Търсене в текстове за 'Послание към Коринтяни'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 705 резултата в 57 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА И ПО ПЪТЯ - 9, 10, 11.IX.1935 Г.

Цанка Екимова

ТОМ 6

При изгрев слънце на Мусала Учителя прочете второ Послание към Коринтяните, 2 гл.
(Пример: италианците в Абисиния.) Бялата раса минава през алчността колективно, а пък българина индивидуално. Невидимият свят използва всичко това разбира се пак за добро, Мусала е бил по-рано най-високия връх на Европа, но после се е снишил. България няколко пъти е била море и суша, обаче Рилският масив винаги е стърчал като голям остров над водите, когато България е била море. Енергиите от планините слизат надолу в полето, за да го направят плодотворно. В бъдеще планините ще се снишат, а пък полетата ще се издигнат като планини. При изгрев слънце на Мусала Учителя прочете второ Послание към Коринтяните, 2 гл. Температурата при изгрев слънце на Мусала - 4 градуса над нулата. Учителят погледна от Мусала, отвъд долината на Бели Искър иглолистните гори и множеството върхове и каза: „Те са чисти и там живеят същества служители. Те изобщо обичат да живеят там дето не стъпва човешки крак и дето не ги безпокоят. Те знаят изкуството да стават видими и невидими, те живеят полуфизически и полуастрално, те си имат тук жилища. Етерът прониква въздуха и светлината, един друг се проникват.
към текста >>

Затова, когато вървим отдолу нагоре трябва да се приспособяваме към слабото външно налягане и вътрешното разширение да се уравновесят.
Когато хората изгубят Любовта, тогаз човек става тромав, тежък, както казва българина, тогаз отвътре няма разширение и външният свят наляга. Мусала е над 3000 м. Понеже има едно явление, от което може да се съди. Ако дойде едно чувствително същество отдолу и почне да му тече кръв от носа, това показва тук е по-високо от 3000 м, тия неща стават над 3000 м. Това става, защото тогаз вътрешното налягане е по-силно, отколкото външното. Затова, когато вървим отдолу нагоре трябва да се приспособяваме към слабото външно налягане и вътрешното разширение да се уравновесят. Трябва да се спираме по 30 секунди от време на време, за да дойде това уравновесяване". Учителят пак погледна върховете осеяни зад долината на Бели Искър и каза: „Представете си, че тия същества живеят на едно място, което никак не е привлекателно за хората. Наглед голи скали, а пък те го правят да не е привлекателно и хората няма да искат да живеят там. Има едно Братство, което пътува в света и носи култура. То е живяло в Египет, Вавилон, Персия, Палестина, Гърция, Рим, Англия, Франция, Германия, англосаксонската раса и сега това Братство се е преместило в България у славяните и гдето то дойде - има култура, всичко се движи и се развива.
към текста >>

Когато аз насочвам съзнанието си към някого, аз слизам към него.
Един Божествен ден е равен на едно число, което се пише с единица и след това 15 нули. На толкоз наши години е равен един Божествен ден. На толкоз е равна и една Божествена нощ. На 365 милиона години Бог слиза веднъж, за да уреди работите. Под думата слизане се разбира насочване на съзнанието. Когато аз насочвам съзнанието си към някого, аз слизам към него. Ангелите се различават един от други по степента на своето развитие, според еволюцията, която са минали. И сегашните хора ще станат ангели. Когато сегашните ангели, които ни помагат са минали през фазата на човечеството тогаз сегашните хора са били като растения и животни и тогавашните хора са си служили с тях като с впрегатен добитък, и сега идат да помагат на хората, за да им се отплатят. Ангелите се съобщават с хората по закона на вдъхновението. По закона на вдъхновението им предават своите мисли.
към текста >>

2. 7. Гробар и конкурс за концерт-майстор

Атанас Минчев

ТОМ 7

С Гради намерихме два копача, две лопати и тръгнахме към мястото, което Учителят предварително бе определил за място на гроб.
Кавалджиев знаеше моите възможности на цигулката и пожела аз да се подготвя за това място. И аз бях започнал да се готвя усилено. А ето сега ме среща Борис Николов и дава поръката на Учителя, че ние с Гради трябва да изкопаем гроба Му. Аз съм смутен. На следващия ден научих, че Учителят си беше заминал сутринта рано в сряда. С Гради намерихме два копача, две лопати и тръгнахме към мястото, което Учителят предварително бе определил за място на гроб. При различни случаи, по различно време и на различни приятели, след като се върна от Мърчаево, бе споменал къде да бъде мястото на гроба му. А то ме определено съвсем естествено както Учителят умееше това да прави. Приятелите сварваха Учителя да седи по различно време на едно и също място. И когато го посещаваха приятелите там, целуваха десницата Му, на всеки един по отделно Той бе споменал едни и същи думи: „Ето едно хубаво място за почивка“. Така че когато трябваше да се определи мястото за гроба Му, всички тези приятели, които знаеха това, без да искат се събраха „съвсем случайно“, за да решат и да посочат онова място, където Атанас и Гради трябваше да копаят.
към текста >>

Славянски сложи в една бутилка пергамент написан на няколко езика с написано послание за следващото човечество от учениците на Учителя.
Защо и как не знам, но на Славчо Печеников- Славянски му се роди идеята гробът да бъде изкопан много дълбок. Той предложи след като се изкопае дълбокият гроб, да се поставят четири кола и върху тях да се постави дървения под. Идеята му беше да не се поставя върху ковчега с тялото на Учителя земя, защото тялото на Учителя е одухотворено. Така че между дъното на гроба и положеният ковчег до сложените отгоре дъски върху напречните колове да има най-малко един метър разстояние и това щеше да бъде празно пространство. А гробът беше дълбок повече от два метра. Славянски сложи в една бутилка пергамент написан на няколко езика с написано послание за следващото човечество от учениците на Учителя. Работех аз и понеже бях станал музикант и моите ръце не бяха хващали дръжка на кирка и лопата много години, аз се опасявах да не би да хвана мазоли и тогава няма да мога да свиря на конкурса, който ме очаква. Поглеждам ръцете си, нормално ги чувствувам, но скърбя в себе си как ще свиря аз утре с тези ръце на този конкурс. Изкопахме гроба. И други братя копаха: брат Темелко от Мърчаево, брат Ради, Петър Филипов и др. След като изкопахме гроба аз се прибрах у дома омърлушен.
към текста >>

По едно време донесоха един пълен буркан със зехтин, в който имаше книга-хартия и на нея нещо беше написано като послание към човечеството.
След като поставиха капака на ковчега братята започнаха на Гради да му дават греди, които поставихме напреко в дупките, които бяхме приготвили за тях. Наместихме гредите в дупките. След това му подадоха дъските, които поставихме една до друга над гредите. Значи, ковчега с тялото на Учителя беше долу на земята. Между него и гредите и дъските под тях имаше празно пространство около половин метър до един метър. По едно време донесоха един пълен буркан със зехтин, в който имаше книга-хартия и на нея нещо беше написано като послание към човечеството. Това беше написано по идея на Славчо Печеников-Славянски. Аз го поставих до краката на тялото на Учителя. Тогава започнаха всички да хвърлят по бучка пръст според обичая. Но всички хвърляха към краката, а не към главата на ковчега. Хвърляха що хвърляха, натрупа се една камара земя.
към текста >>

Но всички хвърляха към краката, а не към главата на ковчега.
Между него и гредите и дъските под тях имаше празно пространство около половин метър до един метър. По едно време донесоха един пълен буркан със зехтин, в който имаше книга-хартия и на нея нещо беше написано като послание към човечеството. Това беше написано по идея на Славчо Печеников-Славянски. Аз го поставих до краката на тялото на Учителя. Тогава започнаха всички да хвърлят по бучка пръст според обичая. Но всички хвърляха към краката, а не към главата на ковчега. Хвърляха що хвърляха, натрупа се една камара земя. По едно време се чу някакво срутване. Всички се огледаха и изтръпнаха. Всички търсеха да стане някакво чудо. Искаше се на мнозина пред техните очи да се види как Учителят се въз- нася до Небесата.
към текста >>

Защото всички хвърляха пръст върху мястото на ковчега от кръста надолу към краката.
Та Той се беше погрижил за това. Мен ме определи да копая гроба, на Боянчо, го подготви да Му направи ковчега, трети подготви, да знаят къде да бъде погребан. Той се беше погрижил за всичко приживе, а ние сега трябваше да го изпълним. После мнозина питаха защо е станало това срутване и дали е било срутване. Ами това беше срутване. Защото всички хвърляха пръст върху мястото на ковчега от кръста надолу към краката. А към главата и към гърдите никой не смееше да хвърля. Тази тежест натегна. А гробът беше хем дълбок, хем широк и се натрупа много пръст върху дъските и гредите, които трябваше да послушат като покров върху ковчега. И още нещо, което е също важно. Почвата беше песъклива и там където направихме дупки за гредите беше с жълт пясък.
към текста >>

А към главата и към гърдите никой не смееше да хвърля.
Мен ме определи да копая гроба, на Боянчо, го подготви да Му направи ковчега, трети подготви, да знаят къде да бъде погребан. Той се беше погрижил за всичко приживе, а ние сега трябваше да го изпълним. После мнозина питаха защо е станало това срутване и дали е било срутване. Ами това беше срутване. Защото всички хвърляха пръст върху мястото на ковчега от кръста надолу към краката. А към главата и към гърдите никой не смееше да хвърля. Тази тежест натегна. А гробът беше хем дълбок, хем широк и се натрупа много пръст върху дъските и гредите, които трябваше да послушат като покров върху ковчега. И още нещо, което е също важно. Почвата беше песъклива и там където направихме дупки за гредите беше с жълт пясък. А като сложихме гредите в тези дупки, то пясъка не можа да издържи от тежестта, от голямата купчина земя.
към текста >>

Аз разбира се не чаках да възкръсне, но минавах покрай тях и чувам хора, които тичат към мястото на Учителя понеже се чу шум от там.
Обикновено когато тръгвах на работа аз всеки ден минавах покрай мястото, където бе положено тялото на Учителя. Заставах по една минута до гроба Му и след това, след като се настройвах и се зареждах психически, тръгвах на работа. Една сутрин ме посреща Иван Кисьов, а с него Галилей Величков и други някои братя. Казват ми: „Атанасе, почакай малко, днес е четиридесетия ден откак си замина Учителят. Сега Учителят ще възкръсне“. Аз разбира се не чаках да възкръсне, но минавах покрай тях и чувам хора, които тичат към мястото на Учителя понеже се чу шум от там. Затичах се и аз. Какво да видя? Гледам, че гроба беше потънал с едната си част. Беше потънала пръстта от едната страна на гроба. Защо бе станало това?
към текста >>

А всеки един може да вземе Евангелието и да прочете посланието на ап.
Но аз съм напълно убеден, че ако се разрови гроба, да ме прости Бог, за това което изричам, защото е кощунство, но вътре кости ще има в гроба. След време, когато науката напредна ще има уреди, с които ще може да се види с тях какво има на два метра дълбочина. Днес с такива уреди търсят злато и метали под земята. Но утре ще има такива, които могат да заснемат, дали на два метра и половина има кости и онази бутилка, в която бе поставено Словото за следващото човечество. Ето вече четиридесет и пет години аз чувам какви ли не неща. А всеки един може да вземе Евангелието и да прочете посланието на ап. Павел до Коринтяните гл.15 и сам да проумее как стоят нещата. А там пише, че се сее одушевено тяло, а възкръсва духовно тяло. Че плът и кръв не могат да наследят Божието Царство. Тленното се сее в тление, а възкръсва в нетление. Че смъртното се облича в безсмъртие и който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот.
към текста >>

Павел до Коринтяните гл.15 и сам да проумее как стоят нещата.
След време, когато науката напредна ще има уреди, с които ще може да се види с тях какво има на два метра дълбочина. Днес с такива уреди търсят злато и метали под земята. Но утре ще има такива, които могат да заснемат, дали на два метра и половина има кости и онази бутилка, в която бе поставено Словото за следващото човечество. Ето вече четиридесет и пет години аз чувам какви ли не неща. А всеки един може да вземе Евангелието и да прочете посланието на ап. Павел до Коринтяните гл.15 и сам да проумее как стоят нещата. А там пише, че се сее одушевено тяло, а възкръсва духовно тяло. Че плът и кръв не могат да наследят Божието Царство. Тленното се сее в тление, а възкръсва в нетление. Че смъртното се облича в безсмъртие и който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот. И че в когото е Божият Дух, той е Божи син.
към текста >>

3. 52. Прокудената

Ангел Вълков

ТОМ 7

Прочети 13.глава от Посланието на апостол Павел към Коринтяните“.
След като бяха построени сестра Тодора, която беше медиум ми каза, че духът я пращал при мене аз да я упътвам и да се занимавам с нея. Това положение мене ме малко озадачи, защото тя е женена, тя е семейна жена с четири деца и не е удобно да дружи с мене. Веднага отивам при Учителя и Му разказвам положението. Той ми каза така: „Хубаво, помагайте си. В Любовта няма престъпление. Прочети 13.глава от Посланието на апостол Павел към Коринтяните“. Прочетох аз и там пише, че Любовта е вечна и не отпада и живее вечно. Ами сега? И действително ние почнахме да дружим. Ето, че сестра Балтова, която не бе чела 13. глава от Посланието, но бе забелязала веднага нашата дружба, взима лист хартия и написва писмо в палатката си и описва какво е видяла.
към текста >>

глава от Посланието, но бе забелязала веднага нашата дружба, взима лист хартия и написва писмо в палатката си и описва какво е видяла.
Прочети 13.глава от Посланието на апостол Павел към Коринтяните“. Прочетох аз и там пише, че Любовта е вечна и не отпада и живее вечно. Ами сега? И действително ние почнахме да дружим. Ето, че сестра Балтова, която не бе чела 13. глава от Посланието, но бе забелязала веднага нашата дружба, взима лист хартия и написва писмо в палатката си и описва какво е видяла. И това писмо се изпраща в София чрез онези, които прихождаха и отхождаха. Ето мъжът й и той пристига на Рила с голямата си дъщеря на 7-те езера. Направи скандал с жена си, почва да я бие и иска да я върне в София. Накрая отива при Учителя да се оплаква от мен и от жена си. Той му казал: „Веднага да си тръгваш за София, а Тодора ще остане на езерата“.
към текста >>

4. 05 - 01. ИЗ ТЕФТЕРЧЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

ИЗ ТЕФТЕРЧЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

ТОМ 10

" СУТРИН КАТО СЕ СЪБУДИШ И СТАНЕШ, няма да бързаш да се омиеш, а 5-10 минути ще съзерцаваш, ще се обърнеш към Бога и възвишените и напреднали същества и ще кажеш: „Господи, малко знание имам, просвети ума ми, да възприема и изпълня Твоята Воля.
От всяко действие, което е обградено с тъмнина, пазете се. ЗАПАЛЕНАТА СВЕЩ Е УМЪТ Щом умът се запали, т. е. почне да свети, т. е. да мисли, ти няма да го туриш в услуга на материалния свят, няма да го обгърнеш с ниски желания, с ниски мисли - няма да го изопачаваш. МОТО ПРИ ХРАНЕНЕТО След молитва ще кажеш: „Сила на ума, живот на сърцето, здраве на волята. " СУТРИН КАТО СЕ СЪБУДИШ И СТАНЕШ, няма да бързаш да се омиеш, а 5-10 минути ще съзерцаваш, ще се обърнеш към Бога и възвишените и напреднали същества и ще кажеш: „Господи, малко знание имам, просвети ума ми, да възприема и изпълня Твоята Воля. Дай ми начин да реализирам Твоите желания, както Ти си определил. " Кажете ли това, няма да мине много време и вие ще получите отговор на вашата молитва, ще почувствувате в душата си едно затишие, една радост. Като се постъпва така, ще имате хармония в себе си. ЕДНА ДОБРОДЕТЕЛ, ако не я поставиш в ума, сърцето и волята си, тя не може да се реализира. Щом туриш реализирането на една ваша идея, ако си болен, ще оздравееш.
към текста >>

И сега ние към това слънце пътуваме.
Хлопай за Истината. Гдето е Истината, ходи там. Гдето е Мъдростта, мисли там. Гдето е Любовта, живей там. Слънцето, от което е слязъл Христос, се казва АЛФЕОЛА. И сега ние към това слънце пътуваме. Волът в човека означава Божественото търпение, което той трябва да има. Лъвът е Божествената сила, която човек трябва да има. Орелът, това е полетът на човешкия дух - Вярата. Човекът, това е човешката разумност в човека. Който се обръща за помощ към Бога, веднага ще я има.
към текста >>

Който се обръща за помощ към Бога, веднага ще я има.
И сега ние към това слънце пътуваме. Волът в човека означава Божественото търпение, което той трябва да има. Лъвът е Божествената сила, която човек трябва да има. Орелът, това е полетът на човешкия дух - Вярата. Човекът, това е човешката разумност в човека. Който се обръща за помощ към Бога, веднага ще я има. Да се чете Данаил и живота на Аврама, Исака, Якова, Йосифа. ФОРМУЛА ЗА ЗДРАВЕТО: „СЛУШАМ, СТАВАМ, ЗДРАВ СЪМ, СИЛЕН СЪМ" Тази формула като се изговаря и ще се марширува, когато я изговаряш седнал или легнал, ще маршируваш мислено. Когато усещаш страх, унилие или тревога, ще казваш: Слушам Господа, Ставам, когато Той иде, Здрав съм, защото Бог е при мене. Силен съм, защото обитавам в Неговата Сила. Каквато работа и да работите, трябва да отделяте 10 минути, за да се изпраща по една добра мисъл в пространството.
към текста >>

Развесели ме заради Името си, Благослови ме заради Милостта Си, Освети ме заради Духът Си, Въздигни ме заради Словото Си Помогни ми заради Обещанието Си, Ръководи ме заради Истината Си, Крепи ме заради Правдата Си, И бъди Ти благословен всякога, защото Си Благ и истинен към всички.
" 12 август 1948 г. „Господи, затвори врата на злото. Господи, дай Мир и Светлина на всяка душа. " Гаспар Валтасар Мелихор са тримата мъдреци, които дойдоха от Изток да се поклонят на родилия се Христос. МОЛИТВА, ДАДЕНА ОТ НЕБЕТО НА УЧИТЕЛЯ Господи, Боже мой, Направи ме да видя твоето Лице. Развесели ме заради Името си, Благослови ме заради Милостта Си, Освети ме заради Духът Си, Въздигни ме заради Словото Си Помогни ми заради Обещанието Си, Ръководи ме заради Истината Си, Крепи ме заради Правдата Си, И бъди Ти благословен всякога, защото Си Благ и истинен към всички. АМИН Имената на тримата Мъдреци, които посетиха рождението на Христа в яслите са: ГАСПАР ВАЛТАСАР МЕЛИХОР Ръководителят на Тодор Стоименов е АРАХАНГЕЛ ФЕРОНИ Той казва: Тодор Стоименов и Пеню Киров са от най-възвишената планета „ФЕТОШ". Името на Пеню Киров е: четверовластний ПЕРУИЛ, а на Т. Стоименов: АЗАИЛ. Духовете на Минералното Царство се казват „ГНОМИ". На ВОДАТА-„УНДИ" На ВЪЗДУХА-„СИЛфИ" На ОГЪНЯ -„САЛАМАНДРИ" Книгата „Новото начало", стр.
към текста >>

Аз възнасям своята благодарност към Тебе.
Работата ни в този свещен час ще е: За недоразуменията, които срещаме, за надделявание на мъчнотиите и за нашето повдигание. 6. Резултат: Когато премине този час на размишление, трябва да се почувствуваме: окуражени, опреснени, с чисто сърце, за да можем с нови сили да прекарваме с останалото време от деня. Странник съм на този свят. Никого не познавам освен тебе. Ти, Господи Боже мой, си създал всичко за мене. Аз възнасям своята благодарност към Тебе. На тебе, Господи, възложих своето упование. Да възлезе молбата ми към тебе. МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРИЯ Господи, Боже наш, Ти, Който бдиш над света, Чуй нашата утринна молитва. Озари ни с лъчите на могъщия Си Дух и разпали в сърцата ни искрата, която Си вложил в нас. Укрепи в гърдите ни пламъка на свободата и правдата.
към текста >>

Да възлезе молбата ми към тебе.
Странник съм на този свят. Никого не познавам освен тебе. Ти, Господи Боже мой, си създал всичко за мене. Аз възнасям своята благодарност към Тебе. На тебе, Господи, възложих своето упование. Да възлезе молбата ми към тебе. МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРИЯ Господи, Боже наш, Ти, Който бдиш над света, Чуй нашата утринна молитва. Озари ни с лъчите на могъщия Си Дух и разпали в сърцата ни искрата, която Си вложил в нас. Укрепи в гърдите ни пламъка на свободата и правдата. Просвети ни да бъдем смели и доблестни българи, достойни за своя славен род, за Твоята велика милост. Ти, Който Си вдъхновявал за светли дела нашите духовни първенци.
към текста >>

Ти, Който Си благославял меча на нашия воин и си го водил към подвиг и величие.
МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРИЯ Господи, Боже наш, Ти, Който бдиш над света, Чуй нашата утринна молитва. Озари ни с лъчите на могъщия Си Дух и разпали в сърцата ни искрата, която Си вложил в нас. Укрепи в гърдите ни пламъка на свободата и правдата. Просвети ни да бъдем смели и доблестни българи, достойни за своя славен род, за Твоята велика милост. Ти, Който Си вдъхновявал за светли дела нашите духовни първенци. Ти, Който Си благославял меча на нашия воин и си го водил към подвиг и величие. Господи, Ти няма да забравиш и нас. Простри десницата Си над нас да вървим по Тоя път с нашия избран народ и нашите братя, Твои верни, заседнали в своята земя по Твоята воля. Дай ни села да живеем, да работим за благото и величието на Отечеството. Дай на нашата скъпа родина твърдост в изпитанията, воля за живот и вяра в нейния устрем, за да летим през вековете, водени от своя Мъдър Баща, към победи и възход, към могъщество и вечност за Твоя слава. Амин БЕЛЕЖКИ ИЗ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Събуди се, събуди се, ти, който спиш!
към текста >>

Дай на нашата скъпа родина твърдост в изпитанията, воля за живот и вяра в нейния устрем, за да летим през вековете, водени от своя Мъдър Баща, към победи и възход, към могъщество и вечност за Твоя слава.
Ти, Който Си вдъхновявал за светли дела нашите духовни първенци. Ти, Който Си благославял меча на нашия воин и си го водил към подвиг и величие. Господи, Ти няма да забравиш и нас. Простри десницата Си над нас да вървим по Тоя път с нашия избран народ и нашите братя, Твои верни, заседнали в своята земя по Твоята воля. Дай ни села да живеем, да работим за благото и величието на Отечеството. Дай на нашата скъпа родина твърдост в изпитанията, воля за живот и вяра в нейния устрем, за да летим през вековете, водени от своя Мъдър Баща, към победи и възход, към могъщество и вечност за Твоя слава. Амин БЕЛЕЖКИ ИЗ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Събуди се, събуди се, ти, който спиш! Стани ти, който си паднал и протегни ръцете си към Надеждата, която си изгубил. Ръката, която те крепи, не е отслабнала и Любовта на живота към тебе не е угаснала. Из „Наука и възпитание". Учителят В томчето „Новото начало", стр.
към текста >>

Стани ти, който си паднал и протегни ръцете си към Надеждата, която си изгубил.
Господи, Ти няма да забравиш и нас. Простри десницата Си над нас да вървим по Тоя път с нашия избран народ и нашите братя, Твои верни, заседнали в своята земя по Твоята воля. Дай ни села да живеем, да работим за благото и величието на Отечеството. Дай на нашата скъпа родина твърдост в изпитанията, воля за живот и вяра в нейния устрем, за да летим през вековете, водени от своя Мъдър Баща, към победи и възход, към могъщество и вечност за Твоя слава. Амин БЕЛЕЖКИ ИЗ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Събуди се, събуди се, ти, който спиш! Стани ти, който си паднал и протегни ръцете си към Надеждата, която си изгубил. Ръката, която те крепи, не е отслабнала и Любовта на живота към тебе не е угаснала. Из „Наука и възпитание". Учителят В томчето „Новото начало", стр. 40, ред 6 се казва: „ Когато Духът те посети, ако кажеш на болния, че ще оздравее, най-много след два дни той ще стане от леглото си. Кажи на обезсърдчения, че животът му ще се осмисли, той ще вдигне увисналата си глава и ще тръгне смело напред.
към текста >>

Ръката, която те крепи, не е отслабнала и Любовта на живота към тебе не е угаснала.
Простри десницата Си над нас да вървим по Тоя път с нашия избран народ и нашите братя, Твои верни, заседнали в своята земя по Твоята воля. Дай ни села да живеем, да работим за благото и величието на Отечеството. Дай на нашата скъпа родина твърдост в изпитанията, воля за живот и вяра в нейния устрем, за да летим през вековете, водени от своя Мъдър Баща, към победи и възход, към могъщество и вечност за Твоя слава. Амин БЕЛЕЖКИ ИЗ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Събуди се, събуди се, ти, който спиш! Стани ти, който си паднал и протегни ръцете си към Надеждата, която си изгубил. Ръката, която те крепи, не е отслабнала и Любовта на живота към тебе не е угаснала. Из „Наука и възпитание". Учителят В томчето „Новото начало", стр. 40, ред 6 се казва: „ Когато Духът те посети, ако кажеш на болния, че ще оздравее, най-много след два дни той ще стане от леглото си. Кажи на обезсърдчения, че животът му ще се осмисли, той ще вдигне увисналата си глава и ще тръгне смело напред. Мощна е Божията мисъл, Тя върши чудеса.
към текста >>

Някой заболее до смърт, нека се обърне към Бога с думите: Господи, ако това, което ни се проповядва в Твое Име, е истина, помогни ми да оздравея.
" В беседата „Поучаваше ги", стр. 129 от половината надолу се казва: „Ние не дойдохме да разрушим, но да изпълним великия закон на Любовта, Мъдростта и Истината. Всеки може да опита това. Направете само един опит, но искрено. Какъв опит да направим? Някой заболее до смърт, нека се обърне към Бога с думите: Господи, ако това, което ни се проповядва в Твое Име, е истина, помогни ми да оздравея. Обещавам, че ще Ти служа. " „Ако объркате сметките си, пак ще се обърнеш към Бога и ще кажеш: Господи, ако това, което Учителят ни проповядва в Твое Име, е верно, помогни ми да се оправят сметките ми. Ще посветя живота си в служба на Бога" и т. н. продължи страницата. Аз съм го проверил пръв.
към текста >>

" „Ако объркате сметките си, пак ще се обърнеш към Бога и ще кажеш: Господи, ако това, което Учителят ни проповядва в Твое Име, е верно, помогни ми да се оправят сметките ми.
Всеки може да опита това. Направете само един опит, но искрено. Какъв опит да направим? Някой заболее до смърт, нека се обърне към Бога с думите: Господи, ако това, което ни се проповядва в Твое Име, е истина, помогни ми да оздравея. Обещавам, че ще Ти служа. " „Ако объркате сметките си, пак ще се обърнеш към Бога и ще кажеш: Господи, ако това, което Учителят ни проповядва в Твое Име, е верно, помогни ми да се оправят сметките ми. Ще посветя живота си в служба на Бога" и т. н. продължи страницата. Аз съм го проверил пръв. Поверете мъчнотиите си на Бога на Любовта, Мъдростта и Истината, и Той ще ви освободи от тях. Беседата е държана на 18 февруари 1923 г. София.
към текста >>

Защо да не отправим Любовта си към всички хора?
Аз съм го проверил пръв. Поверете мъчнотиите си на Бога на Любовта, Мъдростта и Истината, и Той ще ви освободи от тях. Беседата е държана на 18 февруари 1923 г. София. А на стр. 207, от половината надолу, се казва: „Любов се изисква от всички ви. Защо да не отправим Любовта си към всички хора? Защо да не дадете от благата си на другите? Сега е време доброволно да дадете всичко за Христа. Ако не го дадете, след 20-30 години ще го дадете. Тогава насила ще ви вземат всичко. " Беседата е държана на 8 април 1923 година в София, на Изгрева.
към текста >>

" „Сега аз прочетох 13 глава от 1 послание към Коринтяните, а вие прочетете 5 глава от Посланието към Галатяните, за плодовете на Духа" и пр.
74 и 78, „Плодовете на Духа", се казва: „Старият свят заминава. Нов свят се създава" и пр. На стр. 78 се казва: „ Когато Духът влезе във вас, ще роди първо Любовта. Щом приемем Любовта като плод на Духа, и ние ще се храним с нея, и окръжаващите ще се хранят. " „Сега аз прочетох 13 глава от 1 послание към Коринтяните, а вие прочетете 5 глава от Посланието към Галатяните, за плодовете на Духа" и пр. „Новото начало", беседата „Право мисли", стр. 119 от половината надолу казва: „Днес Бог иска нещо от нас, не със закон, но доброволно. Бог иска всеки човек да има отличен ум, чрез който той да се проявява. Бог иска човек да има отлично сърце, чрез което Той да се проявява. Бог иска от човека да има отлична Душа и отличен Дух, чрез които той да се проявява" и пр.
към текста >>

И ще прозябнат както между трева, Както върби при текущи води, Ръката, която те крепи, не е отслабнала И Любовта на живота към тебе не е угаснала.
Бог иска човек да има отлично сърце, чрез което Той да се проявява. Бог иска от човека да има отлична Душа и отличен Дух, чрез които той да се проявява" и пр. „ Но сега слушай, мой Якове, не се бой. Защото ще изливам вода на жадния и река на сухата земя. Ще изливат Духът си на семето ти; И благословението на внуците ти. И ще прозябнат както между трева, Както върби при текущи води, Ръката, която те крепи, не е отслабнала И Любовта на живота към тебе не е угаснала. " Забележка на Редактора: От 65 стр. До 93 стр. някой злосторник е изрязал с ножица въпросните страници. Това тефтерче бе ми предадено от дъщеря му, Верка Куртева, когато тя живееше в София.
към текста >>

5. І.01.06. ПАСХАТА НА НОВИЯ ЗАВЕТ Е ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕТО НА СИНА ЧЕЛОВЕЧЕСКИ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Така че, Исус Христос става Нова Пасха (I послание към коринтяни, гл.
Но голготския агнец е син человечески, Който е изкаран и разпнат на заколение. Исус поръчва на учениците си да извършват това жертвоприношение с хляба и виното в памет на Неговата смърт, и в памет на Неговото възкресение и Неговото възнесение, след като се среща с учениците си. По-късно учениците са се събирали по домовете, разполовявали са хляба, вдигали са чаши с вино, правили са молитви и са викали Духът, който Исус бе им изпроводил след Неговата смърт. Светият Дух е слизал върху тях и те бивали кръстени от Святия Дух. Тогава са разбрали, че Исус Христос е Син Божий. Така че, Исус Христос става Нова Пасха (I послание към коринтяни, гл. 5, ст. 7). Той ще пие новия лозов плод в Царството Божие. Старият лозов плод, виното, символизира кръвта на пасхалния агнец и Агнеца на Голгота, Който дава кръвта за изкупване на греховете. Новият лозов плод е Светият Дух, Който Исус изпраща върху учениците си (Евангелие от Матея, гл. 26, ст. 24).
към текста >>

6. І.01.07. ПАСХАТА НА НОВИЯ ЗАВЕТ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

(I послание към коринтяните, гл.
Затова поклонниците от далечните места са приготвяли Пасхата един ден по-рано. Затова Той не е бил упрекван от фарисеите, ревниви пазители на буквата на закона, че е пренесъл пасхата един ден по-рано, т.е. на 13 Нисан, четвъртък. Така че, 14 Нисан, петък, когато е съден и разпнат Исус, е било работен ден. В този ден Синедрионът заседава и го съди, Симеон Киринеецът се връща от нива, а Йосиф Ариматейски купува аромати, И така Исус, знаейки, че в петък ще пострада, решил да отпразнува с учениците си Пасха в четвъртък вечер на 13 Нисан, на 13 ден от първото пролетно новолуние, когато се изправял първият сноп жито след жътвата, правена от юдеите. (I послание към коринтяните, гл. 11, ст. 23). Пасхалната вечеря е станала нощно време (Евангелие от Иоанна, гл. 13, ст. 30; I послание към коринтяните, гл. 11, ст. 23).
към текста >>

30; I послание към коринтяните, гл.
В този ден Синедрионът заседава и го съди, Симеон Киринеецът се връща от нива, а Йосиф Ариматейски купува аромати, И така Исус, знаейки, че в петък ще пострада, решил да отпразнува с учениците си Пасха в четвъртък вечер на 13 Нисан, на 13 ден от първото пролетно новолуние, когато се изправял първият сноп жито след жътвата, правена от юдеите. (I послание към коринтяните, гл. 11, ст. 23). Пасхалната вечеря е станала нощно време (Евангелие от Иоанна, гл. 13, ст. 30; I послание към коринтяните, гл. 11, ст. 23). Пасхата е учредена в памет на излизането на евреите от Египет и се празнува като празник Господен, като вечен закон във всички бъдещи родове. (Изход, гл. 12, ст. 14). Юдейската пасха се явява предобраз на Новозаветната пасха, на която присъствуват учениците на Исуса.
към текста >>

7. І.01.10. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ДУХА ГОСПОДЕН

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

И да съедини и да стане посредник на Нов завет от „Светая Светих" в храма, Той влезе в истинското Светилище в небесата, (виж Послание към евреите, гл.
Едно астрономическо слънчево затъмнение може да стане от заставането на луната между слънцето и земята. Но то продължава минути, а не за часове. Друго знамение е раздирането завесата на Ерусалимския храм, която е отделяла двете части на Скинията: външното Свето място от вътрешната част - Светая Светих, където е бил ковчега на Завета Господен със скрижалите на Моисея с 10-те Божии заповеди. Той, Исус, влиза в „Светая Светих", като истински първосвещеник и то със собствената си кръв да извърши вечно изкупление за человеците. Той чрез Вечния си Дух принесе себе си в жертва Богу. И да съедини и да стане посредник на Нов завет от „Светая Светих" в храма, Той влезе в истинското Светилище в небесата, (виж Послание към евреите, гл. 9, ст. 11-24). В същото време става земетресение и разпадане на скалите. Когато Господ Йехова със Славата си е над Синайската планина в облак Господен и в огън всепояждующ, планината трепери, гръмотевици и светкавици прорязват небесата. Тук е същото - земята трепери от Духа Господен, който е Господ на Силите, затова, че тук се принася на живия небесен олтар в изкупителна жертва неговия пасхален Агнец - на Сина Божий. След земетресението се отварят гробовете и възкръснали мнозина, които са се явили на мнозина в Ерусалим.
към текста >>

(II послание към коринтяните, гл.
„И никой не е възлязъл на небето, тъкмо Този, Който е слязъл от небето, Син Человечески, Който е на небето." (Евангелие от Иоанна, гл. 3, ст. 13). Защото роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е Дух и никой не може да влезе в Царството Божие, ако не се роди някой от вода и Дух. Тук евангелист Йоан препраща ни там, когато Йоан Кръстител кръщава с вода Исуса и върху Исуса слиза Духът. И никой, ако не се роди изново от Духа, не може да види Царството Божие." Господ е Духът и гдето е Господният Дух, там е свобода. (II послание към коринтяните, гл. 3, ст. 17). Ето защо „Плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното." (I послание към коринтяните, гл. 15, ст. 50). На петдесетия ден слиза Святият Дух върху главите на учениците като огнени езици, те се изпълват от Святия Дух и се принесоха даровете на Духа. А петдесятница според юдейските празници е времето, когато свършвали жътвата.
към текста >>

Ето защо „Плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното." (I послание към коринтяните, гл.
Защото роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е Дух и никой не може да влезе в Царството Божие, ако не се роди някой от вода и Дух. Тук евангелист Йоан препраща ни там, когато Йоан Кръстител кръщава с вода Исуса и върху Исуса слиза Духът. И никой, ако не се роди изново от Духа, не може да види Царството Божие." Господ е Духът и гдето е Господният Дух, там е свобода. (II послание към коринтяните, гл. 3, ст. 17). Ето защо „Плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното." (I послание към коринтяните, гл. 15, ст. 50). На петдесетия ден слиза Святият Дух върху главите на учениците като огнени езици, те се изпълват от Святия Дух и се принесоха даровете на Духа. А петдесятница според юдейските празници е времето, когато свършвали жътвата. До този ден те свършвали жътвата, която са я захващали от празника Пасха. И според юдеите на 50 ден трябва да принесат Богу благодарствена жертва от земни плодове.
към текста >>

Святият Дух ще поднесе своя дар за „Всякой народ под небето." Тогава са се събирали по домовете, преломявали са хляба, правили са молитви и към три часа през нощта идвал Святият Дух.
Освен това е бил празник на синайското законодателство. И точно на деня на старозаветната петдесятница слиза Святият Дух върху главите на учениците и донася дарованията на Божия Дух. Те са първите плодове на Духа. Петдесятница е ден, в който Стария Завет премина в Новия Завет, дето хората ще се водят от Божия Дух. При старозаветната Петдесятница се начевал живота на юдеите по закона на синайското законодателство, то при новата Петдесятница се управлява от Святия Дух. Святият Дух ще поднесе своя дар за „Всякой народ под небето." Тогава са се събирали по домовете, преломявали са хляба, правили са молитви и към три часа през нощта идвал Святият Дух. Започват да повтарят онова, което е било установено на Тайната вечеря - преломявали са хляба, вдигали са чашата с червено вино, правели са молитви и са извиквали да слезне Святия Дух. И той е слизал върху главите им, влизал е в тях и това за тях е било небесния хляб, слезнал от небето. Същият Свети Дух, който Исус им бе обещал, че ще го изпрати в свое име. И оттук започва връзката между Тайната вечеря при Исуса на 13 Нисан, и новото Тайнство, където са се събирали на обща братска трапеза, преломявали са хляба, вдигали са чаша вино и са си спомняли за Исуса, защото бе им казал навремето: „Дето са двама или трима, събрани в Мое име, там съм Аз посред тях." (Евангелие от Матея, гл. 18, ст. 20).
към текста >>

По този начин тази безкръвна жертва се приема от Бога и приобщаването им към нея, а се запечатва със слизането на Светия Дух.
Тя е благодарствената служба на Новия завет, където Светият Дух слиза и принася своите дарове на Духа. Небесният хляб слиза върху душите, Небесна сила се излива върху тях и те влизат в живо общение със Светия Дух. По този начин те влизали в живо реално общение с Господа Исуса Христа. Тук тази безкръвна жертва, която се предлага чрез хляба, върху който трябва да слезе Духа, за да го запечати като хляб Небесен, като Божествено слово. А Духът, който слиза върху чашата с вино трябва да го запечати като Дух, който дава сила и живот. По този начин тази безкръвна жертва се приема от Бога и приобщаването им към нея, а се запечатва със слизането на Светия Дух. Евхаристията се свързва чрез Светия Дух с Тайната вечеря, където бе им казано, че Исус ще пострада като пасхален агнец, после ще възкръсне и след това ще се възнесе с възкръсналото си тяло в Царството Божие. На Тайната вечеря Той им бе казал: „Това правете в Мой спомен." И те чрез Тайнството на Евхаристията започваха да го правят. Идва Светият Дух и ги освещава. Само онзи, който се роди от Духа, може да влезе в Царството Божие, защото роденото от Духа е Дух. Идването на Светия Дух създава връзката между учениците и Исуса Христа.
към текста >>

Евхаристията е тайнство, чрез което се възпроизвежда Тайната вечеря, за да може с принадлежащите дарове от хляб и вино да се измоли слизането на Светия дух и приобщаването им към Христа.
Предложените евхаристийни дарове - хляб и вино, се приемали като техен вместообраз, подобия и символи на тялото и връвта на Исуса Христа. Главното нещо е било идването на Духа Святий, общението с Господа. Извикването на Духа се казвало епиклеза. Древните християни са измолвали слизането на Светия Дух върху хляба, щото хлябът да стане тяло на Светия Дух, и над чашата с вино, за да стане кръв на Истината. Така приготвеният хляб да приеме Божието Слово и така Евхаристията да стане тяло Христово. Евхаристията е тайнство, чрез което се възпроизвежда Тайната вечеря, за да може с принадлежащите дарове от хляб и вино да се измоли слизането на Светия дух и приобщаването им към Христа. Същността на тайнството на Евхаристията е общение чрез Светия Дух с Духът Христов. „И никой не може да нарече Исуса Господ, освен със Святият Дух. (I послание към коринтяните, гл. 12, ст. 3).
към текста >>

(I послание към коринтяните, гл.
Древните християни са измолвали слизането на Светия Дух върху хляба, щото хлябът да стане тяло на Светия Дух, и над чашата с вино, за да стане кръв на Истината. Така приготвеният хляб да приеме Божието Слово и така Евхаристията да стане тяло Христово. Евхаристията е тайнство, чрез което се възпроизвежда Тайната вечеря, за да може с принадлежащите дарове от хляб и вино да се измоли слизането на Светия дух и приобщаването им към Христа. Същността на тайнството на Евхаристията е общение чрез Светия Дух с Духът Христов. „И никой не може да нарече Исуса Господ, освен със Святият Дух. (I послание към коринтяните, гл. 12, ст. 3).
към текста >>

8. І.01.11.СВЕТАТА ЕВХАРИСТИЯ Е СЛИЗАНЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ И ОБЩЕНИЕ С ДУХА ХРИСТОВ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Те поднасяха тези дарове, принасяха благодарствена молитва, хвалеха Бога, и Святият Дух благоволеше към тях, понеже слизаше върху тях и изливаше своята благодат.
А покръстените със Святия Дух се увеличават. „И всеки ден пребъдваха единодушно в храма и преломяваха хляба, от къща в къща и приемаха храна с радост и простосърдечие." (Деяние, гл. 2, ст. 46). Те измолват Святия Дух да дойде върху предложените дарове и да ги приеме, и да ги освети. А с идването на Светия Дух върху тях да ги кръсти чрез Духа и да ги запечати в Духът Христов. Те поднасяха тези дарове, принасяха благодарствена молитва, хвалеха Бога, и Святият Дух благоволеше към тях, понеже слизаше върху тях и изливаше своята благодат. Хлябът бе Небесен хляб и Словото, което оживотворяваше всички чрез спомена за плътта на Исуса. А чашата с вино, бе наподобяваща кръвта на Исуса, дошла чрез Новия завет и вече слизаща чрез Святия Дух, и ги обличаше в Силата на Словото. Те имаха и хляба Небесен и Силата Божия и проповядваха, че Исус Христос е Син Божий чрез Словото и чрез знаменията, които правеха, със Словото на Христа и със Силата на Христовия Дух. Те виждаха, че Възкресението на Исуса чрез Христовия Дух е началото на Царството Божие. И чрез Силата, дошла върху апостолите и чрез полагане на ръцете на апостолите върху очакващите, ставали много знамения и чудеса (Деяния, гл.
към текста >>

Апостол Павел споделя: „Със силата на знамения и чудеса, със силата на Духа Божий, така щото от Ерусалим и наоколо даже до Илирик, изпълних с проповедта на Христовото евангелие." (Послание към римляните, гл.
44, 45). Апостолите проповядваха благовестието за вечния живот, а „слушателите" се изпълняха с радост и със Светия Дух (Деяния, гл. 13, ст. 52). А на други места, когато не слизаше Светия Дух, то когато говореха за Исуса като за Господ, то те чрез своите ръце, полагайки ги върху трапезата, ставаха знамения и чудеса, Така Словото свидетелствуваше за своята благодат (Деяния, гл. 14, ст. 3). Апостол Павел споделя: „Със силата на знамения и чудеса, със силата на Духа Божий, така щото от Ерусалим и наоколо даже до Илирик, изпълних с проповедта на Христовото евангелие." (Послание към римляните, гл. 15, ст. 19). „А ние приехме не духа на света, но Духът, който е от Бога, за да познаем това, което е дарено нам от Бога, което и възвестяваме не със словеса, научени от человеческа мъдрост, но със словеса, научени от Духа Святаго, като сравняваме духовно с духовно." (I послание към коринтяните, гл. 2, ст. 12-13.) Онези, приели кръщението в Исуса Христа, продължават да се събират по домове с подготвени трапези с хляб и вино. Апостол Павел им заявява: „Защото Царството Божие не е ядене и пиене, но правда и мир, и радост в Духа Светого." (Послание към римляните, гл.
към текста >>

„А ние приехме не духа на света, но Духът, който е от Бога, за да познаем това, което е дарено нам от Бога, което и възвестяваме не със словеса, научени от человеческа мъдрост, но със словеса, научени от Духа Святаго, като сравняваме духовно с духовно." (I послание към коринтяните, гл.
13, ст. 52). А на други места, когато не слизаше Светия Дух, то когато говореха за Исуса като за Господ, то те чрез своите ръце, полагайки ги върху трапезата, ставаха знамения и чудеса, Така Словото свидетелствуваше за своята благодат (Деяния, гл. 14, ст. 3). Апостол Павел споделя: „Със силата на знамения и чудеса, със силата на Духа Божий, така щото от Ерусалим и наоколо даже до Илирик, изпълних с проповедта на Христовото евангелие." (Послание към римляните, гл. 15, ст. 19). „А ние приехме не духа на света, но Духът, който е от Бога, за да познаем това, което е дарено нам от Бога, което и възвестяваме не със словеса, научени от человеческа мъдрост, но със словеса, научени от Духа Святаго, като сравняваме духовно с духовно." (I послание към коринтяните, гл. 2, ст. 12-13.) Онези, приели кръщението в Исуса Христа, продължават да се събират по домове с подготвени трапези с хляб и вино. Апостол Павел им заявява: „Защото Царството Божие не е ядене и пиене, но правда и мир, и радост в Духа Светого." (Послание към римляните, гл. 14, ст. 17). Апостолът продължава да върви от град на град.
към текста >>

Апостол Павел им заявява: „Защото Царството Божие не е ядене и пиене, но правда и мир, и радост в Духа Светого." (Послание към римляните, гл.
Апостол Павел споделя: „Със силата на знамения и чудеса, със силата на Духа Божий, така щото от Ерусалим и наоколо даже до Илирик, изпълних с проповедта на Христовото евангелие." (Послание към римляните, гл. 15, ст. 19). „А ние приехме не духа на света, но Духът, който е от Бога, за да познаем това, което е дарено нам от Бога, което и възвестяваме не със словеса, научени от человеческа мъдрост, но със словеса, научени от Духа Святаго, като сравняваме духовно с духовно." (I послание към коринтяните, гл. 2, ст. 12-13.) Онези, приели кръщението в Исуса Христа, продължават да се събират по домове с подготвени трапези с хляб и вино. Апостол Павел им заявява: „Защото Царството Божие не е ядене и пиене, но правда и мир, и радост в Духа Светого." (Послание към римляните, гл. 14, ст. 17). Апостолът продължава да върви от град на град. Той им казва: „Понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовествуването." (I послание към коринтяните, гл. 4, ст. 15) и вече „вие сте Христови, а Христос Божий" (I послание към коринтяните, гл.
към текста >>

Той им казва: „Понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовествуването." (I послание към коринтяните, гл.
2, ст. 12-13.) Онези, приели кръщението в Исуса Христа, продължават да се събират по домове с подготвени трапези с хляб и вино. Апостол Павел им заявява: „Защото Царството Божие не е ядене и пиене, но правда и мир, и радост в Духа Светого." (Послание към римляните, гл. 14, ст. 17). Апостолът продължава да върви от град на град. Той им казва: „Понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовествуването." (I послание към коринтяните, гл. 4, ст. 15) и вече „вие сте Христови, а Христос Божий" (I послание към коринтяните, гл. 3, ст. 23). „Защото Царството Божие не е в Слово, но в Сила.' (I коринтяни, гл. 4, ст. 20).
към текста >>

15) и вече „вие сте Христови, а Христос Божий" (I послание към коринтяните, гл.
Апостол Павел им заявява: „Защото Царството Божие не е ядене и пиене, но правда и мир, и радост в Духа Светого." (Послание към римляните, гл. 14, ст. 17). Апостолът продължава да върви от град на град. Той им казва: „Понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовествуването." (I послание към коринтяните, гл. 4, ст. 15) и вече „вие сте Христови, а Христос Божий" (I послание към коринтяните, гл. 3, ст. 23). „Защото Царството Божие не е в Слово, но в Сила.' (I коринтяни, гл. 4, ст. 20). И с тази Сила апостолите вървят и проповядват благовестието, че Исус е Син Божий и че Исус е Христос, Месията, Който трябваше да дойде. „Но нам е един Бог Отец, от Когото е всичко и ние сме в Него, и един Господ Исус Христос, чрез когото е всичко и ние чрез Него." (I послание към коринтяните, гл.
към текста >>

„Защото Царството Божие не е в Слово, но в Сила.' (I коринтяни, гл.
Апостолът продължава да върви от град на град. Той им казва: „Понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовествуването." (I послание към коринтяните, гл. 4, ст. 15) и вече „вие сте Христови, а Христос Божий" (I послание към коринтяните, гл. 3, ст. 23). „Защото Царството Божие не е в Слово, но в Сила.' (I коринтяни, гл. 4, ст. 20). И с тази Сила апостолите вървят и проповядват благовестието, че Исус е Син Божий и че Исус е Христос, Месията, Който трябваше да дойде. „Но нам е един Бог Отец, от Когото е всичко и ние сме в Него, и един Господ Исус Христос, чрез когото е всичко и ние чрез Него." (I послание към коринтяните, гл. 8, ст. 6). Апостол Павел говори за Тайнството на преломяването на хляба, че чрез него се стремим да имаме общение с Христовото тяло.
към текста >>

„Но нам е един Бог Отец, от Когото е всичко и ние сме в Него, и един Господ Исус Христос, чрез когото е всичко и ние чрез Него." (I послание към коринтяните, гл.
15) и вече „вие сте Христови, а Христос Божий" (I послание към коринтяните, гл. 3, ст. 23). „Защото Царството Божие не е в Слово, но в Сила.' (I коринтяни, гл. 4, ст. 20). И с тази Сила апостолите вървят и проповядват благовестието, че Исус е Син Божий и че Исус е Христос, Месията, Който трябваше да дойде. „Но нам е един Бог Отец, от Когото е всичко и ние сме в Него, и един Господ Исус Христос, чрез когото е всичко и ние чрез Него." (I послание към коринтяните, гл. 8, ст. 6). Апостол Павел говори за Тайнството на преломяването на хляба, че чрез него се стремим да имаме общение с Христовото тяло. И чашата с вино, която благословил, е да имаме общение с Христовата кръв. И макар че са мнозина, то всички са един хляб и едно тяло, защото пият от една духовна канара, която е Христос. Общението с Христа става чрез Тайнството на приложените дарове и чрез благодарствената служба Евхаристия чрез Святия дух.
към текста >>

„Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете тази чаша, смъртта Господня възвестявате, докле дойде Той." (I послание коринтяните, гл, 11, ст, 20).
Защото чашата вино е образ на кръвта и хляба е образ на тялото на Исуса, и чрез слизането на Духа Святий те се превръщат в Слово, което слиза от небесата и Сила, която се влива от свише. Апостол Павел говори, когато се събират да ядат Господнята вечеря и трябваше да ядат хляба, който разчупваше за възпоменание на Исуса, да знаят, че това е тялото на Исуса. И когато пият чаша с вино, трябва да знаят, че това е Новия завет чрез Неговата кръв, която узаконява Завета и трябва да го правят за негов спомен. А защо трябва да правят това? Ето го и най-голямото тайнство на Евхаристията. „Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете тази чаша, смъртта Господня възвестявате, докле дойде Той." (I послание коринтяните, гл, 11, ст, 20). Да, чрез тайнството на Благодарствената служба, чрез Евхаристията, се възвестява Тайната вечеря и чрез нея идването на Възкресението, а след това Възвишението на Исуса в небесата и накрая Живота вечен, чрез идването на Светия Дух. Да, трябва да се възвести Исус, докле дойде той чрез Святия Дух. А след това апостол Павел дава финала на това тайнство. „И никой не може да нарече Исуса Господ, освен чрез Духа Святаго." Значи, самата Евхаристия повтаря онова, което бе направено на Тайната вечеря, това е възвестяване на изкупителната жертва, чрез която Исус стана от пасхален агнец на Голгота, в агнец Божий за изкупление греха на человеците. Това е възвестяване за идването на Святия Дух, на Духа Господен.
към текста >>

„А вие сте тяло Христово и частно удове." (I послание към коринтяните, гл.
А след това апостол Павел дава финала на това тайнство. „И никой не може да нарече Исуса Господ, освен чрез Духа Святаго." Значи, самата Евхаристия повтаря онова, което бе направено на Тайната вечеря, това е възвестяване на изкупителната жертва, чрез която Исус стана от пасхален агнец на Голгота, в агнец Божий за изкупление греха на человеците. Това е възвестяване за идването на Святия Дух, на Духа Господен. Чрез Светият Дух, чрез Който се кръщават в един Дух, те стават едно тяло с Христос, защото от един Дух се хранят и от един Дух се поят. А тази канара е Христос. „А вие сте тяло Христово и частно удове." (I послание към коринтяните, гл. 12, ст. 27). А защо? „А който ни утвърдява с вас в Христа и който ни е помазал, е Бог. Който и запечатва нас, и даде обручението на Духа в сърцата ни." (II послание към коринтяните, гл. 1, ст. 21-22).
към текста >>

Който и запечатва нас, и даде обручението на Духа в сърцата ни." (II послание към коринтяните, гл.
А тази канара е Христос. „А вие сте тяло Христово и частно удове." (I послание към коринтяните, гл. 12, ст. 27). А защо? „А който ни утвърдява с вас в Христа и който ни е помазал, е Бог. Който и запечатва нас, и даде обручението на Духа в сърцата ни." (II послание към коринтяните, гл. 1, ст. 21-22). Този, който ги запечатва с Духа, е Христовият Дух, за да станат всички едно в Христа Исуса. Чрез Евхаристията, на трапезата стават едно тяло Христово чрез благовестието за Исуса Христа и слизанието на Светия Дух. Те стават един дух с Христа. „Имайте е себе си същия Дух, Който беше и е Христа Исуса." (Послание към филипяните, гл.
към текста >>

„Имайте е себе си същия Дух, Който беше и е Христа Исуса." (Послание към филипяните, гл.
Който и запечатва нас, и даде обручението на Духа в сърцата ни." (II послание към коринтяните, гл. 1, ст. 21-22). Този, който ги запечатва с Духа, е Христовият Дух, за да станат всички едно в Христа Исуса. Чрез Евхаристията, на трапезата стават едно тяло Христово чрез благовестието за Исуса Христа и слизанието на Светия Дух. Те стават един дух с Христа. „Имайте е себе си същия Дух, Който беше и е Христа Исуса." (Послание към филипяните, гл. 2, ст. 5). Защото Господ е Духът и гдето е Господният Дух, там е свобода. (II послание към коринтяните, гл. 3, ст. 14). И когато приключват Благодарствената служба, т.е.
към текста >>

(II послание към коринтяните, гл.
Чрез Евхаристията, на трапезата стават едно тяло Христово чрез благовестието за Исуса Христа и слизанието на Светия Дух. Те стават един дух с Христа. „Имайте е себе си същия Дух, Който беше и е Христа Исуса." (Послание към филипяните, гл. 2, ст. 5). Защото Господ е Духът и гдето е Господният Дух, там е свобода. (II послание към коринтяните, гл. 3, ст. 14). И когато приключват Благодарствената служба, т.е. Евхаристията, след като е слезнал Светият Дух върху тях, то следва изпиването на последната чаша и благословия към Отца на Висините: „Благодатта на Господа Исуса Христа и любовта Божия, и общението на Святаго Духа да бъде с всички вас." (II послание към коринтяните, гл. 13, ст. 14). Ето това е Евхаристията, повторение на онова, което Исус е установил на Господнята вечеря, Тайната вечеря и чрез нея се отива към Възкресение на Духа, Възвишение на Духа и Общение със Светия Дух, а чрез него с Духа Христов.
към текста >>

Евхаристията, след като е слезнал Светият Дух върху тях, то следва изпиването на последната чаша и благословия към Отца на Висините: „Благодатта на Господа Исуса Христа и любовта Божия, и общението на Святаго Духа да бъде с всички вас." (II послание към коринтяните, гл.
2, ст. 5). Защото Господ е Духът и гдето е Господният Дух, там е свобода. (II послание към коринтяните, гл. 3, ст. 14). И когато приключват Благодарствената служба, т.е. Евхаристията, след като е слезнал Светият Дух върху тях, то следва изпиването на последната чаша и благословия към Отца на Висините: „Благодатта на Господа Исуса Христа и любовта Божия, и общението на Святаго Духа да бъде с всички вас." (II послание към коринтяните, гл. 13, ст. 14). Ето това е Евхаристията, повторение на онова, което Исус е установил на Господнята вечеря, Тайната вечеря и чрез нея се отива към Възкресение на Духа, Възвишение на Духа и Общение със Светия Дух, а чрез него с Духа Христов.
към текста >>

Ето това е Евхаристията, повторение на онова, което Исус е установил на Господнята вечеря, Тайната вечеря и чрез нея се отива към Възкресение на Духа, Възвишение на Духа и Общение със Светия Дух, а чрез него с Духа Христов.
(II послание към коринтяните, гл. 3, ст. 14). И когато приключват Благодарствената служба, т.е. Евхаристията, след като е слезнал Светият Дух върху тях, то следва изпиването на последната чаша и благословия към Отца на Висините: „Благодатта на Господа Исуса Христа и любовта Божия, и общението на Святаго Духа да бъде с всички вас." (II послание към коринтяните, гл. 13, ст. 14). Ето това е Евхаристията, повторение на онова, което Исус е установил на Господнята вечеря, Тайната вечеря и чрез нея се отива към Възкресение на Духа, Възвишение на Духа и Общение със Светия Дух, а чрез него с Духа Христов.
към текста >>

9. І.02.14. ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТАГО ДУХА ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

На разделение се обърна към мене и ми рече: „Желая утре, на това място, по това време, да се видя с тебе; имам да те питам и да ти кажа нещо - идваш ли?
Великомученика Димитрия в церквата, нарицаема: Кассъма-Джамиси. На излизане ни срещна един старец, свещеник-(3*), без да го познаваме, със среден ръст, лице сухо-бледо, брада дълга и бяла, очи светливи и пленителни. Благослови ни, като му целунахме десницата и ни попита откъде сме и накъде отиваме. Ний му отговорихме, че сме от Варна и отиваме за Света гора. „Много добре, рече той, аз познавам тия места и съм живял там няколко време", като ни и разпита за някои лица от градът Варна. На разделение се обърна към мене и ми рече: „Желая утре, на това място, по това време, да се видя с тебе; имам да те питам и да ти кажа нещо - идваш ли? " „С всяко благодарение" - му рекох и се разделихме. Другия ден, на великата събота, аз на определеното време отидох в церквата, влезнах при гробът на Св. Димитрий, запалих свещица и се помолих. След това захванах да разгледвам, с голямо внимание, грамадното здание и, неволно, ме облада една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: Защо ли ни е оставил Господ?... и защо да бъде такава една светиня в турски ръце и т.н... Но ето че и вчерашният старец се зададе и отиде право при олтаря и начна да се моли.
към текста >>

И, наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат с православието и славянството... Но нека се вълнува морето, пак, докогато е Христос на кормилото, корабът му няма да потъне." И пак мълчание... Аз тогава се возхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: „Отче, с помощта Христова и твоите свети молитви, напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете." Тогава вдигна очи и ръце нагоре и рече: „Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци." Тогава сегна към пазвата си и извади-(6*), в една бяла кърпа, нещо обвито, с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтарът (дюшемето на олтарът е по-високо около един лакът).
„Драгий ми синко, рече, ти наистина, си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начинът на вярата в Исуса Христа. И, не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, че са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мирът... Нито искам да те отвърна от намерението ти Аз те уверявам в името на Господа Вседържителя, че всякога, гдето и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение. Заради това, послушай съветът ми: да си идеш там на мястото-(5*), гдето те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залогът, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога... След няколко минутно мълчание, аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: „Не съм противен на волята Божия, защото е свята", а той ми рече: „Не е достатъчен отговорът ти; за да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърствуваме с молитви до последното издихание, та че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък, които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Аврам, който принесе своя син жертва на Бога; както и апостол Павел прие да бъде анатема от Христа, за спасение на своите по плът братя. И, наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат с православието и славянството... Но нека се вълнува морето, пак, докогато е Христос на кормилото, корабът му няма да потъне." И пак мълчание... Аз тогава се возхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: „Отче, с помощта Христова и твоите свети молитви, напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете." Тогава вдигна очи и ръце нагоре и рече: „Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци." Тогава сегна към пазвата си и извади-(6*), в една бяла кърпа, нещо обвито, с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтарът (дюшемето на олтарът е по-високо около един лакът). Като го разви и целуна, покани и мене, та целунах, после това показа ми с пръсти на напечатаните букви на него, дали ги познавам: аз му рекох: ,,Ако е число, то е 1747." „Така, вярно, рече, именно от това число води началото си тоя святи престол, но, за да разумееш по-добре, слушай: „Двадесетий ден от декемврий месец, хиляда седемстотин четиридесет и шеста година, е било четиридесетница от едно зверско истребление на няколко души в същия тоя град, от кръвожадни мохамедани. Останалата майка и вдовица от това благочестиво семейство, претоварено от неизказана скръб, с няколко свои роднини, просили от Бога помощ и утешение с всенощно бдение в церквата-(7*), нарицаема „Панагия Аагудяни". Агрипнията извършвал един седемдесет и седем годишен старец, Светогорски аскетия, от Иверския манастир, някой си йеромонах Теофаний. През нощта станала голяма буря със страшни гръмове и светкавица - малко останало церквичката да събори. Пред зори бурята утихнала, в черквата огряла чудна светлина, като ден.
към текста >>

Зачудений свещеник си останал на мястото, като вцепенен, без да се помръдне; девойката го наближила и отправила погледа си към него и му рекла: „Преподобния старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу.
Останалата майка и вдовица от това благочестиво семейство, претоварено от неизказана скръб, с няколко свои роднини, просили от Бога помощ и утешение с всенощно бдение в церквата-(7*), нарицаема „Панагия Аагудяни". Агрипнията извършвал един седемдесет и седем годишен старец, Светогорски аскетия, от Иверския манастир, някой си йеромонах Теофаний. През нощта станала голяма буря със страшни гръмове и светкавица - малко останало церквичката да събори. Пред зори бурята утихнала, в черквата огряла чудна светлина, като ден. Евангелието на литургията било на свършване и, в часът се явили трима мъже с една прекрасна девойка, дрехите им греели като Слънце. Зачудений свещеник си останал на мястото, като вцепенен, без да се помръдне; девойката го наближила и отправила погледа си към него и му рекла: „Преподобния старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу. В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на пресвятаго Параклита (Духа), за нашия окаян народ християнски... За умножение греховете на християните(8*), дълготърпеливий Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато християнските водители, до градът Варна, със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина син Божий, както те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тех, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!.,." И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гнев и проклетия се изляла от небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та, освен градът Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха! И така станаха известни на всичкия свят следствията на Божий гняв. О!... праведен си Господи и прави судби Твои! Но, Всеблагий Бог, во век не враждует. От премногото своя любов към человеческия род, пак се смилил, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене) - благоволил да им яви своя утешителен отговор, че до свършване на числото от сто и петдесеттех и три риби-(9*), писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще скрап и дните на Турското царство и до край ще го съсипе!...
към текста >>

В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на пресвятаго Параклита (Духа), за нашия окаян народ християнски... За умножение греховете на християните(8*), дълготърпеливий Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато християнските водители, до градът Варна, със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина син Божий, както те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тех, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!.,." И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гнев и проклетия се изляла от небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та, освен градът Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха!
Агрипнията извършвал един седемдесет и седем годишен старец, Светогорски аскетия, от Иверския манастир, някой си йеромонах Теофаний. През нощта станала голяма буря със страшни гръмове и светкавица - малко останало церквичката да събори. Пред зори бурята утихнала, в черквата огряла чудна светлина, като ден. Евангелието на литургията било на свършване и, в часът се явили трима мъже с една прекрасна девойка, дрехите им греели като Слънце. Зачудений свещеник си останал на мястото, като вцепенен, без да се помръдне; девойката го наближила и отправила погледа си към него и му рекла: „Преподобния старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу. В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на пресвятаго Параклита (Духа), за нашия окаян народ християнски... За умножение греховете на християните(8*), дълготърпеливий Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато християнските водители, до градът Варна, със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина син Божий, както те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тех, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!.,." И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гнев и проклетия се изляла от небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та, освен градът Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха! И така станаха известни на всичкия свят следствията на Божий гняв. О!... праведен си Господи и прави судби Твои! Но, Всеблагий Бог, во век не враждует. От премногото своя любов към человеческия род, пак се смилил, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене) - благоволил да им яви своя утешителен отговор, че до свършване на числото от сто и петдесеттех и три риби-(9*), писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще скрап и дните на Турското царство и до край ще го съсипе!... Всесилний ще възстанови ново християнско царство с православен вожд.
към текста >>

От премногото своя любов към человеческия род, пак се смилил, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене) - благоволил да им яви своя утешителен отговор, че до свършване на числото от сто и петдесеттех и три риби-(9*), писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще скрап и дните на Турското царство и до край ще го съсипе!...
Зачудений свещеник си останал на мястото, като вцепенен, без да се помръдне; девойката го наближила и отправила погледа си към него и му рекла: „Преподобния старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу. В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на пресвятаго Параклита (Духа), за нашия окаян народ християнски... За умножение греховете на християните(8*), дълготърпеливий Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато християнските водители, до градът Варна, със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина син Божий, както те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тех, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!.,." И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гнев и проклетия се изляла от небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та, освен градът Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха! И така станаха известни на всичкия свят следствията на Божий гняв. О!... праведен си Господи и прави судби Твои! Но, Всеблагий Бог, во век не враждует. От премногото своя любов към человеческия род, пак се смилил, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене) - благоволил да им яви своя утешителен отговор, че до свършване на числото от сто и петдесеттех и три риби-(9*), писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще скрап и дните на Турското царство и до край ще го съсипе!... Всесилний ще възстанови ново християнско царство с православен вожд. А да бъде това в действителност, милостовий Бог, по непостижимата своя премудрост е наредил, по необходимост, и християните да се обърнат с молитва и покаяние към него. Заради това, според числото на писаните риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко място да се принася, в името на Исуса Христа, Сина Божий и Неговите заслуги страшно безкровно жертвоприношение за прощение на греховете-(10*), за мирът и съединението вярата на християните, чистосърдечно просение помощ и сила от Святаго Духа, по-скоро да се сбъдне и изпълни писанието: едно стадо и един пастир. Нека бъде наченато най-напред в светия град Йерусалим, от святаго Сиона, по море, по суша, на всяко място, дето се именува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е духът на пророчеството." После, девойката се обръща към своята майка и й казва: „Постигналите ни земни скърбни изпитания са станали по непостижимите судби Божий и премного своя любов, да ни подари вечно блаженство; жениха на нашите души и тебе скоро ще повика на небето да се радваме на вечния живот; прочее, бъди бодра в молитвите си и на всички вас, Бог да оправя пътят - Амин." И след това тримата мъже и девойката станали невидими. След отпускът на Божествената литургия, като излезли от черква, научили се, че през нощта молнията изгорила три турски къщи с живущите в тях и всички думали, че Бог отвърнал на злодейците.
към текста >>

А да бъде това в действителност, милостовий Бог, по непостижимата своя премудрост е наредил, по необходимост, и християните да се обърнат с молитва и покаяние към него.
И така станаха известни на всичкия свят следствията на Божий гняв. О!... праведен си Господи и прави судби Твои! Но, Всеблагий Бог, во век не враждует. От премногото своя любов към человеческия род, пак се смилил, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене) - благоволил да им яви своя утешителен отговор, че до свършване на числото от сто и петдесеттех и три риби-(9*), писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще скрап и дните на Турското царство и до край ще го съсипе!... Всесилний ще възстанови ново християнско царство с православен вожд. А да бъде това в действителност, милостовий Бог, по непостижимата своя премудрост е наредил, по необходимост, и християните да се обърнат с молитва и покаяние към него. Заради това, според числото на писаните риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко място да се принася, в името на Исуса Христа, Сина Божий и Неговите заслуги страшно безкровно жертвоприношение за прощение на греховете-(10*), за мирът и съединението вярата на християните, чистосърдечно просение помощ и сила от Святаго Духа, по-скоро да се сбъдне и изпълни писанието: едно стадо и един пастир. Нека бъде наченато най-напред в светия град Йерусалим, от святаго Сиона, по море, по суша, на всяко място, дето се именува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е духът на пророчеството." После, девойката се обръща към своята майка и й казва: „Постигналите ни земни скърбни изпитания са станали по непостижимите судби Божий и премного своя любов, да ни подари вечно блаженство; жениха на нашите души и тебе скоро ще повика на небето да се радваме на вечния живот; прочее, бъди бодра в молитвите си и на всички вас, Бог да оправя пътят - Амин." И след това тримата мъже и девойката станали невидими. След отпускът на Божествената литургия, като излезли от черква, научили се, че през нощта молнията изгорила три турски къщи с живущите в тях и всички думали, че Бог отвърнал на злодейците. После всичко това, отец Теофаний се въодушевил и с ревност Илиева, по Бога, без да гледа на преклонната си възраст, предприел да извърши всичко, което го вразумил Бог. Без да се бави повече, отправил се за Йерусалим и като се разговорил със самия Патриарх, от святаго Сиона, отишел и в Константинопол и тамошния патриарх, като се съветвали всички, приели за добър знак рибите, писани в Евангелието (понеже на Елински язик на рибата буквите носят знаковете: Исус Христос - Божий син Спасител) и тогава напечатва сто и петдесет и три образа-(11*) за Божествени жертвеници, според приетия обичай.
към текста >>

Нека бъде наченато най-напред в светия град Йерусалим, от святаго Сиона, по море, по суша, на всяко място, дето се именува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е духът на пророчеството." После, девойката се обръща към своята майка и й казва: „Постигналите ни земни скърбни изпитания са станали по непостижимите судби Божий и премного своя любов, да ни подари вечно блаженство; жениха на нашите души и тебе скоро ще повика на небето да се радваме на вечния живот; прочее, бъди бодра в молитвите си и на всички вас, Бог да оправя пътят - Амин." И след това тримата мъже и девойката станали невидими.
Но, Всеблагий Бог, во век не враждует. От премногото своя любов към человеческия род, пак се смилил, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене) - благоволил да им яви своя утешителен отговор, че до свършване на числото от сто и петдесеттех и три риби-(9*), писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще скрап и дните на Турското царство и до край ще го съсипе!... Всесилний ще възстанови ново християнско царство с православен вожд. А да бъде това в действителност, милостовий Бог, по непостижимата своя премудрост е наредил, по необходимост, и християните да се обърнат с молитва и покаяние към него. Заради това, според числото на писаните риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко място да се принася, в името на Исуса Христа, Сина Божий и Неговите заслуги страшно безкровно жертвоприношение за прощение на греховете-(10*), за мирът и съединението вярата на християните, чистосърдечно просение помощ и сила от Святаго Духа, по-скоро да се сбъдне и изпълни писанието: едно стадо и един пастир. Нека бъде наченато най-напред в светия град Йерусалим, от святаго Сиона, по море, по суша, на всяко място, дето се именува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е духът на пророчеството." После, девойката се обръща към своята майка и й казва: „Постигналите ни земни скърбни изпитания са станали по непостижимите судби Божий и премного своя любов, да ни подари вечно блаженство; жениха на нашите души и тебе скоро ще повика на небето да се радваме на вечния живот; прочее, бъди бодра в молитвите си и на всички вас, Бог да оправя пътят - Амин." И след това тримата мъже и девойката станали невидими. След отпускът на Божествената литургия, като излезли от черква, научили се, че през нощта молнията изгорила три турски къщи с живущите в тях и всички думали, че Бог отвърнал на злодейците. После всичко това, отец Теофаний се въодушевил и с ревност Илиева, по Бога, без да гледа на преклонната си възраст, предприел да извърши всичко, което го вразумил Бог. Без да се бави повече, отправил се за Йерусалим и като се разговорил със самия Патриарх, от святаго Сиона, отишел и в Константинопол и тамошния патриарх, като се съветвали всички, приели за добър знак рибите, писани в Евангелието (понеже на Елински язик на рибата буквите носят знаковете: Исус Христос - Божий син Спасител) и тогава напечатва сто и петдесет и три образа-(11*) за Божествени жертвеници, според приетия обичай. И първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение частица: „мерзкое и Богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е благочестивим), но всичко това е било много тайно - страха ради Иудейска! - Преподобний Теофаний сам е ходил на света Синая, в Александрия, Антиохия, островите: Патмос и Кипър и, най-сетне, след дванадесет годишно бавение, свърнал се в Света Гора и там предал дух Богу.
към текста >>

И, Всетителят присъвокупил, че между всички християнски народи, Бог храни едно особено благоволение към най-многострадалното, между всички народи, славянско племе, за неговото простосърдечие и искреност.
Всемогъщият Бог, който предопределява, предопределил е и средствата, а най-главното между тях е молитвата. Но понеже не се намира други по-голям и превъзходен, по-могъществен образ на моление и предстателство у Бога за нас, за нашите нужди и надежди, както тоя образ на моление на страшното това жертвоприношение. Божествената Евхаристия, която ще се извършва на тоя Святи Престол, което е всичко Божествено и може да приведе във възторг и удивление не само мислите на нас, смъртните, но и на самите най-чисти ангелски умове; мога да кажа, че е най-голямото чудо, най-високото тайнство, което можеше да извърши премъдростта Божия за человеческия род. Освен това, и сам Исус Христос ни е учил, че всичко, каквото попросим от Бога Отца, в Негово име, ще ни подари. Заради това, с несъмнена вяра и голяма надежда на това обещание, в денят на освещението на тоя Святи Престол, са принесени молитви и прилежни прошения за избавлението на християнските народи от агарянското иго и за съединението на вярата и в същия ден Бог благоволил да открие с един Божествен начин на молещите се, че всичко негово обещание ще се изпълни непременно. И, Всетителят присъвокупил, че между всички християнски народи, Бог храни едно особено благоволение към най-многострадалното, между всички народи, славянско племе, за неговото простосърдечие и искреност. За това трябва, за напред, да стават молитви и моления за силата и помощта от Святаго Духа, да могат да се съединят единомислием, в едно тяло и един дух, както говори и Дух Святи чрез язиците на апостолите. I послание към Коринтяните, гл. 12, ст. 12-21, 26-27* (ст. 12) Защото както тялото е едно, а има много удове, и всйте удове на едното тяло, ако и много да са пак едно тяло са, така и Христос. (ст.
към текста >>

I послание към Коринтяните, гл.
Божествената Евхаристия, която ще се извършва на тоя Святи Престол, което е всичко Божествено и може да приведе във възторг и удивление не само мислите на нас, смъртните, но и на самите най-чисти ангелски умове; мога да кажа, че е най-голямото чудо, най-високото тайнство, което можеше да извърши премъдростта Божия за человеческия род. Освен това, и сам Исус Христос ни е учил, че всичко, каквото попросим от Бога Отца, в Негово име, ще ни подари. Заради това, с несъмнена вяра и голяма надежда на това обещание, в денят на освещението на тоя Святи Престол, са принесени молитви и прилежни прошения за избавлението на християнските народи от агарянското иго и за съединението на вярата и в същия ден Бог благоволил да открие с един Божествен начин на молещите се, че всичко негово обещание ще се изпълни непременно. И, Всетителят присъвокупил, че между всички християнски народи, Бог храни едно особено благоволение към най-многострадалното, между всички народи, славянско племе, за неговото простосърдечие и искреност. За това трябва, за напред, да стават молитви и моления за силата и помощта от Святаго Духа, да могат да се съединят единомислием, в едно тяло и един дух, както говори и Дух Святи чрез язиците на апостолите. I послание към Коринтяните, гл. 12, ст. 12-21, 26-27* (ст. 12) Защото както тялото е едно, а има много удове, и всйте удове на едното тяло, ако и много да са пак едно тяло са, така и Христос. (ст. 13) Защото всички ние чрез единия Дух се кръстихме да сме в едно тяло и юдеи, и елини, и раби, и свободни, и всинца в един Дух ся напоихме, (ст. 14) Защото тялото не е един уд, а много. (ст.
към текста >>

27) А вие сте тяло Христово и частно удове." I послание към Коринтяните, гл.
* (ст. 19) Ако бяха били вейте един уд, де щеше да е тялото? (ст. 20) Но сега удове са много, а тело едно. (ст. 21) И не може окото да рече на ръката: Немам потреба от тебе; или пък главата на нозете: Немам потреба от вас. (ст. 26) И ако страда един уд, всичке удове състрадат, ако ли се слави един уд, всйте удове се радват е него заедно. (ст. 27) А вие сте тяло Христово и частно удове." I послание към Коринтяните, гл. 12, ст. 12-21, 26-27* * (ст. 12) „Яко же тело едино есть, и уди имат многи, вси же уди единого тела, мнози суще, едино сут тело, тако и Христос" (ст. 13) „Ибоединем Духом ми вси во едино тело кръстихомса, аще юдеи, яще елини, или раби, или свободни: и вси единем Духом напоихомеа." (ст. 14) „Ибо тело несть един уд, но мнози." (ст.
към текста >>

10. І.02.26. КАК СЕ РАБОТИ С АНТИМИНСА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Домакинът разяснява, че Господнята вечеря на Новият завет е връзката между юдейската пасха с пасхалния агнец с приложеното безкръвно жертвоприношение на масата в даровете - хляб и вино, и преминаване към Оповестяване, че Синът Божий се предоставя на Свещената трапеза като Агнец Божий.
Домакинът трябва да възвести, че Господнята вечеря е тайна вечеря, на която се установява Тайнството Евхаристия. След това прочита от II част, глава 1, пасажите - отгоре надолу (1, 2, 3, 4, 5, 6, 7). VI. Домакинът посочва Антиминса, поставен на масата до хляба и виното с чашите и разяснява както е Антиминсът, като прочита от II част, глава 2 пасажите от т. 1 до т. 14, включително. VII. Домакинът разяснява, че Господнята вечеря на Новият завет е връзката между юдейската пасха с пасхалния агнец с приложеното безкръвно жертвоприношение на масата в даровете - хляб и вино, и преминаване към Оповестяване, че Синът Божий се предоставя на Свещената трапеза като Агнец Божий. След това се прочитат стихове от книгата Господня: Евангелие от Матея, гл. 26, ст. 26 - 30; Евангелие от Марка, гл. 14, ст. 22 - 26; Евангелие от Лука, гл.
към текста >>

1 - 29; I послание към коринтяни, гл.
14, ст. 22 - 26; Евангелие от Лука, гл. 22, ст. 14 - 20; Евангелие от Йоана, гл. 13, ст. 1 - 29; I послание към коринтяни, гл. 11, ст. 23 -32; Римляни, гл. 5, ст. 15; Евангелие от Иоанна, гл. 6, ст.
към текста >>

„Но нам е Един Бог Отец, от когото е всичко и ние сме в Него, и един Господ Исус Христос, чрез Когото е всичко и ние чрез него." (I коринтяни, гл.
14, ст. 26). „Да бъдат всички Едно, както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, да бъдат и те в Нас Едно, за да повярва светът, че ти си ме проводил." (Евангелие от Иоанна, гл. 17, ст. 21). „Аз в тях и те в Мене, да бъдат съвършени в Едно и да разбере светът, че Ти си Ме проводил и възлюбил си ги, както си възлюбил Мене." (Евангелие от Иоанна, гл. 17, ст. 23). „Но нам е Един Бог Отец, от когото е всичко и ние сме в Него, и един Господ Исус Христос, чрез Когото е всичко и ние чрез него." (I коринтяни, гл. 8, ст. 6). „Така и ние, многото, Едно тяло сме в Христа, а всякой от нас сме удове един на друг." (Римляните, гл. 12, ст. 5). „За то, ако е някой в Христа, той е създание Ново." (II коринтяни, гл. 5, ст. 17).
към текста >>

„За то, ако е някой в Христа, той е създание Ново." (II коринтяни, гл.
17, ст. 23). „Но нам е Един Бог Отец, от когото е всичко и ние сме в Него, и един Господ Исус Христос, чрез Когото е всичко и ние чрез него." (I коринтяни, гл. 8, ст. 6). „Така и ние, многото, Едно тяло сме в Христа, а всякой от нас сме удове един на друг." (Римляните, гл. 12, ст. 5). „За то, ако е някой в Христа, той е създание Ново." (II коринтяни, гл. 5, ст. 17). „Едно тяло и един Дух." (Ефесяни, гл. 4, ст. 4). „Защото Царството Божие не е ядене и пиене, но правда и мир, и радост в Духа Святаго." (Римляните, гл. 14, ст.
към текста >>

11. І.3 част ИСТОРИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ В „ОТКРОВЕНИЕТО В Солунската черква „Св. Димитър, дадено на 10 април 1854 година СЪПОСТАВКИ ЗНАМЕН�

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

На разделение се обърна към мене и ми рече: Желая утре, на това място, по това време, да се видя с тебе; имам да те питам и да ти кажа нещо - идваш ли?
Маврудиев и Петър Атанасов да се поклоним на гробът на Св. Великомученика Димитрия в церквата, нарицаема: Кассъма-Джамиси.На излизане ни срещна един старец, свещеник, без да го познаваме, със среден ръст, лице сухо-бледо, Брада дълга и бяла, очи светливи и пленителни. Благослови ни, като му целунахме десницата и ни попита откъде сме и накъде отиваме. Нии му отговорихме, че сме от Варна и отиваме за Света гора. Много добре, рече той, аз познавам тия места и съм живял там няколко време, като ни и разпита за някои лица от градът Варна. На разделение се обърна към мене и ми рече: Желая утре, на това място, по това време, да се видя с тебе; имам да те питам и да ти кажа нещо - идваш ли? С всяко благодарение - му рекох и се разделихме. Другия ден, на великата събота, аз на определеното време отидох в церквата, влезнах при гробът на Св. Димитрий, запалих свещица и се помолих. След това захванах да разгледвам, с голямо внимание, грамадното здание и, неволно, ме овладя една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: Защо ли ни е оставил Господ?... и защо да бъде такава една светиня в турски ръце и т.н... Но ето че и вчерашният старец се зададе и отиде право при олтаря и начна да се моли.
към текста >>

Тогава сегна към пазвата си и извади, в една бяла кърпа, нещо обвито, с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните поред олтарът (дюшемето на олтарът е по-високо около един лакът).
Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залогът, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога... След няколко минутно мълчание, аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: Не съм противен на волята Божия, защото е свята, а той ми рече: Не е достатъчен отговорът ти; за да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърствуваме с молитви до последното издихание, та че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък, които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Аврам, който принесе своя син жертва на Бога; както и апостол Павел прие да Бъде анатема от Христа, за спасение на своите по плът Братя. И, наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат с православието и славянството... Но нека се вълнува морето, пак, докогато е Христос на кормилото, КОРАБЪТ му няма да потъне. И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох, с едно страхопочание: Отче, с помощта Христова и твоите свети молитви, напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете. Тогава вдигна очи и ръце нагоре и рече: Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци. Тогава сегна към пазвата си и извади, в една бяла кърпа, нещо обвито, с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните поред олтарът (дюшемето на олтарът е по-високо около един лакът). Като го разви и целуна, покани и мене, та целунах, после това показа ми с пръсти на напечатаните Букви на него, дали ги познавам: аз му рекох: Ако е число, то е 1747. Така, вярно, рече, именно от това число води началото си тоя святи престол, но, за да разумееш по-добре, слушай: Двадесети ден от декемврий месец, хиляда седемстотин четиридесет и шеста година, е било четиридесетница от едно зверско изтребление на няколко души в същия тоя град, от кръвожадни мохамедани. Останалата майка и вдовица от това благочестиво семейство, претоварено от неизказана скръб, е няколко свои роднини, просили от Бога помощ и утешение с всенощно бдение в церквата, нарицаема Панагия Лагудяни. Агрипнията извършвал един седемдесет и седем годишен старец, Светогорски аскетия, от Иверския манастир, някой си йеромонах Теофаний. През нощта станала голяма буря със страшни гръмове И светкавица - малко останало церквичката да събори.
към текста >>

Зачудений свещеник си останал на мястото, като вцепенен, без да се помръдне; девойката го наближила и отправила погледа си към него н му рекла: Преподобний старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу.
Останалата майка и вдовица от това благочестиво семейство, претоварено от неизказана скръб, е няколко свои роднини, просили от Бога помощ и утешение с всенощно бдение в церквата, нарицаема Панагия Лагудяни. Агрипнията извършвал един седемдесет и седем годишен старец, Светогорски аскетия, от Иверския манастир, някой си йеромонах Теофаний. През нощта станала голяма буря със страшни гръмове И светкавица - малко останало церквичката да събори. Пред зори бурята утихнала, в черквата огряла чудна светлина, като ден . Евангелието на литургията било на свършване и, в часът се явили трима мъже с една прекрасна девойка, дрехите им греели като Слънце. Зачудений свещеник си останал на мястото, като вцепенен, без да се помръдне; девойката го наближила и отправила погледа си към него н му рекла: Преподобний старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу. В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на пресвятаго Параклита(Духа), за нашия окаян народ християнски... За умножение греховете на християните, дълготърпеливий Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато Християнските водители, до градът Варна, със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: 0, Исусе, ако си наистина син Божий, както те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тех, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!... И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гнев и проклетия се изляла от небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та,освен грaдът Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха! И така станаха известни на всичкия свят следствията на Божий гняв. 0!... праведен си Господи и прави судби Твои! Но, Всеблагий Бог, во век не враждует.
към текста >>

В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на пресвятаго Параклита(Духа), за нашия окаян народ християнски... За умножение греховете на християните, дълготърпеливий Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато Християнските водители, до градът Варна, със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: 0, Исусе, ако си наистина син Божий, както те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тех, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!...
Агрипнията извършвал един седемдесет и седем годишен старец, Светогорски аскетия, от Иверския манастир, някой си йеромонах Теофаний. През нощта станала голяма буря със страшни гръмове И светкавица - малко останало церквичката да събори. Пред зори бурята утихнала, в черквата огряла чудна светлина, като ден . Евангелието на литургията било на свършване и, в часът се явили трима мъже с една прекрасна девойка, дрехите им греели като Слънце. Зачудений свещеник си останал на мястото, като вцепенен, без да се помръдне; девойката го наближила и отправила погледа си към него н му рекла: Преподобний старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу. В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на пресвятаго Параклита(Духа), за нашия окаян народ християнски... За умножение греховете на християните, дълготърпеливий Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато Християнските водители, до градът Варна, със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: 0, Исусе, ако си наистина син Божий, както те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тех, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!... И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гнев и проклетия се изляла от небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та,освен грaдът Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха! И така станаха известни на всичкия свят следствията на Божий гняв. 0!... праведен си Господи и прави судби Твои! Но, Всеблагий Бог, во век не враждует. От премногото своя любов към человеческия род, пак се смилил, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене) - благоволил да им яви своя утешителен отговор, че до свършване на числото от сто и петдесеттех и три риби, писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще скрати дните на Турското царство и до край ще го съсипе!...
към текста >>

От премногото своя любов към человеческия род, пак се смилил, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене) - благоволил да им яви своя утешителен отговор, че до свършване на числото от сто и петдесеттех и три риби, писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще скрати дните на Турското царство и до край ще го съсипе!...
В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на пресвятаго Параклита(Духа), за нашия окаян народ християнски... За умножение греховете на християните, дълготърпеливий Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато Християнските водители, до градът Варна, със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: 0, Исусе, ако си наистина син Божий, както те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тех, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!... И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гнев и проклетия се изляла от небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та,освен грaдът Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха! И така станаха известни на всичкия свят следствията на Божий гняв. 0!... праведен си Господи и прави судби Твои! Но, Всеблагий Бог, во век не враждует. От премногото своя любов към человеческия род, пак се смилил, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене) - благоволил да им яви своя утешителен отговор, че до свършване на числото от сто и петдесеттех и три риби, писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще скрати дните на Турското царство и до край ще го съсипе!... Всесилинй ще възстанови ново християнско царство с првославен вожд. А да бъде това в действителност, милостовий Бог, по непостижимата своя премудрост е наредил, по необходимост, и християните да се обърнат с молитва и покаяние към него. Заради това, според числото на писаните риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко л\ясто да се принася, в името на Исуса Христа, Сина Божий и Неговите заслуги - страшно безкръвно жертвоприношение за прощение на греховете, за мирът и съединението вярата на християните, чистосърдечно просение помощ и сила от Святаго ДУХА, по-скоро да се сбъдне и изпълни писанието: едно стадо и един пастир. Нека бъде наченато най-напред в светия град Иерусалим, от святаго Сионд, по море, по суша, на всяко място, дето се именува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е духът на пророчеството. После, девойката се обръща към своята майка и й казва: Постигналите ни земни скръбни изпитания са станали по непостижимите судби Божий и премного своя любов, да ни подари вечно блаженство; жениха на нашите души и тебе скоро ще повика на небето да се радваме на вечния живот; прочее, въди бодра в молитвите си и на всички вас, Бог да оправя пътят - Амин.
към текста >>

А да бъде това в действителност, милостовий Бог, по непостижимата своя премудрост е наредил, по необходимост, и християните да се обърнат с молитва и покаяние към него.
И така станаха известни на всичкия свят следствията на Божий гняв. 0!... праведен си Господи и прави судби Твои! Но, Всеблагий Бог, во век не враждует. От премногото своя любов към человеческия род, пак се смилил, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене) - благоволил да им яви своя утешителен отговор, че до свършване на числото от сто и петдесеттех и три риби, писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще скрати дните на Турското царство и до край ще го съсипе!... Всесилинй ще възстанови ново християнско царство с првославен вожд. А да бъде това в действителност, милостовий Бог, по непостижимата своя премудрост е наредил, по необходимост, и християните да се обърнат с молитва и покаяние към него. Заради това, според числото на писаните риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко л\ясто да се принася, в името на Исуса Христа, Сина Божий и Неговите заслуги - страшно безкръвно жертвоприношение за прощение на греховете, за мирът и съединението вярата на християните, чистосърдечно просение помощ и сила от Святаго ДУХА, по-скоро да се сбъдне и изпълни писанието: едно стадо и един пастир. Нека бъде наченато най-напред в светия град Иерусалим, от святаго Сионд, по море, по суша, на всяко място, дето се именува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е духът на пророчеството. После, девойката се обръща към своята майка и й казва: Постигналите ни земни скръбни изпитания са станали по непостижимите судби Божий и премного своя любов, да ни подари вечно блаженство; жениха на нашите души и тебе скоро ще повика на небето да се радваме на вечния живот; прочее, въди бодра в молитвите си и на всички вас, Бог да оправя пътят - Амин. И след това тримата мъже и девойката станали невидими. След отпускът на Божествената литургия, като излезли от черква, научили се, че през нощта молнията изгорила три турски къщи с живущите в тях и всички думали, че Бог отвърнал на злодейците.
към текста >>

После, девойката се обръща към своята майка и й казва: Постигналите ни земни скръбни изпитания са станали по непостижимите судби Божий и премного своя любов, да ни подари вечно блаженство; жениха на нашите души и тебе скоро ще повика на небето да се радваме на вечния живот; прочее, въди бодра в молитвите си и на всички вас, Бог да оправя пътят - Амин.
От премногото своя любов към человеческия род, пак се смилил, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене) - благоволил да им яви своя утешителен отговор, че до свършване на числото от сто и петдесеттех и три риби, писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще скрати дните на Турското царство и до край ще го съсипе!... Всесилинй ще възстанови ново християнско царство с првославен вожд. А да бъде това в действителност, милостовий Бог, по непостижимата своя премудрост е наредил, по необходимост, и християните да се обърнат с молитва и покаяние към него. Заради това, според числото на писаните риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко л\ясто да се принася, в името на Исуса Христа, Сина Божий и Неговите заслуги - страшно безкръвно жертвоприношение за прощение на греховете, за мирът и съединението вярата на християните, чистосърдечно просение помощ и сила от Святаго ДУХА, по-скоро да се сбъдне и изпълни писанието: едно стадо и един пастир. Нека бъде наченато най-напред в светия град Иерусалим, от святаго Сионд, по море, по суша, на всяко място, дето се именува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е духът на пророчеството. После, девойката се обръща към своята майка и й казва: Постигналите ни земни скръбни изпитания са станали по непостижимите судби Божий и премного своя любов, да ни подари вечно блаженство; жениха на нашите души и тебе скоро ще повика на небето да се радваме на вечния живот; прочее, въди бодра в молитвите си и на всички вас, Бог да оправя пътят - Амин. И след това тримата мъже и девойката станали невидими. След отпускът на Божествената литургия, като излезли от черква, научили се, че през нощта молнията изгорила три турски къщи с живущите в тях и всички думали, че Бог отвърнал на злодейците. После всичко това, отец Теофаний се въодушевил и с ревност Илиева, по Бога, без да гледа на преклонната си възраст, предотправил се за Иерусалим и като се разговорил със самия Патриарх, от святаго Сиона, отишел и в Константинопол и тамошния патриарх, като се съветвали всички, приели за добър знак рибите, писани в Евангелието (понеже нд Елински язик на рибата вуквите носят знаковете: Исус Христос - Божий син Спасител) и тогава напечатва сто и петдесет и три образа за Божествени жертвеници, според приетия обичай. И първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение частица: мерзкое и Богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажда благочестивим), но всичко това е било много тайно - страха Ради Иудейска! - Преподобний Теофаний сам е ходил на света Синая, в Александрия, Антиохия, островите: Патмос и Кипър и, най-сетне, след дванадесет годишно бавене, свърнал се в Света Гора и там предал дух Богу.
към текста >>

И, Вестителят присъвокупил, че между всички християнски народи, Бог храни едно особено благоволение към най-многострадалното, между всички народи, славянско племе, за неговото простосърдечие и искреност.
Всемогъщият Бог, който предопределява, предопределил е и средствата, а най-главното между тях е молитвата. Но понеже не се намира други по-голям и превъзходен, по-могъществен образ на моление и председателство у Бога за нас, за нашите нужди и надежди, както тоя образ на моление на страшното това жертвоприношение. Божествената Евхаристия, която ще се извършва на тоя Святи Престол, което е всичко Божествено и може да приведе във възторг и удивление не само мислите на нас, смъртните, но и на самите най-чисти ангелски умове; мога да кажа, че е най-голямото чудо, най-високото тайнство, което можеше да извърши премъдростта Божия за человеческия род. Освен това, и сам Исус Христос ни е учил, че всичко, каквото попросим от Бога Отца, в Негово име, ще ни подари. Заради това, с несъмнена вяра и голяма надежда на това обещание, в денят на освещението на тоя Святи Престол, са принесени молитви и прилежни прошения за избавлението на християнските народи от агарянското иго и за съединението на вярата и в същия ден Бог благоволил да открие с един Божествен начин на молещите се, че всичко негово обещание ще се изпълни непременно. И, Вестителят присъвокупил, че между всички християнски народи, Бог храни едно особено благоволение към най-многострадалното, между всички народи, славянско племе, за неговото простосърдечие и искреност. За това трябва, за напред, да стават молитви и моления за силата и помощта от Святаго Духа, да могат да се съединят единомислием, в едно тяло и един дух, както говори и Дух Святи чрез язиците на Апостолите. I послание към Коринтяните, гл. 12, ст. 12-21, 26-27* (ст. 12) Защото както тялото е едно, а има много удове, и всите удове на едното тяло, ако и много да са пак едно тяло са, така и Христос. (ст.
към текста >>

I послание към Коринтяните, гл.
Божествената Евхаристия, която ще се извършва на тоя Святи Престол, което е всичко Божествено и може да приведе във възторг и удивление не само мислите на нас, смъртните, но и на самите най-чисти ангелски умове; мога да кажа, че е най-голямото чудо, най-високото тайнство, което можеше да извърши премъдростта Божия за человеческия род. Освен това, и сам Исус Христос ни е учил, че всичко, каквото попросим от Бога Отца, в Негово име, ще ни подари. Заради това, с несъмнена вяра и голяма надежда на това обещание, в денят на освещението на тоя Святи Престол, са принесени молитви и прилежни прошения за избавлението на християнските народи от агарянското иго и за съединението на вярата и в същия ден Бог благоволил да открие с един Божествен начин на молещите се, че всичко негово обещание ще се изпълни непременно. И, Вестителят присъвокупил, че между всички християнски народи, Бог храни едно особено благоволение към най-многострадалното, между всички народи, славянско племе, за неговото простосърдечие и искреност. За това трябва, за напред, да стават молитви и моления за силата и помощта от Святаго Духа, да могат да се съединят единомислием, в едно тяло и един дух, както говори и Дух Святи чрез язиците на Апостолите. I послание към Коринтяните, гл. 12, ст. 12-21, 26-27* (ст. 12) Защото както тялото е едно, а има много удове, и всите удове на едното тяло, ако и много да са пак едно тяло са, така и Христос. (ст. 13) Защото всички ние чрез единия Дух се кръстихме да сме в едно тяло и юдеи, и елини, и раби, и свободни, и всинца в един Дух ся напоихме. (ст.ст. 14) Защото тялото не е един уд, а много. ст.
към текста >>

I Послание към Коринтяните, гл.
19) Ако бяха били всите един уд, де щеше дд е тялото? ст. 20) Но сега удове са много, а тело едно. ст. 21) И не може окото да рече на ръката: Немам потрева от тебе; или пък главата на нозете: Немам потреба от вас. (ст. 26) И ако страда един уд, всичке удове състрадат, ако ли се слави един уд, всите удове се радват с него заедно. (ст. 27) А вие сте тяло Христово и частно удове. I Послание към Коринтяните, гл. 12, ст. 12-21, 26-27* * (ст. 12) Яко же тело едино есть, и уди имат многи, вси же уди единого тела, мнози суще, едино сут тело, тако и Христос (ст. 13) Иво единем Духом ми вси во едино тело кръстихомса, аще юдеи, яще елини, или раби, или свободни: и вси единем Духом ндпоихомса. (ст. 14) Иво тело несть един уд, но мнози. (ст.
към текста >>

12. IV.15 август, неделя

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

В тази така наречена еволюция ние сме отишли до дъното на самия триъгълник и се възкачваме към Бога, та така е станало спасението.
Тук г-н Дънов по дълбок начин и на философски език обясни етапите и подразделенията на емблемата, но аз не разбрах и не останаха освен следните откъслечни мисли: Всички души, които са излезли от Бога, пречупват правата линия и тогава е станало отражение в триъгълника, а това е, което се казва падение. После се образува друг триъгълник и виждаме същество с две глави, а същество с две глави не може да бъде в хармония с Бога. И това в науката се нарича еволюция. Всяка една душа трябва да премине през всички форми и всяка форма, която човек може да усвои, става негов капитал. Без форма никакво знание не може да съществува. В тази така наречена еволюция ние сме отишли до дъното на самия триъгълник и се възкачваме към Бога, та така е станало спасението. Втората картина представлява еманципацията, която е петоъгълник, дето са петте велики добродетели, които представят Правдата, Любовта, Добродетелта, Истината и Мъдростта. Ние сега влизаме в шестия етап, който е еволюцията на духовете. Същевременно тази пръчка-емблема показва двоякото проявление на Бога. Ние сме се качили на първия Божествен етап. Показа се от г-н Дънов на всички и другата емблема на Веригата - ножът, след което каза: - Всяко събитие, за да се появи, трябва да има сила - този нож показва силата.
към текста >>

3-те е символ на живота, целта, към която се стремим.
След гореизложеното г-н Дънов обяви събранието за завършено, като добави, че между би 7 часа тази вечер трябва да се явим всички, за да се осветим. Но понеже почти всички не се считаха уморени и не напуснаха местата си и сам г-н Дънов не излезе на почивка, то завърза се частна беседа, в която се задаваха частни въпроси. В този разговор г-н Дънов изказа следните по-важни и от мене разбрани и схванати мисли: Здравето отговаря на тялото, щастието отговаря на душата, а блаженството отговаря на Духа. В първата емблема - законът, виждаме цифрите 1,2,3, 5, 7. 1 -то е Бог в нас; 2-те е Божествената любов, но това число е, което се подава. 3-те е символ на живота, целта, към която се стремим. То е падение, сила. То не е поделимо. 3-те само Бог може да го победи. 5-те - то сме ние. Нищо не може да ни победи освен любовта.
към текста >>

По-нататък, към 5-те като се прибави 2-те, образува се числото 7; то е центърът на шестоъгълника.
То е падение, сила. То не е поделимо. 3-те само Бог може да го победи. 5-те - то сме ние. Нищо не може да ни победи освен любовта. По-нататък, към 5-те като се прибави 2-те, образува се числото 7; то е центърът на шестоъгълника. В астралния мир половете не са както на физическия. Там мъжете, които са били на физическия свят, стават жени, а жените стават мъже. В ума ви нека стои следното: Не отделяйте духовния свят от физическия, защото всичко е духовно. В света ежегодно се изтрепват и умират по 32 милиона хора, та в тях, разбира се, се включват и умиращите всяка година македонци. Не се безпокойте за изтребването на македонците, защото ще видите, че колкото се изтребват, двойно се размножават.
към текста >>

И тогава добрите мисли и чувства, които храниш към добрия човек, с когото си се сприятелил, ще влязат в борба с лошите мисли и чувства, които изпращаш към човек, с когото си в ненавист, и така ти ще останеш неуязвим.
Така плътта е жената на дявола, дяволът е мъжът на плътта. Светът, това са синовете, които са родили плътта и дяволът. Никога не се заемайте да се борите с плътта, греха, дявола, защото който се помъчи да стори това, поставя се на фалшива почва. Ако искате да вървите добре, то на лошата мисъл и изкушението противопоставяйте една добра мисъл и тогава, ти, като станеш център, ще оставиш двете мисли и желания да се борят, а ти ще вървиш из пътя неповредим. Намразиш ли се с някого, например, на когото често и без да знаеш изпращаш лоши мисли, в такъв случай намери и се събери с приятели, с друг човек, на когото животът и линията на поведението са диаметрално противоположни с живота и линията на поведението на човека, с когото си се намразил. И тогава добрите мисли и чувства, които храниш към добрия човек, с когото си се сприятелил, ще влязат в борба с лошите мисли и чувства, които изпращаш към човек, с когото си в ненавист, и така ти ще останеш неуязвим. Всичките сили в света вървят по известна плоскост, Те са 7 горни и 7 долни етажа, та всичко 14 течения. И за да се приложат законите, трябва добре да се изучава кои сфери съответствуват, та да се подигне умът към духовете, обитаващи сферата, която в конкретния случай ви трябва. За да стане срещата на Веригата тая година в Търново, си има своето дълбоко значение. То си има свръзката с астралния мир, но как и що, Духът не желае да ви отговори. До 1914 година ще се приготвят всичките условия за духовното обединение на този народ, но всичко това дали ще се реализира, не се знае.
към текста >>

И за да се приложат законите, трябва добре да се изучава кои сфери съответствуват, та да се подигне умът към духовете, обитаващи сферата, която в конкретния случай ви трябва.
Никога не се заемайте да се борите с плътта, греха, дявола, защото който се помъчи да стори това, поставя се на фалшива почва. Ако искате да вървите добре, то на лошата мисъл и изкушението противопоставяйте една добра мисъл и тогава, ти, като станеш център, ще оставиш двете мисли и желания да се борят, а ти ще вървиш из пътя неповредим. Намразиш ли се с някого, например, на когото често и без да знаеш изпращаш лоши мисли, в такъв случай намери и се събери с приятели, с друг човек, на когото животът и линията на поведението са диаметрално противоположни с живота и линията на поведението на човека, с когото си се намразил. И тогава добрите мисли и чувства, които храниш към добрия човек, с когото си се сприятелил, ще влязат в борба с лошите мисли и чувства, които изпращаш към човек, с когото си в ненавист, и така ти ще останеш неуязвим. Всичките сили в света вървят по известна плоскост, Те са 7 горни и 7 долни етажа, та всичко 14 течения. И за да се приложат законите, трябва добре да се изучава кои сфери съответствуват, та да се подигне умът към духовете, обитаващи сферата, която в конкретния случай ви трябва. За да стане срещата на Веригата тая година в Търново, си има своето дълбоко значение. То си има свръзката с астралния мир, но как и що, Духът не желае да ви отговори. До 1914 година ще се приготвят всичките условия за духовното обединение на този народ, но всичко това дали ще се реализира, не се знае. Молихме се всички по една кратка молитва, а след това събранието се преустанови за до 8 часа вечерта. Господнята вечеря Точно в 8 часа вечерта се събрахме в заседателната стая около масата, както се бяхме наредили, и върху масата имаше сложена трапеза със следните съестни продукти: хляб, вино, риба, грозде, сливи, ябълки, круши, праскови, стафиди, сухо грозде, чукани бадеми, диви, пъпеши, смокини, лимони, пиперки с домати и лук, захар, орехи зелени небелени и лешници.
към текста >>

Иларионов - Първо послание към Коринтяните 11 гл., от 23 go 32 cm., П.
Киров - Матея 26 гл., от 26-30 cm., Т. Бъчваров - Марка 14 гл , от 22-26 cm., Т. Стоименов - Лука 22 гл., от 14 до 20 cm., Д. Голов - Матея 26 гл., от 26-30 cm., П. Гумнеров - Йоана 13 гл., от 1-29 cm., К. Иларионов - Първо послание към Коринтяните 11 гл., от 23 go 32 cm., П. Тихчев - Римляном 15 гл., 15 cm., В. Граблашев - Йоана 6 глава, 61 cm., Г. Гумнерова - Йоана 6 глава, 15 cm.. Е. Иларионова - Йоана 6 гл., 49-52 cm. Подир прочитането на горните стихове от книгата Господня г-н Дънов раздаде хляба и виното, преди което всички заедно изказахме кратки молитви.
към текста >>

13. IV.17 август, вторник

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Последва мълчание и г-н Дънов възгласи: - Духът се обръща към всички вас и ви пита: Кое е най-голямото ваше желание?
Но когато Господ ни остави, ние изгубваме вяра в Небето и съвършено пропадаме. Всеки един от вас да бъде по едно малко огнище, на което Господ да запали огъня на живота, огъня на истината и върху това огнище Той ще бъде олтарят, върху който вие ще принесете своите молитви и те ще бъдат чути и приети. По покана на г-н Дънов всички изпяхме песента 184 от евангелската песнопойка, но само първия стих. „Животворящи Дух, небесен гост, ела с любов гореща, разпали студените сърца." Някои почнаха и втория стих, но г-н Дънов повели да спрат, като обясни: - Първият стих е съдържанието и духът на Писанието, другите са допълнителни. Духът казва, че вторият стих е без значение и той е писан далеч не от този, който е писал първия стих. Последва мълчание и г-н Дънов възгласи: - Духът се обръща към всички вас и ви пита: Кое е най-голямото ваше желание? Мнозина изказаха желанията си, след което г-н Дънов добави: - Господ казва: Всичко това ще бъде на всички вас. После Господ казва и още това: Да имате всякога предвид, че винаги Той ви гледа и всякога следи всичките ви постъпки. Затова имайте предвид, че кога каквото вършите, кога I каквото мислите, всичко е пред Неговото лице. Изберете сега едного между вас да избере и да каже една страница от Библията. Единогласно избрахме дядо Петър Тихчев, който заяви, че избира 999 страница.
към текста >>

Г-н Дънов отвори Библията и на избраната страница прочете Второто послание към Коринтяните, 13 глава, от 3 стих до края.
Мнозина изказаха желанията си, след което г-н Дънов добави: - Господ казва: Всичко това ще бъде на всички вас. После Господ казва и още това: Да имате всякога предвид, че винаги Той ви гледа и всякога следи всичките ви постъпки. Затова имайте предвид, че кога каквото вършите, кога I каквото мислите, всичко е пред Неговото лице. Изберете сега едного между вас да избере и да каже една страница от Библията. Единогласно избрахме дядо Петър Тихчев, който заяви, че избира 999 страница. Г-н Дънов отвори Библията и на избраната страница прочете Второто послание към Коринтяните, 13 глава, от 3 стих до края. Събранието след това се преустанови, за да продължи днес в 5 часа. В 5 часа се събрахме и г-н Дънов каза: - Една бележка ще направя върху работата, която имате предвид тази година. В духовния и във физическия свят законите са подобни, едни и същи, само че техните приложения са различни. Разликата е само в метода и затова, ако искате да работите за Бога във физическото поле, трябва да изваждате поука от светските хора. Например, има земеделец, който най-напред търси да купи земя, работи на нея, следи какво може да роди и чрез дълъг опит най-после се приспособява на почвата, аклиматизира на почвата онова растение, което е годно.
към текста >>

