Търсене в текстове за 'Сам със себе си'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 1000 резултата в 42 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. СЪДЪРЖАНИЕ

ТОМ 1

9. Дисхармонични състояния сред музикантите

14. Великата симфония на теменужките

21. Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога

24. Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи

25. Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа

10. Симеон Симеонов и благодарността ни към него

22. Със зурли и тъпани – на народни борби

46. Новата комисия със старите си възпоминания

68. Самозванецът

78. Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света 4

6. Паневритмията чрез Духа Божий се оживотворява в Сила и Живот

На концерт с брат Руси

11. Блудният син

58. Кой спаси българските евреи?

6. Как Катя Грива разреши задачата си

3. Симеон Симеонов

2. Божият огън и Силите Господни

СЪСТАВИТЕЛ И РЕДАКТОР

2. 2_01 Изгревът

ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ (1911-1985 )

ТОМ 1

Когато стъпките ви преминат боровата гора и навлезете в акустичното поле около полянката и салона, ухото ви ще долови или пеещи гласове, или бурните акорди на пианото, или красивата и звучна линия на цигулка, или топлите тонове на нечия флейта, а можете да чуете дълбоките и ниски струни на чело или контрабас.

"Изгревът" пее и свири по всички правила на тоновото изкуство.

Подготвените бяха по- смели - те изпълняваха пиесите на онези майстори на пианистичното творчество, които им допадаха, които обичаха, за да изразят и своя виртуозност.

Когато има кой да свири, кой да слуша, кой да цени, музиката пробужда неподозирани възможности на съзнанието, което обича повече от всичко хармонията.

Той сам пее.

Начинаещият не се стеснява да повтаря една и съща фраза, един и същ пасаж, да търси чистотата на интервала, звучността на вокала, да наизустява пиесата.

Едните и другите знаят златното правило, че само работата е, която разгъва възможностите на таланта.

Цигуларите винаги се занимаваха с повишено самочувствие, защото Учителят бе цигулар.

Те не бързаха да стъпят на подиума с цигулка в ръка, докато не са си научили урока или пиесата, която трябва да изпълняват.

Но не само изпълнението привличаше Учителя.

Не скриваше почудата си от чудното звучене на четирите струни, опънати над малкия гриф.

Той сам показваше как биха могли да се изтръгнат онези тонове от цигулката, които да породят радост и възторг, които да извисят душата и духа, които да даруват здраве и мощ на човека, поел пътя към новия живот.

Ведрина, ароматизиран боров въздух, паневритмична музика са неделимите съставки от свежата аура на онези, които плавно изпълняват гимнастическите упражнения.

Има дни, когато Учителят влиза в клас със Своята цигулка.

Особено когато изпълнението навлезе в своето пианисимо, лъкът едва се докосва до струните и диханието спира, за да се долови тихото, едва доловимо съзвучие на финалните акорди.

Учителят придружава цигулката Си със своя мек баритонов тембър.

На тържествения празничен концерт оркестърът трябва да прозвучи в своята пълнота, а хорът да пее по всички правила на хоровото изкуство.

От ранни зори до късна вечер въздухът на "Изгрева" е наситен от музикални звуци.

Тогава и вие ще запеете и засвирите, както пеят и свирят всички изгревяни.

3. 2_02 Учителят като цигулар

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Наред със здравото ритмично чувство, усета за мярка, чистота и красота на тона, безупречната музикална памет и богатата жизненост, Той търсеше в артиста родения инструменталист, певец или композитор, верен на музикалния натюрел.

Когато авторът присъствува и одобрява изпълнението, артистът пее и свири безупречно, като дава израз на съдържанието на пиесата и вложената основна мисъл.

Но в разговори и лекции Той с увлечение разказваше за добрия педагог и цигулар, който наред с първите уроци към опознаване на цигулката, е свирел със замах и сериозно вглъбяване пред малкото момченце.

Когато Учителят преминал Атлантика, за да следва в Америка, Той е бил оформен като цигулар и многократно е изнасял концерти в университетските зали.

Той свиреше насаме в своята стаичка, а и тогава, когато Му гостуваха "същества от далечни светове".

На Неговата цигулка звучаха най-вече музикалните мотиви, песни, мантри и упражнения, които Той непосредствено долавяше с финото Си ухо.

При талантлива разработка и оркестрация, музикалните мотиви биха били съдържание на звучни камерни пиеси и симфонии.

Далекоизточният напев, изграден от полутонове, четвърт и осминка тонове е оцветен със смекчени възклицания и извивки на бедуин или на древен богомолец.

Той изпълняваше с академична изисканост съвременната класическа линия на многообразните мотиви - съдържание на световното музикално творчество.

Звукоизвличането Му беше наситено със свежест, мекота и красота.

Нежното и деликатно пианисимо - среща с Невидимия свят.

След обичайната молитва, Учителят слезе от катедрата и заяви, че ще изпълни музикалния мотив "Блудният син", който повече от 30 години не е изпълняван.

Всички само слушахме.

Бяхме въведени в странен музикален свят - свят изграден от музикални тонове, богат на съдържание, което само душата може да разчете.

Блудният син споделяше своя живот с езика на тоновете.

В едва чуто пианисимо, изпълнено с горната част на лъка, напомнящо шепот, долавяхме нежните пориви на едно любещо сърце, търсещо мир в голямата пустиня на живота, където то все още е непознато и неприето.

В разложените акорди, наситени с динамика и мощ, разгъващи се във възходяща хармонична линия, силата на Висшата воля подава ръка на "блудния син", ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух за успешен завършек на едно драматично битие.

4. 2_03 Лунен химн

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Доволни от сполучливата режисура на филма и най-вече от майсторското изпълнение на Падаревски, ние искахме да споделим с Учителя как беловласият и представителен пианист, въпреки напредналата възраст, свири много вдъхновено.

Падаревски бе съвременник на Учителя, познат на концертната публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република.

Във филма операторите нарочно се спираха да снемат както вглъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не се стоварваха с цялата си тежест, както при много от пианистите.

С няколко думи братът нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от изключителното изпълнение на Бетховеновата соната, известна с особения аранжимент и неповторим почерк на музикалната мисъл, характерна само за музикалния гений.

- А по време на изпълнението Падаревски как свиреше - със затворени очи или с поглед, отправен встрани и нагоре?

- Да, Падаревски свири със затворени очи, леко наклонена глава, леко встрани и по-често повдигната малко нагоре - отговори братът.

- Добрият музикант трябва добре да владее програмата си, техническите трудности не трябва да ангажират и отклоняват неговото внимание.

Това се изисква не само от пианиста или цигуларя, а въобще от музиканта-изпълнител - той трябва така да свири, че да привлече и самия автор.

Не само автора - заедно с него трябва да присъствуват и онези невидими същества, които са съдействували за "сваляне на музиката" в съзнанието на композитора.

Всички души жадуват за подобни концерти.

- Да - отговаря същият брат, - това е французинът Дебюси.

- Когато разбера кой от пианистите може да изпълнява Дебюси и специално тази пиеса, ще го помоля да изнесе концерт на "Изгрева" - допълни братът.

- Само ние нямаме песен за Луната!

Всички познавате много добре нашето музикално упражнение "Изгрява слънцето".

Аз не познавам друга така съвършена музика за Слънцето и затова тези песни назовавам химни на единственото светило, на единствената животворна светлина, която поддържа живота във всички гами, не само на земята, не само на Луната, но навсякъде по нашата Слънчева система.

Лунните жители, макар и да са облечени в други лъчисти тела, поглеждат към Слънцето с благодарност и благоговение и се радват на всичко, което носят неговите благодатни лъчи.

За наша обща изненада, само седмица след разговора, на "Изгрева" бе изнесен самостоятелен концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетховен.

Чухме прочутата пиеса на Дебюси "Лунна светлина", а прозвуча и "Лунната соната" на Бетховен.

Той следеше не само изпълнението на пианистката на физическото поле.

Ние подразбрахме значението и смисъла на приема - Учителят бе доволен от музиката на Бетховен и Дебюси, изпълнени от даровитата пианистка.

Единствен и вечно мълчалив наблюдател бе познатата и сияйна луна.

Заредиха се низ от вечери и по далечните небесни висини луната наедряваше, добиваше блестящ овал и нейната бледа светлина почна да прониква все по-настойчиво.

Не след дълго, когато уморените от трудовото ежедневие изгревяни загасиха последните светлинки, луната като че ли поспря своя ход, застана над салона и се вгледа в белоснежните му одежди.

Луната внимателно оглеждаше "Изгрева" и правеше всичко възможно да озари свещеното място, познато много добре на нейните жители, осведомени за бележитата светиня на Земята.

Те слизаха и възлизаха, отнасяйки съкровена мисъл за нови творчески импулси в безбрежното битие на живота.

Нямах намерение да спирам, и без туй луната изпълняваше превъзходно своето "дежурство" Все пак наминах край салона преди да се спусна стремително с велосипеда си към дома.

Учителят ме забеляза, напусна балкона, премина през горницата, заслиза по стъпалата на дървената стълба, влезе в салона, премина покрай катедрата, стъпи на сцената и се поспря до пианото.Всичко това стана бързо и неочаквано.

Успях само да се приближа да салона и застанах до прозореца.

На фона на разлистените лимони, изпълнили плътно сцената, фигурата на Учителя се очертаваше с яснота, макар че единствената светлина бе, все пак, слязла от висините на луната.

Той имаше изработено полифонично чувство, можеше едновременно да изпълнява на цигулката си музикални импровизации и да пее текста на песен, за първи път изпълнявана от Него.

Въпреки това, не скриваше учудването си от придобитото изкуство на пианистите да изтръгват музика от пианото с всички пръсти на двете ръце.

Обичаше не само да слуша пианистите, но и да гледа движението на послушните пръсти.

Само с един пръст на дясната ръка, леко извлечената песен прелетя в пространството и бе невидим привет към множеството, слязло от луната.

Прозвуча хармония в почти всички регистри, но така овладяна в пианисимо, каквото само Учителят можеше да направи.

Прозвуча едва доловимото пианисимо.

РS. Братът бе Асен Арнаудов, а гостуващата пианистка бе българска еврейка, състудентка на Асен.

5. 2_04 Иде,иде,иде...

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Встъплението бе обща песен, изпята от всички.

А това бе обичаната и динамична песен в българска ритмика "Сила жива".

Сякаш живите сили на природата вляха освежителни струи и песента бе изпята с усет към изворите на живота.

Акордите бяха наситени с достатъчно мощ и красота.

Всички притаихме дъх.

Той наново започна, пак без думи, пак тактувайки с пръстите Си.

Бяхме готови със записа.

И започна, енергично с пълен глас да пее: "Иде, иде, иде, Сам Той иде, иде, иде, Сам Той иде, иде, да помага Той, да помага Той".

Учителят се обърна към всички в салона:

Засвирихме със сестра Кисьова, а с нас запяха всички приятели.

С неколкократното изпяване на новата песен ние дадохме израз на благодарността си и за другите два новогодишни дара от Учителя - двете изключителни беседи за новата 1939 година: "Големият брат", с която бе посрещната новата година, в 24 часа на 31 декември 1938 година и "Малкият брат", държана на 1 януари 1939 година, в 10 часа сутринта.

По-сетне, след продължителни разговори в приемната с Асен Арнаудов, Учителят даде и втората част на песента с текста "Мощния, Силния, да помага Той...".

6. 2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

А само няколко пъти - с автора на тези бележки.

Всеки, който бе поел подобен ангажимент и подобно служене, имаше за задача след поканата за концерт или изложба да осигури за посещението на Учителя подходящо и добро място за наблюдение и слушане.

Обикновено се взимаха места на втория или третия ред за малките салони или на централния балкон в средата - в единствената за времето си зала "България".

Когато Учителят се премести да живее на "Изгрева", поради отдалечеността ни от центъра на столицата, където бяха залите за концерти или изложби, то трябваше да се осигури превозът със съответно транспортно средство.

В духа на взаимното уважение и ученическа привързаност, всеки от нас полагаше грижи да даде израз на най-добро и изискано представяне в тези зали, където посетителите държаха за спретнато, чисто и добро облекло и поведение - по всички линии издържано и представително.

Концертната зала "България" по това време беше построена и бе достатъчно голяма за концертиращите артисти и музикалните състави.

В такива случаи Той казваше: "Похвално е, че музикантите правят точни рецитали на дадени композиции, когато в областта на философията цитатите се редактират и прередактират и в някои случаи дадени пасажи дори не могат да се познаят от самия автор - това най-вече се отнася до преводната литература.

Известен в европейските столици като изключителен музикант и вълшебник на най-грубия струнен инструмент - контрабаса, Асен Вапурджиев изпълняваше не само специален репертоар, на и собствен аранжимент на цигулкови концертни пиеси.

Там се намираше най- добър за годините си концертен салон.

Асен Вапурджиев бе познат на Братството от годините, когато се провеждаха съборите в Търново като талантлив син на преподавател по пеене в търновските училища.

За всички посетители на концерта бе известна програмата, в която фигурираше и изпълнение на мотиви от музикалния репертоар на Учителя.

Освен това, в салона на "Изгрева" музицираха почти всички солисти, инструменталисти и певци, преди да стъпят на подиума във "Военния клуб", зала "Биад" или зала "България".

Своята признателност и благодарност те проявяваха като изпълняваха част от концертната си програма в салона на "Изгрева".

Така постъпи Учителят и с българските цигулари Саша Попов и Недялка Симеонова.

Сашо Попов и Недялка Симеонова са първите най-големи и изтъкнати цигулари, които прославиха българската цигулкова школа.

На концерта на Асен Вапурджиев в залата на "Военния клуб" всички

бяхме насядали и заели местата си.

Асен пъргаво стъпи на сцената, настрои контрабаса и започна енергично и със замах да свири първата част на концерта за цигулка на Менделсон.

Само редиците, заети от Братството не пляскаха с ръце, а с възторжен повик "Браво!

Той знаеше, че приятелите от "Изгрева" не шумят с ръкопляскане, а дават израз на доволството си със своето мълчание и споделеното "Браво".

