Търсене в текстове за 'Парични средства'

Учителят остави и много парични средства, които бяха събрани при Него от онзи десятък, който всеки един ученик отделяше за Господа.
Дали това беше карма, дали това бе нарушение на закона за десятъка, дали това бе нарушение на закона, който управлява неприкосновеността на Словото, понеже Паша бе допуснала в някои издания доста свободна редакция - това ние не знаем. На този въпрос аз ще се спра в други глави на моя разказ, но в случая ние говорим за десятъка и за онези Сили, които го управляват. Те създават духовните закони в Школата. Учителят си замина и остави цяло Братство с няколко хиляди свои съмишленици и ученици. Остави цял "Изгрев", а Братствата в провинцията имаха салони и много имот. Учителят остави и много парични средства, които бяха събрани при Него от онзи десятък, който всеки един ученик отделяше за Господа. Част от тези пари бяха давани и от отделни братя и сестри за делото на Школата в знак на благодарност, че Учителят е разрешил някакъв техен проблем, спасил е нечий живот или е излекувал някого. Тези пари се предаваха на Учителя, а Той ги предаваше на Тодор Стоименов, който за най-голяма изненада на всички ни, ги държеше под дюшека си и както казваше той, единствен от цялата Школа спеше върху десятъка на Господа. Но други бяха спали на празни дюшеци и в главите им бяха влезнали какви ли не истории за тези пари. На "Изгрева" имаше сили, които бяха разрушителни отвътре. Имаше и подобни сили извън "Изгрева", които бяха насочени срещу Братството.
към текста >>

2. 4_02 Моят Висок Идеал

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Имах голямо желание да отида, но нямах никакви парични средства.
"Моят Висок Идеал" По онова време съборите на Братството са ставали в Търново и аз научих, че през лятото ще има такъв. Имах голямо желание да отида, но нямах никакви парични средства. По това време ние се бяхме преместили в новата ни къща в квартал "Подуене", която трябваше да доплащаме. А аз още учех и не разполагах със собствени средства. Тогава реших да помоля брат Бертоли да работя при него мозайка. Това беше през 1922 година. Той, като разбра, че искам да спечеля пари, за да отида на събора в Търново, погледна ме, позамисли се и каза, че мозайката е груба работа, не е за мене, защото аз трябва да си пазя ръцете за цигулката.
към текста >>

А аз още учех и не разполагах със собствени средства.
"Моят Висок Идеал" По онова време съборите на Братството са ставали в Търново и аз научих, че през лятото ще има такъв. Имах голямо желание да отида, но нямах никакви парични средства. По това време ние се бяхме преместили в новата ни къща в квартал "Подуене", която трябваше да доплащаме. А аз още учех и не разполагах със собствени средства. Тогава реших да помоля брат Бертоли да работя при него мозайка. Това беше през 1922 година. Той, като разбра, че искам да спечеля пари, за да отида на събора в Търново, погледна ме, позамисли се и каза, че мозайката е груба работа, не е за мене, защото аз трябва да си пазя ръцете за цигулката. Но за да ми помогне, изпрати ме за известно време да помагам в домакинската работа на жена му. Тя имаше четири деца и работа много: пране, гладене, кърпене, миене на пода, чистете и така нататък.
към текста >>

Изпита, на който бях поставена чрез брат Бертоли, положих успешно и бях възнаградена със средствата, необходими за отиването ми на събора.
Но за да ми помогне, изпрати ме за известно време да помагам в домакинската работа на жена му. Тя имаше четири деца и работа много: пране, гладене, кърпене, миене на пода, чистете и така нататък. За мен всичко това беше страшно уморително, защото никога дотогава не бях работила толкова много. Понякога едва издържах, но мисълта че ще отида на събора, вливаше в мене нови сили за работа. И макар да се прибирах в къщи преуморена, душата ми беше изпълнена със странно вдъхновение и когато започвах да свиря, сякаш прекрачвах от земята в Небесата, пълни със светлина. Изпита, на който бях поставена чрез брат Бертоли, положих успешно и бях възнаградена със средствата, необходими за отиването ми на събора. Учителят винаги е казвал, че парите, спечелени с труд, са благословение. Затова ще бъда винаги благодарна на брат Бертоли за услугата, която тогава ми направи, защото отиването ми на събора беше непрекъснат празник за душата ми. С какво вълнение, с какъв възторг пристигнахме в Търново! Ето ни в голямата градина извън града, в която имаше къщичка. Бяха построени от бързи и сръчни ръце на братя много палатки, в които трябваше да се настанят още толкова много сестри и братя, дошли от цяла България.
към текста >>

3. 5_01 Песнопойката на Мария Тодорова с песните на Учителя

Хартията не бе закупена с братски средства и ще разберете след малко защо.
Затова си има и причини. Имаше един печатар, който закриваше печатницата си, беше принуден да стори това, защото всички частни издателства се закриваха. Случайно Неделчо Попов който бе експедитор в държавната печатница, научи, че при този печатар се намира луксозна хартия, която му е ненужна и иска да я продаде. Отидохме с него, видяхме я, одобрихме я, защото бе луксозна хартия, около 1500 кг и заплатихме една огромна сума за времето от 450000 лв. - толкова колкото струваше един двустаен апартамент в София. Хартията не бе закупена с братски средства и ще разберете след малко защо. Прибрахме хартията на "Изгрева" през една нощ и трябваше да я пазим две-три години. Затова на две места при верни нам сестри, на тавана на техните бараки, бяхме сложили хартията, като предварително ремонтирах покривите им, за да не текат и да не се намокри хартията. Обикновено покривите на всички бараки течаха, защото все не се намираше онзи, който да ги поправи и смени керемидите. Веднъж дойде някаква милиционерска проверка, правиха обиск по всички бараки, търсеха нещо, но не казваха какво. Вероятно наши "доброжелатели", които бяха научили по някакъв начин за закупената хартия, чрез властите искаха да я намерят, да я изземат и да ни лишат от евентуален бъдещ печат.
към текста >>

Антов, който ръководеше финансовия съвет на Братството и контролираше паричните средства, под въздействието на Кирил Икономов спря да финансира.
Та там се печатаха военните карти на Министерството на отбраната! Затова в песнопойката има малки грешки - именно заради това, че не беше правена коректура. Как можеше да бъде направена там тази коректура, като в тази печатница пиле не можеше да прехвръкне, камо ли някой да изнася и да внася шпалти за печат. Там се печатаха военните топографски карти, това бе военен секретен обект. Главно Кирил Икономов, който ревнуваше, че има ново издание на песните, защото той бе осъществил предишните две издания, организира голям скандал, който се разрасна и обхвана цялото Братство. Антов, който ръководеше финансовия съвет на Братството и контролираше паричните средства, под въздействието на Кирил Икономов спря да финансира. А Кирил и Антов бяха македонци и заедно с още няколко македонци се обединиха и направиха македонски фронт срещу Братството. Да, точно така стана. Каквото бяха направили македонците през времето на апостол Павел и той мина през най-големите гонения на своята апостолска дейност, така и тук, през време на Школата направиха почти същото. Те не можаха да си научат урока и то по времето на Учителя, по времето на Школата Му. Това значи, че ги очаква много тежка карма в бъдеще.
към текста >>

4. 7_05 Бракосъчетание на музиканти

НЕСТОР ИЛИЕВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Понеже тогава се пътуваше съвсем свободно, стига да имаш парични средства за това,решихме да направим сватбено пътешествие и да обиколим Европа.
Но за взаимен живот - НЕ! " Тогава аз Му казах: "Но, Учителю, ще си отстъпваме взаимно". Учителят замълча. И разбира се, каквото решихме, това и направихме. Оженихме се. Понеже тогава се пътуваше съвсем свободно, стига да имаш парични средства за това,решихме да направим сватбено пътешествие и да обиколим Европа. Взехме паспорти и билети и тръгнахме: София, Белград, Будапеща, Прага, Виена, Берлин. Стигнахме до Берлин и там се разделихме. Не можахме да отидем в Париж, Рим, Женева, Лондон, макар че имахме пари и билети. Разделихме се в Берлин и се върнахме в София така - кой както знае и както може, но не заедно. Аз се върнах в София, но ме бе срам да отида на "Изгрева".
към текста >>

5. 8_11 Последните дни на Учителя на земята

Тогава в България нямаше антибиотици и други средства за лечение на инфекции.
Вендузите са чаши с дебели стени. Те се намазват отвътре със спирт, като се внимава ръбовете да са сухи, за да не се получат изгаряния. В тях се вкарва клечка с памук, предварително натопен в спирт, който е запален, за да може пламъкът в чашата да затопли въздуха и да направи вакуум. След това чашата бързо се захлупва върху гърба и от вакуума, който съществува в чашата, се получава дразнене върху рецепторите на кожата и по този начин се отвлича част от възпалителната течност в белия дроб към останалата част на тялото. Това бе тогава една често прилагана практика. Тогава в България нямаше антибиотици и други средства за лечение на инфекции. Аз виждах, че стават промени в тялото на Учителя. Имаше някакво понижение на физическите Му сили. Виждах Го, като че ли се беше смалил. Но друго бе онова, което ме заблуди. Като дойдеше Учителят в клас да държи Словото Си, Той се оживяваше и сила и бодрост лъхаше от Него.
към текста >>

След четиридесет години; след като бяха преминали различни парични обмени, никой не знаеше какво е представлявала тази сума от пет милиона лева, която лично Учителят е опаковал.
Савка ми разказа, че Той я извикал и я накарал да събере всички пари, които са в Него, в стаичката Му, да ги преброи и да ги подреди по банкноти. Савка Му помагала в това. Парите дори били предадени и описани лично от Учителя. Това бяха пет милиона и сумата не беше малка. С тези пари можеше да се построи цяла десететажна сграда с около двадесет апартамента, ако не и повече. След четиридесет години; след като бяха преминали различни парични обмени, никой не знаеше какво е представлявала тази сума от пет милиона лева, която лично Учителят е опаковал. Ето, една сестра - Марийка Марашлиева, ми показа осигурителна си карта под Х33368 от 1944 година. Тя е работила като секретарка в немското училище в град Русе и е получавала на месец по 4560 лева. За онези години това не е малка заплата и превишава учителската. А сега пресметнете колко нейни заплати се включват в тези пет милиона лева, които лично Учителят, една седмица преди да си замине, е опаковал! Савка също беше болна тогава.
към текста >>

6. 49. ВЛАД ПАШОВ - ПЕЧАТАР

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Или нямахме парични средства, или печатниците вземаха много скъпо, или всичко се отпечатваше много бавно, защото техниката бе много стара.
49. ВЛАД ПАШОВ - ПЕЧАТАР В първите години, в началото на века и след откриването на Школата отпечатването на книги бе много трудно. Или нямахме парични средства, или печатниците вземаха много скъпо, или всичко се отпечатваше много бавно, защото техниката бе много стара. За да ни излезе по-евтино възрастните приятели решиха следното: с наши усилия да се редят буквите и така да се печати на парче. Речено-сторено. Ами кой ще бъде този, който ще набира буквите? Намери се такъв. Това бе Влад Пашов. Тогава беше млад.
към текста >>

7. 66. АТАНАС ДИМИТРОВ НА КОНГРЕСА НА ТЕОСОФИТЕ. МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ.

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Той се грижел да осигури настаняването им по квартирите, посрещал гостите и боравел с паричните средства в замъка „Ерде" до края на конгреса.
Прости хора няма при теософите, защото тяхната литература е за просветен и интелигентен ум. И бедни хора няма при тях, защото те си плащат сами всички разноски както и курсовете. У нас в България се записваха в техните кръжоци и студенти както и ученици от горните класове на гимназията, но те също си плащаха таксите. Така че бедни и прости хора при теософите нямаше и не можеше да има. А нашият Атанас после го назначават да управлява замъка след като го виждат, че разбира от всичко. Той се грижел да осигури настаняването им по квартирите, посрещал гостите и боравел с паричните средства в замъка „Ерде" до края на конгреса. Атанас всяка сутрин излизал на разходка и чакал изгрева на слънцето, нали така е свикнал от Изгрева в София. Така той тук се среща с Кришна Мурти, който е бил вече пристигнал и който е търсел място сутрин да се усамотява. Всяка сутрин двамата излизали, срещали се, разхождали и разговаряли. Атанас през цялото време му разказвал за Учителя в София и за Школата на Изгрева. През цялото време Кришна Мури слушал и задавал въпроси.
към текста >>

8. 17. КАСЕТКАТА НА УЧИТЕЛЯ СЪС ОСЕМСТОТИН ХИЛЯДИ ЛЕВА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

17. КАСЕТКАТА НА УЧИТЕЛЯ СЪС ОСЕМСТОТИН ХИЛЯДИ ЛЕВА През време на Школата на Учителя паричните въпроси ги движеше лично Учителят сам.
17. КАСЕТКАТА НА УЧИТЕЛЯ СЪС ОСЕМСТОТИН ХИЛЯДИ ЛЕВА През време на Школата на Учителя паричните въпроси ги движеше лично Учителят сам. Той на никого не даваше сметка от кого получава пари и на кого дава. Обикновено при Него имаше големи суми както и при Тодор Стоименов, който ги държеше под дюшека На леглото си. За светът ние бяхме несретници и дриплювци, бедняци и голтаци. Но ако знаеха, че тук има толкова много пари щяха да ни нападнат апашите и щяха да ни оберат. Това не стана, защото беше тук Учителят.
към текста >>

Това са братски средства".
Бяха започнали бомбардировките. Учителят редовно правеше екскурзии до Витоша като минаваше покрай нашия дом, нагостявахме Го, а понякога и спеше в нашия дом. Преди да замине за Мърчаево един ден Той ме извика и ми даде една касетка, която бе затворена. Той я отвори пред мен и каза, че вътре има 800 000 лв. „Пазете това. Това са братски средства". Учителят знаеше какви събития идват и с тази касетка оставена при мен за съхранение показваше, че ми оказва доверие. Парите аз ги прибрах и скрих у дома. След като се завърна Учителя от Мърчаево отивам и го питам: „Учителю, дадохте ми нещо, да го върна ли? " „Пазете го". След образуването на Братския Съвет от 7 човека и след съставяне на финансов съвет от трима души, който да движи и се грижи за финансовите средства на Братството, то аз реших да предам парите.
към текста >>

След образуването на Братския Съвет от 7 човека и след съставяне на финансов съвет от трима души, който да движи и се грижи за финансовите средства на Братството, то аз реших да предам парите.
Това са братски средства". Учителят знаеше какви събития идват и с тази касетка оставена при мен за съхранение показваше, че ми оказва доверие. Парите аз ги прибрах и скрих у дома. След като се завърна Учителя от Мърчаево отивам и го питам: „Учителю, дадохте ми нещо, да го върна ли? " „Пазете го". След образуването на Братския Съвет от 7 човека и след съставяне на финансов съвет от трима души, който да движи и се грижи за финансовите средства на Братството, то аз реших да предам парите. Аз ги извиках у дома, целия Братския съвет и след един хубав обяд извадих касетката и разказах целия случай. „Братя, тази кутия ми предаде Учителят, какво има в нея не зная, тя е заключена. Дайте ключа! " Тогава Манол Иванов, който имаше всички ключове след заминаването на Учителя отиде вкъщи и донесе ключовете и намери един малък ключ, с който отвори за пръв път кутията и в нея се оказаха банкноти от петстотин лева в пачки наредени и като ги преброиха излезнаха 800 000 лв. Аз, който много не съм практичен, как се сетих, че направих един протокол, в който се описва, че аз предавам сумата, която ми е дал Учителят и всички се подписаха.
към текста >>

9. ІІІ.66. ВЕРНИ И ПРЕДАНИ ПРИЯТЕЛИ

Той му осигури следването в Полша с парични средства.
Те постепенно се отърсиха от анархизма, привързаха се към Учителя и приеха Учението. Един от тях бе Сава Калименов, който, според Учителя, бе високо идеен човек. И наистина той такъв си остана до края. Беше верен и предан на високия идеал. Методий Константинов беше любимец на Учителя. Той му осигури следването в Полша с парични средства. Обличаше го със собствените Си дрехи, понеже Методий беше с Неговия ръст. Наистина той остана верен на Учителя и написа няколко книги за Учението на Учителя, които се издадоха във Франция. Влад Пашов беше също с анархистични и комунистически идеи, като към края клонеше повече към комунистите. Беше дори в комунистическата група на Изгрева, а брат му беше комунист и дори стана генерал. Влад беше печатар, взе участие в Братското книгопечатане на Изгрева и свърши много работа.
към текста >>

10. 6.15. Космичната вълна на любовта

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Винаги беше отзивчив към всички, да помага било с парични средства, било със съвети.
Георги Марков беше много популярен в братството. Същото бе и в университетските среди. Ходеше с брада, дълги коси и беше интересен образ. Той имаше големи планове, бе с широко сърце, не беше скъперник и раздаваше парите на нуждаещите се. Имаше пари, понеже беше богатски син. Винаги беше отзивчив към всички, да помага било с парични средства, било със съвети. Раздаваше се, разтваряше се към всички. Един човек, който беше символ на алтруизъм, на една широта без всякакви външни постановки на религиозност. Напротив, в него преобладаваха социалните чувства, братските чувства. Той беше непрекъснато като изразител на този живот. Понякога като раздаваше списанието „Новия живот" в университета, напълнеше кошницата с гевреци.
към текста >>

11. 7.27. ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

16. Които отклоняват паричните средства за издаването на непечатаното Слово на Учителя по разрични направления без някой да може да каже къде те отиват. 17.
за поднесените им там подаръци извадиха от десятъка на последователите на Учителя, който е предназначен за печатане Словото на Учителя и отпуснаха 12 000 лв. за купуване подаръци на французите, защото изпяли „чужди по Дух хармонизации" в зала България. Това не е ли нов начин да се горят пари? Тази сума се равнява на 4-5 средни пенсии на възрастните последователи на Учителя. И чудно ли е след това защо не се издават беседи на Учителя поради липса на пари? 16. Които отклоняват паричните средства за издаването на непечатаното Слово на Учителя по разрични направления без някой да може да каже къде те отиват. 17. Срещу ония, които съставят управителни съвети, за да контролират и направляват средствата по начин, който е противен на методите на Учителя. Учителят е срещу управителните и братски съвети. Това го има в Словото Му и то е отпечатано по Негово време. О там започва винаги началото на йерархията. Такова нещо не съществува в Школата на Учителя.
към текста >>

Срещу ония, които съставят управителни съвети, за да контролират и направляват средствата по начин, който е противен на методите на Учителя.
за купуване подаръци на французите, защото изпяли „чужди по Дух хармонизации" в зала България. Това не е ли нов начин да се горят пари? Тази сума се равнява на 4-5 средни пенсии на възрастните последователи на Учителя. И чудно ли е след това защо не се издават беседи на Учителя поради липса на пари? 16. Които отклоняват паричните средства за издаването на непечатаното Слово на Учителя по разрични направления без някой да може да каже къде те отиват. 17. Срещу ония, които съставят управителни съвети, за да контролират и направляват средствата по начин, който е противен на методите на Учителя. Учителят е срещу управителните и братски съвети. Това го има в Словото Му и то е отпечатано по Негово време. О там започва винаги началото на йерархията. Такова нещо не съществува в Школата на Учителя. Това е описано в томовете на „Изгревът" и там са цитирани и думите на Учителя отпечатани в беседите му до 1950 г. 18.
към текста >>

115-116) „Да се не лъжем, Бог чрез нечисти средства, чрез нечисти канали, не може да прати Своето благословение.
Други, облечени като последователи на Учителя го променяха, трети изкочиха и заявиха, че Учителят продължава да дава Словото си чрез тях. А това е една голяма, голяма лъжа. Освен това, Милка Периклиева беше от групата на Любомир Лулчев, така наречените „Упанишади" и това обяснява всичко, защото според Учителя Лулчев бе от Черната Ложа. За да потвърдим това и че изнесеното е вярно и истинно, ще ви поднесем цитат от Словото на Учителя „Беседи, обяснения и упътвания" на Учителя от 1921 г., стр. 115-116. Беседи, обяснения и упътвания на Учителя от 1921 г. (стр. 115-116) „Да се не лъжем, Бог чрез нечисти средства, чрез нечисти канали, не може да прати Своето благословение. Ако един проповедник ви каже, че чрез него Бог изпраща благодатта си, не се лъжете: Бог всякога избира чисти средства. Когато Бог трябваше да изпрати Словото Си, Той изпрати Сина Си и чрез Него изпрати благодатта си. Някой ще намерят да кажат, че не само чрез Христа, но и чрез тях може да дойде благодатта. А лъжат те, не се лъжете вие. Тъй седи Истината!
към текста >>

Ако един проповедник ви каже, че чрез него Бог изпраща благодатта си, не се лъжете: Бог всякога избира чисти средства.
А това е една голяма, голяма лъжа. Освен това, Милка Периклиева беше от групата на Любомир Лулчев, така наречените „Упанишади" и това обяснява всичко, защото според Учителя Лулчев бе от Черната Ложа. За да потвърдим това и че изнесеното е вярно и истинно, ще ви поднесем цитат от Словото на Учителя „Беседи, обяснения и упътвания" на Учителя от 1921 г., стр. 115-116. Беседи, обяснения и упътвания на Учителя от 1921 г. (стр. 115-116) „Да се не лъжем, Бог чрез нечисти средства, чрез нечисти канали, не може да прати Своето благословение. Ако един проповедник ви каже, че чрез него Бог изпраща благодатта си, не се лъжете: Бог всякога избира чисти средства. Когато Бог трябваше да изпрати Словото Си, Той изпрати Сина Си и чрез Него изпрати благодатта си. Някой ще намерят да кажат, че не само чрез Христа, но и чрез тях може да дойде благодатта. А лъжат те, не се лъжете вие. Тъй седи Истината! Ако каже някой, че чрез него може да говори Бог, лъже се.
към текста >>

12. 27. ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР

Гради Колев Минчв (от Марийка Марашлиева)

16. Които отклоняват паричните средства за издаването на непечатаното Слово на Учителя по различни направления без някой да може да каже къде те отиват. 17.
за поднесените им там подаръци извадиха от десятъка на последователите на Учителя, който е предназначен за печатане Словото на Учителя и отпуснаха 12 000 лв. за купуване подаръци на французите, защото изпели „чужди по Дух хармонизации" в зала България. Това не е ли нов начин да се горят пари? Тази сума се равнява на 4 ÷ 5 средни пенсии на възрастните последователи на Учителя. И чудно ли е след това защо не се издават беседи на Учителя поради липса на пари? 16. Които отклоняват паричните средства за издаването на непечатаното Слово на Учителя по различни направления без някой да може да каже къде те отиват. 17. Срещу ония, които съставят управителни съвети, за да контролират и направляват средствата по начин, който е противен на методите на Учителя. Учителят е срещу управителните и братски съвети, Това го има в Словото Му и то е отпечатано по Негово време. О, там започва винаги началото на йерархията. Такова нещо не съществува в Школата на Учителя. Това е описано в томовете на „Изгревът" и там са цитирани и думите на Учителя отпечатани в беседите му до 1950 г. 18.
към текста >>

Срещу ония, които съставят управителни съвети, за да контролират и направляват средствата по начин, който е противен на методите на Учителя.
за купуване подаръци на французите, защото изпели „чужди по Дух хармонизации" в зала България. Това не е ли нов начин да се горят пари? Тази сума се равнява на 4 ÷ 5 средни пенсии на възрастните последователи на Учителя. И чудно ли е след това защо не се издават беседи на Учителя поради липса на пари? 16. Които отклоняват паричните средства за издаването на непечатаното Слово на Учителя по различни направления без някой да може да каже къде те отиват. 17. Срещу ония, които съставят управителни съвети, за да контролират и направляват средствата по начин, който е противен на методите на Учителя. Учителят е срещу управителните и братски съвети, Това го има в Словото Му и то е отпечатано по Негово време. О, там започва винаги началото на йерархията. Такова нещо не съществува в Школата на Учителя. Това е описано в томовете на „Изгревът" и там са цитирани и думите на Учителя отпечатани в беседите му до 1950 г. 18. Които съставиха и изнесоха моделни разработки на песни на Учителя, които са чужди по Дух на песните на Учителя и разпространявайки ги в България допринасят за най-голямото зло.
към текста >>

13. 230. ЯНАКИЕВА

ТОМ 5

От време на време често я подпомагаше с парични средства затова тя винаги на печката си имаше една голяма тенджера, която винаги бе пълна с някакво ястие и винаги се случваше така, че сутринта тенджерата се зареждаше, на обяд бе пълна, а вечерта се изпразваше.
Правеше мекици и целият Изгрев идваше и ядеше мекици. Правеше отлична тархана със зарзават и отново целият Изгрев се източваше в нейната барака и всеки носеше по една чиния и сестра Янакиева с черпака наливаше вкусната тархана. Вие знаете ли какво значи тархана? Едва ли знаете какво представлява това ястие. Учителят препращаше обикновено гладните, които идваха на Изгрева към нейната барака. От време на време често я подпомагаше с парични средства затова тя винаги на печката си имаше една голяма тенджера, която винаги бе пълна с някакво ястие и винаги се случваше така, че сутринта тенджерата се зареждаше, на обяд бе пълна, а вечерта се изпразваше. По ония години имаше много гладни хора на Изгрева. По едно време сестра Янакиева заболя и се залежа. Зимно време стоеше в бараката си и едвам избутваше зимата и като идваше пролетта казваше: „Сестрице, я ми донесе столчето и го сложи до цветята и леко ме прикрепи, за да седна на него". Така престояваше няколко дни на това столче, но полека, полека се раздвижваше, накрая го хвърляше и с тояжката си започваше да се придвижва ту насам, ту нататък. , Беше лъчезарен човек, щедър и на нейните ръце и плещи се изнесе организацията на кухнята както навремето когато Учителят бе на ул"Опълченска" 66 така и когато съществуваше братски стол на Изгрева.
към текста >>

14. 290. ТОДОР СТОИМЕНОВ И ПЪРВОРОДСТВОТО

ТОМ 5

По време на цялата Школа той бе най-довереното лице на Учителя, всички парични средства ги държеше той и беше ковчежника на Братството.
Изключително амбициозни хора. Аз искам да ви разкажа за едни курабии, за едни сладкиши, които спокойно могат да се оприличат към онази притча от Библията където навремето си продадоха първородството за паница леща. А тук се продадоха за едни курабии и сладкиши. След като си замина Учителя брат Тодор Стоименов бе обявен от всички за ръководител на Братския съвет. Той бе един от първите трима ученика на Учителя заедно с д-р Миркович и Пеню Киров. По време на цялата Школа той бе най-довереното лице на Учителя, всички парични средства ги държеше той и беше ковчежника на Братството. Беше пестелив, не обичаше да прахосва пари и когато трябваше да се даде някоя сума за братски цели много се опъваше и не искаше да се пръскат парите за щяло и нещяло. Но щом като нареждаше Учителя той веднага даваше необходимите пари. Не можехме да му се сърдим, защото преди десетилетия те бяха започнали с по няколко гроша. Но използваха една негова слабост, че обича сладкиши и курабии, подкупиха го без да се усети като спечелиха благоволението му. И го заблудиха.
към текста >>

15. 290. ТОДОР СТОИМЕНОВ И ПЪРВОРОДСТВОТО

ТОМ 5

По време на цялата Школа той бе най-довереното лице на Учителя, всички парични средства ги държеше той и беше ковчежника на Братството.
Изключително амбициозни хора. Аз искам да ви разкажа за едни курабии, за едни сладкиши, които спокойно могат да се оприличат към онази притча от Библията където навремето си продадоха първородството за паница леща. А тук се продадоха за едни курабии и сладкиши. След като си замина Учителя брат Тодор Стоименов бе обявен от всички за ръководител на Братския съвет. Той бе един от първите трима ученика на Учителя заедно с д- р Миркович и Пеню Киров. По време на цялата Школа той бе най-довереното лице на Учителя, всички парични средства ги държеше той и беше ковчежника на Братството. Беше пестелив, не обичаше да прахосва пари и когато трябваше да се даде някоя сума за братски цели много се опъваше и не искаше да се пръскат парите за щяло и нещяло. Но щом като нареждаше Учителя той веднага даваше необходимите пари. Не можехме да му се сърдим, защото преди десетилетия те бяха започнали с по няколко гроша. Но използваха една негова слабост, че обича сладкиши и курабии, подкупиха го без да се усети като спечелиха благоволението му. И го заблудиха.
към текста >>

16. 12. ШКОЛИТЕ - ОБЩИЯТ ОКУЛТЕН КЛАС И СПЕЦИАЛНИЯТ (МЛАДЕЖКИ) ОКУЛТЕН КЛАС

ТОМ 6

Външните ми средства и възможности бяха малки, но вътрешно се чувствувах богата и силна, по-богата и по-силна от тях.
То беше мое опитно поле. Тук аз прилагах това, което учех: да обичам ближните си и да им помагам. И макар и малко селце, то беше широко поле за работа. И аз раздавах с пълни шепи от онова, което знаех, което можех и което имах. Но 20 акво пък можеше да има да зная и може една млада, бедна селска Учителю? Външните ми средства и възможности бяха малки, но вътрешно се чувствувах богата и силна, по-богата и по-силна от тях. Аз можех на всекиго да се усмихна, да кажа добра дума, да дам съвет, да услужа и помогна нещо, ако се нуждаят или са болни. Това за тях се виждаше много. Те го ценяха и надценяваха. За мене се струваше обаче малко. Аз все намирах, че малко имам, малко зная и малко мога.
към текста >>

