Търсене в текстове за 'Светена вода'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 270 резултата в 41 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Баща ми беше висш чиновник в държавата, а майка ми бе просветена общественичка и домакиня.
"Музикални изяви и верността на ученика към Учителя" Аз съм се родила в градско семейство, което заемаше място в тогавашното общество, така наречените буржоазни среди. Баща ми беше висш чиновник в държавата, а майка ми бе просветена общественичка и домакиня. Бях едничка дъщеря между четири братя. Задължително бе в такива случаи дъщерята в едно такова семейство да бъде обучавана на пиано, на чужди езици, бродерия и добри обноски и да посещава първокласни училища. Затова аз преминах през всички тези етапи в моето семейство. Когато бях малка, много пеех. Всичко в къщи беше песен.
към текста >>

Точно така, както се затваря кран на чешма, от която тече и изтича вода.
Беше необходимо влизане на сила и музика отгоре върху мен, която изтичаше през пръстите ми във вид на моето музикално изпълнение на пианото. Когато свирех пред другите,наблюдавах въздействието върху околните. Те бяха застинали неподвижно с отворени уста и уши. За тях беше необикновено преживяване, а за мен - необикновено излъчване, което идваше от въздуха над мен, преминаваше през мен и се излъчваше във вид на музика. Но един ден усетих, че този сноп от светлина и музика, която бе връз мене и минаваше през мене, изведнъж секна. Точно така, както се затваря кран на чешма, от която тече и изтича вода. Някой беше завъртял крана над мен - изведнъж секна всичко и всичко замря в мен. Талантът ми се отне! По това време аз вече изнасях концерти на приеми в заможните семейства и висшето съсловие. Получавах похвали, за най-голяма радост на майка ми. Но талантът ми се отне.
към текста >>

2. 8_11 Последните дни на Учителя на земята

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

Заливат се с вода и се прави кашичка, която се нанася върху тензух или тънко платно, което се слага върху гърба и така се държи няколко минути.
Но ни показваше какви трябва да бъдем в живота си - в ред и порядък. Аз не виждах Учителя толкова слаб, колкото ми правеше впечатление, че не е правилна стойката Му и се е свил. Винаги е имал права стойка, а не се прегърбваше и присвиваше, както в отделни моменти Го виждах сега. Сестрите, които Го обслужваха, ми казаха, че освен вендузи, са Му слагали и хардал на гърба. Хардалът се прави от синапено брашно и обикновено брашно, смесени в еднакви пропорции. Заливат се с вода и се прави кашичка, която се нанася върху тензух или тънко платно, което се слага върху гърба и така се държи няколко минути. После чух, че след тези манипулации излязъл по жилетка на полянката да се поразходи на чист въздух. Казвам, че бе излизал по жилетка, а не по риза, както после казваха някои и оттук излезе това, че Учителят излязъл нарочно, за да се простуди, след като тялото Му е било затоплено след направените хардали и вендузи. Това беше краят на декември и някои злосторници започнаха да говорят, че по този начин Учителят си е ускорил заминаването. Други злосторници пък говореха, че това се равнявало на самоубийство. Това са глупости и нелепости.
към текста >>

Като излизахме от салона, ние минавахме през силно осветената от двете лампи част на антрето и Учителят можеше много добре да ни наблюдава.
Обикновено това бяха така наречените "шест упражнения", които редовно се играеха. Когато наближих антрето, аз вдигнах дясната си ръка с длан напред към Учителя за поздрав. Учителят ми отговори също с вдигане на ръка. Зарадвах се, защото видях, че преди мене никой не поздрави с вдигане на ръка. Може би не са се сетили. Като излизахме от салона, ние минавахме през силно осветената от двете лампи част на антрето и Учителят можеше много добре да ни наблюдава. Само след пет дни, след като Учителят напусна земята, разбрах, че това бе сбогуването Му с учениците от Школата. В последните дни при Учителя дежуреха братя и сестри. Аз не отидох при Него по-рано, когато Той изкарваше боледуването Си. Повикаха ме в последните дни. В понеделник, на 25 декември 1944 година сутринта, дойде брат Тодор Стоименов и ме покани да отидем да дежурим заедно при Учителя.
към текста >>

3. 14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 3

съставих книгата „Изгревът", том 1.Тя беше посветена на Словото на Учителя и главно бе предназначена за музикантите, за да попълнят своята неосведоменост.
Те изпълняваха Завета на Учителя от времето на Школата. Питам: Има ли някой, който да е против това? Та това са методи на Учителя за работа с Неговата музика! А че някои не ги знаят, мога ли да попитам, защо не познават всичко това? През 1993 г. съставих книгата „Изгревът", том 1.Тя беше посветена на Словото на Учителя и главно бе предназначена за музикантите, за да попълнят своята неосведоменост. Този материал, който бе изнесен те не го познаваха, защото те не бяха работили с музикантите от предишното поколение. А дали са прочели тази книга е друг въпрос, фактът, че те продължават да правят груби грешки и със своите деяния работят срещу Школата на Учителя, показва, че те не са я чели и не се съобразяват с постановките на Учителя, с Неговото знание и с опитността на предишното поколение музиканти. Примери много. Музикантите бяха подмамени от групите на Михаил Иванов в чужбина. Бяха им изпратени билети, бяха им платени пътните разноски, бяха им направени подаръци, за да отидат там и да наливат вода в чужда воденица.
към текста >>

Бяха им изпратени билети, бяха им платени пътните разноски, бяха им направени подаръци, за да отидат там и да наливат вода в чужда воденица.
съставих книгата „Изгревът", том 1.Тя беше посветена на Словото на Учителя и главно бе предназначена за музикантите, за да попълнят своята неосведоменост. Този материал, който бе изнесен те не го познаваха, защото те не бяха работили с музикантите от предишното поколение. А дали са прочели тази книга е друг въпрос, фактът, че те продължават да правят груби грешки и със своите деяния работят срещу Школата на Учителя, показва, че те не са я чели и не се съобразяват с постановките на Учителя, с Неговото знание и с опитността на предишното поколение музиканти. Примери много. Музикантите бяха подмамени от групите на Михаил Иванов в чужбина. Бяха им изпратени билети, бяха им платени пътните разноски, бяха им направени подаръци, за да отидат там и да наливат вода в чужда воденица. Занесоха им музиката на Учителя, свириха им Песните на Учителя, пееха ги на български и накрая за благодарност чуха от чужденците, че това не било музика на Учителя, а музика на Михаил Иванов. Представете си, някои от тях не пожелаха да се противопоставят на тази лъжа, защото бяха вече купени от ми-хайловистите. Бяха им занесли от Живата вода от музиката на Учителя, продадоха се за грошове и наляха от нея във воденицата на михайловистите. По този въпрос може да прочетете в „Изгревът", том I стр. 472 как се налива вода в чужда воденица.
към текста >>

Бяха им занесли от Живата вода от музиката на Учителя, продадоха се за грошове и наляха от нея във воденицата на михайловистите.
Примери много. Музикантите бяха подмамени от групите на Михаил Иванов в чужбина. Бяха им изпратени билети, бяха им платени пътните разноски, бяха им направени подаръци, за да отидат там и да наливат вода в чужда воденица. Занесоха им музиката на Учителя, свириха им Песните на Учителя, пееха ги на български и накрая за благодарност чуха от чужденците, че това не било музика на Учителя, а музика на Михаил Иванов. Представете си, някои от тях не пожелаха да се противопоставят на тази лъжа, защото бяха вече купени от ми-хайловистите. Бяха им занесли от Живата вода от музиката на Учителя, продадоха се за грошове и наляха от нея във воденицата на михайловистите. По този въпрос може да прочетете в „Изгревът", том I стр. 472 как се налива вода в чужда воденица. Освен това се сбъдна пророчески онова, което бе написала Мария Тодорова на стр. 302 и 303 от същата книга. Някои от музикантите, след като бяха извикани в чужбина, беше им налагано как да пеят, дали да има съпровод на инструмент, какъв да бъде и т. н.
към текста >>

472 как се налива вода в чужда воденица.
Бяха им изпратени билети, бяха им платени пътните разноски, бяха им направени подаръци, за да отидат там и да наливат вода в чужда воденица. Занесоха им музиката на Учителя, свириха им Песните на Учителя, пееха ги на български и накрая за благодарност чуха от чужденците, че това не било музика на Учителя, а музика на Михаил Иванов. Представете си, някои от тях не пожелаха да се противопоставят на тази лъжа, защото бяха вече купени от ми-хайловистите. Бяха им занесли от Живата вода от музиката на Учителя, продадоха се за грошове и наляха от нея във воденицата на михайловистите. По този въпрос може да прочетете в „Изгревът", том I стр. 472 как се налива вода в чужда воденица. Освен това се сбъдна пророчески онова, което бе написала Мария Тодорова на стр. 302 и 303 от същата книга. Някои от музикантите, след като бяха извикани в чужбина, беше им налагано как да пеят, дали да има съпровод на инструмент, какъв да бъде и т. н. Случаи много. Особено бе показателен случаят с певецът Огнян Николов от Варна, който през 1994 г.
към текста >>

И ако вземат чрез него от Живата вода на музиката на Учителя, да си я използват както искат.
Някои от музикантите, след като бяха извикани в чужбина, беше им налагано как да пеят, дали да има съпровод на инструмент, какъв да бъде и т. н. Случаи много. Особено бе показателен случаят с певецът Огнян Николов от Варна, който през 1994 г. бил извикан за концерт в Англия. Там организаторите на концерта му наложили какво да пее, как да пее и са му казали, че музиката на Учителя не трябва да се изпълнява солово, че не трябва да има акомпанимент към нея, че той трябва да пее заедно с хора и още такива измислици на михайловистите с цел да го пречупят и подчинят. И ако вземат чрез него от Живата вода на музиката на Учителя, да си я използват както искат. По някаква случайност Огнян е носел синята книга „Изгревът". Бил в изключително затруднение и не знаел как да постъпи. От една страна е гост на англичаните и е на тяхни разноски. От друга страна трябва да защити себе си и песните на Учителя. Тогава решава да отвори на една произволна страница от книгата, за да види какво ще му се падне.
към текста >>

4. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

ТОМ 7

Не е ли по-доб- ре да пие една студена вода за тези 1000 лв.
Един има да взема от друг 1000 лв. и води дело в продължение на 8 години и похарчи 10 000 лв. Друг има да взема 100 лв., а похарчи, за да го съди 1000 лв. и това продължава години на ред. разумно ли е това? Не е ли по-доб- ре да пие една студена вода за тези 1000 лв. или 100 лв. и да ги опрости; или да се споразумеят и уредят вземанията си с разбирателство. И сега се води такава война. Победата носи неминуемо дългове и инвалиди. Ще трябва да минат 25 години, за да се народят отново всички избити във войната и тези нови хора ще бъдат добри работници, за да дойде царството Божие и да настъпи любовта, истината и мъдростта.
към текста >>

Щом като можем да вървим подир сегашните водачи, защо да не вървим подир другите, които ще изпрати Бог ако додат по-добри.
За пример: Имало един поп, който придобил собствеността на една нива и почвайки да я обработва, казал: „Сега аз ще те науча как се работи и как ще раждаш“. А нивата му казала: „Колко души чорбаджии като тебе минаха през главата ми та не ме научиха и ти ще минеш като тях“. Земята е училище за всички. Идва вече новата държава, която ще бъде една, а тя е Божествената държава. Бог я вече прави и си е избрал хората, които ще ги изпрати да я наредят. Щом като можем да вървим подир сегашните водачи, защо да не вървим подир другите, които ще изпрати Бог ако додат по-добри. Тези, които Бог ще изпрати, ще ги познаем, защото всички, което е по- добро се разпознава лесно. Ако сега хората слушат Чърчил, Рузвелт и др. защо да не послушат хората на Бога. Ако в града запалят една лампа, колкото и да е голяма не може да освети целия град, но когато изгрее слънцето то ще освети навсякъде със своята изобилна светлина. Сега има по света частични светлинки (лампи), които подготвят условията, за да изгрее слънцето със своята изобилна светлина.
към текста >>

Сега се изтичат пороите (остатъците от тях) мътни и скоро ще почне да тече бистрата и кристална вода.
Нашият народ е страдал от липса на разумно духовенство. Те нямат любов към народа ни. Ако имаше разумно духовенство ние нямаше толкова да страдаме в миналото. Всички народи са страдали от духовенството и от управляващите ги. Сега войната в астралния свят отдавна е свършила. Сега се изтичат пороите (остатъците от тях) мътни и скоро ще почне да тече бистрата и кристална вода. Народите имат още хляб и затова се бият. Ако ги оставите 5 дни без хляб - гладни, веднага ще настъпи краят на войната. Сегашната война е за големите народи. Те мамят малките народи, за да ги вкарат във войната. Също както един момък, който иска да се ожени за една мома и й обещава да я направи княгиня, а после като се ожени вместо княгиня, той я прави слугиня.
към текста >>

Ето вече от няколко дни имаме осветление, вода има в казармата, мляко има кисело и прясно колкото искаш по 24 лв.
Прочети му тези редове от писмото ми непременно. Лиляна е без работа, така както ти желаеше. Докато се върне хората взели на нейно място друга. Учителят не е казал сега да си почива още, а ми каза, ако е вътре в себе си раздвоена, да не остава в София, ако ли е спокойна и не е раздвоена за работата си да продължи работата. Сега ти остави детето без пари, а не мисли, че тук в София е толкова страшно и опасно. Ето вече от няколко дни имаме осветление, вода има в казармата, мляко има кисело и прясно колкото искаш по 24 лв. Зеленчук има в изобилие, хляб има. Сега вече тук там има трамвай, а и улиците започнаха да ги почистват и да запълват ямите от бомбите. Днес имахме на обед тревога и летяха самолети, но пуснаха само няколко бомби. Изглежда, че имаха друг обект за бомбардиране, а едно ято обърка се в облаците и доде над София. В това време започна дъжд и гръмотевица, та се омесиха гръмотевица, дъжд, стрелба на оръдията и експлозиви от бомби, но само няколко.
към текста >>

Да потърсят изворите отдето ще доде бистрата вода.
Политически България е в разцвета си. България сега се намира в Златния век. Нашите дипломати досега водиха дребнава политика. Вслушват се в съветите ми, но малко късно. Отговор на въпрос: Те са преродени (Начевич, Стоилов, Стамболов и Каравелов), но трябва да ги потърсят и да ги намерят. Да потърсят изворите отдето ще доде бистрата вода. Те няма да додат сами. Отговор на въпрос: Нито един народ не може да освободи другия. Свободата Бог я дава. Даровитият и при най-лошите условия ще се прояви и развие. За пример: Идва при мен един българин, който сега е голям човек и ми казва, че когато следвал в Русия, били трима другари, които живеели заедно и следвали с един костюм.
към текста >>

Със щерни, в които се събира водата от капчуците въпрбсът не се решава, а трябва да се намерят изворите.
Гдето пише в Евангелието, че Ерусалим ще бъде обсаден, сега целият християнски свят е обсаден. Тази война е отражение на войната от Далечния изток. Отговор на въпрос: Всяко нещо, което има начало има и край. Религията е сянка. Религията не спасява хората, а този, който създаде слънцето, месеца и звездите. Със щерни, в които се събира водата от капчуците въпрбсът не се решава, а трябва да се намерят изворите. Всички религии са щерни, в които се събира водата от керемидите, а Божественото не е тези щерни, а самите извори. Всичко ще се измени, „и ще ви дам пастири според сърдцето си“ е казано в Евангелието. Свещениците още носят черни дрехи, жалят за Христа и не вярват, че Христос е възкръснал отдавна. Черният цвят е за почивка, а светлият цвят е за работа. Водата още като извира е осветена от Бога, какво ще я осветяват свещениците.
към текста >>

Всички религии са щерни, в които се събира водата от керемидите, а Божественото не е тези щерни, а самите извори.
Тази война е отражение на войната от Далечния изток. Отговор на въпрос: Всяко нещо, което има начало има и край. Религията е сянка. Религията не спасява хората, а този, който създаде слънцето, месеца и звездите. Със щерни, в които се събира водата от капчуците въпрбсът не се решава, а трябва да се намерят изворите. Всички религии са щерни, в които се събира водата от керемидите, а Божественото не е тези щерни, а самите извори. Всичко ще се измени, „и ще ви дам пастири според сърдцето си“ е казано в Евангелието. Свещениците още носят черни дрехи, жалят за Христа и не вярват, че Христос е възкръснал отдавна. Черният цвят е за почивка, а светлият цвят е за работа. Водата още като извира е осветена от Бога, какво ще я осветяват свещениците. В Невидимия свят има само 24 старци - владици.
към текста >>

Водата още като извира е осветена от Бога, какво ще я осветяват свещениците.
Със щерни, в които се събира водата от капчуците въпрбсът не се решава, а трябва да се намерят изворите. Всички религии са щерни, в които се събира водата от керемидите, а Божественото не е тези щерни, а самите извори. Всичко ще се измени, „и ще ви дам пастири според сърдцето си“ е казано в Евангелието. Свещениците още носят черни дрехи, жалят за Христа и не вярват, че Христос е възкръснал отдавна. Черният цвят е за почивка, а светлият цвят е за работа. Водата още като извира е осветена от Бога, какво ще я осветяват свещениците. В Невидимия свят има само 24 старци - владици. Една епоха от милиони години образуват един старец, от тези, които ги има там. Днес казват, че старият човек е бил глупав, болен и пр. Старият човек обаче ако ще и на 120 години да е, това значи умен човек - тогава почва да учи той в училището на живота. Едно време езичниците считаха християните за безбожници.
към текста >>

Изтеклата вода не ни ползува, а тази, която тече сега.
Хитлеризмът иска частта да стане господар на цялото. В света служенето на Бога е цялото. Идеята на Хитлер е еврейска - да слугуват всички на тях. Въздухът всички еднакво го дишат. Мнозина се влияят от миналото, а не е така. Изтеклата вода не ни ползува, а тази, която тече сега. По-добре от туй, здраве. Новото ще дойде по особен начин. Шумците ще слязат по особен начин. (Забележка: Шумците са комунистическите партизани.) В природата Божественият ред се управлява по особен начин. Правото в света е една абсолютна монархия, която става демократична.
към текста >>

Голямата вода приема малката мътна вода и я очиства.
Шумците ще слязат по особен начин. (Забележка: Шумците са комунистическите партизани.) В природата Божественият ред се управлява по особен начин. Правото в света е една абсолютна монархия, която става демократична. Там силният служи на слабия. Този закон е навсякъде. Голямата вода приема малката мътна вода и я очиства. Влязлата вода не може да се върне мътна. Страх ги е от русите. Ще ги посрещаме, зимата тук. Сега сме към края. Ще стане федерация.
към текста >>

Влязлата вода не може да се върне мътна.
(Забележка: Шумците са комунистическите партизани.) В природата Божественият ред се управлява по особен начин. Правото в света е една абсолютна монархия, която става демократична. Там силният служи на слабия. Този закон е навсякъде. Голямата вода приема малката мътна вода и я очиства. Влязлата вода не може да се върне мътна. Страх ги е от русите. Ще ги посрещаме, зимата тук. Сега сме към края. Ще стане федерация. Г.Димитров от Русия ще дойде.
към текста >>

Водата, която пада отгоре е буйна, но като слезе долу е вече тиха.
Русия няма да ни се бърка във вътрешния ни живот. Едно море не може да обсеби целия свят. Нито някой ще измести зе мята от нейния път. Така мислеха германците. Божественото начало предвижда всичко. Водата, която пада отгоре е буйна, но като слезе долу е вече тиха. Тези революции са склоновете, по които минава водата, а тихият живот е долу в равнините. В слънцето има желание всяка трева да поникне, така е и живота. За боевете на нашата граница... от Сталинград останаха двама души. Маршал Конев е българин. В Германия идва едно просветление и ще дойде.
към текста >>

Тези революции са склоновете, по които минава водата, а тихият живот е долу в равнините.
Едно море не може да обсеби целия свят. Нито някой ще измести зе мята от нейния път. Така мислеха германците. Божественото начало предвижда всичко. Водата, която пада отгоре е буйна, но като слезе долу е вече тиха. Тези революции са склоновете, по които минава водата, а тихият живот е долу в равнините. В слънцето има желание всяка трева да поникне, така е и живота. За боевете на нашата граница... от Сталинград останаха двама души. Маршал Конев е българин. В Германия идва едно просветление и ще дойде. Новата власт по Бога е възложено да приобщи всички.
към текста >>

5. І.03.26. КОЙ Е СВЕТИ АЛЕКСЕЙ МОСКОВСКИ?

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Веднага се започва с превода на Евангелието на руски език.
А парите, получени от митрополита на Москва, по народност грък, византийският император Йоан Кантакузин ги е дал за зестра на дъщеря си Теодора, която омъжва за турския султан Орхан. Така златото на руските богомолци и църква преминават през гръцки православни ръце в турския султан Орхан, за да плаща на своите войници да плячкосват и завладяват българските земи. На 25 март 1354 г. Иван II Красний (1353-1359) сяда на княжеския стол на Владимир, а на 30 юни 1354 г. Алексей получава грамота от патриарх филофея от Константинопол, като го назначава митрополит Киевски и на цяла Русия. Веднага се започва с превода на Евангелието на руски език. След като московския княз Димитър Иванович (1359-1389) става десетгодишен, то настойник му става митрополит Алексей, като през 1362 г. постига връщането на титлата „Велик княз Димитрий". Алексей се борил за целокупността на руската митрополия. Застава като ръководител и вдъхновител на московската политика за обединение на воюващите руски княжества. Става „меч духовний".
към текста >>

в манастира била построена църква, посветена на „чудесата на архангел Михаил".
Тя е била подготвена от него, като след смъртта му на 12 февруари 1378 г. руските князе единодушно решават да се бият срещу пълчищата на Мамая. Той основава Чудовия манастир в Московския Кремъл на 50-те години, когато през 1367-1368 г. се построяват каменните стени на Москва. През 1365 г. в манастира била построена църква, посветена на „чудесата на архангел Михаил". Идейната програма на митрополит Алексей е, че небесният покровител на княжеската власт, архангел Михаил, ще се застъпи за църквата, монашеството и за руското княжество. Алексей мечтае за църковно обединение на всички руски земи и за политическо освобождение и обединение на руските земи, завладяни от татарите и турците. Разказват, че Тайдула, жената на татарския хан Ченибег, се разболяла, той я изцерил. И от благодарност татарският хан спрял настъплението си в руските земи, посока Москва. След смъртта на Алексей на 12 февруари 1378 г., завещал да го погребат в стените на каменния храм на име „Чудесата на архангел Михаил", но княз Димитрий Иванович, вече Димитрий Донски, го погребва в църквата, до олтара с големи почести.
към текста >>

6. I.03.27. САМАРСКОТО ЗНАМЕ ШЕСТВУВА СЪС СИЛИТЕ НЕБЕСНИ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

След освещаването на знамето е било връчено от делегацията на Самара на Великия княз, заедно с осветената вода за поръсване.
На 6 май 1877 г. в 2 часа пристига главнокомандващият, Великият княз със своя син. Дружините са строени в гъсти колони е една редица. В средата е поставена маса за знамето и молебена. Богослужението се извършва от българския архимандрит Анфилохий Михайлов, участник в българските въстания и свещеник Петър Драганов, участник в Априлското въстание, участвал в четата на поп Харитон в боя при Дряновския манастир. След освещаването на знамето е било връчено от делегацията на Самара на Великия княз, заедно с осветената вода за поръсване. Прекръствайки се три пъти, Великият княз забива три сребърни гвоздея с чукчето върху дръжката на знамето. Вторият е неговият син. А третият е началник на щаба генерал Непокойницки, след това началникът на българското опълчение, генерал Столетов, следват самарският кмет Кожевников, Алабин, следват командирите на бригадите и дружините. Знамето е било определено да се даде на командира на Ill-та опълченска дружина, подполковник Павел Калитин, кавалер на почти всички ордени за храброст, получени в бойни акции в Средна Азия от 1865 до 1875 година. За знаменосец е бил определен унтер офицер Антон Марченко.
към текста >>

Накрая от множеството към знамето се приближава легендарният български войвода Цеко Петров, който се борил 32 години срещу турците, който имал 28 рани по тялото.
А третият е началник на щаба генерал Непокойницки, след това началникът на българското опълчение, генерал Столетов, следват самарският кмет Кожевников, Алабин, следват командирите на бригадите и дружините. Знамето е било определено да се даде на командира на Ill-та опълченска дружина, подполковник Павел Калитин, кавалер на почти всички ордени за храброст, получени в бойни акции в Средна Азия от 1865 до 1875 година. За знаменосец е бил определен унтер офицер Антон Марченко. Когато подполковник Калитин забива гвоздея в дръжката, изрича пророческите си думи: „Братя, това свето знаме, наша гордост и чест, ние не ще го дадем на врага, дори и когато един остане жив. Що се отнася до мене, кълна се пред вас, че под него ще умра, но не ще го предам." Последните гвоздеи били забити от избраните из дружините опълченци. Накрая от множеството към знамето се приближава легендарният български войвода Цеко Петров, който се борил 32 години срещу турците, който имал 28 рани по тялото. Главнокомандващият му подава чукчето, той поглежда небето, после знамето и произнася: „Дай, Боже, на добър час. Да помогне Бог, щото да премине това свето знаме от край до край по нещастната българска земя, да отрие скръбните очи на нашите майки, жени и деца, да избяга от страх всичко нечестиво, поганско, зло пред него и след него да настане мир и благоденствие." Войводата забива предпоследния гвоздей. Накрая знаменосецът Антон Марченко забива последния гвоздей. След това главнокомандващият взима знамето и го връчва на генерал Столетов, коленичил пред знамето, а архимандритът е четял победоносна молитва и го поръсил със света вода. След това Столетов го предава на подполковник Калитин, а той от своя страна го връчва на знаменосеца Марченко.
към текста >>

Да помогне Бог, щото да премине това свето знаме от край до край по нещастната българска земя, да отрие скръбните очи на нашите майки, жени и деца, да избяга от страх всичко нечестиво, поганско, зло пред него и след него да настане мир и благоденствие." Войводата забива предпоследния гвоздей.
За знаменосец е бил определен унтер офицер Антон Марченко. Когато подполковник Калитин забива гвоздея в дръжката, изрича пророческите си думи: „Братя, това свето знаме, наша гордост и чест, ние не ще го дадем на врага, дори и когато един остане жив. Що се отнася до мене, кълна се пред вас, че под него ще умра, но не ще го предам." Последните гвоздеи били забити от избраните из дружините опълченци. Накрая от множеството към знамето се приближава легендарният български войвода Цеко Петров, който се борил 32 години срещу турците, който имал 28 рани по тялото. Главнокомандващият му подава чукчето, той поглежда небето, после знамето и произнася: „Дай, Боже, на добър час. Да помогне Бог, щото да премине това свето знаме от край до край по нещастната българска земя, да отрие скръбните очи на нашите майки, жени и деца, да избяга от страх всичко нечестиво, поганско, зло пред него и след него да настане мир и благоденствие." Войводата забива предпоследния гвоздей. Накрая знаменосецът Антон Марченко забива последния гвоздей. След това главнокомандващият взима знамето и го връчва на генерал Столетов, коленичил пред знамето, а архимандритът е четял победоносна молитва и го поръсил със света вода. След това Столетов го предава на подполковник Калитин, а той от своя страна го връчва на знаменосеца Марченко. Той вдига знамето и то се развява във въздуха. През това време от изток на небето са били събрани тежки, тъмни облаци и в момента на развяването на знамето от тъмносивия хоризонт блясва над Карпатите мощна светкавица и се чул далечен гръм и дълго отекващо ехо.
към текста >>

След това главнокомандващият взима знамето и го връчва на генерал Столетов, коленичил пред знамето, а архимандритът е четял победоносна молитва и го поръсил със света вода.
Що се отнася до мене, кълна се пред вас, че под него ще умра, но не ще го предам." Последните гвоздеи били забити от избраните из дружините опълченци. Накрая от множеството към знамето се приближава легендарният български войвода Цеко Петров, който се борил 32 години срещу турците, който имал 28 рани по тялото. Главнокомандващият му подава чукчето, той поглежда небето, после знамето и произнася: „Дай, Боже, на добър час. Да помогне Бог, щото да премине това свето знаме от край до край по нещастната българска земя, да отрие скръбните очи на нашите майки, жени и деца, да избяга от страх всичко нечестиво, поганско, зло пред него и след него да настане мир и благоденствие." Войводата забива предпоследния гвоздей. Накрая знаменосецът Антон Марченко забива последния гвоздей. След това главнокомандващият взима знамето и го връчва на генерал Столетов, коленичил пред знамето, а архимандритът е четял победоносна молитва и го поръсил със света вода. След това Столетов го предава на подполковник Калитин, а той от своя страна го връчва на знаменосеца Марченко. Той вдига знамето и то се развява във въздуха. През това време от изток на небето са били събрани тежки, тъмни облаци и в момента на развяването на знамето от тъмносивия хоризонт блясва над Карпатите мощна светкавица и се чул далечен гръм и дълго отекващо ехо. Започнал да ръми дъждец. „Добро начало.
към текста >>

7. II. БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКО МИТРОПОЛИТ ИОАКИМ и НЕГОВАТА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

може да се характеризира като епоха на отдих, през която просветва надежда за подобрение, дава се повод на клира и на народните водачи да съразмислят за прокарване стабилни реформи в църковното управление и да се погрижат за възпитаване на християнското изпълнение.
насам на три епохи. I. До XIX в. клир и народ са напълно предани на Бога и Църквата. Водителите пък, народни и църковни, полагали голям труд и грижа за тях, но делата им не са били достатъчно сплотени и животоспособни. II. Времето до 1860 г. може да се характеризира като епоха на отдих, през която просветва надежда за подобрение, дава се повод на клира и на народните водачи да съразмислят за прокарване стабилни реформи в църковното управление и да се погрижат за възпитаване на християнското изпълнение. Обаче нищо достойно и подходящо на нуждите и желанията не е станало. Липсата на наука, сблъскващите се сурови интереси на църковните и светски първенци и всеки друг, достоен за осъждане частен интерес са непреодолимите пречки, които са им възпрепятствували, при всичко че са могли да сложат хладнокръвно и постепенно спасителните основи на една административна система за защита на всяко църковно благо. Беше възможно през това време да се направи много нещо, та днес да не плачем ненавременно и [да] се разкайваме за настъпилите нещастия, обаче нищо не се е направило, достойно за споменуване. III. От 1860 г. до днес е епоха, която може да се счете сравнително за най-благоприятна, но е в действителност най-печапната, защото причината за нещастията не е в други поводи, но - печално и тежко е да се каже - в неразумността на първенците.
към текста >>

Възраждането на науката всред клир и нация, духът на времето и някои други причини способствуваха да тласнат църковните и народни водачи, най-вече против волята им и с мисъл, обзета от предубеждения, към това да размислят за някаква реформа на административните работи на Църквата, мислейки, че с подобно непълно законодателство всичко се спасява.
Обаче нищо достойно и подходящо на нуждите и желанията не е станало. Липсата на наука, сблъскващите се сурови интереси на църковните и светски първенци и всеки друг, достоен за осъждане частен интерес са непреодолимите пречки, които са им възпрепятствували, при всичко че са могли да сложат хладнокръвно и постепенно спасителните основи на една административна система за защита на всяко църковно благо. Беше възможно през това време да се направи много нещо, та днес да не плачем ненавременно и [да] се разкайваме за настъпилите нещастия, обаче нищо не се е направило, достойно за споменуване. III. От 1860 г. до днес е епоха, която може да се счете сравнително за най-благоприятна, но е в действителност най-печапната, защото причината за нещастията не е в други поводи, но - печално и тежко е да се каже - в неразумността на първенците. Възраждането на науката всред клир и нация, духът на времето и някои други причини способствуваха да тласнат църковните и народни водачи, най-вече против волята им и с мисъл, обзета от предубеждения, към това да размислят за някаква реформа на административните работи на Църквата, мислейки, че с подобно непълно законодателство всичко се спасява. Обаче много променливи обстоятелства и преди всичко липсата на стабилно и искрено желание направиха и онова несъвършено законоположение безполезно, да не кажа вредно, от което произлезе сегашното достойно за оплакване положение. Това обаче премина и никаква полза няма от риданията и плача, освен щото съзнаването на грешките да способствува за поправяне на останалото. Никой не може да отрече, че през тези две епохи, когато е било възможно да се действува, изпъкнаха в Църквата между първенците на народа ни хора уважаеми, които са работили мъдро в църква и общество, мъже, чиято памет е вечна, а похвалата велика. Обаче добрите сетнини от добрите техни дела са повлияли твърде малко върху цялото. Тази епоха може, наистина, да се нарече иначе и епоха на взаимни обвинения, защото първенците на нацията сочат остро и убедено водителите на църквата като виновници на нещастията, а последните - тях, заради това, дето се стремят да направят църквата светска.
към текста >>

Същия той натоварил с издаване на сбирки от важни църковно-исторически документи и с написване историята на цариградските патриарси, която в последствие наистина излязла, посветена от автора на Иоакима III.
Той способствувал за подобрение и уреждане материалното положение на цариградската църква, за изплащане на дълга й; предизвикал големи дарения на видни гръцки богаташи за обществени цели; въвел ред и дисциплина в енорийското духовенство и подобрил положението му. Особено значителни били неговите грижи за просветата. В 1879 г. той създал патриаршеска библиотека. На следната година открил патриаршеска печатница и поставил начало на официалния патриаршески орган, чието редакторство поверил на учения мъж Мануил Гедеон. Същия той натоварил с издаване на сбирки от важни църковно-исторически документи и с написване историята на цариградските патриарси, която в последствие наистина излязла, посветена от автора на Иоакима III. Йоаким създал в Цариград централно свещеническо училище, като при това духовната школа в Халки била издигната в академия; способствувал за построяване на великата гръцка народна школа в Цариград, на девическото училище „Запион", както и на училища в провинцията, и основал приют за старци в близкия до Цариград остров Проти. На 30 март 1884 г. Йоаким подал оставка от патриаршеството поради недоразумения с турското правителство и с гръцките управляващи среди и се оттеглил да живее в родното си село Бояджикьой и в Св. Гора. С правителството на султан Абдул Хамид, което се мъчило да подкопае и унищожи привилегиите на цариградската църква, Йоаким III е трябвало да води про дължителна и упорита борба. Неговият твърд отпор накрай се увенчал с успех, но му коствал патриаршеската корона и неблаговолението на В.
към текста >>

8. 2. МОЕТО ВЕРУЮ

Пръв разговор с Учителя

ТОМ 12

Аз си правя сравнение: къща, осветена като Александър Невски - всички се радват.
- Защо всички се сетихме за Мария и как да й помогнем? - Духът й е онзи, който ви каза него да не забравите, затова вие я почувствувахте тъй. Хората са чудни в своите разбирания! Някой като задебелее, казват: станал красив! Всички се радват. Аз си правя сравнение: къща, осветена като Александър Невски - всички се радват. Но туй осветление не е постоянно. А онази, малката колибка, дето мъжделее светлинката, (*никой не я поглежда), но след време там се ражда голяма светлина. Божественото дръжте - вие ще издържите всичко! Човешката душа в малка форма показва границите на космоса. Малката човешка душа има подобието на целия космос.
към текста >>

Че, ако вие падате във водата, то е един изпит заради мене: ще ви оставя ли във водата или ще ви избавя.
И човек, когато има да се бори с нещо, то е приятно. След като имаш едно противоречие в себе си и дойде борба, то е красиво. Единственото красиво нещо на Земята за Бога са тези противоречия. И ако някой пита защо са тези противоречия - за да седи Господ тук. Туй е една права мисъл. Че, ако вие падате във водата, то е един изпит заради мене: ще ви оставя ли във водата или ще ви избавя. Може да си кажете: „Той тъй си говори, но ако дойде, дали ще го направи? “ Понеже повдигаш този въпрос, Господ иска да те избави от съмнение, бутне те във водата, аз те изваждам и ти вече носиш една опитност в себе си. Който иска живот без противоречие, той не може да разбере, че същността на живота е едно велико противоречие. Самият живот се жертвува, защото Бог, за да напусне Своя покой, Своето блаженство, Той трябва да се занимава с една същина вънка от Неговия покой. Следователно Господ търси противоположности.
към текста >>

“ Понеже повдигаш този въпрос, Господ иска да те избави от съмнение, бутне те във водата, аз те изваждам и ти вече носиш една опитност в себе си.
Единственото красиво нещо на Земята за Бога са тези противоречия. И ако някой пита защо са тези противоречия - за да седи Господ тук. Туй е една права мисъл. Че, ако вие падате във водата, то е един изпит заради мене: ще ви оставя ли във водата или ще ви избавя. Може да си кажете: „Той тъй си говори, но ако дойде, дали ще го направи? “ Понеже повдигаш този въпрос, Господ иска да те избави от съмнение, бутне те във водата, аз те изваждам и ти вече носиш една опитност в себе си. Който иска живот без противоречие, той не може да разбере, че същността на живота е едно велико противоречие. Самият живот се жертвува, защото Бог, за да напусне Своя покой, Своето блаженство, Той трябва да се занимава с една същина вънка от Неговия покой. Следователно Господ търси противоположности. Той, като седи в покой, казва: „Те са незавършили своето съвършенство.“ Той като те погледне веднъж, свършено е вече. У Него няма туй бавене.
към текста >>

9. 83. ДОБРАТА МОЛИТВА

/Размишления -1965/1970 г. от Жечо Панайотов/

ТОМ 15

Виждаме величието на Природата в четирите елемента на материята: Вода, Земя, Въздух и Огън.
Второто нещо е - да осветяваме в себе си Божието име. Само по себе си, Божието име е свещено, а ние всецяло трябва да се потопяваме в тая святост. Трето - да славословим Бога винаги. Ние, които изучаваме природата и нейните закони, трябва винаги с разположение да славословим нейният Творец. Днес учените все повече и повече вникват в това велико твърдение. Виждаме величието на Природата в четирите елемента на материята: Вода, Земя, Въздух и Огън. Като четем беседите и лекциите на Учителя, виждаме, че има и духовна същност в четирите елементи, и от това още повече трябва да се възхищаваме, че сме потопени в такъв свят. Стигнем ли до възхищението, неминуемо и ще славословим Бога. В много места на лекциите и беседите си, Учителят ни насочва към начините за вечното славословене на Бога, включено и в третия „ключ" на Добрата Молитва. ЧЕТВЪРТИ КЛЮЧ: „ОСВЕТЯВАЙ ДУХА НИ, ПРОСВЕЩАВАЙ СЪРЦАТА НИ И УМА НИ ДА ПАЗИМ ТВОИТЕ ЗАПОВЕДИ И ПОВЕЛЕНИЯ" Човешкият дух е оная свещена Божествена искра, която при създаването му е вложена от Бога. Имало е грехопадение, имало е много отклонения през дългата душевна еволюция на човека.
към текста >>