Асен Вапурджиев настрои контрабаса и започна с широк лък - звучно, тържествено и величествено фортисимо - началните пасажи и мотиви.

А публиката, изумена от прекрасното изпълнение, продължаваше да се въодушевява от Божествения мотив и не бързаше да прекъсне онова състояние, преживяно от изпълнението на песента.

В големият дом на "Изгрева" песента бе начало на деня, а всеки ден бе низ от вечните стъпала на еволюцията на душите, поели път към света на светлините, където хората живеят братски - Обетованата земя, към която се стремим всички.

7. 2_06 Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Тръгнах си, но реших да мина покрай салона и да мерна с поглед прозореца на Учителя.

Това означаваше, че Учителят работеше, а не си беше легнал, както аз мислех.

Помислих си, че Учителят отива някъде на гости - но нали беше много късно?

Долавях нещо в себе си - че горе в стаичката Му ще става нещо по-особено.

По едно време се чу как Учителят настройва цигулката Си.

Извадих молив и лист, начертах си петолиние и зачаках.

Невероятно за слушане - за пръв път присъствувах на такъв концерт на Учителя.

По едно време всичко замря.

Тръгнах си към града, Пред очите ми градът светеше, блещукаха нощните му лампи по домовете и по улиците.

Само по светлината му.

А аз, в онази юнска нощ, пред прозореца на Учителя, видях само това, че Учителят беше облечен официално и бе с шапка на главата.

Видях само това.

8. 2_07 Опит за отвличане от Школата

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

В София бях назначен като чиновник и с моята чиновническа заплата издържах себе си, помагах на моята сестра да следва немска филология и се грижех за моята майка.

Много пъти съм си мечтал за по-сносен живот, за по-добра заплата, която да ми отвори пътя, да мога да покажа на останалите какво мога и какво умея.

Като бъда изведен в чужбина, под благородните мотиви за следване в чужди университети и на чужди разноски.

И по този начин ще изпуснеш благоприятните условия, за които си дошъл и си се родил в България.

И с векове, и с вечности ще съжаляваш, че си се разминал с Духа, с Божия Промисъл и с Бога.

Затова - избирай сам!

Трябваше само да се съглася, а други щяха да ми купят и опаковат куфарите.

Само да посегна с дясната ръка и то ще бъде в ръката ми.

Такъв шанс никога няма да имам в живота си.

Отивам отново при Учителя и Му разказвам всичко от игла до конец.

Достатъчно е в този живот да приложиш само един закон от Словото Ми и ще си изпълнил предназначението си на това прераждане между българите.

Знаеш ли какви същества от висши йерархии биха дали всичко, само и само да могат да се докоснат и доберат до Великия Учител и до Духа Му?

Надяват и натъкмяват на въдицата си една стръв - една стипендия.

Като отидеш там и като те видят, ще кажат: "А, каква хубава рибка ни дойде, дай да си я сложим в аквариум, за да си я гледаме и да си я слушаме как ни свири хубаво на цигулка." Въдицата е спусната и рибарят те чака да захапеш стръвта.

От живота си направих съдба за Школата!

И Школата я направих съдба за себе си.

А дали съм успял и дали съм издържал, това може да прецени само

9. 2_08 Пророческа дарба

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Така неусетно и съвсем естествено посетих всички градове и бях на гости там, където имаше братски кръжоци в страната.

След като си свършвах работата, аз отивах при тях на гости и отсядах по няколко дни.

Носех почти винаги цигулката си и им свирех братските песни и песните на Учителя.

Като научи за моето идване, той ме покани с усмивката, която само той можеше да раздава и каза: "Сега е дошъл братът да ни посвири песни от Учителя".

Свирих с вдъхновение почти всички песни от Учителя.

Всички харесаха моето изпълнение и получих горещи поздравления.

Но тутакси ме прекъснаха и ми казаха: "Брат, това, гдето ни свири, ние не го умеем и за това ти благодарим много.

Брат, това, гдето сега ни говориш и искаш да ни говориш - ние си го знаем, а ако не го знаем, ще си прочетем в беседите.

Ние всички тук сме писмени и четем беседите подред.

Но това, гдето искаш да ни говориш за Учителя, ние си го знаем.

- Имам дарба да свиря и мога да говоря за Учението"."Е, щом нямаш това нещо, гдето ние искаме и търсим - остани си със здраве!

Как съм се осмелил да пиша това, не мога да си представя.

Бил съм много настоятелен, защото тук в Айтос ме прекараха през голямо унижение: да ме свалят от висините на моето цигулково изпълнение на земята и да искат пророчество за личните си проблеми.

След като я изслушва, Учителят отсича: "Пиши му: "Много искаш!

Получих аз отговор на писмото си от Савка, чета го и студена пот ме облива.

Вероятно в този живот пророчество няма да ми се даде, а ми се даваше друго, което си бях изработил в друг живот.

А преди това, когато чух, че тези приятели искат пророческа дарба от мен, аз си казах, щом те искат от мен, аз също мога да поискам от друг, да ми се даде дарба за пророчество.

Този друг можеше да бъде само Учителят и никой друг.

" Аз горчиво се усмихвам и казвам: "Харесаха ми само музиката и цигулката".

А ти си им занесъл Моите песни.

Целувам ръка на Учителя и си тръгвам.

Значи, въпреки всичко нещо съм свършил.

Аз тичах надолу, а душата ми се рееше във висините.

То ме придружаваше, докато пристигйах у дома си.

Когато влязох в малката си стая, аз усетих как това небесно хвърчило бавно и постепенно се сниши, стигна до главата ми и влезе в мен отново.

10. 2_09 Дисхармонични състояния сред музикантите

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

"Дисхармонични състояния сред музикантите"

В младежкия окултен клас аз бях цигуларят, а в общия окултен клас цигуларят бе Симеон Симеонов.

Една неделна сутрин идва при мен Савка и ми предава, че Учителят ме вика при себе си.

Отивам тичешком, а Той веднага ме пита, без да съм успял да целуна ръката Му: "Носиш ли си цигулката?

Отивам, взимам си цигулката и я настройвам.

На сцената се намира Мария Тодорова, седнала пред пианото, а при нея с цигулка в ръка е Симеон Симеонов.

Какво означава всичко това?

Докато си мисля и умувам какво означава всичко това, пред очите на всички се разигра една необикновена и неочаквана сцена.

Симеон Симеонов започна да настройва цигулката си, а Мария му дава тон от пианото.

Симеон уверява, че тя му е дала точно тоя тон и той по него си е настроил цигулката.

Мария отвръща, че това не е вярно, че тя е дала именно този тон - и с пръстите си удря по клавишите.

Симеон се стресва, подскача и вика: "Сега ми даваш друг тон, а преди малко беше друг." Става скандал пред пълния салон.

А Симеон й отвръща, че тя не е никакъв музикант.

Отиди, изучи се и си сложи дипломата на стената!

" Симеон напуска сцената - наистина, той не бе школуван музикант.

Така всички се тонираме за предстоящата беседа на Учителя.

А сега скандалът разсича въздуха на две, разполовява салона и сцената на две отделни, несъвместими части.

Дисхармония на сцената и скандал в салона пред всички.

В същия момент, аз чувам в себе си думите на Учителя: "Бъди готов да свириш с цигулката в клас".

Настройвам цигулката си и започваме да свирим заедно.

Той наведе главата Си към мен и тихичко ми прошепна: "Справихме се отлично с едно дисхармонично състояние в Школата".

Винаги при концертни изпълнения на музиката на Учителя се стараехме да имаме един резервен вариант, който тутакси да попълни някое изневиделица появило се състояние на дисхармония.

В нашите съзнания ние оставяхме отворени прозорци и врати на онези сили вън от Школата, които влизаха чрез нас и създаваха неразбориите и скандалите.

Винаги се появяваше някое магаре да си покаже магариите или изневиделица изникваше някое теле или някое шиле, та объркваше Божието стадо.

Трябваше да имаме будно съзнание за светлината, която идваше от Словото на Учителя и трябваше да влезе в нас, но понякога прозорците бяха закрити от спуснатите дебели завеси на личния ни живот.

Симеон Симеонов бе по професия юрист, беше свикнал да разпорежда и командува в съда и това свое качество го пренесе и на "Изгрева".

Той със своя гръмогласен глас правеше всички съобщения, отнасящи се до музиката и Паневритмията.

Аз не се стърпявам и отивам при Учителя, като Му се оплаквам от Симеон Симеонов, че пречи на работата на всички музиканти.

Изслуша ме Учителят и Неговият говор в една музикална линия, като че ли беше някаква песен, изпята от Него, долетя до ушите ми и целият ме разтърси: "Ако знаеш само преди тебе колко музиканти той прогони и изгони от "Изгрева".

Аз замълчах пред Учителя, наведох глава и си тръгнах.

Разказах всичко на другите музиканти.

Накрая Мария Златева не издържа и му каза: "А бе, брат Симеон, не виждаш ли, че ние музикантите напредваме, учим в консерваторията, а ти стоиш на едно място и вече ни пречиш?

Нали на Пентаграмата беше написано: "В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа!

11. 2_10 Отношение и съзвучие на човешките души към Бога

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

На "Изгрева" бяха изнесени няколко концерта с камерен състав от наши цигулари.

Освен банкнотите, вътре Учителят беше поставил и по някоя мисъл от Словото Си, която Той собственоръчно беше написал на Своята пишеща машина.

Някои от музикантите си пазеха банкнотите и не ги харчеха, макар че след това станаха няколко парични обмени и банкнотите вече нямаха покупателна стойност.

Не искаше да се плаща само на чуждите, на музикантите от града, а ние да поглеждаме и да се изкушаваме.

А изкушението е голяма сила.

Ние не свирехме за пари, това го знаеха всички.

Имаше няколко концерта, при които дирижира и Влади Симеонов.

На тези концерти се изпълняваха песни от Учителя и пиеси от класиката.

Докажи, че те имало." Братът много се обиди и си тръгна.

Реших, че трябва да оправя отношенията си с него, приближих се и му казах следното: "Брат, когато аз съм бил при Учителя и съм разучавал Паневритмията, теб не те е имало.

Но когато ти си бил при Учителя - мен също не ме е имало.

Но понеже имаше и други поетеси на "Изгрева", започнаха да ревнуват и казваха, че думите на нейният текст са много елементарни и той не е поетичен.

Всички ахнаха от почуда.

Но въпреки всичко, десетки години от този случай, поетесите на "Изгрева" все въздишаха, че те не са написали думите на Паневритмията.

Да, ама Асавита си беше избрала Олга Славчева и затова Учителят беше определил нея.

Въпреки всичко, никой от това поколение не посмя да посегне върху текста на Паневритмията, защото знаеха много добре, че онова, което е дал Учителят, не трябва да се изменя.

Но аз доживях тридесет години след заминаването на Учителя да се яви един младеж, син на наши приятели, да се осмели да напише нов текст на Паневритмията и да го сложи под нотния текст на Учителя.

И понеже разбираше от фотография, изкара го на фотографска хартия, направи го прилично, оформи го като книжка и започна да го разнася насам-натам.

Беше поетеса, композираше и пиеси.

Тя взе дейно участие при съставянето на "Слънчевите лъчи" от Паневритмията.

Те излязоха в отделна книжка, като главна заслуга в оформянето и съставянето на текста се пада на нея.

Аз питам сега, ще се намери ли някой втори умник да съставя свой собствен текст, да подменя оригиналния и да коригира Словото и музиката на Учителя?

Резултатите ще ги проверите чрез собствения си живот.

Аз се вторачвам в тях, искам да видя баща й, който е в нея, но не виждам нищо, а само усмихнатата Весела, която се разхожда с Асен, щастлива и погълната в необикновен разговор.

Учителят продължи: "Добре, че не са ви отворени очите, иначе не бихте могли да се съберете тук на "Изгрева" - не бихте изтърпели да виждате, че вашите състояния се дължат на други, заминали в Невидимия свят същества."

Зная за отношенията, които съществуват между великите композитори и големите изпълнители и виртуози - че те стават виртуози тогава, когато се вселяват авторите на техните пиеси в самите тях.

Беше споменал веднъж: "От свободното ви време искам само по един час на ден за проучване на Словото".

Малко е за онези, които не са в съзвучие със законите на Школата и е много за онези, които нямат изградено правилно отношение към Словото на Учителя и към Школата на Учителя.

Отношението се отнася за човешкото съзнание и то само тогава, когато това съзнание е пробудено и в него има Светлина от Словото на Учителя.

Това съзвучие може да го намерите като знание, да се доберете до него и да го приложите в живота си само чрез Словото на Великия Учител.

Ние бяхме на "Изгрева" и чрез живота си създадохме отношения към Учителя и към Школата.

А дали успяхме да създадем на собствената си човешка душа онова съзвучие, което създава общението с Бога - това може да прецени само онзи, който има общението с Духа на Великия Учител

12. 2_11 Английската кралица играе Паневритмия

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Всички сме готови за Паневритмията.

Музикантите са събрани в центъра на кръга, инструментите са настроени и се чака само сигнал от Учителя, за да започнем да свирим.

Виждаме само зелени борове.

Всички я наблюдаваме - музикантите, които сме вътре в кръга и онези, които са наредени по окръжността.

Всички я наблюдаваме, а тя най- невъзмутимо за пет минути премина едно разстояние от шестдесет- седемдесет метра.

Оказа се, че за нея няма партньор, а Паневритмията, знаете, се играе по двама, по двойки и тази баба трябваше да играе със своя неразделен другар - бастунчето.

Учителят обикновено играеше Сам и се движеше вътре в кръга, на петнадесет-двадесет крачки от нас - така, че да има еднакво разстояние между нас, музикантите и външния кръг на Паневритмията.

Това можеше да се спазва само когато кръгът бе голям и когато мястото, където се играеше, беше обширно и позволяваше такива съотношения.

Казвам бабичка, защото ние всички бяхме много ядосани, че трябваше да чакаме десет минути - пет минути да се появи на хоризонта и пет минути да се приближи до нас и да влезе в кръга.