Той и съветваше, и просвещаваше, и лекуваше, и раздаваше и парични помощи понякога.
Започнах да разбирам и какво нещо е Учителят за хората. Какъв колос. Как се тълпят край Него какви ли не хора, с какви ли не нужди. И бедни, и невежи, и болни и страдащи от какви ли не мъчнотии и страдания. И Той можеше на всички да помага без изключение. Той и съветваше, и просвещаваше, и лекуваше, и раздаваше и парични помощи понякога. За какво ли не отиваха при Него. И всички приемаше с любов и търпение. И всички излизаха от при Него разтоварени, освободени от грижата, от товара, с който са отишли, излекувани, задоволени, спокойни, радостни, въодушевени и вдъхновени. И започнах да разбирам, че светът се нуждае от такива, именно хора. Но колцина са те?
към текста >>

17. 47. Бележки към спомените на Гради Колев Минчев

ТОМ 7

През ръцете му са минали много парични средства, но той не е бил склонен да пести и трупа пари.
След заминаването на Учителя той продължава да бъде загрижен за братя и сестри. Готов е бил да им помага в нужда. Застъпвал се е за братството пред обществото и разните организации. Имал е правилен подход на действие особено когато е действал сам. Тогава се е справял най-добре със задачата, която си е поставил. През ръцете му са минали много парични средства, но той не е бил склонен да пести и трупа пари. Можел е да има собствен имот и пари, но той не е имал такива желания. Гради е издържал брата си да учи и да завърши музикална академия. Издържал е майка си, посрещал е и изпращал братя и сестри от провинцията, помагал е на нуждаещи се, но не е бил разточителен. Обстановката в домът му беше скромна, но иначе беше чисто и приятно. Малко са тия, на които Гради не е помагал.
към текста >>

Трябва да кажа и това, че у Гради се яви желанието, това което е разказал да бъде отпечатано и разпространено чрез копирни средства, на което аз се противопоставих.
Нали това, което му носят се купува, но малцина вземат пари. И все пак, който отива при него не му носи само една супа. Всеки почти гледа да направи и нещо друго - кюфтенце, баничка и нещо сладко. Това съм виждала когато той ми разказваше спомените си. Дори понякога като съм при него някои са предлагали и аз да опитам нещо например. Трябва да кажа и това, че у Гради се яви желанието, това което е разказал да бъде отпечатано и разпространено чрез копирни средства, на което аз се противопоставих. Разказването опитностите на Гради с Учителя и записването им на пишеща машина, това беше начало на една работа за Школата на Учителя, защото онова, което той беше записал в съзнанието си като съвременник на Учителя, беше едно знание на Словото дадено чрез Учителя и претворено в живот дотолкова, доколкото той е могъл. Разказа на Гради за неговия живот бе една страница от живота на Школата на Учителя и понеже опитността на един ученик е опитност на цялата Школа, то давайки опитностите на Гради, ние описваме част от живота на Школата, ние описваме претвореното Слово на Учителя, което е живият хляб за душите и което се въплътява в плът чрез живота на един негов съвременник. По този начин ние работихме за Гради да напише опитностите си, а Гради работеше за Школата, а Невидимата Школа се погрижи за Гради като внуши чрез добри мисли и желания на някои от останалите живи съвременници на Школата да се отзоват и му съдействуват в неговия бит. По този начин кръгът се затвори. Ние жертвахме време, сили и труд за Гради, той работеше за Бога, а невидимата Школа задвижи нещата отгоре и всичко това, което съдействуваше на Гради в неговия бит стана видимо и реално.
към текста >>

Той закупи с негови лични средства касетките, с които трябваше да работя и да записвам гласа на Гради, които не бяха евтини за онези години. 2.
градина" N6 5, ап. 34, декларирам следното: 1. През есента на 1986 г. д-р Вергилий Кръстев ме привлече за своя сътрудница и като първа задача ми бе дадена от него да запиша опитностите и житейския път на Гради Колев Минчев. Понеже за пръв път работех такава работа той ми изработи план, който трябваше да спазвам. Той закупи с негови лични средства касетките, с които трябваше да работя и да записвам гласа на Гради, които не бяха евтини за онези години. 2. Работата ми с Гради Минчев бе свързана с много затруднения, понеже той страдаше от болестта на Паркинсон и беше крайно раздразнителен и своенравен. Но за сметка на това умът му беше бистър и ясен. Работата вървеше много трудно, защото той се опитваше да ръководи този процес, който стигаше понякога до разиграване от негова страна. Поставяше различни условия и пречеше на собствената си работа. Вергилий Кръстев непрекъснато ме предупреждаваше, че той ще се опитва да ни разиграва, което и ставаше. 3.
към текста >>

18. 29. УРОКЪТ КЪМ ЕДНОГО, БЕ УРОК КЪМ ВСИЧКИ

ТОМ 8

Накрая се стигна до там, че някои братя и сестри в почтена възраст останаха без препитание и парични средства.
Единият метод бе да се научи как да съхранява. А другият метод бе, да се научи как да оценява благата, с които човек борави и разполага. Тя научи този урок. Но имаше други братя и сестри на Изгрева, които не научиха този урок. Тогава трябваше сами да учат какво значи непослушание към урока, който е предал Учителят на ученика, защото този урок към едного на Изгрева бе урок към всички. Накрая се стигна до там, че някои братя и сестри в почтена възраст останаха без препитание и парични средства. Някои дочакаха до онази пределна възраст, към която държавата отпускаше социална пенсия на бедните и изоставените от обществото свои граждани. Доживяхме да видим и това, което бе плесница за всички, които слушаха Словото на Учителя, но не изпълняваха онова, което Той говореше като правила и задачи на ученика. Първото задължение на ученика бе да изкара с честен труд прехраната си. И със своят труд да бъде полезен на обществото, в което живее. А чрез живота си да прилага Учението на Учителя.
към текста >>

19. 29. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ ИДЕЙНИ МУЗИКАНТИ

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

ТОМ 8

Брат Борис се така ангажира, събрахме пари, направиха им и им подариха по един костюм, понеже бяха решили, че трябва така да живеят съвсем скромно, без всякакви излишни парични средства и всякакви излишъци в живота въобще.
Те бяха много интересни хора. Тя разказваше за себе си, че са били много богати, но бездетни и решават да си продадат цялото богатство и тръгват да свирят, да дават концерти, не да дават концерти на разглезени хора, които си плащат скъпите билети, отиват на концерти със скъпи облекла, но започват да дават концерти, тя с цигулката, той й акомпанира с китарата в болници, затвори... и така обикалят света с едни много скромни дрехи, почти с един костюм само. Казва, че когато някой път в гората замръкват, там остават да спят. И тя беше написала едни много интересни нейни пиеси и свири една пиеса "Заека и костенурката". Такава една програмна музикална творба и след това заминаха за някъде, даже тука им подарихме костюми. Брат Борис се така ангажира, събрахме пари, направиха им и им подариха по един костюм, понеже бяха решили, че трябва така да живеят съвсем скромно, без всякакви излишни парични средства и всякакви излишъци в живота въобще. КОЛЮ ГРЪБЛАШЕВ А друг един случай има също с брат Колю Гръблашев. Той каза, че много често неговият ръководител, и нощно време когато спи го взема със себе си, за да помагат в най-различни случаи. А някой път казват: "Легни да спиш, за да те взема да отидем еди къде си". И така веднъж той го взема и го завежда в Америка. В това време в някакво си езеро ли или река е било, става голяма буря и параходчето, в което са били пътниците се обръща и настава паника и те отиват да спасяват.
към текста >>

И тя заболява един ден много сериозно и някакъв си лекар от Русе й помага, възвръща й здравето, обаче на брат Ватев в това време така, оскъдни им са средствата и казва: "Извинете, докторе, но аз в момента не мога да ви платя" и той казва: "Оставете, аз се радвам, че тя се възстанови".
Такова нещо беше призовал Учителят тогава. НИКОЛА ВАТЕВ Веска: Този е Никола Ватев, да. О, Никола Ватев, аз съм го виждала един хубав, аз го помня имаше хубави сини очи, не знам дали вие знаете една негова опитност. Той по време на войната, не знам обаче коя война, той имал съпруга, която се казвала Величка. И двамата са в Братството. И тя заболява един ден много сериозно и някакъв си лекар от Русе й помага, възвръща й здравето, обаче на брат Ватев в това време така, оскъдни им са средствата и казва: "Извинете, докторе, но аз в момента не мога да ви платя" и той казва: "Оставете, аз се радвам, че тя се възстанови". Минава време, брат Ватев отива на война. Не мога да ви кажа коя война. И като се връща от фронта с раницата, със снаряжението, вижда на улицата на град Русе една погребална процесия и разбира, че погребват неговата съпруга Величка. Сега, този лекар, който я бил излекувал в един момент бива жестоко нападнат и оскърбен от цялата общественост в гр. Русе, понеже не успява да излекува някакъв си войник и винят него, че той не е проявил достатъчно осторожност или съвест като лекар.
към текста >>

20. 23. КЪДЕ ЖИВЕЕ ИСТИНАТА И КЪДЕ СЕ ПОДВИЗАВА ЛЪЖАТА

Писмо до Величка Няголова - Париж, 14.07.1997 г. от Вергилий Кръстев

ТОМ 8

И то с мои парични средства.
А какво ще бъде вашето решение, то си е ваша работа. 5. Единствено аз съм отпечатал сведения за Бертоли и благодарение на мене той има историческа проекция. Вече никой не знае в България, че е съществувало такова лице. Единствено в "Изгревът" може да се намери нещо написано за него. Но това съм го направил аз, а не някой друг. И то с мои парични средства. Същото се отнася за Анина Бертоли, чийто спомени съм поместил в том VII, от стр. 648 до 672, както и за Мариета Бертоли от 673 до 682 стр. Публикувал съм снимки за тях в том VII - N 33, 34, 35, 36, 37, 40, 44, 45 и 46. По този начин те остават в историята. Но благодарение на мен и моят труд. 6.
към текста >>

21. 09 - 137. КОЙ ГОВОРИ В ТЕБ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Едни с парични средства, а други с личен труд.
137. КОЙ ГОВОРИ В ТЕБ През 1922 година се строеше сградата на братската градина в Айтос. В тая обща акция бяха привлечени приятели от града и селата. Всеки искаше да вземе участие в това общо братско дело, кой с каквото може. Едни с парични средства, а други с личен труд. Зидовете растяха, а складираните камъни и други материали бързо се свършваха. Този ден беше неделя. Една значителна по численост група свличаше камъни от близката височина долу до равното, откъдето се товареха на конски или волски коли и се возеха до мястото на строежа. В бригадата участваха хора от разни възрасти. Дядо Никола от Айтос бе един от най-възрастните, а бе взел на кръста си един доста голям камък и с мъка слизаше по сипея, когато брат Иван Манев от Карагеоргиево го закачи: „Ех, дядо Никола, както си взел този голям камък, отде да се найде някоя къпина да те спъне, голям смях ще стане!
към текста >>

22. 26 - 00. СПОМЕНИ ОТ СЪБОРА НА БЯЛОТО БРАТСТВО, СЪСТОЯЛ СЕ НА 19 АВГУСТ 1922 г. В ГРАД ТЪРНОВО

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Атанасов Попов.

ТОМ 10

Тогава шосета и превозни средства нямаше, затова трябваше да пропътувам 60 километра пеша до най-близката ж.п.
ГЕОРГИ АТАНАСОВ ПОПОВ /1898 - 1984/ СПОМЕНИ ОТ СЪБОРА НА БЯЛОТО БРАТСТВО, СЪСТОЯЛ СЕ НА 19 АВГУСТ 1922 г. В ГРАД ТЪРНОВО Учениците на Бялото Братство по традиция всяка година от 19 август до края на месеца си правеха Събор в различните градове на страната, където от всички села и градове се стичаха за тази среща с Мировия Учител - Петър Дънов. За мене са незабравими спомените от Събора, станал на 19 август 1922 година в Търново. С нетърпение очаквах уречения ден за тръгване от село. Тогава шосета и превозни средства нямаше, затова трябваше да пропътувам 60 километра пеша до най-близката ж.п. гара в град Ямбол. На другия ден, 1 7 август, потеглих за град Търново. Качих се на влака, който идваше от София. Какви бяха първите ми впечатления: Всички пътници бяха облечени в бели дрехи. В хор пееха песента „Братство, единство ние искаме", като че влакът принадлежеше на тези хора, които говореха на един език, пееха едни песни, отношения - братски и сестрински, всички бяха свои!...
към текста >>

От благодарност за всичко това Боковски е подарил лозето си на Бялото Братство, понеже Учителят не е приемал парични възнаграждения.
Болният страдал от ставен ревматизъм и сърцето му било съвсем отслабнало. След пристигането на Учителя болният още до вечерта се почувствувал добре и се привдигнал от леглото. Всички съседи, при камбанен звън са очаквали да чуят вестта за неговата смърт, обаче изненадата била голяма, след като той почнал да се поправя и след няколко дни е могъл вече да излиза от града. Скоро гражданството се научило за това рядко събитие и масово започнало да се приближава към Учението на Бялото Братство и по-специално към Учителя за помощ от различен характер. Боковски е оздравял напълно и след това е живял до 82 години. От благодарност за всичко това Боковски е подарил лозето си на Бялото Братство, понеже Учителят не е приемал парични възнаграждения. Тези данни ги научих от една сестра, близка на дъщерята на Боковски, разправяни й лично от нея. На другия ден, 18 август сутринта с група братя и сестри слязохме в града. Първото нещо, което спря нашето внимание, бяха разлепените афиши със съдържание: Утре, 19 август т.г. митрополит ...(забравих името) кани г-н Петър Дънов на диспут и т-н. В салона на читалище „Надежда".
към текста >>

23. ИВАН ЦЕРОВ V. ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

В туй отношение дейността на Варненската община се изразява: 1) в грижите й да изнамери средства за църковно-училищното дело; 2) в борбата на самата община и 3) в борбата по църковния въпрос.
В началото на последнята година бил повикан от Ески-Джумая за учител П. Р. Славейков, който обаче скоро напуснал Варна, понеже заминал за Цариград, да вземе участие в българския превод на Библията от протестантските мисионери. Расте по-нататък българското училище във Варна (гледай първите дадени от мене в „Годишника на Варненската девическа гимназия" през 1897/98 г. материали за историята на учебното дело във Варна, стр. 35-50), влива то безспорно нови животворни сокове, отваря заслепените очи и на доста гъркомани българи, крепне и се засилва с него българската община, особено след като на 14 февруарий 1865 година българите във Варна нагодяват и своя църква в долния етаж на училището си, с което дело напълно се самоопределят като отделна нация в града, та общината им добива характер на истинска и здрава църковно-училищна община, какъвто имаха по онова време другите общини в България, които именно и дадоха едно силно и стегнато устройство на българския народ в борбата му по църковния въпрос. В туй отношение дейността на Варненската община се изразява: 1) в грижите й да изнамери средства за църковно-училищното дело; 2) в борбата на самата община и 3) в борбата по църковния въпрос. По първия въпрос, вън от щедрите помощи и дажби, що малката българска община във Варна си налагала, тя искала и външни помощи, прибягвали и до заеми и лотарии. По-значителни външни помощи през 1864/65 година са от Тулчанската българска община 2890 гроша и от Цариградската - 3186 гроша. Последнята горещо поддържала българщината във Варна, което се дължи главно на П. Р. Славейков, който чрез вестника си „Македония" зове общини и читалища да подкрепят материално варненските си сънародници. По втория въпрос - уредба на самата община - тя разширява кръга на дейността си с устрем да стане главно средище, което да поеме и ръководи народоцърковните работи в целия Варненски окръг.
към текста >>

Дядо Симеон е подкрепил с парични помощи и доста ученици да следват висше учение в странство.
- Бъди неумолим към ония, които пакостят на другите и на общото, а състрадателен към тия, които прегрешат на тебе (38). - Колкото човек превъзходствува по власт, толкова е длъжен да бъде пръв и по своите добродетели (40). -Достойнството на един началник състои не в това да направи един град от малък голям, а да го обърне от развален в благонравен (44). Бързо възнаграждавай ония, които са достойни за награда, а бавно наказвай виновните (88)." Сега дядо Симеон превежда с обстойни и здраво обосновани изяснения творенията на известния писател през среднобългарската епоха Теофи-лакта Охридски. Свършил е вече 20 от неговите писма. Дядо Симеон е подкрепил с парични помощи и доста ученици да следват висше учение в странство. Покрай прякото свое високо призвание - уредба на църковния живот - той е влял широка струя и от чисто просветно въздействие в епархията си, особено в град Варна, данни за което се изнесоха достатъчно. Тъй, грамадният напредък на българското учебно дяло във Варна през един 62-годишен период от откриване на първото народно училище в този град се дължи много и на тласък и напътване, давани от митрополита Симеона. Ще посоча този напредък в паметния ден на 50-годишно труженичество на високочтимия мастит йерарх и чрез цифри, които говорят по-силно от всяко описателно средство. Ето ги: Наместо скромната къща на Пейка Пенев, служила през 1860 година за първо българско училище във Варна с 40 български деца при учителя К. Арабаджиев и наместо две училищни помещения, едното общинско (църквата „Св.
към текста >>

24. 8. КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ И МОНАСТИРЪТ „СВЕТИ КОНСТАНТИН КРАЙ ВАРНА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Катр поел управлението на монастира, той положил грижи и изразходвал материални средства за неговото подобрение.
Устово (Смолянско), ръкоположен в 1857 г. за свещеник в гр. Варна от варненския гръцки митрополит Порфирий, който впоследствие става първи български енорийски свещеник и отваря първия български параклис „Св. Архангел Михаил" в гр. Варна, през 1865 г. Катр поел управлението на монастира, той положил грижи и изразходвал материални средства за неговото подобрение. Обаче гръцката община е влязла в спор с него, вследствие на което той завел дело. От едно писмо под № 331 от 25 юний 1869 г. на варненската българска община до председателя на русенската, ето какво се пише: „Преди няколко дена замина оттука за градът Ви негово Преподобие поп Констандин, комуто тръгнуванието стана внезапно, та не можахми да го снабдим с приличното препоручително писмо. Той дойде в градът Ви, за да прави давия за труда си и иждивените си пари връх направата на гръцкий монастиря „Свят. Констандина". Реченний може да Ви е разказал подробно за сичките случки и пречки крлкото посрещнах тука пред Правителството от страна на тукашната гръцка община: Заради това Ви молим да му спомогните всеки случай, та да си намери правото.
към текста >>

До създаването на българската Екзархия (28.11.1870 г.) „монастирът" е бил общо притежание на християнското население във Варненската околия, без разлика на народност, понеже бил строен с негови средства.
Варна и с. Царево (Кестрич), между които е имало и чисти българи. За извършване на богослужението е имало или постоянно духовно лице, нещо като „игумен", какъвто е бил йеромонах Агапий, или монастирски „векилин", както се нарича свещ. Константин Дъновски (в писмото под №425), или се редували свещеници от града и с. Царево. Още в турско време „монастирът" е служил за летуване на варненски чорбаджии, които са наемали стаи и са прекарвали лятото в него, под звуковете на латерни, армоники, дайрета, песни и веселби. До създаването на българската Екзархия (28.11.1870 г.) „монастирът" е бил общо притежание на християнското население във Варненската околия, без разлика на народност, понеже бил строен с негови средства. Обаче, спед създаването на независима българска църква, с издаването на височайшия Султански ферман, в който се определяха и епархиите в Екзархийската област, „монастирът", наедно с неговия инвентар, е бил присвоен от Варненската гръцка община, която го е владеела, докато по съдебен ред той е бил отнет от нея и предаден, вместо на митрополията, на Варненската окръжна постоянна комисия. Считаме за излишно да излагаме подробно хода на това дело. Въпросът обаче за незаконното владение на „монастира" от гръцката община е бил повдигнат от варненската българска община още през турско време. Това виждаме от едно поверително писмо на варненския руски вицеконсул под №40 от 30 април 1874 г. до А. Н.
към текста >>

Преимуществено българите указват в своето прошение, на подворието и митрополитския храм, при постройката на който, през 1840 г.. те взимат най-деятелно участие, както със своите парични вноски, така и необходимия за зданието материал, бил доставян от селяните българи, както за това свидетелствуват съхраняващите се в ръцете на селяните и джумалиоглар (джумалийци), които са внесли 90 хиляди пиастри (гроша) срещу квитанции от тогавашните старей и архиерея.
до А. Н. Мошкин, руски генерален консул в гр. Русе, което се пази в архива на музея. Ето какво се пише в писмото: „Имам чест да донеса за Ваше сведение, че с миналата поща българската община изпрати в Екзархията едно прошение с 220 подписа, с което общината възлага на Негово Блаженство Антима да ходатайствува пред когото следва, да се отстъпят за българското население на Варна две от петтях градски църкви и един от двата монастира, които се намират на север от Варна, на разстояние 7-10 километра, на брега на морето, които монастири се намират изключително в ръцете на варненци." „Като се изключи от числото на петтях църкви храмът „Св. Николай", построен от капиталите, завещани от починалия одески почетен градоначалник Николау, от което храмът получил названието „Москов Клисеси", българите в прошението до Екзарха, изявяват претенция за всички останали градски храмове, от които два големи и два малки, за които се съобщава, че варненци са ги строили до възникване на съществующите сега двойни несъгласия. Преимуществено българите указват в своето прошение, на подворието и митрополитския храм, при постройката на който, през 1840 г.. те взимат най-деятелно участие, както със своите парични вноски, така и необходимия за зданието материал, бил доставян от селяните българи, както за това свидетелствуват съхраняващите се в ръцете на селяните и джумалиоглар (джумалийци), които са внесли 90 хиляди пиастри (гроша) срещу квитанции от тогавашните старей и архиерея. На това основание те искат един от големите и един от малките градски храмове, както и един от двата монастира и чифлика, защото нито в един от тях няма монаси. Освен означените църкви и монастири, общината на варненци владее в града няколко дюкяни и магазина и една от градските обществени бани, доходът от които отива изключително в полза на гръцките училища, тогава, когато по уверението на българите, всичко това е било придобито, докато те не съставляват отделна от варненците община, са били наедно". „Макар че домогванията на българите, изказани в прошението до Екзарха, са сравнително умерени и по справедливост съставляват безпрекословна неотменимост на българския народ, обаче привеждането им в изпълнение ще срещне от страна на варненци силно противодействие. Не ще мине без биеница, а може би даже и без кръвопролития. Тия ренегати, ако е позволено да се изразим така, внуци и деца, които разновременно са се разделили, избягвайки турските насилия, са се преселили от околните села във Варна, са най-чисти българи, които после са станали граждани, досега водили против самите българи злобна, но скрита борба и това единствено само затуй, защото българите не заявявали открито за подялбата на общия имот.
към текста >>

25. IV.16 август, четвъртък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

В Цариград един християнин отишъл да се моли за парични средства и му се внушило да се отправи до тамошните мисионери, от които поискал две хиляди лева, защото Господ го бил изпратил.
Каква нужда от туй да даваме на хората да се бъркат в живота ни? Ами че то ще е същото, като да си разкрием стомаха, вените, мозъка и пр. - неща не само безполезни, но и вредни. Има, следователно, неща, които трябва да се пазят скрити, защото естеството им не търпи противното. Захлупеното мляко - казва поговорката -котки го не лочат. В Цариград един християнин отишъл да се моли за парични средства и му се внушило да се отправи до тамошните мисионери, от които поискал две хиляди лева, защото Господ го бил изпратил. Но мисионерът му отговорил, че ако Господ го е изпратил при тях, той щеше да има тая сума да му я даде, но щом я нямат, значи той сам е отишъл при тях. Мисионерите са прави, защото ако те имаха тези пари и не ги дадяха, щяха да са отговорни. Когато Господ ни даде известни благословения с особено предназначение, ако ги употребим не на място, ние ще сме отговорни. От неизпълнението на този закон се раждат много нещастия. Много често ние по нрав мязаме на онези десет души английски матроси, които в Египет се напили и цяла нощ гребали в завързаната лодка и не могли да стигнат парахода Ние често искаме Господ да ни благослови, викаме към Него и повидимому като че ли усърдно викаме, но понеже едновременно с нашия вик се привързваме и към света, то благословението не настъпва.
към текста >>

26. Наряди за 1925 г.

ТОМ 12

такива, които засягат общия ни живот и биха могли да се приложат със средствата, с които разполагаме.
В нея ще участвуват само определено число делегати от всяко братство. Делегати могат да бъдат братя и сестри, участвуващи в специалния, а така също и в общия клас. Предвижда се от вашия град (село) да пристигнат... души, за които ще се намери квартира. Като обща тема на тазгодишната среща се поставя: „Окултният ученик" (какъв трябва да бъде той: качества, постъпки, живот и пр.). Освен това ще бъдат разгледани и въпроси от чисто практичен характер, т.е. такива, които засягат общия ни живот и биха могли да се приложат със средствата, с които разполагаме. Като такива тукашните братя и сестри поставят: нашата книжнина (списания и др.) и образуване на един общобратски спомагателен фонд. Както по отношение на темата, така и на практическите въпроси, всяко братство трябва да вземе определено становище и го изнесе на срещата чрез своите делегати. Също така могат да бъдат изнесени и въпросите, които интересуват всяко братство поотделно. Умолявате се, щом получите настоящето писмо, веднага да съобщите ще можете ли да изпратите определеното число делегати или, ако не можете, то колко ще изпратите. Изобщо изпратете в най-скоро време списъка на делегатите, които ще изпратите и кога ще пристигнат тук, за да бъдат посрещнати.
към текста >>

По-голямата част от материялите за строеж (тухли, дръви, камани и др.) още от миналата година са приготвили; обаче необходими са и парични средства, пък с такива братството там май не разполага.
София, 24 юний 1925 год. Приемете нашите братски поздрави: КОМИСИЯТА 2) НАРЯД И УПЪТВАНИЯ от З.III.1925 година Люб.брат... М. Краев..., НЛ.К.БА Помолиха ме братята от с. Мъглиж (Казан. Околия) да съобща, че там през настоящата година започват постройката на един братски дом - салон. По-голямата част от материялите за строеж (тухли, дръви, камани и др.) още от миналата година са приготвили; обаче необходими са и парични средства, пък с такива братството там май не разполага. Ето защо обръщаме се към вас, ръководителя на кръжока, и към вас, драги братя, с молба да разгласите настоящето между всички братя и наши съмишленици, та които от тях желаят, да се притекат с парична помощ на Мъглижкото братство. За направеното от вас братята от Мъглиж предварително благодарят. Мъглижкото братство брои доста членове и постоянно нови, жадни за духовна храна, прииждат; а подходящо за целта помещение досега нямат. Нуждата най-после налага да има такова, а това ги принуди да се обърнат към всички братства в провинцията да поискат тяхната подкрепа и така да направят това благородно дело-общо дело. Всичко ще се адресира до брата: Черню Станчев в с.
към текста >>

27. XI. КОЙ И ЗАЩО И КАК СЕ ИЗДАВАТ „МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 13

С паричните средства, които са вложени в това издание, с труда, силите и енергията, изразходвани с това издание, може спокойно да се издаде някое томче от непечатаните беседи на Учителя.
Много добре съм запознат с всички проблеми и противодействия, които се явяват при една такава работа и познавам много добре цената на едно такова начинание и труд. Аз знам, че Вие можете да работите и в това съм убеден, защото аз не се лъжа в това кой може да работи и кой не. 3. Поставя се въпросът дали е уместно да се правят тези „Мисли за всеки ден" всяка година и да се хвърлят толкова много пари и труд. Освен това, което е най-важното според мен, това е една уловка и капан, поставен още навремето от мозайкаджийската бригада. И този капан лови онези, които могат да работят и ги отклонява от онази работа, която трябва да свършат фактически. 4. С паричните средства, които са вложени в това издание, с труда, силите и енергията, изразходвани с това издание, може спокойно да се издаде някое томче от непечатаните беседи на Учителя. Ето, това е проблемът и това е капанът, който е заложил навремето мозайкаджийската бригада, за да отстранява и отклонява онези, които могат да вършат някаква работа за делото на Учителя. 5. Въпросът за нарядите, които Учителят е давал в началото на Школата, имат своя история, която не се познава от това поколение. Ако Вие я познавахте, не бихте се съгласили на този етап да правите това, което не е необходимо. Нарядите се отнасят за Синархическата верига, когато тя съществува, работи ежедневно, ежеседмично и ежемесечно, така, както е работила по времето на Учителя, в първите години на Школата. Сега тя не работи, защото не съществува.
към текста >>

За тази постановка се изразходва много време, сили и средства.
Тя има свои правила, закони и принципи, които не се познават от сегашното поколение. Така че този огромен Ваш труд не е наряд, а са мисли и това е един опит, който датира от времето, когато бе направен процеса през 1957/58 година. Когато започнаха да излизат, аз отидох при Жечо Панайотов, който ги пишеше, и му казах и му доказах, че това не е по Учителя. Тогава той ми каза така: „Това го знам, но ние трябва да докажем, че съществуваме." Отидох при Борис и се разправях с него, а той ми заяви, че понеже няма начин за издаване, то те трябва да покажат на света, че не са умрели, а че са живи. Това беше тяхната постановка. За тази постановка се изразходва много време, сили и средства. А това време и сили на много хора можеха да се използват за онова, което друго поколение не можеше да свърши. Това поколение си отиде и не си свърши работата. И аз имам сега събрани мисли от двадесет години. А този труд и сили можеше да се вложи за други по-належащи неща. 6. По времето на Учителя Той е задавал задача всеки да изважда по- важни мисли от предната беседа, която Той е произнасял и да се правят резюмета, които са се четяли в клас.
към текста >>