Вашата душа се нуждае от Божествената виделина, а вие, като се поставите спрямо Бога така, както Земята към Слънцето, няма да се ползувате, злото може да има отношение и спрямо вас, затова не бива да изкушавате Господа, защото за Бога няма лошо нещо и когато Го викаме като един учител, Той знае законите и отстранява нещата, които ни вредят.
Например не можете да станете богат човек между лоши хора, защото това, което вие насаждате, те ще го разрушат. Добри може да станете само между добри хора. Но добрият човек сам по себе си трябва да бъде съвсем силен, та да може вредните елементи да ги направи годни за своето естество. Не се съединявайте с хора, които имат отрицателни мисли, а винаги се съединявайте с хора, които имат положителни мисли. После, когато се приближавате при хората, не трябва да бъдете активни, а трябва да се поставите както Земята спрямо Слънцето. Вашата душа се нуждае от Божествената виделина, а вие, като се поставите спрямо Бога така, както Земята към Слънцето, няма да се ползувате, злото може да има отношение и спрямо вас, затова не бива да изкушавате Господа, защото за Бога няма лошо нещо и когато Го викаме като един учител, Той знае законите и отстранява нещата, които ни вредят. По отношение на Бога всяко нещо е на мястото си и всичко безпрекословно работи за изпълнение на Неговата воля. Затова Бог, Който управлява света, няма противници. Господ, Който е между нас и нашите противници, дохожда между тях и нас и тогава те се опълчват против Него. Той връща техните мисли и действия върху тях и те страдат. Пазете се от лошите мисли, защото ако този, комуто ги изпращате, въздъхне към Господа, тия мисли ще се върнат към вас и тогава ще бъдете наказани.
към текста >>

Пазете се от лошите мисли, защото ако този, комуто ги изпращате, въздъхне към Господа, тия мисли ще се върнат към вас и тогава ще бъдете наказани.
Вашата душа се нуждае от Божествената виделина, а вие, като се поставите спрямо Бога така, както Земята към Слънцето, няма да се ползувате, злото може да има отношение и спрямо вас, затова не бива да изкушавате Господа, защото за Бога няма лошо нещо и когато Го викаме като един учител, Той знае законите и отстранява нещата, които ни вредят. По отношение на Бога всяко нещо е на мястото си и всичко безпрекословно работи за изпълнение на Неговата воля. Затова Бог, Който управлява света, няма противници. Господ, Който е между нас и нашите противници, дохожда между тях и нас и тогава те се опълчват против Него. Той връща техните мисли и действия върху тях и те страдат. Пазете се от лошите мисли, защото ако този, комуто ги изпращате, въздъхне към Господа, тия мисли ще се върнат към вас и тогава ще бъдете наказани. Друго нещо: Всички трябва да се научите да контролирате себе си. Ами че вие нямате самообладание. За един християнин самообладанието е едно необходимо качество, защото без него той нищо не може да направи. Човек, който не се самообладава, е разнебитен мозък, разнебитена каца, разстроен организъм. Самообладанието е качество на душата и това е една висша интелигентност, с която сме свързани с твърда, непоколебима вяра.
към текста >>

Аз в София наблюдавам как около първо число на месеца хората са добри и весели, защото са взели пари от заплатите, но към 13 число са вече дряхли99, с философски изглед и улиците - празни.
Тия качества са отрицателни и питаме само защо е така. Човек ако не върви в тоя път, ще слезе е чистилището. Самообладанието е трудно, то е едно качество, което с години може да се добие. При самообладанието човек е тих и спокоен, никому не се сърди, пред всяко страдание извлича поука и следующия път след страданието той знае как да бие своя противник. С мъчнотиите в живота се опитва нашето самообладание. Аз в София наблюдавам как около първо число на месеца хората са добри и весели, защото са взели пари от заплатите, но към 13 число са вече дряхли99, с философски изглед и улиците - празни. Пътят, в който вървите сега. е най-добрият, и за вас ще бъде щастие, ако завършите благополучно края му и го осъществите. Бог е определил много добри работи във вашия път, но ви липсва самообладание и така сами си вредите, защото, щом се раздразните, свързвате се с всички лоши духове, настане у човека една суматоха и се чувствува някак си в ада, па и в действителност е в ада. Сега опитайте следното. Намерете един човек, когото любите, направете му добро и ето вие ще се свържете с добродетелта.
към текста >>

Така щото ще оставим теоретическата страна на въпроса и ще пристъпим към работа.
Когато дойде някое страдание във вас, аз може да го лекувам, но когато дойде върху мене страданието, то аз трябва да изпия чашата до дъното, защото на когото е много дадено, много се иска [от него]. Прочее, ние имаме работа с един свят организиран, който държи сметка за желанията ви, та изпитът е много строг. И понеже вие сте, които се готвите за Небето и за духовния свят, то членовете на духовната Верига имат предвид да ви приготвят място, та животът ви няма да бъде изоставен, а ще имате тяхната протекция, но вие трябва да докажете, че заслужавате това. Някои от вас знаят това, пъшкат от дълговете си, но тия дългове ги имате знаете ли защо? Причините на всичко това ви са известни. Така щото ще оставим теоретическата страна на въпроса и ще пристъпим към работа. По-добре да работим малко, отколкото да имаме велики проекти. Имаме няколко приятели, които са в затруднително положение и на които Веригата трябва да помогне, но не само да им помогне, но дълбоко да пожелае, щото на всеки един от тях да се помогне. Ние трябва да помагаме на хората, от онова, което имаме, да им дадем, да им дадем онзи стимул, който да ги повдигне и помогне. По тоя начин можете да си помогнете и работите ви да вървят много добре. Аз забелязвам, че когато насоча мисълта си да помогна на някого, в другите от вас се заражда завист и по този начин се въздействува.
към текста >>

Ако се обръщате към Бога и вярвате, че Той действително е силен и че всичко може да ви даде, то ще ви се помогне.
В душата си трябва да имаме фокус. И ако вие нямате достатъчно тоя фокус, трябва да намерите друг човек, който е с по-силни трептения и той ще даде по-силно потеглуване нагоре и ще ти помогне. В разните окултни школи при приложение разни са и начините. Но най-безопасният начин е този, който употребяват християните, защото ако при-бегнем до някоя окултна школа, там са свързани с духове, които, за да ти помогнат, ще искат да възприемеш техните възгледи и пр. и така работите се затрудняват. Ако се обръщате към Бога и вярвате, че Той действително е силен и че всичко може да ви даде, то ще ви се помогне. Но ако чувствувате слабост тук, то обърнете се към разните краски. Така, когато искаме да въдворим здравето, прибягваме до портокалената краска; когато искаме да въдворим волята, употребяваме жълтата; когато искаме подем на ума и духа - синята и т.н. Човек трябва да се упражнява, да види коя краска може по-добре да си представи и да знае, че тя е основата на неговия мозък, а човек, който не може да си представи нито една краска, то значи, че мозъкът му е в анормалност. И така, вие трябва да търсите скъпоценните работи между хората и когато подобрите един лош човек, вие сте изкопали един много голям брилянт, който ще ви бъде съкровище. Не се плашете от лошите хора.
към текста >>

Но ако чувствувате слабост тук, то обърнете се към разните краски.
И ако вие нямате достатъчно тоя фокус, трябва да намерите друг човек, който е с по-силни трептения и той ще даде по-силно потеглуване нагоре и ще ти помогне. В разните окултни школи при приложение разни са и начините. Но най-безопасният начин е този, който употребяват християните, защото ако при-бегнем до някоя окултна школа, там са свързани с духове, които, за да ти помогнат, ще искат да възприемеш техните възгледи и пр. и така работите се затрудняват. Ако се обръщате към Бога и вярвате, че Той действително е силен и че всичко може да ви даде, то ще ви се помогне. Но ако чувствувате слабост тук, то обърнете се към разните краски. Така, когато искаме да въдворим здравето, прибягваме до портокалената краска; когато искаме да въдворим волята, употребяваме жълтата; когато искаме подем на ума и духа - синята и т.н. Човек трябва да се упражнява, да види коя краска може по-добре да си представи и да знае, че тя е основата на неговия мозък, а човек, който не може да си представи нито една краска, то значи, че мозъкът му е в анормалност. И така, вие трябва да търсите скъпоценните работи между хората и когато подобрите един лош човек, вие сте изкопали един много голям брилянт, който ще ви бъде съкровище. Не се плашете от лошите хора. Вие се плашете от тях само когато им съдействувате и вървите наедно с тях.
към текста >>

Церът против лошата мисъл, когато попадне върху човека, е хич да не се разговаря с нея и да обръща ума си към Бога.
Лошите хора са потребни, за да ни размърдат в тоя свят, защото, както върху водата, която е в бездействие, се явява жабуняк, а напротив, когато е подвижна, тя е полезна, плодотворна и здравословна, така и с нас, затова вашата вода у вас трябва да я размърдате. Образувайте си добри мисли и никога не мислете, че някой ваш приятел може да ви спъне. Ами че вие сами се спъвате, като задържате тази лоша мисъл у вас. Иначе, казвам ви, няма сила, която може да ви спъне в тоя свят. Щом се роди в ума ви лоша мисъл против някой ваш приятел, това е вече от лукаваго и днес хората знаят повече за дявола, отколкото за Христа. Церът против лошата мисъл, когато попадне върху човека, е хич да не се разговаря с нея и да обръща ума си към Бога. Аз искам всичките приятели, които имате утаени мисли, да ги изпъдят, да ги напуснат. Тази година аз искам да стимулирам тази утайка. Трябва да има чистота между вас, за да може да действува законът, който ще турим да работи между нас. защото иначе може да последва и скъсване на брънката. Дръжте се към Бога с всичката си сила, с всичкия си ум и воля и тогава само ще дойдете в правата посока.
към текста >>

Дръжте се към Бога с всичката си сила, с всичкия си ум и воля и тогава само ще дойдете в правата посока.
Церът против лошата мисъл, когато попадне върху човека, е хич да не се разговаря с нея и да обръща ума си към Бога. Аз искам всичките приятели, които имате утаени мисли, да ги изпъдят, да ги напуснат. Тази година аз искам да стимулирам тази утайка. Трябва да има чистота между вас, за да може да действува законът, който ще турим да работи между нас. защото иначе може да последва и скъсване на брънката. Дръжте се към Бога с всичката си сила, с всичкия си ум и воля и тогава само ще дойдете в правата посока. Истината сама по себе си е ясна. Вие трябва да се държите с Господа също както що гледате мене. Старайте се да виждате Господа във всеки един човек - тогава сте в правия път. Не изпускайте из предвид думите Христови: Търсете първо Царството Божие и правдата негова и всичко друго ще ви се приложи. Един човек трябва да бъде 9 пъти прекаран през Божествения огън, за да се пречисти.
към текста >>

Ако искате да помогнете на някои от приятелите във Веригата, трябва да съсредоточите ума си към него.
Най-после, искам всички членове от Веригата да правят упражнения -чисто и ясно телесни упражнения. Това го изисква Духът и то е, за да се образува хармония във вашия организъм. И това ще го правите редовно поне няколко пъти в седмицата. Това е един начин как да връзваме ума за работа за тялото. Тъй щото, ще имате тогава здрави тела, здрави умове и здрави души. Ако искате да помогнете на някои от приятелите във Веригата, трябва да съсредоточите ума си към него. Аз искам вие да се научите да действувате от името на Веригата, за да уякне вашата вяра. Да изпращате всичките си добри мисли към приятелите, защото ако не сторите това, аз сам ще го направя, но искам и вие да направите нещо, та да се уякне вярата ви. Аз ще ви дам думата, а вие ще я разработите и оползотворите - за труда няма да ви се даде нищо, трудът ще бъде даром. Искам да бъдете свободни, свежи, весели и като заминавате оттука за домовете си, да мислите, като че ли имате всичко със себе си. Унилостта на духа да ви напусне.
към текста >>

Да изпращате всичките си добри мисли към приятелите, защото ако не сторите това, аз сам ще го направя, но искам и вие да направите нещо, та да се уякне вярата ви.
И това ще го правите редовно поне няколко пъти в седмицата. Това е един начин как да връзваме ума за работа за тялото. Тъй щото, ще имате тогава здрави тела, здрави умове и здрави души. Ако искате да помогнете на някои от приятелите във Веригата, трябва да съсредоточите ума си към него. Аз искам вие да се научите да действувате от името на Веригата, за да уякне вашата вяра. Да изпращате всичките си добри мисли към приятелите, защото ако не сторите това, аз сам ще го направя, но искам и вие да направите нещо, та да се уякне вярата ви. Аз ще ви дам думата, а вие ще я разработите и оползотворите - за труда няма да ви се даде нищо, трудът ще бъде даром. Искам да бъдете свободни, свежи, весели и като заминавате оттука за домовете си, да мислите, като че ли имате всичко със себе си. Унилостта на духа да ви напусне. После, трябва да имате смирение. Най-сетне, на Христа удариха 60 хиляди удара, а знаем, че и Той, като е в човешко естество, имаше честолюбие.
към текста >>

14. IV.18 август, сряда

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

2 упражнение: Изнасят се ръцете напред успоредно, после се разширяват встрани хоризонтално, като се гледа дланите да бъдат обърнати към земята.
Розовата, синята и жълтата ленти все още са на масата. Преди всичко г-н Дънов нагледно ни показа как да направим гимнастическите упражнения, които ни се дават тази година от Духа, като сам той направи тия упражнения пред всички и за които упражнения ни се каза от него още вчера подир обяд, че ще ни се дадат. Тези телесни упражнения се състоят в следните 7 прийома: 1 упражнение: Ръцете опънати назад и надолу с дланите, движим ръцете кръгообразно отзад, нагоре и се навеждаме заедно с тялото, докато по възможност пръстите на ръцете опрат до земята, след което се изправяме и ръцете се повдигат нагоре, като се изнасят назад, докато дойдат в първото положение. Прави се 3 пъти. Това упражнение е за стомаха. 2 упражнение: Изнасят се ръцете напред успоредно, после се разширяват встрани хоризонтално, като се гледа дланите да бъдат обърнати към земята. Прави се 3 пъти .Това упражнение г-н Дънов обяви, че е за гърдите. 3 упражнение: Повдигаме ръцете нагоре, повиваме (прегъваме) тялото от кръста надясно, напред, наляво и назад, за да образува кръг. Три пъти наляво и 3 пъти надясно. Това упражнение е за долните центрове на симпатичната нервна система. 4 упражнение: Изнасяме ръцете встрани хоризонтално с длани надолу, после ги издигаме нагоре, като се превиват край главата и образуват кръг върху раменете, като се връщат, докато достигнат първото си положение.
към текста >>

След това г-н Дънов прочете на всеослишание и ни продиктува и си написахме посланието, което Духът даде вчера преди обед.
Тия упражнения ви се дават, за да бъдете здрави. Те се дават за пръв път и в никоя книга по здравословието няма да ги намерите. И аз искам да видя как ще подействуват тия упражнения върху вас, защото те се дават и за концентриране на ума. Продиктува ни се молитвата, с която се молихме снощи подир обед, хогато влизахме в олтаря по 6 души. Но тази молитва не може да се изложи тук. След това г-н Дънов прочете на всеослишание и ни продиктува и си написахме посланието, което Духът даде вчера преди обед. Това послание гласи: „Аз съм Господ ваш верен и благи, Който винаги пази Своето обещание към ония, които Ме любят. Ходете пред Мене с чисто сърце и Аз ще благоволявам да ви помагам в трудните времена на вашия живот. Помнете: Аз съм Син на мира, Син человечески, името Ми знаете. Трудности в тоя живот ще имате, но тях Аз ще преобърна да работят за вашето добро. Времето е близо, жетвата е зряла.
към текста >>

Това послание гласи: „Аз съм Господ ваш верен и благи, Който винаги пази Своето обещание към ония, които Ме любят.
Те се дават за пръв път и в никоя книга по здравословието няма да ги намерите. И аз искам да видя как ще подействуват тия упражнения върху вас, защото те се дават и за концентриране на ума. Продиктува ни се молитвата, с която се молихме снощи подир обед, хогато влизахме в олтаря по 6 души. Но тази молитва не може да се изложи тук. След това г-н Дънов прочете на всеослишание и ни продиктува и си написахме посланието, което Духът даде вчера преди обед. Това послание гласи: „Аз съм Господ ваш верен и благи, Който винаги пази Своето обещание към ония, които Ме любят. Ходете пред Мене с чисто сърце и Аз ще благоволявам да ви помагам в трудните времена на вашия живот. Помнете: Аз съм Син на мира, Син человечески, името Ми знаете. Трудности в тоя живот ще имате, но тях Аз ще преобърна да работят за вашето добро. Времето е близо, жетвата е зряла. Работете, докато е ден!
към текста >>

Но има и духове, които се занимават с работите на человеците, та човек като се обърне към Бога, Той ще ги прати и те ще оправят работите му.
Най-мъчно нещо е да се научим как да живеем. 5 въпрос: - Каква работа трябва да заловя, да не ме спъва духовно? Отговор: - На тоя въпрос ще се каже туй, че каквато работа и да заловиш, е най-добре, отколкото да стоиш празен. Най-хубавото е да се заловиш за работа, която е по сърцето ти и която ти е приятна да я вършиш. Всичките работи, които добре се извършват, са добри. Но има и духове, които се занимават с работите на человеците, та човек като се обърне към Бога, Той ще ги прати и те ще оправят работите му. В Небето има специалисти за всичките работи и няма работа, която духовете в Небето да не могат да я оправят. 6 въпрос: - Ще оздравее ли окото ми и какво да правя да стане изцелението? б) Ще стана ли консул в Америка и ще бъде ли добре за мене? Отговор: - Този въпрос е на г-н Граблашев. На първата част отговорът е: да започнеш, казва Духът, постепенно да мислиш, че окото е нормално и да престанеш да се съмняваш, че в окото има нещо.
към текста >>

Нашите поздрави на двама ни към вас.
След това насядахме по масите в заседателния салон. Веднага след изпяването на песните г-н Дънов съобщи и за присъствието на духовете на починалите наши приятели д-р Миркович и Мария Казакова, подир което добави: - Поздравляват ви и казват: „Ние се радваме на делото, което Господ ръководи на Земята, защото животът е както на Небето, така и на Земята и най-голямата ни радост е да изпълним Неговата воля. В Небето става приготовление и скоро Земята ще бъде посетена от жителите на духовния свят, които идат да изпълнят волята Божия на Земята. Ние се радваме - казват те още, - че Веригата е нараснала и че има толкова присъствуващи. Ние се радваме, че семето, което посяхме, сега възраства. Нашите поздрави на двама ни към вас. Бог да ви благослови и във всичките ви желания, намерения и усилия. Ние през цялата година сме работили с вас за делото. В България сега има много неприятности, но тия неприятности Бог ще изглади. Ще има няколко държавни мъже да се вземат от Земята, защото е потребно изкупление." Михалаки Георгиев пита: - Моля да ми каже докторът защо първата година ми говори много, а сега нищо не ми каза? - На този въпрос докторът отговори: Върви, издръж изпита докрай. М.
към текста >>

Голов към д-р Миркович: - Още една дума, докторе, хайде и тази година да не мине на сухо.
На въпроса на Пенка Бъчварова М. Казакова отговори: - Да, помня те, че исках да ти ставам кръстница. Дребните работи в живота, това са сенките, които са също потребни, но делото ще има успех в България. Пенка Бъчварова пита Казакова: - По същия ли начин се разсъждава на Небето за Божиите работи, както разсъждаваше ти, когато беше на Земята ? Казакова отговори: - Моите взглядове сега са малко по-определени. Д. Голов към д-р Миркович: - Още една дума, докторе, хайде и тази година да не мине на сухо. - Съжалявам, че нямам валчести, тогава щях да бъда повече приятен. Ами ти антиката държиш ли? -Да, портрета ти държа и в книжарницата стои право над мене. Виждаш ли го там? Мнозина те оприличават на Евлоги Георгиев.
към текста >>

Благодаря за чувствата, които храните към мене, и за това ще ви се отплатя. В.
Ами ти антиката държиш ли? -Да, портрета ти държа и в книжарницата стои право над мене. Виждаш ли го там? Мнозина те оприличават на Евлоги Георгиев. Д-р Миркович отговори: - Само че не съм богат колкото него. Благодаря за чувствата, които храните към мене, и за това ще ви се отплатя. В. Гоаблашев: - Сега ли знае докторът повече, или когато беше на Земята? Отговор: - Сега каквото зная, зная го по-добре. Светът е вода, която не стои на едно място. Величка Ватева пита г-жа Казакова видяла ли е сестра си. Г-жа Казакова отговори: - Да, виждах моята сестра, но тя е с тежка карма. Т.
към текста >>

За реда на нещата през годината г-н Дънов каза: - Най-първо за четене ще вземете цялото Евангелие на Матея, цялото Евангелие на Лука, цялото Евангелие на Йоана, цялото Първо послание към Коринтяните, цялото Битие, цялата Първа книга на царете.
Война не бива да става сега, защото ако една война стане сега, то това ще бъде спънка за България. Има наистина случаи, когато войната е наложителна, но то е, когато народът се е сплул, обаче тъкмо ей сега в настоящия случай няма такава причина за война. Годината 1914 представя един етап, промяна. След това ще настане у хората съзнание, ще се усети брожение за по-добър и свят живот. Например ще се усети желание вече да се дойде до разоръжаване, защото, като се усъвършенствуват балоните, ще започнат хората да унищожават градовете си, на множеството милитаристи ще се принудят да пасуват. За реда на нещата през годината г-н Дънов каза: - Най-първо за четене ще вземете цялото Евангелие на Матея, цялото Евангелие на Лука, цялото Евангелие на Йоана, цялото Първо послание към Коринтяните, цялото Битие, цялата Първа книга на царете. Изцяло този прочит се състои от 170 глави, от които 104 ще употребите за 52 петъка в годината, т.е. по две глави всеки петък, като ще разпределяте по възможност тъй, щото четивото за всеки петък да е от Новия завет, а колкото глави не стигнат от Новия завет за четиво в петъците, ще вземете от Стария завет. Тях ще употребите по една за всяка света неделя и по една в разните други православни Господни празници наред. Както упражненията, които ви се дадоха, така и четивата ще започнете от първия петък на месец септември текущата година. За пост остава пак четвъртият петък.
към текста >>

15. слово на УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ за 1913 година

ТОМ 11

слово на УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ за 1913 година София, 11 август 1913 година, неделя За прочит цялото Послание Юдино.
слово на УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ за 1913 година София, 11 август 1913 година, неделя За прочит цялото Послание Юдино. Текст 20 стих: „Назидавайте себе си на пресвятата ваша вяра и молете се Духом Светим." Прочетете това послание всички, защото то е интересно. В 20 стих има думата „назидавайте', а това значи да съграждаш, което е равносилно с градеж, също както за да очистиш сърцето си, значи да се чистиш, да обработваш. Човек за да може да гради, да мисли, да очиства сърцето си, трябва да има кой да му помага. И в български език има поговорка, че „с един камък къща не става". И ако човек мисли, че сам може да очисти своя ум и да подигне своето сърце, почива на фалшива почва и схваща живота лъжливо.
към текста >>

Текст 20 стих: „Назидавайте себе си на пресвятата ваша вяра и молете се Духом Светим." Прочетете това послание всички, защото то е интересно.
слово на УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ за 1913 година София, 11 август 1913 година, неделя За прочит цялото Послание Юдино. Текст 20 стих: „Назидавайте себе си на пресвятата ваша вяра и молете се Духом Светим." Прочетете това послание всички, защото то е интересно. В 20 стих има думата „назидавайте', а това значи да съграждаш, което е равносилно с градеж, също както за да очистиш сърцето си, значи да се чистиш, да обработваш. Човек за да може да гради, да мисли, да очиства сърцето си, трябва да има кой да му помага. И в български език има поговорка, че „с един камък къща не става". И ако човек мисли, че сам може да очисти своя ум и да подигне своето сърце, почива на фалшива почва и схваща живота лъжливо. Ако човек работи заедно с Господа, тогава, да.
към текста >>

Никога, ама никога не се прилепвайте много интензивно към някоя мисъл така, щото да сте готови да жертвувате всичко.
Човешката душа винаги ламти за Божията любов, но тия ангели не могат да направят по никой начин човешката душа щастлива, защото добро наистина обещават, но добро не дават. Човешката душа е поле, арена и върху тая арена работят лошите и добрите духове. Ние трябва да дадем място на добрите духове, защото те са, които ще ни изведат на добър път. Цялото Небе и всичките добри духове имат интерес да избавят човечеството. А пък вие да познаете дали сте обсебени от лош дух, не остава друго освен да се вгледате в огледалото и да се огледате: веднага ще видите изменение на лицето ви от хипнотическото влияние на тия духове. Никога, ама никога не се прилепвайте много интензивно към някоя мисъл така, щото да сте готови да жертвувате всичко. Защото не е тайна, че щом се предадете толкова много на едно чувство и една мисъл, в тази мисъл или форма [има] един добър или един лош дух. И ако се поддадете на влиянието на лошите духове, образуват се разните болезнени състояния, болестите и всевъзможните недъзи, които донасят страдания и на тялото ви. Затова именно се казва в 20 стих от прочетената глава: да назидавате себе си във вярата. Кризата, която се прекарва днес, е криза за самите вас. Защото България по невнимание и неосторожност се остави на хипнотическото състояние на лошите духове, отиде много далеч, заблуди се и Бог, за да я направи да се опомни и избави, допусна тази криза.
към текста >>

Любовта е фундаментът, тя е основата на всичко, защото тя е една добродетел, сляпа към грешките и погрешките на хората и от нищо не се обижда.
Някои от вас казват: „Не ни съчувствуват." Съчувствието е, когато си бос, да те обуят; ако си гладен, да те нахрани; ако си затворен, да те посети. Но повече от това? То е излишно. И думите не важат. Делата са, които красят. Любовта е фундаментът, тя е основата на всичко, защото тя е една добродетел, сляпа към грешките и погрешките на хората и от нищо не се обижда. Даже в най-големите грешни хора тя вижда само добро. Четете Павла, 13 глава от Първото послание към Коринтяните и ще видите какви са качествата на любовта. Тази любов ни трябва тъкмо най-вече сега, защото загубата, която претърпяхме в материално отношение, нека я наваксаме с Господа и ако Той е с нас, ние нищо не сме загубили. Затова научете се да не бъдете под влиянието на лошите духове. Когато дойде мисъл в ума ви да критикувате някого, попитайте се: „Защо да храня лошо настроение в себе си?
към текста >>

Четете Павла, 13 глава от Първото послание към Коринтяните и ще видите какви са качествата на любовта.
То е излишно. И думите не важат. Делата са, които красят. Любовта е фундаментът, тя е основата на всичко, защото тя е една добродетел, сляпа към грешките и погрешките на хората и от нищо не се обижда. Даже в най-големите грешни хора тя вижда само добро. Четете Павла, 13 глава от Първото послание към Коринтяните и ще видите какви са качествата на любовта. Тази любов ни трябва тъкмо най-вече сега, защото загубата, която претърпяхме в материално отношение, нека я наваксаме с Господа и ако Той е с нас, ние нищо не сме загубили. Затова научете се да не бъдете под влиянието на лошите духове. Когато дойде мисъл в ума ви да критикувате някого, попитайте се: „Защо да храня лошо настроение в себе си? " Искате ли да се лекувате и да се избавите от своите ежедневни измами, не се съединявайте с духове проклети и изгонени от Небето. Христос не дойде да помага на духовете, а дойде да помага на душите.
към текста >>

Но разясних ви го, защото желая доброто на вашите души и защото виждам, че на повечето от вас в това отношение очите ви са към света, също както на бивола окото е все в просото.
Бившата негова жена отива при него и го помолила да забрави миналото и да приеме да заживеят заедно. Той не й отговорил нищо, а взел, че излял една чаша нектар, след което й казал да го събере, ако може. Разбира се, че тя не могла да стори това. Така и Христос, като дойде, ще ви каже да съберете този изсипан нектар, но не ще можете да го съберете. И аз трябваше да ви оставя сами да разрешите този ребус. Но разясних ви го, защото желая доброто на вашите души и защото виждам, че на повечето от вас в това отношение очите ви са към света, също както на бивола окото е все в просото. Внимавайте, прочее, за да опазите вашите души и да ви помогне Христос.
към текста >>

16. IV.14 август, четвъртък 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

И тогава аз се обръщам към него, поздравя го с едно „браво" и му кажа: „Ти си един добър ученик и ако изгуби Небето, то поне Земята ще имаш." Но ако се върне и почне да иска да му се кланям, за да ми даде това и онова, аз му казвам: „Махни се от мене, защото ти си един бедняк." Това е то, което мога да кажа, а вие не можете да се разговаряте с дявола.
И понеже рибите живеят във водата, то за да си представим от този живот в живота на ангелите, си служим със следния символ: изваждане рибата от водата. По същия начин вашата душа трябва да излезе от водата на този свят и да се качи в един свят, способен за нейното развитие, т.е. трябва да се преобърне от риба на птица. го пращам да отиде на друго място и да не губи времето си с мене. Аз не хукам дявола, аз се разговарям с него върху неговата деятелност, като как ходи между католици, протестанти, православни, после разправя как прави войните, как изкушава жените, мъжете и пр., и пр. И тогава аз се обръщам към него, поздравя го с едно „браво" и му кажа: „Ти си един добър ученик и ако изгуби Небето, то поне Земята ще имаш." Но ако се върне и почне да иска да му се кланям, за да ми даде това и онова, аз му казвам: „Махни се от мене, защото ти си един бедняк." Това е то, което мога да кажа, а вие не можете да се разговаряте с дявола. Затова аз съм турил една преграда между вас и него. (Всички казват: -Амин.) Дяволът обеща[ва] и все обещава, обещава и на момчетата, и на момичетата, дава им пръстени, прави им къщи, туря на чин хората, всичко им обещава, но нищо не им дава. Да се върнем сега към тия двамата слепи. Вашите очи понеже са вече отворени, не злоупотребявайте с очите си, обичайте жените си, както първоначално сте ги обичали. Обичайте свещениците, църквите, обичайте и народа, както първоначално сте го обичали.
към текста >>

Да се върнем сега към тия двамата слепи.
го пращам да отиде на друго място и да не губи времето си с мене. Аз не хукам дявола, аз се разговарям с него върху неговата деятелност, като как ходи между католици, протестанти, православни, после разправя как прави войните, как изкушава жените, мъжете и пр., и пр. И тогава аз се обръщам към него, поздравя го с едно „браво" и му кажа: „Ти си един добър ученик и ако изгуби Небето, то поне Земята ще имаш." Но ако се върне и почне да иска да му се кланям, за да ми даде това и онова, аз му казвам: „Махни се от мене, защото ти си един бедняк." Това е то, което мога да кажа, а вие не можете да се разговаряте с дявола. Затова аз съм турил една преграда между вас и него. (Всички казват: -Амин.) Дяволът обеща[ва] и все обещава, обещава и на момчетата, и на момичетата, дава им пръстени, прави им къщи, туря на чин хората, всичко им обещава, но нищо не им дава. Да се върнем сега към тия двамата слепи. Вашите очи понеже са вече отворени, не злоупотребявайте с очите си, обичайте жените си, както първоначално сте ги обичали. Обичайте свещениците, църквите, обичайте и народа, както първоначално сте го обичали. Във вашия ум аз не искам да остане нито помен от съмнение, че ви лъжа. Защото който се съмнява в себе си, той е, който се съмнява и в мене. Аз съм огледало на всеки от вас и всеки се оглежда в мене.
към текста >>

Аз съм обърнал вашия ум към Христа и за този Христос вие имате велики работи пред себе си.
Вашите очи понеже са вече отворени, не злоупотребявайте с очите си, обичайте жените си, както първоначално сте ги обичали. Обичайте свещениците, църквите, обичайте и народа, както първоначално сте го обичали. Във вашия ум аз не искам да остане нито помен от съмнение, че ви лъжа. Защото който се съмнява в себе си, той е, който се съмнява и в мене. Аз съм огледало на всеки от вас и всеки се оглежда в мене. Аз съм обърнал вашия ум към Христа и за този Христос вие имате велики работи пред себе си. Знаете ли какво задължение имате към този народ, към свещениците, към църквата, към ближните? Аз искам да отидете при тях и с това да изправите вашето минало. (Всички казват: - Амин.) И когато се занимавате с мене, не е важно кой съм и какъв съм; по този въпрос ще се разговаряме, когато се видим на Небето. Можем ли да познаем един водолаз? Не. Защото когато водолазът действува, не се познава кой е, защото се облича в облекло, пригодено за неговата работа.
към текста >>

Знаете ли какво задължение имате към този народ, към свещениците, към църквата, към ближните?
Обичайте свещениците, църквите, обичайте и народа, както първоначално сте го обичали. Във вашия ум аз не искам да остане нито помен от съмнение, че ви лъжа. Защото който се съмнява в себе си, той е, който се съмнява и в мене. Аз съм огледало на всеки от вас и всеки се оглежда в мене. Аз съм обърнал вашия ум към Христа и за този Христос вие имате велики работи пред себе си. Знаете ли какво задължение имате към този народ, към свещениците, към църквата, към ближните? Аз искам да отидете при тях и с това да изправите вашето минало. (Всички казват: - Амин.) И когато се занимавате с мене, не е важно кой съм и какъв съм; по този въпрос ще се разговаряме, когато се видим на Небето. Можем ли да познаем един водолаз? Не. Защото когато водолазът действува, не се познава кой е, защото се облича в облекло, пригодено за неговата работа. Така и ние не се познаваме тука, защото сме пратени за работа.
към текста >>

Искам да се обърнете към Господа и да Му кажете: „Господи, помилуй!
Така и ние не се познаваме тука, защото сме пратени за работа. Но вие сега не че не ме познавате, познавате ме, но сте забравили. Ще си припомните, бъдещето е напред. Аз искам да отворя очите ви за съществени работи, та да не ви съдят, когато светът иска. Аз искам Христос да отвори вашите очи, също както ги отвори на тези двамата слепци. Искам да се обърнете към Господа и да Му кажете: „Господи, помилуй! " Искам да си прощавате един на друг. Всеки ден трябва да си прощавате. И тогава питам: Имали и ще има ли дявол? Не, дяволът не може да влезе в такова място, защото е такъв силен огънят и светлината, щото ще му изгорят и опашката, и копитата, и рогата и нищо няма да остане от него. Той постоянно казва: „Дайте ми, дайте ми нещо, да изгася свещите." Аз му отговарям: Късно си се сетил.
към текста >>

Този дявол сега се обръща към нас, за да го помилва Господ.
Всеки ден трябва да си прощавате. И тогава питам: Имали и ще има ли дявол? Не, дяволът не може да влезе в такова място, защото е такъв силен огънят и светлината, щото ще му изгорят и опашката, и копитата, и рогата и нищо няма да остане от него. Той постоянно казва: „Дайте ми, дайте ми нещо, да изгася свещите." Аз му отговарям: Късно си се сетил. И сега ще бъде изпитът. Този дявол сега се обръща към нас, за да го помилва Господ. Но за да го помилва, трябва да се разкае и смири. Веднъж дяволът се престорил, дегизирал се и отишъл при един светия да му каже да се помоли за него. Понеже светията не знаел, че това е дяволът, Господ изпратил един ангел да каже на светията, че това е дяволът и че ако иска да се моли за него, то светията да изисква от него да се помоли с думите: „Господи, помилуй ме, аз съм мерзост на запустението и съм грешен." Старецът казал: „Как да направя това? Не мога да го направя." И тогава светията му казал: „Древната злоба не може да бъде нова добродетел." А с това Господ е искал [той] да се покае и да се смири. Вие виждате, че вие може да се обърнете към Господа, но дяволът нека понесе последствията на онова, което е правил.
към текста >>

Вие виждате, че вие може да се обърнете към Господа, но дяволът нека понесе последствията на онова, което е правил.
Този дявол сега се обръща към нас, за да го помилва Господ. Но за да го помилва, трябва да се разкае и смири. Веднъж дяволът се престорил, дегизирал се и отишъл при един светия да му каже да се помоли за него. Понеже светията не знаел, че това е дяволът, Господ изпратил един ангел да каже на светията, че това е дяволът и че ако иска да се моли за него, то светията да изисква от него да се помоли с думите: „Господи, помилуй ме, аз съм мерзост на запустението и съм грешен." Старецът казал: „Как да направя това? Не мога да го направя." И тогава светията му казал: „Древната злоба не може да бъде нова добродетел." А с това Господ е искал [той] да се покае и да се смири. Вие виждате, че вие може да се обърнете към Господа, но дяволът нека понесе последствията на онова, което е правил. Желанието ми е да се отворят вашите очи, очите на народа, на свещениците, на земеделците, на търговците, на всички да дадем ново знание, за да съграждат Царството Божие, та да дойде сам Христос да ръководи Своята работа, когато ще настане времето за „едно стадо и един пастир". Ние сме, които на всички църкви казваме: „Помирете се." - „Ама пак има различие." Ние им казваме: „Оставете тия различия, заради Господа. Ти може да имаш едно мнение, друг - друго мнение, един може да е с по-дълги ръце, друг - с по-къси ръце; един може да е по-учен, друг - по-глупав - всички подобни работи не трябва да бъдат спънка да следваме Христа. Но всички вие не сте глупави. И може да се питате: „Какви сме ние, та да оправяме делото?
към текста >>

След като изпяхме „Великото славословие" и прочетохме „Отче наш", Учителят прочете 12 глава от Първото послание към коринтяните и каза: - Ще ви говоря върху 28 стих от прочетената глава.
И тогава вие ще разберете моите думи, които ви казах тая сутрин. Господ да ви благослови. Всички казват: - Амин. След прочитането на „Отче наш" и изпяването на една песен се разотидохме до 5 часа подир пладне. В 5 часа подир пладне всички се събрахме наново в преподавателния салон. След като изпяхме „Великото славословие" и прочетохме „Отче наш", Учителят прочете 12 глава от Първото послание към коринтяните и каза: - Ще ви говоря върху 28 стих от прочетената глава. Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре; ако развали една погача, да направи друга, но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да ни се допуща да правим опит. Този пример може да го приложим и в материалния, и в духовния живот, па и в семейния и обществения живот. Преди всичко трябва да разбираме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество, и причините, които разяждат нашия живот. Запример, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има във вас нещо, което ви терзае.
към текста >>

Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и пр., но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата.
Запример, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има във вас нещо, което ви терзае. И това терзание не произтича от незнание и безверие. Така и вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите. Не можете да кажете: „Нека си седи трънът." Ако го оставите, обаче, той ще гангряса и вие, щете-не щете, ще трябва да го извадите. Такива тръне може да имате и във вашия ум и те могат да ви спъват. Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и пр., но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата. Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това аз исках да ви кажа да се освободите от вашия поп - попа вътре и около вас. Аз не подразбирам поповете, които са в църквата и служат, а подразбирам вашите попове, които седят над гръбначния стълб, който когато кади, е толкова лош, щото може да запали нещата около вас. И когато ви казвам да се освободите от вашите жени, ни най-малко не разбирам да оставите вашите съпруги или да ги изполовите за гушата. Не, тази жена е отзад на черепа ви, тя е вратарка, всичките пари са в нейните ръце и затова е поговорката: „Дом без жена и мъж без пари, огън да ги гори." От чисто френологическо гледище ние трябва да въздействуваме на нашето естество. Някои хора имат вяра, но нямат надежда и по тоя начин дяволът ги много измъчва.
към текста >>

Ето защо от единия до другия край се препоръчва добрият ум и доброто сърце, за да може да дойде Христос и да се всели в нас, Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което като нямаше плод, прокле го и то изсъхна.
Та, под думата „дела" това са плодовете, за които ни се препоръчва да ги имаме. Ами че ако дойде Христос, с какво ще Го нахраните? Кокошки не яде, домати чорба не яде, дървено масло, и него не яде, осветен хляб също не яде. А вие трябва да имате хляб заради Христа, защото Той казва: „Ще дойда и ще вечерям с вас." Ако ли пък сте много беден, Той ще донесе хляб със Себе си. Но щом вие Го викате, вие трябва да Му сложите хляб, защото учтивостта изисква да Го нагостим. Ето защо от единия до другия край се препоръчва добрият ум и доброто сърце, за да може да дойде Христос и да се всели в нас, Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което като нямаше плод, прокле го и то изсъхна. А всичко това е емблема - еврейският народ близо 2000 години нищо не роди. Та, Христос за да остане между нас, трябва да работим заради Него. Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни, и я храни на драго сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота. Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия добър живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение.
към текста >>

Затова всеки от нас трябва да се старае да има поне една от тия дарби, за които четем в днешната 12 глава от Първото послание към Коринтяните, 28 стих.
А всичко това е емблема - еврейският народ близо 2000 години нищо не роди. Та, Христос за да остане между нас, трябва да работим заради Него. Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни, и я храни на драго сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота. Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия добър живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова всеки от нас трябва да се старае да има поне една от тия дарби, за които четем в днешната 12 глава от Първото послание към Коринтяните, 28 стих. Там се говори за апостоли, учители и пророци. Но апостолството е високо, учители имаме много, пророци можем да бъдем. Можем да правим чудеса, можем да имаме и дарби на изцеление, помагания, управления и да притежаваме разни езици. Ако например знаехме езика на нашия вол или петел, нямаше да имаме спънки. Ако можехме да разбираме говора на растенията, насекомите и пр., ако, казвам, разбирахме езика на тия същества, щяхме да бъдем във връзка с тях.
към текста >>

Вие погледнете към неговата коруба и ако е добра, в него ще видите един чучур с кристална преснотекуща вода.
Духът е сила. Та, искам да кажа, че върху много неща нашите понятия са смътни. Затуй именно казваме, че това или онова „не е за мене". Павел иска да каже, че всеки трябва да намери своето място, И вие да усвоите тия дарби, които споменава, трябва да ги разбирате. Срещате един човек и той иска да говори с вас. Вие погледнете към неговата коруба и ако е добра, в него ще видите един чучур с кристална преснотекуща вода. Ако обича да прави благодеяния, ще го видите, че черпи вода и дава на хората, освен това ще го видите блестящ. Ако ли е човек, който обича да се занимава, ще видите човек, който чете. Сега някои искат да ви видят, но това, което гледате, е само черупката и в нея ще видите изменение само ако е възбудена, защото когато у вас се запалят известни страсти, тогава е дошла буря, която може да изгаси пламъка на вашата свещ. Пламъкът престава и Духът ви напуща. Та, в големия ваш гняв има опасност да се угаси вашата свещ.
към текста >>

17. IV.16 август, събота 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

А да си благоразположен към онези, които не са разположени към тебе, това е Божественото.
Аз зная причините защо е така. Аз не ви срещам за пръв път. И сегашните мъчнотии, които ми създавате, са цвете, защото в миналото са били по-големи. Да обичаш тези, които те обичат, всеки може да го направи. То е човешкото. А да си благоразположен към онези, които не са разположени към тебе, това е Божественото. Да учиш умните, всякой може, но да обичаш безумните, които ще ти заплатят според безумието, това е Божественото. Тези са принципите, които аз държа, и тези принципи са Христови. Когато тези принципи влязат в църквата и във вас, ще преобразят вашия живот. Във вас се поражда понякога съмнение и искате големи работи, но когато влизате в някой кладенец, трябва да имате здраво въже, защото можете да останете вътре. Трябва кофата ви да е здрава и тези, които ви спущат в кладенеца, трябва да бъдат здрави хора.
към текста >>

Бог е изпратил човека да се учи и човек в своята орбита отива пак към Бога.
Вие мислите, че много знаете. Къде бяхте преди 200 години, преди 1000 години къде бяхте? Ако не знаете миналото, кой ще ви даде бъдещето? Хората мислят, че са живели от 60 години насам, после като умрат, ще отидат при ангелите. Човек е излязъл от Божиите уста преди много милиони години. Бог е изпратил човека да се учи и човек в своята орбита отива пак към Бога. И този същият Господ, който го изпъдил долу, сега пак го привлича към Себе Си. Свършили сте известна работа и пак се връщате към Господа и като се връщаме, трябва нашите очи да са отворени. Казвате, че се готвите да следвате Господа. Но как? Само чрез отварянето на очите ние можем лека-полека да се върнем към Господа.. Например преди години в Казанската академия се явява Христос в будно състояние на един студент-академик и му казва: „Не ми харесват очите ти." Тогава студентът изгаря едното си око на свещ, без да му е казал Христос ни най-малко да гори очите си.
към текста >>

И този същият Господ, който го изпъдил долу, сега пак го привлича към Себе Си.
Къде бяхте преди 200 години, преди 1000 години къде бяхте? Ако не знаете миналото, кой ще ви даде бъдещето? Хората мислят, че са живели от 60 години насам, после като умрат, ще отидат при ангелите. Човек е излязъл от Божиите уста преди много милиони години. Бог е изпратил човека да се учи и човек в своята орбита отива пак към Бога. И този същият Господ, който го изпъдил долу, сега пак го привлича към Себе Си. Свършили сте известна работа и пак се връщате към Господа и като се връщаме, трябва нашите очи да са отворени. Казвате, че се готвите да следвате Господа. Но как? Само чрез отварянето на очите ние можем лека-полека да се върнем към Господа.. Например преди години в Казанската академия се явява Христос в будно състояние на един студент-академик и му казва: „Не ми харесват очите ти." Тогава студентът изгаря едното си око на свещ, без да му е казал Христос ни най-малко да гори очите си. Но не е било това същността, а същността е била да отвори очите си.
към текста >>

Свършили сте известна работа и пак се връщате към Господа и като се връщаме, трябва нашите очи да са отворени.
Ако не знаете миналото, кой ще ви даде бъдещето? Хората мислят, че са живели от 60 години насам, после като умрат, ще отидат при ангелите. Човек е излязъл от Божиите уста преди много милиони години. Бог е изпратил човека да се учи и човек в своята орбита отива пак към Бога. И този същият Господ, който го изпъдил долу, сега пак го привлича към Себе Си. Свършили сте известна работа и пак се връщате към Господа и като се връщаме, трябва нашите очи да са отворени. Казвате, че се готвите да следвате Господа. Но как? Само чрез отварянето на очите ние можем лека-полека да се върнем към Господа.. Например преди години в Казанската академия се явява Христос в будно състояние на един студент-академик и му казва: „Не ми харесват очите ти." Тогава студентът изгаря едното си око на свещ, без да му е казал Христос ни най-малко да гори очите си. Но не е било това същността, а същността е била да отвори очите си. И сега аз ви казвам: Не горете вашите очи, а отворете ги и още Христос ви казва, че не харесва вашите очи, а вашите очи трябва да бъдат като едно огледало, в което всеки едва се огледва и да пожелава всякога да се огледва във вашите очи, за да види своята душа.
към текста >>

Само чрез отварянето на очите ние можем лека-полека да се върнем към Господа.. Например преди години в Казанската академия се явява Христос в будно състояние на един студент-академик и му казва: „Не ми харесват очите ти." Тогава студентът изгаря едното си око на свещ, без да му е казал Христос ни най-малко да гори очите си.
Бог е изпратил човека да се учи и човек в своята орбита отива пак към Бога. И този същият Господ, който го изпъдил долу, сега пак го привлича към Себе Си. Свършили сте известна работа и пак се връщате към Господа и като се връщаме, трябва нашите очи да са отворени. Казвате, че се готвите да следвате Господа. Но как? Само чрез отварянето на очите ние можем лека-полека да се върнем към Господа.. Например преди години в Казанската академия се явява Христос в будно състояние на един студент-академик и му казва: „Не ми харесват очите ти." Тогава студентът изгаря едното си око на свещ, без да му е казал Христос ни най-малко да гори очите си. Но не е било това същността, а същността е била да отвори очите си. И сега аз ви казвам: Не горете вашите очи, а отворете ги и още Христос ви казва, че не харесва вашите очи, а вашите очи трябва да бъдат като едно огледало, в което всеки едва се огледва и да пожелава всякога да се огледва във вашите очи, за да види своята душа. Аз ви казвам всичко това, та като отидете, и вие да говорите на другите за това нещо. Вие отивате в църква, целувате иконите, палите свещи, правите метани и пр. и всички тия неща са добри, но иконата и свещта, това сте вие, това са живите хора, които вие трябва да целувате.
към текста >>

После, ако искате да разбирате истината, много от вас обърнете се към Господа и Го попитайте.
Ако отивате в пътя си без свещ, ще пострадате. Та като отворя ума ви, вие успешно ще отидете в света. Много и много бих ви казал, но умовете ви трябва да са готови. Аз мога на вас да говоря като на едни, които са гощавани на царска трапеза с изрядни ястия, обаче това няма да ви ползува. Повече ще ви ползува, ако се нагостите с малко супица и хлебец, това повече ще ви ползува, отколкото ако ви разправям за ястията на царската трапеза, която сме видели. После, ако искате да разбирате истината, много от вас обърнете се към Господа и Го попитайте. Когато се преподава едно учение, опитайте го, както химикът анализира водата. Само внимавайте да бъдат на мястото си хората, които анализират моето учение. Виждате колко съм свободолюбив аз, че правя задължения, които отиват паралелно. Някои от вас искат да бъдат свободни. Но в какво се състои тази свобода?
към текста >>

И тогава аз се обръщам към него, поздравя го с едно „браво" и му кажа: „Ти си един добър ученик и ако изгуби Небето, то поне Земята ще имаш." Но ако се върне и почне да иска да му се кланям, за да ми даде това и онова, аз му казвам: „Махни се от мене, защото ти си един бедняк." Това е то, което мога да кажа, а вие не можете да се разговаряте с дявола.
Когато, например, вие искате да ме учите, аз ще ви кажа: Слушайте, хвърлете тия дрипи. Като наблюдавам вашия живот, аз се ползувам, ставам по-богат, но за вас не е добре, защото аз съм от тия хора, които от всичко се ползуват - зло, дявол, всичко впрягат на работа. Когато дойде един дявол да ме лъже и изкушава, казвам: „Благодаря Ти, Господи." И питам дявола; „Какво ще спечелиш, като се занимаваш с мене? ", да ме лъже и изкушава, като същевременно го пращам да отиде на друго място и да не губи времето си с мене. Аз не хукам дявола, аз се разговарям с него върху неговата деятелност, като как ходи между католици, протестанти, православни, после разправя как прави войните, как изкушава жените, мъжете и пр., и пр. И тогава аз се обръщам към него, поздравя го с едно „браво" и му кажа: „Ти си един добър ученик и ако изгуби Небето, то поне Земята ще имаш." Но ако се върне и почне да иска да му се кланям, за да ми даде това и онова, аз му казвам: „Махни се от мене, защото ти си един бедняк." Това е то, което мога да кажа, а вие не можете да се разговаряте с дявола. Затова аз съм турил една преграда между вас и него. (Всички казват: -Амин.) Дяволътобеща[ва] и все обещава, обещава и на момчетата, и на момичетата, дава им пръстени, прави им къщи, туря на чин хората, всичко им обещава, но нищо не им дава. Да се върнем сега към тия двамата слепи. Вашите очи понеже са вече отворени, не злоупотребявайте с очите си, обичайте жените си, както първоначално сте ги обичали. Обичайте свещениците, църквите, обичайте и народа, както първоначално сте го обичали.
към текста >>

Да се върнем сега към тия двамата слепи.
", да ме лъже и изкушава, като същевременно го пращам да отиде на друго място и да не губи времето си с мене. Аз не хукам дявола, аз се разговарям с него върху неговата деятелност, като как ходи между католици, протестанти, православни, после разправя как прави войните, как изкушава жените, мъжете и пр., и пр. И тогава аз се обръщам към него, поздравя го с едно „браво" и му кажа: „Ти си един добър ученик и ако изгуби Небето, то поне Земята ще имаш." Но ако се върне и почне да иска да му се кланям, за да ми даде това и онова, аз му казвам: „Махни се от мене, защото ти си един бедняк." Това е то, което мога да кажа, а вие не можете да се разговаряте с дявола. Затова аз съм турил една преграда между вас и него. (Всички казват: -Амин.) Дяволътобеща[ва] и все обещава, обещава и на момчетата, и на момичетата, дава им пръстени, прави им къщи, туря на чин хората, всичко им обещава, но нищо не им дава. Да се върнем сега към тия двамата слепи. Вашите очи понеже са вече отворени, не злоупотребявайте с очите си, обичайте жените си, както първоначално сте ги обичали. Обичайте свещениците, църквите, обичайте и народа, както първоначално сте го обичали. Във вашия ум аз не искам да остане нито помен от съмнение, че ви лъжа. Защото който се съмнява в себе си, той е, който се съмнява и в мене. Аз съм огледало на всеки от вас и всеки се оглежда в мене.
към текста >>

Аз съм обърнал вашия ум към Христа и за този Христос вие имате велики работи пред себе си.
Вашите очи понеже са вече отворени, не злоупотребявайте с очите си, обичайте жените си, както първоначално сте ги обичали. Обичайте свещениците, църквите, обичайте и народа, както първоначално сте го обичали. Във вашия ум аз не искам да остане нито помен от съмнение, че ви лъжа. Защото който се съмнява в себе си, той е, който се съмнява и в мене. Аз съм огледало на всеки от вас и всеки се оглежда в мене. Аз съм обърнал вашия ум към Христа и за този Христос вие имате велики работи пред себе си. Знаете ли какво задължение имате към този народ, към свещениците, към църквата, към ближните? Аз искам да отидете при тях и с това да изправите вашето минало. (Всички казват: - Амин.) И когато се занимавате с мене, не е важно кой съм и какъв съм; по този въпрос ще се разговаряме, когато се видим на Небето. Можем ли да познаем един водолаз? Не. Защото когато водолазът действува, не се познава кой е, защото се облича в облекло, пригодено за неговата работа.
към текста >>

Знаете ли какво задължение имате към този народ, към свещениците, към църквата, към ближните?
Обичайте свещениците, църквите, обичайте и народа, както първоначално сте го обичали. Във вашия ум аз не искам да остане нито помен от съмнение, че ви лъжа. Защото който се съмнява в себе си, той е, който се съмнява и в мене. Аз съм огледало на всеки от вас и всеки се оглежда в мене. Аз съм обърнал вашия ум към Христа и за този Христос вие имате велики работи пред себе си. Знаете ли какво задължение имате към този народ, към свещениците, към църквата, към ближните? Аз искам да отидете при тях и с това да изправите вашето минало. (Всички казват: - Амин.) И когато се занимавате с мене, не е важно кой съм и какъв съм; по този въпрос ще се разговаряме, когато се видим на Небето. Можем ли да познаем един водолаз? Не. Защото когато водолазът действува, не се познава кой е, защото се облича в облекло, пригодено за неговата работа. Така и ние не се познаваме тука, защото сме пратени за работа.
към текста >>

Искам да се обърнете към Господа и да Му кажете: „Господи, помилуй!
Не. Защото когато водолазът действува, не се познава кой е, защото се облича в облекло, пригодено за неговата работа. Така и ние не се познаваме тука, защото сме пратени за работа. Но вие сега не че не ме познавате, познавате ме, но сте забравили. Ще си припомните, бъдещето е напред. Аз искам да отворя очите ви за съществени работи, та да не ви съдят, когато светът иска, Аз искам Христос да отвори вашите очи, също както ги отвори на тези двамата слепци. Искам да се обърнете към Господа и да Му кажете: „Господи, помилуй! " Искам да си прощавате един на друг. Всеки ден трябва да си прощавате. И тогава питам: Има ли и ще има ли дявол? Не, дяволът не може да влезе в такова място, защото е такъв силен огънят и светлината, щото ще му изгорят и опашката, и копитата, и рогата и нищо няма да остане от него. Той постоянно казва: „Дайте ми, дайте ми нещо, да изгася свещите." Аз му отговарям: Късно си се сетил.
към текста >>

Този дявол сега се обръща към нас, за да го помилва Господ.
Всеки ден трябва да си прощавате. И тогава питам: Има ли и ще има ли дявол? Не, дяволът не може да влезе в такова място, защото е такъв силен огънят и светлината, щото ще му изгорят и опашката, и копитата, и рогата и нищо няма да остане от него. Той постоянно казва: „Дайте ми, дайте ми нещо, да изгася свещите." Аз му отговарям: Късно си се сетил. И сега ще бъде изпитът. Този дявол сега се обръща към нас, за да го помилва Господ. Но за да го помилва, трябва да се разкае и смири. Веднъж дяволът се престорил, дегизирал се и отишъл при един светия да му каже да се помоли за него. Понеже светията не знаел, че това е дяволът, Господ изпратил един ангел да каже на светията, че това е дяволът и че ако иска да се моли за него, то светията да изисква от него да се помоли с думите: „Господи, помилуй ме, аз съм мерзост на запустението и съм грешен." Старецът казал: „Как да направя това? Не мога да го направя." И тогава светията му казал: „Древната злоба не може да бъде нова добродетел." А с това Господ е искал [той] да се покае и да се смири. Вие виждате, че вие може да се обърнете към Господа, но дяволът нека понесе последствията на онова, което е правил.
към текста >>

Вие виждате, че вие може да се обърнете към Господа, но дяволът нека понесе последствията на онова, което е правил.
Този дявол сега се обръща към нас, за да го помилва Господ. Но за да го помилва, трябва да се разкае и смири. Веднъж дяволът се престорил, дегизирал се и отишъл при един светия да му каже да се помоли за него. Понеже светията не знаел, че това е дяволът, Господ изпратил един ангел да каже на светията, че това е дяволът и че ако иска да се моли за него, то светията да изисква от него да се помоли с думите: „Господи, помилуй ме, аз съм мерзост на запустението и съм грешен." Старецът казал: „Как да направя това? Не мога да го направя." И тогава светията му казал: „Древната злоба не може да бъде нова добродетел." А с това Господ е искал [той] да се покае и да се смири. Вие виждате, че вие може да се обърнете към Господа, но дяволът нека понесе последствията на онова, което е правил. Желанието ми е да се отворят вашите очи, очите на народа, на свещениците, на земеделците, на търговците, на всички да дадем ново знание, за да съграждат Царството Божие, та да дойде сам Христос да ръководи Своята работа, когато ще настане времето за „едно стадо и един пастир". Ние сме, които на всички църкви казваме: „Помирете се." - „Ама пак има различие." Ние им казваме: „Оставете тия различия, заради Господа. Ти може да имаш едно мнение, друг - друго мнение, един може да е с по-дълги ръце, друг - с по-къси ръце; един може да е no-учен, друг - по-глупав - всички подобни работи не трябва да бъдат спънка да следваме Христа. Но всички вие не сте глупави. И може да се питате: „Какви сме ние, та да оправяме делото?
към текста >>

След като изпяхме „Великото славословие" и прочетохме „ Отче наш", Учителят прочете 12 глава от Първото послание към коринтяните и каза: - Ще ви говоря върху 28 стих от прочетената глава.
И тогава вие ще разберете моите думи, които ви казах тая сутрин. Господ да ви благослови. Всички казват: - Амин. След прочитането на „Отче наш" и изпяването на една песен се разотидохме до 5 часа подир пладне. В 5 часа подир пладне всички се събрахме наново в преподавателния салон. След като изпяхме „Великото славословие" и прочетохме „ Отче наш", Учителят прочете 12 глава от Първото послание към коринтяните и каза: - Ще ви говоря върху 28 стих от прочетената глава. Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре; ако развали една погача, да направи друга, но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да ни се допуща да правим опит. Този пример може да го приложим и в материалния и в духовния живот, па и в семейния и обществения живот. Преди всичко трябва да разбираме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество, и причините, които разяждат нашия живот. Запример, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има във вас нещо, което ви терзае.
към текста >>

Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и пр., но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата.
Запример, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има във вас нещо, което ви терзае. И това терзание не произтича от незнание и безверие. Така и вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите. Не можете да кажете: „Нека си седи трънът." Ако го оставите, обаче, той ще гангряса и вие, щете-не щете, ще трябва да го извадите. Такива тръне може да имате и във вашия ум и те могат да ви спъват. Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и пр., но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата. Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това аз исках да ви кажа да се освободите от вашия поп - попа вътре и около вас. Аз не подразбирам поповете, които са в църквата и служат, а подразбирам вашите попове, които седят над гръбначния стълб, който когато кади, е толкова лош, щото може да запали нещата около вас. И когато ви казвам да се освободите от вашите жени, ни най-малко не разбирам да оставите вашите съпруги или да ги изполовите за гушата. Не, тази жена е отзад на черепа ви, тя е вратарка, всичките пари са в нейните ръце и затова е поговорката: „Дом без жена и мъж без пари, огън да ги гори." От чисто френологическо гледище ние трябва да въздействуваме на нашето естество. Някои хора имат вяра, но нямат надежда и по тоя начин дяволът ги много измъчва.
към текста >>

Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което като нямаше плод, прокле то и то изсъхна.
Ами че ако дойде Христос, с какво ще Го нахраните? Кокошки не яде, домати чорба не яде, дървено масло, и него не яде, осветен хляб също не яде. А вие трябва да имате хляб заради Христа, защото Той казва: „Ще дойда и ще вечерям с вас." Ако ли пък сте много беден, Той ще донесе хляб със Себе си. Но щом вие Го викате, вие трябва да Му сложите хляб, защото учтивостта изисква да Го нагостим. Ето защо от единия до другия край се препоръчва добрият ум и доброто сърце, за да може да дойде Христос и да се всели в нас. Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което като нямаше плод, прокле то и то изсъхна. А всичко това е емблема - еврейският народ близо 2000 години нищо не роди. Та, Христос за да остане между нас, трябва да работим заради Него. Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни, и я храни на драго сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота. Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия добър живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение.
към текста >>

Затова всеки от нас трябва да се старае да има поне една от тия дарби, за които четем в днешната 12 глава от Първото послание към Коринтяните, 28 стих.
А всичко това е емблема - еврейският народ близо 2000 години нищо не роди. Та, Христос за да остане между нас, трябва да работим заради Него. Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни, и я храни на драго сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота. Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия добър живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова всеки от нас трябва да се старае да има поне една от тия дарби, за които четем в днешната 12 глава от Първото послание към Коринтяните, 28 стих. Там се говори за апостоли, учители и пророци. Но апостолството е високо, учители имаме много, пророци можем да бъдем. Можем да правим чудеса, можем да имаме и дарби на изцеление, помагания, управления и да притежаваме разни езици. Ако например знаехме езика на нашия вол или петел, нямаше да имаме спънки. Ако можехме да разбираме говора на растенията, насекомите и пр., ако, казвам, разбирахме езика на тия същества, щяхме да бъдем във връзка с тях.
към текста >>

Вие погледнете към неговата коруба и ако е добра, в него ще видите един чучур с кристална преснотекуща вода.
Та, искам да кажа, че върху много неща нашите понятия са смътни. Затуй именно казваме, че това или онова „не е за мене". Павел иска да каже, че всеки трябва да намери своето място. И вие да усвоите тия дарби, които споменава, трябва да ги разбирате. Срещате един човек и той иска да говори с вас. Вие погледнете към неговата коруба и ако е добра, в него ще видите един чучур с кристална преснотекуща вода. Ако обича да прави благодеяния, ще го видите, че черпи вода и дава на хората, освен това ще го видите блестящ. Ако ли е човек, който обича да се занимава, ще видите човек, който чете. Сега някои искат да ви видят, но това, което гледате, е само черупката и в нея ще видите изменение само ако е възбудена, защото когато у вас се запалят известни страсти, тогава е дошла буря, която може да изгаси пламъка на вашата свещ. Пламъкът престава и Духът ви напуща. Та, в големия ваш гняв има опасност да се угаси вашата свещ.
към текста >>

18. НАРЯДИ за 1909 година

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Двата закона имат отношение към духовете, които са слезли отгоре и тях трябва да любим, понеже те са нашите ближни, понеже те са, които са слезли отгоре, знаят Волята Божия и като ги любим, ще знаем основанията, върху които са съградили живота.
Те казват: „Ние, които любим Господа, ние ви казваме да любите и вие Господа с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си воля, защото в Него само ще намерите блаженството на своята душа и на своя дух. Всеки, който живее в себе си, както слънчевите лъчи произвеждат най-благотворни резултати, така е, когато и пръчките на едно духовно лозе са силни, когато тия духовни братя дохождат в сърцата на подобните братя, намират това, което човечеството търси. Във физическия свят ние търсим здраве, а в духовния свят не можем да живеем без Бога. Можем да живеем между духовете и Бога, когато сме с Господа навсякъде. Вторият закон: В него ще се намерят основите на вашето повдигане. Двата закона имат отношение към духовете, които са слезли отгоре и тях трябва да любим, понеже те са нашите ближни, понеже те са, които са слезли отгоре, знаят Волята Божия и като ги любим, ще знаем основанията, върху които са съградили живота. И вие, като любите една душа, с това вие й помагате, като едновременно с това помагане ще ви съдействува и на вас да се повдигнете. Единият закон показва слизането надолу, другият показва работата на земята. Първият закон показва излизането от небесните жилища; вторият закон е работата на земята - да любим, а третият закон, както се казва в третия закон на Веригата, това е възшествието към небето. Този закон има отношение само към живота, който ще прекараме, след като напуснем земята. Този закон е за небето и без този закон никой не може да влезе в небето.
към текста >>

Първият закон показва излизането от небесните жилища; вторият закон е работата на земята - да любим, а третият закон, както се казва в третия закон на Веригата, това е възшествието към небето.
Можем да живеем между духовете и Бога, когато сме с Господа навсякъде. Вторият закон: В него ще се намерят основите на вашето повдигане. Двата закона имат отношение към духовете, които са слезли отгоре и тях трябва да любим, понеже те са нашите ближни, понеже те са, които са слезли отгоре, знаят Волята Божия и като ги любим, ще знаем основанията, върху които са съградили живота. И вие, като любите една душа, с това вие й помагате, като едновременно с това помагане ще ви съдействува и на вас да се повдигнете. Единият закон показва слизането надолу, другият показва работата на земята. Първият закон показва излизането от небесните жилища; вторият закон е работата на земята - да любим, а третият закон, както се казва в третия закон на Веригата, това е възшествието към небето. Този закон има отношение само към живота, който ще прекараме, след като напуснем земята. Този закон е за небето и без този закон никой не може да влезе в небето. В този закон ще намерите извора на всички блага и следователно, като изпълним двата закона, излиза, че първият закон представя бащата, вторият - майката, а третият представя сина, който един ден ще се яви в дома на Вечния Баща, за да предаде вечните резултати от целокупното служене на земята. Който изпълнява двата закона, той се приготовлява да изпълни третия закон, който е най-усилният и който е накарал да станат всичките преобразования на. Този закон е, който е смъкнал ангелите на земята.
към текста >>

Този закон има отношение само към живота, който ще прекараме, след като напуснем земята.
Вторият закон: В него ще се намерят основите на вашето повдигане. Двата закона имат отношение към духовете, които са слезли отгоре и тях трябва да любим, понеже те са нашите ближни, понеже те са, които са слезли отгоре, знаят Волята Божия и като ги любим, ще знаем основанията, върху които са съградили живота. И вие, като любите една душа, с това вие й помагате, като едновременно с това помагане ще ви съдействува и на вас да се повдигнете. Единият закон показва слизането надолу, другият показва работата на земята. Първият закон показва излизането от небесните жилища; вторият закон е работата на земята - да любим, а третият закон, както се казва в третия закон на Веригата, това е възшествието към небето. Този закон има отношение само към живота, който ще прекараме, след като напуснем земята. Този закон е за небето и без този закон никой не може да влезе в небето. В този закон ще намерите извора на всички блага и следователно, като изпълним двата закона, излиза, че първият закон представя бащата, вторият - майката, а третият представя сина, който един ден ще се яви в дома на Вечния Баща, за да предаде вечните резултати от целокупното служене на земята. Който изпълнява двата закона, той се приготовлява да изпълни третия закон, който е най-усилният и който е накарал да станат всичките преобразования на. Този закон е, който е смъкнал ангелите на земята. Тоя закон не щади никого, затова, понеже светът и всичките ангели ще бъдат създадени от третия закон, то, който иска да се спаси, трябва да изпълни тия три закона.
към текста >>

Заверете Истината на Завета ми чрез живота си." Дайте свидетелството на Духа, което ще се пази пред лицето Божие като залог за вашата верност към Него.
В 7 часа вечерта - общение с духовете. Пръчката прилича на една флейта и наистина животът е една песен, един концерт, а вие сте звуковете. свидетелствата на веригата Така говори Господ: „Изпълнете моите Заповеди и Повеления. Ето, моето Слово пристига. Заповед ви носи да заверите свидетелството на Духа ми. Заверете Истината на Завета ми чрез живота си." Дайте свидетелството на Духа, което ще се пази пред лицето Божие като залог за вашата верност към Него. Засвидетелствувайте Истината на Бога чрез изповед ясна пред Неговия свидетел (пророк). Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на ума си, без всяко стеснение, и Бог, Който вижда и знае всичко, ще ви даде според Своята неизмерима благост и вечна милост. Изповядайте пред Бога и Неговото лице Истината, засвидетелствувайте я пред Небето. Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единнаго, Вечнаго, Истиннаго и Благаго Бога на Живота, Който е говорил? Отговор; Вярвам.
към текста >>

Затова то трябва да се обърне към Мен и да се възобнови чрез Моя Дух, и да се обработи и възпита чрез Моето Слово.
Отговор: Ще ходя. Забележка на редактора: Свидетелствата на Веригата са дадени на I събор, състоял се във Варна на 13 февруари 1899год. 4) БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ И тъй, във всичко, което обещаваш пред Мене, гледай да не кажеш някоя измама, защото ще бъдеш повинен на смърт. Знай, че стоиш пред Мене. Твоят Господ, Който знае Твоето лукаво и непостоянно сърце, което е пълно с всичките пороци. Затова то трябва да се обърне към Мен и да се възобнови чрез Моя Дух, и да се обработи и възпита чрез Моето Слово. Ти, който отсега ставаш Мой и поверяваш всичко в Моите ръце, отсега нататък Аз сам ще те ръководя, сам ще промишлявам и отреждам всичко за тебе. Аз ще те уча все що трябва да вършиш. Ще лягаш и ще ставаш под Моите крила. Аз ще бъда страж над тебе и окото ми ще бди за съдбините на твоето сърце. Ще ме призоваваш рано и аз ще ти отговарям в утринните зари на зората.
към текста >>

Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, а от жестокосърдечието се огорчавам.
Аз ще бъда страж над тебе и окото ми ще бди за съдбините на твоето сърце. Ще ме призоваваш рано и аз ще ти отговарям в утринните зари на зората. Преди да повикаш, ще ти отговарям и преди да пожелаеш ще ти давам Своите Божествени дарувания. Ще бодърствувам за всичките ти нужди. Гледай да не оскверняваш името Ми и да не опетняваш благодатта Ми. Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, а от жестокосърдечието се огорчавам. След всичко това бъди винаги готов да изпълниш всяка Моя заповед, която ще ти дам. Когато лягаш, когато ставаш, когато ядеш, когато пиеш, каквото и да вършиш, за всичкотрябва да благодариш на Бога в сърцето си. Аз съм Господ, Който ще те утвърди във всичко и мирът ти ще изгрее както утринното слънце наживота. Да знаете, че Господ гледа на вас. Слушайте ме и внимавайте в постъпките си.
към текста >>

глава от Посланието към Ефесяни.
10. III. 1909 г. Дадено от г-н П. Дънов да се чете: 10. глава от Евангелие на Йоана, 6. глава от Посланието към Ефесяни. С тези две глави ни се показва, че всеки един от нас трябва да бъде опасан с Истината. За да бъде човек силен, трябва да има вяра. Трябва да отличаваме кога ни говори Словото Божие и кога ни говори дяволът. Когато ни говори Словото Божие, ний всякога чувствуваме душата си обрадвана, а когато ни говори лукавият, чувствуваме отегчение. „Аз съм Пътят, Истината и Животът" - да се разбере смисълът на тези три думи, тогава всичко ще ни стане ясно.
към текста >>

13 глава от Първото послание към Коринтяни: „Любовта дълготърпи, благосклонна е" и т.н.
Трябва да отличаваме кога ни говори Словото Божие и кога ни говори дяволът. Когато ни говори Словото Божие, ний всякога чувствуваме душата си обрадвана, а когато ни говори лукавият, чувствуваме отегчение. „Аз съм Пътят, Истината и Животът" - да се разбере смисълът на тези три думи, тогава всичко ще ни стане ясно. Животът се нарича, когато човек е радостен, доволен и весел от всичко. Духовната красота е само една дарба от Бога. 13 глава от Първото послание към Коринтяни: „Любовта дълготърпи, благосклонна е" и т.н. (Да се чете от стих 4 до 8 стих.) 2. 8. III. 1909 год. За молитва: псалми 75,96,23,15,17,33,45,119,145. Тези псалми ще ги имате като образец.
към текста >>

I петък Данаил -12 глава; II книга на Царете - 8 глава; Послание към Евреите - 4 глава.
„Направи ни носител на Божията Истина." 3. „Направи ни изпълнител на Божията Правда." Или всеки един да бъде: Образ на Любовта. Носител на Истината. Изпълнител на Правдата. 6) НАРЯД за главните петъци, 1909/1910 година Мислите, които са ни вълнували през 12-тях главни петъци (последен петък от всеки месец) през 1909-1910 год. I петък Данаил -12 глава; II книга на Царете - 8 глава; Послание към Евреите - 4 глава. Данаил, 12глава: От всичко прочетено се разбира, че Бог винаги ни праща вестители, да ни кажат какво има да стане от лошия ни живот, като при това ни се дава време за изправление. И тия, които послушат думите на пророците, т.е. разумните, ще светят като светлина на земята и тия, които работят за повдигането на другите, ще имат живот вечен. А неразумните ще ходят в безумието си и нищо не ще разберат. И тъй, трябва да се постараем да влезем в упокоение Божие, което ни е обещал.
към текста >>

// книга на Царете, 8 глава: Ето защо трябва да се постараем да победим неприятелите на нашата душа, както Давид победи филистимците, за да имаме мир и да влезем в упокоението Божие, за което сам апостол Павел говори в 4 глава на Посланието си към Евреите.
разумните, ще светят като светлина на земята и тия, които работят за повдигането на другите, ще имат живот вечен. А неразумните ще ходят в безумието си и нищо не ще разберат. И тъй, трябва да се постараем да влезем в упокоение Божие, което ни е обещал. А това упокоение е само за народа Божий, защото който е влезнал в това упокоение, той си е починал от лошите си дела, както и Бог си почина след свършването на света. Само непокорните не могат да влязат в Божието упокоение. // книга на Царете, 8 глава: Ето защо трябва да се постараем да победим неприятелите на нашата душа, както Давид победи филистимците, за да имаме мир и да влезем в упокоението Божие, за което сам апостол Павел говори в 4 глава на Посланието си към Евреите. II петък Еклисиаст -10 глава; Евангелие от Йоана -13 глава; Притчи - 2 глава. От 10 глава на Еклисиаст се разбира, че тия, които Господ е очистил със своята святост, не трябва да допушат мътилка в своята душа. Ако изкушението дойде да наруши мира на душата, тогава с помощта на благоразумието и въздържанието да отстраняват злото и да възлагат на Бога въздаянието за делата на нечестивите. Евангелие на Йоана -13 глава. Защото Христос, като уми краката на учениците си, с това им даде пример на смирение и взаимно помагание.
към текста >>

Ill петък // книга на Царете - 2-3 глави; Послание към евреите - 8 глава.
От 10 глава на Еклисиаст се разбира, че тия, които Господ е очистил със своята святост, не трябва да допушат мътилка в своята душа. Ако изкушението дойде да наруши мира на душата, тогава с помощта на благоразумието и въздържанието да отстраняват злото и да възлагат на Бога въздаянието за делата на нечестивите. Евангелие на Йоана -13 глава. Защото Христос, като уми краката на учениците си, с това им даде пример на смирение и взаимно помагание. Тъй че само чрез Христа можем да бъдем умити и изчистени и ако приемам в сърцето си заповедите на Бога, казва Соломон в Притчите - 2глава, тогава ще бъдем запазени от всяко зло и ще разумеем що е правота и наслаждение на душата. Ill петък // книга на Царете - 2-3 глави; Послание към евреите - 8 глава. От първите две глави от книгата на Царете се вижда, че человеческата душа в ниска степен на своето развитие се ръководи и от ниски желания и страсти. Жаждата за власт е поставена в постоянна борба, брат срещу брата. Това е времето, когато се придържаме само от формата на Божествения закон. Но Бог, поради голямата Своя милост, е дал обещание, както апостол Павел говори в 8 глава в Посланието си към евреите, че тоя закон ще го напише в сърцата и умовете на хората и тогава всяка борба и вражда ще се изпари от сърцето и ще се възстанови царството наЛюбовта. Понеже първият закон е вече остарял и времето на унищожението му е вече дошло.
към текста >>

Но Бог, поради голямата Своя милост, е дал обещание, както апостол Павел говори в 8 глава в Посланието си към евреите, че тоя закон ще го напише в сърцата и умовете на хората и тогава всяка борба и вражда ще се изпари от сърцето и ще се възстанови царството наЛюбовта.
Тъй че само чрез Христа можем да бъдем умити и изчистени и ако приемам в сърцето си заповедите на Бога, казва Соломон в Притчите - 2глава, тогава ще бъдем запазени от всяко зло и ще разумеем що е правота и наслаждение на душата. Ill петък // книга на Царете - 2-3 глави; Послание към евреите - 8 глава. От първите две глави от книгата на Царете се вижда, че человеческата душа в ниска степен на своето развитие се ръководи и от ниски желания и страсти. Жаждата за власт е поставена в постоянна борба, брат срещу брата. Това е времето, когато се придържаме само от формата на Божествения закон. Но Бог, поради голямата Своя милост, е дал обещание, както апостол Павел говори в 8 глава в Посланието си към евреите, че тоя закон ще го напише в сърцата и умовете на хората и тогава всяка борба и вражда ще се изпари от сърцето и ще се възстанови царството наЛюбовта. Понеже първият закон е вече остарял и времето на унищожението му е вече дошло. IV петък Послание към Римляните - 6глава; Данаил - 8 глава; Еклисиаст - 3 глава. Послание към Римляните - 6 глава-. С приемането кръщението в Господа Исуса Христа ний се умиваме от греховете и ставаме мъртви за тях. Така щото, когато вече ни е умил чрез своята смърт, нам не подобава да съгрешаваме вече, да не ставаме раби на греха, а да служим на правдата, тъй че както Христос възкръсна от мъртвите, така и ний да възкресим нашата душа.
към текста >>

IV петък Послание към Римляните - 6глава; Данаил - 8 глава; Еклисиаст - 3 глава.
От първите две глави от книгата на Царете се вижда, че человеческата душа в ниска степен на своето развитие се ръководи и от ниски желания и страсти. Жаждата за власт е поставена в постоянна борба, брат срещу брата. Това е времето, когато се придържаме само от формата на Божествения закон. Но Бог, поради голямата Своя милост, е дал обещание, както апостол Павел говори в 8 глава в Посланието си към евреите, че тоя закон ще го напише в сърцата и умовете на хората и тогава всяка борба и вражда ще се изпари от сърцето и ще се възстанови царството наЛюбовта. Понеже първият закон е вече остарял и времето на унищожението му е вече дошло. IV петък Послание към Римляните - 6глава; Данаил - 8 глава; Еклисиаст - 3 глава. Послание към Римляните - 6 глава-. С приемането кръщението в Господа Исуса Христа ний се умиваме от греховете и ставаме мъртви за тях. Така щото, когато вече ни е умил чрез своята смърт, нам не подобава да съгрешаваме вече, да не ставаме раби на греха, а да служим на правдата, тъй че както Христос възкръсна от мъртвите, така и ний да възкресим нашата душа. Еклисиаст - 3 глава: Има време за всяко нещо и всяка работа на земята, та человек може всичко да опита, но Бог ще изпита душата му и ще го съди според неговите дела. Да вършиш добро и да се веселиш от доброто на нашия труд е дар от Бога, защото Божието е вечно, а всичко друго е временно.
към текста >>

Послание към Римляните - 6 глава-.
Жаждата за власт е поставена в постоянна борба, брат срещу брата. Това е времето, когато се придържаме само от формата на Божествения закон. Но Бог, поради голямата Своя милост, е дал обещание, както апостол Павел говори в 8 глава в Посланието си към евреите, че тоя закон ще го напише в сърцата и умовете на хората и тогава всяка борба и вражда ще се изпари от сърцето и ще се възстанови царството наЛюбовта. Понеже първият закон е вече остарял и времето на унищожението му е вече дошло. IV петък Послание към Римляните - 6глава; Данаил - 8 глава; Еклисиаст - 3 глава. Послание към Римляните - 6 глава-. С приемането кръщението в Господа Исуса Христа ний се умиваме от греховете и ставаме мъртви за тях. Така щото, когато вече ни е умил чрез своята смърт, нам не подобава да съгрешаваме вече, да не ставаме раби на греха, а да служим на правдата, тъй че както Христос възкръсна от мъртвите, така и ний да възкресим нашата душа. Еклисиаст - 3 глава: Има време за всяко нещо и всяка работа на земята, та человек може всичко да опита, но Бог ще изпита душата му и ще го съди според неговите дела. Да вършиш добро и да се веселиш от доброто на нашия труд е дар от Бога, защото Божието е вечно, а всичко друго е временно. Данаил - 8глава: Когато нечестието на хората се увеличи, ще се яви силен цар да го унищожи и да възкреси след това правдата.
към текста >>

VI петък Данаил - 2 глава; Еклисиаст - 7 глава; Послание към Евреите - 6 глава.
Да вършиш добро и да се веселиш от доброто на нашия труд е дар от Бога, защото Божието е вечно, а всичко друго е временно. Данаил - 8глава: Когато нечестието на хората се увеличи, ще се яви силен цар да го унищожи и да възкреси след това правдата. V петък Данаил-4, 6, 10 глава. Бог има власт над всяка плът. Гордите и нечестивите смирява и унищожава, а на послушните Нему дава благодат и ги запазва от всяко зло, колкото и неприятели да се подигнат против тех. VI петък Данаил - 2 глава; Еклисиаст - 7 глава; Послание към Евреите - 6 глава. Данаил-2глава: Сърдечната и колективна молитва винаги бива чута от Бога и тоя, който живее пред лицето Му право, нему се откриват тайните. Еклисиаст - 7глава: Прави сравнение на доброто със злото, като казва, че доброто е сила на духа на тялото, а лошият живот го убива. Апостол Павел ни насърчава да имаме жива вяра в Бога, чрез която ще получим обещанието, което Бог даде на Авраама. При това да се стараем да напредваме в любовта и дълготърпението, защото който един път е вкусил от небесния дар и е станал съучастник на Святия Дух, да се пази да не падне, понеже втори път ще разпъне Христа и тогава става мъчно повторно повдигането му. VII петък Евангелие от Йоана -12 глава; Послание към Римляните -11 глава; II книга на Царете -10 глава.
към текста >>

VII петък Евангелие от Йоана -12 глава; Послание към Римляните -11 глава; II книга на Царете -10 глава.
VI петък Данаил - 2 глава; Еклисиаст - 7 глава; Послание към Евреите - 6 глава. Данаил-2глава: Сърдечната и колективна молитва винаги бива чута от Бога и тоя, който живее пред лицето Му право, нему се откриват тайните. Еклисиаст - 7глава: Прави сравнение на доброто със злото, като казва, че доброто е сила на духа на тялото, а лошият живот го убива. Апостол Павел ни насърчава да имаме жива вяра в Бога, чрез която ще получим обещанието, което Бог даде на Авраама. При това да се стараем да напредваме в любовта и дълготърпението, защото който един път е вкусил от небесния дар и е станал съучастник на Святия Дух, да се пази да не падне, понеже втори път ще разпъне Христа и тогава става мъчно повторно повдигането му. VII петък Евангелие от Йоана -12 глава; Послание към Римляните -11 глава; II книга на Царете -10 глава. Евангелие от Йоана -12 глава: Който иска да е син Божий, непременно трябва да живее по примера на Христа, защото който възлюби живота си на земята, то от Христа ще го загуби. Христос е Виделина на света и чрез него Бог ни се изяви. Затова Христос казва: „Който не повярва в мене, аз няма да го съдя, но Словото, което говорих, то ще го съди." Послание към Римляните -11 глава: Бог, Който ни се изяви чрез Христа, даде ни възможност да се спасим и при това ни доказа, че ний не сме отхвърлени от Него. Но заблудените от живота нямат възможност да видят светлината и да вкусят от Божията Благодат. Тия, които са придобили Виделината, да не мислят, че само те са спасени, защото Бог е в сила да подигне падналите и да свали възгордените, които не следват пътя Му.
към текста >>

Затова Христос казва: „Който не повярва в мене, аз няма да го съдя, но Словото, което говорих, то ще го съди." Послание към Римляните -11 глава: Бог, Който ни се изяви чрез Христа, даде ни възможност да се спасим и при това ни доказа, че ний не сме отхвърлени от Него.
Апостол Павел ни насърчава да имаме жива вяра в Бога, чрез която ще получим обещанието, което Бог даде на Авраама. При това да се стараем да напредваме в любовта и дълготърпението, защото който един път е вкусил от небесния дар и е станал съучастник на Святия Дух, да се пази да не падне, понеже втори път ще разпъне Христа и тогава става мъчно повторно повдигането му. VII петък Евангелие от Йоана -12 глава; Послание към Римляните -11 глава; II книга на Царете -10 глава. Евангелие от Йоана -12 глава: Който иска да е син Божий, непременно трябва да живее по примера на Христа, защото който възлюби живота си на земята, то от Христа ще го загуби. Христос е Виделина на света и чрез него Бог ни се изяви. Затова Христос казва: „Който не повярва в мене, аз няма да го съдя, но Словото, което говорих, то ще го съди." Послание към Римляните -11 глава: Бог, Който ни се изяви чрез Христа, даде ни възможност да се спасим и при това ни доказа, че ний не сме отхвърлени от Него. Но заблудените от живота нямат възможност да видят светлината и да вкусят от Божията Благодат. Тия, които са придобили Виделината, да не мислят, че само те са спасени, защото Бог е в сила да подигне падналите и да свали възгордените, които не следват пътя Му. Ако коренът е светъл, то защо и клоните да не са светли? П книга на Царете -10глава: Когато някой чистосърдечно помогне некому и в замяна на това получи зло, тогава Бог дава възможност на причинителя на това зло да изтегли последствията му. Както е случаят с Давида, който иска да помогне на Амосовите синове, а те му върнаха зло за това.
към текста >>

VIII петък Послание към Римляните -10, 12 глава; Данаил - 1и9глава.
Ако коренът е светъл, то защо и клоните да не са светли? П книга на Царете -10глава: Когато някой чистосърдечно помогне некому и в замяна на това получи зло, тогава Бог дава възможност на причинителя на това зло да изтегли последствията му. Както е случаят с Давида, който иска да помогне на Амосовите синове, а те му върнаха зло за това. Тогава Бог даде сила на израилтяните да победят сирийците. Тогава Амосовите синове съзнаха грешката си и направиха мир с Давида. VIII петък Послание към Римляните -10, 12 глава; Данаил - 1и9глава. Не е достатъчно само да знаем закона, но да изпълняваме. Чрез Христа е спасението и само нашите дела ще потвърдят вярата ни в Него. А за да добием сила за изпълнението на закона, трябва да пренесем телата си жертва, тъй като с угаждането на плътта не ще разберем добре закона и няма да добием живот Вечен. Както Данаил се отказа от вкусните царски ястия, така покори плътта и доби Божията благодат, така и ний, за да достигнем съвършенство на нашия дух, трябва да напуснем земните съблазни и ги заменим с любов към ближния си, и се отдадем напълно в ръцете на Бога. X петък Послание към Римляните - 3,-7 глава; II книга на Царете - 9 глава; Послание към филипяните -1 глава.
към текста >>

Както Данаил се отказа от вкусните царски ястия, така покори плътта и доби Божията благодат, така и ний, за да достигнем съвършенство на нашия дух, трябва да напуснем земните съблазни и ги заменим с любов към ближния си, и се отдадем напълно в ръцете на Бога.
Тогава Амосовите синове съзнаха грешката си и направиха мир с Давида. VIII петък Послание към Римляните -10, 12 глава; Данаил - 1и9глава. Не е достатъчно само да знаем закона, но да изпълняваме. Чрез Христа е спасението и само нашите дела ще потвърдят вярата ни в Него. А за да добием сила за изпълнението на закона, трябва да пренесем телата си жертва, тъй като с угаждането на плътта не ще разберем добре закона и няма да добием живот Вечен. Както Данаил се отказа от вкусните царски ястия, така покори плътта и доби Божията благодат, така и ний, за да достигнем съвършенство на нашия дух, трябва да напуснем земните съблазни и ги заменим с любов към ближния си, и се отдадем напълно в ръцете на Бога. X петък Послание към Римляните - 3,-7 глава; II книга на Царете - 9 глава; Послание към филипяните -1 глава. Послание към Римляните - 3 глава: Каквито и да са лоши постъпките ни, с това ний не можем да опетним Господа. Той остава винаги чист и справедлив. Пред Бога всички еднакво сме съгрешили и да се изправим, потребна е жива вяра в Него и добри дела, а не изпълнители само на външната страна на закона. Послание към Римляните - 7глава: Законът владее над человека, докато той живее, а след това вече е свободен от него.
към текста >>

X петък Послание към Римляните - 3,-7 глава; II книга на Царете - 9 глава; Послание към филипяните -1 глава.
VIII петък Послание към Римляните -10, 12 глава; Данаил - 1и9глава. Не е достатъчно само да знаем закона, но да изпълняваме. Чрез Христа е спасението и само нашите дела ще потвърдят вярата ни в Него. А за да добием сила за изпълнението на закона, трябва да пренесем телата си жертва, тъй като с угаждането на плътта не ще разберем добре закона и няма да добием живот Вечен. Както Данаил се отказа от вкусните царски ястия, така покори плътта и доби Божията благодат, така и ний, за да достигнем съвършенство на нашия дух, трябва да напуснем земните съблазни и ги заменим с любов към ближния си, и се отдадем напълно в ръцете на Бога. X петък Послание към Римляните - 3,-7 глава; II книга на Царете - 9 глава; Послание към филипяните -1 глава. Послание към Римляните - 3 глава: Каквито и да са лоши постъпките ни, с това ний не можем да опетним Господа. Той остава винаги чист и справедлив. Пред Бога всички еднакво сме съгрешили и да се изправим, потребна е жива вяра в Него и добри дела, а не изпълнители само на външната страна на закона. Послание към Римляните - 7глава: Законът владее над человека, докато той живее, а след това вече е свободен от него. И тъй, ние умираме за закона, чрез тялото Христово, за да се съединим с Христа и да пренесем клад Богу.
към текста >>

Послание към Римляните - 3 глава: Каквито и да са лоши постъпките ни, с това ний не можем да опетним Господа.
Не е достатъчно само да знаем закона, но да изпълняваме. Чрез Христа е спасението и само нашите дела ще потвърдят вярата ни в Него. А за да добием сила за изпълнението на закона, трябва да пренесем телата си жертва, тъй като с угаждането на плътта не ще разберем добре закона и няма да добием живот Вечен. Както Данаил се отказа от вкусните царски ястия, така покори плътта и доби Божията благодат, така и ний, за да достигнем съвършенство на нашия дух, трябва да напуснем земните съблазни и ги заменим с любов към ближния си, и се отдадем напълно в ръцете на Бога. X петък Послание към Римляните - 3,-7 глава; II книга на Царете - 9 глава; Послание към филипяните -1 глава. Послание към Римляните - 3 глава: Каквито и да са лоши постъпките ни, с това ний не можем да опетним Господа. Той остава винаги чист и справедлив. Пред Бога всички еднакво сме съгрешили и да се изправим, потребна е жива вяра в Него и добри дела, а не изпълнители само на външната страна на закона. Послание към Римляните - 7глава: Законът владее над человека, докато той живее, а след това вече е свободен от него. И тъй, ние умираме за закона, чрез тялото Христово, за да се съединим с Христа и да пренесем клад Богу. Не е достатъчно да желаеш доброто, но да го вършиш, защото често желаеш него, а вършиш противното, т.е.
към текста >>

Послание към Римляните - 7глава: Законът владее над человека, докато той живее, а след това вече е свободен от него.
Както Данаил се отказа от вкусните царски ястия, така покори плътта и доби Божията благодат, така и ний, за да достигнем съвършенство на нашия дух, трябва да напуснем земните съблазни и ги заменим с любов към ближния си, и се отдадем напълно в ръцете на Бога. X петък Послание към Римляните - 3,-7 глава; II книга на Царете - 9 глава; Послание към филипяните -1 глава. Послание към Римляните - 3 глава: Каквито и да са лоши постъпките ни, с това ний не можем да опетним Господа. Той остава винаги чист и справедлив. Пред Бога всички еднакво сме съгрешили и да се изправим, потребна е жива вяра в Него и добри дела, а не изпълнители само на външната страна на закона. Послание към Римляните - 7глава: Законът владее над человека, докато той живее, а след това вече е свободен от него. И тъй, ние умираме за закона, чрез тялото Христово, за да се съединим с Христа и да пренесем клад Богу. Не е достатъчно да желаеш доброто, но да го вършиш, защото често желаеш него, а вършиш противното, т.е. явява се друг закон на плътта, който е лош и който е в постоянна борба със закона на ума или Божия закон. Послание към филипяните -1 глава: Ако ние проповядваме Христа, то нека е от любов, а не от съперничество. Защото не е всекиму дадено да страда за Христа и да вярва в Него.
към текста >>

Послание към филипяните -1 глава: Ако ние проповядваме Христа, то нека е от любов, а не от съперничество.
Пред Бога всички еднакво сме съгрешили и да се изправим, потребна е жива вяра в Него и добри дела, а не изпълнители само на външната страна на закона. Послание към Римляните - 7глава: Законът владее над человека, докато той живее, а след това вече е свободен от него. И тъй, ние умираме за закона, чрез тялото Христово, за да се съединим с Христа и да пренесем клад Богу. Не е достатъчно да желаеш доброто, но да го вършиш, защото често желаеш него, а вършиш противното, т.е. явява се друг закон на плътта, който е лош и който е в постоянна борба със закона на ума или Божия закон. Послание към филипяните -1 глава: Ако ние проповядваме Христа, то нека е от любов, а не от съперничество. Защото не е всекиму дадено да страда за Христа и да вярва в Него. X петък Еклисиаст - 1 и 9 глава; Данаил -5 глава; Битие - 5 глава. Еклисиаст-1, 9глава: Всичко, което человек работи и придобива за тялото си в света, е суета. Удоволствията, радостите и скърбите нищо не значат, ако душата ни остане бедна и не придобие качества, с които да противостоим на изкушенията и да станем по-деятелни. Битие -5 глава: За да дойде един добър человек на земята, трябва пречистване на кръвта.
към текста >>

XI петък Евангелие от Йоана -16, 17 глава; Послание към Римляните -15 глава; Битие - 6 глава.
X петък Еклисиаст - 1 и 9 глава; Данаил -5 глава; Битие - 5 глава. Еклисиаст-1, 9глава: Всичко, което человек работи и придобива за тялото си в света, е суета. Удоволствията, радостите и скърбите нищо не значат, ако душата ни остане бедна и не придобие качества, с които да противостоим на изкушенията и да станем по-деятелни. Битие -5 глава: За да дойде един добър человек на земята, трябва пречистване на кръвта. От Каина са минали няколко рода, които са работили за усъвършенству ване на душата си и после е дошъл при по-добри условия. XI петък Евангелие от Йоана -16, 17 глава; Послание към Римляните -15 глава; Битие - 6 глава. Евангелие от Йоана -16глава: Христос им говори, че скърбите са само за света и че ако живеят с Духът Божий, скръб не ще имат. Желанията на плътта раждат скръб, а желанията на Духа раждат радост. Христос гдето ни казва: „Дерзайте, Аз покорих света", то значи, че Той с нищо светско не се съблазни. И в Евангелие от Йоана -17 глава: Той се моли да дойде освещението на неговите ученици чрез Истината. А Истината е Неговото Слово и ако напълно го пазим, съблазни на света няма да има.
към текста >>

Послание към Римляните -15глава: Както Христос дойде да понесе прегрешенията ни, така и ний трябва да понасяме слабостите на по-слабите от нас, като търпеливо работим между тия, които не познават Христа.
Христос гдето ни казва: „Дерзайте, Аз покорих света", то значи, че Той с нищо светско не се съблазни. И в Евангелие от Йоана -17 глава: Той се моли да дойде освещението на неговите ученици чрез Истината. А Истината е Неговото Слово и ако напълно го пазим, съблазни на света няма да има. В Битие - 6глава: Господ ни говори, че плътта е тленна и духът не може вечно да бъде в нея. Още ни говори, че когато человеческите прегрешения се увеличават, неизбежно последва наказание, което ще пречисти земята, да стане годна за живот. Послание към Римляните -15глава: Както Христос дойде да понесе прегрешенията ни, така и ний трябва да понасяме слабостите на по-слабите от нас, като търпеливо работим между тия, които не познават Христа. XII петък Евангелие от Йоана - 10 глава; Послание към Евреите -11 глава; Послание към Римляните -16глава; Еклисиаст - 2 глава. Евангелие от Йоана -10глава: Който мине през вратата на кошарата, той ще бъде спасен. Аз съм вратата, казва Христос, и който пролази (премине) изотзад, е крадец и разбойник. Тия думи на Спасителя ни значат, че пътят на спасението е един и че ако искаме да влезем в Царството Божие, трябва да се уподобим на Христа и делата Негови да вършим. Ако външно само се представляваме за добри, то ще сме подобни на крадци и разбойници, за които Христос говори.
към текста >>

XII петък Евангелие от Йоана - 10 глава; Послание към Евреите -11 глава; Послание към Римляните -16глава; Еклисиаст - 2 глава.
И в Евангелие от Йоана -17 глава: Той се моли да дойде освещението на неговите ученици чрез Истината. А Истината е Неговото Слово и ако напълно го пазим, съблазни на света няма да има. В Битие - 6глава: Господ ни говори, че плътта е тленна и духът не може вечно да бъде в нея. Още ни говори, че когато человеческите прегрешения се увеличават, неизбежно последва наказание, което ще пречисти земята, да стане годна за живот. Послание към Римляните -15глава: Както Христос дойде да понесе прегрешенията ни, така и ний трябва да понасяме слабостите на по-слабите от нас, като търпеливо работим между тия, които не познават Христа. XII петък Евангелие от Йоана - 10 глава; Послание към Евреите -11 глава; Послание към Римляните -16глава; Еклисиаст - 2 глава. Евангелие от Йоана -10глава: Който мине през вратата на кошарата, той ще бъде спасен. Аз съм вратата, казва Христос, и който пролази (премине) изотзад, е крадец и разбойник. Тия думи на Спасителя ни значат, че пътят на спасението е един и че ако искаме да влезем в Царството Божие, трябва да се уподобим на Христа и делата Негови да вършим. Ако външно само се представляваме за добри, то ще сме подобни на крадци и разбойници, за които Христос говори. Послание към Евреите -11 глава: При това, да станем достойни да се наречем Христово стадо, преди всичко необходимо ни е вяра в Бога, с която ще се приближаваме при Него, защото преди да го познаваме, трябва да вярваме, че има Бог.
към текста >>

Послание към Евреите -11 глава: При това, да станем достойни да се наречем Христово стадо, преди всичко необходимо ни е вяра в Бога, с която ще се приближаваме при Него, защото преди да го познаваме, трябва да вярваме, че има Бог.
XII петък Евангелие от Йоана - 10 глава; Послание към Евреите -11 глава; Послание към Римляните -16глава; Еклисиаст - 2 глава. Евангелие от Йоана -10глава: Който мине през вратата на кошарата, той ще бъде спасен. Аз съм вратата, казва Христос, и който пролази (премине) изотзад, е крадец и разбойник. Тия думи на Спасителя ни значат, че пътят на спасението е един и че ако искаме да влезем в Царството Божие, трябва да се уподобим на Христа и делата Негови да вършим. Ако външно само се представляваме за добри, то ще сме подобни на крадци и разбойници, за които Христос говори. Послание към Евреите -11 глава: При това, да станем достойни да се наречем Христово стадо, преди всичко необходимо ни е вяра в Бога, с която ще се приближаваме при Него, защото преди да го познаваме, трябва да вярваме, че има Бог. А вярата е осъществление на ония неща, за които се надяваме и изявление на ония неща, които не сме видели. С вяра са работили всички пророци като Авраам, Мойсей, апостолите и др. Тя и нам е необходима, тяхната вяра, за да добием вечен живот. Послание към Римляните -16глава: Мъдри на доброто, а прости на злото, казва апостол Павел. За да закрепнем духовно, трябва да отбягваме злите общества на кавги и раздори.
към текста >>

Послание към Римляните -16глава: Мъдри на доброто, а прости на злото, казва апостол Павел.
Ако външно само се представляваме за добри, то ще сме подобни на крадци и разбойници, за които Христос говори. Послание към Евреите -11 глава: При това, да станем достойни да се наречем Христово стадо, преди всичко необходимо ни е вяра в Бога, с която ще се приближаваме при Него, защото преди да го познаваме, трябва да вярваме, че има Бог. А вярата е осъществление на ония неща, за които се надяваме и изявление на ония неща, които не сме видели. С вяра са работили всички пророци като Авраам, Мойсей, апостолите и др. Тя и нам е необходима, тяхната вяра, за да добием вечен живот. Послание към Римляните -16глава: Мъдри на доброто, а прости на злото, казва апостол Павел. За да закрепнем духовно, трябва да отбягваме злите общества на кавги и раздори. Тия, които служат само на своята си плът, действуват пагубно на своите си, като разколебават вярата им в Бога и спират духовното развитие. Еклисиаст - 2 глава: Всички земни наслаждения, които человек може да добие, като знание, мъдрост, богатство, слава и прочее е суета и убиване надуха. Бог дава да се наслаждаваме само на тия блага, които са угодни Нему. А на злите тия блага, за които те се трудят да придобият на земята, Той ги дава за тяхно проклятие, като се ползуват други от тях.
към текста >>

19. НАРЯД за събора 1910 година

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

2-ро упражнение: Изнасят се ръцете напред успоредно и се разтварят встрани хоризонтално, като се гледа щото дланите да бъдат обърнати към земята.
Тези телесни упражнения се състоят от следните седем прийома. 1 -во упражнение. Ръцете опънати назад и надолу с дланите се движат кръгообразно отзад нагоре и се навеждат заедно с тялото докато, по възможност, допрат пръстите на ръцете до земята, след което се повдигат нагоре като се изнасят ръцете пак назад, докато дойдат в първото си положение. Прави се три пъти. Това упражнение е за стомаха. 2-ро упражнение: Изнасят се ръцете напред успоредно и се разтварят встрани хоризонтално, като се гледа щото дланите да бъдат обърнати към земята. Прави се три пъти. Това упражнение г-н Дънов обясни, че е за гърдите. 3-то упражнение: Повдигане ръцете нагоре, повиване тялото от кръста надясно и навеждане тялото наляво и надолу, за да образува кръг, Три пъти наляво и три пъти надясно. Това упражнение е за долните центрове на симпатичната нервна система. 4-то упражнение: Изнасяне ръцете настрани хоризонтално, с дланите надолу и ги повдигаме нагоре, като се превиват край главата и образуват кръг върху рамената, като се връщат, като се връщат, докато достигнат първото си положение.
към текста >>

Освен това г-н Дънов прочете на всеуслишание и ни продиктува, Та си написахме посланието, което Духът даде вчера подир обед.
Тия упражнения ви се дават, за да бъдете здрави. Те се дават за първи път и в никоя книга по здравословието няма да ги намерите. И аз искам да видя как ще подействуват тия упражнения върху вас тая година, защото те се дават и за концентриране на ума. Продиктува ни се молитвата, с която се молехме снощи, подир обяд когато влизахме в олтаря по 6 души. Но тази молитва не може да се изложи тук. Освен това г-н Дънов прочете на всеуслишание и ни продиктува, Та си написахме посланието, което Духът даде вчера подир обед. Това послание гласи: „Аз съм Господ Бог ваш верни и благи, Който винаги пази Своето обещание към ония, които Ме любят. Ходете пред Мене с чисто сърце и Аз ще благоволявам да ви помагам в трудните времена на вашия живот. Помнете, Аз съм син на мира, син человечески. Името Ми знаете. Трудности в тоя свят ще имате, но тях Аз ще преобърна да работят за вашето добро.
към текста >>

Това послание гласи: „Аз съм Господ Бог ваш верни и благи, Който винаги пази Своето обещание към ония, които Ме любят.
Те се дават за първи път и в никоя книга по здравословието няма да ги намерите. И аз искам да видя как ще подействуват тия упражнения върху вас тая година, защото те се дават и за концентриране на ума. Продиктува ни се молитвата, с която се молехме снощи, подир обяд когато влизахме в олтаря по 6 души. Но тази молитва не може да се изложи тук. Освен това г-н Дънов прочете на всеуслишание и ни продиктува, Та си написахме посланието, което Духът даде вчера подир обед. Това послание гласи: „Аз съм Господ Бог ваш верни и благи, Който винаги пази Своето обещание към ония, които Ме любят. Ходете пред Мене с чисто сърце и Аз ще благоволявам да ви помагам в трудните времена на вашия живот. Помнете, Аз съм син на мира, син человечески. Името Ми знаете. Трудности в тоя свят ще имате, но тях Аз ще преобърна да работят за вашето добро. Времето е близо.
към текста >>

На земята хората черпят, а Господ всякога дава." 3) НАРЯД за годината 1910/1911 За реда на нещата през годината г-н Дънов каза: „Най-първо за четиво вземете цялото Евангелие от Матея, цялото Евангелие от Лука, цялото Евангелие от Йоана и цялото Първо послание към Коринтяните, цялото Битие, цялата Първа книга на царете.
Името Ми знаете. Трудности в тоя свят ще имате, но тях Аз ще преобърна да работят за вашето добро. Времето е близо. Жътвата е зряла, работете, докато е ден." „Това е общото състояние, казва г-н Дънов, за всички. След време и то ще има своето значение. На земята хората черпят, а Господ всякога дава." 3) НАРЯД за годината 1910/1911 За реда на нещата през годината г-н Дънов каза: „Най-първо за четиво вземете цялото Евангелие от Матея, цялото Евангелие от Лука, цялото Евангелие от Йоана и цялото Първо послание към Коринтяните, цялото Битие, цялата Първа книга на царете. Изцяло този прочит се състои от 170 глави, от които 104 ще употребите за 52 петъци в годината, т.е. по две глави всеки петък, като ще разпределите по възможност тъй, щото четивото за всеки петък да е от Новия завет и колкото глави не стигнат от Новия завет за четиво в петъците, ще вземете от Ветхия завет. Тях ще употребите по една за всяка света неделя и по една за в разните други православни Господни празници наред. За реда през 1910 год.: 1. Цялото Евангелие от Матея 28 глави 2.
към текста >>

Цялото Първо послание към Коринтяни 16 глави 5.
Тях ще употребите по една за всяка света неделя и по една за в разните други православни Господни празници наред. За реда през 1910 год.: 1. Цялото Евангелие от Матея 28 глави 2. Цялото Евангелие от Лука 24 глави 3. Цялото Евангелие от Йоана 21 глави 4. Цялото Първо послание към Коринтяни 16 глави 5. Цялото Битие 50 глави 6. Цялата Първа книга на Царете _31 глави Общо 170 глави От тях 104 глави ще се вземат за 52-та петъци, по 2 глави в петъка. А 66 глави ще употребим за четиво през неделните дни, по 1 глава в неделя, т.е. значи 52 глави. Ще останат 14 глави през другите големи празници.
към текста >>

През всичките петъци ще се четат главите само от Евангелието и Посланието, а през неделните дни и празниците - от Битието.
Също се подчерта сега, само се добави, че и като следвате редовно тия упражнения, че в петък с тях ще пъдите дявола из тялото, а в събота заран, като ставате, да се молите между 3 и 5 часа, ще пъдите дявола из душата. Предметите за размишление и върху които трябва да се молите през определените 12 петъка, са следните: Първите шест петъци ще употребите изключително за усилване на Веригата и на всички тия, които са свързани с Веригата за тяхното укрепване; Седмият петък ще бъде за духовното възраждане на България; Осмият петък - за плодородието в България; Деветият петък - за умственото и духовно единично развитие на членовете на Веригата, като се споменават и техните имена при молитвата върху този предмет; Десетият петък - за подобряване на всички народи в Европа в духовно и политическо отношение. Единадесетия петък ще посветите да ви научи Господ как да мълчите. Дванадесетия петък - за обединение на славяните и за идването на Царството Божие върху тях. През последния, дванадесети петък, няма да се събирате никъде. През всичките петъци ще се четат главите само от Евангелието и Посланието, а през неделните дни и празниците - от Битието. През главните петъци (последен петък от всеки месец) ще се молим между 3-5 часа сутринта в събота, когато и ще става четенето на главите, Молитвите „Хвала", „Добрата молитва". А през другите петъци и в неделните дни ще се четат през всяко време на деня или нощта. Молитвата „Хвала" и другите молитви, които ни се дадоха, можем да ги четем само, когато сме добре разположени духом. NB (Notabene) Плътта ежената на Дявола. Дяволът е мъжът на плътта.
към текста >>

20. НАРЯД за 1913 година

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Към всички.
НАРЯД за 1913 година 1. През 1913 г. няма събор. Братята са войници по фронта. 2. Към всички. От Учителят П. Дънов, 18 юли 1913 г. 3. Слово, 11 август 1913 г., неделя. КЪМ всички София, 18 юли 1913 г. Това е епохалната година, за която Ви бе казано.
към текста >>

КЪМ всички София, 18 юли 1913 г.
Братята са войници по фронта. 2. Към всички. От Учителят П. Дънов, 18 юли 1913 г. 3. Слово, 11 август 1913 г., неделя. КЪМ всички София, 18 юли 1913 г. Това е епохалната година, за която Ви бе казано. Бурите, които се повдигат, са неща, които трябва да дойдат, за да се опита Вашата вяра, Вашата Любов. Зад тия бури стои Един, Който наблюдава вървежа на Вашите работи. Един, Който не дреме. Той е известен през всичките векове, с Името на Когото се крепи всичко.
към текста >>

(Свещеният подпис) 1 3) СЛОВО София, 11 август 1913 г., неделя За прочит цялото послание Юдино.
Той е известен през всичките векове, с Името на Когото се крепи всичко. Аз съм с Вас, не бойте се. Всичко ще се превърне на добро. Тия, които нашествуват, Ний ги знаем, те минават под многото имена. Но Господ е Господар на света и без Него нищо не става. (Свещеният подпис) 1 3) СЛОВО София, 11 август 1913 г., неделя За прочит цялото послание Юдино. Текст 20 стих: „Назидавайте себе си на пресветата ваша вяра и молете се Духом Святи." Прочетете това послание всинца, защото то е интересно. В 20 стих има думата „назидавайте", а това значи да съградиш, които е равносилно с „градеж", също както, за да очистиш сърцето си, значи да се чистиш, да обработваш. Човек, за да може да гради, да мисли, да очиства сърцето си, трябва да има кой да му помага. И в български език има поговорка, че с един камък къща не става. И човек ако мисли, че сам може да очисти своя ум и да подигне своето сърце, почива на фалшива почва и схваща живота лъжливо.
към текста >>

Текст 20 стих: „Назидавайте себе си на пресветата ваша вяра и молете се Духом Святи." Прочетете това послание всинца, защото то е интересно.
Аз съм с Вас, не бойте се. Всичко ще се превърне на добро. Тия, които нашествуват, Ний ги знаем, те минават под многото имена. Но Господ е Господар на света и без Него нищо не става. (Свещеният подпис) 1 3) СЛОВО София, 11 август 1913 г., неделя За прочит цялото послание Юдино. Текст 20 стих: „Назидавайте себе си на пресветата ваша вяра и молете се Духом Святи." Прочетете това послание всинца, защото то е интересно. В 20 стих има думата „назидавайте", а това значи да съградиш, които е равносилно с „градеж", също както, за да очистиш сърцето си, значи да се чистиш, да обработваш. Човек, за да може да гради, да мисли, да очиства сърцето си, трябва да има кой да му помага. И в български език има поговорка, че с един камък къща не става. И човек ако мисли, че сам може да очисти своя ум и да подигне своето сърце, почива на фалшива почва и схваща живота лъжливо. Ако човек работи заедно с Господа, тогава - да!
към текста >>

Никога, ама никога не се прилепвайте много интензивно към някоя мисъл така, щото да сте готови да жертвувате всичко.
Човешката душа винаги ламти за Божията любов, но тия ангели не могат да направят по никой начин човешката душа щастлива, защото добро наистина обещават, но добро не дават. Човешката душа е поле, арена и върху тая арена работят лошите и светлите духове. Ние трябва да дадем място на добрите духове, защото те са, които ще ни изведат на добър път. Цялото небе и всичките добри духове имат интерес да избавят човечеството. А пък вие, да познаете дали сте обсебени от лош дух - не остава друго, освен да се вгледате в огледалото и да се огледате: веднага ще видите изменение на лицето ви от хипнотическото влияние на тия духове. Никога, ама никога не се прилепвайте много интензивно към някоя мисъл така, щото да сте готови да жертвувате всичко. Защото не е тайна, че щом вие се предадете толкова много на едно чувство и една мисъл, в тази мисъл или форма живее или един добър или един лош дух. И ако се поддадете на влиянието на лошите духове, образуват се разните болезнени състояния, болестите, всевъзможните недъзи, които донасят страданията и на тялото ви. Затова именно се казва в стих 20 от прочетената глава: да назидаваме себе си във вярата. Кризата, която се прекарва днес, е криза за самите вас. Защото България по невнимание и неосторожност се остави на хипнотическото състояние на лошите духове, отиде много надалеч, заблуди се и Бог, за да я направи да се опомни и избави, допусна тази криза.
към текста >>

Любовта е фундаментът, тя е основата на всичко, защото тя е една добродетел, сляпа към грешките и погрешките на хората и от нищо не се обижда.
Вам сега в единадесетия час предлежи да късате и хвърляте всичко светско и да се приготвите, щото като дойде господарят ви, да ви не завари, че в кандилата ви няма масло. Някои от вас казват: „Не ни съчувствуват." Съчувствието е, когато си бос, да те обуе, ако си гладен - да те нахрани, ако си затворен - да те посети. Но повече от това? -То е излишно. И думите не важат, Делата са, които красят. Любовта е фундаментът, тя е основата на всичко, защото тя е една добродетел, сляпа към грешките и погрешките на хората и от нищо не се обижда. Даже в най-големите грешки на хората тя вижда само добро. Четете Павла, 13 глава от Първото послание към Коринтяните и ще видите какви са качествата на любовта. Тази любов ни трябва тъкмо най-вече сега, защото загубата, която претърпяхме в материално отношение, нека я наваксаме с Господа и ако Той е с нас, ние нищо не сме загубили. Затова научете се да не бъдете под влиянието на лошите духове. Когато дойде мисъл в ума ви да критикувате някого, попитай се: Защо да храня лошо настроение в себе си?
към текста >>

Четете Павла, 13 глава от Първото послание към Коринтяните и ще видите какви са качествата на любовта.
Но повече от това? -То е излишно. И думите не важат, Делата са, които красят. Любовта е фундаментът, тя е основата на всичко, защото тя е една добродетел, сляпа към грешките и погрешките на хората и от нищо не се обижда. Даже в най-големите грешки на хората тя вижда само добро. Четете Павла, 13 глава от Първото послание към Коринтяните и ще видите какви са качествата на любовта. Тази любов ни трябва тъкмо най-вече сега, защото загубата, която претърпяхме в материално отношение, нека я наваксаме с Господа и ако Той е с нас, ние нищо не сме загубили. Затова научете се да не бъдете под влиянието на лошите духове. Когато дойде мисъл в ума ви да критикувате някого, попитай се: Защо да храня лошо настроение в себе си? Искате ли да лекувате и да се избавите от своите ежедневни измами, не се съединявайте с духове проклети и изгонени от небето. Христос не дойде да помага на духовете, а дойде да помага на душите.
към текста >>

Но разясних ви го, защото желая доброто на вашите души, защото виждам, че на повечето от вас в това отношение очите ви са към света, също както на бивола окото е все в просото.
Обаче по едно време Китай се вижда натясно и китайските първенци потьрсват Леонга за съвет, чрез който той се подигнал много и станал всеизвестен. Бившата негова жена отива при него и го помолва да забрави миналото и да я приеме да заживеят пак заедно. Той не й отговорил нищо, а взел, че излял една чаша нектар, след което й казал да го събере, ако може Разбира се, тя не могла да стори това. Така и Христос като дойде, ще ви каже да съберете този изсипан нектар, но не ще можете да го съберете. А аз трябваше да ви оставя, та сами да разрешите този ребус. Но разясних ви го, защото желая доброто на вашите души, защото виждам, че на повечето от вас в това отношение очите ви са към света, също както на бивола окото е все в просото. Внимавайте прочее, за да опазите вашите души и да ви помогне Христос.
към текста >>

21. Наряди за 1921 г.