Целунах ръка на Учителя и проговорих: "Учителю, днес всички от "Изгрева" играхме Паневритмия с изключително вдъхновение, включително и сестра Мария, барабар с нейното бастунче".

Дойдоха други приятели около Учителя и Го обсипаха с въпроси.

Не можех да възприема толкова големи истини само за няколко минути.

Трябваше ми време да обработя всичко това, но първо си казах - това всичко трябва да се запомни.

Това нещо той го носеше в себе си от предишните прераждания.

Никой не бе го учил на такива обноски, но той го носеше в себе си и то извираше навън.

Тук нямаше случайни прераждания, тук нямаше случайни личности, а всички бяхме дошли от миналото с големия капитал на бележити индивидуалности.

13. 2_12 Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Личности, индивидуалности с такъв вътрешен заряд и сила, че можеха да разрушат цялата Земя, дори и Космоса.

Всички велики пълководци, царе, папи, патриарси, учени, философи на човечеството бяха събрани тук, на "Изгрева", и бяха вързани в обикновените човешки тела чрез плът и кръв.

Когато разговарях с тези братя и сестри, обикновено потръпвах и се разтрепервах - от тях идеше необичайна сила и носеше тътена на вековете.

Не бяха случайни тези неща на "Изгрева" и то - в присъствието на Великия Учител.

Савка беше стенографка на Учителя и съществото, което Учителят допущаше най-близо до Себе Си.

Дори дочака времето, когато Учителят си замина и когато, шест месеца след това - през 1945 година, си замина от този свят и Савка, нейната дъщеря.

Сънувала как Учителят седял на един златен трон и всички народи по земята минавали долу пред Него един след друг в колони и Го поздравявали с възторжени възгласи: "Вечна слава!

На края на манифестиращата колона от всички народи по земята се задава една група от мъже и жени.

Всеки доказва на другия, че е по-горен от него и че никой никого не зачита, защото всеки се смята за най-горен от всички.

Задава се групата, чува се врявата, но като наближили златния трон на Учителя, всички обърнали глава към Него и млъкнали.

Били всички, не липсвал никой, така че това била истинската представителна колона, която трябвало да манифестира пред Учителя като застъпница на "Изгрева".

Знае тя от Словото Му, че човек при съня си оставя тялото на леглото си, а чрез своя двойник се извлича от тялото си, напуща го и отива в света на сънищата.

Знае всичко това сестра Тереза и разбира, че този сън не й се дава току така, че има нещо реално в него, но трябва само да й се разтълкува.

Затова тя отива при Учителя и разказва всичко от начало до край.

Той я изслушва внимателно и съсредоточено.

Станах прав на онези, които въпреки всичко от нищо направиха нещо.

В тази груба среда тук, при българите, при тези канари и камънаци, да се посее едно житно зърно от Словото и да се роди нещо като стрък, тук в България - това е цяло чудо на чудесата, не само за земята, но и чудо за Небето.

Учителят се обръща към нея и казва: "Сестра, съберете сълзите си в едно шишенце и ги запазете.

Сестра Тереза пада на колене и облива със сълзи двете ръце на Учителя, целува ги и тихо-тихо се отдалечава.

Сестра Тереза беше германка и ако днес вие видите снимката с нейния образ, ще се убедите, че през нейните очи ви гледа един германски дух, който не бе случаен и нейното присъствие в България и в Школата на Учителя не бе случайно.

Казваше: "Ама тия българи ни сложиха нас, германците, в малкия джоб на жилетката си".

Казваше това, усмихваше се и отсичаше: "Това можеха да го направят и извършат само онези, които бяха на "Изгрева".

Нейният разказ беше верен, истинен и носеше в себе си непреходността на човешката душа, идваща от вековете, за да присъствува в Школата на Учителя.

14. 2_13 Старинната цигулка на Учителя

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Знаехме от разказите на първите приятели и неговите състуденти, че там Той е свирел много хубаво и е можел да направи кариера на музикант като цигулар.

Случи се така, че Учителят ме извика при Себе Си и ми показа тази цигулка.

Учителят не изнасилваше нещата.

Само тихо продума: "С нея съм свирил в Америка". Изтръпнах.

Нямах сили да Му я поискам.

Само затова, че звукът й не беше такъв, какъвто бе този на цигулката, с която Учителят свиреше.

А аз знаех много неща за нея от самия Учител.

И трябваше да я прибера при себе си.

Но не разреших задачата си - съжалявам и ще съжалявам до края на живота си за нея.

Всички вещи и неща при Учителя бяха обявени на търг чрез заложна къща и бяха продадени на наши приятели по наше настояване.

Всички знаеха, че аз го платих.

Дано в бъдеще дойде някой музикант, който да свири на него и дано имате отново условия да си служите с него в някой голям салон.

Но този приятел едва ли знае историята й - че Учителят още от младите Си години е свирил на нея, може би към двадесет години.

Казвам го сега, след като отдавна съм осъзнал грешката си, че не прибрах цигулката, която Учителят ми предлагаше.

Аз бях първият от веригата, който не си свърши работата.

Това бе моето виждане - на един обикновен ученик, доколкото може да обхване със своето човешко съзнание частица от светлината, излизаща от Мировото Свръхсъзнание на Великия Учител - Беинса Дуно.

Будност на съзнанието означава онази непреривна нишка от светлина в съзнанието му, която свързва човешкия ум със Светлината, която излиза от Словото на Учителя.

15. 2_15 Духът на Истината и часовоят с цигулката

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Всичко ухае на свежест и обновление.

Къде с ревност, къде със старание и неотклонност да бъдем в близост с Него.

Като наближи на десетина метра, започна да говори със силен глас: "Ей, здравей, Петре, какво правиш?

Какво правиш, какъв Учител си станал и на какво ги учиш тия хора, които са около теб?

Ама ти не си ли спомняш кой съм аз?

Не си ли спомняш?

"Ама Петре, май и ти си остарял като другите.

Ех, нищо, Петре, щом не ме познаваш и не си спомняш за мен, аз ти прощавам, защото и на теб не ти са малко годините.

Хайде, остани си със здраве и всичко хубаво от твоят съученик."

Учителят спря за миг, вдигна дясната Си ръка, посочи с показалеца към гърдите си: "И оттогава тук живее Духът на Истината!

И как Вселената ни обхваща със своето могъщество на Духа Господен.

Учителят ме поглежда, става и си тръгва.

Дочувам думите на Учителя: "Ти си свободен!

Изведнъж някаква сила като вихър излезе от тялото ми и се зарея във висините.

Учителят се обърна и продължи пътя към стаята Си.

Това Слово бе Духът на Истината, който бе в Него и бе дошъл часът и времето, когато този Дух на Истината трябваше да свидетелствува за Себе Си.

Урокът на Учителя е само за учениците на Школата.

Но минаха години, Учителят си замина от земята и аз не успях да го чуя от Неговите уста.

Това е един цикъл, един завършен цикъл, в който всички земни начинания се реализират и приключват.

От числото 19 започва една друга еволюция с други измерения, с които се работи само в Духовния свят.

При всички случаи, то означава един завършен цикъл на земята.

Аз бях застанал на стража с моята цигулка пред онзи миг, в който Духът на Истината реши да свидетелствува за Себе Си чрез думите на Великия Учител.

И когато отварям калъфа на цигулката, и когато настройвам цигулката си, винаги си спомням за този миг.

А когато засвиря, търся онова общение с Духа Господен, при Когото само музиката на Учителя може да ме заведе!

16. 2_16 Пълководците от миналото

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Братството е на поредното си лагеруване на Седемте езера на Рила.

Бяха насядали около Второто езеро, отпочиваха си.

Сред тях имаше един мъж, който изпъкваше със своя висок ръст и със своята осанка на решителен и волеви мъж.

Затова сега е дошъл като хирург между българите, за да си изплати кармата.

И като ги реже със скалпел - сега ги лекува.

Мечът, който има от миналото, сега го използува като скалпел, но вече за доброто на враговете си, като ги прави свои ближни, като ги лекува".

Около мен има две сестри, които слушат и разтреперани Го питат: "Учителю, ама щом е дошъл между българите и сега ги лекува със скалпел, значи, това са онези, които е посичал със своя меч." - "Точно така - заключава Учителят.

- И единият има нужда да си изплати кармата и другите имат нужда да им се помогне.

Беше великолепно преживяване за всички.

Така хубаво движеше лъка, че бях захласната в него И не можех да отделя очите си от него".

Учителят ни оглежда, ние музикантите сме около Него и чакаме реда си, за да целунем десницата Му.

Но ако знаете, че в предишен живот той е бил голям пълководец, в ръката си е държал меч и с този меч много глави е посякъл, и то главите на онези, които днес играят Паневритмия тук.

"По-добре е сега да държи лък, отколкото да отиде в света, да вземе меч и да сече отново глави" - отсича Учителят.

Недоумявам всичко това.

Изпълнил я и сега идва тук, за да изплати кармата си и да освободи съзнанието си, като приеме идеите на Бялото Братство.

Всеки, комуто той гледаше на ръцете, беше свободен и си тръгваше към палатката.

Накрая останахме сами.

"Дай си ръцете!

" Аз се дърпах, но той беше много як и силен и направо ме повлече.

Аз също не бях слабак, но се съгласих.

Учителят ни изгледа и каза: "Изложете си въпроса!

На едната му ръка умствената и сърдечната линия се пресичат, като мистичен кръст, като жива Голгота.

Учителят ни погледна, обърна се към мене: "Покажи си ръката!

Братът казва: "Не може да бъде." Ето, виждате ли как се пресичат двете линии тук?

Щом се пресичат - значи може.

Това бе същата сестра, която присъствуваше на предишния разговор за пълководеца от миналото и която задаваше въпросите.

Той удържа на думата си.

Годините минаваха и той като ме наблюдаваше, казваше: "Добре си, добре се разпъваш на кръста.

Отново ме срещна хиромантът: "Абе ти не разбра ли - като одумваш толкава много хора и се вреш насам-натам, гдето не ти е работата, и се разправяш с тези хора, чиито мисли те връхлитат и ти яздят кръвоносните съдове, с пипалата те обхващат и ти смучат енергията - те ти вдигат кръвното налягане и те ти причиняват сърдечните кризи." - "Знам, знам, но по друг начин не може.

Мнозина от приятелите нямаха нотариални актове, а само някакви договори без юридическа стойност.

А някои нямаха дори и такива договори, а само бяха зарегистрирани, живеят в тези бараки.

Висят над главата ми и всеки иска своето си от мен." Аз го изгледах ужасен.

Не вярвах, че той е служител не само на общината, но и на Великия Учител.

Аз мълчах и не смеех да изкажа знанието си по този въпрос.

Накрая ми каза: "Аз виждам, че не всички имат юридическо право да получат апартаменти и гарсониери, но искам по-бърже да ми се махне това задължение от главата, за да се родя.

Освен това, и правителството иска да разреши този въпрос най-безболезнено и по най-задоволителен начин за всички заинтересовани." Аз отново мълча и не смея да му кажа кой движи всичко това.

Накрая, когато всичко се приключи каза: "Днес приключихме.

Някаква невидима голяма метла измете "Изгрева" - всички бараки, всички сгради, включително и салона, който отдавна бе заключен с катинар и затворен за нас.

Ние всички се родихме за една нова епоха.

Само че не осъзнавахме каква е тази епоха и не осъзнавахме, че сме се новородили.

17. 2_17 Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Случило се бе така, че и Учителят нарочно се беше освободил от всички присъствуващи и сам прие ударите на яростни юмруци върху лицето Си.

Не можеше да движи дясната Си ръка, а десния крак го влачеше.

Беше мъчителна картина за всички ни.

От Вада Той поиска сам да върви.

Отначало сам влачеше крак и с часове ние се изкачвахме нагоре.

Учителят влачеше крака си, влачеше оня кръст на човечеството, който беше нарамил през рамо.

Учителят се намираше в палатката Си, а сестра Савка бе тази, която се грижеше за Него.

Цялото Братство опъна палатките си по обичайния начин, но във въздуха витаеше тягостна тишина.

Всички мълчаха, нямаше песни, нямаше беседи, нямаше Паневритмия.

Само сутрин ние излизахме на Молитвения връх, посрещахме изгрева с молитви към Бога.

Можехме само шепнешком да произнасяме молитвите си.

Савка си водеше дневник за всеки ден от състоянието на Учителя.

Накрая Учителят поставя последната чертичка и написаното гласи следното: "Бог е Любов".

Изведнъж всички запяхме Неговата песен "Поздрав на Учителя":

Пеехме за себе си, за радостта, която слезе от небето и осия душите ни и ние отново почувствувахме, че живеем и че сме с нашия Учител.

След половин час Учителят стана и се върна към лагера, придружен от възторжените възгласи на приятелите.

През времето на онези мъчителни дни, когато Учителят бе болен в палатката Си, всички бяхме изпоплашени.

Така бяхме изплашени всички, че възрастните приятели казаха: "Учителят си заминава.

Всички ще ни упрекнат впоследствие в безразсъдство и глупост, че сме оставили Учителя тук да умре".

Решават възрастните приятели да свалят Учителя в София, намират кола, а за да се свали надолу е необходима носилка и започват да уговарят младежите да Го свалят на ръце.

Но някаква сила ни накара да не позволим свалянето Му.

Поставихме по двама часовои да дежурят с тоягите си ден и нощ пред палатката на Учителя.

Имахме си караулен началник.

Отначало на всички им беше смешно, но после ги достраша от нас, като видяха как караулният началник развеждаше и сменяше часовоите.

До палатката допускахме само Савка и сестрите, които се грижеха за Учителя през тези дни.

Аз никога няма да забравя през целия си живот и ще нося през вечността онова изказване на Учителя, което Той лично, Всемировият Учител, направи пред мен на "Изгрева": "Ако преди 2 000 години беше дошъл Синът, сега дойде Бащата!

Да, преди- 2 000 години беше изпратен Синът, а сега тук, при българите, е дошъл Бащата.

Сега присъствува Бог на земята, а преди 2 000 години беше дошъл Синът - Христос.

Сега всичко бе тук, в Него.

