление на Духа на Славата и на Бога. Тя създава Света на Истината. Затова има три свята: на Любовта, на Мъдростта и на Истината.
към текста >>

Зад Духовното Слънце има друго Слънце - това е Слънцето на Божествения свят, неговата Светлина е светлината на Славата.
Докато се възприеме тази енергия чрез очите ни като Светлина, тя претърпява няколко превръщания. По интензивността на Светлината, която иде от една звезда, от едно слънце се съди и определя степента и културата на тези същества, които я обитават. Зад физическото Слънце се крие друго Слънце - това е Духовното Слънце, което е източник на Вечна неземна Светлина. Тази Светлина е истинска, неизменна, никога не се мениг Тази Светлина е Виделината. Тя създава Света на Мъдростта. Зад Духовното Слънце има друго Слънце - това е Слънцето на Божествения свят, неговата Светлина е светлината на Славата. Това е Вечната, Божествена Слава, която е проявление на Духа на Славата и на Бога. Тя създава Света на Истината. Затова има три свята: на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Свят на Любовта, където Природата е материализираната Светлина. Свят на Мъдростта, където Духовният свят е материализираната Виделина.
към текста >>

Свят на Любовта, където Природата е материализираната Светлина.
Тя създава Света на Мъдростта. Зад Духовното Слънце има друго Слънце - това е Слънцето на Божествения свят, неговата Светлина е светлината на Славата. Това е Вечната, Божествена Слава, която е проявление на Духа на Славата и на Бога. Тя създава Света на Истината. Затова има три свята: на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Свят на Любовта, където Природата е материализираната Светлина. Свят на Мъдростта, където Духовният свят е материализираната Виделина. Свят на Истината, където Божественият свят е материализираната Слава. Битието обхваща физическия свят, Небитието обхваща Духовния свят, а Божественият свят обхваща цялата Вселена на Битието и Небитието. Всемировият Учител е Учител на Битието, обхващащо физическия свят. свят. Всемировият Учител е Учител на Небитието, обхващащо Духовния Всемировият Учител е Учител на Вселената, обхващаща Божествения свят.
към текста >>

Божественият свят е свят на безграничност и безначалност, обхващащ измерения, където време и пространство не съществуват, където материята на този свят е от най-висша материя, а съществата са облечени с дрехата на Божествената светлина, т. е.
Свят на Мъдростта, където Духовният свят е материализираната Виделина. Свят на Истината, където Божественият свят е материализираната Слава. Битието обхваща физическия свят, Небитието обхваща Духовния свят, а Божественият свят обхваща цялата Вселена на Битието и Небитието. Всемировият Учител е Учител на Битието, обхващащо физическия свят. свят. Всемировият Учител е Учител на Небитието, обхващащо Духовния Всемировият Учител е Учител на Вселената, обхващаща Божествения свят. Божественият свят е свят на безграничност и безначалност, обхващащ измерения, където време и пространство не съществуват, където материята на този свят е от най-висша материя, а съществата са облечени с дрехата на Божествената светлина, т. е. със Славата. Вселената обхваща Битието, Небитието и Божествения свят. Всемировият Учител на Вселената е Великият Учител! Един е Великият Учител! Той е Божественият Учител!
към текста >>

Великият Учител носи Светлината на Божествения Дух, носи Славата на Христовия Дух, носи Силата на Господния Дух.
Един е Великият Учител! Той е Божественият Учител! Божественият Дух, Господният Дух и Христовият Дух, които са Светата Троица и трите лица на Великия Учител са едни и същи през всички времена и епохи. Божественото Учение е неделимо. Учението на Великия Учител е Учение на Абсолютната Божия Любов. Великият Учител носи Светлината на Божествения Дух, носи Славата на Христовия Дух, носи Силата на Господния Дух. Затова Божиите закони в Учението на Великия Учител са неизменни! При Великия Учител, Божественият Дух се излива като Святия Дух във вид на Слово. А Христовият Дух е Един и Неделим и като принцип обхваща света на Битието и Небитието на това Слово. А Господният Дух се проявява като Божия Сила. Затова Учението на Великия Учител обхваща всичко в своите предели на Битието, на Небитието и Божествения свят.
към текста >>

Това е Пентаграмата на Великият Учител, събрала в едно цялото Му учение, както следва: Любовта е свят на Светлината.
За да се прояви Великият Учител, трябва да се събере в един фокус всичко и отвсякъде от Вселената. Той става Бащата на Вселената - Все и вся. Великият Учител работи на земята с пет Велики Свята. Зад Него стоят Великата Божия Любов, Великата Божия Мъдрост, Великата Божия Истина, Великата Божия Правда, Великата Божия Добродетел. Пред Него е Христовата Слава, а над Него - Божията Сила. Това е Пентаграмата на Великият Учител, събрала в едно цялото Му учение, както следва: Любовта е свят на Светлината. Природата е материализираната Любов. Мъдростта е свят на Виделината. Духовният свят е материализираната Виделина. Истината е свят на Славата. Божественият свят е материализираната Слава.
към текста >>

Правдата е свят на живата светлина на ангелите, на синовете Божии.
Природата е материализираната Любов. Мъдростта е свят на Виделината. Духовният свят е материализираната Виделина. Истината е свят на Славата. Божественият свят е материализираната Слава. Правдата е свят на живата светлина на ангелите, на синовете Божии. Правдата е материализираният свят от светлината на Синовете Божии. Добродетелта е свят на делата на Синовете Божии. Добродетелта е материализираното най-малко добро. Доброто е материализираната връзка на Любовта между хората и Бога. Великият Учител представлява външното отношение на Бога към хората.
към текста >>

Правдата е материализираният свят от светлината на Синовете Божии.
Мъдростта е свят на Виделината. Духовният свят е материализираната Виделина. Истината е свят на Славата. Божественият свят е материализираната Слава. Правдата е свят на живата светлина на ангелите, на синовете Божии. Правдата е материализираният свят от светлината на Синовете Божии. Добродетелта е свят на делата на Синовете Божии. Добродетелта е материализираното най-малко добро. Доброто е материализираната връзка на Любовта между хората и Бога. Великият Учител представлява външното отношение на Бога към хората. Той е проява на Божията Светлина чрез Словото Си.
към текста >>

Той е проява на Божията Светлина чрез Словото Си.
Правдата е материализираният свят от светлината на Синовете Божии. Добродетелта е свят на делата на Синовете Божии. Добродетелта е материализираното най-малко добро. Доброто е материализираната връзка на Любовта между хората и Бога. Великият Учител представлява външното отношение на Бога към хората. Той е проява на Божията Светлина чрез Словото Си. Словото излиза от Великият Учител, но принадлежи на Бога. Един Велик Учител съществува във Вселената и в Света. Един Бог съществува във Вселената и в Света. Словото на Великия Учител обединява Вселената и Света в Едно. Великият Учител на Небето стои на върха на Пирамидата.
към текста >>

29. VII. СЛОВОТО ГОСПОДНЕ СЛИЗА ВЪРХУ ВОЖДА ГОСПОДЕН

ТОМ 2

VII. СЛОВОТО ГОСПОДНЕ СЛИЗА ВЪРХУ ВОЖДА ГОСПОДЕН Третият завет на Бога към човечеството от петата раса е дадено.
VII. СЛОВОТО ГОСПОДНЕ СЛИЗА ВЪРХУ ВОЖДА ГОСПОДЕН Третият завет на Бога към човечеството от петата раса е дадено. Той трябва да стане знаме за шестата раса. Членовете на Духовната Синархическа верига работят усилено. Чрез молитви и чрез молитвен Дух търсят да бъдат съпричастни в тези усилни години на необикновени събития, предначертани от Небето. Те вече знаят кой е Вождът Господен, Който е трябвало да дойде, защото Той е дошъл и е пред тях. „Кога пристигне Словото Божие, ще има смущение навсякъде и вие ще се намерите с Мен заедно във Варна и нашите духове ще бъдат обединени в едно.
към текста >>

Варна.) Духът на Словото Господне се изсипва върху Учителя Петър Дънов.
„Кога пристигне Словото Божие, ще има смущение навсякъде и вие ще се намерите с Мен заедно във Варна и нашите духове ще бъдат обединени в едно. Аз имам да бъда още за малко, докато довърша умилостивителното дело и след това всичко ще предам в ръцете на Тогова, Комуто съм длъжен всичко. Той е Отец, Благият ни Баща, колко са сладки Неговите Думи и Повеления. „Онзи, Когото сте видял и, Той е Вождът Господен". Името Му знаете." (Писмо от 14.3.1899г. гр. Варна.) Духът на Словото Господне се изсипва върху Учителя Петър Дънов. Той предава част от него чрез писма до членовете на Веригата. „ Така се казва: Времената са зрели, положението е сериозно, Словото Божие иде с голяма сила. Кога пристигне, ще има чудно движение навред. Няма да стоим вече за дълго време в тоя свят, ще трябва да се освободим от неговото робство. Промените, които идат да вземат място в живота, ще бъдат чудни във всяко отношение.
към текста >>

Небето е отворено и Духът Господен се явява и слиза върху Него и Му говори.
Ние всички ще се променим и ще придобием онова, за което сърцето ни ламти и душата ни жадува. Благодатта Божия ще ни осени и Неговият Дух ще ни изпълни със Своето присъствие и Господ Сам ще ни е Ръководител. Този народ ще трябва да чуе Словото Господне и като Го чуе, да се стресне. България ще трябва да се посети лично." (Писмо от 17.4.1899г. гр. Варна). Учителят Петър Дънов е непрекъснато в молитвен дух. Небето е отворено и Духът Господен се явява и слиза върху Него и Му говори. „Господ ми се яви Духом и ми съобщи следующите благи неща от нашия Небесен Баща, Който ни люби с вечна и неизменна Любов: „Аз съм Господ Твой, Който ти говори сега. Кажи на моите братя Волята Ми. Кажи им: „Аз съм техен Спасител, Който ги води с крепката си ръка". Кажи им: „Аз съм, Който ги уча и упътвам повседневно в пътя на живота. Всичко, което имат Аз, съм им дал.
към текста >>

Кажи им: „Аз съм, Който ги уча и упътвам повседневно в пътя на живота.
Учителят Петър Дънов е непрекъснато в молитвен дух. Небето е отворено и Духът Господен се явява и слиза върху Него и Му говори. „Господ ми се яви Духом и ми съобщи следующите благи неща от нашия Небесен Баща, Който ни люби с вечна и неизменна Любов: „Аз съм Господ Твой, Който ти говори сега. Кажи на моите братя Волята Ми. Кажи им: „Аз съм техен Спасител, Който ги води с крепката си ръка". Кажи им: „Аз съм, Който ги уча и упътвам повседневно в пътя на живота. Всичко, което имат Аз, съм им дал. Благослови ги в Моето Име, за да приемат изобилието на Моя Дух. Ето, Аз съм с вас постоянно и ви ръководя всинца ви усърдно. Прославете Името Ми, отворете сърцата си, за да работя в тях за вашето възобновление. Ето, Аз всяка заран и вечер идвам и ви посещавам чрез благия Си Дух, да ви ободрявам и да споделям вашите скърби и вашите радости.
към текста >>

Братя мои, Аз съм ваш Господ, Този, Който е излязал победител из мъртвите, Който ви отворил пътя на вечното спасение, да влезете в дома на Отца Моего и Бога Моего.
Благослови ги в Моето Име, за да приемат изобилието на Моя Дух. Ето, Аз съм с вас постоянно и ви ръководя всинца ви усърдно. Прославете Името Ми, отворете сърцата си, за да работя в тях за вашето възобновление. Ето, Аз всяка заран и вечер идвам и ви посещавам чрез благия Си Дух, да ви ободрявам и да споделям вашите скърби и вашите радости. Моят Дух гори, моето сърце ви Люби, Аз желая да Ме познаете тъй, както Аз ви познавам и да ме приемете в сърцето си, да вляза в душата ви, да запаля и просветя ума ви, да въздигна отпадналия ви дух. Братя мои, Аз съм ваш Господ, Този, Който е излязал победител из мъртвите, Който ви отворил пътя на вечното спасение, да влезете в дома на Отца Моего и Бога Моего. Приемете думите Ми чистосърдечно и с пълна вяра за всичко, що съм ви говорил отначало. Търсете Моето Царство и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи стократно, сега и в бъдеще. Аз ви чакам и ще ви приема в Моята блага кошарина, ще ви заведа при изворите на живота, ще ви напоя и нахраня с изобилието на Моя Вечен Дух. Аз Съм близо всякога, всякога, кога ме търсите, готов винаги да ви помагам. Вашите скърби, вашите нужди Аз ги чувствувам.
към текста >>

Словото Господне е изпратено от Небето и То търси изпратения Вожд на земята, за да Го посети и да се сбъдне написаното в Откровението на Иоанна 19:11-16, че Словото Божие слиза от Небето върху Онзи, Който е Цар на Царете и Господ на Господарите.
Аз съм от начало и всякога ще бъда." Това МИ се вдъхна ОТ Господа през ТОЯ месец." (Писмо от 29.4.1899 г., гр. Варна.) Настъпва и онзи ден, когато Словото Господне се явява на Небето. Това е Небесната Слава. Това е Святият Дух. Това е онзи Стълб Небесен, Който водеше израилтяните в пустинята нощем с Огнена Виделина, а през деня с облак, за да ги покрива и закриля от слънцето и от огнената жар на пустинята. Словото Господне е изпратено от Небето и То търси изпратения Вожд на земята, за да Го посети и да се сбъдне написаното в Откровението на Иоанна 19:11-16, че Словото Божие слиза от Небето върху Онзи, Който е Цар на Царете и Господ на Господарите. А това е роденият в плът Петър Дънов и новороденият чрез Божествения Дух и Сила Учител на Бялото Братство. Това е онзи Вожд, изпратен от Бога, Който е Всемировият Учител на Вселената и Името Му е БЕИНСА ДУНО. Амин. „Аз се моля вий да преуспявате в познанието на Истината, която е скрита в Господа Исуса Спасителя ни. Уверен съм, че мирът Божий е в сърцата ви и Утешителят, Дух Святий работи за вашето просвещение. А Той, Духът на Истината, кога дойде, ще ви научи на всичко.
към текста >>

Там, в дълбочините на душата ни, Той постоянно ни говори и упътва в пътя Божий, като ни указва добрите и благи неща на Царството Господне.
Уверен съм, че мирът Божий е в сърцата ви и Утешителят, Дух Святий работи за вашето просвещение. А Той, Духът на Истината, кога дойде, ще ви научи на всичко. Каква радост е в душата ни, когато Духът Святий е с нази. Колко е благ този Дух, Който изработва нашето спасение и с Когото сме запечатани да служим Богу и Господу Нашему. С какво чудно търпение, каква велика Милост Той носи нашите теготии и търпи нашите слабости. Там, в дълбочините на душата ни, Той постоянно ни говори и упътва в пътя Божий, като ни указва добрите и благи неща на Царството Господне. Види се дяволът тук се е завзел да разруши Делото, което Господ съгражда. Ние сме биле подложени на горчив изпит. Но Господ е бил винаги верен към Мене. Моята рабост и Моят Мир почивате Неговата Любов. Небето е отворено за нази: То е дом наш.
към текста >>

Той е пълен с такава светлина Небесна, която въодушевява душата Ми.
Небето е отворено за нази: То е дом наш. Аз съм още вън от Варна. Тук излизам рано всяка сутрин да посрещам слънцето ида гледам дали Словото Господне се е явило на Небето. Словото Господне е Онзи Стълб, Който предвождаше израилтяните в пустинята. Той става и се явява на Небето няколко пъти. Той е пълен с такава светлина Небесна, която въодушевява душата Ми. Аз Го познавам и с каква радост Го очаквам да се яви сутрин. Той се явява на различни места. " (Писмо от 5.9.1899 г., гр. Варна.)
към текста >>

30. ИЗБРАНИКЪТ БОЖИЙ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА

ТОМ 2

Изпитът, който ти беше даден – да се бориш лично с княза на тоя свят, с тая старовременна змия, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи, да покаже твоята вътрешна и духовна сила – че си този, който е верен във всичко; че си този, на когото душата стои непоколебимо в пътя на Истината; че си този, на когото Духът е благ и възвишен пред лицето на Бога.
В края на времето ще дойде вестител от горе, който ще ви просвети. А на теб лично Ангел от Небето ще дойде да ти донесе великата заповед, която Бог ти изпраща да изпълниш. Словото е вярно и ще бъде засвидетелствано от силата на Светия Дух Господен, който ще те осени и ще бъде твой водител всякога. Ето този вестител, Ангел на завета, ти ще видиш с твоите очи идущата година, която Бог ще отбележи със своя пръст. Ето това място, в което ти стоиш, ще стане врата, през която всички праведни ще минат и дойдат в Сион, в Светата Гора, и сам Господ на силите ще провъзгласи своето благо възнамерение и своята свята Воля. Изпитът, който ти беше даден – да се бориш лично с княза на тоя свят, с тая старовременна змия, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи, да покаже твоята вътрешна и духовна сила – че си този, който е верен във всичко; че си този, на когото душата стои непоколебимо в пътя на Истината; че си този, на когото Духът е благ и възвишен пред лицето на Бога. Ние сме пратени нарочно от твоя Бог да те поздравим с благата вест на Небето, което е вече доброволно и по негов избор свободно е хвърлило своя жребий върху твоя избор; и те са всички, които братски и от любов те поздравляват в Името на Твоя Небесен Баща, комуто принадлежи всичко и в изпълнението на която Воля е нашата обща радост. Защото ти си избраник Божий, избраник наш. Ние сме с теб и сме готови да извършим всичко, щом ни се даде знак от Небето, от Дома на твоя Бог, Нашия Господ, комуто ние слугуваме от пълнотата на всичкото си сърце, от пълнотата на всичкият си дух и ум. Да Ви не смущава почетта, която ние Ви поднасяме сърдечно, и то от дълбока и неизменна Любов към теб. Вие знаете каква благодат е Любовта, каква непреодолима сила е тя.
към текста >>

Ние сме пратени нарочно от твоя Бог да те поздравим с благата вест на Небето, което е вече доброволно и по негов избор свободно е хвърлило своя жребий върху твоя избор; и те са всички, които братски и от любов те поздравляват в Името на Твоя Небесен Баща, комуто принадлежи всичко и в изпълнението на която Воля е нашата обща радост.
А на теб лично Ангел от Небето ще дойде да ти донесе великата заповед, която Бог ти изпраща да изпълниш. Словото е вярно и ще бъде засвидетелствано от силата на Светия Дух Господен, който ще те осени и ще бъде твой водител всякога. Ето този вестител, Ангел на завета, ти ще видиш с твоите очи идущата година, която Бог ще отбележи със своя пръст. Ето това място, в което ти стоиш, ще стане врата, през която всички праведни ще минат и дойдат в Сион, в Светата Гора, и сам Господ на силите ще провъзгласи своето благо възнамерение и своята свята Воля. Изпитът, който ти беше даден – да се бориш лично с княза на тоя свят, с тая старовременна змия, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи, да покаже твоята вътрешна и духовна сила – че си този, който е верен във всичко; че си този, на когото душата стои непоколебимо в пътя на Истината; че си този, на когото Духът е благ и възвишен пред лицето на Бога. Ние сме пратени нарочно от твоя Бог да те поздравим с благата вест на Небето, което е вече доброволно и по негов избор свободно е хвърлило своя жребий върху твоя избор; и те са всички, които братски и от любов те поздравляват в Името на Твоя Небесен Баща, комуто принадлежи всичко и в изпълнението на която Воля е нашата обща радост. Защото ти си избраник Божий, избраник наш. Ние сме с теб и сме готови да извършим всичко, щом ни се даде знак от Небето, от Дома на твоя Бог, Нашия Господ, комуто ние слугуваме от пълнотата на всичкото си сърце, от пълнотата на всичкият си дух и ум. Да Ви не смущава почетта, която ние Ви поднасяме сърдечно, и то от дълбока и неизменна Любов към теб. Вие знаете каква благодат е Любовта, каква непреодолима сила е тя. И може ли някой Вас да не люби?
към текста >>

Ти не ще да ни откажеш от да те придружаваме винаги в този път, в който ходиш, този път на благодатната Светлина, която произвожда Радост и Веселие във всички души и духове.
И затова Бог твой те благослови и просвещава, защото си роден от Духа на Неговата Истина. Защото в твоята душа е сам Бог въплътен и Той е, който постоянно вдъхва този изобилен и Вечен живот в твоя възвишен и велик Дух, който бодърства тъй неуморимо във всяко направление. Ние сме радостни да те приемем помежду си и да ти окажем всичката наша Любов, която храним към теб. Защото и ти ще ни познаеш, и ние ще те познаем от Единия този Дух, който живее във всинца ни. Бъди ти благословен от Бога и благослови ни в твоето име, защото името ти е познато, защото е име, което сам Бог е положил отгоре ти, за да изнесеш Неговата Правда наяве и да възстановиш Неговата Любов на Земята, както е горе на Небето. Ти не ще да ни откажеш от да те придружаваме винаги в този път, в който ходиш, този път на благодатната Светлина, която произвожда Радост и Веселие във всички души и духове. Ти ще благоволиш да ни допуснеш да сме с теб и да сме твои спътници, да те придружаваме наедно към небесните сфери, към конто Духът ти ще се повдигне. Ето ние сме Сбор велик, който ламти да те приеме и да ни станеш началник, велик предводител, Бог и Господ крепкий. Ние съзираме сега твоето уединение и твоята тегота, която сега носиш в себе си. Но това уединение е уединение, наложено отгоре, от вечната неизменна Воля на Бога, твоя Господ. Но времето на твоето уединение се е свършило и денят на твоята бъдеща слава иде, и сам Господ твой ще се възцари и ще бъде глава над всички.
към текста >>

31. 19. СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ

Борис Николов

ТОМ 2

Пътят по-нататък върви, дните летни, хубави, слънчеви.
19. Свети Иван Рилски Д-р Дуков от Казанлък поканва Учителя да отиде с тях на Рилския манастир. Пътуването по онова време ставаше с файтон за няколко дена. Като пътуват през деня отсядат на едно ханче да си починат и да обядват. Между масите ходи квачка с пиленца. Учителят показва на д-р Дуков едно пиленце и казва: „Това пиленце ще загине." След малко един от конете го стъпква. Пътят по-нататък върви, дните летни, хубави, слънчеви. Приближават Рилския манастир. Излизат стръмнините. Пред самия манастир конете изведнъж се изправят на задните си крака и се стъписват назад. Коларят вика, дърпа юздите, нищо не помага. Конете пак се изправят на задните си крака и връщат файтона назад.
към текста >>

Но затова се иска да ти дойде времето и да слезне Духът върху тебе и да те осени със своята светлина, за да прогледнеш.
Д-р Дуков сяда пак във файтона, госпожата също. Учителят им казва: „Конете видяха Иван Рилски, който дойде да ме посрещне, а вие не го видяхте." Всички се оглеждат наоколо уплашени от премеждието. Няма никой. Очите им са затворени. Трябва Духът да дойде, да свали люспите от Човешките ни очи и да прогледнат в един друг свят, който ни заобикаля и който е по-реален от този на формите. Но затова се иска да ти дойде времето и да слезне Духът върху тебе и да те осени със своята светлина, за да прогледнеш.
към текста >>

32. 02. ЕДНО ПРОРОЧЕСТВО ЗА БЪЛГАРИЯ

Не е ли истина, че човек започва да разсъждава и да мисли зрело след като прекара много страдания и най-после захваща да размишлява върху духовните работи, които му дават истински ключ на щастието, същевременно и едно утешение?
2. ЕДНО ПРОРОЧЕСТВО ЗА БЪЛГАРИЯ Според вървежа на работите, види се, че наближава времето да се изпълни пророчеството, което ми се даде през 1893 г., като бях в Париж, от медиума г-жа Лучия Гранж. „Българската народност е в зародиш на своята свобода, но тя няма да се сдобие с тази свобода докато не се съблече основно от своята омраза. Бог изпитва тази народност за нейно добро. Не е ли истина, че човек започва да разсъждава и да мисли зрело след като прекара много страдания и най-после захваща да размишлява върху духовните работи, които му дават истински ключ на щастието, същевременно и едно утешение? " „Свободата на тая страна - България ще се съзида върху куп мъченици. Ще настане ден, когато млад един вожд, вдъхновен от Божествената Сила, ще възтържествува върху произволните сили, които една през друга се стремят да се надвият. Младият този вожд ще бъде човек достоен за доверие, свръх човешкия Му кураж ще въодушеви множеството и ще победи упорството на съществуващите партии". „Това оръдие на Божествената промисъл ще се яви след време. Роден в страната тоя вожд ще остане непознат до часа на мисията му.
към текста >>

" „Свободата на тая страна - България ще се съзида върху куп мъченици.
2. ЕДНО ПРОРОЧЕСТВО ЗА БЪЛГАРИЯ Според вървежа на работите, види се, че наближава времето да се изпълни пророчеството, което ми се даде през 1893 г., като бях в Париж, от медиума г-жа Лучия Гранж. „Българската народност е в зародиш на своята свобода, но тя няма да се сдобие с тази свобода докато не се съблече основно от своята омраза. Бог изпитва тази народност за нейно добро. Не е ли истина, че човек започва да разсъждава и да мисли зрело след като прекара много страдания и най-после захваща да размишлява върху духовните работи, които му дават истински ключ на щастието, същевременно и едно утешение? " „Свободата на тая страна - България ще се съзида върху куп мъченици. Ще настане ден, когато млад един вожд, вдъхновен от Божествената Сила, ще възтържествува върху произволните сили, които една през друга се стремят да се надвият. Младият този вожд ще бъде човек достоен за доверие, свръх човешкия Му кураж ще въодушеви множеството и ще победи упорството на съществуващите партии". „Това оръдие на Божествената промисъл ще се яви след време. Роден в страната тоя вожд ще остане непознат до часа на мисията му. Кога ще се сбъдне това?
към текста >>

Ще настане ден, когато млад един вожд, вдъхновен от Божествената Сила, ще възтържествува върху произволните сили, които една през друга се стремят да се надвият.
2. ЕДНО ПРОРОЧЕСТВО ЗА БЪЛГАРИЯ Според вървежа на работите, види се, че наближава времето да се изпълни пророчеството, което ми се даде през 1893 г., като бях в Париж, от медиума г-жа Лучия Гранж. „Българската народност е в зародиш на своята свобода, но тя няма да се сдобие с тази свобода докато не се съблече основно от своята омраза. Бог изпитва тази народност за нейно добро. Не е ли истина, че човек започва да разсъждава и да мисли зрело след като прекара много страдания и най-после захваща да размишлява върху духовните работи, които му дават истински ключ на щастието, същевременно и едно утешение? " „Свободата на тая страна - България ще се съзида върху куп мъченици. Ще настане ден, когато млад един вожд, вдъхновен от Божествената Сила, ще възтържествува върху произволните сили, които една през друга се стремят да се надвият. Младият този вожд ще бъде човек достоен за доверие, свръх човешкия Му кураж ще въодушеви множеството и ще победи упорството на съществуващите партии". „Това оръдие на Божествената промисъл ще се яви след време. Роден в страната тоя вожд ще остане непознат до часа на мисията му. Кога ще се сбъдне това? Това ще стане в няколко години, в едно решително време, подир множество катаклизми (разрушения) и тъкмо тогава, когато русите завладеят положението и станат господари".
към текста >>

Защото нейният план ще спомогне на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен вожд, който ще издигне знамето на независимостта на притеснената народност и който ще я съедини чрез верността си във Всемирното единство на верующите".
Кога ще се сбъдне това? Това ще стане в няколко години, в едно решително време, подир множество катаклизми (разрушения) и тъкмо тогава, когато русите завладеят положението и станат господари". „Русия е господарка. Изглежда, че тя решително ще възтържествува след хитрините на дипломатите в полза на други. "Благословена Русия! Защото нейният план ще спомогне на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен вожд, който ще издигне знамето на независимостта на притеснената народност и който ще я съедини чрез верността си във Всемирното единство на верующите". Това пророчество ако и да е пророкувано през 1895г. в нова светлина повторно го помествам за знание. (Редактора) Този млад вожд, за когото се дава пророчеството д-р Миркович го среща. Тогава той е на около 80г. и среща Учителя Петър Дънов, който е на 35г.
към текста >>

в нова светлина повторно го помествам за знание.
„Русия е господарка. Изглежда, че тя решително ще възтържествува след хитрините на дипломатите в полза на други. "Благословена Русия! Защото нейният план ще спомогне на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен вожд, който ще издигне знамето на независимостта на притеснената народност и който ще я съедини чрез верността си във Всемирното единство на верующите". Това пророчество ако и да е пророкувано през 1895г. в нова светлина повторно го помествам за знание. (Редактора) Този млад вожд, за когото се дава пророчеството д-р Миркович го среща. Тогава той е на около 80г. и среща Учителя Петър Дънов, който е на 35г. Този млад вожд е Учителят Петър Дънов. Отначало той не го познава.
към текста >>

Това е годината когато той помества това пророчество в списание „Нова светлина".
Това нещо е записано и запазено. Така Учителят задоволява техния интерес към духовния свят. Спиритическите сеанси тогава са били на мода. В едно от писмата си Лучия Гранж пише на д-р Миркович: „След няколко години в България ще дойде от чужбина един млад духовен вожд, който има мисия между българите и славянските народи". Д-р Миркович среща Петър Дънов през 1895г., когато Учителят се завръща от САЩ. Това е годината когато той помества това пророчество в списание „Нова светлина".
към текста >>

33. 07. ПОСВЕЩЕНИЕ

Всичко в природата служи, за да се изяви Той - но ако не го узнаеш, ако не го приемеш, върху теб ще дойде участта на града.
Тя прониква и изпълня формите на живота. Но ако този народ противодейства, ако остане равнодушен, затънал в удоволствия, погълнат всеки от грижа само за себе си, ако посрещне с насмешка и прения новото, уверен в своето превъзходство - ще го постигне „участта на града". Тъй са загивали древните култури, които не са имали сила да се възродят, да приемат Новия Дух, който слиза. - „Не са узнали времето когато са били посетени." Този закон важи и за всеки човек отделно. Господ се изявява по хиляди начини. Всичко в природата служи, за да се изяви Той - но ако не го узнаеш, ако не го приемеш, върху теб ще дойде участта на града. Какво ще придобие човек ако се бори с Господа? В първите дни от живота на Братството, когато Учителят още пътуваше из страната и държеше своите сказки, идва в Бургас. По онова време имаше там малка група приятели - от първите ученици на Учителя. Когато Учителят идваше, те винаги се събираха на Братски вечери. Ръководител в Бургас тогава беше нашия добър брат Пеню Киров - ученик ревностен, верен, с цялата си душа предан на Делото.
към текста >>

Една привечер Пеню се връща от морската градина, където е имало някакво събрание, народа се прибирал, пък било есен, хладно, дъждовно, кално - върви Пеню сред навалицата, гледа пред него - селянин, в селски дрехи, бедничко, но чисто и спретнато облечен, а лицето му, лицето му озарено от вътрешна светлина, като че грее - черти правилни, очи сини, чело открито, ясно.
Какво ще придобие човек ако се бори с Господа? В първите дни от живота на Братството, когато Учителят още пътуваше из страната и държеше своите сказки, идва в Бургас. По онова време имаше там малка група приятели - от първите ученици на Учителя. Когато Учителят идваше, те винаги се събираха на Братски вечери. Ръководител в Бургас тогава беше нашия добър брат Пеню Киров - ученик ревностен, верен, с цялата си душа предан на Делото. Една привечер Пеню се връща от морската градина, където е имало някакво събрание, народа се прибирал, пък било есен, хладно, дъждовно, кално - върви Пеню сред навалицата, гледа пред него - селянин, в селски дрехи, бедничко, но чисто и спретнато облечен, а лицето му, лицето му озарено от вътрешна светлина, като че грее - черти правилни, очи сини, чело открито, ясно. Приближил се Пеню до селянина, иска да го заговори. „Къде така отиваш? " „Ходя, тъй където ме Бог изпрати". Харесал на Пеню отговора, тръгнал той с човека. Гледа - краката му мокри, цървулите скъсани.
към текста >>

Следвайте пътя, който ви показах със живота си." Да благодарим на Господа, че ни посети.
Днес чествуваме паметта на нашия Обичен Учител - 24 години от неговото заминаване. Неговият образ в нас е все тъй жив и лъчезарен. Споменът за Него, изпълня и стопля душите ни. Днес Учителят казва: „Търсете ме в Словото, което ви оставих. То е Сила и Живот. Следвайте пътя, който ви показах със живота си." Да благодарим на Господа, че ни посети. Послание за годишнината от заминаването на Учителя - 27.Х11. 1944 г. за Братския Съвет 27.Х11.1968 г. Борис Николов
към текста >>

34. 98. СВЕТСКОТО ЗНАНИЕ ПРЕДХОЖДА БОЖЕСТВЕНОТО

Това бе обяснението за космичният вятър, който отвява-ше онези, които нямаха съграден дом върху канара, така както бе по притчата в Евангелието.
Тук върхът бе много висок и вятърът бе много силен и издухваше много неща в пространството. Издухваше хора, времена и събития. Онези, които оставаха на Изгрева имаха твърдост в себе си и бяха съградили вътрешния си дом на канара. Това бе вярата им в Учителя и в Бога. За обяснение Учителят бе добавил, че Изгревът в духовно отношение стои по-високо от най-високият връх на Хималаите. Това бе обяснението за космичният вятър, който отвява-ше онези, които нямаха съграден дом върху канара, така както бе по притчата в Евангелието. Живеехме при примитивни условия. Сковани бараки ни служеха за къщички, но това бе прост и естествен живот. Не само братята издържаха, но и сестрите отстояха на тези условия. Онези, които не издържаха - те си отидоха, защото космическият вятър ги бе издухал и всеки запраши по своя си път. Но онези, които останаха бяха останали в името на Високият Идеал.
към текста >>

А знанието осветява пътя му.
Още в първата година на Общия Окултен Клас Учителят разгледа този въпрос така: „Светското познание предхожда Божественото. Ако не усвоите светското знание, то няма да бъдете допуснати до Божественото". Има връзка - това е верига и стъпала на развитие на човека. Човек тръгва от материалното, запътва се към Духовното, за да стигне накрая до Божественото. През този път се върви само чрез знание. А знанието осветява пътя му. То е Светлина за умът му, Виделина за душата му и Слава за духът му.
към текста >>

То е Светлина за умът му, Виделина за душата му и Слава за духът му.
Ако не усвоите светското знание, то няма да бъдете допуснати до Божественото". Има връзка - това е верига и стъпала на развитие на човека. Човек тръгва от материалното, запътва се към Духовното, за да стигне накрая до Божественото. През този път се върви само чрез знание. А знанието осветява пътя му. То е Светлина за умът му, Виделина за душата му и Слава за духът му.
към текста >>

35. 5. СЪДБАТА НА АРХИВА ОТ РЕЗНЬОВЕТЕ Бележки на редактора д-р Вергилий Кръстев

След пленяването на архива той отива у Лалка Кръстева, която започва да работи върху всяка беседа на Учителя по следният начин.
5. СЪДБАТА НА АРХИВА ОТ РЕЗНЬОВЕТЕ Бележки на редактора д-р Вергилий Кръстев След свалянето на архива на Борис Николов от „Резньовете" на Витоша от Боян Златарев под внушението на Лалка Кръстева и Петър Филипов, той поема неизвестни пътища. Архивът представлява годишнини от непечатаните беседи на Учителя, които стенографката Елена Андреева в разстояние на десет години е разчитала и написала на пишеща машина. След пленяването на архива той отива у Лалка Кръстева, която започва да работи върху всяка беседа на Учителя по следният начин. Задрасква с химикала някои думи, които не й харесват и ги заменя със свои измислени думи и изрази. Премахва цели изрази и изречения. Понякога променя словореда на цели изречения, задрасква думи и изрази на Учителя, че дори и изречения. И това се прави върху оригинала. След това се предавала един външен човек, който го преписва на пишеща машина с променения текст като му се заплаща много добре по тези години.
към текста >>

И това се прави върху оригинала.
Архивът представлява годишнини от непечатаните беседи на Учителя, които стенографката Елена Андреева в разстояние на десет години е разчитала и написала на пишеща машина. След пленяването на архива той отива у Лалка Кръстева, която започва да работи върху всяка беседа на Учителя по следният начин. Задрасква с химикала някои думи, които не й харесват и ги заменя със свои измислени думи и изрази. Премахва цели изрази и изречения. Понякога променя словореда на цели изречения, задрасква думи и изрази на Учителя, че дори и изречения. И това се прави върху оригинала. След това се предавала един външен човек, който го преписва на пишеща машина с променения текст като му се заплаща много добре по тези години. След това се връщат при нея четири екземпляра преписи и тя ги връчва на четири места на свои доверени лица. Нейните доверени лица не знаят начина, по който тя е работила. Те и до сега смятат, че материала е преписан дословно от оригинала. В предварителната уговорка между нея и Борис Николов е залегнало изискването на Борис да се преписва дословно материала, за да се запази за следващите поколения, понеже мастилото от оригиналния препис е започнало да избледнява.
към текста >>

Дори стенографката Елена Андреева, когато видя редакцията на Лалка Кръстева върху нейния оригинален текст бе толкова разгневена и дръпна една такава обвинителна реч срещу Лалка Кръстева, която е запазена на магнетофонен запис и всеки може да я чуе при добро желание.
В онова време всички млади момичета се интересуват от три неща: какво да учат, за кого да се омъжат и какво ще им се случи в недалечно бъдеще. Четвърто няма. От стотици опитности, които съм записвал от сестрите се доказва точно това. И това е естествено. Така че тезата на Лалка Кръстева, че Учителят я е упълномощил да прави редакция е една лъжа. Дори стенографката Елена Андреева, когато видя редакцията на Лалка Кръстева върху нейния оригинален текст бе толкова разгневена и дръпна една такава обвинителна реч срещу Лалка Кръстева, която е запазена на магнетофонен запис и всеки може да я чуе при добро желание. Какво става с откраднатия архив на Резньовете? Оригиналните, но вече подправени текстове се прехвърлят от Лалка Кръстева на неизвестни за нас лица. От редактираните беседи се правят четири копия, които се дават на четири различни места на определени от нея лица. А тези лица днес не знаят, че беседите са променени чрез редакцията на Лалка Кръстева. След ноември 1989 г.
към текста >>

Ето това е пътя на една кражба и съдбата на откраднатия архив на Борис Николов и всички лица наредени в една верига.
На сцената се явява Мария Кисова, която прави втора редакция на първата редакция на Лалка Кръстева. Така се явяват две лица едно след друго, които променят Словото на Учителя. Накрая това томче е издадено под заглавието „ИЗНОВО" на издателска къща „Сила и Живот" гр. Бургас с главен организатор Крали Кралев с ! 5В^954-8146-02-9.Това са неделни беседи от 1931/32 г. Ето това е пътя на една кражба и съдбата на откраднатия архив на Борис Николов и всички лица наредени в една верига. И всеки извършва онова, което „ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО" му повелява. Ето така един внушава, втори краде, трети запленява, четвърти редактира и променя Словото, пети си откупва с пари получено от другиго доверие и пази променени копия, които връчва на шести да ги редактира втори път, който пък ги дава на седми да ги набира и т. н. докато се стигне до главния организатор. Доказателство? Вземете оригиналния текст и проверете с отпечатания текст. Ще заплачете от жалост.
към текста >>

те отпечатаха трето томче под заглавие „Живот, светлина и свобода", том 111,1932г., неделни беседи с 13БМ-954-8146-11-8, като вписаха отзад, че това е редакция на Лалка Кръстева и по този начин решиха да си измият ръцете от всякаква отговорност.
Своевременно бяха уведомени тези лица за действията си, но те отхвърлиха предупрежденията. Отпечатаха второ томче под надслов „ВЗЕМИ ДЕТЕТО" -1931/32 г., том II, неделни беседи отново на издателска къща „Сила и живот" с ! 5В^954-8146-03-7. Поместеният текст също не е оригинален, а редактиран и изменен. Лицата, които отпечатаха това томче бяха уведомени писмено, че отпечатват променено Слово, но нищо не ги спря. През 1994 г. те отпечатаха трето томче под заглавие „Живот, светлина и свобода", том 111,1932г., неделни беседи с 13БМ-954-8146-11-8, като вписаха отзад, че това е редакция на Лалка Кръстева и по този начин решиха да си измият ръцете от всякаква отговорност. В началото на месец февруари на 1994 е. в един апартамент, дома на Йотка Иванова Младенова се събра една група, на която трябваше да се покажат няколко оригинални беседи и редакцията на Лалка Кръстева, за да бъдат уведомени и всички да се убедят в целенасоченото изменение на Словото на Учителя. Там бяха Нестор Илиев, Мария Арсова, Марийка Марашлиева, Петър Ганев, Вергилий Кръстев и домакинята Йотка с дъщеря си. Всички стояха спокойни и очакваха да дойде избраното ръководство на издателство „Братство". Но те не дойдоха, защото знаеха, че ще им се покажат оригинални беседи и при това изменени и при това отпечатани вече от издателска къща „Сила и живот" - Бургас.
към текста >>

36. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

Това е пътят, по който Учителят ни води.
Комунистите не съзнават, че тяхното дело е изкористено, че то е вече в ръцете на същите онези сили, срещу които те се бореха и срещу които го създадоха. Тъй е било и от миналото. Тъй беше обсебена и църквата и тя отстъпи от призванието си. 20. Тези сили обсебват, защото са обсебили човека. Човекът трябва да се освободи, очисти и повдигне. Това е пътят, по който Учителят ни води. Това е Школата на Учителя. Христос изгони от беснуемия в Герасинската земя бесовете и ги прати в свинете. Това е ставало много пъти, става и днес, единично и общо. 21. „Не избрахте вие мен, но аз вас избрах". В Бялото братство организацията е теократична - Великият, разумен център е, който организира, ръководи и твори.
към текста >>

Хората на Бялото Братство се познават по делата си, по мисълта си, по Истината, която обичат, по Светлината, която носят. 28.
Ние сме Идея - вечна, безгранична, свободна. Можем да създадем организации, но те не са най-същественото. Те са само дре- 273 20. "Изгревът"... т. 3 ха. Хората на Бялото Братство се познават по делата си, по мисълта си, по Истината, която обичат, по Светлината, която носят. 28. Злото върви с властта. Където и да се създаде център на власт, сила и богатство, в името на каквото и да се създаде, неизменно идва властолюби-ето, алчността, користта и лъжата - заграбва всичко и всичко разваля. Бялото Братство не създава такива центрове. „Ето Царството Божие вътре във вас е". Бог е, Който ни носи на крилете си във мировото пространство. 29.
към текста >>

Учителят е пътя за излизане от епохата на нощта.
То е все същото Зло през всички времена. Това е Древното Зло при всички времена, Древното Зло, вътре в човека. Бялото Братство работи, за да освободи човека от властта на Злото. Силите на Злото са обсебили човека преди хиляди години, оттогава е започнала тази тъмна епоха. Учителят казва: „Тя е към своят край". Учителят е пътя за излизане от епохата на нощта. Затова Неговото Учение започва с „Изгрева на Слънцето". Изгрева на Слънцето е емблема на Новото Учение. 36. Получих съобщение, че държавата ще опише и конфискува къщичката ми на Изгрева. Аз се зарадвах. Те няма какво повече да ни вземат.
към текста >>

Какви ли не престъпления лежат върху тях.
Христос казва: „Моят Мир ви давам,,. Ние принадлежим на този свят и имаме в душите си Неговия мир. Едно трябва да знаете: не бързайте. Човек от всичко най-много има време. 43. Гледам хората тук, в затвора. Какви ли не престъпления лежат върху тях. Мисля и за нашите предатели и лъжесвидетели, които на времето аз предупредих за това, което искат да извършат. И те не устояха. Виждам за човека, че грехът е тъй привлекателен както и добродетелта, Злото, както и Доброто. 44. Молете се за онези, които са обсебени от Злото, да ги освободи Господ! Не желайте тяхната гибел, а желайте Господ да ги спаси.
към текста >>

Когато дойде времето, Господ ще промени условията, ще промени и хората и ще отвори пътя за Делото Си.
След всичко, което властта направи на Братството, къде другаде може да бъде моето място? Срещнах прост човек, но силен, устоял на всички мъчения. Срещнах интелигентен, богат човек, но сломен, отстъпил, изневерил и на себе си и на приятелите си. Това бяха два типа. Единият бе Минчо, а другият - Буров. 51. Когато дойде времето, Господ ще промени условията, ще промени и хората и ще отвори пътя за Делото Си. А това е Волята Божия: „Не да унищожаваш враговете си, а да повдигнеш и спасиш враговете си." „Молете се за ония, които ви гонят! " Защото Бог е Любов. „Бог не съизволява в смъртта на грешния." „Не дойдох да погубя, но да спася! " Това хората трудно възприемат. Те смятат, че трябва да унищожат враговете си.
към текста >>

Божествената искра е, която пази човека и го води в пътя. 56.
Срещнах хора изгубили Божествената искра. Има нещо малко, което човек трябва да пази като зеницата на окото си. Изгуби ли го, човек става играчка на стихиите, на слепите сили. Тогава той изпада в робство. Най-голямото нещастие, което може да постигне човека. Божествената искра е, която пази човека и го води в пътя. 56. Работата за Делото трябва да бъде непрестанна и безшумна. Школата на Учителя продължава. Когато има условие, тя е явна, когато няма условие тя е тайна. Тя е път на човешките души към Бога. Знанието, което Христос даде и знанието, което Учителят ни даде е вечно.
към текста >>

Ние показваме на човеците-братя пътя към Царството Божие.
Разумният свят ни опитва дали можем да съществуваме, като ни отнемат материалната основа. Можем, ние сме Идея, ние сме живият огън, който никога не угасва. 58. Не става въпрос да се създадат религии, църкви, обряди - това е правено в миналото. Бялото Братство съществува от зората на времената. Ние не говорим на хората за човешки учения, ние не създаваме човешки организации. Ние показваме на човеците-братя пътя към Царството Божие. Ние не проповядваме на хората Учение, което трябва да заучат и приемат. Ние проповядваме безграничното знание за Царството Божие. То се придобива през цялата вечност. И Христос казва: И Учителят казва: „И това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил". Това знание е живот, то няма отношение към паметта на човека, То изпълва душата му, сърцето му и умът му. 59.
към текста >>

Откъдето идат обаче, те идат върху човека поради това, че той ги носи в себе си. 64.
Когато дойде нашето време, ще донесе добрите условия за работа. А то иде по неизменни закони на Живота за Цялото. В Божественият план всичко е предвидено. Затова ученикът се моли така: „Господи, да се изпълни Твоят Божествен План за делото Ти." 63. Силите, които поробват човека, ако не дойдат отвън като завоеватели, надигат се в самия народ. Откъдето идат обаче, те идат върху човека поради това, че той ги носи в себе си. 64. Срещнах човек скромен, простичък, искрен. С какво достойнство устояваше той правото си да живее и мисли както разбира. Това свое право той устояваше спокойно, с примирение - приема всички жертви, плаща с цената на свободата. Има хора, които носят ограничението и робството в себе •си. Каквото и да приказват, те не са свободни, а и на другите не дават свобода.
към текста >>

Аз с няколко души се хвърлих да пресечем пътя на огъня.
Силен вятър влачи черни пушеци. Градът гори. Хората бягат. Вятърът гони огъня от къща на къща. Целият град ще изгори. Аз с няколко души се хвърлих да пресечем пътя на огъня. Почнахме да сечем греди, да събаряме къщи, за да пресечем пътя на огъня. Тези три сънища се сбъднаха. Първата вълна посегна на братските имоти през 1947 г., втората вълна доведе процеса 1957/58 г., плениха и претопиха беседите на Учителя. Дойде време огънят се прехвърли на Изгрева, 1972 г. и помете целият Изгрев.
към текста >>

Почнахме да сечем греди, да събаряме къщи, за да пресечем пътя на огъня.
Градът гори. Хората бягат. Вятърът гони огъня от къща на къща. Целият град ще изгори. Аз с няколко души се хвърлих да пресечем пътя на огъня. Почнахме да сечем греди, да събаряме къщи, за да пресечем пътя на огъня. Тези три сънища се сбъднаха. Първата вълна посегна на братските имоти през 1947 г., втората вълна доведе процеса 1957/58 г., плениха и претопиха беседите на Учителя. Дойде време огънят се прехвърли на Изгрева, 1972 г. и помете целият Изгрев. Днес Изгревът го няма от времето на Школата.
към текста >>

Сянката на типа „хулиган" пада върху съвременното човечество.
Добрите хора вършат своята работа. И злите хора вършат своята работа. Разумният свят използва работата на едните и на другите. Ала има и трета категория хора, покварени, за тях няма закон, няма ред, няма отговорност, няма задължения. Те развалят всичко. Сянката на типа „хулиган" пада върху съвременното човечество. Този тип е явен и скрит. По-опасен е вторият. Тези три типа се срещат и в социалистическия и в капиталистическия свят. Човекът трябва да се подобрява. Бялото Братство работи за това.
към текста >>

А Бог ще устройва пътя му.
Благ и изобилен, с каква сила се изяви, с каква доброта и красота. С каква грижа ме огради, благ и милостив, щедър и преизобилен. Бог чрез всичко може да се изяви. Вселената е Негов дом. Най-важното е човек да подържа връзката си с Бога. А Бог ще устройва пътя му. Вяра и упование. 84. Комунистите отнеха материалната основа, която българите бяха отпуснали на Бялото Братство. Те не искат да отредят място на Бялото Братство в българската общественост. А ето, ние сме работници на Братството и сега работим безвъзмездно, по този начин изплащаме наема за онази малка материална част, която Братството ползваше. Така сметката се ликвидира.
към текста >>

Който иде, защото е модно - прилича на зърното паднало на пътя.
И когато сме гонени, сме добре. Сега поне Братството е пречистено, защото в едно общество малцина идват от убеждение. Повече идват от мода, още повече от интерес. Които идват от убеждение устояват на всичко. Те са „добрата почва", зърното паднало на нея принася плод много. Който иде, защото е модно - прилича на зърното паднало на пътя. Птиците небесни го изкълвават. Които идват от интерес, за корист, приличат на зърното паднало в трънете. „Избуяха и заглушиха го". 86. Бялото Братство не може да бъде слуга на една партия. Партията ще бъде слуга на Братството.
към текста >>

Това е пътят, който Учителят сочи, знанието, което Той даде.
А може и да пътуваш, затвориш очи и пътуваш в миналото, в бъдещето. Чудни възможности е дал Бог на човека. Опитва и смъртта и безсмъртието. Човек може да извика миналото или да го настигне и пак да го преживее. 88. Освобождението е възвръщане към Бога. Това е пътят, който Учителят сочи, знанието, което Той даде. Това е Школата на Учителя. В Школата на Учителя се изучава науката на Бога. Знанието е потребно. Без знание и любов какво може да постигне човек? 89. Комунистите се борят с вярата в Бога.
към текста >>

Бялото Братство пътува по етера със светлината.
Тя може да се проектира навсякъде по земята, да вземе форма, образ. Ако тук не ни искат - ще се преместим другаде, в друга страна, всред други народи. Божествените идеи, Божественият живот ще се проектира в техните умове, сърца, души и воля, там ще почне подем и творчество. Но българите ще загубят всичко. Кой може да спре това? Бялото Братство пътува по етера със светлината. „Строителите отхвърлиха камъка, но камъка, който зидарите отхвърлиха, стана глава на ъгъла." Господ допусна да ме турят в затвора, лишиха ни от едни условия, но той ни даде други. Всичко е за добро. 93. Колко хубаво направихме, че употребихме братските средства за отпечатване беседите на Учителя. Това беше тяхното предназначение. Ако бяхме ги събирали, щяха да ги вземат.
към текста >>

Аз съм тук в затвор, но моят свят сияй в светлина.
Това което се изучава тук е необходимо, за да се направи сравнение. Комунистите са опитани дали са справедливи, обичат ли Истината. Премерени са на везните и са намерени „леки". Такива нямат бъдеще. (12.ХИ. 1961 г.) 100. Аз съм тук в затвор, но моят свят сияй в светлина. Моите братя са свободни и радостни. Където и да сме, ние имаме Мира, Който нашият любим Учител ни остави. 101. НЕ СЪЗДАВАЙТЕ ГОЛЕМИ ОРГАНИЗАЦИИ. А РАБОТЕТЕ НА МАЛКИ ГРУПИ БЕЗ ШУМ. ГОЛЕМИТЕ И ШУМНИ ОРГАНИЗАЦИИ СА ОТКЛОНЕНИЕ ОТ БОЖЕСТВЕНИЯ ПОРЯДЪК.
към текста >>

Ако е война ще воюваме като ангелите Божии със Истина, със Светлина, с Правда.
Важно е да спазваме това при бъдещата ни работа. 107. Обични брат Боян Боев, „От Него излязохме и при Него ще се върнем". 25.VIII.1962 г. Работата, за която ни е изпратил, ще вършим. Нашите приятели трябва да знаят, че Бялото Братство не може да бъде ратай на комунистите. Ако е война ще воюваме като ангелите Божии със Истина, със Светлина, с Правда. Няма да отстъпим нито на косъм. Можем да влезнем в „Огнената пещ", но на идоли не се кланяме. Искат да направят от Братството карикатура, посмешище, като избутват тези шутове напред, за да представят уродливо всичко, което е свято за нас. Прилагат старият си изпитан похват, като турят свое управление, да обсебят Братството, за да развалят онова, което Учителят създаде. Това няма да се допусне.
към текста >>

Само пътят на Истината остава.
Не е в количеството. „Малкото квас, много тесто подквасва". Голямо е противодействието, което силите на стария живот указват. Но Божия план ще се изпълни. Учениците трябва да работят с търпение, с любов, с вяра, с Дух и Сила. Само пътят на Истината остава. Само Истината освобождава. Сега е време за служение и жертва. 109. Видях величественият Храм създаден от Учителя. ИЗГРЕВЪТ. Той е неръкотворен и нерушим. Той е извън времето и пространството.
към текста >>

Душите определени от Бога, работят върху него от зората на времената.
Видях величественият Храм създаден от Учителя. ИЗГРЕВЪТ. Той е неръкотворен и нерушим. Той е извън времето и пространството. Той е в човешката душа и никой не може да го докосне и увреди. Той е Светилище на човеците. Душите определени от Бога, работят върху него от зората на времената. Вдъхновените поети са го нарекли „Многоценният бисер", „Новият Йерусалим". Йоан го е видял и описал. Мнозина от строителите Му са го съзерцавали - „Храмът на Славата Божия", „И Дух Божий Го изпълваше ".
към текста >>

37. 64. ИСТИНСКАТА РАБОТА

64. ИСТИНСКАТА РАБОТА „Изпроводи ни благия си Дух, да ни ръководи и крепи в Пътя на живота".
64. ИСТИНСКАТА РАБОТА „Изпроводи ни благия си Дух, да ни ръководи и крепи в Пътя на живота". Съборните дни са дни на Братството. Те са дни посветени на връзката ни с Бога, с Учителя, с всички наши братя, работници за Царството Божие. В този смисъл те продължават през цялата година. Всички, чрез които Божият Дух работи, образуват Бялото Братство, независимо кога са живяли, всред кои народи или раси, независимо от това към кои религии са принадлежали, Те са работници за Царството Божие. Царството Божие е всемирно, затова ние се молим: „Да дойде Твоето Царство на земята." Школата на Учителя подготвя ученика да бъде работник на Царството Божие.
към текста >>

Тук се работи върху характера - да се създаде онзи устойчив характер, основан върху Божествените добродетели.
Съборните дни са дни на Братството. Те са дни посветени на връзката ни с Бога, с Учителя, с всички наши братя, работници за Царството Божие. В този смисъл те продължават през цялата година. Всички, чрез които Божият Дух работи, образуват Бялото Братство, независимо кога са живяли, всред кои народи или раси, независимо от това към кои религии са принадлежали, Те са работници за Царството Божие. Царството Божие е всемирно, затова ние се молим: „Да дойде Твоето Царство на земята." Школата на Учителя подготвя ученика да бъде работник на Царството Божие. Тук се работи върху характера - да се създаде онзи устойчив характер, основан върху Божествените добродетели. Тук се изгражда онзи мироглед, освободен от всякакви ограничения, предразсъдъци и суеверия - мироглед основан на Истината. Всякога, когато Учителят дойде, Той носи ново знание, нова светлина, нов живот. Това е още едно стъпало в пътя на човешките души. Това е начало на една Нова епоха. - Не е било време Школата на Учителя да не е съществувала, било във видимия или Невидимия свят - някога явно, някога тайно, според условията.
към текста >>

Всякога, когато Учителят дойде, Той носи ново знание, нова светлина, нов живот.
В този смисъл те продължават през цялата година. Всички, чрез които Божият Дух работи, образуват Бялото Братство, независимо кога са живяли, всред кои народи или раси, независимо от това към кои религии са принадлежали, Те са работници за Царството Божие. Царството Божие е всемирно, затова ние се молим: „Да дойде Твоето Царство на земята." Школата на Учителя подготвя ученика да бъде работник на Царството Божие. Тук се работи върху характера - да се създаде онзи устойчив характер, основан върху Божествените добродетели. Тук се изгражда онзи мироглед, освободен от всякакви ограничения, предразсъдъци и суеверия - мироглед основан на Истината. Всякога, когато Учителят дойде, Той носи ново знание, нова светлина, нов живот. Това е още едно стъпало в пътя на човешките души. Това е начало на една Нова епоха. - Не е било време Школата на Учителя да не е съществувала, било във видимия или Невидимия свят - някога явно, някога тайно, според условията. Работници за Царството Божие е имало всякога. Всички те образуват едно велико семейство, „фамилията на онези, които живеят във вечността".
към текста >>

Това е още едно стъпало в пътя на човешките души.
Всички, чрез които Божият Дух работи, образуват Бялото Братство, независимо кога са живяли, всред кои народи или раси, независимо от това към кои религии са принадлежали, Те са работници за Царството Божие. Царството Божие е всемирно, затова ние се молим: „Да дойде Твоето Царство на земята." Школата на Учителя подготвя ученика да бъде работник на Царството Божие. Тук се работи върху характера - да се създаде онзи устойчив характер, основан върху Божествените добродетели. Тук се изгражда онзи мироглед, освободен от всякакви ограничения, предразсъдъци и суеверия - мироглед основан на Истината. Всякога, когато Учителят дойде, Той носи ново знание, нова светлина, нов живот. Това е още едно стъпало в пътя на човешките души. Това е начало на една Нова епоха. - Не е било време Школата на Учителя да не е съществувала, било във видимия или Невидимия свят - някога явно, някога тайно, според условията. Работници за Царството Божие е имало всякога. Всички те образуват едно велико семейство, „фамилията на онези, които живеят във вечността". През всички култури, Те са СВЕТИЛАТА, показателите на пътя.
към текста >>

През всички култури, Те са СВЕТИЛАТА, показателите на пътя.
Това е още едно стъпало в пътя на човешките души. Това е начало на една Нова епоха. - Не е било време Школата на Учителя да не е съществувала, било във видимия или Невидимия свят - някога явно, някога тайно, според условията. Работници за Царството Божие е имало всякога. Всички те образуват едно велико семейство, „фамилията на онези, които живеят във вечността". През всички култури, Те са СВЕТИЛАТА, показателите на пътя. Те са първите пионери във всички области на живота: във вярата, в науката, в изкуството, в морала, в обществения и личен живот. Тяхните образи светят и днес, и вековете не помрачават тяхното сияние. Днешните времена са времена на учение и работа. Това е за учениците на Божествената школа. А светът се забавлява - това е за децата.
към текста >>

То се разбира и озарява от вътрешна светлина постепенно.
Днешните времена са времена на учение и работа. Това е за учениците на Божествената школа. А светът се забавлява - това е за децата. За да бъде работник на Царството Божие, човек трябва да учи непрестанно. Знанието, което Учителят даде в Школата, е път. То се разбира и озарява от вътрешна светлина постепенно. Като се прилага, то се превръща в сила. Това е живо знание. То расте заедно с ученика и принася плод, „като житното зърно - 30, 60, 100". Бъдете будни за красотата. Всяка красива проява е израз на Божествения живот.
към текста >>

Работата над себе си е трудна, защото като работи над себе си, човек работи и върху онези души, с които е свързан.
Отдавайте внимание и почитание и на най-малката красота. Тя иде от Единния, Вечния Източник и води към Него. Търсенето на красотата е първата стъпка в духовния път. Движете се в Природата като в Храм, с чувство на благоговение и чистота. Тогава тя ще ви проговори, ще ви се открие и вие ще видите зад външните форми, онзи Разумен Свят, Който работи в нея. Работата над себе си е трудна, защото като работи над себе си, човек работи и върху онези души, с които е свързан. Чрез молитвата човек черпи сили, и търси ръководството на Великия, Разумен Свят в тази трудна работа. Той не познава нейния характер, не знае мъчнотиите, които се срещат в нея. И тъй, истинската работа е тази: Човек да подържа връзката си с Бога, за да има ръководството на Неговия Дух. Ако Бог не подкрепя човека с Духа си, човек не може да върви в пътя. Поздравяваме братята и сестрите със съборните дни.
към текста >>

Ако Бог не подкрепя човека с Духа си, човек не може да върви в пътя.
Тогава тя ще ви проговори, ще ви се открие и вие ще видите зад външните форми, онзи Разумен Свят, Който работи в нея. Работата над себе си е трудна, защото като работи над себе си, човек работи и върху онези души, с които е свързан. Чрез молитвата човек черпи сили, и търси ръководството на Великия, Разумен Свят в тази трудна работа. Той не познава нейния характер, не знае мъчнотиите, които се срещат в нея. И тъй, истинската работа е тази: Човек да подържа връзката си с Бога, за да има ръководството на Неговия Дух. Ако Бог не подкрепя човека с Духа си, човек не може да върви в пътя. Поздравяваме братята и сестрите със съборните дни. Пожелаваме ви Божият Дух да ви ръководи през годината, да осветява умът ви, да озарява сърцата ви, да ви укрепва със силата си, да ви показва все що има да правите. София, 9 август 1965 г. За Братският съвет. Борис Николов
към текста >>

38. III. ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Работеше се върху душите вътрешно.
III. ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО 1. Школата на Учителя. Духът остава скрит, а плодовете му са явни. Учителят помага тъй естествено, че като че ли нещата стават от само себе си. В Школата на Учителя външни церемонии и ефекти нямаше. Работеше се върху душите вътрешно. Само една необходима форма се създаваше и то не като постоянна и неизменна, а като временно пособие. Защото често пъти човек създава форми, на които после става роб. Учителят даваше упражнения, задачи, теми. Тъй естествени и прости на вид, че не се налагаше с тях. Но силите, които привличаше бяха важни.
към текста >>

Пътят на личността.
Когато кажем „Бог със тебе", разбираме „Има време". А когато кажем „Няма време" - то ти си без Бога. 2. Учение. Учителят в Своята Школа ни учи: да мислим, да бъдем съпричастници в Божията мисъл, да постъпваме добре, да бъде съпричастници в Божия живот. Той ни въвежда в Царството Божие. 3. Пътят на личността. Върху какви категории души работи Учителят? Върху джунглата на личния живот. Да се превърне личността и да влезе човек в новия живот. Необходимо е смирение и послушание към Словото на Учителя. 4. Ученикът и мисълта.
към текста >>

Върху какви категории души работи Учителят?
А когато кажем „Няма време" - то ти си без Бога. 2. Учение. Учителят в Своята Школа ни учи: да мислим, да бъдем съпричастници в Божията мисъл, да постъпваме добре, да бъде съпричастници в Божия живот. Той ни въвежда в Царството Божие. 3. Пътят на личността. Върху какви категории души работи Учителят? Върху джунглата на личния живот. Да се превърне личността и да влезе човек в новия живот. Необходимо е смирение и послушание към Словото на Учителя. 4. Ученикът и мисълта. В Школата на Учителя се учеше да се приготвим да мислим.
към текста >>

Върху джунглата на личния живот.
2. Учение. Учителят в Своята Школа ни учи: да мислим, да бъдем съпричастници в Божията мисъл, да постъпваме добре, да бъде съпричастници в Божия живот. Той ни въвежда в Царството Божие. 3. Пътят на личността. Върху какви категории души работи Учителят? Върху джунглата на личния живот. Да се превърне личността и да влезе човек в новия живот. Необходимо е смирение и послушание към Словото на Учителя. 4. Ученикът и мисълта. В Школата на Учителя се учеше да се приготвим да мислим. То е да държим връзка с онзи център, от който идва текущата мисъл.
към текста >>

Когато в теб се роди стремеж на душата ти към Бога, тогава каквото препятствие срещнеш по пътя си ти ще го преодолееш.
Образци на думи и на дела." 11. Влизане в Школата. „В Школата на Бялото Братство е голяма привилегия да влезнеш. Там не завербуват последователи и не канят, а напротив, ако речеш да влезнеш ще срещнеш много мъчнотии и прегради. По-скоро ще те гонят, ще те обидят, ще те хулят, отколкото да те канят. Когато в теб се роди стремеж на душата ти към Бога, тогава каквото препятствие срещнеш по пътя си ти ще го преодолееш. Тогава си готов вече за ученик на Бялото Братство. Тези препятствия са, за да се опита човек готов ли е. Науката, знанието за Божествения живот не са за всички. Учениците се подбират грижливо и се подготвят отдалече." 12. Къде е нашия салон?
към текста >>

Каква украса и светлина.
Украсяван е от горите, поляните и цветята с езерата и скалите. Той е приветлив, свеж и ароматен. Бог създаде и украси нашия салон по най-хубавия начин. Какъв простор има тук? Какво движение. Каква украса и светлина. Това е жив салон. В него Бог ни говори. Няма какво да желаем по-хубаво. И в живота на Братството не ни е нужен Князът на този свят, да го утвърждава, нито да го узаконява. По Божието благословение съществуваме, а не по съизволение на човешките закони.
към текста >>

39. V. КНЯЗЪТ НА ТОЗИ СВЯТ И НЕГОВАТА ВЛАСТ

А сега като имат власт, посягат върху Словото на Учителя и го унищожават.
То започна веднага след 1944 г. Не застана ли Христос срещу юдеите и Рим? А кой победи? Комунистите извършиха предателство към нас. Те бяха пазени от Братството. А сега като имат власт, посягат върху Словото на Учителя и го унищожават. Така те започнаха борба срещу Бога. Горките, не знаят, че Словото на Учителя е Слово на Бога. 5. Гоненията и свободата. Свободата, за която се борим днес през 1972 г. никой не може да ни отнеме.
към текста >>

Бога ще познаете първо като живот, топлина и светлина.
Горките, не знаят, че Словото на Учителя е Слово на Бога. 5. Гоненията и свободата. Свободата, за която се борим днес през 1972 г. никой не може да ни отнеме. Тя зависи само от нас. Бога ще познаете първо като живот, топлина и светлина. Малката топлина от 37 градуса, в която животът ни се развива на земята е израз на Божията Любов. За всичко благодарете. Сега е нашето време. Че ни гонят, това е по-хубаво. Положението, в което се намираме е най-удобното за нас.
към текста >>

Затова трябва Светлина, Сила и Дух, за да се постигне Учението в Неговата Чистота.
Не сме затворени в догми и канони. Учителят създаде Школата, която е академия за изучаване и приложение на разумния живот. Това е живо знание, с което и ние растем. Едно Ново Учение, Едно Ново разбиране и един нов мироглед. Естествено е, че влиза в стълкновение със старите разбирания и естествено е, че ще бъде повлиявано от тях, но те ще бъдат също повлиявани от него и това не може да се избегне. Затова трябва Светлина, Сила и Дух, за да се постигне Учението в Неговата Чистота. Трябва работа, учение и учение. 13. Участта на неразумните. Отидоха да се оплакват на Учителя в Мърчаево, че властта започнала да своеволничи. Той каза за комунистите: „Невидимият свят ви даде сега власт. Но ако не сте разумни и справедливи, очаква ви по-лоша участ от тази на фашистите." А всички знаем какво стана с фашистите.
към текста >>

Защо приехме пътя на страданието?
Съдебният процес. Комунистическата власт направи процес срещу Бялото Братство. Осъдиха ме на 12 години затвор. Господ ме извади от затвора с 4000 други затворници на 1.I.1963 г. Пролежах в затвора 4 години и работих всеки ден със своя занаят, заради което ми намалиха присъдата. Защо приехме пътя на страданието? За да не се допусне да влезе лъжата и лицемерието в Братството. За да запазим чистотата на Делото и Свободата на Духа. Ние не приехме да се нагаждаме и да търгуваме. Истината и Свободата за нас са святи. За тях сме готови на всички жертви.
към текста >>

40. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

Те още не бяха разбрали, че пътят на Школата се определя от Словото на Учителя.
А е известно на всички от Изгрева, че Учителят бе този който първо пусна болшевиките на земята от Невидимия свят и второто, което знаят е, че Учителят пусна руснаците и комунистите в България, за да поемат управлението на страната. Това е една истина, която всички знаят, но на някои не им изнася. Затова следващото поколение трябва да знае как стоят нещата. Тридесет години след това Георги Томалевски и другите лектори около него разказваха с усмивки за техните начинания и за усърдната им наивност да създадат Академия. Разказите им бяха повече огорчения от несбъднати мечти, а не бяха разкази за поучение на следващите поколения. Те още не бяха разбрали, че пътят на Школата се определя от Словото на Учителя. Предоставяме няколко бюлетина на Братския съвет от 1945 г., за да се види през какви етапи преминават учениците след заминаването на Учителя, за да дойдат до отклонението. Тяхното отклонение започва от създаването на Академия. Следващите поколения могат също да направят такъв опит и да решат да създадат Академия или Университет. Това е опит срещу Школата на Учителя и срещу Неговото Слово. Има едно изказване на Учителя срещу такива инициативи.
към текста >>

Светлината на новите идеи на Учителя трябва да озари умовете на всички народи.
Той сега вдъхновява цялата ни дейност. Всички чувствуваме Неговото вътрешно ръководство. В глъбините на душите си трябва да чувствуваме зова на Небето, зова на Учителя и да работим с вдъхновение за великото дело. Днешното човечество е безпомощно. То се гърчи в страдания, мъчения, в тъмнина. Светлината на новите идеи на Учителя трябва да озари умовете на всички народи. Чрез нея те ще получат отново надежда и вяра в светлото бъдеще, което ги очаква. Чрез нея те ще строшат оковите, които са свързали техните нозе и ръце. Чрез нея те ще намерят пътя към свободата и радостта. Важната работа, която ни предстои, можем да вършим, само когато сме споени в едно цяло чрез хармонията, чрез любовта. Всички трябва да бъдем годен оркестър, на който Великият Диригент ще свири.
към текста >>

Чрез нея те ще намерят пътя към свободата и радостта.
Днешното човечество е безпомощно. То се гърчи в страдания, мъчения, в тъмнина. Светлината на новите идеи на Учителя трябва да озари умовете на всички народи. Чрез нея те ще получат отново надежда и вяра в светлото бъдеще, което ги очаква. Чрез нея те ще строшат оковите, които са свързали техните нозе и ръце. Чрез нея те ще намерят пътя към свободата и радостта. Важната работа, която ни предстои, можем да вършим, само когато сме споени в едно цяло чрез хармонията, чрез любовта. Всички трябва да бъдем годен оркестър, на който Великият Диригент ще свири. За тая цел всички инструменти трябва да са хармонично нагласени. Нека оставим настрана всичко, което противоречи на любовта, на хармонията. Нека всички да почувстваме вечните връзки, които ни свързват с всички същества.
към текста >>

На 5 януари се почва с първата лекция от първата година на младежкия клас (в тома „Двата пътя").
Това е вече почнало на Изгрева. В сряда е почнато основно проучване на лекциите на общия окултен клас по ред. Например, в сряда на 3 януари т. г. се прочете първата лекция на първата школна година (в тома „Трите живота"). В младежкия клас в петък е почната подобна работа с младежките лекции. На 5 януари се почва с първата лекция от първата година на младежкия клас (в тома „Двата пътя"). След прочитането на лекцията в сряда или петък се избират няколко души, които да приготвят за следния път резюме на прочетената лекция. Това се прави, за да се запечатат основните мисли в душите. В неделя, в 5 часа, на 14 януари, се почва проучването на тома „Ценната дума" (утринни слова). Същия ден, в 10 часа, се почна проучването на новия том неделни беседи „Великите условия на живота" и на беседите „Езикът на Любовта". Хубаво е подобна работа да се започне и във всички кръжоци в провинцията.
към текста >>

Нека влезем в народа, нека работим всред него, да проникнем в широките народни маси и нека светлината, която излиза от идеите на Учителя, да освети света!
Взети са мерки за постепенното им отпечатване. Жетвата е готова. След днешните страдания умовете на много хора са отворени за новото, което иде. Има нужда от много работници. Нивата се нуждае от жетвари - борци за великата култура на братството и сестринството. Нека влезем в народа, нека работим всред него, да проникнем в широките народни маси и нека светлината, която излиза от идеите на Учителя, да освети света! На работа! Мото, дадено от Учителя на 20 декември 1944 г.: „Да се прослави Бога в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов." Настоящето се прочете пред братята и сестрите на Изгрева. Всички те горещо ви поздравяват и ви пожелават радостна плодотворна дейност. Със сърдечен братски поздрав. Братски съвет: Тодор Стоименов, Симеон Симеонов, Никола Антов, Паша Теодорова, Борис Николов, Жечо Панайотов, Боян Боев.
към текста >>

Шестата раса ще има един нов морал, който ще почива върху любовта.
София - Изгрев, 21.I.1945 г. ОБИЧНИ БРАТЯ, Както днес пролетта пристъпва с тихи стъпки към нас, така иде една друга пролет в душите и в живота. Човечеството ще влезе в новата епоха, епохата на любовта. Учителят казва: „Всички се пригответе за любовта! Бъдещето е в нея. Шестата раса ще има един нов морал, който ще почива върху любовта. Слънцето ще изгрее, то няма да закъснее. Каквото и да стане, то ще изгрее. Когато зиме кажеш на тревата да израсне и на черешата да даде плодове, те мълчат. Но когато заговори слънцето, те всички слушат. Сега иде вече това Божествено слънце, и всичко ще цъфне и завърже.
към текста >>

Сутрин, когато изгрее слънцето, светлината идва на власт.
Слънцето ще изгрее, то няма да закъснее. Каквото и да стане, то ще изгрее. Когато зиме кажеш на тревата да израсне и на черешата да даде плодове, те мълчат. Но когато заговори слънцето, те всички слушат. Сега иде вече това Божествено слънце, и всичко ще цъфне и завърже. Сутрин, когато изгрее слънцето, светлината идва на власт. Днес властта на тъмнината си отива. Сега светлината ще управлява. За характера на новото, което иде, Учителят казва: „Сега доброто иде да управлява. Новото учение иде в света да внесе идеята за братство и сест-ринство между хората, да работят един за друг. Дето съществува братство и сестринство, там любовта царува.
към текста >>

Сега светлината ще управлява.
Когато зиме кажеш на тревата да израсне и на черешата да даде плодове, те мълчат. Но когато заговори слънцето, те всички слушат. Сега иде вече това Божествено слънце, и всичко ще цъфне и завърже. Сутрин, когато изгрее слънцето, светлината идва на власт. Днес властта на тъмнината си отива. Сега светлината ще управлява. За характера на новото, което иде, Учителят казва: „Сега доброто иде да управлява. Новото учение иде в света да внесе идеята за братство и сест-ринство между хората, да работят един за друг. Дето съществува братство и сестринство, там любовта царува. Сега иде един нов порядък в света, който ще се ръководи от любовта. За него всички трябва да бъдете готови.
към текста >>

От сърцето му ще блика бистър кристален извор, който ще напоява всички тревички, цветя и дървета, които ще срещне по пътя си.
От всички тия страдания, през които минава светът, ще излезе едно възродено човечество, което ще тръгне по съвсем нови пътища. Новото е по-близо до земята, отколкото всеки друг път. В тая красива градежна работа участвуват не само всички решителни и искрени борци на земята, но и цялото небе. Днес, казва Учителят, се създава един нов тип човек на земята. Представители на шестата раса има вече между всички народи, Цялата природа е затаила дъх, за да присъствува при раждането на новия човек на земята. От сърцето му ще блика бистър кристален извор, който ще напоява всички тревички, цветя и дървета, които ще срещне по пътя си. Над главата му ще блести светла звезда, която ще показва пътя на всички, които са се залутали в пътя на живота. В очите му ще се чете светлината на възвишения свят, отдето иде. В новата епоха за всички народи се открива велико бъдеще. Учителят казва: „Великото бъдеще на човечеството е поради любовта, която ще се изяви. Защото вълната на любовта иде в света!
към текста >>

Над главата му ще блести светла звезда, която ще показва пътя на всички, които са се залутали в пътя на живота.
Новото е по-близо до земята, отколкото всеки друг път. В тая красива градежна работа участвуват не само всички решителни и искрени борци на земята, но и цялото небе. Днес, казва Учителят, се създава един нов тип човек на земята. Представители на шестата раса има вече между всички народи, Цялата природа е затаила дъх, за да присъствува при раждането на новия човек на земята. От сърцето му ще блика бистър кристален извор, който ще напоява всички тревички, цветя и дървета, които ще срещне по пътя си. Над главата му ще блести светла звезда, която ще показва пътя на всички, които са се залутали в пътя на живота. В очите му ще се чете светлината на възвишения свят, отдето иде. В новата епоха за всички народи се открива велико бъдеще. Учителят казва: „Великото бъдеще на човечеството е поради любовта, която ще се изяви. Защото вълната на любовта иде в света! Близо е времето, когато човечеството ще схване, в какво седи великата цел на човешкия живот, а именно в това да бъде човек свободен и да служи на любовта.
към текста >>

В очите му ще се чете светлината на възвишения свят, отдето иде.
В тая красива градежна работа участвуват не само всички решителни и искрени борци на земята, но и цялото небе. Днес, казва Учителят, се създава един нов тип човек на земята. Представители на шестата раса има вече между всички народи, Цялата природа е затаила дъх, за да присъствува при раждането на новия човек на земята. От сърцето му ще блика бистър кристален извор, който ще напоява всички тревички, цветя и дървета, които ще срещне по пътя си. Над главата му ще блести светла звезда, която ще показва пътя на всички, които са се залутали в пътя на живота. В очите му ще се чете светлината на възвишения свят, отдето иде. В новата епоха за всички народи се открива велико бъдеще. Учителят казва: „Великото бъдеще на човечеството е поради любовта, която ще се изяви. Защото вълната на любовта иде в света! Близо е времето, когато човечеството ще схване, в какво седи великата цел на човешкия живот, а именно в това да бъде човек свободен и да служи на любовта. Да служи човек на Цялото, това е главната задача, която човек трябва да разреши".
към текста >>

