НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
824
резултата в
75
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 2
Откриването
на Младежкият окултен клас 16.
Лозето и събора на Бялото Братство 11. Пътуване на запад за наука 12. Сънят, който се сбъдна 7 13. Войник или студент 14. Духовната младежка група 15.
Откриването
на Младежкият окултен клас 16.
Школата е открита 17. Общ окултен клас 18. Учете един занаят 19. Общата кухня 20. Домът Гумнерови на ул.
към текста >>
Законът за
преливането
127.
Музиканти и музиката на Учителя. Братски песни 123. Музиката като педагогичен метод 124. Песента “Сърдечният зов” 125. Песни край лагерния огън 126.
Законът за
преливането
127.
Как спасих цигулката на Учителя 128. Паневритмията 129. Божественият Дух и Христовият Дух връз Учителя 130. Колко бе висок Учителят? 131. Учениците на пътя 132.
към текста >>
Свети
Иван
Рилски
20.
Законът за Опуленс 15. Пътят е отворен 16. Когато Той присъствува 17. Среща с Христа 18. Бялата кърпичка 19.
Свети
Иван
Рилски
20.
Лудият кон 21. Благоволение 22. Морализиране 23. Божията ръка 24. Змията 25.
към текста >>
2.
19. СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
19.
Свети
Иван
Рилски
Д-р Дуков от Казанлък поканва Учителя да отиде с тях на
Рилския
манастир.
19.
Свети
Иван
Рилски
Д-р Дуков от Казанлък поканва Учителя да отиде с тях на
Рилския
манастир.
Пътуването по онова време ставаше с файтон за няколко дена. Като пътуват през деня отсядат на едно ханче да си починат и да обядват. Между масите ходи квачка с пиленца. Учителят показва на д-р Дуков едно пиленце и казва: „Това пиленце ще загине." След малко един от конете го стъпква. Пътят по-нататък върви, дните летни, хубави, слънчеви.
към текста >>
Приближават
Рилския
манастир.
Пътуването по онова време ставаше с файтон за няколко дена. Като пътуват през деня отсядат на едно ханче да си починат и да обядват. Между масите ходи квачка с пиленца. Учителят показва на д-р Дуков едно пиленце и казва: „Това пиленце ще загине." След малко един от конете го стъпква. Пътят по-нататък върви, дните летни, хубави, слънчеви.
Приближават
Рилския
манастир.
Излизат стръмнините. Пред самия манастир конете изведнъж се изправят на задните си крака и се стъписват назад. Коларят вика, дърпа юздите, нищо не помага. Конете пак се изправят на задните си крака и връщат файтона назад. Д-р Дуков скача от файтона, госпожата също.
към текста >>
Учителят им казва: „Конете видяха
Иван
Рилски
, който дойде да ме посрещне, а вие не го видяхте." Всички се оглеждат наоколо уплашени от премеждието.
Седи спокоен. Трети път конете се изправят и файтона отстъпва назад почти до края на пропастта. Учителят седи спокоен във файтона, не се помръдва. Конете се успокояват, файтонджията ги хваща за юздите и ги повежда. Д-р Дуков сяда пак във файтона, госпожата също.
Учителят им казва: „Конете видяха
Иван
Рилски
, който дойде да ме посрещне, а вие не го видяхте." Всички се оглеждат наоколо уплашени от премеждието.
Няма никой. Очите им са затворени. Трябва Духът да дойде, да свали люспите от Човешките ни очи и да прогледнат в един друг свят, който ни заобикаля и който е по-реален от този на формите. Но затова се иска да ти дойде времето и да слезне Духът върху тебе и да те осени със своята светлина, за да прогледнеш.
към текста >>
3.
05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
През 1899 година
Иван
Вазов като министър на просветата назначава комисия за правопис.
През 1898 г. си подава оставката вследствие на разногласия със Стоилов. По-късно Константин Величков емигрира от България, подгонен от противниците си и умира в Гренобъл. А Константин Стоилов почива 1901 г., наскоро след падането на правителството му. Небесният знак действа.
През 1899 година
Иван
Вазов като министър на просветата назначава комисия за правопис.
Но след месец той е освободен от длъжност и тази комисия не започва работа въобще. И така той остава незасегнат от Небесния знак. Оттегля се от политиката и се отдава на литературна дейност. На 5 февруари 1899 година се прави ново упътване за правописа от новият министър Тодор Иванчев, като се запазва двойното „е" (ят) до 1921 година. Това е Дриновския-Иванчевски правопис.
към текста >>
На 5 февруари 1899 година се прави ново упътване за правописа от новият министър Тодор
Иванчев
, като се запазва двойното „е" (ят) до 1921 година.
Небесният знак действа. През 1899 година Иван Вазов като министър на просветата назначава комисия за правопис. Но след месец той е освободен от длъжност и тази комисия не започва работа въобще. И така той остава незасегнат от Небесния знак. Оттегля се от политиката и се отдава на литературна дейност.
На 5 февруари 1899 година се прави ново упътване за правописа от новият министър Тодор
Иванчев
, като се запазва двойното „е" (ят) до 1921 година.
Това е Дриновския-Иванчевски правопис. Буквата „е" двойно (ят) се произнася като „я", когато на нея пада ударение и след нея не следва мека сричка. Пример: грях, живял, вяра. Буквата „е" двойно (ят) се произнася като „е", когато върху нея не пада ударение и когато след нея дойде мека сричка. Пример: грехове, грешен, живели, вери.
към текста >>
Това е Дриновския-
Иванчевски
правопис.
През 1899 година Иван Вазов като министър на просветата назначава комисия за правопис. Но след месец той е освободен от длъжност и тази комисия не започва работа въобще. И така той остава незасегнат от Небесния знак. Оттегля се от политиката и се отдава на литературна дейност. На 5 февруари 1899 година се прави ново упътване за правописа от новият министър Тодор Иванчев, като се запазва двойното „е" (ят) до 1921 година.
Това е Дриновския-
Иванчевски
правопис.
Буквата „е" двойно (ят) се произнася като „я", когато на нея пада ударение и след нея не следва мека сричка. Пример: грях, живял, вяра. Буквата „е" двойно (ят) се произнася като „е", когато върху нея не пада ударение и когато след нея дойде мека сричка. Пример: грехове, грешен, живели, вери. През 1921 година министър на просветата е Ст.
към текста >>
Цанков доживява дълбока възраст и умира в чужбина, без да може да го достигне възмездието на комунистите заради
избиването
на хиляди комунисти през време на септемврийското въстание от 1923 година, вдигнато от комунисти и земеделци.
Десет дни след преврата за нов министър на просветата е назначен Ал. Цанков, който е организатор на преврата. А Цанков назначава комисия и през август 1923 година Цанков публикува ново упътствие за правопис на българският език, утвърден през 1928 година със специален закон. Връща се стария правопис, като се връща и двойното „е". Този правопис се запазва до 1944 година. Ал.
Цанков доживява дълбока възраст и умира в чужбина, без да може да го достигне възмездието на комунистите заради
избиването
на хиляди комунисти през време на септемврийското въстание от 1923 година, вдигнато от комунисти и земеделци.
Небесният знак го запазва. През месец февруари 1945 година, шест месеца след 9 септември 1944 година, когато комунистите идват на власт, предишните стронници на правописна реформа се активизират и те срещат разбиране от новата власт да се изхвърли стария правопис, за да не им напомня за царското време. Веднага се прави реформа през февруари наредба - закон от 27 февруари 1945 година и се изхвърля двойното „е" (ят), с цел да се внесе единство в писмената форма на книжовния език. Понеже двойното „е" (ят) има двояка звукова стойност, затова се изхвърля като знак и буква и остава „я" и „е" според книжовният изговор на думата. Какво става по-нататък?
към текста >>
Спасява я един исторически камък, обозначен и положен от Учителя Дънов на 7-те
Рилски
езера при второто езеро.
до 15 септември 1946 г., чрез 3 регенти. Царското семейство, с малолетния бивш цар Симеон II, напускат България. България става парламентарна Република. Небесният знак разкрояваше съдби и исторически събития. България като държава, в разстояние на един период от 45 години, на няколко пъти е застрашена да загуби своята национална зависимост и държавност.
Спасява я един исторически камък, обозначен и положен от Учителя Дънов на 7-те
Рилски
езера при второто езеро.
Историята за историческия камък е записана в книгата „Изгревът", том III, стр. 170-172. Какъв е изводът? Българите трябва да върнат НЕБЕСНИЯТ ЗНАК в своята азбука. Небесният знак трябва да бъде отпечатан и да стои като герб на славянското знаме, което ще обедини всички славяни чрез Словото на Учителя Дънов. И Русия трябва да върне Небесният знак в азбуката си и да се превърне чрез него в Свята Русия.
към текста >>
Светите
братя Кирил и Методий, родени в Солун от славянски род, българи родени, създават славянската.азбука през 855 г., за да може Словото на Бога да се чете и пише на славянски, т.е. старобългарски.
7. България е Духовният кредитор на Европа. На българския народ е определено да се повдигне. България, Невидимия Свят я пази, защото България ще бъде стълбовете, диреците на новата Култура чрез Словото на Учителя. България ще бъде благословена, бъдещето е на Славяните. Бъдещето е на България, защото Бог е решил да я благослови чрез Словото си. 8.
Светите
братя Кирил и Методий, родени в Солун от славянски род, българи родени, създават славянската.азбука през 855 г., за да може Словото на Бога да се чете и пише на славянски, т.е. старобългарски.
В „Проглас към Евангелието" се казва за Буквеното Слово следното: „Слушайте сега с целия си ум, слушайте цял славянски народ, слушайте Словото, защото от Бога дойде, Словото, което кърми човешките души, Словото, което крепи сърцата и умовете, Словото, което подготвя да познаем Бога." Учителят Дънов казва: "Кирил и Методий, Светилата на Славянския род, ви измъкнаха от тъмнината и ви облякоха със Светлина. Кирил и Методий свързаха българския народ с Небето". 9.1. През 853 г. хан Борис, в съюз с моравския княз Ростислав, започват война с Людвиг Немски и са победени. Задължават се чрез договор да приемат християнството от Римската църква. 2.
към текста >>
В „Проглас към Евангелието" се казва за Буквеното Слово следното: „Слушайте сега с целия си ум, слушайте цял славянски народ, слушайте Словото, защото от Бога дойде, Словото, което кърми човешките души, Словото, което крепи сърцата и умовете, Словото, което подготвя да познаем Бога." Учителят Дънов казва: "Кирил и Методий,
Светилата
на Славянския род, ви измъкнаха от тъмнината и ви облякоха със Светлина.
На българския народ е определено да се повдигне. България, Невидимия Свят я пази, защото България ще бъде стълбовете, диреците на новата Култура чрез Словото на Учителя. България ще бъде благословена, бъдещето е на Славяните. Бъдещето е на България, защото Бог е решил да я благослови чрез Словото си. 8. Светите братя Кирил и Методий, родени в Солун от славянски род, българи родени, създават славянската.азбука през 855 г., за да може Словото на Бога да се чете и пише на славянски, т.е. старобългарски.
В „Проглас към Евангелието" се казва за Буквеното Слово следното: „Слушайте сега с целия си ум, слушайте цял славянски народ, слушайте Словото, защото от Бога дойде, Словото, което кърми човешките души, Словото, което крепи сърцата и умовете, Словото, което подготвя да познаем Бога." Учителят Дънов казва: "Кирил и Методий,
Светилата
на Славянския род, ви измъкнаха от тъмнината и ви облякоха със Светлина.
Кирил и Методий свързаха българския народ с Небето". 9.1. През 853 г. хан Борис, в съюз с моравския княз Ростислав, започват война с Людвиг Немски и са победени. Задължават се чрез договор да приемат християнството от Римската църква. 2. През 855-856 г.
към текста >>
Покръстването става като небесно знамение за
сливане
на двата празника в ЕДИН, под ръководството на Тангра и Исус Христос.
Затова се нарича и пасхално агне. Исус Христос също е оприличен на пасхално агне, когато е бил повесен на кръст, а Господнята вечеря е заменила Пасхата. „Защото Христос, Пасхата наша, заклан биде жертва за нас" (I Кор., глава 5, ст.7). Така покръстването на българите става на 2 големи празника - този на принасяне пролетното агне на българския бог - Тангра и този, на Христовата пасха, където Христос е обявен за Агнец Божий, който е дал кръвта си за Новия завет - учението на Христа. А това е Възкресение Христово, или Великден.
Покръстването става като небесно знамение за
сливане
на двата празника в ЕДИН, под ръководството на Тангра и Исус Христос.
А пасхалното агне на покръстването представлява онези заклани 52 боляри и техните семейства при потушаване на бунта от Борис, който в името Христово ги съсича с онзи меч, който делегацията поднася на папа Николай I. Така че покръстването на българите преповтаря българския празник за жертвеното агне, еврейската пасха и Христовата пасха. Всичко се слива в едно. Годината - Етх Бехти - 28 април 866 г. На 14 февруари 869 г.
към текста >>
Дойде на земята, всред народа български, в семейство славянско и род славянски, в обетованата страна от Духа Божий - майка България,
светилница
и хранилница на Словото Му. Амин.
Мировият Учител бе в Дух и Сила между българите и славянството! Всемировият Учител бе в Слово! Словото Му бе от Бога и Бог бе Словото Му в слава Божия между българите и славянството. Той, Всемировият Учител, е всьо и вся за днешното и идното човечество от Шестата раса. Ако преди две хиляди години дойде Синът Божий чрез Исус Христос, то днес Бог дойде чрез Бащата, чрез Всемировият Учител - Беинса Дуно.
Дойде на земята, всред народа български, в семейство славянско и род славянски, в обетованата страна от Духа Божий - майка България,
светилница
и хранилница на Словото Му. Амин.
ЗАВЕТЪТ НА БОГА - ЕЛОХИМ, ЕДИННАГО БОГА И БОГ НА БОГОВЕТЕ
към текста >>
4.
І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Ами нали ние, неколцина приятели, години наред изнасяхме на свои плещи огромните
Рилски
лагери!
Ето защо, това посещение на върха трябва да бъде твърде различно от обикновените разходки! " Последва дълго мълчание. Ние, двамата с Неделчо Попов, бяхме изненадани от много важната и отговорна задача. Въобще, както ние, така и голямото мнозинство в нашата страна малко бяха запознати с предстоящия международен трагизъм и затова много внимателно се вслушвахме в думите на УЧИТЕЛЯ. Без колебание и двоумение ние потвърдихме, че е по силите ни да организираме подобна задача и ще можем да се справим с възникналите трудности.
Ами нали ние, неколцина приятели, години наред изнасяхме на свои плещи огромните
Рилски
лагери!
Даже, в момента се почувствахме поласкани от привилегията и изразеното доверие на УЧИТЕЛЯ да организираме подобна важна екскурзия. УЧИТЕЛЯТ побърза да прекъсне хода на подобни мисли и делово добави: - Желателно е групата да не е голяма, защото ще се нощува на открито, на лагерен огън, без палатки. Първата вечер групата ще нощува на малката терасовидна полянка, над така нареченото „Велчово мостче". Тя е на половината път до хижа Мусала. Там ще ни чакате да дойдем ние - втората група с брат Боян Боев и Неделчо.
към текста >>
На мен се възложи задачата да осигуря автобуса за
отиване
и връщане, да поддържам музикалния тонус на групата и да изпълня Паневритмията на върха.
Последва разпределение на задачите. Той - Неделчо, трябваше да подбере и покани приятелите, които ще бъдат ядрото на тази група и след това да организира пътуването на УЧИТЕЛЯ през следващия ден. В това отношение действително Неделчо бе най-подходящ. Неведнъж е придружавал УЧИТЕЛЯ и не веднъж Го е водил и на Мусала. Хижарят му е познат, а това улеснява задачата с настаняването - да се ползва стая, както за УЧИТЕЛЯ, така и за приятелите.
На мен се възложи задачата да осигуря автобуса за
отиване
и връщане, да поддържам музикалния тонус на групата и да изпълня Паневритмията на върха.
И двете основни изкисвания на УЧИТЕЛЯ бяха много основателни. Той познаваше характера на своята работа и знаеше до каква степен ние можехме да бъдем полезни, или даже неподходящи за даден случай. Общият братски живот бе изобилен в подобни добри и неприятни примери. Има приятели с избухлив характер, нетърпеливи и от най-малкия повод повдигат спор, а това внася раздвоение и дисонанс, които пречат за провеждането на отговорни задачи. А за случая, УЧИТЕЛЯТ настояваше подбраната група да бъде в хармонична върза.
към текста >>
На всички, посетили не веднъж
Рилския
първенец, е познат пътя до върха.
Тук Неделчо бе добрият психолог и той постигна своята цел. На двадесети юли, сутринта, автобуса вече очакваше пътниците. Едни заемаха местата си, а други се сбогуваха с УЧИТЕЛЯ и брат Боян Боев, те бяха изпращачите. Когато шофьорът потегли, забелязал радостното настроение, запитва: - А можете ли да запеете някои песни? Групата не зачака втора покана и запя с пълен глас: „Време е да вървим..." Така, почти в музикално настроение, неусетно автобуса навлезе в пределите на Боровец и мотора замлъкна пред пътеката за връх Мусала, започваща от летовището Царска Бистрица.
На всички, посетили не веднъж
Рилския
първенец, е познат пътя до върха.
Врязъл се дълбоко в долината, пътят дружи с буйните Мусаленски води. От край време пътеката е една и съща. Особено са примамливи онези места, където бистро струйните талази обилно заливат огромни камъни, заоблени от „меката" ръка на реката. От векове, тя по един и същ начин сигурно милва ръбатите камъни и притъпява тяхната острота. Но красотата си е красота и пътят си е път.
към текста >>
От ледниците и ледопадите по тези места няма помен, но тяхната обновителна сила е издълбала циркусите на
Рилските
върхове, където се синеят водите на днешните езера.
Добро начало, за още по-добра и отговорна работа, за която бяхме тръгнали към върха. УЧИТЕЛЯ запита за живота ни на тераската и каза: „Днес по обед ще сме там, а след това ще тръгнем за хижата." Походката на УЧИТЕЛЯ бе отмерена и само от време на време се поспирваше, за да поведе разговор на геологическа тема, за огромните геологични промени на природата, още повече, че двамата братя Боев и Борис Николов бяха специалисти естественици. Вглеждайки се в това каменно писмо, Той подчерта: „Природата и сега продължава да изписва своите летописи. Тя описва не само своите дела, но изписва бъднини. Тя е очертала станалите явления, но продължава да очертава и не е трудно да се предвиди, как водите и други геологични явления ще снижат едни планини, а други ще извисят, така както нашият Мусаленски масив е издържал на тези силови промени и продължава да бъде център на възлови процеси.
От ледниците и ледопадите по тези места няма помен, но тяхната обновителна сила е издълбала циркусите на
Рилските
върхове, където се синеят водите на днешните езера.
В това отношение Рила е история, но Рила е и бъднина, но всичко това знание е изписано от писмото на каменопадите и бистро струйните води! " Старателният при подобни разговори брат Боев успя да стенографира тези мисли, преди да продължим възлизането на стръмнините на прочутите „серпантини" на пътеката. Неусетно, в приятен разговор, по време на кратък отдих, боровите гори останаха зад нас и навлязохме в сектора на клека, където е нашият „оазис", малката терасовидна полянка над „Велчовото мосте". По-чутките и находчиви приятели дойдоха да посрещнат УЧИТЕЛЯ и най-дружелюбно Го поканиха в набързо подготвения планински стан. Разбира се, всичко бе готово - и свареният ароматен чай, и топлата картофена чорбица.
към текста >>
След отдих и добра почивка - големият кръг около огнището се подготви за обяд, в дух и стил на нашите общи
Рилски
обеди.
В това отношение Рила е история, но Рила е и бъднина, но всичко това знание е изписано от писмото на каменопадите и бистро струйните води! " Старателният при подобни разговори брат Боев успя да стенографира тези мисли, преди да продължим възлизането на стръмнините на прочутите „серпантини" на пътеката. Неусетно, в приятен разговор, по време на кратък отдих, боровите гори останаха зад нас и навлязохме в сектора на клека, където е нашият „оазис", малката терасовидна полянка над „Велчовото мосте". По-чутките и находчиви приятели дойдоха да посрещнат УЧИТЕЛЯ и най-дружелюбно Го поканиха в набързо подготвения планински стан. Разбира се, всичко бе готово - и свареният ароматен чай, и топлата картофена чорбица.
След отдих и добра почивка - големият кръг около огнището се подготви за обяд, в дух и стил на нашите общи
Рилски
обеди.
Не след дълго, раниците са наново на раменете и групата пое пътя към хижата. Предвидливият и разумен Неделчо побърза напред, да уреди нощуването на УЧИТЕЛЯ в определената стая на хижата и ни посрещна, за да сподели радостната вест, преди още групата да почне изкачването на последната стръмнина, наречена от туристите „Голгота". Разбира се - хижарят - добър и гостоприемен, разпореди нощуването на приятелите по стаите, а те, успокоени от добрия прием, използваха най-свободно часовете и за отмора, и за разходка из езерния циркус. А тази хижа, по-скоро местността, преди още да бъде застроена, този каменен планински дом, в годините между 1920 и 1930 е била повод за редица екскурзии, станали исторически в живота на братството. Голямо мнозинство от последователи на УЧИТЕЛЯ, дни и нощи, в мъгли и студени дъждовни превалявания, без подслон, на открито, около горящи и димящи мокри клекове, загърнати само с платнище, или накъсано одеало, най-търпеливо е изучавало първите и начални връзки с планината.
към текста >>
Към 3 часа светлината на Неговото фенерче наново заигра из стаята,
освети
поотделно приятелите, които вече се бяха пробудили и тихо им продума: „Ще бъдем ли готови подир малко?
УЧИТЕЛЯТ след това посегна към одеалото и се загърна за почивка. Незабравима и паметна сцена на общуване на УЧИТЕЛЯ с незрими за нас същества! Не след дълго, приблизително към 2 часа, фенерчето пак светна и към Неделчо бе поставен пак въпроса за часа: „Моят е все 12 часа! " Неделчо в просъницата си пак отговори: „Спрял е, защото не сте Го навили"! УЧИТЕЛЯТ повече не отговори, загледа се през прозореца и полегна наново на кревата.
Към 3 часа светлината на Неговото фенерче наново заигра из стаята,
освети
поотделно приятелите, които вече се бяха пробудили и тихо им продума: „Ще бъдем ли готови подир малко?
А ти, Неделчо, пробуди приятелите в другите стаи и кажи им, че към 3.30 часа тръгваме за върха! " Пъргаво, безшумно, без ненужен брътвеж, приятелите напускаха хижата и мълчаливи заизкачваха пътеката към върха. Мистично, нощно шествие от играещите светлини на електрическите фенерчета наподобяваше по-скоро видение, отколкото реалност. Сегиз-тогиз тишината бе нарушавана от някое търкулнало се камъче, бутнато от нестабилна стъпка. Видение на Богомилски времена!
към текста >>
Заключителното
обливане
със свещената формула извърших с дълбока въздишка и нескрита радост, че издържах концертния изпит на върха.
Със сплашен трепет изпълнявах упражнение след упражнение, като повече се вглеждах в лъковата и пръстовата техника, отколкото в звучността на инструмента! След упражнението „Мисли, право мисли..." попривикнах с този акустичен феномен и продължавах да свиря с голямо внимание. Все пак успях да завърша Паневритмията, без да направя други грешки. Малко се поотпуснах преди дихателното упражнение с гамата, след като се убедихме, че инструмента не ми е изневерил т.е. струните не са спаднали!...
Заключителното
обливане
със свещената формула извърших с дълбока въздишка и нескрита радост, че издържах концертния изпит на върха.
Когато протегнах ръка, за да целуна десницата на УЧИТЕЛЯ, Той ми каза: „Защо бе притеснен по време на свиренето? " - „Ами не чувах добре звука на цигулката! " - отговорих. „Ех, акустиката на върха днес бе особена - обратна. Ние слушахме добре, защото над нас имаше въздушен магнетичен похлупак, който направляваше звука към играещите, поради това ти не чуваше добре инструмента си!
към текста >>
„Окото е извор на води, които слизат от най-високия
Рилски
връх, преминават през земи - отсам и отвъд Стара планина, за да се влеят в Дунава и проникнат в Черно море.
Ето отговорите на брат Боев: „Окото" е най-сполучливото име, дадено на едно от Мусаленските езера. То е най-дълго обледявано и снежавано и има най-чистата вода. В „Окото" се оглеждат гигантски върхове - застанали като непреодолима преграда и бдят бащински за неговата чистота и святост. Но езерото не е само огледало, но и рефлектор на слънчевата светлина и космичните лъчи. Тук слънцето късно изгрява, но и много рано залязва, но космичните лъчи без прекъсване, непрестанно „слизат", „проникват" и се „отразяват".
„Окото е извор на води, които слизат от най-високия
Рилски
връх, преминават през земи - отсам и отвъд Стара планина, за да се влеят в Дунава и проникнат в Черно море.
„Окото" е извор и проводник на „Живата вода" - това са мислите и чувствата на невидимите служители на храма, проникващ в недрата на Мусаленския масив. Тези мисли и чувства, космичните лъчч и слънчевата светлина -ето съдържанието и смисъла на Христовото понятие „Жива вода". Ето къде е източника на Божието благословение, слизащо от „Окото". УЧИТЕЛЯТ особено цени „Окото" като Божествен център и всякога е давал препоръки да се поддържа чистотата на неговите води и да го пазят така, както се пази човешката зеница! „Окото" „вижда", „чува", „говори" с мълчаливия език на бистро струйни-те води.
към текста >>
5.
І.7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА
РИЛСКИТЕ
ЕЗЕРА Изумрудено сини са 7-те
рилски
езера.
7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА
РИЛСКИТЕ
ЕЗЕРА Изумрудено сини са 7-те
рилски
езера.
За тях бленуват онези, които не са ги посетили, а за тях разказват с възторг онези, които са прекрачили последното каменно стъпало на дългата и стръмна планинска пътека. Това е един огромен плочест камък, огладен от далечни времена от буйните води и ледени отломъци. Накъдето и да погледнеш от това стъпало окото ще се зарадва на дивна красота, която може да предложи само една висока планина. Неповторима е красотата на циркуса, издялан от длетото на големи и тежки ледници, тогава, когато студът е царувал на нашето полушарие, а за тях напомнят бистрите и сладки води на езерата, по които често плуват късове от нестопени снежни преспи. Аурата на тези езера е здрава, хармонична, наситена с чиста мисъл и светлина.
към текста >>
Ако деня е неделен, или някакъв некалендарен празник, Учителят подема Слово, което може да се приеме като продължение на утринната беседа, което се посреща с
нескривана
радост от всички.
Тогава Паневритмията се изиграва на отревените с алпийска трева поляни до езерото Балдер Дару, или на поляната до езерото Махабур, или над приветливото и скромно езеро на Чистотата. Паневритмията е тържество, в което учениците участват с ритмични движения и песни, подети от малък струнен състав. Паневритмията пробужда жизнените сили, прави достъпни до съзнанието онези енергии, които са необходими за неговото укрепване и пробуждане. Учениците знаят значението на тази паневритмична музика и се стремят да играят упражненията с любов и умение. С отговорност за плавност и пластичност, за красота.
Ако деня е неделен, или някакъв некалендарен празник, Учителят подема Слово, което може да се приеме като продължение на утринната беседа, което се посреща с
нескривана
радост от всички.
Кулминацията на възторга наближава своя зенит, изразен в химни на благодарност, които множеството изпълнява с пълен глас. В тези моменти обикновено отсъстват дежурните, които приготвят скромния и питателен общ обед, след който настъпват часове на свободни занимания, размяна на впечатления и мисли, разходки по езерата и пр. Много често около онези, които имат сръчни ръце и здрави миш-чци се събират приятели, за да вземат участие в подобрение общия вид на лагера. Укрепват се каменните стъпала, разчистват се пътеките, или заедно с Учителя решават не малки строителни задачи. Така се изгради не малък солиден заслон с покрив от плочести камъни, направиха се мостове от лежащи гранитни блокове върху течащите води на езерата.
към текста >>
Привечер, когато денят превалява и когато високо над върховете заблестят небесните
светила
, или меките светлини на луната облекат в тайнствени одежди канарите и острите зъбери на циркуса, живота стихва.
Този метод на обединение, опознаване на съзнанията се прилагаше от Учителя с любов. А приятелите вземаха участие с обич и умение. Общата работа у едни пробуждаше песента и поетичното въображение, у други даваше възможност да се разгънат смели философски концепции, които могат да бъдат чест за всяка научна катедра. Винаги плодовете на общия живот бяха обилни. Общият живот е предтеча към бъдните дни на човечеството, когато доминантата ще бъде хармоничното и творческо единство.
Привечер, когато денят превалява и когато високо над върховете заблестят небесните
светила
, или меките светлини на луната облекат в тайнствени одежди канарите и острите зъбери на циркуса, живота стихва.
Смълчаните езера приветливо отразяват светлини и сенки, а от голямата клада от сух клек заиграват в бурен танц от пръските на буен огън, около който са насядали приятелите. Започва вдъхновен вечерен концерт. Програмата е грижливо подбрана и подработена. Музикални и поетични дарования дават волен израз на проза, поезия и музика. Подемат се една след друга песни от големия репертоар на Учителя.
към текста >>
6.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 5
Откриването
на извора при Диана Бад 38.
Раницата 33. Пелерината 34. Вечната връзка 35. Изкъртеното кюше 36. С лейка за вода 37.
Откриването
на извора при Диана Бад 38.
Със стомничка вода към първоизвора 39. Оградата пред чешмичката 40. Със стомничка вода до Бивака на Витоша 41. Опитността на един ученик е опитност на цялата Школа 42. Правият път на ученика 43.
към текста >>
Светая
Светих
в Горницата 144.
Диспутът, който не се състоя 139. Необявената война 140. Съборите на Бялото Братство и високият идеал на учениците 141. Черният котарак на събор в Търново 142. Ангели и ученици на път 143.
Светая
Светих
в Горницата 144.
Бурените в Божията нива 145. Отплатата 146. Иждивяването на Божествената енергия 147. Сестрата Цанка 148. Командирът и слугата 149.
към текста >>
Последната екскурзия на Учителя на 7-те
Рилски
езера 171.
Янко – конярят и водача на кервана в пустинята 166. Бурята и отклонението от Школата 167. На екскурзия с ръководителите от провинцията 168. На екскурзия с Братството 169. Отвличането на вниманието 170.
Последната екскурзия на Учителя на 7-те
Рилски
езера 171.
Латвийската група на гости в България 172. Разговор на Учителя с латвийците 173. Латвийска принцеса на муле 174. Да защитиш правата си на ученик 175. Николай Каллертс.
към текста >>
Иван
Петрович Радославов 184.
Чужденци на Изгрева 179. Американците и добрия човек 180. Дедо поп Константин Дъновски 181. Благословения за Мара Граблашева 182. Старата Попова ръкомаха и размахва ръце 183.
Иван
Петрович Радославов 184.
Иван Толев, редакторът на “Всемирна летопис” 185. Бои за художничката Цветана Симеонова 186. Гина и Петко Гумнерови 187. Доктор Иван Жеков 188. Маркова 189.
към текста >>
Иван
Толев, редакторът на “Всемирна летопис” 185.
Американците и добрия човек 180. Дедо поп Константин Дъновски 181. Благословения за Мара Граблашева 182. Старата Попова ръкомаха и размахва ръце 183. Иван Петрович Радославов 184.
Иван
Толев, редакторът на “Всемирна летопис” 185.
Бои за художничката Цветана Симеонова 186. Гина и Петко Гумнерови 187. Доктор Иван Жеков 188. Маркова 189. Магдалена Попова 190.
към текста >>
Доктор
Иван
Жеков 188.
Старата Попова ръкомаха и размахва ръце 183. Иван Петрович Радославов 184. Иван Толев, редакторът на “Всемирна летопис” 185. Бои за художничката Цветана Симеонова 186. Гина и Петко Гумнерови 187.
Доктор
Иван
Жеков 188.
Маркова 189. Магдалена Попова 190. Ружа Иванович 191. Лазар Котев и Невена Котева 192. Слугата на Кесаря 193.
към текста >>
Ружа
Иванович
191.
Бои за художничката Цветана Симеонова 186. Гина и Петко Гумнерови 187. Доктор Иван Жеков 188. Маркова 189. Магдалена Попова 190.
Ружа
Иванович
191.
Лазар Котев и Невена Котева 192. Слугата на Кесаря 193. Служителят на Кесаря 194. Показанията на Учителя Дънов 195. Къде се събираха последователите на Учителя за изгрев Слънце?
към текста >>
7.
51. ВИДИМАТА И НЕВИДИМАТА ШКОЛА
,
,
ТОМ 5
и това бе есента, след като се върнахме от Рила от онази Рила, където тази година беше втората Голгота срещу Христа, годината когато бяха нанесли побой върху Учителя и той полупарализиран се качи на седемте
Рилски
езера.
А да знаете как ни се искаше на нас, младите да изхвърлим и да махнем всички привилегии на възрастните приятели за техните заслуги и за не знам какви си още неща. Но бяхме правили опити и разбрали какво означава един скандал в салона. Така веднъж стенографите решиха да си преместят масата по-напред до катедрата на Учителя, за да могат да слушат по-добре, а с това накърниха честолюбието на двама възрастни приятели, а това беше семейство Белови и то стана такъв скандал в салона заради тази маса, защото с поставянето на тази маса се отнело вечното право на семейство Белеви за техните вечни запазени места в салона. Учителят видя скандала и напусна салона и до края на годината не се яви на беседа в салона. А това беше 1936 г.
и това бе есента, след като се върнахме от Рила от онази Рила, където тази година беше втората Голгота срещу Христа, годината когато бяха нанесли побой върху Учителя и той полупарализиран се качи на седемте
Рилски
езера.
И ето защо след този скандал салонът практически бе затворен за беседи от Учителя. Някой път приятелите не бяха точни, закъсняваха и новопристигналите прекъсваха беседата, всички се оглеждаха и се разсейваха. Тогава Учителят забрани да се влиза и който бе закъснял нямаше право да влезне в салона. А за пазач бе определен Иван Антонов. Той не пускаше никой и беше безпощаден към закъснелите и никой не смееше нито да дращи по вратата, нито да почуква леко, защото по никакъв начин той не пускаше закъснелите.
към текста >>
А за пазач бе определен
Иван
Антонов.
А това беше 1936 г. и това бе есента, след като се върнахме от Рила от онази Рила, където тази година беше втората Голгота срещу Христа, годината когато бяха нанесли побой върху Учителя и той полупарализиран се качи на седемте Рилски езера. И ето защо след този скандал салонът практически бе затворен за беседи от Учителя. Някой път приятелите не бяха точни, закъсняваха и новопристигналите прекъсваха беседата, всички се оглеждаха и се разсейваха. Тогава Учителят забрани да се влиза и който бе закъснял нямаше право да влезне в салона.
А за пазач бе определен
Иван
Антонов.
Той не пускаше никой и беше безпощаден към закъснелите и никой не смееше нито да дращи по вратата, нито да почуква леко, защото по никакъв начин той не пускаше закъснелите. След беседата ние пеехте песни, после излизахме от салона и се събирахме около Учителя и го запитвахме за някои неща, за да разясни някоя неразбрана мисъл от беседите. Сега като препрочитам някои беседи ми става смешно, че ние сме били толкова наивни и възторжени тогава, като сме смятали тогава, че всичко можем да разберем, а в беседите на Учителя всичко беше забулено и Учителят беше поставил завеса за обикновеното човешко съзнание и при всичкото старание трудно бе на човек да отвори вътрешната завеса на своето съзнание, за да може Словото на Учителя да влезне в него и да направи неръкотворен дом. Обикновено обстановката при всяка беседа бе особена. Преди да влезна в салона и когато сядах на пианото и преди да протегна ръце към клавишите усещах, че целият въздух над нас затреперва и въздухът около мен е жив и има живот в него.
към текста >>
Учителят се усмихна и каза: „Плът и кръв не са ти открили това, а Дух съизволи да те
посвети
в тази истина".
Когато се пробуди съзнанието ви и ви се отворят очите и започнете да мислите за онзи възвишен Духовен свят, то тогава може да бъдете допуснати, където небето и целият звезден мир ще говори на вашето съзнание и тогава ще чуете гласът на Великият Учител на Вселената. Между Бога и човечеството има само един Велик Учител, когото ще видите, когато влезнете в неговата невидима и истинска аудитория, в шкодата на Всемирното Велико Бяло Братство. А този Учител е Всемировият Учител на Вселената. Името му го знаете." Учителят се обърна към мен и въпросително ме погледна. Отговорих: „Името на този Всемиров Учител на Вселената е Беинса Ду но и той сега стои пред мен".
Учителят се усмихна и каза: „Плът и кръв не са ти открили това, а Дух съизволи да те
посвети
в тази истина".
към текста >>
8.
МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ
,
,
ТОМ 6
Историята на Русенското братство започва вероятно от един скромен, трудолюбив и добър човек на име
Иван
Вълчанов Явашев.
Останали са само някои спомени разказвани от родителите на деца или внуци, предавани от уста на близки и познати от приятели и съмишленици. В случай, че има някой, който има по-пълни сведения във връзка с някои случки ще бъда особено благодарна, ако може да помогне за по-ясното и по-вярно описание на тия събития. Аз съм родена на 14.11.1922 г. в Русе и познавах тия приятели, някои по-малко, някои повече. Доколкото можах описах това време за братския живот в Русе, като същевременно разпитвах по- възрастни хора - приятели, познати и сродници, които можаха да ми дадат някои сведения за близките им.
Историята на Русенското братство започва вероятно от един скромен, трудолюбив и добър човек на име
Иван
Вълчанов Явашев.
Къде е роден и кога не мога да кажа, но аз го познавах, бях още съвсем малка. Познавах и жена му Софка. От майка си зная, че те първоначално са имали кръчма, в която работели двамата. Имали са и ниви, които са обработвали. Веднъж в Русе била дошла ясновидката Кортеза, която била известна по онова време в България.
към текста >>
Така и тук в Русе тя говорела на един площад, мисля, че пред църквата „Свях
Светих
", която по-късно бе съборена, за да построят на нейно място „Пантеона" в Русе.
От майка си зная, че те първоначално са имали кръчма, в която работели двамата. Имали са и ниви, които са обработвали. Веднъж в Русе била дошла ясновидката Кортеза, която била известна по онова време в България. Може би както е известна сега ясновидката Ванга. Кортеза говорела на народа по градове и села.
Така и тук в Русе тя говорела на един площад, мисля, че пред църквата „Свях
Светих
", която по-късно бе съборена, за да построят на нейно място „Пантеона" в Русе.
Иван Явашев бил между народа. Както говорела тя се обърнала към него и казала, че той не е верующ, но че ще стане един поврат в неговия живот и той ще стане верующ. И наистина, след известно време Иван Явашев се запознал с Учителя Дънов и от тогава става наистина един поврат в неговия живот. Първо той затворил кръчмата и започнал да обработва сам нивите си. Има едно изказване на брат Йордан Новаков (предадено ми от Таню Танев наш съмишленик, който гостуваше често на Новаков, а той беше ръководител на братството в Русе в последните години).
към текста >>
Иван
Явашев бил между народа.
Имали са и ниви, които са обработвали. Веднъж в Русе била дошла ясновидката Кортеза, която била известна по онова време в България. Може би както е известна сега ясновидката Ванга. Кортеза говорела на народа по градове и села. Така и тук в Русе тя говорела на един площад, мисля, че пред църквата „Свях Светих", която по-късно бе съборена, за да построят на нейно място „Пантеона" в Русе.
Иван
Явашев бил между народа.
Както говорела тя се обърнала към него и казала, че той не е верующ, но че ще стане един поврат в неговия живот и той ще стане верующ. И наистина, след известно време Иван Явашев се запознал с Учителя Дънов и от тогава става наистина един поврат в неговия живот. Първо той затворил кръчмата и започнал да обработва сам нивите си. Има едно изказване на брат Йордан Новаков (предадено ми от Таню Танев наш съмишленик, който гостуваше често на Новаков, а той беше ръководител на братството в Русе в последните години). Иван Вълчанов Явашев бил подарил на братството 180 декара ниви.
към текста >>
И наистина, след известно време
Иван
Явашев се запознал с Учителя Дънов и от тогава става наистина един поврат в неговия живот.
Може би както е известна сега ясновидката Ванга. Кортеза говорела на народа по градове и села. Така и тук в Русе тя говорела на един площад, мисля, че пред църквата „Свях Светих", която по-късно бе съборена, за да построят на нейно място „Пантеона" в Русе. Иван Явашев бил между народа. Както говорела тя се обърнала към него и казала, че той не е верующ, но че ще стане един поврат в неговия живот и той ще стане верующ.
И наистина, след известно време
Иван
Явашев се запознал с Учителя Дънов и от тогава става наистина един поврат в неговия живот.
Първо той затворил кръчмата и започнал да обработва сам нивите си. Има едно изказване на брат Йордан Новаков (предадено ми от Таню Танев наш съмишленик, който гостуваше често на Новаков, а той беше ръководител на братството в Русе в последните години). Иван Вълчанов Явашев бил подарил на братството 180 декара ниви. По това време имало в Русе хора, които имали желание да живеят комунален живот и брат Иванчо бил склонен да даде имота си за тая цел. Неговото място, където живееше както и нивите му се намираха в местността „Свирчовица" край град Русе.
към текста >>
Иван
Вълчанов Явашев бил подарил на братството 180 декара ниви.
Иван Явашев бил между народа. Както говорела тя се обърнала към него и казала, че той не е верующ, но че ще стане един поврат в неговия живот и той ще стане верующ. И наистина, след известно време Иван Явашев се запознал с Учителя Дънов и от тогава става наистина един поврат в неговия живот. Първо той затворил кръчмата и започнал да обработва сам нивите си. Има едно изказване на брат Йордан Новаков (предадено ми от Таню Танев наш съмишленик, който гостуваше често на Новаков, а той беше ръководител на братството в Русе в последните години).
Иван
Вълчанов Явашев бил подарил на братството 180 декара ниви.
По това време имало в Русе хора, които имали желание да живеят комунален живот и брат Иванчо бил склонен да даде имота си за тая цел. Неговото място, където живееше както и нивите му се намираха в местността „Свирчовица" край град Русе. В тая местност има и сега една каменна чешма с корита, от които да може да пие вода добитъка. За тази чешма казваха, че е изворна и че водата идва откъм Образцовия чифлик на една малка жп спирка до Русе - Батмишка вода. Водата беше много хубава и студена, казваха също, че била лековита и мнозина ходеха да си наливат вода от нея специално за пиене и лекуване.
към текста >>
По това време имало в Русе хора, които имали желание да живеят комунален живот и брат
Иванчо
бил склонен да даде имота си за тая цел.
Както говорела тя се обърнала към него и казала, че той не е верующ, но че ще стане един поврат в неговия живот и той ще стане верующ. И наистина, след известно време Иван Явашев се запознал с Учителя Дънов и от тогава става наистина един поврат в неговия живот. Първо той затворил кръчмата и започнал да обработва сам нивите си. Има едно изказване на брат Йордан Новаков (предадено ми от Таню Танев наш съмишленик, който гостуваше често на Новаков, а той беше ръководител на братството в Русе в последните години). Иван Вълчанов Явашев бил подарил на братството 180 декара ниви.
По това време имало в Русе хора, които имали желание да живеят комунален живот и брат
Иванчо
бил склонен да даде имота си за тая цел.
Неговото място, където живееше както и нивите му се намираха в местността „Свирчовица" край град Русе. В тая местност има и сега една каменна чешма с корита, от които да може да пие вода добитъка. За тази чешма казваха, че е изворна и че водата идва откъм Образцовия чифлик на една малка жп спирка до Русе - Батмишка вода. Водата беше много хубава и студена, казваха също, че била лековита и мнозина ходеха да си наливат вода от нея специално за пиене и лекуване. На едно разстояние от 500 м брат Иван Явашев имаше къща, а под нея дам за конете.
към текста >>
На едно разстояние от 500 м брат
Иван
Явашев имаше къща, а под нея дам за конете.
По това време имало в Русе хора, които имали желание да живеят комунален живот и брат Иванчо бил склонен да даде имота си за тая цел. Неговото място, където живееше както и нивите му се намираха в местността „Свирчовица" край град Русе. В тая местност има и сега една каменна чешма с корита, от които да може да пие вода добитъка. За тази чешма казваха, че е изворна и че водата идва откъм Образцовия чифлик на една малка жп спирка до Русе - Батмишка вода. Водата беше много хубава и студена, казваха също, че била лековита и мнозина ходеха да си наливат вода от нея специално за пиене и лекуване.
На едно разстояние от 500 м брат
Иван
Явашев имаше къща, а под нея дам за конете.
Имаше и каруца. С помощта на конете той обработваше нивите си и сееше разни земеделски култури. Като се запознал с новите идеи на Учителя той пожелал да подари имота си на братството тъй като те са нямали деца. Когато споделил това нещо с Учителя, последният казал на брат Иван, че трябва за това нещо да попита и жена си Софка. Оказало се, че Софка не била съгласна да се даде целият имот.
към текста >>
Когато споделил това нещо с Учителя, последният казал на брат
Иван
, че трябва за това нещо да попита и жена си Софка.
Водата беше много хубава и студена, казваха също, че била лековита и мнозина ходеха да си наливат вода от нея специално за пиене и лекуване. На едно разстояние от 500 м брат Иван Явашев имаше къща, а под нея дам за конете. Имаше и каруца. С помощта на конете той обработваше нивите си и сееше разни земеделски култури. Като се запознал с новите идеи на Учителя той пожелал да подари имота си на братството тъй като те са нямали деца.
Когато споделил това нещо с Учителя, последният казал на брат
Иван
, че трябва за това нещо да попита и жена си Софка.
Оказало се, че Софка не била съгласна да се даде целият имот. По всяка вероятност брат Иван Вълчанов Явашев е бил направил завещанието си като е завещал 180 декара на братството, а друга по-малка част на жена си Софка. Не след дълго време станало нещастие с брат Иван Явашев. Като карал каруцата си конете се били подплашили от нещо. Той слязъл от каруцата, но станало така, че каруцата минала през тялото му и той починал веднага.
към текста >>
По всяка вероятност брат
Иван
Вълчанов Явашев е бил направил завещанието си като е завещал 180 декара на братството, а друга по-малка част на жена си Софка.
Имаше и каруца. С помощта на конете той обработваше нивите си и сееше разни земеделски култури. Като се запознал с новите идеи на Учителя той пожелал да подари имота си на братството тъй като те са нямали деца. Когато споделил това нещо с Учителя, последният казал на брат Иван, че трябва за това нещо да попита и жена си Софка. Оказало се, че Софка не била съгласна да се даде целият имот.
По всяка вероятност брат
Иван
Вълчанов Явашев е бил направил завещанието си като е завещал 180 декара на братството, а друга по-малка част на жена си Софка.
Не след дълго време станало нещастие с брат Иван Явашев. Като карал каруцата си конете се били подплашили от нещо. Той слязъл от каруцата, но станало така, че каруцата минала през тялото му и той починал веднага. По същото това време е имало в Русе доста братя и сестри. Те се събирали у брат Никола Ватев, бивш ковчежник при военните.
към текста >>
Не след дълго време станало нещастие с брат
Иван
Явашев.
С помощта на конете той обработваше нивите си и сееше разни земеделски култури. Като се запознал с новите идеи на Учителя той пожелал да подари имота си на братството тъй като те са нямали деца. Когато споделил това нещо с Учителя, последният казал на брат Иван, че трябва за това нещо да попита и жена си Софка. Оказало се, че Софка не била съгласна да се даде целият имот. По всяка вероятност брат Иван Вълчанов Явашев е бил направил завещанието си като е завещал 180 декара на братството, а друга по-малка част на жена си Софка.
Не след дълго време станало нещастие с брат
Иван
Явашев.
Като карал каруцата си конете се били подплашили от нещо. Той слязъл от каруцата, но станало така, че каруцата минала през тялото му и той починал веднага. По същото това време е имало в Русе доста братя и сестри. Те се събирали у брат Никола Ватев, бивш ковчежник при военните. Като дете аз съм ходила на вечери в неговата къща на ул.
към текста >>
И тъй по всяка вероятно казах по-горе, брат
Иван
Вълчанов Явашев е направил завещанието си като е завещал една голяма част от 180 декара на Русенското братство, а друга е оставил на жена си Софка.
Сега тия дървета ги няма вече. На тяхно място има други по-малки. Само паметника се издига величествено. На времето точно срещу магазина на братя Маркови беше градското казино, в което вечер до късно свиреше оркестър. Сега ще се върна да разкажа още за имота на „Свирчовица".
И тъй по всяка вероятно казах по-горе, брат
Иван
Вълчанов Явашев е направил завещанието си като е завещал една голяма част от 180 декара на Русенското братство, а друга е оставил на жена си Софка.
Така била основана комуната в Русе, чийто председател бил Никола Ватев. Симеон и Стою Маркови работели в стопанството. Стою като градинар ръководел работата по обработването на зеленчуковата градина и лозето, както и нивите. Първоначално всички били ентусиазирани, обаче скоро се явили спънки и работата в комуната не вървяла както трябва. Братята Симеон и Стою Маркови живееха на Свирчовица в съседство с къщата на Иван Явашев.
към текста >>
Братята Симеон и Стою Маркови живееха на Свирчовица в съседство с къщата на
Иван
Явашев.
И тъй по всяка вероятно казах по-горе, брат Иван Вълчанов Явашев е направил завещанието си като е завещал една голяма част от 180 декара на Русенското братство, а друга е оставил на жена си Софка. Така била основана комуната в Русе, чийто председател бил Никола Ватев. Симеон и Стою Маркови работели в стопанството. Стою като градинар ръководел работата по обработването на зеленчуковата градина и лозето, както и нивите. Първоначално всички били ентусиазирани, обаче скоро се явили спънки и работата в комуната не вървяла както трябва.
Братята Симеон и Стою Маркови живееха на Свирчовица в съседство с къщата на
Иван
Явашев.
Тази сграда на братя Маркови беше изработена от червени фугирани тухли. Там идваха и другите им братя: Колю, Рашко и Йордан, когато искаха и можеха. В тая сграда имаше една стая определена за Учителя и други две за братята, но дали Учителят е спал някога в нея не ми е известно, както и една голяма кухня с дълга маса, мивка и готварска печка. Пред кухнята имаше площадка с маси и пейки за сядане. Там също се събираха често братя и сестри.
към текста >>
Обаче там трябвало да работи тежка работа, да носи вода от Дунава за
разливане
и пране.
При брат Ватев живееше една сестра Петранка Чернева, казах преди, че жена му си е била заминала и от кога е дошла при него тая сестра не мога да кажа. Но сведения за сестра Петранка ми даде дъщерята на сестра й Ангелина - Сенка Чобанова, която почина тая година 1996 г. в старческия дом на Горна баня. Сестра Петранка Чернева е родена в бедно семейство с много деца. Баща й я дал слугинче у богати евреи.
Обаче там трябвало да работи тежка работа, да носи вода от Дунава за
разливане
и пране.
Тогава не е имало водопровод в Русе, а за пиене се ползвали водата от кладенците. Водопроводът е бил направен някъде около 1925 - 1930 година. Така някой познат на семейството като виждал колко е труден живота на Петранка, казал на баща й да си прибере детето, ако има милост към него, иначе то може там да се затрие. По-късно сестра Петранка се омъжила за един кръчмар в тракцията в Русе, от когото имаше една дъщеря Пенка, Те си купили къща, но съпругът й починал. След неговата смьрт тя продължила да работи на кръчмата с един свой роднина, но той се пропил и започнал да й създава неприятности и тогава тя решила да затвори кръчмата.
към текста >>
Когато брат
Иван
Петров си заминал, по същото това време брат Ватев бил на събор в София и сънувал брат
Иван
Петров с група заминали братя и сестри.
Но като отишъл там излязло, че духовете са го излъгали. Та от всичко това следва, че човек не трябва да се доверява на духовете или както е казано в Писанието: „Изпитвайте духовете", така трябва да се постъпва. Брат Ватев получаваше информация за някои събития и във време на сън. Така например, през пролетта на 1944 г. той сънувал, че е изгряло червено слънце, което заляло всичко с червена светлина и наистина през есента дойде червената армия на СССР в България и комунистите взеха властта.
Когато брат
Иван
Петров си заминал, по същото това време брат Ватев бил на събор в София и сънувал брат
Иван
Петров с група заминали братя и сестри.
Скоро след това другарката на брат Иван Петров, сестра Веска изпратила телеграма в София, в която съобщава на сестра Паша за заминаването на другаря си. (Това разказа дъщеря им Магдалена Димитрова.) Сестра Веска решила веднъж да отиде на Свирчовица, на стопанството при брат Ватев. Като отишла той я посрещнал пред портата и казал, че е имал информация за тая среща. През 1932 г. брат Тодор Ковачев построи салон специално, в който да се събират братя и сестри да четат беседи и лекции, да правят молитви, да се подвизават като правят вечери и срещи.
към текста >>
Скоро след това другарката на брат
Иван
Петров, сестра Веска изпратила телеграма в София, в която съобщава на сестра Паша за заминаването на другаря си.
Та от всичко това следва, че човек не трябва да се доверява на духовете или както е казано в Писанието: „Изпитвайте духовете", така трябва да се постъпва. Брат Ватев получаваше информация за някои събития и във време на сън. Така например, през пролетта на 1944 г. той сънувал, че е изгряло червено слънце, което заляло всичко с червена светлина и наистина през есента дойде червената армия на СССР в България и комунистите взеха властта. Когато брат Иван Петров си заминал, по същото това време брат Ватев бил на събор в София и сънувал брат Иван Петров с група заминали братя и сестри.
Скоро след това другарката на брат
Иван
Петров, сестра Веска изпратила телеграма в София, в която съобщава на сестра Паша за заминаването на другаря си.
(Това разказа дъщеря им Магдалена Димитрова.) Сестра Веска решила веднъж да отиде на Свирчовица, на стопанството при брат Ватев. Като отишла той я посрещнал пред портата и казал, че е имал информация за тая среща. През 1932 г. брат Тодор Ковачев построи салон специално, в който да се събират братя и сестри да четат беседи и лекции, да правят молитви, да се подвизават като правят вечери и срещи. Този салон беше построен в двора му на ул.
към текста >>
Изнесен беше курс по астрология под ръководството на брат
Иван
Антонов, който изпращаше лекциите, брат Петър Филипов ни ги диктуваше и даваше същевременно обяснения тъй като той се занимаваше също с тази наука.
Понякога се изнасяха и концерти от гости или някои братя и сестри. По време на беседи се свиреха и пееха песни от Учителя със съпровод на пиано. Беше сформиран малък оркестър от цигулки, пиано и флейта. Изобщо бяха създадени условия за духовна работа. В Салона имаше и черна дъска, на която се пишеше при нужда.
Изнесен беше курс по астрология под ръководството на брат
Иван
Антонов, който изпращаше лекциите, брат Петър Филипов ни ги диктуваше и даваше същевременно обяснения тъй като той се занимаваше също с тази наука.
Пред салона имаше доволно голямо антре със закачалки за дрехите на братята и сестрите, както и огледало на стената. Един двукрилен прозорец хвърляше достатъчно светлина в помещението. Една вита дървена стълба извеждаше до една горница - стая, в която може да пренощува Учителят или някой гост. Но както ми е известно Учителят никога не е спал в тази стая. Само веднъж е идвал, влязъл в салона, преминал го и излязъл, без да каже нито дума.
към текста >>
Така брат Георги Димитров зася едно място около 20 декара, двамата братя Георги и Васил Константинови - 10 декара,
Иван
Петров - 5 декара, Велико Марашлиев - 3 декара и Никола Ватев - 3 или 5 декара срещу известен наем, Стою Марков като специалист облагороди лозови пръчки от десертни сортове при специални условия и след това тия, които искаха да засеят лозя купуваха от него тия пръчки.
26, казва: „Важно е да знаете, че има сили, течения в природата, които противодействуват на всяко добро начинание". Първоначално Никола Ватев като ръководител събирал десятъка от приятелите, за да го предава на Учителя, но тъй като той не давал отчет за това, се бил повдигнал въпрос, че той си позволява да харчи от тия средства за свои лични нужди. Тогава някой от тях, както и моят баща Велико Марашлиев, когато поне веднъж в годината отивал в София давал своя десятък лично на Учителя. Причината е била, че Ватев е загубил доверието им. Мисля, че беше около 1930 - 35 година се взе решение братството да раздаде места на свои членове, които да засеят лозя, за да не стоят пустеещи места, които не са равни площи, а баири.
Така брат Георги Димитров зася едно място около 20 декара, двамата братя Георги и Васил Константинови - 10 декара,
Иван
Петров - 5 декара, Велико Марашлиев - 3 декара и Никола Ватев - 3 или 5 декара срещу известен наем, Стою Марков като специалист облагороди лозови пръчки от десертни сортове при специални условия и след това тия, които искаха да засеят лозя купуваха от него тия пръчки.
Лозята бяха обработвани лично и с наемни работници. Братя Маркови също засадиха лозя. Но тия лозя не даваха много голям приход тъй като бяха обработвани с помощта на работници и плодът се продаваше тогава за износ, главно за Германия. Сключваха се договори и след това по време на гроздобера се береше гроздето от лозарите, идваха бригади, почистваха и подреждаха гроздето в щайги или се занасяше на определени места - пунктове, където се преработваше, след това се изтегляше, носеше се във вагони, с които се отнасяше на определени места. Спомням си, че по време на II-рата световна война след като Червената армия на СССР навлезе в Германия, брат Ватев казал на Учителя, че няма на кого да продаваме гроздето от лозята, а Учителят се изправил и с жест отговорил: „От сега нататък всичко ще отива за Русия!
към текста >>
След като почина брат
Иван
Петров лозето беше отнето от другарката му под предлог, че тя не може повече да се грижи за него.
Но тия лозя не даваха много голям приход тъй като бяха обработвани с помощта на работници и плодът се продаваше тогава за износ, главно за Германия. Сключваха се договори и след това по време на гроздобера се береше гроздето от лозарите, идваха бригади, почистваха и подреждаха гроздето в щайги или се занасяше на определени места - пунктове, където се преработваше, след това се изтегляше, носеше се във вагони, с които се отнасяше на определени места. Спомням си, че по време на II-рата световна война след като Червената армия на СССР навлезе в Германия, брат Ватев казал на Учителя, че няма на кого да продаваме гроздето от лозята, а Учителят се изправил и с жест отговорил: „От сега нататък всичко ще отива за Русия! " След 9.IX.1944 г. това се сбъдна.
След като почина брат
Иван
Петров лозето беше отнето от другарката му под предлог, че тя не може повече да се грижи за него.
Същото стана и с лозето на баща ми Велико Марашлиев. Георги и Васил Константинови се изселиха в София и оставиха лозето си. За едно кратко време тия лозя бяха обработвани от Георги Димитров и от Никола Ватев, докато след 9.1Х.1944 г. целият братски имот бе отчужден. Лозята бяха поети от ловното дружество, което ги използва малко време.
към текста >>
Баща му Калчо Тодоров Новаков бил дошъл от балкана женен за тревненка
Иванка
.
Чудел се какво да направи. Правил, струвал, колата не тръгвала. В това време Учителят се поклатил напред и назад и не щеш ли колата изведнъж тръгнала. Брат Йордан Новаков е роден в с. Червена вода, Русенско през 1889 г.
Баща му Калчо Тодоров Новаков бил дошъл от балкана женен за тревненка
Иванка
.
Дядо Тодор, бащата на Калчо като търговец ходел до Цариград. Той бил обущар, но и организатор и земеделски водач и по- късно демократ към Стойчо Мушанов и като такъв бил и народен представител. Брат Йордан са били седем деца. Той е завършил пети клас на Мъжката гимназия в Русе, а Дончо, брат му търговската гимназия в Свищов. Йордан и Тодор, другия му брат са ходили в Америка, но после се върнали.
към текста >>
При всяко
отиване
там уточняваха списъка на приятелите от братството, като ме питаха за всеки един, който е посочен от Новаков.
Той дълго време пишел в списъка имената и на ония приятели, които са си заминали. С течение на времето редиците постепенно намалявали. Това нещо ми е правило впечатление, защото от време на време викаха и мен в милицията. Първият път ме извикаха в общината и там ме разпитваха цивилни лица, а това беше 1952 - 53 г. След това ме викаха в милицията още няколко пъти.
При всяко
отиване
там уточняваха списъка на приятелите от братството, като ме питаха за всеки един, който е посочен от Новаков.
Но аз не скривах от тях, а казвах кои са живи и кои са починали, защото бе безсмислено. Та те можеха за минути да проверят лицата по общинските регистри. Но така ме изпитваха дали говоря истината. Йордан Новаков разказваше за обиски, които му бяха направили през 1957 г. по време на процеса срещу Братството.
към текста >>
Софка Явашева, съпругата на
Иван
Вълчанов Явашев имаше в произхода си нещо румънско.
Те посрещаха и изпращаха и братя, и сестри както и светски хора, с които имаха връзка. Ходили сме често на стопанството при тях, там сме чели беседи, свирили сме, пели сме, беседвали сме и т. н. Понеже имаха зеленчукова градина на стопанството то там сме яли чудни пресни зеленчуци, домати, марули и плодове. Правеше ни впечатление, когато се ръкувахме с тях, че Стою Марков като се ръкува тъй стискаше ръката на човека като че ли я хваща с клещи, до болка. Петър Филипов му казваше в отговор, че има в кръвта си много желязо, което трябва да преработи в сребро и злато.
Софка Явашева, съпругата на
Иван
Вълчанов Явашев имаше в произхода си нещо румънско.
Носеше се твърде оригинално с едноцветни рокли в светли тонове, дълги до една педя от земята в различни тонове, нашити с разни цветове конци с разни фигурки и звездички, с фистони и т. н. Тя посрещаше братя и сестри много приветливо. До къщата, в която живееше със съпруга си, която беше паянтова имаше прилепена една дълга кухня-трапезария с дълга маса и пейки и столове, където първоначално са се хранили и братя Маркови, а по-късно те са се отделили и са се хранили отделно. Тя ги канеше когато сме отивали при нея, но тя хранеше някакво огорчение към тях. Пред трапезарията имаше една площадка с черничеви дървета, които хвърляха сянка на това място, на което имаше няколко маси и пейки от обикновени дъски, на които сядахме лятно време в неделен ден или когато е било празник.
към текста >>
Според мене Богомил е образец на брат, защото е много изискан, много издържан и разговорите му са разговори водени в една гама, с която се издига над обикновения живот." Когато отиват двамата с Михаил
Иванов
при Учителя ще кажа точно какво ми каза Богомил: „Отиваме двамата при Учителя и казваме, че искаме така и така да работим за братството и Учителят казва на Михаил; „Михаиле, ще отидеш ти във Франция, но знай, че много щете бия!
Аз отидох в София с тия мои вълнени дрехи ученически през лятото, през горещините и той ме води на най- хубавите места - на опера, на сладкарници, където само аристократи ходят. Къде ли не ме е водил. Братът го познаваш, когато е във връзка със сестрата и сестрата я познаваш, когато е с брата насаме. За него нищо дори със забележка не може да се каже. Той е много деликатен и възпитан, той е абсолютен кавалер.
Според мене Богомил е образец на брат, защото е много изискан, много издържан и разговорите му са разговори водени в една гама, с която се издига над обикновения живот." Когато отиват двамата с Михаил
Иванов
при Учителя ще кажа точно какво ми каза Богомил: „Отиваме двамата при Учителя и казваме, че искаме така и така да работим за братството и Учителят казва на Михаил; „Михаиле, ще отидеш ти във Франция, но знай, че много щете бия!
" През 1937 г. Михаил Иванов заминава за Париж на световното изложение, но Богомил Малджиев го е финансирал, за което по-късно много съжалявал, заради онова, което по-късно направи Михаил. Беше се обявил за Миров Учител и се дегизира досущ като образа на Учителя. През 1949 г. Тодор Маринчевски от София постъпи в операта в Русе.
към текста >>
Михаил
Иванов
заминава за Париж на световното изложение, но Богомил Малджиев го е финансирал, за което по-късно много съжалявал, заради онова, което по-късно направи Михаил.
Братът го познаваш, когато е във връзка със сестрата и сестрата я познаваш, когато е с брата насаме. За него нищо дори със забележка не може да се каже. Той е много деликатен и възпитан, той е абсолютен кавалер. Според мене Богомил е образец на брат, защото е много изискан, много издържан и разговорите му са разговори водени в една гама, с която се издига над обикновения живот." Когато отиват двамата с Михаил Иванов при Учителя ще кажа точно какво ми каза Богомил: „Отиваме двамата при Учителя и казваме, че искаме така и така да работим за братството и Учителят казва на Михаил; „Михаиле, ще отидеш ти във Франция, но знай, че много щете бия! " През 1937 г.
Михаил
Иванов
заминава за Париж на световното изложение, но Богомил Малджиев го е финансирал, за което по-късно много съжалявал, заради онова, което по-късно направи Михаил.
Беше се обявил за Миров Учител и се дегизира досущ като образа на Учителя. През 1949 г. Тодор Маринчевски от София постъпи в операта в Русе. За някое време и Пейчо Бояджиев от София беше постъпил в операта в Русе, но беше уволнен 1950 г. Илия Филипов беше постъпил също в хора на операта след като национализираха сладкарницата им.
към текста >>
В Русе в Братството имахме едно семейство Веска и
Иван
Петрови.
Минали години. Съпругът на г-жа Йовович бил станал народен представител в Парламента - Ковачевски. Когато дошла новата комунистическа власт в България нейният съпруг бил затворен и след това ликвидиран, а нея изпратили на лагер с дъщеря й за известно време. При това положение, за да се освободи от лагера допринесло много обстоятелството, че тя се наричала на името на баща си, а не на името на съпруга си. По-късно тя се е наричала официално Елисавета Йовович - Ковачевска.
В Русе в Братството имахме едно семейство Веска и
Иван
Петрови.
Тя е била пощенска чиновничка, а той електротехник. След като са се оженили им се ражда дъщеря Магдалена. Последната понастоящем живее във Варна и е омъжена за Стоян Димитров от братските среди. Помолих Магдалена да ми каже нещо за родителите си и тя в писмо от 5.XII.1989 г. ми пише следното: „В Русе имаше две групи приятели - богати и бедни.
към текста >>
Баща ми
Иван
Петров, спадаше към вторите, второстепенните.
Тя е била пощенска чиновничка, а той електротехник. След като са се оженили им се ражда дъщеря Магдалена. Последната понастоящем живее във Варна и е омъжена за Стоян Димитров от братските среди. Помолих Магдалена да ми каже нещо за родителите си и тя в писмо от 5.XII.1989 г. ми пише следното: „В Русе имаше две групи приятели - богати и бедни.
Баща ми
Иван
Петров, спадаше към вторите, второстепенните.
Рано останал сирак, без баща, после и без майка - обикновен работник- електротехник. Завършил е във Варна в Морското училище. На службата си честен, изключително съвестен, неподкупен и за тези си качества ценен и уважаван от началниците си, но не проявен в обществената стълба - вътрешно вглъбен, непрактичен, неспособен да търси и да намира лична изгода в отношенията си с околните. Веднъж, когато мама - Веска Петрова се срещнала с Учителя и споделила за грижите си към татко, Учителят казал: „Не знаеш на какъв дух служиш! " А след заминаването на татко, мама сънува, че я водят някъде далече и високо, високо, където последователно й предлагат като награда за грижите и вниманието проявени от нея към татко три одежди: розова, небесно синя и бяла.
към текста >>
участвува в съборите в София и в изкачването на
Рилските
езера.
до 1933 г. е редовна участничка в беседите на Учителя Дънов изнасяни от Ватев. Тук се запознава с Велико и Величка Марашлиеви и заедно с тях откриват вегетарианска гостилница, където тя и Величка работят в кухнята на гостилницата. Гостилницата става средище на въздържателите и есперантистите. През 1929 и 1930 г.
участвува в съборите в София и в изкачването на
Рилските
езера.
През 1929 г. при първото изчакване на Рилските езера, първата нощ в нейната палатка преспива Учителя, а тя заедно с другите спят край огъня. На другия ден й донасят палатката, а заедно с нея й предават един кристал подарък от Учителя. Кристала е датиран - месец септември 1929 г. Поддържа връзка с Паша Христова и в Русе с Петър Филипов.
към текста >>
при първото изчакване на
Рилските
езера, първата нощ в нейната палатка преспива Учителя, а тя заедно с другите спят край огъня.
Тук се запознава с Велико и Величка Марашлиеви и заедно с тях откриват вегетарианска гостилница, където тя и Величка работят в кухнята на гостилницата. Гостилницата става средище на въздържателите и есперантистите. През 1929 и 1930 г. участвува в съборите в София и в изкачването на Рилските езера. През 1929 г.
при първото изчакване на
Рилските
езера, първата нощ в нейната палатка преспива Учителя, а тя заедно с другите спят край огъня.
На другия ден й донасят палатката, а заедно с нея й предават един кристал подарък от Учителя. Кристала е датиран - месец септември 1929 г. Поддържа връзка с Паша Христова и в Русе с Петър Филипов. Като учителка нито веднъж не се е скарала или нагрубила ученик, поради което и досега бившите нейни ученици си спомнят за нея с голямо уважение и умиление. В живота и в училище тя прилагаше принципите на Учителя.
към текста >>
9.
8. Писма от Боян Боев
,
Любка Хаджиева
,
ТОМ 7
Вие пишете в писмото си, че имате желание всичкия си живот да
посветите
в служба на Бога!
Любовта е нещо единно: ще обичаш целия свят; ще виждаш Бога във всичко! Ние можем да се занимаваме само тогава, когато умът ни е свободен от дрязгите на света и е свързан с висшия божествен свят. Човекът, който иде, ще превърне всички отрови в сладки плодове. Сега трябва да се върнем в рая на любовта.“ Хората са в рая и не знаят, че са в рая. Хората са щастливи и не знаят, че са щастливи.
Вие пишете в писмото си, че имате желание всичкия си живот да
посветите
в служба на Бога!
Това осмисля живота. Това внася красота в живота. Човек като пръска около себе си Любов, той работи за Бога! Като пръска около себе си светлина, той работи за Бога. Нима цветето не работи за Бога, нима цветето не изпълнява своята мисия, като пръска своето благоухание наоколо си?
към текста >>
Сега ви пожелавам да дойдете с Учителя на Седемте
Рилски
езера и на Мусала!
Това внася красота в живота. Човек като пръска около себе си Любов, той работи за Бога! Като пръска около себе си светлина, той работи за Бога. Нима цветето не работи за Бога, нима цветето не изпълнява своята мисия, като пръска своето благоухание наоколо си? Вие дойдохте на Витоша.
Сега ви пожелавам да дойдете с Учителя на Седемте
Рилски
езера и на Мусала!
Хранете тая мисъл в себе си! Какви свещени места има горе на Рила! Каква чистота там, каква неземна атмосфера има там! Ето още няколко мисли от беседите на Учителя (от най-новите беседи и лекции): „Всякога положението на човека в живота се подобрява, когато изпълнява Волята Божия! Като ти дойде човек на гости, ти считай, че Господ ти е дошъл на гости.
към текста >>
Тук не е въпросът само за обикновеното
убиване
.
“ Вие сте права, че тия думи имат не само външно, но и вътрешно значение. Например, когато човек извърши една неправда, едно нарушение и се оправдава в себе си и се извинява чрез външните условия или хвърля вината на другите хора, това е пак лъжа. Или за съденето: Ако човек констатира някой лоши черти у другите и затова понижава тия хора в своето съзнание, той вече ги съди, защото той трябва да има връзка с Бога, който живее в другия и да счита, че същият човек в другия, е Божественото. Също така, когато човек забележи някой недостатъци в себе си и казва: „От мене нищо няма да излезе“, той съди Бога в себе си и затова е на крив път! За думите: „Не убивай“.
Тук не е въпросът само за обикновеното
убиване
.
Например, когато човек има една хубава, божествена мисъл, когато е във възторг от едно божествено чувство и ги отстрани и им изневери, това е пак един вид убийство! Или думите: „Не прелюбодействай“. Когато човек живее за един висок идеал, когато работи за една светла, възвишена цел, когато желае да се изкачи до Светли слънчеви върхове на Духа и показва пътя за там и на другите и когато стъпче тия свои идеали и тръгне по обикновения път на дребнавото и низкото, това е прелюбодейство! Думите: „Не кради“. Човек трябва да знае, че нищо не е негово, а всичко е само на Бога?
към текста >>
За това важно събитие се споменава и в Писанието в онзи стих, в който се говори за идването на Христа и
светиите
“.
С братски поздрав: Боян Изгрев, 3.VI1I.1943 г. Любезна сестра Люба Хаджиева, Получих писмото ви. Живеем във важна епоха. Въпреки събитията отгоре се излива една божествена вълна, и Учителят каза, че е нямало друга епоха като сегашната тъй благоприятна за духовни придобивки. В една беседа Той каза: „Земята скоро ще мине край едно от най-добрите пристанища, от дето ще се качат на земята напреднали Същества, които идват да оправят света.
За това важно събитие се споменава и в Писанието в онзи стих, в който се говори за идването на Христа и
светиите
“.
Учителят каза още: „Бялата ложа ще победи и ще се ликвидира с Черната ложа. От всички раси и подраси ще се излъчат готови души, които ще създадат шестата раса. Ако мирът не дойде по човешки начин, Небето ще го докара по друг начин. България има светло бъдеще! “ На 22.юлий направихме екскурзия до Витоша с Учителя.
към текста >>
Тук има и неколцина братя и сестри: сестра Савка, д-р
Иван
Жеков и сестра Юрданка Жекова, сестра Катя Зяпкова, сестра Еленка Григорова, брат Пеню Ганев и др.
С братски поздрав: Б. Боев С. Мърчаево, 16.11.1944 г. Любезна сестра Люба Хаджиева, Учителят е в Мърчаево (Софийско) от 14.януари. Това село е 18 км южно от София, на южните склонове на Витоша.
Тук има и неколцина братя и сестри: сестра Савка, д-р
Иван
Жеков и сестра Юрданка Жекова, сестра Катя Зяпкова, сестра Еленка Григорова, брат Пеню Ганев и др.
Учителят тук не държи беседи. Изгревът е почти изпразнен. Изгревчани са евакуирани по разни места. На Изгрева има малко хора сега. Вие ми пишете на Изгревския ми адрес, защото постоянно ми препращат писмата по хора.
към текста >>
Поздравяват ви братята и сестрите, които са тук: д-р
Иван
Жеков и сестра Юрданка Жекова, сестра Савка, сестра Стойна Христова, сестра Еленка Григорова и всички други.
Иде духовна пролет. В бъдеще няма да има съблазън, понеже хората ще живеят в любовта. А законът на любовта е изобилие. Има един Божествен план, по който ще се оправи светът“. Поздрав до домашните ви и до всички други братя и сестри.
Поздравяват ви братята и сестрите, които са тук: д-р
Иван
Жеков и сестра Юрданка Жекова, сестра Савка, сестра Стойна Христова, сестра Еленка Григорова и всички други.
Пожелавам ви всичко хубаво и светло! Бъдете бодра и жизнерадостна! С братски поздрав: Б. Боев Учителят каза: „Молитвата е една дреха, в която се облича човек и с която се огражда от тревогите и страховете на света! “ Изгрев, 5.Х.1961 г.
към текста >>
10.
10. ВАРЕНИТЕ КАРТОФИ
,
,
ТОМ 8
Най-хубавото от 7-те
рилски
езера, мисля че е Бъбрека, петото езеро.
10. ВАРЕНИТЕ КАРТОФИ Дойде време за лагера на Рила, на второто рилско езеро.
Най-хубавото от 7-те
рилски
езера, мисля че е Бъбрека, петото езеро.
До второто езеро се строяха палатките, направени от американ, с колци и американа беше намазан със смес от бензин и парафин. Служеха ни чудесно. Сега вече има готови палатки. Ние имахме палатка. Съпругата ми дойде от Пловдив с двегодишната ни дъщеричка Ани, да ме придружи до Рила.
към текста >>
Иванка
се видяла в чудо.
Съпругата ми дойде от Пловдив с двегодишната ни дъщеричка Ани, да ме придружи до Рила. Десетина дни преди Петровден, на второто езеро пристигаше братска работна група, за да построи палатката на Учителя и много други палатки. Учителят идваше точно на връх Петровден. Така стана и този път. Вечерта, преди заминаването, малката ми Ани вдигнала висока температура.
Иванка
се видяла в чудо.
Болно дете, болен мъж, а трябва на следната сутрин в три часа през нощта брат Йордан-шофьора, който имаше собствена автобусна кола, да закара багажа и работната група до Вада. От там конете на власите да поемат багажа и да го изкачат с коне на второто езеро. Било е вероятно към 8-9 часа лятно време. Иванка помислила какво да прави. Погледнала към стаята на Учителя, видяла, че се свети още.
към текста >>
Иванка
помислила какво да прави.
Вечерта, преди заминаването, малката ми Ани вдигнала висока температура. Иванка се видяла в чудо. Болно дете, болен мъж, а трябва на следната сутрин в три часа през нощта брат Йордан-шофьора, който имаше собствена автобусна кола, да закара багажа и работната група до Вада. От там конете на власите да поемат багажа и да го изкачат с коне на второто езеро. Било е вероятно към 8-9 часа лятно време.
Иванка
помислила какво да прави.
Погледнала към стаята на Учителя, видяла, че се свети още. Решила да отиде за съвет при Него. Застанала долу на вратата и зачакала. Застанала долу до стълбите, имаше дървена стълба, която водеше до втория етаж над салона, където спеше Учителят. След малко Учителят отворил вратата си, видял че някой чака на стълбата и слязъл.
към текста >>
Погледнала към стаята на Учителя, видяла, че се
свети
още.
Иванка се видяла в чудо. Болно дете, болен мъж, а трябва на следната сутрин в три часа през нощта брат Йордан-шофьора, който имаше собствена автобусна кола, да закара багажа и работната група до Вада. От там конете на власите да поемат багажа и да го изкачат с коне на второто езеро. Било е вероятно към 8-9 часа лятно време. Иванка помислила какво да прави.
Погледнала към стаята на Учителя, видяла, че се
свети
още.
Решила да отиде за съвет при Него. Застанала долу на вратата и зачакала. Застанала долу до стълбите, имаше дървена стълба, която водеше до втория етаж над салона, където спеше Учителят. След малко Учителят отворил вратата си, видял че някой чака на стълбата и слязъл. Съпругата ми Му целунала ръка и Му казала: "Учителю, знаете състоянието на Филип.
към текста >>
Иванка
целунала ръка на Учителя втори път и си тръгнала.
Сега Ани вдигна висока температура. Утре сутринта трябва да заминем за Рила. В много затруднено положение съм. Какво ще ме посъветвате? " Учителят помислил малко и й казал: "Рекох, дайте на малката топли варени картофи".
Иванка
целунала ръка на Учителя втори път и си тръгнала.
Върви и си мисли, от къде сега картофи? Няма такива, целия багаж е опакован в денковете. Минава покрай тъй наречените пловдивски стаи. Две от тях бяха собственост на татко ми. А в първата живееше сестра Севда Николова, чиновничка в пощата.
към текста >>
Тя чула някой да минава покрай стаята, дръпнала перденцето, видяла
Иванка
, отворила вратата и й казала: "
Иванке
, току-що се храних с варени картофи.
Върви и си мисли, от къде сега картофи? Няма такива, целия багаж е опакован в денковете. Минава покрай тъй наречените пловдивски стаи. Две от тях бяха собственост на татко ми. А в първата живееше сестра Севда Николова, чиновничка в пощата.
Тя чула някой да минава покрай стаята, дръпнала перденцето, видяла
Иванка
, отворила вратата и й казала: "
Иванке
, току-що се храних с варени картофи.
Останаха ми малко, топли са много, да ви дам да похапнете? " Ето, картофите били изпратени по поръчка отгоре. Ани се наяла с топли, варени картофи, до сутринта се изпотила два пъти, температурата спаднала и към четири часа сутринта заминали с групата за Рила. Някой от вас може да каже, случайност. В света няма случайности, всичко е закономерно.
към текста >>
11.
17 - 1. ОБЗОРЕН ПЛАН
,
Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев
,
ТОМ 10
Преди 3000 години, три километра западно от град Айтос имало монастир, в който живял един
светия
.
Как това се отразява в деятелната дейност на населението, върху неговия бит и култови потребности на населението през различните епохи: тракийска, славянска, българска, през турското робство и след Освобождението. Поминък и свободно време за битови нужди, обичаи, фолклор и пр. Б. Историческа характеристика на град Айтос. 1. През 1972 година в центъра на града са открити следи от тракийско селище и малка крепост от 5-6 век. Справка в съответните публикации и търсене на историческата следа, чрез която е прокарван пътя на следващите поколения, които трябва да дочакат идването на Всемировия Учител.
Преди 3000 години, три километра западно от град Айтос имало монастир, в който живял един
светия
.
Градът бил обграден с високи стени и в него бил скрит златен бюст на Орфей. Римският император, като научил това нещо, изпратил войска да нападне града, за да вземат бюста на Орфей, но като дошли до града, те се изплашили от тишината, която владеела там. Нямало жива душа, понеже народът се бил скрил в подземията като разбрал, че ще бъде нападнат. Върнали се войските при императора и докладвали за положението. След шест месеца императорът отново изпратил войски.
към текста >>
3. Начало на съзнателна група в изучаването на Словото на Учителя след
откриването
на Школата 1922 година. 4.
Историческа проекция на Учението на Учителя и делото му в град Айтос. 1. Първи обиколки на Учителя в България и гостуване в град Айтос, Кои години и къде гостува? 2. Създаване на първите кръжоци от Учителя и т.н. „духовна верига" в България и нейната проекция в Айтос. Коя година?
3. Начало на съзнателна група в изучаването на Словото на Учителя след
откриването
на Школата 1922 година. 4.
Създаването на братство и първи събирания. Салон, братски живот от 1922 -1944 година, събирания, срещи, вечери, празници, работа по изучаване на Словото. 5. Животът на братството след заминаването на Учителя 1944 година - до заминаването на Георги Куртев. Г. Биографични бележки и път на Георги Куртев и ролята му в създаването на Братството в Айтос. а/ Детство, юношество, родово обкръжение.
към текста >>
На седемте
Рилски
езера, на Рила. 4.
а/ Родови снимки на рода му: на бащата, на майката на Георги Куртев жена му. б/Снимки на Георги Куртев: като дете, юноша, младеж, войник на фронта, в/Снимки от брака му, роднините му, след брака, семейни и родови, г/ Снимки на Георги Куртев с Братството и с Учителя по време на Школата. 1. Снимки от първите събори от Търново. 2. При различни събирания в страната. 3. При идване в София по съборите и на Изгрева. 4.
На седемте
Рилски
езера, на Рила. 4.
Други снимки от Тополица при строежа на чешмата. 5. Снимки от събирания и братски срещи между Сливен и Бургас и Айтос. 6. Снимки от съборите в околностите на Айтос. 7. Различни братски срещи между приятелите по различ-ни поводи, екскурзии в кръга на братствата - Сливен, Айтос, Бургас. 8. Отделни снимки по различни поводи през време на Школата 1922 - 1944 година.
към текста >>
12.
І.02.13. КОЙ Е ВЕСТИТЕЛЯТ НА СВЯТИЯ ДУХ ЗА ВЪЗРАЖДАНЕТО В БЪЛГАРИЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
„Осветено от
светия
Месемврийски Мирийски Йосиф, 1820 г.
13. КОЙ Е ВЕСТИТЕЛЯТ НА СВЯТИЯ ДУХ ЗА ВЪЗРАЖДАНЕТО В БЪЛГАРИЯ Отляво на Антиминса от 1747 г. извън рамката му има надпис на гръцки език.
„Осветено от
светия
Месемврийски Мирийски Йосиф, 1820 г.
От дясната страна се чете: „Провату (Провадия), 1820 г., 6 август, мощи на Свети Мина. Най-долу, извън рамката, четем: „Иверийския манастир" от Пале, Солунско. Труд на печатницата (копие от печатницата, типографията на Алекси Ктимос, когото да помене Бог, Господ Бог с помощниците Му." Този манастир е грузински, Ивер, Иверон. Неслучайно се печатат там, в Иверския манастир, понеже йеромонах Теофан, който е бил свидетел на Видението и Откровението на Святия Дух в солунската черква „Св. Панагия Лагудяни" е грузинец от Иверския манастир в Атон.
към текста >>
От дясната страна се чете: „Провату (Провадия), 1820 г., 6 август, мощи на
Свети
Мина.
13. КОЙ Е ВЕСТИТЕЛЯТ НА СВЯТИЯ ДУХ ЗА ВЪЗРАЖДАНЕТО В БЪЛГАРИЯ Отляво на Антиминса от 1747 г. извън рамката му има надпис на гръцки език. „Осветено от светия Месемврийски Мирийски Йосиф, 1820 г.
От дясната страна се чете: „Провату (Провадия), 1820 г., 6 август, мощи на
Свети
Мина.
Най-долу, извън рамката, четем: „Иверийския манастир" от Пале, Солунско. Труд на печатницата (копие от печатницата, типографията на Алекси Ктимос, когото да помене Бог, Господ Бог с помощниците Му." Този манастир е грузински, Ивер, Иверон. Неслучайно се печатат там, в Иверския манастир, понеже йеромонах Теофан, който е бил свидетел на Видението и Откровението на Святия Дух в солунската черква „Св. Панагия Лагудяни" е грузинец от Иверския манастир в Атон. Печатан е този класически антиминс при архиепископ филарет при манастира „Св.
към текста >>
А сега ще си отговорим на въпроса: „Кой е Месемврийския митрополит Йосиф, който е
осветил
този Антиминс през 1820 г.
Ярмолински в собствената Литография, 1897 г., 6 август." Има две възможности: Или са възпроизвели по отпечатан Антиминс от 1747 г. и са го гравирали на медна плоча, или са намерили оригиналната матрица и са я произвели. Трябва да споменем тук, че в България е имало и литографски камък с този Антиминс и на него са отпечатвали книжни Антиминси. Тези Антиминси висяха по домовете и в салоните на последователите на Учителя Дънов до 1957 г., когато бяха направени обиски от полицията от властта и мнозина бяха конфискувани и унищожени впоследствие. Пишещият тези редове лично ги е виждал и разглеждал.
А сега ще си отговорим на въпроса: „Кой е Месемврийския митрополит Йосиф, който е
осветил
този Антиминс през 1820 г.
Това е станало в Провадия на 6 август 1820 г. Към Антиминса са пришити мощи на Свети Мина. Така че този класически Антиминс, създаден през 1747 г. е бил осветен през 1820 г. от митрополит Йосиф.
към текста >>
Към Антиминса са пришити мощи на
Свети
Мина.
Трябва да споменем тук, че в България е имало и литографски камък с този Антиминс и на него са отпечатвали книжни Антиминси. Тези Антиминси висяха по домовете и в салоните на последователите на Учителя Дънов до 1957 г., когато бяха направени обиски от полицията от властта и мнозина бяха конфискувани и унищожени впоследствие. Пишещият тези редове лично ги е виждал и разглеждал. А сега ще си отговорим на въпроса: „Кой е Месемврийския митрополит Йосиф, който е осветил този Антиминс през 1820 г. Това е станало в Провадия на 6 август 1820 г.
Към Антиминса са пришити мощи на
Свети
Мина.
Така че този класически Антиминс, създаден през 1747 г. е бил осветен през 1820 г. от митрополит Йосиф. Митрополит Йосиф Месемврийски е заемал около 1820 г. митрополията, включваща Провадийска, Камчийска околия.
към текста >>
„
Свети
Иван
Рилски
се е въплътил в някой си Йосиф, който живял и работил около Варна, Месемврия и той е, който е подготвил освобождението на България.
Той бил винаги със засмяно лице, разпитвал ги нашироко за поминъка им, за свещеника, за черквата им. Бил учен и много умен, сладкодумно е говорил на български. Помогнал е много за началото на Възраждането, но после напуска Варна и отива да живее в Света гора. На негово място се назначава гръцкия владика Порфирий (1847-1863 г.), при когото по-късно се установява като свещеник Константин Дъновски. А сега ще споменем най-любопитните данни, които ни дава Учителят Петър Дънов в една съборна беседа от 19 август 1909 г., като казва за няколко прераждания.
„
Свети
Иван
Рилски
се е въплътил в някой си Йосиф, който живял и работил около Варна, Месемврия и той е, който е подготвил освобождението на България.
Тогава е живял около 80-90 години. И сега там отново работи за България." Така че това е Йосиф Серски, този, който е осветил Антиминса през 1820 г., като е зашил в него мощи на Св. Мина. На друго място Учителят Петър Дънов споменава, че този, който се е преродил като митрополит Йосиф в Месемврия, българин, от него започва Възраждането на България и то чрез Антиминса, който е осветил и с който Антиминс е вървял и му е служел за подвижен жертвеник и е извършвал служби в най-отдалечените села, когато е отивал да събира владичината. Това е църковният данък, който са задължени да плащат българите. И понеже гръцките владици са били много алчни - от там започва раздора, българите са искали български владици.
към текста >>
И сега там отново работи за България." Така че това е Йосиф Серски, този, който е
осветил
Антиминса през 1820 г., като е зашил в него мощи на Св. Мина.
Помогнал е много за началото на Възраждането, но после напуска Варна и отива да живее в Света гора. На негово място се назначава гръцкия владика Порфирий (1847-1863 г.), при когото по-късно се установява като свещеник Константин Дъновски. А сега ще споменем най-любопитните данни, които ни дава Учителят Петър Дънов в една съборна беседа от 19 август 1909 г., като казва за няколко прераждания. „Свети Иван Рилски се е въплътил в някой си Йосиф, който живял и работил около Варна, Месемврия и той е, който е подготвил освобождението на България. Тогава е живял около 80-90 години.
И сега там отново работи за България." Така че това е Йосиф Серски, този, който е
осветил
Антиминса през 1820 г., като е зашил в него мощи на Св. Мина.
На друго място Учителят Петър Дънов споменава, че този, който се е преродил като митрополит Йосиф в Месемврия, българин, от него започва Възраждането на България и то чрез Антиминса, който е осветил и с който Антиминс е вървял и му е служел за подвижен жертвеник и е извършвал служби в най-отдалечените села, когато е отивал да събира владичината. Това е църковният данък, който са задължени да плащат българите. И понеже гръцките владици са били много алчни - от там започва раздора, българите са искали български владици. Отначало разпрата започнала заради алчността и грабежа на гръцките владици. И на второ място за т.н „мегали идея", възстановяване на гръцката държава и Византийската империя, която е искала да претопи българите в гърци.
към текста >>
На друго място Учителят Петър Дънов споменава, че този, който се е преродил като митрополит Йосиф в Месемврия, българин, от него започва Възраждането на България и то чрез Антиминса, който е
осветил
и с който Антиминс е вървял и му е служел за подвижен жертвеник и е извършвал служби в най-отдалечените села, когато е отивал да събира владичината.
На негово място се назначава гръцкия владика Порфирий (1847-1863 г.), при когото по-късно се установява като свещеник Константин Дъновски. А сега ще споменем най-любопитните данни, които ни дава Учителят Петър Дънов в една съборна беседа от 19 август 1909 г., като казва за няколко прераждания. „Свети Иван Рилски се е въплътил в някой си Йосиф, който живял и работил около Варна, Месемврия и той е, който е подготвил освобождението на България. Тогава е живял около 80-90 години. И сега там отново работи за България." Така че това е Йосиф Серски, този, който е осветил Антиминса през 1820 г., като е зашил в него мощи на Св. Мина.
На друго място Учителят Петър Дънов споменава, че този, който се е преродил като митрополит Йосиф в Месемврия, българин, от него започва Възраждането на България и то чрез Антиминса, който е
осветил
и с който Антиминс е вървял и му е служел за подвижен жертвеник и е извършвал служби в най-отдалечените села, когато е отивал да събира владичината.
Това е църковният данък, който са задължени да плащат българите. И понеже гръцките владици са били много алчни - от там започва раздора, българите са искали български владици. Отначало разпрата започнала заради алчността и грабежа на гръцките владици. И на второ място за т.н „мегали идея", възстановяване на гръцката държава и Византийската империя, която е искала да претопи българите в гърци. В едно писмо на Пенка Стефанова Велева, съпруга на Стефан Велев, последователи на Учителя Дънов, четем следното: „Любимият духовен брат Пеню Киров, родом от Карнобат, приживе най-близък ученик на нашия Велик Учител, е бил крилат дух, въплътен като Йосиф Ариматейски, Св.
към текста >>
Иван
Рилски
, два пъти като владика, веднъж в Кюстендилско, в македонска земя и втори път в Месемврия.
Това е църковният данък, който са задължени да плащат българите. И понеже гръцките владици са били много алчни - от там започва раздора, българите са искали български владици. Отначало разпрата започнала заради алчността и грабежа на гръцките владици. И на второ място за т.н „мегали идея", възстановяване на гръцката държава и Византийската империя, която е искала да претопи българите в гърци. В едно писмо на Пенка Стефанова Велева, съпруга на Стефан Велев, последователи на Учителя Дънов, четем следното: „Любимият духовен брат Пеню Киров, родом от Карнобат, приживе най-близък ученик на нашия Велик Учител, е бил крилат дух, въплътен като Йосиф Ариматейски, Св.
Иван
Рилски
, два пъти като владика, веднъж в Кюстендилско, в македонска земя и втори път в Месемврия.
Бил е в Италия, франция, Русия и другаде. Заминал си от този свят." А това е Йосиф Серски! И от други разговори с Галилей Величков знаех със сигурност, че Пеню Киров, един от първите ученици на Учителя, е бил Йосиф Ариматейски, а след това се преражда като Св. Иван Рилски. Така че, веригата от прераждания се продължава.
към текста >>
Иван
Рилски
.
В едно писмо на Пенка Стефанова Велева, съпруга на Стефан Велев, последователи на Учителя Дънов, четем следното: „Любимият духовен брат Пеню Киров, родом от Карнобат, приживе най-близък ученик на нашия Велик Учител, е бил крилат дух, въплътен като Йосиф Ариматейски, Св. Иван Рилски, два пъти като владика, веднъж в Кюстендилско, в македонска земя и втори път в Месемврия. Бил е в Италия, франция, Русия и другаде. Заминал си от този свят." А това е Йосиф Серски! И от други разговори с Галилей Величков знаех със сигурност, че Пеню Киров, един от първите ученици на Учителя, е бил Йосиф Ариматейски, а след това се преражда като Св.
Иван
Рилски
.
Така че, веригата от прераждания се продължава. Днес със сигурност можем да заявим, че онзи, който бе осветил Антиминса от 1820 г. в Месемврия и Провадия е архиерей Йосиф Серски, впоследствие митрополит във Варна от 1838-1846 г. Според данните той е заминал за Света гора вече възрастен. И той ли е този, който през 1854 г.
към текста >>
Днес със сигурност можем да заявим, че онзи, който бе
осветил
Антиминса от 1820 г.
Бил е в Италия, франция, Русия и другаде. Заминал си от този свят." А това е Йосиф Серски! И от други разговори с Галилей Величков знаех със сигурност, че Пеню Киров, един от първите ученици на Учителя, е бил Йосиф Ариматейски, а след това се преражда като Св. Иван Рилски. Така че, веригата от прераждания се продължава.
Днес със сигурност можем да заявим, че онзи, който бе
осветил
Антиминса от 1820 г.
в Месемврия и Провадия е архиерей Йосиф Серски, впоследствие митрополит във Варна от 1838-1846 г. Според данните той е заминал за Света гора вече възрастен. И той ли е този, който през 1854 г. посреща Константин Дъновски и му връчва последния останал Антиминс в църквата „Св. Димитър Солунски" в гр. Солун?
към текста >>
13.
І.03.04. СВЕТИ ДИМИТЪР В ТЪРНОВО И ПОКРОВИТЕЛ НА АСЕНОВЦИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
4.
СВЕТИ
ДИМИТЪР В ТЪРНОВО И ПОКРОВИТЕЛ НА АСЕНОВЦИ Император Мануел I Комнин починал (1143-1180).
4.
СВЕТИ
ДИМИТЪР В ТЪРНОВО И ПОКРОВИТЕЛ НА АСЕНОВЦИ Император Мануел I Комнин починал (1143-1180).
Наследил го 12 годишният му син Алексий II (1180-1183 г.), заедно с императрица Мария французойка. През май 1182 г. озлоблението на цариградското население кьм латините стигнало до поголовна сеч. През септември 1183 г. бил коронясан Андроник.
към текста >>
към България се присъединява София и там намират мощите на българския светец
Иван
Рилски
и било наредено да се пренесат в Търново, за да се дари града с чудна непобедима сила.
Той не е могъл да ходи на двата си крака и е бил с наведена стойка. Царският престол бил взет от Асен I, брат му, който е бил много жесток към пленниците, към селяните, независимо дали са българи или ромеи. Тогава византийските и българските селяни се молели на Св. Димитър да ги освободи от злодея. През 1195 г.
към България се присъединява София и там намират мощите на българския светец
Иван
Рилски
и било наредено да се пренесат в Търново, за да се дари града с чудна непобедима сила.
При един поход през 1196 г. Асен I разгромил една византийска армия на севастократор Исак, който бил пленен от един кумански войник. Там българите заловили в плен един свещеник, който знаел езика им и поискал да го освободи Асен. Но той отговорил, че убива ромеи, а не ги освобождава. Свещеникът въздъхнал и със сълзи на очи му предсказал, че краят му е близък и че той няма да умре от естествена смърт.
към текста >>
Асен при завръщането си бил убит от братовчед си
Иванко
, заради любовната си връзка с Мария, сестрата на царицата.
При един поход през 1196 г. Асен I разгромил една византийска армия на севастократор Исак, който бил пленен от един кумански войник. Там българите заловили в плен един свещеник, който знаел езика им и поискал да го освободи Асен. Но той отговорил, че убива ромеи, а не ги освобождава. Свещеникът въздъхнал и със сълзи на очи му предсказал, че краят му е близък и че той няма да умре от естествена смърт.
Асен при завръщането си бил убит от братовчед си
Иванко
, заради любовната си връзка с Мария, сестрата на царицата.
И след това решават да вдигнат бунт. Поискал помощ от византийския император Алексий III Ангел. Императорът Алексий III Ангел изпраща войски към Търново, за да подпомогне Ивайло. Но дошла до границата, войската се разбунтувала и не искала да върви. Изпаднали в паника, те вървели в безредие, като че ли някой невидим ги преследвал в гръб и ги нападал с всякакво оръжие.
към текста >>
Завинаги бил провален успехът, защото никой не се решавал да влезе в ръкопашен бой с варварина (българина), за да помогне на
Иванко
.
Изпаднали в паника, те вървели в безредие, като че ли някой невидим ги преследвал в гръб и ги нападал с всякакво оръжие. Така описва хронистът Никита Хониат. Императорът отново тръгва на поход. Случва се същото. И отново същата участ сполетява императора с по-голяма войска.
Завинаги бил провален успехът, защото никой не се решавал да влезе в ръкопашен бой с варварина (българина), за да помогне на
Иванко
.
Провалът на двата похода се дължал на появилото се чудо, че войниците усещали, виждали че някой ги напада от небето с всякакво оръжие. В този случай Св. Димитър, който е бил покровител на новообразуваната българска държава я е охранявал и пазел. След това Иванко избягал при императора, който го направил управител на Пловдивската област и бил полезен за ромеите. Властта преминала в Петър, той завладял Търново и е обявен за втори път за цар на българите.
към текста >>
След това
Иванко
избягал при императора, който го направил управител на Пловдивската област и бил полезен за ромеите.
И отново същата участ сполетява императора с по-голяма войска. Завинаги бил провален успехът, защото никой не се решавал да влезе в ръкопашен бой с варварина (българина), за да помогне на Иванко. Провалът на двата похода се дължал на появилото се чудо, че войниците усещали, виждали че някой ги напада от небето с всякакво оръжие. В този случай Св. Димитър, който е бил покровител на новообразуваната българска държава я е охранявал и пазел.
След това
Иванко
избягал при императора, който го направил управител на Пловдивската област и бил полезен за ромеите.
Властта преминала в Петър, той завладял Търново и е обявен за втори път за цар на българите. Той продължил с жестокостите си към пленниците, които ги измъчвали и чак тогава ги убивали. Разорявали всичко. С тях били куманските наемници, които плячкосвали всичко. Петър бил мразен от сънародниците си и той бил убит, пронизан с меча на свой сънародник.
към текста >>
„Кучето
Иван
".
Те я върнали, но взели за заложник най-малкия брат Калоян в Константинопол. След това той бяга от там и към 1197 г. идва при брат си Петър и му става пръв помощник. След убийството на Петър, той взел престола и започнал да управлява с огън и меч. Бил надминал жестокостта на своите братя, поради което византийците го наричали Скилойоан, т.е.
„Кучето
Иван
".
Той се назовал „Ромеоубиец", като заявявал, че мъсти на византийците за онова зло, което някога император Василий е извършил, като ослепил 15000 българи Бил наричан „мъж на кръвта" и че непрекъснато измислял все нови и нови начини за умъртвяване. Но към еретиците (богомили и павликяни) бил благосклонен, защото ги имал за съюзници и те го смятали за бич Божий срещу ромеите.
към текста >>
14.
II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
АРХАНГЕЛ МИХАИЛ" В ГРАД ВАРНА Преди четири години градът Варна бе честит да отпразнува тържествено 50-годишнината от
откриването
първото свое българско училище.
Православно братство „Св. Арх. Михаил" - Варна Издава Варненското черковно настоятелство Варна, 1915 год. Печатница Д. Тодоров (стр. 1-41) П ЕТД ЕС ЕТГО Д И Ш Н И Н АТА НА ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА СВ.
АРХАНГЕЛ МИХАИЛ" В ГРАД ВАРНА Преди четири години градът Варна бе честит да отпразнува тържествено 50-годишнината от
откриването
първото свое българско училище.
Това бе едно рядко, достопамятно тържество, което изпълваше с радост и гордост всички български сърца в града. Това бе тържество не само за българската школа и култура, но и за българския елемент, българската народност тук. То символизираше възраждането на българщината във Варна и околията из една тъмна и непрогледна епоха на чуждо потисничество и мрак. То изображаваше победния ход на българската просвета сред вековно невежество и заблуда - как забле-щука отначало със слаби пробляски искрата на българското съзнание, на българската просвета и реч в този величествен приморски кът, за да се възпламени и загори отначало в робска, а след туй в свободна България в пламъка на една плодовита просветна и културна дейност, от която тъй много се възхищаваме и радваме днес. Спомниха се тогава имената на първите виновници, радетели на българското училищно дело в нашия град, отдаде се заслужена почит на тия идейни, безкористни и самоотвержени труженици на това дело.
към текста >>
Що значеше наистина за българския народ делото на плеядата черковни труженици и народни великани - Паисия Хилендарски, Софрония Врачански, Неофита
Рилски
, Неофита Бозвелията, Илариона Макариополски и цяла редица други светли имена на черковни иерарси?
В това честву-ване общината и учителството изпълниха достойно своя дълг. Днес ние се намираме пред също едно такова тържество, с което е свързано най-близко духовното възраждане на българщината В град Варна. На днешния ден - 14 февруарий 1865 година - тъкмо преди 50 години, се откри първата българска църква в нашия град. Това събитие иде да ни припомни за величавите епически борби на недалечното минало за народно пробуждане и черковна независимост, които съставляват най-бурната и светла страница в нашата история въобще. То иде да ни припомни, макар и в не тъй силни оттенъци, що значеше църквата за българския народ във времената на робство и изпитание, как тя в най-тежки минути го подкрепяше и издигаше, как тя го откърмя-ваше и запазваше като зеница на окото си неговото най-скъпо достояние -езика и вярата, и как той, застанал твърдо на нейния спасителен кораб, постепенно възкръсна за нов духовен и свободен политически живот.
Що значеше наистина за българския народ делото на плеядата черковни труженици и народни великани - Паисия Хилендарски, Софрония Врачански, Неофита
Рилски
, Неофита Бозвелията, Илариона Макариополски и цяла редица други светли имена на черковни иерарси?
Не те ли бяха първите и най-главни виновници, за да се пробуди този народ от дълбокия сън, в който го бе хвърлило двойното робство - политическо под турците и духовно под гърците, от които първото му отнемаше свободата, а второто по-грозно и застрашително - езика и националността? Църквата и нейните служители изпълниха велика спасителна мисия за запазването народа от духовна смърт и за придобиването му духовна и политическа свобода. И с днешното тържество иде да се разкрие една само страничка на тази спасителна мисия на нашата църква за духовно-национапното пробуждане на българщината в един от най-прекрасните кътове на нашето отечество Варна и околните ней градове и села. Този кът, задушен от гърцизъм и гагаущина, половина столетие само назад е бил почти съвършено загубен за българската нация, а днес той - начело с великолепната във всяко отношение Варна - се издига величаво със своите национални придобивки, духовен устрем, културно-просветни начинания, вънкашно благоустройство и материално благосъстояние. И радвайки се на всичко това, ние не трябва да забравяме за скромните труженици на нашето възраждане в миналото и за този мощен фактор - църквата, -чрез който най-вече се пробуди и възроди българският народ, и в името на който този народ осигури своята отначало духовна, а отпосле и политическа свобода.
към текста >>
Църквата и нейните служители изпълниха велика спасителна мисия за запазването народа от духовна смърт и за
придобиването
му духовна и политическа свобода.
На днешния ден - 14 февруарий 1865 година - тъкмо преди 50 години, се откри първата българска църква в нашия град. Това събитие иде да ни припомни за величавите епически борби на недалечното минало за народно пробуждане и черковна независимост, които съставляват най-бурната и светла страница в нашата история въобще. То иде да ни припомни, макар и в не тъй силни оттенъци, що значеше църквата за българския народ във времената на робство и изпитание, как тя в най-тежки минути го подкрепяше и издигаше, как тя го откърмя-ваше и запазваше като зеница на окото си неговото най-скъпо достояние -езика и вярата, и как той, застанал твърдо на нейния спасителен кораб, постепенно възкръсна за нов духовен и свободен политически живот. Що значеше наистина за българския народ делото на плеядата черковни труженици и народни великани - Паисия Хилендарски, Софрония Врачански, Неофита Рилски, Неофита Бозвелията, Илариона Макариополски и цяла редица други светли имена на черковни иерарси? Не те ли бяха първите и най-главни виновници, за да се пробуди този народ от дълбокия сън, в който го бе хвърлило двойното робство - политическо под турците и духовно под гърците, от които първото му отнемаше свободата, а второто по-грозно и застрашително - езика и националността?
Църквата и нейните служители изпълниха велика спасителна мисия за запазването народа от духовна смърт и за
придобиването
му духовна и политическа свобода.
И с днешното тържество иде да се разкрие една само страничка на тази спасителна мисия на нашата църква за духовно-национапното пробуждане на българщината в един от най-прекрасните кътове на нашето отечество Варна и околните ней градове и села. Този кът, задушен от гърцизъм и гагаущина, половина столетие само назад е бил почти съвършено загубен за българската нация, а днес той - начело с великолепната във всяко отношение Варна - се издига величаво със своите национални придобивки, духовен устрем, културно-просветни начинания, вънкашно благоустройство и материално благосъстояние. И радвайки се на всичко това, ние не трябва да забравяме за скромните труженици на нашето възраждане в миналото и за този мощен фактор - църквата, -чрез който най-вече се пробуди и възроди българският народ, и в името на който този народ осигури своята отначало духовна, а отпосле и политическа свобода. Историческият момент, от който датира началото на възраждането на българщината във Варна, се отнася към 1860 година. Три важни и знаменателни събития са станали през тази година: 1) на 12 март се отслужва първа служба на църковно-славянски език в църквата „Св.
към текста >>
Откриването
на българското училище - това е изразът на народното съзнание и свяст, в който бе заложен в народната душа мощният стремеж към просвета и култура въобще.
Историческият момент, от който датира началото на възраждането на българщината във Варна, се отнася към 1860 година. Три важни и знаменателни събития са станали през тази година: 1) на 12 март се отслужва първа служба на църковно-славянски език в църквата „Св. Георги"; 2) на 11 май се съставя първата българска община; и 3) на 19 август се отваря първото българско училище* В тези три събития се корени зародишът на черковно-националното и културно дело на българщината във Варна; в тях се застъпят най-съществените насоки на българския идеал, в който въобще се е проявила силата на българския дух и полет в онова време. Службата на родния църковно-славянски език е изразявала стремежа, идеала на българите да си имат своя, родна, независима църква, която единствено можеше да ги обособи като отделна нация и да им даде правото на самостоятелна, юридическа единица пред турската правителствена власт. Образуването на българска община е станало израз на онази стабилна организация на народна сила и дух, посредством която единствено можеше да се направляват народните тежнения за извоюване права и свободи.
Откриването
на българското училище - това е изразът на народното съзнание и свяст, в който бе заложен в народната душа мощният стремеж към просвета и култура въобще.
Църква и училище, два могъщи фактори, с които заживя във възродителната си епоха българският народ, сплотиха своите сили в една черковно-училищна община, чрез която се организираха и заработиха народните труженици под общото знаме на национално-духовното ни възраждане и просвета. Събитията, станали във Варна през 1860 година, бяха главно отзвук на тази народна вълна по черковния въпрос, която по онова време бурно се разливаше по всички кътища на българската земя, будеше съзнанието на погрузените в мрак български синове, и сплотяваше техните редове за смела борба срещу народните врагове. Най-силен израз народният подем и пробуждане намериха в случилото се нея година на Великден в Цариград, когато чрез Илариона Макариополски тамошните българи, а в тяхно лице и целият български народ, твърдо и демонстративно се отказаха от гръцката патриаршия и поискаха черковна свобода и независимост. Общото народно движение, което дотогава бе почти чуждо на малцинството българи във Варна, започна да буди и съгрява в тях патриотически чувства и самосъзнание и да ги импулсира в подетата борба за признаване правата на българското име и реч, узурпирани от духовните негови поробители - гърците. Успехът на българското дело във Варна, където гърцизмът бе създал най-силна своя крепост и разполагаше с всички средства на противодействие срещу подавляющето ме[н]шинство (35-40 семейства) на българския елемент тук, не е дело само на отделни личности.
към текста >>
Димитрий", - когато отишел да се поклони на гроба на
светия
Великомъченик, той имал една необикновена среща с един стар свещеник, който с вънкашността и говора си му произвеждал поражающе впечатление.
Издигането на тази първа във Варненско българска църква е послужило отпосле като пример за подражание и на околните села. В 1854 г. Константин Дъновски, заедно с трима свои другари, се отправя за Света Гора на поклонение. По пътя от Цариград за Солун, вследствие на едно злополучно повреждане на парахода, с който пътувал, той, заедно с други десетина души, паднали в морето, някои от тях се удавили, а други спасили. В Солун - в църквата „Св.
Димитрий", - когато отишел да се поклони на гроба на
светия
Великомъченик, той имал една необикновена среща с един стар свещеник, който с вънкашността и говора си му произвеждал поражающе впечатление.
Този свещеник, като узнал за намерението му да отиде в Св. Гора, му казал да се върне на мястото, където го е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде прагът на чудни световни промени. „Очите ти. казал му той, непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който щети връча и ще бъде за уверение като от Бога." След това той му връчил един Св. Антиминс и му разказал за чудесното видение, случило се на 20 декемврий 1746 година в Солунската църква Панагия Лагудияни, на някой си светогорски аскет, от Иверския мънастир, Йеромонах Теофаний във време на четиридесятница, отслужвана по случай едно зверско изтребление на няколко християни от кръвожадни мюсюлмани.
към текста >>
Първата служба станала в
светия
град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение на частица: Мерзкое и богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е благочестивим).
„Очите ти. казал му той, непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който щети връча и ще бъде за уверение като от Бога." След това той му връчил един Св. Антиминс и му разказал за чудесното видение, случило се на 20 декемврий 1746 година в Солунската църква Панагия Лагудияни, на някой си светогорски аскет, от Иверския мънастир, Йеромонах Теофаний във време на четиридесятница, отслужвана по случай едно зверско изтребление на няколко християни от кръвожадни мюсюлмани. Чрез това видение било открито на свещеника, че Бог предал християните под турско владичество заради техните грехове, но че Той по Своето милосърдие не ще ги остави докрай в робство, ще скрати дните на турското царство и съвършено ще го разсипе. Затова обаче християните трябва с молитва и покаяние да се обърнат към Господа, като се възнася безкръвна жертва на 153 нови жертвеници, по числото на толкова риби, споменавани в Евангелието... Йеромонах Теофаний, комуто се открило това видение, се отправил в Йерусалим, а после в Цариград и в съгласие на тамошните патриарси, отпечатал 153 образа за божествени жертвеници (Св. Антимин-си).
Първата служба станала в
светия
град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение на частица: Мерзкое и богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е благочестивим).
От тези антиминси отец Теофаний раздал в Синая, Александрия, Антиохия, Цариград, островите: Пат-мос, Кипър и др. места. Един от същите антиминси връчил и явилият се старец-свещеник в Солунската църква „Св. Димитрия" на Константина Дъновски, като залог, чрез който той ще види освобождението на своя народ от турско владичество, към който народ, най-много страдален между всички други, прибавил старецът, Бог храни едно особно благоволение за неговото простосърдечие и искреност. Необикновената среща със стареца-свещеник, разказаното от последния чудесно явление на Йеромонах Теофания и връчения му залог - Св. Антиминс, свещ. К.
към текста >>
Антиминс, на който е бил отпосле ръкоположен за свещеник, служил е на него при
откриването
на църквата „Св.
Необикновената среща със стареца-свещеник, разказаното от последния чудесно явление на Йеромонах Теофания и връчения му залог - Св. Антиминс, свещ. К. Дъновски е описал по-подробно с някои интересни и загадъчни съобщения в специална брошурка. Случилото се с него, и то след като тъй неочаквано е бил спасен от явна смърт, той е приел като едно откровение, което му определило неговото бъдаще призвание - да се завърне в отечеството си и да се отдаде на служение на своя народ, чрез служението на Всевишнаго Бога. Той и до днес е запазил като най-скъп за себе си залог, връчения му по такъв необикновен начин Св.
Антиминс, на който е бил отпосле ръкоположен за свещеник, служил е на него при
откриването
на църквата „Св.
Архангел Михаил" и ред години подир това; с него са били осветени5, свещеник К. Дъновски и свещеник Иван из Къзълджилар. За параклиса са били отпуснати от княгиня Воронцова 5000 рубли, в памет на убития й през Руско-турската война в 1828/29 г. мъж, който ръководил обсадата на гр. Варна. В този параклис българите се черкувапи до заминаването на Рачински през 1863 г.
към текста >>
Дъновски и свещеник
Иван
из Къзълджилар.
Дъновски е описал по-подробно с някои интересни и загадъчни съобщения в специална брошурка. Случилото се с него, и то след като тъй неочаквано е бил спасен от явна смърт, той е приел като едно откровение, което му определило неговото бъдаще призвание - да се завърне в отечеството си и да се отдаде на служение на своя народ, чрез служението на Всевишнаго Бога. Той и до днес е запазил като най-скъп за себе си залог, връчения му по такъв необикновен начин Св. Антиминс, на който е бил отпосле ръкоположен за свещеник, служил е на него при откриването на църквата „Св. Архангел Михаил" и ред години подир това; с него са били осветени5, свещеник К.
Дъновски и свещеник
Иван
из Къзълджилар.
За параклиса са били отпуснати от княгиня Воронцова 5000 рубли, в памет на убития й през Руско-турската война в 1828/29 г. мъж, който ръководил обсадата на гр. Варна. В този параклис българите се черкувапи до заминаването на Рачински през 1863 г. След това българите престанали да ходят в него, понеже турската власт започнала да ги подозира. Още повече, че самият вицеконсул, веч княз Олхинский, се отнасял несъчувствено към това посещаване параклиса от българите.
към текста >>
Гърците и гагаузите с интриги пред местната турска власт искали да попречат на
откриване
българско училище.
Според твърдението на свещеника К. Дъновски, отначало българите решили да внесат тази сума в гръцката община, за да се издържа с нея български учител, който да преподава на българските деца в гръцкото училище български език три пъти в седмицата. Гърците не се съгласили на това. Тогава българската община решила да открие самостоятелно българско училище, като на първо време наела за целта частна къща (тая на Балтаджи Пейка, до площад „Йосиф I"), а заедно с това решила да купи за 3000 лева мястото, където е сега църквата „Св. Архангел Михаил", за постройка на училище.
Гърците и гагаузите с интриги пред местната турска власт искали да попречат на
откриване
българско училище.
Такава е била например пуснатата от тях интрига, че това училище се открива не от българи, а от руския вицеконсул, по политически съображения. Българите обаче разобличили скритите домогвания на гърците и българското училище било открито на 19август 1860 година. Водосветът е бил извършен от гръцкия свещеник Панайот, но като певец взел участие и свещеник К. Дъновски. Първи български учител е бил Константин Т. Арабаджи-ев из Търново.