И българи, изпратени от нечиста сила, се опитаха да Го премахнат и убият.

По-късно, в частен разговор, Той каза: "Както бяха посегнали върху Мен и ако си заминех, то от България и от българския народ нямаше да остане ни следа на земята.

Ако еврейският народ навремето трябваше да плати за разпъване на Сина, то българският народ днес трябваше също да плати и трябваше да изчезне от лицето на земята.

След като се върнахме в София от Рила, носехме в себе си частица от присъствието на онзи миг, в който Учителят отново се върна във вече оздравялото Си тяло.

Тогава приятелите започнаха да си спомнят един след друг, че всеки от тях без да иска е присъствувал в даден момент от онова събитие, което се отнася до покушението върху Учителя.

И тук, което е най-важното, тези политически и военни организации изповядваха и провеждаха чужда идеология и оттам - те бяха представители на чужда политика и на чужди интереси.

И накрая, силите, които стояха над тях, бяха същите сили, които излизаха от онази страна, в чиято столица навремето, след освобождението й от турско робство, България бе разполовена на две - на Княжество България и на Източна Румелия и й бяха отрязани земите Мизия, Тракия и Македония.

Ние знаехме какво означава всичко това, но мълчахме и не смеехме дума да продумаме никому, за да могат да преминат времената и да изтече времето на тези събития, а с него - мътилката и тинята от това тресавище.

Германия нападна Съветския съюз на 22 юни 1941 година и започна великата битка срещу славянството и Русия.

Но понеже Великият Учител бе дошъл да донесе Словото Си за българите и за славянството - няколко пъти, пред различни приятели, по различно време, по различни поводи - Той бе казал: "Руснаците ще забият червеното знаме на Райхстага".

Точно в този момент болшевишка Русия изпълняваше Волята на Бога и прилагаше Божията Правда на земята.

Христовия Дух и за Учителя, за българския народ и за Русия.

Русия от пепелищата и разрухата на войната.

И когато братята и сестрите запеят тази песен, аз винаги се пренасям в онези години и в оня миг на свещенодействие, което изпитвахме с тази песен към Духа Господен - Духа на Силите и на Обновата.

18. 2_18 Кой управлява света?

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

А че бяха на "Изгрева", че бяха на едно място, това се дължеше само на Учителя.

Само Неговият образ, Неговият Божествен Дух можеше да крепи това множество от разнообразие в едно прилично съжителство.

Всичко това беше смесица от преродени минали величия, исторически личности, раси и духовни школи.

Всеки носеше своя отпечатък върху лицето си.

И само онзи, който можеше да чете и имаше знание за това, разчиташе всяко едно лице.

По челата си ние носехме невидим отпечатък, носехме онази "дамга", нанесена с горещо желязо, с което бе означено приобщението ни към даден господар.

Само Словото на Учителя можеше да ни обедини.

И То правеше нашето съжителство поносимо и търпимо.

И не стига това, ами закъснелият приятел си търсеше удобен стол и място да седне.

Затова се казва, че Царството Божие насила се взима." Учителят вече е строг, сестрата се покланя и заднешком излиза, а ние, свидетелите, стоим и мълчим.

Така той си остана в спомените на приятелите като Иван- пазача.

Освен това, той иска разрешение от Учителя да напише отговор на автора и да го насоли този автор и да му покаже, че всичко това е лъжа.

Истината не се защитава, тя само се проявява.

Нали ти си пазачът на салона, когато се дава Словото Божие?

" И си тръгнал.

" А Иван Антонов купил много броеве и разнесъл безплатно по всички вестници, по всички издателства и видни политически личности в София.

Друг път, в друг вестник, пишат отново против Учителя като Го обвиняват, че Той се меси в политиката на България и с това се бърка в политическия живот но страната.

Тези писания във вестниците можеха да предизвикат някои политически среди, които да използват властта си и да ограничат дейността на Братството.

Защото Учителят цял месец е горе в стаята Си и никого не приема през този период.

В такива случаи всички от "Изгрева" знаеха, че Учителят има работа и не приема никого.

Учителят леко отваря вратата, показва си само главата и пита: "Какво има?

" Той Му показва вестника и написаното срещу Него, възмущава се и иска разрешение да напише статия и да обори тази лъжа и клевета, че уж Учителят се меси в политиката на страна.

Учителят отваря вратата и го пропуска в стаята Си.

И не само на страната, но и целия политически живот на света и на човечеството.

Тръгва си той за дома, на все пак решава, че на този, гдето е писал във вестника, не трябва току-така да му се размине.

Взел вестника, запътил се към редакцията и намерил там автора на статията: "Ти ли си този, който е написал тази статия?

" Брат Антонов му казва: "Да знаеш, това което ти си написал в тази статия е чиста Истина и в нея няма нито капка лъжа." - "И аз така мисля - отговорил авторът на статията.

- Но да знаеш колко писма получих, че съм написал лъжи и клевети." - "Аз пък ти казвам, че си казал Истината - и Учителят Дънов също смята така.

След това му я изпява: "Кажи ми ти Истината, която носи свобода за моята душа." След като свършил песента, брат Иван го поглежда и вижда, че онзи със зяпнала уста го слуша.

- "Ами как няма да ти хареса, когато ти си казал Истината - че тази страна се управлява от Великия Учител.

Ама да ти кажа, не само тази страна, но и целият свят се управлява от Учителя." - "Това не мога още да го проумея." - "Когато го проумееш, напиши го, но в по-голяма статия, а аз ще дойда да ти изсвиря по-дълга песен от Учителя.

И не само ще ти я изсвиря, но и ще ти я изпея.

А сега да се разделим по живо по здраво." Иван Антонов си прибира цигулката, протяга ръката си, здрависват се и се разделят.

Отива на "Изгрева" и разказва всичко на Учителя.

Иван Антонов кимва в знак на съгласие.

19. 2_19 В чии ръце е съдбата на света

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Тогава всички решиха, че най-правилно е да изпълнят съветите на Учителя и да се изкачат на езерата през тази днешна 1939 година.

А да знаете каква само външна дисциплина и каква вътрешна дисциплина имаше всеки един от нас, горе на езерата?

Там имаше голямо плато и голяма поляна и всички спокойно се разполагахме.

Само от време на време се вижда как се махат опашките им във въздуха.

Аз стоя със зяпнала уста и целият захласнат в тази картина.

" И конете тутакси се размърдаха, обърнаха се като че ли по команда и започнаха бавно да се отдалечават.

Те дойдоха да засвидетелствуват пред Великия Учител мощта и силата на своя меч.

Опитвам се да запомня всичко това.

Започна войната и до края на 1944 година имахме само изпитания и тежки години.

Учителят само ни изслушваше и не говореше почти нищо за тези събития.

И второ - ако кажа, вие няма да мълчите, ще тръгнете да разправяте насам- натам какво съм казал Аз и с това ще си навлечете лична неприязън, че дори и беди за Братството.

Всички ще се нахвърлят върху нас.

И без това ние си имаме достатъчно неприятели, за да си създаваме нови врагове между военните и властите."

Всички ще се чудят на внезапната промяна от 180 градуса на своя вожд и предводител.

Ние знаехме кой движи и ръководи всичко това.

Ще проверите как ръководители на империи отведнъж правят обрат на 180 градуса и всичко почва да се променя и руши из основи.

Съдбата на света е в ръцете на Господния Дух на Силите, който със Силата и Мощта разпорежда съдбините на този свят.

Ние бяхме свидетели и видяхме как този Дух Господен действува чрез Сила и Мощ.

20. 2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Имаше всичко.

Бъркаш с ръка в чувала, където е събрано всичко от света и от "Изгрева" и можеш да извадиш всичко от него: и скъпоценен бисер, а можеш да извадиш и змия и тя да те ухапе.

Имаше всичко, защото бяха дошли от света - оттам, откъдето бяха изгонени.

И всеки представител си имаше своето място и не си го отстъпваше на никого, със зъби и нокти се държеше за него, за да бъде близо до Учителя.

Говори за това, че всеки ученик може да развие способностите си и да стане музикант дори в един живот.

Всеки почти свиреше на някакъв си инструмент.

Игнат Котаров също имаше цигулка, но нямаше музикален слух, нямаше онази похватност на пръстите, не спазваше интервалите и накрая така фалшиво свиреше, че когато се упражняваше, всички съседи наоколо - на 20-30 метра около него, където бяха разположени съседните бараки - излизаха от бараките си и бягаха, за да не го слушат.

Учителят говори в беседата Си, че човек може чрез разумна воля и със старание да организира себе си и в един живот да стане добър музикант, дори музикален гений.

Точно в този момент Игнат става в клас и извиква със силен гръмогласен глас срещу Учителя: "Петре, ти лъжеш, това не е вярно.

Всички изтръпват.

Никой не си е позволявал да се обърне към Учителя така, както сега.

Учителят го вижда, бърка в джоба Си и изважда спокойно една кутия кибрит, после изважда една кибритена клечка, драсва с клечката върху кутията и тя се запалва.

Една сестра се навежда, взема клечката, слага я в дланта на Игнат и му казва: "Запази си я, брат Игнат, за спомен от днешния разговор." Гледа Игнат овъглената и изгоряла наполовина клечка и нищо не казва.

Накрая изважда една кърпа от джоба си, завива в нея клечката кибрит и обратно връща кърпата в джоба си.

Но след като вижда, че Игнат прибира клечката, увита в кърпа, в джоба си, обръща се и започва да изкачва стъпалата на стълбата към стаята Си.

Аз наблюдавам всичко това и се чудя откъде-накъде Учителят измъкна този кибрит от джоба Си, когато Той никога не носеше кибрит в джобовете Си.

Други Му палеха печката, други палеха ламбата Му, когато бе необходимо и когато нямаше електрическо осветление по време на затъмненията, като предпазна мярка срещу самолетните нападения.

Значи Учителят знаеше предварително за предстоящия конфликт и бе взел кибрит в джоба Си, за да даде последния урок на Игнат Котаров и му го предаде както трябва, в присъствието на свидетели.

Игнат се оттегли и се запъти към бараката си, замислен и вглъбен в себе си.

Не само идеен, но и действуващ.

Правят редовно заседание, а един от тях протоколира всичко.

На сбогуване, те оставят и други нелегални документи на своята нелегална група в неговата барака на съхранение, понеже знаят, че той е сигурен човек, както и бараката му е на сигурно място на "Изгрева".

След като си заминават приятелите му, той прибира цялата документация и се чуди къде да я прикрие.

Поглежда към печката си, отваря я, вижда че е празна и студена и набутва вътре всичко.

По едно време в съня си дочува някой да му казва: "Игнате, стани, запали си печката и изгори всичко, което си сложил в нея." Игнат отваря очи, оглежда се, но няма никой.

Отново отваря очи, оглежда стаята и решава, че това е само един сън и отново заспива.

След като печката престава да бумти, той си ляга и заспива.

По едно време на вратата и прозорците се чука силно, вратата му с трясък се отваря и в бараката му нахълтват няколко цивилни агенти от полицията.

Игнат стои прав, онези тършуват, претършуват всичко и накрая не намират нищо.

През цялото време Игнат стои, мълчи и не продумва нищо на въпросите на полицаите.

Накрая, като не намират никакви улики срещу него, те си тръгват много разочаровани и изненадани, че не намерили нищо.

А този някой може да бъде само човек, който е знаел за това нощно събиране и за оставените при него документи.

А там всичко бе изгорено и беше на пепел и печката бе студена.

Протяга ръка, взима я и я слага в дланта си.

Трябваше да взема мерки и да изгорим книжата, защото ако полицията ги бе намерила, с тях щеше да разпали такъв огън и такъв пожар на "Изгрева", че никоя пожарна команда нямаше да може да го угаси.

С неговото име бе свързана победата на Съветска Русия над Германия, той бе обявен за генералисимус и баща на народите.

"Аз бих застанал пред ковчега и тялото на Сталин и ще му поднеса онова цвете от моята саксия, която се намира в моята стая, но само ако ме изпратите в Москва и в Кремъл.

Това е." Онези го изслушват, записват си всичко, което им е казал Игнат Котаров и го занасят там, където трябва.

Онзи го вижда и започва веднага да му вика: "Игнате, ние знаехме, че си щур, още от онова време, когато бяхме в нелегалност и когато ти ни прибираше в твоята барака на "Изгрева".

Ние знаехме, че си щур по Дънов и дъновистите.

Ние знаехме, че ти си верен и предан на нас.

Ама сега се убедих, че ти не си само щур, но си и пощурял с тоя твоя дъновизъм.

Ти ще си умреш като пощурял дъновист.

Но понеже беше верен и предан на другарите си по идеи и по дело и никой по онова време не пострада от теб, затова решихме да те накажем като те изключим от Партията.

Но за нас ти си щур човек, щур си беше и щур ще си останеш.

Игнат изслушва всичко това, усмихва се и казва: "Ти си прав.

Аз си останах щур по Дънов и дано си остана тъй до края на живота.

Така двамата се разделят и всеки тръгва по своя си път.

Игнат се връща в своята барака и така там остана щур до края на живота си.

Често приятелите го срещаха на екскурзии по Витоша, където той по къси панталони тичаше по горските пътеки.

Каляваше тялото си.

Каляваше и духа си до почетна старост.

Той каза: "Луда глава бях и луда глава си останах.

Веднъж посегна да ме бие с бастуна си заради моето вироглавство."

Игнат ги показва и с треперещ показалец ги сочи: "С тези две клечки кибрит Учителят ме спаси." И отново разказа всичко открай-докрай.

Това бе Духът на Истината, за Когото всички души бяха ценни, защото бяха дошли на "Изгрева" и трябваше да засвидетелствуват Истината за Бога, Който бе дошъл между българите и славянството през тези времена.

21. 2_21 Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

"Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога"

На 4 март същата година Англия скъсва дипломатическите си отношения с България.

Като ответен акт на възмездие, че България е позволила на германски войски да преминат през нея, югославски и английски самолети започват да бомбардират български селища.

След това хвърлят бомбите си.

Изсипани са 161 бомби върху града.

От всички паднали бомби 64 се възпламеняват, а 77 - не.