Божият Дух работи в чистота, светлина, мир и доброта.
Безкрайно сме признателни всички, че сме били в досег с Учителя през време на земния Му живот. Предстои ни грамадна работа. Тзи работа е вътрешна и външна. Учениците на Великото Божествено учение от най-малките до най-големите знаят закона, чрез който се подържа връзката с Учителя, независимо от това, дали Той е в този или онзи свят. Това правило гласи така: Пригответе умовете, сърцата и душите си, за да чуете гласа на вашия Учител. Божият Дух работи в чистота, светлина, мир и доброта. Още когато нашият Учител беше между нас, това правило беше необходимо, за да приемем Словото Му. Това правило е необходимо и днес, за да поддържаме връзката с нашия обичен Учител. То ще бъде необходимо всякога. Това е най-малката работа, която се изисква от ученика - да бъде достоен за своя Учител. Духът не търпи никаква нечистота, никаква небрежност, никаква немарливост.
към текста >>

За да ходим в пътя, който Бог ни е отредил, това знание, трябва да придобием тук на земята.
- Тогава не сте разбрали учението. -Какво ползва хлябът, ако не се вкуси? - Знанието трябва да се приложи и опита. Правилото на Божествената школа гласи: Знанието се.придобива по закона на Любовта. Ако придобиеш знание без Любов, няма да те ползва. За да ходим в пътя, който Бог ни е отредил, това знание, трябва да придобием тук на земята. Това азнание е и за трите свята: физически, духовен и Божествен. Чрез добрите постъпки ученикът работи във физическия свят; чрез добрите чувства - работи в духовния свят; чрез молитва, съзерцание и уединение - в Божественият свят. За молитвата препоръчваме беседата от Учителя „Общение с Бога" (тя е изчерпана, но скоро ще излезе във второ издание). Учителят казва: „Като мислите, чувствате и постъпвате правилно, вие изправяте погрешките си." Има идеи човешки, има и идеи Божествени, които стоят по-горе от човешките. Ученикът трябва да ги познава и да знае, на кои да служи.
към текста >>

Учителят казва: „Вън от Истината животът няма смисъл." Тя дава протик на човека за работа и внася в сърцето и душата му радост и веселие, в ума светлина и знание.
Това азнание е и за трите свята: физически, духовен и Божествен. Чрез добрите постъпки ученикът работи във физическия свят; чрез добрите чувства - работи в духовния свят; чрез молитва, съзерцание и уединение - в Божественият свят. За молитвата препоръчваме беседата от Учителя „Общение с Бога" (тя е изчерпана, но скоро ще излезе във второ издание). Учителят казва: „Като мислите, чувствате и постъпвате правилно, вие изправяте погрешките си." Има идеи човешки, има и идеи Божествени, които стоят по-горе от човешките. Ученикът трябва да ги познава и да знае, на кои да служи. Учителят казва: „Вън от Истината животът няма смисъл." Тя дава протик на човека за работа и внася в сърцето и душата му радост и веселие, в ума светлина и знание. Който има тези неща, той се чувствува свободен. Затова е казано в Писанието: „Истината ще ви направи свободни". За да бъде проучването на беседите и лекциите систематично, планомерно и плодотворно, най-добре е човек да изважда в тетрадки при четенето им по-важните закони, правила и методи, наредени по отдели. Вътрешната работа на ученика да върви паралелно с външната му работа. Външната работа е разнообразна, и в каква форма ще се изрази, това зависи между другото и от местните условия.
към текста >>

Всички тия отдели, малко или повече, действуват в своя обикновен ход, но ще се спрем повече върху последния споменат отдел - Академия, като нещо ново в живота на Братството.
Музика и паневритмия. 6. Литература. 7. Изобразителни изкуства. 8. Връзка с чужбина. 9. Академия. Всички тия отдели, малко или повече, действуват в своя обикновен ход, но ще се спрем повече върху последния споменат отдел - Академия, като нещо ново в живота на Братството. Засега, това са редица сказки на окултни и научни теми, изнесени в братския салон на Изгрева от наши братя. Сказките се предшествуват от малко музика - изпълнение братски песни от наши цигулари, пианисти или певци. С течение на времето, тия сказки добиха интерес не само от нашите братя и сестри от Изгрева, на живущите в града, но също така са посещавани и от множество граждани, наши съидейници от по-рано и въобще интересуващите се от идеен живот. Затова виждаме салона пълен с посетители, които жадно слушат новите съвременни идеи - насъщния хляб за всяка душа. Сказките започнаха към края на м. септември.
към текста >>

Отделните религии не са нищо друго, освен опит за извеждане човека на пътя на неговото издигане.
Ние твърдим, че както науката, така и човешкият усет са продукт на Божествения замисъл и продължение на развитието. При наличността на всички днешни изнамирания, привидно нищо не ни липсва; изглежда, че ние живеем много щастливо; ние сме близо до щастието, но трябва да открием и още нещо, което ни липсва, за да бъдем наистина щастливи. Между хората съществува голямо ротиворечие, когато дойдат до въпроса, какво е предназначението на човека. Всички Учители на човечеството са вярвали в безсмъртието на живота; същото може да се каже и за хората на науката. Човек, отвреме навреме е хващан за ръка и повеждан напред. Отделните религии не са нищо друго, освен опит за извеждане човека на пътя на неговото издигане. Човек не се ражда на земята, за да прекара един безмислен живот, а съзнателно да преживее известно време на земята. Ние искаме да осъществим идеите на Великите Бели Братя, които представят всички добри и съзнателни светли люде. Един ден техническият човек, който създаде днешната култура, ще дойде да се покори на духовния човек. Носителят на ношия живот ще дойде, както идва пролетта. Сред разочарованието на епохата, в която живеем, ще се надигне новият божествен човек, който ще има волята да не върши насилие и да впрегне всичко, за да осъществи Царството Божие на земята!
към текста >>

Новото, което Учителят внася в света, е пътят на ученика и учението на Любовта, като прави Божествената светлина достояние на цялото човечество.
Първият импулс създаде древните култури и изнесе основните принципи на Божественото учение. Вторият импулс подготви условията за идването на Христа на земята и подготви хора, които да разнасат учението по цялата земя. Третият импулс, минал през Мала Азия се разви в България, даде азбуката на славянството и достигна кулминационната си точка в Богомилството, което се разпространи по цяла Европа и подготви Ренесанса, като произведе цяла революция в духовния живот на човечеството. На Запад богомилството се превъплъти в Розенкройцерството и създаде западноевропейската култура. Четвъртият импулс идва чрез Учителя и има за задача да даде методи за приложение на Божественото учение. Новото, което Учителят внася в света, е пътят на ученика и учението на Любовта, като прави Божествената светлина достояние на цялото човечество. Учениците приели вече тази светлина, сме квасът, от който ще се закваси цялото човечество. Ние сме на пост, от който зависи съдбата на България, славянството и цялото човечество. Животът на света е отражение на нашия живот. Затова ние трябва да реализираме братството помежду си и да въззстановим хармонията в себе си, за да послужим като образец и стимул на света, както Учителят, който е живо въплъщение на Божествения живот на земята, е образец и стимул за нас. 5. Иван Антонов - „Майката и съдбата на човека, според Учителя".
към текста >>

Учениците приели вече тази светлина, сме квасът, от който ще се закваси цялото човечество.
Вторият импулс подготви условията за идването на Христа на земята и подготви хора, които да разнасат учението по цялата земя. Третият импулс, минал през Мала Азия се разви в България, даде азбуката на славянството и достигна кулминационната си точка в Богомилството, което се разпространи по цяла Европа и подготви Ренесанса, като произведе цяла революция в духовния живот на човечеството. На Запад богомилството се превъплъти в Розенкройцерството и създаде западноевропейската култура. Четвъртият импулс идва чрез Учителя и има за задача да даде методи за приложение на Божественото учение. Новото, което Учителят внася в света, е пътят на ученика и учението на Любовта, като прави Божествената светлина достояние на цялото човечество. Учениците приели вече тази светлина, сме квасът, от който ще се закваси цялото човечество. Ние сме на пост, от който зависи съдбата на България, славянството и цялото човечество. Животът на света е отражение на нашия живот. Затова ние трябва да реализираме братството помежду си и да въззстановим хармонията в себе си, за да послужим като образец и стимул на света, както Учителят, който е живо въплъщение на Божествения живот на земята, е образец и стимул за нас. 5. Иван Антонов - „Майката и съдбата на човека, според Учителя". Животът и идеите на майката, особено през време на бременността, определят съдбата на човека.
към текста >>

Това показва, че новото училище трябва да бъде съградено върху идеите на Учителя.
Красотата на античното изкуство, изразено в постройки, статуи, вази и пр., както и всички възвишени форми в изкуството на всички времена, носят отражение на тия съотношения на числата. Числото 5 е изразител на развитието на новата култура, която иде. Това е „Пантаграмата" на окултизма, предадена на Братството ни от Учителя. 9. Антон Петков - „Педагогическите идеи на Учителя, приложени в моята учителска практика". От приложение на педагогическите идеи на Учителя в училището, добих чудесни резултати. Това показва, че новото училище трябва да бъде съградено върху идеите на Учителя. Приложих Любовта, като най-важен възпитателен фактор, и с нея преобразявах най-развалените и покварени деца. Приложих идеите на Учителя за трудовото училище - трудът на децата сред природата. Посаждане и обработване на зеленчукови, овощни и цветни градини. При тази идейна работа, детето събира много знания и опитности, които после ще служат за изходна точка при обучение по геометрия, смятане, роден език, рисуване, пеене и пр. Приложих и Паневритмията в гимназията.
към текста >>

41. 03.ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРИЗВАНИЕТО

На 7 март 1897 година, в присъствието на баща Му - дядо поп Константин Дъновски, в село Тетово, Русенско, намиращи се в една страноприемница, явява се знамение и Божественият Дух слиза върху Петър Константинов Дънов.
Цялата 1897 година е Космическа година на човечеството от Петата раса. Това е края на 19-ти век и за съдбата на света е отбелязано в „Откровението на Йоана" в глава 19, понеже всяка глава отговаря на даден човешки век. Там е написано, че спасението, славата и силата принадлежат на нашия Бог, защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият царува. И че е изпратен Оня, Който язди на бял кон и името му е „БОЖИЕТО СЛОВО", из устата Му излиза остър меч, защото мечът на Духа е Словото. Това пророчество от 19 глава се изпълни. На 7 март 1897 година, в присъствието на баща Му - дядо поп Константин Дъновски, в село Тетово, Русенско, намиращи се в една страноприемница, явява се знамение и Божественият Дух слиза върху Петър Константинов Дънов. Той е на 33 години. Той става Учител на Бялото Братство на земята и слънчевата система. Годината 1897 е свята и пророческа. През 1897 г. издава книжката „Хио - Ели - Мели - Месаил" във Варна.
към текста >>

Мировият Учител е изявеният Вечен Дух, където Бог е Светлина, Бог е Любов, Бог е Дух Вечен.
Мировият Учител управлява Битието и Небитието чрез Своето Слово. Мировият Учител е проявеният Божествен Дух, носещ Мировата Любов на Вселената, слезнал на земята между човеците. Мировият Учител се изявява като Божествен Дух и се проявява като Христов Дух. Христовият Дух, Христос, е глава на Великото Бяло Братство. Мировият Учител е глава на Великото Бяло Братство. Мировият Учител е изявеният Вечен Дух, където Бог е Светлина, Бог е Любов, Бог е Дух Вечен. Мировият Учител е проявеният Абсолютен Дух на Битието, като Дух Вечен, където Словото Божие бе Дух Святий, Словото бе у Бога и Словото бе Бог. Мировият Учител е Онзи, Който е осенен от Божествения Дух и в чието човешко тяло е вселен Христовият Дух. Той е Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен. Той е Върховният Господар, Владетел и Цар над всичко. 4. През 1922 г.
към текста >>

Словото Божие се излива върху учениците.
Той е Върховният Господар, Владетел и Цар над всичко. 4. През 1922 г. Мировият Учител - Петър Дънов - Беинса Дуно отваря Школата на Всемирното Велико Бяло Братство в местността „Изгрева" в гр. София. Тази Школа се отваря за пръв път на планетата Земя и във Вселената, между българите и славянството. Господният Дух на Силите е връз Него и Той отваря Школата. Словото Божие се излива върху учениците. Той е вече Все-миров Учител. От 1922 до 1944 година Той държи 7500 беседи. Всемировият Учител - Беинса Дуно се е явил и проявил от 1922 г. до 1944 г. Когато Божественият Дух слиза, създава Учителят.
към текста >>

Чрез Учителя Дънов ангел Елохил казва: „За това благоволих да извикам от далеч, от край небесата двамата братя светила на славянския род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам".
Там престоява от 851 г. до 859 г. - около 8 години. Според житие Кирилово "Константин непрекъснато се молеше Богу и само с книгите беседваше, ден и нощ се упражняваше". В „За буквите" Черноризец Храбър казва: „А после човеколюбецът Бог, който всичко устройва и който не оставя човешкия род без разум, а всичко довежда към разум и спасение, като се смили над човешкия род, изпрати им свети Константин Философ, наречен Кирил, мъж праведен и истинен и той им създаде 38 букви - едни според вида на гръцките букви, а други според славянската реч". Чрез Учителя Дънов ангел Елохил казва: „За това благоволих да извикам от далеч, от край небесата двамата братя светила на славянския род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам". Тук именно, в манастира „Св. Полихрон" те получават озарение и посвещение от Бога. Годината е 855, когато те съчиняват славянската писменост за българите славяни. Според славянската реч те добавят буквите: ж, ч, ш, ъ, ь и двойно „е" (ят). Учителят Дънов в една от своите беседи посочва, че буквата "е" - двойно (ят) е свалена от Константин от Невидимия свят.
към текста >>

42. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Галилей Величков

На всички, посетили не веднъж Рилския първенец, е познат пътя до върха.
Тук Неделчо бе добрият психолог и той постигна своята цел. На двадесети юли, сутринта, автобуса вече очакваше пътниците. Едни заемаха местата си, а други се сбогуваха с УЧИТЕЛЯ и брат Боян Боев, те бяха изпращачите. Когато шофьорът потегли, забелязал радостното настроение, запитва: - А можете ли да запеете някои песни? Групата не зачака втора покана и запя с пълен глас: „Време е да вървим..." Така, почти в музикално настроение, неусетно автобуса навлезе в пределите на Боровец и мотора замлъкна пред пътеката за връх Мусала, започваща от летовището Царска Бистрица. На всички, посетили не веднъж Рилския първенец, е познат пътя до върха. Врязъл се дълбоко в долината, пътят дружи с буйните Мусаленски води. От край време пътеката е една и съща. Особено са примамливи онези места, където бистро струйните талази обилно заливат огромни камъни, заоблени от „меката" ръка на реката. От векове, тя по един и същ начин сигурно милва ръбатите камъни и притъпява тяхната острота. Но красотата си е красота и пътят си е път.
към текста >>

Врязъл се дълбоко в долината, пътят дружи с буйните Мусаленски води.
На двадесети юли, сутринта, автобуса вече очакваше пътниците. Едни заемаха местата си, а други се сбогуваха с УЧИТЕЛЯ и брат Боян Боев, те бяха изпращачите. Когато шофьорът потегли, забелязал радостното настроение, запитва: - А можете ли да запеете някои песни? Групата не зачака втора покана и запя с пълен глас: „Време е да вървим..." Така, почти в музикално настроение, неусетно автобуса навлезе в пределите на Боровец и мотора замлъкна пред пътеката за връх Мусала, започваща от летовището Царска Бистрица. На всички, посетили не веднъж Рилския първенец, е познат пътя до върха. Врязъл се дълбоко в долината, пътят дружи с буйните Мусаленски води. От край време пътеката е една и съща. Особено са примамливи онези места, където бистро струйните талази обилно заливат огромни камъни, заоблени от „меката" ръка на реката. От векове, тя по един и същ начин сигурно милва ръбатите камъни и притъпява тяхната острота. Но красотата си е красота и пътят си е път. А ние трябваше крачка след крачка да възлизаме все по-нагоре, към „Велчово мостче".
към текста >>

Но красотата си е красота и пътят си е път.
На всички, посетили не веднъж Рилския първенец, е познат пътя до върха. Врязъл се дълбоко в долината, пътят дружи с буйните Мусаленски води. От край време пътеката е една и съща. Особено са примамливи онези места, където бистро струйните талази обилно заливат огромни камъни, заоблени от „меката" ръка на реката. От векове, тя по един и същ начин сигурно милва ръбатите камъни и притъпява тяхната острота. Но красотата си е красота и пътят си е път. А ние трябваше крачка след крачка да възлизаме все по-нагоре, към „Велчово мостче". Групата навреме спря пред тераската и се разположи на стан в обичайния стил. Млади, яки и силни братя подредиха огнище, сложиха малки чайници и всеки търсеше място за отмора и почивка. Тук слънцето по-бързо се скрива, а когато настъпи нощният здрач, по-дълго се изчаква появата на големите и блестящи звезди. Долината е твърде дълбока, облесена много добре с борови и клекови гори.
към текста >>

Не след дълго, раниците са наново на раменете и групата пое пътя към хижата.
" Старателният при подобни разговори брат Боев успя да стенографира тези мисли, преди да продължим възлизането на стръмнините на прочутите „серпантини" на пътеката. Неусетно, в приятен разговор, по време на кратък отдих, боровите гори останаха зад нас и навлязохме в сектора на клека, където е нашият „оазис", малката терасовидна полянка над „Велчовото мосте". По-чутките и находчиви приятели дойдоха да посрещнат УЧИТЕЛЯ и най-дружелюбно Го поканиха в набързо подготвения планински стан. Разбира се, всичко бе готово - и свареният ароматен чай, и топлата картофена чорбица. След отдих и добра почивка - големият кръг около огнището се подготви за обяд, в дух и стил на нашите общи Рилски обеди. Не след дълго, раниците са наново на раменете и групата пое пътя към хижата. Предвидливият и разумен Неделчо побърза напред, да уреди нощуването на УЧИТЕЛЯ в определената стая на хижата и ни посрещна, за да сподели радостната вест, преди още групата да почне изкачването на последната стръмнина, наречена от туристите „Голгота". Разбира се - хижарят - добър и гостоприемен, разпореди нощуването на приятелите по стаите, а те, успокоени от добрия прием, използваха най-свободно часовете и за отмора, и за разходка из езерния циркус. А тази хижа, по-скоро местността, преди още да бъде застроена, този каменен планински дом, в годините между 1920 и 1930 е била повод за редица екскурзии, станали исторически в живота на братството. Голямо мнозинство от последователи на УЧИТЕЛЯ, дни и нощи, в мъгли и студени дъждовни превалявания, без подслон, на открито, около горящи и димящи мокри клекове, загърнати само с платнище, или накъсано одеало, най-търпеливо е изучавало първите и начални връзки с планината. Това бяха годините, когато УЧИТЕЛЯ повеждаше братството по стръмните пътеки към физическата и духовна страна на този именит връх.
към текста >>

Към 3 часа светлината на Неговото фенерче наново заигра из стаята, освети поотделно приятелите, които вече се бяха пробудили и тихо им продума: „Ще бъдем ли готови подир малко?
УЧИТЕЛЯТ след това посегна към одеалото и се загърна за почивка. Незабравима и паметна сцена на общуване на УЧИТЕЛЯ с незрими за нас същества! Не след дълго, приблизително към 2 часа, фенерчето пак светна и към Неделчо бе поставен пак въпроса за часа: „Моят е все 12 часа! " Неделчо в просъницата си пак отговори: „Спрял е, защото не сте Го навили"! УЧИТЕЛЯТ повече не отговори, загледа се през прозореца и полегна наново на кревата. Към 3 часа светлината на Неговото фенерче наново заигра из стаята, освети поотделно приятелите, които вече се бяха пробудили и тихо им продума: „Ще бъдем ли готови подир малко? А ти, Неделчо, пробуди приятелите в другите стаи и кажи им, че към 3.30 часа тръгваме за върха! " Пъргаво, безшумно, без ненужен брътвеж, приятелите напускаха хижата и мълчаливи заизкачваха пътеката към върха. Мистично, нощно шествие от играещите светлини на електрическите фенерчета наподобяваше по-скоро видение, отколкото реалност. Сегиз-тогиз тишината бе нарушавана от някое търкулнало се камъче, бутнато от нестабилна стъпка. Видение на Богомилски времена!
към текста >>

Запя се в полуглас песента „Духът Божий", произнесе се „Добрата молитва", прозвуча и песента „фир-фюр-фен" и наново всички произнесоха молитвата „Пътят на Живота", след която като хармоничен акорд бе подет мотива „АУМ" - заредуваха се и други свещени формули, произнесени за първи път от УЧИТЕЛЯ, след което чухме кратко слово.
Това бе едно от поръченията на УЧИТЕЛЯ! На зазоряване групите преминаваха през поточето от последното езеро, наречено „Окото", поизплакваха си още просънените очи и поемаха последните стръмни серпантини към върха. Утрото завари почти всички готови да посрещнат първия слънчев лъч, който трябваше да се появи на съвършено ясния хоризонт. Красотата на зазоряването е мистична, а присъствието на УЧИТЕЛЯ на върха е Божествено явление. Лумна първият слънчев лъч. Запя се в полуглас песента „Духът Божий", произнесе се „Добрата молитва", прозвуча и песента „фир-фюр-фен" и наново всички произнесоха молитвата „Пътят на Живота", след която като хармоничен акорд бе подет мотива „АУМ" - заредуваха се и други свещени формули, произнесени за първи път от УЧИТЕЛЯ, след което чухме кратко слово. Слънцето бе изкачило небосвода, когато заиграхме първите шест упражнения. И ето, че настъпи и момента за Паневритмията - моят концертен изпит! Въпреки прохладата на върха, настройката на цигулката ми бе добра. Кръгът се оформи на немалката тераска на върха и УЧИТЕЛЯТ бе готов за първите стъпки на Паневритмията. Изненадата от изпълнението за мен бе голяма - непознатата акустика на върха.
към текста >>

УЧИТЕЛЯТ, изправен, с просълзени очи, ни покани за обща молитва, известна в школата ни като тайна молитва, след което произнесохме гласно формулата: „Мир и светлина на душата на Георги Радев!
Голямо страдание! " Мълчание! След това изказване УЧИТЕЛЯТ продължи да разглежда въпросите за Бялата смърт, които пак бяха стенографирани от неуморния брат Боев, който много се интересуваше от явленията, известни на науката като факти, но необяснени като едни от неизбродимите пътеки на живота! За обща изненада на всички гостуващи този ден на върха, долетя до нас крайно печална новина, съобщена по телефона от Юндола до наблюдателницата, за смъртта на нашия любим приятел и ученик на УЧИТЕЛЯ Георги Радев. Телефонният разговор бе предаден на нашата група. УЧИТЕЛЯТ, изправен, с просълзени очи, ни покани за обща молитва, известна в школата ни като тайна молитва, след което произнесохме гласно формулата: „Мир и светлина на душата на Георги Радев! " Това бе последната молитва и последната свещена формула, произнесена на връх Мусала на тази дата. УЧИТЕЛЯТ разпореди да прекъснем престоя на върха и да слезем по-долу, на брега на най-високото езеро „Окото", за да прекараме останалата част от деня. Тревожната новина се отрази на пребиваването ни на върха. Събрани около Учителя, Борис Николов и Неделчо Попов обсъждаха въпроса с погребението на Георги Радев и се реши двамата да заминат за Юндола, като тази нощ останат да бивакуват с нас на малката тераска над „Велчовото мосте", а на мен се възложи задачата да организирам завръщането в София, макар че лично бях уговорил със собственика на автобуса да ни отведе на 24, а не на 23-та дата, т.е. един ден по-рано.
към текста >>

Но езерото не е само огледало, но и рефлектор на слънчевата светлина и космичните лъчи.
Студентите тъкмо от това се интересуваха - те търсеха скрития смисъл на видимия порядък и отговорите на брат Боев бяха рядка лекция. С особено разположение той разказваше какво представлява за нас „Окото" и като езеро, и като олтар на неръкотворния храм - невидим и незрим на нашите очи. Ето отговорите на брат Боев: „Окото" е най-сполучливото име, дадено на едно от Мусаленските езера. То е най-дълго обледявано и снежавано и има най-чистата вода. В „Окото" се оглеждат гигантски върхове - застанали като непреодолима преграда и бдят бащински за неговата чистота и святост. Но езерото не е само огледало, но и рефлектор на слънчевата светлина и космичните лъчи. Тук слънцето късно изгрява, но и много рано залязва, но космичните лъчи без прекъсване, непрестанно „слизат", „проникват" и се „отразяват". „Окото е извор на води, които слизат от най-високия Рилски връх, преминават през земи - отсам и отвъд Стара планина, за да се влеят в Дунава и проникнат в Черно море. „Окото" е извор и проводник на „Живата вода" - това са мислите и чувствата на невидимите служители на храма, проникващ в недрата на Мусаленския масив. Тези мисли и чувства, космичните лъчч и слънчевата светлина -ето съдържанието и смисъла на Христовото понятие „Жива вода". Ето къде е източника на Божието благословение, слизащо от „Окото".
към текста >>

Тези мисли и чувства, космичните лъчч и слънчевата светлина -ето съдържанието и смисъла на Христовото понятие „Жива вода".
В „Окото" се оглеждат гигантски върхове - застанали като непреодолима преграда и бдят бащински за неговата чистота и святост. Но езерото не е само огледало, но и рефлектор на слънчевата светлина и космичните лъчи. Тук слънцето късно изгрява, но и много рано залязва, но космичните лъчи без прекъсване, непрестанно „слизат", „проникват" и се „отразяват". „Окото е извор на води, които слизат от най-високия Рилски връх, преминават през земи - отсам и отвъд Стара планина, за да се влеят в Дунава и проникнат в Черно море. „Окото" е извор и проводник на „Живата вода" - това са мислите и чувствата на невидимите служители на храма, проникващ в недрата на Мусаленския масив. Тези мисли и чувства, космичните лъчч и слънчевата светлина -ето съдържанието и смисъла на Христовото понятие „Жива вода". Ето къде е източника на Божието благословение, слизащо от „Окото". УЧИТЕЛЯТ особено цени „Окото" като Божествен център и всякога е давал препоръки да се поддържа чистотата на неговите води и да го пазят така, както се пази човешката зеница! „Окото" „вижда", „чува", „говори" с мълчаливия език на бистро струйни-те води. А те са страниците на Великата книга, изписана с благословенията за българския народ. И в името на Божествената Благодат, учениците на Школата, а и всички посетители на върха трябва да пазят чисти и неопетнени водите и обстановката на това дивно Мусаленско езеро..." Когато и последната група слезе от върха, УЧИТЕЛЯТ изнесе беседа на вечната тема за връзката с БОГА - като смисъл и цел на всяко дихание тук, на земята и „там", в света на невидимите обитатели.
към текста >>

" Групите пак безшумно и мълчаливо, замислени върху проблемите, поставени от този паметен летен ден, заслизаха към уговорения вечерен бивак -малката полянка над "Велчовото мосте".
Другата основна мисъл в беседата бе за отношението ни към Божиите работници, слезли между нас, които са носители на всяко малко и голямо добро за човешките души. През време на тази знаменита беседа, моето съзнание често се отклоняваше по предварителна размисъл за разрешаването на задачата ми със завръщането. А двамата - Борис и Неделчо, обсъждаха някои подробности по погребението на Георги Радев. Рано след обяд, УЧИТЕЛЯТ покани приятелите да напуснат „Окото", като внимателно почистят местата на временното бивакуване. Той добави: „Нека „Окото" да е чисто като Божествената зеница! " Групите пак безшумно и мълчаливо, замислени върху проблемите, поставени от този паметен летен ден, заслизаха към уговорения вечерен бивак -малката полянка над "Велчовото мосте". Късно през деня, светлините на запалените огньове пак заиграха по зелената ограда на клековете и бивакуването премина в необичайно мълчание. Подобни нощи ние не сме имали! Замислени и смълчани - поетите дума не продумват, а гласовитите певци само шепнешком споделят бегли впечатления. Още веднъж се убедихме във въздействието на драматичните събития на живота върху чувствителните души. Нощта пак бе прохладна и ясна.
към текста >>

Още веднъж се убедихме във въздействието на драматичните събития на живота върху чувствителните души.
Той добави: „Нека „Окото" да е чисто като Божествената зеница! " Групите пак безшумно и мълчаливо, замислени върху проблемите, поставени от този паметен летен ден, заслизаха към уговорения вечерен бивак -малката полянка над "Велчовото мосте". Късно през деня, светлините на запалените огньове пак заиграха по зелената ограда на клековете и бивакуването премина в необичайно мълчание. Подобни нощи ние не сме имали! Замислени и смълчани - поетите дума не продумват, а гласовитите певци само шепнешком споделят бегли впечатления. Още веднъж се убедихме във въздействието на драматичните събития на живота върху чувствителните души. Нощта пак бе прохладна и ясна. Много често звездите по небосвода бяха приветствани от прелитащите искри и от чудната игра на огнените светлини. Тази вечер имахме две големи огнища, които едвам побираха бивакува-щото множество, които търсеха в прохладната лятна нощ милващата топлина на горящите клади - спомен за домашен уют! УЧИТЕЛЯТ бе мълчалив и тъжен. Ние - по-младото поколение, не сме наблюдавали тъгата на УЧИТЕЛЯ, освен през лятото на 1936 година, когато Той бе преживял жесток побой от подведени младежи.
към текста >>

Малко преди обед, не без тъга, напущахме почти домашната обстановка на нощния бивак, замислени върху необичайните преживявания на тези паметни дни.
Но старателно се опитвахме да се вживеем в Неговата мъка и да дочакаме раждането на деня. Утрото дойде ведро, слънчево, тихо и спокойно. Бивакуващите се раздвижиха за утринния наряд и всеки пое задачите, предварително разпределени помежду ни. УЧИТЕЛЯТ изпроводи двамата братя - Борис и Неделчо. А всички останали обмисляха начина на завръщането, за което бяха известени по време на лагерния огън. Малко преди обед, не без тъга, напущахме почти домашната обстановка на нощния бивак, замислени върху необичайните преживявания на тези паметни дни. Все още неспокоен от мислите за завръщането, позволих си да избързам пред групите и да търся решението на задачата с автомобилния транспорт. А ето че пак изненада, и то голяма, радостна изненада! На площада на Боровец забелязах автобус, и то нашият. Изприпках за разговор с шофьора и го запитах: - „Как така, днес е 23, и ти си тук, нали се бяхме уговорили на 24 да бъдеш за нашия курс? " „Доведох летовници - отговори той - хрумна ми да почакам за пътници, които да отведа или до Самоков, или до София." Доволен от щастливото съчетание и хармонична връзка, „наредена" чудновато, стиснах крепко добрата ръка на шофьора и се върнах да посрещна УЧИТЕЛЯ с радостната новина.
към текста >>

43. І.7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА

Галилей Величков

Аурата на тези езера е здрава, хармонична, наситена с чиста мисъл и светлина.
7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА Изумрудено сини са 7-те рилски езера. За тях бленуват онези, които не са ги посетили, а за тях разказват с възторг онези, които са прекрачили последното каменно стъпало на дългата и стръмна планинска пътека. Това е един огромен плочест камък, огладен от далечни времена от буйните води и ледени отломъци. Накъдето и да погледнеш от това стъпало окото ще се зарадва на дивна красота, която може да предложи само една висока планина. Неповторима е красотата на циркуса, издялан от длетото на големи и тежки ледници, тогава, когато студът е царувал на нашето полушарие, а за тях напомнят бистрите и сладки води на езерата, по които често плуват късове от нестопени снежни преспи. Аурата на тези езера е здрава, хармонична, наситена с чиста мисъл и светлина. В нея здравето укрепва, душата се вдъхновява, а духът по-литва към творческите извори на Битието. Невидимите архитекти с естетично умение са подредили един неръкотворен храм с просторни салони за лекции, с акустични зали за вдъхновено музициране, с поляни за Паневритмия и с една каменна аудитория - Молитвения връх, откъдето всяка сутрин се очаква раждането на деня и милувката на първия слънчев лъч. Панорамата, която се открива от този каменен престол е величествена. Надалеч се простира широка и просторна долина, приютена между спокойно слизащи склонове, в които доминира свежо-зеленият цвят на боровите гори. А още по-далеч към хоризонта се нижат една след друга планинските вериги и облесени възвишения, които скромно заемат своите места около голямата Рила.
към текста >>

Понякога, след редица дни, през които светлината щедро раздава багри и живот, се зареждат дни, когато плътна, мъглива завеса скрива сътворения свят.
Невидимите архитекти с естетично умение са подредили един неръкотворен храм с просторни салони за лекции, с акустични зали за вдъхновено музициране, с поляни за Паневритмия и с една каменна аудитория - Молитвения връх, откъдето всяка сутрин се очаква раждането на деня и милувката на първия слънчев лъч. Панорамата, която се открива от този каменен престол е величествена. Надалеч се простира широка и просторна долина, приютена между спокойно слизащи склонове, в които доминира свежо-зеленият цвят на боровите гори. А още по-далеч към хоризонта се нижат една след друга планинските вериги и облесени възвишения, които скромно заемат своите места около голямата Рила. Програмата на тази планина е написана. Понякога, след редица дни, през които светлината щедро раздава багри и живот, се зареждат дни, когато плътна, мъглива завеса скрива сътворения свят. Молитвеният връх тогава остава като едно единствено място, което напомня за познатия нам живот. Често млечно-бялата пелена забулва само долините, над които се извиват смълчани високопланинските вериги. Тогава небосвода е потопен в нюансите на синия цвят, който оцветява и езерата. Такива дни наричаме библейски, понеже напомнят Сътворението. Учителят е назовал някои от езерата с имена на стар и древен език.
към текста >>

Обикновено съзерцанието е придружено с мълчание, което може да бъде озвучено от тиха песен, но лумне ли първият слънчев лъч, а заедно с него се понася шепнеща обща молитва, която се вплита в светлината и се понася към просторите.
Всяка сутрин Молитвеният връх очаква тези, които искат да вземат участие в зазоряването, което е величествен прелюд към симфонията на деня. Внимателни и бавни са стъпките на учениците по тясната пътека към каменната катедра. Капризите на времето не са в състояние да ги отклонят от изгрева. Мъглите и буреносните облаци вършат своята работа. Ако дъждовните капки се превърнат в снежинки, това пак не отклонява учениците, които са верни и последователни, устойчиви и изпълнителни на възприетите идеи. Обикновено съзерцанието е придружено с мълчание, което може да бъде озвучено от тиха песен, но лумне ли първият слънчев лъч, а заедно с него се понася шепнеща обща молитва, която се вплита в светлината и се понася към просторите. Всякога Словото на Учителя бе предхождано от прочет на стихове, или цяла глава от Свещеното Писание. А за да продължи след това мисълта на Христа, иде друг от авторите на прочетения текст в чудна беседа, произнесена с магнетичния тембър на Неговия спокоен и милващ глас. Тогава, когато Учителят говори, душата слуша и възприема. Словото Му е зов, който пробужда съзнанието. Мисълта Му извисява духа.
към текста >>

Така се изгради не малък солиден заслон с покрив от плочести камъни, направиха се мостове от лежащи гранитни блокове върху течащите води на езерата.
Ако деня е неделен, или някакъв некалендарен празник, Учителят подема Слово, което може да се приеме като продължение на утринната беседа, което се посреща с нескривана радост от всички. Кулминацията на възторга наближава своя зенит, изразен в химни на благодарност, които множеството изпълнява с пълен глас. В тези моменти обикновено отсъстват дежурните, които приготвят скромния и питателен общ обед, след който настъпват часове на свободни занимания, размяна на впечатления и мисли, разходки по езерата и пр. Много често около онези, които имат сръчни ръце и здрави миш-чци се събират приятели, за да вземат участие в подобрение общия вид на лагера. Укрепват се каменните стъпала, разчистват се пътеките, или заедно с Учителя решават не малки строителни задачи. Така се изгради не малък солиден заслон с покрив от плочести камъни, направиха се мостове от лежащи гранитни блокове върху течащите води на езерата. Така се каптираха изворчетата над езерото Елбур и Махабур, за да се превърнат в рядко красиви чешми, изкусно и майсторски изградени от бял кварц, носен от далечни кварцови леговища. Тези чешми и до днес радват всеки, които ожаднее, защото са подредени с усет към общата хармония на масива и околността. Благоустрояването на лагера е ценен фокус на общите усилия на по-силните и по-слабите. Подобни трудови инициативи винаги са допринасяли за утвърждаването на единството. Единството и хармонията се раждат при общата работа.
към текста >>

То се налага по пътя на една жизнена необходимост, приета с любов и обич.
Последните санскритски песни на Учителя се изпълняват в полуглас, за да премине в шепот, когато се произнесат общите молитви. Динамиката на деня стихва. Огънят на кладата угасва. Настъпващата нощ зове душите в близки и далечни светове на безмълвието, където съзнанията продължават да градят бъднини. Мълчанието на настъпващата нощ е властно. То се налага по пътя на една жизнена необходимост, приета с любов и обич. Лагерът заспива. Приспан от единствената песен на вечерния полъх, веселото шумолене на поточета и водопади, или от неритмичния плясък на палатъчните платна, които се разиграват от най-малкия ветрец. Слънчевият ден е преминал в звездна нощ, прелюд към бъдното утро.
към текста >>

44. ІІІ.57. КОНЯТ И НИКОЛА ГРЪБЛЕВ

Накрая, направил опит, хвърлил се върху гърба му и конят започнал да прави всички възможни опити да се отърве от ездача си, но не успял.
57. КОНЯТ И НИКОЛА ГРЪБЛЕВ В казармата, където е служил като офицер Никола Гръблев, е имало един кон, който не можел да се обязди. Не позволявал, хвърлял чифтета и хвърлял всеки ездач от гърба си. Чудели се, какво да го правят. А бил хубав кон, от чистокръвна порода. Като чул това, Гръблев решил да направи опит да го обязди, но всички го възпирали, страхувайки се за него - да не го пребие конят. Накрая, направил опит, хвърлил се върху гърба му и конят започнал да прави всички възможни опити да се отърве от ездача си, но не успял. Но после, в луд бяг се насочил към изхода, часовоят навреме вдигнал бариерата и конят полетял по пътя. Накрая се насочва към реката. Всички изтръпнали, защото пред коня се откривала пропаст. В този момент Гръблев разбира, че конят полита в пропастта заедно с него, а той така се е впил и вкоченил в него, движи се с голяма скорост и не може да се откачи от него. Нито може да откачи краката си от стремето му и да скочи от него.
към текста >>

Но после, в луд бяг се насочил към изхода, часовоят навреме вдигнал бариерата и конят полетял по пътя.
Не позволявал, хвърлял чифтета и хвърлял всеки ездач от гърба си. Чудели се, какво да го правят. А бил хубав кон, от чистокръвна порода. Като чул това, Гръблев решил да направи опит да го обязди, но всички го възпирали, страхувайки се за него - да не го пребие конят. Накрая, направил опит, хвърлил се върху гърба му и конят започнал да прави всички възможни опити да се отърве от ездача си, но не успял. Но после, в луд бяг се насочил към изхода, часовоят навреме вдигнал бариерата и конят полетял по пътя. Накрая се насочва към реката. Всички изтръпнали, защото пред коня се откривала пропаст. В този момент Гръблев разбира, че конят полита в пропастта заедно с него, а той така се е впил и вкоченил в него, движи се с голяма скорост и не може да се откачи от него. Нито може да откачи краката си от стремето му и да скочи от него. А това трябва да стане за няколко секунди.
към текста >>

и в този момент той вижда една светкавица пред себе си, една светлина, която заслепява него и коня, в следващия миг вижда как Учителят е в ярка, бяла светлина пред него и държи юздите на коня, който се е изправил на двата си крака и така е изправен пред самия ръб на пропастта.
Нито може да откачи краката си от стремето му и да скочи от него. А това трябва да стане за няколко секунди. Разбира цялата безнадежност. Цялата казарма излязла да наблюдава и изтръпнала от ужас. Той изведнъж извиква: „Учителю"! и в този момент той вижда една светкавица пред себе си, една светлина, която заслепява него и коня, в следващия миг вижда как Учителят е в ярка, бяла светлина пред него и държи юздите на коня, който се е изправил на двата си крака и така е изправен пред самия ръб на пропастта. Ако свали предните си крака конят, то двамата политат в пропастта. Конят тръгва заднешком на двата си крака, обръща се и сваля предните си крака. Учителят изчезва веднага пред очите му, така както е дошъл. Конят е целият в пот и пяна, но вече е спешен и обуздан. Гръблев, целият блед, го подкарва ходом към казармата.
към текста >>

45. ІІІ.119. ПАНЕВРИТМИЯТА

Летопис Вергилий Кръстев

119. ПАНЕВРИТМИЯТА Студия Същност и някои музикални проблеми Увод Целта на настоящото изложение, или студия върху някои музикални проблеми на Паневритмията, е да разкажем за нашия опит с тази материя от времето на УЧИТЕЛЯ и да бъдем полезни на приятелите ни музиканти при изпълнението й на „ЖИВО" и при магнетофонни записи.
119. ПАНЕВРИТМИЯТА Студия Същност и някои музикални проблеми Увод Целта на настоящото изложение, или студия върху някои музикални проблеми на Паневритмията, е да разкажем за нашия опит с тази материя от времето на УЧИТЕЛЯ и да бъдем полезни на приятелите ни музиканти при изпълнението й на „ЖИВО" и при магнетофонни записи. Ползвайки практическите указания, ще може да се съсредоточи вниманието върху главното: ХУБАВ И ЧИСТ ТОН, ЗДРАВ РИТЪМ И ВЕРНИ ТЕМПА НА УПРАЖНЕНИЯТА. Всеки музикант има желание да даде изискано изпълнение с добър музикален вкус, от добри магнетофонни записи винаги ще има нужда. Лентите се изхабяват и трябва да се подновяват. За подобни записи е необходимо умение и разбиране. Галилей Величков паневритмията ПАНЕВРИТМИЯТА, като ритмични музикални упражнения за игра на открито - на китна поляна, по билата на планините, или др., е част от програмата на Школата на Великото Бяло Братство, както я назоваваше Учителят - Беинса Дуно.
към текста >>

Ползвайки практическите указания, ще може да се съсредоточи вниманието върху главното: ХУБАВ И ЧИСТ ТОН, ЗДРАВ РИТЪМ И ВЕРНИ ТЕМПА НА УПРАЖНЕНИЯТА.
119. ПАНЕВРИТМИЯТА Студия Същност и някои музикални проблеми Увод Целта на настоящото изложение, или студия върху някои музикални проблеми на Паневритмията, е да разкажем за нашия опит с тази материя от времето на УЧИТЕЛЯ и да бъдем полезни на приятелите ни музиканти при изпълнението й на „ЖИВО" и при магнетофонни записи. Ползвайки практическите указания, ще може да се съсредоточи вниманието върху главното: ХУБАВ И ЧИСТ ТОН, ЗДРАВ РИТЪМ И ВЕРНИ ТЕМПА НА УПРАЖНЕНИЯТА. Всеки музикант има желание да даде изискано изпълнение с добър музикален вкус, от добри магнетофонни записи винаги ще има нужда. Лентите се изхабяват и трябва да се подновяват. За подобни записи е необходимо умение и разбиране. Галилей Величков паневритмията ПАНЕВРИТМИЯТА, като ритмични музикални упражнения за игра на открито - на китна поляна, по билата на планините, или др., е част от програмата на Школата на Великото Бяло Братство, както я назоваваше Учителят - Беинса Дуно. Паневритмията е една от формите за възпитание и самовъзпитание на ученика.
към текста >>

Обикновеното съзнание не може да обхване пътя на ученика, но той неотменно се движи по този път и трябва да придобие редица качества, да се научи да се вживява в повелите на битието и да е в хармония с живата разумна природа.
За подобни записи е необходимо умение и разбиране. Галилей Величков паневритмията ПАНЕВРИТМИЯТА, като ритмични музикални упражнения за игра на открито - на китна поляна, по билата на планините, или др., е част от програмата на Школата на Великото Бяло Братство, както я назоваваше Учителят - Беинса Дуно. Паневритмията е една от формите за възпитание и самовъзпитание на ученика. Тя е предназначена за постижения от по-висш характер, за разширение на неговото съзнание, неизбежна подготовка за пробуждане на душата. Паневритмията е стъпало за възход по безкрайния път на еволюцията. Обикновеното съзнание не може да обхване пътя на ученика, но той неотменно се движи по този път и трябва да придобие редица качества, да се научи да се вживява в повелите на битието и да е в хармония с живата разумна природа. Кога и да е, хармонията ще бъде среда на ученика - вековна мечта на всяка разумна душа. Възпитанието и самовъзпитанието на ученика не са възможни без музика, без ритмика, без контакт със силите на разумната природа. Паневритмията, като съчетание от музикални методи, плавна ритмика, създава условия за животворна връзка. В познатата вече форма - Паневритмията е първа по рода си. Тя е „свалена" от висшите сфери на живота, където светлите духове също така работят над себе си с музика, хармонични ритми и пластични движения.
към текста >>

Учителят се съобразява с негативните последици на подобна музика и ритмика, в които липсват идеите на благородство и високи прояви на духа и се заема да даде на своите ученици - музикални мотиви и ритмични движения с богат заряд от идеи за възлизане в нов свят на светлина, хармония и живот, единен с битието.
„Слънчевите лъчи" са блестящ образец на българските свещени мантри. Учителят отлично познава драматичния път на ученика. Той знае с цената на какви усилия и жертви душата има известни придобивки. Началните и по-ранните форми на музиката и ритмиката, неведнъж са разпалвали низки страсти и значително са огрубили движенията на ученика; с бурни страсти и огрубели движения не се изгражда хармония. Те са стъпала не към възход, а към затъване. Учителят се съобразява с негативните последици на подобна музика и ритмика, в които липсват идеите на благородство и високи прояви на духа и се заема да даде на своите ученици - музикални мотиви и ритмични движения с богат заряд от идеи за възлизане в нов свят на светлина, хармония и живот, единен с битието. Така Паневритмията влива ново съдържание в живота на ученика, освобождава го бавно, но сигурно от дивите страсти и обуздава бруталната грубост. Успокоената ритмика, плавните движения, ведрата и свежа музика са неделими от съзнателния, велик съзидателен метод на живота за единство с повелите на разумната природа. Паневритмията е освободена от напластената астрална материя, полепнала по известните салонни валсове. А ръчениците в Паневритмията са без жилото на необузданите чувства. В „Слънчевите лъчи" - типична българска ръченица - има жизненост и разумност, обич и любов към всичко, което търси светлината и копнее такива взаимни отношения, които са проникнати от нови идеи за живота.
към текста >>

В „Слънчевите лъчи" - типична българска ръченица - има жизненост и разумност, обич и любов към всичко, което търси светлината и копнее такива взаимни отношения, които са проникнати от нови идеи за живота.
Учителят се съобразява с негативните последици на подобна музика и ритмика, в които липсват идеите на благородство и високи прояви на духа и се заема да даде на своите ученици - музикални мотиви и ритмични движения с богат заряд от идеи за възлизане в нов свят на светлина, хармония и живот, единен с битието. Така Паневритмията влива ново съдържание в живота на ученика, освобождава го бавно, но сигурно от дивите страсти и обуздава бруталната грубост. Успокоената ритмика, плавните движения, ведрата и свежа музика са неделими от съзнателния, велик съзидателен метод на живота за единство с повелите на разумната природа. Паневритмията е освободена от напластената астрална материя, полепнала по известните салонни валсове. А ръчениците в Паневритмията са без жилото на необузданите чувства. В „Слънчевите лъчи" - типична българска ръченица - има жизненост и разумност, обич и любов към всичко, което търси светлината и копнее такива взаимни отношения, които са проникнати от нови идеи за живота. „Пентаграм" е тържествен финал на настъпилата хармония, възторжено присъствие на великите добродетели - основа на нов живот. С една дума - Паневритмията е зов към просторите на богата душевност. Паневритмията възражда и обновява организма. Паневритмията внася радост, мир и благородство в душата на ученика. Паневритмията вдъхновява психиката, облагородява духа, освежава тялото.
към текста >>

46. 4.08. Словото и музиката

ИЛИЯ УЗУНОВ

Много умувах върху съня си.
Ние сме двама братя с него в една стая. Учителят започва да пее... така както никога не бях Го слушал. Пя дълго. Когато свърши да пее, чух да ръкопляскат и видях около нас много народ. Събудих се. Много умувах върху съня си. Изтълкувах го, че ще дойде ден и време, когато ще приемат Учителя. Но вероятно това ще стане първо чрез музиката и песните Му. Бях чул Учителят веднъж да казва: „Могат да посегнат върху Словото, но върху музиката не могат". Наистина доживяхме времето да посегнат върху напечатаното Слово на Учителя през 1957 година - тогава изгориха и унищожиха всичко, което намериха на „Изгрева" като беседи и книги от Учителя. Забраниха ни да се събираме.
към текста >>

Бях чул Учителят веднъж да казва: „Могат да посегнат върху Словото, но върху музиката не могат".
Когато свърши да пее, чух да ръкопляскат и видях около нас много народ. Събудих се. Много умувах върху съня си. Изтълкувах го, че ще дойде ден и време, когато ще приемат Учителя. Но вероятно това ще стане първо чрез музиката и песните Му. Бях чул Учителят веднъж да казва: „Могат да посегнат върху Словото, но върху музиката не могат". Наистина доживяхме времето да посегнат върху напечатаното Слово на Учителя през 1957 година - тогава изгориха и унищожиха всичко, което намериха на „Изгрева" като беседи и книги от Учителя. Забраниха ни да се събираме. Но всеки сам си четеше от лично водени бележки, тетрадки и бележници. Остана музиката на Учителя, която си пеехме и която свирехме. Останахме и ние, живите ученици, които свирехме и пеехме тези песни.
към текста >>

Наистина доживяхме времето да посегнат върху напечатаното Слово на Учителя през 1957 година - тогава изгориха и унищожиха всичко, което намериха на „Изгрева" като беседи и книги от Учителя.
Събудих се. Много умувах върху съня си. Изтълкувах го, че ще дойде ден и време, когато ще приемат Учителя. Но вероятно това ще стане първо чрез музиката и песните Му. Бях чул Учителят веднъж да казва: „Могат да посегнат върху Словото, но върху музиката не могат". Наистина доживяхме времето да посегнат върху напечатаното Слово на Учителя през 1957 година - тогава изгориха и унищожиха всичко, което намериха на „Изгрева" като беседи и книги от Учителя. Забраниха ни да се събираме. Но всеки сам си четеше от лично водени бележки, тетрадки и бележници. Остана музиката на Учителя, която си пеехме и която свирехме. Останахме и ние, живите ученици, които свирехме и пеехме тези песни. Ние ги знаехме наизуст, а част от неиззетите песнарки ги бяхме укрили в потайни кюшета.
към текста >>

Наистина не можеха да посегнат върху музиката, но ни ограничаваха да се събираме и пеем заедно.
Забраниха ни да се събираме. Но всеки сам си четеше от лично водени бележки, тетрадки и бележници. Остана музиката на Учителя, която си пеехме и която свирехме. Останахме и ние, живите ученици, които свирехме и пеехме тези песни. Ние ги знаехме наизуст, а част от неиззетите песнарки ги бяхме укрили в потайни кюшета. Наистина не можеха да посегнат върху музиката, но ни ограничаваха да се събираме и пеем заедно. Дойде определеното време и ние доживяхме, че нещата се промениха. Дойде 10.ХI.1989 г. И аз днес смятам, че ще ни приемат не нас, заради самите нас. А могат да ни приемат, с цел да ни изслушат, заради музиката на Учителя. Музиката на Учителя и езикът на тази музика е универсален и всеобхватен.
към текста >>

Словото на Учителя е за човешкия ум, за да внесе в него Светлина от идеите на Словото Му.
Музиката на Учителя и езикът на тази музика е универсален и всеобхватен. Той е предназначен за душите на хората. А това е най-важното. Да се добере музиката до душите на човеците. Защото Словото на Учителя и музиката на Учителя е предназначена за човешкия дух и човешката душа от съвременното човечество. Словото на Учителя е за човешкия ум, за да внесе в него Светлина от идеите на Словото Му. Музиката на Учителя носи Виделина и тя е за човешката душа, за да внесе в нея свобода. Само човешкият ум, който има Светлина и само човешката душа, която има Свобода могат да направят общение с Бога чрез Словото и музиката на Всемировият Учител. Това е пътят на ученика. Друг път, освен този, на земята за човеците няма.
към текста >>

Само човешкият ум, който има Светлина и само човешката душа, която има Свобода могат да направят общение с Бога чрез Словото и музиката на Всемировият Учител.
А това е най-важното. Да се добере музиката до душите на човеците. Защото Словото на Учителя и музиката на Учителя е предназначена за човешкия дух и човешката душа от съвременното човечество. Словото на Учителя е за човешкия ум, за да внесе в него Светлина от идеите на Словото Му. Музиката на Учителя носи Виделина и тя е за човешката душа, за да внесе в нея свобода. Само човешкият ум, който има Светлина и само човешката душа, която има Свобода могат да направят общение с Бога чрез Словото и музиката на Всемировият Учител. Това е пътят на ученика. Друг път, освен този, на земята за човеците няма.
към текста >>

Това е пътят на ученика.
Да се добере музиката до душите на човеците. Защото Словото на Учителя и музиката на Учителя е предназначена за човешкия дух и човешката душа от съвременното човечество. Словото на Учителя е за човешкия ум, за да внесе в него Светлина от идеите на Словото Му. Музиката на Учителя носи Виделина и тя е за човешката душа, за да внесе в нея свобода. Само човешкият ум, който има Светлина и само човешката душа, която има Свобода могат да направят общение с Бога чрез Словото и музиката на Всемировият Учител. Това е пътят на ученика. Друг път, освен този, на земята за човеците няма.
към текста >>

47. 5.21. Тереза Керемидчиева

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Ето какво казва Учителят по този въпрос: „Медитация: размишление върху известен въпрос, или върху Любовта, Мира, Правда и пр.
Но сега нещо друго. Имате ли време за духовна работа? Хубаво е да си имаме един определен ден за духовна работа. Много добри опитности може да добиеш. Добре е да се медитира и концентрира, и съзерцава. Ето какво казва Учителят по този въпрос: „Медитация: размишление върху известен въпрос, или върху Любовта, Мира, Правда и пр. Например може да се размишлява - в какво се изразява любовта външно и вътрешно, нейният извор, нейното въздействие, любовта на мушичката, на животните, на човеците, на ангелите, на Бога; какво е влиянието на любовта върху тялото, върху здравето, върху ума, лицето, как действа на мъдростта, как възкресява мъртвите и пр. Също тъй може да се медитира върху един предмет. Концентрация: При концентрация има само една мисъл и върху нея се мисли. Например: Бог е светлина, ще проектираш един сноп светлина, бяла светлина се излива върху тебе. Съзерцание: Когато си създаваш умствена картина - образ.
към текста >>

Например може да се размишлява - в какво се изразява любовта външно и вътрешно, нейният извор, нейното въздействие, любовта на мушичката, на животните, на човеците, на ангелите, на Бога; какво е влиянието на любовта върху тялото, върху здравето, върху ума, лицето, как действа на мъдростта, как възкресява мъртвите и пр.
Имате ли време за духовна работа? Хубаво е да си имаме един определен ден за духовна работа. Много добри опитности може да добиеш. Добре е да се медитира и концентрира, и съзерцава. Ето какво казва Учителят по този въпрос: „Медитация: размишление върху известен въпрос, или върху Любовта, Мира, Правда и пр. Например може да се размишлява - в какво се изразява любовта външно и вътрешно, нейният извор, нейното въздействие, любовта на мушичката, на животните, на човеците, на ангелите, на Бога; какво е влиянието на любовта върху тялото, върху здравето, върху ума, лицето, как действа на мъдростта, как възкресява мъртвите и пр. Също тъй може да се медитира върху един предмет. Концентрация: При концентрация има само една мисъл и върху нея се мисли. Например: Бог е светлина, ще проектираш един сноп светлина, бяла светлина се излива върху тебе. Съзерцание: Когато си създаваш умствена картина - образ. Но когато съзерцаваш един образ, например Христа, трябва да се свържеш и с неговите качества, с неговото съзнание.
към текста >>

Също тъй може да се медитира върху един предмет.
Хубаво е да си имаме един определен ден за духовна работа. Много добри опитности може да добиеш. Добре е да се медитира и концентрира, и съзерцава. Ето какво казва Учителят по този въпрос: „Медитация: размишление върху известен въпрос, или върху Любовта, Мира, Правда и пр. Например може да се размишлява - в какво се изразява любовта външно и вътрешно, нейният извор, нейното въздействие, любовта на мушичката, на животните, на човеците, на ангелите, на Бога; какво е влиянието на любовта върху тялото, върху здравето, върху ума, лицето, как действа на мъдростта, как възкресява мъртвите и пр. Също тъй може да се медитира върху един предмет. Концентрация: При концентрация има само една мисъл и върху нея се мисли. Например: Бог е светлина, ще проектираш един сноп светлина, бяла светлина се излива върху тебе. Съзерцание: Когато си създаваш умствена картина - образ. Но когато съзерцаваш един образ, например Христа, трябва да се свържеш и с неговите качества, с неговото съзнание. За да ти се яви един ангел, трябва всеки ден да размишляваш за него с Любов, върху неговите качества.
към текста >>

Концентрация: При концентрация има само една мисъл и върху нея се мисли.
Много добри опитности може да добиеш. Добре е да се медитира и концентрира, и съзерцава. Ето какво казва Учителят по този въпрос: „Медитация: размишление върху известен въпрос, или върху Любовта, Мира, Правда и пр. Например може да се размишлява - в какво се изразява любовта външно и вътрешно, нейният извор, нейното въздействие, любовта на мушичката, на животните, на човеците, на ангелите, на Бога; какво е влиянието на любовта върху тялото, върху здравето, върху ума, лицето, как действа на мъдростта, как възкресява мъртвите и пр. Също тъй може да се медитира върху един предмет. Концентрация: При концентрация има само една мисъл и върху нея се мисли. Например: Бог е светлина, ще проектираш един сноп светлина, бяла светлина се излива върху тебе. Съзерцание: Когато си създаваш умствена картина - образ. Но когато съзерцаваш един образ, например Христа, трябва да се свържеш и с неговите качества, с неговото съзнание. За да ти се яви един ангел, трябва всеки ден да размишляваш за него с Любов, върху неговите качества. Човек, като мисли за тия качества, възприема техните вибрации.
към текста >>

Например: Бог е светлина, ще проектираш един сноп светлина, бяла светлина се излива върху тебе.
Добре е да се медитира и концентрира, и съзерцава. Ето какво казва Учителят по този въпрос: „Медитация: размишление върху известен въпрос, или върху Любовта, Мира, Правда и пр. Например може да се размишлява - в какво се изразява любовта външно и вътрешно, нейният извор, нейното въздействие, любовта на мушичката, на животните, на човеците, на ангелите, на Бога; какво е влиянието на любовта върху тялото, върху здравето, върху ума, лицето, как действа на мъдростта, как възкресява мъртвите и пр. Също тъй може да се медитира върху един предмет. Концентрация: При концентрация има само една мисъл и върху нея се мисли. Например: Бог е светлина, ще проектираш един сноп светлина, бяла светлина се излива върху тебе. Съзерцание: Когато си създаваш умствена картина - образ. Но когато съзерцаваш един образ, например Христа, трябва да се свържеш и с неговите качества, с неговото съзнание. За да ти се яви един ангел, трябва всеки ден да размишляваш за него с Любов, върху неговите качества. Човек, като мисли за тия качества, възприема техните вибрации. По този начин ще се свържеш с Учителя.
към текста >>

За да ти се яви един ангел, трябва всеки ден да размишляваш за него с Любов, върху неговите качества.
Също тъй може да се медитира върху един предмет. Концентрация: При концентрация има само една мисъл и върху нея се мисли. Например: Бог е светлина, ще проектираш един сноп светлина, бяла светлина се излива върху тебе. Съзерцание: Когато си създаваш умствена картина - образ. Но когато съзерцаваш един образ, например Христа, трябва да се свържеш и с неговите качества, с неговото съзнание. За да ти се яви един ангел, трябва всеки ден да размишляваш за него с Любов, върху неговите качества. Човек, като мисли за тия качества, възприема техните вибрации. По този начин ще се свържеш с Учителя. I степен. При медитацията и съзерцанието развиват се умствени сили. II степен.
към текста >>

Развиват се качествата, върху които се концентрирам.
Човек, като мисли за тия качества, възприема техните вибрации. По този начин ще се свържеш с Учителя. I степен. При медитацията и съзерцанието развиват се умствени сили. II степен. Развиват се качествата, върху които се концентрирам. III степен. Ако размишляваш върху качествата на някое висше същество, ти правиш връзка с това същество, става една вътрешна връзка, преливане на качествата и стават условия на това същество да работи върху тебе. IV степен. Една душа на някого, ще си представиш тая душа, че е храм на Бога и ще изпратиш с Любов хубави мисли, това същество ще се повдигне, но същевременно и твоята аура ще почне да вибрира с любовта, която изпращаш на това същество. V степен.
към текста >>

Ако размишляваш върху качествата на някое висше същество, ти правиш връзка с това същество, става една вътрешна връзка, преливане на качествата и стават условия на това същество да работи върху тебе.
I степен. При медитацията и съзерцанието развиват се умствени сили. II степен. Развиват се качествата, върху които се концентрирам. III степен. Ако размишляваш върху качествата на някое висше същество, ти правиш връзка с това същество, става една вътрешна връзка, преливане на качествата и стават условия на това същество да работи върху тебе. IV степен. Една душа на някого, ще си представиш тая душа, че е храм на Бога и ще изпратиш с Любов хубави мисли, това същество ще се повдигне, но същевременно и твоята аура ще почне да вибрира с любовта, която изпращаш на това същество. V степен. Помагане на делото на Учителя на Всемирното Бяло Братство. Като се молиш на Бога, например за българите, или за цялото човечество, да се пробуди съзнанието им, ще си представиш съзнанието пробудено, любовта се проявява и заживяват братски, но може да бъде придружено с една картина.
към текста >>

Всякой, който носи смирението на Божията благодат, носи същевременно и цяра против всякой грях, защото смирението и целомъдрието вървят като брат и сестра, които носят тягостите на тоя кален свят и подпомагат на душата ни, да крачи напред в пътят на Божията добродетел.
А смирението е една от най-важните добродетели. Блазе, който я притежава. Ето какво казва Учителят за смирението: „Смирението е Божия благодат, която пази душата от разтление. То е вътрешната защита против всичките тайни грехове, които може на всяко време да се явят и пораснат в почвата на сърцето. Смирението държи под своята власт всичките лоши зародиши и семена, и дава място на сърдечните добродетели да растат и виреят в душата, докато пуснат дълбоки корени в живота на духът. Всякой, който носи смирението на Божията благодат, носи същевременно и цяра против всякой грях, защото смирението и целомъдрието вървят като брат и сестра, които носят тягостите на тоя кален свят и подпомагат на душата ни, да крачи напред в пътят на Божията добродетел. Всеки, който носи смирението в душата си, носи в същото време и отпечатъка на Божията святост и правда. Затова казва Словото Божие, Бог на смирените дава благодат, на горделивите се противи. И Господ наш в своята слава на планината почва от източника на смирението да развива духовния живот, като казва от самото начало: Блажени нищите духом, защото е тяхно царството небесно. Смирението на сърцето ти е моето всегдашно веселие, правдата на Духът ти - моята радост. Смирение: Остави се охотно да бъдеш поучен и от най-малкия".
към текста >>

Ами как мислите, Господ ви изпрати там като две свещи, които ще трябва да пръскат светлина.
Дали е изчел беседите? Всичко ме интересува много. Ами с попа как сте? Общувате ли с него? Трябва да му говорите най-смело. Ами как мислите, Господ ви изпрати там като две свещи, които ще трябва да пръскат светлина. Вие трябва да се радвате, че сте Учителеви работници. Вие не знаете още какви чудеса ще преживеете. Бъдете смели, Бог е с вас и във вас, той е сила. Какви хубави неща ще дойдат сега. Ето, полунощ минава, чувствам как сме сега заедно тука.
към текста >>

След това малко медитация, например върху някои въпроси на „Добрата молитва" (вярвам да я знаете).
Например винаги трябва да се приготвяш за този час на времето. Още от сутринта ще се молим и ще желаем да присъстват невидимите приятели, Учителят, на нашата работа. Добре е, преди да започнем, да влезем в себе си, да възстановим един дълбок мир в нас. След това (за първия път) ще отворим евангелието, или една беседа, с желание - Господ да ни каже нещо, и това ще си запишем. После ще кажем "Добрата молитва" и „Добрия път", аз ви го преписах. След това малко медитация, например върху някои въпроси на „Добрата молитва" (вярвам да я знаете). Или свободно размишление. След това няколко минути концентрация. Може да се концентрираме върху светлината. После четем една страница, по жребий, от една беседа. Казваме „Добрия път".
към текста >>

Може да се концентрираме върху светлината.
След това (за първия път) ще отворим евангелието, или една беседа, с желание - Господ да ни каже нещо, и това ще си запишем. После ще кажем "Добрата молитва" и „Добрия път", аз ви го преписах. След това малко медитация, например върху някои въпроси на „Добрата молитва" (вярвам да я знаете). Или свободно размишление. След това няколко минути концентрация. Може да се концентрираме върху светлината. После четем една страница, по жребий, от една беседа. Казваме „Добрия път". „Това е живот вечен" и т.н. и формулата: „Да се прослави Бог в Бялото братство и да се прослави Бялото братство в Божията любов." За първи път толкова силно ще мислим един за друг, хубаво срещите да станат мислено, в моята стая. Аз съм напълно уверена, че ще имаме резултати.
към текста >>

Скръбта е един метод на Невидимия свят за префиняване на човешкото естество, за да се засили неговата възприемчивост за една нова светлина, за едно висше изявяване на Любовта - за ново откровение на Божествената мисъл.
Оценката е първата стъпка, после ще дойде Любовта. Мъчно е да обичаш един човек, който не те обича, но ти трябва да го обичаш. Страданията правят човек по-чувствителен, а пък чувствителността е необходима за възприемане и разбиране на Любовта. Страданието превръща в Любов енергиите на душата, или други думи казано - чрез страданието съзнанието се превръща в Любов, или с други думи - чрез страданието душата се изявява като любов. Един човек, който не е страдал, е груб, а който е страдал, има нежност, мекота и милосърдие. Скръбта е един метод на Невидимия свят за префиняване на човешкото естество, за да се засили неговата възприемчивост за една нова светлина, за едно висше изявяване на Любовта - за ново откровение на Божествената мисъл. Чрез страданията организмът се префинява. Затова се казва: През страданието в човека проблясва едно ново откровение за любовта, едно ново откровение за мир, нежност и чистота". Двата закона: Щом любиш хората (брат си) с това познаваш, че Бог те обича. А щом другите те обичат, с това познаваш, че ти обичаш Бога. 1. Човек се свързва с Христа, когато мисли за Христа - когато мисли с любов. 2.
към текста >>

Ако онези, които обичаш, в тях се внесат живот, светлина и свобода чрез твоята любов, твоята любов е Божествена.
Свързва се с Него и когато върши волята Божия беззаветно. Мерило за Любовта: как да познаеш, дали твоята любов е Божествена, или не. Ако тази твоя любов към някого събужда в тебе любов към всички същества и всички същества ти стават мили, тогава тази любов към този човек е Божествена. Ако тази любов към някого усилва твоя идеен живот да служиш на Бога, да се жертваш за Бога и за всички, тогава тази любов е Божествена. Ако нямаш желание да обсебиш това същество, което обичаш и не чакаш лични блага от него, тогава тази любов е Божествена. Ако онези, които обичаш, в тях се внесат живот, светлина и свобода чрез твоята любов, твоята любов е Божествена. Живот значи, те да чувстват, че дарбите им се разцъфтяват. Светлина се разбира, че в тях почват да се явяват много нови идеи. А свобода, мистично се разбира, че Божественото у тях се проявява, без да се ограничава от нисшето. Тогава твоята любов е Божествена. И така, мили сестрички, дано разбирате моето писмо.
към текста >>

Светлина се разбира, че в тях почват да се явяват много нови идеи.
Ако тази твоя любов към някого събужда в тебе любов към всички същества и всички същества ти стават мили, тогава тази любов към този човек е Божествена. Ако тази любов към някого усилва твоя идеен живот да служиш на Бога, да се жертваш за Бога и за всички, тогава тази любов е Божествена. Ако нямаш желание да обсебиш това същество, което обичаш и не чакаш лични блага от него, тогава тази любов е Божествена. Ако онези, които обичаш, в тях се внесат живот, светлина и свобода чрез твоята любов, твоята любов е Божествена. Живот значи, те да чувстват, че дарбите им се разцъфтяват. Светлина се разбира, че в тях почват да се явяват много нови идеи. А свобода, мистично се разбира, че Божественото у тях се проявява, без да се ограничава от нисшето. Тогава твоята любов е Божествена. И така, мили сестрички, дано разбирате моето писмо. Разпоредих да ви изпратят една програма за 22.III., вярвам да я получите навреме. Ако я получите, много ще се радвам.
към текста >>

48. 6. ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА1. ДЕТСКИ ГОДИНИ

ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА София - 1966 г.
ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА София - 1966 г. София - 1974г. -Документален магнетофонен запис Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ (13 февруари 1902 -16 февруари 1979 г.) ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА (В СВЕТЛИНАТА НА УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ) София 1966 Документален магнетофонен запис София 1974 г. 1. ДЕТСКИ ГОДИНИ Семейството, в което се родих, произхождаше от стар род. Майка ми беше силно религиозна, с мек нрав, с нежно милостиво сърце. Напротив - баща ми беше строг, честен, справедлив и с високо социално чувство.
към текста >>

-Документален магнетофонен запис Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ (13 февруари 1902 -16 февруари 1979 г.) ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА (В СВЕТЛИНАТА НА УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ) София 1966 Документален магнетофонен запис София 1974 г. 1.
ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА София - 1966 г. София - 1974г. -Документален магнетофонен запис Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ (13 февруари 1902 -16 февруари 1979 г.) ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА (В СВЕТЛИНАТА НА УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ) София 1966 Документален магнетофонен запис София 1974 г. 1. ДЕТСКИ ГОДИНИ Семейството, в което се родих, произхождаше от стар род. Майка ми беше силно религиозна, с мек нрав, с нежно милостиво сърце. Напротив - баща ми беше строг, честен, справедлив и с високо социално чувство. Този контраст на двата темперамента, създадоха у мен един уравновесен характер, съчетание от чувствата на едно нежно сърце и от мислите и копнежите за една разумна интелигентност. Градът, в който се родих - гр.
към текста >>

Силно влияние върху моето духовно развитие упражни учителят ми по вероучение.
Щом завърших гимназиалното си образование, аз трябваше да напусна града. Отидох в София, където се разкриха нови възможности пред мен. Училищните ми години минаха доста спокойно. Преминавайки в прогимназиалното образование, юношеският ми характер започна да се разцъфтява. Разнообразната любознателност проникваше моя интелект и му даваше подтик специално към научните занимания. Силно влияние върху моето духовно развитие упражни учителят ми по вероучение. Този учител по мироглед спиритуалист, прояви специално внимание към крайно любознателния ми характер. Аз съм учил в основното училище, което беше близко до една черква и често там, въпреки че в мене не е събудено религиозното чувство към ритуалите, но много пъти съм отивал там, дори съм пял там в хора на църквата. Отначало при прогимназиалното ми образование, онзи учител, който упражни влияние върху мен, беше спиритуалист, а по-късно беше последовател на Учителя Петър Дънов. Той беше много духовен човек. Аз веднъж му зададох въпрос: „Що е Бог?
към текста >>

Отначало при прогимназиалното ми образование, онзи учител, който упражни влияние върху мен, беше спиритуалист, а по-късно беше последовател на Учителя Петър Дънов.
Преминавайки в прогимназиалното образование, юношеският ми характер започна да се разцъфтява. Разнообразната любознателност проникваше моя интелект и му даваше подтик специално към научните занимания. Силно влияние върху моето духовно развитие упражни учителят ми по вероучение. Този учител по мироглед спиритуалист, прояви специално внимание към крайно любознателния ми характер. Аз съм учил в основното училище, което беше близко до една черква и често там, въпреки че в мене не е събудено религиозното чувство към ритуалите, но много пъти съм отивал там, дори съм пял там в хора на църквата. Отначало при прогимназиалното ми образование, онзи учител, който упражни влияние върху мен, беше спиритуалист, а по-късно беше последовател на Учителя Петър Дънов. Той беше много духовен човек. Аз веднъж му зададох въпрос: „Що е Бог? " Той взе и ми нарисува една окръжност. Запита ме: „Има ли начало и край тази окръжност? " Отговорих: „Няма".
към текста >>

Той упражни силно влияние върху мен.
Преминавайки в гимназията, още в първите години в мен се пробудиха дълбоко скритите в душата ми социални чувства: започнаха да ме интересуват обществените проблеми. В това направление ми упражни силно влияние учителят ни по психология и педагогика. Той по убеждение беше привърженик на диалектическия материализъм и на революционния комунизъм. Това влияние най-силно беше почувствано към завършване на гимназиалното ми образование. Но когато влезнах в гимназията, този учител марксист се казваше Тодор Павлов. Той упражни силно влияние върху мен. Той организираше в гимназията комунистически ядра. И от спиритуализъм аз преминах в другия полюс - на атеизма и диалектическия материализъм. Макар че не бях напълно съгласен, аз гледах малко по-широко на тези неща. Не ме задоволяваше това и търсех загадката на много неща. Отговор нямаше.
към текста >>

49. 6.08. КОТВАТА

В деня, когато очертах контурите на този велик символ, почувствах, че тази котва, в най-високото и чисто място в околностите на София, ще бъде стимул за българския народ - символ на надежда в пътя на цялото човечество към Вечното космично начало.
Всекидневните лекции, които слушах в университета по история на философията, по психология, по логика, по естетика, ставаха все по-безинтересни за мен. Душата ми копнееше за нещо друго. За да ознаменувам тези духовно - мистични преживявания, които избликваха дълбоко в моето съзнание, реших да направя сред поляната, близо до палатката, една малка градинка във вид на морска котва, която употребяваха моряците, за да закрепят кораба на едно място, за да не го отвява морското течение. В тази идея влагах дълбоко символично съдържание. Тази котва направих сам, без участието на никой от моите съученици. В деня, когато очертах контурите на този велик символ, почувствах, че тази котва, в най-високото и чисто място в околностите на София, ще бъде стимул за българския народ - символ на надежда в пътя на цялото човечество към Вечното космично начало. Тази идея още по-силно се вдълбаваше в моето съзнание, тъй като знаех от Учителя, че всяко движение на физическия свят, както и всяка форма, са бразди в духовния свят, в който се заравят семената - идея за едно велико бъдеще. По природа аз нямах никакви религиозни суеверия, никакви обществени предразсъдъци и заблуждения. Душата ми представляваше като че ли някаква бяха хартия, върху която тайнствено и могъщо започва да се пише нещо велико - под могъщото влияние на моя Учител... Котвата работих няколко дни. Правех я с такова усърдие, с такава грижа и старание, като че ли извършвах някакво тайнство, което криеше в себе си дълбоки мистерии. Въжето на котвата много майсторски изопнах, а в самата котва посадих цветя с три различни цвята: бели - символ на чистота и невинност, родени от великата безсмъртна Любов, жълти - емблема на Мъдростта и на Божественото знание и най-сетне сини - изразяващи великата красота на Истината.
към текста >>

Душата ми представляваше като че ли някаква бяха хартия, върху която тайнствено и могъщо започва да се пише нещо велико - под могъщото влияние на моя Учител... Котвата работих няколко дни.
В тази идея влагах дълбоко символично съдържание. Тази котва направих сам, без участието на никой от моите съученици. В деня, когато очертах контурите на този велик символ, почувствах, че тази котва, в най-високото и чисто място в околностите на София, ще бъде стимул за българския народ - символ на надежда в пътя на цялото човечество към Вечното космично начало. Тази идея още по-силно се вдълбаваше в моето съзнание, тъй като знаех от Учителя, че всяко движение на физическия свят, както и всяка форма, са бразди в духовния свят, в който се заравят семената - идея за едно велико бъдеще. По природа аз нямах никакви религиозни суеверия, никакви обществени предразсъдъци и заблуждения. Душата ми представляваше като че ли някаква бяха хартия, върху която тайнствено и могъщо започва да се пише нещо велико - под могъщото влияние на моя Учител... Котвата работих няколко дни. Правех я с такова усърдие, с такава грижа и старание, като че ли извършвах някакво тайнство, което криеше в себе си дълбоки мистерии. Въжето на котвата много майсторски изопнах, а в самата котва посадих цветя с три различни цвята: бели - символ на чистота и невинност, родени от великата безсмъртна Любов, жълти - емблема на Мъдростта и на Божественото знание и най-сетне сини - изразяващи великата красота на Истината. Тези цветя символизираха трите принципа: Любов, Мъдрост и Истина - принципи, които лежаха в основата на Новото учение и което Учителят разработваше непрестанно чрез своите беседи, като по този начин пишеше страниците на новия мироглед. Това бяха трите принципа - чрез които се изразяваше вечното Слово, света на есенциите. От окултно - мистично гледище те изразяваха висшата Божествена хармония, която на физическия свят се конкретизира чрез геометричната форма на равностранен триъгълник.
към текста >>