ТОМ 12

А когато пламтящият език на Любовта проговори, душата наново се разтваря и започва наново да шушне: „Разпери твоите светли крилца, намажи твоята крачка и с полет тръгни към новите цветя.
Учение, което отваря Светлия път на Любовта. Това учение има особен език, особена азбука. Павел, който изучавал азбуката на тоя особен език, е писал следното: „Ако говоря с обикновените човешки и ангелски езици, а нямам езика на Любовта, ще мязам на мед, що звънти на опнато дъно." А Христос е казал: „Нова заповед ви давам, нов начин ви оставям, да учите езика на Любовта, която осмисля и пояснява всичко, което излязло от тоя Божествен свят." А и Аз, Който много пъти съм говорил от незапомнени времена по разни начини, с разни езици, сега стоя особен език Ви казвам: „Мъчете се, трудете се, работете и езика на Любовта научете." Само тогава ще разбирате кога Господ Ви говори и какво богатство носят тия думи. Цветът, когато светлината дойде, се отваря, цъфва, завързва, зрее и расте. Снегът, когато топлината дойде, смалява се, топи се, тече, движи се надолу и благо отнася от горните висини на малките тревици в долините. А когато пламтящият език на Любовта проговори, душата наново се разтваря и започва наново да шушне: „Разпери твоите светли крилца, намажи твоята крачка и с полет тръгни към новите цветя. Там ще чуеш Новия език на Любовта. Спри се, изучи азбуката на езика на Твоята душа. Душата на Светлината. Проявената и изявената Душа. (Свещеният подпис) 2) БЕСЕДИ, ОБЯСНЕНИЯ И УПЪТВАНИЯ, 1921 г.
към текста >>

Послание Ефесяном, 5:2 „И ходете в любов, както и Христос ни възлюби и предаде себе си за нас принос и жертва Богу в благовонна миризма." Забележка:.
Петък, 19 август 1921 г. (Преображение Господне) 5 ч,с. Утринна молитва 1. Няма любов като Божията Любов, само Божията Любов е Любов. 2. Добрата молитва. 3. Послание Ефесяном, 5:2 „И ходете в любов, както и Христос ни възлюби и предаде себе си за нас принос и жертва Богу в благовонна миризма." Забележка:. Следните три стиха всеки ще си прочете сам по един път и после три пъти всички заедно и гласно. 4. Първо послание към Солуняните, 4:9 „А за братолюбието нямате нужда да ви пиша; защото вие сами сте от Бога научени да имате любов един към друг." 5. Послание към Галатяните, 5:6 „Защото в Христа Исуса нито обрезването има някаква сила, нито необрезването, но вяра, която действува с любов." Постарайте се да възприемете тази мисъл вътре в себе си, защото ние се намерваме пред един жив свят и действуваме не само по форма, но и по съдържание, и по смисъл. 6. Ние ще призовем сега нашата втора формула, която ще произнесем три пъти: „Няма мъдрост като Божията Мъдрост, само Божията Мъдрост е Мъдрост." Гледайте да произнесете тази формула колкото е възможно по-хармонично, за да се оживи тя. 7. „Благославяй, душе моя, Господа". 8.
към текста >>

Първо послание към Солуняните, 4:9 „А за братолюбието нямате нужда да ви пиша; защото вие сами сте от Бога научени да имате любов един към друг." 5.
Утринна молитва 1. Няма любов като Божията Любов, само Божията Любов е Любов. 2. Добрата молитва. 3. Послание Ефесяном, 5:2 „И ходете в любов, както и Христос ни възлюби и предаде себе си за нас принос и жертва Богу в благовонна миризма." Забележка:. Следните три стиха всеки ще си прочете сам по един път и после три пъти всички заедно и гласно. 4. Първо послание към Солуняните, 4:9 „А за братолюбието нямате нужда да ви пиша; защото вие сами сте от Бога научени да имате любов един към друг." 5. Послание към Галатяните, 5:6 „Защото в Христа Исуса нито обрезването има някаква сила, нито необрезването, но вяра, която действува с любов." Постарайте се да възприемете тази мисъл вътре в себе си, защото ние се намерваме пред един жив свят и действуваме не само по форма, но и по съдържание, и по смисъл. 6. Ние ще призовем сега нашата втора формула, която ще произнесем три пъти: „Няма мъдрост като Божията Мъдрост, само Божията Мъдрост е Мъдрост." Гледайте да произнесете тази формула колкото е възможно по-хармонично, за да се оживи тя. 7. „Благославяй, душе моя, Господа". 8. Ще коленичим с дясното коляно долу на земята, а лявото ще издигнем нагоре към Бога, и ще отправим тайна благодарителна молитва към Господа на Любовта, Който досега не е призоваван и който иде да поправи света. Бог да пребъдва през цялата идеща година в нас и да ни се изяви, на стари и млади; да ни помогне да разрешим всички обществени и духовни въпроси.
към текста >>

Послание към Галатяните, 5:6 „Защото в Христа Исуса нито обрезването има някаква сила, нито необрезването, но вяра, която действува с любов." Постарайте се да възприемете тази мисъл вътре в себе си, защото ние се намерваме пред един жив свят и действуваме не само по форма, но и по съдържание, и по смисъл. 6.
Няма любов като Божията Любов, само Божията Любов е Любов. 2. Добрата молитва. 3. Послание Ефесяном, 5:2 „И ходете в любов, както и Христос ни възлюби и предаде себе си за нас принос и жертва Богу в благовонна миризма." Забележка:. Следните три стиха всеки ще си прочете сам по един път и после три пъти всички заедно и гласно. 4. Първо послание към Солуняните, 4:9 „А за братолюбието нямате нужда да ви пиша; защото вие сами сте от Бога научени да имате любов един към друг." 5. Послание към Галатяните, 5:6 „Защото в Христа Исуса нито обрезването има някаква сила, нито необрезването, но вяра, която действува с любов." Постарайте се да възприемете тази мисъл вътре в себе си, защото ние се намерваме пред един жив свят и действуваме не само по форма, но и по съдържание, и по смисъл. 6. Ние ще призовем сега нашата втора формула, която ще произнесем три пъти: „Няма мъдрост като Божията Мъдрост, само Божията Мъдрост е Мъдрост." Гледайте да произнесете тази формула колкото е възможно по-хармонично, за да се оживи тя. 7. „Благославяй, душе моя, Господа". 8. Ще коленичим с дясното коляно долу на земята, а лявото ще издигнем нагоре към Бога, и ще отправим тайна благодарителна молитва към Господа на Любовта, Който досега не е призоваван и който иде да поправи света. Бог да пребъдва през цялата идеща година в нас и да ни се изяви, на стари и млади; да ни помогне да разрешим всички обществени и духовни въпроси. Сам Господ на Любовта да се всели в нас.
към текста >>

Ще коленичим с дясното коляно долу на земята, а лявото ще издигнем нагоре към Бога, и ще отправим тайна благодарителна молитва към Господа на Любовта, Който досега не е призоваван и който иде да поправи света.
Следните три стиха всеки ще си прочете сам по един път и после три пъти всички заедно и гласно. 4. Първо послание към Солуняните, 4:9 „А за братолюбието нямате нужда да ви пиша; защото вие сами сте от Бога научени да имате любов един към друг." 5. Послание към Галатяните, 5:6 „Защото в Христа Исуса нито обрезването има някаква сила, нито необрезването, но вяра, която действува с любов." Постарайте се да възприемете тази мисъл вътре в себе си, защото ние се намерваме пред един жив свят и действуваме не само по форма, но и по съдържание, и по смисъл. 6. Ние ще призовем сега нашата втора формула, която ще произнесем три пъти: „Няма мъдрост като Божията Мъдрост, само Божията Мъдрост е Мъдрост." Гледайте да произнесете тази формула колкото е възможно по-хармонично, за да се оживи тя. 7. „Благославяй, душе моя, Господа". 8. Ще коленичим с дясното коляно долу на земята, а лявото ще издигнем нагоре към Бога, и ще отправим тайна благодарителна молитва към Господа на Любовта, Който досега не е призоваван и който иде да поправи света. Бог да пребъдва през цялата идеща година в нас и да ни се изяви, на стари и млади; да ни помогне да разрешим всички обществени и духовни въпроси. Сам Господ на Любовта да се всели в нас. Любовта е, която създава хармонията в света; любовта е, която създава живота; любовта е, която създава всички блага. Доброто иде от Бога, злото от нас. Когато Господ не е в нас, злото се ражда, а когато Господ е в нас, доброто се ражда.
към текста >>

Послание към Колосяните, 3:14 „И над всичко това, облечете се с любовта, която е свръзка на съвършенство." (Всеки за себе си ще го прочете три пъти.) 7.
В това положение три пъти изговорете лозинката: „Няма любов като Божията Любов, само Божията Любов е любов." 2. Отче наш. 3. Ще коленичим на лявото коляно и ще се помолим тайно да се въдвори закона на Божествената хармония вътре в нас. 4. „Благославяй, душе моя, Господа." 5. Добрата молитва. 6. Послание към Колосяните, 3:14 „И над всичко това, облечете се с любовта, която е свръзка на съвършенство." (Всеки за себе си ще го прочете три пъти.) 7. Послание към филипяните, 1:9 „И това се моля, да преизобилва любовта ви още повече в познание и във всяко разумение." (Всеки за себе си ще го прочете три пъти.) 8. Евангелие от Матея, 22:37-39 „А Исус му рече: „Да възлюбиш Господа БогаТвоего с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си ум." Тази е първата и голяма заповед. А втората и подобна на нея: „Да възлюбиш ближния си като себе си." (Гимнастически упражнения.) Воля, воля на всички ви трябва. Дяволът само с воля се изпъжда. Ето защо, ако правите тези упражнения, ще възстановите хармонията.
към текста >>

Послание към филипяните, 1:9 „И това се моля, да преизобилва любовта ви още повече в познание и във всяко разумение." (Всеки за себе си ще го прочете три пъти.) 8.
Отче наш. 3. Ще коленичим на лявото коляно и ще се помолим тайно да се въдвори закона на Божествената хармония вътре в нас. 4. „Благославяй, душе моя, Господа." 5. Добрата молитва. 6. Послание към Колосяните, 3:14 „И над всичко това, облечете се с любовта, която е свръзка на съвършенство." (Всеки за себе си ще го прочете три пъти.) 7. Послание към филипяните, 1:9 „И това се моля, да преизобилва любовта ви още повече в познание и във всяко разумение." (Всеки за себе си ще го прочете три пъти.) 8. Евангелие от Матея, 22:37-39 „А Исус му рече: „Да възлюбиш Господа БогаТвоего с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си ум." Тази е първата и голяма заповед. А втората и подобна на нея: „Да възлюбиш ближния си като себе си." (Гимнастически упражнения.) Воля, воля на всички ви трябва. Дяволът само с воля се изпъжда. Ето защо, ако правите тези упражнения, ще възстановите хармонията. Те са обосновани на един велик закон в природата.
към текста >>

Послание към Колосяните, 3:14 „И над всичко това, облечете се с любовта, която е свръзка на съвършенство." (Всеки за себе си ще го прочете три пъти.) 7.
В това положение три пъти изговорете лозинката: „Няма любов като Божията Любов, само Божията Любов е любов." 2. Отче наш. 3. Ще коленичим на лявото коляно и ще се помолим тайно да се въдвори закона на Божествената хармония вътре в нас. 4. „Благославяй, душе моя, Господа." 5. Добрата молитва. 6. Послание към Колосяните, 3:14 „И над всичко това, облечете се с любовта, която е свръзка на съвършенство." (Всеки за себе си ще го прочете три пъти.) 7. Послание към филипяните, 1:9 „И това се моля, да преизобилва любовта ви още повече в познание и във всяко разумение." (Всеки за себе си ще го прочете три пъти.) 8. Евангелие от Матея, 22:37-39 „А Исус му рече: „Да възлюбиш Господа БогаТвоего с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си ум." Тази е първата и голяма заповед. А втората и подобна на нея: „Да възлюбиш ближния си като себе си." (Гимнастически упражнения.) Воля, воля на всички ви трябва. Дяволът само с воля се изпъжда. Ето защо, ако правите тези упражнения, ще възстановите хармонията.
към текста >>

Послание към филипяните, 1:9 „И това се моля, да преизобилва любовта ви още повече в познание и във всяко разумение." (Всеки за себе си ще го прочете три пъти.) 8.
Отче наш. 3. Ще коленичим на лявото коляно и ще се помолим тайно да се въдвори закона на Божествената хармония вътре в нас. 4. „Благославяй, душе моя, Господа." 5. Добрата молитва. 6. Послание към Колосяните, 3:14 „И над всичко това, облечете се с любовта, която е свръзка на съвършенство." (Всеки за себе си ще го прочете три пъти.) 7. Послание към филипяните, 1:9 „И това се моля, да преизобилва любовта ви още повече в познание и във всяко разумение." (Всеки за себе си ще го прочете три пъти.) 8. Евангелие от Матея, 22:37-39 „А Исус му рече: „Да възлюбиш Господа БогаТвоего с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си ум." Тази е първата и голяма заповед. А втората и подобна на нея: „Да възлюбиш ближния си като себе си." (Гимнастически упражнения.) Воля, воля на всички ви трябва. Дяволът само с воля се изпъжда. Ето защо, ако правите тези упражнения, ще възстановите хармонията. Те са обосновани на един велик закон в природата.
към текста >>

Първото правило, когато се приближавате към някого, е: Не бързайте да отидете изведнъж при него, а се спрете и тогава дигнете ръцете си и кажете: „В името на Божията Любов и в името на Божията Мъдрост, в която живеем и се движим, и в името на Неговото Слово, всяко зло и лукаво помишление да се разпръсне" (Духане.).
Колко трябва да бъдем внимателни, в каква посока теглим ние ръката си! Какво внимание се изисква! И вие даже може да направите в себе си малки опити, да видите колко скоро се разстройват онези вибрации, понеже вън от нашето физическо тяло човек е облечен в своето астрално тяло, което е в една етерна, подвижна форма и когато той прокара ръката си, произвежда известно сътресение. Някой път, когато се намираме в присъствие на хора, от които излиза злоба, то тези стрели на злоба предизвикват в нас известно неразположение. То е, защото те са предизвикали известни удари, които ни се отразяват във вид на болка. Първото правило, когато се приближавате към някого, е: Не бързайте да отидете изведнъж при него, а се спрете и тогава дигнете ръцете си и кажете: „В името на Божията Любов и в името на Божията Мъдрост, в която живеем и се движим, и в името на Неговото Слово, всяко зло и лукаво помишление да се разпръсне" (Духане.). Изговорите ли това, ще забележите, че всяка зла мисъл, всички стрели и муниции на неприятеля ви ще се разпръснат. Той предава оръжието си и казва: „Аз се предавам." Не направите ли това, не се ли приготвите, вие изпадате в една засада. Тогава идват съмненията, терзанията, омразата, злобата и после казвате: „Нещо ме души." Сега аз искам учениците на Бялото Братство да ходите разумно и да употребявате това оръжие. Давам ви един закон. Употребете го спрямо когото и да е.
към текста >>

Първо послание към Коринтяните, 16:14 „Всичко у вас с любов да бива." Послание към Колосяните, 2:2 „Да се утешат сърцата им, съединени купно в любов и във всяко богатство на съвършено разумение, да познаят тайната на Бога и Отца, и на Христа." Евангелие от Йоана, 13:15 „От това всички ще познаят, че сте мои ученици - ако имате любов помежду си." 4.
Понеделник, 22 август 1921 г. 5ч,с. Утринна молитва. РАЗМИШЛЕНИЯ. Да обнови Бог сърцата ни със съвършената Божествена чистота. 1. Добрата молитва. 2. „Благословен, Господ Бог наш". 3. Първо послание към Коринтяните, 16:14 „Всичко у вас с любов да бива." Послание към Колосяните, 2:2 „Да се утешат сърцата им, съединени купно в любов и във всяко богатство на съвършено разумение, да познаят тайната на Бога и Отца, и на Христа." Евангелие от Йоана, 13:15 „От това всички ще познаят, че сте мои ученици - ако имате любов помежду си." 4. (Коленичили на лявото коляно.) Размишления върху Божествената чистота. а) Да царува Любовта на Единния наш Отец в сърцата ни. б) Да се слави Мъдростта на Единния наш Отец в духовете ни. в) Да осияе душите ни Истината на Единния наш Отец, Който е начало и конец на всичко. 5. Отче наш.
към текста >>

„И тъй, всеки, който слуша тези мои думи и ги прави, ще го уподобя на човек разумен, който е съзидал къщата си на камък." Послание Яковово, 3:13.
(Коленичили на лявото коляно.) Размишления: а) Начало на всеки разумен живот започва с мъдрост, която изтича от Бога. б) Няма мъдрост като Божията Мъдрост, само Божията Мъдрост е мъдрост. в) В тази мъдрост са вложени всички условия за разумно живеене. 3. „Благославяй, душе моя, Господа". 4. Евангелие от Матея, 7:24. „И тъй, всеки, който слуша тези мои думи и ги прави, ще го уподобя на човек разумен, който е съзидал къщата си на камък." Послание Яковово, 3:13. „Кой е от вас мъдър и учен, да покаже от доброто си поведение своите работи с кротост на премъдрост." Послание към Ефесяните, 5:15. „И тъй, гледайте как с предупазване да ходите, не както глупави, но както премъдри." 5. Няма мъдрост като Божията Мъдрост, само Божията Мъдрост е мъдрост. 6. Добрата молитва. (След молитвата се направиха гимнастически упражнения.) Всички мъже и жени се разпределиха на групи от по 61 човек.
към текста >>

„Кой е от вас мъдър и учен, да покаже от доброто си поведение своите работи с кротост на премъдрост." Послание към Ефесяните, 5:15.
б) Няма мъдрост като Божията Мъдрост, само Божията Мъдрост е мъдрост. в) В тази мъдрост са вложени всички условия за разумно живеене. 3. „Благославяй, душе моя, Господа". 4. Евангелие от Матея, 7:24. „И тъй, всеки, който слуша тези мои думи и ги прави, ще го уподобя на човек разумен, който е съзидал къщата си на камък." Послание Яковово, 3:13. „Кой е от вас мъдър и учен, да покаже от доброто си поведение своите работи с кротост на премъдрост." Послание към Ефесяните, 5:15. „И тъй, гледайте как с предупазване да ходите, не както глупави, но както премъдри." 5. Няма мъдрост като Божията Мъдрост, само Божията Мъдрост е мъдрост. 6. Добрата молитва. (След молитвата се направиха гимнастически упражнения.) Всички мъже и жени се разпределиха на групи от по 61 човек. Така, на групи, всички се изредиха в Горницата, гдето престояваха на молитва по 15 минути.
към текста >>

Евангелие от Йоана, 4:24 „ Бог е Дух и които Му се кланят, с Дух и Истина трябва да се кланят." Евангелие от Йоана, 17:17 „Освети ги чрез Твоята Истина: Твоето Слово е Истина." Послание към Ефесяните, 4:25 „Затова отхвърлете лъжата и всеки с ближнаго си говорете истина: защото сме удове един на друг." Евангелие от Йоана, 1:17 „Защото законът чрез Мойсея бе даден, а благодатта и Истината чрез Исуса Христа биде." Първо послание към Коринтяните, 5:8 „Затова, да празнуваме не с ветъх квас, нито с квас на злоба и на лукавство, но с безквасни хлебове на искреност и на Истина." Четвъртък, 25 август 1921 г. 5ч.с.
(Коленичили на лявото коляно.) Размишления: а) Да ни благослови Господ да ходим неуморно в пътя на Истината и живота. б) И всичките ни мисли, желания, действия и постъпки да бъдат заквасени с живата Истина, която изтича от Духа на Любовта. 3. „Благославяй, душе моя, Господа". 4. Да се помолим на Господа: всички наши приятели, които са тук и които не присъствуват, да ги закваси с живата Истина на живия Господ, Който сега е между нас. 5. Добрата молитва. 5. Евангелие от Йоана, 4:24 „ Бог е Дух и които Му се кланят, с Дух и Истина трябва да се кланят." Евангелие от Йоана, 17:17 „Освети ги чрез Твоята Истина: Твоето Слово е Истина." Послание към Ефесяните, 4:25 „Затова отхвърлете лъжата и всеки с ближнаго си говорете истина: защото сме удове един на друг." Евангелие от Йоана, 1:17 „Защото законът чрез Мойсея бе даден, а благодатта и Истината чрез Исуса Христа биде." Първо послание към Коринтяните, 5:8 „Затова, да празнуваме не с ветъх квас, нито с квас на злоба и на лукавство, но с безквасни хлебове на искреност и на Истина." Четвъртък, 25 август 1921 г. 5ч.с. Утринна молитва РАЗМИШЛЕНИЯ. 1. Отче наш. 2. (Коленичили на лявото коляно.) Молитва за: Духът Христов да пребъдва през цялата година в нашите души. 3. Размишления върху: а) Да укрепнат душите ни в Истината, за да пребъдваме постоянно в нейната светлина. б) Силата на живота е вложена в Истината, тя е израз всякога на Великия Божи Дух. 4.
към текста >>

Да се прочетат следните стихове по три пъти: Второ послание от Йоана, 1:2 „За Истината, която пребъдва в нас и ще бъде во веки с нас".
Отче наш. 2. (Коленичили на лявото коляно.) Молитва за: Духът Христов да пребъдва през цялата година в нашите души. 3. Размишления върху: а) Да укрепнат душите ни в Истината, за да пребъдваме постоянно в нейната светлина. б) Силата на живота е вложена в Истината, тя е израз всякога на Великия Божи Дух. 4. „Благославяй, душе моя, Господа". 5. Да се прочетат следните стихове по три пъти: Второ послание от Йоана, 1:2 „За Истината, която пребъдва в нас и ще бъде во веки с нас". Второ послание към Солуняните, 2:13 „А ние сме длъжни да благодарим Богу за вас, възлюблени от Господа братие, че Бог от начало е избрал вас в спасение чрез освещението на Духа и вярването в Истината." Послание към Ефесяните, 6:14 „Стойте, прочее, препасани с Истина през чреслата си и облечени с бронята на Правдата." 6. Добрата молитва. 7. Психически упражнения N3 и N4: При първото упражнение ще съсредоточите мисълта си в следното изречение: „Да снеме Бог всяко лукаво иго на лукавия от сърцата ни." А при второто упражнение - „Да въведе Господ душите ни във вечната свобода на Своя Благ Дух." Сега концентрирайте ума си в живия Господ на Любовта - в Христа.
към текста >>

Второ послание към Солуняните, 2:13 „А ние сме длъжни да благодарим Богу за вас, възлюблени от Господа братие, че Бог от начало е избрал вас в спасение чрез освещението на Духа и вярването в Истината." Послание към Ефесяните, 6:14 „Стойте, прочее, препасани с Истина през чреслата си и облечени с бронята на Правдата." 6.
(Коленичили на лявото коляно.) Молитва за: Духът Христов да пребъдва през цялата година в нашите души. 3. Размишления върху: а) Да укрепнат душите ни в Истината, за да пребъдваме постоянно в нейната светлина. б) Силата на живота е вложена в Истината, тя е израз всякога на Великия Божи Дух. 4. „Благославяй, душе моя, Господа". 5. Да се прочетат следните стихове по три пъти: Второ послание от Йоана, 1:2 „За Истината, която пребъдва в нас и ще бъде во веки с нас". Второ послание към Солуняните, 2:13 „А ние сме длъжни да благодарим Богу за вас, възлюблени от Господа братие, че Бог от начало е избрал вас в спасение чрез освещението на Духа и вярването в Истината." Послание към Ефесяните, 6:14 „Стойте, прочее, препасани с Истина през чреслата си и облечени с бронята на Правдата." 6. Добрата молитва. 7. Психически упражнения N3 и N4: При първото упражнение ще съсредоточите мисълта си в следното изречение: „Да снеме Бог всяко лукаво иго на лукавия от сърцата ни." А при второто упражнение - „Да въведе Господ душите ни във вечната свобода на Своя Благ Дух." Сега концентрирайте ума си в живия Господ на Любовта - в Христа.
към текста >>

22. Наряди за 1935 г.

ТОМ 12

При изгрев слънце на Мусала Учителят прочете Послание второ към Коринтяните, втора глава.
Мусала по-рано е бил най-високият връх на Европа. После се е снишил. България няколко пъти е била море и суша, обаче Рилският масив винаги е стърчал като голям остров над водите, когато България е била море. Енергиите от планините слизат надолу в полето, за да го направят плодотворно. В бъдаще планините ще се снишат, а пък полетата ще се издигнат като планини. При изгрев слънце на Мусала Учителят прочете Послание второ към Коринтяните, втора глава. Температура при изгрев слънце на Мусала 4° над нулата. Учителят погледна от Мусала отвъд долината на река Бели Искър иглолистните гори и множеството върхове и каза: Те са чисти места и там живеят същества- служители. Те изобщо обичат да живеят там, дето не стъпва човешки крак и дето няма да ги безпокоят .Те знаят изкуството да стават видими и невидими. Те живеят полуфизически и полуастрално. Те си имат тук жилища.
към текста >>

Затова, когато вървим отдолу нагоре, трябва да се приспособяваме постепенно към по-слабото външно налягане, та външното налягане и вътрешното разширение да се уравновесат.
Тогаз отвътре няма разширение, а външният свят наляга. Мусала е над 3000 метра, понеже има едно явление, от което може да се съди. Ако дойде едно чувствително същество отдолу тук и почне да му тече кръв, това показва, че тук е по-високо от 3000 метра. Тия неща стават над 3000 метра. Това става, защото тогава вътрешното налягане е по-силно, отколкото външното. Затова, когато вървим отдолу нагоре, трябва да се приспособяваме постепенно към по-слабото външно налягане, та външното налягане и вътрешното разширение да се уравновесат. Трябва да се спираш по 30 секунди от време на време, за да дойде това уравновесяване. Учителят пак погледна върховете, осеяни зад долината на река Бели Искър, и каза: Представете си, че тия същества живеят на едно място, което никак не е привлекателно за хората (наглед голи скали). А пък те го правят да не е привлекателно и хората няма да искат да живеят там. Има едно Братство, което пътува в света и носи култура. То е било в Египет, във Вавилон, в Персия, в Палестина, Гърция, Рим, Англия, Франция, Германия (англосаксонската раса) и сега това Братство се премества у славяните и България и дето то дойде, има култура, всичко се движи и се развива.
към текста >>

Когато аз насочвам съзнанието си към някого, аз слизам към него.
Много голямо яйце! Един Божествен ден е равен на едно число, което се пише с единица и след това 15 нули. На толкоз наши години е равен един Божествен ден. На толкоз е равна и една Божествена нощ - 1, 000, 000, 000, 000, 000 квадрилион трилиона билиона милиона хиляди единици На 365 милиона години Бог слиза веднъж, за да у реди работите. Поддумата „слизане" се разбира насочване на съзнанието. Когато аз насочвам съзнанието си към някого, аз слизам към него. Ангелите се различават едни от други по степента на своето развитие, според еволюцията, която са миналй. И сегашните хора ще станат ангели. Когато сегашните ангели, които ни помагат, са минавали през фазата на човечеството, тогаз сегашните хора са били като растения и животни и тогавашните хора са си служили с тях като с впрегатен добитък и сега идат да помагат на хората, за да им се изплатят. Ангелите се съобщават с хората по закона на вдъхновението. По закона на вдъхновението им предават своите мисли.
към текста >>

23. Наряди за 1944 г.

ТОМ 12

с., както следва:Добрата молитва.Първо послание към Коринтяните, 13 гл., 1-13 ст.Евангелие от Йоана, 7 гл., 14-24 ст.Послание към Галатяните, 5 гл., 22-26 ст.„Духът Божий".Молитвата на Царството.Отче наш.„Господи Боже наш, да дойде Твоето Царство на земята, както е горе на Небето и всички народи, които ти си призовал, да вземат своето място в Царството Ти, за да Ти служат с радост и веселие."Гимнастически упражнения.
Моля, съобщете настоящето на околните села, дето има кръжоци. Поздрав на всички братя и сестри. 12 III 1944 г. Изгрев- София С братски поздрав: Тодор Стоименов 2) ОБИЧНИ БРАТЯ, Съобщава ви се, че братската среща ще се състои в неделя, на 24септемврий. Молитвата ще почне точно в 5 ч. с., както следва:Добрата молитва.Първо послание към Коринтяните, 13 гл., 1-13 ст.Евангелие от Йоана, 7 гл., 14-24 ст.Послание към Галатяните, 5 гл., 22-26 ст.„Духът Божий".Молитвата на Царството.Отче наш.„Господи Боже наш, да дойде Твоето Царство на земята, както е горе на Небето и всички народи, които ти си призовал, да вземат своето място в Царството Ти, за да Ти служат с радост и веселие."Гимнастически упражнения. При братската вечеря в 7.30 часа - Добрата молитва и мотото. Тая програма важи само за 24 септемврий, а не за цялата година. * * *През годината при всекидневната молитва ще се произнася и мотото само веднъж.Ще се проучават през годината Библията и беседите по следния начин: Всеки ден ще се прочита с размишление посочената страница от беседите и след това ще се прочете по свобода известно място от Библията.В другото свободно време - проучаване на Библията и беседите по свобода.Почивка - всяка седмица от четвъртък на обед до петък на обед. Настоящето да се съобщи и във всички околни села, дето има кръжоци. За получаването на настоящето, моля, отговорете с отворена картичка.
към текста >>

24. Наряди за 1945 г.

ТОМ 12

Отправяме нашите души към Тебе, извор на всяка благодат, Който даваш живот и радост на своите деца и ги утешаваш във всяко време.
(„Ако ме любите, ще опазите моите заповеди... ")(N22) - „Изживота на Братството", 31. XII. 1945г. (N24) Ето защо тук те се публикуват отново за прегледност. 1) МИСИЯТА НА УЧИТЕЛЯ МОЛИТВА Господи Боже Наш, Вечна Красота и Виделина на всички ни. Нека съзвучието на Твоя живот да обгърне нашите души. Отправяме нашите души към Тебе, извор на всяка благодат, Който даваш живот и радост на своите деца и ги утешаваш във всяко време. Благословен си, Господи, Който ни ръководиш в пътя на Своята Виделина и ни благославяш чрез Духа на Своята безкрайна Милост и безмерна Любов, чрез която се изявява Твоята Слава. Сърцата ни имат тихо упование в Любовта Ти, която ни съживява. Благодарим Ти за хубавия живот, който си ни дал, за всички добрини, които непрестанно правиш заради нас. Всички блага, с които ни обсипваш и ограждаш, идат от Тебе. Благодарим Ти за светлите мисли, възвишените чувства и благородните подтици, които Святият Ти Дух ни дарява.
към текста >>

Проучването на беседите и лекциите започна в София и в провинцията, както следва: В сряда Общият клас започна с лекциите от първата година, томчето „Трите живота", след свършването на което преминахме към лекциите от втората година.
Такова изобилие не е познато досега. Братският съвет винаги се е вдъхновявал да продължи делото на Учителя у нас и в чужбина по методите, по които Той работеше. Затова на първо време той реши да се почне систематично проучаване на беседите и лекциите от класовете, и то, като се почне от началото. Защото знанието, което Учителят ни даде, не е книжовно знание, което трябва да се запамети или заучи. То е живот и път, по който трябва да се върви. Проучването на беседите и лекциите започна в София и в провинцията, както следва: В сряда Общият клас започна с лекциите от първата година, томчето „Трите живота", след свършването на което преминахме към лекциите от втората година. В петък Младежкият клас пак се почна с първото томче от първата година - „Двата пътя". След като се изкара цялата година, премина се към втората година - томчето „Допирни точки в природата" и се достигна до осмата лекция. Всички упражнения, теми, задачи, зададени в лекциите, се правят пак, както и резюме на всяка минала лекция. Неделните утринни слова почнахме отначало с томчето „Ценната дума", след което преминахме към томчето „Учение и работа". Неделните беседи в 10 часа започнахме с проучаване с томчето „Все, що е писано", след свършване на което преминахме към томчето „Дали може".
към текста >>

След като се изкара цялата година, премина се към втората година - томчето „Допирни точки в природата" и се достигна до осмата лекция.
Затова на първо време той реши да се почне систематично проучаване на беседите и лекциите от класовете, и то, като се почне от началото. Защото знанието, което Учителят ни даде, не е книжовно знание, което трябва да се запамети или заучи. То е живот и път, по който трябва да се върви. Проучването на беседите и лекциите започна в София и в провинцията, както следва: В сряда Общият клас започна с лекциите от първата година, томчето „Трите живота", след свършването на което преминахме към лекциите от втората година. В петък Младежкият клас пак се почна с първото томче от първата година - „Двата пътя". След като се изкара цялата година, премина се към втората година - томчето „Допирни точки в природата" и се достигна до осмата лекция. Всички упражнения, теми, задачи, зададени в лекциите, се правят пак, както и резюме на всяка минала лекция. Неделните утринни слова почнахме отначало с томчето „Ценната дума", след което преминахме към томчето „Учение и работа". Неделните беседи в 10 часа започнахме с проучаване с томчето „Все, що е писано", след свършване на което преминахме към томчето „Дали може". Своевременно беше съобщено на кръжоците в провинцията, за да се съгласуват и те с работата в София и да има единство в цялата страна. Братският съвет взема грижата да се съхранят и запазят всички беседи и лекции, които не са отпечатани, но са дешифрирани.
към текста >>

Неделните утринни слова почнахме отначало с томчето „Ценната дума", след което преминахме към томчето „Учение и работа".
То е живот и път, по който трябва да се върви. Проучването на беседите и лекциите започна в София и в провинцията, както следва: В сряда Общият клас започна с лекциите от първата година, томчето „Трите живота", след свършването на което преминахме към лекциите от втората година. В петък Младежкият клас пак се почна с първото томче от първата година - „Двата пътя". След като се изкара цялата година, премина се към втората година - томчето „Допирни точки в природата" и се достигна до осмата лекция. Всички упражнения, теми, задачи, зададени в лекциите, се правят пак, както и резюме на всяка минала лекция. Неделните утринни слова почнахме отначало с томчето „Ценната дума", след което преминахме към томчето „Учение и работа". Неделните беседи в 10 часа започнахме с проучаване с томчето „Все, що е писано", след свършване на което преминахме към томчето „Дали може". Своевременно беше съобщено на кръжоците в провинцията, за да се съгласуват и те с работата в София и да има единство в цялата страна. Братският съвет взема грижата да се съхранят и запазят всички беседи и лекции, които не са отпечатани, но са дешифрирани. Също да се запазят на сигурно място стенограмите на онези лекции и беседи, които не са дешифрирани. Той възложи на стенографите да продължат работата по дешифрирането на същите.
към текста >>

Неделните беседи в 10 часа започнахме с проучаване с томчето „Все, що е писано", след свършване на което преминахме към томчето „Дали може".
Проучването на беседите и лекциите започна в София и в провинцията, както следва: В сряда Общият клас започна с лекциите от първата година, томчето „Трите живота", след свършването на което преминахме към лекциите от втората година. В петък Младежкият клас пак се почна с първото томче от първата година - „Двата пътя". След като се изкара цялата година, премина се към втората година - томчето „Допирни точки в природата" и се достигна до осмата лекция. Всички упражнения, теми, задачи, зададени в лекциите, се правят пак, както и резюме на всяка минала лекция. Неделните утринни слова почнахме отначало с томчето „Ценната дума", след което преминахме към томчето „Учение и работа". Неделните беседи в 10 часа започнахме с проучаване с томчето „Все, що е писано", след свършване на което преминахме към томчето „Дали може". Своевременно беше съобщено на кръжоците в провинцията, за да се съгласуват и те с работата в София и да има единство в цялата страна. Братският съвет взема грижата да се съхранят и запазят всички беседи и лекции, които не са отпечатани, но са дешифрирани. Също да се запазят на сигурно място стенограмите на онези лекции и беседи, които не са дешифрирани. Той възложи на стенографите да продължат работата по дешифрирането на същите. Работата в това отношение върви добре.
към текста >>

Към Него трябва да бъде отправена нашата мисъл, към Него трябва да бъде отправена нашата топла благодарност за всички условия, които ни дава да Го познаваме и да придобиваме живот.
Един от най-мощните методи за работа, които ни е завещал Учителят, е молитвата. Учителят казва: „Аз всякога се моля." Поддържайте връзката с Бога, с невидимия разумен свят, откъдето идат всички добри условия за живота ни на земята. Единична или обща, молитвата е мощна сила. Тя привлича светлите небесни същества и им дава условия да ни помагат. Ние сме едно голямо семейство между всички народи, във всички страни и нашият общ Баща е Бог. Към Него трябва да бъде отправена нашата мисъл, към Него трябва да бъде отправена нашата топла благодарност за всички условия, които ни дава да Го познаваме и да придобиваме живот. Общият живот на братствата трябва да се поддържа чрез обща работа по изучаване на Словото, чрез общи екскурзии, общи братски вечери, чрез общи молитви. Сега светът минава критични, съдбоносни времена. Трябва да се молим на нашия любезен Баща да съкрати тези страдания, да изпрати светли разумни души да помогнат на човечеството. Молитвата е мощно средство за работа. Ала най-голямата сила е животът на любовта, който трябва да струи през нашите сърдца.
към текста >>

Тая работа можем да извършим само когато винаги сме в досег с вечните Божествени извори на живота и когато погледът ни е устремен към светлите Божествени върхове, отгдето общочовешката култура черпи своите животворни сокове.
От 1945 година встъпваме в една нова епоха. Всички народи са призвани да бъдат служители на Бога, на Великото." Нека ние, окрилени и радостни, да продължим красивото дело на Учителя, за да се увенчае с успех Неговата мисия. Делото на Учителя надхвърля границите на България. То надхвърля и днешната епоха. Предстои ни грамадна работа. Тая работа можем да извършим само когато винаги сме в досег с вечните Божествени извори на живота и когато погледът ни е устремен към светлите Божествени върхове, отгдето общочовешката култура черпи своите животворни сокове. Нека с отворени души, пълни с любов към обичния ни Учител, да станем възприемчиви към възвишената струя на новото, което иде от горе. Всички чувствуваме Неговото присъствие в нас, Неговата мощна подкрепа. Той сега вдъхновява цялата ни дейност. Всички чувствуваме Неговото вътрешно ръководство. В глъбините на душите си трябва да чувствуваме зова на Небето, зова на Учителя и да работим с вдъхновение за великото дело.
към текста >>

Нека с отворени души, пълни с любов към обичния ни Учител, да станем възприемчиви към възвишената струя на новото, което иде от горе.
Всички народи са призвани да бъдат служители на Бога, на Великото." Нека ние, окрилени и радостни, да продължим красивото дело на Учителя, за да се увенчае с успех Неговата мисия. Делото на Учителя надхвърля границите на България. То надхвърля и днешната епоха. Предстои ни грамадна работа. Тая работа можем да извършим само когато винаги сме в досег с вечните Божествени извори на живота и когато погледът ни е устремен към светлите Божествени върхове, отгдето общочовешката култура черпи своите животворни сокове. Нека с отворени души, пълни с любов към обичния ни Учител, да станем възприемчиви към възвишената струя на новото, което иде от горе. Всички чувствуваме Неговото присъствие в нас, Неговата мощна подкрепа. Той сега вдъхновява цялата ни дейност. Всички чувствуваме Неговото вътрешно ръководство. В глъбините на душите си трябва да чувствуваме зова на Небето, зова на Учителя и да работим с вдъхновение за великото дело. Днешното човечество е безпомощно.
към текста >>

Чрез нея те ще намерят пътя към свободата и радостта.
Днешното човечество е безпомощно. То се гърчи в страдания, мъчения, в тъмнина. Светлината на новите идеи на Учителя трябва да озари умовете на всички народи. Чрез нея те ще получат отново надежда и вяра в светлото бъдеще, което ги очаква. Чрез нея те ще строшат оковите, които са свързали техните нозе и ръце. Чрез нея те ще намерят пътя към свободата и радостта. Важната работа, която ни предстои, можем да вършим само когато сме споени в едно цяло чрез хармонията, чрез любовта. Всички трябва да бъдем годен оркестър, на който Великият Диригент ще свири. Затая цел всички инструменти трябва да са хармонично нагласени. Нека оставим настрана всичко, което противоречи на любовта, на хармонията. Нека всички да почувствуваме вечните връзки, които ни свързват с всички същества.
към текста >>

Учителят казва, че Светли Същества от възвишени светове са слезли на земята, за да подкрепят човечеството в днешната тъмна епоха и да го изведат към светли простори.
Затая цел всички инструменти трябва да са хармонично нагласени. Нека оставим настрана всичко, което противоречи на любовта, на хармонията. Нека всички да почувствуваме вечните връзки, които ни свързват с всички същества. Нека една велика любов, един дух на преданост да минат през нас. В нашата дейност няма да сме сами; ще имаме подкрепата на Небето. Учителят казва, че Светли Същества от възвишени светове са слезли на земята, за да подкрепят човечеството в днешната тъмна епоха и да го изведат към светли простори. Всеки, който работи за новото човечество, ще има подкрепата на невидимия свят, на всички напреднали същества. В лекцията от 6 декемврий 1944 г. Учителят казва: „Сега искам да се върнете 25 години назад и да станете такива, каквито бяхте пред 25 години. Трябва да се върнете 25 години назад." Т. е. всеки да има онзи младежки огън, възторг и ентусиазъм, който е имал преди 25 години!
към текста >>

Молитвата ще започне точно в 5.30 часа сутринта на определеното досега място, както следва:Добрата молитваЕвангелие от Матея, 5 гл., 13-17 ст.Евангелие от Лука, 17 гл., 5-11 ст.Евангелие от Йоана, 15 гл., 12-18 ст.Първо послание към Коринтяните, 13 гл., 1 -8 ст.„Духът Божий".Молитвата на Царството.Прочитане на беседата „Единният живот" (из книгата „Майката на времето").„В начало бе Словото".Отче наш.„Господи Боже наш, да дойдеТвоето Царство на земята, както е горе на небето и всички народи, които Ти си призовал, да вземат своет място в Царството Ти, за да Ти служат с радост и веселие."Гимнастически упражнения.
(Чете С. Симеонов.) Общи песни. Завършване с мотото. 6) ОБИЧНИ БРАТЯ, Праздникът на пролетта - 22 март т. г., четвъртък - ще се отпразднува по следния начин. Молитвата ще започне точно в 5.30 часа сутринта на определеното досега място, както следва:Добрата молитваЕвангелие от Матея, 5 гл., 13-17 ст.Евангелие от Лука, 17 гл., 5-11 ст.Евангелие от Йоана, 15 гл., 12-18 ст.Първо послание към Коринтяните, 13 гл., 1 -8 ст.„Духът Божий".Молитвата на Царството.Прочитане на беседата „Единният живот" (из книгата „Майката на времето").„В начало бе Словото".Отче наш.„Господи Боже наш, да дойдеТвоето Царство на земята, както е горе на небето и всички народи, които Ти си призовал, да вземат своет място в Царството Ти, за да Ти служат с радост и веселие."Гимнастически упражнения. Братската вечеря ще се състои в 6 часа след обед. На вечерята ще се повтори утринният ред без беседата. Умоляват се братята-ръководители да съобщат настоящото на всички братя и сестри в града и околията. Сбратски поздрав, Братски съвет: Тодор Стоименов, Симеон Симеонов, Никола Антов, Паша Теодорова, Борис Николов, Жечо Панайотов, Боян Боев. Изгрев, 12 март 1945 г.
към текста >>

сутринта за изпълнение на следната програма:„Духът Божи".Добрата молитва.Молитвата на Царството.„В начало бе Словото".Евангелие от Матея, 28 гл., 16-20 ст.Евангелие от Лука, 9 гл., 23-28 ст.Евангелие от Йоана, 12 гл., 44-50 ст.Послание към Ефесяните, 6 гл., 10-18 ст.„Чист и светъл", стр.
Умоляват се братята-ръководители да съобщат настоящото на всички братя и сестри в града и околията. Сбратски поздрав, Братски съвет: Тодор Стоименов, Симеон Симеонов, Никола Антов, Паша Теодорова, Борис Николов, Жечо Панайотов, Боян Боев. Изгрев, 12 март 1945 г. 7) ОБИЧНИ БРАТЯ, По случай три месеца от заминаването на Учителя, на 27 март т. г. ще има събрание в 5.30 ч. сутринта за изпълнение на следната програма:„Духът Божи".Добрата молитва.Молитвата на Царството.„В начало бе Словото".Евангелие от Матея, 28 гл., 16-20 ст.Евангелие от Лука, 9 гл., 23-28 ст.Евангелие от Йоана, 12 гл., 44-50 ст.Послание към Ефесяните, 6 гл., 10-18 ст.„Чист и светъл", стр. 3-4.„Царският път на душата", стр. 99.„Големият брат", стр. 8.„Вечното благо", стр. 24.„Устойчиви величини", стр. 73.. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов." В 6 часа след обед ще има братска вечеря, при която ще се повтори утринният ред.
към текста >>

8) ОБИЧНИ БРАТЯ, Както днес пролетта пристъпва с тихи стъпки към нас, така иде една друга пролет в душите и в живота.
24.„Устойчиви величини", стр. 73.. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов." В 6 часа след обед ще има братска вечеря, при която ще се повтори утринният ред. Умоляват се братята-ръководители да съобщат настоящето на всички братя и сестри в града и околията. Със сърдечен братски поздрав, Братски съвет: Тодор Стоименов, Симеон Симеонов, Никола Антов, ПашаТеодорова, Борис Николов, Жечо Панайотов, Боян Боев. 12 март 1945 г. Изгрев. 8) ОБИЧНИ БРАТЯ, Както днес пролетта пристъпва с тихи стъпки към нас, така иде една друга пролет в душите и в живота. Човечеството ще влезе в новата епоха, епохата на любовта. Учителят казва: „Всички се пригответе за любовта! Бъдещето е в нея. Шестата раса ще има един нов морал, който ще почива върху любовта. Слънцето ще изгрее, то няма да закъснее.
към текста >>

е отивала в по-гъста среда, а сега отива към по-възвишени области.
Сега иде един нов порядък в света, който ще се ръководи от любовта. За него всички трябва да бъдете готови. Нови светли дни идат в света. Те изискват нови чисти дрехи, нова светла премяна." „Слънчевата система, казва Учителят, излиза от тринадесетата сфера. Слънчевата система в миналото е слизала, т. е. е отивала в по-гъста среда, а сега отива към по-възвишени области. Това ще улесни идването на новата култура." Новият ден се гради. Хиляди работници от всички краища на земята с радостни сърца и с поглед, устремен в далечината, градят новия ден. Той е тъй близо до нас! Въздухът е напоен вече с дъха му, въпреки вихъра на днешните събития, въпреки водовъртежа, през който минава сега човечеството. Днес сме свидетели на едно небивало раздрусване на света.
към текста >>

Тя е идеалът, към който човешката душа се стреми.
Учителят казва: „Великото бъдеще на човечеството е поради любовта, която ще се изяви. Защото вълната на любовта иде в света! Близо е времето, когато човечеството ще схване в какво седи великата цел на човешкия живот, а именно в това да бъде човек свободен и да служи на любовта. Да служи човек на Цялото - това е главната задача, която човек трябва да разреши." Светът днес се нуждае от новите хора, от хората на любовта. Щастието е в любовта. Тя е идеалът, към който човешката душа се стреми. Човек трябва да бъде извор, да дава от изобилието на своя живот, Учителят казва: „Новата култура изисква от човека да обича Бога. Къде ще намери Бога? Във всеки човек! " За любовта Учителят казва: „Любовта изглежда най-малката сила, но тя е най-великата сила. Тя започва със слабите работи и свършва с най-силните.
към текста >>

Не извика ли ни Той от мрака на времето към светлината?
Добрият живот трябва да се изучава сега. Това трябва на хората. Това знание са изгубили те някога и от това страда цялото човечество. Предстои му отново да го придобие. Учителят донесе знанието за добрия живот. Не извика ли ни Той от мрака на времето към светлината? Не показа ли ни Той пътя към Бога? Как да не пеят душите ни, как да не Го благославят за всеки ден, който ни подари? Ще пеем песните Му винаги и хваленията ни ще изпълват земята и небето. Мнозина се смущават за делото Божие. То е в добри ръце поверено.
към текста >>

Не показа ли ни Той пътя към Бога?
Това трябва на хората. Това знание са изгубили те някога и от това страда цялото човечество. Предстои му отново да го придобие. Учителят донесе знанието за добрия живот. Не извика ли ни Той от мрака на времето към светлината? Не показа ли ни Той пътя към Бога? Как да не пеят душите ни, как да не Го благославят за всеки ден, който ни подари? Ще пеем песните Му винаги и хваленията ни ще изпълват земята и небето. Мнозина се смущават за делото Божие. То е в добри ръце поверено. Бог всякога навреме изпраща работниците Си и не ще остави да пропадне нито едно зрънце.
към текста >>

Когато отправяме молитвата си към Бога, не стои ли редом с нас кротко и смирено нашият обичен Учител?
„Който пие от тоя извор, няма да ожаднее во веки." Ние принадлежим на делото Божие, защото ядохме от живия хляб и пихме от извора на живота. Учителят изпълва целия ни живот. Когато посрещаме слънцето, какво ни говори първият лъч? Не говори ли ни за нашия обичен Учител? Не виждаме ли Неговия благ поглед на изток, когато се отваря окото на деня? Когато отправяме молитвата си към Бога, не стои ли редом с нас кротко и смирено нашият обичен Учител? Той е в душите ни и в сърцата ни, когато се срещнем и вдигнем ръка за братски поздрав. Когато възлизаме на планината, Той е с нас, стъпка по стъпка. Неговият кротък глас ни тълкува книгата на живота, разгъната пред нас във всичката си красота. Той е с нас, когато се извисяват песните ни в сините простори. Когато работим, Той е с нас и Неговият тих глас ни нашепва: „Внимавай, работи добре." Неговият благ поглед ни следи с грижата на майка.
към текста >>

Обични братя и сестри, така събрани на тая братска вечеря, да споделим хляба с всички наши братя и приятели от тоя и оня свят, според древната традиция на Братството, Да отправим нашата молитва към Бога и да Му благодарим за великата милост, която ни е сторил, като ни е призовал на Своята Божествена трапеза.
Силата е в Словото. Силата е в Истината. Ние сме премного богати поради Словото, Което нашият Учител ни говори. Ние сме премного богати поради живота, който нашият обичен Учител ни предаде. Ние сме премного богати поради Неговото присъствие в нашите души. Обични братя и сестри, така събрани на тая братска вечеря, да споделим хляба с всички наши братя и приятели от тоя и оня свят, според древната традиция на Братството, Да отправим нашата молитва към Бога и да Му благодарим за великата милост, която ни е сторил, като ни е призовал на Своята Божествена трапеза. Да застанем като добри работници, верни и истинни за делото Божие. Да бъде животът ни радост на нашия обичен Учител и благодарност към Бога за Неговата велика милост. И сега шепне тихият Му глас в душите ни: „Не избрахте вие Мене, но Аз вас избрах." И неговото благословение ни следва винаги. „Мир ви оставям, моят мир ви давам. Аз не давам, както светът дава." Братята и сестрите от Изгрева ви изпращат своя братски поздрав.
към текста >>

Да бъде животът ни радост на нашия обичен Учител и благодарност към Бога за Неговата велика милост.
Ние сме премного богати поради Словото, Което нашият Учител ни говори. Ние сме премного богати поради живота, който нашият обичен Учител ни предаде. Ние сме премного богати поради Неговото присъствие в нашите души. Обични братя и сестри, така събрани на тая братска вечеря, да споделим хляба с всички наши братя и приятели от тоя и оня свят, според древната традиция на Братството, Да отправим нашата молитва към Бога и да Му благодарим за великата милост, която ни е сторил, като ни е призовал на Своята Божествена трапеза. Да застанем като добри работници, верни и истинни за делото Божие. Да бъде животът ни радост на нашия обичен Учител и благодарност към Бога за Неговата велика милост. И сега шепне тихият Му глас в душите ни: „Не избрахте вие Мене, но Аз вас избрах." И неговото благословение ни следва винаги. „Мир ви оставям, моят мир ви давам. Аз не давам, както светът дава." Братята и сестрите от Изгрева ви изпращат своя братски поздрав. Предайте го на всички приятели. Верен, истинен, чист и благ всякога бъди.
към текста >>

/Евангелие от Матея, 4 гл., от 1-17 ст.Евангелие от Лука, 17 гл., от 20 стих до края.Евангелие от Лука, 2гл., от 7-24 ст.Първо Петрово послание, 2 гл., от 1-7 ст.Евангелие от Йоана, 17 гл.„Благославяй, душе моя, Господа".От книгата „Ценната дума", от 300-305 стр.„Бог е Любов".„Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят белите братя в Божията Любов." Забележка: Този ред може да се изпълни и сутринта в 5.30 ч., дето условията позволяваттова.
Предайте го на всички приятели. Верен, истинен, чист и благ всякога бъди. И Господ на мира ще изпълни душата ти с всички добрини. Вечерята ще бъде в 7.30 ч. вечерта със следния ред:„В начало бе Словото".Добрата молитва.Пътят на живота. /Евангелие от Матея, 4 гл., от 1-17 ст.Евангелие от Лука, 17 гл., от 20 стих до края.Евангелие от Лука, 2гл., от 7-24 ст.Първо Петрово послание, 2 гл., от 1-7 ст.Евангелие от Йоана, 17 гл.„Благославяй, душе моя, Господа".От книгата „Ценната дума", от 300-305 стр.„Бог е Любов".„Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят белите братя в Божията Любов." Забележка: Този ред може да се изпълни и сутринта в 5.30 ч., дето условията позволяваттова. Със сърдечен братски поздрав, Братски съвет: Тодор Стоименов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов,Никола Антов, Жечо Панайотов, Боян Боев, Борис Николов. Юни 1945 год., Изгрев. 10) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, На 20 юний т. г. се навършват шест месеца от заминаването на Учителя. Тук приложена се изпр!
към текста >>

Но за нас става от ден на ден по-ясно, че именно тия страдания ще послужат като потик за отправяне погледите на цялото човечество към Божествения порядък на нещата, както казва в една своя беседа Учителят.
В беседата „Трите положения" от книгата „Дали може" Учителят казва: „Аз проповядвам едно Божествено учение. Това учение не е секта, както някои го считат, нито някаква религия. То е Христовото учение. То е за ония, които имат дълбоко разбиране за живота. То е за всички хора, за цялото човечество, за всички положения, за всички времена и епохи." Братя и сестри, това учение е тъкмо за днешната, повидимому мрачна, тъжна епоха, в която страданията на човечеството достигнаха своята кулминационна точка. Но за нас става от ден на ден по-ясно, че именно тия страдания ще послужат като потик за отправяне погледите на цялото човечество към Божествения порядък на нещата, както казва в една своя беседа Учителят. За всички ни е ясно, че рушенията на един отживял свят, изоставянето на вкостенели от времето идеи, ще донесат противоречия и страдания в света, затова пък изграждането на един нов свят ще донесе радост и благополучие за цялата земя. „Лошото се свърши, доброто иде", казва Учителят в същата беседа, по-горе цитирана. Той казва това със своя смел език и вярва в него. Повярвайте и вие, братя и сестри. От обиколката, която направи брат Симеонов в някои градове в провинцията, както и от тая на брат Боев, още незавършена, се установи един положителен подем в Братствата, един възторг за работа.
към текста >>

В Младежкия клас завършихме лекциите от първата година и преминахме към изучаване на тия от втората годишнина.
Надяваме се, че някои от вас ще ги имат,и ще услужат за четенето в клас. В неделя сутрин в 5 часа ще се чете от книгата „Ценната дума". На 17 юний се чете лекцията „Любов и служене". Продължават се по-нататък и останалите лекции до края на томчето. След това ще се четат лекциите от книгата „Учение и работа" - утринни слова, държани 1934-35 г. В Младежкия клас завършихме лекциите от първата година и преминахме към изучаване на тия от втората годишнина. Започнахме с първата лекция на 8 юний т. г. от лекциите на втората година: „Допирните точки в природата". Работата за тая година ще приключим на 20 юлий т. г. с петата лекция от същата книга. Следната учебна година ще започнем на 14 септемврий, в петък, с шеста лекция от същия том „Допирни точки в природата".
към текста >>

Излизайки от Изгрева в 4 часа в ранно утро, за 3-4 часа всички са горе; следва закуска, пием изобилно топла вода, към 10 часа „Паневритмия", прочитане някоя беседа, а след това - приятелски разговори и отпочиване под благодатните лъчи на слънцето.
Досега са изнесени сказки за Бетовен, Чайковски и др., придружени от тълкуванията на братя, завършили музикалната академия. Братският хор възобновява изучаването на братски и други песни. Вие знаете какво място заема песента в нашия братски живот. Красивата Витоша не е преставала да ни подканва за излети, още повече като в душата на всеки от нас се таят множество спомени от близкото минало и от екскурзиите, правени заедно с Учителя. Ето защо, в свободните празднични дни предприемаме общи екскурзии до нашия бивак „Ел-Шадай", намиращ се на височина около 1200 метра надморското равнище. Излизайки от Изгрева в 4 часа в ранно утро, за 3-4 часа всички са горе; следва закуска, пием изобилно топла вода, към 10 часа „Паневритмия", прочитане някоя беседа, а след това - приятелски разговори и отпочиване под благодатните лъчи на слънцето. След общ братски обед и още няколко часа почивка, малки разходки и разговори, завръщаме се с добро разположение, с нови мечти за бъдеща разходка. Братският стол -трапезария на Изгрева, идеята за който се поддържаше от Учителя и до последните Му часове, прекарани между нас, продължава да съществува и сега; трудностите в набавяне на продукти са значителни, обаче ще се преодолеят било от производството, което очакваме да получим от добре обработените тая година братски градини, било от това, което ще постъпи от приятелите от провинцията. Затова умоляваме братята от провинцията, когато дохождат в София, или по пощата, да изпращат някакви продукти, особено мазнини, които ще се заплащат на редовни цени. В това Учителево начинание виждаме известна красота и идейност, а плюс всичко имаме и практична изгода за братя и сестри, които нямат свое домакинство. След казаното дотук, няма да се поласкаем, ако кажем, че културният живот на Братството е гордост за идейните хора в София; не липсват съвети от тия наши приятели да продължаваме нашия задружен братски живот.
към текста >>

(поеми в проза) (Катя Зяпкова).Към Мусала (четиво) (Неделчо Попов).Към езерото на чистотата (Аня Теодорова).Учителят за музиката (Дим.
Със сърдечен братски поздрав, Братски съвет: Тодор Стоименов, ПашаТеодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Боян Боев, Борис Николов. Изгрев, 20 юний 1945 г. 11) ПРОГРАМА ЗА 12 ЮЛИЙ 1945 ГОДИНА Събрание в салона в пет часа сутринта.Добрата молитва.„Духът Божий".Евангелие от Йоана, глава 17 (Н. Антов).Учителят (четиво) (Сим. Симеонов).Стълбата и пр. (поеми в проза) (Катя Зяпкова).Към Мусала (четиво) (Неделчо Попов).Към езерото на чистотата (Аня Теодорова).Учителят за музиката (Дим. Сотиров).„Мусала".„НаУчителя покорен".Отче наш. 12)ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, През есента на 1944 година Учителят каза: „Иде пролет в историята на човечеството." Напредналите същества, които ръководят човечеството с голяма любов и велико знание, работят усилено, за да подготвят новата култура. Обширният план, който е изработен от тях, ще се приложи тук на земята. Нека всички братя и сестри с радост и светла надежда да гледат на бъдещето, което иде. Учителят казва: „Пътят на бъдещето е светъл." Днешните страдания на човечеството са като изораване на една нива, която с това се подготвя за посяване.
към текста >>

Защото много от ценностите, с които то е живяло досега, са разбити, разрушени и човечеството ще почувствува един дълбок копнеж към един нов път, към осмисляне на живота.
12)ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, През есента на 1944 година Учителят каза: „Иде пролет в историята на човечеството." Напредналите същества, които ръководят човечеството с голяма любов и велико знание, работят усилено, за да подготвят новата култура. Обширният план, който е изработен от тях, ще се приложи тук на земята. Нека всички братя и сестри с радост и светла надежда да гледат на бъдещето, което иде. Учителят казва: „Пътят на бъдещето е светъл." Днешните страдания на човечеството са като изораване на една нива, която с това се подготвя за посяване. След тия страдания човечеството ще изпита гладуване и жадуване за новото. Защото много от ценностите, с които то е живяло досега, са разбити, разрушени и човечеството ще почувствува един дълбок копнеж към един нов път, към осмисляне на живота. Близка е една епоха, която ще донесе пробуждане на съзнанието. Светът днес има нужда от работници. Нека всички станем съработници за реализиране на онзи красив план, за който работи цялото Небе. Всички могат да бъдат съработници за тая красива и радостна работа. Важната работа днес е пробуждането на душите.
към текста >>

Учителят казва, че днес можем да бъдем полезни чрез изпращане на хубави писма към всички човешки души: това е изпращане на хубави мисли, хубави чувства към всички народи, към всички култури.
Светът днес има нужда от работници. Нека всички станем съработници за реализиране на онзи красив план, за който работи цялото Небе. Всички могат да бъдат съработници за тая красива и радостна работа. Важната работа днес е пробуждането на душите. За една пробудена душа, която е намерила светлия път на новите идеи, се радва цялото Небе. Учителят казва, че днес можем да бъдем полезни чрез изпращане на хубави писма към всички човешки души: това е изпращане на хубави мисли, хубави чувства към всички народи, към всички култури. Това е изпращане на един молитвен зов за любов, за братство, за топлота, за разумност, за чистота и служене. И всяка красива молитва, всяка такава мисъл към човешките души ще допринесе за великото дело! Най-великата работа, която може да свърши един съзнателен ученик на Божествения път, е да излъчва любов. И човек, който излъчва любов, той навсякъде работи, даже и когато не говори, даже и когато не проповядва - със самото си присъствие, защото любовта, която минава през него, действува благотворно на околните, съдействува за тяхното разцъфтяване, както цветята сутринта се разцъфтяват, когато бъдат помилвани от нежните и топли слънчеви лъчи. От друга страна всеки брат и сестра може да бъде полезен чрез някоя книжка, дадена на някоя по-готова душа или чрез няколко думи, които ще й каже.
към текста >>

И всяка красива молитва, всяка такава мисъл към човешките души ще допринесе за великото дело!
Всички могат да бъдат съработници за тая красива и радостна работа. Важната работа днес е пробуждането на душите. За една пробудена душа, която е намерила светлия път на новите идеи, се радва цялото Небе. Учителят казва, че днес можем да бъдем полезни чрез изпращане на хубави писма към всички човешки души: това е изпращане на хубави мисли, хубави чувства към всички народи, към всички култури. Това е изпращане на един молитвен зов за любов, за братство, за топлота, за разумност, за чистота и служене. И всяка красива молитва, всяка такава мисъл към човешките души ще допринесе за великото дело! Най-великата работа, която може да свърши един съзнателен ученик на Божествения път, е да излъчва любов. И човек, който излъчва любов, той навсякъде работи, даже и когато не говори, даже и когато не проповядва - със самото си присъствие, защото любовта, която минава през него, действува благотворно на околните, съдействува за тяхното разцъфтяване, както цветята сутринта се разцъфтяват, когато бъдат помилвани от нежните и топли слънчеви лъчи. От друга страна всеки брат и сестра може да бъде полезен чрез някоя книжка, дадена на някоя по-готова душа или чрез няколко думи, които ще й каже. Всяко усилие, макар и най-малкото, в това направление не отива безследно. В днешната епоха една вълна слиза към земята.
към текста >>

В днешната епоха една вълна слиза към земята.
И всяка красива молитва, всяка такава мисъл към човешките души ще допринесе за великото дело! Най-великата работа, която може да свърши един съзнателен ученик на Божествения път, е да излъчва любов. И човек, който излъчва любов, той навсякъде работи, даже и когато не говори, даже и когато не проповядва - със самото си присъствие, защото любовта, която минава през него, действува благотворно на околните, съдействува за тяхното разцъфтяване, както цветята сутринта се разцъфтяват, когато бъдат помилвани от нежните и топли слънчеви лъчи. От друга страна всеки брат и сестра може да бъде полезен чрез някоя книжка, дадена на някоя по-готова душа или чрез няколко думи, които ще й каже. Всяко усилие, макар и най-малкото, в това направление не отива безследно. В днешната епоха една вълна слиза към земята. Това е вълната на космичната любов. Всяка душа, която възприема тая вълна, влиза в новия живот; тя е вече подготвена за влизане в шестата раса. Нещо повече. Една такава душа отсега е вече представителка на шестата раса на земята. И лесно могат да се познаят тия души, когато ги срещнем в живота.
към текста >>

Всеки човек, който ви обича, ви показва пътя към Бога!
Щом влезе човек в любовта, всички противоречия, които съществуват в живота, ще се уредят. Тя е единственото място, дето се примиряват нещата. Когато говорим, че хората трябва да се примирят, подразбираме, че трябва да влязат в любовта. Пътят на любовта е осеян с всички възможности и постижения. Единственото нещо, което обединява всички души, това е любовта. Всеки човек, който ви обича, ви показва пътя към Бога! " Петровден, именният ден на обичния ни Учител, тук се отпразнува с голяма сърдечност и красота. На работа! Настоящото се прочете пред братята и сестрите на Изгрева. Всички те горещо ви поздравляват и ви пожелават плодотворна дейност. Със сърдечен братски поздрав, Братски съвет: Тодор Стоименов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Борис Николов, Боян Боев.
към текста >>

Но тъй като тази задача е извънредно голяма и изисква много време и сили, ние ще трябва да започнем по метода на Учителя - с най-малкото и постепенно да вървим нагоре, към по-голямото.
За нея ще се изискват много усилия, но те ще се дадат с обич. Ще трябват много сътрудници, но те не ще липсват. Защото Учителят казва: „Много хора са определени да свършат Божията работа и те ще дойдат." Една от задачите, които Просветният съвет си постави на първо време и за която ще се изискват задружните усилия на значителен брой приятели, е: Да се издири и събере всичко онова, което Учителят е казал за всеки отделен жизнен въпрос, за да се даде възможност отпосле да се разработят систематизирани трудове върху тях. Тия трудове ще бъдат неоценимо полезни както за нас, тъй и за всички ония по света, които дирят Истината. Защото по такъв начин ще може най- добре да се обхване и изясни широкият духовен поглед на Учителя върху тъй многоликия, но в основата си единен живот. Но тъй като тази задача е извънредно голяма и изисква много време и сили, ние ще трябва да започнем по метода на Учителя - с най-малкото и постепенно да вървим нагоре, към по-голямото. След многостранни проучвания Просветният съвет се спря на първо време върху следните седем теми: БОГ, УЧЕНИК, ЛЮБОВ, МЪДРОСТ, ИСТИНА, МУЗИКА и ОКУЛТНИ НАУКИ. Ето как се поставя задачата за ония, които желаят да сътрудничат в това хубаво начинание: Всеки един от сътрудниците ще трябва да извлече всички мисли, изказани от Учителя, върху горните седем теми из един том беседи, който ще му бъде изпратен допълнително. Трябва да отбележим, че в случая ще се вземат под внимание не само ония места, в които се споменава изрично интересуващата ни тема, а и всички други текстове, които по смисъл и подух спадат към нея. (Виж поясненията в приложените листа за работа.) Томчето се прочита систематично отначало до край и щом се срещне мисъл, която се отнася към някоя от посочените теми, ще трябва да се подчертае с отвесна черта отстрани на текста. Към тая черта се отбелязва съкратено за коя от темите става дума.
към текста >>

Трябва да отбележим, че в случая ще се вземат под внимание не само ония места, в които се споменава изрично интересуващата ни тема, а и всички други текстове, които по смисъл и подух спадат към нея.
Тия трудове ще бъдат неоценимо полезни както за нас, тъй и за всички ония по света, които дирят Истината. Защото по такъв начин ще може най- добре да се обхване и изясни широкият духовен поглед на Учителя върху тъй многоликия, но в основата си единен живот. Но тъй като тази задача е извънредно голяма и изисква много време и сили, ние ще трябва да започнем по метода на Учителя - с най-малкото и постепенно да вървим нагоре, към по-голямото. След многостранни проучвания Просветният съвет се спря на първо време върху следните седем теми: БОГ, УЧЕНИК, ЛЮБОВ, МЪДРОСТ, ИСТИНА, МУЗИКА и ОКУЛТНИ НАУКИ. Ето как се поставя задачата за ония, които желаят да сътрудничат в това хубаво начинание: Всеки един от сътрудниците ще трябва да извлече всички мисли, изказани от Учителя, върху горните седем теми из един том беседи, който ще му бъде изпратен допълнително. Трябва да отбележим, че в случая ще се вземат под внимание не само ония места, в които се споменава изрично интересуващата ни тема, а и всички други текстове, които по смисъл и подух спадат към нея. (Виж поясненията в приложените листа за работа.) Томчето се прочита систематично отначало до край и щом се срещне мисъл, която се отнася към някоя от посочените теми, ще трябва да се подчертае с отвесна черта отстрани на текста. Към тая черта се отбелязва съкратено за коя от темите става дума. Например, ако мисълта се отнася към темата „Бог", отбелязваме буквата Б; темата „Ученик" - с У; „Любов" - Л; „Мъдрост" - М; „Истина" - И; „Музика" - муз.; „Окултни науки" - о. н. Подчертаванията и буквите да бъдат написани с черен молив, а не с мастило, химически или цветен молив, а нанасянията върху листовете да стават с мастило. Ако в една мисъл се засягат повече теми, всички тия теми се отбелязват със съответните букви към отвесната черта.
към текста >>

(Виж поясненията в приложените листа за работа.) Томчето се прочита систематично отначало до край и щом се срещне мисъл, която се отнася към някоя от посочените теми, ще трябва да се подчертае с отвесна черта отстрани на текста.
Защото по такъв начин ще може най- добре да се обхване и изясни широкият духовен поглед на Учителя върху тъй многоликия, но в основата си единен живот. Но тъй като тази задача е извънредно голяма и изисква много време и сили, ние ще трябва да започнем по метода на Учителя - с най-малкото и постепенно да вървим нагоре, към по-голямото. След многостранни проучвания Просветният съвет се спря на първо време върху следните седем теми: БОГ, УЧЕНИК, ЛЮБОВ, МЪДРОСТ, ИСТИНА, МУЗИКА и ОКУЛТНИ НАУКИ. Ето как се поставя задачата за ония, които желаят да сътрудничат в това хубаво начинание: Всеки един от сътрудниците ще трябва да извлече всички мисли, изказани от Учителя, върху горните седем теми из един том беседи, който ще му бъде изпратен допълнително. Трябва да отбележим, че в случая ще се вземат под внимание не само ония места, в които се споменава изрично интересуващата ни тема, а и всички други текстове, които по смисъл и подух спадат към нея. (Виж поясненията в приложените листа за работа.) Томчето се прочита систематично отначало до край и щом се срещне мисъл, която се отнася към някоя от посочените теми, ще трябва да се подчертае с отвесна черта отстрани на текста. Към тая черта се отбелязва съкратено за коя от темите става дума. Например, ако мисълта се отнася към темата „Бог", отбелязваме буквата Б; темата „Ученик" - с У; „Любов" - Л; „Мъдрост" - М; „Истина" - И; „Музика" - муз.; „Окултни науки" - о. н. Подчертаванията и буквите да бъдат написани с черен молив, а не с мастило, химически или цветен молив, а нанасянията върху листовете да стават с мастило. Ако в една мисъл се засягат повече теми, всички тия теми се отбелязват със съответните букви към отвесната черта. Така отбелязаните места на мислите в тома трябва да се нанасят в изпратените за целта разграфени листа, като в първата графа се отбелязва страницата, а във втората - от кой до кой ред.
към текста >>

Към тая черта се отбелязва съкратено за коя от темите става дума.
Но тъй като тази задача е извънредно голяма и изисква много време и сили, ние ще трябва да започнем по метода на Учителя - с най-малкото и постепенно да вървим нагоре, към по-голямото. След многостранни проучвания Просветният съвет се спря на първо време върху следните седем теми: БОГ, УЧЕНИК, ЛЮБОВ, МЪДРОСТ, ИСТИНА, МУЗИКА и ОКУЛТНИ НАУКИ. Ето как се поставя задачата за ония, които желаят да сътрудничат в това хубаво начинание: Всеки един от сътрудниците ще трябва да извлече всички мисли, изказани от Учителя, върху горните седем теми из един том беседи, който ще му бъде изпратен допълнително. Трябва да отбележим, че в случая ще се вземат под внимание не само ония места, в които се споменава изрично интересуващата ни тема, а и всички други текстове, които по смисъл и подух спадат към нея. (Виж поясненията в приложените листа за работа.) Томчето се прочита систематично отначало до край и щом се срещне мисъл, която се отнася към някоя от посочените теми, ще трябва да се подчертае с отвесна черта отстрани на текста. Към тая черта се отбелязва съкратено за коя от темите става дума. Например, ако мисълта се отнася към темата „Бог", отбелязваме буквата Б; темата „Ученик" - с У; „Любов" - Л; „Мъдрост" - М; „Истина" - И; „Музика" - муз.; „Окултни науки" - о. н. Подчертаванията и буквите да бъдат написани с черен молив, а не с мастило, химически или цветен молив, а нанасянията върху листовете да стават с мастило. Ако в една мисъл се засягат повече теми, всички тия теми се отбелязват със съответните букви към отвесната черта. Така отбелязаните места на мислите в тома трябва да се нанасят в изпратените за целта разграфени листа, като в първата графа се отбелязва страницата, а във втората - от кой до кой ред. Да се внимава щото всяка мисъл да бъде нанесена в листа със съответната тема.
към текста >>

Например, ако мисълта се отнася към темата „Бог", отбелязваме буквата Б; темата „Ученик" - с У; „Любов" - Л; „Мъдрост" - М; „Истина" - И; „Музика" - муз.; „Окултни науки" - о. н.
След многостранни проучвания Просветният съвет се спря на първо време върху следните седем теми: БОГ, УЧЕНИК, ЛЮБОВ, МЪДРОСТ, ИСТИНА, МУЗИКА и ОКУЛТНИ НАУКИ. Ето как се поставя задачата за ония, които желаят да сътрудничат в това хубаво начинание: Всеки един от сътрудниците ще трябва да извлече всички мисли, изказани от Учителя, върху горните седем теми из един том беседи, който ще му бъде изпратен допълнително. Трябва да отбележим, че в случая ще се вземат под внимание не само ония места, в които се споменава изрично интересуващата ни тема, а и всички други текстове, които по смисъл и подух спадат към нея. (Виж поясненията в приложените листа за работа.) Томчето се прочита систематично отначало до край и щом се срещне мисъл, която се отнася към някоя от посочените теми, ще трябва да се подчертае с отвесна черта отстрани на текста. Към тая черта се отбелязва съкратено за коя от темите става дума. Например, ако мисълта се отнася към темата „Бог", отбелязваме буквата Б; темата „Ученик" - с У; „Любов" - Л; „Мъдрост" - М; „Истина" - И; „Музика" - муз.; „Окултни науки" - о. н. Подчертаванията и буквите да бъдат написани с черен молив, а не с мастило, химически или цветен молив, а нанасянията върху листовете да стават с мастило. Ако в една мисъл се засягат повече теми, всички тия теми се отбелязват със съответните букви към отвесната черта. Така отбелязаните места на мислите в тома трябва да се нанасят в изпратените за целта разграфени листа, като в първата графа се отбелязва страницата, а във втората - от кой до кой ред. Да се внимава щото всяка мисъл да бъде нанесена в листа със съответната тема. За улеснение, при отчитане на редовете, използувайте приложеното картонче, като поставите цифрата 1 върху горния пръв ред на страницата.
към текста >>

Ако в една мисъл се засягат повече теми, всички тия теми се отбелязват със съответните букви към отвесната черта.
Трябва да отбележим, че в случая ще се вземат под внимание не само ония места, в които се споменава изрично интересуващата ни тема, а и всички други текстове, които по смисъл и подух спадат към нея. (Виж поясненията в приложените листа за работа.) Томчето се прочита систематично отначало до край и щом се срещне мисъл, която се отнася към някоя от посочените теми, ще трябва да се подчертае с отвесна черта отстрани на текста. Към тая черта се отбелязва съкратено за коя от темите става дума. Например, ако мисълта се отнася към темата „Бог", отбелязваме буквата Б; темата „Ученик" - с У; „Любов" - Л; „Мъдрост" - М; „Истина" - И; „Музика" - муз.; „Окултни науки" - о. н. Подчертаванията и буквите да бъдат написани с черен молив, а не с мастило, химически или цветен молив, а нанасянията върху листовете да стават с мастило. Ако в една мисъл се засягат повече теми, всички тия теми се отбелязват със съответните букви към отвесната черта. Така отбелязаните места на мислите в тома трябва да се нанасят в изпратените за целта разграфени листа, като в първата графа се отбелязва страницата, а във втората - от кой до кой ред. Да се внимава щото всяка мисъл да бъде нанесена в листа със съответната тема. За улеснение, при отчитане на редовете, използувайте приложеното картонче, като поставите цифрата 1 върху горния пръв ред на страницата. Ако една мисъл има отношение към повече от една тема, тя се вписва поотделно във всеки от листовете на темите, за които се отнася. От практиката се оказа, че най-лесно ще бъде нанасянето в листовете да става наведнъж, след като сме отбелязали вече текстовете в цялото томче.
към текста >>

Ако една мисъл има отношение към повече от една тема, тя се вписва поотделно във всеки от листовете на темите, за които се отнася.
Подчертаванията и буквите да бъдат написани с черен молив, а не с мастило, химически или цветен молив, а нанасянията върху листовете да стават с мастило. Ако в една мисъл се засягат повече теми, всички тия теми се отбелязват със съответните букви към отвесната черта. Така отбелязаните места на мислите в тома трябва да се нанасят в изпратените за целта разграфени листа, като в първата графа се отбелязва страницата, а във втората - от кой до кой ред. Да се внимава щото всяка мисъл да бъде нанесена в листа със съответната тема. За улеснение, при отчитане на редовете, използувайте приложеното картонче, като поставите цифрата 1 върху горния пръв ред на страницата. Ако една мисъл има отношение към повече от една тема, тя се вписва поотделно във всеки от листовете на темите, за които се отнася. От практиката се оказа, че най-лесно ще бъде нанасянето в листовете да става наведнъж, след като сме отбелязали вече текстовете в цялото томче. Добре е, преди да се приключи работата, да се прочете томчето още веднъж, за да се види дали не е пропусната някоя мисъл и дали всичко е нанесен правилно в листовете. Сътрудниците да запазят за себе си по един препис от попълнените със сигнатури листове. Оригиналните листове, както и книгата с подчертаните текстове, снабдени с подписа и адреса на сътрудника, се изпращат препоръчаното Б. Боев за по-нататъшно използуване.
към текста >>

Нека всички в единомислие, в хармония, с дух на самоотричане, на жертва, на преданост към обичния ни Учител, работим за красивия нов ден, който иде в живота на човечеството.
Тая среща има значение не само като условие за уреждане на някои външни въпроси, но преди всичко тя е важна като условие за духовен подем, за привличане на една духовна вълна и подкрепа отгоре. Нека работим с радост и гореща вяра в светостта на великото Божествено дело. Нека продължим делото на Учителя, за да се увенчае то с успех. Нека вложим всички сили на ума, сърцето, душата и духа на работа. Великите идеи, които носи Учителя за обнова на човечеството, трябва да проникнат в човечеството, в народите. Нека всички в единомислие, в хармония, с дух на самоотричане, на жертва, на преданост към обичния ни Учител, работим за красивия нов ден, който иде в живота на човечеството. И нека с отворени умове, сърца и души да приемем вълната на новото, което иде. Учителят каза, че въпреки големите страдания и катаклизми, през които минава човечеството, има най-благоприятни условия днес за възход и подем, защото Невидимият свят сега най-усилено работи върху човечеството и изпраща една мощна вълна към земята. Навсякъде в братските срещи, които ще се състоят, да има мистичен дух, единение, връзка с Божествения свят, защото тази постоянна връзка с Невидимия свят, със светлите същества е необходима. Отгоре идат идеите, вдъхновението, благородните подтици, ръководството. Нека се разраства мистичният живот на всички братя и сестри.
към текста >>

Учителят каза, че въпреки големите страдания и катаклизми, през които минава човечеството, има най-благоприятни условия днес за възход и подем, защото Невидимият свят сега най-усилено работи върху човечеството и изпраща една мощна вълна към земята.
Нека продължим делото на Учителя, за да се увенчае то с успех. Нека вложим всички сили на ума, сърцето, душата и духа на работа. Великите идеи, които носи Учителя за обнова на човечеството, трябва да проникнат в човечеството, в народите. Нека всички в единомислие, в хармония, с дух на самоотричане, на жертва, на преданост към обичния ни Учител, работим за красивия нов ден, който иде в живота на човечеството. И нека с отворени умове, сърца и души да приемем вълната на новото, което иде. Учителят каза, че въпреки големите страдания и катаклизми, през които минава човечеството, има най-благоприятни условия днес за възход и подем, защото Невидимият свят сега най-усилено работи върху човечеството и изпраща една мощна вълна към земята. Навсякъде в братските срещи, които ще се състоят, да има мистичен дух, единение, връзка с Божествения свят, защото тази постоянна връзка с Невидимия свят, със светлите същества е необходима. Отгоре идат идеите, вдъхновението, благородните подтици, ръководството. Нека се разраства мистичният живот на всички братя и сестри. Братският съвет поканва Вас, като ръководител, непременно да присъствувате на Изгрева на братската среща, понеже присъствието Ви ще бъде от голяма полза както за братството, така и за вашия кръжок. Очакваме Ви.
към текста >>

Той излъчваше от себе си топлота, светлина и любов към своите ученици.
- на учениците на Великото Всемирно Бяло Братство, София - Изгрев „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец наш на небесата." Това е зовът на безграничната Любов, да бъдем синове на виде- лината. Обични братя и сестри, На мен се наложи в един важен момент, при видимото отсъствие на любещия ни и светъл Учител, да открия пред братята-ръководители и всички братя и сестри този наш духовен събор. И като ви поздравявам с „Добре дошли! " от мое име и от името на Братския съвет, пожелавам ви даденото от Бога дело на Учителя да расте чрез учениците от сила в сила, за славата на Божието Име и за благото на всички души по лицето на земята. Учителят, добрият и светъл Божествен Учител, чийто Дух работи непрекъснато в душите на своите предани ученици, ся семето на безграничната Любов, Мъдрост и Истина близо половин век и вкуси от ранните плодове на своето Боговдъхновено Слово по върховете на Витоша, Мусала и Рила, заедно със своите ученици. Той излъчваше от себе си топлота, светлина и любов към своите ученици. И те, вдъхновени от Неговото Слово за вечния живот, проникнало в клетките на техния духовен организъм, Му се отзоваваха с нежно чувство и преданост. По Божие повеление добрият ни и светъл Учител на 27 декемврий миналата година, в ранни зимни зори напусна плътта, облече се Той в светлата дреха на безсмъртието, която е имал преди създание мира, за да работи с по-голяма сила за Великото Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос. Обични братя и сестри, всички ние, които сме слушали и възприели Неговото Божествено Слово, виждаме неговата величина и грандиозност; то е предназначено за всички души по лицето на земята, безразлично от каква народност са. Преди войната още, неговите ученици от различни народности и страни пропътуваха хиляди километри и дойдоха в България да се срещнат с Учителя си. Колко мила и красива бе тази среща в свещените дебри на тайнствената Рила!
към текста >>

Чрез вяра ученикът се приближава към своя Създател, отдето черпи сили и всички възможности - красота, доброта, разумност за своя възход.
Без него човек е жив умрял. Духът - това е любимецът на човешката душа. Те не могат един без друг. А плодовете на Духа са: Любов, радост, мир в Божествения свят; търпение, благост, милосърдие в ангелския, в духовния свят; вяра, кротост и въздържание във физическия свят. Следователно учениците на физическото поле, като първа стъпка в духовната йерархия, трябва да се отличават с вяра, кротост и въздържание. Чрез вяра ученикът се приближава към своя Създател, отдето черпи сили и всички възможности - красота, доброта, разумност за своя възход. Чрез кротост той неуморно гради своето духовно тяло. Чрез въздържание той разходва само лихвите от своите духовни капитали. А капитала той пази за по-големи бъдещи предприятия на духа, като несъкрушима сила, при важни и съдбоносни моменти. Човек може да предаде само онова, което сам е постигнал, т. е. онова, което носи в душата си.
към текста >>

По този път са минали всички Божествени пратеници, пророци, апостоли и Учители, за да възкръснат в душите на човеците като живи сили, като светли водачи на вечни времена към Царството Божие.
Всички условия, през които минаваме, всички изпитания, радости и скърби имат за цел да ни подготвят да служим на Бога. Това е пътят на съвършенството. От незапомнени времена Бялото Братство работи между народите, да ги подготви и постави в пътя на тяхното върховно предназначение. И ако проследим историята на кой да е народ, ще срещнем светлите образи на Божествените пратеници, които са работили всред него, пробуждали са го от неговия дълбок сън, сочили са му великото предназначение и са му предавали даровете, които Бог му изпращал чрез тях. Тези пратеници не всякога са бивали облечени в багреница и пътят им най-често е бивал стръмен и трънлив и често е завършвал с една голгота, ала този път, който води през страданията и смъртта, е пътят на възкресението. По този път са минали всички Божествени пратеници, пророци, апостоли и Учители, за да възкръснат в душите на човеците като живи сили, като светли водачи на вечни времена към Царството Божие. И днес Бог изпраща своите благословения на всички души чрез своите служители. Такъв е законът на жертвата, законът на възкресението. „Ако житното зърно не умре, остава само; ако умре, принася плод 30- 60 -100." Бялото Братство работи по Божествените методи. Те са методи на светлината, на чистотата, на Истината, на Любовта, на красотата. От най-дълбока древност и до днес те се предават като свещена традиция, която се е пазила ревниво през всичките времена.
към текста >>

Хлябът и виното са емблема нажертвата, а жертвата е пътят към възраждането на човешките души.
Някои от тия традиции водят началото си от преди 10,000 години, както казва нашият обичен Учител. Една от най-древните традиции на Братството е посрещането на слънцето с молитви и песни. Правило в Братството е всяка работа да се започне и свърши с молитва и песен. Тая традиция Учителят възстанови и освети между нас. Друга от свещените традиции на Братството е братската вечеря. Хлябът и виното са емблема нажертвата, а жертвата е пътят към възраждането на човешките души. „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот вечен." Това е пътят на пратениците Божии. Учителят ни посочи и освети този път за нас. Друга свещена традиция е възлизането на планината. Планината винаги е символизирала Божествения свят - светът на Истината. Всички знаем с какво свещено чувство ни е извеждал Учителят на планината.
към текста >>

Той ни показа примера на любовта, примера на търпението, примера на милостта, примера на свободата, примера на жертвата, примера на силата; даде ни примера на трудолюбието и на издържливостта, на постоянството, на добротата, на вярата и примера на любовта към Бога.
Ала Той ни завеща най-мощния от всичките - великият пример на своя живот. Той раздаде себе си нам и неговият светъл образ живее в душите ни. Той ни вдъхновява, Той ни дава сила да следваме пътя, който ни посочи. Неговият живот всякога ще стои пред нас. Неговият жив пример казва: „Следвайте пътя, който ви показах." Учителят живя с нас. Той ни показа примера на любовта, примера на търпението, примера на милостта, примера на свободата, примера на жертвата, примера на силата; даде ни примера на трудолюбието и на издържливостта, на постоянството, на добротата, на вярата и примера на любовта към Бога. Сега, когато търсим методи за работа и желаем да продължим Неговото дело, Той казва: „Следвайте пътя, който ви посочих." Нека всеки носи в душата си образа на нашия обичен Учител, да черпи сила и пример в своя път. Нека всеки, по вдъхновение, свърши работата, за която Бог го е призовал и както Духът го научи, така да работи. Ниеживеем в моменти на велики, епохални събития. От сцената на великия космос се събарят хилядолетни, стари култури, негодни да вместят новото. И от трясъка на това събаряне иде суматохата и страданието, както за отделния човек, така и за всички народи.
към текста >>

Христос казва: „Ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, не можете да влезете в Царството Божие." И на друго място казва: „Така да просветне вашата виделина пред човеците, че като видят добрите ви дела, да прославят Отца вашего, Който е на небесата." физическият баща обича всички свои деца, но тайно, незабелязано той храни по-особена любов към онова дете, което иде по неговата линия. Защо?
Те ще донесат онова, което е нужно за безграничната еволюция на човешкия дух: топлина за сърцето, светлина за ума, благородство и широта за душата и сила на духа, и всичко, що е потребно за общия живот в 4-те царства: минерално, растително, животинско и човешко. Нашето присъствие в тези моменти не е случайно. Във великия Божествен план за човешката душа няма нищо случайно. Сега Духът иде да се всели в най- вътрешните глъбини на душата. И като намери Божествените заложби в нея, изчиства ги от наслоените непотребности, шлифова ги, за да придобият първичната си чистота и светлина, и украсен с тях, човек излиза на повърхността смел и бодър за нови подвизи. Христос казва: „Ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, не можете да влезете в Царството Божие." И на друго място казва: „Така да просветне вашата виделина пред човеците, че като видят добрите ви дела, да прославят Отца вашего, Който е на небесата." физическият баща обича всички свои деца, но тайно, незабелязано той храни по-особена любов към онова дете, което иде по неговата линия. Защо? Защото чрез него ще се продължи родът му. Но и това дете носи в себе си нежни чувства към своя любещ баща. И за тези унизени, заробени души Бог жертвува Сина Своего Единороднаго, Възлюбенаго, за да не погине, който вярва в Него, но да има живот вечен. Но формите и съдържанието, това са лабораториите, в които работи човешкият дух, за да намери смисъла на всяка проява, и обогатен със сила, знание и любов, той поема стръмния път на Христа, за да изпълни върховната воля на своя Създател. А това е идеалът на светлите духове - да бъдат съвършени, както Отца си.
към текста >>

Но и това дете носи в себе си нежни чувства към своя любещ баща.
Във великия Божествен план за човешката душа няма нищо случайно. Сега Духът иде да се всели в най- вътрешните глъбини на душата. И като намери Божествените заложби в нея, изчиства ги от наслоените непотребности, шлифова ги, за да придобият първичната си чистота и светлина, и украсен с тях, човек излиза на повърхността смел и бодър за нови подвизи. Христос казва: „Ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, не можете да влезете в Царството Божие." И на друго място казва: „Така да просветне вашата виделина пред човеците, че като видят добрите ви дела, да прославят Отца вашего, Който е на небесата." физическият баща обича всички свои деца, но тайно, незабелязано той храни по-особена любов към онова дете, което иде по неговата линия. Защо? Защото чрез него ще се продължи родът му. Но и това дете носи в себе си нежни чувства към своя любещ баща. И за тези унизени, заробени души Бог жертвува Сина Своего Единороднаго, Възлюбенаго, за да не погине, който вярва в Него, но да има живот вечен. Но формите и съдържанието, това са лабораториите, в които работи човешкият дух, за да намери смисъла на всяка проява, и обогатен със сила, знание и любов, той поема стръмния път на Христа, за да изпълни върховната воля на своя Създател. А това е идеалът на светлите духове - да бъдат съвършени, както Отца си. И кой баща не би се радвал, като види въжделените желания на благородното си сърце, отразени в неговия отрок? В този момент светът представя, както за отделния човек, така и за обществата и народите, едно развълнувано от дъното море.
към текста >>

Аз ви моля, братя и сестри, в името на Бога, в чието име сме се събрали и заради светлата памет на добрия ни и светъл Учител, който ни отвори златните двери на красотата и величието на безграничната Божия Любов, Мъдрост и Истина, да пристъпим с любов и взаимно доверие към разрешаването на сложните въпроси и мероприятия.
Христос казва: „Да се не смущава сърцето ви. В света скръб ще имате, но дерзайте. Аз победих света." Тези думи се отнасят за духовните герои, чиито капитали грижливо са запазени там, дето ни молец, ни ръжда ги разваля. Днес сме в теглилката на Божествените везни. Всеки сам себе си ще определи на коя ложа принадлежи. Аз ви моля, братя и сестри, в името на Бога, в чието име сме се събрали и заради светлата памет на добрия ни и светъл Учител, който ни отвори златните двери на красотата и величието на безграничната Божия Любов, Мъдрост и Истина, да пристъпим с любов и взаимно доверие към разрешаването на сложните въпроси и мероприятия. Защото към нас са устремени погледите на видимите и невидимите наши доверители и с трепет следят нашето държание. Божият Дух носи всичките блага на живота. Той присъствува в нашите души и Той ни е довел на това място да извършим Неговата света Воля като Негови достойни работници. 17) София-Изгрев,27август 1945г. ЛЮБЕЗНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Братският съвет счита за свой приятен дълг да сподели с всички интересуващи се братя и сестри впечатленията си от преживяното на тазгодишната братска среща, да съобщи идеите, които ни занимаваха през тия дни, както са изразени в прочетените доклади пред ръководителите и водените с тях разговори.
към текста >>

Защото към нас са устремени погледите на видимите и невидимите наши доверители и с трепет следят нашето държание.
В света скръб ще имате, но дерзайте. Аз победих света." Тези думи се отнасят за духовните герои, чиито капитали грижливо са запазени там, дето ни молец, ни ръжда ги разваля. Днес сме в теглилката на Божествените везни. Всеки сам себе си ще определи на коя ложа принадлежи. Аз ви моля, братя и сестри, в името на Бога, в чието име сме се събрали и заради светлата памет на добрия ни и светъл Учител, който ни отвори златните двери на красотата и величието на безграничната Божия Любов, Мъдрост и Истина, да пристъпим с любов и взаимно доверие към разрешаването на сложните въпроси и мероприятия. Защото към нас са устремени погледите на видимите и невидимите наши доверители и с трепет следят нашето държание. Божият Дух носи всичките блага на живота. Той присъствува в нашите души и Той ни е довел на това място да извършим Неговата света Воля като Негови достойни работници. 17) София-Изгрев,27август 1945г. ЛЮБЕЗНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Братският съвет счита за свой приятен дълг да сподели с всички интересуващи се братя и сестри впечатленията си от преживяното на тазгодишната братска среща, да съобщи идеите, които ни занимаваха през тия дни, както са изразени в прочетените доклади пред ръководителите и водените с тях разговори. Първото отрадно впечатление на всички бе радостта, с която мнозина се оказаха готови да дойдат в София, на прекрасния Изгрев, за да присъствуват на братската среща.
към текста >>

След наряда, изпълнен в братския салон на Изгрева, всички заедно, с благоговейно чувство в сърцата, посетихме мястото на Учителя, дето в тайна молитва и песен приобщихме душите си към светлата памет на Учителя.
Изпитали там всичките блага, които първенецът на Балканите и любимецът на нашия светъл Учител обилно им е поднесъл, те пристигнаха освежени на Изгрева, като вляха между всички струя на радост и веселие. Работата на братската среща се започна на 10 август, 5 часа сутринта, както бе обявено в програмата. Голямо насърчение и разположение внесе духовното слово, прочетено от старшия брат Т. Стоименов, с което се обрисува състоянието на Братството, както и идеите, които ни въодушевяват като ученици на Учителя и работници за идване Царството Божие на земята. Понеже се изказа желание да го прочетат и отсъствуващите от събора, Братският съвет реши да напечата това слово. След наряда, изпълнен в братския салон на Изгрева, всички заедно, с благоговейно чувство в сърцата, посетихме мястото на Учителя, дето в тайна молитва и песен приобщихме душите си към светлата памет на Учителя. Там мнозина наново дадоха обет да работят за своето усъвършенствуване по пътя на Любовта, Мъдростта и Истината, за да станат достойни граждани на Царството Божие. Отдавна полянката на Изгрева не бе виждала такъв наплив от изпълнители на Паневритмията; отдавна кръгът на участвуващите в упражненията не е бил тъй сгъстен от ученици. И през трите дни на братската среща паневритмичните упражнения бяха един от красивите номера на програмата. Братята и сестрите оркестранти особено усърдно извличаха от цигулките и другите инструменти мелодиите на Паневритмията. Така се редуваха: „Първият ден на пролетта", „Евера", „Аум", „Запознаване", „Рано ти стани"; най-после се построиха 12-те слънчеви лъчи, образувани от животрептещи братя и сестри, като пееха: „Ти си ме, мамо, човек красив родила, умен да стана, добре да мисля".
към текста >>

Делото на Учителя запази своето право на живот - братята и сестрите на Изгрева и в цялата страна продължихме да слушаме Неговото Слово; започнаха да прииждат към нас всички, които жадуваха за новото, красивото - за знанието, вложено в беседите на Учителя.
до деня на събора, всички, с особено старание, достойно изнесоха своите задачи. През всичкото време ние чувствувахме Духа на Учителя да ни нашепва и вдъхновява със своите светли идеи. Първата стъпка, която се направи във вътрешния живот на братството бе постигнатата хармония между братята и сестрите, живущи на Изгрева, които вътрешно разбраха, че със заминаването на Учителя делото продължава и ще ни се дадат всички добри условия да се подвизаваме и занапред, както това ставаше при Учителя. Известно е на всички, че заминаването на Учителя стана във време, когато някои обстоятелства от нашия обществен живот косвено засегнаха и Братството и го злепоставиха пред мнозина наши съчувственици, па и между по-широк кръг на обществото. Разпръсването на тая неблагоприятна атмосфера бе не малка грижа на Братския съвет и благодарение на някои щастливи стечения на обстоятелства, в кратко време корабът на Братството пое своя правилен ход. Делото на Учителя запази своето право на живот - братята и сестрите на Изгрева и в цялата страна продължихме да слушаме Неговото Слово; започнаха да прииждат към нас всички, които жадуваха за новото, красивото - за знанието, вложено в беседите на Учителя. Нашите даровити братя и сестри - художници, музиканти, общественици, бяха призовани да дадат своя принос за съграждането основите на Нова България, за внасяне повече ред и справедливост в живота. В много прояви около нас виждаме подчертаната почит към Братството, за реализираните между нас идеи на новото време. Застанали в нужната спокойна атмосфера, Братският съвет се отдаде на творчество, направлявайки братските работи с нужната опитност, запазвайки интересите на Братството както в София, така и в провинцията. Изпратените ви шест тома беседи и лекции са също така един задружен подвиг на всички ни, в това число и братята от Просветния съвет и сестрите стенографки. С тия беседи и лекции имаме възможност да изпълняваме ежедневната ни задача, завещана ни от Учителя, която всякога ни е донасяла духовна радост.
към текста >>

В много прояви около нас виждаме подчертаната почит към Братството, за реализираните между нас идеи на новото време.
Първата стъпка, която се направи във вътрешния живот на братството бе постигнатата хармония между братята и сестрите, живущи на Изгрева, които вътрешно разбраха, че със заминаването на Учителя делото продължава и ще ни се дадат всички добри условия да се подвизаваме и занапред, както това ставаше при Учителя. Известно е на всички, че заминаването на Учителя стана във време, когато някои обстоятелства от нашия обществен живот косвено засегнаха и Братството и го злепоставиха пред мнозина наши съчувственици, па и между по-широк кръг на обществото. Разпръсването на тая неблагоприятна атмосфера бе не малка грижа на Братския съвет и благодарение на някои щастливи стечения на обстоятелства, в кратко време корабът на Братството пое своя правилен ход. Делото на Учителя запази своето право на живот - братята и сестрите на Изгрева и в цялата страна продължихме да слушаме Неговото Слово; започнаха да прииждат към нас всички, които жадуваха за новото, красивото - за знанието, вложено в беседите на Учителя. Нашите даровити братя и сестри - художници, музиканти, общественици, бяха призовани да дадат своя принос за съграждането основите на Нова България, за внасяне повече ред и справедливост в живота. В много прояви около нас виждаме подчертаната почит към Братството, за реализираните между нас идеи на новото време. Застанали в нужната спокойна атмосфера, Братският съвет се отдаде на творчество, направлявайки братските работи с нужната опитност, запазвайки интересите на Братството както в София, така и в провинцията. Изпратените ви шест тома беседи и лекции са също така един задружен подвиг на всички ни, в това число и братята от Просветния съвет и сестрите стенографки. С тия беседи и лекции имаме възможност да изпълняваме ежедневната ни задача, завещана ни от Учителя, която всякога ни е донасяла духовна радост. Налага се вече Братството да се обзаведе със своя печатница, дето и в бъдеще да се отпечатват беседите и друга полезна книжнина за духовна просвета на народа ни. Подобна книжнина представя изпратената ви брошурка „Към новата култура", която съдържа идеи на Учителя тъкмо за настоящия момент.
към текста >>

Подобна книжнина представя изпратената ви брошурка „Към новата култура", която съдържа идеи на Учителя тъкмо за настоящия момент.
В много прояви около нас виждаме подчертаната почит към Братството, за реализираните между нас идеи на новото време. Застанали в нужната спокойна атмосфера, Братският съвет се отдаде на творчество, направлявайки братските работи с нужната опитност, запазвайки интересите на Братството както в София, така и в провинцията. Изпратените ви шест тома беседи и лекции са също така един задружен подвиг на всички ни, в това число и братята от Просветния съвет и сестрите стенографки. С тия беседи и лекции имаме възможност да изпълняваме ежедневната ни задача, завещана ни от Учителя, която всякога ни е донасяла духовна радост. Налага се вече Братството да се обзаведе със своя печатница, дето и в бъдеще да се отпечатват беседите и друга полезна книжнина за духовна просвета на народа ни. Подобна книжнина представя изпратената ви брошурка „Към новата култура", която съдържа идеи на Учителя тъкмо за настоящия момент. Нека всеки брат и всяка сестра да я поднесе на своите познати. Словото, което разнасяме между народа, е истинска работа, според думите на Любезния ни Учител. Имуществото на Братството е в добър ред - недвижимите имоти около Изгрева се използуват за зеленчукови и овощни градини. Салонът използуваме за беседи, концерти, събрания и др.; полянката - за паневритмия и отдих, а една голяма част от мястото на Учителя е отредено за парк, построен по план, който с течение на времето ще стане най-красивото място на Изгрева. Разполагаме със свой домакински инвентар, който използуваме за братската кухня и трапезария, и за други нужди на общия ни живот.
към текста >>

