Търсене в текстове за 'Път на Истината'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 1000 резултата в 16 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. СЪДЪРЖАНИЕ

ТОМ 1

5. На концерт с Учителя Беинса Дуно

6. Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите

10. Отношението и съзвучието на човешките души към Бога

12. Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител

13. Старинната цигулка на Учителя

14. Великата симфония на теменужките

15. Духът на Истината и часовоят с цигулката

16. Пълководците от миналото

17. Втората Голгота и Възкресението на Духа на песента “Поздрав на Учителя”

19. В чии ръце е съдбата на света

20. Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя

21. Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога

22. Военните маршове на немските дивизии

23. Хлябът наш насущний – музика за гладните деца

24. Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи

25. Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа

26. Последните дни на Учителя и последният акорд

27. Кога твоята любов е Божествена?

28. Слово за музиката на Великия Учител

29. Слово за музикалното творчество на Великия Учител

32. Най-новото в музиката

33. Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа

34. Цената на всеки ученик в Школата

36. Чистотата на идеите

37. Най-великите пирати от французката енциклопедия

38. Запазената светла точка в съзнанието

39. Ризата на латвийците

40. Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога

42. Общение на човешките души

43. Архитектурен план за благоустройството на “Изгрева”

44. Времето на Великия Учител

45. Електричеството на “Изгрева” и бунт на изгревяни

и военната блокада

47. Построяване на братския салон на “Изгрева”

48. Свещените думи на Учителя за ученика

49. Незнайният войн на Бялото Братство

3. Откраднатите хармонизации

6. С Учителя на концерт.

7. На концерт с Учителя.

Сламената шапка 3

8. На концерт с Учителя.

Божествен концерт на Земята и Божествен концерт за Небето

9. Игнат Котаров и концертът с тенекията

11. На музикален обяд до Учителя с д-р Жеков

13. На оперета с брат Боян Боев

14. Асен Арнаудов и чистотата

15. Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му

19. Религиозно и духовно съзнание

21. На балет с брат Ради

22. Със зурли и тъпани – на народни борби

23. Окултната музика на Учителя

24. Еволюционна и инволюционна музика.

Окултна музика

25. Музиката на Светлината

26. Музикална дреха и хармонизации

27. Музикални изяви и цената на непослушанието

28. Музикални изяви и търсене на Духа на песните на Учителя

29. Музикални изяви и верността на ученика към Учителя

30. Песните на Учителя в Мърчаево

34. Заръката на Учителя за песните и изпълнението на Неговата Воля

35. Не коригирай Божественото в песните на Учителя

36. Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя

37. Най-голяма беля от най-големия враг – човека, когото обичам от 50 години

38. Рибарската мрежа на Черната ложа

39. Талисманът на оперната певица Лиляна Табакова

40. На “Изгрева” няма примадони – има ученици

Паневритмия в Небето над връх Мусала

42. Паневритмията на “Изгрева”

43. Думите на Паневритмията – на Олга Славчева от “Изгрева” и на Асавита от Божествения свят 0

44. Задачата на Ярмила от Учителя за Паневритмията и разрешението й от трите сестри

46. Новата комисия със старите си възпоминания

47. Бурята на Катя Грива и нейната вяра

49. Десятъкът на Господа и десятъкът за Школата на Учителя

50. Съзнанието на религиозния и на духовния човек

51. Спиритизмът и Школата на Учителя

53. На път за Америка – в търсене на Христа при розенкройцерите

54. Анархизмът и Новото Учение

56. Богомилското учение и Дървото на живота

57. Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя

58. Философията на йогите и Школата на Учителя

59. Теософският конгрес и търсенето на Христа

60. Магдалена и Кришнамурти

61. Каналът през който изтичаше Злото

62. Завързаното Братство на “Изгрева”

64. Нападения срещу “Изгрева”

65. Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света

69. Бележки – от частния разговор на Учителя с Лазар Котев, Костадин Иларионов и Димитър Добрев

70. Сватбата на Големия брат

71. Учителят и последните Му дни на Земята. Сватбата

72. Последните дни на Учителя

73. Последни Слова на Учителя

76. Из разговорите с Учителя на Седемте рилски езера през месец юни 1942 г.

78. Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света 4

3. Учение и служение на Високия Идеал

4. На Рила с песните на Учителя

5. Песните на Учителя и вселяване на Духът Божий

7. Ученици – музиканти в Школата на Учителя

9. Начало на музикалния живот на “Изрева”

10. Музикалните опитности на учениците

12. Музикална пауза в живота на ученика

13. Фрагменти от музикалния живот на “Изгрева”

1. Песнопойката на Мария Тодорова с песните на Учителя

2. Теорията на музиката и Учителят

3. Златните копринени нишки на Димитринка Антонова

4. Как се записваха песните на Учителя

5. Певицата Лиляна Табакова

6. Песните на Учителя

7. Закони на музиката

8. Паневритмията на слънцето за “Изгрева”

9. Песни и танци на слънцето

10. Музикални мигове в пътя на ученика.

На концерт с брат Руси

13. Най-малкото добро

19. Краят на войната е близо

20. Войната

23. Сламената шапка и общественото мнение

24. Българската народна песен

30. Салонът на “Оборище” 14 и свинете

31. Мястото на Баучер се изкупува за “Изгрева”

32. Своеволия на “Изгрева”

33. Имотите на богатите братя

36. Възрастните приятели и нарядите

37. Търпението на Учителя

38. Учителят, Стамболийски и анархистите

39. Учителят за цар Фердинанд и Балканската война

40. Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война

41. Учителят за Фердинанд и Европейската война

44. Учителят за Втората световна война

45. Учителят за царуването на цар Борис III

46. Учителят и владетелите на България

47. Продавачът на Библии

48. Окултна литература на “Изгрева”

49. Учителят, Георги Димитров и III Интернационал

50. Как бе открит Бивакът на Витоша

52. Не наливайте вода в чужда воденица

53. Учителят пуска руснаците в България

57. Времето на Доброто и времето на Злото

59. Диамантите на евреите и скинията на Мойсея

61. Кой е ръководителят на Бялото Братство в България?

2. Кой измисли песните на Учителя?

3. Паневритмията на Учителя и българският народ

2. Бомбите и цената на духовния капитал

5. Бракосъчетание на музиканти

VIII. ЕЛЕНА ЩЕРЕВА АНДРЕЕВА - (21.VII /03.VIII.

1.Песните на Учителя

2. Как се записаха и издадоха песните на Учителя?

6. Как и за какво бе дадена песента “Писмото”?

7. Кога и как бе създадена Паневритмията?

8. Откриването на извора “Ръцете” на Рила

11. Последните дни на Учителя на земята

13. Построяване на “Изгрева”

14. Дни и години на драматични развръзки

15. Кои изпълниха Волята на Учителя?

16. Къде беше “Изгревът” на Бялото Братство в София?

4. Салоните на Бялото Братство

ХI. КОСМОГОНИЯ И СЛОВО НА ВСЕМИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО / студия върху Словото на Всемировия Учител от Д-р Вергилий Кръстев

7. Космогонията на Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно.

8. Космогонията на Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно.

Космичната Обич

9. Исус Христос – Глава на Великото Бяло Братство

10. Всемировият Учител Беинса Дуно – Глава на Всемирното Велико Бяло Братство

11. Великият Учител Беинса Дуно и Космогония на музиката Му

12. Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно в Школата на Всемирното Велико Бяло Братство

13. Школата на Всемирното Велико Бяло Братство

КОМПЮТЪРЕН НАБОР

Екатерина Власякиева

Ирена Канинчева

Наталия Ангелова

2. 2_01 Изгревът

ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ (1911-1985 )

ТОМ 1

Когато стъпките ви преминат боровата гора и навлезете в акустичното поле около полянката и салона, ухото ви ще долови или пеещи гласове, или бурните акорди на пианото, или красивата и звучна линия на цигулка, или топлите тонове на нечия флейта, а можете да чуете дълбоките и ниски струни на чело или контрабас.

"Изгревът" пее и свири по всички правила на тоновото изкуство.

места в двата салона.

Неподготвените пианисти обикновено се запознаваха с клавиатурата и заучаваха малки етюди или сонати.

Подготвените бяха по- смели - те изпълняваха пиесите на онези майстори на пианистичното творчество, които им допадаха, които обичаха, за да изразят и своя виртуозност.

Между композиращите често се намираха добри специалисти, които предлагаха свой аранжимент и хармонизации на богатия песенен репертоар на Учителя.

Учителят с особено внимание следеше музикалната изява на артиста.

Ако след концерта изпълнителят можеше да поведе разговор с Него в малката приемна, наред с прецизната оценка и технически съвети, Учителят откриваше незримите светове, откъдето слиза музиката.

За такъв артист срещата с Учителя бе извор на безмерна радост.

Когато има кой да свири, кой да слуша, кой да цени, музиката пробужда неподозирани възможности на съзнанието, което обича повече от всичко хармонията.

Той или се разпява, или се готви за предстоящи изпити, или пропява програмата за набелязан концерт, или изпълнява арии от прочути опери, или навлиза вдъхновено в песните - мантри, за да се потопи в света на великото единство, родина на всяка душа.

Начинаещият не се стеснява да повтаря една и съща фраза, един и същ пасаж, да търси чистотата на интервала, звучността на вокала, да наизустява пиесата.

Навсякъде другаде многократното повторение на пасажите може да предизвика негодувание, но не и на "Изгрева".

Сполучливите и несполучливите опити радват еднакво както изпълнителя, така и слушателя.

Едните и другите знаят златното правило, че само работата е, която разгъва възможностите на таланта.

Усвояването на всеки такт, всеки мотив, всяка песен, всяка ария се постига след упорит труд.

Има ли певец, който да не се стреми към високите постижения на вокалното изкуство?

На "Изгрева" всеки певец се учеше как да осмисля вокалното изкуство.

Цигуларите винаги се занимаваха с повишено самочувствие, защото Учителят бе цигулар.

Цигуларите не се упражняваха в салона.

Те не бързаха да стъпят на подиума с цигулка в ръка, докато не са си научили урока или пиесата, която трябва да изпълняват.

Ако цигуларят живее на "Изгрева", вие ще чуете неговото разсвирване.

Ала когато настъпи денят на изисканото изпълнение, цигуларите застават на сцената и показват своето изкуство.

Достатъчно е да се разнесат няколко акорда или по-смели опипвания на цигулковия гриф и салонът започва да се изпълва.

Според случая Той е или между приятелите в салона, или близо до цигуларя на сцената, за да следи отблизо изпълнението.

Не скриваше почудата си от чудното звучене на четирите струни, опънати над малкия гриф.

Всеки цигулар задълго помни разговора с Учителя за цигулковото изкуство, за чудодейното изпълнение на именитите световни цигулари.

Той сам показваше как биха могли да се изтръгнат онези тонове от цигулката, които да породят радост и възторг, които да извисят душата и духа, които да даруват здраве и мощ на човека, поел пътя към новия живот.

Всеки цигулар, който е могъл да разговаря с Учителя след сполучливо изпълнение, разбира величието на това изкуство, което е дадено на човечеството като най-разбираем и достъпен контакт до духовните ценности на Битието.

Ако ви се случи да сте наблизо до гората след изгревните часове, ухото ви ще долови изпълнението на паневритмичните музикални упражнения.

А в неделни и празнични дни контрабасът напомня за своята важна роля в един оркестър.

Ведрина, ароматизиран боров въздух, паневритмична музика са неделимите съставки от свежата аура на онези, които плавно изпълняват гимнастическите упражнения.