Особено неделните дни бяха посещавани от софиянци - едни подтиквани от любопитство, други - от дълбок интерес към учението, към новите идеи, които чертаеха контурите на новото светло бъдеще, бъдеще, което носеше повече светлина, по-големи духовни познания, едно братско духовно - културно сътрудничество.
Тя написа прекрасни сонети за красивия живот на Изгрева. Изгревът за късо време се превърна в един много важен духовен център на братския живот. Той представляваше оазис, където човек може да си от-почине, да обърне своя поглед нависоко и далеч от всекидневния и еднообразен живот. Посрещането на слънчевите изгреви беше като празник. Всички приятели като че ли се окъпваха в утринните лъчи на Слънцето и с нови подтици тръгваха към своите ежедневни занимания. Особено неделните дни бяха посещавани от софиянци - едни подтиквани от любопитство, други - от дълбок интерес към учението, към новите идеи, които чертаеха контурите на новото светло бъдеще, бъдеще, което носеше повече светлина, по-големи духовни познания, едно братско духовно - културно сътрудничество. Между посетителите и учениците на Учителя ставаха интересни разисквания по ред идейно -културни въпроси. Посетителите бяха специално от средите на толстоистите, анархистите, комунистите. Много често при тези разисквания присъстваше и Учителят. Към него се отправяха всевъзможни въпроси, било от областта на науката, на изкуството, философията, или из областта на социалните проблеми. Учителят отговаряше образно, картинно, по пътя на аналогиите, даваше най-реалистични и конкретни отговори на зададените въпроси.
към текста >>

Учителят отговаряше образно, картинно, по пътя на аналогиите, даваше най-реалистични и конкретни отговори на зададените въпроси.
Особено неделните дни бяха посещавани от софиянци - едни подтиквани от любопитство, други - от дълбок интерес към учението, към новите идеи, които чертаеха контурите на новото светло бъдеще, бъдеще, което носеше повече светлина, по-големи духовни познания, едно братско духовно - културно сътрудничество. Между посетителите и учениците на Учителя ставаха интересни разисквания по ред идейно -културни въпроси. Посетителите бяха специално от средите на толстоистите, анархистите, комунистите. Много често при тези разисквания присъстваше и Учителят. Към него се отправяха всевъзможни въпроси, било от областта на науката, на изкуството, философията, или из областта на социалните проблеми. Учителят отговаряше образно, картинно, по пътя на аналогиите, даваше най-реалистични и конкретни отговори на зададените въпроси. Неговата всестранна култура, Неговият дълбок поглед по различните въпроси респектираше участващите в разискванията. Те с дълбок интерес следяха оригиналните му схващания, които бяха далеч от сухата схоластична мисъл, от плоската площадна полемика, от ограниченото научно разглеждане. В тези разисквания Учителят винаги изхождаше от интелектуалния уровен на присъстващите. Правеше впечатление, че между посетителите преобладаваше академичната младеж, понеже тя беше най-чутка към новите идейни насоки. Тази младеж представляваше най-чувствителните антени на изискванията на времето.
към текста >>

Изгревът изобщо стана символ на Светлина, Свобода и Красота.
Те с дълбок интерес следяха оригиналните му схващания, които бяха далеч от сухата схоластична мисъл, от плоската площадна полемика, от ограниченото научно разглеждане. В тези разисквания Учителят винаги изхождаше от интелектуалния уровен на присъстващите. Правеше впечатление, че между посетителите преобладаваше академичната младеж, понеже тя беше най-чутка към новите идейни насоки. Тази младеж представляваше най-чувствителните антени на изискванията на времето. Тя беше призвана да бъде осъществителка на новите големи социални, духовни и културни тежнения. Изгревът изобщо стана символ на Светлина, Свобода и Красота. Той привличаше душите като някакъв голям магнит, източник на културен подтик към творчество и тласък към духовен подвиг.
към текста >>

50. 6.15. Космичната вълна на любовта

Той владееше всички тези вътрешни Космични сили и по пътя на въздействието упражняваше колосално влияние не само върху нейното съзнание, но и върху мен.
Неговото кристално чисто сърце, където липсваха всякакви примеси от религиозни суеверия, догми и заблуждения, привличаше магически душите към Себе си. Мъчно човек може да направи вътрешен контакт с Него, ако няма онази голяма преданост и мистичен копнеж към тази чистота, която беше най-реалната връзка с мистичния свят, в който Той живееше. Магдалена често започна да прави посещение на Учителя заедно с мен. Тя в Неговото присъствие усещаше дълбоко кристалните извори на мистичната чистота. Тя изпита трепетите на онова Висше Целомъдрие към Първата причина, към Космичното начало, чийто представител реално се изрази чрез присъствието на Учителя. Той владееше всички тези вътрешни Космични сили и по пътя на въздействието упражняваше колосално влияние не само върху нейното съзнание, но и върху мен. Неговото присъствие даже и физически, както за нея, така и за мен - представляваше не само необходимост, но и една велика загадка. Ние, двамата с нея, непрекъснато го следвахме. Той беше оказал едно голямо внимание и доверие към нея и към мен, което с никакви отношения не можеше да бъде заменено. Това бе същата Магдалена Попова, която обиколи 19 държави и която Учителят нарочно изпрати в Европа. Винаги Учителят пред мене я наричаше "пощальона", която разнася пощата на Учителя по чужбина.
към текста >>

Имаше много опитности с нея, които, ако ги разкажем, са в неблагоприятна светлина за нея.
Но когато влезе в обществото на този народ, тя възприемаше всичките нечистотии на това общество. Затова Учителят казваше, че тя е един канал, през който трябва да минат тези нечистотии. Противоречията не бяха само в нея, но и в цялото общество като израз на човечеството. Това е много сложен въпрос, изисква много голямо знание. Да познаваш Словото на Учителя и да си присъствал тук на Изгрева, и да си видял как всеки един човек тук играе някаква роля и изпълнява някаква задача, поставена му от Учителя в повечето случаи несъзнателно. Имаше много опитности с нея, които, ако ги разкажем, са в неблагоприятна светлина за нея. Изявяваше се като враг на Братството. В града тя няколко пъти се бе качвала на маса и бе говорила срещу Учителя. Но тя беше една от страните на този български триъгълник. И нейният живот, и животът на това общество трябваше да се види и след това трябваше да се оправи, като се разреши чрез знанието, дадено от Учителя. Магдалена беше от гр. Пловдив.
към текста >>

Това отрицателно отношение към нея от братството, като водопад падаше надолу от стотина метра върху нея.
Тя вече имаше ексцентричности и отклонения на съзнанието. Това е в реда на нещата при нейната роля. Аз се чудех как това същество можеше да издържи туй голямо напрежение, което се създаваше в Школата. Чудя се, как нейната нервна система, нейният мозък, нейният двойник можа да издържи. Да издържи тази концентрация на отрицателни мисли и форми на цялото братство срещу нея. Това отрицателно отношение към нея от братството, като водопад падаше надолу от стотина метра върху нея. Как можа да издържи, не мога да проумея. Освен това тя ходеше по чужбина по поръчение на Учителя, а това не беше лесна работа. Това ме учудва дори и сега. Как издържа на цялото това напрежение. Но понеже зад нея стоеше Мъдрецът и знаеше докъде тя можеше да издържи.
към текста >>

А Мъдрецът с тях работеше и чрез тях работеше върху съзнание на този народ и върху останалото човечество.
Това са въпроси от скритата Школа, от вътрешната Школа. За да се говори за тези големи проблеми трябва човек да има знание. И то знание от Словото на Учителя. Ето как от различните страни на общественото съзнание се отразяваха по съвсем различен начин в техните представители, които присъстваха като посланици на Изгрева. Така че всяка страна на общественото съзнание на този народ имаше свой представител и посланик на Изгрева. А Мъдрецът с тях работеше и чрез тях работеше върху съзнание на този народ и върху останалото човечество. Трябва да отбележа, че в същия период аз направих една връзка и с един от моите съученици, под давлението на Учителя. Този именно ученик представляваше съответната страна на големия общочовешки триъгълник -емоционалната страна и интуицията. Интересна индивидуалност представляваше този ученик - Георги Марков. Той беше студент по математика, с висок ръст, едър, мастит. Най-силно впечатление в главата му представляваше челото, в което липсваха данни на развит конкретен ум, но за сметка на това творческите поетически способности бяха развити и същевременно той беше надарен с висока интуиция.
към текста >>

В Братството това въздействие върху Магдалена се тълкуваше като една екзалтираност, която събуждаше в самото общество една ревност.
При тези разговори се чувстваха притоците на онези мощни духовни енергии, които създадоха условия, онази топла мистична привързаност между двамата ни и Учителя. Тези отношения се изразиха в един голям импулс да издаваме двамата едно списание „Нов живот". Към редактирането на това списание привлякохме и един от другите наши съученици - Петър Пампоров, който излизаше от средите на въздържателите и толстоистите! При тези разговори на Георги Марков и мен с Учителя непрекъснато настояваше да присъства и Магдалена, която излизаше от рамките на ежедневния живот и навлезе в областта, както я наричат на научен език - хиперестезия. Силният флуид на мистичност бе изразен в един копнеж към Незнайното, Великото, Космичното, явяващ се като следствие от духовно - интимния досег с Учителя. В Братството това въздействие върху Магдалена се тълкуваше като една екзалтираност, която събуждаше в самото общество една ревност. Така Великият Мъдрец фокусира съзнанието на Магдалена към онзи копнеж на чистота и целомъдрие, който впоследствие трябваше да стане достояние на цялото общество. Така беше силно въздействието върху мен, че тези грамадни Космични сили, които придоби от връзката си с Учителя я заставиха да пласира тези сили почти в страните на цяла Европа. Тя пропътува около 19 държави. Веднъж аз зададох въпрос на Учителя: „Какво представлява нейната роля в чужбина? " Той ми отговори: „Това е пощальонът, който ще разнесе кореспонденцията Ми в чужбина." Тази Негова мисъл ми стана ясна при следния интересен случай.
към текста >>

Така беше силно въздействието върху мен, че тези грамадни Космични сили, които придоби от връзката си с Учителя я заставиха да пласира тези сили почти в страните на цяла Европа.
Към редактирането на това списание привлякохме и един от другите наши съученици - Петър Пампоров, който излизаше от средите на въздържателите и толстоистите! При тези разговори на Георги Марков и мен с Учителя непрекъснато настояваше да присъства и Магдалена, която излизаше от рамките на ежедневния живот и навлезе в областта, както я наричат на научен език - хиперестезия. Силният флуид на мистичност бе изразен в един копнеж към Незнайното, Великото, Космичното, явяващ се като следствие от духовно - интимния досег с Учителя. В Братството това въздействие върху Магдалена се тълкуваше като една екзалтираност, която събуждаше в самото общество една ревност. Така Великият Мъдрец фокусира съзнанието на Магдалена към онзи копнеж на чистота и целомъдрие, който впоследствие трябваше да стане достояние на цялото общество. Така беше силно въздействието върху мен, че тези грамадни Космични сили, които придоби от връзката си с Учителя я заставиха да пласира тези сили почти в страните на цяла Европа. Тя пропътува около 19 държави. Веднъж аз зададох въпрос на Учителя: „Какво представлява нейната роля в чужбина? " Той ми отговори: „Това е пощальонът, който ще разнесе кореспонденцията Ми в чужбина." Тази Негова мисъл ми стана ясна при следния интересен случай. През нейните непрестанни излизания в чужбина един път отиде в Холандия. Тя носеше някакво важно съобщение до водачът на теософското общество Кришна Мурти.
към текста >>

Беседата беше изпълнена с най-великия копнеж на човешката душа и върховната връзка с Космичното начало по пътя на чистотата.
Съборът бе епохален и се състоя в новопостроения салон на ул. „Оборище". Първият ден на събора беше много интересен. Небето беше кристално ясно и синьо като сапфир, без всякакъв облак. Учителят бе вдъхновен и целият светеше. Учителят откри събора с беседата „Разцъфтяване на човешката душа". Беседата беше изпълнена с най-великия копнеж на човешката душа и върховната връзка с Космичното начало по пътя на чистотата. На този I-ви младежки събор през 1923 г. Учителят даде пълен простор за проявление на младите академични сили, които изнесоха редица реферати из областта на науката, мистицизма, окултизма и обществения живот. Рефератите бяха изнесени от по-крупните индивидуалности - Добран Гарвалов, Кузман Кузманов, Георги Радев, Георги Марков, Георги Томалевски, Боян Боев, Петър Пампоров. Също и аз изнесох реферата „Анархизмът и новото учение". Учителят ни изслуша, наблюдаваше ни и после говори на всички и ни даде пътя на Школата.
към текста >>

Учителят ни изслуша, наблюдаваше ни и после говори на всички и ни даде пътя на Школата.
Беседата беше изпълнена с най-великия копнеж на човешката душа и върховната връзка с Космичното начало по пътя на чистотата. На този I-ви младежки събор през 1923 г. Учителят даде пълен простор за проявление на младите академични сили, които изнесоха редица реферати из областта на науката, мистицизма, окултизма и обществения живот. Рефератите бяха изнесени от по-крупните индивидуалности - Добран Гарвалов, Кузман Кузманов, Георги Радев, Георги Марков, Георги Томалевски, Боян Боев, Петър Пампоров. Също и аз изнесох реферата „Анархизмът и новото учение". Учителят ни изслуша, наблюдаваше ни и после говори на всички и ни даде пътя на Школата. Учителят каза: „Сега Аз мисля, че списанието „Новият живот" ще умре, понеже баща му и майка му не бяха напълно духовни. Вие казвате: „Да започнем нещо самобитно! " Ами че кое е самобитно? Самобитно е само това, което не умира, самобитно е само това, което е Божествено. Вложихте ли в „Новия живот" реалност, вложихте ли нещо Божествено?
към текста >>

Тук е мястото да направим един анализ върху двете сходни страни на двата кармични триъгълника, на българския народ и на човечеството.
Аз отидох да питам професора, какво ще стане с нея. Той ми каза, че това е шести случай в България, че при предишните случаи петте човека са починали и че тук само Господ може да помогне. Когато отидох при Учителя да Го помоля да й помогне, Той ми каза, направо и ясно на поляната: „Рекох, природата е крайно икономична. За да закърпи това тяло, ще изразходва повече енергия, отколкото да създаде ново тяло и да се роди отново." След няколко дни тя си замина. Ето, имате и вътрешната страна за смисъла и цената на един човешки живот. Тук е мястото да направим един анализ върху двете сходни страни на двата кармични триъгълника, на българския народ и на човечеството. Докато Магдалена Попова играеше ролята на религиозното съзнание, импулсирано от онова фанатично тщеславие, то Георги Марков изразяваше онова велико подсъзнание, където работеха съществата извън човешката еволюция. Това съзнание виждаше Учителят като сбор на всички велики души, като един свят на онази мистична чистота и Космична красота, която събуждаше в човека онова велико съзнание с един висш критерий и мироглед за дълбокия смисъл на живота. Това велико съзнание даваше съответната стойност и право на съществуване на всяко същество. То търсеше онази функционална зависимост между всички явления в природата, онази дълбока разумна връзка между всички природни царства, които по пътя на взаимопомощта и жертвата самоизграждат живота. Докато съзнанието на Магдалена излизаше от областта на историческия Христос, на едно религиозно съзнание, тясно, ограничено и фанатично -то съзнанието на Георги Марков навлизаше в една нова област, където личността изчезваше, душата излизаше от феномените на физическия свят, които изразяваха само формите на живота и оттам отиваше към света на законите, които изграждат формите, и най-сетне се въздига в света на принципите, които разкриват дълбокия смисъл на живота.
към текста >>

То търсеше онази функционална зависимост между всички явления в природата, онази дълбока разумна връзка между всички природни царства, които по пътя на взаимопомощта и жертвата самоизграждат живота.
Ето, имате и вътрешната страна за смисъла и цената на един човешки живот. Тук е мястото да направим един анализ върху двете сходни страни на двата кармични триъгълника, на българския народ и на човечеството. Докато Магдалена Попова играеше ролята на религиозното съзнание, импулсирано от онова фанатично тщеславие, то Георги Марков изразяваше онова велико подсъзнание, където работеха съществата извън човешката еволюция. Това съзнание виждаше Учителят като сбор на всички велики души, като един свят на онази мистична чистота и Космична красота, която събуждаше в човека онова велико съзнание с един висш критерий и мироглед за дълбокия смисъл на живота. Това велико съзнание даваше съответната стойност и право на съществуване на всяко същество. То търсеше онази функционална зависимост между всички явления в природата, онази дълбока разумна връзка между всички природни царства, които по пътя на взаимопомощта и жертвата самоизграждат живота. Докато съзнанието на Магдалена излизаше от областта на историческия Христос, на едно религиозно съзнание, тясно, ограничено и фанатично -то съзнанието на Георги Марков навлизаше в една нова област, където личността изчезваше, душата излизаше от феномените на физическия свят, които изразяваха само формите на живота и оттам отиваше към света на законите, които изграждат формите, и най-сетне се въздига в света на принципите, които разкриват дълбокия смисъл на живота. Така че както Учителят многократно го подчертаваше в частни разговори, или в беседите Си, кармичният свят на тяхното и фанатичното религиозно съзнание ще представлява условие за проява, или по-конкретно казано - тор за семената на идеите, произтичащи от света на подсъзнанието. Светът на съзнанието търсеше Божественото извън себе си като нещо обективно, историческо, докато подсъзнанието търси тази космична опорна точка, вътре в себе си, то се отъждествява със самото Божество. Това са новите елементи, които ще легнат в културата на шестата раса, в културата на синовете Божии. С тези велики идеи си замина за отвъдния свят Георги Марков, който беше и един добър проводник за идеите на Учителя.
към текста >>

Никой до сега на земята не е хвърлял такава обилна светлина върху религиите и техните отклонения от великия космичен живот, както това направи Учителят.
Наистина тази дълбока мистична вълна се почувства в обществото около Учителя. Тя най-първо се прояви между актьорите на малкия и големия триъгълници, за да се прояви после в обществото, в народа и в цялото човечество. Мощните мисловни вибрации на Учителя, изразени чрез Неговото Слово, влязоха в аурата на земята, за да я прочистят и подготвят за новия живот, който постепенно започна да се проявява. През този период беседите Му бяха изключително насочени срещу неизпълнените задачи, които духовенството си беше поставило през вековете. Духовенството реагираше усилено чрез пресата и по всички други възможни начини, даже прибягна към отлъчване на Учителя и последователите му от църквата. Никой до сега на земята не е хвърлял такава обилна светлина върху религиите и техните отклонения от великия космичен живот, както това направи Учителят. При тази вълна на Любовта, която Учителят отправи към цялото човечество, в непрестанното ми общение на физическия свят с Него, в мен се разви центъра на слънчевия възел. Неговите мощни вибрации се разляха по целия организъм. Аз станах толкова чувствителен, може би това се дължеше и на обстоятелствата, че живеех съвършено чист живот и започнах да виждам и чувствам Учителя, къде е Неговото физическо присъствие. Стоейки на Изгрева, който се намираше при най-благоприятни климатически и атмосферни влияния всред боровата гора, това спомогна, както Учителят ми беше казал в онзи важен разговор, че най-първо ще бъде прочистено физическото ми тяло, после моето емоционално, или астрално тяло. Това пречистване наистина ми упражни огромно влияние, аз започнах да виждам всички болезнени състояния на хората и в тяхното присъствие бях в състояние да определям диагнозите им, да предвиждам заминаванията на много хора, да чувствам електромагнитните полета на различните съзнания.
към текста >>

По цели часове ми предоставяше своите ръце да разглеждам линиите, на които той лично ми изразяваше тяхната история на създаване през различните култури и раси, и когато в Неговата ръка видях линията на шестата раса, която ще се появи впоследствие в ръцете на хората, изпитах наистина грандиозното величие на живата разумна природа, която непрестанно пише върху нашия организъм.
За мен Той представляваше най-големият авторитет на земята. Неговата чистота ме обгръщаше все повече и повече. До каква голяма степен се отнасях критично към окултните науки се вижда от следното обстоятелство. За мен окултните науки, например хиромантия и хирогномия - представляваха нещо неясно, неточно, смътно, и за да се убедя в тяхната истинност, като студент по философия, трябваше да обикалям всички факултети, да разглеждам стотици и хиляди ръце - докато най-сетне се убедих в някои техни твърдения. За тази наука най-силно ми повлия Учителят. По цели часове ми предоставяше своите ръце да разглеждам линиите, на които той лично ми изразяваше тяхната история на създаване през различните култури и раси, и когато в Неговата ръка видях линията на шестата раса, която ще се появи впоследствие в ръцете на хората, изпитах наистина грандиозното величие на живата разумна природа, която непрестанно пише върху нашия организъм. Тогава ми стана ясно и чрез другите окултни науки - как човешкото тяло е израз и синтеза на историята на човечеството. Тогава разбрах, че всичко в природата е живо, разумно, подчинено на едни велики закони, които създават и творят хармонията в Битието. Разбира се тези окултни сили могат да се развият в човека само по пътя на любовта, която изпитваме в мощната аура на това космично същество, което е призвано да завърти колелото на историята на човечеството. Това същество като мощен магнит упражнява мощно влияние за развиване на тези скрити, окултни сили, които ще се пробудят във всички човеци през новата култура. Любовта е най-голямата магия в Битието.
към текста >>

Разбира се тези окултни сили могат да се развият в човека само по пътя на любовта, която изпитваме в мощната аура на това космично същество, което е призвано да завърти колелото на историята на човечеството.
За мен окултните науки, например хиромантия и хирогномия - представляваха нещо неясно, неточно, смътно, и за да се убедя в тяхната истинност, като студент по философия, трябваше да обикалям всички факултети, да разглеждам стотици и хиляди ръце - докато най-сетне се убедих в някои техни твърдения. За тази наука най-силно ми повлия Учителят. По цели часове ми предоставяше своите ръце да разглеждам линиите, на които той лично ми изразяваше тяхната история на създаване през различните култури и раси, и когато в Неговата ръка видях линията на шестата раса, която ще се появи впоследствие в ръцете на хората, изпитах наистина грандиозното величие на живата разумна природа, която непрестанно пише върху нашия организъм. Тогава ми стана ясно и чрез другите окултни науки - как човешкото тяло е израз и синтеза на историята на човечеството. Тогава разбрах, че всичко в природата е живо, разумно, подчинено на едни велики закони, които създават и творят хармонията в Битието. Разбира се тези окултни сили могат да се развият в човека само по пътя на любовта, която изпитваме в мощната аура на това космично същество, което е призвано да завърти колелото на историята на човечеството. Това същество като мощен магнит упражнява мощно влияние за развиване на тези скрити, окултни сили, които ще се пробудят във всички човеци през новата култура. Любовта е най-голямата магия в Битието. Тя е онзи творчески двигател, който не само твори формите, но дава идеите през различните култури, които се явяват като необходими стъпала в пътя на човешкото усъвършенстване. Тази мощна сила като принцип слиза на земята - чрез великите пратеници на Небето, за да внесе струите на новия живот.
към текста >>

Тя е онзи творчески двигател, който не само твори формите, но дава идеите през различните култури, които се явяват като необходими стъпала в пътя на човешкото усъвършенстване.
Тогава ми стана ясно и чрез другите окултни науки - как човешкото тяло е израз и синтеза на историята на човечеството. Тогава разбрах, че всичко в природата е живо, разумно, подчинено на едни велики закони, които създават и творят хармонията в Битието. Разбира се тези окултни сили могат да се развият в човека само по пътя на любовта, която изпитваме в мощната аура на това космично същество, което е призвано да завърти колелото на историята на човечеството. Това същество като мощен магнит упражнява мощно влияние за развиване на тези скрити, окултни сили, които ще се пробудят във всички човеци през новата култура. Любовта е най-голямата магия в Битието. Тя е онзи творчески двигател, който не само твори формите, но дава идеите през различните култури, които се явяват като необходими стъпала в пътя на човешкото усъвършенстване. Тази мощна сила като принцип слиза на земята - чрез великите пратеници на Небето, за да внесе струите на новия живот.
към текста >>

51. 6.21. Пътят на посвещението

21. Пътят на посвещението Връзката, която направих с двете еднородни страни на двата кармически триъгълници - малкия и големия, дадоха големи отражения.
21. Пътят на посвещението Връзката, която направих с двете еднородни страни на двата кармически триъгълници - малкия и големия, дадоха големи отражения. Връзката ми с Георги Радев се засили особено през дългите посещения при Учителя. Съществената работа, която Учителят възложи на Георги Радев, беше следната: Учителят, преди да започне открито обществената си задача, издава една книга под заглавие „Наука и възпитание". Тази книга, разбира се, написана преди толкова десетилетия - носеше дрехата на един беден, остарял български език, езикът, който се е развивал под тежкото турско робство. Трябваше това сериозно съдържание на тази книга да бъде облечено в по-новите дрехи на българския език. Даже Учителят смяташе, че трябваше да се напише втора част на тази книга, в духа на новите изисквания на образованието и възпитанието.
към текста >>

В тези специални разговори, които имах с Него и с Георги Радев, започнах да чувствам как тази могъща нова сила почна да се събужда в основата на моя гръбнак, нейните електромагнитни вълни от двете страни на гръбначния ми стълб, по левия крак на Ида и по десния - Пингали, имена, дадени още от древността на Индия - спомогнаха да протече онази могъща сила в средата на моя гръбнак, наречена „Шушумна" и тази могъща сила да навлезе в моя мозък, за да събуди подтика към едно дълбоко съзерцание, света на свръхсъзнанието, където работеха напредналите същества върху човешката еволюция.
Учителят разкри нова страна на Своя живот. Той измени Своите отношения към мен, нямаше вече онази усмивка, както на нежната майка към своето дете. Той доби онази бащинска строгост, която изразяваше голямата загриженост за образованието на своя син. С една голяма настойчивост ме подкани да завърша висшето си образование, да започна сериозно да се занимавам с науката и различните окултни дисциплини. Това Негово поведение не само че ми разкри големи творчески перспективи, но събуди и онази тайнствена окултна сила - Кундалини, или Змия на огъня. В тези специални разговори, които имах с Него и с Георги Радев, започнах да чувствам как тази могъща нова сила почна да се събужда в основата на моя гръбнак, нейните електромагнитни вълни от двете страни на гръбначния ми стълб, по левия крак на Ида и по десния - Пингали, имена, дадени още от древността на Индия - спомогнаха да протече онази могъща сила в средата на моя гръбнак, наречена „Шушумна" и тази могъща сила да навлезе в моя мозък, за да събуди подтика към едно дълбоко съзерцание, света на свръхсъзнанието, където работеха напредналите същества върху човешката еволюция. Аз бях поставен пред една велика задача: да изляза от гордостта на самосъзнанието, чиято роля играеше Мара Гръблашева, наметната с мантията на гордостта. Тя беше един от странните екземпляри около Учителя, по произход от стар аристократичен род, баща й е бил дълги години консул на Царска Русия в Истанбул. Тя се е движела из по-високите обществени кръгове, запозната с европейската култура от многото си излизания в чужбина, надарена с такт и съобразителност - тя чувстваше величието на Учителя като Мъдрец. При тези обстоятелства тя живееше в един свой ексцентричен свят, напуснала семейство, мъж, деца, с един голям устрем се мъчи да напусне света на самосъзнанието, за да навлезе в света на свръхсъзнанието. Тя имаше една богата опитност.
към текста >>

Този брат, за когото говорех на събора в Търново, именно Михаил Иванов, беше упражнил силно влияние върху нейния съпруг - Величко Гръблашев, известен столичен адвокат, който впоследствие замина за Чикаго и стана професор.
Аз бях поставен пред една велика задача: да изляза от гордостта на самосъзнанието, чиято роля играеше Мара Гръблашева, наметната с мантията на гордостта. Тя беше един от странните екземпляри около Учителя, по произход от стар аристократичен род, баща й е бил дълги години консул на Царска Русия в Истанбул. Тя се е движела из по-високите обществени кръгове, запозната с европейската култура от многото си излизания в чужбина, надарена с такт и съобразителност - тя чувстваше величието на Учителя като Мъдрец. При тези обстоятелства тя живееше в един свой ексцентричен свят, напуснала семейство, мъж, деца, с един голям устрем се мъчи да напусне света на самосъзнанието, за да навлезе в света на свръхсъзнанието. Тя имаше една богата опитност. Този брат, за когото говорех на събора в Търново, именно Михаил Иванов, беше упражнил силно влияние върху нейния съпруг - Величко Гръблашев, известен столичен адвокат, който впоследствие замина за Чикаго и стана професор. Той е бил един от първите, който е превел окултната литература, специално по спиритизма, в България. Гръблашев написа тук в България една-две книги за Розенкройцерите и той направи една сериозна връзка с тях. Те са един по-висок уровен, в сравнение с другите. Той стана един мост и проводник между Новото Учение на Учителя и Розенкройцерите в САЩ, без да се смесват двете Учения. Розенкройцерите работят повече в скрит кръг.
към текста >>

за лично издигане и благоденствие - упражни силно влияние върху Михаил, който почти беше обсебил всички преводи на нейния съпруг.
Гръблашев написа тук в България една-две книги за Розенкройцерите и той направи една сериозна връзка с тях. Те са един по-висок уровен, в сравнение с другите. Той стана един мост и проводник между Новото Учение на Учителя и Розенкройцерите в САЩ, без да се смесват двете Учения. Розенкройцерите работят повече в скрит кръг. Тази окултна литература, която западните окултисти са написали именно под знака на самосъзнанието, т. е. за лично издигане и благоденствие - упражни силно влияние върху Михаил, който почти беше обсебил всички преводи на нейния съпруг. Освен това, тя имаше една дъщеря, която изразяваше типа на астралната жена - висока, стройна, с големи очи и изразително лице, с изящно изваяни ръце. Учителят още отначало ме предупреди да бъда внимателен, защото астралната жена е като змия, която може да изсмучи жизнените сокове на човека. Тя замина за САЩ. Действително, аз направих един много тънък паралел между меката и нежна светлина, изтичаща от образа на духовната сестра и тази, на астралната жена, която живее в света на удоволствията. При тази обстановка аз навлязох в обществото, във външния свят, където други стимули диктуваха в живота.
към текста >>

Действително, аз направих един много тънък паралел между меката и нежна светлина, изтичаща от образа на духовната сестра и тази, на астралната жена, която живее в света на удоволствията.
Тази окултна литература, която западните окултисти са написали именно под знака на самосъзнанието, т. е. за лично издигане и благоденствие - упражни силно влияние върху Михаил, който почти беше обсебил всички преводи на нейния съпруг. Освен това, тя имаше една дъщеря, която изразяваше типа на астралната жена - висока, стройна, с големи очи и изразително лице, с изящно изваяни ръце. Учителят още отначало ме предупреди да бъда внимателен, защото астралната жена е като змия, която може да изсмучи жизнените сокове на човека. Тя замина за САЩ. Действително, аз направих един много тънък паралел между меката и нежна светлина, изтичаща от образа на духовната сестра и тази, на астралната жена, която живее в света на удоволствията. При тази обстановка аз навлязох в обществото, във външния свят, където други стимули диктуваха в живота. Външната етикеция и полировка дирижираха отношенията. Обществените предразсъдъци и непросветеното обществено мнение даваха тон в цялата съвременна култура. В тази култура липсваха онези вечни елементи, които биха разкрили дълбокия смисъл на живота.
към текста >>

52. 6.24. Пред прага на мъдростта

24. Пред прага на мъдростта Според Учителя има две категории знание: едното знание е чисто интелектуално, то изследва механическата природа на явленията; това знание има отношение към обективния свят, то складира данни по пътя на опита и наблюдението, синтезира ги и по пътя на логиката изважда своите заключения.
24. Пред прага на мъдростта Според Учителя има две категории знание: едното знание е чисто интелектуално, то изследва механическата природа на явленията; това знание има отношение към обективния свят, то складира данни по пътя на опита и наблюдението, синтезира ги и по пътя на логиката изважда своите заключения. Втория вид знания Учителят ги нарича - органически. Тези знания имат отношение към субективния свят на човека, там психичният елемент доминира, логиката не е удобна, както при механичните явления. При това органическо знание е необходимо интуицията, която не само че прониква в съдържанието на явленията, но спонтанно разкрива тяхната вътрешна връзка. Първото -механично знание, Учителят го нарича „инволюционно", а второто - органическото, нарича „еволюционно". Еволюционното знание ще бъде предмет именно на Астрокосмичната синтеза, която ще ни изведе пред прага на Мъдростта.
към текста >>

Само по пътя на Мъдростта човек може да се домогне до вътрешното, скритото съдържание на живота.
Втория вид знания Учителят ги нарича - органически. Тези знания имат отношение към субективния свят на човека, там психичният елемент доминира, логиката не е удобна, както при механичните явления. При това органическо знание е необходимо интуицията, която не само че прониква в съдържанието на явленията, но спонтанно разкрива тяхната вътрешна връзка. Първото -механично знание, Учителят го нарича „инволюционно", а второто - органическото, нарича „еволюционно". Еволюционното знание ще бъде предмет именно на Астрокосмичната синтеза, която ще ни изведе пред прага на Мъдростта. Само по пътя на Мъдростта човек може да се домогне до вътрешното, скритото съдържание на живота. Мъдростта, по пътя на вътрешното виждане, крие в себе си ключове, чрез които може да се отворят дверите на големите мистерии. През този период на посвещение, през който минава братството, страната на малкия кармически триъгълник, фокусирана чрез съзнанието на Мара Гръблашева; и на едноименната страна на големия триъгълник - чрез съзнанието на Георги Радев, се започна една активна творческа дейност. Школата на Учителя разкри нови страници, беседите му, които държеше в неделя, както в общия клас и в специалния клас добиха по-друг характер. Знанието чрез Неговото слово обилно се разнасяше между Неговите ученици. Почувства се дълбоката разлика между духа на християнството, което е вървяло повече по пътя на мистиката, а до голяма степен е държало един отрицателен тон към знанието.
към текста >>

Мъдростта, по пътя на вътрешното виждане, крие в себе си ключове, чрез които може да се отворят дверите на големите мистерии.
Тези знания имат отношение към субективния свят на човека, там психичният елемент доминира, логиката не е удобна, както при механичните явления. При това органическо знание е необходимо интуицията, която не само че прониква в съдържанието на явленията, но спонтанно разкрива тяхната вътрешна връзка. Първото -механично знание, Учителят го нарича „инволюционно", а второто - органическото, нарича „еволюционно". Еволюционното знание ще бъде предмет именно на Астрокосмичната синтеза, която ще ни изведе пред прага на Мъдростта. Само по пътя на Мъдростта човек може да се домогне до вътрешното, скритото съдържание на живота. Мъдростта, по пътя на вътрешното виждане, крие в себе си ключове, чрез които може да се отворят дверите на големите мистерии. През този период на посвещение, през който минава братството, страната на малкия кармически триъгълник, фокусирана чрез съзнанието на Мара Гръблашева; и на едноименната страна на големия триъгълник - чрез съзнанието на Георги Радев, се започна една активна творческа дейност. Школата на Учителя разкри нови страници, беседите му, които държеше в неделя, както в общия клас и в специалния клас добиха по-друг характер. Знанието чрез Неговото слово обилно се разнасяше между Неговите ученици. Почувства се дълбоката разлика между духа на християнството, което е вървяло повече по пътя на мистиката, а до голяма степен е държало един отрицателен тон към знанието. Учителят започна да разработва чрез Своите беседи пред съзнанието на Своите ученици един от най-дълбоките проблеми - Любовта, по пътя на разумността.
към текста >>

Почувства се дълбоката разлика между духа на християнството, което е вървяло повече по пътя на мистиката, а до голяма степен е държало един отрицателен тон към знанието.
Само по пътя на Мъдростта човек може да се домогне до вътрешното, скритото съдържание на живота. Мъдростта, по пътя на вътрешното виждане, крие в себе си ключове, чрез които може да се отворят дверите на големите мистерии. През този период на посвещение, през който минава братството, страната на малкия кармически триъгълник, фокусирана чрез съзнанието на Мара Гръблашева; и на едноименната страна на големия триъгълник - чрез съзнанието на Георги Радев, се започна една активна творческа дейност. Школата на Учителя разкри нови страници, беседите му, които държеше в неделя, както в общия клас и в специалния клас добиха по-друг характер. Знанието чрез Неговото слово обилно се разнасяше между Неговите ученици. Почувства се дълбоката разлика между духа на християнството, което е вървяло повече по пътя на мистиката, а до голяма степен е държало един отрицателен тон към знанието. Учителят започна да разработва чрез Своите беседи пред съзнанието на Своите ученици един от най-дълбоките проблеми - Любовта, по пътя на разумността. През този период Учителят поръча един доста голям телескоп. Метеорологическата клетка, която беше построена в Котвата, се изпълни с много метеорологически уреди. Георги Радев започна да прави систематически наблюдения. Също постави се една библиотека „Водолей", от която излязоха доста книги по физиогномия, графология, типология и пр.
към текста >>

Учителят започна да разработва чрез Своите беседи пред съзнанието на Своите ученици един от най-дълбоките проблеми - Любовта, по пътя на разумността.
Мъдростта, по пътя на вътрешното виждане, крие в себе си ключове, чрез които може да се отворят дверите на големите мистерии. През този период на посвещение, през който минава братството, страната на малкия кармически триъгълник, фокусирана чрез съзнанието на Мара Гръблашева; и на едноименната страна на големия триъгълник - чрез съзнанието на Георги Радев, се започна една активна творческа дейност. Школата на Учителя разкри нови страници, беседите му, които държеше в неделя, както в общия клас и в специалния клас добиха по-друг характер. Знанието чрез Неговото слово обилно се разнасяше между Неговите ученици. Почувства се дълбоката разлика между духа на християнството, което е вървяло повече по пътя на мистиката, а до голяма степен е държало един отрицателен тон към знанието. Учителят започна да разработва чрез Своите беседи пред съзнанието на Своите ученици един от най-дълбоките проблеми - Любовта, по пътя на разумността. През този период Учителят поръча един доста голям телескоп. Метеорологическата клетка, която беше построена в Котвата, се изпълни с много метеорологически уреди. Георги Радев започна да прави систематически наблюдения. Също постави се една библиотека „Водолей", от която излязоха доста книги по физиогномия, графология, типология и пр. Изобщо почувства се един голям интелектуален импулс в Братството.
към текста >>

Този тон, който даде Учителят в този период упражни върху мен действително най-голямо влияние.
Георги Радев започна да прави систематически наблюдения. Също постави се една библиотека „Водолей", от която излязоха доста книги по физиогномия, графология, типология и пр. Изобщо почувства се един голям интелектуален импулс в Братството. Списанието „Житно зърно" стана важен изразител чрез своите статии, в това направление. Академическата младеж, която беше се отдала почти във всички научни отрасли, се обедини в своите научни тежнения чрез списанието „Житно зърно". Този тон, който даде Учителят в този период упражни върху мен действително най-голямо влияние. След онзи епизод, който стана в салона на ул."Оборище"14 и след това бях остриган, в мен настъпи цяло ново прераждане. Първо аз напуснах Изгрева при един много интересен момент. Понеже всичките тези случки носят отпечатъка на общия тон, който се даде в Братството, налага се накратко да дам тяхната хронологичност. До началото на този период аз все още живеех на Изгрева в палатката. До късна зима след като беше паднал доста голям сняг, аз стоически продължавах да живея в палатката на поляната.
към текста >>

Буквално тя ни каза, че Учителят ще ни остави материални блага и духовните Си ценности, като по този начин ни отвори пътя по целия свят, да разнесем Неговите идеи.
Няколко думи за тази сестра - Донка Спиридонова. По професия тя беше учителка. На пръв поглед човек в нейното лице виждаше една разумност, сдържаност и възпитаност. Тя, в присъствието на двама ни, ни говори цял час да се примирим, като ни внушаваше, че някога, в далечното минало в Египет -ние двамата сме били нейни синове. Също така ни увещаваше, че някакъв вътрешен глас й нашепва за нашата голяма мисия, която ни предстои, че ние двамата, след заминаването на Учителя от физическия свят, ще разнесем Неговото учение по целия свят. Буквално тя ни каза, че Учителят ще ни остави материални блага и духовните Си ценности, като по този начин ни отвори пътя по целия свят, да разнесем Неговите идеи. Даже те двамата ми предложиха, като знак на примирение, едни галоши. Както винаги, моята критичност и моят реализъм и в този случай не ме напуснаха. Аз ги слушах внимателно, без да взема подаръка, като ги помолих да дам отговор на предложението им на следния ден. Спиридонова предложи Михаил и аз да отидем и да живеем заедно с тях. Още същият ден аз отидох при Учителя и Му разказах всичко.
към текста >>

Чувствах усилията на Учителя, как искаше по всички пътища да хвърли обилна светлина в този свят на самосъзнанието - чрез силата, чрез могъществото на света на свръхсъзнанието.
Напущането ми на Изгрева и отиването ми да живея при сестра Гръблашева ме постави в положението на една съвсем друга обстановка, диаметрално противоположна на изгревската. Докато на Изгрева бях поставен при чист въздух и непосредствените слънчеви лъчи, необятен простор ме обкръжаваше, изобщо чувствах се като волна птица, която може да лети, когато и където си искаше. Тук, обратно - изпитах какво значи човек да бъде заключен в един свят на традиции и обществено мнение, свят на човешки закони и ограничения. Това беше светът на самосъзнанието - един свят, където силният, авторитетът разполагаше с правото, а всички други трябваше да му се подчиняват. Самото семейство, в което бях въведен, беше почти като символ на управляващите фактори, които издигаха себе си като някакви божества, охраняваха с всички средства - простени и непростени - своите лични интереси, смятаха се като някакви избраници, помазани от съдбата и привилегията само те да направляват кормилото на обществения живот. Чувствах усилията на Учителя, как искаше по всички пътища да хвърли обилна светлина в този свят на самосъзнанието - чрез силата, чрез могъществото на света на свръхсъзнанието. Всичките тези процеси трябваше най-напред да се извършат в новата малка лаборатория, където бяха събрани представителите, от една страна - в лицето на сестра Гръблашева - остарелият свят на самосъзнанието, от друга страна - добрият проводник на красивия свят на свръхсъзнанието, чиито добър проводник в момента беше Георги Радев. В тази малка лаборатория Учителят правеше своите опити, където моята роля се изразяваше именно в това, да служа като опитно поле при тези процеси. Както преди, и сега ще подчертая, че неговият образ, чрез който Учителят си изрази лицето, присъствието на двете едноименни страни на малкия и големия кармически триъгълници, в мен се събудиха могъщи сили на Кундалини, който от своя страна събуди останалите чакри в моето естество. В сърцето ми се яви особен трепет към окръжаващата среда, към различните вериги души, същевременно се оживи и центърът, който се намира в гърлото на човека при яснослушането. Докато при първото действие и при групата, която Учителят ръководеше в тази специална духовна атмосфера, се развиха в мен два важни центъра - този, на слънчевия възел, който изостри у мен усета за всички астрални течения и влияния, да мога да различавам приятелските от неприятелските влияния; също така и флуидните излъчвания, да мога да различавам от различните места, където живеят самите хора.
към текста >>

Меката духовна светлина, която озаряваше лицето ми и даваше на очите един благ израз, беше заменена със строгия поглед на новото състояние.
Както преди, и сега ще подчертая, че неговият образ, чрез който Учителят си изрази лицето, присъствието на двете едноименни страни на малкия и големия кармически триъгълници, в мен се събудиха могъщи сили на Кундалини, който от своя страна събуди останалите чакри в моето естество. В сърцето ми се яви особен трепет към окръжаващата среда, към различните вериги души, същевременно се оживи и центърът, който се намира в гърлото на човека при яснослушането. Докато при първото действие и при групата, която Учителят ръководеше в тази специална духовна атмосфера, се развиха в мен два важни центъра - този, на слънчевия възел, който изостри у мен усета за всички астрални течения и влияния, да мога да различавам приятелските от неприятелските влияния; също така и флуидните излъчвания, да мога да различавам от различните места, където живеят самите хора. Другият център, който се намира при човешкия далак, ми даваше възможност при нощните ми излъчвания да запазвам известен контрол и ясно да се хроникират в моята прясна памет. Напротив, при второто действие, при образуване на новата група, този субективен свят остава да функционира дълбоко вътре в мен; на неговата интимност аз не давах никакъв външен израз, както преди. Меката духовна светлина, която озаряваше лицето ми и даваше на очите един благ израз, беше заменена със строгия поглед на новото състояние. Това състояние даде на лицето ми един конкретен израз - на сериозност, чрез двете дълбоко врязани бръчки между веждите ми, същевременно и огънят на Кундалини повиши до голяма степен активността на моите интелектуални центрове. В сърцето ми и в душата ми, вместо онази дълбочина, която усещах от съзерцанието на звездното небе, беше заменена с един крайно чувствителен сърдечен сеизмограф, чрез който долавях по етера и най-малките скърби, или радости на окръжаващата среда. Докато с центъра на гърлото ми долавях всевъзможни нашепвания от центровете на моя висш ментал. Всички тези нови сили, непознати за мен, идваха и се събуждаха, непосредствено от прякото въздействие на Учителя, който направляваше с голямо внимание второто действие, което се развиваше в школата.
към текста >>

53. 6.26. Погледът на мъдреца

Както виждате, ние от време навреме правим такива паралели, тъй като, ако се вдълбочим и същевременно разпрострем подробно върху тези паралели, то ще трябва да се напишат томове.
26. Погледът на мъдреца Ние ще направим един малък паралел между действията, които стават в Школата на Учителя, политическите явления, които се извършват в обществения живот на българския народ и събитията, които стават в областта на международния живот. Както виждате, ние от време навреме правим такива паралели, тъй като, ако се вдълбочим и същевременно разпрострем подробно върху тези паралели, то ще трябва да се напишат томове. След тази кратка бележка ще подчертаем, че когато започнаха действията в Школата от едноименните страни на двата кармични триъгълници, специално в България се активизираха силите на света на самосъзнанието. Една илюстрация. Политическите партии в България, по силата на тази активизирана вълна на самосъзнанието, се раздробиха на повече от 19 части. Това раздробление и разкъсване на обществения живот в България не беше плод на някакви идеологически различия, но повече на лични амбиции, или користни попълзновения. При това разкъсване българският народ се гърчеше в тежка стопанска и политическа криза.
към текста >>

Пристигайки в гората, почти на средата на пътя за Изгрева, една сестра ни среща и ни каза, да не отиваме на Изгрева, понеже целият Изгрев е обкръжен от стражари, които не позволяват нито да се влиза вътре, нито да се из-лиза навън.
Тези малки алюзии, които правим за будния поглед на ученика, ще му разкрият големите функционални линии, които преминават като основна нишка между действията на окултната школа на Учителя и събитията, които се извършват в народите и човечеството. През тази същата година (1926), през август, трябваше да стане нашият събор, в който взимат участие не само ръководителите от кръжоците в различните градове на България, но и много представители и членове на братството. Съборът беше разрешен, по искане на ръководителите, от министър-председателя на България. Сутринта, в деня на откриването на събора, който щеше да се състои на Изгрева, аз придружих Учителя от дома му на ул. „Опълченска" 66 към Изгрева. Пристигайки в гората, почти на средата на пътя за Изгрева, една сестра ни среща и ни каза, да не отиваме на Изгрева, понеже целият Изгрев е обкръжен от стражари, които не позволяват нито да се влиза вътре, нито да се из-лиза навън. Моментът беше много интересен. Учителят внушително ме погледна и аз светкавично разбрах Неговата повелителна мисъл. Аз помолих сестрата да придружи Учителя обратно до ул. „Опълченска" 66, след което се отправих направо за дома на министър-председателя Андрей Ляпчев. Така интуитивно долових мисълта на Учителя и затова като стрела се спуснах към дома на министър-председателя.
към текста >>

Наистина в това време аз бях се абстрахирал от всичко; цялото ми внимание беше насочено изключително върху действията и проявите в братството и около Учителя.
По чия заповед става това, на нас не ни е известно". Той почти нищо не ми каза, върна се в дома си и след две минути дойде и ми каза, че всичко е уредено. Аз му благодарих, отидох при Учителя и отново Го придружих до Изгрева. Когато пристигнахме там, нямаше нито следа от стражари. Изнасям този факт, само да подчертая колко е мощна мисълта на Учителя, особено когато приемният апарат на ученика е в изправност. Наистина в това време аз бях се абстрахирал от всичко; цялото ми внимание беше насочено изключително върху действията и проявите в братството и около Учителя. Ще изнеса още един факт, за да мога да очертая колосалната мощ на едно Същество, което действително е Пратеник на Небето, да дойде всред човечеството и завърти колелото на неговата история. Цялото Братство, почти всяка година, отивахме да летуваме на 7-те Рилски езера. Палатките ни се разполагаха при второто езеро, където можеха да се създадат по-добри битови условия. Ще спра вниманието си върху един важен епизод през време на това летуване. В първите дни на август се разрази една страшна снежна буря, небето беше спуснало своите тъмни облаци почти до земята.
към текста >>

Ще спра вниманието си върху един важен епизод през време на това летуване.
Изнасям този факт, само да подчертая колко е мощна мисълта на Учителя, особено когато приемният апарат на ученика е в изправност. Наистина в това време аз бях се абстрахирал от всичко; цялото ми внимание беше насочено изключително върху действията и проявите в братството и около Учителя. Ще изнеса още един факт, за да мога да очертая колосалната мощ на едно Същество, което действително е Пратеник на Небето, да дойде всред човечеството и завърти колелото на неговата история. Цялото Братство, почти всяка година, отивахме да летуваме на 7-те Рилски езера. Палатките ни се разполагаха при второто езеро, където можеха да се създадат по-добри битови условия. Ще спра вниманието си върху един важен епизод през време на това летуване. В първите дни на август се разрази една страшна снежна буря, небето беше спуснало своите тъмни облаци почти до земята. Снегът се сипеше обилно. Бурята беше така силна, че имаше опасност всеки момент да вдигне леките ни палатки и да ги завлече в езерото. Цялото Братство беше в ужас пред опасната буря в планината. В този момент изтичах при Учителя.
към текста >>

Тези фактори, по пътя на комбинациите, вариациите и пермутациите образуват най-всевъзможни форми.
Аз може би бях единственият свидетел на този акт, извършен от Учителя. Когато обаче пристигнахме в село Говедарци, в полите на Рила, където щяхме да вземем автобуса за София, тя отново изпадна в същото болестно състояние, в което беше на Рила. Значи, този невидим ток имаше сила на действие само докато слезе от планината и се добере до превозно средство. За Великите Мистерии, които така ревниво пази Космичната Мъдрост, ни говори и съвременната дактилоскопия. Според нея за формиране на долните части на пръстите, по-право формите, които се образуват, съществуват 120 фактори за тяхното формиране. Тези фактори, по пътя на комбинациите, вариациите и пермутациите образуват най-всевъзможни форми. За да се срещнат еднакви фигури на формите на две едни и същи лица, са необходими 17 милиарда случаи. Тези обстоятелства говорят, че в човека, в неговото естество има специални ключове на неговите електромагнитни течения, които са свързани не само с неговото физическо тяло, но и с неговите физиологически, биологически и психически функции. Това значи, че всяко същество, което праща в етера своите мисли и чувства, носят печата на неговите електромагнитни спецификации. Също и в Макрокосмоса, Космичните и Слънчевите лъчи, които изпращат слънцата от Космичното пространство, имат своята спецификация, ключ на техните електромагнитни излъчвания. Какво значи това?
към текста >>

Натрупаните знания от конкретния и кристален ум, при светлината на Мъдростта, стават динамични и добиват онази градивна стойност и дават сила, подтик и вдъхновение за истинско творчество.
Също и в Макрокосмоса, Космичните и Слънчевите лъчи, които изпращат слънцата от Космичното пространство, имат своята спецификация, ключ на техните електромагнитни излъчвания. Какво значи това? Че в Природата има една велика отговорност за всяка енергия - свой ключ на трептения и всички същества - малки и големи, на каквато и степен на развитие да се намират, вибрациите, които излъчват от себе си и ги изпращат в пространството, винаги ги следват и съставляват от тях неразделна част. Космичната Мъдрост отваря не само висшия ум на човека, но спомага да се развие неговата интуиция. Така той започва да разбира езика, символите и образите, чрез които живата разумна природа говори и изгражда живота. Натрупаните знания от конкретния и кристален ум, при светлината на Мъдростта, стават динамични и добиват онази градивна стойност и дават сила, подтик и вдъхновение за истинско творчество. Човек събужда всички органически центрове, които са свързани с различните области на Битието; и човешката душа играе ролята на онзи чист проводник на Светлината, която непрестанно се излъчва от света на Мъдростта.
към текста >>

Човек събужда всички органически центрове, които са свързани с различните области на Битието; и човешката душа играе ролята на онзи чист проводник на Светлината, която непрестанно се излъчва от света на Мъдростта.
Какво значи това? Че в Природата има една велика отговорност за всяка енергия - свой ключ на трептения и всички същества - малки и големи, на каквато и степен на развитие да се намират, вибрациите, които излъчват от себе си и ги изпращат в пространството, винаги ги следват и съставляват от тях неразделна част. Космичната Мъдрост отваря не само висшия ум на човека, но спомага да се развие неговата интуиция. Така той започва да разбира езика, символите и образите, чрез които живата разумна природа говори и изгражда живота. Натрупаните знания от конкретния и кристален ум, при светлината на Мъдростта, стават динамични и добиват онази градивна стойност и дават сила, подтик и вдъхновение за истинско творчество. Човек събужда всички органически центрове, които са свързани с различните области на Битието; и човешката душа играе ролята на онзи чист проводник на Светлината, която непрестанно се излъчва от света на Мъдростта.
към текста >>

54. 6.27. Тесният път на ученика

27. Тесният път на ученика Много добре си спомням: когато трябваше да напусна Изгрева и да отида да живея в града у сестра Граблашева, Учителят ми каза следната мисъл, върху която трябваше ред години да мисля: „Досега изучаваше законите на Светлината, сега ще слезеш да учиш законите на тъмнината, която ще бъде притворена от мощните сили на Мъдростта".
27. Тесният път на ученика Много добре си спомням: когато трябваше да напусна Изгрева и да отида да живея в града у сестра Граблашева, Учителят ми каза следната мисъл, върху която трябваше ред години да мисля: „Досега изучаваше законите на Светлината, сега ще слезеш да учиш законите на тъмнината, която ще бъде притворена от мощните сили на Мъдростта". Действително аз сгънах светлата мантия на невинността, напуснах мечтите да тръгна из света като някой апостол, който отива да проповядва Словото Божие. Цялата тази идиличност на първите християни, чиито души трептяха в зората на изгряващото слънце на Христа, остана дълбоко вътре в мене като скрито съкровище, което не трябва да се излага пред погледа на алчните тъмни сили. Аз се запретнах да завърша университета, външно добих обикновения образ на един скромен студент и с голямо усърдие започнах да работя, за да настигна моите състуденти и да завърша. Ред години преди това бях студент по философия, но след като добих едно разочарование от постиженията, до които е дошла древната и съвременната философия, след като поставих на преоценка всички схващания на философията, било от материалистичните, идеалистичните и всички други всевъзможни школи, разбрах, че те, както и науката, се движат в света на осезаемото, в света на сетивното, емпиричното знание, или до крайния предел на метафизичните спекулации. За тях светът извън сетивата, или метапсихичният свят е бил непознат.
към текста >>

Много често, когато съм изнасял реферати, и при разискванията, моите разсъждения се тълкуваха като ексцентричност, или някаква идейна екзалтираност; това положение никак не ме смущаваше, напротив, духовният потенциал на това велико съкровище, което дълбоко беше скрито в моята душа, ми даваше все по-големи импулси и твърдо постоянство да мина по пътя на съвременното знание, да го проникна и по този начин да бъда още по-добре подготвен за тясната пътека на ученичеството.
За мен университетът представляваше една врата, която ме въвеждаше в обществото. Аз влязох във връзка с много академични среди. Моят устрем, както към духовните проблеми, със същата сила се насочи и към социалните въпроси. В скоро време влязох във връзка с академичната младеж, започнах да посещавам различни семинари, реферати, в които взимах активно участие и винаги гледах непринудено, незабелязано да прокарвам нишките на моите идейни схващания. Всичко това вършех поради големия копнеж, новите идеали, които Учителят даваше на човечеството, новият мироглед, който изграждаше Учителят в своята школа, да може постепенно да открие един нов път и да могат индивидите, обществата, народите и човечеството да излязат от духовната безпътица и от хаоса на стопанската, политическата и културна криза. Много често, когато съм изнасял реферати, и при разискванията, моите разсъждения се тълкуваха като ексцентричност, или някаква идейна екзалтираност; това положение никак не ме смущаваше, напротив, духовният потенциал на това велико съкровище, което дълбоко беше скрито в моята душа, ми даваше все по-големи импулси и твърдо постоянство да мина по пътя на съвременното знание, да го проникна и по този начин да бъда още по-добре подготвен за тясната пътека на ученичеството.
към текста >>

55. 6.28. Връзката между самосъзнанието и свръхсъзнанието

Ще се опитам да направя психологически анализ на тези три личности, върху които Учителят в момента правеше Своите опити, които впоследствие ще се разпрострат в обществото, после в народа и най-сетне вълната ще премине в цялото човечество.
28. Връзката между самосъзнанието и свръхсъзнанието Както подчертахме по-горе, Учителят правеше Своите опити в Своята „лаборатория" чрез малката група, която беше представена от Георги Радев - проводник на силите на свръхсъзнанието; Михаил Иванов като представител на самосъзнанието и Мара Граблашева - представител на общественото мнение, което е критерий и фактор в света на самосъзнанието. Ще се опитам да направя психологически анализ на тези три личности, върху които Учителят в момента правеше Своите опити, които впоследствие ще се разпрострат в обществото, после в народа и най-сетне вълната ще премине в цялото човечество. Това е пътят на скачените съдове. Специално Мара Граблашева, като съзнание в настоящето си прераждане се е родила в средата на ръководните фактори, които са имали претенции да ръководят общественото мнение, изобщо да бъдат пътеводителите на един народ. Връзката й с Учителя и Школата събуждат в нея едно велико качество - качеството на различаване. Това качество има като предпоставка една закръглена интелигентност, въоръжена с един критичен поглед. В лицето на Учителя тя намира своя идеал, тя вижда как Той, със Своята Светлина, разкрива фалша и лицемерието на общественото мнение.
към текста >>

Това е пътят на скачените съдове.
28. Връзката между самосъзнанието и свръхсъзнанието Както подчертахме по-горе, Учителят правеше Своите опити в Своята „лаборатория" чрез малката група, която беше представена от Георги Радев - проводник на силите на свръхсъзнанието; Михаил Иванов като представител на самосъзнанието и Мара Граблашева - представител на общественото мнение, което е критерий и фактор в света на самосъзнанието. Ще се опитам да направя психологически анализ на тези три личности, върху които Учителят в момента правеше Своите опити, които впоследствие ще се разпрострат в обществото, после в народа и най-сетне вълната ще премине в цялото човечество. Това е пътят на скачените съдове. Специално Мара Граблашева, като съзнание в настоящето си прераждане се е родила в средата на ръководните фактори, които са имали претенции да ръководят общественото мнение, изобщо да бъдат пътеводителите на един народ. Връзката й с Учителя и Школата събуждат в нея едно велико качество - качеството на различаване. Това качество има като предпоставка една закръглена интелигентност, въоръжена с един критичен поглед. В лицето на Учителя тя намира своя идеал, тя вижда как Той, със Своята Светлина, разкрива фалша и лицемерието на общественото мнение. Също така тя схваща несъстоятелността на самосъзнанието, което издига личността в култ, център, източник на един нереален свят.
към текста >>

В лицето на Учителя тя намира своя идеал, тя вижда как Той, със Своята Светлина, разкрива фалша и лицемерието на общественото мнение.
Ще се опитам да направя психологически анализ на тези три личности, върху които Учителят в момента правеше Своите опити, които впоследствие ще се разпрострат в обществото, после в народа и най-сетне вълната ще премине в цялото човечество. Това е пътят на скачените съдове. Специално Мара Граблашева, като съзнание в настоящето си прераждане се е родила в средата на ръководните фактори, които са имали претенции да ръководят общественото мнение, изобщо да бъдат пътеводителите на един народ. Връзката й с Учителя и Школата събуждат в нея едно велико качество - качеството на различаване. Това качество има като предпоставка една закръглена интелигентност, въоръжена с един критичен поглед. В лицето на Учителя тя намира своя идеал, тя вижда как Той, със Своята Светлина, разкрива фалша и лицемерието на общественото мнение. Също така тя схваща несъстоятелността на самосъзнанието, което издига личността в култ, център, източник на един нереален свят. Тя чувства, че обществените форми, в които е потопено човешкото общество, ще претърпят редица трансформации, тъй като те не отговарят на новите изисквания на времето. От друга страна, влизайки в контакт с мен, който носех бунта към обществения фалш, бунта към неправдите и социалната несправедливост, в нея още повече се повиши този устрем към освобождаване от обществените форми. Нейният съпруг - Величко Граблашев, който се намираше под влиянието на Михаил Иванов, й даде добър урок, да види в една кристализирана форма крайният предел на самосъзнанието. Граблашев бе подлъган от ясновидството му и плати с разочарование за своята наивност.
към текста >>

Той беше по този начин наметнал мантията на някакъв чародей, който може да прониква в съдбините на хората, даже и да смята, че има онази магична сила - да въздейства върху техните съдби.
От друга страна, влизайки в контакт с мен, който носех бунта към обществения фалш, бунта към неправдите и социалната несправедливост, в нея още повече се повиши този устрем към освобождаване от обществените форми. Нейният съпруг - Величко Граблашев, който се намираше под влиянието на Михаил Иванов, й даде добър урок, да види в една кристализирана форма крайният предел на самосъзнанието. Граблашев бе подлъган от ясновидството му и плати с разочарование за своята наивност. Михаил Иванов следваше в университета педагогика. От друга страна, четеше популярна окултна литература, която събуждаше в човешкото съзнание една гордост. Той беше по този начин наметнал мантията на някакъв чародей, който може да прониква в съдбините на хората, даже и да смята, че има онази магична сила - да въздейства върху техните съдби. Трябва дълбоко да подчертаем, че ние тук разглеждаме личността - специално неговата, като един актьор, който става изразител на цяла една категория съзнания, на една минала култура, която е изгубила всякакъв вътрешен духовен потенциал и е останала в света на формите като една реликва. Каква голяма разлика съществува между великия свят на свръхсъзнанието и света на самосъзнанието. Георги Радев, който имаше тази голяма привилегия - да носи това велико озарение, наистина достойно играеше своята роля. В предшестващите глави аз направих една характеристика на неговите основни качества и сега само ще припомня, че този светъл мъж, както казват римляните, който притежаваше една богата ерудиция и един съвършен интелектуален инструмент, които го издигаха до висотата на един учен, му създаваха условие да направи една по-интимна връзка с Космичната мъдрост на Учителя. За него Учителят не представляваше някаква личност, както стоеше в съзнанието на Михаил Иванов и Мара Граблашева, напротив, той виждаше в Учителя онази Божествена Мъдрост, в която е потопено цялото Битие.
към текста >>

Тази интимна връзка с Космичната Мъдрост я създаваше изключително по пътя на смирението.
Трябва дълбоко да подчертаем, че ние тук разглеждаме личността - специално неговата, като един актьор, който става изразител на цяла една категория съзнания, на една минала култура, която е изгубила всякакъв вътрешен духовен потенциал и е останала в света на формите като една реликва. Каква голяма разлика съществува между великия свят на свръхсъзнанието и света на самосъзнанието. Георги Радев, който имаше тази голяма привилегия - да носи това велико озарение, наистина достойно играеше своята роля. В предшестващите глави аз направих една характеристика на неговите основни качества и сега само ще припомня, че този светъл мъж, както казват римляните, който притежаваше една богата ерудиция и един съвършен интелектуален инструмент, които го издигаха до висотата на един учен, му създаваха условие да направи една по-интимна връзка с Космичната мъдрост на Учителя. За него Учителят не представляваше някаква личност, както стоеше в съзнанието на Михаил Иванов и Мара Граблашева, напротив, той виждаше в Учителя онази Божествена Мъдрост, в която е потопено цялото Битие. Тази интимна връзка с Космичната Мъдрост я създаваше изключително по пътя на смирението. Смирението е онова велико качество на ученика, което разтваря неговата душа за голямата светлина, която излиза от съществата на свръхсъзнанието. Смирението само може да схване, че тези способности в човешкия ум са могъщи инструменти в ръцете на живата разумна природа. Смирението само може да доведе ученика до онова просветление, да вижда, че едничкият източник на всички материални и духовни блага, и на всички културни ценности е Великото Космично Начало. Хората са само проводници на тези творчески импулси, на всички духовни постижения. Много тънко и задълбочено наблюдавах Учителя, как работеше с тези реторти на съзнания, виждах Неговите усилия да свърже света на самосъзнанието, един свят, който вече се разлагаше, с обновителните струи на свръхсъзнанието.
към текста >>

Смирението е онова велико качество на ученика, което разтваря неговата душа за голямата светлина, която излиза от съществата на свръхсъзнанието.
Каква голяма разлика съществува между великия свят на свръхсъзнанието и света на самосъзнанието. Георги Радев, който имаше тази голяма привилегия - да носи това велико озарение, наистина достойно играеше своята роля. В предшестващите глави аз направих една характеристика на неговите основни качества и сега само ще припомня, че този светъл мъж, както казват римляните, който притежаваше една богата ерудиция и един съвършен интелектуален инструмент, които го издигаха до висотата на един учен, му създаваха условие да направи една по-интимна връзка с Космичната мъдрост на Учителя. За него Учителят не представляваше някаква личност, както стоеше в съзнанието на Михаил Иванов и Мара Граблашева, напротив, той виждаше в Учителя онази Божествена Мъдрост, в която е потопено цялото Битие. Тази интимна връзка с Космичната Мъдрост я създаваше изключително по пътя на смирението. Смирението е онова велико качество на ученика, което разтваря неговата душа за голямата светлина, която излиза от съществата на свръхсъзнанието. Смирението само може да схване, че тези способности в човешкия ум са могъщи инструменти в ръцете на живата разумна природа. Смирението само може да доведе ученика до онова просветление, да вижда, че едничкият източник на всички материални и духовни блага, и на всички културни ценности е Великото Космично Начало. Хората са само проводници на тези творчески импулси, на всички духовни постижения. Много тънко и задълбочено наблюдавах Учителя, как работеше с тези реторти на съзнания, виждах Неговите усилия да свърже света на самосъзнанието, един свят, който вече се разлагаше, с обновителните струи на свръхсъзнанието. Общественият и културен живот като че ли в сегашното си развитие беше изминал своя път и Учителят трябваше да му даде друга ориентация.
към текста >>

56. 6.29. Светлият салон на Изгрева

Неговото южно изложение беше прекрасно - обилна слънчева светлина и чист боров въздух го изпълваха.
29. Светлият салон на Изгрева През 1927 г. Школата на Учителя от София се премести на Изгрева. За тази цел беше построен специален, голям, светъл салон. Неговото южно изложение беше прекрасно - обилна слънчева светлина и чист боров въздух го изпълваха. Този салон беше направен с усилията на софиянци и приятели от провинцията. С такава любов, с такова усърдие, под чудните мелодии на Учителевите песни, беше поставена всяка греда, всяка тухла и керемида. За Братството това беше голямо събитие. В ранна сутрин, всяка сряда се състоеше беседата на Общия клас, в петък - на Специалния и в неделя сутрин, в 5 часа - Утринни слова и в 10 часа преди обед - Неделни беседи. От всички краища на София идваха с голяма радост учениците на Учителя.
към текста >>

Вторачих се и видях един възел от вени на лявата му китка, за което каза: „Аз двадесет години работя върху този възел, за да го развържа и да отвържа завързания български народ." Това Висше същество виждаше, че се намира в едно ограничено състояние, защото е облечено в българска плът, с неговата карма и оттам, с кармата на цялото човечество.
В един момент богатите приятели искаха да Му направят вила там, където е сега „мястото на Учителя". Но тогава Той категорично отказа. След туй Той лично ми е говорил със симпатична ирония, за да мисля за тези неща: „Гледай, българите направили ми толкова костюми, като мислят, че ще живея сред тях още сто години. След туй направиха този салон с квадратни прозорци, за да оправям тези квадрати на българите. А квадратът е фигура на най-голямото противоречие, което трябва да се разрешава на земята." Учителят вдигна ръката си, лявата ръка и ми показа нещо на ръката. Вторачих се и видях един възел от вени на лявата му китка, за което каза: „Аз двадесет години работя върху този възел, за да го развържа и да отвържа завързания български народ." Това Висше същество виждаше, че се намира в едно ограничено състояние, защото е облечено в българска плът, с неговата карма и оттам, с кармата на цялото човечество. И как Учителят действаше върху материята, за да дойде до освобождение на човешките души. Това бе едно потресающо положение за мен. Вървяхме веднъж с Учителя и трябваше да отидем до салона на ул. „Оборище" 14. Стигнахме до черквата „Св.
към текста >>

И как Учителят действаше върху материята, за да дойде до освобождение на човешките души.
Но тогава Той категорично отказа. След туй Той лично ми е говорил със симпатична ирония, за да мисля за тези неща: „Гледай, българите направили ми толкова костюми, като мислят, че ще живея сред тях още сто години. След туй направиха този салон с квадратни прозорци, за да оправям тези квадрати на българите. А квадратът е фигура на най-голямото противоречие, което трябва да се разрешава на земята." Учителят вдигна ръката си, лявата ръка и ми показа нещо на ръката. Вторачих се и видях един възел от вени на лявата му китка, за което каза: „Аз двадесет години работя върху този възел, за да го развържа и да отвържа завързания български народ." Това Висше същество виждаше, че се намира в едно ограничено състояние, защото е облечено в българска плът, с неговата карма и оттам, с кармата на цялото човечество. И как Учителят действаше върху материята, за да дойде до освобождение на човешките души. Това бе едно потресающо положение за мен. Вървяхме веднъж с Учителя и трябваше да отидем до салона на ул. „Оборище" 14. Стигнахме до черквата „Св. Неделя", там където е сега площад "Ленин", пред хотел Балкан.
към текста >>

Учителят каза веднъж така: „Пътят към Бога ще го направят учените хора." Значи не духовните хора, не разните там окултисти и тем подобни, дори не и света, а ще го проправят учените хора.
Огледа трамвая и каза: „Този трамвай и туй електричество, което се върти около тази черква, не е за хубаво." Много пъти го е казвал и си го записах. Когато стана атентата в „Св. Неделя" през 1925 г. и същата черква хвръкна във въздуха, това никак не ме изненада. Учителят виждаше нещата и говореше с алюзии, за да има човек самостоятелна мисъл. Учителят каза веднъж така: „Пътят към Бога ще го направят учените хора." Значи не духовните хора, не разните там окултисти и тем подобни, дори не и света, а ще го проправят учените хора. Зад салона на Изгрева, противниците на Учителя лепнаха една бирария - кръчма. Най-напред беше на един югославянин, а после някакви българи я купиха. Трябваше да се яви светът на контрастите. Винаги при голямото Добро идва и голямото Зло. Затова Учителят никога не реагираше така остро към тези неща.
към текста >>

57. 6.34. Астрокосмична синтеза

Той чувства всички центрове в своята глава като системите, които съществуват в Звездното небе, и започва да чувства великия пулс на живота, чудната хармония в Битието и по този начин тръгва смело по пътя на Божественото съвършенство.
Учителят се явяваше пред нас в своята пълнота. Неговият блестящ душевен равностранен триъгълник, изразяващ съзерцанието на мистика, предвиждането и вглъбяването на окултиста и Божественото откровение на реформатора, ни отваряше вратите към великите мистерии на Истината. За пръв път Учителят започна да ни говори за онази нова наука, която ще бъде разработена от светящата Шеста раса. Тази наука ни разкрива великите мистерии. Човек вижда в себе си отразено цялото Звездно небе, същевременно и великото знание на Мъдростта. Той чувства всички центрове в своята глава като системите, които съществуват в Звездното небе, и започва да чувства великия пулс на живота, чудната хармония в Битието и по този начин тръгва смело по пътя на Божественото съвършенство. Народите, обществата и хората той ги чувства в себе си като системи, органи и клетки. Ние няма в подробности да се спираме върху тази наука, защото тя е дадена в генералните си линии в книгата „Новата култура в ерата на Водолея". Тук само ще подчертаем, че третият вид души, които идват да помагат на човечеството, са успели да превият врата на звяра в себе си, да обуздаят своите страсти и желания, с други думи - те са завършили еволюцията на своето сърце, чрез хилядите си прераждания са закръглили способностите на своя ум и чрез ключа на търпението са изработили една диамантена воля, която има един идеал - да бъде непрекъснат сътрудник във великото дело на своя Учител. Тези души са солта на земята, те са изразители на дълбокия смисъл на живота. Тях ще ги познаем по три елемента: те носят в себе си чара на любовния магнетизъм, магичното въздействие на дълбокото знание и неизказаната красота на истината.
към текста >>

Ние няма в подробности да се спираме върху тази наука, защото тя е дадена в генералните си линии в книгата „Новата култура в ерата на Водолея".
За пръв път Учителят започна да ни говори за онази нова наука, която ще бъде разработена от светящата Шеста раса. Тази наука ни разкрива великите мистерии. Човек вижда в себе си отразено цялото Звездно небе, същевременно и великото знание на Мъдростта. Той чувства всички центрове в своята глава като системите, които съществуват в Звездното небе, и започва да чувства великия пулс на живота, чудната хармония в Битието и по този начин тръгва смело по пътя на Божественото съвършенство. Народите, обществата и хората той ги чувства в себе си като системи, органи и клетки. Ние няма в подробности да се спираме върху тази наука, защото тя е дадена в генералните си линии в книгата „Новата култура в ерата на Водолея". Тук само ще подчертаем, че третият вид души, които идват да помагат на човечеството, са успели да превият врата на звяра в себе си, да обуздаят своите страсти и желания, с други думи - те са завършили еволюцията на своето сърце, чрез хилядите си прераждания са закръглили способностите на своя ум и чрез ключа на търпението са изработили една диамантена воля, която има един идеал - да бъде непрекъснат сътрудник във великото дело на своя Учител. Тези души са солта на земята, те са изразители на дълбокия смисъл на живота. Тях ще ги познаем по три елемента: те носят в себе си чара на любовния магнетизъм, магичното въздействие на дълбокото знание и неизказаната красота на истината. В техния поглед се чете искреност, чистота, невинност, същевременно имат чертите на онази крайна интелигентност, на изисканата справедливост и на онова високо благородство. При тези души, в тяхното присъствие човек чувства устрема и подтика на творческото вдъхновение.
към текста >>

Учителят постепенно слизаше със Своята пълнота върху земята.
Учителят щедро раздаваше и разливаше дълбоките знания в Общия клас, даваше методи за придобиване търпение, най-важният ключ, с който се отварят дверите на Истината, а в Неделните беседи чертаеше новия свят -света, в който свободата ще царува и на всяко същество ще бъдат дадени необходимите условия за неговия външен и вътрешен растеж. Лайтмотивът в този период на Неговите беседи беше следният: „Единственото нещо, което иска Господ, то е абсолютно всички същества да бъдат свободни като Него." Еволюцията е закон за свободата на духа. Свободата е право на човека. Без свобода култура не може да съществува. Творческата идейна сила, която Учителят разпалваше в тази малка опитна лаборатория, постепенно се разливаше в обществото чрез неговото Слово, и от обществото в народа, и в цялото човечество. Учителят постепенно слизаше със Своята пълнота върху земята. Неговият блестящ равностранен триъгълник упражняваше своето велико въздействие върху равностранните триъгълници - малкия и големия. Неговото мощно Слово чрез беседите се разнасяше по етера, обхващаше аурата на земята и действаше мощно върху умовете, сърцата и волята на всички хора по земята. Но този начин, в този малък миниатюр Неговото общество, което съдържаше всички обществени, духовни и културни сили на човечеството, изразени в тези живи екрани, върху които той действаше магически, даваше новия потенциал на новата епоха, потенциал, който ще бъде разработен от гениалните, талантливите и обикновените хора на земята. Тази нова култура ще бъде културата на синовете Божии, които ще тръгнат по тесните пътеки на ученичеството. Така действаха скромно и тихо великите посветени, когато слизаха на земята, да дадат едно ново откровение и тласнат живота към по-големи духовни висоти, към по-голям творчески процес.
към текста >>

Неговият блестящ равностранен триъгълник упражняваше своето велико въздействие върху равностранните триъгълници - малкия и големия.
Лайтмотивът в този период на Неговите беседи беше следният: „Единственото нещо, което иска Господ, то е абсолютно всички същества да бъдат свободни като Него." Еволюцията е закон за свободата на духа. Свободата е право на човека. Без свобода култура не може да съществува. Творческата идейна сила, която Учителят разпалваше в тази малка опитна лаборатория, постепенно се разливаше в обществото чрез неговото Слово, и от обществото в народа, и в цялото човечество. Учителят постепенно слизаше със Своята пълнота върху земята. Неговият блестящ равностранен триъгълник упражняваше своето велико въздействие върху равностранните триъгълници - малкия и големия. Неговото мощно Слово чрез беседите се разнасяше по етера, обхващаше аурата на земята и действаше мощно върху умовете, сърцата и волята на всички хора по земята. Но този начин, в този малък миниатюр Неговото общество, което съдържаше всички обществени, духовни и културни сили на човечеството, изразени в тези живи екрани, върху които той действаше магически, даваше новия потенциал на новата епоха, потенциал, който ще бъде разработен от гениалните, талантливите и обикновените хора на земята. Тази нова култура ще бъде културата на синовете Божии, които ще тръгнат по тесните пътеки на ученичеството. Така действаха скромно и тихо великите посветени, когато слизаха на земята, да дадат едно ново откровение и тласнат живота към по-големи духовни висоти, към по-голям творчески процес. Интересно, Кузман Кузманов, колкото повече идваше до едно вътрешно прозрение, толкова повече неговото физическо тяло се одухотворяваше.
към текста >>

Неговото мощно Слово чрез беседите се разнасяше по етера, обхващаше аурата на земята и действаше мощно върху умовете, сърцата и волята на всички хора по земята.
Свободата е право на човека. Без свобода култура не може да съществува. Творческата идейна сила, която Учителят разпалваше в тази малка опитна лаборатория, постепенно се разливаше в обществото чрез неговото Слово, и от обществото в народа, и в цялото човечество. Учителят постепенно слизаше със Своята пълнота върху земята. Неговият блестящ равностранен триъгълник упражняваше своето велико въздействие върху равностранните триъгълници - малкия и големия. Неговото мощно Слово чрез беседите се разнасяше по етера, обхващаше аурата на земята и действаше мощно върху умовете, сърцата и волята на всички хора по земята. Но този начин, в този малък миниатюр Неговото общество, което съдържаше всички обществени, духовни и културни сили на човечеството, изразени в тези живи екрани, върху които той действаше магически, даваше новия потенциал на новата епоха, потенциал, който ще бъде разработен от гениалните, талантливите и обикновените хора на земята. Тази нова култура ще бъде културата на синовете Божии, които ще тръгнат по тесните пътеки на ученичеството. Така действаха скромно и тихо великите посветени, когато слизаха на земята, да дадат едно ново откровение и тласнат живота към по-големи духовни висоти, към по-голям творчески процес. Интересно, Кузман Кузманов, колкото повече идваше до едно вътрешно прозрение, толкова повече неговото физическо тяло се одухотворяваше. В интимните си разговори с него той често споделяше с мен следната мисъл: „Аз искам да се разбия в пространството на моите първоначални атоми и клетки и всяка клетка да стане едно Слънце".
към текста >>