Музеят на Учителя е подреден и запазен в същия вид, както Той си е служил, а към него се проектира и братска библиотека-читалня.
Нека всеки брат и всяка сестра да я поднесе на своите познати. Словото, което разнасяме между народа, е истинска работа, според думите на Любезния ни Учител. Имуществото на Братството е в добър ред - недвижимите имоти около Изгрева се използуват за зеленчукови и овощни градини. Салонът използуваме за беседи, концерти, събрания и др.; полянката - за паневритмия и отдих, а една голяма част от мястото на Учителя е отредено за парк, построен по план, който с течение на времето ще стане най-красивото място на Изгрева. Разполагаме със свой домакински инвентар, който използуваме за братската кухня и трапезария, и за други нужди на общия ни живот. Музеят на Учителя е подреден и запазен в същия вид, както Той си е служил, а към него се проектира и братска библиотека-читалня. Музеят можем всички да посещаваме и през съборните дни - да се отдадем там за няколко минути на пълно съзерцание. След заминаването на Учителя между нас се яви идеята да се учреди при Братството един фонд за поддържане даровити младежи, да завършват образованието си. Проекто-правилникът за този фонд ще се попълни и обработи, за да имаме възможното най-добро приложение на идеята. Съществуващият подобен фонд към женското дружество на Изгрева автоматически преминава към новообразувания, приет от братята ръководители като дело на Братството в цялата страна. Така именно бедни и даровити младежи от братски семейства ще завършват университети и академии, за да бъдат полезни на народа ни. Забележка.
към текста >>

Съществуващият подобен фонд към женското дружество на Изгрева автоматически преминава към новообразувания, приет от братята ръководители като дело на Братството в цялата страна.
Разполагаме със свой домакински инвентар, който използуваме за братската кухня и трапезария, и за други нужди на общия ни живот. Музеят на Учителя е подреден и запазен в същия вид, както Той си е служил, а към него се проектира и братска библиотека-читалня. Музеят можем всички да посещаваме и през съборните дни - да се отдадем там за няколко минути на пълно съзерцание. След заминаването на Учителя между нас се яви идеята да се учреди при Братството един фонд за поддържане даровити младежи, да завършват образованието си. Проекто-правилникът за този фонд ще се попълни и обработи, за да имаме възможното най-добро приложение на идеята. Съществуващият подобен фонд към женското дружество на Изгрева автоматически преминава към новообразувания, приет от братята ръководители като дело на Братството в цялата страна. Така именно бедни и даровити младежи от братски семейства ще завършват университети и академии, за да бъдат полезни на народа ни. Забележка. Идеята за фонда „Даровити младежи" се възприе възторжено от братята ръководители, като се възложи на Братския съвет в София да изработи и утвърди правилник за функционирането му. С отделно писмо ще изпратим този правилник на всички кръжоци. Известни ви са грижите, които Учителят полагаше за преуспяването и поддържането на братската трапезария на Изгрева, в която има вложени доста духовни елементи - безкористно трудолюбие и организирана самопомощ. Желанието ни е и в бъдеще столът да се поддържа и развива в духа на Учителевите идеи, така че чрез приятната братска обстановка, чрез музиката, изпълнявана на обедите, да стане назидателен фактор за външния свят.
към текста >>

Между братята и сестрите, както на Изгрева, така и в провинцията, има такива с дарби и способности в областта на ясновиждането - Божествена дарба, която изисква Божествено отношение към нея.
С отделно писмо ще изпратим този правилник на всички кръжоци. Известни ви са грижите, които Учителят полагаше за преуспяването и поддържането на братската трапезария на Изгрева, в която има вложени доста духовни елементи - безкористно трудолюбие и организирана самопомощ. Желанието ни е и в бъдеще столът да се поддържа и развива в духа на Учителевите идеи, така че чрез приятната братска обстановка, чрез музиката, изпълнявана на обедите, да стане назидателен фактор за външния свят. Ние разчитаме на обща подкрепа с продукти и др., срещу заплащане, за да имаме и в тази област добри постижения. Покрай другите въпроси, дотук разгледани, заслужава вниманието ни и тоя за предсказанието и ясновиждането. Между братята и сестрите, както на Изгрева, така и в провинцията, има такива с дарби и способности в областта на ясновиждането - Божествена дарба, която изисква Божествено отношение към нея. Желателно е, както за тия, които я притежават, така и за ония, които се ползуват от нея, да подлагат всичко на щателна вътрешна критика, пресяване и преценка. Кой човек със здрави физически очи и със здрав поглед за нещата, със здрави уши и добро чуване говори за всичко онова, което чува и вижда? Нека не забравяме великия пример, завещан ни от най-големия ясновидец в света, как се говори и на кого се говори. Изкуство е не само да виждаш и да чуваш, но и да знаеш да мълчиш. Още по-голямо изкуство е всичко да разбираш, да носиш Мъдростта на вековете в себе си и да бъдеш тъй смирен и малък, за големите и силните да бъдеш невидим, за малките и слаби - вечен идеал на живота.
към текста >>

От центъра на юг ще водят лъчи-алеи през красиви обществени градини, към подновените удобни жилища, в установен архитектурен тип, разположени във вид на подкова от единия до другия край на Изгрева.
Да се съобразим с модерното градоустройство. Заедно с новия план на София да се изработи такъв и за Изгрева, за който план имаме идея от Учителя. Така щото, в близкото бъдеще, като идвате тук, да видите на изток, още при входа от шосето, разположени стопанските заведения на Братството: кооперация, складове, фурна, баня и пр. След това центърът - с братския салон, трапезарията, музея, библиотеката, а на запад - научните институти: игрището за паневритмия, университет, обсерватория и пр. Всред всички братски имоти да личи като бисер парка на Учителя. От центъра на юг ще водят лъчи-алеи през красиви обществени градини, към подновените удобни жилища, в установен архитектурен тип, разположени във вид на подкова от единия до другия край на Изгрева. Да пожелаем всички в душите си да се изпълни това за слава Божия и за слава на Учителя! Завършваме доклада на финансовия-домакински съвет. Пред ръководителите бе прочетен доклада на Просветния съвет, съдържащ освен отчет за дейността на съвета, още и редица полезни идеи и начинания. По технически причини не можем да дадем резюме от този доклад, но си запазваме правото да направим това при друг случай. В едно от събранията си братята ръководители, в качеството си на Върховен Братски съвет, преизбраха седмочленния Братски съвет в София като постоянно присъствие - пожизнено, да продължават да се грижат за запазване интересите на Братството и в бъдеще.
към текста >>

205, до първия нов ред.„Към новата култура", стр.
112, от първия нов ред до края на страницата.„Големият брат", стр. 37, от първия нов ред до стр. 38, до първия нов ред.„Опорни точки на живота", беседата „Красотата на живота" (стр. 62-63).„Вечното благо", стр. 203, от последния нов ред до стр. 205, до първия нов ред.„Към новата култура", стр. 35, от предпоследния нов реддо края на книгата.„Свещени думи на Учителя", четивото „На работа", стр. 123.„На Учителя покорен".Отче наш.„Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов" (З пъти). Братската вечеря почва точно в 6 часа вечерта. На братската вечеря ще се повтори същата програма. Молим, съобщете настоящето и на околните села, дето има кръжоци.
към текста >>

Христос казва: „Ако имате любов към Мене, опазете заповедите Ми." Ние сме поставени в този свят да се учим.
Още когато нашият Учител беше между нас, това правило беше необходимо, за да приемем Словото Му. Това правило е необходимо и днес, за да поддържаме връзката с нашия обичен Учител. То ще бъде необходимо всякога. Това е най-малката работа, която се изисква от ученика - да бъде достоен за своя Учител. Духът не търпи никаква нечистота, никаква небрежност, никаква немарливост. Христос казва: „Ако имате любов към Мене, опазете заповедите Ми." Ние сме поставени в този свят да се учим. И ако този, външният свят, е достъпен за нас чрез петтях ни сетива, които трябва да поддържаме в изправност, за да го познаваме, то в духовния свят ние познаваме чрез ума, сърцето и душата си. Как да обновим живота си, как да развием ума си, как да очистим сърцето си, как да развием душевните си сили, знанието за това нашият обичен Учител ни е дал в лекциите на класовете. И методите за работа ни е дал пак там. Мнозина от вас сте слушали лекциите. Сега предстои те да се проучат и прилагат.
към текста >>

Разчитаме, че и Вашето Братство ще бъде винаги в подкрепа на тази идея на взаимопомощ в Братството ни, като по този начин ще можем към идния Великден, например, да видим, че са се събрали достатъчно средства и да Ви поканим да посочите и Вашия кандидат, ако имате такъв.
ЛЮБЕЗНИ БРАТ Заедно с настоящето Ви изпращаме правилника за фонда „Даровити младежи", основан при Братството. Правилника е одобрен в тази му форма от Братския съвет в София, съгласно мандата, даден му на събора тази година. Надяваме се, че през настъпващите празници ще ви се отдаде случай да поканите братята и сестрите от кръжока Ви (както и в кръжоците из селата в околията) да внесат по някоя сума за засилване средствата на фонда. Доста подходящи дарители за фонда се указаха нашите братя и сестри, които празнуват свой имен или рожден ден: вместо да изхарчат суми за прекалено тържествено празнуване, отделят и по една сума за фонда „Даровити младежи". Също и тия, които имат някакъв радостен случай в живота си (женитба, родено дете, нова служба, материална сполука и пр.). Разчитаме, че и Вашето Братство ще бъде винаги в подкрепа на тази идея на взаимопомощ в Братството ни, като по този начин ще можем към идния Великден, например, да видим, че са се събрали достатъчно средства и да Ви поканим да посочите и Вашия кандидат, ако имате такъв. Добре е Братството ви да си определи ден в годината, когато всеки да внесе каквото може за фонда „Даровити младежи". Когато се реши избирането на кандидат, ще ви изпратим формуляр за попълване данните, които трябва да се знаят за всеки едното. Приемете поздрав от всички ни. За БРАТСКИЯ СЪВЕТ: /п/Т. Стоименов /п/С.
към текста >>

Сказките започнаха към края нам. септемврий.
Всички тия отдели, малко или повече, действуват в своя обикновен ход, но ще се спрем повече върху последния споменат отдел - Академия като нещо ново в живота на Братството. Засега това са редица сказки на окултни и научни теми, изнесени в братския салон на Изгрева от наши братя. Сказките се предшествуват от малко музика - изпълнение на братски песни от наши цигулари, пианисти или певци. С течение на времето тия сказки добиха интерес не само за нашите братя и сестри от Изгрева, на живущите в града, но също така са посещавани и от множество граждани, наши съидейници от по-рано и въобще интересуващите се от идеен живот. Затова виждаме салона пълен с посетители, които жадно слушат новите съвременни идеи - насъщния хляб за всяка душа. Сказките започнаха към края нам. септемврий. По-долу изброяваме имената на сказчиците, темите и някоя основно мисъл от всяка сказка.Г. Томалевски - „Знакът на новото време". Ще ви говоря за една категория хора, които изучават света, живеят и промишляват проблемите на живота. Това са смирените духовни, съзнателни люде в света. Като изучаваме явленията на живота, ние изключваме суеверието, което е голям враг на вярата.
към текста >>

Инволюцията е слизане на човешката душа от Бога към материалния свят, а еволюцията е изкачване от материалния свят към Бога.
Ние искаме да осъществим идеите на Великите Бели Братя, които представят всички добри и съзнателни светли люде. Един ден техническият човек, който създаде днешната култура, ще дойде да се покори на духовния човек. Носителят на новия живот ще дойде, както идва пролетта. Сред разочарованието на епохата, в която живеем, ще се надигне новият божествен човек, който ще има волята да не върши насилие и да впрегне всичко, за да осъществи Царството Божие на земята! Боян Боев - „Инволюция и еволюция". Инволюцията е слизане на човешката душа от Бога към материалния свят, а еволюцията е изкачване от материалния свят към Бога. В XIX век човечеството беше слязло най-ниско в материалния свят. Потик за издигане към Бога даде Христос. От днес нататък човек, при своето издигане, ще развие най-първо колективното съзнание, после космическото и най-после Божественото. А чрез това става подготвянето на една нова култура и побратимяване на всички народи.Кирил Икономов - „Граници и възможности на музиката". След основната тема на Учителя - Любовта, Той е говорил най-много за Музиката.
към текста >>

Потик за издигане към Бога даде Христос.
Носителят на новия живот ще дойде, както идва пролетта. Сред разочарованието на епохата, в която живеем, ще се надигне новият божествен човек, който ще има волята да не върши насилие и да впрегне всичко, за да осъществи Царството Божие на земята! Боян Боев - „Инволюция и еволюция". Инволюцията е слизане на човешката душа от Бога към материалния свят, а еволюцията е изкачване от материалния свят към Бога. В XIX век човечеството беше слязло най-ниско в материалния свят. Потик за издигане към Бога даде Христос. От днес нататък човек, при своето издигане, ще развие най-първо колективното съзнание, после космическото и най-после Божественото. А чрез това става подготвянето на една нова култура и побратимяване на всички народи.Кирил Икономов - „Граници и възможности на музиката". След основната тема на Учителя - Любовта, Той е говорил най-много за Музиката. Учителят казва, че човек е още в началото на своето музикално развитие. Въз основа на устройството на вътрешното ухо и на музикалния център в мозъка, Учителят твърди, че човек в бъдеще ще може да възприема 3000 октави - около 25000 тона.
към текста >>

Тази музика, която Учителят ни дава, има магическото свойство да организира силите на ума, сърцето, волята, душата и духа и да ги насочи към възходящо направление.
Учителят казва, че човек е още в началото на своето музикално развитие. Въз основа на устройството на вътрешното ухо и на музикалния център в мозъка, Учителят твърди, че човек в бъдеще ще може да възприема 3000 октави - около 25000 тона. Особено в славянската раса, музиката в бъдеще ще дойде до висок разцвет. Музиката прониква цялата природа. Истинският музикант, чрез вдъхновението, сваля музиката от Божествения свят и я предава на човечеството. Тази музика, която Учителят ни дава, има магическото свойство да организира силите на ума, сърцето, волята, душата и духа и да ги насочи към възходящо направление. Един ден музиката ще бъде молитвата на душата.Влад Пашов - „Идеите на Бялото Братство през вековете". Културата в света е плод от дейността на Бялото Братство. Дето се е установявал центърът на дейността на Бялото Братство, там се е развивала и културата. В развитието на петата раса Бялото Братство е дало четири велики импулса, от които са се развили - пет култури: древноиндуската, персийската, египетско-халдейската, гърко- римската най-после западноевропейската. Сега се подготвя шестата култура, която ще се развие между славянството.
към текста >>

Като изброи всички видове изкуства, сказчикът заключи: „Изкуството е път към Мъдростта и Истината, която ще освободи заробения човек.
Изкуството е общочовешко. Музикалният гений слуша музиката в небесните сфери и я предава в нейната красота. Човек трябва да се научи да живее музикално, както казваше нашият Учител. Музиката трябва да се счита за най-първия закон на възпитанието. Бялото Братство е построено на музиката. Като изброи всички видове изкуства, сказчикът заключи: „Изкуството е път към Мъдростта и Истината, която ще освободи заробения човек. Непобедимият човешки дух намира своя път. Майките, които родиха децата на красотата, пак ще ги родят и ще донесат на човечеството оная радост, която му е обещана." Според съобщената по-рано програма, четенето на беседите в братския салон продължава четири пъти в седмицата. Всички братя и сестри тук се подвизават добре, посещават редовно тия беседи, а в неделен ден имаме посетители и външни хора, съмишленици на Братството. Съобщава ви се за сведение, че на 2. XII. т. г., сутринта, се прочете от тома „Учение и работа" беседата „Причинният свят", а в 10 часа - от тома „Дали може" беседата „Дух Господен"; в сряда, 5.
към текста >>

светът върви към оправяне.
Разгледана и кабалистично, числото 6, с което завършва годината, е число на любовта. През тази година има изгледи за пробуждане на ново съзнание в човечеството, което ще допринесе много за разрешаване на всички световни проблеми чрез физически, умствен и духовен труд. Ще благоприятствува за разпространяване на новите идеи, които ще проникнат по-дълбоко в съзнанието на хората. Добрите и духовните хора ще имат инициативата в ръцете си за омиротворението и оправянето на света. Това съвпада и с мнението на Учителя, че от 1945 г. светът върви към оправяне. Братският съвет, по случай Новата 1946 година, благопожелава най-сърдечно на всички предани приятели, братя и сестри всичко най-хубаво в живота! Със сърдечен братски поздрав, Братски съвет: Тодор Стоименов, ПашаТеодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Борис Николов, Боян Боев. София - Изгрев 31 декемврий 1945 г.
към текста >>

25. 24. СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ. ЗАПАЛВАНЕ И ИЗГАСВАНЕ НА СВЕЩТА

ТОМ 12

Досещате ли се сега каква е главната мисъл, към която искам да насоча умовете ви?
Вие, които сте яли от тия 10 баници, ще се смалите, защото тия баници са много скъпи. Вие, преди да сте влезли в гостилницата, сте тежали повече, понеже сте имали повече пари в джоба си, но като излезете навън, тежите вече по-малко, смалили сте се. Та, най-първо, като влезеш в гостилницата, постъпваш според закона на събирането, събираш първо от баниците, но като излезеш от гостилницата, постъпваш според закона на изваждането, вадиш от джоба си. Тогава, при едното събираш, при другото вадиш, в резултат какво става? Неутрализиране. Придобивката се неутрализира. Досещате ли се сега каква е главната мисъл, към която искам да насоча умовете ви? Всички вие сте все от умните, хайде, ще ви дам една задача, да видим как ще я решите. Имате, запример, една единица - можете ли да я разделите на повече от 10 части? Не, единицата може да се раздели само на 10 части. На повече от 10 части тя не може да се раздели, без да се повторят тия числа. Например, ако я разделите на 12 на 13 части, ще имате сумата на числата 1 и 2, 1 и 3 и т.н.
към текста >>

Сега, да пристъпя към важния въпрос.
Значи една ябълка може да се раздели само на 10 части, на повече от 10 части не може да се раздели. Такъв е законът. Така е в Божествения свят. Единицата може да се раздели само на 10 части. Щом дойдете обаче до човешкия свят, там можете да я делите на много части. Сега, да пристъпя към важния въпрос. Нали всички хора изобщо се стремят към Божествената любов. Кои са качествата на Божествената любов? Вие от толкова години търсите Божествената любов, знаете ли поне едно от качествата на тази любов? Може ли някой от вас да прочете нещо от 13-а глава от Първото послание към Коринтяните? Щом любовта се прояви на физическото поле, вие всички я знаете вече, тя се занимава с материални работи.
към текста >>

Нали всички хора изобщо се стремят към Божествената любов.
Такъв е законът. Така е в Божествения свят. Единицата може да се раздели само на 10 части. Щом дойдете обаче до човешкия свят, там можете да я делите на много части. Сега, да пристъпя към важния въпрос. Нали всички хора изобщо се стремят към Божествената любов. Кои са качествата на Божествената любов? Вие от толкова години търсите Божествената любов, знаете ли поне едно от качествата на тази любов? Може ли някой от вас да прочете нещо от 13-а глава от Първото послание към Коринтяните? Щом любовта се прояви на физическото поле, вие всички я знаете вече, тя се занимава с материални работи. Детето казва на майка си: „Мамо, ако ме обичаш, дай ми хляб!
към текста >>

Може ли някой от вас да прочете нещо от 13-а глава от Първото послание към Коринтяните?
Щом дойдете обаче до човешкия свят, там можете да я делите на много части. Сега, да пристъпя към важния въпрос. Нали всички хора изобщо се стремят към Божествената любов. Кои са качествата на Божествената любов? Вие от толкова години търсите Божествената любов, знаете ли поне едно от качествата на тази любов? Може ли някой от вас да прочете нещо от 13-а глава от Първото послание към Коринтяните? Щом любовта се прояви на физическото поле, вие всички я знаете вече, тя се занимава с материални работи. Детето казва на майка си: „Мамо, ако ме обичаш, дай ми хляб! “ Нищо повече. Ученикът казва на учителя си: „Ако ме обичаш, дай ми знания.“ Това е едно малко по- високо състояние на любовта. Значи, дотогава, докато ние подразбираме в любовта материални работи, Божествената любов не може да се прояви, понеже всякога ще има състезание.
към текста >>

Значи идеята, че „без това дете не мога“, е права само по отношение към Бога.
“ Бог й даде друго дете, тя също го обича много и пак казва, че не може без това дете, но не се минава много време, детето пораства и между майката и него настава един разрив. Питам: Как отпадна тази любов? Къде отиде тя? Това, че майката не може без детето си, това са наши схващания. Майката държи детето си на ръце, отглежда го и мисли, случайност тази майка е принудена да даде детето си да го отгледа слугинята или някоя друга жена и виждаме, че след десетина години тази жена за детето представлява същото нещо, каквото представляваше и майка му. Значи идеята, че „без това дете не мога“, е права само по отношение към Бога. Да ви обясня какво се подразбира под мисълта, че „без това дете не мога“. Представете си, че вие имате тук една малка лампичка и казвате: „Без лампичката не мога.“ Без какво всъщност не можете? Без самата лампичка, без самата крушка на лампата или без друго нещо? Вие не можете без светлината. Светлината на лампата всъщност е същественото нещо, без което не можете.
към текста >>

Това четене ми показва пътя към Бога.
Зад тази светлина, която ние виждаме във вид на лъчи, има друго нещо, по-съществено. Не е светлината, която може да ни задоволи. Кое? Отваряме книгата на живота, тази светлина пада върху книгата и ние четем. Значи тази светлина е необходима, за да можете да четете книгата на живота. Но не е само това, че ще чете. Това четене ми показва пътя към Бога. И тъй, лампичката е потребна, за да се прояви светлината. Светлината е потребна, за да се прояви книгата, да четем. Книгата ни показва живота, разкрива скрития смисъл на живота, а животът ни посочва пътя към Бога. Постигнем ли всичко това, ще се радваме и тръгваме със светлината към този път. Та, същественото, което трябва да знаете, е че всички тия неща, които съществуват, това са пособия, упътвания към великото и Божественото в света.
към текста >>

Книгата ни показва живота, разкрива скрития смисъл на живота, а животът ни посочва пътя към Бога.
Значи тази светлина е необходима, за да можете да четете книгата на живота. Но не е само това, че ще чете. Това четене ми показва пътя към Бога. И тъй, лампичката е потребна, за да се прояви светлината. Светлината е потребна, за да се прояви книгата, да четем. Книгата ни показва живота, разкрива скрития смисъл на живота, а животът ни посочва пътя към Бога. Постигнем ли всичко това, ще се радваме и тръгваме със светлината към този път. Та, същественото, което трябва да знаете, е че всички тия неща, които съществуват, това са пособия, упътвания към великото и Божественото в света. Любовта, която съществува към хората, отношенията, които съществуват към хората, това са неща, които ни упътват към Бога. Ако човек знае как да гледа, във всеки друг човек, във всяко същество, колкото и да е малко, все ще намери нещо хубаво. Ако той съумее да схване тази хубава черта, той все ще прибави нещо в живота си.
към текста >>

Постигнем ли всичко това, ще се радваме и тръгваме със светлината към този път.
Но не е само това, че ще чете. Това четене ми показва пътя към Бога. И тъй, лампичката е потребна, за да се прояви светлината. Светлината е потребна, за да се прояви книгата, да четем. Книгата ни показва живота, разкрива скрития смисъл на живота, а животът ни посочва пътя към Бога. Постигнем ли всичко това, ще се радваме и тръгваме със светлината към този път. Та, същественото, което трябва да знаете, е че всички тия неща, които съществуват, това са пособия, упътвания към великото и Божественото в света. Любовта, която съществува към хората, отношенията, които съществуват към хората, това са неща, които ни упътват към Бога. Ако човек знае как да гледа, във всеки друг човек, във всяко същество, колкото и да е малко, все ще намери нещо хубаво. Ако той съумее да схване тази хубава черта, той все ще прибави нещо в живота си. Сега гледам ви, в събранията всички вие сте започнали по обратен път.
към текста >>

Та, същественото, което трябва да знаете, е че всички тия неща, които съществуват, това са пособия, упътвания към великото и Божественото в света.
Това четене ми показва пътя към Бога. И тъй, лампичката е потребна, за да се прояви светлината. Светлината е потребна, за да се прояви книгата, да четем. Книгата ни показва живота, разкрива скрития смисъл на живота, а животът ни посочва пътя към Бога. Постигнем ли всичко това, ще се радваме и тръгваме със светлината към този път. Та, същественото, което трябва да знаете, е че всички тия неща, които съществуват, това са пособия, упътвания към великото и Божественото в света. Любовта, която съществува към хората, отношенията, които съществуват към хората, това са неща, които ни упътват към Бога. Ако човек знае как да гледа, във всеки друг човек, във всяко същество, колкото и да е малко, все ще намери нещо хубаво. Ако той съумее да схване тази хубава черта, той все ще прибави нещо в живота си. Сега гледам ви, в събранията всички вие сте започнали по обратен път. Във физическо отношение се събирате, а в духовно отношение сте започнали с изваждането, все отрицателни качества си намирате.
към текста >>

Любовта, която съществува към хората, отношенията, които съществуват към хората, това са неща, които ни упътват към Бога.
И тъй, лампичката е потребна, за да се прояви светлината. Светлината е потребна, за да се прояви книгата, да четем. Книгата ни показва живота, разкрива скрития смисъл на живота, а животът ни посочва пътя към Бога. Постигнем ли всичко това, ще се радваме и тръгваме със светлината към този път. Та, същественото, което трябва да знаете, е че всички тия неща, които съществуват, това са пособия, упътвания към великото и Божественото в света. Любовта, която съществува към хората, отношенията, които съществуват към хората, това са неща, които ни упътват към Бога. Ако човек знае как да гледа, във всеки друг човек, във всяко същество, колкото и да е малко, все ще намери нещо хубаво. Ако той съумее да схване тази хубава черта, той все ще прибави нещо в живота си. Сега гледам ви, в събранията всички вие сте започнали по обратен път. Във физическо отношение се събирате, а в духовно отношение сте започнали с изваждането, все отрицателни качества си намирате. Какво изваждате?
към текста >>

И тъй, като се стремите към положителната страна на живота, само така ще създадете в себе си характер.
За някоя казват: „Ами знаете ли тази сестра какви отлични баници прави? “ - „Хайде нека ни направи една баница! “ Тя направи една баница, всички се радват, доволни са. А лампичката светва и все повече светва. Колкото повече се изтъкват положителните черти един на друг, толкова повече светлината на лампата се усилва, докато най-после светне с всичката си светлина. И тъй, като се стремите към положителната страна на живота, само така ще създадете в себе си характер. Това е вече Божественото в човека. Иначе, като си търсите само отрицателните страни на характера, ставате банални. Аз днес обяснявах един велик закон в живота. Той е следният: В света има два вида мъже и два вида жени. Единият вид жени са герои, а другите - страхливци.
към текста >>

Някоя птичка лети, дойде към мене, аз й казвам: „Ела тук, на ръката ми!
Като му потропам, той хукне някъде навътре в гората, скрива се, казва: „Не вярвам в твоята молитва.“ И той заличава един лъч от светлината на лампичката. Аз си пиша някоя поезия и току мине покрай мене някоя птичка и изведнъж хвръква надалеч. И тя казва: „Не вярвам в тебе, аз съм опитала такива поети като тебе.“ И тя заличава един лъч от светлината. И птичките са неверни, и те вярват в тази негативна мисъл по отношение на вас. Аз съм опитвал птичките. Някоя птичка лети, дойде към мене, аз й казвам: „Ела тук, на ръката ми! “ Тя ме пита: „Каква гаранция ще ми дадеш, че няма да ме повредиш нещо? По-добре ще си пея на дървото, отколкото да кацна на ръката ти.“ Не хваща вяра, не кацва на ръката ми. Досега аз зная само едно птиченце, което е кацнало на ръката ми, което ми е хванало вяра. Другите все бягат, не хващат вяра. Но ако човек дойде и прояви Божията любов, и птиците ще му вярват.
към текста >>

Аз се напътя по направлението на тази светлина и вляза в колибката на един добър, благороден човек, който ми отвори книгата на живота, упъти ме към Бога.
Когато говорим за Божествения свят, ние разбираме туй вътрешно променение, туй вътрешно смекчаване на човешкото сърце. Аз считам една бурна, тъмна нощ за нещо много красиво. Ще ви кажа защо. Една такава нощ може да бъде едно благословение за мене. Представете си, че аз съм един човек, който цял живот съм ходил натук-натам безцелно, нищо добро не съм направил и като обикалям така, през една тъмна, бурна нощ се заблудя някъде из гората и по едно време видя, че се отвори някъде един прозорец и светне една малка свещица. Аз се напътя по направлението на тази светлина и вляза в колибката на един добър, благороден човек, който ми отвори книгата на живота, упъти ме към Бога. Тази нощ не беше ли за мене едно голямо благословение? Тази нощ ме спаси. Някога пък добрият ден може да погуби човека. Представете си, че аз съм тръгнал да отида при този човек, който ще ми покаже пътя към Бога. Но по едно време, като минавам покрай една кръчма, гледам вън насядали около масите мои другари, познати, които пият и се веселят.
към текста >>

Представете си, че аз съм тръгнал да отида при този човек, който ще ми покаже пътя към Бога.
Представете си, че аз съм един човек, който цял живот съм ходил натук-натам безцелно, нищо добро не съм направил и като обикалям така, през една тъмна, бурна нощ се заблудя някъде из гората и по едно време видя, че се отвори някъде един прозорец и светне една малка свещица. Аз се напътя по направлението на тази светлина и вляза в колибката на един добър, благороден човек, който ми отвори книгата на живота, упъти ме към Бога. Тази нощ не беше ли за мене едно голямо благословение? Тази нощ ме спаси. Някога пък добрият ден може да погуби човека. Представете си, че аз съм тръгнал да отида при този човек, който ще ми покаже пътя към Бога. Но по едно време, като минавам покрай една кръчма, гледам вън насядали около масите мои другари, познати, които пият и се веселят. Денят е хубав, приятен, хубаво слънце грее. Като погледна към тях, казвам си: „Кой ще ходи сега при този човек? Не е ли по-добре да се отбия тук и да се повеселя.“ Отбивам се и пропущам своето благо. Този хубав ден не можа ли да ме съблазни?
към текста >>

Като погледна към тях, казвам си: „Кой ще ходи сега при този човек?
Тази нощ ме спаси. Някога пък добрият ден може да погуби човека. Представете си, че аз съм тръгнал да отида при този човек, който ще ми покаже пътя към Бога. Но по едно време, като минавам покрай една кръчма, гледам вън насядали около масите мои другари, познати, които пият и се веселят. Денят е хубав, приятен, хубаво слънце грее. Като погледна към тях, казвам си: „Кой ще ходи сега при този човек? Не е ли по-добре да се отбия тук и да се повеселя.“ Отбивам се и пропущам своето благо. Този хубав ден не можа ли да ме съблазни? Не мислете, че външната обстановка е нещо реално. Не, не, тя е нещо меродавно, тя не говори, че в нея е скрито вашето благо. Не мислете, че вашето здраве всякога крие вашето щастие.
към текста >>

Сега, да се повърнем към съществената мисъл.
“ Той само ще седи и ще пита: „Време ли е да го хвана? “ Той седи, точи си ножа ден, два, три, чака, но аз всеки ден го изваждам в гората с брадвата и му казвам: „Започвай! “ Като се върнем, питам го: „Доволен ли си? “ - „Доволен съм.“ Накарайте гнева да сече дърва, да маже, това е негова работа. Това той ще свърши отлично. Сега, да се повърнем към съществената мисъл. И тъй, на всички ви трябва една вътрешна работа в живота, но каквато работа да започнете, мълчете си, никому нищо не говорете. В окултната наука има едно правило: Каквото вършите, никому няма да говорите, само плодът трябва да излезе навън. Така трябва да работят музикантът, поетът и всеки друг. Ако хората слушат техните упражнения, ще се отегчат. Сам ще свири и ще се упражнява.
към текста >>

Колкото повече такива нишки има, толкова повече животът става по-хубав, по- красив, или, с други думи: колкото повече възвишени духове ви обичат и изпращат своите мисли към вас, толкова животът ви ще бъде по-смислен, по-красив, а колкото по-малко мислят за нас, толкова и животът ви ще бъде по-обикновен.
Ако мислите, че може да се наложите, това е криво схващане. Между единия и другия може да има само съединителни нишки, както и в организма. Всяка клетка е отделна, но между една и друга клетка има съединителни нишки. Следователно всеки човек, от каквато категория и да е, той има съединителни нишки. Вие трябва да се стремите да не късате тия нишки, а колкото може повече да се образуват. Колкото повече такива нишки има, толкова повече животът става по-хубав, по- красив, или, с други думи: колкото повече възвишени духове ви обичат и изпращат своите мисли към вас, толкова животът ви ще бъде по-смислен, по-красив, а колкото по-малко мислят за нас, толкова и животът ви ще бъде по-обикновен. Когато разбиват планините, не викат на помощ златото, а желязото. Когато преплават реките и моретата, не викат на помощ камъните, а дърветата. Следователно, в ръката на умния човек, копието може да се превърне в перо - ще напише нещо хубаво с него. А който е още по-умен човек, ще превърне копието на език, ще пее с него. Тъй щото, който не разбира, ще има копие; който по-добре разбира, ще има перо, с което да пише; а който още по-хубаво разбира, ще има един мек, хубав език, с който ще може да изказва най-хубавите Божии Слова.
към текста >>

26. 27. ИСТИНА И ЖИВОТ

ТОМ 12

27. ИСТИНА И ЖИВОТ „Духът Божи'' Тайна молитва Ще прочета 3-та глава от Посланието към Коринтяните, дето апостол Павел се обръща към младите християни, които са тръгнали скоро в пътя.
27. ИСТИНА И ЖИВОТ „Духът Божи'' Тайна молитва Ще прочета 3-та глава от Посланието към Коринтяните, дето апостол Павел се обръща към младите християни, които са тръгнали скоро в пътя. На всинца ви трябва едно ново разбиране. Сега имате едно разбиране, но туй разбиране аз го наричам разбиране на гъсениците. Там всички сте специалисти. Дето и да ви тури човек, вие озобвате листата, на което и дърво да ви турят, по всичките правила си вършите работата. И право е: За да живее човек, той трябва да иззобва.
към текста >>

“ Да кажем, че вие отивате при един банкер и искате да го обърнете към Господа, той ще ви плати каквото искате.
Някой седи и казва: „Не зная какво да правя.“ Друг казва: „Помоли се! “ За какво ще се молиш? Най-първо ще се помолиш сутрин, питай: „Да работя тук? “ Питай една станция, втора, трета и като намерите работа, идете. Или идете в някоя дирекция и питайте: „Работа тук има ли? “ Да кажем, че вие отивате при един банкер и искате да го обърнете към Господа, той ще ви плати каквото искате. Пък ако не можете да го обърнете, той казва: „Аз давам само на онзи, който може да ме освободи, да ме извади от ръцете на дявола; който не може, ни пет пари не давам.“ Мъжът казва: „Жена ми, децата ми не ме обичат. Ако можете да ми помогнете, да ми покажете един изходен път, готов съм да ти дам половината от богатството си.“ Вие казвате: „Добър е Господ.“ - „Аз зная, че Господ е добър, но аз съм търговец, черно на бяло трябва тук.“ И тъй, по сегашния път, както хората вървят, те ще дойдат до едно място и ще кажат: „Като бяхме млади, друго беше, но сега вярата ни отслабна.“ Младият е по-работлив, старият е по-мързелив. Сега, как ще си обясните, защо старият става по-мързелив? Младият човек не разчита на никого, а старият, понеже има синове, дъщери, приятели, този-онзи, той разчита на тях. Той казва: „Те ще ми помогнат“ и става мързелив.
към текста >>

Конят, като върви към сеното, върти дарака, за да изяде сеното.
Но минава и тази година и той пак казва: „Работата не провървя.“ И така 20 години - това било, онова било и тя все живее с тази измама. Аз така го уподобявам. Разправяха ми в Ямбол за един кон. На една площ са поставили сено в един чувал. Площта се движи. Конят, като върви към сеното, върти дарака, за да изяде сеното. Той все върви към сеното и най-после, като извлече вълната, на обяд му дадат сенцето и той казва: „Стигнах сенцето! “ После пак върви и влачи вълната, и вечерта пак каже: „Слава Богу, стигнах сенцето.“ Такива вързопчета, 20 години наред следва пред дарака и все не ги стига. От такива обещания нищо не се постига. Вълната е извлачена, но конят си остава кон. Това е старото учение, така не трябва да се залъгваш.
към текста >>

Той все върви към сеното и най-после, като извлече вълната, на обяд му дадат сенцето и той казва: „Стигнах сенцето!
Аз така го уподобявам. Разправяха ми в Ямбол за един кон. На една площ са поставили сено в един чувал. Площта се движи. Конят, като върви към сеното, върти дарака, за да изяде сеното. Той все върви към сеното и най-после, като извлече вълната, на обяд му дадат сенцето и той казва: „Стигнах сенцето! “ После пак върви и влачи вълната, и вечерта пак каже: „Слава Богу, стигнах сенцето.“ Такива вързопчета, 20 години наред следва пред дарака и все не ги стига. От такива обещания нищо не се постига. Вълната е извлачена, но конят си остава кон. Това е старото учение, така не трябва да се залъгваш. Казва някой: „Аз ще подобря работата“, но работата не се подобрява.
към текста >>

“ - „Хора търся.“ Та, новото, към което сега трябва да се стремите всички, е да станете от онези добри работници в света.
Ние да дигнем нашия фар, да ги насърчим. Като вървиш така по пътя, всеки да гледа този фар. Ти няма какво да търсиш своето фенерче. Понякога ние мязаме на онези хора, които, като Диогена, денем запалват своето фенерче и вървят. Питат Диогена: „Какво има? “ - „Хора търся.“ Та, новото, към което сега трябва да се стремите всички, е да станете от онези добри работници в света. Това давам само за обяснение. Богатите хора, всеки сам си услужва. Ще си намери един скъпоценен камък, ще си направи една огърлица или на пръста ще си го тури. И хората на новото учение трябва да бъдат като тези бижутери. Те трябва да се стремят да издирят де има някоя грешна, паднала душа, те трябва да я купят, не само нея, но и всички, които са около нея.
към текста >>

“ - „Кадя тамян на Господа.“ Не му казва причината, че го предупредил да гледа нагоре, а не към земята.
Един свещеник, от най-добрите свещеници в България, една вечер му се явява неговият ръководител, съботен ден било, и го бутнал по окото, като му казал: „Едното ти око почнало по земята да гледа.“ Като станал сутрин, дето го бутнал ръководителят му, почерняло. - „Не те харесвам. Де си се ударил? Като че окото ти е ударено. Де се удари снощи? “ - „Кадя тамян на Господа.“ Не му казва причината, че го предупредил да гледа нагоре, а не към земята. Очите нагоре трябва да гледат. Ако гледаш надолу, към земята, работата ще върви тежко. Та, всички ще бъдете работници, надолу няма да гледате, но нагоре ще гледате. Това е законът на Любовта. Каквото и да се случва, ти нагоре ще гледаш.
към текста >>

Ако гледаш надолу, към земята, работата ще върви тежко.
Де си се ударил? Като че окото ти е ударено. Де се удари снощи? “ - „Кадя тамян на Господа.“ Не му казва причината, че го предупредил да гледа нагоре, а не към земята. Очите нагоре трябва да гледат. Ако гледаш надолу, към земята, работата ще върви тежко. Та, всички ще бъдете работници, надолу няма да гледате, но нагоре ще гледате. Това е законът на Любовта. Каквото и да се случва, ти нагоре ще гледаш. Божията любов трябва да изпълва сърцата ви. Никакво обезсърче- ние.
към текста >>

27. 28. ПРИНУЖДАВА НИ

ТОМ 12

28. ПРИНУЖДАВА НИ Добрата молитва Прочете се 5-а глава от Посланието към Коринтяните.
28. ПРИНУЖДАВА НИ Добрата молитва Прочете се 5-а глава от Посланието към Коринтяните. „Защо любовта ни принуждава? “ Любовта принуждава босия да се обува, гладния да се наяде, голия да се облече, невежия да придобие знание, богатия да му се отвори сърцето да дава. Любовта ни принуждава на какво? На всичко. Всяко добро, което искате да го направите, ще го направите само ако ви принуди любовта.
към текста >>

Какъвто и предмет да пипнете, ще бъдете възприемчиви, чувствителни към нещата.
Ако мечката те изяде, няма да те държи в ума си след това, а ще търси друг, и него да изяде. Ако мечката изяде само един човек и никого друг не яде, това ядене е на място. Ако иска да яде всеки ден по един човек, тогава... Това са сравнения. Когато вземете думите Христови и на пророците, тези думи трябва да се врязват във вас. И тогава целият свят ще добие друга осанка за вас. Какъвто и предмет да пипнете, ще бъдете възприемчиви, чувствителни към нещата. Дете, което обича майка си, ако е от чувствителните, като пипне един предмет, който е пипала майка му, това дете знае, че го е пипала майка му. Ако ние обичаме Бога, Той трябва да дойде при нас и ако ни обича Бог, ние трябва да идем при Него. Ако Бог ви е оставил, Той ви чака да Го обикнете, за да дойде при вас. Когато дойде някоя болест, то Господ иска да ви повика за онзи свят, но вие казвате, че не сте готови още. Той иска да ви обикне и болният казва: „Кажете на Господа, че още не съм готов да отложи тази работа.“ Казвам: Може да се отложи.
към текста >>

Имате 10 стиха - ще ги прочетете, ще искате болестта да я обърнете към Бога.
Но аз бих препоръчал на вас един опит: всяка една сестра да си вземете по една тетрадка. Вземете най-първо Евангелието на Йоана. Дойде ви някой път някое съмнение - изберете си един стих. Извадете си 10 стиха, най-важните от Евангелието на Йоана. За да познаете, че сте намерили най-важните стихове, които са необходими за вас - дойде ви някой изпит, някоя болест, искате да проверите, искате да се лекувате. Имате 10 стиха - ще ги прочетете, ще искате болестта да я обърнете към Бога. Тя е едно живо същество. Ще прочетете първия стих, втория, третия и т.н. - 3 деня наред ще четете тия стихове. Ако ви окажат влияние тия стихове, те са за вас, ако не, не са за вас. После изберете други 10 стиха, после пак, докато дойдете до едно място, че тази болест да се махне.
към текста >>

Когато имаш любов към всичко, тогава си в живота.
Това е живият Христос. Сърцето ще се обнови. Тогава ще разбереш какво нещо е истината. Когато животът на Земята почне да ти става ясен, ще се зароди в тебе желание да помагаш. Тогава си в пътя на истината. Когато имаш любов към всичко, тогава си в живота. Това е цяла една наука, която тепърва трябва да учите. Някой път чувствувате някое неразположение. След 1-2 часа то изчезва. Да бъде това във вас като изкуство, че като вземете цигулката, да можете да свирите. Когато човек знае да свири хубаво, вдъхновението всякога ще дойде.
към текста >>

„Ако имате любов към Мене и опазите Моите заповеди и Аз ще моля Моя Отец и Той ще ви даде друг Утешител, да пребъде с вас.“) 11 глава, 42 стих.
Да бъде това във вас като изкуство, че като вземете цигулката, да можете да свирите. Когато човек знае да свири хубаво, вдъхновението всякога ще дойде. Казва се: „Духът, Който Аз ще ви пратя, Който ще ви настави на всяка истина.“ Любовта трябва да ни принуждава на всичко. Следния път си донесете тетрадки с по 10 стиха. Хайде, аз ще ви ги кажа:) 14 глава, 15 и 16 стих. „Ако имате любов към Мене и опазите Моите заповеди и Аз ще моля Моя Отец и Той ще ви даде друг Утешител, да пребъде с вас.“) 11 глава, 42 стих. „Аз знаех, че ти винаги ме слушаш. Но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си ме пратил.“) 12 глава, 26 стих. „Ако служи някой на Мене, Мене нека последва и дето съм Аз, там бъде и служителят Ми. Който служи на Мене, него ще почете Отец Ми.“) 8 глава, 29 стих. „И Той, който Ме е пратил, с Мене е, не ме е оставил самичък, защото Аз върша всякога онова, което е Нему угодно.“) 6 глава, 63 стих.
към текста >>

28. 15. НАРЯД НА УЧИТЕЛЯ ЗА ПЪТЯ НА УЧЕНИКА ПО СТЪПКИТЕ НА ДВИЖЕЩАТА СЕ ПЕНТОГРАМА У ЧОВЕКА

ТОМ 12

С Правдата Господ утвърди и съгради светът и е постави свое мерило в душата да й показва пътят към Небето.
Изпълняй волята му и ще познаеш Истината; Тогава Господ ще ти е всегдашно веселие Псал. 119; 25-32 5. С Добродетелта Господ основа светът и е положи крайъгълен камак в основите на душата. Затова пази това съкровище скрито в дълбочините на твоето сърдце, защото в него е поставено твоето щастие, което Небето ти е отредило. Псал. 119; 33-40 6. С Правдата Господ утвърди и съгради светът и е постави свое мерило в душата да й показва пътят към Небето. Пази тая Небесна мярка като пробен камак да узнаваш и познаваш всички неща; Защото в тоя камък е скрита сполуката на твоята душа. Псал. 119; 41 -48 7. С Любовта Господ направи всяка жива твар и с нея вдъхна в человека дихание на живот и той стана жива душа; Затова Той е постави Кърмилница на душата да е храни с млякото на животът. Съхранявай това мляко в сърдцето си за да си жив. Псал. 119; 49-56 8.
към текста >>

Първо Послание към Коринтяните Глава 13 Любовта грешките не вижда, а само доброто.
Истина ви казвам, Аз съм вратата; през мен ако влези някой спасен ще бъди и ще влези и ще из- лези и паша ще намери. Мойте овци слушат моя глас и аз ги познавам и те идат вслед мене. И Аз им давам Живот вечен и няма да загинат, никой няма да ги грабне от ръката ми; Това е волята на Отца. Псал. 63; 7 Душата си ти подигни в Господа за бъдни дни в основа чист живот положи с сърце пълно с любов ти служи. 15-ТЕ СТЪПАЛА НА БОЖИЯТА ЛЮБОВ: Любовта дълготърпи, благосклонна е Любовта не завижда не се превъзнася не се гордее не безобраствува не дири своето си не се раздражава не мисли зло срадува се на истината Любовта всичко претърпява на всички хваща вяра на всичко се надее всичко търпи Любовта никога не отпада. Първо Послание към Коринтяните Глава 13 Любовта грешките не вижда, а само доброто. „Господи на Любовта, Ти си изпълнението на всичкия закон вътре в нас. Ти си радост на всички от сега за през всичките векове." Свещеният подпис на Духа Беинса Дуно 24. IX. 1921 г. ------------------- [indent=1]* Нарядът е написан с почерка на Учителя на отделни малки, еднакви по големина и форма листчета, като всеки номер е на отделно листче. На плика, в който са съхранявани, има стенографска бележка: „Наряд от Учителя.
към текста >>

29. ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 1881-1900

Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова

ТОМ 14

Н-ро Послание към Коринтяните, 6 гл.: 16 ст.
Това е силата в света, с която човек се повдига. Когато се намериш в безизходно положение кажи в себе си: „Не губи времето си в празни работи." Правило. 1883 Едно обещание, което не е разумно, може и да не го изпълниш. Човек не е длъжен да изпълни едно неразумно обещание. Словото. 1884 Словото е език на Бялото Братство и музиката е език на Бялото братство. Н-ро Послание към Коринтяните, 6 гл.: 16 ст. 1885 „Вие сте храм на Бога Живаго, както рече Бог: Ще се заселя в тях и в тях ще ходя и ще им бъда Бог и те ще ми бъдат народ." Условията. 1886 Човек сам приготовлява условията, при които ще живее. Душите, с които си свързан, представляват условията, при които ще живееш. Лошите условия. 1887 Само при най-лошите условия ти можеш да придобиеш знанието, което никъде не може да ти се даде.
към текста >>

1896 Вярата в Бога и Любовта към Бога, подразбира да намерите отношенията си към хората.
Не губете времето си напразно! 2. Научете се да слугувате на Духа си, на душата си, на ума си и на сърцето си. Изпит. 1895 Съвременната култура е поставена на голям изпит. Всички ще държите матура. Които издържи, ще се спаси. Отношенията. 1896 Вярата в Бога и Любовта към Бога, подразбира да намерите отношенията си към хората. Бог трябва да ви покаже какви трябва да бъдат отношенията ви към окръжаващите и техните отношения към вас. Пеенето на ангелите. 1897 Когато ангелите пеят, за вас слънцето грее. Когато престанат ангелите да пеят и си почиват, за нас настъпва тъмнина. Престанеш ли да пееш в душата си, ще дойде тъмнината.
към текста >>

Бог трябва да ви покаже какви трябва да бъдат отношенията ви към окръжаващите и техните отношения към вас.
2. Научете се да слугувате на Духа си, на душата си, на ума си и на сърцето си. Изпит. 1895 Съвременната култура е поставена на голям изпит. Всички ще държите матура. Които издържи, ще се спаси. Отношенията. 1896 Вярата в Бога и Любовта към Бога, подразбира да намерите отношенията си към хората. Бог трябва да ви покаже какви трябва да бъдат отношенията ви към окръжаващите и техните отношения към вас. Пеенето на ангелите. 1897 Когато ангелите пеят, за вас слънцето грее. Когато престанат ангелите да пеят и си почиват, за нас настъпва тъмнина. Престанеш ли да пееш в душата си, ще дойде тъмнината. Започнеш ли да пееш в душата си - ще дойде светлината.
към текста >>

30. 28. ИСТИНСКАТА РЕЛИГИЯ

Иван Толев

ТОМ 15

Следователно, да изповядваш една религия или да се наричаш „религиозен" човек, това значи не да принадлежиш към едно общество на установени, неприкосновени и безжизнени догми, форми и обреди, често пъти дори съвършено безсмислени в своя външен механизъм и които си задължен принудително да следваш, а да възприемеш Бога в себе си, за да направи Той свое жилище втебе, който си „храм Божи", както е казано в Писанието.
Филолозите и философите са изтълкували буквалния и вътрешния смисъл на думата „религия". Всеки, който се интересува от тия тълкувания, може да ги намери в кой и да е енциклопедически речник или в съчиненията по религиозната философия. Тук ние ще се спрем върху същинския скрит смисъл на тая дума. А той е съществувал още преди изобретението на латинската дума „religio", която значи „връзка" и даже „превръзка" или „втора връзка", съществувал е още в съзнанието на най-старите народи и се състои в единението на индивидуалната душа с нейния Първоизточник с Бога. Това постоянно и неразривно единение е връзката. Следователно, да изповядваш една религия или да се наричаш „религиозен" човек, това значи не да принадлежиш към едно общество на установени, неприкосновени и безжизнени догми, форми и обреди, често пъти дори съвършено безсмислени в своя външен механизъм и които си задължен принудително да следваш, а да възприемеш Бога в себе си, за да направи Той свое жилище втебе, който си „храм Божи", както е казано в Писанието. Явно е, че истинската религия е жива връзка с Бога. Тя се проявява в мислите, чувствата и действията на човека, обществото и народа. Само разумните, които са достигнали до оная степен на развите, че могат да възприемат и създават най-чистите и възвишени мисли за отношенията между отделните индивиди и за целокупния живот, са действително религиозни; само добрите, които са разкрили сърцата си за най-топлите и благородни чувства, стремежи и желания по отношение на другите, могат да се нарекат религиозни; най-сетне, само добродетелните, които във всичките си дела се ръководят от безкористие, себеотрицание и самопожертвуване за благото на другите, имат право да се нарекат религиозни. Вън от тия условия, никой не може да се счита религиозен, колкото и да витийствува или да се самохвали. Религиозното качество е вродено в човека и неговото зачатъчно или напреднало състояние личи ясно върху всекиго, защото човешкото тяло, като външен материален израз на вътрешния човек, е божествено писмо, по което вещият ясновидец може да прочете заложбите във всеки субект.
към текста >>

Да любиш себе си, да правиш спрямо тях само онова, което искаш да правят и те на тебе, да работиш заедно с другите само за доброто, полезното и вечното, да участвуваш във всичките им грижи, скърби и радости, да им помагаш непрестанно в нуждите им и с една реч, да считаш и чувствуваш всички като свои братя и сестри, към които да храниш само добри мисли и да действуваш само с добри постъпки, без себелюбие и гордост, това състояние на единение с цялото човечество е възможно само чрез Любовта.
Тоя принцип е Любовта. Защото Христос е казал: „Възлюби Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила". Душата, като комплекс от всичките вътрешни, скрити сили у човека, трябва да бъде съединена, преди всичко и постоянно, с Бога. А това съединение е възможно само чрез Любовта, която е извор на всички други човешки достижения. По-нататък Христос е установил втория закон: „Възлюби ближния като себе си". Да любиш себе си, да правиш спрямо тях само онова, което искаш да правят и те на тебе, да работиш заедно с другите само за доброто, полезното и вечното, да участвуваш във всичките им грижи, скърби и радости, да им помагаш непрестанно в нуждите им и с една реч, да считаш и чувствуваш всички като свои братя и сестри, към които да храниш само добри мисли и да действуваш само с добри постъпки, без себелюбие и гордост, това състояние на единение с цялото човечество е възможно само чрез Любовта. Най-сетне, на трето място, Христос е заповядал: „Любете и враговете си", защото „ако любите само приятелите си, каква заплата ще имате на небеса? " Един велик подвиг на душата е да възлюбиш врага си. Това е необходимо за всекиго, който иска да бъде действително религиозен човек. Защото и врагът е брат, но само че е закъснял в своето развитие. Нему трябва да се помогне с всички позволени от Бога средства, за да се пробуди и проясни съзнанието му и да се отвърне от заблужденията си.
към текста >>

В 13-а глава от l-то си послание към Коринтяните, той е написал: 1) „Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти и кимвал, що дрънка"; това се отнася, очевидно, за ония, които на думи, са много щедри в своите любовни излияния към другите, но на дело или са крайни скъперници или пък прилагат омразата и ненавистта във всичките си постъпки; такива са запример ония проповедници, които си служат с красиви и пищни фрази, а действуват егоистично; такива са ония от учителите, които се борят само за материални облаги, а прикриват истинските си апетити било със софизми.
Тя е сила, която може да преобрази и най-закоравялата в престъпления и злоумишленост душа. Тая Любов трябва да въодушевлява и ръководи цялото духовенство във всичките му намерения и начинания. И учителите, възпитатели на младото поколение, и всичките други обществени дейци и всеки отделен човек - всички трябва да разтворят сърцата си за Любовта, проповядвана от Христа, защото Бог е казал: „Сине мой, дай ми сърцето си". Така, сам Христос, проявата на Божествената Любов, като най-възвишен и животворящ принцип, ще пребъдва в нас. Едно кратко, но капитално наставление за тая цел ни е оставил най-активният от апостолите - Павел. В 13-а глава от l-то си послание към Коринтяните, той е написал: 1) „Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти и кимвал, що дрънка"; това се отнася, очевидно, за ония, които на думи, са много щедри в своите любовни излияния към другите, но на дело или са крайни скъперници или пък прилагат омразата и ненавистта във всичките си постъпки; такива са запример ония проповедници, които си служат с красиви и пищни фрази, а действуват егоистично; такива са ония от учителите, които се борят само за материални облаги, а прикриват истинските си апетити било със софизми. било с бомбастични речи за идеали; такива са ония политици, които плачат все за правата и интересите на народа, докато са далеч от политическата власт, а щом я завладеят, забравят громките си тиради и пр.; 2) „И ако имам пророчество и зная всичките тайни и имам всяко знание и ако имам всичката вяра, щото и гори да преместям, а любов нямам, нищо не съм"; такива са бесърдечните учени, които учат другите от катедрата на разни знания, много пъти сами нуждаещи се от доказателства, но, жестоки по сърце, не са готови да извършат нито едно добро дело и пр.; 3) „И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам"; такива са богатите митари и фарисеи, които са спечелили богатството си по безчестен начин и постоянно се хвалят, че жертвуват от трохите си и правят добрини, за да придобият публично одобрение или възмездие и пр. Но любовта, казва тоя апостол, не се превъзнася и не се гордее, не дири своето Тя прави добро за самото добро, а не с цел за отплата, било материална, било морална. Така трябва да се разбира и прилага Любовта. Но какво се наблюдава във всекидневния живот? Тъкмо обратното на това, което предписва чистото и велико учение на Христа.
към текста >>

31. 1929 година - продължение

ТОМ 16

от „Посланията към Римляните".
Измих се, посвирих а после - молитва. След това се заготвих да допиша писмото на Еленка, което в събота писах, а не можах да предам в Попово, също в понеделник пощата не мина да вземе писмата, защото аз му обещах, че няма да пращам писма, за да не си трепе коня до Крепча 2 пъти да дохожда. Изкарах часа във II отделение и пратих Бейтулата заедно с Ш и IV да отидат за пясък, за да се доизмаже училището. Направих договор на жителя Мъстън Абигугов за купуването на една нива от Етар Османов. И започнах да чета 2 гл. от „Посланията към Римляните". 11 .IV.1929., четвъртък След учебните часове потеглих за Цар-Асен, в 6 ч бях вече тамо. Вечерта спах у Неделчо Николов, Дошел бе Пантелей Пенев от Хайдар, запознах се с Хумбаджиева от гр. Попово, учителка засега в Цар-Асен. Стела Атанасова са сърдити с всичките колеги, така, освен с Цона, с която и дружи. Стояхме докъде 11 ч и си легнахме.
към текста >>

Едната изразявала своята любов към Него, като постоянно му носела портрета и все го целувала, накарала хората да му построят параклиси, свещи да му палят и кандила да му светят.
Четох за „Светило на тялото ти е окото" и „Двама свидетели". „И във вашия закон е писано, че свидетелството на двама е вярно" - това са двамата свидетели а човека: умът и сърцето, двамата философа, които учат човека всякога; и той трябва винаги поука от тях да вземе, но не само от единия. Те са двете Богини-сестри, слезли от небето, обичащи се горе много, неразделни, а слизайки да помагат на човечеството, се опорочили, обезобразили, забравили се една друга и създали два култа в човечеството: култа на науката и култа на сърцето - на религията, и се борят всеки с доводи и доказателства, че единият е по-прав от другия. Науката оборва религията и религията - науката и така, вечен спор на двете близки и неразделни някога сестри. Също и четох за Царския син, в когото се влюбват две красиви царски дъщери. Едната изразявала своята любов към Него, като постоянно му носела портрета и все го целувала, накарала хората да му построят параклиси, свещи да му палят и кандила да му светят. А другата от признание и любов към царския син взела „Книгата на живота", написана от него, и почнала да я чете, проучава и принципите й в живота да прилага. Първата създала сегашната религия, а втората - това са ония редки будни души, които проучават природата - великите закони, и съобразно с тях живеят в хармония с цялото битие. 18.IV.[1929 год.], четвъртък Станах от стаята, в която спах, в 5 1/2 ч. Съмнало се бе. Земята торена от сняг.
към текста >>

А другата от признание и любов към царския син взела „Книгата на живота", написана от него, и почнала да я чете, проучава и принципите й в живота да прилага.
„И във вашия закон е писано, че свидетелството на двама е вярно" - това са двамата свидетели а човека: умът и сърцето, двамата философа, които учат човека всякога; и той трябва винаги поука от тях да вземе, но не само от единия. Те са двете Богини-сестри, слезли от небето, обичащи се горе много, неразделни, а слизайки да помагат на човечеството, се опорочили, обезобразили, забравили се една друга и създали два култа в човечеството: култа на науката и култа на сърцето - на религията, и се борят всеки с доводи и доказателства, че единият е по-прав от другия. Науката оборва религията и религията - науката и така, вечен спор на двете близки и неразделни някога сестри. Също и четох за Царския син, в когото се влюбват две красиви царски дъщери. Едната изразявала своята любов към Него, като постоянно му носела портрета и все го целувала, накарала хората да му построят параклиси, свещи да му палят и кандила да му светят. А другата от признание и любов към царския син взела „Книгата на живота", написана от него, и почнала да я чете, проучава и принципите й в живота да прилага. Първата създала сегашната религия, а втората - това са ония редки будни души, които проучават природата - великите закони, и съобразно с тях живеят в хармония с цялото битие. 18.IV.[1929 год.], четвъртък Станах от стаята, в която спах, в 5 1/2 ч. Съмнало се бе. Земята торена от сняг. Вънка замръзнало -студено е.
към текста >>

Казах Му, че преднамерявам да отида при Еленка, Той одобри и, взимайки сбогом, каза ми да поздравя Еленка и потеглих към 12 ч.
На Бобчев, обущаря, турих едни токове гумени и със Сандю се видяхме, той ми даде още 3 абоната за „Водолей" и в 1 ч с бързия потеглих за София. Вечерта в 11 ч бяхме в София. Спах в учителския дом за 32 лв. Сутринта отидох у Георги Събев - у Савови, занесох им шише масло и нещо друго. Отидох след това на Изгрева, Говорих с Учителя, Когото намерих на чешмичката, подпираха бреговете, да не би водата да подкопае зидовете. Казах Му, че преднамерявам да отида при Еленка, Той одобри и, взимайки сбогом, каза ми да поздравя Еленка и потеглих към 12 ч. Отидох на Василовския хан, но билетите се бяха изпродали, та заедно с други търговци отидохме с такси чак към 5 ч за Годеч; за 2 часа стигнахме в Годеч. Хубави гледки се отварят на юг, запад и север от бързо пътуващия автомобил. Селата към Годеч са разпръснати и обземат широки площи, къщите са пръснати по хълмове и равнини, а носят все едно име на селото. В Годеч стигнах в 7 ч. Потеглих веднага за Туден, за дома на Анастас поп Христов, главен учител на селото.
към текста >>

Отидох на Василовския хан, но билетите се бяха изпродали, та заедно с други търговци отидохме с такси чак към 5 ч за Годеч; за 2 часа стигнахме в Годеч.
Вечерта в 11 ч бяхме в София. Спах в учителския дом за 32 лв. Сутринта отидох у Георги Събев - у Савови, занесох им шише масло и нещо друго. Отидох след това на Изгрева, Говорих с Учителя, Когото намерих на чешмичката, подпираха бреговете, да не би водата да подкопае зидовете. Казах Му, че преднамерявам да отида при Еленка, Той одобри и, взимайки сбогом, каза ми да поздравя Еленка и потеглих към 12 ч. Отидох на Василовския хан, но билетите се бяха изпродали, та заедно с други търговци отидохме с такси чак към 5 ч за Годеч; за 2 часа стигнахме в Годеч. Хубави гледки се отварят на юг, запад и север от бързо пътуващия автомобил. Селата към Годеч са разпръснати и обземат широки площи, къщите са пръснати по хълмове и равнини, а носят все едно име на селото. В Годеч стигнах в 7 ч. Потеглих веднага за Туден, за дома на Анастас поп Христов, главен учител на селото. По пътя ме настигна една бабичка на име баба Тана.
към текста >>

Селата към Годеч са разпръснати и обземат широки площи, къщите са пръснати по хълмове и равнини, а носят все едно име на селото.
Сутринта отидох у Георги Събев - у Савови, занесох им шише масло и нещо друго. Отидох след това на Изгрева, Говорих с Учителя, Когото намерих на чешмичката, подпираха бреговете, да не би водата да подкопае зидовете. Казах Му, че преднамерявам да отида при Еленка, Той одобри и, взимайки сбогом, каза ми да поздравя Еленка и потеглих към 12 ч. Отидох на Василовския хан, но билетите се бяха изпродали, та заедно с други търговци отидохме с такси чак към 5 ч за Годеч; за 2 часа стигнахме в Годеч. Хубави гледки се отварят на юг, запад и север от бързо пътуващия автомобил. Селата към Годеч са разпръснати и обземат широки площи, къщите са пръснати по хълмове и равнини, а носят все едно име на селото. В Годеч стигнах в 7 ч. Потеглих веднага за Туден, за дома на Анастас поп Христов, главен учител на селото. По пътя ме настигна една бабичка на име баба Тана. - „Ех, сине, къде тъй бързо пътуеш, закъде отиваш? " - „Отивам за Туден." Оказа се, че и тя е от това село.
към текста >>

Към 5 ч се завърнахме в с.
Следобед отидохме над селото на така наречената височина „Добро-глед", откъдето се и откриват още по-чудни гледки на тоя западен български кът, „Добро-глед" - оправдава това си име. Сръбската граница е на час оттука. Води ме и в хубава, макар и частна дъбова гора, Кюдечер, където тя си ходела често. Там изядохме един хубав портокал, който аз носех от София. С особен усет в сърцето и душата бяхме през целия ден, но мен ми бе тежко малко, защото бях изморен. Към 5 ч се завърнахме в с. Туден, за да сготвим нещо, та кога си дойдат Поп Христови, да има вечеря. Вечерта им свирих с цигулката и пяхме „Кацнал бръмбар на трънка" и „Бялото кокиче". Легнахме пак къде 11 ч . 29.IV.1929., понеделник Станахме. Ето, дъжд валяло през нощта, вали и сега.
към текста >>

Поздравиха със: „Само светлият път на Мъдростта води към Истината, в Истината е скрит животът." Размишление върху добрите придобивки.
Понеже чешмичката на бивака е зацементирана и водата не се огрява от слънцето, то Учителят искал да пие вода от горе, от другия извор, който се огрява от слънцето. На тръгване, още следобед, Учителят предупредил, че точно в 5 ч с експрес ще отпътуваме за София. И действително, точно в 5 ч следобед, така, ама точно в 5 ч, завалява дъжд, който ги съпровожда, докато пристигнат на Изгрева. IV. В разговор, при самия факт [на] някоя грешка, не обвинявай себе си и не се оправдавай с нищо, но кажи само така: „Аз дадох повод." Тази сутрин имаха братята тема за: „До бай Шишко гостилничаря". Учителят дойде. Поздравиха със: „Само светлият път на Мъдростта води към Истината, в Истината е скрит животът." Размишление върху добрите придобивки. 4.V.1929 год., събота, Изгрев Направихме наряда на Изгрева и с Петър ходихме в града за билет, но не продавали. Купихме козунаци и храна за 2 ^ 3 дни. Тая сутрин вземах стомните и отидох на чешмичката за вода. Тамо дойде и Учителят. На мене каза да нахвърлям големи и малки камъчета и заподир брега покрай купела -изворчето горното.
към текста >>

Това, което сега преживяваме, е временно." „Истинските празнични дни са идейни дни, в които човек се научава как да живее." „Да познаваш и прилагаш Великия закон, който Бог е написал в твоята душа, това е идеалът, към който всеки съвременен човек трябва да се стреми." „Докато човек дава ход на отрицателните сили вътре в себе си, дотогава и злото ще съществува извън и вътре в него.
Дошли да търсят листа за буби. След като ги нагостих, те си отпътуваха, а аз започнах да се готвя за Цар-Асен. Потеглих от Крепча в 5 и 25. Вървях много бавно и четох беседата „Умовете им" от 9-а серия 9. книжка. Цялата природа, приятната зеленина, буйната и приятна сега млада зеленина и чудните песни на птичките - всичко това ме радваше и задълбочаваше в прочетеното от Учителя: „Животът има временни и крайни цели. Това, което сега преживяваме, е временно." „Истинските празнични дни са идейни дни, в които човек се научава как да живее." „Да познаваш и прилагаш Великия закон, който Бог е написал в твоята душа, това е идеалът, към който всеки съвременен човек трябва да се стреми." „Докато човек дава ход на отрицателните сили вътре в себе си, дотогава и злото ще съществува извън и вътре в него. Давали ход само на положителните сили вътре в себе си, той ще вижда само проявата на доброто. Възприемем ли Божията Любов, ще възприемем и доброто." Стигнах в Цар-Асен къде 7 ч. Намерих Цона и Стела заедно. Цона след малко си отиде, а ние останахме на разговор докъде 9 ч и повече. Отидох да спя у бр. Ив.
към текста >>

Потеглих си за Крепча през Опака, Четох из Опаченските участъци резюмето „Свещената връзка" и 8 глава от Посланието към Римляните - и то е отлично по форма, съдържание и смисъл.
За храната, въздуха, водата и т. н. и после „Справяне с мъчнотиите"- резюме на специалния клас. Нахранихме се със Сандю и той потегли за Попово, а аз - за прогимназията. Тамо присъствувах на урок по пеене при Поп-Маринова. На обед обядвахме у Васил Острев заедно с Раднев. Потеглих си за Крепча през Опака, Четох из Опаченските участъци резюмето „Свещената връзка" и 8 глава от Посланието към Римляните - и то е отлично по форма, съдържание и смисъл. Вечерта се отбих у Недю Христов; за първи път Недю ми откри, че той желае да говори по въпроси из хубавото в живота, върху окултизма, и разменихме хубави мисли за Учителя и същността на Учението Му и хорската мълва по него вследствие попските клюки. Видях се тамо с Янко и Стефанка, без да се отбивам, и потеглих за Крепча. Кирушка решила днес вече да се сгоди за Стою Атанасов. Като пристигнах в 10 ч, запалих примуса, за да стопля вода, и проявих 3 стъкла и в 11 и половина, след като се изкъпах и преоблякох, си легнах. 23.V.1929 год., Крепча Събудих се, като слънцето вече тъкмо на изгрев.
към текста >>

Към 4 ч наново започнах да чета горното резюме, вече с ясна памет и отпочиналост.
Ходих за лапад и си сварих манджа за обед. Свирих и след това започнах да чета резюмето „Добрата почва" от 3.Ш.1929 год., неделна беседа, Изгрева. Прочетох го уж бавно, за да отпечатам всяка жива мисъл в паметта си, но тежко ми бе, мен ми се приспиваше и пак [се] пробуждах и дочетох, но нищо не запомних. Нахраних се и след това легнах да си отспя. Спал съм с промеждутъци 3 ^ 4 часа, като ставах да промивам - избанвам копиращите се картичка на Санду и паламарските учители. Към 4 ч наново започнах да чета горното резюме, вече с ясна памет и отпочиналост. Водих си и бележки. Четох след това вестник „Живот". 24.V.1929 год., Св. Кирил и Методий Станах от сън. Ето, хубаво се разсъмнало.
към текста >>

След молитва и гимнастическите упражнения - свирих и почнах да чета от Евангелието II послание към Коринтяните, 7 глава, 149, стих, от Ш серия.
Излязох и ето, слънцето изгря. Всичко бе тъй тихо, тъй тихо. Нито лист да трепне, тук-таме се чуваше птича песен, не е като други сутрини - в хорови птичи песни и ветренен полъх. Мен не съвсем ми бе весело. И аз чувствувах нещо тъжничко. След молитва и гимнастическите упражнения - свирих и почнах да чета от Евангелието II послание към Коринтяните, 7 глава, 149, стих, от Ш серия. След това намерих в гората хубаво място за слънчева баня и се преместих. Небето бе ясно, времето тихо. Съблякох се съвсем гол. Много приятно ми бе, като ме печеше хубавото слънце. Чувствувах особно състояние като че ли бях в баня, потънал съвсем във водните вълни, от които се чувствуваше особна приятност.
към текста >>

Веднага се организираха облаци и заваля на изток и облакът се напъти към Крепча.
Съблякох се съвсем гол. Много приятно ми бе, като ме печеше хубавото слънце. Чувствувах особно състояние като че ли бях в баня, потънал съвсем във водните вълни, от които се чувствуваше особна приятност. Докъде 12 ч на обед стоях все гол. Затряска и загърмя далеч на изток за дъжд. Веднага се организираха облаци и заваля на изток и облакът се напъти към Крепча. След малко заваля силен дъжд и град и то само в горнята махала. В долната махала нема дъжд, облакът се понесе към Горско-Абланово. Вечерта бях отишъл при Сандю. Тамо ни завариха хора, мъже и 2 жени, които закъснели в Крепчанската мера и ги завалява дъжд, се отбиват да пренощуват у Сандюви или другаде. Човекът е Петър Събков заедно с жена и дъщеря си - жена около 30-годишна, разоставена с мъжа си, понеже отишъл 7 години в Румъния, оженил се тамо и не се обръща и досега към нея.
към текста >>

В долната махала нема дъжд, облакът се понесе към Горско-Абланово.
Чувствувах особно състояние като че ли бях в баня, потънал съвсем във водните вълни, от които се чувствуваше особна приятност. Докъде 12 ч на обед стоях все гол. Затряска и загърмя далеч на изток за дъжд. Веднага се организираха облаци и заваля на изток и облакът се напъти към Крепча. След малко заваля силен дъжд и град и то само в горнята махала. В долната махала нема дъжд, облакът се понесе към Горско-Абланово. Вечерта бях отишъл при Сандю. Тамо ни завариха хора, мъже и 2 жени, които закъснели в Крепчанската мера и ги завалява дъжд, се отбиват да пренощуват у Сандюви или другаде. Човекът е Петър Събков заедно с жена и дъщеря си - жена около 30-годишна, разоставена с мъжа си, понеже отишъл 7 години в Румъния, оженил се тамо и не се обръща и досега към нея. Имала момиченце, 6-годишно вече. Стояла вече 4 години слугиня из Русе и сега си дошла с цел може би да се омъжи и да си отпочине, както си и каза.
към текста >>

Човекът е Петър Събков заедно с жена и дъщеря си - жена около 30-годишна, разоставена с мъжа си, понеже отишъл 7 години в Румъния, оженил се тамо и не се обръща и досега към нея.
Веднага се организираха облаци и заваля на изток и облакът се напъти към Крепча. След малко заваля силен дъжд и град и то само в горнята махала. В долната махала нема дъжд, облакът се понесе към Горско-Абланово. Вечерта бях отишъл при Сандю. Тамо ни завариха хора, мъже и 2 жени, които закъснели в Крепчанската мера и ги завалява дъжд, се отбиват да пренощуват у Сандюви или другаде. Човекът е Петър Събков заедно с жена и дъщеря си - жена около 30-годишна, разоставена с мъжа си, понеже отишъл 7 години в Румъния, оженил се тамо и не се обръща и досега към нея. Имала момиченце, 6-годишно вече. Стояла вече 4 години слугиня из Русе и сега си дошла с цел може би да се омъжи и да си отпочине, както си и каза. Жена много приказлива и общителна. По снага висока, пълна повечко, отколкото трябва, човек, в който животното зове, очите мамят. Бащата и майката заспаха, а тя, легнала, продължаваше още цели часове да разправя ред историии за живота си и изобщо за себе си.
към текста >>

Към обед ми се искаше да продължа писмото си, но не успях.
По обед получихме писмо от Еленка, което закъсняло около 11 дни. 28.V.1929 год., вторник Станах и ходих на изгрева; ръмеше дъждец, но не опасен. Четох тамо и си дойдох после. Бях започнал да пиша писмо на Сестрата Еленка с молив, обаче заръмя дъжд и подмокри хартията, та даже се поизцапа, и се принудих да сляза в училището и тамо да продължа, но много хора ме безпокоят с искането на децата си да им помагам в работата, та не можах да пиша и писмо. През деня работих картички за Ярдъм и Водишката прогимназия и други някои. Към обед ми се искаше да продължа писмото си, но не успях. Вечерта Атимина дойде при мен да се изповяда, какво, че в качеството си на свидетел по злоупотребени пари от Мустафа Хасанджик с фалшиви документи, то Мустафа Ибр, Хасанджик го съветва да се съгласи, че той вземал пари и че те са купили дирек за някакъв си трон [? ] и ред други. Аз го посъветвах да говори истината. Легнах след 10 ч. Този ден, в бързането си за изгрева, сутринта не си бях умил лицето.
към текста >>

Дойдохме в училището, направихме по един чай, свирихме, пяхме и те към 10 ч си отидоха, а аз започнах да проявявам стъклата.
Приготвих се и потеглихме с Янко, като занесох едно кило мляко, една консерва пържени патладжани и малко вече захванал да мухлясва хляб, защото нямах други. Аз въпреки че бях в почивка - трябваше да наруша, защото да не ям, пред компанията ще обърна внимание, което си няма смисъл и недобри последствия. После направихме 4 снимки. Децата донесли една дълга сълба и се качихме в монастирчето, като и Стефанка, и Марийка се качиха в южната стая, а в източната Марийка не се качи. След това им свирих с цигулката песничката „Ратайче" и те пяха, за да я заучат. Дойдохме в училището, направихме по един чай, свирихме, пяхме и те към 10 ч си отидоха, а аз започнах да проявявам стъклата. Четох и писах нещо в тефтеря от Ш серия и си легнах чак в 12 ч. сълба - диал. стълба, (бел, М. И.) ^ зарар (тур.) - щета. {Бел, М.И.} 30.май 1929 год., четвъртък Станах от сън.
към текста >>

Готвих лападена чорба, сютляш, след това дойде и господин Славов към 11 1/2 ч.
Дойдох си в 1 ч и легнах къде 2 ч, защото топлих вода, за да се измия. 31.май 1929 год., петък Станах. Слънцето тъкмо изгряло вече. На утринната бях в стаята си. Заприготвяхсе, за господин Славов. Готвих лападена чорба, сютляш, след това дойде и господин Славов към 11 1/2 ч. Той пожела и сварих ошав, но за обед не се успя, а остана за вечеря. Господин Славов щеше да отпътува към вечеря за Юрендик, но остави за сутринта. Говорихме за Кирушка и годежа й за Стою, че тя не е съгласна и съгласна и сама е неопределена, но хей-така, жени се да е оженена. Даже казвала, че да би имало как, би развърнала, но не можела вече да се отърве, защото ще я заплашват после и ред неприятности. А вчера как миловидно отправяше поглед към мен и ме пита защо не съм отишъл на годежа й и ред др.
към текста >>

Господин Славов щеше да отпътува към вечеря за Юрендик, но остави за сутринта.
Слънцето тъкмо изгряло вече. На утринната бях в стаята си. Заприготвяхсе, за господин Славов. Готвих лападена чорба, сютляш, след това дойде и господин Славов към 11 1/2 ч. Той пожела и сварих ошав, но за обед не се успя, а остана за вечеря. Господин Славов щеше да отпътува към вечеря за Юрендик, но остави за сутринта. Говорихме за Кирушка и годежа й за Стою, че тя не е съгласна и съгласна и сама е неопределена, но хей-така, жени се да е оженена. Даже казвала, че да би имало как, би развърнала, но не можела вече да се отърве, защото ще я заплашват после и ред неприятности. А вчера как миловидно отправяше поглед към мен и ме пита защо не съм отишъл на годежа й и ред др. А за Стефанка и Янко говорихме, че Янко си е груб материалист - грубиянин, който знае само шеги, а нещо друго - нищо. Стефанка казала, че Янко вече й предлагал, но тя се чудела още.
към текста >>

А вчера как миловидно отправяше поглед към мен и ме пита защо не съм отишъл на годежа й и ред др.
Готвих лападена чорба, сютляш, след това дойде и господин Славов към 11 1/2 ч. Той пожела и сварих ошав, но за обед не се успя, а остана за вечеря. Господин Славов щеше да отпътува към вечеря за Юрендик, но остави за сутринта. Говорихме за Кирушка и годежа й за Стою, че тя не е съгласна и съгласна и сама е неопределена, но хей-така, жени се да е оженена. Даже казвала, че да би имало как, би развърнала, но не можела вече да се отърве, защото ще я заплашват после и ред неприятности. А вчера как миловидно отправяше поглед към мен и ме пита защо не съм отишъл на годежа й и ред др. А за Стефанка и Янко говорихме, че Янко си е груб материалист - грубиянин, който знае само шеги, а нещо друго - нищо. Стефанка казала, че Янко вече й предлагал, но тя се чудела още. Но тя не разбира, че Янко само я използува за дружина и общене, а всъщност той не ще я вземе. Добро момиче, но до крайност наивно, което диагноза на болестта си не може да определи. След това се разсъблече господин Савов, изми се хубаво и легна да си поспи.
към текста >>

След това изпратих господин Славов до Бош-пунар [бунар] към Юренджик и се върнах.
Той си разправи историята на баща си, на дядо си, на сина си. За жените изобщо, че са жени слабохарактерни и податливи и ред др. 1 юний 1929год. Станах къде къде 6 ч от сън. Измих се хубаво и закусихме. След това изпратих господин Славов до Бош-пунар [бунар] към Юренджик и се върнах. Не влязох на занятия, а попълвах таблиците. На обед получих от Стиляна Русева картичка и писмо от Никола Ст. Мисирджиев. Николовият адрес е: Nikola Stoianoff, Missirdjieff, Calle "Inglotera" 251, Villa del Serro Montediolle, R del Uruguay. Искаше ми се да си отида, но пък канцеларската работа ме спираше. Д. Лазаровски ме изнасилва да си ходим.
към текста >>

Нахранихме се и аз излязох към общината.
Изчистих си обущата с четката, която ми даде Марийка. Измих се и след молитва [се] приготвих за път. Дойде Цветанка и донесе рубашката. Броих й за нея и за долните гащи 140 лева за работата и през сестра си отидох във Водица. У дома бе кака, батю, Иван. Нахранихме се и аз излязох към общината. Тамо избрахме комисия по определяне данък сградите, за Попово и двама души за разделяне селото на критерий по нивята и на 25 души по един за класиране на самите ниви. Ходих у Рали Петров. Там бе и Колю Иванов Стоянов. Говорихме дълго. Излязох и се срещнах при общината със свяка Събя.
към текста >>

Особено, един изказа някакво си вътрешно презрение към вегетарианците, та и не може човек да се справи с подобни хора, но моя вина.
Вечерята бе с много и много прибавки и добавки със сладките му и десертите му. Калинка е човек само на благоутробието, затова и пищна храна е приготвила. Вечерта не бях разположен, защото хора все от това село, дойдоха и комисията по оземляването на бедните и то двама души с грамофона си. Свириха до 1 ч. Мен много ми се спеше. Особено, един изказа някакво си вътрешно презрение към вегетарианците, та и не може човек да се справи с подобни хора, но моя вина. Защо аз обещах на Собаджиева да ги заведа в Горско-Абланово. Трябваше да не се съглася на поканата им. А аз -мекушав, те поканиха, аз отказах, но при настойчивото искане се съгласих да ги придружа. По вечерта нещо особно не се говори. Освен скрити вълчи погледи, особено по външно красивата Меркурианка - сестрата на Калинка, която, въпреки че възрастничка, изглеждаше жива като дете и младолика като 20-годишно момиче, даже нещо по-млада.
към текста >>

Умът и сърцето ми се въздигат към Бога и искам да попълня празнотата, която душата ми гнети.
А трябва да се учи и прилага това, което ни дава Учителят, защото без духовна храна, без Бога пуст е животът и празнота усеща човек в душата си. Свирих нещо с цигулката. Павлина ми повърна нотите. Сега е вече 3 ч. Дъжд не вали, но е облачно. Умът и сърцето ми се въздигат към Бога и искам да попълня празнотата, която душата ми гнети. И все, да остана тук, у дома това лято, на домашни и познати ще е добре, но на мен не ще е добре. Аз трябва да замина за София и тамо да бъда при братята, при Учителя всеки ден по нещо ново да получавам, защото каква полза да ходя тук ей-тъй, както вчера и днес из света да те отрупват с ред мисли и недобри пожелания. Там, където има думи на живот, тамо е нашето жилище, там е нашият дом. Които слушат Словото Божие и го изпълняват, те са ми братя, сестри и майка тука в живота, и таило при тях да бъда аз и тамо да дружа и работя. Работих картички на Гърчиновци и Горско-Аблановци.
към текста >>

„Любовта е път към вечно тържество, но за да не злоупотреби човек с нея, преди всичко той трябва да мине по пътя на скърбите и страданията." Часът е 2, потеглям за Цар-Асен.
9.VI.1929 год., неделя Станах, но много ми е изморено от това, дето яздих колелото до Опака. След наряда се готвих за писане таблиците и рапортите и сведенията. До обед ги довърших съвсем. Каня се да пътувам за Цар-Асен, Водица и после Попово и обратно тук. Турил бях раницата, излязох да заключа, но се повърнах с жажда да прочета новодошлата беседа, „Глас в пустинята". „Любовта е път към вечно тържество, но за да не злоупотреби човек с нея, преди всичко той трябва да мине по пътя на скърбите и страданията." Часът е 2, потеглям за Цар-Асен. Вървях бързо, особено до Юренджик, понеже изпитвах особена лекота, пъргавост и простор на духа. Времето бе извънредно топло. Ризата се измокри, даже раницата се измокри на гърба ми и се понакваси хлябът. При Цар-Асеновската чешма седнах да се нахраня и хвърлих мократа риза да съхне. Ядох чесън и хляб, мокрен с вода.
към текста >>

Нека Бог да ни помага да турим ред и порядък в нас вътре, в душата и духа, да запазим абсолютната духовна, душевна и физическа чистота и, въоръжени с тая сила, да вървим нашия път към все по-хубаво и по-величествено!
Работа над нас си и работа над обкръжающите ни. Разтление и разкапалост ни обкръжават и ние, съзнателно или не, изпадаме под тия низши влияния на обкръжающата ни среда, а за да се въздействува, трябва у нас много будно съзнание и непрестанна работа. Празнотата на живота създава злото в света и у нас; и затова - „работа", в широкия смисъл на думата, в ума, сърцето, душата и духа, работа и физическа. И успех ще имаме само тогава, когато Бог изпълни цялото ни същество. Божията любов е, която ще ни освети пътя и тя е, която ще даде добри плодове, от които като се храним, ще придобием вечния живот - живота, в който ще има мир и радост, далеч от световната суета и пустота. Нека Бог да ни помага да турим ред и порядък в нас вътре, в душата и духа, да запазим абсолютната духовна, душевна и физическа чистота и, въоръжени с тая сила, да вървим нашия път към все по-хубаво и по-величествено! Има скрита светлина в света - да я дирим и вървим по нея. Има чисти води, нек идем при извора и пием колкото искаме, той е щедър! Лесен е животът между свои хора, братя и сестри, къде ни свързва един дух, една идея ни въодушевлява - идеята на побратимяването на всички хора, сближаването между индивидите чрез взаимно опознаване, съзнаване общото у нас си - Бога, единен в множеството, и с взаимно подпомагане да изчистим всичко низшо и долно и да засадим най-хубавите мисли, чувствай идеи в нас и така взаимно да се движим. Върховната вечна хармония, където душата, намерила своето истинско жилище, ще си отпочине от хилядите скитания и превъплъщавания в омагьосания кръг. Живият и подвижен темперамент на сестрата Еленка X.
към текста >>

Григорова, жаждата й към все повече и повече знание и чистота ме привързаха към нея и понеже тя съумя да ме отнеме от много мои погрешни схващания и заплетни с разните други задирящи ме госпожици, то аз съм й много благодарен и всякога образът й свещен ще стои в паметта ми.
Има скрита светлина в света - да я дирим и вървим по нея. Има чисти води, нек идем при извора и пием колкото искаме, той е щедър! Лесен е животът между свои хора, братя и сестри, къде ни свързва един дух, една идея ни въодушевлява - идеята на побратимяването на всички хора, сближаването между индивидите чрез взаимно опознаване, съзнаване общото у нас си - Бога, единен в множеството, и с взаимно подпомагане да изчистим всичко низшо и долно и да засадим най-хубавите мисли, чувствай идеи в нас и така взаимно да се движим. Върховната вечна хармония, където душата, намерила своето истинско жилище, ще си отпочине от хилядите скитания и превъплъщавания в омагьосания кръг. Живият и подвижен темперамент на сестрата Еленка X. Григорова, жаждата й към все повече и повече знание и чистота ме привързаха към нея и понеже тя съумя да ме отнеме от много мои погрешни схващания и заплетни с разните други задирящи ме госпожици, то аз съм й много благодарен и всякога образът й свещен ще стои в паметта ми. Тя искрено обича. Не физическо съединение иска тя от мен, а духовно общуване и усилна работа над нас си, в четене, цигулка и упражнения, които Учителят ни задава за превъзмогване на ред пречки и развиване известни спящи сили в нас си. Тя всякога зове духа на работа. Низшото пред нея замира, а възкръсват висшите добродетели и стремежи на чистата душа. Силната й вяра, непрестанната й жива мисъл всякога се рови в по-дълбокото и по-смисленото.
към текста >>

Тя ми е помогнала толкова много, щото аз се чувствувам сега тъй привързан към светлата й душа и съм й признателен и задължен много и много.
Тя всякога зове духа на работа. Низшото пред нея замира, а възкръсват висшите добродетели и стремежи на чистата душа. Силната й вяра, непрестанната й жива мисъл всякога се рови в по-дълбокото и по-смисленото. Човек, който можал да тури в себе си ред и порядък. Човекът в нея надделял животното и то служи на човешкото у човека. Тя ми е помогнала толкова много, щото аз се чувствувам сега тъй привързан към светлата й душа и съм й признателен и задължен много и много. Човек слънце трябва да бъде, да дава, а лично за себе си да не иска никога - това иска тя и свещено го следва и запечатва с живота и дейността си. И аз съм й създал толкова неприятности с моите оплаквания, толкова тревоги, че й е дохождало до плач за моята грубост. Така душа да обича и безкористно да върши всичко това за Бога и Великите идеи на Окултните ученици, за светлите цели на Бялото Братство, тя устоя ред години и ме не остави, без чиято помощ аз досега щях да бъда свиня, в гьола търкаляща се заедно с малките си свинчета. И последното, което тая сестра отправи към мен, е: „За последен път те предупреждавам, или с мен по стъпките на Бога и Учителя, или вече те напущаме! " А тия мои заплетни, сега става вече от месец и повече, аз съм като в ада, мъча се, и то защо - защото вътрешно не мога да се освободя от ред мои вътрешни противоречия, съмнения и борби.
към текста >>

И последното, което тая сестра отправи към мен, е: „За последен път те предупреждавам, или с мен по стъпките на Бога и Учителя, или вече те напущаме!
Човекът в нея надделял животното и то служи на човешкото у човека. Тя ми е помогнала толкова много, щото аз се чувствувам сега тъй привързан към светлата й душа и съм й признателен и задължен много и много. Човек слънце трябва да бъде, да дава, а лично за себе си да не иска никога - това иска тя и свещено го следва и запечатва с живота и дейността си. И аз съм й създал толкова неприятности с моите оплаквания, толкова тревоги, че й е дохождало до плач за моята грубост. Така душа да обича и безкористно да върши всичко това за Бога и Великите идеи на Окултните ученици, за светлите цели на Бялото Братство, тя устоя ред години и ме не остави, без чиято помощ аз досега щях да бъда свиня, в гьола търкаляща се заедно с малките си свинчета. И последното, което тая сестра отправи към мен, е: „За последен път те предупреждавам, или с мен по стъпките на Бога и Учителя, или вече те напущаме! " А тия мои заплетни, сега става вече от месец и повече, аз съм като в ада, мъча се, и то защо - защото вътрешно не мога да се освободя от ред мои вътрешни противоречия, съмнения и борби. Но всичко, аз вярвам, ще излезе на добър край защото друг е, Който разполага с нас. Саваот е името Му. Станах рано. Измих се и започнах утринната [молитва].
към текста >>

Онзи, който има знания и любов към Бога, може да разполага с всички богатства, които всички добри хора имат в света, и с всичките богатства на земята.
Но като че от тоновете излизаше нещо, което действуваше на нервите ми и ги успокояваше и изтънчаваше, та те долавяха нещо дълбоко и още по-дълбоко. Пях след това „Тъги, скърби, вдигай, слагай" и състоянието се хармонизира. Четох резюмето „Накла ли огъня"от неделната беседа на 21.IV.1929 год. И що хубави мисли и идеи хвърли великият ни Учител в духовната ми нива, семенца, които трябва да поникнат и завържат, узреят и станат годен плод за гладните духом хора, също и аз. Учителят казва: „Всеки един от нас трябва да победи вътрешния си страх, за да стане герой." „Хората от новото учение могат да излязат от затвора." „Ние трябва да имаме определено верузва ще кажете: „Има защо да се живее." „Цялата земя е пълна с богатства, злато и пр. Онзи, който има знания и любов към Бога, може да разполага с всички богатства, които всички добри хора имат в света, и с всичките богатства на земята. „Най-първо трябва да образуваме вътрешна връзка. Ще се уединиш, ще се молиш, ще размишляваш." „Докато не срещнеш Христа, ти човек не можеш да станеш; и когато човек срещне Христа, у него ще стане вътрешна промяна. Той ще стане мощен и силен." Вечерта отидох в Опака. Стефанка вече заминала по Цокеолу. Янко се тревожи, че я пропуснал.
към текста >>

Като раздадоха тефтерчетата на децата, си тръгнахме с Янко надолу към пощата.
Говорихме много. Митю дойде и ми плати портретите. Марийка обеща да стори това и тя. Поръчах на шофьора да ми донесе [от] Иван Калчев от Попово една „G" корда за цигулката ми. Щях да фотографирам Недьовото семейство, но баджанакът му си отишъл за Шумен и детето му се поболяло. Като раздадоха тефтерчетата на децата, си тръгнахме с Янко надолу към пощата. Ходихме у Недюви да разпишем раздавателната книга. Отидохме на пощата и после отидохме у Марийкини. За пръв път влязох в къщата й. Похапнах си сирене. Черпи и с локуми.
към текста >>

Четох от Евангелието „Към Ефеся-ните" 5.
Вечерта ходих късно у Ангелови да се храня, понеже нарочно бяха сварили за мене бакла с мляко. Легнах си къде 11 ч. 16.VI.1929 год., неделя Станах, кога ходжата завика. Изкъпах се и преоблякох. Нарядът ми бе приятен и продължи повече, по настроение. Четох от Евангелието „Към Ефеся-ните" 5. глава - много важна и поучителна, и от Ш серия, и след това закусих с мляко - попара. Сварих си ошав. Спах на 2 пъти до обед и писах, каквото имам да пиша по канцеларската работа. Деня прекарах следобед добре. Вечерта свирих, но не с хубаво приятно настроение.
към текста >>

Четох сега „Към Ефесяните" 6 глава: „И слугувайте с добра воля, като на Господа, а не като човеци." 12 стих: „Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу всесветските управители на тая тъмнота, срещу духовните сили на нечестието в небесните места." Следобед, като вземах пощата, си поспах след храна.
Изпрах си рубашката и един чифт долни дрехи. Избръснах се, „о" и след това се изкъпах и ми се приспа. Тази сутрин като че чувствам, какво Еленка се тревожи нещо особено къде 8 ч и ме упреква, задето не отпътувах досега. Но работата ме придържа още. Неуредици с касиера и затова не мога да напусна, защото главният отчет трябва да се приготви. Четох сега „Към Ефесяните" 6 глава: „И слугувайте с добра воля, като на Господа, а не като човеци." 12 стих: „Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу всесветските управители на тая тъмнота, срещу духовните сили на нечестието в небесните места." Следобед, като вземах пощата, си поспах след храна. До вечерта четох Ш серия и си водих хубави бележки. Постоянно мисълта ми бе за Учителя и хубавите мисли, за сестрата Еленка, за Георги Събев днеска много мислих и за др. Лягам си, след като си посвирих, в ... ч. 18.VI.1929 год., с. Крепча Станах тъкмо като завика ходжата.
към текста >>

Средствата им са следните: с Любов, Мъдрост, стремеж към Истината, Правдата.
После, аз не мога да стоя спокойно, да чета нещо или да мисля, когато домашните отиват на работа или нещо редят, или си говорят вънка. А в София нямам где да се установя на Изгрева при братството, защото място нямам, но все тамо трябва да ида за през лятото. Тамо с добрите братя ще мога да обменям мисли, да говорим постоянно за положителни неща в живота, ще обмисляме все по-нови и по-ефикасни средства за работа над нази си и над измъчените хора, които ни обкръжават ежедневно и ходят и се лутат в неведение и суета. Светлина и повече светлина, мир и повече мир е нужен, и Любов Свещена Божествена е нужна, която ще сгрее сърцата и ще ги стопли и размрази студения лед, който ги е сковал от хиляди години. Новото, което иде сега в света, това е новата религия -религия на любовта, чиито членове са хората с обширните души и закрилниците на абсолютната свобода без ограничения, хората на справедливостта, девизът на които е: Истината в цялата й пълнота. Средствата им са следните: с Любов, Мъдрост, стремеж към Истината, Правдата. Добродетелите им са капиталът, който ги кредитира, доброто е храната, която подкрепя силите им. Нова религия иде, това е религията на любов, нови хора идат, това са хората на Светлината; да бъдем с тях и се слеем с общата песен, песента на новия живот, живота на всемирното братство на земята. Слънцето изгря тъкмо в 5 ч. Небето е ясно. Само над източния хоризонт високо има едно облаче продълговато.
към текста >>

Но от Опака вече към Крепча нямало ни капка.
Къде Опака - Гонево вече се разясни. В Попово ходих да взема разметателни списъци и др. неща и да питам за някои работи по счетоводството. Къде 3 ч потеглихме пак обратно. Над Паламарския кантон по равнината за Гогово ни валя силен дъжд. Но от Опака вече към Крепча нямало ни капка. Като си дойдох тук, разпечатах една кутия пържени пиперки и след като се нахраних, след време 1/2 час, ме заболя глава. Налягане не четох нищо от това, което трябваше да прочета за днес, освен връз „Малкия закон" и „о" легнах. 22.VI.1929 год., събота, Крепча Станах, измих се и след молитва, тъкмо отварям прозореца към пътя, и ето, слънцето след няколко секунди се подаде зад източния хоризонт. Небето е ясно по целия свод. Само малка мрежица има пред слънцето.
към текста >>

22.VI.1929 год., събота, Крепча Станах, измих се и след молитва, тъкмо отварям прозореца към пътя, и ето, слънцето след няколко секунди се подаде зад източния хоризонт.
Къде 3 ч потеглихме пак обратно. Над Паламарския кантон по равнината за Гогово ни валя силен дъжд. Но от Опака вече към Крепча нямало ни капка. Като си дойдох тук, разпечатах една кутия пържени пиперки и след като се нахраних, след време 1/2 час, ме заболя глава. Налягане не четох нищо от това, което трябваше да прочета за днес, освен връз „Малкия закон" и „о" легнах. 22.VI.1929 год., събота, Крепча Станах, измих се и след молитва, тъкмо отварям прозореца към пътя, и ето, слънцето след няколко секунди се подаде зад източния хоризонт. Небето е ясно по целия свод. Само малка мрежица има пред слънцето. Днес, 22 юний, денят в слънчевия път до най-крайната точка на слънчевото пътуване по еклиптиката в северното полушарие. Днес денят е най-голям, а нощта бе най-малка. От утре вече слънцето се повръща с по 3 минути и нещо, вече дните ще почнат да намаляват.
към текста >>

Къде обед се силно тресеше към север и голям дъжд се изля тамо.
*имам - духовно лице при мюсюлманите, което завежда джамията, ръководи обществените дела е селото. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) **плевоток - израснали много плевели на едно място. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) ***погасени - полегнали на земята от дъжда. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) **** таглан - едва. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 24.VI.1929. Къде обед се силно тресеше към север и голям дъжд се изля тамо. Също и към изток, но в Крепча само поваля малко. От пощата - нищо. Четох много хубавото резюме, което ми бе изпратено заедно с още 5 ^ 6 от последните от „Постоянно подмладяване" и колко хубави мисли, които опресняват душата и освежават всичко вътре в духовната природа. Тая заран изпратих едно писъмце на сестрата Еленка до София чрез Оборище гарата, защото препоръчано няма да може да го получи. 23.VI.1929 год., неделя, с.
към текста >>

Също и към изток, но в Крепча само поваля малко.
на съставителя Вергилий Кръстев) **плевоток - израснали много плевели на едно място. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) ***погасени - полегнали на земята от дъжда. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) **** таглан - едва. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 24.VI.1929. Къде обед се силно тресеше към север и голям дъжд се изля тамо. Също и към изток, но в Крепча само поваля малко. От пощата - нищо. Четох много хубавото резюме, което ми бе изпратено заедно с още 5 ^ 6 от последните от „Постоянно подмладяване" и колко хубави мисли, които опресняват душата и освежават всичко вътре в духовната природа. Тая заран изпратих едно писъмце на сестрата Еленка до София чрез Оборище гарата, защото препоръчано няма да може да го получи. 23.VI.1929 год., неделя, с. Крепча Станах ранко.
към текста >>

Четох „Първо послание към Колосяном", където Павел казва, че Христос в Себе си съчетал света и Бога.
Тая заран изпратих едно писъмце на сестрата Еленка до София чрез Оборище гарата, защото препоръчано няма да може да го получи. 23.VI.1929 год., неделя, с. Крепча Станах ранко. Измих се и направих утринната си молитва. Но изпърво разсеяното се бе втълпило в мен, но след упражненията състоянието се хармонизира в приятно. Четох „Първо послание към Колосяном", където Павел казва, че Христос в Себе си съчетал света и Бога. „И чрез Него да примири всичко със Себе си, и земните, и небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговият кръст." „Като благодарите на Отца, Който ни удостои да участвуваме в наследството на светиите в светлината." „Който ни избави от властта на тъмнината, и ни пресели в царството на [Своя] възлюблен Син" и др. * Четох и 48 страница нещо из „Разделено царство"* , в което научих, че не трябва да разделяме, а да обединяваме, не разделяй никого от хубавото, от добрите навици и от възвишения живот; не се разделяй и ти от хубавото и великото, което всякога говори в дъното на душата. Слушай великото в себе си, а не нисшото, което бушува. След това вземах цигулката, та 1 -2 часа свирене, та кахъра** от десетина дни който ме обкръжаваше, му посвирих много приятно и с настроение, и той, доволен от този му банкет, който му устроих, си замина, веч кахър да не се върне. Човек не трябва да се тревожи и безпокои, защото с това той руши хубавото в себе си.
към текста >>

Съвпадения няма в живота - падна ми се да чета третата глава на Павла към Колосяните и при тези братски слова, пълни със скъпоценните слова на този служител и жив огън, ми дойдоха още по-насърчителни и пълни с богатства, аз исках да живея с тях.
Като че дойдоха да махнат пердетата на душевната ми стая, за да ми изкажат вън в Божия свят каква светлина и Слънце на живот съществуват, а ази се щурам в тъмнина и питам дали има по-голямо светило от тая на лоената свещ. Ден с небивало ясно, чисто и светло небе. Слънчевите лъчи като че повтаряха песни и музика за дивния живот, който се струи. Величествена ария като че разлива лъчите на животворното слънце. Аз вземах цигулката и около час свирих, и то бе нещо превъзходно! Съвпадения няма в живота - падна ми се да чета третата глава на Павла към Колосяните и при тези братски слова, пълни със скъпоценните слова на този служител и жив огън, ми дойдоха още по-насърчителни и пълни с богатства, аз исках да живея с тях. Прочетох това: „А над всичко това облечете се с Любовта, която свързва всичко в съвършенство." -14 стих. „Христовото слово да се вселяза във вас богато, с пълна мъдрост учете се и увещавайте се с псалми и химни и духовни песни, като пеете на Бога с благодат в сърцата си." „Слугувайте на Господа." „Мислете за горното, а не за земното." „И тъй, като Божии избрани, свети и възлюблени, облечете се в милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение." Четох и Неделното резюме от неделната беседа, държана от Учителя на 28.IV.1929 год., 10 ч сутринта, на Изгрева: „Кажи реч". „Речи само реч и ще оздравее момчето ми." (Мар. 8; 8.) „В живота всякога е важна първата стъпка." „Докато съзнанието на човека не е пробудено, той няма права мисъл." Мисълта на пробуденото съзнание е първата мисъл. Първият подтик, който те подтиква да извършиш една работа, определя вече и самата работа; от него ще можеш да знаеш ще сполучиш ли или не." „Мъдрецът знае какво ще излезе от всяко нещо, глупецът - не." „Глупав е онзи човек, у когото съзнанието не е пробуедено.
към текста >>

Всеки един човек, който е склонен към зло, е болен човек.
А пък лъжата - това е кал, която е излязла от обущата на хората. „Ще дойде време, когато няма да остане нещо неразтърсено във вътрешния живот на хората." „Аз под богат човек разбирам разумен човек, под сиромах човек разбирам пак разумен човек"; сиромах - не може да каже една лъжа, няма в него неправда, глупости не говори - няма и не краде, зло в него няма - сиромах е. „На разумния човек, каквато и длъжност и да му се даде, тя е почтена [почетна? ] за него, без разлика дали е цар или слуга." Всички хора, които са излезли от Бога, не са ли царски синове? Сегашното състояние на човечеството е болезнено. Всеки един човек, който е склонен към зло, е болен човек. Кажи реч, не само да оздравее синът ми физически, но да се пробуди съзнанието му, че да помага на човечеството. Трябва да се внесе благородно чувство в сърцето, благородна мисъл в ума, да се измени всичко в човека, да дойде покаянието. Трябва една здрава мисъл. Светията, и той може да съгреши, ако неговото съзнание не е будно." „Един ден твоята погрешна мисъл може да спъне еволкзцията на твоята душа - върви веднага и поправи грешката." Бог никога не реагира върху нас. Поощрява ни за доброто, но никога не ни кара непременно да го направим.
към текста >>

Тамо направихме една снимка и към 3 ч потеглихме за гарата Преслав.
Сега са останали само зидовете в основата и високи мраморни стълбове и корнизи -украшения; интересна постройка с плана и стила, по който била направена. След това отидохме на Патлейна. Разгледахме тамошните съборени сгради. Стара църква, в която се предполага, че цар Борис е умрял в нея и в нея прекарал последните си години. Място уединено, далеч от тогавашния град в горските пущинаци всред хубава, чиста, девствена природа. Тамо направихме една снимка и към 3 ч потеглихме за гарата Преслав. В 6 ч се качихме на влака и пристигнахме в Шумен. Спахме вечерта у Мара Узунова всички заедно. 27.VI.1929., четвъртък Станахме в 2 ч сутринта и в 3 бяхме на гарата. В 3 и 20 се качихме на влака и на Мадара слязохме. Влязохме в кафенето на бай Георги брадатия, човек любезен, услужлив.
към текста >>

След една закуска, рано направена, потеглихме нагоре, към височините на тъй наречената Омуртаговата резиденция.
Влязохме в кафенето на бай Георги брадатия, човек любезен, услужлив. Дошел преди 4- 5 месеца из Видинския край. За забелязване е, че в селата са затворени кръчмите. Има хубаво училище по външност, с хубава овощна градина. А за вътрешността говорят, че било първо в Шуменско по уредба; в музея му не можахме да влезем, защото слугата, в когото били ключовете, отишъл на работа. След една закуска, рано направена, потеглихме нагоре, към височините на тъй наречената Омуртаговата резиденция. Изпод скалите с югозападно изложение и западно място, запазено от да ходи добитък тамо, да не срути старите зидове и останки от стари постройки. Място до самите високи скали, при голям извор студен, бистра вода изпод скалата, е било стара постройка, откъдето се открива широка гледка към Преслав и Шумен и на север до далечните в синевата височини. Тамо Омуртаг е курортувал и наблюдавал отвисоко голяма част от царството си. Има пещера, в която се предполага, че са туряли трупове на мъртвите големци, високи изкопи високо в скалите, които са правени като наблюдателници. По на север от рова - величествено място над стар храм и обширни постройки, които са били обществени, като казарми или подобно; над тях на скалата се намира Мадарският Конник, високо на скалата, от старите времена направен от Омуртага в чест на Цар Крума - баща си.
към текста >>

Място до самите високи скали, при голям извор студен, бистра вода изпод скалата, е било стара постройка, откъдето се открива широка гледка към Преслав и Шумен и на север до далечните в синевата височини.
За забелязване е, че в селата са затворени кръчмите. Има хубаво училище по външност, с хубава овощна градина. А за вътрешността говорят, че било първо в Шуменско по уредба; в музея му не можахме да влезем, защото слугата, в когото били ключовете, отишъл на работа. След една закуска, рано направена, потеглихме нагоре, към височините на тъй наречената Омуртаговата резиденция. Изпод скалите с югозападно изложение и западно място, запазено от да ходи добитък тамо, да не срути старите зидове и останки от стари постройки. Място до самите високи скали, при голям извор студен, бистра вода изпод скалата, е било стара постройка, откъдето се открива широка гледка към Преслав и Шумен и на север до далечните в синевата височини. Тамо Омуртаг е курортувал и наблюдавал отвисоко голяма част от царството си. Има пещера, в която се предполага, че са туряли трупове на мъртвите големци, високи изкопи високо в скалите, които са правени като наблюдателници. По на север от рова - величествено място над стар храм и обширни постройки, които са били обществени, като казарми или подобно; над тях на скалата се намира Мадарският Конник, високо на скалата, от старите времена направен от Омуртага в чест на Цар Крума - баща си. Изкачвахме се също и по направени от инженерната рота стъпала на брой 360 над скалите, където се намира стара крепост - наблюдателница и охранителница на цялата Мадара на времето си, със запазени големи зидове и формата напълно оригинална на крепостта с наблюдателниците си. Поспахме си по малко и потеглихме за селото, където се наобядвахме и с една каруца за 100 лева ни откара в Абоба, старата Плиска.
към текста >>

Научаваме се, че вчера убило голяма градушка към Осиково, Цар-Асен, Водица, Ковачевец и Паламарци.
Вземах сбогом и потеглихме за Уч. инспекция. Тамо ми казаха, че съм уволнен, не само аз, ами всички учители в Шуменски окръг, които сме назначени от Министерството, ни уволнявате една заповед. Питах за отчетите где да ги представим на преглед, също за излишъка, дали ще се утвърди протоколът от окръжния управител и за служебно свидетелство. Оттам - право на гарата. В 1 ч се качихме на бързия влак и в 1 и 15 - в Попово. Научаваме се, че вчера убило голяма градушка към Осиково, Цар-Асен, Водица, Ковачевец и Паламарци. А през нощта - в Попово. Из панаира хора няма. Нито един Осиковчанин или Цар-Асеновчанин, няколко Съдиганина и Ковачевченина. Народът отчаян от стихията, която олустошила всичко. Няма пазар.
към текста >>