мисълта ни е чиста и е посветена да работи за изграждане на онова духовно тяло, тъй потребно за правилното ни развитие в по-нататъшният наш живот.
Това напомняне се изразява често в човека от „Тихият глас", чрез който ни се обажда нашият ръководител при случайните изкушения и противоречия в живота. ПЕТИ КЛЮЧ: „ВДЪХВАЙ В НАС С ПРИСЪСТВИЕТО СИ ЧИСТИТЕ СИ МИСЛИ И НИ УПЪТВАЙ ДА ТИ СЛУЖИМ С РАДОСТ" Това изречение ни въвежда за втори път в областта на мисленето. Още в начало на молитвата, ние просим от Бога „да ни пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление". След разчистването чуждите натрапни мисли около нас, идваме до второто важно състояние, Бог да вдъхва в нас,-с присъствието си чистите си мисли. Щом Господният Дух е около нас. мисълта ни е чиста и е посветена да работи за изграждане на онова духовно тяло, тъй потребно за правилното ни развитие в по-нататъшният наш живот. Духът ни казва: „Запазих те от отрицателните сили, ела сега, ти ученико и се подготви да работиш с Добродетелта и Правдата - две важни качества в твоят характер. Сега е време за това, защото те имат приложение предимно на физическия свят." Възприели чрез Божественото присъствие чисти мисли, идваме до състоянието „Да служим на Господа с радост", както предвижда Добрата молитва. Може да поразгледаме, какво значи човек да служи на Бога с радост. Преди всичко, служенето е проявление на малките жертви, които човек следва да направи към някое Божие създание - човек, животно или растение. Тази малка жертва може да бъде загуба на време, средства или да изисква някакво усилие.
към текста >>

Когато разчистим около нас тия чужди натрапници, идваме до втория важен етап на ученичеството, когато произнасяме оня ред от „Добрата молитва", гласящ: „Вдъхвай в нас с присъствието си чистите си мисли..." Щом Господният Дух е около нас, мисълта ни е чиста и е посветена да работи за изграждане на онова духовно тяло, тъй потребно за правилното ни развитие в по-нататъшния наш живот.
Ще се опитам да направя малко определение - какво е злото помишление и какво е лукавото помишление. Злите помисли са ония, в които човек се вижда насочен да спъне ближния си с някаква своя постъпка и да го върне назад в неговата еволюция. Лукавите помишления от своя страна навеждат човека към такива комбинации, които водят към изкористване нещата за лична полза, пак в ущърб на други хора, близки или далечни. Прочее, произхода на злите и на лукавите помишления е един и същ, човешката душа е арена гдето те се стремят да се проявят. Запазването и закрилянето ни от тях може да извърши само Божественият Дух, които с присъствието си разчиства ония тъмни и вредни сили, които налитат към нас. Когато разчистим около нас тия чужди натрапници, идваме до втория важен етап на ученичеството, когато произнасяме оня ред от „Добрата молитва", гласящ: „Вдъхвай в нас с присъствието си чистите си мисли..." Щом Господният Дух е около нас, мисълта ни е чиста и е посветена да работи за изграждане на онова духовно тяло, тъй потребно за правилното ни развитие в по-нататъшния наш живот. Духът ни казва: „Запазих те от отрицателните сили, ела сега, ти ученико и се подготви да работиш с Добродетелта и Правдата - две важни стъпки в твоето развитие. Сега е време за това, защото те имат приложение предимно на физическия свят". Работейки така, идваме до състоянието „Да служим на Господа с радост", както предвижда „Добрата молитва". И така, ученикът запазен от злите и лукави помишления, съградил своето духовно тяло чрез чистите мисли вдъхвани от присъствието Божие, идва до най-важното си предназначение, което намираме в едно от последните изречения на „Добрата молитва": „Ръководи ни във всичко, което мислим и вършим за Твоето име да е за успеха на Царството Ти на земята". Както виждаме и тук се касае за работа в областта на мисълта, но вече в една трета, по-висока гама.
към текста >>

10. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

Консулов по биология да напише своя статия и да отхвърли написаното и превода.
1, год. IV на сп. „Всемирна летопис" е отпечатана една преводна статия на Ралф Ширле, редактор на английското списание „The Occult Review", в раздела „Окултна биология" под надслов: „Новооткритата органическа сила". Тя е поместена в 4 страници със седем илюстрации- снимки. Тази преводна статия дава повод на професор д-р Ст. Консулов по биология да напише своя статия и да отхвърли написаното и превода. Той дава препоръка до Министерството на просветата да се спре това списание. Ето защо ние поместваме „Един отговор" на „Всемирна летопис" от год. IV, кн. 4 (юни-септември 1925). ЕДИН ОТГОВОР „Всемирна летопис", Г.
към текста >>

Това необикновенно вещество бе надарено със свойството радиоактивност, преминаващо през стъклена преграда и можещо да взаимодействува с водата, откъдето и приема името „органиченрадий".
Cette substance etrage serait douee de proprietes radio-actives transmises a travers une paroi de verre et pouvant etre communiquees a i'eau, d'ou ie nom de radium organique donne a cette substance. De magnifiques reproductions, photographiques illustrent d'une maniere remarquable ce tres interessant article, (която статия, преведена на български във „Всемирна летопис" се окачествява от проф. Консулов като „плод на болното време"!) В „Окултен преглед" за януари Халф Сирли посвещава ежемесечната си статия /..../на неотдавнашното откритие направено от г-жа Дикинсън случайно, която напомня с голямо уважение за множеството научни изследвания, провеждани вече 20-тина год., от нашия съотечественик Стефан Лед/ок. Това откритие на г-жа Дикинсън води началото си от научни изследвания върху растителните масла и екзотичните смоли, за получаване на ново антисептично средство. Вследствие на случайна експлозия се открива една надарена със странни свойства субстанция, с привидно влакнеста конструкция, в златисто червен цвят и структура, аналогична на тази на скарабея. Това необикновенно вещество бе надарено със свойството радиоактивност, преминаващо през стъклена преграда и можещо да взаимодействува с водата, откъдето и приема името „органиченрадий". Чудесните фотографски снимки илюстрират по един забележителен начин тази много интересна статия.(Текста е преведен 2002 год.) за пръв път излезли на български, златни стихове, до д-р Рудолф Щайнер, основател на окултния университет „Гйотеанум" в Швейцария), но и тая „научна литература", според българския професор, била „фабрикувана", (а той, уверени сме, нито я е прочел) и с нея се свързва нещастието на някой си „искрено (sic) заблудил се българин", който намислил да прави алхимически опити: да превръща елементи[3]. След това вече се редят: „полицейски кучета", „учителите", „духовете", „бубулечките, които се разбягвали и пр. точно по маниера на „Последна поща". Така се критикува една научна статия, за да се дойде до смешните доноси и многоточия, и да се удовлетвори един дерт. Наистина „болно време" и болни хора!...
към текста >>

По-късно, когато тя прецеждала препаратите, част от които се съдържали в тая тръбичка, открила едно шумливо на вид вещество... Накратко веществото изглеждало, че е радиоактивно... Намерено е било, че тръбичката, която е съдържала тоя организъм, потопена във вода, предавала качествата си на водата.
2 - рубрика „Научна седмица" „Едно откритие от най-важно значение напоследък е било направено...благодарение на тъй наречаната „Случайност". Госпожата, която направи откритието, бе ангажирана с изследвания на растителни масла, смоли, главно от източен произход, с цел да образува нов и по- ефикасен лек. През време на нейните изследвания един несполучлив опит е имал за резултат избухване на веществото, което пръснало съда, съдържащ маслата. Това станало, когато госпожа Дикинс (въпросната госпожа) изпитвала същността на своя препарат, като го загрявала под един бунзенов горител. От това избухване се добил първият кристал, подобен на диамант". По-късно, когато тя прецеждала препаратите, част от които се съдържали в тая тръбичка, открила едно шумливо на вид вещество... Накратко веществото изглеждало, че е радиоактивно... Намерено е било, че тръбичката, която е съдържала тоя организъм, потопена във вода, предавала качествата си на водата. По-дирните опити показали, че известни вещества, ако се сварят в тази вода, добиват чрез този процес качествата на първото вещество. Тяхната същност, превърнато в газообразно състояние, след разтварянето им във вода, е могла при това да бъде използувана за по-нататъшни бележити опити. Капки вода, така добити, са били херметически затворени в тръбици или между стъклени плочки и в резултат се добило формирането на кристали, получили се газове и др., из които понякога са се развивали живи насекоми. Аз сам видях през микроскопа една мъничка бубулечица, съвършенно формирана, очевидно жива и движейки рогчето си назад и напред; тази бубулечица очевидно е произлязла от тези газове. Г-жа Дикинсън ме уверяваше, че след време бубулечката ще се превърне в предишната си кристална форма.
към текста >>

По-дирните опити показали, че известни вещества, ако се сварят в тази вода, добиват чрез този процес качествата на първото вещество.
Госпожата, която направи откритието, бе ангажирана с изследвания на растителни масла, смоли, главно от източен произход, с цел да образува нов и по- ефикасен лек. През време на нейните изследвания един несполучлив опит е имал за резултат избухване на веществото, което пръснало съда, съдържащ маслата. Това станало, когато госпожа Дикинс (въпросната госпожа) изпитвала същността на своя препарат, като го загрявала под един бунзенов горител. От това избухване се добил първият кристал, подобен на диамант". По-късно, когато тя прецеждала препаратите, част от които се съдържали в тая тръбичка, открила едно шумливо на вид вещество... Накратко веществото изглеждало, че е радиоактивно... Намерено е било, че тръбичката, която е съдържала тоя организъм, потопена във вода, предавала качествата си на водата. По-дирните опити показали, че известни вещества, ако се сварят в тази вода, добиват чрез този процес качествата на първото вещество. Тяхната същност, превърнато в газообразно състояние, след разтварянето им във вода, е могла при това да бъде използувана за по-нататъшни бележити опити. Капки вода, така добити, са били херметически затворени в тръбици или между стъклени плочки и в резултат се добило формирането на кристали, получили се газове и др., из които понякога са се развивали живи насекоми. Аз сам видях през микроскопа една мъничка бубулечица, съвършенно формирана, очевидно жива и движейки рогчето си назад и напред; тази бубулечица очевидно е произлязла от тези газове. Г-жа Дикинсън ме уверяваше, че след време бубулечката ще се превърне в предишната си кристална форма. Под влиянието на слънчевите лъчи, кристалите и бубулечката са възприели формата на обгорено сребро.
към текста >>

Тяхната същност, превърнато в газообразно състояние, след разтварянето им във вода, е могла при това да бъде използувана за по-нататъшни бележити опити.
През време на нейните изследвания един несполучлив опит е имал за резултат избухване на веществото, което пръснало съда, съдържащ маслата. Това станало, когато госпожа Дикинс (въпросната госпожа) изпитвала същността на своя препарат, като го загрявала под един бунзенов горител. От това избухване се добил първият кристал, подобен на диамант". По-късно, когато тя прецеждала препаратите, част от които се съдържали в тая тръбичка, открила едно шумливо на вид вещество... Накратко веществото изглеждало, че е радиоактивно... Намерено е било, че тръбичката, която е съдържала тоя организъм, потопена във вода, предавала качествата си на водата. По-дирните опити показали, че известни вещества, ако се сварят в тази вода, добиват чрез този процес качествата на първото вещество. Тяхната същност, превърнато в газообразно състояние, след разтварянето им във вода, е могла при това да бъде използувана за по-нататъшни бележити опити. Капки вода, така добити, са били херметически затворени в тръбици или между стъклени плочки и в резултат се добило формирането на кристали, получили се газове и др., из които понякога са се развивали живи насекоми. Аз сам видях през микроскопа една мъничка бубулечица, съвършенно формирана, очевидно жива и движейки рогчето си назад и напред; тази бубулечица очевидно е произлязла от тези газове. Г-жа Дикинсън ме уверяваше, че след време бубулечката ще се превърне в предишната си кристална форма. Под влиянието на слънчевите лъчи, кристалите и бубулечката са възприели формата на обгорено сребро. Аз видях под същия микроскоп други кристали в една тръбичка.
към текста >>

Капки вода, така добити, са били херметически затворени в тръбици или между стъклени плочки и в резултат се добило формирането на кристали, получили се газове и др., из които понякога са се развивали живи насекоми.
Това станало, когато госпожа Дикинс (въпросната госпожа) изпитвала същността на своя препарат, като го загрявала под един бунзенов горител. От това избухване се добил първият кристал, подобен на диамант". По-късно, когато тя прецеждала препаратите, част от които се съдържали в тая тръбичка, открила едно шумливо на вид вещество... Накратко веществото изглеждало, че е радиоактивно... Намерено е било, че тръбичката, която е съдържала тоя организъм, потопена във вода, предавала качествата си на водата. По-дирните опити показали, че известни вещества, ако се сварят в тази вода, добиват чрез този процес качествата на първото вещество. Тяхната същност, превърнато в газообразно състояние, след разтварянето им във вода, е могла при това да бъде използувана за по-нататъшни бележити опити. Капки вода, така добити, са били херметически затворени в тръбици или между стъклени плочки и в резултат се добило формирането на кристали, получили се газове и др., из които понякога са се развивали живи насекоми. Аз сам видях през микроскопа една мъничка бубулечица, съвършенно формирана, очевидно жива и движейки рогчето си назад и напред; тази бубулечица очевидно е произлязла от тези газове. Г-жа Дикинсън ме уверяваше, че след време бубулечката ще се превърне в предишната си кристална форма. Под влиянието на слънчевите лъчи, кристалите и бубулечката са възприели формата на обгорено сребро. Аз видях под същия микроскоп други кристали в една тръбичка. Газовете на тия кристали очевидно са зародили някои дребни животинчета, които тичаха около кристалите, от които бяха произлезли".
към текста >>

На читателите обаче може да се пише всичко, даже че бръмбарите се образуват от парите на кипящата вода.
От малкото, само чрез лъчеизпусканията на полученото чудотворно вещество, ще се добива сребро и злато, животните ще се превръщат на растения, камъните на животни. Не остава, освен редакторите на „Всемирна летопис" да си сварят малко от маслата да си фабрикуват злато и сребро, и да не искат занапред абонамент от читателите си - защото те са хора, които работят само за идея. Преди доста векове вярваха хората, че жабите се раждат от тинята, че червеите се самозараждат от гнилото месо. Но още при първите наченки на науката тези наивни схващания бидоха отхвърлени и аксиома стана за всекиго, че „всичко живо произлиза от живо". И ако някой ден даже редакторът на „Всемирна летопис" зебележи, червеи да пълзят по месото в кухнята, няма да помисли за лъчеизпусканията на своя философски камък, а ще накара когото трябва да пази месото от мухите. На читателите обаче може да се пише всичко, даже че бръмбарите се образуват от парите на кипящата вода. Ако подобни нелепости би посмял да пише някой преди 10-15 години, не зная какво биха помислили хората за неговото душевно равновесие; сигурно биха казали, че бръмбари хвърчат, но другаде, не в епруветката. Днес обаче подобни писания се предлагат и от не малцина се приемат като „наука". Защо? - Защото още не сме изживяли напълно „болното време", което ни завеща войната. Това е не само у нас. У народите се проявиха течения към най-странни работи.
към текста >>

А тази дейност на водачите, като тяхна професия отива твърде далече.
За държавата, за нацията увлечените от мистицизма са загубена част от народа. Но може да се възрази, че всеки човек има право да изповядва убеждения, каквито намери за добре. Това е вярно и заради това не може да се търси някаква отговорност от онези, които са били заразени от мистичната епидемия. Вярно е обаче, още едно: че нацията, държавата не може да позволи на известни хора да правят за себе си професия от това, да сеят заразата, която подкопава силите на нацията. Това е вече престъпление. А тази дейност на водачите, като тяхна професия отива твърде далече. Те създават у нас една системна организация за събаряне устоите на обществото. Създават се най-напред кадри от активни борци, призванието на живота, за които ще бъде разпространението на теософията. Обучението им става в тайни школи, дето обикновен простосмъртен само случайно може да надникне. Там се изучават „тайните науки", една комбинация от староиндийски вярвания, христиански морал и елементи от положителните науки, изтълкувани по теософски. След подготвителния период начинающия ще стане действителен ученик, ако докаже, че чрез изучаване на отделни книжки и главно чрез „медитация" се е убедил вече в теософските истини.
към текста >>

Когато преди две години правителството ни направи усилие да спаси отечеството от кръвопролитна вътрешна революция, която комунистите готвеха, г-н Маркъм тенденциозно и графически описа, как жестоко били избити някои от водачите на тази революция, но той не каза, доколкото аз знаех, че революция почти никога не се предотвратява или прекращава без някои жестокости.
Съзнателно или несъзнателно не знам. Всред многото си изрядни статии, той тук-там сее гибелни семена по разни направления - религиозни, политически и другояче. Ще кажа само по няколко мисли върху онова, което той е писал. Той е краен левичар почти във всяко отношение. Ако и да е похвалявал понякога правителството ни, духът на писането му е бил винаги левичарски и едностранчив. Когато преди две години правителството ни направи усилие да спаси отечеството от кръвопролитна вътрешна революция, която комунистите готвеха, г-н Маркъм тенденциозно и графически описа, как жестоко били избити някои от водачите на тази революция, но той не каза, доколкото аз знаех, че революция почти никога не се предотвратява или прекращава без някои жестокости. В една статия в „Зорница" той високо хвали комунистите, като най-добри хора, а всеки знае, какви са политическите и социални възгледи на тези добри хора и какво те са правили и правят с нещастния руски народ. Маркъм говори за народно единство, а сам посява студенина между гражданите и селяните, между заможните и сиромасите. Той често окайва селяните, задето работели за гражданите, а сами те ходели с цървули и живеели в мизерия. Статията му „Ако бях богат", в брой 14 на „Свят" е цяла безсмислица, защото с „Ако" аз мога да извърша най- великите чудеса на света, даже да освободя българските селяни от всякакъв данък, обаче целта на статията е явна, именно гражданите и заможните не се грижат за доброто на селяните. В други свои статии, пак в „Свят", разправя, какво видял на бал, сетне се простира в нещастието на селяните, как те работили от сутрин до вечер, за да могат гражданите да ходят на бал и да седят на канапета.
към текста >>

В никоя просветена и съзнателно патриотична страна младежта няма да слуша такъв чужденец, а решително ще го бойкотира.
Въобразете си например, че един французин или германец отива в Лондон, почва да издава английски вестник и в него осъжда английския строй, и обругава най-светите чувства и вярвания на този народ. Мислимо ли е такова нещо? Такъв чужденец или ще се накара да замлъкне, или ще изхвръкне като фишек из пределите на великата английска империя. Следователно, длъжност е на нашето правителство, на домът, на църквата и училището да запазят невинната българска младеж от влиянието на такива дейци. Нека и самата младеж се пази от такива гибелни влияния в интереса на милата си родина. В никоя просветена и съзнателно патриотична страна младежта няма да слуша такъв чужденец, а решително ще го бойкотира. Но г-н Маркъм бил внушил следната мисъл. Той по разни начини заявява, че обича българския народ и българската родина. И за да убеди всякого още повече в тази си любов, ето какво би било добре да направи. В България има доволно други, които да проповядват дарвинизъм, комунизъм и разни други вида изми с левичарски течения, а също и да ги учат на истинска наука. Понастоящем България най-много се нуждае от способни, искрени приятели, които да работят в нейна полза в странство, като посочат, колко онеправдана е тази България и колко голяма нужда има тя от справедливо третиране.
към текста >>

Ние сме поместили, напр., доста статии от водачите на Теософското Общество в странство, каквито са Летбитер, Безант, пок.
Нито един ред не е поместен във „Всемирналетопис", за да се пледира каузата на някакъв „дъновизъм" - едно прозвище измислено от официалното българско духовенство с прозрачна тенденция и охотно прегърнато от българските теософи. Вярно е, обаче, твърдението на същия г. Грозев, че „това, което се пише във „Всемирна Летопис", не засяга и теософите в България", защото ние считаме, че е по-долу от нашето достойнство да се занимаваме с тях. Затова досега нито дума не сме споменали за техните особи и за дейността им, при всичко че има изобилен и интересен материал в това отношение. Но писаното във „Всемирна Летопис" не може да не засяга самата теософия, която според съвременните нейни проповедници, е само едно повърхностно въведение във великата окултна наука. Ние сме поместили, напр., доста статии от водачите на Теософското Общество в странство, каквито са Летбитер, Безант, пок. Блаватска, полк. Олкът и др., защото сме намирали, че заслужават внимание от разни гледища. НЕОБХОДИМИ РАЗЯСНЕНИЯ „Всемирна Летопис", Г. IV, кн. 8 (VI-IX.
към текста >>

В „Слово" из цитирах вече пасажи, в които се казва,че като се сварят „източни месла във водата се самозараждатбръмбари, весело (к.н.) скачат, после (като им омръзне види се живота) се обръщат на кристал.
87, на казаното списание намираме следното „заключение": „Днешното училище е фалшиво. В «овогоучилище учителят ще бъде автономен, той няма да бъде зависим от външни предписания". С право учителят може да каже днес на Министерството: щом ни препоръчвате списанието, последвайте проповядваните идеи, откажете се от всякакъв контрол върху дейността на учителя 6). Би ли било желателно разпространението на идеите на „Всемирна Летопис" и между обществото, за да бъде то за там препоръчано? Читателят тук отвиква от всяко критично разглеждане на нещата, приучва се да приема като истини и най-дръзките нелепости. В „Слово" из цитирах вече пасажи, в които се казва,че като се сварят „източни месла във водата се самозараждатбръмбари, весело (к.н.) скачат, после (като им омръзне види се живота) се обръщат на кристал. На стр. 131 пък, год. Ill, се „доказва", че натрупалите се войници и обози в северна Франция през Европейската война изместили центъра на тежестта и остта на земното кълбо, вследствие на което на противоположната страна земята се разчупила и настъпило катастрофалното японско землетресение. Читателите се привикват към лековерие, към гадателство: на стр. 39 г.
към текста >>

Третият случай е Кришнамурти - водачът на „Ордена на Звездата на Изток", който теософите са го готвили да го правят и провъзгласят за Миров Учител.
Как е възможно това всичко да се случи пред техните очи и уши. Да, било е възможно. Дванадесета част са представители и ръководители на големи духовни движения. Един от тях е Рудолф Щайнер - той признава, че Учителя е в България и праща Боян Боев, който е студент при него да се върне в България при Петър Дънов. Другият е Седир, голям френски окултист, който преживе го познава, признава, пише книжката „Учителят", която Учителя Петър Донов леко я редактира и се отпечатва, като не се отбелязва името на Автора. Третият случай е Кришнамурти - водачът на „Ордена на Звездата на Изток", който теософите са го готвили да го правят и провъзгласят за Миров Учител. След като Магдалина му предава писмо от Учителя, както и Атанас Димитров, също му предава писмо от Учителя през 1929 г. тогава той обявява, че не е той чакания Миров Учител, а Мировият Учител вече е в България и той се нарича Петър Дънов. За това виж „Изгревът" том I, стр. 245, стр. 274, стр.
към текста >>

11. 1929 година

ТОМ 16

Тези потни бани се извършваха с носене на вода от братския извор до лагера, като се обличахме с фанели, зимни дрехи дебели и бастони, окопчани, с дигнати яки, изобщо по възможност най-облечени и загърнати.
Стигнахме братята при езерата Рилски. Рали и Петко се изкачиха и те на Мусала. Стояхме там до 18й същия месец. И се върнахме в София. В София започнахме потни бани, които Учителят даде, там на братята и сестрите от младежкия клас, най-първо на една група на Витоша, а след това и на всички. Тези потни бани се извършваха с носене на вода от братския извор до лагера, като се обличахме с фанели, зимни дрехи дебели и бастони, окопчани, с дигнати яки, изобщо по възможност най-облечени и загърнати. Така че потта да не изсъхва по тялото, а да отива в дрехите и след всяко 3 пъти отиване се пие по 2 ^ 3 чаши топла вода - вряла и се изтрива потта от тялото с намокрен парцал, а аз се изкъпвах и се преобличах и пак потегляхме за вода по същия начин и пак пиене вода, пак обтриване, изкъпване и наново преобличане и други чисти дрехи и наново за вода по същия начин и пак вода и изкъпване и преобличане и най-после изпирахме хвърените дрехи и следобед вършехме друга работа. След 15 дена се дава 5 дни почивка и наново се почва всеки ден 3 бани 9 пъти за вода. На тия бани Учителят придава голямо значение. Те пречистват тялото, обновяват клетките, нервната система, оживяват с голяма сила изобщо целия организъм. И по този продължителен процес ще се стигне до едно положение на чистота и чувствителност на здравето, щото да общува с по-висши светове, да чуваме и чувстваме по-висши вибрации и живот, недоловим за грубите чувства и сетива.
към текста >>

Така че потта да не изсъхва по тялото, а да отива в дрехите и след всяко 3 пъти отиване се пие по 2 ^ 3 чаши топла вода - вряла и се изтрива потта от тялото с намокрен парцал, а аз се изкъпвах и се преобличах и пак потегляхме за вода по същия начин и пак пиене вода, пак обтриване, изкъпване и наново преобличане и други чисти дрехи и наново за вода по същия начин и пак вода и изкъпване и преобличане и най-после изпирахме хвърените дрехи и следобед вършехме друга работа.
Рали и Петко се изкачиха и те на Мусала. Стояхме там до 18й същия месец. И се върнахме в София. В София започнахме потни бани, които Учителят даде, там на братята и сестрите от младежкия клас, най-първо на една група на Витоша, а след това и на всички. Тези потни бани се извършваха с носене на вода от братския извор до лагера, като се обличахме с фанели, зимни дрехи дебели и бастони, окопчани, с дигнати яки, изобщо по възможност най-облечени и загърнати. Така че потта да не изсъхва по тялото, а да отива в дрехите и след всяко 3 пъти отиване се пие по 2 ^ 3 чаши топла вода - вряла и се изтрива потта от тялото с намокрен парцал, а аз се изкъпвах и се преобличах и пак потегляхме за вода по същия начин и пак пиене вода, пак обтриване, изкъпване и наново преобличане и други чисти дрехи и наново за вода по същия начин и пак вода и изкъпване и преобличане и най-после изпирахме хвърените дрехи и следобед вършехме друга работа. След 15 дена се дава 5 дни почивка и наново се почва всеки ден 3 бани 9 пъти за вода. На тия бани Учителят придава голямо значение. Те пречистват тялото, обновяват клетките, нервната система, оживяват с голяма сила изобщо целия организъм. И по този продължителен процес ще се стигне до едно положение на чистота и чувствителност на здравето, щото да общува с по-висши светове, да чуваме и чувстваме по-висши вибрации и живот, недоловим за грубите чувства и сетива. (Това изобщо от мен описание, а буквално Учителят е казал, че това потните бани са път към съвършенство, те имат не само физическо и физиологично значение, но и чисто духовно, защото чистите светли духове живеят в чисти и подходящи домове - тела.) Аз направих само 15 дена това и на 26 - 27 август потеглих заедно с Антоний Димитров и Марийка Гърнева за Пирин планина.
към текста >>

След 15 дена се дава 5 дни почивка и наново се почва всеки ден 3 бани 9 пъти за вода.
Стояхме там до 18й същия месец. И се върнахме в София. В София започнахме потни бани, които Учителят даде, там на братята и сестрите от младежкия клас, най-първо на една група на Витоша, а след това и на всички. Тези потни бани се извършваха с носене на вода от братския извор до лагера, като се обличахме с фанели, зимни дрехи дебели и бастони, окопчани, с дигнати яки, изобщо по възможност най-облечени и загърнати. Така че потта да не изсъхва по тялото, а да отива в дрехите и след всяко 3 пъти отиване се пие по 2 ^ 3 чаши топла вода - вряла и се изтрива потта от тялото с намокрен парцал, а аз се изкъпвах и се преобличах и пак потегляхме за вода по същия начин и пак пиене вода, пак обтриване, изкъпване и наново преобличане и други чисти дрехи и наново за вода по същия начин и пак вода и изкъпване и преобличане и най-после изпирахме хвърените дрехи и следобед вършехме друга работа. След 15 дена се дава 5 дни почивка и наново се почва всеки ден 3 бани 9 пъти за вода. На тия бани Учителят придава голямо значение. Те пречистват тялото, обновяват клетките, нервната система, оживяват с голяма сила изобщо целия организъм. И по този продължителен процес ще се стигне до едно положение на чистота и чувствителност на здравето, щото да общува с по-висши светове, да чуваме и чувстваме по-висши вибрации и живот, недоловим за грубите чувства и сетива. (Това изобщо от мен описание, а буквално Учителят е казал, че това потните бани са път към съвършенство, те имат не само физическо и физиологично значение, но и чисто духовно, защото чистите светли духове живеят в чисти и подходящи домове - тела.) Аз направих само 15 дена това и на 26 - 27 август потеглих заедно с Антоний Димитров и Марийка Гърнева за Пирин планина. На 28 бяхме с Андрей в Горна Джумая.
към текста >>

На 3й вечерта спахме по неволя на върха Юрушки Чал посред зимен студ, мъгла, вятър и без огън, вода и храна затъмняхме тамо и от умора останахме да спим на самия връх, притискайки се един други от големия студ - и то без сън цяла нощ.
Срещу 1-й спахме на един чарк Обидински на река Репидуса. И на 1-й спряхме в Банско, като минахме хубавото село Добринище, където у Петър Васев се наобядвахме. На 2й потеглихме през Махамия, с. Баня - Белица за Мусала. Вечерта спахме на 2й срещу 3й в горските склонове на Рила над Белица срещу Якоруда, но на запад от Якоруда, по царското шосе за Чам-Кория. На 3й вечерта спахме по неволя на върха Юрушки Чал посред зимен студ, мъгла, вятър и без огън, вода и храна затъмняхме тамо и от умора останахме да спим на самия връх, притискайки се един други от големия студ - и то без сън цяла нощ. На 4-й почти до обед скитахме изгубени в гъстата мъгла, но слязохме най-лосле на Марицините езера. И срещу 5-й спахме на хижа Мусала. Заварихме новата хижа, на която почти първият етаж почти изкаран, и работниците работеха. На 5-й вечерта - в София. Дълго говорих със сестра Елена по различни въпроси и най-после се разделихме на 9-й септемврий със скъпи спомени за светлия, чист и идеен живот и пълни с ентусиазъм за трезва борба, чиста вяра в Бога и Божественото, с пълна вяра в Неговата мощност и чистота и, жаден за творби и бъднини, си дойдох е тоя край, Крепча, да учителствувам.
към текста >>

Борбите и каузите, защищавани от него за доброто на учителството изобщо и за светлото бъдеще, в което той ще изведе изстрадалия ни български народ, като, държащ факела на правдата, обучението и възпитанието на подрастващото поколение, ще създаде утрешните бъдещи дейци и строители на бъдеща просветена България.
Облечен с балтоня, стоя покрай печката. Отпреде топли, отдире вее. Настиналият гръб ме боли. Обръщам другата лява страна на печката. Прочетох тая вечер 3 вестника, даже 4 броя от „Съзнание", понеже отдавна ги бях изоставил, и научих много работи за борбите на Българския учителски съюз. Борбите и каузите, защищавани от него за доброто на учителството изобщо и за светлото бъдеще, в което той ще изведе изстрадалия ни български народ, като, държащ факела на правдата, обучението и възпитанието на подрастващото поколение, ще създаде утрешните бъдещи дейци и строители на бъдеща просветена България. Държавата се слави не с обширността и многолюдието си, а с културата си. Прозира се добрите идеи, които прокарва Интернационалният съюз на учителите от всички държави, че трябва да се започне бавно и всестранно, системно обучение и превъзпитание на младото поколение в духа на всесветовното побратимяване. Чувства се изпитват, какво че националните граници, пазени и отстоявани сега от въоръжени войници, са живи гробове, клетки на свободните, предани и любящи за работа и общителност широки души. Тая заран, със събуждането си, бях настроен много добре. Състояние на чисти мисли, под музикално пулсираща вълна, мен ми се пееше и свиреше.
към текста >>

Станах, ходих за две стомни вода, измих се със студена вода.
5.III1.1929 год. След закуска ме ревизира по четене и писане в Ш и IV. Следобед го отведох до [Утр]енджик [? ] и след като нарисувахме картата на Поповска околия, се завърнах да спя късно. Изкъпах се и легнах. 6.III.1929. Станах, ходих за две стомни вода, измих се със студена вода. Но изобщо съм недобре духом, защото си губя времето. Ето часът е 12 без 20 и ние се завърнахме от Ангел и Бобаджанов и съм изморен и не ми се чете, а ми се спи. 7.III.1929 г., четвъртък Приготовлявах се за село, защото ще кумувам. И книжата за делото по уч[илищните] ниви. 8.III,1929 год.
към текста >>

Стоплих вода.
Крепча е турско село, където Пеню Ганев е учител и учи турските деца на български. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) В гората бе много приятно пътуването. Мислих много за сестрата Еленка, разговарях се с нея по много въпроси. Чувствувах се гузен от една страна, задето се съгласих да бъда кръстник и задето участвувах на тия сватби, да си губя скъпото време и да се пълня с низости из тълпата сватбарска. Стигнах в 11 ч. Стоплих вода. Изкъпах се хубаво, като от 2.П. т. г. до 15.Ш. не си бях позволявал „о", но преоблякох се и след това свирих, четох и се изпрах хубаво всичките ризи. Легнах в 12 ч. 16.III.[1929 год.], събота Станах ранка.
към текста >>

Стоплих вода, изкъпах се и после започнах наряда.
Аз след продължителен разговор с Минка-сестрата на Ангела, си дойдох към 10 ч. Легнах да спя, с прилив във физическите енергии. 18.III.1929 год., понеделник Станах в 5 ч. Започнах да клам огъня. Съм с весело разположение. Стоплих вода, изкъпах се и после започнах наряда. След него започнах да пиша най-съществената част на писмото си до сестрата Еленка X. Григорова, писах й да ме не забравя, а подкрепя със своите огнени мощни съвети и много др. Към 10 ч изпратих Димка - слугинята си, да занесе писмото на Опака, като изпратих и до Ив. Коюмджиев сумата 80 лева за програмите. И до Ст.
към текста >>

„о" Отидох донесох една стомна вода.
През нощта сънувах, че съм при Стефанка. Тя беше гола съвсем... 21.III.1929., четвъртък Станах от сън рано в 5 ч. Главата като че ли ме боли от недоспане. Не съм си доспал поради неприятните и порочни сънища - силна възбуда на низшите чувства. Като че съм безсилен да се справя със себе си. „о" Отидох донесох една стомна вода. Стоплих я и се изкъпах хубаво, преоблякох и започнах утренния си наряд. Духом съм неразположен. Тази сутрин небето е облачно, а не както предните 3 - 4 сутрини, които сутрините бяха чисти, ясни. Времето пак студенко - прохладно. Главата ми тегне.
към текста >>

Свети, и повече свети, работи и повече работи - Бог ти е Великата цел, Нему слава, хвала и величие, че ни е призвал на новата трапеза и ни храни ежеминутно с живия хляб и пои с живата вода, които са извор на вечен живот.
Тя всичко хубаво дава на мен от най-чистата си душа и скъпоценни бисери от богатата съкровищница, с която Бог я е надарил. Как искрено, как мило и с какъв жар ме тя буди към чистота и святост, в живот, пълен само с поезия, молитви и хваления към Всевишния, защото ни е събудил да станем и оживеем в новия живот с пробуденото съзнание. И с какво ли бих могъл, мила сестра, да ти отплатя за добрините, които ми стори, с твоите добри писма! Ти едно искаш от мен: „Чистота, святост, чистота в мислите, чувствата, и в изпълнението, с жива вяра в Бога и тия велики светли духове, които бдят и ни ръководят в нови сфери, в нови местности, населени с разумни същества." Колкото си по-далеко от мен, толкова душата ми е по-близо до твоята. Ти, светъл дух, светилник на стящите в тъмнина! Свети, и повече свети, работи и повече работи - Бог ти е Великата цел, Нему слава, хвала и величие, че ни е призвал на новата трапеза и ни храни ежеминутно с живия хляб и пои с живата вода, които са извор на вечен живот. Колко скъпи минути съм прекарвал с тебе. Ти ме подтикваше и подтикваш към нови хоризонти. Спящите сили се възобновяваха при сладкия ти искрен зов за нова творба, нова идея и нов живот, И защо съм седнал да те хваля. Нека Бог те хвали и знае що си, а за мен - кретащ се още в опиянение, си лечителка, и доста си допринесла за отрезвяването ми от това старо вино - стари мисли и чувства, с низшо плътско съдържание. Хайде, Бог да те благослови и дано все така се възвърне погледът ти към мен и ме навестяваш все така с хубави мисли, добри съвети и внимателно будиш, да не.
към текста >>

Измих се със студена вода.
Дадох на него и на Енчо по един вестник „Живот" и по един каталог. Лягам си в 10 без 25. 6.IV.1929 год., събота Станах от сън. Въпреки че рано легнах, спал съм до 6 ч и 1/2 и то много дълбок сън съм спал. При събуждането имах само едно едно недобро настроение вследствие огъня, който изгаря всичко хубаво и благородно. Измих се със студена вода. Запалих печката и турих вода да се топли за изкъпване. Направих наряда и след това избръснах се и изкъпах хубаво. Преоблякох се, а отвън вече Мехмед на вратата чака да влезе, но е заключено. След почистването отключих. Влязоха учителите, започнах да пиша бюджетите.
към текста >>

Запалих печката и турих вода да се топли за изкъпване.
Лягам си в 10 без 25. 6.IV.1929 год., събота Станах от сън. Въпреки че рано легнах, спал съм до 6 ч и 1/2 и то много дълбок сън съм спал. При събуждането имах само едно едно недобро настроение вследствие огъня, който изгаря всичко хубаво и благородно. Измих се със студена вода. Запалих печката и турих вода да се топли за изкъпване. Направих наряда и след това избръснах се и изкъпах хубаво. Преоблякох се, а отвън вече Мехмед на вратата чака да влезе, но е заключено. След почистването отключих. Влязоха учителите, започнах да пиша бюджетите. След това закусих с пирнща , от остатъка, от снощния пипер.
към текста >>

12. V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

ТОМ 17

Отец Теофан от метоха на Рилския манастир предлагаше да се свети вода, а отец Онуфрий от Хилендарския светогорски манастир настояваше да се свети масло и да се изчетат всичките Василиеви молитви.
Попове, бабички, калугери, епитропи, еснафлии и всекакъв сбироток от града изпълни черковния двор. Малката килийка до стаята на клисаря, в която живееше, а сега лежеше прострен бае Митар, беше притисната от хора, както се притискат на Тодоровден, на причест в черква. Едни говореха тайнствено, други разправяха с ръце, с очи, с вежди, трети се кръстеха, четвърти палеха свещи — цела сметенѝя и неразбория. Поп Яньо съветваше да се пренесе бае Митар в черквата. Поп Тошо настояваше да си остане, гдето си е. Отец Теофан от метоха на Рилския манастир предлагаше да се свети вода, а отец Онуфрий от Хилендарския светогорски манастир настояваше да се свети масло и да се изчетат всичките Василиеви молитви. Баба Съба врачката беше надигнала един самун хлеб, колкото шиник, и се мъчеше да си пробие път в килията на бае Митар. Тя искаше да подложи самуна под главата на пренесения, да престои, догде се свести. Така престоял хляб бил добър, казва, за да се захранват на чист понеделник жени-бездеткини. Захранена жена с такъв хлеб, мутлак, казва, може да се сдобие с рожба от сърце. Баба Ана Пунчовица, известна по своята деятелност и прочута способност в целия град, и тя бързаше да си приготви при този редък случай нужните потреби за своята специалност.
към текста >>