На 15 април България скъсва дипломатическите си отношения с Югославия.

През 1941 година, нощните въздушни нападения със самолети са предпочитание на английското командуване.

Самолетите идват към София по Владайското дефиле, по билото на Витоша над Владая, Княжево, Бояна, Драгалевци и Симеоново.

Обявената война е наречена "символична война", понеже се смята, че няма да воюва с тях по море и по суша защото те бяха далеч от нея.

Това е първата акция на американските въздушни сили в континента.

Открива се един въздушен коридор на американските самолети през България.

На 2 септември 1942 година, при прелитането на противникови самолети над София, започва да се дава въздушна тревога чрез свирене и прекъсване на сирените.

Над София се вече чува предварително воят на сирените.

Софиянци се шегуват и наричат воя на сирените "Баба Наета" - така, както са наричали една народна певица, която като пеела по радиото, нейният глас виел и имал напев, като че ли оплаква някой умрял.

Воят на сирените бе музиката, която се разпространяваше надлъж и нашир.

Този зловещ вой на сирените смразяваше кръвта на всички и ги парализираше.

Бученето на самолетите, които летяха на 2 000 метра височина, беше третата музика, която софиянци чуваха - как тя постепенно се увеличава от далечината и се превръща в грохот на бомбените взривове от пуснатите бомби.

Ние също бяхме от този народ и болезнено преживявахме всичко.

Беше съсредоточен в Себе Си.

Приятелите непрекъснато отиваха при Него, задаваха Му въпроси за войната, за изхода от войната.

Аз вече обясних в предишния си разказ защо - за да не се ожесточат воюващите страни.

Вдигнал е глава и с поглед следи в далечината едно ято самолети, което бавно се насочва на север към Румъния, вероятно да бомбардира Плоещ и рафинериите на петрол.

Аз леко пристъпвам и с тихи крачки се приближавам през поляната, за да не стресна Учителя, който съсредоточено оглежда и проследява с поглед самолетите.

Приближавам се и виждам, че Учителят е строг и едновременно скръбен и с голяма тревога проследява полета на самолетите.

Виждам как се измъчва в този момент, приисква ми се да Го успокоя и затова прошепвам: "Учителю, защо се тревожите толкова, нали самолетите отиват на север - да бомбардират другаде, а не към София?

" Учителят сваля погледа си и го насочва към мен.

Като че ли е събрал скръбта на цялата планета в себе си.

Учителят подава десницата Си, аз я целувам и мигом се успокоявам.

А Господ и Бог сега присъствуват тук, пред теб, на тази поляна.

И Той не може да бъде безразличен към страданията, да бъде безучастен към техните молитви и безпристрастен към това, което са тръгнали да вършат тези, които летят с тези самолети.

Оглеждам се нескопосано насам-натам, наляво и надясно.

Аз съм сам с Учителя на поляната.

Той е застанал строг пред мен, вперил поглед към небето, следящ самолетите, които отдавна са прелетели по небето над София.

Учителят схваща моите мисли и без да ме поглежда, втренчен с поглед към небето по посока на заминалите самолети, говори: "Милиони молитви са отправени към Мене и към Духа, който пребивава в Мен.

Духът във всички времена е един и същ.

Духът на Христа обединява Небето и земята, за да може Господният Дух да прояви силата Си, а Божественият Дух да сътвори идеята на Бога, че Бог е Любов, Бог е Светлина, Бог е Въздесъщ, Вся и Все!

22. 2_22 Военните маршове на немските дивизии

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

След като на 1 март 1941 година България се присъедини към Тристранния пакт, в който влизаха Германия, Италия и Япония, тя стана съюзник и като съюзник трябваше да поеме всички задължения и всички отговорности Немските войски, два часа преди подписването на договора, навлязоха в България.

През нея преминаха седем пехотни дивизии, три планински дивизии, една моторизирана дивизия, пет танкови дивизии, СС- дивизия "Адолф Хитлер", 125-ти пехотен полк и около 270 самолета.

А България запазваше суверенитета си.

Какво бе учудването на българските селяни, когато немските войници се явяваха пред тях с нови пачки банкноти и откупуваха всичко, което можеше да се яде на двойни, тройни и по-високи цени.

Селяните се радваха на голямата щедрост на германците и си прибираха парите на скришни места.

Само за няколко месеца новите банкноти заляха цялата страна.

Българите отначало възхвалява до висините голямата щедрост, но към края на годината се натрупаха толкова много банкноти, че левът се обезцени.

Когато маршируваха, те непрекъснато изпълняваха военните си маршове.

Но пред силата на немското оръжие всички мълчаха.

През време на Школата и в Словото на Учителя непрекъснато се споменаваше за мисията на славянството в новата култура на човечеството от Шестата раса.

Но навлизането на немските войски обърка всичко.

Говорехте и за ролята на Русия, като приемница на Учението в следващата епоха?

" Учителят съсредоточава погледа Си в мене, после леко го отмества встрани, поглежда в дълбочина, вероятно търси да съзре Истината на тези събития и накрая отсича така: "Да, наистина немците навлизат с колони и маршове в България.

Те не го осъзнават, но онзи Велик Дух, който ръководи немския народ, онзи колективен немски дух, знае много добре, че това е единственият начин засега, в този момент, да дойде в България и да се поклони на Божествения Дух и на Бога, Който сега присъствува в България.

По едно време гърдите ми се отпускат и аз си отдъхвам.

Въпроси и въпроси.

Колоните минаваха, вдигаха прах и пушилка, очите се премрежваха и гражданите, които ги наблюдаваха си тръгваха за дома.

Русия излезе победителка от войната над Германия.

Болшевишка Русия бе окупирала едната половина.

23. 2_23 Хлябът наш насущний - музика за гладните деца

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Този план се проваля, но за сметка на това, през октомври 1943 година, генерал Дуайд Айзенхауер, главнокомандуващ съюзническите войски в Европа, приема направеното му от Англия предложение да се извършат широкомащабни бомбардировки над България, с цел да се даде суров урок за нейната "символична война".

На 24 ноември самолетите изсипват над София 156 бомби.

Ние всички бяхме напрегнати, изплашени, не знаехме какво ще стане с България.

Със свити сърца се срещахме и разпитвахме за новините.

Но със започването на бомбардировките изведнъж реши и започна всеки ден да напуска "Изгрева" и да прави ежедневни излизания до Витоша.

Всички млади братя бяха мобилизирани и бяха вече с военни униформи по своите военни части.

Обикновено тръгвахме от "Изгрева" рано, вървяхме по Симеоновското шосе и пешком стигахме до село Симеоново, а оттам през ливадите отивахме до Бивака, където отсядаше Братството през многото години преди войната или се отправяхме по някоя от тучните ливади.

Аз свалях от раменете си две раници: едната беше моята, а другата на Учителя.

В нея тя слагаше хляб, термос с топла вода: кашкавал, масло, сирене, непременно маслини и някое бурканче със сладко или мед, както и прибори.

Беше правило за Школата - винаги след преход и преди да се направи почивка, ние трябваше да подменим мокрите ризи със сухи, каквито носехме в раниците си.

След това изваждахме термосите и пиехме топъл чай.

Беше утеснен и съсредоточен.

Затова аз не Му задавах въпроси, както правех преди войната.

И всички тези въпроси и отговори аз съм ги описал в моите опитности и така знаете и въпросите, и отговорите.

Ние се връщахме привечер и понякога Учителят отсядаше в дома на Мария Тодорова и Борис Николов, които живееха на "Симеоновско шосе"14.

Един ден, като минавахме през село Симеоново, десетина деца тръгнаха след нас и ни следваха на едно разстояние от 20 метра.

Дойде време да направим редовната си почивка.

Аз наблюдавах съсредоточено, защото знаех от опит, че нещо ще стане с този хляб.

" Те седят и само очите им светят.

Гладът за тях - това са онези сирени, които вият над града и предизвикват ужас навсякъде.

Гладът е също сила и понякога всява страх в съзнанието, когато не е будно.

Аз ги наблюдавах, а преди това си мислех, че пречат на разговора ни с Учителя.

Отворих кутията, където имаше масло, сирене и маслини и подадох на Учителя.

След малко в мен долетя и отговорът от пространството: "Докато човек не огладнее и не ожаднее, не може да търси хляба наш насущний и живата вода на живота."

На следващият ден, аз отново в уречения час бях на своя пост и отново с Учителя, се запътихме към Симеоново и Витоша.

24. 2_24 Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

"Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи"

Самолетите, които се явяваха над София, понякога се устремяваха надолу и, пикирайки, пускаха бомбите под ъгъл.

Освен това, на самолетите бяха монтирани специални сирени, така че когато самолетът се спускаше надолу, освен бученето на моторите му, се разпръскваше отгоре до долу вой на хиена.

Така че, софиянци чуваха отдалече бученето, след това вой на чакали и хиени от пикиращите самолети, след това свистенето на бомбите, преминаващи през въздуха и накрая грохота от експлозиите на бомбите.

Беше настанало времето на истинско страшилище и плашилище при всяка една поява на самолети.

Главно, това бяха вече американски самолети.

Така че, България бе обявила "символична война", а получи самолети, които бълваха над небето й огън и жупел.

Ние минахме по същия маршрут, изкачихме се над Симеоново, после по склоновете и преминахме онова било, през което минавахме за Бивака "Ел Шадай" на Витоша.

Мнозина от присъствуващите пожелаха да отидем на Бивака.

На 20-30 метра от нас надолу слизаше пътеката за дола, а на 100-200 метра беше отсрещният склон на Симеоновската река.

Отдолу се виждаха Симеоновските езера.

Насядахме,разположихме се и закусихме.

Някъде по обяд се дочу в далечината бученето на самолетите.

После се чу воят на сирените от София.

Бомбардировката бе в разгара си.

Не мина много време и по едно време един от самолетите се отдели от общото ято, отцепи се, промени посоката си и тръгна към Витоша, като се насочи към Симеоново.

Аз чух бръмченето на самолета, който приближаваше.

Аз пристъпих към Учителя и съобщих: "Учителю, един заблудил се самолет идва към нас." Учителят го погледна и каза: "Не се е заблудил.

Той нас търси!

" Помълча малко и добави: "Той Мен търси!

Дори не мога да повдигна главата си и да проследя самолета.

Учителят гледа пред Себе Си.

Самолетът мина над нас.

Таман рекох да въздъхна, да се отпусна и да погледна самолета, който правеше вече завой над долината, изведнъж в долината на отсрещния скат и склон се изсипаха няколко бомби.

Някой брат извика: "Учителю, там самолетът бомбардира отсрещния скат." Учителят вдигна поглед и каза: "Не, той искаше да изсипе бомбите върху нас, но въздушното течение измести самолета и измести бомбите встрани.

А освен това, на пилота му беше отвлечено вниманието за няколко секунди и така се изсипаха на 100 метра от нас.

Ние треперехме от страх и ужас, че този самолет целеше нашата група и Учителя.

Самолетът направи кръг и се запъти към София, за да се приобщи към останалите самолети.

Цялото село Симеоново се чудеше защо, как и кому е хрумнало да хвърли тези бомби така нахалост на баира.

Думаха си: "По-добре на баира, отколкото върху нашите глави и върху нашите къщи." Така селяните разрешиха този въпрос с бомбите и самолета.

"Не яма, а гробница изкопаха, Учителю." Учителят го оглежда, поглежда другите и казва: "Това е гробницата, която изкопаха бомбите и в която ще влезнат онези, които изпратиха самолетите и пуснаха бомбите.

По обичайния път се върнахме на "Изгрева" и си обещахме един другиму никому да не съобщаваме това.

Само за София са разрушени: 10 002 жилища, 1 684 магазина и склада, 369 работилници, 117 предприятия, 42 фурни, 24 болници, 14 черкви, 288 обществени учреждения и 19 училища.

Така че, войната обявена от България на Англия и САЩ, която бе наречена "символична" от правителството, накрая се преобърна от "символична" в смъртоносна.

Смъртта витаеше над София, изсипваше се от английските и американските самолети и слизаше със свистенето на бомбите и грохота на бомбените взривове.

За това предрешаване и предричане на тези събития от Учителя, ние знаехме от нашите разговори с Учителя, но мълчахме и чакахме да дойдат и да се изпълнят времената на това, което То й бе предрекъл и предопределил чрез Словото Си.

На 9 май 1945 година, след като Русия бе забила червеното знаме над Райхстага, дойде капитулацията на Германия.

Всички нейни колонии получиха независимост и Англия остана само с онова, което имаше на Британския остров.

Онези, които изпратиха самолетите и които внушаваха полетите на тези самолети и бомбардировки с цел възмездие срещу България, получиха ответ на заслуженото.

Гробницата, която бе изкопана от онези бомби над Симеоново, когато изпратеният самолет търсеше да улучи нас и Великия Учител - в тази гробница бе погребана английската империя.

В тази гробница да се погребе и онази империя, чиито бяха самолетите, чиито бяха бомбите и чиито пилоти изпълняваха заповедите за унищожаване на София.

Всички империи се разрушават отвътре.

Това решение на Небето щеше да се реализира и по- бърже и в мое време, но Съветска Русия направи груба грешка, като посегна на "Изгрева", разруши го и на освободеното място построи своя легация и посолство.

И затова онези, които трябваше втори да влезнат в гробницата, която сами изкопаха със своите самолети и бомби, останаха настрана.

Забележка на редактора: Съветската империя на болшевишка Русия се саморазруши след 1990 година, четиридесет и пет години след Втората световна война и шест години след смъртта на автора - Галилей Величков.

25. 2_25 Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа.

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

"Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа."

Времената бяха усилни и политическите събития се сменяваха едно след друго.

Всички ръководители на тази държава по онова време не бяха българи.

Голяма бе трагедията на този народ и то в присъствието на Великия Учител.

И което е най-интересното, след смяната на системата и след 1944 година, комунистическите водачи на България се оказаха македонци.

Такива бяха Димитър Благоев, Георги Димитров, Васил Коларов и всички около тях.

Защото онези, другите духове, които отказват, много добре знаят закона за кармата и не искат да си петнят ръцете с кръв.

