Търсене в текстове за 'Р. Искър'

41-45 ст.) Христос говори с прискърбие за трагедията на човека - „Ти не позна времето когато беше посетен." - Трагичната среща на малкия живот с Големия живот.
7. ПОСВЕЩЕНИЕ „И като наближи видя града, плака за него и казваше: - Да би знаял ти, да, ти поне в този твой ден това, което служи за мира ти. Но сега то е скрито от очите ти. Защото ще дойдат връх тебе дни когато твоите неприятели ще издигнат окопи около теб, и ще те обсадят, и ще те стеснят отвред, и ще те разорят, и ще избият жителите ти, и нема да остане в теб камък на камък, защото ти не позна времето когато беше посетен." (Еванг. от Лука 19 гл. 41-45 ст.) Христос говори с прискърбие за трагедията на човека - „Ти не позна времето когато беше посетен." - Трагичната среща на малкия живот с Големия живот. Наистина нема по голямо благословение от това да те посети Господ, но нема и по-голямо нещастие от това да не узнаеш времето когато си бил посетен. Има наука пророческа, тя изучава законите на живота. В древността тя се е изучавала във висшите духовни школи - и днес Тя пак се изучава. Когато Учителят дойде в един народ, Той носи живот и знание за културата, която иде. Той държи ключовете за разрешаване проблемите, които стоят пред човека.
към текста >>

3. 18. ПОСЛЕДНОТО ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ В ДОМЪТ ГУМНЕРОВ

Но сигурно знаем, защото видяхме и проверихме как тези 19 камиона, натоварени със запленената литература и архив бяха изпратени за претопяване в книжната ф-ка на гара Искър.
И той изпрати двама човека на Изгрева, когато товареха литературата на камионите. Така че те присъстваха. Какво е станало по-нататък не знаем. Дали бяха чиновници на Народната библиотека или бяха служители на милицията, не знаем. Какво са запазили ние също не знаем. Но сигурно знаем, защото видяхме и проверихме как тези 19 камиона, натоварени със запленената литература и архив бяха изпратени за претопяване в книжната ф-ка на гара Искър. Това го знаем. И вие трябва да го знаете. Какво направи Галилей след като държа в ръцете си портрета на дядо поп. Той написа очерк за дядо поп Константин Дъновски. Какво направих аз с кристалите?
към текста >>

4. 9. ИЗГЛЕДИ ОТ ВРЪХ МУСАЛА КЪМ МАРИЧИНИТЕ ЕЗЕРА

В дясно е река Бели Искър, а в ляво от хребета, на запад се виждат Маричините езера.
Огрят е много хубаво от слънцето и в него има една хубава, приятна топлинка. Няма горещина, няма задух, едно проветряване става тука. Изобщо много приятно място за прекарване е при езерото „Окото". От връх Мусала се вижда необикновена панорама. Направо се вижда един хребет, който отива при Малък и Голям близнак. В дясно е река Бели Искър, а в ляво от хребета, на запад се виждат Маричините езера. Много пъти към самите извори правехме нашият бивак с Мария Тодорова. Не при първото, а при дълбокото езеро има клекове и там е завет. Нашите палатки бяха при самите извори горе. Ние слизахме по пътеките при езерата. Учителят е говорил за Маричините езера, че тук е била Школата на Орфей.
към текста >>

5. 24. С КАКЪВ ПОЛЕЗЕН ТРУД СЕ Е ЗАНИМАВАЛ Г-Н ДЪНОВ?[/

намериха близо 180 000 беседи, прибраха ги, натовариха ги на 19 камиона и ги закараха та ги претопиха в книжната фабрика на гара Искър.
24. С КАКЪВ ПОЛЕЗЕН ТРУД СЕ Е ЗАНИМАВАЛ Г-Н ДЪНОВ? Всички беседи бяха опаковани й поставени на рафтове. Складовете бяха в бараки, но всичко беше в ред и порядък. Когато направиха големият обиск на 6.ХII. 1957 г. намериха близо 180 000 беседи, прибраха ги, натовариха ги на 19 камиона и ги закараха та ги претопиха в книжната фабрика на гара Искър. По време на следствието, когато започна процес срещу Братството, заместник главния прокурор Руменов ми каза така: „Няма защо да търсите повече вашата литература. Тя е изпратена в книжната фабрика на гара Искър и от нея получихме каша за 50 000 лв." Казах му: „Значи вие стопихте 180 000 книги за 2 милиона лева, за да получите каша за 50 000 лв. Отлична работа сте свършили." Той беше бесен и не ми прости по време на процеса заради тази моя забележка. При обиските се правеха протоколи от служебните лица, какви книги се изземат. Днес останаха само протоколите.
към текста >>

Тя е изпратена в книжната фабрика на гара Искър и от нея получихме каша за 50 000 лв." Казах му: „Значи вие стопихте 180 000 книги за 2 милиона лева, за да получите каша за 50 000 лв.
Складовете бяха в бараки, но всичко беше в ред и порядък. Когато направиха големият обиск на 6.ХII. 1957 г. намериха близо 180 000 беседи, прибраха ги, натовариха ги на 19 камиона и ги закараха та ги претопиха в книжната фабрика на гара Искър. По време на следствието, когато започна процес срещу Братството, заместник главния прокурор Руменов ми каза така: „Няма защо да търсите повече вашата литература. Тя е изпратена в книжната фабрика на гара Искър и от нея получихме каша за 50 000 лв." Казах му: „Значи вие стопихте 180 000 книги за 2 милиона лева, за да получите каша за 50 000 лв. Отлична работа сте свършили." Той беше бесен и не ми прости по време на процеса заради тази моя забележка. При обиските се правеха протоколи от служебните лица, какви книги се изземат. Днес останаха само протоколите. Те направиха обиск по домовете на повече от 100 човека от София и на всички ръководители от провинцията, както и на по-деятелните братя. Плениха към 100 комплекта пълни течения беседи и разбиха останалите.
към текста >>

6. 25. КОЙ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ОБИСКА НА ИЗГРЕВА НА 6.ХII.1957 г.

Иззетите количества са предадени в книжната фабрика на гара Искър за унищожение.
ходихме делегация от 12 души във Вътрешното министерство. /Бяха дошли от Айтос, Бургас и Поморие 9 души и от София 3 - всичко 12/. Тук трябваше да изслушаме присъдата и изпълнението й. Прие ни помощник министъра с ранг генерал, с адютанта си, и веднага пристъпи към въпроса. Беседите на Учителя са обявени за вредна литература и са забранени за разпространение. Иззетите количества са предадени в книжната фабрика на гара Искър за унищожение. Това е решение на Министерския съвет, заповедта е дал главния прокурор Руменов. Комисия в отдела „Литература", при Министерството за наука и култура се е занимавала с този въпрос, проучвала го е няколко години. Показаха ми решението на Министерския съвет и доклада на комисията. Останалите не иззети беседи у приятелите, се оставят за вътрешно ползване на Братството. Мярката засяга само големите количества беседи, за да не може да се прави пропаганда.
към текста >>

7. 53. ГОЛЯМАТА САМОИЗМАМА

и бяха откарани на гара Искър във фабриката за хартия.
53. ГОЛЯМАТА САМОИЗМАМА Беседите със Словото на Учителя чрез заповед на прокурора бяха иззети от милицията и с техни служители бяха натоварени с 19 камиона на 6 декември 1957 г. и бяха откарани на гара Искър във фабриката за хартия. И претопени на хартиена каша. Каква хартия изкараха от нашите беседи, ние можем само да предполагаме. Но онези беседи, които се иззеха по определен списък от отделни лица бяха натъпкани в чували и бяха откарани на друго място. На по-активни приятели, които живееха в града също по определен списък ги обискираха и им взеха беседите. Но имаше и случаи, когато онези служители, които ги охраняваха, като служители на властта, започнаха да ни ги препродават.
към текста >>

8. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Галилей Величков

Други се отделиха встрани, малко на югозапад от върха, по посока на забранената вододайна зона в поречието на Лев - Искър, в лабиринта от скромни върхове, наречени „Скакавиците", да търсят новото убежище на невидимите същества - проводници на разумни сили и бъднини, за по-спокойна работа, след като Мусаленският циркус бе вече оживено обитаем като туристически обект.
" Финалът на Паневритмията се посрещна с облекчение от по-изморени-те приятели, на които все пак възлизането към върха, след кратка нощна дрямка, оказа своето влияние. Насядали на удобни и закътани между скалите места, те предпочитаха да си отдъхнат и с присвити очи да наблюдават ширналата се панорама. Но групата бе освежена и от млади и силни приятели. Вместо почивка, те предпочитаха да проверят много от интересните изказвания на УЧИТЕЛЯ за онова, което се вижда и за онова, което не се вижда от обикновеното око. Подобна група се зае да търси „Олтарят на Орфей" - една монолитна скална група, разположена на терасата, по-високо от второто Маричино езеро. Други се отделиха встрани, малко на югозапад от върха, по посока на забранената вододайна зона в поречието на Лев - Искър, в лабиринта от скромни върхове, наречени „Скакавиците", да търсят новото убежище на невидимите същества - проводници на разумни сили и бъднини, за по-спокойна работа, след като Мусаленският циркус бе вече оживено обитаем като туристически обект. УЧИТЕЛЯ някога бе казал, че тези същества не могат да понасят безотговорното отношение на пришълците на върха и затова предпочитат да се оттеглят там, където сега е забранената вододайна зона! Едни приятели, снабдени с добър бинокъл, търсеха в далечните вериги от планински върхове нашия любим Молитвен връх, откъдето много често сме се възхищавали на могъщия купол на връх Мусала. Между нас имаше и неколцина завършили в чужбина медицинските науки. Снабдени с портативен барометър анероид, джобен формат, те проверяваха атмосферното налягане и се опитваха да преизчислят височината на върха. В нашите среди бе известно изказването на УЧИТЕЛЯ за пременяващата се височина на върха, която често пъти достига невероятни размери -7000, 9000 и повече метри и затова направо поставиха въпроса, коя е базата за подобно изказване.
към текста >>

УЧИТЕЛЯТ, след този разговор, предпочете една тераска по-надолу, около 50-60 метра и оглеждаше далечните била на големия язовир „Искър", там където се намираха изворите около Канарското езеро, в подножието на върха „Канарата".
Снабдени с портативен барометър анероид, джобен формат, те проверяваха атмосферното налягане и се опитваха да преизчислят височината на върха. В нашите среди бе известно изказването на УЧИТЕЛЯ за пременяващата се височина на върха, която често пъти достига невероятни размери -7000, 9000 и повече метри и затова направо поставиха въпроса, коя е базата за подобно изказване. УЧИТЕЛЯ им отговори: „Височините се измерват по барометричен път, по триангулачните методи на земемерите, но и по състоянието на електромагнитните вълни, носители на мисли, идеи, принципи и най-вече, от присъствието на същества от висшите ангелски йерархии. А последните обитават в сфери, разположени на дадени височини. Това присъствие определя втората, също така реална височина на върха." Доволни от полученото обяснение, студентите влязоха при наблюдателя на върха, за да сверят данните на своя анероид с барометъра на метерео-логичната станция. УЧИТЕЛЯТ, след този разговор, предпочете една тераска по-надолу, около 50-60 метра и оглеждаше далечните била на големия язовир „Искър", там където се намираха изворите около Канарското езеро, в подножието на върха „Канарата". Повод за подетия разговор бе неговият необикновен въпрос: „Кому е каменната пирамида и забития железен кръст там долу, под очерталата се пътека от върхът Мусела към хижа Грънчар? " Бях запознат с тази зимна трагедия и отговорих: „Злополучно нещастие. Лавина затрупа известен скиор и турист - алпинист през тази зима! " „Да, каза УЧИТЕЛЯТ - „бялата смърт" е една много тежка и мъчителна смърт! Фактически, пострадалият не е нито в невидимия свят, нито във физическия.
към текста >>

9. ІІІ.106. ЗАДАЧАТА С ЛЕВЧЕТО

Летопис Вергилий Кръстев

По време на обиска на 6.ХII.1957 година властите прибраха 180 хиляди отпечатани томчета на Учителя, натовариха ги на 19 камиона и ги закараха в книжната фабрика на гара Искър, където ги унищожиха, като ги претопиха на книжна каша.
Така се отвори път за издаването на нови беседи. По този начин в провинцията се пръснаха много беседи. Но много от тях останаха неизкупени. Българският народ още не беше готов за Словото на Учителя. Това се доказа десетки години след заминаването на Учителя. По време на обиска на 6.ХII.1957 година властите прибраха 180 хиляди отпечатани томчета на Учителя, натовариха ги на 19 камиона и ги закараха в книжната фабрика на гара Искър, където ги унищожиха, като ги претопиха на книжна каша. Инквизицията от средните векове, която изгаряше книги и живи хора продължаваше да действа и днес. Затова бъдете внимателни, когато ви се отдаде време за печат, не губете времето си и не печатайте големи тиражи, защото българският народ в никакъв случай няма да се юрне да купува беседи на Учителя. Ще ги купуват само онези души, които са родени между този народ и имат за задача да се срещнат със Словото на Учителя. И понеже ние, учениците от Школата на Учителя, също не изкупувахме редовно беседите, то вероятно и другите след нас ще да направят същата грешка. А може и да не е грешка.
към текста >>

10. ІІІ.113. РАЗПРОДАЖБАТА НА ИЗГРЕВА

Летопис Вергилий Кръстев

На 6.ХII.1957 г., петък сутринта, е извършен обиск на Изгрева и са иззети 180 000 томчета беседи, натоварени на 19 камиона и изпратени в книжната фабрика на гара Искър за претопяване. 2.
По това време аз бях чиновник и получавах редовно заплата. Така че ние, учениците на Школата, участвахме при разпродажбата на вещите на Изгрева. А при разрушението на Изгрева участваха други. Имената им знаете. Дати на разрушението: 1. На 6.ХII.1957 г., петък сутринта, е извършен обиск на Изгрева и са иззети 180 000 томчета беседи, натоварени на 19 камиона и изпратени в книжната фабрика на гара Искър за претопяване. 2. През декември 1958 г. салонът на Изгрева е одържавен. 3. На 29 юли 1970 г. е направена първата копка от багерите на Изгрева 4. На 8 февруари 1971 г.
към текста >>

11. 5.52. ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

ДРАГА МИХАЙЛОВА

от РУ - Искър МВР - София.
(Йоан гл.1, ст.1) ДЕКЛАРАЦИЯ Удостоверявам, че съм съгласна да бъдат публикувани спомените ми от Вергилий Кръстев, които лично съм диктувала на него. Удостоверявам, че аз съм диктувала горните страници, прочела съм ги и съм съгласна така да се публикуват. Драга Михайлова Иванова, л.п. сер. В, N 0940543. Издаден на 27.\/.1985 г. от РУ - Искър МВР - София. 28.IX.1995 г. Декларатор: (подпис) София Бележка на редактора Към № 51 трябваше да публикувам двете официални писма, дадени от Кючуков. Драга Михайлова ги бе дала на Таню Танев. Аз му изпратих две писма, но той не можа да ги предаде за печат. Не били у него.
към текста >>