Докато това ставаше вътре при пренесения, отвън поповете и калугерите още не беха се спогодили със своите мнения: Василева молитва, светена вода, светено масло… разни глави — разни акъли.
Сега, сирота Тошевица, трички ги има — две момченца и едно момиченце… море, да ги видиш, у капка да ги изпиеш: едно от друго по-хубавички. Па и она, сирота невеста, посъвзе се, поправи се, разхубави се, па си живува хубаво с човека си. Ама де, що е рекъл некой… за пара е лек, ама знаеш ли го къде е и кое е? Разказва баба Ана и за билките: бре вратиката да отвръща от лошо; бре за смила, че се носи за милост; разставичето за разставане… кога дойдеш дип до зор; свекървиното око да се топи на млада месечина в ново гърне с оцет, за да закьорави лошите свекърви, та да не мъчат снахите си… бре това, бре онова… за всека билка все по нещо… всека си имала своя лек. И баба Ана е донесла да тури тия всичките работи под пренесения, че ставали по-лековити… като кога с ръка да хвърлиш злато. Докато това ставаше вътре при пренесения, отвън поповете и калугерите още не беха се спогодили със своите мнения: Василева молитва, светена вода, светено масло… разни глави — разни акъли. Току по едно време се постишиха и позамлъкнаха. Дойде при тех и хаджи Илия. А знаете ли кой беше хаджи Илия? Един беше той, бил, па го нема и нема да го има. Пет патрици, петдесет владици и петстотин попове да се съберат, пак при хаджи Илия са нищо.
към текста >>

“ Той изгледал запитвача, взел една чаша с вода и го запитал: — Откъде е тая вода?
* * * Зная какво ще ме питате, зная, не бързайте, аз и сам ще ви кажа. Искате да знаете нещо за бае Митар пророка, нали? Ех, та това тъкмо и аз искам да ви разкажа. Бае Митра всеки познаваше, но никой го не знаеше откъде е, чий е. Един път го попитали на една софра на помана: „Откъде си, бае Митре? “ Той изгледал запитвача, взел една чаша с вода и го запитал: — Откъде е тая вода? — От Дунава — отговорили му. — А откъде е дошла там, от коя планина, от кой извор, през кой поток, през коя бара, през колко яза, под колко воденични колела е минала? Запитвачът раззинал уста и казал: — Не знам! — И я не знам — отговорил бае Митар. И наистина, всички го знаеха само такъв, какъвто го гледаха, какъвто си беше бае Митар: тих скромен, със сини умни очи, с възруса коса, завита отдире на перчим, сбръчкано лице, снага въздребна, гърди тесни, пръсти тънки, но жилави.
към текста >>

И наистина, на два-три аршина току видиш избликне вода като сълза — да пиеш, да й се не напиеш.
“ Един път каза да не пращаме да режат лозето, догдето не минат две недели подир Трифоновден, че щело да настанат нови мразове през пролетта; и наистина, всичките лозя, които се резаха около Трифоновден, всичките измръзнаха тая година. Много пъти бае Митар пророкуваше кога ще има или нема да има берекет на кукуруза, на ечемика, на житото, на орехите, на сливите, на крушите, на ябълките, на гроздето, и на всичко. Помня веднъж, че тато, бог да го прости, се хвалеше пред кир Цено Сламата, че е кярил само от цената на виното 13 500 гроша. „Да е жив и здрав, казваше, Митар, че ми каза, че нема да има берекет на вино тая година, та не го продавах пролет по 23 пари, както го искаха, ами го държах, та намери грош и две пари… Па не беше и малко вино — двадесет и толкова хиляди оки, все самоток.“ В целата каза немаше втори човек, като бае Митра, дето да може да ти улучи къде може да се изкопа на плитко кладенец и къде не може. Той ще поразгледа най-напред каква трева расте наоколо, ще почопли малко пръстта, ще погледа какви камъчета има да се търкалят, па ще се възкачи ла покоя рътлина или на некое бърдо, ще погледа-погледа, па току ще се спре некъде, ще копне две-три копки и ще рече: „Тук ще бъде кладенец — копайте“. И наистина, на два-три аршина току видиш избликне вода като сълза — да пиеш, да й се не напиеш. Където и да са закопали кладенец без Митра, все ще го напуснат или затрупат — все без дамар излиза. Където го год викаха, все отиваше, но никъде пари не вземаше. Това е за хаир, казваше, я не съм плащал да се науча, защо на мене да ми плащат, когато от тоя кладенец ще пият и добичета, па и хора уморени, зажъдени и съсипани, гдето… Такъв беше бае Митар пророкът. * * * Как се е свестил от своето пренасяне бае Митар, какво беше бдението, какви молитви са чели поповете, как станал, какво е хортувал — всичко това аз не знаех, не видех, не бех там. Ех, нали знаете?
към текста >>

— Попръскали го, казват, със светена вода, та се свестил — каза баба Таца.
Мене ми се беше случила една много голема неприятност. Счупило се у джеба ми едно яйце, па де се случи да бъде ровко, па… вие се сещате вече: новите панталонки, пешът на суртицата, мокреж, страх, пот, червенина… всичко това ме беше така усмирило, че забравих и игра, и Мехмед, ага, и дондурма, и всичко! Свил съм се в едно кьоше до портата, па съм се смирил, като че ще ме правят анагнос. Това мое положение, колкото и да ми беше тягостно тогаз, стана причина да узная за бае Митра пророка това, което сега ще ви разкажа. Събравшите се комшийки заедно с тетка и мама беха заприказвали за бае Митровото възкресение, па и какво ли друго можеха да намерят по-любопитно за приказка, като това беше тогаз „злобата на деня“, както се казва по сегашному. — Попръскали го, казват, със светена вода, та се свестил — каза баба Таца. — Не е, не, аз бех там — отговори тетка Елисавета, — като му дочетоха дванадесетте евангелия, па го миросаха с мирото от маслоосвещението, а он бледен, какъвто беше, току захвана малко да добива лице, попромени се, па му светна, светна лицето, като че гледа ангели. Най-напред помръдна с лявото око, после дигна десната трепка, поизгледа като треповен, па си отвори после хубаво очите. Погледна поп Яньо, па редом всичките попове и хората, що беха наоколо, издигна си десната ръка, прекръсти се и се подзе, та седна с изпружени още крака. Поп Яньо го запита помни ли се, а той кимна с глава и каза да го заведат в черква. Подигнаха го, изправи се и тръгна!
към текста >>

Там се беше свил като разклопана квачка, когато я полеят със студена вода, та да не разваля яйцата.
Това мълчание показва икрам, ихтибар, приличие. Както и да е, но такова разпитване с „чиниш и правиш“ отнема повече време, отколкото на поп Гьоко му требваше да изчете едно цело повечерие в черква. Яйцето в джоба ми не беше изсъхнало — мокреше ми още, — та колкото и да ми се виждаха нелюбопитни междуособните поздравления на киришчийките с кака Вокя, пак не можах да отида на игра, та се смирясвах на местото си и се озъртах като плъх в брашно, докато тетка Елисавета не настави бае Митровия разказ така: — Дошло ред на Ибрахим вали паша. Не беше там оня Ибрахим паша, гдето го знаехме тука. Страх побираше човека, когато го видеше, какъвто беше: висок, черноманест, грозен, па като те изгледа с ония биволски очи, да ти дойде, да прощаваш, лошо, като че си преял на сирни поклади. Там се беше свил като разклопана квачка, когато я полеят със студена вода, та да не разваля яйцата. Беше се скротил, беше се смирил, като Тачо просякът, както се свива пред черквата, за да му хвърлят един мангър. Греховете много — беха ги натоварили на едни кола, впрегната с два чифта биволи. Ашикере си се видеше кое кьопче от везнето ще натегнее. Та асли и от другата страна немаше що да турят! … Ангелът му подаде книгата с греховете да ги чете, но той климна с глава и рече да му ги четат други.
към текста >>

Слугата на тетка ни Тошо притърча запъхтел и й съобщи набързо, че големото буре с белия самоток хвърлило обръч — пукнало се — и виното църцорило като светата вода на св.
Друга една съдили, че с дяволиите си и гювезелъците си подлудевала хората и ги направила серсем да копнеят за нея, а тя си правила кеф от това. Трета една съдили, че със своите интриги и клюкарства смразила всичките жени от махалата, та като се скарали, останали непричастени през великите пости. Една свекърва осъдили, че от карез и завист на снаха си направила магии и я разставила от сина си, та раздвоила къща и дом и съсипала големата севда, що я имало помежду них. Една мащеха осъдиха, загдето мъчила и тровила заварничетата си, та да останат на готовото имане само нейните си деца. Една баба, дето ходила да лекува от болест и от джара, осъдиха, защото лекувала само където й плащали много пари, а сиромасите не поглеждала и ги оставяла да мрат от болките си… И много, много още такива грешници изпратили все там, у катрана… Може би, че тетка Елисавета щеше да продължава със своята сладкодумност да предава по своя начин и да украсява със собствени досетки разказа на бае Митра за онзи свет, но тя беше принудена да спре. Слугата на тетка ни Тошо притърча запъхтел и й съобщи набързо, че големото буре с белия самоток хвърлило обръч — пукнало се — и виното църцорило като светата вода на св. Петровия манастир. Едва успе сиротата тетка надве-натри да си вземе сбогом от другите киришлийки и като се вайкаше, че старецът обичал най-много белия самоток, отлете като стрела в къщата си, за да вземе мерки против безполезното изливане на самотока. Когато пораснах и дойде ред да уча физика, щом се споменеше за Паскалевия закон от хидростатиката и за неговата пукната бъчва, все ми идеше на ум теткиният бел самоток, киришът пред портата, членките на киришлийския клуб и разказът на бае Митра пророка за онзи свет! * * * Разказвал ли е повече нещо бае Митар в пангара сред черквата, за какво е било и какво — това не зная. Зная само това, че от целия град хората се извървеха да го спохождат и да научат по некой хабер от онзи свет.
към текста >>

13. IX. Жената като майка и нейната задача

Елена Казанлъклиева

ТОМ 17

А ако ли тя не е посветена в Божия закон, то най-малкото да е живяла съвестно, да е опазена от нечистия живот на необузданите страсти и да живее като истински човек.
Жената не е играчка, нито трябва да е гавра на съвременната безнравственост, да задоволява само извратените нечовешки страсти; тя е изпратена на земята за майка, чрез която ще дойдат чисти Божии духове, които ще донесат мир и любов на тази земя. В една нечиста утроба какъв дух може да дойде? В една кочина какво може да живее? Каквото повикало, такова се е отзовало. Една майка, която иска да донесе едно добро дете на света, тя трябва още от утробата на майка си да идва с такова предназначение и да живее един мирен, тих, свят живот. А ако ли тя не е посветена в Божия закон, то най-малкото да е живяла съвестно, да е опазена от нечистия живот на необузданите страсти и да живее като истински човек. Помислил ли е някой върху своето женско чедо, какво трябва за това дете! Да го осигурят мислят; да има слугиня или гувернантка мислят, да знае пиано, да завърши някаква академия за добър доход или бъдаще, това става, но, че трябва да се приготви, като майка, това и на ум не им идва. Те мислят, че това само по себе си става, ще дойде ден, когато тя ще назрее и ще си избере свой другар. За жалост, докато стигне момата за мъж, тя се е наситила, може би, на това положение, изхабила се е в ума и в сърцето, изтънила е нерви, помрачена, разочарована е от живота, замижава и се хвърля в ръцете на едното, когото не познава или го купува, или го взема само за лице, а върти отчаяно своите нещастни любовници, за да има добавък на тоалетите си. Може яи, за Бога, да бъде такава жена майка?
към текста >>

Аз дойдох в твоята къща и ти вода не ми даде да си умия ръцете, тя, откак е дошла, два часа не се е дигнала от нозете ми и уми ги със сълзи." И обърна се към нея и рече й: „Жено, простени са греховете ти!
Затова Той казваше на охолните: „Добрият пастир душата си полага за своите овци. А наемника не го е грижа. Види вълк и бяга и оставя овците сами." Когато Мария Магдалина Го намери у някой си Симеон фарисей, който Го бе поканил у себе си, тя падна при нозете Му и два часа ги обливаше със сълзи, като изказваше тъгата на сърцето си и горчиво прекараните часове на нейната душа. А другите я усмиваха и хвърлиха укор върху нейната измъчена душа, но отговори пак този велик по душа учител и каза: „Симеоне, имам нещо да ти река!..." - „Речи, Учителю." - „Някой имаше двама заемодавци, единият имаше да му дава 500 динари, а другият 50, и понеже нямаха да му ги платят, той им ги прости; кой повече ще го обича? " Отговаря: „Разбира се, че онзи, комуто повече опрости." - „Добре си рекъл. Аз дойдох в твоята къща и ти вода не ми даде да си умия ръцете, тя, откак е дошла, два часа не се е дигнала от нозете ми и уми ги със сълзи." И обърна се към нея и рече й: „Жено, простени са греховете ти! " Една такава паднала жена, в такова положение, може да я разбере само оня добър психолог, който има сърце чисто и чист ум, който има милост към бедните измъчени сърца, който разбира причините на нейното положение, че тя не току така е престъпила свещения праг на святост и чистота като човек. Тя или е излъгана, или е продадена най-подло, или е лъгана безбожно, догдето е стигнала до отчаяние и е хванала този път. Но и сега, в тези грозни часове на това адско мъчение, тя пак преживява страшни картини. Аз съм слушала изповед на една паднала жена, която със сълзи ми разправяше своите грозни терзания. Разправяше тя така: „Аз любих един момък и се реших да избягам с него.
към текста >>

Влязох в ръката на втори, на трети и аз чувствувах само, като давяща се паднала във вода, че все потъвах повече и по-надолу, а не виках за помощ.
Но и сега, в тези грозни часове на това адско мъчение, тя пак преживява страшни картини. Аз съм слушала изповед на една паднала жена, която със сълзи ми разправяше своите грозни терзания. Разправяше тя така: „Аз любих един момък и се реших да избягам с него. Но когато преминах границата и дойдох в България, той скоро ми се насити и захвърли ме и започна да ми изпраща своя другар да го приема в обятията си. Аз го отхвърлих, обаче не се свестих, че трябва рано да разбера тази измама. Влязох в ръката на втори, на трети и аз чувствувах само, като давяща се паднала във вода, че все потъвах повече и по-надолу, а не виках за помощ. Изведнъж ръка силно затисна ме отгоре и аз паднах на дъното на батака, гдето останах и досега там. Той беше последният, който безжалостно ме продаде в търговския дом на човешка стока и не можах, нямаше кой да ме избави. Знаеш ли - казва ми тя. - Погледни!... И дигна си ръкавите нагоре и показа ми резки от нож и дупчене не ръката.
към текста >>

Един вятър, една вода, един малък трус и от нас нищо не ще остане.
Аз не виждам нито един въпрос по-сериозен от тоя, за който говоря сега. Всички въпроси ще се уредят само от този най-важен въпрос. Аз съм проследила всички искания на всеки българин, па и на чуждестранците, но никой не търси тук началото на всички нещастия, пък аз ви казвам: това е най- болното място на човека. Човекът е болен, даже умирающ. Когато една къща в основата си е изгнила, напразно се тя украсява. Един вятър, една вода, един малък трус и от нас нищо не ще остане. Упадъкът е голям и най-жалкото е, че самата жена не чувствува това. Днес жената търси равноправие с мъжа. Тя има права, но ето в що: на работа е с него наедно във всичките работилници, заведения и учреждения. На училища с него наедно във всички школи и университети, в които посещава и мъжът. После - в пушене тютюн, в пиене, в картоигране, в яздене, в скитане по цели нощи, а даже негде тя си превишава правата дотолкоз, че когато не й хареса нейният мъж, тя си заживява със своя любовник без срам пред очите му и той не може да влезе в къщата си, при своите деца, а изтласкан навън в друга стая, гдето не биха живели и най-долните хора.
към текста >>

14. 7. СЛЪНЦЕТО

Иван Антонов

ТОМ 18

Общи закони при съчетанията на СЛЪНЦЕТО и ЛУНАТА Хармоничните съчетания между Слънцето и Луната свидетелстват, че техният носител хиляди години в миналите си животи е работил с душата, разума, сърцето и волята си в съгласие с Божествените и природните закони, развивал се е поради това правилно във всяко отношение, изработил е редица добродетели, върху които са се развивали множество дарби и способности, чрез които човек правилно възприема и оползотворява всички жизнедателни сили и блага от Слънчевата светлина, от въздуха, водата и храната.
При такива съчетания човек често се обезверява, губи надежда, няма самостоятелност, липсва му самоувереност, обезсърчава се и е колеблив, вследствие на което всичките му работи вървят бавно, затруднено и неуспешно. Понеже Слънцето има отношение към мъжкия принцип и мъжкия пол, а Луната - към женския принцип и женския пол, при изясняването на хармоничните и дисхармоничните аспекти между Слънцето и Луната при представители на двата пола трябва да се има още предвид следния закон: Слънцето управлява предимно ума и духа на мъжа, умственото и духовно творчество и плодовитост. У мъжа Луната управлява външния вид и физическата му дейност. Луната управлява предимно умствената и духовна дейност на жената. Външният вид, физическата дейност и плодовитост на жената се управлява от Слънцето. Общи закони при съчетанията на СЛЪНЦЕТО и ЛУНАТА Хармоничните съчетания между Слънцето и Луната свидетелстват, че техният носител хиляди години в миналите си животи е работил с душата, разума, сърцето и волята си в съгласие с Божествените и природните закони, развивал се е поради това правилно във всяко отношение, изработил е редица добродетели, върху които са се развивали множество дарби и способности, чрез които човек правилно възприема и оползотворява всички жизнедателни сили и блага от Слънчевата светлина, от въздуха, водата и храната. Затова такъв човек е всякога физически здрав и духом богат и силен, затова той винаги насища атмосферата около себе си с бодрост, жизнерадост, оптимизъм и хармония. Там, където има най-силна хармония между Слънцето и Луната, животът бива най-дълъг, най-щастлив и най-плодоносен. Дисхармоничните съчетания между Слънцето и Луната показват, че такъв човек хиляди години в минали животи е нарушавал Божествените и природни закони, т. е. имал е добри условия и възможности, но не е работил и не е оползотворил дадените му умствени, духовни и материални богатства. Поради това той е изгубил редица добродетели и способности, и затова сега не може правилно да възприема и оползотворява природните сили, свързани с тях.
към текста >>

Когато човек придобие в сърцето си добродетелните качества, които се изработват от задружна хармонична дейност на Слънцето и Венера, той става любимо дете на ангелите от всички светове, те му изпращат непрестанно благословения и подаръци чрез най-хубави мисли, чувствата, чрез светлината, въздуха, красотата на природата, чистата вода и най-хубавата храна, те благославят взаимната обич, която го свързва с човеците.
Колкото е по-голяма хармонията между Слънцето и Венера, толкова повече добродетели има човек, които се изразяват главно в характера и дейността на човека. Такъв човек е всякога дружелюбен, общителен, весел, любезен, услужлив, пожертвователен, състрадателен, обича чистотата и реда, особено що се отнася до облеклото и обстановката. Той е внимателен, нежен, миролюбив, кротък и затова всякога и навсякъде е обичан, драг, желан, очакван и търсен. Когато Венера е в хармония със Слънцето, тя е най добрата учителка за придобиване на всички добродетели, благородни чувства и качества - почвата, на която никнат, разцъфтяват и дават плод всички дарби и способности. Това е ОСНОВЕН ЗАКОН: щастието, което човек може да постигне на земята, зависи от количеството и качеството на придобитите от човека Венерини добродетели. Когато човек придобие в сърцето си добродетелните качества, които се изработват от задружна хармонична дейност на Слънцето и Венера, той става любимо дете на ангелите от всички светове, те му изпращат непрестанно благословения и подаръци чрез най-хубави мисли, чувствата, чрез светлината, въздуха, красотата на природата, чистата вода и най-хубавата храна, те благославят взаимната обич, която го свързва с човеците. Подаръците, които човек получава чрез хармоничното влияние на Слънцето и Венера вливат в него живот, здраве и радости. От символа на Венера е ясно, че в нея висшите сили имат надмощие над силите на материята и че тези висши сили чрез сърцето организират, пречистват, преобразяват, оживотворяват и оползотворяват низшето във висше. Човек, който има хармоничното влияние на Слънцето и Венера, е под непрестанното ръководство на висшите светове, вследствие на което се научава да подчинява и организира силите и качествата на своята низша природа и всичко в себе си да очиства и обновява. Люде, които имат хармоничното влияние на Слънцето и Венера, всякога са възприематели, носители и сеятели с мисли, чувства, дела и слова на великите благословения на истината, любовта, мъдростта и красотата, изпращани от висшите светове. Човек може съзнателно да образува връзки, да си създаде отношения и да има обмяна с Венериния свят, т. е.
към текста >>

Люде със силни хармонии между Слънцето и Юпитер стават най-големите преобразователи и основатели на разни философски системи, на религиозни течения и религиозни общества, биват най-големите и най-почитаните държавници, общественици, водачи на различни общества, с една реч - такива люде всякога заемат ръководните места във всички обществени среди.
От древността още Юпитер е известен с името „ВЕЛИКИЯТ ДОБРОТВОРЕЦ”, големият благодетел, носителят на голямото щастие, на изобилието, в умствено, духовно и физическо отношение, на голямата слава и почести. Но Юпитер може да даде всички тези благословения на човека, само когато е в най-силно хармонично съчетание със Слънцето. Според силата на хармонията между Слънцето и Юпитер, човек получава благословенията, дарбите, способностите и добродетелните качества от Юпитер. Хармонията между Слънцето и Юпитер всякога прави човека дълбоко религиозен, с философски схващания и разбирания, с вродено благородство, благоразумие, добродушие, добросърдечие, приветливост, дружелюбност, общителност, внимателност, щедрост, чистосърдечие, милосърдие, дава му високо съзнание за дълг и отговорност към Бога, природата и човека, вярност и почит към традициите, законите и реда на обществото, желание за покровителстване на по-слабите, стремеж към обществена дейност и добротворство, любов към философията, религията, духовните науки и идеи, към всички духовни общества. Люде, които в хороскопа си имат силно хармонично съчетание между Слънцето и Юпитер, непременно в живота си ще бъдат поставени на видни места, на отговорни длъжности и ще упражняват широко обществено влияние. Люде със силни хармонии между Слънцето и Юпитер стават най-големите преобразователи и основатели на разни философски системи, на религиозни течения и религиозни общества, биват най-големите и най-почитаните държавници, общественици, водачи на различни общества, с една реч - такива люде всякога заемат ръководните места във всички обществени среди. Поради своята приветливост, добродушие и любвеобилност такива люде навсякъде са добре приети, всички ги обичат и навсякъде имат голям успех и бърз напредък. Човек с хармонични аспекти между Слънцето и Юпитер, чрез мислите, чувствата и цялата си духовна същност излъчва електромагнитни хармонични вълни, които носят разположение у околните и им действат благотворно. Най-добрите философи, религиозни реформатори, свещеници, държавници и общественици са били люде, които са имали хармония между Слънцето и Юпитер. У такива люде най-силно и най-хармонично са развити семейните и обществените чувства. Те са много добросъвестни, справедливи и доброжелателни.
към текста >>

Но като вземем предвид алегоричния език на мистическата мъдрост, използвана от мъдреците в цялата окултна симвология, това означава, че Нептун и нептуновият свят са проводници на Божествената любов, защото водата е представител на Любовта на земята, т. е.
Нептун е най-висшият добротворец от ангелския свят, той представя най-висшата йерархия на ангелите-серафимите. Серафимите са братя, които са носители, изявители и служители на Божествената любов. Своите благословения и благотворни влияния те изпращат на човечеството чрез света или обитателите на Нептун. Всички същества, които имат за най-висш идеал да бъдат служители на Божествената любов са под хармоничното влияние на Нептун и Слънцето. В митологията Нептун е известен като Бог на океаните и моретата и на всички същества, които живеят в тях. Но като вземем предвид алегоричния език на мистическата мъдрост, използвана от мъдреците в цялата окултна симвология, това означава, че Нептун и нептуновият свят са проводници на Божествената любов, защото водата е представител на Любовта на земята, т. е. тя е изобщо емблема на Божествената Любов. А тъй като океаните и моретата съдържат най-много вода, в тях се съдържат най-много жизнедателни сили на любовта. Нептун, бог на моретата и океаните, е проводник на най-много сили, качества и свойства на Божествената любов. Хармонията между Слънцето и Нептун в даден хороскоп, в зависимост от нейната сила, показва, че такъв човек има множество приятели от Нептуновия свят, т. е. от носителите и служителите на Божествената любов.
към текста >>

А тъй като океаните и моретата съдържат най-много вода, в тях се съдържат най-много жизнедателни сили на любовта.
Своите благословения и благотворни влияния те изпращат на човечеството чрез света или обитателите на Нептун. Всички същества, които имат за най-висш идеал да бъдат служители на Божествената любов са под хармоничното влияние на Нептун и Слънцето. В митологията Нептун е известен като Бог на океаните и моретата и на всички същества, които живеят в тях. Но като вземем предвид алегоричния език на мистическата мъдрост, използвана от мъдреците в цялата окултна симвология, това означава, че Нептун и нептуновият свят са проводници на Божествената любов, защото водата е представител на Любовта на земята, т. е. тя е изобщо емблема на Божествената Любов. А тъй като океаните и моретата съдържат най-много вода, в тях се съдържат най-много жизнедателни сили на любовта. Нептун, бог на моретата и океаните, е проводник на най-много сили, качества и свойства на Божествената любов. Хармонията между Слънцето и Нептун в даден хороскоп, в зависимост от нейната сила, показва, че такъв човек има множество приятели от Нептуновия свят, т. е. от носителите и служителите на Божествената любов. Под такава хармония явно е, че човек ще има най-много благоприятни възможности и условия за развитие и напредък в духовно отношение. Люде с хармония между Слънцето и Нептун в хороскопа си, според силата на тази хармония, ще имат хармонични връзки, отношения и обмяна с Божествения свят на Любовта.
към текста >>

Затова, когато Венера е осветена със силна хармония от Слънцето, това прави постижимо всяко щастие.
Когато Венера е в дисхармония със Слънцето, а тя образува най-малката дисхармония с него - полуквадрат, това показва, че в минали животи човек е направил прегрешения по отношение на любовта, поради което в настоящия си живот такъв човек ще бъде лишен от щастието и радостите, които дава любовта. Хармонията между Венера и Слънцето показва, че такъв човек може да си създава хармонични връзки и отношения с другите човеци и да печели радости, и да има полза от тях. Дисхармонията между Слънцето и Венера показва, че такъв човек е изгубил качествата, условията и възможностите да си създава хармонични връзки и да поддържа хармонични отношения. Липсата на всякакви съчетания между Слънцето и Венера показва, че такъв човек още не е запознат със силите, качествата и проявите на Божествената любов. Накратко казано, чрез Венера идват най-големите радости и най-голямото щастие чрез любовта. Затова, когато Венера е осветена със силна хармония от Слънцето, това прави постижимо всяко щастие. МАРС е представител на животинския свят, на всички сили. качества, свойства и прояви, които човек получава от животинския свят. Общо казано, представя низшата природа у човека. Затова, когато Марс е в хармония със Слънцето, в зависимост от силата на аспекта, това означава, че човек вече е успял да подчини своята низша природа на Божественото у себе си. В такъв случай Марсовите сили, качества и свойства биват пречиствани, преобразявани и оползотворявани от висшето естество на човека.
към текста >>

15. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

Дух на воин и душа на девойка

ТОМ 18

Водата, която тече, същата ли е?
Той носи само една дреха, която му е потребна, а глупавият иска много дрехи. Тялото на човека представя една Божествена дреха, която постоянно се подмладява. Благодарение на постоянната промяна, която става в тялото, човек се чувствува здрав и бодър. Ако човек не знае как да изменя дрехата си, той остарява. Човек в тялото си представя една жива река, която тече. Водата, която тече, същата ли е? Човек иска водата да е все същата. Като погледне тялото си, казва: Какво стана с моите брегове? Разкопаха се. Ако е умен, човек ще се учи по разкопаните брегове и ще използува оставената кал на дъното на реката. Няма да мисли, че е остарял.
към текста >>

Човек иска водата да е все същата.
Тялото на човека представя една Божествена дреха, която постоянно се подмладява. Благодарение на постоянната промяна, която става в тялото, човек се чувствува здрав и бодър. Ако човек не знае как да изменя дрехата си, той остарява. Човек в тялото си представя една жива река, която тече. Водата, която тече, същата ли е? Човек иска водата да е все същата. Като погледне тялото си, казва: Какво стана с моите брегове? Разкопаха се. Ако е умен, човек ще се учи по разкопаните брегове и ще използува оставената кал на дъното на реката. Няма да мисли, че е остарял. Остаряването произтича от дисхармонията между мислите и чувствата.
към текста >>

Не може да се обгърне всичката литературно-преводаческа работа на Г. Радев.
Това са редица характерологични картини и паралелизации на известни големи световни личности. Официалната критика се отзова за тази книга твърде ласкаво. Не бива да се пропусне неговата малка книжка „Живите сили на слънцето”, която претърпя две издания. В последно време той даде разкошния превод на книгата на Ромен Ролан „Жан-Жак Русо”, която излезе като № 1 от библиотека „Безсмъртни мисли”. Последната му преводна работа бе съветската графология от Инсаров, която е под печат. Не може да се обгърне всичката литературно-преводаческа работа на Г. Радев. Освен споменатото, сигурно има още доста направено от него, което се намира по разни вестници и списания (предимно окултни) в страната и в чужбина. Като се има предвид колко голяма работа е това, сам да преведеш, напишеш и издадеш с всичките му финансови перипетии, коректорски главоболия и пр., ще се разбере какво грамадно дело е извършил Жорж в своята двадесетгодишна книжовна дейност. Голяма работа бе това! Ценна и полезна за окултната книжнина в България бе тя. * * * Приятелю наш, с позволението на твоя творчески дух изнесохме в сбити линии нещо от това, което ти извърши тук, на земята.
към текста >>

Па и няма нищо чудно в разчитане на белезите - нали когато видим нейде изровено корито, знаем, че вода е текла?
Бележи и добро, и зло, и строеж, и разстройство. Тя изписва и по човека - точно и подробно - образа на онова, което той мисли, чувства и върши. И както когато четем някоя книга, ние не виждаме самата мисъл, не чуваме и звучно изказана реч, а разчитаме само онези символи, с които думите са изразени, и все пак разбираме, така и когато четем живата книга на човешкото лице. Стига да можем да разчитаме писмената на природата, ние ще знаем какво крие този човек в себе си. А това ще ни избави от опасността да съдим на презумица за охра и неща, ще ни избави и от склонността едно да надценяваме, а друго да подценяваме. Па и няма нищо чудно в разчитане на белезите - нали когато видим нейде изровено корито, знаем, че вода е текла? Или кога видим корените на някое дърво изпокривени и гьрчави, ние знаем, че сума пръчки е трябвало да превъзмогнат те в коравата и гъста почва. Пай не ни трябва да отиваме много надалеч, за да видим, че природата пише нашия живот по нас. Достатъчно е да наблюдаваме как тя бразди бръчка подир бръчка по човешкото лице от млада възраст до старини. Или вижте жилестата едра ръка на ковача, който всеки ден върти чук. Защо е наедряла?
към текста >>

Той е като малка локвичка и един ден, като я напече Слънцето, тя ще се изпари и мястото ще остане без вода.
Но това е неразбиране на въпроса. Нещата са верни само тогава, когато носят със себе си живот, знание и свобода. Една мисъл е права, когато тя носи светлина, знание и свобода в себе си. Сега вие ще кажете: „Ако го зная това.” Знаеш го това, но най-пьрво ти нямаш живот. Този живот, който имаш, е временен. Той е като малка локвичка и един ден, като я напече Слънцето, тя ще се изпари и мястото ще остане без вода. Едни жаби, коигто са уповавали на тази локва, ще останат на сухо и ще се чудят коя е причината, че се е изгубила водата. Сега в света има едно заблуждение. Когато една стока е калпава, търговците й дават един много хубав цвят. Ще им турят много хубав, отличен цвят на калпавите стоки, да заблуждават. И като погледнеш цвета, ще кажеш: „Много хубав цвят има.” Но хубавият цвят не показва ни най- малко, че съдържанието е добро, че дрехата е доброкачествена.
към текста >>

Едни жаби, коигто са уповавали на тази локва, ще останат на сухо и ще се чудят коя е причината, че се е изгубила водата.
Нещата са верни само тогава, когато носят със себе си живот, знание и свобода. Една мисъл е права, когато тя носи светлина, знание и свобода в себе си. Сега вие ще кажете: „Ако го зная това.” Знаеш го това, но най-пьрво ти нямаш живот. Този живот, който имаш, е временен. Той е като малка локвичка и един ден, като я напече Слънцето, тя ще се изпари и мястото ще остане без вода. Едни жаби, коигто са уповавали на тази локва, ще останат на сухо и ще се чудят коя е причината, че се е изгубила водата. Сега в света има едно заблуждение. Когато една стока е калпава, търговците й дават един много хубав цвят. Ще им турят много хубав, отличен цвят на калпавите стоки, да заблуждават. И като погледнеш цвета, ще кажеш: „Много хубав цвят има.” Но хубавият цвят не показва ни най- малко, че съдържанието е добро, че дрехата е доброкачествена. Един човек, когато стане калпав, цветът му става ярък, придобива ярък цвят.
към текста >>

Една вода, като влезе от главния си извор, след като протече с километри, тя изгубва част от чистотата си.
Не, не е така. Вашите прегрешения не са скрити, за Невидимия свят са отворени. Ние искаме сега да се представим, че сме много добри. Всъщност трябва да познаем, че там, отдето сме излезли, изворът е чист. Благ е само един Бог, но човек, като излезе вън, той ще се окаля. Една вода, като влезе от главния си извор, след като протече с километри, тя изгубва част от чистотата си. Не че се покваря в същината си, но някои елементи се премесват, влизат в почвата и водата изгубва своята цена. Та казвам сега: Три неща са ви потребни, с които постоянно да боравите. Любовта винаги носи живот. Когато аз обичам, ако моята любов не може да внесе живот в мен, то и в другите не може да внесе живот. Някой ми казва: „Аз Ви обичам.” А пък аз гледам, че той ме обича, а той е хилав и болен.
към текста >>

Не че се покваря в същината си, но някои елементи се премесват, влизат в почвата и водата изгубва своята цена.
Вашите прегрешения не са скрити, за Невидимия свят са отворени. Ние искаме сега да се представим, че сме много добри. Всъщност трябва да познаем, че там, отдето сме излезли, изворът е чист. Благ е само един Бог, но човек, като излезе вън, той ще се окаля. Една вода, като влезе от главния си извор, след като протече с километри, тя изгубва част от чистотата си. Не че се покваря в същината си, но някои елементи се премесват, влизат в почвата и водата изгубва своята цена. Та казвам сега: Три неща са ви потребни, с които постоянно да боравите. Любовта винаги носи живот. Когато аз обичам, ако моята любов не може да внесе живот в мен, то и в другите не може да внесе живот. Някой ми казва: „Аз Ви обичам.” А пък аз гледам, че той ме обича, а той е хилав и болен. Той не ме обича, а той търси пари назаем.
към текста >>

Аз му казвам: „Не, водата и в двете шишета е еднаква.
Така не се цени любовта. Казвам на онзи, който има шише един килограм: „Иди донес един джобур, но който трябва да носиш, а не да караш други да го носят. Ти ще го носиш.” Казвам: „Този човек го обичам повече.” Защо? „Защото е по-умен, носи шише две кила, а пък тебе не обичам толкоз, понеже носиш шише един килограм.” Но поради своето тщеславие, онзи ще отиде сега и ще създаде една нова теория, ще каже: „Любовта, която Учителят тури в шишето с двете кила, тя е по-ниска, не е толкова чиста. В едното кило е по-чиста.” Той ще внесе първата лъжа. Аз му казвам: „Не, водата и в двете шишета е еднаква. Шишетата са чисти. Но онзи количествено има повече любов, пак ти количествено имаш по-малко любов.” Вторият насред пътя ще остане, а пък първият ще свърши пътя си добре. И ако някой донесе съд с хиляда килограма, с милиони килограми, с милиарди, трилиони и квадрилиони килограма, тия съдове ще бъдат пълни. Та, този нашият брат* казал: „Аз ще умра, изхвърлен като някое псе отвън, няма да има никой при мене.” Така каза младият брат, който замина. Той каза още: „И ще има доста голям скандал при смъртта ми и после постепенно работите ще се оправят.
към текста >>

от Учителя е посветена на Георги Радев, който си е заминал на 22.VII.1940 г.
О, иде той - денят на свободата, стопил вековни ледове, покрил земята със надежда, с безброй красиви цветове. ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- * В 9 ч на 22 юли 1940 г. си заминава Георги Радев. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев). * Забележка на съставителя Вергилий Кръстев: Тази беседа от 31.VII.1940 r. от Учителя е посветена на Георги Радев, който си е заминал на 22.VII.1940 г. в 9 ч. * Става дума за Георги Радев. {Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) † Йордан Савов. За него виж в „Изгревът” том V, с. 124 ÷ 126 и в „Изгревът” том V, с.
към текста >>

16. 1926 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

С други думи казано: Силите на водата (а) и силите на въздуха ( произвеждат известен резултат (с): а2 + b2 = с2.
Вместо молитва, те държат в ума си някаква висока идея. При всяко разрешаване на задачите си, ти излизат все от тази идея и към нея се връщат.” „Сега да се върнем към формулата а + b. C „а” ние означаваме човешкия ум, с „b” - човешкото сърце. Как можем да изразим тази формула словесно? Ние можем да кажем: Възможностите на ума и възможностите на сърцето се равняват на възможностите на волята: а2 + b2 = с2 Значи, силите на ума и на сърцето се вливат във волята като притоци. С други думи казано: Силите на водата (а) и силите на въздуха ( произвеждат известен резултат (с): а2 + b2 = с2. Водата, това са чувствата на човека; въздухът, това е неговата мисъл. Волята се проявява само под влияние на човешките чувства и мисли. Воля има само там, дето има мисъл и чувства. Без мисъл и чувства волята не действува. Всеки волев акт се диктува от онези мисли и чувства, които действуват в даден момент.
към текста >>

Водата, това са чувствата на човека; въздухът, това е неговата мисъл.
При всяко разрешаване на задачите си, ти излизат все от тази идея и към нея се връщат.” „Сега да се върнем към формулата а + b. C „а” ние означаваме човешкия ум, с „b” - човешкото сърце. Как можем да изразим тази формула словесно? Ние можем да кажем: Възможностите на ума и възможностите на сърцето се равняват на възможностите на волята: а2 + b2 = с2 Значи, силите на ума и на сърцето се вливат във волята като притоци. С други думи казано: Силите на водата (а) и силите на въздуха ( произвеждат известен резултат (с): а2 + b2 = с2. Водата, това са чувствата на човека; въздухът, това е неговата мисъл. Волята се проявява само под влияние на човешките чувства и мисли. Воля има само там, дето има мисъл и чувства. Без мисъл и чувства волята не действува. Всеки волев акт се диктува от онези мисли и чувства, които действуват в даден момент. Затуй казват: Човек е това, което мисли и чувствува Ако мислите и чувствата на човека да положителни възходящи, те ще произведат съответни резултати.
към текста >>