към текста >>
Чредували се отначало свещениците: Константин и
Иван
Громов.
Тогава свещ. Константин се споразумял с арменския свещеник Харютюн ефенди и последният се съгласил щото българите да открият своите гробища (сегашните такива) до техните. За същото се споразумял и Господин Чорбаджи с арменската община. След 14 февруарий в църквата „Св. Архангел" започнало да се служи редовно във всеки празник.
Чредували се отначало свещениците: Константин и
Иван
Громов.
Последният служил във Варна до 1 август същата година. На негово място дошел свещ. Димитър15 И той стоял до Димитровден. До м. февруарий 1867 год.
към текста >>
Откриването
българска църква във Варна е било от голямо значение за съживяване българския елемент.
Синод, за да се отличи народо-полезната черковна дейност на свещеник Константина с офикия и последният е решил да бъде той произведен в чин иконом. По същия случай той е удостоен и с орден за гражданска заслуга с офицерския кръст. Варненският общински съвет пък постановил в заседанието си от 10-и февруария с решение №70 да се преименува близосъседната до църквата „Св. Архангел" улица „Одринска на негово име. Оказваната му почит той напълно е заслужил и хвала нему за самоотвержените му подвизи и трудове!
Откриването
българска църква във Варна е било от голямо значение за съживяване българския елемент.
Мнозина, които дотогава избягвали да се наричат българи, постепенно започнали да се причисляват към тяхното общество. Чистокръвни наши сънародници, дошли в различни времена от чисто български центрове като Сливен, Ямбол, Котел, Севлиево и др„ губели националността си във вълните на гърцизма и гагаузщината Достатъчно е било за тях да се оженят за гъркиня или гагаузка, за да забравят езика си и станат родоначалници на инородна челяд. Първият освежителен приток по отношение към такива загубени български синове е бил откриването на българското училище през 1860 год. Дотогава български семейства във Варна е имало до 25-30, а след откриване училището до 1865 год. числото им възраства до 45-50.
към текста >>
Първият освежителен приток по отношение към такива загубени български синове е бил
откриването
на българското училище през 1860 год.
Архангел" улица „Одринска на негово име. Оказваната му почит той напълно е заслужил и хвала нему за самоотвержените му подвизи и трудове! Откриването българска църква във Варна е било от голямо значение за съживяване българския елемент. Мнозина, които дотогава избягвали да се наричат българи, постепенно започнали да се причисляват към тяхното общество. Чистокръвни наши сънародници, дошли в различни времена от чисто български центрове като Сливен, Ямбол, Котел, Севлиево и др„ губели националността си във вълните на гърцизма и гагаузщината Достатъчно е било за тях да се оженят за гъркиня или гагаузка, за да забравят езика си и станат родоначалници на инородна челяд.
Първият освежителен приток по отношение към такива загубени български синове е бил
откриването
на българското училище през 1860 год.
Дотогава български семейства във Варна е имало до 25-30, а след откриване училището до 1865 год. числото им възраства до 45-50. Толкова поне по списък заявили, че искат да се отвори българска черква. А след като такава се открива, в продължение на първата година те стават повече от 100, а в началото на третата година (1867) възрастват до 250-280 семейства. Последните били вече в състояние сами да поддържат своя свещеник, без да му се плаща нещо от общината, а с придобиваните от черквата средства, както и с щедрите пожертвувания на варненските благодетели и събираните помощи отвън, могло да се издържа училището.
към текста >>
Дотогава български семейства във Варна е имало до 25-30, а след
откриване
училището до 1865 год.
Оказваната му почит той напълно е заслужил и хвала нему за самоотвержените му подвизи и трудове! Откриването българска църква във Варна е било от голямо значение за съживяване българския елемент. Мнозина, които дотогава избягвали да се наричат българи, постепенно започнали да се причисляват към тяхното общество. Чистокръвни наши сънародници, дошли в различни времена от чисто български центрове като Сливен, Ямбол, Котел, Севлиево и др„ губели националността си във вълните на гърцизма и гагаузщината Достатъчно е било за тях да се оженят за гъркиня или гагаузка, за да забравят езика си и станат родоначалници на инородна челяд. Първият освежителен приток по отношение към такива загубени български синове е бил откриването на българското училище през 1860 год.
Дотогава български семейства във Варна е имало до 25-30, а след
откриване
училището до 1865 год.
числото им възраства до 45-50. Толкова поне по списък заявили, че искат да се отвори българска черква. А след като такава се открива, в продължение на първата година те стават повече от 100, а в началото на третата година (1867) възрастват до 250-280 семейства. Последните били вече в състояние сами да поддържат своя свещеник, без да му се плаща нещо от общината, а с придобиваните от черквата средства, както и с щедрите пожертвувания на варненските благодетели и събираните помощи отвън, могло да се издържа училището. През 1870 г.
към текста >>
Последните били вече в състояние сами да поддържат своя свещеник, без да му се плаща нещо от общината, а с
придобиваните
от черквата средства, както и с щедрите пожертвувания на варненските благодетели и събираните помощи отвън, могло да се издържа училището.
Първият освежителен приток по отношение към такива загубени български синове е бил откриването на българското училище през 1860 год. Дотогава български семейства във Варна е имало до 25-30, а след откриване училището до 1865 год. числото им възраства до 45-50. Толкова поне по списък заявили, че искат да се отвори българска черква. А след като такава се открива, в продължение на първата година те стават повече от 100, а в началото на третата година (1867) възрастват до 250-280 семейства.
Последните били вече в състояние сами да поддържат своя свещеник, без да му се плаща нещо от общината, а с
придобиваните
от черквата средства, както и с щедрите пожертвувания на варненските благодетели и събираните помощи отвън, могло да се издържа училището.
През 1870 г. числото на българските семейства достига до 300, през 1872 г. - до 400, а през 1876 г. - 500. С откриването на църквата, предишната, наричана училищна, община се преименувала на черковно-училищна, която си съставя и нов печат с надпис наоколо: „Българска народна черква във Варна", а в средата на турски: „Булгар милетин клисеси".
към текста >>
С
откриването
на църквата, предишната, наричана училищна, община се преименувала на черковно-училищна, която си съставя и нов печат с надпис наоколо: „Българска народна черква във Варна", а в средата на турски: „Булгар милетин клисеси".
Последните били вече в състояние сами да поддържат своя свещеник, без да му се плаща нещо от общината, а с придобиваните от черквата средства, както и с щедрите пожертвувания на варненските благодетели и събираните помощи отвън, могло да се издържа училището. През 1870 г. числото на българските семейства достига до 300, през 1872 г. - до 400, а през 1876 г. - 500.
С
откриването
на църквата, предишната, наричана училищна, община се преименувала на черковно-училищна, която си съставя и нов печат с надпис наоколо: „Българска народна черква във Варна", а в средата на турски: „Булгар милетин клисеси".
С него общината си служила във всички официални книжа до освобождението. Тази община се състояла от същите родолюбиви българи, от които и предишната. Отварянето българска църква преди всичко се ознаменувало с формалното скъсване всички връзки с местната власт на гръцкия митрополит. В черковното богослужение името на последния било изхвърлено и заменено с това на Илариона Макариополски. Тукашната българска община се поставя от една страна във връзка с цариградската такава, а от друга - с градските общини в епархията: Добрич, Балчик, Козлуджа и Провадия, както и със свещениците, чорбаджиите и епитропите в селата на околията.
към текста >>
Иванов
, из Варна.
От прокараните в законника положения се вижда, че варненската община от 1866 година се конституира веч по отношение към черковното и училищно дело в епархията като черковно-управен институт със значение и власт такава, каквато отпосле придобиват у нас до освобождението епархиалните смесени съвети. Варненци още от самото начало взимат живо участие и в църковните работи в Цариград. Още през 1861 г. Варненско, както споменахме вече, е имал свой представител по църковния въпрос в лицето на известния Атанас Георгиев. По-късно, в 1871 г., след издаване фермана за учреждаването на Българска Екзархия, когато трябваше да се свика първият народен черковен събор за изработване Екзархийския Устав, тукашната община изпраща за свой представител Господин х.
Иванов
, из Варна.
Покрай другите, дадени на последния, наставления относно Екзархийския Устав, устройството на българските училища, откриването в Цариград висше българско училище, варненските българи настойчиво изисквали щото Варна да бъде седалище на български митрополит и самият град, за който не се упоменува в султанския ферман, да се включи в Българския Екзархат, а иначе представителят да се оттегли. Искането на варненци било удовлетворено в кръга на възможността. Със Синодално писмо от 12 октомврий 1872 г.. подписано от Н. Бл. първия български екзарх Антим I и синодалните старци, до варненската община, като се излагат мъчнотиите, които пречат за образуване отделна Варненска епархия, съобщава се за решението Варна временно да се присъедини към Преславската епархия, която „избрала вече за бъдащий свой митрополит Негово Високопреподобие Архимандрит Симеона, мъж снабден с високо учение, с примерна нравственост и строгост в живота, с решително самоотвержение и с горещо желание за нравственото възвишение на паството му". Варненци, оценявайки положението, се задоволяват с такова разрешение на въпроса и настояват само щото митрополитът да носи и титлата „Варненски".
към текста >>
Покрай другите, дадени на последния, наставления относно Екзархийския Устав, устройството на българските училища,
откриването
в Цариград висше българско училище, варненските българи настойчиво изисквали щото Варна да бъде седалище на български митрополит и самият град, за който не се упоменува в султанския ферман, да се включи в Българския Екзархат, а иначе представителят да се оттегли.
Варненци още от самото начало взимат живо участие и в църковните работи в Цариград. Още през 1861 г. Варненско, както споменахме вече, е имал свой представител по църковния въпрос в лицето на известния Атанас Георгиев. По-късно, в 1871 г., след издаване фермана за учреждаването на Българска Екзархия, когато трябваше да се свика първият народен черковен събор за изработване Екзархийския Устав, тукашната община изпраща за свой представител Господин х. Иванов, из Варна.
Покрай другите, дадени на последния, наставления относно Екзархийския Устав, устройството на българските училища,
откриването
в Цариград висше българско училище, варненските българи настойчиво изисквали щото Варна да бъде седалище на български митрополит и самият град, за който не се упоменува в султанския ферман, да се включи в Българския Екзархат, а иначе представителят да се оттегли.
Искането на варненци било удовлетворено в кръга на възможността. Със Синодално писмо от 12 октомврий 1872 г.. подписано от Н. Бл. първия български екзарх Антим I и синодалните старци, до варненската община, като се излагат мъчнотиите, които пречат за образуване отделна Варненска епархия, съобщава се за решението Варна временно да се присъедини към Преславската епархия, която „избрала вече за бъдащий свой митрополит Негово Високопреподобие Архимандрит Симеона, мъж снабден с високо учение, с примерна нравственост и строгост в живота, с решително самоотвержение и с горещо желание за нравственото възвишение на паството му". Варненци, оценявайки положението, се задоволяват с такова разрешение на въпроса и настояват само щото митрополитът да носи и титлата „Варненски". Със Синодално писмо от 13 октомврий там се съобщава за назначението на високопреосвещенаго Симеона за „Варненски и Преславски митрополит".
към текста >>
Покрай историческата
светиня
-скромната и малка стара българска черква, в която и досега не престава да се служи, нашият град се краси, среди един широк, централен в града, площад, от величествената черква „Успение Пр.
Новият митрополит, макар и да има резиденцията си в Шумен, не престава редовно да посещава и служи на варненци. След освобождението той премества своето седалище в гр. Варна, която става център на епархията, и до днес, ползувайки се с дълбокото уважение и любов на своите ерпахиоти, с неустанна енергия и бодрост ръководи богодаро-ваното си паство по пътя на евангелската истина и правда. За неговото достойно архиерейско служение, което напълва веч 43 години, ще се ограничим само да повторим следующите справедливи думи, които срещаме в годишния отчет на варненската девическа гимназия за 1897/98 год.: „Тук е цял период на достойно служение пред олтаря на църквата и отечеството, в което бъдащият историк неведнаж ще има да отбелязва примери на доблест, истински патриотизъм и идеално въодушевление." Да завършим с кратко упоменание на туй, което е създадено днес в гр. Варна по отношение на църковното дело.
Покрай историческата
светиня
-скромната и малка стара българска черква, в която и досега не престава да се служи, нашият град се краси, среди един широк, централен в града, площад, от величествената черква „Успение Пр.
Богородици", започната през 1881 год. и довършена през 1886 год., която по архитектура, иконопис, величина, издържа-ност на стила и украса, особено след направените напоследък ремонти и приспособления, справедливо може да се каже, че е първа в цяла България, след народния паметник църква „Св. Александър Невски" в София. Бележита е по своята архитектура и черквата „Св. Петка", построена през 1906 год.
към текста >>
Иванов
, Господин х.
Архангел" - имена, които можа да си припомни старият свещ. Константин. Те са: Бр. Сава и Никола Георгиевич, Хаджи Стамат Сидеров, X. Рали Мавродиев. Никола Даскалов, Стоянчох.
Иванов
, Господин х.
Иванов, Христо Попов, Костадин М, Тюлев, Ангел Георгиев, Янаки Жеков, Чорбаджи Шпеков, Йосиф Хр. Стоянов, Праматар Яни (из с. Капаклий), Кьоркчи Коста Димитров, Бою фочи-джи (из с. Голица, Пров.), Мутаф Манол, Еменеджи Спас (Димитров), Димитър Провадапията, Братия Георги и Атанас Попови (из Търново), Абаджи Стоян (из Търново), х. Иван Калиноолу, Казанлъ Стойко (из Котел), Андон Карабатака (из Куюджук), Георги Жеков, Георги Праматаров (из Капаклий), Киро Патриков, Табак Георги (из Панагюрище), Георги Маринович, Унджи Ради, Арабаджи Тодор, Арабаджи Петко, фурнаджи Тодор, Драган Василев, Бекши Василев, Кара Хюсенлията Филчо, Еменеджи х.
към текста >>
Иванов
, Христо Попов, Костадин М, Тюлев, Ангел Георгиев, Янаки Жеков, Чорбаджи Шпеков, Йосиф Хр.
Те са: Бр. Сава и Никола Георгиевич, Хаджи Стамат Сидеров, X. Рали Мавродиев. Никола Даскалов, Стоянчох. Иванов, Господин х.
Иванов
, Христо Попов, Костадин М, Тюлев, Ангел Георгиев, Янаки Жеков, Чорбаджи Шпеков, Йосиф Хр.
Стоянов, Праматар Яни (из с. Капаклий), Кьоркчи Коста Димитров, Бою фочи-джи (из с. Голица, Пров.), Мутаф Манол, Еменеджи Спас (Димитров), Димитър Провадапията, Братия Георги и Атанас Попови (из Търново), Абаджи Стоян (из Търново), х. Иван Калиноолу, Казанлъ Стойко (из Котел), Андон Карабатака (из Куюджук), Георги Жеков, Георги Праматаров (из Капаклий), Киро Патриков, Табак Георги (из Панагюрище), Георги Маринович, Унджи Ради, Арабаджи Тодор, Арабаджи Петко, фурнаджи Тодор, Драган Василев, Бекши Василев, Кара Хюсенлията Филчо, Еменеджи х. Стефан, Терзи Стефан, Арабаджи Недю, Баптаджи Станчо и Дядо Нено (из Казанлък).
към текста >>
Иван
Калиноолу, Казанлъ Стойко (из Котел), Андон Карабатака (из Куюджук), Георги Жеков, Георги Праматаров (из Капаклий), Киро Патриков, Табак Георги (из Панагюрище), Георги Маринович, Унджи Ради, Арабаджи Тодор, Арабаджи Петко, фурнаджи Тодор, Драган Василев, Бекши Василев, Кара Хюсенлията Филчо, Еменеджи х.
Иванов, Господин х. Иванов, Христо Попов, Костадин М, Тюлев, Ангел Георгиев, Янаки Жеков, Чорбаджи Шпеков, Йосиф Хр. Стоянов, Праматар Яни (из с. Капаклий), Кьоркчи Коста Димитров, Бою фочи-джи (из с. Голица, Пров.), Мутаф Манол, Еменеджи Спас (Димитров), Димитър Провадапията, Братия Георги и Атанас Попови (из Търново), Абаджи Стоян (из Търново), х.
Иван
Калиноолу, Казанлъ Стойко (из Котел), Андон Карабатака (из Куюджук), Георги Жеков, Георги Праматаров (из Капаклий), Киро Патриков, Табак Георги (из Панагюрище), Георги Маринович, Унджи Ради, Арабаджи Тодор, Арабаджи Петко, фурнаджи Тодор, Драган Василев, Бекши Василев, Кара Хюсенлията Филчо, Еменеджи х.
Стефан, Терзи Стефан, Арабаджи Недю, Баптаджи Станчо и Дядо Нено (из Казанлък). Първи епитропи на църквата са били / Абаджи Хаджи Никола, Кюркчи Коста Димитров и Еменеджи Спас (Димитров). Освен горните лица в списъка се записали и младежите: Добри х. Ралев, Недю Боев, Христо Каведжийчето, Иванчо Давидов, Кюркчи Ради, Христо Кли-ментов, Андрей Астарджиев, Михалаки Рибалов, Еменеджи Панайот. Стоян Карабаджак, Стоян Иванов, Добри Иванов и Тодор Янакев.
към текста >>
Ралев, Недю Боев, Христо Каведжийчето,
Иванчо
Давидов, Кюркчи Ради, Христо Кли-ментов, Андрей Астарджиев, Михалаки Рибалов, Еменеджи Панайот.
Голица, Пров.), Мутаф Манол, Еменеджи Спас (Димитров), Димитър Провадапията, Братия Георги и Атанас Попови (из Търново), Абаджи Стоян (из Търново), х. Иван Калиноолу, Казанлъ Стойко (из Котел), Андон Карабатака (из Куюджук), Георги Жеков, Георги Праматаров (из Капаклий), Киро Патриков, Табак Георги (из Панагюрище), Георги Маринович, Унджи Ради, Арабаджи Тодор, Арабаджи Петко, фурнаджи Тодор, Драган Василев, Бекши Василев, Кара Хюсенлията Филчо, Еменеджи х. Стефан, Терзи Стефан, Арабаджи Недю, Баптаджи Станчо и Дядо Нено (из Казанлък). Първи епитропи на църквата са били / Абаджи Хаджи Никола, Кюркчи Коста Димитров и Еменеджи Спас (Димитров). Освен горните лица в списъка се записали и младежите: Добри х.
Ралев, Недю Боев, Христо Каведжийчето,
Иванчо
Давидов, Кюркчи Ради, Христо Кли-ментов, Андрей Астарджиев, Михалаки Рибалов, Еменеджи Панайот.
Стоян Карабаджак, Стоян Иванов, Добри Иванов и Тодор Янакев. Между видните пък дейци на възраждането на българщината във Варна, дошли след откриването на църквата, следва да се отбележат следующите лица: Велико Христов, Янко Славчев, братия Бърневи, Андон Нидялков, Стоян Д. Иванов, Христо Т. Груев, Стойко Жеков и Сотир Даскалов. Хвала и чест на първите виновници за откриване българска църква в гр. Варна!
към текста >>
Стоян Карабаджак, Стоян
Иванов
, Добри
Иванов
и Тодор Янакев.
Иван Калиноолу, Казанлъ Стойко (из Котел), Андон Карабатака (из Куюджук), Георги Жеков, Георги Праматаров (из Капаклий), Киро Патриков, Табак Георги (из Панагюрище), Георги Маринович, Унджи Ради, Арабаджи Тодор, Арабаджи Петко, фурнаджи Тодор, Драган Василев, Бекши Василев, Кара Хюсенлията Филчо, Еменеджи х. Стефан, Терзи Стефан, Арабаджи Недю, Баптаджи Станчо и Дядо Нено (из Казанлък). Първи епитропи на църквата са били / Абаджи Хаджи Никола, Кюркчи Коста Димитров и Еменеджи Спас (Димитров). Освен горните лица в списъка се записали и младежите: Добри х. Ралев, Недю Боев, Христо Каведжийчето, Иванчо Давидов, Кюркчи Ради, Христо Кли-ментов, Андрей Астарджиев, Михалаки Рибалов, Еменеджи Панайот.
Стоян Карабаджак, Стоян
Иванов
, Добри
Иванов
и Тодор Янакев.
Между видните пък дейци на възраждането на българщината във Варна, дошли след откриването на църквата, следва да се отбележат следующите лица: Велико Христов, Янко Славчев, братия Бърневи, Андон Нидялков, Стоян Д. Иванов, Христо Т. Груев, Стойко Жеков и Сотир Даскалов. Хвала и чест на първите виновници за откриване българска църква в гр. Варна! Хвала и чест на тружениците за духовно-националното пробуждане на българщината тук!
към текста >>
Между видните пък дейци на възраждането на българщината във Варна, дошли след
откриването
на църквата, следва да се отбележат следующите лица: Велико Христов, Янко Славчев, братия Бърневи, Андон Нидялков, Стоян Д.
Стефан, Терзи Стефан, Арабаджи Недю, Баптаджи Станчо и Дядо Нено (из Казанлък). Първи епитропи на църквата са били / Абаджи Хаджи Никола, Кюркчи Коста Димитров и Еменеджи Спас (Димитров). Освен горните лица в списъка се записали и младежите: Добри х. Ралев, Недю Боев, Христо Каведжийчето, Иванчо Давидов, Кюркчи Ради, Христо Кли-ментов, Андрей Астарджиев, Михалаки Рибалов, Еменеджи Панайот. Стоян Карабаджак, Стоян Иванов, Добри Иванов и Тодор Янакев.
Между видните пък дейци на възраждането на българщината във Варна, дошли след
откриването
на църквата, следва да се отбележат следующите лица: Велико Христов, Янко Славчев, братия Бърневи, Андон Нидялков, Стоян Д.
Иванов, Христо Т. Груев, Стойко Жеков и Сотир Даскалов. Хвала и чест на първите виновници за откриване българска църква в гр. Варна! Хвала и чест на тружениците за духовно-националното пробуждане на българщината тук! Гр. Варна, 14.11.1915 год.
към текста >>
Иванов
, Христо Т.
Първи епитропи на църквата са били / Абаджи Хаджи Никола, Кюркчи Коста Димитров и Еменеджи Спас (Димитров). Освен горните лица в списъка се записали и младежите: Добри х. Ралев, Недю Боев, Христо Каведжийчето, Иванчо Давидов, Кюркчи Ради, Христо Кли-ментов, Андрей Астарджиев, Михалаки Рибалов, Еменеджи Панайот. Стоян Карабаджак, Стоян Иванов, Добри Иванов и Тодор Янакев. Между видните пък дейци на възраждането на българщината във Варна, дошли след откриването на църквата, следва да се отбележат следующите лица: Велико Христов, Янко Славчев, братия Бърневи, Андон Нидялков, Стоян Д.
Иванов
, Христо Т.
Груев, Стойко Жеков и Сотир Даскалов. Хвала и чест на първите виновници за откриване българска църква в гр. Варна! Хвала и чест на тружениците за духовно-националното пробуждане на българщината тук! Гр. Варна, 14.11.1915 год. Архимандрит Михаил Чавдаров
към текста >>
Хвала и чест на първите виновници за
откриване
българска църква в гр. Варна!
Ралев, Недю Боев, Христо Каведжийчето, Иванчо Давидов, Кюркчи Ради, Христо Кли-ментов, Андрей Астарджиев, Михалаки Рибалов, Еменеджи Панайот. Стоян Карабаджак, Стоян Иванов, Добри Иванов и Тодор Янакев. Между видните пък дейци на възраждането на българщината във Варна, дошли след откриването на църквата, следва да се отбележат следующите лица: Велико Христов, Янко Славчев, братия Бърневи, Андон Нидялков, Стоян Д. Иванов, Христо Т. Груев, Стойко Жеков и Сотир Даскалов.
Хвала и чест на първите виновници за
откриване
българска църква в гр. Варна!
Хвала и чест на тружениците за духовно-националното пробуждане на българщината тук! Гр. Варна, 14.11.1915 год. Архимандрит Михаил Чавдаров
към текста >>
15.
12. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНА НА БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ В ГРАД ВАРНА 1860/61-1910/11 год.
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
В повечето оттия мънастири, а особено в Хилендарския и
Рилския
, се е преподавало на славянски, та излезлите от там ученици се пръскаха по България и се хвърляха в борба с всесилните тогава възпитаници на гръцките училища у нас.
Но лъхна и у нас струя от великите идеи за свобода, що XVIII. век възгласи на човечеството. Явиха се личности, които се завзеха за духовното и национално пробуждане на народа ни и смело се хвърлиха в борба с гърцизма в България, които в повечето наши градове беше в такава сила, че гражданите се наричаха гърци, срамуваха се от родната си реч, надпреварваха се да говорят по-гръцки, на какъвто език и в черкви и училища се четеше. За щастие, редом с гръцките през туй време килийски училища, в отечеството ни съществуваха и български килийски училища. Създатели на тия училища предимно бяха нашите мънастири, макар и днес те решително да са изгубили онова културно значение, с което някога са стъпили на историческото поле.
В повечето оттия мънастири, а особено в Хилендарския и
Рилския
, се е преподавало на славянски, та излезлите от там ученици се пръскаха по България и се хвърляха в борба с всесилните тогава възпитаници на гръцките училища у нас.
Така килиитетия скромни, но еднички по онуй време у нас национални училища - постепенно нарастват. Те, освен главната своя цел - черковно славянско четене - поеха върху си и тежката задача за народното ни самосъзнание, за нашето възраждане. Настъпи най-сетне годината 1835. Отвори се в Габрово, с грижите на чутния родолюбец Василя Евстатиев Априлов, и първото българско училище по еврр-пейски образец, по белланкастерски метод, като за щастие, делото се повери в ръцете на ревностен и способен ръководител - Неофита Рилски. На Габрово почват всички наши градове да подражават и да заместват с обществени, лан-кастерски училища килийските дстогава частни училища - училища на попове и калугери, па и на занаятчии.
към текста >>
Отвори се в Габрово, с грижите на чутния родолюбец Василя Евстатиев Априлов, и първото българско училище по еврр-пейски образец, по белланкастерски метод, като за щастие, делото се повери в ръцете на ревностен и способен ръководител - Неофита
Рилски
.
Създатели на тия училища предимно бяха нашите мънастири, макар и днес те решително да са изгубили онова културно значение, с което някога са стъпили на историческото поле. В повечето оттия мънастири, а особено в Хилендарския и Рилския, се е преподавало на славянски, та излезлите от там ученици се пръскаха по България и се хвърляха в борба с всесилните тогава възпитаници на гръцките училища у нас. Така килиитетия скромни, но еднички по онуй време у нас национални училища - постепенно нарастват. Те, освен главната своя цел - черковно славянско четене - поеха върху си и тежката задача за народното ни самосъзнание, за нашето възраждане. Настъпи най-сетне годината 1835.
Отвори се в Габрово, с грижите на чутния родолюбец Василя Евстатиев Априлов, и първото българско училище по еврр-пейски образец, по белланкастерски метод, като за щастие, делото се повери в ръцете на ревностен и способен ръководител - Неофита
Рилски
.
На Габрово почват всички наши градове да подражават и да заместват с обществени, лан-кастерски училища килийските дстогава частни училища - училища на попове и калугери, па и на занаятчии. Подготвените учители в ланкастерските училища, наречени у нас взаимноучителни, бързо замениха свещениците учители, като ограничиха дейността им само в черква. В училищата се въведоха само светски предмети, когато в килиите се учеха книги, необходими изключително на свещениците: часослов, псалтир, светче, апостол и др. Новите учители бяха пропити със силен национален дух и горещо родолюбие. Борбата с гърцизма се крайно изостря и ожесточава и той започва току-речи навсякъде в България да отстъпва позициите си.
към текста >>
Чак през пролетта на тая година (1860) се поражда идеята за
откриване
българско училище във Варна.
В училищата се въведоха само светски предмети, когато в килиите се учеха книги, необходими изключително на свещениците: часослов, псалтир, светче, апостол и др. Новите учители бяха пропити със силен национален дух и горещо родолюбие. Борбата с гърцизма се крайно изостря и ожесточава и той започва току-речи навсякъде в България да отстъпва позициите си. Забавя се това дело само във Варна, където възраждането на българщината се проявява от 1860. г. нататък, поради особените етнографически тук условия.
Чак през пролетта на тая година (1860) се поражда идеята за
откриване
българско училище във Варна.
Тая идея е плод на два фактора: 1) на грижите и старанията на руския вицеконсул тогава във Варна Александър В. Рачински и 2) на важните и бележити Великденски събития в Цариград - 3. април 1860. година, когато Иларирн Макарирполски тържествено прогласи раздялата на българската църква от гръцката патриаршия. Малцината българи през онова време във Варна, на брой около 35-40 къщи, наченали по-често да се събират и обсъждат въпроса за отваряне българско училище и във Варна.
към текста >>
За
покриване
тоя разход продължава се събирането на помощи и то не само от Варна, но и от селата на Варненско и Шуменско (в храна), от някои градски общини, от познати български търговски къщи в Румъния и Русия, които с готовност се отзовават с помощите си.
Купува се още едно място за 15 772 гр. до купеното по-напред и върху тия две места се започва построяването на двоетажно училищно здание (днешната българска черква), та разходът на българската община от началото на юлий 1861. до юлий 1862. г. възлиза на 93 447 гр. (18 689.40 лв.).
За
покриване
тоя разход продължава се събирането на помощи и то не само от Варна, но и от селата на Варненско и Шуменско (в храна), от някои градски общини, от познати български търговски къщи в Румъния и Русия, които с готовност се отзовават с помощите си.
По-значителни външни помощи, отбелязани в книга I, са следните: Петър Берон- всеизвестният щедър училищен благодетел и основател на девическите училища у нас - внесъл веднаж 1140 гроша и повторно - 706 гроша; руският вицеконсул Рачински, под подписка добри людие - 6402 гр. Най-голяма помощ обаче през 1861. год. внася варненският гражданин и пламенен родолюбец хаджи Стамат Сидерев, който, подозрян от турските власти в издаване на някакви тайни на навлезлите в Добруджа руски войски през Освободителната война, бил откаран от турците в Добрич и там обесен. - Във втората счетоводна книга е записано на 30. юлий 1860.
към текста >>
Когато наближило да се почне
покриването
на зданието, варненските гагаузи захванали да заплашват работниците и да нападат върху някои от тях, особено вечерно време.
внася варненският гражданин и пламенен родолюбец хаджи Стамат Сидерев, който, подозрян от турските власти в издаване на някакви тайни на навлезлите в Добруджа руски войски през Освободителната война, бил откаран от турците в Добрич и там обесен. - Във втората счетоводна книга е записано на 30. юлий 1860. година следньото: Втори дар от родолюбивия г-н хаджи Стамат Сидерев, родом от Ряховица - 13750 гр. Ала освен мъчнотиите, що българите във Варна срещат при изнамерване средства за направа училищното си здание, те срещнали и силни и големи противодействия от страна на гагаузите за доизкарването му.
Когато наближило да се почне
покриването
на зданието, варненските гагаузи захванали да заплашват работниците и да нападат върху някои от тях, особено вечерно време.
Като видели, че по този начин мъчно ще спрат рабртата, те се събират един ден на тълпи пред Варненското окръжно управление (конака) и настоятелно изискват от мютесарифина да спре строението на училището. Последният изпълва искането им; изпраща няколко стражари, които и пропъждат работниците. Но българите не се стресват. Те подават направо до Високата Порта писмено заявление чрез представителя си по черковния въпрос в Цариград Атанаса Георгиев, подписано и подпечатано и от много села из Добришка, Провадийска, Балчишка и Манкалска околии. Атанас Георгиев69 И тоя път българското гражданство се отзовава съчувствено към позива на варненци и отвсякъде, дето минали пълномощниците им, били записани помощи от общини, читалища, женски и ученишки дружества, черковни и мънастирски настоятелства и др. II.
към текста >>
Деребеев останал пак за учител, а учителка била
Иванка
Стаматова от Варна, на която Рачински по-рано бил изработил руска стипендия, та свършила гимназия в Киев.
от Величка Христов; 500 гр. от братя Бърневи и 160 гр. от Янаки Жеков. На следнята 1870/71. година за главен учител бил повикан от Шумен Димитър Станчев - Ст.
Деребеев останал пак за учител, а учителка била
Иванка
Стаматова от Варна, на която Рачински по-рано бил изработил руска стипендия, та свършила гимназия в Киев.
Тя получавала заплата 3000 гроша, Д. Станчев -5000 гроша, а Деребеев - 4500 гроша. По подбуда на г-на Янко Славчов, на 25. юлий 1870. год. се основало във Варна читалище „Възрождение", което се помещавало на горния етаж на старата българска черква, разширен нарочно за тази цел.
към текста >>
Свинаров и Кица поп
Иванова
от Стара Загора, свършила пето-класното девическо Старозагорско училище, което от 1868.
и българско ученишко дружество „Просвещение". По този начин Варна за твърде късо време достига другите български общини - сдобива се току-речи с всички ония полезни учреждения, които красяха тогава страната ни и служаха за средища на умствено развитие и духовно възраждане на българската народност. Пълен развой и уредба обаче българското училище добива през 1874/75. учебна година, когато дошел за главен учител Христо Самсаров, комуто се дала годишна заплата 7560 гроша. Други учители през тая година били Георги Замфи-ров, Цвятко Н.
Свинаров и Кица поп
Иванова
от Стара Загора, свършила пето-класното девическо Старозагорско училище, което от 1868.
година насам подготвяше класни и първоначални учителки за всички краища на отечеството ни. Предшественица на Кица поп Иванова била Виктория Живкова от Търново. В нейно време (учебна 1872/73. г.) за девическо училище се наела голямата къща на арменеца Капрел Аракел, находеща се на улица „Цар Борис". През речената учебна година, както и през следващата след нея, българските училища във Варна били вече доста осигурени в материално отношение, понеже пристига българският варно-преславски митрополит, Негово Високопреосвещенство дядо Симеон, та се внася значителна помощ за българските варненски училища от епархиално право.I.
към текста >>
Предшественица на Кица поп
Иванова
била Виктория Живкова от Търново.
Пълен развой и уредба обаче българското училище добива през 1874/75. учебна година, когато дошел за главен учител Христо Самсаров, комуто се дала годишна заплата 7560 гроша. Други учители през тая година били Георги Замфи-ров, Цвятко Н. Свинаров и Кица поп Иванова от Стара Загора, свършила пето-класното девическо Старозагорско училище, което от 1868. година насам подготвяше класни и първоначални учителки за всички краища на отечеството ни.
Предшественица на Кица поп
Иванова
била Виктория Живкова от Търново.
В нейно време (учебна 1872/73. г.) за девическо училище се наела голямата къща на арменеца Капрел Аракел, находеща се на улица „Цар Борис". През речената учебна година, както и през следващата след нея, българските училища във Варна били вече доста осигурени в материално отношение, понеже пристига българският варно-преславски митрополит, Негово Високопреосвещенство дядо Симеон, та се внася значителна помощ за българските варненски училища от епархиално право.I. отделение има 15 паралелки с 333 и Ш. „ 14 277 II.
към текста >>
Покрай старата българска черква-тая историческа
светиня
, се издига величествената Съборна черква „Света Богородица", сред един широк площад на града, на какъвто е построена и новата черква „Света Петка", също бележита по своята архитектура.
„ 36 III. „ 26 IV. „ 24 „ Всичко: 131 ученици. А всичко днес във варненските български училища 97 учители; 69 учителки; 2569 ученици и 2270 ученички. Варна си има и общинска библиотека - една от първите библиотеки в страната, която библиотека брои около 11 000 тома книги и списания.
Покрай старата българска черква-тая историческа
светиня
, се издига величествената Съборна черква „Света Богородица", сред един широк площад на града, на какъвто е построена и новата черква „Света Петка", също бележита по своята архитектура.
Всичко това е грамаден прогрес, който се дължи на дългия и усилен труд на първите наши труженици, всякога готови да минат от думи и мисли към дело. Ето и имената на по-видните дейци за духовното и национално възраждане на българщината във Варна: Александър Рачински, братя Никола и Сава Георгиевич, Атанас Георгиев, хаджи Стамат Сидерев, Ангел Георгиев, Христо Попович, свещеник Константин Дъновски, Господин хаджи Иванов, хаджи Рали Мавридов, Костадин Тюлев, Стоянчо хаджи Иванов, Киро Иванов, Войо Недев, Янаки Жеков, Велико Христов, Янко Славчов, братя Върневи, Андон Недялков, архимандрит Панарет, Стоян Д. Иванов, Стойко Влаев, Йосиф Стоянов, Хр. Т. Груев, Стойко Жеков. Слава и чест на първите труженици за българщината във Варна!
към текста >>
Ето и имената на по-видните дейци за духовното и национално възраждане на българщината във Варна: Александър Рачински, братя Никола и Сава Георгиевич, Атанас Георгиев, хаджи Стамат Сидерев, Ангел Георгиев, Христо Попович, свещеник Константин Дъновски, Господин хаджи
Иванов
, хаджи Рали Мавридов, Костадин Тюлев, Стоянчо хаджи
Иванов
, Киро
Иванов
, Войо Недев, Янаки Жеков, Велико Христов, Янко Славчов, братя Върневи, Андон Недялков, архимандрит Панарет, Стоян Д.
„ 24 „ Всичко: 131 ученици. А всичко днес във варненските български училища 97 учители; 69 учителки; 2569 ученици и 2270 ученички. Варна си има и общинска библиотека - една от първите библиотеки в страната, която библиотека брои около 11 000 тома книги и списания. Покрай старата българска черква-тая историческа светиня, се издига величествената Съборна черква „Света Богородица", сред един широк площад на града, на какъвто е построена и новата черква „Света Петка", също бележита по своята архитектура. Всичко това е грамаден прогрес, който се дължи на дългия и усилен труд на първите наши труженици, всякога готови да минат от думи и мисли към дело.
Ето и имената на по-видните дейци за духовното и национално възраждане на българщината във Варна: Александър Рачински, братя Никола и Сава Георгиевич, Атанас Георгиев, хаджи Стамат Сидерев, Ангел Георгиев, Христо Попович, свещеник Константин Дъновски, Господин хаджи
Иванов
, хаджи Рали Мавридов, Костадин Тюлев, Стоянчо хаджи
Иванов
, Киро
Иванов
, Войо Недев, Янаки Жеков, Велико Христов, Янко Славчов, братя Върневи, Андон Недялков, архимандрит Панарет, Стоян Д.
Иванов, Стойко Влаев, Йосиф Стоянов, Хр. Т. Груев, Стойко Жеков. Слава и чест на първите труженици за българщината във Варна! Тяхната дейност ще мине в областта на преданията на града. Заслужено и общинският съвет увековечи паметта им, като нарече някои улици във Варна на техните имена (решение N5146 от 14.
към текста >>
Иванов
, Стойко Влаев, Йосиф Стоянов, Хр. Т.
А всичко днес във варненските български училища 97 учители; 69 учителки; 2569 ученици и 2270 ученички. Варна си има и общинска библиотека - една от първите библиотеки в страната, която библиотека брои около 11 000 тома книги и списания. Покрай старата българска черква-тая историческа светиня, се издига величествената Съборна черква „Света Богородица", сред един широк площад на града, на какъвто е построена и новата черква „Света Петка", също бележита по своята архитектура. Всичко това е грамаден прогрес, който се дължи на дългия и усилен труд на първите наши труженици, всякога готови да минат от думи и мисли към дело. Ето и имената на по-видните дейци за духовното и национално възраждане на българщината във Варна: Александър Рачински, братя Никола и Сава Георгиевич, Атанас Георгиев, хаджи Стамат Сидерев, Ангел Георгиев, Христо Попович, свещеник Константин Дъновски, Господин хаджи Иванов, хаджи Рали Мавридов, Костадин Тюлев, Стоянчо хаджи Иванов, Киро Иванов, Войо Недев, Янаки Жеков, Велико Христов, Янко Славчов, братя Върневи, Андон Недялков, архимандрит Панарет, Стоян Д.
Иванов
, Стойко Влаев, Йосиф Стоянов, Хр. Т.
Груев, Стойко Жеков. Слава и чест на първите труженици за българщината във Варна! Тяхната дейност ще мине в областта на преданията на града. Заслужено и общинският съвет увековечи паметта им, като нарече някои улици във Варна на техните имена (решение N5146 от 14. април т.
към текста >>
16.
IV.19 август, 9 часа сутринта
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Свети
Иван
Рилски
се въплотил в някой си Йосиф, който живял е работил около Варна - Месемврия, и той е, който е подготвил освобождението на България.
Ако някога се намерите в утеснение, зор, пишете ми и аз ще ви помогна. Ако се обръщате към мене от духовни съображения, добре, но ако от някоя гордост, тогава вие губите. Ако се роди някоя мисъл: „защо да се обърнем към него", тогава вие губите, защото заради вярата вие се благославяте. Славяните са по-близо до духовния свят и сърцето трябва да се развие. Англосаксонската раса развива интелекта и приготовлява следващата култура, която иде.
Свети
Иван
Рилски
се въплотил в някой си Йосиф, който живял е работил около Варна - Месемврия, и той е, който е подготвил освобождението на България.
И сега той работи за България. Тогава е живял около 80-90 години. Най-напредналите духове между славяните са Св. Св. Кирил и Методий и Борис. Кирил и Методий са славяни.
към текста >>
Открил си ни пътищата Си и виждаме Твоята благост; проявил си ни милостта си и виждаме дълготьрпението Ти; показал си ни любовта Си и виждаме Твоята доброта; посочил си ни истината и виждаме Твоята святост; изявил си ни името Си и виждаме Твоята правда; научил си ни на всяка мъдрост и знание и виждаме Твоите велики дела; обърнал си сърцето ни и виждаме Твоето присъствие навсякъде;
просветил
си ума ни и виждаме Твоите творения, че всички са добри; опасал си ни със силата Си и гледаме Твоето могъщество.
Обаче при сегашните условия и сегашната обстановка материализацията е невъзможна. Отидохме в друга стая за моление. Молбата бе за българското духовенство и православната църква, за българския народ, за неговото духовно развитие, за учителите и учащата се младеж, за цялото славянство, за всичките други народи, които съдействуват за идването на Царството Божие. Г-н Дънов каза: - Ще почнем с „Хвалата" (Хвапение) и ще благодарим на Бога за всичките милости и благости. Хвала(Хваление) „Господи Боже наш, душата ни тихо уповава на Тебе.
Открил си ни пътищата Си и виждаме Твоята благост; проявил си ни милостта си и виждаме дълготьрпението Ти; показал си ни любовта Си и виждаме Твоята доброта; посочил си ни истината и виждаме Твоята святост; изявил си ни името Си и виждаме Твоята правда; научил си ни на всяка мъдрост и знание и виждаме Твоите велики дела; обърнал си сърцето ни и виждаме Твоето присъствие навсякъде;
просветил
си ума ни и виждаме Твоите творения, че всички са добри; опасал си ни със силата Си и гледаме Твоето могъщество.
И след всичките добрини и благости, които си излял отгоре ни, според Твоята вътрешна пълнота, нашето желание е винаги да гледаме Твоето лице и да се радваме и веселим в пълнотата на Твоята любов. Ние Ти благодарим за Твоята милост и грижпивост, с които си ни заобиколил. Нашата душа винаги се радва, че милостта Ти ни следва. Ти всякога ни слушаш и си готов винаги да ни крепиш и да ни даваш помощ, когато сме в нужда. Благи Господи, Велики Отче на Небето, избавяй ни от ухищренията на лукавия.
към текста >>
17.
НАРЯДИ за 1909 година
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Дървото е от хвойна, заръчано и изпратено от
Рилския
манастир.
Първото показва Божествената частица, която има в себе си началният зародиш. Второто показва майката, която може да възприема -макрокосмоса - големият свят, духовете, които слизат от Бога надолу да работят. После третото иде - човешкият свят - синът на Бога. Днес присъствуват нашите приятели, те са, които съдействуват на Веригата. Това е закон, с който трябва да се управлява България - тази пръчка, 61 см дължина, 1 см в дебелина.
Дървото е от хвойна, заръчано и изпратено от
Рилския
манастир.
Имате още една емблема. (Показва ножа.) Това представлява силата Божия. С тоя нож обсаждаме Варна, но за това не е позволено да се казва никъде. И никому. Тези неща са вътрешни, те са емблеми, които трябва да се пазят само от Веригата.
към текста >>
Седмо свидетелство: Ще ли
посветиш
живота и здраве и всичко друго на Неговата Слава и Славата на Неговото дело?
Отговор: Вярвам. Пето свидетелство: Ще ли изпълниш волята на Единнаго, Истиннаго и Праведнаго Бога без колебание? Отговор: Ще изпълня. Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов? Отговор: Ще се отрека.
Седмо свидетелство: Ще ли
посветиш
живота и здраве и всичко друго на Неговата Слава и Славата на Неговото дело?
Отговор: Ще посветя. Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя глас и Моите съвети, които ти говоря? Отговор: Ще слушам. Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко съмнение? Отговор: Готов съм Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред моето лице с всичкото си незлобие на сърцето си и да ме никога не огорчаваш?
към текста >>
Еклисиаст - 2 глава: Всички земни наслаждения, които человек може да добие, като знание, мъдрост, богатство, слава и прочее е суета и
убиване
надуха.
С вяра са работили всички пророци като Авраам, Мойсей, апостолите и др. Тя и нам е необходима, тяхната вяра, за да добием вечен живот. Послание към Римляните -16глава: Мъдри на доброто, а прости на злото, казва апостол Павел. За да закрепнем духовно, трябва да отбягваме злите общества на кавги и раздори. Тия, които служат само на своята си плът, действуват пагубно на своите си, като разколебават вярата им в Бога и спират духовното развитие.
Еклисиаст - 2 глава: Всички земни наслаждения, които человек може да добие, като знание, мъдрост, богатство, слава и прочее е суета и
убиване
надуха.
Бог дава да се наслаждаваме само на тия блага, които са угодни Нему. А на злите тия блага, за които те се трудят да придобият на земята, Той ги дава за тяхно проклятие, като се ползуват други от тях. Господа Исусе Христе, Единният Син на Бога Живаго в моята душа. И да бъде слава на Господа Бога Отца, изявен в Духа на Своето Слово през всичките векове. Амин. Забележка на редактора: Това е един пример как са изпълнявали нарядите, давани от Учителя Дънов на първите учениии от Синархическата верига на Всемирното Велико Бяло Братстo.
към текста >>
18.
АРХИВЪТ НА БОЯН БОЕВ
,
,
ТОМ 12
„Разговорите с Учителя на 7-те
рилски
езера" - тя също е издадена през 1948 год.
Тя беше заключена за 1000 години за човешките земни съзнания. А вина за това имат и Борис Николов, и Боян Боев, и Методи Константинов. Бяха си послужили с лъжа. Виж „Изгревът" том III, стр. 159, № 23. 8.
„Разговорите с Учителя на 7-те
рилски
езера" - тя също е издадена през 1948 год.
на луксозна хартия с доста снимки. Това са различни разговори с Учителя от различни години, събрани по теми. Има описание на братския живот на Рила. Но тя така е написана, така е подредена, но така бива отпечатана, че също остава запечатана за 1000 години. Аз заварих старите приятели, някои я имаха, но не можеха да я четат.
към текста >>
И най-важният материал беше предаден в ръцете на
Иван
Мавров от Казанлък, той го предаде на Димитър Зарков.
Предадох материала за единия том на Стоян Кючуков от Стара Загора. Но се намесиха Сили, които разрушиха всичко. И аз си прибрах материала. Виж „Изгревът" том IX, стр. 834-841. Следваха драматични събития за онези, които ме излъгаха и предадоха и станаха врагове на Програмата, която ръководя. 6.
И най-важният материал беше предаден в ръцете на
Иван
Мавров от Казанлък, той го предаде на Димитър Зарков.
И накрая аз си получих материала чрез други лица, настана срив и измяна. Виж „Изгревът" том IX стр. 841-844, том X стр. 809-813. И накрая Димитър Зарков бе заявил на много лица, включително и на Жана Иванова от книжарница „Изгрев", че той ще го издаде. А той нямаше право на това.
към текста >>
И накрая Димитър Зарков бе заявил на много лица, включително и на Жана
Иванова
от книжарница „Изгрев", че той ще го издаде.
Следваха драматични събития за онези, които ме излъгаха и предадоха и станаха врагове на Програмата, която ръководя. 6. И най-важният материал беше предаден в ръцете на Иван Мавров от Казанлък, той го предаде на Димитър Зарков. И накрая аз си получих материала чрез други лица, настана срив и измяна. Виж „Изгревът" том IX стр. 841-844, том X стр. 809-813.
И накрая Димитър Зарков бе заявил на много лица, включително и на Жана
Иванова
от книжарница „Изгрев", че той ще го издаде.
А той нямаше право на това. И беше предупреден да не извърши предателство. И той го извърши. В края на 1999 год. той бе отпечатан от издателство „Бяло Братство" под ISBN 954-744-001-2 том I чрез Димитър Калев от Варна.
към текста >>
А Боян Боев, за да не му остане длъжен, му пише, че ако има
светия
на Земята, то това е Георги Куртев.
А това не е вярно! Защо ли? Ето как стои цялата истина. Георги Куртев от Айтос, който е съвременник на Боян Боев и се познават още от Европейската война и ги има дори на снимки, публикувани в „Изгревът" том X под № 3 и № 4, кореспондират помежду си и се възхваляват един другиго. Така в едно писмо Георги Куртев пише, че ако има ангел на Земята, то това е Боян Боев.
А Боян Боев, за да не му остане длъжен, му пише, че ако има
светия
на Земята, то това е Георги Куртев.
И това почва да се разнася и дори се пишат стихове на тази тема (виж „Изгревът" том X стр. 51-53 и по точно стр. 53.) Ето откъде иде разпространението на легендата за ангела в плът и за светеца в гащи, оженен и то с 5 деца. Ангел в плът не може да има. Светец в плът не може да има!
към текста >>
Светия
не може да има в плът.
Защото ангелът е същество, завършило своята човешка еволюция преди 24 милиарда години и не може да пребивава в плът, защото има тяло от Небесна светлина и се движи чрез Божията Слава, т.е. Божествената Светлина. Може ли човек да влезе в кожата на един червей? Не може. Ами тогава?
Светия
не може да има в плът.
А защо ли? Духът може да дойде, Святият Дух може да дойде и да влезе в небесния човек, който има връзка с Бога. Ще влезе, ще свърши работата Си и ще се оттегли. Той не може да пребивава в небесния човек постоянно. А що се отнася до земния човек в плът и кръв - това е изключено, да бъде посетен от Святия Дух.
към текста >>
19.
30. СТЕНОГРАФИРАН МАТЕРИАЛ ОТ ТЪРНОВСКИЯ СЪБОР ПРЕЗ 1922 г.
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
Стр. 318: „... Ами ако сега някои от тия
светии
, които признават православната църква, са между нас, ако те са тук, а православната църква ги признава и им служи, каква връзка има между тях?
Тази Истина изгрява сега на нашия хоризонт, в безпределния чертог на нашия дух, в безбрежното време и пространство на нашата душа - времето и пространството, което носи своя надпис: Бог е Дух и които му служат, трябва да му служат в Дух и Истина. Духът и Истината е нашият девиз. Ние сме появената Истина - плод на Духа. Благословен е Бог на Любозта! Слава да бъде Нему сега и във всичките векове, които са били и които ще бъдат и които са. Амин!
Стр. 318: „... Ами ако сега някои от тия
светии
, които признават православната църква, са между нас, ако те са тук, а православната църква ги признава и им служи, каква връзка има между тях?
Ако св. Иван Рилски е тук, ако Климент Охридски е тук, и всички светии са тук между вас, а православната църква не признава това, мисли, че са Горе, а те са долу, тогава какво е туй положение? И в края на века всичките светии ще бъдат на земята, казано е. Те са тук вече на земята - Христос, апостолите, всички праведници, те са всички на земята. Търсят ги Горе, при тях да идат, а те са тук.
към текста >>
Иван
Рилски
е тук, ако Климент Охридски е тук, и всички
светии
са тук между вас, а православната църква не признава това, мисли, че са Горе, а те са долу, тогава какво е туй положение?
Ние сме появената Истина - плод на Духа. Благословен е Бог на Любозта! Слава да бъде Нему сега и във всичките векове, които са били и които ще бъдат и които са. Амин! Стр. 318: „... Ами ако сега някои от тия светии, които признават православната църква, са между нас, ако те са тук, а православната църква ги признава и им служи, каква връзка има между тях? Ако св.
Иван
Рилски
е тук, ако Климент Охридски е тук, и всички
светии
са тук между вас, а православната църква не признава това, мисли, че са Горе, а те са долу, тогава какво е туй положение?
И в края на века всичките светии ще бъдат на земята, казано е. Те са тук вече на земята - Христос, апостолите, всички праведници, те са всички на земята. Търсят ги Горе, при тях да идат, а те са тук. Не казвам, че те са тук, на земята в плът, а в една или друга форма са тук, по цял свят обикалят и работят... " Давам и цитат от стр. 352: „Та казвам ви, бъдете смели и решителни, не се колебайте от никаква философия.
към текста >>
И в края на века всичките
светии
ще бъдат на земята, казано е.
Благословен е Бог на Любозта! Слава да бъде Нему сега и във всичките векове, които са били и които ще бъдат и които са. Амин! Стр. 318: „... Ами ако сега някои от тия светии, които признават православната църква, са между нас, ако те са тук, а православната църква ги признава и им служи, каква връзка има между тях? Ако св. Иван Рилски е тук, ако Климент Охридски е тук, и всички светии са тук между вас, а православната църква не признава това, мисли, че са Горе, а те са долу, тогава какво е туй положение?
И в края на века всичките
светии
ще бъдат на земята, казано е.
Те са тук вече на земята - Христос, апостолите, всички праведници, те са всички на земята. Търсят ги Горе, при тях да идат, а те са тук. Не казвам, че те са тук, на земята в плът, а в една или друга форма са тук, по цял свят обикалят и работят... " Давам и цитат от стр. 352: „Та казвам ви, бъдете смели и решителни, не се колебайте от никаква философия. Ние приближаваме към опити, към велики опити в живота.
към текста >>
20.
Един духовен опит - Писма на Боян Боев
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
Учителят държи постоянно беседи през време на
пребиванието
ни на езерата.
Ако решите да дойдете хубаво е навреме да си приготвите палатка. Тук на Изгрева наши братя дърводелци правят палатки много евтини, защото купуват не платнище, а дебело платно и го импрегнират с парафин и бензин. Една палатка по този начин не струва повече от 1500лева (за двама души). Продоволствието е улеснено, понеже всеки 2-3 дни се донасят на езерата продукти от с. Сепаревски бани.
Учителят държи постоянно беседи през време на
пребиванието
ни на езерата.
Ако ви е възможно да дойдете ще бъде хубаво. Ще прекараш 1 месец в идеална и възвишена атмосфера. Ще стоим там около 2 месеца. Така че ти можеш да дойдеш по-късно, а не в началото на юлий. Защото постоянно ще има групи, които ще отиват на езерата.
към текста >>
Лагер при Седемтях
Рилски
езера Любезний брат Тошев.
С братски поздрав: Б. Боев. Нова формула от Учителя: „Само светлата любов на живота постига целта." Важна формула даде Учителя на Езерата: „Божият Дух, Възлюбленият на нашите души, ще извърши всичко за нас." От изпратените от вас картички искат най-много Данаил и лъвовете. Когато приготвяш, изпрати от нея повече екземпляри. Всички видове ваши картички са поставени в салона. 30.06.1931 г.
Лагер при Седемтях
Рилски
езера Любезний брат Тошев.
Пиша ви от рилските езера. Пристигнахме с Учителя тук на 28 юний. Тук сме една малка група. По-после ще дойдат другите групи. Получих писмо от брат си Симеон, в което той излага тежкото положение на болната ми сестра, Станка (вдовица) в Бургас.
към текста >>
Пиша ви от
рилските
езера.
Нова формула от Учителя: „Само светлата любов на живота постига целта." Важна формула даде Учителя на Езерата: „Божият Дух, Възлюбленият на нашите души, ще извърши всичко за нас." От изпратените от вас картички искат най-много Данаил и лъвовете. Когато приготвяш, изпрати от нея повече екземпляри. Всички видове ваши картички са поставени в салона. 30.06.1931 г. Лагер при Седемтях Рилски езера Любезний брат Тошев.
Пиша ви от
рилските
езера.
Пристигнахме с Учителя тук на 28 юний. Тук сме една малка група. По-после ще дойдат другите групи. Получих писмо от брат си Симеон, в което той излага тежкото положение на болната ми сестра, Станка (вдовица) в Бургас. Той предлага подписка но аз по никой начин не съм съгласен на това, понеже положението е критическо, то аз нямаше какво да правя, освен да се обърна към тебе като на по-близък.
към текста >>
Хубаво ще бъде освен това да дойдете и на езерата това лято (Седемтях
Рилски
езера).
Когато говорих с Учителя по това, той каза, че това се обяснява кармически и че всичко ще се обърне за добро. Пратих днес на с. Цанка важни мисли от Учителя, казани в разговори и й писах или да ги препише и ви ги препрати или пък когато отидете в Габрово да ги прочетете. Кога ще дойдете насам? Според мен хубаво ще бъде да прескочите към София при първа възможност, например през време на празниците.
Хубаво ще бъде освен това да дойдете и на езерата това лято (Седемтях
Рилски
езера).
Там климатът е доста мек. Има удобства в съобщения, в пътуване и в продоволствие. Там има чудесна красива обстановка, която обновява човека физически и духовно. А планините са необходими при окултното ученичество. Там има благоприятни условия за събуждането на висшите заложби на душата, за свързване с Реалния свят.
към текста >>
След няколко деня Учителят тръгва с една малка група на
Рилските
езера, а останалите се приготовляват и ще тръгват един след други на малки групи.
Боев Изгрев, 2.07.1932 г. Любезни брат Тошев, Поздрав от Изгрева! Напоследък правим нови гимнастически упражнения, придружени с музика. Много поетични и полезни упражнения. Когато дойдете, ще ги видите.
След няколко деня Учителят тръгва с една малка група на
Рилските
езера, а останалите се приготовляват и ще тръгват един след други на малки групи.
Такива групи ще има в течението на целия юлий и даже в началото на август. Хубаво ще бъде, ако можете да дойдете на Езерата! Ще си вземете повече долни и горни дебели дрехи, фланели, шалове, вълнени чорапи, одеала, дюшеци празни (там ще се пълнят със сено) и палатка. Можете да си вземете 4-5 платнища. Или като дойдете тук, можете да си поръчате у някой брат тук палатка; ще ви костува около 1200 лева.
към текста >>
Ако имате страдания, вие сте кандидати за
светии
.
Ето някои основни мисли от последните беседи и лекции на Учителя: За да любим, трябва да отидем при Бога. Трябва да чувствуваме любовта, чистотата и живота на цялата природа. Доброто е от Бога. Всичко в света е направено само за добрите хора. Ако вие нямате страдания, вие сте грешни.
Ако имате страдания, вие сте кандидати за
светии
.
Да намериш най-малкото добро в един човек и като го намериш, да се чудиш как не си го видял досега. По-голямо благо не може да ви се даде от този живот, който сега имате. И ако вие кажете, че страдате, това е неразбиране. Много от човешките синове са кандидати за ангели. Мога да направя всичко за вас, но при едно условие: ако имате живота на добрите хора, мисъл та на ангелите и любовта на Бога.
към текста >>
Ще
посветите
живота си, мислите си и любовта си на Бога.
По-голямо благо не може да ви се даде от този живот, който сега имате. И ако вие кажете, че страдате, това е неразбиране. Много от човешките синове са кандидати за ангели. Мога да направя всичко за вас, но при едно условие: ако имате живота на добрите хора, мисъл та на ангелите и любовта на Бога. И ако имате тези три неща, не само аз, но всеки може да направи всичко за вас.
Ще
посветите
живота си, мислите си и любовта си на Бога.
И за това се приготовлявате. На вас едно ви липсва. Ще ви кажа какво ви липсва: любов ви липсва. И като дойде любовта във вас, ще се подмладите. Любовта ще ви подмлади.
към текста >>
Тази година на Седемтях
Рилски
езера няма да се ходи.
Когато вземете отпуск, отбийте се за известно време и тук. Така че ще бъде много радостно за мен да дойдете да ни посетите, защото отдавна не сме се виждали. С братски поздрав. Б. Боев. Нарочен поздрав от Учителя.
Тази година на Седемтях
Рилски
езера няма да се ходи.
Дали ще се ходи за няколко деня на Мусала, не е още решено. Изгрев, 17.03.1934 г. Люб. брат Тошев, Тук приложено ви изпращам хороскопите с обяснения. Те са направени от Николай Дойнов. С. Еленка Григорова написа едно резюме, което също ви пращам.
към текста >>
А Емануил
Иванов
е във Варна, улица „Струмска" 4.
Любезни брат Стефане, Получих писмото ви и по 14 екземпляра от предпоследните две коли. Някои от тях вече раздадох, а някои ще дораздам. Някои от тези лица не са тук, напр. Хр. Христов, но аз ще им ги препратя. Той е околийски управител в Ивайловград.
А Емануил
Иванов
е във Варна, улица „Струмска" 4.
Сестра Юстинка Халачева живее тук на Изгрева. Тя ви поздравлява нарочно и се зарадва като й казах, че ще дойдете това лято с другарката си. Всички се радваме за това, защото отдавна не сме се виждали. Оная сестра, с която се запознахте, се казва Коца Клинчарова - Живкова. Понеже на нея сте пратили само няколко от последните коли (от 417 стр.
към текста >>
21.
3. МИРОГЛЕД И ТВОРЧЕСТВО НА ХУДОЖНИКА БОРИС ГЕОРГИЕВ
,
БОРИС ГЕОРГИЕВ
,
ТОМ 13
Иван
Вазов казва така за посещението си в Родопите: „Аз чувствувам някакво щастие и лекост в цялото си същество, някаква неизразима драгост, чиста и светла като лазурното пространство и онази извънредна ясност на мислите, която са способни да дават ефирните височини.
Но колко влияе тя и върху духа! Не усеща ли душата подем, когато се изкачим на някой планински връх? В списание „Ученическа мисъл", год. 1, кн. 4, в статията „Влиянието на природата върху личността" (от Петрана Динолова) са изказани подобни мисли: „В Родопите има един връх, наречен Алабак, а това значи Аллаха бак (виж Бога).
Иван
Вазов казва така за посещението си в Родопите: „Аз чувствувам някакво щастие и лекост в цялото си същество, някаква неизразима драгост, чиста и светла като лазурното пространство и онази извънредна ясност на мислите, която са способни да дават ефирните височини.
Спомням си, че на рилските върхове внезапно ми дохождат идеи и чувства, които бих могъл може би да изразя тогаз, но които сега съм неспособен не само да изразя, но и да си ги възсъздам в ума. Заедно с напущането на небесната област и постепенното приближаване към земята, сякаш че на гърба ми пак ляга товарът на грижите и безпокойствията й." Окултизмът е в състояние да хвърли светлина по въпроса за влиянието на планината върху душата и тялото. В Алпите Борис Георгиев не е бил сам. После дошла и сестра му. Но в 1914 г.
към текста >>
Спомням си, че на
рилските
върхове внезапно ми дохождат идеи и чувства, които бих могъл може би да изразя тогаз, но които сега съм неспособен не само да изразя, но и да си ги възсъздам в ума.
Не усеща ли душата подем, когато се изкачим на някой планински връх? В списание „Ученическа мисъл", год. 1, кн. 4, в статията „Влиянието на природата върху личността" (от Петрана Динолова) са изказани подобни мисли: „В Родопите има един връх, наречен Алабак, а това значи Аллаха бак (виж Бога). Иван Вазов казва така за посещението си в Родопите: „Аз чувствувам някакво щастие и лекост в цялото си същество, някаква неизразима драгост, чиста и светла като лазурното пространство и онази извънредна ясност на мислите, която са способни да дават ефирните височини.
Спомням си, че на
рилските
върхове внезапно ми дохождат идеи и чувства, които бих могъл може би да изразя тогаз, но които сега съм неспособен не само да изразя, но и да си ги възсъздам в ума.
Заедно с напущането на небесната област и постепенното приближаване към земята, сякаш че на гърба ми пак ляга товарът на грижите и безпокойствията й." Окултизмът е в състояние да хвърли светлина по въпроса за влиянието на планината върху душата и тялото. В Алпите Борис Георгиев не е бил сам. После дошла и сестра му. Но в 1914 г. се обявява общоевропейската война.
към текста >>
Душата на човека крие един „погребан храм", една
светиня
.
Те всички стават близки до душата ни, ние сме едно с тях! Ново, по-висше съзнание се събужда в душата ни. 7. „Мадоната". Борис Георгиев се стреми в много свои картини да изрази душата, т.е. най- чистото, най-святото в душата.
Душата на човека крие един „погребан храм", една
светиня
.
Всички наши благородни пориви идат от нейните божествени глъбини. В лика на Мадоната Борис Георгиев иска да ни изрази „святая светих" на душата, възвишения й вътрешен мир. Такова лице не съм виждал почти между хората. Такова лице не съм виждал и в картина. Какво чудно лице!
към текста >>
В лика на Мадоната Борис Георгиев иска да ни изрази „святая
светих
" на душата, възвишения й вътрешен мир.
7. „Мадоната". Борис Георгиев се стреми в много свои картини да изрази душата, т.е. най- чистото, най-святото в душата. Душата на човека крие един „погребан храм", една светиня. Всички наши благородни пориви идат от нейните божествени глъбини.
В лика на Мадоната Борис Георгиев иска да ни изрази „святая
светих
" на душата, възвишения й вътрешен мир.
Такова лице не съм виждал почти между хората. Такова лице не съм виждал и в картина. Какво чудно лице! То изразява смирение, кротост, мир, любов, благост, вглъбяване в един висш мир. Ръцете й са скръстени отпред.
към текста >>
И с това се изразяват чувствата на художника към майка му: благоговение, отношение като към
светица
. 10.
„При рисуване на портрет, казва Борис Георгиев, художникът трябва да има ясновидство, за да вникне в душата и я изрази." Аз не съм виждал такъв портрет в никоя изложба, в никоя галерия от тези, които съм посетил. 9. „Майката на художника". За да подчертае своите чувства към нея, която обича с най-дълбока любов, той рисува над главата й арки, извити няколко пъти сводообразно и украсени със зеленина. Борис Георгиев казва, че чрез тези арки е искал да даде тържественост и святост на обстановката. Той постига целта си.
И с това се изразяват чувствата на художника към майка му: благоговение, отношение като към
светица
. 10.
„Странникът и неговата сестра". Тази картина е нарисувана след смъртта на сестра му, с която живяли в планината. Тая картина представлява автобиография на художника, както се изразява самият той. На предния план е нарисуван самият художник „enface". До него, от дясната му страна е в профил сестра му, но не като плътна, материална форма, а като ефирно същество с извънредна нежност и съсредоточеност на лицето.
към текста >>
В тая картина има
сливане
на всички в едно единство.
Едни сърни кротко пасат на известно разстояние. В тревата цветя. Надалеч планини. Една река тихо тече в равнината. Над човека дъга.
В тая картина има
сливане
на всички в едно единство.
Това е бъдещата култура на земята, когато човек ще бъде в хармония с цялата природа. Човекът, нарисуван на картината, е бъдещият човек, който ще въдвори тази хармония на земята и ще бъде проявител на Божественото. Но впечатлението от картината не може да се предаде с думи. Особено впечатление прави лицето на пастира. Каква хармония трябва да царува в душата му.
към текста >>
Само една слаба светлинка
свети
като малка точка в голям черен кръг." Във всичко: музика, поезия, живопис и пр.
По всичко се познава, че иде вече духовна пролет. Кандински в книгата си „Духовното в изкуството" казва: „Нашата душа след една дълга материалистична епоха е сега в началото на своето събуждане. Понеже е още в началото на събуждането си, тя носи още зародиш на съмнение, неверие, безцелност. Материалистичния мироглед, който направи от живота една лоша, безцелна игра, не си е още отишъл. Събуждащата се душа е още под тежестта на материалистичния мироглед.
Само една слаба светлинка
свети
като малка точка в голям черен кръг." Във всичко: музика, поезия, живопис и пр.
ние забелязваме днес духовен подем. И той говори много ясно за онзи, който иска да чете с духа на времето, че се ражда нова култура на земята, култура на възкръсналата човешка душа.
към текста >>
22.
САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част
,
,
ТОМ 14
„Повикайте ми, рекох, Лазарица,
Иваница
и пр." Учителят беше изключително скромен и оригинален.
„Турете си и зехтин и черен пипер." Учителят много държеше за простите яденета и много обичаше чорбиците: от коприва, домати, гъби печурки, картофи с масло и черен пипер. „Един два картофа, каза той, са достатъчни да се нахрани човек." Предпочиташе винаги черния хляб от чиста пшеница, руски чай, българско сирене. Той избягваше сложните яденета, обичаше много червения лук да го чукне с юмрук и така да го яде, както го ядяха всички българи. Той имаше навиците на истински българин. Когато се обръщаше към някои от сестрите, той ги наричаше не с техните лични имена, а с имената на техните другари.
„Повикайте ми, рекох, Лазарица,
Иваница
и пр." Учителят беше изключително скромен и оригинален.
Кой от учениците му не си спомня неговите посещения. Когато тя, Аверуни, завършила университета, Учителят й казва следното: „Е, сега твоята педагогика ще я обърнеш към себе си, ще я направиш себепедагогика." Той й създавал много изпитни положения, при които тя сама да се справя и проучава силата и възможностите, с които тя разполага. Веднъж, посещавайки го при някаква случка, която тя не могла да разреши, тя вижда в ръцете на Учителя една крива свещ, която той се мъчи да изправи и изглади. -"Учителю, и мен ще изправите като тази свещ." Тя е получила много жестоки изпити по повод смирението и издържането на различните несгоди на и в живота. По повод на една от задачите в школата, които Учителят е дал на учениците, които трябва да понесат подигравките на околните и да следват задачата, която им е дадена, Учителят на нея й дава едни стари свои износени обувки, високи, с черен ластик отстрани, които тя да носи при различни случаи.
към текста >>
Той беше представител на идеите, на които той
посвети
живота си.
Тези, които го придружаваха, сияеха. Учителят излизаше от своята стая със светъл костюм, светла мека дреха с пелеринка от мек пухкав плат. Пелеринката пришита за дрехата, с бял вълнен шал на врата, с бяла шапка от панама, с бастун в ръка. Обувките му бяха меки, деликатни, никога черни и когато ние го зърнехме всички имахме преживяването, че пролетта идва. Самата пролет е дошла в лицето на Учителя.
Той беше представител на идеите, на които той
посвети
живота си.
Разцъфтяването на Божественото в човешката душа в него беше всичко ценно и имаше смисъл като форма. Той оправдаваше съдържанието. Движенията му бяха меки, походката му бърза и лека, като че ли не стъпва на земята. Когато ходехме на екскурзия, едвам можехме да го настигнем. Учителят имаше неповторима походка, с неповторим маниер подаваше ръката си, за да бъде целуната.
към текста >>
На тръгване Учителят я хвана за ръката и й каза следните думи: „Помни, ти сега си
светия
, помни латвийците в твоето лице ще приемат Учителя!
Той обичаше да слага плодовете на слънце и после да ги яде, никога студени. Аверуни често постеше десетдневен пост. До 7 дни работеше всичко и трите последни дни стоеше тихо в стаята си в размишление. Предстоеше заминаването на Аверуни в Латвия, където Учителят я изпрати със специална мисия. 1942 година в Германия имаше военно положение, трябваше да се прекоси Германия.
На тръгване Учителят я хвана за ръката и й каза следните думи: „Помни, ти сега си
светия
, помни латвийците в твоето лице ще приемат Учителя!
Сестрите и братята ще ти целуват ръка и от мое име ти ще им говориш." И тя е оправдала неговото поръчение. След завръщането й в България, на латвийците се дадоха много големи изпитания. Някои от тях загинаха и всеки един от тях е носил нещо топло и мъдро предадено от Учителя чрез Аверуни. При завръщането си от Латвия тя беше замолена от приятелите да сподели своите впечатления и престой там. Учителят правил опити с нея.
към текста >>
М.М.: Това на Михаил
Иванов
?
Това го знам със сигурност лично от сестра Люба. Люба беше стройна, елегантна жена, носеше се фино, имаше добър вкус. Беше кестенява и човек на ума. М.М.: За кое Братство говориш във Франция? П.Д.: В Париж.
М.М.: Това на Михаил
Иванов
?
П.Д.: Ами не мога да ви кажа, но знам, че в Париж тя е предавала Паневритмия. В това съм абсолютно сигурна. Стояла е няколко месеца там, за да предава Паневритмия по молба на Учителя. Учителят я праща. Той лично й е предавал, само на нея Паневритмията и после я пратил за определен период да бъде в Париж и да предава Паневритмията.
към текста >>
Кажи на Георги Радев, че все чакам хороскопа си с тази 1925 година, която може би е по-благоприятна за
придобиване
на Добродетелите.
Работя, вадя си бележки от IV година лекциите, също от ІІІ-та общите, а имам да преписвам още няколко от ІІІ-та годишнина и така ми минава времето. Някоя нова песен имате ли? Сега какво разучавате? Имате ли оркестър? Там сте много и работете, защот о всички искат да видят нещо хубаво от нас и ние трябва да им го дадем.
Кажи на Георги Радев, че все чакам хороскопа си с тази 1925 година, която може би е по-благоприятна за
придобиване
на Добродетелите.
Сестрински поздрав на всички и теб. 02.01.1925 г. Сотирка _________________________________ * Lutia - слънце; Л. (Лучка) - слънце. 21.03.1942 г.
към текста >>
Рилските
езера.Тихо, облачно Твоето Слово 24.
III. понедел. 9 ч.с. Мусалла,мъгла, студено 23. Да се учим от 12. VIII. вторник 9.30 ч.с.
Рилските
езера.Тихо, облачно Твоето Слово 24.
И да пребъдваме в Твоята Истина 13. VIII. сряда 10 ч.с. вр. "Незнаен" 2660 м Слънце! 25. Ръководи ни във всичко 14. VIII. четвъртък 9 ч.с.
към текста >>
23.
83. ДОБРАТА МОЛИТВА
,
/Размишления -1965/1970 г. от Жечо Панайотов/
,
ТОМ 15
" Из том „Любов към Бога" :
Рилски
беседи 1931 г.
Тая молитва е обща, не само за човечеството, но за цялата вселена: за всички Ангели, Архангели, Началства, Власти, Сили. Само по тоя начин ще измолим Божието благословение, за да можем да растем и да се развиваме съобразно Неговата воля". Из „Общение с Бога": Извънредна беседа, 23.XI. 1930 - стр. 16. „Като сте чели толкова пъти „Добрата молитва", разбрали ли сте значението на думите „Господи Боже наш", с които започва тази молитва?
" Из том „Любов към Бога" :
Рилски
беседи 1931 г.
- стр. 228. В томчето беседи,. Великите условия на живота" : Неделни беседи, 1919 г., Учителят се спира на думите от Добрата молитва: „Молим Ти се, изпроводи ни Духът си...", като обръща вниманието ни, че за да се изпрати Духът някому, той трябва да е готов. Веднъж запитах нашият уважаван брат Боян Боев за значението на „Добрата молитва" и той ми каза: „Добрата молитва" се състои от десет ключа за влизане в Царството Божие." Предполагам, че точно така му е обяснил Учителят, като допълнение на думите му в тома „Новото човечество", гдето се говори за „десет важни неща", които се намират в Добрата молитва. 4. ВМЕСТО УВОД ПРЕДИ РАЗГЛЕЖДАНЕТО ТЕКСТА НА ДОБРАТА МОЛИТВА Както се казва по-горе, Добрата молитва е дадена от Учителя на учениците през 1900 г.
към текста >>
ШЕСТИ КЛЮЧ: „ЖИВОТА СИ, КОЙТО ПОСВЕЩАВАМЕ НА ТЕБЕ, ЗА ДОБРОТО НА НАШИТЕ БРАТЯ И БЛИЖНИ, ТИ БЛАГОСЛАВЯЙ" Истинският ученик непременно е
посветил
живота си на Бога.
Преди всичко, служенето е проявление на малките жертви, които човек следва да направи към някое Божие създание - човек, животно или растение. Тази малка жертва може да бъде загуба на време, средства или да изисква някакво усилие. В такъв случаи, човек е разположен да се подвоуми за извършването на такава жертва. Именно от това подвоумяване трябва да преминем към радост. Тогава сме изпълнили смисъла на този ключ - да служим на Бога с радост.
ШЕСТИ КЛЮЧ: „ЖИВОТА СИ, КОЙТО ПОСВЕЩАВАМЕ НА ТЕБЕ, ЗА ДОБРОТО НА НАШИТЕ БРАТЯ И БЛИЖНИ, ТИ БЛАГОСЛАВЯЙ" Истинският ученик непременно е
посветил
живота си на Бога.
Това значи изоставяне на много от своите навици на обикновения живот, постигнал е свободата. В такова посвещение, човек се чувствува в област, гдето работи за доброто на своите братя и ближни. Доброто и справедливостта, казва окултизма, казва го и Учителят, могат да се постигнат само на физическия свят. Разбира се, правенето на добро трябва да засяга не само физическата страна, но и за развитие неговите благородни чувства, за умственото му развитие. За такъв живот ние просим Божието благословение.
към текста >>
Условията, при които човек е просъществувал в милионите години от идването му на Земята, са допринесли за
придобиване
всяко познание, да става все повече и повече мъдър.
Разбира се, правенето на добро трябва да засяга не само физическата страна, но и за развитие неговите благородни чувства, за умственото му развитие. За такъв живот ние просим Божието благословение. Имаме ли такова благословение, успехът ни е на лице и работата ни дава плод. СЕДМИ КЛЮЧ: „ПОМАГАЙ НИ И НИ СЪДЕЙСТВУВАЙ ДА РАСТЕМ ВЪВ ВСЯКО ПОЗНАНИЕ И МЪДРОСТ, ДА СЕ УЧИМ ОТ ТВОЕТО СЛОВО И ДА ПРЕБЪДВАМЕ В ТВОЯТА ИСТИНА" Така ученикът достига до една област, да расте във всяко познание и мъдрост. Постигането на мъдростта е важна задача за всеки човек.
Условията, при които човек е просъществувал в милионите години от идването му на Земята, са допринесли за
придобиване
всяко познание, да става все повече и повече мъдър.
Борбите със суровата природа, са били за човека такъв учител, че той развивал ума си, ставал е все повече мъдър, за да може да облекчи живота си Учителят днес ни насочва, да поискаме съдействие от Бога да продължим нашето растене. С това Божие съдействие на нас ще бъде много по-лесно, по-сполучливо да порастнем в познание и мъдрост. Днешният човек, ученикът има и това улеснение, че разполага с Божието Слово. Явява се един въпрос: кое да считаме за Божие Слово? Отговор получих пак от нашият уважаван брат Боян Боев: Словото, това са Евангелието и беседите на Учителя.
към текста >>
/Беседа „Израил и българин" от том „Божествен и човешки свят", страница 442 -
Рилски
беседи Мислите при четене „Добрата молитва" започнах да записвам на 9 май 1965 година, а приключих на 15 май 1970 г.
Нека си записва мислите, които го спохождат при четене тази съвършена молитва. При нейното прочитане, всякога да имаме предвид казаното от Учителя: „Тази молитва е обща не само за човечеството, но и за цялата Вселена: за всички Ангели, Архангели, Началства, Власти, Сили. Само по този начин ще имаме Божието благословение, за да можем да растем и да се развиваме съобразно Неговата воля". /Беседа „Общение с Бога"/. „Прочетете сега „Добрата молитва", която ще бъде символ на новото верую в света".
/Беседа „Израил и българин" от том „Божествен и човешки свят", страница 442 -
Рилски
беседи Мислите при четене „Добрата молитва" започнах да записвам на 9 май 1965 година, а приключих на 15 май 1970 г.
Преписах ги на пишеща машина в София, през дните от 3 до 16 февруари 1972 г. Написано на 12 страници на пишеща машина, всяка от тях, в началото и в края има моят знак. (Ръкопис) 7. НЯКОИ МИСЛИ ЗА „ДОБРАТА МОЛИТВА" Погледнем ли в някое молитвено тефтерче на наи-старите братя, там на първо място ще намерим записана „Добрата молитва" и при нея отбелязано: „Дадена от Учителя през 1900 година". От това заключаваме, че през 1900 година Учителят е направил достояние тази молитва на своите най-първи ученици, на брой тогава не повече от 3-4 души.
към текста >>
24.
9. ИЗПИТАНИЯТА НА БЪЛГАРИЯ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Кои са били
светите
Кирил и Методи, кой е бил цар Симеон, цар Борис, кой е бил поп Богомил и неговите самоотвержени съратници и мъченици, кои са били Паисий, Софрони Врачански, Св.
Тя не разкрива пред проницателния поглед на любознателния четец нито едно от качествата, които са отличавали българите в тяхното минало, защото никой чужд историк на нашия живот - да не говорим за нашите историци-компилатори - не е вникнал и досега в личността на основателя на Първото българско царство Аспарух или Исперих, не е изучил неговия произход и неговото духовно битие и не се е спрял с достатъчна сериозност да изследва, кой е тоя народ, който той довел и заселил при бреговете на Дунава. Съвременните официални историографи, като не са изучили окултните закони на създаването и развитието на народите, не знаят, че това не са стада, които се движат и лутат несъзнателно по степи, гори и планини, а живи организми, членове на световни раси, които, като звена от една дълга верига, се явяват на земята с известна духовна мисия. И нашият народ, ръководен от Духовния свят, има строго начертана своя мисия, която трябва да изпълни. Но за нея нашите „видни учени" нямат никакво понятие. Те не знаят, например, кои са били известните по-крупни ръководители на българите в Първото и Второто български царства, ония през петвековното ни робство под турците и гърците до политическото ни освобождение, както и някои от най-новите дейци и учители, които сега се подвизават, скромни и кротки по сърце, но велики по дела, за духовно- културното повдигане на българския народ.
Кои са били
светите
Кирил и Методи, кой е бил цар Симеон, цар Борис, кой е бил поп Богомил и неговите самоотвержени съратници и мъченици, кои са били Паисий, Софрони Врачански, Св.
Иван Рилски, Раковски, Ботйов, Левски и много др., това е истинска terra inkognita за нашите нещастни историци и книжовници. А като им се каже и докаже, че тия дейци всред българския народ в миналото му, както и ония, които са сега още между живите, са превъплъщения на велики същества от Духовния свят, изпратени за доброто на тоя народ в пътя на неговото развитие, тогава нашите „учени" ще просветнат с истинска светлина и ще разберат, че българският народ действително не е едно стадо от неразумни твари, което може да се стриже и дои за угодата и материалното доволство на алчни управници и заслепено духовенство, но че той е един от органите на Божествения организъм. Веднъж установен този тезис, нам се налага дълг да работим за оздравяването на този орган, както умният лекар действува за изцеляването на някой от органите на физическото тяло. След тая констатация, ние трябва да пристъпим към научните изследвания на българина от антропологично, френологично, физиологично, хиромантично и астрологично гледище. За тая цел съветваме четците ни да следят внимателно сведенията, правилата и законите, които се излагат в специалните за това отдели на нашето списание.
към текста >>
Иван
Рилски
, Раковски, Ботйов, Левски и много др., това е истинска terra inkognita за нашите нещастни историци и книжовници.
Съвременните официални историографи, като не са изучили окултните закони на създаването и развитието на народите, не знаят, че това не са стада, които се движат и лутат несъзнателно по степи, гори и планини, а живи организми, членове на световни раси, които, като звена от една дълга верига, се явяват на земята с известна духовна мисия. И нашият народ, ръководен от Духовния свят, има строго начертана своя мисия, която трябва да изпълни. Но за нея нашите „видни учени" нямат никакво понятие. Те не знаят, например, кои са били известните по-крупни ръководители на българите в Първото и Второто български царства, ония през петвековното ни робство под турците и гърците до политическото ни освобождение, както и някои от най-новите дейци и учители, които сега се подвизават, скромни и кротки по сърце, но велики по дела, за духовно- културното повдигане на българския народ. Кои са били светите Кирил и Методи, кой е бил цар Симеон, цар Борис, кой е бил поп Богомил и неговите самоотвержени съратници и мъченици, кои са били Паисий, Софрони Врачански, Св.
Иван
Рилски
, Раковски, Ботйов, Левски и много др., това е истинска terra inkognita за нашите нещастни историци и книжовници.
А като им се каже и докаже, че тия дейци всред българския народ в миналото му, както и ония, които са сега още между живите, са превъплъщения на велики същества от Духовния свят, изпратени за доброто на тоя народ в пътя на неговото развитие, тогава нашите „учени" ще просветнат с истинска светлина и ще разберат, че българският народ действително не е едно стадо от неразумни твари, което може да се стриже и дои за угодата и материалното доволство на алчни управници и заслепено духовенство, но че той е един от органите на Божествения организъм. Веднъж установен този тезис, нам се налага дълг да работим за оздравяването на този орган, както умният лекар действува за изцеляването на някой от органите на физическото тяло. След тая констатация, ние трябва да пристъпим към научните изследвания на българина от антропологично, френологично, физиологично, хиромантично и астрологично гледище. За тая цел съветваме четците ни да следят внимателно сведенията, правилата и законите, които се излагат в специалните за това отдели на нашето списание. Това са окултни науки, за които в нашите бедни училищни програми още не е дадено подобаващо място.
към текста >>
Предполагаше се, например, чрез въвеждането на съразмерната изборна система да се постигнат две главни цели: първо, чрез осигуряване представителството на малцинствата, да се даде вярно отражение на избирателното тяло в законодателното събрание и второ, да станат неизбежни коалиционните правителства у нас, с което, чрез взаимен контрол и разбиране на групите, от които те ще изхождат, да се повдигне морала в управлението и така да се подготви, и ускори процеса на
сливането
между същите групи.
Цялото ни законодателство е една колосална лъжа, с която се извращава нашия индивидуален, социално-икономически и политически живот. Ако се впуснем да цитираме и разглеждаме поотделно нашите съдебни, социални и финансови закони от Освобождението ни досега, ще се види, че всичко е било нагаждано само по моментни настроения и за удовлетворение егоистичните интереси на отделни личности или политически котерии. С тия закони целият ни живот е фалшифициран издъно и за това нашият народен организъм е заприличал вече на един чудовищен народ, който не живее, а агонизира в страшни конвулсии. Разпокъсан на разни пристъпни организации и зловредни течения, народът ни се намира в постоянна и безплодна вътрешна борба, която изчерпва силите му, необходими за развитието му. Всичките изкуствени опити, направени досега за пълното обединение на разните противоположни групи, не доведоха до никакъв практически резултат.
Предполагаше се, например, чрез въвеждането на съразмерната изборна система да се постигнат две главни цели: първо, чрез осигуряване представителството на малцинствата, да се даде вярно отражение на избирателното тяло в законодателното събрание и второ, да станат неизбежни коалиционните правителства у нас, с което, чрез взаимен контрол и разбиране на групите, от които те ще изхождат, да се повдигне морала в управлението и така да се подготви, и ускори процеса на
сливането
между същите групи.
Обаче, и тая реформа на българска почва не даде очаквания плод. Крайно време е да се самоосъзнаем и да изберем правия път на божествената мъдрост и любов. Трябва да бъдем мъдри в нашия индивидуален живот, като прилагаме винаги в своите постъпки великото правило, завещано ни от Христа: да правим на другите това, което желаем и те да правят нам. То е правилото на себеотричането, основата на социалната солидарност и любовта. Него трябва да приложим и в обществения, политическия, духовния и културния живот.
към текста >>
25.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 16
ПЪРВОТО МИ
ОТИВАНЕ
НА МУСАЛА...................................................................................33 20.
ИЗПИТАНИЕТО.............................................................................................................................29 16. КОНЯТ ПОЗНАВА СТОПАНИНА СИ........................................................................................30 17. НА КРЪСТОПЪТ. СЪВЕТЪТ НА УЧИТЕЛЯ.............................................................................31 18. БРАТСКИ КРЪЖОК В РОДНИЯ КРАЙ......................................................................................32 19.
ПЪРВОТО МИ
ОТИВАНЕ
НА МУСАЛА...................................................................................33 20.
СЪБОРЪТ ПРЕЗ 1922 г. В ТЪРНОВО..........................................................................................34 21. В ЧИТАЛИЩЕТО „АРХАНГЕЛ МИХАИЛ"..............................................................................36 22. КОРТЕЗА ОТКРИВА АЯЗМО......................................................................................................37 23. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА КОРТЕЗА................................................................................38 24.
към текста >>
ПОЛИВАНЕ
НА КАМЪНИ...........................................................................................................43 29.
УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА КОРТЕЗА................................................................................38 24. МАТУРАТА.....................................................................................................................................40 25. МАГНЕТИЧНАТА ОБВИВКА......................................................................................................41 26. ИДЕАЛИ И КОМУНИ....................................................................................................................41 27. ГОТОВ ЗА САМОЖЕРТВА..........................................................................................................42 28.
ПОЛИВАНЕ
НА КАМЪНИ...........................................................................................................43 29.
ЕКСКУРЗИЯ И СРЕЩИ НА ВЪРХОВЕТЕ СВЕТИ НИКОЛА И ЮМРУКЧАЛ.....................45 30. МОЗАЙКАДЖИЯ ПРИ БЕРТОЛИ...............................................................................................46 31. УЧИТЕЛ В РОДНОТО СЕЛО.......................................................................................................46 32. УЧИТЕЛ В СЕЛО КРЕПЧА...........................................................................................................47 33. ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА.....................................................................................................47 34.
към текста >>
ЕКСКУРЗИЯ И СРЕЩИ НА ВЪРХОВЕТЕ
СВЕТИ
НИКОЛА И ЮМРУКЧАЛ.....................45 30.
МАТУРАТА.....................................................................................................................................40 25. МАГНЕТИЧНАТА ОБВИВКА......................................................................................................41 26. ИДЕАЛИ И КОМУНИ....................................................................................................................41 27. ГОТОВ ЗА САМОЖЕРТВА..........................................................................................................42 28. ПОЛИВАНЕ НА КАМЪНИ...........................................................................................................43 29.
ЕКСКУРЗИЯ И СРЕЩИ НА ВЪРХОВЕТЕ
СВЕТИ
НИКОЛА И ЮМРУКЧАЛ.....................45 30.
МОЗАЙКАДЖИЯ ПРИ БЕРТОЛИ...............................................................................................46 31. УЧИТЕЛ В РОДНОТО СЕЛО.......................................................................................................46 32. УЧИТЕЛ В СЕЛО КРЕПЧА...........................................................................................................47 33. ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА.....................................................................................................47 34. РЕПРЕСИЯ ОТ СОФИЙСКАТА МИТРОПОЛИЯ......................................................................48 35.
към текста >>
„ПО
РИЛСКИТЕ
ВЪРХОВЕ"......................................................................................................139 20.
".................................................135 15. ПОДАРЪК ЗА МУЗИКАНТА......................................................................................................136 16. ОБРАЗЦИТЕ НА ШКОЛАТА - ТОВА СА ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ...................................137 17. НЕ ОТПЕЧАТАНАТА ПЕСЕН...................................................................................................138 18. „ПРИ СЕДМОСТРУННАТА ЛИРА"..........................................................................................138 19.
„ПО
РИЛСКИТЕ
ВЪРХОВЕ"......................................................................................................139 20.
„ТРЕПКАТ СРЕБЪРНИ ВЪЛНИ"...............................................................................................139 21. „ФИЗКУЛТУРЕН МАРШ"..........................................................................................................140 22. „ПО ВИТОША НАГОРЕ ВЪРВИМ"..........................................................................................140 Пеню Ганев - Приложения към раздел II. С песните на Учителя..............................................141 Трупай, трупай, снежко бял...............................................................................................................142 В летен ден (Ставай, дъще!)..................................................................................................................143 При всичките условия (според Песнарката на Мария Тодорова)..................................................144 При всичките условия (от Учителя според Пеню Ганев)...............................................................145 Малката буболечка (според Песнарката на Мария Тодорова).......................................................146 Малката буболечка (от Учителя според Пеню Ганев)....................................................................147 Слънчеви лъчи.....................................................................................................................................148 Хайдушка песен..................................................................................................................................153 Татунчо.................................................................................................................................................154 Люти клетви .......................................................................................................................................... 155 Благословен да е....................................................................................................................................156 Мамо, речи тату...................................................................................................................................157 Духай ветре (оригинал)......................................................................................................................158 Божието слънце грее днес..................................................................................................................159 Духай ветре..........................................................................................................................................160 Духай ветре..........................................................................................................................................161 Песен на житното зърно.....................................................................................................................162 Всичко в живота е постижимо...........................................................................................................165 Всичко в живота е постижимо...........................................................................................................166 Всичко в живота е постижимо...........................................................................................................166 Блага дума............................................................................................................................................167 ПЪРВИТЕ ПЕСНИ..........................................................................................................................................169 Тебе поем.............................................................................................................................................169 Ангел вопияше An angel sang..........................................................................................................171 Друго Ангел вопияше - гл. V от Свещ. К.
към текста >>
Дъновски......................................................................173 При седмострунната лира на Рила....................................................................................................177 По
рилските
върхове...........................................................................................................................178 Трепкат сребърни вълни.....................................................................................................................179 Трепкат сребърни вълни.....................................................................................................................180 Дишай дълбоко....................................................................................................................................182 По Витоша нагоре...............................................................................................................................184 Пеню Ганев - III.
„ТРЕПКАТ СРЕБЪРНИ ВЪЛНИ"...............................................................................................139 21. „ФИЗКУЛТУРЕН МАРШ"..........................................................................................................140 22. „ПО ВИТОША НАГОРЕ ВЪРВИМ"..........................................................................................140 Пеню Ганев - Приложения към раздел II. С песните на Учителя..............................................141 Трупай, трупай, снежко бял...............................................................................................................142 В летен ден (Ставай, дъще!)..................................................................................................................143 При всичките условия (според Песнарката на Мария Тодорова)..................................................144 При всичките условия (от Учителя според Пеню Ганев)...............................................................145 Малката буболечка (според Песнарката на Мария Тодорова).......................................................146 Малката буболечка (от Учителя според Пеню Ганев)....................................................................147 Слънчеви лъчи.....................................................................................................................................148 Хайдушка песен..................................................................................................................................153 Татунчо.................................................................................................................................................154 Люти клетви .......................................................................................................................................... 155 Благословен да е....................................................................................................................................156 Мамо, речи тату...................................................................................................................................157 Духай ветре (оригинал)......................................................................................................................158 Божието слънце грее днес..................................................................................................................159 Духай ветре..........................................................................................................................................160 Духай ветре..........................................................................................................................................161 Песен на житното зърно.....................................................................................................................162 Всичко в живота е постижимо...........................................................................................................165 Всичко в живота е постижимо...........................................................................................................166 Всичко в живота е постижимо...........................................................................................................166 Блага дума............................................................................................................................................167 ПЪРВИТЕ ПЕСНИ..........................................................................................................................................169 Тебе поем.............................................................................................................................................169 Ангел вопияше An angel sang..........................................................................................................171 Друго Ангел вопияше - гл. V от Свещ. К.
Дъновски......................................................................173 При седмострунната лира на Рила....................................................................................................177 По
рилските
върхове...........................................................................................................................178 Трепкат сребърни вълни.....................................................................................................................179 Трепкат сребърни вълни.....................................................................................................................180 Дишай дълбоко....................................................................................................................................182 По Витоша нагоре...............................................................................................................................184 Пеню Ганев - III.
Дневници................................................................................................................185 Дневник за всеки ден I. 20.Х1.1922 - 29.V1.1929 год.....................................................................186 1922 година......................................................................................................................................186 1923 година......................................................................................................................................188 1925 година......................................................................................................................................196 1929 година......................................................................................................................................222 Дневник II. 12.Х11.1929 год. - 21.Х11.1931 год.................................................................................270 1930 година......................................................................................................................................270 Лятото на 1930 година....................................................................................................................274 1931 година......................................................................................................................................279 Дневник III. 12.V.1932 - 12.ХП.1932 год..........................................................................................288 Дневник IV.
към текста >>
Игнац Падеревски (1860 - 1941) от
Иван
Минчев...............................................695 Пеню Ганев - VI.
Разговори с Учителя............................................................................................575 От тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова..................................................................576 Пеню Ганев - V. Учителят за музиката............................................................................................617 Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова ............................................................................................................................................. 618 Извадки от окултни лекции I и II година на общия окултен клас..............................................681 Приложение I. Т. Н. Караваневски Мазаров и творческият дух на българина София, 1940 г. ... 691 Приложение II.
Игнац Падеревски (1860 - 1941) от
Иван
Минчев...............................................695 Пеню Ганев - VI.
Учителят за Паневритмията..............................................................................700 От тетрадки на Пеню Ганев...............................................................................................................701 1. Описание на упражненията Паневритмия................................................................................701 2. Из писмо от 25 май 1955 година................................................................................................702 3. Вътрешен смисъл на Паневритмията........................................................................................703 4. За Паневритмията:......................................................................................................................704 5.
към текста >>
26.
61. ЖИВОТНИТЕ СА ЯСНОВИДЦИ
,
,
ТОМ 16
61. ЖИВОТНИТЕ СА ЯСНОВИДЦИ ВК: Разкажете ми за духа на
Иван
Рилски
.
61. ЖИВОТНИТЕ СА ЯСНОВИДЦИ ВК: Разкажете ми за духа на
Иван
Рилски
.
ПГ: На 19 август правим събор във Велико Търново. Учителят отсядаше всякога у полковник Константин Иларионов и жена му Елена Иларионова. Иларионов, с военния кабриолет и кочияша войник завежда Учителя на Рилския манастир. И както пътуват, седнали, така, в кабриолета и наближават манастира, изведнъж конете спират на шосето, не щат да вървят. Войникът ги бие, обаче конете се изправят, но не щат да вървят.
към текста >>
Иларионов, с военния кабриолет и кочияша войник завежда Учителя на
Рилския
манастир.
61. ЖИВОТНИТЕ СА ЯСНОВИДЦИ ВК: Разкажете ми за духа на Иван Рилски. ПГ: На 19 август правим събор във Велико Търново. Учителят отсядаше всякога у полковник Константин Иларионов и жена му Елена Иларионова.
Иларионов, с военния кабриолет и кочияша войник завежда Учителя на
Рилския
манастир.
И както пътуват, седнали, така, в кабриолета и наближават манастира, изведнъж конете спират на шосето, не щат да вървят. Войникът ги бие, обаче конете се изправят, но не щат да вървят. Тогава Учителят казал: „Недей ги би, защото конете са ясновидци и от Невидимия свят виждат, че ний пристигаме, а свети Иван Рилски идва да ни посрещне! " Само конете били ясновидци. Животните били ясновидци - за пръв път чух това нещо в 1928 г., когато стана земетресението във Велико Търново.
към текста >>
Тогава Учителят казал: „Недей ги би, защото конете са ясновидци и от Невидимия свят виждат, че ний пристигаме, а
свети
Иван
Рилски
идва да ни посрещне!
ПГ: На 19 август правим събор във Велико Търново. Учителят отсядаше всякога у полковник Константин Иларионов и жена му Елена Иларионова. Иларионов, с военния кабриолет и кочияша войник завежда Учителя на Рилския манастир. И както пътуват, седнали, така, в кабриолета и наближават манастира, изведнъж конете спират на шосето, не щат да вървят. Войникът ги бие, обаче конете се изправят, но не щат да вървят.
Тогава Учителят казал: „Недей ги би, защото конете са ясновидци и от Невидимия свят виждат, че ний пристигаме, а
свети
Иван
Рилски
идва да ни посрещне!
" Само конете били ясновидци. Животните били ясновидци - за пръв път чух това нещо в 1928 г., когато стана земетресението във Велико Търново. Хората спяха на палатки, никой не смееше да влезе вътре. Учителят пристига тогава една вечер, хората всички спели и били наизлезли вънка на палатки. Казали на Учителя: „Ами на Вас къде да Ви постелем?
към текста >>
27.
66. САМОУНИЩОЖЕНИЕТО
,
,
ТОМ 16
Веднъж заведе Учителя с военен кабриолет да види
Рилския
манастир.
66. САМОУНИЩОЖЕНИЕТО ВК: Разкажи за случката с Иларионов. ПГ: Брат Иларионов е от Търново. Когато на 19 август отивахме на събор във Велико Търново, Учителят всякога квартируваше у него. Той е по чин полковник.
Веднъж заведе Учителя с военен кабриолет да види
Рилския
манастир.
Един войник беше файтонджия. Като наближихме манастира, конете спряха. Няма никой пред тях, а пък те се изправят. Войникът ги бие с камшика да вървят напред, обаче те се изправят на място. И Учителят, понеже е ясновидец, заповяда на войника: „Недей би конете!
към текста >>
А те виждат, че насред шосето ги посреща
свети
Иван
Рилски
.
Като наближихме манастира, конете спряха. Няма никой пред тях, а пък те се изправят. Войникът ги бие с камшика да вървят напред, обаче те се изправят на място. И Учителят, понеже е ясновидец, заповяда на войника: „Недей би конете! " Каза, че конете са ясновидци и че ние не виждаме туй, което те виждат.
А те виждат, че насред шосето ги посреща
свети
Иван
Рилски
.
Той чул, че ние пристигаме, и иде да ни посрещне. И конете го виждат и затуй не щат да вървят. Нищо няма пред тях, насред шосето се изправят и като че преграда има пред тях. А не искат да вървят, защото човек има насреща им, ха-ха! ВК: Това е единият случай с Иларионов.
към текста >>
28.
1923 година
,
,
ТОМ 16
Тамо братът
Иван
... с жена си са искрени чеда на истината.
Това бе един ден студен, а аз бях овчар и гологлав с книга в ръка, през деня, след овците я четох. Един ден вадих камъни на нерезий* По Коледа ходих у дядови Ганчови на Ковачевец, преспах у тях и научих ги да пеят „Славейчета горски". [От] Учителя прочетох у тях беседата „Новият живот". От Ковачевец като си отидох, отидох на Цар-Асеново. Тамо братята и сестрите с нетърпение очаквали да отида и им уясня някои въпроси от живота и относно истинните възгледи върху християнските догми.
Тамо братът
Иван
... с жена си са искрени чеда на истината.
По Коледа не употребявали месо. Още по-рано продали свинята. Като се върнах, на 10, 11, 12, 13 правих реферата върху „Вегетарианството". На 14й бях в Попово. На 16й сутринта отидохме на училище.
към текста >>
Четох през деня книгата „
Иванко
" от Марин Дринов.
На 14й бях в Попово. На 16й сутринта отидохме на училище. На18й 1.1923 год., четвъртък, по аналитична геометрия ми писа г-н Чернев двойка, защото не знаех как да определя ъгловия коефициент на две реципрочни величини. През деня дойдоха мама и бати и мама ме упълномощи да отида да защищавам делото в град Шумен заради съставен акт за вино № 479 [...] г. дело. 19.1.1923 год., БОГОЯВЛЕНИЕ Сутринта молитвата бе добра.
Четох през деня книгата „
Иванко
" от Марин Дринов.
Ходих на телефон, защото ме викаха, за да ми съобщят, че свидетелят ни Момчо е болен и аз да отида да отложа делото. Сега [е] 20.1.1923 год. Станах от сън в 5 и 25 м. При обмислюването върху „Бог е Любов", „Бог е Всемъдър", „Бог е Всеблаг", откри ми се „Сила". Получихме писмо от сестра Русева, която ни пише някои бележки, дадени, говорени от Учителя на братята и сестрите.
към текста >>
Нали е
Ивановден
.
Човек, който се лишава от своето Божествено, изгубва смисъла на живота." На 20 януари сутринта потеглихме за Шумен, за да защищавам зара; мама фискално дело заради съставен акт за вино. Стигнах в града в 12 1/2 ч на обед. Отидох у Коля Събев. Оставих си багажа при него и отидох при капитан Коеджиков, за да му предам багажа, който го даде брат му да го занеса. Отидох в казармата.
Нали е
Ивановден
.
Войниците свободни, едни свирят с гайди и играят в помещението. А други се напили в лавката и имаше вън легнали на снега и някои повръщаха. С войник отидох във „Военното събрание", предадох багажа на Коеджиков, който играеше билярд. Поисках му пари за брат му Александър, който е ученик в 5й клас в Попово, за да си купи цигулка. Каза ми, че на другия ден ще ги даде.
към текста >>
После се изказал, че бил от църквата „
Свети
Крал" и че той бил тръгнал да ги изпитва, но братята го запитват защо е лъгал, а той отговорил: за да види какво ще кажат и да ги изпитва.
Казал, че те били слаби, но му отговорили братята, че болните са из болниците и кръчмите, из къщите, а здравите, бодрите са на разходка по Витоша. После в трамвая питал Учителя: „Откъде си, старче? " Отговорил: „От Слънцето." - „Е, ами тук, в България, откъде си роден? " -„От Слънцето." - „Аз знам, че всичко, и нашата Земя, и иконите са от Слънцето - казал попът, - ами ти отгде тук си роден? " - „Е, щом всичко е от Слънцето, то и аз съм от Слънцето." Попът млъкнал.
После се изказал, че бил от църквата „
Свети
Крал" и че той бил тръгнал да ги изпитва, но братята го запитват защо е лъгал, а той отговорил: за да види какво ще кажат и да ги изпитва.
Учителят казал, че те се чудят вече какво да правят, и така. Като замаяни, не знаят какво да правят. И че до две години време по-видните от тях ще си заминат, а в срок от 10 години всички сегашни техни форми на религията ще се изменят и че те джупаане, джелане (ар.-пер.-тур.) - остар. боеприпаси. (Бел. М.И.) ще претърпят крахове големи и изтребления, и тогава ще се създаде великата Божествена религия на земята. Божествената [религия] на любовта.
към текста >>
Братът
Иван
Петров и сестра Неда са отлично.
1923 год. Станах рано и повиках Георгя и отидохме на Цар-Асеново. У [айкъна] бяхме на молитва. През деня прекарахме с братята и сестрите там. Особно Дядо Недю и семейното му положение.
Братът
Иван
Петров и сестра Неда са отлично.
10.IV.[1923 год.], вторник Третият ден на Великден, учих геометрия и сряда - също и писах реферат върху „Педагогичната дейност на Н. Рилски". 11.IV.[1923 год.], сряда Четене. 12.IV/.[1923 год.], четвъртък Четене. 13.IV.[1923 год.], петък Станах рано у дома, направих молитвата и се нахраних и с Димитър Статев си дойдох в Попово. 14.IV.[1923 год., събота] Станахме аз, Георги и брат Никола и отидохме на могилата.
към текста >>
Рилски
". 11.IV.[1923 год.], сряда Четене.
У [айкъна] бяхме на молитва. През деня прекарахме с братята и сестрите там. Особно Дядо Недю и семейното му положение. Братът Иван Петров и сестра Неда са отлично. 10.IV.[1923 год.], вторник Третият ден на Великден, учих геометрия и сряда - също и писах реферат върху „Педагогичната дейност на Н.
Рилски
". 11.IV.[1923 год.], сряда Четене.
12.IV/.[1923 год.], четвъртък Четене. 13.IV.[1923 год.], петък Станах рано у дома, направих молитвата и се нахраних и с Димитър Статев си дойдох в Попово. 14.IV.[1923 год., събота] Станахме аз, Георги и брат Никола и отидохме на могилата. Изгрев имаше, но не съвсем чист, щото слънцето се показа така, че отиде в облак. Но денят бе ясен, аз цял ден с Никола стояхме.
към текста >>
В петък вечерта ходих у
Иванка
Акушерката.
На училище отидохме, изпитаха ме по алгебра, но не успя да ме изпита, остави за друг път. По физика класното неуспешно. Къде 3 1/2 ч следобед валя град и дъжд, но градът бе голям, особно в гората на Дядо Колчо и Поповските лозя. 17., 18., 19., 20.IV.[1923 год.] Нищо особно. През цялата седмица правихме утринните молитви в квартирата, поради късното ни ставане от сън и претрупаните уроци.
В петък вечерта ходих у
Иванка
Акушерката.
Свирих им няколко песни и Славка, нейното момиченце, се похвали, че учителят Бърнев й предавал по цигулка уроци без пари. И детето се похвали, че тази година като изкара третий клас и после - 6й, ще отиде в Музикалната академия, и си мечтай да продължи и в странство. И когато й поменахме с Димитринка, леля й, че ще се ожени и ергени либи, то заплака и омразно ни одума и обеща, че то никога няма да се жени, никога, и ще е музикантка. 22.IV.1923 год. Станахме аз, Станко и Георги и направихме молитвата и Георги си отиде и аз с Ради Тодоров заминавам на село да гласувам за изборите - народни представители.
към текста >>
29.
1925 година
,
,
ТОМ 16
Пейнов и П.
Иванов
.
В София бях на квартира у сестра Николина Балтова. Завърнах се от такавата дълга екскурзия в село и подех училището. Първата година ми бяха колеги Н. Генов, Н. Крумов, Пернова, Поли Колева, Ст.
Пейнов и П.
Иванов
.
Когато завършихме учебната година, аз отидох в София, по Петровден да бъда там. Ходих на младежкия събор в София и навръх Петровден бяхме повечето от 300 души на Мусала заедно с Учителя. Кога се завърнахме по Марица, от Чам-Кория се отделихме една група за Рилския манастир. От Чам-Кория през Бели Искър леви и през няколко села отидохме през Попова шапка, Кобилино бранище, Сухото езеро, в монастира и оттам - в с. Рила по теснолинейката отидохме в Радомир и вече в София.
към текста >>
Кога се завърнахме по Марица, от Чам-Кория се отделихме една група за
Рилския
манастир.
Генов, Н. Крумов, Пернова, Поли Колева, Ст. Пейнов и П. Иванов. Когато завършихме учебната година, аз отидох в София, по Петровден да бъда там. Ходих на младежкия събор в София и навръх Петровден бяхме повечето от 300 души на Мусала заедно с Учителя.
Кога се завърнахме по Марица, от Чам-Кория се отделихме една група за
Рилския
манастир.
От Чам-Кория през Бели Искър леви и през няколко села отидохме през Попова шапка, Кобилино бранище, Сухото езеро, в монастира и оттам - в с. Рила по теснолинейката отидохме в Радомир и вече в София. Оставиха ме и през текущата 1924 и 1925 година да бъда учител. И ето, сега стоя на масата и пиша тия редове, в които искам да кажа вкратце това, което съм бил досега. Тази пролет, поради създадени натегнати отношения между правителството на Сговора начело с професор Цанков и комунисти и земеделци противници, се развиха сензационни работи, от които всеки истински човек, радетел за човещина, братство и любов, се възмущава.
към текста >>
Отидох у Стоян
Иванов
Коваджеолу и вземах един първобитен чук каменен и ги помолих да го отпуснат за прогимназията; и те го дадоха.
Вечерта в 10 ч си отидох. 11.V.1925., понеделник До обед бях в училище, а следобед отидох на участъка да доизсека останалите дървета. Гората със своята зеленина ме така радваше, че аз, въпреки тъжното ми разположение, се зарадвах от хубавото, животворно и ободрително влияние на хубавата и омайна природа. След като изсякох дърветата, ходих под Атчачийря отдолу в дола и се изкъпах във водата, а после пристигна каруцата и си потеглихме за село. 12.V.1925, вторник Станал кога се разсъмна, аз се измих, после молитва се приготвих за училище.
Отидох у Стоян
Иванов
Коваджеолу и вземах един първобитен чук каменен и ги помолих да го отпуснат за прогимназията; и те го дадоха.
Тъкмо пристигам в прогимназията, и ето, Ст. Пейков влиза с подут врат, който, въведен в общината, от един войник го е бил с юмруци по врата, задето не се е остригал и го наричал комунист и че комунистите си носели дълги косите. Същата сутрин Пасю Пасев е бил пребит от бой от пристава и войниците, по случай убития детектив между селата Посабина и Балжи-Омур, понеже Пасю е бил караул и той изпратил детектива от селото за Посабина, да му покаже пътя. Следобед острих коли [колци] за плевня, заедно с Георги Стефанов. 15.V.[1925 год.], петък Сутринта отидох на училище.
към текста >>
През деня аз, Добри Бобев и
Иван
градихме плевнята.
Отговорих му, че е страшен - на джумбиш но той бе решителен и каза, че в делото му трябва учителството да му се притече на помощ. Казах, че действително трябва да се мисли и че мисълта ми е всякога в това как да се помогне и излезе от това положение, в което е сега народът. На днешния ден не учихме, защото с окръжно ни се определя денят за траурен, също и да се отслужи панахида по случай атентата в София от комунистите и за убитите в развалините. После говорихме всеки класен в класа си на учениците си защо не учихме и ги разпуснахме. Учителството се събрахме на П[...]ня и оттам се разотидохме.
През деня аз, Добри Бобев и
Иван
градихме плевнята.
Къде 7 ч вечерта откъм север се зададе тъмен облак, който за бързо като хала мина с фучене и на кълба, и по нас попръска и градушка, но не направи големи повреди. 17.V.[1925 год.], неделя Сутринта станах рано, умих се и след най-важното - (...), свирих. След това се приготвих и отидох на общината, срещнах се със Ст. Н. Попов и го попитах ще ми даде ли 7 кг жито и 4 папури и да ме чака за сумата 1310 лева до края на май. След това отидох на воденицата, смлях го и го донесох със Ст.
към текста >>
С
Ивана
градихме плевнята.
Попов и отидохме по баира над Бялата пръст и си отидохме късничко. Тази вечер ни са на гости Рада и другарката й и аз посвирих, хранихме се, но лекция не четох, защото закъснях с разходката. Денят бе шарено облачен, но много горещо -прегарящо слънце и на смръкване позарося дъжд. Лягам в 11 без 20 вечерта. 18.V.[1925 год.], понеделник През деня бе много топло.
С
Ивана
градихме плевнята.
Вечерта отидохме на пощата. Докато бяхме там, се сведоха тъмни облаци и заваля силен дъжд, придружен с град, който към Вращени бе много по-силен. Вечерта по икиндия, по случай дохождането на Караганчоолу из нашенската Бучиндолска гора, войниците изгарят кошарите на овчарите и им казват да закарат стадата из селото. 19.V.1925, вторник Сутринта, след подготвянето за училище, като пристигнах тамо, се научих, че барабанът е бил рано още никой да не отива към гората и добитъкът на хората остана из селото. Шесторката преминала в Чинкир-Чукур и пращала през нощта хората да им донесат хляб, а пратените веднага донасят до местната власт на два пъти през нощта и затова хора се не пуснаха из гората.
към текста >>
24 май [1925 год.],
Свети
Кирил и Методи Сутринта станах рано и след наряда четох беседата „Нашите длъжници" и след това се приготвих за училище и отидох.
След това влязох да занимавам учениците си, но като че ли се редувахме в една стая с различни отделения, като че друго училище нямаше, а само едно за прогимназията и основното, и се пробудих. Прочетох от списанието „Житно зърно" статията от 2- 3. книжка „Правият път на живота -възможности и противоречия". Важна мисъл извадих: „И както корените дават стабилност на дървото, така и търпението у човека дава стабилност в развитието на неговия живот," После: „Търпението е базата, върху която изниква самоувереността и върху самоувереността се гради вярата. А вярата е разумната основа за правилното проявление на живота и към себе си, и към ближните, и към Бога".
24 май [1925 год.],
Свети
Кирил и Методи Сутринта станах рано и след наряда четох беседата „Нашите длъжници" и след това се приготвих за училище и отидох.
Училището бе още от първия ден украсено от децата много хубаво. Репетираха си хора, също и стихотворенията и чакахме да се свърши църква и да почне водосветът. Хора се трупаха, жени, девици, за да разгледат училището. Ние, учителството, излязохме навънка. След 10 1/2 ч [дойде] свещеникът и почна водосвета, Щом се свърши, започна утрото.
към текста >>
Стефанов, Стефан
Иванов
и годеницата му Р.
Общ обяд не готвихме по случай тъжното настроение на съселяните ни от това, че не можеха да работят2. Ходих на читалището, където узнах, че ще се очисти всичка литература нелегална. После се срещнах с Дяда Ганчо. С бирника бях заедно на Богеневата кръчма, а после на Герги Данов и ги почерпих половин кило вино и една сода, всичко 15 лева. След това отидохме с Г.
Стефанов, Стефан
Иванов
и годеницата му Р.
Иванова, Н. Петрова, Яна Георгева, Пав. Кръстева и други за ягоди в Дилчови, имаше много ягоди и отлично време и приятна природа, и големи смехории. Понеже се смеех с невъздържан смях и понеже срещу неделя сънувах, че пия ракия, то аз бях мислено наклонен да мисля, като чели ще ме сполети нещо. Вечерта не четох лекция, понеже бях изморен.
към текста >>
Иванова
, Н.
Ходих на читалището, където узнах, че ще се очисти всичка литература нелегална. После се срещнах с Дяда Ганчо. С бирника бях заедно на Богеневата кръчма, а после на Герги Данов и ги почерпих половин кило вино и една сода, всичко 15 лева. След това отидохме с Г. Стефанов, Стефан Иванов и годеницата му Р.