12. 111. СЪН, СЪНИЩА И БУДНО СЪЗНАНИЕ

ТОМ 5

А след като взеха литературата, конфискуваха я и я претопиха на хартиена каша в хартиената фабрика на гара Искър разбрах, че също съня ми се сбъдна и че гардеробът на зрителите на театъра е разграбен.
Та този сън се сбъдна, аз бях с Учителя и след събитията през 1957/58 г. пострадах и аз в този процес на властта срещу Братството. Спомням си тогава аз имах братовчед, който бе прокурор и отивам да го питам как стоят нещата с този процес срещу Братството, а той ми каза: „Разбери, ти не си малка. Заповедта идва от най-високо и най-отговорно място за този процес". За мен беше ясно от къде идва, защото аз бях присъствувала на сън на този театър, бях седнала до Учителя в ложата. А след като взеха литературата, конфискуваха я и я претопиха на хартиена каша в хартиената фабрика на гара Искър разбрах, че също съня ми се сбъдна и че гардеробът на зрителите на театъра е разграбен. Така стана, че всичко се разграби. Нищо не можа да се спаси, взеха всичко. Когато отидох отново при моят прокурор-братовчед, но този път за литературата, която ни я взеха чрез обиск, той каза: „Има нареждане от горе главата на видрата да бъде унищожена". Те ни разглеждаха като видра, едно хищно животно, което живее във вировете и се храни само с риба, унищожава много риба и се приема като хищник. Та ни бяха вместили з графата „хищници".
към текста >>

13. 118. ПЛЕВЕЛИТЕ И АНГЕЛСКАТА ТРЪБА

ТОМ 5

А тя е от друг порядък и тя не може да се излее в река Искър и да изтече надолу по Дефилето.
Ето какво. Един от нейните привърженици дойде на Изгрева, мъжага и половина, отива при Учителя и започва да говори срещу него. Всичката онази кал и жлъч, която се носеше в София по адрес на Учителя той я изхвърли срещу лицето му. Учителят седи и мълчи, а онзи все по-ожесточено говори и бълва онова, за което е дошъл - да избълва всичката воня и мръсотия на българската общественост срещу Учителя. Ама нали тази кал и воня и мръсотия трябва да се излее нанякъде. А тя е от друг порядък и тя не може да се излее в река Искър и да изтече надолу по Дефилето. Но тук тя се излива срещу Учителя, а той седи, слуша и търпи. До Учителя са няколко приятели, включително и Борис Николов. Но онзи говорител на „Ангелската тръба" дето тръби, хули не можа да изтрае, защото всички мълчим и слушаме, но накрая замахва с ръка да удари Учителя по лицето. Точно в този момент когато ръката му е във въздуха и е насочена срещу Учителя то Борис със своите дълги и силни ръце му хваща ръката, а с другата ръка го хваща за гърлото и онзи замлъква и пада на земята така както пада чувал с пясък. В този момент се чува гласа на Учителя: „Спри".
към текста >>

14. 189. МАГДАЛЕНА ПОПОВА

ТОМ 5

И да се премахнат тези дисхармонични състояния у вас то някой път един от вас в един момент трябва да стане канал, за да преминат всички тези влияния чрез човека надолу в каналните води, после те отиват в Искъра, а от Искьра отиват в Дунав, а от Дунав в Черно море.
На следващия ден аз съм при Учителя и му казвам: „Учителю, вие бяхме много внимателен с Магдалена предната вечер". Учителят каза: „Някога имаше един непокорен Александрийски дух, който за своето вироглавство беше изключен от Александрийската школа. Същият този дух днес е тук на Изгрева и той е най-големия ми враг. Той търси да намери отворени врати и прозорци и влиза ту в Магдалена, ту в Граблашева, ту в Маркова, ту в Стойчев, ту в Милева, ту в Лулчев, ту във всички ви и „тути-кванти". Той винаги е тук на Изгрева. И да се премахнат тези дисхармонични състояния у вас то някой път един от вас в един момент трябва да стане канал, за да преминат всички тези влияния чрез човека надолу в каналните води, после те отиват в Искъра, а от Искьра отиват в Дунав, а от Дунав в Черно море. А Черно море е мястото, където всички такива духове от цяла Европа трябва да бъдат заведени там чрез водите на река Дунав и потопени в морето. А от Черно море надолу те се прекарват в дъното и в средата на земята където тези духове биват затваряни и после обучавани на смирение, на послушание, докато изкупят греховете си. Ето това е пътят, през който трябва да премине всичко онова, което излиза от вас като дисхармония и да се отведе до Черно море". Аз седя, слушам, мигам и се опитвам всичко да запиша. Това трябва да го проумявам години след това.
към текста >>

15. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА И ПО ПЪТЯ - 9, 10, 11.IX.1935 Г.

Цанка Екимова

ТОМ 6

Учителят погледна от Мусала, отвъд долината на Бели Искър иглолистните гори и множеството върхове и каза: „Те са чисти и там живеят същества служители.
България няколко пъти е била море и суша, обаче Рилският масив винаги е стърчал като голям остров над водите, когато България е била море. Енергиите от планините слизат надолу в полето, за да го направят плодотворно. В бъдеще планините ще се снишат, а пък полетата ще се издигнат като планини. При изгрев слънце на Мусала Учителя прочете второ Послание към Коринтяните, 2 гл. Температурата при изгрев слънце на Мусала - 4 градуса над нулата. Учителят погледна от Мусала, отвъд долината на Бели Искър иглолистните гори и множеството върхове и каза: „Те са чисти и там живеят същества служители. Те изобщо обичат да живеят там дето не стъпва човешки крак и дето не ги безпокоят. Те знаят изкуството да стават видими и невидими, те живеят полуфизически и полуастрално, те си имат тук жилища. Етерът прониква въздуха и светлината, един друг се проникват. Това, което прониква, то владее. По- малкото живее в по-голямото, по-голямото обгръща по-малкото.
към текста >>

Учителят пак погледна върховете осеяни зад долината на Бели Искър и каза: „Представете си, че тия същества живеят на едно място, което никак не е привлекателно за хората.
Понеже има едно явление, от което може да се съди. Ако дойде едно чувствително същество отдолу и почне да му тече кръв от носа, това показва тук е по-високо от 3000 м, тия неща стават над 3000 м. Това става, защото тогаз вътрешното налягане е по-силно, отколкото външното. Затова, когато вървим отдолу нагоре трябва да се приспособяваме към слабото външно налягане и вътрешното разширение да се уравновесят. Трябва да се спираме по 30 секунди от време на време, за да дойде това уравновесяване". Учителят пак погледна върховете осеяни зад долината на Бели Искър и каза: „Представете си, че тия същества живеят на едно място, което никак не е привлекателно за хората. Наглед голи скали, а пък те го правят да не е привлекателно и хората няма да искат да живеят там. Има едно Братство, което пътува в света и носи култура. То е живяло в Египет, Вавилон, Персия, Палестина, Гърция, Рим, Англия, Франция, Германия, англосаксонската раса и сега това Братство се е преместило в България у славяните и гдето то дойде - има култура, всичко се движи и се развива. Колкото едно същество живее в по-гъста среда, толкоз е по-низше. Например, къртовете понеже живеят в земята са по-нисши.
към текста >>

16. КРУМ ВЪЖАРОВ (3.IV.1908 - 2.III.1991 г.) 1. КЪДЕ И КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НЕГОВАТА ШКОЛА

Крум Въжаров

ТОМ 6

Никакъв страх не чувствувахме и след това ходихме да се къпем в Искъра и продължихме към Враца.
Бях на четиринадесет години, когато станах председател на младежката туристическа чета при Дружество „Момина скала" и правехме големи екскурзии. Една такава екскурзия беше до Черепишкия манастир. Аз водех дружина от двадесет момчета. Обаче ние не спряхме и не спахме в манастира. А срещу манастира имаше едни пещери, отидохме да ги разгледаме и там спахме в пещерите. Никакъв страх не чувствувахме и след това ходихме да се къпем в Искъра и продължихме към Враца. Там ни очакваха от туристическото дружество и се учудваха, че ние сме само деца, а сме предприели такава голяма екскурзия. Този пръв опит се оказа успешен за мен, от тогава аз обичам да организирам и ръководя екскурзии. В реалната гимназия след четвърти и пети гимназиален клас аз развих голяма дейност. Избраха ме за председател на младежкото християнско дружество и изнасяхме редовно беседи и други занимания по религиозни въпроси, които бяха толкова занимателни, че учениците бягаха от клас, за да дойдат на нашите занимания. Но учителите, понеже им харесваше нашата работа, те не ни пречеха.
към текста >>

17. 3. В БРАТСТВОТО

Емилия Михайловска

ТОМ 6

Баща ми е бил при строежа на източните железници от барон Хирш, който е строил тези железници по Искърското дефиле.
Авторът бе Кейро, една много голяма. Родена съм през 1908 година на 31.XII. в 6.40 ч. Баща ми е записвал. Новогодишен подарък бях. Баща ми е бил при строежа на източните железници от барон Хирш, който е строил тези железници по Искърското дефиле. Там е бил по Своге и другите гари. Майка ми никога не е работила държавна работа. Била е домакиня. Ами шест деца е родила, да не е лесно да се отгледат. Бях въведена в Учението на Учителя от Влад Пашов.
към текста >>

18. Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

ТОМ 7

В.: Знаеш ли колко е интересно, че Учителят например разправя за Искъра, как като отива на север и всички, които живеят там около Искъра всички са дебелоглави.
Винаги е чисто. В.: Както по въздуха, така и по водата. Т.: И по водата. Една вода върви към Черно море, една към Бяло море. Ние сме точно на пъпа и водораздела на планината Витоша. В.: Знаеш ли колко е интересно, че Учителят например разправя за Искъра, как като отива на север и всички, които живеят там около Искъра всички са дебелоглави. А тия, които пък са до река много е важно реката от къде върви - на изток ли, на запад ли върви. Това нещо е много важно. Т.: На запад много се различават хората. В.: Добре, сега едната вода, едната река отива вече към Струма, нали? Т.: Да, към Струма за Бяло море.
към текста >>

В.: Тя отива низ Искъра.
А пък другата отива към Черно море. В.: Коя река? В.: Тук от Владая нататък. В.: Аха, Владайската река. Т.: Владайската река. В.: Тя отива низ Искъра. Така ли? Т.: Да, ний сме тука. Едната отива към Черно море,“ едната към Бяло море. В.: Виж за това нещо не се бях сетил, Не бях обърнал внимание. Т.: Ех, не можеш така сам да го разбереш.
към текста >>

19. 18. Големият дъжд на последния Петровден

Йотка Василева Младенова

ТОМ 7

А пък аз бях евакуирана, моите родители са на гара Искър, та съм я водила по една седмица там да ми гостува.
А с мене водя и едно чуждо малко момиченце. А тука една сестра много бедничка, мъничка, за която Учителят е казал, че е в минал живот била китайска ли императрица. Имаше една Толчева. Минка се казваше. Живееше, имаше барачка на Бертоли на мястото, после тука живя в Пловдивските бараки. А пък аз бях евакуирана, моите родители са на гара Искър, та съм я водила по една седмица там да ми гостува. Как изпълнява, как? Чуден човек, нема какво. Да ви кажа, имахме страшно хубави хора. И й викам: „Лельо Минке ма, хайде на Мърчаево“, ами тя не може, защото няма пари. А аз имам, аз съм богата.
към текста >>

20. 4.СРЕЩА СЪС СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Настъпи лятната ваканция, аз с прискърбие признах, че не мога, че не искам да се върна в дома на баща си, където считах погазена паметта на майка ми, то значеше да се изложа да се гази сърцето ми.
прочетох вече трите първи серии, толкова бяха излезли от печат, бях си направила извадки и дори някои нововъведения в живота си, в смисъл - приложение на някои неща, научени от беседите. Срещите с новия познат, а за мен вече приятел и пръв случай да нарека някой мъж приятел, продължаваха все тъй сериозни, чисти, идейни. В семейството му особено се радваха когато ги посещавах, защото и по малкия брат на приятеля ми беше мой ученик, при това способен ученик. А приятеля работеше в един близък град и на всеки две седмици идваше при домашните си, навестяваше и мен и разговорите ни бяха само приятни и желани. Младежът, който ме заведе при Учителя се казваше Аврамов. Настъпи лятната ваканция, аз с прискърбие признах, че не мога, че не искам да се върна в дома на баща си, където считах погазена паметта на майка ми, то значеше да се изложа да се гази сърцето ми. Отидох в Русе, в едно близко познато семейство, където майката, една мила, добра жена, искаше, стараеше се да запълни някак голямата празнина в сърцето ми от загубата на майка ми, но не успяваше. В средата на август приятеля ми писа и съобщи, че братството, за което аз вече имах що годе представа ще има събор в Търново, който се открива на 19.август и ще трае цяла седмица. Обаче тези, които ще присъствуват трябва да отговарят на три условия - и той ги изреждаше: присъствуващите да се вегетарианци, да са посещавали беседите на Учителя най-малко една година и да имат някои психически качества. На първото условие отговарях, на второто - аз съм чела вече беседи и това е равностойно на посещаване, отсъдих аз, но третото условие ме озадачи. Какви ли ще са тия психични качества, мислех си аз с тревога, и ако ми липсват?
към текста >>

21. 75. НЯКОГА С УЧИТЕЛЯ НА РИЛА

Минава автомобила през равното Софийско поле, разбужда спящите още села; минава Искърското дефиле и се открива пак широк хоризонт.
Те не ще чуят дума от Него повече от месец. Наистина, тези, които са горе ще пишат, ще изпращат бележки от това, което говори Учителят на планината, но съвсем друго е когато се чете беседа, а съвсем друго - когато се слуша от устата на великия ни, хубав, миров Учител. Защото, когато се слуша беседа непосредствено от Учителя, слушателят е пред самия Него. Той Го гледа. Той храни едновременно и очите си, как то храни и умът си с тази чудна и светла храна; той храни и душата си, като приема особените облъхвания, лъчисти като светлината, които невидими като светлината, правят всичко светло, и чисто го правят, и добро. Минава автомобила през равното Софийско поле, разбужда спящите още села; минава Искърското дефиле и се открива пак широк хоризонт. И Рила. - Прекрасна, величествена. Грамадният масив развява бели знамена и чака. Ще попъплят гостите по снежния му гръб. Ще ги насити с прекрасни гледки, с кристални води, и в брилянтен въздух ще ги потопи.
към текста >>

22. 76. НА РИЛА ПРЕЗ 1949-ТОТО ЛЯТО

Аз тръгнах от Изгрева в три часа, минах в този ранен час Софийското поле, минах от познатите села, които току-що се пробуждаха, и Искърското дефиле минах, което красиво и живописно се извиваше по течението на реката, която пробягваше дълбоко долу, шумеше и се блъскаше в срещнати скали.
Тръгнах със сестра си Мара, която също не беше ходила на Рила откакто беше заминал Учителят и с която винаги отивахме заедно по време на пребиваването на Учителя на Рила. Не искам да правя сравнение на моите преживявания от миналото и сега. Отивам да търся Любовта в многото хора. А тук на Рила са събрани повече от триста души. Триста души с мисъл, с чувство към Учителя; със стремеж за нов, красив и братски живот; със стремеж за нови, братски прояви; за братска и сестринска обхода. Аз тръгнах от Изгрева в три часа, минах в този ранен час Софийското поле, минах от познатите села, които току-що се пробуждаха, и Искърското дефиле минах, което красиво и живописно се извиваше по течението на реката, която пробягваше дълбоко долу, шумеше и се блъскаше в срещнати скали. А горе върховете закриваха и откриваха хоризонта, който се багреше и приготовляваше за посрещането на Първенеца. И скоро Рила ни приветствува отдалеч. Белите знамена се развяха по върховете й и я направиха по-примамлива и обична. Загледана в грамадния масив, отнесена в спомени, аз се изненадах, когато дробовете ми се разшириха. Те първи почувствуваха рилския въздух, поеха го и предадоха разположението си и на мен.
към текста >>