Макар че някои от тях самоволно искаха да го бомбардират, но Невидимият свят взе мерки за това." През това време на "Изгрева" имаше една внушителна група от братя и сестри, които непрекъснато бяха на бдение и по три пъти на ден правеха колективни молитви в салона.

Но сега те ги произнасяха на висок глас, дори някои повишаваха гласа си, като смятаха, че по този начин молитвите им ще се чуят по-добре и ще стигнат по-бързо до ушите на Господа.

Нали бомбите ще паднат връз главите ни и всички ще хвръкнем с целия "Изгрев" във въздуха?

Учителят каза: "Турският национален дух пристигна в България, за да си вземе билети за следващите векове, за представлението, когато ще дойде Учителят." Защото те ще се раждат и прераждат и ще създадат отношение между турския национален дух и Учителя в България.

Всички избити турци още не са преродени, а витаят във въздуха и влизат и обсебват българите.

Това беше характерно по времето на Школата на Учителя за всички партии и движения.

Когато ние влезнахме в тази епоха, тогава си припомняхме думите на Учителя за нея, предсказани 20 години преди това.

Отивам при Учителя и Му казвам: "Учителю, дойдоха комунистите на власт и ще бъдем вече свободни и няма да ни преследват, както досега различни правителства и власти." Учителят се обърна и каза: "Те, комунистите, за да слязат долу на земята и да бъдат допуснати до властта, обещаха горе в Невидимия свят да не закачат Бялото Братство, но ако те не изпълнят обещанието си, то затова ще отговарят." При друг случай, когато ние се радвахме, че вече ще бъдем свободни, Той добави следното: "Те, комунистите ще ви сложат катинар на устата и ще ви кажат, че сте свободни." При друг случай Той каза: "Идват много тежки дни за българската интелигенция."

" Това, разбира се, не бе изпълнено и точно това се разрази - убийства без съд, убийства със съд, изземване на имущества, на пари, интерниране и т.н.

В това ще се убедите сами след десетилетия.

Един месец преди да си замине Учителят, а Той си замина на 27 декември 1944 година, към 18,30 часа след обяд, бяха дошли трима души от новата милиция на комунистическата власт, с джип, който спря пред салона.

После те си заминаха с джипа за града.

Втори път дойде същият джип, със същите хора, на 28 декември, когато Учителят си бе заминал и тялото Му бе положено на одъра за поклонение.

Понеже тогава беше съставен Народен съд и Любомир Лулчев се оказа също подсъдим в този съд.

И понеже Лулчев беше съветник на царя, всички смятаха, че той е действувал по указание на Учителя, а лично Учителят бе изобличил Лулчев пред всички.

"Онова, което казах да се предаде на царя, не се предаде, а онова, което казах да не му се казва, то му бе казано.Затова Бог взе решение и ще приведе решението си в сила." Лулчев мълчеше.

Така че Лулчев обърка всичко и заради него комунистите се нахвърлиха срещу Учителя и срещу Братството.

Когато с явно огорчение тримата полковници си отиваха, без да могат да арестуват Учителя, чак в този момент ние разбрахме думите Му: "Втори път Христос няма да бъде разпънат."

Разбрахме какво бе казал много по-късно с думите, които Той изрече на прощаване: "Аз си отивам за ваше добро."

По същото време Той бе казал: "Ако Аз остана, те ще посегнат срещу Мене и българският народ ще си създаде карма, хилядократно по-страшна от еврейската и този народ ще бъде затрит от лицето на земята.

Бог даде чрез Великия Учител Словото Си и то трябва да се съхрани за идното човечество от Шестата раса."

Учителят си замина и ние останахме сами със Словото Му.

Това е Неговият заключителен акорд на една симфония, където се водеше великото противопоставяне между плътта и материята от една страна и Духа от друга!

26. 2_26 Последните дни на Учителя и последният акорд

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Присъствувах на някои от екскурзиите на Учителя в околностите на Мърчаево и из планината.

Отначало кашляше сухо, но накрая изкарваше храчки и плюеше в кърпичката си пенливи храчки с розов оттенък.

Аз Го поглеждам - лицето Му и тялото Му са облени с пот и кашля със суха кашлица.

Споделям опасенията си със сестра Савка, която е непрекъснато при Него.

А хардалът се правеше тогава със синапено брашно и пшенично брашно, смесени в пропорция едно към едно или две към едно.

Сместа се размива с вода, прави се кашичка, слага се на тензух или кърпа и се полага на гърба така, че тензухът или кърпата е на гърба, върху нея е синапената лапа, а върху нея се поставя друга кърпа.

Тази синапена лапа се държи няколко минути, след което се сваля.

После се намазва гърбът със зехтин.

По онези години бронхопневмонията се лекуваше с такива средства като описаните по-горе и с направени сиропи за отхрачване и втечняване на секрецията от белия дроб, както и се слагаха венозни инжекции от калций глюконици и витамин С.

Но към Учителя бе приложена само синапена лапа, а след няколко дни Му бе сложен и млечен компрес.

Той се правеше, като във врящо мляко се изстискваше лимон - така млякото се пресичаше, прецеждаше се през тензух и получената отвара се поставяше в една торбичка, а тя се слагаше на гърба и се държеше по няколко часа.

Това бяха средствата, с които се целеше, чрез дразнене на различни рецептори от кожата да се предизвика отвличане на белодробното възпаление от белия дроб към лимфата, интерстициалната и кръвоносната система, и по този начин да се отбремени белият дроб.

Учителят позволява и приема единствено тези две манипулации върху Себе Си.

Учителят, както е още със загорещено тяло от синапената лапа, излиза в късна ноемврийска вечер по риза, разкопчан и по една жилетка и започва да се разхожда по поляната.

Последните дни бива извикан доктор фортунов, началник на болницата на Народната банка, който установява болестта и болезненото състояние на сърцето и слага една мускулна инжекция.

Години след това се говореше, че Учителят е искал нарочно да си замине, затова се разхождал по риза в мразовитата ноемврийска вечер, за да предизвика процес за разграждане на тялото Си.

Учителят си замина.

Учителят си беше заминал един ден преди това.

А истината бе тази, която Той бе казал още в самото начало, през 1922 година: "Тази Школа ще продължи двадесет и две години!

Това бе последният акорд на великата симфония за живота на

27. 2_27 Кога твоята любов е божествена?

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

После извади едно тефтерче, отвори го и ми каза: "Това може да си препишете." Аз взех лист хартия и преписах дословно.

Скръбта е един метод на Невидимия свят за префиняване на човешкото естество, за да се засили неговата възприемчивост за една нова светлина, за едно висше изявяване на Любовта - за ново откровение на Божествената мисъл.

Щом любиш хората (брата си) с това познаваш, че Бог те обича.

1. Ако тази твоя любов към някого, събужда в тебе Любов към всички същества и всички същества ти стават мили, тогава тази любов към този човек е Божествена.

2.Ако тази любов към някого усилва твоя идеен живот, да служиш на Бога, да се жертвуваш за Бога и за всички, тогава тази любов е Божествена.

28. 2_28 Слово за музиката на Великия Учител

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Тялото Му е положено, след като си замина на 27 декември 1944 год., в градината на учреденото от Него общежитие и общество "Изгрева", разположено до югоизточната част на "Парка на свободата", а преди наречен "Борисова градина".

От ранна детска възраст до последните дни на Неговия живот, Той музицираше така, както пеят и свирят самобитните народни майстори, озарени от трепетните импулси на творческо вдъхновение.

Със своя мек и баритонов тембър, Той пее песни едновременно с цигулката.

Той пее и свири на радостния, за да вкуси от всяка съвършена радост на Битието.

Той пее на древен, известен на историците ватангски език песни със странна интонация, която мъчно може да се сведе под знаменателя на позната народност.

Той пее и свири така, както пеят и свирят възторжени поети на Изтока, беловласите мъдреци на древните народи.

Там, където формата и метрилата не позволяват да се даде достатъчен израз на известно непосредствено преживяване, Неговата песен напуща ограниченията на познатата класическа форма и се излива свободно в различни редуващи се тактове или дори без тактове.

Голямо богатство от песни, мотиви, музикални упражнения и миниатюри, композирани в един живот, богат с дни, известни със своя най- разнообразен характер.

Неговите миниатюри са предимно в малка класическа форма с богата мелодична линия.

Той добре си служи с българската интонация.

Ето защо Той си служеше с езика на непознати, древни народи, за да изрази съдържанието на музиката, че е дълбока сфера на необятни светове.

Често тези песни са съставени от една единствена дума.

Тогава Той казваше, че тази дума изразява велики процеси в живота, които не могат да се облекат в краткия текст на дадена песен.

А музикалният мотив без текст на даден език въздействува само със звучната линия и красотата на хармонията.

Той предаваше музиката в оригинал, така, както тя се носи и съществува в пространството.

Неговото форте бе мощно, а за пианисимото Той казваше, че се долавя и от Невидимия свят.

29. 2_29 Слово за музикалното творчество на Великия Учител

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Възпетите образи на бащата, майката, дъщерята, сина, човека, природата с нейните тучни долини и озарени върхове, са поетично предадени.

Трябва да отбележим, че повечето от песните са дадени в двуделна и триделна форма, при строТо спазване на класическия принцип.

Има и такива, които са характерни със своя баладичен характер.

Познатият обикновен ритмус на места преминава в български неправилни тактове, където се дава само идея за българската интонация.

Текстът на повечето от упражненията и песните е високо нравствен, който на места подчинява мелодичната линия, с оглед да се запази силата и въздействието на Словото.

30. 2_30 Песни от Учителя, дадени с движения

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

При изговаряне на тези думи ръката се връща в първоначалното си положение.

Така се продължава до края на първата част със следното изключение:

Когато се изпяват за последен път думите Тао би Аумен, при думите Тао би дясната ръка се връща в първоначалното си положение, а при думата Аумен отива надясно.

Всички пръсти са слабо отдалечени един от друг.

31. 2_31 Едно мнение

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Може ли арията на Розина да се изпълнява от баси?

Той бе с баритонов гласов диапазон, а имаме в Школата гласове от всички вокални регистри.

Затова Той даде песни за баси, тенори, сопрани и алти.

Не е прието в световна вокална практика всеки да пее всичко.

Няма да приемем и ние всеки да пее всичко.

При масовото общо пеене може да пеят "тутти" (всички), като всеки се приспособи към отделните вокали според възможностите на своя глас.

Всеки глас да си знае кое е подходящо за солово изпълнение.

Смешно е, когато имаме солисти само тенори и сопрани или баси и алти, в две групи, да изпълняват песните в оригинал, защото ще се наложи тенори и сопрани да вдигат ниските тонове октава по-горе, както прави например нашият приятел Пеню Ганев, или един бас и алт да смъкват високите вокали.

Не само е смешно, но е музикално обидно.

Така правят всички, които искат да пеят всичко.

И затова гласовете трябва да си знаят репертоара.

32. 2_32 Най-новото в музиката

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

А когато тоновете звучат едновременно, имаме хармонията - един свят, в който могат много души да се проявяват без да си пречат, без да се отричат, а само да се допълват, само се преливат едни в други, без да губят своята индивидуалност.

В този смисъл, музиката носи едно откровение.

С една дума, новото, което музиката носи в нашия свят, е свързано с проявата на разумните души.

Музиката казва: както може да звучи до, ми, сол едновременно и тяхното съзвучие да отзвучи в нов и прекрасен акорд, така, когато се явят и заработят една, две или повече души - заражда се нещо ново, красиво, светло, хармонично.

Любовта, това са най-прекрасните чувства на всички ангели, които живеят в сърцето на Бога.

А Истината е хармонично съотношение на всички форми, в които обитава Божият Дух.

Тя първа направи разбран света, в който всичко се проявява последователно и едновременно съвършено музикално, без нотка от противоречие и взаимоотричане.

Музиката открива на съзнанието пътя на душата, която обича и може да се разбере с всички души едновременно.

Музиката открива тайната на сърцето, което в даден миг мрази, защото така то изпитва своята индивидуалност, от което може да се роди само мелодията.

33. 2_33 Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

В онези години, когато аз влязох в младежкия окултен клас на Школата, имаше много младежи, които следваха в Университета, а през свободното си време работеха тежка физическа работа, за да се издържат.

Работеха, полагаха труд и получаваха по някой лев за прехраната си.

Лошото дойде после - някои от тях напуснаха факултетите си, а други, които ги завършиха, захвърлиха дипломите си и така се оформи една младежка група, която се изхранваше от тежък физически труд, като упражняваха един занаят - този на мозайката.

Знаех за едно изказване на Учителя, че човек трябва да има един занаят, на който да разчита за прехраната си, когато е подложен на гонение заради идеите си.

Те сами напуснаха университетите и сами си скъсаха дипломите.

Аз се омъчних, отидох и разказах всичко на Учителя.

Поисках разрешение от Него да напусна чиновничеството си и да отида мозайкаджия в тяхната група, за да стана истински духовен ученик.

Учителят ме изслуша, погледна ме строго и с показалеца на дясната си ръка направи едно движение, с което искаше да ми каже да се върна там, откъдето съм дошъл: "Рекох, там ще си стоиш, където си!

" И така плавно отмести ръката си встрани, че аз усетих, че някаква сила леко ме отдръпна от пътя, по който се бях отправил да вървя.

Целунах Му ръка и си отидох.

Те не само ме изолираха, но и ми се подиграваха, че съм светски човек от града и се чудели за какво ставам толкова рано, че да идвам на "Изгрева" за беседа.

Така си бях разрешил въпроса за собствения транспорт.

На втората година отивам отново при Учителя и Му разказвам всичко - че аз загивам като светски човек в града и съм се отдалечил от духовната младежка група на "Изгрева", която работеше при Бертоли по строежите и правеше мозайки.

Учителят ме изслуша внимателно, повтори жеста си от преди една година и каза: "Рекох, там ще стоиш, където си!

" И пак онази сила ме поде и ме залепи за вратата Му.

Чудех се какво означава всичко това.

И аз Го послушах - останах си чиновник.