28. 33. НЕЩО ЗА ПЪТУВАНЕТО НА БРАТ ПЕНЮ КИРОВ ИЗ БЪЛГАРИЯ

Жечо Панайотов

Пешком минавал от градче на градче, гдето някъде може би е използвал и превозни средства, но така са стигнали пеш до Сливенските минерални бани.
Този младеж не бил женен. Живеел със семейството на майка си и баща си в Бургас, обаче като вижда, че брат Пеню Киров от време навреме излиза из България, пожелал и той да го придружи в някое такова пътуване. Но брат Пеню вижда, че ще срещне съпротива от страна на майка си и баща си, които ще го възпират и уговорил го да не се сили да го следва, защото не е лесна работа. Но най-после той издействувал от майка си и баща си да го пуснат и тръгва с него в една такава обиколка. Обикновено брат Пеню Киров се е движил пеш. Пешком минавал от градче на градче, гдето някъде може би е използвал и превозни средства, но така са стигнали пеш до Сливенските минерални бани. Стигнали надвечер и трябвало да пренощуват, но това е било изглежда през лятото, на баните всичко заето, хотела, всички помещения, където можели да преспят и най-сетне като се примолили на съдържателя на хотела да ги приеме, той казал: „Само една стая има свободна, но тя е необитаема, в нея никой не смее да спи, защото се явяват някои духове там и ги смущават". Брат Пеню Киров рекъл: „Ние сме духовни хора и можем да пренощуваме там". И наистина настаняват се там да спят. Легнали си когато е станало време за спане и брат Пеню заспал. Но току-що заспал чува, че младежа Милкон се развиква и казвал на арменски, на турски, в смущението си каквото е успял да изговори.
към текста >>

Ако някои от поканените не може да присъствува било по причина, че не може да получи отпуска, било, че няма парични средства, то ръководителят да посочи друг брат или сестра от местния кръжок, които да присъствуват като негови заместници.
Той тогава кимна с глава и каза: „Пък аз помислих..." Искаше да каже, че тия писъмца, които ми даде да пусна, аз от любопитство съм поискал да услужа за да прочета какво пише. Така и той един вид си поправи мнението за мене, и моя кредит пред него порасна. По-късно през 1914 г. Учителят даде едно нареждане, посочва точно имената на братята и сестрите, които трябва да присъствуват на събора в Търново. Броят на присъствуващите трябва да бъде 70 души. Ако някои от поканените не може да присъствува било по причина, че не може да получи отпуска, било, че няма парични средства, то ръководителят да посочи друг брат или сестра от местния кръжок, които да присъствуват като негови заместници. Тогава, аз понеже се подвизавах доста ревностно и имах доверието на брат Пеню Киров и брат Стоименов, те намериха за добре да посочат и мен като заместник на брат Коста Стойчев, който по някакви причини не можеже да присъствува. Сестрата Величка Стойчева дойде, но той не можеше да дойде. И така имах и аз щастието да присъствувам на Търновския събор през 1914 г. Спомням си, когато прочетох дневника на брат Пеню Киров за преживяването му от посещенията на разни паланки, описва един случай от тогавашното село Рахманларе. То е Карловска околия, в Балкана.
към текста >>

29. 52. ПЪРВИ ЗАСЕДАНИЯ НА ВЪРХОВНИЯ БРАТСКИ СЪВЕТ В СОФИЯ

Жечо Панайотов

Разполагане с наличните парични средства, както и с тези, които ще постъпват в бъдеще.
Нямам на разположение протокола на събранието, но имам ясни спомени за по-важните решения. Ясно беше, че преди събранието по-важните братя са се срещали и определили дневния ред, както и предложенията, които ще се направят за одобряване от това събрание на Върховния братски съвет. Първите важни решения на Върховния братски съвет, бяха: 1. Избиране „постоянно присъствие" в София, наречено Братски съвет, състоящ се от седем души: Тодор Стоименов, Боян Боев, Борис Николов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов и Жечо Панайотов. Негова задача: грижи за стопанисване братските градини на Изгрева, поддържане салона за братските събрания, трапезарията и други малки сгради. Разполагане с наличните парични средства, както и с тези, които ще постъпват в бъдеще. Да се поддържа връзка с братските кръжоци в провинцията, които си имат свое автономно ръководство. Съответните досегашни техни ръководители си оставаха по местата. Да се положат съответни грижи за отпечатване неиздадените досега беседи и лекции на Учителя. Да се продължи живота на Школата на Учителя, като редовно се четат беседи и лекции в салона на Изгрева, през дните и часовете, както това е било през време на Учителя. 2. Избиране „финансов съвет", който ще има задача да следи състоянието на материалните средства на Братството в София, както и за недвижимите имоти на Изгрева.
към текста >>

Избиране „финансов съвет", който ще има задача да следи състоянието на материалните средства на Братството в София, както и за недвижимите имоти на Изгрева.
Разполагане с наличните парични средства, както и с тези, които ще постъпват в бъдеще. Да се поддържа връзка с братските кръжоци в провинцията, които си имат свое автономно ръководство. Съответните досегашни техни ръководители си оставаха по местата. Да се положат съответни грижи за отпечатване неиздадените досега беседи и лекции на Учителя. Да се продължи живота на Школата на Учителя, като редовно се четат беседи и лекции в салона на Изгрева, през дните и часовете, както това е било през време на Учителя. 2. Избиране „финансов съвет", който ще има задача да следи състоянието на материалните средства на Братството в София, както и за недвижимите имоти на Изгрева. Изпълнява по този начин ролята на Проверителен съвет. В този Финансов съвет бяха назначени: Никола Антов, Манол Иванов и Жечо Панайотов. Възложи се на финансовият съвет да установи наличната сума в пари и други ценности, оказали се в жилището на Учителя, съхранявани от Него приживе, като братски средства, постъпвали с течение на времето от братя и сестри. Също да се направи опис на вещите, мебели, дрехи и други, в жилището на Учителя, които да се подредят като музей, под грижите на музеен комитет, назначен от Братския съвет в София. Преди да стане това събиране, Никола Антов е отишъл при старите братя от Изгрева.
към текста >>

Възложи се на финансовият съвет да установи наличната сума в пари и други ценности, оказали се в жилището на Учителя, съхранявани от Него приживе, като братски средства, постъпвали с течение на времето от братя и сестри.
Да се положат съответни грижи за отпечатване неиздадените досега беседи и лекции на Учителя. Да се продължи живота на Школата на Учителя, като редовно се четат беседи и лекции в салона на Изгрева, през дните и часовете, както това е било през време на Учителя. 2. Избиране „финансов съвет", който ще има задача да следи състоянието на материалните средства на Братството в София, както и за недвижимите имоти на Изгрева. Изпълнява по този начин ролята на Проверителен съвет. В този Финансов съвет бяха назначени: Никола Антов, Манол Иванов и Жечо Панайотов. Възложи се на финансовият съвет да установи наличната сума в пари и други ценности, оказали се в жилището на Учителя, съхранявани от Него приживе, като братски средства, постъпвали с течение на времето от братя и сестри. Също да се направи опис на вещите, мебели, дрехи и други, в жилището на Учителя, които да се подредят като музей, под грижите на музеен комитет, назначен от Братския съвет в София. Преди да стане това събиране, Никола Антов е отишъл при старите братя от Изгрева. А аз за тях тогава бях още млад и не съм бил в тази група на Тодор Стоименов, Боян Боев, Георги Куртев и други. Застанал пред тях с пистолет на кръста и заявил следното: 1. Аз искам да бъде избран в Братския съвет и специално да се образува Финансов съвет, за да контролирам материалното положение на Братството. 2.
към текста >>

30. 53. ДЕЙНОСТ НА БРАТСКИЯ СЪВЕТ В СОФИЯ. ОПИСЪТ НА ПАРИТЕ И ЗЛАТОТО

Жечо Панайотов

/Размишления -1965/1970 г. от Жечо Панайотов/

Направената ми чест ме зарадва, бях вече на възраст над 50 години, значи преценен съм, че ще мога да бъде полезен с познанията ми, а най-вече с честното ми отношение към парични и други блага, които ще ми бъдат поверени.
53. ДЕЙНОСТ НА БРАТСКИЯ СЪВЕТ В СОФИЯ. ОПИСЪТ НА ПАРИТЕ И ЗЛАТОТО Непосредствено след тези заседания на Върховния братски съвет, ръководителите се разотидоха по градовете си. Поменатите седем братя от София, действуващи като Братски съвет, имахме първо заседание на 5 януари 1945 г. Тогава, естествено се промисли за най-належащите работи, а именно, кой какво ще върши. За себе си ще кажа, че изобщо включването ми в Братския и Финансовия съвети, бе изненада за мен. Направената ми чест ме зарадва, бях вече на възраст над 50 години, значи преценен съм, че ще мога да бъде полезен с познанията ми, а най-вече с честното ми отношение към парични и други блага, които ще ми бъдат поверени. В това първо заседание, видях се натоварен с длъжностите: главен касиер, счетоводител и протоколист. Такъв бях в продължение на 14 години /1945-1958 г./ По него време, у брат Боян Боев се намираше наличност пари, постъпили от братя и сестри след завръщане от с. Мърчаево. Когато той на няколко пъти е искал да ги предаде на Учителя, отказвано е получаването им. Така, той сега ми ги предаде и това беше първото постъпление в касата към 800 000 лв. Внесох ги влог в Софийска популярна банка, на мое име, както бе нареждането на Братския съвет.
към текста >>

януари, пристъпихме към преброяване паричните суми, оказали се в жилището на Учителя, на 27.XII.1944 г.
Така, той сега ми ги предаде и това беше първото постъпление в касата към 800 000 лв. Внесох ги влог в Софийска популярна банка, на мое име, както бе нареждането на Братския съвет. По тази сметка работехме в продължение на няколко години. По-късно, можахме да открием сметка и на името на Верска общност „Бяло Братство", гдето прехвърлихме сметката ни, но тогава вече разполагахме с малки суми. Тримата членове на Финансовия съвет, още в следващите дни на м. януари, пристъпихме към преброяване паричните суми, оказали се в жилището на Учителя, на 27.XII.1944 г. Следва да поясня, че до тази дата, за наличности в пари и други ценности, е знаела само сестра Савка Керемидчиева, която е помагала на Учителя за сортирането и настаняването им в шкафове и чекмеджета. Вечерта на 27.XI1.1944 г. всичко това бе изнесено от жилището на Учителя и пренесено в дома на Манол Иванов. Там започнахме да се събираме тримата и преброихме банкнотите, сребърните монети и намиращите се в една касетка 155.50 златни монети /половината наполеони и другата половина - турски лири: 77.3/4 + 77.3/4/. Не си спомням, по какви причини не се състави някакъв протокол за сумите в банкноти и за сребърните монети.
към текста >>

В същият протокол е посочено подробно, за какво са изразходвани тези средства за братски цели /отпечатване 50 тома беседи и лекции, откупуване правата на осем наследници на Учителя, внесена сума за „Заема на свободата" и др.
Не си спомням, по какви причини не се състави някакъв протокол за сумите в банкноти и за сребърните монети. Последва разпореждане от Братския съвет, банкнотите да се предадат веднага на съхранение у няколко доверени братя; такива се посочиха: Георги Куртев - Айтос, Минчо Сотиров - Бургас, Борис Николов - София, Никола Антов - София и Манол Иванов - София. Също бе предадена сумата 500 000 лв. и на Панайот Ковачев - Стара Загора. За да посоча общия размер на банкнотите и сребърните монети, ще използувам протокола на Братския съвет от 29.XI.1957 г., гдето е установено, че цялата наличност е била 5,950,176 лв. В същият протокол е посочено подробно, за какво са изразходвани тези средства за братски цели /отпечатване 50 тома беседи и лекции, откупуване правата на осем наследници на Учителя, внесена сума за „Заема на свободата" и др. Също купената печатарска машина за 1,200,000 лв/. За да не се види някому, че тези суми са твърде големи, ще припомня, че през 1952 и 1962 години, у нас се извършиха два пъти обмяна на банкнотите със съответно намаление. Така, през 1952 г. българският лев се преоцени 250 към 1. Това значи, 1000 лева от ония стари пари, струваха вече 4 лева!
към текста >>

В тези обяснения са изложени събитията, във връзка с паричните средства на Братството ни, от 1945 до 1958 г.
Тази е стойността на лева и днес, когато пиша тия редове. А през 1962 г. стана нова смяна на парите 10:1. За 1 лев се получиха 10 стотинки. Към тази част от спомените ми, прилагам едно обяснение от три страници, написани от мен на пишеща машина и предадени на Комисията от държавен контрол, направила ревизия на Братството ни през 1957-1958 г. В тези обяснения са изложени събитията, във връзка с паричните средства на Братството ни, от 1945 до 1958 г. Следва да опиша историята и на златните монети, оставени от Учителя. Още първия ден, когато започнахме проверката, Манол Иванов представи касетката, както му е била предадена. Намери се нейният ключ, отворихме я и тримата се наредихме да установим какво има вътре. Злато, като злато! Прехвърлихме ги един по един, записвахме подробно по вид - наполеони и турски лири.
към текста >>

След приключване работата с паричните средства, което стана набързо, на Финансовия съвет предстоеше да направи опис на вещите на Учителя, както и на множество домакински вещи на Братството, оказали се на тавана над братския салон на Изгрева.
възхитени от подарената им от Учителя книжка „Завета на цветните лъчи на светлината", са му поднесли по една златна монета. Може би по-късно и да е послушал нечий съвет и е купил известен брой златни монети. Така седи работата със златните монети. Ние, обаче ги ценяхме само затова, че до тях се беше докосвал Учителя! Бяха „реликви" на Братството! След приключване работата с паричните средства, което стана набързо, на Финансовия съвет предстоеше да направи опис на вещите на Учителя, както и на множество домакински вещи на Братството, оказали се на тавана над братския салон на Изгрева. Ключовете на всички помещения, стаите на Учителя и други, се пазеха у Манол Иванов. Обикновено в празничен ден и в свободни часове, преглеждахме къде каквото се намери и съставяхме описи. Онова, което следва да отбележа е, че в гардероба, скрина и други се намираха доста костюми, зимно и лятно долно облекло; от последното имаше доста различни горни ризи, бельо, шалове, подарявани на Учителя от братя и сестри, но съвсем неупотребявани. Имаше и доста нови одеала, домашно тъкани или фабрични, напълно запазени. Впоследствие, определихме на всички членове от Братския съвет по един комплект нови, неупотребявани долни дрехи, шалчета, кърпи за лице и за нос, които им се предадоха за спомен от Учителя.
към текста >>

31. 83. ДОБРАТА МОЛИТВА

Тази малка жертва може да бъде загуба на време, средства или да изисква някакво усилие.
мисълта ни е чиста и е посветена да работи за изграждане на онова духовно тяло, тъй потребно за правилното ни развитие в по-нататъшният наш живот. Духът ни казва: „Запазих те от отрицателните сили, ела сега, ти ученико и се подготви да работиш с Добродетелта и Правдата - две важни качества в твоят характер. Сега е време за това, защото те имат приложение предимно на физическия свят." Възприели чрез Божественото присъствие чисти мисли, идваме до състоянието „Да служим на Господа с радост", както предвижда Добрата молитва. Може да поразгледаме, какво значи човек да служи на Бога с радост. Преди всичко, служенето е проявление на малките жертви, които човек следва да направи към някое Божие създание - човек, животно или растение. Тази малка жертва може да бъде загуба на време, средства или да изисква някакво усилие. В такъв случаи, човек е разположен да се подвоуми за извършването на такава жертва. Именно от това подвоумяване трябва да преминем към радост. Тогава сме изпълнили смисъла на този ключ - да служим на Бога с радост. ШЕСТИ КЛЮЧ: „ЖИВОТА СИ, КОЙТО ПОСВЕЩАВАМЕ НА ТЕБЕ, ЗА ДОБРОТО НА НАШИТЕ БРАТЯ И БЛИЖНИ, ТИ БЛАГОСЛАВЯЙ" Истинският ученик непременно е посветил живота си на Бога. Това значи изоставяне на много от своите навици на обикновения живот, постигнал е свободата.
към текста >>

Словото бе на разположение, но отпечатването не ставаше лесно; вложените парични средства не се връщаха скоро, годините минаваха, от много места се казваше: „Дайте ни новите беседи, които Учителят постоянно говори!
В нашата епоха, Словото на Учителя бе запазено за нас учениците, за народа и за цялото човечество, благодарение изкуството стенография, това фотографиране на речта. Говореше Учителят, а трите сестри стенографки записваха в продължение на един час и повече, всяка изказана от Учителя мисъл. Така тези фотографии на речта на Учителя, дешифрирани и прочетени на Учителя, напечатваха се и ставаха достояние на всички нас. Ще спомена нещо и за печатането на беседите и лекциите, за което имам личен спомен. Включи ме Учителят да участвувам като наи- малък работник, помагах каквото се изискваше от мен. Словото бе на разположение, но отпечатването не ставаше лесно; вложените парични средства не се връщаха скоро, годините минаваха, от много места се казваше: „Дайте ни новите беседи, които Учителят постоянно говори! " Така нашето книгопечатане вървеше трудно, докато най-после Учителят ни даде „Божествения начин" за тази работа. Тогава ние започнахме да получаваме безплатно книгите - беседи и лекции, а средствата се набираха пак от нас по неусетен начин. Задачата бе дадена към 1936 г. - всеки ден пускахме по едно левче в касичка с думите: „Както аз пускам един лев вл касичката, така всички хора по лицето на Земята да пускат по един лев за Божественото! " По-нататък дойде период, когато отпечатването на Словото срещна нови мъчнотии, стигнахме почти до невъзможност.
към текста >>

Тогава ние започнахме да получаваме безплатно книгите - беседи и лекции, а средствата се набираха пак от нас по неусетен начин.
Така тези фотографии на речта на Учителя, дешифрирани и прочетени на Учителя, напечатваха се и ставаха достояние на всички нас. Ще спомена нещо и за печатането на беседите и лекциите, за което имам личен спомен. Включи ме Учителят да участвувам като наи- малък работник, помагах каквото се изискваше от мен. Словото бе на разположение, но отпечатването не ставаше лесно; вложените парични средства не се връщаха скоро, годините минаваха, от много места се казваше: „Дайте ни новите беседи, които Учителят постоянно говори! " Така нашето книгопечатане вървеше трудно, докато най-после Учителят ни даде „Божествения начин" за тази работа. Тогава ние започнахме да получаваме безплатно книгите - беседи и лекции, а средствата се набираха пак от нас по неусетен начин. Задачата бе дадена към 1936 г. - всеки ден пускахме по едно левче в касичка с думите: „Както аз пускам един лев вл касичката, така всички хора по лицето на Земята да пускат по един лев за Божественото! " По-нататък дойде период, когато отпечатването на Словото срещна нови мъчнотии, стигнахме почти до невъзможност. Но и тогава се намериха братя, които положиха много умение и труд, за да се отпечата всичко каквото можеше. Тия работници стигнаха дори дотам, че заложиха живота си за това дело.
към текста >>

32. 65. ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ОТ ЦЪРКВАТА

Тогава шосета и превозни средства нямаше, затова трябваше да пропътувам 60 км.
Тук изнасям спомена описан от един брат, който е бил на този събор. СПОМЕН От събора на Бялото Братство в град Търново на 19 август 1922 година описан от Георги Попов - град Пловдив Учениците на Бялото Братство по традиция си правеха събор, където от всички села и градове се стичаха, за тази среща с Мировият Учител - Петър Дънов. За мене са незабравими спомените от събора станал на 19 август 1922 г. в град Търново. С нетърпение очаквах уречения ден за тръгване от село. Тогава шосета и превозни средства нямаше, затова трябваше да пропътувам 60 км. пеша, до най-близката жп гара в град Ямбол. На другия ден, 17 август, потеглих за град Търново. Качих се на влака, който идваше от София. Какви бяха първите ми впечатления: Всички пътници бяха облечени в бели дрехи. В хор пееха песента „Братство, единство ние искаме", като че ли влакът принадлежеше на тези хора, които говореха на един език, пееха едни песни, отношения - братски и сестрински, всички бяха свои.
към текста >>

В никой случай нямаше да останете без средства.
За мене всичко беше загубено и аз се чудех откъде бих могъл да намеря пари за връщане. Не се мина обаче и пет минути чу се отговор с напевен глас. „Намери се-е! " Този глас продължаваше да вика и приближаваше към нас, докато се срещнахме и ми подаде портмонето. Като ми го подаде каза: „Братко, колко пари има вътре не знам, но колкото и да са, виждате ли този народ, това са все наши хора, които служат на Бога, на високият идеал. В никой случай нямаше да останете без средства. Само да се обадите, кесията ви сигурно щеше да се окаже недостатъчна да побере това, което щеше да ви се даде". Аз наново се насърчих и вече радостен потеглих с общата вълна, към лагера, който беше на югозапад от града. Лагерът беше разположен на хълма покрай лозята. Там имаше голямо братско лозе от 12 декара. То било подарено на Бялото Братство от търновския гражданин Боковски, затова, че е бил излекуван от Учителя, след като е бил напълно изоставен от лекарите, които са се видели в невъзможност да го спасят.
към текста >>

От благодарност за всичко това, Боковски е подарил лозето си на Бялото Братство, понеже Учителят не е приемал парични възнаграждения.
След пристигането на Учителя, болният още до вечерта се почувствувал добре и се повдигнал от леглото. Всички съседи при камбанен звън са очаквали да чуят вестта за неговата смърт. Обаче изненадата била голямо, след като той почнал да се поправя и след няколко дни е могъл вече да излиза из града. Скоро гражданството се научило за това рядко събитие и масово започнало да се приближава към учението на Бялото Братство и по-специално към Учителя за помощ от най-различен характер. Боковски е оздравял напълно и след това живял до 82 години. От благодарност за всичко това, Боковски е подарил лозето си на Бялото Братство, понеже Учителят не е приемал парични възнаграждения. Тези данни ги научих от сестра Иларионова, близка до дъщерята на Боковски, разправяни и лично от нея. На другият ден 18 август, сутринта с група братя и сестри слязохме в града. Първото нещо, което спря нашето внимание бяха разлепените афиши със следното съдържание: „Утре, 19 август т.г. митрополит / забравих му името/ кани г-н Петър Дънов на диспут и т.н. в салона на читалище „Надежда".
към текста >>

33. 97.ИЗБИРАНЕ НА ВЪРХОВЕН БРАТСКИ СЪВЕТ

Разполагане на наличните парични средства, както и с тези, които ще постъпват в бъдеще. 3.
Един образец на канцеларският тип човек. По професия беше счетоводител. За него Учителят е казвал: „Искате ли да имате касиер - изберете брат Жечо". Задачите, които си постави този Братски съвет бяха: 1. Грижите около Братското имущество, движимо и недвижимо в София и провинцията, и преди всичко, това на Изгрева. 2. Разполагане на наличните парични средства, както и с тези, които ще постъпват в бъдеще. 3. Да се поддържа връзка с Братските кръжоци в провинцията. Като сегашните тяхни ръководители си останат по местата си. 4. Да се положат съответните грижи за отпечатването на неиздадените досега беседи и лекции на Учителя. 5. Да се продължи живота на школите на Учителя, като редовно се четат беседи и лекции в салона на Изгрева през дните и часовете, както това е ставало през времето на Учителя. Под натиска на Антов и по негово предложение, без да се подозира уловката, която той поставя, братята от Братския съвет и въобще събранието приемат да има и „Финансов съвет", който ще има за задача да следи за състоянието на'материалните средства на Братството, движимото имущество и най-важното приходите и разходите на парите.
към текста >>

Под натиска на Антов и по негово предложение, без да се подозира уловката, която той поставя, братята от Братския съвет и въобще събранието приемат да има и „Финансов съвет", който ще има за задача да следи за състоянието на'материалните средства на Братството, движимото имущество и най-важното приходите и разходите на парите.
Разполагане на наличните парични средства, както и с тези, които ще постъпват в бъдеще. 3. Да се поддържа връзка с Братските кръжоци в провинцията. Като сегашните тяхни ръководители си останат по местата си. 4. Да се положат съответните грижи за отпечатването на неиздадените досега беседи и лекции на Учителя. 5. Да се продължи живота на школите на Учителя, като редовно се четат беседи и лекции в салона на Изгрева през дните и часовете, както това е ставало през времето на Учителя. Под натиска на Антов и по негово предложение, без да се подозира уловката, която той поставя, братята от Братския съвет и въобще събранието приемат да има и „Финансов съвет", който ще има за задача да следи за състоянието на'материалните средства на Братството, движимото имущество и най-важното приходите и разходите на парите. В този съвет разбира се кой ще влезне? - Никола Антов, щом като той е предложил това фатално за Братството решение и се натрапва той, като председател на този съвет. Пак по негово предложение, като член на този съвет да се приеме /Братята все още не разбрали злокобният замисъл/ неговият най-предан негов приятел Манол Иванов, който също се подвизаваше в братските среди. Вярно е, че като братски касиер и това беше на първо време, влезна в този съвет и Жечо Панайотов. Но какво можеше той да направи със своят мек и тих характер, срещу тези двама с твърдите си и брутални похвати?
към текста >>

Не бяха ли достатъчно способни да се справят с не кой знае, колко и какви големи грижи около материалните работи, и преди всичко паричните сметки, изключително честните и искрени, предани на делото, братята от Братския съвет: Стоименов, Боев, Борис, Жечо, Паша, а трябваше и Финансов съвет в ръцете на Никола Антов и Манол Иванов, които фактически командуваха този съвет, а оттам и Братството.
Вярно е, че като братски касиер и това беше на първо време, влезна в този съвет и Жечо Панайотов. Но какво можеше той да направи със своят мек и тих характер, срещу тези двама с твърдите си и брутални похвати? А по-късно играта беше предвидена, Жечо да бъде сменен, като братски касиер и с това отхвърлен от Финансовия съвет, и на негово място поставен друг приятел на Антов на име Коста Стефанов. Избирането на „Финансов съвет" - тази юзда на братската дейност, беше една от капиталните грешки на старейшените братя в това събрание, в което аз не присъствувах. Тази грешка беше фатална както за двамата най-активни и дейни братя Борис и Жечо от Братския съвет, така и за дейността на съвета и ликвидирането на Братството, като оформено общество. Не бяха ли достатъчно способни да се справят с не кой знае, колко и какви големи грижи около материалните работи, и преди всичко паричните сметки, изключително честните и искрени, предани на делото, братята от Братския съвет: Стоименов, Боев, Борис, Жечо, Паша, а трябваше и Финансов съвет в ръцете на Никола Антов и Манол Иванов, които фактически командуваха този съвет, а оттам и Братството. Манол Иванов си го спомням, със своя студен и рязък израз, голям симпатизант и приятел на Антов, с една случка. Той беше от Варна. Група братя вземахме инициативата да уредим някои неща във връзка с хигиената на Изгревския квартал. Стигнахме някъде и до неговата къща, една едноетажна добре направена, зидана. Стана въпрос за този дял на квартала и за клозетите, тъй като канализация още нямаше.
към текста >>

34. 98. ДЕЙНОСТТА НА БРАТСКИЯТ СЪВЕТ

Онези, които са имали възможност да проследят историята на Християнските общества след Христа, не може да не са видяли, че отначало в тези общества, както и във всички други, е трябвало да се избере човек, който да съхранява тяхните помощи, парични постъпления и други ценности необходими за обществото.
Това нещо, тази възможност за промяна, Братският съвет без да подозира тъмната уловка, се съгласява и приема тази промяна. А кой ще може да движи сметката? Разбира се „финансовият съвет", или по-точно Антов, като председател на този съвет. Това беше първото притягане на въжето около шията на Братството. Немската поговорка: „Парите управляват света" е била в сила навсякъде и във всички времена. Онези, които са имали възможност да проследят историята на Християнските общества след Христа, не може да не са видяли, че отначало в тези общества, както и във всички други, е трябвало да се избере човек, който да съхранява тяхните помощи, парични постъпления и други ценности необходими за обществото. В първо време, тези избраници са били както другите членове без особени права. Но впоследствие, по движението на парите и ценностите, тяхната дума почва да става решаваща. Присвояват си титла, за да се посочи и тяхното по- високо обществено положение за гражданските общества - „Епископ", а за манашеските - „Игумен". Бавно, но сигурно, държейки в ръцете си материалните ценности, те стават пълни господари на тези общества. По тази вече променена сметка, почват да се движат братските пари.
към текста >>

Тримата членова на „Финансовия съвет", още в следващите дни на месец януари са пристъпили към преоброяването на паричните суми оказали се в жилището на Учителя на 27 декември 1944 г.
В първо време, тези избраници са били както другите членове без особени права. Но впоследствие, по движението на парите и ценностите, тяхната дума почва да става решаваща. Присвояват си титла, за да се посочи и тяхното по- високо обществено положение за гражданските общества - „Епископ", а за манашеските - „Игумен". Бавно, но сигурно, държейки в ръцете си материалните ценности, те стават пълни господари на тези общества. По тази вече променена сметка, почват да се движат братските пари. Тримата членова на „Финансовия съвет", още в следващите дни на месец януари са пристъпили към преоброяването на паричните суми оказали се в жилището на Учителя на 27 декември 1944 г. „Следва да поясна - отбелязва Жечо, че до тази дата за наличността на пари и други ценности е знаела само Савка Керемидчиева, едната от трите стенографки, която е помагала на Учителя за подреждането, сортирането и поставянето им в шкафове и чекмеджета. Всичко това беше изнесено от жилището на Учителя и пренесено в дома на Манол Иванов. Там започнахме да се събираме тримата и преброихме банкнотите, сребърните монети и намиращи се в една касетка сто петдесет и пет и половина златни монети, като половината от тях бяха български наполеони, а другата половина турски лири и една златна монета - американска от 20 долара. За тези златни монети се състави протокол". Жечо, който дава тези данни казва, че не си спомня, по какви причини не са съставили протокол, за сумите в банкноти и за сребърните монети.
към текста >>