Един ден, когато се разговаряли в небето за този палат, двете сестри - светлината и водата - чули този разговор, чули за Саваат - Амон-Ра, че имал толкова красив палат, подобен, на който нямало в цялата слънчева система.
Тогава един от небесните богове се влюбил в нея и решил да слезе на земята и да я устрой. Аз не смея сега да изнеса същинското му име, но го наричам под друго име – Саваат - Амон-Ра, Туй име се среща и в египетската митология. Той като слязъл на земята, направил си един отличен палат от мрамор, бял като мляко. Всички прозорци на този палат били от диаманти и от злато. Този палат бил толкова красив, че славата му се разчула навсякъде и отишла чак до слънцето. Един ден, когато се разговаряли в небето за този палат, двете сестри - светлината и водата - чули този разговор, чули за Саваат - Амон-Ра, че имал толкова красив палат, подобен, на който нямало в цялата слънчева система. Двете сестри, светлината и водата, решили да слязат на земята и да видят този палат. Те се облекли в най-хубавите си дрехи и тръгнали инкогнито на земята. Като стигнали до земята, отишли на това място, дето бил палата, и светлината веднага влязла през прозорците. Като дошла до северната страна на палата, която била направена от мрамор, не могла да проникне през нея, затова се спряла в палата Сестра и, водата, не могла да влезе в палата и останала навън. Светлината като се спряла в стаята на Саваат - Амон-Ра, извадила фенерчето и с него осветила цялата му стая и започнала да я разглежда.
към текста >>

Двете сестри, светлината и водата, решили да слязат на земята и да видят този палат.
Аз не смея сега да изнеса същинското му име, но го наричам под друго име – Саваат - Амон-Ра, Туй име се среща и в египетската митология. Той като слязъл на земята, направил си един отличен палат от мрамор, бял като мляко. Всички прозорци на този палат били от диаманти и от злато. Този палат бил толкова красив, че славата му се разчула навсякъде и отишла чак до слънцето. Един ден, когато се разговаряли в небето за този палат, двете сестри - светлината и водата - чули този разговор, чули за Саваат - Амон-Ра, че имал толкова красив палат, подобен, на който нямало в цялата слънчева система. Двете сестри, светлината и водата, решили да слязат на земята и да видят този палат. Те се облекли в най-хубавите си дрехи и тръгнали инкогнито на земята. Като стигнали до земята, отишли на това място, дето бил палата, и светлината веднага влязла през прозорците. Като дошла до северната страна на палата, която била направена от мрамор, не могла да проникне през нея, затова се спряла в палата Сестра и, водата, не могла да влезе в палата и останала навън. Светлината като се спряла в стаята на Саваат - Амон-Ра, извадила фенерчето и с него осветила цялата му стая и започнала да я разглежда. Гледа навън, вижда там сестра си.
към текста >>

Като дошла до северната страна на палата, която била направена от мрамор, не могла да проникне през нея, затова се спряла в палата Сестра и, водата, не могла да влезе в палата и останала навън.
Този палат бил толкова красив, че славата му се разчула навсякъде и отишла чак до слънцето. Един ден, когато се разговаряли в небето за този палат, двете сестри - светлината и водата - чули този разговор, чули за Саваат - Амон-Ра, че имал толкова красив палат, подобен, на който нямало в цялата слънчева система. Двете сестри, светлината и водата, решили да слязат на земята и да видят този палат. Те се облекли в най-хубавите си дрехи и тръгнали инкогнито на земята. Като стигнали до земята, отишли на това място, дето бил палата, и светлината веднага влязла през прозорците. Като дошла до северната страна на палата, която била направена от мрамор, не могла да проникне през нея, затова се спряла в палата Сестра и, водата, не могла да влезе в палата и останала навън. Светлината като се спряла в стаята на Саваат - Амон-Ра, извадила фенерчето и с него осветила цялата му стая и започнала да я разглежда. Гледа навън, вижда там сестра си. Водата като останала навън, станало й много мъчно и започнала да плаче. Като плакала, започнали да текат по прозорците на палата изобилно капки. Колкото повече плакала, толкова повече те се измивали, и диамантът и златото почнали повече да светят, да блестят, но тя все пак не могла да влезе в стаята на Саваат - Амон-Ра.
към текста >>

Водата като останала навън, станало й много мъчно и започнала да плаче.
Те се облекли в най-хубавите си дрехи и тръгнали инкогнито на земята. Като стигнали до земята, отишли на това място, дето бил палата, и светлината веднага влязла през прозорците. Като дошла до северната страна на палата, която била направена от мрамор, не могла да проникне през нея, затова се спряла в палата Сестра и, водата, не могла да влезе в палата и останала навън. Светлината като се спряла в стаята на Саваат - Амон-Ра, извадила фенерчето и с него осветила цялата му стая и започнала да я разглежда. Гледа навън, вижда там сестра си. Водата като останала навън, станало й много мъчно и започнала да плаче. Като плакала, започнали да текат по прозорците на палата изобилно капки. Колкото повече плакала, толкова повече те се измивали, и диамантът и златото почнали повече да светят, да блестят, но тя все пак не могла да влезе в стаята на Саваат - Амон-Ра. Водата запитва своята сестра светлината; Сестро, как влезе в палата? Тя й разправя, че влязла по този и този начин. Мьчи се водата да влезе, но не може.
към текста >>

Водата запитва своята сестра светлината; Сестро, как влезе в палата?
Светлината като се спряла в стаята на Саваат - Амон-Ра, извадила фенерчето и с него осветила цялата му стая и започнала да я разглежда. Гледа навън, вижда там сестра си. Водата като останала навън, станало й много мъчно и започнала да плаче. Като плакала, започнали да текат по прозорците на палата изобилно капки. Колкото повече плакала, толкова повече те се измивали, и диамантът и златото почнали повече да светят, да блестят, но тя все пак не могла да влезе в стаята на Саваат - Амон-Ра. Водата запитва своята сестра светлината; Сестро, как влезе в палата? Тя й разправя, че влязла по този и този начин. Мьчи се водата да влезе, но не може. Питам ви: Защо водата не можа да влезе там, дето светлината влиза? - Понеже е по-плътна. Тогава водата разбрала, че между светлината и нея има разлика в състоянията и че там, дето светлината влиза, водата не може да влезе.
към текста >>

Мьчи се водата да влезе, но не може.
Водата като останала навън, станало й много мъчно и започнала да плаче. Като плакала, започнали да текат по прозорците на палата изобилно капки. Колкото повече плакала, толкова повече те се измивали, и диамантът и златото почнали повече да светят, да блестят, но тя все пак не могла да влезе в стаята на Саваат - Амон-Ра. Водата запитва своята сестра светлината; Сестро, как влезе в палата? Тя й разправя, че влязла по този и този начин. Мьчи се водата да влезе, но не може. Питам ви: Защо водата не можа да влезе там, дето светлината влиза? - Понеже е по-плътна. Тогава водата разбрала, че между светлината и нея има разлика в състоянията и че там, дето светлината влиза, водата не може да влезе. Светлината била много благородна. Като излязла на двора осветила всичко наоколо си.
към текста >>

Питам ви: Защо водата не можа да влезе там, дето светлината влиза?
Като плакала, започнали да текат по прозорците на палата изобилно капки. Колкото повече плакала, толкова повече те се измивали, и диамантът и златото почнали повече да светят, да блестят, но тя все пак не могла да влезе в стаята на Саваат - Амон-Ра. Водата запитва своята сестра светлината; Сестро, как влезе в палата? Тя й разправя, че влязла по този и този начин. Мьчи се водата да влезе, но не може. Питам ви: Защо водата не можа да влезе там, дето светлината влиза? - Понеже е по-плътна. Тогава водата разбрала, че между светлината и нея има разлика в състоянията и че там, дето светлината влиза, водата не може да влезе. Светлината била много благородна. Като излязла на двора осветила всичко наоколо си. Така започнали да се събират жители от околността на града, дето живял Саваат – Амон-Ра и видели, че по прозорците на палата тече изобилно вода, от която се образувал един хубав извор.
към текста >>

Тогава водата разбрала, че между светлината и нея има разлика в състоянията и че там, дето светлината влиза, водата не може да влезе.
Водата запитва своята сестра светлината; Сестро, как влезе в палата? Тя й разправя, че влязла по този и този начин. Мьчи се водата да влезе, но не може. Питам ви: Защо водата не можа да влезе там, дето светлината влиза? - Понеже е по-плътна. Тогава водата разбрала, че между светлината и нея има разлика в състоянията и че там, дето светлината влиза, водата не може да влезе. Светлината била много благородна. Като излязла на двора осветила всичко наоколо си. Така започнали да се събират жители от околността на града, дето живял Саваат – Амон-Ра и видели, че по прозорците на палата тече изобилно вода, от която се образувал един хубав извор. Те започнали да се питат, отде иде тази вода и не могли да се научат, как се е събрала толкова много вода. Водата текла навсякъде.
към текста >>

Така започнали да се събират жители от околността на града, дето живял Саваат – Амон-Ра и видели, че по прозорците на палата тече изобилно вода, от която се образувал един хубав извор.
Питам ви: Защо водата не можа да влезе там, дето светлината влиза? - Понеже е по-плътна. Тогава водата разбрала, че между светлината и нея има разлика в състоянията и че там, дето светлината влиза, водата не може да влезе. Светлината била много благородна. Като излязла на двора осветила всичко наоколо си. Така започнали да се събират жители от околността на града, дето живял Саваат – Амон-Ра и видели, че по прозорците на палата тече изобилно вода, от която се образувал един хубав извор. Те започнали да се питат, отде иде тази вода и не могли да се научат, как се е събрала толкова много вода. Водата текла навсякъде. Хората взели да се радват на тази вода, взели да пият от нея, но тя все плакала. Защо? Защото не могла да влезе в стаята на Саваат -Амон-Ра. Тогава царят казва на водата: Съжаляаам, че ви причиних толкова страдания, но то е, защото не сте влезли през правия пьт.
към текста >>

Те започнали да се питат, отде иде тази вода и не могли да се научат, как се е събрала толкова много вода.
- Понеже е по-плътна. Тогава водата разбрала, че между светлината и нея има разлика в състоянията и че там, дето светлината влиза, водата не може да влезе. Светлината била много благородна. Като излязла на двора осветила всичко наоколо си. Така започнали да се събират жители от околността на града, дето живял Саваат – Амон-Ра и видели, че по прозорците на палата тече изобилно вода, от която се образувал един хубав извор. Те започнали да се питат, отде иде тази вода и не могли да се научат, как се е събрала толкова много вода. Водата текла навсякъде. Хората взели да се радват на тази вода, взели да пият от нея, но тя все плакала. Защо? Защото не могла да влезе в стаята на Саваат -Амон-Ра. Тогава царят казва на водата: Съжаляаам, че ви причиних толкова страдания, но то е, защото не сте влезли през правия пьт. В моя палат има място и за водата и за светлината, но понеже вие искахте да влезете инкогнито, през прозорците, затова се случи с вас това нещастие.
към текста >>

Водата текла навсякъде.
Тогава водата разбрала, че между светлината и нея има разлика в състоянията и че там, дето светлината влиза, водата не може да влезе. Светлината била много благородна. Като излязла на двора осветила всичко наоколо си. Така започнали да се събират жители от околността на града, дето живял Саваат – Амон-Ра и видели, че по прозорците на палата тече изобилно вода, от която се образувал един хубав извор. Те започнали да се питат, отде иде тази вода и не могли да се научат, как се е събрала толкова много вода. Водата текла навсякъде. Хората взели да се радват на тази вода, взели да пият от нея, но тя все плакала. Защо? Защото не могла да влезе в стаята на Саваат -Амон-Ра. Тогава царят казва на водата: Съжаляаам, че ви причиних толкова страдания, но то е, защото не сте влезли през правия пьт. В моя палат има място и за водата и за светлината, но понеже вие искахте да влезете инкогнито, през прозорците, затова се случи с вас това нещастие. Законите на водата и светлината в невидимия свят, в слънцето са едни, а тук на земята са други - различават се.
към текста >>

Хората взели да се радват на тази вода, взели да пият от нея, но тя все плакала. Защо?
Светлината била много благородна. Като излязла на двора осветила всичко наоколо си. Така започнали да се събират жители от околността на града, дето живял Саваат – Амон-Ра и видели, че по прозорците на палата тече изобилно вода, от която се образувал един хубав извор. Те започнали да се питат, отде иде тази вода и не могли да се научат, как се е събрала толкова много вода. Водата текла навсякъде. Хората взели да се радват на тази вода, взели да пият от нея, но тя все плакала. Защо? Защото не могла да влезе в стаята на Саваат -Амон-Ра. Тогава царят казва на водата: Съжаляаам, че ви причиних толкова страдания, но то е, защото не сте влезли през правия пьт. В моя палат има място и за водата и за светлината, но понеже вие искахте да влезете инкогнито, през прозорците, затова се случи с вас това нещастие. Законите на водата и светлината в невидимия свят, в слънцето са едни, а тук на земята са други - различават се. Тук се влиза през врата, а на слънцето може да се влиза и без врата.
към текста >>

Тогава царят казва на водата: Съжаляаам, че ви причиних толкова страдания, но то е, защото не сте влезли през правия пьт.
Така започнали да се събират жители от околността на града, дето живял Саваат – Амон-Ра и видели, че по прозорците на палата тече изобилно вода, от която се образувал един хубав извор. Те започнали да се питат, отде иде тази вода и не могли да се научат, как се е събрала толкова много вода. Водата текла навсякъде. Хората взели да се радват на тази вода, взели да пият от нея, но тя все плакала. Защо? Защото не могла да влезе в стаята на Саваат -Амон-Ра. Тогава царят казва на водата: Съжаляаам, че ви причиних толкова страдания, но то е, защото не сте влезли през правия пьт. В моя палат има място и за водата и за светлината, но понеже вие искахте да влезете инкогнито, през прозорците, затова се случи с вас това нещастие. Законите на водата и светлината в невидимия свят, в слънцето са едни, а тук на земята са други - различават се. Тук се влиза през врата, а на слънцето може да се влиза и без врата. Сега много философи искат да разрешат въпросите през прозорците и стоят вън да плачат. Голяма част от съвременния свят са вън, поглеждат през прозорците.
към текста >>

В моя палат има място и за водата и за светлината, но понеже вие искахте да влезете инкогнито, през прозорците, затова се случи с вас това нещастие.
Те започнали да се питат, отде иде тази вода и не могли да се научат, как се е събрала толкова много вода. Водата текла навсякъде. Хората взели да се радват на тази вода, взели да пият от нея, но тя все плакала. Защо? Защото не могла да влезе в стаята на Саваат -Амон-Ра. Тогава царят казва на водата: Съжаляаам, че ви причиних толкова страдания, но то е, защото не сте влезли през правия пьт. В моя палат има място и за водата и за светлината, но понеже вие искахте да влезете инкогнито, през прозорците, затова се случи с вас това нещастие. Законите на водата и светлината в невидимия свят, в слънцето са едни, а тук на земята са други - различават се. Тук се влиза през врата, а на слънцето може да се влиза и без врата. Сега много философи искат да разрешат въпросите през прозорците и стоят вън да плачат. Голяма част от съвременния свят са вън, поглеждат през прозорците. И бащи, и майки, и деца, и свещеници, и проповедници, всички са отвън, всички плачат, проливат сълзи, защото не могат да влязат в този красив палат на Саваат - Амон-Ра.
към текста >>

Законите на водата и светлината в невидимия свят, в слънцето са едни, а тук на земята са други - различават се.
Водата текла навсякъде. Хората взели да се радват на тази вода, взели да пият от нея, но тя все плакала. Защо? Защото не могла да влезе в стаята на Саваат -Амон-Ра. Тогава царят казва на водата: Съжаляаам, че ви причиних толкова страдания, но то е, защото не сте влезли през правия пьт. В моя палат има място и за водата и за светлината, но понеже вие искахте да влезете инкогнито, през прозорците, затова се случи с вас това нещастие. Законите на водата и светлината в невидимия свят, в слънцето са едни, а тук на земята са други - различават се. Тук се влиза през врата, а на слънцето може да се влиза и без врата. Сега много философи искат да разрешат въпросите през прозорците и стоят вън да плачат. Голяма част от съвременния свят са вън, поглеждат през прозорците. И бащи, и майки, и деца, и свещеници, и проповедници, всички са отвън, всички плачат, проливат сълзи, защото не могат да влязат в този красив палат на Саваат - Амон-Ра. Този разказ е окултен, той дава разрешение на съвременния живот.
към текста >>

Ако месечината може да повдигне водата в моретата на височина около 20 метра, това не е ли въздействие на Луната?
Някой от вас пък ще отидат в друга някоя Слънчева система и там ще се установят. Питам ви сега: ако вие влезете в някоя Слънчева система, за която вие не сте готови, какво ще спечелите? Ако не сте готови, ще се намерите в още по-големи пертурбации от тия, които тук преживявате. Та сега, този голям хаос, които чувствувате, е, защото временно се съединявате с някои други светове, които ни въздействуват. Някои ще кажат: как е възможно да ни въздействуват тия светове? Ако месечината може да повдигне водата в моретата на височина около 20 метра, това не е ли въздействие на Луната? Такова въздействие тя оказва и върху някои хора, наречени лунатици, и по този начин изменя състоянието им. Не само месечината, но и други небесни светила и планети произвеждат известно влияние върху някои хора. За в бъдеще, онези, които искат да възпитават младото поколение, трябва да основат възпитанието му върху тия научни данни. При такова възпитание ние ще имаме гениални деца, понеже ще бъдат поставени върху най-добрата обстановка. За сега човешкият мозък още не е готов да възприеме тия нови мисли.
към текста >>

Когато водата на земята изгуби своята жизненост, водородът и кислородът слизат от безпределното, от етерното пространство, съединяват се, образуват вода, която обновява водите в океаните и в моретата.
ПРОИЗХОД НА СТРАДАНИЯТА: 31 лекция от Учителя, държана на 13 юни 1926 г., София. - В: Жива реч:Младежки окултен клас, Г. V (1925 ÷ 1926), т. ІII, София, 1937, с. 156 ÷ 158, 161 ÷ 163 „Горе някъде в безпределното пространство, кислородът и водородът съществуват в свободно състояние, отделно един от друг. Когато водата на земята изгуби своята жизненост, водородът и кислородът слизат от безпределното, от етерното пространство, съединяват се, образуват вода, която обновява водите в океаните и в моретата. Това обновяване става непрекъснато. То се дължи на онзи запас от електрически течения, които се движат от север към юг по земната повърхнина. Тези течения движат земята около оста й. Учените са забелязали, че водата на земята постепенно намалява. В етерното пространство има повече вода, отколкото на земята.
към текста >>

Учените са забелязали, че водата на земята постепенно намалява.
156 ÷ 158, 161 ÷ 163 „Горе някъде в безпределното пространство, кислородът и водородът съществуват в свободно състояние, отделно един от друг. Когато водата на земята изгуби своята жизненост, водородът и кислородът слизат от безпределното, от етерното пространство, съединяват се, образуват вода, която обновява водите в океаните и в моретата. Това обновяване става непрекъснато. То се дължи на онзи запас от електрически течения, които се движат от север към юг по земната повърхнина. Тези течения движат земята около оста й. Учените са забелязали, че водата на земята постепенно намалява. В етерното пространство има повече вода, отколкото на земята. Някои окултисти обясняват този факт със запушването на три важни източници на живота. Щом водата се намалява и човешкият живот се намалява. Значи, каквито промени стават със Земята, същите промени стават и с човешкото тяло. Голяма част от тялото на човека е вода.
към текста >>

В етерното пространство има повече вода, отколкото на земята.
Когато водата на земята изгуби своята жизненост, водородът и кислородът слизат от безпределното, от етерното пространство, съединяват се, образуват вода, която обновява водите в океаните и в моретата. Това обновяване става непрекъснато. То се дължи на онзи запас от електрически течения, които се движат от север към юг по земната повърхнина. Тези течения движат земята около оста й. Учените са забелязали, че водата на земята постепенно намалява. В етерното пространство има повече вода, отколкото на земята. Някои окултисти обясняват този факт със запушването на три важни източници на живота. Щом водата се намалява и човешкият живот се намалява. Значи, каквито промени стават със Земята, същите промени стават и с човешкото тяло. Голяма част от тялото на човека е вода. Много хора боледуват от липса на вода в организма им.
към текста >>

Щом водата се намалява и човешкият живот се намалява.
То се дължи на онзи запас от електрически течения, които се движат от север към юг по земната повърхнина. Тези течения движат земята около оста й. Учените са забелязали, че водата на земята постепенно намалява. В етерното пространство има повече вода, отколкото на земята. Някои окултисти обясняват този факт със запушването на три важни източници на живота. Щом водата се намалява и човешкият живот се намалява. Значи, каквито промени стават със Земята, същите промени стават и с човешкото тяло. Голяма част от тялото на човека е вода. Много хора боледуват от липса на вода в организма им. Влагата, водата е причина за топлината на организма. Отсъствието на вода охладя ва организма.
към текста >>

Голяма част от тялото на човека е вода.
Учените са забелязали, че водата на земята постепенно намалява. В етерното пространство има повече вода, отколкото на земята. Някои окултисти обясняват този факт със запушването на три важни източници на живота. Щом водата се намалява и човешкият живот се намалява. Значи, каквито промени стават със Земята, същите промени стават и с човешкото тяло. Голяма част от тялото на човека е вода. Много хора боледуват от липса на вода в организма им. Влагата, водата е причина за топлината на организма. Отсъствието на вода охладя ва организма. Многото вода пьк го сгорещява. Човек трябва да живее правилно, разумно да използва енергиите, които идат от Слънцето, за да създаде около себе си здравословна, приятна атмосфера.
към текста >>

Много хора боледуват от липса на вода в организма им.
В етерното пространство има повече вода, отколкото на земята. Някои окултисти обясняват този факт със запушването на три важни източници на живота. Щом водата се намалява и човешкият живот се намалява. Значи, каквито промени стават със Земята, същите промени стават и с човешкото тяло. Голяма част от тялото на човека е вода. Много хора боледуват от липса на вода в организма им. Влагата, водата е причина за топлината на организма. Отсъствието на вода охладя ва организма. Многото вода пьк го сгорещява. Човек трябва да живее правилно, разумно да използва енергиите, които идат от Слънцето, за да създаде около себе си здравословна, приятна атмосфера. Ако живее добре, човек привлича към себе си теченията, които идат от Слънцето и образува оазис, източник на живот и сили.
към текста >>

Влагата, водата е причина за топлината на организма.
Някои окултисти обясняват този факт със запушването на три важни източници на живота. Щом водата се намалява и човешкият живот се намалява. Значи, каквито промени стават със Земята, същите промени стават и с човешкото тяло. Голяма част от тялото на човека е вода. Много хора боледуват от липса на вода в организма им. Влагата, водата е причина за топлината на организма. Отсъствието на вода охладя ва организма. Многото вода пьк го сгорещява. Човек трябва да живее правилно, разумно да използва енергиите, които идат от Слънцето, за да създаде около себе си здравословна, приятна атмосфера. Ако живее добре, човек привлича към себе си теченията, които идат от Слънцето и образува оазис, източник на живот и сили. Природата гледа с добро око и разположение на разумния, неразумния, обаче, тя наказва, тъпчи безпощадно.
към текста >>

Отсъствието на вода охладя ва организма.
Щом водата се намалява и човешкият живот се намалява. Значи, каквито промени стават със Земята, същите промени стават и с човешкото тяло. Голяма част от тялото на човека е вода. Много хора боледуват от липса на вода в организма им. Влагата, водата е причина за топлината на организма. Отсъствието на вода охладя ва организма. Многото вода пьк го сгорещява. Човек трябва да живее правилно, разумно да използва енергиите, които идат от Слънцето, за да създаде около себе си здравословна, приятна атмосфера. Ако живее добре, човек привлича към себе си теченията, които идат от Слънцето и образува оазис, източник на живот и сили. Природата гледа с добро око и разположение на разумния, неразумния, обаче, тя наказва, тъпчи безпощадно. За да еьбуди човека, за да го накара правилно да живее, природата му изпраща ред страдания.
към текста >>

Многото вода пьк го сгорещява.
Значи, каквито промени стават със Земята, същите промени стават и с човешкото тяло. Голяма част от тялото на човека е вода. Много хора боледуват от липса на вода в организма им. Влагата, водата е причина за топлината на организма. Отсъствието на вода охладя ва организма. Многото вода пьк го сгорещява. Човек трябва да живее правилно, разумно да използва енергиите, които идат от Слънцето, за да създаде около себе си здравословна, приятна атмосфера. Ако живее добре, човек привлича към себе си теченията, които идат от Слънцето и образува оазис, източник на живот и сили. Природата гледа с добро око и разположение на разумния, неразумния, обаче, тя наказва, тъпчи безпощадно. За да еьбуди човека, за да го накара правилно да живее, природата му изпраща ред страдания. Страданията не са нищо друго, освен стремеж на природата към събуждане съзнанието на човека Като види, че някой човек се е захласнал в някоя временна идея, която и дребните същества са разрешили, природата му изпраща едно страдание, да го събуди.
към текста >>

Ако с гомната му е здрава и пълна с вода, съдбата му ще бьде добра.
Изобщо, всички планети и сльнца във вселената представят банки, от които човек може да извади онова богатство, което в даден случай му е потребно. От човека зависи, какво богатство ще си достави и как ще го използува. Щом сте дошли на Земята, вие трябва да учите, да изучавате планетите и тяхното влияние върху вас. Не питайте, каква ще бъде съдбата ви, нито роптайте против нея, но учете. Каква ще бьде съдбата на онзи, които минава през пустинята? Ако с гомната му е здрава и пълна с вода, съдбата му ще бьде добра. Щом ожаднее, той ще дигне стомната си и ше се напие с вода. При това положение, гърлото му никога няма да бъде сухо. Пукната ли е някъде стомната му, той е изложен на страдания, на голяма жажда. Пукнатата стомна означава изгубване на вярата. Изгуби ли човек вяра в Бога, славата му ще побелее и оголее от страдания, и в края на край щата от него нищо няма да остане.
към текста >>

Щом ожаднее, той ще дигне стомната си и ше се напие с вода.
От човека зависи, какво богатство ще си достави и как ще го използува. Щом сте дошли на Земята, вие трябва да учите, да изучавате планетите и тяхното влияние върху вас. Не питайте, каква ще бъде съдбата ви, нито роптайте против нея, но учете. Каква ще бьде съдбата на онзи, които минава през пустинята? Ако с гомната му е здрава и пълна с вода, съдбата му ще бьде добра. Щом ожаднее, той ще дигне стомната си и ше се напие с вода. При това положение, гърлото му никога няма да бъде сухо. Пукната ли е някъде стомната му, той е изложен на страдания, на голяма жажда. Пукнатата стомна означава изгубване на вярата. Изгуби ли човек вяра в Бога, славата му ще побелее и оголее от страдания, и в края на край щата от него нищо няма да остане. И тъй, щом е дошъл на Земята, човек трябва да вярва в Първата Причина на нещата, като Вечно Начало на живота, като източник на всички блага за растене и развиване.
към текста >>

Било е време, когато земята не е била осветена.
София, 1938, с. 107 ÷ 109 „Мисълта на човека трябва да бъде ясна и трезва, за да осветява пътя му в тъмните нощи на неговия живот. Мисьлта ражда светлината. Следователно, светлината в природата е признак на интелигентност. Колкото по-гопяма е интелигентността, толкова и светлината е по-голяма и мека. Било е време, когато земята не е била осветена. Казано е в Битието: „Дух Божи се носеше над бездната”. И рече Бог: Да бъде виделина! ” - И стана виделина. Щом светлината излезе от Духа, и мисълта се проявява. Земята е лишена от външна светлина.
към текста >>

17. 1930 г-1940 г Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

И тъй, приемате светлината, въздуха, водата и храната съзнателно и с любов, за да се ползувате от гях, да имате добри резултати.
Не прилага ли вярата си, човек сам си затваря пътя, по който Божествените мисли и чувства слизагдо неговия ум и до неговото сърдце. Каквото са слънчевите лъчи за човека на Земята, такова нещо представят Божествените мисли и чувства за ума и за сърдцето му Ако сльнчевите льчи не проникват в човешкото тяло, човек не може да прояви никаква разумна дейност. Слънчевата светлина и топлина крият в себе си висша разумност, от която съзнанието се развива. Когато се казва, че човек може да се лекува чрез светлина, ние имаме пред вид разумността, която тя носи в себе си. Затова именно казваме, че чрез светлина човек може да реализира всички свои желания. И тъй, приемате светлината, въздуха, водата и храната съзнателно и с любов, за да се ползувате от гях, да имате добри резултати. Приематели ги само като механически блага, вие ще имате слаби резултати.” „Някои казват, че Бог е направил всичко, че Той е създал цялата вселена, и въпреки това, не са доволни от живота. Ние пък се чудим, как е възможно Бог, най-разумното същество в света, да създаде толкова своенравни и упорити същества, каквито са хората. Едно трябва да знаем: Първият човек, Когото наричаме Син Божи, е създаден от Бога, преди вековете, но всички хора не произлизат от този човек. Всички хора не са създадени от Бога.” „Помиете: Всичко, което се случва в живота ви, има за цел да ви убеди в съществуването на велик Промисъл в света, който води към постижения, към укрепване на характера ви, за да ви направи съработници с Великата разумна природа. Докато не станете съработници с природата, не можете да разберете Божия Промисьл, които работи над вас.
към текста >>

Мойсей, които разбирал великите закони на Битието, вярно е предал фактите за създаването на света, но преводачите са направили известни погрешки.
Земята ще съществува дотогава, докато центърът й е свързан с центъра на Слънцето. В който ден се откъсне от Слънцето, тя ще престане да съществува. Понеже е свързана със Слънцето, тя има отношение към всички планети в Слънчевата система. Ще кажете, че в Библията е писано другояче, т. е. първо Земята била направена, а после Слънцето и другите небесни светила - в четвъртия ден. Мойсей, които разбирал великите закони на Битието, вярно е предал фактите за създаването на света, но преводачите са направили известни погрешки. Оригинальт е верен, но в копията са допуснати неверни факти. Как е възможно, Слънцето, в което влизат толкова много планети, да бъде създадено след Земята? При това, всички планети му се подчиняват, зависят от него, а то да бъде създадено след тях. Това е невъзможно. То е все едно да допуснем, че първо се явяват децата, а после родителите.
към текста >>

Потопът е станал, понеже водата на Месечината се изляла на Земята.
Аз вас ви считам, че се въртите около своята ос. Ако не може да се въртите около своята ос, ще изхвръкнете, ще влезете в Месечината. Окултисште казват, че сегашната раса е слязла от Месечината. Когато е слязла, потопът е станал. Окултен разказ има. Потопът е станал, понеже водата на Месечината се изляла на Земята. Те са второстепенни работи”. „Та казвам. Ще се въртим около Бога, ще мислим за Бога. Няма да мислиш защо Господ е създал света. Аз не искам да зная как са създадени буквите, аз искам да зная значението на буквите.
към текста >>

Жителите и пращат сами светлина на неосветената страна.
Луната е в умствения свят, тя е много студена. Поезия, философия, литература идат от Луната. Когато хората се научили да льжат. Луната спряла да се върти, за да не се опорочи. Тя развива въображението и е майка на Земята, според окултната наука. Жителите и пращат сами светлина на неосветената страна. Хората ги изпъдиха от рая - от месечината. Те бяха онези, които ядоха от дървото на забранения плод. Аз турям рая на месечината.” „На 16 октомври Учителят каза в беседа: Има съотношение между трите свята. Физическият свят е свят на проверка на нещата. От духовния свят като искат да проверят нещо, идват на Земята.
към текста >>

Духовното - на вашата длан, а физическото на ръката - дължината й.” „Луната повдига водата няколко фута, тя е динамична, движи мозъка; студена е - разсъдъкът е студен, а Сльнцето е топлината, която движи и помага на сърцето.
Всички планети и звезди влияят на мозъка, който е възприемател. Бог дава, а ние приемаме и изучаваме нещата. Юпитер е професор - учи те да не грешиш, да се уважаваш и другите да не съблазняваш. Сатурн е страхът, но и справедливостта. Божественото ще се отрази на вашите пръсти. Духовното - на вашата длан, а физическото на ръката - дължината й.” „Луната повдига водата няколко фута, тя е динамична, движи мозъка; студена е - разсъдъкът е студен, а Сльнцето е топлината, която движи и помага на сърцето. Когато разбереш нещата всичко ще ти стане приятно. Любовта се чувства по-съвършено с другите тела като допреш физически тялото си, то е лош проводник на Любовта и любовта изчезва. С четири тела се чувства любовта. Причините за проявите на физическия свят са вън от него. Има един лук вън от лука, които го създава.
към текста >>

Всичкият сняг сега ще се превърне на вода.” „Луната действа на птиците.
Има един лук вън от лука, които го създава. Лампата свети, защото Слънцето свети. Светлината е обединителната връзка между четирите свята, физически, астрален, умствен и причинен. Сега влиза светлина във физическия свят - излизаме от сферата на Кали Юга, тъмната, кална сфера, почва зазоряването в човечеството. Черната ложа прави последни усилия да възпрепятства дейността от горе, но отгоре вече са се намесили - снегът е почнал да се топи и никой нищо не може да направи. Всичкият сняг сега ще се превърне на вода.” „Луната действа на птиците. Те живеят в един по-неблагоприятен свят от млекопитаещите. Птиците са ума, a млекопитаещите - сърцето. Млекопитаещите обичат комфортите. Религиозните са лунни типове - Луната влияе на ума им. Любовта идва за едиа хилядна от секундата при теб, оставя благата и ти живееш в последствията й.
към текста >>

18. 52. КНИГОПИС

Алфонс

ТОМ 20

Евангелие в ръка, и същевременно те са истинските гробокопачи на християнската църква, па ако и да издигат великолепни храмове и всевъзможни благотворителни и религиозни учреждения в името Христово, и да извършват разни богослужения и служби и пеят Му химни.» «Всички Вие, духовни водители, като проповедници на Светото Евангелие, като звезди и ангели на църквите, към Вас са обърнати погледите на чело-вечеството и искат работа от Вас, не да се занимавате с разни дори и ненужни въпроси и там да се застоите в разисквания и решения: какви формени дрехи да носите, какъв восък и свещи да се горят, какви кандилници и тамяни да има, какви амвони и постройки да има, какви чинове и икони да има, каква светена вода и миро да има, дали да се гледа или да се жми, когато човек се моли, дали да кусне и се намаже със светена вода, като влиза в храма, дали да празнува неделя или събота, дали да носи и целува кръстове и пр., и пр.
За характеризиране техните възгледи правим следните извадки: «Неразрешеният въпрос за поминъка толкоз е разбъркал човешкия род и е разстроил всичките му устои, щото е направил човек за човека да е вълк, и по-свиреп от вълк. Въпросът за поминъка е бил и е камък на пътя пред колесницата за цялото человечество, па и за християнската църква, който е раздрусал и почти прекатурнал колесницата, и е направил живота почти като безцелен. Първата християнска църква в Иерусалим добре е разбрала всичко това. Тя, като е имала предвид думите на своя Господар, Сина Божия: «Да бъдат всички едно, както Ти, Отче, си в мене, и аз в тебе, да бъдат и те в нас едно; за да повярва светът, че Ти си ме проводил» - Йоан, 17: 21 - не е могла другояче да разбере учението и желанието му, освен да ги приложи в живота си, според както ги е приложила в духовно и материално братство, описано в Деянията 2: 42-47 и 4: 32-35.» «Разрешението на въпроса за поминъка, т.е. премахването на настоящия строй, е «велико Божие дело» и всички, които го спъват или се противят на това дело, те са врагове на човешкия род, врагове са и на Бога, ако и да пара-дират със Св. Евангелие в ръка, и същевременно те са истинските гробокопачи на християнската църква, па ако и да издигат великолепни храмове и всевъзможни благотворителни и религиозни учреждения в името Христово, и да извършват разни богослужения и служби и пеят Му химни.» «Всички Вие, духовни водители, като проповедници на Светото Евангелие, като звезди и ангели на църквите, към Вас са обърнати погледите на чело-вечеството и искат работа от Вас, не да се занимавате с разни дори и ненужни въпроси и там да се застоите в разисквания и решения: какви формени дрехи да носите, какъв восък и свещи да се горят, какви кандилници и тамяни да има, какви амвони и постройки да има, какви чинове и икони да има, каква светена вода и миро да има, дали да се гледа или да се жми, когато човек се моли, дали да кусне и се намаже със светена вода, като влиза в храма, дали да празнува неделя или събота, дали да носи и целува кръстове и пр., и пр. ... а чака се от Вас работа, да издигнете глас на протест против настоящия строй в живота, да работите за премахването му. С това ще допринесете за възтържествуването на Царството Божие тук, на земята, и църквата ще превземе света за Христа.» Мнозина запитват в редакцията за цените на книгите, които дадохме в отдела «Окултна библиография», като същевременно искат да им бъдат изпращани. За разяснение на тези многобройни запитвания, на които нямаме възможност да отговорим поотделно, съобщаваме на всички интересующи се, че въпросните книги са на френски език, а някои и на английски; че редакцията има някои от тях, но не и за продан. Този, който иска да му бъдат набавени, трябва да внесе стойността им във френски франкове, плюс разноските. Изпис-ванието може да стане или чрез редакцията, или чрез френската книжарница (Цар Освободител № 4, София).
към текста >>

19. III. ЖИВОТЪТ НА Н. В. ЦАР БОРИС III 30 януари 1894 г. - 28 август 1943 г.

(Сп. «Просвета», г. IX, кн. 1-2, IХ-Х 1943 г., стр. 3-16)

ТОМ 20

Безспорните умствени дарби и твърдата воля, обладавани от бащата на Княз Бориса, и благородното сърце и нежна душа, с които е блестяла Княгиня Мария Луиза, неговата високопросветена майка, съставят рядко и щастливо съчетание на възвишени умствени и душевни качества, които щедро са наследени от българския наследник на царския трон.
1-2, IХ-Х 1943 г., стр. 3-16) Августейшият баща на Цар Борис III - Княз Фердинанд I Сакс-Кобург-Готски, е роден във Виена на 14 февруари 1861 г., а майка му - Княгиня Мария Луиза Бурбонска, дъщеря на Роберт Бурбонски I, е родена в 1870 г. в Рим и се е поминала в София на 31 януари 1899 г. Престолонаследникът Княз Борис Търновски се е родил на 30 януари 1894 г. в София. Безспорните умствени дарби и твърдата воля, обладавани от бащата на Княз Бориса, и благородното сърце и нежна душа, с които е блестяла Княгиня Мария Луиза, неговата високопросветена майка, съставят рядко и щастливо съчетание на възвишени умствени и душевни качества, които щедро са наследени от българския наследник на царския трон. С прокламация към народа и войската Цар Фердинанд даде титлата на Престолонаследника: Княз Търновски и Херцог Саксонски. Назначи го за кавалер на първа и четвърта степен на военния орден «За храброст», за носител на огърлицата на ордена «Свети Александър» и го провъзгласи за шеф на няколко разнородни полка, като го зачисли и в списъците на Шести пехотен Търновски полк с чин поручик. При небивала по размери народна радост, на 2 февруари 1896 година се извърши миропомазването на Престолонаследника от Екзарх Йосиф I, Кръстник бе Руският император чрез своя нарочен представител граф Кутузов. За образованието на младия Княз бяха положени усърдни грижи. През 1904 г.
към текста >>