Но този начин, в този малък миниатюр Неговото общество, което съдържаше всички обществени, духовни и културни сили на човечеството, изразени в тези живи екрани, върху които той действаше магически, даваше новия потенциал на новата епоха, потенциал, който ще бъде разработен от гениалните, талантливите и обикновените хора на земята.
Без свобода култура не може да съществува. Творческата идейна сила, която Учителят разпалваше в тази малка опитна лаборатория, постепенно се разливаше в обществото чрез неговото Слово, и от обществото в народа, и в цялото човечество. Учителят постепенно слизаше със Своята пълнота върху земята. Неговият блестящ равностранен триъгълник упражняваше своето велико въздействие върху равностранните триъгълници - малкия и големия. Неговото мощно Слово чрез беседите се разнасяше по етера, обхващаше аурата на земята и действаше мощно върху умовете, сърцата и волята на всички хора по земята. Но този начин, в този малък миниатюр Неговото общество, което съдържаше всички обществени, духовни и културни сили на човечеството, изразени в тези живи екрани, върху които той действаше магически, даваше новия потенциал на новата епоха, потенциал, който ще бъде разработен от гениалните, талантливите и обикновените хора на земята. Тази нова култура ще бъде културата на синовете Божии, които ще тръгнат по тесните пътеки на ученичеството. Така действаха скромно и тихо великите посветени, когато слизаха на земята, да дадат едно ново откровение и тласнат живота към по-големи духовни висоти, към по-голям творчески процес. Интересно, Кузман Кузманов, колкото повече идваше до едно вътрешно прозрение, толкова повече неговото физическо тяло се одухотворяваше. В интимните си разговори с него той често споделяше с мен следната мисъл: „Аз искам да се разбия в пространството на моите първоначални атоми и клетки и всяка клетка да стане едно Слънце". Като че ли неговото свръхсъзнание му разкриваше тайната на неговата първоначална родина.
към текста >>

Човечеството има още столетия и хилядолетия да работи върху нея, докато разбере нейното дълбоко съдържание.
В интимните си разговори с него той често споделяше с мен следната мисъл: „Аз искам да се разбия в пространството на моите първоначални атоми и клетки и всяка клетка да стане едно Слънце". Като че ли неговото свръхсъзнание му разкриваше тайната на неговата първоначална родина. И действително, Учителят в един разговор ни каза, че учените, ако успеят да разбият атомните ядра на една човешка клетка, такава голяма сила би се образувало, чрез която може да се измести с 1 метър земната ос. С тази негова мисъл може да се обясни и твърдението, което Той изказва, че Христос, за да стане видим тука, на земята, трябвало 78 000 000 (милиона) пъти да се смали. Действително идеята, с която са се занимавали още от древността философите, че "микрокосмосът е отражение на макрокосмоса" е идея, която е излязла от школите на Великите Посветени. Човечеството има още столетия и хилядолетия да работи върху нея, докато разбере нейното дълбоко съдържание. Този копнеж на човешката душа да се възвърне към своята първична родина, се забелязва и в стремежа на съвременната наука „да завладее" Космичното пространство. В тези космични полети постепенно те ще дойдат в контакт с жителите на другите планети и слънчеви системи, и по този начин съвременната наука ще мине на едно по-високо стъпало в Космичната стълба на реалността. Ученият свят ще разбере и ще разработи новата идея, че светлината е кондензирана мисъл. В опитите си те ще разгадаят тайната на Космичните лъчи и скоро време ще разберат, че те са носители на тази непреривна мисъл, която се излъчва от съществата, населяващи нашия Космос. До тези велики идеи те ще дойдат по пътя на аналогията, чрез която ще разберат дълбоката функционална зависимост между планетите, слънцата и слънчевите системи.
към текста >>

Ученият свят ще разбере и ще разработи новата идея, че светлината е кондензирана мисъл.
С тази негова мисъл може да се обясни и твърдението, което Той изказва, че Христос, за да стане видим тука, на земята, трябвало 78 000 000 (милиона) пъти да се смали. Действително идеята, с която са се занимавали още от древността философите, че "микрокосмосът е отражение на макрокосмоса" е идея, която е излязла от школите на Великите Посветени. Човечеството има още столетия и хилядолетия да работи върху нея, докато разбере нейното дълбоко съдържание. Този копнеж на човешката душа да се възвърне към своята първична родина, се забелязва и в стремежа на съвременната наука „да завладее" Космичното пространство. В тези космични полети постепенно те ще дойдат в контакт с жителите на другите планети и слънчеви системи, и по този начин съвременната наука ще мине на едно по-високо стъпало в Космичната стълба на реалността. Ученият свят ще разбере и ще разработи новата идея, че светлината е кондензирана мисъл. В опитите си те ще разгадаят тайната на Космичните лъчи и скоро време ще разберат, че те са носители на тази непреривна мисъл, която се излъчва от съществата, населяващи нашия Космос. До тези велики идеи те ще дойдат по пътя на аналогията, чрез която ще разберат дълбоката функционална зависимост между планетите, слънцата и слънчевите системи. Тогава ще разберат, че човечеството не е никаква даденост, сама по себе си, но е една отсечка от голямото Космично движение, което по своята същност е не само една разумност и мисъл, но тази мисъл е кондензирана Любов, която непрекъснато се лъчи от Космичния Дух, който е проява на Абсолютната реалност. Тези големи идеи ще представляват обект за проучване в бъдещата раса, където няма да съществуват вече теологическите религиозни заблуждения, обществените предразсъдъци и ще бъде изключено кървавото насилие. Това са важни предпоставки, за да ни се изяви реалността.
към текста >>

До тези велики идеи те ще дойдат по пътя на аналогията, чрез която ще разберат дълбоката функционална зависимост между планетите, слънцата и слънчевите системи.
Човечеството има още столетия и хилядолетия да работи върху нея, докато разбере нейното дълбоко съдържание. Този копнеж на човешката душа да се възвърне към своята първична родина, се забелязва и в стремежа на съвременната наука „да завладее" Космичното пространство. В тези космични полети постепенно те ще дойдат в контакт с жителите на другите планети и слънчеви системи, и по този начин съвременната наука ще мине на едно по-високо стъпало в Космичната стълба на реалността. Ученият свят ще разбере и ще разработи новата идея, че светлината е кондензирана мисъл. В опитите си те ще разгадаят тайната на Космичните лъчи и скоро време ще разберат, че те са носители на тази непреривна мисъл, която се излъчва от съществата, населяващи нашия Космос. До тези велики идеи те ще дойдат по пътя на аналогията, чрез която ще разберат дълбоката функционална зависимост между планетите, слънцата и слънчевите системи. Тогава ще разберат, че човечеството не е никаква даденост, сама по себе си, но е една отсечка от голямото Космично движение, което по своята същност е не само една разумност и мисъл, но тази мисъл е кондензирана Любов, която непрекъснато се лъчи от Космичния Дух, който е проява на Абсолютната реалност. Тези големи идеи ще представляват обект за проучване в бъдещата раса, където няма да съществуват вече теологическите религиозни заблуждения, обществените предразсъдъци и ще бъде изключено кървавото насилие. Това са важни предпоставки, за да ни се изяви реалността. Затова идват Великите Посветени на земята, да изявят тази велика реалност на Битието. В своята голяма любов те се жертват и по този начин стават врата за влизане във великия храм на Космичната реалност.
към текста >>

Кузман, по пътя на философското мислене, схвана дълбоката мисъл, че Учителят иде да хвърли мост между двете философски, самоотричащи се схващания - от една страна идеализма, а от друга - материализма.
Какви бяха ръкописите на Кузман? Те бяха едни тефтерчета. Той беше много надарен и като художник и обичаше да рисува. Същевременно идеите, които му минаваха през главата той само ги отбелязваше. Той беше написал една голяма работа: „Връзката между Ориента и Запада". Кузман, по пътя на философското мислене, схвана дълбоката мисъл, че Учителят иде да хвърли мост между двете философски, самоотричащи се схващания - от една страна идеализма, а от друга - материализма. Тези две схващания са стари, колкото е стар света. Те непрекъснато са воювали помежду си, но Учителят намери допирни точки, които ще ги обедини в новата култура и заедно ще си сътрудничат. Тези допирни точки в най-широки линии се хармонизират. Материализмът дойде до една идея, че материята е безгранична и непрекъснато преминава от едно състояние в друго. Школата на идеалистите също така приема, че Духът е безграничен.
към текста >>

58. 6.35. Mладежките събори

А Учителят разреши въпроса така, като каза: „Сега тия бели братя като дойдат и като дойде божественият Дух на светлината, Бог ще се изяви чрез всички".- стр.
Имаше големи амбиции за работа за Учението, но замина си за другия свят с надежда, че в бъдещото прераждане ще продължи делото си. Той основа детските лагери в Панагюрище за братските деца. Петър Пампоров. „Теософията и Толстой, предвестници на Новото Учение". Това бе реферат, в който Пампоров доказваше, че теософията подготвя западните народи, а пък Толстой подготвя славянството за Новото Учение. А Учителят разреши въпроса така, като каза: „Сега тия бели братя като дойдат и като дойде божественият Дух на светлината, Бог ще се изяви чрез всички".- стр. 43от I-ви Младежки събор. Толстоизмът. Най-интересното е, че и двете идеологии - и теософията, и толстоизмът, са славянски и то - руски. Елена Блаватска, която е родоначалник на теософията, е рускиня, както и Толстой е руснак. Те се явяват като предвестници на Новото Учение на Учителя. Толстой издига една формула: „Не противи се злому!
към текста >>

По пътя се разболя и почина.
Искаше човечеството да дойде до онази първичност на християнството като идеали и идеи. В България толстоизмът беше силно застъпен. А и Толстой имаше специални симпатии към българския народ. Накрая на живота си той беше получил просветление и бе тръгнал за България, за да се срещне с Учителя, защото той го бе видял с вътрешните си очи, че е тук, в София. Но той не можа да дойде. По пътя се разболя и почина. Но и българите го обичаха. Бяха превели много негови книги. Аз го виждам него като колос - художник в литературата, но понякога прекалява в своите морални проповеди. Не всеки може да издържи такава проповед. Учителят казва: „По-добре е един човек по негативен път да дойде до свободата, отколкото по пътя на внушението".
към текста >>

Учителят казва: „По-добре е един човек по негативен път да дойде до свободата, отколкото по пътя на внушението".
По пътя се разболя и почина. Но и българите го обичаха. Бяха превели много негови книги. Аз го виждам него като колос - художник в литературата, но понякога прекалява в своите морални проповеди. Не всеки може да издържи такава проповед. Учителят казва: „По-добре е един човек по негативен път да дойде до свободата, отколкото по пътя на внушението". Теософията дойде на световната арена като една реакция срещу материализма, който отричаше този метафизичен свят. Елена Блаватска представляваше много интересен субект. Учителят имаше особено специално разположение към Елена Блаватска. Тя е рускиня. Имала е един много бурен живот.
към текста >>

Впоследствие аз влезнах във връзка с Рене Генон, един виден западен окултист и той бе написал, че причина за издигането на Кришна Мурти и опитите на теософите да го направят Христос е един политически акт на „Интелижанс сервиз", на английските тайни служби, за да могат по пътя на мистиката да държат индийския народ в робство, като им създадат един Миров Учител.
Отначало не е имала склонност към литература, а след това е почнала да пише книги. Тя става основоположник на теософията, чиито корени се крият в Индия. Тя написа много книги, както и „Секретната доктрина". Учителят имаше особено разположение към Блаватска. Виждаше в нейно лице един смел човек, един пионер, който действително слага началото на едно движение в най-материалния век. Впоследствие аз влезнах във връзка с Рене Генон, един виден западен окултист и той бе написал, че причина за издигането на Кришна Мурти и опитите на теософите да го направят Христос е един политически акт на „Интелижанс сервиз", на английските тайни служби, за да могат по пътя на мистиката да държат индийския народ в робство, като им създадат един Миров Учител. Тогава Индия бе английска колония. Тя получи своята независимост след 1945 г. Теософията в България. Теософите у нас бяха интелигентни хора, със знание. Но по отношение на Учителя не бяха ориентирани и не взеха правилно решение към Него.
към текста >>

В нейния реферат тя написа, че новата светлина в света, която идва, е Новото Учение на Учителя и само чрез Него човек може да се роди изново, чрез духа на Словото и чак тогава човек да види Царството Божие, което е в нас и около нас.
Той виждаше Мисията на Учителя. Той ми даде първите тласъци, за да се заинтересувам от Учението на Учителя. Той ме свърза с Учителя, за което му благодаря. Паша Теодорова. „Новото Учение или великата лаборатория на живата природа". В нейния реферат тя написа, че новата светлина в света, която идва, е Новото Учение на Учителя и само чрез Него човек може да се роди изново, чрез духа на Словото и чак тогава човек да види Царството Божие, което е в нас и около нас. Паша Теодорова не беше само стенографка. Тя започна да обработва беседите стилово. Учителят ми е казал на Мусала лично за нея: „Че ако търси човек разумна сестра, може да я види в нейното лице." Смятал я за най-разумната сестра в Братството. Тя се движеше без външни ефекти и амбиции. Нейната скромност поразяваше, а нейното трудолюбие бе изключително.
към текста >>

Заслужава внимание, че беше крайно разумен, крайно тактичен, много критичен и същевременно имаше научен поглед върху нещата.
Написа една книга „Любовта в природата", с която реализира мисълта си от реферата, че идеалът на ученика е идеал на природата. Имаше много характерни черти. По природа беше мълчалив, крайно наблюдателен, един тип, който ми напомняше, че носи чертите на втората култура на бялата раса („Зороастър") - персийската култура. Беше отначало в комуната в село Ачларе. Представляваше крайно скрит човек, но после се издигна и стана професор по зоология. Заслужава внимание, че беше крайно разумен, крайно тактичен, много критичен и същевременно имаше научен поглед върху нещата. Остана верен на живота на учението със своя живот и своите писания. Христо Койчев. "Будност". В своя реферат той бе отбелязал, че идеите на Новото Учение, за да оживеят и дадат израз, е необходимо да притежаваме будността. А будността, това е онази непреривност, която трябва да съществува във всяко човешко съзнание, за да може да поддържа връзката си с Бога. Той следваше естествени науки.
към текста >>

Там повече работеше с него, отколкото върху Словото на Учителя.
Беседите, които се отпечатваха тогава, нямаха системност. Дължеше се на това, че нямаше средства и подходящи подготвени хора за тази обемна работа. Стефан Касабов. Той бе от Стара Загора. Бе един от големите познавачи на Рудолф Щайнер. Там повече работеше с него, отколкото върху Словото на Учителя. Намираше какво се говори за Рудолф Щайнер на Запад: „Ние не вярваме в писанията на Рудолф Щайнер, ние, професорите - интелектуалци, обаче неговият чар и неговото слово, и неговото присъствие, упражняват едно много силно влияние върху интелектуалният елит в Германия." Той за мене е един честен човек. Като забеляза, че теософите клонят към една теологич-ност, към една йерархия, то Щайнер се отдели от тях и започна своята антро-пософия. Тя изигра в Германия и България голяма роля, по пътя на теософс-кия поглед, по пътя на научния начин на разглеждане на духовните проблеми. Аз лично, когато чета неговите неща, виждам един субективизъм, в него няма онази обективност, която има ученият човек. Но за него това е един свят, в който живее.
към текста >>

Намираше какво се говори за Рудолф Щайнер на Запад: „Ние не вярваме в писанията на Рудолф Щайнер, ние, професорите - интелектуалци, обаче неговият чар и неговото слово, и неговото присъствие, упражняват едно много силно влияние върху интелектуалният елит в Германия." Той за мене е един честен човек.
Дължеше се на това, че нямаше средства и подходящи подготвени хора за тази обемна работа. Стефан Касабов. Той бе от Стара Загора. Бе един от големите познавачи на Рудолф Щайнер. Там повече работеше с него, отколкото върху Словото на Учителя. Намираше какво се говори за Рудолф Щайнер на Запад: „Ние не вярваме в писанията на Рудолф Щайнер, ние, професорите - интелектуалци, обаче неговият чар и неговото слово, и неговото присъствие, упражняват едно много силно влияние върху интелектуалният елит в Германия." Той за мене е един честен човек. Като забеляза, че теософите клонят към една теологич-ност, към една йерархия, то Щайнер се отдели от тях и започна своята антро-пософия. Тя изигра в Германия и България голяма роля, по пътя на теософс-кия поглед, по пътя на научния начин на разглеждане на духовните проблеми. Аз лично, когато чета неговите неща, виждам един субективизъм, в него няма онази обективност, която има ученият човек. Но за него това е един свят, в който живее. Винаги съм бил критичен, защото съм търсил да видя Истината в нейната пълнота и дълбочина.
към текста >>

Тя изигра в Германия и България голяма роля, по пътя на теософс-кия поглед, по пътя на научния начин на разглеждане на духовните проблеми.
Той бе от Стара Загора. Бе един от големите познавачи на Рудолф Щайнер. Там повече работеше с него, отколкото върху Словото на Учителя. Намираше какво се говори за Рудолф Щайнер на Запад: „Ние не вярваме в писанията на Рудолф Щайнер, ние, професорите - интелектуалци, обаче неговият чар и неговото слово, и неговото присъствие, упражняват едно много силно влияние върху интелектуалният елит в Германия." Той за мене е един честен човек. Като забеляза, че теософите клонят към една теологич-ност, към една йерархия, то Щайнер се отдели от тях и започна своята антро-пософия. Тя изигра в Германия и България голяма роля, по пътя на теософс-кия поглед, по пътя на научния начин на разглеждане на духовните проблеми. Аз лично, когато чета неговите неща, виждам един субективизъм, в него няма онази обективност, която има ученият човек. Но за него това е един свят, в който живее. Винаги съм бил критичен, защото съм търсил да видя Истината в нейната пълнота и дълбочина. Но не да бъде оцветена от някакво съзнание. За него може да бъде реалност, но за обективната реалност да не е.
към текста >>

59. 6.36. АНАРХИЗМЪТ И НОВОТО УЧЕНИЕ

Но като идеология, като един полет и възторг на моята младежка душа, отначало, той упражни много силно влияние върху мене и затова аз изнесох този реферат.
Това ми направи силно впечатление с неговата ерудиция. В един период аз бях под давление на тези свободни анархистични движения. После дойде един контраст в мене. По природа аз бях изключително против насилието. А когато виждах индивидуалния тероризъм на анархистите по онова време, това ми даде тласък да се откажа, защото видях практичната страна на анархизма. Но като идеология, като един полет и възторг на моята младежка душа, отначало, той упражни много силно влияние върху мене и затова аз изнесох този реферат. Но след няколко часа Учителят дава отговор в беседата „Две думи" на стр. 36. А на стр. 41Той отбелязва, да не се занимаваме със социалните въпроси, и че в Школата не се разрешават въпросите на света, защото въпросите на новия свят са разрешени, а ние трябва като работници да реализираме тези идеи, които се намират в Словото на Учителя. Действително гр. Ямбол представляваше важен център на анархизма.
към текста >>

Ако Стамболийски бе вървял по пътя на Христа, ако в своето управление не би допуснал нито една капка кръв, нямаше да има никакво отклонение и неговият живот нямаше тъй да се изложи, но понеже той допусна това, допусна се и този край.
Туй да го имате като закон. Когато мислите, че сте най-слаби, тогава имате най-голямото Божие благословение. Затова в Писанието се казва: „Господ на смирените дава благодат, а на горделивите се противи". Проверявайте закона. Насилието ражда насилие. Ако Стамболийски бе вървял по пътя на Христа, ако в своето управление не би допуснал нито една капка кръв, нямаше да има никакво отклонение и неговият живот нямаше тъй да се изложи, но понеже той допусна това, допусна се и този край. Казвам, в Школата: допущат се тия неща, обаче не трябваше да го убиват, защото българите се свързват с него и за в бъдеще ще изплащат. Те нямаха право да го съдят. Ако бяха просветени, трябваше да оставят да го съди Невидимия свят, той да му наложи наказание, каквото знае, та да се опомни, да се разкае и да се обърне към Бога, и да каже: „Господи, ще изпълня Твоята воля." А при това разрешение на въпроса, което дадоха българите, от чисто окултно гледище, той влиза сега в Невидимия свят и там може да направи сума пакости, докато дойде в съзнание." Цитираме този случай, защото е ключова позиция на всички политически събития, които се случиха през този период и Учителят будно следеше всички политически събития. Ние имахме възможност да проследим как правителствата са разрешавали този въпрос неблагополучно. Защото след преврата на 9 юни 1923 г.
към текста >>

Ние поддържаме Истина на душата, светлина на ума и чистота на сърцето.
Вярвате ли в Христа? Вярвате ли в православната църква, в иконите, в обредите? Вашето общество и Вашето учение извършва ли някои обреди? Обществото от колко членове се състои? Учителят: Ние поддържаме учението на Любовта, учението на Христа, което е Любов, Мъдрост и Истина. Ние поддържаме Истина на душата, светлина на ума и чистота на сърцето. Ние се стремим тези принципи не само да ги вярваме, но и да ги преживеем и проявим между обществото, и се приготовляваме по този начин да бъдем полезни на цялото човечество. Ние нямаме нищо против православната църква, но нейните служители са се отклонили от призванието и служат на тъмната ложа, която ги управлява и заблуждават целия български народ, като служението са обърнали на търговия. Г-н Стамболийски: Тъй е. Няма свещеници, които по призвание да са се посветили на длъжността си, а просто по кариера - да осигурят положението си. И сега те искат и вас, и нас да отклонят от църквата.
към текста >>

Защото младите не може да се задоволят със старите традиции, но те искат нещо по-съвременно, което може да даде светлина и простор на разбирания.
Няма свещеници, които по призвание да са се посветили на длъжността си, а просто по кариера - да осигурят положението си. И сега те искат и вас, и нас да отклонят от църквата. Но аз го зная, когато в една страна се явят много грешни хора, те хвърлят греховете си на чистите хора. Учителят: Нашето общество в началото започна да работи с църквата, за да повдигне духът на църквата, обаче те започнаха да ни преследват и ние бяхме заставени да се отклоним от нея, като видяхме, че те не се съгласиха с нас, да служат и възприемат великите Божии принципи, проповядвани от Спасителя Христа и неговите ученици. По въпроса за иконите и обрядите - те са взети от гръцката църква, която е възприела само външния блясък на християнството, а вътре е голяма тъмнина и дисхармония, което и православната църква е възприела и го прилага, а то е отживяло века си. Защото младите не може да се задоволят със старите традиции, но те искат нещо по-съвременно, което може да даде светлина и простор на разбирания. Г-н Стамболийски: Това е вярно. Нашата младеж не може да се задоволи от поповете и техните мръсни дела постоянно отклоняват младежта да посещават църквите. Учителят: Църквата има нужда от реформа, а реформата се състои в обновата на служителите. Служителите на църквата трябва да служат в чистота и святост, по Дух и Истина. И на съвременното младо поколение трябва да се даде храна, каквото неговата еволюция иска.
към текста >>

При изгрева има една мека светлина, която разширява ума и сърцето." Ето това е изповедта на един анархист от неговите млади години, направена в неговата зряла възраст, като ученик на Учителя.
Г-н Стамболийски: Защо не обявите война на църквата? Учителят: Ние не сме за войната. Г-н Стамболийски: Обвиняват ви, че излизате да посрещате слънцето, и че се кланяте на слънцето. Учителят: Психическо влияние оказва слънцето при изгрева. И нашето общество излиза вън половин - един час преди да изгрее слънцето, съсредоточава се, възстановява мирът и хармонията в себе си, и използва лъчите при пукването на зората, които лъчи действат животворно, ободрително и освежително. При изгрева има една мека светлина, която разширява ума и сърцето." Ето това е изповедта на един анархист от неговите млади години, направена в неговата зряла възраст, като ученик на Учителя.
към текста >>

60. 6.37. ПЪТЯТ Е ОТКРИТ

37. ПЪТЯТ Е ОТКРИТ Така протекоха трите вълни в Школата на Учителя.
37. ПЪТЯТ Е ОТКРИТ Така протекоха трите вълни в Школата на Учителя. Вълната на Любовта внесе семената на новия живот в човечеството; вълната на Мъдростта разкри дълбокото знание, а вълната на Истината откри пътя към свободата. Така в миниатюр около Учителя беше скицирана историята на новата култура, която ще настъпи на земята. В мен тези три вълни събудиха скритите дълбоки окултни центрове, чрез които моята душа виждаше живота в нова светлина. Моят критичен ум, моят атеистичен дух, моята сурова воля - под влиянието на тези три действия на тази драма, която се извърши в Школата на Учителя, претърпяха коренни преобразувания. Тези мои трима приятели, които изразяваха три свята - светът на мистиката, светът на окултното знание и светът на обществената реформация, вляха своите капитали и събудиха в мен непобедима вяра, интелектуалното проникновение и несъкрушимата воля под ръководството на Учителя, който действаше като една динамична, Космична сила, дълбоко в моята душа, да стана сътрудник в Неговото велико дело.
към текста >>

Вълната на Любовта внесе семената на новия живот в човечеството; вълната на Мъдростта разкри дълбокото знание, а вълната на Истината откри пътя към свободата.
37. ПЪТЯТ Е ОТКРИТ Така протекоха трите вълни в Школата на Учителя. Вълната на Любовта внесе семената на новия живот в човечеството; вълната на Мъдростта разкри дълбокото знание, а вълната на Истината откри пътя към свободата. Така в миниатюр около Учителя беше скицирана историята на новата култура, която ще настъпи на земята. В мен тези три вълни събудиха скритите дълбоки окултни центрове, чрез които моята душа виждаше живота в нова светлина. Моят критичен ум, моят атеистичен дух, моята сурова воля - под влиянието на тези три действия на тази драма, която се извърши в Школата на Учителя, претърпяха коренни преобразувания. Тези мои трима приятели, които изразяваха три свята - светът на мистиката, светът на окултното знание и светът на обществената реформация, вляха своите капитали и събудиха в мен непобедима вяра, интелектуалното проникновение и несъкрушимата воля под ръководството на Учителя, който действаше като една динамична, Космична сила, дълбоко в моята душа, да стана сътрудник в Неговото велико дело. Моето физическо тяло беше средата, в която Учителят извършваше Своите метапсихични операции.
към текста >>

В мен тези три вълни събудиха скритите дълбоки окултни центрове, чрез които моята душа виждаше живота в нова светлина.
37. ПЪТЯТ Е ОТКРИТ Така протекоха трите вълни в Школата на Учителя. Вълната на Любовта внесе семената на новия живот в човечеството; вълната на Мъдростта разкри дълбокото знание, а вълната на Истината откри пътя към свободата. Така в миниатюр около Учителя беше скицирана историята на новата култура, която ще настъпи на земята. В мен тези три вълни събудиха скритите дълбоки окултни центрове, чрез които моята душа виждаше живота в нова светлина. Моят критичен ум, моят атеистичен дух, моята сурова воля - под влиянието на тези три действия на тази драма, която се извърши в Школата на Учителя, претърпяха коренни преобразувания. Тези мои трима приятели, които изразяваха три свята - светът на мистиката, светът на окултното знание и светът на обществената реформация, вляха своите капитали и събудиха в мен непобедима вяра, интелектуалното проникновение и несъкрушимата воля под ръководството на Учителя, който действаше като една динамична, Космична сила, дълбоко в моята душа, да стана сътрудник в Неговото велико дело. Моето физическо тяло беше средата, в която Учителят извършваше Своите метапсихични операции. Понякога Учителят с усмивка ми казваше: „Рекох, ти си международната банка". Понеже всички тези съзнания вляха в мен своите капитали и когато започнах да пиша книгите си, чувствах как всички идват да ми помагат.
към текста >>

Тази наука за цикличността е много древна, но в светлината на новите научни постижения, тя постепенно ще разбули своите тайни, където се крият ключовете на силите на природата.
Тук само ще загатнем за скритата страна на Словото на Учителя. Беседите, погледнати през критичния студен поглед на учения, като че представляват нещо несвързано, алогично, но за погледа на Посветения, тези беседи са отражение на онези три Космични вълни, за които говорихме по-горе. Беседите на Учителя са свързани с числата на дните, със зодиите на месеците, с Космичните пулсации на годините. Те хронологически вървят в три гами: мажорна, минорна и хроматична, или, от гледище на съвременната моделна физика, следват трите течения, чиито символи са числата, първото -електричното, или мъжкото начало, второто - магнетичното, или женското начало и третото - неутралното, или обединяващо начало. Тези три течения непрестанно се редуват чрез дните, чрез седмиците, чрез сезоните и чрез годините. Тази наука за цикличността е много древна, но в светлината на новите научни постижения, тя постепенно ще разбули своите тайни, където се крият ключовете на силите на природата. Човечеството чрез новата раса ще добие своята възмъжалост и природата ще го удостои със своето доверие, за да може по-смело да върви по пътя на съвършенството. Пламтящите точки, които всяка нощ блестят тайнствено в дълбочината на Небето, погледът на новия човек на шестата раса ще ги вижда като големи същества, които непрекъснато изпращат своите любвеобилни, мисловни енергии към нашата малка планета. Тези населени светове за в бъдеще ще бъдат школите, през които човечеството ще мине. Така аз стъпих по-уверено на нозете си, почувствах се достатъчно възмъжал, след като завърших университета и големите опитности, които добих през изтеклите години около Учителя. В мен се зароди идеята да специализирам в чужбина и да закръгля моето висше образование в някоя от европейските столици.
към текста >>

Човечеството чрез новата раса ще добие своята възмъжалост и природата ще го удостои със своето доверие, за да може по-смело да върви по пътя на съвършенството.
Беседите, погледнати през критичния студен поглед на учения, като че представляват нещо несвързано, алогично, но за погледа на Посветения, тези беседи са отражение на онези три Космични вълни, за които говорихме по-горе. Беседите на Учителя са свързани с числата на дните, със зодиите на месеците, с Космичните пулсации на годините. Те хронологически вървят в три гами: мажорна, минорна и хроматична, или, от гледище на съвременната моделна физика, следват трите течения, чиито символи са числата, първото -електричното, или мъжкото начало, второто - магнетичното, или женското начало и третото - неутралното, или обединяващо начало. Тези три течения непрестанно се редуват чрез дните, чрез седмиците, чрез сезоните и чрез годините. Тази наука за цикличността е много древна, но в светлината на новите научни постижения, тя постепенно ще разбули своите тайни, където се крият ключовете на силите на природата. Човечеството чрез новата раса ще добие своята възмъжалост и природата ще го удостои със своето доверие, за да може по-смело да върви по пътя на съвършенството. Пламтящите точки, които всяка нощ блестят тайнствено в дълбочината на Небето, погледът на новия човек на шестата раса ще ги вижда като големи същества, които непрекъснато изпращат своите любвеобилни, мисловни енергии към нашата малка планета. Тези населени светове за в бъдеще ще бъдат школите, през които човечеството ще мине. Така аз стъпих по-уверено на нозете си, почувствах се достатъчно възмъжал, след като завърших университета и големите опитности, които добих през изтеклите години около Учителя. В мен се зароди идеята да специализирам в чужбина и да закръгля моето висше образование в някоя от европейските столици. През 1933г., септември, аз отпътувах на един международен студентски конгрес, който щеше да се състои в една от славянските страни - Полша.
към текста >>

Не искам да се простирам и разкривам тази вътрешна страна, първо да не правя внушение, въздействие върху другите, защото ще наруша един велик закон - законът за свободата.
Това беше един много важен момент. И когато вдигна ръката си нагоре и чух думите Му, почувствах, че дойде в мене една голяма сила. Но същевременно и една отговорност за всички мои дела, които трябваше да върша и онова, което трябваше да напиша. Учителят знаеше, че на земята абсолютно никакво друго същество не може да ми упражнява влияние, освен Неговият авторитет, който аз външно не чувствах, но вътрешно, дълбоко в моето естество, Го чувствах като спонтанен и централен двигател, като алфа и омега на моята душа. Центровете, които бяха се развили в мен, непрекъснато ме поставяха в контакт със силите на живата природа и с Неговите по-висши тела. Не искам да се простирам и разкривам тази вътрешна страна, първо да не правя внушение, въздействие върху другите, защото ще наруша един велик закон - законът за свободата. По-добре всяка душа да дойде в непосредствен контакт със самата реалност и то по пътя на един вътрешен копнеж, на една дораслост и зрелост, която ще оформи и един истински и траен мироглед в човешката душа. Величието на Божествената космична реалност най-вече се изразява в следното обстоятелство: След като Космичното начало е създало всички светове, след като е дало всичките условия на човека за неговото развитие, То е скрило, То е останало невидимо. Едни го отричат, други вярват, без да го разбират, но въпреки всичко, това Велико Същество не прави никакви внушения, оставя свободна човешката душа сама, когато тя пожелае, когато почувства тази вътрешна необходимост, да обърне своят поглед към Вечния творец, от Който всички души са излезли.
към текста >>

По-добре всяка душа да дойде в непосредствен контакт със самата реалност и то по пътя на един вътрешен копнеж, на една дораслост и зрелост, която ще оформи и един истински и траен мироглед в човешката душа.
И когато вдигна ръката си нагоре и чух думите Му, почувствах, че дойде в мене една голяма сила. Но същевременно и една отговорност за всички мои дела, които трябваше да върша и онова, което трябваше да напиша. Учителят знаеше, че на земята абсолютно никакво друго същество не може да ми упражнява влияние, освен Неговият авторитет, който аз външно не чувствах, но вътрешно, дълбоко в моето естество, Го чувствах като спонтанен и централен двигател, като алфа и омега на моята душа. Центровете, които бяха се развили в мен, непрекъснато ме поставяха в контакт със силите на живата природа и с Неговите по-висши тела. Не искам да се простирам и разкривам тази вътрешна страна, първо да не правя внушение, въздействие върху другите, защото ще наруша един велик закон - законът за свободата. По-добре всяка душа да дойде в непосредствен контакт със самата реалност и то по пътя на един вътрешен копнеж, на една дораслост и зрелост, която ще оформи и един истински и траен мироглед в човешката душа. Величието на Божествената космична реалност най-вече се изразява в следното обстоятелство: След като Космичното начало е създало всички светове, след като е дало всичките условия на човека за неговото развитие, То е скрило, То е останало невидимо. Едни го отричат, други вярват, без да го разбират, но въпреки всичко, това Велико Същество не прави никакви внушения, оставя свободна човешката душа сама, когато тя пожелае, когато почувства тази вътрешна необходимост, да обърне своят поглед към Вечния творец, от Който всички души са излезли.
към текста >>

61. 6.57. ВЪЛШЕБНИЯТ КЛЮЧ

Тази, изказана от Учителя мисъл, падна като мълния върху моето съзнание, душата ми за първи път изпита ужаса на бездната.
Една сестра - Йорданка Жекова, стоеше пред вратата на Учительовата стая и ме помоли да не влизам, защото Учителят бил в някакво особено състояние. В такива моменти аз изпитвах особен копнеж да виждам Величието на Учителя. Отворих вратата и влязох при Учителя. Тъй като че ли ме очакваше, изправи се величествено пред мен, дигна своите ръце над главата ми и ми каза следните думи: „Аз свърших моята задача тук, на земята, Аз ще си замина. На вас, духовете, ще ви заключа на земята, но за да не се огранича - ще ви оставя ключовете и когато си завършите вашата работа тук, на земята, да си отворите и да дойдете при мен." Тези ключове са знанието от Словото Му. Тази, изказана от Учителя мисъл, падна като мълния върху моето съзнание, душата ми за първи път изпита ужаса на бездната. Цялото това мое психично състояние, подобно на състоянието при привършването на една трагична операция, беше изразено чрез моите очи, от които се отрониха няколко горещи сълзи. За мен сълзите бяха нещо много рядко в живота ми. Аз изпитвах същата болка, която изпитва едно дете при загубата на своята любяща майка, която винаги е бдяла с разперените си криле над своята немощна рожба. В моя живот нямах никакъв идол, нямах никакви религиозни кумири, не бях под влиянието на никакви научни авторитети, философи, или социални реформатори. За мен приказката, легендата бяха химери, исках да видя, да разбера, да усетя спонтанно, с цялото си същество дадена Истина, за да мога да я приема, да я асимилирам и да извадя онази нейна есенция, чрез която да изградя моя мироглед.
към текста >>

В това Космично Същество, в лицето на Този истински пратеник на Небето, Който идваше с мисията да завърти колелото на историята, да тури началото и основите на една нова епоха, аз спонтанно, с целия си вътрешен живот Го чувствах и виждах като една мистична Чистота, като една безкрайна Светлина, като едно висше Безкористие, което дава - като един Велик бликащ Извор, и Който нищо не иска!...
За мен сълзите бяха нещо много рядко в живота ми. Аз изпитвах същата болка, която изпитва едно дете при загубата на своята любяща майка, която винаги е бдяла с разперените си криле над своята немощна рожба. В моя живот нямах никакъв идол, нямах никакви религиозни кумири, не бях под влиянието на никакви научни авторитети, философи, или социални реформатори. За мен приказката, легендата бяха химери, исках да видя, да разбера, да усетя спонтанно, с цялото си същество дадена Истина, за да мога да я приема, да я асимилирам и да извадя онази нейна есенция, чрез която да изградя моя мироглед. Редица томове бях прочел за невидимите светове, за скритите сили на природата, за великите закони в Битието, но всичко това бледнееше пред моя личен опит с това Космично Същество, което чувствах и разбирах с цялото свое сърце, с целия си ум, с всичката сила на моята воля, с широтата на моята душа и безкрайността на моя дух. В това Космично Същество, в лицето на Този истински пратеник на Небето, Който идваше с мисията да завърти колелото на историята, да тури началото и основите на една нова епоха, аз спонтанно, с целия си вътрешен живот Го чувствах и виждах като една мистична Чистота, като една безкрайна Светлина, като едно висше Безкористие, което дава - като един Велик бликащ Извор, и Който нищо не иска!... След тази фраза, която ми каза, Той ми говори около 2 часа. Този разговор, който слушах с непресъхващи сълзи, не желая с никого да споделя на земята. Той ще остане само в моята светая светих, където цари великото Космично безмълвие, или великата тайна на човешката душа и човешкия дух. Той се отнасяше за живота и за Неговото заминаване. Така силно сломен мой дух - за първи път ми се случва в живота, въпреки че много пъти съм гледал смъртта в очите.
към текста >>

Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове.
Така силно сломен мой дух - за първи път ми се случва в живота, въпреки че много пъти съм гледал смъртта в очите. С цялата моя сериозност, с голяма загриженост се вглъбих в себе си и се завърнах в София. В мен настъпи пълно безразличие, чувствах несъвършенството на човешката природа, нейните суетни амбиции и желания. Преценявах много критично цялата история на човечеството, с неговите непрестанни борби, войни във възходите и паденията на народите. Виждах земята като едно училище, или по-право, като една лаборатория, където в бурите на живота се изправят човешките сърца, усъвършенстват се човешките умове, закаляват се човешките воли в огнището на търпението. Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове. За мен цялото това сечение на живота - вертикално и хоризонтално - беше една прочетена книга. Земята ставаше за мен прозрачна, оставаха за мен само няколко важни проблеми, които ми дадоха тласък да се приближа до това Космично Същество, за да намеря тяхното разрешение и в момента, когато трябваше да получа отговор на тези мои върховни въпроси, това Космическо Същество в плът трябваше да си замине от тоя свят. Нима в такъв сюблимен момент тази малка отсечка (физическо тяло) от Неговата огромна духовна величина, представляваше врата, за да влизам в досег с Неговите по-висши тела. Въпреки че в пътя на общението ми с Него, в различните етапи на посвещенията, които минах, се събудиха огромни окултни сили вътре в мен, чакрите на моя етерен двойник бяха развижени, за да схващат невидимите еманации, излъчващи се от всички живи същества, от цялата природа, която ме заобикаляше - аз чувствах, че нещо важно, съществено ми липсваше. След тези няколко бележки ще разкажа за това важно събитие, както по-горе посочих, което беше финалът на Мърчаевската епопея.
към текста >>

Въпреки че в пътя на общението ми с Него, в различните етапи на посвещенията, които минах, се събудиха огромни окултни сили вътре в мен, чакрите на моя етерен двойник бяха развижени, за да схващат невидимите еманации, излъчващи се от всички живи същества, от цялата природа, която ме заобикаляше - аз чувствах, че нещо важно, съществено ми липсваше.
Виждах земята като едно училище, или по-право, като една лаборатория, където в бурите на живота се изправят човешките сърца, усъвършенстват се човешките умове, закаляват се човешките воли в огнището на търпението. Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове. За мен цялото това сечение на живота - вертикално и хоризонтално - беше една прочетена книга. Земята ставаше за мен прозрачна, оставаха за мен само няколко важни проблеми, които ми дадоха тласък да се приближа до това Космично Същество, за да намеря тяхното разрешение и в момента, когато трябваше да получа отговор на тези мои върховни въпроси, това Космическо Същество в плът трябваше да си замине от тоя свят. Нима в такъв сюблимен момент тази малка отсечка (физическо тяло) от Неговата огромна духовна величина, представляваше врата, за да влизам в досег с Неговите по-висши тела. Въпреки че в пътя на общението ми с Него, в различните етапи на посвещенията, които минах, се събудиха огромни окултни сили вътре в мен, чакрите на моя етерен двойник бяха развижени, за да схващат невидимите еманации, излъчващи се от всички живи същества, от цялата природа, която ме заобикаляше - аз чувствах, че нещо важно, съществено ми липсваше. След тези няколко бележки ще разкажа за това важно събитие, както по-горе посочих, което беше финалът на Мърчаевската епопея. Една октомврийска вечер, като се завърнах от София, както винаги отидох да се видя с Учителя. Една сестра - Йорданка Жекова, стоеше пред вратата на Учительовата стая и ме помоли да не влизам, защото Учителят бил в някакво особено състояние. В такива моменти аз изпитвах особен копнеж да виждам Величието на Учителя. Отворих вратата и влязох при Учителя.
към текста >>

Тази, изказана от Учителя мисъл, падна като мълния върху моето съзнание, душата ми за първи път изпита ужаса на бездната.
Една сестра - Йорданка Жекова, стоеше пред вратата на Учительовата стая и ме помоли да не влизам, защото Учителят бил в някакво особено състояние. В такива моменти аз изпитвах особен копнеж да виждам Величието на Учителя. Отворих вратата и влязох при Учителя. Тъй като че ли ме очакваше, изправи се величествено пред мен, дигна своите ръце над главата ми и ми каза следните думи: „Аз свърших моята задача тук, на земята, Аз ще си замина. На вас, духовете, ще ви заключа на земята, но за да не се огранича - ще ви оставя ключовете и когато си завършите вашата работа тук, на земята, да си отворите и да дойдете при мен." Тези ключове са знанието от Словото Му. Тази, изказана от Учителя мисъл, падна като мълния върху моето съзнание, душата ми за първи път изпита ужаса на бездната. Цялото това мое психично състояние, подобно на състоянието при привършването на една трагична операция, беше изразено чрез моите очи, от които се отрониха няколко горещи сълзи. За мен сълзите бяха нещо много рядко в живота ми. Аз изпитвах същата болка, която изпитва едно дете при загубата на своята любяща майка, която винаги е бдяла с разперените си криле над своята немощна рожба. В моя живот нямах никакъв идол, нямах никакви религиозни кумири, не бях под влиянието на никакви научни авторитети, философи, или социални реформатори. За мен приказката, легендата бяха химери, исках да видя, да разбера, да усетя спонтанно, с цялото си същество дадена Истина, за да мога да я приема, да я асимилирам и да извадя онази нейна есенция, чрез която да изградя моя мироглед.
към текста >>

В това Космично Същество, в лицето на Този истински пратеник на Небето, Който идваше с мисията да завърти колелото на историята, да тури началото и основите на една нова епоха, аз спонтанно, с целия си вътрешен живот Го чувствах и виждах като една мистична Чистота, като една безкрайна Светлина, като едно висше Безкористие, което дава - като един Велик бликащ Извор, и Който нищо не иска!...
За мен сълзите бяха нещо много рядко в живота ми. Аз изпитвах същата болка, която изпитва едно дете при загубата на своята любяща майка, която винаги е бдяла с разперените си криле над своята немощна рожба. В моя живот нямах никакъв идол, нямах никакви религиозни кумири, не бях под влиянието на никакви научни авторитети, философи, или социални реформатори. За мен приказката, легендата бяха химери, исках да видя, да разбера, да усетя спонтанно, с цялото си същество дадена Истина, за да мога да я приема, да я асимилирам и да извадя онази нейна есенция, чрез която да изградя моя мироглед. Редица томове бях прочел за невидимите светове, за скритите сили на природата, за великите закони в Битието, но всичко това бледнееше пред моя личен опит с това Космично Същество, което чувствах и разбирах с цялото свое сърце, с целия си ум, с всичката сила на моята воля, с широтата на моята душа и безкрайността на моя дух. В това Космично Същество, в лицето на Този истински пратеник на Небето, Който идваше с мисията да завърти колелото на историята, да тури началото и основите на една нова епоха, аз спонтанно, с целия си вътрешен живот Го чувствах и виждах като една мистична Чистота, като една безкрайна Светлина, като едно висше Безкористие, което дава - като един Велик бликащ Извор, и Който нищо не иска!... След тази фраза, която ми каза, Той ми говори около 2 часа. Този разговор, който слушах с непресъхващи сълзи, не желая с никого да споделя на земята. Той ще остане само в моята светая светих, където цари великото Космично безмълвие, или великата тайна на човешката душа и човешкия дух. Той се отнасяше за живота и за Неговото заминаване. Така силно сломен мой дух - за първи път ми се случва в живота, въпреки че много пъти съм гледал смъртта в очите.
към текста >>

Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове.
Така силно сломен мой дух - за първи път ми се случва в живота, въпреки че много пъти съм гледал смъртта в очите. С цялата моя сериозност, с голяма загриженост се вглъбих в себе си и се завърнах в София. В мен настъпи пълно безразличие, чувствах несъвършенството на човешката природа, нейните суетни амбиции и желания. Преценявах много критично цялата история на човечеството, с неговите непрестанни борби, войни във възходите и паденията на народите. Виждах земята като едно училище, или по-право, като една лаборатория, където в бурите на живота се изправят човешките сърца, усъвършенстват се човешките умове, закаляват се човешките воли в огнището на търпението. Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове. За мен цялото това сечение на живота - вертикално и хоризонтално - беше една прочетена книга. Земята ставаше за мен прозрачна, оставаха за мен само няколко важни проблеми, които ми дадоха тласък да се приближа до това Космично Същество, за да намеря тяхното разрешение и в момента, когато трябваше да получа отговор на тези мои върховни въпроси, това Космическо Същество в плът трябваше да си замине от тоя свят. Нима в такъв сюблимен момент тази малка отсечка (физическо тяло) от Неговата огромна духовна величина, представляваше врата, за да влизам в досег с Неговите по-висши тела. Въпреки че в пътя на общението ми с Него, в различните етапи на посвещенията, които минах, се събудиха огромни окултни сили вътре в мен, чакрите на моя етерен двойник бяха развижени, за да схващат невидимите еманации, излъчващи се от всички живи същества, от цялата природа, която ме заобикаляше - аз чувствах, че нещо важно, съществено ми липсваше.
към текста >>

Въпреки че в пътя на общението ми с Него, в различните етапи на посвещенията, които минах, се събудиха огромни окултни сили вътре в мен, чакрите на моя етерен двойник бяха развижени, за да схващат невидимите еманации, излъчващи се от всички живи същества, от цялата природа, която ме заобикаляше - аз чувствах, че нещо важно, съществено ми липсваше.
Виждах земята като едно училище, или по-право, като една лаборатория, където в бурите на живота се изправят човешките сърца, усъвършенстват се човешките умове, закаляват се човешките воли в огнището на търпението. Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове. За мен цялото това сечение на живота - вертикално и хоризонтално - беше една прочетена книга. Земята ставаше за мен прозрачна, оставаха за мен само няколко важни проблеми, които ми дадоха тласък да се приближа до това Космично Същество, за да намеря тяхното разрешение и в момента, когато трябваше да получа отговор на тези мои върховни въпроси, това Космическо Същество в плът трябваше да си замине от тоя свят. Нима в такъв сюблимен момент тази малка отсечка (физическо тяло) от Неговата огромна духовна величина, представляваше врата, за да влизам в досег с Неговите по-висши тела. Въпреки че в пътя на общението ми с Него, в различните етапи на посвещенията, които минах, се събудиха огромни окултни сили вътре в мен, чакрите на моя етерен двойник бяха развижени, за да схващат невидимите еманации, излъчващи се от всички живи същества, от цялата природа, която ме заобикаляше - аз чувствах, че нещо важно, съществено ми липсваше.
към текста >>

62. 6.59. ТРУДНИ МОМЕНТИ

Действително аз паднах, но спаси ме едно обстоятелство, че не паднах в самата бездна, а се хванах за една скала и с неимоверни усилия излязох отново на пътя.
Видях следната картина: пътувам с един камион по един безкрайно дълъг път, наоколо едно безкрайно поле без всякаква растителност. На самия камион краката ми не стоят на пода, но бях се хванал за едно желязо. Камионът летеше така бързо и аз усещах, че ще падна. Действително при един завой виждам една огнена бездна. Картината на ада от Данте дава подобна илюстрация на тази огнена бездна. Действително аз паднах, но спаси ме едно обстоятелство, че не паднах в самата бездна, а се хванах за една скала и с неимоверни усилия излязох отново на пътя. Поглеждам ръцете си - цели облени с кръв от тези усилия. От двете страни на камиона на неговата кабина се показаха два образа - единият, който караше камиона, беше Учителят, а другият - току-що заминалият за отвъдния свят мой баща. Така че изпитанията, които минах, бяха така сложени, че почувствах мощната ръка на Провидението, което ме избави от бездната на този адски огън. Тази картина през време на изпитанията ми служеше като пътеводна звезда и ми подсказваше благополучният крайна тези страшни изпитания, през които трябваше да мина. При тези трудни външни депресии, през които аз минавах, чувствах голяма нужда да има един интимен разговор с Учителя, особено както бях предизвестен от Него за излизане от физическото Му тяло.
към текста >>

Аз не бих се спирал върху тези въпроси, ако те не бяха свързани непосредствено с обществото и с живота около Учителя.
Така че изпитанията, които минах, бяха така сложени, че почувствах мощната ръка на Провидението, което ме избави от бездната на този адски огън. Тази картина през време на изпитанията ми служеше като пътеводна звезда и ми подсказваше благополучният крайна тези страшни изпитания, през които трябваше да мина. При тези трудни външни депресии, през които аз минавах, чувствах голяма нужда да има един интимен разговор с Учителя, особено както бях предизвестен от Него за излизане от физическото Му тяло. Аз не само имах да разрешавам въпроса около моята личност, но мен ме вълнуваше съдбата на българския народ, съдбата на другите народи и бъдещето на цялото човечество. Моята личност, поради някакви недоразумения, поради някакви перспективни измами, беше застрашена. Аз не бих се спирал върху тези въпроси, ако те не бяха свързани непосредствено с обществото и с живота около Учителя. Помолих Учителя да излезем на поляната да поговорим. Точно на това място исках да водя този разговор, защото тук бяха написани страниците от най-хубавите моменти, преживени в моя живот. На тази прекрасна поляна, от която се откриваше прекрасен изглед към мощно издигащата се Витоша на юг. Поляната беше обкръжена от нежни млади борчета, които бяха немите свидетели на онзи красив живот, който дойде чрез вълната на Любовта. Тези борчета растяха заедно с нас, с обществото и се издигнаха високо.
към текста >>

В присъствието на Учителя болните моментално оздравяваха, простите ставаха учени, глупавите поумня-ваха, защото Светлината на Учителя озаряваше техните умове и те започваха да разбират причините защо са били болни, прости и глупави.
Тук идваше смирено да слуша словото на Учителя, изгорен от знойното слънце на Индия, от запад идваше високомерният учен - да провери своите теории. Будни души от цяла Европа - от Франция, от Италия, от Чехословакия, от Югославия и от много други страни, също от Близкия Изток - египтяни, турци, евреи и др. Разнасяше се по етера вестта, че е пристигнал Пратеник от Небето, вест, която се долавяше от най-будните души на човечеството. При тази красива обстановка, всяка душа, която пристъпваше, чувстваше в душата си Словото на Учителя, неизказан мир и огнен подтик за подвизи, за творчество, да бъде Апостол на великите идеи, които ще разтопят омразата, която се шири между човеците и народите, ще даде утеха на страдущата душа, вдъхновение на поета да напише най-хубавите свои песни и сонети, на художника - подтик да нарисува със своята четка красивите картини на природата, на скулптура - с длетото си да оживи мъртвия камък в образи и идеи, на музиканта - да схване и възпроизведе чудните мелодии, които непрестанно звучат в пространството. Тук идваха да черпят вдъхновение от Словото на Учителя не само будните души, но и болните, страдущите, немощните - да почерпят жизнен ток от магнетичните струи, които излъчваше Учителят. В присъствието на Учителя болните моментално оздравяваха, простите ставаха учени, глупавите поумня-ваха, защото Светлината на Учителя озаряваше техните умове и те започваха да разбират причините защо са били болни, прости и глупави. При тази красива обстановка и безкрайната верига от спомени, които звучаха в душата ми като някаква вълшебна легенда, аз седнах до Учителя на скамейката, която беше поставена в средата на полянката, където някога стоеше самотната бяла палатка. Аз знаех, че този разговор, който водех с Учителя ще бъде един от последните на физическия свят. Както вече казах по-горе, външната, обществена обстановка силно ме притискаше. Това може би беше резултат от моето мълчание, от онази скрита работа, която вършех за учението, за която аз не можех да парадирам. В душата си никога не можех да се съглася с живота на стария свят.
към текста >>

Голямата любов, не-изказана грижа, необикновената вещина, с която Той разглеждаше всички тези духовни и социални проблеми, я почувствах в този момент, когато ми говореше върху всички тези въпроси, които изпълваха и вълнуваха моето естество.
Учителят беше много сериозен, красивото му лице като че ли беше изваяно от мрамор. Той виждаше какво става в моята душа. При други случаи, когато му задавах въпроси от капитален характер, той често ми отговаряше със своето мълчание, но при тази среща, за разлика от другите, Той много ясно ми говори. Относно въпроса, който се отнасяше до моето обществено положение почти нищо не ми отговори. Но по въпросите, свързани с Учението, свързани с духовния и културен живот на България, проблемите, които изпъкват на социална почва и всички международни въпроси, които новото време слагаше за разрешаване - по тези въпроси Той така вдъхновено ми говореше, че мислено се пренесох години назад, в народното читалище на Велико Търново, когато слушах неговата беседа „Новото човечество". Голямата любов, не-изказана грижа, необикновената вещина, с която Той разглеждаше всички тези духовни и социални проблеми, я почувствах в този момент, когато ми говореше върху всички тези въпроси, които изпълваха и вълнуваха моето естество. За мен този разговор беше някакво откровение. Аз виждах контурите на един нов свят, който се раждаше в зората на изгряващото слънце на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Моята личност в тези моменти изчезваше, като че излизах от безкрайните предели от периферията на Битието и влизах в центъра, където звучи много ясно ритмичният пулс на това Безкрайно Начало, независимо с каква дума ще се нарече - душа, или дух. Разговорът продължи 3 часа. Когато се обърнах на запад и отново влязох в малката черупка на моята личност, аз видях, че Слънцето залязваше.
към текста >>

63. 6.63. ТРИТЕ ЛОЖИ И ШЕСТАТА РАСА

Тук специално ще се спрем върху методите на трите ложи.
В тази част от книгата ще дам една скица на трите ложи, а който желае да ги проучи по-подробно може да ги потърси в книгата „Новата култура в ерата на Водолея". Първата ложа - това е ложата на Бялото Братство, според Учителя. Нейното седалище е на Слънцето. Втората ложа, или ложата на Лявото посвещение - се намира по планетите. Третата ложа - на Космичното братство, която направлява действията на двете първи ложи, седалището й се намира на Звездата на звездите, или Слънцето на Слънцата - „Алфиола", където е нейния център, който Учителят ни го откри. Тук специално ще се спрем върху методите на трите ложи. Ложите на Бялото Братство и Лявото посвещение датират от незапомнени времена. Адептите на лявото посвещение държат душите на хората в своята власт чрез техните слабости и пороци, чрез отрицателните качества на техния характер и обратно - Адептите на Бялото Братство държат сметка за положителните качества и черти на характерите на душите и като ги поощряват, направляват душите към усъвършенстване и освобождение. Фигуративно можем да изразим мисията на двете ложи по следния начин: Бялата ложа действа чрез атмосферата на Мира и слънчевата Светлина. Тя сее семената на Доброто, възраства ги, докато дадат зрели и сочни плодове. Ложата на Лявото посвещение действа по пътя на ерупцията, както вулканите и земетресенията, или съвременните атомни бомби, с които си служи съвременното човечеството.
към текста >>

Фигуративно можем да изразим мисията на двете ложи по следния начин: Бялата ложа действа чрез атмосферата на Мира и слънчевата Светлина.
Втората ложа, или ложата на Лявото посвещение - се намира по планетите. Третата ложа - на Космичното братство, която направлява действията на двете първи ложи, седалището й се намира на Звездата на звездите, или Слънцето на Слънцата - „Алфиола", където е нейния център, който Учителят ни го откри. Тук специално ще се спрем върху методите на трите ложи. Ложите на Бялото Братство и Лявото посвещение датират от незапомнени времена. Адептите на лявото посвещение държат душите на хората в своята власт чрез техните слабости и пороци, чрез отрицателните качества на техния характер и обратно - Адептите на Бялото Братство държат сметка за положителните качества и черти на характерите на душите и като ги поощряват, направляват душите към усъвършенстване и освобождение. Фигуративно можем да изразим мисията на двете ложи по следния начин: Бялата ложа действа чрез атмосферата на Мира и слънчевата Светлина. Тя сее семената на Доброто, възраства ги, докато дадат зрели и сочни плодове. Ложата на Лявото посвещение действа по пътя на ерупцията, както вулканите и земетресенията, или съвременните атомни бомби, с които си служи съвременното човечеството. Космичното братство, в интереса на еволюцията, която държи съдбата не само на народите и човечеството, но и на другите природни царства, използва енергиите и на двете ложи. Те са живите инструменти, те са двете вели-ки противоположности, чрез които се строи животът. Досега ложата на лявото посвещение е имала надмощие особено при инволюционните периоди.
към текста >>

Ложата на Лявото посвещение действа по пътя на ерупцията, както вулканите и земетресенията, или съвременните атомни бомби, с които си служи съвременното човечеството.
Тук специално ще се спрем върху методите на трите ложи. Ложите на Бялото Братство и Лявото посвещение датират от незапомнени времена. Адептите на лявото посвещение държат душите на хората в своята власт чрез техните слабости и пороци, чрез отрицателните качества на техния характер и обратно - Адептите на Бялото Братство държат сметка за положителните качества и черти на характерите на душите и като ги поощряват, направляват душите към усъвършенстване и освобождение. Фигуративно можем да изразим мисията на двете ложи по следния начин: Бялата ложа действа чрез атмосферата на Мира и слънчевата Светлина. Тя сее семената на Доброто, възраства ги, докато дадат зрели и сочни плодове. Ложата на Лявото посвещение действа по пътя на ерупцията, както вулканите и земетресенията, или съвременните атомни бомби, с които си служи съвременното човечеството. Космичното братство, в интереса на еволюцията, която държи съдбата не само на народите и човечеството, но и на другите природни царства, използва енергиите и на двете ложи. Те са живите инструменти, те са двете вели-ки противоположности, чрез които се строи животът. Досега ложата на лявото посвещение е имала надмощие особено при инволюционните периоди. Според окултизмът нашата епоха се намира в седмата манвантара на инволюционния цикъл. В тази манвантара са се въплътили на земята 10 Учители.
към текста >>

По този начин стопанските блага ще станат достояние на всеки индивид, както свободните блага: светлина, въздух, вода.
В Шестата раса ще бъде изключено всяко насилие". От друга страна,ще дойдат важни научни постижения. „Новата култура ще бъде една бездимна култура". Последните нови открития в това направление са първите проблясъци за онези колосални технически открития, които ще дойдат, за да освободят човечеството от икономическото робство. Невидимият свят ще разкрие на човека нови източници на сили, ще даде редица открития, които ще създадат условия за придобиване на повече стопански блага, при харчене на по-малко физически усилия и време от страна на човека. По този начин стопанските блага ще станат достояние на всеки индивид, както свободните блага: светлина, въздух, вода. Стопанските блага няма да бъдат в такова ограничено количество, което да създава съревнование за тяхното добиване. Изобилието разрешава икономическия въпрос. По този начин ще могат да се разбият ония вековни внушения, че човек не е осигурен за утрешния ден по отношение на благата, необходими за неговото съществуване. Днес човек се смята осигурен по отношение на светлината, въздуха и водата, които в стопанската политика са наречени "свободни блага". Остава и по отношение на стопанските блага, при чието създаване взима известно участие човешката воля, човек да бъде също така осигурен.
към текста >>

Днес човек се смята осигурен по отношение на светлината, въздуха и водата, които в стопанската политика са наречени "свободни блага".
Невидимият свят ще разкрие на човека нови източници на сили, ще даде редица открития, които ще създадат условия за придобиване на повече стопански блага, при харчене на по-малко физически усилия и време от страна на човека. По този начин стопанските блага ще станат достояние на всеки индивид, както свободните блага: светлина, въздух, вода. Стопанските блага няма да бъдат в такова ограничено количество, което да създава съревнование за тяхното добиване. Изобилието разрешава икономическия въпрос. По този начин ще могат да се разбият ония вековни внушения, че човек не е осигурен за утрешния ден по отношение на благата, необходими за неговото съществуване. Днес човек се смята осигурен по отношение на светлината, въздуха и водата, които в стопанската политика са наречени "свободни блага". Остава и по отношение на стопанските блага, при чието създаване взима известно участие човешката воля, човек да бъде също така осигурен. Това е именно една от важните задачи на новата култура, която ще даде разрешение на този въпрос. Физическият труд е бил „мъчение" за миналите раси, като едно отклонение от Божествения ред. В Шестата раса мъчението и трудът ще бъдат заменени с „работата", която вече подразбира хармонично съчетание на мисълта, чувството и волята. При работата човек ще съчетае духовното с материалното, като материалното ще бъде слуга и помощник на духовното, а не както в миналото - материалното да господства и да ограничава духовното - да спира правилното негово изявление.
към текста >>

При новата култура човечеството ще тръгне в пътя на посвещението.
ще дойде религията на труда, която ще измени външните форми на живота. Тя ще направи първите опити за разрешение на икономическото, стопанското неравенство между хората. После ще дойде, казва Учителят, религията на живота, на Любовта, която ще внесе съдържание. Тя ще създаде висшите форми на стопанския строй и ще влее в тях ново съдържание. Докато живеят в религията на труда, хората все още ще се карат, ще се бият, но влязат ли в учението на живота, всичко това ще изчезне". При новата култура човечеството ще тръгне в пътя на посвещението. Чрез посвещението душата на човека ще влезе във връзка със силите на живата разумна природа. Човек ще обладава органическото знание и посредством него той ще влиза в различните сфери на Космоса. Това влизане в Космоса не е нищо друго, освен проектиране на вътрешния му свят - микрокосмоса. Всички емоционални качества, интелектуални способности и волеви сили ще направят контакт с първичните космични центрове, на които те са проекции в човека. Всички хора, според Учителя, могат да се съберат в един организъм.
към текста >>

64. 6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА

Ти с тия рога и с твоя докторат трябва да отваряш пътя на Учението".
Ще пишеш туй, което Аз ти казвам." И наистина началото на предговора и принципните неща са даде-ни от Учителя, Те не са сложени в кавички като Негова реч, защото се случи следното. След като Учителят ми продиктува началото на предговора, ми каза: „Методи, сега можеш да го публикуваш." Протестирах: „Учителю, аз няма да се подпиша под този предговор, защото той не е мой, а Ваш. Аз съм дал техническата част на предговора, а другото е от Вас". „Методи, слушай какво ще ти кажа. За тези твои рога и за този твой докторат са дадени много средства. Ти с тия рога и с твоя докторат трябва да отваряш пътя на Учението". Тогава разбрах, че този митически доктор на философските науки, който е създаден - това е моя милост и че имам рога и дадена задача, да мога с тях да отварям пътя на Учението. Думите на Учителя нито ме обидиха, нито ме поласкаха. Затова не са поставени думите на Учителя в кавички. Вие виждали ли сте животни с рога? Например овен с рога, пръч с рога, бик с рога, изобщо - самец с рога.
към текста >>

Тогава разбрах, че този митически доктор на философските науки, който е създаден - това е моя милост и че имам рога и дадена задача, да мога с тях да отварям пътя на Учението.
След като Учителят ми продиктува началото на предговора, ми каза: „Методи, сега можеш да го публикуваш." Протестирах: „Учителю, аз няма да се подпиша под този предговор, защото той не е мой, а Ваш. Аз съм дал техническата част на предговора, а другото е от Вас". „Методи, слушай какво ще ти кажа. За тези твои рога и за този твой докторат са дадени много средства. Ти с тия рога и с твоя докторат трябва да отваряш пътя на Учението". Тогава разбрах, че този митически доктор на философските науки, който е създаден - това е моя милост и че имам рога и дадена задача, да мога с тях да отварям пътя на Учението. Думите на Учителя нито ме обидиха, нито ме поласкаха. Затова не са поставени думите на Учителя в кавички. Вие виждали ли сте животни с рога? Например овен с рога, пръч с рога, бик с рога, изобщо - самец с рога. Рогата му не са само за красота и мъжественост, но те му служат и за бой, за да си проправи пътя към самката, за да я оплоди и да се роди потомство.
към текста >>

Рогата му не са само за красота и мъжественост, но те му служат и за бой, за да си проправи пътя към самката, за да я оплоди и да се роди потомство.
Тогава разбрах, че този митически доктор на философските науки, който е създаден - това е моя милост и че имам рога и дадена задача, да мога с тях да отварям пътя на Учението. Думите на Учителя нито ме обидиха, нито ме поласкаха. Затова не са поставени думите на Учителя в кавички. Вие виждали ли сте животни с рога? Например овен с рога, пръч с рога, бик с рога, изобщо - самец с рога. Рогата му не са само за красота и мъжественост, но те му служат и за бой, за да си проправи пътя към самката, за да я оплоди и да се роди потомство. Ето такава беше ролята на тези мои рога - доктората. Да проправя път. И после се убедих в това, когато почнах да пиша моите книги за Учението, които излезнаха в Париж, когато в България имаше комунистическа диктатура и цензура. Първата част на предговора е от Учителя, а след трите звездички от стр. 6 е мой технически текст, както и следващите страници.
към текста >>

Започнахме да работим върху книгата, няколко месеца след заминаването на Учителя.
Започнахме да изброяваме подред приятелите, които имаха перо на писатели. Учителят мълчи и не одобрява. След като изброихме всички, ние вдигнахме рамене безпомощни. Той само продума: „Рекох, повикайте Марийка и Борис! " Ние се зарадвахме, отидохме при тях, споделихме идеята и поръчението на Учителя. Започнахме да работим върху книгата, няколко месеца след заминаването на Учителя. Това съчинение е трябвало да бъде един колективен труд на четворката: брат Боев, брат Борис Николов, сестра Мария Тодорова и аз. Когато споделих тази идея с тях, непосредствено след физическото заминаване на Учителя от нашата планета, те така спонтанно прегърнаха тази моя инициатива, че бях твърде изненадан. С такова вдъхновение, с такава любов се заехме да работим усилено в това направление. Цялата тази работа така се нареждаше, че се чувстваше не само намесата на Учителя, но и подкрепата на много наши заминали приятели, които със своята творческа мисъл подпомагаха тази велика идея. Тази книга ми разкри една велика тайна - тайната на колективното творчество.
към текста >>

Затова Учението на Учителя не може да върви по пътя на ограничението, защото то е като слънцето, което огрява всичко.
Когато се говори за Учението на Учителя тези рамки не само са вредни и излишни, но са и пагубни. Християнството създаде йерархии и църква. Учителят по този случай каза: „Когато дойде Божественото, човек ще си бъде на мястото". Тогава петелът ще изпее най-хубавата си песен. Славеят ще провъзгласи най-хубавата зора, то слънцето като блесне, ще огрее навсякъде -първо върховете и после долините. Затова Учението на Учителя не може да върви по пътя на ограничението, защото то е като слънцето, което огрява всичко. Усвояването на Словото ще става, като всеки сам си чете Словото. А общението между съидейниците ще става чрез Словото. Когато един Учител идва на земята, Неговата Мисъл е толкова могъща, че обгръща цялата земя. Тя действа върху аурата на земята. Всяка религия или философия има свое поле и своя банка в пространството, това е нейният агрегор.
към текста >>

Тя действа върху аурата на земята.
Славеят ще провъзгласи най-хубавата зора, то слънцето като блесне, ще огрее навсякъде -първо върховете и после долините. Затова Учението на Учителя не може да върви по пътя на ограничението, защото то е като слънцето, което огрява всичко. Усвояването на Словото ще става, като всеки сам си чете Словото. А общението между съидейниците ще става чрез Словото. Когато един Учител идва на земята, Неговата Мисъл е толкова могъща, че обгръща цялата земя. Тя действа върху аурата на земята. Всяка религия или философия има свое поле и своя банка в пространството, това е нейният агрегор. Когато една държава пропада и нейният агрегор в пространството пропада. Щом една банка фалира и фирмата фалира. Затова, когато Учителят дойде, Той със Словото си атакува агрегора на духовенството и църквата. След туй Той атакува агрегора на държавата, на нейните закони, които не са създадени съгласно Висшата справедливост.
към текста >>

Днес Словото се излива преизобилно, както слънцето дава светлината си.
Тук не може да става въпрос за академия или институт. Това означава да се сложат лектори, преподаватели, доценти и професори, които да бъдат посредници между Учението на Учителя и човека. Това е изключено. Това Учителят няма да позволи. Учителят бе казал: „В древността посветените криеха знанието, защото много малко беше хляба в него. Днес Словото се излива преизобилно, както слънцето дава светлината си. То не може да се скрие, защото то действа върху душите на човека". На първо време аз не вземах участие в този съвет, защото исках да бъда свободен и осъществя онези инициативи, които лично съм споделял с Учителя и Той ги е одобрил. В този съвет влизаха много наши приятели - висшисти. Един от практическите двигатели в този съвет беше Неделчо Попов, който впоследствие стана технически уредник на книгата „Учителят". Неделчо Попов, който работеше в Държавната печатница, от дълги години познавах и го привлякох към себе си с мисълта, че той ще бъде действително един добър работник за делото, което впоследствие се оправда.
към текста >>

То не може да се скрие, защото то действа върху душите на човека".
Това означава да се сложат лектори, преподаватели, доценти и професори, които да бъдат посредници между Учението на Учителя и човека. Това е изключено. Това Учителят няма да позволи. Учителят бе казал: „В древността посветените криеха знанието, защото много малко беше хляба в него. Днес Словото се излива преизобилно, както слънцето дава светлината си. То не може да се скрие, защото то действа върху душите на човека". На първо време аз не вземах участие в този съвет, защото исках да бъда свободен и осъществя онези инициативи, които лично съм споделял с Учителя и Той ги е одобрил. В този съвет влизаха много наши приятели - висшисти. Един от практическите двигатели в този съвет беше Неделчо Попов, който впоследствие стана технически уредник на книгата „Учителят". Неделчо Попов, който работеше в Държавната печатница, от дълги години познавах и го привлякох към себе си с мисълта, че той ще бъде действително един добър работник за делото, което впоследствие се оправда. Този млад енергичен момък, пълен с практически инициативи, създаде на Изгрева една скромна печатница, която навремето изигра много важна роля при отпечатване беседите на Учителя - отпечатаха се повече от 50 тома от неиздадените беседи.
към текста >>

Учението на Учителя се разпространява чрез Светлината, чрез Виделината в Духовния свят и чрез Славата на Божествения свят.
Учителят казва така: „Аз за вашия личен живот един косъм от брадата си не давам, но за Учението всичко е предвидено и вратите Му са отворени навсякъде". При друг случай Учителят казва: „Божественото е движение без реакции и съпротива. Всяко нещо, което има реакция показва, че не е Божествено. То не съдържа Цялото, то е частично. То е едно отражение." Изводът е, че един просветен съвет не е фактора, който разпространява Учението на Учителя. Учението на Учителя се разпространява чрез Светлината, чрез Виделината в Духовния свят и чрез Славата на Божествения свят. Една от главните творчески инициативи на просветния съвет беше изнасянето на редица цикли от сказки в нашия салон, в които и аз взех живо участие. Но когато този съвет се опита да издаде нещо по-голямо, например някакъв труд за учението, се оказа крайно неподходящ за подобна задача. Един пример, който ще подчертае същата мисъл, е следният. Взе се инициатива за издаване на едно томче под заглавие „Новото човечество", съдържащо няколко беседи от Учителя. Просветният съвет взе решение на това томче да се на-пише един предговор - колективно.
към текста >>

65. 7.10. ДИМИТЪР ГРИВА

Домът беше много уютен, с широки помещения и много светлина, а това предразполагаше за една творческа работа.
Ах, какъв добър разказвач беше той в тези изключителни мигове. Правеше невероятни съпоставки и паралели с хора и събития. Разглеждаше Школата на Учителя в един съвсем друг порядък и мащаб, където Словото на Учителя е Създателят на Вселената в нас и около нас. Бях поканен от него в дома на Мария Славова, където живееше като заврян зет. Там успях да запиша неговите опитности. Домът беше много уютен, с широки помещения и много светлина, а това предразполагаше за една творческа работа. Съпругата му Мария бе отлична домакиня, гостоприемна и през време на почивката ни поднасяше кафе и вкусен кекс. На друго място такъв кекс не съм вкусвал. Пианото бе поставено на лично място и Грива имаше условия за творческа работа като композитор. И може би най-хубавите неща той в този дом бе сътворил. Това беше около 1974 г.
към текста >>

Димитър Грива, като композитор и музикант, е имал за задача от Учителя да работи върху Паневритмията и да я подготви да се изпълнява от симфоничен оркестър.
Аз носех камера и фотоапарат и успях да заснема част от този живот, който водеше това поколение. Те бяха единомишленици в дух и дело. Бяха съвременници от Школата на Учителя. Те не можаха да се ориентират в новата епоха: важи за всички, без изключение. И така направиха своите лични неблагополучия и всички се провалиха накрая. Димитър Грива, като композитор и музикант, е имал за задача от Учителя да работи върху Паневритмията и да я подготви да се изпълнява от симфоничен оркестър. Бе работил дълги години и беше направил един опит, при едно излизане във Франция, да я запише в Монте Карло. Опитът бе излязъл несполучлив, понеже е изсвирена на „прима виста" и френските музиканти не са могли да запишат онези български ритми, характерни за българите. Били са похарчени много пари, но Грива не посмя да я покаже никому. Страхуваше се да не се изложи като провал. Дълги години поставяше тази идея за реализация пред Борис Николов.
към текста >>

Разказваше ми, че като напускал дома на втората си жена Мария Славова, натоварил багажа си на един камион, натрупал нотните листове накрая, имало много силен вятър този ден, камионът бил открит, той тръгнал и по пътя всички нотни листове се разпилели от вятъра.
Грива беше и добър художник. Има много нарисувани платна от него, някои от които са запазени. Имам и подарена картина от него. Грива премина през житейски несполуки и през два брака. Там му бяха големите лични провали и голямото падане, от което човек трудно може след това да излезе на видело. Разказваше ми, че като напускал дома на втората си жена Мария Славова, натоварил багажа си на един камион, натрупал нотните листове накрая, имало много силен вятър този ден, камионът бил открит, той тръгнал и по пътя всички нотни листове се разпилели от вятъра. Като пристигнал в новата си квартира, всичко било изхвърчало. А той имаше дълъг творчески път като композитор. Около 1983 г. работихме отново с Димитър Грива и успях да запиша много от неговите възпоменания от епохата на Школата. По-късно този материал бе предаден на Марийка Марашлиева, която го извади на машинописен текст.
към текста >>

66. 7.26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО

Аз бях занесъл и им оставих „Призванието", както и публикувани материали от Учителя за Мисията на Славянството и че според Учителя пътят на България е с Русия.
Онези, които работят срещу Учителя стават лектори, проповедници и ръководители. Те проповядват себе си, а не Словото на Учителя, стават ръководители да властвуват й да изкористяват общите средства. През 1994 г. бе организирано изнасяне на „Призванието" на Учителя с публичен концерт-рецитал в театър „София". Преди това бяха направени постъпки от мен до Руския културен клуб, за да ни отпуснат тяхната зала на ул. „Шипка". Аз бях занесъл и им оставих „Призванието", както и публикувани материали от Учителя за Мисията на Славянството и че според Учителя пътят на България е с Русия. Те останаха изненадани от всичко това и накрая ни разрешиха да ползваме един от салоните им. Но понеже те събираха около 300 човека, а за нас такъв салон е малък, то предпочетох салона на театър „София, който побира 500 души. След този концерт трябваше да изнесем концерт-рецитал за „Мисията на Славянството" и трябваше да ползваме един от руските клубове, които с удоволствие ни бяха отпуснати. Но във вестник „Столица", брой 26 от 1Л/11.1994 г. излезна на първа страница с големи букви следното заглавие „Руснаците ограбиха Дънов", „БКП взела земите на Бялото Братство и ги дала на СССР за Посолство".
към текста >>