Въздухът, музиката, движенията, милващите слънчеви лъчи вдъхновяват изгревяни, които запяват химни на радост, за да възвестят новия ден.

Изгревяни знаят как да пеят и свирят.

Пеещият "Изгрев" може да ви зарадва и с многогласно пеене, когато изгревяни са събрани в салона да чуят или Словото на тържествените неделни беседи на Учителя, или Неговите утринни лекции.

Словото, облечено с музика, изпята от голямо множество, събрано в озарен от обилна светлина салон, е извор на живот, който възражда духа.

Онези, които веднъж са имали възможността да чуят Неговото изпълнение знаят , че в този утринен час ще има музикална изява.

В такива дни нотните бележници изписват нова песен или мотив - принос към голямото песенно богатство на Школата.

Обикновено Учителят започва своята лекция и най-непринудено разглежда тема след тема, проблем след проблем в светлината на Неговото неограничено познание.

Настъпва момент, когато слиза до катедрата, за да отвори кутията, в която, загърната в меко-кадифен плат е цигулката Му.

След леко, едва чуто настройване, лъкът почва да извлича от нейните струни или странна песен, или игрив мотив, или хармонични арпеджи, които приковават вниманието на целия клас.

Настъпва тишина, която се помни.

Особено когато изпълнението навлезе в своето пианисимо, лъкът едва се докосва до струните и диханието спира, за да се долови тихото, едва доловимо съзвучие на финалните акорди.

Понякога изпълнението е динамично, бурно.

Пее с текст, който може да бъде и непознат.

Повторното изпълнение на дадената песен Учителят прави за онези, които са се опитали да нотират изпълнението.

Понякога изпълнението продължава до пълната достоверност на нотописа.

След завършване на лекцията събраните около пианото ученици подемат песента, разучават я такт по такт, докато я усвоят и я запеят с пълен глас.

Такива са паметните дни, когато изгревяни млъкват, за да роди тишината новата музика.

Те настъпват преди традиционните празници.

Появата на диригент винаги привлича инструменталистите и певците.

Целта е изпълнението да бъде прецизно и с изискана художествена стойност.

На тържествения празничен концерт оркестърът трябва да прозвучи в своята пълнота, а хорът да пее по всички правила на хоровото изкуство.

Този стремеж да се пее и свири на висота привлича гости-музиканти, които дават своя принос за въздействуващото музициране.

Той никога не се намесваше в работата на диригента.

Той винаги се радваше и на най-малките постижения.

Диригент и изпълнители бяха свободни да работят, за да успеят да подготвят репертоара за тържествения концерт така, че да задоволят и най-изискания

Тържественият концерт се изнася пред препълнен салон.

Действително "Изгревът" знае как да пее и как да свири.

От ранни зори до късна вечер въздухът на "Изгрева" е наситен от музикални звуци.

То може да ви поведе към китната поляна, светлия салон или малката дървена къщичка.

Ако ви хареса, ще кажете: "Изгревът" знае как да пее и свири".

Ако пък у вас затрептят незримите струни на душата, която обича музиката и хармонията, вие ще поискате да заучите нещичко от големия песенен репертоар на изгревяни.

Ако сте се занимавали с някакъв инструмент или сте учили пеене, ще поискате да бъдете един от изпълнителите на тази музика, която за първи път слуша ухото на човечеството.

3. 2_02 Учителят като цигулар

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

През годините, когато столицата ни бе домакин на концертите на световно известни музиканти - цигулари, пианисти, певци и диригенти, между посетителите в залите се открояваше отличителната фигура на Учителя.

Той ценеше изпълнителите, следеше най-внимателно тяхната интерпретация и след концерта даваше своето мнение за нея.

Не е безинтересно как Той определяше артистичната изява.

Наред със здравото ритмично чувство, усета за мярка, чистота и красота на тона, безупречната музикална памет и богатата жизненост, Той търсеше в артиста родения инструменталист, певец или композитор, верен на музикалния натюрел.

Голямо значение Той отдаваше на онова музициране, което привлича автора на пиесата като невидим слушател и вдъхновител.

Когато авторът присъствува и одобрява изпълнението, артистът пее и свири безупречно, като дава израз на съдържанието на пиесата и вложената основна мисъл.

От тази гледна точка, концертите за Учителя бяха двойно тържество на видими и невидими посетители.

Ето защо Неговата рецензия бе пълна, богата и прецизна мярка за майсторството на артиста.

Кой е Неговият преподавател, който Го е въвел в изкуството на грифа, струните и лъка, ние не знаем.

Но в разговори и лекции Той с увлечение разказваше за добрия педагог и цигулар, който наред с първите уроци към опознаване на цигулката, е свирел със замах и сериозно вглъбяване пред малкото момченце.

По всяка вероятност този педагог е бил един талантлив музикант - чужденец, дошъл в новоосвободената ни родина да насажда музикална култура.

В периода на музикалната подготовка, Негови преподаватели са били още други трима - пак чужденци.

Когато Учителят преминал Атлантика, за да следва в Америка, Той е бил оформен като цигулар и многократно е изнасял концерти в университетските зали.

Той свиреше насаме в своята стаичка, а и тогава, когато Му гостуваха "същества от далечни светове".

На Неговата цигулка звучаха най-вече музикалните мотиви, песни, мантри и упражнения, които Той непосредствено долавяше с финото Си ухо.

Контактът Му с изворите на музиката бе неоспорим.

Това регистрирахме с нотното писмо, като оригинални мотиви, за първи път изпълнявани на физическото поле.

Те са отпечатани в отделни издания, съобразно формата и предназначението им.

Композитори и музикални изпълнители наричаха Неговото творчество патетичен химн на човешката душа.

При талантлива разработка и оркестрация, музикалните мотиви биха били съдържание на звучни камерни пиеси и симфонии.

Музикалният език на Учителя бе определен и чист.

Далекоизточният напев, изграден от полутонове, четвърт и осминка тонове е оцветен със смекчени възклицания и извивки на бедуин или на древен богомолец.

Учителят го предаваше с точността на изпълнител от далечни епохи.

Той изпълняваше с академична изисканост съвременната класическа линия на многообразните мотиви - съдържание на световното музикално творчество.

А за българската песен - весела и тъжна, игрива и възторжена, подчинена на неправилния такт и сплетените лъкови легати - Неговите пръсти, подвижни и пъргави, стъпваха на грифа така, както свирят знатните български гъдулари.

Цигулката като инструмент винаги бе предмет на почуда и удивление.

Много често Той се взираше в грациозните извивки - ефовете, през които отлитаха тоновете, след като са били отразени от овала на странния инструмент.

В такива моменти разговорът ни свързваше с бележития майстор на цигулката Страдивариус.

Учителят познаваше до най-големи тънкости пръстовата и лъковата техника.

Звукоизвличането Му беше наситено със свежест, мекота и красота.

Дръзкото и шумно изпълнение Той наричаше бурен разговор на физическото поле.

Най-често Той свиреше с леко докосване на лъка, ползуващ спикатите, летящия лък, а понякога се шегуваше с игривите пицикати на лявата ръка.

Обикнали Неговото изпълнение, ние с притаен дъх следяхме моментите, когато цигулката Му ще прозвучи.Един от бележитите музикални дни на Учителя бе последният Му концерт, вместо утринно слово, през един от неделните дни на 1943 година.

След обичайната молитва, Учителят слезе от катедрата и заяви, че ще изпълни музикалния мотив "Блудният син", който повече от 30 години не е изпълняван.

Отвори кутията, взе инструмента и почна да го настройва.

Пръстите на дясната Му ръка леко опипваха струните.

С леко докосване на лъка Той провери нагласата на струните и засвири.

Изпълнението и съдържанието на тази пиеса не подлежеше на нотен запис.

Темпото на места бе бурно и бързо, пасажите летяха един след друг, поради което петолинията останаха празни.

Бяхме въведени в странен музикален свят - свят изграден от музикални тонове, богат на съдържание, което само душата може да разчете.

Изпълнението бе прецизно, изящно, богато на красота и звучност.

В границите на три октави Учителят разказа живота на едно съзнание, преминало през многообразието на Битие, изпъстрено с драматизъм, романтика и размисъл.

Блудният син споделяше своя живот с езика на тоновете.

Страница след страница, ние разчитахме преживяванията му - ту сплетени в конфликти и противоречия, ту успокоени в светли надежди, където съдържането на живота е изтъкано от светлина и любов.

В едва чуто пианисимо, изпълнено с горната част на лъка, напомнящо шепот, долавяхме нежните пориви на едно любещо сърце, търсещо мир в голямата пустиня на живота, където то все още е непознато и неприето.

В разложените акорди, наситени с динамика и мощ, разгъващи се във възходяща хармонична линия, силата на Висшата воля подава ръка на "блудния син", ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух за успешен завършек на едно драматично битие.

Пръстите на Неговите ръце, които стъпваха по грифа на цигулката и владееха движенията на лъка, прибираха инструмента.

Това бе Неговото последно голямо изпълнение пред онези, които дълги години слушаха Неговата звучна цигулка.

4. 2_03 Лунен химн

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Имахме добър повод привечер да се съберем в салона на "Изгрева", да споделим известни впечатления и да чуем мнението на Учителя за един филм, озаглавен "Лунната соната".

Мнозина от нас успяха да видят филма и да чуят концертното изпълнение на Бетховеновата "Лунна соната" от световно-известния полски пианист Игнац Падаревски.

Доволни от сполучливата режисура на филма и най-вече от майсторското изпълнение на Падаревски, ние искахме да споделим с Учителя как беловласият и представителен пианист, въпреки напредналата възраст, свири много вдъхновено.

Падаревски бе съвременник на Учителя, познат на концертната публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република.

Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини пръсти, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните и децимите.

Във филма операторите нарочно се спираха да снемат както вглъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не се стоварваха с цялата си тежест, както при много от пианистите.

Един по един, за кратко време ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма.

Учителят бе вече между нас.

Един брат, добър пианист, започна да разказва за някои кадри от филма.

С няколко думи братът нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от изключителното изпълнение на Бетховеновата соната, известна с особения аранжимент и неповторим почерк на музикалната мисъл, характерна само за музикалния гений.

Мелодичният мотив, подчертаваше братът, се носеше като едва забележима нежна светлина сред безброй съзвездия от арпеджи, разложени акорди, с хармония чисто Бетховеновска.

По-нататък той се спря и на неповторимото туше на Падаревски и на педалирането му, за да изгради нежната звучност на сонатата - така, както Бетховен е искал.

Учителят слушаше с внимание разказа на брата и побърза да запита:

- А по време на изпълнението Падаревски как свиреше - със затворени очи или с поглед, отправен встрани и нагоре?

- Да, Падаревски свири със затворени очи, леко наклонена глава, леко встрани и по-често повдигната малко нагоре - отговори братът.

Последва мълчание, след което Учителят наново поде разговора:

Така се постига вглъбяване, без което не е възможно музикантът да се докосне до съдържанието на пиесата.

Не само автора - заедно с него трябва да присъствуват и онези невидими същества, които са съдействували за "сваляне на музиката" в съзнанието на композитора.

Всякога подобно изпълнение действува непосредствено на душите.

Такъв концерт е несравним извор на добри преживявания, съзнанията укрепват във вярата и надеждата за доброто и безмерната хармония, така необходими на човешкото общество.

Падаревски е музикален дух, слязъл да помогне на човечеството.