Той и те, много добре разбираха, че за да може едно общество да живее своя пълнокръвен живот, това общество трябва да има материални средства имоти, пари и пр.
Внесена сума за заема на Свободата 900 000 /Деветстотин хиляди/ лева. 3. Купуване на печатарска машина за 1,200,000 /Един милион и двеста хиляди/ лева. 4. За отпечатване на 50 тома беседи и лекции на Учителя. Размерите на сумите се отнасят, както вече отбелязах за левове преди първата обмяна на парите, която стана през 1952 г. За да се изтъкне пред Партията на комунистите, Антов проявяваше особена ревност в изпълнение на партийните решения и изисквания, целящи нашето ликвидиране. Той и те, много добре разбираха, че за да може едно общество да живее своя пълнокръвен живот, това общество трябва да има материални средства имоти, пари и пр. Без такива средства, без една материална основа, това общество е обречено на загиване. Имотите ни вече бяха иззети оставаше още монетните знаци. За това той в провеждане на тази политика бавно, но сигурно да бъдем ликвидирани, гледаше всячески да изтощава паричните ни средства. Когато се пусна подписката за държавният заем, той настоява пред Братския съвет, да се дадат 1,600,000 /един милион и шестстотин хиляди/ лева. С големи разпри, братята от съвета, намаляват тази сума на 900 000 /деветстотин хиляди/ лева.
към текста >>

Без такива средства, без една материална основа, това общество е обречено на загиване.
Купуване на печатарска машина за 1,200,000 /Един милион и двеста хиляди/ лева. 4. За отпечатване на 50 тома беседи и лекции на Учителя. Размерите на сумите се отнасят, както вече отбелязах за левове преди първата обмяна на парите, която стана през 1952 г. За да се изтъкне пред Партията на комунистите, Антов проявяваше особена ревност в изпълнение на партийните решения и изисквания, целящи нашето ликвидиране. Той и те, много добре разбираха, че за да може едно общество да живее своя пълнокръвен живот, това общество трябва да има материални средства имоти, пари и пр. Без такива средства, без една материална основа, това общество е обречено на загиване. Имотите ни вече бяха иззети оставаше още монетните знаци. За това той в провеждане на тази политика бавно, но сигурно да бъдем ликвидирани, гледаше всячески да изтощава паричните ни средства. Когато се пусна подписката за държавният заем, той настоява пред Братския съвет, да се дадат 1,600,000 /един милион и шестстотин хиляди/ лева. С големи разпри, братята от съвета, намаляват тази сума на 900 000 /деветстотин хиляди/ лева. Следват по-нататък и други случаи целящи това изтощаване и източване на братските пари.* Освен тези ценности, банкноти, сребърни монети и златни такива намерено било още в една епруветка пет или шест, това братята не можаха точно да кажат, разкошни брилянти, големи не по-малко от грахови зърна.
към текста >>

За това той в провеждане на тази политика бавно, но сигурно да бъдем ликвидирани, гледаше всячески да изтощава паричните ни средства.
Размерите на сумите се отнасят, както вече отбелязах за левове преди първата обмяна на парите, която стана през 1952 г. За да се изтъкне пред Партията на комунистите, Антов проявяваше особена ревност в изпълнение на партийните решения и изисквания, целящи нашето ликвидиране. Той и те, много добре разбираха, че за да може едно общество да живее своя пълнокръвен живот, това общество трябва да има материални средства имоти, пари и пр. Без такива средства, без една материална основа, това общество е обречено на загиване. Имотите ни вече бяха иззети оставаше още монетните знаци. За това той в провеждане на тази политика бавно, но сигурно да бъдем ликвидирани, гледаше всячески да изтощава паричните ни средства. Когато се пусна подписката за държавният заем, той настоява пред Братския съвет, да се дадат 1,600,000 /един милион и шестстотин хиляди/ лева. С големи разпри, братята от съвета, намаляват тази сума на 900 000 /деветстотин хиляди/ лева. Следват по-нататък и други случаи целящи това изтощаване и източване на братските пари.* Освен тези ценности, банкноти, сребърни монети и златни такива намерено било още в една епруветка пет или шест, това братята не можаха точно да кажат, разкошни брилянти, големи не по-малко от грахови зърна. На едно от заседанията на Братския съвет, се явяват трима евреи от тяхната Консистория - тяхното общество. Те дошли в Братския съвет разтревожени.
към текста >>

35. 99. БРАТСКАТА ПЕЧАТНИЦА И КНИГОВЕЗНИЦА

99. БРАТСКАТА ПЕЧАТНИЦА И КНИГОВЕЗНИЦА След приключването работата с паричните средства, на „Финансовият съвет" предстоеше да направи опис на вещите на Учителя, както и множеството домакински вещи на Братството оказали се на тавана на братския салон и другите помещения на Изгрева.
99. БРАТСКАТА ПЕЧАТНИЦА И КНИГОВЕЗНИЦА След приключването работата с паричните средства, на „Финансовият съвет" предстоеше да направи опис на вещите на Учителя, както и множеството домакински вещи на Братството оказали се на тавана на братския салон и другите помещения на Изгрева. Ключовете на всички помещения се пазеха у Манол Иванов. Обикновено в празнични дни и в свободните от работа часове, преглеждахме, къде какво се намираше и съставяхме опис - отбелязва Жечо Панайотов. Всичко, което беше из стаите на Учителя остана по местата си и в този вид се предостави на Музеен съвет, при братството избран от Братския съвет. За тази служба бяха определени сестрите Паша Теодорова, Мария Тодорова и Манол Иванов, който вече играеше ролята на домакин на Братството. Стаята на Учителя над салона наречена „Горницата", се реши да бъде предоставена за посещения от братята и сестрите, което нещо ставаше най-вече ho време на братските празници - 22 март, Петров ден, съборните дни от 18 до 28 август, 22 септември и 27 декември, които с вяра се помолваха към Невидимият свят за помощ и благодарност.
към текста >>

Обзаведе се братска печатница и книговезница, в които започнаха да работят опитни наши братя и сестри печатари и книговезци.[1] За една такава стопанска дейност на братството, естествено е да има голяма свобода и лабилност в движението на паричните средства.
Преобладаваха предимно материални въпроси, въпроси свързани предимно с нуждите, които ежедневието носи. Брат Боян Боев, който не беше добре с крака си, постоянно беше на Изгрева, него именно натовариха да приема доброволните вноски, които братята и сестрите даваха, а също и парите от продажбата на братската книжнина: беседи и лекции. Той имаше също и правото да изплаща разни дребни разноски, разходи, по текущата братска дейност на братските имоти. За постъпленията издаваше бележки от кочан, а за разходите получаваше разписки. Той се отчиташе при Жеча като главен касиер, докато той беше такъв, в края на всеки месец, а той всичко отразяваше в счетоводството на Братството. Обзаведе се братска печатница и книговезница, в които започнаха да работят опитни наши братя и сестри печатари и книговезци.[1] За една такава стопанска дейност на братството, естествено е да има голяма свобода и лабилност в движението на паричните средства. За това Борис Николов, разбирайки вече много добре, че Антов като председател на -финансовия комитет", без разрешението на който не ще могат да се движат средствата и ще проявява всякога, неприятен и неуместен контрол и вмешателство, което нещо извънредно много би спъвало тази важна братска дейност, пуща в ход добре пресметната хитрина, да се избере за главен отговорник на тази дейност Никола Антов, в което нещо успява. Поласкан от такова внимание, за даването му на такава голяма и отговорна длъжност, пък и навярно перспективите за материална изгода, притъпяват за известно време, устрема му да спъва братската дейност. Годините от 1945 до 1948 включително, преминаха сравнително спокойно за дейността на Братството. През този период, Братският съвет, в лицето преди всичко на Борис и Жечо, успяха с големи усилия да отпечатат в братската печатница, петдесет тома лекции и беседи. За отпечатването, по това време беше по-свободно, имаше разрешение от съответното министерство, но при условие сами да си набавяме хартия от свободния пазар.
към текста >>

За това Борис Николов, разбирайки вече много добре, че Антов като председател на -финансовия комитет", без разрешението на който не ще могат да се движат средствата и ще проявява всякога, неприятен и неуместен контрол и вмешателство, което нещо извънредно много би спъвало тази важна братска дейност, пуща в ход добре пресметната хитрина, да се избере за главен отговорник на тази дейност Никола Антов, в което нещо успява.
Брат Боян Боев, който не беше добре с крака си, постоянно беше на Изгрева, него именно натовариха да приема доброволните вноски, които братята и сестрите даваха, а също и парите от продажбата на братската книжнина: беседи и лекции. Той имаше също и правото да изплаща разни дребни разноски, разходи, по текущата братска дейност на братските имоти. За постъпленията издаваше бележки от кочан, а за разходите получаваше разписки. Той се отчиташе при Жеча като главен касиер, докато той беше такъв, в края на всеки месец, а той всичко отразяваше в счетоводството на Братството. Обзаведе се братска печатница и книговезница, в които започнаха да работят опитни наши братя и сестри печатари и книговезци.[1] За една такава стопанска дейност на братството, естествено е да има голяма свобода и лабилност в движението на паричните средства. За това Борис Николов, разбирайки вече много добре, че Антов като председател на -финансовия комитет", без разрешението на който не ще могат да се движат средствата и ще проявява всякога, неприятен и неуместен контрол и вмешателство, което нещо извънредно много би спъвало тази важна братска дейност, пуща в ход добре пресметната хитрина, да се избере за главен отговорник на тази дейност Никола Антов, в което нещо успява. Поласкан от такова внимание, за даването му на такава голяма и отговорна длъжност, пък и навярно перспективите за материална изгода, притъпяват за известно време, устрема му да спъва братската дейност. Годините от 1945 до 1948 включително, преминаха сравнително спокойно за дейността на Братството. През този период, Братският съвет, в лицето преди всичко на Борис и Жечо, успяха с големи усилия да отпечатат в братската печатница, петдесет тома лекции и беседи. За отпечатването, по това време беше по-свободно, имаше разрешение от съответното министерство, но при условие сами да си набавяме хартия от свободния пазар. Грижата за набавянето на хартия, беше изключително тежка, отговорна и сериозна работа.
към текста >>

36. 25. ДУХОВЕН ИНТЕРНАЦИОНАЛ

Иван Толев

Ние ще се спрем сега на въпроса за ония средства и начини, чрез които спасителните идеи за възраждането на народите биха могли да се реализират час по-скоро чрез взаимно международно съдействие.
** Под влиянието на Марксовата теория за икономическото неравенство между съсловията и между отделните лица, организираха се в Европа няколко, така наречени, „интернационали", целта на които е да се измени коренно политико-социалния или конституционно- парламентарния строй на съвременните държави. Последният вид „интернационал" е третият, който действува в съгласие със съветското правителство в Русия и се стреми да преустрои управлението и на другите държави според типа и прилаганите вече методи на същото правителство. Няколко пъти вече на страниците на Всемирна Летопис се появяват статии, в които обективно и безпристрастно се разглеждат принципите на най-разумната социална преуредба, които се различават както от концепциите и практиката на болшевизма, така и от ония на съвременния „демократизъм", който е фалирал по всички линии и отдавна е станал пародия даже и за собствените си поддръжници. Към тия статии няма какво да се прибави, понеже в тях капиталният въпрос за устройството на истинската социална държава е разгледан чисто научно, логично и изчерпателно, без възражение от никоя страна. Най-видните общественици-окултисти във Франция, Англия, Германия и другаде изповядват и пропагандират същите идеи, за да се спаси човечеството от сегашния ад, в който користолюбиви егоисти от различни класи и среди умишлено го държат и потикват за своя облага. Ние ще се спрем сега на въпроса за ония средства и начини, чрез които спасителните идеи за възраждането на народите биха могли да се реализират час по-скоро чрез взаимно международно съдействие. Тия средства и начини трябва да бъдат от такова естество, че да могат да привлекат колкото се може повече убедени привърженици и ратници, които да положат всички усилия за постигането на главната цел. Тогава възражението, че еволюционният път е бавен и неефикасен, поради което трябва да се прегърне метода на бързата, пряка и кървава революционна акция, ще падне от само себе си, защото всички ще се убедят най-сетне, какво чрез насилие и кръвопролитие не може да се създаде нищо солидно и трайно, и че всяка социална и държавна сграда, издигната върху основа от човешки черепи, кръв и сълзи, е само един паметник на зверски инстинкти, проявление на злото в света, но не и плод на разума и доброто, на културното развитие на човечеството. Както се знае, съгласно програмата на покойния президент на Северо-Американските Съединени Щати, Уйлсон, създаде се след последната голяма война един международен институт, наречен Общество на народите. Според пакта за неговото основаване и функциониране, всички държави, без изключение, трябва да бъдат, по принцип, членове на това Общество. Обаче, неуредените още парични спорове между Германия и Франция, произходящи от договорите за мир, попречиха на някои от довчерашните воюващи и победени държави да бъдат приети в него.
към текста >>

Тия средства и начини трябва да бъдат от такова естество, че да могат да привлекат колкото се може повече убедени привърженици и ратници, които да положат всички усилия за постигането на главната цел.
Последният вид „интернационал" е третият, който действува в съгласие със съветското правителство в Русия и се стреми да преустрои управлението и на другите държави според типа и прилаганите вече методи на същото правителство. Няколко пъти вече на страниците на Всемирна Летопис се появяват статии, в които обективно и безпристрастно се разглеждат принципите на най-разумната социална преуредба, които се различават както от концепциите и практиката на болшевизма, така и от ония на съвременния „демократизъм", който е фалирал по всички линии и отдавна е станал пародия даже и за собствените си поддръжници. Към тия статии няма какво да се прибави, понеже в тях капиталният въпрос за устройството на истинската социална държава е разгледан чисто научно, логично и изчерпателно, без възражение от никоя страна. Най-видните общественици-окултисти във Франция, Англия, Германия и другаде изповядват и пропагандират същите идеи, за да се спаси човечеството от сегашния ад, в който користолюбиви егоисти от различни класи и среди умишлено го държат и потикват за своя облага. Ние ще се спрем сега на въпроса за ония средства и начини, чрез които спасителните идеи за възраждането на народите биха могли да се реализират час по-скоро чрез взаимно международно съдействие. Тия средства и начини трябва да бъдат от такова естество, че да могат да привлекат колкото се може повече убедени привърженици и ратници, които да положат всички усилия за постигането на главната цел. Тогава възражението, че еволюционният път е бавен и неефикасен, поради което трябва да се прегърне метода на бързата, пряка и кървава революционна акция, ще падне от само себе си, защото всички ще се убедят най-сетне, какво чрез насилие и кръвопролитие не може да се създаде нищо солидно и трайно, и че всяка социална и държавна сграда, издигната върху основа от човешки черепи, кръв и сълзи, е само един паметник на зверски инстинкти, проявление на злото в света, но не и плод на разума и доброто, на културното развитие на човечеството. Както се знае, съгласно програмата на покойния президент на Северо-Американските Съединени Щати, Уйлсон, създаде се след последната голяма война един международен институт, наречен Общество на народите. Според пакта за неговото основаване и функциониране, всички държави, без изключение, трябва да бъдат, по принцип, членове на това Общество. Обаче, неуредените още парични спорове между Германия и Франция, произходящи от договорите за мир, попречиха на някои от довчерашните воюващи и победени държави да бъдат приети в него. Напоследък идеята да се централизира цялата умиротворителна дейност в ръцете на същото Общество узря, тъй като правителствата на Англия и Франция се съгласиха вече да признаят, че засега, то представлява единствения международен орган, който би могъл с нужния авторитет да разрешава всичките спорове между народите, за да предупреждава войните помежду им и че дейността на така наречената „посланишка конференция" в Париж може да бъде само подготвителна и субсидирана.
към текста >>

Обаче, неуредените още парични спорове между Германия и Франция, произходящи от договорите за мир, попречиха на някои от довчерашните воюващи и победени държави да бъдат приети в него.
Ние ще се спрем сега на въпроса за ония средства и начини, чрез които спасителните идеи за възраждането на народите биха могли да се реализират час по-скоро чрез взаимно международно съдействие. Тия средства и начини трябва да бъдат от такова естество, че да могат да привлекат колкото се може повече убедени привърженици и ратници, които да положат всички усилия за постигането на главната цел. Тогава възражението, че еволюционният път е бавен и неефикасен, поради което трябва да се прегърне метода на бързата, пряка и кървава революционна акция, ще падне от само себе си, защото всички ще се убедят най-сетне, какво чрез насилие и кръвопролитие не може да се създаде нищо солидно и трайно, и че всяка социална и държавна сграда, издигната върху основа от човешки черепи, кръв и сълзи, е само един паметник на зверски инстинкти, проявление на злото в света, но не и плод на разума и доброто, на културното развитие на човечеството. Както се знае, съгласно програмата на покойния президент на Северо-Американските Съединени Щати, Уйлсон, създаде се след последната голяма война един международен институт, наречен Общество на народите. Според пакта за неговото основаване и функциониране, всички държави, без изключение, трябва да бъдат, по принцип, членове на това Общество. Обаче, неуредените още парични спорове между Германия и Франция, произходящи от договорите за мир, попречиха на някои от довчерашните воюващи и победени държави да бъдат приети в него. Напоследък идеята да се централизира цялата умиротворителна дейност в ръцете на същото Общество узря, тъй като правителствата на Англия и Франция се съгласиха вече да признаят, че засега, то представлява единствения международен орган, който би могъл с нужния авторитет да разрешава всичките спорове между народите, за да предупреждава войните помежду им и че дейността на така наречената „посланишка конференция" в Париж може да бъде само подготвителна и субсидирана. В предстоящите заседания на това Общество, според проекта на английското и француското правителства, ще се цели да се стегнат връзките между неговите съставни части чрез един нов договор за взаимопомощ, който, като циментира по-здраво главните държави- участници в него, ще издигне Обществото до степента на решаващ фактор, който ще има право и сила да налага на всички изпълнението на своите решения. За нас не съществува никакво съмнение, че с тоя свой проект меродавните Велики Сили преследват, зле прикрито, две свои цели: 1) да направят от „Обществото на Народите" един противоболшевишки гръмоотвод и 2) да го превърнат в едно по-удобно оръдие за потисничество на малките народи. Още от сега може да се предвиди и предскаже, че тия цели няма да се осъществят; съветизмът няма да се осуети по тоя начин, а само ще се предизвикат и ожесточат още повече неговите агенти и ще се отложи общото умиротворение на света, и потисничеството на малките народи от големите, като спъне задълго време тяхното развитие, ще създаде само нови вълнения. С една реч, Великите Сили, които сега властно решават световните проблеми, само изменяват предназначението на Обществото на народите и се занимават с опасни палиативи.
към текста >>

Тази толкова желана и неотложна обнова ще дойде с други средства и по други начини.
В предстоящите заседания на това Общество, според проекта на английското и француското правителства, ще се цели да се стегнат връзките между неговите съставни части чрез един нов договор за взаимопомощ, който, като циментира по-здраво главните държави- участници в него, ще издигне Обществото до степента на решаващ фактор, който ще има право и сила да налага на всички изпълнението на своите решения. За нас не съществува никакво съмнение, че с тоя свой проект меродавните Велики Сили преследват, зле прикрито, две свои цели: 1) да направят от „Обществото на Народите" един противоболшевишки гръмоотвод и 2) да го превърнат в едно по-удобно оръдие за потисничество на малките народи. Още от сега може да се предвиди и предскаже, че тия цели няма да се осъществят; съветизмът няма да се осуети по тоя начин, а само ще се предизвикат и ожесточат още повече неговите агенти и ще се отложи общото умиротворение на света, и потисничеството на малките народи от големите, като спъне задълго време тяхното развитие, ще създаде само нови вълнения. С една реч, Великите Сили, които сега властно решават световните проблеми, само изменяват предназначението на Обществото на народите и се занимават с опасни палиативи. Прочее, явно е, че обновата на човечеството чрез мир, братство и любов няма да дойде от сегашните правителства на съвременните държави, чиято еманация представлява казаното Общество, и които са чужди за най- възвишените духовни и етични принципи. Тази толкова желана и неотложна обнова ще дойде с други средства и по други начини. Едно от тия средства е създаването на един Духовен интернационал от свободните общества за мир и братство във всичките държави, а начинът е: превземането с организирания и колективен техен пристъп на международния форум - Обществото на народите. Няма нужда да обясняваме и доказваме на несведущите и скептиците, че истинският Духовен интернационал съществува отпреди създанието на света: първите може би ще разберат, но вторите ще се окажат с консервативни и невъзприемчиви умове. За нас е важно, в случая, само да изтъкнем тоя факт, като една неопровержима истина и да минем по-нататък. Божественият духовен интернационал дирижира целокупния живот на всемира, от който не прави изключение и нашата планета с движещото се на нея човечество, и за водителите на последното е достатъчно само да знаят начертанията на Божествения план и да работят в пълно съгласие с всемирните духовни фактори за реализирането му. В тоя ред на мисли ние дохождаме до заключението, че свободните общества с еднакъв духовен мироглед, действуващи понастоящем независимо едно на друго и създаващи се постепенно в разните държави, трябва да се организират в международен духовен съюз и предприемат усилена кампания за заместване на Обществото на народите, било чрез превземане на националната политическа власт, било и без нея, а само с координиране на своите мощни средства за въздействие.
към текста >>

Едно от тия средства е създаването на един Духовен интернационал от свободните общества за мир и братство във всичките държави, а начинът е: превземането с организирания и колективен техен пристъп на международния форум - Обществото на народите.
За нас не съществува никакво съмнение, че с тоя свой проект меродавните Велики Сили преследват, зле прикрито, две свои цели: 1) да направят от „Обществото на Народите" един противоболшевишки гръмоотвод и 2) да го превърнат в едно по-удобно оръдие за потисничество на малките народи. Още от сега може да се предвиди и предскаже, че тия цели няма да се осъществят; съветизмът няма да се осуети по тоя начин, а само ще се предизвикат и ожесточат още повече неговите агенти и ще се отложи общото умиротворение на света, и потисничеството на малките народи от големите, като спъне задълго време тяхното развитие, ще създаде само нови вълнения. С една реч, Великите Сили, които сега властно решават световните проблеми, само изменяват предназначението на Обществото на народите и се занимават с опасни палиативи. Прочее, явно е, че обновата на човечеството чрез мир, братство и любов няма да дойде от сегашните правителства на съвременните държави, чиято еманация представлява казаното Общество, и които са чужди за най- възвишените духовни и етични принципи. Тази толкова желана и неотложна обнова ще дойде с други средства и по други начини. Едно от тия средства е създаването на един Духовен интернационал от свободните общества за мир и братство във всичките държави, а начинът е: превземането с организирания и колективен техен пристъп на международния форум - Обществото на народите. Няма нужда да обясняваме и доказваме на несведущите и скептиците, че истинският Духовен интернационал съществува отпреди създанието на света: първите може би ще разберат, но вторите ще се окажат с консервативни и невъзприемчиви умове. За нас е важно, в случая, само да изтъкнем тоя факт, като една неопровержима истина и да минем по-нататък. Божественият духовен интернационал дирижира целокупния живот на всемира, от който не прави изключение и нашата планета с движещото се на нея човечество, и за водителите на последното е достатъчно само да знаят начертанията на Божествения план и да работят в пълно съгласие с всемирните духовни фактори за реализирането му. В тоя ред на мисли ние дохождаме до заключението, че свободните общества с еднакъв духовен мироглед, действуващи понастоящем независимо едно на друго и създаващи се постепенно в разните държави, трябва да се организират в международен духовен съюз и предприемат усилена кампания за заместване на Обществото на народите, било чрез превземане на националната политическа власт, било и без нея, а само с координиране на своите мощни средства за въздействие. По тоя начин ще може, мислим ние, да се образува, според твърде разпространената вече милитаристична терминология, единния духовен фронт на братството, мира и любовта, за да се противопостави на фронта на съвременните военнолюбци и заслепени официални клерикали, който е фронтът на насилието, мрака, робството и експлоатацията.
към текста >>

В тоя ред на мисли ние дохождаме до заключението, че свободните общества с еднакъв духовен мироглед, действуващи понастоящем независимо едно на друго и създаващи се постепенно в разните държави, трябва да се организират в международен духовен съюз и предприемат усилена кампания за заместване на Обществото на народите, било чрез превземане на националната политическа власт, било и без нея, а само с координиране на своите мощни средства за въздействие.
Тази толкова желана и неотложна обнова ще дойде с други средства и по други начини. Едно от тия средства е създаването на един Духовен интернационал от свободните общества за мир и братство във всичките държави, а начинът е: превземането с организирания и колективен техен пристъп на международния форум - Обществото на народите. Няма нужда да обясняваме и доказваме на несведущите и скептиците, че истинският Духовен интернационал съществува отпреди създанието на света: първите може би ще разберат, но вторите ще се окажат с консервативни и невъзприемчиви умове. За нас е важно, в случая, само да изтъкнем тоя факт, като една неопровержима истина и да минем по-нататък. Божественият духовен интернационал дирижира целокупния живот на всемира, от който не прави изключение и нашата планета с движещото се на нея човечество, и за водителите на последното е достатъчно само да знаят начертанията на Божествения план и да работят в пълно съгласие с всемирните духовни фактори за реализирането му. В тоя ред на мисли ние дохождаме до заключението, че свободните общества с еднакъв духовен мироглед, действуващи понастоящем независимо едно на друго и създаващи се постепенно в разните държави, трябва да се организират в международен духовен съюз и предприемат усилена кампания за заместване на Обществото на народите, било чрез превземане на националната политическа власт, било и без нея, а само с координиране на своите мощни средства за въздействие. По тоя начин ще може, мислим ние, да се образува, според твърде разпространената вече милитаристична терминология, единния духовен фронт на братството, мира и любовта, за да се противопостави на фронта на съвременните военнолюбци и заслепени официални клерикали, който е фронтът на насилието, мрака, робството и експлоатацията. За тая цел съществува налице вече достатъчен суров материал, който постепенно може да се обработи и използува. В някои държави духовното движение бърже се засилва, а в други то може да се отпочне и организира. На Балканите, България стои на първо място в повдигане на колективното съзнание за обнова чрез духовна дейност и еманципиране от влиянието на буржоазно-клерикалната реакция. Към нея могат да се присъединят веднага, от славянските държави, Чехословашко и Полша, макар че у тях се забелязват още само наченки от духовна работа за мир чрез братство и любов между отделните лица и между народите.
към текста >>

37. 32. ТЪРСЕТЕ ЦАРСТВОТО!