23. 5. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СВЪРШВА РАБОТАТА

НА ЕКАТЕРИНА ХРИСТОВА ГРИВА

И отивам там към Такев, там е площада и виждам един приятел - директор на една фабрика кожарска на гара Искър, си оправя велосипеда.
Оставям шишето и викам: "Един литър рициново масло". "Как един литър, бе, ние го даваме с рецепта това нещо и то на милилитри." Разбрах, че нито от първата, нито от втората аптека ще получа това нещо. От друга страна аз не мога да Му кажа: "Не дават". И аз си казах, докато не го напълня няма да мръдна от тука. Ще си остана в София, няма да се върна. И отивам там към Такев, там е площада и виждам един приятел - директор на една фабрика кожарска на гара Искър, си оправя велосипеда. Седнах аз при него и му помогнах да си оправи велосипеда. "Национализирани са автомобилите и трябва да се движим с велосипеди." Пита ме: "Ами ти? " "Моята работа е страшно трудна. Трябва ми един литър рициново масло." "Ела, бе! Във фабриката има с варели!
към текста >>

24. 29. КРАТКА БИОГРАФИЯ

след разрушаването на Изгрева тя отива да живее на гара Искър в блок 33, вх.
с личен паспорт серия ЩП № 061063, издаден в гр. Перник на 30.Х.1966 г. След пенсионирането си идва на Изгрева и живее в една малка барака на ул. "10" № 6А. През 1971 г. след разрушаването на Изгрева тя отива да живее на гара Искър в блок 33, вх. Ж, ап. 119. След като заболява, тя почива на 9 юли 1974 г. в гр. София.
към текста >>

25. 78. ОРИСИЯТА

Веднъж съм при Учителя и с прискърбие Му казвам: "Мъчно ми е, че съм дошла по-късно в Школата".
Аз заплаках. Савка се чуди, какво всичко това означава. Бавно изядох трите бисквити, пих топла вода без захар, понеже нямах и накрая си тръгнахме за София. Ето, Савка се приближава към мен, подава ми пакетче: "Учителят ги дава на теб и каза да ядеш по трички, за да не преяждаш". Вече раницата ми е пълна, аз съм радостна и една седмица ядох по три бисквитки на ден, докато получих малко пари, за да си купя нещо за ядене. Веднъж съм при Учителя и с прискърбие Му казвам: "Мъчно ми е, че съм дошла по-късно в Школата". Той ми отговори: "Нищо, че е по-късно. Стига да завършиш училището". Какво училище завърших, аз не мога да кажа. Завърших ли го, а исках да следвам и Висша Окултна Школа. Аз прекарах от самото начало на Школата до края.
към текста >>

26. 16. МЕТОДЪТ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ОПИТОМЯВАНЕ НА ВЪЛЦИТЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

"Искър" 15 „Господин главен обвинител, Позволете ми да дам следното кратко осветление относно дейността на задържания общественик Любомир Лулчев, подполковник от запаса, София.
А за запазване живота на евреите в Метрополията (в границите на България) не тичаха ли евреите в бараката на Лулчев за помощ, поединично и групово да молят за неговото застъпване пред Царя, като знаеха неговото влияние пред Царя. И Лулчев успя да спре изселването на българските евреи за Полша, откъдето знаете, че връщане въобще няма... След 9.IX. 1944 г. когато брат Любомир Лулчев беше арестуван, еврейският равин Даниел Цион ме помоли да занеса негово писмо до председателя на съда, който съдеше бившите царски съветници и министри. Ето и писмото: До господин Председателя на Върховния Народен съд Осветление от равин Даниел Цион Председател на Върховния еврейски съвет, живущ на ул. "Искър" 15 „Господин главен обвинител, Позволете ми да дам следното кратко осветление относно дейността на задържания общественик Любомир Лулчев, подполковник от запаса, София. В качеството си на равин и председател на Върховния еврейски духовен съвет, съм се обръщал за съдействието на господин Любомир Лулчев да ходатайства пред цар Бориса, пред другите членове на царския двор както и пред министрите от миналите правителства, да се облекчи положението на евреите в България, както ида се спре пъкленото им намерение да пратят българското еврейство в Полша. Г-н Лулчев предприе редица сполучливи застъпничества в полза на евреите в България пред тези висши инстанции и лица, и тези застъпничества успяха да допринесат за предотвратяването на крайните намерения спрямо еврейството ида се облекчи участта му." 16.ХИ.1944 г. Равин: подпис Това е само част от Осветлението на равина Даниел Цион. Някои братя споменават в един от томовете на "Изгрева", че Учителят е казал, че Лулчев е кучето-пазач на Изгрева. И това е вярно.
към текста >>

27. 15. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

А Скакавците са в дясно, те са отатък Искъра, нали, те са отатък Искъра, а пък това се „Братята" ги казват.
Друг път не сме ходили с Учителя оттам. Само тогава, един път слязохме общо. В.К.: Сега, понеже това са хубави места, свързани с много легенди. Учителят казвал ли е нещо, например за Маричините езера, че там е била Школата на Орфей? Е.А.: Учителят, като се изправи, а също и човек към юг, малко нали, има върхове, не пътя който води към Грънчар, а отляво, като се тръгне. А Скакавците са в дясно, те са отатък Искъра, нали, те са отатък Искъра, а пък това се „Братята" ги казват. И след туй имаше, как му казват на него, Учителят го нарече: „Това е олтарят". Той е един така скалист връх остър, а тука има нещо като, не е котловина, то е високо горе над Маричините езера, там където е връх „Манчо" така, ако си спомняте има по-горе на самия връх нещо така по-равничко или нисичко така, като седло,цялото е в камъни. На това място Той каза, че е бил „Олтарят". Тъй го нарече.Е както го разбира човек вече. Олтарят. Сега, повече от това не си спомням дае казвал.
към текста >>

28. 165. СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ УЗРЯВАТ НА ЕСЕН

Но той се удави в Искъра в един вир.
А, когато човек обича много е болезнено такова отношение. Ех, той така си беше малко по-грубоват човек и сега си остана такъв, малко повечко даже. А Теофана и Мара, Мара беше учителка. След като свърши дойде и тя на Изгрева да живее с майка си, с баща си, те дойдоха заедно да живеят. След това дойде и брат й. Но той се удави в Искъра в един вир. Съвсем млад човек и те останаха сами. Само майката, бащата и двете дъщери. На Изгрева живееха, имаха една никаква къща, не знам чия къща беше и там живееха. В.К.: А Теофана? Е.А.: Теофана и сега е жива.
към текста >>

29. XI. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЗАПИСВАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ-4

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

Е.А.: Не почина, а се удави в Искъра.
Е.А.: Заради нещо е оставена може би, да. Те имаха едно място си бяха купили оттатък шосето. Там дадоха го за кооперация и затова тя живее там, има гарсониера. В.К.: Живее жената. Нейният брат, той почина. Е.А.: Не почина, а се удави в Искъра. В.К.: Но нарочно или? Е.А.: Не, без да иска. В.К.: Съдби човешки. Е.А.: Да. В.К.: Това трудно се преживява и трудно се издържа.
към текста >>

30. VI. ПРОМЯНА НА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ И ПОДМЕНЯНЕТО МУ С ЛИТЕРАТУРНИ РАЗРАБОТКИ

Магдалина Стефанова Григорова

След направения обиск конфискуваната литература е извозена с камиони и претопена в книжната фабрика в гара Искър.
/Виж „Изгревът", т. I, стр. 598/. Последователите на Учителя не купуват книгите и те се залежават. След големия разкол в Братския съвет на 9 юни 1957 год. се идва до ревизия, а след това до съдебен процес. След направения обиск конфискуваната литература е извозена с камиони и претопена в книжната фабрика в гара Искър. За всички последователи на Учителя Дънов, комунистическите власти в България са врагове на Словото. Днес се вижда, че те са изпълнили волята на Учителя и са прибрали, и са претопили промененото му отпечатано Слово. Как е възможно това? Възможно е. Нали Учителя управлява Небето и Земята и всички земни и небесни власти. Доказателство?
към текста >>

31. Наряди за 1935 г.

ТОМ 12

Учителят погледна от Мусала отвъд долината на река Бели Искър иглолистните гори и множеството върхове и каза: Те са чисти места и там живеят същества- служители.
България няколко пъти е била море и суша, обаче Рилският масив винаги е стърчал като голям остров над водите, когато България е била море. Енергиите от планините слизат надолу в полето, за да го направят плодотворно. В бъдаще планините ще се снишат, а пък полетата ще се издигнат като планини. При изгрев слънце на Мусала Учителят прочете Послание второ към Коринтяните, втора глава. Температура при изгрев слънце на Мусала 4° над нулата. Учителят погледна от Мусала отвъд долината на река Бели Искър иглолистните гори и множеството върхове и каза: Те са чисти места и там живеят същества- служители. Те изобщо обичат да живеят там, дето не стъпва човешки крак и дето няма да ги безпокоят .Те знаят изкуството да стават видими и невидими. Те живеят полуфизически и полуастрално. Те си имат тук жилища. Етерът прониква въздухът и светлината. Един други се проникват.
към текста >>

Учителят пак погледна върховете, осеяни зад долината на река Бели Искър, и каза: Представете си, че тия същества живеят на едно място, което никак не е привлекателно за хората (наглед голи скали).
Ако дойде едно чувствително същество отдолу тук и почне да му тече кръв, това показва, че тук е по-високо от 3000 метра. Тия неща стават над 3000 метра. Това става, защото тогава вътрешното налягане е по-силно, отколкото външното. Затова, когато вървим отдолу нагоре, трябва да се приспособяваме постепенно към по-слабото външно налягане, та външното налягане и вътрешното разширение да се уравновесат. Трябва да се спираш по 30 секунди от време на време, за да дойде това уравновесяване. Учителят пак погледна върховете, осеяни зад долината на река Бели Искър, и каза: Представете си, че тия същества живеят на едно място, което никак не е привлекателно за хората (наглед голи скали). А пък те го правят да не е привлекателно и хората няма да искат да живеят там. Има едно Братство, което пътува в света и носи култура. То е било в Египет, във Вавилон, в Персия, в Палестина, Гърция, Рим, Англия, Франция, Германия (англосаксонската раса) и сега това Братство се премества у славяните и България и дето то дойде, има култура, всичко се движи и се развива. Колкото едно съществоживее в по-гъста среда, толкоз е по-нисше, например къртовете, понеже живеят в земята, са по-нисши. Има същества, коитоживеятив земната кора.
към текста >>

32. 13. НА РАБОТА СЪС СВОИТЕ СЛАБОСТИ, НА СРЕЩИ С ЧУЖДИТЕ НЕДЪЗИ

Лидия Соломонова Аладжем

ТОМ 13

Напреднах и тъкмо когато материалът стана по-сложен, влезнах в по-трудните сонати на Бетховен, преместиха ме на гара Искър, където губех в път 4 часа - времето, което употребявах за свирене.
Беше много доволна от мен, макар че работех и свирех. Взимах един път в събота урок. Бях много точна, часовникът удряше часа и аз звънях на вратата. Разбира се и тук вървях с прекъсвания от моите състояния. Вървях много добре и свирех по 3-4 часа след работа. Напреднах и тъкмо когато материалът стана по-сложен, влезнах в по-трудните сонати на Бетховен, преместиха ме на гара Искър, където губех в път 4 часа - времето, което употребявах за свирене. Трябваше да спра. Поплаках си и си рекох: Не бях изключителен талант да давам концерти, също нямаше с тези частни уроци да преподавам, тогаз трябваше да бъда работник и да изкарам пенсия. Така продължих да се занимавам сама. Работих при Тилко на ръчни станове. Изкарах няколко години.
към текста >>

Там изкарах няколко години, като учех и работех, докато я преместили на гара Искър.
Поплаках си и си рекох: Не бях изключителен талант да давам концерти, също нямаше с тези частни уроци да преподавам, тогаз трябваше да бъда работник и да изкарам пенсия. Така продължих да се занимавам сама. Работих при Тилко на ръчни станове. Изкарах няколко години. Той и Цвета бяха трудолюбиви и способни хора, но не бях софийска жителка и трябваше да ги напусна и да постъпя в държавна фабрика - беше близо до Изгрева. Там изкарах няколко години, като учех и работех, докато я преместили на гара Искър. Това ми бяха най-светлите, най-осмислените години в живота ми. Задоволяваха музикалното ми чувство. Тези щастливи и осмислени години не се повториха. По това време Мариета се ожени за Мехмед. След дълга дружба, работейки във фотото и поддържаше родителите ни.
към текста >>

Работих на гара Искър в Каучуковата фабрика „Яко Доросиев".
Дъжд, студ, а ние без прокрив. Отидох да живея при Таньо Танев и Славка, жена му. Плащах 150 лева наем, а аз вземах едва 500 лева. Трябваше да гладувам. Но Провидението не ме остави. Работих на гара Искър в Каучуковата фабрика „Яко Доросиев". Преместили ме бяха на една работа, на която за една допълнителна прибавка намалили ни нормата и взехме да получаваме над 1000 лева. Това продължи близо година. Към това семейство имам най-хубавите спомени. Бяха трудолюбиви. Той от братството, имаше благословение.
към текста >>

33. 35. АВТОБИОГРАФИЯ НА МАГДАЛИНА СТЕФАНОВА ГРИГОРОВА

ТОМ 13

от РУ - Искър.
Накрая имаше привилегията за присъства на изпращането на брат Темелко. След като прочетохме поредицата „Изгревът", открихме, че липсват много от опитностите, които сме слушали от братята и сестрите. Затова реших да ги опиша, за да бъдат спасени във времето тези неоценими мигове. Предавам автобиографичните си данни на д-р Вергилий Кръстев. Личен паспорт серия В, N 0813639, издаден на 11.12.1984 г. от РУ - Искър. Магдалина Григорова 1.12.1999 г.
към текста >>

34. 69. ТРАНСПОРТЪТ ДО СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Николай Дойнов