Иванова
, Н.
Петрова, Яна Георгева, Пав. Кръстева и други за ягоди в Дилчови, имаше много ягоди и отлично време и приятна природа, и големи смехории. Понеже се смеех с невъздържан смях и понеже срещу неделя сънувах, че пия ракия, то аз бях мислено наклонен да мисля, като чели ще ме сполети нещо. Вечерта не четох лекция, понеже бях изморен. 22..VI.1925., понеделник През този ден ходих на Попово да карам дърва, дадох ги за 265 лева.
към текста >>
Иван
Калчев книжаря с всичката си важност ме предупреди, че негов приятел личен, познайник и последовател на Дънова, се разболял от него, понеже не му казвал всичко, за което той запитвал и че уж имало и скверни работи у него, та такова дело на разединение, на разкъсване народа трябвало в началото да се работи и разруши.
Петрова, Яна Георгева, Пав. Кръстева и други за ягоди в Дилчови, имаше много ягоди и отлично време и приятна природа, и големи смехории. Понеже се смеех с невъздържан смях и понеже срещу неделя сънувах, че пия ракия, то аз бях мислено наклонен да мисля, като чели ще ме сполети нещо. Вечерта не четох лекция, понеже бях изморен. 22..VI.1925., понеделник През този ден ходих на Попово да карам дърва, дадох ги за 265 лева.
Иван
Калчев книжаря с всичката си важност ме предупреди, че негов приятел личен, познайник и последовател на Дънова, се разболял от него, понеже не му казвал всичко, за което той запитвал и че уж имало и скверни работи у него, та такова дело на разединение, на разкъсване народа трябвало в началото да се работи и разруши.
Като се върнах, ходих за сено и вечерта - на пощата и оттам Петър Иванов ми обеща да ми даде още 4 кринчета жито, по-рано бях взел 5. И отидох радостен, че намерих храна взаем. Времето бе много топло и ясно до обед, а следобед заизскачаха тъмни и бели кълбести облаци, но дъжд нема. 23.VI.1925, вторник След молитва се приготвих и отидох у Петър Иванов с чувалчето, отмерихме житото и го оставих в хамбаря, понеже конете и каруцата бяха в гората за чукани . През деня дялах мартаци за плевнята, а по икиндия Иван си дойде и докара чукани за огрев, а аз се измих на дола и си седнах на масата да чета вестници.
към текста >>
Като се върнах, ходих за сено и вечерта - на пощата и оттам Петър
Иванов
ми обеща да ми даде още 4 кринчета жито, по-рано бях взел 5.
Кръстева и други за ягоди в Дилчови, имаше много ягоди и отлично време и приятна природа, и големи смехории. Понеже се смеех с невъздържан смях и понеже срещу неделя сънувах, че пия ракия, то аз бях мислено наклонен да мисля, като чели ще ме сполети нещо. Вечерта не четох лекция, понеже бях изморен. 22..VI.1925., понеделник През този ден ходих на Попово да карам дърва, дадох ги за 265 лева. Иван Калчев книжаря с всичката си важност ме предупреди, че негов приятел личен, познайник и последовател на Дънова, се разболял от него, понеже не му казвал всичко, за което той запитвал и че уж имало и скверни работи у него, та такова дело на разединение, на разкъсване народа трябвало в началото да се работи и разруши.
Като се върнах, ходих за сено и вечерта - на пощата и оттам Петър
Иванов
ми обеща да ми даде още 4 кринчета жито, по-рано бях взел 5.
И отидох радостен, че намерих храна взаем. Времето бе много топло и ясно до обед, а следобед заизскачаха тъмни и бели кълбести облаци, но дъжд нема. 23.VI.1925, вторник След молитва се приготвих и отидох у Петър Иванов с чувалчето, отмерихме житото и го оставих в хамбаря, понеже конете и каруцата бяха в гората за чукани . През деня дялах мартаци за плевнята, а по икиндия Иван си дойде и докара чукани за огрев, а аз се измих на дола и си седнах на масата да чета вестници. Дойде Г.
към текста >>
23.VI.1925, вторник След молитва се приготвих и отидох у Петър
Иванов
с чувалчето, отмерихме житото и го оставих в хамбаря, понеже конете и каруцата бяха в гората за чукани .
22..VI.1925., понеделник През този ден ходих на Попово да карам дърва, дадох ги за 265 лева. Иван Калчев книжаря с всичката си важност ме предупреди, че негов приятел личен, познайник и последовател на Дънова, се разболял от него, понеже не му казвал всичко, за което той запитвал и че уж имало и скверни работи у него, та такова дело на разединение, на разкъсване народа трябвало в началото да се работи и разруши. Като се върнах, ходих за сено и вечерта - на пощата и оттам Петър Иванов ми обеща да ми даде още 4 кринчета жито, по-рано бях взел 5. И отидох радостен, че намерих храна взаем. Времето бе много топло и ясно до обед, а следобед заизскачаха тъмни и бели кълбести облаци, но дъжд нема.
23.VI.1925, вторник След молитва се приготвих и отидох у Петър
Иванов
с чувалчето, отмерихме житото и го оставих в хамбаря, понеже конете и каруцата бяха в гората за чукани .
През деня дялах мартаци за плевнята, а по икиндия Иван си дойде и докара чукани за огрев, а аз се измих на дола и си седнах на масата да чета вестници. Дойде Г. Стефанов, но си отиде, а аз ходих у П. Иванов за житото и го закарах в Курустаньоолу у Пеневи, понеже мелницата бе затворена. Нахраних се хубаво с мамалига и пиша това сега.
към текста >>
През деня дялах мартаци за плевнята, а по икиндия
Иван
си дойде и докара чукани за огрев, а аз се измих на дола и си седнах на масата да чета вестници.
Иван Калчев книжаря с всичката си важност ме предупреди, че негов приятел личен, познайник и последовател на Дънова, се разболял от него, понеже не му казвал всичко, за което той запитвал и че уж имало и скверни работи у него, та такова дело на разединение, на разкъсване народа трябвало в началото да се работи и разруши. Като се върнах, ходих за сено и вечерта - на пощата и оттам Петър Иванов ми обеща да ми даде още 4 кринчета жито, по-рано бях взел 5. И отидох радостен, че намерих храна взаем. Времето бе много топло и ясно до обед, а следобед заизскачаха тъмни и бели кълбести облаци, но дъжд нема. 23.VI.1925, вторник След молитва се приготвих и отидох у Петър Иванов с чувалчето, отмерихме житото и го оставих в хамбаря, понеже конете и каруцата бяха в гората за чукани .
През деня дялах мартаци за плевнята, а по икиндия
Иван
си дойде и докара чукани за огрев, а аз се измих на дола и си седнах на масата да чета вестници.
Дойде Г. Стефанов, но си отиде, а аз ходих у П. Иванов за житото и го закарах в Курустаньоолу у Пеневи, понеже мелницата бе затворена. Нахраних се хубаво с мамалига и пиша това сега. Тази вечер написах на Методи Ж.
към текста >>
Иванов
за житото и го закарах в Курустаньоолу у Пеневи, понеже мелницата бе затворена.
Времето бе много топло и ясно до обед, а следобед заизскачаха тъмни и бели кълбести облаци, но дъжд нема. 23.VI.1925, вторник След молитва се приготвих и отидох у Петър Иванов с чувалчето, отмерихме житото и го оставих в хамбаря, понеже конете и каруцата бяха в гората за чукани . През деня дялах мартаци за плевнята, а по икиндия Иван си дойде и докара чукани за огрев, а аз се измих на дола и си седнах на масата да чета вестници. Дойде Г. Стефанов, но си отиде, а аз ходих у П.
Иванов
за житото и го закарах в Курустаньоолу у Пеневи, понеже мелницата бе затворена.
Нахраних се хубаво с мамалига и пиша това сега. Тази вечер написах на Методи Ж. Марков картичка и на Крум Илиев. 24.VI.1925, Сряда През деня ходихме в голямата усойна за тръни и отсякохме три челика за плевнята и с тръните ги докарахме. Като си дойдохме, заварих у дома Н.
към текста >>
25.VI.1925., четвъртък Сутринта след храна изпратих Мисирджиев и отидохме да жънем в Буваза ечемик - аз,
Иванца
, буля и батю.
Обаче от миналата година се заинтересовало от Мисирджиев и му е писало да му даде някои книги, обаче той не е сторил това. От скоро време то само отива у Мисирджиев и му говорило много работи върху окултизма, братята и много работи за ритмично дишане, за излъчване и даже опит с намаляване на пулса си. Изобщо човек, чудак с младостта си, а пълен с много знания, и не казва, че да е чело такава литература, и то предсказало, че на 14 този месец в тяхното село ще бие голям град и т. н. За мене важното е, че ние, които бяхме първи на делото, като че мъртвеем с нашето напущане и леност, а тия неуки ни надварят в много отношения. Но Бог ги праща за подтик на бялата ложа и те са импулсаторите на мнозина забравили се.
25.VI.1925., четвъртък Сутринта след храна изпратих Мисирджиев и отидохме да жънем в Буваза ечемик - аз,
Иванца
, буля и батю.
Вечерта аз се окъпах, но и съм се много изморил, та едва си отидох и легнах да спя. 6.VI.1925., петък Сутринта след молитва пак останах да лежа, понеже от вчера, дето съм работил и съм се къпал, ме болят костите, та не ми се мърда. След това започнахме да градим плевнята и до обед плетът бе готов. 27.VI.1925, събота Ходихме из гората с Ивана и сякохме макази за плевнята и си дойдохме късно вечерта. У дома заварих Г. Събев.
към текста >>
27.VI.1925, събота Ходихме из гората с
Ивана
и сякохме макази за плевнята и си дойдохме късно вечерта.
Но Бог ги праща за подтик на бялата ложа и те са импулсаторите на мнозина забравили се. 25.VI.1925., четвъртък Сутринта след храна изпратих Мисирджиев и отидохме да жънем в Буваза ечемик - аз, Иванца, буля и батю. Вечерта аз се окъпах, но и съм се много изморил, та едва си отидох и легнах да спя. 6.VI.1925., петък Сутринта след молитва пак останах да лежа, понеже от вчера, дето съм работил и съм се къпал, ме болят костите, та не ми се мърда. След това започнахме да градим плевнята и до обед плетът бе готов.
27.VI.1925, събота Ходихме из гората с
Ивана
и сякохме макази за плевнята и си дойдохме късно вечерта.
У дома заварих Г. Събев. Говорихме с него много и понеже има войници патрул из улиците, то Георги остана да преспи у дома. 28.VI.1925 год., неделя Щом станахме, умихме се с Георгя и изпълнихме наряда си. След това посвирих, попях. Свяко дойде да търси Георгя.
към текста >>
След това ходих на мелницата да меля брашно (взетото жито от Петър
Иванов
).
У дома заварих Г. Събев. Говорихме с него много и понеже има войници патрул из улиците, то Георги остана да преспи у дома. 28.VI.1925 год., неделя Щом станахме, умихме се с Георгя и изпълнихме наряда си. След това посвирих, попях. Свяко дойде да търси Георгя.
След това ходих на мелницата да меля брашно (взетото жито от Петър
Иванов
).
Като се върнах от мелницата, посвирих и много си поспах, понеже тези дни съм настинал, задето се къпах уморен. Иван и Боро ходиха в боаза и докараха на вършачката 5 кръстци и 5 снопа ечемик и го овършаха у Кара-Стойкови, извършаха 28 кг ечемик, две за ока. След като го докараха, аз ходих за люцерна на Каранфиликя. После отидохме къде Белия Бряг и отсякохме дирек за плевнята и се завърнахме. Под Белия Бряг четох лекциите първа и втора от първата година и направих резюмето на първата.
към текста >>
Иван
и Боро ходиха в боаза и докараха на вършачката 5 кръстци и 5 снопа ечемик и го овършаха у Кара-Стойкови, извършаха 28 кг ечемик, две за ока.
28.VI.1925 год., неделя Щом станахме, умихме се с Георгя и изпълнихме наряда си. След това посвирих, попях. Свяко дойде да търси Георгя. След това ходих на мелницата да меля брашно (взетото жито от Петър Иванов). Като се върнах от мелницата, посвирих и много си поспах, понеже тези дни съм настинал, задето се къпах уморен.
Иван
и Боро ходиха в боаза и докараха на вършачката 5 кръстци и 5 снопа ечемик и го овършаха у Кара-Стойкови, извършаха 28 кг ечемик, две за ока.
След като го докараха, аз ходих за люцерна на Каранфиликя. После отидохме къде Белия Бряг и отсякохме дирек за плевнята и се завърнахме. Под Белия Бряг четох лекциите първа и втора от първата година и направих резюмето на първата. Вечерта не четох лекция, понеже съм изморен и ми се спеше. 29.VI.1925 год., понеделник Щом станах, ходих у булини да им лекувам овцата.
към текста >>
30.VI.1925, вторник След молитвата свирих, след това ходих за тофия и вземах за 39 лева, Като се върнах, работихме с
Ивана
на плевнята, като тази сутрин събрахме Добри Бобев, Ст.
След това ходих у Тавтонката да й занеса прежда за чорапи. И щом се върнах, нахранихме се и започнахме да копаем дупки за диреците на плевнята и да работим на нея до вечерта. Надвечер се умих и излязох до пощата и оттам с голяма компанийка колеги отидохме у поп Георев за заплата. И вземах си от него обущата, които ги прави Бобчев от Попово, за 600 лева. Получих за този месец 2285 лева.
30.VI.1925, вторник След молитвата свирих, след това ходих за тофия и вземах за 39 лева, Като се върнах, работихме с
Ивана
на плевнята, като тази сутрин събрахме Добри Бобев, Ст.
Цонев, Ив. Иванов да помагат да забием диреците. Вечерта ходих и платих на Ст. Поп Николов 325 лева за 5 кринчета папур. След това ходих на пощата и там вземахме инициативата с Г.
към текста >>
Иванов
да помагат да забием диреците.
Надвечер се умих и излязох до пощата и оттам с голяма компанийка колеги отидохме у поп Георев за заплата. И вземах си от него обущата, които ги прави Бобчев от Попово, за 600 лева. Получих за този месец 2285 лева. 30.VI.1925, вторник След молитвата свирих, след това ходих за тофия и вземах за 39 лева, Като се върнах, работихме с Ивана на плевнята, като тази сутрин събрахме Добри Бобев, Ст. Цонев, Ив.
Иванов
да помагат да забием диреците.
Вечерта ходих и платих на Ст. Поп Николов 325 лева за 5 кринчета папур. След това ходих на пощата и там вземахме инициативата с Г. Стефанов да отидем за липов цвят и ходихме за Петко Т. Арабаджиев да го каним и той се съгласи да дойде.
към текста >>
Дойдох си и заварих
Иван
и
Иванца
болни, няма кой да им вършее.
А от друга страна, мен ми бе жал за училището, понеже обичах децата и да имам работа с тях и мислех, че човек може да работи на Божията нива и като учител. И така, из ден в ден в борби, в съмнения аз следвах Академията и след като ми съобщиха, че съм изключен, аз, като изкарах Академията, отидох да чукам камъни на брат Бертоли в мозаичната му циментова работилница. Там първия и втория ден прекарах такива мъки и душевни борби под влиянието на тежкия чук, който ми направи на ръцете десети на-петнайсет пришки, мен ми дойде тъга, и до плач, защо аз да се мъча като грешен тука. Но изтърпях нея седмица, докато се науча, че се разрешава съборът да бъде в Търново, на 23 август сутринта да се открие. Аз си дойдох, за да доведа всичките братя и сестри от нашия край на събор.
Дойдох си и заварих
Иван
и
Иванца
болни, няма кой да им вършее.
Дойдоха батю и буля и ни вършаха и аз вършах 2 дни и потеглихме в петък вечерта за Ковачевец и преспахме там и в събота по обед потеглихме от дядови Ганчови за Попово. 23.VII.1925, неделя Се намирам в Търново в братската градина между хилядите братя и сестри бели братя. Велика радост ни обземаше, като се срещнахме. Всеки се радваше, като, че бе в нов мир и така в общение се срещнахме и обменяхме мисли и идеи, пеещи, четохме и хвалехме и благодаряхме Богу за великата Му любов, която е благоволила да ни събере и от своя резервоар да влее във всяка душа по нещо ново, мощно, та обновени, освежени с нови сърца и умове да отидем по разните краища на отечеството си и носим новия живот на братство и мир, свобода, на чист свят и благочестив живот с Христа Исуса. Велик е Бог и велики са Неговите пътища и благословени са, които вървят из тях.
към текста >>
Къде 26-й септемврий полицаите убиха в дома му
Иван
Илиев, понеже е бягал цяло лято като конспиратор, но не сторил никому нищо.
Велик е Бог и велики са Неговите пътища и благословени са, които вървят из тях. Нека Бог на великата жетва да подкрепя Учителя ни в мъдрост и мощен дух на знание и съвършенство, та всички братя и сестри, пионери на Царството Божие на Земята да бъдат сгрупирани с един дух, един ум и едно сърце, всички да служат с любов на Бога в чистота и святост на човечеството, като достойни апостоли на великото Слово. 2.IX.1925, сряда Се завърнах от Търново. Тук наново се потопих в материални скърби, наново надянах земната раница, която постоянно искам да хвърля от гърба си. Брахме папури, и т. н.
Къде 26-й септемврий полицаите убиха в дома му
Иван
Илиев, понеже е бягал цяло лято като конспиратор, но не сторил никому нищо.
Може би драго бе на някой, но мен ми стана мъчно, защо хората така да се избиват и си проливат кръвта, не е ли по-добре да живеят в мир и любов, не бе ли по-добре на този конспиратор да му опростим грешката според както Христос ни учи? Но няма кой да търси този Божествен глас! Ходили са у Генчо Белчев, но го не намерили в дома му, понеже избягал. 2-й септемврий [1925 год.] Подадох заявление за държавен изпит в Шумен и започнах да се глася. За държавен изпит.
към текста >>
8-й октомври, 1925, петък Като станах, умих се, събудих
Ивана
и впрегна конете и потеглих с дърва за Попово, Из целия път цяла сутрин бях весел, студът пърлеше така, че през целия ден ме боляха стърните [страните] и пръстите от студа.
Но Стилияна, която бе дошла тогава в Ковачевец, ме уклонява да не се готвя, понеже не щял съм да мога да го взема. Но след известно време, къде октомврий месец, мен ме нещо кара пак да се подготвя и да го взема. 5-й октомврий 1925 год. Сутринта се научаваме, че хванали Генчо Белчев в Турция и го повръщат в България и е в гр. Попово. По нареждане от 22-й септемврий 1925 година всички братя и сестри започваме да изпълняваме тази година наряд, който е през годината да се прочете Библията 3 пъти и беседите да се резюмират всички и се извадят важните закони и мисли.
8-й октомври, 1925, петък Като станах, умих се, събудих
Ивана
и впрегна конете и потеглих с дърва за Попово, Из целия път цяла сутрин бях весел, студът пърлеше така, че през целия ден ме боляха стърните [страните] и пръстите от студа.
Продадох дървата за 260 лева на общинското управление. Срещнах се с Мисирджиев. Дадох два наряда за Цоню Колев и за Мисирджиев и заедно с тях си купих една делва за маджун и едни цървули и с Боби Колев и Пеню Чобанов си потеглихме за село, като с братя Иванови натоварихме 100 цигли на Георгя Иванов, началника. 11.Х.1925, неделя Станах и след като се умих, свирих и след наряда започнах да чета. През деня четох педагогика, но ми бе малко все натегнато състоянието ми.
към текста >>
Дадох два наряда за Цоню Колев и за Мисирджиев и заедно с тях си купих една делва за маджун и едни цървули и с Боби Колев и Пеню Чобанов си потеглихме за село, като с братя
Иванови
натоварихме 100 цигли на Георгя
Иванов
, началника.
Сутринта се научаваме, че хванали Генчо Белчев в Турция и го повръщат в България и е в гр. Попово. По нареждане от 22-й септемврий 1925 година всички братя и сестри започваме да изпълняваме тази година наряд, който е през годината да се прочете Библията 3 пъти и беседите да се резюмират всички и се извадят важните закони и мисли. 8-й октомври, 1925, петък Като станах, умих се, събудих Ивана и впрегна конете и потеглих с дърва за Попово, Из целия път цяла сутрин бях весел, студът пърлеше така, че през целия ден ме боляха стърните [страните] и пръстите от студа. Продадох дървата за 260 лева на общинското управление. Срещнах се с Мисирджиев.
Дадох два наряда за Цоню Колев и за Мисирджиев и заедно с тях си купих една делва за маджун и едни цървули и с Боби Колев и Пеню Чобанов си потеглихме за село, като с братя
Иванови
натоварихме 100 цигли на Георгя
Иванов
, началника.
11.Х.1925, неделя Станах и след като се умих, свирих и след наряда започнах да чета. През деня четох педагогика, но ми бе малко все натегнато състоянието ми. Четох за умственото развитие на децата. Вечерта ходих до Хаджиевата ливада за конете и се върнах и се приготвих за специалния клас, лекцията „Отличителните признацина волята". Дойде сватът Петър.
към текста >>
После се хранихме,
Иван
отиде на огъстака, а аз до 11 ч писах ей-този дневник.
Как се въздействува на неразвити центрове, на други хора. Как трябва да заспим, ако не ни се спи, и т. н., и т. н. В Ковачевец, по неразположение, не отидох на беседа. 12.Х.1925, понеделник Като станах и се умих, свърших наряда, четох нещо от Библията, от Исаия 53 и 54 глава, където се говори за Христа какъв ще бъде и за девиците, които не се женят.
После се хранихме,
Иван
отиде на огъстака, а аз до 11 ч писах ей-този дневник.
Четох по педагогика за възпитание на чувствата, за възпитание на волята, значение и цел, средств3 на барата над Пенковчини. Вечерта отидох на Ковачевец на школа. Четох 4-та лекция от Общия клас, година първа. Легнах си там да спя, спах неспокойно, понеже има нещо, което ме преследва неразделно от където ида, но с тях [? ] е силно.
към текста >>
Иван
закара конете на пазар в Попово.
23.Х.1925., петък Щом станах, умих се и отидох при огъня да чета „Законодателство", след това си полегнах пак и след това - молитва и започнах да чета. Ходих в прогимназията. Като се завърнах, така ми бе много неразположено. Легнах поспах, после ходих лежах на хармана и в плевника, и се върнах и започнах да пиша. От снощи съм на почивка до събота вечер, понеже сега е новолуние.
Иван
закара конете на пазар в Попово.
25.Х.1925., неделя Станах в 5 ч и започнах да се готвя. Дойде и Петър Иванов и се готвихме за път. Дойде и Иван Иванов, който бе подлудей от болестта си и говореше какво му мине през ума. Приготвихме се и потеглихме. Отбивах се в Ковачевец да взема за Цветанка армаган, но не бяха приготвили.
към текста >>
Дойде и Петър
Иванов
и се готвихме за път.
Като се завърнах, така ми бе много неразположено. Легнах поспах, после ходих лежах на хармана и в плевника, и се върнах и започнах да пиша. От снощи съм на почивка до събота вечер, понеже сега е новолуние. Иван закара конете на пазар в Попово. 25.Х.1925., неделя Станах в 5 ч и започнах да се готвя.
Дойде и Петър
Иванов
и се готвихме за път.
Дойде и Иван Иванов, който бе подлудей от болестта си и говореше какво му мине през ума. Приготвихме се и потеглихме. Отбивах се в Ковачевец да взема за Цветанка армаган, но не бяха приготвили. В 10 и 14 дойде влакът и ние заминахме. В Шумен на гарата ни посрещна Рали Петров и ми помогнаха заедно с П.
към текста >>
Дойде и
Иван
Иванов
, който бе подлудей от болестта си и говореше какво му мине през ума.
Легнах поспах, после ходих лежах на хармана и в плевника, и се върнах и започнах да пиша. От снощи съм на почивка до събота вечер, понеже сега е новолуние. Иван закара конете на пазар в Попово. 25.Х.1925., неделя Станах в 5 ч и започнах да се готвя. Дойде и Петър Иванов и се готвихме за път.
Дойде и
Иван
Иванов
, който бе подлудей от болестта си и говореше какво му мине през ума.
Приготвихме се и потеглихме. Отбивах се в Ковачевец да взема за Цветанка армаган, но не бяха приготвили. В 10 и 14 дойде влакът и ние заминахме. В Шумен на гарата ни посрещна Рали Петров и ми помогнаха заедно с П. Иванов да занесем багажа до Ралевата квартира.
към текста >>
Иванов
да занесем багажа до Ралевата квартира.
Дойде и Иван Иванов, който бе подлудей от болестта си и говореше какво му мине през ума. Приготвихме се и потеглихме. Отбивах се в Ковачевец да взема за Цветанка армаган, но не бяха приготвили. В 10 и 14 дойде влакът и ние заминахме. В Шумен на гарата ни посрещна Рали Петров и ми помогнаха заедно с П.
Иванов
да занесем багажа до Ралевата квартира.
Оттам си развземаха багажите Мома, Борис Пенев, а аз занесох на Колю Събев, Отидох на квартира у брат Петко Христов, ул. „Солунска" № 376. 26.Х.1925 год., понеделник Станах от сън и след наряда, който изпълнихме със сестра Куна Петкова, аз четох за дидактичните принципи. Отидох след това в Инспекцията и внесох 114 лева такса за държавния изпит. И след това отидох във II прогимназия, където в големия училищен салон насядахме за писмен.
към текста >>
Темата бе: „Необходимост, цел и средства за
развиването
нравствената воля у децата".
„Солунска" № 376. 26.Х.1925 год., понеделник Станах от сън и след наряда, който изпълнихме със сестра Куна Петкова, аз четох за дидактичните принципи. Отидох след това в Инспекцията и внесох 114 лева такса за държавния изпит. И след това отидох във II прогимназия, където в големия училищен салон насядахме за писмен. Бяхме повече от 250 учители.
Темата бе: „Необходимост, цел и средства за
развиването
нравствената воля у децата".
След това вече почнах да се готвя за устния. Бях отбелязан на обявлението в Инспекцията да се явя на 31.X. по Законодателство, а на 1 .IX. по Педагогия и Дидактика. На 31.Х.1925 год., събота, след като се умих, почнах да чета „Законодателство"; „История на учебното дело" я четох в четвъртък и петък.
към текста >>
Надойдоха Нено Цонев и жена му, Дони Ралев и Доновица, Георги Коначев и жена му,
Иван
Атанасов и др.
Изглеждаха небето и земята и плуващите из небесния свод облаци с една ясност и прозорливост като че предвещаваха промяна на тихата атмосфера. Хората се изприбираха към Осиково на сбор. Дойде Боби Колев и се двоумихме къде да отидем: дали на Паламарица, Осиково или нигде. Боби си отиде и аз се облякох и отидох у Нено Цонев. Тамо свирихме, четохме.
Надойдоха Нено Цонев и жена му, Дони Ралев и Доновица, Георги Коначев и жена му,
Иван
Атанасов и др.
и почнаха увеселение по случай именния ден на госпожа Димка, по случай Свети Димитър. Беше много весело. Стоян и Георги свириха. Дойде и Иван Стоянов и ни помоли, като тръгнем за Асеново, да повикаме и Радка. Георги и Стоян останаха да посвирят, а аз отидох да я повикам, но отказа да ни придружи, по случай предлежаща работа в Попово.
към текста >>
и почнаха увеселение по случай именния ден на госпожа Димка, по случай
Свети
Димитър.
Хората се изприбираха към Осиково на сбор. Дойде Боби Колев и се двоумихме къде да отидем: дали на Паламарица, Осиково или нигде. Боби си отиде и аз се облякох и отидох у Нено Цонев. Тамо свирихме, четохме. Надойдоха Нено Цонев и жена му, Дони Ралев и Доновица, Георги Коначев и жена му, Иван Атанасов и др.
и почнаха увеселение по случай именния ден на госпожа Димка, по случай
Свети
Димитър.
Беше много весело. Стоян и Георги свириха. Дойде и Иван Стоянов и ни помоли, като тръгнем за Асеново, да повикаме и Радка. Георги и Стоян останаха да посвирят, а аз отидох да я повикам, но отказа да ни придружи, по случай предлежаща работа в Попово. Приготвихме се със Стоян и Георги и потеглихме; след едно хоро отвън у Г.
към текста >>
Дойде и
Иван
Стоянов и ни помоли, като тръгнем за Асеново, да повикаме и Радка.
Тамо свирихме, четохме. Надойдоха Нено Цонев и жена му, Дони Ралев и Доновица, Георги Коначев и жена му, Иван Атанасов и др. и почнаха увеселение по случай именния ден на госпожа Димка, по случай Свети Димитър. Беше много весело. Стоян и Георги свириха.
Дойде и
Иван
Стоянов и ни помоли, като тръгнем за Асеново, да повикаме и Радка.
Георги и Стоян останаха да посвирят, а аз отидох да я повикам, но отказа да ни придружи, по случай предлежаща работа в Попово. Приготвихме се със Стоян и Георги и потеглихме; след едно хоро отвън у Г. Попов на тротоара и пред Георги Ковачев ги оставихме да си доиграват, а ние потеглихме. Пътуването бе приятно, придружено с приятни и сладички приказки и разговори. Аз често се извивах на вси страни и наблюдавах есенната природа, как всичко заглъхва, всичко се спотаява навред и се приготвя за зимен сън.
към текста >>
Забавата ни бе, тоест
убиването
на времето бе в игране на разни игри.
В Делмеджа, Дечов-дол, като наблюдавах как шумата е вече изсъхнала, то тя ми наумява и за човешката слава и всички как са велики в момента, а безсмислени след време. Отидохме у Дядови Стоянови и оставихме на Стоян бастоня и сандалите на Гочето. После поотидохме на хорото и оттам по тъмно - у Радко Димитров. Приемът от Радко не бе радушен и след почерпнята излязохме и отидохме у Дядови Стоянови, та се нахранихме, после се запознахме с известна госпожица и след кратка свирня с флейтата отидохме на вечеринката, но не влязохме в никое здание, определени за танцовилни. Отидохме после 18 души у частни лица и там бяхме до 2 ч.
Забавата ни бе, тоест
убиването
на времето бе в игране на разни игри.
Аз прекарах там повидимому външно весело, но вътрешно неспокоен пред себе си, понеже се убива нощта в пустота. Разпоредихме се след свършването на вечеринката по квартири и си отидохме да спим. Аз и Георги легнахме у Стоян Ганев, но не спах спокойно от тия впечатления и мисли, които разгонваха съня ми. Понеже аз, не легна ли по-рано от 12 ч, то иначе не мога да спя. Къде 3 ч съм заспал.
към текста >>
На
отиване
се отбих у Марчето и Тодорка Владевата и разговарях дълго с тях.
Заварих в кабинета госпожа Лясковска, която замоли да отида следобед у тях и й помогна да си заусти песничката „Бащина къща". Лекцията си развих много добре и критика почти няма, а само на едно място, при усвояването на песничката от децата, понеже не вземали верен интервал, то как би трябвало да постъпя. Самата комисия ме одобри. След това и самият Българанов се възрадвал от похвалната ми лекция. Следобед [отидох] у госпожата и й помогнах.
На
отиване
се отбих у Марчето и Тодорка Владевата и разговарях дълго с тях.
Като си отидох, свирихме с Иванка и аз отидох у Боздуганови и където и преспах. 13.XI.1925., петък От сутринта четох, свирих, ходих да видя билетчето на Никола Цонев. Следобед свирихме с Иванка. Дойде си и братът Петко, Разговаряхме се много, четох беседата „Дух и Огън", която донесе раздавачът. Въпреки че исках да си отивам, братът ме задържа да се разговаряме.
към текста >>
Като си отидох, свирихме с
Иванка
и аз отидох у Боздуганови и където и преспах.
Лекцията си развих много добре и критика почти няма, а само на едно място, при усвояването на песничката от децата, понеже не вземали верен интервал, то как би трябвало да постъпя. Самата комисия ме одобри. След това и самият Българанов се възрадвал от похвалната ми лекция. Следобед [отидох] у госпожата и й помогнах. На отиване се отбих у Марчето и Тодорка Владевата и разговарях дълго с тях.
Като си отидох, свирихме с
Иванка
и аз отидох у Боздуганови и където и преспах.
13.XI.1925., петък От сутринта четох, свирих, ходих да видя билетчето на Никола Цонев. Следобед свирихме с Иванка. Дойде си и братът Петко, Разговаряхме се много, четох беседата „Дух и Огън", която донесе раздавачът. Въпреки че исках да си отивам, братът ме задържа да се разговаряме. 14.XI.1925., събота След наряда пяхме, свирих, четохме и следобед отидохме у парализиран някой си Борис.
към текста >>
Следобед свирихме с
Иванка
.
След това и самият Българанов се възрадвал от похвалната ми лекция. Следобед [отидох] у госпожата и й помогнах. На отиване се отбих у Марчето и Тодорка Владевата и разговарях дълго с тях. Като си отидох, свирихме с Иванка и аз отидох у Боздуганови и където и преспах. 13.XI.1925., петък От сутринта четох, свирих, ходих да видя билетчето на Никола Цонев.
Следобед свирихме с
Иванка
.
Дойде си и братът Петко, Разговаряхме се много, четох беседата „Дух и Огън", която донесе раздавачът. Въпреки че исках да си отивам, братът ме задържа да се разговаряме. 14.XI.1925., събота След наряда пяхме, свирих, четохме и следобед отидохме у парализиран някой си Борис. Това семейство музикално, но аз изсвирих някои песни и останаха доволни много и си тръгнах, вземах си багажа от брат Петкови и сбогом и тръгнах си. На гарата намерих Н. Цонев.
към текста >>
Напълнихме чувал и
Иван
и Буля се готвеха за участъка.
Борч сме имали, пари нямаш, че да смениш да мислиш и такива подобни ме накараха в едно меланхолично състояние. Вечерта си дойдох рано. Шетах и след това захванах да чета лекция от специалния клас. Доспа ми се, легнах, не можах да заспя, пък станах, ободрих се и я дочетох. 16.XI.1925 г., понеделник Станахме и аз след наряда троших папур за воденицата.
Напълнихме чувал и
Иван
и Буля се готвеха за участъка.
Аз и Никола щяхме да отиваме на Асеново. Буля ме науми, че хубаво масло правят там. И аз реших да отида с каруцата. Отидох в горното училище и получих общински 281 лев и тръгнахме с мама и Никола. Стоварих житото и папуря на Кулувската воденица и потеглихме за Асеново.
към текста >>
След това отидохме с Колю
Иванов
на Ковачевец, за да видим счетоводството на тамошната мелница.
Свирих до обед. 6.XII.1925., неделя Щом свърших наряда и си прочетох в Библията, караулът ме повика на общината. Приготвих се и отидох. Услових се на мелницата. И заедно с господарите ходихме там.
След това отидохме с Колю
Иванов
на Ковачевец, за да видим счетоводството на тамошната мелница.
На връщане толкова ми изстинаха ушите, щото едното ухо се бе уледило и втвърдило. Ходих в читалището и готвих хор, от момичета. Вечерта четох от специалния клас лекция: „Движението на разумните сили". И си легнах. 7.ХII.[1925], понеделник Щом станах и след наряда отидох при агите и оттам - на мелницата.
към текста >>
30.
1929 година
,
,
ТОМ 16
]
Иван
в с. Опака.
Където и през нея зима ходих често у Стефанка Пенева, която живееше с Хриска Драгнева от гр. Ески-Джумая. Колегиалният ни и приятелски живот вървеше много добре. Към пролет Хриска ме много намрази и не искаше да ме вижда даже. Забраняваше на Стефанка да ме кани в квартирата си и да ходя у тях, но това - тайно, аз да не узная, и то аз сега ми откри Стефанка, че това тя е вършела, защото хората пуснали по нея дума, че аз съм ходел за нея, а фактически аз не съм и помислювал. Те живееха в Чоряка [?
]
Иван
в с. Опака.
1927 и 1928 учебна година същите двете живееха у фелдшера ветеринарен; у Иван в Опака също ходех да споделям мисли и на разговори. През лятото 1928 год. къде 6 юлий потеглих за София на младежки окултен събор за пред Петровден и се завърнах на 10 септемврий и направо от Попово отидох в Крепча. През лятото на 11 юлий бяхме на Витоша цялото братство от София и гостите братя и сестри от провинцията и ходихме на Черни връх, откъдето има и снимки. Учителят остана на Големия резен, а повечето от братята и сестрите отидохме на самия Черни връх.
към текста >>
1927 и 1928 учебна година същите двете живееха у фелдшера ветеринарен; у
Иван
в Опака също ходех да споделям мисли и на разговори.
Колегиалният ни и приятелски живот вървеше много добре. Към пролет Хриска ме много намрази и не искаше да ме вижда даже. Забраняваше на Стефанка да ме кани в квартирата си и да ходя у тях, но това - тайно, аз да не узная, и то аз сега ми откри Стефанка, че това тя е вършела, защото хората пуснали по нея дума, че аз съм ходел за нея, а фактически аз не съм и помислювал. Те живееха в Чоряка [? ] Иван в с. Опака.
1927 и 1928 учебна година същите двете живееха у фелдшера ветеринарен; у
Иван
в Опака също ходех да споделям мисли и на разговори.
През лятото 1928 год. къде 6 юлий потеглих за София на младежки окултен събор за пред Петровден и се завърнах на 10 септемврий и направо от Попово отидох в Крепча. През лятото на 11 юлий бяхме на Витоша цялото братство от София и гостите братя и сестри от провинцията и ходихме на Черни връх, откъдето има и снимки. Учителят остана на Големия резен, а повечето от братята и сестрите отидохме на самия Черни връх. На Петровден бяхме в София.
към текста >>
Стигнахме братята при езерата
Рилски
.
През лятото на 11 юлий бяхме на Витоша цялото братство от София и гостите братя и сестри от провинцията и ходихме на Черни връх, откъдето има и снимки. Учителят остана на Големия резен, а повечето от братята и сестрите отидохме на самия Черни връх. На Петровден бяхме в София. И на 14й същия месец потеглихме за Мусала. Аз останах да чакам Рали Арнаудов и на другия ден Рали и Петко Арабаджиев пристигнаха и отпътувахме.
Стигнахме братята при езерата
Рилски
.
Рали и Петко се изкачиха и те на Мусала. Стояхме там до 18й същия месец. И се върнахме в София. В София започнахме потни бани, които Учителят даде, там на братята и сестрите от младежкия клас, най-първо на една група на Витоша, а след това и на всички. Тези потни бани се извършваха с носене на вода от братския извор до лагера, като се обличахме с фанели, зимни дрехи дебели и бастони, окопчани, с дигнати яки, изобщо по възможност най-облечени и загърнати.
към текста >>
Така че потта да не изсъхва по тялото, а да отива в дрехите и след всяко 3 пъти
отиване
се пие по 2 ^ 3 чаши топла вода - вряла и се изтрива потта от тялото с намокрен парцал, а аз се изкъпвах и се преобличах и пак потегляхме за вода по същия начин и пак пиене вода, пак
обтриване
, изкъпване и наново преобличане и други чисти дрехи и наново за вода по същия начин и пак вода и изкъпване и преобличане и най-после изпирахме хвърените дрехи и следобед вършехме друга работа.
Рали и Петко се изкачиха и те на Мусала. Стояхме там до 18й същия месец. И се върнахме в София. В София започнахме потни бани, които Учителят даде, там на братята и сестрите от младежкия клас, най-първо на една група на Витоша, а след това и на всички. Тези потни бани се извършваха с носене на вода от братския извор до лагера, като се обличахме с фанели, зимни дрехи дебели и бастони, окопчани, с дигнати яки, изобщо по възможност най-облечени и загърнати.
Така че потта да не изсъхва по тялото, а да отива в дрехите и след всяко 3 пъти
отиване
се пие по 2 ^ 3 чаши топла вода - вряла и се изтрива потта от тялото с намокрен парцал, а аз се изкъпвах и се преобличах и пак потегляхме за вода по същия начин и пак пиене вода, пак
обтриване
, изкъпване и наново преобличане и други чисти дрехи и наново за вода по същия начин и пак вода и изкъпване и преобличане и най-после изпирахме хвърените дрехи и следобед вършехме друга работа.
След 15 дена се дава 5 дни почивка и наново се почва всеки ден 3 бани 9 пъти за вода. На тия бани Учителят придава голямо значение. Те пречистват тялото, обновяват клетките, нервната система, оживяват с голяма сила изобщо целия организъм. И по този продължителен процес ще се стигне до едно положение на чистота и чувствителност на здравето, щото да общува с по-висши светове, да чуваме и чувстваме по-висши вибрации и живот, недоловим за грубите чувства и сетива. (Това изобщо от мен описание, а буквално Учителят е казал, че това потните бани са път към съвършенство, те имат не само физическо и физиологично значение, но и чисто духовно, защото чистите светли духове живеят в чисти и подходящи домове - тела.) Аз направих само 15 дена това и на 26 - 27 август потеглих заедно с Антоний Димитров и Марийка Гърнева за Пирин планина.
към текста >>
Следобед ходих на реферат с учениците, не успяли за „
Иван
Агемака", а след това - за „Видни дейци, за българските дейци за освобождаване".
* Отидох в основното училище. Разговарях се с учителите - нечистота и хаос в училището им. Рачо Узунов е главен, но не е чисто. Отидох в прогимназията. Разговарях се с прогимназиалните нови, с Рали Арнаудов.
Следобед ходих на реферат с учениците, не успяли за „
Иван
Агемака", а след това - за „Видни дейци, за българските дейци за освобождаване".
Държи се от дете, ученик на Григор Радославов. 17.III.1929], неделя Имахме общо годишно събрание на кооперацията. Ще се строи в селото амбулатория, детски колонии. Ще даваме на член по 4000 лева за Синдиката за загубите му. Чак до стъмняване отиде събранието му.
към текста >>
- за 9-а серия, дадох на Георгя
Иванов
библия, „Прераждането", „Ясновидство" и „Езотерическото християнство", да ги чете.
Ще се строи в селото амбулатория, детски колонии. Ще даваме на член по 4000 лева за Синдиката за загубите му. Чак до стъмняване отиде събранието му. Изпратих 300 лева до Влад Пашов в София, 100 лв. за сметките ми, а 200 лв.
- за 9-а серия, дадох на Георгя
Иванов
библия, „Прераждането", „Ясновидство" и „Езотерическото християнство", да ги чете.
Дадох му да прочете „И дойде при Пилата" и „Аз за това се родих" и да ги препрати до Иван Петров в Цар-Асен. 18.II.1929., понеделник Станах, като ме събуди мама в 4 и 15 сутринта. Измих се, нагласих се и четох нещо от Марк Аврелий и билетче от беседите и от „Деянията" 24. глава и точно в 6 ч потеглих за Крепча. Сняг дребен вали.
към текста >>
Дадох му да прочете „И дойде при Пилата" и „Аз за това се родих" и да ги препрати до
Иван
Петров в Цар-Асен.
Ще даваме на член по 4000 лева за Синдиката за загубите му. Чак до стъмняване отиде събранието му. Изпратих 300 лева до Влад Пашов в София, 100 лв. за сметките ми, а 200 лв. - за 9-а серия, дадох на Георгя Иванов библия, „Прераждането", „Ясновидство" и „Езотерическото християнство", да ги чете.
Дадох му да прочете „И дойде при Пилата" и „Аз за това се родих" и да ги препрати до
Иван
Петров в Цар-Асен.
18.II.1929., понеделник Станах, като ме събуди мама в 4 и 15 сутринта. Измих се, нагласих се и четох нещо от Марк Аврелий и билетче от беседите и от „Деянията" 24. глава и точно в 6 ч потеглих за Крепча. Сняг дребен вали. Със сняг е покрита цялата земя.
към текста >>
Месецът е в полулуние,
свети
на запад в полумъглата и нощта е светла, а откъм север вали дребен сняг.
Що е разбиране на живота по форма и по дух. Що е материализъм и духовно разбиране на живота. И най-после, в 12 без 15 полунощ, завърших с вегетарианството от материалистична и етична гледна точка. Вземах си един куджак дърва оттам, защото в училищната ни канцелария бяха съвсем намалели и за утре съвсем няма. Вънка е студ, и то много голям.
Месецът е в полулуние,
свети
на запад в полумъглата и нощта е светла, а откъм север вали дребен сняг.
Вятър вее тайнствено в нощната тишина. Часът е 12 и 20, лягам. Легнах в 1 и 1/2 ч точно. 19.II.1929 год., вторник Станах в 7 ч. Накладох печката и след измиването започнах наряда си.
към текста >>
Накладох печката и след
измиването
започнах наряда си.
Месецът е в полулуние, свети на запад в полумъглата и нощта е светла, а откъм север вали дребен сняг. Вятър вее тайнствено в нощната тишина. Часът е 12 и 20, лягам. Легнах в 1 и 1/2 ч точно. 19.II.1929 год., вторник Станах в 7 ч.
Накладох печката и след
измиването
започнах наряда си.
Мислих върху много въпроси из живота на земята и Великия живот, който се открива пред духовния взор на окултния ученик. Защото всичко най-съществено, което искаме, само Бог може да ни го даде. Новото ни дават тия велики светли същества-ангелите и светлите духове. Трябва да се съединим с тях и в съжителство с тях, те ще ни разведат из най-хубавите екскурзии и курорти, ще ни покажат новите Божествени училища с всичките им подразделения, учители, с методи на обучение и възпитание най-методично и целесъобразно. Ще ни покажат истинското изкуство и реалното в науката.
към текста >>
До обед четох хубавата беседа „Раздай всичко" и тя ми направи такива реформи в духа, ума, сърцето и душата, че аз сторих за добре да си потегля за село, за да я занеса на сестрите в Ковачевец Станка и Недялка и на Рали Арнаудов и Георги
Иванов
, намислих и сторих и следобед в 2 1/2 ч потеглих, като из пътя препрочетох подчертаните важни мисли от беседата.
Аз помислих да отида и аз да му целуна ръка и да се видим, обаче съгледах, че едина сандал на десния си крак съм го изгубил и ходя бос с него крак. Затърсих го, намерих един каревъл [калевър] голям, обух него, но той беше пълен с кал и ме изцапа; намерих, кога се върнах назад да го диря, още два сандала, но и те бяха кални, скъсани, едина го премерих, но го не харесах. От няколко дни съм с настроение недобро в духовно отношение. Днес преписах от изпратените от сестра Еленка резюме: „Права насока на живота", свирих с цигулката, след като разбутах нотите си, папките, и те ме настроиха да свиря. 24.III.1929, неделя Станах [от] сън към 6 и 1/2 ч.
До обед четох хубавата беседа „Раздай всичко" и тя ми направи такива реформи в духа, ума, сърцето и душата, че аз сторих за добре да си потегля за село, за да я занеса на сестрите в Ковачевец Станка и Недялка и на Рали Арнаудов и Георги
Иванов
, намислих и сторих и следобед в 2 1/2 ч потеглих, като из пътя препрочетох подчертаните важни мисли от беседата.
Минах в Ковачевец и стоях при Недялка, стоях десетина минути и си потеглих за Водица. Оставих си бохчата у дома и тръгнах да диря Георгя и Раля. След като ходих в домовете им, найдох ги в основното училище. Предадох им ги и си отидох на сън. 25.II.1929., понеделник От село потеглих в 5 1/2 ч.
към текста >>
Луната - пълнолуние
свети
ясно, така, че може да се чете на такава светлина.
Оставих си бохчата у дома и тръгнах да диря Георгя и Раля. След като ходих в домовете им, найдох ги в основното училище. Предадох им ги и си отидох на сън. 25.II.1929., понеделник От село потеглих в 5 1/2 ч. Небето прошарено ясно, но почти ясно.
Луната - пълнолуние
свети
ясно, така, че може да се чете на такава светлина.
Пътувам, а в душата ми широта и духовна пълнота. Мислих все чисти възвишени мисли и изпитвах благородни чувства. Вятър нямаше, студът не бе голям. Пътуването по Сопот до Таванца бе много изморитепно. До самото училище аз все си пеех свирех с уста и мислех хубави неща.
към текста >>
На
отиване
ме видяха Кирушка и Стефанка.
Пренощувах у Георги Цонев. Сутринта се отбих да честитя на Деспа учителствуването в прогимназията в Опака, тя дохожда на [мястото на] Йордан (Донката) Марков от гр. Попово, а Данката отива в Ковачевец на мястото на Даскал Хаджи.който е подлудял. Каниха ме да отидем на църква, аз не отидох, а си вземах сбогом. Но при Йордана в пощата се забавих до обед, та обядвах у тях.
На
отиване
ме видяха Кирушка и Стефанка.
Кирушка ме покани у тях, че после щяхме да отидем у Стефанкини. У дома й нямаше майка й, затова тя се поизкара, че иска да бъде оженена, че не си харесвала, по сърце не й прилягали и със змийските си очи изпърво успя да [ме] хипнотизира, но й доказах, че аз не ще я удовлетворя и си потеглих. Направо отидох у Гърчинови. Вечеринката бе посетена. Играеха недобре актьорите по неподготовка, но хората са доволни.
към текста >>
А на Георги
Иванов
- Началника, казах за последен път да ми определи иска ли да чете беседите 9 и 10 серии, за да го абонирам, и да препрочете тия, които съм му дал, и обеща.
Ходихме у Георги Хаджиев за каруцата му със седалка. В 8 ч потеглихме за Ковачевец. Дариха ме бушчилък ризи, гащи, пешкир много хубав и други 2 малки пешкиря. Вечерта си отидохме във Водица. 11 .III.[1929 год.], понеделник Отпочивах си и прочетох „Житно зърно", вечерта го занесох на Рали Арнаудов в прогимназията и му предадох още някоя беседа.
А на Георги
Иванов
- Началника, казах за последен път да ми определи иска ли да чете беседите 9 и 10 серии, за да го абонирам, и да препрочете тия, които съм му дал, и обеща.
12.III.[1929 год.], сряда Четох беседите и потеглих за Ковачевец за какини. Вечерта спах на неудобно: върху рогозка две черги постлани и отгоре юрган кирляв - мръсен, тънък, та макар че легнахме в 12 и нещо, но в 4 ч станах и то недоспал. 13.III.[1929 год.], сряда Станах в 4 ч. Измих се и почнах да чета беседата „Бог е Дух" и си водих бележки. Сутринта отидохме в Огуча да каним сватите.
към текста >>
Иванов
. 15.III.1929 год.] Станах рано.
След венчаването и дохождането им сложиха трапеза. Дариха ни с по едни ръкави и пешкир. Направихме снимка 2 Балжи Омуркьовчани и 3 госпожици Ковачевки и едно момче Ковачевче. Вечерта ходих, след вземането сбогом от какини, в Станкини Чернева, говорих им нещо по техните сметки и откази за изплащането беседите и си отидох, изморен, отпаднал много. 14.III.[1929 год.], четвъртък Дочетох беседата „Бог е Дух" и ходих при Рали, Т.
Иванов
. 15.III.1929 год.] Станах рано.
Четох, приготовлявах се за Попово, отидох на пощата, но ме оставили и аз потеглих за Крепча през Шаванца. Времето бе ясно, а далечините замъглени. Изпитвах особено задоволство от доброто настроение, макар че тая нощ в съня си не бях добре спрямо „Себе си" следствие на долните влияния, които чистите души набират от хората - боклуци, долни чувства и що ли не още? Крепча е турско село, където Пеню Ганев е учител и учи турските деца на български. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) В гората бе много приятно пътуването.
към текста >>
Попът ме изгледа, след като чу Камбура, че „И аз искам да ги чета тия книги от тоя характер." Влязох при Стефанка Попова - заварих
Иван
фелдшера и Георги Цонев.
16.III.[1929 год.], събота Станах ранка. Изкъпах се наново и преоблякох. Извърших си наряда и заприготвях писма за инспекция, Попово и потеглих след закуска за Опака. Занесох пощата, защото понеже снегът се топи, наводнение има и пощата не дойде да вземе писмата. Занесох и колет с V и VIII серии и I серия за Острев и ги предадох на Камбура от Паламарц» да ги предаде чрез Сандю, на лицето.
Попът ме изгледа, след като чу Камбура, че „И аз искам да ги чета тия книги от тоя характер." Влязох при Стефанка Попова - заварих
Иван
фелдшера и Георги Цонев.
Те си излязоха. Останахме със Стефанка двама. Четохме вестник „Братство" и говорихме по много работи. Че Янко, откак съм му казал, че обичам Стефанка, ме намразил, че Янко й предлагал, а тя отказала, масус му правила политики, за да го изпита - преструвки. Григор - синът на фелдшера Цоню, искал да се ожени за Стефанка, и даже на 15й.
към текста >>
Съобщават ми, че ще се изпращат беседите на Рали Арнаудов,
Иван
Петров, Васил Острев, Александър Коеджиков и до мен пак щели да пратят 5 броя от 9-а серия.
Времето е добро, ясно. Особено вчера, във вторник, бе много добро. Днес отначало - сутринта, бе облачно. Към обед - ясно, а на вечеря пак се заоблачи. Тази вечер след часовете ми се донесе пощата.
Съобщават ми, че ще се изпращат беседите на Рали Арнаудов,
Иван
Петров, Васил Острев, Александър Коеджиков и до мен пак щели да пратят 5 броя от 9-а серия.
Любомир Лулчев ми изпратил вестник „Живот" в 10 екземпляра по 3 лева за разпространяване. Получих портрета на Учителя и три резюмета: 1) „Замисъл на природата", от 15.II. 1929 г., 2) „Трансформиранена енергиите", от 1.III.1929 г., 3) „Добрата почва", от 3 .III.1929 г. Днеска - тази вечер, четох „Добрата почва", хубави мисли има в това резюме: „Това, което е дадено, не съставлява човека. Най-първо, за да познае човек себе си, той трябва да отдели дадените неща и да остане сам с Онзи, Който дава нещата." „Като отделите от човека доброто, неговата интелигентност, всички тези качества, къде е самият човек?
към текста >>
След вечеря ми донесе обущата обущарят Ангел
Иванов
и му написах писмо до жена му във Враца, т. е.
В часове не влязох, а писах до обед, че и до къде 2 ч. След това, към 3 ч се изпрах хубаво. Избръснах и измих, изкъпах хубаво. След като турих да се вари чорба за вечеря и я сварих. Излязохме аз, Енчо и фамилията и излязохме нагоре до над Арифова Ясок, воденицата дето е, и разговаряхме по важни въпроси: за живота, за Учителя, за дарби, за скрити заложби вътре в човека.
След вечеря ми донесе обущата обущарят Ангел
Иванов
и му написах писмо до жена му във Враца, т. е.
във фабриката в Мездра, във фабриката „Бахава". Работничка, а детето дала на други да го гледат и отхранват, а много се тревожи, че не му дават възпитание както трябва. Утре се каня да отида в Попово. Времето тая заран бе облачно, обед - ясно, сега, в 10 ч - ясно и приятна нощ. Но изобщо днес бе студено.
към текста >>
Срещнах се на външната врата с Марийка
Иванова
- здрависахме се.
и 11. серии. Хванахме Борис Теровски да води процеса с уч. ниви. Вземах школата за читалището, стъклата донесох на ръка. Вечерта се отбих в Опака за заплатата си. След получаването се отбих у Стефанкини, като поканих Стою Атанасов, Григор Цонев и Димитър - турския учител на Опака, да влезем.
Срещнах се на външната врата с Марийка
Иванова
- здрависахме се.
Тя си отиде, без да влезе. Пеню Глухия бе у Стефанкини. Постояхме малко. Стефанка ме кани с нещо да си хапна, отказах, защото голяма бе навалицата, а само меня канят. Въпреки волята на Стефанка и Кирушка, аз си потеглих.
към текста >>
Изплака ми се, че Ганю
Иванов
Бонев го много задиря поради клюката и клеветата, която Боби
Иванов
му донесъл, какво че уж Колю Ралев ходел при Марийка и ред случаи на скрита омраза.
Говорих с Никола Костадинов, че симпатизира на въздържанието и че преднамерява да стане въздържател. Говорих с Рали Арнаудов, спомена за венчавки и свободен брак. Попът ме пита дали познавам Л. Лулчез. Отговорих, че го познавам. Вечерта стоях при Колю Ралев до 12 ч.
Изплака ми се, че Ганю
Иванов
Бонев го много задиря поради клюката и клеветата, която Боби
Иванов
му донесъл, какво че уж Колю Ралев ходел при Марийка и ред случаи на скрита омраза.
След това за жени, женитба. Коя да съм вземел, той ми предоставя да си кажа мнението за Марийка Иванова, че ако я харесам, ще се ожени за нея - тя му харесала. А мен насила и увещава цели часове за Стефанка. Отидох си след 12 ч у дома и легнах гладен. 31.III.[1929 год.], неделя Станах, като се разсъмна.
към текста >>
Коя да съм вземел, той ми предоставя да си кажа мнението за Марийка
Иванова
, че ако я харесам, ще се ожени за нея - тя му харесала.
Попът ме пита дали познавам Л. Лулчез. Отговорих, че го познавам. Вечерта стоях при Колю Ралев до 12 ч. Изплака ми се, че Ганю Иванов Бонев го много задиря поради клюката и клеветата, която Боби Иванов му донесъл, какво че уж Колю Ралев ходел при Марийка и ред случаи на скрита омраза. След това за жени, женитба.
Коя да съм вземел, той ми предоставя да си кажа мнението за Марийка
Иванова
, че ако я харесам, ще се ожени за нея - тя му харесала.
А мен насила и увещава цели часове за Стефанка. Отидох си след 12 ч у дома и легнах гладен. 31.III.[1929 год.], неделя Станах, като се разсъмна. След наряда четох. Седнахме да се храним, дойде и Кака и Рада, Дачо и още едно момче.
към текста >>
Излезе и
Иван
Старев и потегли за хорото, което бе на баира.
След наряда четох. Седнахме да се храним, дойде и Кака и Рада, Дачо и още едно момче. След храна ходих у Ганю Белчев да гледам разсад на пипер и домати под джамлъци. Следобед си потеглих, като мислех да намеря Рали и началника поща - Георгя. Но никого.
Излезе и
Иван
Старев и потегли за хорото, което бе на баира.
Оттамо потеглиха до селото, при Георги Чобанов, Иван Симеонов, Николина Проданова, също Яна Николова и Павлина Ганева Узгун Ангелова, и Марийка Стойкова. Пътуването ми бе много приятно, особено песните на славеите и чуруликането на птиците из гората. Късно се завърнах. 31.III.[1929 год.] Нищо особено. Бях във Водица и вечерта късно си дойдох.
към текста >>
Оттамо потеглиха до селото, при Георги Чобанов,
Иван
Симеонов, Николина Проданова, също Яна Николова и Павлина Ганева Узгун Ангелова, и Марийка Стойкова.
Седнахме да се храним, дойде и Кака и Рада, Дачо и още едно момче. След храна ходих у Ганю Белчев да гледам разсад на пипер и домати под джамлъци. Следобед си потеглих, като мислех да намеря Рали и началника поща - Георгя. Но никого. Излезе и Иван Старев и потегли за хорото, което бе на баира.
Оттамо потеглиха до селото, при Георги Чобанов,
Иван
Симеонов, Николина Проданова, също Яна Николова и Павлина Ганева Узгун Ангелова, и Марийка Стойкова.
Пътуването ми бе много приятно, особено песните на славеите и чуруликането на птиците из гората. Късно се завърнах. 31.III.[1929 год.] Нищо особено. Бях във Водица и вечерта късно си дойдох. 1.IV.[1929 год.], понеделник Станах от едно „о".
към текста >>
Ходихме в Кирушкини, беше там Марийка
Иванова
.
Отбих се в Св. Кирил и Методий. Децата си мереха и бяха теглили. Ходихме аз, Стефанка и Кирушка и Евтим да видим томбулните ми билети от читалището им дали печелят. Вечерта дойде и Янко, Георги Цонев.
Ходихме в Кирушкини, беше там Марийка
Иванова
.
Вечерта до 12 ч у Стефанкини аз и Янко и Стефанка и Кирушка. Преспах у Янко. 2.IV.1929., вторник Станахме и се измихме. Дойдох си и се отбих у Ангелови и си вземах хляб за ядене, понеже моят се бе свършил. 3.IV.1929., сряда Станах от сън, спомен за сънища „о".
към текста >>
Ти, светъл дух,
светилник
на стящите в тъмнина!
Може би плесница ми удря, за недобрите ми писма. Тя всичко хубаво дава на мен от най-чистата си душа и скъпоценни бисери от богатата съкровищница, с която Бог я е надарил. Как искрено, как мило и с какъв жар ме тя буди към чистота и святост, в живот, пълен само с поезия, молитви и хваления към Всевишния, защото ни е събудил да станем и оживеем в новия живот с пробуденото съзнание. И с какво ли бих могъл, мила сестра, да ти отплатя за добрините, които ми стори, с твоите добри писма! Ти едно искаш от мен: „Чистота, святост, чистота в мислите, чувствата, и в изпълнението, с жива вяра в Бога и тия велики светли духове, които бдят и ни ръководят в нови сфери, в нови местности, населени с разумни същества." Колкото си по-далеко от мен, толкова душата ми е по-близо до твоята.
Ти, светъл дух,
светилник
на стящите в тъмнина!
Свети, и повече свети, работи и повече работи - Бог ти е Великата цел, Нему слава, хвала и величие, че ни е призвал на новата трапеза и ни храни ежеминутно с живия хляб и пои с живата вода, които са извор на вечен живот. Колко скъпи минути съм прекарвал с тебе. Ти ме подтикваше и подтикваш към нови хоризонти. Спящите сили се възобновяваха при сладкия ти искрен зов за нова творба, нова идея и нов живот, И защо съм седнал да те хваля. Нека Бог те хвали и знае що си, а за мен - кретащ се още в опиянение, си лечителка, и доста си допринесла за отрезвяването ми от това старо вино - стари мисли и чувства, с низшо плътско съдържание.
към текста >>
Свети
, и повече
свети
, работи и повече работи - Бог ти е Великата цел, Нему слава, хвала и величие, че ни е призвал на новата трапеза и ни храни ежеминутно с живия хляб и пои с живата вода, които са извор на вечен живот.
Тя всичко хубаво дава на мен от най-чистата си душа и скъпоценни бисери от богатата съкровищница, с която Бог я е надарил. Как искрено, как мило и с какъв жар ме тя буди към чистота и святост, в живот, пълен само с поезия, молитви и хваления към Всевишния, защото ни е събудил да станем и оживеем в новия живот с пробуденото съзнание. И с какво ли бих могъл, мила сестра, да ти отплатя за добрините, които ми стори, с твоите добри писма! Ти едно искаш от мен: „Чистота, святост, чистота в мислите, чувствата, и в изпълнението, с жива вяра в Бога и тия велики светли духове, които бдят и ни ръководят в нови сфери, в нови местности, населени с разумни същества." Колкото си по-далеко от мен, толкова душата ми е по-близо до твоята. Ти, светъл дух, светилник на стящите в тъмнина!
Свети
, и повече
свети
, работи и повече работи - Бог ти е Великата цел, Нему слава, хвала и величие, че ни е призвал на новата трапеза и ни храни ежеминутно с живия хляб и пои с живата вода, които са извор на вечен живот.
Колко скъпи минути съм прекарвал с тебе. Ти ме подтикваше и подтикваш към нови хоризонти. Спящите сили се възобновяваха при сладкия ти искрен зов за нова творба, нова идея и нов живот, И защо съм седнал да те хваля. Нека Бог те хвали и знае що си, а за мен - кретащ се още в опиянение, си лечителка, и доста си допринесла за отрезвяването ми от това старо вино - стари мисли и чувства, с низшо плътско съдържание. Хайде, Бог да те благослови и дано все така се възвърне погледът ти към мен и ме навестяваш все така с хубави мисли, добри съвети и внимателно будиш, да не.
към текста >>
31.
Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год
,
1935 г
,
ТОМ 16
Братът
Иван
купил желязната лопата, която аз счупих, и сега трябва да я направя и повърна на Ради.
Не толкова добро, колкото „Без дом". После посетихме „Лоенгрин" в операта. Това е една от най-хубавите опери. 15.1.1935 год., вторник, София Станах на присъмване. Приготвих си багажа за път.
Братът
Иван
купил желязната лопата, която аз счупих, и сега трябва да я направя и повърна на Ради.
На 12., 13. и 14.1. аз копах дупки за овощни дървета и счупих братската лопата и сега я направих и повърнах. Михаил Влаевски ми направи увеличения от рилски негативи. Отидох при Еленка да се сбогувам.
към текста >>
Михаил Влаевски ми направи увеличения от
рилски
негативи.
Приготвих си багажа за път. Братът Иван купил желязната лопата, която аз счупих, и сега трябва да я направя и повърна на Ради. На 12., 13. и 14.1. аз копах дупки за овощни дървета и счупих братската лопата и сега я направих и повърнах.
Михаил Влаевски ми направи увеличения от
рилски
негативи.
Отидох при Еленка да се сбогувам. Учителят бе отишъл на обед някъде из града, та с него не можах да се сбогувам. Еленка пожела да ме придружи до Василовския хан. Ангажирах място и отидохме у Янкови. В 4 ч потеглихме за Годеч.
към текста >>
20.1.1935 год., неделя,
Ивановден
Тази сутрин отидох и то след 1 ч следобед, у Русим Станулов на кръщене.
Силен вятър от север и студено. 16.1.1935 год., сряда Голяма виялица през целия ден, Северен вятър вее. 17.1.1935 год., четвъртък На изток се прояснило, но мъглите закриват, ту откриват източния хоризонт. Слънцето за малко блесна. Вчера изпратих на Михаил Краев, Тричков и в Бяла Слатина есперантските снимки.
20.1.1935 год., неделя,
Ивановден
Тази сутрин отидох и то след 1 ч следобед, у Русим Станулов на кръщене.
Русим има син, когото кръстиха Йордан. Аз му дадох 12 лева за детето. Дариха ме едни чорапи. След като си дойдох към 5 ч, отидох у бай Георги Виденов, където тая заран най-рано ме каниха на кръщене. Бай Георги кръстил внука си на името на днешния ден Св.
към текста >>
Йоан -
Иванчо
.
Русим има син, когото кръстиха Йордан. Аз му дадох 12 лева за детето. Дариха ме едни чорапи. След като си дойдох към 5 ч, отидох у бай Георги Виденов, където тая заран най-рано ме каниха на кръщене. Бай Георги кръстил внука си на името на днешния ден Св.
Йоан -
Иванчо
.
Дадох 20 лева за детето и хапнах и тука малко и си дойдох. Тая сутрин след наряда прочетох от X серия „Ще хвърля мрежата! ". В тая беседа се говори изключително за щастието. И че щастието се постига само от тоя, който е придобил, който се подвизава в пътя на Бога. Който търси царството Божие и Неговата правда, той всякога ще е щастлив.
към текста >>
Ето, един държи църковна хоругва с образа на
Свети
Никола с бяла брада и златна корона.
Оказа се, че нещо, което служи за почистване може би на клозети или не можах да узная предназначението му, но разхождайки се, ето налетях на прясно циментови изработки, нещо като че са работили бетонени платна за шосета. Някъде, без да зная, аз нагазих в бетонената каша, която току била направена и още невтвърдена. Останаха следи, но аз се поизцапах. Ето, заобикаляйки разните прясно изработени високи циментови изработки, които бяха разхвърляни на разни страни, налетях на Водичани: Нену Цонев, Петър Йорданов Митовчето и много други, с които започнах да правя „здрасти" и те ме разпитват как съм попаднал тука, из тия бетонени заводи - изработки. Те стояха като че ли пред някаква сграда и чакаха нещо.
Ето, един държи църковна хоругва с образа на
Свети
Никола с бяла брада и златна корона.
Аз вземах хоругвата и заоглеждах отблизо образа на Св. Никола, като вътрешно с мисълта си му внушавам нещо. Изведнъж гледам: една дама, ни млада, ни стара - госпожица, облечена с кадифено палто, с чисто красиво лице, бяло, с правилна физиономия, се яви пред мен отдясно ми и ме пита: „Какво искаш? " Забъбри нещо несвързано и все еднообразно. Присъствуващите ми казаха, че тя е умопобъркана и че тя е сестра на Св.
към текста >>
Като стигнах на хармана, ето,
Иван
Ноевси дошъл, а той е убит в Балканската война.
Бях горе у ясака. Братята изкоренили лозето около улицата и останало това, което е по-навътре. По средата покрай лозето, което останало, върви път, по който возим снопите. Тръгнах надолу за дома. Пътеката води покрай лехите, през най-голямата стръмнина надолу.
Като стигнах на хармана, ето,
Иван
Ноевси дошъл, а той е убит в Балканската война.
После ето, Добри Бебев си дошъл. Покрай хармана има снопи, които предстои да се вършеят, даже нашата каруца стоеше натоварена, още не я бяхме разтоваряли със снопи. От горе, от ясака, слизат каруцата и я кара батювът Бобев Ганю, но спънал само едното задно колело, че като се бе засилила каруцата, насмалко конете щяха да се покачат върху неразтоварената кола със снопи. Аз бях на колата върху снопите, та върнах конете, които бяха се вече изправили с предните си крака върху каруцата със снопите. Забелязах на брата си Ивана, че да се спъват двете задни колелета и няма да зорите добитъка.
към текста >>
Забелязах на брата си
Ивана
, че да се спъват двете задни колелета и няма да зорите добитъка.
Като стигнах на хармана, ето, Иван Ноевси дошъл, а той е убит в Балканската война. После ето, Добри Бебев си дошъл. Покрай хармана има снопи, които предстои да се вършеят, даже нашата каруца стоеше натоварена, още не я бяхме разтоваряли със снопи. От горе, от ясака, слизат каруцата и я кара батювът Бобев Ганю, но спънал само едното задно колело, че като се бе засилила каруцата, насмалко конете щяха да се покачат върху неразтоварената кола със снопи. Аз бях на колата върху снопите, та върнах конете, които бяха се вече изправили с предните си крака върху каруцата със снопите.
Забелязах на брата си
Ивана
, че да се спъват двете задни колелета и няма да зорите добитъка.
Той ми забеляза, че не му идело на ум. След това, ето Стефан Цанев с тяхната каруца, в която са жена му и децата му и той слиза от нашия ясак по същия път, по който ние сме свличали снопите от ясака. Каруцата му силно бяга. Аз му казах, че през нашия двор, без да излиза на пътя, може да тегли у тях, защото сегашната къща, старата, в която живее брат ми Иван, е съборена и разчистена и че Иван я съборил, за да си прави нова къща, та по нейното място Стефан Цанев да си отиде, и той така стори. Аз влязох в разговор с Иван Ноев и Добр. Бобев.
към текста >>
Аз му казах, че през нашия двор, без да излиза на пътя, може да тегли у тях, защото сегашната къща, старата, в която живее брат ми
Иван
, е съборена и разчистена и че
Иван
я съборил, за да си прави нова къща, та по нейното място Стефан Цанев да си отиде, и той така стори.
Аз бях на колата върху снопите, та върнах конете, които бяха се вече изправили с предните си крака върху каруцата със снопите. Забелязах на брата си Ивана, че да се спъват двете задни колелета и няма да зорите добитъка. Той ми забеляза, че не му идело на ум. След това, ето Стефан Цанев с тяхната каруца, в която са жена му и децата му и той слиза от нашия ясак по същия път, по който ние сме свличали снопите от ясака. Каруцата му силно бяга.
Аз му казах, че през нашия двор, без да излиза на пътя, може да тегли у тях, защото сегашната къща, старата, в която живее брат ми
Иван
, е съборена и разчистена и че
Иван
я съборил, за да си прави нова къща, та по нейното място Стефан Цанев да си отиде, и той така стори.
Аз влязох в разговор с Иван Ноев и Добр. Бобев. Те ме питат нещо по настойничествата на техните семейства, кои са настойниците им и стопанисвали ли са добре имотите им. Стана нещо, че аз им зададох въпроса къде са били те досега, а те ми отговориха: „Не искай да узнаеш где сме били ние досега, ние сме се крили някъде, което не трябва да се знае." Стана дума за добрите приятели. Аз искам да им разкажа приказката, дето един човек имал трима другари, които му се верили и кълнели за верност и обич. Той искал да ги изпита.
към текста >>
Аз влязох в разговор с
Иван
Ноев и Добр. Бобев.
Забелязах на брата си Ивана, че да се спъват двете задни колелета и няма да зорите добитъка. Той ми забеляза, че не му идело на ум. След това, ето Стефан Цанев с тяхната каруца, в която са жена му и децата му и той слиза от нашия ясак по същия път, по който ние сме свличали снопите от ясака. Каруцата му силно бяга. Аз му казах, че през нашия двор, без да излиза на пътя, може да тегли у тях, защото сегашната къща, старата, в която живее брат ми Иван, е съборена и разчистена и че Иван я съборил, за да си прави нова къща, та по нейното място Стефан Цанев да си отиде, и той така стори.
Аз влязох в разговор с
Иван
Ноев и Добр. Бобев.
Те ме питат нещо по настойничествата на техните семейства, кои са настойниците им и стопанисвали ли са добре имотите им. Стана нещо, че аз им зададох въпроса къде са били те досега, а те ми отговориха: „Не искай да узнаеш где сме били ние досега, ние сме се крили някъде, което не трябва да се знае." Стана дума за добрите приятели. Аз искам да им разкажа приказката, дето един човек имал трима другари, които му се верили и кълнели за верност и обич. Той искал да ги изпита. Заклал едно теле и го турил в един чувал и го дига на гръб.
към текста >>
Но Добри и
Иван
Ноев ме заприказваха друго.
Той искал да ги изпита. Заклал едно теле и го турил в един чувал и го дига на гръб. Отива при първия, и му зачукал среднощ на вратата. „Стани и ми кажи що да правя, човек убих, ето го в чувала." Той го изхокал по-скоро да се маха от къщата му, да не би го завари или чуе някой и арестува и него като съучастник в убийството. Така и сторил вторият, а третият излязъл и казал: „Ела, ето в градината си имам скришно място, ще го заровим и ще се потули злото." Така сторил добрият, истинският приятел, а другите - не.
Но Добри и
Иван
Ноев ме заприказваха друго.
Друг сън: Пак съм у дома, но в съвсем друга обстановка. Къща висока голяма, хигиенична, с всичките му инсталации и удобства. Чудното е, че Еленка и тя е у дома или по-право, може би не е наша къща, а сме на квартира у някои хора. Еленкината стая е най-вътрешната. Но тя трябва да минава през стаята на Димитър Звездииски, че тогава да си влиза в своята.
към текста >>
Там е и наш
Иван
, Торим някаква си нива, а торта е човешки извержения.
Душевно състояние нерадостно, тягостно, но нещо средна хубост. Учебният ден мина добре. 22.II.1935 год., петък Събудих се в 5 и 20. Прочетох от младежкия клас I година лекцията „Картата". Сънувал съм, че се намирам около едно село, гара.
Там е и наш
Иван
, Торим някаква си нива, а торта е човешки извержения.
И то редки, та кога един друг товареше, цръкна, та може би ме изцапа по гърба. После ставаха някакви подпирания на една вода, която бе пълноводна и водата се разливаше, та туряхме тор и земя, за да се не отбива водата. След това имаше един в земята изкопан трап, като кубична стая. И някой ми викаше: „Ето, лягай сега, та да полежим." А трапът е влажен. Едно дете на 2 ^ 3 години е легнало и ще спи.
към текста >>
9.III.1935 год., събота, Равна Сън: На присъмване сънувам, че съм някъде, като че ли във Водица, на Кабак
Ивана
в двора, който сега е купен от Стефан Драганов на Калъч Драгана.
* Събудих се. 5 ч. Вънка духа силен вятър, студено от изток. Облачно. Следобед ходих у Трифон Петров на гости. Дойде съобщение за сина му Костадин, на 10-й да се яви в частта си войник.
9.III.1935 год., събота, Равна Сън: На присъмване сънувам, че съм някъде, като че ли във Водица, на Кабак
Ивана
в двора, който сега е купен от Стефан Драганов на Калъч Драгана.
(Там, където Кабак Иван уби жена си несъзнателно, като я помислил за куче, което ядяло папури от папурения кош. Тя отишла по нужда зад коша, а той не видял кога е отишла тя там и с един камък я убил, Та в тоя двор, но при по-друга обстановка, са Димитър Костов, и един човек, по физиономия даже той е същинският сегашният кмет на Калотина. Те и други бяха на гуляй. По едно време извадиха си револверите и започнаха да стрелят. Стреляше калотинският кмет, но отстрана друг, с малихера, и той гръмна два пъти.
към текста >>
(Там, където Кабак
Иван
уби жена си несъзнателно, като я помислил за куче, което ядяло папури от папурения кош.
5 ч. Вънка духа силен вятър, студено от изток. Облачно. Следобед ходих у Трифон Петров на гости. Дойде съобщение за сина му Костадин, на 10-й да се яви в частта си войник. 9.III.1935 год., събота, Равна Сън: На присъмване сънувам, че съм някъде, като че ли във Водица, на Кабак Ивана в двора, който сега е купен от Стефан Драганов на Калъч Драгана.
(Там, където Кабак
Иван
уби жена си несъзнателно, като я помислил за куче, което ядяло папури от папурения кош.
Тя отишла по нужда зад коша, а той не видял кога е отишла тя там и с един камък я убил, Та в тоя двор, но при по-друга обстановка, са Димитър Костов, и един човек, по физиономия даже той е същинският сегашният кмет на Калотина. Те и други бяха на гуляй. По едно време извадиха си револверите и започнаха да стрелят. Стреляше калотинският кмет, но отстрана друг, с малихера, и той гръмна два пъти. Не знам що, аз много ме е яд, кога стрелят, и в тоя момент се плашех от тая пияна компания.
към текста >>
Като се свърши рефератът на Кара
Иванов
- околийския деятел по обновата, отложихме на В.
Слязох в Годеч. След пристигането ми Угърчинска изпратила слугата на училището да ми съобщи да отида при нея. Тя радостно ме срещна и ми каза, че полицейският инспектор Механдов ще дойдат тая вечерна вечеринка. Казах им, че съм си отложил вечеринката, поради това, че ме викаха в Годеч на събрание. Засъжаляваха много за това.
Като се свърши рефератът на Кара
Иванов
- околийския деятел по обновата, отложихме на В.
Каралеев реферата за 27.Ш. т. г. Угърчинска ме замоли да се съглася да отидем в Шума на вечеринка, защото сама с Механдов не иска да отиде. Аз схванах, че аз им служа за един параван, за да могат да дружат с Механдов, но щом тя иска, аз се съгласих. Обеща да дойде и Вела Гичева. Пътуването щеше да е с автомобил.
към текста >>
С нас бяха Киро Шуманов, деятелят по обновата
Караиванов
, Георгиев - началник пощата, агрономът Макавеев, помощиик-данъчният началник, Матаков - данъчен агент, и др.
Аз схванах, че аз им служа за един параван, за да могат да дружат с Механдов, но щом тя иска, аз се съгласих. Обеща да дойде и Вела Гичева. Пътуването щеше да е с автомобил. Вечерях у госпожица Гичева. Към 8 ч отпътувахме с големия автомобил за Шума.
С нас бяха Киро Шуманов, деятелят по обновата
Караиванов
, Георгиев - началник пощата, агрономът Макавеев, помощиик-данъчният началник, Матаков - данъчен агент, и др.
Вечеринката бе посетена добре от Шумските селяни, но все-таки не бе посетена добре. След танци и игри, отидоха в кръчмата и си попийнаха компанията, та така си дойдохме. Угърчинска, по случай отстътствието на околийския управител Петров, тя спи при г-жа Петрова, а покани мене да спя на нейното легло. В 1 и 20 след полунощ бях вече на легло. До съмнало не можах да мигна.
към текста >>
Равна Сън: Сънувах, че съм в къщата, където съм се родил - в чичовата
Иванова
, горе.
Мен ме познали уж по фанелата, а госпожицата - по кожуха. Хората могат да скроят най-хитро измислена лъжа и да се потвърди от устата на 2 ^ 3 души и върви се оправяй. От Годеч, макар и късно, се върнах с Истатко и Божил Петрови, които си бяха сръбнали. Писах заявленията и писмата до 1 ч след полунощ. 21.III.1935 год., с.
Равна Сън: Сънувах, че съм в къщата, където съм се родил - в чичовата
Иванова
, горе.
Минава и отива за вода Алтъпармаковата Събевица. Плетът - все оня, който аз помня още като съм бил малко дете. Препуска едно младо червено конче. Аз се бях потулил зад плета, откъм улицата, по малка нужда. След това минаваме група мъже и жени, наши сестри, но имаше и чужди хора.
към текста >>
Вечерта, понеже бях много изморен, затова си легнах рано у брат
Иванови
.
Те ми казаха где е агрономството. Отидох при агронома Драганов. Той ми обеща, че ще ми дадат дръвчета. Отидох си на Sunlevigo*. Отидох при Еленка.
Вечерта, понеже бях много изморен, затова си легнах рано у брат
Иванови
.
* Sunlevigo (есперанто) - Изгрев. (Бел. М.И.) 22.III.1935 год., петък, София - Изгрева Станахме в 4 1/2 ч. Новото, което каза Учителят, то е, че ние трябва да се научим да мислим. „Всичко, каквото аз съм постигнал - каза Учителят, - то е постигнато чрез мисълта." Ние трябва да мислим. Човек остарява и се поболява, защото не мисли и т. н.
към текста >>
Аз съм останал на спане у брат
Иванови
, но в друга къща, не в тая, в която е сега.
Получих от СтароЗагорската училищна инспекция удостоверение, за да се явявам на конкурсен изпит. Времето ту ясно, ту облачно. В Равна се почти стопи снегът и има кал, а в Годеч е сухо. 4.IV.1935 год., четвъртък Сън: Намирам се като на Изгрева, но в по-друга обстановка, между наши братя и сестри. Учителят е по екскурзия като че на Пирин с някои наши хора.
Аз съм останал на спане у брат
Иванови
, но в друга къща, не в тая, в която е сега.
Еленка е в една хубава голяма къща в нейното място. Къщата изглежда че е нейна. Рано, в зора, аз се събуждам там, където съм, у брат Иванови, и се каня да стана и още в зори да отида при Еленка, още докато не е станала от леглото, защото тъмно бе вънка. Защото аз съм си дошъл уж снощи (вечерта), та не съм можал да се явя при нея и тя сега, като й се обадя, ще ме посрещне с радост и веселие и много ще ми се радва, също и аз на нея. * И в тоя екстазен момент на съня си се събудих.
към текста >>
Рано, в зора, аз се събуждам там, където съм, у брат
Иванови
, и се каня да стана и още в зори да отида при Еленка, още докато не е станала от леглото, защото тъмно бе вънка.
4.IV.1935 год., четвъртък Сън: Намирам се като на Изгрева, но в по-друга обстановка, между наши братя и сестри. Учителят е по екскурзия като че на Пирин с някои наши хора. Аз съм останал на спане у брат Иванови, но в друга къща, не в тая, в която е сега. Еленка е в една хубава голяма къща в нейното място. Къщата изглежда че е нейна.
Рано, в зора, аз се събуждам там, където съм, у брат
Иванови
, и се каня да стана и още в зори да отида при Еленка, още докато не е станала от леглото, защото тъмно бе вънка.
Защото аз съм си дошъл уж снощи (вечерта), та не съм можал да се явя при нея и тя сега, като й се обадя, ще ме посрещне с радост и веселие и много ще ми се радва, също и аз на нея. * И в тоя екстазен момент на съня си се събудих. Съмнало се. Небето полу-ясно. Тихо време.
към текста >>
И който казва, че знае, той не разбира живота." „
Светия
е онзи, който знае как да живее.
Чувствувам силна умора. Най-великото изкуство „Соломон е смятал, че всичко знае. Срещнал го веднъж, обаче, един дервиш и му казал, че има нещо, което той не знае - не знае да хвърчи. „Наистина - отвърнал Соломон, - всичко зная, освен туй." Сега и аз ви казвам: всичко друго знаете, не знаете само как да живеете добре. Да знаеш как да живееш, то е най-великото изкуство.
И който казва, че знае, той не разбира живота." „
Светия
е онзи, който знае как да живее.
Човек може да бъде пръв в живота при две положения: нужно му е един отличен ум и едно добро сърце." 5.IV.1935 год.. събота Ясно, тихо и приятно утро. Белината на прясно извалелия вчера и снощи сняг, а сега ясно лазурното небе, чистият въздух - всичко това предразполага душата към нещо свято, величествено и красиво. Снегът се топи и до вечерта се стопи почти всичкият пряснонавалян сняг. Много топъл ден бе. Следобед ходих в Годеч на репетиция.
към текста >>
Получих картичка от булката
Иванца
, с която ме пита имал ли съм долни дрехи.
Краката ме силно болят. Особено десния от коляното, че и двата, особено дебелите мускули на прасетата ме силно болят. Преумората от неспирното скитане сега я чувствувам. Спах, лежах до мръкнало. Ходих, получих пощата от Станчо Раденков.
Получих картичка от булката
Иванца
, с която ме пита имал ли съм долни дрехи.
Получих и ръководството за произвеждането на конкурсните изпити. 11.IV.1935 год., четвъртък Сън: Сънувах, че съм някъде в една къща. Мама е там и баба Пенчовица, майката на мама. (Те и двете са се поминали.) Разговаряме се за преустройството на тая къща, в която сме сега. Баба разказва, че тая, северната стена трябва да се избие, събори и замени с нова, бетонена, която ще заздрави къщата и ще я направи по-здрава и хигиенична.
към текста >>
брезента на брата
Иван
.
Сън: Много братя и сестри се насъбрали от разните краища на провинцията. Всички се стягат, че на другия ден ще има събор. Мястото е като в гора някъде, но разредена. Имаше едно здание като сайвант и вътре са се настанили братя и сестри. Аз съм си турил платнището, т. е.
брезента на брата
Иван
.
И тоя брезент съм го поокърпил, та го познавам по моето кърпене. Но някои от братята не са искали аз да имам до тях палатка и ми скрили брезента. Питах ги, молих ги, никой не казва. Най-после се скарахме с един брат. После аз помагах да се построяват палатки.
към текста >>
Направихме една снимка на скалите и една с овците на Русим Станулов и една с овците на
Иван
Цветков.
На втория час дойдоха от Годеч Угърчинска Николина и сестра й Геновева, Георгиев, агроном в Годеч, и Тодора Калинова. В 12 1/2 се свършиха беседите. Обядвахме и излязохме към Доброглед. Всички с устрем се залисаха в многото незабравки и ги беряха безпощадно, та се завързаха и препирни. Но не се доказва на хора, в които е вкоренена привичката на разрушението.
Направихме една снимка на скалите и една с овците на Русим Станулов и една с овците на
Иван
Цветков.
След това отидохме в гората горе и около 1 час прекарахме тамо. Направихме още една снимка на тръгване и си потеглихме. Вечеряхме и на мръкване изпратих колегите към Годеч и се завърнах. Ясен ден. От 2 седмици не е валяло и няма изгледи да вали.
към текста >>
С мен върви и едно момче, като че е на мой брадовчед, на батюва Боби
Иванов
Д, Пенев син.
Отидох на една чешма за вода бистра, та да се изплакне, обаче водата, самият й врелец* , от който извира - затрупан със слама. Аз черпя вода, обаче влиза в съда и ситен осил, та не можах да занеса съвсем чиста вода, за да се изплакне Учителят. След това разговаряхме с Учителя по въпроси, които не съм запомнил. Намерихме се в с. Посабина, Поповско.
С мен върви и едно момче, като че е на мой брадовчед, на батюва Боби
Иванов
Д, Пенев син.
Посабчени не го виждали от дълго време и то всички роднини се събрали, та като се срещнахме, едни от братовчедите, чичова Колев Иван прегърна това момче, което ме придружаваше, и почнаха да плачат. Целуваха го и плачеха. Погледнах, ето чичо Рали там, син му Боби (батю Боби) видях и стрина Ралевица с превръзка бяла, но закирливена, която си превързала главата и дясното око. Попитах я: „Какво ти е, стрино, на окото, че си го превързала? " - отговори ми, че я боляло.
към текста >>
Посабчени не го виждали от дълго време и то всички роднини се събрали, та като се срещнахме, едни от братовчедите, чичова Колев
Иван
прегърна това момче, което ме придружаваше, и почнаха да плачат.
Аз черпя вода, обаче влиза в съда и ситен осил, та не можах да занеса съвсем чиста вода, за да се изплакне Учителят. След това разговаряхме с Учителя по въпроси, които не съм запомнил. Намерихме се в с. Посабина, Поповско. С мен върви и едно момче, като че е на мой брадовчед, на батюва Боби Иванов Д, Пенев син.
Посабчени не го виждали от дълго време и то всички роднини се събрали, та като се срещнахме, едни от братовчедите, чичова Колев
Иван
прегърна това момче, което ме придружаваше, и почнаха да плачат.
Целуваха го и плачеха. Погледнах, ето чичо Рали там, син му Боби (батю Боби) видях и стрина Ралевица с превръзка бяла, но закирливена, която си превързала главата и дясното око. Попитах я: „Какво ти е, стрино, на окото, че си го превързала? " - отговори ми, че я боляло. От всички насъбрали се роднини Посабчени, в съзнанието ми останаха чичо Рали, който вече повече от 6 години, откак се е поминал, и стрина Ралевица с превързаното око и батю Боби Ралев.
към текста >>
След това отидох в 9 ч в III прогимназия „Граф Игнатиев" със Стоянка
Иванова
Петрова, у които живея на квартира, и след като тя си получи дипломата, че завърши III клас на прогимназията, отидохме в I-ва Софийска девическа гимназия и я записахме за конкурсен изпит.
След като си тръгнах и минавах покрай Михаил Влаевски, той ме извика и ми подаде една бележка от Атанас Колев, син на братовчеда ми Колю Пенев от Посабина, който е фотограф сега в София. На бележката ми съобщава, че батю Боби Ралев от Посабина се е поминал. Интересно е, казах на М. Влаевски, нощес сънувах баща му и майка му, които са умрели преди години, и него (батя Бобя), а ето, получавам съобщение, че той се е поминал. Значи нощес ме е посетил и затова ми е даден тоя сън, да видя всички роднини събрани в Посабина и в съзнанието ми остават само чичо Рали, стрина Ралевица и син му Боби, за когото получих известие, че се е поминал.
След това отидох в 9 ч в III прогимназия „Граф Игнатиев" със Стоянка
Иванова
Петрова, у които живея на квартира, и след като тя си получи дипломата, че завърши III клас на прогимназията, отидохме в I-ва Софийска девическа гимназия и я записахме за конкурсен изпит.
Следобед пях и се изкъпах и свирих до залез слънце. 24.VII.1935 год., София След Идни тичане до областния съд, от който вземахме препис от съдебното решение и представянето му в инженерството в София, едва поправиха скицата, какво вече Гьондов не ще вземе от нас това, което планът му даваше. Започнах да се глася да си направя къща, обаче първо исках нотариално да се прехвърли мястото, което е по документи върху Еленка. Михаил Влаевски ми направи план за къщата, братът Славов, адвокат от Сливен, живущ у Тодор Стоименов, ми направи чернова за нотариалния акт по покупката на мястото от Еленка. Преди три години и го купихме заедно с Еленка от Райна Захариева и документът бе върху Еленка, а сега аз исках моя дял, да си имам документ върху си.
към текста >>
Благодарение заема, който ми дадоха братя и сестри, и най-вече - голямата помощ от страна на
Иван
Петров, който най-чистосърдечно се залови и с кобилата си ми помага и с пари, и с личната си гаранция, дето трябваше пред складове, аз докарах къщата до едно положение, щото да може да чака вече за по-дълго време, докато окончателно я изкарам, кога се снабдя с пари.
Предварително аз вече си бях вземал цимент 35 торби, баластрата бе готова, дограмата - почти, дървеният материал, желязото и пр. От 14.VIII. като се започна, вече непрекъснато се работи до 14 септемврий 1935. Точно я работиха за 31 дена и майсторите си привършиха работата. Много неприятности ми създадоха майсторите ми Йордан Умников и Георги Минчев от Тревненските села, Габровско.
Благодарение заема, който ми дадоха братя и сестри, и най-вече - голямата помощ от страна на
Иван
Петров, който най-чистосърдечно се залови и с кобилата си ми помага и с пари, и с личната си гаранция, дето трябваше пред складове, аз докарах къщата до едно положение, щото да може да чака вече за по-дълго време, докато окончателно я изкарам, кога се снабдя с пари.
15.IХ.1935 год., неделя, си дойдох в Равна. Силна умора чувствувах и затова почти цяла седмица лежах като болен, докато се възвърнат физически сили за нова работа. 6.Х.1935 год., неделя Въпреки съня си, в който ме предупредиха, че да не отивам в Беренде у Стойчо Добрев на гости, но аз реших да се разходя и щом изгря слънцето, потеглих и с Маринчев от Ропот и Лалка от Разбоище отидохме в Беренде. Тамо се срещнахме с Б. Манов и жена му, Никитови, В.
към текста >>
Вечерта Зара ми донесе писмо от Еленка и от брата ми
Ивана
.
Аз бях гол и се крих и той по дирите ми и най-после успях да се скрия невредим. * Като се разсъмна, дойде Зара, слугинята, и ми каза, че бай Илия Тошев сънувал, че нощес училището съвсем изгоряло. Аз си спомних съня на Зара през 1933 година, през есента срещу 7 ноемврий, че сънувала, че училището изгоряло и през деня ни дойде съобщението, че мен и Еленка ни уволняват. И сега се чувствувам много неразположен, с тежко душевно неразположение. В Годеч не отидох на пазар.
Вечерта Зара ми донесе писмо от Еленка и от брата ми
Ивана
.
Бях писал на Еленка, че съм в недоумение, дали да остана в Равна или да отида в друго някое училище. Тя питала Учителя и той казал да си остана в Равна. Иван ми пише, че внесъл 1400 лева в кооперацията и не стигнало още за 2 месеца да се платят лихвите. Вече повече от месец капка дъжд не е капвало. Все топли и ясни дни.
към текста >>
Иван
ми пише, че внесъл 1400 лева в кооперацията и не стигнало още за 2 месеца да се платят лихвите.
И сега се чувствувам много неразположен, с тежко душевно неразположение. В Годеч не отидох на пазар. Вечерта Зара ми донесе писмо от Еленка и от брата ми Ивана. Бях писал на Еленка, че съм в недоумение, дали да остана в Равна или да отида в друго някое училище. Тя питала Учителя и той казал да си остана в Равна.
Иван
ми пише, че внесъл 1400 лева в кооперацията и не стигнало още за 2 месеца да се платят лихвите.
Вече повече от месец капка дъжд не е капвало. Все топли и ясни дни. И за Равна настанаха горещи дни. 11.Х.1935 год., петък Събудих се в 4 ч. Не съм се наспал, обаче не ми се и лежи.
към текста >>
Гърбът още ме боли и съм хремав.[/b] [b][b]Сън:[/b] Сънувах, че наш
Иван
е при мен, обаче като малко момче.
Бях хремав от 2 ^ 3 дни, та не си хвърлих голямото палто, за да се изпотя. Пред училището имаше моми. Василка Трифонова, щом пристигнах, тръгна с мен и заедно влязохме в училището. След като се преоблякох от потните дрехи и запалих печката, говорихме до стъмяване. Изпроводих я до дома й.[/b] [b][b]4.ХI.1935 год., понеделник[/b][/b] [b]Събудих се рано.
Гърбът още ме боли и съм хремав.[/b] [b][b]Сън:[/b] Сънувах, че наш
Иван
е при мен, обаче като малко момче.
Той е седнал от лявата ми страна, а от дясната - Василка Трифонова и се разговаряме. Василка е тъй облечена, както снощи, спретнато, чисто. Изглеждаше много симпатична, красива, привлекателна. Те двамата се разговаряха с Ивана нещо по половата проблема. Иван се нещо превързваше през слабините, а Василка учи нещо.
към текста >>
Те двамата се разговаряха с
Ивана
нещо по половата проблема.
Изпроводих я до дома й.[/b] [b][b]4.ХI.1935 год., понеделник[/b][/b] [b]Събудих се рано. Гърбът още ме боли и съм хремав.[/b] [b][b]Сън:[/b] Сънувах, че наш Иван е при мен, обаче като малко момче. Той е седнал от лявата ми страна, а от дясната - Василка Трифонова и се разговаряме. Василка е тъй облечена, както снощи, спретнато, чисто. Изглеждаше много симпатична, красива, привлекателна.
Те двамата се разговаряха с
Ивана
нещо по половата проблема.
Иван се нещо превързваше през слабините, а Василка учи нещо. След това Иван се изгуби и останахме двама с Василка. Така прекарахме малко време и аз четях в нейните очи и лице увлекателността й в мене и че се отдава на мое разположение, обаче аз бях господар на чувствата си и не си позволих волности, които могат да я опетнят и понижат, като младо момиче.[/b] [b][b]5.ХI.1935 год., вторник[/b][/b] [b]Снощи бе ясно, а нощес сняг валяло и побелило земята тук-таме. Вятър вее.[/b] [b][b]Сън:[/b] Сънувам, че съм във Водица, но в непозната местност. Чичо Иван Дели Пенев е жив и аз съм в техния дом.
към текста >>
Иван
се нещо превързваше през слабините, а Василка учи нещо.
Гърбът още ме боли и съм хремав.[/b] [b][b]Сън:[/b] Сънувах, че наш Иван е при мен, обаче като малко момче. Той е седнал от лявата ми страна, а от дясната - Василка Трифонова и се разговаряме. Василка е тъй облечена, както снощи, спретнато, чисто. Изглеждаше много симпатична, красива, привлекателна. Те двамата се разговаряха с Ивана нещо по половата проблема.
Иван
се нещо превързваше през слабините, а Василка учи нещо.
След това Иван се изгуби и останахме двама с Василка. Така прекарахме малко време и аз четях в нейните очи и лице увлекателността й в мене и че се отдава на мое разположение, обаче аз бях господар на чувствата си и не си позволих волности, които могат да я опетнят и понижат, като младо момиче.[/b] [b][b]5.ХI.1935 год., вторник[/b][/b] [b]Снощи бе ясно, а нощес сняг валяло и побелило земята тук-таме. Вятър вее.[/b] [b][b]Сън:[/b] Сънувам, че съм във Водица, но в непозната местност. Чичо Иван Дели Пенев е жив и аз съм в техния дом. Той се намира на особно място на някаква си височина.
към текста >>
След това
Иван
се изгуби и останахме двама с Василка.
Той е седнал от лявата ми страна, а от дясната - Василка Трифонова и се разговаряме. Василка е тъй облечена, както снощи, спретнато, чисто. Изглеждаше много симпатична, красива, привлекателна. Те двамата се разговаряха с Ивана нещо по половата проблема. Иван се нещо превързваше през слабините, а Василка учи нещо.
След това
Иван
се изгуби и останахме двама с Василка.
Така прекарахме малко време и аз четях в нейните очи и лице увлекателността й в мене и че се отдава на мое разположение, обаче аз бях господар на чувствата си и не си позволих волности, които могат да я опетнят и понижат, като младо момиче.[/b] [b][b]5.ХI.1935 год., вторник[/b][/b] [b]Снощи бе ясно, а нощес сняг валяло и побелило земята тук-таме. Вятър вее.[/b] [b][b]Сън:[/b] Сънувам, че съм във Водица, но в непозната местност. Чичо Иван Дели Пенев е жив и аз съм в техния дом. Той се намира на особно място на някаква си височина. Чичо, заедно със сина си Иван и други, са копали, за да търсят имане.
към текста >>
Чичо
Иван
Дели Пенев е жив и аз съм в техния дом.
Те двамата се разговаряха с Ивана нещо по половата проблема. Иван се нещо превързваше през слабините, а Василка учи нещо. След това Иван се изгуби и останахме двама с Василка. Така прекарахме малко време и аз четях в нейните очи и лице увлекателността й в мене и че се отдава на мое разположение, обаче аз бях господар на чувствата си и не си позволих волности, които могат да я опетнят и понижат, като младо момиче.[/b] [b][b]5.ХI.1935 год., вторник[/b][/b] [b]Снощи бе ясно, а нощес сняг валяло и побелило земята тук-таме. Вятър вее.[/b] [b][b]Сън:[/b] Сънувам, че съм във Водица, но в непозната местност.
Чичо
Иван
Дели Пенев е жив и аз съм в техния дом.
Той се намира на особно място на някаква си височина. Чичо, заедно със сина си Иван и други, са копали, за да търсят имане. Много копали, много дупчили земята със шишове. Някъде видях, чак като тунел дупки, където са копали, но не са намерили нищо. И са допуснали сега хората да си копаят хубава земя за мазане и други цели.
към текста >>
Чичо, заедно със сина си
Иван
и други, са копали, за да търсят имане.
След това Иван се изгуби и останахме двама с Василка. Така прекарахме малко време и аз четях в нейните очи и лице увлекателността й в мене и че се отдава на мое разположение, обаче аз бях господар на чувствата си и не си позволих волности, които могат да я опетнят и понижат, като младо момиче.[/b] [b][b]5.ХI.1935 год., вторник[/b][/b] [b]Снощи бе ясно, а нощес сняг валяло и побелило земята тук-таме. Вятър вее.[/b] [b][b]Сън:[/b] Сънувам, че съм във Водица, но в непозната местност. Чичо Иван Дели Пенев е жив и аз съм в техния дом. Той се намира на особно място на някаква си височина.
Чичо, заедно със сина си
Иван
и други, са копали, за да търсят имане.
Много копали, много дупчили земята със шишове. Някъде видях, чак като тунел дупки, където са копали, но не са намерили нищо. И са допуснали сега хората да си копаят хубава земя за мазане и други цели. Аз им казвам, че като са сигурни, че има скрито имане, защо са позволили сега на чужди хора да копаят, че може би те ще налучкат и ще вземат скритото имане. Аз им посочих на едно място да копаят, над което те вече бяха копали и не щеш ли, изкопаха една много стара машина, уред някакъв си, особен, чието предназначение не узнахме.
към текста >>
В 1 ч бях у дома си.[/b] [b]Много се двоумих дали да спя в новата си къща или да спя у брата
Иванови
.
Като ми казаха сестрите, че ми се показали зъбите, аз се ужасих и ги побутнах и се чудя как така неусетно е станало това. Не извадих никой от тях, които като червеи мърдаха в устата ми, но ги оставих.[/b] [b]Сънувах, че баща ми си дошъл, но е много умислен. Аз се чудя защо баща ми, след толкова време, като е умрял, а сега се завърнал, че е така умислен и не е засмян, както го знаем ние по-рано, кога бе жив.[/b] [b][b]8.ХI.1935 год., петък (Димитровден)[/b][/b] [b]Снощи, понеже Русим Станулов ми даде в заем 600 лева, то тая заран аз реших да си отида до София. Станах в 2 ч. Четох лекцията „Хармонизиране на енергиите" и потеглих за Годеч.
В 1 ч бях у дома си.[/b] [b]Много се двоумих дали да спя в новата си къща или да спя у брата
Иванови
.
Но понеже Еленка ми даде от нейните одеала и на Янкова една черга, затова за първий път останах да спя в къщата си. Понеже говорихме с Еленка до къде 11 ч, то вече и сън не ме хвана. Към 1 ч станах и четох Библията и кога ми се доспа, легнах да спя. Еленка спала за пръв път в къщата на първий ноемврий 1935 година, Ден на народните будители, Св. Ив. Рилски, ден петък; като пръв е посетил стаята й Учителят.[/b] [b]В Равна е ясно, а долините и Софийско са в море от мъгли.[/b] [b][b]9.ХI.1935 год., събота[/b][/b] [b]Станах рано.
към текста >>
Рилски
, ден петък; като пръв е посетил стаята й Учителят.[/b] [b]В Равна е ясно, а долините и Софийско са в море от мъгли.[/b] [b][b]9.ХI.1935 год., събота[/b][/b] [b]Станах рано.
В 1 ч бях у дома си.[/b] [b]Много се двоумих дали да спя в новата си къща или да спя у брата Иванови. Но понеже Еленка ми даде от нейните одеала и на Янкова една черга, затова за първий път останах да спя в къщата си. Понеже говорихме с Еленка до къде 11 ч, то вече и сън не ме хвана. Към 1 ч станах и четох Библията и кога ми се доспа, легнах да спя. Еленка спала за пръв път в къщата на първий ноемврий 1935 година, Ден на народните будители, Св. Ив.
Рилски
, ден петък; като пръв е посетил стаята й Учителят.[/b] [b]В Равна е ясно, а долините и Софийско са в море от мъгли.[/b] [b][b]9.ХI.1935 год., събота[/b][/b] [b]Станах рано.
Четохме резюмета и разговаряхме. След сутрешните гимнастики, започнах да турям вратата на мазата. След това ходих в канцеларията на българските слепи и получих за 650 лева книги, които се паднаха на Равнени от лотарията им. Следобед пак работих. Дори след вечеря, на Стоянка Илиева с контакта работих до 10 ч вратата на под стълбите, за да ги пригодя за Стоянка да си туря кюмюря и дървата.
към текста >>
Отидох у брат
Иванови
, за да си взема обущата и ги събудих да отиват за наряд.
След сутрешните гимнастики, започнах да турям вратата на мазата. След това ходих в канцеларията на българските слепи и получих за 650 лева книги, които се паднаха на Равнени от лотарията им. Следобед пак работих. Дори след вечеря, на Стоянка Илиева с контакта работих до 10 ч вратата на под стълбите, за да ги пригодя за Стоянка да си туря кюмюря и дървата. Легнах си и и веднага съм заспал и съм спал сладко.[/b] [b]Станах в 4 ч.
Отидох у брат
Иванови
, за да си взема обущата и ги събудих да отиват за наряд.
След наряда, на който Учителят говори на тема „Свещеният огън" , работих до 10 ч. От 10 ч Учителят говори на тема „Роденото от плътта плът е". В тази беседа Учителят разви новата мисъл за същината на плътта и нейното значение.[/b] [b][b]14.ХI.1935 год., четвъртък[/b][/b] [b]От няколко дни е облачно. И тая сутрин е облачно и студен западен вятър повява.[/b] [b][b]Сън:[/b] Сънувах на присъмване, че баща ми си дошъл и е много умислен, не говори нищо. Най-после се заприказвахме.
към текста >>
Равна[/b][/b] [b][b]Сън:[/b] Сънувах, че сме с брата
Иван
Петров някъде къде неговото място при Виларовата фабрика в София.
Аз пуснах водата и камъкът почна да се върти, но бе дигнат много. Търся къде е мястото, откъдето да го сниша, а не мога да намеря дървото, приспособлението, за да го сниша и започне да се мели брашното. Ето, влезе във воденицата г-ца Люба Пенева, на даскал Пеня от Ковачевец, Поповско. Тя влезе и взема едно дете, което играеше из воденицата, като че ли то било на Стефан Ненов и си отиде. Аз исках тя да се спре, за да говорим, но тя си отиде.[/b] [b][b]26.ХI.1935 год., вторник, с.
Равна[/b][/b] [b][b]Сън:[/b] Сънувах, че сме с брата
Иван
Петров някъде къде неговото място при Виларовата фабрика в София.
Той работи нещо, а аз говорех. Изведнъж чувам нещо да фучи и ме засенчи нещо - кога се взрях, то било един рой пчели, които отнякъде са избягали, и аз извиках и скочи брат Иван, но аз ги преварих и хвърлих земя в тях и те кацнаха. Сега се зачудихме как да ги вкараме в кошер и на ума си пресмятам кому ще се паднат сега пчелите, понеже ги аз видях и заставих да кацнат, и се събудих, но като че ли бях склонен да ги има братът Иван, понеже той има един кошер, но оставих да видя впоследствие той какво мнение и каква наклонност би имал - и се събудих.[/b] [b][b]27.ХI.1935 год., сряда, с. Равна[/b][/b] [b][b]Сън:[/b] Сънувах снощи, като се върнах от вечерята у Никола Станулов, много страшен сън, но не станах веднага да го запиша и съм го забравил до заранта под впечатленията на другите си сънища.[/b] [b][b]Сън:[/b] Сънувах, че моите кредитори, които ми помогнаха с пари това лято, за да си направя къща, някой ми поискал пари и аз говорих с пунктовия учител в с. Водица да ми даде 10 000 лв.
към текста >>
Изведнъж чувам нещо да фучи и ме засенчи нещо - кога се взрях, то било един рой пчели, които отнякъде са избягали, и аз извиках и скочи брат
Иван
, но аз ги преварих и хвърлих земя в тях и те кацнаха.
Ето, влезе във воденицата г-ца Люба Пенева, на даскал Пеня от Ковачевец, Поповско. Тя влезе и взема едно дете, което играеше из воденицата, като че ли то било на Стефан Ненов и си отиде. Аз исках тя да се спре, за да говорим, но тя си отиде.[/b] [b][b]26.ХI.1935 год., вторник, с. Равна[/b][/b] [b][b]Сън:[/b] Сънувах, че сме с брата Иван Петров някъде къде неговото място при Виларовата фабрика в София. Той работи нещо, а аз говорех.
Изведнъж чувам нещо да фучи и ме засенчи нещо - кога се взрях, то било един рой пчели, които отнякъде са избягали, и аз извиках и скочи брат
Иван
, но аз ги преварих и хвърлих земя в тях и те кацнаха.
Сега се зачудихме как да ги вкараме в кошер и на ума си пресмятам кому ще се паднат сега пчелите, понеже ги аз видях и заставих да кацнат, и се събудих, но като че ли бях склонен да ги има братът Иван, понеже той има един кошер, но оставих да видя впоследствие той какво мнение и каква наклонност би имал - и се събудих.[/b] [b][b]27.ХI.1935 год., сряда, с. Равна[/b][/b] [b][b]Сън:[/b] Сънувах снощи, като се върнах от вечерята у Никола Станулов, много страшен сън, но не станах веднага да го запиша и съм го забравил до заранта под впечатленията на другите си сънища.[/b] [b][b]Сън:[/b] Сънувах, че моите кредитори, които ми помогнаха с пари това лято, за да си направя къща, някой ми поискал пари и аз говорих с пунктовия учител в с. Водица да ми даде 10 000 лв. След това дойдох в Годеч и пред други колеги заговорих и на пунктовия в Годеч, Каралеев, да ми даде 10 000 лв. оттук и да ги удържа постепенно от заплатата ми.
към текста >>
Сега се зачудихме как да ги вкараме в кошер и на ума си пресмятам кому ще се паднат сега пчелите, понеже ги аз видях и заставих да кацнат, и се събудих, но като че ли бях склонен да ги има братът
Иван
, понеже той има един кошер, но оставих да видя впоследствие той какво мнение и каква наклонност би имал - и се събудих.[/b] [b][b]27.ХI.1935 год., сряда, с.
Тя влезе и взема едно дете, което играеше из воденицата, като че ли то било на Стефан Ненов и си отиде. Аз исках тя да се спре, за да говорим, но тя си отиде.[/b] [b][b]26.ХI.1935 год., вторник, с. Равна[/b][/b] [b][b]Сън:[/b] Сънувах, че сме с брата Иван Петров някъде къде неговото място при Виларовата фабрика в София. Той работи нещо, а аз говорех. Изведнъж чувам нещо да фучи и ме засенчи нещо - кога се взрях, то било един рой пчели, които отнякъде са избягали, и аз извиках и скочи брат Иван, но аз ги преварих и хвърлих земя в тях и те кацнаха.
Сега се зачудихме как да ги вкараме в кошер и на ума си пресмятам кому ще се паднат сега пчелите, понеже ги аз видях и заставих да кацнат, и се събудих, но като че ли бях склонен да ги има братът
Иван
, понеже той има един кошер, но оставих да видя впоследствие той какво мнение и каква наклонност би имал - и се събудих.[/b] [b][b]27.ХI.1935 год., сряда, с.
Равна[/b][/b] [b][b]Сън:[/b] Сънувах снощи, като се върнах от вечерята у Никола Станулов, много страшен сън, но не станах веднага да го запиша и съм го забравил до заранта под впечатленията на другите си сънища.[/b] [b][b]Сън:[/b] Сънувах, че моите кредитори, които ми помогнаха с пари това лято, за да си направя къща, някой ми поискал пари и аз говорих с пунктовия учител в с. Водица да ми даде 10 000 лв. След това дойдох в Годеч и пред други колеги заговорих и на пунктовия в Годеч, Каралеев, да ми даде 10 000 лв. оттук и да ги удържа постепенно от заплатата ми. Манов вземаше участие и Велков, и като че Каралеев обеща да ми услужи.[/b] [b]Сънувах и Учителя и братята и сестрите, но и тоя сън съм забравил.[/b] [b][b]30.ХII.1935 год., с.
към текста >>
32.
Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.
,
,
ТОМ 16
Да минавам Арда - тя дълбока, а най-вече страх ме бе от на
отиване
да я газя, но една апатия, едни състояния все на сън.
Тя бе наседнала с черна-синя кръв, но аз като я разтрих, ето, кръвта се поразкара и ръката даде вид, че ще оздравее и аз се зарадвах, че ще мога пак да свиря. Но това са низ от мисли, които с перо и мастило не се изказват, а само в срещи. Аз едва на 20 април за първи път се реших да изляза на изгрев. И защо не излизах? Защото източно от селото височините, над тях има махали, хора, няма де да се запреш и да не си обект на наблюдение.
Да минавам Арда - тя дълбока, а най-вече страх ме бе от на
отиване
да я газя, но една апатия, едни състояния все на сън.
Дене, всеки ден ние влизаме в 8 ч и в 11 пущаме децата, та от 11 до 1 ч аз отивам на поляната извън селото на слънчеви бани. Но сутрин си бях все в стаята. Но сега реших вече да излизам. Станах рано. Прегазих Арда и след един час бях горе на височината, като си нося и риза за преобличане.
към текста >>
Братът Димитър Звездински е изпратил едно пътуваще резюме, което по написани от него адреси със следния маршрут:
Иван
Карагьозов, четвърто фондово жилище, старата гара в гр.
24.IV.1934 год., вторник Времето ясно и много топло. Станах в 4 и 1/2 ч. Излязох горе над селото. Направих гимнастическите упражнения и четох изпратените резюмета от Еленка и от Библията. Днес съм малко без кеф.
Братът Димитър Звездински е изпратил едно пътуваще резюме, което по написани от него адреси със следния маршрут:
Иван
Карагьозов, четвърто фондово жилище, старата гара в гр.
Бургас; П. Ганев, Казалджик-Кафтан, Кърджалийско; Мирчо Георгиев, колониален магазин в гр. Петрич; Коста Петрунов-пикьор гара Хасково и Илия Ставрев, ул. „Цар Асен" № 57, Ст. Загора. Да четеш, да учиш, да прилагаш Словото на Учителя!
към текста >>
И
светията
, като го похвалят, изпуска канелата на своето тяло.
Не пресушавайте мисълта на ума си. Това е най-лесното, което човек може да направи. Това и децата могат да го направят. Често ние мязаме на малките деца и отваряме канелата на нашето тяло и изтича нашият живот. Това отваряне на канелата го правят и учените хора.
И
светията
, като го похвалят, изпуска канелата на своето тяло.
Не е лошо да похвалят един светия, но опасността е там, да не му изтече животът. Светията по никой случай не бяга, [но] като рекат да го похвалят, бяга като заек. Въздържайте се и турете си памук, за да не чуете, когато ви похвалят. В духовния свят светията трябва да благодари, когато го похвалят. И бягането е за предпочитане, но ако не бягаш, ти си в плен.
към текста >>
Не е лошо да похвалят един
светия
, но опасността е там, да не му изтече животът.
Това е най-лесното, което човек може да направи. Това и децата могат да го направят. Често ние мязаме на малките деца и отваряме канелата на нашето тяло и изтича нашият живот. Това отваряне на канелата го правят и учените хора. И светията, като го похвалят, изпуска канелата на своето тяло.
Не е лошо да похвалят един
светия
, но опасността е там, да не му изтече животът.
Светията по никой случай не бяга, [но] като рекат да го похвалят, бяга като заек. Въздържайте се и турете си памук, за да не чуете, когато ви похвалят. В духовния свят светията трябва да благодари, когато го похвалят. И бягането е за предпочитане, но ако не бягаш, ти си в плен. Христос е казал: „Не търсете слава от хората." С какво ще те похвали един човек?
към текста >>
Светията
по никой случай не бяга, [но] като рекат да го похвалят, бяга като заек.
Това и децата могат да го направят. Често ние мязаме на малките деца и отваряме канелата на нашето тяло и изтича нашият живот. Това отваряне на канелата го правят и учените хора. И светията, като го похвалят, изпуска канелата на своето тяло. Не е лошо да похвалят един светия, но опасността е там, да не му изтече животът.
Светията
по никой случай не бяга, [но] като рекат да го похвалят, бяга като заек.
Въздържайте се и турете си памук, за да не чуете, когато ви похвалят. В духовния свят светията трябва да благодари, когато го похвалят. И бягането е за предпочитане, но ако не бягаш, ти си в плен. Христос е казал: „Не търсете слава от хората." С какво ще те похвали един човек? За да похвалиш някого, трябва да дадеш нещо от себе си, а за да дадеш, трябва да си богат.