Похвална е инициативата на авторите на филма и добре са сторили, като са поканили Падаревски да бъде изпълнител на прочутата Бетховенова "Лунна соната".

- Освен Бетховен, има ли друг автор, който да има за тема Луната и нейното въздействие?

Той е написал много нежна пиеса, назована "Лунна светлина".

- А има ли възможност да чуем тук, на нашето пиано, изпълнението на тази пиеса?

- Когато разбера кой от пианистите може да изпълнява Дебюси и специално тази пиеса, ще го помоля да изнесе концерт на "Изгрева" - допълни братът.

- Само ние нямаме песен за Луната!

Всички познавате много добре нашето музикално упражнение "Изгрява слънцето".

А "Химна на Великата Душа"?

Аз не познавам друга така съвършена музика за Слънцето и затова тези песни назовавам химни на единственото светило, на единствената животворна светлина, която поддържа живота във всички гами, не само на земята, не само на Луната, но навсякъде по нашата Слънчева система.

Луната, и тя дири Слънцето.

Лунните жители, макар и да са облечени в други лъчисти тела, поглеждат към Слънцето с благодарност и благоговение и се радват на всичко, което носят неговите благодатни лъчи.

Луната се грее на Слънцето, отразява неговата светлина и неуморно работи за добруването на човечеството.

- Нека сега да изпеем с вдъхновение "Химна на Великата Душа"!

От пианото зазвучаха встъпителните акорди на песента и ние запяхме величествения слънчев химн на душите, осъзнали величието на живота, проявен от слънчевите лъчи.

Многогласното изпълнение на песента бе радостният финал на импровизирания разговор за "Лунната соната" на Бетховен.

За наша обща изненада, само седмица след разговора, на "Изгрева" бе изнесен самостоятелен концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетховен.

Чухме прочутата пиеса на Дебюси "Лунна светлина", а прозвуча и "Лунната соната" на Бетховен.

Концертът бе посрещнат с голямо внимание.

На обичайното място до катедрата бе Учителят.

Той следеше не само изпълнението на пианистката на физическото поле.

Той покани пианистката в приемната, откъдето тя излезе твърде зарадвана с подарък - новоиздадения сборник от песните.

Ние подразбрахме значението и смисъла на приема - Учителят бе доволен от музиката на Бетховен и Дебюси, изпълнени от даровитата пианистка.

Подобни приказни дни и вечери на "Изгрева" имаше много често.

Но ето че бях наново свидетел на следващо неповторимо музикално събитие, тясно свързано както с филма, така и с концерта на пианистката.

Единствен и вечно мълчалив наблюдател бе познатата и сияйна луна.

Заредиха се низ от вечери и по далечните небесни висини луната наедряваше, добиваше блестящ овал и нейната бледа светлина почна да прониква все по-настойчиво.

Когато наближи пълнолунието, тя така наедря, като че ли искаше да запълни небосвода и да докаже своята значимост като светило.

Тя надникна над хоризонта много смело и настойчиво.

Не бе трудно да се предвиди, че именно тази вечер тя имаше намерение да озари земята с богата на нежност светлина.

Не след дълго, когато уморените от трудовото ежедневие изгревяни загасиха последните светлинки, луната като че ли поспря своя ход, застана над салона и се вгледа в белоснежните му одежди.

Ограден от полусенките на лещака и стройните борове, салонът лъчеше лунна светлина.

Луната внимателно оглеждаше "Изгрева" и правеше всичко възможно да озари свещеното място, познато много добре на нейните жители, осведомени за бележитата светиня на Земята.

Те слизаха и възлизаха, отнасяйки съкровена мисъл за нови творчески импулси в безбрежното битие на живота.

Както честичко се случва, тази вечер закъснях на "Изгрева".

Нямах намерение да спирам, и без туй луната изпълняваше превъзходно своето "дежурство" Все пак наминах край салона преди да се спусна стремително с велосипеда си към дома.

Наново изненада!

На балкона, опрян на перилата, бе застанал Учителят.

Облечен най- официално в белите дрехи и с бялата панамена шапка на глава, Той оглеждаше ту лунния диск, ту ширналата се панорама.

Не исках да попреча на лунната идилия и леко свих до пейките.

Учителят ме забеляза, напусна балкона, премина през горницата, заслиза по стъпалата на дървената стълба, влезе в салона, премина покрай катедрата, стъпи на сцената и се поспря до пианото.Всичко това стана бързо и неочаквано.

Успях само да се приближа да салона и застанах до прозореца.

Разбрах, че, заедно с пълноликата луна, ще бъдем единствените свидетели на тържество от музикален характер.

Така и стана.

На фона на разлистените лимони, изпълнили плътно сцената, фигурата на Учителя се очертаваше с яснота, макар че единствената светлина бе, все пак, слязла от висините на луната.

Зная, че Учителят не бе школуван пианист, но много обичаше този многострунен инструмент и винаги бе високо оценен посетител на концерти, изнесени от видни пианисти в столичните салони.

Той имаше изработено полифонично чувство, можеше едновременно да изпълнява на цигулката си музикални импровизации и да пее текста на песен, за първи път изпълнявана от Него.

Въпреки това, не скриваше учудването си от придобитото изкуство на пианистите да изтръгват музика от пианото с всички пръсти на двете ръце.

Обичаше не само да слуша пианистите, но и да гледа движението на послушните пръсти.

Понесоха се нежните тонове на мелодична линия, странна и непозната по строеж.

Само с един пръст на дясната ръка, леко извлечената песен прелетя в пространството и бе невидим привет към множеството, слязло от луната.

Приветствената песен завърши, последвана от двуглас на нова мелодична линия.

Двугласната песен бе израз на внимание към гостите от луната.

Двугласът завърши, за да започне още по- нежно и едва доловимо изпълнение на още по-странна песен, изпълнена от двете ръце.

Прозвуча хармония в почти всички регистри, но така овладяна в пианисимо, каквото само Учителят можеше да направи.

За ухото ми музиката бе непозната и много странна.

Явно това бе химн, отправен към сферите на нематериалното, към по-високите гами на битието.

В музиката тази вечер имаше акварелна нежност и благородство, каквито на земята почти не познаваме, благоговение, за което душите копнеят, зов към висок идеал, недостижим в обикновения порядък на човечеството.

Мелодичната линия на химна намираше своя пък между изобилието от хармонични акорди и арпеджи и цялото изпълнение бе под знака на диалог между Учителя и незримите посетители на музикалното тържество.

Изпълнението достигна своята кулминация.

Неземната музика отлетя в безграничните предели на Битието.

Учителят поостана над клавиатурата замислен, вглъбен, с поглед, отправен към безкрая, сякаш тръгнал да изпровожда незримите лунни гости.

Той затвори тихо пианото, с бавни стъпки слезе от сцената.

На вратата на салона срещата ни бе в мълчание.

Свирих по възможност най-тихо, за да достигне песента до невидимите същества, дошли като гости на концерта ми, посветен на лунната светлина!

РS. Братът бе Асен Арнаудов, а гостуващата пианистка бе българска еврейка, състудентка на Асен.

5. 2_04 Иде,иде,иде...

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Начален текст на песента: "Иде, иде, иде"

Седми януари 1939 година.

Първият ден на Рождество. Празник.

Те имаха коледна ваканция.

На мен се падна честта да бъда цигуларят на обяда.

На малкия роял бе готова да ме придружава с импровизиран акомпанимент сестра Ирина Кисьова - добра пианистка, отлично владееща песенния репертоар на Учителя.

С нея бяхме хармонична музикална двойка.

Акомпаниментът й бе на изискана висота.

Те разбраха, че са допринесли за доброто настроение с обяда за коледния празник, приготвен с умение и любов.

Ние бяхме готови да започнем музикалната програма.

А това бе обичаната и динамична песен в българска ритмика "Сила жива".

Сякаш живите сили на природата вляха освежителни струи и песента бе изпята с усет към изворите на живота.

След изпълнението на песента Учителят се обърна към мен с въпроса:

Изненадан от въпроса, за момент погледнах сестра Кисьова, а тя шепнешком добави:

Без колебание отговорих на Учителя:

- Да, имам малка солова композиция, написана в двоен гриф и акорди.

- Изпълнете я, нека чуем какво сте написали!

Започнах изпълнението.

Акордите бяха наситени с достатъчно мощ и красота.

В него се криеше и мелодичната линия.

Непосредствено след заключителните акорди, в същата тоналност, Учителят започна да пее, тактувайки с пръсти по масата.

Слушахме изпълнението на Учителя.

Първоначално Той започна да пее без думи.

Нашето задължение като музиканти, бе да нотираме мотива.

Нотните листове бяха до нас на пианото, но докато започнем записа, песента бе изпята.

Той наново започна, пак без думи, пак тактувайки с пръстите Си.

Ние набързо нанесохме няколко такта, но изпуснахме следващите.

А бяхме привърженици на идеята точно да записваме дадените мотиви.

Учителят продължи да пее, докато песента не бе нанесена на нотните листове.

И започна, енергично с пълен глас да пее: "Иде, иде, иде, Сам Той иде, иде, иде, Сам Той иде, иде, да помага Той, да помага Той".

Нанесохме текста под нотите и песента бе готова за разучаване.

Учителят се обърна към всички в салона:

- Ще можете ли да научите новата песен?

Повече не чакахме Неговата покана.

Засвирихме със сестра Кисьова, а с нас запяха всички приятели.

Повечето от тях бяха достатъчно музикални и паметливи - най-вече будните и умни учителки, а между тях имаше и такива, които владееха пеене.

След няколко сполучливи пропявания песента бе усвоена и изпълнявана с нарастващ възторг.

С неколкократното изпяване на новата песен ние дадохме израз на благодарността си и за другите два новогодишни дара от Учителя - двете изключителни беседи за новата 1939 година: "Големият брат", с която бе посрещната новата година, в 24 часа на 31 декември 1938 година и "Малкият брат", държана на 1 януари 1939 година, в 10 часа сутринта.

Преди да се разделим, след питателния обяд и ведрото настроение от новата песен, Учителят се обърна към нас с думите:

- Това е първата част на новата песен.

Кажете на Асен Арнаудов да ми се обади, за да продължим работата с нотиране на втората част на песента.

По-сетне, след продължителни разговори в приемната с Асен Арнаудов, Учителят даде и втората част на песента с текста "Мощния, Силния, да помага Той...".

Така бе дадена тази възторжена и вдъхновена песен.

6. 2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

"На концерт с Учителя Беинса Дуно"

Най-често Учителят посещаваше концертните зали или изложбените салони с Неделчо Попов, а по-рядко с Борис Николов, Мария Тодорова и Боян Боев.

А само няколко пъти - с автора на тези бележки.

Разбира се, в залите бяха и мнозина от приятелите, но малцина бяха тези, които Го придружаваха.

Всеки, който бе поел подобен ангажимент и подобно служене, имаше за задача след поканата за концерт или изложба да осигури за посещението на Учителя подходящо и добро място за наблюдение и слушане.

Обикновено се взимаха места на втория или третия ред за малките салони или на централния балкон в средата - в единствената за времето си зала "България".

Когато Учителят се премести да живее на "Изгрева", поради отдалечеността ни от центъра на столицата, където бяха залите за концерти или изложби, то трябваше да се осигури превозът със съответно транспортно средство.

Придружаването на Учителя бе рядка и щастлива привилегия за този, който можеше да осъществи подобна възможност.