По-късно излизането ни на Рила, започна от село Говедарци по долината на Искъра, откъдето беше по-добре и по-удобно.
Учителят участвуваше в работата в най-малките й подробности. И когато няколко братя донесоха два големи камъка от млечен кварц Той посочи мястото, къде да се поставят. Големият камък нарече царя, а по-малкия - царицата. Царят не беше се още оженил и като турихме по-малкия камък Учителят рече: „Ето и царицата дойде". И наистина, това събитие стана наскоро, не след много време. По-късно излизането ни на Рила, започна от село Говедарци по долината на Искъра, откъдето беше по-добре и по-удобно. За тази промяна на маршрута ни за нашето излизане, голяма заслуга имаше брат Славчо Печеников Славянски, който беше добре проучил пътя и с право определи и предложи да минаваме оттам. Този брат даваше своя голям принос в организирването на Рилското ни летуване, беше се свързал с един, който имаше рейс и ни докарваше багажа до Говедарци. Той беше се свързал с една американка, която му остави пари и той закупи едни големи сандъци и ги докара на Изгрева. Аз заедно с него от тях сковах една много хубава барака, като правех сметка да живея аз в едната стая, а той да живее в другата. Но дойде след това сестра му Надка, прояви интерес към моята стая и се нанесе там.
към текста >>

35. 93. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ

Николай Дойнов

Учителят застана всред поляната гледаше мрачен картината и с прискърбие каза: „Тук няма вече условия да поддържа човек връзката си с Бога.
По това време Учителят е бил в домът на моя брат Борис, намиращ се вдясно от пътя за село Симеоново на около 200 метра зад боровата гора. Дотогава, казваше брат ми, ако понякога биваше у нас по време на бомбардировките Той не излизаше. Този път обаче, излезна и дълго гледа към града. Сутринта - продължава брат ми - отидохме на Изгрева. София гореше, града беше напуснат, тегнеше тъмен облак от пушеци. Учителят застана всред поляната гледаше мрачен картината и с прискърбие каза: „Тук няма вече условия да поддържа човек връзката си с Бога. Да излезнем! " Тогава от село Мърчаево, дойде поканата. Брат Темелко предлагаше къщата си на Учителя.
към текста >>

36. 108. РЕВИЗИЯТА НА ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО

Николай Дойнов

Конфискуваха се всички книги от братските складове на Изгрева, натовариха ги на камиони и се изпратиха за претопяване в книжната фабрика в гара Искър.
Братството по това време, беше изцедено до крайни предели в парично отношение и съвсем не е имало възможност да издължи или да вземе отнякъде такава голяма сума. Ето защо те пристъпват към пълна конфискация на цялото движимо и недвижимо братско имущество. Отбелязах вече, че още преди това, по закона на едрата градска собственост, имотите на Братството бяха иззети. Но тук-там имаше някои участъци или част от сградите, записани на братя и сестри, които не са имали никакви имоти и тези именно части записани на тяхно име, все още седяха като тяхно владение. Сега с това разпореждане за пълна конфискация, се помитаха и тези малки остатъци на братско владение. Конфискуваха се всички книги от братските складове на Изгрева, натовариха ги на камиони и се изпратиха за претопяване в книжната фабрика в гара Искър. Конфискувани бяха и златните монети, които имахме. -------------------------------- *Виж„Изгревът", том IV, стр. 214-217.
към текста >>

37. 15. СЪБИТИЯТА В БЪЛГАРИЯ

Иван Толев

Освен някои от старите наши, заминали вече, дейци, които са имали горе-долу едно правилно духовно ръководство и затуй не са принесли много злини на народа, трябва с прискърбие да признаем, че нито един от по-новите не са се отличавали с някои висши добродетели, дарби и способности.
Окултистът знае миналото на целия народ и на отделните индивиди, към които действува, знае настоящето и предвижда бъдещето. Всяко мероприятие минава през призмата на неговия ум обсъдено всестранно и оценено според ползата и вредата от него. Любовта е подбудителната причина на всяко негово дело, истината е лоста, който го движи, а правдата е неговата цел, Великият принцип, който окултистът прилага в индивидуалния си живот и в отношенията си към другите, е същият, който е бил прокламиран от Учителя на човечеството, Христос, „Търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко друго ще ви се приложи". Житейските блага на земята са разултат от стремежа към Царството Божие и пребъдването в божествената правда. Такива ли са били и са, обаче, българските държавници от Освобождението ни до днес? Освен някои от старите наши, заминали вече, дейци, които са имали горе-долу едно правилно духовно ръководство и затуй не са принесли много злини на народа, трябва с прискърбие да признаем, че нито един от по-новите не са се отличавали с някои висши добродетели, дарби и способности. Без да критикуваме или обвиняваме когото и да било, факт е, че между досегашните партийни водачи, които са се изредили начело на държавното управление, не е имало нито един окултист или поне човек, който да се е занимавал сериозно с духовните въпроси в техната ширина и дълбочина, да е изучавал психиката на отделния българин и на целия български народ и да се съобразявал искрено, и благонамерено с духовните качества и особености на нашия народ, който се е заел да управлява. Всички са гледали на своята държавническа дейност или като на постоянна доходна професия, или като на случайно занятие, или като на едно средство за удовлетворение на мимолетната си амбиция или слава, или най-сетне като на благоприятен случай да се натрупат богатства. Никой не е бил искрен и доброжелателен държавник. Последиците от такива разбирания и от такава дейност не можеха да бъдат други освен такива, каквито ги виждаме сега: бивши министри с претенции на държавнически актив и на европейска известност, да бъдат съдени или публично поругавани и арестувани, разстройство в обществения и стопански живот на страната, непоносими условия за живот на всички трудещи се народни маси, и пълна неизвестност на бъдещето. Целият народ страда и не знае какво го очаква на утрешния ден.
към текста >>

38. 54. РАЗПРАТА

живях 17 месеца временно на Гара Искър временно, докато ми се изкара апартаментът в Дианабад, и когато го построиха, се преместих там.
Решиха, че Изгрева трябва да го разпръснат, както и всички братя и сестри. И затуй най-първо махнаха Влад Пашов от Изгрева, а вторият бях аз. Настояваха много бърже да ми оценят имота и да ме включат където искам и т. н. Така завърши една епоха. През 1971 год. живях 17 месеца временно на Гара Искър временно, докато ми се изкара апартаментът в Дианабад, и когато го построиха, се преместих там.
към текста >>

39. 65. ПСУВНИ И ЗВЕРСТВА

Според тях границата отивала чак до източния бряг на река Искър, дотам е била Сърбия.
Тогаз са ги избивали масово и са ги хвърляли на купчина, сега ги изровили и ги събрали и образували костници. В Сурдулица имаше костница, в Скопие имаше костница, а и другаде. На мен ми беше много мъчно, като гледах как българите се отнасят към сърбите. Защото иначе сърбите са добри, гостоприемни са, веселяци са. Обаче претендират, че границата между България и Сърбия е по-на изток и че София е на сръбска земя. Според тях границата отивала чак до източния бряг на река Искър, дотам е била Сърбия. В препирните сърбите са много нахални и казват, че ние трябва да им отстъпим София. А едно време, когато те гонеха учениците на Кирил и Методий, цар Борис ги посрещна а Белград, тъй че и ние претендираме, щото някога Белград е бил наша столица. Сега имаме ново време и нови положения. Но сега, както ходеха нашата войска, видях, че хващат партизани. Тези партизани, гледах един ден, ги докараха войници.
към текста >>

40. 80. НА ЕКСКУРЗИИ С БРАТЯТА

Тогава язовир „Бели Искър" не беше построен при Мусала.
ПГ: Ние знаем, че той е най-интелигентният човек от нашите братя. Той свиреше на виолончело, знаеше езици и беше превел „Закони". Написа книгата „Учителят говори" и още много други изречения от Словото на Учителя вадеше. Беше много слаб, извънредно слаб, просто кости в една кожа. Веднъж при чешмичката на 7-те езера на Рила стоплихме една тенекия вода, да се окъпе, щото той не можеше да я повдигне, нямаше сили. Тогава язовир „Бели Искър" не беше построен при Мусала. Те минаваха направо, сестрите му носеха раницата, защото Жорж е слаб, не може да си носи дори и раницата. Веднъж направо от Мусала слязоха долу и по една пътека излязоха на „Рибните езера", като сестрите го водеха, защото беше много слаб. Те му носеха и ризи за преобличане, храна и всичко, което планината изисква. Решили, че трябва Жорж да се изкъпе и му стоплили една тенекия с вода при чешмичката, а пък Минко Тотев, съпругът на Станка и Иван каруцарят му прислужват. Жорж се съблякъл съвсем гол и чака Минко да му донесе затоплената вода от чешмичката.
към текста >>

41. 1925 година

От Чам-Кория през Бели Искър леви и през няколко села отидохме през Попова шапка, Кобилино бранище, Сухото езеро, в монастира и оттам - в с.
Крумов, Пернова, Поли Колева, Ст. Пейнов и П. Иванов. Когато завършихме учебната година, аз отидох в София, по Петровден да бъда там. Ходих на младежкия събор в София и навръх Петровден бяхме повечето от 300 души на Мусала заедно с Учителя. Кога се завърнахме по Марица, от Чам-Кория се отделихме една група за Рилския манастир. От Чам-Кория през Бели Искър леви и през няколко села отидохме през Попова шапка, Кобилино бранище, Сухото езеро, в монастира и оттам - в с. Рила по теснолинейката отидохме в Радомир и вече в София. Оставиха ме и през текущата 1924 и 1925 година да бъда учител. И ето, сега стоя на масата и пиша тия редове, в които искам да кажа вкратце това, което съм бил досега. Тази пролет, поради създадени натегнати отношения между правителството на Сговора начело с професор Цанков и комунисти и земеделци противници, се развиха сензационни работи, от които всеки истински човек, радетел за човещина, братство и любов, се възмущава. Поради създадения голям атентат на Великия Четвъртък в Софийската катедрала „Св.
към текста >>

42. 1930 година

На 25-й по обед потеглихме по Белия Искър за Марицините езера.
Изобщо, стоенето ни тамо бе един окултен курс, време на посвещение. На 22 август Учителят заедно с братята и сестрите си потеглиха за София, а ние заминахме за Рилския монастир. Вечерта бяхме на гости на Петър Камбуров. В събота, на 23-й, потеглихме за Рибните езера. На 24-й вечерта стигнахме тамо. На 25-й по обед потеглихме по Белия Искър за Марицините езера. Вечерта преспахме в Демиркапия под трудоваците, които работят шосето Самоков-Разлог. На 26-й вечерта - на Марицините езера. Тамо престояхме на 27-й, 28-й, 29-й. На 30-й потеглихме през Мусала и вечерта бяхме в 10 ч на Костенец Баня на гарата. В 1 1/2 ч дойде влакът и на осъмване на 1-й септемврий - в София.
към текста >>

43. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

Конете, както се напиха с вода, за да потеглят да възвият за към дома нагоре, те се повърнаха заднишком назад, каруцата ги повлече и после, не знам как, за миг извиха, потеглиха нагоре, обаче в бягането на завоя каруцата се изви и със сила се прекатури и тръшна върху земята, като всичко изпращя и се начупи, Иван, както седеше пред мен, до мостчето, дето изтича водата на чешмата, с голямо съжаление и с прискърбие, до плач чак, изрече, че остана без каруца и че само колелетата са останали здрави, а всичката дървена част се изпочупи, и че ще трябва двама сега да я направим.
Слънцето не се показва. Затова и в стаята ми е хладно и едва търпя без печка, кой знай дали не ще измръзнат разцъфтелите се овошки.[/b] [b][b]Сън.[/b] Сънувах, че сме братя, сестри заедно с Учителя някъде си, водим хубави разговори, обаче не е останало в съзнанието ми от разните въпроси. Само си спомням, че аз някак си със заобикалка казах на Учителя един въпрос по отношение на мисията му, понеже той говореше за мисията на Великите Учители, които идат периодически и работят всякога и с всички начини върху съзнанията на човечеството, но за себе си не говори, а аз загатнах, в смисъл, че и Той е един от Тях, а братята се позасмяха, защото Той замълча.[/b] [b][b]Втори сън.[/b] Сънувам, че съм като във Водица, при крайната чешма. Обаче обстановката при по-други условия, неточно каквато е сега при Крайната чешма. Каруцата, нашата (на наш Иван) е натоварена с нещо много, но не помня с що бе натоварена. Конете, както се напиха с вода, за да потеглят да възвият за към дома нагоре, те се повърнаха заднишком назад, каруцата ги повлече и после, не знам как, за миг извиха, потеглиха нагоре, обаче в бягането на завоя каруцата се изви и със сила се прекатури и тръшна върху земята, като всичко изпращя и се начупи, Иван, както седеше пред мен, до мостчето, дето изтича водата на чешмата, с голямо съжаление и с прискърбие, до плач чак, изрече, че остана без каруца и че само колелетата са останали здрави, а всичката дървена част се изпочупи, и че ще трябва двама сега да я направим. И всичката тая катастрофа стана по моя. вина, защото не държах гемовете (дизгините) добре и конете самоволно се засилиха и прекатуриха колата.[/b] [b][b]5.IIV.1934., четвъртък[/b][/b] [b]Цял ден - облачно, хладно. Разцъфтели се сливи и круши, а над Хисар Алтъ, над Дойранлар, планината - бяла, със сняг покрита.[/b] [b][b]Сън.[/b] Сънувах, че пътувам за не много далеч. Много багаж съм навзел. Измежду който моята чанта, пълна с нещо, на Еленка раницата - тая, която сега тя има, и много други дреболии, толкова, че аз се чудя как ще ги взема, и най-после трябва да закарам някой чужд велосипед до мястото, където отивам, но шосето е много равно, хубаво.
към текста >>

44. 1934 година Продължение

A. Астролозите на Изгрева

Конете, както се напиха с вода, за да потеглят да възвият за към дома нагоре, те се повърнаха заднишком назад, каруцата ги повлече и после, не знам как, за миг извиха, потеглиха нагоре, обаче в бягането на завоя каруцата се изви и със сила се прекатури и тръшна върху земята, като всичко изпращя и се начупи, Иван, както седеше пред мен, до мостчето, дето изтича водата на чешмата, с голямо съжаление и с прискърбие, до плач чак, изрече, че остана без каруца и че само колелетата са останали здрави, а всичката дървена част се изпочупи, и че ще трябва двама сега да я направим.
Само си спомням, че аз някак си със заобикалка казах на Учителя един въпрос по отношение на мисията му, понеже той говореше за мисията на Великите Учители, които идат периодически и работят всякога и с всички начини върху съзнанията на човечеството, но за себе си не говори, а аз загатнах, в смисъл, че и Той е един от Тях, а братята се позасмяха, защото Той замълча. Втори сън. Сънувам, че съм като във Водица, при крайната чешма. Обаче обстановката при по-други условия, неточно каквато е сега при Крайната чешма. Каруцата, нашата (на наш Иван) е натоварена с нещо много, но не помня с що бе натоварена. Конете, както се напиха с вода, за да потеглят да възвият за към дома нагоре, те се повърнаха заднишком назад, каруцата ги повлече и после, не знам как, за миг извиха, потеглиха нагоре, обаче в бягането на завоя каруцата се изви и със сила се прекатури и тръшна върху земята, като всичко изпращя и се начупи, Иван, както седеше пред мен, до мостчето, дето изтича водата на чешмата, с голямо съжаление и с прискърбие, до плач чак, изрече, че остана без каруца и че само колелетата са останали здрави, а всичката дървена част се изпочупи, и че ще трябва двама сега да я направим. И всичката тая катастрофа стана по моя. вина, защото не държах гемовете (дизгините) добре и конете самоволно се засилиха и прекатуриха колата. 5.IV.1934., четвъртък Цял ден - облачно, хладно. Разцъфтели се сливи и круши, а над Хисар Алтъ, над Дойранлар, планината - бяла, със сняг покрита. Сън. Сънувах, че пътувам за не много далеч.
към текста >>