Но най-резултатни за българската национална кауза бяха сърдечните срещи на Царя с великите водачи на Германия и на Италия: Хитлер и Мусолини, през есента на 1940 г.
Няма кът в тази свидна българска земя, гдето да не е стъпвал неговият крак. През своето двадесет и петгодишно царуване Цар Борис не само че винаги е мислил за поробените български земи, но непрекъснато, с голямо търпение и с похвален такт е водил една далновидна политика за освобождението на тия земи и за обединението на целия български народ. Тази велика задача Цар Борис успя да постигне с най-малки жертви, тъй като жертвите ние вече бяхме ги дали в по-голям размер, отколкото бе потребно през миналите войни. За да достигне този бляскав резултат, Цар Борис почти всяка година отиваше в европейските столици, гдето се срещаше с чуждите владетели и държавни мъже, пред които защищаваше българската справедлива кауза. Както в Париж и Лондон, така в Рим и Берлин нашият Цар си бе спечелил големи симпатии и винаги се радваше на особено внимание. Но най-резултатни за българската национална кауза бяха сърдечните срещи на Царя с великите водачи на Германия и на Италия: Хитлер и Мусолини, през есента на 1940 г. и по-късно. Най-сетне царските усилия и трудове се увенчаха с успех. Най-сетне дълго бленуваният ден дойде и Царят със своята държавническа мъдрост изведе българския кораб на спасителния бряг. Без особени жертви, българският народ, под царското умело ръководство, се видя освободен и обединен, и дадените свидни жертви в миналите войни не отидоха напразно. С тяхната скъпа кръв, макар и късно, Цар Борис съумя да използува настаналите събития и да освободи Добруджа, Тракия и Македония от чуждото иго.
към текста >>

20. А. Писма във връзка с делото срещу Любомир Лулчев

VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев

ТОМ 21

В заключение, ние си позволяваме да вярваме, че Вие, Уважаеми господин Лулчев, ще разберете основно трагедията на Вашите сънароднички българки, и като така смеем да очакваме поправяне на неправдата по отношение на нас - чрез Вашата просветена интервенция.
52 от новата Наредба за уреждане на еврейския въпрос и като така вече всички срокове, които са текли за лицата от еврейски произход, започнаха да текат и за нашите мъже. А с това в нашите български домове вече ще се прилагат всички ограничения и задължения по Закона за защита на нацията. Ето защо, като имаме предвид, Уважаеми господин Лулчев, Вашите хуманни разбирания, Вашите здрави разбирания за правда и справедливост, Вашето име всред много наши обществени среди, ние Ви молим най-почтително, щото да се застъпите за нас и нашите деца, да накарате да се позамислят за съдбата на Ваши родолюбиви сънароднички българки, като бъдат уважени и признати на нашите мъже евреи правата по член 33, алинея I от Закон за защита на нацията, които права бяха вече признати по силата на влезли в законна сила определения, постановени от Коронни съдилища, от името на нашия Върховен вожд, като с това бидейки нашите мъже освободени от ограничения и задълженията, предвидени в Закона за защита на нацията и в издадените въз основа на същия закон наредби и заповеди, и ние, следвайки тяхната участ, ще бъдем освободени от същите ограничения и задължения и ще се ползуваме от всички права, с които се ползуват и останалите български жени и майки, а и жените еврейки, омъжени за българи. Уважаеми господин Лулчев, щото да се застъпите и за нашите деца - тия невинни в нищо Божии същества - и те да бъдат изключени от ограниченията и задълженията, предвидени в същия закон - те са деца, родени и възпитани от майки българки - обстоятелство безспорно, както е безспорно и обстоятелството, че майки на родените от другите смесени бракове деца са майки еврейки. И ние не искаме нищо повече, освен нашите деца да имат участта поне на тия деца, родени от бракове между еврейки и българи. В заключение, ние си позволяваме да вярваме, че Вие, Уважаеми господин Лулчев, ще разберете основно трагедията на Вашите сънароднички българки, и като така смеем да очакваме поправяне на неправдата по отношение на нас - чрез Вашата просветена интервенция. София, 9 декемврий 1942 г. С дълбоко към Вас уважение, за всички подписваме: 1) Екатерина генерал Иван Бобчев-Йосиф Соломонова; 2) Росица о. з. подполковник Шикова-Пизанти; 3) Димитрина полковник Донкова-Самуилова; 4) Цветана полковник Тодор Божилова-Димитьр Стражмайстер; 5) Елена о. з. капитан Александър Генчева - адвокат Евг. Шаулова; 6) Койка Генчева Калева - Марко Бенбаса; 7) Николина Величкова Миленкова-Лука Ландау; 8) Вера Апостолова Георгиева - Антон Аронова; 9) Надежда Тодор Величкова - Мартин Голдщайн; 10)Станка Методиева Евстатиева - Гаврил Калова; 11)Анна Белева - Л.
към текста >>

Всички отвън са против шумкарите, а в душата си им съчувствуват и са на тяхна страна и казват: “От хубаво не са станали, и нас като тормозят, и ние ще станем.” Водачът на шумкарите, които запалили гората (както разправят), убили го и главата му набили на кол и я разнисали по околните села да я гледа населението.
Цялото е обродено с войнишки постове през 100 ÷ 200 метра. Има и един месар от бронираните части, който също ходи с тояга из селото. Като че селяните са говеда. И общото мнение на всички е, че тая прекалена строгост, тези началства с тояги, тези боища и пр. и пр, са институти за създаване на шумкари. Всички отвън са против шумкарите, а в душата си им съчувствуват и са на тяхна страна и казват: “От хубаво не са станали, и нас като тормозят, и ние ще станем.” Водачът на шумкарите, които запалили гората (както разправят), убили го и главата му набили на кол и я разнисали по околните села да я гледа населението. Но това дава обратни резултати, фактите говорят това. От село Усоица, където терорът е много по-голям, защото почти цялото село е комунизирано, изнесли са храна на шумкарите в гората. А в Саранци, тъкмо когато имаше най- много войска, разправят, че слезли шумкари и взели хляб, но мен ми се струва, че тези шумкари са преоблечени агенти, за да оправдаят и засилят терора. Едно момиче - сестриче на един арестуван, е викано в Новоселци и бито до насиняване и после го пуснали. Мисля си: “Да ни бият англичани, американци и шумкари - донякъде разбирам, но да ни бие властта - не разбирам.” Скоро ще видите, както отива положението, ще стане неудържимо.
към текста >>

21. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Втора част

ТОМ 21

Брат Петър Филипов отива при Учителя и му съобщава тяхното желание, но нямали хляб, Учителят казал: „Идете, рекох, то ще се нареди.” Сутринта тръгват рано и посрещат изгрева над сипея и отиват на Ел Шадай, където си сваряват и пият гореща вода - не закусват, защото нямат хляб.
Посрещнахме 2 пъти изгрева на слънцето от Големия Резен и се радвахме на топлото време. Германците имаха голям бинокъл - перископ и ни позволиха да погледнем през него. София се виждаше като на длан, Изгрева, полянката и къщите. Преседяхме два дена и се върнахме на Изгрева с малко набити крака. По същото време група наши приятели решават да отидат на Витоша. Брат Петър Филипов отива при Учителя и му съобщава тяхното желание, но нямали хляб, Учителят казал: „Идете, рекох, то ще се нареди.” Сутринта тръгват рано и посрещат изгрева над сипея и отиват на Ел Шадай, където си сваряват и пият гореща вода - не закусват, защото нямат хляб. Тръгват нагоре към Горския дом. Пръв върви Петър и по средата на пътя вижда на малко сено сложена топла питка. Той я взима, разчупва я и подава на следващите го приятели да закусят. Учителят се грижеше за всичките ни насъщни нужди и ни помагаше. Всички сме Негови деца, които пред Неговото лице трябваше да решим мъчните си задачи.
към текста >>

От студа често замръзваха чешмите при салона и ние ходехме за вода при гара „Пионер”.
Когато оставаше храна, тя ни викаше в кухнята - нас и други бедни, и ни напълваше по една тенджера. След свършването на дежурството, Учителятя викал и питал дала ли е храна на няколко бедни семейства. „Да - отговаряла тя, - погрижих се.” Обикновено Учителят доплащаше дефицита в кухнята. 45. Студ и глад на Изгрева Животът на Изгрева не беше лесен, особено зимно време. Имахме постоянно проблеми за разрешаване. От студа често замръзваха чешмите при салона и ние ходехме за вода при гара „Пионер”. Слагахме на шейните по 3 ÷ 4 казанчета, завързвахме ги за шейната, а отгоре връзвахме някакъв плат, за да не се изплисква водата. Така се снабдявахме с вода. В извънредни ситуации спираше и токът, но имахме готови газени лампи, с които си светехме. Най-важната ни зимнина бяха картофите, но нямахме мазе, в което да ги съхраняваме. Копаехме трап, застилахме го със сено (слама) слагахме картофите, отгоре им - пак сено и пръст.
към текста >>

Слагахме на шейните по 3 ÷ 4 казанчета, завързвахме ги за шейната, а отгоре връзвахме някакъв плат, за да не се изплисква водата.
След свършването на дежурството, Учителятя викал и питал дала ли е храна на няколко бедни семейства. „Да - отговаряла тя, - погрижих се.” Обикновено Учителят доплащаше дефицита в кухнята. 45. Студ и глад на Изгрева Животът на Изгрева не беше лесен, особено зимно време. Имахме постоянно проблеми за разрешаване. От студа често замръзваха чешмите при салона и ние ходехме за вода при гара „Пионер”. Слагахме на шейните по 3 ÷ 4 казанчета, завързвахме ги за шейната, а отгоре връзвахме някакъв плат, за да не се изплисква водата. Така се снабдявахме с вода. В извънредни ситуации спираше и токът, но имахме готови газени лампи, с които си светехме. Най-важната ни зимнина бяха картофите, но нямахме мазе, в което да ги съхраняваме. Копаехме трап, застилахме го със сено (слама) слагахме картофите, отгоре им - пак сено и пръст. Така се запазваха от студа и ние си изваждахме, когато ни трябваха.
към текста >>

Така се снабдявахме с вода.
„Да - отговаряла тя, - погрижих се.” Обикновено Учителят доплащаше дефицита в кухнята. 45. Студ и глад на Изгрева Животът на Изгрева не беше лесен, особено зимно време. Имахме постоянно проблеми за разрешаване. От студа често замръзваха чешмите при салона и ние ходехме за вода при гара „Пионер”. Слагахме на шейните по 3 ÷ 4 казанчета, завързвахме ги за шейната, а отгоре връзвахме някакъв плат, за да не се изплисква водата. Така се снабдявахме с вода. В извънредни ситуации спираше и токът, но имахме готови газени лампи, с които си светехме. Най-важната ни зимнина бяха картофите, но нямахме мазе, в което да ги съхраняваме. Копаехме трап, застилахме го със сено (слама) слагахме картофите, отгоре им - пак сено и пръст. Така се запазваха от студа и ние си изваждахме, когато ни трябваха. Когато започваше топенето на снега през пролетта, дупката се напълваше с вода и ние бързо ги изваждахме.
към текста >>

Когато започваше топенето на снега през пролетта, дупката се напълваше с вода и ние бързо ги изваждахме.
Така се снабдявахме с вода. В извънредни ситуации спираше и токът, но имахме готови газени лампи, с които си светехме. Най-важната ни зимнина бяха картофите, но нямахме мазе, в което да ги съхраняваме. Копаехме трап, застилахме го със сено (слама) слагахме картофите, отгоре им - пак сено и пръст. Така се запазваха от студа и ние си изваждахме, когато ни трябваха. Когато започваше топенето на снега през пролетта, дупката се напълваше с вода и ние бързо ги изваждахме. При бараката ни се въдеха орляк от врабчета, които кацаха на вишната пред прозореца, и по цял ден чуруликаха. Ние намирахме по нещо да им дадем и те не се отделяха от дома ни. Имахме куче и котка, която гонеше мишките. Кучето беше добро и кротко си лежеше пред къщата, но някои хора ги лаеше и гонеше. Най-много лаеше брат Йордан Бобев и той престана да минава покрай нас.
към текста >>

Аз обичах да говоря и се поучавам от възрастни приятели и често посещавах сестра София Попова и й носех вода.
Ние намирахме по нещо да им дадем и те не се отделяха от дома ни. Имахме куче и котка, която гонеше мишките. Кучето беше добро и кротко си лежеше пред къщата, но някои хора ги лаеше и гонеше. Най-много лаеше брат Йордан Бобев и той престана да минава покрай нас. Както споменах по-горе, дядо Кънчо купи радио на изплащане и понеже нямаше пари, заложи двата сребърни светилника, които беше купил за осветление при съборите, и така плати дълга. Аз обичах да говоря и се поучавам от възрастни приятели и често посещавах сестра София Попова и й носех вода. До нея беше сестра Севда, сестра Наталия Чакова. Пред тях имаше барака на сестра Маркова, която рядко идваше от града. Отзад беше сестра Амелия Надзор, отпред - сестра Пенка Трифонова и дъщеря й Величка, сестра Станка, която дълго време готвеше на Учителя. Много от сестрите ми разказваха историите на живота си, изповядваха ми се и ми доверяваха всичко. Така им олекваше.
към текста >>

Подари ми книгата „Чичо Томовата колиба” Понякога му носех вода.
Много от сестрите ми разказваха историите на живота си, изповядваха ми се и ми доверяваха всичко. Така им олекваше. Съседът ни Христо Цонзоров даде бараката си за издаване на списание „Житно зърно”. Там дойде да живее неговият редактор брат Георги Радев. Беше много общителен и бяхме добри приятели. Подари ми книгата „Чичо Томовата колиба” Понякога му носех вода. Пред Бистра Цонзорова, жена на Христо, Учителят казва на Христо Цонзоров: „Понеже ти услужи на Братството със своя дом, никога няма да останеш без жилище - нито на земята, нито на небето.” Западно от Симеон Симеонов на алеята с камелиите живееше с. Веса Козарева. Горното й прозорче винаги беше отворено и аз пусках пакет с храна. Покрай Симеон Симеонов имаше пътека, която стигаше до нас. Пред къщата му изкопали трап за канал, но не го покрили и вечерта Косю пада в дупката до инструментите, но слава Богу, не се удари.
към текста >>

С големи стомни докарваше вода от разсадника. 46.
Покрай Симеон Симеонов имаше пътека, която стигаше до нас. Пред къщата му изкопали трап за канал, но не го покрили и вечерта Косю пада в дупката до инструментите, но слава Богу, не се удари. До нашата барака беше тази на Иван певеца, който заедно с много други млади братя си замина в 1939 г. Съседка ни стана Анка Каназирева, с която отлично се разбирахме и често й помагахме. Игнат Котаров имаше колело и ни возеше с него. С големи стомни докарваше вода от разсадника. 46. Тава с баница за «богоизбраните» Редовно посрещахме новата година в големия салон. В присъствието на Учителя пеехме песни, раздаваха се парченца баница, в които имало пара. Аз не вярвах, но се оказа, че в моето парче баница имаше 50 лева сребърни. Учителят ни казваше да се помолим 10 минути и по-рано - 12 без 10, да изпреварим света и внесем духовното в техния живот. През 1942 г.
към текста >>

Вдясно, недалеч от пътеката видяхме малко по размери езеро – „Незнайното” и сметнахме, че е „Окото” и напълнихме дамаджаните с вода, да я носим за родителите си на върха.
Смъкнахме багажа, натоварихме се като магарета с две чанти, две раници, две дамаджани и с други неща и поехме полека нагоре. Отляво и отдясно на завоите бяха забити малки разноцветни книжни знаменца - червени, сини, жълти, бели, поставени вероятно да показват пътя на туристите към върха. Те ни харесаха и макар че бяхме много натоварени, събрахме доста от тях, за да ги занесем на Мусала. Сетихме се, че ако ни настигнат туристи, ще ни се скарат за тях и ги скрихме под клек, за да ги вземем на връщане. Вървяхме бавно и трудно изкачихме баира над езерото до хижата. Вдясно, недалеч от пътеката видяхме малко по размери езеро – „Незнайното” и сметнахме, че е „Окото” и напълнихме дамаджаните с вода, да я носим за родителите си на върха. Някаква мощна невидима сила ни теглеше нагоре и ни привличаше като голям магнит. Там бяха Учителят, приятелите и родителите ни, Тази мисъл ни изпълваше със сила и ние стъпвахме уверено и бързо. Настигна ни група туристи, които ни се скараха: „Къде сте тръгнали сами в планината с тоз багаж, който не е по силите ви да го носите? ” Отговорих: „При мама и татко, които отидоха сутринта на Мусала.” – „Веднага се връщайте в хижата! ” Ние тръгнахме неохотно назад, но в това време туристите се скриха зад завоя и ние пак потеглихме нагоре.
към текста >>

После казва: „Нашият Георги, нашият Георги, нашият Георги.” Нарежда да слязат долу при „Окото”, където заваряват вода, пият и се стоплят.
Майка ми се отделя от групата и слиза надолу да ни посрещне. Сутринта на 23.07. Учителят и приятелите отиват на Мусала за изгрев в доста студено и мъгливо време. Слънцето се показва за малко от облаците и пак се скрива. Прави се обща молитва, приятелите насядат на завет, а Учителят отправя погледа си на юг, където е паметникът на Георги скиора, загинал от бялата смърт, и казва, че тази смърт е най-тежката. После казва: „Нашият Георги, нашият Георги, нашият Георги.” Нарежда да слязат долу при „Окото”, където заваряват вода, пият и се стоплят. Учителят там изнася втора беседа: „Правила на Любовта”. С Косю сме уморени и бавно пъплим по стръмната пътека. Пренесохме няколко пъти багажа и изведнъж майка ми изкочи пред нас. Като видя, че носим всичкия багаж, се хвана за главата и почна да мисли какво да прави с него. Бяхме пред последното изкачване за заслона.
към текста >>

През нощта пожарната отива и започва да залива с вода нагорещената бетонна плоча.
Беше по-страшно от бомбардировка: гърмяха снаряди, гореше бензин и други. Гърмяха цистерни с бензин и хвърчаха чак до гара Пионер. Най-опасното беше, че отдолу имаше голям резервоар с бензин, който, ако гръмнеше, от Изгрева нищо нямаше да остане. Пожарната стояла до сегашната телевизия и чакали да спрат гърмежите. Счупиха се много стъкла. През нощта пожарната отива и започва да залива с вода нагорещената бетонна плоча. Повече от 20 дена я заливаха по няколко пъти на ден, докато изстине и след това военните извозиха бензина другаде. При стоварището на гарата при Дървенишкото шосе натрупаха големи камари от изгорели коли и камиони и други, за няколко ешалона. На гаража идваха много коли и започнахме да ги караме. Пристигна партида за Българска Народна Банка. Пакарди, намазани с някаква предпазна черна течност.
към текста >>

Видяхме добре осветена сграда - почивният дом на печатарите - и отидохме да преспим до нея.
Лятото на 1946 г. на Рила В края на месец юли 1946 г. трима младежи: Косю, Димитър Тодоров (синът на гледача) и аз решихме да отидем на езерата. Взехме с купоните хляба си за три дена и малко храна в по една раница и застанахме на автостоп на Цариградското шосе. Качихме се на военен камион, който ни откара в Самоков, Намерихме друго превозно средство и вечерта стигнахме с. Говедарци. Видяхме добре осветена сграда - почивният дом на печатарите - и отидохме да преспим до нея. Сложихме раниците си за възглавница и заспахме. През нощта някакви кучета се въртяха около нас и сутринта, като станахме, видяхме, че са измъкнали хляба от раниците ни и го изяли. С олекнали раници и гладни стомаси тръгнахме към хижа „Вада”. От нея нагоре нямаше маркировка, имаше много пътеки и често се двоумяхме по коя да вървим. Поех да водя и под ръководството на интуицията ми след обед стигнахме на второто езеро.
към текста >>

Според силите си помагахме в общия живот- носехме вода, дърва за огъня.
Поех да водя и под ръководството на интуицията ми след обед стигнахме на второто езеро. Братята и сестрите ни посрещнаха топло. Нахраниха ни и ни настаниха в палатка, като ни намериха и дрехи за завиване. Брат Бертоли плати за храната ни до края на лагеруването. Прекарахме много добре. Според силите си помагахме в общия живот- носехме вода, дърва за огъня. Към средата на месец август се върнахме на Изгрева. 66. Туба с бензин и вода На Изгрева дойде да живее брат Христо Папазов, купи мястото на Табаков и си построи къща. Имаше кола Фиат 604, която често му правеше бели. Щом пътуваше по-далеч, ме викаше със себе си, да оправям колата. Тогава имаше три вида бензин: бял - за гражданите, червен - за военните и син - за авиацията.
към текста >>

Туба с бензин и вода На Изгрева дойде да живее брат Христо Папазов, купи мястото на Табаков и си построи къща.
Нахраниха ни и ни настаниха в палатка, като ни намериха и дрехи за завиване. Брат Бертоли плати за храната ни до края на лагеруването. Прекарахме много добре. Според силите си помагахме в общия живот- носехме вода, дърва за огъня. Към средата на месец август се върнахме на Изгрева. 66. Туба с бензин и вода На Изгрева дойде да живее брат Христо Папазов, купи мястото на Табаков и си построи къща. Имаше кола Фиат 604, която често му правеше бели. Щом пътуваше по-далеч, ме викаше със себе си, да оправям колата. Тогава имаше три вида бензин: бял - за гражданите, червен - за военните и син - за авиацията. Купил на черна борса туба червен бензин и го налял в колата. Викна ме да го придружа до с.
към текста >>

Отворих карбуратора - пълен с вода.
Тогава имаше три вида бензин: бял - за гражданите, червен - за военните и син - за авиацията. Купил на черна борса туба червен бензин и го налял в колата. Викна ме да го придружа до с. Бистрица, откъдето да си купи мед. Към селото колата спря и не щеше да запали. Отворих карбуратора - пълен с вода. Продали му туба с вода и отгоре - няколко литра бензин. Наложи се да отиде до Изгрева и с колело да закарам туба с бензин и корито да източа резервоара. Пречистих го, затворих пробката и налях новият бензин и колата запали. Вързах колелото отгоре на багажника и потеглих. Видях, че колата се движи най-добре до 80 км в час.
към текста >>

Продали му туба с вода и отгоре - няколко литра бензин.
Купил на черна борса туба червен бензин и го налял в колата. Викна ме да го придружа до с. Бистрица, откъдето да си купи мед. Към селото колата спря и не щеше да запали. Отворих карбуратора - пълен с вода. Продали му туба с вода и отгоре - няколко литра бензин. Наложи се да отиде до Изгрева и с колело да закарам туба с бензин и корито да източа резервоара. Пречистих го, затворих пробката и налях новият бензин и колата запали. Вързах колелото отгоре на багажника и потеглих. Видях, че колата се движи най-добре до 80 км в час. Тогава човек владее колата, а при по-бързо каране колата го владее.
към текста >>

Беше много твърд, но ние го заливахме с гореща вода и го ядяхме на попара.
Имаше много бъчви с цвик, от които пихме, а те го давали на магаретата. Купихме 3 тенекии сирене и полека, бавно се върнахме в лагера. Започнахме да ядем само сирене, сутрин, обед и вечер. След три дена ни се схванаха ченетата и после месеци не можехме да вкусим сирене. Спаси ни бай Янко, който на другия ден докара дългоочаквания от нас хляб. Беше много твърд, но ние го заливахме с гореща вода и го ядяхме на попара. Добре изкарахме лагеруването и благополучно се прибрахме на Изгрева. * Историята на братската детска колония в с. Мъглиж, ръководена от Георги Тахчиев, ще бъде публикувана към неговия материал, заедно с много снимки, когато му дойде времето за това. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 69. Оскъдица на Изгрева Много приятели ни помагаха, а трудностите, които имахме в оскъдния живот, който живеехме.
към текста >>

Стефан Дойнов веднага се съблича, хвърля се във водата, доплава до лодката, качва се на нея и я докарва до брега и спасява Любомир.
да отиде на Рила в 1950 г. Аз продължавах да му поправям колата. 70. Лодката на Рила* През 1949 г. брат ми Любомир на 6 години се качва на лодката във второто езеро на Рила. Пакостникът Митко Танев - син на Таню Митев, блъснал лодката навътре в езерото и тя отива към средата. Стефан Дойнов веднага се съблича, хвърля се във водата, доплава до лодката, качва се на нея и я докарва до брега и спасява Любомир. Пак по това време Таничка Желева влиза да се къпе в езерото на Чистотата, започва да плава в езерото и раздвижва студената вода, която излиза отгоре и започват да й се схващат ръцете и краката. Започва да вика, и Тената, който се намира на близо се съблича, хвърля се във водата и я изважда на брега. Лодката се криеше в средата на второто езеро, като се слагаха камъни в нея и се потапяше на дъното на езерото, В 1950 г. Костадин и Людмил Белев изваждат лодката, като Косю доплува до нея, като държи дълго въже и с него връзва лодката и я издърпват. Водата е била много студена и го е прерязвала на местата, където извирала в езерото.
към текста >>

Пак по това време Таничка Желева влиза да се къпе в езерото на Чистотата, започва да плава в езерото и раздвижва студената вода, която излиза отгоре и започват да й се схващат ръцете и краката.
Аз продължавах да му поправям колата. 70. Лодката на Рила* През 1949 г. брат ми Любомир на 6 години се качва на лодката във второто езеро на Рила. Пакостникът Митко Танев - син на Таню Митев, блъснал лодката навътре в езерото и тя отива към средата. Стефан Дойнов веднага се съблича, хвърля се във водата, доплава до лодката, качва се на нея и я докарва до брега и спасява Любомир. Пак по това време Таничка Желева влиза да се къпе в езерото на Чистотата, започва да плава в езерото и раздвижва студената вода, която излиза отгоре и започват да й се схващат ръцете и краката. Започва да вика, и Тената, който се намира на близо се съблича, хвърля се във водата и я изважда на брега. Лодката се криеше в средата на второто езеро, като се слагаха камъни в нея и се потапяше на дъното на езерото, В 1950 г. Костадин и Людмил Белев изваждат лодката, като Косю доплува до нея, като държи дълго въже и с него връзва лодката и я издърпват. Водата е била много студена и го е прерязвала на местата, където извирала в езерото. Косю се справя.
към текста >>

Започва да вика, и Тената, който се намира на близо се съблича, хвърля се във водата и я изважда на брега.
Лодката на Рила* През 1949 г. брат ми Любомир на 6 години се качва на лодката във второто езеро на Рила. Пакостникът Митко Танев - син на Таню Митев, блъснал лодката навътре в езерото и тя отива към средата. Стефан Дойнов веднага се съблича, хвърля се във водата, доплава до лодката, качва се на нея и я докарва до брега и спасява Любомир. Пак по това време Таничка Желева влиза да се къпе в езерото на Чистотата, започва да плава в езерото и раздвижва студената вода, която излиза отгоре и започват да й се схващат ръцете и краката. Започва да вика, и Тената, който се намира на близо се съблича, хвърля се във водата и я изважда на брега. Лодката се криеше в средата на второто езеро, като се слагаха камъни в нея и се потапяше на дъното на езерото, В 1950 г. Костадин и Людмил Белев изваждат лодката, като Косю доплува до нея, като държи дълго въже и с него връзва лодката и я издърпват. Водата е била много студена и го е прерязвала на местата, където извирала в езерото. Косю се справя. От няколко годишното потопяване на лодката в езерото тя изгнива и след 1950 г.
към текста >>

Водата е била много студена и го е прерязвала на местата, където извирала в езерото.
Стефан Дойнов веднага се съблича, хвърля се във водата, доплава до лодката, качва се на нея и я докарва до брега и спасява Любомир. Пак по това време Таничка Желева влиза да се къпе в езерото на Чистотата, започва да плава в езерото и раздвижва студената вода, която излиза отгоре и започват да й се схващат ръцете и краката. Започва да вика, и Тената, който се намира на близо се съблича, хвърля се във водата и я изважда на брега. Лодката се криеше в средата на второто езеро, като се слагаха камъни в нея и се потапяше на дъното на езерото, В 1950 г. Костадин и Людмил Белев изваждат лодката, като Косю доплува до нея, като държи дълго въже и с него връзва лодката и я издърпват. Водата е била много студена и го е прерязвала на местата, където извирала в езерото. Косю се справя. От няколко годишното потопяване на лодката в езерото тя изгнива и след 1950 г. не може да се ползва повече. * Виж „Изгревът”, том VI, стр. 347 ÷ 348; том VII, стр.
към текста >>

Срещнах в Словото: „Пийте гореща вода, Врялата вода лекува всички болести.” Веднага приложих прочетеното и за месец температурата изчезна и започнах да се храня нормално.
Имаше клуб с черна дъска, където им решавах мъчните им задачи и обяснявах формулите. Като минавах покрай кухнята, Ганка Бончева учеше, седнала на стол. Подпира се малко, заспала на стола. В гаража лягах направо на плочите - нямаше канал, изстинах и се разболях от жлези. Яви се една коварна температура от 38 °С и каквото ядях, щом влизах в гората на път за гимназията, го повръщах. Срещнах в Словото: „Пийте гореща вода, Врялата вода лекува всички болести.” Веднага приложих прочетеното и за месец температурата изчезна и започнах да се храня нормално. В последния клас почти не ме изпитваха, Класният ми Цървенков стана главен инспектор по математика и даваше задачите за всичките конкурсни изпити. Като се готвех по задължителната матура по български език, отидох на полянка над „Ел Шадай” и учех. Беше слънчев, топъл пролетен ден. Спомних си, че в беседа Учителят казва, че с мисълта си човек може да повика някои животни. Пожелах да дойдат 2 славея и скоро те кацнаха на лешника до мене и ми пяха повече от час.
към текста >>

Учите година езика и се записвате да учите тази специалност, която желаете.” – „Много ви благодаря за голямото доверие, което ми гласувате, но аз не желая да уча в чужбина, искам тук, в България, да уча.” Този отговор беше сякаш ги залях с вряла вода.
Влязох в салона и за трети път ми се каза. Чиновничката ме попита: „Другарю, какво търсиш тук? ” Отговорих: „Извикаха ме при другарката Стела Авишай за някаква справка.” Попита ме как се казвам. – „Светозар Няголов.” Тогава ме повика при бюрото си и каза: „Другарю Няголов, по решение на бюрото на Градския комитет на Партията и Общинския съвет, Ви предлагаме да следвате в чужбина: Англия, Франция, САЩ, Канада, СССР и всяка друга държава, в която пожелаете, на държавна издръжка. Отивате в държавата, която си изберете. Учите година езика и се записвате да учите тази специалност, която желаете.” – „Много ви благодаря за голямото доверие, което ми гласувате, но аз не желая да уча в чужбина, искам тук, в България, да уча.” Този отговор беше сякаш ги залях с вряла вода. На другия ден началникът Желев - активен борец, който взимаше 4 народни пенсии и една за него - за майка му и сестра му, убити като ятачки, брат му и баща му, като партизани, ми каза: „На кого са предложили такива условия за следване? Има ли по-голям будала от тебе в София? ” Аз бях будала - слушах Учителя и служех на двама богове: Буда и Аллах.* В службата взеха да ме гледат накриво. Подадох заявлеие за напускане, но не ме уволниха - добре си гледах работата. Бяха ме проучили основно в квартала и гимназията.
към текста >>

22. X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите

ТОМ 21

Вода и огън се сменят непрекъснато!
Братството в Бургас ....................................................................................................................... 700 19. За Вергилий Кръстев, 21.01.2003 г., Париж ................................................................................ 702 1. Светозар Няголов Светозар е роден на 21 юли 1932 г. в София. Той е зодия Рак с Асцендент Стрелец. Вода и огън се сменят непрекъснато! С чувствителността на водата, сензитивност, интуиция и с плам и сила на огъня! Когато се ражда, на Изгрева, в малката ни барачка, построена от баща ни Крум, майка ни Стевка чува името му да слиза отгоре надолу и просто стъпва на земята. Ето така: Све-то-за-а-р! И слиза със светлина и мощ. До майка ми е имало една комшийка (или леля, не помня) и тя веднага й казва: „Моля ти се, дай ми лист и молив, да запиша името, което слезе от Небето и което аз не зная!
към текста >>

С чувствителността на водата, сензитивност, интуиция и с плам и сила на огъня!
За Вергилий Кръстев, 21.01.2003 г., Париж ................................................................................ 702 1. Светозар Няголов Светозар е роден на 21 юли 1932 г. в София. Той е зодия Рак с Асцендент Стрелец. Вода и огън се сменят непрекъснато! С чувствителността на водата, сензитивност, интуиция и с плам и сила на огъня! Когато се ражда, на Изгрева, в малката ни барачка, построена от баща ни Крум, майка ни Стевка чува името му да слиза отгоре надолу и просто стъпва на земята. Ето така: Све-то-за-а-р! И слиза със светлина и мощ. До майка ми е имало една комшийка (или леля, не помня) и тя веднага й казва: „Моля ти се, дай ми лист и молив, да запиша името, което слезе от Небето и което аз не зная! ” Майка ми не е била чувала друг път това име.
към текста >>

Още вода за кухнята!
Конете спират пред палатката им. Тича Павел да помага на багажа. Някои селяни донесоха сирене - прясно, много хубаво, също и прясно мляко. Пак Павел и Светозар се занимаваха и го продаваха. Селяните си отиваха - имаха им доверие. Още вода за кухнята! Понякога водата не е достатъчна. И Павел ще събере децата и всички ще тичат до близкия извор и ще донесат вода. А Пазел им даваше бонбони и шоколади на всички. Жената на Светозар - Еленка, е селско, трудово момиче, от село Мърчаево. Нейният баща е Симо, който поканва Учителя там в къщата си по време на бомбардировките през 1944 г.
към текста >>

Понякога водата не е достатъчна.
Тича Павел да помага на багажа. Някои селяни донесоха сирене - прясно, много хубаво, също и прясно мляко. Пак Павел и Светозар се занимаваха и го продаваха. Селяните си отиваха - имаха им доверие. Още вода за кухнята! Понякога водата не е достатъчна. И Павел ще събере децата и всички ще тичат до близкия извор и ще донесат вода. А Пазел им даваше бонбони и шоколади на всички. Жената на Светозар - Еленка, е селско, трудово момиче, от село Мърчаево. Нейният баща е Симо, който поканва Учителя там в къщата си по време на бомбардировките през 1944 г. Но Учителят отива в къщата на Темелко, че е по-настрани.
към текста >>

И Павел ще събере децата и всички ще тичат до близкия извор и ще донесат вода.
Някои селяни донесоха сирене - прясно, много хубаво, също и прясно мляко. Пак Павел и Светозар се занимаваха и го продаваха. Селяните си отиваха - имаха им доверие. Още вода за кухнята! Понякога водата не е достатъчна. И Павел ще събере децата и всички ще тичат до близкия извор и ще донесат вода. А Пазел им даваше бонбони и шоколади на всички. Жената на Светозар - Еленка, е селско, трудово момиче, от село Мърчаево. Нейният баща е Симо, който поканва Учителя там в къщата си по време на бомбардировките през 1944 г. Но Учителят отива в къщата на Темелко, че е по-настрани. Еленка е много трудолюбив човек и отлична домакиня.
към текста >>

Така се осигури огънят за горещата вода, а и бе даден пример на младите братя как се е работило на Рила по времето на Учителя.
А колко пъти на Рила със Светозар дадоха безплатни обеди, раздаваха безплатно и хляб. През 1999 г. се бяха свършили дървата за кухнята. И Светозар веднага даде пример. Подпомогнат и от сина си Павел и други някои братя, отидоха и събраха наоколо много сухи дървета и корени. Така се осигури огънят за горещата вода, а и бе даден пример на младите братя как се е работило на Рила по времето на Учителя. Че и Учителят Сам е работил. Светозар дава пример, въпреки напредналата си възраст. По-късно Братството взе да купува дърва за огъня на Рила. Нямаше повече резерви. Конете донасяха дърветата. 4.
към текста >>

След беседата - песен, молитва, и всички слизат надолу към кухнята, да пият гореща вода.
тук, на Рила! Чудна красота! Мъдри слова! И Слънцето ни стопля вече. Небето е синьо, лазурно, и ни облива със светлина. След беседата - песен, молитва, и всички слизат надолу към кухнята, да пият гореща вода. Водата отдавна е готова, казаните са пълни, огънят игриво гори! Дежурните са на своя пост, че много хора има - над 1000 души, и всеки трябва да си пийне гореща вода. Така ни е учил Учителят! На Рила - само гореща вода. И опашката е дълга.
към текста >>

Водата отдавна е готова, казаните са пълни, огънят игриво гори!
Чудна красота! Мъдри слова! И Слънцето ни стопля вече. Небето е синьо, лазурно, и ни облива със светлина. След беседата - песен, молитва, и всички слизат надолу към кухнята, да пият гореща вода. Водата отдавна е готова, казаните са пълни, огънят игриво гори! Дежурните са на своя пост, че много хора има - над 1000 души, и всеки трябва да си пийне гореща вода. Така ни е учил Учителят! На Рила - само гореща вода. И опашката е дълга. Всеки чака своя ред, взима си в канче водичка.
към текста >>

Дежурните са на своя пост, че много хора има - над 1000 души, и всеки трябва да си пийне гореща вода.
Мъдри слова! И Слънцето ни стопля вече. Небето е синьо, лазурно, и ни облива със светлина. След беседата - песен, молитва, и всички слизат надолу към кухнята, да пият гореща вода. Водата отдавна е готова, казаните са пълни, огънят игриво гори! Дежурните са на своя пост, че много хора има - над 1000 души, и всеки трябва да си пийне гореща вода. Така ни е учил Учителят! На Рила - само гореща вода. И опашката е дълга. Всеки чака своя ред, взима си в канче водичка. А някой брат от провинцията е донесъл цял бидон с чуден мед.
към текста >>

На Рила - само гореща вода.
Небето е синьо, лазурно, и ни облива със светлина. След беседата - песен, молитва, и всички слизат надолу към кухнята, да пият гореща вода. Водата отдавна е готова, казаните са пълни, огънят игриво гори! Дежурните са на своя пост, че много хора има - над 1000 души, и всеки трябва да си пийне гореща вода. Така ни е учил Учителят! На Рила - само гореща вода. И опашката е дълга. Всеки чака своя ред, взима си в канче водичка. А някой брат от провинцията е донесъл цял бидон с чуден мед. Загребваме и лъжица от меда. Да е благословен!
към текста >>

Толкова много народ, и всички сутрин пият само гореща вода!
Всеки чака своя ред, взима си в канче водичка. А някой брат от провинцията е донесъл цял бидон с чуден мед. Загребваме и лъжица от меда. Да е благословен! И един французин, директор на министерство, гледа тази картина и споделя: „Не съм виждал такова чудо! Толкова много народ, и всички сутрин пият само гореща вода! ” А имаше чужденци от цял свят. Чуваха се разговори на английски, френски, немски, руски! И след закуската, тръгваме към петото езеро за Паневритмията. Денят е чуден - светъл и красив! Тръгва веригата от хора!
към текста >>

Напълваме си вода.
Чува се съвсем ясно и кръгът се задвижва, Най-после стигаме върха. Молитви, песни. И надолу слизаме в долината - над шестото езеро. Високо е тук. Стигаме до чуден извор! Напълваме си вода. Вкусваме само по 3 глътки - водата е ледена. И пак нагоре, към Остреца. Много е трудно, пътечката е козя и върти, върти. Накрая сме горе, влизаме във врати, и сме на билото. Още малко, и сме на Остреца.
към текста >>

Вкусваме само по 3 глътки - водата е ледена.
Молитви, песни. И надолу слизаме в долината - над шестото езеро. Високо е тук. Стигаме до чуден извор! Напълваме си вода. Вкусваме само по 3 глътки - водата е ледена. И пак нагоре, към Остреца. Много е трудно, пътечката е козя и върти, върти. Накрая сме горе, влизаме във врати, и сме на билото. Още малко, и сме на Остреца. Говори Светозар: „Тука има свещена школа и ни чакат нас.
към текста >>