В духа на взаимното уважение и ученическа привързаност, всеки от нас полагаше грижи да даде израз на най-добро и изискано представяне в тези зали, където посетителите държаха за спретнато, чисто и добро облекло и поведение - по всички линии издържано и представително.

Учителят особено ценеше естетиката в изкуството, но и естетиката в поведението не бе подценявана.

В това отношение най-изпълнителен бе Неделчо Попов, който имаше грижата далеч преди концерта да се договори с Учителя за деня и часа на посещението и, освен това, да се погрижи за Неговото облекло.

Например, ако Неделчо някъде забележеше някакъв хубав и качествен плат за костюм, взимаше мостри, показваше на Учителя, съобразяваше се с Неговия вкус и тогава купуваше плата и го даряваше на традиционните празници на Братството - Петровден, съборните дни и пр.

Концертната зала "България" по това време беше построена и бе достатъчно голяма за концертиращите артисти и музикалните състави.

За нас, приятелите на Учителя, особено приятно бе да Го видим нейде по средата на първия балкон.

Учителят обичаше музикалните прояви и ценеше изпълнителите, които изнасяха концертите.

В такива случаи Той казваше: "Похвално е, че музикантите правят точни рецитали на дадени композиции, когато в областта на философията цитатите се редактират и прередактират и в някои случаи дадени пасажи дори не могат да се познаят от самия автор - това най-вече се отнася до преводната литература.

Докато при музиката дадена композиция се изпълнява с еднаква точност от различните солисти от различни народности, стига музикалната подготовка да е на артистична висота.

В това отношение музикалната мисъл се радва на точна интерпретация, докато Словото претърпява промени, продиктувани от недостатъчните думи и понятия на даден език".

В началото на тридесетте години от века по улиците на столицата бяха залепени афишите за концерта на виртуоза на контрабаса Асен Вапурджиев.

Известен в европейските столици като изключителен музикант и вълшебник на най-грубия струнен инструмент - контрабаса, Асен Вапурджиев изпълняваше не само специален репертоар, на и собствен аранжимент на цигулкови концертни пиеси.

Така в афиша личаха премиерноо изпълнение и на Менделсоновия цигулков концерт, и на други брилянтни миниатюри, които се изпълняваха от световно-известни цигулари, стъпили на концертния подиум в нашата столица.

Афишът за концерта на Асен Вапурджиев ни привлече в залата на "Военния клуб".

Там се намираше най- добър за годините си концертен салон.

В предните редици на салона, заедно с голямо множество от изгревяни, бе дошъл и Учителят.

Асен Вапурджиев бе познат на Братството от годините, когато се провеждаха съборите в Търново като талантлив син на преподавател по пеене в търновските училища.

За всички посетители на концерта бе известна програмата, в която фигурираше и изпълнение на мотиви от музикалния репертоар на Учителя.

Аранжиментът за контрабас на известната песен "фир Фюр фен" бе един от поредните номера в програмата на концерта.

За времето през тридесетте години, в музикалните среди Братството се ползуваше с името на общество, което е много музикално, високо цени концертиращите артисти, масово посещава концертните изяви.

Освен това, в салона на "Изгрева" музицираха почти всички солисти, инструменталисти и певци, преди да стъпят на подиума във "Военния клуб", зала "Биад" или зала "България".

Музикантите уважаваха Учителя, не се смущаваха от общественото мнение - посещаваха "Изгрева", съветваха се по проблемите на музикалното творчество и всякога искаха своята генерална репетиция да направят в най-чистия и най-угледен салон на "Изгрева", преди да почнат своята концертна обиколка из страната.

На "Изгрева" идваха в знак на уважение и почит към Учителя и някои от чужденците - цигулари или пианисти.

Своята признателност и благодарност те проявяваха като изпълняваха част от концертната си програма в салона на "Изгрева".

Не бяха единични случаите, когато тези музиканти искаха да останат в Школата на Учителя - на тях Той казваше, че са определени за концертния световен подиум и им пожелаваше успех.

За тях Учителят бе казал още: "Това са много даровити музиканти, определени от провидението да работят за пробуждане на съзнанието на много същества, родени при различните народи, пръснати по лицето на Земята".

Сашо Попов и Недялка Симеонова са първите най-големи и изтъкнати цигулари, които прославиха българската цигулкова школа.

На концерта на Асен Вапурджиев в залата на "Военния клуб" всички

бяхме насядали и заели местата си.

Асен пъргаво стъпи на сцената, настрои контрабаса и започна енергично и със замах да свири първата част на концерта за цигулка на Менделсон.

Слушателите следяха с голямо внимание великолепното изпълнение на бурните пасажи и мелодични кантилени и за голяма изненада на цигуларите, Вапурджиев се придържаше без отклонение към цигулковата редакция, макар че тя бе наложена върху трудния контрабасов гриф.

От грубите и дебели струни прозвуча последният акорд на първата част и публиката неудържимо аплодира блестящото изпълнение.

Той знаеше, че приятелите от "Изгрева" не шумят с ръкопляскане, а дават израз на доволството си със своето мълчание и споделеното "Браво".

Асен Вапурджиев настрои контрабаса и започна с широк лък - звучно, тържествено и величествено фортисимо - началните пасажи и мотиви.

Приятелите притаиха дъх, следяха нота след нота познатата им песен и когато прозвучаха полутоновете във втората част на мотива, контрабасът сякаш пропя с такава нежност и чистота, както това би станало от струните на една прекрасна виола.

Вапурджиев успя да изтръгне от дебелите струни на контрабаса нежни звуци.

Последният тон отдавна бе отзвучал, а лъкът на артиста още стоеше върху струните.

А публиката, изумена от прекрасното изпълнение, продължаваше да се въодушевява от Божествения мотив и не бързаше да прекъсне онова състояние, преживяно от изпълнението на песента.

Асен Вапурджиев вдигна лъка и се поклони пред мълчаливата публика.

В това време залата гръмна от нестихващи аплодисменти.

Учителят бе доволен от неговото изпълнение, а ние бяхме въодушевени, защото за пръв път на концертен подиум от голям музикант бе изсвирена песен на Учителя.

Учителят обичаше изящните форми на поезията и музиката и предаде голяма част от Словото Господне като музикални мотиви - предимно песни с текст, издържан като възторжена и мъдра поезия и като поучения, проникнати от Бащинската Божествена Любов към ученика.

В този смисъл Школата на Учителя бе един голям дом на душите, решили да посветят живот и бъднини на поезията, мъдростта и музиката - свещен път към дивната и свещена хармония на живота.

В големият дом на "Изгрева" песента бе начало на деня, а всеки ден бе низ от вечните стъпала на еволюцията на душите, поели път към света на светлините, където хората живеят братски - Обетованата земя, към която се стремим всички.

"Изгревът" пее и свири, мисли и действува, работи и учи по законите на поезията, музиката и хармонията.

Светът не познава друга мистична Школа, в която песента да е била метод на възпитание и възход.

В Школата на Учителя музикалното възпитание е необходима програма, залегнала в ежедневието на ученика от ранна утрин до късните часове на деня.

"Изгревът" пее и свири за учениците от Школата на Учителя, за съвременното човечество.

Пее и свири за учениците на близкото и далечното бъдеще, пее и свири за идното човечество.

7. 2_06 Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

"Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите"

Една лятна вечер бях останал на гости при приятели на "Изгрева" и разговаряхме до късна доба.

Тръгнах си, но реших да мина покрай салона и да мерна с поглед прозореца на Учителя.

Имах такъв навик - когато напусках "Изгрева" и слизах в града, където живеех - винаги да поглеждам светещия прозорец.

За моя изненада прозорецът светеше.

Това означаваше, че Учителят работеше, а не си беше легнал, както аз мислех.

По едно време Учителят излиза на балкона, оглежда нагоре небето, протяга ръка, поглежда към земята и се прибира.

Беше облечен официално с шапка на глава.

Помислих си, че Учителят отива някъде на гости - но нали беше много късно?

Реших да остана и да наблюдавам.

По едно време се чу как Учителят настройва цигулката Си.

Изтръпнах - това означаваше, че Той ще свири и може би ще свали и ще даде някоя нова песен.

Мисълта, че аз ще бъда първият, който ще я чуе, ме накара да настръхна от вълнение.

Извадих молив и лист, начертах си петолиние и зачаках.

След настройката на цигулката настъпи тишина.

А след това Учителят започна да свири.

Наострих уши и слух, взех молива да записвам.

До мен долиташе мелодия в някакъв източен стил, с източни мотиви, която изобщо не можах да запиша, нито да схвана, нито да запаметя.

Невероятно за слушане - за пръв път присъствувах на такъв концерт на Учителя.

Аз стоях долу под балкона, под прозореца Му, с празен лист и молив в ръка, а горе Учителят свиреше.

След малко прозорецът се отвори, показа се главата на Учителя и каза: "Е, рекох, записахте ли нещо?

За пръв път слушам такива безмензурни мотиви от източен образец." Отдолу видях усмивката Му.

И понеже нямаше друг начин, разбираем за тях, аз им изсвирих чрез източни мотиви и им показах чрез музиката какво представляват идеите на моето Учение.

Нямаше друг начин, освен този, да им се покаже какво представлява Словото на Бога".

Учителят вдигна ръка за поздрав, а това означаваше, че разговорът е приключен.

Тръгнах си към града, Пред очите ми градът светеше, блещукаха нощните му лампи по домовете и по улиците.

Така изглеждат пробудените човешки съзнания, погледнати от Невидимия свят.

Ами как ли ще изглежда едно Божествено съзнание на земята, в човешко тяло, погледнато от Невидимия свят?

Великият Учител бе на "Изгрева" в плът и кръв.

Как ли Го бяха намерили Адептите от Хималаите?

Как се намира слънцето през деня?

Само по светлината му.

Светлината на съзнанието у човека на земята определя светлината, с която той се движи в Духовния свят.

Но как едно Божествено съзнание, което е проектирано на земята и в тялото на Учителя, се отразява в Духовния свят?

Вероятно, както ние намираме слънцето през деня, така и онези от Духовния свят намират Духовното слънце и през деня, и през нощта.

За тях времето е едно, пространството е едно и също за земята и за Вселената.

Духът на Вселената бе Духът на Всемировия Учител.

Духът на Всемировия Учител бе Духът на Неговото Слово.

А аз, в онази юнска нощ, пред прозореца на Учителя, видях само това, че Учителят беше облечен официално и бе с шапка на главата.

Тогава чух и Словата на Учителя за Адептите и Учителите от Хималаите.

Словото на Учителя в песен и хармония.

Отговорът ще намерите в Словото Му, което бе Слово на Бога.

8. 2_07 Опит за отвличане от Школата

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

В Школата на Учителя аз дойдох като подготвен музикант.

В София бях назначен като чиновник и с моята чиновническа заплата издържах себе си, помагах на моята сестра да следва немска филология и се грижех за моята майка.

Тримата изкарвахме с една скромна заплата.

Живеехме бедничко, но нали бяхме вегетарианци, все пак кърпехме и закърпвахме двата края на немотията.

Много пъти съм си мечтал за по-сносен живот, за по-добра заплата, която да ми отвори пътя, да мога да покажа на останалите какво мога и какво умея.

Дойде времето, когато няколко пъти бяха направени опити да ме отклонят от Школата на Учителя. Как?

Като бъда изведен в чужбина, под благородните мотиви за следване в чужди университети и на чужди разноски.

А едновременно с това аз посещавах Школата и от Учителя бях поставен да изпълнявам задачата и ролята на цигулар от младежкия окултен клас.