Той избърза и започна да прави разработки и хармонизация върху песните на Учителя.
Той прие обяснението ми и разбра всичко. По-късно си промени решението си под влияние на чуждо вмешателство. Той се подписа под това „Отворено писмо" като предварително знаеше, че това са лъжи, защото историята за Петър Димков съм я слушал и от баща му. А той като негов син трябва да я знае. Неговия подпис под това писмо е нещо закономерно. Защо? Той избърза и започна да прави разработки и хармонизация върху песните на Учителя. Има правила дадени от Учителя за това, но те не са публикувани досега, защото както той, така и другите не бяха работили с музикантите от Школата на Учителя и не знаят за нея почти нищо. В част от тези разработки той допусна много съвременни прийоми и включването на дисонанси, които според съвременниците на Учителя не са в Духа на песните на Учителя. Той започна да хармонизира някои песни на Учителя, направиха запис на Паневритмията с певеца Симеон Симеонов и когато бе пусната една сутрин на поляната, за да може да се играе Паневритмия с нея, тогава възрастните духовни сестри и музиканти и главно Мария Златева уплашено го предупреди: „Какво си направил с Паневритмията? Това не е Паневритмия! Ти знаеш ли, че ще отговаряш за това?
към текста >>

Пътят му по-нататък е от ясен по-ясен.
Това Петър Ганев няма от къде да го знае. А той направи запис - Паневритмия със съвсем недопустими дисонанси в своят разработка със „Слънчеви лъчи". И той като музикант отхвърли поредицата от томове „Изгревът", където за пръв път се дават толкова исторически данни за историята на песните и музиката на Учителя. Тези неща за пръв път се публикуват и той не ги знае, но и няма от къде да ги знае. Вместо да благодари, те се опитаха да забранят да се продава книгата „Изгревът". Пътят му по-нататък е от ясен по-ясен. Другите ще го проверят. А какъв младеж беше: красив, строен, засмян, излъчваше светлина и обаяние. И колко надежди от мен! Днес това е изчезнало. Остана само неговият подпис под „Отворено писмо".
към текста >>

А какъв младеж беше: красив, строен, засмян, излъчваше светлина и обаяние.
И той като музикант отхвърли поредицата от томове „Изгревът", където за пръв път се дават толкова исторически данни за историята на песните и музиката на Учителя. Тези неща за пръв път се публикуват и той не ги знае, но и няма от къде да ги знае. Вместо да благодари, те се опитаха да забранят да се продава книгата „Изгревът". Пътят му по-нататък е от ясен по-ясен. Другите ще го проверят. А какъв младеж беше: красив, строен, засмян, излъчваше светлина и обаяние. И колко надежди от мен! Днес това е изчезнало. Остана само неговият подпис под „Отворено писмо". Жалко, но факт! Людмила Димитрова.Тя е служителка в Народната библиотека.
към текста >>

Така че ти днес се обяви срещу томовете на „Изгревът", а там имаше опитности на учениците и знанието на Учителя, което е предназначено за такива като тебе, които са си объркали пътя като са хванали друг погрешен път.
А какво е отношението на митрополит Стефан към Учителя и на Учителя към него може да се види в спомените на Нестор Илиев под N 4 и N 5. А накрая на живота си бившият екзарх Стефан I вече чете беседите на Учителя Дънов. Един изключителен хубав пример. И поучителен. Ако беше ме послушал преди двадесет години и беше останал в църквата щеше сега да бъдеш митрополит. Така че ти днес се обяви срещу томовете на „Изгревът", а там имаше опитности на учениците и знанието на Учителя, което е предназначено за такива като тебе, които са си объркали пътя като са хванали друг погрешен път. Искаш да се подписваш. Много хубаво. Стани отново поп и кръщавай децата по християнския църковен обряд и се подписвай под кръщелните им свидетелства, които ще им издаваш. Венчавай младоженците в църквата и се подписвай под брачните им свидетелства. Изповядвай пасмите си и с твоите окултни познания и познанията ти по астрология ще им бъдеш полезен при решаването на личните им проблеми.
към текста >>

67. 26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО

Аз бях занесъл и им оставих „Призванието", както и публикувани материали от Учителя за Мисията на Славянството и че според Учителя пътят на България е с Русия.
Онези, които работят срещу Учителя стават лектори, проповедници и ръководители. Те проповядват себе си, а не Словото на Учителя, стават ръководители да властвуват и да изкористяват общите средства. През 1994 г. бе организирано изнасяне на „Призванието" на Учителя с публичен концерт- рецитал в театър „София". Преди това бяха направени постъпки от мен до Руския културен клуб, за да ни отпуснат тяхната зала на ул. „Шипка". Аз бях занесъл и им оставих „Призванието", както и публикувани материали от Учителя за Мисията на Славянството и че според Учителя пътят на България е с Русия. Те останаха изненадани от всичко това и накрая ни разрешиха да ползваме един от салоните им. Но понеже те събираха около 300 човека, а за нас такъв салон е малък, то предпочетох салона на театър „София, който побира 500 души. След този концерт трябваше да изнесем концерт-рецитал за „Мисията на Славянството" и трябваше да ползваме един от руските клубове, които с удоволствие ни бяха отпуснати. Но във вестник „Столица", брой 26 от 1.VII.1994 г. излезна на първа страница с големи букви следното заглавие „Руснаците ограбиха Дънов", „БКП взела земите на Бялото Братство и ги дала на СССР за Посолство".
към текста >>

Той избърза и започна да прави разработки и хармонизация върху песните на Учителя.
Беше уведомен лично от мен как стои въпросът с Елена Андреева и за раздухвания около нея въпрос от Елена Николова, Той прие обяснението ми и разбра всичко. По-късно си промени решението си под влияние на чуждо вмешателство. Той се подписа под това „Отворено писмо" като предварително знаеше, че това са лъжи, защото историята за Петър Димков съм я слушал и от баща му. А той като негов син трябва да я знае. Неговия подпис под това писмо е нещо закономерно. Защо? Той избърза и започна да прави разработки и хармонизация върху песните на Учителя. Има правила дадени от Учителя за това, но те не са публикувани досега, защото както той, така и другите не бяха работили с музикантите от Школата на Учителя и не знаят за нея почти нищо. В част от тези разработки той допусна много съвременни прийоми и включването на дисонанси, които според съвременниците на Учителя не са в Духа на песните на Учителя. Той започна да хармонизира някои песни на Учителя, направиха запис на Паневритмията с певеца Симеон Симеонов и когато бе пусната една сутрин на поляната, за да може да се играе Паневритмия с нея, тогава възрастните духовни сестри и музиканти и главно Мария Златева уплашено го предупреди: „Какво си направил с Паневритмията? Това не е Паневритмия! Ти знаеш ли, че ще отговаряш за това?
към текста >>

Пътят му по-нататък е от ясен по-ясен.
Това Петър Ганев няма от къде да го знае. А той направи запис - Паневритмия със съвсем недопустими дисонанси в своят разработка със „Слънчеви лъчи". И той като музикант отхвърли поредицата от томове „Изгревът", където за пръв път се дават толкова исторически данни за историята на песните и музиката на Учителя. Тези неща за пръв път се публикуват и той не ги знае, но и няма от къде да ги знае. Вместо да благодари, те се опитаха да забранят да се продава книгата „Изгревът". Пътят му по-нататък е от ясен по-ясен. Другите ще го проверят. А какъв младеж беше: красив, строен, засмян, излъчваше светлина и обаяние. И колко надежди от мен! Днес това е изчезнало. Остана само неговият подпис под „Отворено писмо".
към текста >>

А какъв младеж беше: красив, строен, засмян, излъчваше светлина и обаяние.
И той като музикант отхвърли поредицата от томове „Изгревът", където за пръв път се дават толкова исторически данни за историята на песните и музиката на Учителя. Тези неща за пръв път се публикуват и той не ги знае, но и няма от къде да ги знае. Вместо да благодари, те се опитаха да забранят да се продава книгата „Изгревът". Пътят му по-нататък е от ясен по-ясен. Другите ще го проверят. А какъв младеж беше: красив, строен, засмян, излъчваше светлина и обаяние. И колко надежди от мен! Днес това е изчезнало. Остана само неговият подпис под „Отворено писмо". Жалко, но факт! Людмила Димитрова.
към текста >>

Така че ти днес се обяви срещу томовете на „Изгревът", а там имаше опитности на учениците и знанието на Учителя, което е предназначено за такива като тебе, които са си объркали пътя като са хванали друг погрешен път.
А това е митрополит Стефан Софийски. А какво е отношението на митрополит Стефан към Учителя и на Учителя към него може да се види в спомените на Нестор Илиев под № 4 и № 5, А накрая на живота си бившият екзарх Стефан I вече чете беседите на Учителя Дънов. Един изключителен хубав пример. И поучителен. Ако беше ме послушал преди двадесет години и беше останал в църквата щеше сега да бъдеш митрополит. Така че ти днес се обяви срещу томовете на „Изгревът", а там имаше опитности на учениците и знанието на Учителя, което е предназначено за такива като тебе, които са си объркали пътя като са хванали друг погрешен път. Искаш да се подписваш. Много хубаво. Стани отново поп и кръщавай децата по християнския църковен обряд и се подписвай под кръщелните им свидетелства, които ще им издаваш. Венчавай младоженците в църквата и се подписвай под брачните им свидетелства. Изповядвай пасомите си и с твоите окултни познания и познанията ти по астрология ще им бъдеш полезен при решаването на личните им проблеми.
към текста >>

68. 16. СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ В ОЧИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Беше и преживяване, и опитност, и обучение затова, че вярата на човека към Божественото създава условия да се изяви Божественото върху него, защото се дава връзка между него и Божественото.
Това никой не го забеляза освен мен. Това беше предназначено за мен. Това трая миг толкова колкото да видя, да запомня и да усетя преминаването към мен на тези два слънчеви лъча. Това-беше само за миг и след това Учителят с обикновен тон почна да отговаря на онова, което аз го запитах. Другите се заслушаха в думите му, а аз още стоях с необикновеното преживяване, което имах. Беше и преживяване, и опитност, и обучение затова, че вярата на човека към Божественото създава условия да се изяви Божественото върху него, защото се дава връзка между него и Божественото. А вярата е тази, която създава тази неръкотворна връзка между човека и Бога. След това Учителят ме викна и ми заговори. Аз извадих тетрадката, която винаги носех и записах. „Светлината никога не угасва. Слънцето никога не престава да грее, но то се скрива понеже пътят е неравен.
към текста >>

„Светлината никога не угасва.
Другите се заслушаха в думите му, а аз още стоях с необикновеното преживяване, което имах. Беше и преживяване, и опитност, и обучение затова, че вярата на човека към Божественото създава условия да се изяви Божественото върху него, защото се дава връзка между него и Божественото. А вярата е тази, която създава тази неръкотворна връзка между човека и Бога. След това Учителят ме викна и ми заговори. Аз извадих тетрадката, която винаги носех и записах. „Светлината никога не угасва. Слънцето никога не престава да грее, но то се скрива понеже пътят е неравен. Ти ту ще се изкачваш на върха, ту слизаш в долината. Когато си на върха виждаш светлината, когато слезнеш в долината ти не я виждаш и си мислиш, че тя се е скрила. Но светлината се изкачи на върха, ти я виждаш и пак тръгнеш след нея. Така вървиш, вървиш, докато стигнеш наравно и светлината никога не се губи.
към текста >>

Слънцето никога не престава да грее, но то се скрива понеже пътят е неравен.
Беше и преживяване, и опитност, и обучение затова, че вярата на човека към Божественото създава условия да се изяви Божественото върху него, защото се дава връзка между него и Божественото. А вярата е тази, която създава тази неръкотворна връзка между човека и Бога. След това Учителят ме викна и ми заговори. Аз извадих тетрадката, която винаги носех и записах. „Светлината никога не угасва. Слънцето никога не престава да грее, но то се скрива понеже пътят е неравен. Ти ту ще се изкачваш на върха, ту слизаш в долината. Когато си на върха виждаш светлината, когато слезнеш в долината ти не я виждаш и си мислиш, че тя се е скрила. Но светлината се изкачи на върха, ти я виждаш и пак тръгнеш след нея. Така вървиш, вървиш, докато стигнеш наравно и светлината никога не се губи. Господ в Гетсиманската градина и Христа беше оставил сам, но той не загуби вярата си.
към текста >>

Когато си на върха виждаш светлината, когато слезнеш в долината ти не я виждаш и си мислиш, че тя се е скрила.
След това Учителят ме викна и ми заговори. Аз извадих тетрадката, която винаги носех и записах. „Светлината никога не угасва. Слънцето никога не престава да грее, но то се скрива понеже пътят е неравен. Ти ту ще се изкачваш на върха, ту слизаш в долината. Когато си на върха виждаш светлината, когато слезнеш в долината ти не я виждаш и си мислиш, че тя се е скрила. Но светлината се изкачи на върха, ти я виждаш и пак тръгнеш след нея. Така вървиш, вървиш, докато стигнеш наравно и светлината никога не се губи. Господ в Гетсиманската градина и Христа беше оставил сам, но той не загуби вярата си. В каквато тъмнина и да се намериш не трябва да губиш вярата си. Светлината пак ще се покаже.
към текста >>

Но светлината се изкачи на върха, ти я виждаш и пак тръгнеш след нея.
Аз извадих тетрадката, която винаги носех и записах. „Светлината никога не угасва. Слънцето никога не престава да грее, но то се скрива понеже пътят е неравен. Ти ту ще се изкачваш на върха, ту слизаш в долината. Когато си на върха виждаш светлината, когато слезнеш в долината ти не я виждаш и си мислиш, че тя се е скрила. Но светлината се изкачи на върха, ти я виждаш и пак тръгнеш след нея. Така вървиш, вървиш, докато стигнеш наравно и светлината никога не се губи. Господ в Гетсиманската градина и Христа беше оставил сам, но той не загуби вярата си. В каквато тъмнина и да се намериш не трябва да губиш вярата си. Светлината пак ще се покаже. Трябва винаги да гледаш онзи връх, от който ти иде Светлината.
към текста >>

Така вървиш, вървиш, докато стигнеш наравно и светлината никога не се губи.
„Светлината никога не угасва. Слънцето никога не престава да грее, но то се скрива понеже пътят е неравен. Ти ту ще се изкачваш на върха, ту слизаш в долината. Когато си на върха виждаш светлината, когато слезнеш в долината ти не я виждаш и си мислиш, че тя се е скрила. Но светлината се изкачи на върха, ти я виждаш и пак тръгнеш след нея. Така вървиш, вървиш, докато стигнеш наравно и светлината никога не се губи. Господ в Гетсиманската градина и Христа беше оставил сам, но той не загуби вярата си. В каквато тъмнина и да се намериш не трябва да губиш вярата си. Светлината пак ще се покаже. Трябва винаги да гледаш онзи връх, от който ти иде Светлината. Съмнението не трябва да го допускаш то е червей,който гризе.
към текста >>

Светлината пак ще се покаже.
Когато си на върха виждаш светлината, когато слезнеш в долината ти не я виждаш и си мислиш, че тя се е скрила. Но светлината се изкачи на върха, ти я виждаш и пак тръгнеш след нея. Така вървиш, вървиш, докато стигнеш наравно и светлината никога не се губи. Господ в Гетсиманската градина и Христа беше оставил сам, но той не загуби вярата си. В каквато тъмнина и да се намериш не трябва да губиш вярата си. Светлината пак ще се покаже. Трябва винаги да гледаш онзи връх, от който ти иде Светлината. Съмнението не трябва да го допускаш то е червей,който гризе. Ти на него няма да се поддаваш. Трябва разширение и само в разширението може Божественото да се прояви. Онзи живот, който Бог е вложил в теб трябва да го оставиш да расте.
към текста >>

Трябва винаги да гледаш онзи връх, от който ти иде Светлината.
Но светлината се изкачи на върха, ти я виждаш и пак тръгнеш след нея. Така вървиш, вървиш, докато стигнеш наравно и светлината никога не се губи. Господ в Гетсиманската градина и Христа беше оставил сам, но той не загуби вярата си. В каквато тъмнина и да се намериш не трябва да губиш вярата си. Светлината пак ще се покаже. Трябва винаги да гледаш онзи връх, от който ти иде Светлината. Съмнението не трябва да го допускаш то е червей,който гризе. Ти на него няма да се поддаваш. Трябва разширение и само в разширението може Божественото да се прояви. Онзи живот, който Бог е вложил в теб трябва да го оставиш да расте. Този ум, това сърце, то е капитал, върху който сега работиш.
към текста >>

Този ум, това сърце, то е капитал, върху който сега работиш.
Трябва винаги да гледаш онзи връх, от който ти иде Светлината. Съмнението не трябва да го допускаш то е червей,който гризе. Ти на него няма да се поддаваш. Трябва разширение и само в разширението може Божественото да се прояви. Онзи живот, който Бог е вложил в теб трябва да го оставиш да расте. Този ум, това сърце, то е капитал, върху който сега работиш. Ами че Бог живее в теб. Вие сте царски синове, но живеете инкогнито. Кое е по-хубаво да си царица, да ти слугуват слугини и да си недоволна или да си слуга, да служиш на другите, но да си доволна? Разбира се второто. Доволството е важно.
към текста >>

Този, който се движи в крива линия слиза и се качва, той изгубва светлината си, но онзи ясновидец, който всичко вижда за него светлината е постоянна.
Има ли смисъл да се пристрастиш към една книга и все с нея да ходиш? След като си научил азбуката няма да носиш буквара си и да учиш още буквите. Ще вземеш друга книга. Пък и нея като изучиш ще я смениш с друга и т.н. Така човек расте и се развива. Този, който се движи в крива линия слиза и се качва, той изгубва светлината си, но онзи ясновидец, който всичко вижда за него светлината е постоянна. Ти си мислиш, че си сама, но всъщност си заобиколена с много души, които ти помагат. Това са ангелите. Да грее постоянно слънцето се разбира да е будно всякога съзнанието ти."
към текста >>

69. 18. ДЕСЕТТЕ ИЗПИТА НА УЧЕНИКА

Имах усещането, че цялата тъма на света бе върху мене като някой похлупак.
Имаше дни когато Учителят не приемаше, беше зает със своята си работа и ние обикаляхме и чакахме с часове и след това си отивахме. Това се отнася и за мене, която винаги бях приемана от Учителя. Тогава смятах, че щом Учителят не ме приема значи някъде съм прегрешила, някъде съм „сгазила лука", това бе един израз от наше време на прегрешение, и трябваше да си поправя грешката и да си изплатя прегрешението със старание и с вътрешна работа. Но това често не ставаше. Понякога бях със замъглено и блокирано съзнание. Имах усещането, че цялата тъма на света бе върху мене като някой похлупак. Знаех от опит, че само Учителят можеше да ми помогне и да разреши задачата ми. Но някой път Той не ме приемаше по някакво негово усмотрение, а то не беше човешко, то не беше нито духовно, а бе Божествено, защото Божественото око ни наблюдаваше и въздаваше правда над всеки един от нас. Но всички знаехме, че или Учителят ще ни разреши или ще помогне на задачата да започне да се разрешава у нас, а пък ние ще можем да я доразрешим у дома. Така по строг индивидуален начин Той работеше върху нас и разрешаваше въпросите ни. Неразрешените въпроси на другите, които не бяха го посетили Той ги разрешаваше в беседите си.
към текста >>

Така по строг индивидуален начин Той работеше върху нас и разрешаваше въпросите ни.
Понякога бях със замъглено и блокирано съзнание. Имах усещането, че цялата тъма на света бе върху мене като някой похлупак. Знаех от опит, че само Учителят можеше да ми помогне и да разреши задачата ми. Но някой път Той не ме приемаше по някакво негово усмотрение, а то не беше човешко, то не беше нито духовно, а бе Божествено, защото Божественото око ни наблюдаваше и въздаваше правда над всеки един от нас. Но всички знаехме, че или Учителят ще ни разреши или ще помогне на задачата да започне да се разрешава у нас, а пък ние ще можем да я доразрешим у дома. Така по строг индивидуален начин Той работеше върху нас и разрешаваше въпросите ни. Неразрешените въпроси на другите, които не бяха го посетили Той ги разрешаваше в беседите си. Учителят държи беседата си, говори и изведнъж се отклони и отговори на мисленият въпрос на онзи, който седи в салона и чака Учителят след беседата да го приеме. Учителят задава неговият въпрос гласно, после отговаря в една друга духовна светлина разглежда закона, окултният закон, чрез който онзи приятел там в салона трябва да си разреши задачата. Затова в беседите ще намерите такъв словоред от Учителя, който като че ли прескача от случка на случка, но това е само отговор на онези въпроси, които задават мислено слушателите към него по време на беседата. А това бяха 22 години и 7500 беседи.
към текста >>

Учителят задава неговият въпрос гласно, после отговаря в една друга духовна светлина разглежда закона, окултният закон, чрез който онзи приятел там в салона трябва да си разреши задачата.
Но някой път Той не ме приемаше по някакво негово усмотрение, а то не беше човешко, то не беше нито духовно, а бе Божествено, защото Божественото око ни наблюдаваше и въздаваше правда над всеки един от нас. Но всички знаехме, че или Учителят ще ни разреши или ще помогне на задачата да започне да се разрешава у нас, а пък ние ще можем да я доразрешим у дома. Така по строг индивидуален начин Той работеше върху нас и разрешаваше въпросите ни. Неразрешените въпроси на другите, които не бяха го посетили Той ги разрешаваше в беседите си. Учителят държи беседата си, говори и изведнъж се отклони и отговори на мисленият въпрос на онзи, който седи в салона и чака Учителят след беседата да го приеме. Учителят задава неговият въпрос гласно, после отговаря в една друга духовна светлина разглежда закона, окултният закон, чрез който онзи приятел там в салона трябва да си разреши задачата. Затова в беседите ще намерите такъв словоред от Учителя, който като че ли прескача от случка на случка, но това е само отговор на онези въпроси, които задават мислено слушателите към него по време на беседата. А това бяха 22 години и 7500 беседи. Разбирате ли колко хиляди задачи и човешки съдби е разрешавал Учителят. Ние бяхме свикнали на всичко туй и не ни правеше впечатление, защото живеехме в тази среда, а човек когато е потопен в тази среда той не обръща внимание на нея смята, че тя му е дадена, така както човек не обръща внимание на светлината, на въздуха, който диша и храната, с която поддържа живота си. Но веднъж Учителят приложи един нов метод към мене, който искам да споделя.
към текста >>

Ние бяхме свикнали на всичко туй и не ни правеше впечатление, защото живеехме в тази среда, а човек когато е потопен в тази среда той не обръща внимание на нея смята, че тя му е дадена, така както човек не обръща внимание на светлината, на въздуха, който диша и храната, с която поддържа живота си.
Учителят държи беседата си, говори и изведнъж се отклони и отговори на мисленият въпрос на онзи, който седи в салона и чака Учителят след беседата да го приеме. Учителят задава неговият въпрос гласно, после отговаря в една друга духовна светлина разглежда закона, окултният закон, чрез който онзи приятел там в салона трябва да си разреши задачата. Затова в беседите ще намерите такъв словоред от Учителя, който като че ли прескача от случка на случка, но това е само отговор на онези въпроси, които задават мислено слушателите към него по време на беседата. А това бяха 22 години и 7500 беседи. Разбирате ли колко хиляди задачи и човешки съдби е разрешавал Учителят. Ние бяхме свикнали на всичко туй и не ни правеше впечатление, защото живеехме в тази среда, а човек когато е потопен в тази среда той не обръща внимание на нея смята, че тя му е дадена, така както човек не обръща внимание на светлината, на въздуха, който диша и храната, с която поддържа живота си. Но веднъж Учителят приложи един нов метод към мене, който искам да споделя. Той беше не само по-особен, но и нов метод и непознат, както за мен, така и за другите. Но можете да го намерите в някоя от беседите. Вероятно аз бях омръзнала на Учителя с моето ежедневно досаждане и моите ежедневни срещи при него. Вероятно Той искаше да ми покаже, че има и друг път за разрешаване на моите неразрешени задачи и съществува друг метод, който аз не познавах.
към текста >>

Отначало посетителите ме поглеждаха с интерес, усмихваха ми се, но после престанаха да ме поглеждат и минаваха покрай мен като че ли съм стълб на пътя и се отместваха да не би да се бутнат в мен и да си счупят я крак, я глава.
Може би след петия ден, макар че Учителят приемаше други посетители аз започнах да усещам, че стоя като отхвърлена, като низвергната, изритана и осъдена от всички. Беше направило вече впечатление, че аз седя и чакам дни наред да ме приеме Учителят, а той минава покрай мен, а това означаваше в очите на останалите посетители, че аз съм направила някакво прегрешение и Учителят ме е наказал, като не ме приеме докато не си изкупя и поправя грешката. Горкана аз - какво ли не изтърпях. А във този период аз нямах никакво прегрешение, за да се упреквам, а имах мои вътрешни неща и въпроси за разрешаване. И аз бях отишла именно заради тях. Отначало посетителите ме поглеждаха с интерес, усмихваха ми се, но после престанаха да ме поглеждат и минаваха покрай мен като че ли съм стълб на пътя и се отместваха да не би да се бутнат в мен и да си счупят я крак, я глава. Приближаваха се до мен и изведнъж завързваха, поглеждаха настрани и изчезваха. За мен това бе по-добре, че посетителите не разговаряха с мен, защото аз бях занята със себе си, че защо Учителят не ме приема. Стоях десет дни. Това бяха десет дни на десет различни изпита за мен. Стоях десет дни и нито един изпит не разреших и Учителят не ме прие.
към текста >>

70. 21. КАК БЕ ДАДЕНА БЕСЕДАТА „ПЕТИМАТА БРАТЯ

Но ученикът губи чистота си, а да я получи обратно се изискват непосилни изисквания и много работа върху себе си.
Изповядах се и чаках присъдата си. Учителят каза: „Ти си сега сто пъти по-близко до Истината, отколкото по-рано". Аз очаквах, че ще ме изпъди и че не ще ме приеме, защото съг-решението ми бе голямо. По-късно разбрах, че ученикът, когато е осъзнал грешката си е много по-ценен от онзи, който не е съгрешил. Знанията му служат като метод и поука за другите. Но ученикът губи чистота си, а да я получи обратно се изискват непосилни изисквания и много работа върху себе си. След като се изповядах пред Учителя, а това бе вечерта то върнах се у дома и заспах като изкъпана и изповядана. Сънувам сън, че Учителят е сложил една саксия и цветя вътре в нея. На сутринта отивам на беседа. И Учителят държи беседата „Петимата братя". В тази беседа бяха изнесени всички въпроси, които ме интересуваха и проблема, който аз трябваше да разреша.
към текста >>

те имат връзка с Божественото, те са направили връзка между човешкия свят и Божествения свят и чрез тази връзка протича Божието благословение върху тях и чрез тази връзка се осъществява обмена между човешката душа и Божествения Дух.
Те и днес трудно се разбират. Много пъти Учителят не делеше себе си от Бога. Не делеше себе си от Божествения Дух, който беше в него и нямаше такъв ученик, който в една и друга форма да не го е усетил, да не го е видял, да не го е разбрал, че това е изявление и проявление на Божествения Дух. Говоря за учениците, а не за слушателите в салона на Изгрева. А ученици са онези, чиито съзнание се намира в полето на свръхсъзнанието, т.е. те имат връзка с Божественото, те са направили връзка между човешкия свят и Божествения свят и чрез тази връзка протича Божието благословение върху тях и чрез тази връзка се осъществява обмена между човешката душа и Божествения Дух. И един път в младежките си години аз чрез съзнанието си бях се отдалечила от Учителя, защото човек може да бъде и на Изгрева физически, а чрез съзнанието си да се отдалечи от Изгрева. Аз се бях отдалечила и физически, и бях навлезнала в света или както е казано на чист български език аз бях престанала да ходя на Изгрева при Учителя на беседи. Светът беше ме повлякъл, отвлякъл или сама си бях отишла там --все едно, аз се бях отдалечила както от Учителя, така и от Изгрева. Това продължи доста време, няколко месеца. И един ден аз се замислям и се питам какво правя тук у дома?
към текста >>

Така тук Учителят чрез тази беседа определи живота ми, чрез саможертвата да проправям пътя си и чрез жертвата на всеотдайност да се приближавам към другите.
Аз не зная дали бях щастлива като жена, но всички радости, които съм получавала не бяха получавани даром нито ми бяха давани като подарък. Те бяха заслужени чрез труд и постоянство от мен. Тук имаше нещо друго - те не бяха заслужени, а бяха извоювани чрез жертва. Голяма жертва и то в името на един идеал, а това не беше малко. Цената за всичко получено в живота ми бе заплатено скъпо и прескъпо чрез закона за жертвата. Така тук Учителят чрез тази беседа определи живота ми, чрез саможертвата да проправям пътя си и чрез жертвата на всеотдайност да се приближавам към другите. Да, трябваше да се плати скъпо и прескъпо. И аз платих с 50 години от моят живот дори с едно съжителство с Борис Николов, което бе съжителство по закона на саможертвата от мен и по закона на жертвата от моят дух. Дали бях щастлива - имаше мигове, които наистина покриваха един от период от 50 години съжителство. От една страна беше мига, а от друга страна жертвата, която за мен не се изброяваше в години, а в нещо друго. Но за вас, които четете това вие трудно ще добиете представа за цената на жертвата и за нейната стойност ако не сте минали през един такъв път.
към текста >>

И накрая Учителят говори за ролята на жените, че спасението на света е в техни ръце като внесат в умовете на мъжете си повече светлина, защото жената е емблема на любовта и че в умовете на всички хора стоят жените.
Учителят говори в тази беседа подробно за петте сетива у човек, свързани с петте свята и за петте вида връзки, които прави човек с тези светове и връзките, които имат за основа удоволствието не са трайни, а само онези създадени въз основа на слуха и зрението остават трайни. Учителят спомена, че човек с нисша култура и с нисши разбирания не може да живее между хора с висша култура и да живее с тях в братство и равенство. Идеята за братството и равенството ще се приложи когато хората дойдат до вътрешно съзнание, че са братя, когато тяхното съзнание се добере до идеята, че трябва да се служи на онова, което обхваща всичко в света и тогава хората ще бъдат свободни. А дотогава ще действа закона на Мойсея за пречистването, а това е един бавен, труден процес и от друга страна закона на Христа - който е закон на страданието, защото само онзи, който може да превърне страданието в свобода на Духа е познал какво значи изречението „Бог е любов". Та аз преминах през всички тези етапи. И накрая Учителят говори за ролята на жените, че спасението на света е в техни ръце като внесат в умовете на мъжете си повече светлина, защото жената е емблема на любовта и че в умовете на всички хора стоят жените. Тя е емблема на любовта, тя е тяхната идея. Затова Бог е изпратил жените на земята да спасят света, затова се изисква жени със светли умове, с широки сърца и диамантена воля. Тогава светът ще се преобрази по един естествен начин. След тази беседа аз отидох да благодаря на Учителя и му казах, че смятам, че тази беседа е отговорила на всички мои въпроси и разрешава моят проблем от днес до края на века. Той бе ме приел в неговата стая и рече: „За Бога трябва да пожертвуваш всичко, не само временното - но всичко"!
към текста >>

71. 29. ПРИДРУЖИТЕЛЯТ

Ами нали цялата отговорност ще падне и ще се стовари върху Учителя.
Той одобри и се съгласи тя да слезне. Обикновено ние си тръгвахме след обед към 4-5 часа. Но тя трябваше да слезне самичка, а сама жена в планината как ви се струва. Сама не можеше да слезне. Ами ако се случи нещо? Ами нали цялата отговорност ще падне и ще се стовари върху Учителя. Ние разбрахме, че тя трябва да слезне в града поради някаква спешна работа и винаги в такива случаи все се намираше някой брат да слезне и да бъде придружител. Но сега никой от братята не пое тази грижа да придружи сестрата до града. Тя се приготви, сбогува се с нас и с Учителя и тръгна сама. Всички стояхме, мълчахме и виждахме, че тя сама заслиза надолу по пътеката. Ама съвсем сама в тази планина.
към текста >>

Пътят не е за деца, той е сериозен път.
Да знаеш краят на века е вече. Трябва да се свърши със старото. Като дойде новата планета и новия живот там животни няма да има. Там ще живеят хората в мир и няма да се карат, защото ще има място за всички. Трябва да се стреми човек да премине в този живот. Пътят не е за деца, той е сериозен път. Ученикът трябва да има допирни точки с Учителя в физическият, в Духовният и в Божественият свят. Когато не гледаш някого физически, духовно трябва да го гледаш. Майката трябва да е тъй строга към детето, което е родила, както е строга към себе си. Ако то има неразумни желания да не му гй допуща от слабост затуй, че го обичала." „Учителю, аз мислих върху вчерашния урок, който ни дадохте. Дойдох до заключение, че аз избирам лесния път и че аз трябва това, което е мое да си го изнеса." „Това е така щом влезе човек в закона на жертвата.
към текста >>

Ако то има неразумни желания да не му гй допуща от слабост затуй, че го обичала." „Учителю, аз мислих върху вчерашния урок, който ни дадохте.
Трябва да се стреми човек да премине в този живот. Пътят не е за деца, той е сериозен път. Ученикът трябва да има допирни точки с Учителя в физическият, в Духовният и в Божественият свят. Когато не гледаш някого физически, духовно трябва да го гледаш. Майката трябва да е тъй строга към детето, което е родила, както е строга към себе си. Ако то има неразумни желания да не му гй допуща от слабост затуй, че го обичала." „Учителю, аз мислих върху вчерашния урок, който ни дадохте. Дойдох до заключение, че аз избирам лесния път и че аз трябва това, което е мое да си го изнеса." „Това е така щом влезе човек в закона на жертвата. Въпросът за отношенията е важен. Ние може да поговорим друг път за него". „Учителю, как да постъпвам с възрастните братя? " „Когато ти говорят ти ги изслушвай, но ще им кажеш рязко: „Искате да ви обичаме, но трябва да се подигнете морално".
към текста >>

Че Господ е светлина, в която няма никаква промяна.
Това са Божествени енергии, които се проявяват според степента на развитието у човека. Енергиите могат да се трансформират само с мислите и да се изкачат и да преминат от едно състояние в друго. Трябва да бъдеш много смела и да устоиш на Божествените принципи. В никакъв случай да не отстъпваш от тях. Ти трябва да знаеш, че Господ винаги обича. Че Господ е светлина, в която няма никаква промяна. В Бога всичко е установено и целият път на всеки човек, на всекиму пътят е точно установен. Господ, за да изпита убежденията ти може да те постави на изкушение, да остави да те поругаят, да те изложи пред всички, но ти ще знаеш, че това е, за да те опита. А инак ще пазиш вътрешната връзка с Него: там се схващат истинските отношения. Това, което е отвън, това са все методи за работа. Не си губи времето да отговаряш на глупавият, кажи: „Сега съм зает, друг път, когато съм свободен".
към текста >>

В Бога всичко е установено и целият път на всеки човек, на всекиму пътят е точно установен.
Енергиите могат да се трансформират само с мислите и да се изкачат и да преминат от едно състояние в друго. Трябва да бъдеш много смела и да устоиш на Божествените принципи. В никакъв случай да не отстъпваш от тях. Ти трябва да знаеш, че Господ винаги обича. Че Господ е светлина, в която няма никаква промяна. В Бога всичко е установено и целият път на всеки човек, на всекиму пътят е точно установен. Господ, за да изпита убежденията ти може да те постави на изкушение, да остави да те поругаят, да те изложи пред всички, но ти ще знаеш, че това е, за да те опита. А инак ще пазиш вътрешната връзка с Него: там се схващат истинските отношения. Това, което е отвън, това са все методи за работа. Не си губи времето да отговаряш на глупавият, кажи: „Сега съм зает, друг път, когато съм свободен". В душата ти има красиви възможности, гледай да ги развиваш.
към текста >>

72. 31. ПЪРЖЕНИТЕ ЯЙЦА

С помощта на светлината, идваща от Словото на Учителя да разбере до къде е достигнал и оттам да продължи своето развитие.
31. ПЪРЖЕНИТЕ ЯЙЦА Школата на Учителя представляваше картината на света в малък мащаб. Тук се разгънаха всички положения на света - йерархии, привилегии, предпочитания, лични отношения и всички противоречиви прояви на човешкото естество, от което учениците трябваше да излизат и да се издигнат на него. Учителят потопи всички ученици в средата на света, създаде условия всеки ученик да прояви своето естество, добрите и лошите черти на своят характер. Пред всеки стоеше едно огледало, в което той, ученикът според пробудеността на своето съзнание можеше да се огледа. С помощта на светлината, идваща от Словото на Учителя да разбере до къде е достигнал и оттам да продължи своето развитие. В Школата Учителят разбута огъня под котела на света и работеше върху учениците и теоретически, и практически. Теоретическата работа беше в беседите на Учителя и разговорите, които Той водеше с нас. Практическата работа - изпитите, които даваше на учениците. А уроците бяха ежедневие, това бяха онези уроци, които ги преподаваше чрез всички случки и събития на обикновения живот. А когато трябваше Той сам създаваше и специални положения, за да предаде един урок.
към текста >>

В Школата Учителят разбута огъня под котела на света и работеше върху учениците и теоретически, и практически.
31. ПЪРЖЕНИТЕ ЯЙЦА Школата на Учителя представляваше картината на света в малък мащаб. Тук се разгънаха всички положения на света - йерархии, привилегии, предпочитания, лични отношения и всички противоречиви прояви на човешкото естество, от което учениците трябваше да излизат и да се издигнат на него. Учителят потопи всички ученици в средата на света, създаде условия всеки ученик да прояви своето естество, добрите и лошите черти на своят характер. Пред всеки стоеше едно огледало, в което той, ученикът според пробудеността на своето съзнание можеше да се огледа. С помощта на светлината, идваща от Словото на Учителя да разбере до къде е достигнал и оттам да продължи своето развитие. В Школата Учителят разбута огъня под котела на света и работеше върху учениците и теоретически, и практически. Теоретическата работа беше в беседите на Учителя и разговорите, които Той водеше с нас. Практическата работа - изпитите, които даваше на учениците. А уроците бяха ежедневие, това бяха онези уроци, които ги преподаваше чрез всички случки и събития на обикновения живот. А когато трябваше Той сам създаваше и специални положения, за да предаде един урок. Велика жертва беше от негова страна, че той от висотата на своето положение слезна до духовния уровен на своите ученици, вземаше участие в най-дребните техни преживявания, за да им покаже пътят как да ги превъзмогнат, как да издигнат съзнанието си.
към текста >>

Велика жертва беше от негова страна, че той от висотата на своето положение слезна до духовния уровен на своите ученици, вземаше участие в най-дребните техни преживявания, за да им покаже пътят как да ги превъзмогнат, как да издигнат съзнанието си.
В Школата Учителят разбута огъня под котела на света и работеше върху учениците и теоретически, и практически. Теоретическата работа беше в беседите на Учителя и разговорите, които Той водеше с нас. Практическата работа - изпитите, които даваше на учениците. А уроците бяха ежедневие, това бяха онези уроци, които ги преподаваше чрез всички случки и събития на обикновения живот. А когато трябваше Той сам създаваше и специални положения, за да предаде един урок. Велика жертва беше от негова страна, че той от висотата на своето положение слезна до духовния уровен на своите ученици, вземаше участие в най-дребните техни преживявания, за да им покаже пътят как да ги превъзмогнат, как да издигнат съзнанието си. А със годините се нижеха многобройни посетители, които идваха при него за разговори, за съвети, за помощ. Мнозина от тези хора изобщо после не ги видяхме, други идваха от време на време, а трета част се приобщи към Братството. Това бе една голяма работа, ежедневна, която друг човек, друг земен човек никога не би могъл нито да издържи, нито да изтърпи, А да се справиш с всичко това не бе по силите на обикновен човек. А за Учителя - дори и за него бе понякога трудно и се измъчваше с нас. Но той бе въоръжен с великото търпение на Бога - да търпиш всичко, да даваш на всички и да не искаш за себе си нищо.
към текста >>

Та не бяха необходими големи събития, за да се опита на човек характера му и след това да му се даде задача от Учителя да работи върху нея.
В онези първи години не винаги разбирахме уроците на предметното учение. Някой път пропадахме и не разбирахме защо сме скъсани на изпита пред Учителя и защо трябва да повтаряме отново опитността. А по-късно след отварянето на Школата дойдоха много млади хора, те още не бяха въведени в Школата, но идваха с един вътрешен стремеж и подтик. А това не бе достатъчно да се разберат обикновените уроци в Школата. А Той използваше най-дребните случаи, които излизаха от нас, които бяха в нас, защото това беше един стар от векове живот, който носехме в себе си и сега трябваше да преустроим този стар свят съобразно Словото на Учителя. Та не бяха необходими големи събития, за да се опита на човек характера му и след това да му се даде задача от Учителя да работи върху нея. Той работеше с малките величини, За да повдигне нас, малките, по пътя на ученика. На следващият ден съм при Учителя на разговор с него. „Човек като се качи на колата трябва да си свали раницата, а вие, гледам ви на колата с раницата си стоите. Тука трябва да си свалите всичкия си товар, нищо да не ви смущава. Аз забелязвам у тебе,че има вяра, но ти липсва светлина и топлина.
към текста >>

Той работеше с малките величини, За да повдигне нас, малките, по пътя на ученика.
Някой път пропадахме и не разбирахме защо сме скъсани на изпита пред Учителя и защо трябва да повтаряме отново опитността. А по-късно след отварянето на Школата дойдоха много млади хора, те още не бяха въведени в Школата, но идваха с един вътрешен стремеж и подтик. А това не бе достатъчно да се разберат обикновените уроци в Школата. А Той използваше най-дребните случаи, които излизаха от нас, които бяха в нас, защото това беше един стар от векове живот, който носехме в себе си и сега трябваше да преустроим този стар свят съобразно Словото на Учителя. Та не бяха необходими големи събития, за да се опита на човек характера му и след това да му се даде задача от Учителя да работи върху нея. Той работеше с малките величини, За да повдигне нас, малките, по пътя на ученика. На следващият ден съм при Учителя на разговор с него. „Човек като се качи на колата трябва да си свали раницата, а вие, гледам ви на колата с раницата си стоите. Тука трябва да си свалите всичкия си товар, нищо да не ви смущава. Аз забелязвам у тебе,че има вяра, но ти липсва светлина и топлина. В пътя на ученика се изисква воля.
към текста >>

Аз забелязвам у тебе,че има вяра, но ти липсва светлина и топлина.
Та не бяха необходими големи събития, за да се опита на човек характера му и след това да му се даде задача от Учителя да работи върху нея. Той работеше с малките величини, За да повдигне нас, малките, по пътя на ученика. На следващият ден съм при Учителя на разговор с него. „Човек като се качи на колата трябва да си свали раницата, а вие, гледам ви на колата с раницата си стоите. Тука трябва да си свалите всичкия си товар, нищо да не ви смущава. Аз забелязвам у тебе,че има вяра, но ти липсва светлина и топлина. В пътя на ученика се изисква воля. Яденето е важно, но не е най-важният закон. Има няколко начини да се нахрани човек. Човек може де се храни духовно. На хората човек не може да угоди.
към текста >>

В пътя на ученика се изисква воля.
Той работеше с малките величини, За да повдигне нас, малките, по пътя на ученика. На следващият ден съм при Учителя на разговор с него. „Човек като се качи на колата трябва да си свали раницата, а вие, гледам ви на колата с раницата си стоите. Тука трябва да си свалите всичкия си товар, нищо да не ви смущава. Аз забелязвам у тебе,че има вяра, но ти липсва светлина и топлина. В пътя на ученика се изисква воля. Яденето е важно, но не е най-важният закон. Има няколко начини да се нахрани човек. Човек може де се храни духовно. На хората човек не може да угоди. И да се пожертвуваш за тех, да им слугуваш, те са взискателни и ще бъдат недоволни от слугуването.
към текста >>

73. 40. СЪС СТОМНИЧКА ЗА ВОДА ДО БИВАКА НА ВИТОША

Стараехме се наистина отвътре да се трансформираме, но преминаваха дни, месеци и години, докато се справим и докато тръгнем отново по пътя на ученика.
40. СЪС СТОМНИЧКА ЗА ВОДА ДО БИВАКА НА ВИТОША Животът на Изгрева продължаваше в своят ритъм - минаваха години, влизахме и излизахме от разни изпити, кога сполучливи, кога ни късаха - всеки според онова, което бе вложил в себе си и постигнал. То ставаше вътре у нас, то се проектираше чрез нашият вътрешен път и се изявяваше навън от нас. Тук нямаше в Школата външни свидетелства и диплома, че си преминал от клас в клас - това преминаване ставаше ежедневно вътре у нас. Понякога у нас се наслагаха дисхармонични състояния, нахлуваше друг свят у нас, с други проблеми и постепенно те ни обземаха и ни правеха на слуги и трябваше да слугуваме. Стараехме се наистина отвътре да се трансформираме, но преминаваха дни, месеци и години, докато се справим и докато тръгнем отново по пътя на ученика. За всеки човек това време е различно и по различен начин се възприемаха задачите и по различен начин се преминаваха през тези препятствия. Споменах, че върху упражненията обяснения Учителят не даваше, а трябваше сами да помислим и да ги разберем. Готово разрешение на задачата не е в интерес на ученика. Трябва пот и мъки и много страдание, докато се измъкне човек от една задача и да излезе на бял свят. Това означава, че съзнанието му се просветлява и вижда други хоризонти пред себе си.
към текста >>

Споменах, че върху упражненията обяснения Учителят не даваше, а трябваше сами да помислим и да ги разберем.
То ставаше вътре у нас, то се проектираше чрез нашият вътрешен път и се изявяваше навън от нас. Тук нямаше в Школата външни свидетелства и диплома, че си преминал от клас в клас - това преминаване ставаше ежедневно вътре у нас. Понякога у нас се наслагаха дисхармонични състояния, нахлуваше друг свят у нас, с други проблеми и постепенно те ни обземаха и ни правеха на слуги и трябваше да слугуваме. Стараехме се наистина отвътре да се трансформираме, но преминаваха дни, месеци и години, докато се справим и докато тръгнем отново по пътя на ученика. За всеки човек това време е различно и по различен начин се възприемаха задачите и по различен начин се преминаваха през тези препятствия. Споменах, че върху упражненията обяснения Учителят не даваше, а трябваше сами да помислим и да ги разберем. Готово разрешение на задачата не е в интерес на ученика. Трябва пот и мъки и много страдание, докато се измъкне човек от една задача и да излезе на бял свят. Това означава, че съзнанието му се просветлява и вижда други хоризонти пред себе си. По-късно упражненията със стомничките се прехвърли на Витоша. Това не бе случайно.
към текста >>

Пътят на ученика към извора е строго определен по време и за всеки човек и това време за ученика е различно, едни идват по-рано, други по-късно.
По същия начин той постъпи със всички и след обед отново се завърнахме в колона един подир друг със стомничките напълнени с вода. Каква бе идеята ли? Ученикът сам трябва да отиде при извора, при Божественото. Той трябва да носи в себе си отворен и празен съсъд, за да получи от Божественият извор, т.е. от Словото на Учителя толкова, колкото може да се вмести в неговият съсъд. Пътят на ученика към извора е строго определен по време и за всеки човек и това време за ученика е различно, едни идват по-рано, други по-късно. Така учениците в Школата едни дойдоха много рано, преди 1922 година, други десетки години след това, но всеки си напълни стомната и никой на никого не попречи. Целта бе всеки сам да си я занесе у дома. И аз видях що хора дойдоха през тези 22 години, бяха десетки хиляди, но те дойдоха по различно време и всеки носеше съд в себе си, напълни го със Словото на Учителя, направи среща с него и си занесе стомничката с вода у дома. За вае оставям сами да направите този опит. Вземете си празна стомничка и отидете при извора.
към текста >>

Като обикнеш света ще го видиш в друга светлина.
Това, което е начертал в съзнанието ако иде на слънцето да го реализира ще му трябва много големи пространства да изходи, ще трябва да се движи с много бързи тренове и дълги години. В мисълта, в духовният свят нещата много бързо-се реализират, но в материалния свят се изисква време и пространство. Човек най-първо трябва да разбере Бога в себе си, тогава ще го разбере и отвън. Какво по-хубаво от това да живееш в онази тиха радост вътре в себе си, да си изпълнен с една възвишена идея. Когато намериш в себе си хубавото, ти ще го видиш и от вън. Като обикнеш света ще го видиш в друга светлина. Ако светлината и топлината се изтеглят от света, в него ще останат само мъртви форми, формите имат значение благодарение на светлината и топлината, инак те са мъртви. Когато ти четеш една книга и намериш някоя хубава идея тя в книгата ли е или в тебе? Разбира се, че е в теб, Ти си намерил нещо хубаво и книгата ти става ценна, но другите не го виждат и книгата за тех няма тази цена. Когато гледаш звездите и се роди в тебе някоя идея, ти четеш по тези звезди, разговаряш се с тях и те ти дават много нещо."
към текста >>

Ако светлината и топлината се изтеглят от света, в него ще останат само мъртви форми, формите имат значение благодарение на светлината и топлината, инак те са мъртви.
В мисълта, в духовният свят нещата много бързо-се реализират, но в материалния свят се изисква време и пространство. Човек най-първо трябва да разбере Бога в себе си, тогава ще го разбере и отвън. Какво по-хубаво от това да живееш в онази тиха радост вътре в себе си, да си изпълнен с една възвишена идея. Когато намериш в себе си хубавото, ти ще го видиш и от вън. Като обикнеш света ще го видиш в друга светлина. Ако светлината и топлината се изтеглят от света, в него ще останат само мъртви форми, формите имат значение благодарение на светлината и топлината, инак те са мъртви. Когато ти четеш една книга и намериш някоя хубава идея тя в книгата ли е или в тебе? Разбира се, че е в теб, Ти си намерил нещо хубаво и книгата ти става ценна, но другите не го виждат и книгата за тех няма тази цена. Когато гледаш звездите и се роди в тебе някоя идея, ти четеш по тези звезди, разговаряш се с тях и те ти дават много нещо."
към текста >>

74. 42. ПРАВИЯТ ПЪТ НА УЧЕНИКА

Когато вътрешното слънце у човека свети, когато човек има вътрешна светлина, ученикът лесно може да намери начин да измине този прав път, защото той го вижда в себе си и когато го види у себе си то се проектира и навътре от него и неговият път е прав, макар че всички да се движат в тъма и тъмнина на своето съзнание.
Човек, движейки се по правия път означава, че се движи по Божествения път и че Словото се е проектирало в неговия вътрешен живот и той го реализира. Това е смисъла на движението по права линия. Ами движението нощем и то по права линия? Когато вътре у човека настане нощ, когато се намира в тъмнина, геройство е да мине по правият Божествен път без никакво, отклонение. А как ще го намери, когато е в него тъмнина? Когато вътрешното слънце у човека свети, когато човек има вътрешна светлина, ученикът лесно може да намери начин да измине този прав път, защото той го вижда в себе си и когато го види у себе си то се проектира и навътре от него и неговият път е прав, макар че всички да се движат в тъма и тъмнина на своето съзнание. Връзката на човека с Бога вътре в себе си е връзка устойчива на всичко, през всички условия и през всички епохи. Та човек може да осъществи тази връзка само с познанието от Словото на Учителя. Но да се направи нощем, не само по права линия, но в планината, т.е. при най-неблагоприятните условия, през камъни, храсти, дървета и урви. Та в живота на ученика има много трудни условия, които външно го спират и му пречат.
към текста >>

И тъй ние сме на една височина на Витоша и трябва да слезем в един часа през нощта по склона до пътя по права линия без никакво отклонение.
Но когато имаш вътрешната връзка с Бога, каквито трудности и да имаш отвън ще се разрешат само когато решиш да изпълниш тази задача. Когато човек е решил да служи на Бога той не борави вече с условията на ученика, нито той борави с възможностите си като човек, но връзката му с Божественото му отваря други условия, които са присъщи само на Божествения Дух. Ето това е най-важното за ученика, когато се определи да служи. И когато служиш и да си в най-голямата тъма, при най-трудните условия, при най-трудния път, то изневиделица ще му се проправи път, защото той вътре у себе си пази Божествената връзка, която излиза от него, преминава през другите и прави кръг на общност и единство. И не е възможно, когато си тръгнал то тази връзка да не стигне до Божественото, защото тази връзка е една за всички и тя създава условията на материалния живот, на човека, и на света около него. И тъй ние сме на една височина на Витоша и трябва да слезем в един часа през нощта по склона до пътя по права линия без никакво отклонение. Горе бяхме отишли около обяд на планината и престояхме на огньове до през нощта, за да бъдем горе и за да направим една задача, която Учителят ще ни я даде. Всички, които бяхме там направихме упражнението. От височината през нощта в тъмнина в един часа тръгнахме по склона по права линия към пътя без никакво отклонение, през камъни, дупки, храсталаци и дървета. Учителят ни наблюдаваше отстрани как се движим напълно сериозно и строго. Божественото винаги стои и наблюдава пътя на ученика, който е път от него към Бога и от Бога към всички.
към текста >>

От височината през нощта в тъмнина в един часа тръгнахме по склона по права линия към пътя без никакво отклонение, през камъни, дупки, храсталаци и дървета.
И когато служиш и да си в най-голямата тъма, при най-трудните условия, при най-трудния път, то изневиделица ще му се проправи път, защото той вътре у себе си пази Божествената връзка, която излиза от него, преминава през другите и прави кръг на общност и единство. И не е възможно, когато си тръгнал то тази връзка да не стигне до Божественото, защото тази връзка е една за всички и тя създава условията на материалния живот, на човека, и на света около него. И тъй ние сме на една височина на Витоша и трябва да слезем в един часа през нощта по склона до пътя по права линия без никакво отклонение. Горе бяхме отишли около обяд на планината и престояхме на огньове до през нощта, за да бъдем горе и за да направим една задача, която Учителят ще ни я даде. Всички, които бяхме там направихме упражнението. От височината през нощта в тъмнина в един часа тръгнахме по склона по права линия към пътя без никакво отклонение, през камъни, дупки, храсталаци и дървета. Учителят ни наблюдаваше отстрани как се движим напълно сериозно и строго. Божественото винаги стои и наблюдава пътя на ученика, който е път от него към Бога и от Бога към всички. След като свърши упражнението, Учителят слезна на пътя, поздрави всички един по един и през нощта се отправихме за Изгрева и пристигнахме там при зазоряване. Веселият инцидент беше, че един брат се задъни в някакъв трап, но го премина героично и не изкриви правата линия. Всички се завърнахме доволни от необикновената задача.
към текста >>

Божественото винаги стои и наблюдава пътя на ученика, който е път от него към Бога и от Бога към всички.
И тъй ние сме на една височина на Витоша и трябва да слезем в един часа през нощта по склона до пътя по права линия без никакво отклонение. Горе бяхме отишли около обяд на планината и престояхме на огньове до през нощта, за да бъдем горе и за да направим една задача, която Учителят ще ни я даде. Всички, които бяхме там направихме упражнението. От височината през нощта в тъмнина в един часа тръгнахме по склона по права линия към пътя без никакво отклонение, през камъни, дупки, храсталаци и дървета. Учителят ни наблюдаваше отстрани как се движим напълно сериозно и строго. Божественото винаги стои и наблюдава пътя на ученика, който е път от него към Бога и от Бога към всички. След като свърши упражнението, Учителят слезна на пътя, поздрави всички един по един и през нощта се отправихме за Изгрева и пристигнахме там при зазоряване. Веселият инцидент беше, че един брат се задъни в някакъв трап, но го премина героично и не изкриви правата линия. Всички се завърнахме доволни от необикновената задача. Упражненията първо са външни на физическото поле, а после навлизат във вътрешният живот на ученика. И накрая те променят живота му и неговият свят вътре у него и извън него, защото пътят на ученика е пътя на Божественото начало, което свързва земя и небе, небе и земя и осветява тъмнината и я прави видима за ученика и е насъщна светлина за човешката душа.
към текста >>

След като свърши упражнението, Учителят слезна на пътя, поздрави всички един по един и през нощта се отправихме за Изгрева и пристигнахме там при зазоряване.
Горе бяхме отишли около обяд на планината и престояхме на огньове до през нощта, за да бъдем горе и за да направим една задача, която Учителят ще ни я даде. Всички, които бяхме там направихме упражнението. От височината през нощта в тъмнина в един часа тръгнахме по склона по права линия към пътя без никакво отклонение, през камъни, дупки, храсталаци и дървета. Учителят ни наблюдаваше отстрани как се движим напълно сериозно и строго. Божественото винаги стои и наблюдава пътя на ученика, който е път от него към Бога и от Бога към всички. След като свърши упражнението, Учителят слезна на пътя, поздрави всички един по един и през нощта се отправихме за Изгрева и пристигнахме там при зазоряване. Веселият инцидент беше, че един брат се задъни в някакъв трап, но го премина героично и не изкриви правата линия. Всички се завърнахме доволни от необикновената задача. Упражненията първо са външни на физическото поле, а после навлизат във вътрешният живот на ученика. И накрая те променят живота му и неговият свят вътре у него и извън него, защото пътят на ученика е пътя на Божественото начало, което свързва земя и небе, небе и земя и осветява тъмнината и я прави видима за ученика и е насъщна светлина за човешката душа. Да бъде виделина!
към текста >>

И накрая те променят живота му и неговият свят вътре у него и извън него, защото пътят на ученика е пътя на Божественото начало, което свързва земя и небе, небе и земя и осветява тъмнината и я прави видима за ученика и е насъщна светлина за човешката душа.
Божественото винаги стои и наблюдава пътя на ученика, който е път от него към Бога и от Бога към всички. След като свърши упражнението, Учителят слезна на пътя, поздрави всички един по един и през нощта се отправихме за Изгрева и пристигнахме там при зазоряване. Веселият инцидент беше, че един брат се задъни в някакъв трап, но го премина героично и не изкриви правата линия. Всички се завърнахме доволни от необикновената задача. Упражненията първо са външни на физическото поле, а после навлизат във вътрешният живот на ученика. И накрая те променят живота му и неговият свят вътре у него и извън него, защото пътят на ученика е пътя на Божественото начало, което свързва земя и небе, небе и земя и осветява тъмнината и я прави видима за ученика и е насъщна светлина за човешката душа. Да бъде виделина! Аз съм при Учителят. „Така е Божественият закон, че Любовта може да съществува само между две души. И Бог, за да прояви Любовта си има нужда от душата на човека. Човек трябва да има такава вяра в Бога, че никога да не се усъмни.
към текста >>

Тъй ако постъпвате има братя, които биха упражнили най-благородно влияние и сестри, които биха упражнили най-благородно влияние върху братя.
Тази е характеристиката на света: като вземат от тебе всичко ще те пратят да пасеш свинете, после няма да ти дадат и рошковите да ядеш. Ще учите. Ще започнете с временното и между другото ще внасяте и духовните. Никакви спънки. Човек и 99 пъти на ден да падне пак трябва да стане. Тъй ако постъпвате има братя, които биха упражнили най-благородно влияние и сестри, които биха упражнили най-благородно влияние върху братя. Туй, което влияе, то е човешката душа. Идеалното положение е, зад всека мисъл да има само едно нещо: без-користието или самата Любов."
към текста >>

75. 44. ЧРЕЗ ДУХ И ИСТИНА

Духът се проявява само чрез Силата Божия, а Истината се проявява чрез Светлината.
44. ЧРЕЗ ДУХ И ИСТИНА Въпреки големите препятствия и затруднения поставени от духовенството, от различни среди на обществото у нас, както и от различни държавни органи Учителят отвори Школата и започна да изнася своите беседи. Това е външната страна на нещата за по-добре възприемане. А другата, вътрешната страна бе, че той започна да сваля Божието Слово чрез Дух и Истина. Как чрез Дух ли? Духът се проявява само чрез Силата Божия, а Истината се проявява чрез Светлината. В онези години след като влезнахме в Школата, след като започнахме да се въвеждаме в едно знание, което досега не е било достъпно за човечеството смятахме, че нещата около нас и в нас ще тръгнат по мед и масло. Но отначало всичко тръгна наопаки, всичко се обърка, като че ли някой ни вплиташе в някакво платно и кросното се навиваше с изтъканото платно, а отгоре нишките, както и отдолу нишките, че по средата совалката хвърчеше от едната и от другата страна и ние се втъкавахме в платното и имахме усещането, че някой вътре у нас тъче на стан. А се оказа, че ние получаваме знания за някои неща и освен това, че имаме познание за други дошли от миналото, които ни объркаха и затрудниха. Тогава не знаехме, че със влизането ни в окултната школа положението ни няма да се подобри, а ще се влоши, защото трябваше да се справим с привички и недъзи, които носехме с миналото и освобождаването ни от тях бе труден процес. Оказа се, че това не беше една тънка нишка, а едно дебело въже, което въже ни бе завързало от стотици прераждания.
към текста >>

Понякога, когато отивахме към него по пътя ни се случваха различни неща, срещахме хора, които не бяхме срещали години наред и чрез своето присъствие те ни съдействува-ха за задачата.
Ние искахме тогава нещо по-голямо да ни се даде, та хем да го направим, хем да се види, че сме направили нещо, а другите около нас да видят, че сме вече израснали много в духовното поприще. Освен общите задачи имахме и индивидуални задачи на ученика. Те се получаваха съвсем естествено. Някой от нас имаше някакъв проблем и не можехме да го разрешим, било в личния си живот, било в професията си и изобщо имахме пречка. Отивахме при Учителя, за да потърсим неговият съвет и веднага започваше личната задача да ни се дава като условие. Понякога, когато отивахме към него по пътя ни се случваха различни неща, срещахме хора, които не бяхме срещали години наред и чрез своето присъствие те ни съдействува-ха за задачата. Но когато заставахме пред Учителя вече имахме пълните условия на задачата, той ни изслушваше, казваше ни по една-две думи. Ние се убеждавахме впоследствие, че тези думи не бяха обикновени, понякога те бяха символика, която трябваше да разгадаем. Понякога тази дума ни раздвижваше, тя имаше сила и започваше да ни движи. По-късно разбрахме, че това не са обикновени думи, защото носеха Силата на Духа и тази сила раздвижваше всичко в нас и около нас и тя проправяше пътя ни през нашите затруднения. Тогава разбирахме, че тази дума е Слово, защото Духът бе вътре в нея и че чрез Сила я движи.
към текста >>

По-късно разбрахме, че това не са обикновени думи, защото носеха Силата на Духа и тази сила раздвижваше всичко в нас и около нас и тя проправяше пътя ни през нашите затруднения.
Отивахме при Учителя, за да потърсим неговият съвет и веднага започваше личната задача да ни се дава като условие. Понякога, когато отивахме към него по пътя ни се случваха различни неща, срещахме хора, които не бяхме срещали години наред и чрез своето присъствие те ни съдействува-ха за задачата. Но когато заставахме пред Учителя вече имахме пълните условия на задачата, той ни изслушваше, казваше ни по една-две думи. Ние се убеждавахме впоследствие, че тези думи не бяха обикновени, понякога те бяха символика, която трябваше да разгадаем. Понякога тази дума ни раздвижваше, тя имаше сила и започваше да ни движи. По-късно разбрахме, че това не са обикновени думи, защото носеха Силата на Духа и тази сила раздвижваше всичко в нас и около нас и тя проправяше пътя ни през нашите затруднения. Тогава разбирахме, че тази дума е Слово, защото Духът бе вътре в нея и че чрез Сила я движи. Ето така се проповядваше Словото на Учителя чрез Дух. То се проповядваше и чрез Истина. След като възприемахме думите му като Слово и бяхме раздвижвани отвътре, получавахме светлина в себе си, осветяваше ни се проблема, съзнанието ни се просветляваше и разширяваше и виждахме вече тази задача, че е съставена от безброй нишки, които идват от далече, от столетия и от стотици прераждания, които навиваха изтъканото платно на кармичното кросно на нашия стан. А да се изтъче платното и да си ритнеш кросното това не бе лесна работа и това бе трудно за една обикновена тъкачка, а камо ли за нас, които трябваше да решаваме окултни задачи.
към текста >>

След като възприемахме думите му като Слово и бяхме раздвижвани отвътре, получавахме светлина в себе си, осветяваше ни се проблема, съзнанието ни се просветляваше и разширяваше и виждахме вече тази задача, че е съставена от безброй нишки, които идват от далече, от столетия и от стотици прераждания, които навиваха изтъканото платно на кармичното кросно на нашия стан.
Понякога тази дума ни раздвижваше, тя имаше сила и започваше да ни движи. По-късно разбрахме, че това не са обикновени думи, защото носеха Силата на Духа и тази сила раздвижваше всичко в нас и около нас и тя проправяше пътя ни през нашите затруднения. Тогава разбирахме, че тази дума е Слово, защото Духът бе вътре в нея и че чрез Сила я движи. Ето така се проповядваше Словото на Учителя чрез Дух. То се проповядваше и чрез Истина. След като възприемахме думите му като Слово и бяхме раздвижвани отвътре, получавахме светлина в себе си, осветяваше ни се проблема, съзнанието ни се просветляваше и разширяваше и виждахме вече тази задача, че е съставена от безброй нишки, които идват от далече, от столетия и от стотици прераждания, които навиваха изтъканото платно на кармичното кросно на нашия стан. А да се изтъче платното и да си ритнеш кросното това не бе лесна работа и това бе трудно за една обикновена тъкачка, а камо ли за нас, които трябваше да решаваме окултни задачи. Така Учителят проповядваше чрез Словото си в Дух и Истина. Един пример. Учителят обичаше дините и приятелите ги донасяха от провинцията. Той ги слагаше на неговият балкон горе да се печат на слънцето.
към текста >>

През целият път до дома размишлявах върху израза му.
Отварям уста: „Защо, Учителю? " Отговаря ми: „Така". Това бе неговият отговор. Аз се наведох, целунах ръка и си отидох. Ами сега какво да правя? През целият път до дома размишлявах върху израза му. Обяснявах си по различен начин и търсех различни обяснения. Но единствено не можах да разбера защо той вместо да ми обясни на какво се дължи всичко това взе, че ми каза: „Така". Умувам, ами как така. Та това „така" дума ли е? За мен „така" не е нищо друго, освен едно такова никакво „така".
към текста >>

И понеже знаех, че няма случайни изрази при Учителя, че всяко нещо се преосмисля във всяка дума, дълго, дълго мислих върху нея.
Умувам, ами как така. Та това „така" дума ли е? За мен „така" не е нищо друго, освен едно такова никакво „така". Дори не можах да го определя, защото ме беше яд не на Учителя, но на тази дума. Откъде се взе тази дума в устата на Учителя? И понеже знаех, че няма случайни изрази при Учителя, че всяко нещо се преосмисля във всяка дума, дълго, дълго мислих върху нея. След време пак отивам при него. Не мога да се справя с думата „така". Още с влизането ми той започна: „Марийке, ще знаеш, че там където срещнеш спънка аз присъствувам и ти помагам". От мен се изтръгна само едно: „Защо, Учителю? " Чух само отговора му: „Така".
към текста >>

76. 48. МЪГЛАТА И ДВЕТЕ СТОМНИ ЗА ВОДА

48. МЪГЛАТА И ДВЕТЕ СТОМНИ ЗА ВОДА Поляната, върху която се построи Изгрева беше имот на английският журналист Баучер.
48. МЪГЛАТА И ДВЕТЕ СТОМНИ ЗА ВОДА Поляната, върху която се построи Изгрева беше имот на английският журналист Баучер. По-късно той бе подарил този имот на своят верен слуга бай Иван и така приятелите откупиха от него тази голяма ливада. В първите години бараките изникнаха от умелите ръце на младежите, които ги сковаха. Тук сутрин се правеха утринни упражнения, гимнастики и се чакаха изгревите на слънцето. Проблемът с водата бе един голям практически проблем, който се разрешаваше по различен начин. Бяха сложили едно голямо буре върху две колелета от обикновена волска кола, впрягаха се по двама мъже и така я теглеха, както волове теглят колата.
към текста >>

Бяха сложили едно голямо буре върху две колелета от обикновена волска кола, впрягаха се по двама мъже и така я теглеха, както волове теглят колата.
48. МЪГЛАТА И ДВЕТЕ СТОМНИ ЗА ВОДА Поляната, върху която се построи Изгрева беше имот на английският журналист Баучер. По-късно той бе подарил този имот на своят верен слуга бай Иван и така приятелите откупиха от него тази голяма ливада. В първите години бараките изникнаха от умелите ръце на младежите, които ги сковаха. Тук сутрин се правеха утринни упражнения, гимнастики и се чакаха изгревите на слънцето. Проблемът с водата бе един голям практически проблем, който се разрешаваше по различен начин. Бяха сложили едно голямо буре върху две колелета от обикновена волска кола, впрягаха се по двама мъже и така я теглеха, както волове теглят колата. Отиваха долу, пълнеха бурета и после доста трудно успяваха да я докарат по стръмнината на поляната на Изгрева. И колкото да бяха старанията тази вода все не достигаше за кухнята. Ето защо сестрите, които дежуреха хващаха последователно някой от младите братя и го подканваха да направи с някой друг свой приятел впряг за докарване на буре вода. Някои веднага се хващаха, други се мръщеха, трети търсеха начин да се измъкнат поради своя вътрешна работа и къде повече, и къде по-малко имахме винаги затруднения с водата. Много, много по-кьсно се прекара водопровода на Изгрева, построиха се чешми и се направиха отклонения към бараките на приятелите, но това беше много по-късно, години и години след това.
към текста >>

Пътят ми бе познат и тръгнах, но след 15-20 метра след като излезнах от разсадника не виждах нищо, нито пътеката, нито посоката.
Ето така с едно отиване аз трябваше да свърша три задачи. А тогава бяхме млади, времето не ни стигаше и бързахме всичко да свършим едновременно и да не изпуснем нещо от живота. Слезнах долу, напълних стомните, огледах се и видях, че имаше работници в разсадника, които понякога се опитваха да ни заговорват или пък се опитваха да се задяват с жените. Огледах се наоколо и се наведох да взема стомните и изведнъж нещо ми притъмня пред очите. Тръснах глава и гледам какво да видя - около мен се спусна изневиделица мъгла, така като че ли ме захлупи отгоре с връшник. Пътят ми бе познат и тръгнах, но след 15-20 метра след като излезнах от разсадника не виждах нищо, нито пътеката, нито посоката. Мъгла като мляко. Реших да вървя в мъглата, вървя и накрая се загубих. Обхвана ме страх от мъглата, от гората и от всичко. Спрях се и реших, че не трябва да се паникьосвам и че трябва да търся помощ от Учителя. Започнах да се моля на Учителя, да се моля на Бога и на Всевишния, защото образът на Учителя и образът на Бога за мен тези неща тук на земята се сливаха в едно.
към текста >>

Те продължили да разговарят с Учителя и след малко той казал: „Е, като че ли ще си намери пътя и ще донесе стомните с вода".
Но сега случаят бе друг. Някой ме водеше. Пристигнах там в кухнята и дежурните сестри ме заобиколиха и ме запитваха: „Ами какво стана с тебе? " Отговорих, че съм се загубила в мъглата, а те в хор започнаха да ми обясняват, че Учителят по едно време отишъл при тях, за да провери какво ще готвят този ден. По едно време казал: „Марийка се загуби като че ли". Те продължили да разговарят с Учителя и след малко той казал: „Е, като че ли ще си намери пътя и ще донесе стомните с вода". Аз обясних как съм се справила при това положение, всички се смяха и се радваха, че някоя невидима ръка ме е довела на Изгрева. Помощта на Учителя за всички бе неоспорим факт, които са присъствали там, а за мен бе една реална опитност. След като оставих стомните в кухнята отидох при Учителя да благодаря, каза ми: „Е, сестрата си изпълни задачата със стомните и сега имате една опитност. А с водата от стомната направи чай та всички да пием от тази вода и да станем съпричастни с твоята опитност". Учителят след това каза: „Ето, ти вече за втори път се губиш и все някой те довежда на Изгрева.
към текста >>

Това го запомних и много пъти и много години след това виждах как понякога мъгла се стичаше от небето и падаше върху ми и върху мен, но с молитва и с голямо усърдие успявах да се добера до вътрешната светлина и тя разчистваше и прогонваше мъглата, наставаше светлина в ума ми и аз продължавах по своят път.
След като оставих стомните в кухнята отидох при Учителя да благодаря, каза ми: „Е, сестрата си изпълни задачата със стомните и сега имате една опитност. А с водата от стомната направи чай та всички да пием от тази вода и да станем съпричастни с твоята опитност". Учителят след това каза: „Ето, ти вече за втори път се губиш и все някой те довежда на Изгрева. Внимавай трети път да не се изгубиш в мъглата, защото можеш да се разминеш с Школата и с Изгрева". Тогава разбрах, че тук Учителят заговори със символика и мъглата в случаят отговаряше на онова състояние на ученика, когато е замъглено неговото съзнание и има опасност да бъде отклонен от Школата и да се размине с учението на Учителя. Това го запомних и много пъти и много години след това виждах как понякога мъгла се стичаше от небето и падаше върху ми и върху мен, но с молитва и с голямо усърдие успявах да се добера до вътрешната светлина и тя разчистваше и прогонваше мъглата, наставаше светлина в ума ми и аз продължавах по своят път. Аз съм при Учителя и слушам неговата реч. „Ти сега минаваш през една област дето има много цветя и се чуват много гласове. Има голям шум. Всички тези гласове ти говорят, че си се заблудила, че не е този правият път. Тази е една опасна област, в която мнозина пропадат.
към текста >>

77. 51. ВИДИМАТА И НЕВИДИМАТА ШКОЛА

и това бе есента, след като се върнахме от Рила от онази Рила, където тази година беше втората Голгота срещу Христа, годината когато бяха нанесли побой върху Учителя и той полупарализиран се качи на седемте Рилски езера.
А да знаете как ни се искаше на нас, младите да изхвърлим и да махнем всички привилегии на възрастните приятели за техните заслуги и за не знам какви си още неща. Но бяхме правили опити и разбрали какво означава един скандал в салона. Така веднъж стенографите решиха да си преместят масата по-напред до катедрата на Учителя, за да могат да слушат по-добре, а с това накърниха честолюбието на двама възрастни приятели, а това беше семейство Белови и то стана такъв скандал в салона заради тази маса, защото с поставянето на тази маса се отнело вечното право на семейство Белеви за техните вечни запазени места в салона. Учителят видя скандала и напусна салона и до края на годината не се яви на беседа в салона. А това беше 1936 г. и това бе есента, след като се върнахме от Рила от онази Рила, където тази година беше втората Голгота срещу Христа, годината когато бяха нанесли побой върху Учителя и той полупарализиран се качи на седемте Рилски езера. И ето защо след този скандал салонът практически бе затворен за беседи от Учителя. Някой път приятелите не бяха точни, закъсняваха и новопристигналите прекъсваха беседата, всички се оглеждаха и се разсейваха. Тогава Учителят забрани да се влиза и който бе закъснял нямаше право да влезне в салона. А за пазач бе определен Иван Антонов. Той не пускаше никой и беше безпощаден към закъснелите и никой не смееше нито да дращи по вратата, нито да почуква леко, защото по никакъв начин той не пускаше закъснелите.
към текста >>

Така нечисти никой няма да ви приеме, а трябва да ви облека в Чистота и Светлина.
" и се вторачваше някъде към стената и мислено разговаряше с своят посетител. А веднъж пък го заварих как той разговаря на старинен български език, от който нито дума на разбирах. Тогава разбрах какво значи Невидимата Школа на Бялото Братство, която е Школа на цялата Вселена, защото Всемировият Учител на Вселената беше дошъл тук на земята в плът, в кръв и в Дух, а Словото му излизаше от този Божествен извор. Веднъж след един такъв разговор на Учителя с невидимият посетител, на който аз присъствах, след като завърши посещението аз запитах Учителя; „Не можем ли и ние да контактуваме с тези същества? " Учителят каза: „За да посетите невидимата Школа аз трябва да изчистя сърцето ви, ума ви и волята ви и след това да ви извлека от тялото ви и да ви кача горе в невидимата школа. Така нечисти никой няма да ви приеме, а трябва да ви облека в Чистота и Светлина. Освен това трябва да ви изведа от тялото и да ви заведа лично в онези възвишени светове, защото вие не познавате пътя и този път не е отъпкан път, а докато се напусне земята и се отиде там се минава през много опасни зони за човешката душа. Когато се пробуди съзнанието ви и ви се отворят очите и започнете да мислите за онзи възвишен Духовен свят, то тогава може да бъдете допуснати, където небето и целият звезден мир ще говори на вашето съзнание и тогава ще чуете гласът на Великият Учител на Вселената. Между Бога и човечеството има само един Велик Учител, когото ще видите, когато влезнете в неговата невидима и истинска аудитория, в шкодата на Всемирното Велико Бяло Братство. А този Учител е Всемировият Учител на Вселената. Името му го знаете." Учителят се обърна към мен и въпросително ме погледна.
към текста >>

Освен това трябва да ви изведа от тялото и да ви заведа лично в онези възвишени светове, защото вие не познавате пътя и този път не е отъпкан път, а докато се напусне земята и се отиде там се минава през много опасни зони за човешката душа.
А веднъж пък го заварих как той разговаря на старинен български език, от който нито дума на разбирах. Тогава разбрах какво значи Невидимата Школа на Бялото Братство, която е Школа на цялата Вселена, защото Всемировият Учител на Вселената беше дошъл тук на земята в плът, в кръв и в Дух, а Словото му излизаше от този Божествен извор. Веднъж след един такъв разговор на Учителя с невидимият посетител, на който аз присъствах, след като завърши посещението аз запитах Учителя; „Не можем ли и ние да контактуваме с тези същества? " Учителят каза: „За да посетите невидимата Школа аз трябва да изчистя сърцето ви, ума ви и волята ви и след това да ви извлека от тялото ви и да ви кача горе в невидимата школа. Така нечисти никой няма да ви приеме, а трябва да ви облека в Чистота и Светлина. Освен това трябва да ви изведа от тялото и да ви заведа лично в онези възвишени светове, защото вие не познавате пътя и този път не е отъпкан път, а докато се напусне земята и се отиде там се минава през много опасни зони за човешката душа. Когато се пробуди съзнанието ви и ви се отворят очите и започнете да мислите за онзи възвишен Духовен свят, то тогава може да бъдете допуснати, където небето и целият звезден мир ще говори на вашето съзнание и тогава ще чуете гласът на Великият Учител на Вселената. Между Бога и човечеството има само един Велик Учител, когото ще видите, когато влезнете в неговата невидима и истинска аудитория, в шкодата на Всемирното Велико Бяло Братство. А този Учител е Всемировият Учител на Вселената. Името му го знаете." Учителят се обърна към мен и въпросително ме погледна. Отговорих: „Името на този Всемиров Учител на Вселената е Беинса Ду но и той сега стои пред мен".
към текста >>