Иван Толев

A. Астролозите на Изгрева

За него не са важни многобройните човешки и милиардните материални жертви, които дават тия други народи за своята независимост и за своето право на живот - всичките тия кърви в международни и междуособни войни, и всичките тия парични разсипничества трябва да се правят само за мощта и величието на Албион!
Великите и силни народи владеят малките и слабите, като им диктуват волята си с оглед на собствените си материални интереси и така изсмукват жизнените им сокове. Това, което се нарича с термина империализъм, означава материално разширение за сметка на по-слабите и материално господство и поглъщане. По-слабите народи, като че ли нямат място на земята под слънцето, като че ли нямат право на съществуване, а само са длъжни да робуват, даже и сега в напредничавия XX век, на по-силните. Последните, успели от чувство на самосъхранение да образуват един всемирен съд със седалище в Женева, решават безапелационно, вдъхновявани само от своите егоистични интереси, и налагат своите решения на по-слабите. Впрочем, трябва да се признае, че там, в тоя международен форум, се вижда понастоящем, издигната в повелителен жест, само ръката на коварния и горд Албион, който иска, облегнат на своята материална сила, да държи в политическо и икономическо подчинение всички други народи от стария свят. За него не са важни многобройните човешки и милиардните материални жертви, които дават тия други народи за своята независимост и за своето право на живот - всичките тия кърви в международни и междуособни войни, и всичките тия парични разсипничества трябва да се правят само за мощта и величието на Албион! Причината на това е лесно обяснима: тя е, че той намира лично заинтересовани и слепи оръдия в много страни и чрез тях успява да окове волята на всеки народи да я тури в служба на своите интереси. Може ли да се изброят жертвите, които човечеството е положило досега върху нажежените ръце на тоя съвременен Молох? - те са неизброими! Но той, в лицето на своята вековна плутокрация, все още гради своето благополучие върху костите на много завладяни от него народи. Някои се опитват да докажат, че тия народи, и при тоя империализъм, се ползуват с някаква вътрешна свобода за културното си развитие, с някакви човешки и граждански правдини.
към текста >>

Това е хипокризия, защото свобода и правда, натъкнати на щикове, не са никакви свобода и правда, а са само благовидни средства за по-лесна икономическа експлоатация и за бавна, но сигурна умствена и морална атрофия на потиснатите.
Причината на това е лесно обяснима: тя е, че той намира лично заинтересовани и слепи оръдия в много страни и чрез тях успява да окове волята на всеки народи да я тури в служба на своите интереси. Може ли да се изброят жертвите, които човечеството е положило досега върху нажежените ръце на тоя съвременен Молох? - те са неизброими! Но той, в лицето на своята вековна плутокрация, все още гради своето благополучие върху костите на много завладяни от него народи. Някои се опитват да докажат, че тия народи, и при тоя империализъм, се ползуват с някаква вътрешна свобода за културното си развитие, с някакви човешки и граждански правдини. Това е хипокризия, защото свобода и правда, натъкнати на щикове, не са никакви свобода и правда, а са само благовидни средства за по-лесна икономическа експлоатация и за бавна, но сигурна умствена и морална атрофия на потиснатите. Свободата на личността и на народа е едно Божествено право и никой не може безнаказано да я тъпче дълго време, макар и с привидно свободолюбиви институции. Доказателство за това може да бъде само един опит да се произведе плебисцит на завладения народ от чужденците и ще се види, че тоя народ веднага ще отхвърли тяхното иго, каквито и „блага" да са му отстъпили. Това е безспорно. Всеки народ и всеки човек цени свободата си, мечтае и работи за запазването й, и не се съгласява да я продаде другиму в замяна на каквито и да било права и привилегии. С горния факт за господството на една от най-големите империи на земята ние дадохме само един типичен пример на завладяване на слабите от по-силните.
към текста >>

Договорите, сключени след последната голяма война и с които бидоха наложени непоносими парични тяжести от държавите победителки върху победените, са излишни доказателства за материалистична алчност и жестокост на първите, и за крайното изтощаване на вторите.
Това е безспорно. Всеки народ и всеки човек цени свободата си, мечтае и работи за запазването й, и не се съгласява да я продаде другиму в замяна на каквито и да било права и привилегии. С горния факт за господството на една от най-големите империи на земята ние дадохме само един типичен пример на завладяване на слабите от по-силните. Но има още много подобни примери в историята на народите. Никаква Божия правда и никакво съзнание за духовна отговорност не съществува и до днес в международните отношения. Договорите, сключени след последната голяма война и с които бидоха наложени непоносими парични тяжести от държавите победителки върху победените, са излишни доказателства за материалистична алчност и жестокост на първите, и за крайното изтощаване на вторите. Каква велика гавра съставляват тия „мирни" договори със светлото учение на Спасителя Христа, който положи себе си изкупителна жертва, за да въдвори закона за любовта към ближните и към враговете, както и закона за многократната прошка до съзнаване на Божествената истина! „Християнските" народи на великите сили-победителки, обаче, не проявиха досега нито „любов", нито „прошка" към победените, а съвършено спокойно, без никакво гризене на съвестта си, продължават да прибират плодовете от труда им под вид на разни „реституции", „репарации" и пр. и пр. Заслепени от своя материализъм, победителите „събират съкровища" от кървавата пот на победените, а последните се гърчат от скъпотия и мизерия, за да молят пак своите господари за шейлокови заеми за възстановяване. Тъй, в тоя порочен кръг, се движат отношенията между народите, в очакване на нови катастрофи.
към текста >>

Държавниците изчерпват всичкия си умствен багаж само в измисляне начини и средства за изсмукване податните сили на народа, за да се поддържа излишния лукс в управлението.
Заслепени от своя материализъм, победителите „събират съкровища" от кървавата пот на победените, а последните се гърчат от скъпотия и мизерия, за да молят пак своите господари за шейлокови заеми за възстановяване. Тъй, в тоя порочен кръг, се движат отношенията между народите, в очакване на нови катастрофи. Това грозно положение се констатира и във вътрешния живот на отделните народи. Материално по-силните съсловия и класи потискат, и експлоатират по-слабите. Но и едните, и другите, неспособни да проникнат във великите закони на живота, прокламирани от Христа, встъпват в отчаяни междуособни борби все на почвата на материализма. Държавниците изчерпват всичкия си умствен багаж само в измисляне начини и средства за изсмукване податните сили на народа, за да се поддържа излишния лукс в управлението. Вместо коренни стопански, финансови и културни реформи, прибягва се само към палиативни мерки, които ни най-малко не са в състояние да подобрят живота. И всички едновременно викат: „пари, пари и пари! " Цялото държавно наемничество, цялото духовенство, цялото учителство, грабливата „буржоазия" и мързеливата небуржоазия - всичко живо е съсредоточило усилията си само върху една точка от програмата на живота: хляб, служебна стабилност, заплати - материална сигурност! Например от 7-милиардния бюджет на малка България, само една нищожна част се отделя за производителни и културни нужди, а по-голямата част от него просто се прахосва. Но при все това, чиновничеството едногласно вика за по-големи заплати, духовенството, което всеки ден чете по църквите Евангелието, намира за по-богоугодно да използува няколко десетки милиона лева от държавния бюджет за себе си, владиците, без които българският народ би могъл да живее, не се отказват от големите си заплати, а свещениците се събират на конгреси и подават колективни петиции за увеличение на таксите за требите и на своето възнаграждение.
към текста >>

38. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА VII.

Влад Пашов

ТОМ 18

Пети и единадесети домове ни показват как ще бъдат изразходвани нашите материални средства, защото петият дом има отношение към децата на човека, които имат по закон право на една част от плода на нашия труд; а единадесетият дом означава, както казва Макс Хайндел, децата на нашия мозък, на нашата душа - нашите приятели, с които сме свързани с нашите надежди, с нашите желания и нашите стремежи.
Седмият дом, противоположен на първия, ни говори за спътника ни в живота - съпругата или съпруга и съдружниците въобще. Четвъртият дом определя условията на нашето огнище и противоположния на него десети дом ни говори за нашето социално положение. По този начин ъгловите домове обуславят цялата сфера на нашия живот. От следващите домове Вторият дом има отношение към нашите финансови възможности, към придобитото с наши усилия богатство. Противоположният на него осми дом показва това, което ще можем да получим от други, под форма на дарове, завещания и наследство. Пети и единадесети домове ни показват как ще бъдат изразходвани нашите материални средства, защото петият дом има отношение към децата на човека, които имат по закон право на една част от плода на нашия труд; а единадесетият дом означава, както казва Макс Хайндел, децата на нашия мозък, на нашата душа - нашите приятели, с които сме свързани с нашите надежди, с нашите желания и нашите стремежи. Също така и те могат да помогнат за изразходване на нашите средства или да ни създават условия за придобиване на такива. От падащите домове шестият има отношение към нашето здраве и доходите, които ще имаме от други същества. Показва ни също за болестите. Дванадесетият дом показва на изпитание в живота и тайните ни врагове. А третият и девети домове показват дали нашият живот и нашият занаят ще ни задържат на едно място или ще трябва да пътуваме, и да меним местожителството си.
към текста >>

Също така и те могат да помогнат за изразходване на нашите средства или да ни създават условия за придобиване на такива.
Четвъртият дом определя условията на нашето огнище и противоположния на него десети дом ни говори за нашето социално положение. По този начин ъгловите домове обуславят цялата сфера на нашия живот. От следващите домове Вторият дом има отношение към нашите финансови възможности, към придобитото с наши усилия богатство. Противоположният на него осми дом показва това, което ще можем да получим от други, под форма на дарове, завещания и наследство. Пети и единадесети домове ни показват как ще бъдат изразходвани нашите материални средства, защото петият дом има отношение към децата на човека, които имат по закон право на една част от плода на нашия труд; а единадесетият дом означава, както казва Макс Хайндел, децата на нашия мозък, на нашата душа - нашите приятели, с които сме свързани с нашите надежди, с нашите желания и нашите стремежи. Също така и те могат да помогнат за изразходване на нашите средства или да ни създават условия за придобиване на такива. От падащите домове шестият има отношение към нашето здраве и доходите, които ще имаме от други същества. Показва ни също за болестите. Дванадесетият дом показва на изпитание в живота и тайните ни врагове. А третият и девети домове показват дали нашият живот и нашият занаят ще ни задържат на едно място или ще трябва да пътуваме, и да меним местожителството си. Третият дом показва на къси пътувания, а деветият на дълги пътувания в далечни страни.
към текста >>

Той ни показва материалното притежание и състояние на човека, също показва и пътищата и средствата на добиване на това материално състояние.
Противоположният тригон на този е тритона, който обгръща в себе си домовете 3, 7 и 11 и се нарича социален тригон, или тригон на връзките. Тези три дома ни показват естеството на нашите връзки с различни хора, които срещаме, показват ни природата на нашите отношения с другите хора. Третият дом ни показва какви са нашите връзки и отношения с братята, сестрите и близките роднини. Седмият дом ни показва на връзките с другаря на сърцето ни в живота - съпруга или съпругата, а единадесетият дом ни показва нашите приятели и техните отношения към нас. Домовете - 2, 6 и 10 образуват така наречения „материален” тригон или тритонът на дейността и професията. Той ни показва материалното притежание и състояние на човека, също показва и пътищата и средствата на добиване на това материално състояние. Тези три домове ни показват на три рода дейност, които са свързани с материалното благополучие на човека. Вторият дом ни показва на богатството в пари, придобито от лична дейност. Той ни показва на труда на човека. Шести дом ни показва на слугите, прехраната и здравето. Показва на богатството, добито от дейността на живи същества - хора или животни.
към текста >>

Вторият дом ни дава указания за финансовите възможности, сношения и връзки, свързани с материални придобивки, парични работи и всички неживи неща със стойност - злато, сребро и пр.
Роберт Флуд, един от знаменитите розенкройцери от 17 век, разделя домовете подобно на знаците на деканати, като господарят на знака, който заема върха на дома, заедно с господарите на другите два знака от тригона, към който принадлежи въпросния знак, управляват домовете. Ето какво казва той: първият дом управлява живота, физическия организъм, склонностите и дарбите на душата. И прибавя — господарят на първия знак (от тригона към който принадлежи Асцендента, който заема върха на първия дом) показва какво ще бъде началото на живота на родения. Господарят на втория знак (който принадлежи към същия тригон, към който принадлежи Asc) ще ни даде указание за средата, в която ще живее родения и за конструкцията и издръжливостта на тялото. Господарят на третия знак ще ни покаже какъв ще бъде края на живота. Вторият дом ни дава указания за финансовите възможности, сношения и връзки, свързани с материални придобивки, парични работи и всички неживи неща със стойност - злато, сребро и пр. има отношение към нашите възможности за работа и дейност. Има отношение и към нашите чувства. Този дом ни показва въобще какви материални блага може да добие човек от своята лична дейност, показва работоспособността и амбицията, която човек влага в работата и в каква насока ще се развие тази работа. Значи, показва на това, което лицето ще придобие чрез лични усилия. Показва до известна степен също и как ще бъдат изразходвани тези средства.
към текста >>

Показва до известна степен също и как ще бъдат изразходвани тези средства.
Вторият дом ни дава указания за финансовите възможности, сношения и връзки, свързани с материални придобивки, парични работи и всички неживи неща със стойност - злато, сребро и пр. има отношение към нашите възможности за работа и дейност. Има отношение и към нашите чувства. Този дом ни показва въобще какви материални блага може да добие човек от своята лична дейност, показва работоспособността и амбицията, която човек влага в работата и в каква насока ще се развие тази работа. Значи, показва на това, което лицето ще придобие чрез лични усилия. Показва до известна степен също и как ще бъдат изразходвани тези средства. Този дом е свързан със знака Телец и управлява шията и гърлото. Господарят на знака, който заема върха на втория дом, и господарите на принадлежащите към същия тригон знаци ни дават указание за материал - ното благополучие в началото, средата и края на живота. Третият дом ни показва на отношенията на родения към братята, сестрите и близките роднини. Говори също за късите пътувания, учението, възпитанието, образованието, занимание с науката - въобще, дава ни сведения за интелекта и неговата дейност и за състоянието на нервната система и мозъка. Дава ни указания също за различни връзки и отношения на родения, за неговата кореспонденция и писателска дейност, за неговите съчинения и пр.
към текста >>

ІІ дом ни дава указания за финансовите възможности – за материалните средства, добити от лична дейност.
Тук човек изучава закона на жертвата, било съзнателно или несъзнателно. И затова този дом има отношение към знака Риби, който е знак на жертвата и управлява ходилата, емблема на добродетелта. Господарят на знака, който заема върха на дома ни дава указания за тайните ни врагове - измамници и завистници; господарят на втория знак ни дава указание за скърбите и за принудителната работа и затворите; господарят на третия знак ни дава указание за нещастията, идещи от неумението да си устроим живота. Ще резюмирам значението на домовете, за да бъде по-пригледно и по-лесно използваемо в практиката. І дом — дава указания за строежа на физическото тяло, характера, темперамента и възможностите и способностите - в тялото управлява мозъка и има отношение към знака Овен, който е израз на принципа на мисълта. ІІ дом ни дава указания за финансовите възможности – за материалните средства, добити от лична дейност. В тялото управлява гърлото и врата, които се управляват от Телеца, който е израз на принципа на реализирането, изобилието и трудолюбието. ІІІ дом ни дава указания за интелектуалния живот на човека и за неговото отношение към братята и сестрите, и късите пътешествия. В тялото има отношение към ръцете, раменете и гърдите, които се управляват от знака Близнаци, израз на интелектуалния принцип. ІV дом ни дава указания за края на живота и за отношението ни към родителите и за недвижимите имущества. В тялото управлява стомаха и има отношение към знака Рак, който е израз на принципа на живота.
към текста >>

39. 9. ПЕТЪР МАНЕВ

ТОМ 19

Финансовите корабокрушения го научават да си прави добре сметката при изразходване на средствата.
(Марс полусекстил Слънце в перихелий, квадрат Уран ретрограден, латитюд Венера, латитюд Нептун и тригон Точката на щастието). Марс във втори дом говори за една щедра душа, особено в парично отношение (пускал е на някои бедни сестри в пощата им пари, сложени в плик). Създава му условия за бързо спечелване на много пари, които също така ще ги изхарчва и често ще стига до нищета. Много пъти ще преживее превратности във финансите, но никога не се отчайва и обезсърчава. Дори и да е финансов крах, той се мобилизира и веднага си укрепва положението върху развалините на предишното. Финансовите корабокрушения го научават да си прави добре сметката при изразходване на средствата. Марс в Риби му предлага професия далеч от публиката - лаборатория или болница. Води към скрита потайна любов, която роденият трябва да скрива от обществото, но както споменах по- горе, той притежава много чист морал и лесно се е справял с тези предизвикателства на Марс. Преди две хиляди години е бил патриций - военно-началник на Римската империя в Юдея и жестоко е преследвал християните и новите идеи. Паднал от положението си и станал християнин. По-късно е преследвал жестоко астрологията и астролозите (Марс квадрат Уран).
към текста >>

Аспектът показва много финансови крахове, за които споменах по-горе, опасност от ток, гръмотевици, попарване, изгаряне и катастрофи с превозни средства.
По-късно е преследвал жестоко астрологията и астролозите (Марс квадрат Уран). В този живот е платил, като комунистите са му правили обиски и са му взели книгите, намиращи се в дома му. (Марс квадрат Уран ретрограден) дава непостоянен характер, ексцентричен и буен от най-лошо естество. В младежките си години е бил македонски патриот - вироглав, решен да прави това, което е намислил, без да слуша нито молбите, нито съветите на близките си. Имал е анархистични разбирания, от които се е освободил като влязъл в Братството, пред лицето на Учителя, който отлично четеше мислите и състоянията на учениците. Аспектът показва много финансови крахове, за които споменах по-горе, опасност от ток, гръмотевици, попарване, изгаряне и катастрофи с превозни средства. Сочи, че много от хората, които му се представяли за приятели, по-късно се оказало, че му са били големи врагове. Юпитер ретрограден в девети дом, в своя собствен дом придава благороден милосърден и оптимистичен характер с проява на голяма доброта и религиозни тежнения. Има обширен и толерантен ум, насочен към новия живот и Словото. Ще бъде ценен в обществото и ще заеме висока служба. Има склонност към чести пътувания, постоянно движение сред красотите на природата, Наранен (Юпитер опозиция Слънце в перихелии) го подтиква към разхищения на средства за луксозни стоки и изпадане в нищета.
към текста >>

Има склонност към чести пътувания, постоянно движение сред красотите на природата, Наранен (Юпитер опозиция Слънце в перихелии) го подтиква към разхищения на средства за луксозни стоки и изпадане в нищета.
Аспектът показва много финансови крахове, за които споменах по-горе, опасност от ток, гръмотевици, попарване, изгаряне и катастрофи с превозни средства. Сочи, че много от хората, които му се представяли за приятели, по-късно се оказало, че му са били големи врагове. Юпитер ретрограден в девети дом, в своя собствен дом придава благороден милосърден и оптимистичен характер с проява на голяма доброта и религиозни тежнения. Има обширен и толерантен ум, насочен към новия живот и Словото. Ще бъде ценен в обществото и ще заеме висока служба. Има склонност към чести пътувания, постоянно движение сред красотите на природата, Наранен (Юпитер опозиция Слънце в перихелии) го подтиква към разхищения на средства за луксозни стоки и изпадане в нищета. Юпитер във Везни - роденият има характер с добра воля, самостоятелен, нежен, дружелюбен, интересуващ се от всичко; свързано с напредъка на човечеството: музиката, изкуството, литературата и обществените отношения. Ще бъде много обичан от околните. Ще има много неприятности с началниците си. (Юпитер ретрограден опозиция Слънце в перихелии, тригон Луна, секстил Уран ретрограден), (Юпитер ретрограден секстил Уран ретрограден) дава на родения широка душа, милостиво сърце, склонност към изкуствата и окултните науки, особено астрологията, (този аспект отваря широко вратата към нея), към която проявява особена любов. Влиза в тайни сдружения (окултни), каквото е обществото на Бялото братство, където появява своите най-хубави качества: почтеност, искреност, общителност и гостоприемност в най-висока степен.
към текста >>

Чувствата му са подтиснати и е изложен на измами, кражби и парични загуби.
Ще има амбиция, решимост и способност да се съсредоточава и така да разрешава мъчните си въпроси. Ще работи върху окултните науки и астрологията задълбочено, тайно затворен в себе си. Преследван е от властта заради идеите си. Понеже и двете планети са ретроградни, ударите срещу Манев са били омекотени. (Сатурн ретрограден опозиция, паралел Нептун) показва, че в миналото не е проявявал Божествената любов, не се е жертвал за близните си, а тях е жертвал за себе си. Чувствата му са подтиснати и е изложен на измами, кражби и парични загуби. (Сатурн ретрограден опозиция Плутон) - в миналото е проявявал много жестокост и насилия с мислите, чувствата, желанията и делата си към цели общества и народи, като се е стремил да придобие богатство с всички средства. Такова е било положението му до идването в братството. Погазвал е Божията правда. Постоянно е имал атаки от низши мисли, от тъмните същества на Плутон, с които се е справил след влизането му в Братството. Уран в XІ дом е в своя дом и е много силен.
към текста >>

(Сатурн ретрограден опозиция Плутон) - в миналото е проявявал много жестокост и насилия с мислите, чувствата, желанията и делата си към цели общества и народи, като се е стремил да придобие богатство с всички средства.
Ще работи върху окултните науки и астрологията задълбочено, тайно затворен в себе си. Преследван е от властта заради идеите си. Понеже и двете планети са ретроградни, ударите срещу Манев са били омекотени. (Сатурн ретрограден опозиция, паралел Нептун) показва, че в миналото не е проявявал Божествената любов, не се е жертвал за близните си, а тях е жертвал за себе си. Чувствата му са подтиснати и е изложен на измами, кражби и парични загуби. (Сатурн ретрограден опозиция Плутон) - в миналото е проявявал много жестокост и насилия с мислите, чувствата, желанията и делата си към цели общества и народи, като се е стремил да придобие богатство с всички средства. Такова е било положението му до идването в братството. Погазвал е Божията правда. Постоянно е имал атаки от низши мисли, от тъмните същества на Плутон, с които се е справил след влизането му в Братството. Уран в XІ дом е в своя дом и е много силен. Роденият прави странни и ексцентрични познанства с изобретателни и оригинални хора (с братята и сестрите в Братството).
към текста >>

40. (133) Ръководни идеи (за Царя)

ТОМ 20

и в имоти на стойност повече от ... лева, се задължава да декларира всичко подробно, като същевременно посочи и откъде го има, с какви средства е набавено и от кого и кога. 2.
и земи, в които може да се сеят и други - да се подбират култури, за да не страда доходът на хората), за да не става нужда да се налага на стопани какво да сеят, че ще се яви на сцената българският инат. Безспорни [? ] места с определена култура само и останалите места. Декларация. 1. Всеки български гражданин, който има в наличност повече от... лв. и в имоти на стойност повече от ... лева, се задължава да декларира всичко подробно, като същевременно посочи и откъде го има, с какви средства е набавено и от кого и кога. 2. Всичко недекларирано на обща стойност, по-голяма от... лева, се чете като укрито преднамерено и принадлежи направо на държавата - изземва се. 3. Всеки, който открие, покаже или стане причина да се открият укрити стойности от какъвто и да е вид, взема една четвърт от откритото и не се наказва, ако е бил съучастник в престъплението. Забележка. Сумите, внесени един месец след публикуванието на настоящия закон за благотворителни цели, не се смятат за укрити. Декларация на всеки чиновник при постъпването му сега и при напускание на службата. Печалбите да се определят не от чиновниците, а от самите търговци всеки за себе си и за бранша си (само лично за себе си), като държавата предварително определи и фиксира, за определен срок: 1.
към текста >>

Парични операции, средства, капитали, оборот. 5.
За да стане това, трябва да се направят някои нови съчетания съгласно системата. За работа: 1. Форма-схема. 2. Щат - чиновници, заплати. 3. Здания, складове, учреждения. 4. Парични операции, средства, капитали, оборот. 5. Контрол - непосредствен, автоматичен, взаимен. 6. Отговорност - лична. Правата и отговорностите да растат йерархически. 7. Свръзка между този институт и другата държавна машина (Недев). 8. Какво да се прегрупира от сегашното в ново и какво да се съкрати. 9.
към текста >>

41. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

ТОМ 20

Тогава в страната се строят много пътища и обществени сгради и това довежда до злоупотребата с държавни средства от Ганев, На 23 октомври 1939 г.
Но в другата епоха, която иде, злото ще бъде слуга на доброто. То ще присъс-твува, защото то не може да изчезне от земята. 213. Вж. бел. №203. 214. Спас Ганев е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в правителствата на Кьосеиванов от 1935 г. до 1939 г. Тогава в страната се строят много пътища и обществени сгради и това довежда до злоупотребата с държавни средства от Ганев, На 23 октомври 1939 г. е съставен новият кабинет на Кьосеиванов и вече Спас Ганев го няма. На 24 октомври 1939 г. на заседание на новия Министерски съвет се прокарва решението на цар Борис 11 за разпускането на 24-ото ОНС и насрочването на нови избори. 215. По силата на чл. 136 от Конституцията царят разпуска 24-ото Обикновено народно събрание.
към текста >>

Имал е знанията да предлага природосъобразни средства и лечение с билки.
- регент на малолетния цар Симеон II. 245. Теофана Савова - вж. бел. №129. 246. Вж. бел. №155. 247. Лулчев е имал дарбата да вижда причините на болестите и неведнъж му ги е казвал. Можел е да лекува - имал е силата за това. Имал е знанията да предлага природосъобразни средства и лечение с билки. Имал е голям успех и са търсели неговата помощ не само последователи на Учителя, но и външни лица. 248. На 29 март 1939 г. Спас Ганев внася законопроект в Народното събрание, но този законопроект бива разкритикуван от всички и изтеглен. Решено е Ганев да бъде сменен в подходящото време. Багрянов в същото време заминава в чифлика си, за да гостува на жена си, за да не го упрекват, че има връзка със смяната на Ганев.
към текста >>

Потьомкин казал, че трябва да се решават въпросите с мирни средства.
През април 1939 г. на път за Анкара в София пристига Потьомкин, заместник-комисарят по външна политика на СССР. Среща се с цар Борис и с министър-председателя Кьосеиванов. На връщане от Анкара отново се среща с тях и запитва готова ли е България да влезе в Балканската антанта срещу отстъпването на Южна Добруджа. Българската страна настоява да се върне Западна Тракия до линията Мидия-Енос. Потьомкин казал, че трябва да се решават въпросите с мирни средства. В момента според Учителят Дънов България е в «отлив» - това е термин, който означава, че е в пасивност и всичко трябва да се решава с мир. 285. В момента Учителят на Бялото Братство Петър Дънов е в България и Неговото присъствие сваля духовна енергия, която трябва да се използува за образование, за духовен градеж, за просветно и морално повдигане на народа. Ако се използува тази енергия от Черната ложа, както през подема на Балканската война, то България ще се бие и нищо няма да сполучи. Духът е, Който държи българите, а това е Духът, Който е в Учителя Дънов. Но това цар Борис изобщо не приема.
към текста >>

води война срещу Учителя Дънов по суша, по вода и по въздуха и не подбира никакви средства и обвинява за всичко Учителя Дънов.
И в резултат, като противодействие на всичко това се създава класическата музика, която се сваля от духовния свят. 317. Църквата от 1900 г. до 1922 г. и от 1922 г. до 1944 г. води война срещу Учителя Дънов по суша, по вода и по въздуха и не подбира никакви средства и обвинява за всичко Учителя Дънов. А Той пък приема, че главната опасност за българския народ са духовенството и свещеничеството, които в настоящия етап са служители не на Христовото учение, а на Черната ложа. Вж. «Изгревът», том XVII, стр. 896-901. 318. Цар Борис III трябва да се самоопредели вътрешно кому да служи. И той се определя.
към текста >>

Оставен без средства, ослепява и умира през 1947 г.
Благодарение на бившата му жена Наталия от Велес, Македония се оказва по-силна и съдействува да бъде назначен за посланик в Кайро на 27 април 1940 г. На 4 април 1942 г. е назначен в Токио, а през 1943 г. е посланик при китайското прояпонско правителство в Нанкинг. Заминава за Китай, след това се завръща в Турция. Оставен без средства, ослепява и умира през 1947 г. Янко Пеев се запознава с Наталия, когато е бил консул в Солун. Оженва се през 1912 г., а през 1913 г. му се ражда син. През 1914 г. е преместен в Цариград като първи секретар, а трети секретар е Кьосеиванов.
към текста >>

Те са били богати търговци, създали са финикийската азбука, създават паричните знаци за обмен на търговските стоки.
Учителят непрекъснато посочва ролята на Англия, която иска да ликвидира славяните посредством Германия. Единствено разрешение е връщането на германските колонии в Африка, Азия, за да може да се намери икономически отдушник. Но доколко Лулчев запомня и записва е едно, а дали предава на царя и какво той запаметява, е съвсем различно. Все пак Лулчев нещо е записал и чрез него знаем за мнението на Учителя Дънов. 544. Финикийците създават колонии по Средиземно море, като най-важната е Картаген. Те са били богати търговци, създали са финикийската азбука, създават паричните знаци за обмен на търговските стоки. Рим превзема Картаген, защото за него той е бил най-голямата търговска опасност. Включва я в провинция Сирия, като колония на Римската империя. 545. Демокрациите стават материалисти и се изпращат Хитлер и Мусолини да ги разрушат с онези сили, които разполагат. В болшевизма има зачатък на нещо Божествено, според което има справедливо разпределение на труда, капитала и благата. Впоследствие идва времето да го реализират, но се провалят поради отклонението от Високия идеал.
към текста >>

42. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

ТОМ 20

Тогава в страната се строят много пътища и обществени сгради и това довежда до злоупотребата с държавни средства от Ганев, На 23 октомври 1939 г.
Но в другата епоха, която иде, злото ще бъде слуга на доброто. То ще присъс-твува, защото то не може да изчезне от земята. 213. Вж. бел. №203. 214. Спас Ганев е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в правителствата на Кьосеиванов от 1935 г. до 1939 г. Тогава в страната се строят много пътища и обществени сгради и това довежда до злоупотребата с държавни средства от Ганев, На 23 октомври 1939 г. е съставен новият кабинет на Кьосеиванов и вече Спас Ганев го няма. На 24 октомври 1939 г. на заседание на новия Министерски съвет се прокарва решението на цар Борис 11 за разпускането на 24-ото ОНС и насрочването на нови избори. 215. По силата на чл. 136 от Конституцията царят разпуска 24-ото Обикновено народно събрание.
към текста >>

Имал е знанията да предлага природосъобразни средства и лечение с билки.
- регент на малолетния цар Симеон II. 245. Теофана Савова - вж. бел. №129. 246. Вж. бел. №155. 247. Лулчев е имал дарбата да вижда причините на болестите и неведнъж му ги е казвал. Можел е да лекува - имал е силата за това. Имал е знанията да предлага природосъобразни средства и лечение с билки. Имал е голям успех и са търсели неговата помощ не само последователи на Учителя, но и външни лица. 248. На 29 март 1939 г. Спас Ганев внася законопроект в Народното събрание, но този законопроект бива разкритикуван от всички и изтеглен. Решено е Ганев да бъде сменен в подходящото време. Багрянов в същото време заминава в чифлика си, за да гостува на жена си, за да не го упрекват, че има връзка със смяната на Ганев.
към текста >>

Потьомкин казал, че трябва да се решават въпросите с мирни средства.
През април 1939 г. на път за Анкара в София пристига Потьомкин, заместник-комисарят по външна политика на СССР. Среща се с цар Борис и с министър-председателя Кьосеиванов. На връщане от Анкара отново се среща с тях и запитва готова ли е България да влезе в Балканската антанта срещу отстъпването на Южна Добруджа. Българската страна настоява да се върне Западна Тракия до линията Мидия-Енос. Потьомкин казал, че трябва да се решават въпросите с мирни средства. В момента според Учителят Дънов България е в «отлив» - това е термин, който означава, че е в пасивност и всичко трябва да се решава с мир. 285. В момента Учителят на Бялото Братство Петър Дънов е в България и Неговото присъствие сваля духовна енергия, която трябва да се използува за образование, за духовен градеж, за просветно и морално повдигане на народа. Ако се използува тази енергия от Черната ложа, както през подема на Балканската война, то България ще се бие и нищо няма да сполучи. Духът е, Който държи българите, а това е Духът, Който е в Учителя Дънов. Но това цар Борис изобщо не приема.
към текста >>

води война срещу Учителя Дънов по суша, по вода и по въздуха и не подбира никакви средства и обвинява за всичко Учителя Дънов.
И в резултат, като противодействие на всичко това се създава класическата музика, която се сваля от духовния свят. 317. Църквата от 1900 г. до 1922 г. и от 1922 г. до 1944 г. води война срещу Учителя Дънов по суша, по вода и по въздуха и не подбира никакви средства и обвинява за всичко Учителя Дънов. А Той пък приема, че главната опасност за българския народ са духовенството и свещеничеството, които в настоящия етап са служители не на Христовото учение, а на Черната ложа. Вж. «Изгревът», том XVII, стр. 896-901. 318. Цар Борис III трябва да се самоопредели вътрешно кому да служи. И той се определя.
към текста >>

Оставен без средства, ослепява и умира през 1947 г.
Благодарение на бившата му жена Наталия от Велес, Македония се оказва по-силна и съдействува да бъде назначен за посланик в Кайро на 27 април 1940 г. На 4 април 1942 г. е назначен в Токио, а през 1943 г. е посланик при китайското прояпонско правителство в Нанкинг. Заминава за Китай, след това се завръща в Турция. Оставен без средства, ослепява и умира през 1947 г. Янко Пеев се запознава с Наталия, когато е бил консул в Солун. Оженва се през 1912 г., а през 1913 г. му се ражда син. През 1914 г. е преместен в Цариград като първи секретар, а трети секретар е Кьосеиванов.
към текста >>

Те са били богати търговци, създали са финикийската азбука, създават паричните знаци за обмен на търговските стоки.
Учителят непрекъснато посочва ролята на Англия, която иска да ликвидира славяните посредством Германия. Единствено разрешение е връщането на германските колонии в Африка, Азия, за да може да се намери икономически отдушник. Но доколко Лулчев запомня и записва е едно, а дали предава на царя и какво той запаметява, е съвсем различно. Все пак Лулчев нещо е записал и чрез него знаем за мнението на Учителя Дънов. 544. Финикийците създават колонии по Средиземно море, като най-важната е Картаген. Те са били богати търговци, създали са финикийската азбука, създават паричните знаци за обмен на търговските стоки. Рим превзема Картаген, защото за него той е бил най-голямата търговска опасност. Включва я в провинция Сирия, като колония на Римската империя. 545. Демокрациите стават материалисти и се изпращат Хитлер и Мусолини да ги разрушат с онези сили, които разполагат. В болшевизма има зачатък на нещо Божествено, според което има справедливо разпределение на труда, капитала и благата. Впоследствие идва времето да го реализират, но се провалят поради отклонението от Високия идеал.
към текста >>

43. 2. НАШИЯТ ПЪТ (г. III, бр. 1, 6.І.1931 г.)