От една страна имах строго определена задача в Школата, а от друга страна търсех да се изявя в обществото на града.

Поканиха ме да следвам в Австрия, в тамошната музикална консерватория като цигулар.

Отивам при Учителя и споделям с Него направеното ми предложение, като заявявам, че то е много изгодно за мен.

Ще бъдеш материално добре задоволен и ще се движиш в подходяща музикална среда.

И по този начин ще изпуснеш благоприятните условия, за които си дошъл и си се родил в България.

И с векове, и с вечности ще съжаляваш, че си се разминал с Духа, с Божия Промисъл и с Бога.

Ще се разминеш с Мен и с Школата и с нищо не ще можеш да върнеш назад времето, и с нищо не ще можеш да попълниш тая загуба.

Той се усмихна и ме изпрати, видимо доволен от моят избор.

Аз отидох укротен, смирен и завинаги решен да имам послушание към Учителя.

Минаха още няколко месеца.

Отново се появява предложение да следвам на чужди разноски.

Усетих как едно вълшебно пиленце ми каца на лявото рамо.

Само да посегна с дясната ръка и то ще бъде в ръката ми.

Изслушва ме и ме запитва с учудване: "Това знание, което тук ти се дава в Школата, малко ли ти е?

Достатъчно е в този живот да приложиш само един закон от Словото Ми и ще си изпълнил предназначението си на това прераждане между българите.

А във всяка беседа аз давам по няколко закона.

Това знание е за следващото човечество, което ще просъществува хиляди години.

Кога друг път ще срещнеш Великия Учител в тази форма и ще разговаряш така с Него?

Ти знаеш ли каква голяма привилегия е за теб, че аз те приемам винаги?

Знаеш ли какви същества от висши йерархии биха дали всичко, само и само да могат да се докоснат и доберат до Великия Учител и до Духа Му?

И друг път да не ме безпокоиш по този въпрос... Време ти е окончателно да се определиш.

Ти не се ли усещаш, че духовете искат да те отвлекат и отстранят от Школата с такава примамка за следване в чужбина?

Надяват и натъкмяват на въдицата си една стръв - една стипендия.

Хвърлят въдицата към тебе, ти я захапваш, хващаш се, онези оттам дърпат въдицата и нашата рибка от Школата преминава във въздуха и се озовава във Виена.

Като отидеш там и като те видят, ще кажат: "А, каква хубава рибка ни дойде, дай да си я сложим в аквариум, за да си я гледаме и да си я слушаме как ни свири хубаво на цигулка." Въдицата е спусната и рибарят те чака да захапеш стръвта.

И аз останах в Школата.

От живота си направих съдба за Школата!

И Школата я направих съдба за себе си.

9. 2_08 Пророческа дарба

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Понеже бях млад, моят началник често ме изпращаше по служба - да инспектирам някои застраховки в провинцията.

Така неусетно и съвсем естествено посетих всички градове и бях на гости там, където имаше братски кръжоци в страната.

След като си свършвах работата, аз отивах при тях на гости и отсядах по няколко дни.

Носех почти винаги цигулката си и им свирех братските песни и песните на Учителя.

Така веднъж отседнах в Айтос.

Там бе най-голямото Братство в страната.

Като научи за моето идване, той ме покани с усмивката, която само той можеше да раздава и каза: "Сега е дошъл братът да ни посвири песни от Учителя".

Въодушевен от похвалите, започнах да им говоря за Учителя и за Словото.

Но тутакси ме прекъснаха и ми казаха: "Брат, това, гдето ни свири, ние не го умеем и за това ти благодарим много.

Брат, това, гдето сега ни говориш и искаш да ни говориш - ние си го знаем, а ако не го знаем, ще си прочетем в беседите.

Но това, гдето искаш да ни говориш за Учителя, ние си го знаем.

Това да го знаеш от нас".

Аз млъкнах.

От небесата възхвален чрез техните аплодисменти, бях мигом свален и катурнат на земята.

Но това нещо аз не го знаех.

Преди мене бяха минавали през многото години много възрастни братя да им проповядват, та бяха навикнали на стари проповедници и на младоци като мен.

Един, като видя, че аз наистина много се смутих, пристъпи към мен и се опита да поправи неловкото положение, в което изпаднахме и двете страни: "Брат, да имате някоя и друга дарбица, защото сме в голяма нужда?

Но твоето свирене наистина ни хареса много.

Утре пак ще ни посвириш - а искаме от тебе да научим някоя и друга песен на Учителя."

Понеже бях командирован там, в този край, за десетина дни, написах писмо до Учителя, като описвам целия случай, разказан дотук и което е най- интересното - осмелих се да пиша, че за да проповядвам по-добре Учението ще ми трябва пророческа дарба.

Бил съм много настоятелен, защото тук в Айтос ме прекараха през голямо унижение: да ме свалят от висините на моето цигулково изпълнение на земята и да искат пророчество за личните си проблеми.

Написах писмото, запечатах го в плик и го изпратих до Савка Керемидчиева, с която контактувах на "Изгрева".

Помолих я да предаде писмото на Учителя.

Савка получава писмото, отива и го прочита на Учителя.

Получих аз отговор на писмото си от Савка, чета го и студена пот ме облива.

Отвътре огън ме гори, а отвън студена пот тече от мене.

Тогава видях и усетих какво значи големият мой срам пред Учителя.

Та колкото по-голямо и по-високо бе въодушевлението на приятелите от моето цигулково изпълнение, толкова по- ниско паднах на земята и с това изкушение влязох вдън земи.

Върнах се на "Изгрева".

Аз нищо не проговарям, а Той ме посреща усмихнат и ме пита: "Е, как прекарахте там, в Айтос?

Останаха ли доволни братята там от вас?

Млъквам и навеждам виновно глава.

Учителят слага десницата на рамото ми и тихо-тихо бащински нарежда: "Е, това не е малко.

Знаеш ли колко хора са ходили там да им проповядват, а нищо друго не им показват.

Целувам ръка на Учителя и си тръгвам.

Значи, въпреки всичко нещо съм свършил.

Запътих се към гората.

Една радост тихо и леко ме поде, навлезе в гърдите ми и обхвана цялото ми тяло.

Усетих се като птица лекокрила и не вървях, а тичах надолу през гората.

Аз не тичах, а нещо се отдели от мен, понесе се като хвърчило над главата ми и се зарея в небето като волна птица.

Аз тичах надолу, а душата ми се рееше във висините.

Изпитвах онова чувство и преживявах онзи миг, когато свирех песните на Учителя в Айтос.

Когато влязох в малката си стая, аз усетих как това небесно хвърчило бавно и постепенно се сниши, стигна до главата ми и влезе в мен отново.

Влезна отново там, откъдето бе излязло.

Тогава разбрах, че това преживяване ми бе дадено от Учителя като награда за моята изпълнена задача да занеса песните Му на приятелите в Айтос.

Каква по-голяма дарба от това - да изпълниш една задача, дадена ти от Учителя!

10. 2_09 Дисхармонични състояния сред музикантите

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Музиката на Учителя бе втъкана във времето на цялата Школа.

С песните на Учителя започвахме всяка беседа и с тях завършвахме.

На общите беседи в неделя - неделя сутрин и в десет часа - свиреше на пианото или на орган обикновено Мария Тодорова.

Понякога се редуваха и останалите цигулари.

А понякога Мария Тодорова свиреше и на общия, и на младежкия клас.

Имаше някакъв вътрешен ред и всеки се подчиняваше на него, и всеки знаеше кога и къде да свири.

Една неделна сутрин идва при мен Савка и ми предава, че Учителят ме вика при себе си.

Отивам тичешком, а Той веднага ме пита, без да съм успял да целуна ръката Му: "Носиш ли си цигулката?

Отивам, взимам си цигулката и я настройвам.

Настройвам я, опитвам я, разсвирвам се леко с нея и обратно я поставям в калъфа.

Влизам в салона.

На сцената се намира Мария Тодорова, седнала пред пианото, а при нея с цигулка в ръка е Симеон Симеонов.

Значи, те ще свирят.

Но защо Учителят ми нареди да бъда готов с цигулката, за да свиря в клас?

Какво означава всичко това?

Докато си мисля и умувам какво означава всичко това, пред очите на всички се разигра една необикновена и неочаквана сцена.

Симеон Симеонов започна да настройва цигулката си, а Мария му дава тон от пианото.

Той я настройва, оглежда я и започва да свири.

Но Мария в този момент спира и му казва, че не е в тоналност с пианото.

Симеон уверява, че тя му е дала точно тоя тон и той по него си е настроил цигулката.

Отиди, изучи се и си сложи дипломата на стената!

" Симеон напуска сцената - наистина, той не бе школуван музикант.

Винаги преди беседа на Учителя, най-малко 15 минути музикантите свирят, а приятелите от салона им пригласят с хорово изпълнение на песните.

Така всички се тонираме за предстоящата беседа на Учителя.

А сега скандалът разсича въздуха на две, разполовява салона и сцената на две отделни, несъвместими части.

Дисхармония на сцената и скандал в салона пред всички.

В същия момент, аз чувам в себе си думите на Учителя: "Бъди готов да свириш с цигулката в клас".

От крайните редици на салона аз преминавам бавно, качвам се на сцената, отварям калъфа, изваждам цигулката, приближавам се до Мария на един-два метра и казвам: "Сестра, може ли да ми дадете тон?

Аз поисквам още два пъти.

Настройвам цигулката си и започваме да свирим заедно.

Хармонията между сцената и салона се възстановява.

Накрая се приближавам към Учителя и Го поглеждам.

Той наведе главата Си към мен и тихичко ми прошепна: "Справихме се отлично с едно дисхармонично състояние в Школата".

Целунах Му ръка и се отдалечих.

Изминаха години.

Винаги при концертни изпълнения на музиката на Учителя се стараехме да имаме един резервен вариант, който тутакси да попълни някое изневиделица появило се състояние на дисхармония.

А такива винаги се появяваха.

В нашите съзнания ние оставяхме отворени прозорци и врати на онези сили вън от Школата, които влизаха чрез нас и създаваха неразбориите и скандалите.

Винаги се появяваше някое магаре да си покаже магариите или изневиделица изникваше някое теле или някое шиле, та объркваше Божието стадо.

Бяхме свикнали с тези неща и реагирахме своевременно.

Трябваше да имаме будно съзнание за светлината, която идваше от Словото на Учителя и трябваше да влезе в нас, но понякога прозорците бяха закрити от спуснатите дебели завеси на личния ни живот.

Всеки, според светлината на съзнанието, с което разполагаше, можеше да се справи с възникналата задача пред него.

Симеон Симеонов бе по професия юрист, беше свикнал да разпорежда и командува в съда и това свое качество го пренесе и на "Изгрева".

Той със своя гръмогласен глас правеше всички съобщения, отнасящи се до музиката и Паневритмията.

Но се държеше с нас като командир и ни пречеше да работим като музиканти.

А някои от нас бяха много по-напреднали от него.

Аз не се стърпявам и отивам при Учителя, като Му се оплаквам от Симеон Симеонов, че пречи на работата на всички музиканти.

Изслуша ме Учителят и Неговият говор в една музикална линия, като че ли беше някаква песен, изпята от Него, долетя до ушите ми и целият ме разтърси: "Ако знаеш само преди тебе колко музиканти той прогони и изгони от "Изгрева".

За Мен е много лесно да го отстраня, но ще загубим една душа за Бога."