А горе нямаха вода.
На другата сутрин в 2 часа тръгнахме със Светозар, нагоре към върха „Мусала”. И се качихме по въжето и зимния път, защото все още имаше сняг и лед. И останахме да спим горе в наблюдателницата. Пазачът познаваше отлично Светозар както го познаваха и в повечето хижи на Рила. Изкарахме незабравими дни! А горе нямаха вода. Тогава не беше още построена въжената линия, по която им качват и вода. И гледам аз долу Маричините езера и водите, които текат. Всичко беше кристално ясно! И на мене ми се вижда много близко долу! И викам: „Светозаре, дай да слезем и донесем вода от тази чудна долина!
към текста >>

Тогава не беше още построена въжената линия, по която им качват и вода.
И се качихме по въжето и зимния път, защото все още имаше сняг и лед. И останахме да спим горе в наблюдателницата. Пазачът познаваше отлично Светозар както го познаваха и в повечето хижи на Рила. Изкарахме незабравими дни! А горе нямаха вода. Тогава не беше още построена въжената линия, по която им качват и вода. И гледам аз долу Маричините езера и водите, които текат. Всичко беше кристално ясно! И на мене ми се вижда много близко долу! И викам: „Светозаре, дай да слезем и донесем вода от тази чудна долина! ” А той се смее: „А, не е толкова близко, колкото ти изглежда!
към текста >>

И викам: „Светозаре, дай да слезем и донесем вода от тази чудна долина!
А горе нямаха вода. Тогава не беше още построена въжената линия, по която им качват и вода. И гледам аз долу Маричините езера и водите, които текат. Всичко беше кристално ясно! И на мене ми се вижда много близко долу! И викам: „Светозаре, дай да слезем и донесем вода от тази чудна долина! ” А той се смее: „А, не е толкова близко, колкото ти изглежда! ” Но аз настоях. И взехме съдове и слязохме долу в долината. Наистина - слизането ни не отне много време, но да се качим отново, се оказа много дълъг път. И макар че се качва отзад по върха и няма пропасти, а хубав път!
към текста >>

И до вечерта се качихме и донесохме вода.
” А той се смее: „А, не е толкова близко, колкото ти изглежда! ” Но аз настоях. И взехме съдове и слязохме долу в долината. Наистина - слизането ни не отне много време, но да се качим отново, се оказа много дълъг път. И макар че се качва отзад по върха и няма пропасти, а хубав път! И до вечерта се качихме и донесохме вода. След това тръгнахме по върховете към хижа „Граничар”, Качвахме, слизахме била и върхове. Имаше пътечка. И някъде пред нас гърми, трещи, вали. Зад нас - също. А ние - сухи, вървим, и нито капка дъжд.
към текста >>

Запалим огъня, донесем вода от леденото езеро „Окото” и направим топъл чай.
Често ще продължим по билото и по иглите след него и ще се намерим над пропастта, която слиза до алпийската хижа под Мусала. То е пропаст, но има треви и ние на четири крака слизахме до тази хижа. Над нея има дървен заслон. В случай на нужда, може да се преспи. И сме преспивали там със Светозар. Запалим огъня, донесем вода от леденото езеро „Окото” и направим топъл чай. И сутрин рано, в ранни зори, потегляхме към Мусала. Изкачвахме се на върха за изгрев Слънце. И пак в молитви, тишина - посрещахме изгрева. Случвало ни се е със Светозар да преспиваме и в наблюдателницата на върха. Познаваха го всички и го приемаха.
към текста >>

Тук е идвал и Учителят с много братя и сестри и огньове са горели и горещата вода е пяла своята песен!
И светват «изведнъж», и докато ги видим, и слизат плавно надолу и изчезват. Това са някакви космически прожектори - фарове и присъствие. Нито го приемаме като присъствие на този възвишен и сюблимен свят, който съществува и ни следи, а и благославя. Такъв мощен фар от земен произход - не съществува. След наряда ни и посрещането на Сириус и Венера, се качваме нагоре по баира за изгрева на Слънцето. Тук е идвал и Учителят с много братя и сестри и огньове са горели и горещата вода е пяла своята песен! Изкачваме се горе, на върха. Чудна красота! Навсякъде - баири, а далеко вдясно свети градът Айтос. Тук почти винаги има силен вятър. И растат едни чудни, нежни сини и червени цветенца, които не съм срещала никъде другаде.
към текста >>

Водата е много топла.
Отиваме в къщата на сестра Стоянка и дъщерите й - двете близначки Румяна и Радостина. Те също идват на градината в Айтос и двете свирят на Паневритмията. И така стигаме в Поморие и само оставяме багажа си. И веднага тичаме на морето! Горещо е! Водата е много топла. Плажът не е далеко от къщата на сестра Стоянка, Тя посреща вкъщи и дава под наем дома си на курортисти. А ние сме приятели! И ни посрещат с много любов. След банята в морето се прибираме радостни и весели! Към надвечер пристигат у с.
към текста >>

Ще нацепи дърва, заедно със Светозар или Косьо, ще донесат хубава вода от един извор.
След няколко чудни дни се прибираме - ние всички към София, а Петю и Веска - към Габрово. Приятно е да срещнеш мили приятели и да изкараш няколко приказни дни. Павел идва често тук, да посети сестра Стоянка и дъщеричките й. Тя има и трета дъщеря - Мария, която е женена и идва тук през лятото с децата си. А Павел като дойде - помага. Ще нацепи дърва, заедно със Светозар или Косьо, ще донесат хубава вода от един извор. Или Светозар и Еленка наесен им помагат да съберат бадемите или гроздето им. Те тук са приети като членове от фамилията. И са помагали и при строежа на къщата. Нали това е братски живот? И много често двете сестрички, Румяна и Радостина, идват с нас на екскурзия на Мусала или на 7-те езера!
към текста >>

8 се казва: „Рила е най-високата планина на Балканския полуостров, който е заливан 3 пъти от вода, а тя е стърчала в морето като неголям остров.” Още: „По време на една от лекциите на Общия окултен клас, Учителят задава въпроса: „Кой е най-високият връх на Земята?
” Тази книга „Светъл лъч” се беше изчерпала много бързо и Светозар я преиздаде и разшири. Купува се и от светски хора. Друга книга: „Учителят Беинса Дуно за Рила и екскурзиите”. Тя е също много интересна и важна! Например на стр. 8 се казва: „Рила е най-високата планина на Балканския полуостров, който е заливан 3 пъти от вода, а тя е стърчала в морето като неголям остров.” Още: „По време на една от лекциите на Общия окултен клас, Учителят задава въпроса: „Кой е най-високият връх на Земята? ” Учениците отговарят: „Монт-Еверест в Хималаите.” Тогава Учителят обяснява: „Най-високият връх на Земята е там, където всички разумни същества се събират заедно и отправят ума си към Бога. Този връх беше Изгревът в южната част на София.” И друго за височината на Мусала: Учителят казва, че е над 3000 метра. Той обяснява така: „Има идеи и чувства, които се появяват само на височина над 3000 м. Други идеи - на височина 3200 ÷ 3500 м. Например един месоядец се качва на една планина.
към текста >>

Слагам ви и формулата, по която създадох песен, посветена на брат ми Светозар: „Ученикът трябва да има сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената, Дух мощен като Бога, и едно с Бога!
Направих го за Учителя и Делото Му! Има и много песни по формули от Учителя, или по директен текст от Словото Му. Предлагам ви: „Ученикът може”, най-късата песен, и от беседите на Учителя: „Пътят на ученика”. Текстът е: „Ученикът може да превъзмогне всички мъчнотии в живота си! ” (3 пъти) А това е цялата програма на ученика. Слагам ви и формулата, по която създадох песен, посветена на брат ми Светозар: „Ученикът трябва да има сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената, Дух мощен като Бога, и едно с Бога! ” (3 пъти) Преди да си заминем със съпруга ми Истиан, това лято (2002 г.), отидохме у Светозар и Еленка. Седяхме целия ден. Храниха ни чудно, а Павел направи разкошна торта за нас. Отиде и купи най-хубавите напитки - все за нас! Обсипваше ни.
към текста >>

Стопли вода и направи сапунена течност.
Дойдох на себе си и трябваше да вървя така, с парчето клонче в крака ми. А то все по-навътре влизаше! И решихме да слезем надолу пеша и да минем през мястото на Мария Шопова - палатката й. Отидохме при нея и тя веднага схвана сериозността на положението. И като разбра за крака ми, каза че ще направи „операцията”, и то с подръчни материали. Стопли вода и направи сапунена течност. После взе иглата си - а тя е специалистка, голяма шивачка! И полека-лека - извади парчето дърво и намаза със сапунената течност. И успя! Спаси ме тази сестра и Бог да я благослови! Защото на другия ден работех, а бях преподавател в техникум и не можех да отсъствувам.
към текста >>

Имаше много палатки и носехме вода от един извор, насреща в гората, И веднъж сме се събрали няколко души и братът Кралю ми каза: „Ела, ела, имам да ти казвам нещо много важно!
Страхувах се да си дойда през лятото. И някъде към 1988 г. си дойдох - най-после, за голяма радост на майка ми и братята ми. И отидох на Рила, заведоха ме на лагера на Вада. Там беше и брат Кралю Кралев и много други братя и сестри. Имаше много палатки и носехме вода от един извор, насреща в гората, И веднъж сме се събрали няколко души и братът Кралю ми каза: „Ела, ела, имам да ти казвам нещо много важно! ” И аз тръгнах с него настрани, с пълно доверие в добрите му мисли за мене. А той ме погледна остро и още по-остро ми каза: „На тебе кой ти позволи да отиваш във Франция? ” Този въпрос беше така неочакван, като че заби сабя в тялото ми. В момента се шашардисах и не можах нищо да му отговоря. Смути се силно моята душа.
към текста >>

23. I. НОВОТО ДУХОВНО УЧЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ Е ЧИСТОТО ХРИСТОВО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

Ето защо, ние виждаме, от преди години, а особено сега, след войните, един общ вик за обнова - политическите водачи викат: «ако голяма част от тоя народ беше в нашата партия, чудеса бихме направили и всички биха били доволни»; евангелистите викат: «ако всички в България станат евангелисти, ще дойде спасението»; теософите викат: «ако всички разберат теософските истини, лош човек не ще има»; духовенството вика: «ако всички християни посещават църквите и са истински християни, нищо лошо няма да има»!
Ние ни най-малко имаме желание да обсъждаме духовенството или когото и да е, защото знаем, че както между духовенството, тъй и между миряните, има добри хора с благородни сърца. Не, ние желаем едно упомване на всички ни в полза на нашето морално и духовно издигане в пътя на Христовите принципи, които са изяснени и от много учени. И ние не трябва да се обиждаме, когато някой ни каже, че не вървим и не живеем по Христовия път; а тия, които се считат, че живеят, да не се възгордя- ват и заради себе си да закрилят недъзите и на другите. Че се чувствува нещо, което ни липсва; че се говори вече често и навсъде, че трябва обнова, това всеки го вижда. И особено това се желае сега, след войните, които помогнаха да се издигнат човешките недъзи до култ. Ето защо, ние виждаме, от преди години, а особено сега, след войните, един общ вик за обнова - политическите водачи викат: «ако голяма част от тоя народ беше в нашата партия, чудеса бихме направили и всички биха били доволни»; евангелистите викат: «ако всички в България станат евангелисти, ще дойде спасението»; теософите викат: «ако всички разберат теософските истини, лош човек не ще има»; духовенството вика: «ако всички християни посещават църквите и са истински християни, нищо лошо няма да има»! Да! Но много от тия водачи, които мислят и проповядват, забравят, че те не са истинските образци на Христовата любов, защото има грамадна разлика между разбиранията им, проповядванията им и прилаганията на тия Христови принципи, между думите и делата им. А щом те не са такива, с право всеки се оправдава, казвайки: «Този или онзи нима е по-добър от мене! » Разбира се, това е едно криво схващане, но то е факт! Е, добре.
към текста >>

Но много от тия водачи, които мислят и проповядват, забравят, че те не са истинските образци на Христовата любов, защото има грамадна разлика между разбиранията им, проповядванията им и прилаганията на тия Христови принципи, между думите и делата им.
И ние не трябва да се обиждаме, когато някой ни каже, че не вървим и не живеем по Христовия път; а тия, които се считат, че живеят, да не се възгордя- ват и заради себе си да закрилят недъзите и на другите. Че се чувствува нещо, което ни липсва; че се говори вече често и навсъде, че трябва обнова, това всеки го вижда. И особено това се желае сега, след войните, които помогнаха да се издигнат човешките недъзи до култ. Ето защо, ние виждаме, от преди години, а особено сега, след войните, един общ вик за обнова - политическите водачи викат: «ако голяма част от тоя народ беше в нашата партия, чудеса бихме направили и всички биха били доволни»; евангелистите викат: «ако всички в България станат евангелисти, ще дойде спасението»; теософите викат: «ако всички разберат теософските истини, лош човек не ще има»; духовенството вика: «ако всички християни посещават църквите и са истински християни, нищо лошо няма да има»! Да! Но много от тия водачи, които мислят и проповядват, забравят, че те не са истинските образци на Христовата любов, защото има грамадна разлика между разбиранията им, проповядванията им и прилаганията на тия Христови принципи, между думите и делата им. А щом те не са такива, с право всеки се оправдава, казвайки: «Този или онзи нима е по-добър от мене! » Разбира се, това е едно криво схващане, но то е факт! Е, добре. Ако някой държавен глава върши неща непростими за неговия пост; ако едни министри, със свой послушен парламент, прокарват известни противоконституционни закони, само и само да преследват и унищожат противниците си; ако същите издават наредби, с които отнемат свободата на личността и свободата на известни духовни течения; ако един политически водач, минаващ за «почтен» и заемащ видно място, но в момент, когато трябва да се направи нещо добро за народа, той не излиза из рамките на своя тесен егоизъм, защото неговата партия не била съгласна с това, и сам той сипе куп клевети по адрес на своите политически противници; ако един учител проповядва морал и трезвеност, а сам не притежава тия качества; ако духовникът, който се счита Христов последовател, не само любов и смирение не прилага, но мрази и гони всички тия, които не са съгласни с известни външни форми; ако същият говори за братство между хората, а с кръста в ръка и с молитва благославя своите, а иска унищожение на противника, както това ставаше във време на войните; или осветява кръчма, за да има кръчмарят повече посетители, а отказва да опее и погребе смъртник християнин, само защото бил и окултист; ако бащата и майката не могат да се откажат от известни недъзи, като пушене тютюн, пиянство, лъжа и пр. и пр., а искат техните деца да бъдат добри - пита се: при тия пороци може ли да се надяваме на обнова?
към текста >>

Ако някой държавен глава върши неща непростими за неговия пост; ако едни министри, със свой послушен парламент, прокарват известни противоконституционни закони, само и само да преследват и унищожат противниците си; ако същите издават наредби, с които отнемат свободата на личността и свободата на известни духовни течения; ако един политически водач, минаващ за «почтен» и заемащ видно място, но в момент, когато трябва да се направи нещо добро за народа, той не излиза из рамките на своя тесен егоизъм, защото неговата партия не била съгласна с това, и сам той сипе куп клевети по адрес на своите политически противници; ако един учител проповядва морал и трезвеност, а сам не притежава тия качества; ако духовникът, който се счита Христов последовател, не само любов и смирение не прилага, но мрази и гони всички тия, които не са съгласни с известни външни форми; ако същият говори за братство между хората, а с кръста в ръка и с молитва благославя своите, а иска унищожение на противника, както това ставаше във време на войните; или осветява кръчма, за да има кръчмарят повече посетители, а отказва да опее и погребе смъртник християнин, само защото бил и окултист; ако бащата и майката не могат да се откажат от известни недъзи, като пушене тютюн, пиянство, лъжа и пр.
Да! Но много от тия водачи, които мислят и проповядват, забравят, че те не са истинските образци на Христовата любов, защото има грамадна разлика между разбиранията им, проповядванията им и прилаганията на тия Христови принципи, между думите и делата им. А щом те не са такива, с право всеки се оправдава, казвайки: «Този или онзи нима е по-добър от мене! » Разбира се, това е едно криво схващане, но то е факт! Е, добре. Ако някой държавен глава върши неща непростими за неговия пост; ако едни министри, със свой послушен парламент, прокарват известни противоконституционни закони, само и само да преследват и унищожат противниците си; ако същите издават наредби, с които отнемат свободата на личността и свободата на известни духовни течения; ако един политически водач, минаващ за «почтен» и заемащ видно място, но в момент, когато трябва да се направи нещо добро за народа, той не излиза из рамките на своя тесен егоизъм, защото неговата партия не била съгласна с това, и сам той сипе куп клевети по адрес на своите политически противници; ако един учител проповядва морал и трезвеност, а сам не притежава тия качества; ако духовникът, който се счита Христов последовател, не само любов и смирение не прилага, но мрази и гони всички тия, които не са съгласни с известни външни форми; ако същият говори за братство между хората, а с кръста в ръка и с молитва благославя своите, а иска унищожение на противника, както това ставаше във време на войните; или осветява кръчма, за да има кръчмарят повече посетители, а отказва да опее и погребе смъртник християнин, само защото бил и окултист; ако бащата и майката не могат да се откажат от известни недъзи, като пушене тютюн, пиянство, лъжа и пр. и пр., а искат техните деца да бъдат добри - пита се: при тия пороци може ли да се надяваме на обнова? Абсолютно не. Обнова трябва да чакаме само когато всеки започне от себе си, като изхвърля недъзите и ги заменя с добродетели. Но за това не се иска само пожелание, а съзнание и воля да се приложи. Само този е бавният, но сигурен път за обновата.
към текста >>

Ето защо, нека не се гневят нито политическите водачи, нито духовенството, нито интелигенцията, че народът е изгубил всякаква вяра във всички и боготвори и се радва на отделни личности, които са се издигнали със своите морални качества и свят живот.
Абсолютно не. Обнова трябва да чакаме само когато всеки започне от себе си, като изхвърля недъзите и ги заменя с добродетели. Но за това не се иска само пожелание, а съзнание и воля да се приложи. Само този е бавният, но сигурен път за обновата. Тази обнова трябва да започне от държавните глави, от министри, от управници, от учители, от духовници, изобщо - от интелигентния свят. Ето защо, нека не се гневят нито политическите водачи, нито духовенството, нито интелигенцията, че народът е изгубил всякаква вяра във всички и боготвори и се радва на отделни личности, които са се издигнали със своите морални качества и свят живот. Защото народът има пак желанието да цени доброто, само че вместо да го намери в обществото, намира го в отделната личност. И ако днес голяма част от народа се е охладил от партии, от управници, от църкви, от духовенство, от разни сдружения, то е за това, защото моделите - водачите не са ония истински Христови последователи, каквито трябва да бъдат. Нека още допуснем, че и народът често пъти, поради своята неопитност, некултурност, мъчно може да оцени известни личности, показващи истината. За нас тема на размишление като обект не са политическите партии и разни сдружения, защото те са сбор от человеци, а моралното издигане на личността, което именно ще разгледаме. Голяма част от обществото смята, че издигането на личността в морално отношение се добива само чрез светската наука, т.е.
към текста >>

И ако днес голяма част от народа се е охладил от партии, от управници, от църкви, от духовенство, от разни сдружения, то е за това, защото моделите - водачите не са ония истински Христови последователи, каквито трябва да бъдат.
Но за това не се иска само пожелание, а съзнание и воля да се приложи. Само този е бавният, но сигурен път за обновата. Тази обнова трябва да започне от държавните глави, от министри, от управници, от учители, от духовници, изобщо - от интелигентния свят. Ето защо, нека не се гневят нито политическите водачи, нито духовенството, нито интелигенцията, че народът е изгубил всякаква вяра във всички и боготвори и се радва на отделни личности, които са се издигнали със своите морални качества и свят живот. Защото народът има пак желанието да цени доброто, само че вместо да го намери в обществото, намира го в отделната личност. И ако днес голяма част от народа се е охладил от партии, от управници, от църкви, от духовенство, от разни сдружения, то е за това, защото моделите - водачите не са ония истински Христови последователи, каквито трябва да бъдат. Нека още допуснем, че и народът често пъти, поради своята неопитност, некултурност, мъчно може да оцени известни личности, показващи истината. За нас тема на размишление като обект не са политическите партии и разни сдружения, защото те са сбор от человеци, а моралното издигане на личността, което именно ще разгледаме. Голяма част от обществото смята, че издигането на личността в морално отношение се добива само чрез светската наука, т.е. чрез образованието. Ние твърдим, че колкото светската наука е необходима за личността, още повече е необходима и духовната.
към текста >>

Навярно метла ще помете голяма част от човечеството и ще почне може би от просветена и християнска уж Европа.
То има други важни задачи! От всичко казано дотук, нам се иска да вярваме, че ако българският народ се издигне духовно, България може да бъде определена да играе важна роля в духовното развитие на цялото човечество. Но за да се получи подобрение общо, нужно е всички народи, а особено християнските, да се обърнат към Господа и да заживеят като християни, та да престанат и тия гонения народ против народ, победители против победени. Иначе катастрофата в една или друга форма ще дойде. Христос сега не ще се жертва да ни спасява втори път от непокорството и пороците ни. Навярно метла ще помете голяма част от човечеството и ще почне може би от просветена и християнска уж Европа. Заключение Като изказваме едно безпристрастно мнение върху новото учение - учението за любовта между хората и разбиране смисъла на живота, според Христовото учение, от г-н Дънов, ние ни най-малко не искаме да ласкаем последния, и ако спомняме някои неща по писаното в брошурки и пр., поради неразбиране, против това ново учение, не искаме да обиждаме писачите. Не, ние изказваме мнение и молим: 1. Всеки духовник, всеки интелигентен човек, а особено младото поколение, което ще бъде бъдещият бисер на България, да обърнат сериозно внимание върху това учение, което датува от рождението на Христа, но забравено, изопачено, извратено, както се спомни и по-рано, а сега се подновява с всичките му подробности и допълвания, за благото на човечеството. Това ново учение включва в себе си всички добродетели на всички общества, които имат задача да издигнат човешката личност в морално отношение. То е чисто като бисер!
към текста >>

24. IV. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ от Алдо Лаванини

Превод от д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Не чрез отричане на материята - върлината на Духа, или твърдения на непросветената Воля, или неверие на замаяни във веруюто си умове.
Тази така наречената цивилизация, която, като библейски гигант от краката е глина, има за основа по-сляпото невежество (студената материалистична наука е извращение на истинската мъдрост) и най-свирепия егоизъм (който се проявява като гнет и експлоатация на слабите, било в полето на политиката, както и в обществата) и в който даже най-хубавите и благородни човешки качества приемат един низш и изроден вид, е предопределена да загине и върви тя самата с големи крачки към своето разрушение, което ще бъде дело неизбежно, от само себе си несъзнателно постановено и изпълнено. Европа, която ни е люлката, която победи и подчини за експлоатация целия свят, която със систематичен и хладен егоизъм наложи игото си на гнет върху другите народи, които би пожелала за свои роби, която даже цели народи унищожи, е на разпокъсвание от вътрешни войни и ще изгуби в скоро време с насилие престижа и силата си, за да бъде на своя страна поробена... дотолкова, че от всичките й градове няма да остане камък върху камък и пенливите води на Атлантика ще я покрият както едно време мистериозния Атлан- тик [мистериозната Атлантида]. Атмосферата на света ще е тогава пречистена за Новата Ера, която ще види триумфа на Син Человечески с науката озарена, която ще възстанови Всемирната Мъдрост на вековете с Религията на Мъдростта, която ще упътва хората точно по тяхната пътека, по пътя на Живота, който води до Бога: «Not rites, nor prayers, nor incense smoke, Nor ban, nor blessing, nor usu per's claim No pardon sin, or angry Gods appease, By unjust sacrifice of Innocence to Guilt. Not by denial of Matter - Spirit's pole, Or affirmations of the unenlightened Will, Or unbelief of creed-bew Idered minds. These are llilusion's felters Soul must break, Ere it can rise to clearer heights, and grasp That which alone brings Certainty and Peace - The knowledge of the Law.» (Brother XII - The Three Truths) «Нито обряди, нито молитви, нито благоуханният дим, нито проклятия, нито благословение, нито претенциите на узурпатора да прощава грехове или да умирява разгневени Богове, чрез несправедливо пожертвуване Невинността пред Виновността. Не чрез отричане на материята - върлината на Духа, или твърдения на непросветената Воля, или неверие на замаяни във веруюто си умове. Те са вериги на илюзията, които душата трябва да сломи, преди да може да се издигне до по-светли висини. И да схване онова, което едничко донася достоверност и Мир - Познанието на Закона.» (Брат XII - Трите Истини) Петър Дънов иде именно да носи на тия, които го слушат, посланието на Новата Ера. Както всичките учители, той не пише, но говори, и учениците, последователите събират неговите слова, печатат ги, превеждат ги и ги проповядват, защото, ако и да проповядва той на своя народ български, посланието, което той носи, е всемирно и се отнася за всички народи. Неговите ученици казват, че в едно минало превъплотявание той да е бил един свещеник реформатор на име поп Богомил[1] - глава на едно движение, което е получило неговото име и че той взема една значителна част от историята на своя народ. Днес той има в България хиляди привърженици, новопокръстени, които слушат неговите слова и изпълняват неговите проповеди и се казват «последователи на Бялото Братство».
към текста >>

на преводача).
Кой в България не знае, че Петър Дънов е оплют и преследван от свещеничеството в нас, и то за какво... защото е един велик мислител - мъдрец на вековете, който по- скоро прави чест на родината ни, като говори посланически слова на български език за цялото човечество, че неговото спасение и това на българския народ е в любовта му към Бога, защото Бог е любов и всеки да бъде «Верен, истинен, чист и благ всякога». И понеже учениците и последователите му из цялата ни страна, тия дни - на 19-того[3] - се събират на събор в София, за да чуят и тази година от неговите уста животворните му слова, които той, като вестител, ги носи за цялото човечество, то мислим, че навременно е да изнесем в печата горното, за да се потвърдят думите на руския поет Павел Тутковски: «Казалось, мы с тобой совсем чужие, И встретились случайно на земле, Но сразу понял я, что мы душой родные, Что видимся далеко не впервше. Что я любил тебя - не помню только, где»... . Д-р И. Ж. Духомиров (псевдоним на д-р Иван Жеков) --------------------------------------------- [1] Който познава книгата на живота, той само може да прочете в нея и да знае ' истинското име на Учителя във вечността, (бел. на преводача). Виж в бележките на съставителя точка 27, както и в «Изгревът», том I, стр. 260-262, стр. 266-267 (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) [2] «II Messaggero della salute « (ит.) — «Вестителят на спасението», (бел. М. И.) [3] август (бел.
към текста >>

25. 7.2 Молба от д-р Иван Жеков до министър-председателя от декември 1946 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Е, да, защото ние, «ДЪНОВИСТИТЕ», се ползуваме между просветената интелигенция с особеното мнение, че всяваме разкол в българската църква, т. е.
И когато се обяви в печата, че от благословена свята РУСИЯ пристига хартия и се раздава на какви ли не списвания, особено и на попщи- ната - тая олигархия, на която и днес още за съжаление се вслушват, казах си, че ще ни огрее нещо, но за чудо и изненада моя, нищо не ни огря...!? Затова на 6.III.1946 г. повторно подадох заявление до същото Министерство на Пропагандата, в което изразих моето двоумение и удивление, че няма справедливо разпределение на хартията, а законът за печата зове всеки български поданик да се изказва по всички въпроси, които засягат икономическото, политическото и културното повдигане на народа ни. Но и на това ми заявление е поставена резолюцията: «НЕ» на 27.Х1.1946 г., и при това не ми е съобщено мотивите на това «НЕ»!... Това «НЕ» ми дава право да мисля, че в това Министерство има още този маниер на бюрократизъм и фашизъм. Е, да, защото ние, «ДЪНОВИСТИТЕ», се ползуваме между просветената интелигенция с особеното мнение, че всяваме разкол в българската църква, т. е. пръскаме заблуда във вярата на народа. Това твърди една част от просветената интелигенция - тая, която се кланя на блажените идоли, за които Христо Ботев казва, че «свещи палят православните скотове». А другата част на интелигенцията, просветена от днешната наука, която твърди, че НЯМА БОГ, третира «ДЪНОВИСТИТЕ» за замаяни, шашави и неполезни на народа!... Е, добре, за да се пръсне тая мълва и това третиране, които не почиват на светлата Божествена истина, ние искаме по силата на свободата на мисълта и закона за печата, разрешение от почит. Министерски съвет - ЗА ХАРТИЯ, за да можем да печатаме нашия вестник «Вечната любов» и в него да изнесем печатно пред народа великите слова на Всемирния Учител ПЕТЪР ДЪНОВ, който увековечи България за вечни времена.
към текста >>

Това твърди една част от просветената интелигенция - тая, която се кланя на блажените идоли, за които Христо Ботев казва, че «свещи палят православните скотове».
повторно подадох заявление до същото Министерство на Пропагандата, в което изразих моето двоумение и удивление, че няма справедливо разпределение на хартията, а законът за печата зове всеки български поданик да се изказва по всички въпроси, които засягат икономическото, политическото и културното повдигане на народа ни. Но и на това ми заявление е поставена резолюцията: «НЕ» на 27.Х1.1946 г., и при това не ми е съобщено мотивите на това «НЕ»!... Това «НЕ» ми дава право да мисля, че в това Министерство има още този маниер на бюрократизъм и фашизъм. Е, да, защото ние, «ДЪНОВИСТИТЕ», се ползуваме между просветената интелигенция с особеното мнение, че всяваме разкол в българската църква, т. е. пръскаме заблуда във вярата на народа. Това твърди една част от просветената интелигенция - тая, която се кланя на блажените идоли, за които Христо Ботев казва, че «свещи палят православните скотове». А другата част на интелигенцията, просветена от днешната наука, която твърди, че НЯМА БОГ, третира «ДЪНОВИСТИТЕ» за замаяни, шашави и неполезни на народа!... Е, добре, за да се пръсне тая мълва и това третиране, които не почиват на светлата Божествена истина, ние искаме по силата на свободата на мисълта и закона за печата, разрешение от почит. Министерски съвет - ЗА ХАРТИЯ, за да можем да печатаме нашия вестник «Вечната любов» и в него да изнесем печатно пред народа великите слова на Всемирния Учител ПЕТЪР ДЪНОВ, който увековечи България за вечни времена. Събитията, които преживява човечеството от толкова години, той ги предсказа, или по-право - ги пророкува, още от 1917 г. до смъртния си час - 27.XII.1944 г.
към текста >>

А другата част на интелигенцията, просветена от днешната наука, която твърди, че НЯМА БОГ, третира «ДЪНОВИСТИТЕ» за замаяни, шашави и неполезни на народа!...
Но и на това ми заявление е поставена резолюцията: «НЕ» на 27.Х1.1946 г., и при това не ми е съобщено мотивите на това «НЕ»!... Това «НЕ» ми дава право да мисля, че в това Министерство има още този маниер на бюрократизъм и фашизъм. Е, да, защото ние, «ДЪНОВИСТИТЕ», се ползуваме между просветената интелигенция с особеното мнение, че всяваме разкол в българската църква, т. е. пръскаме заблуда във вярата на народа. Това твърди една част от просветената интелигенция - тая, която се кланя на блажените идоли, за които Христо Ботев казва, че «свещи палят православните скотове». А другата част на интелигенцията, просветена от днешната наука, която твърди, че НЯМА БОГ, третира «ДЪНОВИСТИТЕ» за замаяни, шашави и неполезни на народа!... Е, добре, за да се пръсне тая мълва и това третиране, които не почиват на светлата Божествена истина, ние искаме по силата на свободата на мисълта и закона за печата, разрешение от почит. Министерски съвет - ЗА ХАРТИЯ, за да можем да печатаме нашия вестник «Вечната любов» и в него да изнесем печатно пред народа великите слова на Всемирния Учител ПЕТЪР ДЪНОВ, който увековечи България за вечни времена. Събитията, които преживява човечеството от толкова години, той ги предсказа, или по-право - ги пророкува, още от 1917 г. до смъртния си час - 27.XII.1944 г. в беседите си, които е държал редовно и програмно през време на половин век.
към текста >>

Тя се занимаваше, значи, с трудната задача на онзи мидийски цар - Левпул, който накарал своите учени да пробият най-тънката цев и да изчислят за колко време ще може да се прокара през нея всичката вода на земята.
- Вземането на Цариград - на книга. А знаете ли това на какво прилича?... - Когато ние се намираме при някой богат човек и той си мери житото, а ние броим крините му и си въобразяваме колко крини ще ни даде назаем... И ние си запишем тия крини на кредита си: «Цариград е наш»... Тоя Цариград е една ябълка на раздор, която създаде най-голямата язва на славянска РУСИЯ. Тя притежаваше най-обширната част от Земята, която някога е била давана на един народ, откогато помни историята. Наместо да използува това несметно богатство, тя се занимаваше с въпроса за Цариград и проливите, с оглед на своето бъдещо надмощие в света, да стане една от най-силните държави. Тя се занимаваше, значи, с трудната задача на онзи мидийски цар - Левпул, който накарал своите учени да пробият най-тънката цев и да изчислят за колко време ще може да се прокара през нея всичката вода на земята. Тия странични въпроси отслабиха Русия морално и впоследствие болшевизмът дойде да й покаже къде е нейният прав път, т. е. - че трябва самопожертвувание - който има много, трябва да раздава. Сега, ако дойдем до новообразувалата се държава Полша, ще забележим, че наместо да се организира вътрешно, морално, и тя върви по пътя на туй славянско разбиране - на вътрешни раздори, преследване и воюване. Ако дойдем до Чехословашко - и тая държава върви по същия път, в нея се развива милитаризмът, с помощта на който иска да брани своята свобода - чрез сила. Ако дойдем до Югославия - и тя върви по пътя на Русия: иска да стане една от най-големите държави - ИМПЕРИЯ на Балканския полуостров, и да тури всички народи на Балкана под своя знаменател.
към текста >>

26. 3.1. Пастир, учител, писател, преводач, общественик

ТОМ 24

3.1. Пастир, учител, писател, преводач, общественик Дафинка д-р Любенова Доганова Биографичен очерк Павел Драгомиров Василев Светъл спомен в живота на Евангелската методистка църква "Д-р Лонг" в София и за обществеността на столицата от първата половина на 20-и век, оставя личността на Дафинка Доганова.
3.1. Пастир, учител, писател, преводач, общественик Дафинка д-р Любенова Доганова Биографичен очерк Павел Драгомиров Василев Светъл спомен в живота на Евангелската методистка църква "Д-р Лонг" в София и за обществеността на столицата от първата половина на 20-и век, оставя личността на Дафинка Доганова. Тя е родена на 28 февруари 1889 г. в крайдунавския град Свищов, в семейството на силно вярващи и предани на Бога родители. Баща й е пастир Йордан Икономов, който по това време е преподавател в Американското научно-богословско училище по френски език, история и география. Майка й, Манола Г. Илиева, е дъщеря на първия евангелист в България, (Гаврил Илиев [Бележка на съставителя.
към текста >>

Нейната вяра в Бога е дълбока, жива, солидна и просветена.
Три години е учителка по литература в Американската гимназия в Ловеч и 25 години (четвърт век) лекторка по английски език. Едновременно с тази основна дейност тя държи сказки, пише статии, редактира списания, води духовно-просветни организации и работи за Бога в Църквата. Дафинка Доганова е оставила незабравими спомени. Преди всичко, те са свързани с излъчването, което е имала със своята висока и изящна фигура, благ характер, финес и топъл глас. Тя е била позната със своето горещо и отзивчиво сърце и лъчиста усмивка. Нейната вяра в Бога е дълбока, жива, солидна и просветена. В изпитания Д. Доганова е споделяла: "Живеем ли, умираме ли, Господни сме". Работата й в църквата беше най-важното нещо в живота й. "Каквото вярваше, изповядваше и говореше - тя го живееше." (Заб. Думи на пастир Цв.
към текста >>

Преводач Освен своите собствени виждания, Д.
Нейна творба за пръв път е печатана в 1914 г. в сп. "Младежки вестител". Словото й е винаги живо, топло, искрено. Тя разглежда теми от областта на философията, религията, литературата, историята, политиката и изкуствата. Преводач Освен своите собствени виждания, Д. Доганова публикува много преводи от английски език. Тя с възхита публикува биографиите на благородни и възвишени личности, с които е искала да подтикне читателите към по-високи идеали в живота. Това са биографиите на Мария Митчел, Роза Боньор, Джордж Елиот, Хариета Холтмър и др. Д. Доганова превежда на английски език редица стихове, между които и поемата "Раковски". Тази поема, задно с анализ на творчеството на Иван Вазов тя публикува в английския вестник "Таймс" (18.XI.1920 г).
към текста >>

Доганова прави отчет за своята дейност като писател, преводач и редактор (виж писмото).
Доганова превежда на английски език редица стихове, между които и поемата "Раковски". Тази поема, задно с анализ на творчеството на Иван Вазов тя публикува в английския вестник "Таймс" (18.XI.1920 г). Между нейните оригинални разкази и поеми са "Блудният син", "Туберкулозната", "Фея-мраз" и др. Издала е книгите "Най-красивия източник на мъдростта" и "Франсис Уилард". В писмото си до г-жа Стоянова (председател на Съюза на българските писателки) в сбита форма Д. Доганова прави отчет за своята дейност като писател, преводач и редактор (виж писмото). Общественик Д. Доганова е изявен общественик. Тя не само е пишела, но е говорела и взимала отношение по въпроси, вълнуващи тогавашното общество. Богато обдарена с хубав стил и богат език, Д. Доганова е умеела топло, вълнуващо и искрено да защитава или да представя разглеждания от нея въпрос.
към текста >>

27. 19. Изригна вулкан от дълбините на духа на баща ми и се изрази в поезия

ТОМ 24

И като намери разрешението, ни даде ключа му: той отрече представата за Бога на непросветената си майка, свали булото на лъжливото християнство, което държи в мрак душите на невинните вярващи - на лъжехристиянството, облечено в черната мантия на егоизма, което отдалечава хората от истината и живота и ги държи в робско невежество.
19. Изригна вулкан от дълбините на духа на баща ми и се изрази в поезия Даде му се сила да ни говори чрез перото, чрез могъщия глас на музикалното слово-на вечната поезия, която изригна като вулкан от дълбините надуха му. Той чу химна на мировете, който възпя и чрез който намери смисъла на страшните човешки страдания, които като "съскащи змии" бяха обвили сърцето му, докато го разрушиха. И като намери разрешението, ни даде ключа му: той отрече представата за Бога на непросветената си майка, свали булото на лъжливото християнство, което държи в мрак душите на невинните вярващи - на лъжехристиянството, облечено в черната мантия на егоизма, което отдалечава хората от истината и живота и ги държи в робско невежество. Земята е мястото на апогея на страданието, където адските сили подложили на мъки човешките души, разпънати на кръста от тежки, почти неразрешими противоречия, стигнали върха на своята стихия, изопнали докрай и най-здравите струни на човешкото съзнание, изчерпали и последните си възможности, падат обезсилени в бездната на небитието несъзнали, че те са стигнали до тази бездна поради това, че са оставили всичките си сили и сокове в човешкия дух станал димантно як, за да не се намери вече сила на небето и на земята, и в целия космос, която да може да го сломи.* /заб. Основната идея в поемата "Химн на мировете" (неиздадена)./ Човешкият дух, кален като стоманата в огъня и водата, превърнат в "алхимична стомана" изплува все по-як и твърд след всяко страдание, падение и противоречие и че колкото по-големи са страданията на хората, толкова по-безсилни стават силите, които ги причиняват и толкова по-скоро ще потънат обезсилени в бездната на небитието, за да се освободи това измъчено човечество за вечни времена от властта на злото, да му стане господар и да се отворят най-после за човека вратите на рая - на изобилните блага и щастие-да рукнат пълноводните реки на доброто и благословението и да викне освободеният човек: "Благословени бъдете, палачи мои! Защото слаб бях- силен ме направихте; сляп бях - накарахте ме да прогледна; премръзнал бях - стоплихте ме в огнената битка; в мрак бях - заставихте ме да просветна; роб бях, но вече съм свободен и сега съм за вечни времена пълен господар! Служете ми, о, поробени, оковани във вериги на безсилието, роби на злото! Аз няма да бъда жесток господар като вас, защото вие в невежество ме бичувахте, а аз в светлина и просветление ще ръководя!
към текста >>