към текста >>
В духовния свят
светията
трябва да благодари, когато го похвалят.
Това отваряне на канелата го правят и учените хора. И светията, като го похвалят, изпуска канелата на своето тяло. Не е лошо да похвалят един светия, но опасността е там, да не му изтече животът. Светията по никой случай не бяга, [но] като рекат да го похвалят, бяга като заек. Въздържайте се и турете си памук, за да не чуете, когато ви похвалят.
В духовния свят
светията
трябва да благодари, когато го похвалят.
И бягането е за предпочитане, но ако не бягаш, ти си в плен. Христос е казал: „Не търсете слава от хората." С какво ще те похвали един човек? За да похвалиш някого, трябва да дадеш нещо от себе си, а за да дадеш, трябва да си богат. Ако направиш едно добро и се плаща за това добро, то не е валидно. Има едно състояние в хората, което идва от едно вътрешно недоволство, че няма кой да им каже една сладка дума.
към текста >>
Вторият сън е: Намирам се на баира над Митовчето, над Йордана, но по към
Иван
Пенков.
27.IV.1934 год., петък Събудих се в 2 ч, но станах в 4 1/2. Сънувал съм два съня. I. Сънувам, че във Водица съм и излизам от нашата голяма вратня навън и потеглям нагоре из баира. Ето, у дядови Ноеви е Баба Статевица (тя се е поминала може би преди 20 години), че е слаба, суха, само кожа и кости, тя се моли на Бога, нещо мълвят устните й, защото голяма суша била настъпила и глад настанал по хората, нямало що да ядат. Ето, по-горе, при Никола Гергов -свяко Белчо, и той също отслабнал, сух, изпит, приказва и той за сушата и говори за Бога, да се молим да даде дъжд.
Вторият сън е: Намирам се на баира над Митовчето, над Йордана, но по към
Иван
Пенков.
Купни снопи складени. Наш Иван, Слави и аз вършеем и гялкаме конете. Разговаряхме нещо за братството, за идеи, но не помня точно що. * До обед бях горе на поляната. Ясно небе, топло слънце.
към текста >>
Наш
Иван
, Слави и аз вършеем и гялкаме конете.
Сънувам, че във Водица съм и излизам от нашата голяма вратня навън и потеглям нагоре из баира. Ето, у дядови Ноеви е Баба Статевица (тя се е поминала може би преди 20 години), че е слаба, суха, само кожа и кости, тя се моли на Бога, нещо мълвят устните й, защото голяма суша била настъпила и глад настанал по хората, нямало що да ядат. Ето, по-горе, при Никола Гергов -свяко Белчо, и той също отслабнал, сух, изпит, приказва и той за сушата и говори за Бога, да се молим да даде дъжд. Вторият сън е: Намирам се на баира над Митовчето, над Йордана, но по към Иван Пенков. Купни снопи складени.
Наш
Иван
, Слави и аз вършеем и гялкаме конете.
Разговаряхме нещо за братството, за идеи, но не помня точно що. * До обед бях горе на поляната. Ясно небе, топло слънце. Прочетох лекцията „Спасителни положения" от III томче на общия клас, година VI. Сега се каня за Кърджали. 28.IV.1934год.
към текста >>
След наряда написах писмо на сестрата Неда и брата
Ивана
.
Следобед аз откопирах още 95 картички от екскурзиантските негативи. Чак вечерта пролича, че ще вали и то късно. Смили се Господ над загрижените хора, та даде дъжд и то на Георгеовден вечерта, обаче дъждът бе малко, но през нощта валя почти цяла нощ тихо, спокойно. 7.V.1934 год., понеделник Станах на разсъмване. Ситен тих дъжд вали.
След наряда написах писмо на сестрата Неда и брата
Ивана
.
В писмото им изпратих една картичка на Станка и една на Еленка, но различни по негативи, но все един и същ пейзаж. На Станка изпратих дето съм сам, а на Еленка - дето сме петимата, но мене ме няма, само гърбът ми излезе. Приготвих картичките на всичките, според както са ги записали, и ги направих в пакети. Следобед, макар че бе кално, но ме досрамя да тръгна със спортния си костюм, та с новите дрехи и новите чепици потеглих за Кърджали, обаче калта била голяма. Отидох в общината.
към текста >>
Но ето, оточиха се дълги като от цинкови тръби, но идещи от един голям резервоар, та тече из всяка една изобилна вода, чиста, бистра и приятна за
обливане
.
Имаше много надошъл и други народ. Обаче, дето ще става банята, там било същевременно и нужник. Но всичко настлано с чист пясък, та не личи. Аз потърсих място за по-голяма нужда и ми казаха, че ето, тия места са и за по нужда. Това ме изненада: що за чистота е тая, в тая баня?
Но ето, оточиха се дълги като от цинкови тръби, но идещи от един голям резервоар, та тече из всяка една изобилна вода, чиста, бистра и приятна за
обливане
.
И всеки един си отправи към себе си по една тръба и започнахме да се къпем. Ето, след тая баня ще пътувам, като че съм в една местност, като в Чам-Кория. С мене ще пътува и Еленка. Но ме моли да я чакам, че имала малко и тя от да отиде по голяма нужда. И в чакането й се събудих, но в разговор с нея още.
към текста >>
Там отидох при учителя
Иван
П, Дудуков.
Аз им обясних, че отивам за Устра и така станахме приятели и заедно потеглихме от Мастанли. Потеглихме по шосето за Маказа, отстоящ на 4 километра от Мастанли. Напуснахме след време шосето и потеглихме по долината на река Сюютли, десен приток на Арда, вливащи се под Кърджали при Хисарал-тъ. Минахме покрай Ходжакьойските махали. Вечерта към 6 ч бяхме в село Джамбашли.
Там отидох при учителя
Иван
П, Дудуков.
Той ми каза, че за утре, в неделя, ще отиде в село, близко до Шейх-Джумая, за утро при колегата си. Но като му обясних, че от Кърджали ще дойдат колеги, начело с г-жа Чапкънова и Диман, той се съгласи и той да дойде на Устра, макар че предната неделя ходили с колегата си от Хаджикьой Петко Ив. Кацарев. Навечеряхме се с чай и кашкавал и легнахме, като аз не исках да спя на леглото му при него, а в отделна учебна стая сам и на по-чисто място. 27.V.1934 год., неделя Станахме точно в 1 1 2 ч. В 2 бяхме на път.
към текста >>
Петко
Иван
.
Към 5 ч бяхме в Шейх-Джумая и на края на селото срещнахме Кърджалийските: г-жа Чапкъ-нова, г-ца Дочка Духнева, учителка в Саторлер, г-ца Дешка Нанкова - учителка в Отоманкьой, Диман Диманов, учител в Терзикьой, Дочка Духнева е от гр. Казанлък, ул. „К. Величков" № 70. Г-ца Дешка Нанкова с. Шейново, Казанлъшко, г-жа Чапкънова - гр. Казанлък.
Петко
Иван
.
Коцев от с. Турия, Казанлъшко, Ради Романов - с. Шипка, Казанлъшко, Ботю Данчев Тючев - контрольор при Б.З.Б., г-ца Николина Ханъмова, Станю Христов - с. Радювене, Ловченско. Христо Ковтанитов, секретар на тютюнева фирма в Шейх-Джумая.
към текста >>
Не помня картинността на съня, че аз отидох, уж моят по-малък брат
Иван
е с мен и някои други деца - момиченца.
Ганю Събев (учител прогимназиален в гр. Попово, мой съсед по рождение-Водичанин) от голям пияница, попада между братя, сестри, които били някъде в планината на курорт. Трогва се той от хубавите слова на Учителя и изобщо на братята и става съчувственик на Бялото Братство. Вследствие на дългото му пребиваване (уж това лято, сегашното) и незавръщането му в село да обучава навреме, се появяват негови противници и то от завист, задето вече той излиза за в бъдеще от пиянските им компании, и предизвикват анкета против него. Обаче всички, които знаехме за тая анкета, ние бяхме положителни, че Ганю ще издържи бляскава реч и апология за братските идеи и ще бъде победител.
Не помня картинността на съня, че аз отидох, уж моят по-малък брат
Иван
е с мен и някои други деца - момиченца.
Дойдохме до едно място (земетръсна зона), което, вследствие на някой скорошен земетръс, са се образували големи хендеци^, подземни кухини и пропуквания, та със страх се изкачихме по тия пропукваници и стръмнини, особено по една много стръмна висока скала. Тъкмо бяхме се изкачили на най-стръмната скала и си мисля аз в меня си, че ако сега земята се разиграе, то ще се отвори някоя бездна и ни погълне или пък ще се наведе стръмнината под няколко градуса и ние ще полетим във въздуха надолу към низината изпод тая висока скала. Тъкмо си мисля и ето, започна земетресение. Изплашихме се и с ужас чакахме разкрачени, пазейки равновесие, но ето, че тая височина стръмна, висока, опасна, започна бавно да спада, спада, без да се отваря пукнатина или бързо пропадание и се сниши и изравни, стана като поле. А ние, като че ли нежна ръка ни успокояваше и тешеше, да сме спокойни, защото има кой да бди над нази.
към текста >>
Кога престана земетръсът и се сравниха и загладиха тия опасни бездни, аз се разскачах и с неописуема радост започнах да славя, да хваля Бога и да говоря на придружаващия ме брат ми
Ивана
и другите, да им говоря за невидимия свят, за съществата, които ни помагат в нуждите, и че косъм от главата на праведните, на тия, които се радват и живеят за Бога, няма да падне.
Дойдохме до едно място (земетръсна зона), което, вследствие на някой скорошен земетръс, са се образували големи хендеци^, подземни кухини и пропуквания, та със страх се изкачихме по тия пропукваници и стръмнини, особено по една много стръмна висока скала. Тъкмо бяхме се изкачили на най-стръмната скала и си мисля аз в меня си, че ако сега земята се разиграе, то ще се отвори някоя бездна и ни погълне или пък ще се наведе стръмнината под няколко градуса и ние ще полетим във въздуха надолу към низината изпод тая висока скала. Тъкмо си мисля и ето, започна земетресение. Изплашихме се и с ужас чакахме разкрачени, пазейки равновесие, но ето, че тая височина стръмна, висока, опасна, започна бавно да спада, спада, без да се отваря пукнатина или бързо пропадание и се сниши и изравни, стана като поле. А ние, като че ли нежна ръка ни успокояваше и тешеше, да сме спокойни, защото има кой да бди над нази.
Кога престана земетръсът и се сравниха и загладиха тия опасни бездни, аз се разскачах и с неописуема радост започнах да славя, да хваля Бога и да говоря на придружаващия ме брат ми
Ивана
и другите, да им говоря за невидимия свят, за съществата, които ни помагат в нуждите, и че косъм от главата на праведните, на тия, които се радват и живеят за Бога, няма да падне.
Много говорих на присъствуващите в тая насока. Върнахме се, разговарящи все по тия хубави въпроси. Ето, намираме се в една хубава, обраснала с буйна зеленатрева, фидани, цветя най-разнообразни и високи дървета, като нещо на градска градина, но много по-хубава от всички видени досега кътове и градини. Насядали са деца, хора, като че ли аз съм учителят, който в тая хубава природна обстановка ще предавам някакво си на моите ученици или пък други щеше да говори, а ние да слушаме, не помня добре. Хубава, ясно прозрачна слънчева светлина на ранното, около 9 - 10 ч, утринно слънце, правеше картината невиждана до тоя момент.
към текста >>
Тая госпожица се казва Надежда
Иванова
, ул, „Радецки" № 140.
До следобед към 3 ч тя стоя и се разговаряхме по разни въпроси. Тя е вургасна* мома. Единствената й мечта е сега да се ожени. Разправя си преживелиците, теглилата и мъчилата, че сега била изоставена, понеже била стара, заслабяла и т. н. С много заобикалки се допитва аз не ще ли се женя, имам ли си симпатия и ред други въпроси.
Тая госпожица се казва Надежда
Иванова
, ул, „Радецки" № 140.
Казанлък, учителка. Чак глава ме заболя от прекалената й упоритост да повтаря, че страдала, че да се ожени ли за един сега, който й предлагал. Но той пиел и пушел, че дали ще си уйдиса с него и ред други. Едва към 5 ч се завърнах, едва се разделихме. Пишман станах, че й говорих толкова работи.
към текста >>
8.VI.1934 год., петък, К.-Кафтан При първото
заспиване
, още с пренасянето ми в другия мир, с първата дрямка снощи сънувах, и то за миг, че от дясната страна, от горната челюст, зад кучешкия зъб, при ядене ми се извади един зъб и то зъб с голям корен, здрав, но така стана, че аз, без да искам, при дъвченето, понеже бързам, го залостих, като че ли в нещо много лепкаво, което го разклати и аз бръкнах в устата си, още пълна с несдъвкания залък, и извадих зъба.
Дано поне й остане в главата. 7.VI.1934 год., четвъртък Ходжата си отиде пак тая заран. Аз цял ден приготвях гл. отчет. Душата ми се стяга, а работата бавно върви. Голяма горещина.
8.VI.1934 год., петък, К.-Кафтан При първото
заспиване
, още с пренасянето ми в другия мир, с първата дрямка снощи сънувах, и то за миг, че от дясната страна, от горната челюст, зад кучешкия зъб, при ядене ми се извади един зъб и то зъб с голям корен, здрав, но така стана, че аз, без да искам, при дъвченето, понеже бързам, го залостих, като че ли в нещо много лепкаво, което го разклати и аз бръкнах в устата си, още пълна с несдъвкания залък, и извадих зъба.
Кога го извадих, не от болка, а от съжаление и мъка се закахърих, че още един зъб отиде и че и устата ми губи физиономията си и със загубването на зъбите, то човек си губи и здравето и в мига на ужаса се събудих. Тая заран е ясно, топло и тихо време. Аз бързам с приключването, та да мога да си замина. 9.VI.1934 год., събота Цял ден приготовлявах касиерските книги и своя багаж. Вечерта до 11 ч, след като пазарих две магарета, за да ми занесат багажа до гара Кърджали.
към текста >>
Отидохме си в града и в 9 ч бяхме на
откриване
конгреса.
22.VII.1934 год., неделя Станахме рано за наряд. Михаил ни отведе на своето място „Изгрев", То е хубаво място над Дунава, откъдето се открива хубава гледка над гладките дунавски води и румънския бряг, обраснал с върби, над който далеч на изток от румънска земя изгря Слънцето с величествена тържественост и блясък. Много приятна утрина. След наряда прочетохме от XII серия беседата „Даде плод". За пръв път с такава тържественост, красота и бодрост на духа четохме тая хубава и поучителна беседа.
Отидохме си в града и в 9 ч бяхме на
откриване
конгреса.
Откри се от военната музика с „Шуми Марица" и „Espera". След поздравленията всички на парахода заминахме на остров Есперанто. Там обядвахме и правихме бани. Направихме няколко снимки. Весело бе там и хубаво.
към текста >>
Около мене се намира някой, мисля, че наш
Иван
и
Иванца
.
Колегата от Туден ми каза, че вчера, петък, той (Тошев), заедно с Годечкия кмет Кир Шумонов са говорили нещо по мой адрес, но не ми каза в що се е състоял сюжетът на говоренето за мене. Дойдох си късно от Годеч. Свирих, пях и си легнах в 10 ч. 30.IХ.1934 год. Сън. Сънувам къде 4 1/2 ч сутринта следния сън: Намирам се на една поляна.
Около мене се намира някой, мисля, че наш
Иван
и
Иванца
.
Аз съм бъчвар. Ето, както работех, усетих, че краката ме щипе нещо. Кога погледнах, на левия си крак на ходилото кръв от ухапване на стонога, ето, видях и един скорпион, но скорпионът не ще да ме е ухапал. Кракът ми е много наранен от ухапването на тия стоноши и аз се изплаших. Ето, като бягах, ето и една черна змия, която е съвсем черна и интересна.
към текста >>
Ето нещо като електрическа лампа, но не е електрическа лампа, а нещо новоизнамерено, което съвсем по някакъв особен начин, без кабел и електричество, при завъртването на едно копче, светва и
свети
някак по особен начин.
Има едно кьоше даже съвсем без керемиди, изобщо покривът разрушен, но още не прокапал, защото сламата още е задържала водата. Когато влязох вътре в стаята, ето тя е била до съседство с друга някоя. Влязох в чуждата, уж я знаех насън на кого бе тя. Беше нощ. Не зная как да осветя стаята.
Ето нещо като електрическа лампа, но не е електрическа лампа, а нещо новоизнамерено, което съвсем по някакъв особен начин, без кабел и електричество, при завъртването на едно копче, светва и
свети
някак по особен начин.
Аз разглеждах това особено светило и се чудех, а имаше и мои другари, които се чудехме на техниката и постиженията й. 5.Х.1934 год., петък Не помня добре съня си, но е отначало в паметта ми, какво че уж нямало да възвърнат Еленка в Равна. Много хубаво време с ясно лазурно небе. Прозрачна утринна гледка с последна четвърт фаза на Луната. Следобед отидох в Годеч на заседание по хигиеничния комитет.
към текста >>
Аз разглеждах това особено
светило
и се чудех, а имаше и мои другари, които се чудехме на техниката и постиженията й.
Когато влязох вътре в стаята, ето тя е била до съседство с друга някоя. Влязох в чуждата, уж я знаех насън на кого бе тя. Беше нощ. Не зная как да осветя стаята. Ето нещо като електрическа лампа, но не е електрическа лампа, а нещо новоизнамерено, което съвсем по някакъв особен начин, без кабел и електричество, при завъртването на едно копче, светва и свети някак по особен начин.
Аз разглеждах това особено
светило
и се чудех, а имаше и мои другари, които се чудехме на техниката и постиженията й.
5.Х.1934 год., петък Не помня добре съня си, но е отначало в паметта ми, какво че уж нямало да възвърнат Еленка в Равна. Много хубаво време с ясно лазурно небе. Прозрачна утринна гледка с последна четвърт фаза на Луната. Следобед отидох в Годеч на заседание по хигиеничния комитет. Върнах се на мръкване.
към текста >>
Кога се загледах, ето, в него орат наш
Иван
, батьо Боби и
Иван
Иванов
.
Особени състояния минават през съзнанието ми и ме стягат. Едно като че ли напрегнато положение, стеснително. Нещо се плаша. 6.Х.1934 год., събота Сън. Сънувах, че пътувам с компания и то вървях през едни дворове; провирахме се през плетища, тесни врати и най-после стигнахме на един край, откъдето се вижда нашият ясак във Водица.
Кога се загледах, ето, в него орат наш
Иван
, батьо Боби и
Иван
Иванов
.
Аз бързах и не можех да си отида до селото, обаче си казах: и тъй, и тъй съм успял да дойда дотук, що да не отида да видя братята си. И отидох в ясака, дето орат. Видях, ето Иван Иванов целия парализиран, изтощен, следствие тая болест, която той има. Говорих с наш Ивана за нивите, понеже той досега ги работи и не дава на батя, а също и моя наем не плаща, затова му казах вече да не оре и засява моите ниви, защото ще ги дам на батя Бобя. Той се разсърди.
към текста >>
Видях, ето
Иван
Иванов
целия парализиран, изтощен, следствие тая болест, която той има.
6.Х.1934 год., събота Сън. Сънувах, че пътувам с компания и то вървях през едни дворове; провирахме се през плетища, тесни врати и най-после стигнахме на един край, откъдето се вижда нашият ясак във Водица. Кога се загледах, ето, в него орат наш Иван, батьо Боби и Иван Иванов. Аз бързах и не можех да си отида до селото, обаче си казах: и тъй, и тъй съм успял да дойда дотук, що да не отида да видя братята си. И отидох в ясака, дето орат.
Видях, ето
Иван
Иванов
целия парализиран, изтощен, следствие тая болест, която той има.
Говорих с наш Ивана за нивите, понеже той досега ги работи и не дава на батя, а също и моя наем не плаща, затова му казах вече да не оре и засява моите ниви, защото ще ги дам на батя Бобя. Той се разсърди. После сънувах, че пътувам през една голяма гора, такава, каквато аз знаех, кога бях малък, изпод Белия Бряг. Ще нощуваме братя, сестри в гората. Аз искам да събирам дърва за огрев.
към текста >>
Говорих с наш
Ивана
за нивите, понеже той досега ги работи и не дава на батя, а също и моя наем не плаща, затова му казах вече да не оре и засява моите ниви, защото ще ги дам на батя Бобя.
Сънувах, че пътувам с компания и то вървях през едни дворове; провирахме се през плетища, тесни врати и най-после стигнахме на един край, откъдето се вижда нашият ясак във Водица. Кога се загледах, ето, в него орат наш Иван, батьо Боби и Иван Иванов. Аз бързах и не можех да си отида до селото, обаче си казах: и тъй, и тъй съм успял да дойда дотук, що да не отида да видя братята си. И отидох в ясака, дето орат. Видях, ето Иван Иванов целия парализиран, изтощен, следствие тая болест, която той има.
Говорих с наш
Ивана
за нивите, понеже той досега ги работи и не дава на батя, а също и моя наем не плаща, затова му казах вече да не оре и засява моите ниви, защото ще ги дам на батя Бобя.
Той се разсърди. После сънувах, че пътувам през една голяма гора, такава, каквато аз знаех, кога бях малък, изпод Белия Бряг. Ще нощуваме братя, сестри в гората. Аз искам да събирам дърва за огрев. Ето, влязохме в една колиба, заваряме в нея много турци от Крепча.
към текста >>
От тая сутрин, още след
умиването
ми за сутрин, усетих, че ми играе лявото око, горната част на очната ябълка заедно с горнята клепка.
Отивам някъде на друго място покрай гората, близо до едно село. Местност непозната, но имало тук горска стража много строга, та, боейки се да не ми конфискуват брадвата, аз я скрих под шумата, обаче скрил съм и бастоня си. Когато се явих на поляната, ето тук се срещнах с мой близък другар, но не помня добре кой бе. Разговаряхме се за дрехи някакви, че аз трябваше да изпера някои мои долни дрехи, че ми предстои пътуване за местоучителствуване далече. Минаха каруца с познати, симпатична компания, състояща се от млади момичета, весели и засмени; имаше и мъже между тях.
От тая сутрин, още след
умиването
ми за сутрин, усетих, че ми играе лявото око, горната част на очната ябълка заедно с горнята клепка.
Вечерях у Станчо Раденков и говорихме със Станчо и Милуш Рангелов. 13.Х.1934 год., събота Станах от сън в 5 и 10. Сън. На присъмване сънувах, че съм някъде си в непознато място, като че ли във Водица, в местността Карамфиликя, но при съвсем друга обстановка. Аз с други някои стоя на една височина откъм източната страна като на канара, а долу гледаме, че на мястото ни има къща и в къщата влиза някой си и вкарва в нея кози. След като си свършихме работата в тая местност, слязохме в тая къща.
към текста >>
Слязох долу и при държането на стълбата вземаше участие по-малкият ми брат
Иван
, който бе облякъл моето палто, обаче това палто е скъсано, вехто, чиято грозота и неприветливост аз, носяйки го на меня си, не съм могъл да забележа.
Исках да сляза. Отдолу ми подадоха сълба, но и сълбата една-долните шишове на нея, защото сълбата бе една вехта ритла, бяха счупени и съвсем липсваха. Аз гледах кръвта да не оцапа някого, защото отдолу тая дама държи стълбата и гледа нагоре. Като че ли тая дама бе една еврейка красива. Хванах се здраво за ритлата и за дирека и полека се заспущах, тътрузейки се по дирека.
Слязох долу и при държането на стълбата вземаше участие по-малкият ми брат
Иван
, който бе облякъл моето палто, обаче това палто е скъсано, вехто, чиято грозота и неприветливост аз, носяйки го на меня си, не съм могъл да забележа.
Сега, гледайки палтото си облечено на него, аз се отвратих от кирлявостта и скъсаността му, даже и от панталоните му, защото и те били мои. Казах на себе си, че трябва непременно да си купя нов костюм. Особено палтото било продрано и то чак разнищено на гърба откъм лявата страна и кирта съвсем бие на очи, та се възмутих от него, защо съм го носил досега. * Докато записвах съня си, лявото око леко пак потрепваше, за да ме уведоми, че това не е друго освен игра, трепкане на лявото ми око, на левия горен мигач, на горната част на мигача, заедно горната половина на ябълката. Следобед, особено на залез слънце, понеже днес денят бе ясен и тихичък, но не съвсем, обаче слънчев, приятен ден.
към текста >>
Сънувах, че съм някъде си, при мен са кака
Иванка
- майката на Колю и Съби Минчеви.
Никола Савов - Туден и Пиперков - данъчен агент по измерване материали за ракии. Никола Савов убил един заяк и го донесе. Поел е го готвиха тука и си направихме една снимка и си отидоха. Вечерях у Младенови. 17.Х.1934 год., Сряда Събудих се в 3 ч сутринта и сън не ме хвана до 5 ч. Сън.
Сънувах, че съм някъде си, при мен са кака
Иванка
- майката на Колю и Съби Минчеви.
Разговаряме весело. При мен е също и друго лице, което на пробуждане помнех, а сега съм забравил. След прочитане една лекция, озаглавена „Основни мисли" - 37 лекция от 8.VI.1927 год. При изгрев слънце небето бе облачно и първият лъч се не видя, а чак после се подаде слънцето и пак се скри. Към 1 ч следобед заваля дъждец ситен.
към текста >>
Иван
Рилски
и именният ден на Н.
31.X.1934 год., сряда Облачено утро, но Слънцето изгря на ясно и после цялото небе се заоблачи и през деня ту проблясва, ту се заоблача. На обед отидох в Годеч на педагогическа групова конференция. Замръкнах и си дойдох късно. Вечерях у Младенови. 1.ХI.1934 год., четвъртък Днес е денят на Народните будители, на Св.
Иван
Рилски
и именният ден на Н.
В. Царицата. Аз говорих на децата и ги разпуснах. Четох през деня. На изгрев слънце, след посрещане първите слънчеви лъчи, имах хубави вдъхновени мисли и записах някои от тях за реферата си. Свирих през деня и към 5 ч вечерта потеглих за Годеч, за да изпълня поканата на Б.
към текста >>
Ето, дойде Атанас Димитров Сулин, че хвана момчето си Добрияна, та му тегли голям бой до
убиване
, защото той откраднал в Годеч един алабаш и го заловили стражарите, та се засрамил Анто.
При мен е Димитър Илиев (умствено повредено дете, малоумно и недоразвито). Аз го пращам да завръща говеда. Макар да бе късно и тъмно, не знам по какъв начин аз напипах на земята и намерих един ръжен и един железен, като на сметало, желязна пръчка. Вземах ги и си казах, че ръженът ще използуваме за братските кухни. След това сънувах, че сме се събрали, селяните Равнени, на събрание.
Ето, дойде Атанас Димитров Сулин, че хвана момчето си Добрияна, та му тегли голям бой до
убиване
, защото той откраднал в Годеч един алабаш и го заловили стражарите, та се засрамил Анто.
Аз се изплаших да не го убие. * Хората се изнизаха и отидоха в Годеч на събор. Шестнадесет деца ми отсъствуват. Това е културата на селяните. Той предпочита пиенето пред просветата на детето си.
към текста >>
Приготовляваме се за
отиване
някъде на гробища, но на тия гробища ще има събрание, увеселение, ядене, пиене.
Лягай не с мисълта, че отиваш да си починеш, а с мисълта, че отиваш на училище в астралния мир, защото каквото научиш в горната школа, това ще приложиш през деня. 10. Да сънуваш, че ядеш месо, то значи отгоре те учат, че пътят, по който вървиш, не е добър, затова трябва да го промениш. 11. При гняв изпявайте „до-ми-сол" до десетина пъти и състоянието се променя. * Сън. Нощес съм сънувал, че се намирам някъде в къща на някои близки.
Приготовляваме се за
отиване
някъде на гробища, но на тия гробища ще има събрание, увеселение, ядене, пиене.
Ще се преспи тамо, та си приготовлявахме и дрехи за спане. Имаше някакви дами, седнали пред къщата с инспектор Андреев. Аз съм вкъщи и приготовлявам нещо си. Покрай мен е някое си близко момиче, около 14-годишно, и весело си пее и приготовлява и забавно тананика и говори нещо на мен по пътуването. Някаква си лопата са вземали от Ганчо Белчев - Водица, да ринат нещо в тоя дом, който е като че ли при крайната чешма във Водица, на Добревото място, и аз занесох лопатата и я турих в дама им и видях леглото на слугата им.
към текста >>
33.
16. Резюме от беседа на Учителя от 14.VIII.1935 г.
,
VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев
,
ТОМ 17
[изпратено от Боян Боев, с почерка на Савка Керемидчиева]
Рилските
езера.
16. Резюме от беседа на Учителя от 14.VIII.1935 г.
[изпратено от Боян Боев, с почерка на Савка Керемидчиева]
Рилските
езера.
На полянката под Молитвения връх, сряда, 14. VIII. 1935г., 5 ч сутринта Резюме Добрата молитва, З гл. Йоана, Здо. 12 стих. Новораждане Да се роди човек от Духа с едно ново положение на човешкото съзнание.
към текста >>
За да се
просвети
едно дете, необходими са най-малко 16 години, за да свърши университета.
Земята е едно условие, дето човек може да опита Божиите блага, да се развива. Тя е създадена за разумния човек, който разбира законите. Като я гледаме външно, мислим, че тя не е уредена. Който разбира законите на природата, вижда, че има нещо разумно, което направлява всичко. Всичките ни страдания произтичат от онова неразбиране на порядъка, в който ние живеем.
За да се
просвети
едно дете, необходими са най-малко 16 години, за да свърши университета.
Благото, което очакваме от съвременния живот, както се развива, е временно. На сегашния живот му липсва един елемент, който трябва да се запълни от раждането на Духа. Човек трябва да се роди изново, за да излезе от сегашните лоши условия. При сегашните лоши условия човек непременно трябва да умре. То е така: Ти трябва да работиш, да спечелиш богатство и като се връщаш дома, ще те пленят разбойници, ще те оберат и ще те направят да се върнеш дома без пет пари.
към текста >>
Отиването
в другия свят е по закона на раждането от Духа.
На сегашния живот му липсва един елемент, който трябва да се запълни от раждането на Духа. Човек трябва да се роди изново, за да излезе от сегашните лоши условия. При сегашните лоши условия човек непременно трябва да умре. То е така: Ти трябва да работиш, да спечелиш богатство и като се връщаш дома, ще те пленят разбойници, ще те оберат и ще те направят да се върнеш дома без пет пари. Неразбрана работа е да мисли човек, че като умре, ще отиде в другия свят.
Отиването
в другия свят е по закона на раждането от Духа.
Казва Христос: Ако [човек] не се роди изново, не може да влезе в Царството Божие. Роденият от Духа е господар на положението, господар на външните условия. Той не е в зависимост, като сегашният човек, от икономическите условия. Пример: Болният се нуждае от помощта на другите, а здравият е свободен, не се нуждае от външна помощ, сам всичко може да си извърши. Та, великата наука в живота има два пътя, по които хората вървят.
към текста >>
34.
V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев
,
III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов
,
ТОМ 17
Отец Теофан от метоха на
Рилския
манастир предлагаше да се
свети
вода, а отец Онуфрий от Хилендарския светогорски манастир настояваше да се
свети
масло и да се изчетат всичките Василиеви молитви.
Попове, бабички, калугери, епитропи, еснафлии и всекакъв сбироток от града изпълни черковния двор. Малката килийка до стаята на клисаря, в която живееше, а сега лежеше прострен бае Митар, беше притисната от хора, както се притискат на Тодоровден, на причест в черква. Едни говореха тайнствено, други разправяха с ръце, с очи, с вежди, трети се кръстеха, четвърти палеха свещи — цела сметенѝя и неразбория. Поп Яньо съветваше да се пренесе бае Митар в черквата. Поп Тошо настояваше да си остане, гдето си е.
Отец Теофан от метоха на
Рилския
манастир предлагаше да се
свети
вода, а отец Онуфрий от Хилендарския светогорски манастир настояваше да се
свети
масло и да се изчетат всичките Василиеви молитви.
Баба Съба врачката беше надигнала един самун хлеб, колкото шиник, и се мъчеше да си пробие път в килията на бае Митар. Тя искаше да подложи самуна под главата на пренесения, да престои, догде се свести. Така престоял хляб бил добър, казва, за да се захранват на чист понеделник жени-бездеткини. Захранена жена с такъв хлеб, мутлак, казва, може да се сдобие с рожба от сърце. Баба Ана Пунчовица, известна по своята деятелност и прочута способност в целия град, и тя бързаше да си приготви при този редък случай нужните потреби за своята специалност.
към текста >>
Един път даскал
Иванчо
, бог да го прости, чете на един празник апостол в черквата… „Прокимен глас седмий… господ просвещение мое и спасител мой кого убоюся… ко Ефесеем, послание святаго апостола Павла чте…“ — Не е ко Ефесеем, не е ко Ефесеем — извиква наведнъж сърдито хаджи Илия, — не видиш ли, че е к Римляном!
Пет патрици, петдесет владици и петстотин попове да се съберат, пак при хаджи Илия са нищо. Ама баш нищо! Той знае от кора до кора науст и псалтир, и апостол, и евангелие, и минея, и всичко, и всичко. Хаджи Илия стои всеки път до владичия трон у черква. Да се случи некоя мъчна литургия или молебствие за дъжд, против град, против скакалци, против мишки, против поводие… каква и да е забъркана служба или молитва, до никого не се допитват, а само до хаджи Илия.
Един път даскал
Иванчо
, бог да го прости, чете на един празник апостол в черквата… „Прокимен глас седмий… господ просвещение мое и спасител мой кого убоюся… ко Ефесеем, послание святаго апостола Павла чте…“ — Не е ко Ефесеем, не е ко Ефесеем — извиква наведнъж сърдито хаджи Илия, — не видиш ли, че е к Римляном!
Даскал Иванчо, сиромахът, се сепна, погледна в книгата — наистина: к Римляном — хаджи Илия има право. Веднъж се случи това същото и с поп Яньо, хем беше протопоп, сиромахът. Отваря една неделя да чете евангелието: „Мир вам! Премудрост прости! От Йоана святаго евангелия чте…“ — Поп Яньо, поп Яньо — извика натъртено хаджи Илия, — я си отвори очите… не видиш ли, че не е „от Йоана“, а е „от Луки“… Поп Яньо, сиромахът, се сепна, като че му некой рече: не си мъжко, ами си женско — поогледа се в книгата и наистина хаджи Илия пак прав — там пише „от Луки“.
към текста >>
Даскал
Иванчо
, сиромахът, се сепна, погледна в книгата — наистина: к Римляном — хаджи Илия има право.
Ама баш нищо! Той знае от кора до кора науст и псалтир, и апостол, и евангелие, и минея, и всичко, и всичко. Хаджи Илия стои всеки път до владичия трон у черква. Да се случи некоя мъчна литургия или молебствие за дъжд, против град, против скакалци, против мишки, против поводие… каква и да е забъркана служба или молитва, до никого не се допитват, а само до хаджи Илия. Един път даскал Иванчо, бог да го прости, чете на един празник апостол в черквата… „Прокимен глас седмий… господ просвещение мое и спасител мой кого убоюся… ко Ефесеем, послание святаго апостола Павла чте…“ — Не е ко Ефесеем, не е ко Ефесеем — извиква наведнъж сърдито хаджи Илия, — не видиш ли, че е к Римляном!
Даскал
Иванчо
, сиромахът, се сепна, погледна в книгата — наистина: к Римляном — хаджи Илия има право.
Веднъж се случи това същото и с поп Яньо, хем беше протопоп, сиромахът. Отваря една неделя да чете евангелието: „Мир вам! Премудрост прости! От Йоана святаго евангелия чте…“ — Поп Яньо, поп Яньо — извика натъртено хаджи Илия, — я си отвори очите… не видиш ли, че не е „от Йоана“, а е „от Луки“… Поп Яньо, сиромахът, се сепна, като че му некой рече: не си мъжко, ами си женско — поогледа се в книгата и наистина хаджи Илия пак прав — там пише „от Луки“. Чете поп Яньо, а пот капе ли от него, капе, като баш че отново го запопват и стои с леген и ибрик пред иконата на спасителя, забулен с пешкир на очите, като… ех, като поп.
към текста >>
Гемията, що е у капитан Ахмед
пехливан
, 38 213 гроша.
Сухи пари 36 583 гроша и руп. Гидик на дюкяна 5316 гроша. Вересии по тефтер 63 591 грош и зола. От них батак 13 941 грош. Вересии по темесъци 46 315 гроша и 20 пари.
Гемията, що е у капитан Ахмед
пехливан
, 38 213 гроша.
Другата гемия, що е на сефер, 28 316 гроша. Горният сурек с козите 2315 брави чини 51 713 гроша; долният сурек от 936 брави — 22 891 гроша. Вълната, що е у магазията на Бошняк Мустафа от 6115 оки, чини 29 318 гроша… Това ви е хесапът, па сега се делете, както ви харесва… — Така завърши бае Митар и излезе — не иска да чака, нито да си изпие заръчаното кафе: — Не ми требва, каже… защо и на какво да ви пием кафето… на некое добро ли? На делба… като е дошло до делба, там вече хаир нема… па нема и защо да ме черпите… Бае Митар познава не само какво ще бъде времето за утре или за у други ден, но той знаеше да ти пророкува дали зимата ще бъде сарп, или гевшек и дали пролетта ще бъде влаговита, и дали през летото ще бъде голем пек, и дали есента ще бъде берекетлия и… всичко, всичко. Той познаваше всичко това и по паяците, и по пчелите, и по рибите, и по врабците, и по свинете, и по добичетата, и по кокошките, и по тревите, и по дръвчетата, и по солта, и по нишадъра, и по какво ли не?
към текста >>
Едва успе сиротата тетка надве-натри да си вземе сбогом от другите киришлийки и като се вайкаше, че старецът обичал най-много белия самоток, отлете като стрела в къщата си, за да вземе мерки против безполезното
изливане
на самотока.
Една свекърва осъдили, че от карез и завист на снаха си направила магии и я разставила от сина си, та раздвоила къща и дом и съсипала големата севда, що я имало помежду них. Една мащеха осъдиха, загдето мъчила и тровила заварничетата си, та да останат на готовото имане само нейните си деца. Една баба, дето ходила да лекува от болест и от джара, осъдиха, защото лекувала само където й плащали много пари, а сиромасите не поглеждала и ги оставяла да мрат от болките си… И много, много още такива грешници изпратили все там, у катрана… Може би, че тетка Елисавета щеше да продължава със своята сладкодумност да предава по своя начин и да украсява със собствени досетки разказа на бае Митра за онзи свет, но тя беше принудена да спре. Слугата на тетка ни Тошо притърча запъхтел и й съобщи набързо, че големото буре с белия самоток хвърлило обръч — пукнало се — и виното църцорило като светата вода на св. Петровия манастир.
Едва успе сиротата тетка надве-натри да си вземе сбогом от другите киришлийки и като се вайкаше, че старецът обичал най-много белия самоток, отлете като стрела в къщата си, за да вземе мерки против безполезното
изливане
на самотока.
Когато пораснах и дойде ред да уча физика, щом се споменеше за Паскалевия закон от хидростатиката и за неговата пукната бъчва, все ми идеше на ум теткиният бел самоток, киришът пред портата, членките на киришлийския клуб и разказът на бае Митра пророка за онзи свет! * * * Разказвал ли е повече нещо бае Митар в пангара сред черквата, за какво е било и какво — това не зная. Зная само това, че от целия град хората се извървеха да го спохождат и да научат по некой хабер от онзи свет. Едни питаха за некои свои и близки, които са починали; други питаха, за да узнаят какво ги чака на онзи свет след смъртта им и дали е видел местото, дето ще отиде всеки от тех там; трети питаха пък само така, за кеф, да узнаят каква ли разлика ще има, аджеба, между там и тук. Бае Митар отговаряше на всекиго и на всичките даваше съвети и наставления, за да знаят какво да правят, да та не попаднат в катрана.
към текста >>
35.
14. Изложение-молба от верска общност „Бяло Братство до президиума на XI конгрес на БКП и до Тодор Живков
,
III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Георги Димитров, като политически водач на народа ни, и на Бялото Братство - Учителят Петър Дънов, духовен
просвети
тел на народа ни.
След 9.IX.1944 г. нито един от тези братя и сестри - ятаци не се явиха пред властта с някакви претенции и не са получавали, не получават и досега народни пенсии от днешната държава. И така, Може би неслучайно са живели в София под един покрив в къщата-близнак на ул. „Опълченска" 66 (сега музей) от 1904 до 1925 г. най-изтъкнатите водачи на българския народ: на БКП др.
Георги Димитров, като политически водач на народа ни, и на Бялото Братство - Учителят Петър Дънов, духовен
просвети
тел на народа ни.
Между двамата велики българи никога не е имало идеологически спор, защото са били лични приятели и са разбирали един на друг ролите, като общественици. Учителят Дънов е бил многократно в помощ на др. Георги Димитров и на цялото му семейство - майка, брат и сестра. В най-критичните моменти на преследването от властта те са прибягвали до услугите на Учителя Дънов. Така и последния път през 1923 г., през Септемврийското въстание в България, др.
към текста >>
„Опълченска" 66, където сестра Василка
Иванова
я преоблича и извежда на ул.
Той не го послушал, като казал, че има задача, и излязъл. Полицията веднага го арестувала, наскоро бил убит в Дирекцията на Обществената безопасност при „Лъвовия мост". 2. След атентата в църквата „Света Неделя" в София през 1925 г. сестрата на др. Димитров Елена Червенкова е спасена от Учителя Дънов на ул.
„Опълченска" 66, където сестра Василка
Иванова
я преоблича и извежда на ул.
„Цар Симеон", гдето се качва на трамвай. След това сестрата Елена заминава за Москва при брата си. 3. Сестра Василка Иванова, която живееше на ул. „Опълченска" 66 в сутерена като плетачка, укриваше архивата на нелегалната БКП под плетачната машина, на която работеше като плетачка. 4. На Изгрева са укривани три печатници на БКП. 5.
към текста >>
Сестра Василка
Иванова
, която живееше на ул.
сестрата на др. Димитров Елена Червенкова е спасена от Учителя Дънов на ул. „Опълченска" 66, където сестра Василка Иванова я преоблича и извежда на ул. „Цар Симеон", гдето се качва на трамвай. След това сестрата Елена заминава за Москва при брата си. 3.
Сестра Василка
Иванова
, която живееше на ул.
„Опълченска" 66 в сутерена като плетачка, укриваше архивата на нелегалната БКП под плетачната машина, на която работеше като плетачка. 4. На Изгрева са укривани три печатници на БКП. 5. Братята и сестрите на Изгрева, под грижите и посредничеството на партийния член Тодор Михайлов, железничар, са укривали много видни другари комунисти, между които: Никола Кофарджиев, Орлин Василев, Кирил Драмалиев, Цола Драгойчева, Антон Югов и др. 6. Брат Иван Камбуров от Сливен дълго време е бил ятак на повече от 100 души комунисти през 1942-1944 г. 7. Брат Никола Гръблев през 1925 г.
към текста >>
На Изгрева са
укривани
три печатници на БКП. 5.
„Опълченска" 66, където сестра Василка Иванова я преоблича и извежда на ул. „Цар Симеон", гдето се качва на трамвай. След това сестрата Елена заминава за Москва при брата си. 3. Сестра Василка Иванова, която живееше на ул. „Опълченска" 66 в сутерена като плетачка, укриваше архивата на нелегалната БКП под плетачната машина, на която работеше като плетачка. 4.
На Изгрева са
укривани
три печатници на БКП. 5.
Братята и сестрите на Изгрева, под грижите и посредничеството на партийния член Тодор Михайлов, железничар, са укривали много видни другари комунисти, между които: Никола Кофарджиев, Орлин Василев, Кирил Драмалиев, Цола Драгойчева, Антон Югов и др. 6. Брат Иван Камбуров от Сливен дълго време е бил ятак на повече от 100 души комунисти през 1942-1944 г. 7. Брат Никола Гръблев през 1925 г. като офицер в Бургас в 24 Пехотен полк, с риск за живота си е спасил от разстрел от полицията 54 души комунисти. От тях е и др.
към текста >>
Брат
Иван
Камбуров от Сливен дълго време е бил ятак на повече от 100 души комунисти през 1942-1944 г. 7.
След това сестрата Елена заминава за Москва при брата си. 3. Сестра Василка Иванова, която живееше на ул. „Опълченска" 66 в сутерена като плетачка, укриваше архивата на нелегалната БКП под плетачната машина, на която работеше като плетачка. 4. На Изгрева са укривани три печатници на БКП. 5. Братята и сестрите на Изгрева, под грижите и посредничеството на партийния член Тодор Михайлов, железничар, са укривали много видни другари комунисти, между които: Никола Кофарджиев, Орлин Василев, Кирил Драмалиев, Цола Драгойчева, Антон Югов и др. 6.
Брат
Иван
Камбуров от Сливен дълго време е бил ятак на повече от 100 души комунисти през 1942-1944 г. 7.
Брат Никола Гръблев през 1925 г. като офицер в Бургас в 24 Пехотен полк, с риск за живота си е спасил от разстрел от полицията 54 души комунисти. От тях е и др. Петър Радев, живущ в София, ул. „Орехова гора" 68.
към текста >>
академик Тодор Павлов е
укриван
с месеци у наши приятели в Нова Загора. 10.
„Орехова гора" 68. Същият брат, Гръблев, като командир на военна част около Солун, е наредил и се спасили 800 души пленници в гръцка територия, повечето от които са били комунисти. 8. Брат Желю Матев от с. Прослав, Пловдивско, е укривал много комунисти. 9. Др.
академик Тодор Павлов е
укриван
с месеци у наши приятели в Нова Загора. 10.
Брат Възкресен Анастасов от Ямбол, като учител в Тополовград от 1925 до 1933 г. с жена си Пагуна, са били единствените ятаци на комунисти, което е нотариално документирано. У их между другите са укривани Атанас Цветков от Нова Загора, Димо Буюклиев от Бургас, Кирил Илиев от Варна, Васил Гечев и Желязко Шейгунов от Тополовград (съучастници в ятачеството като посредници), Йовко Карабоюков от Нова Загора, партизански командир, укриван от жена му заедно с нейния брат (емигрант в Гърция) Георги. Карабоюкова почина в София. Някои се укриваха по 2-3 месеца, други по „канали" са отвеждани в Турция през Сакар балкан.
към текста >>
У их между другите са
укривани
Атанас Цветков от Нова Загора, Димо Буюклиев от Бургас, Кирил Илиев от Варна, Васил Гечев и Желязко Шейгунов от Тополовград (съучастници в ятачеството като посредници), Йовко Карабоюков от Нова Загора, партизански командир,
укриван
от жена му заедно с нейния брат (емигрант в Гърция) Георги.
Прослав, Пловдивско, е укривал много комунисти. 9. Др. академик Тодор Павлов е укриван с месеци у наши приятели в Нова Загора. 10. Брат Възкресен Анастасов от Ямбол, като учител в Тополовград от 1925 до 1933 г. с жена си Пагуна, са били единствените ятаци на комунисти, което е нотариално документирано.
У их между другите са
укривани
Атанас Цветков от Нова Загора, Димо Буюклиев от Бургас, Кирил Илиев от Варна, Васил Гечев и Желязко Шейгунов от Тополовград (съучастници в ятачеството като посредници), Йовко Карабоюков от Нова Загора, партизански командир,
укриван
от жена му заедно с нейния брат (емигрант в Гърция) Георги.
Карабоюкова почина в София. Някои се укриваха по 2-3 месеца, други по „канали" са отвеждани в Турция през Сакар балкан. Сега брат Анастасов живее в София, бул. "Скобелев" 45. Народна пенсия не получава. 11.
към текста >>
Остана също ежегодното лагеруване на Рила при 7-тв
рилски
езера над с. Говедарци.
„Изгрев", София. В своя живот от организационен и финансов характер, Братството изживя много перипетии през изтеклите 30 години. Поради несъобразителност на бившето ръководство на Братството и по силата на Закона за едрата градска собственост, на Братството бяха одържавени имотите главно в София: салонът, поляната, градината, печатницата, трапезарията. Настана затишие във външно организационния живот и дейността на Братството. Освен личните занимания на всеки последовател в дома му, останаха посещенията през неделните дни на „Бивака" на Витоша в местността „Железни врата", избран някога от Учителя Петър Дънов.
Остана също ежегодното лагеруване на Рила при 7-тв
рилски
езера над с. Говедарци.
Формален отговорник пред властите за Братството остана брат Никола Антов и съветници. Едвам през последните години братята Никола Антов, Симеон Симеонов и Иван Михайлов започнаха да правят събрания на братята по домовете си. За целта се получи разрешение от Комитета за вероизповеданията. След смъртта на брат Иван Михайлов, по нареждане на същия комитет, официалното ръководство на братството беше възложено на неговите две сестри Люба и Драга Михайлови. Те поеха тая отговорност и в техния дом на бул.
към текста >>
Едвам през последните години братята Никола Антов, Симеон Симеонов и
Иван
Михайлов започнаха да правят събрания на братята по домовете си.
Поради несъобразителност на бившето ръководство на Братството и по силата на Закона за едрата градска собственост, на Братството бяха одържавени имотите главно в София: салонът, поляната, градината, печатницата, трапезарията. Настана затишие във външно организационния живот и дейността на Братството. Освен личните занимания на всеки последовател в дома му, останаха посещенията през неделните дни на „Бивака" на Витоша в местността „Железни врата", избран някога от Учителя Петър Дънов. Остана също ежегодното лагеруване на Рила при 7-тв рилски езера над с. Говедарци. Формален отговорник пред властите за Братството остана брат Никола Антов и съветници.
Едвам през последните години братята Никола Антов, Симеон Симеонов и
Иван
Михайлов започнаха да правят събрания на братята по домовете си.
За целта се получи разрешение от Комитета за вероизповеданията. След смъртта на брат Иван Михайлов, по нареждане на същия комитет, официалното ръководство на братството беше възложено на неговите две сестри Люба и Драга Михайлови. Те поеха тая отговорност и в техния дом на бул. "Евлоги Георгиев" 138 ставаха братските събрания. По нареждане на Отдела на Ритуалите при СГНС към сестрите Михайлови се прикрепиха в помощ петима братя за провеждане на различните мероприятия на братството.
към текста >>
След смъртта на брат
Иван
Михайлов, по нареждане на същия комитет, официалното ръководство на братството беше възложено на неговите две сестри Люба и Драга Михайлови.
Освен личните занимания на всеки последовател в дома му, останаха посещенията през неделните дни на „Бивака" на Витоша в местността „Железни врата", избран някога от Учителя Петър Дънов. Остана също ежегодното лагеруване на Рила при 7-тв рилски езера над с. Говедарци. Формален отговорник пред властите за Братството остана брат Никола Антов и съветници. Едвам през последните години братята Никола Антов, Симеон Симеонов и Иван Михайлов започнаха да правят събрания на братята по домовете си. За целта се получи разрешение от Комитета за вероизповеданията.
След смъртта на брат
Иван
Михайлов, по нареждане на същия комитет, официалното ръководство на братството беше възложено на неговите две сестри Люба и Драга Михайлови.
Те поеха тая отговорност и в техния дом на бул. "Евлоги Георгиев" 138 ставаха братските събрания. По нареждане на Отдела на Ритуалите при СГНС към сестрите Михайлови се прикрепиха в помощ петима братя за провеждане на различните мероприятия на братството. Братството продължава поддържането на градината в частта, където е положено тялото на Учителя Петър Дънов, със специален пазач градинар. През 1975 г.
към текста >>
36.
2. ВЕЛИКИТЕ УЧИТЕЛИ ПРЕДИ ПОТОПА
,
,
ТОМ 19
Изтичането на силите от небесните
светила
, тяхното естество, смисъл и ефект върху Земята и живота на нея, и по-специално върху човека, е било много ясно и подробно изнесено от Саабей на неговите ученици в школата, която Той е имал.
Това изтичане на силите е по-силно при старите елементи, елементите от урановата група, благодарение на което днес се получава атомната енергия. Изтичане на силите имаме не само от елементите, но и от всяка вещ, от всеки предмет. Като така изтичане на сили имаме и от всяко небесно тяло, и то в много по-грамаден размер. Това изтичане не е нито без смисъл, нито без цел. То оказва своето елияние и своя ефект върху всичко.
Изтичането на силите от небесните
светила
, тяхното естество, смисъл и ефект върху Земята и живота на нея, и по-специално върху човека, е било много ясно и подробно изнесено от Саабей на неговите ученици в школата, която Той е имал.
Земята, където този велик Учител е поучавал, се е наричала Едем, което ще рече свещена благословена земя, земя на най-добрите условия за живот. Къде е била тя? Това донякъде ни напътва написаното в глава втора, стих десети в книгата „Битие” от тъй нареченото „Петокнижие на Моисея”. Известно е от историята, че в 686 година преди Христа, вавилонският цар Навуходоносор Втори, освобождава Юдейската земя от египтяните, които преди това я бяха завладели, и влиза в Ерусалим като освободител на еврейския народ. Разбирайки ползата от учените, той поканва някои от еврейските учени да ги заведе във Вавилон.
към текста >>
Ледници е имало и по нас на Рила, остатъци, от които са и седемте
Рилски
езера.
В Библията думата „бдолах” е непълно и смотолевено отбелязана. Тази дума е сложна и е съставена от думата „бдол” - което ще рече „грижа”, и думата „Аллах”, с която дума Саабей и неговите ученици и целият Халдейски народ са назовавали Бога. Съединени двете думи ще рече „Земя под грижата на Бога". Мохамед много, много по-късно, при оформянето на своята религия от учението на Саабей, е взел думата Аллах за наименование на Бога, Ониксът сега е полускъпоценен минерал, но тогава е бил на голяма почит и уважение, ценял се е много и е бил израз на голямо богатство, с това са искали да кажат, че Едем е изключително богата страна. До потъването на Атлантида се установява, че Европа и по-голямата част от северното полушарие са се намирали в ледена епоха.
Ледници е имало и по нас на Рила, остатъци, от които са и седемте
Рилски
езера.
След потъването на Атлантида в Атлантическия океан идва топлото течение Голфщром, което минава покрай северния дял на Европа. Климатът там се затопля, започва и бързото топене на ледовете. От това и от потъването на Атлантида, нивото на мировия океан се повишава, залива ниските земи, залива и земите на Едемската земя, където сега е Персийският залив. Потъват земите Хавилска и Куш, заедно с реките Фисон и Геон. Потъва благодатната земя Едем.
към текста >>
Саабей, предвиждайки
заливането
на едемската земя от водите на океана, дава указания на своя народ бързо да се пресели в земите между двуречието на Тигър и Ефрат и Арабският полуостров.
Че наистина е така, в народите на Америка преди идването на европейците е запазено преданието, че хора с бяла кожа и бради дошли с лодки откъм морето, са ги поучили на ценни знания и мъдрости, улесняващи техния живот. В Египет също е запазено преданието, че първите фараони са пришълци от Атлантида, донесли им многото знания и мъдрости. А Учителят ми каза в един разговор, който имах с Него, следното: „По времето на Атлантида ние загубихме сражението, защото не можахме да проникнем в най-дълбоките помисли на злото. Но сега победата е на наша страна, ние два пъти грешка не правим”. Такъв е смисьлът на легендата за Каин и Авел, като името Авел е „Хавел”, което значи - човек, хора дошли от Слънцето.
Саабей, предвиждайки
заливането
на едемската земя от водите на океана, дава указания на своя народ бързо да се пресели в земите между двуречието на Тигър и Ефрат и Арабският полуостров.
Там занасят те неговото учение и най-вече науката за звездния мир. Отивайки във Вавилон изтъкнатите учени от халдейският народ построяват Вавилонската кула, кьдето отварят школа за изучаване на науките и на първо място астрономията и астрологията. Учението на Саабей е известно сега като религиозно течение „Саабеизьм”. То е най-известно в народите на Арабският полуостров и е послужило като основа на Мохамедовото учение - на Исляма. В примитивните народи, които е имало там, от учението за звездния мир е останал само култа към звездите - боготворението на звездите.
към текста >>
Той е донесъл на човешкия род знанията за познаване на рудите и
добиването
на металите от тях, и всичко онова, което може и как да се изработи от тези метали.
Ние два пъти грешка не правим. Защото той и друг път ще се опита да овладее човешки умове, но победата ще бъде на наша страна. Нещо трепна пред Абу и той се видя отново сам на малката височинка край Бухара. Последният е Прометей - велик Учител, живял и просвещавал народите в Кавказките планини. Самото му име „Прометей” значи човек, който може всичко да предвижда, всичко да знае, за него скрити неща няма - „Ясновидец”.
Той е донесъл на човешкия род знанията за познаване на рудите и
добиването
на металите от тях, и всичко онова, което може и как да се изработи от тези метали.
На първо място направата на бронза. Поучавал ги е и на всички занаяти, улесняващи техния живот. Гърците, изплашени от неговото могъщество, увериха народа, че той е закован в скалите на Кавказ. Така тези Велики Учители със забравени вече имена ярко сияят с онова, което са дали и дават на човешкия род, за да го улесняват и тласкат по пътя на неговата еволюция. Септември 1980 г. Н.
към текста >>
37.
6. ПЕТЪР ФИЛИПОВ НИКОЛОВ
,
A. Астролозите на Изгрева
,
ТОМ 19
Но Луната му е в съвпад с Лилит () - Черната Луна, която управлява и Слънцето, Меркурий и Нептун в Рак - знака на Луната, и въздейства на двете
светила
и планетите злокобно.
Учителят помага вътрешно на Петър - променя му хороскопа и той остава да живее и работи в братството. В хороскопа му (Юпитер ретрограден точен секстил Луна, тригон Венера, паралел Слънце, паралел Мекрурий). Бялото братство го подкрепя и му създава най- хубави условия за развитието му в средата на братята и сестрите. Луната е в знака Риби и той се е подвизавал като християнин след възкресението на Христа. (Луна съвпад Хирон) показва, че има силен ръководител, добра интуиция, голям магнетизъм и дарба да лекува болести.
Но Луната му е в съвпад с Лилит () - Черната Луна, която управлява и Слънцето, Меркурий и Нептун в Рак - знака на Луната, и въздейства на двете
светила
и планетите злокобно.
Без помощта на Учителя, той не е можел да остане да живее на земята в никакъв случай. Учителят му се е явявал насън и му е давал съвети как да се оправи. Черната Луна в XI дом в съвпад с Луна действа да отдаде силите си в обществения живот в ущърб на семейния. (Луна квадрат Сатурн) показва безбрачие, Петър се е стремял да създаде група от духовни хора около себе си, но дейността и в края не е имала резултат. Искал е да бъде лидер, но постепенно групата се разпада и мечтите му остават несбъднати.
към текста >>
Той също беше добър астролог и заедно с Влад Пашов,
Иван
Антонов, Методи Константинов, Крум Въжаров, Николай Дойнов, Петър Манев и други, често ме подлагаха на изпит, за качествата на някой от братството, който те добре познаваха, по аспектите, които имаше.
След свършване на работата в Русе и вилите на Министерския съвет във Варна, Златни пясъци, бригадата се завръща в София и работи на една резиденция на Витоша над горския дом, при Вълчата скала. Тогава Петър със сестра Пенка Краева купуват едно място до Васил Славов, където той желаел и решава да си постои къща. По това време аз бях много близък приятел с брат Влад Пашов и учех при него астрология. Всяка неделя голяма група братя и сестри ходехме на лагера Ел Шадай, а пролетно и лятно време на Присоите. В нашата група взе да идва и Петър Филипов и аз бързо се сприятелих с него.
Той също беше добър астролог и заедно с Влад Пашов,
Иван
Антонов, Методи Константинов, Крум Въжаров, Николай Дойнов, Петър Манев и други, често ме подлагаха на изпит, за качествата на някой от братството, който те добре познаваха, по аспектите, които имаше.
Аз виках на помощ интуицията и разбирах за кого става въпрос и добре отговарях. Така аз при доста трудни условия учех тази наука. На Изгрева при Учителя и в провинцията имаше братя и сестри, които сме били заедно в една група по времето на Христа и след неговото възкресение и последвалите големи гонения. Ние имахме вътрешна връзка и лесно се сприятелявахме и помагахме в живота си. Един от тази група беше Петър, сестра му Райна, Гавраил Величков, Мария Тодорова, Мария Златева, Юрданка Жекова, Юрдан Новаков, Стамат Михайлов, Надка и Верка Куртеви, Методи Константинов, Петър Арабаджиев, Михаил Ангелов, Ангел Атанасов и Атанаска Борисова от Варна, Гради Колев, Стоянка Драгнева, майка ми Стефка, аз, Райна Калпакчиева и други, около 200 души.
към текста >>
На полянките около извора често пъти групата ни от десетина души правихме упражненията за
развиване
на чакрите, дадено от Учителя в 1925 г.
Казаха, че не обичали супа. - „Тогава вие ще гледате как ядем с Еленка и ще гладувате.” Сутринта след изгрева отидохме до големия Купен, намиращ се на един час по-нагоре и към обед се върнахме доста уморени. Взеха да ядат супа и им се услади и втори път им сипахме. Като се върнахме в София и седнахме да се храним, „злоядият” Пламен грабна и хляба на баба си. Тя се зачуди, че се е научил да яде и изпитва глад.
На полянките около извора често пъти групата ни от десетина души правихме упражненията за
развиване
на чакрите, дадено от Учителя в 1925 г.
На Рилските езера ходехме заедно, като подготвяхме много провизии - концентрирани храни, направени от Петър. В началото бяхме на общия лагер, но полицията ни сваляше и веднъж Hoю и Петър на гръб свалиха багажа си до Вада, понеже нямаше коне. Затова от 1966 г. си създадохме нов лагер при извора под салоните. Направихме си огнище, покрито с импрегниран плат, да можем да го използваме и в дъждовно време.
към текста >>
На
Рилските
езера ходехме заедно, като подготвяхме много провизии - концентрирани храни, направени от Петър.
- „Тогава вие ще гледате как ядем с Еленка и ще гладувате.” Сутринта след изгрева отидохме до големия Купен, намиращ се на един час по-нагоре и към обед се върнахме доста уморени. Взеха да ядат супа и им се услади и втори път им сипахме. Като се върнахме в София и седнахме да се храним, „злоядият” Пламен грабна и хляба на баба си. Тя се зачуди, че се е научил да яде и изпитва глад. На полянките около извора често пъти групата ни от десетина души правихме упражненията за развиване на чакрите, дадено от Учителя в 1925 г.
На
Рилските
езера ходехме заедно, като подготвяхме много провизии - концентрирани храни, направени от Петър.
В началото бяхме на общия лагер, но полицията ни сваляше и веднъж Hoю и Петър на гръб свалиха багажа си до Вада, понеже нямаше коне. Затова от 1966 г. си създадохме нов лагер при извора под салоните. Направихме си огнище, покрито с импрегниран плат, да можем да го използваме и в дъждовно време. Имахме няколко пещери, в които слагахме на сушина дървата, които носехме на гръб, завързани с въже, от кленовете над бивака при второто езеро.
към текста >>
Петър беше гостоприемен и всички, които посещаваха салоните на
отиване
и връщане ги канеше на чай, черпеше ги и провеждахме разговори.
Разтоварихме всичкия багаж и започнахме от там да го пренасяме на гръб до лагера ни, при извора до следобед. Заваля суграшица. която покри земята и планината побеля. Изметохме я от местата за палатките и ги построихме. Следващите години багажа го прекарвахме през Зелени рид.
Петър беше гостоприемен и всички, които посещаваха салоните на
отиване
и връщане ги канеше на чай, черпеше ги и провеждахме разговори.
Между нашия лагер и зелени рид по пътеката за салоните обикновено по средата оставяше голяма преспа сняг и мие с тесла и брадва правехме стъпала за да могат приятелите да отиват и се връщат от салоните. Това беше едно мъчно преодолимо място за преминаване. Ние намерихме наляво в края на хълма стръмна пътека „лифт”, която не беше за всеки човек. Две години последователно слизахме по пътеката от лагера до поляната за паневритмия над езерото на Чистотата и поправяхме стъпалата, които много се бяха повредили. По средата на пътеката при отвесните скали стъпалата бяха отвлечени от силни дъждоае, които валяли.
към текста >>
В същия час си заминава и Мария
Иванова
- вторият съучастник на магията.
Маша беше Любен евреина, който често се навърташе покрай дома на сестра Мария и хвърляше нещо (магия) на покрива. Ние веднага я намирахме. Направиха черна магия да си заминат сестра Мария и брат Борис и я поставиха в стар кошер, намиращ се от източната страна на антрето. Мария веднага усеща злокобните влияния, праща сестра Станка да викне брат Петър. Той намира магията - топка черни парцали, държани 4 дена в гробищата при умрелите, хваща яде дилаф, напикават я и сестра Станка я хвърля в реката с думите: „Откъдето е дошло това зло, там да си отиде.” Надругия ден Коста Стефанов отива на баня, припада от инфаркт и си заминава.
В същия час си заминава и Мария
Иванова
- вторият съучастник на магията.
Така се тури край на магиите, но враговете на братството промениха методите си. Не беше лесно на брат Борис в затвора, но и на Изгрева борбата беше жестока. Живеех в Петър и спях в източната стая. Виждах, че всяка вечер след 23 часа идваше военна кола с пеленгатори и спираше на шосето до къщата, за да следи да не би да предаваме шпионски сведения с радиостанция. Призори към 5 часа колата си отиваше.
към текста >>
С мъжа си
Иван
не можела да се разбира.
Петър навсякъде проявяваше сладкарските и духовните си дарби. Приятелите бяха доволни от нашите посещения и ни очакваха всяка година. Когато ходехме във Варна и Бургас, ходехме да се къпем в градските бани, вземахме теляци, които ни обслужваха много добре, като предполагаха, че ние сме представители на властта от ЦК, за които пишеха във вестниците тогава, че са посетили града им. Марийка Марашлиева въпреки предупрежденията на Петър, се омъжи и срещу нея се обяви целия и род, начело с майка й, че не взела мъж инженер. При създалата се тягостна обстановка, тя намираше утеха, добър прием и спокойствие при нас и затова често ни спохождаше за съвети по живота й.
С мъжа си
Иван
не можела да се разбира.
Отношенията им се обтегнали и той започнал да пости дълъг пост. Мария беше дошла при нас, успокой се и на другата сутрин си тръгна за Русе. Аз я изпратих до гарата. Учителят ми каза: „Ако хване влака, тя ще остане да живее, а мъжът й Иван ще си замине. Ако не го хване, тя ще си замине.” Дадоха ми много трудна и отговорна задача.
към текста >>
Учителят ми каза: „Ако хване влака, тя ще остане да живее, а мъжът й
Иван
ще си замине.
При създалата се тягостна обстановка, тя намираше утеха, добър прием и спокойствие при нас и затова често ни спохождаше за съвети по живота й. С мъжа си Иван не можела да се разбира. Отношенията им се обтегнали и той започнал да пости дълъг пост. Мария беше дошла при нас, успокой се и на другата сутрин си тръгна за Русе. Аз я изпратих до гарата.
Учителят ми каза: „Ако хване влака, тя ще остане да живее, а мъжът й
Иван
ще си замине.
Ако не го хване, тя ще си замине.” Дадоха ми много трудна и отговорна задача. Нямаше рейсове и в последния момент се добрахме до гарата. Накарах я да се качи на влака, а аз отидох и взех билет за пътуване. Влакът тръгна и аз тичешком го стигнах и й подадох билета. Бях целият изпотен.
към текста >>
Петър продължи да ходи на
рилския
лагер под салоните със сестра Марийка Марашлиева, Дина Станчева и други.
Като дойде Филип да живее у Петър, взеха да ми липсват от парите, които бях сложил в гардероба. Веднага ги преместих и кражбите престанаха. Отидох да живея с майка ми и баща ми, а Петър „умря” за мен и семейството ни. Той остана в трудния живот, който живеехме, без нашата подкрепа - бяхме му ограда срещу постоянните нападения, които имаше. Петър продължи да работи духовно, но при него взеха да се събират най-различни хора, някои, от които го шпионираха и предаваха на милицията.
Петър продължи да ходи на
рилския
лагер под салоните със сестра Марийка Марашлиева, Дина Станчева и други.
Взе да бяга от мене и не искаше да ме среща. Сестра Мария Златева искаше да ни сдобри и се обърна към мене, да се примиря с Петър. Отговорих й. че аз винаги съм готов да се примиря с всеки от братството. След паневритмията на поляната над езерото на Чистотата отидохме групово с нея и други в лагера на Петър, но той като ме видя, се скри в палатката си и не излезе.
към текста >>
Освен това Луната му е в съвпад с Черната луна, която управлява и Слънцето в Рак и въздейства и на двете
светила
.
Здравето му се подобрява и той остава жив, а брат му Стефан, които му се подиграва, че е много слаб, си заминава от този свят. Учителят му помага вътрешно, променя хороскопа му и той остава на земята да работи за братството. (Юпитер ретрограден, секстил точен Луна, тригон Венера, паралел Слънце, паралел Меркурий). Има силната подкрепа на Бялото братство на земята и най-хубави условия за своето развитие в средата на братята и сестрите, като проявява ангелската мъдрост (Юпитер), Луната му е в Риби и той е работил като християнин по времето и след възкресението на Христос. (Луна съвпад Хирон) показва, че душата му има силно ръководство, добра интуиция и дарба да лекува болести.
Освен това Луната му е в съвпад с Черната луна, която управлява и Слънцето в Рак и въздейства и на двете
светила
.
Това показва, че в миналото е заличил цяло племе или народ от лицето на земята. Без помощта на Учителя той не е можел да оцелее в никакъв случай. Учителят му се е явил насън и му е дал указания как да се оправи, Черната луна () в XI дом в съвпад с Луната действа така, че да отдаде силите си в обществения живот в ущърб на семейния. Луна квадрат Сатурн () показва безбрачие. Петър се е стремил да създаде група от духовни хора около себе си, но дейността им в края е била безрезултатна.
към текста >>
38.
Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА
,
АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”
,
ТОМ 19
Иван
Антонов 4.
Николай Дойнов 3. Други астролози: 3.1. Елена Хаджи Григорова 3.2. Крум Въжаров 3.3. Петър Филипов 3.4.
Иван
Антонов 4.
Рождената дата, час, минута и месторождение 5. Как се подготви и издаде Астрологията в „Изгревът” Бележки и разяснения ВЕРГИЛИЙ НИКОЛОВ КРЪСТЕВ 1. Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ (13.02.1902 г. ÷ 16.02.1979 г.) А. Личност. Общественик.
към текста >>
Книгата „Учителят - Разговорите при седемте
Рилски
езера” ІV.
Личност. Общественик. Политик Б. Д-р Методи Константинов и печатните му произведения I. Учителят Дънов: Аз на кола, взета с лъжа, не се качвам” ІІ. Книгата „Учителят” ІІІ.
Книгата „Учителят - Разговорите при седемте
Рилски
езера” ІV.
Книгата „Новата култура в ерата на Водолея” V. Книгата „Свободата в светлината на космическото разбиране за света” VІ. Книгата „Световна астросоциология” VІІ. Към читателите на „Изгревът” VІІІ. Д-р Методи Константинов като астролог А.
към текста >>
В мига, в който завърших, стаята се
освети
от блясъка на ракети, фойерверки и гърмежите от топовни салюти, ознаменуващи 30-годишнината на 9.09.1944 г., когато комунистите дойдоха на власт по Воля на Небето и разрешението на Учителя Дънов.
361 ÷ 544 са отпечатани спомените на Методи Константинов „Човекът по пьтя на Космическата спирала”. Това е негово заглавие, което намерих в един от неговите ръкописи, собственоръчно написано. 2. Той е роден в град Казанлък през 1902 г., на 13 февруари, в 8 часа и 30 минути вечерта. Целият му житейски път е описан от него, прочетен и разказан на мен и записан чрез магнетофон, който завърши след три дни записване точно на 9 септември, 1974 г. в 20 часа вечерта.
В мига, в който завърших, стаята се
освети
от блясъка на ракети, фойерверки и гърмежите от топовни салюти, ознаменуващи 30-годишнината на 9.09.1944 г., когато комунистите дойдоха на власт по Воля на Небето и разрешението на Учителя Дънов.
Ние стояхме като втрещени. Излязохме на балкона и дълго се любувахме на разноцветните светлини, оцветяващи небето. Казах му: „Методи, това е поличба. След нови 30 години ще излезе от печат това, което работихме.” - „Дано Бог съизволи”, отговори тихо той. Прибрахме се в стаята.
към текста >>
Да, ама имената на съставителите са сложени най-отпред на отделна страница, а под тях е нарисувана скица на извора „Ръцете” от 7-те
рилски
езера.
А това са 58 години. Тя е илюстрована със снимки на Учителя Дънов от живота на Братството. Някои снимки са отпечатани на същата хромова хартия, а други снимки - на друга, по-тънка хартия, която след толкова години се оказва некачествена и снимките са се променили - избледнели са. Прави впечатление, че не са отбелязани имената на личностите в снимките. Тогава са смятали, че ученикът не трябва да има име, да е смирен, да не му се чува името.
Да, ама имената на съставителите са сложени най-отпред на отделна страница, а под тях е нарисувана скица на извора „Ръцете” от 7-те
рилски
езера.
Така че снимките са отпечатани на 25 стр., които са без страници, така че тази книга има 456 страници + 25 страници снимки. Или 481 страници. 4. На корицата е отпечатана цветна картина с лика на Учителя, Кой е художникът - не е отбелязано. След това има цветна репродукция на картината „Портрет на Учителя” от Цветана Щилянова - там има подписа. Включен е портретът на Учителя от Борис Георгиев, както и един портрет - скица на Цветана Щилянова. 5.
към текста >>
В Париж също не е направила впечатление, освен на Михаил
Иванов
, които е подкупил и е плащал на издателите да не се отпечатва тази книжка.
Всички слушат онемели и зашеметени. Няма как лъжата продължава да действа по всички посоки. И разрушава целия Изгрев. 15. И когато прегледах тази малка книжка, в която са включени материали от голямата книга „Учителят” от „Дял първи”, от стр. 1 ÷ 94, на мен не ми направи никакво впечатление.
В Париж също не е направила впечатление, освен на Михаил
Иванов
, които е подкупил и е плащал на издателите да не се отпечатва тази книжка.
А защо? Защото се е обявил за Миров Учител и не иска да се знае, че Истинският Миров Учител е в България. Сега виждате ли как се разпространява лъжата и в чужбина. А работата на Михаил е именно такава - да бъде Учител на Лъжата. 16. По-късно се намират приятели, които превеждат Втори Дял, част първа и част втора от „Учителят” от стр.
към текста >>
Книгата „Учителят” - Разговорите при седемте
Рилски
езера 1.
А Лъжата е множество. 9. Учителят е Един. Бог е Един. Едно е Словото на Всемировия Учител на Вселената Беинса Дуно. Амин. III.
Книгата „Учителят” - Разговорите при седемте
Рилски
езера 1.
Съставители - Д-р Методи Константинов, Боян Боев, Мария Тодорова, Борис Николов. Технически уредник - Неделчо Попов. Използвана е същата страница на книгата „Учителят”, но докато при нея имената на съставителите са в самото начало, тук от скромност са поставени накрая, на стр. 288. 2. Тази книга е отпечатана през 1948 г.
към текста >>
Използва се същото разрешение, защото на листа пише „Учителят”, а тук се добавя, че това са разговори при 7-те
Рилски
езера. 3.
Използвана е същата страница на книгата „Учителят”, но докато при нея имената на съставителите са в самото начало, тук от скромност са поставени накрая, на стр. 288. 2. Тази книга е отпечатана през 1948 г. в печатница „Стопанско развитие”, София. За да се отпечата вън or Изгрева, е необходимо разрешение, сьщото такова, което са имали за отпечатване на книгата „Учителят”.
Използва се същото разрешение, защото на листа пише „Учителят”, а тук се добавя, че това са разговори при 7-те
Рилски
езера. 3.
Тази книга е 25 см/18 см., отново е голям формат за времето си. Хартията що-годе е добра и е запазена до днес, 2004 г., т. е. 56 години. Съдържа 396 страници. Този път отзад е обозначено името на художника, направил корицата.
към текста >>
А това е
Иван
Манев.
Тази книга е 25 см/18 см., отново е голям формат за времето си. Хартията що-годе е добра и е запазена до днес, 2004 г., т. е. 56 години. Съдържа 396 страници. Този път отзад е обозначено името на художника, направил корицата.
А това е
Иван
Манев.
Корицата е много сполучлива. Ликът на Учителя е в профил, на фона Рила и на рилското езеро. 4. Книгата е илюстрирана със снимки от Рилския живот на Братството, но са отпечатани на същата хартия, която не е пригодена за снимки и те не са качествени. Но дават обща представа. Отначало има един голям портрет на Учителя в профил, заснет на молитвения връх - Рила.
към текста >>
Книгата е илюстрирана със снимки от
Рилския
живот на Братството, но са отпечатани на същата хартия, която не е пригодена за снимки и те не са качествени.
Съдържа 396 страници. Този път отзад е обозначено името на художника, направил корицата. А това е Иван Манев. Корицата е много сполучлива. Ликът на Учителя е в профил, на фона Рила и на рилското езеро. 4.
Книгата е илюстрирана със снимки от
Рилския
живот на Братството, но са отпечатани на същата хартия, която не е пригодена за снимки и те не са качествени.
Но дават обща представа. Отначало има един голям портрет на Учителя в профил, заснет на молитвения връх - Рила. Снимките на брой са 31, от които 17 са на цяла страница. Но те не са тематично подбрани към материала, хартията е некачествена за снимки и идеята е опорочена да се онагледи книгата със снимки от Рила. Отпечатана е скришом и много са бързали, за да я отпечатат. 5.
към текста >>
39.
Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА Продължение
,
АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ” - Вергилий Кръстев
,
ТОМ 19
Михаил
Иванов
изпраща французойки при издателя и са му предлагали пари, за да не издава тази книга на Методи.
Издателят на тази книга прави един предговор, за да я представи на французите. Тогава е такъв обичаят, някои трябва да те представи. Когато сега се чете този предговор, се вижда, че този, който го е написал няма никаква представа за Школата и Словото на Учителя Дънов. Книгата е отпечатана в няколкостотин бройки. Към 10 бройки са донесени в България.
Михаил
Иванов
изпраща французойки при издателя и са му предлагали пари, за да не издава тази книга на Методи.
А защо? Защото са врагове от векове, дошли в Школата на Учителя, за да я разбиват отвътре и отвън. Книгата носи заглавието „La nouvelle culture du l’ere du Verseau”. 7. Методи започва да разнася тази книга от барака на барака на Изгрева. Всички я отхвърлят.
към текста >>
А освен това обществото на Михаил
Иванов
я отрича.
Изгревът е разрушен отвътре след този процес и отвън. Това са причините, че след излизането на тази книга, комунистическата власт не го дава под съд, че е издал книга в чужбина без съгласие на властта. Иначе биха му дали от 3 до 5 години затвор. И друга причина има. Властите имат свои служители, които преглеждат книгата, разбират, че е без стойност, проверяват чрез тайните си служби и разбират, че тази книга никои не я купува, никой не я чете във Франция.
А освен това обществото на Михаил
Иванов
я отрича.
Ето това спасява Методи от затвора, защото си е бил жив затворник в барака на Изгрева. Изолиран и отхвърлен от всички, но приет в бригадата на мозайкаджиите, където работи, за да се изхранва и където ония го превъзпитават. 8. Властите знаят всичко чрез своите доносчици, платени и неплатени, които са писали винаги писма, когато са искали да отстранят някого, който се издига над другите. Знаят и приемат Методи за един несретник и човек без значение за изгревяни и че е безвреден в момента. Това е причината, че не го закача никой и не го съдят за издаването на тази книга във Франция.
към текста >>
Намери се накрая една истинска българка, както онзи разказ на
Иван
Вазов „Една българка”. 5.
Горе в заглавието е оригиналното българско заглавие, което отговаря точно на френския превод, направен тук от българките. 4, Преводачката е Румяна Игнатиева Обова. Тогава е била възрастна жена. Нейния френски ръкопис е много чист, съхранен и запазен досега. Той ми бе предаден от Радка Бешкова, която го е съхранявала над 30 години.
Намери се накрая една истинска българка, както онзи разказ на
Иван
Вазов „Една българка”. 5.
Френския превод е изпратен нелегално в Париж и се отпечатва в една малка брошурка от 79 страници през кжи 1968 г. При проверка на отпечатаната книжка с оригиналния превод от Румяна Игнатиева се установява, че не е правена редакторска намеса. Само някъде, където някоя дума от преводачката българка не пасва на френския език, то тя се подменя с друга - френска душ. Но изречението не се нарушава нито конструкцията на превода. Просто изумително. 6.
към текста >>
Разглеждам цветната корица на книгата, а отзад Христо Маджаров е написал, че тази корица е взета от албума на „Omraam Mikhael Aivanhov” c разрешение на издателство „Просвета” А това е Михаил
Иванов
, То бива наглост.
Защото не притежават българския оригинален текст, нито оригиналния текст на френски език за печат. Но седнахме трима човека пред масата и Радка Бешкова, която е била първият преводач, взима френското издание, а Маргарита Григорова стоеше до нея и прелиства книгата издадена от Христо Маджаров. И само за 10 минути се видя какво е променено, какво е добавяно, графици, скици и т. н. Тогава Маргарита, чиято бе книгата, така се възмути от промяната на оригинала, че ми захвърли нейната книга и каза: „На, вземи я, на мен не ми трябват лъжи.” И аз я прибрах. И сега с нея книга сравнявам. 10.
Разглеждам цветната корица на книгата, а отзад Христо Маджаров е написал, че тази корица е взета от албума на „Omraam Mikhael Aivanhov” c разрешение на издателство „Просвета” А това е Михаил
Иванов
, То бива наглост.
То бива предателство. Ама такова нещо го няма никъде по света. Та Михаил Иванов и Методи Константинов бяха врагове в Школата на Учителя. И воюваха до края на живота си. А сега Маджаров слага печата на Черната ложа върху книгата на Методи Константинов.
към текста >>
Та Михаил
Иванов
и Методи Константинов бяха врагове в Школата на Учителя.
Тогава Маргарита, чиято бе книгата, така се възмути от промяната на оригинала, че ми захвърли нейната книга и каза: „На, вземи я, на мен не ми трябват лъжи.” И аз я прибрах. И сега с нея книга сравнявам. 10. Разглеждам цветната корица на книгата, а отзад Христо Маджаров е написал, че тази корица е взета от албума на „Omraam Mikhael Aivanhov” c разрешение на издателство „Просвета” А това е Михаил Иванов, То бива наглост. То бива предателство. Ама такова нещо го няма никъде по света.
Та Михаил
Иванов
и Методи Константинов бяха врагове в Школата на Учителя.
И воюваха до края на живота си. А сега Маджаров слага печата на Черната ложа върху книгата на Методи Константинов. А това е гавра и нещо повече. А защо го е направил? Защото неговият господар от Черната ложа му е наредил това.
към текста >>
А какво е мнението на Методи Константинов за Михаил
Иванов
виж в „Изгревът”, том ІV, стр.
И воюваха до края на живота си. А сега Маджаров слага печата на Черната ложа върху книгата на Методи Константинов. А това е гавра и нещо повече. А защо го е направил? Защото неговият господар от Черната ложа му е наредил това.
А какво е мнението на Методи Константинов за Михаил
Иванов
виж в „Изгревът”, том ІV, стр.
515 ÷ 516, 517 ÷ 521. Виж том XVII, стр. 811 ÷ 822. А за Михаил Иванов е „Изгревът”, том XVII, виж на стр. 822 под номер 20. 11.
към текста >>
А за Михаил
Иванов
е „Изгревът”, том XVII, виж на стр.
Защото неговият господар от Черната ложа му е наредил това. А какво е мнението на Методи Константинов за Михаил Иванов виж в „Изгревът”, том ІV, стр. 515 ÷ 516, 517 ÷ 521. Виж том XVII, стр. 811 ÷ 822.
А за Михаил
Иванов
е „Изгревът”, том XVII, виж на стр.
822 под номер 20. 11. На 13 юли 1325 г. на една екскурзия на Братството с Учителя Дънов на Мусала, заради една жена красавица се сбиват Михаил Иванов и Методи Константинов. Бият се пред очите на Учителя. Никои не ги разтървава, стоят настрана всички и ги наблюдават.
към текста >>
на една екскурзия на Братството с Учителя Дънов на Мусала, заради една жена красавица се сбиват Михаил
Иванов
и Методи Константинов.
Виж том XVII, стр. 811 ÷ 822. А за Михаил Иванов е „Изгревът”, том XVII, виж на стр. 822 под номер 20. 11. На 13 юли 1325 г.
на една екскурзия на Братството с Учителя Дънов на Мусала, заради една жена красавица се сбиват Михаил
Иванов
и Методи Константинов.
Бият се пред очите на Учителя. Никои не ги разтървава, стоят настрана всички и ги наблюдават. Боят е жесток. След като са вече паднали на земята и вече се душат с ръце, Учителят дава знак и ги разделят. Учителят нарежда да дойдат при него.
към текста >>
Но само Методи се приближава към Учителя, а Михаил
Иванов
побягва и се скрива.
Никои не ги разтървава, стоят настрана всички и ги наблюдават. Боят е жесток. След като са вече паднали на земята и вече се душат с ръце, Учителят дава знак и ги разделят. Учителят нарежда да дойдат при него. Той е сърдит и ядосан, Приготвя си бастуна.
Но само Методи се приближава към Учителя, а Михаил
Иванов
побягва и се скрива.
Учителят налага с бастуна гърба и задника на. Методи. Пита: ,;Къде е Михаил? ” - „Избяга, Учителю.” - „Затова, че избяга, той се изключва за 25 000 (двадесет и пет хиляди) години от Бялото Братство”. Вечерта Учителят държи беседа и разглежда този случай. Така че Михаил е изключен за 25 000 години, защото е служител на Черната ложа.
към текста >>
И сега Маджаров лепва върху книгата на Методи картина от албума на Михаил
Иванов
.
Учителят налага с бастуна гърба и задника на. Методи. Пита: ,;Къде е Михаил? ” - „Избяга, Учителю.” - „Затова, че избяга, той се изключва за 25 000 (двадесет и пет хиляди) години от Бялото Братство”. Вечерта Учителят държи беседа и разглежда този случай. Така че Михаил е изключен за 25 000 години, защото е служител на Черната ложа.
И сега Маджаров лепва върху книгата на Методи картина от албума на Михаил
Иванов
.
По-голяма гавра за паметта на Методи от това няма. Е, няма! И сега, и утре, и до веки! 12. Настр. 165 има снимка, открадната от.
към текста >>
Същото прави с другия участник от побоя, които изключва от Бялото Братство за 25000 човешки години - Михаил
Иванов
.
Но докладват, че това са дъновисти и понеже тя е спасявана от смърт от Учителя Дънов, то само ги изгонва. Така Георги Димитров и Елена се отплащат миролюбиво на дъновистите. Виж „Изгревът”, том IV, стр. 529 ÷ 530. 15. И така Учителят по този начин отстранява за 17 години Методи от Изгрева, като му плаща издръжката.
Същото прави с другия участник от побоя, които изключва от Бялото Братство за 25000 човешки години - Михаил
Иванов
.
Учителят го изпраща във Франция за Парижкото изложение през 1937 г. дори пише писмо от 8.XI.1937 г., публикувано в „Изгревът”, т. І, с. 306 ÷ 310. По този начин го отстранява от София, за да не му пречи.
към текста >>
Корицата е от художника Васил
Иванов
, които пребивава в Париж.
Тази книга е издадена на френски език през 1972 г. Изнесена е нелегално. В Париж всеки може да печати какво си иска, стига да има пари. Тя излиза под френското название „L'Astrosociologie Mondiale”. Сьдържа 225 страници. 2.
Корицата е от художника Васил
Иванов
, които пребивава в Париж.
Той дава една голяма сума. за да се отпечата тази книга, с нея сума той предплаща печата. По това време Димитър Грива е в Париж, По-късно Методи споделя с мен, че част от хонорарите на неговите книги ги е прибрал Митко Грива,” за да прави записи с филхармонията на Монте Карло, неговата разработка на Паневритмията. Накрая двете му сътруднички Амрика Нанизе и Жанина намират пари и доплащат книгата. Отпечатват я и прехвърлят 10 бройки в София, Методи е на върха на задоволството си.
към текста >>
Извадих го на ксерокс и го предадох на Марина
Иванова
, която го преведе, защото не исках да ползваме българската издадена книжка.
Но както винаги се случва, някой бе извадил към 30 страници, които в съдържанието на книгата трябваше да бъде като допълнение, със заглавие „Световната астросоциология”. А книгата бе собственоръчно озаглавена от Методи „Учителят и Школата”. И така аз оставих това заглавие. Това му е първоначалният план. 11. И понеже липсваха тези 30 страници, аз не можах да ги открия в архива на Методи, то реших този липсващ текст да го добавя, като се преведе от оригиналната френска книжка.
Извадих го на ксерокс и го предадох на Марина
Иванова
, която го преведе, защото не исках да ползваме българската издадена книжка.
И не бях сигурен в българския превод. После се оказах прав - преводът не бе точен. Толкова са могли, толкова са направили. Това е специфична терминология. Обозначих, че преводът трябва да се започне от страница 16 до страница 55 от френското издание.
към текста >>
За оформлението на корицата е използвана непубликувана оригинална графика от известния ни художник Васил
Иванов
.” 2.
и там веднага става обект на занимаващите се с астросоциология и астрология, философия и история, математически и естествени науки. Днес тя ще представлява интерес както за специалисти, така и за най- широк кръг читатели, поставяйки проблеми, били десетилетия наред под възбрана. Възбрана да се пише за тях, да се дискутира, да се осмислят те от гледище на съвременните така многобройни и задълбочени в себе си частни науки за Космоса, за отделните народи, за човека. Авторът й, д-р Методи Константинов е един от многото в най-новата история на интелигенцията ни, чието има стои потулено зад десетилетия на пълно социално забвение и забрана. В този смисъл чрез настоящото издание днешният читател ще се запознае и с едно неизвестно нему име.
За оформлението на корицата е използвана непубликувана оригинална графика от известния ни художник Васил
Иванов
.” 2.
Също кратък бе и предговорът ми със заглавие „Към историята на настоящото издание и една кратка подсказана биография. Неговият пълен текст е: „Настоящото издание е първият превод по книгата на д-р Методи Константинов, излязла на френски език през 1972 г, в Париж - „L'astrosociologie mondiaie. L'umanite nouvelle dans la lumiere de l’astrosociologie cosmique” („Световна астросоциология. Новото човечество в светлината на космическата астросоциология”) Преди това сьщо на френски език за първи път е публикувана и другата негова книга - „La nouvelle culture de l'ere du Verseau”, 1963 г, („Новата култура в епохата на Водолея”). И двете донасят европейска известност за своя автор.
към текста >>
Те ни подсказват пропуснати мигове за съприкосновение с родното ни изкуство и негови творци, „Световната астросоциология” бива публикувана по време, когато в Париж работи и живее големият ни художник, графикът Васил
Иванов
.
Но не и българска известност - книгите си д-р Константинов пише на български, без да има възможност да ги обнародва. В този смисъл те са жив документ за поредните години от „държавната култура”, основана на абсурда и дехуманизацията; в този смисъл днешният читател едва сега ще може да се запознае с едно от късчетата, съзнателно орязвани от българската културност; в този смисъл д-р М. Константинов посмъртно, уви! ще помогне на съвременния българин да надникне от специфичен ъгъл в една под възбрана позната и така неизвестна сфера - предназначението на човека и космическия му път в общата единност на Всемира, вселенската роля на народите и задачите им, природата на всеобщото и индивидуалното с оглед предстоящите години и епохи пред земното човечество и неговата мисия. Още първите редове и страници на френското издание ни навеждат на мисълта колко драматическо може да бъде „разминаването” между култура и държавност.
Те ни подсказват пропуснати мигове за съприкосновение с родното ни изкуство и негови творци, „Световната астросоциология” бива публикувана по време, когато в Париж работи и живее големият ни художник, графикът Васил
Иванов
.
Именно негова рисунка е корицата на книгата (из изложбата, организирана в префектурата на Понтоаз през пролетта на 1972 г.), а на страница сто и шеста е отпечатана графичната скица „Профил на Учителя Петър Дънов”. Подсказват ни онова, което съответното издателство е предлагало на френския читател в превод от български в продължение на две десетилетия, когато съответните заглавия са се съхранявали у нас, но не са имали право на публикация и разпространение: „Учителят говори”, „Живот за цялото”, „В царството на живата природа”, „Свещените думи”, „Доброта, Магнетизъм, Страдание”. ,,Всемирна любов”, „Мъдростта”, „Върховният закон”, „Единение с Бога”... Именно тези титулно-встьпителни редове първи отговориха на въпроса ми - но кой е този д-р Методи Константинов? Той е получил своя докторат по международно обществено право в Познанския университет в Полша при проф. Богдан Винярски - професорът, председателствуващ след Втората световна воина в продължение на осемнадесет години Международния съд в Хага.
към текста >>
Ние знаем по нещо за личностите, но какво знаем за Апостола на свободата, за
Свети
Иван
Рилски
, за Поп Богомил, за двамата Солунски братя... Несъотносимо е с отключените ни досега възможности, детско е дори като израз - жанрът биография и явлението Апостол, например.
С всички свои области българската култура е истински пример за култура, пръсната по света още от времената на своето изгряване. Настоящото издание е една прашинка от този огромен и характерен процес, в чиято обратна посока - възвръщането в България - имах радостта да съучаствам. - А какво знаете за Петър Дънов? - -Няма да бъде израз на неуважение към въпроса Ви, ако Ви отговоря, че нищо не знам. Мислите ли, че знаем нещо за явленията Светец, Апостол, Учител, въпреки чете са така характерно вписани в историята на националната ни култура?
Ние знаем по нещо за личностите, но какво знаем за Апостола на свободата, за
Свети
Иван
Рилски
, за Поп Богомил, за двамата Солунски братя... Несъотносимо е с отключените ни досега възможности, детско е дори като израз - жанрът биография и явлението Апостол, например.
Но от това, което сме понатрупали в детските си игри... Петър Дънов е син на Константин Дъновски, свещеник, един от най-интересните люде на българското Възраждане, родом от Смолян (с. Читак, Ахъчелебийско), челна фигура в гражданската история на Варна, будител за самостоятелна българска църква и училище, за роден език и национално освобождение..-. Виждате колко лесно би могло да се говори за Бащата, въпреки че историческата ни наука е длъжница и към неговото име. А за сина? - Роден на Петровден през 1864 г.
към текста >>
40.
Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази I. На планината
,
Учителят ЦАРЯТ ИСКА ДА ЗНАЕ
,
ТОМ 20
«Неофит
Рилски
» 36, 1935) Религията и науката, т.е.
Творчество: Приказки и разкази I. На планината (Любомир Лулчев. На планината: Приказка. София: Ст. Атанасов, ул.
«Неофит
Рилски
» 36, 1935) Религията и науката, т.е.
Любовта и Мъдростта, трябва да се примирят във вас, да работите и с двете едновременно, за да се освободите от вътрешното робство, в което сега се намирате. Тази е великата задача на човека. Учителят ЦАРЯТ ИСКА ДА ЗНАЕ (стр. 64-114) Царят, Малката и ученикът след известно време седяха всред гората под едно голямо клонесто дърво, където бяха разстлани хубави килими. Част от прислугата беше се отдръпнала далеч настрани, а постове войници мълком бяха се разместили наоколо и охраняваха отдалеч от любопитни, зверове или изобщо от някои случайности.
към текста >>
- И той я погледна с
нескривана
радост.
64-114) Царят, Малката и ученикът след известно време седяха всред гората под едно голямо клонесто дърво, където бяха разстлани хубави килими. Част от прислугата беше се отдръпнала далеч настрани, а постове войници мълком бяха се разместили наоколо и охраняваха отдалеч от любопитни, зверове или изобщо от някои случайности. - Не зная дали ще Ви е удобно сега тъкмо след тая случка да говорите, но мен много ми се искаше да чуя нещо повечко. Снощи още - започна царят след малко мълчание - на няколко пъти схванах доста оригинални мисли, които Вий изказахте. А промяната на Малката е тъй явна, колкото и неочаквана.
- И той я погледна с
нескривана
радост.
- Никой повече от мен не е й се радвал, не е търпял нейните капризи, очакващ, че един ден тя все ще разбере всичко малко по-дълбоко и няма да гледа тъй повърхностно на живота, озлобена от всичко... На нея аз винаги съм гледал не само като на обикновено момиче. Тя имаше дарби и заради тия дарби много й се прощаваше... Понякога тя висеше над пропаст, без сама да знае - и пак съдбата я запазваше... И когато я виждам тъй внимателна, тъй покорна, нещо нечувано и невиждано досега, мен се не иска да вярвам още, че е истинска промяна. Или, ако повярвам, да Ви поздравя с големия успех, който сте имали да повлияете така решително и коренно върху й... Но може би сега, когато Вашата устна е така лошо подута от безобразието на пълководеца - мисля, ще Ви бъде малко затруднено да говорите... Може да оставим и за по-после, макар че аз бих искал, чувствувам нужда да споделя нещичко от многото мисли, които са се родили в мен, много въпроси, които са се повдигнали в душата ми благодарение присъствието на тия учени мъже, които вечно са нещо несъгласни помежду си... А и мен самия много нещо ме интересува и душата ми е страдала... Малке, ти няма вече да ме ненавиждаш, нали? - О, не, не... - каза тя бързо, - не... - Вашият живот - каза Ученикът, като се усмихна, за да подчертае безгрижието от подутата си устна, - е много интересен. Съдбата не току тъй Ви е поставила да царувате всред толкова несгоди и врагове.
към текста >>
А когато се разбере тази логическа форма на мисъл, тя ще донесе безкрайна свобода на мисълта, навлизане в колективното съзнание и
придобиване
на колективен, нов изглед на цялата природа.
Тях вашите учени ги наричат понякога шизофреници. А то е, защото не са разбрали оная логическа форма, която е достъпна само за тези, които са се отрекли от всичко свое, включително и живота, и егоцентричното съзнание и самосъзнание. Исус дава следната форма на мисъл: «Аз пребъдвам в Отца си и Отец пребъдва в мене Ако вие пребъдете в мене, както аз - в Отца си.» Помислете, това не е само фраза. Тя има свое съдържание. А вън от това има и своя логическа форма, която като форма за разглеждане не само не е схваната, но не е разбирана нито от най-учените, защото те са строги индивидуалисти.
А когато се разбере тази логическа форма на мисъл, тя ще донесе безкрайна свобода на мисълта, навлизане в колективното съзнание и
придобиване
на колективен, нов изглед на цялата природа.
Това ще е нов комплекс от идеи, твърдения и възможности, които сега доморасли учени смятат за ненормално и болестно отклонение, а не могат да разберат, че е една огромна придобивка на човешката мисъл. И колко много минали години не им стигнаха да се повдигнат до тая височина, на която стоеше някога наглед простият и скромен Назаретски дърводелец!... - Но, право да Ви кажа, и мене самия не ми е така ясно това, което искате да кажете - прибави царят замислен. - Все ми се струва, че Вашата мисъл хвърка над нещата, а моята само обикаля наоколо, като пред заключено помещение - наднича през прозорците, но не може да се влезе вътре. Ако намирате наистина, че това са тъй високи логически пътища, не мислете, че ще ме отегчите - дори ако има нужда да повторите някои неща и да ги подчертаете дебело, за да ми станат ясни.
към текста >>
- Но това е индивидуално разбиране, бих го рекъл по-право, егоистично, егоцентрично, защото семейството е също такава проява на няколко индивида, струпани около едно «его» за
придобиване
известен резултат.
Бракът и семейството в тая вековна еволюция са само една временна проява, защото, както знаете от науката, в миналото историческо и праисторическо имало най-различни форми на общества. - Да, това е установено със значителна научна точност - каза царят. Индивидът подбира своите дарби и условия за живот, за да постигне пълно развитие и проява на всички свои качества. Всяка придобивка и разширение на неговите граници и собственост носи радост, удоволствие; и обратно - при процеса на взимането, стеснението, лишаванието, било от чисто материално във вид на блага, или духовно, във вид на ограничение етическата дейност- на знанието, свободата и пр., еднакво настъпя тъга, страдание, мъка. - Е да, разбира се.
- Но това е индивидуално разбиране, бих го рекъл по-право, егоистично, егоцентрично, защото семейството е също такава проява на няколко индивида, струпани около едно «его» за
придобиване
известен резултат.
Говоря Ви всичко това набързо, защото, струва ми се, че подробностите на мисълта ми биха Ви отегчили напразно. - Досега всичко е ясно, но не мога да разбера към какво се стремите! - Ето, сега да минем на външната страна, после ще продължа мисълта си. Да вземем картината на света. Днес человечеството има известни постижения, но и много, много страдания, болести, нещастия и смъртност.
към текста >>
Ето тая мисъл, тая логическа форма е, която донася едно
сливане
или
преливане
на едно съзнание с друго, което и органически е възможно и става: пренасяне на поетите и писателите в душите на героите и в своите читатели.
На кого говори? На деца почти спрямо него. Какво им разправя? Един принцип, който съществува в природата - че човек не е затворен индивид, че той не е откъснато съзнание, самостоятелна клетка, а една частица живот, който взема участие в един по-висш живот, както клетката, която участвува в нашето тяло. Тя има и живот за себе си и в себе си, но сборът от клетките имат и цялостния живот на индивида или личността.
Ето тая мисъл, тая логическа форма е, която донася едно
сливане
или
преливане
на едно съзнание с друго, което и органически е възможно и става: пренасяне на поетите и писателите в душите на героите и в своите читатели.
Това именно гледище е по-вероятно, то ще донесе разширение и промяна и в науката, и в етиката, на нравствените норми. Исус по този начин е описал в приказки и притчи една дълбока истина на взаимоотношение на силовите центрове и полета, които занимават съвременните учени... В един вечен символ Той е вложил истината, която ще става постепенно достъпна на съзнанията. Помислете си само за това. Представете си ясно картината на едно съзнание, което се обособява. То има свое и «мое» - и съзнанието, което се прелива в другите - и се радва с всички, скърби с всички, носи общия живот.
към текста >>
Хората на старото изхождат от себе си като индивиди, Христос изнася нов принцип на пребъдване,
преливане
на съзнанията, психически и органически, така да кажем.
- Жертва... Жертвува тоя, който не е свързан с Първичната причина, който има нещо и жали, дава и няма откъде да получи. Жертвува стомната своята вода, но изворът вече не «жертвува» нищо, а блика и дава живот на жадните. Това е законът и за онзи човек, който пребъдва в общото течение на живота и има чувството, и главно - неговото реално съдържание на вечното му продължение. - Разбирам, Вие изтъквате две главни идеи, както някога е имало две главни схващания: геоцентрична и хелиоцентрична, че в центъра на вселената е Земята. А по-модерните астрономи туриха Слънцето, а още по-модерните ни казаха, че вселената няма център, нито периферия... Но както и да е.
Хората на старото изхождат от себе си като индивиди, Христос изнася нов принцип на пребъдване,
преливане
на съзнанията, психически и органически, така да кажем.
Но кое ще ни убеди, че това не са само твърдения, подобни на много други хипотези? - Думите на Христос, че светът ще премине, земята и небето, но нито една йота от тоя закон няма да се измени. - Но все пак това е лично твърдение. - Мислите ли, че Христос може да твърди неистини? - Не, тук въпросът не е за субективно твърдение, а за обективни доказателства.
към текста >>
Вие сте чели навярно, че се е случвало това в миналото с някои
свети
хора - а може да се случи и сега.
Лъвът и аз ще изпълним волята на това Същество, инак трябва да допуснем, че аз или лъвът сме по-силни от него, а това е абсурд, противоречие на основната мисъл. Щом ще изпълним волята Му, а Бог е Любов, тая любов ще се прояви. Как? Като проговори общото, Божественото, в мене и него - Любовта. Погледнете как лъвицата играе със своите деца - и тя знае да обича. Погледнете питомния звяр - и той се привързва и обича, готов е даже да се себепожертвува... Потопени в любовта, под върховната воля на Бога, Който в проявата Си спрямо всичко живо е Любов - лъвът ще се превърне на куче, което ще ближе краката.
Вие сте чели навярно, че се е случвало това в миналото с някои
свети
хора - а може да се случи и сега.
- Но нима това няма да бъде чудо? А чудеса нямаме сега. - Ни най-малко. Представете си един звяр. Вие го храните всеки ден.
към текста >>
Напротив,
преливането
, пребъдването в средата на Любовта носи разширение и радост.
Ненасили-ето не е разбиране, а образ на дълбок принцип в света на доброто, на Любовта към всичко живо. Потопеният в общото море на живота не може да посегне на нищо живо, както едната ръка няма да рани другата. Там чувството на общност ще изпъкне на пръв план и ще даде своите външни отношения. Мисълта на по-висшето същество е винаги среда и импулс за по-низше-то. Злобата, разделността ражда омразата, стълкновението.
Напротив,
преливането
, пребъдването в средата на Любовта носи разширение и радост.
Лъвицата вижда продължение на своята личност в своите лъвчета и тя се радва на тях, но ръмжи на чуждите, защото те са друга, разделяща среда, факт, който е противоположен на нея, защото е еднакъв по стремеж... Но едно по-висше съзнание, волята на един човек, да речем, може да послужи като по-висша среда, която да обедини и импулсира тия две същества. Ако е обикновен човек, ще работи чрез дресировка и въздействие отвън навътре; ако е учен човек, посветен - чрез пробуждане на центровете и въздействуване направо, както действуват и хипнотизаторите. - Но тогава по този закон може да се въздействува и върху самите хора - запита бързо царят. - Ами то се и въздействува - каза решително Ученикът. Царят го погледна бързо и смутено някак.
към текста >>
41.
15. В ГОЛЕМИЯ ХРАМ ИЛИ ВЪВ ВИЗАНТИЙСКА ЧЕРКВИЦА
,
,
ТОМ 20
Непременно там е иконата на
Ивана
Рилски
, който предрекъл мъченическата смърт на «диктатора», според
светите
старци, както писа в.
Девети юни е велика дата. Как не - тя е най-великата дата в новата ни история. От 9 юни се започна нова ера - потече мед и мляко в нашата страна. Построи се великолепен храм, който лежи върху картечницата и винотовка-та... Това не е храм, мислим ний, а картонен дом, който, ако не е стражата, ще се разлети в пух и прах в миг. В тоя храм има не една икона, а много, и то все чудотворни.
Непременно там е иконата на
Ивана
Рилски
, който предрекъл мъченическата смърт на «диктатора», според
светите
старци, както писа в.
«Слово» на времето. В тоя храм изглежда няма място за свободната мисъл, за свободната съвест. В тоя храм владее не безличието, безжизнеността на «византийските черквици», а шествува синодалният инквизитор. В тая демократическа сила ще остане, възможно е, само попщината и десетина души владици, а всичко друго ще отиде другаде, защото това не е храм, а е инквизиционно съдилище... Народът - широки трудещи се маси - хората на мисълта - всички тия хора отдавна са оставили без съжаление разни храмове с мъртвите кости, с модерни или във византийски дух икони. С храмове имат работа погребачите на мъртъвци.
към текста >>
42.
(60) Среща с Царя на 18.Х.1939 г. на местността Билидие хан,
,
,
ТОМ 20
На 19 октомври е умрял
Свети
Иван
Рилски
, а и царят има псевдоним
Рилски
... _______________ * camarilla (исп.) - в началото на XIX в.
Там, гдето се срещахме, беше голяма поляна в предпланините на Стара планина и се виждаше Ком, в подножието на който ме раниха някога404, а също минах и край къщата, гдето убиха Гела405... Живот!... Минало. Дано [в] бъдещето сме добре и ние, и България... Преди да се срещна с царя, на 17-и се срещнах с Учителя, за да му разправя за срещата си, която имах на 15-и и 16-и октомври с Багрянов в Чамкория, и Учителят между другото ми каза тези мисли: «Законите са водителите до свободата. Гдето хората не са господари (на себе си?), турят закона да ги довежда до свободата. Колкото повече закони има в една страна, толкова повече престъпници има; колкото по-малко закони има, толкова по-културна е страната. Мойсей беше написал закони за всичко... А евреите бяха жестоки - за събиране дърва в събота убиваха човека, а планинците ги минаваха с диканя...» Едно странно съвпадение: аз съм роден на 19 октомври (нов стил 1-ви ноември).
На 19 октомври е умрял
Свети
Иван
Рилски
, а и царят има псевдоним
Рилски
... _______________ * camarilla (исп.) - в началото на XIX в.
в Испания, група политически интриганти, които са обкръжавали крал Фердинанд VII и са влияли на държавните работи за лична облага; прен. клика. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) ** Стойчо Мошанов е племенник на Никола Мушанов и за да се различава от него, заменя буквата «у» във фамилното си име с буквата «о». (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)
към текста >>
43.
XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 20
е министър на вътрешните работи във второто правителство на
Кьосеиванов
.
1935-1936 г. - главен секретар на Министерството на външните работи. 1936-1938 г. е министър на народното просвещение. От 1938 г.
е министър на вътрешните работи във второто правителство на
Кьосеиванов
.
Д-р Николаев е освободен на 24 януари 1938 г. като министър на просвещението и назначен същия ден като министър на вътрешните работи. Лулчев го смята за много заядлив. И това се сбъдва. По времето, когато той оглавява вътрешното министерство, започва разследване на самоубийства на т.нар.
към текста >>
Това довежда до
закриването
на сесията на Народното събрание на 22 юли 1938 г. 8.
Целта е да се ограничи не само политическият печат, но печатът изобщо на книги, които изповядват различни «сектантски» идеи. Ударът е насочен с цел да се спре издаването на книгите на Учителя Дънов и Неговото Слово. През м. юли 1938 г. започват протести срещу внесения законопроект за печата и срещу въвеждането на цензура.
Това довежда до
закриването
на сесията на Народното събрание на 22 юли 1938 г. 8.
Идеалният гражданин на света трябва да притежава най-добрите качества, които има всеки един народ. Тук са изложени тези качества, които Лулчев е взел от Словото на Учителя Дънов. А този идеален световен гражданин се ръководи от друго място - от разумния Невидим свят, който царят не познава и не може да приеме, въпреки че чрез Лулчев му се доказва непрекъснато, че той съществува. Не може да приеме, понеже няма сетива и организирани центрове в мозъка си, за да приеме това. Той е имал един развит център - имал е феноменална памет, според изказванията на Лулчев. 9.
към текста >>
на Седемте
рилски
езера, където лагерува Бялото Братство.
Той го е дал на Лулчев да го прегледа, за да види кои са благоприятните дни и години за него. По-късно Лулчев го предупреждава за някои неблагоприятни дати на годината. Неговите съвети към царя са били изумително точни. Те са проверени и изумяват дори и днес. 11. Лулчев пристига на 7 юли 1938 г.
на Седемте
рилски
езера, където лагерува Бялото Братство.
Враговете на Учителя събират конете от цялата околност и закарват 300 коня да пасат на 2-рото и 3-тото езера, за да може с конските фушкии да замърсят тревата и да препятствуват на лагеруването им. Месец юли 1938 г. е много важен месец за България. Активирани са много от разрушителните сили срещу България и срещу Братството. Ето защо царят търси среща с Лулчев, и то на 13 юли 1938 г.
към текста >>
Георги
Кьосеиванов
- роден на 19 януари 1884 г.
«Изгревът», том XII, стр. 833-836, 836-842. Йордан, когато срещнеше някой човек, произнасяше: «Живей вечно! » Ние се усмихвахме, но то е изключително пожелание. Беше приятно да го слушаш. 15.
Георги
Кьосеиванов
- роден на 19 януари 1884 г.
в гр. Пещера. Завършва право в Париж през 1905 г. Дипломат от кариерата до 1934 г. 1934-1935 г. -началник на канцеларията на цар Борис III.
към текста >>
След бурни разисквания по този закон се идва до
закриване
на сесията на 22 юли 1938 г.
Умира в Швейцария на 27 юли 1960 г. Има някаква заслуга пред Невидимия свят за сторено едно малко добро, заради което избягва народния съд. 16. Лулчев предлага на царя да извика всички и да чуе всички за техните възражения по Закона за печата. Царят прави точно това. По този начин борбите се пренасят в парламента, но не и на улицата, за да се избегнат размирици.
След бурни разисквания по този закон се идва до
закриване
на сесията на 22 юли 1938 г.
Законът не се приема. 17. Надежда, дъщеря на цар Фердинанд и сестра на цар Борис, родена на 30/17 януари 1899 г. Тя е по-малката сестра на цар Борис. Тя е омъжена за Вюртенбергския херцог Хенрих Алберт. При нейното раждане (тя е четвърто дете), майка й, княгиня Мария-Луиза, умира на 19 януари 1899 г.
към текста >>
- министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в правителството на
Кьосеиванов
.
в гр. Сливен. Завършва инженерство в Германия през 1925 г. 1925-1934 г. - ръководител на строежите. 1935-1939 г.
- министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в правителството на
Кьосеиванов
.
1940-1944 г. - депутат в XXV-то Обикновено народно събрание. Осъден на смърт от Народния съд на 1 -2 февруари 1945 г. 19. След гоненията срещу Бялото Братство през пролетта и лятото на 1938 г. при вътрешния министър д-р Николаев (24 януари 1938 г.
към текста >>
в правителствата на
Кьосеиванов
. Германофил.
в гр. Варна. Завършва военното училище. Артилерист, участник във войните от 1912-1918 г. Командир на Артилерията - 1924-1934 г. Министър на войната - 1935-1938 г.
в правителствата на
Кьосеиванов
. Германофил.
Ръководител на българските национални легионери, заради което е убит на 13 февруари 1942 г. от комунистическа бойна група. Но тогава това не се е знаело. Легионерите упрекват правителството и не биват допуснати до погребението му. 26. Б.
към текста >>
Иван
Багрянов-роден през 1891 г. вс.
Андро Лулчев е рожден брат на Любомир Лулчев. Инвалид от войните, движел се е с патерици. Общественик, журналист, писател и депутат. За него сме споменали като участник в списването на вестник «Ратник на свободата». Материали от този вестник ще бъдат публикувани в «Изгревът», том XXI. 32.
Иван
Багрянов-роден през 1891 г. вс.
Воден, Разградско. През 1912 г. завършва военно училище в София. 1912-1918 г. - офицер артилерист.
към текста >>
Става дума за
закриването
на сесията на Народното събрание на 22 юли 1938 г.
На 5 септември 1944 г. СССР обявява война на България. На 8 септември 1944 г. първите съветски войски навлизат в България. Багрянов е осъден на смърт от Народния съд. 33.
Става дума за
закриването
на сесията на Народното събрание на 22 юли 1938 г.
във връзка със Закона за печата. Закриването става с много големи пререкания и по «генчевски» - а Генчев е имал характер на диктатор и заповеднически е приключила сесията. 34. Лулчев е обяснил, че сушата е наказание, понеже от официалните власти се гони Бялото Братство. Но щом след заповедта на царя гоненията са преустановени, то идва дъждът като Божие благословение. Виж също бележка №19. 35.
към текста >>
Закриването
става с много големи пререкания и по «генчевски» - а Генчев е имал характер на диктатор и заповеднически е приключила сесията. 34.
На 8 септември 1944 г. първите съветски войски навлизат в България. Багрянов е осъден на смърт от Народния съд. 33. Става дума за закриването на сесията на Народното събрание на 22 юли 1938 г. във връзка със Закона за печата.
Закриването
става с много големи пререкания и по «генчевски» - а Генчев е имал характер на диктатор и заповеднически е приключила сесията. 34.
Лулчев е обяснил, че сушата е наказание, понеже от официалните власти се гони Бялото Братство. Но щом след заповедта на царя гоненията са преустановени, то идва дъждът като Божие благословение. Виж също бележка №19. 35. Кръстю Пастухов - роден през 1874 г. в гр. Севлиево.
към текста >>
Иван
Красновски - роден в гр.
е помощник-министър на отбраната. Като кавалерийски офицер се класира на I място по всестранна езда през 1929 г. и 1933 г. в гр. Аахен, Германия. 40.
Иван
Красновски - роден в гр.
Пазарджик през 1882 г. 1910 г. - завършва Школата за запасни офицери. Офицер във войните - 1912-1918 г. От 1919 г до 1934г.
към текста >>
е министър на вътрешните работи в кабинета на
Кьосеиванов
.
завършва право, съдия, член на Върховния касационен съд. 19341936 г., 1938-1941 г. - председател на Върховната сметна палата. А от 1936 г. до 1938 г.
е министър на вътрешните работи в кабинета на
Кьосеиванов
.
Умира през 1941 г. във Виена. Свален е от министерския си пост с една необикновена измама, изумителна и смешна дори и до днес. За нея ще прочетете по-късно. 41. Стоян Омарчевски - роден през 1885 г.