ТОМ 21

Вестникът ни спря да излиза по една проста причина - нямане средства.
1, 6.І.1931 г., София, стр. 1) Андро Лулчев Път тежък, Път със страдания, мъки, неприятности, жертви - но и творчество... От известно време вестникът ни престана да излиза. Много се запитват защо спря да излиза в. „Ратник на свободата”. Други запитват нас, а трети - приятелите ни. Вестникът ни спря да излиза по една проста причина - нямане средства. В днешните тежки дни за цял народ мъчно се намират средства в онези, които истински биха искали да ни подкрепят. Много от нашите абонати и „ратници на свободата” са бедни хора, особено в тези безпарични години. Те нямат, въпреки желанието си, възможност да си платят абонамента. Други пък получаваха редовно вестника ни, но още не са се сетили да си платят абонамента. Има и такива, които обичат да получават вестници, но не обичат да плащат.
към текста >>

В днешните тежки дни за цял народ мъчно се намират средства в онези, които истински биха искали да ни подкрепят.
1) Андро Лулчев Път тежък, Път със страдания, мъки, неприятности, жертви - но и творчество... От известно време вестникът ни престана да излиза. Много се запитват защо спря да излиза в. „Ратник на свободата”. Други запитват нас, а трети - приятелите ни. Вестникът ни спря да излиза по една проста причина - нямане средства. В днешните тежки дни за цял народ мъчно се намират средства в онези, които истински биха искали да ни подкрепят. Много от нашите абонати и „ратници на свободата” са бедни хора, особено в тези безпарични години. Те нямат, въпреки желанието си, възможност да си платят абонамента. Други пък получаваха редовно вестника ни, но още не са се сетили да си платят абонамента. Има и такива, които обичат да получават вестници, но не обичат да плащат. Ний нямаме безотчетни фондове, нито грамадни приходи, за да издържаме сами вестника.
към текста >>

Много от нашите абонати и „ратници на свободата” са бедни хора, особено в тези безпарични години.
Много се запитват защо спря да излиза в. „Ратник на свободата”. Други запитват нас, а трети - приятелите ни. Вестникът ни спря да излиза по една проста причина - нямане средства. В днешните тежки дни за цял народ мъчно се намират средства в онези, които истински биха искали да ни подкрепят. Много от нашите абонати и „ратници на свободата” са бедни хора, особено в тези безпарични години. Те нямат, въпреки желанието си, възможност да си платят абонамента. Други пък получаваха редовно вестника ни, но още не са се сетили да си платят абонамента. Има и такива, които обичат да получават вестници, но не обичат да плащат. Ний нямаме безотчетни фондове, нито грамадни приходи, за да издържаме сами вестника. Всяко ново нещо мъчно си пробива пътя.
към текста >>

И на тях отначало са липсвали средства да издават редовно вестниците си, а и идеалисти мъчно са се явявали да работят на оскъдната българска нива.
Каравелова; книгата на Юрдан Пекарев „История, принципи и тактика на Б. 3. Н. съюз”; литературният юбилеен сборник на в. „Народни права” и др, В тях ние четем, че някога, преди години, са работили като нас и други идеалисти, като са били също гонени, осмивани, като и ний сега. Техните организационни вестници са били спирани както нашия, дори и след 2, 3 и 5-я им редовен конгрес. И на тях отначало са липсвали средства да издават редовно вестниците си, а и идеалисти мъчно са се явявали да работят на оскъдната българска нива. Ний ще направим само 2 ÷ 3 цитати от книгите на Д. Драгиев*, М. Турлакова†, от юбилейния сборник на в. „Народни права” из речта на Д-р В. Радославов‡, за да видят нашите ратници на свободата при какви условия са работили водачите на най-голямата днешна политическа организация Б.
към текста >>

44. 6.10. Елена М.Стоун

ТОМ 24

Те бяха прибягнали до тая крайна мярка с двояка цел: първо да намерят парични средства за въоръжаване и второ, да причинят схватка между Турция и Съединените Държави.
Колко много се е усложнило положението им, като бандата на революционерите е трябвало да се движи от място на място с плачещо дете, без да бъде открита от тия, които са я преследвали на всяка стъпка. Но при тази препълнена чаша с горчивини, мис Стоун не се отчая и не изгуби присъствие духа. Със своите благородни обноски към четниците тя спечели доверието и съчувствието им. Безбоязнените революционери всичко са били готови да сторят за да облекчат участта на двете жени и бебето. По-сетне, в своите статии и многобройни речи в Америка, мис Стоун потвърди пред всички, че "четниците не бяха разбойници или бандити, но група от разпалени македонски патриоти служещи под знамената на Революционния комитет". Те бяха прибягнали до тая крайна мярка с двояка цел: първо да намерят парични средства за въоръжаване и второ, да причинят схватка между Турция и Съединените Държави. Тогава народът в Македония страдаше страшно от жестокостите и тиранията на турското управление. Първоначално за освобождението на пленниците, водителите на четата поискаха 110,000 долара откуп. По съвета на председателя Рузвелт, Американския Борд направи позив към народа за събиране искания откуп. В късо време две трети от исканата сума се събра, и след дълги преговори четниците склониха да освободят жените срещу събраната сума 68,200 долара. Начинът, уговорен за предаване на откупа сам по себе си съставлява една глава пълна с драматизъм.
към текста >>

През войната попадна ми случай да обсебя внушителни парични суми на местно население, както и случай да позабогатея със суми, предложени оттук- оттам срещу отстъпки по службата, срещу отпуски или лъжесвидетелстване, но винаги песента й:"Против изкушения брате, да бдиш"или песента, пята от нея: "Прав да си ти всякога"и пр., е проехтявала в ушите ми и ме е предпазвала от грях и престъпление.
Временни смущения и колебания е имало, но самата ми представа за нея, самото възпоменание, нейния образ, нейните наставления, нейните песни и молитви, ме е опомвало, упреквало и наново утвърждавало и спасявало от фатални стъпки. В най-критическите минути на сражението ми със злото в мене си и в света, споменът за нея се е притичал на помощ и съм успявал да отблъсна всичките разжежени стрели на лукавого. Аз чувствувам почти като реално нейното присъствие около мен. И колкото по-голяма опасност се е явявала за изклинчване от длъжностите, за кръшване от правия път, за апатия към духовните интереси и въобще за опорочаването и оматериализирането ми; толкова с по-голяма сила, яснота и пълнота заговорвал е в мене нейният спомен с нейните съвети, песни и молитви, жестове, усмивки и майчина грижа. Тая или оная нейна песен, според случая, загърмява в ушите ми с нейните изрази и чувствата й пред очите ми и ме е отклонявало от съблазънта, колкото и силна да е била тя. През войната попадна ми случай да обсебя внушителни парични суми на местно население, както и случай да позабогатея със суми, предложени оттук- оттам срещу отстъпки по службата, срещу отпуски или лъжесвидетелстване, но винаги песента й:"Против изкушения брате, да бдиш"или песента, пята от нея: "Прав да си ти всякога"и пр., е проехтявала в ушите ми и ме е предпазвала от грях и престъпление. Многобройни са подобните ми спасявания чрез спомените за нея и не мога да ги предам тука, но това е достатъчно да охарактеризира грамадното и влияние върху мен чрез онова, което тя ми е внушила през времето на общуването ми в гр. Самоков и отчасти с последните ни редки срещи и кореспонденция. Тя запали в мен свещен огън на благочестието. Никое друго лице - ни сродници, ни приятели, ни родители, ни съпруга, ни свещеници, ни проповедници не са упражнили нито една стотна част от това благотворно влияние върху мене, каквото упражни покойната ми майка в Христа и сестра в Господа г-ца Елен Стоун. Трябва да се отбележи, че понеже, по едно щастливо съвпадение се венчах с девойка, която бе нейна любимка, като ученичка, нашите връзки се засилиха толкова повече, че тя ни прие в своя дом в гр.
към текста >>

45. 5.1. Информация за работата на Комитета и състоянието на протестантските църкви в София

ТОМ 24

Установено бе неправилно изразходване на парични средства, в резултат на което църквата бе задължена и внесе сумата 160,000 лева в Републиканския бюджет От Централното ръководство на църквата бяха освободени по наше искане като неподходящи двама члена - пастор Емил Димитров и пастор Стоян Томанов.
"Васил Коларов" N 10 Тази църква е доста активна. Съботен ден адвентистите не работят. Това е отличителен .... белег на изповеданието. Някои адвентисти не пускат децата си на училище, с което нарушават закона. През 1983 година на Централното ръководство на Адвентистката църква бе извършена финансова ревизия. Установено бе неправилно изразходване на парични средства, в резултат на което църквата бе задължена и внесе сумата 160,000 лева в Републиканския бюджет От Централното ръководство на църквата бяха освободени по наше искане като неподходящи двама члена - пастор Емил Димитров и пастор Стоян Томанов. Ликвидирана беше печатната база на църквата, като бяха иззети две циклостила, на които се отпечатваха "Библейските съботни уроци". Тиражът им бе ограничен от 35000 на 100 броя. Отпечатването на "Библейските съботни уроци" се извършва на всяко тримесечие и за това се иска разрешение от Комитета. Верска общност "Бяло Братство" (Дъновисти) В страната има около 400 души дъновисти, а в София 230. Тази общност са останали изключително стари хора.
към текста >>

46. 1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Ще отпечатим с наши средства, после ще плащаш.
Идва Петър Камбуров от Казанлък. Имат печатница. Казах му поръчението на Учителя. - Още сега с мене, вика той. Хайде, хайде, тръгвай. Ще отпечатим с наши средства, после ще плащаш. Казвам на Учителя. - Да, казва, иди. Ела утре преди да тръгнеш. Ръкописите ми в торбичката при дрехите. Довечера ще отпътувам.
към текста >>

Заради Неговата дума похарчих последните си средства, с тия ужасни обуща.
Събувам ги - мехури и кръв. Макар и далечко от огъня, обръщам гърба си към него и гледам към тъмните води на Рилското езеро. - Защо съм дошла? Какво съм за тия тука и какво общо имам с тях. Ах, как ме гълчаха всички и казаха: „Защо си се довлекла щом като..А те не знаят, че Той ме прати. Заради Неговата дума похарчих последните си средства, с тия ужасни обуща. Той каза. Едвам се събира на гърдите ми тънкото ми палтенце. Господи, защо дойдох. И сълзите капят, капят, горещи като огън и парят ръцете ми; сякаш искри подобни на тия, които пращят сега на огнището, но където паднат-изгарят. Сега душата ми гори от тях. Олтаря.
към текста >>

Да се освободим от паричния си имот, да си представим, че сме в чужда държава или при съвсем непознати хора и за една седмица да изкараме прехраната си.
Тя е на моята машина. А той, като мине край мен, тъй гордо вири главата си като че ли е някой генерал. Няколко дена се мъчих с разнебитената машина и останах само с процентите от „Анхира”. Ноември е хубав - като лято. Още една задача от Учителя - лесна наглед. Да се освободим от паричния си имот, да си представим, че сме в чужда държава или при съвсем непознати хора и за една седмица да изкараме прехраната си. Да, не да постим, не да заемаме пари, но редовно да се храним през това време по три пъти на ден от това, което ще изработим. Речено сторено. Да, по-скоро речено, но докато го сторим... Охо, ще се опитам, бива ме и да оплета, и да ушия, и да опера. Ставам една сутрин. От днес почвам.
към текста >>

47. 84. Статията „По въпроса за Трудовата Братска Задруга“ / Филип Стоицев. – В: Братство. Севлиево. Г. 5, бр. 63, 15.05.1933.

III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.

ТОМ 30

Естествено, че от тези чисти и идеални души, които си хармонират за доброто и които са готови на всички жертви и физически, и парични, и морални.
и изобщо щастие у всички. На тези основи трябва да почива и истинския комунизъм в целия свят, а не на насилие и отнемане на живота. Трети ще каже, че и това е трудно, защото не всеки ще може да го прояви. И това е верно! Тогава от кого може да се прояви това, което Христос иска? Естествено, че от тези чисти и идеални души, които си хармонират за доброто и които са готови на всички жертви и физически, и парични, и морални. Ето защо, Учителя пак казва: ако се съберат двама души, които си хармонират за доброто, те са щастливи. Ако към тия двама се присъединят още двама със същите разбирания, те са пак щастливи. Ако те станат 8, 16, 32 и т.н. това са все души, които си хармонират и те са щастливи. Ето защо, опитите трябва да започнат пак от малкото.
към текста >>

Тука, обаче, първо ще се срещне спънка с паричния въпрос и второ с душите, които ще подемат това дело.
Ето защо, Учителя пак казва: ако се съберат двама души, които си хармонират за доброто, те са щастливи. Ако към тия двама се присъединят още двама със същите разбирания, те са пак щастливи. Ако те станат 8, 16, 32 и т.н. това са все души, които си хармонират и те са щастливи. Ето защо, опитите трябва да започнат пак от малкото. Тука, обаче, първо ще се срещне спънка с паричния въпрос и второ с душите, които ще подемат това дело. И тези души трябва да бъдат готови за това. И понеже делото е благородно, то трябва да се подкрепи и морално и материално. Ще трябват доста средства, за да се започне. Затова нашия братски съвет е докле няма достатъчно средства, а и готови души, да се не започва нищо. Ние трябва да се простираме според чергата си.
към текста >>

Ще трябват доста средства, за да се започне.
това са все души, които си хармонират и те са щастливи. Ето защо, опитите трябва да започнат пак от малкото. Тука, обаче, първо ще се срещне спънка с паричния въпрос и второ с душите, които ще подемат това дело. И тези души трябва да бъдат готови за това. И понеже делото е благородно, то трябва да се подкрепи и морално и материално. Ще трябват доста средства, за да се започне. Затова нашия братски съвет е докле няма достатъчно средства, а и готови души, да се не започва нищо. Ние трябва да се простираме според чергата си. Ние имаме един пример с поселението на братята вегетарианци-толстоисти в с. Мечкюр, гдето ще трябват доста парични жертви, за да се заздрави. На първо време, ако се съберат известни суми и може да се подобри в.
към текста >>

Затова нашия братски съвет е докле няма достатъчно средства, а и готови души, да се не започва нищо.
Ето защо, опитите трябва да започнат пак от малкото. Тука, обаче, първо ще се срещне спънка с паричния въпрос и второ с душите, които ще подемат това дело. И тези души трябва да бъдат готови за това. И понеже делото е благородно, то трябва да се подкрепи и морално и материално. Ще трябват доста средства, за да се започне. Затова нашия братски съвет е докле няма достатъчно средства, а и готови души, да се не започва нищо. Ние трябва да се простираме според чергата си. Ние имаме един пример с поселението на братята вегетарианци-толстоисти в с. Мечкюр, гдето ще трябват доста парични жертви, за да се заздрави. На първо време, ако се съберат известни суми и може да се подобри в. „Братство” да стане седмичник и да могат да се печатат само неделните беседи на Учителя и някои резюмета от по-първите серии, то е голяма придобивка.
към текста >>

Мечкюр, гдето ще трябват доста парични жертви, за да се заздрави.
И понеже делото е благородно, то трябва да се подкрепи и морално и материално. Ще трябват доста средства, за да се започне. Затова нашия братски съвет е докле няма достатъчно средства, а и готови души, да се не започва нищо. Ние трябва да се простираме според чергата си. Ние имаме един пример с поселението на братята вегетарианци-толстоисти в с. Мечкюр, гдето ще трябват доста парични жертви, за да се заздрави. На първо време, ако се съберат известни суми и може да се подобри в. „Братство” да стане седмичник и да могат да се печатат само неделните беседи на Учителя и някои резюмета от по-първите серии, то е голяма придобивка. Широкия и добър план за купуване на печатница, места за обработване, здание за живеене на братя и сестри, училище и пр., това ще се реализира постепенно, в зависимост от средствата и сродните души, които ще влизат в задругата и творческата дейност, която ще проявят. Нека се знае, че хубавия план, начертан във в. „Братство”, брой 61, може да се реализира с помощта на малко, но сродни души, ако се тури за основа - безкористното служене на Бога и ближния си, а после на себе си.
към текста >>

Широкия и добър план за купуване на печатница, места за обработване, здание за живеене на братя и сестри, училище и пр., това ще се реализира постепенно, в зависимост от средствата и сродните души, които ще влизат в задругата и творческата дейност, която ще проявят.
Ние трябва да се простираме според чергата си. Ние имаме един пример с поселението на братята вегетарианци-толстоисти в с. Мечкюр, гдето ще трябват доста парични жертви, за да се заздрави. На първо време, ако се съберат известни суми и може да се подобри в. „Братство” да стане седмичник и да могат да се печатат само неделните беседи на Учителя и някои резюмета от по-първите серии, то е голяма придобивка. Широкия и добър план за купуване на печатница, места за обработване, здание за живеене на братя и сестри, училище и пр., това ще се реализира постепенно, в зависимост от средствата и сродните души, които ще влизат в задругата и творческата дейност, която ще проявят. Нека се знае, че хубавия план, начертан във в. „Братство”, брой 61, може да се реализира с помощта на малко, но сродни души, ако се тури за основа - безкористното служене на Бога и ближния си, а после на себе си. Там трябва да започнат души чисти и трудолюбиви, отрекли се от външните глупави форми на живота и да се чувствуват едно семейство. Факта, че има на доста места из братствата ни отделни места за сеяне разни култури, които се обработват братски и придобитото се употребява за благородни цели, говори в полза на една задруга. Факта, че в София има братска трапеза и се хранят 100-150 души дневно, между които има и бедни и поминават тъй, показва, че Христовото учение може и трябва да се приложи.
към текста >>

48. 1.9. Петър и Братството (24.10.1988 г.)

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Построи си хубава къща, като отначало построи половината, поради липса на средства, а по-късно я изкара.
Той идва в София, купи си място на Изгрева от Васил Славов, като Петка Краева от Русе му помогна с известна сума. Мястото беше закупено на негово име и на брат му. По-късно слушах да го обвиняват, че уж бил заграбил чуждо място. Това не беше вярно. Петър в материалните работи беше изключително честен. Построи си хубава къща, като отначало построи половината, поради липса на средства, а по-късно я изкара. Идва на Изгрева след заминаването на Учителя. Напуска Русе, понеже е бил дисциплинарно уволнен от предприятието, където е работил поради спречкване с ръководството. Същото лято се качва на Рила на езерата, а есента се приземява на Изгрева в София без да се връща повече в Русе. Настанява се първо на палатка на Изгрева, същата с която е бил на Рила, а като се застудява, бива подслонен в бараката на Гена Папазова. Така той успява да се закрепи на Изгрева, а работи като изкопчия тежка физическа работа.
към текста >>

Нямаше никаква разлика, макар че това беше Школата на Учителя и това поколение наследи от Учителя Словото му и парични средства, които пропиляха.
Била е драматична развръзка, която ми е разказвана от Мария с най-големи подробности. Лично аз съм присъствувал и виждал как Петър Филипов с болка разказваше за много грешки, допуснати от възрастните братя, знаеше причината за недоразуменията, и цитираше факти и събития. Но не пожела в онзи момент да ги запишем, макар че няколко пъти съм ходил тайно с магнетофон при него. Петър държеше за Делото и Словото на Учителя и очакваше да бъде допуснат от Борис за съратник, но Борис го държеше настрана, както правеше и с всички други. Пазеше мястото си само за себе си, така както постъпва един крал или един цар. Нямаше никаква разлика, макар че това беше Школата на Учителя и това поколение наследи от Учителя Словото му и парични средства, които пропиляха. Петър беше огорчен от много братя и сестри, от много факти и събития, макар че се раздаваше изцяло. Като видя, че нищо не може да направи, накрая създаде една група от десетина човека, с които работеше. Посвети много време на астрологията, по едно време почна да композира песни и обучаваше групата си да ги изпълняват, а тази група бе трън в очите на останалите, и полека, полека се отклони от пътя на Школата. Учителят е завещал в бъдеще да се работи по групи. Тези групи имат три задачи: Първата е да четат и проучават Словото на Учителя.
към текста >>

49. 1. Борис Николов Дойнов. Роден на 30.12.1900 г.

Светозар Няголов

ТОМ 32

Присъщи са му и паричните успехи, резултат на много дълги и търпеливи усилия.
Той притежава силни вътрешни подбуждения, които реализира и остава неузнаваем за околните хора. Той се проявява като най-почтения приятел. Умее да привлича приятели и ги запазва за целия си живот. От тях той получава полза, подкрепа и радост. Понякога се проявява като необщителен човек със затворена природа и наклонност към тъга, но проявява голямо постоянство при преследване на целите си. Присъщи са му и паричните успехи, резултат на много дълги и търпеливи усилия. Много е разсъдлив и изключително издръжлив в напрегнатата работа. Действа без да бърза и много рядко се случва да съжалява за своите дела. Ако умът му при даден случай отстъпи на чувствата му, той лесно може да бъде измамен. Присъща му е силна влюбчивост, която не е язвителна, а спокойна. Роденият проявява понякога и животинската любов (Лъв), като отражение на урановата любов, която е предимно платонична или приятелство от най-висша степен.
към текста >>

Ще има постоянно спирачки на всички негови желания за бързо забогатяване с всички средства, позволени и непозволени.
Може да попадне под влиянието на духове - контроли и много мъчно може да се освободи от тях - както беше в живота му. Има опасност да бъде измамен от мошеници или окраден. (Слънце в перихелий квадрат Лилит). Показва, че неговият дух ще бъде постоянно смущаван от лоши мисли идващи от царството на Плутон. В главата му ще идват много идеи, създадени от низшия свят на гномите. Ще има постоянно спирачки на всички негови желания за бързо забогатяване с всички средства, позволени и непозволени. (Слънце в перихелий квадрат Селена.) Показва, че той изпуска много важни моменти в живота си, когато може да придобие средства. Проявява нехайство и гордост към приятелите си, които го съветват и му помагат и така губи. (Слънце в перихелий съвпад Хирон.) Показва, че той слуша вътрешното си ръководство, на своя ръководител, Учител и лекар, като винаги когато е слушал интуицията си, е имал отлични резултати. Виждаме колко много паралели има Слънцето на брат Борис, с Меркурий, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун. В него са свързани природният ум (Меркурий) с ангелската мъдрост (Юпитер) и Божествата мъдрост (Уран) също с правдата (Сатурн) и Божествената любов (Нептун).
към текста >>

(Слънце в перихелий квадрат Селена.) Показва, че той изпуска много важни моменти в живота си, когато може да придобие средства.
Има опасност да бъде измамен от мошеници или окраден. (Слънце в перихелий квадрат Лилит). Показва, че неговият дух ще бъде постоянно смущаван от лоши мисли идващи от царството на Плутон. В главата му ще идват много идеи, създадени от низшия свят на гномите. Ще има постоянно спирачки на всички негови желания за бързо забогатяване с всички средства, позволени и непозволени. (Слънце в перихелий квадрат Селена.) Показва, че той изпуска много важни моменти в живота си, когато може да придобие средства. Проявява нехайство и гордост към приятелите си, които го съветват и му помагат и така губи. (Слънце в перихелий съвпад Хирон.) Показва, че той слуша вътрешното си ръководство, на своя ръководител, Учител и лекар, като винаги когато е слушал интуицията си, е имал отлични резултати. Виждаме колко много паралели има Слънцето на брат Борис, с Меркурий, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун. В него са свързани природният ум (Меркурий) с ангелската мъдрост (Юпитер) и Божествата мъдрост (Уран) също с правдата (Сатурн) и Божествената любов (Нептун). Това показва, че Борис дълго време е живял в ангелският свят и скоро е слязъл на Земята, на която законите му са непознати и непонятни и не може да се оправи и затова не зачита физическите закони и принципи, понеже знае и прилага тези на духовния свят.
към текста >>

Макар че печелеше много пари, често изпитваше парични затруднения и при неразумност може да бъде съден.
Това го прояви към края на живота си след заминаването на сестра Мария Тодорова. Целуваше и прегръщаше жената на Вергилий Кръстев - Милка Кралева и желаеше да се ожени за нея. По тази причина Вергилий се разведе с Милка. Това бяха изпълнението на думите, които сериозната сестра Мария ми каза преди да си замине: „Светозаре, аз си отивам вече, понеже свърших работата си на Земята, а Борис ще остане да разреши проблемите си с жените.“ Роденият е доста щедър, специално към другия пол. Той е извънредно своенравен и харчи повече от възможностите си. Макар че печелеше много пари, често изпитваше парични затруднения и при неразумност може да бъде съден. Добре, че Венера е в Стрелец, а и идеите на Учителя го крепиха, докато си замине от този свят. (Венера полусекстил Сатурн в перихелий). Добрият аспект между двете планети съединява добрите им качества: любовта и приятелството на Венера с дипломатичността, такта, методичността, справедливостта, пестеливостта и скръжавостта на Сатурн,. Аспектът осигурява на родения успех във всеки отрасъл на живота. Ще бъде много търсен, като приятел или съветник -лице, достойно за доверие с изпитана честност и много способности.
към текста >>

Следва - загуба на обществено положение, неприятности със законите и парични затруднения.
Дава на родения общителен характер и наклонност към удоволствия. (Наранен Юпитер.) Роденият ще срещне добри приятели, искрени и с желание да му помогнат, но не ще могат да сторят това, или ще привлече приятели, които ще идват при него с користни цели. В този случай роденият трябва да разчита само на своите собствени сили при постигане на целите си. Юпитер в собствения си знак Стрелец, показва богатство и успех в живота му. Наранен Юпитер го прави разсипник, обичащ фалшивия блясък, своенравен и готов да рискува и залага на каквато и да е игра. Следва - загуба на обществено положение, неприятности със законите и парични затруднения. В религията (официалната източноправославна) минава за сектант. (Юпитер в перихелий паралел Сатурн в перихелий). Придава на родения общителен характер, проницателен ум, главно в областта на философията, благоговейно и дълбоко чувство за справедливост. Съединени са добрите качества на двете планети и Борис ще има печалби, почест и уважение в своята обществената среда. Считат го за стълб в обществото и неговото благосъстояние ще се увеличава при досега му със средата, в която се намира.
към текста >>

Напуска Габрово и отива в София, където решава и съобщава на родителите си, че сам ще се издържа и не иска никакви средства от баща си.
Като първороден тази обязаност, която има семейството им към църквата. Според канона на църквата техният род ще спре развитието си и ще престане да съществува, понеже няма да им се раждат деца - наследници. Така и стана. Борис няма деца, Стефан също, Цанка - и тя, Николай има две дъщери, но и те нямат деца и родът им се прекъсва. Скоро след връщането си от Виена, той се отказва да яде месо - става вегетарианец. Напуска Габрово и отива в София, където решава и съобщава на родителите си, че сам ще се издържа и не иска никакви средства от баща си. Отива в старозагорската комуна, където се разболява тежко и мъчно оздравява. Баща му се среща с Учителя на събора в Търново и повече от два часа разговаря с него главно за живота на Борис. Накрая му казва: „Господин Дънов, виждам, че синът ми се интересува от вас и вашето учение. Дано поне вас да слуша. На вас го предавам да го учите и напътствате в живота му.“ - „Хубаво“ - му отговорил Учителят.
към текста >>

Той е имал силно желание да забогатее с всички средства и да придобие много неща в живота си.
Често се бунтува срещу обществените условия, извор на неприятност с властите и особено с военните и казармата. Желае да наложи на света своите лични възгледи, въпреки всичките противодействия и рискове, което води до провали и неблагополучия. (Уран в перихелий опозиция Плутон ретрограден.) Роденият ще има много умствени и духовни противоречия, голяма борба между духовната и материалната си същност, между любовта към всичко велико и прекрасно и лошите, атавистични неща, които той носи от миналите инкарнации. Роденият минава през големи изпитания, изкушения, противоречия, ограничения, лишения, заблуждения, поради това, че в миналите инкарнации не е слушал тихия глас на Бога, нашепванията на Уран - Божествената мъдрост, а е попадал под въздействието на разрушителните идеи и сили на Плутон. Благодарение, че Плутон е ретрограден и проявява наполовина лошите си влияния, а и с помощта на Учителя почти се премахват напълно лошите му влияния в живота на Борис. Той е имал силно желание да забогатее с всички средства и да придобие много неща в живота си. Това са атавистичните му желания от миналите му прераждания. (Уран в перихелий паралел Нептун ретрограден.) Дава склонност към окултизъм и мистицизъм и понеже Уран е в 10 дом, той може да стане лидер на едно общество. (Той стана председател на братския съвет след заминаването на брат Тодор Стоименов.) Ще бъде признат за лидер в своята среда и при други обстоятелства той може да има национална известност. Аспектът му дава да има пряка връзка с Духовния свят и му осигурява успешни отношения с неговите обитатели. Често ще има пророчески и вдъхновени сънища.
към текста >>

Като младеж Борис работи много, за да придобие средства.
Ще има много затруднения с братята си и особено със сестра си Цанка, която беше върл противник на сестра Мария Тодорова -неговата съпруга. (Нептун ретрограден латитюд Венера.) От Божествения свят идват към Борис силни вълни на човешка и ангелска любов (Венера), която се слива с Божията любов (Нептун) и в края на живота той стана човек на любовта. Този аспект дава една чиста, безкористна платонична любов и приятелство от най-висш характер, ако е изработен духовно. (Нептун ретрограден опозиция Хирон.) Говори за много заблуждения и критичност на родения към своя вътрешен ръководител, учител и лекар и оттам много провали в живота му и особено в здравето му. Също и непослушание към Учителя. Като младеж Борис работи много, за да придобие средства. Беше много силен и дигаше воденични камъни, тежащи 150 кг и носеше по две торби цимент едновременно - 100 кг. Учителят два пъти му се кара, като му казва да не прекалява в работата си, защото ще изгуби силите си. Но Борис продължи да работи с голям ентусиазъм и почти без почивка. Скоро предсказанието на Учителя се сбъдва и този, който дигаше воденични камъни и носеше по две торби цимент едновременно не можеше да дигне и носи половин торба. (Плутон ретрограден опозиция Меркурий в перихелий, опозиция Венера, квадрат Марс, опозиция Юпитер в перихелий, опозиция Уран в перихелий, тригон Лилит, тригон Селена.) Плутон ретрограден в 4 дом дава много неприятности на родения в дома му.
към текста >>

50. 3. Гавраил Велев Величков. Роден 21.11.1909 г.