Той ме изгледа усмихнат, усмивката Му леко се разширяваше и с показалеца на дясната си ръка ме повика да отида при Него.

Той седеше пред масичката Си.

Да обработваш камъните и да ги правиш на мозайка или да обработваш мозъка си с наука?

И защо искаш да станеш непременно каменар и камъни да обработваш и да чукаш, а не вземеш урок от бръмбара, който е с милиони и милиарди години по-напред в еволюцията си в сравнение с тази на минерала?

Гледам минерала, поглеждам бръмбара, поглеждам себе си, човека, който иска да бъде ученик в Духовната Школа, поглеждам Учителя.

А до мен седи Великият Учител, чиято еволюция се измерва не със земни величини, не със слънчеви години, а с космическо време, което човешкият ум не може да побере.

Разбрах всичко - че това бе един велик урок за Еволюцията на човешкия дух, слязъл на земята и урок за Мировата еволюция на човешкия дух.

Целунах ръка и си тръгнах.

Накрая всички се провалиха.

Това го видяхме всички.

Аз, който бях според тях от света, научих урока си за еволюцията на човешкия дух и за еволюцията на Духа и получих мир в себе си.

Учителят бе казал, че това е най-благородната професия за една жена.

Започна да си пробива път едно мнение, че те трябва да напуснат учителските си професии, да вземат мотики, да отидат да копаят по селата и да обработват земята, като садят картофи, лук и пипер, да орат, да сеят, да жънат и вършеят.

По този въпрос Учителят каза на беседа и най-строго се възпротиви на ' това отклонение: "Някои от сестрите искат да напуснат учителските си професии и да отидат да копаят с мотики земята, да я обработват и да садят картофи и зеленчук.

А ако останете по местата си и работите като учителки, ще имате Моето благословение." Сестрите послушаха и останаха да работят като учителки по своите места.

* стоеше моето досие и безупречна характеристика като финансов експерт, в застрахователния институт, в който работех вече тридесет години.

Следователят ми посочи досието и ме запита: "Аз нищо не разбирам.

Но думите сами дойдоха в устата ми: "Ще ви отговоря.

Четвърто, аз, както и другите финансови експерти, които работят в града, не бяхме допуснати до братските въпроси.

По онова време имаше трима-четирима братя, Които работеха като финансисти, експерти във висши държавни учреждения и бяха запознати с всички финансови закони.

Ученикът в Школата трябва да има ценз в няколко направления - ценз за университетско образование, ценз за професионално занимание, ценз за музика и изкуство, ценз за духовност и ценз за познание на историята на Братството в България.

И днес, когато се срещна с някой от моето поколение и започна да разговарям с него, не минават и няколко минути и започвам да слушам неща и разсъждения, които нямат нищо общо със Словото на Учителя.

Невежеството е голяма сила.

Това го опитахме на гърба си.

Това невежество се стовари със страшна разрушителна сила върху "Изгрева" и помете всичко.

Когато се срещна с някои от младите приятели и като ги заслушам какво говорят, тутакси си спомням, че това нещо съм го слушал през време на моите млади години, когато бяхме в младежкия окултен клас в Школата на Учителя.

И тези младежи сега ми разказваха разни неща със същите думи, които аз чувах от устата на онази "младежка духовна група" от мозайкаджийската бригада на Бертоли.

Откъде идваше всичко това?

Тези сили съществуваха, витаеха във въздуха и търсеха подходящи умове "И глави, за да влязат в тях и да ги завладеят.

А който иска да бъде ученик на Школата на Великия Учител - трябва да направи от живота си истинско приложение на Словото на Учителя.

34. 2_35 Цената на всеки ученик в Школата

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Накрая Учителят ни запита: "Иска ли сега някой от вас да отиде при попа в църквата, а той да си сложи всички църковни одежди, че да ви изпее нещо, да ви поръси с босилек и вода, да ви наложи върху главата плащеница, да ви чете молитви, после да му целувате ръка за благодарност и накрая да му хвърлите в менчето някаква монета?

" Всички отговаряме в хор, без да се замисляме: "Не щеме, Учителю, тука ни е добре при Вас." Учителят се усмихва и продължава: "Това е така.

А знаете ли какво означава това и какво, и колко Ми коства всичко това?

Първо, на моя кантар, за да преценя заслужава ли си да ви откупя и второ, претеглени сте на онзи кантар, откъдето трябваше да ви откупя.

Всичко е точно отмерено и заплатено, както трябва."

"Вашето присъствие тук в Школата не е случайно.

А всички хора днес са завързани отвътре и отвън с дебели въжета!

Но като дойдете при Мен за съвет и помощ, Аз този въпрос го разрешавам и вие като Ме послушате и направите това, което ви кажа, то разрешавате задачата си за една година.

Но и тези, които се връщат в света, те са вече променени, носят нещо в себе си и без да искат разнасят идеите от Словото.

Но горко на онези, които се завърнат в света - те минават през голямо опустошение, защото там, в света, ги обират и отвътре, и отвън и те си заминават при големи трагични обстоятелства.

Ние слушаме, премигваме и всеки един от нас иска да запомни всичко това.

Някои от нас успяха да оползотворят свободното си време, което бе откупено от Учителя.

Имаше други, които сметнаха, че това време е лично тяхно и могат да правят каквото си искат с него и със собствения си живот.

Те си направиха своя опит и ние бяхме свидетели как този опит завърши злополучно за тях с пълен провал.

Тогава въпросът за саможертвата стои съвсем просто и логично.

Ученикът е свободен да прилага Словото в живота си и това е единственият начин да се отблагодари на Великия Учител.

Защото всяка една добродетел, която той изработи чрез живота си, е един реализиран закон от Словото на Учителя.

35. 2_34 Отклонението от Школата

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Всички окултни Школи по света имаха свои преводачи и свои представители в България.

Само да искаш да четеш - имаше всичко, каквото ти "душа сака", както казваха тук, в Софийско, шопите.

Най-интересното бе, че непосредствено пред салона на "Изгрева" имаше един човечец, който си беше сложил една подвижна масичка и на нея продаваше всички окултни книги, които се продаваха в града.

Забележете добре, на тази масичка не се продаваха беседите на Учителя.

А много от приятелите не си купуваха книгите на Учителя - нали слушаха четири пъти в седмицата беседите Му и си водеха бележки в тетрадки и тефтери.

Защо да ги купуват, когато си имаха тук, на живо, Учителя - тук, на "Изгрева", всеки ден?

За тях това бе излишно.. Така смятаха мнозина, включително и аз самият, за мой голям срам сега.

Бях си купил една книга на Бо Ин Ра, за мъжа и жената.

С достойнство я държах в ръцете си и ето, среща ме Учителят и ме пита какво съм си купил.

Ние не говорим нито за мъж, нито за жена, а само за човешката душа, която търси Бога, за да направи общение с Него."

Беше ми жал за парите, за хубавото издание, за труда на Георги Радев и за самото издателство.

Учениците не купуват беседите на Великия Учител, не ги четат и не работят върху тях и върху Словото Божие, а купуват Бо Ин Ра и мърсят съзнанието си и се отклоняват от Школата.

Учителят си тръгва недоволен.

Но видях, че дойде това време, за което Учителят спомена, че всеки ще си плати за отклонението.

Аз бях свидетел и очевидец, че всеки плати до последната стотинка отклонението си с мъки и страдания, и с цената на живота си.

Този, който бе превел Бо Ин Ра, плати с живота си.

Този, който финансира изданието, плати с живота си.

Този, който организира издаването на книгата, плати с живота си.

Всички онези, които четяха тази книга и допуснаха идеите на тази книга в умовете си, също заплатиха, защото те вътрешно започнаха да се отклоняват от Школата.

36. 2_36 Чистотата на идеите

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Изкачихме се по Обикновения път на Витоша, направихме кратка почивка, напалихме огньове, стоплихме вода, пихме топъл чай, закусихме и на връщане решихме да слезем в селото откъм Бистрица.

Поискахме да ни стопли гореща вода, за да си направим чай, но за стопанката това излезе като обида и каза: "Ние можем да сме бедни, но не черпим гостите си с вода, ако и да е гореща.

Сипи в по-малък съд от млекото и го стопли, че сме премръзнали." Тя отиде, взе един дълбок тиган, в който имаше спържа и сланина, изсипа го в една друга чиния.

Взе един залък от хляба и с него избърса надве-натри тигана, като изсипа в него млякото и го загря на огнището.

После затопленото мляко го изсипа в една голяма купа-чиния, постави я на средата на масата, сложи ни 5-6 дървени лъжици и каза: "Да ви е сладко!

Изкусахме млякото, стоплихме се, поискахме да заплатим на жената, но тя отказа и си тръгнахме пеш към София.

" Та ние бяхме вегетарианци, как да примирим всичко това в себе си?

Щом си на земята - ще ходиш, ще крачиш, ще се каляш, но важното е да се очистиш навреме, да оставиш съзнанието си чисто и да не опетниш себе си като душа." Ние се спогледахме и се усмихнахме.

А мнението на Учителя бе, че на ученика не е позволено да трови дробовете си с цигарен дим и мозъка си с ракия и алкохол.

Бях си написал какво трябва да кажа.

Нека изтече онова, което е в тях." Теофана ми предаде думите на Учителя, обърна се и си отиде, без да продума ни дума повече.

Това мое намерение за критика го знаех само аз, тя беше написана лично от мен на лист хартия и той стоеше на масата пред мен.

Учителят с огорчение клати глава и казва: "Вие пушите само цигари.

Мислите, които излизат от главите им, така пушат, че всичко е опушено тук и не може да се диша свободно.

По този въпрос е говорил и Христос, като казва, че не мърси человека онова, което влиза в главата му, а мърси го онова, което излиза от него.

До края на пребиваването си те не запалиха нито една цигара.

" Ние слушаме, мълчим и само гледаме.

Всичко, което е около нас, лъха на чистота и тя трябва да влезе в нас и да ни очисти, за да направи умовете и мислите ни чисти и едно със светлината на слънцето.

А този дух не може да излезе от него, а трябва само да се удави.

Сега си свободен и внимавай как ще употребиш свободата си, защото за нея е заплатено."

37. 2_38 Запазената светла точка в съзнанието

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Историята на приятеля с двамата сина-пирати, чиито имена и портрети се намираха във френската енциклопедия, за които бе казал Учителят, завърши с един изключителен и интересен финал.

Баща им започнал да гледа по друг начин на синовете си.

Завършили гимназия и ги повикали да отбиват военната си служба като войници.

Дотук всичко е добре.

Затова ядем само хляб и сме гладни.

И всички ни се смеят."

Отива на следващия ден при Учителя и Му разказва целия случай - как синовете му, вече войници, повръщат всяка храна, в която има месо.

А синовете му харесвали тази храна от общия казан на войниците, но понеже били вегетарианци досега, затова повръщали.

Те сега имат друга задача в този си живот.

Но че повръщат от месната храна, за това си има причина.

Поискал свиждане със синовете си.

И ето, задават се и пристигат двамата му сина - левенти, облечени във военни униформи, прави, високи, да гледаш и да не се нагледаш.

" И запрегръщали баща си от радост.

Синовете му се радват, подскачат и мислят, че баща им плаче, че споделя тяхната радост, че вече не се измъчват да повръщат храната, която ядат от общия казан.

Той плачел за загубения Висок Идеал на синовете си.

Дошло време, те се уволнили от казармата, после завършили университета, получили хубави професии, отлични служби, оженили се, задомили се, народили им се деца.

Синовете често ходели на гости при баща си, който сега бил вече дядо с много внуци.

А за него те били само внуци и толкоз.

Квачката излюпила всички яйца и пилците тръгнали да се разхождат с нея.

И Учителят продължава като казва: "Не забравяйте, може би вашите истински деца са вън в света и когато дойде време ще се върнат при вас, както се връща блудният син при баща си, за да поеме вашето духовно наследство и да свърши вашата работа."

38. 2_39 Ризата на латвийците

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Те гостуваха на изгревяни, лагеруваха на Седемте езера на Рила и след това дойде време да си тръгват обратно.

На следващия ден Учителят извиква Савка и със строго изражение на лицето й казва: "Къде е ризата, която ми подариха латвийците?

" Савка отива, търси я, намира я и я донася.

Учителят съблича сакото си и я нахлузва бързо върху ризата си.

Сега всеки да си гледа работата!

Учителят остава сам - Той си има своя работа, а Савка без да Го пита, си тръгва.

Савка си подготвя багажа, получава напътствие от Учителя и преди да тръгне, идва при Него и иска благословение.

Това да не те смущава, а да те направи ревнива, за да изпълниш сполучливо задачата си." Савка отиде, върна се и след това ми разказваше много случки, които трябваше да пазя в тайна, за да не предизвикат изкушение.

Но изнасям само тези случаи за поука и назидание.

Голяма част от братята и сестрите бяха интернирани заедно с други латвийци в Сибир и там положиха костите си.

Ризата, която Учителят облече на "Изгрева" и която те Му бяха подарили, ги спаси в началото.

Но когато се върнаха в Латвия и пристигнаха там невредими, мнозина от тях пострадаха и заплатиха с живота си.

И ако те бяха надянали мантията на това Слово върху себе си, щяха да бъдат спасени.

39. 2_40 Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

След беседите на Учителя обикновено се събирахме на групи и слушахме разказите на по-възрастните приятели, защото те изнасяха различни случки, които потвърждаваха онова, което Учителят засягаше и изнасяше по различни въпроси от окултизма.

Но е имало и такива случаи, при които Учителят даваше отговор на всички ни с някое свое действие.

Ето един такъв пример: По онова време беше нашумял въпросът за така наречената материализация и дематериализация - дали човек може да пренася физическото си тяло на разстояние и дали може да минава с физическото си тяло през стени, дувари, планини, реки и морета.

И всички вярвахме в това, а вярваме още и сега.

За потвърждение на това се разказваха от възрастните приятели различни случаи, при които Учителят е присъствувал в едно и също време на няколко места.

Но когато ги запитвах дали това Учителят го е правил с физическото си тяло или с духовните си тела, те млъкваха.