Аз замълчах пред Учителя, наведох глава и си тръгнах.

Разказах всичко на другите музиканти.

Те приеха това разрешение на въпроса от Учителя като голяма задача, която имахме за разрешаване.

Накрая Мария Златева не издържа и му каза: "А бе, брат Симеон, не виждаш ли, че ние музикантите напредваме, учим в консерваторията, а ти стоиш на едно място и вече ни пречиш?

" Това му се стори разумно и той стана ученик на един цигулар.

Започна да напредва.

Ние се примирихме и трябваше да се съобразим с метода на Учителя.

Щом за Учителя важеше този закон: "Да не загубим една душа за Бога", какво означаваше той за нас, учениците, които трябваше да изпълним Волята на Учителя, която бе Воля на Живия Бог.

Нали на Пентаграмата беше написано: "В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа!

11. 2_10 Отношение и съзвучие на човешките души към Бога

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Отношение и съзвучие на човешките души към Бога

Отношенията между музикантите на "Изгрева" бяха най-различни, най-разнообразни и резонираха в различни гами.

На "Изгрева" бяха изнесени няколко концерта с камерен състав от наши цигулари.

Но понеже не ни достигаха някои инструменталисти, поканихме останалите музиканти от града - от филхармонията или от Народната опера.

След завършване на концерта Учителят ме извикваше лично и ми даваше бели пликове, в които беше сложил по някоя голяма по стойност банкнота.

Той ги беше приготвил предварително и ми казваше: "Рекох, раздайте ги на музикантите".

Аз минавах и ги раздавах подред - всеки приемаше плика, отваряше го, намираше вътре банкнотата, с усмивки показваха, че са оценени по достойнство и прибираха инструментите в калъфите им.

Освен банкнотите, вътре Учителят беше поставил и по някоя мисъл от Словото Си, която Той собственоръчно беше написал на Своята пишеща машина.

Понякога на картичките личеше и Неговият почерк.

Някои от музикантите си пазеха банкнотите и не ги харчеха, макар че след това станаха няколко парични обмени и банкнотите вече нямаха покупателна стойност.

Обикновено това бяха банкноти с най-голяма стойност.

Защо Учителят даваше тези банкноти, включително и на нас, които бяхме на "Изгрева"?

Не искаше да се плаща само на чуждите, на музикантите от града, а ние да поглеждаме и да се изкушаваме.

То може да премине в друга посока - в завист - и да предизвика скрити и потиснати умишлено от нас някои стари инстинкти, които ние в Школата искахме да променим.

Ние не свирехме за пари, това го знаеха всички.

Но тези пари се приемаха като особен жест на Учителя.

Това е един от примерите на Учителя за правилно отношение към музикантите и пример за отношението на Учителя към музиката.

Защото хармонията се предхожда от хармоничните отношения на душите, които трябва да бъдат в съзвучие, поели пътя към Бога.

По- късно той стана диригент на Пионерския оркестър в София.

На тези концерти се изпълняваха песни от Учителя и пиеси от класиката.

Когато Учителят сваляше и даваше Паневритмията, участвуваха много братя и сестри и всеки един от тях представляваше една брънка и едно звено от общата верига и общия кръг, който трябваше да се заключи и да се свали Паневритмията на земята.

Аз също взех дейно участие при разучаването на Паневритмията.

Когато след години споменах това пред един мой приятел, той ми заяви: "Това не е вярно, теб те нямаше." Аз спокойно извадих няколко снимки, на които фотографът бе запечатал мен и няколко сестри, които са около Учителя в салона, където Той даваше първите уроци за разучаване на Паневритмията.

Докажи, че те имало." Братът много се обиди и си тръгна.

И като се съберат двете, ще направим кръга на Паневритмията.

Нали това е целта - да изиграем общо Паневритмията".

Той се усмихна и каза: "Е, така вече може!

Трябваше да се напише текст за музиката на Паневритмията.

Учителят се спря на Олга Славчева и тя го написа.

А тя за мен бе една слънчева поетеса.

Но понеже имаше и други поетеси на "Изгрева", започнаха да ревнуват и казваха, че думите на нейният текст са много елементарни и той не е поетичен.

Казаха това на Учителя.

А Той се усмихна и каза: "Олга Славчева не е писала текста на Паневритмията.

За тази цел дойде едно същество - Асавита, което диктуваше, за да се напишат думите на Паневритмията.

Всички ахнаха от почуда.

Но въпреки всичко, десетки години от този случай, поетесите на "Изгрева" все въздишаха, че те не са написали думите на Паневритмията.

Въпреки всичко, никой от това поколение не посмя да посегне върху текста на Паневритмията, защото знаеха много добре, че онова, което е дал Учителят, не трябва да се изменя.

Но аз доживях тридесет години след заминаването на Учителя да се яви един младеж, син на наши приятели, да се осмели да напише нов текст на Паневритмията и да го сложи под нотния текст на Учителя.

И понеже разбираше от фотография, изкара го на фотографска хартия, направи го прилично, оформи го като книжка и започна да го разнася насам-натам.

Това бе кощунство срещу Словото и срещу Школата на Учителя.

Но понеже ние знаехме как действуваха окултните закони в музиката на Учителя, оставихме този младеж да се запознае лично с тези закони.

Един от най-надарените и талантливи музиканти бе Асен Арнаудов.Учителят много го уважаваше, ценеше го и се ползуваше от неговия музикален талант.

Той имаше способността като слуша, веднага да запише на нотен лист дадена мелодия.

По едно време виждам Асен Арнаудов върви заедно с Весела Несторова през поляната.

Весела Несторова бе завършила американски колеж, след това бе изпратена от колежа в САЩ и завърши "висше образование.

Връщайки се оттам, тя веднага се включи в братския живот.

Беше добра изпълнителка на песните на Учителя.

Тя взе дейно участие при съставянето на "Слънчевите лъчи" от Паневритмията.

Те излязоха в отделна книжка, като главна заслуга в оформянето и съставянето на текста се пада на нея.

Книжката е издадена през 1942 година, като предварително Учителят я одобри и каза похвални думи за изданието.

Аз питам сега, ще се намери ли някой втори умник да съставя свой собствен текст, да подменя оригиналния и да коригира Словото и музиката на Учителя?

Стоим с Учителя и наблюдаваме как двамата се разхождат - Асен и Весела - прегърнати през рамо, бавно движейки се в изблик на своето музикално сътрудничество и съзвучие на две човешки души.

Учителят ги разглежда внимателно и продумва: "Ако Асен знаеше, че във Веса е влязъл" баща й и е в нейното тяло и той сега прегръща не Веса, а баща й, никак не би се докоснал до нея".

Аз се вторачвам в тях, искам да видя баща й, който е в нея, но не виждам нищо, а само усмихнатата Весела, която се разхожда с Асен, щастлива и погълната в необикновен разговор.

Учителят продължи: "Добре, че не са ви отворени очите, иначе не бихте могли да се съберете тук на "Изгрева" - не бихте изтърпели да виждате, че вашите състояния се дължат на други, заминали в Невидимия свят същества."

Зная много неща за музиката.

Голяма и непозната област за мен.

Зная за отношенията, които съществуват между великите композитори и големите изпълнители и виртуози - че те стават виртуози тогава, когато се вселяват авторите на техните пиеси в самите тях.

Това го знам от Учителя.

Знам и не знам.

Знам едно, не знам друго.

Времето в Школата, представено в един човешки живот е много малко, за да се усвои онова минимално знание, което иска Учителят от нас.

Беше споменал веднъж: "От свободното ви време искам само по един час на ден за проучване на Словото".

Отначало ми се струваше, че много малко иска Учителят от нас.

Сега разбирам, тридесет години след Неговото заминаване, че Той е искал твърде много.

Малко е за онези, които не са в съзвучие със законите на Школата и е много за онези, които нямат изградено правилно отношение към Словото на Учителя и към Школата на Учителя.

Направихте ли разлика между отношение и съзвучие?

Отношението се отнася за човешкото съзнание и то само тогава, когато това съзнание е пробудено и в него има Светлина от Словото на Учителя.

Съзвучието се отнася за човешките души, които търсят общение с Бога.

Това съзвучие може да го намерите като знание, да се доберете до него и да го приложите в живота си само чрез Словото на Великия Учител.

Ние бяхме на "Изгрева" и чрез живота си създадохме отношения към Учителя и към Школата.

А дали успяхме да създадем на собствената си човешка душа онова съзвучие, което създава общението с Бога - това може да прецени само онзи, който има общението с Духа на Великия Учител

12. 2_11 Английската кралица играе Паневритмия

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Сутринта на поляната на "Изгрева" ние сме се събрали в кръг.

Музикантите са събрани в центъра на кръга, инструментите са настроени и се чака само сигнал от Учителя, за да започнем да свирим.

Обикновено Учителят кимваше с глава, това беше знак за началото.

Ние засвирвахме, тогава целият кръг се задвижваше и започваше онова небесно тайнство, което бе наречено Паневритмия.

Но сега Учителят стои, мълчи и поглежда от време на време към боровете, които заобикаляха поляната.

Ние виждаме, че има някаква причина, заради която Учителят се бави - също поглеждаме натам, накъдето и Той гледа, но никой нищо не вижда.

Минават пет минути.

По едно време оттам, накъдето гледахме и нищо не виждахме, се задава една възрастна сестра.

Подпряла се на бастунче и лека-полека пристъпва като костенурка.

Всички я наблюдаваме - музикантите, които сме вътре в кръга и онези, които са наредени по окръжността.

Кръгът е голям и ще е над сто души.

Всички я наблюдаваме, а тя най- невъзмутимо за пет минути премина едно разстояние от шестдесет- седемдесет метра.

Накрая се дотътри до кръга, влезе в него и се нареди, подпирайки се на бастунчето.

Оказа се, че за нея няма партньор, а Паневритмията, знаете, се играе по двама, по двойки и тази баба трябваше да играе със своя неразделен другар - бастунчето.

Учителят ни погледна и даде знак на музикантите.

Ние засвирихме и целият кръг на Паневритмията се завъртя и започна да се движи.

Небесното тайнство се вля в нас и ние бяхме едно общо цяло - музикантите, музиката и движещият се кръг пред лицето на Учителя.

Учителят обикновено играеше Сам и се движеше вътре в кръга, на петнадесет-двадесет крачки от нас - така, че да има еднакво разстояние между нас, музикантите и външния кръг на Паневритмията.

След като свършваше Паневритмията, участниците в кръга се поздравяваха, нареждаха се един след друг и се приближаваха към Учителя да целуват десницата Му.

Това бе знак на общение с Него и с Бога.

Обикновено музикантите минаваха последни.

Аз изчаках накрая, защото исках да Го запитам защо трябваше да се изчака тази бабичка.

Казвам бабичка, защото ние всички бяхме много ядосани, че трябваше да чакаме десет минути - пет минути да се появи на хоризонта и пет минути да се приближи до нас и да влезе в кръга.

Тази баба Мария бе рождената сестра на Тодор Стоименов - един от първите ученици на Учителя и председател на младежкия окултен клас.

Целунах ръка на Учителя и проговорих: "Учителю, днес всички от "Изгрева" играхме Паневритмия с изключително вдъхновение, включително и сестра Мария, барабар с нейното бастунче".

Учителят погледна баба Мария, която стоеше настрана, подпряла се на бастунчето, но с една горда осанка, нетърпяща никаква забележка и противопоставяне.