78. 54. ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ В МАЛКИЯТ ДОМ

Наредиха се благоп-сиятни условия и ние закупихме една малка къщичка на пет километра от Изгрева на пътя на Симеоновското шосе.
На Изгрева пристигаха много хора от града и от провинцията, всички разправяха новини, после слушаха тукашните вести и аз имах чувството, че съм попаднала в един кошер, който непрекъснато гъмжеше с думи, с чувства, с желания и с мисли. Как ли всичко това изтърпяваше Учителя? Учудвам се на неговото търпение и за цялото ни несъвършенство, и за ежедневните ни пропуски в поведението ни и в обходата ни помежду ни. По това време аз се свързах с Борис Николов и живеехме заедно според обществените норми на поведение и това ни принуди да се оженим, защото такова съжителство се позволяваше само при едно узаконено семейство. Освен това ако живеехме под един покрив без да сме оженили щяхме допълнително да дадем повод за какви ли не коментари както на Изгрева, така и в града. Наредиха се благоп-сиятни условия и ние закупихме една малка къщичка на пет километра от Изгрева на пътя на Симеоновското шосе. Това бе една малка гиздава къщичка с бунар, с голяма градина и дървета към 1500 кв. м, Тук се родих за втори път, бях по-настрана от Изгрева и от неговия шум. Аз по това време минавах през една фаза на развитие с много противоречия с братя и сестри от Изгрева и бях станала много чувствителна и това ми действаше много пагубно върху здравето ми, А пък моята барака, къщичка на Изгрева я оставихме, че като прихождаме за беседи там да отсядам за почивка или пък да приемаме гости. В този малък дом аз се чувствах като домакиня, като стопанка на дома си. Тук имах пиано, работех с музиката на Учителя, занимавах се с домакинство, проучвах беседите му.
към текста >>

Аз по това време минавах през една фаза на развитие с много противоречия с братя и сестри от Изгрева и бях станала много чувствителна и това ми действаше много пагубно върху здравето ми, А пък моята барака, къщичка на Изгрева я оставихме, че като прихождаме за беседи там да отсядам за почивка или пък да приемаме гости.
По това време аз се свързах с Борис Николов и живеехме заедно според обществените норми на поведение и това ни принуди да се оженим, защото такова съжителство се позволяваше само при едно узаконено семейство. Освен това ако живеехме под един покрив без да сме оженили щяхме допълнително да дадем повод за какви ли не коментари както на Изгрева, така и в града. Наредиха се благоп-сиятни условия и ние закупихме една малка къщичка на пет километра от Изгрева на пътя на Симеоновското шосе. Това бе една малка гиздава къщичка с бунар, с голяма градина и дървета към 1500 кв. м, Тук се родих за втори път, бях по-настрана от Изгрева и от неговия шум. Аз по това време минавах през една фаза на развитие с много противоречия с братя и сестри от Изгрева и бях станала много чувствителна и това ми действаше много пагубно върху здравето ми, А пък моята барака, къщичка на Изгрева я оставихме, че като прихождаме за беседи там да отсядам за почивка или пък да приемаме гости. В този малък дом аз се чувствах като домакиня, като стопанка на дома си. Тук имах пиано, работех с музиката на Учителя, занимавах се с домакинство, проучвах беседите му. По едно време Учителят започна да ни идва на гости в този малък дом. Това учуди всички. Не само учуди, но ги изказа от равновесие, защото много хора на Изгрева ни упрекваха в това, че сме напуснали Изгрева, че сме се отдалечили и сме избягали от Учителя.
към текста >>

А това беше и метод на Учителя, когато започваха да упрекват в нещо и когато всички се нахвърлят върху някого и онзи човечец остане беззащитен, тогава Учителят се приближаваше към това същество, протягаше му ръка и го изваждаше от това му състояние - вътрешно, а пък и външните му условия се подобряваха.
В този малък дом аз се чувствах като домакиня, като стопанка на дома си. Тук имах пиано, работех с музиката на Учителя, занимавах се с домакинство, проучвах беседите му. По едно време Учителят започна да ни идва на гости в този малък дом. Това учуди всички. Не само учуди, но ги изказа от равновесие, защото много хора на Изгрева ни упрекваха в това, че сме напуснали Изгрева, че сме се отдалечили и сме избягали от Учителя. А това беше и метод на Учителя, когато започваха да упрекват в нещо и когато всички се нахвърлят върху някого и онзи човечец остане беззащитен, тогава Учителят се приближаваше към това същество, протягаше му ръка и го изваждаше от това му състояние - вътрешно, а пък и външните му условия се подобряваха. Може би Учителят приложи и този негов метод към нас и затова дойде на гости при нас. Всички ахнаха, учудиха се и трябваше да преглътнат този горчив хап за тях, а пък сладък хап за нас. Та това бе цяло благосло-вение за нас да идва Учителят в дома ни. За първи път го зърнах на портичката, видях му бялата шапка, после вратичката се отвори и Учителят запристъпва лекичко с бастуна. Изтръпнах, не можах да повярвам, сълзите напираха в очите ми, затичах се към него, хвърлих престилката, която бях препасала, защото се занимавах с домакинството си, хванах с двете си ръце десницата му и я целунах.
към текста >>

От друго място нямаше от къде да се мине, това беше единственият път за Витоша, пътят покрай нашият малък дом.
Поставихме Учителят на най-официалното място в дома ни, а това беше една малка стаичка. Помогнах му да се разсъб-лече и го помолих да легне на моето легло. И той полегна, почина си, след това го поканих на обед, обядвахме и след това той си замина за Изгрева. Така започна да посещава често нашият дом. Освен това ние бяхме точно на самият път покрай който Братството трябваше да мине, когато отиваха на екскурзия за Симеоново и оттам за Бивака на Витоша. От друго място нямаше от къде да се мине, това беше единственият път за Витоша, пътят покрай нашият малък дом. Спомням си, че извадих ябълки от избата да го почерпя, а това бяха плодове от нашата овощна градина. Той видя, че са студени, поиска един съд с топла вода, поднесох му една голяма чиния и той си избираше ябълките и ги пускаше една след една в топлата вода. Те се загряваха и после той ги ядеше. Показа ми как трябва да се ядат ябълките - затоплени, а не студени. По някой път бях сама, понякога той идваше и с някоя сестра, понякога заварваше и Борис, който по това време работеше навън по строежите.
към текста >>

След посещението изпращахме Учителя до Изгрева, понякога го изпращахме до средата на пътя и по негово желание той се прибираше сам.
В такива случаи аз искрено благодарях на небето, че ми даде този дом. Веднъж Учителят беше пристигнал на гости. Без да искам му казвам: „Учителю, чувствувайте се като у дома си". А той: „Та аз съм у дома си". Та може ли да има по-добро пожелание за домакинята, за стопанката на един дом, за ученика, когато Учителят му каже: „Та аз съм у дома си". След посещението изпращахме Учителя до Изгрева, понякога го изпращахме до средата на пътя и по негово желание той се прибираше сам. А друг път той пожелаваше да ходи сам. Веднъж при едно такова посещение реших да видя какво ще ми се падне от Библията, Отворих и зачетох: „И този път Бог посети своите си люде". Едва ли някой е имал такова привилегия да го посети Живият Господ, а след това да прочете същото, че думите Господни са написани в Библията като че ли да удостоверят посещението на Господа в малкия дом. Аз съм при Учителя на разговор. „Всички те мислят своенравна, своеобразна.
към текста >>

Слънцето, което грее ли е причината или пък прозореца, който не пропуска светлината, защото на прозореца е спуснато тъмно перде?
Ти като направиш нещо интересуваш се от ефекта, който е произвел, а Савка се интересува от това, дали е постъпила умно. Тя иска да й кажат хората, че постъпката й е умна. Твоето е по-хубаво. Савка работи с разума, а ти с разсъдъка си. Казваш, че някой път не съм те гледал хубаво. Слънцето, което грее ли е причината или пък прозореца, който не пропуска светлината, защото на прозореца е спуснато тъмно перде? Разбира се, че в прозореца е причината. Ако прозореца ти е мръсен, не пропуска светлината, а като го измиеш светлината ще премине. Ами че как мога да изява Любовта си, когато не я разбираш? Нали трябва да се учиш? Ще учиш сега и ще работиш.
към текста >>

Ако прозореца ти е мръсен, не пропуска светлината, а като го измиеш светлината ще премине.
Твоето е по-хубаво. Савка работи с разума, а ти с разсъдъка си. Казваш, че някой път не съм те гледал хубаво. Слънцето, което грее ли е причината или пък прозореца, който не пропуска светлината, защото на прозореца е спуснато тъмно перде? Разбира се, че в прозореца е причината. Ако прозореца ти е мръсен, не пропуска светлината, а като го измиеш светлината ще премине. Ами че как мога да изява Любовта си, когато не я разбираш? Нали трябва да се учиш? Ще учиш сега и ще работиш. Ти много се тревожиш за нищо и никакви работи. Не трябва да се тревожиш, ще имаш твърда и непоколебима вяра.
към текста >>

79. 72. ГОНЕНИЯ

Може би това бе засилено, но идването на Учителя в нашия дом, светлината, която носеше със себе си, разчистваше пътя на светлите души, за да слезнат над дома ни и ние понякога чувствувахме и усещахме тяхното присъствие.
По-късно споделих това изказване пред Учителя. Лицето му се промени, но толкова много, беше целият усмихнат. Беше му приятно едно такова прозрение. Човек трудно идва сам до такова извисяване на мисълта, в което да обедини физическия и духовния си живот с едно изречение. В домът, в който живеехме се стараехме не само да чувствуваме, да мислим, но и да живеем един духовен живот, в едно истинско подражание да бъдем угодни Богу, затова понякога приятелите от невидимия свят, когато се обаждаха чрез някой медиум на спиритически сеанс, наричаха нашия дом „храм Божий". Може би това бе засилено, но идването на Учителя в нашия дом, светлината, която носеше със себе си, разчистваше пътя на светлите души, за да слезнат над дома ни и ние понякога чувствувахме и усещахме тяхното присъствие. Това бе една голяма и неоценима помощ от невидимия свят за нашия дом, помощ, която трябваше да отчетем и зачетем и за което благодарим. Имаше много от Изгрева, които се нахвърлиха върху мен, защото бях близка до Учителя, не можеха да ме възприемат и направо ме ненавиждаха. След като Учителят ми определи пътя, че ще бъда хулена и чернена, аз по-спокойно приемах всичко, защото трябваше да го изнасям на плещите си. Имаше и други пък, които се нахвърлиха върху мен, защото бях близка и с Борис, и живеехме по-късно под един покрив. И понеже аз пазех Борис от толкова много капани за лисици, че за мечки, че за вълци, както и за всякакъв вид домашни и диви полезни животни.
към текста >>

Имаше много от Изгрева, които се нахвърлиха върху мен, защото бях близка до Учителя, не можеха да ме възприемат и направо ме ненавиждаха.
Беше му приятно едно такова прозрение. Човек трудно идва сам до такова извисяване на мисълта, в което да обедини физическия и духовния си живот с едно изречение. В домът, в който живеехме се стараехме не само да чувствуваме, да мислим, но и да живеем един духовен живот, в едно истинско подражание да бъдем угодни Богу, затова понякога приятелите от невидимия свят, когато се обаждаха чрез някой медиум на спиритически сеанс, наричаха нашия дом „храм Божий". Може би това бе засилено, но идването на Учителя в нашия дом, светлината, която носеше със себе си, разчистваше пътя на светлите души, за да слезнат над дома ни и ние понякога чувствувахме и усещахме тяхното присъствие. Това бе една голяма и неоценима помощ от невидимия свят за нашия дом, помощ, която трябваше да отчетем и зачетем и за което благодарим. Имаше много от Изгрева, които се нахвърлиха върху мен, защото бях близка до Учителя, не можеха да ме възприемат и направо ме ненавиждаха. След като Учителят ми определи пътя, че ще бъда хулена и чернена, аз по-спокойно приемах всичко, защото трябваше да го изнасям на плещите си. Имаше и други пък, които се нахвърлиха върху мен, защото бях близка и с Борис, и живеехме по-късно под един покрив. И понеже аз пазех Борис от толкова много капани за лисици, че за мечки, че за вълци, както и за всякакъв вид домашни и диви полезни животни. Просто поставяха капани и чакаха какво ще се улови в тях. А капаните бяха предназначени именно за Борис, но чакаха какво ще се хване в него.
към текста >>

След като Учителят ми определи пътя, че ще бъда хулена и чернена, аз по-спокойно приемах всичко, защото трябваше да го изнасям на плещите си.
Човек трудно идва сам до такова извисяване на мисълта, в което да обедини физическия и духовния си живот с едно изречение. В домът, в който живеехме се стараехме не само да чувствуваме, да мислим, но и да живеем един духовен живот, в едно истинско подражание да бъдем угодни Богу, затова понякога приятелите от невидимия свят, когато се обаждаха чрез някой медиум на спиритически сеанс, наричаха нашия дом „храм Божий". Може би това бе засилено, но идването на Учителя в нашия дом, светлината, която носеше със себе си, разчистваше пътя на светлите души, за да слезнат над дома ни и ние понякога чувствувахме и усещахме тяхното присъствие. Това бе една голяма и неоценима помощ от невидимия свят за нашия дом, помощ, която трябваше да отчетем и зачетем и за което благодарим. Имаше много от Изгрева, които се нахвърлиха върху мен, защото бях близка до Учителя, не можеха да ме възприемат и направо ме ненавиждаха. След като Учителят ми определи пътя, че ще бъда хулена и чернена, аз по-спокойно приемах всичко, защото трябваше да го изнасям на плещите си. Имаше и други пък, които се нахвърлиха върху мен, защото бях близка и с Борис, и живеехме по-късно под един покрив. И понеже аз пазех Борис от толкова много капани за лисици, че за мечки, че за вълци, както и за всякакъв вид домашни и диви полезни животни. Просто поставяха капани и чакаха какво ще се улови в тях. А капаните бяха предназначени именно за Борис, но чакаха какво ще се хване в него. Дори да бъде нещо съвсем малко.
към текста >>

Имаше и други пък, които се нахвърлиха върху мен, защото бях близка и с Борис, и живеехме по-късно под един покрив.
В домът, в който живеехме се стараехме не само да чувствуваме, да мислим, но и да живеем един духовен живот, в едно истинско подражание да бъдем угодни Богу, затова понякога приятелите от невидимия свят, когато се обаждаха чрез някой медиум на спиритически сеанс, наричаха нашия дом „храм Божий". Може би това бе засилено, но идването на Учителя в нашия дом, светлината, която носеше със себе си, разчистваше пътя на светлите души, за да слезнат над дома ни и ние понякога чувствувахме и усещахме тяхното присъствие. Това бе една голяма и неоценима помощ от невидимия свят за нашия дом, помощ, която трябваше да отчетем и зачетем и за което благодарим. Имаше много от Изгрева, които се нахвърлиха върху мен, защото бях близка до Учителя, не можеха да ме възприемат и направо ме ненавиждаха. След като Учителят ми определи пътя, че ще бъда хулена и чернена, аз по-спокойно приемах всичко, защото трябваше да го изнасям на плещите си. Имаше и други пък, които се нахвърлиха върху мен, защото бях близка и с Борис, и живеехме по-късно под един покрив. И понеже аз пазех Борис от толкова много капани за лисици, че за мечки, че за вълци, както и за всякакъв вид домашни и диви полезни животни. Просто поставяха капани и чакаха какво ще се улови в тях. А капаните бяха предназначени именно за Борис, но чакаха какво ще се хване в него. Дори да бъде нещо съвсем малко. По това време Борис не чакаше какво ще се хване, не се усещаше, подвеждаха го и той пръскаше много пари ей така за нищо, имаше моменти, когато раздаваше вещи и неща от дома ни, направо ги изнасяше, жертваше неща за хора, за които не биваше да се жертва; Тази негова черта да бъде широк в пръстите доведе до това, че изтичаше много труд и средства и после ние се ограничавахме и стигахме до немотия, а онези, които се облагодетелствуваха пръскаха парите на Борис ей така на вятъра.
към текста >>

Понякога успявах да възпрепятствувам и когато другите виждаха, то те се нахвърляха върху мен: „Борис е добър, но Миката е звяр".
Дори да бъде нещо съвсем малко. По това време Борис не чакаше какво ще се хване, не се усещаше, подвеждаха го и той пръскаше много пари ей така за нищо, имаше моменти, когато раздаваше вещи и неща от дома ни, направо ги изнасяше, жертваше неща за хора, за които не биваше да се жертва; Тази негова черта да бъде широк в пръстите доведе до това, че изтичаше много труд и средства и после ние се ограничавахме и стигахме до немотия, а онези, които се облагодетелствуваха пръскаха парите на Борис ей така на вятъра. Ползата бе никаква, а жертвата ни бе без никакъв ефект. А това бяха години наред. Аз се опитвах да го пазя, но беше много трудно. Понякога успявах да възпрепятствувам и когато другите виждаха, то те се нахвърляха върху мен: „Борис е добър, но Миката е звяр". Та аз бях звяра за тях, а те бяха братята и сестрите, които обсебваха и изпразваха дома ни. Е, как ви се струва едно такова положение? Той, добрият Борис, а Миката - звяра. Да се чудиш на такива превратни разбирания, но те се дължаха, че те бяха поставени у Борис по съвсем друг начин и той не можеше да направи разлика между онова, което е идея, между онова, което е горе като идея и че тази идея трябва да се свали и реализира някъде на земята. Но при кого ще се реализира, за него беше все едно - горе е идея и долу е идея и за да се реализира той си отваряше ръката и през нея изтичаха много неща - пари, средства, време, вещи, труд, енергия.
към текста >>

А когато сполучвах да го възпря - аз бях звяра за тях, а той беше белият брат и се нахвърляха без пощада върху мен.
И накрая всички тези опити се оказваха неудачни и бяха грешки от самото начало. Тогава аз му показвах онова, за което го бях предупредила и ефекта от злополучната му жертва. Той мълчеше и нищо не казваше. Разбираше, че нямаше опитности, но беше горд и щестлавен - това му пречеше и го спъваше. Но на следващият път нещата се повтаряха, но по друг сценарий, артистите от театъра бяха други, но ползата пак никаква, а ние бяхме отново изиграни, обрани и излъгани. А когато сполучвах да го възпря - аз бях звяра за тях, а той беше белият брат и се нахвърляха без пощада върху мен. Чак като се върна от затвора през 1962 г. малко поумня, по-малко се коригира, но пак си остана същият, но поне се съобразяваше с мен и ме изслушваше. И когато смятах, че всичко е уточнено, то той постъпваше пак по същия начин отпреди, така както си знаеше отвътре и резултатите бяха винаги едни и същи - плачевни. Тази негова черта се отнасяше до материалната обезпеченост на семейството ни. Тук бяхме атакувани най-точно, направо в мишената с най-добро попадение в центъра.
към текста >>

80. 78. БОЖИЯТА ЛЮБОВ ЗА ЧОВЕШКАТА ДУША

Във въздуха цареше мир и светлина.
78. БОЖИЯТА ЛЮБОВ ЗА ЧОВЕШКАТА ДУША Бяхме на събора в град Търново, разположили се в лозята до града. Наредени бели палатки, ред и порядък, приятелите сновяха насам-нататък -всеки по своята си работа. Във въздуха цареше мир и светлина. Едно хубаво слънце, че топло, че лъчезарно и проникваше направо отгоре през самите нас. Тогава имах възможност да усетя, че слънчевите лъчи излизаха от слънцето, преминаваха през нас, нещо влизаше от тях в нас, облагородяваше ни, повдигаше ни и наставаше необикновен мир в душите ни. Затова във въздуха цареше мир и светлина. Ето това е едно от пожеланията и поздравленията на Бялото Братство с думите „Мир и светлина на душите им". Понеже Бог е Светлина, а Божият мир е естествено състояние на душите горе в Божествения свят, то означава, че Светлината от Бога да почива върху нас, за да дойде Божия мир у нас, а това бе състояние на душите, когато Божият Дух влива в тях Светлина и Сила.
към текста >>

Затова във въздуха цареше мир и светлина.
78. БОЖИЯТА ЛЮБОВ ЗА ЧОВЕШКАТА ДУША Бяхме на събора в град Търново, разположили се в лозята до града. Наредени бели палатки, ред и порядък, приятелите сновяха насам-нататък -всеки по своята си работа. Във въздуха цареше мир и светлина. Едно хубаво слънце, че топло, че лъчезарно и проникваше направо отгоре през самите нас. Тогава имах възможност да усетя, че слънчевите лъчи излизаха от слънцето, преминаваха през нас, нещо влизаше от тях в нас, облагородяваше ни, повдигаше ни и наставаше необикновен мир в душите ни. Затова във въздуха цареше мир и светлина. Ето това е едно от пожеланията и поздравленията на Бялото Братство с думите „Мир и светлина на душите им". Понеже Бог е Светлина, а Божият мир е естествено състояние на душите горе в Божествения свят, то означава, че Светлината от Бога да почива върху нас, за да дойде Божия мир у нас, а това бе състояние на душите, когато Божият Дух влива в тях Светлина и Сила. Така се завъртваше целият този кръг и означаваше, че Бог е Светлина, Бог е Мир, Бог е Любов. Защото само чрез Любовта като сила се обединяваха душите в една цялостна изява на Духът Божий. Това е цялата символика на тези изрази и на онова състояние, което изпитвахме ние в Търново на съборите и като човеци, и като съзнания, и като души.
към текста >>

Ето това е едно от пожеланията и поздравленията на Бялото Братство с думите „Мир и светлина на душите им".
Наредени бели палатки, ред и порядък, приятелите сновяха насам-нататък -всеки по своята си работа. Във въздуха цареше мир и светлина. Едно хубаво слънце, че топло, че лъчезарно и проникваше направо отгоре през самите нас. Тогава имах възможност да усетя, че слънчевите лъчи излизаха от слънцето, преминаваха през нас, нещо влизаше от тях в нас, облагородяваше ни, повдигаше ни и наставаше необикновен мир в душите ни. Затова във въздуха цареше мир и светлина. Ето това е едно от пожеланията и поздравленията на Бялото Братство с думите „Мир и светлина на душите им". Понеже Бог е Светлина, а Божият мир е естествено състояние на душите горе в Божествения свят, то означава, че Светлината от Бога да почива върху нас, за да дойде Божия мир у нас, а това бе състояние на душите, когато Божият Дух влива в тях Светлина и Сила. Така се завъртваше целият този кръг и означаваше, че Бог е Светлина, Бог е Мир, Бог е Любов. Защото само чрез Любовта като сила се обединяваха душите в една цялостна изява на Духът Божий. Това е цялата символика на тези изрази и на онова състояние, което изпитвахме ние в Търново на съборите и като човеци, и като съзнания, и като души. В едно такова състояние отивам при Учителя и той се оказва сам-самичък.
към текста >>

Понеже Бог е Светлина, а Божият мир е естествено състояние на душите горе в Божествения свят, то означава, че Светлината от Бога да почива върху нас, за да дойде Божия мир у нас, а това бе състояние на душите, когато Божият Дух влива в тях Светлина и Сила.
Във въздуха цареше мир и светлина. Едно хубаво слънце, че топло, че лъчезарно и проникваше направо отгоре през самите нас. Тогава имах възможност да усетя, че слънчевите лъчи излизаха от слънцето, преминаваха през нас, нещо влизаше от тях в нас, облагородяваше ни, повдигаше ни и наставаше необикновен мир в душите ни. Затова във въздуха цареше мир и светлина. Ето това е едно от пожеланията и поздравленията на Бялото Братство с думите „Мир и светлина на душите им". Понеже Бог е Светлина, а Божият мир е естествено състояние на душите горе в Божествения свят, то означава, че Светлината от Бога да почива върху нас, за да дойде Божия мир у нас, а това бе състояние на душите, когато Божият Дух влива в тях Светлина и Сила. Така се завъртваше целият този кръг и означаваше, че Бог е Светлина, Бог е Мир, Бог е Любов. Защото само чрез Любовта като сила се обединяваха душите в една цялостна изява на Духът Божий. Това е цялата символика на тези изрази и на онова състояние, което изпитвахме ние в Търново на съборите и като човеци, и като съзнания, и като души. В едно такова състояние отивам при Учителя и той се оказва сам-самичък. Да не повярва човек, че е сам, та около него винаги имаше хора и беше труден достъпът до него, особено при съборите, когато се събираха от 600 до 1000 човека.
към текста >>

Така се завъртваше целият този кръг и означаваше, че Бог е Светлина, Бог е Мир, Бог е Любов.
Едно хубаво слънце, че топло, че лъчезарно и проникваше направо отгоре през самите нас. Тогава имах възможност да усетя, че слънчевите лъчи излизаха от слънцето, преминаваха през нас, нещо влизаше от тях в нас, облагородяваше ни, повдигаше ни и наставаше необикновен мир в душите ни. Затова във въздуха цареше мир и светлина. Ето това е едно от пожеланията и поздравленията на Бялото Братство с думите „Мир и светлина на душите им". Понеже Бог е Светлина, а Божият мир е естествено състояние на душите горе в Божествения свят, то означава, че Светлината от Бога да почива върху нас, за да дойде Божия мир у нас, а това бе състояние на душите, когато Божият Дух влива в тях Светлина и Сила. Така се завъртваше целият този кръг и означаваше, че Бог е Светлина, Бог е Мир, Бог е Любов. Защото само чрез Любовта като сила се обединяваха душите в една цялостна изява на Духът Божий. Това е цялата символика на тези изрази и на онова състояние, което изпитвахме ние в Търново на съборите и като човеци, и като съзнания, и като души. В едно такова състояние отивам при Учителя и той се оказва сам-самичък. Да не повярва човек, че е сам, та около него винаги имаше хора и беше труден достъпът до него, особено при съборите, когато се събираха от 600 до 1000 човека. Учителят се обърна към мен: „Знаеш ли, Марийке, какво значи Любовта на Бога?
към текста >>

Ами какъв бе пътят, кой бе най-правилния метод за ученика, за да не се заблуждава човек от формите, от методите, от отношенията помежду учениците и от степента на различните съзнания.
А ние по тях понякога съдехме за предпочитанията на Учителя към учениците, което бе явна грешка и непознаване на същността на учението. Пак с един такъв случай, когато един от методите на Учителя приложен към някои от учениците ни объркваше и се чудехме какво ли той означава. А той каза следното: „Въпрос на отношение и въпрос на съотношение". Успокоихме се - значи това беше въпрос на отношение и метод, а ние схващахме нещата като съотношение, съобразно нашата вътрешна нагласа от тези състояния. Така правехме изводи за Учителя, а това не беше вярно, а бяха чисти наши субективни схващания и състояния на различни човешки съзнания. Ами какъв бе пътят, кой бе най-правилния метод за ученика, за да не се заблуждава човек от формите, от методите, от отношенията помежду учениците и от степента на различните съзнания. Кой беше истинският метод за работа. Отивам при Учителя с този залегнал у мен въпрос, а той ми отговори: „Никой да не те открие, че ти служиш на Бога". Ами сега, ето ти отговор и как ще се справиш с това положение. Та нали искахме всички да ни ръкопляскат, да ни хвалят и да ни казват „Браво". Учителят продължи: „Никой да не те открие, че ти работиш за Бога".
към текста >>

Защото света на душите бе свят на Божието откровение, че Духът е слязъл върху тях и дава от благата си.
Та ние като работехме, ние тръбяхме насам-натам и хвалехме се, че работим за Бога и накрая на краищата никаква работа не свършвахме. Учителят продължи: „Никой да не те открие, че ти обичаш Бога и че Бог те люби". Ами сега какво можеше да се каже още? Да, тук имаше методи общи за всички души и методи, които се касаеха за човешката душа, за съкровените подстъпи към нея, когато единствено Божия Дух трябва да се съобщава с нея, за да се запази онова свещенодействие на Духа и да не се оскверни. И да се запази връзката между човешката душа и Божия Дух трябваше да се пази чрез чистотата, чрез мълчанието и чрез непроникновението на света към нея. Защото света на душите бе свят на Божието откровение, че Духът е слязъл върху тях и дава от благата си. А Божиите блага са за човешките души. Намирам се пред Учителя на разговор. „Любов към хората не ти трябва. Пък ти и да искаш да обичаш хората-,не ще можеш. Хората не могат да се обичат.
към текста >>

81. 89. ВЪТРЕШНИЯТ ИЗПИТ В ШКОЛАТА - ТЪРПЕНИЕ ПРЕД БОЖЕСТВЕНОТО

Ето така изнесох голяма борба върху плещите си и не съжалявам.
И което е най-интересното, че винаги се случваше така, че това, което аз казвах така излизаше, но предпочитаха другите пред мен, поради което бъркаха и то по много важни братски въпроси. И затова днеска Изгрева го няма поради тези техни съображения. Аз бях си издържала навремето изпита пред Учителя и това беше важно за мен. Сега други го държаха цели тридесет години и какво издържаха те си знаят, пък и ние знаем - пълен провал по всички линии. Навремето аз мълчах и се смирих пред Божественото отвътре и отвън, а сега също се смирявах пред Божественото отвън, а отвътре казвах урока, който си бях научила за цели дванадесет часа и бях изпитана тридесет пъти. Ето така изнесох голяма борба върху плещите си и не съжалявам. Но никой не виждаше това и никой не ми призна този товар, който аз носех. С това ме огорчаваха понякога погледнато по човешки. По онези години отивах при Учителя с едно мое оплакване, че все се предпочитат другите, зачитат се други мнения, а мен ме неглежират, отхвърлят ме и не ми зачитат мнението, макар че съм права и накрая излиза моето мнение почти винаги за вярно и за правилно. И накрая когато видят, че са сбъркали не искат да си припомнят моето мнение. Учителят ме изгледа строго, вдигна дясната си ръка и ме посочи с пръст: „Ти си взела твоето и остави чуждите да се радват на онова, което им се дава през деня".
към текста >>

А наоколо около мен гората се е раззеленила, дървета, цветя, треви, всичко блести на слънцето и на светлината.
Аз си отидох. Значи аз съм взела своето си, онова за което бях дошла при Учителя. Но какво бях взела от него, кое беше това мое, за което бях дошла при него и си го бях взела. Ето това ми беше загадката. Вървя и си мисля, мисля и вървя, нищо не мога да разбера. А наоколо около мен гората се е раззеленила, дървета, цветя, треви, всичко блести на слънцето и на светлината. Дивен, прекрасен ден. Въздъхвам си: „Какъв Божествен ден". Изведнъж в ума ми преминава стрела от светлина какво ми каза Учителя, че да се радват чуждите на онова, което им се дава през деня. Сетих се, че той „денят" наричаше своето физическо присъствие на земята. Тези чужди не бяха от вътрешната школа на Учителя.
към текста >>

Изведнъж в ума ми преминава стрела от светлина какво ми каза Учителя, че да се радват чуждите на онова, което им се дава през деня.
Ето това ми беше загадката. Вървя и си мисля, мисля и вървя, нищо не мога да разбера. А наоколо около мен гората се е раззеленила, дървета, цветя, треви, всичко блести на слънцето и на светлината. Дивен, прекрасен ден. Въздъхвам си: „Какъв Божествен ден". Изведнъж в ума ми преминава стрела от светлина какво ми каза Учителя, че да се радват чуждите на онова, което им се дава през деня. Сетих се, че той „денят" наричаше своето физическо присъствие на земята. Тези чужди не бяха от вътрешната школа на Учителя. Малцина бяха онези, които бяха от вътрешната Школа на Бялото Братство, които крачеха по Изгрева като сестри и братя. Братството и сестринството беше горе в Невидимата Школа, където всички бяха души и духове, чрез които окултния ученик стоеше при нозете на Учителя и слушаше Словото му. Аз съм на разговор при Учителя.
към текста >>

Така по пътя на страданията човек отива при Бога.
В това време майката и бащата на детенцето тръгнали да го търсят. Като го видели на мечката те се уплашили и хукнали да бягат, Избягали и се качили на една канара. От там почнали да викат на детето; „Слез от мечката и ела при нас". Мечката си вървяла. Като стигнала до тях пак клекнала на земята, а детето слезнало от нея и отишло при родителите си, а мечката си отминала. Така по пътя на страданията човек отива при Бога. Страданието като го обикнеш и то те обикне и ти помага. Него всичко го хокат и бягат от него та то се изненадва, че някой го обича. Трябва да вярва човек като децата. А ти се помоли на Господ така да ти даде най-малкото изпитание, което ти е определил. Голямо изпитание да не ти дава.
към текста >>

" „Да, така е." „Учителю, значи човек може да вярва само на онова, което ще си начертае като добие вътрешна светлина?
Трябва да вярва човек като децата. А ти се помоли на Господ така да ти даде най-малкото изпитание, което ти е определил. Голямо изпитание да не ти дава. Да ти дава това, което е за теб. Така като вярваш, те разумните същества ще ти се притекат на помощ." „Учителю, аз дохождам до заключение, че на нищо, което иде от вън човек не може да има абсолютна вяра? " „Да, така е." „Учителю, значи човек може да вярва само на онова, което ще си начертае като добие вътрешна светлина? " .Да, само на него. При ученето трябва да се научиш да си образуваш правилни асоциативни връзки. Ще си поставиш една ръководна мисъл и около нея ще групираш останалите." „Учителю, когато аз не зная как да постъпя правя си билетчета и пиша „да" или „не" и след това си изваждам някое от тях, за да получа правилния отговор. Правилно ли постъпвам? " „Към тях ще прибягваш само в краен случай, когато не можеш да решиш сама." „Значи те изразяват моите настроения?
към текста >>

82. 94. СЛОВОТО МУ БЕШЕ ДУХ, СВЕТЛИНА ЗА ЧОВЕЦИТЕ И ИСТИНА ЗА СВЕТА

94. СЛОВОТО МУ БЕШЕ ДУХ, СВЕТЛИНА ЗА ЧОВЕЦИТЕ И ИСТИНА ЗА СВЕТА Завърших музикалното си образование, успокоих се малко, вече можех да изкарвам хляба си сама, макар че у дома имаше още хляб за мене, но се отделих от семейството си и отидох на Изгрева.
94. СЛОВОТО МУ БЕШЕ ДУХ, СВЕТЛИНА ЗА ЧОВЕЦИТЕ И ИСТИНА ЗА СВЕТА Завърших музикалното си образование, успокоих се малко, вече можех да изкарвам хляба си сама, макар че у дома имаше още хляб за мене, но се отделих от семейството си и отидох на Изгрева. И аз бях на самоиздръжка, а пък и не бях малка вече. Бях на кръстопът - можех да отида учителка в провинцията и да си изкарвам хляба, но щях да се отдалеча от Изгрева и от Учителя, а пък какъв беше смисълът на живота ми след като се отдалечавах от Учителя. Та аз можех да си седя и у дома на топло и нахранена ако беше само за насъщния хляб. И при единият случай, и при другият губех Изгрева и Учителя. Бях взела в себе си решение в никакъв случай и при никакви обстоятелства да не се отделям от него.
към текста >>

Аз се бях сгушила пред тези същества, като само за миг ми се отвориха очите, за да ги видя като проблясък от светлина, като стълбове светлина, които стояха в стаята, на брой бяха три същества като три снопа светлина и стълбове от светлина, които започваха далеч някъде в дън земи и продължаваха нагоре във висините като пробиваха небето.
Много пъти по такива поводи Учителят бе казал неведнъж пред мен: „Мен ме е страх да кажа нещо, защото моята дума е много тежка, защото около мен стоят дежурни светли същества на пост и стража и чакат да чуят само една дума, те я вземат и веднага тези служебни същества тръгват да я изпълняват". Аз също съм имала такива опитности с Учителя. Бях при него на разговор, изведнъж той спря да говори с мен, промени си видимо израза на лицето, изправи се в стаята и зае официалната си поза. Аз се усетих, че изведнъж в стаята като че ли влезнаха същества от друга еволюция, в други тела не като нашите, защото въздухът трепереше и усещах, че имаше присъствие голямо. Аз бях свикнала с аурата на Учителя и с неговото присъствие, но тук беше нещо съвсем друго. Аз се бях сгушила пред тези същества, като само за миг ми се отвориха очите, за да ги видя като проблясък от светлина, като стълбове светлина, които стояха в стаята, на брой бяха три същества като три снопа светлина и стълбове от светлина, които започваха далеч някъде в дън земи и продължаваха нагоре във висините като пробиваха небето. Даде ми се само за миг и след това отново ми се затвориха очите. Учителя-затвори очите ми и ме запази, за да не изгоря от тази светлина. Учителят разговаряше с тях без да си отвори устата. Вие подслушвали ли се сте разговор случайно включени на друга телефонна линия от друг телефонен номер Чуваш как някой разговаря, вие сте вън от тях, но сте участник на техния телефонен разговор. Така и аз тук бях вън от тях, аз за тях бях една мравчица пред Великия Дух, в една човешка черупка.
към текста >>

Учителя-затвори очите ми и ме запази, за да не изгоря от тази светлина.
Бях при него на разговор, изведнъж той спря да говори с мен, промени си видимо израза на лицето, изправи се в стаята и зае официалната си поза. Аз се усетих, че изведнъж в стаята като че ли влезнаха същества от друга еволюция, в други тела не като нашите, защото въздухът трепереше и усещах, че имаше присъствие голямо. Аз бях свикнала с аурата на Учителя и с неговото присъствие, но тук беше нещо съвсем друго. Аз се бях сгушила пред тези същества, като само за миг ми се отвориха очите, за да ги видя като проблясък от светлина, като стълбове светлина, които стояха в стаята, на брой бяха три същества като три снопа светлина и стълбове от светлина, които започваха далеч някъде в дън земи и продължаваха нагоре във висините като пробиваха небето. Даде ми се само за миг и след това отново ми се затвориха очите. Учителя-затвори очите ми и ме запази, за да не изгоря от тази светлина. Учителят разговаряше с тях без да си отвори устата. Вие подслушвали ли се сте разговор случайно включени на друга телефонна линия от друг телефонен номер Чуваш как някой разговаря, вие сте вън от тях, но сте участник на техния телефонен разговор. Така и аз тук бях вън от тях, аз за тях бях една мравчица пред Великия Дух, в една човешка черупка. А тези огнени светлинни стълбове около мен в стаята се разговаряха с Учителя. Аз ги чувах не с ушите си защото те разговаряха в областта на мисълта и този мисловен разговор вървеше от Учителя към тях във вид на светлинни лъчове.
към текста >>

Те задаваха въпроси на Учителя и лъчи от светлина излизаха от тях и се отправяха към Учителя, а в отговор на техните светлинни въпроси от Учителя излизаха не лъчи, а цял сноп от светлина.
Учителят разговаряше с тях без да си отвори устата. Вие подслушвали ли се сте разговор случайно включени на друга телефонна линия от друг телефонен номер Чуваш как някой разговаря, вие сте вън от тях, но сте участник на техния телефонен разговор. Така и аз тук бях вън от тях, аз за тях бях една мравчица пред Великия Дух, в една човешка черупка. А тези огнени светлинни стълбове около мен в стаята се разговаряха с Учителя. Аз ги чувах не с ушите си защото те разговаряха в областта на мисълта и този мисловен разговор вървеше от Учителя към тях във вид на светлинни лъчове. Те задаваха въпроси на Учителя и лъчи от светлина излизаха от тях и се отправяха към Учителя, а в отговор на техните светлинни въпроси от Учителя излизаха не лъчи, а цял сноп от светлина. Това беше разговор в друго духовно поле, в друга сфера това беше мисъл, която беше облечена в светлина. Тук си спомних, че Учителят беше споменал пред нас чрез Словото си, че светлината това е мисълта на ангелите, на висшите същества и че светлината представлява кондензирана мисъл. Тук разбрах какво означава мисълта обърната в светлина когато от Учителя излизаше сноп от светлина и отиваше към тях, а от тях излизаха лъчи от светлини и отиваха към Учителя, т.е. светлината на ангелите беше тяхната мисъл. Това продължи няколко минути.
към текста >>

Това беше разговор в друго духовно поле, в друга сфера това беше мисъл, която беше облечена в светлина.
Вие подслушвали ли се сте разговор случайно включени на друга телефонна линия от друг телефонен номер Чуваш как някой разговаря, вие сте вън от тях, но сте участник на техния телефонен разговор. Така и аз тук бях вън от тях, аз за тях бях една мравчица пред Великия Дух, в една човешка черупка. А тези огнени светлинни стълбове около мен в стаята се разговаряха с Учителя. Аз ги чувах не с ушите си защото те разговаряха в областта на мисълта и този мисловен разговор вървеше от Учителя към тях във вид на светлинни лъчове. Те задаваха въпроси на Учителя и лъчи от светлина излизаха от тях и се отправяха към Учителя, а в отговор на техните светлинни въпроси от Учителя излизаха не лъчи, а цял сноп от светлина. Това беше разговор в друго духовно поле, в друга сфера това беше мисъл, която беше облечена в светлина. Тук си спомних, че Учителят беше споменал пред нас чрез Словото си, че светлината това е мисълта на ангелите, на висшите същества и че светлината представлява кондензирана мисъл. Тук разбрах какво означава мисълта обърната в светлина когато от Учителя излизаше сноп от светлина и отиваше към тях, а от тях излизаха лъчи от светлини и отиваха към Учителя, т.е. светлината на ангелите беше тяхната мисъл. Това продължи няколко минути. Единствено ми се даде да видя разговорът между Учителя и тези светли същества.
към текста >>

Тук си спомних, че Учителят беше споменал пред нас чрез Словото си, че светлината това е мисълта на ангелите, на висшите същества и че светлината представлява кондензирана мисъл.
Така и аз тук бях вън от тях, аз за тях бях една мравчица пред Великия Дух, в една човешка черупка. А тези огнени светлинни стълбове около мен в стаята се разговаряха с Учителя. Аз ги чувах не с ушите си защото те разговаряха в областта на мисълта и този мисловен разговор вървеше от Учителя към тях във вид на светлинни лъчове. Те задаваха въпроси на Учителя и лъчи от светлина излизаха от тях и се отправяха към Учителя, а в отговор на техните светлинни въпроси от Учителя излизаха не лъчи, а цял сноп от светлина. Това беше разговор в друго духовно поле, в друга сфера това беше мисъл, която беше облечена в светлина. Тук си спомних, че Учителят беше споменал пред нас чрез Словото си, че светлината това е мисълта на ангелите, на висшите същества и че светлината представлява кондензирана мисъл. Тук разбрах какво означава мисълта обърната в светлина когато от Учителя излизаше сноп от светлина и отиваше към тях, а от тях излизаха лъчи от светлини и отиваха към Учителя, т.е. светлината на ангелите беше тяхната мисъл. Това продължи няколко минути. Единствено ми се даде да видя разговорът между Учителя и тези светли същества. После те се отдалечиха и ние останахме с Учителя сами.
към текста >>

Тук разбрах какво означава мисълта обърната в светлина когато от Учителя излизаше сноп от светлина и отиваше към тях, а от тях излизаха лъчи от светлини и отиваха към Учителя, т.е.
А тези огнени светлинни стълбове около мен в стаята се разговаряха с Учителя. Аз ги чувах не с ушите си защото те разговаряха в областта на мисълта и този мисловен разговор вървеше от Учителя към тях във вид на светлинни лъчове. Те задаваха въпроси на Учителя и лъчи от светлина излизаха от тях и се отправяха към Учителя, а в отговор на техните светлинни въпроси от Учителя излизаха не лъчи, а цял сноп от светлина. Това беше разговор в друго духовно поле, в друга сфера това беше мисъл, която беше облечена в светлина. Тук си спомних, че Учителят беше споменал пред нас чрез Словото си, че светлината това е мисълта на ангелите, на висшите същества и че светлината представлява кондензирана мисъл. Тук разбрах какво означава мисълта обърната в светлина когато от Учителя излизаше сноп от светлина и отиваше към тях, а от тях излизаха лъчи от светлини и отиваха към Учителя, т.е. светлината на ангелите беше тяхната мисъл. Това продължи няколко минути. Единствено ми се даде да видя разговорът между Учителя и тези светли същества. После те се отдалечиха и ние останахме с Учителя сами. Той се обърна към мен и рече „Сестра да си продължим разговора".
към текста >>

светлината на ангелите беше тяхната мисъл.
Аз ги чувах не с ушите си защото те разговаряха в областта на мисълта и този мисловен разговор вървеше от Учителя към тях във вид на светлинни лъчове. Те задаваха въпроси на Учителя и лъчи от светлина излизаха от тях и се отправяха към Учителя, а в отговор на техните светлинни въпроси от Учителя излизаха не лъчи, а цял сноп от светлина. Това беше разговор в друго духовно поле, в друга сфера това беше мисъл, която беше облечена в светлина. Тук си спомних, че Учителят беше споменал пред нас чрез Словото си, че светлината това е мисълта на ангелите, на висшите същества и че светлината представлява кондензирана мисъл. Тук разбрах какво означава мисълта обърната в светлина когато от Учителя излизаше сноп от светлина и отиваше към тях, а от тях излизаха лъчи от светлини и отиваха към Учителя, т.е. светлината на ангелите беше тяхната мисъл. Това продължи няколко минути. Единствено ми се даде да видя разговорът между Учителя и тези светли същества. После те се отдалечиха и ние останахме с Учителя сами. Той се обърна към мен и рече „Сестра да си продължим разговора". Аз стоях и промълвих: „Благодаря ти Господи, че доживях да видя скинята Господня".
към текста >>

поставена в броня, за да не те изгори светлината".
Единствено ми се даде да видя разговорът между Учителя и тези светли същества. После те се отдалечиха и ние останахме с Учителя сами. Той се обърна към мен и рече „Сестра да си продължим разговора". Аз стоях и промълвих: „Благодаря ти Господи, че доживях да видя скинята Господня". А той каза: „Ти не доживя, но бе допусната само за миг да разбереш и проумееш величието на Божия свят, но беше. поставена в броня, за да не те изгори светлината". Аз си тръгнах. Е, това преживяване как ви се струва? Та една такава опитност човечеството не може да я постигне след хиляди години. Аз имах привилегията да видя това. Та колко хора днес могат да видят огнения стълб от времето на Моисея, който огнен стълб ги водеше нощем в пустинята.
към текста >>

Ами вземете една беседа, четете Словото му и ще проверите с живота си какво значи „Словото му беше Дух и Светлина за човеците и Истина за света".
Та колко хора днес могат да видят огнения стълб от времето на Моисея, който огнен стълб ги водеше нощем в пустинята. Та колко хиляди години минаха от тогава? Ами от времето на Христа колко са онези, които могат да видят такова присъствие от Божествения свят? А от времето на Учителя когато Божественият Дух беше връз него, Христовия Дух беше в него и Господният Дух на Силите бе с него то колко българи го познаха? Ами вие, които четете това ще се питате дали е вярно и възможно. Ами вземете една беседа, четете Словото му и ще проверите с живота си какво значи „Словото му беше Дух и Светлина за човеците и Истина за света". Това беше за мен, това ще бъде и за вас ако Словото му влезне във вас и направи жилище у вас - храм неръкотворен, където Божият Дух ще служи чрез вашият живот на земята в Дух и Истина. Отново съм при Учителя за разговор. „В Духовния свят когато дават на едного, то е общо за всички и когато дават на всички, то е за Един. Там няма разделение. Първоначално е бил само един Човек, който после се е размножил." „Учителю, аз си мисля, че вие обичате само една душа във всички ни." „Да, обичам една душа -Божествената душа." „Аз мога ли да се смятам, че съм една малка клетчица от тази душа?
към текста >>

" „На най-възвишеното място - в сърцето." „Учителю, вие като ми дадохте да работя върху Любовта какво подразбирахте: Любовта като чувство или като разумна сила, която обгръща в себе си всички други добродетели." „Разбира се всеобемната, разумната Любов, която обгръща и останалите добродетели, тя обхваща и Любовта като чувство, върху която ма ти да поправиш някои свои дефекти." „Ами тези два пътя на ума и сърцето?
Отново съм при Учителя за разговор. „В Духовния свят когато дават на едного, то е общо за всички и когато дават на всички, то е за Един. Там няма разделение. Първоначално е бил само един Човек, който после се е размножил." „Учителю, аз си мисля, че вие обичате само една душа във всички ни." „Да, обичам една душа -Божествената душа." „Аз мога ли да се смятам, че съм една малка клетчица от тази душа? " „Да, може." „Но аз си мисля, че на тази клетчица отговаря също една клетка от вашето тяло специално само за нея." „Да, това е вярно." „Къде е тя? " „На най-възвишеното място - в сърцето." „Учителю, вие като ми дадохте да работя върху Любовта какво подразбирахте: Любовта като чувство или като разумна сила, която обгръща в себе си всички други добродетели." „Разбира се всеобемната, разумната Любов, която обгръща и останалите добродетели, тя обхваща и Любовта като чувство, върху която ма ти да поправиш някои свои дефекти." „Ами тези два пътя на ума и сърцето? " „Тези два пътя трябва едновременно да присъстват в човека. Зърцето и душата трябва да бъдат едно. А умът и духът трябва също да бъ-гат едно. Само по този начин вие можете като отидете в другия свят да бъде--е пак при мен, така както днес стоиш пред мен. Към Бога се отива по два пъ--я - чрез сърцето и душата, и чрез умът и духът."
към текста >>

" „Тези два пътя трябва едновременно да присъстват в човека.
„В Духовния свят когато дават на едного, то е общо за всички и когато дават на всички, то е за Един. Там няма разделение. Първоначално е бил само един Човек, който после се е размножил." „Учителю, аз си мисля, че вие обичате само една душа във всички ни." „Да, обичам една душа -Божествената душа." „Аз мога ли да се смятам, че съм една малка клетчица от тази душа? " „Да, може." „Но аз си мисля, че на тази клетчица отговаря също една клетка от вашето тяло специално само за нея." „Да, това е вярно." „Къде е тя? " „На най-възвишеното място - в сърцето." „Учителю, вие като ми дадохте да работя върху Любовта какво подразбирахте: Любовта като чувство или като разумна сила, която обгръща в себе си всички други добродетели." „Разбира се всеобемната, разумната Любов, която обгръща и останалите добродетели, тя обхваща и Любовта като чувство, върху която ма ти да поправиш някои свои дефекти." „Ами тези два пътя на ума и сърцето? " „Тези два пътя трябва едновременно да присъстват в човека. Зърцето и душата трябва да бъдат едно. А умът и духът трябва също да бъ-гат едно. Само по този начин вие можете като отидете в другия свят да бъде--е пак при мен, така както днес стоиш пред мен. Към Бога се отива по два пъ--я - чрез сърцето и душата, и чрез умът и духът."
към текста >>

83. 98. КОЛЕЛОТО СЪС СПИЦИТЕ, КОЕТО ТРЪГНА ПО СВЕТА

Аз бях едно от колелата на каруцата, друг беше друго нещо, но наистина искаха насила да ме вкарат в пътя.
Така веднъж Учителят ме среща и казва: „Тебе насила ще те вкараме в Царството Божие". „Защо, Учителю", питам аз. Той отговори: „Защото така аз искам". Хайде сега дайте си обяснението. Бях станала фигуративно казано на едно колело и бях взела една служба на едно колело и ща не ща трябваше да се търкалям. Аз бях едно от колелата на каруцата, друг беше друго нещо, но наистина искаха насила да ме вкарат в пътя. Аз бях много самотна в семейството си и неразбираема за тях, но това нещо продължи и по-късно и в обществото, в което се движех, включително и на Изгрева. Бях много самотна, макар че около мен имаше много хора, макар че се движех и общувах с тях. Отидох при Учителя и споделих, че се чувствам сама насадена на чуждо място, самотна и трудноразбираема. Той се усмихна и каза: „Не бой се, че си сама. Ти си заобиколена от души и ангели".
към текста >>

и тогава всички се нахвърлиха върху мен и Борис Николов и след процеса той бе в затвора и след това се развиха такива събития, че се чудех как ли оживях.
Аз имах вътрешен кредит пред Учителя, а други пък имаха външен кредит от него и този външен кредит допада на хората и по него те оценяват нещата. А същината на нещата се състоят във вътрешната им проява. И спомням си когато започнаха гоненията срещу мен всички смятаха, че ще ме издухат от Изгрева така както някое дете откъсне цвете на глухарче и го духа и издухва стотината му цветенца, които вятърът ги отнася на всички посоки. Но те не можаха да ме издухат и вятърът не можа да ме отвее от Изгрева. Дойде процесът срещу Братството през 1957/58 г. и тогава всички се нахвърлиха върху мен и Борис Николов и след процеса той бе в затвора и след това се развиха такива събития, че се чудех как ли оживях. Ето тези събития доказаха лично на мен, че думите на Учителя бяха верни. Благодарение на онези души от Невидимия свят, които ме заобикаляха успях да издържа. Та колелото се завъртя и се въртя доста дълго време в мен. А това колело бе колело от вътрешната Школа на Учителя. Един пример от онова време.
към текста >>

Трябва постоянно да работи върху добрите идеи и те ще се реализират.
„Учителю, аз имам намерение да помогна на моят брат Владо." „Идеята ти е добра. Щом е проработила тази мисъл, изпълни я. Можеш да му поговориш, но трябва да избереш начин, по който да му кажеш. Можеш да му кажеш, че животът трябва да се пази, трябва да се употреби разумно в работа за Бога. Трябва да постоянствува в едно направление и никога да не се отчайва, Така ще добие резултати. Трябва постоянно да работи върху добрите идеи и те ще се реализират. Не е в силата. Като духаш, духаш най-после колата ще тръгне. Виж как работи светлината. Слънчевите лъчи постепенно, но непрекъснато действуват върху почвата и най-сетне пониква тревата. Трябва бодрост и никога да се не обезсърчава човек.
към текста >>

Виж как работи светлината.
Можеш да му кажеш, че животът трябва да се пази, трябва да се употреби разумно в работа за Бога. Трябва да постоянствува в едно направление и никога да не се отчайва, Така ще добие резултати. Трябва постоянно да работи върху добрите идеи и те ще се реализират. Не е в силата. Като духаш, духаш най-после колата ще тръгне. Виж как работи светлината. Слънчевите лъчи постепенно, но непрекъснато действуват върху почвата и най-сетне пониква тревата. Трябва бодрост и никога да се не обезсърчава човек. Аз съм забелязал, че хората се движат в двете посоки и в двете крайности: или стават много корави, или като омекнат стават много меки. Не, където трябва да бъдеш твърд, ще бъдеш твърд. Значи ще постоянствувате.
към текста >>

Слънчевите лъчи постепенно, но непрекъснато действуват върху почвата и най-сетне пониква тревата.
Трябва да постоянствува в едно направление и никога да не се отчайва, Така ще добие резултати. Трябва постоянно да работи върху добрите идеи и те ще се реализират. Не е в силата. Като духаш, духаш най-после колата ще тръгне. Виж как работи светлината. Слънчевите лъчи постепенно, но непрекъснато действуват върху почвата и най-сетне пониква тревата. Трябва бодрост и никога да се не обезсърчава човек. Аз съм забелязал, че хората се движат в двете посоки и в двете крайности: или стават много корави, или като омекнат стават много меки. Не, където трябва да бъдеш твърд, ще бъдеш твърд. Значи ще постоянствувате. Където трябва да си мек, ще бъдеш мек." „Учителю, аз мисля, че в желанията си съм настойчива." „Да, това е така.
към текста >>

84. 101. СВЕЩЕНА ПРОСТОТИЯ

Пътят, по който Учителят ме водеше беше пред приятелите външно скрит, но вътрешно сериозен и съществен.
101. СВЕЩЕНА ПРОСТОТИЯ След толкова години прекарани в Школата на Учителя и със Словото му ние от нашият живот направихме съдба. Аз не правех изключение, защото всички преминахме през своя път в Школата и всеки според онова, което носеше в себе си и онова, което можеше да обработи и онова, което можеше да поднесе от себе си на Учителя като изработена добродетел, За вас това са думи, но за нас това бяха стъпка след стъпка и година след година. Пътят, по който Учителят ме водеше беше пред приятелите външно скрит, но вътрешно сериозен и съществен. Така бях поставена още от самото, начало когато започнах да го посещавам като частна ученичка и в очите на другите по-възрастни братя и сестри бях частната ученичка на Учителя. Чак когато Учителят официално ме покани в Братството аз започнах да посещавам неговите беседи. Но и от тогава този метод също индивидуален към мен се запази до края на Школата. Това беше път на една душа, която трябваше да премине пътя си като ученик. Аз така се чувствах, така се възприемах и се външно държах като ученик.
към текста >>

Това беше път на една душа, която трябваше да премине пътя си като ученик.
Аз не правех изключение, защото всички преминахме през своя път в Школата и всеки според онова, което носеше в себе си и онова, което можеше да обработи и онова, което можеше да поднесе от себе си на Учителя като изработена добродетел, За вас това са думи, но за нас това бяха стъпка след стъпка и година след година. Пътят, по който Учителят ме водеше беше пред приятелите външно скрит, но вътрешно сериозен и съществен. Така бях поставена още от самото, начало когато започнах да го посещавам като частна ученичка и в очите на другите по-възрастни братя и сестри бях частната ученичка на Учителя. Чак когато Учителят официално ме покани в Братството аз започнах да посещавам неговите беседи. Но и от тогава този метод също индивидуален към мен се запази до края на Школата. Това беше път на една душа, която трябваше да премине пътя си като ученик. Аз така се чувствах, така се възприемах и се външно държах като ученик. Около мен имаше и сестри, които имаха амбицията да бъдат първи. От къде беше дошло и от къде се беше появило това силно чувство, това непрекъснато желание да бъдат първи, да окупират първите места около Учителя и за другите да няма достъп до него. Силно желание, болезнено до краен предел, невъзможно да се отстрани по външен път и тогава той им даде това първо място и всеки си зае по едно първо място около него и до него и така се успокоиха. Те имаха повече амбиции отколкото дълбока и разораваща целината мисъл, която да обработва земята, че да посади някакво семе и някаква идея, че да възрасне, че да израсте, да се овършее, да се събере плод, да го смели на брашно, омеси и опече като хляб.
към текста >>

Ето това е пътят на мисълта, така както тя трябва да работи, защото човек ако се добере до една мисъл, в която има една идея дошла от един по-висок свят то тази идея ако е от Божествения свят то тя се храни от Словото на Бога.
Аз така се чувствах, така се възприемах и се външно държах като ученик. Около мен имаше и сестри, които имаха амбицията да бъдат първи. От къде беше дошло и от къде се беше появило това силно чувство, това непрекъснато желание да бъдат първи, да окупират първите места около Учителя и за другите да няма достъп до него. Силно желание, болезнено до краен предел, невъзможно да се отстрани по външен път и тогава той им даде това първо място и всеки си зае по едно първо място около него и до него и така се успокоиха. Те имаха повече амбиции отколкото дълбока и разораваща целината мисъл, която да обработва земята, че да посади някакво семе и някаква идея, че да възрасне, че да израсте, да се овършее, да се събере плод, да го смели на брашно, омеси и опече като хляб. Ето това е пътят на мисълта, така както тя трябва да работи, защото човек ако се добере до една мисъл, в която има една идея дошла от един по-висок свят то тази идея ако е от Божествения свят то тя се храни от Словото на Бога. Всяко нещо, което правеха онези, които заобикаляха Учителя имаха изисквания, които Учителят трябваше да задоволява. А пък те изискваха от околните, които заобикаляха Учителя да ги признават като големи авторитети, но те нямаха онази дълбочина на мисълта, тя беше загубена някъде, така когато един извор излезе някъде, но после водата му се загуби и взел друга посока, че накрая излезе в някое друго, непознато дере и там си тече. Така беше и с тези приятели, чакащи и търсещи от околните да ги признаят като авторитети около Учителя. Това нещо Го забелязах и в университета където се бях записала по философия и педагогика. Професорите, които ни предаваха, които работеха с нас можеха да оценят всеки един понеже ние тогава бяхме много малко, а методите на работа им бяха такива, че освен лекционният материал ние бяхме задължени да работим индивидуално, да правим реферати и да ги изнасяме пред самите професори.
към текста >>

Той изваждаше от едно резюме на някой студент онова, върху което градеше новата си лекция.
Тези неща аз ги разбирах и понякога ставах да ги кажа за най-голямо учудване на всички студенти и на професора, защото това не можеше да се прочете от никъде. Аз ги разбирах, аз бях научена още от Учителя като частна ученичка да търся първопричината на нещата, да анализирам, да съпоставям всички второстепенни неща, да обобщавам и да извличам сентенцията на нещата. А освен това имах подготовката от Словото на Учителя, което слушах вече много години и бях настроена на една вътрешна вълна на философско обобщение на всеки един проблем. Така за пръв път професор Димитър Михалчев започна да ни предава. Имаше лекции и упражнения. Той изваждаше от едно резюме на някой студент онова, върху което градеше новата си лекция. Всички се мъчеха да кажат коя е основната съединителна нишка на реферата. Най-после аз станах и изказах основното положение, а това бе, че се говореше за вътрешният и външният свят на човека. Тогава майка ми беше болна и аз бях нередовна в лекциите си и бях прочела бегло материала. Така че като дойдоха до мъчното място, където всички се спряха, аз колебливо вдигнах ръка, станах и го казах. Беше вярно.
към текста >>

Но тиквите се били прехвърлили през плета не към неговия двор, а от другата страна на пътя и радвали очите на всички селяни и това възбуждало гордостта на стопанина им.
Защо свещена ли? Защото тези хора бяха на свещеното място, което бе Изгрева, бяха до Учителя и защото тази простотия бе състояние на първичната алчност да обсеби, да изяде, да унищожи всичко около себе си и да остане само тя - простотията, да се признае, че тя е единствената и че тя има правото да носи етикета на мистиците и окултистите - името „свещена простота". Едва ли вие бихте могли да направите разлика между свещената простота и свещената простотия. Обикновено българите, когато искат да кажат, че някой, който се старал в нещо, което предварително е трябвало да пропадне, казват такъв израз „Не било в тиквите, а било в кратуните", т.е. един човек насадил тикви до плета си, те вързали, станали ей такива големи тикви и той решил, че като ги продаде ще спечели много пари. Но тиквите се били прехвърлили през плета не към неговия двор, а от другата страна на пътя и радвали очите на всички селяни и това възбуждало гордостта на стопанина им. Но веднъж се отвързали някакви крави, дошли и му изпояли всички тикви. Така той пропаднал в този опит и не могъл да ги продаде. Тогава един комшия му казал: „файда от тикви нема, но има файда в кратуните. Ще насадиш следващата година кратуни, а крави кратуни не ядат и тогава ще продадеш кратуните и ще спечелиш много". На следващата година насадил кратуни, завързали кратуните, отново се прехвърлили от към страната на пътя и радвали окото на стопанина.
към текста >>

На следващата година насадил кратуни, завързали кратуните, отново се прехвърлили от към страната на пътя и радвали окото на стопанина.
Но тиквите се били прехвърлили през плета не към неговия двор, а от другата страна на пътя и радвали очите на всички селяни и това възбуждало гордостта на стопанина им. Но веднъж се отвързали някакви крави, дошли и му изпояли всички тикви. Така той пропаднал в този опит и не могъл да ги продаде. Тогава един комшия му казал: „файда от тикви нема, но има файда в кратуните. Ще насадиш следващата година кратуни, а крави кратуни не ядат и тогава ще продадеш кратуните и ще спечелиш много". На следващата година насадил кратуни, завързали кратуните, отново се прехвърлили от към страната на пътя и радвали окото на стопанина. Но от къде на къде минали през нощта цигани, видели кратуните, обрали ги, сложили ги в торбите и заминали. А на времето кратуните бяха един род като тикви, но те бяха малки, дълбаеха се, имаха дълги дръжки и служеха за черпаци и с тях хората черпеха вода от ведрата, с които носеха вода. Та кратуната служеше и за черпак, с нея се наливаше вода и от нея пиеха вода. Накрая стопанинът като видял, че кратуните са обрани заридал, дошла жена му и му казала: „Значи не било в тиквите, а било в кратуните твоето богатство". Ето от там идваше този израз.
към текста >>

Понякога и селския добитък като минавал покрай пътя, отбивали се и изпо-яждали тиквите.
Та кратуната служеше и за черпак, с нея се наливаше вода и от нея пиеха вода. Накрая стопанинът като видял, че кратуните са обрани заридал, дошла жена му и му казала: „Значи не било в тиквите, а било в кратуните твоето богатство". Ето от там идваше този израз. А сега ще ви разкажа за потвърждение една случка от времето на Учителя, която потвърждава онова, което разказах. Имаше едно далечно село Любимец и там един от нашите приятели имал нива край река Марица, на която садел тикви, но много често, когато реката прииждала, то водите завличали и отвличали големите тикви. Понякога и селския добитък като минавал покрай пътя, отбивали се и изпо-яждали тиквите. До тук всичко се повтаря с моят предишен разказ, но накрая неговият голям син го подсетил: „Абе, тате, защо не посадим една семка от тези тикви и да я наречем за Учителя". Бащата се съгласил, решил да опита, насадили семката, нарекли я за Учителя, че това е семка на Учителя, отбелязали с едно колче мястото на семката и зачакали. Семката поникнала, стръкът пораснал, разраснал се, тръгнали лозници наляво и надясно, дошло време появил се много цъфтеж, че вързал, накрая тиквите пораснали едни такива големи като никога досега. И най-важното отново реката идвала, прииждала, заливала нивата, но така, че възрастналите тикви не ги отнасяла, а водата наторявала почвата и всички тикви пораснали от големи по-големи. И също селския добитък като минавал кой знае защо не поглеждал към тази нива, а отивали към други ниви да ядат други тикви.
към текста >>

Обича се само слънцето, защото може да раздаде безвъзмездно на всички своят живот и светлината, и топлината.
" „Ти си от щестлавните. Гордият може да се облече някой път в скъсани дрехи и така да ходи. Но гордостта му се вижда и през скъсаните гащи. А щестлавният обича всякога да бъде хубаво облечен и ако обущата му са малко скъсани той се срамува не от обущата, а от себе си. Затова да те обичат хората е много трудно. Обича се само слънцето, защото може да раздаде безвъзмездно на всички своят живот и светлината, и топлината. Ти можеш ли да бъдеш като слънцето? Ти можеш ли да огрееш всички хора наведнъж и всички земни твари и небесни такива? Не можеш. Не можеш да бъдеш като слънцето и не можеш да бъдеш обичана като слънцето. По-хубаво е да те обича слънцето, по-хубаво е да те обича Бог, а Той ще те обича когато Той види, че ти се радваш на слънцето и че ти оценяваш благата, които Бог ти дава."
към текста >>

85. 102. УНИЖЕНИЕ И ДОСТОЙНСТВО

Този израз е унищожаващ и често се употребяваше именно от простите хора без образование, когато искаха да премахнат някого от пътя си, за да могат да вървят необезпокоявани от никого.
Та средата тук беше много груба, но и освен това потискаща, че не позволяваше да се мисли. Когато Учителят говореше даваше Словото си, много от мислите, които той изказваше не можеха да се разберат, защото в тях имаше много мистични неща, освен това Учителят говореше със символика. Но да бяхте ги видели как стояха, усмихваха се и се правеха, че всичко знаят, че всичко са разбрали и че за тях това е нещо от обикновено по-обикновено за разбиране. Това беше една външна поза, за да се прикрие празнотата от вътре. Ето в тази среда аз се затворих, бях принудена да се затворя от вън понеже ме обвиниха, че съм една разглезена градска госпожица и че съм била проста колкото съм си искала и колкото съм можела. Този израз е унищожаващ и често се употребяваше именно от простите хора без образование, когато искаха да премахнат някого от пътя си, за да могат да вървят необезпокоявани от никого. Ето така аз останах една затворена книга за тези хора. Те не можеха да вникнат в мен и в живота ми, но с техните амбиции те застанаха пред мене и категорично ме отхвърлиха от редовете на първите ученици около Учителя. И не само от редовете, а изобщо от Школата. Те смятаха, че аз съм нещо странично, приходящо, дошло ей така, вятърът ме донесъл и то скоро ще дойде отново вятъра, ще ме издуха и ще ме отвее нататък, от където съм дошла, защото аз съм дърво без корен. И понеже такъв вятър не се яви на Изгрева да ме отнесе то решиха да си сътворят вятър и започнаха да духат срещу мен с уста, духаха с кле-зети и хули, та дано да ме отвеят и затирят натам от където съм дошла.
към текста >>

А той работеше с мен, водеше ме по пътя, по онзи път, който беше личен за мен и беше съдба за мен, защото аз бях дошла за Школата на Учителя.
Те не можеха да вникнат в мен и в живота ми, но с техните амбиции те застанаха пред мене и категорично ме отхвърлиха от редовете на първите ученици около Учителя. И не само от редовете, а изобщо от Школата. Те смятаха, че аз съм нещо странично, приходящо, дошло ей така, вятърът ме донесъл и то скоро ще дойде отново вятъра, ще ме издуха и ще ме отвее нататък, от където съм дошла, защото аз съм дърво без корен. И понеже такъв вятър не се яви на Изгрева да ме отнесе то решиха да си сътворят вятър и започнаха да духат срещу мен с уста, духаха с кле-зети и хули, та дано да ме отвеят и затирят натам от където съм дошла. Аз не бях дошла за тях, а за Учителя и за Словото му. А той работеше с мен, водеше ме по пътя, по онзи път, който беше личен за мен и беше съдба за мен, защото аз бях дошла за Школата на Учителя. Аз решавах изпитите си и задачите и стъпка по стъпка вървях по този вътрешен път. И така аз вървях стъпка по стъпка в своят вътрешен път пристъпвам и по външният си път на Изгрева. Те искаха да ме унижат, да ме обезценят в очите на другите и да ме сложат на последно място. Това бе вторият етап, защото през първият етап те искаха да ме отвее вятъра и да ме издухат с тех-чите хули. Това не можаха да направят и започнаха да прилагат вторият етап - да ме унижат, да ме поставят на последно място, за да може сама да се самоунищожа.
към текста >>

Но накрая видях, че натиска върху мен се увеличава и бях поставена като в менгеме и от двете страни то ме притискаше, а някой въртеше дръжката и усещах, че ще ме сплескат и аз накрая ще се пръсна и ще свърша като човек.
Да не смятате, че това е моя измислица. Моля ви се. Това ми създаваше невероятна задача за разрешение как да се съхраня и как да се запазя и да остана на Изгрева. А това беше невероятно изпитание, много трудно можеше да се издържи. И в името на хармонията, която трябваше да спазвам на Изгрева и около Учителя и в името на хармоничното съотношение на тези същества, които слушаха Словото на Учителя трябваше да не споря с тях, да не се разправям и да не повдигам никакви въпроси. Но накрая видях, че натиска върху мен се увеличава и бях поставена като в менгеме и от двете страни то ме притискаше, а някой въртеше дръжката и усещах, че ще ме сплескат и аз накрая ще се пръсна и ще свърша като човек. Отидох при Учителят и му разказах всичко от начало до края точно така както ви разказах дотук, но цитирах и онези, които ме хулеха. Той ме погледна така съчувствено и каза: „Няма да се унижаваш. Ще се държиш с достойнство". Аз го слушам и не мога да разбера, значи Учителят ме разбира, значи вижда всичко, знае какво е положението ми тук на Изгрева, знае пътя на всяка душа и е толкова внимателен с всяка душа, че ми дава един такъв съвет, а и с това ми начертава пътя в Школата, онова което има да премина и същевременно ми дава методите: да не се унижавам и да се държа с достойнство. След този разговор аз си тръгнах и си повтарях в себе си, значи да гледам да не бъда провокирана, да не правя скандали, да не се разправям, да стоя настрана от всичко това, което ме заобикаля и да си вървя по моят път.
към текста >>

Аз го слушам и не мога да разбера, значи Учителят ме разбира, значи вижда всичко, знае какво е положението ми тук на Изгрева, знае пътя на всяка душа и е толкова внимателен с всяка душа, че ми дава един такъв съвет, а и с това ми начертава пътя в Школата, онова което има да премина и същевременно ми дава методите: да не се унижавам и да се държа с достойнство.
И в името на хармонията, която трябваше да спазвам на Изгрева и около Учителя и в името на хармоничното съотношение на тези същества, които слушаха Словото на Учителя трябваше да не споря с тях, да не се разправям и да не повдигам никакви въпроси. Но накрая видях, че натиска върху мен се увеличава и бях поставена като в менгеме и от двете страни то ме притискаше, а някой въртеше дръжката и усещах, че ще ме сплескат и аз накрая ще се пръсна и ще свърша като човек. Отидох при Учителят и му разказах всичко от начало до края точно така както ви разказах дотук, но цитирах и онези, които ме хулеха. Той ме погледна така съчувствено и каза: „Няма да се унижаваш. Ще се държиш с достойнство". Аз го слушам и не мога да разбера, значи Учителят ме разбира, значи вижда всичко, знае какво е положението ми тук на Изгрева, знае пътя на всяка душа и е толкова внимателен с всяка душа, че ми дава един такъв съвет, а и с това ми начертава пътя в Школата, онова което има да премина и същевременно ми дава методите: да не се унижавам и да се държа с достойнство. След този разговор аз си тръгнах и си повтарях в себе си, значи да гледам да не бъда провокирана, да не правя скандали, да не се разправям, да стоя настрана от всичко това, което ме заобикаля и да си вървя по моят път. В ума си повтарях думите на Учителя и те звучат и до днес, до края на живота ми „Не се унижавай, не се унижавай". И аз трябваше да вървя в своят път, макар че бях унижавана, бях отхвърляна, но запазих вътрешното си достойнство, че съм дошла да бъда ученик на Учителя. А това вътрешно достойнство бе моята увереност, че връзката ми с Бога е единствена и тя е вечна както бе присъствието на Учителя тук на Изгрева живо и неотразимо, защото Учителят бе тук не само като Учител, но и Бог чрез него крачеше на земята, по земята българска и Бог бе дошъл да посети своите люде. Ето това беше моят път в Школата на Учителя.
към текста >>

Учителят започва своето Слово и се обръща към брат Крюгер и той вижда как от очите на Учителя излизат няколко лъча от светлина и го пронизват.
Пожелава през тази година да познае Божията любов, Божията мъдрост и Божията Истина. Обикновено това са думи и това са символи на едно знание, което е недостъпно за човешките умове, макар че Учителят много пъти говори за тях в своето Слово. След тайната молитва и след като всеки един ученик си записва в личното молитвено тефтерче своята молба, то Учителят става и започва да произнася обикновеното си Слово преди Новата година. Такива слова срещу Нова година има публикувани няколко. Те бяха много важни за нас, защото в това Новогодишно Слово Учителят казваше с какви проблеми ще се сблъскаме през следващата година, какви събития ще дойдат в този народ и какви ще бъдат съдбините на света. Учителят започва своето Слово и се обръща към брат Крюгер и той вижда как от очите на Учителя излизат няколко лъча от светлина и го пронизват. После от очите му излиза сноп светлина, която се устремява към него и го осветява, непосредствено след това от Учителят излиза една светлина, наподобяваща светлината на слънцето. Това трае няколко секунди и това нещо го вижда само брат Крюгер, но не и ние които сме насядали и гледаме и слушаме Учителя. Нашите очи са затворени, а Учителят казва: „Някой от вас искат да познаят и опитат Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина. А това е голяма работа. И това не е за човеци.
към текста >>

После от очите му излиза сноп светлина, която се устремява към него и го осветява, непосредствено след това от Учителят излиза една светлина, наподобяваща светлината на слънцето.
Обикновено това са думи и това са символи на едно знание, което е недостъпно за човешките умове, макар че Учителят много пъти говори за тях в своето Слово. След тайната молитва и след като всеки един ученик си записва в личното молитвено тефтерче своята молба, то Учителят става и започва да произнася обикновеното си Слово преди Новата година. Такива слова срещу Нова година има публикувани няколко. Те бяха много важни за нас, защото в това Новогодишно Слово Учителят казваше с какви проблеми ще се сблъскаме през следващата година, какви събития ще дойдат в този народ и какви ще бъдат съдбините на света. Учителят започва своето Слово и се обръща към брат Крюгер и той вижда как от очите на Учителя излизат няколко лъча от светлина и го пронизват. После от очите му излиза сноп светлина, която се устремява към него и го осветява, непосредствено след това от Учителят излиза една светлина, наподобяваща светлината на слънцето. Това трае няколко секунди и това нещо го вижда само брат Крюгер, но не и ние които сме насядали и гледаме и слушаме Учителя. Нашите очи са затворени, а Учителят казва: „Някой от вас искат да познаят и опитат Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина. А това е голяма работа. И това не е за човеци. За да опитате това вие трябва да сте готов да жертвате себе си за тази Любов, за тази Мъдрост и за тази Истина".
към текста >>

След това Учителят замълчал и точно през тази пауза постепенно светлината около Учителя леко, леко загаснала, снопа, който излизал от очите му постепенно се прибрал и останали само два лъча, които излизали от очите му и били насочени към брат Крюгер.
Това трае няколко секунди и това нещо го вижда само брат Крюгер, но не и ние които сме насядали и гледаме и слушаме Учителя. Нашите очи са затворени, а Учителят казва: „Някой от вас искат да познаят и опитат Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина. А това е голяма работа. И това не е за човеци. За да опитате това вие трябва да сте готов да жертвате себе си за тази Любов, за тази Мъдрост и за тази Истина". След това Учителят замълчал и точно през тази пауза постепенно светлината около Учителя леко, леко загаснала, снопа, който излизал от очите му постепенно се прибрал и останали само два лъча, които излизали от очите му и били насочени към брат Крюгер. Тези два лъча останали до края на беседата. След Словото всички отидохме и целунахме ръка на Учителя. Брат Крюгер се приближава към него, целува ръка и казва: „Учителю, аз се докоснах за миг до Божията Любов, до Божията Мъдрост и Божията Истина". Целуна ръка вдигнал глава и видял усмихнатото лице на Учителя и усмихнатите очи на Учителя. Двата светлинни лъча ги нямало, те са се прибрали и са си отишли натам, от където бяха дошли.
към текста >>