Към 11 1/2 ч се промени настроението ми от четене резюмето от Учителя „Методи за работа", чувствувах се, че съм на беседа в София.
Крепча Станах, като се бе разсъмнало. Ходеше ми се в Попово на панаира - не за панаира, а за да се видя с тия, които имат да ми дължат, за да си взема парите, но не отидох. След молитва започнах да пиша, да доуреждам тия отчети, че вече много стана ги приготвям, но още не са готови. След като започнах да пиша, нещо ми бе тежко, доспа ми се, дремеше ми се, „о". Направих утринната закуска и след малко работа си поспах и започнах тогава да работя, след като Ангел ме разбуди. Към 11 1/2 ч се промени настроението ми от четене резюмето от Учителя „Методи за работа", чувствувах се, че съм на беседа в София. Особено хубаво настроение имах следобед целия ден. Мислих добри мисли и чувства свети ме обземаха. Работих снимките на Еленка, които от 27 година дохожда, а аз още не съм й изпратил нищо. Работих също и тия, които правихме в Патлейна, Мадара, Абоба и ред други, също на П. Христовото семейство.
към текста >>

З.VII.1929 год.], сряда Станах рано и в 2 1/2 ч - в Попово и в 7 и 20 - на бързия за Шумен, за да си взема служебно свидетелство, за да отпътувам за София към Еленка, Но служебно не ми издадоха, докато не направих заявления.
„Вам е дадено", каза Христос, а на другите - не. Ще гледат и не ще виждат, ще слушат и не ще чуят. Няма да ви оставя, нито ще ви забравя." В Бога са скрити всички богатства физически и духовни. В Него са дарбите и изкуството да заживеем в Бога и Неговата пълнота ще изпълни празнотата, която съществува в нази. 2.VII.[1929 год.], вторник Готвих отчетите си. З.VII.1929 год.], сряда Станах рано и в 2 1/2 ч - в Попово и в 7 и 20 - на бързия за Шумен, за да си взема служебно свидетелство, за да отпътувам за София към Еленка, Но служебно не ми издадоха, докато не направих заявления. За подаване оставка доброволно. Така и сторих. Не успях в 11 да се кача на влака, та отидох у брат Петко Христов. Вечерта в 6 ч потеглих за Попово. В едно купе отивахме и също се върнахме заедно с Люба Тенева.
към текста >>

Станах рано и потеглих за Водица, към 9 ч съм у дома.
Така и сторих. Не успях в 11 да се кача на влака, та отидох у брат Петко Христов. Вечерта в 6 ч потеглих за Попово. В едно купе отивахме и също се върнахме заедно с Люба Тенева. Вечерта в Попово спах у Коля Иванов Стояноолу. Станах рано и потеглих за Водица, към 9 ч съм у дома. Мама тежко болна, лежи и пъшка и й се плаче, че не сме я уж лекували и да я караме по баби, по лекари и ред др. След това потеглихме за Крепча и към 2 ч бяхме из Яира. Да свършвам всичката писмена работа, па утре, 5.VII., отивам в София на конгрес (събор) младежки. Много ми се спи, а трябва още да се работи и приготви каквото е нужно. * Писмо от Пеню Ганев до братята му Писмо, залепено в дневника на Пеню Ганев.
към текста >>

След това потеглихме за Крепча и към 2 ч бяхме из Яира.
Вечерта в 6 ч потеглих за Попово. В едно купе отивахме и също се върнахме заедно с Люба Тенева. Вечерта в Попово спах у Коля Иванов Стояноолу. Станах рано и потеглих за Водица, към 9 ч съм у дома. Мама тежко болна, лежи и пъшка и й се плаче, че не сме я уж лекували и да я караме по баби, по лекари и ред др. След това потеглихме за Крепча и към 2 ч бяхме из Яира. Да свършвам всичката писмена работа, па утре, 5.VII., отивам в София на конгрес (събор) младежки. Много ми се спи, а трябва още да се работи и приготви каквото е нужно. * Писмо от Пеню Ганев до братята му Писмо, залепено в дневника на Пеню Ганев. Върху писмото има бележки: „Получено на 07 август". (Бел. М.
към текста >>

32. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

ТОМ 16

Понеже днес аз преписвах на брата Георги Димитров, началник станцията на Кръстец, нотите на „Българската рапсодия", „Радост и скръб" и „Към обетованата земя", затова в 7 ходих да търся брата да му ги предам, но той още не се бе завърнал.
1934 година Станах рано и се заприготвях за гимнастики. След тях закусихме и прекарахме деня в това-онова. Вечерта Еленка дохожда и ме повика на разговор. Понеже днес аз преписвах на брата Георги Димитров, началник станцията на Кръстец, нотите на „Българската рапсодия", „Радост и скръб" и „Към обетованата земя", затова в 7 ходих да търся брата да му ги предам, но той още не се бе завърнал. Днес и без това имах много силна хрема и затова трябваше да пазя стаята. Вечерта брат Боев отива у Еленкини и тя дойде да ме вика на разговор. Отидох, след като предадох нотите. Разменихме хубави мисли за работата, която ни предстои на Божията нива. Тъй например, оригинална е за мене мисълта от Учителя, предадена ми чрез брата Боев, че да се изберат групички от по няколко души и т.
към текста >>

В новоназначеното село тя цял месец се е молила да й се отвори начин на работа за Бога и най-после, за път към Ямбол се започва разговор за идеите й и то не точно за идеите, а за начина на разбирането й по въпросите на живота... Докъде 11 ч се разговаряхме и се уясниха много въпроси, по нашето уволнение.
Когато ще отидеш да работиш, или искаш да пробудиш някого, то първо ще се молиш за тая душа. Подаденото твое заявление ще се разгледа горе, в ангелския [свят], в Божественото заседание, и тамо по твоето заявление ще се изпрати делегация, която ще заработи над него чрез неговия ангел и по твоята просба му се създават особни условия за пробуждане, и когато го подготвят, тогава по интуиция ще ти се каже, че „той е готов, иди сега при него". И ти вече отиваш и душата е готова, ней горе са й говорили вече и тя възприема с жар това, което ще говориш на съзнанието му. Без тази предварителна подготовка нищо не се върши досежно пробуждането на душите. Примерът, който ни наведе братът Боев за сестра Грозданова, как е работила в едно село Ямболско, между Сливен и Ямбол. В новоназначеното село тя цял месец се е молила да й се отвори начин на работа за Бога и най-после, за път към Ямбол се започва разговор за идеите й и то не точно за идеите, а за начина на разбирането й по въпросите на живота... Докъде 11 ч се разговаряхме и се уясниха много въпроси, по нашето уволнение. Аз схващам, че с това ми уволнение, от продължителните размишления и противоречия, на които се натъкнах, в мен се оформи човек още по-нов, с ново схващане, с още по-голям ентусиазъм се отдадох на работа. При възвръщането ми, като учител, с още по-голяма обич ще обичам децата и населението. Децата трябва да се осветяват от учителя-слънце, чиито светлинни и топлинни лъчи трябва да сгряват и укрепят детските сърца и души. И в тези разплути нрави на тая партизанска безпътица учителят трябва да бъде тешител на изстадалата селяшка душа, на който се гледа само като средство, стъпало, за да минат стръвни партизани по него и се докопат до кокала, а оттам насетне селянинът за него е простак, думата му за нищо не важи, той е невежа и нищо не проумява и че думата и просбата, ако би се осмелил да отправи за нещо, тя е глас в пустиня. И все в учителювата душа, все пак няма честни хора в професиите, така близко като учителя, който може да бъде ратник за народната духовна и материална култура.
към текста >>

Завърнах се към 2 ч и отложих, вместо в 5 ч, да потегля в 11 1/2 вечерта, за да се приготвя.
12.I.1934 год., петък Дойде Еленка и ме събуди. В школата Учителят не дойде. По нареждане от Учителя братът Боев продиктува от Беинса Дуно изречения. След школата дойде Еленка у брата Иванови и видя де съм й скътал багажа - сандъка с хубаво подвързаните й книги. Та си извади по-важните й книги от сандъка и аз след това отидох в града, за да си взема турско-българска граматика и речник чл фотографически материали. Завърнах се към 2 ч и отложих, вместо в 5 ч, да потегля в 11 1/2 вечерта, за да се приготвя. Приготвих се добре. Вечерта се явих при Учителя. При Него бе Милка Периклиева, та трябваше да чакам цял час вънка на студа. След като се сбогувах с Учителя, който ми каза: „Господ да бъде с тебе" и отидох при Еленка. С нея се сбогувахме за последен път и си отидох да впрягаме и заминаваме с брата Ивана.
към текста >>

Към 2 1/2 ч бяхме в Кърджали.
Предадох багажа - 56 кгр., на багаж, за който платих 167 лева и билет 225 лева до Кърджали и в 11 1/2 потегли влакът. Нямаше навалица, та в последния вагон цяла нощ бяхме по сами на пейка с един господин, пътуващ за Пловдив, 13.I.1934 год., събота Осъмнахме в Пловдив. Тук няма сняг. В 8 и 10 потегли влакът за Свиленград. На Раковски потеглихме за Хасково в 10 1/2 ч. Към 2 1/2 ч бяхме в Кърджали. Заедно с един помак наехме каруца до града и с помощта на помака се добрах до хора - две момчета от Казалджик-Кафтан. Пазарих каруца за 60 лева и потеглихме за Казапджик-Кафтан, Към 5 ч пристигнахме. Наизлязоха турците да видят новия си даскал, като любезно ме здрависваха. Те съжаляваха за уволнения си учител Никола Александров, родом от Стара Загора. Нагостиха ме и аз пожелах да спя в учебната стая на студено, отколкото в топлата, но пълна с тютюнев дим и може би и паразитни.
към текста >>

Пазарих каруца за 60 лева и потеглихме за Казапджик-Кафтан, Към 5 ч пристигнахме.
Тук няма сняг. В 8 и 10 потегли влакът за Свиленград. На Раковски потеглихме за Хасково в 10 1/2 ч. Към 2 1/2 ч бяхме в Кърджали. Заедно с един помак наехме каруца до града и с помощта на помака се добрах до хора - две момчета от Казалджик-Кафтан. Пазарих каруца за 60 лева и потеглихме за Казапджик-Кафтан, Към 5 ч пристигнахме. Наизлязоха турците да видят новия си даскал, като любезно ме здрависваха. Те съжаляваха за уволнения си учител Никола Александров, родом от Стара Загора. Нагостиха ме и аз пожелах да спя в учебната стая на студено, отколкото в топлата, но пълна с тютюнев дим и може би и паразитни. 14.I.1934 год., неделя, Казалджик-Кафтан Още в 4 ч даулът задумка, понеже турците имат рамазан. Зачукаха на вратата ми да стана.
към текста >>

След половин до един час стоене при тях, се отправих към селото си.
Нанесох си багажа. Предадоха ми покъщнината и архивата, и аз, макар 3 1/2 часът, се напътих за Кърджали, въпреки че ме спираха турците. Намерих след дълго питане къщата на Захариев - пунктовия учител. Пунктовият бе заедно с още един колега. Показаха се неприветливи и студени. След половин до един час стоене при тях, се отправих към селото си. Затьмнях още на половината път, но бях сигурен, че не ще загубя пътя. Стигнах късно. Турците се почудиха на късното ми пристигане. 15.I.1934 год., понеделник, Казалджик-Кафтан Тая сутрин турският учител реши да отиде в Кърджали, та остави децата аз да ги уча. Децата ми харесаха.
към текста >>

Станах, запалих печката и започнах да чета „Отношението на простите истини към човека "от Общия окултен клас, * година VI , която ме и закрепи много хубаво, като че тя изпълни празнотата, която зееше в мен, отвърна погледа ми от буйния водопад, в който се бях вгледал и над който се бях надвесил и като че ли по необходимост трябваше да се хвърля в потока по неотложното решение на съдбата.
Ставам и след умиването и гимнастиките, се залових да си запиша сънищата от тая нощ. А в съзнанието ми все като прокоба се върти недобра мисъл, какво че аз тук не ще ме оставят да доизкарам учебната си година разните силни на деня, или кои и да било други причини. 7.II.1934 год., сряда, К.-Кафтан Ясен хубав ден. Вънка е студено, замръзнало. Събудих се точно в 6 ч. Станах, запалих печката и започнах да чета „Отношението на простите истини към човека "от Общия окултен клас, * година VI , която ме и закрепи много хубаво, като че тя изпълни празнотата, която зееше в мен, отвърна погледа ми от буйния водопад, в който се бях вгледал и над който се бях надвесил и като че ли по необходимост трябваше да се хвърля в потока по неотложното решение на съдбата. Стой настрана от водопада, казва Учителят в тая лекция, защото иначе има опасност да бъдеш завлечен от силата му. Големият водопад в човека, това са отрицателните мисли и чувства, на които човек може да се поддаде и да бъде завлечен от тях. От друга страна, положенията, в които изпадаме, тая каша, всичко това го създава духът, духовната същност в човека, за да може да те подтиква напред. Друго важно в тая лекция е, че в природата трябва да знаем, че разумните същества никога не ни оставят, но ние трябва да съдействуваме на техните усилия, на техния повик, защото разумното винаги зове към доброто, към активното, към чистото, към живота. В големите противоречия трябва да се молим, защото молитвата не е задължителна, но в нея има условия на прогрес, на съдействие, на помощ, на единение с тия, които са в потока на истинския живот, на общение с разумните същества, които търсят начин да ни помогнат, но щом не се обръщаме вътрешно към тях, те не са в състояние да ни извадят от течението, в което ние сме се гурнали.
към текста >>

Друго важно в тая лекция е, че в природата трябва да знаем, че разумните същества никога не ни оставят, но ние трябва да съдействуваме на техните усилия, на техния повик, защото разумното винаги зове към доброто, към активното, към чистото, към живота.
Събудих се точно в 6 ч. Станах, запалих печката и започнах да чета „Отношението на простите истини към човека "от Общия окултен клас, * година VI , която ме и закрепи много хубаво, като че тя изпълни празнотата, която зееше в мен, отвърна погледа ми от буйния водопад, в който се бях вгледал и над който се бях надвесил и като че ли по необходимост трябваше да се хвърля в потока по неотложното решение на съдбата. Стой настрана от водопада, казва Учителят в тая лекция, защото иначе има опасност да бъдеш завлечен от силата му. Големият водопад в човека, това са отрицателните мисли и чувства, на които човек може да се поддаде и да бъде завлечен от тях. От друга страна, положенията, в които изпадаме, тая каша, всичко това го създава духът, духовната същност в човека, за да може да те подтиква напред. Друго важно в тая лекция е, че в природата трябва да знаем, че разумните същества никога не ни оставят, но ние трябва да съдействуваме на техните усилия, на техния повик, защото разумното винаги зове към доброто, към активното, към чистото, към живота. В големите противоречия трябва да се молим, защото молитвата не е задължителна, но в нея има условия на прогрес, на съдействие, на помощ, на единение с тия, които са в потока на истинския живот, на общение с разумните същества, които търсят начин да ни помогнат, но щом не се обръщаме вътрешно към тях, те не са в състояние да ни извадят от течението, в което ние сме се гурнали. Общение и дружба с Великото, със съработниците на Бога е нужно, защото словото им, обществото им са пропити само с живот и положителни импулси. „Вселената е сбор от разумни същества, между които отношенията са абсолютно хармонични." Ако Земята е ценна, това се дължи на живите същества, които я населяват. И ако човек е ценен, това се дължи на духа и на душата в него, които проникват в организма му, като живи сили, и му създават импулс към постоянно растене и развитие. Всеки човек трябва да мисли за Божественото в себе си. Защо?
към текста >>

В големите противоречия трябва да се молим, защото молитвата не е задължителна, но в нея има условия на прогрес, на съдействие, на помощ, на единение с тия, които са в потока на истинския живот, на общение с разумните същества, които търсят начин да ни помогнат, но щом не се обръщаме вътрешно към тях, те не са в състояние да ни извадят от течението, в което ние сме се гурнали.
Станах, запалих печката и започнах да чета „Отношението на простите истини към човека "от Общия окултен клас, * година VI , която ме и закрепи много хубаво, като че тя изпълни празнотата, която зееше в мен, отвърна погледа ми от буйния водопад, в който се бях вгледал и над който се бях надвесил и като че ли по необходимост трябваше да се хвърля в потока по неотложното решение на съдбата. Стой настрана от водопада, казва Учителят в тая лекция, защото иначе има опасност да бъдеш завлечен от силата му. Големият водопад в човека, това са отрицателните мисли и чувства, на които човек може да се поддаде и да бъде завлечен от тях. От друга страна, положенията, в които изпадаме, тая каша, всичко това го създава духът, духовната същност в човека, за да може да те подтиква напред. Друго важно в тая лекция е, че в природата трябва да знаем, че разумните същества никога не ни оставят, но ние трябва да съдействуваме на техните усилия, на техния повик, защото разумното винаги зове към доброто, към активното, към чистото, към живота. В големите противоречия трябва да се молим, защото молитвата не е задължителна, но в нея има условия на прогрес, на съдействие, на помощ, на единение с тия, които са в потока на истинския живот, на общение с разумните същества, които търсят начин да ни помогнат, но щом не се обръщаме вътрешно към тях, те не са в състояние да ни извадят от течението, в което ние сме се гурнали. Общение и дружба с Великото, със съработниците на Бога е нужно, защото словото им, обществото им са пропити само с живот и положителни импулси. „Вселената е сбор от разумни същества, между които отношенията са абсолютно хармонични." Ако Земята е ценна, това се дължи на живите същества, които я населяват. И ако човек е ценен, това се дължи на духа и на душата в него, които проникват в организма му, като живи сили, и му създават импулс към постоянно растене и развитие. Всеки човек трябва да мисли за Божественото в себе си. Защо? - Защото в човека едновременно стават 2 процеса: Бог се проявява чрез него, и човек се проявава чрез Бога.
към текста >>

И ако човек е ценен, това се дължи на духа и на душата в него, които проникват в организма му, като живи сили, и му създават импулс към постоянно растене и развитие.
От друга страна, положенията, в които изпадаме, тая каша, всичко това го създава духът, духовната същност в човека, за да може да те подтиква напред. Друго важно в тая лекция е, че в природата трябва да знаем, че разумните същества никога не ни оставят, но ние трябва да съдействуваме на техните усилия, на техния повик, защото разумното винаги зове към доброто, към активното, към чистото, към живота. В големите противоречия трябва да се молим, защото молитвата не е задължителна, но в нея има условия на прогрес, на съдействие, на помощ, на единение с тия, които са в потока на истинския живот, на общение с разумните същества, които търсят начин да ни помогнат, но щом не се обръщаме вътрешно към тях, те не са в състояние да ни извадят от течението, в което ние сме се гурнали. Общение и дружба с Великото, със съработниците на Бога е нужно, защото словото им, обществото им са пропити само с живот и положителни импулси. „Вселената е сбор от разумни същества, между които отношенията са абсолютно хармонични." Ако Земята е ценна, това се дължи на живите същества, които я населяват. И ако човек е ценен, това се дължи на духа и на душата в него, които проникват в организма му, като живи сили, и му създават импулс към постоянно растене и развитие. Всеки човек трябва да мисли за Божественото в себе си. Защо? - Защото в човека едновременно стават 2 процеса: Бог се проявява чрез него, и човек се проявава чрез Бога. След горното написано, учих до обед, а на обед се избръснах и заминах за Кърджали. Там отидох при прокурора Тошев. Той бе малко болен, та го намерих на легло.
към текста >>

Къде обед започнах да се обличам и към 1 1/2 ч потеглих за Кърджали.
Препрочетох тая лекция, понеже исках днес да изпълня дадената в нея задача - именно, да следя от изгрева до залеза на Слънцето какъв разговор ще водя, с кого, на каква тема и кои думи най-вече ще се повтарят и в тях кои гласове най-вече ще са употребени. Тая сутрин започнах да размишлявам върху въпросите, които ми предстоят за днес да се извършат в Кърджали, и понеже бе неотложно отиването ми, то затова и дойде касиерът на училищното настоятелство Рамадан Рамаданов, правих му сметкоразписка за 29 кубика дърва по 13 лв. После се старах надълго и широко да им обяснявам, собствено на Рамадана, по отношение счетоводството. След като си отиде Рамадан, аз се залових да преглеждам училищния правилник за отчета на училищните общини. След това учих думи на есперанто. Къде обед започнах да се обличам и към 1 1/2 ч потеглих за Кърджали. Тая сутрин времето бе много тихо, ясно небе, хубаво слънце, но около 12 ч и нещо изведнъж задухна силен, буен северен вятър, толкова, че като че земетръс има. Пътят за Кърджали е сух. В 2 1/2 бях вече в книжарницата на Ангел. Вземахме учебници: 9 читанки за II отделение и други нужни материали за канцеларията. Отидохме след това в общината; там последва дълга разправия със секретар-бирниците, по отношение събирането на таксите и на други въпроси от счетоводен характер.
към текста >>

Много студен и силен вятър духа от север, към 10 ^ 11 ч вечерта се заоблачи небето.
Що е откровеност и наивност. И в залез слънце аз пристигнах в К.-Кафтан. Писмата разчетох в градската градина в Кърджали. След което се срещнахме с пенсионера Атанасов. Той, макар и да е член на Българския учителски съюз, но не е деятелен член. Много студен и силен вятър духа от север, към 10 ^ 11 ч вечерта се заоблачи небето. Така че, от днешната задача: най-много съм говорил и то на турски, все бюджет, пари, списък, закон, ведомост, сметкоразписки. Да не се съмняват турците в мен, че аз ще им водя сметките добре. Говорих няколко пъти, че те измамват Карлъ Емач и Емачкьове, че тези хора дават пари, а всъщност не се ползуват никак с училищни пари. Може да се каже, че след като прочетох лекцията, целия ден съм говорил и съм се занимавал с училищните работи - сметководството му, и изобщо материалната работа на училището. Вътрешното ми състояние е добро, в добро разположение, понеже започвам да уреждам финансовия въпрос на училището и тук да се туря добър ред; от друга страна, поставен съм в добри условия, така че туй отшелничество ми съдействува вътрешно да работя и да се повдигам, а работя ли в мене си, тая работа се предава и на целия свят на обкръжаващите ме.
към текста >>

В 6 ч започнах да чета втората лекция от I томче на „Простите истини" -лекцията „Стремеж към съвършенство" .
Донесоха ми тая вечер в. „Братство". Сега е ясно небето, но силно духа вятърът. За първи път четох вестник „Ново време" и в него четох статията из един албум и ме наведе на много мисли по отношение целомъдрието. Часът е 11 и вече си лягам. 14.II.1934 год., сряда Станах в 5 1/2 ч. В 6 ч започнах да чета втората лекция от I томче на „Простите истини" -лекцията „Стремеж към съвършенство" . Важните мисли, които са в тая лекция, са следните: „Вие живеете на границата на две култури. Едната залязва, а другата изгрява, която се развива. Вие живеете в деня на второто пришествие, когато едни се осъждат и умират, а други се оправдават и възкръсват." „Само разумният човек е в състояние да направи всичко." Лекция на Учителя пред Общия окултен клас от 29.IX.1926 г, отпечатана е томчето „Простите истини", том I, София, 1933 г. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) Мислите, чувствата и постъпките на човека не са на еднаква възраст, вследствие на което те се различават. Има мисли в човека, които са само на няколко месеца; има мисли, които са само на няколко години, а има такива, които са на 120 години, те чакат своя край, своята смърт.
към текста >>

Към какво трябва да се стреми човек?
Тъй щото, процесите на раждане и смърт се извършват постоянно в човека. Ако имаш само един светъл лъч в сърцето си и една свещена мисъл в ума си, тогава ти си много жалко същество. Безсмъртният живот се отличава по това, че той никога не гасне. Онова, което гасне в човека, представя отклонението му от правия път, от Великия закон, който ръководи живота. Ако един от лъчите на твоя ум или на твоето сърце изгасне, това показва, че ти си тръгнал по крив път. Към какво трябва да се стреми човек? - Към съвършенство. Който е изгубил любовта си, той се намира в света, дето всичко умира. Откак светът съществува, хората все земния живот са уреждали и все не са го уредили. Който влезе в безсмъртието, той вече се стреми към безсмъртието. Не е въпросът дали лесно може да се постигне съвършенството.
към текста >>

- Към съвършенство.
Ако имаш само един светъл лъч в сърцето си и една свещена мисъл в ума си, тогава ти си много жалко същество. Безсмъртният живот се отличава по това, че той никога не гасне. Онова, което гасне в човека, представя отклонението му от правия път, от Великия закон, който ръководи живота. Ако един от лъчите на твоя ум или на твоето сърце изгасне, това показва, че ти си тръгнал по крив път. Към какво трябва да се стреми човек? - Към съвършенство. Който е изгубил любовта си, той се намира в света, дето всичко умира. Откак светът съществува, хората все земния живот са уреждали и все не са го уредили. Който влезе в безсмъртието, той вече се стреми към безсмъртието. Не е въпросът дали лесно може да се постигне съвършенството. Важно е човек да се стреми към съвършенството, а що се отнася до великите добродетели на живота - Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Доброта - те постепенно ще дойдат и ще живеят заедно с него.
към текста >>

Който влезе в безсмъртието, той вече се стреми към безсмъртието.
Ако един от лъчите на твоя ум или на твоето сърце изгасне, това показва, че ти си тръгнал по крив път. Към какво трябва да се стреми човек? - Към съвършенство. Който е изгубил любовта си, той се намира в света, дето всичко умира. Откак светът съществува, хората все земния живот са уреждали и все не са го уредили. Който влезе в безсмъртието, той вече се стреми към безсмъртието. Не е въпросът дали лесно може да се постигне съвършенството. Важно е човек да се стреми към съвършенството, а що се отнася до великите добродетели на живота - Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Доброта - те постепенно ще дойдат и ще живеят заедно с него. Най-първо ти трябва да станеш съвършен, та после ще любиш. Несъвършеният не може да люби. Второ: Съвършеният не може да люби несъвършения.
към текста >>

Важно е човек да се стреми към съвършенството, а що се отнася до великите добродетели на живота - Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Доброта - те постепенно ще дойдат и ще живеят заедно с него.
- Към съвършенство. Който е изгубил любовта си, той се намира в света, дето всичко умира. Откак светът съществува, хората все земния живот са уреждали и все не са го уредили. Който влезе в безсмъртието, той вече се стреми към безсмъртието. Не е въпросът дали лесно може да се постигне съвършенството. Важно е човек да се стреми към съвършенството, а що се отнася до великите добродетели на живота - Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Доброта - те постепенно ще дойдат и ще живеят заедно с него. Най-първо ти трябва да станеш съвършен, та после ще любиш. Несъвършеният не може да люби. Второ: Съвършеният не може да люби несъвършения. Съвършеният човек има само един идеал - към Бога. Пътят към Бога се намира в съвършенството.
към текста >>

Съвършеният човек има само един идеал - към Бога.
Не е въпросът дали лесно може да се постигне съвършенството. Важно е човек да се стреми към съвършенството, а що се отнася до великите добродетели на живота - Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Доброта - те постепенно ще дойдат и ще живеят заедно с него. Най-първо ти трябва да станеш съвършен, та после ще любиш. Несъвършеният не може да люби. Второ: Съвършеният не може да люби несъвършения. Съвършеният човек има само един идеал - към Бога. Пътят към Бога се намира в съвършенството. Без съвършенство Бог остава непонятен за хората. И в тоя случай - колкото по-малко се говори за Бога, толкова по-добре. Който иска да разбере Бога, той трябва да мисли право. Правата мисъл е подтик към Божественото, подтик към постигане на съвършенството.
към текста >>

Пътят към Бога се намира в съвършенството.
Важно е човек да се стреми към съвършенството, а що се отнася до великите добродетели на живота - Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Доброта - те постепенно ще дойдат и ще живеят заедно с него. Най-първо ти трябва да станеш съвършен, та после ще любиш. Несъвършеният не може да люби. Второ: Съвършеният не може да люби несъвършения. Съвършеният човек има само един идеал - към Бога. Пътят към Бога се намира в съвършенството. Без съвършенство Бог остава непонятен за хората. И в тоя случай - колкото по-малко се говори за Бога, толкова по-добре. Който иска да разбере Бога, той трябва да мисли право. Правата мисъл е подтик към Божественото, подтик към постигане на съвършенството. Щом човек се стреми към съвършенството, той ще познае Бога като любов.
към текста >>

Правата мисъл е подтик към Божественото, подтик към постигане на съвършенството.
Съвършеният човек има само един идеал - към Бога. Пътят към Бога се намира в съвършенството. Без съвършенство Бог остава непонятен за хората. И в тоя случай - колкото по-малко се говори за Бога, толкова по-добре. Който иска да разбере Бога, той трябва да мисли право. Правата мисъл е подтик към Божественото, подтик към постигане на съвършенството. Щом човек се стреми към съвършенството, той ще познае Бога като любов. В свободата си човек ще влезе в съприкосновение с по-напреднали от него същества, които ще му покажат пътя към съвършенството. Те ще го подкрепят в неговия път. Започнах да чета и романа „Бунтовникът Гора" от Р. Тагор. Цял ден духа много студен вятър и земята и всичко е замръзнало.
към текста >>

Щом човек се стреми към съвършенството, той ще познае Бога като любов.
Пътят към Бога се намира в съвършенството. Без съвършенство Бог остава непонятен за хората. И в тоя случай - колкото по-малко се говори за Бога, толкова по-добре. Който иска да разбере Бога, той трябва да мисли право. Правата мисъл е подтик към Божественото, подтик към постигане на съвършенството. Щом човек се стреми към съвършенството, той ще познае Бога като любов. В свободата си човек ще влезе в съприкосновение с по-напреднали от него същества, които ще му покажат пътя към съвършенството. Те ще го подкрепят в неговия път. Започнах да чета и романа „Бунтовникът Гора" от Р. Тагор. Цял ден духа много студен вятър и земята и всичко е замръзнало. Часът е 11 1/2.
към текста >>

В свободата си човек ще влезе в съприкосновение с по-напреднали от него същества, които ще му покажат пътя към съвършенството.
Без съвършенство Бог остава непонятен за хората. И в тоя случай - колкото по-малко се говори за Бога, толкова по-добре. Който иска да разбере Бога, той трябва да мисли право. Правата мисъл е подтик към Божественото, подтик към постигане на съвършенството. Щом човек се стреми към съвършенството, той ще познае Бога като любов. В свободата си човек ще влезе в съприкосновение с по-напреднали от него същества, които ще му покажат пътя към съвършенството. Те ще го подкрепят в неговия път. Започнах да чета и романа „Бунтовникът Гора" от Р. Тагор. Цял ден духа много студен вятър и земята и всичко е замръзнало. Часът е 11 1/2. Лягам си.
към текста >>

Също така и възгледите на държавата толкова са прави по отношение на човечеството, колкото тази банда - към държавата.
За пример, всяко нещо, което не е съобразно с нашите възгледи и което ние не желаем, наричаме лошо. И всеки човек, който работи против нашия интерес, ние наричаме лош човек. В една разбойническа банда, всеки от нейните хора, който [се] осмели да се обяви в несъгласие с тях по нещо, те го наричат вече престъпник и при това, същата тази банда, според законите на държавата са осъдени на смъртно наказание. Тази банда е осъдена сама на смърт, а тя от своя страна осъжда на смърт всеки едного от тях, който смее да се обяви против нея. В това отношение хората в отношенията си често мязат на тази банда. Също така и възгледите на държавата толкова са прави по отношение на човечеството, колкото тази банда - към държавата. Темата, която имахте днес - за четните и нечетните числа, е цяла наука. Да се пише както попадне, това значи да се не знае какво нещо са четните и какво - нечетните числа. При четните числа трябва да се изучават хората, при нечетните числа пък се определят нещастията на човека. Ако имате 13 хиляди златни лева пари, какво нещастие има в тези пари? Или ако имате 130 хиляди или 130 милиона пари, левове, какво нещастие има в тези парии?
към текста >>

Щом знаете това, вие трябва да имате предвид, че имате отношение към този извор.
Отде съм дошъл? Отдето идвате и вие. Това е много лесно. Отде идвам? Идвам от един извор. Щом знаете това, вие трябва да имате предвид, че имате отношение към този извор. Щом имате отношения към този извор, вие не трябва да го мътите. Значи, аз съм важен за вас дотолкова, доколкото мога да услужа на вашите интереси. Тогава, ако и аз кажа същото, ще излезе, че и вие сте нужни за мене дотолкова, доколкото сте полезни за моите интереси. Какво се разрешава по този начин? Това не е ли учението на света?
към текста >>

Щом имате отношения към този извор, вие не трябва да го мътите.
Отдето идвате и вие. Това е много лесно. Отде идвам? Идвам от един извор. Щом знаете това, вие трябва да имате предвид, че имате отношение към този извор. Щом имате отношения към този извор, вие не трябва да го мътите. Значи, аз съм важен за вас дотолкова, доколкото мога да услужа на вашите интереси. Тогава, ако и аз кажа същото, ще излезе, че и вие сте нужни за мене дотолкова, доколкото сте полезни за моите интереси. Какво се разрешава по този начин? Това не е ли учението на света? Един банкер е важен за един клиент дотолкова, доколкото той може да вземе от него пари взаем.
към текста >>

Понеже ние имаме отношения към цялото, имаме и отношения и към Бога.
Аз намирам, че постъпката ми е права, но не трябва да го изкушавам. Ако сиренето е на масата, той не се качва там, но ако оставя сиренето на някое малко столче, той там не издържа вече. Сега, аз правя една аналогия. И във вашето съзнание има такива отношения, които трябва да разрешите. Вие трябва да минете една фаза по-напред, за да дойде във вас онова вътрешно спокойствие. Понеже ние имаме отношения към цялото, имаме и отношения и към Бога. Ние не сме се събрали да служим на себе си. Да служим на себе си, това е в реда на нещата. Органите в един организъм си услужват едни на други. Всички органи имат отношение към тялото като към цяло. Очите имат отношение към тялото, ушите, ръцете, краката.
към текста >>

Всички органи имат отношение към тялото като към цяло.
Вие трябва да минете една фаза по-напред, за да дойде във вас онова вътрешно спокойствие. Понеже ние имаме отношения към цялото, имаме и отношения и към Бога. Ние не сме се събрали да служим на себе си. Да служим на себе си, това е в реда на нещата. Органите в един организъм си услужват едни на други. Всички органи имат отношение към тялото като към цяло. Очите имат отношение към тялото, ушите, ръцете, краката. Следователно и вие всички имате отношение към Бога като към цяло. Най-мъчно нещо е да установи човек тия отношения, да почне да разбира какво нещо е волята Божия в дадения случай. Има една сестра тук, която иска да й се говори много меко. Права е тя, но аз някога я слушам, че тя по отношение на другите не постъпва така, както иска към нея да постъпват.
към текста >>

Очите имат отношение към тялото, ушите, ръцете, краката.
Понеже ние имаме отношения към цялото, имаме и отношения и към Бога. Ние не сме се събрали да служим на себе си. Да служим на себе си, това е в реда на нещата. Органите в един организъм си услужват едни на други. Всички органи имат отношение към тялото като към цяло. Очите имат отношение към тялото, ушите, ръцете, краката. Следователно и вие всички имате отношение към Бога като към цяло. Най-мъчно нещо е да установи човек тия отношения, да почне да разбира какво нещо е волята Божия в дадения случай. Има една сестра тук, която иска да й се говори много меко. Права е тя, но аз някога я слушам, че тя по отношение на другите не постъпва така, както иска към нея да постъпват. Така иска всеки човек, но и той трябва да бъде мек, внимателен към другите.
към текста >>

Следователно и вие всички имате отношение към Бога като към цяло.
Ние не сме се събрали да служим на себе си. Да служим на себе си, това е в реда на нещата. Органите в един организъм си услужват едни на други. Всички органи имат отношение към тялото като към цяло. Очите имат отношение към тялото, ушите, ръцете, краката. Следователно и вие всички имате отношение към Бога като към цяло. Най-мъчно нещо е да установи човек тия отношения, да почне да разбира какво нещо е волята Божия в дадения случай. Има една сестра тук, която иска да й се говори много меко. Права е тя, но аз някога я слушам, че тя по отношение на другите не постъпва така, както иска към нея да постъпват. Така иска всеки човек, но и той трябва да бъде мек, внимателен към другите. Аз разглеждам тоя въпрос другояче.
към текста >>

Права е тя, но аз някога я слушам, че тя по отношение на другите не постъпва така, както иска към нея да постъпват.
Всички органи имат отношение към тялото като към цяло. Очите имат отношение към тялото, ушите, ръцете, краката. Следователно и вие всички имате отношение към Бога като към цяло. Най-мъчно нещо е да установи човек тия отношения, да почне да разбира какво нещо е волята Божия в дадения случай. Има една сестра тук, която иска да й се говори много меко. Права е тя, но аз някога я слушам, че тя по отношение на другите не постъпва така, както иска към нея да постъпват. Така иска всеки човек, но и той трябва да бъде мек, внимателен към другите. Аз разглеждам тоя въпрос другояче. Защото, ако вие искате хората да постъпват добре с тебе, гледай да не бъдеш сиромах и да си уредиш работите добре: да имаш къща, да е добре наредена, че да нямаш нужда от никого. Не оставяй времето да оправя работите. Ако можеш ти сам да ги оправяш, оправи ги.
към текста >>

Така иска всеки човек, но и той трябва да бъде мек, внимателен към другите.
Очите имат отношение към тялото, ушите, ръцете, краката. Следователно и вие всички имате отношение към Бога като към цяло. Най-мъчно нещо е да установи човек тия отношения, да почне да разбира какво нещо е волята Божия в дадения случай. Има една сестра тук, която иска да й се говори много меко. Права е тя, но аз някога я слушам, че тя по отношение на другите не постъпва така, както иска към нея да постъпват. Така иска всеки човек, но и той трябва да бъде мек, внимателен към другите. Аз разглеждам тоя въпрос другояче. Защото, ако вие искате хората да постъпват добре с тебе, гледай да не бъдеш сиромах и да си уредиш работите добре: да имаш къща, да е добре наредена, че да нямаш нужда от никого. Не оставяй времето да оправя работите. Ако можеш ти сам да ги оправяш, оправи ги. Ако оставиш хората да ти уредят работите, ще кажеш после: „Какво мислех, какво излезе." После ще съжаляваш.
към текста >>

Ако нямаш тези качества, тогава и отношенията на хората към тебе няма да бъдат такива, каквито ти искаш.
Няма какво да мислиш. Сам ще уредиш работите си, нищо повече. Сега, на другия въпрос: Могат ли всички хора да бъдат богати? Всички хора не могат да бъдат богати. Второто положение: за да те почитат хората, ти трябва да бъдеш здрав, да бъдеш умен и да бъдеш добър. Ако нямаш тези качества, тогава и отношенията на хората към тебе няма да бъдат такива, каквито ти искаш. Сега да обясня де седи едно от противоречията. Ти си гладен. Три деня не си ял; в тебе гладът говори и ти казва: „Искам да ям нещо, каквото и да е." Слагам едно хубаво ядене и казвам: „Тук има едно ядене, което е останало от няколко деня."-„Каквото и да е, трябва да се изяде, ще ям." - „Почакай малко, сега се пече една прясна пита, с малко сиренце." - „Не, нямам време. Не че не мога да търпя, а време нямам." - „Както искаш." Тогава той се наяде и след половин час коремът го заболява, става му лошо и трябва да му се даде рициново масло; трябва да му се даде топла вода. Тогава той казва: „Зло направих." Питам: Ако и вие възприемете една лоша мисъл или едно лошо чувство, това не е ли едно лошо ядене?
към текста >>

После, отношенията на човека към Луната и към Слънцето, това са два фактора, два светли ума, с които той е свързан.
Вие още не сте изучавали исторически кога се е родил Христос, нито знаете кога се е родил апостол Павел, Петър, но точно да знаете годината, месеца, деня, часа и минутата. Тогава, според законите на астрологията, която физиологически описва човека, да правите своите гадания. Още от едно време астрологията се е считала наука, която е гадаела според съчетанието на звездите. Под думата „звезди" се разбира отношения, връзка с разумни същества. И при това астролозите са делели звездите на такива от първа, втора, трета, четвърта - 16-а величина, на степени са ги делели. После, отношенията на човека към Луната и към Слънцето, това са два фактора, два светли ума, с които той е свързан. Слънцето е свързано с духа, а Луната - с материята. И следователно човек по този начин ще види какво е неговото отношение към духа и към материята, които действуват в самия него. Най-първо ще ги разгледате като форми, формени в мисли, желания и постъпки. За пример, човек има желание да живее. Първо, той ще види какво е отношението на Месечината, на звездите и на Слънцето към него.
към текста >>

И следователно човек по този начин ще види какво е неговото отношение към духа и към материята, които действуват в самия него.
Още от едно време астрологията се е считала наука, която е гадаела според съчетанието на звездите. Под думата „звезди" се разбира отношения, връзка с разумни същества. И при това астролозите са делели звездите на такива от първа, втора, трета, четвърта - 16-а величина, на степени са ги делели. После, отношенията на човека към Луната и към Слънцето, това са два фактора, два светли ума, с които той е свързан. Слънцето е свързано с духа, а Луната - с материята. И следователно човек по този начин ще види какво е неговото отношение към духа и към материята, които действуват в самия него. Най-първо ще ги разгледате като форми, формени в мисли, желания и постъпки. За пример, човек има желание да живее. Първо, той ще види какво е отношението на Месечината, на звездите и на Слънцето към него. След това той ще види какво е отношението на други живи тела около него, всички тия, които го обкръжават. Всички тия неща трябва да вземете в съображение.
към текста >>

Първо, той ще види какво е отношението на Месечината, на звездите и на Слънцето към него.
После, отношенията на човека към Луната и към Слънцето, това са два фактора, два светли ума, с които той е свързан. Слънцето е свързано с духа, а Луната - с материята. И следователно човек по този начин ще види какво е неговото отношение към духа и към материята, които действуват в самия него. Най-първо ще ги разгледате като форми, формени в мисли, желания и постъпки. За пример, човек има желание да живее. Първо, той ще види какво е отношението на Месечината, на звездите и на Слънцето към него. След това той ще види какво е отношението на други живи тела около него, всички тия, които го обкръжават. Всички тия неща трябва да вземете в съображение. Това не е лесна работа. Сега всички вие се намирате в един установен свят. Ражда ви се един син и вие искате от сина си това, което той не може да направи за вас.
към текста >>

Хубаво е и това, но тази идея не води към добро.
За мнозина от вас се изискват две, три или четири пререждания, за да разберете това, което сега ви говоря ида разберете как трябва да се постъпва. За пример, представете си, че сте дали някому 200 000 лева, които той изял и не може да ги върне, и след всичко това да кажете: „Нищо, такава е волята Божия." Колцина могат да кажат така? Напротив, вие ще започнете да се оплаквате и да казвате: „Цял живот употребих, докато спечеля тези пари и сега не мога да ги получа." Питам: кой ви кара да дадете тези пари на този човек? Вашата мисъл да му услужите не беше ли користна? Или вие завързвате приятелство с един човек, но с цел да ви улесни той в някои работи, а не за да [го] имате за приятел. Хубаво е и това, но тази идея не води към добро. Приятелството трябва да почива на 3 допирни точки. Вие трябва да сте имали връзка с този човек в миналото, в настоящето и в бъдаще. Значи едната връзка трябва да бъде на физическия свят, другата - на духовния, а третата - на Божествения свят. Или. за да се поддържа вашето приятелство, необходими са едновременно 3 разумни същества. Приятелството почива на известни чувства.
към текста >>

Има един Господ, наистина, към Когото всички трябва да имате едни и същи отношения, както към въздуха, към слънцето.
Гледам, някой път аз стоя при вас, а някои бърборят, дори аз се срамувам за вас. Трябва да знаете, че аз не обичам лъжата. Много пъти вие говорите за Бога, че вярвате в Бога, че има един Господ, но за кой Бог говорите всъщност? Този Бог, за когото вие говорите, това сте самите вие. Не, така не се говори за Бога. Има един Господ, наистина, към Когото всички трябва да имате едни и същи отношения, както към въздуха, към слънцето. Когато някой каже, че има един Господ, в Когото вярва, от мое гледище този човек няма никакъв Господ, той е безверник. Тогава, да определя какво нещо е вярата. Вяра се образува от същества, които седят по-високо от тебе. Безверието пък се образува от същества, които седят по-ниско от тебе. Следователно, ако си вярващ, ти си свързан със същества, които седят по-високо от тебе; щом си безверник, ти си свързан със същества, които седят по низко от тебе.
към текста >>

Аз искам вие да бъдете ученици, да определите отношенията си към Бога.
Казвате: „Не трябва ли да се женим? " - Защо ще се жените? Вие трябва ли да имате пари? Защо трябва да имате пари - да давате по 40 на сто лихва ли? Но ние се отдалечихме от целта. Аз искам вие да бъдете ученици, да определите отношенията си към Бога. Тази трябва да бъде първата ви работа. За тази цел, аз няма да ви проповядвам, но ще взема няколко души от вас при себе си, да живеят един месец с мен, и ще видят какви трябва да бъдат отношенията им към Бога; без да говоря, вие ще видите. И тогава, както аз постъпвам, така и вие ще постъпвате. Представете си, че вие сте здрав човек, но имате една слабост - обичате да пиете. Един ден се напивате и в това време дойде ваш неприятел в дома ви, върже ви ръцете, краката с едно въже, обере ви и си отива.
към текста >>

За тази цел, аз няма да ви проповядвам, но ще взема няколко души от вас при себе си, да живеят един месец с мен, и ще видят какви трябва да бъдат отношенията им към Бога; без да говоря, вие ще видите.
Вие трябва ли да имате пари? Защо трябва да имате пари - да давате по 40 на сто лихва ли? Но ние се отдалечихме от целта. Аз искам вие да бъдете ученици, да определите отношенията си към Бога. Тази трябва да бъде първата ви работа. За тази цел, аз няма да ви проповядвам, но ще взема няколко души от вас при себе си, да живеят един месец с мен, и ще видят какви трябва да бъдат отношенията им към Бога; без да говоря, вие ще видите. И тогава, както аз постъпвам, така и вие ще постъпвате. Представете си, че вие сте здрав човек, но имате една слабост - обичате да пиете. Един ден се напивате и в това време дойде ваш неприятел в дома ви, върже ви ръцете, краката с едно въже, обере ви и си отива. Оставате така няколко дена гладен, измъчен, пожълтял, няма кой да ви помогне. Минавам покрай вас, виждам ви в това положение и веднага изваждам ножчето си от джоба, прерязвам въжето и ви освобождавам.
към текста >>

Любовта към ближния, това е любовта към Бога, Който живее едновременно във всички хора.
Сега мнозина седят и казват: „Аз имам Господ, вярвам в Него." Ще дойде време, когато ти ще дишаш от корените на една малка тревица. Казвате, че тревата ви показвала, че Господ е нагоре. Но от тази малка тревица ти ще дишаш. Ти ще видиш Господа в тази малка тревица, във водата, във въздуха, във всички хора, които ще ти помогнат. А вие говорите често против този Господ. Любовта към ближния, това е любовта към Бога, Който живее едновременно във всички хора. Та казвам: Сега всеки си има по един Господ, но този вашият Господ няма да оправи света. Христос казва: „Както ме Отец ми възлюбил, така и аз ви възлюбих." Тогава де е вашият Господ? Вземете, Христос не казва, че има един Господ, но казва: „Както Отец ми живее в мене, така и аз в Него." А вие, като казвате, че имате един Бог, на когото се кланяте, този ваш Бог е един идол, а да се кланяте на един идол, това е идолопоклонство. Когато се говори за Бога, вие трябва да заемете съвсем друго положение. Преди всичко, ако вие само за момент само влезете в мисълта, с която Бог ви е обгърнал, както и с чувството, и с постъпките, с които Той ви е обгърнал, вие моментално ще изчезнете.
към текста >>

Като не живеят добре, те се обръщат към съдии, към адвокати и тем подобни.
Следователно, низшите влияния трябва да се пресекат. Човек не трябва да се поддава на такива низши влияния, или с друга думи казано: той трябва да тури в съзнанието си по-големи прозорци, да влиза през тях повече светлина и топлина. Той трябва да има една нова канализация, извор трябва да има. Само по този начин хората могат да се организират помежду си. Хората са дошли вече до това положение, но още не могат да се отрекат от старото. Като не живеят добре, те се обръщат към съдии, към адвокати и тем подобни. Но ставате влизат в рамките на света, от които мъчно могат да излязат. Защо ви са тези съдии и адвокати, които не съдят добре? Право е всеки да си има адвокат и съдия вътре в себе си, който да го съди. Той ще бъде добрият съдия. Та, сега мнозина от вас боледуват и то по единствената причина на своя неестествен живот.
към текста >>

Сега, като се говори за науката за четните и нечетните, трябва да знаете, че тия числа имат отношение към сърцето и към ума на човека.
Без любов в света новото не може да дойде. Сега аз искам от вас да приложите по възможност най-малката любов. Най-малката любов седи в това да не смущавате Господа в себе си. И Писанието казва: Не огорчавайте Духа, с Който сте запечатани. Щом се натъкнете на някаква мъчнотия, спрете се малко и помислете за Господа. Сега, като се говори за науката за четните и нечетните, трябва да знаете, че тия числа имат отношение към сърцето и към ума на човека. В тия числа има известни изключения. Например, ако отидете в цяла Европа, никъде няма да намерите числото 13. В никой хотел няма да намерите стая № 13. Ще намерите числото 12, 12 и половина, но никъде няма числото 13. Числото 13 е фатално.
към текста >>

През деня ходих към 4 ч в Кърджали.
И затова аз няма какво да си играя с вас. Правете каквото искате и както намирате за добре. САМО БОЖИЯТА ЛЮБОВ НОСИ ПЪЛНИЯ ЖИВОТ! (Дъждовно време, силен вятър.) 21.II.1934 год., сряда Небето почти облачно, но слънцето огря, а после се заоблачи. През целия ден преписвах лекцията „Най-малката любов" и вечерта преписвах докъде 1 и половина. През деня ходих към 4 ч в Кърджали. Получих си пощата и изпратих романа „Бунтовникът Гора" на Еленка. Братът Тошев ме изпрати до над Арда, дето е каикът. Попяхме си „Благославяй, душе моя, Господа" и по тъмно, късно се върнах. И тая вечер пях и свирих, още повече днес ходих при инспектора и ми каза, че ще има учителска конференция от 1 до 5 март в Кърджали. И брат Тошев ми каза, че с цигулката ще му гостувам и в него ще бъда на гости през времето на конференцията.
към текста >>

Към 11 ч ходжата дойдоха да го викат от родното му село поради смърт на негов близък.
И тая вечер пях и свирих, още повече днес ходих при инспектора и ми каза, че ще има учителска конференция от 1 до 5 март в Кърджали. И брат Тошев ми каза, че с цигулката ще му гостувам и в него ще бъда на гости през времето на конференцията. И затова аз тая вечер пях и свирих повечето, до късно, и писах докъде 12 ч от лекцията. Слънцето изгря и пред него имаше пояс от облаци. После се заоблачи. Към 11 ч ходжата дойдоха да го викат от родното му село поради смърт на негов близък. И аз останах да уча децата до вечерта и да пиша лекцията. Понеже ходжата си отиде, затова аз тая вечер на волност и свобода си попях и посвирих и малко писах най-после до 12 ч. 23.II.1934 год., петък Станах за школа, но се залових пак с допреписването на лекцията. И понеже няколко вечери не бях си отспивал, та ми бе малко уморено, и затова си поспах до обед и преписвах лекцията докъде 11 ч. След това написах писмо на Еленка и на Димитринка Лилова - Мицка, която учителствува в Дари-дере.
към текста >>

И към 4 ч ги занесох в Кърджали, също и лекцията, за да я предам на Тошев и след като я прочете, да я препрати до Паша.
И аз останах да уча децата до вечерта и да пиша лекцията. Понеже ходжата си отиде, затова аз тая вечер на волност и свобода си попях и посвирих и малко писах най-после до 12 ч. 23.II.1934 год., петък Станах за школа, но се залових пак с допреписването на лекцията. И понеже няколко вечери не бях си отспивал, та ми бе малко уморено, и затова си поспах до обед и преписвах лекцията докъде 11 ч. След това написах писмо на Еленка и на Димитринка Лилова - Мицка, която учителствува в Дари-дере. И към 4 ч ги занесох в Кърджали, също и лекцията, за да я предам на Тошев и след като я прочете, да я препрати до Паша. На края на Кърджали ме срещна кметският наместник на селото и ми предаде картички от Благо Цеков, който живее в Янкова, от брат Иван и писмо от Еленка, която ми изпраща бележки от лекцията и кратко писъмце, в което ми съобщава, че Косачев, началникът на основното образование, й казал, че имал сведения какво и тук съм се проявил. И ми казва сега да вземам мерки чрез брата Тошев. Аз предадох писмото до Мицка препоръчано и отидох при брата Тошев. Действително, че се бях разтревожил, че пак ще ме разкарат, но брат Тошев ми каза, че интуицията му му казва, че няма да б... (Когато пишех това, в тоя момент нещо изтрака на прозорците, на самите железа на прозорците, трикратно като ритмично, и ме учуди. Това бе пият, който тая сутрин ме посети и разведри състоянието ми, понеже това, тия бележки, ги пиша днес, на 24.
към текста >>

II., в събота, преди изгрев слънце и познавам по вътрешното си състояние, че като че някой взима всички ония кошмарни мисли и лоши състояния, които от снощи ме бяха обхванали.) Така че, братът Тошев ми каза, че интуицията му подсказва, че аз няма да бъда уволнен, но най-важното - да отправя горещ апел към небето, за да се получи заявлението ми от Братята горе и да вземат мерки.
На края на Кърджали ме срещна кметският наместник на селото и ми предаде картички от Благо Цеков, който живее в Янкова, от брат Иван и писмо от Еленка, която ми изпраща бележки от лекцията и кратко писъмце, в което ми съобщава, че Косачев, началникът на основното образование, й казал, че имал сведения какво и тук съм се проявил. И ми казва сега да вземам мерки чрез брата Тошев. Аз предадох писмото до Мицка препоръчано и отидох при брата Тошев. Действително, че се бях разтревожил, че пак ще ме разкарат, но брат Тошев ми каза, че интуицията му му казва, че няма да б... (Когато пишех това, в тоя момент нещо изтрака на прозорците, на самите железа на прозорците, трикратно като ритмично, и ме учуди. Това бе пият, който тая сутрин ме посети и разведри състоянието ми, понеже това, тия бележки, ги пиша днес, на 24. II., в събота, преди изгрев слънце и познавам по вътрешното си състояние, че като че някой взима всички ония кошмарни мисли и лоши състояния, които от снощи ме бяха обхванали.) Така че, братът Тошев ми каза, че интуицията му подсказва, че аз няма да бъда уволнен, но най-важното - да отправя горещ апел към небето, за да се получи заявлението ми от Братята горе и да вземат мерки. Защото Те са толкова заети, че ние трябва да ги уведомяваме за станалото, за да вземат мерки. И на тръгване братът Тошев повторно ме уведоми да не забравям и отправя телеграма светла, блестяща докъдето трябва, и работата ще се уреди и че тоя, който сега ме е клеветил, в Министерството не го слушат и няма да вземат думите му под съображения. Аз си тръгнах. Слънцето залезе над Арда, над каика. Вървях и си мислех и дълбоко исках от Небето сега да не [ме] бутат от това турско село, защото поне тук аз съм по-добре.
към текста >>

На лягане пак отворих Библията, след молитвата си, и ето, падна ми се Първото послание към Коринтяните, глава 11, стих 31, който гласи: „Защото, ако бихме сами себе си съдили, не бихме били съдени." И от това извадих заключение колко ние трябва да бъдем бдителни в живота си, за да не става нужда Небето по негативен начин да ни изправя.
Понеже днеска съм в почивка, затова късно, като стана чаят, вечерях със сирене и халва, но много тежко ми стана. Като си дойдох, се помолих и отворих Библията. Падна ми се 13. глава от Марко, за Съда Господен, за крайните дни, които ще сполетят човечеството и ние, избраните, „Будни бъдете и непрестанно се молете, защото не знаете деня, часа и минутата, в която ще дойде часът". Понеже в преписаната лекция Учителят говори за числото 13, затова аз се стреснах, понеже тук, в Казалджик-Кафтан, аз съм направил акт за встъпване в длъжност на 13 януарий и затова това съчетание ме сега преследва и може да си понеса последствията. На лягане пак отворих Библията, след молитвата си, и ето, падна ми се Първото послание към Коринтяните, глава 11, стих 31, който гласи: „Защото, ако бихме сами себе си съдили, не бихме били съдени." И от това извадих заключение колко ние трябва да бъдем бдителни в живота си, за да не става нужда Небето по негативен начин да ни изправя. Легнах си в 10 ч, но не можах да заспя от тежестта на храната, която поех, особено халва и сирене след почивка действуват много тежко. Съвсем ясно небе. Тихо, прозрачно. Слънцето се показа съвсем от ясен източен хоризонт. Събудих се в 5 ч и в леглото седнал, дълго размишлявах и се молих.
към текста >>

Брат Тошев изпитателно ме загледа, как тъй набързо аз се запознах и ето, една госпожица се привързала към мене.
Следобед -разискване. Ази стоях почти като чужденец, защото никой не ме познава и не ме заприказва. При започването лекцията по четене в III отделение диригент бе едно малко дете, което изкусно ръководеше децата. Кога се завършваше на обед, запитах госпожата учителката на отделението това дете какви му са родителите, а госпожица Толумбаджиева прибърза да ми даде осветления, че детето е син на бедни и прости родители. Следобед аз забелязах, че г-ца Тулембаджиева би говорила с мене по нещо, ако се познаваме.[/b] [b][b]3.III.1934 год., събота[/b][/b] [b][b]Сън.[/b] Сънувам, че ние сме седнали с брата Тошев, а ето, дойде г-ца Тулум-баджиева, поздрави ни общо и после седна до мене, като си възви коленете и ги допре на моите колене, понеже бяхме седнали на една пейка. Брат Тошев изпитателно ме загледа, как тъй набързо аз се запознах и ето, една госпожица се привързала към мене. И се събудих.[/b] [b]До обед бяхме свободни, понеже бе независимостта на България, затова бяхме в кабинета на брата Тошев. Следобед - реферат за маларията.[/b] [b][b]4.III.1934 год., неделя[/b][/b] [b]Станах рано и след наряда четох от тефтерчето на Еленка.[/b] [b][b]Сън.[/b] Сънувах, че едно болно куче черно, което уж сме го лекували, но не се излекувало, та му отекла главата и аз го съсякох, като му ошувках муцуната и то не може да ме повреди.[/b] [b][b]Друг сън.[/b] Пътувам някъде за нашето село. Замолих чужди хора да ми натоварят дърва, та да ги откарам у дома. Те ги караха до Иван Рачков в Горната махала. Аз ги оставих, както ги стовариха конярите, и тръгнах по една стръмнина.
към текста >>

Все мисля, мисля, мисля за ... Легнах си късно, към 11 ч.[/b] [b][b]7.III.1934 год., сряда[/b][/b] [b]Станах на разсъмване и прочетох от изпратените резюмета.
Получих писма от Н. Чакова - резюмета, от Еленка-резюмета и писма и от бр. Боев и Звездински и писмо от Костадин Антов от Равна.[/b] [b][b]6.III.1934 год., вторник[/b][/b] [b]Времето е облачно и студено. Писах писма тая заран на Коци, Василка Костадинова-Коцевата, Илия Тошев и до Инспекцията. Прекарвах тъжни минути и в Кърджали, и тук, откак се върнах. Все мисля, мисля, мисля за ... Легнах си късно, към 11 ч.[/b] [b][b]7.III.1934 год., сряда[/b][/b] [b]Станах на разсъмване и прочетох от изпратените резюмета. След това до обед учихме. Не обядвах, защото не се чувствувах добре. Следобед измихме цялото училище и аз почистих стаята си и сега се чувствувам още по-добре. Проявих стъклото на хазяите на брат Тошев.[/b] [b][b]8.III.[1934 год.], четвъртък[/b][/b] [b]Станах в 5 1/2 ч. Чувствувам се добре.
към текста >>

След вечеря преписах на брат Тошев за госпожата му една от лекциите - „Извор на здрави устои", от младежкия клас, която той ме замоли да му препиша, и към 11 ч ми се доспа и си легнах.[/b] [b]Спах, докато се съмна.
Проявих стъклото на хазяите на брат Тошев.[/b] [b][b]8.III.[1934 год.], четвъртък[/b][/b] [b]Станах в 5 1/2 ч. Чувствувам се добре. Попях си за първи път, откак съм дошъл, и след утринната си молитва започнах да чета от Библията, IV. книга на Царете.[/b] [b]Времето е тихо, облачно, не е студено. Ходжата следобед си отиде за селото си Коруджи Верен, Хаджи махленска община, а аз занимавах децата последния час. След вечеря преписах на брат Тошев за госпожата му една от лекциите - „Извор на здрави устои", от младежкия клас, която той ме замоли да му препиша, и към 11 ч ми се доспа и си легнах.[/b] [b]Спах, докато се съмна. Не ми се ставаше. Чувствувах се неразположен. След като си направих молитвата и гимнастиките, тогава дописах резюмето за брата Тошев и него и снимките на неговите хазяи ги изпратих по Рамадан X. Еминов за Кърджали до брат Тошев. Тая заран аз прекарах в леглото около час седнал, в размишление, но не станах да чета лекция.
към текста >>

Мъчно ми е, че съм сам тук, а от друга страна съзнавам, че това е най-хубавото положение за момента, което небето засега може да ми даде, за да се моля повече и да се обърне молитвата и умът ми към Бога, Който всичко може да промени в добро и оттова по-добро аз сега не желая, но съм много разсеян, та трябва да се съсредоточа, да се науча да мисля, за което аз искам, а не да ми се натрапва отвън.
Днеска съм в почивка. Не се чувствувам уморен, убит тялом и духом. Не ми се чете и нищо не ми се прави. Мисля си все за Еленка, за бедата, или щастието, не знам как да кажа. Но аз все за нея се кахъря и мисля. Мъчно ми е, че съм сам тук, а от друга страна съзнавам, че това е най-хубавото положение за момента, което небето засега може да ми даде, за да се моля повече и да се обърне молитвата и умът ми към Бога, Който всичко може да промени в добро и оттова по-добро аз сега не желая, но съм много разсеян, та трябва да се съсредоточа, да се науча да мисля, за което аз искам, а не да ми се натрапва отвън. И без това тия състояния са външни влияния, но са много силни, щото могат да съборят човека. Поспах си малко, но състоянието ми не се променя, най-после реших да се изкъпя и да си изпера всичките горни ризи и два чифта долни дрехи. Изкъпах се хубаво и избръснах, но състоянието ми не се променя. Ходих на Арда да изпера дрехите и като се върнах, пак спах, та едва след като наближи към 5 ч, реших да прочета всички резюмета и писма от Еленка, И като четях хубавите резюмета, които ми изпратила, полека-лека се махна тоя тежък товар от мене и ми светна, почувствувах се добре и си попях и развеселих. Много хубави бележки си държала тя от беседите и лекциите на Учителя, та тия хубави резюмета трябва да се препрочитат и да се мисли върху тях.
към текста >>

Ходих на Арда да изпера дрехите и като се върнах, пак спах, та едва след като наближи към 5 ч, реших да прочета всички резюмета и писма от Еленка, И като четях хубавите резюмета, които ми изпратила, полека-лека се махна тоя тежък товар от мене и ми светна, почувствувах се добре и си попях и развеселих.
Но аз все за нея се кахъря и мисля. Мъчно ми е, че съм сам тук, а от друга страна съзнавам, че това е най-хубавото положение за момента, което небето засега може да ми даде, за да се моля повече и да се обърне молитвата и умът ми към Бога, Който всичко може да промени в добро и оттова по-добро аз сега не желая, но съм много разсеян, та трябва да се съсредоточа, да се науча да мисля, за което аз искам, а не да ми се натрапва отвън. И без това тия състояния са външни влияния, но са много силни, щото могат да съборят човека. Поспах си малко, но състоянието ми не се променя, най-после реших да се изкъпя и да си изпера всичките горни ризи и два чифта долни дрехи. Изкъпах се хубаво и избръснах, но състоянието ми не се променя. Ходих на Арда да изпера дрехите и като се върнах, пак спах, та едва след като наближи към 5 ч, реших да прочета всички резюмета и писма от Еленка, И като четях хубавите резюмета, които ми изпратила, полека-лека се махна тоя тежък товар от мене и ми светна, почувствувах се добре и си попях и развеселих. Много хубави бележки си държала тя от беседите и лекциите на Учителя, та тия хубави резюмета трябва да се препрочитат и да се мисли върху тях. А трябва да се препишат тия резюмета, които ми е пратила Наталия Чакова, та да ги изпратя на Драгомир Попов - Магдалшина брат. При тия тежки, тъмни състояния, трябва при Бога да се прибягва, защото само при Бога е светлината и при Него е облекчението. В големи противоречия попада човек и трябва усилие и будност, и бодрост.[/b] [b][b]10.III.1934 год., събота, К. Кафтан[/b][/b] [b]До обед учих.
към текста >>

Към 2 ч влезе в стаята ми един колега на име Георги Бойчев, от гр.
А трябва да се препишат тия резюмета, които ми е пратила Наталия Чакова, та да ги изпратя на Драгомир Попов - Магдалшина брат. При тия тежки, тъмни състояния, трябва при Бога да се прибягва, защото само при Бога е светлината и при Него е облекчението. В големи противоречия попада човек и трябва усилие и будност, и бодрост.[/b] [b][b]10.III.1934 год., събота, К. Кафтан[/b][/b] [b]До обед учих. На обед седнах да пиша писмо за Еленка. Към 2 ч влезе в стаята ми един колега на име Георги Бойчев, от гр. Кърджали, учител в Халачдере, Егридеренско, с едно момче, Панев от Кърджали. С тях след опознаване и оговарване потеглихме за моста Сусус-борун Кьопрю, нагоре по Арда, на около 1 1/2 ч от К. Кафтан. Тръгнахме все по реката. Стигнахме за час на моста. Направихме 2 снимки.
към текста >>

Към 3 ч вече бяхме в Дайранлар.
Върнахме се на смрачаване. Рамадан бе приготвил хубава баница и кисело мляко.[/b] [b][b]12.III.1934 год., понеделник[/b][/b] [b]Времето шарено - облачно, но топло, тихо. Ревизира ме по четене в III и IV. Състави ми добър ревизионен лист. След като пихме мляко и сърбахме и кисело, се упътихме за Дайранлар. Към 3 ч вече бяхме в Дайранлар. Там се срещнахме с кмета Ангел ..., кмет на Хаджи махле, и с един аксизин, с когото мереха тютюните. Преспахме заедно с кмета и аксизина Петър у кмета на селото (т. е. у кметския наместник) Ариф.[/b] [b]Кметът, аксизинъти инспекторът с коне, а аз пеш, потеглихме за Кърталу и Бююк-дере към Хаджи махле. По икиндия пристигнахме в Хаджи махле. Училището - разнебитено, изкъртено и неметено и изпочупени прозорците.
към текста >>

у кметския наместник) Ариф.[/b] [b]Кметът, аксизинъти инспекторът с коне, а аз пеш, потеглихме за Кърталу и Бююк-дере към Хаджи махле.
Състави ми добър ревизионен лист. След като пихме мляко и сърбахме и кисело, се упътихме за Дайранлар. Към 3 ч вече бяхме в Дайранлар. Там се срещнахме с кмета Ангел ..., кмет на Хаджи махле, и с един аксизин, с когото мереха тютюните. Преспахме заедно с кмета и аксизина Петър у кмета на селото (т. е. у кметския наместник) Ариф.[/b] [b]Кметът, аксизинъти инспекторът с коне, а аз пеш, потеглихме за Кърталу и Бююк-дере към Хаджи махле. По икиндия пристигнахме в Хаджи махле. Училището - разнебитено, изкъртено и неметено и изпочупени прозорците. Инспекторът състави акт на училищното настоятелство в X. Махле. Колегата тамо - Панагюрец, е много небрежен.[/b] [b][b]14.III.1934 год., сряда[/b][/b] [b]След като закусих с едно яйце и няколко залъка хляб, потеглих за К. Кафтан, след като се сбогувах с инспектора и с колегата.
към текста >>

След обяд пак се залових още да прибавя към записаното писмо още някои неща, да го дописвам.[/b] [b]Проявих стъклата на брой, които тези дни бях правил с колегата от Халач-дере и с инспектора.
Колегата тамо - Панагюрец, е много небрежен.[/b] [b][b]14.III.1934 год., сряда[/b][/b] [b]След като закусих с едно яйце и няколко залъка хляб, потеглих за К. Кафтан, след като се сбогувах с инспектора и с колегата. За 2 1/2 часа пристигнах. Тъкмо, значи, по обед. Следобед учих, а вечерта дописвах писмото на Еленка.[/b] [b][b]15.III.1934 год., четвъртък[/b][/b] [b]Времето облачно, но се и разясня и пак се заоблачи и слънце даже печеше днес. След обяд пак се залових още да прибавя към записаното писмо още някои неща, да го дописвам.[/b] [b]Проявих стъклата на брой, които тези дни бях правил с колегата от Халач-дере и с инспектора. И днес също преписах 3 резюмета, изпратени от брата Боев до Наталия Чакова в с. Каялъ-дере, Елховско, и до Драгомир Попов, учител а с. Манолско-Конаре, Пловдивско, и го приготвих за утре да го изпращам.[/b] [b][b]16.III.1934 год., петък[/b][/b] [b]Времето добро. Не съвсем ясно небе и силен южен вятър вее. По жребие ми се падна да прочета от I томче „Простите истини" лекцията „ Устои на съзнанието".[/b] [b]След прочитането й, копирах по няколко картички от негативите, които бях проявил снощи.
към текста >>

Към 2 ч следобед потеглих за Кърджали.
Манолско-Конаре, Пловдивско, и го приготвих за утре да го изпращам.[/b] [b][b]16.III.1934 год., петък[/b][/b] [b]Времето добро. Не съвсем ясно небе и силен южен вятър вее. По жребие ми се падна да прочета от I томче „Простите истини" лекцията „ Устои на съзнанието".[/b] [b]След прочитането й, копирах по няколко картички от негативите, които бях проявил снощи. След това се залових да пиша писмо на Еленка, понеже скоро не й бях писал, по единствената причина, че душевно бях все разстроен от много време и от 10.Ш. писмото, което й бях записал и довърших на 14 март го оставих непратено, защото намерих за ненужно да й го пращам. Към 2 ч следобед потеглих за Кърджали. Бе започнало да роси, та затова аз турих платнището в раницата и галошите, за случай, че завали, да ги обуя върху белите обуща, и потеглих. В общината получих писмо от Еленка и 2 лекции: едната - от общия клас, а другата - от младежкия, и ръкописи резюмета. Отидох в основното училище и от пунктовия получих заплатата си за месец януарий 1135 лева, от които ми задържа за канцеларски 5 лева. От 1130 лева, пратих на Еленка 1000 лева веднага, а 95 лв. дадох за една дузина стъкла и от заплатата ми останаха само 35 лева.
към текста >>

Единствената най-важна мисъл, която оставя в съзнанията ни не само за през тоя, а и през бъдащите векове, то е: „Не ограничавайте Любовта." „Тогова, когото обичате, оставете го свободен." И че „ограничението на любовта създава всичките нещастия в света".[/b] [b]„Злото се състои в това, когато започнеш да ограничаваш любовта." След закуска около половин час се пекох на хубавото топло слънце и се радвах на тихия приятен и топъл ден, като по небето се забелязват от юг към север тънки нишки от облачни, гъсти като облачни нишки пари.
Бойчев, Чанев с още един свой другар, които случайно се срещнаха и се върна Бойчев за селото си Хапач Дере, понеже тия ученици и той си обещали някаква среща с някои си 2 госпожици. Аз писах протоколи и до вечерта имах работа с касиера на настоятелството. Понеже ходжата си отиде, то аз насаме си попях и свирих на свобода докъде 11 ч, след като се изкъпах и изпрах.[/b] [b][b]18.III.1934 год., неделя[/b][/b] [b]Станах в 4 1/2 ч. Точно в 5 и 5 започнах наряда си. След това прочетох изпратената от Еленка от общия окултен клас лекция, държана на 14.I.1934 год.. озаглавена „Оставете я свободна". Единствената най-важна мисъл, която оставя в съзнанията ни не само за през тоя, а и през бъдащите векове, то е: „Не ограничавайте Любовта." „Тогова, когото обичате, оставете го свободен." И че „ограничението на любовта създава всичките нещастия в света".[/b] [b]„Злото се състои в това, когато започнеш да ограничаваш любовта." След закуска около половин час се пекох на хубавото топло слънце и се радвах на тихия приятен и топъл ден, като по небето се забелязват от юг към север тънки нишки от облачни, гъсти като облачни нишки пари. Косовете пеят на брястовете, а високо чучулигата пее горе, а негде авлига се чуе, като взема отсечени тонове.[/b] [b][b]22.III.1934 год., четвъртък[/b][/b] [b]Събудих се още в 3 1/2 ч, кога звънна часовникът на ходжата в другата стая, понеже той ще си отива рано в селото си. И до 5 ч не можах да заспя вече. За наряд станах и точно в 5 и 40 започнах наряда си. Не излязох в полето, понеже няма сгодно място. Небето малко прошарено облачно.
към текста >>

Обаче към обед се съвсем разясни и настана много хубав ден.
Косовете пеят на брястовете, а високо чучулигата пее горе, а негде авлига се чуе, като взема отсечени тонове.[/b] [b][b]22.III.1934 год., четвъртък[/b][/b] [b]Събудих се още в 3 1/2 ч, кога звънна часовникът на ходжата в другата стая, понеже той ще си отива рано в селото си. И до 5 ч не можах да заспя вече. За наряд станах и точно в 5 и 40 започнах наряда си. Не излязох в полето, понеже няма сгодно място. Небето малко прошарено облачно. Обаче към обед се съвсем разясни и настана много хубав ден. Аз заставих децата да изметат училищния двор и училището и им предадох една песничка за пролетта и ги разпуснах за днес, понеже имам много канцеларска работа и плюс това днес е наряден ден. Преписвах някои от резюметата, които ми е изпратила Еленка. Към 11 ч, тъкмо си бях полегнал, дойде Хаджимахленският учител Марин Данеков, той е родом Панагюрец. Към 1 ч той си отиде, а започнах да попълвам изпратените от Инспекцията таблици. Вечерях с орехи и сливи и най-после пих един чай.
към текста >>

Към 11 ч, тъкмо си бях полегнал, дойде Хаджимахленският учител Марин Данеков, той е родом Панагюрец.
Не излязох в полето, понеже няма сгодно място. Небето малко прошарено облачно. Обаче към обед се съвсем разясни и настана много хубав ден. Аз заставих децата да изметат училищния двор и училището и им предадох една песничка за пролетта и ги разпуснах за днес, понеже имам много канцеларска работа и плюс това днес е наряден ден. Преписвах някои от резюметата, които ми е изпратила Еленка. Към 11 ч, тъкмо си бях полегнал, дойде Хаджимахленският учител Марин Данеков, той е родом Панагюрец. Към 1 ч той си отиде, а започнах да попълвам изпратените от Инспекцията таблици. Вечерях с орехи и сливи и най-после пих един чай. Лягам си в 10 ч.[/b] [b][b]23.III. 1934., петък[/b][/b] [b]Времето хубаво, топло. Писах на Борис Манов писмо по случаи конференцията в Годеч. Попълвах списъците и сведенията на учителите и учениците, та не успях да отида в Кърджали.[/b] [b][b]24.III.1934 год., Събота[/b][/b] [b]Ясно небе, тихо време.
към текста >>

Към 1 ч той си отиде, а започнах да попълвам изпратените от Инспекцията таблици.
Небето малко прошарено облачно. Обаче към обед се съвсем разясни и настана много хубав ден. Аз заставих децата да изметат училищния двор и училището и им предадох една песничка за пролетта и ги разпуснах за днес, понеже имам много канцеларска работа и плюс това днес е наряден ден. Преписвах някои от резюметата, които ми е изпратила Еленка. Към 11 ч, тъкмо си бях полегнал, дойде Хаджимахленският учител Марин Данеков, той е родом Панагюрец. Към 1 ч той си отиде, а започнах да попълвам изпратените от Инспекцията таблици. Вечерях с орехи и сливи и най-после пих един чай. Лягам си в 10 ч.[/b] [b][b]23.III. 1934., петък[/b][/b] [b]Времето хубаво, топло. Писах на Борис Манов писмо по случаи конференцията в Годеч. Попълвах списъците и сведенията на учителите и учениците, та не успях да отида в Кърджали.[/b] [b][b]24.III.1934 год., Събота[/b][/b] [b]Ясно небе, тихо време. Учихме два часа и разпуснахме децата за байрам.
към текста >>

След наряда и гимнастичните упражнения свирих всички упражнения.[/b] [b]Към 10 ч не можах да започна да чета беседа, защото ме измъчваше особено душевно състояние.
Едва следобед в 3 ч потеглих за Кърджали. Общината в събота следобед не работи, та не можах да си взема пощата. Изпратих сведенията за инспекцията, а служебните списъци, по съвета на помощник-инспектора, ги изтеглих назад, понеже такъв аз имам и ще го изискват от Софийската инспекция.[/b] [b]След това отидох при брат Тошев. Той излезе до края на града да ме изпрати и късно пристигнах в селото си, но с тежко душевно състояние.[/b] [b][b]25.III.1934 год., неделя[/b][/b] [b]Станах в 5 без 15. В 5 и 5 почнах наряда. След наряда и гимнастичните упражнения свирих всички упражнения.[/b] [b]Към 10 ч не можах да започна да чета беседа, защото ме измъчваше особено душевно състояние. Но докъде 11 ч го трансформирах, след 1-часова медитация и чак тогава почнах да чета последната беседа от 10 серия - „Така вписано". Извадих си хубави мисли от тая хубава беседа, която дочетох чак в 1 1/2 ч. Следобед заминах през Ахмашлар, като Арда минах с каика и се изкачих по височините над селото Посталар, Казъ-Лап и се завърнах през селото Кара-Мехмедкьови, като залезе слънцето. Днес целия ден небето е полузамрежено, но вятър нямаше, затова не е съвсем топло.[/b] [b]Тук сливите вече цъфнаха и теменуги, зюмбюл и много треви вече са поникнали. А нагоре трънките колко миши уши листа имат.
към текста >>

Отидох при брат Тошев за малко, към 12 ч си потеглих обратно, без да се бавя в Кърджали.[/b] [b]На връщане имах тежко състояние, и то защо, че нямам приятели или приятелки в Кърджали, та да се позабавям на приказки там.[/b] [b]Но в дълга размисъл, аз дойдох до следното: че аз като искам, мога винаги да намеря компания, обаче защо ми са такава компания - само да убива времето и да ме заангажират за бъдаще с това, с онова.
Пролет е вече тук. Турците къносали кочовете и агнетата, които ще колят за утре, а децата ходиха да събират колачи - милинки, пържени в зехтин.[/b] [b][b]26.III.[1934 год.], понеделник[/b][/b] [b]Турски байрам. Ходжата стана много рано, за да пее, а аз чаках, докато се развидели.[/b] [b]След това турците от околните села се бяха събрали на молитвата. След свършването но молитвата и след закуска аз потеглих за Кърджали, за да си получа пощата. Получих от Минко Тонев писмо, а другата поща е училищна. Отидох при брат Тошев за малко, към 12 ч си потеглих обратно, без да се бавя в Кърджали.[/b] [b]На връщане имах тежко състояние, и то защо, че нямам приятели или приятелки в Кърджали, та да се позабавям на приказки там.[/b] [b]Но в дълга размисъл, аз дойдох до следното: че аз като искам, мога винаги да намеря компания, обаче защо ми са такава компания - само да убива времето и да ме заангажират за бъдаще с това, с онова. И си казах, че това положение, това уединение, аз кога бях в Равна, аз съм си го пожелавал и следователно сега, като ми е дадено, трябва да го използувам разумно, защото такова външно спокойствие рядко се дава и аз трябва да използувам рационално това скъпо и хубаво време за самокултура, а близките, моите приятели, Бог не ме е лишил. Братята, сестрите са, и всички светли души и умове са компанията, с която трябва да дружим.[/b] [b]След това в 2 ч обядвах ряпа и пържени милинки. След това си поспах малко и после се поразходих до кафенето, а до 11 ч вечерта свирих ноти с много хубаво, хармонично настроение.[/b] [b][b]27.III.1934 год., вторник[/b][/b] [b]Небето облачно. Студеничко, затова запалих печката и започнах да се занимавам с нареждане текста на първото гимнастическо упражнение - „Първият ден на пролетта", за да услужа на брат Тошев, и той да научи това упражнение. Бавно, след дълги всевъзможни налучквания, успявах да открия как да наредя текста под мелодията.
към текста >>

Но казва някой си, че: „Разочарованието почва там, гдето почва обладанието." И така си мисля, колко човек е поставян между вечно два горящи огъня и ако се доближи независимо към положително творческия и отрицателно разрушителния, към крайно духовния живот и крайно материалистичния, то той изгубва своето равновесие и оттогава започват да се редят последователно последствията на своето отклонение.[/b] [b]Но над всичко отгоре си казвам: „Блажени тия, които са успели да разрешат половата проблема най-разумно, най-мъдро и най-свято, които правилно урегулирват вътрешните си енергии и нагони и със спокойствие, с ясния поглед на мъдреца, се радват на разумно устроения свят с всичките му повидимому падения и възторзи към вечно творческото, вечно движещото се напред."[/b] [b]Едва в един часа след полунощ успях да легна.
Бавно, след дълги всевъзможни налучквания, успявах да открия как да наредя текста под мелодията. До обед, като се стопли стаята, от печката ми се доспа, та си и поспах. Имах, изобщо, настроение да пея днеска, въпреки щекотливите мисли, които неканени се явяват в съзнанието ми по тая, която обичам. Редяха се сцени с най-хубави картини и като че нарочно сценирани от най-хубавия майстор и орнамирани от най-добрия специалист декоратор, че всичко се представя в своята неимоверна красота. Мисля си що ли би било радост и неземното щастие, ако това състояние, тия мисли и чувства биха били постоянни и след обладанието. Но казва някой си, че: „Разочарованието почва там, гдето почва обладанието." И така си мисля, колко човек е поставян между вечно два горящи огъня и ако се доближи независимо към положително творческия и отрицателно разрушителния, към крайно духовния живот и крайно материалистичния, то той изгубва своето равновесие и оттогава започват да се редят последователно последствията на своето отклонение.[/b] [b]Но над всичко отгоре си казвам: „Блажени тия, които са успели да разрешат половата проблема най-разумно, най-мъдро и най-свято, които правилно урегулирват вътрешните си енергии и нагони и със спокойствие, с ясния поглед на мъдреца, се радват на разумно устроения свят с всичките му повидимому падения и възторзи към вечно творческото, вечно движещото се напред."[/b] [b]Едва в един часа след полунощ успях да легна. Написах писмо на Р. Костов и В. Генов, учители в с. Каленовци, Годечко.[/b] [b][b]28.III.1934 год., сряда[/b][/b] [b]Станах, като се разсъмна. Вънка - облачно и леко мъгляво.
към текста >>

Конете, както се напиха с вода, за да потеглят да възвият за към дома нагоре, те се повърнаха заднишком назад, каруцата ги повлече и после, не знам как, за миг извиха, потеглиха нагоре, обаче в бягането на завоя каруцата се изви и със сила се прекатури и тръшна върху земята, като всичко изпращя и се начупи, Иван, както седеше пред мен, до мостчето, дето изтича водата на чешмата, с голямо съжаление и с прискърбие, до плач чак, изрече, че остана без каруца и че само колелетата са останали здрави, а всичката дървена част се изпочупи, и че ще трябва двама сега да я направим.
Слънцето не се показва. Затова и в стаята ми е хладно и едва търпя без печка, кой знай дали не ще измръзнат разцъфтелите се овошки.[/b] [b][b]Сън.[/b] Сънувах, че сме братя, сестри заедно с Учителя някъде си, водим хубави разговори, обаче не е останало в съзнанието ми от разните въпроси. Само си спомням, че аз някак си със заобикалка казах на Учителя един въпрос по отношение на мисията му, понеже той говореше за мисията на Великите Учители, които идат периодически и работят всякога и с всички начини върху съзнанията на човечеството, но за себе си не говори, а аз загатнах, в смисъл, че и Той е един от Тях, а братята се позасмяха, защото Той замълча.[/b] [b][b]Втори сън.[/b] Сънувам, че съм като във Водица, при крайната чешма. Обаче обстановката при по-други условия, неточно каквато е сега при Крайната чешма. Каруцата, нашата (на наш Иван) е натоварена с нещо много, но не помня с що бе натоварена. Конете, както се напиха с вода, за да потеглят да възвият за към дома нагоре, те се повърнаха заднишком назад, каруцата ги повлече и после, не знам как, за миг извиха, потеглиха нагоре, обаче в бягането на завоя каруцата се изви и със сила се прекатури и тръшна върху земята, като всичко изпращя и се начупи, Иван, както седеше пред мен, до мостчето, дето изтича водата на чешмата, с голямо съжаление и с прискърбие, до плач чак, изрече, че остана без каруца и че само колелетата са останали здрави, а всичката дървена част се изпочупи, и че ще трябва двама сега да я направим. И всичката тая катастрофа стана по моя. вина, защото не държах гемовете (дизгините) добре и конете самоволно се засилиха и прекатуриха колата.[/b] [b][b]5.IIV.1934., четвъртък[/b][/b] [b]Цял ден - облачно, хладно. Разцъфтели се сливи и круши, а над Хисар Алтъ, над Дойранлар, планината - бяла, със сняг покрита.[/b] [b][b]Сън.[/b] Сънувах, че пътувам за не много далеч. Много багаж съм навзел. Измежду който моята чанта, пълна с нещо, на Еленка раницата - тая, която сега тя има, и много други дреболии, толкова, че аз се чудя как ще ги взема, и най-после трябва да закарам някой чужд велосипед до мястото, където отивам, но шосето е много равно, хубаво.
към текста >>

След това не ми се четеше беседа, обаче след малко молитва, размисъл, след като се свързах със София, с Учителя и изобщо с радостта и ожиданията на братята и сестрите, които са отишли за празниците в София, за да чуят Словото Божие, та дойде приливна струя и в моето съзнание и с радостен дух зачетох скоро четената съборна беседа от тазгодишния събор - „Един удар" и към края я не дочетох, понеже започнаха да дохождат децата за червени яйца и бонбони.[/b] [b]А в 10 ч отидох на поляната и там до 1 ч четох беседата от втория том на X серия „Речи реч, и ще оздравее момчето ми".[/b] [b]Следобеден поспах и после четох вестник „Зора" и „Братство", Словото на Учителя „Вътрешното ръководство".[/b] [b]Душевното ми състояние е задоволително добро.
За 12 ч бях пак в К. Кафтан. Залових се с топлене на вода и измиване на яйцата. Децата са донесли 60 и аз купих още 40 и вечерта до късно ги боядисвах. След това стоплих и един котел вода и се изкъпах много хубаво и в 12 ч легнах.[/b] [b][b]8.IV.1934 год.[/b][/b] [b]Събудих се в 4 и 15 ч. За наряда. След това не ми се четеше беседа, обаче след малко молитва, размисъл, след като се свързах със София, с Учителя и изобщо с радостта и ожиданията на братята и сестрите, които са отишли за празниците в София, за да чуят Словото Божие, та дойде приливна струя и в моето съзнание и с радостен дух зачетох скоро четената съборна беседа от тазгодишния събор - „Един удар" и към края я не дочетох, понеже започнаха да дохождат децата за червени яйца и бонбони.[/b] [b]А в 10 ч отидох на поляната и там до 1 ч четох беседата от втория том на X серия „Речи реч, и ще оздравее момчето ми".[/b] [b]Следобеден поспах и после четох вестник „Зора" и „Братство", Словото на Учителя „Вътрешното ръководство".[/b] [b]Душевното ми състояние е задоволително добро. Не се чувствувам радостен, а отчаян. Молих се Богу да ми даде подкрепа, да ми даде сили, импулс, любов към непрекъснато и добре използуване времето, което небето сега ми е дало тук, докато съм в това село. Като си мисля с моя обективен ум, дохождам до отчаяние, а като се размисля по-дълбоко, че тук ми са дадени изобщо добри духовни условия, които са временни и че трябва да ги използувам, и така ми се захваща мисълта с четене на нещо, или свързване с братството.[/b] [b]Най-горещото ми желание е да се занимавам с музика: да пея и да свиря, обаче понеже в училището има ходжа и покрай него разни хора, и затова ищах не ми се отваря за свирене.[/b] [b][b]Сън.[/b] Сънувах, че бившият ми предшественик колега, Костов, е дошел на гости тук, обаче отиде при ходжата - нему на гости, а мен гледа с едно пренебрежение.[/b] [b][b]9.IV.1934год.[/b][/b] [b]В 5 ч вече бях извън леглото. Небето - леко забулено с полупрозрачни облаци. Снощният силен вятър е спрял и е тихо.[/b] [b][b]Сън.[/b] Сънувах, че съм някъде в планинско място.
към текста >>

Молих се Богу да ми даде подкрепа, да ми даде сили, импулс, любов към непрекъснато и добре използуване времето, което небето сега ми е дало тук, докато съм в това село.
Децата са донесли 60 и аз купих още 40 и вечерта до късно ги боядисвах. След това стоплих и един котел вода и се изкъпах много хубаво и в 12 ч легнах.[/b] [b][b]8.IV.1934 год.[/b][/b] [b]Събудих се в 4 и 15 ч. За наряда. След това не ми се четеше беседа, обаче след малко молитва, размисъл, след като се свързах със София, с Учителя и изобщо с радостта и ожиданията на братята и сестрите, които са отишли за празниците в София, за да чуят Словото Божие, та дойде приливна струя и в моето съзнание и с радостен дух зачетох скоро четената съборна беседа от тазгодишния събор - „Един удар" и към края я не дочетох, понеже започнаха да дохождат децата за червени яйца и бонбони.[/b] [b]А в 10 ч отидох на поляната и там до 1 ч четох беседата от втория том на X серия „Речи реч, и ще оздравее момчето ми".[/b] [b]Следобеден поспах и после четох вестник „Зора" и „Братство", Словото на Учителя „Вътрешното ръководство".[/b] [b]Душевното ми състояние е задоволително добро. Не се чувствувам радостен, а отчаян. Молих се Богу да ми даде подкрепа, да ми даде сили, импулс, любов към непрекъснато и добре използуване времето, което небето сега ми е дало тук, докато съм в това село. Като си мисля с моя обективен ум, дохождам до отчаяние, а като се размисля по-дълбоко, че тук ми са дадени изобщо добри духовни условия, които са временни и че трябва да ги използувам, и така ми се захваща мисълта с четене на нещо, или свързване с братството.[/b] [b]Най-горещото ми желание е да се занимавам с музика: да пея и да свиря, обаче понеже в училището има ходжа и покрай него разни хора, и затова ищах не ми се отваря за свирене.[/b] [b][b]Сън.[/b] Сънувах, че бившият ми предшественик колега, Костов, е дошел на гости тук, обаче отиде при ходжата - нему на гости, а мен гледа с едно пренебрежение.[/b] [b][b]9.IV.1934год.[/b][/b] [b]В 5 ч вече бях извън леглото. Небето - леко забулено с полупрозрачни облаци. Снощният силен вятър е спрял и е тихо.[/b] [b][b]Сън.[/b] Сънувах, че съм някъде в планинско място. На изток-висока дъбова гора, а около мене -високи каменни блокове, такива, каквито съм виждал из Рила по сипеите, но големи блокове. Изведнъж започна нещо страшно подземно да бумти.
към текста >>

Към 3 бях на път.
Докато напиша писмото на дяда Недя, пък заваля дъжд. Аз се заприготвях, но наново загърмя на запад и изглеждаше, че ще дойде една хала. И действително, след малко заваля наново и то дъжд и град. Аз се избръснах, написах и едно писмо на турския учител Аъруз Щабан Еминов от с. Алкая до окръжната училищна инспекция и се приготвих за Кърджали. Към 3 бях на път. Обаче общината днес не работят, та поща не можах да получа. Изпратих писмата и заедно с учителя Георги Бойчев се поразходихме няколко пъти из улицата в Кърджали и разхождайки се, съзрях в книжарницата на Ангел Видев госпожицата учителка непозната по име, но по лице, която сънувах на конференцията в Кърджали и която често се явява оттогава в съзнанието ми. След малко още разхождане, аз си потеглих и на стъмяване вече бях в училището.[/b] [b]Вследствие дъжда, времето е хубаво, с пресен чист въздух. Тая пролет сега за първи път вали дъжд тая пролет.[/b] [b][b]11.IV.1934 год.[/b][/b] [b]Станах в 4.40. Ясно небе, тихо време.
към текста >>

И човек трябва да се държи на достойнството си, на подобаващата се висота, на която Господ, Божественото, го е повдигнало, и да върви напред, към по-светлото, по-красивото, да общува с цялата вселена, с всички напреднали братя и сестри -синове на светлината!
Добре е човек да обича всички хора, без разлика на пол и народност, но не както любовта я разбира един кой да е турчин от обкръжающите ме, а божествено да обичам. Човек, който се съблазнява от жени, от тяхната красота, той не е на правата страна и неминуемо ще дойдат разсеяни мисли и недобри състояния. Обичай всички заради Бога, но обичай ги както майка си обичаш и зодиите си братя и сестри. Та, от тия състояния, които се менят като калейдоскоп, аз виждам, че човек на състоянията е безволно същество, което е играчка на низшите същества. Те неуморно работят и намерят ли вратата на ума, сърцето отворени, те те използуват, защото тия пожелания за тях са храна, а за тебе - ограбване, разрушаване. И човек трябва да се държи на достойнството си, на подобаващата се висота, на която Господ, Божественото, го е повдигнало, и да върви напред, към по-светлото, по-красивото, да общува с цялата вселена, с всички напреднали братя и сестри -синове на светлината! [/b]
към текста >>

33. 1934 година

ТОМ 16

Понеже днес аз преписвах на брата Георги Димитров, началник станцията на Кръстец, нотите на „Българската рапсодия", „Радост и скръб" и „Към обетованата земя", затова в 7 ходих да търся брата да му ги предам, но той още не се бе завърнал.
Дневник на Пеню Ганев 1934 година Станах рано и се заприготвях за гимнастики. След тях закусихме и прекарахме деня в това-онова. Вечерта Еленка дохожда и ме повика на разговор. Понеже днес аз преписвах на брата Георги Димитров, началник станцията на Кръстец, нотите на „Българската рапсодия", „Радост и скръб" и „Към обетованата земя", затова в 7 ходих да търся брата да му ги предам, но той още не се бе завърнал. Днес и без това имах много силна хрема и затова трябваше да пазя стаята. Вечерта брат Боев отива у Еленкини и тя дойде да ме вика на разговор. Отидох, след като предадох нотите. Разменихме хубави мисли за работата, която ни предстои на Божията нива. Тъй например, оригинална е за мене мисълта от Учителя, предадена ми чрез брата Боев, че да се изберат групички от по няколко души и т.
към текста >>

В новоназначеното село тя цял месец се е молила да й се отвори начин на работа за Бога и най-после, за път към Ямбол се започва разговор за идеите й и то не точно за идеите, а за начина на разбирането й по въпросите на живота... Докъде 11 ч се разговаряхме и се уясниха много въпроси, по нашето уволнение.
Когато ще отидеш да работиш, или искаш да пробудиш някого, то първо ще се молиш за тая душа. Подаденото твое заявление ще се разгледа горе, в ангелския [свят], в Божественото заседание, и тамо по твоето заявление ще се изпрати делегация, която ще заработи над него чрез неговия ангел и по твоята просба му се създават особни условия за пробуждане, и когато го подготвят, тогава по интуиция ще ти се каже, че „той е готов, иди сега при него". И ти вече отиваш и душата е готова, ней горе са й говорили вече и тя възприема с жар това, което ще говориш на съзнанието му. Без тази предварителна подготовка нищо не се върши досежно пробуждането на душите. Примерът, който ни наведе братът Боев за сестра Грозданова, как е работила в едно село Ямболско, между Сливен и Ямбол. В новоназначеното село тя цял месец се е молила да й се отвори начин на работа за Бога и най-после, за път към Ямбол се започва разговор за идеите й и то не точно за идеите, а за начина на разбирането й по въпросите на живота... Докъде 11 ч се разговаряхме и се уясниха много въпроси, по нашето уволнение. Аз схващам, че с това ми уволнение, от продължителните размишления и противоречия, на които се натъкнах, в мен се оформи човек още по-нов, с ново схващане, с още по-голям ентусиазъм се отдадох на работа. При възвръщането ми, като учител, с още по-голяма обич ще обичам децата и населението. Децата трябва да се осветяват от учителя-слънце, чиито светлинни и топлинни лъчи трябва да сгряват и укрепят детските сърца и души. И в тези разплути нрави на тая партизанска безпътица учителят трябва да бъде тешител на изстадалата селяшка душа, на който се гледа само като средство, стъпало, за да минат стръвни партизани по него и се докопат до кокала, а оттам насетне селянинът за него е простак, думата му за нищо не важи, той е невежа и нищо не проумява и че думата и просбата, ако би се осмелил да отправи за нещо, тя е глас в пустиня. И все в учителювата душа, все пак няма честни хора в професиите, така близко като учителя, който може да бъде ратник за народната духовна и материална култура.
към текста >>

Завърнах се към 2 ч и отложих, вместо в 5 ч, да потегля в 11 1/2 вечерта, за да се приготвя.
12.I.1934 год., петък Дойде Еленка и ме събуди. В школата Учителят не дойде. По нареждане от Учителя братът Боев продиктува от Беинса Дуно изречения. След школата дойде Еленка у брата Иванови и видя де съм й скътал багажа - сандъка с хубаво подвързаните й книги. Та си извади по-важните й книги от сандъка и аз след това отидох в града, за да си взема турско-българска граматика и речник чл фотографически материали. Завърнах се към 2 ч и отложих, вместо в 5 ч, да потегля в 11 1/2 вечерта, за да се приготвя. Приготвих се добре. Вечерта се явих при Учителя. При Него бе Милка Периклиева, та трябваше да чакам цял час вънка на студа. След като се сбогувах с Учителя, който ми каза: „Господ да бъде с тебе" и отидох при Еленка. С нея се сбогувахме за последен път и си отидох да впрягаме и заминаваме с брата Ивана.
към текста >>

Към 2 1/2 ч бяхме в Кърджали.
Предадох багажа - 56 кгр., на багаж, за който платих 167 лева и билет 225 лева до Кърджали и в 11 1/2 потегли влакът. Нямаше навалица, та в последния вагон цяла нощ бяхме по сами на пейка с един господин, пътуващ за Пловдив, 13.I.1934 год., събота Осъмнахме в Пловдив. Тук няма сняг. В 8 и 10 потегли влакът за Свиленград. На Раковски потеглихме за Хасково в 10 1/2 ч. Към 2 1/2 ч бяхме в Кърджали. Заедно с един помак наехме каруца до града и с помощта на помака се добрах до хора - две момчета от Казалджик-Кафтан. Пазарих каруца за 60 лева и потеглихме за Казапджик-Кафтан, Към 5 ч пристигнахме. Наизлязоха турците да видят новия си даскал, като любезно ме здрависваха. Те съжаляваха за уволнения си учител Никола Александров, родом от Стара Загора. Нагостиха ме и аз пожелах да спя в учебната стая на студено, отколкото в топлата, но пълна с тютюнев дим и може би и паразитни.
към текста >>

Пазарих каруца за 60 лева и потеглихме за Казапджик-Кафтан, Към 5 ч пристигнахме.
Тук няма сняг. В 8 и 10 потегли влакът за Свиленград. На Раковски потеглихме за Хасково в 10 1/2 ч. Към 2 1/2 ч бяхме в Кърджали. Заедно с един помак наехме каруца до града и с помощта на помака се добрах до хора - две момчета от Казалджик-Кафтан. Пазарих каруца за 60 лева и потеглихме за Казапджик-Кафтан, Към 5 ч пристигнахме. Наизлязоха турците да видят новия си даскал, като любезно ме здрависваха. Те съжаляваха за уволнения си учител Никола Александров, родом от Стара Загора. Нагостиха ме и аз пожелах да спя в учебната стая на студено, отколкото в топлата, но пълна с тютюнев дим и може би и паразитни. 14.I.1934 год., неделя, Казалджик-Кафтан Още в 4 ч даулът задумка, понеже турците имат рамазан. Зачукаха на вратата ми да стана.
към текста >>

След половин до един час стоене при тях, се отправих към селото си.
Нанесох си багажа. Предадоха ми покъщнината и архивата, и аз, макар 3 1/2 часът, се напътих за Кърджали, въпреки че ме спираха турците. Намерих след дълго питане къщата на Захариев - пунктовия учител. Пунктовият бе заедно с още един колега. Показаха се неприветливи и студени. След половин до един час стоене при тях, се отправих към селото си. Затьмнях още на половината път, но бях сигурен, че не ще загубя пътя. Стигнах късно. Турците се почудиха на късното ми пристигане. 15.I.1934 год., понеделник, Казалджик-Кафтан Тая сутрин турският учител реши да отиде в Кърджали, та остави децата аз да ги уча. Децата ми харесаха.
към текста >>

Към 9 ч надойдоха много турци отоколните села и махали, толкова, че и целият двор бе пълен.
*„Frateco" (есперанто) - „Братство". (Бел. М. И.) Тази вечер турците се изпринадеяха да видят луната, но я не видяха и не знаят утре дали да правят байрама. 17.I.1934 год., сряда, с. К.-Кафтан Тая заран даулджията пак би тъпана, но съобщението снощи дошло от Кърджали, че днес е вече байрамът. Към 9 ч надойдоха много турци отоколните села и махали, толкова, че и целият двор бе пълен. Двора го застлахас рогозки, а други си носеха по една кожа за постелка. На присъмване ходжата поне цял час пя дълга песен, и сега трая дълго молитвата им и след като свърши молитвата им, чужденците се разотидоха. Поздравът им е: хващат се с двете ръце на здрасти и си казват: „Байрам бумбаареосум! ", после се прегръщат и опират страните ту от едната, ту от другата страна. Надонесоха много яденета.
към текста >>

И вечерта аз излязох над селото по височините и отидох нагоре, за да видя какви махали се крият нагоре, към Еначкьове.
Надонесоха много яденета. Ходжата си отиде за селото, а аз останах сам. През деня децата си навързани люлки по дърветата и цял ден пеят и се люлеят. Следобед направих една снимка на Сабрия и Амиш, както играят. През деня се разясни. И вечерта аз излязох над селото по височините и отидох нагоре, за да видя какви махали се крият нагоре, към Еначкьове. Върнах се късно от височините. 18.I.1934 год., четвъртък, с. К.-Кафтан Ясно утринно небе. Слънцето се показа зад източния хоризонт, който крие Кърджали от Казалджик-Кафтан. Много тихо време.
към текста >>

Вечерта приготвих необходимите бани и проявих всички стъкла, даже и на Каралеев на децата му, която снимка бе правена още към края на октомврий м.
19.I.1934 год., петък, с. К.-Кафтан Небето ясно, прозрачно. Тихо приятно утро. След закуска четох малко, после къде обед ходих на турския гьореш и направих 2 снимки на борящите се турци. След това излязох и направих от високото една снимка на селото. Вечерта приготвих необходимите бани и проявих всички стъкла, даже и на Каралеев на децата му, която снимка бе правена още към края на октомврий м. г., но пак излезе сполучлив негативът. Изобщо всички снимки, които проявих, са хубави. 20.I.1934 год., събота, с. Каз.-Кафтан Ясно утро. Хубаво слънце.
към текста >>

Но към обед се разясни навред и хубаво слънце грея цял ден.
Има 2 вида прана. Едната разрушава, демагнетизирва, а другата тонира, съгражда. Трябва да знаем как да използуваме мислите, въздуха, храната, светлината - в тях се крие жизнената прана -еликсирът на живота. 23.I.1934 год., вторник, К.-Кафтан Станах, като завика ходжата. На изток съвсем ясно, а на запад облачно. Но към обед се разясни навред и хубаво слънце грея цял ден. Аз преписвах разпределението на материала, който вземах от Кърджали. Към 5 ч следобед потеглих към Кърджали. Занесох разпределенията. По път за общината срещнах инспектора, той ме предупреди, че е чул отнякъде, че съм говорил недобро, изобщо недобри работи за Министерството на Просветата. Аз му казах, че не съм говорил кой знай що, но съм се оплакал пред Киркова, че посред зима съм разкарван и че има някои несправедливости съм видял в Министерството и че морално аз съм оскърбен, но занапред никому няма да говоря за местенето си по тоя край.
към текста >>

Към 5 ч следобед потеглих към Кърджали.
Трябва да знаем как да използуваме мислите, въздуха, храната, светлината - в тях се крие жизнената прана -еликсирът на живота. 23.I.1934 год., вторник, К.-Кафтан Станах, като завика ходжата. На изток съвсем ясно, а на запад облачно. Но към обед се разясни навред и хубаво слънце грея цял ден. Аз преписвах разпределението на материала, който вземах от Кърджали. Към 5 ч следобед потеглих към Кърджали. Занесох разпределенията. По път за общината срещнах инспектора, той ме предупреди, че е чул отнякъде, че съм говорил недобро, изобщо недобри работи за Министерството на Просветата. Аз му казах, че не съм говорил кой знай що, но съм се оплакал пред Киркова, че посред зима съм разкарван и че има някои несправедливости съм видял в Министерството и че морално аз съм оскърбен, но занапред никому няма да говоря за местенето си по тоя край. Това е човещината на хората, че когато си изкажеш болката, те криво я тълкуват и я предават в изолачена форма. И това не прави чест на госпожа Киркова, но за мене е добър урок, да зная, че никому да не разказваш защо си тук.
към текста >>

Към 12 1/2 ч бях в Кърджали.
Ясно небе, топло слънце. Днес съм в почивка. Станах рано и прочетох лекцията „ Устои на съзнанието". В тая лекция се говори изключително само за любовта. След прочитането на лекцията започнах да се приготовлявам за пазар в Кърджали. Към 12 1/2 ч бях в Кърджали. Както стоях пред книжарницата и то мъчително стояне, понеже няма с кого 2 думи да обменя, никой ми не познат, дойде при мен непознат човек и ме запита „Ти ли си учителят в с. Казалджик-Кафтан? " Отговорих, че аз съм учителят. „Вие сте говорили нещо против Министерството на просветата, против Сенигерски, който е бил директор в гимназията на жена ми, против адвоката Стефан X. Колев" и т. н. Отговорих му, че той е вторият вече, след инспектора, който ме предупреждава, че съм говорил това с госпожа Киркова - учителка в турското училище в Кърджали.
към текста >>

Омразата никога не помага, а само руши всичко най-съкровено в тебе и впоследствие и едновременно с тебе действува и върху това лице, което е станало проводник да се прояви злото към тебе.
Пак се разтичаха кошмарните мисли в главата за това, което вчера прекарах в Кърджали, и че човек каквото си направи, никой не може да му го направи, но и да попадна първо на хора такива гонители, и това не е случайно, имало да уча урок и от тях и в случая, че човек никога не трябва да говори за отрицателните работи и състояния на хората. Защото, говориш ли за злото, ти му поливаш корените и то те следва както сянката ти. Не ми трябваше да говоря откъде ида и какво е ставало с мене сега през зимата, та и щях да съм си спокоен. После, като кажеш на хората нещо, нима са в състояние да ти помогнат? Ни най-малко-даже ще усилят тая отрицателни състояния в тебе и те, уж че знаят някои подобни случаи, може би и за същото лице, от което и да се оплакваш, и ще подкладат огън с такава сила, че и ти да изгориш, и то как ще изгориш в собствения си огън. Омразата никога не помага, а само руши всичко най-съкровено в тебе и впоследствие и едновременно с тебе действува и върху това лице, което е станало проводник да се прояви злото към тебе. Човек не е ни добър, ни зъл, но е проводник само. Та, аз трябваше да стана проводник само на доброто, та тогава вече ще знам, че съм направил добро и че и да ме сполети нещо, то ще е заради Бога, но сега, понеже чак сега се досещам, затова занапред да бъда внимателен. А сега, че ще бъда уволнен или оставен да си доизкарам докрая, то е едно, а аз трябва, във всеки момент трябва да бъда умен и да давам възможност само доброто да се проявява и то да се насажда в обкръжающите ме, с мисъл и с чувство й с цялата си същина. Аз трябва да бъда като слънцето -винаги да светя; че хората били в пещери, катакомби, в стаи или непосредствено на твоите лъчи, или че небето може да е облачно, но аз трябва да светя, да отлъчвам светлина, топлина и живот, който да се разлива наоколо. Бог е изворът на живота, а ние - струи на Неговата същност.
към текста >>