Основната идея в поемата "Химн на мировете" (неиздадена)./ Човешкият дух, кален като стоманата в огъня и водата, превърнат в "алхимична стомана" изплува все по-як и твърд след всяко страдание, падение и противоречие и че колкото по-големи са страданията на хората, толкова по-безсилни стават силите, които ги причиняват и толкова по-скоро ще потънат обезсилени в бездната на небитието, за да се освободи това измъчено човечество за вечни времена от властта на злото, да му стане господар и да се отворят най-после за човека вратите на рая - на изобилните блага и щастие-да рукнат пълноводните реки на доброто и благословението и да викне освободеният човек: "Благословени бъдете, палачи мои!
19. Изригна вулкан от дълбините на духа на баща ми и се изрази в поезия Даде му се сила да ни говори чрез перото, чрез могъщия глас на музикалното слово-на вечната поезия, която изригна като вулкан от дълбините надуха му. Той чу химна на мировете, който възпя и чрез който намери смисъла на страшните човешки страдания, които като "съскащи змии" бяха обвили сърцето му, докато го разрушиха. И като намери разрешението, ни даде ключа му: той отрече представата за Бога на непросветената си майка, свали булото на лъжливото християнство, което държи в мрак душите на невинните вярващи - на лъжехристиянството, облечено в черната мантия на егоизма, което отдалечава хората от истината и живота и ги държи в робско невежество. Земята е мястото на апогея на страданието, където адските сили подложили на мъки човешките души, разпънати на кръста от тежки, почти неразрешими противоречия, стигнали върха на своята стихия, изопнали докрай и най-здравите струни на човешкото съзнание, изчерпали и последните си възможности, падат обезсилени в бездната на небитието несъзнали, че те са стигнали до тази бездна поради това, че са оставили всичките си сили и сокове в човешкия дух станал димантно як, за да не се намери вече сила на небето и на земята, и в целия космос, която да може да го сломи.* /заб. Основната идея в поемата "Химн на мировете" (неиздадена)./ Човешкият дух, кален като стоманата в огъня и водата, превърнат в "алхимична стомана" изплува все по-як и твърд след всяко страдание, падение и противоречие и че колкото по-големи са страданията на хората, толкова по-безсилни стават силите, които ги причиняват и толкова по-скоро ще потънат обезсилени в бездната на небитието, за да се освободи това измъчено човечество за вечни времена от властта на злото, да му стане господар и да се отворят най-после за човека вратите на рая - на изобилните блага и щастие-да рукнат пълноводните реки на доброто и благословението и да викне освободеният човек: "Благословени бъдете, палачи мои! Защото слаб бях- силен ме направихте; сляп бях - накарахте ме да прогледна; премръзнал бях - стоплихте ме в огнената битка; в мрак бях - заставихте ме да просветна; роб бях, но вече съм свободен и сега съм за вечни времена пълен господар! Служете ми, о, поробени, оковани във вериги на безсилието, роби на злото! Аз няма да бъда жесток господар като вас, защото вие в невежество ме бичувахте, а аз в светлина и просветление ще ръководя! Но аз няма никога да ви позволя да ме владеете, защото няма по-страшно робство за човека от това да робува на тъмнината и невежеството! 0, вие, сили на злото!
към текста >>

28. 246 б. Откриване на Втория фронт

Весела Несторова

ТОМ 24

Сега този улей прибираше, събираше вода.
Весела: Е тука е. В.К.: В краката на тези от снимката. Весела: Да там, точно там. В.К.: В краката на тези? И това трябва да бъде отваряне на втория фронт. Да. Сега този улей прибираше, събираше вода. Весела: И там се събираше вода. Да. В.К.: Вторият фронт. И как възприехте тази новина, когато ви каза? Весела: Когато откриха Втория фронт не ми направи впечатление, защото аз не следях символично какво се работи, не бях просветена във движението политическите ходове на войната. Но направи ми впечатление, че Учителят каза на Владо да открие Втория фронт, и тогава нямаше никаква дума, не се говореше за Втори фронт.
към текста >>

Весела: И там се събираше вода.
В.К.: В краката на тези от снимката. Весела: Да там, точно там. В.К.: В краката на тези? И това трябва да бъде отваряне на втория фронт. Да. Сега този улей прибираше, събираше вода. Весела: И там се събираше вода. Да. В.К.: Вторият фронт. И как възприехте тази новина, когато ви каза? Весела: Когато откриха Втория фронт не ми направи впечатление, защото аз не следях символично какво се работи, не бях просветена във движението политическите ходове на войната. Но направи ми впечатление, че Учителят каза на Владо да открие Втория фронт, и тогава нямаше никаква дума, не се говореше за Втори фронт. Не знаех нищо.
към текста >>

Весела: Когато откриха Втория фронт не ми направи впечатление, защото аз не следях символично какво се работи, не бях просветена във движението политическите ходове на войната.
И това трябва да бъде отваряне на втория фронт. Да. Сега този улей прибираше, събираше вода. Весела: И там се събираше вода. Да. В.К.: Вторият фронт. И как възприехте тази новина, когато ви каза? Весела: Когато откриха Втория фронт не ми направи впечатление, защото аз не следях символично какво се работи, не бях просветена във движението политическите ходове на войната. Но направи ми впечатление, че Учителят каза на Владо да открие Втория фронт, и тогава нямаше никаква дума, не се говореше за Втори фронт. Не знаех нищо. Много време след това, след като напуснахме Мърчаево и с Владо говорехме върху разните значения на нашата работа, той каза, че действително ние сме изместили, с тази постъпка Учителят е изместил фронта от България, защото България щеше да пострада, ако бяха нахълтали тука англо-американците. Щеше да се раздели на две България - на северна и южна, и да стане нещо като Виетнам.
към текста >>

29. Г. Допълнение към спомените на Весела Несторова за 1939,1940,1941 и 1943 години от разговори с нея (Магнетофонен запис)

Весела Несторова, Вергилий Кръстев

ТОМ 24

96, намерих следното изречение: "Да живееш във водата като в среда, е да я ползуваш като условие за живот и да я приемаш в себе си, за да изтича вън от теб във вид на извор, това са три различни състояния, през които човек минава.
Новото е в съзнанието." В.К.: Това е от тетрадката, да. Весела: Идеята на "Събери водите в долината" е с дълбок смисъл. Първо е нужно да съберем хубавите чувства в сърцето си, които изпратени в ума (което е върха), поддържат живота му-това е препращане на енергиите ни в духовния свят, а не безразборното им разпиляване и прахосване на физическия свят. Стремежът ни винаги да е вертикален, а не хоризонтален. В томчето "Смени в природата", с. 96, намерих следното изречение: "Да живееш във водата като в среда, е да я ползуваш като условие за живот и да я приемаш в себе си, за да изтича вън от теб във вид на извор, това са три различни състояния, през които човек минава. Размишлявайте върху тези три мисли, за да обясните състоянията си, през които минавате." ("Смени в природата", Общ окултен клас, г. VNIj. И.София, 1937) Весела: В тихата вечерна самота на селцето, където работех. В.К.: Кое село? Весела: Село Ковачевци, Самоковско, чувствах често присъствие на любящи същества, които понякога ми нашепваха стихове и чудни мисли. Една вечер написах стихотворението "Шепотът на Утешителя".
към текста >>

"Словото никога не спира да говори." Срещнах се за малко с Учителя и му прочетох нещо от превода ми на "Свещени думи на Учителя", което той одобри.
Весела: Да, стара сестра. В.К.: Тя е превеждала на френски? Весела: Да. Тя бе изключително будна и интелигентна сестра и до дълбока старост предаваше френски език в Alliance Francaise в София. Още виждам вълнението й, когато ми предаде тези свещени думи, дошли от невидим източник. "Словото никога не спира да говори." Срещнах се за малко с Учителя и му прочетох нещо от превода ми на "Свещени думи на Учителя", което той одобри. Трябваше да се готвя за държавен изпит по английски език. Той каза: "Ще се нареди". За лагера ни на второто езеро в Рила, Той каза: "На Молитвения връх, само птиците могат там да хвъркат. Животни няма там. Хората мислят, че нашето учение е нещо построено, скърпено, а ние сме взели всички неизменяеми опити на природата през вековете.
към текста >>

За да си добър, трябва да си извор, не шише с един килограм вода.
Човек трябва да умре за всички съмнения в душата си, за глупостите в ума си, за злорадството в сърцето си, за лошите постъпки. Докато търсиш удоволствие вън от себе си, ти си на крив път. Дошли сте да държите матура на земята. Дошли сте да учите. Ние сме се ползвали хиляди години от Любовта, но дошло е време да разберем смисъла на Любовта. За да си добър, трябва да си извор, не шише с един килограм вода. Не знаете за какво сте дошли. Не знаете как да обичате Бога и ближния си, а себе си много сте възлюбили и оттам иде съгрешението. Във вас имате един Бог, на Когото не сте дали условия и свобода да се прояви. Той чака да види какво ще направите за Него". Брат Боев ми каза, че Учителят му казал: "Не се поставяйте на базата на Абсолютното да съдите хората, защото не сте едно с Абсолютното, а сте субективни.
към текста >>

Не изпивай водата в шишето на другите, не се интересувай от нея, а от своята.
Как ще различаваш хората? Жертвай за човека, който е готов да жертва всичко за Бога, за своя ближен и най-после за себе си. Който служи на Бога с всичко, на ближния си и най-после на себе си, той е твоя ближен. Оставаш да посяват други семена, мътиш кукувичи яйца и после те отлетят и за теб нищо не остава. Не се запалвай от кибритените клечки - от малките желания. Не изпивай водата в шишето на другите, не се интересувай от нея, а от своята. Ти колкото светлина можеш да получиш, то е важното за теб. Да изградим новия свят в себе си. Хората не са готови за любовта, за зло ще се употреби днес. Бога извън хората не можеш да го намериш. На Бога извън хората как ще служиш?
към текста >>

Тъмните облаци сякаш ревнуваха слънцето и се талазеха пред него, но над нас бе отворена широка светла врата и цяла бе осветена.
Всички пяхме след Учителя няколко песни, целунахме Му ръка и си легнахме. Сутринта отидохме на "Мечата поляна" да посрещнем изгрева в 7.20 часа. Изгревът бе чудно хубава картина - слънцето се яви над развълнувано море от мъгла и го позлати с първите си лъчи. От върха се спускаха тъмни облаци и "дефилираха пред нас", както се изрази Учителят. Невидимият свят дефилираше пред нас. Тъмните облаци сякаш ревнуваха слънцето и се талазеха пред него, но над нас бе отворена широка светла врата и цяла бе осветена. Учителят каза, че това е един художник, който рисува тези картини пред нас. Ароматните борови дървета пращяха в печката, докато закусвахме горещ чай, освежени от утрешната разходка. Записала съм: "Колко благ и мил е Учителят, какво свято присъствие има край Него! Колко съм щастлива, че съм приютена в този слънчев дом! " На обед Учителят ни говори доста: "Природата трябва да оживее в ума на детето, тогава то ще пее за нея.
към текста >>

Водата е любовни писма между водорода и кислорода.
В Божествения свят е любовта и обичта. В духовния свят мисълта и чувството, а на земята светлината и топлината. Като гледаш на земята и възприемаш светлината, то е любовта." Продължих какво да пиша на Георги. "Като живееш във въздуха, да не го познаваш, може ли? Като живееш в светлината да не я познаваш, може ли? Водата е любовни писма между водорода и кислорода. Те, като се влюбили се съединили в едно, и водата е писмата им. Водата още нищо не е родила, но тя като влезе в организма се разлага на кислород, който гори и отива да поддържа ума, мисълта. А водорода отива да поддържа топлината в сърцето и като влезе водата в тях, човек да свърши някаква работа. Човек в радостта да не се забравя. Тя е голям ангел, който ти оставя подаръците си и ти ставаш радостен.
към текста >>

Те, като се влюбили се съединили в едно, и водата е писмата им.
В духовния свят мисълта и чувството, а на земята светлината и топлината. Като гледаш на земята и възприемаш светлината, то е любовта." Продължих какво да пиша на Георги. "Като живееш във въздуха, да не го познаваш, може ли? Като живееш в светлината да не я познаваш, може ли? Водата е любовни писма между водорода и кислорода. Те, като се влюбили се съединили в едно, и водата е писмата им. Водата още нищо не е родила, но тя като влезе в организма се разлага на кислород, който гори и отива да поддържа ума, мисълта. А водорода отива да поддържа топлината в сърцето и като влезе водата в тях, човек да свърши някаква работа. Човек в радостта да не се забравя. Тя е голям ангел, който ти оставя подаръците си и ти ставаш радостен. Слънцето постоянно ли изгрява - не.
към текста >>

Водата още нищо не е родила, но тя като влезе в организма се разлага на кислород, който гори и отива да поддържа ума, мисълта.
Като гледаш на земята и възприемаш светлината, то е любовта." Продължих какво да пиша на Георги. "Като живееш във въздуха, да не го познаваш, може ли? Като живееш в светлината да не я познаваш, може ли? Водата е любовни писма между водорода и кислорода. Те, като се влюбили се съединили в едно, и водата е писмата им. Водата още нищо не е родила, но тя като влезе в организма се разлага на кислород, който гори и отива да поддържа ума, мисълта. А водорода отива да поддържа топлината в сърцето и като влезе водата в тях, човек да свърши някаква работа. Човек в радостта да не се забравя. Тя е голям ангел, който ти оставя подаръците си и ти ставаш радостен. Слънцето постоянно ли изгрява - не. Като залязва е утеха.
към текста >>

А водорода отива да поддържа топлината в сърцето и като влезе водата в тях, човек да свърши някаква работа.
"Като живееш във въздуха, да не го познаваш, може ли? Като живееш в светлината да не я познаваш, може ли? Водата е любовни писма между водорода и кислорода. Те, като се влюбили се съединили в едно, и водата е писмата им. Водата още нищо не е родила, но тя като влезе в организма се разлага на кислород, който гори и отива да поддържа ума, мисълта. А водорода отива да поддържа топлината в сърцето и като влезе водата в тях, човек да свърши някаква работа. Човек в радостта да не се забравя. Тя е голям ангел, който ти оставя подаръците си и ти ставаш радостен. Слънцето постоянно ли изгрява - не. Като залязва е утеха. В скръбта да не се отчайваш, а в радостта не се забравяй.
към текста >>

И каза: Учителят ме извика и ми даде термоса си с гореща вода и каза Владо, Ганчо и аз да отидем на връх "Острица", който не е много далеч от Мърчаево, за три дни.
Не приехме новия начин на живот. И товарът на Учителя беше, че цели петдесет години той събираше българите да предаде Божественото слово за Новата епоха, за която ми каза: За 2000 години ви давам Слово, което ще се реализира бавно, но сигурно, защото Божията мисия, Божията работа не може да не се изпълни. Ако вие тук не я изпълните, този поток, тази енергия ще отидат другаде и други ще я изпълнят. Но голямата му мъка беше, че той искаше именно българите да приемат всичко това и да станат един щастлив, красив народ. Той каза на беседа в Търново: "Дайте ми вашата младеж, дайте ми ги, за една година аз ще направя съвсем други хора от тях." Но никой не се вслуша в Словото на Учителя Една сутрин, както си бях в палатката, пристигна Владо при мен и каза: Сестра Веса, ние играем сега ролята на Йосиф и Мария, а Мърчаево е новия Витлеем, където се ражда нещо ново. И каза: Учителят ме извика и ми даде термоса си с гореща вода и каза Владо, Ганчо и аз да отидем на връх "Острица", който не е много далеч от Мърчаево, за три дни. Аз бях приготвила щрудел предишния ден и отидохме тримата нагоре, като казвахме формули и молитви през цялото време. Горе на върха също много молитви направихме и се молехме за мир и братство между народите. Като се върнах от върха, казах: Учителю, ние ви чакахме горе. Но той каза: "Аз_ дойдох от горе". Това, което Владо ми каза сутринта, че ние играем ролята на Йосиф и Мария не беше същия ден, преди това беше.
към текста >>

И аз видях, как веднъж той й се караше много строго, а тя му викаше: Учителю, ти си добър, ти си добричък, Учителю... И така, просто както на патка вода пада, така и думите на Учителя върху нея падаха.
Сега, една вечер сестра Балтова, която беше там в групата, тя може би не спеше в същата къща, но е дошла да спи на един сандък до вратата на Учителя до стаичката. И през нощта, тя понеже е едра жена на този малък сандък, паднала от сандъка и на другия ден като отидох разправяха с насмешка каква паника през нощта. Тя тежка жена, като паднала там лъжици, вилици, всичко се раздрънкало в антрето и всички се събудили и се уплашили, помислили, че е земетресение. А то, паднала Балтова. Сега, тази Балтова винаги вървеше край Учителя, безпокоеше го с присъствието си. И аз видях, как веднъж той й се караше много строго, а тя му викаше: Учителю, ти си добър, ти си добричък, Учителю... И така, просто както на патка вода пада, така и думите на Учителя върху нея падаха. Нищо не възприемаше. И така се притесняваше Учителя от нея. Но той никога никого не изпъди. Към всички беше благ и добър винаги. Още в 1938 г., когато за първи път отидох с майка ми на Рила на второто езеро с палатка, Учителят ми каза: "Преведете "Абсолютна чистота", беседата " Аз я преведох и след това, в течение на няколко години, той ми казваше, като свърша една книга коя да преведа, следната или коя беседа.
към текста >>

Тя е музикантка и поет и може да превежда добре." И затова, когато му подарих "Пътят на ученика" той се зарадва и брат Гавраил Величков като минавал, той го извикал горе и казал: "Ела да видиш какъв подарък съм получил", и с радост му показал превода на "Пътят на ученика".
Той не Ми я поръча, но аз всеки ден по три страници превеждах и тогава му я подарих и той много се зарадва на книгата. Но в 1939 г. преведох най-напред "Свещените думи". И когато ги изпрати той на наш брат в Щатите, той ги отпечатил и му изпратил копие и Учителят казал на брат Боев. "На английски звучат по-добре, отколкото на български. Тя е музикантка и поет и може да превежда добре." И затова, когато му подарих "Пътят на ученика" той се зарадва и брат Гавраил Величков като минавал, той го извикал горе и казал: "Ела да видиш какъв подарък съм получил", и с радост му показал превода на "Пътят на ученика". Превела съм и трите серии "Сила и Живот", сега, в последните години, не сега. Но това, което направих е, преведох всичко за Паневритмиите, трите Паневритмии и написах текста на "Слънчеви лъчи", думите, които се отпечатаха в книжката "Слънчеви лъчи", и също така съм превела на английски всичко за Паневритмиите и думи съм написала на всичките песни на Паневритмиите на английски. В.К.: Да? А за полюлея? Весела: На някой брат казал, той казал: Каква е тази сестра?
към текста >>

А хората структурират пътя на водата чрез тръби, фонтани, съдове и безброй форми.
Светни с кибрита, хората ще видят истината. Не им разказвай, как ще видят истината. Това е личен процес. "Не запланувай живота си, не прави план за бъдещето, ми беше казал Учителя в първия разговор юни, 1937 година, което е готово в ангелския свят и чака да се проектира на земята." Ще слезе новият Йерусалим отгоре, всичко велико ще дойде отгоре, а ние само ще сме готови да го приемем. Само поетът изразява животът, както идва, само изворът е импулс към движение. А хората структурират пътя на водата чрез тръби, фонтани, съдове и безброй форми. Влизането в битието на Духа е излизане от всички човешки структури на живота. Духът е безпределното вечно битие, в което всичко е едно без "културни структури", така да кажем. Всички култури на земята ще станат на прах. Защото почиват на човешкия несъвършен интелект и не могат да устоят напора на висшите вибрации, което вече става на земята. Рушат се формите непрестанно.
към текста >>

323, беседата "Път към разумното" и преписах това изречение, което потвърждава съдържанието на есето, което съм написала: "Водата е разумното в живота, а стомната - неразумното." (Забележка: "Ценната дума".
Защото почиват на човешкия несъвършен интелект и не могат да устоят напора на висшите вибрации, което вече става на земята. Рушат се формите непрестанно. Проповедничество не нужно в момента, а вслушване в говора на Духа в нас. Тъй като Духът говори на всеки различно, то си е за него това, което му казва, за човека на когото говори, за неговия растеж. Всяка мисъл трябва да те свързва с реалния живот, но ако тя е абстрактна, откъсната от живота, непонятна, тя не е нужна." И когато написах това есе, отворих томчето "Ценната дума", с. 323, беседата "Път към разумното" и преписах това изречение, което потвърждава съдържанието на есето, което съм написала: "Водата е разумното в живота, а стомната - неразумното." (Забележка: "Ценната дума". Утринни слова 1935 г. София, 1941) С това есе приключвам своята работа с брат Вергилий относно моите опитности, които съм предала вече. В.К.: Дата? Весела: Днес сме 24 ноември 1989 година, петък. Слънчев ден, първият сняг е покрил земята и всичко блести.
към текста >>

30. 8. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ, ВОЙНИТЕ И ЗАКОНА НА ЛЮБОВТА; 8.1. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ И ЗА ВОЙНИТЕ

ОТИДЕ СЛЕД НЕГО: Неделна беседа; 11 април 1920 г.

ТОМ 25

Какво ще прави вашето кученце, ако го оставите да слуша музика в широка, добре осветена концертна зала?
Не мислете за някакъв рай. Напуснете вашите криви разбирания за рая. Раят, който търсите, е в самите вас. Вие всякога можете да го имате. Ако влезете неподготвени в този рай, не може да издържите на неговата светлина, тя е непоносима за вас. Какво ще прави вашето кученце, ако го оставите да слуша музика в широка, добре осветена концертна зала? - То ще се измъчи, ще започне да лае. Такова ще бъде и вашето положение, ако влезете неподготвени в другия свят, във великото мълчание, да слушате Божествената музика. Ако отида по-далеч в обясненията си, ще обвиня и вас, и себе си. Сега, аз развивам пред вас един въпрос като пред виновници за страданията на Христа. Аз се упражнявам върху вас, като върху мишенки, с които се упражняват войниците.
към текста >>

Когато някой счупи стомната, няма да го бия, но втори път няма да го пратя за вода.
Никога няма да го наредите. Вие трябва да оправите своя ум, своето сърце и своята воля. Само така ще се разберете като братя. Приложете новото учение още сега. Не ви съдя, но казвам да направите това, преди да е станало всичко, което ви говорих. Когато някой счупи стомната, няма да го бия, но втори път няма да го пратя за вода. Бъдете смели като американеца, който е минал Ниагарския водопад по въже. Той минал водопада през най-широкото място, около един километър широчина. В ръката си носел върлина, с която пазел равновесие. Втори път го минал с човек на гърба си, а третия път - пак сам, но без върлина в ръка. Това е истински герой.
към текста >>

31. Е. СПОМЕНИ НА ИВАН П. БОЙЧЕВ

Спомени и опитности преди Първата световна война, а също така и след нея.

ТОМ 25

Пътувах 10 деня като пиех само вода и ядях малко плодове.
Аз изпитвах голяма радост като гледах тези неземни неща, които не се изгубваха от очите ми и все по-красиви и по-светли ставаха, особено когато бивах гладен. С време започна да се образува около мене светла мрежа с различни очертания - като тантела, кардела и др. Образуваха се така: отначало - топка, после тя издава клончета, а по-после се образуваха и други форми, които тук ще покажа някои от тях: Трябва да кажа, че тези светли фигури започнах да виждам след като почнах да вярвам и да се моля със сълзи на очи Бог да ме приеме в Своето Царство. Като се уверих, че през време на глада светлината на чудните форми се увеличава и се виждат по-отблизо, реших да направя екскурзия от Бургас до Рилския манастир, без да ям хляб. Тръгнах от село Черни връх на 4 август по стар стил. Пътувах 10 деня като пиех само вода и ядях малко плодове. Като вървях по пътя, светлината на тези форми ми беше като храна и тялото ми не отслабна. Почнаха да се явяват и други форми по целия път. Като стигнах монастиря, казах това на игумена и исках да ми обясни явлението им, но той каза, че не е в състояние да стори това, защото сам няма никакво понятие за тях. ПЪРВИ сън През нощта ми се яви насън свети Иван Рилски и ми каза, че за известно време ще стоя на това положение и след това ще отивам все по- нагоре и нагоре. И наистина, в продължение на 10 години останах на това положение През този период служих 33 месеца войник, 10 месеца Балканска война, 3 години Първата Световна война.
към текста >>

Като се движех по въздуха из стаята с голяма лекота и радост, виждам тялото си на земята да лежи и цялата стая осветена от душата.
Учителят ми каза: "Това е духовното ти тяло." Тогава забелязах какъв е цветът и красотата на духовното ми тяло. Като тръгнах да отивам към кревата, гдето спях, гледам тялото си на кревата, и като приближих тялото си, то трепна, като кога се опари нещо. Това ме накара да разбера, че аз съм бил вън от тялото си и съм видял душата си как се отделя и влиза в тялото." ДЕСЕТА опитност: "Виждам се в една стая сам и то във въздуха. В стаята душата ми свети като електрическа крушка с чиста жълта светлина - прозрачна. Виждат се всички части на тялото ми: глава, ръце, очи, уши, лице - прозрачно - нозе и се държи душата за тялото с една нишка сребърна, подобна на кабела на крушката. Като се движех по въздуха из стаята с голяма лекота и радост, виждам тялото си на земята да лежи и цялата стая осветена от душата. Като почнах да слизам от въздуха към тялото си, светлината в стаята почна да намалява, както кога се намалява фитила на лампата. Като слизах по жицата, която държеше тялото и душата, в смисъл, свързваше ги, и стигнах до сами тялото си, светлината угасна, а тялото се стресна и всичко се изгуби." Това не бе сън, не бе и съновидение, а реална опитност да се види как душата е свързана с тялото. ЕДИНАДЕСЕТА опитност: Една сутрин, като се събудих от сън, виждам една синя завеса се разтваря на запад, подобно на завеса в театър. Отведнъж се намерих в една западна държава, в Австрия, в графски дворец. Като влизам в двореца, в градината ме посреща мома - двадесетгодишна, поздрави ме и каза: "Знаеш ли, че в миналият си живот ти си бил тази мома?
към текста >>

32. Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Водата в тенджерата ври, спускам малко сол, после ръся по малко брашно и непрестанно бъркам с лъжицата.
Електричните глобуси леят обилна светлина чак до крайните ъгли - всички сме като една душа. И Той с нас - единственият и... едно младо девойче със сребристо шалче на раменете. Сама съм. Печката гори насърчително. Върху огъня си варя скроб. Водата в тенджерата ври, спускам малко сол, после ръся по малко брашно и непрестанно бъркам с лъжицата. После изливам кашата в чиния. Отгоре се появява много приятна корица. Сърбам с лъжица - бузите ми се зачервяват. Чета посланията към Филипяните и Колосяните. Значи, Апостол Павел ми е на гости... - Павле, Павле, помогни ми да прославя Името на Бога, както и ти -макар да си имал трън в плътта си.
към текста >>

Зад нас е цяла осветена София.
Вега блести като нежна девойка, а от изток руменее зорница - предвестник на близкото утро. Витоша едвам се очертава в дрезгавината. Тя вече ни лъха със здравия си дъх и ни зове нагоре. Тя е нашият Ханаан. Върху нея оставяме всичките си мъки и пречистваме задимената си кръв. Зад нас е цяла осветена София. Тя прилича на бяла приказка. Пъплим към „Зеленка”. От тук посрещаме първите лъчи на слънцето. То се явява, здрависва се с върховете, а после подава ръка на долините и там остава. Тъмните хоризонти ясно се отделят.
към текста >>

Тичам у дома, изкъпвам се с гореща вода, обличам пак онази рокля и отивам в салона на братска вечеря по случай пролетното равноденствие.
- Но, казал той - това момиче, което водите за ръка, един ден ще ви донесе най-големи огорчения и най-велик срам... Всичко се сбъднало. Тя оздравяла, а осиновеното момиче, наистина им донело големи неприятности и досега още им носи. Плащат ми 60 лв. Значи 10 лв. повече от уговорената сума. Тичам у дома, изкъпвам се с гореща вода, обличам пак онази рокля и отивам в салона на братска вечеря по случай пролетното равноденствие. Пак същия разкош на описаната вечеря, пак песни и пак декламация. Тоз път - без сребристо шалче на раменете си. 25 ЯНУАРИ 1925 г. Печката ми гори. Коминът тегли отлично.
към текста >>

Всеки ден накисвам в топла вода по 100 грама жито.
Но дали не лъжа себе си! Дали не обичам в него титлата му, високия му чин. Бих ли го обичала някога ако стане беден? Но нима може той да стане беден, или хазаите ми и техните приятели. Опитвам се в житен режим. Всеки ден накисвам в топла вода по 100 грама жито. Това е всичката ми храна. Но тъй ми е леко! Чувствувам се като птичка. 6 ФЕВРУАРИ [1925 г.] Как ме боли главата! Като огнен похлупак ме притиска нещо.
към текста >>

Така си лежа и не мога да стана да си сгорещя една чашка вода.
Това е всичката ми храна. Но тъй ми е леко! Чувствувам се като птичка. 6 ФЕВРУАРИ [1925 г.] Как ме боли главата! Като огнен похлупак ме притиска нещо. Така си лежа и не мога да стана да си сгорещя една чашка вода. Няма никой при мене. Само учебниците ми. Простирам ръка и ги прегръщам. Целувам тетрадките си с тия хубави чертежи по тях. Те са моята радост, моето спасение.
към текста >>

Франциск ходи по водата... Нищо не разбрах.
Но тя се чудеше на сандалите ми. Никога тя не би могла даже да помисли такова нещо, камо ли да го направи. След вечерята Андрей Стоянов свири нещо от Шумана. После свири свои композиции. Споменаха някакви „пеперуди” и св. Франциск ходи по водата... Нищо не разбрах. Като слушах и гледах този музикант, почувствувах се тъй да се каже във висок стил. Пораснах. Почетох себе си. Нещо неземно, чисто и красиво лъхаше от него. Стори ми се, че не съм на земята. Той свиреше необикновено.
към текста >>

Хареса му превода.
Значи, докато аз го чакам тук, той се разговаря с тия български учени - дипломатки, които жално гледат към българското реноме. Но той не вярвал. Обикнал Учителя чрез мене. До сега не бях му дала нищо да чете, но сега ще взема преведените на немски беседи и ще му ги дам. При мене чете „Високият идеал”, преведен от Мара Белчева. Хареса му превода. Много от изказаните мисли вътре му се виждат сродни. След 2 дена ми подари „Fatalita” от Ада Негри. Ала кой разбира думица! Кой знае кога ще ги прочета и разбера. Събота, 11 АПРИЛ [1925 г.] Пак дойде.
към текста >>

Натопено е житцето от снощи във вряла вода и то е омекнало и набъбнало.
Неусетно (душа да ми е яка) се изтъркулвам кандидатка за VI клас. Почвам житен режим. Няма хляб, а само по малко топла водица. Само по 100 гр. дневно, казва Учителя. Натопено е житцето от снощи във вряла вода и то е омекнало и набъбнало. Яж по 100 гр. дневно. Нищо ми няма. Силите ми - пак сили. Но лицето ми по-бледо и очите - по-блестящи. Срещам го в гората на връщане от изгрев слънце.
към текста >>

Накарах го да си изяде попарката и понеже се беше окъпал не добре, заведох го в пералнята, накарах го да се съблече гол и отново го окъпах както трябва с гореща вода и миризлив сапун.
Но аз чаках този голтак като влюбена. Защото със себе си, това дете носеше безименно страдание. То не проси, не протяга ръка, но аз познавам тия гладни свити уста, тия безпомощно увиснали ръце и бавен ход. Мое обично дете, мой брат! Най-напред го пратих да се остриже и окъпе. Накарах го да си изяде попарката и понеже се беше окъпал не добре, заведох го в пералнята, накарах го да се съблече гол и отново го окъпах както трябва с гореща вода и миризлив сапун. Тялото му е мършаво, но добре развито, широки плещи и силни бедра. Почнах да го обличам - то гледа и не вярва. Ето нова риза и гащи, нови чорапи - всичко правено някога за чеиз. Облече зелено вълнено костюмче, обувки, дори и мека велурена шапка, които неща ми даде един модернизиран студент, който на радо сърце се освободи от шаячните си дрехи. Братът на хазайката пък му подари вехтия си балтон и здрав каиш да си връзва гащите.
към текста >>

Мириади звезди покриха небосвода.
Те мислеха, че идвам да ги посрещна само. Но Учителят каза: „Оставете я да свърши работата си.” О, Той знае за моята ужасна борба, че мястото ми в специалния клас е разклатено. Бивака. Върху огнището още димяха недогорели главни. Събирам дърва и го подклаждам. Свечери се. Мириади звезди покриха небосвода. Тихо се сгушиха в мрак планините. Тих ветрец люлееше клоните на зелените габери. Сама съм. Сал сама. После задуха силен вятър.
към текста >>

Какжадно слуша милото момче своята просветена учителка... 12 ФЕВРУАРИ [1926 г.] Стрелките се въртят, но той не идва.
Как ми идва да избягам от неговите нежни поледи, но, нека си гледа; аз ще се правя, че нищо не виждам. А той хубаво разбира алгебра, също като бр. Боев умее с малко думи да обяснява. Знаменателно! Имам си ученик по немски език - млад флейтист. Колко се радвам, че и аз на свой ред ще помогна някому. Какжадно слуша милото момче своята просветена учителка... 12 ФЕВРУАРИ [1926 г.] Стрелките се въртят, но той не идва. Да, той каза, че ще ме обича, както аз искам. Той не иска да се плаша от неговата любов. Но аз съм жадна за обич. 21 ФЕВРУАРИ [1926 г.] Алфиери Бертоли ми каза, че Colombo държал реферат за Leonardo da Vinci [Леонардо да Винчи]. Имал много слушатели - получил богати аплодисменти.
към текста >>

33. 21 ЮЛИ 1926 г. - 24 ОКТОМВРИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Ето че към теб идва Учителя и ти от захлас или що, изтърваш книгата във водата.” В един миг всичко е загубено.
Явих се при Учителя, комуто описах положението си. От своята висота Той слезе и изцели раните ми. ,Да, каза Той, на младите трябва да се помага”. Даде ми тъй сладки обещания, които все още очаквам, защото чух многозначущите Негови думи „Ще се нареди”. Той продължи: „Вие сте вложили в тази душа нещо ценно, както се влагат богатства в някоя банка и сега се опасявате да не фалира банката.” Учителят непрестанно продължаваше да дообяснява работите, докато един ден Го чух да казва: „Седите пред една река и държите книга, която цял живот сте писали. Ето че към теб идва Учителя и ти от захлас или що, изтърваш книгата във водата.” В един миг всичко е загубено. Обаче, след известни условия, които трябваше да изпълня, Учителят простира своята тояжка над водата, моята книга изплава, за да я взема и пазя във век. Според обещанията, сега аз чакам душата, която ме отхвърли, да дойде и ме потърси, защото наистина, пред Бога ние заедно трябва да се явим. До тук, аз отговорих с искреност на Вашата откровеност. Преминавам към разглеждане Вашето състояние. Любовта всякога има за обект нещо, което седи по-високо от нас и като че ли Природата с това има за цел да издигне душата на една висота.
към текста >>

Обаче, след известни условия, които трябваше да изпълня, Учителят простира своята тояжка над водата, моята книга изплава, за да я взема и пазя във век.
От своята висота Той слезе и изцели раните ми. ,Да, каза Той, на младите трябва да се помага”. Даде ми тъй сладки обещания, които все още очаквам, защото чух многозначущите Негови думи „Ще се нареди”. Той продължи: „Вие сте вложили в тази душа нещо ценно, както се влагат богатства в някоя банка и сега се опасявате да не фалира банката.” Учителят непрестанно продължаваше да дообяснява работите, докато един ден Го чух да казва: „Седите пред една река и държите книга, която цял живот сте писали. Ето че към теб идва Учителя и ти от захлас или що, изтърваш книгата във водата.” В един миг всичко е загубено. Обаче, след известни условия, които трябваше да изпълня, Учителят простира своята тояжка над водата, моята книга изплава, за да я взема и пазя във век. Според обещанията, сега аз чакам душата, която ме отхвърли, да дойде и ме потърси, защото наистина, пред Бога ние заедно трябва да се явим. До тук, аз отговорих с искреност на Вашата откровеност. Преминавам към разглеждане Вашето състояние. Любовта всякога има за обект нещо, което седи по-високо от нас и като че ли Природата с това има за цел да издигне душата на една висота. Така беше с мен.
към текста >>

Всеки помага - носи тухли, вар, вода, но най-много работят Айтоската група.
Никой не им заповядва. Достатъчно е погледа на Учителя, за да се извърши подвиг. Ръцете им далеч не са бели и нежни. Но защо из под тия груби мазолести ръце се ражда такава красота. Ние строим салон за беседи. Всеки помага - носи тухли, вар, вода, но най-много работят Айтоската група. Води ги прекрасния бр. Куртев -образецът в тяхната група. Ето го Христос. Той е тука. Защото, нали е казано, че „гдето са двама или трима в Мое име и Аз съм там.” А защо ни гонят?
към текста >>

Този сън беше следния: Вървяхме с Вас през един град и ето, сред една от улиците имаше набрана снежна вода, със сняг който още се топеше.
Считам, че Вие собственоръчно се освободихте от тия фатални връзки и турям точка. Иначе, би трябвало да Ви описвам един път на мрак и тъмнота, за който болезнено ми е даже да мисля. Неизказано се радвам, че Ви виждам веч на другия чист и светъл път. Смело мога да твърдя това, според един сън, който имах за Вас през м. май т.г., а той определяше срока за общението Ви с А..., като последния изтичаше тия дни. Този сън беше следния: Вървяхме с Вас през един град и ето, сред една от улиците имаше набрана снежна вода, със сняг който още се топеше. Вие се спуснахте и едно след друго изпихте 3 и половина чаши. Напразни бяха моите увещания да не пиете от тази вода. Вие ми отвръщахте, че снежната вода е най-чиста химически и затова я пиете! А кой Ви бе заслепил, та не виждахте нейното замърсяване и че е изпълнена с прах? Тогава си отгатнах, че ще сте в плен около 3 месеца.
към текста >>

Напразни бяха моите увещания да не пиете от тази вода.
Неизказано се радвам, че Ви виждам веч на другия чист и светъл път. Смело мога да твърдя това, според един сън, който имах за Вас през м. май т.г., а той определяше срока за общението Ви с А..., като последния изтичаше тия дни. Този сън беше следния: Вървяхме с Вас през един град и ето, сред една от улиците имаше набрана снежна вода, със сняг който още се топеше. Вие се спуснахте и едно след друго изпихте 3 и половина чаши. Напразни бяха моите увещания да не пиете от тази вода. Вие ми отвръщахте, че снежната вода е най-чиста химически и затова я пиете! А кой Ви бе заслепил, та не виждахте нейното замърсяване и че е изпълнена с прах? Тогава си отгатнах, че ще сте в плен около 3 месеца. Това време изтече нали? О, нека Господи, сестра ми Хелмира да е в бъдаще свободна Твоя служителка и ученичка!
към текста >>