Светозар Няголов

ТОМ 32

Притежава изтънчена интелигентност и голяма лекота в изразните си средства.
(Венера квадрат Лилит.) Това говори, че роденият е нещастен в любовта. Сърцето му постоянно е било изложено на съблазни, изкушения, противоречия и неудачи. Черната ложа често го е атакувала с низши мисли, чувства и всеобемащи страсти, от което Учителя го освобождава като му прави нов, позитивен хороскоп, който продължи живота му и той остана да работи за новото до 76-годишната му възраст. (Меркурий в перихелий съвпад Слънце в перихелий, секстилУран, тригон Нептун ретрограден, паралел Плутон ретрограден, латитюд Уран, квадрат Хирон.) Меркурий в единадесети дом дава на родения голямо число познати хора от литературата, науката и музиката, на които той може да разчита да му помагат в трудностите на живота. Роденият е склонен към критичност и цинизъм. Притежава изтънчена интелигентност и голяма лекота в изразните си средства. Меркурий в зодиакалния знак Скорпион му дава остър ум, пламенни желания, будна интелигентност, изострен език с хапещ сарказъм, който боде като жилото на скорпиона. Роденият е доста опърничав и упорит и мъчно се постига съгласие с него. Притежава силна непоколебима мисъл, с която побеждава всички пречки, които се изпречват на пътя му. Той се привлича от окултните науки, както стрелката на компаса от магнита. (Меркурий в перихелий секстил Уран.) Дава му оригинален, независим, своеобразен ум, който застава срещу робството на модата, традициите или обществените условности.
към текста >>

Роденият ще притежава малко средства и ще живее почти в бедност.
Сутринта се събужда, става и вижда, че снегът е отъпкан и по него са разхвърляни патрони. През нощта дошли партизани и искали да ги избият и запалят колите им, но Галилей - представител на Бялото братство, зад когото стои Учителят, не позволяват това нещо. След дълги разправии партизаните решават да се оттеглят сутринта без да им направят никакво зло. Скоро той се върнал от запаса и отишъл при Учителя и му разправил този случай. Учителят му казал: „Ти затова отиде запас, за де ги спасиш тези млади момчета да останат живи." (Луна в перихелий квадрат Слънце в перихелий съвпад точката на щастието.) Луната се намира във втори дом и говори за колебания в материалното му състояние и финансови мъчнотии. Роденият ще притежава малко средства и ще живее почти в бедност. Луната в зодиакалния знак Риби дава схватлив ум, плодоносно въображение, безгрижен характер, непостоянност и склонност да възбужда съжаление върху себе си. В даден случай роденият е склонен повече да мечтае, отколкото да действа, което води до мъчнотии и разочарования, които ще съпътстват живота му. Често това положение на Луната води до медиумизъм. Лицето е много чувствително и обича всичко, което възбужда чувствата му. Доста е словоохотлив.
към текста >>

(Сатурн ретрограден квадрат Нептун ретрограден.) Излага родения на парични и материално загуби, предизвикани от измама или кражби.
(Сатурн ретрограден квадрат Уран.) Дава непочтен характер, безскрупулен и извънредно буен темперамент. Пристъпите му на гняв са внезапни, като гръм и изтощават силите на лицето. Проявява се ексцентрично, гледа на всички неща от свое собствено гледище. Понякога се проявява лениво и лукаво и тогава става напаст за обществото. Аспектът дава хронически и неизлечими болести на главата и фрактури в бедрата и колената. (Сатурн ретрограден квадрат Нептун ретрограден.) Излага родения на парични и материално загуби, предизвикани от измама или кражби. В миналото е работил стриктно с човешката правда (която е обратна на Божията пълно безправие) и не е проявявал Божията любов да помага на близките си и да се жертва за тях. (Сатурн ретрограден квинтил Плутон ретрограден.) Роденият ще има дарби и способности да придобива материални богатства за запазването и оползотворяването им. Дава му организаторски способност, търпеливост и издръжливост с помощта на които се справя с всичките си противоречия и несгоди. Той умее да се приспособява към несгодите. Има постоянство в целите и намеренията си.
към текста >>

Нараненият Юпитер му дава нахалство, показност и разхищение на средства за лукс.
Всичките изтъкнати негативни аспекти отпаднаха от характера му и той стана обичаният от приятелите брат Галилей. (Юпитер в перихелий опозиция Марс, опозиция Сатурн ретрограден, паралел Марс, латитюд Марс, тригон главата на Дракона и съвпад Лилит.) Юпитер е в собствения си девети дом, където се чувства най-добре. Той е господарят на хороскопа и е много активен - в перихелий. Такъв всеотдаен и стриктен беше брат Галилей в работата си за братството. Дава благороден характер, оптимистичен и миролюбив. Нараненият Юпитер му дава нахалство, показност и разхищение на средства за лукс. Известни опасности при пътуванията му. Юпитер в зодиакалния знак Везни дава характер с добра воля, симпатичен, нежен, дружелюбен и съзнателен, като се притеснява за това, което е свързано с напредъка на човечеството, главно музиката, изкуствата, литературата и други. Нараненият Юпитер показва, че ще има много неприятности в службата си до скандали. Веднъж той отива при Учителя и му се оплаква, че всички му се подиграват и му пречат във финансовата работа и е решил да напусне службата си. Учителят се усмихва и му казва: „Където и да отидеш, брат, ще минеш през този изпит.
към текста >>

51. 40. Да си искаш, или да ти дават

Милка Кралева

ТОМ 33

Всякога когато ходеше в София, носеше събраните средства на с.
Често казваше, че две неща са спасили еврейския народ - Десятъка и Псалмите. Той отделяше една десета част от дохода си, и го събираше и даваше за братска работа. Не правеше това от религиозен страх, или някакъв фанатизъм. Правеше го от разбиране, и съзнателно. Знаеше, и бе изпитал почти магическото действие на този акт! Всякога когато ходеше в София, носеше събраните средства на с. Елена, на брат Влад, или на брат Борис. Това бе дискретен жест, и никога не се коментираше на глас с никого. Парите се слагаха в плик, и оставяха на доверен брат или сестра - за братски нужди, за работа. С тези пари, често се купуваше хартия за машинописците. Имаше братя и сестри, които години наред преписваха и размножаваха материали за братските групи в страната.
към текста >>

Той бе поставен навремето от брат Минчо Сотиров да се грижи за братския имот, и вършеше това със средствата, които братята в Бургас даряваха.
С тези пари, често се купуваше хартия за машинописците. Имаше братя и сестри, които години наред преписваха и размножаваха материали за братските групи в страната. Отношението на баща ми към десятъка, се предаде естествено и на нас с Елка. И когато всяка от нас започна работа, отделяхме своя десятък, и го считахме като дар за Братството. Не си спомням през годините до 1989 п, баща ми или аз да сме искали пари за братска работа от някого. Той бе поставен навремето от брат Минчо Сотиров да се грижи за братския имот, и вършеше това със средствата, които братята в Бургас даряваха. По-късно през 80-те, когато работата ми с музиката на Учителя се разшири, аз влагах свои средства по подготовка и материали за концертите. Работех на доброволни начала, без да искам или очаквам от някого материален еквивалент. Хубавите идеи, които постепенно реализирах там, се приемаха с радост! Мисля, че това беше и защото спазвах закона да работя без да искам. Баща ми беше моята подкрепа, той ме разбираше!
към текста >>

По-късно през 80-те, когато работата ми с музиката на Учителя се разшири, аз влагах свои средства по подготовка и материали за концертите.
Имаше братя и сестри, които години наред преписваха и размножаваха материали за братските групи в страната. Отношението на баща ми към десятъка, се предаде естествено и на нас с Елка. И когато всяка от нас започна работа, отделяхме своя десятък, и го считахме като дар за Братството. Не си спомням през годините до 1989 п, баща ми или аз да сме искали пари за братска работа от някого. Той бе поставен навремето от брат Минчо Сотиров да се грижи за братския имот, и вършеше това със средствата, които братята в Бургас даряваха. По-късно през 80-те, когато работата ми с музиката на Учителя се разшири, аз влагах свои средства по подготовка и материали за концертите. Работех на доброволни начала, без да искам или очаквам от някого материален еквивалент. Хубавите идеи, които постепенно реализирах там, се приемаха с радост! Мисля, че това беше и защото спазвах закона да работя без да искам. Баща ми беше моята подкрепа, той ме разбираше! Така в живота на Братството до идването на промяната, по вътрешен импулс дадените средства бяха единствен начин да се плащат разходи за братска дейност.
към текста >>

Така в живота на Братството до идването на промяната, по вътрешен импулс дадените средства бяха единствен начин да се плащат разходи за братска дейност.
По-късно през 80-те, когато работата ми с музиката на Учителя се разшири, аз влагах свои средства по подготовка и материали за концертите. Работех на доброволни начала, без да искам или очаквам от някого материален еквивалент. Хубавите идеи, които постепенно реализирах там, се приемаха с радост! Мисля, че това беше и защото спазвах закона да работя без да искам. Баща ми беше моята подкрепа, той ме разбираше! Така в живота на Братството до идването на промяната, по вътрешен импулс дадените средства бяха единствен начин да се плащат разходи за братска дейност. След създаването на „Сила и Живот”, продължихме да работим на същия принцип. Никога не искахме парични средства. Имаше хора, които ни помагаха, и които с радост даваха средства за издаване, от добро чувство, и с разбиране на нуждите ни. Благодарна съм и днес за тази помощ! И сега се радвам като си помисля, че нито едно наше издание не съдържаше какъвто и да е зов за парична помощ.
към текста >>

Никога не искахме парични средства.
Хубавите идеи, които постепенно реализирах там, се приемаха с радост! Мисля, че това беше и защото спазвах закона да работя без да искам. Баща ми беше моята подкрепа, той ме разбираше! Така в живота на Братството до идването на промяната, по вътрешен импулс дадените средства бяха единствен начин да се плащат разходи за братска дейност. След създаването на „Сила и Живот”, продължихме да работим на същия принцип. Никога не искахме парични средства. Имаше хора, които ни помагаха, и които с радост даваха средства за издаване, от добро чувство, и с разбиране на нуждите ни. Благодарна съм и днес за тази помощ! И сега се радвам като си помисля, че нито едно наше издание не съдържаше какъвто и да е зов за парична помощ. Спазвахме принципа на свободата. Постепенно, обаче мисленето в Братството се промени.
към текста >>

Имаше хора, които ни помагаха, и които с радост даваха средства за издаване, от добро чувство, и с разбиране на нуждите ни.
Мисля, че това беше и защото спазвах закона да работя без да искам. Баща ми беше моята подкрепа, той ме разбираше! Така в живота на Братството до идването на промяната, по вътрешен импулс дадените средства бяха единствен начин да се плащат разходи за братска дейност. След създаването на „Сила и Живот”, продължихме да работим на същия принцип. Никога не искахме парични средства. Имаше хора, които ни помагаха, и които с радост даваха средства за издаване, от добро чувство, и с разбиране на нуждите ни. Благодарна съм и днес за тази помощ! И сега се радвам като си помисля, че нито едно наше издание не съдържаше какъвто и да е зов за парична помощ. Спазвахме принципа на свободата. Постепенно, обаче мисленето в Братството се промени. Създаде се организация.
към текста >>

Имаше вече условия за по-масови събития, за които явно бяха нужни и повече средства.
И сега се радвам като си помисля, че нито едно наше издание не съдържаше какъвто и да е зов за парична помощ. Спазвахме принципа на свободата. Постепенно, обаче мисленето в Братството се промени. Създаде се организация. Явиха се много желаещи за дейност. Имаше вече условия за по-масови събития, за които явно бяха нужни и повече средства. Но това изнасям като факт, без да оправдавам навлизането в братската дейност светски методи за финансиране. Вече бях далече от България, когато в интернет бе постван афиш за концерт с музиката на Учителя. Една трета от афиша заемаше съобщение на няколко банкови сметки, и покана за парични дарения! Не ми хареса! Не мисля, че обявата за концерт с името на Учителя, трябва да се превръща в протегната ръка за помощ!
към текста >>

Една трета от афиша заемаше съобщение на няколко банкови сметки, и покана за парични дарения!
Създаде се организация. Явиха се много желаещи за дейност. Имаше вече условия за по-масови събития, за които явно бяха нужни и повече средства. Но това изнасям като факт, без да оправдавам навлизането в братската дейност светски методи за финансиране. Вече бях далече от България, когато в интернет бе постван афиш за концерт с музиката на Учителя. Една трета от афиша заемаше съобщение на няколко банкови сметки, и покана за парични дарения! Не ми хареса! Не мисля, че обявата за концерт с името на Учителя, трябва да се превръща в протегната ръка за помощ! Не е достойно! Сигурна съм, че когато нещо е замислено заради Учителя, средствата ще дойдат до стотинка! Има и други методи за осигуряване на средства.
към текста >>

Сигурна съм, че когато нещо е замислено заради Учителя, средствата ще дойдат до стотинка!
Вече бях далече от България, когато в интернет бе постван афиш за концерт с музиката на Учителя. Една трета от афиша заемаше съобщение на няколко банкови сметки, и покана за парични дарения! Не ми хареса! Не мисля, че обявата за концерт с името на Учителя, трябва да се превръща в протегната ръка за помощ! Не е достойно! Сигурна съм, че когато нещо е замислено заради Учителя, средствата ще дойдат до стотинка! Има и други методи за осигуряване на средства. Искането не е по Учителя. Да си купиш билет за такъв концерт е по-достойно, отколкото да ти предложат безплатен концерт, а да те поканят да направиш дарение. Това е морално изнудване! Не е редно!
към текста >>

Има и други методи за осигуряване на средства.
Една трета от афиша заемаше съобщение на няколко банкови сметки, и покана за парични дарения! Не ми хареса! Не мисля, че обявата за концерт с името на Учителя, трябва да се превръща в протегната ръка за помощ! Не е достойно! Сигурна съм, че когато нещо е замислено заради Учителя, средствата ще дойдат до стотинка! Има и други методи за осигуряване на средства. Искането не е по Учителя. Да си купиш билет за такъв концерт е по-достойно, отколкото да ти предложат безплатен концерт, а да те поканят да направиш дарение. Това е морално изнудване! Не е редно! Виждала съм този театър и в американските църкви.
към текста >>

52. 1.4. Д-р Георги Вълков Миркович (1928-1905) / Стефан Гидиков-син.

За да се подържат българските училища е трябвало парични средства и д-р Миркович отива в Букурещ, Браила и други румънски градове между родолюбивите сливенски богаташи и сполучва да събере 600 минца помощи.
(За режима изобщо при здраво и болно състояние), издържана публично на 30 юний и която очудва със своите здрави и проникновени мисли и с голямата ерудиция. В последните дни на студенчеството той взема живо участие с другарите си при върлуващата тогава холерна епидемия във Франция, да обикаля селата, за да лекува и дава съвети за предпазване. За тая си заслуга е награден от Наполеон III със златен медал. Завършил науките си, връща се в Сливен и става волнопрактикуващ лекар през 1857-8 г. В родния град борбата против гърцизма, начело с учителя Добри Чинтулов, е била в пълна сила. За да се подържат българските училища е трябвало парични средства и д-р Миркович отива в Букурещ, Браила и други румънски градове между родолюбивите сливенски богаташи и сполучва да събере 600 минца помощи. През 1858-9 г. е градски лекар в Стара-Загора, престоява една година и към втората половина на 1859 заминава за Цариград. Борбата около църковния въпрос е в разгара си, обаче нищо решително не се предприема и турското правителство се колебае между патриаршията и искането на българския народ за черковна независимост. За да се тури край на това неопределено положение се поражда идеята за Унията. Ето как д-р Миркович описва в своята брошурка „Униатското движение по черковния въпрос” създаването на Унията: „Изискваше се да излезе някой измежду нази, който като е разбрал и изучил достатъчно българския въпрос, да е още вникнал и схватил добре турската политика него време, за да може да предизвика в наша полза намесването на някоя силна покровителка.
към текста >>

Интригант, безскрупулен, лукав, той прибягва до всички простени и непростени средства, за да заздрави своето положение и да придобие голямо доверие пред тогавашния велик везир Али-паша, с услуги против собствената си народност.
Но той написа подобни спомени и за своето участие и премеждия, както в усилията за осъществяване на дадената от Чайковски идея за чисто български главни училища, така и за замисането си в революционното дело в Ломско и Берковско. В тия подробни автобиографични спомени, написани под вид на отговор на Стоян Заимов за неверни негови исторически сведения и които се съхраняват ведно с цялата му архива в Народната библиотека в София, се разкрива, че анонимното писмо, за което се споменава по-горе е в същност адрес-изложение и е написано от самия Миркович, а връчването му на чуждестранните посолства и Високата порта е станало чрез софийския владика Доротея, който се е намирал тогава в Цариград. Още от времето на Унията, Миркович е имал за другар някой си Манол Иванов от Стара-Загора, способен и виден адвокат на гърци и турци в Цариград, с широки връзки между българите, един от видните епитропи на българската църква във Фенер. Той е играл роля в момента, когато Иларион е бил готов да се постави начело на униатското движение. Чрез него Миркович се запознава с владиката Доротей, именуван още и Дорчо, българин от Копривщица, много духовит и умен, но с крайно развален характер и с амбицията да стане екзарх на българската църква. Интригант, безскрупулен, лукав, той прибягва до всички простени и непростени средства, за да заздрави своето положение и да придобие голямо доверие пред тогавашния велик везир Али-паша, с услуги против собствената си народност. След избиването на Хаджи Димитровата чета черният кабинет на Али-паша се заема да организира една добра истинска служба за действията на българските революционери отсам и оттатък Дунава. На главния шпионски агент, евреина Шнайдер, се възлага да намери подходящ за целта българин, който, ползуващ се с пълното доверие на българите да може да ги шпионува незабелязано. Такъв той намира в лицето на Манола. Този приема възлаганата му мисия, но с прикритата и опасна задача да изкористи хитро мнимото шпионство в полза на българското освободително движение, чрез фалшиво съставени рапорти до турското правителство в които със заблудителни и измислени сведения и имена да създаде преувеличено впечатление, че в страната се готвят големи възстанически и четнически действия. Манол поверява тая своя мисия на Мирковича и иска неговото мнение и съучастие.
към текста >>

53. 1.4.2. Стефан Стефанов Гидиков-син. - В: Табаков, Симеон Киров. Опит за история на град Сливен.

И до днес това замряло по парични средства списание не е надминато от някои по-нови български списания, каквито напоследък охотно почнаха да никнат и чезнат, ограничени в сухи догматични рамки, или имащи пред очи чисто спекулационни разчоти.
Сливен, 1924, с. 544-545. През 1897 г. се полагат основите на най-сериозното през тия години списание „Живот”, с редактор-издател Стефан Гидиков, което продължава до 1899 г. Списанието „Живот” бе месечно илюстровано научно-литературно”. Списвало се с рядка вещина, на каквато се радва и самият му редактор-издател, и отговаряло на модерните западни списания (особно на английското Review of Reviews). И до днес това замряло по парични средства списание не е надминато от някои по-нови български списания, каквито напоследък охотно почнаха да никнат и чезнат, ограничени в сухи догматични рамки, или имащи пред очи чисто спекулационни разчоти. Списанието „Живот” първо между другите подхвърли на критически разбор злободневния тогава български социализъм, който през това време действително беше своеобразен български. В списанието „Живот” участвуваха мнозина млади сливенски сили, между които и студентите по френска литература в Париж Ив. Стойнов и х. Николов (днес покоен и погребан в Париж). Редакторът му Стеф.
към текста >>

54. 2.1. Униатското движение по черковния въпрос / Г. Миркович. Сливен: скоропеч. Български знаме, 1897

В тях времена средствата за отмъщение бяха изобилни в ръцете на униатите - стига те да искаха.
Точното историческо изложение трябва да има предвид вид самата истина, без никаква задня мисъл. Съвета напълно знаеше, че Т. Икономов, в критическото положение на Униата, действуваше не за нейното съхранение, а за нейното разстройство, но обаче не обърна ни най-малко внимание на това, като се трудеше да запази чисто българскиа характер на Униата. Казванието на Т. Икономов, че униатите се заканили да го хвърлят от четвъртиа етаж за да си отмъстят, дето той разстройвал униата, е следователно чисто негова измислица, за да даде значение на своите лични действия. В тях времена средствата за отмъщение бяха изобилни в ръцете на униатите - стига те да искаха. Турското правителство беше повече за Униата, отколкото за всяка спогодба с гръцката патриаршиа, понеже то също тръсеше средства да се разделят силите на православието за да може по някой начин да се отърве от свръзките, които имаше с патриаршиата или поне да ги направи по-леки. Униата се явяваше подходяща с туй му стремление. Ако униатите искаха да си отмъстят на Т. Икономов, нямаше освен да съобщят на турското правителство, че той действува против униатските интереси. Туй само беше достатъчно, щото в 24 часа Икономов да се намереше на път към някой азиатски град, вместо към Русиа, дето отиде на правителствени руски пари да следва в духовна академия.
към текста >>

Турското правителство беше повече за Униата, отколкото за всяка спогодба с гръцката патриаршиа, понеже то също тръсеше средства да се разделят силите на православието за да може по някой начин да се отърве от свръзките, които имаше с патриаршиата или поне да ги направи по-леки.
Съвета напълно знаеше, че Т. Икономов, в критическото положение на Униата, действуваше не за нейното съхранение, а за нейното разстройство, но обаче не обърна ни най-малко внимание на това, като се трудеше да запази чисто българскиа характер на Униата. Казванието на Т. Икономов, че униатите се заканили да го хвърлят от четвъртиа етаж за да си отмъстят, дето той разстройвал униата, е следователно чисто негова измислица, за да даде значение на своите лични действия. В тях времена средствата за отмъщение бяха изобилни в ръцете на униатите - стига те да искаха. Турското правителство беше повече за Униата, отколкото за всяка спогодба с гръцката патриаршиа, понеже то също тръсеше средства да се разделят силите на православието за да може по някой начин да се отърве от свръзките, които имаше с патриаршиата или поне да ги направи по-леки. Униата се явяваше подходяща с туй му стремление. Ако униатите искаха да си отмъстят на Т. Икономов, нямаше освен да съобщят на турското правителство, че той действува против униатските интереси. Туй само беше достатъчно, щото в 24 часа Икономов да се намереше на път към някой азиатски град, вместо към Русиа, дето отиде на правителствени руски пари да следва в духовна академия. И това също показва, че униатите провъзгласиха и крепяха Униата не за друго, а само за да се съживи и озрее черковниа въпрос до толкова, щото тези, които бяха против него, да се преобърнат за него.
към текста >>

Ангелова-Пенкова: Епйтроп - училищен настоятел (остар.); черковен настоятел; лице избрано да се грижи за паричните средства на една черква.
Ангелова-Пенкова: Вж Бурмов, Тодор Стоянов. Българо-гръцката църковна разпря 1867-1870. Средец: Държ. печ.,1885. 357 с. 62) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Епйтроп - училищен настоятел (остар.); черковен настоятел; лице избрано да се грижи за паричните средства на една черква. 63) Бележка на Вергилий Кръстев: Това е руската църковна политика, която поддържаше гръцката Патриаршия. 64) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Манол Иванов 65) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Никола Евтимов Сапунов (1815—1861) 66) Това показва, че всичко е било готово от страна на Илариона: като работите стояха надве от доста време, акта за съединението беше отдавна готов и обмислен от всяка една страна, както от същиа, тъй и от другите. По същия акт се извърши Униата по-сетне.
към текста >>

55. 2.15.5. Изяснения по бягството на Йосиф Соколски

Те пък всички били бедни хора и в непрекъснати парични затруднения.
Ще рече, той препоръчал някой от мисионерите отблизо да следи и да ръководи българоуниатската община. „Тази предпазна мярка бе пропусната; архиепископът (Йосиф Соколски, б. м.) е бил изоставен на своята неспособност, по-опасна за него след почестите, които получи.” А двамата католически архиепископи трябвало да бъдат съветници на Йосифа, пък и били имали това право, понеже издръжката на българоуниатския владика и на неговият архиепископски дом идела от подаянията на папата и на западните католици. От паричната зависимост Боре извежда фактическото право на власт. Миряните продължавали да упражняват върху Йосифа влияние със съветите си. Те пък всички били бедни хора и в непрекъснати парични затруднения. В-к „България“ не е могъл вече редовно да излиза и на края бил спрян, без знанието на Боре. Изобщо унията не могла да продължи. Архиепископ Соколски, вместо да пътува из провинцията, както кардинал-префектът още в Рим му препоръчал, останал в своя дом „край съмнителни свещеници, спечелени от Русия, и които му тъпчели главата непрестанно”. А архиепископът бил познат със своята слабост, в което Боре и началникът на Конгрегацията на мисиите още в Рим могли да се убедят, дори в самото навечерие на неговото ръкоположение. Ето тоя човек преди пет дни изчезнал, отнасяйки със себе си всичко ценно, каквото е могъл да вземе.
към текста >>

Там щял да намери средства за постройка на своите манастири, църкви и други.
Арабаджийски като началник на българоуниатската община и назначаването на негов заместник, а именно: „Правителството не е разположено да приеме никого от вашите свещеници. Бягството (la fuite) на Соколски...” и пр. За същото споменава и Брунони в своя доклад по изчезването на Йосифа Соколски.342 Брунони в доклада си по изчезването на Йосифа Соколски от 26 август 1861 г. пише: „Лица, които се върнали от Одеса, разказват, че апостолическият викарий Соколски е бил измамен да отиде в Буюкдере, за да преговаря със своите сънародници дисиденти и да се присъединят към него. Но тук руският посланик изиграл играта си с големи обещания, ако отиде в Русия. Там щял да намери средства за постройка на своите манастири, църкви и други. Бог знае още какво друго. От лица, придадени към Руското посолство, ни бе разказано, че руският посланик, след като е наредил да избяга Соколски, е бил много разтревожен поради някои обстоятелства около бягството, и се боял, че Французкото посолство ще иска да бъде върнат, както и турското правителство, и че тогава ще бъде задължен да го върне.”343 И в друг документ Брунони говори за отстъпление на Йосифа Соколски. В изложението си от 14 януари 1862 г. до председателя на Парижкия комитет за българската уния Пепето той пише, че първият епископ на унията е бил въвлечен в отстъпление, че Светият престол, за да предотврати повтарянето на един нов скандал, възприел становището да не назначи за началник на българите униати новообърнато в католицизъм духовно лице, а да направи избора си само измежду свещеници българи, родени и възпитани в лоното на католическата църква; че отстъплението на униатския епископ хвърлило българската църква в състояние на вдовство.344 За същото говори и кардинал-префектът на Пропагандата.345 Поради тая причина в 1862 г. не се приема назначаването на друг униатски епископ.
към текста >>