към текста >>
царят се завръща от Рила, разговаря с министър-председателя
Кьосеиванов
, който на 31 юли заминава за Солун за подписване на Солунското споразумение, с което се премахват военните ограничения от Ньой-ския договор от 1919 г., премахва се демилитаризираната зона в Тракия по протежение на българско-турската и българско-гръцката граници. 49.
между Рибентроп и Молотов, Сакаров е изпратен в Москва от цар Борис III за среща с Георги Димитров и Васил Коларов. Мисията му има проучвателен характер. 48. Царят се готви да пътува за Италия, за Санта Анна де Валдиери, където царица Йоана с децата си са вече цял месец при родителите й - крал Емануил и кралица Елена. Оттам ще отидат в лятната резиденция на кралското семейство - «Сан Росоре», където е започнала любовната история между цар Борис III и принцеса Джована Савойска, а сега българска царица. На 30 юли 1938 г.
царят се завръща от Рила, разговаря с министър-председателя
Кьосеиванов
, който на 31 юли заминава за Солун за подписване на Солунското споразумение, с което се премахват военните ограничения от Ньой-ския договор от 1919 г., премахва се демилитаризираната зона в Тракия по протежение на българско-турската и българско-гръцката граници. 49.
Царят е слагал прякори на своите подчинени. С името «Бисмарк» е назован Иван Багрянов, понеже е бил демагог и е взимал винаги пози като главнокомандващ. 50. Йордан Севов - роден през 1891 г. в гр. Търговище. Постъпва във Военното училище в София и участвува във войните от 1912-1918 г.
към текста >>
С името «Бисмарк» е назован
Иван
Багрянов, понеже е бил демагог и е взимал винаги пози като главнокомандващ. 50.
Царят се готви да пътува за Италия, за Санта Анна де Валдиери, където царица Йоана с децата си са вече цял месец при родителите й - крал Емануил и кралица Елена. Оттам ще отидат в лятната резиденция на кралското семейство - «Сан Росоре», където е започнала любовната история между цар Борис III и принцеса Джована Савойска, а сега българска царица. На 30 юли 1938 г. царят се завръща от Рила, разговаря с министър-председателя Кьосеиванов, който на 31 юли заминава за Солун за подписване на Солунското споразумение, с което се премахват военните ограничения от Ньой-ския договор от 1919 г., премахва се демилитаризираната зона в Тракия по протежение на българско-турската и българско-гръцката граници. 49. Царят е слагал прякори на своите подчинени.
С името «Бисмарк» е назован
Иван
Багрянов, понеже е бил демагог и е взимал винаги пози като главнокомандващ. 50.
Йордан Севов - роден през 1891 г. в гр. Търговище. Постъпва във Военното училище в София и участвува във войните от 1912-1918 г. През 1920 г. завършва в Дрезден архитектура и строително инженерство.
към текста >>
поема политически поръчки, след като е предложен за съветник на царя от Лулчев и
Иван
Багрянов.
е в Турция и участва като архитект при изработването на градоустройствения план на Анкара. От 1933 г. до 1943 г. проектира разширенията на различни дворци. От 1938 г.
поема политически поръчки, след като е предложен за съветник на царя от Лулчев и
Иван
Багрянов.
След това става съветник на царя. Осъден на смърт от Народния съд. 51. Стоил Стефанов - земеделец, секретар на Стамболийски, републиканец антимонархист, за което е бил в затвора по времето на цар Борис III. По времето на комунистите след 9 септември 1944 г. също е в затвора, този път -защото се обявява срещу комунистическата диктатура.
към текста >>
Накрая работи с
Иван
Багрянов като негов съветник.
След това става съветник на царя. Осъден на смърт от Народния съд. 51. Стоил Стефанов - земеделец, секретар на Стамболийски, републиканец антимонархист, за което е бил в затвора по времето на цар Борис III. По времето на комунистите след 9 септември 1944 г. също е в затвора, този път -защото се обявява срещу комунистическата диктатура.
Накрая работи с
Иван
Багрянов като негов съветник.
Единственият политик, който е чел беседите на Учителя, когато е бил в затвора. Освен това се е срещал няколко пъти с Учителя Петър Дънов. Вж. «Изгревът», том I, стр. 89-93. 52. Учителят говори за Паневритмията и да се каже на царя да се въведе Паневритмията в училищата.
към текста >>
- министър на финансите в правителството на
Кьосеиванов
.
1920-1923 г. - юрисконсулт на министерството на финансите. 1923-1935 г. - администратор и управител на БНБ. 1936-1938 г.
- министър на финансите в правителството на
Кьосеиванов
.
1938-1944 г. - управител на БНБ. 60. Става въпрос за убийството на ген. Йордан Пеев - началник-щаба на армията, на 8 октомври 1938 г., като е застрелян и придружаващия го офицер, началник на Картографския институт - майор Димитър Стоянов, на ул. «Раковски» и ул.
към текста >>
Рилски
- псевдоним на цар Борис III, който той използва, когато пътува в Европа инкогнито или за кореспонденцията си.
е изпратен като посланик в Швейцария. Повече не се завръща в България. Интересно е, че и тримата вечни превратаджии - Кимон Георгиев, Дамян Велчев и Александър Цанков - не ги хваща възмездието на Народния съд и умират от старост. Не само интересно, но и изумително. Има причина, която се знае: Кимон Георгиев докара комунистите на власт на 9 септември 1944 г.; Дамян Велчев се бори с цар Борис III, беше осъден на смърт и после помилван; Александър Цанков върна стария правопис, с буквата НЬ («е двойно»), за която Учителят Петър Дънов казва, че е знамето на славянството. 62.
Рилски
- псевдоним на цар Борис III, който той използва, когато пътува в Европа инкогнито или за кореспонденцията си.
А защо Рилски? На 3 октомври е възшествието на Барис като цар. А на 6/19 октомври е денят на Свети Йоан Рилски, основателят на Рилския манастир. 63. Надежда Стоянова - дъщеря на ген. Алекси Стоянов, секретарка на цар Борис III, също и придворна дама.
към текста >>
А защо
Рилски
?
Повече не се завръща в България. Интересно е, че и тримата вечни превратаджии - Кимон Георгиев, Дамян Велчев и Александър Цанков - не ги хваща възмездието на Народния съд и умират от старост. Не само интересно, но и изумително. Има причина, която се знае: Кимон Георгиев докара комунистите на власт на 9 септември 1944 г.; Дамян Велчев се бори с цар Борис III, беше осъден на смърт и после помилван; Александър Цанков върна стария правопис, с буквата НЬ («е двойно»), за която Учителят Петър Дънов казва, че е знамето на славянството. 62. Рилски - псевдоним на цар Борис III, който той използва, когато пътува в Европа инкогнито или за кореспонденцията си.
А защо
Рилски
?
На 3 октомври е възшествието на Барис като цар. А на 6/19 октомври е денят на Свети Йоан Рилски, основателят на Рилския манастир. 63. Надежда Стоянова - дъщеря на ген. Алекси Стоянов, секретарка на цар Борис III, също и придворна дама. Вж. бел.
към текста >>
А на 6/19 октомври е денят на
Свети
Йоан
Рилски
, основателят на
Рилския
манастир. 63.
Не само интересно, но и изумително. Има причина, която се знае: Кимон Георгиев докара комунистите на власт на 9 септември 1944 г.; Дамян Велчев се бори с цар Борис III, беше осъден на смърт и после помилван; Александър Цанков върна стария правопис, с буквата НЬ («е двойно»), за която Учителят Петър Дънов казва, че е знамето на славянството. 62. Рилски - псевдоним на цар Борис III, който той използва, когато пътува в Европа инкогнито или за кореспонденцията си. А защо Рилски? На 3 октомври е възшествието на Барис като цар.
А на 6/19 октомври е денят на
Свети
Йоан
Рилски
, основателят на
Рилския
манастир. 63.
Надежда Стоянова - дъщеря на ген. Алекси Стоянов, секретарка на цар Борис III, също и придворна дама. Вж. бел. №1, 28. Вж. «Изгревът», том I, стр.
към текста >>
-министър на вътрешните работи в правителството на
Кьосеиванов
.
1934-1935 г. - командва 8-а пехотна Тунджанска дивизия. 1935-1936 г. - началник на 4-та Военна инспекционна област. 1938-1940 г.
-министър на вътрешните работи в правителството на
Кьосеиванов
.
От 1951 г. до 1954 г. е в концентрационен лагер в Белене. Умира през 1970 г. в София. 67.
към текста >>
Стоил Стефанов - земеделец, работи с
Иван
Багрянов.
От 1951 г. до 1954 г. е в концентрационен лагер в Белене. Умира през 1970 г. в София. 67.
Стоил Стефанов - земеделец, работи с
Иван
Багрянов.
Единствено той чете беседите на Учителя Дънов още когато е хвърлен в затвора от цар Борис III. Всичко, което му е казвал Учителят, го изпълнява, но другите около него правят каквото им хрумне - други са силите, които ги ръководят. Вж. бел. №51. 68. Княз Павел Карагеоргевич - югославският престолонаследник и регент на Югославия от 1934 г. до 1941 г.
към текста >>
- министър на правосъдието в правителството на
Кьосеиванов
; 1939 г.
1921-1922 г. - съдия в Берковица и Габрово. 1923-1932 г. и 1934-1935 г. - кмет на Габрово 1938 г.
- министър на правосъдието в правителството на
Кьосеиванов
; 1939 г.
- министър на търговията. От 1941 г. е областен управител в Беломорието. 1939-1948 г. - адвокат в София.
към текста >>
Той ги приканва да се качат на Рила - на Седемте
рилски
езера, защото това е последната благоприятна година.
до 1934 г. е депутат. Член на Демократическата партия. 85. За 1939 г. Учителят Дънов е говорил многократно пред учениците Си.
Той ги приканва да се качат на Рила - на Седемте
рилски
езера, защото това е последната благоприятна година.
Война наистина няма. Но на 1 септември 1939 г. Германия напада Полша и след това на 17 септември 1939 г. СССР я напада и си разделят нейната територия - съобразно техния план и спогодба от 23 август 1939 г. Прочетете в следната справка: «Изгревът», том I, стр.
към текста >>
Звездата на България ще
свети
, защото е дошел Всемировият Учител Беинса Дуно в нея и присъствува на земята от 1864 г.
448. Вж. за Пророчествата в том III, стр. 309-318 и за онова, което свършихме до 1999-2000 г. - в «Изгревът», том XVI, стр. 818-905. 91.
Звездата на България ще
свети
, защото е дошел Всемировият Учител Беинса Дуно в нея и присъствува на земята от 1864 г.
до 1944 г. А цар Борис III според Учителя Дънов е онзи прероден цар Борис, който покръсти България в християнската религия през 866 г., на 28 април. Вж. «Изгревът», том IV, стр. 20-21, под №9. Но тогава според Учителя Дънов той е слушал Бога, а сега не иска да Го слуша.
към текста >>
- министър на войната: в кабинетите на
Кьосеиванов
от 21 януари 1938 г.
1932-1935 г. - военно аташе в Рим. 1935-1938 г. - командир на военни гарнизони. 1938-1942 г.
- министър на войната: в кабинетите на
Кьосеиванов
от 21 януари 1938 г.
до 14 ноември 1938 г., от 14 ноември 1938 г. до 23 октомври 1939 г. и от 23 октомври 1939 г. до 15 февруари 1940 г. и на Богдан Филов - от 19 февруари 1940 г.
към текста >>
- министър на финансите в правителствата на
Кьосеиванов
и Богдан Филов.
1922-1935 г. - член на управленския съвет на Българската народна банка (БНБ). 1935-1938 г. - управител на БНБ. 1938-1943 г.
- министър на финансите в правителствата на
Кьосеиванов
и Богдан Филов.
1943-1944 г. - министър-председател на България. Осъден на смърт от Народния съд. 101. Царят отива в Италия на сватбата на Мария Савойска, сестра на жена му, за принц Луи Бурбон-Пармски. 102. Учителят често е ходел на концерти на инструментални изпълнители и на симфонични концерти.
към текста >>
Иван
Дочев - водач на Българските национални легиони - фашистка полувоенна организация, обличани със специални униформи и въоръжени с ками, като на едната страна на камата пише: «Бранник», а на другата: «Боже, пази България!
Кенет де Кореи - председател на Комисията за имперска политика при Камарата на общините на Великобритания. Пристига в София в края на месец май 1939 г. Приет е от цар Борис III, от министър-председателя Кьосеи-ванов и от Стойчо Мошанов като председател на Народното събрание, който е поканен да посети Лондон. На 20 юли 1939 г. Кенет де Кореи посреща на Лондонската гара Мошанов. 111.
Иван
Дочев - водач на Българските национални легиони - фашистка полувоенна организация, обличани със специални униформи и въоръжени с ками, като на едната страна на камата пише: «Бранник», а на другата: «Боже, пази България!
» 112. Генерал Никола Жеков-роден през 1864 г. вгр. Сливен. През 1885 г. е доброволец в Сръбско-българската война.
към текста >>
Иван
Балабанов - индустриалец, свързан с Италия. 116.
Осъден задочно на смърт. Живее в Бавария. 113. На 25 юни 1939 г. царица Йоана заминава за Италия, за да присъс-твува на сватбата на брат си - дук ди Сполето, който е пряк наследник на италианския трон. 114. Фердинанд I искал да получи паспорт и виза, за да се върне в България, но цар Борис III не го иска, защото той има още претенцията да ръководи България. 115.
Иван
Балабанов - индустриалец, свързан с Италия. 116.
На 1 март 1941 г., след присъединяване към Тристранния пакт, подписан във Виена от министър-председателя Филов, немската армия от 680 000 души преминава през България и се насочва към Гърция, където се справят с крепостта Метаксас. До средата на април Гърция и Югославия са окупирани. Немската армия започва да печата български банкноти и да ги раздава на своите войници, които наводняват българските пазари и закупуват българските храни. Пример: ако едно яйце струва 5 лв., те дават 10 лв. и така започва инфлацията.
към текста >>
Конфликтът между министър-председателя
Кьосеиванов
и ген.
и така започва инфлацията. Войниците са откупували стотици яйца, сипвали са жълтъците в големи дамаджани, запечатвали са ги и са ги изпращали в Германия с хладилни вагони. Купували цели тенекии с мед и чували със захар. Не са грабели, но са ги плащали с български банкноти, произведени от германците. 117. Генерал Христо Луков - министър на войната през 1935-1938 г. Гер-манофил.
Конфликтът между министър-председателя
Кьосеиванов
и ген.
Луков е много голям и Луков бива освободен през януари 1938 г. Вж. бел. №25. 118. Херман Гьоринг, генерал-фелдмаршал, министър-президент на Прусия и министър на въздухоплаването на Германия от 1935 г.; председател на Райха от август 1933 г. 119. България е съюзник на Германия в Първата световна война и губи войната заедно с нея и плаща репарации и се откъсват територии от нея. Към 12 януари 1939г.
към текста >>
в правителството на
Кьосеиванов
. (бел.
Оженили са се за две рождени сестри. И през цялото това време по радио Лондон слушахме коя от двете сестри е по-силна и коя е тази, която ще управлява Китай. Така че и двете сестри бяха като императрици, едната - при Чан Кайши, а другата - при Мао Цзедун. ________________ * Генерал Георги Сапов е министър на вътрешните работи от 25 ноември 1935 г. до 4 юли 1936 г.
в правителството на
Кьосеиванов
. (бел.
на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) ** Народният съд срещу Любомир Христов Лулчев, 59-годишен, неосъждан, последовател на Бялото братство, таен съветник на цар Борис III: Документи. София: Астрала, 1996, стр. 29. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 145. Коя е причината за земетресението?
към текста >>
ПРИДОБИВАНЕ
НА ЩАСТИЕ: 31.
на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 145. Коя е причината за земетресението? След големите земетресения в България през 1928 г. Учителят се спира подробно и обяснява. Ето защо включвам Неговото обяснение.
ПРИДОБИВАНЕ
НА ЩАСТИЕ: 31.
лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев. - В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, VII година (1927-1928 г.), том III. София, 1937, стр. 115-117. «Мислите на човека проникват в междумолекулното пространство на мозъчната нервна система, а чувствата - в междуатомното пространство на симпатичната нервна система. В това именно се заключава разликата между мислите и чувствата на човека.
към текста >>
Неофит, митрополит Видински, заместник-председател на
Светия
Синод (1930-1944 г.), един от най-върлите противници на Учителя Дънов.
Той е бил пълномощен министър на Югославия в София от 1934 г. Той е бил женен за гъркиня от Корфу, която активно се намесвала в политиката и изобщо не е говорела на сръбски на дипломатическите приеми в София. Тя е провеждала прогерманска политика. Двете гъркини в Белград: едната -като княгиня Олга, а другата - жена на министъра на външните работи, така объркват политиката на държавата, че отначало я довеждат до съюзница на Германия, а след два дни се прави преврат с противоположна политика, която довежда до намесата на Германия и Югославия е окупирана и победена. Изцяло това се дължи на двете гъркини. 162.
Неофит, митрополит Видински, заместник-председател на
Светия
Синод (1930-1944 г.), един от най-върлите противници на Учителя Дънов.
През 1922 г. публикува книжката «Към напредък или към пропаст? Раздорите и религиозните секти в кой път тласкат народа ни», в която остро напада Учителя Петър Дънов. През 1939-1945 г. се обявява за защита на евреите у нас и това го спасява, за да не бъде съден след 1944 г. 163.
към текста >>
И даде се нему власт и слава и царуване, за да му служат всичките народи, племена, и езици: властта му е власт вечна, която няма да премине и царуването му, което няма да се развали.» 5) Пророк Данаил в глава 7, стих 22: «Доде дойде «Вехтият с Дни» и даде се съдът на
светите
на Вишнаго; и времето стигна, и
светите
взеха царството.» 179.1) Това се отнася за съня на вавилонския цар Навуходоносор. Вж.
«Вехтият на Дни видял» какво означава? 1) Пророк Данаил, в глава 7, стих 9, говори: «Гледах, додето престоли се положиха и Вехтият на Дни седна, на когото облеклото беше бяло като сняг и косите на главата му като чиста вълна, престолът му огнени пламъци, колелата му огън палещ.» 2) В псалом 90, стих 2, се обяснява, че Вехтият с Дни е «От веки и до веки Ти си Бог.» 3) В псалом 104, стих 1-2, се обяснява защо облеклото е бяло: «Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, възвеличил си се много. С чест и великолепие си облечен. Ти, който се обличаш с виделина като с дреха.» 4) Пророк Данаил в глава 7, стих 13-14: «Гледах в нощните видения и ето един като Син Человечески идеше с облаците небесни и стигна до «Вехтия с Дни» и го въведоха при него.
И даде се нему власт и слава и царуване, за да му служат всичките народи, племена, и езици: властта му е власт вечна, която няма да премине и царуването му, което няма да се развали.» 5) Пророк Данаил в глава 7, стих 22: «Доде дойде «Вехтият с Дни» и даде се съдът на
светите
на Вишнаго; и времето стигна, и
светите
взеха царството.» 179.1) Това се отнася за съня на вавилонския цар Навуходоносор. Вж.
Данаил, гл. 2, ст. 31-36. В книгата Учителят. София, 1946, стр. 414: «Този Разумен Център ръководи градежа на новата култура.
към текста >>
българска делегация начело с министър-председателя
Кьосеиванов
пристига в Анкара за разговори с турското правителство.
Египет; 2. Сирия; 3. Трако-Македония (Гърция); 4. Рим. 180. В края на месец март 1939 г.
българска делегация начело с министър-председателя
Кьосеиванов
пристига в Анкара за разговори с турското правителство.
Поставя се въпросът за връщането на Южна Добруджа от Румъния, която я е получила с подписания Букурещки мирен договор на 28 юли 1913 г. след разгрома на България в Междусъюзническата война от 1913 г. От Бълга-рия е отцепена територия от 7525 кв. км. Предлага се на България да влезе в Балканската антанта. В замяна България иска връщането на Южна Добруджа.
към текста >>
Спас Ганев е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в правителствата на
Кьосеиванов
от 1935 г.
Те са скачени съдове - щом едното се увеличава, и другото се увеличава. В сегашната епоха доброто е слуга на злото. Но в другата епоха, която иде, злото ще бъде слуга на доброто. То ще присъс-твува, защото то не може да изчезне от земята. 213. Вж. бел. №203. 214.
Спас Ганев е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в правителствата на
Кьосеиванов
от 1935 г.
до 1939 г. Тогава в страната се строят много пътища и обществени сгради и това довежда до злоупотребата с държавни средства от Ганев, На 23 октомври 1939 г. е съставен новият кабинет на Кьосеиванов и вече Спас Ганев го няма. На 24 октомври 1939 г. на заседание на новия Министерски съвет се прокарва решението на цар Борис 11 за разпускането на 24-ото ОНС и насрочването на нови избори. 215.
към текста >>
е съставен новият кабинет на
Кьосеиванов
и вече Спас Ганев го няма.
То ще присъс-твува, защото то не може да изчезне от земята. 213. Вж. бел. №203. 214. Спас Ганев е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в правителствата на Кьосеиванов от 1935 г. до 1939 г. Тогава в страната се строят много пътища и обществени сгради и това довежда до злоупотребата с държавни средства от Ганев, На 23 октомври 1939 г.
е съставен новият кабинет на
Кьосеиванов
и вече Спас Ганев го няма.
На 24 октомври 1939 г. на заседание на новия Министерски съвет се прокарва решението на цар Борис 11 за разпускането на 24-ото ОНС и насрочването на нови избори. 215. По силата на чл. 136 от Конституцията царят разпуска 24-ото Обикновено народно събрание. Предхождащ е конфликтът между Стойчо Мошанов като председател на 24-ото Обикновено народно събрание и министър-председателя Кьосеиванов, който казал на царя: «Или той, или аз.» Мошанов на своя глава посещава на 28 юли 1939 г.
към текста >>
Предхождащ е конфликтът между Стойчо Мошанов като председател на 24-ото Обикновено народно събрание и министър-председателя
Кьосеиванов
, който казал на царя: «Или той, или аз.» Мошанов на своя глава посещава на 28 юли 1939 г.
е съставен новият кабинет на Кьосеиванов и вече Спас Ганев го няма. На 24 октомври 1939 г. на заседание на новия Министерски съвет се прокарва решението на цар Борис 11 за разпускането на 24-ото ОНС и насрочването на нови избори. 215. По силата на чл. 136 от Конституцията царят разпуска 24-ото Обикновено народно събрание.
Предхождащ е конфликтът между Стойчо Мошанов като председател на 24-ото Обикновено народно събрание и министър-председателя
Кьосеиванов
, който казал на царя: «Или той, или аз.» Мошанов на своя глава посещава на 28 юли 1939 г.
Париж и Лондон, без одобрението на царя и министър-председателя. Народното събрание се готви да гласува недоверие на правителството. Но на 19 октомври правителството изпреварва и си подава само оставката. На 24 октомври 1939 г. царят формира ново правителство с Кьосеиванов и се освобождава от всички министри.
към текста >>
царят формира ново правителство с
Кьосеиванов
и се освобождава от всички министри.
Предхождащ е конфликтът между Стойчо Мошанов като председател на 24-ото Обикновено народно събрание и министър-председателя Кьосеиванов, който казал на царя: «Или той, или аз.» Мошанов на своя глава посещава на 28 юли 1939 г. Париж и Лондон, без одобрението на царя и министър-председателя. Народното събрание се готви да гласува недоверие на правителството. Но на 19 октомври правителството изпреварва и си подава само оставката. На 24 октомври 1939 г.
царят формира ново правителство с
Кьосеиванов
и се освобождава от всички министри.
Царят се освобождава и от депутатите, като в същия ден с указ разпуска 24-ото ОНС и насрочва нови избори. 216. В новото правителство на Кьосеиванов на 14 ноември 1938 г. Иван Багрянов е назначен за министър на земеделието и държавните имоти до 23 октомври 1939 г. Такъв е и в следващото правителство от 23 октомври до 15 февруари 1940 г. и от 15 февруари 1940 г.
към текста >>
В новото правителство на
Кьосеиванов
на 14 ноември 1938 г.
Народното събрание се готви да гласува недоверие на правителството. Но на 19 октомври правителството изпреварва и си подава само оставката. На 24 октомври 1939 г. царят формира ново правителство с Кьосеиванов и се освобождава от всички министри. Царят се освобождава и от депутатите, като в същия ден с указ разпуска 24-ото ОНС и насрочва нови избори. 216.
В новото правителство на
Кьосеиванов
на 14 ноември 1938 г.
Иван Багрянов е назначен за министър на земеделието и държавните имоти до 23 октомври 1939 г. Такъв е и в следващото правителство от 23 октомври до 15 февруари 1940 г. и от 15 февруари 1940 г. до 15 февруари 1941 г., когато е сменен и на негово място поставят проф. Богдан Филов.
към текста >>
Иван
Багрянов е назначен за министър на земеделието и държавните имоти до 23 октомври 1939 г.
Но на 19 октомври правителството изпреварва и си подава само оставката. На 24 октомври 1939 г. царят формира ново правителство с Кьосеиванов и се освобождава от всички министри. Царят се освобождава и от депутатите, като в същия ден с указ разпуска 24-ото ОНС и насрочва нови избори. 216. В новото правителство на Кьосеиванов на 14 ноември 1938 г.
Иван
Багрянов е назначен за министър на земеделието и държавните имоти до 23 октомври 1939 г.
Такъв е и в следващото правителство от 23 октомври до 15 февруари 1940 г. и от 15 февруари 1940 г. до 15 февруари 1941 г., когато е сменен и на негово място поставят проф. Богдан Филов. Иван Багрянов е земеделец.
към текста >>
Иван
Багрянов е земеделец.
Иван Багрянов е назначен за министър на земеделието и държавните имоти до 23 октомври 1939 г. Такъв е и в следващото правителство от 23 октомври до 15 февруари 1940 г. и от 15 февруари 1940 г. до 15 февруари 1941 г., когато е сменен и на негово място поставят проф. Богдан Филов.
Иван
Багрянов е земеделец.
А Стоил Стефанов е също земеделец, бил е секретар на Александър Стамболийски и е бил хвърлен в затвора от цар Борис. 217. Спас Ганев е отстранен, като в новия кабинет на Кьосеиванов на 23 октомври 1939 г. го няма. Той си отива заедно с провинилите се министри по официален път - чрез смяна на кабинета, а не чрез бламиране. На 29 март 1939 г.
към текста >>
Спас Ганев е отстранен, като в новия кабинет на
Кьосеиванов
на 23 октомври 1939 г.
и от 15 февруари 1940 г. до 15 февруари 1941 г., когато е сменен и на негово място поставят проф. Богдан Филов. Иван Багрянов е земеделец. А Стоил Стефанов е също земеделец, бил е секретар на Александър Стамболийски и е бил хвърлен в затвора от цар Борис. 217.
Спас Ганев е отстранен, като в новия кабинет на
Кьосеиванов
на 23 октомври 1939 г.
го няма. Той си отива заедно с провинилите се министри по официален път - чрез смяна на кабинета, а не чрез бламиране. На 29 март 1939 г. е внесен законопроект от Ганев в парламента, но този законопроект е критикуван и правителството го изтегля, за да не бъде бламирано и сменено. 218. В Европа вече воюват.
към текста >>
Той е много добре запознат с кухнята на земеделските водачи и е бил много остър срещу онези, които играят на политическото въже, какъвто е
Иван
Багрянов.
бел. №21. Понеже е поддържал връзки с Александър Стамболийски, като е бил куриер между него и царя, то Военният съюз след преврата на 9 юни 1934 г. настоява да бъде освободен от двореца. През периода 1935-1938 г. царят го използува за политически задачи.
Той е много добре запознат с кухнята на земеделските водачи и е бил много остър срещу онези, които играят на политическото въже, какъвто е
Иван
Багрянов.
Те са военни, свикнали са на заповеди и на изпълнение и не могат да търпят хора, непостоянни в своите обещания. 221. Сирку Станчев е военен, приближен на цар Борис, изпълняващ политически поръчки. Той също вижда двойната игра на Багрянов и реагира остро пред царя. Целият конфликт между Багрянов и царското семейство започва от времето, когато Фердинанд отказва да даде дъщеря си Евдокия да се омъжи за Багрянов. Тя остава стара мома.
към текста >>
министър-председател на България е
Иван
Багрянов.
От 1938 г. до 1941 г. е министър на земеделието и държавните имоти в правителствата на Кьосеива-нов и Богдан Филов. От 1 юни 1944 г. до 2 септември 1944 г.
министър-председател на България е
Иван
Багрянов.
Обявява, че ще пази неутралитет, а от друга страна нарежда на армията да атакува и унищожи комунистическите партизани, променя военно-наказателния закон да действува и срещу гражданите. Опитва се да измами СССР, като съобщава, че ще скъса с Германия, а след 3 дни - на 22 август 1944 г., външният министър Драганов съобщава, че няма да се сменя външнополитическият курс на цар Борис III. Така че той слуша само себе си, демагогствува в страната и във външната политика. Накрая е уличен в лъжата от всички. 223. Донка Проданова е слугинята на семейството на генерал-адютант Алекси Стоянов.
към текста >>
- министър на народното просвещение в правителството на
Кьосеиванов
.
1914-1944 г. - редовен професор по археология в Софийския университет. 1937-1944 г. - председател на Българската академия на науките (БАН). 1938-1940 г.
- министър на народното просвещение в правителството на
Кьосеиванов
.
1940-1942 г. - министър-председател и министър на народното просвещение. На 1 март 1941 г. подписва Тристранния пакт за присъединяване на България към Германия. 1942-1943 г.
към текста >>
Среща се с цар Борис и с министър-председателя
Кьосеиванов
.
+ 21 години е 1958 г., а това е годината на победилия социализъм в България. От 2 до 7 юни 1958 г. е седмият конгрес на БКП - на който българските комунисти приемат, че това е конгресът на победилия социализъм. 284. През април 1939 г. на път за Анкара в София пристига Потьомкин, заместник-комисарят по външна политика на СССР.
Среща се с цар Борис и с министър-председателя
Кьосеиванов
.
На връщане от Анкара отново се среща с тях и запитва готова ли е България да влезе в Балканската антанта срещу отстъпването на Южна Добруджа. Българската страна настоява да се върне Западна Тракия до линията Мидия-Енос. Потьомкин казал, че трябва да се решават въпросите с мирни средства. В момента според Учителят Дънов България е в «отлив» - това е термин, който означава, че е в пасивност и всичко трябва да се решава с мир. 285. В момента Учителят на Бялото Братство Петър Дънов е в България и Неговото присъствие сваля духовна енергия, която трябва да се използува за образование, за духовен градеж, за просветно и морално повдигане на народа.
към текста >>
В дома ви ако няма електрическа инсталация и крушки, електрическата енергия не може да премине през тях и да ви
освети
жилището.
И неслучайно на Руския паметник в София е издълбан стих 9 от псапом 115: «Не нам, Господи, не нам, но на името Си дай слава.» Но на руски език звучи много по-силно и убедително. България е освободена за мисията на Бялото Братство и неговата Школа. Но цар Борис това не може да приеме, понеже няма развити мозъчни центрове и сетива, за да възприеме тези истини и идеите на Словото на Учителя. Той няма вътрешна изградена духовна инсталация и не може да поеме тази енергия. А и няма крушки електрически, които да светнат в него.
В дома ви ако няма електрическа инсталация и крушки, електрическата енергия не може да премине през тях и да ви
освети
жилището.
Същото е и тук. 289. Бащата на цар Борис е Фердинанд Кобург-Гота, роден във Виена от баща княз Август Сакс-Кобург-Готски, по народност немец. А майка му - Клементина Орлеанска, е дъщеря на френския крал Луи-Филип Орлеански. Та, цар Борис изплаща родовата карма на французите с ишиаса, а тази на германците - с подаграта. Освен това майка му Мария-Луиза Бурбон-Пармска е с кръвна връзка с френската кралска фамилия - Бурбоните. 290.
към текста >>
Иван
Стаменов - роден през 1893 г., впоследствие пълномощен министър в Москва през 1940-1941 г.
в Търново, в присъствието на правителството, Фердинанд обявява независимостта на България, която е била подкрепена само от Австро-Унгария. По-кьсно Турция я признава, след като Русия се намесва да се компенсират претенциите на турската страна за изплащане на обезщетение на железниците и за турските имоти. За тази канара и голяма скала може да прочетете в «Изгревът», том III, стр. 136-138, том V, стр. 422-423. На тая канара и скала за пръв път се срещат Учителят и цар Борис - но Учителят не разговаря с него и стои на 10-15 метра от Него. 298.
Иван
Стаменов - роден през 1893 г., впоследствие пълномощен министър в Москва през 1940-1941 г.
- по време на най-важните събития на Балканите и в СССР. 299. НОВОЮ В ЖИВОТА: Лекция от Учителя, държана на 9 октомври 1929 г., София - Изгрев. - В: Естествен ред на нещата: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, г. IX (1929-1930), том I. София, 1939, стр. 110-123.
към текста >>
Иван
Багрянов е роден в с.
до 9 септември 1944 г. - всичко седем дни. Осъден на доживотен затвор. Освободен през 1955 г. по време на унгарските събития и изпратен в Белене за 5 години. 303.
Иван
Багрянов е роден в с.
Воден, Разградско. Там има чифлик и от 1923 г. до 1938 г. се занимава със земеделие в Разградско, след като цар Борис го отстранява от политиката. След Ньойския договор Южна Добруджа е дадена на Румъния и границата е от Тутракан до Балчик.
към текста >>
Превод на
Иван
Момчилов от английски език.
Той е за ненамеса в гражданската война в Испания от 1936-1939 г., когато е имало манифестации на левите сили за подкрепа на комунистите в Испания. А през 1946-1947 г. е отново министър-председател в правителството на социалистите и започва колониалната война във Виетнам, която завършва с пленяването на френския гарнизон при Диенбиен фу през май 1954 г. Ето какво означава еволюция, преминаваща през манифестация, демонстрация, ненамеса, агресия и капитулация. 315. «Потайната религиозна философия на Индия» от Браман Чаттер-джи.
Превод на
Иван
Момчилов от английски език.
Издава книжарницата на Димитър Голов от София. Има предговор от преводача, който показва, че е запознат с теософията и източните учения. Съдържа: А. 1. За строежа на човека. 2. За анализа на нещата. 3.
към текста >>
Той се развежда и бившата му жена се омъжва за
Кьосеиванов
.
1940-1943 г. - главен секретар на Министерството на външните работи. 19431944 г. - министър на външните работи в правителството на Божилов. 327. Янко Пеев е посланик в Тирана.
Той се развежда и бившата му жена се омъжва за
Кьосеиванов
.
След окупацията на Албания от Италия Пеев се завръща в София. Благодарение на бившата му жена Наталия от Велес, Македония се оказва по-силна и съдействува да бъде назначен за посланик в Кайро на 27 април 1940 г. На 4 април 1942 г. е назначен в Токио, а през 1943 г. е посланик при китайското прояпонско правителство в Нанкинг.
към текста >>
е преместен в Цариград като първи секретар, а трети секретар е
Кьосеиванов
.
Оставен без средства, ослепява и умира през 1947 г. Янко Пеев се запознава с Наталия, когато е бил консул в Солун. Оженва се през 1912 г., а през 1913 г. му се ражда син. През 1914 г.
е преместен в Цариград като първи секретар, а трети секретар е
Кьосеиванов
.
Наталия се влюбва в Кьосеиванов, напуща Пеев и се оженва за Кьосеиванов. И чрез нея започва главоломната кариера на Кьосеиванов като министър-председател. Наталия е най-красивата жена във висшето общество. През 1939 г. Янко Пеев се свързва с братовчед си Александър Пеев и става шпионин за СССР. 328.
към текста >>
Наталия се влюбва в
Кьосеиванов
, напуща Пеев и се оженва за
Кьосеиванов
.
Янко Пеев се запознава с Наталия, когато е бил консул в Солун. Оженва се през 1912 г., а през 1913 г. му се ражда син. През 1914 г. е преместен в Цариград като първи секретар, а трети секретар е Кьосеиванов.
Наталия се влюбва в
Кьосеиванов
, напуща Пеев и се оженва за
Кьосеиванов
.
И чрез нея започва главоломната кариера на Кьосеиванов като министър-председател. Наталия е най-красивата жена във висшето общество. През 1939 г. Янко Пеев се свързва с братовчед си Александър Пеев и става шпионин за СССР. 328. Любомир Стоянчев, полковник, войвода на Върховния македоно-одрински комитет (1902-1906 г.), командир на Девета Бележка дружина в Ма-кедоно-одринското опълчение през Балканската война и командир на 28-и пехотен Стрелски полк и дружинен командир на 64-ти пехотен Македонски полк. 329.
към текста >>
И чрез нея започва главоломната кариера на
Кьосеиванов
като министър-председател.
Оженва се през 1912 г., а през 1913 г. му се ражда син. През 1914 г. е преместен в Цариград като първи секретар, а трети секретар е Кьосеиванов. Наталия се влюбва в Кьосеиванов, напуща Пеев и се оженва за Кьосеиванов.
И чрез нея започва главоломната кариера на
Кьосеиванов
като министър-председател.
Наталия е най-красивата жена във висшето общество. През 1939 г. Янко Пеев се свързва с братовчед си Александър Пеев и става шпионин за СССР. 328. Любомир Стоянчев, полковник, войвода на Върховния македоно-одрински комитет (1902-1906 г.), командир на Девета Бележка дружина в Ма-кедоно-одринското опълчение през Балканската война и командир на 28-и пехотен Стрелски полк и дружинен командир на 64-ти пехотен Македонски полк. 329. Данаил Крапчев - роден 1880 г.
към текста >>
изпълнява смъртната присъда върху Борис Сарафов и
Иван
Гарванов, осъдени от ръководителите на «Серската група».
участвува с четата на Пушкаров в Илинденско-Преображенското въстание в Скоп-ско. През 1904 г. от Варна организира чета и заминава за Серския окръг, свързва се с Яне Сандански и влиза в четата на драмския войвода Даев. Той е представител на левицата. През 1907 г.
изпълнява смъртната присъда върху Борис Сарафов и
Иван
Гарванов, осъдени от ръководителите на «Серската група».
След младотурската революция през 1908 г. се легализира и се установява в Драма. Турското правителство освобождава всички политически затворници от Одринско и Македония. През 1909 г., със своята чета, Тодор Паница участвува в потушаване на контрапреврата в Цариград. От 1914 г.
към текста >>
заедно с
Иван
Гарванов и Христо Матов образуват Задграничното представителство на ВМРО в България.
е избран за член на щаба на въстанието в Битоля. През 1903 г. участвува в сражението срещу турците. Представител е на десницата. След 1906 г.
заедно с
Иван
Гарванов и Христо Матов образуват Задграничното представителство на ВМРО в България.
Убит е в София във връзка с борбата на левицата и десницата. 333. Александър Малинов - роден през 1867 г. в Бесарабия. 1880-1891 г. -завършва гимназия в Болград (Бесарабия) и право в Киев.
към текста >>
Иван
Попов - роден през 1890 г.
След преврата на 19 май 1934 г. застава на антифашистки позиции. На 20 март 1938 г. умира по време на предизборен митинг. 334. Евтич - югославски министър. 335.
Иван
Попов - роден през 1890 г.
в гр. Свищов. 1909-1915 г. - следва Романска филология във Франция и Германия. 1920 г. - завършва право в София. 1924г.
към текста >>
Иван
Попов е посланик в Букурещ.
На 22 юни 1941 г. Германия напада СССР. На 13 декември 1941 г. България обявява «символична» война на Англия и САЩ, което довежда до англо-американските бомбардировки над София през 1943-1944 г. През 1944 г.
Иван
Попов е посланик в Букурещ.
На 29 октомври 1944 г. се самоубива в Букурещ, след като разбира, че ще бъде съден от Народния съд. Така той изпълнява едно свое изявление - често е казвал, че по-скоро ще се самоубие, отколкото да сложи подписа си под Тристранния пакт. Не заминава за Виена за подписването на 1 март 1941 г. и се прави на болен.
към текста >>
Цар Борис подарява радио на Лулчев на Рила, за да слуша речите му при
откриване
на Юнашкия събор в София и ж.п.-линията Якоруда-Белица.
Царица Йоана ненавижда Лулчев. Тя не го мрази за това, че дава съвети на царя и се занимава с политика, а за това, че научава от царя какво е казал Лулчев за нейната фамилия, че Савойците и Бурбоните са смъртни врагове в Италия и в Европа и са дошли да си разрешават кармата в България чрез нея и цар Борис III. Тя знае, че това е разкрита истина и не може да се примири с това, че тя се знае. Това е основната причина. А другото са приказки и спомени, които тя написва и се издават в София през 1991 г. 352.
Цар Борис подарява радио на Лулчев на Рила, за да слуша речите му при
откриване
на Юнашкия събор в София и ж.п.-линията Якоруда-Белица.
Той не е трябвало да взема радиото и дрехите, които му подарявал царят, за да не се свързва с него. А освен това слушането на речи и музика в палатката от Лулчев, и то на Рила, е нарушение на окултните закони. Така той създава дисхармония в лагера. Това е причината, поради която Учителят му прави забележка. А да има човек радио в София е било голяма рядкост тогава - може да се купи само от богати хора.
към текста >>
Дупница и от Сапарева баня, да искат такса за летуването на 7-те
рилски
езера.
Това е причината, поради която Учителят му прави забележка. А да има човек радио в София е било голяма рядкост тогава - може да се купи само от богати хора. А да се занесе на Рила, трябват батерии или акумулатор, за да може да се слуша. 353. По време на летуването през 1939 г. на Рила идват изпратени лица от общината на гр.
Дупница и от Сапарева баня, да искат такса за летуването на 7-те
рилски
езера.
И двете общини са имали претенции, че тази област е на тяхната община. В спомените на последователите на Учителя Дънов се споменава за тези срамни сцени. Елена Андреева в «Изгревът», том IX, съобщава за тези неща. 354. Борбата между Черната ложа и Бялата ложа се вижда в жестоките политически борби в България. Но Всемирното Бяло Братство, което управлява и двете ложи, ще се справи с Черната ложа.
към текста >>
французите, изпратени от Михаил
Иванов
от Франция, пристигат на Рила и донасят една френска палатка като подарък за Учителя.
Борбата между Черната ложа и Бялата ложа се вижда в жестоките политически борби в България. Но Всемирното Бяло Братство, което управлява и двете ложи, ще се справи с Черната ложа. Според Учителя тези от Бялата ложа знаят устройството на нервната система на човека и могат само за секунди да приспят милиони хора. И така ще обезвредят Черната ложа. 355. През 1939 г.
французите, изпратени от Михаил
Иванов
от Франция, пристигат на Рила и донасят една френска палатка като подарък за Учителя.
Те я разпъват, устройват я с осветление, но Учителят не влиза в нея, като казва, че е дошел за българите, а не за французите. За историята на тази палатка виж «Изгревът», том III, стр. 173-174; в том IV, стр. 618-621, както и съответните снимки в том IV - №2 и №3. А разговорът не върви, защото от едната страна е френската палатка, а от другата е Лулчев, който се е разколебал в Учителя. 356.
към текста >>
Избиването
на комунистите след 9 юни 1923 г., след Септемврийското въстание от 1923 г.
Обикновено Учителят казва някои неща на Лулчев, за да ги предаде на царя веднага. Но Лулчев ги задържа или ги преработва в ума си и ги излага по друг начин. Лулчев сам признава, че няма добра памет, но може добре да анализира нещата. А от друга страна, това, което цар Борис научава, че е от Учителя, то също не го изпълнява, защото се интересува само от своята политика - да държи хора на сцената, а той да дърпа конците и после да се оправдава, че това не е от него, а от непослушните и самоволни министри, които си правят каквото си искат. А това е хитро скроена лъжа. 372.
Избиването
на комунистите след 9 юни 1923 г., след Септемврийското въстание от 1923 г.
и след атентата на църквата «Св. Неделя» от 16 април 1925 г., е работа на английската политика и на онглийското разузнаване, което подтиква и подкупва фанатизирани комунисти за акции. Учителят Дънов разкрива една тайна - че всички амбиции и всички идеали на Хитлер не са негови, а са на Фердинанд. Напущайки и абдикирайки България, той със своето присъствие в Германия внася бацила, които носи в ума си. Постепенно тази психическа зараза се пренаса върху всички политици и Германия пощръклява от новите идеи на Фердинанд, а това са желанията за ревизиране на Версайския договор чрез война.
към текста >>
на 7-те
рилски
езера.
Времето минава и той изостава от онези идеи, които му се дават и които трябва да реализира точно и на място. И накрая всичко се загубва, изпускат се времето и условията да се приложи съответната идея. 398. Това е един окултен закон, в който се казва как може да работи Доброто при лошите и зли хора. Може да работи само чрез маската на Злото, положена върху Доброто, за да не реагират злите хора. 399. Латвийците присъствуват през 1939 г.
на 7-те
рилски
езера.
Учителят ги изпраща внезапно. За тяхната защита от страна на Учителя виж в «Изгревът», том I, стр. 79 - «Латвийската риза». 400. Учителят Дънов в едно Свое изказване пред Свои последователи: «Давах съвет и на Хитлер, и на Сталин какво да правят. Хитлер не ме послуша.
към текста >>
Иван
Петров - депутат от Ябланица.
На Невидимия свят трябват работници на земята, за да реализират своите идеи. Но онези, които са изпратени, след като се родят, биват отклонявани. Най-добър пример е, че тези, които бяха изпратени да бъдат сътрудници на Учителя Дънов, напуснаха страната, други не пожелаха да работят с Него, страхувайки се от общественото мнение, което бе срещу Учителя. Имаше и такива - изпратени от Небето за помощници, а долу ги обръщаха и ги правеха Негови врагове. Всички възможни случаи ги имаше и те са описани в «Изгревът». 431.
Иван
Петров - депутат от Ябланица.
За да се избере като депутат, отива на място Недев, който е министър на вътрешните работи и командва полицията в страната. Това е «демокрацията» в действие в България, която се управлява чрез свободни избори по места. И то под наблюдението и ръководството на полицията. 432. Д-р Дуров, депутат. 433. Серафим Георгиев, депутат. 434.
към текста >>
Избиванията
са ръководени от Александър Цанков.
- министър на съобщенията и железниците. 1941-1944 г. - противник на Отечествения фронт. Осъден на смърт от Народния съд на 1-2 февруари 1945г. 435. Хиляди са жертвите сред земеделците и комунистите през Деветоюнския преврат и при Септемврийското въстание през 1923 г.
Избиванията
са ръководени от Александър Цанков.
Тук се посичат 23 000 българи. Аз заварих десетки хора, чиито бащи бяха убити и те бяха отгледани в нищета. После комунистите, когато дойдоха на власт след 9 септември 1944 г., направиха своето Възмездие и бяха избити също хиляди българи. Изобщо, българите се избиват взаимно, за да ги няма на тоя свят. Целта е да изчезне този народ от лицето на земята.
към текста >>
На събора на Бялото Братство на Седемте
рилски
езера са били към 800-900 души - нещо невиждано и нечувано за онези времена.
А защо? Защото тук е Учителят и всички разрушителни сили работят срещу Него. Искат да не остане следа от Словото Му, от присъствието Му. И разрушават всичко, за да не остане следа от този народ. Засега сполучват. 436.
На събора на Бялото Братство на Седемте
рилски
езера са били към 800-900 души - нещо невиждано и нечувано за онези времена.
Последователите на Учителя се увеличават в страната и те са вече няколко хиляди. Те присъствуват във всички слоеве на обществото, като се почне от селянина, занаятчията, учителите, общественици и накрая - военни. Отвсякъде има по малко представители измежду този народ. 437. По онова време последователите на Учителя са смятали, че ако оставят някои книги от Негови беседи и лекции, то българите ще се зачетат и ще станат на крака, за да приложат Учението Му. Това не е възможно, защото за да четеш Словото на Учителя, трябва да имаш специално развит мозъчен център.
към текста >>
Иван
Стоянович (Аджелото) - роден през 1862 г.
Редовна делегатка на всички конгреси на Международната лига за мир. Обявява се срещу фашисткия терор през 1923 г., срещу арестите и убийствата след атентата на църквата «Св. Неделя» през 1925 г. Превежда от френски и руски езици произведения на класиците. Развива голяма обществено-политическа кариера. 463.
Иван
Стоянович (Аджелото) - роден през 1862 г.
в гр. Стара Загора. След Освобождението от 1878 г. е телеграфист. 1882-1885 г.
към текста >>
Иван
Петров - виж бел. №431.
Разпопваха ги, горяха иконите и църквите. А всички онези свещеници, които поддържаха предишната власт, платиха с живота си. Бях свидетел на такива случаи. И го запомних. И свидетелствувах за Възмездието. 474.
Иван
Петров - виж бел. №431.
Серафим Георгиев - депутат. Данчо Костов (Дени) - роден през 1897 г. с. Локорско, Софийско. 1924 г. - завършва докторат по агрономство в Хале, Германия.
към текста >>
Иван
Михайлов, т.нар.
Той не може да чете нито Учителя, нито Лулчев. А защо? Защото няма сетива за тази материя. Но предпочита да го слуша как му говори. И той приема от него само това, което му изнася и което е в интерес на династията му. 522.
Иван
Михайлов, т.нар.
Ванче Михайлов - македонец, член на ЦК на ВМРО. След военния преврат от 19 май 1934 г. правителството на Кимон Георгиев разтуря всички партии и забранява ВМРО. Той емигрира в Турция, после - в Полша, а след това живее на Запад и в Италия. Доживя промените през 1989 г.
към текста >>
Иван
Багрянов - от 1938 г.
1944-1946 г. - участвува в опозиционен блок БЗНС «Никола Петков». 1946-1949 г. - депутат. Включва се в Отечествения фронт. 593.
Иван
Багрянов - от 1938 г.
до 1941 г. е министър на земеделието и държавните имоти в правителствата на Кьосеиванов и проф. Филов. Виж «Изгревът», том IV, стр. 476-484. За Методи Константинов виж «Изгревът», том IV, стр. 362-545. 594.
към текста >>
е министър на земеделието и държавните имоти в правителствата на
Кьосеиванов
и проф. Филов.
1946-1949 г. - депутат. Включва се в Отечествения фронт. 593. Иван Багрянов - от 1938 г. до 1941 г.
е министър на земеделието и държавните имоти в правителствата на
Кьосеиванов
и проф. Филов.
Виж «Изгревът», том IV, стр. 476-484. За Методи Константинов виж «Изгревът», том IV, стр. 362-545. 594. Учителят Дънов уточнява, че българите вече не могат да вземат Западна Тракия и линията Мидия-Енос. Изминало е това време.
към текста >>
Иван
Буреш - директор на Царския музей за естествена история.
На 6 април 1941 г. германските войски, разположени в Австрия, Унгария и България, нападат Югославия и Гърция и ги окупират. А на 19 април 1941 г. цар Борис изпраща окупационни български войски във Вардарска Македония и Беломорска Тракия. Окупирани са земи на Източна Сърбия. 598.
Иван
Буреш - директор на Царския музей за естествена история.
Роден в София през 1885 г. Следва естествени науки в София, в Прага и завършва в София през 1909 г. Специализира в Мюнхен -1909-1911 г. и става доктор на природните науки. Уредник на Естественоисторическия музей в София -1914-1917 г.; 1918-1946 г.
към текста >>
Иван
Шкойнов, началник щаб на софийския гарнизон по време на войнишкото въстание през 1918 г.
Той се е ужасил, защото превратът на 9 юни 1923 г. и свалянето на селското правителство на Стамболийски е негова рожба. А за работническо - той знае, че комунистите не го признават за цар, а за чужденец и чуждонаемник. Оплаква се на секретарката си Надя, дъщеря на генерал-адю-тант Алекси Стоянов. И тя упреква Лулчев, че това е голяма глупост. 604.
Иван
Шкойнов, началник щаб на софийския гарнизон по време на войнишкото въстание през 1918 г.
Роден през 1874 г. в Габрово. Завършва военно училище в София през 1895 г. и генералщабна академия в София. Участвува във войните от 1912-1913 г.
към текста >>
44.
ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.
,
- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците
,
ТОМ 20
ПРИДОБИВАНЕ
НА ЩАСТИЕ: 31.
145. Коя е причината за земетресението? След големите земетресения в България през 1928 г. Учителят се спира подробно и обяснява. Ето защо включвам Неговото обяснение.
ПРИДОБИВАНЕ
НА ЩАСТИЕ: 31.
лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев. - В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, VII година (1927-1928 г.), том III. София, 1937, стр. 115-117. «Мислите на човека проникват в междумолекулното пространство на мозъчната нервна система, а чувствата - в междуатомното пространство на симпатичната нервна система. В това именно се заключава разликата между мислите и чувствата на човека.
към текста >>
Неофит, митрополит Видински, заместник-председател на
Светия
Синод (1930-1944 г.), един от най-върлите противници на Учителя Дънов.
Той е бил пълномощен министър на Югославия в София от 1934 г. Той е бил женен за гъркиня от Корфу, която активно се намесвала в политиката и изобщо не е говорела на сръбски на дипломатическите приеми в София. Тя е провеждала прогерманска политика. Двете гъркини в Белград: едната -като княгиня Олга, а другата - жена на министъра на външните работи, така объркват политиката на държавата, че отначало я довеждат до съюзница на Германия, а след два дни се прави преврат с противоположна политика, която довежда до намесата на Германия и Югославия е окупирана и победена. Изцяло това се дължи на двете гъркини. 162.
Неофит, митрополит Видински, заместник-председател на
Светия
Синод (1930-1944 г.), един от най-върлите противници на Учителя Дънов.
През 1922 г. публикува книжката «Към напредък или към пропаст? Раздорите и религиозните секти в кой път тласкат народа ни», в която остро напада Учителя Петър Дънов. През 1939-1945 г. се обявява за защита на евреите у нас и това го спасява, за да не бъде съден след 1944 г. 163.
към текста >>
И даде се нему власт и слава и царуване, за да му служат всичките народи, племена, и езици: властта му е власт вечна, която няма да премине и царуването му, което няма да се развали.» 5) Пророк Данаил в глава 7, стих 22: «Доде дойде «Вехтият с Дни» и даде се съдът на
светите
на Вишнаго; и времето стигна, и
светите
взеха царството.» 179.1) Това се отнася за съня на вавилонския цар Навуходоносор. Вж.
«Вехтият на Дни видял» какво означава? 1) Пророк Данаил, в глава 7, стих 9, говори: «Гледах, додето престоли се положиха и Вехтият на Дни седна, на когото облеклото беше бяло като сняг и косите на главата му като чиста вълна, престолът му огнени пламъци, колелата му огън палещ.» 2) В псалом 90, стих 2, се обяснява, че Вехтият с Дни е «От веки и до веки Ти си Бог.» 3) В псалом 104, стих 1-2, се обяснява защо облеклото е бяло: «Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, възвеличил си се много. С чест и великолепие си облечен. Ти, който се обличаш с виделина като с дреха.» 4) Пророк Данаил в глава 7, стих 13-14: «Гледах в нощните видения и ето един като Син Человечески идеше с облаците небесни и стигна до «Вехтия с Дни» и го въведоха при него.
И даде се нему власт и слава и царуване, за да му служат всичките народи, племена, и езици: властта му е власт вечна, която няма да премине и царуването му, което няма да се развали.» 5) Пророк Данаил в глава 7, стих 22: «Доде дойде «Вехтият с Дни» и даде се съдът на
светите
на Вишнаго; и времето стигна, и
светите
взеха царството.» 179.1) Това се отнася за съня на вавилонския цар Навуходоносор. Вж.
Данаил, гл. 2, ст. 31-36. В книгата Учителят. София, 1946, стр. 414: «Този Разумен Център ръководи градежа на новата култура.
към текста >>
българска делегация начело с министър-председателя
Кьосеиванов
пристига в Анкара за разговори с турското правителство.
Египет; 2. Сирия; 3. Трако-Македония (Гърция); 4. Рим. 180. В края на месец март 1939 г.
българска делегация начело с министър-председателя
Кьосеиванов
пристига в Анкара за разговори с турското правителство.
Поставя се въпросът за връщането на Южна Добруджа от Румъния, която я е получила с подписания Букурещки мирен договор на 28 юли 1913 г. след разгрома на България в Междусъюзническата война от 1913 г. От Бълга-рия е отцепена територия от 7525 кв. км. Предлага се на България да влезе в Балканската антанта. В замяна България иска връщането на Южна Добруджа.
към текста >>
Спас Ганев е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в правителствата на
Кьосеиванов
от 1935 г.
Те са скачени съдове - щом едното се увеличава, и другото се увеличава. В сегашната епоха доброто е слуга на злото. Но в другата епоха, която иде, злото ще бъде слуга на доброто. То ще присъс-твува, защото то не може да изчезне от земята. 213. Вж. бел. №203. 214.
Спас Ганев е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в правителствата на
Кьосеиванов
от 1935 г.
до 1939 г. Тогава в страната се строят много пътища и обществени сгради и това довежда до злоупотребата с държавни средства от Ганев, На 23 октомври 1939 г. е съставен новият кабинет на Кьосеиванов и вече Спас Ганев го няма. На 24 октомври 1939 г. на заседание на новия Министерски съвет се прокарва решението на цар Борис 11 за разпускането на 24-ото ОНС и насрочването на нови избори. 215.
към текста >>
е съставен новият кабинет на
Кьосеиванов
и вече Спас Ганев го няма.
То ще присъс-твува, защото то не може да изчезне от земята. 213. Вж. бел. №203. 214. Спас Ганев е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в правителствата на Кьосеиванов от 1935 г. до 1939 г. Тогава в страната се строят много пътища и обществени сгради и това довежда до злоупотребата с държавни средства от Ганев, На 23 октомври 1939 г.
е съставен новият кабинет на
Кьосеиванов
и вече Спас Ганев го няма.
На 24 октомври 1939 г. на заседание на новия Министерски съвет се прокарва решението на цар Борис 11 за разпускането на 24-ото ОНС и насрочването на нови избори. 215. По силата на чл. 136 от Конституцията царят разпуска 24-ото Обикновено народно събрание. Предхождащ е конфликтът между Стойчо Мошанов като председател на 24-ото Обикновено народно събрание и министър-председателя Кьосеиванов, който казал на царя: «Или той, или аз.» Мошанов на своя глава посещава на 28 юли 1939 г.
към текста >>
Предхождащ е конфликтът между Стойчо Мошанов като председател на 24-ото Обикновено народно събрание и министър-председателя
Кьосеиванов
, който казал на царя: «Или той, или аз.» Мошанов на своя глава посещава на 28 юли 1939 г.
е съставен новият кабинет на Кьосеиванов и вече Спас Ганев го няма. На 24 октомври 1939 г. на заседание на новия Министерски съвет се прокарва решението на цар Борис 11 за разпускането на 24-ото ОНС и насрочването на нови избори. 215. По силата на чл. 136 от Конституцията царят разпуска 24-ото Обикновено народно събрание.
Предхождащ е конфликтът между Стойчо Мошанов като председател на 24-ото Обикновено народно събрание и министър-председателя
Кьосеиванов
, който казал на царя: «Или той, или аз.» Мошанов на своя глава посещава на 28 юли 1939 г.
Париж и Лондон, без одобрението на царя и министър-председателя. Народното събрание се готви да гласува недоверие на правителството. Но на 19 октомври правителството изпреварва и си подава само оставката. На 24 октомври 1939 г. царят формира ново правителство с Кьосеиванов и се освобождава от всички министри.
към текста >>
царят формира ново правителство с
Кьосеиванов
и се освобождава от всички министри.
Предхождащ е конфликтът между Стойчо Мошанов като председател на 24-ото Обикновено народно събрание и министър-председателя Кьосеиванов, който казал на царя: «Или той, или аз.» Мошанов на своя глава посещава на 28 юли 1939 г. Париж и Лондон, без одобрението на царя и министър-председателя. Народното събрание се готви да гласува недоверие на правителството. Но на 19 октомври правителството изпреварва и си подава само оставката. На 24 октомври 1939 г.
царят формира ново правителство с
Кьосеиванов
и се освобождава от всички министри.
Царят се освобождава и от депутатите, като в същия ден с указ разпуска 24-ото ОНС и насрочва нови избори. 216. В новото правителство на Кьосеиванов на 14 ноември 1938 г. Иван Багрянов е назначен за министър на земеделието и държавните имоти до 23 октомври 1939 г. Такъв е и в следващото правителство от 23 октомври до 15 февруари 1940 г. и от 15 февруари 1940 г.
към текста >>
В новото правителство на
Кьосеиванов
на 14 ноември 1938 г.
Народното събрание се готви да гласува недоверие на правителството. Но на 19 октомври правителството изпреварва и си подава само оставката. На 24 октомври 1939 г. царят формира ново правителство с Кьосеиванов и се освобождава от всички министри. Царят се освобождава и от депутатите, като в същия ден с указ разпуска 24-ото ОНС и насрочва нови избори. 216.
В новото правителство на
Кьосеиванов
на 14 ноември 1938 г.
Иван Багрянов е назначен за министър на земеделието и държавните имоти до 23 октомври 1939 г. Такъв е и в следващото правителство от 23 октомври до 15 февруари 1940 г. и от 15 февруари 1940 г. до 15 февруари 1941 г., когато е сменен и на негово място поставят проф. Богдан Филов.
към текста >>
Иван
Багрянов е назначен за министър на земеделието и държавните имоти до 23 октомври 1939 г.
Но на 19 октомври правителството изпреварва и си подава само оставката. На 24 октомври 1939 г. царят формира ново правителство с Кьосеиванов и се освобождава от всички министри. Царят се освобождава и от депутатите, като в същия ден с указ разпуска 24-ото ОНС и насрочва нови избори. 216. В новото правителство на Кьосеиванов на 14 ноември 1938 г.
Иван
Багрянов е назначен за министър на земеделието и държавните имоти до 23 октомври 1939 г.
Такъв е и в следващото правителство от 23 октомври до 15 февруари 1940 г. и от 15 февруари 1940 г. до 15 февруари 1941 г., когато е сменен и на негово място поставят проф. Богдан Филов. Иван Багрянов е земеделец.
към текста >>
Иван
Багрянов е земеделец.
Иван Багрянов е назначен за министър на земеделието и държавните имоти до 23 октомври 1939 г. Такъв е и в следващото правителство от 23 октомври до 15 февруари 1940 г. и от 15 февруари 1940 г. до 15 февруари 1941 г., когато е сменен и на негово място поставят проф. Богдан Филов.
Иван
Багрянов е земеделец.
А Стоил Стефанов е също земеделец, бил е секретар на Александър Стамболийски и е бил хвърлен в затвора от цар Борис. 217. Спас Ганев е отстранен, като в новия кабинет на Кьосеиванов на 23 октомври 1939 г. го няма. Той си отива заедно с провинилите се министри по официален път - чрез смяна на кабинета, а не чрез бламиране. На 29 март 1939 г.
към текста >>
Спас Ганев е отстранен, като в новия кабинет на
Кьосеиванов
на 23 октомври 1939 г.
и от 15 февруари 1940 г. до 15 февруари 1941 г., когато е сменен и на негово място поставят проф. Богдан Филов. Иван Багрянов е земеделец. А Стоил Стефанов е също земеделец, бил е секретар на Александър Стамболийски и е бил хвърлен в затвора от цар Борис. 217.
Спас Ганев е отстранен, като в новия кабинет на
Кьосеиванов
на 23 октомври 1939 г.
го няма. Той си отива заедно с провинилите се министри по официален път - чрез смяна на кабинета, а не чрез бламиране. На 29 март 1939 г. е внесен законопроект от Ганев в парламента, но този законопроект е критикуван и правителството го изтегля, за да не бъде бламирано и сменено. 218. В Европа вече воюват.
към текста >>
Той е много добре запознат с кухнята на земеделските водачи и е бил много остър срещу онези, които играят на политическото въже, какъвто е
Иван
Багрянов.
бел. №21. Понеже е поддържал връзки с Александър Стамболийски, като е бил куриер между него и царя, то Военният съюз след преврата на 9 юни 1934 г. настоява да бъде освободен от двореца. През периода 1935-1938 г. царят го използува за политически задачи.
Той е много добре запознат с кухнята на земеделските водачи и е бил много остър срещу онези, които играят на политическото въже, какъвто е
Иван
Багрянов.
Те са военни, свикнали са на заповеди и на изпълнение и не могат да търпят хора, непостоянни в своите обещания. 221. Сирку Станчев е военен, приближен на цар Борис, изпълняващ политически поръчки. Той също вижда двойната игра на Багрянов и реагира остро пред царя. Целият конфликт между Багрянов и царското семейство започва от времето, когато Фердинанд отказва да даде дъщеря си Евдокия да се омъжи за Багрянов. Тя остава стара мома.
към текста >>
министър-председател на България е
Иван
Багрянов.
От 1938 г. до 1941 г. е министър на земеделието и държавните имоти в правителствата на Кьосеива-нов и Богдан Филов. От 1 юни 1944 г. до 2 септември 1944 г.
министър-председател на България е
Иван
Багрянов.
Обявява, че ще пази неутралитет, а от друга страна нарежда на армията да атакува и унищожи комунистическите партизани, променя военно-наказателния закон да действува и срещу гражданите. Опитва се да измами СССР, като съобщава, че ще скъса с Германия, а след 3 дни - на 22 август 1944 г., външният министър Драганов съобщава, че няма да се сменя външнополитическият курс на цар Борис III. Така че той слуша само себе си, демагогствува в страната и във външната политика. Накрая е уличен в лъжата от всички. 223. Донка Проданова е слугинята на семейството на генерал-адютант Алекси Стоянов.
към текста >>
- министър на народното просвещение в правителството на
Кьосеиванов
.
1914-1944 г. - редовен професор по археология в Софийския университет. 1937-1944 г. - председател на Българската академия на науките (БАН). 1938-1940 г.
- министър на народното просвещение в правителството на
Кьосеиванов
.
1940-1942 г. - министър-председател и министър на народното просвещение. На 1 март 1941 г. подписва Тристранния пакт за присъединяване на България към Германия. 1942-1943 г.
към текста >>
Среща се с цар Борис и с министър-председателя
Кьосеиванов
.
+ 21 години е 1958 г., а това е годината на победилия социализъм в България. От 2 до 7 юни 1958 г. е седмият конгрес на БКП - на който българските комунисти приемат, че това е конгресът на победилия социализъм. 284. През април 1939 г. на път за Анкара в София пристига Потьомкин, заместник-комисарят по външна политика на СССР.
Среща се с цар Борис и с министър-председателя
Кьосеиванов
.
На връщане от Анкара отново се среща с тях и запитва готова ли е България да влезе в Балканската антанта срещу отстъпването на Южна Добруджа. Българската страна настоява да се върне Западна Тракия до линията Мидия-Енос. Потьомкин казал, че трябва да се решават въпросите с мирни средства. В момента според Учителят Дънов България е в «отлив» - това е термин, който означава, че е в пасивност и всичко трябва да се решава с мир. 285. В момента Учителят на Бялото Братство Петър Дънов е в България и Неговото присъствие сваля духовна енергия, която трябва да се използува за образование, за духовен градеж, за просветно и морално повдигане на народа.
към текста >>
В дома ви ако няма електрическа инсталация и крушки, електрическата енергия не може да премине през тях и да ви
освети
жилището.
И неслучайно на Руския паметник в София е издълбан стих 9 от псапом 115: «Не нам, Господи, не нам, но на името Си дай слава.» Но на руски език звучи много по-силно и убедително. България е освободена за мисията на Бялото Братство и неговата Школа. Но цар Борис това не може да приеме, понеже няма развити мозъчни центрове и сетива, за да възприеме тези истини и идеите на Словото на Учителя. Той няма вътрешна изградена духовна инсталация и не може да поеме тази енергия. А и няма крушки електрически, които да светнат в него.
В дома ви ако няма електрическа инсталация и крушки, електрическата енергия не може да премине през тях и да ви
освети
жилището.
Същото е и тук. 289. Бащата на цар Борис е Фердинанд Кобург-Гота, роден във Виена от баща княз Август Сакс-Кобург-Готски, по народност немец. А майка му - Клементина Орлеанска, е дъщеря на френския крал Луи-Филип Орлеански. Та, цар Борис изплаща родовата карма на французите с ишиаса, а тази на германците - с подаграта. Освен това майка му Мария-Луиза Бурбон-Пармска е с кръвна връзка с френската кралска фамилия - Бурбоните. 290.
към текста >>
Иван
Стаменов - роден през 1893 г., впоследствие пълномощен министър в Москва през 1940-1941 г.
в Търново, в присъствието на правителството, Фердинанд обявява независимостта на България, която е била подкрепена само от Австро-Унгария. По-кьсно Турция я признава, след като Русия се намесва да се компенсират претенциите на турската страна за изплащане на обезщетение на железниците и за турските имоти. За тази канара и голяма скала може да прочетете в «Изгревът», том III, стр. 136-138, том V, стр. 422-423. На тая канара и скала за пръв път се срещат Учителят и цар Борис - но Учителят не разговаря с него и стои на 10-15 метра от Него. 298.
Иван
Стаменов - роден през 1893 г., впоследствие пълномощен министър в Москва през 1940-1941 г.
- по време на най-важните събития на Балканите и в СССР. 299. НОВОЮ В ЖИВОТА: Лекция от Учителя, държана на 9 октомври 1929 г., София - Изгрев. - В: Естествен ред на нещата: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, г. IX (1929-1930), том I. София, 1939, стр. 110-123.
към текста >>
Иван
Багрянов е роден в с.
до 9 септември 1944 г. - всичко седем дни. Осъден на доживотен затвор. Освободен през 1955 г. по време на унгарските събития и изпратен в Белене за 5 години. 303.
Иван
Багрянов е роден в с.
Воден, Разградско. Там има чифлик и от 1923 г. до 1938 г. се занимава със земеделие в Разградско, след като цар Борис го отстранява от политиката. След Ньойския договор Южна Добруджа е дадена на Румъния и границата е от Тутракан до Балчик.
към текста >>
Превод на
Иван
Момчилов от английски език.
Той е за ненамеса в гражданската война в Испания от 1936-1939 г., когато е имало манифестации на левите сили за подкрепа на комунистите в Испания. А през 1946-1947 г. е отново министър-председател в правителството на социалистите и започва колониалната война във Виетнам, която завършва с пленяването на френския гарнизон при Диенбиен фу през май 1954 г. Ето какво означава еволюция, преминаваща през манифестация, демонстрация, ненамеса, агресия и капитулация. 315. «Потайната религиозна философия на Индия» от Браман Чаттер-джи.
Превод на
Иван
Момчилов от английски език.
Издава книжарницата на Димитър Голов от София. Има предговор от преводача, който показва, че е запознат с теософията и източните учения. Съдържа: А. 1. За строежа на човека. 2. За анализа на нещата. 3.
към текста >>
Той се развежда и бившата му жена се омъжва за
Кьосеиванов
.
1940-1943 г. - главен секретар на Министерството на външните работи. 19431944 г. - министър на външните работи в правителството на Божилов. 327. Янко Пеев е посланик в Тирана.
Той се развежда и бившата му жена се омъжва за
Кьосеиванов
.
След окупацията на Албания от Италия Пеев се завръща в София. Благодарение на бившата му жена Наталия от Велес, Македония се оказва по-силна и съдействува да бъде назначен за посланик в Кайро на 27 април 1940 г. На 4 април 1942 г. е назначен в Токио, а през 1943 г. е посланик при китайското прояпонско правителство в Нанкинг.
към текста >>
е преместен в Цариград като първи секретар, а трети секретар е
Кьосеиванов
.
Оставен без средства, ослепява и умира през 1947 г. Янко Пеев се запознава с Наталия, когато е бил консул в Солун. Оженва се през 1912 г., а през 1913 г. му се ражда син. През 1914 г.
е преместен в Цариград като първи секретар, а трети секретар е
Кьосеиванов
.
Наталия се влюбва в Кьосеиванов, напуща Пеев и се оженва за Кьосеиванов. И чрез нея започва главоломната кариера на Кьосеиванов като министър-председател. Наталия е най-красивата жена във висшето общество. През 1939 г. Янко Пеев се свързва с братовчед си Александър Пеев и става шпионин за СССР. 328.
към текста >>
Наталия се влюбва в
Кьосеиванов
, напуща Пеев и се оженва за
Кьосеиванов
.
Янко Пеев се запознава с Наталия, когато е бил консул в Солун. Оженва се през 1912 г., а през 1913 г. му се ражда син. През 1914 г. е преместен в Цариград като първи секретар, а трети секретар е Кьосеиванов.
Наталия се влюбва в
Кьосеиванов
, напуща Пеев и се оженва за
Кьосеиванов
.
И чрез нея започва главоломната кариера на Кьосеиванов като министър-председател. Наталия е най-красивата жена във висшето общество. През 1939 г. Янко Пеев се свързва с братовчед си Александър Пеев и става шпионин за СССР. 328. Любомир Стоянчев, полковник, войвода на Върховния македоно-одрински комитет (1902-1906 г.), командир на Девета Бележка дружина в Ма-кедоно-одринското опълчение през Балканската война и командир на 28-и пехотен Стрелски полк и дружинен командир на 64-ти пехотен Македонски полк. 329.
към текста >>
И чрез нея започва главоломната кариера на
Кьосеиванов
като министър-председател.
Оженва се през 1912 г., а през 1913 г. му се ражда син. През 1914 г. е преместен в Цариград като първи секретар, а трети секретар е Кьосеиванов. Наталия се влюбва в Кьосеиванов, напуща Пеев и се оженва за Кьосеиванов.
И чрез нея започва главоломната кариера на
Кьосеиванов
като министър-председател.
Наталия е най-красивата жена във висшето общество. През 1939 г. Янко Пеев се свързва с братовчед си Александър Пеев и става шпионин за СССР. 328. Любомир Стоянчев, полковник, войвода на Върховния македоно-одрински комитет (1902-1906 г.), командир на Девета Бележка дружина в Ма-кедоно-одринското опълчение през Балканската война и командир на 28-и пехотен Стрелски полк и дружинен командир на 64-ти пехотен Македонски полк. 329. Данаил Крапчев - роден 1880 г.
към текста >>
изпълнява смъртната присъда върху Борис Сарафов и
Иван
Гарванов, осъдени от ръководителите на «Серската група».
участвува с четата на Пушкаров в Илинденско-Преображенското въстание в Скоп-ско. През 1904 г. от Варна организира чета и заминава за Серския окръг, свързва се с Яне Сандански и влиза в четата на драмския войвода Даев. Той е представител на левицата. През 1907 г.
изпълнява смъртната присъда върху Борис Сарафов и
Иван
Гарванов, осъдени от ръководителите на «Серската група».
След младотурската революция през 1908 г. се легализира и се установява в Драма. Турското правителство освобождава всички политически затворници от Одринско и Македония. През 1909 г., със своята чета, Тодор Паница участвува в потушаване на контрапреврата в Цариград. От 1914 г.
към текста >>
заедно с
Иван
Гарванов и Христо Матов образуват Задграничното представителство на ВМРО в България.
е избран за член на щаба на въстанието в Битоля. През 1903 г. участвува в сражението срещу турците. Представител е на десницата. След 1906 г.
заедно с
Иван
Гарванов и Христо Матов образуват Задграничното представителство на ВМРО в България.
Убит е в София във връзка с борбата на левицата и десницата. 333. Александър Малинов - роден през 1867 г. в Бесарабия. 1880-1891 г. -завършва гимназия в Болград (Бесарабия) и право в Киев.
към текста >>
Иван
Попов - роден през 1890 г.
След преврата на 19 май 1934 г. застава на антифашистки позиции. На 20 март 1938 г. умира по време на предизборен митинг. 334. Евтич - югославски министър. 335.
Иван
Попов - роден през 1890 г.
в гр. Свищов. 1909-1915 г. - следва Романска филология във Франция и Германия. 1920 г. - завършва право в София. 1924г.
към текста >>
Иван
Попов е посланик в Букурещ.
На 22 юни 1941 г. Германия напада СССР. На 13 декември 1941 г. България обявява «символична» война на Англия и САЩ, което довежда до англо-американските бомбардировки над София през 1943-1944 г. През 1944 г.
Иван
Попов е посланик в Букурещ.
На 29 октомври 1944 г. се самоубива в Букурещ, след като разбира, че ще бъде съден от Народния съд. Така той изпълнява едно свое изявление - често е казвал, че по-скоро ще се самоубие, отколкото да сложи подписа си под Тристранния пакт. Не заминава за Виена за подписването на 1 март 1941 г. и се прави на болен.
към текста >>
Цар Борис подарява радио на Лулчев на Рила, за да слуша речите му при
откриване
на Юнашкия събор в София и ж.п.-линията Якоруда-Белица.
Царица Йоана ненавижда Лулчев. Тя не го мрази за това, че дава съвети на царя и се занимава с политика, а за това, че научава от царя какво е казал Лулчев за нейната фамилия, че Савойците и Бурбоните са смъртни врагове в Италия и в Европа и са дошли да си разрешават кармата в България чрез нея и цар Борис III. Тя знае, че това е разкрита истина и не може да се примири с това, че тя се знае. Това е основната причина. А другото са приказки и спомени, които тя написва и се издават в София през 1991 г. 352.
Цар Борис подарява радио на Лулчев на Рила, за да слуша речите му при
откриване
на Юнашкия събор в София и ж.п.-линията Якоруда-Белица.
Той не е трябвало да взема радиото и дрехите, които му подарявал царят, за да не се свързва с него. А освен това слушането на речи и музика в палатката от Лулчев, и то на Рила, е нарушение на окултните закони. Така той създава дисхармония в лагера. Това е причината, поради която Учителят му прави забележка. А да има човек радио в София е било голяма рядкост тогава - може да се купи само от богати хора.
към текста >>
Дупница и от Сапарева баня, да искат такса за летуването на 7-те
рилски
езера.
Това е причината, поради която Учителят му прави забележка. А да има човек радио в София е било голяма рядкост тогава - може да се купи само от богати хора. А да се занесе на Рила, трябват батерии или акумулатор, за да може да се слуша. 353. По време на летуването през 1939 г. на Рила идват изпратени лица от общината на гр.
Дупница и от Сапарева баня, да искат такса за летуването на 7-те
рилски
езера.
И двете общини са имали претенции, че тази област е на тяхната община. В спомените на последователите на Учителя Дънов се споменава за тези срамни сцени. Елена Андреева в «Изгревът», том IX, съобщава за тези неща. 354. Борбата между Черната ложа и Бялата ложа се вижда в жестоките политически борби в България. Но Всемирното Бяло Братство, което управлява и двете ложи, ще се справи с Черната ложа.
към текста >>
французите, изпратени от Михаил
Иванов
от Франция, пристигат на Рила и донасят една френска палатка като подарък за Учителя.
Борбата между Черната ложа и Бялата ложа се вижда в жестоките политически борби в България. Но Всемирното Бяло Братство, което управлява и двете ложи, ще се справи с Черната ложа. Според Учителя тези от Бялата ложа знаят устройството на нервната система на човека и могат само за секунди да приспят милиони хора. И така ще обезвредят Черната ложа. 355. През 1939 г.
французите, изпратени от Михаил
Иванов
от Франция, пристигат на Рила и донасят една френска палатка като подарък за Учителя.
Те я разпъват, устройват я с осветление, но Учителят не влиза в нея, като казва, че е дошел за българите, а не за французите. За историята на тази палатка виж «Изгревът», том III, стр. 173-174; в том IV, стр. 618-621, както и съответните снимки в том IV - №2 и №3. А разговорът не върви, защото от едната страна е френската палатка, а от другата е Лулчев, който се е разколебал в Учителя. 356.
към текста >>
Избиването
на комунистите след 9 юни 1923 г., след Септемврийското въстание от 1923 г.
Обикновено Учителят казва някои неща на Лулчев, за да ги предаде на царя веднага. Но Лулчев ги задържа или ги преработва в ума си и ги излага по друг начин. Лулчев сам признава, че няма добра памет, но може добре да анализира нещата. А от друга страна, това, което цар Борис научава, че е от Учителя, то също не го изпълнява, защото се интересува само от своята политика - да държи хора на сцената, а той да дърпа конците и после да се оправдава, че това не е от него, а от непослушните и самоволни министри, които си правят каквото си искат. А това е хитро скроена лъжа. 372.
Избиването
на комунистите след 9 юни 1923 г., след Септемврийското въстание от 1923 г.
и след атентата на църквата «Св. Неделя» от 16 април 1925 г., е работа на английската политика и на онглийското разузнаване, което подтиква и подкупва фанатизирани комунисти за акции. Учителят Дънов разкрива една тайна - че всички амбиции и всички идеали на Хитлер не са негови, а са на Фердинанд. Напущайки и абдикирайки България, той със своето присъствие в Германия внася бацила, които носи в ума си. Постепенно тази психическа зараза се пренаса върху всички политици и Германия пощръклява от новите идеи на Фердинанд, а това са желанията за ревизиране на Версайския договор чрез война.
към текста >>
на 7-те
рилски
езера.
Времето минава и той изостава от онези идеи, които му се дават и които трябва да реализира точно и на място. И накрая всичко се загубва, изпускат се времето и условията да се приложи съответната идея. 398. Това е един окултен закон, в който се казва как може да работи Доброто при лошите и зли хора. Може да работи само чрез маската на Злото, положена върху Доброто, за да не реагират злите хора. 399. Латвийците присъствуват през 1939 г.
на 7-те
рилски
езера.
Учителят ги изпраща внезапно. За тяхната защита от страна на Учителя виж в «Изгревът», том I, стр. 79 - «Латвийската риза». 400. Учителят Дънов в едно Свое изказване пред Свои последователи: «Давах съвет и на Хитлер, и на Сталин какво да правят. Хитлер не ме послуша.
към текста >>
Иван
Петров - депутат от Ябланица.
На Невидимия свят трябват работници на земята, за да реализират своите идеи. Но онези, които са изпратени, след като се родят, биват отклонявани. Най-добър пример е, че тези, които бяха изпратени да бъдат сътрудници на Учителя Дънов, напуснаха страната, други не пожелаха да работят с Него, страхувайки се от общественото мнение, което бе срещу Учителя. Имаше и такива - изпратени от Небето за помощници, а долу ги обръщаха и ги правеха Негови врагове. Всички възможни случаи ги имаше и те са описани в «Изгревът». 431.
Иван
Петров - депутат от Ябланица.
За да се избере като депутат, отива на място Недев, който е министър на вътрешните работи и командва полицията в страната. Това е «демокрацията» в действие в България, която се управлява чрез свободни избори по места. И то под наблюдението и ръководството на полицията. 432. Д-р Дуров, депутат. 433. Серафим Георгиев, депутат. 434.
към текста >>
Избиванията
са ръководени от Александър Цанков.
- министър на съобщенията и железниците. 1941-1944 г. - противник на Отечествения фронт. Осъден на смърт от Народния съд на 1-2 февруари 1945г. 435. Хиляди са жертвите сред земеделците и комунистите през Деветоюнския преврат и при Септемврийското въстание през 1923 г.
Избиванията
са ръководени от Александър Цанков.
Тук се посичат 23 000 българи. Аз заварих десетки хора, чиито бащи бяха убити и те бяха отгледани в нищета. После комунистите, когато дойдоха на власт след 9 септември 1944 г., направиха своето Възмездие и бяха избити също хиляди българи. Изобщо, българите се избиват взаимно, за да ги няма на тоя свят. Целта е да изчезне този народ от лицето на земята.
към текста >>
На събора на Бялото Братство на Седемте
рилски
езера са били към 800-900 души - нещо невиждано и нечувано за онези времена.
А защо? Защото тук е Учителят и всички разрушителни сили работят срещу Него. Искат да не остане следа от Словото Му, от присъствието Му. И разрушават всичко, за да не остане следа от този народ. Засега сполучват. 436.
На събора на Бялото Братство на Седемте
рилски
езера са били към 800-900 души - нещо невиждано и нечувано за онези времена.
Последователите на Учителя се увеличават в страната и те са вече няколко хиляди. Те присъствуват във всички слоеве на обществото, като се почне от селянина, занаятчията, учителите, общественици и накрая - военни. Отвсякъде има по малко представители измежду този народ. 437. По онова време последователите на Учителя са смятали, че ако оставят някои книги от Негови беседи и лекции, то българите ще се зачетат и ще станат на крака, за да приложат Учението Му. Това не е възможно, защото за да четеш Словото на Учителя, трябва да имаш специално развит мозъчен център.
към текста >>
Иван
Стоянович (Аджелото) - роден през 1862 г.
Редовна делегатка на всички конгреси на Международната лига за мир. Обявява се срещу фашисткия терор през 1923 г., срещу арестите и убийствата след атентата на църквата «Св. Неделя» през 1925 г. Превежда от френски и руски езици произведения на класиците. Развива голяма обществено-политическа кариера. 463.
Иван
Стоянович (Аджелото) - роден през 1862 г.
в гр. Стара Загора. След Освобождението от 1878 г. е телеграфист. 1882-1885 г.
към текста >>
Иван
Петров - виж бел. №431.
Разпопваха ги, горяха иконите и църквите. А всички онези свещеници, които поддържаха предишната власт, платиха с живота си. Бях свидетел на такива случаи. И го запомних. И свидетелствувах за Възмездието. 474.
Иван
Петров - виж бел. №431.
Серафим Георгиев - депутат. Данчо Костов (Дени) - роден през 1897 г. с. Локорско, Софийско. 1924 г. - завършва докторат по агрономство в Хале, Германия.
към текста >>
Иван
Михайлов, т.нар.
Той не може да чете нито Учителя, нито Лулчев. А защо? Защото няма сетива за тази материя. Но предпочита да го слуша как му говори. И той приема от него само това, което му изнася и което е в интерес на династията му. 522.
Иван
Михайлов, т.нар.
Ванче Михайлов - македонец, член на ЦК на ВМРО. След военния преврат от 19 май 1934 г. правителството на Кимон Георгиев разтуря всички партии и забранява ВМРО. Той емигрира в Турция, после - в Полша, а след това живее на Запад и в Италия. Доживя промените през 1989 г.
към текста >>
Иван
Багрянов - от 1938 г.
1944-1946 г. - участвува в опозиционен блок БЗНС «Никола Петков». 1946-1949 г. - депутат. Включва се в Отечествения фронт. 593.
Иван
Багрянов - от 1938 г.
до 1941 г. е министър на земеделието и държавните имоти в правителствата на Кьосеиванов и проф. Филов. Виж «Изгревът», том IV, стр. 476-484. За Методи Константинов виж «Изгревът», том IV, стр. 362-545. 594.
към текста >>
е министър на земеделието и държавните имоти в правителствата на
Кьосеиванов
и проф. Филов.
1946-1949 г. - депутат. Включва се в Отечествения фронт. 593. Иван Багрянов - от 1938 г. до 1941 г.
е министър на земеделието и държавните имоти в правителствата на
Кьосеиванов
и проф. Филов.
Виж «Изгревът», том IV, стр. 476-484. За Методи Константинов виж «Изгревът», том IV, стр. 362-545. 594. Учителят Дънов уточнява, че българите вече не могат да вземат Западна Тракия и линията Мидия-Енос. Изминало е това време.
към текста >>
Иван
Буреш - директор на Царския музей за естествена история.
На 6 април 1941 г. германските войски, разположени в Австрия, Унгария и България, нападат Югославия и Гърция и ги окупират. А на 19 април 1941 г. цар Борис изпраща окупационни български войски във Вардарска Македония и Беломорска Тракия. Окупирани са земи на Източна Сърбия. 598.
Иван
Буреш - директор на Царския музей за естествена история.
Роден в София през 1885 г. Следва естествени науки в София, в Прага и завършва в София през 1909 г. Специализира в Мюнхен -1909-1911 г. и става доктор на природните науки. Уредник на Естественоисторическия музей в София -1914-1917 г.; 1918-1946 г.
към текста >>
Иван
Шкойнов, началник щаб на софийския гарнизон по време на войнишкото въстание през 1918 г.
Той се е ужасил, защото превратът на 9 юни 1923 г. и свалянето на селското правителство на Стамболийски е негова рожба. А за работническо - той знае, че комунистите не го признават за цар, а за чужденец и чуждонаемник. Оплаква се на секретарката си Надя, дъщеря на генерал-адю-тант Алекси Стоянов. И тя упреква Лулчев, че това е голяма глупост. 604.
Иван
Шкойнов, началник щаб на софийския гарнизон по време на войнишкото въстание през 1918 г.
Роден през 1874 г. в Габрово. Завършва военно училище в София през 1895 г. и генералщабна академия в София. Участвува във войните от 1912-1913 г.
към текста >>
45.
IX. Светозар Няголов А. Автобиография
,
Втора част
,
ТОМ 21
Баба Мария и дядо
Иван
, като разбраха, че сме от Изгрева, ни приеха като свои деца.
Оказа се, че и обувките ни се бяха разпрали и ги оставихме до една ограда. Продължихме боси нагоре и стигнахме Ел Шадай, Там намерихме храсти с узрял глог (нарекохме го хлебно дърво) и ядохме до насита. Преспахме край „Алеко” и поехме по баира. Нямаше никакви хора. Горе имаше германци и срещнахме един, който отиваше вероятно за храна надолу.
Баба Мария и дядо
Иван
, като разбраха, че сме от Изгрева, ни приеха като свои деца.
Направиха хляб и ядене и ни нагостиха добре. Посрещнахме 2 пъти изгрева на слънцето от Големия Резен и се радвахме на топлото време. Германците имаха голям бинокъл - перископ и ни позволиха да погледнем през него. София се виждаше като на длан, Изгрева, полянката и къщите. Преседяхме два дена и се върнахме на Изгрева с малко набити крака.
към текста >>
Както споменах по-горе, дядо Кънчо купи радио на изплащане и понеже нямаше пари, заложи двата сребърни
светилника
, които беше купил за осветление при съборите, и така плати дълга.
При бараката ни се въдеха орляк от врабчета, които кацаха на вишната пред прозореца, и по цял ден чуруликаха. Ние намирахме по нещо да им дадем и те не се отделяха от дома ни. Имахме куче и котка, която гонеше мишките. Кучето беше добро и кротко си лежеше пред къщата, но някои хора ги лаеше и гонеше. Най-много лаеше брат Йордан Бобев и той престана да минава покрай нас.
Както споменах по-горе, дядо Кънчо купи радио на изплащане и понеже нямаше пари, заложи двата сребърни
светилника
, които беше купил за осветление при съборите, и така плати дълга.
Аз обичах да говоря и се поучавам от възрастни приятели и често посещавах сестра София Попова и й носех вода. До нея беше сестра Севда, сестра Наталия Чакова. Пред тях имаше барака на сестра Маркова, която рядко идваше от града. Отзад беше сестра Амелия Надзор, отпред - сестра Пенка Трифонова и дъщеря й Величка, сестра Станка, която дълго време готвеше на Учителя. Много от сестрите ми разказваха историите на живота си, изповядваха ми се и ми доверяваха всичко.
към текста >>
До нашата барака беше тази на
Иван
певеца, който заедно с много други млади братя си замина в 1939 г.
Пред Бистра Цонзорова, жена на Христо, Учителят казва на Христо Цонзоров: „Понеже ти услужи на Братството със своя дом, никога няма да останеш без жилище - нито на земята, нито на небето.” Западно от Симеон Симеонов на алеята с камелиите живееше с. Веса Козарева. Горното й прозорче винаги беше отворено и аз пусках пакет с храна. Покрай Симеон Симеонов имаше пътека, която стигаше до нас. Пред къщата му изкопали трап за канал, но не го покрили и вечерта Косю пада в дупката до инструментите, но слава Богу, не се удари.
До нашата барака беше тази на
Иван
певеца, който заедно с много други млади братя си замина в 1939 г.
Съседка ни стана Анка Каназирева, с която отлично се разбирахме и често й помагахме. Игнат Котаров имаше колело и ни возеше с него. С големи стомни докарваше вода от разсадника. 46. Тава с баница за «богоизбраните» Редовно посрещахме новата година в големия салон. В присъствието на Учителя пеехме песни, раздаваха се парченца баница, в които имало пара.
към текста >>
Дойде същество в мен и ми
освети
много въпроси.
* В малкия салон изнасяше беседи с чертежи и уред за движението на Луната, преведе го на английски и го изпрати в тяхното астрономическо дружество, но не го приеха, понеже нямаше математически израз на съжденията му. Той не знаеше висша математика. Много пъти е посещавал Учителя, задавал Му въпроси по астрономия и атомна физика и си записвал отговорите. В Младежкия клас се даде тема за строежа на атома. Аз написах по-обширна тема, имах знания - това ме бяха изпитвали в 11 клас в гимназията.
Дойде същество в мен и ми
освети
много въпроси.
Прочетох темата и брат Цочо веднага дойде при мене. Поговорихме си по въпроса и му я дадох да я препише. След това имахме няколко разговора. При четене на 133-и псалом с Учителя, Цочо и други приятели взели да се смеят, когато се казва: „брадата Ааронова”. Учителят казал строго, че не може братята да са в единомислие без брадата, без да проявят волята, затова тя два пъти се казва в псалома.
към текста >>
Иван
12.
Лиляна Георгиева Колева. 8. Донка Лазарова Опева. 9. Лиляна - съботянка. 10. Сестра й - съботянка. Седнали: 11.
Иван
12.
Костадин Крумов Няголов. 13. Светозар Крумов Няголов. 14. Марин Маринов. 15. Григор Симеонов Арнаудов. 16. Иван Иванов Андреев.
към текста >>
Иван
Иванов
Андреев.
Иван 12. Костадин Крумов Няголов. 13. Светозар Крумов Няголов. 14. Марин Маринов. 15. Григор Симеонов Арнаудов. 16.
Иван
Иванов
Андреев.
Аз съм пред нозете на Учителя.* През 1942 г. сестра Милка Периклиева организира изгревските деца в младежка група „Светла мисъл”. Изучавахме Паневритмията и песните на Учителя. Събирахме се два пъти седмично над 30 деца в голямата барака на брат Никола Гръблев. Когато почиствахме стаята, аз оставах да помагам в метенето и миенето на стаята на с. Милка.
към текста >>
Брат му
Иван
Михайлов със синовете си Александър и Тодор живееха под наем в къщата на Радка Стефова.
Той им казал: „В затвора е на най-безопасно място.” При следващото събиране в „Бергман” става провал. Хващат всички комунисти и ги разстрелват, а Милка след десетина дена я освобождават от затвора. Така Учителят я спаси от смърт. В долния южен край на квартала живееха баба Найденка и синът й Тодор Михайлов, който след 9.9.1944 г. стана политически отговорник на квартала.
Брат му
Иван
Михайлов със синовете си Александър и Тодор живееха под наем в къщата на Радка Стефова.
Под дюшемето на стаята криели печатарската машина, с която печатаха позиви и други и вечер ги пускали в отвора на Виларовия комин и позивите се пръскаха наоколо, като пуснати от самолет. При блокадите синовете му идваха в бараката на Любчо Мендето (цигулар), живееше близо до нас и стояха там до вдигането на блокада от войниците. Аз взимах от нас тенджера сварен боб и се хранехме заедно. След 9.09.1944 г. Иван Михайлов стана член на ЦК и отидоха да живеят в София.
към текста >>
Иван
Михайлов стана член на ЦК и отидоха да живеят в София.
Брат му Иван Михайлов със синовете си Александър и Тодор живееха под наем в къщата на Радка Стефова. Под дюшемето на стаята криели печатарската машина, с която печатаха позиви и други и вечер ги пускали в отвора на Виларовия комин и позивите се пръскаха наоколо, като пуснати от самолет. При блокадите синовете му идваха в бараката на Любчо Мендето (цигулар), живееше близо до нас и стояха там до вдигането на блокада от войниците. Аз взимах от нас тенджера сварен боб и се хранехме заедно. След 9.09.1944 г.
Иван
Михайлов стана член на ЦК и отидоха да живеят в София.
*Виж „Изгревът”, том XIII, стр. 393 ÷ 509, 417 ÷ 423, 446 ÷ 450. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 59. Изнасилвания в гората Отивах през пролетта от салона към Лозенец през гората на училище и видях жена и мъж, лежащи на земята и мъжът искаше да я изнасили, но тя не му се даваше. На няколко метра по- нататък видях двама зад храст и чакат да ги нападнат.
към текста >>
Иванка
Захариева.
Стоях вън пред скривалището и ги гледах. Паднаха няколко бомби в долния край на Изгрева и ние помислихме, че падна самолет. От детонацията се намерих долу в скривалището. В Изгрева никой не си замина от бомбардировките. Бомбите бяха паднали до Жельо Тонев и бараката на с.
Иванка
Захариева.
Тя си казвала 91-ви псалом. Бараката отхвръкнала на няколко метра с нея и тя си излязла невредима. Имаше 6 дълбоки повече от 3 м ями и в тях - големи железни парчета от бомбите. По време на бомбардировката, баща ми се връща от работата си с трамвая до Лозенец и тръгва през гората. Дотогава германците криеха танковете си по алеите, под дърветата, но тогава ги нямало.
към текста >>
Милка Периклиева взе посудите на Учителя, от които комплект от сребърни посуди, Петър Филипов - часовниците Му, Василка
Иванова
- Пентаграма със златния ланец и т. н.
Братята и сестрите веднага събраха исканата сума и я внесоха в касата. * Всички ръководители на Братството взеха по един костюм от гардеробите на Учителя - Стоименов, Борис Николов и другите. Раздадоха се много от вещите на Учителя на братя и сестри.** Сестра Паша и Савка ми предложиха да взема нещо от Учителя, ако не искам нещо по- голямо, поне една кърпа. Аз отговорих, че ако основавам моята връзка с Учителя на някакъвпредмет, който е временен и преходен, тя е много слаба. Желая вътрешната ми връзка да бъде силна с Него.
Милка Периклиева взе посудите на Учителя, от които комплект от сребърни посуди, Петър Филипов - часовниците Му, Василка
Иванова
- Пентаграма със златния ланец и т. н.
Останалите вещи ги натоварихме в голям камион и с братята Гради, Игнат, Боянчо, Георги Йорданов, Драган и аз ги закарахме в предварително определени жилища на братя и сестри, които поеха по определена част от тях. В дома на Мария Аркадиева и Красимира оставихме печката, няколко шкафа, масата, радиото, голяма картина на Агарта и др. При брат Борис Шаров оставихме книгите от библиотеката на Учителя и съответните етажерки, картината на големия Пентаграм и други. У Гена Папазова оставихме вещи и на други места. За всичко се направи списък в няколко екземпляра, който остана в ръководството.
към текста >>
Нахраниха ни и ни настаниха в палатка, като ни намериха и дрехи за
завиване
.
През нощта някакви кучета се въртяха около нас и сутринта, като станахме, видяхме, че са измъкнали хляба от раниците ни и го изяли. С олекнали раници и гладни стомаси тръгнахме към хижа „Вада”. От нея нагоре нямаше маркировка, имаше много пътеки и често се двоумяхме по коя да вървим. Поех да водя и под ръководството на интуицията ми след обед стигнахме на второто езеро. Братята и сестрите ни посрещнаха топло.
Нахраниха ни и ни настаниха в палатка, като ни намериха и дрехи за
завиване
.
Брат Бертоли плати за храната ни до края на лагеруването. Прекарахме много добре. Според силите си помагахме в общия живот- носехме вода, дърва за огъня. Към средата на месец август се върнахме на Изгрева. 66. Туба с бензин и вода На Изгрева дойде да живее брат Христо Папазов, купи мястото на Табаков и си построи къща.
към текста >>
Отгоре до Сийка Динова беше Манол
Иванов
и жена му Мария, синове Стефан и Виниций, Следваха пловдивските бараки: с.
Там живя и с. Люба Хаджиева. Най-отпред беше баба Пенка с дъщеря си Величка Трифонова. Баща им Трифон продаде къщата им на Генчо Делийски. До тях беше сестра Маркова.
Отгоре до Сийка Динова беше Манол
Иванов
и жена му Мария, синове Стефан и Виниций, Следваха пловдивските бараки: с.
Севда, с. Наталия Чакова, с. София Попова, после - Панталей и жена му Петрана, брат Боев, после - Методи Константинов. Последната стая - с Гради Колев Минчев и майка му Мария. Имаше и горна стая с 3 легла за гости.
към текста >>
На изток - Христо и жена му
Иванка
Папазови, брат Асен Арнаудов и в последната къща - сестра Буча Бехар и сестра й Лиза.
Вляво от тях - сестрите Недкова и Полито. До тях - Антоний със сина си Христо. Там беше за малко и бараката на брат Лулчев. Отсреща, в другото кварталче, живееше сестра Софито Попова, до нея в бараката на сестра Олга Блажева беше Юрдан Кочиничарят и жена му Вера Христова. Следва бараката на сестра Янакиева и сестра Бахчеванова.
На изток - Христо и жена му
Иванка
Папазови, брат Асен Арнаудов и в последната къща - сестра Буча Бехар и сестра й Лиза.
До сестра Янакиева беше сестра Ирина Спожет Кисьова, мъжът й Иван, дъщерите Ружа и Йорданка, Колю Нанков, баба Мария, сестра Веса Апостолова, сестра Люба, Милка и Цветана Аламанчеви, Йорданка и мъжът й Иван Жекови. На запад пред Гради Митко Сотиров, при заминаването на Учителя - Милка чехкиня - ясновидка. После - семейството на Гита Стратева: Георги и Иванка, Напред -3-етажната къща на Петко и Мария Епитропови: 1-ви етаж - Петко и жена му; 2-ри етаж - Виктория Недялка и Владимир Балючев; 3-ти етаж - сестра Борова и в тавана - Тодор Сименов. На юг - Найден Найденов, Райна и Мариола Калпакчиеви. Долното кварталче от Дървенишкото шосе: Петър Филипов с Пенка Краева.
към текста >>
До сестра Янакиева беше сестра Ирина Спожет Кисьова, мъжът й
Иван
, дъщерите Ружа и Йорданка, Колю Нанков, баба Мария, сестра Веса Апостолова, сестра Люба, Милка и Цветана Аламанчеви, Йорданка и мъжът й
Иван
Жекови.
До тях - Антоний със сина си Христо. Там беше за малко и бараката на брат Лулчев. Отсреща, в другото кварталче, живееше сестра Софито Попова, до нея в бараката на сестра Олга Блажева беше Юрдан Кочиничарят и жена му Вера Христова. Следва бараката на сестра Янакиева и сестра Бахчеванова. На изток - Христо и жена му Иванка Папазови, брат Асен Арнаудов и в последната къща - сестра Буча Бехар и сестра й Лиза.
До сестра Янакиева беше сестра Ирина Спожет Кисьова, мъжът й
Иван
, дъщерите Ружа и Йорданка, Колю Нанков, баба Мария, сестра Веса Апостолова, сестра Люба, Милка и Цветана Аламанчеви, Йорданка и мъжът й
Иван
Жекови.
На запад пред Гради Митко Сотиров, при заминаването на Учителя - Милка чехкиня - ясновидка. После - семейството на Гита Стратева: Георги и Иванка, Напред -3-етажната къща на Петко и Мария Епитропови: 1-ви етаж - Петко и жена му; 2-ри етаж - Виктория Недялка и Владимир Балючев; 3-ти етаж - сестра Борова и в тавана - Тодор Сименов. На юг - Найден Найденов, Райна и Мариола Калпакчиеви. Долното кварталче от Дървенишкото шосе: Петър Филипов с Пенка Краева. До него - Васил и Пенка Славови, с.
към текста >>
После - семейството на Гита Стратева: Георги и
Иванка
, Напред -3-етажната къща на Петко и Мария Епитропови: 1-ви етаж - Петко и жена му; 2-ри етаж - Виктория Недялка и Владимир Балючев; 3-ти етаж - сестра Борова и в тавана - Тодор Сименов.
Отсреща, в другото кварталче, живееше сестра Софито Попова, до нея в бараката на сестра Олга Блажева беше Юрдан Кочиничарят и жена му Вера Христова. Следва бараката на сестра Янакиева и сестра Бахчеванова. На изток - Христо и жена му Иванка Папазови, брат Асен Арнаудов и в последната къща - сестра Буча Бехар и сестра й Лиза. До сестра Янакиева беше сестра Ирина Спожет Кисьова, мъжът й Иван, дъщерите Ружа и Йорданка, Колю Нанков, баба Мария, сестра Веса Апостолова, сестра Люба, Милка и Цветана Аламанчеви, Йорданка и мъжът й Иван Жекови. На запад пред Гради Митко Сотиров, при заминаването на Учителя - Милка чехкиня - ясновидка.
После - семейството на Гита Стратева: Георги и
Иванка
, Напред -3-етажната къща на Петко и Мария Епитропови: 1-ви етаж - Петко и жена му; 2-ри етаж - Виктория Недялка и Владимир Балючев; 3-ти етаж - сестра Борова и в тавана - Тодор Сименов.
На юг - Найден Найденов, Райна и Мариола Калпакчиеви. Долното кварталче от Дървенишкото шосе: Петър Филипов с Пенка Краева. До него - Васил и Пенка Славови, с. Мария и Атанас. На долната улица - Димо паркетчията, до него - Игнат Котаров с жена си Лиляна и Емилия.
към текста >>
Под полянката за Паневритмия и братска градина (кошерите) до гората в две бараки една до друга -
Иван
Антонов Изворски и Влад
Иванов
Пашов, Пеню Ганев, жена му Каменка и децата им Петър, Елена,
Иванка
; сестра Катя Грива, до нея - сестра Елена Григорова, Славчо Печеников, Стефан Дойнов и Боян Боев.
Под него - Величко и жена му Станка и трите им деца. Там Георги и жена му Маринка и Мими, Под тях - Алфиеро Бертолй с жена си Лучия и децата: Кармело, Ана, Мариета и Джильо. Стоян Стоянов - дърводелец (горски) - срещу бараката на запад от Димо, на Георги Йорданов, в която живееха Ганка и Ружа Чернева. До тях на запад - бараката на с. Конова, в която после живя Марчето Петрова.
Под полянката за Паневритмия и братска градина (кошерите) до гората в две бараки една до друга -
Иван
Антонов Изворски и Влад
Иванов
Пашов, Пеню Ганев, жена му Каменка и децата им Петър, Елена,
Иванка
; сестра Катя Грива, до нея - сестра Елена Григорова, Славчо Печеников, Стефан Дойнов и Боян Боев.
На втория ред в дома на с. Писинова - Симеон Арнаудов и жена му Райна Стефанова, Гриша и Елисавета, сестра Стоянка Илиева и Илия Узунов, книжарницата на Милка Аламанчева, сестра Цветана Арнаудова (артистката), Никола Антов и Кина. Под улицата до гората - Атанас Щерев, Иван Радославов, сестра Донка и Георги Илиев с деца Илия, Росица и Недялка, сестра Мария Златева (Здравка) с дъщерите си Мария и Фанка. Къщата на Фархи, превърната в печатница, до нея - братска спалня, Васил (вуйчо) пощаджията и накрая - Кинчето и Мариус Попов със син Любомир. На 2-рия ред-Ангел Вълков Михайлов и Тодора Тодорова, Капитанов с жена си Невена и син Цветан, там беше и Милка Говедева.
към текста >>
Под улицата до гората - Атанас Щерев,
Иван
Радославов, сестра Донка и Георги Илиев с деца Илия, Росица и Недялка, сестра Мария Златева (Здравка) с дъщерите си Мария и Фанка.
До тях на запад - бараката на с. Конова, в която после живя Марчето Петрова. Под полянката за Паневритмия и братска градина (кошерите) до гората в две бараки една до друга - Иван Антонов Изворски и Влад Иванов Пашов, Пеню Ганев, жена му Каменка и децата им Петър, Елена, Иванка; сестра Катя Грива, до нея - сестра Елена Григорова, Славчо Печеников, Стефан Дойнов и Боян Боев. На втория ред в дома на с. Писинова - Симеон Арнаудов и жена му Райна Стефанова, Гриша и Елисавета, сестра Стоянка Илиева и Илия Узунов, книжарницата на Милка Аламанчева, сестра Цветана Арнаудова (артистката), Никола Антов и Кина.
Под улицата до гората - Атанас Щерев,
Иван
Радославов, сестра Донка и Георги Илиев с деца Илия, Росица и Недялка, сестра Мария Златева (Здравка) с дъщерите си Мария и Фанка.
Къщата на Фархи, превърната в печатница, до нея - братска спалня, Васил (вуйчо) пощаджията и накрая - Кинчето и Мариус Попов със син Любомир. На 2-рия ред-Ангел Вълков Михайлов и Тодора Тодорова, Капитанов с жена си Невена и син Цветан, там беше и Милка Говедева. Благовест Тошев с жена си и двама сина, сестра Писинова, Кирилка Щереба и Димитринка Захариева. Игнат Котаров, до него - Златка и Евден с 2 дъщери, Васил Иванов - художникът, Михаил и жена му Пенка Влаевски, сестра Олга Славчева, сестра Донка (Донка Спиридонова), сестра Димитринка Атанасова, Радка Стефова и Стефан, дъщеря Любка и внуци Любчо и Радослав, сестра Любка Халачева - зъболекар, Димитър Грива, Иван Михайлов с жена си и синове Александър и Васил, сестра Стефанка куцичката в малка барака. До Васил художника - сестра Анка Шишкова, сестра Елена Каназирева и брат Димитър Стоянов, под тях - Ганка Парлапанова - шиеше дрехи на Учителя.
към текста >>
Игнат Котаров, до него - Златка и Евден с 2 дъщери, Васил
Иванов
- художникът, Михаил и жена му Пенка Влаевски, сестра Олга Славчева, сестра Донка (Донка Спиридонова), сестра Димитринка Атанасова, Радка Стефова и Стефан, дъщеря Любка и внуци Любчо и Радослав, сестра Любка Халачева - зъболекар, Димитър Грива,
Иван
Михайлов с жена си и синове Александър и Васил, сестра Стефанка куцичката в малка барака.
Писинова - Симеон Арнаудов и жена му Райна Стефанова, Гриша и Елисавета, сестра Стоянка Илиева и Илия Узунов, книжарницата на Милка Аламанчева, сестра Цветана Арнаудова (артистката), Никола Антов и Кина. Под улицата до гората - Атанас Щерев, Иван Радославов, сестра Донка и Георги Илиев с деца Илия, Росица и Недялка, сестра Мария Златева (Здравка) с дъщерите си Мария и Фанка. Къщата на Фархи, превърната в печатница, до нея - братска спалня, Васил (вуйчо) пощаджията и накрая - Кинчето и Мариус Попов със син Любомир. На 2-рия ред-Ангел Вълков Михайлов и Тодора Тодорова, Капитанов с жена си Невена и син Цветан, там беше и Милка Говедева. Благовест Тошев с жена си и двама сина, сестра Писинова, Кирилка Щереба и Димитринка Захариева.
Игнат Котаров, до него - Златка и Евден с 2 дъщери, Васил
Иванов
- художникът, Михаил и жена му Пенка Влаевски, сестра Олга Славчева, сестра Донка (Донка Спиридонова), сестра Димитринка Атанасова, Радка Стефова и Стефан, дъщеря Любка и внуци Любчо и Радослав, сестра Любка Халачева - зъболекар, Димитър Грива,
Иван
Михайлов с жена си и синове Александър и Васил, сестра Стефанка куцичката в малка барака.
До Васил художника - сестра Анка Шишкова, сестра Елена Каназирева и брат Димитър Стоянов, под тях - Ганка Парлапанова - шиеше дрехи на Учителя. При гората - брат Матей Калудов и жена му, после - Катинка с мъжа си Методи, след тях - Марийка Марашлиева, Тодор Боянов Ковачев и Христо Христов от Пловдив, сестра Енчева, сестра Тамара Атанасова. Под тях - Люба Вълчанова, Цочо Диков Ракитски, Станимир Василев, сестра Радка и Васил (Мосюто) - Тодор Стоименов, Стефан и Пенка Белеви, сестра Нешка Анева, Стефан и Елена Стефанови с дъщеря Веса; Списаревски с жена си; Тодор и Петрана Михайлови и майка му баба Найденка. На ъгъла на мястото на брат Влаевски - Гради, Атанас и майка му Мария. Под тях - брат Стефан Деветаков.
към текста >>
До него - Щерю Христов и в барака към линията - Мария, сестра на Веса Жечева, До нея - Йордан и Симаня Андреева със син
Иван
.
На ъгъла на мястото на брат Влаевски - Гради, Атанас и майка му Мария. Под тях - брат Стефан Деветаков. Под него - Димитър Гулев и синовете му. До Деветаков - брат Жечо и Веса Панайотови - Благи. В дома му - Николай Шиваров.
До него - Щерю Христов и в барака към линията - Мария, сестра на Веса Жечева, До нея - Йордан и Симаня Андреева със син
Иван
.
До тях -Пенка Бошкова - къщата се разруши от бомба. Над Жечо е Георги Парлапанов, сестра Люба и баба Ташка, дъщеря Евгения. Барака на сестра Олга Славчева. Отгоре - Верка Куртева, до нея - Петър и Анка Шишкови, Радка Овчарова, Божил Христов, жена му и две деца. Над тях в бараката на брат Никола Гръблев - Ангел Янушев, жена му и децата.
към текста >>
Иван
Иваницов
с Недка и дъщеря Станка, внук Йоан; Любомир Лулчев и Невена Неделчева, Лазар и Мария Опеви с деца; Стефан, Донка и Христо; Колю Килифарски, Тилко и Цветана Тилеви с деца Ирина и Георги; Радка Ганева, Георги с Величка (Вичка) Константинова с деца Елена, Живка и Божидар.
До тях -Пенка Бошкова - къщата се разруши от бомба. Над Жечо е Георги Парлапанов, сестра Люба и баба Ташка, дъщеря Евгения. Барака на сестра Олга Славчева. Отгоре - Верка Куртева, до нея - Петър и Анка Шишкови, Радка Овчарова, Божил Христов, жена му и две деца. Над тях в бараката на брат Никола Гръблев - Ангел Янушев, жена му и децата.
Иван
Иваницов
с Недка и дъщеря Станка, внук Йоан; Любомир Лулчев и Невена Неделчева, Лазар и Мария Опеви с деца; Стефан, Донка и Христо; Колю Килифарски, Тилко и Цветана Тилеви с деца Ирина и Георги; Радка Ганева, Георги с Величка (Вичка) Константинова с деца Елена, Живка и Божидар.
Веса и Колю Йорданов, сестра Лиляна. До тях - Генчо и Райна Делийски. Юрдан Бобев, брат му Димитър с жена си и трите им деца. Николина Христова, майка й и сестра й, Михаил Ковачът, Стефан и Гинка Николчеви, син Пламен - Тодор Тодоров (гледачът) с Тодора; Мария, Анка, Стевка, Димитър, Спас Иванов, сестра Парашкева Димитрова, Желю и София Тоневи, сестра Станка, Иванка Захариева, Иван Сечанов - гъбар, Нашето кварталче от запад братската градина - сестра Стоянка и Колю Драгневи, Генчо Георгиев - художник, Сотир Сотиров, Христо и Бистра Цонзорови (там живя и Георги Радев), Любомир Христов и баща му (мендето), Юрдан Юрданов - бояджията, сестра Иванка Нейчева. До нас - Иван Иванов - певец, после - Анка Каназирева,след нея - Димитрина Захариева.
към текста >>
Николина Христова, майка й и сестра й, Михаил Ковачът, Стефан и Гинка Николчеви, син Пламен - Тодор Тодоров (гледачът) с Тодора; Мария, Анка, Стевка, Димитър, Спас
Иванов
, сестра Парашкева Димитрова, Желю и София Тоневи, сестра Станка,
Иванка
Захариева,
Иван
Сечанов - гъбар, Нашето кварталче от запад братската градина - сестра Стоянка и Колю Драгневи, Генчо Георгиев - художник, Сотир Сотиров, Христо и Бистра Цонзорови (там живя и Георги Радев), Любомир Христов и баща му (мендето), Юрдан Юрданов - бояджията, сестра
Иванка
Нейчева.
Над тях в бараката на брат Никола Гръблев - Ангел Янушев, жена му и децата. Иван Иваницов с Недка и дъщеря Станка, внук Йоан; Любомир Лулчев и Невена Неделчева, Лазар и Мария Опеви с деца; Стефан, Донка и Христо; Колю Килифарски, Тилко и Цветана Тилеви с деца Ирина и Георги; Радка Ганева, Георги с Величка (Вичка) Константинова с деца Елена, Живка и Божидар. Веса и Колю Йорданов, сестра Лиляна. До тях - Генчо и Райна Делийски. Юрдан Бобев, брат му Димитър с жена си и трите им деца.
Николина Христова, майка й и сестра й, Михаил Ковачът, Стефан и Гинка Николчеви, син Пламен - Тодор Тодоров (гледачът) с Тодора; Мария, Анка, Стевка, Димитър, Спас
Иванов
, сестра Парашкева Димитрова, Желю и София Тоневи, сестра Станка,
Иванка
Захариева,
Иван
Сечанов - гъбар, Нашето кварталче от запад братската градина - сестра Стоянка и Колю Драгневи, Генчо Георгиев - художник, Сотир Сотиров, Христо и Бистра Цонзорови (там живя и Георги Радев), Любомир Христов и баща му (мендето), Юрдан Юрданов - бояджията, сестра
Иванка
Нейчева.