И бяха категорични, че Учителят е присъствувал при тях с физическото си тяло.

По едно време ние виждаме, че брат Ради носи една голяма стълба, застава под прозореца на стаичката на Учителя и я допира до стената.

"Учителят ми каза да се кача по стълбата през прозореца и да Му отключа отвътре вратата, защото като излизал, оставил ключа в ключалката отвътре и се самозаключил.

Не може да влезе в стаята, за да си вземе Библията и да започне беседата в 10 часа." Идват тези приятели и съобщават в салона, който се е напълнил, че Учителят се е самозаключил без да иска, че Библията Му е заключена в стаята и че брат Ради сега се катери по стълбата, за да отключи отвътре вратата Му.

Всички приятели излизат от салона, заобикалят стълбата и гледат как задникът на брат Ради се катери нагоре по стълбата.

Всички сме вдигнали глави и зяпаме нагоре, където брат Ради прекрачва през прозореца и влиза в стаята.

Чува се въпрос: "Защо не мине през стената, да се дематериализира и материализира, та да си отключи Сам?

" Всички чуваме този въпрос и всички мълчим.

Стотина души бяхме наобиколили тази стълба и видяхме как брат Ради се покатери по стълбата, как премина през прозореца, как влезе в стаята, как слезе по стълбите, как носи в ръцете си ключа от стаята и как го подава на Учителя, Който седеше долу на пейката и с голямо внимание наблюдаваше всичко.

Поема го, слага го в джоба Си и казва на брат Ради: "Предаден на учениците е урокът за ключа на познанието." Учителят го накарва да отиде горе с ключа, да отвори заключената врата и да Му донесе Библията.

Всички виждаме как втори път брат Ради слиза по стъпалата и държи вече не ключ, а Библия.

Това видяхме всички - че ръцете на брат Ради донесоха и ключа, и Библията.

Чу се отново друг глас: "Ами защо Учителят е толкова разсеян, та се е самозаключил и отгоре на това е оставил ключа вътре, в ключалката?

" Всички чуваме този въпрос и отново всички мълчим.

След малко влязохме в салона и заехме местата си.

Ето, Учителят се задава и носи в ръце Библията Си.

Така започна тази беседа и Учителят даде отговор на повдигнатите въпроси.

Там всички бяха начетени, просветени и ученолюбиви хора.

Всички бяха чели много окултни книги от чужди автори, преведени на български.

Така, един ден преди сбирката, на която трябва да присъствува и Учителят, те се събират и говорят кой може да бъде господин Дънов.

Накрая, един заключава така: "Той е един от нас, само че повече е чел и е по-образован от нас." След малко Учителят влиза, усмихва се и казва: "Какво говорихте за Мене?

А сега внимавайте, ще ви покажа нещо - че не съм като вас и не съм от вас." Учителят отива до вратата, взима ключа, заключва я и го поднася на домакина на къщата, казвайки: "Дръж здраво ключа в ръцете си.

А сега оставете отворени очите си и наблюдавайте какво ще стане." Всички втренчено гледат Учителя.

След малко се чува гласът Му отвъд заключената врата: "Този, който държи ключа в ръцете си да дойде и да отключи вратата." Братът отключва и Учителят влиза спокойно през вратата.

После подава ключа на стопанката на къщата и нарежда тя да заключи и да държи ключа в ръцете си.

Само след секунди Учителят изчезва от погледа им и отново се чува Неговият глас зад заключената врата - поисква отново, за втори път, да се отключи вратата.

Аз съм приел днес образа на Бога, защото Бог лично съизволи да слезе между человеците и да вземе образ като человеческо подобие на Себе Си.

Този случай го разказваха присъствуващите в онзи паметен ден, които бяха вече възрастни и побелели братя и сестри.

Щом искаш да знаеш Истината, то отвори очите си, отпуши ушите си, вземи молив и запиши - да се знае не само от теб, но и от ония, които ще дойдат след теб:

"Ако преди 2 000 години бе дошъл Синът Божий, то днес е дошъл на земята Бащата!

Това е най-голямата Истина, която може да се свали, да се предаде чрез човешкия език и да се предаде на съхранение, за да се знае Истината за слизането на Великия Учител между человеческите синове, за слизането на Бога Живаго на земята.

С треперещи ръце бях стенографирал всичко това.

Запомних го и понякога през годините го споменавах на верни приятели, за да знаят истината за Школата на Учителя и да я отстояват с живота си докрай.

А аз бях само един представител на това човечество.

40. 2_41 Учителят готви общ обяд за изгревяни

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Сядахме на пейките и пред масите според сезона - или в трапезарията, или навън в двора, на големите дървени пейки и маси.

Обикновено през съборите тези пейки бяха недостатъчни да поберат всички, затова се слагаха допълнителни маси и се изнасяха столове от всички бараки.

Всеки от нас си подписваше отдолу стола, за да може всеки отново да си го познае след една седмица, когато свършваше съборът.

През време на войната в града имаше много гладни и към нас се присламчваха бедни студенти, както и нелегални комунисти, които минаваха пред нас, че са вече братя и сестри, и ние споделяхме с тях скромния си обяд.

След скромния обяд дежурните минаваха с обща касичка или пък понякога оставяха касичката встрани на една маса и всеки пристъпваше към нея и пускаше онова, което носеше в ръцете си - кой колкото можеше.

Каква бе изненадата, когато в касичката се намериха пирони.

А те да знаят, чез а всеки труд трябва да се плаща." Ние тогава предполагахме, че пироните се пускаха от нелегалните комунисти, но си мълчахме.

Един приятел събра всички пирони в една торбичка и ги занесе на Учителя.

Каза Му какво носи и Му ги подаде.

Учителят ги пое и ги сложи на масата Си.

Те не познават този окултен закон, но ще го опитат и ще видят как действува Божият Закон, когато Бог дава Словото Си за гладните души и е отворил общ обяд за гладните, които пристъпват да се нахранят на "Изгрева".

Учителят след време спомена, че онези, които пускаха пирони в касичката, са същите духове, които навремето Христос излекува наведнъж.

От десет прокажени само един се бе върнал да Му благодари и този човек бе чуждоземец.

Накрая, когато се разруши "Изгревът" и на мястото бе построена легация на Съветска Русия, този приятел взе торбичката със запазените пирони, отиде и обиколи целия зает от чужди легации "Изгрев", и ги "посади" покрай оградите им.

Това бе един голям труд, трудоемък, вземащ и поглъщащ много време и сили.

Затова помогнете ми и ми дайте съвет какво да сготвя днес за общ обяд." Учителят я поглежда, усмихва се и казва: "Отиди и кажи на всички, че днес Аз ще сготвя общия обяд.

Вие през това време, докато си почивате, ще прочетете някоя беседа пред всички сестри, които сте дежурни по кухня." Сестрата си заминава и веднага съобщава новината, че днес Учителят Сам ще сготви общия обяд.

Всички са отворили прозорците си и наблюдават дали Учителят ще слезе, ще отиде в кухнята и ще започне да готви.

Но Учителят стои в стаята Си и се занимава със Своята Си работа.

Наближава един час до обяд, а Учителят е още в стаята Си.

Онези сестри в кухнята четат една беседа от Учителя и точно попадат на онзи израз, където Учителят разглежда въпроса как навремето Христос е нахранил със седем риби няколко хиляди човека.

Моментално сестрите се пръсват по бараките на "Изгрева" и съобщават на всички за новото развитие на нещата - че се очаква чудо, с което Учителят ще нахрани всички на "Изгрева".

Един брат се качва на колело и запрашва за града да занесе новината на нашите приятели, които живеят там, за да могат да присъствуват на общия обяд, който ще се сготви лично от Учителя.

Всички очакват чудото и всички са заели местата си, а пред тях са сложени празните паници и лъжици.

В ръцете си носи една голяма кошница, покрита с бяла покривка.

После Той седна на стола Си, извади последната ябълка и я сложи в собствената Си чиния.

Накрая Учителят извади ножче и разряза ябълката в собствената Си чиния и започна сладко да я яде и да се усмихва.

Всеки се смее, на всеки сълзи му текат от очите и всеки мляска хубавата си ябълка.

На следващия ден Учителят каза: "Вие търсите чудеса.

Ето, така през времето на Школата, всеки ден, Учителят ни хранеше със Словото Божие, което бе Божественият хляб за душите на учениците от Школата.

Това видяхме с нашите човешки очи, това чухме и това предаваме чрез българско четмо и писмо на человеческите синове на земята българска, за поучение на следващите поколения, за свидетелство за времето от Школата на Великия Учител.

41. 2_42 Общение на човешките души

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

А понякога излизах и сам.

Случи се така, че излязох сам в планината.

Слязох в селото и реших да си отпочина и да се стопля.

В помещението имаше 10-15 маси, около които бяха насядали мъже с калпаци - потни, мръсни, кални - пият и пушат.

" Аз го попитах дали мога да си стопля вода на печката.

"Ето, плащам ти за едно кило греяно вино, но ще ми донесеш едно войнишко канче да си стопля вода на печката."

Аз събух обувките си, суших си краката, докато чаках водата да се стопли и изпих от нея към два литра.

Реших да се сбогувам и извадих втора банкнота, за да си платя за второ кило греяно вино, понеже бях изпил два литра топла вода.

Кръчмарят ме изгледа застрашително и рече: "Я продавам само греяно вино и греяна ракия!

Аз си прибрах първата банкнота.

Обръщам се и гледам, че всички са спрели да говорят и ме гледат на живо с жадни очи, като че ли ще ме глътнат.

Тези плъхове са седнали на масите с разчорлени коси, с накривени калпаци, с провиснали мустаци, с проточени шии и нещо все говорят и говорят, гдето нищо не разбирам на техния човешки език, ако че се говори на български.

Непрекъснато ме занимаваше една мисъл: "Ето, Великият Учител е тук в София, на "Изгрева", сваля Словото Си и в Него се говори за чист въздух, за чиста вода, за чисти простори, за необятна светлина и за живот близо до природата.

Реших, че трябва да споделя това всичко с Учителя и застанах под прозореца Му.

Сложи ме до печката да се стопля, да си изсуша дрехите и да пия чай.

Докато чаках да заври чая и се топлех на печката, Той се качи горе в стаята Си, свали оттам Своя чайник с вряла вода и ми наля да пия.

" Разказах Му всичко от край до край.

Учителят след малка пауза продума: "Това, което си видял, е точно така, както го разказваш.

Но има и нещо друго, което не си видял.

Не си забелязал и не си видял, че тази кръчма е единственото място, където тези селяни могат да се съберат.

Тази храна за Невидимия свят е съставена от човешките мисли, от човешките чувства и от човешките постъпки.

Невидимият свят се храни с тази храна, а в замяна дава енергия и сила на тези души.

И ако го няма този контакт на душите, те не могат да правят обмен помежду си и обмен с Невидимия свят."

Аз стоя със зяпнала уста.

" Учителят ме изгледа, видя как съм съблечен, гол, по едни гащета, как всичко се суши на печката, как съм разсъблечен по плът и по кости и задавам в тази форма един от най-важните въпроси в Школата.

Пооглеждам себе си и виждам, че съм гол пред Учителя и че задавам най-важния въпрос, който може да се зададе.

Изпитвам срам от голотата си и навеждам глава към пода.

Контактът на душите от учениците в "Школата може да става само чрез Словото на Великия Учител, защото това е Божественият хляб, слязъл от Божествения свят и предназначен за идното човечество от Шестата раса.

Контактът на душите на учениците в Школата може да става на всяко място, по всяко време, но само чрез Словото на Великия Учител.

Словото на Великия Учител слиза само там и пребивава само там, където е Светът на Чистотата - Чистота в мисли, чистота в чувства и Чистота в постъпките.

Само чрез изявената и проявена Чистота на учениците може да слезе Словото на

Бога в тях и те да направят общение със Словото на Бога.

След като направят общение със Словото на Бога, те могат да направят вече общение помежду си като души.

Това е пътят: първо - общение със Словото на Бога и после идва общението между душите.

Защото Словото на Бога обхваща всичко, което е на Небето и което е на земята.

А трябваше да проумея всичко, което ми се случи този ден, в онова село и в онази кръчма и тук, в приемната на Учителя, където бях съблечен гол и се сушех по едни гащета пред печката и където чух едно от големите откровения за пътя на ученика в Школата.

42. 2_43 Архитектурен план за благоустройството на Изгрева

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Минават, оглеждат и виждат само дупки - някой е откопал и откраднал дръвчетата.

Но присъствувах на един невероятен случай, който искам да споделя с вас.

Обръщам се към Учителя и казвам: "Учителю, нищо не разбирам от този план." А Той ми разказва спокойно: "Това е проект на един виден архитект от София, който е направил план как да се застрои "Изгревът" със солидни постройки и сгради.

Замисълът на този план е да се построи нещо солидно, нещо представително и да се махнат всички дървени бараки и огради." Но откъде ми хрумна този въпрос: "Но защо е необходимо това на архитекта?

" "Аз му помогнах да си разреши една негова трудна задача и той от благодарност е направил този план.

"Ами Учителю, какво ще стане с всичко това?

Така ще загубим благоприятните години и няма да можем да си свършим работата.

След време, когато посегнаха върху "Изгрева" и го разрушиха, приятелите изпратиха в панелни жилища, а на поляната построиха легация на Съветска Русия, тогава аз си спомних думите на Учителя.

Тези сили посегнаха върху "Изгрева", но вече беше много, много късно за тях.

Преди тридесет години Учителят си беше свършил работата и бе затворил Школата Си.

Те се явиха много по-късно и проведоха своя план, плана на онези сили, които стояха над тях, в тях и които се проявяваха чрез тях.

Тези сили си докараха свой собствен архитект.

Той им направи архитектурен план и вие можете днес да видите с очите си какво е неговото изкуство.

Така че, тези сили първо се проявиха чрез разрушение и след това решиха да обсебят "Изгрева", за да се настанят на него и да живеят вечно на него.

Само че те са сбъркали много и имат много здраве от нас, съвременниците на Школата.

НАГОРЕ

0.68173098564148