Прави и онези упражнения, които съм дал мислено ще се обливаш със светлина.
" „Имаш много електричество в себе си. То не е студ, но когато духа студен вятър по повърхността на кожата се усеща студенина. Ще превръщаш енергиите си, ще ги трансформираш една в друга. Трябва да излизаш на чист въздух. Прави си онези упражнения, които съм дал с дишане. Прави и онези упражнения, които съм дал мислено ще се обливаш със светлина. Взимай си книгите и дохождай тук да четеш на Изгрева. Сега е най-хубавото време за събиране на прана. Представлявай си, че праната прониква в тялото ти. Ти си от бързите, искаш за малко време големи резултати да добиеш. Стомахът ти и проблемите с него ти се дължи на чувствата.
към текста >>

Трябва да работи човек върху чувствата си и ще си подобри състоянието и работата на стомаха.
Взимай си книгите и дохождай тук да четеш на Изгрева. Сега е най-хубавото време за събиране на прана. Представлявай си, че праната прониква в тялото ти. Ти си от бързите, искаш за малко време големи резултати да добиеш. Стомахът ти и проблемите с него ти се дължи на чувствата. Трябва да работи човек върху чувствата си и ще си подобри състоянието и работата на стомаха. Здравият може да греши, а болният не греши, а той поправя грешките си". След този разговор Учителят каза, че има работа навън и ми даде знак да го последвам. Той излезна, взе един трион и тръгна към борчетата. Започна да реже сухите клончета на борчетата, а те бяха колкото човешки ръст по онези години. Аз му поисках да изрежа едно и той ми даде да подрежа три борчета.
към текста >>

Като се връщах у дома по пътя си казах: .Винаги да остана вярна на Бога и да изпълнявам само Неговата воля".
Той ми изпрати една топла струя, една невидима струя на Любов. Аз не се ръкувах, за да остана вярна на принципа понеже бях си измърсила ръцете. Дълго време чувствувах тази невидима струя на всеобхватност, на онази Любовна струя, която идваше и която трябваше да ми напомни какво представлява Божията Любов. Колко е хубава и голяма Любовта на Бога и ако човек я има в себе си като състояние никаква нужда не можеше да има. Тогава той ще се среща и с другите себеподобни нему, за да ги обича. Като се връщах у дома по пътя си казах: .Винаги да остана вярна на Бога и да изпълнявам само Неговата воля". Ето това е пожеланието на онзи ученик, който трябваше да запази своето достойнство в себе си. А това може да се запази само тогава, когато чо-зек запази връзката си с Бога.
към текста >>

86. 105. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА БЕ ВРЪЗКАТА С ДУХА ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Да, това беше пътят на доброто, което човек трябва да извърви.
Представяте ли си? Отивам аз при него и той ми разказва техните оплаквания от мен пред него. Разказах му всичко. Той, махвайки с ръка каза: „Поздравявай ги колкото пъти минеш покрай тех, пак ги поздравявай". Аз го послушах. Да, това беше пътят на доброто, което човек трябва да извърви. Вървяхме ли го ние непрекъснато? Не винаги. Имаше много да се учим. Значи на всичко да отговаряш с добро това бе поуката от моите гощавки на духовните сестри. Това показва колко труден път има да извървят хората на доброто.
към текста >>

И само при абсолютна чистота той можеше да се приближи към ученика и да работи върху него и неговото съзнание.
Иначе не". Учителят никога не даваше разяснения докато не просветне от вътре съзнанието на ученика. Без просветено съзнание беше немислимо някакво разбиране. Ще знаете едно нещо - Учителят искаше абсолютна чистота, вяра и чистота по отношение на Великия Учител. Ученикът не трябва да допусне нито една отрицателна мисъл и негативно чувство към Учителя и затова той слагаше учениците си на изпити, за да се видят доколко техните отношения към него са чисти. И само при абсолютна чистота той можеше да се приближи към ученика и да работи върху него и неговото съзнание. Аз съм имала тази опитност. Една отрицателна мисъл веднъж ми влезна в съзнанието и може би бе съблазън. Учителят беше възмутен от мен, той не ме погледна, мина и отмина покрай мен. Аз трябваше дълго да работя върху себе си, за да изхвърля всичко онова, което бе нечисто у мен и да се изчистя сама. Отношението на ученика към Учителя е отношение на абсолютната вяра и чистота.
към текста >>

Аз трябваше дълго да работя върху себе си, за да изхвърля всичко онова, което бе нечисто у мен и да се изчистя сама.
Ученикът не трябва да допусне нито една отрицателна мисъл и негативно чувство към Учителя и затова той слагаше учениците си на изпити, за да се видят доколко техните отношения към него са чисти. И само при абсолютна чистота той можеше да се приближи към ученика и да работи върху него и неговото съзнание. Аз съм имала тази опитност. Една отрицателна мисъл веднъж ми влезна в съзнанието и може би бе съблазън. Учителят беше възмутен от мен, той не ме погледна, мина и отмина покрай мен. Аз трябваше дълго да работя върху себе си, за да изхвърля всичко онова, което бе нечисто у мен и да се изчистя сама. Отношението на ученика към Учителя е отношение на абсолютната вяра и чистота. Чистотата седи вътре в самото сърце, ум и душа. От вън си свободен да направиш всичко, но при единственото условия - да бъде с чисто сърце, чист ум и безкористие. Веднъж бяхме седнали в малкия ни дом на една пейка двамата с Борис. Дойде един млад човек, погледна ни и каза: „Седнали сте като влюбени.
към текста >>

Той ще ти се усмихне и ще видиш истинското лице на Учителя в Божествена светлина.
" Аз стоя безмълвна, гледам машата и гледам горящата печка. Ето така чрез отношенията си към нея Учителят разбутваше съмненията на учениците към самия него и после те си изясняваха изкривените отношения към него. Това бяха методи на Учителя, Затова учениците трябваше сами да коригират отношението си към Учителя, а отношението към Великия Учител е отношение на ученика към Бога. В Школата всичко беше предметно учение и случаите бяха създадени не да изкушават, не да изпитват изкуствено, а да създадат у ученика стимул за правилно разрешение на задачите. Учителят ще ти се усмихне ако го погледнеш с пълна чистота. Той ще ти се усмихне и ще видиш истинското лице на Учителя в Божествена светлина. По някой път ти си около Учителя, а нещо в теб те човърка със съмнението: „Той не ми обръща внимание", Тогава отиваш в някое кюше, за да плачеш и ридаеш, защото не си си научил урока. Учителят беше винаги внимателен с тези, които не можеха да учат и които не можеха да издържат изпитите си в Школата. Ако си издържеха изпита пред Учителя лицето му се променяше и ученикът непосредствено след това трябваше да разрешава друга задача и тя му се даваше. А онези, с които Учителят беше внимателен те после се хвалеха с вниманието, което Учителят им бе оказал и че това внимание е било не знам си колко голямо. Че вниманието му е голямо благословение - това е вярно, но вниманието още не разрешава въпроса за задачата на ученика.
към текста >>

Посочил му центъра и му казал: „Това е първопричината на нещата, а кръга това е пътят, който си направил.
Само той ще ти ги развърже. Нали има такъв псалм? Намери го, научи го и го изказвай всяка вечер." След това Учителят тръгнал към салона и след него се тътрил брат Кольо. Учителят стигнал до черната дъска и там имало някакъв чертеж от предишната лекция. Учителят взел пергела и започнал да измерва с него чертежа, а след това взел и начертал една окръжност. Посочил му центъра и му казал: „Това е първопричината на нещата, а кръга това е пътят, който си направил. Ето вземи пергела и направи също една окръжност". Той взел пергела и очертал една окръжност на дъската. Тутакси цялата тежест, който е била в него изведнъж изчезва и в същата минута той усеща необикновена лекота и една безпределност на цялото си същество. Учителят поема пергела и казва: „Ето виждаш ли, ти се докосна с пергела до точката, където е първопричината и начерта този кръг, а това е твоят житейски път досега. Единственото ти разрешение е в първообраза и първопричината на нещата.
към текста >>

Това е най-важното за пътя на ученика - да се добере до ръководството на Духа от Словото на Учителя.
Ето това е един обикновен пример, но и накрая на земята да отидете, и на друга планета да отидете без Учителя сте загубен, но с Учителя ще минете всичко благополучно. Без Словото на Учителя, без Духа на Словото му вие сте загубени. Но с него ще се възкресите и ще оживеете отново. Така другият живот отново ще искаш да следваш Школата на Учителя и ще бъдеш благодарен на това. А кой каквото говори не се спирай, а продължавай да вървиш напред, защото онзи, който има вътрешната връзка с Учителя, той си има ръководството на Учителя и ръководството от Духа на Словото му. Това е най-важното за пътя на ученика - да се добере до ръководството на Духа от Словото на Учителя. Аз съм пред Учителя на разговор. „Всякога трябва да си определяш отношенията на някого към тебе дали са физически, дали са духовни или са Божествени отношения. Ако са физически може да разчиташ на тях само двадесет и пет процента. При тези отношения човек ще ти направи услуга само ако му заплатиш. На духовните отношения може да разчиташ четиридесет и пет процента, там духовният кредит е по-голям.
към текста >>

87. 107. СВЕТЛИНА В УМОВЕТЕ И ВИДЕЛИНА В ДУШИТЕ

107. СВЕТЛИНА В УМОВЕТЕ И ВИДЕЛИНА В ДУШИТЕ Една сутрин се приготвям да отида на посещение при Учителя на ул.
107. СВЕТЛИНА В УМОВЕТЕ И ВИДЕЛИНА В ДУШИТЕ Една сутрин се приготвям да отида на посещение при Учителя на ул. „Опълченска" 66. Пристигам там, влизам и присъствувам на една случка. Този път беше сложена на изпит кака Гина Гумнерова. Тя беше си позволила да каже нещо на Учителя, нали той живееше в нейния дом, нали тя беше стопанка на този дом, тя готвеше и тя се грижеше за много неща. Та тя беше стопанката и господарката на дома, а ето тук има един, който е Учител и всички се въртят около него.
към текста >>

Тя не можеше да схване благословението, което бе й дошло върху дома и че Учителят е тук в нейния дом.
Тя беше си позволила да каже нещо на Учителя, нали той живееше в нейния дом, нали тя беше стопанка на този дом, тя готвеше и тя се грижеше за много неща. Та тя беше стопанката и господарката на дома, а ето тук има един, който е Учител и всички се въртят около него. Да, ако не е тя в този дом нищо не може да се върти, защото тя върти дома. Такива мисли й бяха влезнали в главата, че като стопанката на дома тя върти всичко и че всичко се върти около нея и затова каквото каже трябва да бъде нейната воля. Такива мисли й се бяха завъртели в главата и тя беше подложена на изпит, за да й се избият тези неща от ума. Тя не можеше да схване благословението, което бе й дошло върху дома и че Учителят е тук в нейния дом. Тези неща не се разбираха тогава. Можеха само да се схванат от вътре. Та аз пристигам и влизам в стаята, а Учителят е ядосан и говори: „Ти няма да ми готвиш вече". Аз бях там и той ме попита: „Марийке, ти можеш ли да ми свариш супа от ориз и сол? " Аз му отговорих, че мога и той ми посочи лавицата да си взема, което е необходимо и се качи горе в стаята си.
към текста >>

Ние още тогава приемахме светлината и духовната храна от Небето и Учителят още не беше ни пуснал тогава да влезнем в света.
Той отиде и ми донесе една филия хляб и един голям грозд афузали, това е сорт бяло грозде и аз го изядох. Но ако бях се подпушила и ядосала от това, че той не ми обърна внимание той нямаше да дойде и аз щях да си отида от тук без да си реша задачата. Ето ви пример на онази задача с три неизвестни в един и същи ден и час - кака Гина, Савка и моя милост. По онези години Савка отиваше на ул. „Опълченска" 66 рано сутрин в четири часа и Учителят й диктуваше мислите за ученика, които тя впоследствие дешифрира, подготви за печат и отпечата в книжката „Свещени думи на Учителя". Ние още тогава приемахме светлината и духовната храна от Небето и Учителят още не беше ни пуснал тогава да влезнем в света. Тогава живеехме във висините и в рая. После като ни пусна в света всичко се обърка. Тогава се започна истинският път на ученика, а по онези първи години ходехме и крачехме по земята, а живеехме по небето и това бяха най-светлите години за нас. После като ни изпрати в света ходехме и живеехме в света и трябваше да намерим пътя на ученика, който да ни изведе отново след време като го извървим този път та да стигнем горе на небето. Това бе път долу на земята със съзнанието, че си горе в небето.
към текста >>

После като ни изпрати в света ходехме и живеехме в света и трябваше да намерим пътя на ученика, който да ни изведе отново след време като го извървим този път та да стигнем горе на небето.
„Опълченска" 66 рано сутрин в четири часа и Учителят й диктуваше мислите за ученика, които тя впоследствие дешифрира, подготви за печат и отпечата в книжката „Свещени думи на Учителя". Ние още тогава приемахме светлината и духовната храна от Небето и Учителят още не беше ни пуснал тогава да влезнем в света. Тогава живеехме във висините и в рая. После като ни пусна в света всичко се обърка. Тогава се започна истинският път на ученика, а по онези първи години ходехме и крачехме по земята, а живеехме по небето и това бяха най-светлите години за нас. После като ни изпрати в света ходехме и живеехме в света и трябваше да намерим пътя на ученика, който да ни изведе отново след време като го извървим този път та да стигнем горе на небето. Това бе път долу на земята със съзнанието, че си горе в небето. Ето това бе пътят на ученика. Понякога носех на Учителя специална пасирана супа от зеленчуци, която той приемаше с охота. Веднъж гледам Учителя открехна вратата си на една педя разстояние и разговаря със сестра Динова. Той бе от вътре, а тя от вън, вратата е отворена между тях само една педя.
към текста >>

Ето това бе пътят на ученика.
Тогава живеехме във висините и в рая. После като ни пусна в света всичко се обърка. Тогава се започна истинският път на ученика, а по онези първи години ходехме и крачехме по земята, а живеехме по небето и това бяха най-светлите години за нас. После като ни изпрати в света ходехме и живеехме в света и трябваше да намерим пътя на ученика, който да ни изведе отново след време като го извървим този път та да стигнем горе на небето. Това бе път долу на земята със съзнанието, че си горе в небето. Ето това бе пътят на ученика. Понякога носех на Учителя специална пасирана супа от зеленчуци, която той приемаше с охота. Веднъж гледам Учителя открехна вратата си на една педя разстояние и разговаря със сестра Динова. Той бе от вътре, а тя от вън, вратата е отворена между тях само една педя. Тя говори и не се сеща да си ходи. А аз чаках зад нея с чиния супа в ръка.
към текста >>

След няколко дни се оправих, излезнах на видело, дойде отново светлината в съзнанието ми и аз един ден се събуждам отново сред светлината около себе си и виделина вътре в себе си.
Та така аз попаднах тогава в една такава тъмна зона в съзнанието ми когато ми говореха някои срещу него. Аз отстоявах колкото мога и отидох при него. Без да ме запита нещо той при самото ми появяване ме захвана с думите: „От толкова хиляди години ви крепя и ви помагам, не се ли убедихте, че няма никога да ви оставя сами? " Аз наведох глава и си тръгнах. Бях разбрала урока си, че трябва да се справя сама и да излеза на видело и на спасителният бряг. След няколко дни се оправих, излезнах на видело, дойде отново светлината в съзнанието ми и аз един ден се събуждам отново сред светлината около себе си и виделина вътре в себе си. Бях се измъкнала от облаците, които ме бяха покрили и от които не виждах никакво слънце. Този път бе труден, падахме, ставахме, но вървяхме, за да можем да се доберем до вътрешният изгрев на нашата душа където може да изгрее Божието слънце, т.е. да се докоснем до Божествения Дух. Това беше път където търсехме брод да преминем през мътните води на човешкото съзнание, да се осъзнаем, че сме души и че нашият път започва от момента когато се доберем до вътрешната виделина на живота, до виделината, от която започва Божествената светлина, която прониква всичко. За тази вътрешна виделина бе битката, която водехме.
към текста >>

Това беше път където търсехме брод да преминем през мътните води на човешкото съзнание, да се осъзнаем, че сме души и че нашият път започва от момента когато се доберем до вътрешната виделина на живота, до виделината, от която започва Божествената светлина, която прониква всичко.
Бях разбрала урока си, че трябва да се справя сама и да излеза на видело и на спасителният бряг. След няколко дни се оправих, излезнах на видело, дойде отново светлината в съзнанието ми и аз един ден се събуждам отново сред светлината около себе си и виделина вътре в себе си. Бях се измъкнала от облаците, които ме бяха покрили и от които не виждах никакво слънце. Този път бе труден, падахме, ставахме, но вървяхме, за да можем да се доберем до вътрешният изгрев на нашата душа където може да изгрее Божието слънце, т.е. да се докоснем до Божествения Дух. Това беше път където търсехме брод да преминем през мътните води на човешкото съзнание, да се осъзнаем, че сме души и че нашият път започва от момента когато се доберем до вътрешната виделина на живота, до виделината, от която започва Божествената светлина, която прониква всичко. За тази вътрешна виделина бе битката, която водехме. Трябваше да се доберем до виделината, която отиваше в душите ни и до светлината, която трябваше да проникне в умовете ни. Светлина в ума и светлина в душите. Това е Божественият ден. Това е светлината, за която се казва, че Бог е светлина.
към текста >>

Трябваше да се доберем до виделината, която отиваше в душите ни и до светлината, която трябваше да проникне в умовете ни.
Бях се измъкнала от облаците, които ме бяха покрили и от които не виждах никакво слънце. Този път бе труден, падахме, ставахме, но вървяхме, за да можем да се доберем до вътрешният изгрев на нашата душа където може да изгрее Божието слънце, т.е. да се докоснем до Божествения Дух. Това беше път където търсехме брод да преминем през мътните води на човешкото съзнание, да се осъзнаем, че сме души и че нашият път започва от момента когато се доберем до вътрешната виделина на живота, до виделината, от която започва Божествената светлина, която прониква всичко. За тази вътрешна виделина бе битката, която водехме. Трябваше да се доберем до виделината, която отиваше в душите ни и до светлината, която трябваше да проникне в умовете ни. Светлина в ума и светлина в душите. Това е Божественият ден. Това е светлината, за която се казва, че Бог е светлина. Аз съм при Учителя на разговор. „Марийке, какво има да ми кажеш?
към текста >>

Светлина в ума и светлина в душите.
Този път бе труден, падахме, ставахме, но вървяхме, за да можем да се доберем до вътрешният изгрев на нашата душа където може да изгрее Божието слънце, т.е. да се докоснем до Божествения Дух. Това беше път където търсехме брод да преминем през мътните води на човешкото съзнание, да се осъзнаем, че сме души и че нашият път започва от момента когато се доберем до вътрешната виделина на живота, до виделината, от която започва Божествената светлина, която прониква всичко. За тази вътрешна виделина бе битката, която водехме. Трябваше да се доберем до виделината, която отиваше в душите ни и до светлината, която трябваше да проникне в умовете ни. Светлина в ума и светлина в душите. Това е Божественият ден. Това е светлината, за която се казва, че Бог е светлина. Аз съм при Учителя на разговор. „Марийке, какво има да ми кажеш? " „Учителю, аз не дойдох днес да приказваме, а аз така ми се дощя да дойда и да седна при вас и да ви гледам." „Хубаво.
към текста >>

Това е светлината, за която се казва, че Бог е светлина.
Това беше път където търсехме брод да преминем през мътните води на човешкото съзнание, да се осъзнаем, че сме души и че нашият път започва от момента когато се доберем до вътрешната виделина на живота, до виделината, от която започва Божествената светлина, която прониква всичко. За тази вътрешна виделина бе битката, която водехме. Трябваше да се доберем до виделината, която отиваше в душите ни и до светлината, която трябваше да проникне в умовете ни. Светлина в ума и светлина в душите. Това е Божественият ден. Това е светлината, за която се казва, че Бог е светлина. Аз съм при Учителя на разговор. „Марийке, какво има да ми кажеш? " „Учителю, аз не дойдох днес да приказваме, а аз така ми се дощя да дойда и да седна при вас и да ви гледам." „Хубаво. А как върви учението? " „Уча по малко." „Хубаво.
към текста >>

88. 112. БИТ И ОБХОДА НА УЧИТЕЛЯ

Светлината върху него се разливаше по особен начин и по още по-особен начин тя се отразяваше в нашите очи, които бяхме до него.
Идеалната чистота на Учителя - така може да се оприличи изобщо об-ходата на Учителя към себе си и към останалите. Той обичаше много чистотата, държеше за нея. Говорим сега за външната чистота. Беше спретнат, чист, огладен, с изпрани ризи, излъскан, а панталона му изгладен с ръб, който режеше като бръснач. Той светеше от горе до долу. Светлината върху него се разливаше по особен начин и по още по-особен начин тя се отразяваше в нашите очи, които бяхме до него. Излъчваше образа и отражението му чистота, външна чистота на отразената светлина. Това бе необикновено явление. Вие наблюдавали ли сте как се отразява в огледало образ и след това как се отразяват слънчевите лъчи чрез едно такова огледало и ако някой ви насочи един такъв сноп чрез огледалото отразени лъчи на слънцето към вас вие не бихте могли да гледате, а ще си затворите очите. А тук отразената светлина от образа на Учителя бе мека и напротив, тя ти позволяваше да си отвориш още повече очите и да го гледаш. Но тук имаше и външна отразена светлина.
към текста >>

Излъчваше образа и отражението му чистота, външна чистота на отразената светлина.
Той обичаше много чистотата, държеше за нея. Говорим сега за външната чистота. Беше спретнат, чист, огладен, с изпрани ризи, излъскан, а панталона му изгладен с ръб, който режеше като бръснач. Той светеше от горе до долу. Светлината върху него се разливаше по особен начин и по още по-особен начин тя се отразяваше в нашите очи, които бяхме до него. Излъчваше образа и отражението му чистота, външна чистота на отразената светлина. Това бе необикновено явление. Вие наблюдавали ли сте как се отразява в огледало образ и след това как се отразяват слънчевите лъчи чрез едно такова огледало и ако някой ви насочи един такъв сноп чрез огледалото отразени лъчи на слънцето към вас вие не бихте могли да гледате, а ще си затворите очите. А тук отразената светлина от образа на Учителя бе мека и напротив, тя ти позволяваше да си отвориш още повече очите и да го гледаш. Но тук имаше и външна отразена светлина. Това се дължеше и на неговата аура, но това бе вътрешната отразена светлина, която се излъчваше от пребиваването на Божествения Дух в него.
към текста >>

А тук отразената светлина от образа на Учителя бе мека и напротив, тя ти позволяваше да си отвориш още повече очите и да го гледаш.
Той светеше от горе до долу. Светлината върху него се разливаше по особен начин и по още по-особен начин тя се отразяваше в нашите очи, които бяхме до него. Излъчваше образа и отражението му чистота, външна чистота на отразената светлина. Това бе необикновено явление. Вие наблюдавали ли сте как се отразява в огледало образ и след това как се отразяват слънчевите лъчи чрез едно такова огледало и ако някой ви насочи един такъв сноп чрез огледалото отразени лъчи на слънцето към вас вие не бихте могли да гледате, а ще си затворите очите. А тук отразената светлина от образа на Учителя бе мека и напротив, тя ти позволяваше да си отвориш още повече очите и да го гледаш. Но тук имаше и външна отразена светлина. Това се дължеше и на неговата аура, но това бе вътрешната отразена светлина, която се излъчваше от пребиваването на Божествения Дух в него. Съчетанието на отразената външна светлина и на вътрешната виделина допринасяха за едно обаяние от фигурата на Учителя, което не можеше да се опише по друг начин освен с чистота. И затова не случайно той често казваше: „На вас ви е нужна не само външната чистота, но и вътрешна чистота на мисли, чувства и на деяния. Учете се от мене.
към текста >>

Но тук имаше и външна отразена светлина.
Светлината върху него се разливаше по особен начин и по още по-особен начин тя се отразяваше в нашите очи, които бяхме до него. Излъчваше образа и отражението му чистота, външна чистота на отразената светлина. Това бе необикновено явление. Вие наблюдавали ли сте как се отразява в огледало образ и след това как се отразяват слънчевите лъчи чрез едно такова огледало и ако някой ви насочи един такъв сноп чрез огледалото отразени лъчи на слънцето към вас вие не бихте могли да гледате, а ще си затворите очите. А тук отразената светлина от образа на Учителя бе мека и напротив, тя ти позволяваше да си отвориш още повече очите и да го гледаш. Но тук имаше и външна отразена светлина. Това се дължеше и на неговата аура, но това бе вътрешната отразена светлина, която се излъчваше от пребиваването на Божествения Дух в него. Съчетанието на отразената външна светлина и на вътрешната виделина допринасяха за едно обаяние от фигурата на Учителя, което не можеше да се опише по друг начин освен с чистота. И затова не случайно той често казваше: „На вас ви е нужна не само външната чистота, но и вътрешна чистота на мисли, чувства и на деяния. Учете се от мене. Имате Словото, имате песните, имате опитностите си с мене, а от вас е учението и приложението на моето учение".
към текста >>

Това се дължеше и на неговата аура, но това бе вътрешната отразена светлина, която се излъчваше от пребиваването на Божествения Дух в него.
Излъчваше образа и отражението му чистота, външна чистота на отразената светлина. Това бе необикновено явление. Вие наблюдавали ли сте как се отразява в огледало образ и след това как се отразяват слънчевите лъчи чрез едно такова огледало и ако някой ви насочи един такъв сноп чрез огледалото отразени лъчи на слънцето към вас вие не бихте могли да гледате, а ще си затворите очите. А тук отразената светлина от образа на Учителя бе мека и напротив, тя ти позволяваше да си отвориш още повече очите и да го гледаш. Но тук имаше и външна отразена светлина. Това се дължеше и на неговата аура, но това бе вътрешната отразена светлина, която се излъчваше от пребиваването на Божествения Дух в него. Съчетанието на отразената външна светлина и на вътрешната виделина допринасяха за едно обаяние от фигурата на Учителя, което не можеше да се опише по друг начин освен с чистота. И затова не случайно той често казваше: „На вас ви е нужна не само външната чистота, но и вътрешна чистота на мисли, чувства и на деяния. Учете се от мене. Имате Словото, имате песните, имате опитностите си с мене, а от вас е учението и приложението на моето учение". В разстояние на двадесет и осем години аз винаги съм го виждала чист, спретнато облечен, с чистота в обходата си към себе си и в обходата си към другите, чистота в обноските си и в движенията си.
към текста >>

Съчетанието на отразената външна светлина и на вътрешната виделина допринасяха за едно обаяние от фигурата на Учителя, което не можеше да се опише по друг начин освен с чистота.
Това бе необикновено явление. Вие наблюдавали ли сте как се отразява в огледало образ и след това как се отразяват слънчевите лъчи чрез едно такова огледало и ако някой ви насочи един такъв сноп чрез огледалото отразени лъчи на слънцето към вас вие не бихте могли да гледате, а ще си затворите очите. А тук отразената светлина от образа на Учителя бе мека и напротив, тя ти позволяваше да си отвориш още повече очите и да го гледаш. Но тук имаше и външна отразена светлина. Това се дължеше и на неговата аура, но това бе вътрешната отразена светлина, която се излъчваше от пребиваването на Божествения Дух в него. Съчетанието на отразената външна светлина и на вътрешната виделина допринасяха за едно обаяние от фигурата на Учителя, което не можеше да се опише по друг начин освен с чистота. И затова не случайно той често казваше: „На вас ви е нужна не само външната чистота, но и вътрешна чистота на мисли, чувства и на деяния. Учете се от мене. Имате Словото, имате песните, имате опитностите си с мене, а от вас е учението и приложението на моето учение". В разстояние на двадесет и осем години аз винаги съм го виждала чист, спретнато облечен, с чистота в обходата си към себе си и в обходата си към другите, чистота в обноските си и в движенията си. Чистота във всичко, дори когато се изпотяваше неговата пот не миришеше както на обикновените хора.
към текста >>

Той ме погледна, изведнъж трепна, скочи, посочи с пръст към роклята ми и каза: „Марийке, тук има едно леке" и с такава изненада, че аз се стреснах и погледнах надолу и какво да видя - видях едно малко, мъничко петно върху роклята ми, но от къде бе дошло, не зная.
Ние бяхме свидетели на това и то в онези скромни условия, в които той живееше, в тези ограничителни за човек условия както на „Опълченска" 66, така и на Изгрева. Дори в онези стари времена, когато ние дойдохме около 1922 г. като младежи в Школата му то старите приятели разправяха, че в първите години на века от 1900-1910 той е бил скромно облечен, но винаги чист. Аз когато го срещнах той беше изискано облечен. Спомням си, че аз влизам веднъж при него и по някаква си случайност аз съм имала петно на роклята си. Той ме погледна, изведнъж трепна, скочи, посочи с пръст към роклята ми и каза: „Марийке, тук има едно леке" и с такава изненада, че аз се стреснах и погледнах надолу и какво да видя - видях едно малко, мъничко петно върху роклята ми, но от къде бе дошло, не зная. Вероятно по пътя си съм се залепила за нещо, но другото е важно: какво той бе видял чрез това петно аз не зная. Преди да се облека аз винаги си приготвях роклите, винаги бях изгладена, издокарана и имах тоалети на млада, градска госпожица и тогава върху роклите на такива градски госпожици не можеше да има дори и прашинка. А като прибавя, че роклите ми бяха шити при една от най-големите модни шивачки в София и майка ми се грижеше аз да бъда облечена като състоятелна млада госпожица, на което тогава се държеше много. Държеше се не само на външността, но и на достойнството. А от къде беше дошло това петно не можах да разбера.
към текста >>

Вероятно по пътя си съм се залепила за нещо, но другото е важно: какво той бе видял чрез това петно аз не зная.
Дори в онези стари времена, когато ние дойдохме около 1922 г. като младежи в Школата му то старите приятели разправяха, че в първите години на века от 1900-1910 той е бил скромно облечен, но винаги чист. Аз когато го срещнах той беше изискано облечен. Спомням си, че аз влизам веднъж при него и по някаква си случайност аз съм имала петно на роклята си. Той ме погледна, изведнъж трепна, скочи, посочи с пръст към роклята ми и каза: „Марийке, тук има едно леке" и с такава изненада, че аз се стреснах и погледнах надолу и какво да видя - видях едно малко, мъничко петно върху роклята ми, но от къде бе дошло, не зная. Вероятно по пътя си съм се залепила за нещо, но другото е важно: какво той бе видял чрез това петно аз не зная. Преди да се облека аз винаги си приготвях роклите, винаги бях изгладена, издокарана и имах тоалети на млада, градска госпожица и тогава върху роклите на такива градски госпожици не можеше да има дори и прашинка. А като прибавя, че роклите ми бяха шити при една от най-големите модни шивачки в София и майка ми се грижеше аз да бъда облечена като състоятелна млада госпожица, на което тогава се държеше много. Държеше се не само на външността, но и на достойнството. А от къде беше дошло това петно не можах да разбера. Именно това, че то се бе полепнало по мен, беше ме оцапало от вън като външна намеса Учителят вероятно видя нещо в него, може би той видя онези сили, които ми го бяха залепили като белязан символ на едно бъдеще и на едно пророчество и затова той така трепна, така скочи като че ли видя нещо ужасяващо.
към текста >>

Преди да се облека аз винаги си приготвях роклите, винаги бях изгладена, издокарана и имах тоалети на млада, градска госпожица и тогава върху роклите на такива градски госпожици не можеше да има дори и прашинка.
като младежи в Школата му то старите приятели разправяха, че в първите години на века от 1900-1910 той е бил скромно облечен, но винаги чист. Аз когато го срещнах той беше изискано облечен. Спомням си, че аз влизам веднъж при него и по някаква си случайност аз съм имала петно на роклята си. Той ме погледна, изведнъж трепна, скочи, посочи с пръст към роклята ми и каза: „Марийке, тук има едно леке" и с такава изненада, че аз се стреснах и погледнах надолу и какво да видя - видях едно малко, мъничко петно върху роклята ми, но от къде бе дошло, не зная. Вероятно по пътя си съм се залепила за нещо, но другото е важно: какво той бе видял чрез това петно аз не зная. Преди да се облека аз винаги си приготвях роклите, винаги бях изгладена, издокарана и имах тоалети на млада, градска госпожица и тогава върху роклите на такива градски госпожици не можеше да има дори и прашинка. А като прибавя, че роклите ми бяха шити при една от най-големите модни шивачки в София и майка ми се грижеше аз да бъда облечена като състоятелна млада госпожица, на което тогава се държеше много. Държеше се не само на външността, но и на достойнството. А от къде беше дошло това петно не можах да разбера. Именно това, че то се бе полепнало по мен, беше ме оцапало от вън като външна намеса Учителят вероятно видя нещо в него, може би той видя онези сили, които ми го бяха залепили като белязан символ на едно бъдеще и на едно пророчество и затова той така трепна, така скочи като че ли видя нещо ужасяващо. Разбира се, че петното тук беше образен символ но зад него той прозря моят бъдещ живот.
към текста >>

Спомням си как той с пръст го посочи и аз проследявайки посоката на пръстите му видях едно малко петънце, вероятно това беше онази невидима дамга, така дамгосваха навремето търговците добитъка, който купуваха с нажежено желязо, обозначаващо някаква буква върху хълбоците на добитъка и с това се показваше, не новият собственик на добитъка е онзи, който поставя дамгата с нажеженото желязо.
Именно това, че то се бе полепнало по мен, беше ме оцапало от вън като външна намеса Учителят вероятно видя нещо в него, може би той видя онези сили, които ми го бяха залепили като белязан символ на едно бъдеще и на едно пророчество и затова той така трепна, така скочи като че ли видя нещо ужасяващо. Разбира се, че петното тук беше образен символ но зад него той прозря моят бъдещ живот. Не случайно по-късно той ми каза „Рекох, Бог може да съизволи да бъдеш петнена, чернена, хулена, гонена, но всичко с радост да издържиш". Да, това петно по моята рокля бе началото на моето опетняване. От тук се почна. Спомням си как той с пръст го посочи и аз проследявайки посоката на пръстите му видях едно малко петънце, вероятно това беше онази невидима дамга, така дамгосваха навремето търговците добитъка, който купуваха с нажежено желязо, обозначаващо някаква буква върху хълбоците на добитъка и с това се показваше, не новият собственик на добитъка е онзи, който поставя дамгата с нажеженото желязо. Вероятно и на мен в този момент и миг пред Учи|еля бе ми сложена невидимата дамга и моят път бе предопределен. И още до днес звучат думите му в мен: Марийке, едно леке". Искаше да покаже, че то е нещо от вън, дошло от вън, наметнато от вън с цел да ме окаля и опетни и че го нося, но по това петно ще съдят за моята външност в бъдеще. Връщайки се у дома аз положих доста усилия да го изчистя и да го премахна, а с годините след това всички петна, лекета, мръсотии, които ги лепяха върху мен аз полагах също така много усилия да ги чистя, защото виждах пръста на Учителя насочен към всяка една лепната мръсотия върху мен и чувах думите му: „Марийке, едно леке". И аз ги чистех и ги махах.
към текста >>

Връщайки се у дома аз положих доста усилия да го изчистя и да го премахна, а с годините след това всички петна, лекета, мръсотии, които ги лепяха върху мен аз полагах също така много усилия да ги чистя, защото виждах пръста на Учителя насочен към всяка една лепната мръсотия върху мен и чувах думите му: „Марийке, едно леке".
От тук се почна. Спомням си как той с пръст го посочи и аз проследявайки посоката на пръстите му видях едно малко петънце, вероятно това беше онази невидима дамга, така дамгосваха навремето търговците добитъка, който купуваха с нажежено желязо, обозначаващо някаква буква върху хълбоците на добитъка и с това се показваше, не новият собственик на добитъка е онзи, който поставя дамгата с нажеженото желязо. Вероятно и на мен в този момент и миг пред Учи|еля бе ми сложена невидимата дамга и моят път бе предопределен. И още до днес звучат думите му в мен: Марийке, едно леке". Искаше да покаже, че то е нещо от вън, дошло от вън, наметнато от вън с цел да ме окаля и опетни и че го нося, но по това петно ще съдят за моята външност в бъдеще. Връщайки се у дома аз положих доста усилия да го изчистя и да го премахна, а с годините след това всички петна, лекета, мръсотии, които ги лепяха върху мен аз полагах също така много усилия да ги чистя, защото виждах пръста на Учителя насочен към всяка една лепната мръсотия върху мен и чувах думите му: „Марийке, едно леке". И аз ги чистех и ги махах. Но това беше трудно, много мъчително, защото това бе един продължителен процес в моят житейски път над петдесет години. Учителят живееше в изключително примитивни условия в онази малка стая горе, наречена Горница. Не скромни условия, а направо примитивни. Той не изискваше нищо от нас.
към текста >>

Той ги изслушал, усмихнал се, свалил си килимявката, показал им я, а върху нея са били дърдонките на ярето.
А знаете ли какво значи това? Когато някоя коза и някое яре се катери по оградата, то обикновено се изхожда и неговите изпражнения са във вид на барбонки или се казват още дърдонки. Веднъж един поп бил заспал и ярето се качило на килимявката му и се изходило там. Попа се събудил, видял какво е направило ярето, усмихнал се и пак задрямал. След малко дошли селяни да искат от попа пари да се направи нещо за селото. Той ги изслушал, усмихнал се, свалил си килимявката, показал им я, а върху нея са били дърдонките на ярето. Казал им: „Дрън-дрън ярина - на попова главина". Това е бил отговора на попа на молбата на селяните. Сега в нашият случай си отговорете в Школата кой какви задължения изпълняваше и как се вмества тази поговорка за Изгрева. Това не са глупости. Но те бяха задължени да осигурят на Учителя подходящи условия.
към текста >>

89. 113. УЧИТЕЛЯТ. БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРИНЦИП В ДЕЙСТВИЕ

След като си свършваше работата и след като излезеше от такова състояние Учителят се явяваше пред нас с голяма светлина и вдъхновение, усмихнат и лъчезарен.
Но онези, които четат беседите и това Слово влезне в тях това е сигурен контакт с Духа, който е говорел това Слово, това е връзка с Божествения Дух и с Учителя чрез когото бе дадено това Слово. А когато Божественият Дух се изяви като принцип то той се явява като Учител на човечеството. Затова той веднъж каза: „Аз не съм дошъл на земята да съдя човечеството, но да помагам на нуждаещите се". Имаше моменти когато той вършеше велика и незнайна работа от голям мащаб за човечеството. В такива случаи той се уединяваше, никого не приемаше, защото изнасяше голямо страдание и минаваше през мъчението на земята. След като си свършваше работата и след като излезеше от такова състояние Учителят се явяваше пред нас с голяма светлина и вдъхновение, усмихнат и лъчезарен. Любовта на Учителя повдигаше, освобождаваше човека от всичките унижения на света, той се чувствуваше истински човек със свобода и с права да изнася тази свобода на духа. Всеки един от нас се чувствуваше като дете, което расте под нежната грижа на своят баща и майка, А от друга страна светлината на Учителя смиряваше човека, а пред величието на Божествения свят той се чувствуваше малък слаб, дори и грешен. Над всички хора даже и над твоя възлюбен на земята седи Бог. Ето защо високият идеал, истинският възлюбен на човека това е Бог и Учителят, който ни води по най-верният път към Бога. Защото последният извод от земният живот е, че човек в края остава сам с Бога от когото черпи всички сили и блага на живота и остава сам със своя Учител.
към текста >>

Всеки един от нас се чувствуваше като дете, което расте под нежната грижа на своят баща и майка, А от друга страна светлината на Учителя смиряваше човека, а пред величието на Божествения свят той се чувствуваше малък слаб, дори и грешен.
Затова той веднъж каза: „Аз не съм дошъл на земята да съдя човечеството, но да помагам на нуждаещите се". Имаше моменти когато той вършеше велика и незнайна работа от голям мащаб за човечеството. В такива случаи той се уединяваше, никого не приемаше, защото изнасяше голямо страдание и минаваше през мъчението на земята. След като си свършваше работата и след като излезеше от такова състояние Учителят се явяваше пред нас с голяма светлина и вдъхновение, усмихнат и лъчезарен. Любовта на Учителя повдигаше, освобождаваше човека от всичките унижения на света, той се чувствуваше истински човек със свобода и с права да изнася тази свобода на духа. Всеки един от нас се чувствуваше като дете, което расте под нежната грижа на своят баща и майка, А от друга страна светлината на Учителя смиряваше човека, а пред величието на Божествения свят той се чувствуваше малък слаб, дори и грешен. Над всички хора даже и над твоя възлюбен на земята седи Бог. Ето защо високият идеал, истинският възлюбен на човека това е Бог и Учителят, който ни води по най-верният път към Бога. Защото последният извод от земният живот е, че човек в края остава сам с Бога от когото черпи всички сили и блага на живота и остава сам със своя Учител. Любов Светлина и Сила човек може да получи само от присъствието на Божествения Дух в него. Изкуството на живота седи в това като обичаш хората сърцето ти да принадлежи на Бога.
към текста >>

Любов Светлина и Сила човек може да получи само от присъствието на Божествения Дух в него.
Любовта на Учителя повдигаше, освобождаваше човека от всичките унижения на света, той се чувствуваше истински човек със свобода и с права да изнася тази свобода на духа. Всеки един от нас се чувствуваше като дете, което расте под нежната грижа на своят баща и майка, А от друга страна светлината на Учителя смиряваше човека, а пред величието на Божествения свят той се чувствуваше малък слаб, дори и грешен. Над всички хора даже и над твоя възлюбен на земята седи Бог. Ето защо високият идеал, истинският възлюбен на човека това е Бог и Учителят, който ни води по най-верният път към Бога. Защото последният извод от земният живот е, че човек в края остава сам с Бога от когото черпи всички сили и блага на живота и остава сам със своя Учител. Любов Светлина и Сила човек може да получи само от присъствието на Божествения Дух в него. Изкуството на живота седи в това като обичаш хората сърцето ти да принадлежи на Бога. Само така човек може да направи допир със света и да се запази и съхрани. Защото всеки допир със света за мен бе катастрофа по всички линии, затова трябваше да се върви нагоре и нагоре. Напред в Любовта безгранична на светлината. Първите стъпки на детето са несигурни, то често пада и се удря, но става и тръгва.
към текста >>

Напред в Любовта безгранична на светлината.
Защото последният извод от земният живот е, че човек в края остава сам с Бога от когото черпи всички сили и блага на живота и остава сам със своя Учител. Любов Светлина и Сила човек може да получи само от присъствието на Божествения Дух в него. Изкуството на живота седи в това като обичаш хората сърцето ти да принадлежи на Бога. Само така човек може да направи допир със света и да се запази и съхрани. Защото всеки допир със света за мен бе катастрофа по всички линии, затова трябваше да се върви нагоре и нагоре. Напред в Любовта безгранична на светлината. Първите стъпки на детето са несигурни, то често пада и се удря, но става и тръгва. Та сега само едно е важно - да пази човек връзката си с Бога. Това е път на ученика и никога не трябва да нарушава тази връзка. Учениците, та дори и хората са разделени на две категории: едни у които личността доминира - те проповядват Божественото, за да привлекат хората не към Бога, а към себе си. Те искат чрез Божественото да накарат хората да ги ценят, лично тях като личности и да се възползват от това за ко-ристолюбиви цели.
към текста >>

Те привличат хората, за да ги приобщят към Бога и Учителят и да събудят у тях стремежа не към себе си, а към Бога и Словото на Учителя и да ги въведат в пътя на Словото.
Та сега само едно е важно - да пази човек връзката си с Бога. Това е път на ученика и никога не трябва да нарушава тази връзка. Учениците, та дори и хората са разделени на две категории: едни у които личността доминира - те проповядват Божественото, за да привлекат хората не към Бога, а към себе си. Те искат чрез Божественото да накарат хората да ги ценят, лично тях като личности и да се възползват от това за ко-ристолюбиви цели. Втората категория са у които стремежът към Бога и Учителят доминира. Те привличат хората, за да ги приобщят към Бога и Учителят и да събудят у тях стремежа не към себе си, а към Бога и Словото на Учителя и да ги въведат в пътя на Словото. Тези хора са малцина и техните дела са праведни. Всички ние сме много малки пред величието на Учителя трябва да гледаме към него със смирение, благоговение и преданост. Учителят - това значи, че в него живее безграничния Божи Дух, който се е самоограничил, за да помогне за духовното издигане на неговите малки братя. Учителят работи с петте Добродетели на Пентаграмата, която той бе дал. В този път всичко му е позволено.
към текста >>

Това е пътят на Бога, който се е самоограничил за благото на малките си братя.
Учителят работи с петте Добродетели на Пентаграмата, която той бе дал. В този път всичко му е позволено. Той има свободата да постъпва с учениците си по всички методи, както в даден случай намери за добре. Той прави връзка с учениците си и се самоограничава доброволно като изпълнява по своя воля всички задължения, но са ограничава вътрешно, но всъщност е абсолютно свободен. Учителят каза: „Аз мога с когото и да е от вас да прекъсна напълно връзките си, които съм направил с вас само за пет минути. Това е пътят на Бога, който се е самоограничил за благото на малките си братя. Няма по-светло и чисто име от името Учител. Ето защо отношенията между Учител и ученик са чисти и святи". Школата на Учителя от вън това е светът в един малък мащаб, който съществува с всички негови проблеми и противоречия. Ние бяхме поставени там и преживяхме една епоха пълна с бурно и динамично развитие по всички посоки. Какво видяхме там?
към текста >>

Затова Учителят казва: „Пътят на ученика е като на зазоряване".
Ние бяхме поставени там и преживяхме една епоха пълна с бурно и динамично развитие по всички посоки. Какво видяхме там? Най-първо учениците трябва да видят, да добият представа за светлата картина на новия живот. Това е изработване на техния идеал. Те трябва макар и от далеч да вдъхнат лекия дъх, който носи зората на новия живот. Затова Учителят казва: „Пътят на ученика е като на зазоряване". Ние имахме възможността да усетим това вътрешно в присъствието на Учителя от аурата му, която идваше от неговото духовно излъчване като имахме привилегията да го видим физически, да целуваме десницата му и то-за негово духовно излъчване отваряше у нас нови хоризонти, защото прос-зетляваше се у нас съзнанието и за един нов поглед към живота, започващ не само с едно усещане, с едно възприятие, а с едно живо изживяване на духовно общение с Духът, който бе в него, т.е. с Божия Дух. Тук беше нашата привилегия да бъдем в тази епоха с него. Тази привилегия бе дадена на малцина, защото мнозина бяха около него, но малцина го видяха, познаха го, те бяха също познати и признати от Духа чрез посвещение. Посвещението на човека започва чрез пробуждането на съзнанието му.
към текста >>

влизането на нова светлина и пробуждането на съзнанието ти.
Тук беше нашата привилегия да бъдем в тази епоха с него. Тази привилегия бе дадена на малцина, защото мнозина бяха около него, но малцина го видяха, познаха го, те бяха също познати и признати от Духа чрез посвещение. Посвещението на човека започва чрез пробуждането на съзнанието му. В новата епоха не се кръщава с вода и да се търси реката Йордан. Времената сега са други -посвещението започва с кръщаването с Божествения Дух, т.е. влизането на нова светлина и пробуждането на съзнанието ти. След това учениците трябва да слезнат на земята и да се изправят с цял ръст пред огледалото на своят личен човешки живот. Да преценят от къде идват, на къде отиват, с какво разполагат за работа след като са дошли на земята. От там насетне започва Школата, т.е. работа върху себе си и съграждане на един истински характер, Този характер означава, че човек може да разполага със силите и възможностите си, които са вложени в него, за да изпълни волята на Учителя, за което е дошъл на земята. И от тук започва ученичеството - път на служение на Бога.
към текста >>

работа върху себе си и съграждане на един истински характер, Този характер означава, че човек може да разполага със силите и възможностите си, които са вложени в него, за да изпълни волята на Учителя, за което е дошъл на земята.
Времената сега са други -посвещението започва с кръщаването с Божествения Дух, т.е. влизането на нова светлина и пробуждането на съзнанието ти. След това учениците трябва да слезнат на земята и да се изправят с цял ръст пред огледалото на своят личен човешки живот. Да преценят от къде идват, на къде отиват, с какво разполагат за работа след като са дошли на земята. От там насетне започва Школата, т.е. работа върху себе си и съграждане на един истински характер, Този характер означава, че човек може да разполага със силите и възможностите си, които са вложени в него, за да изпълни волята на Учителя, за което е дошъл на земята. И от тук започва ученичеството - път на служение на Бога. Веднъж Учителят ми каза по един повод: „Направи доброто и го забрави". А после след миг продължи: „В мене има една черта, която е по-силна от мен - аз съм винаги на страната на слабите". Да, това означаваше, че Божественият Дух в света, в своята изява бе множество и като множество се доближаваше до всички големи и малки и понеже Учителят работеше с малките величини на земята затова бе винаги на страната на малките и слабите, отхвърлените, унижените и оскърбените и чак там в тази немощ на слабите се виждаше величието на Духът Божий. Има една такава формула „Бог не е в Слово, а в Сила Божия".
към текста >>

падат люспите на обикновеното физическо зрение, изведнъж тя започва да вижда по друг начин, на нея й се отварят духовните очи и тя вече има духовно зрение и вижда Учителя, че там на катедрата той се е превърнал на едно огнено кълбо голямо, на два метра в диаметър и трепти и излъчва светлина като слънце, а образът му е същият и едновременно говори по същия начин, на същите хора.
Ние заварихме тези приятели, които ни разказваха такива опитности, че ние ги слушахме с отворени уста, очи и уши. При един такъв разказ сестра Василка, казваше: „Аз съм неверник Тома" и все чакаше момента и времето да се случи нещо, което да бъде само нейно, за да може от неверни Тома да стане на верующ Тома, А това означава да се сблъска и да се срещне с една истинска опитност от живота на Учителя. И така тя дошла на Изгрева през време на един от съборите, седнала на един стол, слушала беседите на Учителя и от време на време си мислела така: „Е, много хубаво говориш, Учителю, но аз искам да ти вярвам, но нищо не мога да сторя, не мога да ти повярвам, а искам". И така както Учителя си говори и както ние седнали на столовете в салона слушаме и записваме, то изведнъж на сестра Василка й се отварят очите. Или казано на образен език - люспите от очите й падат, т.е. падат люспите на обикновеното физическо зрение, изведнъж тя започва да вижда по друг начин, на нея й се отварят духовните очи и тя вече има духовно зрение и вижда Учителя, че там на катедрата той се е превърнал на едно огнено кълбо голямо, на два метра в диаметър и трепти и излъчва светлина като слънце, а образът му е същият и едновременно говори по същия начин, на същите хора. Тя вижда как целият салон е осветен от неговата светлина. Косите му са като слънчеви лъчи, които идват от безкрая и всички са в светлини, обагрени в различни цветове, а светлината излиза от лицето му, от тялото му и всичко трепти по един особен начин. Сестра Василка се сепва и мисли, че това е някаква измама на очите, търка си очите, да не би да е задрямала, да не би да е заспала, започва да се щипе ту оттук, ту оттам, за да се събуди. Но вижда същата картина, а през това време Учителят спокойно си говори беседата и спокойно я гледа все едно, че няма нищо. Сестрата се оглежда наляво и надясно и вижда, че другите го слушат, записват си и се убеждава, че те не виждат това, което тя вижда.
към текста >>

Тя вижда как целият салон е осветен от неговата светлина.
При един такъв разказ сестра Василка, казваше: „Аз съм неверник Тома" и все чакаше момента и времето да се случи нещо, което да бъде само нейно, за да може от неверни Тома да стане на верующ Тома, А това означава да се сблъска и да се срещне с една истинска опитност от живота на Учителя. И така тя дошла на Изгрева през време на един от съборите, седнала на един стол, слушала беседите на Учителя и от време на време си мислела така: „Е, много хубаво говориш, Учителю, но аз искам да ти вярвам, но нищо не мога да сторя, не мога да ти повярвам, а искам". И така както Учителя си говори и както ние седнали на столовете в салона слушаме и записваме, то изведнъж на сестра Василка й се отварят очите. Или казано на образен език - люспите от очите й падат, т.е. падат люспите на обикновеното физическо зрение, изведнъж тя започва да вижда по друг начин, на нея й се отварят духовните очи и тя вече има духовно зрение и вижда Учителя, че там на катедрата той се е превърнал на едно огнено кълбо голямо, на два метра в диаметър и трепти и излъчва светлина като слънце, а образът му е същият и едновременно говори по същия начин, на същите хора. Тя вижда как целият салон е осветен от неговата светлина. Косите му са като слънчеви лъчи, които идват от безкрая и всички са в светлини, обагрени в различни цветове, а светлината излиза от лицето му, от тялото му и всичко трепти по един особен начин. Сестра Василка се сепва и мисли, че това е някаква измама на очите, търка си очите, да не би да е задрямала, да не би да е заспала, започва да се щипе ту оттук, ту оттам, за да се събуди. Но вижда същата картина, а през това време Учителят спокойно си говори беседата и спокойно я гледа все едно, че няма нищо. Сестрата се оглежда наляво и надясно и вижда, че другите го слушат, записват си и се убеждава, че те не виждат това, което тя вижда. Това видение е продължило много време, но по едно време отново се спуска една завеса пред очите й, картината на слънцето се закрива и тя започва да вижда Учителя така, както го е виждала всякога.
към текста >>

Косите му са като слънчеви лъчи, които идват от безкрая и всички са в светлини, обагрени в различни цветове, а светлината излиза от лицето му, от тялото му и всичко трепти по един особен начин.
И така тя дошла на Изгрева през време на един от съборите, седнала на един стол, слушала беседите на Учителя и от време на време си мислела така: „Е, много хубаво говориш, Учителю, но аз искам да ти вярвам, но нищо не мога да сторя, не мога да ти повярвам, а искам". И така както Учителя си говори и както ние седнали на столовете в салона слушаме и записваме, то изведнъж на сестра Василка й се отварят очите. Или казано на образен език - люспите от очите й падат, т.е. падат люспите на обикновеното физическо зрение, изведнъж тя започва да вижда по друг начин, на нея й се отварят духовните очи и тя вече има духовно зрение и вижда Учителя, че там на катедрата той се е превърнал на едно огнено кълбо голямо, на два метра в диаметър и трепти и излъчва светлина като слънце, а образът му е същият и едновременно говори по същия начин, на същите хора. Тя вижда как целият салон е осветен от неговата светлина. Косите му са като слънчеви лъчи, които идват от безкрая и всички са в светлини, обагрени в различни цветове, а светлината излиза от лицето му, от тялото му и всичко трепти по един особен начин. Сестра Василка се сепва и мисли, че това е някаква измама на очите, търка си очите, да не би да е задрямала, да не би да е заспала, започва да се щипе ту оттук, ту оттам, за да се събуди. Но вижда същата картина, а през това време Учителят спокойно си говори беседата и спокойно я гледа все едно, че няма нищо. Сестрата се оглежда наляво и надясно и вижда, че другите го слушат, записват си и се убеждава, че те не виждат това, което тя вижда. Това видение е продължило много време, но по едно време отново се спуска една завеса пред очите й, картината на слънцето се закрива и тя започва да вижда Учителя така, както го е виждала всякога. Тя отново си казала: „Абе това, което видях, това е само халюцинация".
към текста >>

„Не, Учителю, видях ви в Дух и в Светлина.
Свършва беседата, всички излизат на вън, тя се приближава към него и казва: „Учителю, видях слънцето във вас. Вие ли бяхте това? " Той се усмихнал и казал: „Не бях аз, но Духът бе Истият. Неверни Тома ли си още? " Сестра Василка навежда глава и иска да целуне десницата му. „Не, Учителю, видях ви в Дух и в Светлина. Какво повече мога да искам? Вие сте моят истински Учител". Ето така разказах една от опитностите в Школата на един от учениците, който позна Учителя чрез Дух и чрез Истина. Аз съм пред Учителя на разговор. „Трябва да се научиш да любиш.
към текста >>

Любовта на земята може да се осмисли със слънцето, с неговата светлина, неговата топлина и с живота който излиза от него, за земята и за всички живи същества."
Ти си още в предисловието на Любовта. Когато за един миг Любовта те посети, то е момент, който никога няма да забравиш. Ти ще почувствуваш тогава такова разширение, че ще се слееш с всички същества и ще искаш на всички да дадеш и да им направиш добро. То ще остане за тебе като една любима мечта: най-много за нея ще мислиш, ще я пазиш свято и никому няма да говориш за нея, но тя ще ти дава най-голямата сила и живот. Ако я повериш на другите те ще те сметнат за смахната, но за теб тя ще осмисля живота ти. Любовта на земята може да се осмисли със слънцето, с неговата светлина, неговата топлина и с живота който излиза от него, за земята и за всички живи същества."
към текста >>

90. 118. ПЛЕВЕЛИТЕ И АНГЕЛСКАТА ТРЪБА

Тук се включваха различни духовни организации, различни секти, църкви, които колективно се обединяваха само и само да атакуват Учителя с всички възможни средства, Знаех, че това са сили, които търсеха, напираха да се изявят, търсеха проводници между човеците, за да се противопоставят на онази видима и невидима светлина, която излизаше от Учителя чрез неговото Слово и която огряваше България.
Накрая той излезе, че е плевел и бурен. Е, как можеше Учителя да издържи всичко това. Но това бе негово дело и ние не можехме да го упрекваме, но по-късно с годините той ни запозна и по този въпрос и нещата малко ни се изясниха и тъмните неразбираеми неща се избистриха в нашите умове. Та разказа ми не е за житния стрък и бурените и плевелите в Божията нива на Изгрева, а за нещо друго, затова че всички, ама цялото обществено съзнание на българите под въздействието на духовенството се надигна срещу Учителя и както се казва бълваше змии и гущери срещу него без да има повод и без да има причина. Жестока разправа продължила не с няколко години, а цели десетилетия като се почне от 1900 година та до 1944 година. Тук се включваха различни духовни организации, различни секти, църкви, които колективно се обединяваха само и само да атакуват Учителя с всички възможни средства, Знаех, че това са сили, които търсеха, напираха да се изявят, търсеха проводници между човеците, за да се противопоставят на онази видима и невидима светлина, която излизаше от Учителя чрез неговото Слово и която огряваше България. А между другото ние в своят личен живот не бяхме образци и правехме опущения, отклонения, грешки, които противниците на Учителя ги използваха срещу нас, наричайки ни с името дъно-висти и поставяйки ни на една и съща плоскост, всички глупости, които ние правехме с Учението на Учителя. Ето това най-много наскърбяваше Учителя. Той бе едно огледало, голямо космическо огледало, в което се оглеждахме ние неговите ученици и в което се виждаше нашето несъвършенство. Но когато бяхме несъвършени и правехме погрешки, то върху нашите опущения и * забежки се правеха изводи, че затова е виновен Учителя и Учението му. А това не бе така.
към текста >>

Но когато бяхме несъвършени и правехме погрешки, то върху нашите опущения и * забежки се правеха изводи, че затова е виновен Учителя и Учението му.
Жестока разправа продължила не с няколко години, а цели десетилетия като се почне от 1900 година та до 1944 година. Тук се включваха различни духовни организации, различни секти, църкви, които колективно се обединяваха само и само да атакуват Учителя с всички възможни средства, Знаех, че това са сили, които търсеха, напираха да се изявят, търсеха проводници между човеците, за да се противопоставят на онази видима и невидима светлина, която излизаше от Учителя чрез неговото Слово и която огряваше България. А между другото ние в своят личен живот не бяхме образци и правехме опущения, отклонения, грешки, които противниците на Учителя ги използваха срещу нас, наричайки ни с името дъно-висти и поставяйки ни на една и съща плоскост, всички глупости, които ние правехме с Учението на Учителя. Ето това най-много наскърбяваше Учителя. Той бе едно огледало, голямо космическо огледало, в което се оглеждахме ние неговите ученици и в което се виждаше нашето несъвършенство. Но когато бяхме несъвършени и правехме погрешки, то върху нашите опущения и * забежки се правеха изводи, че затова е виновен Учителя и Учението му. А това не бе така. Всичките нашите недостатъци се оглеждаха много добре в това огледало наречено Слово и там и чрез него изпъкваха много добре и гражданството на София понякога реагираше с право. Но не срещу онези, които правеха това и носеха вината си, но се нахвърляха срещу Учителя. Това нещо е неразбираемо за мнозина, но аз знам коя е причината, зная на какво се дължи и зная подробно всичко. Но не мога да разбера що за свян, що за отговорност има това целокупно българско обществено съзнание, че да се настрои срещу Учителя така, че да се ожесточи и в своето ожесточение да отиде до крайност.
към текста >>

Учителят го запитал: "Братът къде се губи досега, пътя ли не можа да намериш или какво?
Дошло време един приятел от Русе, казваше се Никола, решил да посети Мърчаево и Учителя. След питане от тук и от там накрая стигнал селото и след това се приближил до едни селяни, за да попита къде се намира къщата на Темелко, а те по това време разговарят и то разпалено. „От както дойдоха тия дъновисти у село ама не падна нито една капка дъжд, а по-рано какво беше - когато трябваше да вали валеше, когато трябваше да духа духаше, а сега ни дъжд, ни ветер, ни чудо." Като ги изслушал нашия брат Никола разбрал, че от тях нищо няма да научи, после решил да запита някой друг и му казали, че приятелите с Учителя възможно е да са на екскурзия. Той започнал да се изкачва по билата, стигнал на високо, но не намерил Братството. Накрая се върнал отново в селото, разпитал от тук и от там и срещнал Учителя пред къщата, където е отседнал. Учителят го запитал: "Братът къде се губи досега, пътя ли не можа да намериш или какво? " Нашият приятел разказал подробно, че след като чул какво говорят селяните в селото така му се дощяло да излезе на високо, за да вземе глътка въздух, защото му било неприятно от това, което говорят срещу Братството. Учителят го изслушал, усмихнал се и казал: „Значи те казват, че ние сме дошли и донесли злото у това село. Та лошотията си е у тех и аз от както съм тук нема ден да не изкарвам по някоя лошотия, която се е загнездила у това село нагоре към небето. А те не знаят дори от къде им идва облаците, които носят дъжд. Ей там от онова дере им идват облаците дето носят дъжд, но те това не знаят".
към текста >>

Той пътувал по пътя, дъждът го застигнал и целият го измокрил.
Ей там от онова дере им идват облаците дето носят дъжд, но те това не знаят". Тогава Учителят помолил да се съберат всички около него и да направят молитва за дъжд. А било ясно, лятно, хубаво време, небето чисто и никакъв облак. След това групата се прибрала на обед. След няколко часа нашият приятел си тръгнал пеша за София и някъде, излизайки от селото се обърнал и видял как в село Мърчаево се излива проливен дъжд като из ведро. Той пътувал по пътя, дъждът го застигнал и целият го измокрил. Стигнал до Княжево, от там до София и се прибрал в Русе, а там го запитали какво е видял в Мърчаево. А той отговорил: „Видях шопите дето дъжд не им пада с месеци, видях селото с шопите, видях Учителя с Братството и видях какво значи молитва за дъжд и какво значи проливен дъжд. Ето това видях и сега разбрах какво значи суша и какво значи молебен. Истинският молебен не се прави от поп и богомолци, а истинският молебен съизволява само чрез Дух и чрез Истина". Сега ще ви разкажа и един друг случай за цената на българското съзнание.
към текста >>

91. 122. ЧОВЕШКАТА ОБИЧ И БОЖИЯТА ЛЮБОВ

На фронта един куршум го улучва точно от ляво върху сърцето, но се удря в евангелието и не прониква по-навътре.
Като отишла там тя без да иска вижда руски пленници жени, които ги прекарвали под строй. Тя се приближавала и пъхала в ръцете им по някой комат хляб. Така че това е била помощта на Учителя чрез нея към пленените рускини. А още по-рано нейният баща заминал за фронта през Европейската война, отива при Учителя да си вземе сбогом и той му казва да вземе едно евангелие и да си го сложи в джоба от лявата страна на войнишката куртка. Той послушал. На фронта един куршум го улучва точно от ляво върху сърцето, но се удря в евангелието и не прониква по-навътре. Само пробитото евангелие от куршума и дупката са напомняли на брата за онзи, който го е спасил от явна смърт. Така че както бащата, така и дъщерята бяха се докоснали до Божието благословение. Божието благословение не се изсипва току-така. Преди него предхожда човешката саможертва в името на един идеал. Веднъж Учителя ми каза: „Аз още не мога да оправя обърканите понятия на Савка за чистотата".
към текста >>

Аз бях схванала и разбрах пътя и кой е този път на вътрешно обновление и вътрешно чистене.
Но аз не отстъпвах, защото те още не бяха се освободили от всичко порочно, което имаше в света и се стараеха да ни учат и дават поучения. А това можеше да го направи само чист човек от вътре и от вън, а този чист човек беше Учителят. А той по този повод каза: „Не е грешно да хванеш една чаша, но важно е с какво чувство ще я хващаш". Та в случая кое беше същественото - външното действие или онова, което човек влага вътре в него. Учителят ми каза: „Ти ако искаш още в този живот можеш да постигнеш абсолютна чистота". Аз бях схванала и разбрах пътя и кой е този път на вътрешно обновление и вътрешно чистене. Но какво съм постигнала през живота си това е друго нещо. Та вътрешната чистота между двама - мъж и жена бе най-съществено за тяхната връзка, защото през чистотата може да мине онова, което трябва да ги обедини. Обединението се извършва само в чистотата, защото Духът обединява, а той обитава, той присъства и живее само в Света на Чистотата. Учителят бе казал: „Когато двама се обичат истински те са вече женени в Божествения свят". Какво означава това ли?
към текста >>

Любовта горе в Божествения свят е Светлина, но слизайки надолу тя се претворява на Сила, която движи всяка една форма на живот, а долу формата се схваща и разбира, че силата на Любовта седи в нейната Чистота, в нейната Светлина и в нейната изява на Божествения Дух.
Аз се разтреперих, та това се отнасяше за всички ни и ние щяхме да разрушим от вътре делото на Учителя. Много съм мислила по този въпрос, защото видях много неща, които точно отговаряха на загрижеността и предупреждението му. По-късно разбрах, че тук става въпрос за чистотата от вътре и от вън. Чистотата седи не в това, че си се допрял до някого, а че го вършиш с чиста любов. Е, това бе важното - чистота и в любовния допир. Любовта горе в Божествения свят е Светлина, но слизайки надолу тя се претворява на Сила, която движи всяка една форма на живот, а долу формата се схваща и разбира, че силата на Любовта седи в нейната Чистота, в нейната Светлина и в нейната изява на Божествения Дух. Ние още не познаваме тази градация, че материята е кондензирана механична енергия, а енергията е кондензирана светлина, а светлината е кондензирана мисъл, а мисълта е кондензирана Любов, а Любовта е изява на Божествения Дух, Тази цяла еволюция съществува в природата и се изразява чрез нейните форми. А у човека любовта също минава през различни форми: любовта като стремеж действа в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума и като принцип в духа и това е целият цикъл на човешкото развитие. Любовта е първият велик принцип на Бога, чрез който той се проявява. Учителят казва: „Във всяка целувка трябва да има съдържание на любов. Всяка целувка, в която няма любов е престъпление, а всяко престъпление носи след себе си нещастие или за сърцето, или за душата".
към текста >>

Ние още не познаваме тази градация, че материята е кондензирана механична енергия, а енергията е кондензирана светлина, а светлината е кондензирана мисъл, а мисълта е кондензирана Любов, а Любовта е изява на Божествения Дух, Тази цяла еволюция съществува в природата и се изразява чрез нейните форми.
Много съм мислила по този въпрос, защото видях много неща, които точно отговаряха на загрижеността и предупреждението му. По-късно разбрах, че тук става въпрос за чистотата от вътре и от вън. Чистотата седи не в това, че си се допрял до някого, а че го вършиш с чиста любов. Е, това бе важното - чистота и в любовния допир. Любовта горе в Божествения свят е Светлина, но слизайки надолу тя се претворява на Сила, която движи всяка една форма на живот, а долу формата се схваща и разбира, че силата на Любовта седи в нейната Чистота, в нейната Светлина и в нейната изява на Божествения Дух. Ние още не познаваме тази градация, че материята е кондензирана механична енергия, а енергията е кондензирана светлина, а светлината е кондензирана мисъл, а мисълта е кондензирана Любов, а Любовта е изява на Божествения Дух, Тази цяла еволюция съществува в природата и се изразява чрез нейните форми. А у човека любовта също минава през различни форми: любовта като стремеж действа в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума и като принцип в духа и това е целият цикъл на човешкото развитие. Любовта е първият велик принцип на Бога, чрез който той се проявява. Учителят казва: „Във всяка целувка трябва да има съдържание на любов. Всяка целувка, в която няма любов е престъпление, а всяко престъпление носи след себе си нещастие или за сърцето, или за душата". Любовта носи две качества: чистота и милосърдие.
към текста >>

Затова истинските отношения между хората са в Бога - там се съединяват в светлината, защото само в Светлината може да съществуват истински отношения на Чистота, на Обич и Любов.
Затова Учителят се обърна към мене веднъж: „Ти мене няма да ме отделяш от Бога. Отделиш ли ме от Бога ще се съблазниш и ще сгрешиш". Тук при Учителя имахме този пример на чистота вътре в него, където пребиваваше Божествения Дух и пример на чистота вън от него, където е изявяваше Божествения Дух като Любов - към нас и към всичко. Само при Учителя се осъществяваше тази формула -от Него - за Него. От Него - към нас учениците и учениците, работейки за Бога - за Него. Затова истинските отношения между хората са в Бога - там се съединяват в светлината, защото само в Светлината може да съществуват истински отношения на Чистота, на Обич и Любов. Смятам, че изясних какво е човешката любов и какво е Божествената Любов и къде сме ние обикновените хора. Аз съм на разговор пред Учителя. „Човек може да живее само ако има любов," „Учителю, аз като нямам любов? " „Та ти живееш сред Любовта, тъй както си сред въздуха. Както дишаш въздуха така трябва да дишаш Любовта.
към текста >>

92. 123. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА Е СТРЪМЕН И СДАВЕН

123. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА Е СТРЪМЕН И СДАВЕН В Школата на Учителя, в която бе целият човешки свят събран на едно място на земята имаше различни и всевъзможни положения.
123. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА Е СТРЪМЕН И СДАВЕН В Школата на Учителя, в която бе целият човешки свят събран на едно място на земята имаше различни и всевъзможни положения. Не минаваше час да не се задвижи нещо и да не бъде за поука и урок някому. Тук учехме азбуката на окултните закони. Всеки учеше от там до където бе стигнал от по-рано и сега, идвайки тук на Изгрева продължаваше своят път. Та пътят на ученика е стръмен път и славен, това е една формула на Учителя, но да го издържиш този път е съвсем друго нещо. Че е стръмен е разбираемото пък че е славен, защо да е славен?
към текста >>

Та пътят на ученика е стръмен път и славен, това е една формула на Учителя, но да го издържиш този път е съвсем друго нещо.
123. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА Е СТРЪМЕН И СДАВЕН В Школата на Учителя, в която бе целият човешки свят събран на едно място на земята имаше различни и всевъзможни положения. Не минаваше час да не се задвижи нещо и да не бъде за поука и урок някому. Тук учехме азбуката на окултните закони. Всеки учеше от там до където бе стигнал от по-рано и сега, идвайки тук на Изгрева продължаваше своят път. Та пътят на ученика е стръмен път и славен, това е една формула на Учителя, но да го издържиш този път е съвсем друго нещо. Че е стръмен е разбираемото пък че е славен, защо да е славен? А славен иде от думата слава, че този път е придружен със „слава", а това е думата, която означава светлина, онази вътрешна духовна светлина, която се намира в Божествения свят. Та пътят на ученика е славен и е придружен от вътрешната светлина в ума му. От Виделината в Духовния свят, който се нарича свят на Мъдростта и която прониква нагоре, навсякъде и отива в светлината на Божествения свят, който се нарича Слава. Та да просветне съзнанието на ученика необходимо е да влезне Светлина з ума му, след това Виделина в душата му и най-накрая Слава Е духа му.
към текста >>

А славен иде от думата слава, че този път е придружен със „слава", а това е думата, която означава светлина, онази вътрешна духовна светлина, която се намира в Божествения свят.
Не минаваше час да не се задвижи нещо и да не бъде за поука и урок някому. Тук учехме азбуката на окултните закони. Всеки учеше от там до където бе стигнал от по-рано и сега, идвайки тук на Изгрева продължаваше своят път. Та пътят на ученика е стръмен път и славен, това е една формула на Учителя, но да го издържиш този път е съвсем друго нещо. Че е стръмен е разбираемото пък че е славен, защо да е славен? А славен иде от думата слава, че този път е придружен със „слава", а това е думата, която означава светлина, онази вътрешна духовна светлина, която се намира в Божествения свят. Та пътят на ученика е славен и е придружен от вътрешната светлина в ума му. От Виделината в Духовния свят, който се нарича свят на Мъдростта и която прониква нагоре, навсякъде и отива в светлината на Божествения свят, който се нарича Слава. Та да просветне съзнанието на ученика необходимо е да влезне Светлина з ума му, след това Виделина в душата му и най-накрая Слава Е духа му. Ето това е пътят на ученика през тези три свята - на Любовта, койтс е свят на Светлината, свят на Мъдростта, който е свят на Виделината и светът на Славата, който е свят на Истината. Когато влезнах в Братството всички говореха за Бога, а само се оглеждам насам и натам и се питам къде ли съм попаднала, дали не съм в Рая.
към текста >>

Та пътят на ученика е славен и е придружен от вътрешната светлина в ума му.
Тук учехме азбуката на окултните закони. Всеки учеше от там до където бе стигнал от по-рано и сега, идвайки тук на Изгрева продължаваше своят път. Та пътят на ученика е стръмен път и славен, това е една формула на Учителя, но да го издържиш този път е съвсем друго нещо. Че е стръмен е разбираемото пък че е славен, защо да е славен? А славен иде от думата слава, че този път е придружен със „слава", а това е думата, която означава светлина, онази вътрешна духовна светлина, която се намира в Божествения свят. Та пътят на ученика е славен и е придружен от вътрешната светлина в ума му. От Виделината в Духовния свят, който се нарича свят на Мъдростта и която прониква нагоре, навсякъде и отива в светлината на Божествения свят, който се нарича Слава. Та да просветне съзнанието на ученика необходимо е да влезне Светлина з ума му, след това Виделина в душата му и най-накрая Слава Е духа му. Ето това е пътят на ученика през тези три свята - на Любовта, койтс е свят на Светлината, свят на Мъдростта, който е свят на Виделината и светът на Славата, който е свят на Истината. Когато влезнах в Братството всички говореха за Бога, а само се оглеждам насам и натам и се питам къде ли съм попаднала, дали не съм в Рая. А аз се движа по земята и си казвам: „Боже, аз ли съм най-последната, дори името ти не мога да кажа тук на Изгрева".
към текста >>

От Виделината в Духовния свят, който се нарича свят на Мъдростта и която прониква нагоре, навсякъде и отива в светлината на Божествения свят, който се нарича Слава.
Всеки учеше от там до където бе стигнал от по-рано и сега, идвайки тук на Изгрева продължаваше своят път. Та пътят на ученика е стръмен път и славен, това е една формула на Учителя, но да го издържиш този път е съвсем друго нещо. Че е стръмен е разбираемото пък че е славен, защо да е славен? А славен иде от думата слава, че този път е придружен със „слава", а това е думата, която означава светлина, онази вътрешна духовна светлина, която се намира в Божествения свят. Та пътят на ученика е славен и е придружен от вътрешната светлина в ума му. От Виделината в Духовния свят, който се нарича свят на Мъдростта и която прониква нагоре, навсякъде и отива в светлината на Божествения свят, който се нарича Слава. Та да просветне съзнанието на ученика необходимо е да влезне Светлина з ума му, след това Виделина в душата му и най-накрая Слава Е духа му. Ето това е пътят на ученика през тези три свята - на Любовта, койтс е свят на Светлината, свят на Мъдростта, който е свят на Виделината и светът на Славата, който е свят на Истината. Когато влезнах в Братството всички говореха за Бога, а само се оглеждам насам и натам и се питам къде ли съм попаднала, дали не съм в Рая. А аз се движа по земята и си казвам: „Боже, аз ли съм най-последната, дори името ти не мога да кажа тук на Изгрева". Но постепенно ми се отвориха очите и видях мотивите и действията на хората.
към текста >>

Та да просветне съзнанието на ученика необходимо е да влезне Светлина з ума му, след това Виделина в душата му и най-накрая Слава Е духа му.
Та пътят на ученика е стръмен път и славен, това е една формула на Учителя, но да го издържиш този път е съвсем друго нещо. Че е стръмен е разбираемото пък че е славен, защо да е славен? А славен иде от думата слава, че този път е придружен със „слава", а това е думата, която означава светлина, онази вътрешна духовна светлина, която се намира в Божествения свят. Та пътят на ученика е славен и е придружен от вътрешната светлина в ума му. От Виделината в Духовния свят, който се нарича свят на Мъдростта и която прониква нагоре, навсякъде и отива в светлината на Божествения свят, който се нарича Слава. Та да просветне съзнанието на ученика необходимо е да влезне Светлина з ума му, след това Виделина в душата му и най-накрая Слава Е духа му. Ето това е пътят на ученика през тези три свята - на Любовта, койтс е свят на Светлината, свят на Мъдростта, който е свят на Виделината и светът на Славата, който е свят на Истината. Когато влезнах в Братството всички говореха за Бога, а само се оглеждам насам и натам и се питам къде ли съм попаднала, дали не съм в Рая. А аз се движа по земята и си казвам: „Боже, аз ли съм най-последната, дори името ти не мога да кажа тук на Изгрева". Но постепенно ми се отвориха очите и видях мотивите и действията на хората. А те бяха толкова многостранни тези мотиви, колкото бяха и хората на Изгрева и тогава разбрах, че не е важно да се говори само за Бога, а да се славослови Бога вътре в себе си, т.е.
към текста >>