45. 9. Енергията на атома

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

С прискърбие трябва да се констатира, че голяма част от днешните хора, които в дълбочината на душата си са останали езичници, са готови да оберат „майката-земя”, както с умиление я наричат техните поети, за да принесат скъпите й дарове в жертва на Молоха, така както във време на война принасят на тоя най-древен от всички човешки богове скъпоценната кръв на милиони хора и плодовете на техния труд.
Явно е, че ако един ден човечеството сполучи да разтвори тоя грамаден резервоар от енергия, какъвто представя материята, ако то успее да развърже интраатомната енергия, която поддържа устойчивостта и равновесието на онова, що наричаме материя, пред него ще се разкрият перспективите на необикновени постижения. Но като се има пред вид умственото и нравствено ниво на съвременното човечество, едва ли може да се каже, че тия перспективи ще бъдат светли. При тия материалистични разбирания, които хората имат за природата и човека, при тия груби схващания за живота и неговите цели, обладаването на подобни неизчерпаеми източници на енергия би било гибелно за тях. Ако те днес се разпореждат така безогледно и безотговорно с всички блага на природата, защото я смятат за бездушна, мъртва, управлявана от слепи механични закони, ако те с такова остървение пробиват земята, за да изсмучат и последната капчица петрол, ако те с такова къртичино усърдие се ровят в почвата, за да оберат нейните руди, каменни въглища, скъпоценни камъни, ако те така безпощадно използуват нейната растителност, нейните води, нейните станали прословути днес „сурови вещества” от всички природни царства - и то с главната цел да се въоръжат до зъби - какво биха сторили, ако притежаваха огромните запаси на скритата атомна енергия? Те надали биха се замислили да дигнат във въздуха и цялата земя! С прискърбие трябва да се констатира, че голяма част от днешните хора, които в дълбочината на душата си са останали езичници, са готови да оберат „майката-земя”, както с умиление я наричат техните поети, за да принесат скъпите й дарове в жертва на Молоха, така както във време на война принасят на тоя най-древен от всички човешки богове скъпоценната кръв на милиони хора и плодовете на техния труд. Не мислете, че като споменавам думата Молох, си служа с нея като с метафора. Защото Молох и днес е жив и си богува. Дори той е много по-мощен, отколкото в миналото. И наистина, какво представят десетките деца и юноши, принасяни от неговите някогашни жреци като кървава жертва пред страшния му изтукан, в сравнение с милионите човешки жертви, които вземат днешните опустошителни войни? Днес Молох пак съществува, но така преобразен, че съвременните хора, които се отвръщат с ужас от тоя кървав езически култ на „далечното минало”, не съзнават, че са пак негови служители.
към текста >>

46. 1. ВЛАД ИВАНОВ ПАШОВ

ТОМ 19

Като член на комунистическата партия му възлагат задачата да убие цар Борис, когато се връща с колата си от Искърското дефиле.
Големи успехи с литературата в братството и Словото. Ще е уважаван и почитан от всички заради своята искреност. Обича много да пътува, да посещава приятелите и природата. Ще има достатъчно здраве, богатство и мъдрост. Заема важно място в братския живот. Като член на комунистическата партия му възлагат задачата да убие цар Борис, когато се връща с колата си от Искърското дефиле. С два пистолета в ръце той спира колата и цар Борис слиза и го пита: „Какво има, момче? " В това време чува повелителен глас: „Хвърли пистолетите! ” Съзнанието му светва и той си спомня за всичките добрини, които царят беше направил за семейството им. Той хвърля пистолетите и се отстранява. Борис се качва в колата и си заминава.
към текста >>

47. Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”

ТОМ 19

Дори и след обиска на 6.12.1957 г., когато се взима от складовете на Изгрева, за да се претопи в книжната фабрика на гара Искър, никои не съжалява за нея.
Аз дни съм се мъчил, за да мога да влезна в някоя тема. 7. Съвременниците на 4-та съставители, изобщо не възприеха тази книга, защото бе излязла непосредствено след книгата „Учителят”, предизвикала раздори и разцепление на Изгрева. Не се купува. Не я искат. Раздават я безплатно и пак не я искат. Дори и след обиска на 6.12.1957 г., когато се взима от складовете на Изгрева, за да се претопи в книжната фабрика на гара Искър, никои не съжалява за нея. 8 Аз, които бях разучил живота на Учителя на Рила, трудно се ориентирах в нея. Пример: На с. 254 ÷ 255 е заглавието „Спиралата”. Нищо не може да се разбере. Ето защо накарах Борис Николов да разказва за Рила.
към текста >>

48. Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА Продължение

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ” - Вергилий Кръстев

ТОМ 19

е направен обиск и всичко от Учителя Дънов е иззето и претопено в книжната фабрика гара Искър.
А те са множество. И са безкрайни. V. КНИГАТА „СВОБОДАТА В СВЕТЛИНАТА НА КОСМИЧЕСКОТО РАЗБИРАНЕ ЗА СВЕТА” 1. През годината 1966, Методи подготвя отново материал за третата си книга, която трябва да издаде във Франция. На Изгревът на 6.12.1957 г. е направен обиск и всичко от Учителя Дънов е иззето и претопено в книжната фабрика гара Искър. През 1958/1959 г. е процесът на властите срещу Братството. След присъдите, Изгревът е разрушен отвътре и отвън. Забранени са събранията, салонът е заключен, забранено им е да играят Паневритмия. Всичко е замряло. 2.
към текста >>

49. XI. НА МОЛИТВЕНИЯ ВРЪХ

ТОМ 20

То е тъкмо на вододела от едната страна с езерата на Искъра, който се влива в Черно море, другата - сините седем езера, които дават водите си на река Джерман, отиваща за Бяло море - между бялото и черното.
Остър завършек на хребета, на който има големи камъни и тригонометрически дървен знак. Там заварихме почти всички събрани. Те са взрени на изток. Времето е тихо, небето - ясно. Това място е красиво избрано. То е тъкмо на вододела от едната страна с езерата на Искъра, който се влива в Черно море, другата - сините седем езера, които дават водите си на река Джерман, отиваща за Бяло море - между бялото и черното. Колко е красива долината, която се открива пред нас право. Там долу се виждат сънливите села. На юг като малък хълм с бяла облачна шапка ми сочат Витоша. Скромна и тиха, неузнаваема оттук. А около нас - море от хълмове - планини, в долините на които се вдигат леки пушеци - сутрешни мъгли.
към текста >>

50. 36. ЗАСВЕТИМТЕ

ТОМ 20

Специално пък за днешна България, която някога е играла ръководна роль в просветата и духовната пробуда на славяните и която, благодарение на своето будно население и днес би могла да играе подобна роль, с прискърбие трябва да изтъкнем, че в последно време силите на мрака, които повече или по-малко вилнеят днес по цял свят, са си намерили в нея доста оръдия, чрез които заплашват да вземат връх над силите на светлината, като задушат в страната всяка свободна духовна проява.
Тежко и горко на оная страна, дето няма свети хора или дето броят на тия хора се е намалил до недопустимия от небето минимум. От Библията се учим, че във времето на Авраама градовете Содом, Гомор, Себоил, Адама и Сегор в Палестина били погубени с огън, изсипан от небето, защото именно не е имало в тях нито десет души праведници. Все по същата причина - липса на свети и праведни хора - са пропаднали всички древни цивилизации: Асирия, Вавилон, Египет, Персия, Гърция и Рим. Второто българско царство, и то също така изгуби своята самостоятелност и падна под чуждо иго, само защото бе останало без достатъчно свети хора - след прогонването именно на богомилите, за които - в противовес на предишните легенди, измислени и упорито подхранвани от духовенството - най-достоверените издирвания на съвременната историческа наука едногласно твърдят, че са били едно високо издигнато общество, с възвишено морално учение и идеален - индивидуален и обществен - живот. Тревожни гласове от много страни се чуват и днес за пропадането на европейската цивилизация, ако любовта, мъдростта и алтруизмът не вземат надмощие над омразата, умопомрачението и свещения егоизъм между европейските държави. Специално пък за днешна България, която някога е играла ръководна роль в просветата и духовната пробуда на славяните и която, благодарение на своето будно население и днес би могла да играе подобна роль, с прискърбие трябва да изтъкнем, че в последно време силите на мрака, които повече или по-малко вилнеят днес по цял свят, са си намерили в нея доста оръдия, чрез които заплашват да вземат връх над силите на светлината, като задушат в страната всяка свободна духовна проява. Оръдията на тъмните сили у нас са от една страна книжниците и фарисеите - поклонници на лъжата и лицемерието, от друга страна - садукеите - явни безверници и безбожници, поставили своята сила в услуга на първите. Неспособни да утешат и нахранят наболялата и гладна за духовна храна душа на народа, книжниците и фарисеите виждат сега застрашени своите грубоматериалистични интереси, и в своето морално безсилие да защитят и запазят своите разклатени позиции, надават лицемерни викове, че многосектантството, което се развива напоследък в България, подкопавало уж народното единство и поставяло в опасност дори съществуването на самата държава. По този чисто византийски начин те сполучават да си осигурят за своите тъмни цели услугите на силните днес садукеи, които, сами отявлени безверници и безбожници, си служат с всички простени и непростени средства, за да обезверят нашия добър народ и убият неговия свободен дух. Тук ни иде на ум едно вярно наблюдение, което бяха направили над нашия народ някои германци във време на последната война, когато бяхме в съюз с тях:«Das bulgarische Volke ist ein vorzugliches Teig, aus dem man alles machen kann - казваха те, - leider aber sind gute Backer nicht da», което значи: «Българският народ е едно отлично тесто, от което всичко може да се направи, ала за жалост нямате добри хлебари! » Да, нямаме добри хлебари!
към текста >>

51. Светозар Няголов

I. А. Любомир Лулчев: Биографичен очерк Б. Любомир Лулчев: Тълкуване на хороскопа

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

Връзката се усилва, след като Лулчев го предупреждава за покушение, което се готви срещу него в Искърското дефиле.
„Изгревът”, том X, стр. 85. § Вж. „Изгревът”, том IV, стр. 322-323. {бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) Любомир Лулчев отива в Тетевен, където пише книги, а Елена Андреева й Невена Неделчева стават учителки.† През 1936 г. Лулчев обикаля 12 пъти двореца със съответни формули и възстановява връзката си с цар Борис. Връзката се усилва, след като Лулчев го предупреждава за покушение, което се готви срещу него в Искърското дефиле. Царят се спасява брагодарение на това, че той кара колата и убиват шофьора до него. Лулчев става съветник на цар Борис. С идването си на Изгрева през 1926 г. Лулчев започва да гледа на ръка - хиромантия - и при него постоянно идват хора да им гледа. Така той усилва интуицията си и започва да вижда подземни води и други природни богатства.
към текста >>

52. 62. ЛОШИ ПЪТИЩА (бр. 23, 21.VII.1924 г.)

Любомир Лулчев ІІІ Вестник „Ратник на свободата” Б. Година ІІ - 1930 г.

Днес с правото се питаме кой предаде Левски, онзи велик учител на истинската свобода, онзи човек с неимоверната воля, вяра и далновидност, и с прискърбие отговаряме - българин.
„Ратник на свободата”, бр. 23, 21.VII.1924 г., София, стр. 1) Разправяха бащите ни и дедите ни, че турско било лошо. Днес виждаме, че има по-лоши врагове и от самите турци. Днес виждаме, че най-лошите врагове на нас, българите, са пак българи. Днес с правото се питаме кой предаде Левски, онзи велик учител на истинската свобода, онзи човек с неимоверната воля, вяра и далновидност, и с прискърбие отговаряме - българин. Смъртта на Ботев е загадка. Легенди много с противоречиви слухове и писания се носят, но ако не бяха му изменили българи, друго щеше да бъде с него. Кой изпразни револвера и с това го накара да тури край на живота на Ангел Кънчев - българин. Кой предаваше на турците комитите - нехранимайковци - пак българи. Кой уби Стамболова - българин.
към текста >>

53. 3. ПОЗИВ (бр. 1, 1.І.1930 г.)

Днес ний преживяваме тежки кризи, народът бедствува, вижда тежкия и гибелен път и с прискърбие пита: Накъде?
„Ратник на свободата”, бр. 1, 1.І.1930 г., София, стр. 1) Днес цял свят е изправен пред нови пътища, тежки политически финансови кризи, а картата му се коренно отличава от тази, що беше преди войната. Два метода се борят от хиляди години: Доброто и злото. Мъничка България не прави изключение. Днес ний преживяваме тежки кризи, народът бедствува, вижда тежкия и гибелен път и с прискърбие пита: Накъде? Докога? Защо дойдохме до тези дни и безчетни кризи, убийства, самоубийства, кражби и пр.? Защото 50 години ний бяхме управлявани* от хора, които заради личните си интереси жертвуваха общите. Наместо да служат на народа - те си служат с народа. Наместо да му облекчат положението, те му го влошиха.
към текста >>

54. 7. НАШИЯТ ПЪТ (бр. 2, 11.I.1930г.)

VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев

Ний не ще получим подкрепа и отфанатизираните партизани, които викат: „От София по- голема нема, от Витоша по-висока нема, от Искъро по-дълбоко нема и от нашата партия по-хубава нема.
Каравелов, Левски, Ботев, Драган Цанков, Ст. Стамболов, П. Каравелов, Пекарев, Забунов, Драгиев, Благоев, Янко Сакъзов, Н. Цанов. Ний знаем, че ще срещнем трудности, подигравки, закачки, гонения, но и тях ще преодолеем, както сме ги преодолявали. Нас ни е известно, че една част от българския народ са нетърпеливи - искат да боднат пръчка и да пият вино - безспорно от такива хора ний не ще получим подкрепа. Ний не ще получим подкрепа и отфанатизираните партизани, които викат: „От София по- голема нема, от Витоша по-висока нема, от Искъро по-дълбоко нема и от нашата партия по-хубава нема. Ний не се надяваме на подкрепа и от онези „партизани”, които чакат, за да дойдат на власт, за да правят „далавери” – „пестят бели пари за черни дни”. Ний не искаме подкрепа и на тия, които викат на всички „силни” „осанни”, защото при нас „силни” няма. Ний не ще чакаме подкрепа и от онези, които отиват при всяка властвующа партия - зестра, защото власт при нас няма. Не чакаме подкрепата и на тези, които живеят около властта с „далавери”, защото при нас ортаци на далаверджиите няма. Но ний бяхме безрезервно подпомогнати от много селяни и граждани, които живеят честно, мислят правилно, обичат народа си, живеят с истината и я поставят над всичко в живота си.
към текста >>

55. А. Писма във връзка с делото срещу Любомир Лулчев

Искър №15 Относно дейността на задържания общественик Любомир Хр.
Макс; 24)Александрина Петрова Тончева - инженер Д. Мойсеев; 25)Зорка Нешева Райкова-Венелинова; 26)Иванка Иванова Петрова - Александър Пинкасова; 27)Лилия Минчева Антонова - Зилберщайн; 28)Лучка Петрова Гутова - Павел Яков Розен. 5. Осветление от равин Даниел Цион от 16.ХІІ.1944 г. Вх. № 66/16.ХІІ.1944 г. До Господина Председателя на Върховния Народен съд Тук Осветление от равин Даниел Цион, председател на Върховния еврейски духовен съд, живущ в София, ул. Искър №15 Относно дейността на задържания общественик Любомир Хр. Лулчев кв. Изгрев, София Господин Главен Обвинител, Позволете ми да дам следното кратко осветление относно дейността на задържания общественик Любомир Лулчев, полковник от запаса, София: В качеството си на равин и председател на Върховния еврейски духовен съд, съм се обръщал многократно за съдействието на г-н Любомир Лулчев да ходатайствува пред цар Борис, пред другите членове на царския двор, както и пред министрите от миналите правителства, да се облекчи положението на евреите в България, както и да се спре пъкленото им намерение да пратят българското еврейство в Полша. Господин Лулчев предприе редица сполучливи застъпиичества в полза на евреите в България пред тези висши инстанции и лица и тези негови застъпничества успяха да допринесат за предотвратяването на крайните намерения спрямо еврейството и да се облекчи участта му. Отнасях се за застъпи и чество към г-н Лулчев в полза на еврейството, защото знаех, че той е човек с миролюбиви разбирания за живота, човеколюбив, демократ и при многократни разговори с него съм слушал да изказва своите убеждения относно демократизма, славянолюбието - братско отнасяне към съседите, и винаги е държал за пълен неутралитет на България. Познавайки го като такъв и като активен деец в това направление, си позволих да разкрия наболялото си сърце пред него.
към текста >>

56. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Трета част

Аз категорично отказах, понеже работех в заводите на Гара Искър и поисках жилище в кв. „Дружба”.
Елена отиде с него при сестра си Вера да живее в София. По ул. „Латинка” изкопаха и направиха дълбоки канали и в 1976 г. ни накараха да напуснем жилището си. Спряха ни тока и водата и ни караха да живеем в кв. „Люлин”. Аз категорично отказах, понеже работех в заводите на Гара Искър и поисках жилище в кв. „Дружба”. При привършване на работата в министерството, от БДК ни извикаха на италианската легация да направим балкон с еенецианска мозайка до 1 юни, празника на Италия. Първия ден не ни пуснаха да влезем, но бързо ни проучиха и ни дадоха пълна свобода. Справихме се бързо и добре с работата преди срока и ни платиха. Петко Илиев - началникът на БОДК, ме извика и ми предложи да работя в управлението му по подържане на легациите. Ще ми плащат с долари и всеки месец ще бъда в различни страни.
към текста >>

57. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Четвърта част

Минавайки покрай Панчаревското езеро и язовир „Искър”, видях много лодки и параходчета, останали на сухо, а водата се е дръпнала застрашително с 20 ÷ 30 метра навътре.
Подухва слаб ветрец от изток. Скоро влязохме в автобуса и когато радиото каза 6 часа, потеглихме, Огледах се, нямаше никой от нашите приятели. Бяхме малко хора - около 15 души, и свободно пътувахме. По пътя зората се усили, промени розовия цвят с червен и накрая стана бял. Слънцето наближаваше да изкочи от околните хълмчета и да възвести, че новият ден е дошъл. Минавайки покрай Панчаревското езеро и язовир „Искър”, видях много лодки и параходчета, останали на сухо, а водата се е дръпнала застрашително с 20 ÷ 30 метра навътре. Суша, недостиг на вода, суша и в умовете, сърцата и душите на хората, отправили егоистичен взор само към своите лични материални работи, а не към Онзи, Който дава всичко. Започна да се вижда бялата Рила. Вдясно от Дено блести триъгълникът на Мусала като бяла малка шапка на грамаден великан, който стои неподвижен, но постоянно изпраща блага и сили в долините, за да могат да живеят хората. Над Рила небето е синьо, тъмно, до виолетово. Скоро се показа Слънцето изпод един баир, изгряло бледо бяло, и започна да се крие зад дърветата при движението на автобуса.
към текста >>

На запад са Скакавците, прошарени, и язовир Бели Искър, целият в сняг.
Бях у дома си – „Наистина, благодат и милост ще те следват през всичките дни на живота ти и ще живееш в дома Господен на дълги дни.” Починах на завет до наблюдателницата и похапнах. Пред мен снегът е събран от вятъра на пирамида на вратата и е на нивото на прозорците - прозореца, през който се влиза в наблюдателницата. Открива се чудна картина. На юг е Пирин в омара. Пред краката ми се разстила Маричината долина с езерата, покрити с дебел сняг, Манчо, Маричин чал, Малкият и Големият Близнак, Вапа с малко сняг. На запад са Скакавците, прошарени, и язовир Бели Искър, целият в сняг. Времето е лъчезарно и топло. От време на време вятърът се сеща да ни разхлади, да пречисти умовете ни. Езерото „Окото” е овално в сняг, който стига до средата на венеца на Малка Мусала. На върха дойдоха голяма група българи и по-малка от немци. Стоеше ми се още на върха, но ми казаха след 14 часа и 30 минути да сляза долу.
към текста >>

Взех „Мислите”, отбихме се у нас, взех багажа си и на Гара Искър бяхме 10 минути преди минаването на влака.
Викнах приятел с кола, който дойде в 7 часа у нас. Отидохме и взехме пакетите от Сточна гара и тръгнахме за Изгрева. Приятелят ми каза, че до 9 часа и 30 минути няма да можем да стигнем до Изгрева от многото светофари, които има. Отговорих му, че за това има грижа онзи, който ме изпраща. Навсякъде светофарите светеха зелено и много бързо се отзовахме на Изгрева. Взех „Мислите”, отбихме се у нас, взех багажа си и на Гара Искър бяхме 10 минути преди минаването на влака. Отидох при пострадалата. Лекарите й дали много антибиотици и се отровило тялото й, а тя не пила никак гореща вода. Ходилото на десния й крак беше почерняло, имаше много синини и открити рани. С кола я караха на превръзки. Минахме на усилен воден режим от гореща вода и постоянни разтривки.
към текста >>

58. 8. РИЛСКИТЕ ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Водите на Чистотата, Съзерцанието и Урдините езера, чрез Черни Искър се вливат в Черно море.
За посрещане изгрева на Слънцето приятелите използват стария Молитвен връх, който се намира между второто и третото езеро. Постепенно се изсича клекът и се прави пътека към сегашния Молитвен връх. От 6 август 1931 година - четвъртък той започва да изпълнява своята функция. Този Молитвен връх, заедно с цялото било до Езерото на Чистотата, представляват граница между Черно и Бяло Море. Водите на седемте езера се събират и се втичат в река Струма, а тя - в Бяло Море. Водите на Чистотата, Съзерцанието и Урдините езера, чрез Черни Искър се вливат в Черно море. Един ден след Паневритмията на петото езеро - Махабур, братята и сестрите слизат заедно с Учителя до езерото и сядат на брега му. Провеждат интересен разговор. Наблизо до тях има неголям камък. Учителят става, качва се на камъка и изпява песента „Синът Божий" („Имаше человек"), с такъв хубав, мек, тих и приятен глас, че всички приятели се захласват в чудната мелодия. Навсякъде в лагерите по планините Учителят търси и намира вода - символ на живота.
към текста >>

59. 14. Любомир Лулчев

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Тази връзка се усилва още повече, след като го предупреждава за покушението, което се готви срещу него, в Искърското дефиле.
той иска среща с царя и дръзко му казва: „Ако вие сте цар на българите, вие сте цар и на комунистите. Защо ги убивате? " След разговора връзката им се прекъсва. През 1936 г. Лулчев обикаля 12 пъти двореца със съответни формули и така успява да възстанови връзката си с цар Борис. Тази връзка се усилва още повече, след като го предупреждава за покушението, което се готви срещу него, в Искърското дефиле. Царят се спасява благодарение на това, че кара колата, а шофьорът седи до него. Похитителите стрелят по предполагаемото място на царя и убиват шофьора. Така Лулчев става постоянен съветник на цар Борис. Изпълнявайки тази служба, той създава много неприятности на Учителя със своето независимо поведение и с невярното предаване на някои нареждания на Учителя. През 1932 г., по време на лагеруването на Учителя на Седемте рилски езера, Лулчев пред всички предсказва, че на Рила ще стане голяма буря и предлага на Учителя да напуснат лагера.
към текста >>

60. 20. Стоянка Христова

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Тръгнахме към Изгрева, а влака е в 9 часа и 20 минути на гара Искър, Николай ми заяви, че до Изгрева няма да можем да стигнем до 9 часа от многото светофари, които трябва да преминем.
Тогава ми съобщиха, че ми е излязла книга и трябва да я взема от Сточна гара. От Ямбол искат 40 „Мисли за всеки ден", и ще ме чакат на влака. Веднага се обърнах към брат Николай Николов, който често ми е услужвал с колата си. Той дойде в 7 часа и се сърдеше, че не съм му казал по-рано. Отидохме до печатницата и взехме книгите. Тръгнахме към Изгрева, а влака е в 9 часа и 20 минути на гара Искър, Николай ми заяви, че до Изгрева няма да можем да стигнем до 9 часа от многото светофари, които трябва да преминем. Казах му, че този, който ме изпраща на тази работа има грижа за всичко. Пътувахме към Изгрева и всички светофари пред нас светят зелено и за 15 минути бяхме на Изгрева. Взех мислите, отидохме в нас и 10 минути преди влака бяхме на гарата. В Поморие заварих Румяна на легло. Кракът й - десният бинтован и долу черен.
към текста >>

61. 35. Катя Христова Грива

Учителя Беинса Дуно за Рила и екскурзиите по планините - Светозар Няголов

Като пенсионерка тя живее в един блок към гара Искър и често се тревожи за своя Димитър Грива.
На Катя й става лошо и припада до стълбата пред Горницата. Викат Учителя, който е наблизо. Той идва и казва: „Дядо Благо, не я стискай за гърлото! Катя ще се оправи! Ще я пратим да работи като учителка в провинцията." Катя идва на себе си и скоро я назначават учителка по музика в Трън, където се пенсионира. Като пенсионерка тя живее в един блок към гара Искър и често се тревожи за своя Димитър Грива. От тревогите и трудния живот й излиза бучка на гърдата. При направения медицински преглед лекарите й предлагат да направят операция. Тя категорично отказва, като иска да си замине, без да нарушава целостта на тялото си - това, което Учителят съветва в Словото си. Катя с голямо вдъхновение и благодарност си спомня за най-важната част от живота си - присъствието около Учителя на Изгрева и неговото слънчево влияние върху чувствителната й душа. „Всичко, каквото преживях в Италия, в Рим, в Академията „Санта Чечилия" и в Пловдив, е смет пред великия живот, който прекарах при Учителя на Изгрева." Катя си заминава с просветено съзнание и благодарност от Земята.
към текста >>

62. I. Планината - извор на сила

Появили са се и буйни потоци, които образуват много реки, като Марица, Искър, Джумайска Бистрица, Джерман, Рилска река, Елийна и др.
Обикновено коритните долини са със загладени корита и доста стръмни скатове. Най-красивият циркус е този при 7-те Рилски езера. Други подобни са Урдините езера, Бистришките езера, езерата при Мусала, Рибните езера и други. Те придават на планината типичен алпийски характер. През последните 10 000 години на Рила е протекла интензивна мразова дейност, в резултат на която са се образували много скални венци и плочници, каменни ивици, подкови и др. Появили са се и буйни потоци, които образуват много реки, като Марица, Искър, Джумайска Бистрица, Джерман, Рилска река, Елийна и др. Постепенно снежната граница на Рила спада и се установява на 2100 метра. Сега по-големи промени стават по високите била на планината, главно от лавините, които изкъртват и пренасят големи скални маси към долините и често унищожават дървесната растителност. Топенето на снеговете често се забавя и снежната покривка присъства по планината до средата на май и най-топлото време не е през месец юли, а по средата на август и първата половина на септември. Броят на дните със снежна покривка на билата над 1800 метра е 250. Обикновено снегът се топи бързо под въздействието на фьона - бурните южни ветрове и обилните пролетни дъждове.
към текста >>

63. 17. Сънят,който се сбъдна на връх Мусала

Бели Искър, а оттам с линейка я закарват в Самоков в болницата.
Обувките и бяха паднали, раницата и - на една страна, а тя си беше заминала. Емилия отиде на върха и съобщи за случая на спасителите от хижата . Те дойдоха бързо при заслона, взехме няколко одеала и отидохме при Кичка. Обвихме я в одеялата, сложихме я на носилката и я изнесохме на върха, като се сменяхме в носенето. Поставиха я на платформата на въжената линия и я пуснаха в с. Бели Искър, а оттам с линейка я закарват в Самоков в болницата. Викаха ни в милицията и дадохме показания. Така се изпълни желанието на сестра Кичка да си замине на Мусала. Това е единственият случай в живота ми да си замине някой от групата.
към текста >>

64. 26. Планината вече е благосклонна към нас

Емилия взе влака от гара Искър и си отиде в Пловдив.
Стигнахме до двореца в 12часа и 15 минути, а Павел го нямаше. Дъждът продължаваше да вали. Дойде Павел и отидохме нагоре на реката и наляхме шишетата и тубите, които Павел беше взел в колата. Дъждът ни донамокри. Тръгнахме към София и се прибрахме благополучно. Емилия взе влака от гара Искър и си отиде в Пловдив.
към текста >>

65. III. Скакавците и Рупите

III. Скакавците и Рупите Местността Скакавците е вододайна зона за язовир Бели Искър, от който водата по тръби отива в София.
III. Скакавците и Рупите Местността Скакавците е вододайна зона за язовир Бели Искър, от който водата по тръби отива в София. Тя е забранена зона и там обитават множество разумни същества в етерни тела, необезпокоявани от човешкото присъствие. Скатовете на Големия и Малък Скакавец са стръмни и стремително слизат надолу, към река Бели Искър. Обрасли са в клек, в който се въдят много мечки. По протежение на билата, над Кобилино Бранище, те са свързани с Попова шапка и Купена, който е най-високият връх в Мальовишкият дял. Той е 2730 метра, а Мальовица - 2729 метра.
към текста >>

Скатовете на Големия и Малък Скакавец са стръмни и стремително слизат надолу, към река Бели Искър.
III. Скакавците и Рупите Местността Скакавците е вододайна зона за язовир Бели Искър, от който водата по тръби отива в София. Тя е забранена зона и там обитават множество разумни същества в етерни тела, необезпокоявани от човешкото присъствие. Скатовете на Големия и Малък Скакавец са стръмни и стремително слизат надолу, към река Бели Искър. Обрасли са в клек, в който се въдят много мечки. По протежение на билата, над Кобилино Бранище, те са свързани с Попова шапка и Купена, който е най-високият връх в Мальовишкият дял. Той е 2730 метра, а Мальовица - 2729 метра. Купенът е най-важният център на Бялото братство в тази част на Рила.Тук при разгрома на Септемврийското въстание през 1923 г. се криела група комунисти, които си изкопали окопи, от които има видимост по цялата планина.
към текста >>