Учителят погледна и Тодор Стоименов, който стоеше редом с мен пред Него и каза тържествено: "Щом и английската кралица дойде да играе Паневритмия, това е знак небесен и земен, че ние ще победим.

Тодор Стоименов се усмихна и усмивката му се разля по цялата поляна.

Аз се обърнах към Тодорчо - така го назовавахме ние младите, защото Учителят се обръщаше към него по този начин.

Той ме изгледа, а аз вдигнах безпомощно ръце: "Нищо не разбирам".

Брат Тодор Стоименов схвана недоумението ми, хвана ме под ръка и ме отведе встрани.

Наведе се над ухото ми, за да не чуят останалите и отчетливо каза: "Моята рождена сестра Мария, която за вас е баба Мария, е преродената английска кралица, от която започва възходът на Британската империя.

Това няколко пъти ми го е казвал Учителят, а сега заедно с теб чухме защо ние ще победим чрез Учението."

Няколко дни след това аз непрекъснато го запаметявах, както се учи едно стихотворение наизуст.

След като се убедих и уверих, че съм го запаметил за десетки години напред и за цяла вечност, тогава пристъпих към следващия етап.

Реших да наблюдавам по-отблизо Тодор Стоименов.

А той имаше също тъй една аристократична осанка.

Имаше стойка на лорд, а понякога на крал - такива, каквито съм наблюдавал по различните картички, даващи образите на английските крале.

Наблюдавах походката му, наблюдавах движенията му, наблюдавах усмивката му, лицето му.

Никога преди това не бях подозирал, че в него бе събрана цялата изтънченост на английската аристокрация.

Никой не бе го учил на такива обноски, но той го носеше в себе си и то извираше навън.

Тази осанка беше израз на една забулена тайна, на едно забележително прераждане в Школата на Учителя.

Тук нямаше случайни прераждания, тук нямаше случайни личности, а всички бяхме дошли от миналото с големия капитал на бележити индивидуалности.

За това всеки един от нас бе различен, неподправен и бе единствено копие, на което не можеше да се подражава, нито да му се извади дубликат и да му се намери съименник, двойник или някаква друга имитация на оригинала.

Тук, в Школата, всяка индивидуалност беше оригинал.

Всяка една личност беше неповторима и не можеше да се намери друг, подобен на нея образ.

Щом ние приехме Паневритмията като такива личности и индивидуалности и щом накрая дойде и английската кралица да играе Паневритмия, това означаваше, че ние ще победим.

Ние, които бяхме в Школата на Учителя.

Тази Паневритмия остана завинаги у мене, като откровение на Небето за същността на Космическия Промисъл за историческите личности и събития в историята на човечеството.

13. 2_12 Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

"Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител"

Какви ли нямаше на "Изгрева"?

Това бяха онези преродени души и духове, които бяха създали цели цивилизации, епохи и човешки култури на земята.

Всички велики пълководци, царе, папи, патриарси, учени, философи на човечеството бяха събрани тук, на "Изгрева", и бяха вързани в обикновените човешки тела чрез плът и кръв.

Някои от тях бяха необразовани, но от тях и в тях витаеше прероденият дух на величие и властолюбив, които идеха от вековете.

Когато разговарях с тези братя и сестри, обикновено потръпвах и се разтрепервах - от тях идеше необичайна сила и носеше тътена на вековете.

Не бяха случайни тези неща на "Изгрева" и то - в присъствието на Великия Учител.

Имаше една сестра Тереза Керемидчиева.

Тя беше германка по народност, а беше оженена за българин от Македония.

Тяхната дъщеря се казваше Савка.

Савка беше стенографка на Учителя и съществото, което Учителят допущаше най-близо до Себе Си.

Тереза беше вярна сестра, типичен представител на възрастните сестри, които ние заварихме, когато бе образуван Младежкият клас.

Беше свидетелка на цялата Школа.

Дори дочака времето, когато Учителят си замина и когато, шест месеца след това - през 1945 година, си замина от този свят и Савка, нейната дъщеря.

Сънувала как Учителят седял на един златен трон и всички народи по земята минавали долу пред Него един след друг в колони и Го поздравявали с възторжени възгласи: "Вечна слава!

" Учителят приемал поздравленията на манифестиращите народи с кимване и с лека усмивка.

На края на манифестиращата колона от всички народи по земята се задава една група от мъже и жени.

Всеки говори и ръкомаха на другия.

Всеки доказва на другия, че е по-горен от него и че никой никого не зачита, защото всеки се смята за най-горен от всички.

Задава се групата, чува се врявата, но като наближили златния трон на Учителя, всички обърнали глава към Него и млъкнали.

Минавали мълчешком.

Учителят станал прав и приел стоешком тяхната мълчалива манифестация.

Това били представителите на "Изгрева".

Вторачила се Тереза Керемидчиева в тях и какво да види - това било цялото представителство на "Изгрева", така, както тя ги била познавала от двадесет и две години.

Били всички, не липсвал никой, така че това била истинската представителна колона, която трябвало да манифестира пред Учителя като застъпница на "Изгрева".

Във въздуха се носела над главите им цигулковата мелодия на Учителя: "Странник съм в този свят".

Колоната се изтеглила и Учителят отново седнал на Своя златен трон.

Знае тя от Словото Му, че човек при съня си оставя тялото на леглото си, а чрез своя двойник се извлича от тялото си, напуща го и отива в света на сънищата.

Този свят е така нареченият физико-астрален свят, който се намира на сто километра над земята и я опасва като пояс, широк сто километра.

Знае всичко това сестра Тереза и разбира, че този сън не й се дава току така, че има нещо реално в него, но трябва само да й се разтълкува.

Затова тя отива при Учителя и разказва всичко от начало до край.

Но после й казва: "Не намирам причина тук да се учудвате на вашия сън.

Това е цялата истина.

Станах прав на онези, които въпреки всичко от нищо направиха нещо.

Те отстояха на "Изгрева", докато се даде Словото на Бога.

Тогава ще стана прав и ще им се поклоня до земята.

В тази груба среда тук, при българите, при тези канари и камънаци, да се посее едно житно зърно от Словото и да се роди нещо като стрък, тук в България - това е цяло чудо на чудесата, не само за земята, но и чудо за Небето.

И аз им го зачетох и станах на крака.

Но ако го запазят, съхранят и предадат на останалото човечество, тогава ще им се поклоня до земята."

Сестра Тереза стои втрещена - ни дума, ни звук.

Стои вкаменена като статуя пред Учителя и сълзи започват да текат от очите й.

Те са Божието благословение за вас, за вашето племе и за вашия народ, че те изпратиха вас за свой представител в Школата на Великия Учител".

Сестра Тереза пада на колене и облива със сълзи двете ръце на Учителя, целува ги и тихо-тихо се отдалечава.

Сестра Тереза беше германка и ако днес вие видите снимката с нейния образ, ще се убедите, че през нейните очи ви гледа един германски дух, който не бе случаен и нейното присъствие в България и в Школата на Учителя не бе случайно.

Тя бе посланикът, излъчен и изпратен от немския дух и от немския народ.

Този посланик бе откърмен и бе подготвен от немския народ векове преди това и немският дух го бе изпратил в точно определения момент и в уреченото време, когато Великият Учител бе слязъл на земята и бе отворил Школата.

Сестра Тереза винаги с възторг говореше за този свой сън, за това, че Учителят бе станал прав да посрещне изгревяните, когато народите на човечеството дефилираха пред Великия Учител.

Казваше: "Ама тия българи ни сложиха нас, германците, в малкия джоб на жилетката си".

Казваше това, усмихваше се и отсичаше: "Това можеха да го направят и извършат само онези, които бяха на "Изгрева".

Нейният разказ беше верен, истинен и носеше в себе си непреходността на човешката душа, идваща от вековете, за да присъствува в Школата на Учителя.

14. 2_13 Старинната цигулка на Учителя

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

"Старинната цигулка на Учителя"

Ние знаехме, че Учителят е следвал в Америка.

Учил е богословие и медицина.

Знаехме от разказите на първите приятели и неговите състуденти, че там Той е свирел много хубаво и е можел да направи кариера на музикант като цигулар.

Знаехме също, че е свирел на цигулка стар модел - такъв, на какъвто се е свирело миналия век.

Когато аз дойдох на "Изгрева" видях, че Учителят има една стара цигулка - стар модел.

Но не Го бях виждал да свири на нея.

Бях чувал от възрастните приятели, че от началото на века до Балканската война Учителят е свирел на нея.

Извади цигулката от калъфа, настрои я и ми изсвири една-две песни.

После се обърна към мене и ме попита: "Искаш ли я?

Учителят ме погледна и като разбра, че не я искам, Той я прибра в калъфа.

Учителят не изнасилваше нещата.

Само тихо продума: "С нея съм свирил в Америка". Изтръпнах.

Не можех вече да се повърна.

Само затова, че звукът й не беше такъв, какъвто бе този на цигулката, с която Учителят свиреше.

Да, ама това бе сега, в 1940 година.

И кой знае колко десетки години е свирил на нея.

Досрамя ме да се повърна.

Вероятно другите цигулари не се интересуваха от нея, понеже беше стар модел и защото на нея по-трудно се свиреше.

А аз знаех много неща за нея от самия Учител.

Но не разреших задачата си - съжалявам и ще съжалявам до края на живота си за нея.

Настанаха времена на горест, мъка и преследвания.

Дойде процесът от 1957/58 година.

Всички вещи и неща при Учителя бяха обявени на търг чрез заложна къща и бяха продадени на наши приятели по наше настояване.

Събраните суми от продадените вещи трябваше да отидат при държавата, за да се изплатят глоби и лихви от неплатените данъци на Братството.

Това е една грозна и дълга, поучителна история.

Онези в бъдеще, които искат да се занимават с ръководство и да създават общество, трябва до най-малки подробности да се запознаят с тази история, защото ще повторят същите грешки на предишното поколение.

Аз бях отделил една голяма сума, внесох я и с нея откупих хармониума, който беше в салона и на който се свиреше по времето на Учителя.

Но какво беше учудването ми, изненадата и след това огорчението, когато разбрах, че вместо моето име бе сложено друго име - на някого, който уж е платил за хармониума.

Всички знаеха, че аз го платих.

Дълги години този хармониум беше в дома на Петър Филипов - близо тридесет години - и никой не свиреше на него.

Дано в бъдеще дойде някой музикант, който да свири на него и дано имате отново условия да си служите с него в някой голям салон.

Беше от реномирана германска фирма.

И така, тази старинна цигулка бе откупена и е в някого.

Но този приятел едва ли знае историята й - че Учителят още от младите Си години е свирил на нея, може би към двадесет години.

А това не е малко за един инструмент - да се свири на него от един голям майстор.

Казвам го сега, след като отдавна съм осъзнал грешката си, че не прибрах цигулката, която Учителят ми предлагаше.

Тази цигулка трябва да се прибере, да се знае чия е, кой е свирил с нея и да остане тя за следващото поколение.

През време на продажбата бяха предложени и откупени четири-пет цигулки, които се намираха в стаята на Учителя.

Аз откупих с документ от заложната къща една от тях и тя бе с мене дълги години.

Но това не беше онази истинска цигулка, на която Учителят свиреше.

Къде отиде тази цигулка за мен остана загадка неразгадаема.

Дано до края на живота разгадая тази загадка и дано поне разреша една задача с тези цигулки.

В Школата има един закон - ако един не може да свърши една работа, изпраща се втори.

Ако и той не може да я свърши, изпраща се трети, четвърти и т.н., но накрая десетият ще я свърши.