До нас - Иван Иванов - певец, после - Анка Каназирева,след нея - Димитрина Захариева. Ние: баща ми Крум и майка ми Стевка, дядо Кънчо, деца: Светозар, Костадин, Величка и Любомир. Пред нас - Петранка и Веса Петрова, после - Боян Петров. Накрая - Любен Барбов. Нагоре - Симеон Симеонов и Цветана Гатева и дъщеря й.
към текста >>
До нас -
Иван
Иванов
- певец, после - Анка Каназирева,след нея - Димитрина Захариева.
Иван Иваницов с Недка и дъщеря Станка, внук Йоан; Любомир Лулчев и Невена Неделчева, Лазар и Мария Опеви с деца; Стефан, Донка и Христо; Колю Килифарски, Тилко и Цветана Тилеви с деца Ирина и Георги; Радка Ганева, Георги с Величка (Вичка) Константинова с деца Елена, Живка и Божидар. Веса и Колю Йорданов, сестра Лиляна. До тях - Генчо и Райна Делийски. Юрдан Бобев, брат му Димитър с жена си и трите им деца. Николина Христова, майка й и сестра й, Михаил Ковачът, Стефан и Гинка Николчеви, син Пламен - Тодор Тодоров (гледачът) с Тодора; Мария, Анка, Стевка, Димитър, Спас Иванов, сестра Парашкева Димитрова, Желю и София Тоневи, сестра Станка, Иванка Захариева, Иван Сечанов - гъбар, Нашето кварталче от запад братската градина - сестра Стоянка и Колю Драгневи, Генчо Георгиев - художник, Сотир Сотиров, Христо и Бистра Цонзорови (там живя и Георги Радев), Любомир Христов и баща му (мендето), Юрдан Юрданов - бояджията, сестра Иванка Нейчева.
До нас -
Иван
Иванов
- певец, после - Анка Каназирева,след нея - Димитрина Захариева.
Ние: баща ми Крум и майка ми Стевка, дядо Кънчо, деца: Светозар, Костадин, Величка и Любомир. Пред нас - Петранка и Веса Петрова, после - Боян Петров. Накрая - Любен Барбов. Нагоре - Симеон Симеонов и Цветана Гатева и дъщеря й. Дядо Христо и Димитринка Станимирова, сестра Гърнева, при нея - Елиезер и Мариана Коен.
към текста >>
Те бяха за преработването на млякото от овцете на
Рилския
манастир.
Кошарите бяха близо до лагера и всеки ден ни носеха по 4 л мляко. Накрая напуснаха кошарата и остана да ни дължат още. Бай Янко взе купоните ни и цяла седмица не ни донесе хляб. Решихме да отидем до Пазар Дере, където разбрахме, че има мандри, в които правят овче сирене. С раници на гърба бързо преминахме езерата и голямото Пазар Дере и вляво намерихме повече от 10 мандри.
Те бяха за преработването на млякото от овцете на
Рилския
манастир.
Имаше много бъчви с цвик, от които пихме, а те го давали на магаретата. Купихме 3 тенекии сирене и полека, бавно се върнахме в лагера. Започнахме да ядем само сирене, сутрин, обед и вечер. След три дена ни се схванаха ченетата и после месеци не можехме да вкусим сирене. Спаси ни бай Янко, който на другия ден докара дългоочаквания от нас хляб.
към текста >>
По физика - при Саздо
Иванов
, пак 6 - писмен и устен.
Председателят на съвета Капасъзов отиде в Германия и там остана да живее. Партийният секретар Бенмайор беше взел от 500 души по 2000 лева, за да им даде софийско жителство. Като го изобличиха, замина за Израел с милионите, които беше придобил. Започнах усилено да уча за кандидатските изпити. Явих се по математика при професор Брадистилов - писмен и устен - 6.
По физика - при Саздо
Иванов
, пак 6 - писмен и устен.
По български ми писали 3, по нареждане от съвета, не можех да проверя написаното по български език. Влезе Костадин да учи геодезия и си казах, че трябва да работя и да му помагам. Косю изкара първия семестър и напусна, понеже не искаха да му дадат стипендия, защото родителите му са от Братството. Надигат се неговите колеги - приятели. Правят комисия, разглеждат въпроса и идват да проверят материалното му положение в жилището ни.
към текста >>
Тогава Учителят й предлага да отидат в дома на брат Боян Боев, където по това време се събирало ръководството на Братството, и по-известните братя и сестри като Тодор Стоименов, Борис Николов, Николай Дойнов, Гавраил Величков, Влад Пашов,
Иван
Антонов, Елена Андреева, Паша Теодорова, Савка Керемидчиева и др.
Направихме постъпки пред Братския съвет, да му дадат стипендия, но те отговориха, че нямат пари. Добре знаехме, че отпуснаха на 5 „даровити”, от които нищо не излезе. 77. Защо не се построи братско общежитие на Изгрева След завръщането на Учителя от Мърчаево на 19.10.1944 г., сестра Веса Козарева отива при Него на разговор. Той й заявява, че никой не иска да работи за Братството, да изпълни Волята Божия. Сестрата възразява.
Тогава Учителят й предлага да отидат в дома на брат Боян Боев, където по това време се събирало ръководството на Братството, и по-известните братя и сестри като Тодор Стоименов, Борис Николов, Николай Дойнов, Гавраил Величков, Влад Пашов,
Иван
Антонов, Елена Андреева, Паша Теодорова, Савка Керемидчиева и др.
Влизат с Учителя в голямата стая и сядат между приятелите. Учителят ги оглежда всичките и казва, че в момента Братството има много пари. Желае ли някой от присъстващите да се заеме със задачата да закупи всичките места на квартала до ж. п. линията. Да ги раздели на парцели по един декар и на всеки изгревянин да даде по парцел с нотариален акт.
към текста >>
46.
X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите
,
,
ТОМ 21
Брат
Иван
Бойчев от Бургас, ръководител на Братството там, ми беше казал, че тя е роден ангел.
Беше тиха, кротка, мила и много духовна. За разлика от сестра си Милка, която ми се виждаше винаги агресивна. Елка преспиваше у брат Петър и идваше с нас на Витоша. Братът я уважаваше много! За Елка Кралева - тя си замина отдавна, като остави две деца.
Брат
Иван
Бойчев от Бургас, ръководител на Братството там, ми беше казал, че тя е роден ангел.
И така беше! Толкова смирена. По-късно отношенията ни с брат Петър се влошиха нещо и ние престанахме да го посещаваме. Но Светозар остана да живее там и да му помага - и материално, и физически. А баща ни Крум продължи да отива у брата.
към текста >>
Вижда се цялата долина надолу, чак до село Говедарци и до града Самоков, който
свети
, осветен с лампи.
” Поздрав с дясната ръка. Постепенно започва да се развиделява и братя и сестри тихо, в медитация, идват и заемат място на върха. Скоро няма да има никакво свободно място. Развиделява се на изток! Чудни цветове се преплитат в неземната картина, рисувана от даровит художник!
Вижда се цялата долина надолу, чак до село Говедарци и до града Самоков, който
свети
, осветен с лампи.
Надясно, в дъното, е мощният купол на Мусала и тя е свидетел на Великия ден, когато тука, на тебе, Рила, и върха, бе Учителят! Насреща - веригата на Великана - Рупите, Мальовица, а близо насреща - Салоните, долу с Мечата долина. Всички върхове са безмълвни и участвуват в тържеството. Отзад Харамията ни пази, на запад - Купена, Остреца, Дамга! Върхове велики, святи!
към текста >>
Днес сме им на гости и заедно ще кажем молитва:”Отче наш, Който си на Небесата, да се
свети
Името Ти!
И пак нагоре, към Остреца. Много е трудно, пътечката е козя и върти, върти. Накрая сме горе, влизаме във врати, и сме на билото. Още малко, и сме на Остреца. Говори Светозар: „Тука има свещена школа и ни чакат нас.
Днес сме им на гости и заедно ще кажем молитва:”Отче наш, Който си на Небесата, да се
свети
Името Ти!
Да дойде Царството Ти! Да бъде волята Ти - както на Небето, така и на Земята! ” Пеем „Благославяй, душе моя, Господа! Не забравяй вейте Му милости!...” Слизаме малко надолу, на малка полянка, и всички приготвяме за обяда. Всеки вади от раницата си блага!
към текста >>
През годините след 1970 г, когато властта забрани
отиването
на 7-те езера, ние, с малка група, прекарвахме на палатки над хижа „Мусала”, по пътечката към Сфинкса, вляво.
И горе се разписахме в тетрадката. По-късно я махнаха, тази тетрадка. Как слязохме? Един Бог знае. Но бяхме щастливи, че успяхме да се изкачим на този Зъл зъб.
През годините след 1970 г, когато властта забрани
отиването
на 7-те езера, ние, с малка група, прекарвахме на палатки над хижа „Мусала”, по пътечката към Сфинкса, вляво.
И се настанявахме на една малка полянка под върха Дено. А насреща ни беше красивият връх Иречек. И всяка сутрин в 3 ÷ 4 часа тръгвахме за Сфинкса, за изгрев Слънце. Носехме си фенерчета. Беше хладно и небето - осеяно с огромни, красиви звезди, каквито има само на Рила.
към текста >>
Та, Светозар не е нито „маг”, нито „
светия
”.
И хвърлил глобата. Така се сбъдват думите на Учителя. Да не плащат глоба моите родители, които са били много бедни по това време. Думата на Великия Учител е закон. И аз Му благодаря.
Та, Светозар не е нито „маг”, нито „
светия
”.
И той си има слабости. Но работи добре, старае се да бъде истински ученик на своя Учител, учи се от грешките си и върви напред, И ако има резултат, то е благодарение на огромната му работа. И зиме, и лете, и болен, и здрав, със своята силна положителна воля, той преодолява всичко и излиза всяка сутрин в природата за изгрев Слънце. Няма чудеса тук! Всеки, който работи като него, и то с годмни, и то цял живот, би постигнал подобен резултат.
към текста >>
Прави връзка с Рила и
светилищата
й, както и с Хималаите и Агарта.
В своите наряди - молитви, Светозар включва отделни хора, закъсали или болни, които го молят за помощ. Той включва и цялото Братство, всички, които работят на Земята за делото Божие, както и ония, които са горе и продължават да работят. Той включва и градовете и селата в България, София, Изгрева, както и цялата Земя. Т. е. прави връзка с всички души от различни школи, които работят по Земята.
Прави връзка с Рила и
светилищата
й, както и с Хималаите и Агарта.
И когато една такава връзка и молитва са системни - те дават резултат и цялата природа му съдействува. И така оправяше времето на Езерата за празника - 19 август, също и времето, когато сме били на Мусала. Прогресът е в работата! Но се изисква будно съзнание, много смирение и силна воля. Всеки не може като него.
към текста >>
Като французите на Михаил
Иванов
ли искате да го играете?
След него - няма кой да ви учи! И, ако приемате! Но Истината е една, и тя ще остане в поредицата на „Изгревът” и бъдещите поколения ще я знаят. Също и за ритъма! Защо е бърз?
Като французите на Михаил
Иванов
ли искате да го играете?
Че, идете там, а не в България, Учителят е определил ритъма*, както и дистанцията между двойките, за да няма „врати”**. Ако не слушате какво ви говори Светозар, то поне четете „Изгревът”, от доктор Вергилий Кръстев. Там е отбелязано всичко подробно. И е било така по време на Учителя. Че кои сте вие, да променяте?
към текста >>
Навсякъде - баири, а далеко вдясно
свети
градът Айтос.
Такъв мощен фар от земен произход - не съществува. След наряда ни и посрещането на Сириус и Венера, се качваме нагоре по баира за изгрева на Слънцето. Тук е идвал и Учителят с много братя и сестри и огньове са горели и горещата вода е пяла своята песен! Изкачваме се горе, на върха. Чудна красота!
Навсякъде - баири, а далеко вдясно
свети
градът Айтос.
Тук почти винаги има силен вятър. И растат едни чудни, нежни сини и червени цветенца, които не съм срещала никъде другаде. А Изгревът е прекрасен! Ето и първият лъч на Слънцето, погалва главите ни. Казваме формулата при изгряването на Слънцето: „Господи, да изгрее Слънцето на Новия Божествен Живот в моята душа, тъй както изгрява днес това велико Слънце на Новия Живот в света!
към текста >>
” „Който не посреща изгрева на Сириус, не може да стане учен, здрав,
светия
, гении!
Благословен Господ Бог наш, Който праща Слънцето, да се ползуваме от неговата Светлина и топлина! ” (3 пъти) И Светозар ни обяснява: „Учителят казва: „В денонощието има три важни свещени момента за живота на човека. Първият момент е изгревът на Слънцето, вторият - изгревът на Венера, и третият - изгревът на Сириус! ” „Ако човек не посреща изгрева на Слънцето, не може да бъде ученик на Новия живот! ” „Който не посреща изгрева на Венера, не може да бъде отличен музикант, поет, артист или човек на изкуството!
” „Който не посреща изгрева на Сириус, не може да стане учен, здрав,
светия
, гении!
” И отново слизаме надолу по стръмния баир, и през лозята стигаме на поляната пред къщата, където ще играем Паневритмия. Има дух и бодрост! Всички се приготвят. Няколко души ще свирят. И Павел е там - синът на Светозар.
към текста >>
Учил се е от
Иван
Салонски, Влад Пашов, Петър Филипов, а най- вече - сам.
Ето, и сега ми е писал в последното си писмо, че най-ефикасното лекарство за астма е (дадено от Учителя): 5 глави чесън, очистени и счукани и се слагат 2 ÷ 3 лъжици зехтин и 1 лъжица оцет. Яде се по 1 лъжица преди ядене - сутрин, на обяд и вечер. И така Светозар и аз, с молитви и молби поддържаме живота на Истиан и сега е много по-добре. Няма вече тези тежки кризи. Амин! 14. Светозар и астрологията Светозар е добър астролог.
Учил се е от
Иван
Салонски, Влад Пашов, Петър Филипов, а най- вече - сам.
Всичко, което Учителя го е дал за аспектите и влиянието им, го използува. Искаше и книга да пише по астрология. На мене ми пише в последното си писмо, че звездата Арктур е на Франция. И ми обяснява как да я намеря на небето, и чертеж ми е начертал. Голямата Мечка - и вдясно се пада тази звезда.
към текста >>
8 се казва: „Рила е най-високата планина на Балканския полуостров, който е
заливан
3 пъти от вода, а тя е стърчала в морето като неголям остров.” Още: „По време на една от лекциите на Общия окултен клас, Учителят задава въпроса: „Кой е най-високият връх на Земята?
” Тази книга „Светъл лъч” се беше изчерпала много бързо и Светозар я преиздаде и разшири. Купува се и от светски хора. Друга книга: „Учителят Беинса Дуно за Рила и екскурзиите”. Тя е също много интересна и важна! Например на стр.
8 се казва: „Рила е най-високата планина на Балканския полуостров, който е
заливан
3 пъти от вода, а тя е стърчала в морето като неголям остров.” Още: „По време на една от лекциите на Общия окултен клас, Учителят задава въпроса: „Кой е най-високият връх на Земята?
” Учениците отговарят: „Монт-Еверест в Хималаите.” Тогава Учителят обяснява: „Най-високият връх на Земята е там, където всички разумни същества се събират заедно и отправят ума си към Бога. Този връх беше Изгревът в южната част на София.” И друго за височината на Мусала: Учителят казва, че е над 3000 метра. Той обяснява така: „Има идеи и чувства, които се появяват само на височина над 3000 м. Други идеи - на височина 3200 ÷ 3500 м. Например един месоядец се качва на една планина.
към текста >>
Тя определя неговия манталитет.” И още: „Ако погледнете един
светия
с окото на ясновидеца, ще видите, че той не е толкова малък, както изглежда.
Светозар съставя тази книга заедно с приятелите Трендафила Балдевска и Ангел Кермедчиев. Тя се изчерпва бързо, защото събуди силен интерес на само в нашите приятели от Братството, но и много хора си я купуват от книжарниците. И Светозар я преиздаде 1 ÷ 2 пъти. Например на стр. 70, за аурата: „Аурата на човека представлява нещо подобно на кръг, различно оцветен, с различна големина и дебелина.
Тя определя неговия манталитет.” И още: „Ако погледнете един
светия
с окото на ясновидеца, ще видите, че той не е толкова малък, както изглежда.
Той излъчва от себе си цветна аура, която обхваща километри пространство.” И още: „Духовната музика създава около човека особена аура, с която той разполага хората към добро! ” Светозар ви предлага и една книга, голям формат, красива и дебела - това са моите песни, които създадох преди 30 г. – „Песни - Величка Няголова”. Нотите написа специалист - Иоанна Стратева. Ако не можете да четете нотите (защото песните са доста трудни, а някои и дълги), то може да четете текста.
към текста >>
И в тази книга прославих с музика и чуден текст Учителя, Рила, Извора, Мусала, Сфинкса, 7-те
рилски
езера, Молитвения връх, Изгрева и България.
– „Песни - Величка Няголова”. Нотите написа специалист - Иоанна Стратева. Ако не можете да четете нотите (защото песните са доста трудни, а някои и дълги), то може да четете текста. Тези песни са ми давани от цял колектив горе. А аз не съм специалист, но съм много музикална.
И в тази книга прославих с музика и чуден текст Учителя, Рила, Извора, Мусала, Сфинкса, 7-те
рилски
езера, Молитвения връх, Изгрева и България.
Направих го за Учителя и Делото Му! Има и много песни по формули от Учителя, или по директен текст от Словото Му. Предлагам ви: „Ученикът може”, най-късата песен, и от беседите на Учителя: „Пътят на ученика”. Текстът е: „Ученикът може да превъзмогне всички мъчнотии в живота си! ” (3 пъти) А това е цялата програма на ученика.
към текста >>
Тя цялата
свети
!
Също така и търсят и Светозар, той им е като духовен закрилник. Техният дом е отворен за него и семейството му. Друг приятел на Светозар е сестра Мария Шопова. Тя е вече възрастна и на легло - болна е. Тя е една много духовна наша сестра - с много светлина!
Тя цялата
свети
!
Беше отлична шивачка. Шиеше разкошни сватбени дрехи. Тя идва в Братството чрез свекърва си - София Шопова. Тя е била край Учителя. И е участвувала в „Женския съвет”, заедно с Милка Периклиева, Вичка Георгиева (беше ни съседка на Изгрева) и др.
към текста >>
Често я срещахме на Витоша с брат
Иван
Антонов, Влад Пашов и др.
Тя е била край Учителя. И е участвувала в „Женския съвет”, заедно с Милка Периклиева, Вичка Георгиева (беше ни съседка на Изгрева) и др. Те често приготвят храна в кухнята и помагат в братския живот. И чрез свекърва си, Мария Шопова възприема Новото учение. Тя е наша много предана сестра.
Често я срещахме на Витоша с брат
Иван
Антонов, Влад Пашов и др.
И тя със съпруга си, слагаха една голяма палатка на Витоша, нагоре, към брезовата горичка, и там изкарваха лятото по 1 ÷ 2 месеца. Често сме им гостували с майка ми и баща ми. И имам с нея такъв един много важен случай. Бяхме нагоре, към хижа „Алеко” с майка ми и баща ми. И както вървях, настъпих клонче и влезе долу в десния ми крак едно парче.
към текста >>
И най-вече ще кажа няколко думи за брат
Иван
Бойчев, който беше ръководител на Братството в града Бургас, Когато четях томовете „Изгревът”, все си мислех за него и си казвах, дали Вергилий няма материали и за него, да напише нещо.
31 ÷ 33. Та, продължавайте да играете „Аум” - най-святото упражнение - като балет, „Изгрява Слънцето” при „Зун-Мезун”, едни - с ръце навън (погрешно), а малко - с ръце „навътре”, което е вярното, и много други. 18. Братството в Бургас С това приключвам за Светозар Няголов. А сега ще напиша някои неща за Братството в гр. Бургас. Неща, които зная и помня.
И най-вече ще кажа няколко думи за брат
Иван
Бойчев, който беше ръководител на Братството в града Бургас, Когато четях томовете „Изгревът”, все си мислех за него и си казвах, дали Вергилий няма материали и за него, да напише нещо.
Жена му се казваше Радка. И като четях 15-и том на „Изгревът”, при спомените на Жечо Панайотов, той споменава за брат Иван Бойчев - познавал го е. Нали е живял в Бургас дълги години и там е работил. Също видях и снимки - има го брат Иван Бойчев и жена му Радка (снимки № 36 и 37, вляво). Много се зарадвах, защото бях започнала да губя образа им в главата си.
към текста >>
И като четях 15-и том на „Изгревът”, при спомените на Жечо Панайотов, той споменава за брат
Иван
Бойчев - познавал го е.
Братството в Бургас С това приключвам за Светозар Няголов. А сега ще напиша някои неща за Братството в гр. Бургас. Неща, които зная и помня. И най-вече ще кажа няколко думи за брат Иван Бойчев, който беше ръководител на Братството в града Бургас, Когато четях томовете „Изгревът”, все си мислех за него и си казвах, дали Вергилий няма материали и за него, да напише нещо. Жена му се казваше Радка.
И като четях 15-и том на „Изгревът”, при спомените на Жечо Панайотов, той споменава за брат
Иван
Бойчев - познавал го е.
Нали е живял в Бургас дълги години и там е работил. Също видях и снимки - има го брат Иван Бойчев и жена му Радка (снимки № 36 и 37, вляво). Много се зарадвах, защото бях започнала да губя образа им в главата си. А иначе непрекъснато съм във вътрешен контакт с брата. Работим с него заедно и често го споменавам в молитвите си.
към текста >>
Също видях и снимки - има го брат
Иван
Бойчев и жена му Радка (снимки № 36 и 37, вляво).
Неща, които зная и помня. И най-вече ще кажа няколко думи за брат Иван Бойчев, който беше ръководител на Братството в града Бургас, Когато четях томовете „Изгревът”, все си мислех за него и си казвах, дали Вергилий няма материали и за него, да напише нещо. Жена му се казваше Радка. И като четях 15-и том на „Изгревът”, при спомените на Жечо Панайотов, той споменава за брат Иван Бойчев - познавал го е. Нали е живял в Бургас дълги години и там е работил.
Също видях и снимки - има го брат
Иван
Бойчев и жена му Радка (снимки № 36 и 37, вляво).
Много се зарадвах, защото бях започнала да губя образа им в главата си. А иначе непрекъснато съм във вътрешен контакт с брата. Работим с него заедно и често го споменавам в молитвите си. А той беше чудесен брат! Аз бях млада, ученичка, и всяко лято с майка ми и баща ми отивахме в гр.
към текста >>
Бургас, и то все у брат
Иван
Бойчев.
Много се зарадвах, защото бях започнала да губя образа им в главата си. А иначе непрекъснато съм във вътрешен контакт с брата. Работим с него заедно и често го споменавам в молитвите си. А той беше чудесен брат! Аз бях млада, ученичка, и всяко лято с майка ми и баща ми отивахме в гр.
Бургас, и то все у брат
Иван
Бойчев.
Тогава той беше ръководител на Братството в града. Било е към 1950 ÷ 1955 г., не помня точно. Те живееха в голяма къща, но я бяха дали на роднините си, или под наем, не помня. И братът живееше цял ден долу, в една съвсем малка стаичка, кутийка. Вътре имаше едно миндерче, малка масичка и прозорче.
към текста >>
Брат
Иван
Бойчев беше много духовен и издигнат брат.
И сестрата й даваше всеки ден храна - и то само водичка с малко напоен хляб. Това беше. И всеки ден. Ние, като отивахме у тях, им занасяхме разни храни - маслини, сирене, зехтин и др. Те живееха в голяма мизерия и скромност.
Брат
Иван
Бойчев беше много духовен и издигнат брат.
Верен на идеите на Учителя, той ръководеше там Братството. Често са ни водили в салона, който беше в града някъде. И братът всичко осветяваше с присъствието си и работата си. Пееше много хубаво, сякаш и сега чувам гласа му. Той беше от възрастните приятели по това време.
към текста >>
Та, брат
Иван
Бойчев познаваше баба ми и често ни говореше за нея.
Тогава Той обикаля България и търси учениците Си. И като дойде в Бургас, е отсядал в дома на баба ми и дядо ми, и е преседявал по 1 ÷ 2 месеца. Баба ми Величка Го е посрещала както се посреща Бог! Толкова много Го е обичала и ценяла! Тя си заминава в 1918 г, когато Учителя е бил интерниран от правителството във Варна, в хотел „Лондон”.
Та, брат
Иван
Бойчев познаваше баба ми и често ни говореше за нея.
Той я ценеше и уважаваше много. Той казваше, че аз съм преродената Величка Стойчева (родена съм 8.1941 г.). И ми обръщаше много внимание. Имахме много духовни разговори. У тях прекарвахме в духовна атмосфера и работа.
към текста >>
Брат
Иван
Бойчев и сестра Радка познаваха и семейство Кралеви.
Взех я в София, разглеждах я, четох я. Вътре имаше и много чертежи, сигурно на това, което виждаше той с духовните си очи. После му върнах тази тетрадка, но нищо не преписах. И за съжаление е. Ето, че сега го споменавам, а нямам нищо конкретно да й предложа.
Брат
Иван
Бойчев и сестра Радка познаваха и семейство Кралеви.
И ни запознаха и с тях. След заминаването на брата, Кралю Кралев става ръководител на Братството в Бургас. И едно лято им отидох на гости. Така се запознах и с тях. Жена му беше симпатичен човек.
към текста >>
За Елка брат
Иван
Бойчев казваше, че е ангел.
А той ми се видя остър и нервен. Имаха 2 дъщери - Елка и Милка. Аз се запознах най-вече с Елка. Тя беше чудесна, много добричка и скромна. Точно обратна на сестра си Милка, която не опознах добре, и останах с впечатление, че е остра и с труден характер.
За Елка брат
Иван
Бойчев казваше, че е ангел.
За никой друг не казваше това. И така беше. Тя беше тиха, скромна, мила, добричка. Нямаше нищо общо със сестра си Милка. Елка учеше в София във фотографско училище.
към текста >>
Там работеше този чудесен брат
Иван
Бойчев!
И ги продавали и печелели. Че и салона в Бургас продали! Че как така? Кой ви даде това право? Той не беше ваша собственост, този салон.
Там работеше този чудесен брат
Иван
Бойчев!
Учудвам се от толкова злини, които направиха сем. Кралеви на Братството! Но и ги бях добре познала! Отчетът си ще дават горе! Както вече си бил заминал братът Кралю Кралев и какъв отчет ще даде горе?
към текста >>
Че нали той отиде да се поклони на тази „секта” на Михаил
Иванов
във Франция!
Тогава защо на Рила вече толкова години играете променена Паневритмия, грешна, и я защитавате? Защо започвате първите 6 упражнения с крак назад? Защо променихте песните, гамите, заглавията им? Кой ви позволи? Запитвам Благи Жеков, който беше председател на Братския съвет.
Че нали той отиде да се поклони на тази „секта” на Михаил
Иванов
във Франция!
И заради пари и подаръци! Бъдете горди - българи сте! И Учителят избра България и Изгрева в София за център на Великото Всемирно Бяло Братство и за център на Школата Си и работата Си! Още питам и Петър Ганев за променените песни и заглавия! Също и Симеон Симеонов - певец, дето променя Паневритмията, Лъчите със солото: „Ти си ме, мамо, родила...”, също питам и Ина Дойнова: защо е променена Паневритмията!
към текста >>
Но той заслужава „благодаря” от вашите уста, Той и горе ще си има „трон” и ще
свети
!
С музика от Учителя, както и рецитали с пасажи от „Изгревът”. Няма друг, който да е свършил толкова много работа, и така ценна! Да се изявят музикантите, певците, хорът, че и да се чуват примерите на някои братя и сестри, живели и работили по време на Учителя! Много е важна работата му. И не искам да го хваля!
Но той заслужава „благодаря” от вашите уста, Той и горе ще си има „трон” и ще
свети
!
Защото Славно е делото му и велика е жертвата му! Амин. Написано с много обич: Величка Няголова
към текста >>
47.
XII. Очерци за Светозар Няголов от неговите приятели
,
,
ТОМ 21
Тематичните размишления при всеки наш престой, споделяни диалогично, са записани от нас с внимание, тъй като в такъв момент се стремим да откриваме аналогии и съответствия, които са в съзвучие със случващото се в нас самите и това, което ставаше като историческо събитие извън нас, Проникновено и с топлота, въпреки студения
априлски
ден, Светозар ни обгърна с поглед, и с обич започна да изрича цели пасажи от Словото на Учителя, както и свои вътрешни откровения, което ни пренесе в една жадувана реалност.
И всякога се е формирала в съзнанията ни невидима мисловно-творческа среда на реално духовно присъствие, което обновява и дава някакъв вътрешно сладък разумно доловим копнеж към Божественото. Годината е 1995 г. - 12 април, София. Уран от 01.04 е във Водолей и в този знак престоя до 2002 г, което бе време на съдбовни промени. Разговорите при нашите гостувания в дома на Светозар, Еленка и Павел почти винаги са започвали с цигулка и песни.
Тематичните размишления при всеки наш престой, споделяни диалогично, са записани от нас с внимание, тъй като в такъв момент се стремим да откриваме аналогии и съответствия, които са в съзвучие със случващото се в нас самите и това, което ставаше като историческо събитие извън нас, Проникновено и с топлота, въпреки студения
априлски
ден, Светозар ни обгърна с поглед, и с обич започна да изрича цели пасажи от Словото на Учителя, както и свои вътрешни откровения, което ни пренесе в една жадувана реалност.
„Бог живее в нас, но ние да Му дадем условия да се прояви чрез нас. Изгревът на Слънцето е мигът, в който Неговият благ Дух ни говори. Птичките млъкват в този момент. Единственото място във Вселената, където Бог говори на съществата по този начин, е Земята, затова душите се стремят да се родят тук, за да слушат гласа Му. Той е възлюбил Истината в човека; затова изпрати Духа на Истината - Учителя.
към текста >>
Какво виждат и чуват по-младите братя и сестри, които тепърва опознават
Рилските
лагери?
И има ли нещо по- отблъскващо от суетата и тщеславието? Наблюдавам на Рила свадите и споровете, когато играем Паневритмия! И ме е срам от Учителя! Срам ме е от Небето. Та нали от тази Паневритмия зависи бъдещето на България и хармонията на планетата ни?
Какво виждат и чуват по-младите братя и сестри, които тепърва опознават
Рилските
лагери?
Брат Вергилий с години работи за томовете на „Изгревът”, Ала се намират братя и сестри да разпространяват слухове срещу тази огромна работа. И да настройват общото мнение. Не е ли прекрасно това, да четем мислите и мъдростите на тези, които са преди нас и на живо са се докоснали до Великия Всемиров Учител? Нали това е, за да се учим от делата на търсещите души? И вместо да сме благодарни, че имаме опита на братя и сестри от Школата, в четмо... ние злословим.
към текста >>
Познавах Светозар, преди да се запозная официално, от
Рилските
езера.
На брат Светозар Няголов Благодарствено писмо от Пенка Дякова Георгиева от гр. Пловдив Познавам Светозар Няголов и неговото семейство. Благодаря на Учителя за това, че ме свърза с много братя и сестри. Благодаря за брат Светозар и неговата помощ, оказана ми в трудни моменти. Тя е и духовна, и физическа.
Познавах Светозар, преди да се запозная официално, от
Рилските
езера.
Имах го на снимка „случайно” с Еленка наред с други братя и сестри, преди започване на Паневритмия, Официално обаче стана пак „случайно” в Айтос, на градината. Мои познати от Враца ме поканиха да отида с тях до къщата и да ме запознаят със Светозар. Пепа ми каза, че иска да чуе какво ще ми каже той на мен, защото й било интересно. Това беше за Петровден на 1993 г. Аз страдах от алергия, която се изразяваше много силно по цялото тяло в обриви при топло време, особено през лятото.
към текста >>
Трябва до една седмица да напуснеш болницата.” Влязоха на визитация много лекари, много от които ме познаваха и чух ги да казват в коридора: „Ще видим алпинистката, която ходи на Рила.” Те не знаеха, че Светозар е при мен и още от вратата ми казаха: „Вече не ще да можеш да се качваш на
Рилските
езера и на Мусала.
Когато останах насаме с моята майка и започнахме да се успокояваме взаимно, изведнъж вратата се отвори и се подаде главата на Светозар. Аз се зарадвах, но погледнах на противоположната страна, към прозореца, и после пак се обърнах към вратата. Светозар се засмя, отвори напълно вратата и влезе. Той ми каза: „Ти не повярва, че съм аз наяве, нали? Дойдох, защото лекарите не знаят какво ти е и може да те объркат.
Трябва до една седмица да напуснеш болницата.” Влязоха на визитация много лекари, много от които ме познаваха и чух ги да казват в коридора: „Ще видим алпинистката, която ходи на Рила.” Те не знаеха, че Светозар е при мен и още от вратата ми казаха: „Вече не ще да можеш да се качваш на
Рилските
езера и на Мусала.
След 2 ÷ 3 месеца може би на Альоша ще можеш да се качиш.” Аз казах: „Още този месец ще се кача на Мусала! (Беше 5 ÷ 6 юни). Смятах да се кача за 21 юни! Те пак казаха да забравя, и че ще видя Мусала през крив макарон, и се смееха. Светозар до тогава не се обади.
към текста >>
Гладът за хляб беше голям на
Рилските
езера, тъй като хората бяха дошли по-рано, сухари малко хора носеха, а и количеството им беше ограничено.
Добър проводник и честен брат е Светозар. Вратата им е отворена за помощ. Аз съм свидетелка за това. Не съм била, у тях без да са присъствували или идвали след мен други братя и сестри. Аз не познавах други братя и сестри да са раздавали хляб след молитва, и то многократно.
Гладът за хляб беше голям на
Рилските
езера, тъй като хората бяха дошли по-рано, сухари малко хора носеха, а и количеството им беше ограничено.
Светозар и Еленка платиха на конярите да донесат с конете на кервани хляб и провизии. Започна и безплатен обяд да се дава от сем, Няголови. Те уредиха и много евтино и хубаво прясно мляко да донесат всяка сутрин от мандрата на хижа „Иван Вазов”. Помолиха мандраджията за хубаво сирене също да донасят в тенекии. Много безплатни обеди дадоха сем.
към текста >>
Те уредиха и много евтино и хубаво прясно мляко да донесат всяка сутрин от мандрата на хижа „
Иван
Вазов”.
Не съм била, у тях без да са присъствували или идвали след мен други братя и сестри. Аз не познавах други братя и сестри да са раздавали хляб след молитва, и то многократно. Гладът за хляб беше голям на Рилските езера, тъй като хората бяха дошли по-рано, сухари малко хора носеха, а и количеството им беше ограничено. Светозар и Еленка платиха на конярите да донесат с конете на кервани хляб и провизии. Започна и безплатен обяд да се дава от сем, Няголови.
Те уредиха и много евтино и хубаво прясно мляко да донесат всяка сутрин от мандрата на хижа „
Иван
Вазов”.
Помолиха мандраджията за хубаво сирене също да донасят в тенекии. Много безплатни обеди дадоха сем. Няголови оставаме и за вечеря. Бог да ги благослови! Това е Любов и Милост.
към текста >>
След направена ми магия от сестра на
Рилски
езера, обърнах се за помощ към тях и те ме насочиха за начина, и помощта дойде.
Няголови оставаме и за вечеря. Бог да ги благослови! Това е Любов и Милост. Още много благодаря на Светозар и Еленка. Има неща, които не ми е приятно да ги кажа, но трябва.
След направена ми магия от сестра на
Рилски
езера, обърнах се за помощ към тях и те ме насочиха за начина, и помощта дойде.
Когато имах някакъв проблем, Светозар като добър проводник е винаги готов за помощ. Проводник на Учителя на Любовта, Мъдростта и Истината! Той ми се обаждаше по телефона да ми даде съвет и указание за състоянието, болките и болестите. Без да съм му казала какво ми е, аз когато съм се обаждала и говорих с Еленка, чувах го как идва и говори на Еленка да ми каже, че ме боли това или онова, и какво да правя, билки и т. н. Слава на Бога, че го има брат Светозар!
към текста >>
За голяма наша радост, осъществи се
отиването
на планината, на Рила, след дълго прекъсване от 5 години.
Неизчерпаем източник на знания в различните области на науката. С него можеш да беседваш с часове по въпроси за астрология, хиромантия, музика, медицина и други области. Благодаря на Бога, че съм имала възможността да се запозная с брат Светозар, от който съм научила много неща. 2. Свещен момент гр. Поморие, 12.03.2003 г.
За голяма наша радост, осъществи се
отиването
на планината, на Рила, след дълго прекъсване от 5 години.
Заедно със сестра ми Радостина и приятели от Бургас, качихме се на Бивака на Второто езеро на 15.08.1999 г. При пристигането ни в лагера, имаше голямо раздвижване. Всеки се приготвяше да тръгне за някъде. Разбрахме, че Паневритмията ще се играе на поляната на езерото „Чистотата” и потеглихме по пътеката нагоре, за да стигнем навреме. Благополучно се придвижихме и се наредихме в кръга.
към текста >>
реших да отида на 7-те
Рилски
езера с внуците ми.
Това е резултат на много сериозна работа. Той осъществява един затворен производствен цикъл. За всеки етап от този цикъл, необходими подходящи знания и умения. И тук, в тази си дейност, той е пример за много бизнесмени. През лятото на 1998 г.
реших да отида на 7-те
Рилски
езера с внуците ми.
Големият беше на 15 години, малкият още нямаше 14 години. Всички близки ме подкрепиха. С голяма радост подготвихме багажа си. Всичко вървеше като по вода. Момченцата просто излетяха нагоре.
към текста >>
Децата, сега вече пълнолетни младежи, с много приятност гледат общите ни снимки и си спомнят за времето, прекарано на палатка в лагера на 7-те
Рилски
езера.
През цялото време на престоя ни, бяхме заедно със Светозар и Елена. Всеки ден след Паневритмия правехме преходи из планината. Светозар непрекъснато говореше на внуците ми. И той, и Ленчето се отнасяха към тях като към свои деца. Изкарахме прекрасно и времето беше с нас -топло и ясно.
Децата, сега вече пълнолетни младежи, с много приятност гледат общите ни снимки и си спомнят за времето, прекарано на палатка в лагера на 7-те
Рилски
езера.
През последните 10 ÷ 12 години от живота ми, откакто познавам Светозар, имам много спомени и опитности, свързани с него. Съпругът ми е заклет месоядец. Като лечебна страна приема само класическата медицина. Предстоеше му хирургическа интервенция на простатната жлеза. Той е болезнено чувствителен.
към текста >>
Ще споделя още един случай: Бяхме на лагера на Братството на 7-те
Рилски
езера.
Благодаря на Учителя и на Невидимия свят, че ме свързаха с тези хора. Благодаря ти, Светозаре, за всичките добрини, коитоси направил за мен и за всичките ми близки. Благодаря ти за обичта, която проявяваш към нас. Ние се опитваме да ти отговаряме по същия начин. Ще се радвам да успяваме и приятелството ни да продължава във вечността. Р.S.
Ще споделя още един случай: Бяхме на лагера на Братството на 7-те
Рилски
езера.
Който е бил там, знае, че в хубав слънчев ден, в началото на вечерната молитва - 20 часа - слънцето е високо и е още горещо. Но то много бързо се скрива зад високите планински върхове и краят на наряда завършва в сумрак и става студено. Който не се е облякъл в топли дрехи, зъзне и бяга да се облече. Този факт е известен за всички и участниците в молитвата идват облечени или си носят дебели дрехи на ръка. В една топла слънчева привечер, аз се.
към текста >>
Словото Божие дотолкова е проникнало в тях, че ги прави да изглеждат пред нас като нещо, което е самото изражение на
Светия
Дух.
Светозар и приятелите от Димитровград Стефан Косев Веднъж в парка „Пеньо Пенев” - Димитровград, при едно обичайно прочитане на беседа от Учителя, Той казва, че ние все още не познаваме онези добри и всеотдайни същества, които ни обичат истински. Сигурно доста съм се замислил върху това, понеже в съзнанието ми започна да идва образ на човек, който в голяма степен по един чуден начин материализира пред нас, приятелите, тази изказана от Учителя мисъл, давайки изражение на едно такова любящо същества. Братството е обич извън сегашния покварен свят, а също и мерило за хармонично единение с онази реалност, в която божественият свят изпраща своите послания и формули за разумен живот. Тя иде незнайно в душите и ни намира във времето и условията според формите, които сме сътворили и продължаваме да ваем. Има хора, с които с лекота ни въвеждат до онова състояние на себеуважение, което бързо преминава като самоосъзнаване в един по-висок свят, в който процесът на зреене вдъхновява и едновременно ни утешава.
Словото Божие дотолкова е проникнало в тях, че ги прави да изглеждат пред нас като нещо, което е самото изражение на
Светия
Дух.
В това невинно състояние се съзира една постоянно самодоказваща се в Бога същност, която не търпи компромис. Пътят на такива хора обикновено е необичайно труден, изпълнен с жертва. Докосването до такъв извор е подарък, а краткото общуване - радост и непресъхващ оптимизъм в доброто. Многобройни са ни срещите със Светозар и трудно различими в постоянно топлото и благо отношение към нас. Когато сме заедно с него на Рила, Витоша или Айтос, всичко преживяно е по- различно, богато и автентично.
към текста >>
48.
XXV. Писма от Величка Няголова до Вергилий Кръстев
,
,
ТОМ 21
А песента „Възкресение” написах според малката му книжка „Възкресение” и я
посветих
на него и неговия светъл път.
А и досега има хора, които се страхуват дори името му да произнесат. Умеел е с пръчка да намира води - силен магнетизъм е имал. Освен тези си качества и култура, той е бил и писател, и поет. И сега, и сега, много от разговорите си ги дава в стихотворна форма. В моя албум - книга от песни има една песен – „В планината”, която директно той ми ядаде, и се говори в мъжки род.
А песента „Възкресение” написах според малката му книжка „Възкресение” и я
посветих
на него и неговия светъл път.
Сигурно с удоволствие някои са прочели романите му „Генко Орлето”, „С Христа”, „При адепта” и много други. Прилагам фотокопие на тези две песни.** На „Изгрева” имаше един брат, казваше се Аню***, военен ли беше, не помня. Живееше със сестра Симаня. Той беше събрал огромен материал за брат Лулчев и искаше да издаде книга за него. Но после какво стана, не зная, милицията ли му взе материалите - нищо не издаде.**** И още - кой е този ученик на Учителя, тъй верен, който преди изпълнението на смъртната си присъда повиква Учителя на разговор, там, в килията на затвора, и Учителят идва и братът му казва: „Учителю, ще направя каквато е Волята Божия”.
към текста >>
Спомени за Мария Шопова и
Иван
Бойчев - писмо от Величка Няголова до Вергилий Кръстев от 11.02.2003 г.
И аз пък се борех, бях борческа натура и се борех.** ________________________________ * Виж раздела „Учителят Дънов за цар Соломон” в „Изгревът”, том XXI. ** Виж „Изгревът”, том VIII, стр. 540 ÷ 541, № 5; стр. 548 ÷ 549, № 9; стр. 569 ÷ 570, № 19. 4.
Спомени за Мария Шопова и
Иван
Бойчев - писмо от Величка Няголова до Вергилий Кръстев от 11.02.2003 г.
Сега ще ти пиша друго. Мария Шопова е възрастна и болна, на легло е. За нея се грижи дъщеря й Йорданка - също болна. Но се грижи. Мария живее на ул.
към текста >>
Защото едно листче беше: „Петнадесетото съновмдение на брат
Иван
Бойчев от Бургас” и от 1929 г.
Той и Еленка са им много близки приятели и често ги посещават. Това е за тях.* Друго - бях заета около 5 месеца да пиша за брата (касетите) и за Светозар и семейството ни (голямата тетрадка). Бях получила лятото подаръци, разни листчета, писани на машина. И едва сега успях да ги разгледам, след лятото. И добре, че го сторих.
Защото едно листче беше: „Петнадесетото съновмдение на брат
Иван
Бойчев от Бургас” и от 1929 г.
А аз го познавах! Писала съм в голямата тетрадка за него. Всяко лято отивахме у тях, у жена му Радка с моите родители. И изкарвахме чудесно! Тогава той беше ръководител на Братството в Бургас.
към текста >>
Защото брат
Иван
беше много духовен брат.
Всяко лято отивахме у тях, у жена му Радка с моите родители. И изкарвахме чудесно! Тогава той беше ръководител на Братството в Бургас. И са ни водили и в Салона! Какво свещенодействие беше!
Защото брат
Иван
беше много духовен брат.
Той беше и ясновидец, виждаше аурата и други светлинни тела, особено при изгрев слънце. Много ми е разказвал, защото ме обичаше. А аз бях много млада, около 15 г. После те си заминаха! И като чета спомените на брат Жечо Панайотов в „Изгревът”, том XV, стр.
към текста >>
вече), а иначе останах с духовна връзка с този чуден брат
Иван
- за цял живот.
После те си заминаха! И като чета спомените на брат Жечо Панайотов в „Изгревът”, том XV, стр. 5 ÷ 194, намирам снимка и на тях с жена му (№ 36 - в ляво са двамата и № 37 ги има). И толкова много се зарадвах! Бях започнала да губя образите им с годините (почти 50 г.
вече), а иначе останах с духовна връзка с този чуден брат
Иван
- за цял живот.
И сега е така. Та - написах няколко изречения и за него, но нямах никакъв материал. И гледай как отгоре този брат Бойчев нареди така, че да получа този лист с неговото видение. И да знаеш как се зарадвах! Няма случайни неща, а този брат заслужава да се спомене в томовете на „Изгревът”.
към текста >>
Сложи, моля те, този материал на мястото в голямата тетрадка, към края, където говоря за брат
Иван
Бойчев.
И гледай как отгоре този брат Бойчев нареди така, че да получа този лист с неговото видение. И да знаеш как се зарадвах! Няма случайни неща, а този брат заслужава да се спомене в томовете на „Изгревът”. И ето, изпращам ти това негово видение. Ти си имал и други.
Сложи, моля те, този материал на мястото в голямата тетрадка, към края, където говоря за брат
Иван
Бойчев.
И писах и на Светозар да се опитате да намерите още материал или видения на този брат, писах му кой ми даде това листче и т. н. Та двама с него решете, дали ще успеете да ви дадат още материал за брат Бойчев. Защото това е 15-ото съновидение, значи ще има и други. Брат Иван Бойчев имаше една тетрадка с тези „видения” и ми я беше дал. Аз я прегледах и му я върнах.
към текста >>
Брат
Иван
Бойчев имаше една тетрадка с тези „видения” и ми я беше дал.
Ти си имал и други. Сложи, моля те, този материал на мястото в голямата тетрадка, към края, където говоря за брат Иван Бойчев. И писах и на Светозар да се опитате да намерите още материал или видения на този брат, писах му кой ми даде това листче и т. н. Та двама с него решете, дали ще успеете да ви дадат още материал за брат Бойчев. Защото това е 15-ото съновидение, значи ще има и други.
Брат
Иван
Бойчев имаше една тетрадка с тези „видения” и ми я беше дал.
Аз я прегледах и му я върнах. И съм забравила, а и бях много млада. Това е! Вергилий, като станат готови нашите снимки, ще ги сложа в този пакети ще ти пратя всичко заедно! Ти разполагай!
към текста >>
Защото тя
посвети
книгата си на Мадам Елен Ши, която е била председател на дружеството по „йога” и която й е съдействувала.
Излезе книгата й, но тя не можа нито да я коригира, нито да я разпространява. От България ми съобщиха, че била допуснала голяма грешка с някои от упражненията. Не знам! Имам я, книгата, но не ми остана време да я прочета. А и в увода си била писала за „йога” и сравнявала.
Защото тя
посвети
книгата си на Мадам Елен Ши, която е била председател на дружеството по „йога” и която й е съдействувала.
Не знам заради това ли, или заради грешката й в упражненията, или нейната карма бе такава, небето просто я спря, и тя не можа да завърши труда си, нито дори да му се порадва. Замина си тъй, с повредено съзнание, и дълго време - с години, не я бях сънувала. Дори горе трябваше да я лекуват и възстановят. Иначе в книгата й има много хубави снимки с Учителя и от Паневритмията в София. А тази сестра беше много спортна, борческа и досега можеше да е жива.
към текста >>
За тях тези томове ще бъдат Път и Светая
Светих
.
И сега работят чрез нас, които сме долу, и искат всичко да се опише, да се даде за поколенията, за да може и те горе да свършат работата си и да отдъхнат! А Великият Учител чака резултата от тази работа! Да, Светозар е последният, който знае още неща за Братството и Учителя! И след него - остава „Изгревът”. И бъдещите поколения ще ти благодарят за труда ти.
За тях тези томове ще бъдат Път и Светая
Светих
.
Т. е. само чрез тях ще могат да се доближат поне малко до това толкова велико космично същество, което беше Учителят! Да бъде благословен! Надявам се, че и снимката ни с мъжа ми Христиан с Мон Блан ще ви послужи, а текстът е върху първата такава, която ти бях пратила. 7. Защо се променя Панев ритми ята - из писмо от Величка Няголова до Вергилий Кръстев от 29.04.2003 г.
към текста >>
Лъжеучителят Михаил
Иванов
от Франция - писмо от Величка Няголова до Вергилий Кръстев от 1.09.2004 г.
”Изгрява Слънцето”. В: Паневритмия: Песни на хармоничните движени. Музика и движения от Учителя. София, 1941, стр. 43. 10.
Лъжеучителят Михаил
Иванов
от Франция - писмо от Величка Няголова до Вергилий Кръстев от 1.09.2004 г.
Искам да засегна и още един въпрос. Сега по Интернет се предават много от беседите на Учителя, но променени. И се слага портретът на Учителя от една страна, а от другата му страна - този на Михаил Иванов. Знайте, че за в бъдеще ще се разбере цялата Истина. Как този „ученик” на Учителя отива във Франция, създава Школа в Париж – „Бон фен” и във Фрежус, на Средиземно море.
към текста >>
И се слага портретът на Учителя от една страна, а от другата му страна - този на Михаил
Иванов
.
София, 1941, стр. 43. 10. Лъжеучителят Михаил Иванов от Франция - писмо от Величка Няголова до Вергилий Кръстев от 1.09.2004 г. Искам да засегна и още един въпрос. Сега по Интернет се предават много от беседите на Учителя, но променени.
И се слага портретът на Учителя от една страна, а от другата му страна - този на Михаил
Иванов
.
Знайте, че за в бъдеще ще се разбере цялата Истина. Как този „ученик” на Учителя отива във Франция, създава Школа в Париж – „Бон фен” и във Фрежус, на Средиземно море. И как той използува всичко научено от Учителя, като променя всичко, използува Словото Му и си прибавя свои неща, създава огромно творчество, в което повече не споменава нито името на своя Учител. И се посвещава в Индия и заема титла „Амраам...”, което е от инволюционния период на Земята. Еволюционният период започва от Христос!
към текста >>
И е светотатство навред по земята на разни езици да се разпространява тази лъжа, че Михаил
Иванов
е Всемиров Учител и др.
Знайте, че за в бъдеще ще се разбере цялата Истина. Как този „ученик” на Учителя отива във Франция, създава Школа в Париж – „Бон фен” и във Фрежус, на Средиземно море. И как той използува всичко научено от Учителя, като променя всичко, използува Словото Му и си прибавя свои неща, създава огромно творчество, в което повече не споменава нито името на своя Учител. И се посвещава в Индия и заема титла „Амраам...”, което е от инволюционния период на Земята. Еволюционният период започва от Христос!
И е светотатство навред по земята на разни езици да се разпространява тази лъжа, че Михаил
Иванов
е Всемиров Учител и др.
Космическият Учител е един, и то Духът на Истината - Беинса Дуно. Няма втори! Един- единствен е, и чрез този Велик и Мощен Дух се изяви и Христовият Дух, и Божият Дух. И затова и България е Космичен храм, с това велико посещение на този мощен Дух, Който няма нищо общо с Михаил Иванов и лъжите му. Бъдещото поколение ще разбере това и всички лъжи ще пропаднат в дън земя.
към текста >>
И затова и България е Космичен храм, с това велико посещение на този мощен Дух, Който няма нищо общо с Михаил
Иванов
и лъжите му.
Еволюционният период започва от Христос! И е светотатство навред по земята на разни езици да се разпространява тази лъжа, че Михаил Иванов е Всемиров Учител и др. Космическият Учител е един, и то Духът на Истината - Беинса Дуно. Няма втори! Един- единствен е, и чрез този Велик и Мощен Дух се изяви и Христовият Дух, и Божият Дух.
И затова и България е Космичен храм, с това велико посещение на този мощен Дух, Който няма нищо общо с Михаил
Иванов
и лъжите му.
Бъдещото поколение ще разбере това и всички лъжи ще пропаднат в дън земя. Както и промените на Словото Божие, дадено на българска земя, на български език от Великия Учител. Амин! Р.S. Според брат ми Косьо Михаил Иванов е плагиат - човек, който ползува творчеството на Учителя и го представя за свое. И неслучайно неговата група във Франция е обявена за секта, а не за учение. И също е бил и в затвора, и то не случайно.
към текста >>
Р.S. Според брат ми Косьо Михаил
Иванов
е плагиат - човек, който ползува творчеството на Учителя и го представя за свое.
Няма втори! Един- единствен е, и чрез този Велик и Мощен Дух се изяви и Христовият Дух, и Божият Дух. И затова и България е Космичен храм, с това велико посещение на този мощен Дух, Който няма нищо общо с Михаил Иванов и лъжите му. Бъдещото поколение ще разбере това и всички лъжи ще пропаднат в дън земя. Както и промените на Словото Божие, дадено на българска земя, на български език от Великия Учител. Амин!
Р.S. Според брат ми Косьо Михаил
Иванов
е плагиат - човек, който ползува творчеството на Учителя и го представя за свое.
И неслучайно неговата група във Франция е обявена за секта, а не за учение. И също е бил и в затвора, и то не случайно. И да се знае, че на Земята дойде само един Учител. И този Учител е Петър Дънов - Беинса Дуно! Както имаше само един Христос на Земята.
към текста >>
Забележка на съставителя на „Изгревът”: За Михаил
Иванов
виж „Изгревът”, том XVII, стр.
И неслучайно неговата група във Франция е обявена за секта, а не за учение. И също е бил и в затвора, и то не случайно. И да се знае, че на Земята дойде само един Учител. И този Учител е Петър Дънов - Беинса Дуно! Както имаше само един Христос на Земята.
Забележка на съставителя на „Изгревът”: За Михаил
Иванов
виж „Изгревът”, том XVII, стр.
822, № 20, както и след това - стр. 811 ÷ 822. 11. За Иза Перец - на снимките в „Изгревът”, том XIX Здравей, Вергилий, Както вече ти обещах, ще ти обясня коя е тази жена в том 19 с Методи Константинов - снимки № 126, 12а, 136, 13а, 146 и 14а, Отляво на Методи Константинов е българската еврейка Иза Перец, живееща във Франция - Париж от дълги години. Тя е художничка и всяка година прави изложби в Париж и има посещение. Картините й са нежни и романтични.
към текста >>
с няколко французойки, заедно с Анина Бертоли се бяха качили на Салоните над седемте
рилски
езера.
Беше срамежлив, даже прекалено. Почина в Париж през 1982 г. и много съжалявам, че не можа да види по-сетнешните мои самостоятелни изяви. Но когато рисувам, винаги се питам какво би казал Давид, ако беше до мен пред картината. Бележка на съставителя Иза Перец бе пристигнала в България и през 1971 г.
с няколко французойки, заедно с Анина Бертоли се бяха качили на Салоните над седемте
рилски
езера.
Там беше бивакът на Борис Николов и Мария Тодорова. Моята палатка бе на 100 метра от тях. Борис Николов разказваше една любима негова арабска приказка, а Иза Перец превеждаше на френски език. А аз заснемах това посещение. След време ще публикуваме нейни снимки от Салоните.
към текста >>
49.
I. ДУХОВНИ УСЛОВИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 22
Балканският полуостров три пъти е
заливан
с вода, а Рила и Мусала са стърчали над нея като неголям остров.» (64) На Земята съществуват три важни центъра на Бялото Братство.
Този полуостров е средище, кръстопът между Изтока и Запада. Това е място, белязано от много борби, войни, но и дало развитие на значими духовни култури. „Няма нито една страна в света сега, която да има гръбнак и глава. Гръбнакът за България е Стара планина - Балканът, а главата е Рила с Мусала. Рила и Мусала съществуват повече от девет милиона години.
Балканският полуостров три пъти е
заливан
с вода, а Рила и Мусала са стърчали над нея като неголям остров.» (64) На Земята съществуват три важни центъра на Бялото Братство.
Най-старият център на Бялото Братство е Рила с Мусала. По-късно е открит този на Мон Блан и най- младият е на Хималаите с Еверест. «Мон Блан кой го е създал? Бялото Братство на Европа създаде Мон Блан. Кой създаде Еверест?
към текста >>
Според една легенда и първия син на Симеон,
Иван
, също завършва Магнаурската Школа, отказва се от престола и става отшелник в Светата Рилска обител.
Историческият създател на учението е Боян Магът. Той е негов вдъхновител и главен ръководител, а поп Богомил е разпространител и проповедник. Боян Магът е вторият син на цар Симеон, който завършва Магнаурската школа в Цариград. След покръстването си той приема името Бениамин. Огорчен и отвратен от разплутия живот на висшето съсловие, той се отказва от престола и започва работа за повдигане съзнанието на народа.
Според една легенда и първия син на Симеон,
Иван
, също завършва Магнаурската Школа, отказва се от престола и става отшелник в Светата Рилска обител.
Свети Иван Рилски е най-големият български светия и в никакъв случай не може да произхожда от обикновено селско семейство, както нашите учени историци твърдят.********* Може да е някой друг Иван. По времето на царуването на малкия му брат Петър, те имат среща: свети Иван е на Мальовица, а цар Петър на Царев връх. Иван приема дара на цар Петър - чаша, и му връща златото от нея, понеже не му трябва, и три пъти го нарича «братко» пред изпроводените от царя младежи. Това е исторически факт, КОЙТО учените не могат да отрекат. Третият син на Симеон поема царството, оженва се за внучката на Роман Лакапин - Мария и попада под силно византийско влияние, в резултат на което България пада под византийско робство.********** Вина за това има и българският народ, който се разединява на повече от 180 духовни движения и не служи на Бога на любовта.
към текста >>
Свети
Иван
Рилски
е най-големият български
светия
и в никакъв случай не може да произхожда от обикновено селско семейство, както нашите учени историци твърдят.********* Може да е някой друг
Иван
.
Той е негов вдъхновител и главен ръководител, а поп Богомил е разпространител и проповедник. Боян Магът е вторият син на цар Симеон, който завършва Магнаурската школа в Цариград. След покръстването си той приема името Бениамин. Огорчен и отвратен от разплутия живот на висшето съсловие, той се отказва от престола и започва работа за повдигане съзнанието на народа. Според една легенда и първия син на Симеон, Иван, също завършва Магнаурската Школа, отказва се от престола и става отшелник в Светата Рилска обител.
Свети
Иван
Рилски
е най-големият български
светия
и в никакъв случай не може да произхожда от обикновено селско семейство, както нашите учени историци твърдят.********* Може да е някой друг
Иван
.
По времето на царуването на малкия му брат Петър, те имат среща: свети Иван е на Мальовица, а цар Петър на Царев връх. Иван приема дара на цар Петър - чаша, и му връща златото от нея, понеже не му трябва, и три пъти го нарича «братко» пред изпроводените от царя младежи. Това е исторически факт, КОЙТО учените не могат да отрекат. Третият син на Симеон поема царството, оженва се за внучката на Роман Лакапин - Мария и попада под силно византийско влияние, в резултат на което България пада под византийско робство.********** Вина за това има и българският народ, който се разединява на повече от 180 духовни движения и не служи на Бога на любовта. Ръководителите на богомилските групи са одухотворени, във вътрешна връзка са с Духа и изпълняват учението, което им се диктува отвътре.
към текста >>
По времето на царуването на малкия му брат Петър, те имат среща:
свети
Иван
е на Мальовица, а цар Петър на Царев връх.
Боян Магът е вторият син на цар Симеон, който завършва Магнаурската школа в Цариград. След покръстването си той приема името Бениамин. Огорчен и отвратен от разплутия живот на висшето съсловие, той се отказва от престола и започва работа за повдигане съзнанието на народа. Според една легенда и първия син на Симеон, Иван, също завършва Магнаурската Школа, отказва се от престола и става отшелник в Светата Рилска обител. Свети Иван Рилски е най-големият български светия и в никакъв случай не може да произхожда от обикновено селско семейство, както нашите учени историци твърдят.********* Може да е някой друг Иван.
По времето на царуването на малкия му брат Петър, те имат среща:
свети
Иван
е на Мальовица, а цар Петър на Царев връх.
Иван приема дара на цар Петър - чаша, и му връща златото от нея, понеже не му трябва, и три пъти го нарича «братко» пред изпроводените от царя младежи. Това е исторически факт, КОЙТО учените не могат да отрекат. Третият син на Симеон поема царството, оженва се за внучката на Роман Лакапин - Мария и попада под силно византийско влияние, в резултат на което България пада под византийско робство.********** Вина за това има и българският народ, който се разединява на повече от 180 духовни движения и не служи на Бога на любовта. Ръководителите на богомилските групи са одухотворени, във вътрешна връзка са с Духа и изпълняват учението, което им се диктува отвътре. Затова за техния живот и учение в България и Европа има много малко книги и писмени документи.
към текста >>
Иван
приема дара на цар Петър - чаша, и му връща златото от нея, понеже не му трябва, и три пъти го нарича «братко» пред изпроводените от царя младежи.
След покръстването си той приема името Бениамин. Огорчен и отвратен от разплутия живот на висшето съсловие, той се отказва от престола и започва работа за повдигане съзнанието на народа. Според една легенда и първия син на Симеон, Иван, също завършва Магнаурската Школа, отказва се от престола и става отшелник в Светата Рилска обител. Свети Иван Рилски е най-големият български светия и в никакъв случай не може да произхожда от обикновено селско семейство, както нашите учени историци твърдят.********* Може да е някой друг Иван. По времето на царуването на малкия му брат Петър, те имат среща: свети Иван е на Мальовица, а цар Петър на Царев връх.
Иван
приема дара на цар Петър - чаша, и му връща златото от нея, понеже не му трябва, и три пъти го нарича «братко» пред изпроводените от царя младежи.
Това е исторически факт, КОЙТО учените не могат да отрекат. Третият син на Симеон поема царството, оженва се за внучката на Роман Лакапин - Мария и попада под силно византийско влияние, в резултат на което България пада под византийско робство.********** Вина за това има и българският народ, който се разединява на повече от 180 духовни движения и не служи на Бога на любовта. Ръководителите на богомилските групи са одухотворени, във вътрешна връзка са с Духа и изпълняват учението, което им се диктува отвътре. Затова за техния живот и учение в България и Европа има много малко книги и писмени документи. Започва голямо гонение срещу богомилите от държавата и църквата в България.
към текста >>
Заради лошит е мисли и чуства, коит о българите хранят към тези
свети
хора като наказание за техните престъпления, Бог изпраща мохамеданските орди и България пада под близо 500-годишно турск о робство.*********** За трети път в наши дни, България става люлка на велико духовно мистично движение с идването на Дух а на Истинат а - Учителят Петър Дънов, с неговата обширна духовна и
просветителска
работа.
в град Флоренция. Цели области са обезлюдени. Богомилите с песни и радост отиват на кладите и така дават пример за честност, себеотрицание и смелост. Съществата от невидимия свят желаят да вземат участие в пробуждане съзнанието на човечеството и затова се вселяват в обречените на изгаряне богомили и последните не чувстват никакви болки, а с песен отиват на кладите, жертвайки се за общото благо на човечеството. Много богомили отдават живота си, за да се пробуди съзнанието на европейските народи и да се стигне до Ренесанса и новите идеи, които сега идват в света, (по 61) Прогонването на богомилите от България и тяхнот о физическо унищожени е предизвикват гнева на небето.
Заради лошит е мисли и чуства, коит о българите хранят към тези
свети
хора като наказание за техните престъпления, Бог изпраща мохамеданските орди и България пада под близо 500-годишно турск о робство.*********** За трети път в наши дни, България става люлка на велико духовно мистично движение с идването на Дух а на Истинат а - Учителят Петър Дънов, с неговата обширна духовна и
просветителска
работа.
************ Всичко това говори, че невидимият свят определя на българите важна мисия в света. „Невидимият свят пази България, защото тя ще бъде стълбовете, диреците на новата култура на човечеството.» (64) „Българският народ е приготовляван от 5400 години насам от невидимия свят, за да може в днешния век да изпълни задачата, която му се възлага.» (66, с. 120) Например сам о в българския език има две понятия за Бога: Бог и Господ. Бог значи Единият, Незнайният, Вечният, Ели. Господ - това са съществата , завършили своята еволюция и станали божества, които управляват цялата Вселена и представляват ложата на Всемирното Бяло братство в Космоса.
към текста >>
В една богомилска легенда се говори: «Когато Бог населил Земята, на всеки народ дал по една звезда, която да му
свети
и показва пътя.
Понеж е Адам не излязъл добър съветник на Ева, и двамата били изпъдени от рая. Името «българин» произлиза от думите «благ» и «градинар». От времето, когато е бил в рая, досега българинът е все градинар. Дето и да отиде - в Америка, в Русия, той се занимава с градинарство.» (60, с. 101) След излизането им от рая те минават през много перипетии и страдания, но запазват нещо светло от онова, което Бог е вложил в техните души.
В една богомилска легенда се говори: «Когато Бог населил Земята, на всеки народ дал по една звезда, която да му
свети
и показва пътя.
Последни при Бога се явили българите, обаче за тях не останала. Те помолили Бога да им даде някаква звезда, коят о да им свети. Бог, понеж е обичал българите, които мног о пъти го слушали, направил Млечния път и казал: "Ето ви Млечния път да ви свети и помага в трудностите в живота, той е за вас." (64) Земят а със своят а култура и цивилизация на народите, представлява забранения плод или антипода на Божествения живот. Затова всички будни души, които се въплътяват на Земята, подсъзнателно се стремят към по-великата култура на Слънцето, която е символ на новия живот на света. От нея има и по-велика култура, на Мъдростта, център на която е Сириус, мечтата на човечеството за едно далечно бъдеще.
към текста >>
Те помолили Бога да им даде някаква звезда, коят о да им
свети
.
От времето, когато е бил в рая, досега българинът е все градинар. Дето и да отиде - в Америка, в Русия, той се занимава с градинарство.» (60, с. 101) След излизането им от рая те минават през много перипетии и страдания, но запазват нещо светло от онова, което Бог е вложил в техните души. В една богомилска легенда се говори: «Когато Бог населил Земята, на всеки народ дал по една звезда, която да му свети и показва пътя. Последни при Бога се явили българите, обаче за тях не останала.
Те помолили Бога да им даде някаква звезда, коят о да им
свети
.
Бог, понеж е обичал българите, които мног о пъти го слушали, направил Млечния път и казал: "Ето ви Млечния път да ви свети и помага в трудностите в живота, той е за вас." (64) Земят а със своят а култура и цивилизация на народите, представлява забранения плод или антипода на Божествения живот. Затова всички будни души, които се въплътяват на Земята, подсъзнателно се стремят към по-великата култура на Слънцето, която е символ на новия живот на света. От нея има и по-велика култура, на Мъдростта, център на която е Сириус, мечтата на човечеството за едно далечно бъдеще. „Даже нашат а Слънчева систем а не е в състояние да разреш и всички въпроси. - Защо ?
към текста >>
Бог, понеж е обичал българите, които мног о пъти го слушали, направил Млечния път и казал: "Ето ви Млечния път да ви
свети
и помага в трудностите в живота, той е за вас." (64) Земят а със своят а култура и цивилизация на народите, представлява забранения плод или антипода на Божествения живот.
Дето и да отиде - в Америка, в Русия, той се занимава с градинарство.» (60, с. 101) След излизането им от рая те минават през много перипетии и страдания, но запазват нещо светло от онова, което Бог е вложил в техните души. В една богомилска легенда се говори: «Когато Бог населил Земята, на всеки народ дал по една звезда, която да му свети и показва пътя. Последни при Бога се явили българите, обаче за тях не останала. Те помолили Бога да им даде някаква звезда, коят о да им свети.
Бог, понеж е обичал българите, които мног о пъти го слушали, направил Млечния път и казал: "Ето ви Млечния път да ви
свети
и помага в трудностите в живота, той е за вас." (64) Земят а със своят а култура и цивилизация на народите, представлява забранения плод или антипода на Божествения живот.
Затова всички будни души, които се въплътяват на Земята, подсъзнателно се стремят към по-великата култура на Слънцето, която е символ на новия живот на света. От нея има и по-велика култура, на Мъдростта, център на която е Сириус, мечтата на човечеството за едно далечно бъдеще. „Даже нашат а Слънчева систем а не е в състояние да разреш и всички въпроси. - Защо ? - Тя е част от друга система, в която има милиони слънца като нашето.
към текста >>
50.
Лекуване на хора
,
Случки и събития в България свързани с дейността на Учителя - Лекуване на хора
,
ТОМ 22
бяхме заедно на езерата с Желка и дъщеря й
Иванка
.
Казва й: „Майка ти, като жива беше толкова кротка, тиха, а сега е много строга и само ме съди." Живота й почва да се оправя и то толкова скоро от срещата си с Учителя. Най-важното - мъжът й престанал да я бие и взел да й дава по малко пари за децата и нея. Тя почнала горещо да благодари наУчителя за голямата помощ, която дава на нейната измъчена душа. От големите страдания и боят, в нея се събужда интуицията - вътрешният й глас, който я ръководи във всичко. В 1938 г.
бяхме заедно на езерата с Желка и дъщеря й
Иванка
.
Дъщеря й беше по-голяма от нас, но болна от туберкулоза. Ходихме заедно на Пазар Дера на екскурзия и се върнахме в палатките до вечерта. На другата година 1939 г. дъщеря й почина. Желка остана със синът си.
към текста >>
Доктор
Иван
Жеков чува в една беседа, че треската се лекува със
заливане
на болния с кофа студена вода внезапно, без да е предупреден.
дъщеря й почина. Желка остана със синът си. Мъжът й я напуснал. Те бяха комунисти. По-късно те отидоха в света, но с пробудено от Учителя съзнание и желание да бъдат носители на доброто и любовта. 12.
Доктор
Иван
Жеков чува в една беседа, че треската се лекува със
заливане
на болния с кофа студена вода внезапно, без да е предупреден.
При него идва болен от треска да иска помощ и той прилага метода на Учителя - залива го със студена вода. Болният се стресва, ококорва се, но оздравява. След 3 дена треската посещава доктор Жеков. Той отива при Учителя и го пита какво да прави. Учителят му отговаря: „Този дух на треската щеше да работи в болният 6 месеца.
към текста >>
На братската среща в Шумен се запознава с Венко и Петкана и отиват през лятото на Седемте
рилски
езера.
Както се любува на красотата, най-високият връх се разтваря на две и от него излиза голямо бяло кълбо, което започва да се върти бързо около върха. За момент спира и се разпада на три по-малки кълбета. На всяко едно от тях се появява образът на един сериозен човек, който я гледа с благ поглед. Тя чувства интуитивно, че този човек е спасил дъщеря й. Скоро разбира, че това е образът на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).
На братската среща в Шумен се запознава с Венко и Петкана и отиват през лятото на Седемте
рилски
езера.
Спират на хижа „Вада", където два дена вали непрекъснато дъжд. Цветана чувства една притегателна сила, която я кара да тръгне нагоре. Тя казва това на приятелите си и на другия ден в дъжда се качват на езерата. В хижата се поизсушават и преспиват. Сутринта отиват към лагера с кухнята.
към текста >>
Тя си мисли: „Как ще безпокоя посред нощ Учителя, но ако той трябва ме приеме още няма да си е легнал." Тя отива към салона и вижда, че стаята на Учителя
свети
.
Гради прилага този съвет на Учителя. След един месец болестта му изчезва и раните му напълно заздравяват, Учителят помага на много знайни и незнайни приятели за да излязат от своите тежки, болезнени състояния. Атанас Минчев, който живее при брат си Гради на Изгрева, е в много тежко състояние. Вдига висока температура и често изпада в безсъзнание. Вечерта положението му се влошава още повече и майка му Мария решава да отиде при Учителя да поиска помощ от него.
Тя си мисли: „Как ще безпокоя посред нощ Учителя, но ако той трябва ме приеме още няма да си е легнал." Тя отива към салона и вижда, че стаята на Учителя
свети
.
Като приближава до стълбата, той слиза и идва до нея. Мария му описва положението на сина си Атанас и иска от Учителя да му помогне. Учителят й казва: „Всичко е наред." Тя се връща вкъщи и намерила Атанас дълбоко заспал. На другия ден сутринта той е напълно здрав и започва да се храни. 16. През 1940 година Наталия Чакова си счупва крака и ляга на легло.
към текста >>
Той отговаря: „Без да знаеш, ти си ритнала един
светия
и затова сега куцаш.
Като се връща в България, брат Пампоров посещава Учителя и му предава молбата на сестрата. Той му казва: „Пиши на сестрата писмо и я питай по кой начин иска да бъде излекувана: по духовен или физически начин." Сестрата получава писмото от Пампоров и веднага казва на глас: „Искам да бъда излекувана по духовен начин." Същото го написва и в отговора си до Пампоров. В същия ден, в който произнася на глас тези думи, тя оздравява напълно. Една сестра окуцява с десния си крак и мъчно се придвижва. Тя отива при Учителя да го пита коя е причината за това болезнено състояние и как може да се излекува.
Той отговаря: „Без да знаеш, ти си ритнала един
светия
и затова сега куцаш.
Той е живеел близо до вашия дом." 20. Като студентка майка ми Стефка Крумова заболява от гуша. Когато отива на беседа, тя старателно я крие с едно бяло шалче. След свършване на беседата Учителят се приближава до нея и я пита: „Какво имате тук? " Тя отговаря,че нещо е подуто и не знае какво е.
към текста >>
След 9 дневно
разтриване
, гушата изчезнала и Таня е напълно здрава.
Дава й дървено масло и я кара да я разтрие хубаво. На следващата беседа Учителят засяга този въпрос: „На някой хора се явяват буци, тумори и гуши. Те могат лесно да се излекуват, като в продължение на 9 дни разтриват болното място със зехтин и мислено повтарят: Намалява, намалява, намалява." Така се излекува майка ми. По-късно тя помага на нашата съседка Таня Божидарова, която има голяма гуша и лекарите искат да й правят операция. Стефка я разтрива 2 пъти на ден сутрин и вечер, по един час, докато от болната, потичало пот като вода.
След 9 дневно
разтриване
, гушата изчезнала и Таня е напълно здрава.
Отива на контролен преглед и лекарите се чудят как е могла да стопи тази голяма гуша. 21. Ирина Кисьова се простудява през зимата и я заболява силно ухо. Като влиза в малкия салон и засвирва на пианото, главата й забучава и тя престава да чува звуците. Обръща се и вижда, че Учителя е в приемната си стая. Отива при него и му казва: „Учителю, ухото ме боли силно и не мога да свиря." Той довършва закуската си и казва: „Седнете, рекох!
към текста >>
51.
44.Пенка Дякова Георгиева
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
До тях бил параклиса на
свети
Трифон Зарезан и тя често го посещавала и се молела там.
Като малка гледала параклисите по околните върхове и казва гласно пред едно по-голямо момче имената им, и когато била голяма ги посещавала и ги познавала много добре. Момчето веднага отишло при баба й и казвало какво говори Пенка и че знае имената на всичките околни десетина параклиси. Баба й отива при нея и я моли да не говори на хората, защото тя не е като тях и те не са като нея, и не могат да я разбират. Пенка медитирала и мислено определяла къде да се построи параклис или манастир и скоро след това се построявали. Тя била първото дете, което се родило в новата им къща.
До тях бил параклиса на
свети
Трифон Зарезан и тя често го посещавала и се молела там.
Над къщата им била „анатема", забранена от църквата местност за посещаване - никой да не ходи там. Но Пенка интуитивно разбира, че там е била школата на Орфей. Хората го смятали за свято място и там слагали конци от дрехите си, за да им помагат съществата, които са там в трудностите на живота им. По това време Пенка в молитвите си (към 5 годишна) се обръща към Бога и казва: „Господи, аз искам да изпълня Твоята Воля. Нека моят живот да бъде такъв, какъвто ти желаеш.
към текста >>
Предучилищната си възраст била в детската градина, поместена в черквата
Свети
Георги и Благовещение, на света Богородица.
Хората го смятали за свято място и там слагали конци от дрехите си, за да им помагат съществата, които са там в трудностите на живота им. По това време Пенка в молитвите си (към 5 годишна) се обръща към Бога и казва: „Господи, аз искам да изпълня Твоята Воля. Нека моят живот да бъде такъв, какъвто ти желаеш. Да бъда твой служител и полезна на всички хора, които ме заобикалят." Тяхната къща е била музикален дом с много инструменти, на които свирел баща й. По това време имало пътуващи театри и музикални групи, които спирали в техния дом и 3 дена не се дигала трапезата и не спирала музиката.
Предучилищната си възраст била в детската градина, поместена в черквата
Свети
Георги и Благовещение, на света Богородица.
Черквата Свети Георги имала две камбанарии и когато почнели да бият камбаните им, дядо й казвал, че те изчистват цялата околност и прогонват всички отрицателни същества. Сестра Пенка в хороскопа и изгрява на Асцендента 10 градус на знак Стрелец и Юпитер я управлява. Баща й е бил типичен юпитерианец. Тя има в МС Нептун точен съвпад със зенита, който й отваря очите да гледа непрекъснато филмите от невидимият свят.(Прилагаме хороскопа й в Приложение I . ) Нептун е изключително положително аспектиран: Нептун в тригон с Луна, секстил Юпитер, тригон Уран, латитюд Венера.
към текста >>
Черквата
Свети
Георги имала две камбанарии и когато почнели да бият камбаните им, дядо й казвал, че те изчистват цялата околност и прогонват всички отрицателни същества.
По това време Пенка в молитвите си (към 5 годишна) се обръща към Бога и казва: „Господи, аз искам да изпълня Твоята Воля. Нека моят живот да бъде такъв, какъвто ти желаеш. Да бъда твой служител и полезна на всички хора, които ме заобикалят." Тяхната къща е била музикален дом с много инструменти, на които свирел баща й. По това време имало пътуващи театри и музикални групи, които спирали в техния дом и 3 дена не се дигала трапезата и не спирала музиката. Предучилищната си възраст била в детската градина, поместена в черквата Свети Георги и Благовещение, на света Богородица.
Черквата
Свети
Георги имала две камбанарии и когато почнели да бият камбаните им, дядо й казвал, че те изчистват цялата околност и прогонват всички отрицателни същества.
Сестра Пенка в хороскопа и изгрява на Асцендента 10 градус на знак Стрелец и Юпитер я управлява. Баща й е бил типичен юпитерианец. Тя има в МС Нептун точен съвпад със зенита, който й отваря очите да гледа непрекъснато филмите от невидимият свят.(Прилагаме хороскопа й в Приложение I . ) Нептун е изключително положително аспектиран: Нептун в тригон с Луна, секстил Юпитер, тригон Уран, латитюд Венера. Това говори, че през своите инкарнации, тя е проявявала винаги Божията любов и Божията Мъдрост (Нептун тригон Уран) и постоянно е свързана с изворите на разумният живот в Божественият свят.
към текста >>
Тя, като майка на поп Богомил изживява много тежко жестокото му
убиване
, хвърлен върху остри колци.
) Нептун е изключително положително аспектиран: Нептун в тригон с Луна, секстил Юпитер, тригон Уран, латитюд Венера. Това говори, че през своите инкарнации, тя е проявявала винаги Божията любов и Божията Мъдрост (Нептун тригон Уран) и постоянно е свързана с изворите на разумният живот в Божественият свят. Тя проявява гениални познания от миналото и често невидимия свят й отваря очите да вижда филмите на хората, които я заобикалят и щом пожелае веднага разбира кой е бил в миналото съществото, което стои пред нея и на много хора е казала, кои са били в минали инкарнации. Понеже живота е единен и неделим, който има подобни аспекти веднага намира съединителната нишка между сцените в миналите животи и сегашната театрална постановка, която играем. Пенка има изключително благородна душа, изпълнена с Божията любов и Мъдрост (Нептун тригон Луна, Уран съвпад Луна) и тя със своят дух е присъствала като майка на много същества, главно мъченици в развитието на инволюцията и еволюцията на човечеството.
Тя, като майка на поп Богомил изживява много тежко жестокото му
убиване
, хвърлен върху остри колци.
Затова имаха много хубава връзка с брат Боев (който е бил поп Богомил). Обичали са се и имали хубави духовни разговори. Била е майка на десетки видни учени и борци, дали живота си за напредъка и развитието на човечеството. Духът й е бил в майката на Левски. Божествената й Любов (Нептун) е неразривно свързана с Бялото Братство, което ръководи живота на Вселената (Нептун съвпад Юпитер).
към текста >>
Влайчо я успокоил, като и казал, че докато е жива ще я обявят за
светица
.
Той побледнява и казва: „Не говорете такова нещо, това не е вярно, защото няма да идват хората тук, като научат това." Пенка му отговаря: „Как да не е вярно. Тя е слушала 6 беседи на Учителя и е отишла в село Мърчаево, когато Учителя е събрал ясновидците от България и им е говорил, и на нея е казал някои работи; „Аз ви събрах тук, защото искам, докато сме тук на Земята, вие един на друг да си кажете бъдещето, което ви предстои, защото никой не може да си предскаже за себе си." Първо поканва брат Влайчо да гледа на Ванчето. Той казал, че скоро ще остане сама. От казаното, тя се разтроила. Учителят й казал: „Не се притеснявай, защото всеки има път, определен по който трябва да мине." Скоро след това си заминал мъжът й.
Влайчо я успокоил, като и казал, че докато е жива ще я обявят за
светица
.
След това Учителят и казва: „Ти трябва да кажеш на Влайчо какво го чака в скоро време." Ванга му казала: „Ти си добър стопанин и имаш много стока. Скоро ще ти вземат всичко, и ще те пратят на едно много лошо място, заедно с други хора от Братството." И той се притеснява от казаното му. Ванга допълва: „Влайчо, ти ще се върнеш, а другите няма да останат живи." Пенка казва на председателя, че сега не е време да се мълчи за Братството, защото няма вече Белене, а широко да се говори за Учителя и Неговото дело. Председателят се ядосал и излязъл от църквата. Поповете пеели.
към текста >>
На това място сядаше Ванга и гледаше на хората и нейните влияния са още много силни тук." Пенка от ВСИ, където работи отива до директора на институт „Марица" и среща нейна приятелка, която я поканила двете да отидат в събота и неделя до
Рилският
манастир.
Не напускай България, понеже тук те пазят, а там кой ще те пази? " Пенка им отказала. Пенка седнала на пейката пред къщата и подскочила. Изгоряха ми краката и ръцете - казала тя. Един, който прислужвал там й казал: „Как няма да гориш?
На това място сядаше Ванга и гледаше на хората и нейните влияния са още много силни тук." Пенка от ВСИ, където работи отива до директора на институт „Марица" и среща нейна приятелка, която я поканила двете да отидат в събота и неделя до
Рилският
манастир.
Пред Пенка минава дебел човек и тя се дръпнала назад и затворила очите си и видяла усмихнат образа на Христос. Разбрала, че има зелена улица за манастира и тръгнала. Взели влака до София и там веднага взели рейса, и на обяд били пред манастира. Влизат в двора, в църквата и гледа, че образа на Иван Рилски не е същият, който тя го познава. Пита един монах какъв е този образ, който тя не познава.
към текста >>
Влизат в двора, в църквата и гледа, че образа на
Иван
Рилски
не е същият, който тя го познава.
Един, който прислужвал там й казал: „Как няма да гориш? На това място сядаше Ванга и гледаше на хората и нейните влияния са още много силни тук." Пенка от ВСИ, където работи отива до директора на институт „Марица" и среща нейна приятелка, която я поканила двете да отидат в събота и неделя до Рилският манастир. Пред Пенка минава дебел човек и тя се дръпнала назад и затворила очите си и видяла усмихнат образа на Христос. Разбрала, че има зелена улица за манастира и тръгнала. Взели влака до София и там веднага взели рейса, и на обяд били пред манастира.
Влизат в двора, в църквата и гледа, че образа на
Иван
Рилски
не е същият, който тя го познава.
Пита един монах какъв е този образ, който тя не познава. Той й отговаря, че скоро е донесен от скриптата на Александър Невски. Заглежда се в образа и той оживява, усмихва се и я поздравява с глава и прави поклон. Отива при иконата и образа му се намръщва, защото тя отива направо при него да му се поклони. Обръща се назад и вижда, че има много икони преди неговата, които трябва да зачете.
към текста >>
Вижда, че монах кади пред всяка една - започва с Борис I, Йоан Кръстител, Богородица, Христос, и тогава идва
Иван
Рилски
.
Пита един монах какъв е този образ, който тя не познава. Той й отговаря, че скоро е донесен от скриптата на Александър Невски. Заглежда се в образа и той оживява, усмихва се и я поздравява с глава и прави поклон. Отива при иконата и образа му се намръщва, защото тя отива направо при него да му се поклони. Обръща се назад и вижда, че има много икони преди неговата, които трябва да зачете.
Вижда, че монах кади пред всяка една - започва с Борис I, Йоан Кръстител, Богородица, Христос, и тогава идва
Иван
Рилски
.
Тя тръгва по този ред и като стига до иконата на Иван Рилски, образът му целият сияе от усмивка. Пенка решава след Бъдни вечер да излезе навън в 24 часа, да види как небето се отваря. Гледа, но небето не се отваря и тя се прибира и ляга да спи и сънува, че е на същата улица, облечена в бели дрехи, коленичила на земята и ръцете й пред гърдите една до друга за молитва, а погледа й отправен нагоре. Вижда, че небето се отваря и невиждани светли сияния идват от него. Когато има някакво сериозно положение за България, тя виждала Учителя да влиза в стаята, и като минава през секцията с беседите, и я успокоява.
към текста >>
Тя тръгва по този ред и като стига до иконата на
Иван
Рилски
, образът му целият сияе от усмивка.
Той й отговаря, че скоро е донесен от скриптата на Александър Невски. Заглежда се в образа и той оживява, усмихва се и я поздравява с глава и прави поклон. Отива при иконата и образа му се намръщва, защото тя отива направо при него да му се поклони. Обръща се назад и вижда, че има много икони преди неговата, които трябва да зачете. Вижда, че монах кади пред всяка една - започва с Борис I, Йоан Кръстител, Богородица, Христос, и тогава идва Иван Рилски.
Тя тръгва по този ред и като стига до иконата на
Иван
Рилски
, образът му целият сияе от усмивка.
Пенка решава след Бъдни вечер да излезе навън в 24 часа, да види как небето се отваря. Гледа, но небето не се отваря и тя се прибира и ляга да спи и сънува, че е на същата улица, облечена в бели дрехи, коленичила на земята и ръцете й пред гърдите една до друга за молитва, а погледа й отправен нагоре. Вижда, че небето се отваря и невиждани светли сияния идват от него. Когато има някакво сериозно положение за България, тя виждала Учителя да влиза в стаята, и като минава през секцията с беседите, и я успокоява. Падането на комунистите (Жан Виденов), тя плаче и се тревожи много, как ще се промени властта.
към текста >>
52.
I. Планината - извор на сила
,
Учителя Беинса Дуно за Рила и екскурзиите по планините - Светозар Няголов
,
ТОМ 22
Ще отивате при Господа и ще се връщате, докато разрешите въпросите си." /„Новият
светилник
", с.
Питат ме: Защо ходя? - Калявам волята си. Не е лесно всеки ден да вървиш по 18-20 км., да се върнеш уморен и на другия ден пак да тръгнеш. С това аз давам пример на хората и казвам: Ако всеки ден не извървявате до Господа по 18 км. и не се връщате назад, не можете да станете човеци.
Ще отивате при Господа и ще се връщате, докато разрешите въпросите си." /„Новият
светилник
", с.
295/ Още в началото на развитието на братския живот в България, Учителят обръща сериозно внимание на приятелите от Веригата и по-късно на съборите във Велико Търново върху голямото значение, което имат физическите упражнения за нашето правилно духовно развитие. Той е дал много упражнения за тониране и трансформиране състоянията на учениците. Учителят 11 години обикаля България, като минава през почти всички планини и се ползва от енергиите, които възприема от тях. След свършването на Първата световна война, след завръщането си от Варна, където е бил интерниран в хотел "Лондон", Учителят започва сам да посещава най-близката планина до София - Витоша, и да проучва нейните хубави местности. Постепенно извежда групи - главно от млади братя и сестри, през лятото и зимата, минавайки покрай с. Драгалевци.
към текста >>
Посещаването на планината при трудните условия е една строга и сериозна школа за
развиване
качествата на учениците.
Учителят 11 години обикаля България, като минава през почти всички планини и се ползва от енергиите, които възприема от тях. След свършването на Първата световна война, след завръщането си от Варна, където е бил интерниран в хотел "Лондон", Учителят започва сам да посещава най-близката планина до София - Витоша, и да проучва нейните хубави местности. Постепенно извежда групи - главно от млади братя и сестри, през лятото и зимата, минавайки покрай с. Драгалевци. Това е един непознат за учениците свят, пълен с красота, чист въздух и доста трудни задачи за решаване. Така започват редовните екскурзии на Братството на Витоша.
Посещаването на планината при трудните условия е една строга и сериозна школа за
развиване
качествата на учениците.
Учителят желае да ни запознае с природата и нейните сили при всичкитe и проявления. Най-важно е да не се плашим от честите промени, които стават в планината. Дъждът, бурите и снегът не трябва да спират нашия ход към определената цел. Учителят ни учи: „При всичките условия на живота не губи своя мир." Той ни заведе на Бивака на Витоша - Ел Шадай /Вратата на Рая/, който стана любимо място за отдих и изпълнение на различни задачи. Много пъти в дъжд, сняг и студ малки и големи групи са прекарвали по цял ден в планината и приятелите не са изстивали и не са се разболявали.
към текста >>
126/ Всяко
отиване
на това свято място е празник за нашите души, светлина за ума ни и топлина за сърцата ни.
Той е най-високият връх на Рила и в целия Балкански полуостров. На Рила има още 12 върха, които са високи над 2700 метра. На Рила, Мусала и езерата Учителя е изнесъл най-хубавите си беседи и е имал най- плодотворните си разговори с приятелите. „Това, което се говори на Мусала, другаде не може да се каже. Значи, за всяко нещо се изисква специална обстановка, специални условия." /"Определенидвижения", с.
126/ Всяко
отиване
на това свято място е празник за нашите души, светлина за ума ни и топлина за сърцата ни.
Учителят казва: „Новият живот изисква нови форми. Този разумен живот трябва да се обуслови. Аз направих следния опит на Мусала: изведох на Мусала 104 души, като се започне от 18-годишни юноши до 70-годишни хора, имаше и една сестра - София Попова, на около 80 годишна възраст на височина 3000 метра, без да се разболее никой, всички се върнаха здрави и на другия ден усещаха енергия и подем в своята мисъл." /"Новият живот", с, 20/ Рила е най-високата планина на Балканския полуостров, който е заливан 3 пъти от вода, а тя е стърчала в морето като неголям остров. В нейното развитие са станали многотектонични промени в релефа и състава и. Преди повече от 13 000 години преди Христа, още преди потопа на Земята, Рила заедно с Родопите и днешния Олимп са представлявали древния Олимп висок около 12 000 метра - място на Боговете, на вечните снегове, където човешки крак не е могъл да пристъпи.
към текста >>
Аз направих следния опит на Мусала: изведох на Мусала 104 души, като се започне от 18-годишни юноши до 70-годишни хора, имаше и една сестра - София Попова, на около 80 годишна възраст на височина 3000 метра, без да се разболее никой, всички се върнаха здрави и на другия ден усещаха енергия и подем в своята мисъл." /"Новият живот", с, 20/ Рила е най-високата планина на Балканския полуостров, който е
заливан
3 пъти от вода, а тя е стърчала в морето като неголям остров.
„Това, което се говори на Мусала, другаде не може да се каже. Значи, за всяко нещо се изисква специална обстановка, специални условия." /"Определенидвижения", с. 126/ Всяко отиване на това свято място е празник за нашите души, светлина за ума ни и топлина за сърцата ни. Учителят казва: „Новият живот изисква нови форми. Този разумен живот трябва да се обуслови.
Аз направих следния опит на Мусала: изведох на Мусала 104 души, като се започне от 18-годишни юноши до 70-годишни хора, имаше и една сестра - София Попова, на около 80 годишна възраст на височина 3000 метра, без да се разболее никой, всички се върнаха здрави и на другия ден усещаха енергия и подем в своята мисъл." /"Новият живот", с, 20/ Рила е най-високата планина на Балканския полуостров, който е
заливан
3 пъти от вода, а тя е стърчала в морето като неголям остров.
В нейното развитие са станали многотектонични промени в релефа и състава и. Преди повече от 13 000 години преди Христа, още преди потопа на Земята, Рила заедно с Родопите и днешния Олимп са представлявали древния Олимп висок около 12 000 метра - място на Боговете, на вечните снегове, където човешки крак не е могъл да пристъпи. „Историята на Земята е записана и запазена. Един ден ще я представят на филм. Олимп, който са обитавали Боговете, не е сегашният Олимп, а Рилският масив - големият Олимп.
към текста >>
Олимп, който са обитавали Боговете, не е сегашният Олимп, а
Рилският
масив - големият Олимп.
Аз направих следния опит на Мусала: изведох на Мусала 104 души, като се започне от 18-годишни юноши до 70-годишни хора, имаше и една сестра - София Попова, на около 80 годишна възраст на височина 3000 метра, без да се разболее никой, всички се върнаха здрави и на другия ден усещаха енергия и подем в своята мисъл." /"Новият живот", с, 20/ Рила е най-високата планина на Балканския полуостров, който е заливан 3 пъти от вода, а тя е стърчала в морето като неголям остров. В нейното развитие са станали многотектонични промени в релефа и състава и. Преди повече от 13 000 години преди Христа, още преди потопа на Земята, Рила заедно с Родопите и днешния Олимп са представлявали древния Олимп висок около 12 000 метра - място на Боговете, на вечните снегове, където човешки крак не е могъл да пристъпи. „Историята на Земята е записана и запазена. Един ден ще я представят на филм.
Олимп, който са обитавали Боговете, не е сегашният Олимп, а
Рилският
масив - големият Олимп.
Някога той е бил най-високият връх на Европа, после се е снишил. Сегашният Олимп се е оформил по-късно." /"Мисли за всеки ден, 1988-1989г.", с. 97/ След потопа под натиска на Черната ложа Мусала спада на 6000 метра височина. Тогава Рила е била покрита с вечни снегове и ледници, които при второто понижение на Мусала до към 3000 метра и значителното затопляне на климата започват да се разтопяват и образуват 189-те, предимно глациални езера - сините красиви очи на планината. Сега Бялото братство задържа и повдига височината на Мусала, която през 1940 г., според думите на Учителя е била 3033 метра и всяка година се издига с един-два сантиметра.
към текста >>
Най-красивият циркус е този при 7-те
Рилски
езера.
Структурата на Рила има много тектонически особености. Има много разломи, пропадане на известни котловини като Говедарската и др. Има заравнености и главно планински пасища от 1200 до 2600 метра височина. От глациалната дейност на ледниците са се образували много циркуси, коритни долини, прагове, скални гърбици и др. образувания. Обикновено коритните долини са със загладени корита и доста стръмни скатове.
Най-красивият циркус е този при 7-те
Рилски
езера.
Други подобни са Урдините езера, Бистришките езера, езерата при Мусала, Рибните езера и други. Те придават на планината типичен алпийски характер. През последните 10 000 години на Рила е протекла интензивна мразова дейност, в резултат на която са се образували много скални венци и плочници, каменни ивици, подкови и др. Появили са се и буйни потоци, които образуват много реки, като Марица, Искър, Джумайска Бистрица, Джерман, Рилска река, Елийна и др. Постепенно снежната граница на Рила спада и се установява на 2100 метра.
към текста >>
На Скакавците и Рупите има места, които са чисти и
свети
.
Всеки един от тях има специфична красота и влияние. Най-представителният е Мусаленският дял с връх Мусала. Учителят разделя Рила на 3 части: 1. Мусала е главата на Рила, откъдето идват идеите и всички енергии за България и целия свят; 2. Скакавците и Рупите са гърдите на Рила.
На Скакавците и Рупите има места, които са чисти и
свети
.
Там живеят възвишени същества. Започнат ли хората да посещават много тези места, съществата се оттеглят. Те не обичат да ги безпокоят хората. Ако там отиде човек, който не е духовен, може да пострада от тези силни вибрации, които съществуват там. Природата прави свещените места пусти, без растения, без животни." /"Мисли за всеки ден 1988-1989 г.", с27/ „Няма нито една страна в света сега, освен България, която да има гръбнак и глава.
към текста >>
53.
20. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА «ИЗГРЕВЪТ» ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 23
Постави доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда и Истината за
светило
.
Вж. «Изгревът», том VI, стр. 742. 15. А за да се убедите лично, че не ви заблуждавам, то ви предоставям една страница, извадена на ксерокс от уводната страница на подвързаните сеанси на Милка Периклиева, обозначени със заглавие «Заветът». БЕИНСА ДУНО УВОД Лични уроци, дадени от Учителя след Неговото заминаване в отвъдния свят, 1961-1966 г. Заветът на Учителя Обичай съвършения път на Истината и живота.
Постави доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда и Истината за
светило
.
Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя. ПЕТРОВДЕН, 1940 г. Изгревът ухаеше празнично. Розите пред приемната на Учителя бяха по- чудни от всякога. Той посрещаше и изпращаше гости.
към текста >>
Както и на
Светия
синод на Българската православ- на църква.
нар. дъновизъм). Още от пръв поглед безпристрастният наблюдател може да установи не- маловажен факт - по сергиите с т. нар. езотерична литература дъновистките книги са далеч по-многобройни от книгите на останалите религиозни и философ- ски течения. По Българската национална телевизия в предаването «Трето око» нерядко се прибягва до името на Петър Дънов като до безспорен авторитет, а на дъновизма са посветени цели емисии. Намеренията и размислите на модиста Пако Рабан се отразяват от българските медии не само затова, че е известен моден дизайнер, а и затова, защото е последовател на Петър Дънов... Изобщо ДЪНОВИЗМЪТ СЕ РАДВА НА БЛАГОСКЛОННОТО ВНИМАНИЕ на българските медии.
Както и на
Светия
синод на Българската православ- на църква.
В този смисъл ярък пример е «богословският анализ», изготвен и издаден от началника на отдел «Културно-просветен» в Светия синод на Българската православна църква Константин Златев (София, 1994 г., издателство «Верен»), където авторът, православен християнин и чиновник във висшата православна администрация, не отправя нито една критика към дъновизма. Но това са случаите, когато дъновизмът се изявява на пръв план. В много други случаи става дума за дъновизъм, дори и да не се изтъква името на Дънов. Така например вестник «Труд» в броя си от 12 юли 1996 г. съобщава за намеренията на дъновистите да се въведе в училищата т. нар.
към текста >>
В този смисъл ярък пример е «богословският анализ», изготвен и издаден от началника на отдел «Културно-просветен» в
Светия
синод на Българската православна църква Константин Златев (София, 1994 г., издателство «Верен»), където авторът, православен християнин и чиновник във висшата православна администрация, не отправя нито една критика към дъновизма.
Още от пръв поглед безпристрастният наблюдател може да установи не- маловажен факт - по сергиите с т. нар. езотерична литература дъновистките книги са далеч по-многобройни от книгите на останалите религиозни и философ- ски течения. По Българската национална телевизия в предаването «Трето око» нерядко се прибягва до името на Петър Дънов като до безспорен авторитет, а на дъновизма са посветени цели емисии. Намеренията и размислите на модиста Пако Рабан се отразяват от българските медии не само затова, че е известен моден дизайнер, а и затова, защото е последовател на Петър Дънов... Изобщо ДЪНОВИЗМЪТ СЕ РАДВА НА БЛАГОСКЛОННОТО ВНИМАНИЕ на българските медии. Както и на Светия синод на Българската православ- на църква.
В този смисъл ярък пример е «богословският анализ», изготвен и издаден от началника на отдел «Културно-просветен» в
Светия
синод на Българската православна църква Константин Златев (София, 1994 г., издателство «Верен»), където авторът, православен християнин и чиновник във висшата православна администрация, не отправя нито една критика към дъновизма.
Но това са случаите, когато дъновизмът се изявява на пръв план. В много други случаи става дума за дъновизъм, дори и да не се изтъква името на Дънов. Така например вестник «Труд» в броя си от 12 юли 1996 г. съобщава за намеренията на дъновистите да се въведе в училищата т. нар. Паневритмия - в България е слабо известно, че това са упражнения, препоръчвани от Петър Дънов.
към текста >>
В мотивите на решението се посочва между другото, че: «Петър Дънов, в своите лъжеучения, използвайки настаналия подир последните войни смут в душите на православните българи, руши в тях вярата в живия личен Бог, Твореца, Промислителя,
Осветителя
и Миросъздателя..., че приема истинно и вярно прогласяването му от неговите заслепени почитатели не само за учител, но и за «прероден Христос»... Трябва да се каже, че в отношенията на Петър Дънов и неговите ученици действително е съществувал ритуал, много напомнящ отношенията между Христос и учениците му - при общите братски беседи всички са сядали на земята, а само Петър Дънов, облечен целият в бяло, е седял на бяло столче върху бяла възглавница, заобиколен от учениците си.
Той, обаче, твърди, че някои от записаните проповеди и поучения на Христос се нуждаят от съвременна интерпретация. В същото време, обаче, Петър Дънов изрича и твърди нещо КОЩУНСТВЕНО ЗА ВСЕКИ ЕДИН ПРАВОСЛАВЕН ХРИСТИЯНИН - независимо дали става дума за православен, католик или протестант, или просто вярващ. В своето обръщение «Възвание към народа ми», произнесе- но през 1898 г., той завършва с думите: «Аз съм Елохим, Ангел на Завета Господен.» Или, с други думи казано, той декларира себе си като представител на висшата Божествена Йерархия, затова, защото Елохим е едно от названията на бога в Стария завет. Сто години след това изказване на Петър Дънов светът има премного дока- зателство за злото, което могат да сторят хора, смятащи себе си за богове... Като реакция на Българската православна църква, на нейния Архиерейски събор през 1922 г. Петър Дънов е обявен за самоотлъчил се от църквата Христо- ва.
В мотивите на решението се посочва между другото, че: «Петър Дънов, в своите лъжеучения, използвайки настаналия подир последните войни смут в душите на православните българи, руши в тях вярата в живия личен Бог, Твореца, Промислителя,
Осветителя
и Миросъздателя..., че приема истинно и вярно прогласяването му от неговите заслепени почитатели не само за учител, но и за «прероден Христос»... Трябва да се каже, че в отношенията на Петър Дънов и неговите ученици действително е съществувал ритуал, много напомнящ отношенията между Христос и учениците му - при общите братски беседи всички са сядали на земята, а само Петър Дънов, облечен целият в бяло, е седял на бяло столче върху бяла възглавница, заобиколен от учениците си.
Имплицитно приравняване на Христос и Петър Дънов се съдържа и в термина Учител, употребяван както за Исус Христос, така и за Петър Дънов. Интересно е ОТНОШЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ КЪМ БОЛШЕВИЗМА - това учение на атеистичния материализъм, чиито първи жертви станаха християните и техните храмове в Русия, а по-късно и на други места в Средна и Източна Европа. Ще припомним, че Петър Дънов умира в края на 1944 г., т. е. той е свидетел на голяма част от злините, сторени от болшевиките на народите от Източна Европа. И така: «Съвременният свят е обхванат от една нова идея - болшевизма.
към текста >>
С него се запознах през 1972 г., когато с дъщеря си Марта, той се качи на палатка на 7-те
Рилски
езера в местността «Салоните».
Това е отговорът. Друг няма. И тази статия във в. «Капитал» е заплатена, за да се публикува. 21. Милка Периклиева имаше рожден брат - казваше се Александър и нарочно носеше бащиното си име - Георгиев, за да не го свързват със сестра му, която я знаеха, че е дъновистка.
С него се запознах през 1972 г., когато с дъщеря си Марта, той се качи на палатка на 7-те
Рилски
езера в местността «Салоните».
Там летуваха Борис Николов и Мария Тодорова, а моята палатка бе на 100 метра от тях. В разстояние на 10 дни обикаляхме върховете и разговаряхме за много неща. Той беше добър разказвач, а аз - добър слушател. Аз го насърчих да напише една биографична книга за Учителя Дънов. Той споделяше с мен различ- ни детайли от това, което бе открил, а аз му дадох концепцията.
към текста >>
е защитната реч на адвоката
Иван
Попгеоргиев. 4.
На 20 декември 1944 г. е първото му заседание. 3. На 25 декември 1944 г. започва разпитът на подсъдимия Любомир Лул- чев, продължава на 26 декември 1944 г. На 28 декември 1944 г.
е защитната реч на адвоката
Иван
Попгеоргиев. 4.
На 27 януари 1945 г. е речта на Народния обвинител Ат. Армянов. 5. На 1 февруари 1945 г. е присъдата му - смърт.
към текста >>
54.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 24
Пастир Йордан
Иванов
Икономов (14.09.1847 , ЕЛЕНА - 17.03.1920 , СОФИЯ) 6.6.
Методистката мисия в България - дейност 6.1. Д-р Алберт ЛимерингЛонг (04.12.1832-28.07.1901, Ливерпул) 6.2. Гаврил Илиев (8/21.11.1821, Берковица - 28.01/09.02.1909, Севлиево) 6.3. Родословие на Гаврил Илиев Тодоров 6.4. Паметно слово за Гаврил Илиев 6.5 .
Пастир Йордан
Иванов
Икономов (14.09.1847 , ЕЛЕНА - 17.03.1920 , СОФИЯ) 6.6.
Манола Юрдан Икономова (18.01.1868, Свищов - 30.08.1929, София) Манола Юрдан Икономова / М. Н. Попов. //Духовна обнова, Г. VIII, № 8 (Х.1929), 6.7. Пастир Цветан Д.
към текста >>
Иван
Я.
//Духовна обнова, Г. VIII, № 8 (Х.1929), 6.7. Пастир Цветан Д. Цветанов (1868, Свищов-14.09.1959, София) 6.8. Мария Стамова, сестрата на Учителя ( -24.12.1940) 6.9.
Иван
Я.
Сечанов ( , Самоков-30.10.1928). Паметно известие Състав Вергилий Кръстев А) Падна голям воин всред българския евангелизъм / М. Н. Попов. // Духовна обнова, Г. VII, № 9 (XI.
към текста >>
Кратки биографични данни на първите випускници A)
Иван
Димитров Б) Петър Василев (29.06/11.07.1856, В.
Снимка на първите випускници -25.06.1886 7.4. Учениците стават проповедници 7.5. Уточнения по отпечатани дати, имена и изрази при намерени грешки в "Изгревът", т. XV, с. 531-534. 7.6.
Кратки биографични данни на първите випускници A)
Иван
Димитров Б) Петър Василев (29.06/11.07.1856, В.
Търново -18.03/31.03.1910,Букурещ) Портрет на Петър Василев Иванов / Петър Драгомиро Василев Г) Банчо Тодоров Д) Иван Тодоров (13.11.1855 с. Сеновец, Свищовско -10.11.1956, Лом?) 7.7. Пътят на търсещите души А) Братя Тихчеви (свещеник Петър Тихчев и Сава Тихчев) "... Преподобния Петър Тихчев ..." (Църковни вести) // Християнски сеят, Г. V (1896), т. 1, №9.
към текста >>
Търново -18.03/31.03.1910,Букурещ) Портрет на Петър Василев
Иванов
/ Петър Драгомиро Василев Г) Банчо Тодоров Д)
Иван
Тодоров (13.11.1855 с.
Учениците стават проповедници 7.5. Уточнения по отпечатани дати, имена и изрази при намерени грешки в "Изгревът", т. XV, с. 531-534. 7.6. Кратки биографични данни на първите випускници A) Иван Димитров Б) Петър Василев (29.06/11.07.1856, В.
Търново -18.03/31.03.1910,Букурещ) Портрет на Петър Василев
Иванов
/ Петър Драгомиро Василев Г) Банчо Тодоров Д)
Иван
Тодоров (13.11.1855 с.
Сеновец, Свищовско -10.11.1956, Лом?) 7.7. Пътят на търсещите души А) Братя Тихчеви (свещеник Петър Тихчев и Сава Тихчев) "... Преподобния Петър Тихчев ..." (Църковни вести) // Християнски сеят, Г. V (1896), т. 1, №9. Б) Евангелската църква в село Хотанца, Русенско.
към текста >>
Иван
Вазов за "Битие" на Ст. Ватралски.
1. 4.3.15. Библията и Стоян Ватралски. Какво е Библията за мене //Духовна обнова, Г. XI, № 2 (II.1932), с. 4. 4.3.16.
Иван
Вазов за "Битие" на Ст. Ватралски.
Иван Вазов до Стоян Ватралски. Писмо. Факсимиле 4.3.17. Житейската философия на Ватралски. Библиотека Стоян Ватралски. Свезка 3.
към текста >>
Иван
Вазов до Стоян Ватралски. Писмо.
Библията и Стоян Ватралски. Какво е Библията за мене //Духовна обнова, Г. XI, № 2 (II.1932), с. 4. 4.3.16. Иван Вазов за "Битие" на Ст. Ватралски.
Иван
Вазов до Стоян Ватралски. Писмо.
Факсимиле 4.3.17. Житейската философия на Ватралски. Библиотека Стоян Ватралски. Свезка 3. Идеален характер-трите му основни начала и техния йерархичен ред.
към текста >>
В
Рилският
стан на Всемирното Бяло Братство / М.
3-9, 83-87. 5.2. "Ехото на Любовта" и нейния автор. Бележки / В. Кръстев. 6. Методи Жеков Марков, вестник "Българск и бранител“ и Учителят Дънов. 6.1.
В
Рилският
стан на Всемирното Бяло Братство / М.
Ж. Марков. // Български бранител (Бургас), Г. X, № 106/107 (IX. 1939), с. 5-6. 6.2.
към текста >>
Драгомир
Иванов
Василев (01 07 1889-10 05 1969) / Павел Василев. 8.
X, № 103 (102), (III.1939), с. 8. Препечатано от Бургаски фар, № 5116, с. 1. 6.15. "Български бранител", Методи Жеков Марков и Учителят Дънов. Бележки / Вергилий Кръстев 7.
Драгомир
Иванов
Василев (01 07 1889-10 05 1969) / Павел Василев. 8.
Павел Драгомиров Василев (04.07.1933). 8.1. Размисли и спомени 8.2. Защо приех да участвам в поредицата издания "Изгревът", том XXIV? V. АМЕРИКАНСКАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ И МЕТОДИСТКАТА ЕПИСКОПАЛНА ЦЪРКВА 1. Американската образователна дейност в България. 2.
към текста >>
Старозагорският адвокат
Иван
Желязков, състудент на Учителя в САЩ / Галилей Величков.
Учителят като преподавател в село Хотанца, Русенско / Ангел Хаджийски; Преразказал Галилей Величков. - В: Изгревът... Т. 4. София, Библ. Житен клас, 1995, с. 141-143. 8.
Старозагорският адвокат
Иван
Желязков, състудент на Учителя в САЩ / Галилей Величков.
- В: Изгревът... Т. 1. София, Библ. Житен клас, 1993, с.143. 9. Дядо Петър Тихчев, един от първите последователи на Учителя / Галилей Величков. - В: Изгревът... Т. 4.
към текста >>
Апостоли, проповедници, благовестители, учители,
светии
.
Най-големият предател-протестантин - Кралю Кралев VII. Могат ли да се "присадят" и "ашладисат" евангелистите-методисти в "Изгревът"? VIII. Евангелистите-методисти в България и в САЩ ще излъчат ли един свой представител, който да започне да чете Словото на Учителя Дънов, а след това и "Изгревът"? VIII. УЧИТЕЛЯТ ЗА ЕВАНГЕЛИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ И ТЕХНИТЕ ПЕСНИ Вергилий Кръстев А. Учителят за евангелистите в България. 1.
Апостоли, проповедници, благовестители, учители,
светии
.
ХАРМОНИЧНА ДЕЯТЕЛНОСТ 10 школна лекция на Общия окултен кл. (IV г.), държана от Учителя на 17.XII.1924 г. София. Русе, [1925], с. 9-13,15-19, 24-25. 2. Евангелист от гр. Ямбол.
към текста >>
13 лекция от Учителя, държана на 29.XII.1943 г., София-Изгрев.- В: Новият
светилник
.
Обръщение на Павел Василев към евангелистите-методисти в България и към читателите на "Изгревът". Б. Евангелските песни при Учителя Дъно в. I. Как бе открито името на учителя по цигулка на Петър Дънов 1. Обученият музикант 2. Малкото добро МАЛКОТО ДОБРО.
13 лекция от Учителя, държана на 29.XII.1943 г., София-Изгрев.- В: Новият
светилник
.
Лекции от Учителя на Общия окултен клас, Г. XXIII (1943-1944). София, 1946, с. 297-298. 3. Музикантите от Школата не знаеха кой е учителя по музика на Петър Дънов 4.
към текста >>
"
Призиване
Духа Светаго" : N 184.
Е. Riggs. - В: Духовни песни. София, печ. Гладстон, 1923, с. 4. В съдържанието на сборника фигурира под това заглавие, защото песента е позната под това наименование. 5.
"
Призиване
Духа Светаго" : N 184.
"Животворещи Дух Свети, Небесен Гост ела" / Музика Lowell Mason ; Текст: Анонимен ; Прев. На бълг A. L. Long. - В: Свещени песни : С напеви. Самоков, Евангелско-училищна печ., 1907, с. 127.
към текста >>
"Животворещи Дух
Свети
, Небесен Гост ела" / Музика Lowell Mason ; Текст: Анонимен ; Прев.
- В: Духовни песни. София, печ. Гладстон, 1923, с. 4. В съдържанието на сборника фигурира под това заглавие, защото песента е позната под това наименование. 5. "Призиване Духа Светаго" : N 184.
"Животворещи Дух
Свети
, Небесен Гост ела" / Музика Lowell Mason ; Текст: Анонимен ; Прев.
На бълг A. L. Long. - В: Свещени песни : С напеви. Самоков, Евангелско-училищна печ., 1907, с. 127. Нотният текст и думите са като на N 49. 6.
към текста >>
Учителите - д-р Стефан Томов, Йордан
Иванов
Икономов, Габриел Чалис, И. С.
Духовната атмосфера в Свищов 7. Изящните изкуства 8. Свищовските училища в периода 1883-1887 - Класно градско мъжко училище ; Девическо училище към женското дружество "Съгласие" ; Държавна търговска гимназия ; Американско научно-богословско училище ; Неделно училище към църковната община; Ученическо дружество "Плод". 9. По-подробно за Американското научно-богословско училище в Свищов 10. Печатницата към Методистката мисия 11.
Учителите - д-р Стефан Томов, Йордан
Иванов
Икономов, Габриел Чалис, И. С.
Пад, AT. С. Руевски, Трайко Константинов 12. Съучениците 13. Хазяинът 14. Религиозните общности 15.
към текста >>
Санка и
Иван
Гр.
Марийка и Лазар Караламбови 16. Ана Ненова 17. Виржиния и Тодорица Станчеви 18. Славка и Никола Халачеви 19. Денчо Стефанов Денев 20.
Санка и
Иван
Гр.
Саръбееви 21. Екатерина Маркова Иванова - Тица 22. Християнка Атанасова Иванова - Таня Б. Писма - прозорец към проявите на Бялото Братство в Свищов 1. Писмата 2.
към текста >>
Екатерина Маркова
Иванова
- Тица 22.
Виржиния и Тодорица Станчеви 18. Славка и Никола Халачеви 19. Денчо Стефанов Денев 20. Санка и Иван Гр. Саръбееви 21.
Екатерина Маркова
Иванова
- Тица 22.
Християнка Атанасова Иванова - Таня Б. Писма - прозорец към проявите на Бялото Братство в Свищов 1. Писмата 2. Подготвителен период на Школата на Учителя 1900-1922 3. Небесни грижи за любещите Бога 4.
към текста >>
Християнка Атанасова
Иванова
- Таня Б.
Славка и Никола Халачеви 19. Денчо Стефанов Денев 20. Санка и Иван Гр. Саръбееви 21. Екатерина Маркова Иванова - Тица 22.
Християнка Атанасова
Иванова
- Таня Б.
Писма - прозорец към проявите на Бялото Братство в Свищов 1. Писмата 2. Подготвителен период на Школата на Учителя 1900-1922 3. Небесни грижи за любещите Бога 4. С нетърпение очакваме славния ни много мил и любим Учител 5.
към текста >>
55.
6.9. Иван Я. Сечанов Паметно известие
,
,
ТОМ 24
6.9.