66. 5. Молитвеният връх на Седемте рилски езера

155/ Новият Молитвен връх се намира на вододела между Бяло и Черно море: водите от езерата по река Джерман и Струма отиват в Бяло море, а тези на Чанаците - Чистотата и Съзерцанието, по река Черни Искър - в Черно море.
От 6 август 1931 г. започва да функционира сегашният Молитвен връх, който продължава и досега. „Утре сутринта ще се качим на новия Молитвен връх, дето изчистихме пътя. Там да се помолим и благодарим на Бога. След това ще отидем на Бъбрека (V езеро), за да измием ръцете и краката си от дългия път," /"Нашето място", с. 155/ Новият Молитвен връх се намира на вододела между Бяло и Черно море: водите от езерата по река Джерман и Струма отиват в Бяло море, а тези на Чанаците - Чистотата и Съзерцанието, по река Черни Искър - в Черно море. Молитвеният връх е важен център в тази местност, на който присъстват светли разумни същества,които работят за доброто не само на България, но и за целия свят. *Вж Изгревът, т. Ill, с. 176-178, N38; т. IX, с.
към текста >>

67. Статия I-ва. Моето гостуване и плен у Белите Братя

ТОМ 24

Драгалевци и Драгалевския манастир; още по-към изток, селата Симеоново, Дървеница, Горубляне, Герман и Искърския просек при Панчарево.
Бяхме на широка поляна, заобиколена, освен от към юг, с иглолистна гора. Из бориките имаше пътеки и скамейки за сядане. Близо откъм изток и юго-изток се прозираха през гората множество палатки. Далече откъм юг теглеха погледа величествените върхове на Витоша, дето се белееше последната останка от сняг. А в полите на планината из зелени кичури назъртаха-с. Драгалевци и Драгалевския манастир; още по-към изток, селата Симеоново, Дървеница, Горубляне, Герман и Искърския просек при Панчарево. Но кой ти гледа сега тия природни омайности? Ние сме дошли да видим тия приказни хора, тия странни или страшни хора, дъновистите. А те бяха пред нас и около нас. Казаха ни, че на събора имало 1460 души. Едни седяха по пейките или под дърветата на сянка.
към текста >>

68. 6.14. Сърдечното изпращане на п-р М. Ж. Марков в София

ТОМ 24

Марков в София В петък с вечерния влак членовете на I-а Бургаска евангелска църква, ведно с младежката група при същата, с прискърбие изпратиха за София своя любим п-р М. Ж.
103 (102), (111.1939), с. 8. В. Бургаски фар, бр. 5116, с. 1, под горния надслов пише: Сърдечно изпращане на п-р М. Ж. Марков в София В петък с вечерния влак членовете на I-а Бургаска евангелска църква, ведно с младежката група при същата, с прискърбие изпратиха за София своя любим п-р М. Ж. Марков, който в продължение на 8 и половина години носеше знамето на Великия учител Исуса Христа. Със своята енергична дейност, винаги насърчаващ, носящ живот и импулс, той водеше пасомите си през трудния житейски път в нравствеността и вечния живот. Присъствуващ Дерзай, борецо Че вестта за заминаването на Марков е била като "гръм от ясно небе" свидетелствуват многото писма, които се получават в редакцията ни, като например от г. Вл. Секулов от Г. Оряховица, г.
към текста >>

69. III. ГЛАС КЪМ РУСИЯ ТРИДЕСЕТ ВЪПРОСА

Софроний Ников

На Румъния бил предлаган от Сърбия проект за споделяване на България: На Румъния до Искър и Балканите; на Сърбия до Струма, Ихтиманската верига и Искър; на Турция - Тракия с Одрин и на Гърция - всичко между Струма, Балкана и Марица.
И да иска това, когато, следствие Неклюдовите и императоровите успокоения, Румъния беше при София! Руският император нам да телеграфира сигурност поне в старите граници и същевременно да действува пред европейските сили за неутралитет! Императорът на Русия! Знаят ли русите, що значи това за българското сърце?... Или по-право, що значеше?... 28. На Румъния бил предлаган от Сърбия проект за споделяване на България: На Румъния до Искър и Балканите; на Сърбия до Струма, Ихтиманската верига и Искър; на Турция - Тракия с Одрин и на Гърция - всичко между Струма, Балкана и Марица. Ние, които познаваме "великите" военни и финансови сили на Сърбия, и които знаем вечната й опасност от глътване от Австрия и нежеланието на последната Сърбия да е голяма, можем ли ние да вярваме, че Сърбия сама ще си съчини такъв проект? Има ли тя толкова остро въображение? Можеше ли тя без страх даже да си въобрази такова нещо, а не и да го напише и предложи без изчервяване от срам и стеснение, ако погубването на създадената от Русия България не беше разрешено, да не кажем заповядано, от същата създателка и гарантирано от нея, тази, която щеше да пази входа при р. Сава за в Балканите, гдето щеше да се извърши убийството и разсичането? Една Германия, една Англия, когато са поисквали злото на България, са се замислювали над правото на Русия върху тази създадена от нея страна; а Сърбия да крои смърт на тази България и все протекторската ръка на Русия да не се вдига от нея?
към текста >>

70. I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)

Минчо Сотиров

Всичките са били един отряд от 1000 души доброволци под началството на Арслан бей "страшния Лазистински герой", за какъвто минавал между своите си - непобедим "сербез адам"... Към края на боя пристигнаха, по своя инициатива две роти от 2-ри пехотен Искърски полк за подкрепа.
Той се оттегляше вече навътре в морето, за да бъде недосегаем от пушечния ни огън. Той даде ранени и убити и пленени живи 28 человека... Лодките на противника под прикритието на своя артилерийски огън правиха нови отчаяни усилия да се доближат до брега и си вземат обратно хората - види се той не виждаше още, че те вече бяха във владение на българските храбреци... Всичките опити на противника бяха сполучливо осуетявани от безстрашните граничари, които без жал за своя живот, лъвски се хвъргаха към брега, за да достигнат до противника си турци и не им позволят по никакъв начин да се оттеглят на параходите си... Най-после "героя им" Арслан бей, даде своята заповед на параходите и те се оттеглиха във вътрешността на морето, като "поздравяваха" дружината с последователни оръдейни редки изстрели за "сбогом"!... Закритите по единично на разни места останали живи турци, дигаха и развяваха червени кърпички, знак, че се предават... Всичко затихваше. Убитите се погребаха, живите пленници, 28 человека, бидоха изпратени в щаба на 5-а дивизия. Целият отряд са били "Доброволци лазистанци" - "Лазистан гюнюлюси" - според надписа на турски език, написан, ушит върху платнена червена ивица с бели конци и пришити на левия ръкав над лакътя на всеки един от тях. Всичките са били един отряд от 1000 души доброволци под началството на Арслан бей "страшния Лазистински герой", за какъвто минавал между своите си - непобедим "сербез адам"... Към края на боя пристигнаха, по своя инициатива две роти от 2-ри пехотен Искърски полк за подкрепа. Чувството на другарство и "движение на изстрел" ги бе довело при дружината... Хвала ви другари бойци, готови за подкрепа!... За горния бой се изпрати ново донесение, адресирано до командира на 1/5 бригада и началника на 5-а дивизия: "Берданите поразиха противника. Параходите му се оттеглиха навътре в морето. На брега пленени 28 души", като се представи и релация за боя. Така се сражаваха 870 берданя и около 250 маузерови пушки, срещу турската флота, доброволчески отряд повече от 1000 души, от които 1/3 едва ли успяха да слязат от борда на параходите и да избягат на брега, в един период от 6Уг часа сутринта до 1 часа след пладне... И берданите излязоха победител над морската артилерия... и над морските военни съдове, за да се увенчае с нови победи знамето на българското оръжие, на българското племе, в лицето на 10-а Погранична дружина.
към текста >>

71. 1.9. ВИСОТАТА 1248

Минчо Сотиров

Старосръбци, гдето бе разположен щабът на дивизията и получи заповед от началника на същата - I-a дружина (първият пристигнал вече ешелон) да тръгне веднага от град Прилеп, за да смени и заеме позицията на IV-a дружина - от 2-я пехотен Искърски полк.
полкът напусна състава на 7-а пехотна Рилска дивизия, като сдаде участъка си на 146-и пехотен Турски полк и се отправи за гара Тумба, гдето трябваше да се натовари и отпътува, за да влезе в състава на своята 6-а пехотна Бдинска дивизия. Кой беше крайният пункт на маршрута - това, не бе известно. Така, пътуването в 7 ешелони продължи до 18 декември. Този марш бе обусловен от ред неизвестности, разпокъсан и не даващ възможност полкът да бъде събран, преди да изпълни оная тежка бойна задача, за която бе и така набързо отправен. Най-после, на 12 декемврий щабът на полка по телефона влезе във връзка със с. Старосръбци, гдето бе разположен щабът на дивизията и получи заповед от началника на същата - I-a дружина (първият пристигнал вече ешелон) да тръгне веднага от град Прилеп, за да смени и заеме позицията на IV-a дружина - от 2-я пехотен Искърски полк. Останалите полкови ешелони също тъй последователно биваха отправяни за заемане подучастъците си след пристигането им. На 18 декемврий полкът окончателно зае позиционния си участък к. 1248 - с. Снегово, в западна посока до билото - водораздела на хребета, който се снишава към с. Братин-дол и източно от него - по водораздела на монастирчето, южно от село Ръщани включително.
към текста >>

72. 155. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 8 декември 1927 г.

Общественото мнение било възбудено - говорило много лошо за нас и че то държало строга сметка за нашия живот, че той работил 20 години за Божието дело и за това наше общество и с прискърбие гледал как не вървяло делото.
Предложих и започнахме с една тайна молитва. Обърнах се към всички и помолих да заявят: как искат да разрешаваме въпросите, които ще разглеждаме тая вечер - като старозаветници ли, като новозаветници ли, като праведници ли или като ученици? Смятам, че трябва да се разглежда и разрешава всичко като ученици. Казах след това: "Имат думата инициаторите за свикванието на събранието." След обмяна на тихи мисли между Д-р Сотиров и С. Щерев, последния взе думата и започна своята обвинителна реч, или изнасянието на онова, което е тормозяло обществото, спъвало е неговото развитие, довело до разцепление. Общественото мнение било възбудено - говорило много лошо за нас и че то държало строга сметка за нашия живот, че той работил 20 години за Божието дело и за това наше общество и с прискърбие гледал как не вървяло делото. Добави предварително, че неговите мисли не били насочени против личности, а само да каже своето мнение, та и други да се изкажат, като какво трябва да се направи за подобрението и да се върнеме към ония хубави весели времена, когато сме си пяли в събранието и всичко вървяло меко, гладко. Говори повече от час. Търпеливо всичко се слушаше, без прекъсвание от когото и да било. И в заключение каза, че за всичко това причината е с. Пенка - от 2 години, откакто е дошла да живее в дома.
към текста >>

73. 18. НЯКОИ СЛУЧАИ С УЧИТЕЛЯ

Тодор Божков

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Калково и Горни Пасарел, села, които сега не съществуват, защото са на дъното на язовир Искър.
Пътувам от Самоков за София с малка едноместна моторна военна кола. В колата бяхме само шофьора, един войник и аз до него. Шосето беше хубаво, колата пътуваше с голяма бързина. Аз мислех да отида и при Учителя, обаче размислих в себе си, че ние ще стигнем рано - към 13- 13.30 часа, а Учителят може да си почива и затова помислих до 15 часа да се спра някъде по пътя и да почакам да стане 15 часа. Беше някъде между с. Калково и Горни Пасарел, села, които сега не съществуват, защото са на дъното на язовир Искър. Беше лято, слънцето печеше силно, нивите бяха узрели за жътва, Пътят беше равен, шосето гладко и изправно. Неочаквано и без никаква външна причина колата хлопна, наклони се наляво, застърга нещо по шосето и спря. Шофьорът и аз слязохме да видим какво е станало. Констатирахме, че задното ляво колело липсва. Потърсихме го, но не можахме да го намерим.
към текста >>

74. 2.1.8. Ел Ше-дар. Чешма. 27 - 28 май 1923 г., [Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Водите на Искър блещят огрени от слънцето като небесен път на земята всред тъмната зелена дреха на природата.
Той не се задъхва; като че ли с всяка стъпка черпи нова сила от земята. По някой път застава да гледа дали някой не е изнемогнал. Ако се случи такова нещо, спира цялата колона за кратка почивка и пак тръгва напред. При тия спирания пищялката подканя жедните за глътка водица. Градът потъва в бяла мъгла. Водите на Искър блещят огрени от слънцето като небесен път на земята всред тъмната зелена дреха на природата. Стара планина е махнала белия си кожух. Тя го е разкъсала на парцали, раздрала на ленти, стопила в топлите длани на пролетта. Кичести арки навред ни посрещат. Габър и леска - трънка и шипка се преплели във венец и отдалеч ни кимат да минем край тях, че от няколко дена те чуват за нашето гостуване и добре са се приготвили. Колко хубаво миришат трънките!
към текста >>

75. 2.1.11. Мусалла, 17-20 август 1924 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Искъре, сега зная где се раждаш ти и защо благодатна е твоята долина.
Кой направи всичко това? - Слънцето. Но кой разпъди стихиите, за да ни стопли то? - Великият - Бащата на Вселената, когото ние призовахме. Тайнствени басейни, о вие „небесни очи”, поклон пред вас! Искъре, сега зная где се раждаш ти и защо благодатна е твоята долина. Почваме да пеем. Нямат край нашите песни. Напускаме полесражението като победители. (Да, сразихме толкова самуни, маслини, зеленчук, макар и замръзнал.) Връщаме се здрави и читави. Нашата победа е пълна.
към текста >>

Бели Искър (Демир Капия) - за граница между Рила и Родопите, а Мусала - „най-високият връх на Родопите" (Делирадев, Павел.
Боев и Жечо, а след 2 дена дойде А. Г. От Мусалла аз видях, видях Бога Усмихнат нежно в слънчевия лик Посред гнева на облачна тревога Посрещнахме го с победен вик. Той е живот, надежда наша жива Той води ни в победния си път Усещаме в сърца ни да се влива Блаженство, силите растат. Безспирно горе, Боже, ти води ни И Евереста да достигнем ний Отгдето пък по свода ведросини На път по ведри звездни глъбини. ----------------------- Забележка: Тогавашната географска наука е считала Източна Рила за дял от Родопите - „Западни високи Родопи”, долината на р. Бели Искър (Демир Капия) - за граница между Рила и Родопите, а Мусала - „най-високият връх на Родопите" (Делирадев, Павел. Рила. Т. 1. 1928, с. 25); Манчо (2771 м.), Мусли Чал (или Ясник) (2554 м.), Ченгенето - Ченгелчал (или Цигански връх) (2568 м.) - Рилски върхове, тогава считани за „Родопски”
към текста >>