Ето това е пътят на ученика през тези три свята - на Любовта, койтс е свят на Светлината, свят на Мъдростта, който е свят на Виделината и светът на Славата, който е свят на Истината.
Че е стръмен е разбираемото пък че е славен, защо да е славен? А славен иде от думата слава, че този път е придружен със „слава", а това е думата, която означава светлина, онази вътрешна духовна светлина, която се намира в Божествения свят. Та пътят на ученика е славен и е придружен от вътрешната светлина в ума му. От Виделината в Духовния свят, който се нарича свят на Мъдростта и която прониква нагоре, навсякъде и отива в светлината на Божествения свят, който се нарича Слава. Та да просветне съзнанието на ученика необходимо е да влезне Светлина з ума му, след това Виделина в душата му и най-накрая Слава Е духа му. Ето това е пътят на ученика през тези три свята - на Любовта, койтс е свят на Светлината, свят на Мъдростта, който е свят на Виделината и светът на Славата, който е свят на Истината. Когато влезнах в Братството всички говореха за Бога, а само се оглеждам насам и натам и се питам къде ли съм попаднала, дали не съм в Рая. А аз се движа по земята и си казвам: „Боже, аз ли съм най-последната, дори името ти не мога да кажа тук на Изгрева". Но постепенно ми се отвориха очите и видях мотивите и действията на хората. А те бяха толкова многостранни тези мотиви, колкото бяха и хората на Изгрева и тогава разбрах, че не е важно да се говори само за Бога, а да се славослови Бога вътре в себе си, т.е. да живееш по Бога вътре в себе си в Чистота и Светлина.
към текста >>

да живееш по Бога вътре в себе си в Чистота и Светлина.
Ето това е пътят на ученика през тези три свята - на Любовта, койтс е свят на Светлината, свят на Мъдростта, който е свят на Виделината и светът на Славата, който е свят на Истината. Когато влезнах в Братството всички говореха за Бога, а само се оглеждам насам и натам и се питам къде ли съм попаднала, дали не съм в Рая. А аз се движа по земята и си казвам: „Боже, аз ли съм най-последната, дори името ти не мога да кажа тук на Изгрева". Но постепенно ми се отвориха очите и видях мотивите и действията на хората. А те бяха толкова многостранни тези мотиви, колкото бяха и хората на Изгрева и тогава разбрах, че не е важно да се говори само за Бога, а да се славослови Бога вътре в себе си, т.е. да живееш по Бога вътре в себе си в Чистота и Светлина. Само в онзи човек, който има безкористие можеш да имаш доверие, защото той се ръководи от идеи А идейния човек се движи към Бога. А човекът, който се движи към Бога има път, в който се включва и Светлината, и Виделината, и Славата, защото това са три етапа от онзи един и всеобщ път от човека към Бога. Имаше три сестри на Изгрева, които бяха добри приятелки, но непрекъснато искаха да дружат с мъже. Ама как така да дружат? По всички линии -духовни, сърдечни, да съжителствуват, да образуват връзки по всички начини-допустими и недопустими.
към текста >>

А човекът, който се движи към Бога има път, в който се включва и Светлината, и Виделината, и Славата, защото това са три етапа от онзи един и всеобщ път от човека към Бога.
А аз се движа по земята и си казвам: „Боже, аз ли съм най-последната, дори името ти не мога да кажа тук на Изгрева". Но постепенно ми се отвориха очите и видях мотивите и действията на хората. А те бяха толкова многостранни тези мотиви, колкото бяха и хората на Изгрева и тогава разбрах, че не е важно да се говори само за Бога, а да се славослови Бога вътре в себе си, т.е. да живееш по Бога вътре в себе си в Чистота и Светлина. Само в онзи човек, който има безкористие можеш да имаш доверие, защото той се ръководи от идеи А идейния човек се движи към Бога. А човекът, който се движи към Бога има път, в който се включва и Светлината, и Виделината, и Славата, защото това са три етапа от онзи един и всеобщ път от човека към Бога. Имаше три сестри на Изгрева, които бяха добри приятелки, но непрекъснато искаха да дружат с мъже. Ама как така да дружат? По всички линии -духовни, сърдечни, да съжителствуват, да образуват връзки по всички начини-допустими и недопустими. Веднъж ме срещнаха на поляната и ме разположиха със своето благоразположение. Аз се бях разтопила пред тях от умиление и се разположих към тях от хубавите им приказки и щях да си изкажа майчиното мляко.
към текста >>

Човек на земята има два пътя: единият е чист, а другият е изкалян.
Те наистина после се обърнаха срещу нас и воюваха срещу нас като врагове със всички възможни средства, които имаха, позволени и непозволени. Ето ви един пример за онези, които на думи славославяха Бога а живееха по съвсем човешки начин. Учителят веднъж каза: „На земята събитието е малко, но последиците в Духовния свят са големи и обратното - в Духовния свят събитие е голямо, а долу на земята събитието е малко". Това са неща от един свят на проекции, проекцията на земята е точка, но горе в зависимост от кой свят е тази величина то там тя е голяма. Затова трябва човек да внимава какво мисли в мис ловния си свят, какво чувства в чувствения си свят и какво върши долу на земята чрез своите постъпки. Човек на земята има два пътя: единият е чист, а другият е изкалян. „Разликата между тези два пътя е много малка", казваше Учителя. Затова ученикът трябва да има качество - различаване. А от вън тези два пътя могат да останат незабелязани, но ученикът трябва да различава. Веднъж аз трябваше да занеса един билет в полицейския участък да го заверявам, за да ми послужи за пропуск по онези полицейски години. Чудех се на кого да възложа тази работа, защото не бе уместно жена да се вре по разни полицейски участъци.
към текста >>

„Разликата между тези два пътя е много малка", казваше Учителя.
Ето ви един пример за онези, които на думи славославяха Бога а живееха по съвсем човешки начин. Учителят веднъж каза: „На земята събитието е малко, но последиците в Духовния свят са големи и обратното - в Духовния свят събитие е голямо, а долу на земята събитието е малко". Това са неща от един свят на проекции, проекцията на земята е точка, но горе в зависимост от кой свят е тази величина то там тя е голяма. Затова трябва човек да внимава какво мисли в мис ловния си свят, какво чувства в чувствения си свят и какво върши долу на земята чрез своите постъпки. Човек на земята има два пътя: единият е чист, а другият е изкалян. „Разликата между тези два пътя е много малка", казваше Учителя. Затова ученикът трябва да има качество - различаване. А от вън тези два пътя могат да останат незабелязани, но ученикът трябва да различава. Веднъж аз трябваше да занеса един билет в полицейския участък да го заверявам, за да ми послужи за пропуск по онези полицейски години. Чудех се на кого да възложа тази работа, защото не бе уместно жена да се вре по разни полицейски участъци. Споделих с Учителя: „Ще възложиш на брат Боян Баев".
към текста >>

А от вън тези два пътя могат да останат незабелязани, но ученикът трябва да различава.
Това са неща от един свят на проекции, проекцията на земята е точка, но горе в зависимост от кой свят е тази величина то там тя е голяма. Затова трябва човек да внимава какво мисли в мис ловния си свят, какво чувства в чувствения си свят и какво върши долу на земята чрез своите постъпки. Човек на земята има два пътя: единият е чист, а другият е изкалян. „Разликата между тези два пътя е много малка", казваше Учителя. Затова ученикът трябва да има качество - различаване. А от вън тези два пътя могат да останат незабелязани, но ученикът трябва да различава. Веднъж аз трябваше да занеса един билет в полицейския участък да го заверявам, за да ми послужи за пропуск по онези полицейски години. Чудех се на кого да възложа тази работа, защото не бе уместно жена да се вре по разни полицейски участъци. Споделих с Учителя: „Ще възложиш на брат Боян Баев". Аз го погледнах недоверчиво, а той продължи: „Той ще ти свърши безкористно работата". Честните безкористни хора се брояха на пръсти на Изгрева.
към текста >>

На следващият ден Борис ми казва: „Да знаеш, че тази Веса налита и посяга върху мен като на мъж".
Последните години Учителят беше почнал да ходи всеки ден у дома, бяха времена на бомбардировките над града и онези от горе от Черната ложа търсеха чрез английските и американски самолети да бомбардират и Изгрева, включително и Учителя. Та Учителят често идваше у дома. Пристига веднъж Веса Несторова у дома, хваща вратата, отваря я и веднага се търкулна една чиния от лавицата и се разцепи на две. Сама се търкулна чинията. Казах си: „Това е знак, че не влиза в този дом с чисти намерения". На следващият ден Борис ми казва: „Да знаеш, че тази Веса налита и посяга върху мен като на мъж". Гледам аз Борис, но от вътре в него някой друг ми говореше това, може би в него бе влязъл същия онзи, който бе бутнал чинията, за да ме предупреди за неприятелското нашествие в моя дом. А пък Борис бе достатъчно медиумичен, за да ми създава други неприятности и бели с неговата медиумичност. За нея ще говорим по-късно. Виждах хора, които минаваха за духовни, които се кичеха с духовното, но искаха власт на земята. Тези неща се самоизключваха.
към текста >>

93. 125. ВЪТРЕШНАТА СВЕТЛИНА У УЧЕНИКА Е ДУХОВНАТА СВЕТЛИНА ЗА ПЪТЯ МУ

125. ВЪТРЕШНАТА СВЕТЛИНА У УЧЕНИКА Е ДУХОВНАТА СВЕТЛИНА ЗА ПЪТЯ МУ И така Марийка, т.е.
125. ВЪТРЕШНАТА СВЕТЛИНА У УЧЕНИКА Е ДУХОВНАТА СВЕТЛИНА ЗА ПЪТЯ МУ И така Марийка, т.е. моята особена персона бе поставена там на оназ.-скамейка на ул. „Опълченска" 66 десет дни под ред от сутрин до вечер на някакъв изпит, който не можах да разбера за какво е и за какво става дума. V през ума и през главата ми не преминаваше никаква определена мисъл, за която да се хвана и да разбера смисъла на всичко това, което се върти околс мен и се случва с мен. На десетия ден аз изпаднах в особено размишление което ме озадачи. През деветте дена нищо в главата не ми се мяркаше, нито мисъл, нито нещо друго.
към текста >>

А аз намотавах това вътрешно кълбо и светлите нишки се навиваха, нижеха се думи и слова, четях ги, приемах ги вътрешно и размишлявах върху тях.
Аз бях започнала да размишлявам един много сериозен въпрос. Бях потънала в размисъл - това е израз, но за мен означаваше нещо друго, бях се добрала до един важен въпрос, бях хванала в мисълта си една светла нишка и започнах да я намотавам на кълбо в себе си и с постоянство и полека-лека зачетох по нея мисълта, която носеше. Четях я в себе си, размишлявах по нея и така бях потънала в размисъл и нищо друго в момента не ме интересуваше и не обръщах внимание какво става около мен. Така в периферията на моето външно зрение видях, че Учителят правеше нещо на двора и изобщо не ме поглеждаше и че около него имаше двама-трима приятели, с които разговаряше. Но това нйкакси беше вън от мен. А аз намотавах това вътрешно кълбо и светлите нишки се навиваха, нижеха се думи и слова, четях ги, приемах ги вътрешно и размишлявах върху тях. Накрая дохождам до една съществена мисъл. Една много важна и съществена мисъл в себе си. И спрях да я разглеждам и размишлявам върху нея. Изведнъж както Учителят беше в двора и работеше си там нещо и както не ми обръщаше внимание цели девет дни, както и сега до този момент, изведнъж се изправи, изхвръкна като птица от това положение там и като стрела се насочи към мене. Това беше моето вътрешно усещане и възприятие, а той бързешком пристигна при мен и по най-бърз начин направи двайсетина крачки към мен и продължи с думи мисълта, до която аз бях се спряла и която беше в мене.
към текста >>

И спрях да я разглеждам и размишлявам върху нея.
Така в периферията на моето външно зрение видях, че Учителят правеше нещо на двора и изобщо не ме поглеждаше и че около него имаше двама-трима приятели, с които разговаряше. Но това нйкакси беше вън от мен. А аз намотавах това вътрешно кълбо и светлите нишки се навиваха, нижеха се думи и слова, четях ги, приемах ги вътрешно и размишлявах върху тях. Накрая дохождам до една съществена мисъл. Една много важна и съществена мисъл в себе си. И спрях да я разглеждам и размишлявам върху нея. Изведнъж както Учителят беше в двора и работеше си там нещо и както не ми обръщаше внимание цели девет дни, както и сега до този момент, изведнъж се изправи, изхвръкна като птица от това положение там и като стрела се насочи към мене. Това беше моето вътрешно усещане и възприятие, а той бързешком пристигна при мен и по най-бърз начин направи двайсетина крачки към мен и продължи с думи мисълта, до която аз бях се спряла и която беше в мене. Учителят с няколко думи на точен български език разви мисълта окончателно като говореше на половин метър от мене. Аз седях на пейката с ръце от пред положени на колената и на роклята си. Докато се усетя той бързо и точно доразви мисълта, обясни ми я, разви я и си отиде така бързо както беше дошъл.
към текста >>

Трудно е човек да разбере същността на задачите, които има да разреши, защото те са от друго естество, намират се в друг свят и затова е необходимо подходяща вътрешна светлина, така че ума да се освети, а духа да задвижи тяхното разрешаване, а душата да учас- тва в този процес.
Тогава стана Елена Андреева, другата стенографка и взе листчето на Савка да й помогне тя да го разчете. Чете до половината и повече не можа да прочете и спря до там. После аз си тръгнах да си отивам и след това се събудих от сън. Така на сън ми се даде, че имам десет задачи като ученик за разрешаване. Та и на яве преди това, а и на сън Учителят те вика, стоиш пред него и не знаеш какво става. Трудно е човек да разбере същността на задачите, които има да разреши, защото те са от друго естество, намират се в друг свят и затова е необходимо подходяща вътрешна светлина, така че ума да се освети, а духа да задвижи тяхното разрешаване, а душата да учас- тва в този процес. Умът да освети, духът да задвижи и душата да запечати и съхрани. Велико е това претворяване на човека в ученик. Труден е пътят на ученика, но и славен. Имаше един българин, младеж, който следваше в Прага. През лятото се връща в България на гости по време на своята ваканция и понеже неговата рождена сестра е от Братството тя го завежда на Изгрева.
към текста >>

Труден е пътят на ученика, но и славен.
Така на сън ми се даде, че имам десет задачи като ученик за разрешаване. Та и на яве преди това, а и на сън Учителят те вика, стоиш пред него и не знаеш какво става. Трудно е човек да разбере същността на задачите, които има да разреши, защото те са от друго естество, намират се в друг свят и затова е необходимо подходяща вътрешна светлина, така че ума да се освети, а духа да задвижи тяхното разрешаване, а душата да учас- тва в този процес. Умът да освети, духът да задвижи и душата да запечати и съхрани. Велико е това претворяване на човека в ученик. Труден е пътят на ученика, но и славен. Имаше един българин, младеж, който следваше в Прага. През лятото се връща в България на гости по време на своята ваканция и понеже неговата рождена сестра е от Братството тя го завежда на Изгрева. Този брат се каз-заше Руси Николов и точно по това време в 1927 година се строеше салона на Изгрева. Сестрата представя рождения си брат на Учителя и той продължил разговора с него повече отколкото е необходимо. По едно време му казал: "Тука има майстори, които строят, а ти ще стоиш тука и ще наблюдаваш дали майсторите добре си вършат работата.
към текста >>

94. 129. НЕПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА, ЧОВЕШКАТА СЪДБА И ЧОВЕШКАТА КАРМА

Но да отидат при Учителя това означаваше да се определят вътрешно, че ще вървят в пътя на Школата.
129. НЕПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА, ЧОВЕШКАТА СЪДБА И ЧОВЕШКАТА КАРМА Та чудни бяха човешките съдби, чудни бяха пътищата на братята и сестрите, а още по-чудновати бяха техните стъпки. Защо чудновати ли? Защото те бяха дошли на Изгрева и вместо всичко да положат в ръцете на Бога, в ръцете на Учителя, те си правеха кой каквото си поиска и своеволничеха по отношение на своите съдби и се отнасяха пренебрежително към собствената си карма както и с кармата на другите около тях и с това объркваха както своят живот, така и с поведението си пречеха на другите и накрая се пречеше на нормалния ход на Школата. А колко бе лесно да отидат при Учителя и да му поставят проблема си и да го питат. По-лесно не можеше да се измисли и по-лесно не съществуваше. Но да отидат при Учителя това означаваше да се определят вътрешно, че ще вървят в пътя на Школата. А това не беше лесно. По-лесно бе да живеем на Изгрева, още по-лесно да се справим с несгодите на дървените бараки и примитивния живот, които бяхме доброволно приели като бит, отколкото да се решиш да отидеш при Учителя, да споделиш всичко и да чакаш неговият съвет, който трябва обезателно да изпълниш независимо какъв е и дали ти харесва или не ти изнася. Но това означаваше, че всичко трябва да предоставиш в ръцете на Бога, да се откажеш от себе си и човешката съдба заедно с тебе да я пренесеш при нозете на Учителя, а той ще разреши въпроса със съвета си и ти чрез този съвет ще разрешиш кармата си по най-лек и безболезнен начин, в най-кратко време и с най-малко изразходване на сила и енергия. А останалото ще го пренесеш в жертва угодна Богу. Ето там седи ключа за разгадаване.
към текста >>

По едно време Учителят спира погледа си върху сестра Куна и казва: „Има една сестра, която е тръгнала подир един луд кон и смята, че на този кон трябва да му се сложи юзда и да му се намери ездач, който да оседлае този луд кон.
Едвам се е справяла с нея. Решила като дойде в София на Изгрева да я вземе със себе си та да я заведе на беседа да чуе Учителя та дано малко да се усмири и да стане по-кротка. Пък решила и да попита и Учителя за нея като му я представи и да чуе какъв съвет той ще й даде. От града тръгнали пеша и докато стигнали до Изгрева в разстояние на час тя непрекъснато се е карала с нея за най-различни неща, направо караница с висок глас между майка и дъщеря. Пристигат на Изгрева, влизат в салона, всички вътре пеят, идва Учителя и започва да изнася своята беседа. По едно време Учителят спира погледа си върху сестра Куна и казва: „Има една сестра, която е тръгнала подир един луд кон и смята, че на този кон трябва да му се сложи юзда и да му се намери ездач, който да оседлае този луд кон. Я се намери юзда за този кон, я не се намери. Я се намери ездач, който да обуздае този луд кон, я не се намери. А аз казвам тази сестра да гледа да не я завлече този луд кон та да я завлече от нагорнището по надолнището в реката и да я удави". Сестра Куна разбира какво иска да каже Учителя, защото тя мислела, че накрая ако тази нейна дъщеря се срещне с Учителя може би неговото Слово и неговият съвет ще укроти дъщеря й и така ще й се сложи юзда. После тя си мислела, че ако дъщеря й се ожени то мъжът й ще я оседлае и от луда кобила ще я направи на работен кон дето тегли каруца.
към текста >>

„Не се плашете, когато идвате от града към Изгрева и вървете по средата на пътя.
Това бил съветът на Учителя, тя се върнала, повече не се занимавала с нея, а от време-на време й намирала някаква работа. Постепенно тя се укротила, а дошло време и да се яви онзи ездач дето обяздвал коне. Обяздил я, турил я в каруца, оженили се, народили деца и така завърши нашият разказ. Та като идвала някой път на Изгрева сестра Куна винаги се опасявала, че трябва да пътува сама през гората. Споделила веднъж с Учителя за своите страхове. „Не се плашете, когато идвате от града към Изгрева и вървете по средата на пътя. Всеки път когато има беседа аз бдя над пътя, минавам през него, почиствам го, изчиствам го и отстранявам и отклонявам онези, които биха ви пречили. Затова няма да се страхувате, молете се и бъдете с будно съзнание." Та сестра Куна се връща у дома и вече знае, че пътят към Школата е винаги почистен, а този път тръгва и върви със Словото на Учителя, а за него е нужно будно съзнание и светлина в съзнанието, за да може това Слово да влезне в него човека и да го оживи. Учителят често говореше за хармонията и че в името на хармонията трябва да се прави жертва, но нещата стояха практически по-иначе. Учителят разбутваше умело жаравата и въглените с машата си, те лумваха в огън и онзи, чиито въглени са разместени започва да се пече от вътре и от вън на този невидим вътрешен огън. Пече се от вътре със страдания, а от вън с мъчнотии.
към текста >>

Всеки път когато има беседа аз бдя над пътя, минавам през него, почиствам го, изчиствам го и отстранявам и отклонявам онези, които биха ви пречили.
Постепенно тя се укротила, а дошло време и да се яви онзи ездач дето обяздвал коне. Обяздил я, турил я в каруца, оженили се, народили деца и така завърши нашият разказ. Та като идвала някой път на Изгрева сестра Куна винаги се опасявала, че трябва да пътува сама през гората. Споделила веднъж с Учителя за своите страхове. „Не се плашете, когато идвате от града към Изгрева и вървете по средата на пътя. Всеки път когато има беседа аз бдя над пътя, минавам през него, почиствам го, изчиствам го и отстранявам и отклонявам онези, които биха ви пречили. Затова няма да се страхувате, молете се и бъдете с будно съзнание." Та сестра Куна се връща у дома и вече знае, че пътят към Школата е винаги почистен, а този път тръгва и върви със Словото на Учителя, а за него е нужно будно съзнание и светлина в съзнанието, за да може това Слово да влезне в него човека и да го оживи. Учителят често говореше за хармонията и че в името на хармонията трябва да се прави жертва, но нещата стояха практически по-иначе. Учителят разбутваше умело жаравата и въглените с машата си, те лумваха в огън и онзи, чиито въглени са разместени започва да се пече от вътре и от вън на този невидим вътрешен огън. Пече се от вътре със страдания, а от вън с мъчнотии. Но се печеше бавно, но сигурно.
към текста >>

Затова няма да се страхувате, молете се и бъдете с будно съзнание." Та сестра Куна се връща у дома и вече знае, че пътят към Школата е винаги почистен, а този път тръгва и върви със Словото на Учителя, а за него е нужно будно съзнание и светлина в съзнанието, за да може това Слово да влезне в него човека и да го оживи.
Обяздил я, турил я в каруца, оженили се, народили деца и така завърши нашият разказ. Та като идвала някой път на Изгрева сестра Куна винаги се опасявала, че трябва да пътува сама през гората. Споделила веднъж с Учителя за своите страхове. „Не се плашете, когато идвате от града към Изгрева и вървете по средата на пътя. Всеки път когато има беседа аз бдя над пътя, минавам през него, почиствам го, изчиствам го и отстранявам и отклонявам онези, които биха ви пречили. Затова няма да се страхувате, молете се и бъдете с будно съзнание." Та сестра Куна се връща у дома и вече знае, че пътят към Школата е винаги почистен, а този път тръгва и върви със Словото на Учителя, а за него е нужно будно съзнание и светлина в съзнанието, за да може това Слово да влезне в него човека и да го оживи. Учителят често говореше за хармонията и че в името на хармонията трябва да се прави жертва, но нещата стояха практически по-иначе. Учителят разбутваше умело жаравата и въглените с машата си, те лумваха в огън и онзи, чиито въглени са разместени започва да се пече от вътре и от вън на този невидим вътрешен огън. Пече се от вътре със страдания, а от вън с мъчнотии. Но се печеше бавно, но сигурно. И именно тук трябваше да положи себе си в жертва, за да реши задачата си.
към текста >>

Чак когато се изчистим и дойдем в хармоничен свят и в хармонично състояние на съзнанието си със светлина в него тогава Учителят ще ти поднесе плод, ще ти подари бисер взет и създаден от твоето страдание, което е бисер за душата ти.
А обожествяването на човека е когато дойде Божия Дух и обожестви с живота си човешката плът така както това бе при Учителя. А при нас какво? Ние се мъчехме в забавачката на Изгрева. Опитвахме се да решаваме задачата си. А през това време Учителят стои настрана, не те вижда, не ти обръща внимание. Чак когато се изчистим и дойдем в хармоничен свят и в хармонично състояние на съзнанието си със светлина в него тогава Учителят ще ти поднесе плод, ще ти подари бисер взет и създаден от твоето страдание, което е бисер за душата ти. И ти този ден го схващаш като Божествен ден, тогава Бог е посетил човешката душа и те е пренесъл в плод на Божествения Дух и бисер на Божествената Душа. На следващия ден отново заставаш пред стъргалото, идва нова задача за разрешаване. И така всеки ден до края на живота ти, Тук на Изгрева беше забавачка за света и Школа за учениците. Аз съм пред Учителя на разговор. „Някой казва: „Ти знаеш ли, че от два дена не съм ял и страдам".
към текста >>

Пътят на източните народи е инволюционен -слизане на долу, а на западните народи е еволюционен - издигане нагоре.
Значи твоята жертва те приближава до високият идеал - да обичаш ближния си като себе си. Тези хора, които живеят само с желания са от черната раса. Тези, които се борят, за да реализират желанията си са от червената раса. Онези, които мислят за реализирането на желанията си са от жълтата раса. А от бялата раса са хората на разума. Пътят на източните народи е инволюционен -слизане на долу, а на западните народи е еволюционен - издигане нагоре. Затова един индийски адепт ако иска да напредва по-нататък идва да се прероди на земята като европеец. От тук той започва своята еволюция."
към текста >>

95. 135. СЪБОРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Ходете в пътя на истината и живота, в която Аз пребъдвам.
Той ги изпраща с думите: „Думите Господни, които отправям към вас са тия: „Вярвайте в думите ми. Аз ще бъда с всекиго едного с вас. Моят мир ви давам. Моят мир ви оставям. Работете в нивата, в която сте поставени и Отец ми ще ви утвърди във всяко добро дело. Ходете в пътя на истината и живота, в която Аз пребъдвам. Отец ще промисли всичко за вашите души. Той ще ви даде според изобилието на Своите щедрости. Спънките във вашия живот Аз ще изгладя и ще преобърна всичко за добро. Вярвайте и ще ви се даде всичко." През 1912 година събора е от 15 до 20 август. Учителят казва: „Опитайте Господа и ще видите, че е благ.
към текста >>

След свършването на събора Учителя Дънов полага ръцете си върху главите на всекиго един от присъстващите преди да напуснат салона.
Вярвайте и ще ви се даде всичко." През 1912 година събора е от 15 до 20 август. Учителят казва: „Опитайте Господа и ще видите, че е благ. През тази година дръжте се в съгласие с Господа и Той ще ви даде всичко й няма да се лишите от никакви блага. Всичко е в Неговите ръце. Нека се държим с Господа и нуждите за тялото сами по себе се ще дойдат". След свършването на събора Учителя Дънов полага ръцете си върху главите на всекиго един от присъстващите преди да напуснат салона. Благославя ги, защото след няколко месеца започва Балканската война, а те това не знаят. Преди да ги изпрати им нарежда да се снабдят с дърва и брашно за една година. Попитали го дали няма да има война и Учителят потвърдил това и им дал съвет да си препишат „Добрата молитва" и 91 псалом и да си ги зашият във военните курки. На 5 октомври 1912 г. започва Балканската война като България и Гърция обявяват война на Турция, а след два дни Сърбия обявява също война.
към текста >>

Благодарим Ти за голямата любов, коюто Си показал към нас; Ти Си ни призвал от светия Си престол, посочил Си ни Истината, осветил Си ни пътя на Живота и Си ни дал Царство.
На 13 март 1913 година се превзема Одрин, а на 17 май 1913 година в Лондон се подписва мирният договор с Турция. През 1912 г. Учителят изпраща приятелите на фронта, а на останалите дава следната молитва, която да изричат всеки ден. Молитва във войната 1912 г. „Всесилний и Всеблагий Господи Боже наш, заради големите Твои Милости и щедрости, които непрестанно изпращаш на нас, ние се осмеляваме да се явим пред Твоето лице, като недостойни Твои раби и просим Твоята милост и помощ. Благодарим Ти за голямата любов, коюто Си показал към нас; Ти Си ни призвал от светия Си престол, посочил Си ни Истината, осветил Си ни пътя на Живота и Си ни дал Царство. Ний Ти се обещаваме, Господи, Боже наш, че ще следваме пътя, който Си ни посочил и останалите дни на нашия живот ще посветим на Тебе; Отче на Виделината, ще Ти служим с радост. Ти Си надеждата ни, силата ни, радостта ни, затова към Тебе прибягваме и под сянката на Твоите крила намира почивка изнурената от земни грижи душа, молим Ти се Господи, извора на живота, смили се на нас и братята ни на бойното поле: /имената им/, които са изложени на хиляди опасности и огнени изпитания. Прости волните им неволни прегрешения. Простри на тях мощната Си десница и ги запази от видими и невидими неприятели. Възвърни ги по домовете им здрави, обнови ги, за да свършат останалото време от живота си в мир и покаяние и с делата си да прославят Твоето Име на земята.
към текста >>

Ний Ти се обещаваме, Господи, Боже наш, че ще следваме пътя, който Си ни посочил и останалите дни на нашия живот ще посветим на Тебе; Отче на Виделината, ще Ти служим с радост.
През 1912 г. Учителят изпраща приятелите на фронта, а на останалите дава следната молитва, която да изричат всеки ден. Молитва във войната 1912 г. „Всесилний и Всеблагий Господи Боже наш, заради големите Твои Милости и щедрости, които непрестанно изпращаш на нас, ние се осмеляваме да се явим пред Твоето лице, като недостойни Твои раби и просим Твоята милост и помощ. Благодарим Ти за голямата любов, коюто Си показал към нас; Ти Си ни призвал от светия Си престол, посочил Си ни Истината, осветил Си ни пътя на Живота и Си ни дал Царство. Ний Ти се обещаваме, Господи, Боже наш, че ще следваме пътя, който Си ни посочил и останалите дни на нашия живот ще посветим на Тебе; Отче на Виделината, ще Ти служим с радост. Ти Си надеждата ни, силата ни, радостта ни, затова към Тебе прибягваме и под сянката на Твоите крила намира почивка изнурената от земни грижи душа, молим Ти се Господи, извора на живота, смили се на нас и братята ни на бойното поле: /имената им/, които са изложени на хиляди опасности и огнени изпитания. Прости волните им неволни прегрешения. Простри на тях мощната Си десница и ги запази от видими и невидими неприятели. Възвърни ги по домовете им здрави, обнови ги, за да свършат останалото време от живота си в мир и покаяние и с делата си да прославят Твоето Име на земята. Разруши със силата Си крепостите на тия, които враждуват, направи смущение в лагерите им, заслепи очите им, за да не могат да вършат зло на Твоите раби.
към текста >>

На 11 август 1913 година в София Учителят държи беседа и говори: „Човешката душа е поле, арена и върху тая арена работят лошите и светлите духове.
Божественият Дух още не може да се смекчи, но рече Бог: „Хайде нека оправим забърканото". Ако не се моли българският народ на Бога ще бъде наказан с още по-голямо наказание". Наистина след това Слово на Учителя на 14 септември 1918 г. става пробива на Добро поле и България е разгромена и я сполита Втора национална катастрофа. Ето защо през 1913 година няма събор в София на веригата. На 11 август 1913 година в София Учителят държи беседа и говори: „Човешката душа е поле, арена и върху тая арена работят лошите и светлите духове. Ние трябва да дадем място на добрите духове, защото те са, които ще ни изведат на добър път. Цялото небе и всичките добри духове имат интерес да избавят човечеството", Той обяснява за Първата национална катастрофа така: „Кризата, която се прекарва днес е криза в самите вас. Защото България по невнимание и неосторожност се остави на хипнотическото състояние на лошите духове, отиде много надалеч, заблуди се и Бог, за да я направи да се опомни и избави допусна тази криза. Няма защо да недоумявате и да се смущавате от тази криза". Той завършва с думите: „Внимавайте прочее, за да опазите душите си и да ви помогне Христос".
към текста >>

Плодовете изискват светлина, за да узреят.
А защо Злото е зло? Ще ви кажа. Понеже по своето естество то няма възможност да ражда, за да расте то трябва да краде от друго място". „Сега идва Господ да преобрази тия страдания в Добро за човечеството. Всеки, който прави Зло значи обича Злото, мрази Виделината и ще остане вързан, а онзи, който прави Добро отива към Виделината. Плодовете изискват светлина, за да узреят. То е закон много добре основан." А сега ще ви покажа как действуваше закона на съответствията: На 8 август 1914 година в събота в 10 часа сутринта идват представители от местното комендантство на град Търново и разтурят събора поради това, че в страната е обявено военно положение. Подир обяд започват да напускат събора, но онези, които са останали за следващия ден вечеряли на обща трапеза. Властите узнали това и към 9 часа вечерта Учителят и няколко приятели са арестувани в града от военните власти, задържани в комендантството и са пуснати в 12 часа през нощта. Нареждат на Учителя да напусне Търново и той сутринта отпътувал за Казанлък. Този, който разтуря събора е полковник Стойко Радойков заедно с митрополит Йосиф Търновски.
към текста >>

96. 150. ЧИСТОТА ОТВЪН И ЧИСТОТА ОТВЪТРЕ

Тогава там нямаше хижа, нямаше палатки, а спахме налягали върху платнище до огъня, който се поддържаше цяла нощ.
Ето една група младежи решиха да направим екскурзия до Рила, но бяха се уточнили, че ще бъдат само братя. От начало искаше да отиде с тях и Цанка, сестрата на Борис, но Борис и другите решиха, че екскурзията е дълга и ще бъдат само братя. Но после Борис измени плана си и ме покани. Аз се съгласих и тръгнахме с нает автобус от София до Самоков, който ни закара до Говедарци, Смятам, че има една снимка със заснета цялата група като се вижда, че само аз съм между братята. После се качихме на седемте езера и прекарахме там няколко дни и се върнахме. Тогава там нямаше хижа, нямаше палатки, а спахме налягали върху платнище до огъня, който се поддържаше цяла нощ. А през нощите на Рила е студено. Ти лежиш, лежиш, отпред те пече и напича огъня, а отзад те сече и подсича студа. Отпред те огрява огъня, а отзад те подвява рилския студ. Върнахме се на Изгрева и всички разбраха за екскурзията и че само аз съм била от сестрите с братята. Като научи Цанка за това, че като се нахвърли върху мен, хвърляше жупел и огън, че аз съм направила така, че не са я взели с групата.
към текста >>

Като научи Цанка за това, че като се нахвърли върху мен, хвърляше жупел и огън, че аз съм направила така, че не са я взели с групата.
Тогава там нямаше хижа, нямаше палатки, а спахме налягали върху платнище до огъня, който се поддържаше цяла нощ. А през нощите на Рила е студено. Ти лежиш, лежиш, отпред те пече и напича огъня, а отзад те сече и подсича студа. Отпред те огрява огъня, а отзад те подвява рилския студ. Върнахме се на Изгрева и всички разбраха за екскурзията и че само аз съм била от сестрите с братята. Като научи Цанка за това, че като се нахвърли върху мен, хвърляше жупел и огън, че аз съм направила така, че не са я взели с групата. Отишла и се оплакала на Учителя, а той какво й казал не зная. Дойде време и аз да се приближа до Учителя. Обикновено като минавах при него аз му целувах ръка. Така правехме всички в знак на уважение към възрастта му погледнато по човешки и в знак на послушание към Учителя погледнато по ученически и в знак на бла-гословение от него погледнато по съвсем друг начин, защото като целувахме десницата му ние правехме контакт с Живия Господ. Но този път Учителя не протегна ръката си, сложи я отзад зад гърба си като показваше, че не ми дава ръката си и че не желае да ме приеме.
към текста >>

Скарах се с нея и си върнах обратно тенджерата на мястото, защото от нея почувствувах да излиза съвсем друг свят на страст и емоции и беше ми противно всичко това тук да се изсипва върху мене на Седемте Рилски езера.
Иначе не може да има онзи вътрешен говор между Учител и ученик. Та говоря за вътрешната чистота на ученика. Веднъж сме на Рила и Цанка идва при мен и взема една измита, лъсната с пясък чиста тенджера за готвене от нашата лавица до огнището пред палатката ни. Аз като я видях -настръхнах. Цялата тя беше с астрална мръсотия, беше се разюздала с някои от братята. Скарах се с нея и си върнах обратно тенджерата на мястото, защото от нея почувствувах да излиза съвсем друг свят на страст и емоции и беше ми противно всичко това тук да се изсипва върху мене на Седемте Рилски езера. Скарахме се и тя изхвръкна също с думи отправени по мой адрес. Само след няколко дни тя премина покрай мен с един брат, който се беше халосал по нея и като мина покрай нас Учителят дойде и каза: „Какво прави този мъж тук? " Тогава разбрах, че бях права за тенджерата и че си бях запазила чистотата на тенджерата избърсана с пясък и вода. До чистотата е много трудно да се добере човек. Трудно е да се добере до външната чистота, а още по-трудно да се добере до вътрешната чистота в себе си, за да може да протече в него живота на светлината.
към текста >>

Трудно е да се добере до външната чистота, а още по-трудно да се добере до вътрешната чистота в себе си, за да може да протече в него живота на светлината.
Скарах се с нея и си върнах обратно тенджерата на мястото, защото от нея почувствувах да излиза съвсем друг свят на страст и емоции и беше ми противно всичко това тук да се изсипва върху мене на Седемте Рилски езера. Скарахме се и тя изхвръкна също с думи отправени по мой адрес. Само след няколко дни тя премина покрай мен с един брат, който се беше халосал по нея и като мина покрай нас Учителят дойде и каза: „Какво прави този мъж тук? " Тогава разбрах, че бях права за тенджерата и че си бях запазила чистотата на тенджерата избърсана с пясък и вода. До чистотата е много трудно да се добере човек. Трудно е да се добере до външната чистота, а още по-трудно да се добере до вътрешната чистота в себе си, за да може да протече в него живота на светлината. Само живота на Светлината изявява присъствието на Духът Божий. По-късно Цанка и Люба Славянска се сдушиха и подеха борба срещу мен по всички линии и фронтове. Дотогава аз все пак приказвах с тях, поздравявах ги, но когато всичко стана нетърпимо и не издържах вече аз отидох при Учителя и му казах, че съм решила да се оттегля от тях и от техния път и да стоя настрана. Той изслуша моето решение и каза: „Добре. Какво да правиш когато са непоправими".
към текста >>

Само живота на Светлината изявява присъствието на Духът Божий.
Скарахме се и тя изхвръкна също с думи отправени по мой адрес. Само след няколко дни тя премина покрай мен с един брат, който се беше халосал по нея и като мина покрай нас Учителят дойде и каза: „Какво прави този мъж тук? " Тогава разбрах, че бях права за тенджерата и че си бях запазила чистотата на тенджерата избърсана с пясък и вода. До чистотата е много трудно да се добере човек. Трудно е да се добере до външната чистота, а още по-трудно да се добере до вътрешната чистота в себе си, за да може да протече в него живота на светлината. Само живота на Светлината изявява присъствието на Духът Божий. По-късно Цанка и Люба Славянска се сдушиха и подеха борба срещу мен по всички линии и фронтове. Дотогава аз все пак приказвах с тях, поздравявах ги, но когато всичко стана нетърпимо и не издържах вече аз отидох при Учителя и му казах, че съм решила да се оттегля от тях и от техния път и да стоя настрана. Той изслуша моето решение и каза: „Добре. Какво да правиш когато са непоправими". Обикновено Учителят препоръчваше методи на примирявания, за да не се изострят отношенията и кармически да се отдалечават с най-малък сблъсък.
към текста >>

Отначало като видяха, че аз ке се изпречвам на пътя им, те се развихриха, пуснаха гриви, вдигнаха глави и опашки и като буйни коне запрашваха насам-натам по широкия друм.
Спазвах го дълго. Но то бе мъчително и трудно. И тогава отидох при Учителя да си кажа моето мнение и да чуя дали той ще одобри това, което мисля да направя. Той видя, че те бяха наистина непоправими. Аз се отдръпнах и вече стоях настрана. Отначало като видяха, че аз ке се изпречвам на пътя им, те се развихриха, пуснаха гриви, вдигнаха глави и опашки и като буйни коне запрашваха насам-натам по широкия друм. Аз нямах нищо против те да препускат където си щат и на където си щат. Но веднъж бяха спрели две кобили да цвилят пред портата ни та дано да подмамят жребеца та да погне една от тях. Искаха да го подмамят. Аз скочих и се започна люта битка между кобили хвърковати и домашен работен кон. Как се справих, не зная.
към текста >>

97. 176. ПИСМА ОТ ЛАТВИЯ ДВИЖЕНИЕТО НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО

„Братство" и „Рга1есо" (есперантски орган на движението) често се получават трогателни писма от предани души, които са поели върху себе си мисията да разнасят светлината на Новото Учение в своите далечни от нас страни.
176. ПИСМА ОТ ЛАТВИЯ ДВИЖЕНИЕТО НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО Движението на Всемирното Братство се разпростира нашироко по света. В много държави като например Полша, Латвия, Чехия, Франция, Белгия, Холандия, Швеция, Швейцария, Гърция, Италия, Съединените щати и др, Всемирното Братство има своите предани последователи, които работят усилено за разпространението на неговите идеи, с поглед отправен към България, към светлата фигура на Учителя, който е извора на новото Божествено Учение. Много чужденци, в различни страни, учат вече български език, с единствената цел да се ползуват от беседите на Учителя и да ги превеждат на своите родни езици. Беседи има вече преведени и издадени на английски, френски, германски, полски,.латишки, японски и есперантски езици. В редакцията на в. „Братство" и „Рга1есо" (есперантски орган на движението) често се получават трогателни писма от предани души, които са поели върху себе си мисията да разнасят светлината на Новото Учение в своите далечни от нас страни. Всички тези писма имат един общ характерен белег: те са пропити от лъха на Новото, те са изпълнени с ентусиазъм, вяра и искрена благодарност за светлината, която са получили от тук. Заключението е ясно: това, което в България мнозина отхвърлят и преследват, бива възприето далеч зад границите на страната ни и служи като мощен двигател за издигане и прераждане на хората и обществото. Тук даваме едно току-що получено в редакцията ни писмо от този характер: Божественото семе, възраснало в Латвия „Божието Слово не ще се върне назад, без да пренесе своя плод." Учителя Преди пет години, когато горите и полята на Латвия бяха покрити с бял саван и беше студено, внезапно се яви никому неизвестен сеятел от България. Как е узнал той, че тук има почва, макар и още покрита със сняг, но готова за посева на Божественото семе? Това само на Бога е известно.
към текста >>

Всички тези писма имат един общ характерен белег: те са пропити от лъха на Новото, те са изпълнени с ентусиазъм, вяра и искрена благодарност за светлината, която са получили от тук.
В много държави като например Полша, Латвия, Чехия, Франция, Белгия, Холандия, Швеция, Швейцария, Гърция, Италия, Съединените щати и др, Всемирното Братство има своите предани последователи, които работят усилено за разпространението на неговите идеи, с поглед отправен към България, към светлата фигура на Учителя, който е извора на новото Божествено Учение. Много чужденци, в различни страни, учат вече български език, с единствената цел да се ползуват от беседите на Учителя и да ги превеждат на своите родни езици. Беседи има вече преведени и издадени на английски, френски, германски, полски,.латишки, японски и есперантски езици. В редакцията на в. „Братство" и „Рга1есо" (есперантски орган на движението) често се получават трогателни писма от предани души, които са поели върху себе си мисията да разнасят светлината на Новото Учение в своите далечни от нас страни. Всички тези писма имат един общ характерен белег: те са пропити от лъха на Новото, те са изпълнени с ентусиазъм, вяра и искрена благодарност за светлината, която са получили от тук. Заключението е ясно: това, което в България мнозина отхвърлят и преследват, бива възприето далеч зад границите на страната ни и служи като мощен двигател за издигане и прераждане на хората и обществото. Тук даваме едно току-що получено в редакцията ни писмо от този характер: Божественото семе, възраснало в Латвия „Божието Слово не ще се върне назад, без да пренесе своя плод." Учителя Преди пет години, когато горите и полята на Латвия бяха покрити с бял саван и беше студено, внезапно се яви никому неизвестен сеятел от България. Как е узнал той, че тук има почва, макар и още покрита със сняг, но готова за посева на Божественото семе? Това само на Бога е известно. Наистина, зимата царуваше не само в природата, но и в душите и сърцата на хората, търсещи светлината, Божественото слънце и пътищата към Истината, Мъдростта и Любовта.
към текста >>

Наистина, зимата царуваше не само в природата, но и в душите и сърцата на хората, търсещи светлината, Божественото слънце и пътищата към Истината, Мъдростта и Любовта.
Всички тези писма имат един общ характерен белег: те са пропити от лъха на Новото, те са изпълнени с ентусиазъм, вяра и искрена благодарност за светлината, която са получили от тук. Заключението е ясно: това, което в България мнозина отхвърлят и преследват, бива възприето далеч зад границите на страната ни и служи като мощен двигател за издигане и прераждане на хората и обществото. Тук даваме едно току-що получено в редакцията ни писмо от този характер: Божественото семе, възраснало в Латвия „Божието Слово не ще се върне назад, без да пренесе своя плод." Учителя Преди пет години, когато горите и полята на Латвия бяха покрити с бял саван и беше студено, внезапно се яви никому неизвестен сеятел от България. Как е узнал той, че тук има почва, макар и още покрита със сняг, но готова за посева на Божественото семе? Това само на Бога е известно. Наистина, зимата царуваше не само в природата, но и в душите и сърцата на хората, търсещи светлината, Божественото слънце и пътищата към Истината, Мъдростта и Любовта. Божественото семе, живото слово на Учителя Петър Дънов се сееше благодатно в изжаднелите, измъчени души, прониквайки дълбоко и разраствайки се на широко. Бог благослови посятото Божествено семе на живото Учителево слово и през всичките тези години то расна, крепна и се умножава. Светлите лъчи на това Учение проникнаха и в богати и в бедни домове на Латвия и озариха съзнанието на живущите в тях хора със светлината на новото разбиране. И днес вече мнозина знаят за Великото Всемирно Бяло Братство в България, за Светлия Учител и за Неговото Учение. Новото Учение е благо за цяла Латвия, защото то внесе светлина в обществото, и проникна даже през дебелите и вехти стени на някои църкви, затрупани от остарели обреди - обнови ги и им даде истинско разбиране на Учението на Христа.
към текста >>

Светлите лъчи на това Учение проникнаха и в богати и в бедни домове на Латвия и озариха съзнанието на живущите в тях хора със светлината на новото разбиране.
Как е узнал той, че тук има почва, макар и още покрита със сняг, но готова за посева на Божественото семе? Това само на Бога е известно. Наистина, зимата царуваше не само в природата, но и в душите и сърцата на хората, търсещи светлината, Божественото слънце и пътищата към Истината, Мъдростта и Любовта. Божественото семе, живото слово на Учителя Петър Дънов се сееше благодатно в изжаднелите, измъчени души, прониквайки дълбоко и разраствайки се на широко. Бог благослови посятото Божествено семе на живото Учителево слово и през всичките тези години то расна, крепна и се умножава. Светлите лъчи на това Учение проникнаха и в богати и в бедни домове на Латвия и озариха съзнанието на живущите в тях хора със светлината на новото разбиране. И днес вече мнозина знаят за Великото Всемирно Бяло Братство в България, за Светлия Учител и за Неговото Учение. Новото Учение е благо за цяла Латвия, защото то внесе светлина в обществото, и проникна даже през дебелите и вехти стени на някои църкви, затрупани от остарели обреди - обнови ги и им даде истинско разбиране на Учението на Христа. Новото Учение възкреси много души. То спаси от явна гибел и осмисли живота на много хора, стоящи на края на пропастта. И ето живата картина на тези хора, които са разбрали важността на Божественото Учение и се стремят да проникнат в него, виждайки нагледно какво благословение носи то на страната, на обществото, на хората и семействата.
към текста >>

Новото Учение е благо за цяла Латвия, защото то внесе светлина в обществото, и проникна даже през дебелите и вехти стени на някои църкви, затрупани от остарели обреди - обнови ги и им даде истинско разбиране на Учението на Христа.
Наистина, зимата царуваше не само в природата, но и в душите и сърцата на хората, търсещи светлината, Божественото слънце и пътищата към Истината, Мъдростта и Любовта. Божественото семе, живото слово на Учителя Петър Дънов се сееше благодатно в изжаднелите, измъчени души, прониквайки дълбоко и разраствайки се на широко. Бог благослови посятото Божествено семе на живото Учителево слово и през всичките тези години то расна, крепна и се умножава. Светлите лъчи на това Учение проникнаха и в богати и в бедни домове на Латвия и озариха съзнанието на живущите в тях хора със светлината на новото разбиране. И днес вече мнозина знаят за Великото Всемирно Бяло Братство в България, за Светлия Учител и за Неговото Учение. Новото Учение е благо за цяла Латвия, защото то внесе светлина в обществото, и проникна даже през дебелите и вехти стени на някои църкви, затрупани от остарели обреди - обнови ги и им даде истинско разбиране на Учението на Христа. Новото Учение възкреси много души. То спаси от явна гибел и осмисли живота на много хора, стоящи на края на пропастта. И ето живата картина на тези хора, които са разбрали важността на Божественото Учение и се стремят да проникнат в него, виждайки нагледно какво благословение носи то на страната, на обществото, на хората и семействата. Тези хора са подобни на отделни мравки от един голям мравуняк. Всички те работят свободно, с любов и усърдие, съобразно със своите способности и разбирания, в полза на общото дело, за благото на цялото човечество.
към текста >>

Това Учение разрешава всички противоречиви въпроси на живота, дава методи за само-познание и самовъзпитание, внася светлина в ума, чистота в сърцето и благородство във волята.
Всички са така радостни, оживени, като че ли сам Учителят невидимо присъствува между тях. Четенето на живото слово на Учителя и пеенето на Неговите Божествени песни издигат душата и я отнасят в друг, по-съвършен свят. И тези хора, семейство, слушайки вдъхновените беседи на Учителя, забравят всичко светско и получават изчерпателни отговори на най-наболелите въпроси. Наистина, това е Божествено Учение. Защото то възкресява хората, осмисля живота им, правейки трудното леко, мрачното светло. Това Учение разрешава всички противоречиви въпроси на живота, дава методи за само-познание и самовъзпитание, внася светлина в ума, чистота в сърцето и благородство във волята. То подмладява и обновява човека и физически и умствено и духовно и го свързва с Бога. Тези хора, които са се вглъбили в същността на Божественото Учение, които са го разбрали и са почнали да прилагат във всекидневният си живот методите, препоръчвани от Учителя, могат да потвърдят, че са неизчислими ония блага, които се изливат над тях, защото техният живот, при същите обстоятелства е станал много по-светъл, по-радостен и по-смислен. И наистина, такава промяна може да стане само тогава, когато вътре в самия човек е станало прераждане и обновление, тогава и само тогава, това състояние се отразява и на неговия външен живот. Това Учение включва в себе си всички съществуващи учения и доктрини, и затова смело може да се каже, че то е Божествено Учение. Нека Бог благослови сеятеля, който пося семето на Божественото Учение в Латвия.
към текста >>

Всички вие трябва да бъдете екскурзианти - да сте готови да тръгнете по пътя и да влезете в новия свят.
Латвия - Рига, 17.01.1937 г. Николай Каллертс В-к. „Братство", бр. 178 от 24 януари 1937 г. НОВО НЕБЕ И НОВА ЗЕМЯ Впечатления от Рила „И тъй казвам ви: Създава се ново небе и нова земя. Всички вие трябва да бъдете екскурзианти - да сте готови да тръгнете по пътя и да влезете в новия свят. Ако искате да прогресирате и да влезете в новия свят, който сега се създава, трябва да имате нови разбирания, трябва да престанете да мислите само за себе си." Учителят Онзи, който е бил поне веднъж на Рила, видял е красотата на нейната природа и е чул словото на Учителя, е придобил неоценимо благо. В Сравнение с това благо, богатство, слава, охолност и всички удобства на живота ще му се сторят незначителни. А що може да се види на планината? - Там вие ще видите Учителя на Всемирното Братство и неговите ученици - хора, които се стремят към новото, които искат да бъдат „истински човеци". Там ще срещнете братя и сестри с всеобемна душа, със светъл, про-зорлив уми, с чисто, отзивчиво сърце, с благородна воля, насочена към правене на добро.
към текста >>

Човек като че ли се слива с живота природа - защото там всичко живее: и камъни, и вода, и въздух, и светлина - и всичко говори на свой, символичен език.
Там ще срещнете братя и сестри с всеобемна душа, със светъл, про-зорлив уми, с чисто, отзивчиво сърце, с благородна воля, насочена към правене на добро. Те са живи, пробудени души, способни да живеят интензивен вътрешен живот. Вие ще почувствувате, че там, във висините, се разрешава велика задача, твори се нов свят в съзнанието на човека и се изгражда дом за новото, което ще се роди в недалечно бъдеще. Там вие ще се докоснете до извора на живота и ще възприемете трептенията на други светове. На тия височини се развиват сякаш мощни токове, и чийто крак докосне тези места не може да не се почувствува чудотворното им влияние. Човек като че ли се слива с живота природа - защото там всичко живее: и камъни, и вода, и въздух, и светлина - и всичко говори на свой, символичен език. На тези височини ние можем да разберем дълбоката, разумна работа на природата и да осъзнаем новото, що влиза в света. И слезли от тия планински висини, ние не можем да не възкликнем: „Да забравим старото и да живеем по новому - по начина, който Христос е показал! " Учителят казва: „Проявете любовта на Христа според разбирането на вашата личност, на вашата индивидуалност, на вашата душа, на вашия дух! -И тогава ще се изпълнят думите на Христа: „Аз ще бъда с вас до скончание на века". Учителят казва още: „Всички хора живеят вече в окончанието на века, защото окончанието на века е край на старите възгледи на човечеството и начало на новата ера на Любовта, край на насилието и начало на мира и свободата, край на старото и начало на Новото".
към текста >>

Със светлината на своята любов към човечеството, Учителят озарява тази страна.
Николай Каллертс Рига, 12.Х1.1937 г. Сп. „Житно зърно",,бр. 9-10,1937 г. Отзвуци (Писмо от Рига) Както прелетните птици преди и след отлитането си от едни в други страни се събират на ята, чуруликат и пеят, така и ние, северняците, след на-пущането на слънчевата и гостоприемна България, събрали се отново тук, на север, си спомняме, и с радост и с тъга, за онова южно гнездо, където беше тъй приветливо и топло. И ние всички единодушно твърдим, че рядко може да се намери такова светло и топло гнездо, каквото е Изгрева и Рила. Със светлината на своята любов към човечеството, Учителят озарява тази страна. В съзнанието ни живеят две свещени места: Изгрев и Рила. Може да се каже, че ние рижаните, все още продължаваме да живеем духовно там. Ние все още се вслушваме в живите слова на Учителя, които вляха бодрост у нас, които придадоха смисъл на живота ни, вдъхнаха ни импулс да учим и да работим. Животът сред учениците, които се стремят да прилагат думите на Учителя, се отличава доста рязко от живота на другите хора. Живеейки на Изгрева, ние всички почувствувахме, че най-сетне сме намерили истинския си дом.
към текста >>

98. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

Върху тоя голям въпрос в последно време на Запад се появиха много, подкрепени с доказателства, съчинения, а нещо се преведе и написа и на български.
Известни негови мисли, взети буквално, могат да се видят странни на крепителите на съвременния морал и религия, от които всички страдаме. Но на ония, които толкова много са загрижени за обществения морал, ние препоръчваме да се взират по-внимателно във фактите на ежедневния живот, да попроучат окултната наука, която си пробива път в университетите, да проследят най-новите духовни движения не само у нас, а и на Запад, да прочетат изцяло говореното от г-н Дънов и тогава да говорят повече. Тук ние ще се спрем само на някои ваши повърхностни възражения, с които обикновено си служите, а отбягвате да говорите принципално. 1. Г-н Дънов проповядвал прераждане. Това е една от основните истини на окултната наука, която е била добре известна на християните от първите векове и за която свидетелствуват евангелието, писанията на Оригена, Климента Александрийски и решения на някои от светите отци и др. Върху тоя голям въпрос в последно време на Запад се появиха много, подкрепени с доказателства, съчинения, а нещо се преведе и написа и на български. Срещаме в чуждестранните окултни списания нещо за решенията на вселенските събори относно прераждането. Било казано в решенията на тези събори, че ония, които са приели мистериите (тайнствата), не се прераждат. А това значи, че прераждането съществува само за нехристиянс-ките народи и за всички ония християни, които са само на име такива. С това решение на вселенските събори ние напълно сме съгласни. Понеже Вие сте 513 33.
към текста >>

Трябваше европейски историци да ни кажат, че богомилите са дали светлина на Запад, и че те първи са провъзгласили свободата на съвестта и мисълта.
" Като. ректор на семинарията и Вие сте длъжни да раждате духовно свещеници. 4. Вие ни нарекохте нови богомили. Какви сме ние, това ще видите. Остаряло е вече обвинението против богомилите, че те станали причина за падането на България под турското робство, когато исторически е установено, че причината за това са били болярите и самото духовенство, което, за да прикрие вината си, хвърля отговорността на богомилите. Трябваше европейски историци да ни кажат, че богомилите са дали светлина на Запад, и че те първи са провъзгласили свободата на съвестта и мисълта. Турците са завоювали много християнски народи не за това, че между тях е имало богомили, а защото духовниците и управниците им са били безсилни да се справят с покварата, която те сами са подхранвали. Богомилите са виновни само за това, гдето са посочвали недъзите на тогавашните светски и духовни власти. Те са били хора с чист морал. Те са били гордостта на България тогава и сега. 5. Вие казвате, че г-н Дънов отричал държавата.
към текста >>

Само бухалите се крият от светлината.
Вие и Вашите братя черноризци разгласявате на ляво и на дясно, че учениците на Бялото Братство се кланели на слънцето. Ако това Ваше твърдение беше вярно, ние трябваше да излизаме пред изгряващото слънце всяка заран, а не само през месеците май и юни, когато всичко расте и се развива. Следователно, един истински просветен човек, който се абстрахира от всякакви схоластични хитрувания, ще съзре в този излаз за посрещане на изгряващото слънце нещо по-друго, а не някакво поклонение. Всъщност ние използваме радиоактивността на слънцето, неговата електромагнетична сила, не казваме окултна сила, защото това понятие много Ви стряска, чувствувайки, че тази практика не е за Вас. Като за Вас хора с повърхностни познания по тайните на Битието е достатъчно поне да знаете, че и самата съвременна медицина си служи с хелиотерапията и че следователно тука няма място за критики и подигравки. Само бухалите се крият от светлината. Когато клеветите учениците на Бялото Братство, че се кланели на слънцето, недейте забравя, че над вратата на черковният олтар е поставено едно слънце, изработено от дърво и други златни и сребърни слънца, които са емблемата на Христа и на които Вие сами се кланяте. Представете си, че един африкански богослов, облечен с либаде, влиза в църквата на празника на Рождество Христово и вижда тези слънца, пред които се пее: „Тебе кланя-ем ти ся Солнце правди". Не ще и дума, че той ще си помисли, че Вие се кланяте на слънцето. Когато Вие наблюдавате белите братя на припек пред изгряващото слънце, ще бъдете благоразумни, ако не влизате в ролята на този африкански богослов. 15. Най-после, Вие ни нарекохте блудници.
към текста >>

Истинският богослов има връзка с небето, от дето му се изпраща истинската светлина.
Ние знаем, че борбата против Бялото Братство е изкуствено създадена от няколко владици и кандидати за такива. А щом твърдите, че православната църква е мистична и Христос живее в нея, попитайте Го, каква е мисията на Бялото Братство в България и Той ще Ви каже. Вие сте тръгнали из провинцията да браните православието от прожектора на Учителя Дънов. Вземете си бележка, че който се яви пред този прожектор, трябва най-първо да бъде чист и свят; иначе ще се изложите. После, трябва да бъдете богослов, действителен богослов. Истинският богослов има връзка с небето, от дето му се изпраща истинската светлина. Тази връзка Вие сте я изгубили. Вие не вярвате, че можете да влезете в непосредствено общение с Христа и да чуете неговия глас. Вие не вярвате, че Христос може да се всели в човешкото сърце. Тази работа Ви се вижда невероятна и още еретическа! И за това сте седнали да разправяте на народа, че Христовото Учение не можело да се приложи тъй лесно и скоро, че 2000 години не били достатъчни и т.н.
към текста >>

По нашему, това е трябвало да стане, защото ние знаем, че доброто се проявява, когато се срещне със злото и че светлината не може да се обземе от тъмнината.
Тази година, въпреки военното положение, намериха се благородни и благоразумни хора, на чело на управляващите, които показаха, че действително зачитат свободата на всички граждани, според нашата Конституция и разрешиха пак нашия събор, въпреки това, че нас ни представляваха заинтересовани личности и духовенството за някаква конспиративна организация, като безбожници, не християни, ереси, сектанти и какви ли не още епитети ни приписваха и приписват. Че това е тъй, личи от издадените досега няколко брошури по адрес на г-н Дънов и Бялото Братство, по които брошури, поради неприличният държан език и изопачените факти, нам ни е срам да говорим и пишем. Намериха се даже хора и духовници, които използваха слабия ум на една нещастница и в един църковен двор, на православна църква в Пловдив, пред поканена публика, бе заставена да говори, и тя изказа такива цинични работи, които и в съдилищата се говорят при закрити врата. Това беше преди четири-пет месеца. Важното е, че в тези цинични думи нищо вярно няма. По нашему, това е трябвало да стане, защото ние знаем, че доброто се проявява, когато се срещне със злото и че светлината не може да се обземе от тъмнината. А и във време на Събора ни тази година, пак не мина тихо: писа се една статия в един от местните ви вестници, със заглавие: „Дънов конспиратор". С тази статия се насъскваше гражданството и властта против нас да ни се разтури Съборът и да ни разгонят със сопи. Колкото можахме да узнаем, без да твърдим, тази статия е била плод на някой си инвалид в митрополията. Не стигаше това, ами и дядо владика, в деня на „Преображение", като е видял църквата празна от богомолци, излял е куп хули и по адрес на Бялото Братство, като че ли ние сме причина да не ходят търговските граждани на църква. Но слава Богу, властта, в лицето на военните, провери, присъствува на Събора и донесе дето трябваше за нашата невинност и толерантност.
към текста >>

За нас „Новият завет" са Словата Господни: „Аз съм пътя, истината и живота", а също и останалата част от Библията са святи, защото знаем и приемаме положително, че Христос е единственият ръководител за нашето духовно усъвършенствуване и Той е вратата, през която ще минем по-нататък.
Христос иска, обаче, всички да се обичаме и да вършим Неговата воля. Иначе ще си трупаме борч и ще трябва рано-късно да го изплащаме". Ето и някои от нашите принципи и какво ние желаем за себе си, за тьр-новци и изобщо за всички добри християни. 1.) Издигане на всяка личност до висшия Христов морал. Но за това издигане не е достатъчно само светската наука. За нас „Новият завет" са Словата Господни: „Аз съм пътя, истината и живота", а също и останалата част от Библията са святи, защото знаем и приемаме положително, че Христос е единственият ръководител за нашето духовно усъвършенствуване и Той е вратата, през която ще минем по-нататък. Следователно, ние искаме да бъдем и със съдържание християни, а не само с титли. 2) Ние знаем и виждаме още ясно, че човечеството, включително и ние християните, които сме паднали до такава степен поради нашите пороци и сме в безизходен път, това се дължи, не че нямаме култура, но че сме скъсали истинската нишка с Бога, представител на когото, за нас християните, е Христос, и проявяваме светската мъдрост, вместо Божествената; проявяваме животинската и светската любов, вместо Божествената. Това са едни от важните причини, гдето сме станали горди, надменни, алчни, груби, завистливи и пр. и пр. При това често пъти вършим и рушителни работи, с своята уж твърда воля и все се считаме, че сме християни.
към текста >>

И светлината, която е озарила нашите умове, резултатите, които имаме в живота, почиващи само на опита, не ще допуснат никого да се отклони от този път, освен някои юдовци или непросветнали, каквато мърша има във всяко стадо.
Нека те си вършат своето, ние ще си вършим своето, тоест, ще се молим частно и колективно за нас и за целия български народ и да просвети Бог умовете на всички ни да Го познаем, което е много важно в настоящия момент; ще се молим да прости нам, на целия български народ, а и на цялото човечество, защото сме се самозабравили вече. А какво ще ни наричат тези и онези, това е тяхна работа. „По делата и плодовете ще ви познаят", е казал Христос. Като пишем това, нека ви се признаем, че ние не претендираме, че сме в тази чистата, в тази издигнатост, каквато се иска, защото до скоро сме били и ние като вас. Обаче, ние вървим смело по този път. И светлината, която е озарила нашите умове, резултатите, които имаме в живота, почиващи само на опита, не ще допуснат никого да се отклони от този път, освен някои юдовци или непросветнали, каквато мърша има във всяко стадо. Такива не само че и Христос не ще ги счита истински последователи, но и самото наше братство ги не зачита за такива; но то ги търпи в името на Христовата любов, защото в туй братство никой на сила не влиза и никой на сила се не пъди, макар в моменти такива да унижават и цялото Братство. Ето защо, посещавайте, драги братя и сестри, нашите молитвени събрания и четене на беседи, които стават всяка неделя, във всеки град, гдето имаме братства и салони, от десет до дванадесет часа преди обяд, за да видите какво вършим. Тези, които ни посетят с чисто сърце ще видят, че ние се стремим да бъдем мили с очите си, благи с езика си, силни с волята си, чист с телата си; и че имаме пълно желание да вървим по Христовия път, защото той е за нас Бог и Ръководител. Ние не се стряскаме и от това, че без всякаква причина и против всякаква Конституция, Синода се осмели и отлъчи всички ни от Църквата и отказват да кръщават децата ни и да опяват мъртъвците ни. Ние знаем, обаче, че тия, които вървят по Христовия път, ще бъдат по-близо до Него, отколкото тия, които ходят и в Църква и парадират, а вършат не добри дела.
към текста >>

Който иска положителна обнова, този е пътя.
Ние издигаме именно сега този лозунг; християнина трябва да вярва в Христа и да върши Неговите дела. Едно знайте, драги братя и сестри, че ако това дело е чистото Христово Учение, никой не може го спря, то ще расте; а ако е човешко, то ще рухне. Така е говорил, преди две хиляди години, ученият Гамалиел на книжниците и фарисеите, начело с духовенството, когато бяха затворили Апостолите и искаха да ги убиват, защото разнасяха словото Христово. Така днес ви говори и Бялото Братство: обнова от стария човек със закоравели пороци и с палиативни средства, не очаквайте. Това е Божествен закон. Който иска положителна обнова, този е пътя. Ние напразно искаме безукоризнени управници, безукоризнено общество, дом, личност, без тази обнова. Време е вече да ви кажем и ние, че злото е пуснало дълбоки корени и трябва жертва от всекиго и то коренна - промяна на сърцето, ума и душата на личността. Ние знаем още, че много души чувствуват същото и ще споделят писаното от нас, остава само да се направи крачка напред от всекиго. Ние чухме и ценни думи тази година от търновци, които говориха искрено, без да са чели и знаят нещо от нашата литература: „Виждаме ви, че сте добри хора, вършите добри дела, молите се на Бога, въздържатели сте, вие ще извадите българския народ от тинята, в която е потънал. Дайте ни, обаче, светлинка да видим вашите принципи на живота, защото ние знаем, че това което се пише против вас е невярно".
към текста >>

Ние не искаме да парадираме, а и сами още не сме израсли до тази висота, но работим върху себе си.
Време е вече да ви кажем и ние, че злото е пуснало дълбоки корени и трябва жертва от всекиго и то коренна - промяна на сърцето, ума и душата на личността. Ние знаем още, че много души чувствуват същото и ще споделят писаното от нас, остава само да се направи крачка напред от всекиго. Ние чухме и ценни думи тази година от търновци, които говориха искрено, без да са чели и знаят нещо от нашата литература: „Виждаме ви, че сте добри хора, вършите добри дела, молите се на Бога, въздържатели сте, вие ще извадите българския народ от тинята, в която е потънал. Дайте ни, обаче, светлинка да видим вашите принципи на живота, защото ние знаем, че това което се пише против вас е невярно". „Да, прави сте, брат, Му отговаряме. Ние не искаме да парадираме, а и сами още не сме израсли до тази висота, но работим върху себе си. Скоро обаче ще имате". Това беше една искрена изповед на търсеща Божията истина душа, която се е погнусила от пороците на света. Ето защо ние отговаряме на тези братя, търновски граждани, на някои пловдивски и изобщо, които се интересуват от това Учение в България, че в книжарниците: „Теменуга" у братя Ноеви в Търново; „Всемирна книжарница" на Христо Павлов в Пловдив и в братския дом, улица „Оборище" N 14 в София, има вече от тази литература. На първо време, всеки би се осветлил за принципите на туй Учение от книжките: „Где е истината", „Новото Духовно Учение", а после от сериите беседи и отделни номера от последната серия и други още, от Учителя на Бялото Братство. Има и списания: „Житно Зърно", „Всемирна летопис", „Повече светлина" и други.
към текста >>

Има и списания: „Житно Зърно", „Всемирна летопис", „Повече светлина" и други.
Ние не искаме да парадираме, а и сами още не сме израсли до тази висота, но работим върху себе си. Скоро обаче ще имате". Това беше една искрена изповед на търсеща Божията истина душа, която се е погнусила от пороците на света. Ето защо ние отговаряме на тези братя, търновски граждани, на някои пловдивски и изобщо, които се интересуват от това Учение в България, че в книжарниците: „Теменуга" у братя Ноеви в Търново; „Всемирна книжарница" на Христо Павлов в Пловдив и в братския дом, улица „Оборище" N 14 в София, има вече от тази литература. На първо време, всеки би се осветлил за принципите на туй Учение от книжките: „Где е истината", „Новото Духовно Учение", а после от сериите беседи и отделни номера от последната серия и други още, от Учителя на Бялото Братство. Има и списания: „Житно Зърно", „Всемирна летопис", „Повече светлина" и други. Която пък душа дири повече храна, нека поиска и каталог на книгите от братския дом, ул. „Оборище" 14 в София, за да си достави и други. Нека спомним още, че който пожелае да чете от брошурите на Учителя на Бялото Братство, да обърне внимание главно на духовната страна, ако иска светлина за своя ум и за своята душа. Материалиста мъчно ще схване символичните изрази, ако най-малко не се спре на философската страна; ето защо, които при четенето се държат само на материалната страна, не ще могат да извлекат голяма полза за себе си. С горното като даваме една малка светлина за Новото Духовно Учение, което е ново от две хиляди години, но изопачено и забравено, ние молим всички добри граждани в България да се заинтересуват от него, да го проучат и стига вече да се съблазняват от уличните хули на тези и онези, защото ние често попиваме злото като сюнгер, без да сме проверили, дали то е вярно.
към текста >>

Нека спомним още, че който пожелае да чете от брошурите на Учителя на Бялото Братство, да обърне внимание главно на духовната страна, ако иска светлина за своя ум и за своята душа.
Ето защо ние отговаряме на тези братя, търновски граждани, на някои пловдивски и изобщо, които се интересуват от това Учение в България, че в книжарниците: „Теменуга" у братя Ноеви в Търново; „Всемирна книжарница" на Христо Павлов в Пловдив и в братския дом, улица „Оборище" N 14 в София, има вече от тази литература. На първо време, всеки би се осветлил за принципите на туй Учение от книжките: „Где е истината", „Новото Духовно Учение", а после от сериите беседи и отделни номера от последната серия и други още, от Учителя на Бялото Братство. Има и списания: „Житно Зърно", „Всемирна летопис", „Повече светлина" и други. Която пък душа дири повече храна, нека поиска и каталог на книгите от братския дом, ул. „Оборище" 14 в София, за да си достави и други. Нека спомним още, че който пожелае да чете от брошурите на Учителя на Бялото Братство, да обърне внимание главно на духовната страна, ако иска светлина за своя ум и за своята душа. Материалиста мъчно ще схване символичните изрази, ако най-малко не се спре на философската страна; ето защо, които при четенето се държат само на материалната страна, не ще могат да извлекат голяма полза за себе си. С горното като даваме една малка светлина за Новото Духовно Учение, което е ново от две хиляди години, но изопачено и забравено, ние молим всички добри граждани в България да се заинтересуват от него, да го проучат и стига вече да се съблазняват от уличните хули на тези и онези, защото ние често попиваме злото като сюнгер, без да сме проверили, дали то е вярно. Един е Съдията, който ще съди по делата - това е Бог. Бъдете сигурни, братя и сестри в България, че това Учение, което почива на Христовите принципи, не след дълго ще блесне. Дано не е късно за много добри хора.
към текста >>

С горното като даваме една малка светлина за Новото Духовно Учение, което е ново от две хиляди години, но изопачено и забравено, ние молим всички добри граждани в България да се заинтересуват от него, да го проучат и стига вече да се съблазняват от уличните хули на тези и онези, защото ние често попиваме злото като сюнгер, без да сме проверили, дали то е вярно.
Има и списания: „Житно Зърно", „Всемирна летопис", „Повече светлина" и други. Която пък душа дири повече храна, нека поиска и каталог на книгите от братския дом, ул. „Оборище" 14 в София, за да си достави и други. Нека спомним още, че който пожелае да чете от брошурите на Учителя на Бялото Братство, да обърне внимание главно на духовната страна, ако иска светлина за своя ум и за своята душа. Материалиста мъчно ще схване символичните изрази, ако най-малко не се спре на философската страна; ето защо, които при четенето се държат само на материалната страна, не ще могат да извлекат голяма полза за себе си. С горното като даваме една малка светлина за Новото Духовно Учение, което е ново от две хиляди години, но изопачено и забравено, ние молим всички добри граждани в България да се заинтересуват от него, да го проучат и стига вече да се съблазняват от уличните хули на тези и онези, защото ние често попиваме злото като сюнгер, без да сме проверили, дали то е вярно. Един е Съдията, който ще съди по делата - това е Бог. Бъдете сигурни, братя и сестри в България, че това Учение, което почива на Христовите принципи, не след дълго ще блесне. Дано не е късно за много добри хора. Това неща ви не съблазнява! Гр. Пловдив, 9 октомври 1925 г, С почит: Член на Бялото Братство Послеслов: Търновските граждани, които прочетоха това „Отворено писмо" и онези, които не го прочетоха, мнозинството от тях се подписаха под една петиция, с която се искаше от властите да забранят съборите в Търново на дъновистите.
към текста >>

99. 202. СЕМИНАРИСТИ НА ИЗГРЕВА Писма до приятелите (съставил Боян Боев)

Разумността дава светлина на живота.
Разгледаха салона, полянката и после помолиха Учителя да им каже нещо. Всички семинаристи се събраха в големия салон. След малко дойде Учителят и им говори. Тук ще изложа Словото на Учителя пред тях: „За да се беседва с хората, три неща се изисква. За да има добър разговор първото е: Хората трябва да бъдат разумни в най-добрия смисъл. Разумността дава светлина на живота. Второто нещо е: трябва да бъдат справедливи, да няма никакво насилие вътре в самия човек и вън да няма никакво насилие. Хармония, музика да има. И трето нещо е: човек трябва да бъде добър. Разумността дава смисъл на живота. Справедливостта дава съдържание на живота, а доброто дава външната форма на живота.
към текста >>

На този параход има и въздух, и светлина, и вода, и хора изобилно.
А има едно пристанище, дето всички ще се спрат. Има една обетована земя, на която всички хора ще се спрат, ще се разберат и братя ще станат. Когато в света влезе братството, всеки да вижда в лицето на всеки мъж своя брат и в лицето на всяка жена своя сестра, тогава новото е Дошло в света. Братството и сестринството, това е новият ред на нещата в света. Та на вас сега ви пожелавам, като се разхождате, да благодарите на Бога, че ви е поставил на този голям параход и се разхождате. На този параход има и въздух, и светлина, и вода, и хора изобилно. По някой път има и малко страдания. Те са упражнения. Те са малко. Няма нищо от това. какво лошо има от това, че човек страда някой път?
към текста >>

Ако вие живеете в съгласие с Божествените закони, дето минавате, пътят ви ще бъде отворен.
В майка ти е Бог, който се изявява. В сестра ти е Бог, който се изявява. В растенията е Бог, който се изявява. Навсякъде е Бог, който се изявява. Бог не може да се изяви само в една форма, а в хиляди форми. Ако вие живеете в съгласие с Божествените закони, дето минавате, пътят ви ще бъде отворен. Ако не живеете в съгласие с Божествените закони, пътят ви ще бъде затворен и в края на краищата ще умрете. Аз виждам онзи свят. Аз го виждам. Как го виждам, то е друг въпрос. Както вие виждате физическия свят, така аз виждам онзи свят.
към текста >>

Ако не живеете в съгласие с Божествените закони, пътят ви ще бъде затворен и в края на краищата ще умрете.
В сестра ти е Бог, който се изявява. В растенията е Бог, който се изявява. Навсякъде е Бог, който се изявява. Бог не може да се изяви само в една форма, а в хиляди форми. Ако вие живеете в съгласие с Божествените закони, дето минавате, пътят ви ще бъде отворен. Ако не живеете в съгласие с Божествените закони, пътят ви ще бъде затворен и в края на краищата ще умрете. Аз виждам онзи свят. Аз го виждам. Как го виждам, то е друг въпрос. Както вие виждате физическия свят, така аз виждам онзи свят. В света старият порядък е човешки порядък, а новият порядък е Божествен порядък.
към текста >>

Всеки човек, който не постъпва справедливо ще опита несправедливостта върху себе си.
ще ви кажа: дишайте Любов. Навсякъде да виждате любящи същества в хората, като съзнавате, че Бог. живее в тях. Ако ние живеем за любовта и тя ще живее за нас. Ако ние не живеем и не работим за нея и тя няма да работи за нас. Всеки човек, който не постъпва справедливо ще опита несправедливостта върху себе си. Щом постъпваш правилно имаш върху себе си една вътрешна радост, вътрешен мир. Щом постъпваш несправедливо, усещаш вътрешно безпокойство. Това е един закон. Аз съм дошъл да кажа на хората следното: Бог е решил да създаде нов свят, ново небе и нова земя и да промени всички хора. И това ще стане.
към текста >>

Щом постъпваш правилно имаш върху себе си една вътрешна радост, вътрешен мир.
Навсякъде да виждате любящи същества в хората, като съзнавате, че Бог. живее в тях. Ако ние живеем за любовта и тя ще живее за нас. Ако ние не живеем и не работим за нея и тя няма да работи за нас. Всеки човек, който не постъпва справедливо ще опита несправедливостта върху себе си. Щом постъпваш правилно имаш върху себе си една вътрешна радост, вътрешен мир. Щом постъпваш несправедливо, усещаш вътрешно безпокойство. Това е един закон. Аз съм дошъл да кажа на хората следното: Бог е решил да създаде нов свят, ново небе и нова земя и да промени всички хора. И това ще стане. Бог е решил да промени целия свят.
към текста >>

100. 202. СЕМИНАРИСТИ НА ИЗГРЕВА Писма до приятелите (съставил Боян Боев)