Иван
Я.
6.9.
Иван
Я.
Сечанов Паметно известие Съставил Вергилий Кръстев А) Падна голям воин всред българския евангелизъм Духовна обнова, Г. VII, бр. 9 (XI. 1928), с. 4-6. М. Н.
към текста >>
Попов След дълго и мъчително боледуване, на 30 октомври почина в Пловдив известният на всички евангелисти и на множество други хора пастир
Иван
Я. Сечанов.
Сечанов Паметно известие Съставил Вергилий Кръстев А) Падна голям воин всред българския евангелизъм Духовна обнова, Г. VII, бр. 9 (XI. 1928), с. 4-6. М. Н.
Попов След дълго и мъчително боледуване, на 30 октомври почина в Пловдив известният на всички евангелисти и на множество други хора пастир
Иван
Я. Сечанов.
Пастир Иван Сечанов е родом в гр. Самоков, дето получил своето първоначално и част от средното си образование, а след това отишел в Цариград, дето постъпил в Роберт Колеж и там завършил средното си образование. Той е един от многото видни българи, които правят чест на това училище и народа ни. Останал кръгъл сирак на осем и половина годишна възраст и в крайно бедно състояние, неговата младенческа душа копнеела за духовна и повече умствена храна. С тази цел той се готвел да стане послушник в Рилския монастир, ала от това му намерение го отклонил вероятно неговия добър чичо Христодул Костович Сечанов, който по онова време бил един от преводачите на Библията в Цариград.
към текста >>
Пастир
Иван
Сечанов е родом в гр.
VII, бр. 9 (XI. 1928), с. 4-6. М. Н. Попов След дълго и мъчително боледуване, на 30 октомври почина в Пловдив известният на всички евангелисти и на множество други хора пастир Иван Я. Сечанов.
Пастир
Иван
Сечанов е родом в гр.
Самоков, дето получил своето първоначално и част от средното си образование, а след това отишел в Цариград, дето постъпил в Роберт Колеж и там завършил средното си образование. Той е един от многото видни българи, които правят чест на това училище и народа ни. Останал кръгъл сирак на осем и половина годишна възраст и в крайно бедно състояние, неговата младенческа душа копнеела за духовна и повече умствена храна. С тази цел той се готвел да стане послушник в Рилския монастир, ала от това му намерение го отклонил вероятно неговия добър чичо Христодул Костович Сечанов, който по онова време бил един от преводачите на Библията в Цариград. [Бележкана съставителя: На снимката на четиримата преводачи на Библията на български език, Христидул е отляво, с фес на главата.].
към текста >>
С тази цел той се готвел да стане послушник в
Рилския
монастир, ала от това му намерение го отклонил вероятно неговия добър чичо Христодул Костович Сечанов, който по онова време бил един от преводачите на Библията в Цариград.
Попов След дълго и мъчително боледуване, на 30 октомври почина в Пловдив известният на всички евангелисти и на множество други хора пастир Иван Я. Сечанов. Пастир Иван Сечанов е родом в гр. Самоков, дето получил своето първоначално и част от средното си образование, а след това отишел в Цариград, дето постъпил в Роберт Колеж и там завършил средното си образование. Той е един от многото видни българи, които правят чест на това училище и народа ни. Останал кръгъл сирак на осем и половина годишна възраст и в крайно бедно състояние, неговата младенческа душа копнеела за духовна и повече умствена храна.
С тази цел той се готвел да стане послушник в
Рилския
монастир, ала от това му намерение го отклонил вероятно неговия добър чичо Христодул Костович Сечанов, който по онова време бил един от преводачите на Библията в Цариград.
[Бележкана съставителя: На снимката на четиримата преводачи на Библията на български език, Христидул е отляво, с фес на главата.]. По негово настояване, вероятно и на негови разноски младият Иванчо на тринадесет и половина годишна възраст потеглил на кон за Цариград, дето постъпил в Роберт Колеж на издръжка на чичо си. През това време в Цариград се водела оживена борба за правата на българите. Младият Сечанов не останал настрана от тези борби. Той живо се интересувал особено в църковната борба и не пропущал случая и той, наред с всички българи в Цариград да вика колко глас му държи пред Високата Порта: "Искаме си владиците!
към текста >>
По негово настояване, вероятно и на негови разноски младият
Иванчо
на тринадесет и половина годишна възраст потеглил на кон за Цариград, дето постъпил в Роберт Колеж на издръжка на чичо си.
Самоков, дето получил своето първоначално и част от средното си образование, а след това отишел в Цариград, дето постъпил в Роберт Колеж и там завършил средното си образование. Той е един от многото видни българи, които правят чест на това училище и народа ни. Останал кръгъл сирак на осем и половина годишна възраст и в крайно бедно състояние, неговата младенческа душа копнеела за духовна и повече умствена храна. С тази цел той се готвел да стане послушник в Рилския монастир, ала от това му намерение го отклонил вероятно неговия добър чичо Христодул Костович Сечанов, който по онова време бил един от преводачите на Библията в Цариград. [Бележкана съставителя: На снимката на четиримата преводачи на Библията на български език, Христидул е отляво, с фес на главата.].
По негово настояване, вероятно и на негови разноски младият
Иванчо
на тринадесет и половина годишна възраст потеглил на кон за Цариград, дето постъпил в Роберт Колеж на издръжка на чичо си.
През това време в Цариград се водела оживена борба за правата на българите. Младият Сечанов не останал настрана от тези борби. Той живо се интересувал особено в църковната борба и не пропущал случая и той, наред с всички българи в Цариград да вика колко глас му държи пред Високата Порта: "Искаме си владиците! Искаме, искаме изпълнение на хатишерифа и хатихумаюна". Още от тогава патриотическото чувство почнало да кипи у младия Сечанов, което не го остави през целия му живот.
към текста >>
След успешно завършване курса в Роберт Колеж,
Иван
Сечанов се завръща в 1872 г.
През това време в Цариград се водела оживена борба за правата на българите. Младият Сечанов не останал настрана от тези борби. Той живо се интересувал особено в църковната борба и не пропущал случая и той, наред с всички българи в Цариград да вика колко глас му държи пред Високата Порта: "Искаме си владиците! Искаме, искаме изпълнение на хатишерифа и хатихумаюна". Още от тогава патриотическото чувство почнало да кипи у младия Сечанов, което не го остави през целия му живот.
След успешно завършване курса в Роберт Колеж,
Иван
Сечанов се завръща в 1872 г.
в родния си град, дето става учител в класното училище по български език, аритметика и история. Тези и други предмети той изпосле преподавал и в Американското мъжко училище в Самоков. Като учител бил строг в изискванията си от учениците, но същевременно, преподавайки предметите си с необикновена вещина, той не жалил време и труд да направи и най-тъпия ученик да разбере и усвои урока. Макар и да свършил в протестантско училище в Цариград, той си се завърнал в Самоков добър православен по религиозно убеждение. В Самоков като учител той се запознал по-отблизо с евангелското дело.
към текста >>
А пастир
Иван
Я.
Такова впечатление е нелепо и, поне за два вида слушатели, неблагодарно. Първо, за неопитния младеж, който ще си каже: "Каква полза да се опитвам по тоя път; аз не съм за такъв подвиг, аз съм несъвършен." И за познаващия отблизо бележития покойник, който ще си помисли за нас: "Тия говорители не са искрени: аз зная, че Сечанов имаше и човешки слабости". Последната част на тая бележка е вярна, ала не и първата. Наистина, може би по-назидателно би било, ако заедно с добродетелите се изтъкваха и коментираха и малките му слабости. Ала тъй скоро след смъртта, било от деликатност към близките му, било поради болното чувство на обща загуба, налага ни се благоразумието да говорим главно за добродетелите на покойника.
А пастир
Иван
Я.
Сечанов имаше редки добродетели както и отлични дарби. Като говорител и езиковед той беше един от първите; а като стилист и познавач на българския език, нямаше равен на себе си в нашето общество. Имаше завиден усет за красиви изрази и кога си дадеше труд да се подготви, той говореше и пишеше изящно, дори класически. Той беше естествено интелигентен, умствено развит, религиозно начетен; а по характер беше учтив, съобщителен, състрадателен, разговорлив, простителен и пр. Ала неговите най-отличителни добродетели бяха две: патриотизъм и набожност, родолюбие и боголюбие.
към текста >>
Ала никой никога не е обичал България повече от пастира
Иван
Сечанов, и никой не се е молил по-усърдно, не е работил по-предано за нея.
Имаше завиден усет за красиви изрази и кога си дадеше труд да се подготви, той говореше и пишеше изящно, дори класически. Той беше естествено интелигентен, умствено развит, религиозно начетен; а по характер беше учтив, съобщителен, състрадателен, разговорлив, простителен и пр. Ала неговите най-отличителни добродетели бяха две: патриотизъм и набожност, родолюбие и боголюбие. В храма на широкото му сърце имаше издигнати два олтаря, пред които той принасяше най-скъпото от своя живот; и огъня пред тези два жертвеника до последна минута никога не угасна. Нашата страна не е оскудявала от жарки родолюбци, макар, за жал, често плиткоумни и неразбрани.
Ала никой никога не е обичал България повече от пастира
Иван
Сечанов, и никой не се е молил по-усърдно, не е работил по-предано за нея.
Той се радваше и хвалеше Бога за нейните малки успехи, а крушенията на нейните идеали, било по бойните поля или дипломатическите зали, както и язвите на вътрешните неуредици, пронизваха с паляща скръб сърцето му. Да, никой не я обичаше повече от него. Ала ако Сечанов обичаше България само,той щеше да ни остави спомен само на един интелигентен българин, каквито си имаме в изобилие; спомен на известен висш властник, съмнително добър, а сигурно дребен, и може би, погребан на държавни разноски, като един от създателите на някоя от народните ни катастрофи. Та можеше днес да заслужава повече проклятие, нежели славословие и тържествено възпоминание. Но, за щастие, заедно с България, и повече от България, той обичаше Бога.
към текста >>
Заедно със
светители
Кирил и Методий и св.
Което го е тешило в скърби и крепило при нещастия - с него заедно той изчезна от очите ни в дълбоката Вечност! Като всички, ние сме пътници към същата Вечност, не е ли за облажаване живота, за когото може да се каже всичко това! Прочее, едно щастливо съвпадение беше и това, дето тържественото му погребение стана на първи ноември, в деня на Народните будители. Кои са истински будители? Нашият народ не е на ясно по тая материя.
Заедно със
светители
Кирил и Методий и св.
Климента Охридски, ний виждаме да се редят по нашите вестници имена като Ботев и Яворов. "Орала мухата на вола на рогата! " Дори и вестник "Зорница", по примера на г. Маркъм, поставя Ботева в редицата "свещени образи" и се "прекланя" пред "свещената му сянка" като будител. Не, господа, забатачили между две мъдрувания!
към текста >>
Въпреки атеистката слепота на нашите храни-боже
просветители
- слепота, която в немалка част се дължи на недоуки Ботевци и безпътни Яворовци, въпреки тая съдбоносна слепота: - Най-големите и истински будители и възродители на народите са всякога били, и си остават носителите на Вечния Факел - Евангелието.
Будител е само онзи, който буди душата, като я възражда духовно и морално. А това може да постигне само онзи, който притежава и любовно охрана в себе си тези същи качества. Затова Ботевци и Яворовци може да наричате каквото щете друго, ала не и будители. Ако се вижда някога пробуда около тях и след тях, тя съществува 5ъпреки тях. Инак казано: - "Спасителите" с желязо и кръв принадлежат, и трябва ла се пишат, в друга редица от ония на Книгата и Духа.
Въпреки атеистката слепота на нашите храни-боже
просветители
- слепота, която в немалка част се дължи на недоуки Ботевци и безпътни Яворовци, въпреки тая съдбоносна слепота: - Най-големите и истински будители и възродители на народите са всякога били, и си остават носителите на Вечния Факел - Евангелието.
Ян Хус в Чехия, Лутер в Германия, Калвин в Швейцария, Уиклиф в Англия, Джон Нокс в Шотландия; Кирил, Методий, Климент, Иван Рилски, Софроний Врачански, Елиас Ригс, Алберт Лонг и пр., до Ивана Сечанов в България. Затова аз казвам: името на пастир Иван Сечанов, на неговото дело и памет са благословени и пребъдват благословени; защото като обичаше искрено родината си, той неуморно издигаше пред лицето й Евангелието; знаейки, че без него тя е без светило и се спотура от катастрофа към катастрофа безизходно... Братя, сестри и младежи, въпреки всичките препятствия на тъмните сили нека държим тоя същи Божествен Факел здраво и високо. Защото надеждата ни като народ и единици е Исус Христос: "Пътя, истината и живота" -Живота! Защото Без тоз небесен Път, Самата истина не дава плод; Без тази Истина, Живота пущинак е без изход; Без тоз зарист Живот За образец и вдъхновение - Човешкий жалък бит Ни смисъл има, ни значение. Стоян Ватралски В) Отзиви за Ив. Я.
към текста >>
Ян Хус в Чехия, Лутер в Германия, Калвин в Швейцария, Уиклиф в Англия, Джон Нокс в Шотландия; Кирил, Методий, Климент,
Иван
Рилски
, Софроний Врачански, Елиас Ригс, Алберт Лонг и пр., до
Ивана
Сечанов в България.
А това може да постигне само онзи, който притежава и любовно охрана в себе си тези същи качества. Затова Ботевци и Яворовци може да наричате каквото щете друго, ала не и будители. Ако се вижда някога пробуда около тях и след тях, тя съществува 5ъпреки тях. Инак казано: - "Спасителите" с желязо и кръв принадлежат, и трябва ла се пишат, в друга редица от ония на Книгата и Духа. Въпреки атеистката слепота на нашите храни-боже просветители - слепота, която в немалка част се дължи на недоуки Ботевци и безпътни Яворовци, въпреки тая съдбоносна слепота: - Най-големите и истински будители и възродители на народите са всякога били, и си остават носителите на Вечния Факел - Евангелието.
Ян Хус в Чехия, Лутер в Германия, Калвин в Швейцария, Уиклиф в Англия, Джон Нокс в Шотландия; Кирил, Методий, Климент,
Иван
Рилски
, Софроний Врачански, Елиас Ригс, Алберт Лонг и пр., до
Ивана
Сечанов в България.
Затова аз казвам: името на пастир Иван Сечанов, на неговото дело и памет са благословени и пребъдват благословени; защото като обичаше искрено родината си, той неуморно издигаше пред лицето й Евангелието; знаейки, че без него тя е без светило и се спотура от катастрофа към катастрофа безизходно... Братя, сестри и младежи, въпреки всичките препятствия на тъмните сили нека държим тоя същи Божествен Факел здраво и високо. Защото надеждата ни като народ и единици е Исус Христос: "Пътя, истината и живота" -Живота! Защото Без тоз небесен Път, Самата истина не дава плод; Без тази Истина, Живота пущинак е без изход; Без тоз зарист Живот За образец и вдъхновение - Човешкий жалък бит Ни смисъл има, ни значение. Стоян Ватралски В) Отзиви за Ив. Я. Сечанов Духовна обнова, Г.
към текста >>
Затова аз казвам: името на пастир
Иван
Сечанов, на неговото дело и памет са благословени и пребъдват благословени; защото като обичаше искрено родината си, той неуморно издигаше пред лицето й Евангелието; знаейки, че без него тя е без
светило
и се спотура от катастрофа към катастрофа безизходно... Братя, сестри и младежи, въпреки всичките препятствия на тъмните сили нека държим тоя същи Божествен Факел здраво и високо.
Затова Ботевци и Яворовци може да наричате каквото щете друго, ала не и будители. Ако се вижда някога пробуда около тях и след тях, тя съществува 5ъпреки тях. Инак казано: - "Спасителите" с желязо и кръв принадлежат, и трябва ла се пишат, в друга редица от ония на Книгата и Духа. Въпреки атеистката слепота на нашите храни-боже просветители - слепота, която в немалка част се дължи на недоуки Ботевци и безпътни Яворовци, въпреки тая съдбоносна слепота: - Най-големите и истински будители и възродители на народите са всякога били, и си остават носителите на Вечния Факел - Евангелието. Ян Хус в Чехия, Лутер в Германия, Калвин в Швейцария, Уиклиф в Англия, Джон Нокс в Шотландия; Кирил, Методий, Климент, Иван Рилски, Софроний Врачански, Елиас Ригс, Алберт Лонг и пр., до Ивана Сечанов в България.
Затова аз казвам: името на пастир
Иван
Сечанов, на неговото дело и памет са благословени и пребъдват благословени; защото като обичаше искрено родината си, той неуморно издигаше пред лицето й Евангелието; знаейки, че без него тя е без
светило
и се спотура от катастрофа към катастрофа безизходно... Братя, сестри и младежи, въпреки всичките препятствия на тъмните сили нека държим тоя същи Божествен Факел здраво и високо.
Защото надеждата ни като народ и единици е Исус Христос: "Пътя, истината и живота" -Живота! Защото Без тоз небесен Път, Самата истина не дава плод; Без тази Истина, Живота пущинак е без изход; Без тоз зарист Живот За образец и вдъхновение - Човешкий жалък бит Ни смисъл има, ни значение. Стоян Ватралски В) Отзиви за Ив. Я. Сечанов Духовна обнова, Г. VII, бр.
към текста >>
Сечанов между многото писма и телеграми е приело и следното писмо: До почитаемото семейство на покойния
Иван
Сечанов, Пловдив.
Сечанов Духовна обнова, Г. VII, бр. 9 (XI. 1928), с. 8. Семейството на починалия Ив. Я.
Сечанов между многото писма и телеграми е приело и следното писмо: До почитаемото семейство на покойния
Иван
Сечанов, Пловдив.
Приемете моите дълбоки съболезнования за загубата на вашия скъп съпруг и баща и моя мил и незабравим приятел. Българската Евангелска църква губи един възторжен Боговдъхновен пастир, а България губи един общественик от първа величина, който пламенно обичаше родината си и целия си живот бе посветил като работеше за нейното духовно издигане. Вместо венец на скромното чело на покойника, прилагам ви тук хилядо лева, да бъдат дадени на бедни и нуждаещи се от почитаемия Пастир на тукашната Евангелска църква, гдето милия покойник ред години е благовестявал Евангелието Христово за славата Божия и за благото на паството си и на любимата си родина. Нека Всеблагий Бог на когото добрия Ив. Сечанов така предано служеше с всичкото си сърдце и всичката си душа да го увенчае с неуведаемия венец на Безсмъртието.
към текста >>
Българската Евангелска църква губи един възторжен Боговдъхновен пастир, а България губи един общественик от първа величина, който пламенно обичаше родината си и целия си живот бе
посветил
като работеше за нейното духовно издигане.
9 (XI. 1928), с. 8. Семейството на починалия Ив. Я. Сечанов между многото писма и телеграми е приело и следното писмо: До почитаемото семейство на покойния Иван Сечанов, Пловдив. Приемете моите дълбоки съболезнования за загубата на вашия скъп съпруг и баща и моя мил и незабравим приятел.
Българската Евангелска църква губи един възторжен Боговдъхновен пастир, а България губи един общественик от първа величина, който пламенно обичаше родината си и целия си живот бе
посветил
като работеше за нейното духовно издигане.
Вместо венец на скромното чело на покойника, прилагам ви тук хилядо лева, да бъдат дадени на бедни и нуждаещи се от почитаемия Пастир на тукашната Евангелска църква, гдето милия покойник ред години е благовестявал Евангелието Христово за славата Божия и за благото на паството си и на любимата си родина. Нека Всеблагий Бог на когото добрия Ив. Сечанов така предано служеше с всичкото си сърдце и всичката си душа да го увенчае с неуведаемия венец на Безсмъртието. С дълбоко почитание: Константин х. Калчов. 1 ноември, 1928, София.
към текста >>
56.
1. Преводи на Библията на български език
,
,
ТОМ 24
Борис I приел учениците на славянските
просветители
св. св.
1. Преводи на Библията на български език Павел Драгомиров Василев Стремежът на княз Борис I да заличи различията между славянското и българското население и ги обедини в един народ със създаването на независима българска църква, бил голям. През 864 г. след сключен мир с Византия, той наложил християнството като официална религия. През 886 г.
Борис I приел учениците на славянските
просветители
св. св.
Кирил и Методий, с което утвърдил в България славянската писменост и характера на българската народност и култура. Словото Божие било донесено вече преведено на църковно-славянски. Внесени били още много духовни книги, а в манастирите се подготвяли за разпространение нови такива. Обаче, проблемът с разбирането и достъпността на Словото Божие до народа не бил решен. Използваните книги в литургиите на църковнославянски и гръцки езици оставали недостъпни и неразбрани.
към текста >>
Появява се нов тласък всред народа за
разкриване
на училища и повишаване на духовното ниво.
Чуждестранните търговци, които са посещавали българските области са имали впечатлението, че целия Балкански полуостров е бил населен само с гърци. Те са били обикновено в досег с градовете, където всички говорели гръцки. Не са били посещавали села и планинските места и не са били въобще във връзка със селската маса..." Из "История на ЕМЕЦ", ръкопис, с. 47. Благодарение зовът на отец Паисий в неговата "История славяноболгарская" (1762 г.) и излезналата през 1823 г. книга на Юрий Венелин "Древние и ниненшие болгари", очите на редица наши сънародници са се отворили и българите са били преоткрити за Русия и света.
Появява се нов тласък всред народа за
разкриване
на училища и повишаване на духовното ниво.
Във Вселенската средновековна църква, до Реформацията, използуваните Библии са били на староеврейски, латински (за Католическата църква), гръцки и църковно-славянски (за Източно-православната църква) езици. Реформацията е била премахнала догмата, че всеки превод на Библията на какъвто и да е друг език, накърнява свещеността на Словото. В страните с реформирани църкви достъпът на народа до Божието Слово се е бил разрешил, а и чрез преводите - разширил. С извоюваната духовна свобода за българския народ (1870 г.), Словото, вместо на гръцки, започнало да се чете на църковно славянски по книгите подготвени от учениците на св. св. Кирил и Методий, но от тях народът нищо не разбирал.
към текста >>
За такъв бил избран Неофит
Рилски
(1793-1881 г.).
Цялостен превод на Новия Завет е бил направен от Константин Фотинов, докато е работел в Смирна. Мисионерите от Бр. Ч. Биб. Д-во не са харесали превода на Фотинов, защото е бил силно повлиян от църковно-славянския език. Тогава те са се обърнали към гръцкия владика в Търново - Иларион Критски за съдействие и посочване на подходящ преводач.
За такъв бил избран Неофит
Рилски
(1793-1881 г.).
Той бил монах от Рилския манастир, учител и уредник на Априловската гимназия в гр. Габрово. Неофит Рилски положил много усилия, като подготвения превод на Новия Завет е бил на западното наречие на българския език, повлиян от самоковския говор. Британското Чуждестранно Библейско Дружество харесало превода и финансирало отпечатването му. Печатът е бил извършен през 1840 г. в гръцка печатница в Смирна, снабдена от Америка със славянски букви.
към текста >>
Той бил монах от
Рилския
манастир, учител и уредник на Априловската гимназия в гр. Габрово.
Мисионерите от Бр. Ч. Биб. Д-во не са харесали превода на Фотинов, защото е бил силно повлиян от църковно-славянския език. Тогава те са се обърнали към гръцкия владика в Търново - Иларион Критски за съдействие и посочване на подходящ преводач. За такъв бил избран Неофит Рилски (1793-1881 г.).
Той бил монах от
Рилския
манастир, учител и уредник на Априловската гимназия в гр. Габрово.
Неофит Рилски положил много усилия, като подготвения превод на Новия Завет е бил на западното наречие на българския език, повлиян от самоковския говор. Британското Чуждестранно Библейско Дружество харесало превода и финансирало отпечатването му. Печатът е бил извършен през 1840 г. в гръцка печатница в Смирна, снабдена от Америка със славянски букви. Изданието на Новия Завет е събудило изненада и неодобрение в духовенството.
към текста >>
Неофит
Рилски
положил много усилия, като подготвения превод на Новия Завет е бил на западното наречие на българския език, повлиян от самоковския говор.
Ч. Биб. Д-во не са харесали превода на Фотинов, защото е бил силно повлиян от църковно-славянския език. Тогава те са се обърнали към гръцкия владика в Търново - Иларион Критски за съдействие и посочване на подходящ преводач. За такъв бил избран Неофит Рилски (1793-1881 г.). Той бил монах от Рилския манастир, учител и уредник на Априловската гимназия в гр. Габрово.
Неофит
Рилски
положил много усилия, като подготвения превод на Новия Завет е бил на западното наречие на българския език, повлиян от самоковския говор.
Британското Чуждестранно Библейско Дружество харесало превода и финансирало отпечатването му. Печатът е бил извършен през 1840 г. в гръцка печатница в Смирна, снабдена от Америка със славянски букви. Изданието на Новия Завет е събудило изненада и неодобрение в духовенството. Цариградската патриаршия не е желаела българите да разбират свещените текстове и чрез своите владици - гърци, се е опитала да унищожи изданието.
към текста >>
92.) От същия превод на Новия Завет от Неофит
Рилски
, мисионерите последователно са пуснали още пет издания и всички те в няколко години, общо 30,000 екземпляра, са били продадени.
Такова отношение хората са проявили към изнесените за продан Нови Завети на пазаря в Чирпан и на панаира в Узунджово. Случайно в Чирпан едно момче е полюбопитствало и е взело от наредените книги едно Евангелие, разгърнало го и го харесало. То се е било качило на едни дъски и високо е прочело няколко стиха, и казало, че книгите са добри и всичко в късо време се е продало ... Един младеж, като купил Евангелието, казал: "Аз по-рано можех да чета гръцкото Евангелие, но сега, като сричам българското Евангелие ми е сладко, понеже езикът е същия, на който майка ми говореше". (Юбилеен сборник "50 г. евангелска мисионерска дейност", с.
92.) От същия превод на Новия Завет от Неофит
Рилски
, мисионерите последователно са пуснали още пет издания и всички те в няколко години, общо 30,000 екземпляра, са били продадени.
Този окуражителен успех е повдигнал въпросите: 1. Да се разкрие ли мисия на Евангелската методистка църква на север от Балкана? 2. Да се насочат ли усилията към превод и отпечатване на цялата Библия? По първия въпрос Бр. Ч. Биб.
към текста >>
Учи, а по-късно е монах в
Рилския
манастир.
На 12 декември 1858 г. Константин Фотинов внезапно умира - четиринадесет дни след смъртта на дъщерята на д-р Ригс. Смъртта на Фотинов е била голяма загуба за д-р Ригс и той е започнал да търси подходящ човек, който да заеме неговото място. Той се е бил спрял на Христодул Костович Сичан-Николов. Христодул Костович Сичан-Николов (1808-1889) е роден в Самоков.
Учи, а по-късно е монах в
Рилския
манастир.
Продължава образованието си в Мелник, Австрия, Букурещ, Свищов. Учителствува в Брацигово и в Априловската гимназия в Габрово (1839). Помага на Неофит Рилски в учителската и издателската му дейност. След 1858 г. работи в евангелското издателство в Цариград и участва в превода на Библията.
към текста >>
Помага на Неофит
Рилски
в учителската и издателската му дейност.
Той се е бил спрял на Христодул Костович Сичан-Николов. Христодул Костович Сичан-Николов (1808-1889) е роден в Самоков. Учи, а по-късно е монах в Рилския манастир. Продължава образованието си в Мелник, Австрия, Букурещ, Свищов. Учителствува в Брацигово и в Априловската гимназия в Габрово (1839).
Помага на Неофит
Рилски
в учителската и издателската му дейност.
След 1858 г. работи в евангелското издателство в Цариград и участва в превода на Библията. Помага в издаването на сп. "Зорница", сътрудничи на сп. "Български книжници".
към текста >>
Славянският текст е бил отговарял на приетото от
Светия
Синод издание в Москва.
в Цариград. Книгопродавците на Мисията само за един месец в Пловдив са били продали 3624 екземпляра, а в Стара Загора - 896. През 1867 г. д-р Лонг е бил командирован за цяла година в Ню Йорк от Американското Библейско дружество, за да следи отпечатването на луксозното издание на Новия Завет. Особеността на това издание е била, че при разгръщането му на лявата страница текстът е бил на славянски език, а на дясната страница - на говоримия български език.
Славянският текст е бил отговарял на приетото от
Светия
Синод издание в Москва.
Идеята на преводачите е била да отпаднат оспорванията, че българският превод е неточен и преиначен. Това уникално издание на извършения превод от д-р Ел. Ригс, д-р Ал. Лонг, Христодул Костович Сичан-Николов и Петко Р. Славейков се е явил като първата основа на българския литературен език.
към текста >>
57.
А. Защо и за кого бяха написани спомените на Весела Несторова
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 24
се свързах с Галилей Величков и по онова време започнах да посещавам сам хижата на Седемте
рилски
езера.
По това време, 1969-1970 г., аз бях започнал да работя с него, като го посещавах два пъти седмично - в сряда и събота и престоявах по 5-6 часа в разговори за историята на Школата на Учителя. Неговите спомени са публикувани в "Изгревът" том I, с. 5-108 и том IV, с. 52-285. 2. От 1969 г.
се свързах с Галилей Величков и по онова време започнах да посещавам сам хижата на Седемте
рилски
езера.
Тогава домакин на хижата бе Ангел от Самоков с неговото семейство. Престоявах по 10 дни, защото моята отпуска тогава като лекар бе много малка - 15 дни за една година. Обикновено през м. юни си взимах отпуската, а горе на хижата нямаше много хора и беше спокойно. 3. Така през 1971 г.
към текста >>
бях отново на хижата на Седемте
рилски
езера.
Тогава домакин на хижата бе Ангел от Самоков с неговото семейство. Престоявах по 10 дни, защото моята отпуска тогава като лекар бе много малка - 15 дни за една година. Обикновено през м. юни си взимах отпуската, а горе на хижата нямаше много хора и беше спокойно. 3. Така през 1971 г.
бях отново на хижата на Седемте
рилски
езера.
Там дойдоха Весела Несторова и Павлина Даскалова от гр. В. Търново. Още същата минута започнах да я разпитвам за живота на приятелите по времето на Учителя. Тя се изненада много, че аз знаех много неща и много лица по име. А аз ги знаех от разказите на Галилей Величков.
към текста >>
Весела бе под въздействието на онзи творчески подтик, получен от нашата среща на хижата на Седемте
рилски
езера.
Тези случки и опитности не трябва да се загубят. А така, както са описани от нея в този материал от 40 страници, нищо не се разбира. Не се разбира и туй то. Онова, което ми бе разказвала на Рила бе едно, а написаното сега бе съвсем друго нещо. Онзи Дух, който се изля на Рила, сега в ръкописа го нямаше. 8.
Весела бе под въздействието на онзи творчески подтик, получен от нашата среща на хижата на Седемте
рилски
езера.
И тогава тя отиде на гости при Павлина Даскалова, за да работи по онзи план, който й бе предаден чрез мен. Тя беше си взела своите записки в нейните тетрадки от срещите с Учителя. Тя нямаше условия да работи в онзи дом, където живееше. Обитаваше една таванска стаичка широка 2 метра и дълга 3 метра, но скосена, така че можеше да бъде изправена само в едната половина. А другата половина в скосената част бе нейното легло.
към текста >>
Трябва да протегнете ръка и да запалите чрез ключа лампата и да светне и
освети
стаята.
А тя бе следната. В мое присъствие и в обсега на моето съзнание тя всичко се досещаше. Излизаше от паметта й всичко онова, което е преживяла. Но това мое качество тогава аз не го знаех. Влизате в една тъмна стая.
Трябва да протегнете ръка и да запалите чрез ключа лампата и да светне и
освети
стаята.
Сега това е обяснението. Моето съзнание бе ключа и то им даваше светлина да си осветят своите спомени. Сега го разбирам, но тогава не го знаех, че това е мое качество и дарба. Открих го много по-късно. 14. А когато четох за първи път нейните спомени от 195 страници, аз с молив си бях отбелязал на нейните страници номера към отделните пасажи.
към текста >>
Аз много се ядосвах, че ще ми се провали деня, срещата и
отиване
до с. Мърчаево.
Мърчаево и да ми покаже всичко онова, за което ми е разказвала. А описанието й за с. Мърчаево мен не ме задоволяваше, защото аз бях слушал от нея съвсем други неща и изнесени по друг начин. Накрая се уточнихме и беше един ден неделя, през м. юни. Цяла нощ валя проливен дъжд с буря.
Аз много се ядосвах, че ще ми се провали деня, срещата и
отиване
до с. Мърчаево.
Но сутринта, когато се събудихме, то небето бе ясно. Невероятно. И така, срещнахме се на спирката на "Пирогов", качихме се на трамвай № 5 и отидохме до Владая. Бях приятно изненадан, че тя дойде и не се уплаши от бурята през нощта. Придружаваше я нейният приятел Иван, който бе грузинец. 16. Пристигнахме в с.
към текста >>
Придружаваше я нейният приятел
Иван
, който бе грузинец. 16.
Цяла нощ валя проливен дъжд с буря. Аз много се ядосвах, че ще ми се провали деня, срещата и отиване до с. Мърчаево. Но сутринта, когато се събудихме, то небето бе ясно. Невероятно. И така, срещнахме се на спирката на "Пирогов", качихме се на трамвай № 5 и отидохме до Владая. Бях приятно изненадан, че тя дойде и не се уплаши от бурята през нощта.
Придружаваше я нейният приятел
Иван
, който бе грузинец. 16.
Пристигнахме в с. Мърчаево с автобуса, взет от с. Владая. Посрещна ни Темелко и бе приятно изненадан, че има гости. Аз носех два фотоапарата и много филми. И ги накарах да ми покажат всичко стъпка по стъпка.
към текста >>
Накрая ми каза: "Няма да казвам на
Иван
, защото ще ми се кара много".
Убеждавам я, че всичко съм върнал. Отивам у тях. Взимам албума и посочвам онази снимка, за която ми крещи по телефона. Тя стои като замаяна и смаяна. Не може да повярва, че това нещо се е случило.
Накрая ми каза: "Няма да казвам на
Иван
, защото ще ми се кара много".
А Иван е нейният приятел грузинец. "Ти знаеш, че тук ме разиграха духовете и ме хвърлиха в паника". А тя беше много медиумична и влизаха различни същества у нея и тя се проявяваше по различен начин. А това не всеки можеше да го понесе и да го изтърпи. А за обясненията да не говорим.
към текста >>
А
Иван
е нейният приятел грузинец.
Отивам у тях. Взимам албума и посочвам онази снимка, за която ми крещи по телефона. Тя стои като замаяна и смаяна. Не може да повярва, че това нещо се е случило. Накрая ми каза: "Няма да казвам на Иван, защото ще ми се кара много".
А
Иван
е нейният приятел грузинец.
"Ти знаеш, че тук ме разиграха духовете и ме хвърлиха в паника". А тя беше много медиумична и влизаха различни същества у нея и тя се проявяваше по различен начин. А това не всеки можеше да го понесе и да го изтърпи. А за обясненията да не говорим. Никой не можеше да даде и изнесе такива изяснения.
към текста >>
58.
Е. СПОМЕНИ НА ИВАН П. БОЙЧЕВ
,
Спомени и опитности преди Първата световна война, а също така и след нея.
,
ТОМ 25
Е. СПОМЕНИ НА
ИВАН
П.
Е. СПОМЕНИ НА
ИВАН
П.
БОЙЧЕВ Дългогодишен ръководител на Бургаското Братство Спомени и опитности преди Първата световна война, а също така и след нея. Тези са записани, а има и други, които не са записани Бургас, 1974 г. Машинописен текст Опитностите, които описвам, са проверени лично от мене в продължение на 52 години - начиная от 1908 г. до 1961 г. Описвам това, което съм видял и опитал - по желанието на моите приятели, да им оставя личен опис.
към текста >>
Като се уверих, че през време на глада светлината на чудните форми се увеличава и се виждат по-отблизо, реших да направя екскурзия от Бургас до
Рилския
манастир, без да ям хляб.
Забелязах, че когато съм гладен, светлината е по-чиста и по-близко се виждат, а когато се нахранех, кълбата се замъгляваха и отдалечаваха от мене. Това беше в продължение на лятото на 1908 г. Аз изпитвах голяма радост като гледах тези неземни неща, които не се изгубваха от очите ми и все по-красиви и по-светли ставаха, особено когато бивах гладен. С време започна да се образува около мене светла мрежа с различни очертания - като тантела, кардела и др. Образуваха се така: отначало - топка, после тя издава клончета, а по-после се образуваха и други форми, които тук ще покажа някои от тях: Трябва да кажа, че тези светли фигури започнах да виждам след като почнах да вярвам и да се моля със сълзи на очи Бог да ме приеме в Своето Царство.
Като се уверих, че през време на глада светлината на чудните форми се увеличава и се виждат по-отблизо, реших да направя екскурзия от Бургас до
Рилския
манастир, без да ям хляб.
Тръгнах от село Черни връх на 4 август по стар стил. Пътувах 10 деня като пиех само вода и ядях малко плодове. Като вървях по пътя, светлината на тези форми ми беше като храна и тялото ми не отслабна. Почнаха да се явяват и други форми по целия път. Като стигнах монастиря, казах това на игумена и исках да ми обясни явлението им, но той каза, че не е в състояние да стори това, защото сам няма никакво понятие за тях.
към текста >>
ПЪРВИ сън През нощта ми се яви насън
свети
Иван
Рилски
и ми каза, че за известно време ще стоя на това положение и след това ще отивам все по- нагоре и нагоре.
Тръгнах от село Черни връх на 4 август по стар стил. Пътувах 10 деня като пиех само вода и ядях малко плодове. Като вървях по пътя, светлината на тези форми ми беше като храна и тялото ми не отслабна. Почнаха да се явяват и други форми по целия път. Като стигнах монастиря, казах това на игумена и исках да ми обясни явлението им, но той каза, че не е в състояние да стори това, защото сам няма никакво понятие за тях.
ПЪРВИ сън През нощта ми се яви насън
свети
Иван
Рилски
и ми каза, че за известно време ще стоя на това положение и след това ще отивам все по- нагоре и нагоре.
И наистина, в продължение на 10 години останах на това положение През този период служих 33 месеца войник, 10 месеца Балканска война, 3 години Първата Световна война. През тези 10 години светлината не се изгуби нито денем, нито нощем. Със затворени и с отворени очи, винаги я виждах, в най-разнообразни форми. Но трябва все пак да кажа, че светлината на тези форми не беше тъй честа и светла както беше през пътуването ми до Монастира. В този период от 10 години имах много ясни сънища и ми откриваха бъдещето.
към текста >>
" Този е вторият важен сън, който сънувах след завръщането ми от екскурзията ми, която направих пешком до
Рилския
манастир и обратно през София, Казанлъшката долина до Бургас.
- Господи, ужасен е - отговорих Му аз. - Ами ти да си там, можеш ли да изтърпиш? - запита ме Той. - Не мога изтърпя - отвърнах Му аз. А Той ми каза: - Ще изтърпиш!
" Този е вторият важен сън, който сънувах след завръщането ми от екскурзията ми, която направих пешком до
Рилския
манастир и обратно през София, Казанлъшката долина до Бургас.
Екскурзията ми трая 1 месец. В манастира престоях един ден. В София работих няколко дни и от там, пак пеша до Бургас, но при завръщането вече се хранех. Дълги години аз мислех върху значението на този сън, за строгият глас на Бога към Христа - защо ме е поставил на изпит още неприготвен за живота на огненото езеро и за думите на Христа че ще изтърпя. Най-после разбрах, че Белият облак, в Който бях над огненото езеро означавало Духът.
към текста >>
Там бяхме около 20 деня и в това време стана
разбиване
на фронта и ние прекратихме курса и отидохме да посрещаме неприятеля и влязохме в боя с неприятелските войски и оттам отстъпихме и ние както и другите части и войната свърши с паническо отстъпление точно така, както го бях сънувал по-рано.
Той ме повика и ме попита: - Верно ли е, че си говорил, че ще бягаме от тука? - Верно е - отговорих му аз, че съм говорил, че ще бягаме от фронта, но не ми е известно кога ще бъде това. - Макар и така да е - каза ми той, недей говори между войниците, защото те се плашат от това. В 1918 г., през лятото, пред отстъплението, мене ме изпратиха по служебна работа да следвам курсове по германско пионерно дело в гр. Враня - Сърбия.
Там бяхме около 20 деня и в това време стана
разбиване
на фронта и ние прекратихме курса и отидохме да посрещаме неприятеля и влязохме в боя с неприятелските войски и оттам отстъпихме и ние както и другите части и войната свърши с паническо отстъпление точно така, както го бях сънувал по-рано.
ОСМИ важен сън: "Сънувам, че нощно време сме на молитва с една група от Братството в една гора - там, където се събирахме след 1918 г. в продължение на няколко години в неделните дни с братята и сестрите от три села преди жътва. През времето, когато бяхме събрани за молитва, виждам: на север: от нас една голяма светлина, подобна на прожектор, която се движеше бързо към групата. Като се приближи групата и аз леко се приближавам- към светлината да видя какво е това светло кълбо. Тогава видях в него; един голям светъл ангел, който с голяма бързина замина пред мене.
към текста >>
В стаята душата ми
свети
като електрическа крушка с чиста жълта светлина - прозрачна.
Той ми казва: "Сега ще ти покажа разликата между астралното тяло и духовното." Астралното ми тяло беше като един напластен облак, в който преобладаваха разни петна, но не прозрачни и белезникави. После стана едно раздвижване като вентилатор и облака се разредяваше и избистряше и преобладаваше вече жълт цвят. Учителят ми каза: "Това е духовното ти тяло." Тогава забелязах какъв е цветът и красотата на духовното ми тяло. Като тръгнах да отивам към кревата, гдето спях, гледам тялото си на кревата, и като приближих тялото си, то трепна, като кога се опари нещо. Това ме накара да разбера, че аз съм бил вън от тялото си и съм видял душата си как се отделя и влиза в тялото." ДЕСЕТА опитност: "Виждам се в една стая сам и то във въздуха.
В стаята душата ми
свети
като електрическа крушка с чиста жълта светлина - прозрачна.
Виждат се всички части на тялото ми: глава, ръце, очи, уши, лице - прозрачно - нозе и се държи душата за тялото с една нишка сребърна, подобна на кабела на крушката. Като се движех по въздуха из стаята с голяма лекота и радост, виждам тялото си на земята да лежи и цялата стая осветена от душата. Като почнах да слизам от въздуха към тялото си, светлината в стаята почна да намалява, както кога се намалява фитила на лампата. Като слизах по жицата, която държеше тялото и душата, в смисъл, свързваше ги, и стигнах до сами тялото си, светлината угасна, а тялото се стресна и всичко се изгуби." Това не бе сън, не бе и съновидение, а реална опитност да се види как душата е свързана с тялото. ЕДИНАДЕСЕТА опитност: Една сутрин, като се събудих от сън, виждам една синя завеса се разтваря на запад, подобно на завеса в театър.
към текста >>
" Той ми каза: "Аз се казвам дядо
Иван
." Тръгнахме с него по едно стъклено езеро и ходехме по езерото като по лед, но стъкло, твърдо и прозрачно.
Видях се при тялото си сам. ДВАНАДЕСЕТА опитност: "Пътувам по едно шосе от запад към изток като войник и бързам да стигна някои каруци да си дам раницата, за да ми олекне пътуването. Както вървях, видях един старец с бяла брада и с торбичка, пълна със златни монети. Като ме видя, той каза: "Зная аз къде отиваш ти, искаше да си качиш раницата на каруците! " Като чух тези думи на стареца, разбрах, че този човек е пророк и го запитах: "Как се казвате?
" Той ми каза: "Аз се казвам дядо
Иван
." Тръгнахме с него по едно стъклено езеро и ходехме по езерото като по лед, но стъкло, твърдо и прозрачно.
Аз запитах старее за светлината, която виждам от дълго време, какво значение има тя каза: "Това е злато." После го запитах за моята годеница, дали ще въ: = в моят път. Той каза: "Аз като отида във вашето село и раздрънкам звонкови златни, не само тя, но и всички ще дойдат! " Аз казах на Учителя тази опитност и Той ми каза, че златото представлявало Божествената Мъдрост, която чрез вас привлича всичко. Аз разбрах кой е дядо Иван и каква връзка имаме с него от миналия живот. Езерото показва миналия живот в небето и на Земята във време на първия; век на Християнството.
към текста >>
Аз разбрах кой е дядо
Иван
и каква връзка имаме с него от миналия живот.
" Като чух тези думи на стареца, разбрах, че този човек е пророк и го запитах: "Как се казвате? " Той ми каза: "Аз се казвам дядо Иван." Тръгнахме с него по едно стъклено езеро и ходехме по езерото като по лед, но стъкло, твърдо и прозрачно. Аз запитах старее за светлината, която виждам от дълго време, какво значение има тя каза: "Това е злато." После го запитах за моята годеница, дали ще въ: = в моят път. Той каза: "Аз като отида във вашето село и раздрънкам звонкови златни, не само тя, но и всички ще дойдат! " Аз казах на Учителя тази опитност и Той ми каза, че златото представлявало Божествената Мъдрост, която чрез вас привлича всичко.
Аз разбрах кой е дядо
Иван
и каква връзка имаме с него от миналия живот.
Езерото показва миналия живот в небето и на Земята във време на първия; век на Християнството. ТРИНАДЕСЕТА опитност: "Намирам се в Бургас при Градската градина край морето на изток В това време се чуваше на юг, отвъд морето, стрелба на оръдия, които обстрелваха градът. Хората се разбягаха на север от града. Куршумите на пушките бяха като игли. В тази паника, която беше настанала, в градът почнаха да се виждат войници, които дошли да пленяват роби Но войниците бяха с офицерски бели дрехи, високи и снажни, около два метра, с женски красиви лица като моми, но със строго изражение.
към текста >>
Ако от най-задните редици проявят добродетелите на съществата от духовния свят, на
светиите
, ще изгрее светлото слънце на челото им и ще живеят в Нирвана.
Всички изглеждаха на по 30 годишна възраст. Вторите редици, които бяха във втората дъга горе, а телата им долу, имаха по едно слънце на челото си, но по-малко от това на първите редици. Гърдите им и нозете им обвити в облак, но бяха весели, радостни А на третите редици, които бяха най-назад от третият интервал, те бяха отчаяни и недоволни от положението си. Каза ми се, че това е положението на Братството до тази 1929 г. Но това положение се изменя.
Ако от най-задните редици проявят добродетелите на съществата от духовния свят, на
светиите
, ще изгрее светлото слънце на челото им и ще живеят в Нирвана.
И ако светията прояви качествата на ангелите, ще изгрее още едно слънце на гърдите му и ще има криле да лети във висшите мирове. И, ако ангелът прояви Божията любов, да живее целомъдрено, и той ще облече бялата одежда на Божественият свят. И обратно, който наруши целомъдрието, от първият кръг минава назад, и от вторите може да мине в третите, даже в най-задните, които нямат никаква светлина и живеят без добродетели. 225]Радостно беше, че много малко бяха тези, които нямаха светлина. Те са влезли в Братството от любопитство, без да правят усилие да живеят по неговите принципи." Всички тези кръгове представяха Братството до 1929 г.
към текста >>
И ако
светията
прояви качествата на ангелите, ще изгрее още едно слънце на гърдите му и ще има криле да лети във висшите мирове.
Вторите редици, които бяха във втората дъга горе, а телата им долу, имаха по едно слънце на челото си, но по-малко от това на първите редици. Гърдите им и нозете им обвити в облак, но бяха весели, радостни А на третите редици, които бяха най-назад от третият интервал, те бяха отчаяни и недоволни от положението си. Каза ми се, че това е положението на Братството до тази 1929 г. Но това положение се изменя. Ако от най-задните редици проявят добродетелите на съществата от духовния свят, на светиите, ще изгрее светлото слънце на челото им и ще живеят в Нирвана.
И ако
светията
прояви качествата на ангелите, ще изгрее още едно слънце на гърдите му и ще има криле да лети във висшите мирове.
И, ако ангелът прояви Божията любов, да живее целомъдрено, и той ще облече бялата одежда на Божественият свят. И обратно, който наруши целомъдрието, от първият кръг минава назад, и от вторите може да мине в третите, даже в най-задните, които нямат никаква светлина и живеят без добродетели. 225]Радостно беше, че много малко бяха тези, които нямаха светлина. Те са влезли в Братството от любопитство, без да правят усилие да живеят по неговите принципи." Всички тези кръгове представяха Братството до 1929 г. Казах на Учителя това видение и Той потвърди, че е така.
към текста >>
59.
4-7 ЮЛИ 1928 г. - 29 АВГУСТ 1928 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
За мястото на срещата ни поставях или Вий да дойдете у дома, или аз - у Вас (где?), или при
Рилските
езера.
Тя вече говори за скорошно свиждане. Ах, трепет ме изпълня, какво ли ще стане? ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО АСАВИТА: 4 юли 1928 г. Асавита, Писмото Ви ме зарадва и постави пред чудна размисъл. Коя сте Вий и кого аз ще срещна?
За мястото на срещата ни поставях или Вий да дойдете у дома, или аз - у Вас (где?), или при
Рилските
езера.
Това да бъде в утрин час, или по времето на нашите срещи в четвъртък. Всичко друго що мисля отхвърлям като драматизирано, чуждо. Не е ли хубаво да се видим на хубавата завършена чешмичка при „Ловния парк”? 5 юли 1928 г. Асавита, казаха ми, че Colombo почнал да ухажва Ст.
към текста >>
Няма да минат и 2 месеца и прозорецът му ще почне отново да
свети
. Кураж!
О, едничка радост в тия пусти дни, тъй близо, тъй близо до мене. Как ме гледаше то с малките си блестящи очичики. Що искаше да ми каже? Че има един забравен от мене, който още ме обича и ще ме обича. Че Colombo ще се върне.
Няма да минат и 2 месеца и прозорецът му ще почне отново да
свети
. Кураж!
Птичката иска да ти донесе вяра и надежда. 22 ЮЛИ [1928 г.] Нашите се завърнаха от Мусалла. Колко са хубави тъй изгорели, с попукани устни. Там върху Мусалла Учителят е държал 3 беседи. Красиво е горе, зная.
към текста >>
Това тичане край борчетата до извора,
наливане
,
отиване
и връщане, къпане със слънчева вода е тъй хубаво!
Това е придружено със силно изпотяване, пиене гореща вода, къпане. Цял един здравословен режим. Това нещо отвлече мрачните ми мисли, обаче само за 10 дена. Наистина много хубава задача! Имахме горещи слънчеви дни, което много ни улесни да я изпълним добре.
Това тичане край борчетата до извора,
наливане
,
отиване
и връщане, къпане със слънчева вода е тъй хубаво!
Работя отново върху „Еделвайс”. Наистина стана хубав. След толкоз мъки, изгрея чуден образ, на който ще се възхищава бъдното поколение. На Изгрев изникнаха палатки, дървени къщички - създаде се едно малко селище. „Издъно” се мята нашия кораб - някои напускат школата.
към текста >>
О, Учителю,
светилник
на душата ми!
Жалки певец съм аз, щом няма място за мен. Асавита, чашата ми се препълни! Тия богати люде искат да им стане още по-широко, така че за нас никак не остава. Да, не съм ли съвършено излишна в света? Но спомням си една мисъл, казана от Учителя в беседата от Първа серия „Важността на малките неща”: „Може за другите да сте нищо, но има Един в света, който Ви обича и се грижи за Вас.” Защо пак в душата ми блесна надежда?
О, Учителю,
светилник
на душата ми!
С привет: Хелмира
към текста >>
60.
2.1.12. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата на Рила и
Рилските
кристални езера.
Ненагледна хубост, що не се подава на описание от не вещата ми ръка, защото окото ми вместо да наблюдава и изучава се само диви във възторг и обожание. А за въздухът кой може да говори, този въздух напоен от толкоз целебни благоухания на разноликата наша кърмилница драга, която неспирно се грижи нищо да не липсва в тая Божествена обител -Свята Рила. Дишайте изнурени гърди! Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на живота, за да имате за по-дълго време от този драгоценен дар. Приятна хладина пълни въздуха и го освежава.
Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата на Рила и
Рилските
кристални езера.
Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои. Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път. Това е песента на водните капки, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето. А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец. Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина.
към текста >>
Кажи тъгите си тук в това чисто
светилище
- пред лицето на Бога!
Смръщено е небето. Зората скрива от нас прелестния си лик. Стоим обвити отвред с мъгла и облаци. Далече в долината светкавици продължават да се леят и гърмотевици да трещят... Целта е достигната. Шепнем благодарствена молитва... - Кажи сега, сърце, какво имаш?
Кажи тъгите си тук в това чисто
светилище
- пред лицето на Бога!
Лицето Му изглежда смръщено, но знай, че той е строг и справедлив, Той е вечна Любов! Кажи пред Него спотаената си жал, изнеси му мъчната си задача и Той ще ти помогне. И тихо шепнат устните „тайна молитва”, като че ли дошли само за това... - А сега къде отивате, вие добри души? - сякаш ни питат снежните върхове. Знаете ли колко още нова скръб ви чака?
към текста >>
Само надничам към Маришките езера, където ме носи чуден блян... Светая
светих
на благото видение ще ми се усмихне.
Но ние слизаме с уверени стъпки, сякаш призвани към нов дълг. Като че ли с всекиго от нас слиза от тук по един ангел и ни повежда обратно, но обновени, насърчени и пълни с мощна сила за това което ни очаква „там”. Тялото вкочанено - нозете едвам се мърдат, а на душата леко, леко! Изведнъж почувствувах, че съм нищо, че нищо не зная, нищо нямам, нищо не помня. Пред очите ми е само този огнен дъжд на развълнуваното небе и дивната музика на нощта.
Само надничам към Маришките езера, където ме носи чуден блян... Светая
светих
на благото видение ще ми се усмихне.
Поклон пред теб! Отново се спущаме към дивните Мусаленски езера - извори на Бели и Черни Искър. Те са тъмни, величествени и мълчаливи. Обилни води, кристални води, чисти води, живи води - неизказуеми богатства за които нямам думи да говоря. Назъбените скали безспирно се оглеждат в тях и всякога се питат где изчезна прежната им хубост, когато Мусалла се издигаше пред самаго Бога, а самите те бяха обвити с величествени вековни гори.
към текста >>
След малко се явяваме на трапезата измити, вчесани, сухо преоблечени - всички със светнали лица и
нескривана
радост.
Гледаме бурното небе. Той ни раздава тревицата, говори ни за „Малкия стрък.” На Изгрев ни чакаше приятна изненада. На две-три места гореше буен огън от цели метрови дъбици - широка грейка. Казани с гореща вода за пиене и миене. Сестрите ни чакаха с изобилна сварена супа от картофи с магданоз, чер пипер и лимонови парчета.
След малко се явяваме на трапезата измити, вчесани, сухо преоблечени - всички със светнали лица и
нескривана
радост.
Учителят е между нас - споделя скромната трапеза и тихо, и сякаш отдалече ни се радва. Никой нищо не пострада от четиридневната Рилска поливалка.
към текста >>
61.
2.1.24. Мусалла, 31 август 1927 г., сряда, [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Наистина, само „хилавия” можеше да се помири с подобна наситена атмосфера, след като е дишал божествения
рилски
въздух.
Пак дъжд, обилно плискащ дъжд, но никакво оплакване не се чува от никъде; напротив, шеги и закачки. Провижда се хижата. Тя е още недоустроена, но за нас представляваше вече едно желателно убежище. Но немислимо беше да се поберат вътре 600 души. И все пак мнозина, повечето „недъгавите”, както ги нарече Учителя, побързаха да се настанят вътре, вече окупирано от Чамкорийски туристи, вътре отдали се на гуляй и пушеха.
Наистина, само „хилавия” можеше да се помири с подобна наситена атмосфера, след като е дишал божествения
рилски
въздух.
Набързо се опнаха няколко платнища под които, как да е, се подслонихме, ала и те не можеха да поберат всички, така че, трябваше да се редуваме... Накладоха буйни огньове. Мокрият клек най-първо се опираше, но после пламна с всички сили и разля животворна грейка. Чайниците пълни с кристална езерна вода бързо възвряха и богато ни възнаграждават за преживените до тук мъчнотии. Ето го едно от Маришките езера. Повърхността му блести с огледална гладкост.
към текста >>
Закачулени обикаляме огъня безспир,
обливани
с дъжд и озарявани от неговите пламъци.
Ето го едно от Маришките езера. Повърхността му блести с огледална гладкост. То приковава погледа в мълчаливо възхищение. Като че ли то пее. То пее хвала на планината.
Закачулени обикаляме огъня безспир,
обливани
с дъжд и озарявани от неговите пламъци.
Нощта бързо настъпва. Нито една звезда. Всичко се скрива в непрогледен мрак. Така обгърнати от тъмнината, бледо осветявани от огъня, приличаме на тайнствени изследователи, които жажда за приключения и открития гони насам и недружелюбно, или по свойски природата посреща. Или жреци и весталки, които въпреки природните стихии пазеха свещения огън.
към текста >>
Мусалла,
Светилище
на планините - древен престол на истинските Богове - на българските добри и целомъдрени Богове.
Как се изкачихме горе, как се намерихме на върха? Боже! Боже! Учителят погледна дали всички са се изкачили и после каза да изпеем: „Един си ти, мой Мусалла! ”. Как ечаха от върха няколкостотин гърла, как се радваха толкоз гърди, пълни със свещен трепет!
Мусалла,
Светилище
на планините - древен престол на истинските Богове - на българските добри и целомъдрени Богове.
Тия с големите ямурлуци как важно пристъпват. Нехаят ни от влага, ни от студ. Главите си завързали с високи качулки, мустаците им нависнали от ледени висулки. Те приличат на някакви маги, дошли от далечен път, да се поклонят на Истинския Бог. Слизаме. Пак тая диамантена огърлица от живи души - красиво, красиво!
към текста >>
Всекиму се даде гореща вода за нозете, за
обливане
.
Пред школата накладени грамадни огньове... Целият двор облъхнат от приятна топлина. Високите пламъци от сухите метрови стволове осветяваха с приказна светлина и без това празнично осветения двор. На широко разстлана жар - за миг изсъхват дрехите и обувките ни, и ние, като че нищо не ни било, се спуснахме да помагаме на новопристигащите. От разперените ямурлуци се вдига облак пара. Всеки пи чай доволно.
Всекиму се даде гореща вода за нозете, за
обливане
.
Ечи от радост веселия народ. Всички трудности от пътя се преобърнаха в тържество. „Изгрев” ечеше от: „Един си ти, мой Мусалла! ” с такава жар, с такова вдъхновение, че излезе вярно, какво „съкровището” горе е намерено. Лицата изпущат зари от радост.
към текста >>
62.
2.1.43. Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Колко хубав и на място вече блестеше тук новия пазач на чучура - вековен пленник на калното блато - съсед и здраво звено между Царят и Царицата... БЕЛЕЖКА НА СЪСТАВИТЕЛЯ: За
откриването
и построяването на извора „Ръцете” на 7-те
рилски
езера при 2-то езеро виж в: 1.
На бързо скована тарга, братя донасят един голям къс млечно бял кварц. Отдалече е донесен на тарга от 12 души той. През много стръмни и опасни места са минали носачите му, докато го донесат. Дори по мочурища са газили; цели увърдаляни в кал, едвам са го измъкнали от едно тресавище. Най-после, при множество радостни погледи, при бодрите ни провиквания, в присъствието на Учителя, камъкът биде поставен точно върху мраморните Ръце, за да налягат чучура.
Колко хубав и на място вече блестеше тук новия пазач на чучура - вековен пленник на калното блато - съсед и здраво звено между Царят и Царицата... БЕЛЕЖКА НА СЪСТАВИТЕЛЯ: За
откриването
и построяването на извора „Ръцете” на 7-те
рилски
езера при 2-то езеро виж в: 1.
„Изгревът т. I, с. 556-558 - текст от Елена Андреева. 2. „Изгревът т. Ill, с.
към текста >>
Дамка е възел към
Рилския
монастир.
Калинините върхове също мамят погледа -така блеснали на слънцето под ясното небе - приличат на Швейцарски Алпи. Рупите са далечни, сякаш недостъпни. Там, сякаш още от създание мира, лежи огромна фигура на човек, застинал в нямо очакване към звездите. Някои го нарекли „Фараонът”. Отсам, в долината, са Урдините езера - 6 на брой - подобни чашки, поляни с разтопен тюркоаз.
Дамка е възел към
Рилския
монастир.
Той е гол връх, на който има пирамида - указател. От тук погледът се рее от хубост на хубост, и не знае где да спре омаян и забъркан. Понякога погледът се спира върху странни писмена по скалите. Случайно или не, те са отбелязани в чудна симетрия и изисканост, та образуват странни видения... Кой ли древен мъдрец тук е поставил своите тайни писмена, за да ги разчита някой нов мъдрец. Слизаме към бивака, но не през езерата, а по билото.
към текста >>
Тя приличаше на закъснял художник, който много късно донесе своята картина за „голямата обща изложба на
Рилските
художници”.
Чешмичката добива нови нюанси. Мием се на чешмичката, пием по някоя малка глътчица, и после към бивака - за ароматичен чай и почивка. 14 август 1930 г., четвъртък Днес има слънце и лазур. Затова пък, голяма група си заминава за София. Няма вече буря; тя дойде, направи своето и си замина.
Тя приличаше на закъснял художник, който много късно донесе своята картина за „голямата обща изложба на
Рилските
художници”.
Но привечер, още „художници” донасят бурните си картини. Небето се начумери тъй много, като че ли там горе изригваха вулкани и стелят небето с тъмно пепеливи гърмящи облаци. Задуха ураганен вятър и както човешка ръка скубе бурени от градината, тъй този вятър Горянин скубеше една по-една нашите платнени жилища. Пъдеше ли ни вече, не зная. Духа вятърът и нещо говори.
към текста >>
Днес дойдоха при нас няколко жени от Дупница, връщайки се от поклонение в
Рилски
Монастир.
Мъгли ни притискат и сугращица ни сковава. Даде ни се наряд за съборни дни. Значи, тук ще бъде той таз година. Мъгла. Нищо се не види. Тя притиска небе и земя, всява страх и ужас във всяка жива твар.
Днес дойдоха при нас няколко жени от Дупница, връщайки се от поклонение в
Рилски
Монастир.
Разправят как се загубили, как се лутали без път из планината, заблудени от гъста мъгла. Как плакали с глас всичките, обвинявайки се една друга „че не си седели мирно, ами се юрнали по „Святого Йована”. Как една се престрашила пред другите и предложила да направят молитва... Горките жени, разправят, тъй се молили, тъй горчиво плакали, че за миг се раздигала мъглата, блеснало слънце върху пътя им и те видели някаква пътека. Решили само по нея да вървят и никак да не се отбиват. Тази пътека ги довела при нас... Това съобщение ни донесе голяма радост.
към текста >>
Над тъмно модри долини, точно до златната черта, що то само си е начертало, изгря прекрасното
светило
.
Така, сякаш пропъдихме мъглите и видяхме звездите отново. 18 [август 1930 г.], понеделник Изгрев слънце - рубин. Няма ги мъглите, отишли си облаците. До вечерта не остава никаква следа от бурята и дъжда. 19 август 1930 г., вторник Великолепен изгрев.
Над тъмно модри долини, точно до златната черта, що то само си е начертало, изгря прекрасното
светило
.
Ний го чакаме с мълчаливо съзерцание. Накацали по скалите, ние му се любуваме с препълнени от благодарност сърца. Учителят заговори. Това е първият ден на събора - тук на Рила. В пурпурни багри и лазур блести групата около него - събрани от целия свят - българи и чужденци, ние слушаме несравнимото Слово.
към текста >>
63.
2.2.5. ЗАДАЧА ЗА ИЗПОТЯВАНЕ
,
2.2. Асинета. Задачи от Учителя
,
ТОМ 26
Петия ден - пет пъти слизане и възлизане, пет чаши гореща вода, три пъти къпане -
обливане
с топла вода и преобличане... Шестия ден - о, задачата става сериозна.
Втория ден слиза два пъти със същите стомни; помежду това изпива чаша гореща вода. Третия ден слиза три пъти едно след друго; пак възлизане, пак чаша гореща вода. Изпотяването проработи - и да не щеш, трябваше да се преобличаш със сухи дрехи. Четвъртия ден - четири пъти слизане и възлизане с пълни стомни, гореща вода, къпане два пъти - защото изобилната пот просто шуртеше през порите. След банята се чувствуваш като в рая - сякаш си обновен, олекнал - крилат.
Петия ден - пет пъти слизане и възлизане, пет чаши гореща вода, три пъти къпане -
обливане
с топла вода и преобличане... Шестия ден - о, задачата става сериозна.
По средата си - малко се уморяваш. Ще ти се да си легнеш и да спиш, да спиш. Но задача от Учителя е това, трябва да се изпълни докрай. Глътките от горещата вода отниматжаждата, а междувременното къпане и преобличане улесняват задачата. Срещаме се и отминаваме със закачки: Кой път ти е сега?
към текста >>
Безсилно стене
светият
пастир, загрижен за тяхното спасяване.
А и защо този Учител мъчи своите ученици с тия стомни. О, как плаче той за своите загубени овчици. Сърцето му капе от кръв при тая тяхна пот, при това тежко самоизмъчване. Не можеха ли те да минат с по една запалена свещица в църква, мирно да стоят там пред иконата на светаго Дмитрия, Козма и Дамян, и пр. Нямаше да има нужда ни от потене, ни от къпане, ни от преобличане... Горкият народ!
Безсилно стене
светият
пастир, загрижен за тяхното спасяване.
Може би си е и поплакал за народното тегло. Може би е коленичил, издигнал белите си благоухаещи ръце с маникюрни нокти нагоре към престола на Бога да го осени, да му даде съвет и свише внушение какво да стори, как да предотврати тази нова напаст, това застрашаващо връщане към езичеството - преклонение пред Въздух, Слънце и Вода. И този самозван Учител!!? И най-после го осени прозрение свише. Речено - сторено.
към текста >>
Но, късно, много късно се досети да направиш това, ти
свети
старче.
Може би е коленичил, издигнал белите си благоухаещи ръце с маникюрни нокти нагоре към престола на Бога да го осени, да му даде съвет и свише внушение какво да стори, как да предотврати тази нова напаст, това застрашаващо връщане към езичеството - преклонение пред Въздух, Слънце и Вода. И този самозван Учител!!? И най-после го осени прозрение свише. Речено - сторено. Нареди да се разтури езическото капище, да се низрине златната чешмица.
Но, късно, много късно се досети да направиш това, ти
свети
старче.
Над 500 души ние минахме през природното чистилище, чистилището на Водата, Въздуха и Светлината. Така обновени се готвехме да изпълним и други здравни задачи, които ни се даваха в школата. Наскоро ни прекараха Рилския водопровод. „Изгрев” се обниза от чешми.
към текста >>
Наскоро ни прекараха
Рилския
водопровод.
Речено - сторено. Нареди да се разтури езическото капище, да се низрине златната чешмица. Но, късно, много късно се досети да направиш това, ти свети старче. Над 500 души ние минахме през природното чистилище, чистилището на Водата, Въздуха и Светлината. Така обновени се готвехме да изпълним и други здравни задачи, които ни се даваха в школата.
Наскоро ни прекараха
Рилския
водопровод.
„Изгрев” се обниза от чешми.
към текста >>
64.
Съдържание
,
,
ТОМ 28
Разкриване
на реалността 1.
Съдържание “Изгревът... “, том XXVIII БУЧА БЕХАР ученичка и творец (6.01.1903, Пловдив - 10.02.1978, София) Посвещение за Ученика и Учителя А. УЧИТЕЛЯТ Част 1. ПРОЛЕТТА НА ЕПОХАТА (София - Изгрев, 1966 г.) Глава 1.
Разкриване
на реалността 1.
Едно столетие 2. Учителят Глава 2. По следите на казаното 1. “Аз съм един прост събеседник" 2. Аз съм човекът 3.
към текста >>
Разкриване
на реалността 1.
Истината и Той 6. “Говоря ли Истината? " 7. Бисерът на безконечността. Глава 6.
Разкриване
на реалността 1.
Животът на проявения Бог. 2. Един пасаж от Словото на Учителя 3. Реалността 4. Двете имена 5. Първата заповед 6.
към текста >>
Разкриване
на реалността (с.
Дискусия 11. Ако можеш да докажеш 12. Реалността е вечно настояще. 13. Не ме питайте, какво нещо е Бог. 14. Важни моменти в природата Сканирани документи: 1.
Разкриване
на реалността (с.
1). 2. За тази дума (с. 1). 3. В света на измеренията (с. 1) 4.
към текста >>
Покрай водите на Седемте
рилски
езера: събор, 1939 г. 5.
Двете поколения Глава 4. Съборите - духовните празници на братството 1. Търново 2. София-Изгрев 3. “Пътят на Ученика” - събор, 1927 г. 4.
Покрай водите на Седемте
рилски
езера: събор, 1939 г. 5.
Като вик на съдба - любовта: Рила, последния събор,1939 г 6. “Аз виждам" 7. През един събор Глава 5. Гласове, които стигат до сърцето 1. Планината 2.
към текста >>
“В дома на блаженството” Учителя Красотата на живота: 11 беседа от Учителя, държана при Седемте
Рилски
езера, на 2 юлий, 5 ч.
През един събор Глава 5. Гласове, които стигат до сърцето 1. Планината 2. Човекът и планината - нашия живот 3. Среща 4.
“В дома на блаженството” Учителя Красотата на живота: 11 беседа от Учителя, държана при Седемте
Рилски
езера, на 2 юлий, 5 ч.
с., 1942 г. Дом на блаженството: 12 беседа от Учителя, държана при Седемте Рилски езера, на 3 юлий, 5 ч. с., 1942 г. Част 3. ПРОЛЕТТА НА ЕПОХАТА.
към текста >>
Дом на блаженството: 12 беседа от Учителя, държана при Седемте
Рилски
езера, на 3 юлий, 5 ч.
Планината 2. Човекът и планината - нашия живот 3. Среща 4. “В дома на блаженството” Учителя Красотата на живота: 11 беседа от Учителя, държана при Седемте Рилски езера, на 2 юлий, 5 ч. с., 1942 г.
Дом на блаженството: 12 беседа от Учителя, държана при Седемте
Рилски
езера, на 3 юлий, 5 ч.
с., 1942 г. Част 3. ПРОЛЕТТА НА ЕПОХАТА. Когато трапезата се вдигна, (София-Изгрев, 03.1967 г.) Глава 1. Когато трапезата се вдигна Въведение 1.
към текста >>
Откриване
на Школата 1.
По повод едно предсказание 27. Стани, стани 28. Неповторимост Послесловие Б. ШКОЛАТА НА ЛЮБОВТА. ИЗГРЕВЪТ И ШКОЛАТА Глава 1.
Откриване
на Школата 1.
Храм и училище: въведение 2. Окултизмът и човека 3. Пред прага на Школата 4. Школата на Христа 5. Необходимият ценз 6.
към текста >>
Запалените
светилници
: есе (26.I.1977 г.) 35.
Гемиджийското въже: есе (13.I.1977 г.) 30. Страдание и любов: есе (17.I.1977 г.) 31. Зад големия хаос на вековете: есе (19.I.1977 г.) 32. Първият и десетия извор: есе (20.I.1977 г.) 33. Йоанна 18 глава: есе (22.I.1977 г.) 34.
Запалените
светилници
: есе (26.I.1977 г.) 35.
Синтезът - заключителен акорд: есе (27.I.1977 г.) 36. Открито писмо (8.V.1971 г., 4-5 ч. с.) 37. Тоя век! (I.1936 г.) Послеслов Сканирани документи: 1.
към текста >>
Това бяха
рилски
дни : разкази 4.1.
3-8 2. Суша: разказ на Буча Бехар от Песен над равнините Казанлък: печ. и книговезница Гутенберг, 1939, с. 6-84. 3. Къщата: разказ 4.
Това бяха
рилски
дни : разкази 4.1.
Нейната тайна: VIII. 1954 г. 4.2. Изгрев на Рила: лятото на 1954 г. 4.3. Как пеят водите 4.4. На тръгване: 2.VIII.1954 г. 4.5.
към текста >>
Рилски
цветя. 4.9.
На тръгване: 2.VIII.1954 г. 4.5. Ранният час: 9.IX. 1954 г. 4.6. Всред мъглите на Рила: 15.IX.1954 г., Изгрев 4.7. Съзерцание: лятото на 1954 г. 4.8.
Рилски
цветя. 4.9.
Ах, снегове...: 25.V.1955 г., Изгрев. 5. Малки песни за безначалният, неизвестния мъдрец, когато бе Учител и Господ мой 5.1. Аз те търсих 5.2. При теб съм аз 5.3. Обичам 5.4.
към текста >>
Съборни -
Рилски
Тефтерче 5.
Тефтерче 1. Формули, мота, важни стихове и мисли, (XI.1969 г.) Тефтерче 2. Формули, мисли, правила (8.XII.1969 г.) Тефтерче 3. Беседи и лекции (XI.1974 г.);Пътят на ученика: съборни, 1927 г. Тефтерче 4.
Съборни -
Рилски
Тефтерче 5.
Правила, закони и упражнения за приложения Тефтерче 6. Правила и методи за лекуване Сканирани документи: Тефтерче 1. Формули, мота, важни стихове и мисли Тефтерче 2. Формули, мисли, правила Тефтерче 3. Беседи и лекции : записани XI.1974 г.; Пътят на ученика: съборни, 1927 г.
към текста >>
Съборни -
Рилски
Тефтерче 5.
Правила и методи за лекуване Сканирани документи: Тефтерче 1. Формули, мота, важни стихове и мисли Тефтерче 2. Формули, мисли, правила Тефтерче 3. Беседи и лекции : записани XI.1974 г.; Пътят на ученика: съборни, 1927 г. Тефтерче 4.
Съборни -
Рилски
Тефтерче 5.
Правила, закони и упражнения за приложения Тефтерче 6. Правила и методи за лекуване Ж. СПОМЕНИ, ДОКУМЕНТИ, КОМЕНТАРИ / Вергилий Кръстев I. Буча Бехар и спестовната книжка с чужди пари II. Спасяването на българските евреи Снимки за Изгрева и Школата: бележки към с.
към текста >>
65.
32. Първият и десетия извор: есе (20.I.1977 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
” Не, не бе това нашата тема, нито
рилския
случай, но човек знае ли как ще протече мисълта и какво направление ще вземе перото.
Той порица всичките тези прийоми и средства за проникване в миналото и в бъдещето на човека, не самото желание на човека да има допир с тия светове, те не могат да не будят интереса му, а начините, методите, “тия остатъци от далечното минало”, тия жалки останки от една далечна пропаднала култура, намерила прием в ония стари представители на потъналия континент. Той порица в тази беседа всички, които си служат с тези средства и накрая рече: “Вие пиете от първия извор, а после отивате и пиете от десетия.” Ясно беше, че цялата тази гадателска дейност не бе нищо друго, а пиене на вода от десетия извор - мътен и нечист поток. Нямаше вече по въпроса две мнения и учениците си взеха бележка от това. Атмосферата вероятно се озонира, прочисти и ние не знаехме дали някои щяха да дръзнат да човъркат картите и да обръщат чаши и тем подобни, за да губят не само времето си, не душевната си свежест, но и правата посока към първия извор. Собствено това не е нашата тема, надвесени над блестящите страници от книгата “Пътят на ученика” на страница 354 на утринно слово: “Дойде час?
” Не, не бе това нашата тема, нито
рилския
случай, но човек знае ли как ще протече мисълта и какво направление ще вземе перото.
Нека дотук казано го вземем за увод и нека ни бъде простено, че е толкова дълъг. Учителят го каза кратко между другото: “Предсказанията по този начин са остатъци от една велика наука в миналото, но сега човечеството се намира в друга фаза на развитието. Днес човек трябва да се интересува от ръката, защото там е написано всичко. Четмо е това. Окултният ученик трябва да са проучва, да се оглежда всеки ден в огледалото, не да гледа колко е красив, но до колко в лицето му са написани чертите на честност, на справедливост, на добрина, на дружелюбие, на верност на приятели и т.н.” За нас това бе едно кратко въведение към същността на Неговата тема, оттам и на нашата като ученици.
към текста >>
Четвърти стрък от тия науки, които ние не искаме да ги наречем с изтърканата и опошлена фраза “гадателски”, е физиогномиката -
откриване
и познаване на човека по неговото лице, по чертите на лицето, по формата на устата, носа, челото, брадата, ушите и очите, където всичко е написано четливо и разбрано за познавачите.
Той започва с йероглифното писмо на ръката, колкото ръце в света, толкова различни съдби, толкова различно писмо ситно начертано в дланта. Навеждаш се и гледаш съсредоточено, учудено дори и развълнувано пред тайните чудеса на природата, която стриктно се придържа “нищо скрито, покрито да няма”, оставила цяла сигнална система във всичките си творения над и под земята, по всичките обекти, които образуват нейната повърхнина, като не е подминала най-вече човека - най-главния обект, грижливо набелязан, старателно нарисуван с неизвестна четка и палитра, изваян с длето и чук, за да не бъде неотбелязан, непознат, скрит за очите на ония позна това йероглифно писмо, наречено хиромантия - една положителна наука, нека да е непризната от официалната наука. За очите на ония, които могат да четат по формата на главата, на черепа, чиито шарки, колкото и установени, толкова и различни за милионите земни жители - френолозите, могат те също така умело като хиромантиците, могат да се произнесат също като тях за миналото и за бъдещето, могат да четат симптомите на бъдещи заболявания и с това познание да се вземат предохранителни мерки. Други, които като тях могат да предскажат, да предотвратяват конфликтите, катастрофите, болестите и вероятно род нещастия, са астролозите, чиято наука в наше време е изпаднала в немилост, а било е време, когато за нея са ги пращали на клада, а било е време в далечна древност на изток, тя е процъфтявала, като остро надминава физиката и математиката. Един сполучливо направен хороскоп с по-точни данни на раждането може да разкаже и да покаже на човека миналото, настоящето и бъдещето, защото с всичките завои и депресии в неговия живот, с определените дати и срокове и най-вече да бъде предпазен човек от евентуалните нещастия и страдания.
Четвърти стрък от тия науки, които ние не искаме да ги наречем с изтърканата и опошлена фраза “гадателски”, е физиогномиката -
откриване
и познаване на човека по неговото лице, по чертите на лицето, по формата на устата, носа, челото, брадата, ушите и очите, където всичко е написано четливо и разбрано за познавачите.
Всяка част на лицето - един свят. Доколко човек е умен, разумен, схватлив, мъдър ще познаем по формата на челото, на носа. Доколкото човек е любвеобилен и до колко чувствата му са добре развити, ще познаем по формата на устата, брадата издава развита добра воля, или своеволието, ушите, очите - цели светове. За окото дори има специален отдел, наречен ирисова диагностика - устройството на окото, тоя висш орган, уникално чудо на живата природа, изработен до съвършенство апарат на устройството на цялата Вселена. Поразително е и устройството на ушите, които дават пълна представа къде е човек: във физическия, духовния и божествения живот.
към текста >>
Ала това не попречи ни най-малко да
посвети
Учителят много школни лекции най-вече в тия от Специалния клас на тези науки.
Не бяха малко тия, за които астрологията им беше любим предмет. Те бяха по специалностите си физици, математици, астрономи и тя им се подаваше може би като знание, в което те се вдълбочаваха може би имаха някакви резултати. Други се занимаваха с хиромантия, с френология. Но ето, че голямата част от тях знаеха от всичките по малко, тези науки не слязоха практически до нас. Отнесени сякаш от вихъра на Неговото време, с жаждата да гледаш, да слушаш, те останаха на втори план - сякаш бе отложено тяхното изучаване.
Ала това не попречи ни най-малко да
посвети
Учителят много школни лекции най-вече в тия от Специалния клас на тези науки.
Всяка наука може да се вземе като основна линия и верни сигнали, точни по своята задълбоченост, нещо, което може да влезе като основа в предоставените условия, съгласувани и с цялата практика на хора, които лесно искат да се домогнат до познанието: “за да се уверят някои”, за да се задоволяват други, за да убият празното си време трети. Ние знаем за тези опасни пътеки, невинни наглед, тия запитания имахме възможност да ги наблюдаваме, ала никога не забравихме, че главната магистрала е очертана, знаем и помним, че сме преживели едно необикновено лято на 1927 година и сме присъствували на един също така необикновен събор, когато се очерта път - път не обикновен, не познат, а път величествен по своя строеж, и по своята цел - пътят на ученика. Какво ли нямаше в тия беседи и лекции, когато задъхан от вълнение с часове си слушал, без да се уморяваш и без да кажеш: стига! Бе нещо много голямо. Постави стрелка и по тия науки.
към текста >>
66.
Съдържание
,
,
ТОМ 30
при Седемте
Рилски
езера.
5, бр. 63, 15.05.1933. 85. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Трите свята. Из беседа държана на 12 август 1932, 5 ч. с.
при Седемте
Рилски
езера.
- В: Братство, Севлиево. Г. 5, бр. 63, 15.05.1933, с. 3. 86. Где е спасението?.
към текста >>
Лъжеучителя Михаил
Иванов
/ Вергилий Кръстев. 115.
Французи при Учителя на Рила. 114.8. Вести от чужбина. 114.9. Идеите на Всемирното братство в чужбина. 114.10. Едно мнение за Паневритмията. Французи в България / Вергилий Кръстев.
Лъжеучителя Михаил
Иванов
/ Вергилий Кръстев. 115.
Невежеството на учения и отричането на Бога. Статията „За невежеството на учения”, отговор на статия на психиатъра д-р Кирил Чолаков срещу Учителя Дънов / Сава Калименов. – В: Братство, Севлиево. Г. 12, бр. 263, 23.06.1940, с.1-3 116.
към текста >>
Изворски [
Иван
Антонов].- В: Братство, Севлиево. Г.
- В: Братство, Севлиево. Г. 7, бр. 98, 22.09.1934, с. 1 1.2. Статията „Предназначението на славяните” И. А.
Изворски [
Иван
Антонов].- В: Братство, Севлиево. Г.
9, бр. 175, 27.12.1936, с. 1 1.3. Статията „Славянството” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г.
към текста >>
И светлината
свети
!
Да бъде светлина! Безпл. прил. на Братство, Севлиево, Г. 10, бр. 208, 20.02.1938. 7.2.
И светлината
свети
!
Безпл. прил. на Братство, Севлиево, Г. 15, бр. 309, 1.07.1943. IX. СПОМЕНИ ЗА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ.
към текста >>
Отговор от вестник „Братство” / из спомените на Руси
Караиванов
от с.
Камбуров – Казанлък. (също и в: Братство, Севлиево. Г. 13, бр. 271,15.01.1941, с. 3) 7.
Отговор от вестник „Братство” / из спомените на Руси
Караиванов
от с.
Ветрен. 8. Съветският офицер. / из спомените на Руси Караиванов от с. Ветрен. 9. За членуването в Теософското общество / из спомените на Тодор А.
към текста >>
/ из спомените на Руси
Караиванов
от с.
271,15.01.1941, с. 3) 7. Отговор от вестник „Братство” / из спомените на Руси Караиванов от с. Ветрен. 8. Съветският офицер.
/ из спомените на Руси
Караиванов
от с.
Ветрен. 9. За членуването в Теософското общество / из спомените на Тодор А. Попов – Ямбол. 10. Учителят и Николай Райнов / из спомените на Тодор А. Попов – Ямбол. 11.
към текста >>
67.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 31
Наливане
от пусто в празно – стр.95 12.5.
Котаракът Мачо – стр.93 12.1. Разиграването от един котарак – стр.93 12.2. Сега сме зима. През зимата не се оре и сее– стр.94 12.3. Символичният отговор за пълния провал – стр.95 12.4.
Наливане
от пусто в празно – стр.95 12.5.
Котаракът Мачо реве като магаре – стр.96 12.6. Прекъсване на невидимата нишка на разговора от котарака Мачо – стр.97 12.7. Кой беше този дух в котарака, който ми пречеше ... – стр.98 12.8. Писаната мацана на капандурата – стр.98 12.9. Пребитият котарак – стр.99 12.10.
към текста >>
Момичето, което бива
пребивано
от бой – стр.102 13.3.
Пребитият котарак – стр.99 12.10. Котаракът Мачо изчезва – стр.99 12.11. Котаракът Мачо и врагът – стр.100 13. Сладкишите и капана за мишката – стр.101 13.1. Къщната помощница Станка – стр.101 13.2.
Момичето, което бива
пребивано
от бой – стр.102 13.3.
В търсене на домашна прислужница – стр.102 13.4. От домашна прислужница става слугиня и робиня – стр.103 13.5. Дворът на Мария Тодорова – стр.103 13.6. Робиня в дома и робски труд – стр.104 13.7. Как Мария приготовлява ястията – стр.104 13.8.
към текста >>
Годишната си отпуска в хижата на 7-те
Рилски
езера – стр.124 16.2.
Какво видяха двамата му братя и сестра Цанка – стр.122 15.10. Изкачване на Салоните - Рила, 1973 г. – стр.123 15.11. Кражбата на чувалите и предателствата – стр.123 16. На лагер на Салоните с Мария и с Борис – стр.124 16.1.
Годишната си отпуска в хижата на 7-те
Рилски
езера – стр.124 16.2.
Кои бяха ръководителите на Братския лагер на Рила – стр.125 16.3. Конфликтите – стр.126 16.4. На път за Салоните, изгонен и изхвърлен от лагера – стр.126 16.5. Моето ново място за палатката ми на Салоните – стр.127 16.6. На лагеруване на Рила, 1973 г.
към текста >>
Станка
Иванова
Тотева (2.XI.1920 -) 5.3.16.
Илия Узунов (18.XI.1905 -) 5.3.11. Наталия Чакова (9.Х.1902 - 10.Х.1987) 5.3.12. Петър Камбуров (1.XII.1899 - 1969) 5.3.13. Цанка Екимова (25.IX.1902 - 1984) 5.3.14. Крум Въжаров (3.IV.1908 - 2.III.1991) 5.3.15.
Станка
Иванова
Тотева (2.XI.1920 -) 5.3.16.
Симеон Арнаудов (11.IV.1904 - 1991) 5.3.17. Райна Стефанова Георгиева (29.V.1909 -) 5.3.18. Маргарита Рангелова Стратева - Гита (16.VII.1910 -) 5.3.19. Йорданка Димитрова Колева (10.I.1910 - 26.III.1993) 5.3.20. Драган Петков (19.Х.1910 - 21 .VIII.1992) 5.3.21.
към текста >>
Иван
Антонов (19.VIII / 1.IX.1899 - 29.X.1964) 5.3.25.
Драган Петков (19.Х.1910 - 21 .VIII.1992) 5.3.21. Боян Златарев (14.XI.1908 - 22.V.1986) 5.3.22. Гради Минчев (22.VI.1912 - 12.VIII.1992) 5.3.23. Атанас Минчев (08.VIII.1914 - 29.V. 1993) 5.3.24.
Иван
Антонов (19.VIII / 1.IX.1899 - 29.X.1964) 5.3.25.
Стефка Няголова /по мъж (1 .XI. 1903 - 19.II.1995) (Стойкова по баща) 5.3.26. Иотка Младенова (22.V.1919 - 30.X.1995) 5.3.27. Ангел Вълков (14.XI.1899 - 1985) 5.3.28. Анина Бертоли (28.I.1912 - 2.VII.1989) 5.3.29.
към текста >>
на 7-те
рилски
езера?
Утринни слова, осма година (1938-1939 г.), том 2. София: АСК 93: Урания, 1998, с. 234-235 – стр.480 9. Кой докара бурята през м. август 1949 г.
на 7-те
рилски
езера?
– стр.482 10. Кой предизвика сушата, след това бурите, градушките, наводненията в България и Европа през 2002 г.? – стр.485 11. Комунизмът и анархизмът - двата едноутробни братя близнаци – стр.487 11.1. Болшевизмът (1945-1989 г.) Болшевиките - бирниците на Бога ГОСПОД МУ РЕЧЕ. 10.
към текста >>
Причината за земетресенията
ПРИДОБИВАНЕ
НА ЩАСТИЕ. 31.
„Землетресението е закон, който възстановява хармонията в света, уравновесява противодействуващите сили на земята" ГЛАС ОТ ГРАДА. 3. [беседа, държана от Учителя на 6 май 1928 г., София]. София, 1928, с. 3-23 – стр.574 3.12. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев за ГЛАС ОТ ГРАДА – стр.577 3.13.
Причината за земетресенията
ПРИДОБИВАНЕ
НА ЩАСТИЕ. 31.
лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г., София-Изгрев. - В: Дънов, Петър. Добри и лоши условия, лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, 7 година (1927-1928), том 3. София, 1937, с. 110-117 – стр.577 3.14.
към текста >>
Бележки на съставителя Вергилий Кръстев за
ПРИДОБИВАНЕ
НА ЩАСТИЕ, с. 110-117.
лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г., София-Изгрев. - В: Дънов, Петър. Добри и лоши условия, лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, 7 година (1927-1928), том 3. София, 1937, с. 110-117 – стр.577 3.14.
Бележки на съставителя Вергилий Кръстев за
ПРИДОБИВАНЕ
НА ЩАСТИЕ, с. 110-117.
Причината за земетресенията – стр.579 3.15. „Няма по-велико нещо от сливане на душите с Първичния Дух! " ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ. 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г., София-Изгрев. - В: Дънов, Петър.
към текста >>
„Няма по-велико нещо от
сливане
на душите с Първичния Дух!
Добри и лоши условия, лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, 7 година (1927-1928), том 3. София, 1937, с. 110-117 – стр.577 3.14. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев за ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ, с. 110-117. Причината за земетресенията – стр.579 3.15.
„Няма по-велико нещо от
сливане
на душите с Първичния Дух!
" ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ. 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г., София-Изгрев. - В: Дънов, Петър. Добри и лоши условия, лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, 7 година (1927-1928), том 3. София, 1937, с.
към текста >>
"
ПРИДОБИВАНЕ
НА ЩАСТИЕ. 31.
София, 1937, с. 110-117 – стр.577 3.14. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев за ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ, с. 110-117. Причината за земетресенията – стр.579 3.15. „Няма по-велико нещо от сливане на душите с Първичния Дух!
"
ПРИДОБИВАНЕ
НА ЩАСТИЕ. 31.
лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г., София-Изгрев. - В: Дънов, Петър. Добри и лоши условия, лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, 7 година (1927-1928), том 3. София, 1937, с. 121-134 – стр.580 3.16.
към текста >>
Бележки на съставителя Вергилий Кръстев за
ПРИДОБИВАНЕ
НА ЩАСТИЕ, с. 121-134.
лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г., София-Изгрев. - В: Дънов, Петър. Добри и лоши условия, лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, 7 година (1927-1928), том 3. София, 1937, с. 121-134 – стр.580 3.16.
Бележки на съставителя Вергилий Кръстев за
ПРИДОБИВАНЕ
НА ЩАСТИЕ, с. 121-134.
Сливането на душите с първичния Дух– стр.583 3.17. „Катастрофите в природата са условия за пробуждане на човешкото съзнание" ЩЕ БЪДАТ ПРЕДУПРЕДЕНИ. 26. лекция от Учителя, държана на 28 април, 1928 г., София-Изгрев. - В: Дънов, Петър. Малки и големи придобивки, лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, 7 година (1927-1928), том 2.
към текста >>
Сливането
на душите с първичния Дух– стр.583 3.17.
- В: Дънов, Петър. Добри и лоши условия, лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, 7 година (1927-1928), том 3. София, 1937, с. 121-134 – стр.580 3.16. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев за ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ, с. 121-134.
Сливането
на душите с първичния Дух– стр.583 3.17.
„Катастрофите в природата са условия за пробуждане на човешкото съзнание" ЩЕ БЪДАТ ПРЕДУПРЕДЕНИ. 26. лекция от Учителя, държана на 28 април, 1928 г., София-Изгрев. - В: Дънов, Петър. Малки и големи придобивки, лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, 7 година (1927-1928), том 2. София, 1936, с.
към текста >>
Благодарствено писмо към д-р Вергилий Кръстев, Светозар Няголов и цялата му фамилия (20.11.2004 г.) /
Иванка
Георгиева Лазева – стр.721 14.
– стр.714 9. Майката на Светозар Няголов, на име Стефка – стр.716 10. Вековната тайна, която бе явна за целия Изгрев – стр.716 11. Да се въплотиш на Земята като човек – стр.718 12. Незаконният син на Изгрева – стр.720 13.
Благодарствено писмо към д-р Вергилий Кръстев, Светозар Няголов и цялата му фамилия (20.11.2004 г.) /
Иванка
Георгиева Лазева – стр.721 14.
Библията на Учителя - подарена за концерт-рециталите по „Изгревът" – стр.722 Сканирани натериали Благодарствено писмо – стр.723 Писмо на Светозар Няголов за концертите на „Изгревът"... – стр.725 Подарената Библия за концертите на „Изгревът" – стр.726 IX. СВЕТОЗАР НЯГОЛОВ ЗА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ – стр.727 1. Хороскоп на Любомир Лулчев – стр.723 2. Любомир Лулчев като офицер. Очерк – стр.729 3.
към текста >>
Антиминсът и Откровението в Солунската църква „
Свети
Димитър Солунски" – стр.753 2.
Последните съвременници на Учителя Дънов. Виж „Изгревът", том XXI, снимка № 104 – стр.751 12. Поздрав от Светозар Няголов. Виж „Изгревът", том XXI, снимка № 104 – стр.751 XI. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ЗА „ИЗГРЕВЪТ" И ВЕЧНАТА ТАЙНА НА ЖИВОТА – стр.752 1.
Антиминсът и Откровението в Солунската църква „
Свети
Димитър Солунски" – стр.753 2.
Константин Дъновски - Свещеник на Всевишнаго Бога и Възраждането на Българския народ, което започва чрез „Антиминсът" – стр.754 3. Кой е Петър Константинов Дънов? – стр.754 4. Какво сме публикували за Петър Дънов чрез програмата на „Изгревът" – стр.755 5. Нерукотворният образ на Исус Христос – стр.757 6.
към текста >>
Какъв изход бе намерен чрез 7-те
Рилски
езера?
Защо си отстъпи мястото – стр.849 7. Забраната на събора на Изгрева през 1928 г. – стр.850 8. Гонителите на събора на Изгрева през 1928 г. – стр.851 9.
Какъв изход бе намерен чрез 7-те
Рилски
езера?
– стр.851 10. Една изповед на съставителя на „Изгревът" – стр.852 11. Голямата заблуда в Айтос – стр.855 12. Великият изпит на Всемировият Учител – стр.856 XVII. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ЗА ПАВЕЛ ВАСИЛЕВ.
към текста >>
68.
Спомени и стихове за Светозар
,
Георги Иванов
,
ТОМ 32
СПОМЕНИ И СТИХОВЕ ЗА СВЕТОЗАР Георги
Иванов
СБОГОМ, СВЕТОЗАРЕ!
СПОМЕНИ И СТИХОВЕ ЗА СВЕТОЗАР Георги
Иванов
СБОГОМ, СВЕТОЗАРЕ!
Той бе лъч за нас и надежда, еделвайс на алпийска скала. Той бе огън в душата си нежна и богат с благородни дела. Нека да споделя с вас болката, Павел, Величке и Любчо, дълбоко опечалени син, сестра и брат на скъпия за сърцата ни Светозар Крумов Няголов, с когото в този тъжен ден и час си вземаме последно сбогом във видимия свят, за го изпратим в безкрайния свят на светлината, чийто представител и дете беше той, сред нас на Земята, защото днес го изпращаме в неговата предвечна Родина! Драги кръвни родственици, драги братя и сестри по Дух от големия род на Бялото Братство, чийто роднини живеят по цялата Земя и по звездите над нея и, които от епоха в епоха пишат великата история на света с чистата духовна струя, като я вливат в безсмъртния живот на Вселената. Заедно с вашата скръб, разрешете да прибавя и моята горест и така да разделим огромната й тежест.
към текста >>
Но ако трябва да се изразя спонтанно и чисто по човешки, братя и сестри, за мен Светозар винаги ще си остане онова малко дете, което Учителят е държал на своите колене пред палатката си на Рила и на, което Беинса Дуно е разказвал приказки, докато родителите са търсили малкия палавник сред другите палатки на лагера при Седемте
рилски
езера.
Заедно с вашата скръб, разрешете да прибавя и моята горест и така да разделим огромната й тежест. На всички ни сълзите задавят гърлата, защото душите ни усещат, че се разделяме с едно голямо, светло присъствие в нашия живот. В самото име на Светозар е дълбоко закодирана тази небесна светлина, а неговата доброта и помощ, неговият пример бе опора на близки и приятели през трудните изпитания на човешките съдби. Ако трябва да се изразя на библейски език и така да изкажа мъката за един наш брат, изпълнил живота си с духовен устрем, трябва да кажа, че това бе един от „последните мохикани”, които са стояли при нозете на Великият Учител и затова той бе една жива енциклопедия на живота на Изгрева и на Бялото Братство от учителевите години, та до наши дни. Както без „бащата на историята” Херодот, ние щяхме да знаем много по-малко за живота на древна Гърция,така без брат Светозар, ние щяхме да знаем много по-малко за живота на Изгрева, за Братството и за Учителя.
Но ако трябва да се изразя спонтанно и чисто по човешки, братя и сестри, за мен Светозар винаги ще си остане онова малко дете, което Учителят е държал на своите колене пред палатката си на Рила и на, което Беинса Дуно е разказвал приказки, докато родителите са търсили малкия палавник сред другите палатки на лагера при Седемте
рилски
езера.
Когато гледаме снимките от Рила на Учителя с неговите ученици, запечатили моменти от една велика епоха, често може да видим на тях и едно малко момченце, сериозно и достолепно, смесило се с големите хора, покрай своите родители. Това, братя и сестри, това, приятели и близки, е нашия обичан Светозар! Пред тези снимки, в моето съзнание винаги изплува картината, на която Исус Христос държи в ръцете си едно малко момченце – Свети Игнатий Богоносец, за което Божият син казва: „Оставете тези малките деца да дойдат при мене! ” Така библейската картина, с картината пред палатката на Рила и с другите рилски снимки се сливат в едно, там, във вечността, където е „Божият Помазаник” наречен Великият Спасител, Лечител, Будител или Учител, в когото е концентрирана човешката вяра в Бога. Независимо дали този „Помазаник” се нарича Хермес, Мойсей, Орфей, Исус Христос или Беинса Дуно, щом е прегърнал и взел в ръцете си нашата надежда, проектирана в човешкото дете и го понася към изгрева, към Слънцето, към свелите зари на Любовта, Мъдростта и Истината, това значи, че човешкото бъдеще няма да помръкне, човешкото бъдеще ще пребъде!
към текста >>
Пред тези снимки, в моето съзнание винаги изплува картината, на която Исус Христос държи в ръцете си едно малко момченце –
Свети
Игнатий Богоносец, за което Божият син казва: „Оставете тези малките деца да дойдат при мене!
Ако трябва да се изразя на библейски език и така да изкажа мъката за един наш брат, изпълнил живота си с духовен устрем, трябва да кажа, че това бе един от „последните мохикани”, които са стояли при нозете на Великият Учител и затова той бе една жива енциклопедия на живота на Изгрева и на Бялото Братство от учителевите години, та до наши дни. Както без „бащата на историята” Херодот, ние щяхме да знаем много по-малко за живота на древна Гърция,така без брат Светозар, ние щяхме да знаем много по-малко за живота на Изгрева, за Братството и за Учителя. Но ако трябва да се изразя спонтанно и чисто по човешки, братя и сестри, за мен Светозар винаги ще си остане онова малко дете, което Учителят е държал на своите колене пред палатката си на Рила и на, което Беинса Дуно е разказвал приказки, докато родителите са търсили малкия палавник сред другите палатки на лагера при Седемте рилски езера. Когато гледаме снимките от Рила на Учителя с неговите ученици, запечатили моменти от една велика епоха, често може да видим на тях и едно малко момченце, сериозно и достолепно, смесило се с големите хора, покрай своите родители. Това, братя и сестри, това, приятели и близки, е нашия обичан Светозар!
Пред тези снимки, в моето съзнание винаги изплува картината, на която Исус Христос държи в ръцете си едно малко момченце –
Свети
Игнатий Богоносец, за което Божият син казва: „Оставете тези малките деца да дойдат при мене!
” Така библейската картина, с картината пред палатката на Рила и с другите рилски снимки се сливат в едно, там, във вечността, където е „Божият Помазаник” наречен Великият Спасител, Лечител, Будител или Учител, в когото е концентрирана човешката вяра в Бога. Независимо дали този „Помазаник” се нарича Хермес, Мойсей, Орфей, Исус Христос или Беинса Дуно, щом е прегърнал и взел в ръцете си нашата надежда, проектирана в човешкото дете и го понася към изгрева, към Слънцето, към свелите зари на Любовта, Мъдростта и Истината, това значи, че човешкото бъдеще няма да помръкне, човешкото бъдеще ще пребъде! Игнатий Богоносец и детето Светозар, Христос и Беинса Дуно се сменят през вековете, но картината остава вечна. Този Игнатий Богоносец, този Светозар, за който Учителят казва, че в него е въплътен духът на велик древногръцки философ, живя сред нас и щедро ни раздаваше своите светли зари. Брат Светозар бе необикновен човек, защото бе едновременно и благородник, и практик, и филантроп, и строител, скрит зад скромна човешка съдба.
към текста >>
” Така библейската картина, с картината пред палатката на Рила и с другите
рилски
снимки се сливат в едно, там, във вечността, където е „Божият Помазаник” наречен Великият Спасител, Лечител, Будител или Учител, в когото е концентрирана човешката вяра в Бога.
Както без „бащата на историята” Херодот, ние щяхме да знаем много по-малко за живота на древна Гърция,така без брат Светозар, ние щяхме да знаем много по-малко за живота на Изгрева, за Братството и за Учителя. Но ако трябва да се изразя спонтанно и чисто по човешки, братя и сестри, за мен Светозар винаги ще си остане онова малко дете, което Учителят е държал на своите колене пред палатката си на Рила и на, което Беинса Дуно е разказвал приказки, докато родителите са търсили малкия палавник сред другите палатки на лагера при Седемте рилски езера. Когато гледаме снимките от Рила на Учителя с неговите ученици, запечатили моменти от една велика епоха, често може да видим на тях и едно малко момченце, сериозно и достолепно, смесило се с големите хора, покрай своите родители. Това, братя и сестри, това, приятели и близки, е нашия обичан Светозар! Пред тези снимки, в моето съзнание винаги изплува картината, на която Исус Христос държи в ръцете си едно малко момченце – Свети Игнатий Богоносец, за което Божият син казва: „Оставете тези малките деца да дойдат при мене!
” Така библейската картина, с картината пред палатката на Рила и с другите
рилски
снимки се сливат в едно, там, във вечността, където е „Божият Помазаник” наречен Великият Спасител, Лечител, Будител или Учител, в когото е концентрирана човешката вяра в Бога.
Независимо дали този „Помазаник” се нарича Хермес, Мойсей, Орфей, Исус Христос или Беинса Дуно, щом е прегърнал и взел в ръцете си нашата надежда, проектирана в човешкото дете и го понася към изгрева, към Слънцето, към свелите зари на Любовта, Мъдростта и Истината, това значи, че човешкото бъдеще няма да помръкне, човешкото бъдеще ще пребъде! Игнатий Богоносец и детето Светозар, Христос и Беинса Дуно се сменят през вековете, но картината остава вечна. Този Игнатий Богоносец, този Светозар, за който Учителят казва, че в него е въплътен духът на велик древногръцки философ, живя сред нас и щедро ни раздаваше своите светли зари. Брат Светозар бе необикновен човек, защото бе едновременно и благородник, и практик, и филантроп, и строител, скрит зад скромна човешка съдба. Неговият жребий и неговата житейска задача беда изгражда мостовете между различните поколения от последователите на Учителя.
към текста >>
Брат Светозар бе ярък представител на астрологическата школа на Изгрева, в която са блестели такива
светила
като Георги Радев,
Иван
Антонов и Николай Дойнов.
Ние имаме пред нас неговия живот-пример, който ни подарява, за да ползваме житейските му уроци, защото той е там целият, със своите светлини и сенки. Със светлите си зари осветяваше света, но едновременно с това и себе си. Благодарение на изключителната му честност, непозноваща притворство, гримаси и лицемерие, той се открива доверчиво и смело пред нас и там виждаме: великодушие, благородство, достойнство, светла мисъл и топло сърце, но и редица човешки слабости, присъщи на обикновените. Въпреки всичко, този белязан и открояващ се живот, ни нашепва в душите, да пазим светъл спомен за него, защото той беше емблематична фигура за Изгрева, за Братството и за Учението на Учителя в нашето противоречиво време. Никой не може да отнеме лидерското му място в нашите спомени, защото самата съдба му бе поверила тази роля.
Брат Светозар бе ярък представител на астрологическата школа на Изгрева, в която са блестели такива
светила
като Георги Радев,
Иван
Антонов и Николай Дойнов.
Неговите обширни познания го правеха неподражаем астролог и специалист в науката, която разкрива звездното родословие на човека. Големите му астрологически познания заслужават да разкрия едно феноменално нещо в неговата звездна карта. Там се събират на рождения му ден дневната полудъга на зодиака с господар Слънцето с нощната полудъга на колелото на живота с господарка Луната, както ги определят двете половини от целия кръг астролозите от Ориента. В рождената точка на Светозар се събират в едно стихията на водата, на Рак и Луната със стихията на огъня, на Лъва и на Слънцето. Каква комбинация само - огън и вода!?
към текста >>
Греховните гравитационни сили постоянно притеглят човека към материята, но с
развиването
на антигравитационните сили на Духа, човекът започва да върви нагоре и да се катери по върховете на тази материя.
Изправени пред смъртта, разумът ни напомня, че смисълът на живота е в непрестанната вътрешна борба за съвършенство във вечността. Ние се раждаме, за да напредваме към съвършенство. „Бъдете съвършени вие, както е съвършен вашият Небесен Отец” казва нашият спасител Исус Христос, а Учителят допълва „Ние се раждаме, за се учим и да поправяме нашите грешки”. Смисълът на Живота е в неговото Велико Училище, което е записано с главни букви в свещения пентаграм - В - У - Ж. С Великото Училище на Живота човекът ще си възвърне първичния „божествен образ и подобие”, който е изгубил със своите грехове.
Греховните гравитационни сили постоянно притеглят човека към материята, но с
развиването
на антигравитационните сили на Духа, човекът започва да върви нагоре и да се катери по върховете на тази материя.
Брат Светозар, като всеки човек от плът и кръв, беше подвластен на земната гравитация, но той носеше в себе си един непобедим устрем към върховете, който е скрита форма на устрем към съвършенство и свобода. Свещената планина Рила, в която Орфей, певецът на боговете, с песента си укротяващ зверовете, е имал своята духовна школа; планината на св. Иван Рилски, християтския застъпник на българския народ и планината на Учителя Беинса Дуно, дал тласъка на братството за бъдещото човечество с нейния божи връх Мусала, се нарежда като шести по ред във венеца от свещените библейски върхове на петата човешка раса след Великия потоп: Арарат, Мория, Хорив, Тавор и Голгота. В томовете на „Изгревът”, Светозар, със светлината на Учителя обяснява мистичния смисъл на тези върхове в свещения Пентаграм. А за шестата човешка раса планината Рила - древния Олимп или тракийската Дункас, славянската Роуола, ще бъде новият символичен връх за бъдещото човечество.
към текста >>
Иван
Рилски
, християтския застъпник на българския народ и планината на Учителя Беинса Дуно, дал тласъка на братството за бъдещото човечество с нейния божи връх Мусала, се нарежда като шести по ред във венеца от свещените библейски върхове на петата човешка раса след Великия потоп: Арарат, Мория, Хорив, Тавор и Голгота.
Смисълът на Живота е в неговото Велико Училище, което е записано с главни букви в свещения пентаграм - В - У - Ж. С Великото Училище на Живота човекът ще си възвърне първичния „божествен образ и подобие”, който е изгубил със своите грехове. Греховните гравитационни сили постоянно притеглят човека към материята, но с развиването на антигравитационните сили на Духа, човекът започва да върви нагоре и да се катери по върховете на тази материя. Брат Светозар, като всеки човек от плът и кръв, беше подвластен на земната гравитация, но той носеше в себе си един непобедим устрем към върховете, който е скрита форма на устрем към съвършенство и свобода. Свещената планина Рила, в която Орфей, певецът на боговете, с песента си укротяващ зверовете, е имал своята духовна школа; планината на св.
Иван
Рилски
, християтския застъпник на българския народ и планината на Учителя Беинса Дуно, дал тласъка на братството за бъдещото човечество с нейния божи връх Мусала, се нарежда като шести по ред във венеца от свещените библейски върхове на петата човешка раса след Великия потоп: Арарат, Мория, Хорив, Тавор и Голгота.
В томовете на „Изгревът”, Светозар, със светлината на Учителя обяснява мистичния смисъл на тези върхове в свещения Пентаграм. А за шестата човешка раса планината Рила - древния Олимп или тракийската Дункас, славянската Роуола, ще бъде новият символичен връх за бъдещото човечество. Връх Мусала беше като роден дом за брат Светозар. Любовта към Рила бе събрала за него в едно: любовта към Учителя, любовта към Слънцето и звездите, любовта към Бога. Неизброими са изкачванията на брат Светозар на Рила, в сняг и пек, през бури и слънчеви дни, където е посрещал изгревите на Слънцето от Зелени Рид, от Салоните, от Молитвения връх, но най-обичаше изгревите от Мусала.
към текста >>
С теб сме били на 7-те
рилски
езера и заедно сме се катерили по
рилските
височини.
А за шестата човешка раса планината Рила - древния Олимп или тракийската Дункас, славянската Роуола, ще бъде новият символичен връх за бъдещото човечество. Връх Мусала беше като роден дом за брат Светозар. Любовта към Рила бе събрала за него в едно: любовта към Учителя, любовта към Слънцето и звездите, любовта към Бога. Неизброими са изкачванията на брат Светозар на Рила, в сняг и пек, през бури и слънчеви дни, където е посрещал изгревите на Слънцето от Зелени Рид, от Салоните, от Молитвения връх, но най-обичаше изгревите от Мусала. Братко, в този час на раздялата, аз си спомням за нашия първи излет на Витоша, през Бистрица до Купените в далечната 1969 г., когато ние „петимата братя”, каквото име носи и едно от томчетата „Сила и живот” на Учителя, бяхме символично покръстени в нашето братство и приятелство от пролетния непрестанен планински дъжд.
С теб сме били на 7-те
рилски
езера и заедно сме се катерили по
рилските
височини.
По пътеките на Витоша и Рила е вървяло и нашето приятелство. Много хора си посветил в твоята любов към планината, затова Рила планина с нейните изгреви и брат Светозар с неговите молитвени срещи на слънцето, ги свързва в едно моя спомен. За мен Рила великодушно ще остане като планината и на брат Светозар, а Мусала, този връх божествен, ще чака твоя дух безплътен отново да го посети. Светозаре, ти много пъти си отправял молитви за душите на заминали братя и сестри в отвъдното. На твоя прощален ден, през Прошката седмица, предхождаща Великия пост, днес на свой ред аз отправям моите молитви за теб и твоята безсмъртна душа и като по-малък брат мислено ти казвам: Прощавай, братко!
към текста >>
Много хора си
посветил
в твоята любов към планината, затова Рила планина с нейните изгреви и брат Светозар с неговите молитвени срещи на слънцето, ги свързва в едно моя спомен.
Любовта към Рила бе събрала за него в едно: любовта към Учителя, любовта към Слънцето и звездите, любовта към Бога. Неизброими са изкачванията на брат Светозар на Рила, в сняг и пек, през бури и слънчеви дни, където е посрещал изгревите на Слънцето от Зелени Рид, от Салоните, от Молитвения връх, но най-обичаше изгревите от Мусала. Братко, в този час на раздялата, аз си спомням за нашия първи излет на Витоша, през Бистрица до Купените в далечната 1969 г., когато ние „петимата братя”, каквото име носи и едно от томчетата „Сила и живот” на Учителя, бяхме символично покръстени в нашето братство и приятелство от пролетния непрестанен планински дъжд. С теб сме били на 7-те рилски езера и заедно сме се катерили по рилските височини. По пътеките на Витоша и Рила е вървяло и нашето приятелство.
Много хора си
посветил
в твоята любов към планината, затова Рила планина с нейните изгреви и брат Светозар с неговите молитвени срещи на слънцето, ги свързва в едно моя спомен.
За мен Рила великодушно ще остане като планината и на брат Светозар, а Мусала, този връх божествен, ще чака твоя дух безплътен отново да го посети. Светозаре, ти много пъти си отправял молитви за душите на заминали братя и сестри в отвъдното. На твоя прощален ден, през Прошката седмица, предхождаща Великия пост, днес на свой ред аз отправям моите молитви за теб и твоята безсмъртна душа и като по-малък брат мислено ти казвам: Прощавай, братко! Приятелю, под твоята снимка в 22-ри том на „Изгревът” като някой древен пророк ти си провидял прощалния си ден и си записал: „Поздрав от Светозар Няголов. До нови срещи от следващите ни прераждания на Земята”.
към текста >>
Иванов
СТИХОВЕ ВЕЧНОСТ „Аз съм алфата и омегата, Началото и краят!
В началото и края, сега и завинаги, споменът за теб, Светозаре, ще бъде гравиран в нашата памет, синтезирал твоята истинска същност в едно кратко определение, както е синтезиран в семката целият живот: Той бе лъч за нас и надежда, еделвайс на алпийска скала. Той бе огън в душата си нежна и богат с благородни дела. 13.03.2013 г. - денят на изпращането му от Земята на Небето. гр.София Твой духовен приятел и брат Георги Н.
Иванов
СТИХОВЕ ВЕЧНОСТ „Аз съм алфата и омегата, Началото и краят!
” Свещеното Писание Младост прекрасна, младост опасна, със малко знания, с много желания... С любов на власт и буйна страст. Старост унила, старост без сила, носиш потайна мъдрост - незнайна... Търсеща Логос, с горчива строгост. Младост, старост – двете, шепнат вековете... Туй могъщо цяло, всичкото събрало, нивга не делете! Често в младостта мъдростта пулсира. Силна в старостта, обичта извира.
към текста >>
Олга Блажева Георги
Иванов
ИЗГРЕВЪТ ИДЕ!
Поотделно двете, вие не корете, а се преклонете, щом ги съберете, мълвят вековете!... Все с Любов градете „Дух във здраво тяло”, с Любов, запазете, Божието - цяло! Цяло, с два свързани сезона, в кръговрата на света. Два крайни бастиона, пазители на зрелостта. Два лъча на живота, от нас, към Вечността!...
Олга Блажева Георги
Иванов
ИЗГРЕВЪТ ИДЕ!
(песен) „Будни бъдете! ” Рано станете, Зората срещнете и в новия ден, със Дух извисен, със ум озарен сърцето пазете, доброто ценете! МОГА АЗ ДА КАЖА, ЧЕ ДЕНЯТ ИДЕ ВЕЧ. Слънце ще изгрее, да помислим добре. Слънце ще изгрее, да постъпим добре.
към текста >>
Георги
Иванов
Слънце ще изгрее, да помислим добре. Слънце ще изгрее, да постъпим добре. А НАС ОТ НЕБЕТО БЛАГИЙ ГЛАС НИ ЗОВЕ. Слънце ще изгрее, да помислим добре. Слънце ще изгрее, да постъпим добре.
Георги
Иванов
към текста >>
69.
62. Образът на светията
,
III. В Кабинета на Учителя
,
ТОМ 33
62. ОБРАЗЪТ НА
СВЕТИЯТА
- Какво бихте казали от Учението си за мене?
62. ОБРАЗЪТ НА
СВЕТИЯТА
- Какво бихте казали от Учението си за мене?
- Като Ви говоря по този начин, аз съвсем нямам намерение, цел да Ви накарам да повярвате в Бога, нито да Ви заставя да мислите като мене... Аз искам да възбудя възпоменанието за Вашето минало, което да свържа с настоящето, за да имате възможност да проникнете в бъдещето си.* [*Учителят Дънов за прераждането - виж „Изгревът”, т. 24. с. 155-157.] Бъдещето е новия свят, който сега се създава. Когато останете свободен и нямате какво да правите, прочетете от Библията историята на цар Саул и цар Соломон, а от Евангелието главите за апостол Павел, а намерете и прочетете историята на Иван Рилски. - На свети Иван Рилски ли? - За мене той не е светия.
към текста >>
Когато останете свободен и нямате какво да правите, прочетете от Библията историята на цар Саул и цар Соломон, а от Евангелието главите за апостол Павел, а намерете и прочетете историята на
Иван
Рилски
.
62. ОБРАЗЪТ НА СВЕТИЯТА - Какво бихте казали от Учението си за мене? - Като Ви говоря по този начин, аз съвсем нямам намерение, цел да Ви накарам да повярвате в Бога, нито да Ви заставя да мислите като мене... Аз искам да възбудя възпоменанието за Вашето минало, което да свържа с настоящето, за да имате възможност да проникнете в бъдещето си.* [*Учителят Дънов за прераждането - виж „Изгревът”, т. 24. с. 155-157.] Бъдещето е новия свят, който сега се създава.