76. 2.1.12. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Отново се спущаме към дивните Мусаленски езера - извори на Бели и Черни Искър.
Тялото вкочанено - нозете едвам се мърдат, а на душата леко, леко! Изведнъж почувствувах, че съм нищо, че нищо не зная, нищо нямам, нищо не помня. Пред очите ми е само този огнен дъжд на развълнуваното небе и дивната музика на нощта. Само надничам към Маришките езера, където ме носи чуден блян... Светая светих на благото видение ще ми се усмихне. Поклон пред теб! Отново се спущаме към дивните Мусаленски езера - извори на Бели и Черни Искър. Те са тъмни, величествени и мълчаливи. Обилни води, кристални води, чисти води, живи води - неизказуеми богатства за които нямам думи да говоря. Назъбените скали безспирно се оглеждат в тях и всякога се питат где изчезна прежната им хубост, когато Мусалла се издигаше пред самаго Бога, а самите те бяха обвити с величествени вековни гори. Но, мълчат езерата и нищо не им казват. Стар е Мусалла, много е стар!
към текста >>

77. 2.1.34. Еди гьол, 12-23 август 1929 г., [Рила]

Всички езера са свързани с потоци, които после дават силата си на Черни Искър [Седемте езера дават начало на р.
Из него късове лед сякаш плаващи бели лебеди. Наистина то прилича на огромно сърце. Наистина, сякаш то е най-хубавото езеро на Рила. Тук се застояваме и не ни се отива. Тъмните бистри води ни зовят. Всички езера са свързани с потоци, които после дават силата си на Черни Искър [Седемте езера дават начало на р. Джерман, приток на Струма. Двете езера Чанак гьол (или Паниците) дават началото на р. Черни Искър]. Седмото езеро е също тъй красиво. Изглежда плитко, защото се вижда дъното му с бели камъчета, но я да нагази този, що не знае да плува и ще види, че никак не е плитко.
към текста >>

Черни Искър].
Тук се застояваме и не ни се отива. Тъмните бистри води ни зовят. Всички езера са свързани с потоци, които после дават силата си на Черни Искър [Седемте езера дават начало на р. Джерман, приток на Струма. Двете езера Чанак гьол (или Паниците) дават началото на р. Черни Искър]. Седмото езеро е също тъй красиво. Изглежда плитко, защото се вижда дъното му с бели камъчета, но я да нагази този, що не знае да плува и ще види, че никак не е плитко. Едно над друго, гледани езерата от върхът, изглеждат на светли кандила, грейнали под ярките лъчи в син лазурен елей. Дамка. Под нея са Урдините езера, а над тях Еленин връх. А далече, хе, в облачната вие е гурнал глава свещени Мусалла.
към текста >>

Всички езера са свързани помежду си посредством буйни потоци, които после поемат надоле и дават началото си на Черни Искър.
Из него късове лед-сякаш плаващи лебеди. Отвред е обковано от снежни преспи. Наистина то прилича на едно огромно сърце. Учителят се обърна към мене и за общо смайване и мое ми каза: „Подарявам ти това сърце! ” Всички сърдечно ми честитяват великия „подарък”, а пък аз недоумявам и гледам като замаяна. Всички езера са свързани помежду си посредством буйни потоци, които после поемат надоле и дават началото си на Черни Искър. Седмото езеро е също тъй хубаво. Изглежда плитко, защото се види дъното му с бели камъчета, но я да нагази този, които не умее да плава и ще види че никак не е плитко... Лицата ни са вече напукани и подути. Това са Рилските целувки, трябва да свикнем. Устните ни са само кръв. Не смеем да се усмихнем, защото болят.
към текста >>

78. 2.1.42. 9 юни 1930 г., Свети Дух, [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Градът заплува в сини вълни, измежду които като сребро се точи Бели Искър.
Сега я засаждат с борове. Колко хубаво! Горката Витоша! Тогава пак ще се върнат хилядите птички, ще бликнат нови извори и буйна паша ще порасте. Множество дупки зеят вече върху земята, чакат благодатното садиво... Развиделява се. Градът заплува в сини вълни, измежду които като сребро се точи Бели Искър. Още едно възвишение и ето ни у нас. Слънцето още не е изгряло, а цялата природа вече предвкусва това тържество. И дървета, и цветя, и храсти, и човек, и птички, и мушици очакват Царят на живота. Чудно! Преди нас още повече подранили; тръгнали още към 10-11 ч. Прегорили са вече няколко огньове и на Ел Шадар е уютно и хубаво.
към текста >>

79. 2.1.53. Летуване на Рила 20 юли - август 1936 г., [Еди гьол - Елбур]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Водите на Черни Искър блестят.
Рогът свири и подканя да се опакова багажа. Изпращане, махане с кърпички на „плачи камък”. Слизането сега и за коне, и за нас е по-леко, защото нашите, не малко труд - дни на ред, подредиха калните и неравни пътища. Часове слизане, дълги часове. Ту в ляво, ту в дясно, но все слизане по стръмното. Водите на Черни Искър блестят. В тях се белеят скални уломъци, валчести камъни със слънчеви искри по тях. Здравец, къдрава папрат, риган сладкодъхав, жълта и синя тинтява, боровинки, малини, гъби, жаби, змии, гущери, пеперуди, птички сладкопойни. Сякаш всичко живо на Рила ни пее изпращателни песни. Слънцето би ни опалило, ако не беше хладния сенчест път. Зад нас остана вече спящия фараон, завил нозете си с надиплена каменна черга.
към текста >>

Ей там се прегръщат водите на Бели и Черни Искър.
Провиждат се покривите на Говедарци. До Горския дом ни чакат нашите пътнически автомобили. Та веднага ли ще тръгнем? Лягаме на същата полянка, гдето бързея грабна пръстена... Отгоре над колите багажа ни, а вътре - ние. Плъзгаме се надоле, надоле. Ей там се прегръщат водите на Бели и Черни Искър. Отминаваме Самоков - с високите минарета - жалък спомен от едно сринато величие. От дясно е „Асеновата кула” - тесен ръб на полуразрушен зид се подава. Из орловото гнездо на тия високи, недостъпни чуки, надвесени страхотно над буйния Искър. Ето я скалата, от която уж, Цар Асен бутнал своята царица за тъмна изневяра. Колко страшно!
към текста >>

Из орловото гнездо на тия високи, недостъпни чуки, надвесени страхотно над буйния Искър.
Лягаме на същата полянка, гдето бързея грабна пръстена... Отгоре над колите багажа ни, а вътре - ние. Плъзгаме се надоле, надоле. Ей там се прегръщат водите на Бели и Черни Искър. Отминаваме Самоков - с високите минарета - жалък спомен от едно сринато величие. От дясно е „Асеновата кула” - тесен ръб на полуразрушен зид се подава. Из орловото гнездо на тия високи, недостъпни чуки, надвесени страхотно над буйния Искър. Ето я скалата, от която уж, Цар Асен бутнал своята царица за тъмна изневяра. Колко страшно! Как бързо е полетяла отгоре неверницата жена! Един грозен вик и после всичко утихнало... Горе пак „Дева Мария” с детето на ръце. Скулптура на самата природа - сякаш символ, връзка между природата майка и човечеството - нейното дете.
към текста >>

80. 2.1.55. РЕЧНИК

Бели Искър джувап (джевап) (тур.) — отговор.
2.1.55. РЕЧНИК Акран(ин) (тур.) - връстник Бал-дер-дару - прев.: Мед на пътя - вж Трилистника беневреци - тесни и дълги шопски гащи от бяла аба Близнака - четвъртото от седемте езера на Рила Бортнянски, Дмитрий (1751-1825) - руски композитор Бризги - пръски (рус.: брнзги) бурия - тръба, комин Бъбрека - петото от седемте езера на Рила - вж и Махабур Галун-ширит гнайс - метаморфна скала гранати - минерали (бледозелени, зелени, яркочервени, тъмночервени) Григ, Едвард (1843-1907) - норвежки композитор Демир Капия - долината на р. Бели Искър джувап (джевап) (тур.) — отговор. Давам джевап: 1) отговарям; 2) излизам насреща, не падам по-долу. дируга (деруга) - бразда, линия дорамче - горна дреха без ръкави Еди гьол (тур.) - седем езера Елбур - прев.: Благородният приятел - вж Рибно езеро Ел-Шедар (Ели Шедар, Ел-Ше-дар, Ел Ше-дар) - прев: Благородният свидетел Имен ден на царя е... - рожден ден. Цар Борис е роден на 30 януари 1894 г. Кайфет (каяфет) (тур.) - изглед кварц - скалообразуващ минерал (воднобистър - планински кристал, бял - млечен, жълт - цитрин, опушен и др.) колаче - традиционно хлебче, в което има и сирене колендро - кориандър; озонът по време на гръмотевична буря има подобна миризма костер (рус.) - огън, клада кумунта - комуната Лазурно езеро - Рибното езеро, лиски - шисти (тънко наслоени скали) литак - женска шопска носия Лукул - Римски консул, известен с банкетите си Матарка (матара) - манерка Махабур - вж Бъбрека мерцание (рус.) - трепкане мириади - десетки хиляди Нега - доволство, блаженство негли - сякаш, като че ли ноктюрно - лирична музикална миниатюра Ората копата - обред, характерен за Западна България, който се провежда в нощите след Месни и на Сирни Заговезни. Палят се клади, а деца въртят специални факли от слама, наречени оратници, с които гонят зимата и злото.
към текста >>

81. 4.2. Защо изчезна Песнарката на Мария Тодорова

Ами горяха ги или ги изпращаха във фабриката за претопяване, книжната фабрика, която се намираше на гара Искър.
Други нямаше. След това, мен ме хванаха и ме сложиха да вършея трето гумно. Трябваше да организирам издаването на непечатаните беседи на Учителя. Аз бях този, който ги охраняваше и ги пазеше в разстояние на 40 години, когато комунистическата власт всеки месец правеше обиски, и при тези обиски прибираше някои изоставени още томчета на Учителя Дънов, и направо ги унищожаваше. Как ги унищожаваше? Ами горяха ги или ги изпращаха във фабриката за претопяване, книжната фабрика, която се намираше на гара Искър. И така аз съм работел в пълна нелегалност, и съм съхранявал тези неща. И след това аз задвижих този въпрос, създадох цяла организация. И което беше най-интересното - аз за няколко години - 3 години, успях да издам оригиналите от Словото на Учителя - 59 томчета. А как съм я създал тази организация, как съм я изпълнил и през какви етапи съм преминал, през какви противодействия и борби с враговете на „Изгревът" - това може да прочетете в том XVI отзад, където е описан каталога на книгите, и са описани всички истории през които аз съм минал. С това, трябва да се запознаете, за да видите как се жъне на нива, която е готова за жънене - нещо, което е ожънато като снопи и се пази 40 години, и как след това се вършее.
към текста >>

82. 4.4. Как изчезнаха двата Черни тефтера с песните на Учителя

- на 6-7 декември, където комунистическата власт прибира над 600 000 томчета отпечатано Слово на Учителя и го претопява във фабриката гара „Искър".
Значи те работят с двата черни тефтера и с двете папки. Това е 1947 година. След това тези папки се държат при Борис и при Мария. По-късно те се укриват тези папки. Идва големия обиск 1957 г. - на 6-7 декември, където комунистическата власт прибира над 600 000 томчета отпечатано Слово на Учителя и го претопява във фабриката гара „Искър". Унищожават, събират беседите от неговите последователи както в София, така и в провинцията, и се унищожава всичко. Между другото те прибират и много нотни текстове. Пример: Песнарката на Мария Тодорова е издадена в 3 000 бройки. Те предават някъде към стотина бройки - 200 предават на Изгрева безплатно, също и на онези, които са в това. София. В София са раздадени някъде към 500 бройки, и към 200-300 бройки са раздадени в провинцията.
към текста >>

83. 4.8. Счупената стълба

се намират към 2 000 бройки, които се прибират в чували, качват се на камионите и заминава за претопяване в книжната фабрика при гара Искър.
И тогава наказват полицаят, че не е открил укритата хартия. Това е историята за счупената стълба и запазената хартия. Песнарката се отпечатва през 1947 г. в 3 000 бройки. Но по времето на обиска на Изгрева на 6.XII.1957 г. се намират към 2 000 бройки, които се прибират в чували, качват се на камионите и заминава за претопяване в книжната фабрика при гара Искър. И все пак се докопаха до хартията, на която бяха отпечатани песните на Учителя Дънов. И ги претопиха на книжна каша, за да си направят хартия за своите книги за комунизма, който трябваше да победи в целия свят. И ние това време го дочакахме. И видяхме как през 1989 г. комунизма победи в целия свят.
към текста >>

84. 4.13. Песните на Учителя като издание по Програмата „Изгревът

Ами прехвърлено в книжната фабрика гара „Искър", и там е претопено.
И представяте ли си, от тези 3 000 бройки, аз миналия път разказах колко хиляди бройки са имали в музикалния склад - ами това са към 2 000 бройки, може би и повече от песните на Учителя. После изданието на Кирил Икономов, после има издание на братските песни, на още други материали. И всичко това бива иззето при обиска на 6 декември 1957 г. от комунистическата власт, и унищожено. Как унищожено? Ами прехвърлено в книжната фабрика гара „Искър", и там е претопено. И от изкараната хартиена маса правят. Какво правят? Ами използват я за своите нужди. А по това време се печати вече комунистическа литература и литература за комунистическа пропаганда. Така седят нещата с издаването на песните на Учителя, издание 1947 г. По-нататък?
към текста >>

85. 5. Песните на Учителя Дънов. 5.1. Да се определиш по кой път да вървиш

Тогава всичко се гореше, претопяваше в книжната фабрика на гара „Искър", унищожаваше се с цел да няма следа от това Учение.
Тези борби са описани в „Изгревът". Причината бе „Кой да ръководи бащина дружина". Това е от време Оно! 5.1.4. Невидимият свят и Небето от името на Учителя изпрати един човек, който да свърши една работа за Школата Му, просъществувала от 1922-1944 г. Трябваше да се спаси онова малко нещо, което е останало след опустошението, което цареше в България срещу Учението на Учителя Дънов. Тогава всичко се гореше, претопяваше в книжната фабрика на гара „Искър", унищожаваше се с цел да няма следа от това Учение. Цялата държава бе впрегната да върши това. 5.1.5. Този човек, който бе изпратен да спаси каквото бе останало, бе моя милост. Тя се казваше Вергилий Кръстев. Благодарение на този човек, беше запазено и съхранено всичко онова, което е публикувано в поредицата „Изгревът" от том I до том XXVIII към 2013 г. 5.1.6. Днес се явиха хора, които крадат от материалите, отпечатани в „Изгревът".
към текста >>

86. 8. Бележки към материала на Минчо Сотиров от „Изгревът, том 25

те са взети и претопени в книжна фабрика при гара Искър.
Питам го, нали апартамента му е широк и голям, защо ги е качил на тавана? Мълчеше. Били са 14 ордена! 8.49.10. Минчо Сотиров е занесъл към 30 тетрадки с 80-100 листа, на които е описал своите спомени. Оставил ги е в бараката на Боян Боев. Но при обиска на 6/7 декември 1957 г. те са взети и претопени в книжна фабрика при гара Искър. Унищожени са. Това е положението. 8.49.11. По времето на правителството на Сговора през 1926-1928 г., министър на войната е Иван Вълков. А той е бил съученик на Минчо Сотиров. Предал му едно копие от своя ръкопис „На война с войника".
към текста >>

87. 9. Кой докара бурята през м. август 1949 г. на 7-те рилски езера?