Към 4 ч ходих покрай Арда.
Понеже не бях спал, затова тая заран все бях бодър при четенето на лекцията „Свободни движения" от томчето „Простите истини". В 10 1/2, след като измиха децата пода на училището и аз след като се изпрах, започнах да чета от 10-а серия „Където са двама". Но ми бе тежко, дремеше ми се, та по-прекъснах; около половин час съм си придремнал и пак зачетох. Следобед свирих. Имах добро разположение. Към 4 ч ходих покрай Арда. Размишлявах за прочетената беседа от 10 серия. Исках да пиша едно писмо до Еленка, за да я предупредя, където я назначат, да бъде внимателна и не изпадне в същото положение, в което съм аз, да не разправя где е била учителка и че защо я местят, и най-важното - да не се оплаква от никого, защото хората сега пред тебе ти правят мили очи, а зад тебе гроб ти копаят. Пък и нямаме това право да обременяваме хората и приятелите си с нашите несгоди и противоречия. По-хубаво сам да се справяш със себе си, отколкото да се оплакваш на тогова и оногова. 29.I.1934 год., понеделник Небето от вчера е замрежено и слънцето рядко проблясва.
към текста >>

Но днес към обед бе огряло хубаво, а към вечерта се заоблачи със силни облаци, но не вали.
Исках да пиша едно писмо до Еленка, за да я предупредя, където я назначат, да бъде внимателна и не изпадне в същото положение, в което съм аз, да не разправя где е била учителка и че защо я местят, и най-важното - да не се оплаква от никого, защото хората сега пред тебе ти правят мили очи, а зад тебе гроб ти копаят. Пък и нямаме това право да обременяваме хората и приятелите си с нашите несгоди и противоречия. По-хубаво сам да се справяш със себе си, отколкото да се оплакваш на тогова и оногова. 29.I.1934 год., понеделник Небето от вчера е замрежено и слънцето рядко проблясва. Тая сутрин се забелязва, че нощес излеко е валяло, но слабо, само скреж. Но днес към обед бе огряло хубаво, а към вечерта се заоблачи със силни облаци, но не вали. Сън: Сънувах, че ще пътувам. Изпращат ме много братя, сестри и приятели. Отивам в една стая, гледам Еленка се сбогува, но не е Еленка, а буля Бобевица - на батя другарката, се сбогува и плаче, легнала на един креват, а Олга Славчева я прегърнала и я теши. Уж е Еленка, пък буля виждам в лицето. Вън е Иван, батю и много други наши от братството.
към текста >>

За първи път от моето запознанство с нея видях в лицето й подобна проява, понеже тя всякога е коректна в проявите си спрямо мене и ме зове към хубав, чист, девствен живот.
Снощи понеже съм ял много и вчера ядох солено зеле и домати, затова и нощес трябваше да ставам много често. Не е хубаво да спи човек с пълен стомах. И когато стомахът е пълен, действуват низши енергии. Още с първото си заспиване сънувах, че съм при Еленка. Тя мило ме гали и сладко говори, тъй, както никога друг път. За първи път от моето запознанство с нея видях в лицето й подобна проява, понеже тя всякога е коректна в проявите си спрямо мене и ме зове към хубав, чист, девствен живот. 31.I.1934 год., сряда Събудих се в 4 1/2 ч. Стоях буден до 5 1/2 и станах. Прочетох предпоследната лекция от „Простите истини" - „Говор и музика". От която останах много доволен, защото снощи четох „Музикално възпитание", издавано от г-н Б. Тричков, и се възхищавах на постиженията , които има тая метода в България.
към текста >>

Едва към вечерта се смениха в добро състояние.
След упражненията четох от Библията за живота на Давида. До обед учих, а следобед ходих до Емач-кьове и понеже тия турски училища не учат четвъртък следобед, и затова се върнах. Снегът през целия ден леко валеше и се топеше, а по балканите наоколо се белее. Има по високото и мъгли. На връщане от Кърлъ-Емач ме налегнаха много тъжни мисли и много тежки състояния. Едва към вечерта се смениха в добро състояние. Свирих и после четох и легнах. 2.II.1934 год., петък Събудих се в 6 ч. Станах след късо прекарване в мисъл. Четох последната лекция от общия окултен клас: „Простите истини", I томче - лекцията „Последната постъпка" . От тая лекция извадих някои хубави мисли: „Това, което се руши, не е наука.
към текста >>

Вие трябва да знаете, че преди всичко имате отношения към Бога, а после идат отношенията ви едни към други.
И слънчевата енергия не може да се прояви без Земята. Каквото представят слънчевите лъчи за Земята, такова нещо представя Божествената енергия за човека. Ако Божественото не се прояви у вас, вие ще се намерите в положението на стария човек." „Могат да се забавляват само светските хора, но онези, които говорят за Божествената любов, те трябва да знаят нейните качества. Ако не знаят качествата й, те трябва да слушат, да се учат. Когато човек се моли на Бога, когато иска нещо от Него, той трябва да иска най-малкото, но същевременно най-необходимото. Вие трябва да знаете, че преди всичко имате отношения към Бога, а после идат отношенията ви едни към други. Никой не може да се приближи до свещената врата на Царството Божие, ако предварително не е пречистил сърцето си. Човек може да обиколи Земята, може да посети всички слънца и планети, но ако не е пречистил сърцето си, кракът му не може да стъпи до вратата на Царството Божие - това трябва да имате всякога предвид. Не е достатъчно да говорите само за Любовта, за да влезете в Царството Божие. Любовта е лампа, която Бог е запалил в сърцето на човека и така го е изпратил в света и тая лампа не може да изгасне. Невъзможно е една светла мисъл, дошла от Бога, да изгасне, да потъмнее в продължение на един час само!
към текста >>

Вънка е облачно, земята замръзнала, а към обед се поразмразя.
Външното, чувственото е непостоянно. Образът на тоя свят прехожда; да търсим оня, Вечния Образ! 4.II.1934 год., неделя Станах в 5 без 5 минути. След наряда прочетох последната лекция от общия окултен клас във второто томче на „Неразрешеното", озаглавена „Природните звукове". Тя е толкова добра лекция, че аз пак ще я прочета и в нея се дават 2 задачи за разрешение през седмицата. Вънка е облачно, земята замръзнала, а към обед се поразмразя. Към 10 часът почнах да чета от „Nova Kulturo" беседата ,,La tritika grenero" . Към 11 ч ми се доспа и за да не ми е така отегчено, аз реших да си поспя. Късия сън, който сънувах, че седи покрай мене едно черно, женско, около 10 ^ 12-годишно циганче, одрипано, с шалвари. Пее, скача, много весело, но черно по цвета на лицето, и говори все неразбрани турски думи. Тук-таме аз ги разбирам, но то бързо, весело продължаваше да бъбри.
към текста >>

Към 10 часът почнах да чета от „Nova Kulturo" беседата ,,La tritika grenero" .
Образът на тоя свят прехожда; да търсим оня, Вечния Образ! 4.II.1934 год., неделя Станах в 5 без 5 минути. След наряда прочетох последната лекция от общия окултен клас във второто томче на „Неразрешеното", озаглавена „Природните звукове". Тя е толкова добра лекция, че аз пак ще я прочета и в нея се дават 2 задачи за разрешение през седмицата. Вънка е облачно, земята замръзнала, а към обед се поразмразя. Към 10 часът почнах да чета от „Nova Kulturo" беседата ,,La tritika grenero" . Към 11 ч ми се доспа и за да не ми е така отегчено, аз реших да си поспя. Късия сън, който сънувах, че седи покрай мене едно черно, женско, около 10 ^ 12-годишно циганче, одрипано, с шалвари. Пее, скача, много весело, но черно по цвета на лицето, и говори все неразбрани турски думи. Тук-таме аз ги разбирам, но то бързо, весело продължаваше да бъбри. Покрай него имаше и много турски деца.
към текста >>

Към 11 ч ми се доспа и за да не ми е така отегчено, аз реших да си поспя.
4.II.1934 год., неделя Станах в 5 без 5 минути. След наряда прочетох последната лекция от общия окултен клас във второто томче на „Неразрешеното", озаглавена „Природните звукове". Тя е толкова добра лекция, че аз пак ще я прочета и в нея се дават 2 задачи за разрешение през седмицата. Вънка е облачно, земята замръзнала, а към обед се поразмразя. Към 10 часът почнах да чета от „Nova Kulturo" беседата ,,La tritika grenero" . Към 11 ч ми се доспа и за да не ми е така отегчено, аз реших да си поспя. Късия сън, който сънувах, че седи покрай мене едно черно, женско, около 10 ^ 12-годишно циганче, одрипано, с шалвари. Пее, скача, много весело, но черно по цвета на лицето, и говори все неразбрани турски думи. Тук-таме аз ги разбирам, но то бързо, весело продължаваше да бъбри. Покрай него имаше и много турски деца. Аз като че се уж пробудих, но то все продължаваше да говори, да нарежда за мене почти неразбрани фрази, но с много весела физиономия.
към текста >>

То неудържимо ме влече към света, към задомяване, към девойката, жената, а умът ми - към Бога, към чист живот, и изводът на тоя мой двойствен живот е, че докато в мен се оформи новият човек, съдбата ми ще бъде неразбрана, И без това, в мен трябва да се яви воля, и идея.
Лявото ми око, откак съм дошъл тук, все от време на време поиграва. Налегнаха ме мисли, че има пак нещо да ми минава тия дни през главата, но какво може да бъде друго, освен уволнение, анкета поради това, че съм говорил в турското училище в Кърджали с Киркова за порядките в Просветното министерство и партизанщината, която необуздано разиграва коня си в отечеството ни, че тия, които се зоват само с епитета „националисти", са само голословци, и чете под тая фирма вършат онова, което чужденци, противници на Отечествените ни идеали, биха вършили. Няма стабилитет на чиновничеството и сега ще бъдем разигравани, особено тия, които ги подгонят отнякъде и искат само с честни средства да се само-защищават. Най-после ще кажа, това е външната страна на въпроса, на моята съдба физиономията е засега външно черничка, може би, както ми се представи днес насън, но отвътре тя е весела, избухваше в невъздържан смях и продължаваше да ми бъбри неразбрани неща, които тук-таме разбирах. Не съм се отдал в себе си, във вътрешната си същина, на Бога, на Великото, и а мен още има раздвоение, сърцето все още е отклонено. То неудържимо ме влече към света, към задомяване, към девойката, жената, а умът ми - към Бога, към чист живот, и изводът на тоя мой двойствен живот е, че докато в мен се оформи новият човек, съдбата ми ще бъде неразбрана, И без това, в мен трябва да се яви воля, и идея. Аз ги имам, но все липсва една концентрация, която да събере като фокус и да отпраща вътрешните ми енергии, от какъвто и да са характер, към по-висша гама, към по-висша служба - на Великото, на Бога, да работя за ближния, да работя за идеите на Бялото Братство. Аз вътрешно се отклоних от известно време и затова и стават тоя външни пертурбации. В ума ми се въртят срамни мисли от еротичен характер, но никой не ми е виновен, освен аз самият, защото въпреки твърдението на мъдреците, като чели във външното, в плътското аз си мисля, че ще намеря някакво задоволство. А материалните блага, материалните постижения, плътските докосвания и животът на тялото, те всички те отделят от Висшето, от онова, където ще имаш истински постижения, там, на чиито пътеки са постлани с бисери на радост, щастие, на разнообразия, защото пътят на Божията любов, да обичаш като слънцето, да си като изворите, като въздуха, да си с доброто, с чистото, с благата, с всичките добродетели, които се включват в духовната и Божествена същина, то е най-хубаво, най-приятното, най-голямото постижение, най-висшата радост, която партия не нарушава, партизанщина не отнема и не изменя и човешко и ничие друго същество не ще те отклонят от предначертаната ти цел. Онези, които благовествуват, онези, коитно са съработници на Бялото Братство, всичко им съдействува за добро, а мен сега ми се противодействува и ме гонят, защото аз забравих, като Соломона, своя Бог, и сърцето ми се раздели в мене и все търси външно обект на любов, обект на приятелка.
към текста >>

Аз ги имам, но все липсва една концентрация, която да събере като фокус и да отпраща вътрешните ми енергии, от какъвто и да са характер, към по-висша гама, към по-висша служба - на Великото, на Бога, да работя за ближния, да работя за идеите на Бялото Братство.
Налегнаха ме мисли, че има пак нещо да ми минава тия дни през главата, но какво може да бъде друго, освен уволнение, анкета поради това, че съм говорил в турското училище в Кърджали с Киркова за порядките в Просветното министерство и партизанщината, която необуздано разиграва коня си в отечеството ни, че тия, които се зоват само с епитета „националисти", са само голословци, и чете под тая фирма вършат онова, което чужденци, противници на Отечествените ни идеали, биха вършили. Няма стабилитет на чиновничеството и сега ще бъдем разигравани, особено тия, които ги подгонят отнякъде и искат само с честни средства да се само-защищават. Най-после ще кажа, това е външната страна на въпроса, на моята съдба физиономията е засега външно черничка, може би, както ми се представи днес насън, но отвътре тя е весела, избухваше в невъздържан смях и продължаваше да ми бъбри неразбрани неща, които тук-таме разбирах. Не съм се отдал в себе си, във вътрешната си същина, на Бога, на Великото, и а мен още има раздвоение, сърцето все още е отклонено. То неудържимо ме влече към света, към задомяване, към девойката, жената, а умът ми - към Бога, към чист живот, и изводът на тоя мой двойствен живот е, че докато в мен се оформи новият човек, съдбата ми ще бъде неразбрана, И без това, в мен трябва да се яви воля, и идея. Аз ги имам, но все липсва една концентрация, която да събере като фокус и да отпраща вътрешните ми енергии, от какъвто и да са характер, към по-висша гама, към по-висша служба - на Великото, на Бога, да работя за ближния, да работя за идеите на Бялото Братство. Аз вътрешно се отклоних от известно време и затова и стават тоя външни пертурбации. В ума ми се въртят срамни мисли от еротичен характер, но никой не ми е виновен, освен аз самият, защото въпреки твърдението на мъдреците, като чели във външното, в плътското аз си мисля, че ще намеря някакво задоволство. А материалните блага, материалните постижения, плътските докосвания и животът на тялото, те всички те отделят от Висшето, от онова, където ще имаш истински постижения, там, на чиито пътеки са постлани с бисери на радост, щастие, на разнообразия, защото пътят на Божията любов, да обичаш като слънцето, да си като изворите, като въздуха, да си с доброто, с чистото, с благата, с всичките добродетели, които се включват в духовната и Божествена същина, то е най-хубаво, най-приятното, най-голямото постижение, най-висшата радост, която партия не нарушава, партизанщина не отнема и не изменя и човешко и ничие друго същество не ще те отклонят от предначертаната ти цел. Онези, които благовествуват, онези, коитно са съработници на Бялото Братство, всичко им съдействува за добро, а мен сега ми се противодействува и ме гонят, защото аз забравих, като Соломона, своя Бог, и сърцето ми се раздели в мене и все търси външно обект на любов, обект на приятелка. А приятелка, жена що би могла да ми даде, освен хиляди неприятности и противоречия, които за Бога нищо не важат?
към текста >>

Не мога ли и аз един живот да посветя на ближния, да излъчвам само добри мисли, чувства и желания, да не се стремя да угаждам комуто и да е и да не се стремя да се харесвам, защото харесването води към външната страна на живота, към външното, обективното.
В ума ми се въртят срамни мисли от еротичен характер, но никой не ми е виновен, освен аз самият, защото въпреки твърдението на мъдреците, като чели във външното, в плътското аз си мисля, че ще намеря някакво задоволство. А материалните блага, материалните постижения, плътските докосвания и животът на тялото, те всички те отделят от Висшето, от онова, където ще имаш истински постижения, там, на чиито пътеки са постлани с бисери на радост, щастие, на разнообразия, защото пътят на Божията любов, да обичаш като слънцето, да си като изворите, като въздуха, да си с доброто, с чистото, с благата, с всичките добродетели, които се включват в духовната и Божествена същина, то е най-хубаво, най-приятното, най-голямото постижение, най-висшата радост, която партия не нарушава, партизанщина не отнема и не изменя и човешко и ничие друго същество не ще те отклонят от предначертаната ти цел. Онези, които благовествуват, онези, коитно са съработници на Бялото Братство, всичко им съдействува за добро, а мен сега ми се противодействува и ме гонят, защото аз забравих, като Соломона, своя Бог, и сърцето ми се раздели в мене и все търси външно обект на любов, обект на приятелка. А приятелка, жена що би могла да ми даде, освен хиляди неприятности и противоречия, които за Бога нищо не важат? Защо аз поука не взех от словата на Учителя си, как в мен е така слаба вярата ми? Не мога ли и аз един живот да посветя на ближния, да излъчвам само добри мисли, чувства и желания, да не се стремя да угаждам комуто и да е и да не се стремя да се харесвам, защото харесването води към външната страна на живота, към външното, обективното. Не че аз игнорирам външното, но първо е нужно един вътрешен стабилитет, едно вътрешно уравновесяване, та щом сърце, ум, воля, идеи са в равновесие и добро направление, то всичко друго, външно, ще бъде добро дошло. Човек от външното не се изкушава, а от себе си, от неустановяването си, от неиздържливостта си. И все пак, въпреки всички мои вътрешни и външни борби и сътресения, аз не ще се отклона от да бъда с Бога, с доброто, с добрите хора. Ако е нужно, всички човешки жертви ще дам, но от моя Творец, от моя идеал не ще се откажа! Всички пророци и всички велики хора са страдали и минали през що ли не перипетиии, но са устояли на идеала - служенето на Бога - на Великото.
към текста >>

Към обед пристигнаха турците и донесли мъртвата тукашна жена, която умряла при лекаря в Кърджали.
Даже не я убива, а я пуща на земята. Така пък културният човек външно се е очистил, но психичиски въшки пък го налягат и те пък му отравят духовната, психическата природа, както своята, така и на околните. А колко велико нещо е чистотата в широкия смисъл на думата „чистота"! 5.II.1934 год., понеделник Макар че легнах е 12 и нещо, но пак се събудих рано, обаче не станах, докато не се съмна. Тая заран ходжата отпътува рано за Кърджали, така че аз днеска ще занимавам децата сам. Към обед пристигнаха турците и донесли мъртвата тукашна жена, която умряла при лекаря в Кърджали. Децата настояваха да ги разпусна, но аз не се съгласих. И така целия ден... [Сън:] ... само тя и аз знаем. А даже нейните близки и не подозирали или пък тя е била някъде далеч от тях, та не им е съобщила, че тя е имала дете, и обществото, в което тя живее, не се е заинтересувало, че тя това дете откъде го има и че тя е възрастна госпожица. Ето, дохожда Негово Величество Цар Борис III и се заприказва сладко, приятно с нас. Той загледа детето и заговори нещо, но не помня добре на каква тема бе разговорът, но се отнасяше за детето.
към текста >>

Станах, запалих печката и започнах да чета „Отношението на простите истини към човека "от Общия окултен клас, * година VI , която ме и закрепи много хубаво, като че тя изпълни празнотата, която зееше в мен, отвърна погледа ми от буйния водопад, в който се бях вгледал и над който се бях надвесил и като че ли по необходимост трябваше да се хвърля в потока по неотложното решение на съдбата.
Ставам и след умиването и гимнастиките, се залових да си запиша сънищата от тая нощ. А в съзнанието ми все като прокоба се върти недобра мисъл, какво че аз тук не ще ме оставят да доизкарам учебната си година разните силни на деня, или кои и да било други причини. 7.II.1934 год., сряда, К.-Кафтан Ясен хубав ден. Вънка е студено, замръзнало. Събудих се точно в 6 ч. Станах, запалих печката и започнах да чета „Отношението на простите истини към човека "от Общия окултен клас, * година VI , която ме и закрепи много хубаво, като че тя изпълни празнотата, която зееше в мен, отвърна погледа ми от буйния водопад, в който се бях вгледал и над който се бях надвесил и като че ли по необходимост трябваше да се хвърля в потока по неотложното решение на съдбата. Стой настрана от водопада, казва Учителят в тая лекция, защото иначе има опасност да бъдеш завлечен от силата му. Големият водопад в човека, това са отрицателните мисли и чувства, на които човек може да се поддаде и да бъде завлечен от тях. От друга страна, положенията, в които изпадаме, тая каша, всичко това го създава духът, духовната същност в човека, за да може да те подтиква напред. Друго важно в тая лекция е, че в природата трябва да знаем, че разумните същества никога не ни оставят, но ние трябва да съдействуваме на техните усилия, на техния повик, защото разумното винаги зове към доброто, към активното, към чистото, към живота. В големите противоречия трябва да се молим, защото молитвата не е задължителна, но в нея има условия на прогрес, на съдействие, на помощ, на единение с тия, които са в потока на истинския живот, на общение с разумните същества, които търсят начин да ни помогнат, но щом не се обръщаме вътрешно към тях, те не са в състояние да ни извадят от течението, в което ние сме се гурнали.
към текста >>

Друго важно в тая лекция е, че в природата трябва да знаем, че разумните същества никога не ни оставят, но ние трябва да съдействуваме на техните усилия, на техния повик, защото разумното винаги зове към доброто, към активното, към чистото, към живота.
Събудих се точно в 6 ч. Станах, запалих печката и започнах да чета „Отношението на простите истини към човека "от Общия окултен клас, * година VI , която ме и закрепи много хубаво, като че тя изпълни празнотата, която зееше в мен, отвърна погледа ми от буйния водопад, в който се бях вгледал и над който се бях надвесил и като че ли по необходимост трябваше да се хвърля в потока по неотложното решение на съдбата. Стой настрана от водопада, казва Учителят в тая лекция, защото иначе има опасност да бъдеш завлечен от силата му. Големият водопад в човека, това са отрицателните мисли и чувства, на които човек може да се поддаде и да бъде завлечен от тях. От друга страна, положенията, в които изпадаме, тая каша, всичко това го създава духът, духовната същност в човека, за да може да те подтиква напред. Друго важно в тая лекция е, че в природата трябва да знаем, че разумните същества никога не ни оставят, но ние трябва да съдействуваме на техните усилия, на техния повик, защото разумното винаги зове към доброто, към активното, към чистото, към живота. В големите противоречия трябва да се молим, защото молитвата не е задължителна, но в нея има условия на прогрес, на съдействие, на помощ, на единение с тия, които са в потока на истинския живот, на общение с разумните същества, които търсят начин да ни помогнат, но щом не се обръщаме вътрешно към тях, те не са в състояние да ни извадят от течението, в което ние сме се гурнали. Общение и дружба с Великото, със съработниците на Бога е нужно, защото словото им, обществото им са пропити само с живот и положителни импулси. „Вселената е сбор от разумни същества, между които отношенията са абсолютно хармонични." Ако Земята е ценна, това се дължи на живите същества, които я населяват. И ако човек е ценен, това се дължи на духа и на душата в него, които проникват в организма му, като живи сили, и му създават импулс към постоянно растене и развитие. Всеки човек трябва да мисли за Божественото в себе си. Защо?
към текста >>

В големите противоречия трябва да се молим, защото молитвата не е задължителна, но в нея има условия на прогрес, на съдействие, на помощ, на единение с тия, които са в потока на истинския живот, на общение с разумните същества, които търсят начин да ни помогнат, но щом не се обръщаме вътрешно към тях, те не са в състояние да ни извадят от течението, в което ние сме се гурнали.
Станах, запалих печката и започнах да чета „Отношението на простите истини към човека "от Общия окултен клас, * година VI , която ме и закрепи много хубаво, като че тя изпълни празнотата, която зееше в мен, отвърна погледа ми от буйния водопад, в който се бях вгледал и над който се бях надвесил и като че ли по необходимост трябваше да се хвърля в потока по неотложното решение на съдбата. Стой настрана от водопада, казва Учителят в тая лекция, защото иначе има опасност да бъдеш завлечен от силата му. Големият водопад в човека, това са отрицателните мисли и чувства, на които човек може да се поддаде и да бъде завлечен от тях. От друга страна, положенията, в които изпадаме, тая каша, всичко това го създава духът, духовната същност в човека, за да може да те подтиква напред. Друго важно в тая лекция е, че в природата трябва да знаем, че разумните същества никога не ни оставят, но ние трябва да съдействуваме на техните усилия, на техния повик, защото разумното винаги зове към доброто, към активното, към чистото, към живота. В големите противоречия трябва да се молим, защото молитвата не е задължителна, но в нея има условия на прогрес, на съдействие, на помощ, на единение с тия, които са в потока на истинския живот, на общение с разумните същества, които търсят начин да ни помогнат, но щом не се обръщаме вътрешно към тях, те не са в състояние да ни извадят от течението, в което ние сме се гурнали. Общение и дружба с Великото, със съработниците на Бога е нужно, защото словото им, обществото им са пропити само с живот и положителни импулси. „Вселената е сбор от разумни същества, между които отношенията са абсолютно хармонични." Ако Земята е ценна, това се дължи на живите същества, които я населяват. И ако човек е ценен, това се дължи на духа и на душата в него, които проникват в организма му, като живи сили, и му създават импулс към постоянно растене и развитие. Всеки човек трябва да мисли за Божественото в себе си. Защо? - Защото в човека едновременно стават 2 процеса: Бог се проявява чрез него, и човек се проявава чрез Бога.
към текста >>

И ако човек е ценен, това се дължи на духа и на душата в него, които проникват в организма му, като живи сили, и му създават импулс към постоянно растене и развитие.
От друга страна, положенията, в които изпадаме, тая каша, всичко това го създава духът, духовната същност в човека, за да може да те подтиква напред. Друго важно в тая лекция е, че в природата трябва да знаем, че разумните същества никога не ни оставят, но ние трябва да съдействуваме на техните усилия, на техния повик, защото разумното винаги зове към доброто, към активното, към чистото, към живота. В големите противоречия трябва да се молим, защото молитвата не е задължителна, но в нея има условия на прогрес, на съдействие, на помощ, на единение с тия, които са в потока на истинския живот, на общение с разумните същества, които търсят начин да ни помогнат, но щом не се обръщаме вътрешно към тях, те не са в състояние да ни извадят от течението, в което ние сме се гурнали. Общение и дружба с Великото, със съработниците на Бога е нужно, защото словото им, обществото им са пропити само с живот и положителни импулси. „Вселената е сбор от разумни същества, между които отношенията са абсолютно хармонични." Ако Земята е ценна, това се дължи на живите същества, които я населяват. И ако човек е ценен, това се дължи на духа и на душата в него, които проникват в организма му, като живи сили, и му създават импулс към постоянно растене и развитие. Всеки човек трябва да мисли за Божественото в себе си. Защо? - Защото в човека едновременно стават 2 процеса: Бог се проявява чрез него, и човек се проявава чрез Бога. След горното написано, учих до обед, а на обед се избръснах и заминах за Кърджали. Там отидох при прокурора Тошев. Той бе малко болен, та го намерих на легло.
към текста >>

Къде обед започнах да се обличам и към 1 1/2 ч потеглих за Кърджали.
Препрочетох тая лекция, понеже исках днес да изпълня дадената в нея задача - именно, да следя от изгрева до залеза на Слънцето какъв разговор ще водя, с кого, на каква тема и кои думи най-вече ще се повтарят и в тях кои гласове най-вече ще са употребени. Тая сутрин започнах да размишлявам върху въпросите, които ми предстоят за днес да се извършат в Кърджали, и понеже бе неотложно отиването ми, то затова и дойде касиерът на училищното настоятелство Рамадан Рамаданов, правих му сметкоразписка за 29 кубика дърва по 13 лв. После се старах надълго и широко да им обяснявам, собствено на Рамадана, по отношение счетоводството. След като си отиде Рамадан, аз се залових да преглеждам училищния правилник за отчета на училищните общини. След това учих думи на есперанто. Къде обед започнах да се обличам и към 1 1/2 ч потеглих за Кърджали. Тая сутрин времето бе много тихо, ясно небе, хубаво слънце, но около 12 ч и нещо изведнъж задухна силен, буен северен вятър, толкова, че като че земетръс има. Пътят за Кърджали е сух. В 2 1/2 бях вече в книжарницата на Ангел. Вземахме учебници: 9 читанки за II отделение и други нужни материали за канцеларията. Отидохме след това в общината; там последва дълга разправия със секретар-бирниците, по отношение събирането на таксите и на други въпроси от счетоводен характер.
към текста >>

Много студен и силен вятър духа от север, към 10 ^ 11 ч вечерта се заоблачи небето.
Що е откровеност и наивност. И в залез слънце аз пристигнах в К.-Кафтан. Писмата разчетох в градската градина в Кърджали. След което се срещнахме с пенсионера Атанасов. Той, макар и да е член на Българския учителски съюз, но не е деятелен член. Много студен и силен вятър духа от север, към 10 ^ 11 ч вечерта се заоблачи небето. Така че, от днешната задача: най-много съм говорил и то на турски, все бюджет, пари, списък, закон, ведомост, сметкоразписки. Да не се съмняват турците в мен, че аз ще им водя сметките добре. Говорих няколко пъти, че те измамват Карлъ Емач и Емачкьове, че тези хора дават пари, а всъщност не се ползуват никак с училищни пари. Може да се каже, че след като прочетох лекцията, целия ден съм говорил и съм се занимавал с училищните работи - сметководството му, и изобщо материалната работа на училището. Вътрешното ми състояние е добро, в добро разположение, понеже започвам да уреждам финансовия въпрос на училището и тук да се туря добър ред; от друга страна, поставен съм в добри условия, така че туй отшелничество ми съдействува вътрешно да работя и да се повдигам, а работя ли в мене си, тая работа се предава и на целия свят на обкръжаващите ме.
към текста >>

В 6 ч започнах да чета втората лекция от I томче на „Простите истини" -лекцията „Стремеж към съвършенство" .
Донесоха ми тая вечер в. „Братство". Сега е ясно небето, но силно духа вятърът. За първи път четох вестник „Ново време" и в него четох статията из един албум и ме наведе на много мисли по отношение целомъдрието. Часът е 11 и вече си лягам. 14.II.1934 год., сряда Станах в 5 1/2 ч. В 6 ч започнах да чета втората лекция от I томче на „Простите истини" -лекцията „Стремеж към съвършенство" . Важните мисли, които са в тая лекция, са следните: „Вие живеете на границата на две култури. Едната залязва, а другата изгрява, която се развива. Вие живеете в деня на второто пришествие, когато едни се осъждат и умират, а други се оправдават и възкръсват." „Само разумният човек е в състояние да направи всичко." Лекция на Учителя пред Общия окултен клас от 29.IX.1926 г, отпечатана е томчето „Простите истини", том I, София, 1933 г. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) Мислите, чувствата и постъпките на човека не са на еднаква възраст, вследствие на което те се различават. Има мисли в човека, които са само на няколко месеца; има мисли, които са само на няколко години, а има такива, които са на 120 години, те чакат своя край, своята смърт.
към текста >>

Към какво трябва да се стреми човек?
Тъй щото, процесите на раждане и смърт се извършват постоянно в човека. Ако имаш само един светъл лъч в сърцето си и една свещена мисъл в ума си, тогава ти си много жалко същество. Безсмъртният живот се отличава по това, че той никога не гасне. Онова, което гасне в човека, представя отклонението му от правия път, от Великия закон, който ръководи живота. Ако един от лъчите на твоя ум или на твоето сърце изгасне, това показва, че ти си тръгнал по крив път. Към какво трябва да се стреми човек? - Към съвършенство. Който е изгубил любовта си, той се намира в света, дето всичко умира. Откак светът съществува, хората все земния живот са уреждали и все не са го уредили. Който влезе в безсмъртието, той вече се стреми към безсмъртието. Не е въпросът дали лесно може да се постигне съвършенството.
към текста >>

- Към съвършенство.
Ако имаш само един светъл лъч в сърцето си и една свещена мисъл в ума си, тогава ти си много жалко същество. Безсмъртният живот се отличава по това, че той никога не гасне. Онова, което гасне в човека, представя отклонението му от правия път, от Великия закон, който ръководи живота. Ако един от лъчите на твоя ум или на твоето сърце изгасне, това показва, че ти си тръгнал по крив път. Към какво трябва да се стреми човек? - Към съвършенство. Който е изгубил любовта си, той се намира в света, дето всичко умира. Откак светът съществува, хората все земния живот са уреждали и все не са го уредили. Който влезе в безсмъртието, той вече се стреми към безсмъртието. Не е въпросът дали лесно може да се постигне съвършенството. Важно е човек да се стреми към съвършенството, а що се отнася до великите добродетели на живота - Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Доброта - те постепенно ще дойдат и ще живеят заедно с него.
към текста >>

Който влезе в безсмъртието, той вече се стреми към безсмъртието.
Ако един от лъчите на твоя ум или на твоето сърце изгасне, това показва, че ти си тръгнал по крив път. Към какво трябва да се стреми човек? - Към съвършенство. Който е изгубил любовта си, той се намира в света, дето всичко умира. Откак светът съществува, хората все земния живот са уреждали и все не са го уредили. Който влезе в безсмъртието, той вече се стреми към безсмъртието. Не е въпросът дали лесно може да се постигне съвършенството. Важно е човек да се стреми към съвършенството, а що се отнася до великите добродетели на живота - Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Доброта - те постепенно ще дойдат и ще живеят заедно с него. Най-първо ти трябва да станеш съвършен, та после ще любиш. Несъвършеният не може да люби. Второ: Съвършеният не може да люби несъвършения.
към текста >>

Важно е човек да се стреми към съвършенството, а що се отнася до великите добродетели на живота - Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Доброта - те постепенно ще дойдат и ще живеят заедно с него.
- Към съвършенство. Който е изгубил любовта си, той се намира в света, дето всичко умира. Откак светът съществува, хората все земния живот са уреждали и все не са го уредили. Който влезе в безсмъртието, той вече се стреми към безсмъртието. Не е въпросът дали лесно може да се постигне съвършенството. Важно е човек да се стреми към съвършенството, а що се отнася до великите добродетели на живота - Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Доброта - те постепенно ще дойдат и ще живеят заедно с него. Най-първо ти трябва да станеш съвършен, та после ще любиш. Несъвършеният не може да люби. Второ: Съвършеният не може да люби несъвършения. Съвършеният човек има само един идеал - към Бога. Пътят към Бога се намира в съвършенството.
към текста >>

Съвършеният човек има само един идеал - към Бога.
Не е въпросът дали лесно може да се постигне съвършенството. Важно е човек да се стреми към съвършенството, а що се отнася до великите добродетели на живота - Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Доброта - те постепенно ще дойдат и ще живеят заедно с него. Най-първо ти трябва да станеш съвършен, та после ще любиш. Несъвършеният не може да люби. Второ: Съвършеният не може да люби несъвършения. Съвършеният човек има само един идеал - към Бога. Пътят към Бога се намира в съвършенството. Без съвършенство Бог остава непонятен за хората. И в тоя случай - колкото по-малко се говори за Бога, толкова по-добре. Който иска да разбере Бога, той трябва да мисли право. Правата мисъл е подтик към Божественото, подтик към постигане на съвършенството.
към текста >>

Пътят към Бога се намира в съвършенството.
Важно е човек да се стреми към съвършенството, а що се отнася до великите добродетели на живота - Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Доброта - те постепенно ще дойдат и ще живеят заедно с него. Най-първо ти трябва да станеш съвършен, та после ще любиш. Несъвършеният не може да люби. Второ: Съвършеният не може да люби несъвършения. Съвършеният човек има само един идеал - към Бога. Пътят към Бога се намира в съвършенството. Без съвършенство Бог остава непонятен за хората. И в тоя случай - колкото по-малко се говори за Бога, толкова по-добре. Който иска да разбере Бога, той трябва да мисли право. Правата мисъл е подтик към Божественото, подтик към постигане на съвършенството. Щом човек се стреми към съвършенството, той ще познае Бога като любов.
към текста >>

Правата мисъл е подтик към Божественото, подтик към постигане на съвършенството.
Съвършеният човек има само един идеал - към Бога. Пътят към Бога се намира в съвършенството. Без съвършенство Бог остава непонятен за хората. И в тоя случай - колкото по-малко се говори за Бога, толкова по-добре. Който иска да разбере Бога, той трябва да мисли право. Правата мисъл е подтик към Божественото, подтик към постигане на съвършенството. Щом човек се стреми към съвършенството, той ще познае Бога като любов. В свободата си човек ще влезе в съприкосновение с по-напреднали от него същества, които ще му покажат пътя към съвършенството. Те ще го подкрепят в неговия път. Започнах да чета и романа „Бунтовникът Гора" от Р. Тагор. Цял ден духа много студен вятър и земята и всичко е замръзнало.
към текста >>

Щом човек се стреми към съвършенството, той ще познае Бога като любов.
Пътят към Бога се намира в съвършенството. Без съвършенство Бог остава непонятен за хората. И в тоя случай - колкото по-малко се говори за Бога, толкова по-добре. Който иска да разбере Бога, той трябва да мисли право. Правата мисъл е подтик към Божественото, подтик към постигане на съвършенството. Щом човек се стреми към съвършенството, той ще познае Бога като любов. В свободата си човек ще влезе в съприкосновение с по-напреднали от него същества, които ще му покажат пътя към съвършенството. Те ще го подкрепят в неговия път. Започнах да чета и романа „Бунтовникът Гора" от Р. Тагор. Цял ден духа много студен вятър и земята и всичко е замръзнало. Часът е 11 1/2.
към текста >>

В свободата си човек ще влезе в съприкосновение с по-напреднали от него същества, които ще му покажат пътя към съвършенството.
Без съвършенство Бог остава непонятен за хората. И в тоя случай - колкото по-малко се говори за Бога, толкова по-добре. Който иска да разбере Бога, той трябва да мисли право. Правата мисъл е подтик към Божественото, подтик към постигане на съвършенството. Щом човек се стреми към съвършенството, той ще познае Бога като любов. В свободата си човек ще влезе в съприкосновение с по-напреднали от него същества, които ще му покажат пътя към съвършенството. Те ще го подкрепят в неговия път. Започнах да чета и романа „Бунтовникът Гора" от Р. Тагор. Цял ден духа много студен вятър и земята и всичко е замръзнало. Часът е 11 1/2. Лягам си.
към текста >>

Правилото „Не убий" трябва да се прилага спрямо всички същества, а не само към човека.
от юрганите, дюшека, одеалата (тия червените бяха върху юрганя й), а ние да останем сами в стаята, че имала да ми говори нещо важно насаме и се събудих и гледам, че часът е 6 и че съм се даже успал половин час за школата. Ето някои хубави мисли от лекцията „Двата полюса" *: „Радвайте се, когато някои въпроси остават неразрешени. Красивото в живота стои в това, което не се разрешава. Характерът на човека се изпитва при неблагоприятните условия, отколкото при благоприятните. В новата култура съдят за благородството на човека по това как се проявява в най-малките неща. Правилото „Не убий" трябва да се прилага спрямо всички същества, а не само към човека. Не се ли прилага то в целокупния живот, това не е морал. Човек е колективно същество, вследствие на което често той не е отговорен за постъпките си. Наистина, човек трябва да мисли за всичко, което върши, защото, дали е отговорен за делата си или не, в края на краищата пак той страда. Следователно постъпките, действията на човека биват колективни и индивидуални. От постъпките на човека се определя неговата сила.
към текста >>

Ученикът трябва да се стреми към зазоряване на своята душа.
Всеки човек е опитал реалността на този свят, но въпреки това пак се съмнява в него. Запример при най-малките проявления на добродетели от страна на когото ида е, винаги присъствува някой велик дух, който следи всичко, което се върши. Паметта на човека често отслабва благодарение на големи тревоги и без-покойствия. Истински гениален човек е тоя, на когото всичките удове са гениални. Погледът на гениалния човек е дълбок, той е свързан с цялото Битие. Ученикът трябва да се стреми към зазоряване на своята душа. Няма по-красив момент в живота на човека от зазоряването. Който иска да развие Божественото в себе си, да стане гениален, той всяка сутрин трябва да излиза вън, да наблюдава зазоряването, да посреща изгрева на слънцето. Той трябва да се свързва с тия мощни сили в природата, да остави те да работят върху него. 17.II.1934 год., събота Станах в зори. Облачно е времето, но на изток се ту разнасят, ту събират облаците, тъй щото слънцето при изгрева се видя.
към текста >>

Но целия ден е облачно и вее студен северен вятър и все прехвръква сняг, който се даже засиля и ту понамалява, но земята само е бяла, а балканът горе фучи, което е признак, че голяма зима иде [от]към север.
Няма по-красив момент в живота на човека от зазоряването. Който иска да развие Божественото в себе си, да стане гениален, той всяка сутрин трябва да излиза вън, да наблюдава зазоряването, да посреща изгрева на слънцето. Той трябва да се свързва с тия мощни сили в природата, да остави те да работят върху него. 17.II.1934 год., събота Станах в зори. Облачно е времето, но на изток се ту разнасят, ту събират облаците, тъй щото слънцето при изгрева се видя. Но целия ден е облачно и вее студен северен вятър и все прехвръква сняг, който се даже засиля и ту понамалява, но земята само е бяла, а балканът горе фучи, което е признак, че голяма зима иде [от]към север. Четох от „III книга на Царете" до края и след часовете и на обед четох от романа „Бунтовникът Гора". Сега си отиде ходжата, така че аз съм сам сега и по-спокоен. Часът е 12 и си лягам. 18.II.1934 год., неделя Станах в 4 1/2 ч. Вън облачно и земята е бяла.
към текста >>

Изпрах се и към 11 ч започнах да чета изпратената лекция от Еленка, която е Огън, бури, трескавици, гръмотевици и земетресения от Учителя, та дано ни събуди.
Но когато се обърнах, ето, също небрежно и неприлично седнала Еленка. Аз се червя от срам от тия женски сядания и забравяния, че да не се поогледа, да си прибере роклята, а да им се виждат срамните части. Но цялата компания момичета водят някой такъв жив, весел разговор и така увлечени, те хич не подозират, че са дошли до неприлично сядане. Събудих се. Станах и почнах да записвам сънищата си от тая нощ. Изпрах се и към 11 ч започнах да чета изпратената лекция от Еленка, която е Огън, бури, трескавици, гръмотевици и земетресения от Учителя, та дано ни събуди. Тя е от [ХIII] година на общия окултен клас - 8 лекция, държана на 15 ноемврий 1933 година, на Изгрева, озаглавена „Най-малката любов". Като започнах да чета, то следствие тарханата, с която току-що закусих, ми стана тежко. Доспа ми се. И трябваше да легна, че чак къде 1 ч. да стана и да продължа.
към текста >>

И действително, „Тежък и труден е пътят, който води към живота", от сегашна гледна точка на развитието ни, а по-право, от Божествена гледна точка е, че лесен и леко усвоим и приятен е пътят, и съпроводен с музика, и с най-хубавите условия е съпроводен пътят, който води към Бога, към живота, а труден е пътят, който води към пропастта, към прищевките, към щенията на плътта.
Аз не исках да ям фасула. Четох. Но ето касиерът и председателят на училищното настоятелство и те ме заприказваха поне повече от час. В 4 ч следобед аз дочетох лекцията. Чудих се дали да я препиша или да я прочета бавно още веднъж. В мен изпъкнаха много мисли, много нови неща изгряха на хоризонта на моето съзнание. И действително, „Тежък и труден е пътят, който води към живота", от сегашна гледна точка на развитието ни, а по-право, от Божествена гледна точка е, че лесен и леко усвоим и приятен е пътят, и съпроводен с музика, и с най-хубавите условия е съпроводен пътят, който води към Бога, към живота, а труден е пътят, който води към пропастта, към прищевките, към щенията на плътта. Външният, плътският живот е живот на надолнище, на стеснения и ограничения и на застой, а вътрешният, усилният, волевият е пътят, в който работи и ум, и сърце, и воля и всяка фибра от моята, от човешката същност; тоя живот е лесен, извиващ се в росни ливади, китни поля и оглашаван от дивна хармония на неземни наши братя и сестри, които ни съпровождат и работят за новия ден, за новия живот, за Царството Божие на Земята. Работи в обратното на щенията си и ти ще се добереш до Божественото. Четох „Бунтовникът Гора" и плаках. Горест изпълни душата ми, при мисълта, че нашият живот, въпреки непосредственото единение с Учителя, който с все сила, със самоотдаване, с пълно пожертвуване на всичко разумно, се старае да ни извади от порочното, от това, което ни сломява, и да ни въведе в живота на чистите, на повдигнатите. С каква вещина и що ли не съвети ни е дал Учителят да работим над нас, да си създадем отношения с близките и изобщо с обкръжающите ни, но ние сме като че тежко заспали и пак се забравяме, загубяваме [загубваме?
към текста >>

Също така и възгледите на държавата толкова са прави по отношение на човечеството, колкото тази банда - към държавата.
За пример, всяко нещо, което не е съобразно с нашите възгледи и което ние не желаем, наричаме лошо. И всеки човек, който работи против нашия интерес, ние наричаме лош човек. В една разбойническа банда, всеки от нейните хора, който [се] осмели да се обяви в несъгласие с тях по нещо, те го наричат вече престъпник и при това, същата тази банда, според законите на държавата са осъдени на смъртно наказание. Тази банда е осъдена сама на смърт, а тя от своя страна осъжда на смърт всеки едного от тях, който смее да се обяви против нея. В това отношение хората в отношенията си често мязат на тази банда. Също така и възгледите на държавата толкова са прави по отношение на човечеството, колкото тази банда - към държавата. Темата, която имахте днес - за четните и нечетните числа, е цяла наука. Да се пише както попадне, това значи да се не знае какво нещо са четните и какво - нечетните числа. При четните числа трябва да се изучават хората, при нечетните числа пък се определят нещастията на човека. Ако имате 13 хиляди златни лева пари, какво нещастие има в тези пари? Или ако имате 130 хиляди или 130 милиона пари, левове, какво нещастие има в тези парии?
към текста >>

Щом знаете това, вие трябва да имате предвид, че имате отношение към този извор.
Отде съм дошъл? Отдето идвате и вие. Това е много лесно. Отде идвам? Идвам от един извор. Щом знаете това, вие трябва да имате предвид, че имате отношение към този извор. Щом имате отношения към този извор, вие не трябва да го мътите. Значи, аз съм важен за вас дотолкова, доколкото мога да услужа на вашите интереси. Тогава, ако и аз кажа същото, ще излезе, че и вие сте нужни за мене дотолкова, доколкото сте полезни за моите интереси. Какво се разрешава по този начин? Това не е ли учението на света?
към текста >>

Щом имате отношения към този извор, вие не трябва да го мътите.
Отдето идвате и вие. Това е много лесно. Отде идвам? Идвам от един извор. Щом знаете това, вие трябва да имате предвид, че имате отношение към този извор. Щом имате отношения към този извор, вие не трябва да го мътите. Значи, аз съм важен за вас дотолкова, доколкото мога да услужа на вашите интереси. Тогава, ако и аз кажа същото, ще излезе, че и вие сте нужни за мене дотолкова, доколкото сте полезни за моите интереси. Какво се разрешава по този начин? Това не е ли учението на света? Един банкер е важен за един клиент дотолкова, доколкото той може да вземе от него пари взаем.
към текста >>

Понеже ние имаме отношения към цялото, имаме и отношения и към Бога.
Аз намирам, че постъпката ми е права, но не трябва да го изкушавам. Ако сиренето е на масата, той не се качва там, но ако оставя сиренето на някое малко столче, той там не издържа вече. Сега, аз правя една аналогия. И във вашето съзнание има такива отношения, които трябва да разрешите. Вие трябва да минете една фаза по-напред, за да дойде във вас онова вътрешно спокойствие. Понеже ние имаме отношения към цялото, имаме и отношения и към Бога. Ние не сме се събрали да служим на себе си. Да служим на себе си, това е в реда на нещата. Органите в един организъм си услужват едни на други. Всички органи имат отношение към тялото като към цяло. Очите имат отношение към тялото, ушите, ръцете, краката.
към текста >>

Всички органи имат отношение към тялото като към цяло.
Вие трябва да минете една фаза по-напред, за да дойде във вас онова вътрешно спокойствие. Понеже ние имаме отношения към цялото, имаме и отношения и към Бога. Ние не сме се събрали да служим на себе си. Да служим на себе си, това е в реда на нещата. Органите в един организъм си услужват едни на други. Всички органи имат отношение към тялото като към цяло. Очите имат отношение към тялото, ушите, ръцете, краката. Следователно и вие всички имате отношение към Бога като към цяло. Най-мъчно нещо е да установи човек тия отношения, да почне да разбира какво нещо е волята Божия в дадения случай. Има една сестра тук, която иска да й се говори много меко. Права е тя, но аз някога я слушам, че тя по отношение на другите не постъпва така, както иска към нея да постъпват.
към текста >>

Очите имат отношение към тялото, ушите, ръцете, краката.
Понеже ние имаме отношения към цялото, имаме и отношения и към Бога. Ние не сме се събрали да служим на себе си. Да служим на себе си, това е в реда на нещата. Органите в един организъм си услужват едни на други. Всички органи имат отношение към тялото като към цяло. Очите имат отношение към тялото, ушите, ръцете, краката. Следователно и вие всички имате отношение към Бога като към цяло. Най-мъчно нещо е да установи човек тия отношения, да почне да разбира какво нещо е волята Божия в дадения случай. Има една сестра тук, която иска да й се говори много меко. Права е тя, но аз някога я слушам, че тя по отношение на другите не постъпва така, както иска към нея да постъпват. Така иска всеки човек, но и той трябва да бъде мек, внимателен към другите.
към текста >>

Следователно и вие всички имате отношение към Бога като към цяло.
Ние не сме се събрали да служим на себе си. Да служим на себе си, това е в реда на нещата. Органите в един организъм си услужват едни на други. Всички органи имат отношение към тялото като към цяло. Очите имат отношение към тялото, ушите, ръцете, краката. Следователно и вие всички имате отношение към Бога като към цяло. Най-мъчно нещо е да установи човек тия отношения, да почне да разбира какво нещо е волята Божия в дадения случай. Има една сестра тук, която иска да й се говори много меко. Права е тя, но аз някога я слушам, че тя по отношение на другите не постъпва така, както иска към нея да постъпват. Така иска всеки човек, но и той трябва да бъде мек, внимателен към другите. Аз разглеждам тоя въпрос другояче.
към текста >>

Права е тя, но аз някога я слушам, че тя по отношение на другите не постъпва така, както иска към нея да постъпват.
Всички органи имат отношение към тялото като към цяло. Очите имат отношение към тялото, ушите, ръцете, краката. Следователно и вие всички имате отношение към Бога като към цяло. Най-мъчно нещо е да установи човек тия отношения, да почне да разбира какво нещо е волята Божия в дадения случай. Има една сестра тук, която иска да й се говори много меко. Права е тя, но аз някога я слушам, че тя по отношение на другите не постъпва така, както иска към нея да постъпват. Така иска всеки човек, но и той трябва да бъде мек, внимателен към другите. Аз разглеждам тоя въпрос другояче. Защото, ако вие искате хората да постъпват добре с тебе, гледай да не бъдеш сиромах и да си уредиш работите добре: да имаш къща, да е добре наредена, че да нямаш нужда от никого. Не оставяй времето да оправя работите. Ако можеш ти сам да ги оправяш, оправи ги.
към текста >>

Така иска всеки човек, но и той трябва да бъде мек, внимателен към другите.
Очите имат отношение към тялото, ушите, ръцете, краката. Следователно и вие всички имате отношение към Бога като към цяло. Най-мъчно нещо е да установи човек тия отношения, да почне да разбира какво нещо е волята Божия в дадения случай. Има една сестра тук, която иска да й се говори много меко. Права е тя, но аз някога я слушам, че тя по отношение на другите не постъпва така, както иска към нея да постъпват. Така иска всеки човек, но и той трябва да бъде мек, внимателен към другите. Аз разглеждам тоя въпрос другояче. Защото, ако вие искате хората да постъпват добре с тебе, гледай да не бъдеш сиромах и да си уредиш работите добре: да имаш къща, да е добре наредена, че да нямаш нужда от никого. Не оставяй времето да оправя работите. Ако можеш ти сам да ги оправяш, оправи ги. Ако оставиш хората да ти уредят работите, ще кажеш после: „Какво мислех, какво излезе." После ще съжаляваш.
към текста >>

Ако нямаш тези качества, тогава и отношенията на хората към тебе няма да бъдат такива, каквито ти искаш.
Няма какво да мислиш. Сам ще уредиш работите си, нищо повече. Сега, на другия въпрос: Могат ли всички хора да бъдат богати? Всички хора не могат да бъдат богати. Второто положение: за да те почитат хората, ти трябва да бъдеш здрав, да бъдеш умен и да бъдеш добър. Ако нямаш тези качества, тогава и отношенията на хората към тебе няма да бъдат такива, каквито ти искаш. Сега да обясня де седи едно от противоречията. Ти си гладен. Три деня не си ял; в тебе гладът говори и ти казва: „Искам да ям нещо, каквото и да е." Слагам едно хубаво ядене и казвам: „Тук има едно ядене, което е останало от няколко деня."-„Каквото и да е, трябва да се изяде, ще ям." - „Почакай малко, сега се пече една прясна пита, с малко сиренце." - „Не, нямам време. Не че не мога да търпя, а време нямам." - „Както искаш." Тогава той се наяде и след половин час коремът го заболява, става му лошо и трябва да му се даде рициново масло; трябва да му се даде топла вода. Тогава той казва: „Зло направих." Питам: Ако и вие възприемете една лоша мисъл или едно лошо чувство, това не е ли едно лошо ядене?
към текста >>

После, отношенията на човека към Луната и към Слънцето, това са два фактора, два светли ума, с които той е свързан.
Вие още не сте изучавали исторически кога се е родил Христос, нито знаете кога се е родил апостол Павел, Петър, но точно да знаете годината, месеца, деня, часа и минутата. Тогава, според законите на астрологията, която физиологически описва човека, да правите своите гадания. Още от едно време астрологията се е считала наука, която е гадаела според съчетанието на звездите. Под думата „звезди" се разбира отношения, връзка с разумни същества. И при това астролозите са делели звездите на такива от първа, втора, трета, четвърта - 16-а величина, на степени са ги делели. После, отношенията на човека към Луната и към Слънцето, това са два фактора, два светли ума, с които той е свързан. Слънцето е свързано с духа, а Луната - с материята. И следователно човек по този начин ще види какво е неговото отношение към духа и към материята, които действуват в самия него. Най-първо ще ги разгледате като форми, формени в мисли, желания и постъпки. За пример, човек има желание да живее. Първо, той ще види какво е отношението на Месечината, на звездите и на Слънцето към него.
към текста >>

И следователно човек по този начин ще види какво е неговото отношение към духа и към материята, които действуват в самия него.
Още от едно време астрологията се е считала наука, която е гадаела според съчетанието на звездите. Под думата „звезди" се разбира отношения, връзка с разумни същества. И при това астролозите са делели звездите на такива от първа, втора, трета, четвърта - 16-а величина, на степени са ги делели. После, отношенията на човека към Луната и към Слънцето, това са два фактора, два светли ума, с които той е свързан. Слънцето е свързано с духа, а Луната - с материята. И следователно човек по този начин ще види какво е неговото отношение към духа и към материята, които действуват в самия него. Най-първо ще ги разгледате като форми, формени в мисли, желания и постъпки. За пример, човек има желание да живее. Първо, той ще види какво е отношението на Месечината, на звездите и на Слънцето към него. След това той ще види какво е отношението на други живи тела около него, всички тия, които го обкръжават. Всички тия неща трябва да вземете в съображение.
към текста >>

Първо, той ще види какво е отношението на Месечината, на звездите и на Слънцето към него.
После, отношенията на човека към Луната и към Слънцето, това са два фактора, два светли ума, с които той е свързан. Слънцето е свързано с духа, а Луната - с материята. И следователно човек по този начин ще види какво е неговото отношение към духа и към материята, които действуват в самия него. Най-първо ще ги разгледате като форми, формени в мисли, желания и постъпки. За пример, човек има желание да живее. Първо, той ще види какво е отношението на Месечината, на звездите и на Слънцето към него. След това той ще види какво е отношението на други живи тела около него, всички тия, които го обкръжават. Всички тия неща трябва да вземете в съображение. Това не е лесна работа. Сега всички вие се намирате в един установен свят. Ражда ви се един син и вие искате от сина си това, което той не може да направи за вас.
към текста >>

Хубаво е и това, но тази идея не води към добро.
За мнозина от вас се изискват две, три или четири пререждания, за да разберете това, което сега ви говоря ида разберете как трябва да се постъпва. За пример, представете си, че сте дали някому 200 000 лева, които той изял и не може да ги върне, и след всичко това да кажете: „Нищо, такава е волята Божия." Колцина могат да кажат така? Напротив, вие ще започнете да се оплаквате и да казвате: „Цял живот употребих, докато спечеля тези пари и сега не мога да ги получа." Питам: кой ви кара да дадете тези пари на този човек? Вашата мисъл да му услужите не беше ли користна? Или вие завързвате приятелство с един човек, но с цел да ви улесни той в някои работи, а не за да [го] имате за приятел. Хубаво е и това, но тази идея не води към добро. Приятелството трябва да почива на 3 допирни точки. Вие трябва да сте имали връзка с този човек в миналото, в настоящето и в бъдаще. Значи едната връзка трябва да бъде на физическия свят, другата - на духовния, а третата - на Божествения свят. Или. за да се поддържа вашето приятелство, необходими са едновременно 3 разумни същества. Приятелството почива на известни чувства.
към текста >>

Има един Господ, наистина, към Когото всички трябва да имате едни и същи отношения, както към въздуха, към слънцето.
Гледам, някой път аз стоя при вас, а някои бърборят, дори аз се срамувам за вас. Трябва да знаете, че аз не обичам лъжата. Много пъти вие говорите за Бога, че вярвате в Бога, че има един Господ, но за кой Бог говорите всъщност? Този Бог, за когото вие говорите, това сте самите вие. Не, така не се говори за Бога. Има един Господ, наистина, към Когото всички трябва да имате едни и същи отношения, както към въздуха, към слънцето. Когато някой каже, че има един Господ, в Когото вярва, от мое гледище този човек няма никакъв Господ, той е безверник. Тогава, да определя какво нещо е вярата. Вяра се образува от същества, които седят по-високо от тебе. Безверието пък се образува от същества, които седят по-ниско от тебе. Следователно, ако си вярващ, ти си свързан със същества, които седят по-високо от тебе; щом си безверник, ти си свързан със същества, които седят по низко от тебе.
към текста >>

Аз искам вие да бъдете ученици, да определите отношенията си към Бога.
Казвате: „Не трябва ли да се женим? " - Защо ще се жените? Вие трябва ли да имате пари? Защо трябва да имате пари - да давате по 40 на сто лихва ли? Но ние се отдалечихме от целта. Аз искам вие да бъдете ученици, да определите отношенията си към Бога. Тази трябва да бъде първата ви работа. За тази цел, аз няма да ви проповядвам, но ще взема няколко души от вас при себе си, да живеят един месец с мен, и ще видят какви трябва да бъдат отношенията им към Бога; без да говоря, вие ще видите. И тогава, както аз постъпвам, така и вие ще постъпвате. Представете си, че вие сте здрав човек, но имате една слабост - обичате да пиете. Един ден се напивате и в това време дойде ваш неприятел в дома ви, върже ви ръцете, краката с едно въже, обере ви и си отива.
към текста >>

За тази цел, аз няма да ви проповядвам, но ще взема няколко души от вас при себе си, да живеят един месец с мен, и ще видят какви трябва да бъдат отношенията им към Бога; без да говоря, вие ще видите.
Вие трябва ли да имате пари? Защо трябва да имате пари - да давате по 40 на сто лихва ли? Но ние се отдалечихме от целта. Аз искам вие да бъдете ученици, да определите отношенията си към Бога. Тази трябва да бъде първата ви работа. За тази цел, аз няма да ви проповядвам, но ще взема няколко души от вас при себе си, да живеят един месец с мен, и ще видят какви трябва да бъдат отношенията им към Бога; без да говоря, вие ще видите. И тогава, както аз постъпвам, така и вие ще постъпвате. Представете си, че вие сте здрав човек, но имате една слабост - обичате да пиете. Един ден се напивате и в това време дойде ваш неприятел в дома ви, върже ви ръцете, краката с едно въже, обере ви и си отива. Оставате така няколко дена гладен, измъчен, пожълтял, няма кой да ви помогне. Минавам покрай вас, виждам ви в това положение и веднага изваждам ножчето си от джоба, прерязвам въжето и ви освобождавам.
към текста >>

Любовта към ближния, това е любовта към Бога, Който живее едновременно във всички хора.
Сега мнозина седят и казват: „Аз имам Господ, вярвам в Него." Ще дойде време, когато ти ще дишаш от корените на една малка тревица. Казвате, че тревата ви показвала, че Господ е нагоре. Но от тази малка тревица ти ще дишаш. Ти ще видиш Господа в тази малка тревица, във водата, във въздуха, във всички хора, които ще ти помогнат. А вие говорите често против този Господ. Любовта към ближния, това е любовта към Бога, Който живее едновременно във всички хора. Та казвам: Сега всеки си има по един Господ, но този вашият Господ няма да оправи света. Христос казва: „Както ме Отец ми възлюбил, така и аз ви възлюбих." Тогава де е вашият Господ? Вземете, Христос не казва, че има един Господ, но казва: „Както Отец ми живее в мене, така и аз в Него." А вие, като казвате, че имате един Бог, на когото се кланяте, този ваш Бог е един идол, а да се кланяте на един идол, това е идолопоклонство. Когато се говори за Бога, вие трябва да заемете съвсем друго положение. Преди всичко, ако вие само за момент само влезете в мисълта, с която Бог ви е обгърнал, както и с чувството, и с постъпките, с които Той ви е обгърнал, вие моментално ще изчезнете.
към текста >>

Като не живеят добре, те се обръщат към съдии, към адвокати и тем подобни.
Следователно, низшите влияния трябва да се пресекат. Човек не трябва да се поддава на такива низши влияния, или с друга думи казано: той трябва да тури в съзнанието си по-големи прозорци, да влиза през тях повече светлина и топлина. Той трябва да има една нова канализация, извор трябва да има. Само по този начин хората могат да се организират помежду си. Хората са дошли вече до това положение, но още не могат да се отрекат от старото. Като не живеят добре, те се обръщат към съдии, към адвокати и тем подобни. Но ставате влизат в рамките на света, от които мъчно могат да излязат. Защо ви са тези съдии и адвокати, които не съдят добре? Право е всеки да си има адвокат и съдия вътре в себе си, който да го съди. Той ще бъде добрият съдия. Та, сега мнозина от вас боледуват и то по единствената причина на своя неестествен живот.
към текста >>

Сега, като се говори за науката за четните и нечетните, трябва да знаете, че тия числа имат отношение към сърцето и към ума на човека.
Без любов в света новото не може да дойде. Сега аз искам от вас да приложите по възможност най-малката любов. Най-малката любов седи в това да не смущавате Господа в себе си. И Писанието казва: Не огорчавайте Духа, с Който сте запечатани. Щом се натъкнете на някаква мъчнотия, спрете се малко и помислете за Господа. Сега, като се говори за науката за четните и нечетните, трябва да знаете, че тия числа имат отношение към сърцето и към ума на човека. В тия числа има известни изключения. Например, ако отидете в цяла Европа, никъде няма да намерите числото 13. В никой хотел няма да намерите стая № 13. Ще намерите числото 12, 12 и половина, но никъде няма числото 13. Числото 13 е фатално.
към текста >>

През деня ходих към 4 ч в Кърджали.
И затова аз няма какво да си играя с вас. Правете каквото искате и както намирате за добре. САМО БОЖИЯТА ЛЮБОВ НОСИ ПЪЛНИЯ ЖИВОТ! (Дъждовно време, силен вятър.) 21.II.1934 год., сряда Небето почти облачно, но слънцето огря, а после се заоблачи. През целия ден преписвах лекцията „Най-малката любов" и вечерта преписвах докъде 1 и половина. През деня ходих към 4 ч в Кърджали. Получих си пощата и изпратих романа „Бунтовникът Гора" на Еленка. Братът Тошев ме изпрати до над Арда, дето е каикът. Попяхме си „Благославяй, душе моя, Господа" и по тъмно, късно се върнах. И тая вечер пях и свирих, още повече днес ходих при инспектора и ми каза, че ще има учителска конференция от 1 до 5 март в Кърджали. И брат Тошев ми каза, че с цигулката ще му гостувам и в него ще бъда на гости през времето на конференцията.
към текста >>

Към 11 ч ходжата дойдоха да го викат от родното му село поради смърт на негов близък.
И тая вечер пях и свирих, още повече днес ходих при инспектора и ми каза, че ще има учителска конференция от 1 до 5 март в Кърджали. И брат Тошев ми каза, че с цигулката ще му гостувам и в него ще бъда на гости през времето на конференцията. И затова аз тая вечер пях и свирих повечето, до късно, и писах докъде 12 ч от лекцията. Слънцето изгря и пред него имаше пояс от облаци. После се заоблачи. Към 11 ч ходжата дойдоха да го викат от родното му село поради смърт на негов близък. И аз останах да уча децата до вечерта и да пиша лекцията. Понеже ходжата си отиде, затова аз тая вечер на волност и свобода си попях и посвирих и малко писах най-после до 12 ч. 23.II.1934 год., петък Станах за школа, но се залових пак с допреписването на лекцията. И понеже няколко вечери не бях си отспивал, та ми бе малко уморено, и затова си поспах до обед и преписвах лекцията докъде 11 ч. След това написах писмо на Еленка и на Димитринка Лилова - Мицка, която учителствува в Дари-дере.
към текста >>

И към 4 ч ги занесох в Кърджали, също и лекцията, за да я предам на Тошев и след като я прочете, да я препрати до Паша.
И аз останах да уча децата до вечерта и да пиша лекцията. Понеже ходжата си отиде, затова аз тая вечер на волност и свобода си попях и посвирих и малко писах най-после до 12 ч. 23.II.1934 год., петък Станах за школа, но се залових пак с допреписването на лекцията. И понеже няколко вечери не бях си отспивал, та ми бе малко уморено, и затова си поспах до обед и преписвах лекцията докъде 11 ч. След това написах писмо на Еленка и на Димитринка Лилова - Мицка, която учителствува в Дари-дере. И към 4 ч ги занесох в Кърджали, също и лекцията, за да я предам на Тошев и след като я прочете, да я препрати до Паша. На края на Кърджали ме срещна кметският наместник на селото и ми предаде картички от Благо Цеков, който живее в Янкова, от брат Иван и писмо от Еленка, която ми изпраща бележки от лекцията и кратко писъмце, в което ми съобщава, че Косачев, началникът на основното образование, й казал, че имал сведения какво и тук съм се проявил. И ми казва сега да вземам мерки чрез брата Тошев. Аз предадох писмото до Мицка препоръчано и отидох при брата Тошев. Действително, че се бях разтревожил, че пак ще ме разкарат, но брат Тошев ми каза, че интуицията му му казва, че няма да б... (Когато пишех това, в тоя момент нещо изтрака на прозорците, на самите железа на прозорците, трикратно като ритмично, и ме учуди. Това бе пият, който тая сутрин ме посети и разведри състоянието ми, понеже това, тия бележки, ги пиша днес, на 24.
към текста >>

II., в събота, преди изгрев слънце и познавам по вътрешното си състояние, че като че някой взима всички ония кошмарни мисли и лоши състояния, които от снощи ме бяха обхванали.) Така че, братът Тошев ми каза, че интуицията му подсказва, че аз няма да бъда уволнен, но най-важното - да отправя горещ апел към небето, за да се получи заявлението ми от Братята горе и да вземат мерки.
На края на Кърджали ме срещна кметският наместник на селото и ми предаде картички от Благо Цеков, който живее в Янкова, от брат Иван и писмо от Еленка, която ми изпраща бележки от лекцията и кратко писъмце, в което ми съобщава, че Косачев, началникът на основното образование, й казал, че имал сведения какво и тук съм се проявил. И ми казва сега да вземам мерки чрез брата Тошев. Аз предадох писмото до Мицка препоръчано и отидох при брата Тошев. Действително, че се бях разтревожил, че пак ще ме разкарат, но брат Тошев ми каза, че интуицията му му казва, че няма да б... (Когато пишех това, в тоя момент нещо изтрака на прозорците, на самите железа на прозорците, трикратно като ритмично, и ме учуди. Това бе пият, който тая сутрин ме посети и разведри състоянието ми, понеже това, тия бележки, ги пиша днес, на 24. II., в събота, преди изгрев слънце и познавам по вътрешното си състояние, че като че някой взима всички ония кошмарни мисли и лоши състояния, които от снощи ме бяха обхванали.) Така че, братът Тошев ми каза, че интуицията му подсказва, че аз няма да бъда уволнен, но най-важното - да отправя горещ апел към небето, за да се получи заявлението ми от Братята горе и да вземат мерки. Защото Те са толкова заети, че ние трябва да ги уведомяваме за станалото, за да вземат мерки. И на тръгване братът Тошев повторно ме уведоми да не забравям и отправя телеграма светла, блестяща докъдето трябва, и работата ще се уреди и че тоя, който сега ме е клеветил, в Министерството не го слушат и няма да вземат думите му под съображения. Аз си тръгнах. Слънцето залезе над Арда, над каика. Вървях и си мислех и дълбоко исках от Небето сега да не [ме] бутат от това турско село, защото поне тук аз съм по-добре.
към текста >>

На лягане пак отворих Библията, след молитвата си, и ето, падна ми се Първото послание към Коринтяните, глава 11, стих 31, който гласи: „Защото, ако бихме сами себе си съдили, не бихме били съдени." И от това извадих заключение колко ние трябва да бъдем бдителни в живота си, за да не става нужда Небето по негативен начин да ни изправя.
Понеже днеска съм в почивка, затова късно, като стана чаят, вечерях със сирене и халва, но много тежко ми стана. Като си дойдох, се помолих и отворих Библията. Падна ми се 13. глава от Марко, за Съда Господен, за крайните дни, които ще сполетят човечеството и ние, избраните, „Будни бъдете и непрестанно се молете, защото не знаете деня, часа и минутата, в която ще дойде часът". Понеже в преписаната лекция Учителят говори за числото 13, затова аз се стреснах, понеже тук, в Казалджик-Кафтан, аз съм направил акт за встъпване в длъжност на 13 януарий и затова това съчетание ме сега преследва и може да си понеса последствията. На лягане пак отворих Библията, след молитвата си, и ето, падна ми се Първото послание към Коринтяните, глава 11, стих 31, който гласи: „Защото, ако бихме сами себе си съдили, не бихме били съдени." И от това извадих заключение колко ние трябва да бъдем бдителни в живота си, за да не става нужда Небето по негативен начин да ни изправя. Легнах си в 10 ч, но не можах да заспя от тежестта на храната, която поех, особено халва и сирене след почивка действуват много тежко. Съвсем ясно небе. Тихо, прозрачно. Слънцето се показа съвсем от ясен източен хоризонт. Събудих се в 5 ч и в леглото седнал, дълго размишлявах и се молих.
към текста >>

34. III. УТРИННИ СЛОВА

ТОМ 16

Неделна беседа, то бе направена една окултна операция горе на Небето и долу на Земята, Бе решено да се отнесат Утринните Слова към ден събота, при което да се направи връзка между съботата и неделята чрез Светлите лъчи на спектъра на Светлината.
III. УТРИННИ СЛОВА 1. Ден - Неделя - 5 часа сутринта. Понеже в неделя от 10 часа има също т. н. Неделна беседа, то бе направена една окултна операция горе на Небето и долу на Земята, Бе решено да се отнесат Утринните Слова към ден събота, при което да се направи връзка между съботата и неделята чрез Светлите лъчи на спектъра на Светлината. Връзката бе направена, бе одобрена и затова ние направихме следната нова схема: Ден - Събота. 2. Планета Сатурн. 3. Тон-„Си". 4. Цвят- виолетов. 5. Виолетовият цвят облича от Словото на Учителя следните принципи: „Проявеният Дух в Любовта, Проявеният Дух в Мъдростта, Проявеният Дух в Истината, носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява".
към текста >>

33 от „Завета на цветните лъчи на светлината" - „Със Силата на Духа Божия", (Поел към римляните гл.
56 - 57 от „Завета на цветните лъчи на светлината". 8. Духът на Силата работи с виолетовите лъчи. Виж стр. 33 - 34 от „Завета на цветните лъчи на светлината". 9. От Словото Господне виж на стр. 33 от „Завета на цветните лъчи на светлината" - „Със Силата на Духа Божия", (Поел към римляните гл. 15, ст. 19). „Царството Божие не е в Слово, а в Сила", (I Послание към Коринтяните гл. 4, ст. 20). 10. Определя се за корицата на „Утринни Слова" - виолетов цвят, защото той носи Духът на Силата на своите крила от Отца на Светлините от Небесната дъга на Божествения Дух и Бога.
към текста >>

„Царството Божие не е в Слово, а в Сила", (I Послание към Коринтяните гл.
Виж стр. 33 - 34 от „Завета на цветните лъчи на светлината". 9. От Словото Господне виж на стр. 33 от „Завета на цветните лъчи на светлината" - „Със Силата на Духа Божия", (Поел към римляните гл. 15, ст. 19). „Царството Божие не е в Слово, а в Сила", (I Послание към Коринтяните гл. 4, ст. 20). 10. Определя се за корицата на „Утринни Слова" - виолетов цвят, защото той носи Духът на Силата на своите крила от Отца на Светлините от Небесната дъга на Божествения Дух и Бога. И понеже този цвят е за събота, който се владее от планетния Дух на Сатурн, за да свърже с времето от 5 часа сутринта в неделя, когато се изнася тази беседа от Учителя, то бе нарисувано слънце, което изгрява над планината в оранжев цвят. А оранжевият цвят е цветът за ден неделя.
към текста >>

И тогава ще стане съвпад на Сатурн със Слънце в теб, и Силата на Духа ще се изсипе върху Духа Святий и със страшна сила ще се отправи към теб самия.
Разрушава всяка форма, всяка институция, всяка организация, разрушава всичко по пътя си. Ето защо, най-големите борби се проявиха тогава, когато издавахме „Утринни Слова" със съвпада на цветове на Слънце и Сатурн. Можете да си проучите това в материала, който сме описали как се издаваха „Утринни Слова". 11. И като погледнеш виолетовия цвят на корицата, трябва да се свържеш с виолетовия цвят от спектъра на Светлината, която се носи от Духа на Силата. И като погледнеш оранжевия цвят на Слънцето, което изгрява, което е в оранжевия цвят и надписите „Утринни слова" в оранжев цвят ще се свържеш с Духа Святий. И тогава ще стане съвпад на Сатурн със Слънце в теб, и Силата на Духа ще се изсипе върху Духа Святий и със страшна сила ще се отправи към теб самия. И ако си чист проводник и си чист в мисли, чувства и в постъпки, той ще влезе в теб ще ти даде Сила и чрез Светия Дух ще те свърже с Духа Христов. Но, ако не си чист, ако си запушен и задръстен чрез лъжи и безчестие, то този съвпад и този водопад ще падне върху теб и ще те разруши. Ще те разруши и отвътре, и отвън. Това го знам. И това го проверих.
към текста >>

„Едно тяло и един Дух, Да създаде в себе си двата в един нов человек." (Послание към Ефесяните гл.
А Силата на Духа се носи от виолетовия цвят от спектъра на Светлината от Отца на Светлините. Учителят често завършва Утринното си Слово така: „В Божията Любов е благословението на човека", „Няма Любов като Божията Любов, Само Божията Любов е Любов." А това може да се донесе от Святият Дух, Който е Духът на Обещанието, Който се носи от портокалено-оранжевите лъчи. Защото Духът Святий, когато слезе върху човека, Той осъществява единението на тялото с Духът Святий. Виж стр. 15 от „Завета на цветните лъчи на светлината". „Едно тяло и един Дух, Да създаде в себе си двата в един нов человек." (Послание към Ефесяните гл. 2, ст. 15). Само при единенитео на Духа Святий с тялото на човека в един нов человек, може Божията Любов да влезе в човека и даде своето благословение в Дух, в Сила и в плът. По друг начин не може. Ето тук е връзката между Силата на Духа чрез виолетовия лъч, между Светият Дух чрез портокалово-оранжевият лъч, влезнал в човека и от него създал един нов человек в Дух и в Сила, изпълняващ Божията воля. Ето това е бялата магия на този съвпад Слънце със Сатурн.
към текста >>

35. IV. НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ

ТОМ 16

„Ако е някой в Христа, той е създание ново", II послание към Коринтяните гл.
Виж стр. 15 - 17 от „Завета на цветните лъчи на светлината". 9. От Словото Господне. Виж стр. 15 - 17 от „Завета на цветните лъчи на светлината". „Ако е някой в Христа, той е създание ново", II послание към Коринтяните гл. 5, ст. 17. „Едно тяло и един Дух. Да създаде в себе си двата в един нов человек", Послание към Ефесяните, гл. 2, ст. 15. „Не знаете ли, че сте храм Божий и Дух Божий живее във вас?
към текста >>

Да създаде в себе си двата в един нов человек", Послание към Ефесяните, гл.
Виж стр. 15 - 17 от „Завета на цветните лъчи на светлината". „Ако е някой в Христа, той е създание ново", II послание към Коринтяните гл. 5, ст. 17. „Едно тяло и един Дух. Да създаде в себе си двата в един нов человек", Послание към Ефесяните, гл. 2, ст. 15. „Не знаете ли, че сте храм Божий и Дух Божий живее във вас? ", I послание към Коринтяните, гл. 3, ст. 16. 10.
към текста >>

", I послание към Коринтяните, гл.
5, ст. 17. „Едно тяло и един Дух. Да създаде в себе си двата в един нов человек", Послание към Ефесяните, гл. 2, ст. 15. „Не знаете ли, че сте храм Божий и Дух Божий живее във вас? ", I послание към Коринтяните, гл. 3, ст. 16. 10. Определя се за корицата на Неделните беседи - оранжева корица с изписани бели букви, защотото Светият Дух влиза в Словото на Учителя Дънов и той го изнася в неделя, носено на крилата на портокалено-оранжевите лъчи. Онзи, който се свърже със Святият Дух от Словото на Учителя, произнесено в неделя, става един от онези, върху които се излива Духът Святий. И тогава той възкликва така: „Свят, свят, свят Господ Саваот!
към текста >>

36. 22. Из беседата от Учителя на 10.VIII.1932 г., 5 ч сутринта. Хълма. Рила. „В дома на Отца моего много жилища има. (Размишление.)

III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

ТОМ 17

I послание към Коринтяните {Има нещо у човека, което никога не остарява.
22. Из беседата от Учителя на 10.VIII.1932 г., 5 ч сутринта 10. VIII. 1932 г. Хълма. Рила. „В дома на Отца моего много жилища има." (Размишление.) Всеблаги Отче на всичката пълнота, в името на Твоята любов, озари ни с благия Си Дух и изпълни сърцата ни с Твоя мир. 13 гл. I послание към Коринтяните {Има нещо у човека, което никога не остарява. То е неговият стремеж.} Този стремеж се нарича любов - това начало, което твори. Не съжалявай за това, което се е променило. Не е силата в мисълта, желанието и пр., но в онова, което допринася. Свещеният пламък на една мисъл, колкото малка и да е, то е, което допринася и ободрява. Любовта не е разочарование, не е сила, а е това, което те освобождава в даден случай.
към текста >>

37. 24. Из беседата от Учителя на 13.VIII.1932 г., 5 ч сутринта

ТОМ 17

От пръстите на дясната ръка ще изпратите тези енергии и като че ли те образуват кръг и после идват към вас.
24. Из беседата от Учителя на 13.VIII.1932 г., 5 ч сутринта 13.VIII. 1932 г. Хълма. Рила. Пътят на праведния е както на зазоряване. (Размишление). „Ти съзнавай, ти люби" Упражнение: Ще изпратиш енергиите на доброто през палеца на дясната ръка; енергиите на Любовта - през първия пръст; енергиите на Правдата - през средния пръст; на Истината - през безименния; палеца-на Слънцето, и на Мъдростта - през малкия пръст. От пръстите на дясната ръка ще изпратите тези енергии и като че ли те образуват кръг и после идват към вас. След това ще възприемете енергиите чрез лявата ръка: през палеца на лявата ръка - енергиите на Доброто, през първия пръст - енергиите на Любовта, през средния - енергиите на Правдата, през пръста на Слънцето - енергиите на Мъдростта. Ще отправиш мисълта си към съзнанието на всички добри хора по лицето на Земята, на които съзнанието е будно. Ще мислим за всички добри хора. Няма да се стремите да разберете в какво седи тайната. И след това ще възприемете енергиите с лявата ръка: през палеца на лявата ръка - енергиите на Доброто; през първия пръст - енергиите на Любовта, през средния пръст-енергиите на Правдата, през безименния (пръстът на Слънцето) - енергиите на Истината и през малкия пръст - енергиите на Мъдростта.
към текста >>

Ще отправиш мисълта си към съзнанието на всички добри хора по лицето на Земята, на които съзнанието е будно.
Хълма. Рила. Пътят на праведния е както на зазоряване. (Размишление). „Ти съзнавай, ти люби" Упражнение: Ще изпратиш енергиите на доброто през палеца на дясната ръка; енергиите на Любовта - през първия пръст; енергиите на Правдата - през средния пръст; на Истината - през безименния; палеца-на Слънцето, и на Мъдростта - през малкия пръст. От пръстите на дясната ръка ще изпратите тези енергии и като че ли те образуват кръг и после идват към вас. След това ще възприемете енергиите чрез лявата ръка: през палеца на лявата ръка - енергиите на Доброто, през първия пръст - енергиите на Любовта, през средния - енергиите на Правдата, през пръста на Слънцето - енергиите на Мъдростта. Ще отправиш мисълта си към съзнанието на всички добри хора по лицето на Земята, на които съзнанието е будно. Ще мислим за всички добри хора. Няма да се стремите да разберете в какво седи тайната. И след това ще възприемете енергиите с лявата ръка: през палеца на лявата ръка - енергиите на Доброто; през първия пръст - енергиите на Любовта, през средния пръст-енергиите на Правдата, през безименния (пръстът на Слънцето) - енергиите на Истината и през малкия пръст - енергиите на Мъдростта. Ще отправим мисълта си към съзнанието на всички добри хора по лицето на Земята, на които съзнанието е будно. Ще мислим за всички добри хора.
към текста >>

Ще отправим мисълта си към съзнанието на всички добри хора по лицето на Земята, на които съзнанието е будно.
След това ще възприемете енергиите чрез лявата ръка: през палеца на лявата ръка - енергиите на Доброто, през първия пръст - енергиите на Любовта, през средния - енергиите на Правдата, през пръста на Слънцето - енергиите на Мъдростта. Ще отправиш мисълта си към съзнанието на всички добри хора по лицето на Земята, на които съзнанието е будно. Ще мислим за всички добри хора. Няма да се стремите да разберете в какво седи тайната. И след това ще възприемете енергиите с лявата ръка: през палеца на лявата ръка - енергиите на Доброто; през първия пръст - енергиите на Любовта, през средния пръст-енергиите на Правдата, през безименния (пръстът на Слънцето) - енергиите на Истината и през малкия пръст - енергиите на Мъдростта. Ще отправим мисълта си към съзнанието на всички добри хора по лицето на Земята, на които съзнанието е будно. Ще мислим за всички добри хора. Това упражнение ще го направите, както дигате лейката и изливате вода. Няма да разсъждавате защо излиза вода през дупките на лейката; просто ще поливате цветята. Ако речете да разрешавате философията на водата, защо тя излиза, това не е ваша работа; защо тя полива цветята, а това е нейна работа. А защо вие помагате, това е ваша работа.
към текста >>

Всеки един от вас трябва да стане проводник, да изпратите енергиите на Доброто към всички добри хора, силите на Любовта - към всички добри хора, силите на Правдата - към всички добри хора, после - силите на Истината и на Мъдростта.
Ще мислим за всички добри хора. Това упражнение ще го направите, както дигате лейката и изливате вода. Няма да разсъждавате защо излиза вода през дупките на лейката; просто ще поливате цветята. Ако речете да разрешавате философията на водата, защо тя излиза, това не е ваша работа; защо тя полива цветята, а това е нейна работа. А защо вие помагате, това е ваша работа. Всеки един от вас трябва да стане проводник, да изпратите енергиите на Доброто към всички добри хора, силите на Любовта - към всички добри хора, силите на Правдата - към всички добри хора, после - силите на Истината и на Мъдростта. Тези енергии вие изпращате повидимому през тая физическа ръка. Но има друга, духовна ръка. Има три направления, но вие ще оперирате с тая физическа ръка. Господ каза на Моисея, като го прати: „Дигни си ръката" - и всичко ставаше. Като знаеш да си дигаш ръката, всичко става.
към текста >>

Ще прекарате силите на Доброто през палеца към всички добри хора, за да почувствувате тяхната доброта.
Тези енергии вие изпращате повидимому през тая физическа ръка. Но има друга, духовна ръка. Има три направления, но вие ще оперирате с тая физическа ръка. Господ каза на Моисея, като го прати: „Дигни си ръката" - и всичко ставаше. Като знаеш да си дигаш ръката, всичко става. Ще прекарате силите на Доброто през палеца към всички добри хора, за да почувствувате тяхната доброта. И като прекарате силата на Любовта, пак да почувствувате, че вашата любов е отишла там. Дясната си ръка ще дигнете към изток хоризонтално и малко нагоре с разтворени пръсти. А лявата си ръка ще поставите на лявото коляно. Ще започнете упражнението: I. Първо за палеца ще кажете: „Да се прослави Господ във всичките Свои дела!
към текста >>

Дясната си ръка ще дигнете към изток хоризонтално и малко нагоре с разтворени пръсти.
Има три направления, но вие ще оперирате с тая физическа ръка. Господ каза на Моисея, като го прати: „Дигни си ръката" - и всичко ставаше. Като знаеш да си дигаш ръката, всичко става. Ще прекарате силите на Доброто през палеца към всички добри хора, за да почувствувате тяхната доброта. И като прекарате силата на Любовта, пак да почувствувате, че вашата любов е отишла там. Дясната си ръка ще дигнете към изток хоризонтално и малко нагоре с разтворени пръсти. А лявата си ръка ще поставите на лявото коляно. Ще започнете упражнението: I. Първо за палеца ще кажете: „Да се прослави Господ във всичките Свои дела! " (3 пъти) След това ще кажете: „Да царува силата на Неговото Добро във всички добри хора! " (3 пъти) - и ще пратите силата на Доброто през палеца. II.
към текста >>

Сега сложете си дясната ръка на дясното коляно, а лявата ръка протегнете към изток хоризонтално и малко нагоре (пак с разтворени пръсти)!
Със средния пръст: „Да се прослави Господ във всичките Свои дела" (3 пъти) „и да царува силата на Неговата Правда във всичките умове! (3 пъти) С пръста на Слънцето: „Да се прослави Господ във всичките Свои дела" (3 пъти) „и да царува силата на Неговата Истина във всички души! " (3 пъти). Малкият пръст: „Да се прослави Господ във всичките Свои дела" (3 пъти) „и да царува силата на Неговата Мъдрост във всички Духове! " (3 пъти). Сега сложете си дясната ръка на дясното коляно, а лявата ръка протегнете към изток хоризонтално и малко нагоре (пак с разтворени пръсти)! Сега по обратен път с лявата ръка ще възприемете и ще кажете I. Първо с палеца: „Да се прослави Господ във всички Свои дела" (3 пъти) „и да царува силата на Неговото Добро в нашите сърца! " (3 пъти) Сега възприемайте към себе си! Да почувствувате, че през палеца ви идва нещо. II. С първия пръст: „Да се прослави Господ във всички Свои дела" (3 пъти) „и да царува силата на Неговата Любов в нашите сърца!
към текста >>

" (3 пъти) Сега възприемайте към себе си!
Малкият пръст: „Да се прослави Господ във всичките Свои дела" (3 пъти) „и да царува силата на Неговата Мъдрост във всички Духове! " (3 пъти). Сега сложете си дясната ръка на дясното коляно, а лявата ръка протегнете към изток хоризонтално и малко нагоре (пак с разтворени пръсти)! Сега по обратен път с лявата ръка ще възприемете и ще кажете I. Първо с палеца: „Да се прослави Господ във всички Свои дела" (3 пъти) „и да царува силата на Неговото Добро в нашите сърца! " (3 пъти) Сега възприемайте към себе си! Да почувствувате, че през палеца ви идва нещо. II. С първия пръст: „Да се прослави Господ във всички Свои дела" (3 пъти) „и да царува силата на Неговата Любов в нашите сърца! " (3 пъти) III. Със средния пръст: „Да се прослави Господ във всичките Свои дела" (3) „и да царува силата на Неговата Правда в нашите умове! " (3) С пръста на слънцето ще възприемете Истината: „Да се прослави Господ във всички Свои дела" (3) „и да царува силата на Неговата Истина в нашите души!
към текста >>

" (3) Сега поставете двете си ръце към Слънцето с обърнати длани и опрени лакти на колене!
С първия пръст: „Да се прослави Господ във всички Свои дела" (3 пъти) „и да царува силата на Неговата Любов в нашите сърца! " (3 пъти) III. Със средния пръст: „Да се прослави Господ във всичките Свои дела" (3) „и да царува силата на Неговата Правда в нашите умове! " (3) С пръста на слънцето ще възприемете Истината: „Да се прослави Господ във всички Свои дела" (3) „и да царува силата на Неговата Истина в нашите души! " (3) С малкия пръст: „Да се прослави Господ във всички Свои дела" (3) „и да царува силата на Неговата Мъдрост в нашите Духове! " (3) Сега поставете двете си ръце към Слънцето с обърнати длани и опрени лакти на колене! След това да се съберат пръстите на ръцете едно до друго и после съберете двете ръце с допрени длани и кажете Добрата молитва! И при такова положение на ръцете кажете Добрата молитва! След това ще произнесем при същото положение на ръцете: „Мир и радост да цари в нас и във всички сърца! " (3 пъти) Амин. 5 гл. Коринтяните.
към текста >>

5 гл. Коринтяните.
" (3) Сега поставете двете си ръце към Слънцето с обърнати длани и опрени лакти на колене! След това да се съберат пръстите на ръцете едно до друго и после съберете двете ръце с допрени длани и кажете Добрата молитва! И при такова положение на ръцете кажете Добрата молитва! След това ще произнесем при същото положение на ръцете: „Мир и радост да цари в нас и във всички сърца! " (3 пъти) Амин. 5 гл. Коринтяните. Пътят на живота е път, в който Доброто върви. Пътят на живота е път, в който Любовта върви. Пътят на живота е път, в който Правдата върви. Пътят на живота е път, в който Истината върви. Пътят на живота е път, в който Мъдростта върви.
към текста >>

Сега ще ви оставя вие да си прочетете 5 глава от Първо послание [к] Коринтяном.
Как да ти тури 6, когато още не е поникнало семето в тебе? Като познаеш какво нещо е Бог, професорът ще ти пише 6. Да бъдете весели и добри, да се радвате. Последната формула на гимнастическите упражнения: „Да изгрее Божията радост и Божието веселие в нашите сърца! " Когато Мойсей воюваше със своите неприятели и си дигаше ръцете, умаляваха му ръцете и му туряли камъни отдолу. Сега ще ви оставя вие да си прочетете 5 глава от Първо послание [к] Коринтяном. Аз ще прочета 4-та глава. Напишете следующите изречения; Първо: Пътят на живота е път, в който Любовта върви. Пътят на живота е път, в който Правдата върви. Пътят на живота е път, в който Истината върви. И: Пътят на живота е път, в който Мъдростта върви.
към текста >>

38. V. Астрологът на Духа от Изгрева, София - 1. Предговор към “Астрология” на Иван Антонов

Иван Антонов (1899 г. -1964г.)

ТОМ 18

1. Предговор към “Астрология” на Иван Антонов (Тодор Ковачев) .................... ........................................................................................................................................................ 801 2. Време.
1. Предговор към “Астрология” на Иван Антонов (Тодор Ковачев) .................... ........................................................................................................................................................ 801 2. Време. Тема, зададена от Иван Антонов по време на изучаването на астрология (Тодор Ковачев) .................................................................................................................. 813 3. Иван Антонов (1.IX.1899 г. ÷ 29.X.1964 г.) Бележки - Вергилий Кръстев ................................................................................................................................................................. 826 1. Предговор към “Астрология” на Иван Антонов Тодор Ковачев Да започнем с “Изгубеният рай” на Джон Милтън: “Пяха те така, доде творецът призова по име всички свои могъщи ангели и даде всекиму поръка какво да бъде отсега. На Слънцето бе първо предписано тъй да се движи и така да грее, че да извиква на Земята студове и жеги непоносими, да докарва грохналата зима от севера, а пък от юга - зноя нетърпим на лятното слънцестояние.
към текста >>

Предговор към “Астрология” на Иван Антонов Тодор Ковачев Да започнем с “Изгубеният рай” на Джон Милтън: “Пяха те така, доде творецът призова по име всички свои могъщи ангели и даде всекиму поръка какво да бъде отсега.
1. Предговор към “Астрология” на Иван Антонов (Тодор Ковачев) .................... ........................................................................................................................................................ 801 2. Време. Тема, зададена от Иван Антонов по време на изучаването на астрология (Тодор Ковачев) .................................................................................................................. 813 3. Иван Антонов (1.IX.1899 г. ÷ 29.X.1964 г.) Бележки - Вергилий Кръстев ................................................................................................................................................................. 826 1. Предговор към “Астрология” на Иван Антонов Тодор Ковачев Да започнем с “Изгубеният рай” на Джон Милтън: “Пяха те така, доде творецът призова по име всички свои могъщи ангели и даде всекиму поръка какво да бъде отсега. На Слънцето бе първо предписано тъй да се движи и така да грее, че да извиква на Земята студове и жеги непоносими, да докарва грохналата зима от севера, а пък от юга - зноя нетърпим на лятното слънцестояние. На Луната бледа те очертаха службата, и на петте планети - движенията свойствени, аспектите различни: шестина, четвъртина, трета, противостояне вредително, вмениха им кога да се събират в синод злокобен, както и звездите неподвижни кога да пръскат пагубно влияние, кои в изгряващото и кои в захождащото слънце да бъдат буреносни, всички ветри отделиха по ъглите им, дадоха им срок кога да смесят море, ефир и суша, гръм кога да проечи с ужасен грохот в мрака на въздушния чертог. Той, някои твърдят, накарал ангелите свои с над две по десет градуса да извъртят Земята от слънчевата осис труд централното кълбо навели те; а други казват, че самото Слънце от равноденствения път накарано било да свърне също толкова нагоре през Телеца, Атлантовите дъщери, Спартанските близнаци, та до тропическия Рак, а после да се спусне стремглаво пак през Лъв, през Дева и Везни надолу до Козирога, та така във всеки край промяна на времената да донася; инак пролет свежа безспирно щеше да цъфти по цялата Земя с еднакво дълги дни и нощи вред освен отвъд полярните е кръгове - там щеше вечен ден, непомрачен от нощ, да грее, слънцето снишено, макар и тъй далечно, щеше винаги пред тях да обикаля хоризонта, без дори да знае какво са изток или запад, сняг не би валял отсам Естотиландия на север, а на юг - под Магелан.” Така в поетична форма ни реди Миятън промените, настъпили в астрономията, когато бе отхапан онзи плод. А той безспорно е прав, защото както казва Учителят, е един от синовете на Адам и Ева, а написаното в “Изгубеният рай” е един далечен спомен (“Благословен”, с, 241 - Неделни беседи)*, В потвърждение на казаното от Милтън, нека прочетем от “Наука за живота”† какво е написано на с. 114 ÷ 115: „Когато растенията дойдоха на Земята, Северният полюс на друго място беше.
към текста >>

Когато се явили животните, тия, млекопитающите, полюсът е бил към изток - дето е нашият изток, там е бил полюсът.
Той е бил долу. Там е била и човешката глава, заровена долу в материята. Сега е точно обратното. Главата му е перпендикулярна, в обратна посока. Северният полюс сега е в друга посока. Когато се явили животните, тия, млекопитающите, полюсът е бил към изток - дето е нашият изток, там е бил полюсът. Та казвам: Растенията показват къде е бил Северният полюс, когато са дошли растенията. Когато са дошли животните, той е бил към нашия изток, а когато е дошъл човекът - той е дошъл най-после, той е там, където е сега полюсът. Съгрешаването на човека се дължи на изместването на земната ос на 23 градуса. Това е човешкото падение. То е падение вътре във вас.
към текста >>

Когато са дошли животните, той е бил към нашия изток, а когато е дошъл човекът - той е дошъл най-после, той е там, където е сега полюсът.
Сега е точно обратното. Главата му е перпендикулярна, в обратна посока. Северният полюс сега е в друга посока. Когато се явили животните, тия, млекопитающите, полюсът е бил към изток - дето е нашият изток, там е бил полюсът. Та казвам: Растенията показват къде е бил Северният полюс, когато са дошли растенията. Когато са дошли животните, той е бил към нашия изток, а когато е дошъл човекът - той е дошъл най-после, той е там, където е сега полюсът. Съгрешаването на човека се дължи на изместването на земната ос на 23 градуса. Това е човешкото падение. То е падение вътре във вас. На 23 градуса е отдалечена вашата ос от правата посока, от правата посока на Любовта. И понеже лъчите на Любовта в човешката душа не идат правилно, вследствие на това има един дисонанс в човека.
към текста >>

Погрешката е вътре в нас.” Цитираните пасажи имат отношение към астрологията.
Това е човешкото падение. То е падение вътре във вас. На 23 градуса е отдалечена вашата ос от правата посока, от правата посока на Любовта. И понеже лъчите на Любовта в човешката душа не идат правилно, вследствие на това има един дисонанс в човека. Земята е отдалечена - не е погрешка това. Погрешката е вътре в нас.” Цитираните пасажи имат отношение към астрологията. А за нея Учителят казва: “Астрологията е една стара наука. Тя води своя произход още от първата култура, зачената е с първата раса, която е съществувала на Земята в предисторически времена.” Изучаващият науката астрология малко или много трябва да бъде запознат със знанията на математиката и астрономията. Защото “Астрологията това е физиологията на човешката душа. Можем да направим следното сравнение: както анатомията е необходима за един лекар, за един хирург, така съвременната астрономия представлява анатомия, а пък астрологията - физиология на небесните тела” - ни осветлява Учителят за тази наука. Особено е необходима математиката и наред с нея - астрономията в тоя дял от астрологията, който се занимава с изчисленията.
към текста >>

Когато човек се движи в планината към някой връх, то докато стигне до него, той изкачва и слиза много други по-малки или по-големи върхове.
76 от томчето “Мнозина казваха”†: “Който познава въглерода, неговите свойства и съединения, той познава твърдата материя и всякога може да извади живота от тази среда. Който познава водорода, неговите свойства и съединения, той познава течната материя и всякога може да извади живота от тази среда. Който знае всичко за азота, за неговите свойства и съединения, той познава въздухообразната материя и всяко може да извади живота от нея. Който е запознат добре с кислорода, с неговите свойства и съединения, той разбира огъня и всякога може да извади живота от него.” “Индивидът, в пътя на своето самовъзпитание, трябва да направи един кръг, да премине през дванайсетте свята, дванайсетте зодии” - четем в съборните беседи “Пътят на ученика”, с. 372‡. “Трябва обаче да знаем, че индивидът в пътя на своето самовъзпитание няма да върви само “нагоре”, или само “надолу”, или само “напред”, без да сменя посоката. Когато човек се движи в планината към някой връх, то докато стигне до него, той изкачва и слиза много други по-малки или по-големи върхове. Така е и в астрологията. И в нея имаме възходящи знаци - нагоре и низходящи знаци – надолу” - намираме в томчето “Фактори в природата”, с. 136*. Изводът от тая истина в астрологията е, че резултатите при “възходящите” и “низходящите” знаци ще бъдат различни. По тоя повод, на с. 132 от “Великата разумност”†, Учителят ни дава един ясен и ценен образ: “Ако Слънцето е във възходящ или низходящ знак, какво влияние ще окаже върху човека?
към текста >>

В човешкия организъм, във всяко едно положение на тялото, в устройството на челото и неговата форма, а също така и на лицето, можете да познаете един човек към кои типове спада.
Човек трябва да хармонизира и двете системи в себе си, защото Слънцето, както и всички останали планети, имат свой спесифичен зодиак. За да има правилни, верни разбирания върху астрологията, човек трябва да носи в ума си зодиаците на всички планети.” Когато говорим за хубави - хармонични аспекти или за лоши - дисхармонични аспекти, трябва да знаем, че: „Човек сам е причина за своите лоши аспекти. Когато слиза на Земята - ни обяснява Учителят - човек носи със себе си благоприятни условия за трите свята - физически, духовен и умствен. Ако злоупотреби с тия условия, той си влошава живота.” В лекцията „Влиянието на планетите” от 12.ІІІ.1923 г. на Общия клас* четем: „Астрологията е една наука, която трябва да се проучи добре, защото има приложение навсякъде в живота. В човешкия организъм, във всяко едно положение на тялото, в устройството на челото и неговата форма, а също така и на лицето, можете да познаете един човек към кои типове спада. Всички планети оказват влияние върху човека. Всяка една планета си оказва своето влияние, тя си създава особен тип. Сега, разбира се, ученият човек трябва да мине през влиянието на тия планети, да ги проучи, да ги съчетае и оттам насетне той ще почне да работи с друга материя, да създаде новото си тяло.” И по-нататък в същата лекция Учителят ни известява защо всички планети влияят върху човека: „Планетите - това са един ключ Писанието казва, че Бог взел и направил човека от пръст. Тази пръст, този прах бе разпръснат из пространството при всички планети. И Бог взе тази пръст, направи от нея каша и от тази каша създаде човека.
към текста >>

Стоя мед той стана известен на изгревяни, защото част от меда продаваше или раздаваше на тия, които имаха афинитет към тая продукция на пчелите.
Ето защо той не търси чиновническо място във видинските предприятия, а продължава земеделския труд на бащата. Разбира се, социализмът ги освобождава от селскостопанския имот, като го прибира в ТКЗС. Но Николай разработва големия селски двор. Създава пчелин. Притежаваше около 70 броя пчелни кошери, от които всяка година изкарваше по 1÷ 2 тона хубав акациев мед. Стоя мед той стана известен на изгревяни, защото част от меда продаваше или раздаваше на тия, които имаха афинитет към тая продукция на пчелите. Оказа се, че всички обичаха тоя продукт на пчелите. Николай вече не е на този свят. Пресели се в другия преди няколко години. Имаше слаб стомах и често си страдаше от него, и от бъбречни кризи. Обичаше музиката и си беше направил една фонотека от над 2000 броя грамофонни плочи от произведенията на титаните в симфоничната музика.
към текста >>

И чак когато се пенсионира, разбра държанието на Учителя към нея през всичките предишни години, когато тя се смяташе за онеправдана от Него.
Който не ти даде, не му искай, възнаграждението ще ти дойде по друг начин.” И той така и правеше. А спомнете си за Катя Грива! За нея е казано пак в томовете „Изгревът”. Какво направи Учителят, докато я накара да си вземе гимназиалното образование, да стане учителка по музика, за набере трудов стаж, да си изкара пенсия, с която да преживее през пенсионнете си години. Тя често си спомняше затова. И чак когато се пенсионира, разбра държанието на Учителя към нея през всичките предишни години, когато тя се смяташе за онеправдана от Него. Както виждате, контрастът между двамата ученици е твърде силен. Единият без пенсия не може, а другият с пенсия не може. Е, труден е животът без пенсия, но бай Иван се справи. От никого не искаше, от никого не чакаше, освен от Бог. Нека продължим с „голословните твърдения” и да хвърлим светлина и към един друг въпрос.
към текста >>

Нека продължим с „голословните твърдения” и да хвърлим светлина и към един друг въпрос.
И чак когато се пенсионира, разбра държанието на Учителя към нея през всичките предишни години, когато тя се смяташе за онеправдана от Него. Както виждате, контрастът между двамата ученици е твърде силен. Единият без пенсия не може, а другият с пенсия не може. Е, труден е животът без пенсия, но бай Иван се справи. От никого не искаше, от никого не чакаше, освен от Бог. Нека продължим с „голословните твърдения” и да хвърлим светлина и към един друг въпрос. Подвеждал ли е бай Иван някого да си хвърли дипломата? Или някой друг да е правил това? Най- напредда разгледаме това, какво значи да си хвърлиш дипломата? Къде да я хвърлиш? - На двора!
към текста >>

Съмнявате ли се - тогава отворете Библията на 13-та глава на Посланието на Апостол Павел към коринтяните и ще прочетете това, което той е проумял.
Кой плод е за добро и кой плод е за зло. А защо? - „Защото не му беше времето” - ни разкрива Учителят. Трябваше да изучат законите на любовта. Тая материя беше подходяща за тях и след като я усвоят, щеше да дойде времето да изучат законите на мъдростта. Съмнявате ли се - тогава отворете Библията на 13-та глава на Посланието на Апостол Павел към коринтяните и ще прочетете това, което той е проумял. Ще цитирам само едно изречение: „И ако имам пророчество и зная всичките тайни и всяко знание и ако имам всичката вяра, щото гори, да премествам, а любов нямам, нищо не съм.” И още: „Другите, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще изчезне, защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме” - и т. н., прочетете цялата глава. А още по-добре ще е, като се проучи Словото на Учителя, където Той цели 22 години разясня, затова и за хора с дипломи, и за хора без дипломи. Това е моят вариант на „Толословни твърдения” по Достоевски. Така, позволявам си да мисля, че разумният човек (подчертавам - разумният) ще бъде удовлетворен.
към текста >>

Наскоро ми се обади съставителят на сборника „Изгревът” - Вергилий - и възторжено ми разправя по телефона за идеята си: към астрологиите, които ще съдържа този том, да се сложат в приложение и звездните карти на авторите на тия астрологии, и на други известни ученици от Школата.
Ще цитирам само едно изречение: „И ако имам пророчество и зная всичките тайни и всяко знание и ако имам всичката вяра, щото гори, да премествам, а любов нямам, нищо не съм.” И още: „Другите, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще изчезне, защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме” - и т. н., прочетете цялата глава. А още по-добре ще е, като се проучи Словото на Учителя, където Той цели 22 години разясня, затова и за хора с дипломи, и за хора без дипломи. Това е моят вариант на „Толословни твърдения” по Достоевски. Така, позволявам си да мисля, че разумният човек (подчертавам - разумният) ще бъде удовлетворен. Наскоро ми се обади съставителят на сборника „Изгревът” - Вергилий - и възторжено ми разправя по телефона за идеята си: към астрологиите, които ще съдържа този том, да се сложат в приложение и звездните карти на авторите на тия астрологии, и на други известни ученици от Школата. Сега, идеята наистина е удачна, бих казал блестяща, но има един кусур (недостатък). Какъв? - Тя е неизпълнима! Защо? - Ами защото, за да се направи един звездослов, е необходимо да се знае рождената дата на индивида с точност поне до 4 минута, каквато е точността на таблиците за звездите, които се ползват. Хайде, понеже ние не сме такива специалисти, да е до половин час, пък после ще му мислим как да го уточняваме.
към текста >>

Но най- голяма благодарност трябва да отправим към Учителя, Който е имал добрината да ни дари със знанията Си.
Той издиктува част от знанията на Николай Монов там горе - на Рила. А тия знания са ценни с това, че съдържат информация, който бай Иван научи от Учителя - пряко от Него, и косвено - чрез Словото Му. Той до последния си час изучаваше това Слово, защото беше познал още в ранната си възраст кой е Учителят и прилагаше наученото така, както го беше разбрал. Готов е бил винаги да изпълни всичко, каквото му нареди Учителят, без всякакво колебание. И сега, имайки записана тая астрология и можейки по тоя начин да се ползваме от събранитезнания в нея, трябва да благодарим на Иван Антонов и на Николай Монов. Но най- голяма благодарност трябва да отправим към Учителя, Който е имал добрината да ни дари със знанията Си. След това трябва да благодарим на стенографките, които положиха много труд и усилия да запишат тия знания, за да може да ги четем ние сега. Но не трябва да забравяме да благодарим и на всички ученици, които слушаха това Слово по време на Школата, защото, ако не бяха те - учениците, на кого Учителят щеше да говори? Те са посредниците между нас и Учителя. Вярно, те, учениците, не винаги бяха на ниво и Учителят в беседите Си често им прави забележки. Стигал е дотам, че заради тяхното непослушание един път им е казал, че ще напусне България.
към текста >>

Ето затова нашата благодарност трябва да е и към всички ученици, които слушаха Словото.
И още - от „Буден ум и будно сърце”, с. 48†, четем: „Сега, ако разгледаме вас, по-добри хора от вас няма в България. Даже един струва повече от българския народ. Вие сте тъй ценни, както Авраам.” И така, такива цитати мога да предложа от порядъка поне на десетици. Но всеки, който изучава беседите, нека да ги намери. Ето затова нашата благодарност трябва да е и към всички ученици, които слушаха Словото. Те струват повече от българския народ. Не трябва да си затваряме очите пред грешките им. Но не трябва и да ги критикуваме, особено с невъздържани, груби думи. Трябва да се учим от грешките им и оттехните успехи, както подобава на всеки ученик в тази Школа. Без тези ученици, как това Слово щеше да стигне до нас?
към текста >>

Сигурен съм, че всички ще бъдат съгласни за благодарността ни към Учителя и Бога.
Те струват повече от българския народ. Не трябва да си затваряме очите пред грешките им. Но не трябва и да ги критикуваме, особено с невъздържани, груби думи. Трябва да се учим от грешките им и оттехните успехи, както подобава на всеки ученик в тази Школа. Без тези ученици, как това Слово щеше да стигне до нас? Сигурен съм, че всички ще бъдат съгласни за благодарността ни към Учителя и Бога. Но за благодарността към учениците по времето на Школата, не всички ще бъдат съгласни. Критикуват ги, обвиняват ги, нагрубяват ги словесно и писмено. Някои от критикарите не познават тия ученици, но смело се изказват и поучават. От тяхна гледна точка сигурно са прави. Но само от тази тяхна позиция, а не от гледната точка на Природата, от гледната точка на Любовта.
към текста >>