Когато останете свободен и нямате какво да правите, прочетете от Библията историята на цар Саул и цар Соломон, а от Евангелието главите за апостол Павел, а намерете и прочетете историята на
Иван
Рилски
.
- На свети Иван Рилски ли? - За мене той не е светия. - Как, защо - нали всички, църквата го признава за светия, или Ви прави конкуренция? - подигра се офицерът. - Защо, ще кажете Вие, разбира се не сега.
към текста >>
- На
свети
Иван
Рилски
ли?
62. ОБРАЗЪТ НА СВЕТИЯТА - Какво бихте казали от Учението си за мене? - Като Ви говоря по този начин, аз съвсем нямам намерение, цел да Ви накарам да повярвате в Бога, нито да Ви заставя да мислите като мене... Аз искам да възбудя възпоменанието за Вашето минало, което да свържа с настоящето, за да имате възможност да проникнете в бъдещето си.* [*Учителят Дънов за прераждането - виж „Изгревът”, т. 24. с. 155-157.] Бъдещето е новия свят, който сега се създава. Когато останете свободен и нямате какво да правите, прочетете от Библията историята на цар Саул и цар Соломон, а от Евангелието главите за апостол Павел, а намерете и прочетете историята на Иван Рилски.
- На
свети
Иван
Рилски
ли?
- За мене той не е светия. - Как, защо - нали всички, църквата го признава за светия, или Ви прави конкуренция? - подигра се офицерът. - Защо, ще кажете Вие, разбира се не сега. - Недоумявам!
към текста >>
- За мене той не е
светия
.
62. ОБРАЗЪТ НА СВЕТИЯТА - Какво бихте казали от Учението си за мене? - Като Ви говоря по този начин, аз съвсем нямам намерение, цел да Ви накарам да повярвате в Бога, нито да Ви заставя да мислите като мене... Аз искам да възбудя възпоменанието за Вашето минало, което да свържа с настоящето, за да имате възможност да проникнете в бъдещето си.* [*Учителят Дънов за прераждането - виж „Изгревът”, т. 24. с. 155-157.] Бъдещето е новия свят, който сега се създава. Когато останете свободен и нямате какво да правите, прочетете от Библията историята на цар Саул и цар Соломон, а от Евангелието главите за апостол Павел, а намерете и прочетете историята на Иван Рилски. - На свети Иван Рилски ли?
- За мене той не е
светия
.
- Как, защо - нали всички, църквата го признава за светия, или Ви прави конкуренция? - подигра се офицерът. - Защо, ще кажете Вие, разбира се не сега. - Недоумявам! Защо винаги говорите със загадки, загадъчно, защо не ми кажете направо както аз говоря?
към текста >>
- Как, защо - нали всички, църквата го признава за
светия
, или Ви прави конкуренция?
- Като Ви говоря по този начин, аз съвсем нямам намерение, цел да Ви накарам да повярвате в Бога, нито да Ви заставя да мислите като мене... Аз искам да възбудя възпоменанието за Вашето минало, което да свържа с настоящето, за да имате възможност да проникнете в бъдещето си.* [*Учителят Дънов за прераждането - виж „Изгревът”, т. 24. с. 155-157.] Бъдещето е новия свят, който сега се създава. Когато останете свободен и нямате какво да правите, прочетете от Библията историята на цар Саул и цар Соломон, а от Евангелието главите за апостол Павел, а намерете и прочетете историята на Иван Рилски. - На свети Иван Рилски ли? - За мене той не е светия.
- Как, защо - нали всички, църквата го признава за
светия
, или Ви прави конкуренция?
- подигра се офицерът. - Защо, ще кажете Вие, разбира се не сега. - Недоумявам! Защо винаги говорите със загадки, загадъчно, защо не ми кажете направо както аз говоря? Защо не говорите както говорят обикновените хора, както е прието да се говори?
към текста >>
Първият е: какъв трябва да бъде образът на
светията
според Вас?
- Недоумявам! Защо винаги говорите със загадки, загадъчно, защо не ми кажете направо както аз говоря? Защо не говорите както говорят обикновените хора, както е прието да се говори? - Това ще разберете после, когато почнете и Вие така да говорите. - Тук възникват много въпроси, аз ще ги разделя и отделно ще Ви ги задам.
Първият е: какъв трябва да бъде образът на
светията
според Вас?
- Светията е красив, млад, разумен, жизнерадостен човек. Дето мине, той носи живот, знание и светлина. Някои си представят светията като старец, с бяла брада и коса, грохнал старец. Не, светията няма брада. Той свети толкова силно, че нищо друго не виждате от него, освен светлина!
към текста >>
-
Светията
е красив, млад, разумен, жизнерадостен човек.
Защо винаги говорите със загадки, загадъчно, защо не ми кажете направо както аз говоря? Защо не говорите както говорят обикновените хора, както е прието да се говори? - Това ще разберете после, когато почнете и Вие така да говорите. - Тук възникват много въпроси, аз ще ги разделя и отделно ще Ви ги задам. Първият е: какъв трябва да бъде образът на светията според Вас?
-
Светията
е красив, млад, разумен, жизнерадостен човек.
Дето мине, той носи живот, знание и светлина. Някои си представят светията като старец, с бяла брада и коса, грохнал старец. Не, светията няма брада. Той свети толкова силно, че нищо друго не виждате от него, освен светлина! Аз не вярвам в куци и слепи светии, в светии на които ушите са заглъхнали.
към текста >>
Някои си представят
светията
като старец, с бяла брада и коса, грохнал старец.
- Това ще разберете после, когато почнете и Вие така да говорите. - Тук възникват много въпроси, аз ще ги разделя и отделно ще Ви ги задам. Първият е: какъв трябва да бъде образът на светията според Вас? - Светията е красив, млад, разумен, жизнерадостен човек. Дето мине, той носи живот, знание и светлина.
Някои си представят
светията
като старец, с бяла брада и коса, грохнал старец.
Не, светията няма брада. Той свети толкова силно, че нищо друго не виждате от него, освен светлина! Аз не вярвам в куци и слепи светии, в светии на които ушите са заглъхнали. Тези хора могат да се представят за светии, но не са светии! - Защо трябва да чета тези истории на отдавна измрели царе и светии?
към текста >>
Не,
светията
няма брада.
- Тук възникват много въпроси, аз ще ги разделя и отделно ще Ви ги задам. Първият е: какъв трябва да бъде образът на светията според Вас? - Светията е красив, млад, разумен, жизнерадостен човек. Дето мине, той носи живот, знание и светлина. Някои си представят светията като старец, с бяла брада и коса, грохнал старец.
Не,
светията
няма брада.
Той свети толкова силно, че нищо друго не виждате от него, освен светлина! Аз не вярвам в куци и слепи светии, в светии на които ушите са заглъхнали. Тези хора могат да се представят за светии, но не са светии! - Защо трябва да чета тези истории на отдавна измрели царе и светии? Те вече нямат абсолютно никакво значение за живота!
към текста >>
Той
свети
толкова силно, че нищо друго не виждате от него, освен светлина!
Първият е: какъв трябва да бъде образът на светията според Вас? - Светията е красив, млад, разумен, жизнерадостен човек. Дето мине, той носи живот, знание и светлина. Някои си представят светията като старец, с бяла брада и коса, грохнал старец. Не, светията няма брада.
Той
свети
толкова силно, че нищо друго не виждате от него, освен светлина!
Аз не вярвам в куци и слепи светии, в светии на които ушите са заглъхнали. Тези хора могат да се представят за светии, но не са светии! - Защо трябва да чета тези истории на отдавна измрели царе и светии? Те вече нямат абсолютно никакво значение за живота! Моля Ви, поне на тези въпроси ми отговорете направо.
към текста >>
Аз не вярвам в куци и слепи
светии
, в
светии
на които ушите са заглъхнали.
- Светията е красив, млад, разумен, жизнерадостен човек. Дето мине, той носи живот, знание и светлина. Някои си представят светията като старец, с бяла брада и коса, грохнал старец. Не, светията няма брада. Той свети толкова силно, че нищо друго не виждате от него, освен светлина!
Аз не вярвам в куци и слепи
светии
, в
светии
на които ушите са заглъхнали.
Тези хора могат да се представят за светии, но не са светии! - Защо трябва да чета тези истории на отдавна измрели царе и светии? Те вече нямат абсолютно никакво значение за живота! Моля Ви, поне на тези въпроси ми отговорете направо. - Прочетете ги и тогава ще Ви кажа.
към текста >>
Тези хора могат да се представят за
светии
, но не са
светии
!
Дето мине, той носи живот, знание и светлина. Някои си представят светията като старец, с бяла брада и коса, грохнал старец. Не, светията няма брада. Той свети толкова силно, че нищо друго не виждате от него, освен светлина! Аз не вярвам в куци и слепи светии, в светии на които ушите са заглъхнали.
Тези хора могат да се представят за
светии
, но не са
светии
!
- Защо трябва да чета тези истории на отдавна измрели царе и светии? Те вече нямат абсолютно никакво значение за живота! Моля Ви, поне на тези въпроси ми отговорете направо. - Прочетете ги и тогава ще Ви кажа. - Аз съм ги чел!
към текста >>
- Защо трябва да чета тези истории на отдавна измрели царе и
светии
?
Някои си представят светията като старец, с бяла брада и коса, грохнал старец. Не, светията няма брада. Той свети толкова силно, че нищо друго не виждате от него, освен светлина! Аз не вярвам в куци и слепи светии, в светии на които ушите са заглъхнали. Тези хора могат да се представят за светии, но не са светии!
- Защо трябва да чета тези истории на отдавна измрели царе и
светии
?
Те вече нямат абсолютно никакво значение за живота! Моля Ви, поне на тези въпроси ми отговорете направо. - Прочетете ги и тогава ще Ви кажа. - Аз съм ги чел! - троснато отговори офицерът и добави - тъкмо чрез цитати от Библията, ще Ви докажа, че няма Бог на диспута.
към текста >>
70.
67. Проверката е въпрос на време и упражнение
,
III. В Кабинета на Учителя
,
ТОМ 33
Не, не да повярвам, а искам да зная до безвъпросност, че когато и да било съм бил цар Саул, цар Соломон, апостол Павел,
свети
Иван
Рилски
!...
Аз съм готов на всичко, което поне един човек е направил! Приемам да направя и това, което само митичните същества правят, което най-мощната човешка фантазия е направила, измислила. Аз отивам още по-далеч - може да бъда и пръв, да направя това, което никой преди мене не е направил! Казах, повтарям и потретям, готов съм на всичко, само да ми докажете и убедите! Хайде добре, по какъвто начин искате, само да проверя и повярвам.
Не, не да повярвам, а искам да зная до безвъпросност, че когато и да било съм бил цар Саул, цар Соломон, апостол Павел,
свети
Иван
Рилски
!...
Подполковникът в своето въодушевление и непреодолим вътрешен импулс изговори и други още по-бомбастични предложения, без да подозира, че хората се държат отговорни и за думите, които казват „най-невинно” във време на въодушевление, защото и самото въодушевление, импулса да се каже нещо и да се заангажираме с нещо, може да идва много от далече, от няколко поколения назад и да дава своя ефект, когато най-малко очакваме, а може да го даде и при децата и внуците ни. Тези импулси наглед може да са много невинни, но съединението да бъде отровно, взрив. Велика наука е да се знаят причините, изворите и посоката на импулсите, които избликват от съзнанието и подсъзнанието на хората, резултатите които се получават при различното им съчетание и условията на живота и начина на спирането им, ако това е необходимо за щастието или нещастието на хората... Още повече са отговорни хората за думите, които не са съобразени със законите на природата и живота, и за всички тези предложения трябва да се плаща. Защото за всяка дума, мисъл, чувство и постъпка все някога се заплаща! Хората имат известна свобода да мислят, да чувствуват и да постъпват както искат, т.е.
към текста >>
71.
129 Учителят Дънов не го приема за разговор, но ритниците не спират - а продължават
,
IV. Ритниците
,
ТОМ 33
Въпреки това, на няколко пъти намери време да отиде в Народната библиотека, преодоля също неудобството офицер да иска книги за
Свети
Иван
Рилски
.
129. УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ НЕ ГО ПРИЕМА ЗА РАЗГОВОР, НО РИТНИЦИТЕ НЕ СПИРАТ - А ПРОДЪЛЖАВАТ През седмицата отново препрочете дадените му беседи, направи нови извадки, чете Библията... Упорито се готвеше за разговорите с господин Дънов или евреина, без да разбираше, че с всичко това все по-здраво се заканваше за колесницата на Учителя, все повече и повече Учителят и Учението Му ставаха съдържание на съзнанието му, и там пущаха все по-дълбоки и по-дълбоки корени! През седмицата, вечерно време на няколко пъти идва във фабриката министър-председателят на България - Александър Стамболийски и министрите му, и оставаха до късно през нощта. Съветваха се върху притесненията, които правеха репарационните комисии на България, пречеха да се въоръжава, когато съседните държави бяха вече добре въоръжени. Слизаха с фенери в скривалищата, дето бяха скрити контрабандно доставени оръжия, обмисляха и търсеха нови места за скривалища. Посещенията на Стамболийски и разговорите му, струваха на Христов голямо напрежение, отнемаха му време, при това той държеше работата му във фабриката да върви добре.
Въпреки това, на няколко пъти намери време да отиде в Народната библиотека, преодоля също неудобството офицер да иска книги за
Свети
Иван
Рилски
.
Прочете няколко жития на Свети Иван Рилски... Всеки ден се чувстваше все по-приготвен за предстоящия разговор или диспут, но този ден се бавеше, не идваше и нямаше да дойде. На третата неделя в определения час, Христов беше пак на мястото си. Пак погледи, шушукания... Той на никого не обръщаше внимание, него интересуваха три личности: Учителя, евреина и момичето. Той пак задава въпроси, апострофира, обижда. И тази неделя Дънов не Се ядоса, оставяше го да говори, изслушваше го спокойно, и после продължаваше беседата Си.
към текста >>
Прочете няколко жития на
Свети
Иван
Рилски
... Всеки ден се чувстваше все по-приготвен за предстоящия разговор или диспут, но този ден се бавеше, не идваше и нямаше да дойде.
През седмицата, вечерно време на няколко пъти идва във фабриката министър-председателят на България - Александър Стамболийски и министрите му, и оставаха до късно през нощта. Съветваха се върху притесненията, които правеха репарационните комисии на България, пречеха да се въоръжава, когато съседните държави бяха вече добре въоръжени. Слизаха с фенери в скривалищата, дето бяха скрити контрабандно доставени оръжия, обмисляха и търсеха нови места за скривалища. Посещенията на Стамболийски и разговорите му, струваха на Христов голямо напрежение, отнемаха му време, при това той държеше работата му във фабриката да върви добре. Въпреки това, на няколко пъти намери време да отиде в Народната библиотека, преодоля също неудобството офицер да иска книги за Свети Иван Рилски.
Прочете няколко жития на
Свети
Иван
Рилски
... Всеки ден се чувстваше все по-приготвен за предстоящия разговор или диспут, но този ден се бавеше, не идваше и нямаше да дойде.
На третата неделя в определения час, Христов беше пак на мястото си. Пак погледи, шушукания... Той на никого не обръщаше внимание, него интересуваха три личности: Учителя, евреина и момичето. Той пак задава въпроси, апострофира, обижда. И тази неделя Дънов не Се ядоса, оставяше го да говори, изслушваше го спокойно, и после продължаваше беседата Си. Учителят Се държеше с Христов така коректно и внимателно, и на обидите му не обръщаше внимание поне външно, не отвръщаше с обиди, че всеки би помислил, че има намерение да го дава под съд, като че не искаше Христов да има никакви основания да Му нанася тези обиди.
към текста >>
72.
69. Писмо от Борислав Георгиев от Париж, до Вергилий Кръстев
,
Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.
,
ТОМ 33
Аз съм ги давал само на
Иван
Венев - един българин.
Ето, за никой то тези 6 души, не е писано толкова много. Знае се една биография на Рудолф Щайнер, знае се двете книжки на Бо Ин Ра, но те нямат същото значение, същата духовна стойност и духовна цена. Така че Учителя е най-големия, не само за 20 век, Той е за още 20 века, дето се казва. Той е Космичен човек. Много е важна Неговата дейност.
Аз съм ги давал само на
Иван
Венев - един българин.
Той е малко странен и се занимава с Учителя, даже беше основал и институт, но Иван Венев не разбира Учението на Учителя, но аз му ги дадох и той ги ксерокопира. Другите, оригиналите - са у мене. В Париж, сестра ми Адриана и аз много често посещавахме Ана Бертоли. Тя е дъщеря на г-н Бертоли, който е бил ученик на Учителя, бил е с Него дълги години и той пръв идва във Франция. Ана Бертоли беше много интересен човек!
към текста >>
Той е малко странен и се занимава с Учителя, даже беше основал и институт, но
Иван
Венев не разбира Учението на Учителя, но аз му ги дадох и той ги ксерокопира.
Знае се една биография на Рудолф Щайнер, знае се двете книжки на Бо Ин Ра, но те нямат същото значение, същата духовна стойност и духовна цена. Така че Учителя е най-големия, не само за 20 век, Той е за още 20 века, дето се казва. Той е Космичен човек. Много е важна Неговата дейност. Аз съм ги давал само на Иван Венев - един българин.
Той е малко странен и се занимава с Учителя, даже беше основал и институт, но
Иван
Венев не разбира Учението на Учителя, но аз му ги дадох и той ги ксерокопира.
Другите, оригиналите - са у мене. В Париж, сестра ми Адриана и аз много често посещавахме Ана Бертоли. Тя е дъщеря на г-н Бертоли, който е бил ученик на Учителя, бил е с Него дълги години и той пръв идва във Франция. Ана Бертоли беше много интересен човек! Беше по професия шивачка, живееше на 7-ия етаж.
към текста >>
Псдари ми
Рилските
беседи - 3 тома.
Беше по професия шивачка, живееше на 7-ия етаж. И макар, че беше в напреднала възраст, никак не се оплакваше. Казваше: „Все едно ходя на екскурзия на Рила.” Но тя, каквото печелеше, го даваше, за да може да публикува списанието си на френски „Житно зърно”. Освен това тя напечата 2 или 3 книги - избрани статии от Учителя на френски език, и тя правеше много големи жертви. Знам че имаше в кашони много беседи от Учителя - съвършено нови.
Псдари ми
Рилските
беседи - 3 тома.
Даде ми и книгата „Учителят”, и след това тези големи кашони с книги заминаха за Алпите в едно френско семейство. В Париж се срещам често с Величка Няголова - една сестра от Бялото Братство - много предана, много така доверено лице. Тя не само вярва в Учителя, тя пее песните, тя знае беседите Му, тя знае учението Му, тя знае Словото Му. И тя идва с мъжа си - г-н Истиан, и нашите общувания много ме обогатяват душевно. Това за моя парижки живот.
към текста >>
Не е случайно
отиването
ми!
Искам да разкажа, обаче, как започнах, как за пръв път срещнах Словото на Учителя. Аз съм роден в София 1928 г., и вече 16 годишен, чух от баща ми, че имало в София дъновисти. Но той само ми го каза: „Има дъновисти, но ние няма да можем да отидем при тях.” Баща ми беше православен християнин. Но на 22 годишна възраст, когато бях завършил образованието си, ме пратиха войник в Пазарджик. Съдбата ме прати, за да срещна човек, който ще ми предаде Словото на Учителя.
Не е случайно
отиването
ми!
Аз не познавах Пазарджик, не съм ходил никога там, но по време на отпуските, се запознах с директора на музея Владимир Фучалов - един много добър човек. Той разбра, че аз имам културни интереси и казва: „Трябва да Ви заведа в две семейства. Едното е на художника Георги Машев, другото на Станислав Доспевски.” И той ме запозна с Мария Доспевска, която е художничка. Живяла е 10 години в Мюнхен. Там се е дипломирала, и тя е била при Щайнер в Гьотеанум 10 години, но когато идва в България, тя става сестра в Бялото Братство.* [*Виж „Изгревът”, т.
към текста >>
Защото един богомил - казва се епископ Николай, отива от България в Монсегюр - Испания при катарите, и носи едно Евангелие -5-тото Евангелие, което се нарича тибетско Евангелие, или на
Свети
Тома.
1993, с. 260-262, 265-267; т. 1. 2. изд., 2011, с. 301-303, 307-309.] И то е нещо невероятно! Как тези хора - християни са леко разочаровани, може би не толкова леко, а повече от това, че има войни - някъде последните векове - 13 век може би.
Защото един богомил - казва се епископ Николай, отива от България в Монсегюр - Испания при катарите, и носи едно Евангелие -5-тото Евангелие, което се нарича тибетско Евангелие, или на
Свети
Тома.
И това е един манастир от 10 век, се знае, не е от времето на Христа, но повтаря живота на Христа. И той го занася там. Богомилите са имали 3 степени - нови, след начинаещите, които са напредвали и съвършените. Когато един мъж остарее, той минава за съвършен. Минава, защото води много чист живот.
към текста >>
73.
2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов.
,
,
ТОМ 35
Водачите на това движение от мирянете бяха Драган Цанков от Свищов, Д-р Георги Миркович от Сливен, Манол
Иванов
от Стара-Загора, Никола Ефтимов Сапунов от Габрово, Стоян Джейков от Копривщица и
Иван
Кинката от Калофер.
„България” агентите на папството, може да се приеме от една част Българе в Цариград на 18-й декемврий, благодарение, както казахме в предидещата глава на неблагоприятний обрат, който беше зел въпросът за припознаванието българската независима йерархия, а така и на тайното съдействие, което дадоха на речените агенти две от ръководещите в православний стан лица, а именно Иларион Макариополский и Христо Тъпчилеща, с цел да се даде по-голям вее на желанията на Българский народ пред представителите на православний християнский свят. Вследствие на това тайно спомагание, някои от находещите се при българската църква духовни лица, лесно се склониха да последват съветът на явните привърженици и проповедници на унията. В условений ден те земат от църквата Богослужебни книги и църковни одежди, повличат подиря си стотина-двесте души прости хорица и отиват с тях в домът на Латинский архиепископ, Брюнони, да заевят, че приемат съединение с Римската Църква. Простите хорица така лесно се увлекли в тая стъпка, защото им било казано, че всичкий народ с първенците и духовенството приема унията. Духовните лица, които отидоха в домът на Латинский архиепископ за да заевят, че стават унияти бяха архимандрит Макарий от Самоков, архимандрит Йосиф, игуменът на Габровский мънастир с дяконът от същий мънастир, Виссариона и поп Тодор от Видин, свещеник при българската църква.
Водачите на това движение от мирянете бяха Драган Цанков от Свищов, Д-р Георги Миркович от Сливен, Манол
Иванов
от Стара-Загора, Никола Ефтимов Сапунов от Габрово, Стоян Джейков от Копривщица и
Иван
Кинката от Калофер.
Известени с време за денят и часът, когато имаше да стане заевеньето, Латинский архиепископ, Брюнони и Армено-католический патриарх, Хассун чакаха в домът на първий, окръжени от многочислено духовенство, поевяванието на Българете. Попитани за предметът на посещението им, водачите отговорили от страна на духовенството и на народът, че Българете са имали, преди години, свое народно духовенство, своя народна йерархия, която им бил дал в старо време „духовний началник на всичките христиене и наследникът на Св. Петра”. Но тая йерархия била унищожена, по интригите на гръцкото духовенство. Сега нуждите на народът искали нейното възобновение. „Прочее ние молим, казали по-нататък водачите, н. преосв.
към текста >>
Третий е някой си Манол
Иванов
от Загра.
Ето главните лица, които я извършиха със свойствената им безхарактерност и низост. Първий е известний предател Драган Цанков, който, като гледа, че целта, която гони наедно с папищашските калугери, не ще да се достигне, и той ще остане във вечно презрение, гоним от всекиго Българина, где да си е лъжи изрече в мерзский си лист, за да смути и обезкуражи народът, дано го потегли някак на страната си. Низостта и развратността на този лъже-българин е известна между нашите съотечественици. Вторий е Георгий Миркович Сливненец, някой си доктор, който, като не може да се ползува от докторията си, прибегна при папищашските калугери, като стана събрат на Цанкова по делата и чувствованията си. За него е доста да се каже, че той самси е думал много пъти, че е человек без вяра, но че той уш съветва Българете да припознаят папата поради някои си негови политически съображения.
Третий е някой си Манол
Иванов
от Загра.
Този человек се е до сега омюхлюзвал три пъти. В отчаяното състояние, в което се сега намерва, той е готов и по-голяма стъпка да направи, а не само папата да припознае за глава на Църквата и за наместник Христов. Четвъртий е Никола Ефтимов Сапунов. Какво е и що е този человек, него го Габровците доста знаят. На четворицата тия може да се приложат, като помагачи, някой си Стоян Жейков Копривщенец, познат за глупавата си послушност, и Иван Кпинката от абаджийский еснаф, който им биде в тая случка оръдие, та излъга някои от събратията си еснафи да земат участие в недостойната постъпка.
към текста >>
На четворицата тия може да се приложат, като помагачи, някой си Стоян Жейков Копривщенец, познат за глупавата си послушност, и
Иван
Кпинката от абаджийский еснаф, който им биде в тая случка оръдие, та излъга някои от събратията си еснафи да земат участие в недостойната постъпка.
Третий е някой си Манол Иванов от Загра. Този человек се е до сега омюхлюзвал три пъти. В отчаяното състояние, в което се сега намерва, той е готов и по-голяма стъпка да направи, а не само папата да припознае за глава на Църквата и за наместник Христов. Четвъртий е Никола Ефтимов Сапунов. Какво е и що е този человек, него го Габровците доста знаят.
На четворицата тия може да се приложат, като помагачи, някой си Стоян Жейков Копривщенец, познат за глупавата си послушност, и
Иван
Кпинката от абаджийский еснаф, който им биде в тая случка оръдие, та излъга някои от събратията си еснафи да земат участие в недостойната постъпка.
Това са речените представници, за които упоменува извънредний лист на Латиния. От два-три месеца насам тези безсрамни хора непрестанно са ходили да смущават умовете на еснафите тютюнджии, абаджии и проч. Те са ги лъгали и кандърдисвали различно. Ту им са казвали, че Портата не може да припознае на Българете независима йерархия и че тя уш лъже народната комисия, ту са ги уверявали, че тя решително веке е отказала на Българете в исканието им и че най-доброто поради това е да се отнесат Българете до папата. Това като вършиха два-три месеца и като малко успяха, те намислиха да сторят по-решителна постъпка.
към текста >>
Те, въпреки обещанието си, земат простодушните Българе на истинтак, та ги испитват хубавичко, вярват ли в главенството и наместничеството на папата, познават ли за
свети
догмите на Римската Църква, и, като чули отговор да, зели им и подписи за по-голямо уверение.
Каква безсрамност! Каква низост! Тя пада единствено върху лудите глави на четирите главни агенти на противо-народната работа, която стана на 18 декемврий. Поповете се надеели, че ще служат литургия в този ден. Тъй мислели и другите, но Папищашите не вършат тъй, както мислят някои простодушни Българе.
Те, въпреки обещанието си, земат простодушните Българе на истинтак, та ги испитват хубавичко, вярват ли в главенството и наместничеството на папата, познават ли за
свети
догмите на Римската Църква, и, като чули отговор да, зели им и подписи за по-голямо уверение.
Сетне ги събират в една католическа църква, гдето Арменский патрик им казал слово на турски. Словото изражавало радостта на Арменский патрик и уверявало новообращените да не мислят, че ще имат покровителството на коя да е чужда сила, нъ че си остават пак рая по поданство, а по вяра католици. Но какво стана после? Простодушните тютюнджии и бахчеванджии виждат, че са станали жъртва на една коварна измама, и се повръщат сега един по един, като искат назад, в простотата на сърцето си, подписите си и като се силно ерят върху агентите на папищашството. Съотечественици! Ето как е работата.
към текста >>
То пада главно върху четирмата горе-речени агенти, сиреч върху Драгана Цанкова, който придоби гнусна известност в отечеството ни, и върху неговите едномисленици и сътрудници Георгя Мирковича, Манола
Иванова
Заграчанина и върху Никола Евтимова Сапунова Габровчанина.
Словото изражавало радостта на Арменский патрик и уверявало новообращените да не мислят, че ще имат покровителството на коя да е чужда сила, нъ че си остават пак рая по поданство, а по вяра католици. Но какво стана после? Простодушните тютюнджии и бахчеванджии виждат, че са станали жъртва на една коварна измама, и се повръщат сега един по един, като искат назад, в простотата на сърцето си, подписите си и като се силно ерят върху агентите на папищашството. Съотечественици! Ето как е работата. Народът е чист от това безчестие.
То пада главно върху четирмата горе-речени агенти, сиреч върху Драгана Цанкова, който придоби гнусна известност в отечеството ни, и върху неговите едномисленици и сътрудници Георгя Мирковича, Манола
Иванова
Заграчанина и върху Никола Евтимова Сапунова Габровчанина.
Кой из нас не желае да си добием народна независима йерархия, както иска Вярата ни? 223 Но работата не е да я добием с изменение на Вяра, по желанието на подкупените, безсовестните и най-главните неприятели на милото ни право, а със законен и честен начин, както иска целий наш народ и както е благоприлично пред человеците. В туй законно добиване требва да бъдат положени старанията на всеки истински Българин, него желаем и искаме и всички ние, и, с Божията воля, милостта на възлюблений ни господар, султан Абдул Меджида, няма да ни остави, без да испълни това горещо желание на всичките истински Българе, вернейши нему поданици. Господ да продължи на многая лета благите му дни! Цариград, 22 декемврий 1860.
към текста >>
В туй законно
добиване
требва да бъдат положени старанията на всеки истински Българин, него желаем и искаме и всички ние, и, с Божията воля, милостта на възлюблений ни господар, султан Абдул Меджида, няма да ни остави, без да испълни това горещо желание на всичките истински Българе, вернейши нему поданици.
Ето как е работата. Народът е чист от това безчестие. То пада главно върху четирмата горе-речени агенти, сиреч върху Драгана Цанкова, който придоби гнусна известност в отечеството ни, и върху неговите едномисленици и сътрудници Георгя Мирковича, Манола Иванова Заграчанина и върху Никола Евтимова Сапунова Габровчанина. Кой из нас не желае да си добием народна независима йерархия, както иска Вярата ни? 223 Но работата не е да я добием с изменение на Вяра, по желанието на подкупените, безсовестните и най-главните неприятели на милото ни право, а със законен и честен начин, както иска целий наш народ и както е благоприлично пред человеците.
В туй законно
добиване
требва да бъдат положени старанията на всеки истински Българин, него желаем и искаме и всички ние, и, с Божията воля, милостта на възлюблений ни господар, султан Абдул Меджида, няма да ни остави, без да испълни това горещо желание на всичките истински Българе, вернейши нему поданици.
Господ да продължи на многая лета благите му дни! Цариград, 22 декемврий 1860. Духовенство: Макариополский Иларион, прежде Велешский Авксентий, йеромонах Иларион, споменуемий из лъган свещенодиакон Виссарион, свещенодиакон Рафаил, свещенодиакон Алексий. Народни представители: X. Н. X. Д.
към текста >>
Бояджов, Божил
Иванов
, Киро
Иванчо
X.
Попов, Мих. Райкович, Ив. В. Чоканов, Хр. X. И. Мавридов, Петър Николаевич, Ст. Д.
Бояджов, Божил
Иванов
, Киро
Иванчо
X.
Петрови, Дим. X. Несторов, И. Р. Хаджаров, Г. Груев, И. Г. Дайнелов, Иван Найденов - учител, Т. Ст.
към текста >>
Дайнелов,
Иван
Найденов - учител, Т. Ст.
Бояджов, Божил Иванов, Киро Иванчо X. Петрови, Дим. X. Несторов, И. Р. Хаджаров, Г. Груев, И. Г.
Дайнелов,
Иван
Найденов - учител, Т. Ст.
Бурмов - редактор на Българските книжици, X. Генчо X. Ф. Холович, Станчо X. Гавраилов, Братия Г. Комсиеви, Ив.
към текста >>
Чавдаров, протомайстор
Иван
Р.
Комсиеви, Ив. Йорданов, С. Г. Симов, Никола Авраамов, Хр. К. Басмаджиев. Еснафи: протомайстор Драган Г.
Чавдаров, протомайстор
Иван
Р.
Франджов, протомайстор Иван Дочов, протомайстор Хр. Т. Рабаджов, протомайстор Енчо Т. Еленкин, Стойко Мирчов, Калчо Иванов, Киро Лазаров, Никола Павлов, Димитър Хр. Балтаджи, Димитър Иванов, Гошо Мирчов Царев, Петър Н. Карадимов.” В.
към текста >>
Франджов, протомайстор
Иван
Дочов, протомайстор Хр. Т.
Йорданов, С. Г. Симов, Никола Авраамов, Хр. К. Басмаджиев. Еснафи: протомайстор Драган Г. Чавдаров, протомайстор Иван Р.
Франджов, протомайстор
Иван
Дочов, протомайстор Хр. Т.
Рабаджов, протомайстор Енчо Т. Еленкин, Стойко Мирчов, Калчо Иванов, Киро Лазаров, Никола Павлов, Димитър Хр. Балтаджи, Димитър Иванов, Гошо Мирчов Царев, Петър Н. Карадимов.” В. „България” побърза да отговори на това възвание с извънреден лист.
към текста >>
Еленкин, Стойко Мирчов, Калчо
Иванов
, Киро Лазаров, Никола Павлов, Димитър Хр.
К. Басмаджиев. Еснафи: протомайстор Драган Г. Чавдаров, протомайстор Иван Р. Франджов, протомайстор Иван Дочов, протомайстор Хр. Т. Рабаджов, протомайстор Енчо Т.
Еленкин, Стойко Мирчов, Калчо
Иванов
, Киро Лазаров, Никола Павлов, Димитър Хр.
Балтаджи, Димитър Иванов, Гошо Мирчов Царев, Петър Н. Карадимов.” В. „България” побърза да отговори на това възвание с извънреден лист. В отговорът си, той като кореше всекак главатарите на народът в Цариград, посочваше превъсходството на положението, в което се намирали били униятите Българе пред православните, т. е. че първите били вече званично припозната община, а вторите се лъжели само с празни надежди.
към текста >>
Балтаджи, Димитър
Иванов
, Гошо Мирчов Царев, Петър Н.
Еснафи: протомайстор Драган Г. Чавдаров, протомайстор Иван Р. Франджов, протомайстор Иван Дочов, протомайстор Хр. Т. Рабаджов, протомайстор Енчо Т. Еленкин, Стойко Мирчов, Калчо Иванов, Киро Лазаров, Никола Павлов, Димитър Хр.
Балтаджи, Димитър
Иванов
, Гошо Мирчов Царев, Петър Н.
Карадимов.” В. „България” побърза да отговори на това възвание с извънреден лист. В отговорът си, той като кореше всекак главатарите на народът в Цариград, посочваше превъсходството на положението, в което се намирали били униятите Българе пред православните, т. е. че първите били вече званично припозната община, а вторите се лъжели само с празни надежди. Възраженията, които се отправеха от православний българский стан срещу унията бяха предмет на особено внимание от страна на пропагандата.
към текста >>
В това писмо, издадено четире дни след провъзгласението унията, в отговор на писмото, което адресуваха до него водачите на униятската община, Хассун казва: „Вашите религиозни обреди, обичаи и начинът на исповеданието догмите, установени от
светите
Отци и упазени благочестиво, не само няма са се изменят, но ще се почитат и ще приемат ново потвърдение, както обеви това тържествено сегашний върховен първосвещеник н. с.
В отговорът си, той като кореше всекак главатарите на народът в Цариград, посочваше превъсходството на положението, в което се намирали били униятите Българе пред православните, т. е. че първите били вече званично припозната община, а вторите се лъжели само с празни надежди. Възраженията, които се отправеха от православний българский стан срещу унията бяха предмет на особено внимание от страна на пропагандата. Тя се стараеше с всевъзможни начини да ги опровергне, за дано някак се склони по-скоро Българский народ да се подчини на папата. Понеже на простий народ, при преминуването от едно исповедание в друго, най-много прави впечатление променението в обредите, а пък от страна на противниците на унията се непрестанно твърдеше, че униятите променят Вяра, че и самите обреди на Православното Исповедание, които им се сега запазват, ще бъдат след време заменени с обреди чисто католически, то агентите на пропагандата намериха за добре, преди да дойде отговорът от папата върху молбата, отправена до него на 18 декемврий, да издаде Армено-католический патриарх Хассун едно писмо от името на Римский първосвещеник в смисъл такъв, щото да не остане никакво съмнение, че както догмите, така и обредите на Въсточното Исповедание ще бъдат запазени за Българете, които приемат уния.
В това писмо, издадено четире дни след провъзгласението унията, в отговор на писмото, което адресуваха до него водачите на униятската община, Хассун казва: „Вашите религиозни обреди, обичаи и начинът на исповеданието догмите, установени от
светите
Отци и упазени благочестиво, не само няма са се изменят, но ще се почитат и ще приемат ново потвърдение, както обеви това тържествено сегашний върховен първосвещеник н. с.
папа Пий IX в своето окръжно от 6 януарий 1848, проводено до възсточните христиене. Вашето духовенство с народната му йерархия ще се почита и потвърди в своите степени и почести. Прочее, духовенството и йерархията, която ще ви управлява, ще бъдат вашето духовенство и вашата народна йерархия под защитата на върховната власт на върховните първосвещеници, които са толкоз обичали вашата Църква и вашът народ.” Същевременно Портата побърза да потвърди думите си, че припознава Българо-униятската община. Тя даде печат на тая община, нещо което не беше направила за Българо-православната, ако последнята и да считаше вече близу девет месеца от отделението си от гръцката Цариградска патриаршия.224 За да има бърз успех унията, папата от своя страна потвърди в най-скоро време думите на Армено-католический патриарх. В посланието, което Пий IX отправи до Латинский архиепископ в Цариград, монсиньора Брюнони, по случай на известието за приеманието уния от една част Българе в Цариград, стоят, между другите, тия думи: „Ние ви написахме, честний брате, без всека забава това послание, с което ви препоръчваме да известите, в нашето име, на същите съединени Българе, че ние се крайно радваме за тяхното толкоз желано връщане в исповеданието и единството на Всеобщата Църква, и в нашето име още да ги уверите, с най-благоскпонни думи, за особената и съвсем отеческа нежност, която имаме за тях, като ги пригърнете с любов, като наши най-обични чада на Всеобщата Църква, и им кажете, че ние сме расположени да извършим всичко, което може да бъде в тяхна голяма духовна полза, и дано даде Бог скоро да пригърнем и да видим съединени с нас и с този Петров престол всичките други членове на благородний Български народ, особено ония, които са в духовен чин и които са почетени с високи църковни чинове.
към текста >>
Бъдещий архиепископ и патриарх на съединените Българе требваше да се съдружава и от един диакон, и за такъв се намери диакон Рафаил, монах от
Рилский
мънастир, който такожде бе приел унията и който по-после се произведе за епископ на униятите Българе в Едрине230.
Старецът Йосиф беше крайно добродушен и прост. Като гледаха, че не отбира нищо, а пък не е нито лукав, нито сребролюбив, а още и води живот благочестив и добродетелен229, дейците на пропагандата и главатарите на новата униятска община не се страхуваха от него, че ще злоупотреби с високото си положение или че не ще се води от тях. Те бяха уверени, че, при тия качества, той ще бъде в ръцете им, като едно най-послушно дете. Избраното за патриарх лице требваше да се ръкоположи от самий папа, и поради това дядо Йосиф Соколский требваше да се заведе в Рим. Тая мисия зеха на себе си началникът на лазаристите в Цариград, Боре, който беше и най-ревностен деятел на латинската пропаганда между Българете, Драган Цанков, и д-р Георгий Миркович.
Бъдещий архиепископ и патриарх на съединените Българе требваше да се съдружава и от един диакон, и за такъв се намери диакон Рафаил, монах от
Рилский
мънастир, който такожде бе приел унията и който по-после се произведе за епископ на униятите Българе в Едрине230.
Всичките тия лица отидоха в Рим, като депутация от страна на Българский народ, която да помоли светий отец да даде на този народ един патриарх в лицето на старецът Йосиф Соколский. Депутацията тръгна от Цариград на 15 март 1861 год., а пристигнала в Рим на 22 март.231 На станцията от вечний град депутацията посрещнал, по заповед на папата, сам префектът на пропагандата, кардинал Барнабо, който я и завел в приготвений за нея дом. В същата вечер когато пристигнали, членовете на депутацията имали дълга аудиенция у кардинала Барнабо. „Колко поздравления, колко ободрения, колко доказателства от почест и благосклонност ни даде негово високопреосвещенство! ”, пишеше оттам във вестник „България” един от членовете на депутацията, който не ще да е бил друг освен Боре; „но най-много, колко негово високопреосвещенство беше щастлив да ни извести, че депутацията ще има, след малко време, щастието да се представи на светий отец.
към текста >>
Всичките тия лица отидоха в Рим, като депутация от страна на Българский народ, която да помоли
светий
отец да даде на този народ един патриарх в лицето на старецът Йосиф Соколский.
Като гледаха, че не отбира нищо, а пък не е нито лукав, нито сребролюбив, а още и води живот благочестив и добродетелен229, дейците на пропагандата и главатарите на новата униятска община не се страхуваха от него, че ще злоупотреби с високото си положение или че не ще се води от тях. Те бяха уверени, че, при тия качества, той ще бъде в ръцете им, като едно най-послушно дете. Избраното за патриарх лице требваше да се ръкоположи от самий папа, и поради това дядо Йосиф Соколский требваше да се заведе в Рим. Тая мисия зеха на себе си началникът на лазаристите в Цариград, Боре, който беше и най-ревностен деятел на латинската пропаганда между Българете, Драган Цанков, и д-р Георгий Миркович. Бъдещий архиепископ и патриарх на съединените Българе требваше да се съдружава и от един диакон, и за такъв се намери диакон Рафаил, монах от Рилский мънастир, който такожде бе приел унията и който по-после се произведе за епископ на униятите Българе в Едрине230.
Всичките тия лица отидоха в Рим, като депутация от страна на Българский народ, която да помоли
светий
отец да даде на този народ един патриарх в лицето на старецът Йосиф Соколский.
Депутацията тръгна от Цариград на 15 март 1861 год., а пристигнала в Рим на 22 март.231 На станцията от вечний град депутацията посрещнал, по заповед на папата, сам префектът на пропагандата, кардинал Барнабо, който я и завел в приготвений за нея дом. В същата вечер когато пристигнали, членовете на депутацията имали дълга аудиенция у кардинала Барнабо. „Колко поздравления, колко ободрения, колко доказателства от почест и благосклонност ни даде негово високопреосвещенство! ”, пишеше оттам във вестник „България” един от членовете на депутацията, който не ще да е бил друг освен Боре; „но най-много, колко негово високопреосвещенство беше щастлив да ни извести, че депутацията ще има, след малко време, щастието да се представи на светий отец. Вечерта срещу нашето пристигане в Рим светий отец се беше малко разболял по времето на службата в църква и беше даже баялдисал.
към текста >>
”, пишеше оттам във вестник „България” един от членовете на депутацията, който не ще да е бил друг освен Боре; „но най-много, колко негово високопреосвещенство беше щастлив да ни извести, че депутацията ще има, след малко време, щастието да се представи на
светий
отец.
Бъдещий архиепископ и патриарх на съединените Българе требваше да се съдружава и от един диакон, и за такъв се намери диакон Рафаил, монах от Рилский мънастир, който такожде бе приел унията и който по-после се произведе за епископ на униятите Българе в Едрине230. Всичките тия лица отидоха в Рим, като депутация от страна на Българский народ, която да помоли светий отец да даде на този народ един патриарх в лицето на старецът Йосиф Соколский. Депутацията тръгна от Цариград на 15 март 1861 год., а пристигнала в Рим на 22 март.231 На станцията от вечний град депутацията посрещнал, по заповед на папата, сам префектът на пропагандата, кардинал Барнабо, който я и завел в приготвений за нея дом. В същата вечер когато пристигнали, членовете на депутацията имали дълга аудиенция у кардинала Барнабо. „Колко поздравления, колко ободрения, колко доказателства от почест и благосклонност ни даде негово високопреосвещенство!
”, пишеше оттам във вестник „България” един от членовете на депутацията, който не ще да е бил друг освен Боре; „но най-много, колко негово високопреосвещенство беше щастлив да ни извести, че депутацията ще има, след малко време, щастието да се представи на
светий
отец.
Вечерта срещу нашето пристигане в Рим светий отец се беше малко разболял по времето на службата в църква и беше даже баялдисал. Бяха го изнесли от църквата, и той не беше още оздравел. Но, щом се известил за нашето пристигане, извикал: „С молитвите на този добър народ (Българете) аз оздравех, и аз вардя първий прием за тяхната депутация. Само нека благоволят да потърпят два-три дни и да се помолят още за мене”. След четире дни кардинал Барнабо и секретарят му Каналди завели депутацията във Ватикан с особени екипажи.
към текста >>
Вечерта срещу нашето пристигане в Рим
светий
отец се беше малко разболял по времето на службата в църква и беше даже баялдисал.
Всичките тия лица отидоха в Рим, като депутация от страна на Българский народ, която да помоли светий отец да даде на този народ един патриарх в лицето на старецът Йосиф Соколский. Депутацията тръгна от Цариград на 15 март 1861 год., а пристигнала в Рим на 22 март.231 На станцията от вечний град депутацията посрещнал, по заповед на папата, сам префектът на пропагандата, кардинал Барнабо, който я и завел в приготвений за нея дом. В същата вечер когато пристигнали, членовете на депутацията имали дълга аудиенция у кардинала Барнабо. „Колко поздравления, колко ободрения, колко доказателства от почест и благосклонност ни даде негово високопреосвещенство! ”, пишеше оттам във вестник „България” един от членовете на депутацията, който не ще да е бил друг освен Боре; „но най-много, колко негово високопреосвещенство беше щастлив да ни извести, че депутацията ще има, след малко време, щастието да се представи на светий отец.
Вечерта срещу нашето пристигане в Рим
светий
отец се беше малко разболял по времето на службата в църква и беше даже баялдисал.
Бяха го изнесли от църквата, и той не беше още оздравел. Но, щом се известил за нашето пристигане, извикал: „С молитвите на този добър народ (Българете) аз оздравех, и аз вардя първий прием за тяхната депутация. Само нека благоволят да потърпят два-три дни и да се помолят още за мене”. След четире дни кардинал Барнабо и секретарят му Каналди завели депутацията във Ватикан с особени екипажи. Щом тя влязла в приемний салон, папата извикал: „Елате, елате, чада мои; елате, чакам ви”.
към текста >>
- „
Светий
отец беше прав, разказва по-нататък кореспондентът на „България”, и облегнат на масата си.
Бяха го изнесли от църквата, и той не беше още оздравел. Но, щом се известил за нашето пристигане, извикал: „С молитвите на този добър народ (Българете) аз оздравех, и аз вардя първий прием за тяхната депутация. Само нека благоволят да потърпят два-три дни и да се помолят още за мене”. След четире дни кардинал Барнабо и секретарят му Каналди завели депутацията във Ватикан с особени екипажи. Щом тя влязла в приемний салон, папата извикал: „Елате, елате, чада мои; елате, чакам ви”.
- „
Светий
отец беше прав, разказва по-нататък кореспондентът на „България”, и облегнат на масата си.
Ние бяхме му целунали вече краката и се разтоварехме, когато негово високопреосвещенство, кардиналът префект на пропагандата и секретаря му, които влезоха след нас, му казаха, че архимандритът желае да му отправи няколко думи по български”. Пий IX тутакси поканил българский архимандрит да говори, и той уши исчел по български едно словце, което имал написано и което е било съставено по французки от Боре, а преведено на Български от едното из Българете-членове на депутацията. В словцето се казва, че съединените Българе се връщат във Вярата на бащите и дедите си, че Българский народ, до като бил покорен и верен на ръководенето на бащата на голямата християнска фамилия, законний наследник на Св. Петра, бил благополучен и богат с духовни и мирски блага, но, прелъстен от лош пример и вероломни съвети, той поискал да се отдели, подобно на блудний син в евангелската притча, от фамилията и, като се отдалечи в най-пустата страна, страната на заблуждението, се хранил много векове с жълъд, т. е. „с нечистото учение на Фотиевата схизма”.
към текста >>
Най-после като гинел от бедност и глад, той си напомнил
светий
отец, който го е родил за животът на христиенството.
Ние бяхме му целунали вече краката и се разтоварехме, когато негово високопреосвещенство, кардиналът префект на пропагандата и секретаря му, които влезоха след нас, му казаха, че архимандритът желае да му отправи няколко думи по български”. Пий IX тутакси поканил българский архимандрит да говори, и той уши исчел по български едно словце, което имал написано и което е било съставено по французки от Боре, а преведено на Български от едното из Българете-членове на депутацията. В словцето се казва, че съединените Българе се връщат във Вярата на бащите и дедите си, че Българский народ, до като бил покорен и верен на ръководенето на бащата на голямата християнска фамилия, законний наследник на Св. Петра, бил благополучен и богат с духовни и мирски блага, но, прелъстен от лош пример и вероломни съвети, той поискал да се отдели, подобно на блудний син в евангелската притча, от фамилията и, като се отдалечи в най-пустата страна, страната на заблуждението, се хранил много векове с жълъд, т. е. „с нечистото учение на Фотиевата схизма”.
Най-после като гинел от бедност и глад, той си напомнил
светий
отец, който го е родил за животът на христиенството.
В това припомнене той си казал, в лицето на съединените Българете: да идем да го намерим, като припознаем, че сме съгрешили на небето и пред него. „Тъй светейший отче - казвал при свършване словцето си старецът Йосиф - ние с връщаме под стрехата си, одързостени от вашето призование, което не е само призованието на прошката, но още гласът на любовта и на нежността. Ние сме слаби тълкователи на всичките наши братия Българете, съединени с нас в същото исповедание на католическата вяра. Ако има още от тях, които да се задържат пред вратата от предразсъдъците, невежеството или от други препятствия, благословението, което ще ни дадете, ще привлече, надеем се, същата благодат върху тях, и така ние ще станем пак едно стадо под един пастир. Амин.”232 Папата зел после това от ръцете на българский архимандрит словцето, което било написано не само по български, но и по французки, и отговорил, че с голямо удоволствие приема проводената от Българете депутация; че той се бил нажалил от радост, като се научил, че една част от тях се върнали във вярата на бащите си и че това връщание е едно от най-големите утешения, които Бог му праща.
към текста >>
През всичкото време на
пребиването
си в Рим, депутацията била предмет на особено внимание от страна на папский двор и на жителите на градът.
Николай I, който ръкоположи първий ви архиепископ, веднаж като сте се съобразили и вие с преданията на вашите прадеди”. След това Пий IX известил, че е заръчал за бъдущий българский архиепископ един потир, но той не бил още готов, и че и другите членове ще имат подаръци. На отпущане, когато депутацията му се кланела до земя, а архимандрит Йосиф стоел на колене, негово светейшество уловил архимандритът за ръка, дигнал го и му казал: „Ще се погрижим да основем една семинария за българското духовенство”. Когато архимандритът тръгнал да излезва из салонът, папата му бил казал по български: „Сбогом, българский патриарше”. След аудиенцията у папата, депутацията била заведена у държавний секретар, кардинал Антонели.
През всичкото време на
пребиването
си в Рим, депутацията била предмет на особено внимание от страна на папский двор и на жителите на градът.
Нейните членове били развождани по забележителните места на вечний град в особени хубави кола, дадени в расположнието й от папский двор. Жителите на Рим, всеки път, като се зададели колата на стареца Йосифа, викали: „Да живее Българский патриарх.”233 Но Йосиф Соколский, при всичко че и сам папата го поздравил на аудиенцията с титлата български патриарх, се наименова в папската грамота не патриарх, а архиепископ и апостолский наместник на съединените Българе. В писмата из Рим, които бяха се испратили тогава за напечатване в цариградските вестници, се казваше, че титлата апостолски наместник, без да има по-малко значение от титлата патриарх, давала по-големи привилегии от последнята. „Титлата апостолский наместник се предпочете, думаше едно писмо, обнародвано в Journal de Constantinople от 17 априлий, за да се удовлетворят в най-голям размер потребностите на положението, което заема от ден на ден вероисповедното движение на Българете”. Но папата се обрекъл, в присъствието на кардиналите, архиепископите и прелатите от въсточний обред, да даде на архиепископът и титлата патриарх, когато числото на съединените Българе достигне петстотин хиляди, щото да има под негова власт няколко епархии.
към текста >>
Те дори и вратата на домът, гдето беше униятската църква и имаше
местопребиванието
си старецът Соколский, не наричаха другояче освен патриаршески врата.235 В същност те имаха право.
Мирските членове на депутацията получили между другото ордени от негово светейшество, във възнаграждение заслугите им за Църквата. Новоръкоположений архиепископ и апостолски наместник на съединението Българе пристигна в Цариград на 14 Априлий. Наскоро след пристигането си, Йосиф Соколский направи посещения на Латинский архиепископ, монсиньора Брюнони и на Армено-католический патриарх, монсиньора Хассуна. Многочислена свита от духовни и мирски лица, възседнали на коне, и последвани от гавази, испроводени от Портата, го съдружаваше при тия посещения със същий алай.234 В очите на цариградското простолюдие Йосиф Соколский беше вече, според този алай, такъвзи също патриарх, както и другите патриарси, Арменский, Гръцкий и пр. Агентите на пропагандата и униятите Българе го нарекоха такожде патриарх.
Те дори и вратата на домът, гдето беше униятската църква и имаше
местопребиванието
си старецът Соколский, не наричаха другояче освен патриаршески врата.235 В същност те имаха право.
Униятите Българе получиха в лицето на Йосифа Соколский в гражданско отношение такъв също духовен началник какъвто имаха Арменците, Армено-католиците и Гърците в лицето на своите патриарси. С ръкоположението особен архиепископ за Българо-униятите и с незабавното му припознаване от Портата за техен народоначалник (миллет-баши), тържеството на привържениците на унията стигна най-горнята си степен, толкоз повече че, когато така те тържествуваха и се хвалеха с пълна сполука, в станът на православните Българе надеждите за припознаване от портата независимата православна българска йерархия бяха се почти изгубили, и отчаянието беше готово да обземе всичките духове. Но нашите еднородци, както в столицата, така и в провинцията, се опазиха от искушението и не се увлякоха в унията, както се очакваше в турските политически кръгове и както мислеха в Рим, основаващи се на уверенията на агентите на пропагандата. Това впрочем се дължи отнюд не на грижите и предпазванията на гръцкото духовенство, а на превъзмоганието, което имаше в сърцето на тогавашните по-влиятелни еднородци наши гласът на здравий разум и на истинский патриотизъм, всекога верен на праотеческите предания. Приеманието унията от една част на цариградските Българе не произведе в умовете посред гръцкото общество и висше духовенство някое променение.
към текста >>
„Каква ще да е тази Църква Христова, която да дозволява на Владиците многообразно и разновидно да притесняват невинните христиене, да подават съблазнителни примери, а да не дозволяват да им кажат самите христиене: „Или испълнете заповедите на Иисуса Христа, основателят на вярата и заповедите на
светите
му апостоли, или ще ги испълним и ще ви распъдим; или вардете църковните правила и дайте ни народът правдините му, или ще ги увардим и ще си земем правдините, които ни дават тези правила; или образи бивайте на стадото и го поучавайте с примерът си, стига сте го притеснявали и развращавали с беззаконията си, или ще ви отхвърлим и ще си намерим пастир по Вярата.
Това окръжно послание, освен че не можеше да повлияе нито най-малко върху умовете на униятите Българе, които не искаха нито да чуят, какво мисли патриархът за постъпката им, озлоби и ожесточи против негово светейшество още повече Българете, които си бяха начрътали да искат да се обезпечи отделното развитие и самоуправление на Българский народ без отстъпвание от праотеческата Вяра, и това те изразиха твърде недвусмислено с отпечатването на един отговор върху патриаршеското окръжно писмо, който носеше подпис: „От народната Православна Българска Църква”, и който те распратиха навсекъде в провинцията. Този отговор е проникнат от чувството на голямо негодование против патриархът, който се проевява твърде рязко на всека редушка. Вместо да се погрижи за удовлетворението справедливите искания на българский народ и с това да затвори вратата на пропагандите, негово светейшество, казва се в отговорът, изсипва всевъзможни порицания върху всичките Българе, защото поискаха църковната си независимост, съгласно с отеческите и съборни постановления. Патриархът и синодът си присвояват название: Църква Христова, но Българете не могат с това да бъдат въведени в заблуждение и да ги считат за действително представляващи Църквата Христова. Българете такожде нито най-малко не дават внимание на думите на негово светейшество, че били нарушили църковните правила, като отблъснаха властта му, която е служила за потъпкване българската народност, българский език и за извършване злоупотребления и притеснения, които унижават Вярата.
„Каква ще да е тази Църква Христова, която да дозволява на Владиците многообразно и разновидно да притесняват невинните христиене, да подават съблазнителни примери, а да не дозволяват да им кажат самите христиене: „Или испълнете заповедите на Иисуса Христа, основателят на вярата и заповедите на
светите
му апостоли, или ще ги испълним и ще ви распъдим; или вардете църковните правила и дайте ни народът правдините му, или ще ги увардим и ще си земем правдините, които ни дават тези правила; или образи бивайте на стадото и го поучавайте с примерът си, стига сте го притеснявали и развращавали с беззаконията си, или ще ви отхвърлим и ще си намерим пастир по Вярата.
Нека не мисли негово светейшество, че Българете са добитъци, които не знаят какво правят, и че поради това той може пак да ги накара да си турят шиите под неговът хомот, като им каже, че те престъпили правилата с това, че му отхвърлили властта. Българете, не само няма да останат пак под гръцките владици и да ги гледат равнодушно, като се гаврят с Вярата, но ще се постараят да принудят и тях сами, волею неволею, да тръгнат в правий път. Негово светейшество няма нито най-малко право да говори не само против православните Българе, които му отказват повиновение, но нито срещу ония, които се отделиха от Православието и приеха католицизмът, защото сама патриарши-ята е причина на тяхното отстъпление, те бягат от нея окаяните, но, разумява се, паднаха в по-лошо.” - Отговорът се свършваше с увещание към всичките еднородци да се вардят „от фанариотский квас”, да се не поддават на вятърът, който вее от латинската пропаганда, и да бъдат уверени, че „правдата на Българете ще надвие на лъжата на Фанариотите” и че Българский народ с постоянството си ще добие йерархия независима както от патрикът, така и от папата. На този отговор върху патриаршеското окръжно послание се приготви от страна на патриаршията едно дълго опровержение, което се напечата на гръцки и български под насловие: „ЛаЛа ка! д/7 aiconqaqg, глаголи и да не умолкнеши”, (Деян.
към текста >>
Подписаните думат в него: „Провъзгласяваме всички ония, които се опитват да смутят мирът и спокойствието на общата наша майка Църква, като мятежници и отстъпници от Великата Христова Църква... Не споделяме никак нововводимите от чужбина идеи, на които двигател са страстта и своекористието, и удостоверяваме, че, като пребиваваме в отеческите предания, приемаме за вероисповеден началник когото би ни испратила, като способен и испитан, Великата Църква, и както открай нашите бащи са били благодарни от непрекъсваний ред на
светите
архиереи, които ни са били испращани от Вселенский престол, така и ние сме преблагодарни от нашът владика” и пр.
Тия адреси имаше да послужат на негово светейшество за доказателство, че голямата и здравата част на Българский народ остава твърда в праотеческата си преданост към Великата Църква, че следователно смущенията върху църковната почва, които стават тук-там, са дело на малцина някои честолюбци, миряне и духовни лица, против които църковната власт требва да земе надлежните мерки, съгласно с каноните. Подобни адреси, които се вижда от архивата на патриаршията, се испратили обаче само от Кюстендил, от Ниш, от Враца, от Белоградчик, от Ловеч и от Видин, при всичко че са били искани навсекъде из Българско. Противонародний дух, в който са съставени някои от тия адреси, явно показва, че те са били диктовани от самите владици и че са могли да бъдат подписани само от няколко подлизници и мюзевири, каквито на всекъде е имало и има и сега. Също така, едновременно им испращане около крайт на януарий и тяхното еднакво съдържание не оставят място за съмнение, че са се испращали по предписанье на висшето църковно началство. Адресът от Кюстендил изражава негодование против ония, които са се дигнали срещу местний владика, обвинява народний български архипастир Авксентия, че се опитвал да отлъчи от православната вяра Кюстендилската епархия, обевява, че Гъркът архиерей на тази епархия е канонический неин архипастир, който й е направил много добрини, и нарича Великата Църква кърмилница, наставница и покровителка.236 В адресът от Ниш се исказва негодование срещу ония от цариградските Българе, които приеха уния; но той осъжда и Българете, които дирят народните си правдини от патриаршията, като остават твърди в праотеческата си Вяра.
Подписаните думат в него: „Провъзгласяваме всички ония, които се опитват да смутят мирът и спокойствието на общата наша майка Църква, като мятежници и отстъпници от Великата Христова Църква... Не споделяме никак нововводимите от чужбина идеи, на които двигател са страстта и своекористието, и удостоверяваме, че, като пребиваваме в отеческите предания, приемаме за вероисповеден началник когото би ни испратила, като способен и испитан, Великата Църква, и както открай нашите бащи са били благодарни от непрекъсваний ред на
светите
архиереи, които ни са били испращани от Вселенский престол, така и ние сме преблагодарни от нашът владика” и пр.
Жителите на Враца също изказват в техний адрес крайня благодарност от новий им епископ Българинът Паисий.237 Жителите на Белоградчик осъждат ония Българе, които са приели унията и исказват признателност към Великата Църква и към владиката си. В адресът си Видинци казват, че осъждат малцината безразсъдни Българе, които от няколко време се мъчат по всекакъв начин да вкарат нововведения в Православната църква. Те считат още за своя длъжност, като гледат „как злославните уста на тия Българе не пощадили честта на Църквата и на свещений клир”, да принесат на последнята благодарността си, че и удостоила с такъв архиерей. „Чест и слава е за нас, прибавят те, да се причисляваме до целий православен свят, понеже сме всички братия без различие на племе и на народ. Това като исповядваме в съвестта си, осъждаме лъжата и измамата на ония, които се провъзгласят самозвани представители на Българете ради своите преисподни цели и търсят пред Високата Порта и пред Църквата правдини уш от страна на всичка България”.
към текста >>
Александрийский, Йерусалимский и Антиохийский) и от всичките находещи се в Цариград
свети
архиереи, между които бяха и Българете по произхождение -Родоский Игнатий, Пиротский Доротей и Врачанский Паисий.
Те считат още за своя длъжност, като гледат „как злославните уста на тия Българе не пощадили честта на Църквата и на свещений клир”, да принесат на последнята благодарността си, че и удостоила с такъв архиерей. „Чест и слава е за нас, прибавят те, да се причисляваме до целий православен свят, понеже сме всички братия без различие на племе и на народ. Това като исповядваме в съвестта си, осъждаме лъжата и измамата на ония, които се провъзгласят самозвани представители на Българете ради своите преисподни цели и търсят пред Високата Порта и пред Църквата правдини уш от страна на всичка България”. „От тия адреси и прошения, бележи се в докладът на комисията на общото (гръцко) събрание, свикано в 1864 год. в патриаршията за разгледване българский въпрос, патриарх Йоаким, като видя, че православний Български народ се размъща от малцина някои, и че христоименното испълнение негодува против великодушието на Великата Църква, съзва на 24 февруарий 1861 голям събор от бившите Цариградски патриарси, от блаженнейшите патриарси (т. е.
Александрийский, Йерусалимский и Антиохийский) и от всичките находещи се в Цариград
свети
архиереи, между които бяха и Българете по произхождение -Родоский Игнатий, Пиротский Доротей и Врачанский Паисий.
Този събор, като зе във внимание противоканоническото поведение на Макариополский Илариона и на бивший Диррахийски Авксентия и като ги пригласи три пъти, според свещените канони, да дойдат да дадат пред него ответ, понеже се не евиха по непокорство, ги извъргна от архиерейский сан, като въздрузивши нов жъртвеник в самий център на Вселенский престол, като непокорни, като отстъпници и като нарушители на 31 и 35 апостолски правила, на 15 правило на Двукратний вселенски събор, на 5 правило на Антиохийский събор и пр. Едновременностяхтой извъргна, по същите причини, и Пловдивский митрополит, Паисия238, които всички се осъдиха на заточение. Съборът лиши от сан и свещениците и дияконите, които бяха ръкоположени от речените архиереи”. Патриарх Йоаким смяташе, че с извържението Илариона, Авксентия и Паисия, домогателство на Българете да се припознае за тях една самостоятелна йерархия се посича в коренът си, толкова повече, че с извържението българските владици, по стар обичай, беше свързано и заточението им, за което патриархът беше се споразумял предварително с Портата. Щом бъдат извържени и заточени Владиците, които представляваха българската йерархия, последнята ще се обърне в една неосъществима мечта, мислеше си негово светейшество, и Българете, по необходимост, ще се задоволят с някои устъпки, натъкмени за удовлетворенье народното им самолюбие.
към текста >>
На Българский народ е дадено правото, 1) да си избира Владиците измежду собственото духовенство, 2) да употребява язикът си, да си има особени училища и 3) да проважда един или двама владици в
светий
синод, и ние имаме право да кажем, че разделението на Българете от патриаршията, което ще е твърде плачевно в политическо отношение, и учреждението на една отделна автономна Църква не ще им дадат нещо повече.
Че чрез унията с Рим Българете подпадат също под чуждо влияние, официозът на Турското правителство не отричаше, но той считаше това влияние за далечно и повърхностно, от което Портата не можела да има страх за спокойствието на своите области и за верността на своите поданици. Той отиваше още и по-надалеч, като казваше, че най-после Българете с приемането уния не правели нищо лошо в религиозно отношение, защото с това те се връщали в пазвата на Църквата от расколът на Фотия.244 От коментариите му върху устъпките на патриарха Йоакима, се ясно виждаше, че те се бяха удостоили със султанско ираде, защото се добре съгласуваха с планът на Портата за вкарвание Българете в католицизмът. „От двете неща, казваше турский официоз, требва да стане едното: или Българете да приемат католицизм - полето е свободно, пътят открит, привилегиите са дадени - или да останат привързани на Великата Църква с правдините, които им тя сега дава и при които движението на партията, която иска едно църковно самоуправление, не ще си има вече мястото и ще се превърне в един вид опозиция, която няма нищо общо с религията. Автономната църква, народната църква патриархът я даде с един акт, който, ако е добър в религиозно отношение, още по-добър е в политическо, защото туря край на положението, в което ставаха намеси от страна. Устъпките са големи.
На Българский народ е дадено правото, 1) да си избира Владиците измежду собственото духовенство, 2) да употребява язикът си, да си има особени училища и 3) да проважда един или двама владици в
светий
синод, и ние имаме право да кажем, че разделението на Българете от патриаршията, което ще е твърде плачевно в политическо отношение, и учреждението на една отделна автономна Църква не ще им дадат нещо повече.
За напред Българете нямат три пътя, ами само два: да останат привързани на патриаршията, или да се върнат в пазвата на Римската Църква. Да се положи така въпросът е предпочтително отколкото другояче. С този начин се отдалечават вече политическите влияния и интриги.” Турский официоз се осещаше принуден да даде на устъпките на патриархът значение и важност, каквито те нямаха. Инак пристрастието и интригата на Портата щеха да бъдат твърде явни. Нареканието, че тя се ползова заедно с представителите на католицизмът от раздорът между Българе и Гърци, че тя даже подклажда този раздор в съгласие с пропагандата, не беше без основание, и официозний орган требваше да се погрижи да го отстрани, поне за приличие, с няколко бележки, нещо което той направи, без да може, разумява се, да убеди някого.245 Фактите говореха силно и красноречиво.
към текста >>
Бяха останали шест-седем дни до
светий
ден, когато министрът на външните дела извести чрез двамата гореречени първенци, че в съветът на министрите се разсъдило за добре да се проводят народните български архипастири на заточение в Анадол „за два-три месеца”.
Сега, като народните владици се обевиха от съставений в патриаршията събор лишени от архиерейский си сан и като правителството ясно показва, че то не ще им позволи да пренебрегват съборното определение, защото няма намерение да припознае официално съществованието на една българска самостоятелна Църква, нуждата да се испроводят от всичките български окръзи представители, за да се намери някой цяр на трудното положение, се съзна по-живо на всекъде.251 Преди да дойдат представителите, народните владици се испратиха от Портата на заточение, съгласно с решението на гореказаний събор. Ние поменахме по-горе, че министрът на външните дела заповяда, Иларион да се отдалечи от българската църква, а Авксентий, който се остави да живее в частната си къща при нея, да не извършва никакво свещенодействие. Двамата народни владици стоеха така, единът затворен в една къща, далеч от народът и от църквата, а другий, ако и пребиваващ до самата църква, но без право да тури патрахил месец и половина. Наближаваше Великден. Мнозина очакваха, че поне за поразникът преосвещений Иларион ще се завърне при църквата.
Бяха останали шест-седем дни до
светий
ден, когато министрът на външните дела извести чрез двамата гореречени първенци, че в съветът на министрите се разсъдило за добре да се проводят народните български архипастири на заточение в Анадол „за два-три месеца”.
Министрът съобщи това решение в деньт, когато бе пристигнал от Рим старецът Йосиф Соколский, ръкоположен от папата за българо-униятски архиепископ.252 Българските народни владици, низложени от патриархът и унизени, требваше да вървят на заточение в истий ден, когато униятский архиепископ, посрещнати приет, като патриарх, правеше в съпровождение на една бляскава свита, официалните си посещения. Когато Българете, които се съединиха с католичската Църква, тържествуваха, когато в техний стан се бяха вече впълно осъществили всичките желания на Българский народ, когато те се радваха на един патриарх от родът си, на едно отделно от Гърците българско църковно управление, когато те, така удовлетворени, се готвеха весело да посрещат великий христиенский празник, Българете, които не искаха да последват примерът им, които ходатайствоваха да се припознае за българската народност една, отделна от гръцката, православна йерархия, требваше да се разочаруват в надеждите си, да разумеят, че се хранят с мечти, да съзнаят погрешката си и да я исправят, да остават безисходний път, на който се намираха, и да стъпят на онзи, който води към испълнението на желанията им, т. е. да пригърнат католицизмът. Портата, както се каза по-горе, беше дала съгласието си да се заточат българските народни владици още преди да произнесе съборът тяхното низложение; инак последний не щеше да бърза да ги низложи и особено да постанови да се испратят на заточение. Едно просто низложение, без заточение низложените, беше по онова време за патриаршията безцелно.
към текста >>
По распореждането на Портата, той имаше да слезе от Ени-Махале на Фенер, на 20 априлий когато се падаше
светий
Великий Четвъртък, и оттам да върви със събратът си Авксентия на 22 априлий, Великата Събота, в Азия на заточение.
Ако тя не направи това тутакси след провинението им, то беше по единствената причина, че Портата не се съгласяваше тогава изведнаж да се заточат низложените. Портата пък не склоняваше от начало да се наложи наказание на българските владици, защото искаше да види по-напред, какъв характер ще вземе българското движение, где ще отиде то и как именно ще може тя по-добре да се въсползова от него за целите си. Когато събитията се достаточно развиха и разумя, че извержението българските владици от духовний чин, съединено със заточение, както искаше патриархът, може да спомогне за отстранението Българете от Православната Църква, султановото правителство даде съгласието си да се земе тая мярка срещу тях от страна на Великата Църква. Вследствие на това, то беше длъжно, когато Владиците се извъртаха, най-първо да им не позволи да не зачитат определението на съборът, нещо което то и извърши, като заповяда, Иларион, комуто не доверяваше, да се отдалечи от българката църква, а Авксентий да се въздържа от всеко свещенодействие, до гдето да дойде моментът, когато, по планът му, беше най-целесъобразно да се испълни решението за заточение българските владици. Същевременно с известието, че българските народни архипастири ще се испратят на заточение, на Илариона се позволи да се върне при българската църква.
По распореждането на Портата, той имаше да слезе от Ени-Махале на Фенер, на 20 априлий когато се падаше
светий
Великий Четвъртък, и оттам да върви със събратът си Авксентия на 22 априлий, Великата Събота, в Азия на заточение.
Да преседи Иларион два дни при българската църква и да върви на заточение в надвечерието на Великден беше нагласено, без съмнение, с цел да се принуди той да приеме унията. На Турците беше се подшушнало, че Иларион, за да избегне неприятностите на заточението, което му предстоеше преде самий празник, ще се реши да се подчини на папата, а неговът пример ще последва без друго и митрополит Авксентий. Иларион се върна в назначений ден при българската църква съдружен от множество верни на праотеческата Вяра и на народното дело съотечественици, които бяха отишли надалеч да го посрещнат и доведат в българский метох, гдето беше жилището му и гдето го чакаше събрат му Авксентий. Тутакси след неговото пристигане, метохът и дворът на църквата се испълниха с народ, който беше надошъл, за да засвидетелствова глъбоката си скърб, по случай нечаканата печална развезка. Едни отиваха, други дохождаха.
към текста >>
На вапорът отдавна чакаше пристигането на
светите
старци Драган Цанков с един-двама още от агентите на католичската пропаганда испомежду Българете, с цел да ги прикани да се обевят унияти и се спасят от заточение.
Ирадето на султанът не може да се не испълни.” Събраните около архипастирите си Българе се доближиха до тях с цел да ги не предадат и не искаха да отстъпят. Кабули-ефенди и Салих-паша се помъчиха още веднаж да ги убедят да се не противят на ирадето, понеже то требвало да се испълни поне за малко време, и, като нямаха успех, поискаха помощта на войската. По скомандование, сълдатите сложиха оръжието си долу и едни се наредиха по стълбата отсам и оттатък чак до горний кат на метохът, гдето бяха владиците, а други навлязоха в стаята им и извадиха един по един всичките Българе, които бяха в нея. Извадените се препращаха от ръка на ръка през редът на сълдатите, които бяха на стълбата и по улицата. После това владиците бидоха спокойно отведени през една от съседните с метохът къщи до каикът с 10 чифта лопати, който ги чакаше при нея, и чрез няколко минути бяха вече на параходът, който беше приготвен да ги заведе към бреговете на Мала Азия, отгдето преосвещений Иларион имаше да върви за Кютая, а преосвещений Авксентий за Воло.
На вапорът отдавна чакаше пристигането на
светите
старци Драган Цанков с един-двама още от агентите на католичската пропаганда испомежду Българете, с цел да ги прикани да се обевят унияти и се спасят от заточение.
Той бил съставил в няколко реда и заевлението, което требвало да подпишат народните архипастири, за да се освободят тутакси от всеко по-нататък преследване. Но преосвещените Иларион и Авксентий отхвърлиха с презрение предложението му. След малко параходът се оттегли и тръгна към Брусенските брегове. Светите старци предпочетоха да страдаят в изгнание до крайт на животът си, отколкото да помрачат подвигът си за светото дело на народът и на Църквата с отстъпвание от истините на православната праотческа Вяра. Те предпочетоха, казваме, да страдаят през цял живот, защото, когато се испращаха на заточение, никой не можеше да знае навярно, ще ли някога да се върнат, или не от затънтените места на Азиятска Турция, за които се испровождаха.
към текста >>
Светите
старци предпочетоха да страдаят в изгнание до крайт на животът си, отколкото да помрачат подвигът си за светото дело на народът и на Църквата с отстъпвание от истините на православната праотческа Вяра.
После това владиците бидоха спокойно отведени през една от съседните с метохът къщи до каикът с 10 чифта лопати, който ги чакаше при нея, и чрез няколко минути бяха вече на параходът, който беше приготвен да ги заведе към бреговете на Мала Азия, отгдето преосвещений Иларион имаше да върви за Кютая, а преосвещений Авксентий за Воло. На вапорът отдавна чакаше пристигането на светите старци Драган Цанков с един-двама още от агентите на католичската пропаганда испомежду Българете, с цел да ги прикани да се обевят унияти и се спасят от заточение. Той бил съставил в няколко реда и заевлението, което требвало да подпишат народните архипастири, за да се освободят тутакси от всеко по-нататък преследване. Но преосвещените Иларион и Авксентий отхвърлиха с презрение предложението му. След малко параходът се оттегли и тръгна към Брусенските брегове.
Светите
старци предпочетоха да страдаят в изгнание до крайт на животът си, отколкото да помрачат подвигът си за светото дело на народът и на Църквата с отстъпвание от истините на православната праотческа Вяра.
Те предпочетоха, казваме, да страдаят през цял живот, защото, когато се испращаха на заточение, никой не можеше да знае навярно, ще ли някога да се върнат, или не от затънтените места на Азиятска Турция, за които се испровождаха. Това е бляскаво доказателство за чистотата на побужденията, по които те пригърнаха народното дело, и на неподелната им преданост към Православната Църква. След заминуването на архипастирите, вратата на българската народна църква в Цариград се обвиха, в знак на обща народна скръб, с черно платно, посред което блестеше бял кръст. Този кръст требваше, както тогава се каза, „да напомнева на всичките истински Българе търпението и надеждата, които те трябва да имат, като истински христиене, догде се познае правдата им”.185 В деньт, когато оставиха българский метох, за да идат на заточение, народните архипастири се обърнаха към съотечествениците си със следното послание: „Възлюблени в Христе чада наши, вси истински Българе! Благодат Божия да прибъде с всички вас до окончания века!
към текста >>
Ние отиваме, по висока заповед, на заточение, защото ни представиха за бунтовници на народът, тогава като ние бяхме едни испълнители на
светите
заповеди на нашата Божествена Вяра, която Фанариотский патрик безсрамно тъпчи, за да притеснява всичкий наш народ.
След заминуването на архипастирите, вратата на българската народна църква в Цариград се обвиха, в знак на обща народна скръб, с черно платно, посред което блестеше бял кръст. Този кръст требваше, както тогава се каза, „да напомнева на всичките истински Българе търпението и надеждата, които те трябва да имат, като истински христиене, догде се познае правдата им”.185 В деньт, когато оставиха българский метох, за да идат на заточение, народните архипастири се обърнаха към съотечествениците си със следното послание: „Възлюблени в Христе чада наши, вси истински Българе! Благодат Божия да прибъде с всички вас до окончания века! Знаете всички, че до сега бяхме наедно, подвизаващи се за светото дело на Вярата и на народността. Сега настана време да се разделим телесно, а не душевно.
Ние отиваме, по висока заповед, на заточение, защото ни представиха за бунтовници на народът, тогава като ние бяхме едни испълнители на
светите
заповеди на нашата Божествена Вяра, която Фанариотский патрик безсрамно тъпчи, за да притеснява всичкий наш народ.
Съвестта ни е, възлюблени чада наши, чиста пред всесветаго Бога, и ние с душевна радост отиваме да пострадаем за правдата и истината. Нам не ни е мъчно да претърпим и самата смърт за светостта на името Божие, което се хули с беззаконното постъпвание на фанариотските калугери. Но нашата душевна радост ще пораства от ден на ден по-много, ако слушаме, че вие всички, въодушевени от любов към православната наша Вяра, постоянствовате с твърдост, която е прилична на светото нейно име, да добие народът ни правдините, които ни тя заповяда да си искаме, без да се уклонявате нито на десно, нито на ляво, нито към Фанариоти, нито към папищаши, нито към някоя друга страна. За нейното име ние страдаем, с нейното име и вас увещаваме да стоите верни на нейните свети начала. С тези мисли ние отиваме, с тях желаеме и вас пак да намериме.
към текста >>
За нейното име ние страдаем, с нейното име и вас увещаваме да стоите верни на нейните
свети
начала.
Сега настана време да се разделим телесно, а не душевно. Ние отиваме, по висока заповед, на заточение, защото ни представиха за бунтовници на народът, тогава като ние бяхме едни испълнители на светите заповеди на нашата Божествена Вяра, която Фанариотский патрик безсрамно тъпчи, за да притеснява всичкий наш народ. Съвестта ни е, възлюблени чада наши, чиста пред всесветаго Бога, и ние с душевна радост отиваме да пострадаем за правдата и истината. Нам не ни е мъчно да претърпим и самата смърт за светостта на името Божие, което се хули с беззаконното постъпвание на фанариотските калугери. Но нашата душевна радост ще пораства от ден на ден по-много, ако слушаме, че вие всички, въодушевени от любов към православната наша Вяра, постоянствовате с твърдост, която е прилична на светото нейно име, да добие народът ни правдините, които ни тя заповяда да си искаме, без да се уклонявате нито на десно, нито на ляво, нито към Фанариоти, нито към папищаши, нито към някоя друга страна.
За нейното име ние страдаем, с нейното име и вас увещаваме да стоите верни на нейните
свети
начала.
С тези мисли ние отиваме, с тях желаеме и вас пак да намериме. Надеждата ни е на Бога, и утешението ни е от него. Той да ни закриля, той да проводи своето Божествено утешение върху всички нас, като благоволи да излее на нас милостта си чрез избраникът си, кроткий наш самодържец Султан Абдул-Меджида, комуто всички молитствоваме от все сърце дълги и щастливи години. Цариград, 29 априлий 1861. Макариополский Иларион, преждебивший Велешкий Авксентий”.254 Това послание прие название завет и се напечата в множество екземпляри.
към текста >>
То се распрати на всекъде в провинцията, а в Цариград се раздаде непосредствено на народът, когато той, няколко дни след заминаването на народните архипастири, беше се стекъл в българската църква да празнува деньт на
светите
славенски
просветители
, Кирила и Метод ия.
С тези мисли ние отиваме, с тях желаеме и вас пак да намериме. Надеждата ни е на Бога, и утешението ни е от него. Той да ни закриля, той да проводи своето Божествено утешение върху всички нас, като благоволи да излее на нас милостта си чрез избраникът си, кроткий наш самодържец Султан Абдул-Меджида, комуто всички молитствоваме от все сърце дълги и щастливи години. Цариград, 29 априлий 1861. Макариополский Иларион, преждебивший Велешкий Авксентий”.254 Това послание прие название завет и се напечата в множество екземпляри.
То се распрати на всекъде в провинцията, а в Цариград се раздаде непосредствено на народът, когато той, няколко дни след заминаването на народните архипастири, беше се стекъл в българската църква да празнува деньт на
светите
славенски
просветители
, Кирила и Метод ия.
Заточението свърза Илариона и Авксентия с всичкий Българский народ по-ягко отнапреж. Те бяха в неговите очи мъченици за правото дело. Наместо да се раздвоят и распокъсат след отдалеченьето на архипастирите си, нашите еднородци се още повече скрепиха под знамето, което носеха народните владици, и се зеха с още по-голяма енергия да търсят правдините, които им принадлежат, като на отделен народ в империята. „Фанариотите, думаше се в словото, сказано от Т. Ст. Бурмов на 11 май, в българската народна църква в Цариград, помислиха да ни разлъчат с архипастирите ни, но те ни още повече свързаха с тях.
към текста >>
Нека се радваме за гоненията, които претърпяхме от тях, ради
светий
подвиг, който сме поднели върху себе си, и нека никак не се отчайваме за благополучното му довършване.
Ние се борим с истото зло, с което се борил избавительт наш, Иисус Христос. Сегашните фанариотски калугери са едни нови Фарисеи, по-лоши от отколешните. Разликата е, че ние не сме онези безпомощни и слепи Иудеи, посред които древните Фарисеи лъжели. Ние сме укрепени с благодатта Божия, която свел на земята Иисус Христос, и сме осветлени от Божественото учение, което той проповядвал... Ако Фанариотите почитаха светостта на Християнската Вяра, ако познаваха Божествений неин Основател, те не щеха толкова решително да отблъснат справедливите искания, които заевиха Българете, подбуждани от ревност към Вярата, от любов към нейното име, и не щеха да употребят гонения и заточения да потъпчат онзи благочестив дух, който ни въодушеви да поискаме от тях испълнението на заповедите Христови и нареждането църковните дела, съобразно с висотата и чистотата на Християнството, С/я вся сотворят, яко не познаша Отца, ни Мене. Нека възблагодарим Господа Бога, братие, че паднало такова високо жребие на наший народ, щото да стане той причина за очистеньето злоупотребленията, които введоха Фанариотите в светата Църква Христова, и за възвръщането честта и славата, която принадлежи на светото име Христово.
Нека се радваме за гоненията, които претърпяхме от тях, ради
светий
подвиг, който сме поднели върху себе си, и нека никак не се отчайваме за благополучното му довършване.
Силата Божия се в немощ извършва... В тези свети и чисти стремления, угодни на Господа, е нашата главна надежда. От тях вземаме ние всичката си сила да стоим срещу беззаконните калугери фанариотски. Те са нашето общо утешение. От тях вдъхновени, нашите свети архипастири предпочетоха страданията на заточението от спокойствието. Нека бъдем уверени, че истата светост и чистота на нашите стремлениям са верен залог за сполучването на наште общи желания”.255 Идеалът, който бяха си начъртали нашите еднородци в борбата с Фанариотите и който така светло се рисуваше пред тях всред затруднителните събития, беше несравнено по-висок и по-увлекателен за религиозното и духовно чувство, отколкото перспективата, която им предстоеше, ако послушеха слугите на папството, и която беше изневеренье, отстъпничество, скъсване връзките на едноплеменноста, на вековните предания и вражда против истинските благодетели и доброжелатели на България, и ново порабощенье под една по-тежка духовна власт.
към текста >>
Силата Божия се в немощ извършва... В тези
свети
и чисти стремления, угодни на Господа, е нашата главна надежда.
Сегашните фанариотски калугери са едни нови Фарисеи, по-лоши от отколешните. Разликата е, че ние не сме онези безпомощни и слепи Иудеи, посред които древните Фарисеи лъжели. Ние сме укрепени с благодатта Божия, която свел на земята Иисус Христос, и сме осветлени от Божественото учение, което той проповядвал... Ако Фанариотите почитаха светостта на Християнската Вяра, ако познаваха Божествений неин Основател, те не щеха толкова решително да отблъснат справедливите искания, които заевиха Българете, подбуждани от ревност към Вярата, от любов към нейното име, и не щеха да употребят гонения и заточения да потъпчат онзи благочестив дух, който ни въодушеви да поискаме от тях испълнението на заповедите Христови и нареждането църковните дела, съобразно с висотата и чистотата на Християнството, С/я вся сотворят, яко не познаша Отца, ни Мене. Нека възблагодарим Господа Бога, братие, че паднало такова високо жребие на наший народ, щото да стане той причина за очистеньето злоупотребленията, които введоха Фанариотите в светата Църква Христова, и за възвръщането честта и славата, която принадлежи на светото име Христово. Нека се радваме за гоненията, които претърпяхме от тях, ради светий подвиг, който сме поднели върху себе си, и нека никак не се отчайваме за благополучното му довършване.
Силата Божия се в немощ извършва... В тези
свети
и чисти стремления, угодни на Господа, е нашата главна надежда.
От тях вземаме ние всичката си сила да стоим срещу беззаконните калугери фанариотски. Те са нашето общо утешение. От тях вдъхновени, нашите свети архипастири предпочетоха страданията на заточението от спокойствието. Нека бъдем уверени, че истата светост и чистота на нашите стремлениям са верен залог за сполучването на наште общи желания”.255 Идеалът, който бяха си начъртали нашите еднородци в борбата с Фанариотите и който така светло се рисуваше пред тях всред затруднителните събития, беше несравнено по-висок и по-увлекателен за религиозното и духовно чувство, отколкото перспективата, която им предстоеше, ако послушеха слугите на папството, и която беше изневеренье, отстъпничество, скъсване връзките на едноплеменноста, на вековните предания и вражда против истинските благодетели и доброжелатели на България, и ново порабощенье под една по-тежка духовна власт. Представителите на първий естествено требваше да надделеят над защитниците на втората.
към текста >>
От тях вдъхновени, нашите
свети
архипастири предпочетоха страданията на заточението от спокойствието.
Нека възблагодарим Господа Бога, братие, че паднало такова високо жребие на наший народ, щото да стане той причина за очистеньето злоупотребленията, които введоха Фанариотите в светата Църква Христова, и за възвръщането честта и славата, която принадлежи на светото име Христово. Нека се радваме за гоненията, които претърпяхме от тях, ради светий подвиг, който сме поднели върху себе си, и нека никак не се отчайваме за благополучното му довършване. Силата Божия се в немощ извършва... В тези свети и чисти стремления, угодни на Господа, е нашата главна надежда. От тях вземаме ние всичката си сила да стоим срещу беззаконните калугери фанариотски. Те са нашето общо утешение.
От тях вдъхновени, нашите
свети
архипастири предпочетоха страданията на заточението от спокойствието.
Нека бъдем уверени, че истата светост и чистота на нашите стремлениям са верен залог за сполучването на наште общи желания”.255 Идеалът, който бяха си начъртали нашите еднородци в борбата с Фанариотите и който така светло се рисуваше пред тях всред затруднителните събития, беше несравнено по-висок и по-увлекателен за религиозното и духовно чувство, отколкото перспективата, която им предстоеше, ако послушеха слугите на папството, и която беше изневеренье, отстъпничество, скъсване връзките на едноплеменноста, на вековните предания и вражда против истинските благодетели и доброжелатели на България, и ново порабощенье под една по-тежка духовна власт. Представителите на първий естествено требваше да надделеят над защитниците на втората. Така и стана, както ще видим в следнята глава. _____________________________________________ 220) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Текстът е публикуван в т. 2.6.2.1.
към текста >>
Този разказ за
пребиванието
на Йосифа Соколский в Рим е основан на съобщенията, които е счела потребно да направи пропагандата.
65, 66. Старецът Йосиф не е могъл нито просто да прочете това словце, ако не му е било написано с едри църковни букви и ако не го е преговарел две-три недели най-малко. 233) (Гл. „България”, год. III, стр. 65,66,67).
Този разказ за
пребиванието
на Йосифа Соколский в Рим е основан на съобщенията, които е счела потребно да направи пропагандата.
Той представлява бивший игумен на Габровский мънастрир в чърти, каквито приличат на един въспитан и живел в цивилизовано общество монах. Но старецът Йосиф, очевидно, не е могъл да издържи тая роля. Вследствие на крайнята си простота и нецивилизованост, той е правил в обнасеньето и разговорът си както на аудиенцията си у папата и при другите високопоставени лица, така и на официалните обеди, на които е бил поканвай, много постъпки не само несъгласни с приличието, но и явно груби и неуместни, и това е дало повод на много забавни анекдоти и разкази относително неговото пребивание в Рим. 234) Когато минуваше така тържествено по улиците на Цариград, старецът Йосиф често забравяше, че новий негов сан и официален характер му налагат известна сдържаност и степенност, и за това, като се срещнеше с някого от старите си познайници, правеше някои движения с ръката, които изражаваха неговото негодование или доволство по отношение към лицето, което бе срещнал по пътят. Толкоз голяма беше неговата простота и неподготвеност да заема прилично високата степен, която му се даде.
към текста >>
Вследствие на крайнята си простота и нецивилизованост, той е правил в обнасеньето и разговорът си както на аудиенцията си у папата и при другите високопоставени лица, така и на официалните обеди, на които е бил поканвай, много постъпки не само несъгласни с приличието, но и явно груби и неуместни, и това е дало повод на много забавни анекдоти и разкази относително неговото
пребивание
в Рим.
„България”, год. III, стр. 65,66,67). Този разказ за пребиванието на Йосифа Соколский в Рим е основан на съобщенията, които е счела потребно да направи пропагандата. Той представлява бивший игумен на Габровский мънастрир в чърти, каквито приличат на един въспитан и живел в цивилизовано общество монах. Но старецът Йосиф, очевидно, не е могъл да издържи тая роля.
Вследствие на крайнята си простота и нецивилизованост, той е правил в обнасеньето и разговорът си както на аудиенцията си у папата и при другите високопоставени лица, така и на официалните обеди, на които е бил поканвай, много постъпки не само несъгласни с приличието, но и явно груби и неуместни, и това е дало повод на много забавни анекдоти и разкази относително неговото
пребивание
в Рим.
234) Когато минуваше така тържествено по улиците на Цариград, старецът Йосиф често забравяше, че новий негов сан и официален характер му налагат известна сдържаност и степенност, и за това, като се срещнеше с някого от старите си познайници, правеше някои движения с ръката, които изражаваха неговото негодование или доволство по отношение към лицето, което бе срещнал по пътят. Толкоз голяма беше неговата простота и неподготвеност да заема прилично високата степен, която му се даде. 235) „България”, год. III, стр. 68. 236) В протоколът на синодът от 2 март се поменува и за друго едно прошение от Кюстендил, в което жителите, като осъждат постъпката на Българете, които приеха уния, искат да се отдалечат от епархията им някои немирници, които сеели раздор между Гърци и Българе.
към текста >>
Патриарх Йоаким, наскоро след стъпането си на престолът, счете за добре да го отдалечи от Самоков, гдето неговото
пребиванье
дигаше голям глъч, и да го испрати във Враца, а Врачанский Доротея, тоже Българин и с нрави като Паисиевите, да назначи в Пирот. (гл.
Толкоз голяма беше неговата простота и неподготвеност да заема прилично високата степен, която му се даде. 235) „България”, год. III, стр. 68. 236) В протоколът на синодът от 2 март се поменува и за друго едно прошение от Кюстендил, в което жителите, като осъждат постъпката на Българете, които приеха уния, искат да се отдалечат от епархията им някои немирници, които сеели раздор между Гърци и Българе. 237) Тойеонзисъщий Паисий, когото патриаршията, както и поменахме във втора глава, беше испратила в 1859 да управлява Самоковската епархия.
Патриарх Йоаким, наскоро след стъпането си на престолът, счете за добре да го отдалечи от Самоков, гдето неговото
пребиванье
дигаше голям глъч, и да го испрати във Враца, а Врачанский Доротея, тоже Българин и с нрави като Паисиевите, да назначи в Пирот. (гл.
„България”, год. II, стр. 537). 238) Паисий, както поменахме в III глава, се присъедини нелицемерно до паствата си, която се отложи от Великата Църква наедно с другите български епархии, и на скоро след избранието патриарх Йоакима заеви формално в едно послание до представителите на епархията си, че е готов не само да се не отделя от паствата си, но и душата си да положи за нея, като истински неин пастир (гл. това послание в „България”, II, стр. 563). 239) Паисий сам свидетелствова за това в частното си до Автокефалните православни Църкви послание, приложено до общото, което адресуваха Българете архиереи в 1869 до тия Църкви, за да оправдаят действията си.
към текста >>
74.
2.17. Трите робства на българите: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погьрчените българи
,
,
ТОМ 35
2.17. ТРИТЕ РОБСТВА НА БЪЛГАРИТЕ: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погърчените българи В: Селимински,
Иван
Георгиев.
2.17. ТРИТЕ РОБСТВА НА БЪЛГАРИТЕ: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погърчените българи В: Селимински,
Иван
Георгиев.
Избрани съчинения. София: Наука и изкуство, 1979, с. 303-337. ИСТОРИЧЕСКИ СПОМЕН писан в Кишинев през 1855 г. по време на войната на Русия срещу Франция, Англия и Турция за защита на православието 1. Събитията, които предхождаха падането преди пет века на нашия народ изцяло под властта на най-жестоката династия на османското племе, като че преопределиха това събитие.
към текста >>
Такъв човек го очакваше пълно
загиване
.
Фанариотите си служеха с тези две средства: лъжата и терора. Посредством лъжата приспиваха властта и я командуваха, както си искат. С терора заплашваха народа и той не се осмеляваше да се противопостави на извършваните от архиереите непростими беззакония. С подкупи, интриги и обвинения на невинни хора, с глоби и налагане на църковните проклятия на честни и християнски семейства фанариотите успяваха да упражняват абсолютен политически и религиозен деспотизъм върху всички и във всичко. Затова никой не се осмеляваше да се възпротиви на никое несправедливо и отвратително дело на фанариотския владика, за да не попадне под неговия гняв и под гнева на властта.
Такъв човек го очакваше пълно
загиване
.
С подобни средства те успяха да вземат в ръцете си най-сетне всичко, така че никаква работа в общината не се извършваше без знанието на владиката и на неговите приближени. Но всичко ставаше с много пари, което караше членовете на общината да се противопоставят на неговите интереси. Така нашият народ предусещаше злото и познаваше неприятелите си, но не се решаваше да направи каквато и да е стъпка, за да се отърве, понеже от всички страни беше заобиколен от шпионите на фанариотския владика. 12. Фанариотските владици обаче не бяха убедени в ефикасността на своята система, нито пък се покриваха напълно с целите на поддържащите ги партии. В процеса на своята дейност те разбраха, че трябва по подобие на католическата църква да образуват система, подобна на йезуитската, посредством която по-сигурно ще научават за тайните мисли на народа.
към текста >>
Най-прилежният и въздържан монах става пример за другите и се смята за най-добродетелен и за
светия
.
Когато си почиват, те се задоволяват да се упражняват в четене на някои жития на монаси и постници, които са отдавна умрели. А тези жития са пълни с баснословни бабини дивотии. Затова прочитането на подобни книги е позорно и унизително за всеки умен човек, ако той е убеден, че това ще допринесе за спасението на душата му. Ежедневното им задължение в манастира е да работят каквото им нареди игуменът, да присъствуват на богослужението, което се извършва три пъти на ден: сутрин, на обед и вечер, да се молят, произнасяйки думи, които в повечето случаи не знаят какво означават. В сряда и петък и през четирите пости на годината храната им се състои от сух хляб.
Най-прилежният и въздържан монах става пример за другите и се смята за най-добродетелен и за
светия
.
Като минат този подготвителен период, те биват повишавани в степен свещеник и започват да изучават и стриктно да спазват църковния ред и канон. Но тъй като този ред е един и същ, за неговото усвояване не се изисква нито много ум, нито остроумие, нито голяма мъдрост, нито пък някаква специална наука. Достатъчно е калугерът да знае да служи според изискванията на старите предания и това е всичко. Изразите „Вярвай и не питай”, „Не пристъпвай старите предания” се използуват за неоправдателно оправдание. И като се упражнят във всичко това добре, започват да се готвят за таксидиоти, без което калугерът не може да получи големи права в манастира.
към текста >>
Евангелие, синаксарите и други станали вече банални, като тези за спасението на грешниците или, по-добре е да се каже, за
загиването
на грешниците, които книги по съдържание са от най-долно качество.
И лековерният нещастен народ колкото по-злощастен беше, толкова повече се насочваше на групи към тези свещени места, като се надяваше, че ще бъде удостоен с всичките небесни и земни блага, с каквито той наистина обсипваше безделните и мързеливи калугери. С това този народ се отклоняваше от правилния път в противоположна посока и ставаше по-нещастен. Така той изразяваше своето лековерие и неразбиране. 21. Като си служеха с такива подбуди и науки или, по-добре е да се каже, лъженауки, тези проклетници постигаха целта си. Нашият народ започна да се занимава и изпълнява всичките отвлечени и безплодни калугерски и празни вярвания, като се ограничи в четенето на църковни книги, св.
Евангелие, синаксарите и други станали вече банални, като тези за спасението на грешниците или, по-добре е да се каже, за
загиването
на грешниците, които книги по съдържание са от най-долно качество.
Освен тях на народа бяха известни и други книги като: Синтип, Бертандор и Хрисанца, Историята на едно магаре, Свитата на Кносия и Александрия. Тези книги таксидиотите настоятелно препоръчваха. Всяко друго занимание те смятаха за празна работа, за губене на скъпоценно време и за смъртен грях. Изобщо народът стигна до такова положение, че не можеше да говори, нито да се изразява ясно и правилно в своите обикновени и ежедневни разговори. В него бе замъглена и най-малката представа за историята на нашите някогашни предци, че и те някога и във война, и в мирно време са вършели отлични дела между тогавашните велики и силни народи, но сега, както и много други, са попаднали под силата на злата съдба.
към текста >>
Евангелие, преведено на български език от Неофит
Рилски
и сверено от него с руския превод, и ги изгори пред очите на народа, като че да принасяше жертвоприношение, и то не нещо друго, а най-свещената книга, за която сам бог нареди на християните да я четат.
За това той много често ми говореше, когато през 1828 г. бях директор на тамошното училище. Митрополитът, след като извърши всичките обикновени владишки злоупотреби, обезчести девици и съпруги, издаваше решения за незаконни разводи и пр. За сводница му служеше родната му сестра, която бе в дъното на всичките му престъпления. Връх на всичките му безобразия бе това, дето събра всичките екземпляри от Св.
Евангелие, преведено на български език от Неофит
Рилски
и сверено от него с руския превод, и ги изгори пред очите на народа, като че да принасяше жертвоприношение, и то не нещо друго, а най-свещената книга, за която сам бог нареди на християните да я четат.
Той забрани също да се продава каквато и да е книга на български, като забрани за това и на учителите с писма, каквито изпрати из епархията. VIII. Скопският митрополит покрай другите беззакония незаконно аргоса един поп, като затвори и църквата в градчето Трън. Един от сродниците на попа се оплака пред Високата порта и помоли пашата да издаде заповед за разглеждане на въпроса. Владиката от страх да не бъдат изобличени престъпленията му спомогна за убийството из засада на сродниците на въпросния свещеник. Тогава първенците от гр.
към текста >>
Иванка
, потурчена от един юзбашия от редовната войска.
Като отминавам много събития, ще съобщя само, че бяха убити трима невинни граждани и бяха потурчени насила на самия байрам седем християнки момичета. Ето и имената на момичетата и тези на турците: Ана от с. Кованлък, която бе потурчена от някой си хаджи Хасан ефенди. Василка от Търново, потурчена от търновския войвода, който бе назначен за паша, който от своя страна я предаде на един от слугите си. Велика от Търново, потурчена от субашията на пашата.
Иванка
, потурчена от един юзбашия от редовната войска.
Тази мома бе дъщеря на поп Андрей от с. Буийндол. Катерина бе потурчена от някой си Тахир бей. Рада, потурчена от ковчежника Мустан ага. Стояна, потурчена от един слуга на тамошния паша. Във Видин беше изпратена Хюсеин паша, който трябваше да бъде готов за потушаване на въстанието.
към текста >>
75.
4.3. Фанариотски епископи във Враца и църковните разпри.
,
,
ТОМ 35
Тази самостоятелност и свобода на свещениците да си служат само със словено-българския език в своите служби и проповеди е отличителна и характерна черта за онова робско време, през което църквата е била завещана на българите от Бога да им служи като
светилник
на вярата и на родния език.
Като последен западен град на Търновското царство, фанариотският митрополит в старата българска столица го е включил в своя митрополитски район. От начало Вратца не ще да е имал титулярен епископ, или ако е имал такъв, грък по произхождение, това с никакви досега съществующи данни не можем да установим. Изглежда, обаче, по всичко, че Врачанската епископия, като много отдалечена от Търново е била доста занемарена. Елинизмът не е прониквал дълбоко във Врачанско, както из други краища на България. От XVI до края на XVIII столетие ние виждаме българското духовенство във Вратца и по селата да е напълно независимо, както и монастирите около Вратца.
Тази самостоятелност и свобода на свещениците да си служат само със словено-българския език в своите служби и проповеди е отличителна и характерна черта за онова робско време, през което църквата е била завещана на българите от Бога да им служи като
светилник
на вярата и на родния език.
Съществуват оскъдни и недотам ясни следи, които все пак дават на историка възможност да мисли, чедо към края на XVI столетие, българското население, поокопитило се малко от постигналото го нещастие, си е извоювало правото да посочва то митрополити и епископи. До тази епоха изборът на архиереите е ставал по установения каноничен ред и само когато епископските събори не са имали кандидати или кандидатите не са били удобрявани от патриаршията, тогава само тая последнята изпращала свои хора за духовни началници. Обаче, когато към края на XVII столетие и през целия XVIII век турската империя литна към разложение и разврат, тогава патриаршията почна да тъгува с архиерейските постове и предостави на митрополитите да ръкополагат и назначават епископи в овдовелите епархии срещу възнаграждение, което бивало винаги предмет на долен пазарлък. Доказателства ни дава, най-бляскави, Софроний Врачански. Той бил ръкоположен за епископ на Врачанската епархия, защото нямало друг кандидат грък, тъй като тогава са смятали Врачанската епископия за много обедняла.
към текста >>
Тия пратеници или „таксидиоти” представлявали Светогорски монастири,
Рилския
монастир, Синайският „Св.
Доказателства ни дава, най-бляскави, Софроний Врачански. Той бил ръкоположен за епископ на Врачанската епархия, защото нямало друг кандидат грък, тъй като тогава са смятали Врачанската епископия за много обедняла. Известно време Врачанската епископия принадлежала към Видинската митрополия. Това ще да в станало преди 1731 година, защото, по турските държавни документи, ние узнаваме, че Врачанската епископия е била някога съвсем самостоятелна и че тя е била закрита и присъединена към Видинската митрополия, неофициално много по-рано от горната дата, но в последствие това присъединение е било оформено с царски ферман, за който се говори в едно патриаршеско писмо от 1738 година до султанската канцелария. Отличното икономическо положение на населението във Врачанската епархия, преди появяването на кърджалиите и другите смутове в Османската империя, в края на XVIII и началото на XIX век, е привличало специалните пратеници на разни монастири да събират помощи и да устройват цели кервани от поклонници за техните монастири.
Тия пратеници или „таксидиоти” представлявали Светогорски монастири,
Рилския
монастир, Синайският „Св.
Катерина” и Ватопедския. Във Вратца е запазена грамадна архива съдържаща интересна кореспонденция между монастирските управления и първенците на града; по тази кореспонденция се вижда, че главната мисия на таксидиотите е била да използуват религиозното чувство на населението и да го обират по един неболезнен начин. Ватопедските таксидиоти са търгували дори с разни свети мощи, които сами фабрикували и населението скоро ги разбрало, че са обикновени шарлатани. Представителите калугери на Синайския монастир са действували във Вратца и във Врачанско под ръководството на един техен проигумен, заседнал в Търново, под протекцията на митрополията. Тяхната задача е била чисто обирническа, те са служили на патриаршията като потисници на народа и събирачи на българско злато за целите на гръцките „велики планове”.
към текста >>
Ватопедските таксидиоти са търгували дори с разни
свети
мощи, които сами фабрикували и населението скоро ги разбрало, че са обикновени шарлатани.
Това ще да в станало преди 1731 година, защото, по турските държавни документи, ние узнаваме, че Врачанската епископия е била някога съвсем самостоятелна и че тя е била закрита и присъединена към Видинската митрополия, неофициално много по-рано от горната дата, но в последствие това присъединение е било оформено с царски ферман, за който се говори в едно патриаршеско писмо от 1738 година до султанската канцелария. Отличното икономическо положение на населението във Врачанската епархия, преди появяването на кърджалиите и другите смутове в Османската империя, в края на XVIII и началото на XIX век, е привличало специалните пратеници на разни монастири да събират помощи и да устройват цели кервани от поклонници за техните монастири. Тия пратеници или „таксидиоти” представлявали Светогорски монастири, Рилския монастир, Синайският „Св. Катерина” и Ватопедския. Във Вратца е запазена грамадна архива съдържаща интересна кореспонденция между монастирските управления и първенците на града; по тази кореспонденция се вижда, че главната мисия на таксидиотите е била да използуват религиозното чувство на населението и да го обират по един неболезнен начин.
Ватопедските таксидиоти са търгували дори с разни
свети
мощи, които сами фабрикували и населението скоро ги разбрало, че са обикновени шарлатани.
Представителите калугери на Синайския монастир са действували във Вратца и във Врачанско под ръководството на един техен проигумен, заседнал в Търново, под протекцията на митрополията. Тяхната задача е била чисто обирническа, те са служили на патриаршията като потисници на народа и събирачи на българско злато за целите на гръцките „велики планове”. Ето защо врачаните скоро им се наситили и са ги прогонили от епархията. Те имали в цяла Турция една истинска мрежа за експлоатация на наивното население. Останали са в града светогорските и рилските таксидиоти, които са стояли почти до освобождението, имали са свои собствени метоси, в съседство с Възнесенската църква.
към текста >>
Останали са в града светогорските и
рилските
таксидиоти, които са стояли почти до освобождението, имали са свои собствени метоси, в съседство с Възнесенската църква.
Ватопедските таксидиоти са търгували дори с разни свети мощи, които сами фабрикували и населението скоро ги разбрало, че са обикновени шарлатани. Представителите калугери на Синайския монастир са действували във Вратца и във Врачанско под ръководството на един техен проигумен, заседнал в Търново, под протекцията на митрополията. Тяхната задача е била чисто обирническа, те са служили на патриаршията като потисници на народа и събирачи на българско злато за целите на гръцките „велики планове”. Ето защо врачаните скоро им се наситили и са ги прогонили от епархията. Те имали в цяла Турция една истинска мрежа за експлоатация на наивното население.
Останали са в града светогорските и
рилските
таксидиоти, които са стояли почти до освобождението, имали са свои собствени метоси, в съседство с Възнесенската църква.
Врачанските първенци и народът са се спогаждали с таксидиотите на тия два монастири. Светогорските пратеници са били по някога и килийни учители на малките врачани; те са учили при тях словено-българския език и църковното пение. А когато някой от таксидиотите е кривнувал по други пътища, неприятни за врачаните, то първенците са искали немедленото им отзоваване, какъвто е бил случая с калугера Похомий и други. Не може да се откаже фактът, че срещу жертвите на града Вратца в полза на двете български светини в Хилендар и Рила, той е имал за това полза. Те са държали бодро духът на гражданите и са затвърдявали у тях праотческата вяра в един период на невежество и потисничество.
към текста >>
Не може да се откаже фактът, че срещу жертвите на града Вратца в полза на двете български
светини
в Хилендар и Рила, той е имал за това полза.
Те имали в цяла Турция една истинска мрежа за експлоатация на наивното население. Останали са в града светогорските и рилските таксидиоти, които са стояли почти до освобождението, имали са свои собствени метоси, в съседство с Възнесенската църква. Врачанските първенци и народът са се спогаждали с таксидиотите на тия два монастири. Светогорските пратеници са били по някога и килийни учители на малките врачани; те са учили при тях словено-българския език и църковното пение. А когато някой от таксидиотите е кривнувал по други пътища, неприятни за врачаните, то първенците са искали немедленото им отзоваване, какъвто е бил случая с калугера Похомий и други.
Не може да се откаже фактът, че срещу жертвите на града Вратца в полза на двете български
светини
в Хилендар и Рила, той е имал за това полза.
Те са държали бодро духът на гражданите и са затвърдявали у тях праотческата вяра в един период на невежество и потисничество. Когато образованието се разшири в града, тогава първенците сами взели инициативата да искат от съответните монастири премахването на таксидиотите. Как е станало наново отцепването на Врачанската епархия от Видинската митрополия и присъединяването й към Търновската, за това досега не са намерени данни. Предполага се, че търновския митрополит е бил недоволен от фермана на Осман III и е употребил всичките си усилия пред Цариградската патриаршия да се отмени старият султански ферман и му се повърне доходната Врачанска епархия. След оформяването на това отцепване в 1762 година, Търновската митрополия изпратила за епископ във Вратца гъркът Серафим (1762-1794).
към текста >>
Когато търновският митрополит го поканил да отиде в Търново да се отчете, той подкупил врачанския войвода, та последния да казва, че не му позволява да излезе от епархията си и по този начин да оправдае пред митрополията
неотиването
си в Търново.
Серафим наложил тежки данъци на свещениците...” Този архиерей свършил живота си в Търново, няколко месеци преди ръкополагането на Софроний Врачански. Ние говорихме по-рано за Софроний. Неговият приемник бил някогашния белградски владика Антим. Този врачански архипастир не се отличавал много от Серафима. Той отивал даже по-надалече, не се завъртал почти никога в епископското си седалище, скитал по селата да събира данъци за църквата, налагал нови и всичко пазил изключително за себе си.
Когато търновският митрополит го поканил да отиде в Търново да се отчете, той подкупил врачанския войвода, та последния да казва, че не му позволява да излезе от епархията си и по този начин да оправдае пред митрополията
неотиването
си в Търново.
Остра преписка била заведена между Търново и Вратца, молби и заплашвания били изпратени от Търново чрез Димитър х. Тошов и най-сетне самата власт се намесила и Антим бил заставен да отпътува в Търново, за да си разчисти там сметките и не се върнал вече. Това било в 1812 г. На следующата година Търновският митрополит съобщил на врачаните, чрез Димитър х. Тошов, че Антим е изпратен в Ловеч, а на мястото му във Вратца бил ръкоположен в епископски чин дотогавашния протосингел Методий, тоже грък.
към текста >>
С идването си в града, той започнал да праща по селата врачанските свещеници да му събират не само определения данък за Владиците, но и други данъци, от него наложени, па и храна, която обикновено селяните не отказвали „щом се касаело за
светия
старец”.
На следующата година Търновският митрополит съобщил на врачаните, чрез Димитър х. Тошов, че Антим е изпратен в Ловеч, а на мястото му във Вратца бил ръкоположен в епископски чин дотогавашния протосингел Методий, тоже грък. Митрополит Макарий отправил и едно послание пълно с венцехваления за новия епископ, а и последният, преди да иде в епархията си, изпраща подобно, чрез Димитра х. Тошова, с когото мислил, че може да се съюзи за ограбване на народа. Епископ Методий се явява в историята на Врачанската епископия като верен последовател на Антима, с тази още разлика, че той имал при това и порокът на доносничество и клеветничество против врачаните от момента, в който врачаните се поокопитили и почнали да разбират истинската грабителска мисия на техния духовен пастир.
С идването си в града, той започнал да праща по селата врачанските свещеници да му събират не само определения данък за Владиците, но и други данъци, от него наложени, па и храна, която обикновено селяните не отказвали „щом се касаело за
светия
старец”.
Безпътното поведение на Методий и грабителските му инстинкти отчаяли врачаните. В началото на 1820 година, подбутнати от Димитър х. Тошов, те направили опит да го изгонят, обаче, от Търново ги посъветвали да мируват засега, защото времената са критични и врачаните могат да пострадат. На следующата 1821 год. Търновският митрополит съобщава на врачаните с едно послание, че натоварил Методий да събира нови данъци за църквата, по силата на султански ферман и разпоредби от цариградската патриаршия.
към текста >>
Освен това врачанските първенци, начело с Тодораки, Николчо Занкин, Димитър Бошняков, Христо Стойчов,
Иванчо
Анков, Христо Савов,
Иваница
Статков, Димитраки Статков, Димитър Йоцов, хаджи Антония, Димитър Статков, хаджи Васил и пр., започнали да следят от близо делата на врачанския владика и не закъснели да съберат куп неопровержими доказателства за непочтени и дръзки дела, несъвместими с архиерейското му звание.
От тоя момент започва глухата вражда между тримата синове на Димитър х. Тошов от една страна и Доротея от друга страна. Потомците на загиналия врачански герой променили настроението спрямо Доротея поради факта, че в негово лице те съзрели защитникът на фанариотската политика и сега те съжалявали, че са се излъгали в надеждите си какво Доротей, като българин, ще се солидаризира с българите във Вратца и епархията за борба против гръцките митрополити и епископи в България. Тодораки във Вратца, Замфираки в София и Александър в Цариград обвинили Доротея в неблагодарност и у тях залегнала мисълта да му дадат един хубав урок. Тодораки Димитриев пише на брата си Александър в Цариград да действува където трябва, да извикат Доротея в Цариград на съд, „та да се научи как трябва да е владика, да познава що е народ, а не само едного да слуша...” (Неофита).
Освен това врачанските първенци, начело с Тодораки, Николчо Занкин, Димитър Бошняков, Христо Стойчов,
Иванчо
Анков, Христо Савов,
Иваница
Статков, Димитраки Статков, Димитър Йоцов, хаджи Антония, Димитър Статков, хаджи Васил и пр., започнали да следят от близо делата на врачанския владика и не закъснели да съберат куп неопровержими доказателства за непочтени и дръзки дела, несъвместими с архиерейското му звание.
Така те се добрали до първото и най-крупно престъпление на Доротея, извършено в съгласие и съдействие на Васил Кръстеняков, именно; присвояване състоянието на епископ Партений. В последствие старият даскал Васил Кръстеняков се скарал тоже с Доротея, напуснал го и се присъединил към останалите врачански чорбаджии, които си турили за задача да махнат от града владиката, та ако ще това да им струва и главите. Турската власт във Вратца гледала равнодушно на борбата на врачаните с техния владика. Врачаните били в отлични отношения с мюдюрина Али бей, а и кадията бил вече на тяхна страна; те представили кавгата им с владиката като работа църковна, засягваща висшите духовни интереси на народа, обществения морал и достойнството на църквата; те доказали на властта, че владиката се е провинил в много работи и че е нарушил каноните, че е превишил властта, а най-главното, че е в съюз с фанариотите, срещу които целия български народ се бори и има в тая борба моралното съчувствие на Падишаха. Тъй щото в това отношение първенците на града и народа пресекли пътя на Доротея да интригува пред местната турска власт.
към текста >>
НАГОРЕ