За цигулките на Учителя аз съм написал цяла изповед.

Написах и есе за Учителя като цигулар.

Това бе моето виждане - на един обикновен ученик, доколкото може да обхване със своето човешко съзнание частица от светлината, излизаща от Мировото Свръхсъзнание на Великия Учител - Беинса Дуно.

И така, едната от четирите или пет цигулки, която бях откупил, предадох на един представител от следващото поколение.

А що се отнася до цигулката на Учителя - Неговата цигулка, на която Той свири през време на цялата Школа, за мен остана една велика неразрешена задача къде е тя.

Такъв е законът на Школата.

Разказах ви една тъжна история за старинната цигулка на Учителя.

Разказах ви и за това, как човек трябва да бъде с будно съзнание, защото може да пропусне мигове и моменти в своя път, когато трябва да разреши една задача, за която е дошъл в Школата на Учителя.

Будност на съзнанието означава онази непреривна нишка от светлина в съзнанието му, която свързва човешкия ум със Светлината, която излиза от Словото на Учителя.

15. 2_15 Духът на Истината и часовоят с цигулката

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

"Духът на Истината и часовоят с цигулката"

Хубава пролетна сутрин на "Изгрева".

Разлистени са дърветата, цъфнали са цветята.

Всичко ухае на свежест и обновление.

Ние в тази сутрин и в този момент сме насядали на една пейка около Учителя и разговорът е весел и непринуден.

Чувствуваме се отлично, с разположение и в хармония към всекиго са нашите души.

Душите ни се веселят - те правят общение с Бога на земята.

Това е привилегия неземна и ние го усещаме вътре у нас и отстояваме това свое право - да бъдем в близост с Мировия Учител - къде осъзнато, къде неосъзнато.

" В далечината, между боровете се зададе едно старче, което се движеше доста живо, подпирайки се с бастун.

Изведнъж ние млъкнахме, разговорът с Учителя секна и по някаква вътрешна команда се загледахме натам.

Учителят също го наблюдаваше.

То се приближаваше към пейката, на която бяхме седнали с Учителя.

Като наближи на десетина метра, започна да говори със силен глас: "Ей, здравей, Петре, какво правиш?

А бе, чувам, че наш Петър станал Учител, та отдавна се канех да те видя.

Какво правиш, какъв Учител си станал и на какво ги учиш тия хора, които са около теб?

" Той вече се приближи на два метра от нас.

Учителят също мълчи и го гледа безучастно, все едно че гледа един стълб - неодушевен и случайно изпречил се пред нас.

"Ама Петре, ти не ме ли познаваш?

Ама аз съм твоят съученик от Николаевка, та ние седяхме на един чин с теб в училището.

Та малко ли години минаха оттогава?

Ех, нищо, Петре, щом не ме познаваш и не си спомняш за мен, аз ти прощавам, защото и на теб не ти са малко годините.

Старчето отминава пейката.

Ние се обръщаме и го наблюдаваме как се отдалечава от "Изгрева".

Мина известно време и Той продума натъжено: "Той мисли, че тук е Петър Дънов.

А Петър Дънов умря на деветнадесет години".

Учителят спря за миг, вдигна дясната Си ръка, посочи с показалеца към гърдите си: "И оттогава тук живее Духът на Истината!

Ние сме замрели. Тишина.

Неземна тишина.

И как Вселената ни обхваща със своето могъщество на Духа Господен.

Изведнъж аз се виждам как съм застанал прав, а до мен е изправен калъфът на цигулката.

Стоя като часовой на стража пред Духа на Истината.

Вместо пушка с дясната ръка прикрепвам изправената цигулка.

На стража съм пред Духа Господен.

След няколко крачки той спира, обръща се, изглежда групата, която стои неподвижно на пейката и мен, часовоя, който съм застанал мирно, с цигулка при нозете.

Дочувам думите на Учителя: "Ти си свободен!

Усетих лекота, мускулите на тялото ми се отпуснаха и аз вдигнах и прегърнах цигулката.

Учителят се обърна и продължи пътя към стаята Си.

Онзи Дух, онзи стражеви Дух, който бе пристигнал - с огнен меч бе застанал до Учителя, за да охранява онова Слово, което трябваше да бъде изречено от Великия Учител.

Това Слово бе Духът на Истината, който бе в Него и бе дошъл часът и времето, когато този Дух на Истината трябваше да свидетелствува за Себе Си.

Затова дойде стражата Господня - да засвидетелствува и тя за Истината.

Урокът на Учителя е само за учениците на Школата.

Защото Духът на Истината слиза от Словото на Великия Учител.

Защото "Глава на Твоето Слово е Истината!

Дълги години проумявах какво означават тези думи на Учителя.

Знаех лично от Учителя, че Божественият Дух слиза върху Него, когато е на 33 години, т.е.

на 7 март 1897 година.

Но тук Учителят бе споменал 19 години?

Какво означаваше числото деветнадесет?

Аз нямах знанието за тази задача.

Реших, че ще дойде време, когато лично ще го чуя от устата на Учителя.

Но минаха години, Учителят си замина от земята и аз не успях да го чуя от Неговите уста.

Един ден попадам на една беседа и без да искам се зачитам.

Учителят тълкуваше и даваше познания за кабалистичното значение на числата от едно до 20.

Разтреперан и с насълзени очи прозрях какво бе казал за числото 19.

Това е един цикъл, един завършен цикъл, в който всички земни начинания се реализират и приключват.

От числото 19 започва една друга еволюция с други измерения, с които се работи само в Духовния свят.

След време попаднах и на други тълкувания на числото 19.

Те бяха дадени в друга проекция - в по-високо отправление на човешкия дух, който се стреми към висшите селения на Духа Господен.

Вероятно и вие ще срещнете в Словото на Учителя различни тълкувания за числото 19.

При всички случаи, то означава един завършен цикъл на земята.

Това за вас е също една задача за разрешаване.

Друга загадка, която трябваше да разрешавам, беше задачата за онзи стражеви Дух, който бе влезнал в мене, който беше ме изправил, беше ме изпънал като струна и беше ме заставил да хвана пушка за почест - онази хватка, която прави всеки войник, когато пред него преминава знамето на полка, знаме на честта и храбростта.

Аз бях застанал на стража с моята цигулка пред онзи миг, в който Духът на Истината реши да свидетелствува за Себе Си чрез думите на Великия Учител.

И когато отварям калъфа на цигулката, и когато настройвам цигулката си, винаги си спомням за този миг.

А когато засвиря, търся онова общение с Духа Господен, при Когото само музиката на Учителя може да ме заведе!

16. 2_16 Пълководците от миналото

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

"Пълководците от миналото"

Братството е на поредното си лагеруване на Седемте езера на Рила.

Палатките са опънати край Второто езеро, а някои от тях са се покатерили отдясно и отляво на езерото.

Животът на лагера протича в своя нормален порядък познат от години.

Тази година бяха дошли много туристи и гости от града.

Бяха насядали около Второто езеро, отпочиваха си.

Те наблюдаваха нашия порядък и живот в планината с любопитство.

Сред тях имаше един мъж, който изпъкваше със своя висок ръст и със своята осанка на решителен и волеви мъж.

Аз го познавах много добре.

" - 'Учителю, този е един от най-големите хирурзи в София." Учителят го оглежда внимателно и казва: "А знаеш ли кой е той?

Той е един от най-големите пълководци в миналото и под неговия меч са загинали много хора.

Мечът, който има от миналото, сега го използува като скалпел, но вече за доброто на враговете си, като ги прави свои ближни, като ги лекува".

Около мен има две сестри, които слушат и разтреперани Го питат: "Учителю, ама щом е дошъл между българите и сега ги лекува със скалпел, значи, това са онези, които е посичал със своя меч." - "Точно така - заключава Учителят.

Така единият плаща, другите приемат и кармата на този народ се смекчава и отива към добро." Стоим като зашеметени.

Не знаем какво да мислим, какво да правим и къде да се денем.

Това трудно се възприема и трудно може да се смели с нашия човешки ум.

Ние, музикантите, се наредихме в средата на кръга и засвирихме.

Кръгът на Паневритмията се задвижи.

Гостите се престрашиха и се присъединиха да играят с нас.

Накрая, след като свърши Паневритмията, една от двете сестри, които слушаха горния разговор, се приближава към Учителя.

Нали ние музикантите последни целуваме ръка на Учителя.

'Учителю, ама да знаеш как музикантите свириха вдъхновено, особено оня брат с бялото шалче.

Така хубаво движеше лъка, че бях захласната в него И не можех да отделя очите си от него".

Аз познавам това шалче.

И знам кой го подари и на чий врат то стои сега.

Учителят отвръща на сестрата: "Днес този брат музикант движи лъка на цигулката, свири ви и вие играете Паневритмията.

Но ако знаете, че в предишен живот той е бил голям пълководец, в ръката си е държал меч и с този меч много глави е посякъл, и то главите на онези, които днес играят Паневритмия тук.

А сега вместо меч - държи лък на цигулка." Сестрата се разплаква: "Ама Учителю, това е много жестоко, не мога да го възприема."

Аз стоя изтръпнал.

" - "Дошъл е в Школата, защото навремето е бил бич Божий, а мечът му е бил даден да изпълни Волята Божия и да очисти една проказа между тогавашното човечество.

Изпълнил я и сега идва тук, за да изплати кармата си и да освободи съзнанието си, като приеме идеите на Бялото Братство.

Учителят спира да говори, поглежда ме многозначително и леко се усмихва.

Аз знам кой е този цигулар и пълководец.

Знам много добре кой е той.

Аз го познавам от векове.

Познавам го и сега.

А дали ще го позная утре?

Това не зная.

След няколко дни беше паднала мъгла и ние се бяхме сгушили в палатките.

Едвам се ориентираме по пътеките.

В такива случаи се събирахме на приказка и разговори на различни места или в някоя от по-големите палатки при кухнята.

Случи се така, че ме срещна един брат и ме поведе към една група.

Братята и сестрите бяха насядали и очакваха брата, да им гледа на ръце и да покаже своето знание по хиромантия.

Аз тръгнах с него, но в мене нещо се съпротивляваше.

Братът гледаше ръцете им подред и казваше онова, което виждаше и знаеше.

Всеки, комуто той гледаше на ръцете, беше свободен и си тръгваше към палатката.

Накрая останахме сами.

И докато се усетя, той хвана едната ми ръка, обърна дланта ми, за миг се взря в нея и извика: "Това е невъзможно!

" Аз се стреснах.

"Не може да бъде - повтаряше на глас хиромантът.

" Аз се дърпах, но той беше много як и силен и направо ме повлече.

Той ме водеше за ръка през мъглата, и ето че сме стигнали пред палатката на Учителя.

"Учителю, вие знаете, че аз се занимавам с изучаване на хиромантия.

Погледнах ръката му и що да видя?

На едната му ръка умствената и сърдечната линия се пресичат, като мистичен кръст, като жива Голгота.

А това е невъзможно за мене и за знанието, което имам.

Учителят ни погледна, обърна се към мене: "Покажи си ръката!

Щом се пресичат - значи може.

Значи това е било.

На този кръст, навремето, той е разпъвал мнозина, а сега този кръст е на ръката му и е в него.

Сега той ще се разпъва заради онези, които навремето е разпъвал на външния кръст.

Навремето такава е била Волята Божия - да ги разпъва, а днес е Волята Божия да се разпъва заради тях.

НАГОРЕ

0.9060800075531