Но за благодарността към учениците по времето на Школата, не всички ще бъдат съгласни.
Не трябва да си затваряме очите пред грешките им. Но не трябва и да ги критикуваме, особено с невъздържани, груби думи. Трябва да се учим от грешките им и оттехните успехи, както подобава на всеки ученик в тази Школа. Без тези ученици, как това Слово щеше да стигне до нас? Сигурен съм, че всички ще бъдат съгласни за благодарността ни към Учителя и Бога. Но за благодарността към учениците по времето на Школата, не всички ще бъдат съгласни. Критикуват ги, обвиняват ги, нагрубяват ги словесно и писмено. Някои от критикарите не познават тия ученици, но смело се изказват и поучават. От тяхна гледна точка сигурно са прави. Но само от тази тяхна позиция, а не от гледната точка на Природата, от гледната точка на Любовта. Трябва да призная, че и аз съм изтървал такива мисли, изречени после на глас.
към текста >>

Затова аз поднасям моите извинения към всички ония, към които съм си позволил това.
-Ами не сме, разбира се. А няма право ученик да критикува друг ученик. Учителят може да покаже грешките на ученика. Но ученик на ученик не трябва. Такъв е законът в Школата. Затова аз поднасям моите извинения към всички ония, към които съм си позволил това. ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------ * Благословен, Неделни беседи (1941 ÷ 1942 г.), Кърджали 1998, Изд. “Урания”, изд. “АСК'93”, ISBN 954-9589-07-2. Виж “Изгревът” том XVI, с. 896. † Наука за живота, XIX г.
към текста >>

39. 2 . Съзвездие Дева и Риби . Духовната земна ос.Свят на законите

ТОМ 22

Духът на Третия завет на Бога към избраника и помазаника Божий е представено чрез оста Исус Христос, която е представена от Емануил , който е живият Бог на Земята и Небето.
Тя обема Божествения Дух, Христовия Дух и Господния Дух. 26. Дева-Риби е оста на Исус Христос . Оста Дева-Риби означава, че се ражда от Девата, ражда се от Божествения свят последователно от Светия дух, Божествения Дух, Христовия Дух, Господния Дух и слизат върху Посветения, Месията и Спасителят. А от Универсалните Риби и от нейния акростих се вижда, че се е родил Божествения Син, че се е родил Христос, че е дошъл в плът Исус Христос и че Исус Христос е Господ. Ето това е оста Исус Христос - това е Емануил . Духът на Третия завет на Бога към избраника и помазаника Божий е представено чрез оста Исус Христос, която е представена от Емануил , който е живият Бог на Земята и Небето. Това ние го виждаме когато Учителят Петър Дънов присъстваше в тяло, в Дух и в Слово и в сила между българите на земята. Виж „Изгревът", том XIX, стр. 917-923. За Емануил виж „Изгревът", том IV, стр. 36-44. 27 . В началото на зимата , в полунощ , съзвездието Дева иде на хоризонта на 24/25 декември .
към текста >>

За въвеждане към материала, ви предоставяме две карти: 1.
549-550, „Витлеемската звезда", „Изгревът", том XIX, стр. 363-373, „Влъхвите из летописите на древността". 28. Сарагосово море се намира в Атлантическия океан и мие източните брегове на САЩ. Интересен за нас е релефа на океанското дъно на Атлантическияокеан, понеже по меридиана на 40 градуса се намира Атлантическия хребет. На запад от него се намира Северноамериканската котловина и Бермудското плато с 6144 метра дълбочина. За въвеждане към материала, ви предоставяме две карти: 1. Карта на източното крайбрежие на САЩ, Сарагосово море. 2. Карта на Сарагосово море, Мексиканския залив, Куба и Карибско море. Във всички карти е отбелязана пресечната точка на 75 градуса западна дължина по меридиана и 30 градуса северна ширина по паралела. Тези 2 карти освен за илюстриране на Сарагосово море, ще ни послужат за онагледяване на циклоните, които се зараждат в тази пресечна точка, както за Бермудските възвишения, така също и за Голфщрома, който преминава през нея. 29.Тук на тази пресечна точка в Сарагосово море се зараждат всички облаци преселници,преминават Атлантическия океан от запад на изток, отиват към Европа и се разпръсват над Русия.
към текста >>

29.Тук на тази пресечна точка в Сарагосово море се зараждат всички облаци преселници,преминават Атлантическия океан от запад на изток, отиват към Европа и се разпръсват над Русия.
За въвеждане към материала, ви предоставяме две карти: 1. Карта на източното крайбрежие на САЩ, Сарагосово море. 2. Карта на Сарагосово море, Мексиканския залив, Куба и Карибско море. Във всички карти е отбелязана пресечната точка на 75 градуса западна дължина по меридиана и 30 градуса северна ширина по паралела. Тези 2 карти освен за илюстриране на Сарагосово море, ще ни послужат за онагледяване на циклоните, които се зараждат в тази пресечна точка, както за Бермудските възвишения, така също и за Голфщрома, който преминава през нея. 29.Тук на тази пресечна точка в Сарагосово море се зараждат всички облаци преселници,преминават Атлантическия океан от запад на изток, отиват към Европа и се разпръсват над Русия. Днес всеки може да види по телевизията облачните маси, заснети на спътници, как се зараждат над Атлантическия океан, насочват се към Западна Европа и оттам се насочват към Балканския полуостров и България. Прилагаме две карти - снимки за Атлантическия океан, и една друга карта за морските течения и ветровете, които се зараждат тук и тръгват през Атлантическия океан към Европа, непосредствено след тази страница. 30. Какво има в тази точка , където змиорките хвърлят хайвера си и се зараждат облачните маси, магнитните бури и морските течения? Първо - тук змиорките хвърлят хайвера си. Второ - тук се образуват облачните маси, които тръгват през океана, достигат Западна Европа, преминават през целия Европейски континент, достигат до Балканския полуостров.
към текста >>

Днес всеки може да види по телевизията облачните маси, заснети на спътници, как се зараждат над Атлантическия океан, насочват се към Западна Европа и оттам се насочват към Балканския полуостров и България.
Карта на източното крайбрежие на САЩ, Сарагосово море. 2. Карта на Сарагосово море, Мексиканския залив, Куба и Карибско море. Във всички карти е отбелязана пресечната точка на 75 градуса западна дължина по меридиана и 30 градуса северна ширина по паралела. Тези 2 карти освен за илюстриране на Сарагосово море, ще ни послужат за онагледяване на циклоните, които се зараждат в тази пресечна точка, както за Бермудските възвишения, така също и за Голфщрома, който преминава през нея. 29.Тук на тази пресечна точка в Сарагосово море се зараждат всички облаци преселници,преминават Атлантическия океан от запад на изток, отиват към Европа и се разпръсват над Русия. Днес всеки може да види по телевизията облачните маси, заснети на спътници, как се зараждат над Атлантическия океан, насочват се към Западна Европа и оттам се насочват към Балканския полуостров и България. Прилагаме две карти - снимки за Атлантическия океан, и една друга карта за морските течения и ветровете, които се зараждат тук и тръгват през Атлантическия океан към Европа, непосредствено след тази страница. 30. Какво има в тази точка , където змиорките хвърлят хайвера си и се зараждат облачните маси, магнитните бури и морските течения? Първо - тук змиорките хвърлят хайвера си. Второ - тук се образуват облачните маси, които тръгват през океана, достигат Западна Европа, преминават през целия Европейски континент, достигат до Балканския полуостров. И ние всеки ден го гледаме по спътниковите снимки за движението на облачните маси, когато по телевизията гледаме „прогноза за времето".
към текста >>

Прилагаме две карти - снимки за Атлантическия океан, и една друга карта за морските течения и ветровете, които се зараждат тук и тръгват през Атлантическия океан към Европа, непосредствено след тази страница. 30.
Карта на Сарагосово море, Мексиканския залив, Куба и Карибско море. Във всички карти е отбелязана пресечната точка на 75 градуса западна дължина по меридиана и 30 градуса северна ширина по паралела. Тези 2 карти освен за илюстриране на Сарагосово море, ще ни послужат за онагледяване на циклоните, които се зараждат в тази пресечна точка, както за Бермудските възвишения, така също и за Голфщрома, който преминава през нея. 29.Тук на тази пресечна точка в Сарагосово море се зараждат всички облаци преселници,преминават Атлантическия океан от запад на изток, отиват към Европа и се разпръсват над Русия. Днес всеки може да види по телевизията облачните маси, заснети на спътници, как се зараждат над Атлантическия океан, насочват се към Западна Европа и оттам се насочват към Балканския полуостров и България. Прилагаме две карти - снимки за Атлантическия океан, и една друга карта за морските течения и ветровете, които се зараждат тук и тръгват през Атлантическия океан към Европа, непосредствено след тази страница. 30. Какво има в тази точка , където змиорките хвърлят хайвера си и се зараждат облачните маси, магнитните бури и морските течения? Първо - тук змиорките хвърлят хайвера си. Второ - тук се образуват облачните маси, които тръгват през океана, достигат Западна Европа, преминават през целия Европейски континент, достигат до Балканския полуостров. И ние всеки ден го гледаме по спътниковите снимки за движението на облачните маси, когато по телевизията гледаме „прогноза за времето". Трето - тук се образува истинския Голфщром или Гълфстрийм (Gulfstream) Как става това?
към текста >>

Пример: ураганът Катрина, зародил се на 29 август 2005 г., унищожи щата Луизиана и Ню Орлеан, Тексас с щети към 100 милиарда долара.
Той променя климата на Западна Европа, Англия, Норвегия. Движенията на Голфщрома виж на карта V, а как преминава, виж карта I- IV. Четвърто . От тук започват бурите, които са тропически циклони, които преминават в урагани със силни ветрове, дъжд, разрушения. Обикновено помитат източното крайбрежие на САЩ и накрая преминават в Мексиканския залив и разрушават градовете на САЩ. Пример: ураганът Катрина, зародил се на 29 август 2005 г., унищожи щата Луизиана и Ню Орлеан, Тексас с щети към 100 милиарда долара. Наблюдавахме го по телевизията. А след 15 дни се яви втори ураган Рита и удари Мексиканския залив на САЩ. 0 · MOPCKII T£11£111 II I£TPOIE ) f' MOPCI04 TE 4EHM Ton.nM - . -- - _-,.....----. _. -------- -- : BEiPOBE nacalHM eerooae, --+C H8MlMeHHn!
към текста >>

Всяка година змиорките заминават от Европа към Сарагосово море в пресечната точка, която е на 75 градуса западна дължина и 30 градуса северна дължина в строго определено време.
Влиянията в тази пресечна точка образувани в 75 градуса западна дължина по меридиана и 30 градуса северна ширина по паралела и всички онези шест събития, които описахме, се дължат на нещо съвсем друго. Съществува една друга точка от земното кълбо, която е извор на влиянията, причина на влиянията, които се изразяват в описаните шест събития. Тази точка е мястото, където съществува Агарта и от там се управляват всички събития. За нея ще споменем след малко. Агарта е главата и тук е опашката на голямата Риба, която с перката на опашката си помита всичко в тези шест точки. 34. Всяка година змиорките заминават от Европа към Сарагосово море в пресечната точка, която е на 75 градуса западна дължина и 30 градуса северна дължина в строго определено време. А това е когато Слънцето излиза от Скорпион (22 октомври до 22 ноември) и влиза в Стрелец (22 ноември до 22 декември). (Виж „Изгревът", том XVIII, стр. 328. Те пътуват 6 месеца, за да хвърлят там хайвера си в тази пресечна точка. 35. Завръщането на тези змиорки , които са се излюпили от хайвера, продължава две години, пораснали са до 12 см. И се връщат през пролетта, когато Слънцето влезе в зодиакалния знак „Телец" (21 април до 22 май).
към текста >>

Това трябва да е онова място, което описва апостол Павел във второто послание към Коринтяните, гл.
На това място не се пътува с физически тела! Запомнете това много добре. Учениците оставят своите физически тела на земята, и близките ги виждат, че те лежат на креватите си у дома или полегнали на столове и спят. Те пътуват с етерните си тела по въздуха на едно голямо разстояние над земята, за да пристигнат на определеното място на строго определено време. Това време е обозначено и то е 14 май, когато Слънцето е в знак Телец и Луната е в пълнолуние и се намира в знака Стрелец след полунощ. Това трябва да е онова място, което описва апостол Павел във второто послание към Коринтяните, гл. 12 стр. 2-4, че е бил занесен до третото небе, до рая и е чул неизразими думи, които на човек не е позволено за изговори. Това е онова място, където стои единственият Властител и цар на царстващите и Господ на господстващите, който сам притежава безсмъртие и обитава в непристъпна светлина." (I послание на Тимотея, гл. 6, стр. 15-16). Това е онова място, където апостол Павел в послание към Евреите, гл.
към текста >>

Това е онова място, където стои единственият Властител и цар на царстващите и Господ на господстващите, който сам притежава безсмъртие и обитава в непристъпна светлина." (I послание на Тимотея, гл.
Те пътуват с етерните си тела по въздуха на едно голямо разстояние над земята, за да пристигнат на определеното място на строго определено време. Това време е обозначено и то е 14 май, когато Слънцето е в знак Телец и Луната е в пълнолуние и се намира в знака Стрелец след полунощ. Това трябва да е онова място, което описва апостол Павел във второто послание към Коринтяните, гл. 12 стр. 2-4, че е бил занесен до третото небе, до рая и е чул неизразими думи, които на човек не е позволено за изговори. Това е онова място, където стои единственият Властител и цар на царстващите и Господ на господстващите, който сам притежава безсмъртие и обитава в непристъпна светлина." (I послание на Тимотея, гл. 6, стр. 15-16). Това е онова място, където апостол Павел в послание към Евреите, гл. 12, стр. 18-24 говори за онази планина осезаема и пламнала в огън, където се намира хълмът Сион, града на живия Бог, небесния Ерусалим и при десетки хиляди тържествуващи ангели при събора на първородените, които са записани имената им на небесата при Бога. Това е онова място, където Йоан в Откровението си в гл.
към текста >>

Това е онова място, където апостол Павел в послание към Евреите, гл.
Това трябва да е онова място, което описва апостол Павел във второто послание към Коринтяните, гл. 12 стр. 2-4, че е бил занесен до третото небе, до рая и е чул неизразими думи, които на човек не е позволено за изговори. Това е онова място, където стои единственият Властител и цар на царстващите и Господ на господстващите, който сам притежава безсмъртие и обитава в непристъпна светлина." (I послание на Тимотея, гл. 6, стр. 15-16). Това е онова място, където апостол Павел в послание към Евреите, гл. 12, стр. 18-24 говори за онази планина осезаема и пламнала в огън, където се намира хълмът Сион, града на живия Бог, небесния Ерусалим и при десетки хиляди тържествуващи ангели при събора на първородените, които са записани имената им на небесата при Бога. Това е онова място, където Йоан в Откровението си в гл. 14, ст. 1 споменава, че е видял на хълма Агнето т.е.
към текста >>

Поглеждайки към нея, той се е свързвал с това място и със съществата, които са там и е управлявал Агарта.
Тези възкръснали души са Белите братя от Великото Бяло Братство. Те са горе в Невидимия свят. То е разположено на три места. 1. На земята във физическия свят , където имате пресечната точка на Агарта в Хималаите, но там няма да видите нищо друго, освен скали. Ние ви предоставяме една снимка на Агарта, която е била закачена в рамка на стената от стаята на Учителя Дънов. Поглеждайки към нея, той се е свързвал с това място и със съществата, които са там и е управлявал Агарта. А защо е управлявал? Защото той е от най-висша духовна и Божествена йерархия, както в духовния свят, така и на земята. Той е Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно. Виж „Изгревът",том I, стр. 654-657. А като доказателство за невежеството ще разкажем, че по времето на Школата на Учителя, негови последователи са издали една брошура „Агарта", от 21 страници, със стария ръкопис, която означава че е преди 1944 г.
към текста >>

Изучаването на Неговото слово е Слово за Третия завет на Бога към човечеството.
За Учителя, Братството и Школата виж „Изгревът", том XVIII, стр. 498-511. 3. В Божествения свят . Школата на Учителя в Божествения свят се представя от неговото Слово. Виж „Изгревът", том I, стр. 664-666. Изучаването на Неговото слово е Слово за Третия завет на Бога към човечеството. А поредицата „Изгревът" е пътят Господен към това човечество. Друг път няма нито на земята, нито под небето, нито на небето. Амин! 43. Божественият принцип - Исус Христос е Христовият Дух, който е Духът на Единението между Битието и Небитието, между земята и небето, между реалния свят, духовния свят и Божествения свят. Раждането на върховното Аз означава да се роди човек от Духа. Да се влезне и да се всели в неговото тяло духът Христов и съзнанието му да стане ведно с Космическото съзнание, обхващащо целия космос.
към текста >>

А поредицата „Изгревът" е пътят Господен към това човечество.
498-511. 3. В Божествения свят . Школата на Учителя в Божествения свят се представя от неговото Слово. Виж „Изгревът", том I, стр. 664-666. Изучаването на Неговото слово е Слово за Третия завет на Бога към човечеството. А поредицата „Изгревът" е пътят Господен към това човечество. Друг път няма нито на земята, нито под небето, нито на небето. Амин! 43. Божественият принцип - Исус Христос е Христовият Дух, който е Духът на Единението между Битието и Небитието, между земята и небето, между реалния свят, духовния свят и Божествения свят. Раждането на върховното Аз означава да се роди човек от Духа. Да се влезне и да се всели в неговото тяло духът Христов и съзнанието му да стане ведно с Космическото съзнание, обхващащо целия космос. Виж „Изгревът", том I, стр.
към текста >>

Четвъртата врата на Агарта е на Витоша на Бивака „Ел Шадай", което значи „Врата към Бога".
На Рила една от вратите е езерото „Вътрешният близнак". Има го там Учителят на снимка. Втората врата е на езерото „Бъбрека". Също има такава снимка на Учителя там. Третата врата на Агарта е на езерото „Сърцето" при главата на лъва. Четвъртата врата на Агарта е на Витоша на Бивака „Ел Шадай", което значи „Врата към Бога". Тук също имаме снимка с Учителя. И четирите врати на снимки ще публикуваме в този том. Откъде идват тези небесни врати на Агарта по българската земя? От Агарта извира една небесна река от светлина. Тя е не само Светлина на физическия свят, тя е Виделина в духовния свят и Слава в Божествения свят.
към текста >>

40. I. А. ЗАЩО И КАК ТРЯБВА ДА ПОЗНАВАМЕ БОГА?

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

Добри братя и сестри, съидейници-вегетарианци и драги гости, Отрадно е явлението в целия свят, че при туй изопачено разбиране на живота, при този материалистически мироглед на хората, никнат и нови духовни идейни движения, за да заглушават злото и да подтикват и другите човеци към нещо ново, нещо по-възвишено.
ЗАЩО И КАК ТРЯБВА ДА ПОЗНАВАМЕ БОГА? Сказка, четена на 4 октомврий 1931 г. в салона на кооперация «Напред» по случай окръжната вегетарианска сбирка в Пловдив. Пловдив, 1932.. Печатница «Хр. Г. Данов», Пловдив - № 134/1932 г., стр. 3-30. Добри братя и сестри, съидейници-вегетарианци и драги гости, Отрадно е явлението в целия свят, че при туй изопачено разбиране на живота, при този материалистически мироглед на хората, никнат и нови духовни идейни движения, за да заглушават злото и да подтикват и другите човеци към нещо ново, нещо по-възвишено. И радостното е, че начело на тези движения застават и учени, и интелигентни хора. Едно от тия идейни движения е и вегетарианството, или учението за безкръвното хранене. Появило се то на почва етична, строго научна, а у някои отделни личности - поради болести или злоупотреба с храни в по-млади възрасти, то, вегетарианството, ще се разраства и ще стане едно от най-мощните движения. Защо? Защото то е в полза: 1. на цветущото здраве, но не по външност, а по сила и издръжливост; 2.
към текста >>

Само с вегетарианството ще разберем великите думи на апостол Павел, в Първото послание към Коринтяните, глава 6., стих 12., гдето той казва: «Всичко ми е позволено, но не е всичко за полза», и: «Всичко ми е позволено, но аз не ще допусна да бъда обладан от нищо».
Вън от това, то е пътят на светиите. Аз не засягам научната страна в полза на вегетарианството, нито духовната, за които трябва да се говори специално. Нека обаче тия, които се считат за морални, приложат въздържанието и вегетарианството, и те сами ще се убедят в горното. И помнете: рано-късно, всички духовни идейни движения трябва да прегърнат съзнателно не само въздържанието, но и вегетарианството. Защо? Защото без вегетарианството няма истинска духовна еволюция! Само с вегетарианството ще разберем великите думи на апостол Павел, в Първото послание към Коринтяните, глава 6., стих 12., гдето той казва: «Всичко ми е позволено, но не е всичко за полза», и: «Всичко ми е позволено, но аз не ще допусна да бъда обладан от нищо». - Значи, когато човек се издигне на върха на духовната еволюция, позволява му се всичко, но той не ще го прави, защото няма полза и не ще се съблазни от нищо, защото знае отговорността. Ето защо, такъв ще върши само доброто. Но нека не си правим илюзия, че като сме вегетарианци, лесно ще станем и светии, и че в света няма добри хора. Напротив, има, даже и по-добри от нас. Въпросът е ние да надминем тия добри хора в добродетелите, а и те със своите добродетели да прегърнат и въздържанието, и вегетарианството.
към текста >>

Този е именно важният въпрос за всички - да дойдем до положението да възкръснем, като победим смъртта, както се казва от апостол Павел в 15-а глава на посланието му към Коринтяните.
Затова всеки човек, всеки християнин, особено вегетарианецът, трябва да познава Бога вътре и вън от себе си, за да добие и другите качества. Да познаваме Бога, това е нещо велико, това е тайната на вечния живот. Фактът, че хората умират, показва, че не познават Бога в Неговата същина. А ако Го познават, нямат още Неговите сили. Ако бихме Го познавали в Христовия смисъл, не бихме умирали, както бе с Христа, Който възкръсна и се показа и на Своите ближни. Този е именно важният въпрос за всички - да дойдем до положението да възкръснем, като победим смъртта, както се казва от апостол Павел в 15-а глава на посланието му към Коринтяните. Това не е само духовно възкресение! Иначе напразно са думите на самия Христос, Който недвусмислено казва, че «ако ме любите и изпълните моите заповеди, ще вършите и по-големи чудеса от мене». Но нека се съгласим за момент с всички ония, които мислят, че това е само духовно възкресение, духовно раждане, както се говори в 3-та глава от Евангелието на Йоана, когато Христос говори на Никодима, че докато се не роди изново - духовно, няма да влезе в царството Божие. Нима една такава промяна в нас е малка? Нима да победим греха - нашите отрицателни прояви в нас, и да ги заменим с всички добродетели, това е малко?
към текста >>

Нима е малко да изпрати една добра и силна мисъл към една душа, да й помогне?
Те светят със своите души, те ще осветят своите тела, ще осветят и света. Ето защо, по-добре е нашата душа да е една запалена свещ, макар като искрица, но с вяра и стремеж, че тази искрица ще се разрасне и ще освети цялото ни тяло, отколкото около центъра на душата ни да има едно тъмно петно, което, като се разрасне, всецяло да ни потъмни. Ето защо именно е нужно да познаваме Бога! Нима е малко да умее човек между другите добри неща да може да трансформира лошите си мисли на добри? Нима е малко с мисъл да отстрани една по-малка, а и по-голяма болест от себе си? Нима е малко да изпрати една добра и силна мисъл към една душа, да й помогне? Ама някой ще каже: «Не мога.» Бог казва: «Аз ще го науча.» А това научаване са страданията, поради нашето отклонение, чрез които Бог иска нашето добро, иска да се изправим; това е още смъртта, за едни - да спрат своето понататъшно падение и с опитностите след смъртта пак да подирят Бога, като се върнат на земята, а за други - да спрат временно своето духовно усъвършен- ствуване и като дойдат наново, пак да продължат своята еволюция. Всеки от нас ще каже, че се стреми да познае Бога и че върши добри дела. Така е. И вярно е, че в целия космос има една еволюция на всичко, включително и у человека. Но еволюцията на человека, поради свободата на разума и свободата на волята, които Творецът е поставил в него, за разлика от животните, се отличава от еволюцията на последните. Защо?
към текста >>

При връзката ни обаче с Бога, човекът, беден или богат, става съвсем ДРУГ- Ето защо, да имаме правилна връзка с Бога, ние разбираме да Го познаваме, че Той е Любов и любвеобилен, мъдър, истинен, правдив и добродетелен, и ние да се стремим към това съвършенство.
Но това ще стане, когато всеки от нас правилно се свърже с Бога и ценностите на душата излизат отвътре навън, а не механически, отвън навътре, както е досега. Всички механически придобивки са палиативни и затова страдаме. Войните идват, когато у хората дойде безлюбието. Богатите страдат духовно и физически, когато не спира тяхната алчност, задържат туй богатство за себе си и не обръщат внимание на по-бедните. Много от бедните пък страдат от неразумност, завист, лъжа, пиянство и ред още недъзи, най-вече от мързел. При връзката ни обаче с Бога, човекът, беден или богат, става съвсем ДРУГ- Ето защо, да имаме правилна връзка с Бога, ние разбираме да Го познаваме, че Той е Любов и любвеобилен, мъдър, истинен, правдив и добродетелен, и ние да се стремим към това съвършенство. Когато развием и приложим в живота си и ние тия качества, ще дадем място на Бога и ще открием, че Той е в нас; а след това ще Го дирим и навън. Ето как трябва да познаваме Бога! Познаем ли Го като такъв, ние ще се стремим да прилагаме в живота си най-първо истината и правдата, които са основата на живота. A c тях, когато развием любовта, тя не ще бъде проявявана за интерес, лицемерие, егоизъм и пр. Това са първите стъпки към по-свят живот.
към текста >>

Това са първите стъпки към по-свят живот.
При връзката ни обаче с Бога, човекът, беден или богат, става съвсем ДРУГ- Ето защо, да имаме правилна връзка с Бога, ние разбираме да Го познаваме, че Той е Любов и любвеобилен, мъдър, истинен, правдив и добродетелен, и ние да се стремим към това съвършенство. Когато развием и приложим в живота си и ние тия качества, ще дадем място на Бога и ще открием, че Той е в нас; а след това ще Го дирим и навън. Ето как трябва да познаваме Бога! Познаем ли Го като такъв, ние ще се стремим да прилагаме в живота си най-първо истината и правдата, които са основата на живота. A c тях, когато развием любовта, тя не ще бъде проявявана за интерес, лицемерие, егоизъм и пр. Това са първите стъпки към по-свят живот. Само след тия качества ще почнем да проявяваме с мъдрост всичко в живота. Голяма част от човечеството не може да схване, че нашата мисъл е една мощна сила и че, когато ние проявяваме истината и правдата в тяхната чистота, мисълта се движи по една права линия между ума и душата, управлявана от Духа ни, и дава растеж на всичко благородно в нас. И обратното - при шикапкавене с тия две добродетели - истината и правдата - в живота, мисълта се движи по съвсем крив път и трови целия организъм. Това криво движение на мисълта е аналогично с един апаш, който, като извърши престъплението, гледа да бяга из тъмните и криви улици. Ето защо, велико, велико нещо е да разбере човек човешката духовна еволюция.
към текста >>

от Първото послание към Коринтяните от апостол Павла, и вие ще откриете велика тайна!
По същия закон ще допуснем, че при едни родители с низши качества и низша еволюция Бог ще прати една издигната душа, да пробуди и издига тези родители, това семейство. Нима тези случки са малко и са далеч от нашите очи? Не, това са факти и това е един природен и неизменен закон в лицето на Бога. Прочетете глава 8., стихове 6. и 7. от Първото послание към Коринтяните от апостол Павла, и вие ще откриете велика тайна! Но, простете ме, добри братя и сестри, че изнесох една микроскопическа светлина за духовната еволюция на человешката душа - нещо, което е твърде непонятно може би за някои от вас. Нека обаче да се не съблазняват и се не спъват тези от вас, които го не разбират и не възприемат. Нека това остане в ума им като една идея за разработване. Нека такивато използуват само полезните неща от казаното. Едно обаче е важно: Всички ние да се стремим в живота си да се учим и да добием едно сърце чисто, от което да излизат само чисти желания; един ум светъл, с който да осмислим живота си и да разбираме природните закони; една душа обширна, за да обичаме всички и всичко и да се радваме на всичко; един Дух мощен, за да вършим само доброто, и тогава ще видим, че Бог ще ни се открива със Своите тайни, ще ни даде всичко.
към текста >>

Затова само пътят на гениалните хора и пътят на светиите водят към истинското познание на Бога.
Това са още хората с правилни съждения, с прави заключения за всичко, що Бог е създал. Такива хора разбират природата, разбират причините, разбират последствията. Те живеят за цялото човечество, те са и учителите на света. Те са над всякакви закони, защото без закон, закон изпълняват и лошите закони добри правят. Това е пътят на гениалните хора. Затова само пътят на гениалните хора и пътят на светиите водят към истинското познание на Бога. Гениалният човек и светията са хора на вярата. Безверието се е появило, когато идеята за Бога от хората се е употребила за потисничество. Мен ме е срам да говоря по този въпрос. Спомнете си само зверствата в Средните векове, особено от религиозните хора, а и сега - гоненията на идейните движения и пр. Ето защо, дотогава, докато човек се учи само от хората и Каиновците, той не вижда, не мисли, не чувствува и не постъпва правилно, и може да извратява нещата.
към текста >>

Стремеж към трансформиране в добри на лошите мисли, които идат от чужди хора отвън и излизат отвътре от самите нас.
Вегетарианството е, както спомних, пътят на светията. Тогава само ще схванат правилно и владици, и свещеници, и учени, и прости, какво е завещал Творецът-Бог на человека, т. е. с какво да се храни, както е казано в първата глава на «Битието», стихове 28 и 29, а не с извратените неща, създадени след грехопадането и отклонението на човека, когато доброволно си е позволил изтреблението на животните. Но тия 2 качества - въздържанието и вегетарианството - са началната стъпка. Главните са: 1. Стремеж към трансформиране в добри на лошите мисли, които идат от чужди хора отвън и излизат отвътре от самите нас. Тази придобивка след въздържанието и вегетарианството е главната врата за по-нататъшното ни усъвършенствуване. 2. Стремеж към абсолютна чистота - физическа и духовна. 3. Стремеж към прилагане на абсолютната истина в живота - без лъжа, била черна, била бяла, което е едно от най-важните неща, а и най-благородното, когато се приложи в живота. 4. Стремеж към чистата Божествена любов, която не е примесена с лицемерие, интерес, слава и пр. 5. Стремеж към абсолютната правда, която изключва насилието и неправдата не само върху другите, но и върху себе си.
към текста >>

Стремеж към абсолютна чистота - физическа и духовна. 3.
с какво да се храни, както е казано в първата глава на «Битието», стихове 28 и 29, а не с извратените неща, създадени след грехопадането и отклонението на човека, когато доброволно си е позволил изтреблението на животните. Но тия 2 качества - въздържанието и вегетарианството - са началната стъпка. Главните са: 1. Стремеж към трансформиране в добри на лошите мисли, които идат от чужди хора отвън и излизат отвътре от самите нас. Тази придобивка след въздържанието и вегетарианството е главната врата за по-нататъшното ни усъвършенствуване. 2. Стремеж към абсолютна чистота - физическа и духовна. 3. Стремеж към прилагане на абсолютната истина в живота - без лъжа, била черна, била бяла, което е едно от най-важните неща, а и най-благородното, когато се приложи в живота. 4. Стремеж към чистата Божествена любов, която не е примесена с лицемерие, интерес, слава и пр. 5. Стремеж към абсолютната правда, която изключва насилието и неправдата не само върху другите, но и върху себе си. Това е зовът на съвестта у нас, да вършим все доброто. 6. Стремеж към абсолютна свобода, но не за отрицателното, а да вършим волята Божия без ограничения от когото и да е, без страх от когото и да е, и да вършим с пълно съзнание и самопожертвуване всички добри и разумни неща.
към текста >>

Стремеж към прилагане на абсолютната истина в живота - без лъжа, била черна, била бяла, което е едно от най-важните неща, а и най-благородното, когато се приложи в живота. 4.
Но тия 2 качества - въздържанието и вегетарианството - са началната стъпка. Главните са: 1. Стремеж към трансформиране в добри на лошите мисли, които идат от чужди хора отвън и излизат отвътре от самите нас. Тази придобивка след въздържанието и вегетарианството е главната врата за по-нататъшното ни усъвършенствуване. 2. Стремеж към абсолютна чистота - физическа и духовна. 3. Стремеж към прилагане на абсолютната истина в живота - без лъжа, била черна, била бяла, което е едно от най-важните неща, а и най-благородното, когато се приложи в живота. 4. Стремеж към чистата Божествена любов, която не е примесена с лицемерие, интерес, слава и пр. 5. Стремеж към абсолютната правда, която изключва насилието и неправдата не само върху другите, но и върху себе си. Това е зовът на съвестта у нас, да вършим все доброто. 6. Стремеж към абсолютна свобода, но не за отрицателното, а да вършим волята Божия без ограничения от когото и да е, без страх от когото и да е, и да вършим с пълно съзнание и самопожертвуване всички добри и разумни неща. Когато приложим и достигнем това, нашата връзка с Бога ще е правилна, нашата сила ще е голяма, у нас болестите, вследствие на пълната хармония между мислите, чувствата и действията ни, ще изчезнат, защото микробите са безвредни за нас - нашето тяло ще е имунизирано срещу всички болести, то ще свети, защото и кръвта ни ще е чиста!
към текста >>

Стремеж към чистата Божествена любов, която не е примесена с лицемерие, интерес, слава и пр. 5.
Главните са: 1. Стремеж към трансформиране в добри на лошите мисли, които идат от чужди хора отвън и излизат отвътре от самите нас. Тази придобивка след въздържанието и вегетарианството е главната врата за по-нататъшното ни усъвършенствуване. 2. Стремеж към абсолютна чистота - физическа и духовна. 3. Стремеж към прилагане на абсолютната истина в живота - без лъжа, била черна, била бяла, което е едно от най-важните неща, а и най-благородното, когато се приложи в живота. 4. Стремеж към чистата Божествена любов, която не е примесена с лицемерие, интерес, слава и пр. 5. Стремеж към абсолютната правда, която изключва насилието и неправдата не само върху другите, но и върху себе си. Това е зовът на съвестта у нас, да вършим все доброто. 6. Стремеж към абсолютна свобода, но не за отрицателното, а да вършим волята Божия без ограничения от когото и да е, без страх от когото и да е, и да вършим с пълно съзнание и самопожертвуване всички добри и разумни неща. Когато приложим и достигнем това, нашата връзка с Бога ще е правилна, нашата сила ще е голяма, у нас болестите, вследствие на пълната хармония между мислите, чувствата и действията ни, ще изчезнат, защото микробите са безвредни за нас - нашето тяло ще е имунизирано срещу всички болести, то ще свети, защото и кръвта ни ще е чиста! Тогава Бог ще ни говори на друг език - не с езика, с който говори на обикновените и талантливите хора, а с този език, с който говори на гениите, на светиите и пророците.
към текста >>

Стремеж към абсолютната правда, която изключва насилието и неправдата не само върху другите, но и върху себе си.
Стремеж към трансформиране в добри на лошите мисли, които идат от чужди хора отвън и излизат отвътре от самите нас. Тази придобивка след въздържанието и вегетарианството е главната врата за по-нататъшното ни усъвършенствуване. 2. Стремеж към абсолютна чистота - физическа и духовна. 3. Стремеж към прилагане на абсолютната истина в живота - без лъжа, била черна, била бяла, което е едно от най-важните неща, а и най-благородното, когато се приложи в живота. 4. Стремеж към чистата Божествена любов, която не е примесена с лицемерие, интерес, слава и пр. 5. Стремеж към абсолютната правда, която изключва насилието и неправдата не само върху другите, но и върху себе си. Това е зовът на съвестта у нас, да вършим все доброто. 6. Стремеж към абсолютна свобода, но не за отрицателното, а да вършим волята Божия без ограничения от когото и да е, без страх от когото и да е, и да вършим с пълно съзнание и самопожертвуване всички добри и разумни неща. Когато приложим и достигнем това, нашата връзка с Бога ще е правилна, нашата сила ще е голяма, у нас болестите, вследствие на пълната хармония между мислите, чувствата и действията ни, ще изчезнат, защото микробите са безвредни за нас - нашето тяло ще е имунизирано срещу всички болести, то ще свети, защото и кръвта ни ще е чиста! Тогава Бог ще ни говори на друг език - не с езика, с който говори на обикновените и талантливите хора, а с този език, с който говори на гениите, на светиите и пророците. Тогава ще разберем що е това Бог Отец, що е това Христос Бог, синът на Бог Отец, облечен в човешка форма; що е това Бяло Братство и какво се крие в 8-ата глава от посланието на ап.
към текста >>

Стремеж към абсолютна свобода, но не за отрицателното, а да вършим волята Божия без ограничения от когото и да е, без страх от когото и да е, и да вършим с пълно съзнание и самопожертвуване всички добри и разумни неща.
Стремеж към абсолютна чистота - физическа и духовна. 3. Стремеж към прилагане на абсолютната истина в живота - без лъжа, била черна, била бяла, което е едно от най-важните неща, а и най-благородното, когато се приложи в живота. 4. Стремеж към чистата Божествена любов, която не е примесена с лицемерие, интерес, слава и пр. 5. Стремеж към абсолютната правда, която изключва насилието и неправдата не само върху другите, но и върху себе си. Това е зовът на съвестта у нас, да вършим все доброто. 6. Стремеж към абсолютна свобода, но не за отрицателното, а да вършим волята Божия без ограничения от когото и да е, без страх от когото и да е, и да вършим с пълно съзнание и самопожертвуване всички добри и разумни неща. Когато приложим и достигнем това, нашата връзка с Бога ще е правилна, нашата сила ще е голяма, у нас болестите, вследствие на пълната хармония между мислите, чувствата и действията ни, ще изчезнат, защото микробите са безвредни за нас - нашето тяло ще е имунизирано срещу всички болести, то ще свети, защото и кръвта ни ще е чиста! Тогава Бог ще ни говори на друг език - не с езика, с който говори на обикновените и талантливите хора, а с този език, с който говори на гениите, на светиите и пророците. Тогава ще разберем що е това Бог Отец, що е това Христос Бог, синът на Бог Отец, облечен в човешка форма; що е това Бяло Братство и какво се крие в 8-ата глава от посланието на ап. Павла към Коринтяните, за която се спомни по- рано. Тогава само всеки ще направи разлика, как му се е изявявал Бог по-рано и как - с тия качества.
към текста >>

Тогава ще разберем що е това Бог Отец, що е това Христос Бог, синът на Бог Отец, облечен в човешка форма; що е това Бяло Братство и какво се крие в 8-ата глава от посланието на ап.
Стремеж към абсолютната правда, която изключва насилието и неправдата не само върху другите, но и върху себе си. Това е зовът на съвестта у нас, да вършим все доброто. 6. Стремеж към абсолютна свобода, но не за отрицателното, а да вършим волята Божия без ограничения от когото и да е, без страх от когото и да е, и да вършим с пълно съзнание и самопожертвуване всички добри и разумни неща. Когато приложим и достигнем това, нашата връзка с Бога ще е правилна, нашата сила ще е голяма, у нас болестите, вследствие на пълната хармония между мислите, чувствата и действията ни, ще изчезнат, защото микробите са безвредни за нас - нашето тяло ще е имунизирано срещу всички болести, то ще свети, защото и кръвта ни ще е чиста! Тогава Бог ще ни говори на друг език - не с езика, с който говори на обикновените и талантливите хора, а с този език, с който говори на гениите, на светиите и пророците. Тогава ще разберем що е това Бог Отец, що е това Христос Бог, синът на Бог Отец, облечен в човешка форма; що е това Бяло Братство и какво се крие в 8-ата глава от посланието на ап. Павла към Коринтяните, за която се спомни по- рано. Тогава само всеки ще направи разлика, как му се е изявявал Бог по-рано и как - с тия качества. Тогава само ще настане туй царство Божие на земята, туй братство и сес- тринство, за което хората копнеят. Тогава не ще има разни религии, а една религия на Живия Бог! Затова новото учение, между другото, се стреми да обедини Евангелската, Православната и Католическата църкви в едно, защото Христос е един, а туй разделение не е Христово, а човешко, почиващо на егоизма, на славата.
към текста >>

Павла към Коринтяните, за която се спомни по- рано.
Това е зовът на съвестта у нас, да вършим все доброто. 6. Стремеж към абсолютна свобода, но не за отрицателното, а да вършим волята Божия без ограничения от когото и да е, без страх от когото и да е, и да вършим с пълно съзнание и самопожертвуване всички добри и разумни неща. Когато приложим и достигнем това, нашата връзка с Бога ще е правилна, нашата сила ще е голяма, у нас болестите, вследствие на пълната хармония между мислите, чувствата и действията ни, ще изчезнат, защото микробите са безвредни за нас - нашето тяло ще е имунизирано срещу всички болести, то ще свети, защото и кръвта ни ще е чиста! Тогава Бог ще ни говори на друг език - не с езика, с който говори на обикновените и талантливите хора, а с този език, с който говори на гениите, на светиите и пророците. Тогава ще разберем що е това Бог Отец, що е това Христос Бог, синът на Бог Отец, облечен в човешка форма; що е това Бяло Братство и какво се крие в 8-ата глава от посланието на ап. Павла към Коринтяните, за която се спомни по- рано. Тогава само всеки ще направи разлика, как му се е изявявал Бог по-рано и как - с тия качества. Тогава само ще настане туй царство Божие на земята, туй братство и сес- тринство, за което хората копнеят. Тогава не ще има разни религии, а една религия на Живия Бог! Затова новото учение, между другото, се стреми да обедини Евангелската, Православната и Католическата църкви в едно, защото Христос е един, а туй разделение не е Христово, а човешко, почиващо на егоизма, на славата. Само след това ще чакаме присъединението и на другите езически народи към Христовата църква!
към текста >>

Само след това ще чакаме присъединението и на другите езически народи към Христовата църква!
Павла към Коринтяните, за която се спомни по- рано. Тогава само всеки ще направи разлика, как му се е изявявал Бог по-рано и как - с тия качества. Тогава само ще настане туй царство Божие на земята, туй братство и сес- тринство, за което хората копнеят. Тогава не ще има разни религии, а една религия на Живия Бог! Затова новото учение, между другото, се стреми да обедини Евангелската, Православната и Католическата църкви в едно, защото Христос е един, а туй разделение не е Христово, а човешко, почиващо на егоизма, на славата. Само след това ще чакаме присъединението и на другите езически народи към Христовата църква! Тогава ще има и едно по-справедливо разпределение на благата, които ни се дават от Бога и са на Бога, защото, щом вдигне Той десницата Си от нас, ние сме в ръцете на тъмните сили, които искат инволюция и страдание на всяка човешка душа. Тогава земята ще заприлича на истински рай - всеки ще се радва, всеки ще е доволен, всеки ще слави Бога. Нека се радваме, че вегетарианството в България е една мощна силица, сравнително вегетарианството в другите страни, и то ще расте и ще се уголемява. Нека се радваме на тия младежи, които с радост прегръщат въздържанието и се стремят да станат едни добри граждани. Нека се радваме на всички тия, които ходят всред природата и използуват нейните сили.
към текста >>

И.) [2] Человек е само този, който е пробудил съзнанието си към истинско духовно съвършенство, (бел. а.)
Нека се радваме най-после, че България ще стане един духовен център, който ще се разрасте и ще обхване целия свят, та не само да достигнем, но и да надминем и една доскорошна Финландия и с ум, и с добродетели. Добри братя и сестри, като изнасям тази малка светлина за по-правилното духовно издигане на личността, която светлина не е моя, а на Бога, защото ние, хората, сме изразители на Божественото, пожелавам това духовно усъвър- шенствуване на всички ви, на целия български народ и на цялото человечество. гр. Пловдив, 9 декемврий 1932 г. ----------------- [1] какво - остар. че (бел. М. И.) [2] Человек е само този, който е пробудил съзнанието си към истинско духовно съвършенство, (бел. а.)
към текста >>

41. II. РЕЛИГИЯ, ХРИСТИЯНСТВО, ТВОРЧЕСКИ ДУХОВЕН ЖИВОТ И ЕВОЛЮЦИЯ НА ЧОВЕШКАТА ДУША

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

Друга част, които проучват също доброто и злото, гледат не само да задържат доброто за себе си, но да го проявяват и към другите.
Голяма част от хората, кои по-малко, кои повече, изучават и виждат в живота си доброто, виждат и знаят и злото; обаче, при проявлението си в живота, едни проявяват доброто само за себе си, егоистично, като искат другите да им правят все добро, а те се стремят да употребят за другите само злото. Такивато хора са представителите на Каиновото племе. Тяхната еволюция е бавна и опасна, въпреки че някои привидно изглеждат да са добре на земята, защото са богати, живеят при добри условия и придобиват слава и почести. Те не вярват в никакъв Бог, в никакъв Христос, или имат съвсем смътни понятия за Бога и Божественото. За тях няма какво да се говори. Друга част, които проучват също доброто и злото, гледат не само да задържат доброто за себе си, но да го проявяват и към другите. Това са Авеловите потомци. Тях можем да разделим на две: първо - нерелигиозни, които не вярват в никакъв Бог, но се стремят да живеят добре, да проявяват доброто и на другите; и второ - религиозни, които се стремят да живеят добре, правят добро на другите, но някои от тях в моменти правят и такива лоши неща, каквито не биха вършили и тези, които наричаме безбожници. Ние няма да цитираме неща от историята; няма да споменяме и личности, защото има кой да ги съди. Фактите са налице! Даже насилническите постъпки на болшевиците бледнеят пред туй, което са вършили някои религиозни хора. Защо?
към текста >>

Иде време и дошло е, духовните хора със слово и своя чист живот да упътват другите към същото.
Само разумните хора. Иде време и дошло е, висшите същества от невидимия свят вече усилено да работят, да ни втълпяват една благородна мисъл, да се опомним и да заживеем по-смислено.Но кои усещат това? Пак само разумните хора. Иде време и дошло е, и духовните и чисти хора да пращат своите чисти и благородни мисли на всички човеци, да се стреснат и заживеят по-смислено. Но кой долавя това? Иде време и дошло е, духовните хора със слово и своя чист живот да упътват другите към същото. Но кой се вслушва? Обаче иде време и дошло е, всички тия, които вършат беззакония и зло на хората и са против волята Божия, да опитат всичко върху главите си и да видят, че има Бог, има Христос, има правда, има възмездие в този свят. Тогава правдата на праведните ще просветне и всички хора ще заживеят в мир и любов. Сега отделни личности имат този мир, тази любов, тази радост, това щастие, но то трябва да бъде общо за всички. Ние, хората на земята, имаме едно преимущество, че всички можем да се пробудим духовно към по-възвишен живот, ако се обърнем към Бога и държим връзка с Него, като избягваме всичко отрицателно в мисли, желания и постъпки в живота си.
към текста >>

Ние, хората на земята, имаме едно преимущество, че всички можем да се пробудим духовно към по-възвишен живот, ако се обърнем към Бога и държим връзка с Него, като избягваме всичко отрицателно в мисли, желания и постъпки в живота си.
Иде време и дошло е, духовните хора със слово и своя чист живот да упътват другите към същото. Но кой се вслушва? Обаче иде време и дошло е, всички тия, които вършат беззакония и зло на хората и са против волята Божия, да опитат всичко върху главите си и да видят, че има Бог, има Христос, има правда, има възмездие в този свят. Тогава правдата на праведните ще просветне и всички хора ще заживеят в мир и любов. Сега отделни личности имат този мир, тази любов, тази радост, това щастие, но то трябва да бъде общо за всички. Ние, хората на земята, имаме едно преимущество, че всички можем да се пробудим духовно към по-възвишен живот, ако се обърнем към Бога и държим връзка с Него, като избягваме всичко отрицателно в мисли, желания и постъпки в живота си. Различно става това духовно пробуждане. Едни се стряскат, като прочетат някоя книга на хора със силен характер. Други се сепват и замислят, като чуят някоя сказка, беседа, и сами дирят по-нататък. И най-после, трети се пробуждат, като се срещнат с някои духовно чисти люде и приказват с тях. Защо е това така?
към текста >>

що е религия и какво задължение имаме като хора към нея; 2.
И трети - с една по-голяма светлина в съзнанието си, с една по-стабилна вяра, се стремят ла живеят по-добре, стремят се да правят добро, избягват лошите неща и по този начин дават възможност да се прояви Бог в тях и вън от тях чрез един по-възви- шен живот. Всички добри неща, които се проявяват у едни по-малко, у други - повече, са плод не само на съзнанието, но и на религиозното чувство в човека, Тези пък, които нямат никаква религия, не вярват в никакъв Бог, а вършат добри и разумни неща, те вярват в доброто и затова го вършат. А това е красиво! Такъв човек стои по-високо и от един верующ, който парадира, че е такъв, а върши лоши дела. Всеки човек, който иска да тръгне или е тръгнал в духовния път, ако иска да постигне по-голямо духовно съвършенство, трябва да има светлина в своя ум и да знае, както вече казах: 1. що е религия и какво задължение имаме като хора към нея; 2. що е християнство и, ако сме наистина християни, какви задължения имаме към него; 3. що е творчески духовен живот и какво ни носи той, и 4. що е еволюция на човешката душа. Под думата «религия» ние разбираме онази връзка на човешката душа и човешкия дух с Бога, чрез която човек достига най-високото духовно съвършенство. Такова е определението за всяка религия от духовно гледище.
към текста >>

що е християнство и, ако сме наистина християни, какви задължения имаме към него; 3.
Всички добри неща, които се проявяват у едни по-малко, у други - повече, са плод не само на съзнанието, но и на религиозното чувство в човека, Тези пък, които нямат никаква религия, не вярват в никакъв Бог, а вършат добри и разумни неща, те вярват в доброто и затова го вършат. А това е красиво! Такъв човек стои по-високо и от един верующ, който парадира, че е такъв, а върши лоши дела. Всеки човек, който иска да тръгне или е тръгнал в духовния път, ако иска да постигне по-голямо духовно съвършенство, трябва да има светлина в своя ум и да знае, както вече казах: 1. що е религия и какво задължение имаме като хора към нея; 2. що е християнство и, ако сме наистина християни, какви задължения имаме към него; 3. що е творчески духовен живот и какво ни носи той, и 4. що е еволюция на човешката душа. Под думата «религия» ние разбираме онази връзка на човешката душа и човешкия дух с Бога, чрез която човек достига най-високото духовно съвършенство. Такова е определението за всяка религия от духовно гледище. Ето защо, ако ние можем да направим тази връзка с Бога, чрез съзерцание и молитва, ние имаме, като религиозни, още и други задължения: 1.
към текста >>

Да проявим правдата, и то не само към другите, но главно към себе си. Защо?
що е еволюция на човешката душа. Под думата «религия» ние разбираме онази връзка на човешката душа и човешкия дух с Бога, чрез която човек достига най-високото духовно съвършенство. Такова е определението за всяка религия от духовно гледище. Ето защо, ако ние можем да направим тази връзка с Бога, чрез съзерцание и молитва, ние имаме, като религиозни, още и други задължения: 1. Да проявим истината в живота, защото само с нея човек става свободен и може да се жертвува за една благородна идея. 2. Да проявим правдата, и то не само към другите, но главно към себе си. Защо? Защото ще дадем възможност нашите мисли да се движат по един правилен път, с което ще допуснем да стане не само една връзка, но най-после и сливане на духа с душата ни. Тези две качества - истина и правда, - проявени в живота, са най-ценните за морала на всеки човек. 3. Да проявим онази чиста любов към всеки човек, и то безразлично на каква висота и каква народност е той. Любов, в която няма примес на корист, интерес, ласкателство, слава и пр. Само с такава любов ние можем да градим доброто в себе си и да придобиваме духовни сили.
към текста >>

Да проявим онази чиста любов към всеки човек, и то безразлично на каква висота и каква народност е той.
Ето защо, ако ние можем да направим тази връзка с Бога, чрез съзерцание и молитва, ние имаме, като религиозни, още и други задължения: 1. Да проявим истината в живота, защото само с нея човек става свободен и може да се жертвува за една благородна идея. 2. Да проявим правдата, и то не само към другите, но главно към себе си. Защо? Защото ще дадем възможност нашите мисли да се движат по един правилен път, с което ще допуснем да стане не само една връзка, но най-после и сливане на духа с душата ни. Тези две качества - истина и правда, - проявени в живота, са най-ценните за морала на всеки човек. 3. Да проявим онази чиста любов към всеки човек, и то безразлично на каква висота и каква народност е той. Любов, в която няма примес на корист, интерес, ласкателство, слава и пр. Само с такава любов ние можем да градим доброто в себе си и да придобиваме духовни сили. Тук насилието е изключено. 4. Да проявим една разумност, една Божествена мъдрост, чрез която да подчиним нашите мисли, чувства и постъпки. Иначе ще проявим само една светска мъдрост, една хитрост.
към текста >>

Без тези 5 основни начала, ние нито сме религиозни, нито добри хора, към който и народ да принадлежим, към която и религия да се числим.
И ако истината и правдата са две сили, чрез приложението на които ние встъпваме в истински морален живот, то любовта и мъдростта са други две сили, два метода, чрез които ще можем да градим и да придобиваме духовни сили. И ако с любовта, която е най-хубавото условие, за да се прояви разумният живот, ние можем всичко да градим, то с мъдростта, която съдържа - включва всички Божествени форми, можем да достигнем върха на духовното съвършенство. Ето защо, ако ние проявим само чистата любов в живота си, ще можем да достигнем до Царството Божие, но само с мъдростта, върховното знание и владане на силите ще влезем в това царство. Така се изказва разумно по този въпрос един духовен мъдрец. 5. Да проявим в живота си с мъдрост добродетелите, чрез които ще се свържем с езика на минералите и с езика на растенията, животните, добрите хора, ангелите и Бога. Без тези 5 основни начала, ние нито сме религиозни, нито добри хора, към който и народ да принадлежим, към която и религия да се числим. Може някой да не е религиозен, каквито ги има, обаче, като човеци, ние трябва да имаме и да проявим тези пет добродетели. Това са основите на един нравствен, на един морален живот. А като основа за развиване на тия пет добродетели стои милосърдието в неговата широта и разумна форма. Всички злини и страдания се дължат именно на липса на вяра в Бога и на липса на тия добродетели. ' Дойдем ли обаче до думата «християнство», за което няма да се простирам в подробности, ще спомена, че да нарекат някого «християнин» и да носи туй име, е една привилегия за него. Защо?
към текста >>

Така говори Апостол Павел в 15 гл., Първо послание към Коринтя- ните; 3.
' Дойдем ли обаче до думата «християнство», за което няма да се простирам в подробности, ще спомена, че да нарекат някого «християнин» и да носи туй име, е една привилегия за него. Защо? Защото, като оставим настрана името, той трябва да има, освен горните пет добродетели и абсолютна вяра: 1. че Христос е Бог, изпратен на земята от Бог-Отец, като второ лице, в човешка форма; 2. че Христос е изкупителната жертва за целия човешки род, а не само за християните, т. е. Той е Пътят, Истината и Животът за спасението на всяка човешка душа. Така говори Апостол Павел в 15 гл., Първо послание към Коринтя- ните; 3. че Неговото зачатие и рождение е станало по един Божествен начин; 4. че Неговите чудеса: изцеряване, възкресяване и пр., които Той е вършил, са досущ верни, защото и апостолите вършиха подобни чудеса, и 5. че Неговото възкресение, Неговото явяване на учениците Му след възкресението, Неговото възнесение, не са легенди, не са суеверия, а факти. Ако и ние живеем този чист живот, имаме любовта Му, знанието Му, и ние можем да добием тези сили, защото това са природни закони. Тайно за човека е само това, което не му е явно.
към текста >>

Ако всеки обикновен човек, всеки учен, всеки религиозен, се спре да мисли за духовната страна на думите, изказани от Апостол Павел в 8-ата глава, Първото послание към Коринтяните: «Един е Бог-Отец, от Когото е всичко, и един е Господ Исус Христос, чрез Когото е всичко и ние - чрез Него, но това знание го няма у всички», той би открил велики неща в тия думи.
Ето защо, християнството включва в себе си не само горните пет добродетели, но и деветте плода на Духа, едни от които влизат в тия пет добродетели. От тях вярата в казаната форма и любовта са най-важните. Освен това, християнството включва в себе си и изучаването и разбирането на Свещеното Писание, и то не буквалната - външната страна, а главно окултната, т. е. символичната - Духът и силата в него. Наред с това иде и чистият живот, а след него - и придобиването насили. Ако всеки обикновен човек, всеки учен, всеки религиозен, се спре да мисли за духовната страна на думите, изказани от Апостол Павел в 8-ата глава, Първото послание към Коринтяните: «Един е Бог-Отец, от Когото е всичко, и един е Господ Исус Христос, чрез Когото е всичко и ние - чрез Него, но това знание го няма у всички», той би открил велики неща в тия думи. Ето защо, непоколебимата вяра с любовта, животът и мистицизмът са 3 сили, 3 основи, необходими за всеки християнин. Затова, вяра без проявен живот в дела, без проявена любов и без мистицизъм не е пълно християнство. И проявен живот без вяра и без мистицизъм не е пълно християнство. А мистицизмът е истински мистицизъм само когато е плод на една вяра, обоснована на опита и чистия живот. Следователно, от духовно гледище, всеки управник, всеки учен и прост, всеки духовник, всеки проповедник, всеки стар и млад, и всеки баща и всяка майка, ако нямат тази вяра, този чист и нравствен живот, а след това да добият и мистицизма, не са истински и пълни християни!
към текста >>

от неговото послание.
И това са все благочестиви християни, било като учени, било като прости и пр. За съжаление, сега има такива и между новите богослови. За един християнин само един чист живот без пълна вяра е недостатъчно за духовно съвършенство. Такова е определението на Апостол Якова във 2-рата глава, ст. 14. и 15. от неговото послание. Той изисква пълна вяра с дела. Владането пък на мистиката, плод на вярата и живота, е върхът на духовното съвършенство. Всеки ще добие това съвършенство, и то с труд и усилие, но всеки на свой ред. Думите на Апостол Павла по този въпрос в 15. глава на Първото му послание към Коринтяните са много силни и верни.
към текста >>

глава на Първото му послание към Коринтяните са много силни и верни.
от неговото послание. Той изисква пълна вяра с дела. Владането пък на мистиката, плод на вярата и живота, е върхът на духовното съвършенство. Всеки ще добие това съвършенство, и то с труд и усилие, но всеки на свой ред. Думите на Апостол Павла по този въпрос в 15. глава на Първото му послание към Коринтяните са много силни и верни. Ето защо, който има вярата, трябва да прояви и живота; а който има живота, да придобие и вярата. След това иде придобиване на мистицизма. Това е то пълното християнство! Ако се считаме честни хора, хора културни, благородни и учени, ние не бива да се водим сляпо по ума на този или онзи учен, или да вярваме като този или онзи философ, само защото единият бил учен, а другият - философ, когато виждаме ясно, че по една или друга причина, неговата вяра е извратена, когато констатираме положително, че поради лични отклонения, той разбира своеобразно петте основни добродетели в живота и отрича мистицизма. За ясен пример в това отношение може да ни послужи светлият живот на великана на покаянието и смирението, дядо Лев Николаевич Толстой.
към текста >>

Ние изнасяме тази истина и тази изповед пред тях от любов към тях и от любов към Христа и Неговото учение, за да им помогнем.
в официални издания и ги отричат. С това те губят пред верующите християни, а особно пред духовните хора. Същевременно те подценяват и хубавото въздържание, и хубавото вегетарианство! Затова, нека ме прости самият Толстой, макар че си е заминал. Нека ме простят и всички братя и сестри толстоисти, които от сърце уважаваме! Ние изнасяме тази истина и тази изповед пред тях от любов към тях и от любов към Христа и Неговото учение, за да им помогнем. Според издигнати духовни хора, Толстой ще се прероди пак в Русия и ще продължи започнатото хубаво дело. Тогава той ще се коригира и с вярата, и мистицизма, и ще внесе истинско разбиране на Христовото учение. Ето защо руските властници трябва да дадат достъп на Христовото учение и да спрат насилието, ако искат да напредват. Един духовен закон, който Христос откри, гласи: както този, който съблазнява, така и този, който се съблазни, имат недостатъци. И затова казва: «Горко на съблазнителите!
към текста >>

В човек има една сила - това е неговият дух, който го кара към творчество и придобивки.
Чистата и възвишена мисъл е над всичко. За да осмислим обаче живота и за да можем да го използуваме разумно, трябва ни положителна наука, положително знание, което да се базира на факти, фактите в живота, разбрани и поставени в известни съотношения, образуват закони. Законите, събрани върху основа - истината, образуват принципи, а принципите образуват човешката разумност. Значи, разумността в човека трябва да се прояви като факти, закони и принципи, или другояче казано - Божественото - принципът съдържа всички други по-низши прояви. Когато разберем и придобием тия качества, ние ще се доберем и до истинските методи за живота. В човек има една сила - това е неговият дух, който го кара към творчество и придобивки. Това е подтикът на първичната реалност в него, в човека. Отначало това не се съзнава и схваща от индивидуалното съзнание на човека, но по- после то се осъзнава. Дойде ли човек до това положение, у него става пробуждане на съзнанието в по-висша форма, или по-право, пробуждане на висшата разумност в него. Тогава именно човек дохожда в контакт с разумните сили в природата. Хората имат добри желания и стремежи, но нямат знания и методи в съгласие с живата природа, за да реализират правилно тия желания и стремежи.
към текста >>

глава на неговото Първо послание: «Възлюблени, не вярвайте на всеки дух.
Челове- кът на новия живот трябва да се справи и с най-големите врагове - болестите и смъртта, което за обикновените хора е абсурд, а за духовните - цел за постижение. Ние трябва да даваме ход само на правилните и хармонични мисли и желания и да ги пращаме на всички хора. Само така ние ще достигнем духовното съвършенство и едновременно, като съзнаваме възвишените неща, ще ги виждаме и ще ги проверяваме. Така ние ще можем да владеем своята материя, ще отстраним болестите и най-после ще победим и смъртта, за да влезем във Вечния живот. Само при това състояние ще разберем и дълбокия смисъл на думите, казани от апостол Йоана, в 4. глава на неговото Първо послание: «Възлюблени, не вярвайте на всеки дух. Но изпитвайте духовете, дали са от Бога. А всеки дух, които изповядва, че Христос дойде в плът, е от Бога.» За да тръгнем по правилния път на духовното съвършенство и да достигнем до прави мисли, желания и действия, най-първо трябва да се новородим, т. е. да дадем възможност Христос да се роди в нашето сърце! А това значи да почнем да познаваме духовните истини не само с ума си, но и по интуиция - да чуваме вътрешния си глас и да се ръководим по него. За да постигнем това, нужно е: 1.
към текста >>

Само така ще разберем правилно стиха: «В царството Божие не се влиза нито с един грях.» Ето защо, според свободата, която Бог ни е дал и според нашето съзнание, ние, при едно разбиране на живота - изпълнение волята на Бога в доброто, - се приближаваме към Него; а при обратното схващане - че същността на живота се заключава в неизпълнение волята на Бога, - ние се отдалечаваме от Него.
Ето защо, това знание, тази вяра, този чист, свят и морален живот, този мир, тази любов, туй щастие желая и аз на всички ви, та като дойде моментът праведните да просветнат, всички да се радваме. Понеже на някои места в сказката си споменах за прераждането, което е условие за еволюцията на човешката душа, ще кажа нещо и за него, защото много хора са в тъмнота по този въпрос, а други злоупотребяват с него. Мимохо- дом ще спомена и за закона на причините и последствията. А който иска обширни сведения, нека прочете книгите: «Прераждането» и «Карма». Прераждането, като подтик за еволюция на човешката душа, е един Божествен и природен закон, чрез който ние се усъвършенствуваме от живот в живот, след което да се сливаме с Бога, и то така чисти, каквито сме излезли. Само така ще разберем правилно стиха: «В царството Божие не се влиза нито с един грях.» Ето защо, според свободата, която Бог ни е дал и според нашето съзнание, ние, при едно разбиране на живота - изпълнение волята на Бога в доброто, - се приближаваме към Него; а при обратното схващане - че същността на живота се заключава в неизпълнение волята на Бога, - ние се отдалечаваме от Него. При първото положение ние градим еволюцията на нашия дух, душа и живот с доброто, а при второто ние образуваме инволюцията и забавянето на нашето усъвър- шенствуване. Някой ще попита: какво нещо е доброто? - От духовно гледище, това е съвкупността на споменатите пет добродетели - любовта, мъдростта, истината, правдата и проявлението на добродетелите в живота си в тяхната чистота и пълнота. Следователно, при второто положение - неизпълнение волята на Бога и отклонението от природните закони, ние инволираме и попадаме под нов закон - закона на възмездието, закона на причините и последствията, закона на карма- та, както го наричат индийците. Христос го изразява с думите: «Каквото посеете, това и ще жънете» и «Който вади нож, от нож умира».
към текста >>

Архангел Гавраил, след като каза на Захария, че жена му Елисавета ще роди син и ще го нарекат Йоан, добави още, че той - Йоан, ще предиде с дух и сила Илийна, за да възвърне сърцата на бащите към децата.
Обезсилват ли се обаче думите на Христа, казани в 11. и в 17. глави на Матея за Йоана Кръстителя, че е Илия, чрез думите на Архангел Гавраил, когато последният говори на Захария, описани в глава 1. в Евангелието на Лука? - Абсолютно не. Архангел Гавраил, след като каза на Захария, че жена му Елисавета ще роди син и ще го нарекат Йоан, добави още, че той - Йоан, ще предиде с дух и сила Илийна, за да възвърне сърцата на бащите към децата. Е, добре, кой дух и коя сила Илийна ще дойдат в Йоан Кръстителя, ако не същият дух и сила Илийна? Ами нали физическото тяло се формира в утробата на майката, обаче духът, душата и животът са създадени преди това, но това за много хора е една мъгла в съзнанията им! Мислите ли, че ембриологията може да открие духовните тайни на зачатието? - Засега още не. Ами колко души от всички тук имат ясна представа какво нещо е да бъде обсебен един човек от един низш дух; да бъде вселен в него един висш дух?
към текста >>

И той ще обърне сърцата на бащите към чедата и на чедата - към бащите!
Без тия качества, невъзможно е да се владат и известни тайни от човека. Ами, има и друго нещо важно за прераждането. Кой се е спрял да мисли безпристрастно върху 4-та глава от Малахия, стихове 4., 5. и 6., гдето се говори: «Помнете закона на слугата ми Мойсей, чрез когото заповядах в Хорив на целия Израил. Ето, аз ще ви изпратя пророк Илия, преди да дойде великият и страшен ден Господен! И той ще обърне сърцата на бащите към чедата и на чедата - към бащите! » А Пророк Илия е живял като такъв 1050 години преди Христа, а пророк Малахия казва тези думи 397 години преди Христа! Преди две хиляди години, книжниците и фарисеите, а и целия еврейски народ да мислят: едни, че Христос е Илия, други - Иеремия, трети - някой от пророците; а и запитването им самият Йоан Кръстител да им каже дали е Илия или някой от пророците, говори, че те са вярвали в прераждането. И тяхното запитване е логично и на място. То води началото си от 4-та глава, от думите на Пророк Малахия. Който има ум, нека разумява!
към текста >>

Ето защо, ние смело ще кажем на всеки християнин - учен или прост, духовник или проповедник, че без стремеж към истинско духовно съвършенство, без пълна вяра, каквато се описа, без чист духовен живот, в който да се проявят истината, правдата, любовта, мъдростта и добродетелите в тяхната пълнота и чистота, няма царство Божие!
Преди две хиляди години, книжниците и фарисеите, а и целия еврейски народ да мислят: едни, че Христос е Илия, други - Иеремия, трети - някой от пророците; а и запитването им самият Йоан Кръстител да им каже дали е Илия или някой от пророците, говори, че те са вярвали в прераждането. И тяхното запитване е логично и на място. То води началото си от 4-та глава, от думите на Пророк Малахия. Който има ум, нека разумява! Последните думи на пророк Малахия не са ли идентични с тия, казани от Архангел Гавраил, когато говори на Захария? Ето защо, ние смело ще кажем на всеки християнин - учен или прост, духовник или проповедник, че без стремеж към истинско духовно съвършенство, без пълна вяра, каквато се описа, без чист духовен живот, в който да се проявят истината, правдата, любовта, мъдростта и добродетелите в тяхната пълнота и чистота, няма царство Божие! Нека тия, които се облажават като верующи, знаят, че без горните качества ще научат къде е царството Божие, но не ще стигнат дотам. Тези пък, които живеят по-чист живот, но нямат пълна вяра, ще стигнат, но не ще ги пуснат вътре. А само тия, които имат пълната вяра, проявят чистия живот, развият мъдростта и получат силите чрез мистиката, ще влязат в царството Божие. Така гласи духовният закон! Ето защо, за да се разберат и схванат законът за прераждането и законът за възмездието, те трябва да се предшествуват в живота от петте качества: истината, правдата, любовта, мъдростта и добродетелите, заедно с пълната вяра.
към текста >>

15., Първото послание към Коринтяните.
Не, има! И само законът на превъплъщението ще даде възможност всяка човешка душа да се усъвършенствува, макар чрез страдания, за да си изплати отклоненията от пътя на живота. По същия път са се усъвършенствували и всички Велики учители на човечеството, които са създавали и основите на всички религии, глава на които е Христос. Всяка човешка душа рано-късно ще достигне това чрез прераждането. Само така ще се оправдаят думите на Апостол Павел, който казва: «Както чрез Адама човекът съгреши, така и всеки чрез Христа ще се спаси, но всеки на своя ред» - гл. 15., Първото послание към Коринтяните. Какво по-хубаво за нас, да ни остави Бог, чрез тази милост и справедливост, съвършено свободни да избираме който път желаем! Какво по-хубаво от това, да изберем и тръгнем по пътя на Христа, за да завършим без големи страдания своята еволюция? Ще спомним, че много от хората, поради тъмнота в съзнанието си по този въпрос, а и поради злорадство, говорят, че човек се бил прераждал: в куче, кон, магаре, змия, червей и пр., и пр. Не, това е лъжа, това е заблуда. Такивато със своето невежество не ще спрат и видоизменят един природен закон, нито ще накарат верующите и опиталите този закон да повярват в тяхното неверие.
към текста >>

» Един път, като разговаряхме съвсем задруги работи, Здравка заговори и като се обърна към майка си, каза й: «Мамо ма, аз помня, когато ти беше болна и лежеше в гостната стая, а аз ти вардих мухите с байраче, което ми беше направил тате от пръчка и кърпичка.» При това тя показа самата стая, мястото на кревата и името на доктора, който лекуваше съпругата ми.
» На този й въпрос Здравка отговори: «Мамо ма, че аз нали ходих на училище и като се събори вратата при дъсчената преграда в училището, аз се уплаших, разболях се и вече не ходих.» При това Здравка каза и името на учителката, която учеше момчето, тъй че всичко казано точно съвпадаше с действията на покойното ми момче. След няколко време съпругата ми заговорила на Здравка, че ще й купи чантичка, а тя казала, че има чантичка, с която и напред ходила на училището. Действително, покойното ми момче имаше чанта, която бе захвърлена на тавана между другите вехти чанти (родители сме на 11 деца). «Ами можеш ли си позна чантичката? » - я запитала майка й и тя отговорила утвърдително, качила се на тавана, взела именно оная чантичка, която бе на покойното ми момче, и казала: «Ето я! » Един път, като разговаряхме съвсем задруги работи, Здравка заговори и като се обърна към майка си, каза й: «Мамо ма, аз помня, когато ти беше болна и лежеше в гостната стая, а аз ти вардих мухите с байраче, което ми беше направил тате от пръчка и кърпичка.» При това тя показа самата стая, мястото на кревата и името на доктора, който лекуваше съпругата ми. Всичко, казано от Здравка, е съвършено вярно, само че жена ми боледува от тежката болест, когато бе живо момчето ми Кольо, и то именно я пазеше от мухите с флагче. Чували бяхме за прераждане на душите, обаче през едното ухо ако влизаше, от другото излизаше; но сега тия декларации на нашата Здравка силно ни озадачават по въпроса за прераждането и вярвам, че тоя въпрос интересува цялото образовано общество.» Съобщава: Рачо Г. Даскалов Който има уши да слуша, нека слуша; който има ум да разбира, нека разбира! Но за да се дойде до състояние да се види, да се провери едно прераждане, първо човек трябва де се издигне до една пълна духовна чистота, външна и вътрешна, до една чистота на мисли, желания и постъпки, до едно пробуждане на подсъзнанието и свръхсъзнанието и най-после - да е достигнал положението на един първостепенен ясновидец, за да провери това. Иначе всяко искане е напразно, всяка критика е спъване на еволюцията.
към текста >>

Пловдив Зъболекар Стоицев ------------------------------------------------------------ [1] Тези три сказки са публикувани във вестник «Братство», издаван от Сава Калименов, като приложение към брой 112 от 16.1.1935 г.
Затова ние уважаваме всеки едного, който е с истйнска и непоколебима вяра и с чистия живот, проявен с петте добродетели. А всеки християнин и всеки друг, който освен тия качества е разбрал що е Христос, що е Миров Учител и познае кой е Той, когато идва на земята в човешка форма; а също е разбрал и що е еволюция на човешката душа, придобил е и мистицизма, той е по-горен и от първия. Такъв един е разбрал много нещо и е придобил бисерите на вътрешното богатство! Ние от сърце желаем придобивката на тия качества на всеки едного. 9 декемврий 1933 г. Пловдив Зъболекар Стоицев ------------------------------------------------------------ [1] Тези три сказки са публикувани във вестник «Братство», издаван от Сава Калименов, като приложение към брой 112 от 16.1.1935 г. (година VI). Статията е с дата 9 декември 1934 г., гр. Пловдив. А на книжката е отбелязано, че е завършена през 1933 г. и отпечатана в гр. Пловдив през 1934 г.
към текста >>

42. III. ЗА БРАКА

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

За брака: Безплатно приложение към бр.
III. ЗА БРАКА Зъболекар Стоицев. За брака: Безплатно приложение към бр. 159 на в. «Братство». Един братски съвет към всички души, търсящи по-възвишеното, благородното, Божественото в живота, а главно този съвет е към въздържатели, вегетарианци и всички в духовните идейни движения, които искат да встъпят в брак. Също и към тия, които са семейни и единият се е пробудил в духовния път, а другият - не, и пробуденият е тормозен от мъж, жена или близки. Встъпването в брака е един въпрос, върху който трябва желающият да се . замисли сериозно. Защо?
към текста >>

Един братски съвет към всички души, търсящи по-възвишеното, благородното, Божественото в живота, а главно този съвет е към въздържатели, вегетарианци и всички в духовните идейни движения, които искат да встъпят в брак.
III. ЗА БРАКА Зъболекар Стоицев. За брака: Безплатно приложение към бр. 159 на в. «Братство». Един братски съвет към всички души, търсящи по-възвишеното, благородното, Божественото в живота, а главно този съвет е към въздържатели, вегетарианци и всички в духовните идейни движения, които искат да встъпят в брак. Също и към тия, които са семейни и единият се е пробудил в духовния път, а другият - не, и пробуденият е тормозен от мъж, жена или близки. Встъпването в брака е един въпрос, върху който трябва желающият да се . замисли сериозно. Защо? Защото наглед той е нищожен, но всъщност животът на тия двама може да се насочи или към положителното - към доброто и духовното издигане, или към отрицателното - към духовното израждане. Вярно е, че според Св.
към текста >>

Също и към тия, които са семейни и единият се е пробудил в духовния път, а другият - не, и пробуденият е тормозен от мъж, жена или близки.
III. ЗА БРАКА Зъболекар Стоицев. За брака: Безплатно приложение към бр. 159 на в. «Братство». Един братски съвет към всички души, търсящи по-възвишеното, благородното, Божественото в живота, а главно този съвет е към въздържатели, вегетарианци и всички в духовните идейни движения, които искат да встъпят в брак. Също и към тия, които са семейни и единият се е пробудил в духовния път, а другият - не, и пробуденият е тормозен от мъж, жена или близки. Встъпването в брака е един въпрос, върху който трябва желающият да се . замисли сериозно. Защо? Защото наглед той е нищожен, но всъщност животът на тия двама може да се насочи или към положителното - към доброто и духовното издигане, или към отрицателното - към духовното израждане. Вярно е, че според Св. Писание бракът е благословен от Бога.
към текста >>

Защото наглед той е нищожен, но всъщност животът на тия двама може да се насочи или към положителното - към доброто и духовното издигане, или към отрицателното - към духовното израждане.
159 на в. «Братство». Един братски съвет към всички души, търсящи по-възвишеното, благородното, Божественото в живота, а главно този съвет е към въздържатели, вегетарианци и всички в духовните идейни движения, които искат да встъпят в брак. Също и към тия, които са семейни и единият се е пробудил в духовния път, а другият - не, и пробуденият е тормозен от мъж, жена или близки. Встъпването в брака е един въпрос, върху който трябва желающият да се . замисли сериозно. Защо? Защото наглед той е нищожен, но всъщност животът на тия двама може да се насочи или към положителното - към доброто и духовното издигане, или към отрицателното - към духовното израждане. Вярно е, че според Св. Писание бракът е благословен от Бога. Но според окултната наука, бракът е добро условие само за тия, които се раждат и прераждат и не са завършили своето съвършенство, и то ако са намерили пътя към Бога, а не и за всички, както ще споменем по-долу -19. глава от Матея. Вярно е още, според окултната наука, че е благословение и щастие, когато две хармонични души се съединят чрез брака и с вяра и любов към Бога, любов помежду си и любов към хората, завършат и последното свое съществувание на земята.
към текста >>

Но според окултната наука, бракът е добро условие само за тия, които се раждат и прераждат и не са завършили своето съвършенство, и то ако са намерили пътя към Бога, а не и за всички, както ще споменем по-долу -19.
Встъпването в брака е един въпрос, върху който трябва желающият да се . замисли сериозно. Защо? Защото наглед той е нищожен, но всъщност животът на тия двама може да се насочи или към положителното - към доброто и духовното издигане, или към отрицателното - към духовното израждане. Вярно е, че според Св. Писание бракът е благословен от Бога. Но според окултната наука, бракът е добро условие само за тия, които се раждат и прераждат и не са завършили своето съвършенство, и то ако са намерили пътя към Бога, а не и за всички, както ще споменем по-долу -19. глава от Матея. Вярно е още, според окултната наука, че е благословение и щастие, когато две хармонични души се съединят чрез брака и с вяра и любов към Бога, любов помежду си и любов към хората, завършат и последното свое съществувание на земята. И колко красиво е да се придружават такива хармонични души от живот в живот! И колко велико е тия души да са заедно на земята, когато Великият Учител Христос идва също на земята като Исус! Вярно е още, че когато Христос дойде преди две хиляди години, чрез Своето учение издигна глас и постави жената на една висота, понеже жената е емблема на Божията любов, а мъжът - на Божията мъдрост.
към текста >>

Вярно е още, според окултната наука, че е благословение и щастие, когато две хармонични души се съединят чрез брака и с вяра и любов към Бога, любов помежду си и любов към хората, завършат и последното свое съществувание на земята.
Защото наглед той е нищожен, но всъщност животът на тия двама може да се насочи или към положителното - към доброто и духовното издигане, или към отрицателното - към духовното израждане. Вярно е, че според Св. Писание бракът е благословен от Бога. Но според окултната наука, бракът е добро условие само за тия, които се раждат и прераждат и не са завършили своето съвършенство, и то ако са намерили пътя към Бога, а не и за всички, както ще споменем по-долу -19. глава от Матея. Вярно е още, според окултната наука, че е благословение и щастие, когато две хармонични души се съединят чрез брака и с вяра и любов към Бога, любов помежду си и любов към хората, завършат и последното свое съществувание на земята. И колко красиво е да се придружават такива хармонични души от живот в живот! И колко велико е тия души да са заедно на земята, когато Великият Учител Христос идва също на земята като Исус! Вярно е още, че когато Христос дойде преди две хиляди години, чрез Своето учение издигна глас и постави жената на една висота, понеже жената е емблема на Божията любов, а мъжът - на Божията мъдрост. Същевременно той провъзгласи моногамията и моноандрията, т. е. един мъж да има една жена и една жена - един мъж, за да освободи жената от по-раншното унижение.
към текста >>

Затова, като е допуснат разумният брак, в него жената, като любвеобилна, трябва да предаде туй качество - любовта, и на своя другар, а той - своята мъдрост на своята другарка и така, като намерят пътя към Бога, да се усъвър- шенствуват и духовно.
от Евангелието на Матея! «... Защото има скопци, които така са родени от утробата на майка си; има пък скопци, които са били скопени от човеци; а има и скопци, които сами себе си са скопили, заради небесното царство. Който може да приеме това, нека приеме.» С това Христос определя, че едни се раждат, за да се не женят. Това са повечето от великите Учители. Други се не женят поради болести и недъзи, а трети сами се отказват от женитба, заради своето духовно призвание и духовно издигане. Затова, като е допуснат разумният брак, в него жената, като любвеобилна, трябва да предаде туй качество - любовта, и на своя другар, а той - своята мъдрост на своята другарка и така, като намерят пътя към Бога, да се усъвър- шенствуват и духовно. Професия, състояние, работа, знание - това са само подобри условия и за духовното издигане. Вярно е още, че духовни мъдреци казват, какво Великият Учител Христос, от Когото е всичко (глава 8., стих 6. Първото послание към Коринтяните от Апостол Павел: «Един е Бог Отец, от Когото е всичко и един е Господ Исус Христос, чрез Когото е всичко и ние чрез Него, но това знание не всеки го има»), не само е изходатайствувал, но е и гарантирал пред Отца заради нас, хората, да ни се даде абсолютна свобода в живота, с единствената цел, като виждаме плодовете на доброто и злото, ние - хората, като чада Божи, ще вървим по пътя на доброто и само него ще проявим. Но какво става всъщност? Тия същите хора, в числото на които сме и ние всички, поради тая свобода, която сме я обърнали на слободия, сме се отклонили от правилния живот.
към текста >>

Първото послание към Коринтяните от Апостол Павел: «Един е Бог Отец, от Когото е всичко и един е Господ Исус Христос, чрез Когото е всичко и ние чрез Него, но това знание не всеки го има»), не само е изходатайствувал, но е и гарантирал пред Отца заради нас, хората, да ни се даде абсолютна свобода в живота, с единствената цел, като виждаме плодовете на доброто и злото, ние - хората, като чада Божи, ще вървим по пътя на доброто и само него ще проявим.
Това са повечето от великите Учители. Други се не женят поради болести и недъзи, а трети сами се отказват от женитба, заради своето духовно призвание и духовно издигане. Затова, като е допуснат разумният брак, в него жената, като любвеобилна, трябва да предаде туй качество - любовта, и на своя другар, а той - своята мъдрост на своята другарка и така, като намерят пътя към Бога, да се усъвър- шенствуват и духовно. Професия, състояние, работа, знание - това са само подобри условия и за духовното издигане. Вярно е още, че духовни мъдреци казват, какво Великият Учител Христос, от Когото е всичко (глава 8., стих 6. Първото послание към Коринтяните от Апостол Павел: «Един е Бог Отец, от Когото е всичко и един е Господ Исус Христос, чрез Когото е всичко и ние чрез Него, но това знание не всеки го има»), не само е изходатайствувал, но е и гарантирал пред Отца заради нас, хората, да ни се даде абсолютна свобода в живота, с единствената цел, като виждаме плодовете на доброто и злото, ние - хората, като чада Божи, ще вървим по пътя на доброто и само него ще проявим. Но какво става всъщност? Тия същите хора, в числото на които сме и ние всички, поради тая свобода, която сме я обърнали на слободия, сме се отклонили от правилния живот. И когато преди две хиляди години е дошъл самият Христос в плът като Исус, въпреки че са Го чакали евреите, не само че не са могли да Го познаят, не само че не са приели учението Му, не само че не са оценили Неговата Божествена сила, главно духовенството и управниците, но са Го и гонили, осъдили и разпнали. И така, Христос, вместо да види награда, трябвало е да изплати едно Свое велико добро, сторено на нас хората, със страдание и смърт. - Защо?
към текста >>

Защото само абсолютната истина, проявена в живота, води към тази свобода, а ние - хората, я нямаме.
И така, Христос, вместо да види награда, трябвало е да изплати едно Свое велико добро, сторено на нас хората, със страдание и смърт. - Защо? С единствената цел, дано поне след това се поправим. Обаче още не сме разбрали истинската свобода! Защо? Защото само абсолютната истина, проявена в живота, води към тази свобода, а ние - хората, я нямаме. И поради това, че сме се отклонили от правилния живот, и то от прераждане на прераждане, ние виждаме, че не само истината и правдата са извратени, но и хармонични души, в пълната смисъл на думата, в семейния брак, са рядко. И затова Учителят П. Дънов с право казва, че сегашният брак е опорочен, защото рядко са хората, които се женят по Бога, а повечето - по човешки, за интерес, красота и пр. И затова ние виждаме тези анормалности в живота си, особено в по-големите градове. Учителят много добре казва, че идеални семейства, по Бога съчетани, са редки.
към текста >>

Главното нещо в брака за двамата съпрузи е вярата и любовта към Бога и стремежът да се изпълни волята Божия.
И затова Той допълва: «Идеално семейство е това, в което през целия си живот, нито мъжът, нито жената са си казали горчиви думи, а камо ли други неща! » А кой от нас е в тази чистота? Не мязаме ли, с изключение на единици, в семейния брак, като фарисеите, когато искаха да убият блудницата с камъни преди две хиляди години, а Христос като им каза: «Който от вас е чист, нека пръв хвърли камък! », и всички офейкаха! Ето защо, бракът действително трябва да се постави на една чиста висота! Главното нещо в брака за двамата съпрузи е вярата и любовта към Бога и стремежът да се изпълни волята Божия. А правдата и истината да са като ръководни нишки в живота им. Тези четири сили - вярата, любовта, правдата и истината - са фундаментът, най-силната опора на разумния живот. И ако в тази епоха не се създаде идеалният брак, гдето се приема съзнателно въздържание, вегетарианство, духовен живот с пълна вяра в пътя на Христовото учение; стремеж да се не мисли и чувствува отрицателно, да се не прави зло никому; стремеж към братолюбие между всички хора, стремеж да се разбере, че няма православни, няма католици, няма евангелисти, а има само една Христова църква, че всички християни са братя и сестри, а и че всички хора са чада Божии, та кога друг път би се създало идеалното семейството и идеалният брак, особено без горните качества? Нам обаче мисълта е за брака на споменатите по-горе души. Ние знаем, че по закона на духовната еволюция, рядко са същинските хармонични души на земята с еднакви и издигнати духовни придобивки.
към текста >>

И ако в тази епоха не се създаде идеалният брак, гдето се приема съзнателно въздържание, вегетарианство, духовен живот с пълна вяра в пътя на Христовото учение; стремеж да се не мисли и чувствува отрицателно, да се не прави зло никому; стремеж към братолюбие между всички хора, стремеж да се разбере, че няма православни, няма католици, няма евангелисти, а има само една Христова църква, че всички християни са братя и сестри, а и че всички хора са чада Божии, та кога друг път би се създало идеалното семейството и идеалният брак, особено без горните качества?
», и всички офейкаха! Ето защо, бракът действително трябва да се постави на една чиста висота! Главното нещо в брака за двамата съпрузи е вярата и любовта към Бога и стремежът да се изпълни волята Божия. А правдата и истината да са като ръководни нишки в живота им. Тези четири сили - вярата, любовта, правдата и истината - са фундаментът, най-силната опора на разумния живот. И ако в тази епоха не се създаде идеалният брак, гдето се приема съзнателно въздържание, вегетарианство, духовен живот с пълна вяра в пътя на Христовото учение; стремеж да се не мисли и чувствува отрицателно, да се не прави зло никому; стремеж към братолюбие между всички хора, стремеж да се разбере, че няма православни, няма католици, няма евангелисти, а има само една Христова църква, че всички християни са братя и сестри, а и че всички хора са чада Божии, та кога друг път би се създало идеалното семейството и идеалният брак, особено без горните качества? Нам обаче мисълта е за брака на споменатите по-горе души. Ние знаем, че по закона на духовната еволюция, рядко са същинските хармонични души на земята с еднакви и издигнати духовни придобивки. «Да се съберат подобни чисти и сродни души, това е щастие», както спомня Учителят! Затова, макар едни и да са в хармония в брака, други - не напълно, все пак и при първия, и при втория случай, поради разликата в развитието им, единият от тях е по-силен духовно, а другият е останал назад. И важното е, че назадничавият не само че не върви напред, но често се явява и като спирачка и за себе си, и за другия.
към текста >>

А ние виждаме, че се отива и до крайности, които не водят към добро.
Затова, макар едни и да са в хармония в брака, други - не напълно, все пак и при първия, и при втория случай, поради разликата в развитието им, единият от тях е по-силен духовно, а другият е останал назад. И важното е, че назадничавият не само че не върви напред, но често се явява и като спирачка и за себе си, и за другия. Вярно е, че в мъжа е силата и в голяма степен и средствата, когато е единственият фактор за прехраната на семейството, и че той може да върви напред, ако бъде спъван от своята другарка. Вярно е още, че и жената, със своята любов, нежност, такт и смиреност, ако ги е развила, може да сломи упорството на своя другар за духовния път. Не е ли това една мъка, особено за известно време, и за единия, и за другия? А ние виждаме, че се отива и до крайности, които не водят към добро. За кого? За опърничавия. Не е ли това една спънка и за децата в дома? Не е ли причина за това пак опърничавият? Не е ли отговорен пак опърничавият пред съвестта си и пред Бога, когато със своите отрицателнос- ти, някои от такивато гледат на всяка цена да привлекат и децата към себе си?
към текста >>

Не е ли отговорен пак опърничавият пред съвестта си и пред Бога, когато със своите отрицателнос- ти, някои от такивато гледат на всяка цена да привлекат и децата към себе си?
А ние виждаме, че се отива и до крайности, които не водят към добро. За кого? За опърничавия. Не е ли това една спънка и за децата в дома? Не е ли причина за това пак опърничавият? Не е ли отговорен пак опърничавият пред съвестта си и пред Бога, когато със своите отрицателнос- ти, някои от такивато гледат на всяка цена да привлекат и децата към себе си? Да! Ами идеално семейство, ако по пътя на духовното съвършенство не се издигне, както спомнихме, то по кой друг път може да се стори това? Не е ли благородно мъжът да се радва на своята другарка и да благодари на Бога, че тя е в духовния път и обратното - жената на мъжа си? Това е едно щастие за дома! И ако след време останалият назад се пробуди, това е пък цяло щастие за дома.
към текста >>

Ето защо тези души още в самото начало трябва да си дадат обещания, че те ще следват пътя към Бога и няма да се спъват в преследване на духовните си идеали.
от Евангелието на Матея. Но ако се реши на брак, то едно щастие е да си намери пък своята хармонична душа, която да бъде като съпътница и в духовния му път. Затова молитвата и вътрешният глас са много важни. И ако този брат или сестра се абстрахират от материалните блага и външната красота, а подирят вътрешните духовни богатства в дирящата душа, те вече са избегнали доста от неприятностите. Но това са още въдици и за единия, и за другия, защото има и маски, докле се постигне целта. Ето защо тези души още в самото начало трябва да си дадат обещания, че те ще следват пътя към Бога и няма да се спъват в преследване на духовните си идеали. Честните хора по това се познават. За честния човек истината и правдата са ръководните нишки в живота им! За честния човек казаната дума е закон. Ако пък някой се реши да вземе другарка или другар от широкия свят, гдето смята, че е намерил хармоничната си душа, трябва да е юнак, да носи на гърба си и голям товар. Защо? Защото изненадите са големи, особено когато се съединят две души, които фре- нологически и физиогномически не се съчетават.
към текста >>

Апостол Петър много добре се изказва в своето Второ послание за такива: «Кучето се върна на бълвоча си, а окъпалата свиня да се каля в тинята.» Други пък отиват и до други крайности - ще изрекат нелепости, ще направят нещо некрасиво и като им се забележи и с най-деликатна нежност и любов, те веднага отговарят: «Аз нарочно правя така, да те опитам как ще постъпиш, като си в духовния път.» Такива не знаят, че се явяват вече и ортаци на тъмните сили!
Нам ни е срам да описваме случаи на жени, които спъват своите другари мъже, и мъже, които тормозят своите другарки в духовния път! Това показва, че такива души са далеч от духовното. Не е ли низост, не е ли подлост от една душа, която е обещала да върви по пътя на Бога, а като си е постигнала целта - оженила се е, изменя и тормози своя другар или другарка? Там, в широкия път, гдето настъпва гибел за душата. Срам, позор за човека на ХХ-ия век, особено за тия, които са били пробудени и се отказват от духовния път! Апостол Петър много добре се изказва в своето Второ послание за такива: «Кучето се върна на бълвоча си, а окъпалата свиня да се каля в тинята.» Други пък отиват и до други крайности - ще изрекат нелепости, ще направят нещо некрасиво и като им се забележи и с най-деликатна нежност и любов, те веднага отговарят: «Аз нарочно правя така, да те опитам как ще постъпиш, като си в духовния път.» Такива не знаят, че се явяват вече и ортаци на тъмните сили! Ако така се градеше разумният живот, тежко и горко! Ето защо думите на Учителя по този въпрос са бисери: «Ако вие не започнете в живота си само с положителните неща, само с доброто, вие се спъвате и сте далеч от истинското духовно.» А това значи, при проявите си в живота с хората, за основа да имаме пак любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелите, с които се гради положителното. В някои пък семейства, които не са пробудени духовно, когато единият се пробуди в духовния път, другият се безпокои, спъва първия, тормози го, защото можело да се побърка умствено, да се занемари домът и пр. Това не почива на истината. Христовото учение е балсам за всяка човешка душа!
към текста >>

Ако ние живеем по него; ако ние прилагаме методите за постижение на всичко това; ако ние използваме правилно природното хранене, пиене, дишане и използване разумно на слънчевата светлина; ако ние изправим своите мисли, чувства, само добро да се върши към себе, ближния и човечеството, както ни упътва нашият уважаем Учител, то, който е тръгнал в този духовен път, и ако е болен, ще оздравее, ще се издигне и духовно.
Ако така се градеше разумният живот, тежко и горко! Ето защо думите на Учителя по този въпрос са бисери: «Ако вие не започнете в живота си само с положителните неща, само с доброто, вие се спъвате и сте далеч от истинското духовно.» А това значи, при проявите си в живота с хората, за основа да имаме пак любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелите, с които се гради положителното. В някои пък семейства, които не са пробудени духовно, когато единият се пробуди в духовния път, другият се безпокои, спъва първия, тормози го, защото можело да се побърка умствено, да се занемари домът и пр. Това не почива на истината. Христовото учение е балсам за всяка човешка душа! Ако ние живеем по него; ако ние прилагаме методите за постижение на всичко това; ако ние използваме правилно природното хранене, пиене, дишане и използване разумно на слънчевата светлина; ако ние изправим своите мисли, чувства, само добро да се върши към себе, ближния и човечеството, както ни упътва нашият уважаем Учител, то, който е тръгнал в този духовен път, и ако е болен, ще оздравее, ще се издигне и духовно. А здравите се подмладяват, поумняват и стават добродетелни, оптимисти. За тях животът и всичко е радост, веселие. Ако тези качества не се придобият, това показва, че пробудената душа има още да работи върху себе си. Затова противниците в такова семейство нека да се не безпокоят, а да проверяват промените в своите другари и другарки, които са тръгнали в този път, и те ще бъдат положително уверени, че всичко е добро. Нима е малка придобивка, ако едни груб мъж или една бъбрива и опърничава жена, които са тръгнали в този път, са се изменили и са станали по-скромни, по-учтиви един към друг?
към текста >>

Нима е малка придобивка, ако едни груб мъж или една бъбрива и опърничава жена, които са тръгнали в този път, са се изменили и са станали по-скромни, по-учтиви един към друг?
Ако ние живеем по него; ако ние прилагаме методите за постижение на всичко това; ако ние използваме правилно природното хранене, пиене, дишане и използване разумно на слънчевата светлина; ако ние изправим своите мисли, чувства, само добро да се върши към себе, ближния и човечеството, както ни упътва нашият уважаем Учител, то, който е тръгнал в този духовен път, и ако е болен, ще оздравее, ще се издигне и духовно. А здравите се подмладяват, поумняват и стават добродетелни, оптимисти. За тях животът и всичко е радост, веселие. Ако тези качества не се придобият, това показва, че пробудената душа има още да работи върху себе си. Затова противниците в такова семейство нека да се не безпокоят, а да проверяват промените в своите другари и другарки, които са тръгнали в този път, и те ще бъдат положително уверени, че всичко е добро. Нима е малка придобивка, ако едни груб мъж или една бъбрива и опърничава жена, които са тръгнали в този път, са се изменили и са станали по-скромни, по-учтиви един към друг? Нима е малко, ако един мъж, който е пиел и пушил, е станал въздържател? Но пита се: Какво да се прави още при измяна на едина в брака? Нашият братски съвет към такива братя и сестри е, както спомних, да се не поддават при никакъв случай на низостите на своите жена или мъж, а да държат свято своето знаме - съзнанието си, и да се не отделят от Бога, от Христа! Това е правилният път. Тук е силата, тук е мощта на човешката душа, дух и воля!
към текста >>

Нашият братски съвет към такива братя и сестри е, както спомних, да се не поддават при никакъв случай на низостите на своите жена или мъж, а да държат свято своето знаме - съзнанието си, и да се не отделят от Бога, от Христа!
Ако тези качества не се придобият, това показва, че пробудената душа има още да работи върху себе си. Затова противниците в такова семейство нека да се не безпокоят, а да проверяват промените в своите другари и другарки, които са тръгнали в този път, и те ще бъдат положително уверени, че всичко е добро. Нима е малка придобивка, ако едни груб мъж или една бъбрива и опърничава жена, които са тръгнали в този път, са се изменили и са станали по-скромни, по-учтиви един към друг? Нима е малко, ако един мъж, който е пиел и пушил, е станал въздържател? Но пита се: Какво да се прави още при измяна на едина в брака? Нашият братски съвет към такива братя и сестри е, както спомних, да се не поддават при никакъв случай на низостите на своите жена или мъж, а да държат свято своето знаме - съзнанието си, и да се не отделят от Бога, от Христа! Това е правилният път. Тук е силата, тук е мощта на човешката душа, дух и воля! Не напразно е казал Христос: «Който не остави мъж, жена, деца, заради мене, той не е с мене», т. е., ако ние поставим като кумир жена, мъж, деца, богатства по-горе от Бога и се повлечем по това и паднем, ние сме в крив път. Има и друго положение, което е много важно и трябва да се има пред вид.
към текста >>

За истинския духовен човек страданията са път към съвършенство, път за сливане с Бога!
Ние не знаем Божиите планове. Всички велики хора все по пътя на изпитанията, на страданията, са станали велики. Има ли по- големи мъки от тия на нашия Спасител Христос? И ако Той прекара, като Син Божи, тези страдания и пак възкръсна, то ние, както казва Учителят, като Христови последователи, за да достигнем висшето духовно съвършенство, трябва да минем през страданията. Но имали страдания всъщност? За истинския духовен човек страданията са път към съвършенство, път за сливане с Бога! Апостол Павел прокарва една мисъл за брака, че ако единият от съпрузите, с по-низко разбиране, изневери в блудодеяние, то другият, когато му прости, живее с него и го издига духовно, той е много по-високо от падналия. Не е ли това любене на врага? Не е ли това морал, геройство? Да! Затова нека всички братя и сестри, които са по-горе духовно в брака, запазят това духовно богатство в себе си и се радват на него.
към текста >>

Така те ще изпълнят своя дълг към близките си.
Да! Затова нека всички братя и сестри, които са по-горе духовно в брака, запазят това духовно богатство в себе си и се радват на него. Нека те обичат и уважават своите другари или другарки. Нека те знаят вътрешно, че те имат велика задача в живота - да теглят назадничавите души, макар че често биват огорчавани и спъвани от тях. Така ще се оправдаят думите: «силните ще носят тяжестите на слабите», както и Христос ги понесе. Така те ще изпълнят своя дълг към близките си. Така ще се намалят и разводите, така ще се издигнат и Каиновите чада! Така и ние ще се освободим разумно с душите, с които сме се свързали. Разбира се, това е една несъобразност с великия живот, защото Бог иска всички души да са разумни и да живеят в хармония - защо? Защото земята е свята за нас; бракът е свят за семейството. И не само не трябва да се спъват едни други членовете му, а задружно, ръка за ръка да вървят към духовното съвършенство.
към текста >>

И не само не трябва да се спъват едни други членовете му, а задружно, ръка за ръка да вървят към духовното съвършенство.
Така те ще изпълнят своя дълг към близките си. Така ще се намалят и разводите, така ще се издигнат и Каиновите чада! Така и ние ще се освободим разумно с душите, с които сме се свързали. Разбира се, това е една несъобразност с великия живот, защото Бог иска всички души да са разумни и да живеят в хармония - защо? Защото земята е свята за нас; бракът е свят за семейството. И не само не трябва да се спъват едни други членовете му, а задружно, ръка за ръка да вървят към духовното съвършенство. И действително, земята е един велик университет за нас, когато разберем и проявим разумния живот! Понеже ние доброволно вършим каквото желаем, а в това число и бракът е доброволен, затова трябва и разумно да се освобождаваме. Много грешат ония майки и бащи, които насила карат децата си да се женят за този или онзи, тази или онази. Нека от тия братски съвети силните духовно души се насърчат и изпълнят разумно своя дълг; по-слабите да се засилят, за да извършат пак всичко разумно; а назадничавите да се стреснат и да разберат, че имат бисери другари или другарки, щом те са в духовния път, и да не проявяват инат и ексцентричности. Те трябва да се радват, че покрай тях и те ще се издигнат духовно.
към текста >>

И щастливи са тези души, които вървят по този пъти изпълняват своя дълг към своите близки - мъж, жена и деца.
А ако и двамата са еднакво, то е отлично! Ако искаме един разумен и свят живот, трябва извратените чувства и по- слабият интелект да отстъпят на по-силния! Безразлично дали това е мъжът или жената! А всъщност няма силни и слаби, има разумност. Тази именно хармония, за проява на доброто, Бог иска от нас! И щастливи са тези души, които вървят по този пъти изпълняват своя дълг към своите близки - мъж, жена и деца. Зъболекар Мих. Стоицев Пловдив, 22 март 1936 г.
към текста >>

43. 2. Скромен дар по случай 22 март 1959 година, от съкровищницата на милия Учител

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

А със свиване краката в колената, при изкачването, ние даваме възможност на отровите да се движат през ставите, чрез венозната кръв по-лесно към сърцето. Защо?
2. Скромен дар по случай 22 март 1959 година, от съкровищницата на милия Учител Мили, В братството ви имате брошурата «Хълмовете на Пловдив», Упътванията в тази брошурка, за излизането на по-височки места, за използуването на по-чистия въздух, не е само за Пловдив. То е и за всякъде, където има такива височини. А където няма, може и на равно място, въздухът е все по- чист. Целта е да се използува този по-чист въздух, който ни се дава безплатно. 1. С него ние раздвижваме главно организма си. А със свиване краката в колената, при изкачването, ние даваме възможност на отровите да се движат през ставите, чрез венозната кръв по-лесно към сърцето. Защо? За да се пречисти кръвта в дробовете, а отровите да се изхвърлят навън чрез урината, издишването и изпотяването. А със спиране на 30,40,50 метра с вдишване 2-3 пъти дълбоко, задържане и издишване бавно, ние възстановяваме силите си, а поуталожваме и симпатичната си нервна система. А тя, като се дразни от неправилното хранене и разните тревоги, свива кръвоносните съдове, от което свиване започва и кръвното налягане. А това са главните фактори, заедно с преумората, недостатъчното хранене и недостатъчно сън, за болестите и страданията ни в живота. Затова вдишването дълбоко, на по-чистия въздух, с жизнената сила - храната, заедно със слънчевите лъчи, а издишването бавно на въздуха, това са активаторите и крепителите на организма и здравето.
към текста >>

И този Христос е, Който ни крепи, упътва и ни дава всички тайни за живота (Глава 8-а, първото послание на апостол Павел към Коринтяните.
Разбран първият ден на пролетта, това е първият момент за събуждане и разцъфтяване на човешката душа. И това е най-великият момент за човека! По тези сериозни мисли, ние знаем, че на голямата част на Земята преди 2000 години, като человек, бе се родил Исус. Той бе роден по специален закон и ръководен от Христовия Дух. А след възкресението Му, Той се сля с Христовия Дух и се нарече Христос. И този Христос е, Който ни крепи, упътва и ни дава всички тайни за живота (Глава 8-а, първото послание на апостол Павел към Коринтяните. Тъй ясно се вижда великата задача на Христа.) Вярно е и това, че на земята имаме и човеци, родени от Духа на Христа. (Това е неясно за голям процент от хората - християни, макар да са верующи. А това е защото те не са издигнати духовно.) Такива имена има посочени и в Библията - Енох, Исак, Йоан Кръстител. А в глава 19. от Матея ясно е казано, че такивато са скопени още в утробата на майка си.
към текста >>

Да изпратят една добра мисъл към всички човеци. 3.
Нали Той иска да пробудим своето колективно съзнание и да работим за цялото? Ето защо, за тези пратени две зрънца: «Хълмовете на Пловдив» и «Кой живее», които са за всички човеци, а особено за ученика, за да запази здравето, които желаят от любов да се отплатят морално на този мил Учител, която задача е и цел на сегашната власт, макар и по друга форма, бих молил, след като прочетат внимателно всичко, да го дадат да се прочете и от други. Тази молба е: 1. Сутрин след събуждането, мислено или с думи, да благодарят, че са останали живи и здрави. Това е за едно вътрешно спокойствие. 2. Да изпратят една добра мисъл към всички човеци. 3. А през деня с радост да кажат две-три благи думи за добро, на когото се случи. Да пожелаят на същия и всичко най-добро. 4. Да се не тровят с отрицателностите на когото и да е. А ако трябва да се помогне с думи на някого, то да е с любов и мъдрост, защото пред себе си има бомба. 5. А като срещне мъж или жена, да ги счита свои братя и сестри.
към текста >>

Затова нека се стремим към добрите дела към живота!
Що сме ние спрямо тяхната алхимичност, да поглъщат специални цветове от слънчевия спектър и да се създават тези неописуеми краски и разни видове ухания? Това не може да се постигне и от най-способния художник! Що сме ние спрямо тяхното ухание, макар и със своите добри дела, а особено ако ги нямаме? Тяхното ухание, чрез нашето обоняние се докосва и до нашето сърце - от розата, до нашата душа - от карамфила и пр. Нашите добри дела обаче са за радост и подражание на другите човеци, но уханието от тях е храна на Светлите Братя! Затова нека се стремим към добрите дела към живота! Разумният човек ще разбере, че това ухание на цветята не само радва нас, човеците, но и поддържа хармонията и в астрала, и в мисловото поле, които повярват. б. От доброволната жертва с плодовете си плодните дървета. Те, със своите различни форми от плодове, красота, симетрия на наредените семки, различни цветове, различни и лесносмилаеми сладости, надминават и най-големите химици! Те са незаменими алхимици, защото по един чуден начин си приготовляват от въздуха с разните отрови и елементи, с поглъщане на слънчевите лъчи, влагата и разните соли в земята приготовляват всичко това! Важно е, че те ни поднасят най-хубавата храна, а и на всички живи същества, и облагородяват характера на човека, също и на животинското царство.
към текста >>

От домашния добитък - тяхното търпение, особено когато се отнасяме с милост към тях.
А един ден, при усъвършенствувание, разумният човек ще разбере, че това житно зърно, употребено правилно, с плодове и зеленчуци, е най-идеалната храна за организма и неговата еволюция. Същото това житно зрънце верующият ще узнае и разбере, че то съдържа жицата на Вечния живот, която жица е в гръбначния стълб до главния мозък. А след завършване своята еволюция на земята, човекът не ще се преражда повече, щом се издигне духовно. Той ще идва невидиму и ще помага с мислите си на ближните си, където може. 3. От животинското царство - главно от домашния добитък и свирепите животни. а. От домашния добитък - тяхното търпение, особено когато се отнасяме с милост към тях. От тяхната работа, тяхната жертва с благата си, които ни дават за живота. Що сме ние, човеците, спрямо тия техни качества и тяхната нравственост? А спрямо свирепите животни, сме станали в някои отношения по-свирепи и от тях. 4. А колко трябва да се учим от искреността и знанията на учените, от благородните хора, които действително се жертват, със своето творчество, за всички човеци? Ето защо, като поднасяме с радост на всички братя и сестри тези скромни и малки зрънца, получени от Живата природа и дадени ни чрез милия Учител, желая всички да станем живи образи на тези прояви в живота си за общо благо и на цялото.
към текста >>