Вие ми отвръщахте, че снежната вода е най-чиста химически и затова я пиете!
Смело мога да твърдя това, според един сън, който имах за Вас през м. май т.г., а той определяше срока за общението Ви с А..., като последния изтичаше тия дни. Този сън беше следния: Вървяхме с Вас през един град и ето, сред една от улиците имаше набрана снежна вода, със сняг който още се топеше. Вие се спуснахте и едно след друго изпихте 3 и половина чаши. Напразни бяха моите увещания да не пиете от тази вода. Вие ми отвръщахте, че снежната вода е най-чиста химически и затова я пиете! А кой Ви бе заслепил, та не виждахте нейното замърсяване и че е изпълнена с прах? Тогава си отгатнах, че ще сте в плен около 3 месеца. Това време изтече нали? О, нека Господи, сестра ми Хелмира да е в бъдаще свободна Твоя служителка и ученичка! По тия въпроси имам отбелязани мисли, които в последствие ще видя дали е нужно да Ви пиша по тях.
към текста >>

Аз гледам и се чудя - тъпа и непросветена.
Сега и тя е частна ученичка като мене. Тя взима уроци по физика от стария способен г-н Колев? Тя ми позволи, а също и той да присъствувам на уроците. Истински физик! Как лесно решава задачите! Аз гледам и се чудя - тъпа и непросветена. А Соничка, този кротък ангел! О, за нея е всичко лесно и разбрано. ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА: 20 октомври 1926 г. Мила сестро, На 16-ти привързах своето писмо на новия пощальон - друго дръвце - малко по-доле от стария. Жалко, ако някой го е взел.
към текста >>

34. 1.5. ТРИТЕ ОЛГИ НА ИЗГРЕВА Олга Славчева, Олга Блажева, Олка Славкова

Бележка на съставителя Вергилий Кръстев

ТОМ 26

излезе още една книга посветена на Олга Блажева със заглавие „Блажена и благословена” (Блажена и благословена / състав.
Олга Блажева също е известна с бащиното си име. В офоциални документи (вж сканираните материали) е записана като Олга Блажева ИВАНОВА. 3. Нейните приятели преди години издадоха 3 малки книжки. Аз поисках да ги включа в „Изгревът”, но не ми отговориха, замълчаха. През 2012 г. излезе още една книга посветена на Олга Блажева със заглавие „Блажена и благословена” (Блажена и благословена / състав. Магда Петрова ... [и др.]. София : Симелпрес, 2012. 454 с. : с факс., ил.). От документалният материал в нея са избрани снимки и факсимилета, с които личността и поетесата Олга Блажева са онагледени. 4.
към текста >>

е преводач в руската армия.
се установил в Букурещ във връзка с подготовката на Старозагорското въстание 1875 г. Участвувал в Гюргевския централен комитет и бил изпратен като помощник-апостол във врачански революционен окръг във връзка с подготовката на Априлското въстание 1876 г. През февруари същата година бил заловен от турската власт и затворен. Като руски поданик по-късно освободен. По време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. е преводач в руската армия. Никола Славков В: Тошков, Михаил. Въоръжени с надежда: хроника за м. април 1876 г. София: Нар. младеж, 1976, с.
към текста >>

Сливенски окръг - Иларион Драгостинов заедно с Ангел войвода, за III.
младеж, 1976, с. 23, 24, 52. „През месец януари и февруари 1876 г., апостолите заминавали за определените им места. За I. Търновски окръг - Стефан Стамболов, за II. Сливенски окръг - Иларион Драгостинов заедно с Ангел войвода, за III. Врачански окръг - Стоян Заимов; за IV. Пловдивски - Панайот Волов с Георги Бенковски, за V. Софийски окръг - Никола Обретенов заедно с Никола Славков.” „Още с влизането им в страната от списъка на апостолите отпадат Никола Обретенов и Никола Славков. След тази несполука Обретенов се включва в Ботевата чета. По тази причина V.
към текста >>

е преводач в руската армия.
В началото на 1876 г. се прехвърля в България, но е заловен в Орханийско (дн. Ботевградско). Съден, освободен в края на 1876 г. като руски поданик. През Руско-турската освободителна война 1877-78 г. е преводач в руската армия. След Освобождението 1878 г. заема административни длъжности във Варна, Шумен, Търново, Плевен, Хасково, София и другаде. 4. Олга Димитрова Славкова изпраща писмо с 2 картички до Мария Тодорова, без пощенска марка. Едната картичка е с тримата апостоли на свободата, а другата - само с Никола Славков. На гърба и на двете картички е отпечатано: ОЛГА ДИМИТРОВА – СЛАВКОВА писателка СОФИЯ - ПАТР.
към текста >>

35. 2.1.28. Благовещение, 7 април 1928 г., събота, [Витоша, бивака Ел-Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Всред него гори грамаден огън: там врят чайници, пълни с изворна вода, взета от оная мила чешма, що преди 5 години десетки чифтове ръце за 1 час съградиха.
Нека си ръси. С нас е Учителя. Тогава що ни е грижа от него? Ел Шедар. Клоните му са още голи. Всред него гори грамаден огън: там врят чайници, пълни с изворна вода, взета от оная мила чешма, що преди 5 години десетки чифтове ръце за 1 час съградиха. Хвърлям раницата и кожуха и се затичвам първо с нея да се здрависам. Измивам пламналото си лице, разхлаждам ръцете си. Боже, колко е хубаво! Как весело и буйно клокочат обилните й води. Колко е хубав сега тъй събран под толкоз камъни, събран в този голям стоманен чучур!
към текста >>

В Родопите, на „Карлъка” е изградена от Него оная чешма, оная кървава вода, която при Баташкото клане е служила за разтуха на ужасените бегълци... Разказва сестра Янакиева как сама, заради Учителя (а за Него, силите се удесеторяват и за най-слабия) сама изкопала големия трап за тая чешма.
Боже, колко е хубаво! Как весело и буйно клокочат обилните й води. Колко е хубав сега тъй събран под толкоз камъни, събран в този голям стоманен чучур! Покрай този извор още колко други изчистихме и подредихме! Пръснати из планината, кой тинест, кой притиснат от камъни и глина, разлети навред, ние ги разкопаваме, чистим, изграждаме тъй както ни научи Учителя - както и той сам прави, когато види някъде някой извор. В Родопите, на „Карлъка” е изградена от Него оная чешма, оная кървава вода, която при Баташкото клане е служила за разтуха на ужасените бегълци... Разказва сестра Янакиева как сама, заради Учителя (а за Него, силите се удесеторяват и за най-слабия) сама изкопала големия трап за тая чешма. Другата работа после подели новодошлите братя и сега в „Карлъка” стои тая чешма, считана за целебна „светена вода” от селяните. Такива пет извора има и на „Куш бунар” - в Балкана. Там природата от пет водни гнезда е дала началото си на изобилно планинско поточе. Там е било блато - Учителят е намерил изворите, пет на брой, изкопал е траповете им, иззидал ги е, после един с друг чрез поточета ги е съединил и после ги е събрал в едно цяло - малка речица, която никога не пресъхва. Изворите отстоят един от друг във форма на върховете на петолъчна звезда... Колко са хубави!
към текста >>

Другата работа после подели новодошлите братя и сега в „Карлъка” стои тая чешма, считана за целебна „светена вода” от селяните.
Как весело и буйно клокочат обилните й води. Колко е хубав сега тъй събран под толкоз камъни, събран в този голям стоманен чучур! Покрай този извор още колко други изчистихме и подредихме! Пръснати из планината, кой тинест, кой притиснат от камъни и глина, разлети навред, ние ги разкопаваме, чистим, изграждаме тъй както ни научи Учителя - както и той сам прави, когато види някъде някой извор. В Родопите, на „Карлъка” е изградена от Него оная чешма, оная кървава вода, която при Баташкото клане е служила за разтуха на ужасените бегълци... Разказва сестра Янакиева как сама, заради Учителя (а за Него, силите се удесеторяват и за най-слабия) сама изкопала големия трап за тая чешма. Другата работа после подели новодошлите братя и сега в „Карлъка” стои тая чешма, считана за целебна „светена вода” от селяните. Такива пет извора има и на „Куш бунар” - в Балкана. Там природата от пет водни гнезда е дала началото си на изобилно планинско поточе. Там е било блато - Учителят е намерил изворите, пет на брой, изкопал е траповете им, иззидал ги е, после един с друг чрез поточета ги е съединил и после ги е събрал в едно цяло - малка речица, която никога не пресъхва. Изворите отстоят един от друг във форма на върховете на петолъчна звезда... Колко са хубави! И сега, седяща до Елшадарската чешма, неволно си спомням за Куш-бунарската водна звезда в блян унесена под блестящите звезди на Сливенския балкан, облъхната от песента на Балкана, който не спира да пее „хайдушка песен”.
към текста >>

Гимнастичните упражнения пропъдиха оная вцепененост, настъпила чрез почивката, след излета ни нагоре... Дрехите ни натегнали от вода.
Нас работа ни чака. Ние сме новите бунтовници за просвета и духовна свобода! Да се освободи човешкият дух от своето вековно робство, да възкръсне към нов, свободен и щастлив живот. Вали дъжд не на шега. Дребен, тих, напоителен. Гимнастичните упражнения пропъдиха оная вцепененост, настъпила чрез почивката, след излета ни нагоре... Дрехите ни натегнали от вода. Но ние се радваме, че получихме милувката на пролетния дъжд. Случих се наблизо до Учителя. Сама видях благата, що за миг отвред се струпаха пред Него - пакети бисквити, портокал, халва, орехи. Но Той всичко раздава, а яде само пресни репончета и чесън с прясна пита, опечена в пепелта. Как изневиделица пред мен се измъдри топка халва и шепа орехи..., не зная.
към текста >>

Водата е стоплена за обливане, чай готов за пиене и мекото одеяло вика за почивка.
Заставаме на обща молитва. Минзухарите и кукурякът ни изпращат, сякаш се извиняват за дъжда. Обладани от непозната енергия ние просто летим към долината. Неусетно изгазваме Симеоновската кал. Ето вече топлото жилище - печката гори. Водата е стоплена за обливане, чай готов за пиене и мекото одеяло вика за почивка. Пламнала от милувките на дъжда и топлата баня, слагам на коленете си чиста хартия и се опитвам да запиша що годе това, което преживяхме на днешния Благовест. Но що мога да кажа за това? Може ли да разбере моята радост този, който като мен не е изкачвал планината под такъв дъжд. Може ли някой да влезе в моето тържество, ако не е бил с Учителя там горе при цветята и изворите, и чистия въздух, ако щастлив и радостен не е газил хлебородната кал, от която всичко расте, цъфти и зрее. Лека нощ!
към текста >>

36. 4. За тази дума

Глава 2. По следите на казаното

ТОМ 28

Не само грубите интереси стоят зад тази практика, но и липсата на чест, доблест, морал, плюс една неоправдана за постовете, които заемат, тъпота, благодарение на която никога не са могли водачите да се справят със сложността на времето, тежненията, идеалите и нуждите на времето.
Умело мятат върху себе си дрехата на невинността, вдигат рамене и казват: Така се случи, грешки винаги стават, никой не ни каза, измиват си ръцете и с приспана съвест продължават да живеят. Ако се случи някой дързък историк да им каже истината, навреме се погрижват да я не чуят. Причините за петвековното робство например още лежат обвити в паяжините на заинтересованите. Какви ли не доводи се привеждат, и колко много се съчинителствува около всенародната трагедия. Духовенството и държавата имат нещо общо в методите си, логиката и морала, по някакво тайно и нечисто споразумение те поднасят на народа винаги лакирана и натруфената лъжа като истина в желанието си да се измъкнат от отговорност. Не само грубите интереси стоят зад тази практика, но и липсата на чест, доблест, морал, плюс една неоправдана за постовете, които заемат, тъпота, благодарение на която никога не са могли водачите да се справят със сложността на времето, тежненията, идеалите и нуждите на времето. Всичко това в резултат дават големите грешки и нарушения, които неминуемо водят след себе си катастрофата. Катастрофите от малък и голям мащаб с един човек, общество или народ не са случайни явления. Зад тях стоят причините. Никой няма право да ги пренебрегва, да ги фалшифицира, или да ги прехвърли къде да е, поради това, че в ръцете си държат властта и могат да прекрояват фактите както намират за добре, за да скрият истинските виновници и престъпници, когато се подхвърля цял народ на страдания, на бедствия, на война. Историята ни дава много примери и ето, две хиляди години човечеството още се занимава с трагедията на Христа.
към текста >>

Навремето Толстой в една духовно непросветена Русия и икономически поробена, дойде да донесе светлина, дойде с мисията на реформатор.
Великите закони се нарушават и последствията идват неизбежно. Когато се потъпква истината, ражда се лъжата, когато се разпъва любовта, ражда се насилието, когато не се прилага правдата, ражда се неправдата - такива са законите в природата и в живота. Според библейските сказания и закони има ли по-голямо нарушение от това да се опълчиш срещу волята на Бога?.. Историята е стара като света. Ние не сме съдници, нито прокурори и ако се връщаме на тези исторически съдбоносни мигове, то е за да дадем ясна и точна картина на онова, което се случи и още можеше да се случи. Навремето Толстой в една духовно непросветена Русия и икономически поробена, дойде да донесе светлина, дойде с мисията на реформатор. Той се опита да разоре дълбоко руската целина и учението, което проповядваше беше изградено върху Христовите принципи. Русия не прие Толстоя, руското духовенство не отвори вратите за него, а се погрижи да го анатемоса и да спре течението. Толстой беше глас на велика правда и любов между хората и народите. Нарушиха ли великия закон? Нарушиха го.
към текста >>

Народът не се раздвоява от чистотата, от истината, от безкористието, раздвоява се от лъжата, от лицемерието, от подкупничеството, от неправдата, от охолния живот на водачите си, царе и свещеници, владици и други висши санове.
Богомилите проповядваха едно учение на абсолютна чистота. Беше много важно това и народът побърза да сравнява и да открива, че те бяха прави. Ето кое не се хареса на духовенството, вече заразено от гръцките нрави и порядки. Църквата и до ден днешен още не е уредила вековния спор и не си е казала думата за тези хора, а още се ежи и сплетничи, когато става дума за тях. Най-лесно и твърде изгодно е било да се хвърли най-голямата вина върху тях - раздвоявали народа. Народът не се раздвоява от чистотата, от истината, от безкористието, раздвоява се от лъжата, от лицемерието, от подкупничеството, от неправдата, от охолния живот на водачите си, царе и свещеници, владици и други висши санове. Богомилите нямат пръст при падането на България под турски робство. Беше лъжа и клевета да се хвърли какво да е петно върху богомилската “ерес”. Мъченията и гоненията не закъсняха. Както винаги, когато се цели да се скрие истинската причина, намират се невинни, които да стават мост на неправдата. Богомилите станаха жертвата.
към текста >>

37. 14. Пред Неговия праг

Глава 2. Образи и идеи

ТОМ 28

Цяла страница бива посветена на това котенце; сега четем тази страница, този пасаж и не прелистваме следващата страница, не искаме да я подминем.
Сега, когато предприемаме нови пътешествия в тоя безграничен свят на мъдрост и духовни съкровища на места ние се спираме развълнувани и задъхани от голямата височина, където Неговата мисъл извежда нашето съзнание. Насред тия кратки мигновения, които ни разкриват идеите, като инверсия Той ни връща в обикновения живот, разказва някоя случка, отваря и затваря скоби и в атмосферата настъпва неуловимо оживление, гамата е променена, настроението също и след като си бил някъде горе и си дъхнал кристалния въздух, слизаш ободрен долу и мигом се отзоваваш в познатия двор покрит с разноцветна мозайка, блестящ от чистота; гледаш дървената стълба, горе площадка и на прага на тази толкова позната врата, която води към стаята на Учителя, стои сгушено като малка купчинка едно невзрачно котенце. Веднага разбираш, че това котенце е подхвърлено; някоя безсърдечна стопанка го е запратила на улицата и неизвестно как то се намерило горе пред прага на тази врата. Беседата сякаш тук прекъсва, отваря се скобата и в историята на книгопечатането стенографите остават целия случай ненакърнен, цялостен като епичен къс, както Учителят го разказва, като Негова лична преживелица. Ние сме Негови съвременници и вероятно сме присъствували на тази беседа, слушали сме този пример, сега не си спомняме, но тогава непременно сме се зарадвали на това котенце, което има рядката привилегия да бъде харесано от Учителя, нещо повече обърнало е Неговото внимание и накрая Той го взима като мотив, като идея неусетно нанесен в канавката на една беседа. Цяла страница бива посветена на това котенце; сега четем тази страница, този пасаж и не прелистваме следващата страница, не искаме да я подминем. Ще каже някой - разкажете ни случая с два реда. Ние бихме казали същото, ала поетите не желаят да мълчат, нито музикантите, нито разказвачите, нито историците утре. Днес ние не можем да викаме “Осанна”, историческата постановка е сменена, ала неизброими стоят пътищата на словесните и музикалните средства и музикалните инструменти се родиха различни и нови - отзвучаването е неизбежно. Ние искаме да споделим дълбокото и проникновеното, което успяхме да доловим през един светкавичен миг, когато гледахме това котенце и слушахме онова, което Той разказва за него. Зад обикновения случай стои една необикновена идея; зад обикновения образ, стои незаличимия образ твърде скъп за нас.
към текста >>

Невъзможно е да не направим превода, нищо вече не може да ни спре да минем нататък и да превеждаме не само Неговия език, но и този на живата природа.
Те нямаше да престанат да звучат - приятността до очите, а музикалността до ушите. Независимо от това, че зад образа стояха идеите, ние щяхме да преживеем тези идеи не в момента, когато нашето небе богато на слънце щедро ни обсипва със светлина и топлина, а тогава, когато по него щяха да се трупат тъмни и тежки облаци и ние, да, тъкмо ние щяхме да изпаднем в положението на това котенце. Ето кое беше важно за нас и което спря тъкмо сега, а не тогава, нашия поглед. Зад образите езикът на мъдростта чертаеше един път по който човек непременно щеше да мине, път по който и учениците щяха да минат. И тогава идва коментарът, ако Учителят за едно невзрачно и подхвърлено котенце, трябваше да става няколко пъти през нощта, за да го нахрани и с внимание да се вслуша, не само на неговия зов, но със същото внимание да отбележи неговата благодарност, колко повече всичко това щеше да бъде направено за човека!... Невъзможно е да не направим превода, нищо вече не може да ни спре да минем нататък и да превеждаме не само Неговия език, но и този на живата природа. Великият закон се разкрива пред нас. Какво представлява човекът, подхвърлен на превратностите на живота, често подхвърлен на улицата от някоя жестока господарка. Има ли човек да не е изпаднал в положението на това котенце, което е било достатъчно досетливо със здравия си инстинкт е знаело къде точно да застане. Светът и обикновените хора могат да се лутат, колкото искат, но ония, които имат елементарния усет на това котенце, ще знаят къде да застанат. Нито за момент човек трябва да се колебае и люшка на кой праг да отседне и откъде да чака подкрепа, помощта, облекчението в часове, дни, години на изпитания, несрети, страдания. Къде?
към текста >>

38. 13. Магическа формула: есе

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

ТОМ 28

Цяла една беседа е посветена на горния стих от 11 глава на Матея.
Кроткият и смиреният познава себе си и окръжаващите го познават” - казва Учителят. “Ако искате да създадете нова религия, която да почива на Любовта, вложете за основа кротостта, ако искате да почива на Любовта, вложете за основа кротостта, ако искате да преобразите целия си живот, вложете кротостта като основа на вашите постъпки. Който иска да влезе в общение с възвишени жители, трябва да бъде кротък и смирен. Кроткият и смиреният укрепва тялото и го прави здраво и бодро. Без кротост и смирение лекуването на човека е невъзможно”. Цяла една беседа е посветена на горния стих от 11 глава на Матея. Когато дочиташ последната фраза, имаш чувството, че се намираш пред едно велико откритие. Много пъти тази глава е била прочитана, и беседата не е прочетена за първи път, но ето, че тъкмо сега през втората половина на нашия век, тя ти разкрива нещо съвсем ново. Имаш чувството, че се намираш в една акустична зала и тоновете стигат до тебе чисти и силни. Човек никога не разбира вкуса на пресния хляб и на чистата вода, както в момент на големия глад и голямата жажда. Ученикът внимателно щеше да слуша сега и равносметката щеше да бъде направена точна и вярна.
към текста >>

Човек никога не разбира вкуса на пресния хляб и на чистата вода, както в момент на големия глад и голямата жажда.
Без кротост и смирение лекуването на човека е невъзможно”. Цяла една беседа е посветена на горния стих от 11 глава на Матея. Когато дочиташ последната фраза, имаш чувството, че се намираш пред едно велико откритие. Много пъти тази глава е била прочитана, и беседата не е прочетена за първи път, но ето, че тъкмо сега през втората половина на нашия век, тя ти разкрива нещо съвсем ново. Имаш чувството, че се намираш в една акустична зала и тоновете стигат до тебе чисти и силни. Човек никога не разбира вкуса на пресния хляб и на чистата вода, както в момент на големия глад и голямата жажда. Ученикът внимателно щеше да слуша сега и равносметката щеше да бъде направена точна и вярна. Кротост и смирение бяха вече синоними, условие за постигане на всичко, за което душата жадува не от днес. Кротост и смирение бяха необходим елемент на живота на растенето. Нямаше ученичество, без тези две основни качества, които караха човека да бъде силен, доволен и искрен и при всичките условия на живота и при всички моменти, когато влизаше в общение с Бога. Кротост и смирение се превръщаха в основа, която тепърва се изработваше - не можеше да става дума изобщо за ученичество, ако човек не разбираше важността на тези две качества.
към текста >>

39. 19. Страница от Неговото ежедневие. Един паяк и една муха, която бръмчи (11.XII.1976 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

ТОМ 28

Учителя в своя живот ежедневие, нанизано от поток на случаи, примери, предизвикани от срещи с хора, с животни, с насекоми, с растения и със силите на Природата - вятъра, водата, Слънцето, минералите, болестите, микроорганизмите, изобщо целия органически и неорганически мир.
Може би и не е нужно още. Много знания има, които престои да овладее човек. За тях той трябва да израсте и заслужи. Ние си позволихме, ние дръзнахме да повдигнем крайчеца на тая завеса. Веднаж казани от Него, веднаж наблюдавани като факти, решихме да ги изнесем не само както са дадени, а да направим опит да открием ценното зърно, идеята, принципа от една страна, а от друга, ако можем да догоним върховете до които Той стигаше. Учителя!... Учителя в своя живот ежедневие, нанизано от поток на случаи, примери, предизвикани от срещи с хора, с животни, с насекоми, с растения и със силите на Природата - вятъра, водата, Слънцето, минералите, болестите, микроорганизмите, изобщо целия органически и неорганически мир. Да прави контакт с цялата природа за Него беше нещо естествено, както за нас да си служим със сетивата, когато се касае за материалния свят. Неговото виждане, Неговото слушане бе нещо необхватно, неизмеримо с никакви обикновени човешки мерки. Той беше и си остана неуловим, бихме добавили и Непознат. Благодарни сме за крайчеца на завесата, която благоволи да вдигне и сега се радваме, че можем да надникнем, да огледаме тая интимност, да проникнем в скритото и да се зарадваме, че един бисер лежи в нашата ръка и една красота не е престанала да обогатява и задълбочава нашия ден. Нека да започнем без церемониал, нека се спрем най-първо на най-простия наглед случай - срещата с един паяк.
към текста >>

Някой от тях, за да илюстрираше тази страна на нашия ежедневен живот, където при всичките тези случаи се разкрива осветена от неговото отношение и неговите възможности.
” - Да не дава Господ. - “Да, но това, което правиш не е хубаво. Опитай с добро и не ги мушкай.” Послушал го и колата бавно тръгна. Той беше на тяхна страна. На едно място казва: “Ако кокошките заведат дело срещу човека, аз ще бъда техен защитник.” Много случки от този род взимаше. Някой от тях, за да илюстрираше тази страна на нашия ежедневен живот, където при всичките тези случаи се разкрива осветена от неговото отношение и неговите възможности. Беше много пестелив на тази тема, но не избегна факта да ни остави страници от интимното си ежедневие, като тая например... Беше по-важно и по-необходимо да даде облика на централното - контурите на същественото -зданието - учението в пълнота. Направи го. То е пред нас като океан, като огромен планински масив. И ние знаем, помним, не е най-главното да изследваш дълбочините и височините, да преуспяваш в знанията, а да го използуваме да го влеем в живота си, да го приложим. Ние си оставаме ученици при всички случаи, ала прекрасното, необикновеното, което бяхме успели да видим и преживеем е също едно съкровище, една красота, която се опитвахме да споделим с другите.
към текста >>

40. II. Писма от затвора: магнетофонен запис

Борис Николов

ТОМ 32

Който и да дойде при него, ще си вземе колкото вода му е потребна.
Един ден и те ще почнат да мислят и да се учат. Тъй работи Бялото Братство. Показва и здравия живот на Царството Божие. Бъди като извора в планината. Той си тече. Който и да дойде при него, ще си вземе колкото вода му е потребна. Времето: Има едно относително време, човешко време. Поредица от часове, дни, месеци, години, достатъчно за ограничените човешки представи. Ала има и друго време, времето на Духовния свят. В него нещата, явленията са обединени в едно по съдържание. Съдържанието, еднаквото съдържание определя тяхната едновременност или съвременност.
към текста >>

Въздухът е чист, прозрачен като изворна вода, а понякога да е леко премрежен с цветни воали.
От тях се излъчва първичен мир. Трепета на светлините по водната повърхнина като ясна детинска радост. Мощните скали дават да се почувства силата на формите. Какъв замах на древния ваятел! А въздуха? Въздухът е чист, прозрачен като изворна вода, а понякога да е леко премрежен с цветни воали. И тези зелени поляни от жилава планинска трева, най-нежните цветенца сред нея. Ето и нашето скромно каменно леговище при малката палатка, примитивния наш лагер. Колко простота и уютност има в него! Той се приобщава напълно и съвършено към целия този свят, запазил се е от зората на времената. А по-нагоре - камъните, където посрещаме изгрева и младите клекове наоколо трептят в унисон с утринната зора, и изпълнят въздуха с пресния тръпчив дъх на балсам.
към текста >>

Водата е замръзнала, ние запалваме малкия огнец пред палатката.
Премина ветрец и разклати тревичките и клоните на клековете. Скалите са осветени отвътре, сияние има около тях, долу пряспата и изворчето. Всичко това живее в душите ни и ние го носим в сърцата си. Нашият път е един и сега ние пак ходим заедно и разговаряме. Сутрин от пространството слиза студ - здрав и чист. Водата е замръзнала, ние запалваме малкия огнец пред палатката. Неговата топлинка нема да забравим никога. Обична моя Мария, ние трябва да обмислим добре работата, която ни предстои. Колко време ни остава още на Земята, да го посветим на нея. Ние трябва да завършим работата си. Тогава ще се явим пред Учителя със светло лице.
към текста >>

„Аз затова дойдох, да кръщавам с вода, за да бъде Той изявен ...” Ние вършим работата за която Господ ни е проводил сред този народ.
Тежките условия сломяват само онзи, който нема вътрешен живот и връзка с Бога. Който е свързан с Бога, той се пречиства и обновява в мъчнотиите. Поддържайте огъня на Духа. Условията ще дойдат с времето си. Йоан, 1 гл., 31 ст. „Аз затова дойдох, да кръщавам с вода, за да бъде Той изявен ...” Ние вършим работата за която Господ ни е проводил сред този народ. В този свят ние трябва да присъстваме и в това време, за да се извърши Божията Воля. Вяра, упование, търпение! Ние присъстваме тук, за да се извършат някои процеси и други да не се извършат. Ние сме сили на Божествения живот, и където ни поставят, там ще работим. От какво има да се боим?
към текста >>

1,31 ст.: „Аз не Го зная, но затова дойде да кръщава с вода, за да бъде той изявен на Израил.” В Молитвата е казано: „Приемаме страданията, които ни изпращаш с радост на нашите сърца.” И това е нашата радост, да работим за нашия идеал, за Святото дело на Учителя.
Бог да укрепи Духа им, да издържат на всичко, да бъдат смели и решителни, верни и истинни. Това е нашия път. Ние трябва да присъстваме в тези съдбоносни дни. Да мислим, да чувствуваме, да работим, да се разрешат правилно въпросите, които стоят пред човечеството. Йоан казва, гл. 1,31 ст.: „Аз не Го зная, но затова дойде да кръщава с вода, за да бъде той изявен на Израил.” В Молитвата е казано: „Приемаме страданията, които ни изпращаш с радост на нашите сърца.” И това е нашата радост, да работим за нашия идеал, за Святото дело на Учителя. Има ли по-голямо благословение от това? Господ ще укрепи Духа ни, Господ ще защити малкото стадо. Поздрави Методи! Нека винаги мисли за задачата, издателството на беседите на всички езици. Сега уча затворниците на занаят.
към текста >>

Гледаш хора, богато одарени, способни, интелигентни, а като вода в равнина - блато застояло.
Щастие за нас, че Учителят ни е отредил да работим с Него заедно. „Винаги се радвайте, за всичко благодарете, Духа не угасвайте, непрестанно се молете.” Този надпис в скромната стаичка на Учителя винаги стои пред очите ми. [28 юни 1960 г.] Вяра трябва, жива вяра. Само тя може да излекува човека и да му даде подтик да расте. Без нея всичко е застой. Гледаш хора, богато одарени, способни, интелигентни, а като вода в равнина - блато застояло. Вярата е като планински поток - буен и силен. В нея има радост, движение, песен, свежест, здраве. Тя носи поздрав от високите върхове, тя носи поздрава на изгряващото Слънце. Каква голяма работа ни предстои! Постоянно мисля за нея.
към текста >>

Твоята благодарност и твоята мисъл да проникват въздуха, който дишаш и водата, която пиеш.
Светлината е израз на Божествения живот. За нея знаем още твърде малко. За настоящето благодари, за бъдещето не се безпокой. Уповавай на Господа! Твоята благодарност и твоята мисъл да проникват храната, която приемаш. Твоята благодарност и твоята мисъл да проникват въздуха, който дишаш и водата, която пиеш. Слънцето на живота ще просветли всички. Когато изгрява, Слънцето казва: „Светлина на всички! ” Божественият живот е свят. Тежко на онзи, който се опита да Го обсеби! Божественият живот прониква и изпълня всичко.
към текста >>

Йоан, 8 гл., 44 ст.: „Щом ти човека съществуваш, и Бог съществува.” Ти си безкрайно малка проекция на Бога -една росна капка от великата вода.
В комунистическото общество няма правосъдие. Може ли да се създаде ново общество, щом няма Правда? Бялото Братство работи за тържеството на Правдата. Следователно, работата ни продължава. Онези, които в миналото проповядваха Бога с лъжа, днес Го отричат, пак с лъжа. Йоан, 8 гл., 44 ст.: „Щом ти човека съществуваш, и Бог съществува.” Ти си безкрайно малка проекция на Бога -една росна капка от великата вода. Кандилцето свети, защото Слънцето грее. И малката свещица гори, защото Слънцето грее. Ти, като свидетел Божий стоиш сред затворниците, облякъл затворнишката дреха, за да споделиш с тях страданията и мъката им. Мисълта на ученика е като свещения огън, който гори спокойно и светло. Над човешките закони, над наказанията, над ограниченията и мъките ученика води своя живот, ... своя идеал, както той разбира.
към текста >>

Казвам на Учителя, Който дойде да ме нагледа: „Има опасност да замръзне, защото от сега още замръзва мазилката.” Учителят не се обезпокои никак, усмихна се, и каза: „Ако си го работил с Любов нема да замръзне.” И наистина, измазаното не замръзна, макар че през нощта хвана голям студ и водата замръзна навсякъде.
Това е работата в Школата на Учителя. Един пример из живота ни с Учителя: Трябваше да измажа антренцето пред стаичката на Учителя. Измазах го. Но хвана такъв голям студ, че почна да замръзва. Завърших работата. Казвам на Учителя, Който дойде да ме нагледа: „Има опасност да замръзне, защото от сега още замръзва мазилката.” Учителят не се обезпокои никак, усмихна се, и каза: „Ако си го работил с Любов нема да замръзне.” И наистина, измазаното не замръзна, макар че през нощта хвана голям студ и водата замръзна навсякъде. Втори пример с брат Георги Куртев: Той придружаваше болни, тъй като беше санитар на болницата и уреждаше да бъдат те изпратени в старата България от Одрин. Нашите войски напускаха Одрин в паника, бягство, нощ, суматоха. Брат Георги оставя багажа си на перона и туря един войник да го пази. А той отива да нареди войниците във вагоните, които са им дадени, да уреди някои работи. Войникът, обаче, в общата суматоха се увлича от туй, че всички бягат и гледат да се накачат по влаковете, и той избягва към вагоните с другите войници и забравя за багажа.
към текста >>

Има хора, в които материята не е просветена, тъмна е и инертна.
Чрез тях човек общува с възвишените същества от целия Всемир. Искате да знаете каква е разликата между Духа и материята? На един камък никога не може да хрумне да се мръдне, или да вземе някаква инициатива, или сам да стане статуя. Духът е, Който създава движението, т.е. има надмощие в тях. Има хора, в които материята не е просветена, тъмна е и инертна. Те носят качествата на материята. Тази е древната, извечна борба на Духа - да проникне материята, да я одухотвори, да й даде подтик. Противодействието, което среща е необходимо за творчеството. Разбирай - противодействието е страданието. Качеството на материята е инертност.
към текста >>

Йоан казва: „Аз трябва да кръщавам с вода, за да бъде явен Той!
Идеята за единството иде от сърцето. „Чистите по сърце ще видят Бога! ” Любящото сърце може да е в слабо, грохнало тяло, но то е причината да те обичат тези, които те обичат. То тупти, а те предават неговата любов. То трябва да присъства, защото се явяват те. Йоан казва: „Аз трябва да кръщавам с вода, за да бъде явен Той! ” То, любящото сърце е във всички, които те обичат. 91 Псалом: „Ще настъпиш лъв и аспид, ще стъпчеш млад лъв и ламя, понеже положи в Мен Любовта си, затова ще го избавя.” Това са образи на човешкото естество, но това са и хора, които ще срещнеш в живота си. „Ще го туря в безопасност, защото позна Името Ми.” 91 Псалом ние познаваме и опитваме всеки ден. Ученикът трябва да го казва на всяко време. Мои обични, вашата любов е Неговата Любов.
към текста >>

41. 5. Благославяй тези хора и ръката им целуни, защото те са изкупителната жертва за твоето велико Посвещение

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

ТОМ 33

Ти в своето величие непрестанно ще благодариш на тази нещастна душа, която се пожертва - не доброволно разбира се, за изграждането ти на посветена.
Ти дойде тук, да изградиш своето величие, за сметка на падението на тази нещастна душа. Сега обичаш ли го? Ще го обикнеш и ще му помогнеш да се издигне, дори и на скала да го превърнем. Велика е Божията Любов! Ние ти разкриваме едни от най-великите тайни, които малцина знаят. Ти в своето величие непрестанно ще благодариш на тази нещастна душа, която се пожертва - не доброволно разбира се, за изграждането ти на посветена. Тук, в Невидимия свят, ти се движиш в много високо поле, много си страдала, имаш безгранична преданост към Учителя, светиш като Слънце, но не беше преминала този страшен изпит - срещата с тъмния дявол. Затова ти слезе на Земята - доброволно, съзнателно, да го издържиш, този изпит. Друг път не искаш да идваш на Земята, и особено в такава обстановка. Права си. Напълно ти съчувстваме и те разбираме.
към текста >>

Но трябва да живееш съзнателно, като посветена.
Трябва да разбираш много закони. В службата ти, ти им звучиш странно, не се учудвай на това. Ти не си като тях, те схващат това. Ще имаш много атаки, но работи с любов и винаги ти ще побеждаваш. Ти не си търпелива, трудно понасяш света. Но трябва да живееш съзнателно, като посветена. Другите може и да не издържат, но ти трябва да издържиш. Ти трябва да даваш пример. Бъди морална, разумна, защото от това зависи твоето бъдеще. Трябва да скъсаш с всички останки от миналото. Ако би ме послушала, бих те посъветвал с тези хора вкъщи да не се занимаваш, да не ги съдиш, да не ги мразиш и кълнеш.
към текста >>

Стомничката, с която носех вода, ще остане за мене едно блаженство!
Нейната аура е мощна, светлината - силна, и всичко нечисто изгаря! Тук тя командва, силна е! Милиони същества изпълняват волята й. Там много работи. В този неин свят аз я намирам, и нашите разговори нямат край. Стомничката, с която носех вода, ще остане за мене едно блаженство! Аз ще слагам в нея вода от самия Божествен извор. С тази вода ще ръся вашата земя и ще разказвам на всички за великата любов, както разказах и на тебе. Но не точно по същия начин - зависи от съзнанието на душите. Очаквайте скоро и до вас да достигне някоя капка от тази свещена вода. Няма вече сила в света, която може да ни раздели с майка ви!
към текста >>

Аз ще слагам в нея вода от самия Божествен извор.
Тук тя командва, силна е! Милиони същества изпълняват волята й. Там много работи. В този неин свят аз я намирам, и нашите разговори нямат край. Стомничката, с която носех вода, ще остане за мене едно блаженство! Аз ще слагам в нея вода от самия Божествен извор. С тази вода ще ръся вашата земя и ще разказвам на всички за великата любов, както разказах и на тебе. Но не точно по същия начин - зависи от съзнанието на душите. Очаквайте скоро и до вас да достигне някоя капка от тази свещена вода. Няма вече сила в света, която може да ни раздели с майка ви! Ще бъдем заедно във вечността, и аз ще заведа Стефка и до самия извор.
към текста >>

С тази вода ще ръся вашата земя и ще разказвам на всички за великата любов, както разказах и на тебе.
Милиони същества изпълняват волята й. Там много работи. В този неин свят аз я намирам, и нашите разговори нямат край. Стомничката, с която носех вода, ще остане за мене едно блаженство! Аз ще слагам в нея вода от самия Божествен извор. С тази вода ще ръся вашата земя и ще разказвам на всички за великата любов, както разказах и на тебе. Но не точно по същия начин - зависи от съзнанието на душите. Очаквайте скоро и до вас да достигне някоя капка от тази свещена вода. Няма вече сила в света, която може да ни раздели с майка ви! Ще бъдем заедно във вечността, и аз ще заведа Стефка и до самия извор. Колко е красиво там!
към текста >>

Очаквайте скоро и до вас да достигне някоя капка от тази свещена вода.
В този неин свят аз я намирам, и нашите разговори нямат край. Стомничката, с която носех вода, ще остане за мене едно блаженство! Аз ще слагам в нея вода от самия Божествен извор. С тази вода ще ръся вашата земя и ще разказвам на всички за великата любов, както разказах и на тебе. Но не точно по същия начин - зависи от съзнанието на душите. Очаквайте скоро и до вас да достигне някоя капка от тази свещена вода. Няма вече сила в света, която може да ни раздели с майка ви! Ще бъдем заедно във вечността, и аз ще заведа Стефка и до самия извор. Колко е красиво там! На нея много ще й хареса. В тази вечна хармония и красота, нашите души ще се слеят в една Божествена душа.
към текста >>

НАГОРЕ

0.76920199394226