44. IX.A. ДЕСЕТ ЗРЪНЦА

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

Моля, прочетете си 8-а глава от първото послание на апостол Павел към Коринтяните, в Свещеното Писание, гдето е казано: «Един е Бог Отец, от Когото е всичко и един е Господ Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние - чрез Него.» Но това знание не всеки го знае - казва Апостолът.
Това е нашето богатство, нашият капитал - сигурност за пълно здраве. Придобитото никой не може да ни го вземе от ума, сърцето и твърдата воля. То е вечно, ако ние сме стабилни и го запазим. Нека всички изпитания, които преживяхме, кой - по-малко, кой - повече, за което и не сме виновни, да благодарим на Учителя, на Бога. Нека постоянно благославяме, у всички да проникне светлина в умовете и топлина в сърцата, за да проучат безкористно Словото, и всичко ще се обърне на добро! Моля, прочетете си 8-а глава от първото послание на апостол Павел към Коринтяните, в Свещеното Писание, гдето е казано: «Един е Бог Отец, от Когото е всичко и един е Господ Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние - чрез Него.» Но това знание не всеки го знае - казва Апостолът. Нека ние, които вярваме в това, да се радваме и благодарим, а и всички добри, честни и трудолюбиви хора, които работят и за цялото, да прилагаме и следното: а) Да се стремим да не грешим, а ако случайно съгрешим, да се разкаем и искаме прошка. Ако някой ни съгреши или ни обиди, да прощаваме. б) Да живеем само с положителното - доброто в живота си. в) Да виждаме и съзнаваме, че в най-малкото живо същество е и най-Големият, и да не му правим насилие. (Но не и паразитите - плод на лошите човешки мисли.) И най-Големият живее и в най-малкото живо същество.
към текста >>

Нека видим какво ни се поднася от живата природа, за да ни подтикне към по-правилно разбиране, и какво трябва да се стремим да постигнем за нашето добруване на земята. 1.
Досега, може би и от милиарди години, човечеството се бори с това зло, но то не може да се унищожи. Защо? Защото злото и доброто са две сили на живата природа! Злото само може да облагороди, за да му се намали силата и да се впрегне тази сила на работа! Обаче това ще бъде, когато човекът се издигне духовно, с всички добродетели, и да не се занимава с отрицателностите, плод на егоизма от падналите братя ангели. Но нека оставим това настрана, ако някой не разбира тази легенда. Нека видим какво ни се поднася от живата природа, за да ни подтикне към по-правилно разбиране, и какво трябва да се стремим да постигнем за нашето добруване на земята. 1. Ето, Слънце, Луна, планети, звезди, трите царства: минерално, растително. и животинско, а и цялата природа, които ни са пред очите, не са ли те картини да се пробудим с нашето съзнание, да се радваме, да благодарим и да мислим вътрешно за тази Велика Сила, с тази дивна хармония? Да! Също ни се дават и всички блага за живота, за да развием всичките си дарби, да станем истински человеци и за да достигнем и до живота на съвършения человек? Да!
към текста >>

45. 21. Следовници на Учителя живели и работили в Свищов

ТОМ 24

Прочетено е Второто послание към Коринтяните, 13 глава, от 3-ти стих до края.
Той е сред поканените участници от годишната среща на веригата през 1910 година между 14 и 18 август в Търново - от записките на Петко Гумнеров се вижда, че Петър Тихчев, който тогава е бил пастор в Русе, е заемал място шести според времето на неговото поканване за участие във Веригата от южната страна на масата на Господнята вечеря. Седял е между Никола Янев от Бургас и Петко Епитропов от Пловдив. Всеки от участниците е донесъл за осветяване в олтара съестни продукти. На Петър Тихчев се е паднало да донесе хляб. Всички присъстващи единодушно избират Петър Тихчев, за участника, който да посочи една страница от библията за да бъде прочетена от Учителя. Прочетено е Второто послание към Коринтяните, 13 глава, от 3-ти стих до края. На следващата 1911 година той пак присъства на събора на Веригата от 15 до 21 август и на 19 август по внушение на Духа той избра страница 1033, стих 3 от Библията на Учителя, който прочете него и от Послание към Евреите, глава 8. През 1912 Петър Тихчев участва в събора в Търново. Записано е че е роден в село Беброво, понастоящем живущ в Русе. Този път мястото, което заема е номер 12 от северната страна на масата. По-късно по разпореждане на Учителя той раздава на всички хляба и виното на Господнята вечеря.
към текста >>

На следващата 1911 година той пак присъства на събора на Веригата от 15 до 21 август и на 19 август по внушение на Духа той избра страница 1033, стих 3 от Библията на Учителя, който прочете него и от Послание към Евреите, глава 8.
Седял е между Никола Янев от Бургас и Петко Епитропов от Пловдив. Всеки от участниците е донесъл за осветяване в олтара съестни продукти. На Петър Тихчев се е паднало да донесе хляб. Всички присъстващи единодушно избират Петър Тихчев, за участника, който да посочи една страница от библията за да бъде прочетена от Учителя. Прочетено е Второто послание към Коринтяните, 13 глава, от 3-ти стих до края. На следващата 1911 година той пак присъства на събора на Веригата от 15 до 21 август и на 19 август по внушение на Духа той избра страница 1033, стих 3 от Библията на Учителя, който прочете него и от Послание към Евреите, глава 8. През 1912 Петър Тихчев участва в събора в Търново. Записано е че е роден в село Беброво, понастоящем живущ в Русе. Този път мястото, което заема е номер 12 от северната страна на масата. По-късно по разпореждане на Учителя той раздава на всички хляба и виното на Господнята вечеря. [24-446, 453,460] Боян Боев (1883-1963) Боян Боев е роден в Бургас.
към текста >>

46. 17. СКРИЖАЛИТЕ НА МИНЧО СОТИРОВ напътствия от Учителя

Бележки на Вергилий Кръстев

ТОМ 25

Отзад са написани: I послание към Коринтяни 13: 4-8, както и Исай 11: 1-3. 3.
Созопол като военен офицер с войниците си. Той получава писмо с нареждане от Учителя Дънов с дата 3.XII.1913 г., В. Търново - всеки да препише 91 Псалом и да го зашие в куртката си. Този 91 Псалом съхранява всички участници от Веригата по време на войната 1913-1918 г. И така на едно картонче е записан целия 91 Псалом. Отзад са написани: I послание към Коринтяни 13: 4-8, както и Исай 11: 1-3. 3. Има и извадени цитати: от Второзаконие, гл. 20, ст. 1-3, ст. 8; от Второзаконие, гл. 31, ст.
към текста >>

47. 3 АПРИЛ 1927 г. - 5 ЮЛИ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Вие ме подтикнахте към творчество, самоанализ, но с това не изменихте живота ми.
Не му завиждам. В писмото си със свойствените си словесни похвати, Вие намирате, че аз имам порочно влияние от Венера!? И тогава ме туряте в благоприятни аспекти с висшия Сатурн, който ще ми подкрепи живота!? Моля Ви се, разкрийте ми по-нататък хороскопа, да видя още как трябва да се унижа пред тоя Богобелязан Емил, чрез който всичко ще ми потече по мед и масло. Асавита, въпреки Вас, аз съм твърде самотна в живота. Вие ме подтикнахте към творчество, самоанализ, но с това не изменихте живота ми. Емил е хилава сламка, на която не желая да се подпирам. Colombo обичам, само обичам, без да желая нещо от него и без да му се натрапвам като възпитателка. Тия дни го напусна слугинята му и той ми се оплака. Аз отидох у дома му и запретнах ръкави. Боже, как лошо работи платената прислуга.
към текста >>

Когато към 6 ч.
Тия дни го напусна слугинята му и той ми се оплака. Аз отидох у дома му и запретнах ръкави. Боже, как лошо работи платената прислуга. Само в няколко месеца от това блестящо ново жилище съумяха да го замърсят до такава степен. Той не се върна целия ден. Когато към 6 ч. си дойде, завари всичко блестящо, чисто, изпрано, изгладено; стените възвърнаха своя първичен вид, бравите, банята, кабинета, гостната, спалнята, трапезарията. Даже аз, окъпана и сресана, седях в мекия фотьойл и кърпех бельото му. Как ми се радва той! Как целува всеки пръст на ръцете ми и не можеше да се нарадва на обновеното си жилище. Що исках от него?
към текста >>

Въобще ще се помолим и с мисълта си ще апелираме към този честен брат или сестра да не се интересува от нашите тайни, а да остави писмото непокътнато.
Трябваше повече предпазливост от Ваша страна и да поставяте по някоя книга върху писмата, защото отсрещния прозорец отражаваше като огледало и навярно е било забелязано, че има нещо оставено. Освен това оставили сте го във време, когато има толкова хора на галерията! Виновна съм и аз, че не Ви предупредих на време. Предполагам, че трима души са поискали да проверят Вашите тайни похождения около прозореца и са направили тая игра, а възможно е и някой съвсем неволно да го е открил. Сега, за да си го получим наново, предлагам довечера в десет и половина часа да направим нашето упражнение извънредно с предназначение да се вразуми похитителя и го остави пак на мястото му. Въобще ще се помолим и с мисълта си ще апелираме към този честен брат или сестра да не се интересува от нашите тайни, а да остави писмото непокътнато. В сряда преди школата поставете там приложения лист, та дано го прочете виновния и се отзове. За сега нищо не оставяйте там докато видя какво трябва да се прави. Във вторник не съм идвала при прозореца Ви. Такива дедективски похвати не ми са приятни. Когато бих дошла, това ще е тъй тихо, че никакви стъпки не ще чуете.
към текста >>

Може би аз съм в дълбоко заслепение към него.
Ний се разминахме. Мраз премина между нас. Вие се явихте между нас като светлина и ние с него сега се виждаме по-ясно. Щом Вие се приближите, той се отдалечава. Тогава, коя сте Вие и кой е той? Може би аз съм в дълбоко заслепение към него. Може би, това са моите събудили се чувства, които търсят обект да се изявят. А Вие намирате, че той не е този, когото аз желая и ми давате друг обект - поезията - там да претворявам и въздигам своята вдъхновена душа. Дали възприехте мислите ми. А може би, това що пиша сега е внушено от Вас. Не зная.
към текста >>

Записах си и малко мисли от неговата мъдрост: Отхвърлят ли те хората, към Бога пътя ще откриеш и нагоре ще вървиш.
16 АПРИЛ 1927 г ДОБРОДЕТЕЛНИЯТ ОВЧАР Сприятелих се преди време с един млад овчар. От него лъхаше дъхът на стадото, което той пасеше, а в погледа му бяха изразени смирение и вътрешна чистота. Преминал цял живот в самота, готов бе всекиму приятел да стане, но ето, никой го не ценеше, никой приятелството му не прие. Тъга и скръб бяха сложили отпечатък върху душата му, бяха го превърнали в скъпоценен камък. Той бе станал мъдрец! Записах си и малко мисли от неговата мъдрост: Отхвърлят ли те хората, към Бога пътя ще откриеш и нагоре ще вървиш. Добродетелта е мощно средство за осмисляне човешкия живот. Изпаднеш ли в безсмислица, стори в тайно някому едно добро. Желаеш ли да си свидетел на чудеса, добрините си отправяй и към ония, които не те обичат! Той бе приложил тази мъдрост и аз му повярвах! Добрите дела на този овчар ходеха след него, цялата околност въздаваше хвала на Твореца за незнайното добро, което между тях бе вселил.
към текста >>

Желаеш ли да си свидетел на чудеса, добрините си отправяй и към ония, които не те обичат!
Тъга и скръб бяха сложили отпечатък върху душата му, бяха го превърнали в скъпоценен камък. Той бе станал мъдрец! Записах си и малко мисли от неговата мъдрост: Отхвърлят ли те хората, към Бога пътя ще откриеш и нагоре ще вървиш. Добродетелта е мощно средство за осмисляне човешкия живот. Изпаднеш ли в безсмислица, стори в тайно някому едно добро. Желаеш ли да си свидетел на чудеса, добрините си отправяй и към ония, които не те обичат! Той бе приложил тази мъдрост и аз му повярвах! Добрите дела на този овчар ходеха след него, цялата околност въздаваше хвала на Твореца за незнайното добро, което между тях бе вселил. Малките песъчинки радостно скриптяха, когато той минаваше по виещата се пътека. Нежните тревици и дръвчета, горските зверове и птичките на ефира, познаваха го и трепкаха от радост, гдето и да го срещнат. Само за хората той остана непознат, но при все това и жителят на селската хижа, и този в царския палат знаеха когато са в беда, че доброто е близко при тях.
към текста >>

Ако желаеш да си свидетел на чудеса, добрините си отправяй и към ония, които не те обичат.
Нежните тревици и дръвчета, горските зверове и птичките на ефира, познаваха го и трепкаха от радост, гдето и да го срещнат. Само за хората той остана непознат, но при все това и жителят на селската хижа, и този в царския палат знаеха когато са в беда, че доброто е близко при тях. Всичко, до което се той докосваше, станало бе добро! Чудото бе в това, че ония, които най-вече онеправдаваха добродетелният овчар, пееха най-добрите песни в негова чест. Всичко хвалеше Бога, Твореца на чудесата. Ако желаеш да си свидетел на чудеса, добрините си отправяй и към ония, които не те обичат. София, 16 април 1927 г. ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО АСАВИТА: 16 април 1927 г. Асавита, Благодаря Ви за стиховете, посочени в пророк Исайа. Колко са хубави! Аз много обичам да чета Библията - много самотни дни и часове, тя ми е била истински незаменим другар и съветник.
към текста >>

Видя ли ме, не зная, но поръките Ви са така строги, че аз съвсем се обърках и гърбом към пътя седнах на една пейка.
Във вторник, като се завръщах от „Изгрев”, срещнах А. Колко се развълнувах. Не знаех какво да предприема, дали да го поздравя или да го отмина. Не бях сама. Той наближаваше. Видя ли ме, не зная, но поръките Ви са така строги, че аз съвсем се обърках и гърбом към пътя седнах на една пейка. Наведох главата си и изведнъж заплаках. Придружаващата ме не разбра що става. Помисли си, че ми е призляло и искаше да ми помогне. Колко мила беше тя! Приличаше на Добрият ангел, който утешава людете.
към текста >>

Какъв е този обект, който може да събуди душата към деятелност?
В бъдаще душите трябва да се съчетаят, за да се създаде едно ново поколение на души, които да бъдат носители на един нов идеал. Когато Сатурн и Марс дойдат в допир със Земята, всякога на Земята стават известни пертурбации. Ева беше скрита у Адама и Бог я направи от сърцето на Адама. Щом Адам остави другарката си без надзор тя се изгуби. Адам се беше захласнал в материални работи и изгуби сърцето си. Какъв е този обект, който може да събуди душата към деятелност? Единствената сериозна работа в света е да любиш. Когато ти започнеш да работиш с любовта, като с една мощна сила, твоята душа и твоят Дух ще се събудят, ти ще бъдеш във връзка с физическия, с духовния и Божествения свят, и ще разбереш какви са отношенията на всички тия светове и какъв е смисъла на всички тия неща. Светът, в който живеем не е така безопасен. Учените хора трябва да бъдат хора на любовта. В света има една велика душа, която съзнава всички души в себе си и ги носи със себе си.
към текста >>

Остава неизказано онова, което е моят днешен поздрав към хубавата душа на Хелмира.
Облечи я в дрешките, за които Учителя е вече мислил, за да обходи този жаден народ, комуто да сочи твоята Истина, смисълът на Доброто в живота. А ний, днес казваме: Господи, да Те обичаме и да Ти служим - без да искаме нещо от Теб! Учителю, да Те обичаме и да Ти бъдем послушни, без да искаме нещо от Теб! Най-после, да обичам моята сестра Хелмира, без да искам нещо от нея! А Бог, който вижда всички наши нужди, на нашите съкровени мечти ще въздаде наяве потребното за развитието ни! Остава неизказано онова, което е моят днешен поздрав към хубавата душа на Хелмира. В. В. Асавита. 28 АПРИЛ 1927 г., четвъртък 28 април 1927 г. четвъртък От Мусала слизат светли ангели. Те се движат като лека мъгла. Ходят по езерото.
към текста >>

Всемогъщий, стори това заради обещанието си към моята душа!
И как ний ще открием начина на произнасянето думата „Любов”. О, колко ще е хубаво тия три души да са Учителя, Хелмира и Асавита! Не съм ли много наивна, като дори за миг допускам тази възможност за нас двете прашинки. Но как Учителя каза, че както ги има тия три души, могат да се наредят и други много още тройки! О, Хелмира, колко е хубаво, че Бог е отредил да бъдем такава група, да се преливат душите ни една в друга... О, Господи Боже, помогни ми да доставя на моята сестра Хелмира, всичко онова, от което е лишена в живота! Всемогъщий, стори това заради обещанието си към моята душа! Хелмира, молете се за укрепването ни в тия трудни дни. Молете се Господ да живее в нас! В. В. Асавита. 30 АПРИЛ 1927 г. ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО АСАВИТА: 30 април 1927 г.
към текста >>

Всеки учебен час или дома е въздишка и вик към него.
„Еолова арфа” ми е непонятна. Може би се отнася за душа, която трепти от най-възвишени и нежни чувства. Излет над родните полета и Олтаря - и тази тема е интересна. Тази година особено се безпокоя за изпита, защото го няма бр. Боев при нас. Всеки учебен час или дома е въздишка и вик към него. Имаме и други добри учители - всякой се надпреварва да ни помогне, но той е нашия най-мощен умствен двигател. Да, и аз очаквам този ден, когато ще Ви опозная по-добре, свободно ще Ви посещавам с предимство на живата реч, вместо сега - писмовната. Питате ме за материалните ми нужди. О, те са много, но най-належащото сега е таксата. Казаха ми, че мога да си извадя свидетелство за бедност.
към текста >>

Но, ето, Учителят ни събра към големия камък.
Щеше ли да се роди „Асавита”? Не, ние не знаем Божията повеля. Пък аз трябва да понеса предопределеното. Да, четох „Асавита” на Витоша, на Ел Шедар [в дневника Бивака е записан като Ел Шедар, а не Ел Шадай, името с което го познаваме от други приятели] - дето блика нашата хубава чешмичка. Най-напред небето беше облачно, като че ли слънцето не искаше да удостои тази аудитория. Но, ето, Учителят ни събра към големия камък. Наредихме се наоколо като за беседа. Стоя на крайната редица и вадя бележник да си запиша думите Му. Изведнъж, чувам гласа Му: „Где е Олга? ” Изтръпвам. - Тук съм, Учителю, обаждам се от множеството, изстъпвам се да ме види.
към текста >>

Същото и към Учителя!
Как непринудено и буйно тече неговия стих подобно бистър планински поток. Пушкин!! Далечно, много далечно за мене бленувано бъдеще. Да, детето „Асавита” ще обходи нашия народ. То ще бъде небесен лъч за бъдното поколение. Колко е хубаво, че: „Да обичаме Бога и да Му служим без да искаме нещо от Него”. Същото и към Учителя! А и Вие ще ме обичате без да желаете нещо от мене - тъй ли? О, сладка свобода, при която цветята драговолно цъфтят и плодовете зреят, бъди благословена! Да, тъжна бях в сряда. Ето защо: Един авторитетен критик, една голяма поетеса между нас казала за мойта „Асавита”: „Чудесна идея! Ако беше разработена художествено, щеше да стане нещо много хубаво.” Ето Ви едно вледеняващо мнение.
към текста >>

Ако за нещо въобще ни се държи сметка, това са обноските ни към братя и сестри.
И аз полагам всички усилия, да Ви поставя в оня кът на сърцето ми, близко при Бога и при Учителя! Вземам бележка, да апелираме заедно в четвъртък, Небото да ни изпрати брат Боев. Както ни послушаха първия път, желая и сега да ни намерят достатъчно оправдани, за да дойде той на време. Само, че ще внимавате в смирението! После, искам да Ви напомня, правите що правите, не разваляйте отношенията Ви с когото и да било! Ако за нещо въобще ни се държи сметка, това са обноските ни към братя и сестри. Подкрепяме ли приятелството, дори с жертва от наша страна, улесняват ни. Постъпяме ли иначе - мнението за нас не е добро. Всичко се записва и аз понякога без да искам чета какво е Хелмира извършила! Едно знайте: Само жертвата сторена някога, ни издига до висотата да сме приятели Богу и на жителите в духовния свят! (Касае се не за Емил!) Няколко думи относно поетите ни.
към текста >>

Той иска да постъпи благородно към Вас, а и Вий трябва да се задоволите Вашето приятелство да седи на оная висота, за която някога Ви писах: учен мъж и добродетелна жена!
Вярно е, че ще имаме и син, ще имаме и много още деца на вдъхновението! Но сега, преди всичко нашите изпити. Когато четете нещо, прочитайте го по-рано докато всички са на Изгрева, за да се ползуват. Желая да Ви кажа, че не аз съм между Вас и А..., но тъкмо Вий сте между него и мен. Ако прочее скърбя по някога, то е че него търсите повече, а върху мен по-малко спирате поглед! Той иска да постъпи благородно към Вас, а и Вий трябва да се задоволите Вашето приятелство да седи на оная висота, за която някога Ви писах: учен мъж и добродетелна жена! Как може това, знаете! Вий трябва да сте чиста дева. Връщам се още за малко на поезията. За да проверите ценността на дадено творение, вслушвайте се не само в мненията на сведущите, но за опит прочитайте го и на някоя най-проста сестра или най-прост брат, като поискате и той да Ви каже какво е разбрал. Уважавам ония писатели и поети, които със своето творчество могат да засегнат простите души, да пробудят едно сърце към благородни чувства, сърце което не е чувствувало отдавна.
към текста >>

Уважавам ония писатели и поети, които със своето творчество могат да засегнат простите души, да пробудят едно сърце към благородни чувства, сърце което не е чувствувало отдавна.
Той иска да постъпи благородно към Вас, а и Вий трябва да се задоволите Вашето приятелство да седи на оная висота, за която някога Ви писах: учен мъж и добродетелна жена! Как може това, знаете! Вий трябва да сте чиста дева. Връщам се още за малко на поезията. За да проверите ценността на дадено творение, вслушвайте се не само в мненията на сведущите, но за опит прочитайте го и на някоя най-проста сестра или най-прост брат, като поискате и той да Ви каже какво е разбрал. Уважавам ония писатели и поети, които със своето творчество могат да засегнат простите души, да пробудят едно сърце към благородни чувства, сърце което не е чувствувало отдавна. Най-после, прилагам Ви и „Добродетелният овчар”. С него сега не се занимавайте; виждам даже известни несъобразности, които са допуснати, но предоставям Вам да ги преработите някога. Особно внимание очаквам да обърнете в описание на природата, тъй като много миниатюрно е засегната от мен. Всякога за това сюжетче имайте пред вид Учителя, как големите светски хора с предубеждение гледат на Него. Но Той наистина им прави такива добрини в най-критичните моменти, че те явно съзнават за свръхестествената помощ и действително възпяват по много начини доброто, което ги постига.
към текста >>

Трябва да се изучи добре българския бит, песни и приказки, опитността на велики люде, приятели на своя народ, че тогава да се пристъпи към работа.
974-980, сн. 64-79] отложиха изпитите си за септември. За разработката на „Добродетелният овчар” имам известни внушения. Да не би той да е „Българският Дядо”, за когото Учителя в една беседа говори? Но тази работа не е лека. Трябва да се изучи добре българския бит, песни и приказки, опитността на велики люде, приятели на своя народ, че тогава да се пристъпи към работа. След изпита ще направя опит. Вчера сутринта на Изгрев четох стихове; бяхте ли там, чухте ли ги? Днес по случай детските шествия написах още. Ах, зная че всичкото си внимание трябва да отдам на ученето, но някое ново стихотворение тъй освежава душата ми. Колко хубаво беше тия дни на Витоша с Учителя!
към текста >>

В школата, където често сме събрани в непосредствено общение аз виждам, че всички си приличаме... Вие, Асавита, към него прилагате ли същия изправителен метод.
Вие често ми загатвате за моите недостатъци. Тогава изпитвам голяма скърб. А съученика ми винаги представяте в голямо съвършенство и душевна красота. Тъй ли? Мен ми се струва, че и той има също тъй големи и малки недостатъци, но старателно ги крие. В школата, където често сме събрани в непосредствено общение аз виждам, че всички си приличаме... Вие, Асавита, към него прилагате ли същия изправителен метод. Благодаря Ви за носната кърпичка, която ми подарявате - сложена в книгата. Приемете моя поздрав Хелмира. 11 МАЙ 1927 г. ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА: София, 11 май 1927 г. Сестрице мила !
към текста >>

Наистина, ако има нещо, което да ме привлича към Вас, това е вярата ми във вашата чистота.
Ако нещо непредвидено налага да Ви трябва още нещо, явете ми. Имам много да Ви говоря, но ето трябва да прекратя. Обадете ми се пак в неделя по същия начин. Оставихте малко необяснено какво именно Ви причини скръб от моето последно писмо. Това ли, че Вий трябва да бъдете чиста дева? Наистина, ако има нещо, което да ме привлича към Вас, това е вярата ми във вашата чистота. И знаете ли, че няма същество за мен, което тъй да изглежда красиво, когато Вий с въпроси и благоговение се приближавате да беседвате с Учителя! Прочее, пишете ми какво Ви измъчва. Трябва да побеждаваме себе си, каквото и да става около нас. Вий сте в добрите условия, като чрез ученето трансформирате своите енергии в една по-висша сила, водяща ни напред. Знайте, че това за жените е значително по-лесно, отколкото за мъжете.
към текста >>

Обстоятелството, че в мен има един необикновен стремеж към задушевно приятелство с моята Хелмира, трябва да Ви покаже, че доброто Ви сърце надделява и ме привлича.
Знайте, че това за жените е значително по-лесно, отколкото за мъжете. Приветствувам Ви с всичко добро, поднесено ни от Бога и Учителя. В. В. Асавита. П. П. Вий често сама си правите упреци по повод мои мисли в писмата ми, както е случая и в последното ми писмо. Желая всякак да Ви уверя, че никога не идвам при Вас с такава цел. Обстоятелството, че в мен има един необикновен стремеж към задушевно приятелство с моята Хелмира, трябва да Ви покаже, че доброто Ви сърце надделява и ме привлича. Мисля си в близко бъдаще да посветим няколко четвъртъци за изпросване нашето приятелство да слезе и на физическото поле. Простете ми за всичко! 12 МАЙ 1927 г., четвъртък 12 май 1927 г. четвъртък Ела, Асавита, да Ви кажа голямата си радост. Брат Боев дойде.
към текста >>

Взех Библията и почнах да си гадая що ще ми се падне: Второ послание към Коринтяните, гл 5. ст.
Асавита, Получих пратените от Вас 500 лв. Но аз извадих бедно свидетелство! Не зная защо ме е обзела такава тъмнота и скърб, че не мога да уча! Внезапно ми просветна, че моят път винаги ще е труден, пълен с опасности и тъй безкраен... А може би скърбта ми се дължеше на това, че новите ни учители не могат да заменят бр. Боев... Тогава плаках горко. Взех Библията и почнах да си гадая що ще ми се падне: Второ послание към Коринтяните, гл 5. ст. 5-7 [гл. 7, ст. 6] „Но Бог, който утешава смирените, утеши ни с дохождането Титово.” Чак вечерта разбрах за моя велика радост, че този „Тит” не е никой друг, а брат Боев! Разказах му това съвпадение, а той загадъчно се засмя и нищо не каза. Веднага трескаво се заехме за работа - проверка на наученото без него.
към текста >>

О, никога да не утихне това страдание, което ни приближава към Бога, което разширява нашия кръгозор и ни прави по-човечни.
О, той намира, че добре сме работили и непрекъснато вика: „Браво, отлично! Браво, отлично - 6 шест.” Много се радвам, че ще пиша нещо за този „Дядо”. Как тъй ускорихте нашето свиждане? Нали искахте първом всичко да „утихне”!! Не, моята душа никога няма да утихне и ако чакате това, значи никога няма да се срещнем отблизо. О, никога да не утихне това страдание, което ни приближава към Бога, което разширява нашия кръгозор и ни прави по-човечни. - Боже, благодаря ти за Асавитиния нов дар. Прости несъвършенството ми и дай ми работа и работа, за да се отплатя за хилядите добрини, които ми правиш! С привет: Хелмира. 19 МАЙ 1927 г., четвъртък 19 май 1927 г. четвъртък 500 лв.
към текста >>

Една от тях бе, че Ви виждах щастлива и си казвах: „Няма що повече да прибавя към нейното щастие!
ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА: София, 26 май 1927 г. Хелмира, душе Божия ! Само Божията Любов е Любов ! „Който е най-малък между всинца ви, той ще е голям.” Лука 9; 48. Своевременно получих последното Ви писмо, но въздържах се да Ви пиша до сега по няколко причини. Една от тях бе, че Ви виждах щастлива и си казвах: „Няма що повече да прибавя към нейното щастие! ” Наистина, каква разлика от миналата година и навечерието на тази годишните Ви изпити? Улеснена сте във всяко отношение, радвате се на плодовете на Духът, а плюс това и на приятелството на любимото същество! Колко прекрасна е Хелмира в нейното бяло облекло заран, пътьом към Изгрева и после към ! Толкова е прекрасна, щото и духовете на Невидимият свят се запитват: „Где тази дева преизбрана припка в тоя ранен час? ” Често и от мен отговор поискват, а аз им казвам това, което предполагам, без да съм го проследила.
към текста >>

Колко прекрасна е Хелмира в нейното бяло облекло заран, пътьом към Изгрева и после към !
„Който е най-малък между всинца ви, той ще е голям.” Лука 9; 48. Своевременно получих последното Ви писмо, но въздържах се да Ви пиша до сега по няколко причини. Една от тях бе, че Ви виждах щастлива и си казвах: „Няма що повече да прибавя към нейното щастие! ” Наистина, каква разлика от миналата година и навечерието на тази годишните Ви изпити? Улеснена сте във всяко отношение, радвате се на плодовете на Духът, а плюс това и на приятелството на любимото същество! Колко прекрасна е Хелмира в нейното бяло облекло заран, пътьом към Изгрева и после към ! Толкова е прекрасна, щото и духовете на Невидимият свят се запитват: „Где тази дева преизбрана припка в тоя ранен час? ” Често и от мен отговор поискват, а аз им казвам това, което предполагам, без да съм го проследила. Не върша последното, защото не желая да знам подробностите на онова що по-горе само Ви загатвам. Вий ми обещахте след изпита да ми пишете някои подробности, но предварително ще Ви кажа, че от всичко, интересува ме до колко А... е готов да прояви известна преданост към Вас; предполагам пак за направени Ви от него някои обещания, може би. Не го упреквам и на Вас сърадвам, че човекът когото обичате желае да положи грижи за Вас.
към текста >>

Вий ми обещахте след изпита да ми пишете някои подробности, но предварително ще Ви кажа, че от всичко, интересува ме до колко А... е готов да прояви известна преданост към Вас; предполагам пак за направени Ви от него някои обещания, може би.
Улеснена сте във всяко отношение, радвате се на плодовете на Духът, а плюс това и на приятелството на любимото същество! Колко прекрасна е Хелмира в нейното бяло облекло заран, пътьом към Изгрева и после към ! Толкова е прекрасна, щото и духовете на Невидимият свят се запитват: „Где тази дева преизбрана припка в тоя ранен час? ” Често и от мен отговор поискват, а аз им казвам това, което предполагам, без да съм го проследила. Не върша последното, защото не желая да знам подробностите на онова що по-горе само Ви загатвам. Вий ми обещахте след изпита да ми пишете някои подробности, но предварително ще Ви кажа, че от всичко, интересува ме до колко А... е готов да прояви известна преданост към Вас; предполагам пак за направени Ви от него някои обещания, може би. Не го упреквам и на Вас сърадвам, че човекът когото обичате желае да положи грижи за Вас. Даже за най-малкото благородство, Небото благославя този, който го проявява, а ето ний трябва да се радваме за всичко. И тъй, ще очаквам да ми пишете само по това, без подробности. А ако Вий намирате, че са потребни и такива, поставете ги. И тъй, от последните Ви писма виждам, че идната седмица ще сте на изпит.
към текста >>

Радвам се за добрите ви чувства към брат Боев.
През всеки труден момент, поставяйте се във връзка с Учителя и ония, които обикновено Ви помагат. Разбира се, на първо място връзката ни трябва да е с Бога, като при това да уповаваме единствено на Него, на Божественото вложено в самите нас. Запитвате ме дали да поставите „Хелмира” за псевдоним в новопечатаните стихове; мисля, че е време това красиво име да изгрее в страниците на нашето „Житно зърно”! А какво стана с псевдонима, който Учителя бе Ви обещал? Или това остава за бъдаще. Радвам се за добрите ви чувства към брат Боев. Той наистина заслужава предаността на душите, при които често се спира да помага. Въобще когато Ви виждам радостна, щастлива съм и аз, а единственото ми желание в такива случаи е да създавате приятности от духовно гледище и за ония, които съдбата е поставила около Вас. В свръзка с това, мисля да Ви изтъкна необходимостта особено сега през време на изпитите да имате възможната пълня хармония с учители и със съучениците Ви. С малки усилия, вярвам ще може да се постигне това, а то е необходимо за взаимното Ви подпомагане. Използувам случая да Ви предам записаното по последния ни сюжет; това по-скоро е „суров материал”, от който Вий ще се ползувате до колкото Ви е потребно.
към текста >>

О, той нищо не ми е обещал, не е проявил интерес към „материалните ми нужди”, защото пред него аз не давам да се разбере нито на иглен връх своето утеснено положение.
ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО АСАВИТА: 28 май 1927 г. Асавита, Писмото Ви получих. То е тъй хубаво. Вашата кърпичка отри от очите ми не една щастлива сълза. Наистина ние се виждаме с Colombo сутрин при изгрев слънце, наистина съм щастлива. О, той нищо не ми е обещал, не е проявил интерес към „материалните ми нужди”, защото пред него аз не давам да се разбере нито на иглен връх своето утеснено положение. Винаги пита за подготовката ми - радва се за брат Боев и го обича без да го познава. Да, скоро ний бяхме заедно. Седях върху един нагрят от слънцето камък, а той изправен до мене милваше косите ми. Сетне наведе с бастуна си една цъфнала акация и ми откъсна един цвят. Колко се радвах!
към текста >>

Струните на арфата беззвучни са край мен и нищо не е в сила да придвижи ръката ми към тях, да вдъхнови погледа ми, който гасне зад премрежени очи.
[Исая49; 13.] Своевременно получих премилото Ви писмо от 17-того. Благодаря Ви за искреността, която сте вложила в него и ето тя поражда в душата ми изблик на чувства и нужда да споделя с някого. Трябва да Ви пиша и разказвам много нещо за моят изпит, привършен междувременно, както във физическия, тъй и в духовния свят. Интересни са в тия случаи опитностите, които придобиваме и в които проличава Божията ръка. Следва да Ви пиша и за темата ни „Еделвайс...”, и за Учителя, и за светлите стремежи на нашите души... Обаче..., почивам край океана на вдъхновението, сред обзелото ме безсмислие; вълните ме тихо плискат и солената пяна замрежва клепачите ми. Струните на арфата беззвучни са край мен и нищо не е в сила да придвижи ръката ми към тях, да вдъхнови погледа ми, който гасне зад премрежени очи. „Пей, или ще те погълна”, говори вдъхновението из сред океана! „Приеми ме в забвението, предпочитам това! Незавършена остава моята задача, с множеството нейни неизвестни. Това Бог е пожелал в своята промисъл, да бъде Неговата воля! А що е Той решил за след това, единствен Той го знае и ний обречени сме да го преживеем.
към текста >>

Или може би това е преход към възкресение?
А що е Той решил за след това, единствен Той го знае и ний обречени сме да го преживеем. Щастлива е Хелмира, а с нейното щастие ще се радвам и аз. Не беше ли ти, душе моя, която молеше се нявга, проводник на щастието й да бъдеш!? ” Хелмира! Не прилича ли това на лебедова песен, която звучи в последните минути на красивата птица! Или може би това е преход към възкресение? Ще имам, вярвам, сили, тази вечер и в бъдаще да заставам с Вас пред Олтаря, да изпросиме потребното за наший син „Еделвайс...”. Казвате, че последното ми писмо Ви донесло успокоение. Бих желала да ви уверя, че никак не е потребно да свързвате Вашето щастие с каквито и да са мои постъпки или състояния. Пишете ми за през първият неделен ден от юлий, когато оставете писмото на обикновеното място. Може би Асавита ще е съживена до тогава, а не е чудно и между това да Ви пиша всичко, което следва като отговор на последното Ви писмо.
към текста >>

Така е, когато обичаш една човешка душа и вместо отзвук, виждаш в погледа й да ти се говори: „Презирам те, напразни са твоите към мен стремежи!
Привет на душата ми: Асавита. П. П. Хелмира, чета горните редове и сама се оглеждам: Какво проявление на слабост! Човек, който се бори със съдбата всякога се вижда победен от нея. И напразно както Якова пита за името на тогова, с когото се е борил! Така е, когато обичаш една човешка душа и вместо отзвук, виждаш в погледа й да ти се говори: „Презирам те, напразни са твоите към мен стремежи! ” Обичаш и друга душа, която без да те е видяла, но изпитала добрите прояви на твоята душа, пак ти говори: „Целувам крайчеца на дрехата Ви.” Ще можете ли да прозрете широтата на това противоречие. Как с последното ще примиря първото? Много мислих дали да Ви изпратя настоящето, па реших да тегля жребие и каквото Бог определи! А. 23 юни 1927 г. четвъртък Сега душата ми почива, Асавита!
към текста >>

Със радост да възлезна към Твоя Връх свещен, И в тоз суетен свят без след да не погина, А в храма Ти да дойда от слава озарен!
Привет от Ваша Хелмира. 5 ЮЛИ 1927 г. ПАСТИРЪТ Велики Отче мой, всегдашен утешител! В самотни часове, Ти мой Другар свещен, На моите страдания невидим си Ти зрител - Сал Ти ми взора виждаш от сълзи замъглен. О, дай ми Татко сили, та пътя си да мина! Със радост да възлезна към Твоя Връх свещен, И в тоз суетен свят без след да не погина, А в храма Ти да дойда от слава озарен! Ей стигам вече края, блести отсреща фарът, Но в ураган морето премята моят члън. Ще види ли таз буря, ще чуе ли туй Царят, Що морен тук край мене почива сладък сън? Бучат талази грозно, небе с море се слива И лодката се пълни от пенещи вълни. В злокобен сън нощта ме тайнствено приспива И дрямка смъртоносна сърцето ми плени... Но не, сърце мое! Извикай страховито И нека твоят глас цепи таз мрачина!
към текста >>

И къмто бряг желан ще води теб ръката, Която път да каже на тебе би могла.
Бучат талази грозно, небе с море се слива И лодката се пълни от пенещи вълни. В злокобен сън нощта ме тайнствено приспива И дрямка смъртоносна сърцето ми плени... Но не, сърце мое! Извикай страховито И нека твоят глас цепи таз мрачина! Да млъкне ревът страшен на туй море сърдито И ти през облака ще зърнеш светлина. Ще дойде светъл ден, ще видиш ти зората, Като дим ще се разсеят и облаци, мъгла. И къмто бряг желан ще води теб ръката, Която път да каже на тебе би могла. Душа моя, кажи, Тоз кой е що те води? И кой дълбоко в тебе тъй сладко ти шепти? Земя, небе и слънце за тебе кой преброди? Кому кат агне болно на рамото си ти? 5 юли 1927 г.
към текста >>

48. 8.1.1. Защо евангелистите-методисти отхвърлиха „Изгревът”, том XXIV?

8.1. Евангелистите и “Изгревът...” том 24

ТОМ 26

Аз бях оставил на Павел Василев към 200 броя, които трябваше да раздаде в страната, и то безплатно. 14.
Така че аз бях подготвен за всички очаквани обрати. И те дойдоха. 13. Ръководителят на евангелистите-методисти, който живееше във Варна отхвърли „Изгревът", том XXIV. По негово нареждане и другите пастори в България я отхвърлиха. Вместо да използват вълната, то те се завряха под нея. Аз бях оставил на Павел Василев към 200 броя, които трябваше да раздаде в страната, и то безплатно. 14. Нито един евангелист, получил безплатно тази книга не е попитал колко струва, кой я финансира. Няма такова нещо! - Взимат книгата, не я четат и я отхвърлят. А защо? Не искат да я има.
към текста >>

Един голям цветен портрет на Д-р Лонг- широк 2 метра и дълъг към 3 метра, захвърлен с главата надолу по стълби, водещи надолу, към мазето.
Но тя е на видело и е отпечатана по програмата на „Изгревът". Не можете да се измъкнете, че не знаете. 15. Спомням си, че бях поканен на един концерт в салона на ул. „Раковски" в църквата на д-р Лонг. Влизам и какво виждам? Един голям цветен портрет на Д-р Лонг- широк 2 метра и дълъг към 3 метра, захвърлен с главата надолу по стълби, водещи надолу, към мазето. Гледам, гледам и не мога да повярвам, че това го има в София. И тогава разбрах, че щом са захвърлили хубавия цветен портрет на Д-р Лонг, ще захвърлят по същия начин и „Изгревът", том XXIV. Движеха ги едни и същи сили. И те им се подчиняваха безотказно. 16. През 2010 г.
към текста >>

19. Тези бележки бяха приготвени за ония, които приемат „Изгревът", че е Третият завет на Бога към днешното и утрешно човечество.
439-454. 17. Тези 5 концерт-рецитали бяха издадени на компактдискове (по 2 диска за всеки концерт - I и II част) и раздавани безплатно. Качени бяха и на интернет страницата на „Изгревът" - http://www.izqrevat.com Това е реализирано от мен чрез програмата на „Изгревът". 18. Подготвих един материал - описание на 5-те концерт-рецитали през 2010 г., и за публикация в „Изгревът", том XXV - с необходимите разкази и приложения. Дано има място в този том! 19. Тези бележки бяха приготвени за ония, които приемат „Изгревът", че е Третият завет на Бога към днешното и утрешно човечество. То е предназначено, именно, за тях. Но не и за онези, които го отхвърлят. В никакъв случай! Те ще бъдат отхвърлени от човечеството с хилядолетия. 20. Защо евангелистите-методисти отхвърлиха „Изгревът", том XXIV?
към текста >>

Така Старият Завет преминава в Новият Завет - това го е казал апостол Павел (Послание към Коринтяни 3:14).
Трябва да се проучи много добре с. 401: т. 38 и т. 39, за да разберете, че тук няма случайни неща. А те са закономерни и последователни. Така Старият Завет преминава в Новият Завет - това го е казал апостол Павел (Послание към Коринтяни 3:14). А пък аз казвам, че Новият Завет преминава в „Изгревът", който е Пътят Господен на Земята. Той е Третият Завет. И да искате, не можете да го отхвърлите, защото Святият Дух го е сътворил. 21. Аз съм само съставител на „Изгревът", но друг е Този, Който го ръководи, и името Му е написано на с. 477 в том XXIV. 22.
към текста >>

(Послание към евреите 13:8 - Исус Христос е Истият вчера и днес и във веки.
Важното е, че те намериха човека, изкараха го напред, и той ги защити достойно, като ми съдействуваше с материали и снимки за този том. Святият Дух е Онзи, Който навлиза в ума на човека, вкарва светлина в него, и тогава му се отваря ума, за да разбира Писанието. Друг начин няма (Ев. Лука 24:45). И след това ще можете да се свържете чрез Христовия Дух, Който обединява Небето и Земята, Битието и Небитието. (Послание към евреите 13:8 - Исус Христос е Истият вчера и днес и във веки. (Исус Христос е същият вчера, днес и до веки). Друг начин няма. И затова Исус казва, че ще бъде с тях до края на века. И това се осъществи чрез „Изгревът", том XXIV. 24. Да се осъществи една Божествена идея, първо тя трябва да бъде хваната чрез ума, да бъде свалена от небесата, където обитава Духът.
към текста >>

49. 5. Като вик на съдба - любовта: Рила, последния събор,1939 г

Глава 4. Съборите - духовните празници на братството

ТОМ 28

Дали стигаха тътнежите на онова, което летеше вече към земята, обезпокояващи и криещи смъртна уплаха?
Рила за нас беше място на отдих и летуване. Рила за нас беше нещо извънредно, великолепен свят, широко разтворен пред нас, за да се превърне мигом на школа и храм, където те чакаше чин и катедра. През тази последна година от “старото хубаво време”, което безвъзвратно отлетя, беше събрано за нас всичкото великолепие на двадесетия век, всичката красота на необикновеното събитие, което отшумяваше, изцедил скъпоценния си нектар, разливащ се сега с всичката напираща сила, която вече не искаше да чака. Това беше богатата 1939 година, чийто неповторим блясък, щеше да изчезне зад ония тъмни и мрачни облаци, които предвещаваха апокалиптична буря през която човечеството щеше да мине. Годината не беше пределна само от политическо и военно гледище, тя не беше пределна само за човечеството, в частност и за нас - една кулминационна и един връх, който се издига като пламтяща факла, за да се разпръсне след миг на хиляди искри, стигащи до всичките краища на нашата изтръпнала земя. Дали стигаха тътнежите на онова, което летеше вече към земята, обезпокояващи и криещи смъртна уплаха? Нацизмът шумно и нагло развяваше своите знамена и се готвеше с едно махване на железния си пестник да промени не само географската карта на света, но да въведе нов нечуван “ред” на земята. Всичко се огъваше и трошеше като долнокачествено стъкло и в света нямаше етика и сила, които да спрат надигащата се маса от нови цивилизовани вандали. Гърчовете бяха още далечни и глухи и сеизмографите на човешката съвест долавяха раздиращия вик, без да могат да се противопоставят с морални и материални сили и пресекат мътнокървавия поток, който щеше да залее изнурения свят. Границата на хармонията винаги опира до границата на хаоса - бялата раса стоеше няма и изтръпнала и никаква морална сила, никакъв хуманизъм като останки от миналото столетие, развяващи се сега като дрипели, можеха да й връчат кураж и смелост, за да мобилизира силите си и се пребори с настъпващия враг - беше страшно да се мисли дори, безскрупулността, жестокостта и насилието бяха безгранични, сякаш и парализираха народите. Тогава се случват епохалните събития, тогава настъпват тези чудни слънчеви мигновения, дошли в последния момент, изтръгнати от утробата на незнайното макар и с желязна схватка, за да възстановят равновесието.
към текста >>

Руснаците мразеха ли своите съседи откъм севера, американците мразеха ли руснаците откъм юга?
Само пролетта и само топлите слънчеви лъчи трябваше да пекнат - сама Любовта. Как странно звучи това след двадесет години от войната, когато на световната сцена атовете продължават да се състезават, да се гледат настървено - всички те, които изтръгнаха с мъка и кръв победата на 44 година да се подготвят за нова война. Приятелите от тая година, чийто плакати за дружба дълго висяха по стените, бяха забравени. Отзвуци за тази дружба не липсваха и от време на време те проехтяваха и раздираха сивите небеса на човечеството. Дали усещаха, че съдбата им беше определена и краят на световната драма събираше дланите на всички в едно общо, приятелско и братско ръкостискане! Руснаците мразеха ли своите съседи откъм севера, американците мразеха ли руснаците откъм юга? Изобщо народите по нашата земя, мразеха ли се? И ако единият имаше обилно хляб, а другият обилно музика и поезия, не можеха ли да седнат на една трапеза, да поделят материалните и духовните блага както това правеха всички разумни хора по земята, както това ставаше между приятели, между братя и между всички ония, които не можеха да живеят без изкуство, както не можеше да се живее и без хляб? Истинският живот не може и никога нямаше да може да се развива докато на земята липсваше приятелска, братска, безкористна обмяна. Каква година и какви дни, потокът на нашата мисъл ни отведе далеч и без да бъдем политици ни накара да преживеем тия години и страшни и тежки и на синура блести тридесет и деветата година - богата, светла, щедра. Рила никога не е била толкова величествена, ласкава, добра, мека.
към текста >>

Стъпка по стъпка се връщаме към тези години, изпълнени с много скръб, тревога и изпитания, едно усилно време, чиято история в случая не е предмет на нашата тема, тя е отбелязана някъде, спряхме се на тия събития, за да стигнем до онзи километражен знак, който открихме в началото на този път на годините, който бележеше не само една съдба, а съдбата на човечеството изобщо.
Четиридесет дни на Рила, това никога преди това не е било, не знаехме, че то никога след това нямаше да бъде... Беседа имаше всеки ден. Този рилски том под заглавие “Езикът на Любовта” беше напечатан още същата година. Щастие беше да получиш този дар преди годината да е минала. Нищо не ни липсваше, заплашително беше това изобилие - блестящото небе сякаш криеше Какво се случи след това? Светът никога няма да забрави тъмните завои през които цялото човечество трябваше да мине - добре помним и ние. Стъпка по стъпка се връщаме към тези години, изпълнени с много скръб, тревога и изпитания, едно усилно време, чиято история в случая не е предмет на нашата тема, тя е отбелязана някъде, спряхме се на тия събития, за да стигнем до онзи километражен знак, който открихме в началото на този път на годините, който бележеше не само една съдба, а съдбата на човечеството изобщо. Историята на човечеството, изразена просто и своеобразно, както винаги правеше Той, когато оповестяваше онова, което щеше да стане. Неговите думи, прозвучали като предсказания винаги звучаха някак си просто и безшумно, скромно облечени, без фрапиращи тонове, без тенденция и умисъл, без заплаха. През този събор на това лято, което ни подари 32 беседи, които могат да бъдат програма, както правеше в надвечерието на Нова година, бъдещето беше очертано. Едва днес разбираме, че казаното приличаше на внушителен хороскоп, в който нищо от онова, което човечеството имаше да преживее не се каза, не бяха открити броя на жертвите, нищо не се спомена за безмилостното дихание на смъртта, която щеше да отнесе милиони жертви - смъртта, която вече тичаше по петите на всички народи. Ала в надвечерието на онова, което идваше като небивал ужас към човечеството, огънят пълзеше и към нас и щеше да ни лизне жестоко, защото колко са годините от 39 до 44.
към текста >>

Ала в надвечерието на онова, което идваше като небивал ужас към човечеството, огънят пълзеше и към нас и щеше да ни лизне жестоко, защото колко са годините от 39 до 44.
Стъпка по стъпка се връщаме към тези години, изпълнени с много скръб, тревога и изпитания, едно усилно време, чиято история в случая не е предмет на нашата тема, тя е отбелязана някъде, спряхме се на тия събития, за да стигнем до онзи километражен знак, който открихме в началото на този път на годините, който бележеше не само една съдба, а съдбата на човечеството изобщо. Историята на човечеството, изразена просто и своеобразно, както винаги правеше Той, когато оповестяваше онова, което щеше да стане. Неговите думи, прозвучали като предсказания винаги звучаха някак си просто и безшумно, скромно облечени, без фрапиращи тонове, без тенденция и умисъл, без заплаха. През този събор на това лято, което ни подари 32 беседи, които могат да бъдат програма, както правеше в надвечерието на Нова година, бъдещето беше очертано. Едва днес разбираме, че казаното приличаше на внушителен хороскоп, в който нищо от онова, което човечеството имаше да преживее не се каза, не бяха открити броя на жертвите, нищо не се спомена за безмилостното дихание на смъртта, която щеше да отнесе милиони жертви - смъртта, която вече тичаше по петите на всички народи. Ала в надвечерието на онова, което идваше като небивал ужас към човечеството, огънят пълзеше и към нас и щеше да ни лизне жестоко, защото колко са годините от 39 до 44. Той вдигна завесата и онова, което каза беше необикновено, невероятно. Когато го чухме тогава, без да си дадем труд да гадаем и разчетем символа, трябва да сме се зарадвали успокоили, че нищо лошо нямаше да се случи в света. Колко обикновени хора бяхме и колко не разбирахме същността на нещата, и колко ги взимахме в техния буквален смисъл. Когато навремето Христос каза на учениците си: “Не дойдох за мир, а за нож и огън ще запаля в света.” Учениците недоумяваха -Смиреният и Кроткият щеше да запали огън в света и Той го направи. Запали човечеството отвътре - революцията, която стана бе неповторима по значение и огромна по мащаб.
към текста >>

Обръщаме глава от миналото и осторожно следим настоящия миг - четем и препрочитаме тези редове и изпитваме радост, не само защото преживяхме богатия духовен урожай на 1939 година, а защото виждаме днес да се сбъдват думите - кумирите падат, злото се разпада отвътре и саморазрушава се, разрухата на лъжата, на злото отива неминуемо към своя край; като ония неумолими агенти, които превръщат скалата в почва и пясъка в скала, всичките сили, които служеха на злото се превръщат сега само на тор - тор който ще натори нивите и градините на умните, на добрите, на силните.
Живот и култура са възможни само там, където цъфтят и зреят принципите - светлина, топлина, свобода. Бъдещето е само там. “Законът е турен в действие - няма да остане човек да не го опита.” “Велико е бъдещето, светло бъдеще очаква съвременните хора”. “Нов свят се ражда". Как звучаха думите тогава и малко след това, когато катастрофата се разрази и вихрушките дойдоха?... Обръщаме глава от миналото и осторожно следим настоящия миг - четем и препрочитаме тези редове и изпитваме радост, не само защото преживяхме богатия духовен урожай на 1939 година, а защото виждаме днес да се сбъдват думите - кумирите падат, злото се разпада отвътре и саморазрушава се, разрухата на лъжата, на злото отива неминуемо към своя край; като ония неумолими агенти, които превръщат скалата в почва и пясъка в скала, всичките сили, които служеха на злото се превръщат сега само на тор - тор който ще натори нивите и градините на умните, на добрите, на силните. Защото, какво се крие зад тези думи - огромна творческа енергия - умен, добър и силен - тези енергии имат бъдеще; а какво може да даде глупостта, безумието, злото, безсилието? Те рано или късно ще се разрушат, а заедно с тях и всичките форми в които те са облечени независимо колко са пищни те. “Законът е турен в ход” - силата му е неудържима - “Бъдещето, което чака човечеството е светло” - така го виждаше Той през тази паметна година. Един том Рилски беседи е разтворен пред нас “Езикът на Любовта" -универсалния език на всички живи същества, населяващи цялата Вселена от тази година и от това място тоя език прозвуча като вик на съдба. “Ако говоря с человечески и ангелски езици, а Любов нямам, ще съм кимвал що дрънка"..., Послание към Коринтяните, 13:1.
към текста >>

“Ако говоря с человечески и ангелски езици, а Любов нямам, ще съм кимвал що дрънка"..., Послание към Коринтяните, 13:1.
Обръщаме глава от миналото и осторожно следим настоящия миг - четем и препрочитаме тези редове и изпитваме радост, не само защото преживяхме богатия духовен урожай на 1939 година, а защото виждаме днес да се сбъдват думите - кумирите падат, злото се разпада отвътре и саморазрушава се, разрухата на лъжата, на злото отива неминуемо към своя край; като ония неумолими агенти, които превръщат скалата в почва и пясъка в скала, всичките сили, които служеха на злото се превръщат сега само на тор - тор който ще натори нивите и градините на умните, на добрите, на силните. Защото, какво се крие зад тези думи - огромна творческа енергия - умен, добър и силен - тези енергии имат бъдеще; а какво може да даде глупостта, безумието, злото, безсилието? Те рано или късно ще се разрушат, а заедно с тях и всичките форми в които те са облечени независимо колко са пищни те. “Законът е турен в ход” - силата му е неудържима - “Бъдещето, което чака човечеството е светло” - така го виждаше Той през тази паметна година. Един том Рилски беседи е разтворен пред нас “Езикът на Любовта" -универсалния език на всички живи същества, населяващи цялата Вселена от тази година и от това място тоя език прозвуча като вик на съдба. “Ако говоря с человечески и ангелски езици, а Любов нямам, ще съм кимвал що дрънка"..., Послание към Коринтяните, 13:1. Дрънкането подразбира отсъствие на разумност. Който върши неразумни неща, той всякога дрънка. Празните неща дрънкат. Спокойните и тихите не дигат никакъв шум. Всяко нещо, лишено от смисъл дига шум.
към текста >>

Един ден те щяха да прозвучат като тържествена симфония на един живот, който бързаше да се излее в багри, в тонове, в Живото Слово, обвеяни от щедростта на един сезон, който беше вече към своя край.
Каква тишина и радост, какво небе и какъв урожай!... Водите на Рила се разливаха щедро, водопадите пееха пламенно, мъглите се гонеха и беше феерична тяхната игра, утрата бяха великолепни, а изгревите на Слънцето царствени; приказни бяха нощите и звездите едри и низко слезли, сякаш ни гледаха право в очите, за да ни оставят богатите златисти сияния. От 12 юли Петровден до 22 август, четиридесет дни на 2400 м. височина на лагер покрай езерата - двадесет и осем рилски беседи и четири на Изгрева събрани в едно стройно цяло! Трябва да е преживял човек тези дни, за да обхване идейното богатство скрито в тях. Един ден те щяха да прозвучат като тържествена симфония на един живот, който бързаше да се излее в багри, в тонове, в Живото Слово, обвеяни от щедростта на един сезон, който беше вече към своя край. Всичката красота и всичкото сияние, всичката благодат и радост носеха заплашителния дъх, който ние обикновените хора не искаме да видим и приемем. Пределите на две състояния, на два полюса винаги са близко; там, където радостта стига връхната си точка, започва скръбта. Годината 1939 опираше до 1940, до 41, 42, 43, 44. Колко близо, колко заплашително близко стояха тези години. Бяхме стъпили на едно от последните стъпала, а не искаме да разберем или не можехме, че нещо ще се случи, нещо, което ще погълне всичко, “като седемте мършави крави, които погълнаха седемте тлъсти”.
към текста >>

Достатъчно знаем, какво означават тези четири неща, които могат да отворят четири врати към света на Великото и Реалното.
Голямата премия за която става дума в последната беседа от същия том “Близо и далеч” спечелена ли е била? Това се случи през втората половина на 1939 година на 22 септември 5 ч. сутринта. Дословно ето какво казва Учителят: “От днес нататък до края на тази година се определя една голяма премия на онзи, който през останалите три месеца от годината не каже една лоша дума, не допусне една лоша мисъл, не възприеме едно лошо чувство, не извърши ни една лоша постъпка. Ако може да се въздържи от всичко отрицателно, освен определената премия той ще запази енергията си.” Каква ще бъде премията не се казва и за нас не е важно да я знаем. Ние не се съмняваме в скъпата й цена. Достатъчно знаем, какво означават тези четири неща, които могат да отворят четири врати към света на Великото и Реалното. Мъдреците на древността и всичките Учители на своето време не са искали нищо друго от учениците. Те са основните принципи, върху които почива учението. За тези четири неща са копнели учениците, посветените, талантливите. Да знае човек какво да говори, какво да мисли, какво да чувствува и как да постъпва бе философия, която обхваща целия живот на човека. Тя го определя като човек и тя изгражда правилните отношения към ближния, към себе си и към Бога.
към текста >>

Тя го определя като човек и тя изгражда правилните отношения към ближния, към себе си и към Бога.
Достатъчно знаем, какво означават тези четири неща, които могат да отворят четири врати към света на Великото и Реалното. Мъдреците на древността и всичките Учители на своето време не са искали нищо друго от учениците. Те са основните принципи, върху които почива учението. За тези четири неща са копнели учениците, посветените, талантливите. Да знае човек какво да говори, какво да мисли, какво да чувствува и как да постъпва бе философия, която обхваща целия живот на човека. Тя го определя като човек и тя изгражда правилните отношения към ближния, към себе си и към Бога. Учителят разви темата до съвършенство, като разкри глъбините и значението на добрата мисъл, на доброто чувство, добрата постъпка и добрата дума. За тяхното постижение Той даде ред правила и методи, обясни всичко, което е свързано с мислите и чувствата, постъпките и думите, стигна до детайлите и нищо не остави недоизказано и недоизяснено. Ония, които можеха да слушат и да разбират, знаеха, че богатството по тези въпроси беше огромно. Само мързеливите и тъпите нямаше да го разберат. Картината този път бе нарисувана с ярки бои и вътрешното съдържание блестеше.
към текста >>

Към края на тази година, която може да се смята като бръмка от голямото дело, Той предлага премия.
Учителят разви темата до съвършенство, като разкри глъбините и значението на добрата мисъл, на доброто чувство, добрата постъпка и добрата дума. За тяхното постижение Той даде ред правила и методи, обясни всичко, което е свързано с мислите и чувствата, постъпките и думите, стигна до детайлите и нищо не остави недоизказано и недоизяснено. Ония, които можеха да слушат и да разбират, знаеха, че богатството по тези въпроси беше огромно. Само мързеливите и тъпите нямаше да го разберат. Картината този път бе нарисувана с ярки бои и вътрешното съдържание блестеше. Към края на тази година, която може да се смята като бръмка от голямото дело, Той предлага премия. Какво не се направи за човека през това време, и какви перспективи не бяха открити! Всичко лежеше богато, щедро, достъпно, като любовен акт на Невидимия свят, който никога сякаш не е погледнал към човечеството така снизходително и така топло, както сега. Той не само закръгли тази картина, но ясно даде да се разбере, че условията бяха великолепни и от човека се искаше само усилия и готовност да прояви онова, което беше скрито като кълн в сърцето, в ума и във волята на човека. Предложи премия на смелчаците, които ще се заемат да направят опита. Ние чухме тази беседа и вероятно предложението ни направи впечатление, ала от тези три забележителни месеца не е останала никаква следа.
към текста >>

Всичко лежеше богато, щедро, достъпно, като любовен акт на Невидимия свят, който никога сякаш не е погледнал към човечеството така снизходително и така топло, както сега.
Ония, които можеха да слушат и да разбират, знаеха, че богатството по тези въпроси беше огромно. Само мързеливите и тъпите нямаше да го разберат. Картината този път бе нарисувана с ярки бои и вътрешното съдържание блестеше. Към края на тази година, която може да се смята като бръмка от голямото дело, Той предлага премия. Какво не се направи за човека през това време, и какви перспективи не бяха открити! Всичко лежеше богато, щедро, достъпно, като любовен акт на Невидимия свят, който никога сякаш не е погледнал към човечеството така снизходително и така топло, както сега. Той не само закръгли тази картина, но ясно даде да се разбере, че условията бяха великолепни и от човека се искаше само усилия и готовност да прояви онова, което беше скрито като кълн в сърцето, в ума и във волята на човека. Предложи премия на смелчаците, които ще се заемат да направят опита. Ние чухме тази беседа и вероятно предложението ни направи впечатление, ала от тези три забележителни месеца не е останала никаква следа. Страницата е отшумяла и някога и някъде през вечността, вероятно ще се потърси отчет за тоя ден и час, когато човекът е бил поканен в надвечерието на най-големите издевателства, жестокости и насилия да манифестира своята дълбока човечност. Постиженията бяха равни на изкачването и овладяването на Монт - Еверест - най-високата точка на нашата земя.
към текста >>

Човекът се беше обърнал вече към тези съкровища, които лежаха близо до него, решил да използува огромните ресурси.
Истински герой и мъж достоен е той да се сражава със стихии и да не позволява на нежелателни гости да влязат вътре в свещената обител! Странно хрумване - Един Учител говореше и думите Му бяха тежки и ценни като златен пендар. Кой можеше да Му се противопостави и да каже -не е така! Премията бе оповестена. Мислите и чувствата бяха мощни оръжия и непознати светове заредени с мощна енергия, лабиринти, които криеха своите тайни. Човекът се беше обърнал вече към тези съкровища, които лежаха близо до него, решил да използува огромните ресурси. Използувайте тези ресурси за благото на своите ближни и за вашето благо. Мислите и чувствата бяха ръце на душата с които тя манипулираше. Служете си с тях, за да проявите истинския човек. Имаше ли човек и ученик от ония, които Го познаваха и слушаха да не разбират същността и смисъла на тази премия? Изискваше се поне за три месеца да се направи един опит - истински подвиг.
към текста >>

Тоя възторжен вик, мистичен и дълбок, който се изтръгва от дълбините на човешката душа, изпълнена със свещен трепет и любов към Неизвестния Бог на евреите, и Живия, Опитания на всички, които са горяли в този пламък?
Всред големите противоречия и страдания той ги е преживял като лъч, който раздира тъмата и слиза при него кротък и ласкав, топъл и нежен като майчинска длан, която се слага над пламналото чело на бълнуващото дете. Изкуството не е свят само за наслада и за забавление - изкуството е израз на дълбоките мисли и чувства на възродели се хора, които служат на една велика кауза - човекът. Гениалният композитор не ни дава сладък и вкусен плод, за да задоволи нашия вкус, той ни дава твърда храна, която да я дъвчем и правилно и много да я дъвчем, за да вникнем в съдържанието на онова, което наричаме изкуство, музика, богата и пълна душевност в която големите хора са живели, хармонията, която е прониквала умовете им , сърцата им и ги е карало величествено просто да ни покажат шеметните върхове, които нямат нищо общо с обикновеното и елементарното разбиране за живота, за света, за Вселената, за Бога. Това е вярно не само за произведението на Хендела, но и за всички ония, които чрез музика, поезия и приложните изкуства са дали израз на тази идейност, която няма нищо общо с обикновения език на изкуството, което служи да стопява скуката на обикновените хора. Как ще отзвучи душата, сърцето и ума на онзи, който нищо не знае и нищо не разбира от съдържанието, което се крие зад думата “Амен” или зад думата Алилуйя? Тоя възторжен вик, мистичен и дълбок, който се изтръгва от дълбините на човешката душа, изпълнена със свещен трепет и любов към Неизвестния Бог на евреите, и Живия, Опитания на всички, които са горяли в този пламък? Ще кажат - ние ценим изкуството, изкуството е универсално. Да, и ние така мислим, ала това разбиране на изкуството не е нищо друго, а влизане в залата на някой музей. Колкото музейните предмети могат да будят възторзи, толкова и музиката на Хендел ще извиси душата и ще изтръгне сърцето. Влизането в концертните зали без разбиране, без сърце, без душа, без чувствителност не е нищо друго, а показно представление, игра на артисти на сцената, които след падането на завесата нахлузват пак обикновената одежда, одеждата на безидейността. Човек е сляп и глух за тоновете и краските на други светове.
към текста >>

Изкуството е едно от великите проявления на Словото, на Мощното, на Великото чрез което се прехвърля мост към човека, за да го приближи при Себе си и застане смирено пред Своя Баща, пред Своя създател, пред Любовта.
Да, и ние така мислим, ала това разбиране на изкуството не е нищо друго, а влизане в залата на някой музей. Колкото музейните предмети могат да будят възторзи, толкова и музиката на Хендел ще извиси душата и ще изтръгне сърцето. Влизането в концертните зали без разбиране, без сърце, без душа, без чувствителност не е нищо друго, а показно представление, игра на артисти на сцената, които след падането на завесата нахлузват пак обикновената одежда, одеждата на безидейността. Човек е сляп и глух за тоновете и краските на други светове. Изкуството не е обикновена проява на дар, талант и гениалност дори. Изкуството е едно от великите проявления на Словото, на Мощното, на Великото чрез което се прехвърля мост към човека, за да го приближи при Себе си и застане смирено пред Своя Баща, пред Своя създател, пред Любовта. Музиката, поезията са висши еманации на Словото, говора на Великото чрез което се цели да се извиси човешката душа до първоизточника, за да уталожи жаждата си от най-чистите извори на красотата, на истината, на светлината, на любовта, за да се даде импулс и тласък към онзи живот красив и осмислен отвътре. Задачата, целта и идеала на човека, които определят неговото съществувание, целят само това - да влезе в свещения кръг, да познае Великото и да реализира задачата на Битието. Великите творби раждат възвишени чувства и светли мисли, човек преживява свещени моменти - то е идване в контакт с един висок свят и с едно общество от висши и напреднали същества, които идват да поднесат на човека чрез плодовете на музиката своето лично високо идейно преживяване. “Ако имахте уши да слушате тяхната песен" - казва Учителят. “Говорът, музиката, пеенето са велики неща, с които Бог е надарил човека.
към текста >>

Музиката, поезията са висши еманации на Словото, говора на Великото чрез което се цели да се извиси човешката душа до първоизточника, за да уталожи жаждата си от най-чистите извори на красотата, на истината, на светлината, на любовта, за да се даде импулс и тласък към онзи живот красив и осмислен отвътре.
Колкото музейните предмети могат да будят възторзи, толкова и музиката на Хендел ще извиси душата и ще изтръгне сърцето. Влизането в концертните зали без разбиране, без сърце, без душа, без чувствителност не е нищо друго, а показно представление, игра на артисти на сцената, които след падането на завесата нахлузват пак обикновената одежда, одеждата на безидейността. Човек е сляп и глух за тоновете и краските на други светове. Изкуството не е обикновена проява на дар, талант и гениалност дори. Изкуството е едно от великите проявления на Словото, на Мощното, на Великото чрез което се прехвърля мост към човека, за да го приближи при Себе си и застане смирено пред Своя Баща, пред Своя създател, пред Любовта. Музиката, поезията са висши еманации на Словото, говора на Великото чрез което се цели да се извиси човешката душа до първоизточника, за да уталожи жаждата си от най-чистите извори на красотата, на истината, на светлината, на любовта, за да се даде импулс и тласък към онзи живот красив и осмислен отвътре. Задачата, целта и идеала на човека, които определят неговото съществувание, целят само това - да влезе в свещения кръг, да познае Великото и да реализира задачата на Битието. Великите творби раждат възвишени чувства и светли мисли, човек преживява свещени моменти - то е идване в контакт с един висок свят и с едно общество от висши и напреднали същества, които идват да поднесат на човека чрез плодовете на музиката своето лично високо идейно преживяване. “Ако имахте уши да слушате тяхната песен" - казва Учителят. “Говорът, музиката, пеенето са велики неща, с които Бог е надарил човека. Той говори на хората чрез Словото, чрез песента, чрез великата хармония.
към текста >>

Слушайте както ние Го слушаме, слушайте любовната песен.” Песента в която се пее за отношението на душата към Великото.
Великите творби раждат възвишени чувства и светли мисли, човек преживява свещени моменти - то е идване в контакт с един висок свят и с едно общество от висши и напреднали същества, които идват да поднесат на човека чрез плодовете на музиката своето лично високо идейно преживяване. “Ако имахте уши да слушате тяхната песен" - казва Учителят. “Говорът, музиката, пеенето са велики неща, с които Бог е надарил човека. Той говори на хората чрез Словото, чрез песента, чрез великата хармония. Ако можехте да слушате, вие щяхте да чуете любовната песен на ангелите - слушайте гласа на Вашия Творец, Който днес ви говори. Слушайте както ние Го слушаме, слушайте любовната песен.” Песента в която се пее за отношението на душата към Великото. Нещата не лежаха вече така прости и реални от физическо гледище. Зад пищната багра имаше нещо друго, зад хармоничния акорд, звучаха неподозиращи октави, там, където свършваше човешкото започваше Божественото, там, където науката замлъкваше, започваше другата неизявената, непознатата наука, която учеше човека на изкуството да слуша и да вижда великите неща зад обикновените. Зад всичко стоеше и светеше Словото. Нека отричат тези живи мостове, тия нагорни и светящи стълби по които слизаха и се качваха незнайни пратеници, неизвестни служители, висши същества и приятели на човечеството, които идваха и си отиваха, за да поднесат на човека, на душата му не само вест долетяла от Безкрайността, но и неземни дарове за които душата жадуваше. “Слушайте! ”... Светящи мигове и думи казани на този събор, които не можеше да не бъдат изслушани благоговейно, и да се преживеят не само по времето на съборите в края на август или в началото на септември и казани не само за нас, но и на всичките дошли от цяла Европа гости.
към текста >>

Една ръка се простира към човечеството.
Нека отричат тези живи мостове, тия нагорни и светящи стълби по които слизаха и се качваха незнайни пратеници, неизвестни служители, висши същества и приятели на човечеството, които идваха и си отиваха, за да поднесат на човека, на душата му не само вест долетяла от Безкрайността, но и неземни дарове за които душата жадуваше. “Слушайте! ”... Светящи мигове и думи казани на този събор, които не можеше да не бъдат изслушани благоговейно, и да се преживеят не само по времето на съборите в края на август или в началото на септември и казани не само за нас, но и на всичките дошли от цяла Европа гости. Нещо се случи тогава, то се долавяше не само от думите, но и от душите, умовете и сърцата на всички ученици -то изпълваше цялата атмосфера и човекът тръпнеше - беше дошъл в досег с Великото. Изживяното не се забравя и нещо повече изживяното тогава не бе единичен и неповторим миг; книгата стои пред нас, печатарското мастило, ръката на стенографа бяха успели да уловят момента и живия топлия дъх на истината остана да сияе не само до наши дни. Като свещен елей във вечността щяхме да отнесем преживяното, когато се разкрива пред душата образа на новата идейност, когато ти казват: Слушайте, не само песента на ангелите, а и гласа на Великото, което излива сега щедро Своята благословия. Една ръка се простира към човечеството. В тази длан човекът можеше да сложи своята, за да премине невредим през очистителния огън, който беше запален вече в света. Всичко казано щеше да звучи и мощно и тихо, величествено и скромно и до нас пак щяха да стигнат думите: “Когато човек се постави на своето място по дух, по душа, по ум, по сърце Бог ще му проговори - да ви проговори Бог, това значи да сте Го познали. Посети ли ги Бог те ще изпитат голяма радост. Станете служители на Бога, Който днес ви говори.” - съборна беседа, 26 август 1939 г. Из тома: “Езикът на Любовта” - “Три ценни неща”.
към текста >>

50. 5. Необходимият ценз

Глава 1. Откриване на Школата

ТОМ 28

Желанието към дадена специалност още не е гаранция за дарование и работоспособност.
5. НЕОБХОДИМИЯТ ЦЕНЗ Няма учебно заведение на Земята в което да не се изисква ценз. Ако ученикът или студентът не отговаря на определените изисквания, той остава вън от училището или университета. Ония, които искат да учат музика например, предварително се проверяват имат ли данни да станат добри музиканти. Желанието към дадена специалност още не е гаранция за дарование и работоспособност. Някои може да каже, че е несправедливо и жестоко да не се дава път на младите по този начин. Не е жестоко и не е несправедливо -вината не е в училищната власт, а в ученика - липсва му нужния ценз. Докато го придобие ще мине много време на усилия и упорит труд. Колко повече законът е верен, когато човек иска да влезе във една окултна школа, където се преподават най-мъчните уроци за живота, за мъдростта, за истината. Не е било време в света да не са съществували такива школи, защото човекът винаги е жадувал за нещо необикновено, познания от друго естество, които да уталожат глада на душата, на сърцето, на ума.
към текста >>

Това е много важно, защото личните домогвания, личните амбиции за първо място, спрягането често на личното местоимение “аз” са опасни завои, които неминуемо водят към деградиране.
Всяка грешка в това направление може да бъде фатална за него. Той може да стигне до там, че да не разпознава гласа на истинския Учител, може да не различава правите сигнали по пътя и накрая може да вземе неприятеля за приятел, лицемерието за искреност, лъжеучителя за истински Учител. Пътят по който върви е изпълнен с много изненади, крие безброй опасности, изисква се абсолютна будност, за да избегне излишни страдания и противоречия. Второто нещо, което ученикът трябва да знае е - напълно освобождаване от личните амбиции и домогвания. Това не значи, че ученикът ще се лиши от своята индивидуалност, напротив неговата индивидуалност ще се развива и оформява правилно - той не бива да прилича на никой друг, трябва да има характер и определен облик. Това е много важно, защото личните домогвания, личните амбиции за първо място, спрягането често на личното местоимение “аз” са опасни завои, които неминуемо водят към деградиране. Личното е най-неустойчив материал на който не може да се разчита при изграждането на характера, не се знае в кой момент ученикът може да се подхлъзне. Личното винаги носи белега на дребното, егоистичното, обикновеното, то няма нищо общо със стремежа на ученика да се самоусъвършенствува. В личното винаги има и гордост и тщеславие и самонадеяност. Опасни места, които може да струват скъпо в една окултна школа, където ежеминутно го проверяват. В школата не могат да виреят такива цветя.
към текста >>

Той трябва да има добра обхода към ближните, към себе си и най-вече към Великата Реалност.
В личното винаги има и гордост и тщеславие и самонадеяност. Опасни места, които може да струват скъпо в една окултна школа, където ежеминутно го проверяват. В школата не могат да виреят такива цветя. Те са плевелите в една градина и рано или късно градинарят ги отскубва и изгаря. Третото условие, това е добрия живот, който ученикът трябва да води веднъж влязъл в една школа. Той трябва да има добра обхода към ближните, към себе си и най-вече към Великата Реалност. Да знае как да застане пред лицето на Бога и да живее с мисълта, както казва Учителя: “Непрекъснато дефилира пред Бога". Лошият живот е напълно изключен за ученика. Ще кажат волнодумците: Ако човек знае да живее добре, защо ще посещава школата. Това са софизми, които ученикът никога не си позволява да казва. Той знае, че пътят, който му предстои е безкраен.
към текста >>

Затова и в школата не се допущат невежи, които да не могат да мислят, да разсъждават, да различават, в школата не се допущат хора, които нямат морал, нямат обхода, нямат отношение към Великата първопричина, към своите ближни и към себе си.
Той знае, че човек вечно ще има какво да учи. Затова добрият живот е нещо непреривно. Това е чистата вода, която ние търсим и пием и не можем да пием друга, това е пресния пшеничен хляб, без който не можем да живеем, това е чистия въздух и хубавата слънчева светлина. Животът на ученика трябва да бъде изискан, изряден, необикновен. “Да чувствуват хората, че се намират пред нещо необикновено, изключително". Затова и в школата не се допущат невежи, които да не могат да мислят, да разсъждават, да различават, в школата не се допущат хора, които нямат морал, нямат обхода, нямат отношение към Великата първопричина, към своите ближни и към себе си. Школата но е място за глупави, за грешни, за хора лишени от морални принципи. Четвърто, което допълва този ценз. това е любовта. Кратко aп. Павел го каза в I послание към Коринтяните "Ако любов нямам, ще съм кимвал що дрънка и мед що звънти".
към текста >>

Павел го каза в I послание към Коринтяните "Ако любов нямам, ще съм кимвал що дрънка и мед що звънти".
Затова и в школата не се допущат невежи, които да не могат да мислят, да разсъждават, да различават, в школата не се допущат хора, които нямат морал, нямат обхода, нямат отношение към Великата първопричина, към своите ближни и към себе си. Школата но е място за глупави, за грешни, за хора лишени от морални принципи. Четвърто, което допълва този ценз. това е любовта. Кратко aп. Павел го каза в I послание към Коринтяните "Ако любов нямам, ще съм кимвал що дрънка и мед що звънти". Любовта е четвъртата опорна точка - без нея не може да се строи, няма основа. Любовта е като уханието, прашеца върху цветята, любовта в свежия дъх на пролетта, който единствено ни подсказва, че тя идва. любовта е последната контура, която ни дава идея за нещо завършено.. Любовта дава израз. тон. стил. ритъм - живот Без любов няма живот, няма ученичество, няма школа, няма знания, няма свобода.
към текста >>

51. 7. Слушане, разбиране и приложение

Глава 2. Ученикът - път и живот

ТОМ 28

Колко бе лесно на старите евреи да пазят съботата, а колко трудно беше още по времето на Христа да тръгнат след него и да го последват в пътя към Голгота.
Пътят на приложение е неразделна част от живота на ученика. Всеки, който се е опитвал да кривне от него не са стигал до съкровената си цел. Хиляди опити може да не направят, но когато и да е, ученикът ще се върне тъкмо на това място, където е кривнал. Ярък пример в историята на християнството - великите принципи на живота свалени на земята, няколко столетия по-късно биват потъпкани, изкривени и вместо да помогнат на човечеството в името на Христа се вършат толкова престъпления. Причината е именно в третата фаза, която остана като шеметен и недостъпен връх - неприложението на Христовите принципи внеса оная голяма празнина, която трябваше да се изпълни с нещо - така се роди инквизицията и фанатизма. Колко бе лесно на старите евреи да пазят съботата, а колко трудно беше още по времето на Христа да тръгнат след него и да го последват в пътя към Голгота. Неприложението на великите принципи се изражда във фанатично изпълнение на формите и ритуалите, на традициите и вярванията. Всичко това виждаме кристализирано в продължение на векове, отлято в християнското Богослужение. Христос беше за единството, за мира, за любовта, за свободата, за търпимостта, за правдата, за истината, за оная величествена простота и скромност в които Той живя. Евангелията в основата са отживели и в тях няма нищо от онова, което днес се смята християнство. С поразителна яснота са отделени формата от съдържанието - никой не може да ги сбърка.
към текста >>

То е същото за което апостол Павел говори в I-во Послание към Коринтяните: “Ако любов няма, ще съм кимвал що дрънка”.
Христовите принципи нямат нищо общо с всичко онова, което е било иззето от езичеството и с всичките ония форми, които в последствие били измислени около Неговото учение, за да изкривят учението. Връзката на Христа почива изключително на този единен и цялостен процес, който представлява велик синтез намерил място в сърцата и умовете на ония, които след като са Го слушали и разбрали, са прилагали Неговите принципи. Пътят на ученика лежеше ясен и определен в пълно съгласие и съответствие с тая мярка; тя щеше да си остане валидна през вековете. С тази мярка Великите Учители мерят учениците; единствено тя определя отношението, любовта между Учител и ученик - приложението. Всичко може да направи един ученик за Учителя си, много близко може да е застанал, на колене да е стоял при Него, да е ял на една трапеза с Него, каква полза, ако едното липсва, онова за което Христос говори на знатния момък: "Всичко имаш от младостта, ала едно ти не достига". То е същото за което апостол Павел говори в I-во Послание към Коринтяните: “Ако любов няма, ще съм кимвал що дрънка”. Ще каже някой, какво общо има приложението с любовта. Учението и приложението са неделими. Не може да учи ученикът, ако няма любов; не може да люби, ако не учи. Любовта към Учителя се изразява по един единствен начин - учение и приложение. Прилагането е израз на любовта.
към текста >>

Любовта към Учителя се изразява по един единствен начин - учение и приложение.
Всичко може да направи един ученик за Учителя си, много близко може да е застанал, на колене да е стоял при Него, да е ял на една трапеза с Него, каква полза, ако едното липсва, онова за което Христос говори на знатния момък: "Всичко имаш от младостта, ала едно ти не достига". То е същото за което апостол Павел говори в I-во Послание към Коринтяните: “Ако любов няма, ще съм кимвал що дрънка”. Ще каже някой, какво общо има приложението с любовта. Учението и приложението са неделими. Не може да учи ученикът, ако няма любов; не може да люби, ако не учи. Любовта към Учителя се изразява по един единствен начин - учение и приложение. Прилагането е израз на любовта. Друго отношение няма и не може да има. Вниманието на Учителя се привлича само от любовта на ученика към учение и приложение на онова, което е чул и разбрал. Всичко вън от приложението е “Мед що звънти, или кимвал що дрънка". “Прилагайте” - казва Учителят - “намерете най-подходящия метод за вас и приложете правилата, които засягат физическия свят - тялото, умствения свят - мислите, сърдечния свят - чувствата”.
към текста >>

Вниманието на Учителя се привлича само от любовта на ученика към учение и приложение на онова, което е чул и разбрал.
Учението и приложението са неделими. Не може да учи ученикът, ако няма любов; не може да люби, ако не учи. Любовта към Учителя се изразява по един единствен начин - учение и приложение. Прилагането е израз на любовта. Друго отношение няма и не може да има. Вниманието на Учителя се привлича само от любовта на ученика към учение и приложение на онова, което е чул и разбрал. Всичко вън от приложението е “Мед що звънти, или кимвал що дрънка". “Прилагайте” - казва Учителят - “намерете най-подходящия метод за вас и приложете правилата, които засягат физическия свят - тялото, умствения свят - мислите, сърдечния свят - чувствата”. В беседите и лекциите няма нищо, което е свързано с противоречията, конфликтите и проблемите на ученика да не са изяснени и да не са дадени ключове за тяхното разрешаване. Дълбокото познание на човека, разбирането на всяка човешка проява, на всяко страдание, на всяка неволя, дава възможност на Учителя да помага във всичките полета -Той е познавач на човешката душа, едновременно и сърцеведец, едновременно е пръв Приятел на човека. Няма случай да не е третиран, няма заболяване за което да не е казано нещо, няма страдание, несгода, мъка, които Той да не разбира и отзвучава.
към текста >>

Явни за ония, които можеха да слушат, да разбират и да прилагат стояха неговите съкровища, духовните ценности, науката за любовта, които Той донесе и предложи на един обеднял откъм идеи и духовен живот свят през най-бурното и несигурно столетие, който помиташе старата култура, култура, която с всичкия си външен блясък и хубост, не бе успяла да научи човека как да живее и как да носи достойно името човек.
Негово съкровено желание беше да се приложи учението, за да се освежи, обогати човека, защото виждаше, колко бедни, неуки и нездрави бяха хората, чийто страдания най-много се дължаха на невежеството и на зла воля. Той искаше да направи цялото човечество сънаследници на съкровищата, които донесе на света. “От изобилието, в което живея, ви давам и на вас. Дигнете се високо и се освободете от дребнавостите на живота, не се интересувайте какво правят другите и как живеят. Станете нови хора, чийто живот да се отличава от обикновените хора.” Върховете, които Той разкриваше блестяха пред очите на ония, които отдавна бяха разбрали цената на едно ново разбиране, ново светоусещане, което нямаше нищо общо с наследените и остарелите схващания за живота, за душата, за Бога. Явни за ония, които можеха да слушат, да разбират и да прилагат стояха неговите съкровища, духовните ценности, науката за любовта, които Той донесе и предложи на един обеднял откъм идеи и духовен живот свят през най-бурното и несигурно столетие, който помиташе старата култура, култура, която с всичкия си външен блясък и хубост, не бе успяла да научи човека как да живее и как да носи достойно името човек. Всичко беше кристално чисто, човек можеше да огледа дълбочините на това езеро и в него да види отразена безкрайността. Нищо по-хубаво, по-чисто и по-ценно не можеше да се даде на човека през това време - учение и познание, което засягаше всичките клонове на живота и осветяваше най-дълбоките гънки на човешката душа, учение, което непрекъснато щеше да разкрива богатствата, които носеше, постоянно щеше да расте и възраства, за да покаже на човека светлия път към себепознание и себевладане. Думата приложение за нас беше важна и значима, защото тя беше като ключ и като магическа пръчица - ние чухме тая дума да се изговаря във всичките възможни гами и нюанси, за да проникне в нас и като светлина и като топлина - като семе чисто и сито над което осторожно сме бдели през всичкото време. Защото, какво е учението без приложение? Смисълът бе само там да се живее учението - “Ако любов нямам нищо не съм и всичкото земно знание да владея, и планини да премествам, ще съм кимвал що дрънка”.
към текста >>

Нищо по-хубаво, по-чисто и по-ценно не можеше да се даде на човека през това време - учение и познание, което засягаше всичките клонове на живота и осветяваше най-дълбоките гънки на човешката душа, учение, което непрекъснато щеше да разкрива богатствата, които носеше, постоянно щеше да расте и възраства, за да покаже на човека светлия път към себепознание и себевладане.
“От изобилието, в което живея, ви давам и на вас. Дигнете се високо и се освободете от дребнавостите на живота, не се интересувайте какво правят другите и как живеят. Станете нови хора, чийто живот да се отличава от обикновените хора.” Върховете, които Той разкриваше блестяха пред очите на ония, които отдавна бяха разбрали цената на едно ново разбиране, ново светоусещане, което нямаше нищо общо с наследените и остарелите схващания за живота, за душата, за Бога. Явни за ония, които можеха да слушат, да разбират и да прилагат стояха неговите съкровища, духовните ценности, науката за любовта, които Той донесе и предложи на един обеднял откъм идеи и духовен живот свят през най-бурното и несигурно столетие, който помиташе старата култура, култура, която с всичкия си външен блясък и хубост, не бе успяла да научи човека как да живее и как да носи достойно името човек. Всичко беше кристално чисто, човек можеше да огледа дълбочините на това езеро и в него да види отразена безкрайността. Нищо по-хубаво, по-чисто и по-ценно не можеше да се даде на човека през това време - учение и познание, което засягаше всичките клонове на живота и осветяваше най-дълбоките гънки на човешката душа, учение, което непрекъснато щеше да разкрива богатствата, които носеше, постоянно щеше да расте и възраства, за да покаже на човека светлия път към себепознание и себевладане. Думата приложение за нас беше важна и значима, защото тя беше като ключ и като магическа пръчица - ние чухме тая дума да се изговаря във всичките възможни гами и нюанси, за да проникне в нас и като светлина и като топлина - като семе чисто и сито над което осторожно сме бдели през всичкото време. Защото, какво е учението без приложение? Смисълът бе само там да се живее учението - “Ако любов нямам нищо не съм и всичкото земно знание да владея, и планини да премествам, ще съм кимвал що дрънка”. Преведени, думите на този мистик на миналото звучат живо и до ден днешен не загубиха нищо от силата си и от блясъка си -те са ярък израз на приложението. Цената на ученичеството не е в слушането, нито в разбирането, а в приложението - Словото да стане плът и кръв - велик алхимически процес, който единствен може да подари на човека, на ученика безсмъртието.
към текста >>

Само това оправдава големите усилия и жертви на Великите Учители, които благоволяват към човека.
Приложението подразбира умение, знание, воля. Приложението е величествена симфония на живота, изпълнителите трябва да бъдат виртуози. Учениците трябва да бъдат просветени, интелигентни, жадни за знания, трудолюбиви и постоянни в изучаването на Словото, за да извлекат от приложението оная есенция, която влиза в духовния капитал на ученика. Задачата на изкуството и науката се състои в това да разкриват пред човека реалността, красотата, светлината и великите тайни, които чакат човека. Задачата на човека е да преживее красотата, светлината и великото, което се разкрива пред него, за да оползотвори всичко за свое лично и общо благо, идвайки в досег с великите принципи на живота, които единствени могат да го обогатят духовна, човекът да заслужи това име. Само това оправдава големите усилия и жертви на Великите Учители, които благоволяват към човека. Тяхната мисия засяга всички живи същества, които слушат Словото и не само слушат, възхищават и се радват, а го разбират и прилагат. Само тогава слушането, разбирането и приложението се сливат в един общ синтез, който ражда обновения образ на новия човек, на ученика.
към текста >>

52. 3. Проблясъците на любовта

Глава 4. Идеалът на ученика

ТОМ 28

Първите три стиха от посланието на Апостол Павел към коринтяните съдържат всичко, единият дори е достатъчен.
3. ПРОБЛЯСЪЦИТЕ НА ЛЮБОВТА Отличителният белег на великите идеи е простотата. Те не дразнят очите и не е нужно човек да сложи длан пред тях, за да намали силата на техния блясък. Те лежат ясни и чисти, безупречни в тяхната простота. За тях не са нужни много думи. От страниците на Евангелието до Словото на Учителя, всичко що се отнася до темата за Любовта е казано ясно, разбрано, сбито. Първите три стиха от посланието на Апостол Павел към коринтяните съдържат всичко, единият дори е достатъчен. Пътят е очертан. Ония, които щяха да търсят този път, трите стиха можеха да се превърнат на програма за живот. Не е нужно да се пишат томове с големи заглавия. Всичко е казано недвусмислено и ясно, реално и близко до живата практика. “Любовта е всичко“ - казва Учителят.
към текста >>

Първата половина на пътя, който води към Любовта е страданието.
За ученикът нямаше друг живот, освен този изтъкан от лъчите на Любовта, на Светлината, на Радостта и на Мира. “Любовта е магическата пръчица, която напразно посветените са търсили в тайните школи”. Няма нищо, което човек да не може да постигне, ако владее тази пръчица. Всичко спечелено на земята получава своя смисъл и съдържание само чрез Любовта. “За да се домогне ученикът до Любовта, трябва да мине по пътя на страданието. Първата половина на пътя, който води към Любовта е страданието. Едва, когато мине тази половина, той ще намери Любовта. До тогава до него ще стигнат само проблясъците на Любовта.” Когато ученикът стигне до това мистично разбиране на Любовта, той вече не се страхува от нищо, не го плаши нито огън, нито вода, нито смърт. Той вече знае какво се крие зад страданието, знае какво да търси, знае и как да ги посрещне. До тогава проблясъците, които стигат до него укрепват неговата вяра, неговата сила, неговата надежда. Колкото и забулен и сив да изглежда неговия хоризонт, той знае, че някъде ще блесне първата следа на ранната зора, а след нея ще изгрее слънцето.
към текста >>

53. 7. Вярата и Святият Дух. беседа, държана от Учителя на 11 август 1913 г.

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

7. ВЯРАТА И СВЯТИЯТ ДУХ Беседа, държана от Учителя на 11 август 1913 г., неделя, пред Софийския кръжок* София, 11 Август 1913 г., неделя Прочит: Цялото Послание Юдино.
7. ВЯРАТА И СВЯТИЯТ ДУХ Беседа, държана от Учителя на 11 август 1913 г., неделя, пред Софийския кръжок* София, 11 Август 1913 г., неделя Прочит: Цялото Послание Юдино. Текст 20, стих:.....назидавайте себе си на пресвятата ваша вяра и молете се Духом Святим." Прочетете това послание всички, защото е интересно. В 20 стих има думата „назидавайте", а това значи да съградиш, което е равносилно с градеж, също както, за да очистваш сърдцето си, значи да се чистиш, да обработваш. Човек, за да може да гради, да мисли, да очиства сърдцето си, трябва да има кой да му помага. И в българския език има поговорка, че „с един камък къща не става." И човек, ако мисли, че сам може да очисти своя ум и да повдигне своето сърдце, почива на фалшива почва и схваща живота лъжливо. Ако човек работи заедно с Господа, тогава да.
към текста >>

Текст 20, стих:.....назидавайте себе си на пресвятата ваша вяра и молете се Духом Святим." Прочетете това послание всички, защото е интересно.
7. ВЯРАТА И СВЯТИЯТ ДУХ Беседа, държана от Учителя на 11 август 1913 г., неделя, пред Софийския кръжок* София, 11 Август 1913 г., неделя Прочит: Цялото Послание Юдино. Текст 20, стих:.....назидавайте себе си на пресвятата ваша вяра и молете се Духом Святим." Прочетете това послание всички, защото е интересно. В 20 стих има думата „назидавайте", а това значи да съградиш, което е равносилно с градеж, също както, за да очистваш сърдцето си, значи да се чистиш, да обработваш. Човек, за да може да гради, да мисли, да очиства сърдцето си, трябва да има кой да му помага. И в българския език има поговорка, че „с един камък къща не става." И човек, ако мисли, че сам може да очисти своя ум и да повдигне своето сърдце, почива на фалшива почва и схваща живота лъжливо. Ако човек работи заедно с Господа, тогава да. Но един ученик може да работи със своя Учител, само когато има постоянни съобщения с него.
към текста >>

Никога, ама никога не се прилепвайте много интензивно към някоя мисъл така, щото да сте готови да жертвувате всичко.
Човешката душа ламти за Божията Любов, но тия ангели не могат да направят по никой начин човешката душа щастлива, защото добро наистина обещават, но добро не дават. Човешката душа е поле, арена, и върху тая арена работят лошите и светли духове. Ние трябва да дадем място на добрите духове, защото те са, които ще ни изведат на добър път. Цялото Небе и всичките добри духове имат интерес да избавят човечеството. А пък вие, за да познаете дали сте обсебени от лош дух, не остава, освен да се вгледате в огледалото и да се огледате: веднага ще видите измяна на лицето ви от хипнотическото влияние на тия духове. Никога, ама никога не се прилепвайте много интензивно към някоя мисъл така, щото да сте готови да жертвувате всичко. Защото не е тайна, че щом се предадете толкова много на едно чувство и една мисъл, в тази мисъл или форма живее един добър или един лош дух. И ако се предадете на влиянието на лошите духове, образуват се разните болезнени състояния, болестите и всевъзможните недъзи, които донасят страданията и на телата ви. Затова, именно се казва в 20 стих от прочетената глава: „да назидавате себе си във вярата." Кризата, която се прекарва днес, е криза за самите вас. Защото България по невнимание и неосторожност се остави на хипнотическото състояние на лошите духове, отиде много далеч, заблуди се, и Бог, за да я направи да се опомни и избави, допуща тази криза. Няма защо да недоумяваме и да се смущаваме за тази криза.
към текста >>

Любовта е фундамента, тя е основата на всичко, защото тя е една добродетел, сляпа към грешките и погрешките на хората, и от нищо не се обижда.
Някои от вас казвате: „Не ни съчувстваш! " Съчувствието е, когато си бос, да те обуя, ако си гладен, да те нахраня, ако си затворен, да те посетя. Но повече от това, то е излишно. И думите не важат. Делата са, които красят. Любовта е фундамента, тя е основата на всичко, защото тя е една добродетел, сляпа към грешките и погрешките на хората, и от нищо не се обижда. Даже в най-големите грешки на хората, тя вижда само доброто. Четете Павла в 13 глава от Първото послание към Коринтяните, и ще видите какви са качествата на Любовта. Тази любов ни трябва тъкмо най-вече сега, защото загубата, която претърпяхме в материално отношение, нека я наваксаме с Господа, и ако Той е с нас, ние нищо не сме изгубили. Защото научете се да не бъдете под влиянието на лошите духове. Когато дойде мисъл в ума ви да критикувате някого, попитайте се: „Защо да храня лошо настроение в себе си?
към текста >>

Четете Павла в 13 глава от Първото послание към Коринтяните, и ще видите какви са качествата на Любовта.
Но повече от това, то е излишно. И думите не важат. Делата са, които красят. Любовта е фундамента, тя е основата на всичко, защото тя е една добродетел, сляпа към грешките и погрешките на хората, и от нищо не се обижда. Даже в най-големите грешки на хората, тя вижда само доброто. Четете Павла в 13 глава от Първото послание към Коринтяните, и ще видите какви са качествата на Любовта. Тази любов ни трябва тъкмо най-вече сега, защото загубата, която претърпяхме в материално отношение, нека я наваксаме с Господа, и ако Той е с нас, ние нищо не сме изгубили. Защото научете се да не бъдете под влиянието на лошите духове. Когато дойде мисъл в ума ви да критикувате някого, попитайте се: „Защо да храня лошо настроение в себе си? " Искате да се лекувате и да се избавите от своите ежедневни измами? Не се съединявайте с духове проклети и изгонени от Небето.
към текста >>

Но разясних ви го, защото желая доброто на вашите души, и защото виждам, че на повечето от вас в това отношение очите ви са към света, също както на бивола окото е все в просото.
Бившата негова жена отива при него, помолва го да забрави миналото и да приеме да си заживеят пак заедно. Той не й отговорил нищо, а взел че излял една чаша нектар, след което й казал да го събере, ако може. Разбира се, че тя не могла да стори това. Така и Христос като дойде, ще ви каже да съберете този изсипан нектар, но не ще можете да го съберете. Ако, трябваше да ви оставя сами да разрешите този ребус. Но разясних ви го, защото желая доброто на вашите души, и защото виждам, че на повечето от вас в това отношение очите ви са към света, също както на бивола окото е все в просото. Внимавайте, прочее, за да опазите вашите души и ще ви помогне Христос. Настоящето слово е дадено в Софийския кръжок чрез Г-н Дънов на 11.VIII.1913 г. *3абележка на съставителя: Тази беседа от 11 август 1913 г. е публикувана в „Изгревът", том XI, с. 542-545 като наряд за 1913 г., понеже в тази година няма събор на Бялото Братство, понеже България преминава в Междусъюзническата война, която я докара до Първата Национална катастрофа.
към текста >>

Беседата е озаглавена от мен „Вярата и Святият Дух", въз основа на Юдиното послание от стих 20.
Внимавайте, прочее, за да опазите вашите души и ще ви помогне Христос. Настоящето слово е дадено в Софийския кръжок чрез Г-н Дънов на 11.VIII.1913 г. *3абележка на съставителя: Тази беседа от 11 август 1913 г. е публикувана в „Изгревът", том XI, с. 542-545 като наряд за 1913 г., понеже в тази година няма събор на Бялото Братство, понеже България преминава в Междусъюзническата война, която я докара до Първата Национална катастрофа. Беседата е озаглавена от мен „Вярата и Святият Дух", въз основа на Юдиното послание от стих 20. Чрез вярата се осъществява връзката на човешкия ум с Невидимия свят. Чрез Святия Дух се прави връзката на човешката душа с Христовия Дух.
към текста >>

54. 8.2. Как са проповядвали апостолите?

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

В II послание към Коринтяните, (гл.
8.2. КАК СА ПРОПОВЕДВАЛИ АПОСТОЛИТЕ? 8.2.1. В справочниците по изучаване на Библията са разделяли чудесата на Вехтозаветни чудеса, т.е. чудесата от Стария завет и са ги изреждали едно подир друго, по номера. Не са малко. 8.2.2. По-късно са описани чудесата от Новия завет и са цитирани точно откъде те идват. 8.2.3. В II послание към Коринтяните, (гл. 12, ст. 12), апостол Павел казва: „Наистина, признаците на апостолите се показаха между вас с пълно търпение, чрез знамения, чудеса и велики дела." Това е важното -велики дела! 8.2.4. Послание към Римляните, (гл. 15, ст. 19), апостол Павел указва как е проповядвал със силата на знамения и чудеса, със силата на Святия Дух (Божий), така щото от Ерусалим и околностите му, дори до Илирик напълно съм проповедвал Христовото благовестие." Проповедвал, но с три неща. 8.2.5.
към текста >>

8.2.4. Послание към Римляните, (гл.
Не са малко. 8.2.2. По-късно са описани чудесата от Новия завет и са цитирани точно откъде те идват. 8.2.3. В II послание към Коринтяните, (гл. 12, ст. 12), апостол Павел казва: „Наистина, признаците на апостолите се показаха между вас с пълно търпение, чрез знамения, чудеса и велики дела." Това е важното -велики дела! 8.2.4. Послание към Римляните, (гл. 15, ст. 19), апостол Павел указва как е проповядвал със силата на знамения и чудеса, със силата на Святия Дух (Божий), така щото от Ерусалим и околностите му, дори до Илирик напълно съм проповедвал Христовото благовестие." Проповедвал, но с три неща. 8.2.5. Деянията на апостолите, (гл. 5, ст. 12): „И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между людете (и те всички бяха единодушни в Соломоновия трем)" 8.2.6.
към текста >>

Проповядвали са с доказателства от Дух и от Сила (I Послание към Коринтяни, гл.
19, ст. 11): „При това Бог вършеше особни велики дела чрез ръцете на Павла." Върши ги, защото в него е Духът, който върши всичко това. Тук цитирахме как са се извършвали чудесата, понеже те са се извършвали от Святия Дух. Без Него никакви чудеса не могат да се извършат. Без чудеса никой не може да повярва и да види, че има Святи Дух. Проповядвали са с доказателства от Дух и от Сила (I Послание към Коринтяни, гл. 2, ст. 4-5).
към текста >>

55. 8.7. Святият Дух

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

18,19; Послание към Коринтяните гл.
Исус с тях доказа, че Той беше Месия (Йоан гл. 5, ст. 36), и че Отец Го е изпратил. В първият век чудесата бяха средство за разпространение на Евангелието (Римляни гл. 15, ст. 18,19; Послание към Коринтяните гл. 2, ст. 4,5). Чудесата са доказателство, че са от Духа и от Сила Божия! (гл. 12, ст.З). И никой не може да нарече Исуса - Господ, освен със Святия Дух. За да се извършат тези чудеса, трябва да имаш вяра!
към текста >>

Но ако ги умножим по 14, ще станат към 490 опитности и чудеса от „Изгревът".
А сега ще ги пресметнем както трябва. От 2004 г. до 2014 г. имаме записани 35 концерт-рецитала. И ако ги умножим по 10 = 350. Но ако ги умножим по 14, ще станат към 490 опитности и чудеса от „Изгревът". И то само онези, които сме представили на концертите и сме записали чрез сценария. А в тези 30 тома има хиляди чудеса! Те правят Знамението Господне в Дух и Сила за човеците земни. Амин! А сценариите от 2001 г. до 2004 г.
към текста >>

56. 9. Агарта и Атлантида

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Послание към Римляните, гл.
Ти си плът и кръв, но без Святия Дух. И нищо от тебе не може да се сътвори, и да се предаде на останалите. Ето защо ние извадихме някои изречения от посланията на апостол Павел и ви ги представяме, в уверение на това, че онова, което пишем е вярно. 27 Б. Двадесет и четвърто чудо: ОТКРОВЕНИЯТА ЗА ДУХА НЕБЕСЕН И ПЛЪТТА ЧОВЕШКА. Послание към Римляните, гл. 8, ст. 9: „Вие, обаче не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой нема Христовия Дух, той не е Негов." I Послание към Коринтяните, гл. 3, ст. 16: „Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас?
към текста >>

Но ако някой нема Христовия Дух, той не е Негов." I Послание към Коринтяните, гл.
27 Б. Двадесет и четвърто чудо: ОТКРОВЕНИЯТА ЗА ДУХА НЕБЕСЕН И ПЛЪТТА ЧОВЕШКА. Послание към Римляните, гл. 8, ст. 9: „Вие, обаче не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой нема Христовия Дух, той не е Негов." I Послание към Коринтяните, гл. 3, ст. 16: „Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас? " Послание към Еврейте, гл. 13, ст. 8: „Исус Христос е Истият вчера, днес и до века." I Послание към Коринтяните, гл.
към текста >>

" Послание към Еврейте, гл.
8, ст. 9: „Вие, обаче не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой нема Христовия Дух, той не е Негов." I Послание към Коринтяните, гл. 3, ст. 16: „Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас? " Послание към Еврейте, гл. 13, ст. 8: „Исус Христос е Истият вчера, днес и до века." I Послание към Коринтяните, гл. 4, ст. 20: „Защото Божието Царство не се състои в думи, а в Сила." Послание към Римляните, гл. 10, ст.
към текста >>

8: „Исус Христос е Истият вчера, днес и до века." I Послание към Коринтяните, гл.
Но ако някой нема Христовия Дух, той не е Негов." I Послание към Коринтяните, гл. 3, ст. 16: „Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас? " Послание към Еврейте, гл. 13, ст. 8: „Исус Христос е Истият вчера, днес и до века." I Послание към Коринтяните, гл. 4, ст. 20: „Защото Божието Царство не се състои в думи, а в Сила." Послание към Римляните, гл. 10, ст. 9: „Защото ако изповедваш с устата си, че Исус е Господ и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш." I Послание към Коринтяните, гл. 15, ст.
към текста >>

20: „Защото Божието Царство не се състои в думи, а в Сила." Послание към Римляните, гл.
16: „Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас? " Послание към Еврейте, гл. 13, ст. 8: „Исус Христос е Истият вчера, днес и до века." I Послание към Коринтяните, гл. 4, ст. 20: „Защото Божието Царство не се състои в думи, а в Сила." Послание към Римляните, гл. 10, ст. 9: „Защото ако изповедваш с устата си, че Исус е Господ и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш." I Послание към Коринтяните, гл. 15, ст. 40-50: „Има и небесни тела и земни тела." (40). Делото се сее в тление, възкръсва в нетление." (42).
към текста >>

9: „Защото ако изповедваш с устата си, че Исус е Господ и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш." I Послание към Коринтяните, гл.
13, ст. 8: „Исус Христос е Истият вчера, днес и до века." I Послание към Коринтяните, гл. 4, ст. 20: „Защото Божието Царство не се състои в думи, а в Сила." Послание към Римляните, гл. 10, ст. 9: „Защото ако изповедваш с устата си, че Исус е Господ и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш." I Послание към Коринтяните, гл. 15, ст. 40-50: „Има и небесни тела и земни тела." (40). Делото се сее в тление, възкръсва в нетление." (42). „Сее се одушевено тело, възкръсва духовно тело." (44). „А това казвам братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието Царство, нито тленното наследява нетленното." (50) I Послание на Йоана, гл.
към текста >>

„А това казвам братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието Царство, нито тленното наследява нетленното." (50) I Послание на Йоана, гл.
9: „Защото ако изповедваш с устата си, че Исус е Господ и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш." I Послание към Коринтяните, гл. 15, ст. 40-50: „Има и небесни тела и земни тела." (40). Делото се сее в тление, възкръсва в нетление." (42). „Сее се одушевено тело, възкръсва духовно тело." (44). „А това казвам братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието Царство, нито тленното наследява нетленното." (50) I Послание на Йоана, гл. 5, ст. 1, 5: „Всеки, който вярва, че Исус е Христос е роден от Бога." (1); „И кой побеждава света, ако не тоя, който вярва, че Исус е Божият син." (5) 28. Двадесет и пето чудо: БЕСЕДАТА ЗА „ДВЕТЕ РИБИ И ПЕТТЕ ХЛЯБА" ДАЛИ Е ИСТИНСКА, И ДАЛИ Е ОТ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ? " Виж „Изгревът", том XXIII, с. 956-961, прочетете я, проверете всичко написано и се определете кому да служите.
към текста >>

57. 12. „Козата си сака пръч!

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Това е много добре казано от апостол Павел, I Послание към Коринтяните, гл.
" А аз бях определен да я изнеса. И аз я изнесох. Написах я. И ще я отпечатам за бъдещите поколения. И да се запази истината за раждането на Исус, за разпятието на Исус, и за възкресението на Исус, но не във физическо тяло, но в духовното Му тяло. Това е много добре казано от апостол Павел, I Послание към Коринтяните, гл. 15, ст. 38-56. В ст. 44 се казва: „Сее се одушевено тело, възкръсва духовно тело. Ако има одушевено тело, то има и духовно тело." Виждате ли колко е вече всичко от ясно по-ясно? Ние имаме доказателството за раждането на Всемировият Учител Беинса Дуно на Земята.
към текста >>

НАГОРЕ

0.90632200241089