56. 2.16. Борбите ни за духовното ни и политическо Възраждане преди Освобождението

Когато във II-то българско царство, във времето на Тертеровци, България се е опустошавала от нашествието на татарите, болярите в Търново, разделени на партии, гледали с всички средства само да се доберат до властта, образували отделни княжества, като например Шишмановци във Видин.
32 с. ПРЕДГОВОР Преди да престъпя към изложението на борбите по нашето духовно и политическо възраждание, преди освободителната Руско-Турска война през 1877-78 години, ще спомена, че като българи трябва да изучим обстойно нашата история. Тя е огледало на миналото, урок и поука за днешното и бъдаще поколение. Да черпим поука от светлите страници на нашата история, да се възхищаваме от славното минало, но същевременно, като вземем поука от отрицателните и лоши страни на нашата история, които за жалост са твърде много и които са били причина за пропадане на старото ни царство. Даже и днес, след 500-годишното робство и от горчивите опити от миналото, не сме се още вразумили. Когато във II-то българско царство, във времето на Тертеровци, България се е опустошавала от нашествието на татарите, болярите в Търново, разделени на партии, гледали с всички средства само да се доберат до властта, образували отделни княжества, като например Шишмановци във Видин. Гръцкото влияние чрез гръцките царкини донасяло в България пакост и разврат. Убийствата на царете, по подражание на Византия станали чести, не се считали даже за престъпление, мнозина се качвали на престола по труповете на предшествениците си. По-горе споменах, че трябва да изучим нашата история обстойно. В пиесата „Светослав Тертер” се споменава, че българската слава и скръб нямали летописци, даже и великите събития минавали неотбелязани, или пък случайно отбелязани по корите на черковните ни книги и в житиетата; а историята ни била скърпена от неверните, оскъдни и изопачени сведения на гръцките историци. В това време българските царе, като подражавали грубо и раболепно на придворния цариградски живот, величаели се с надутите титли: благородни, благоверни, Христолюбиви; даже придворните титли и длъжности са били копие и подражение на гръцките такива.
към текста >>

Най-грозно и най-тежко е било робството на нашия народ сравнително с другите балкански народи; турците след покорението на България разорили градовете, унищожили всички учреждения, избили по-първите и будни българи, унищожили Търновската патриаршия и оцелелите българи обърнали на роби да им работят, като ги обременили с тежки парични и кръвни данъци.
Раковски е бил и черковник същевременно. В Цариградската медицинска школа в 1868 г. от 20 постъпили ученици българчета, нито един не можал да свърши курса, понеже тъкмо тогава било времето по народно-черковния въпрос, а по-сетне и по политическата борба и всеки младеж се усещал и мислял, че ще бъде полезен и бързал да принесе лептата си на олтара на народното дело. Преди да свърша въпроса за борбите по духовното ни политическо възраждане, считам за нужно да кажа няколко думи, като какво е било положението [на] нашия народ преди възражданието, т. е. от паданието ни под турско робство до първите проблески на нашето възраждание. Най-грозно и най-тежко е било робството на нашия народ сравнително с другите балкански народи; турците след покорението на България разорили градовете, унищожили всички учреждения, избили по-първите и будни българи, унищожили Търновската патриаршия и оцелелите българи обърнали на роби да им работят, като ги обременили с тежки парични и кръвни данъци. Съвсем другояче постъпили турците с другите завоювани от тях балкански държави - освен дето не посегнали на културните им учреждения и преобретения, но още от първите дни след завладяването проявили своите грижи и великодушие към победените. Султан Мухамед II-й като влязъл в Цариград и като видел цели квартали обезлюдени, приселил от Мала-Азия ерменци и гърци. На ерменския патриарх дал почти същите права каквито на гръцкия. Особено било благоволението на султаните към Влашко и Молдова и в сключения договор в 1492 г. с княз Влад, Мурад се задължавал да защищава Влашко срещу всеки враг, като си запази правото на сюзерен в княжеството, да не стъпа никакъв турчин във Влашко без уважителни причини и без разрешение.
към текста >>

Употребили се всички мерки и средства, за да се убие всяко съзнание у българите и да се унищожи всичко онова, което може да напомни миналото на българския народ, като напр.
Глобявали простодушните селяни и всявали раздор между сговорните съпрузи, и несговорните - пращали при владиката за глобяване. Владишките конаци били не само място за грабеж, но и за нравствена похаба, били пълни с жени и девици, които уж били роднини на владиците? Гръцките владици посегнали върху най-святите неща на българите - църквите, училищата, езика и народността. Българските свещеници, учители, първенци, бранители на народа и името му били гонени, преследвани, бити и заточвани. Богусложението в градовете почнало да се извършва на гръцки, българският език в общините се заменил с гръцки. Употребили се всички мерки и средства, за да се убие всяко съзнание у българите и да се унищожи всичко онова, което може да напомни миналото на българския народ, като напр. книжнината и памятниците. В 1823 год. гръцкият владика в София Йоаким като се научил, че в църквата на селото Църковна, Берковска околия имало древни български ръкописи и изображения, накарал селяните да ги заровят; същото направил шуменският гръцки владика с древните български ръкописи в 1840 г. когато бил повикан от селяните в с. Тича да освети местната черква.
към текста >>

Вместо да искат от турската власт да затвори гръцките училища в българските градове и да ги избави от гърцизма, българите в повечето градища оттеглили децата си от училищата, затворили кесиите си; като останали без средства почнали да се затварят гръцките училища, а да се отварят български.
Във всички градища и по-големи села училищата са били открити с дълги борби и жертви. Почти във всяко българско училище имало поименик за учители, духовници и граждани, гонени, затворени и бити. В места, гдето гръцкият дух бил пуснал дълбоки корени имало и такива дейци българи, които сами почвали борбата за училищата, до гдето най-после се намесил в борбата и самия народ. Училищният въпрос отворил очите на народа, грозната и отвратителна истина застала пред него и му казала: „Ето един грък, с висок чин, със свещеническа одежда, тъпче 100 - 200,000 българи в епархията си, като налага на децата гръцки език, клевети ви пред турската власт, вследствие на което много българи са преследвани, заточени, затваряни и то само затова, защото децата ви искат да учат български и да запазят народността си. Срещу неправдата, българите имали само едно оръжие -единодушието, което употребено с такт и умение, наложило българското училище на турската власт и на Владиците. Вместо да искат от турската власт да затвори гръцките училища в българските градове и да ги избави от гърцизма, българите в повечето градища оттеглили децата си от училищата, затворили кесиите си; като останали без средства почнали да се затварят гръцките училища, а да се отварят български. Едно съревнование, един общ ентусиазъм обладал българите. Гръцките владици протестирали, турските власти затваряли, заточавали, преследвали, но не можало нищо да спре българите за да не пращат децата си в гръцки училища. Единодушието било на страната на българите, а когато то е вдъхновено с една висока идея, каквато е била възражданието на нашия народ, то съставлява морална сила. И тая морална сила е била на страната на българите. Такъв бърз прогрес е направило училищното дело, та в 1872 г.
към текста >>

57. 2.17. Трите робства на българите: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погьрчените българи

В грижата си да се укрепи за много векове тогавашната османска власт си служеше не с нормите на законността, но с най-гибелните средства на жестокостта.
ИСТОРИЧЕСКИ СПОМЕН писан в Кишинев през 1855 г. по време на войната на Русия срещу Франция, Англия и Турция за защита на православието 1. Събитията, които предхождаха падането преди пет века на нашия народ изцяло под властта на най-жестоката династия на османското племе, като че преопределиха това събитие. Народът ни изгуби не само човешките си права и чувства, но и самата идея за това, което се нарича личност. Той се вскоти и принизи до най-крайна степен. В грижата си да се укрепи за много векове тогавашната османска власт си служеше не с нормите на законността, но с най-гибелните средства на жестокостта. В основата на нейната вътрешна политика залегна максимата за прякото и непрякото заличаване на народите и племената, които тя бе поробила, и особено на по-войнствените и на по-многобройните. При постигане на тази своя цел османските власти си послужиха, първо, с потурчването, второ, с ятагана и, трето, със заличаването на всеки исторически спомен и знание в съзнанието на тези народи, че някога са били свободни и неподчинени на никого. В резултат на тези действия на властта поробените народи достигнаха до неописуемо състояние. 2. По това време голяма част от нашия български народ, може би за да избегне някаква по-голяма опасност, се реши да приеме исляма, както това сториха и всичките родопски жители, които днес се наричат помаци. Те превърнаха християнските си храмове в джамии и манастирите в дервишки вертепи, но запазиха и досега старите си народни обичаи и език.
към текста >>

Като отне от него всякаква представа за славното му минало, отне и силата му, служейки си с всякакъв вид непозволени средства.
Турците не се посрамиха да изколят по-голямата част от българските аристократи, като унищожиха дори и народните символи. Стигна се дотам, че днес никъде не може да се намери било издълбан, било нарисуван българският лъв, нито монети, нито някакъв друг стар паметник от нашите прадеди. 3. Най-сетне турската власт унищожи независимия и автокефален патриаршески престол на България, като го предаде в ръцете на вселенския константинополски патриарх. Тогава българската свещена йерархия бе заменена с гръко-фанариотската. Тази нова йерархия е не само вярна на турската политическа система, но побърза с вълчи апетит да ограби българския народ. Като отне от него всякаква представа за славното му минало, отне и силата му, служейки си с всякакъв вид непозволени средства. Фанариотският клир се бореше всячески да промени толкова нашият народ, щото след време да не остане и следа за неговото историческо минало. В тази своя дейност фанариотите си служели със суеверието на народа и на самото духовенство, както и с невежеството, което владеело народа, и жестокостите на властта. Този клир грижливо следял за отдалечаване на всякакъв вид знание, което е насочено срещу системата на управление и интересите на патриаршията. Фанариотите твърдели, че народността е нещо отвратително и противно на самата наша християнска религия. 4. За постигането на тези свои планове фанариотите направиха много с въвеждането и основаването на своя език на училища, премахвайки нашия народен език както от кореспонденцията, така и от богослужението и църквите, макар че това противоречи на думите на ап.
към текста >>

Фанариотите си служеха с тези две средства: лъжата и терора.
Те разкрасяваха и речта си с някоя гръцка дума. Помежду си се наричаха така, че на имената слагаха гръцки окончания. Всичките тези хора, като да бяха се уговорили предварително, не се събираха да разговарят с останалите граждани, нито се сватосваха с тях, тъй като не искаха да смесват благородната си кръв с тяхната. Такова впрочем е така нареченото гръцко съсловие в нашите български градове, 11. Колкото повече напредваше фанариотската система, толкова повече тя се вкореняваше и простираше из цяла България. Фанариотите си служеха с тези две средства: лъжата и терора. Посредством лъжата приспиваха властта и я командуваха, както си искат. С терора заплашваха народа и той не се осмеляваше да се противопостави на извършваните от архиереите непростими беззакония. С подкупи, интриги и обвинения на невинни хора, с глоби и налагане на църковните проклятия на честни и християнски семейства фанариотите успяваха да упражняват абсолютен политически и религиозен деспотизъм върху всички и във всичко. Затова никой не се осмеляваше да се възпротиви на никое несправедливо и отвратително дело на фанариотския владика, за да не попадне под неговия гняв и под гнева на властта. Такъв човек го очакваше пълно загиване.
към текста >>

С подобни средства те успяха да вземат в ръцете си най-сетне всичко, така че никаква работа в общината не се извършваше без знанието на владиката и на неговите приближени.
Посредством лъжата приспиваха властта и я командуваха, както си искат. С терора заплашваха народа и той не се осмеляваше да се противопостави на извършваните от архиереите непростими беззакония. С подкупи, интриги и обвинения на невинни хора, с глоби и налагане на църковните проклятия на честни и християнски семейства фанариотите успяваха да упражняват абсолютен политически и религиозен деспотизъм върху всички и във всичко. Затова никой не се осмеляваше да се възпротиви на никое несправедливо и отвратително дело на фанариотския владика, за да не попадне под неговия гняв и под гнева на властта. Такъв човек го очакваше пълно загиване. С подобни средства те успяха да вземат в ръцете си най-сетне всичко, така че никаква работа в общината не се извършваше без знанието на владиката и на неговите приближени. Но всичко ставаше с много пари, което караше членовете на общината да се противопоставят на неговите интереси. Така нашият народ предусещаше злото и познаваше неприятелите си, но не се решаваше да направи каквато и да е стъпка, за да се отърве, понеже от всички страни беше заобиколен от шпионите на фанариотския владика. 12. Фанариотските владици обаче не бяха убедени в ефикасността на своята система, нито пък се покриваха напълно с целите на поддържащите ги партии. В процеса на своята дейност те разбраха, че трябва по подобие на католическата църква да образуват система, подобна на йезуитската, посредством която по-сигурно ще научават за тайните мисли на народа. На първо време за тази цел те използуваха таксидиотите калугери, на които дадоха право да изповядват народа през време на постите и да се намесват при помиряване на тайните семейни спорове, което нещо преди това се вършеше от бялото духовенство.
към текста >>

Започнаха да основават различни търговски компании, да разширяват търговските си връзки с останалите просветени християнски народи; събираха парични помощи за построяване на редовни училища; помагаха на младежи да учат в университетите на просветните народи в Италия, Франция, Германия... А нашият народ поради непримиримата си омраза към тираните турци не обръщаше внимание на нищо и за друго не се грижеше, но силно желаеше да съдействува с всички средства за съвършеното изгонване на станалия им омразен турски народ.
Това разклащане е започнало от 1770 г. и се засилва все повече и подхранва добрите надежди. Трофеите, отнесени от руската царица Екатерина II, изгубването на някои провинции в Азия и Европа, междуособните войни сред турските паши, отричането от Корана на всякаква просвета, развитието и големият успех, постигнат от човешкият разум през XVIII в., всичко това подхранва добрите надежди между всички християни и особено между тези от Европейска Турция за едно по-скорошно и щастливо бъдеще. 17. В онова време сред гърците бе основан комитет, който спечели много привърженици и сред нашия български народ. Така по-големите и по-развитите християнски народи почнаха да мислят за пълното си избавление от непоносимата турска власт. Започнаха да основават различни търговски компании, да разширяват търговските си връзки с останалите просветени християнски народи; събираха парични помощи за построяване на редовни училища; помагаха на младежи да учат в университетите на просветните народи в Италия, Франция, Германия... А нашият народ поради непримиримата си омраза към тираните турци не обръщаше внимание на нищо и за друго не се грижеше, но силно желаеше да съдействува с всички средства за съвършеното изгонване на станалия им омразен турски народ. За българина е приятно да слуша да се говори против турците и подкрепя онези, които обикалят и говорят между народа, че турската държава скоро ще се сгромоляса. Всички копнеят за падането на Турция, след което ще настъпи подобрение на положението на християните. Те казваха: Нека Турция се махне от средата ни, та всички християнски народи да се възползуват от общите блага с братско равенство,. 18а. И наистина тогава изчезнаха национализмът, благородството, споровете и исканията на градските първенци. Всички имаха един общ символ - честния кръст, и един общ лозунг - „Сражавай се за вярата и за отечеството”.
към текста >>

Като си служат с всевъзможни средства за свое обогатяван, Владиците ежегодно изпрашат по няколко пъти в родината големи суми, а след смъртта си оставят още по-големи средства, натрупани с несправедливост, злоупотреби и грабежи, за да бъдат разделени между техните сродници.
Също посредством Владиците онези гръцки градове, които се занимават със строеж или ремонт на църкви и училища, получават големи и богати помощи от българите. Известно е, че Божи гроб и сега се поддържа преди всичко от българите. Никой от поклонниците не е видял грък да е дал няколкостотин гроша, докато българите дават всичко, каквото имат. И какво да се каже? България за гърците е неизчерпаем източник на блага, каквито те никога не са получавали от своите сънародници. Като си служат с всевъзможни средства за свое обогатяван, Владиците ежегодно изпрашат по няколко пъти в родината големи суми, а след смъртта си оставят още по-големи средства, натрупани с несправедливост, злоупотреби и грабежи, за да бъдат разделени между техните сродници. Затова гърците са справедливи, когато казват, че религията и духовенство са ги спасили. 30. Срещу всичките тези блага, с които са се ползували и ползуват гърците, какво ли са дали на българите? Каквото евреите на Христа: вместо манна - жлъчка, вместо любов - кръст, на който ежедневно разпъват българския народ. Нека някой ми каже каква помощ гърците са дали на България за построяването на църква или училище или за подпомагането на някой нещастен българин? Кой грък е помогнал с нещо при издаването на някоя българска книжка?
към текста >>

Надменността, користолюбието и алчността, тези три главни страсти на вселенската константинополска патриаршия и изобщо на другите владици-гьрци, са превърнали благочестието в средство за снабдяване с пари, божия дом в търговска кантора, божествените и свещените работи в средства за грабеж и преследване.
Най-верен свидетел на техния действия е животът. Затова, за да стане известна на читателите мерзостта на проклетите владици, ще съобщя буквално едно писмено изложение, направено от достоен мъж и предадено на един прочут дипломат през 1846 г. В този документ се потвърждават всичките извършени от владиците беззакония. 32. На 8 декември 1846 г. въпросното изложение бе предадено като писмо на г-н Дашков, вицеконсул в Молдо-Влахия. I. Надменността, користолюбието и алчността, тези три главни страсти на вселенската константинополска патриаршия и изобщо на другите владици-гьрци, са превърнали благочестието в средство за снабдяване с пари, божия дом в търговска кантора, божествените и свещените работи в средства за грабеж и преследване. Епископските места в Турция се продават на Владиците на търг, затова след време техните цени се покачиха твърде много, които ръкоположените владици наведнъж или ежегодно по определена сума плащат на вселенския патриарх, на така наречените отбрани владици, на големците и на силните в турската власт: банкери, търговци, фанариоти, паши и други. Затова именно началниците се стремяха да запазят за себе си избирането на епархийските владици и да не се отстъпва това дело на самите епархии. Това право се смята за собственост на константинополския патриарх. И това става не в интерес на народа, нито се върши за издигане значението на православието, а за да могат по свое усмотрение да уволняват, да преместват, да избират и да назначават каквито, когато и където пожелаят. А поради честите промени те претоварват епархиите с нова и непоносима тежест. II.
към текста >>

А нашите първенци и чорбаджии, които се възпротивиха и поискаха да им бъде обяснено защо се вземат такива големи дългове, като сметнаха, че това ограничава техните свободи, архиереите обвиниха пред властта и те получиха много тежки наказания: парични глоби, многогодишен арест, заточения в далечни страни.
Такива владици, които са свързани с народа ни чрез кръвта, сродени с езика и произхода, ще се грижат за преуспяването и оправянето на повереното им паство, което ще бъде в съгласие с всекидневните Ви високи заповеди и желанията и добрите намерения на Ваше Величество. И това ще бъде гаранция за искрената им преданост и уважение към правителството на Ваше Величество. 4. Да се издаде заповед, чрез която да се забрани на владиците да товарят народа ни с огромни дългове, каквото той не познава, и да не го заставят да плаща ежегодно големи лихви на така наречените дворцови бонове. Ние, Ваше Величество, мислим, че тези чужди архиереи, за да получат архиерейска епархия, обещават да плашат ежегодно по много хиляди грошове, но ние не знаем на кого. С такива лоши постъпки и зли намерения се настаняват на архиерейските тронове, които тези хора изцапаха и опозориха с несправедливите си дела. А нашите първенци и чорбаджии, които се възпротивиха и поискаха да им бъде обяснено защо се вземат такива големи дългове, като сметнаха, че това ограничава техните свободи, архиереите обвиниха пред властта и те получиха много тежки наказания: парични глоби, многогодишен арест, заточения в далечни страни. Много често Владиците увличат в съдействие и местните власти, съчиняват фалшиви документи и събират под тях подписите на народа било с подкуп, било със заплаха или с измама. По този начин нещастният ни народ, най-верният, най-мирният и най-трудолюбивият от всички народи в царството на Ваше Величество, мълчаливо търпи непоносими злини, без да смее да отвори сърцето си пред любимия си монарх, за да покаже раните си, от страх да не го последва нещо по-лошо, както е ставало винаги досега. 5. Ваше Величество, молим най-горещо в бъдеще да не обръщате внимание на това, което казва Патриаршията, именно че не можела да назначи за владици на българите българи, защото към тях нямала доверие. Има право! Но нека ни посочи поне един българин владика, че е такъв, каквито ние представихме, че са назначаваните от патриарха гърци.
към текста >>

58. 3.6.8. Изселванията след Одринския мир (1829 година).

Русите са проявили големи грижи в средства и организация по изселването на българите-бежанци, което е подчертано в нарочните инструкции за настаняването им в Русия.
Михайлов, Атанас х. Паскалев и чорбаджи Цено Койнов, при главнокомандуващия фелдмаршал Дибич, комуто тя изложила предстоящите опасности за населението и помолила да им бъде осигурено покровителство чрез руските консули в градовете. Явили се и други делегации със същите въпроси и молби и въпросът е бил отнесен до Петербург, откъдето било наредено да се даде разрешение и помощ на желаещите българи да се изселят. Самият Дибич по свидетелството на Селимински се стеснявал да ги съветва направо какво да правят - „да стоят ли в родината си, или да се изселят, защото и едното, и другото бяха гибелни”. Той наредил чрез началник щаба генерал Вахт как да стане тяхното изселване. Русите са проявили големи грижи в средства и организация по изселването на българите-бежанци, което е подчертано в нарочните инструкции за настаняването им в Русия. След този отговор на главнокомандуващия сред сливенци се оформили три партии: първата настоявала да се изпратят пратеници до султана, за да се измоли прошка за всичко, което е било извършено против турците през време на войната и руската окупация; втората партия настоявала за масово изселване, единственият път да се избавят завинаги от отвратителната турска тирания; третата партия била за повдигане на общо въстание в цяла България, използуване присъствието на руските войски за освобождението на страната ни от турско иго. Първата партия обединявала гражданите от „гръцката класа” според Селимински, т. е. чорбаджиите. Те се надявали чрез покорството и блюдолизничество да придобият отново турската подкрепа и господството си в обществените работи, за да живеят за сметка на обществените средства. Те били ненавиждани от останалото гражданство и естествено е било да пожелаят да придобият на всяка цена и с всички средства покровителството на турците.
към текста >>

Те се надявали чрез покорството и блюдолизничество да придобият отново турската подкрепа и господството си в обществените работи, за да живеят за сметка на обществените средства.
Той наредил чрез началник щаба генерал Вахт как да стане тяхното изселване. Русите са проявили големи грижи в средства и организация по изселването на българите-бежанци, което е подчертано в нарочните инструкции за настаняването им в Русия. След този отговор на главнокомандуващия сред сливенци се оформили три партии: първата настоявала да се изпратят пратеници до султана, за да се измоли прошка за всичко, което е било извършено против турците през време на войната и руската окупация; втората партия настоявала за масово изселване, единственият път да се избавят завинаги от отвратителната турска тирания; третата партия била за повдигане на общо въстание в цяла България, използуване присъствието на руските войски за освобождението на страната ни от турско иго. Първата партия обединявала гражданите от „гръцката класа” според Селимински, т. е. чорбаджиите. Те се надявали чрез покорството и блюдолизничество да придобият отново турската подкрепа и господството си в обществените работи, за да живеят за сметка на обществените средства. Те били ненавиждани от останалото гражданство и естествено е било да пожелаят да придобият на всяка цена и с всички средства покровителството на турците. По-заможните граждани пък трудно могли да се помирят с мисълта, че трябва да жертвуват толкова свои имоти и имущества. Ето защо те се наредили на страната на „гръцката класа”. Привържениците на последната, които Селимински характеризира като герои на клеветата, доносите и низостите, не са имали смелостта да излязат с открита агитация в полза на своето становище, затова извикали одринския митрополит Герасим Критски, към чиято епархия се числел тогава Сливен, да убеди народа да остане. Владиката се отзовал на поканата, обаче влиянието му сред народа отдавна било изчезнало поради редица противонародни мерки и клевети, които той отправил по-рано срещу сливенци.
към текста >>

Те били ненавиждани от останалото гражданство и естествено е било да пожелаят да придобият на всяка цена и с всички средства покровителството на турците.
Русите са проявили големи грижи в средства и организация по изселването на българите-бежанци, което е подчертано в нарочните инструкции за настаняването им в Русия. След този отговор на главнокомандуващия сред сливенци се оформили три партии: първата настоявала да се изпратят пратеници до султана, за да се измоли прошка за всичко, което е било извършено против турците през време на войната и руската окупация; втората партия настоявала за масово изселване, единственият път да се избавят завинаги от отвратителната турска тирания; третата партия била за повдигане на общо въстание в цяла България, използуване присъствието на руските войски за освобождението на страната ни от турско иго. Първата партия обединявала гражданите от „гръцката класа” според Селимински, т. е. чорбаджиите. Те се надявали чрез покорството и блюдолизничество да придобият отново турската подкрепа и господството си в обществените работи, за да живеят за сметка на обществените средства. Те били ненавиждани от останалото гражданство и естествено е било да пожелаят да придобият на всяка цена и с всички средства покровителството на турците. По-заможните граждани пък трудно могли да се помирят с мисълта, че трябва да жертвуват толкова свои имоти и имущества. Ето защо те се наредили на страната на „гръцката класа”. Привържениците на последната, които Селимински характеризира като герои на клеветата, доносите и низостите, не са имали смелостта да излязат с открита агитация в полза на своето становище, затова извикали одринския митрополит Герасим Критски, към чиято епархия се числел тогава Сливен, да убеди народа да остане. Владиката се отзовал на поканата, обаче влиянието му сред народа отдавна било изчезнало поради редица противонародни мерки и клевети, които той отправил по-рано срещу сливенци. Гражданите го посрещнали така, че той бил принуден да си отиде преждевременно, за да си спаси живота, затова не можал да свърши нищо.
към текста >>

„Взиманията - даванията и свързаните с тях парични документи - пише Селимински - трябваше да бъдат считани за напълно загубени, също и неиздължените сметки от търговски предприятия.
Агитациите са били изострени и ожесточението по едно време стигнало дотам, че членът на „Братството” Добри Желязков е искал публично смъртна присъда за Селимински поради факта, че Селимински е бил един от най-горещите защитници на идеята за преселване в Русия. Селимински отправил писма до други градове и села да последват примера на Сливен и да се приготвят за изселване. Ето защо той посетил втори път главната квартира, където генерал Вахт му предал покана на бесарабските български колонисти до новите изселници, с която те ги приканвали да се заселят в Бесарабия, като ги уведомявали, че ще отделят от всеки 60 десетини земя по 10 десетини за новите преселници и че ще им помагат всякога като на свои родни братя. Денят на тръгването на изселниците бил определен за 20 април 1830 г., обаче руските войски получили заповед да напуснат Сливен на 15 април и затова денят на заминаването на изселниците бил изменен и определен на 13 април, с което се целило ариергардът на руските войски да пази бежанските кервани от нападенията на турските разбойнически чети, каквито гъмжели из страната. Сливенци разпродали на нищожни цени движимо и недвижимо имущество, покъщнина и занаятчийски инвентар, за които едва се намирали купувачи. „Взиманията - даванията и свързаните с тях парични документи - пише Селимински - трябваше да бъдат считани за напълно загубени, също и неиздължените сметки от търговски предприятия. Неизплатени дългове, складове, пълни със стока, работилници, гъмжещи от разни работи, къщи, нагласени с всичката необходима покъщнина, дворове с хубави цветни градини и овощни дървета, вътре в дворовете кладенци с най-бистра вода за пиене и вади с текуща вода, хълмове, покрити с лозя, най-плодородни полета, вечно текущи реки, много и гъсти гори, забележителни чифлици, най-здрав климат и охолен живот. Всичко това, плод на толкова векове и безброй ръце, трябвало в един миг да изчезне, а в него намираха утеха хиляди семейства на старини. Въпреки всичко те трябваше да ги напуснат с най-голямо равнодушие само и само де се избавят от нечестивото и непоносимо турско иго. За да стигне човек до такова решение, щото да пожертвува всички блага на своето благоденствие и да се изложи на нови нещастия с неизвестен завършек, показва и всеки трябва да повярва, че турското владичество е най-страшното от всички, което въпреки всичко това някои именуващи се християнски народи защищават с най-големи жертви и поддържат още запазването на тази държава всред останалите държави за срам на човечеството и на гигантския напредък на цивилизацията на настоящия век.” Българският народ тогава се е намирал в страшна нужда, за да се реши той, който е така привързан към своето родно място, към своята къща и земя, във вид на огромни кервани, които са обхванали повече от 100 хиляди души, да остави своите родни огнища и да се напъти към Влахо-Молдавия и Русия. „Човек трябва да е видял сам, пише Селимински, колко голяма скръб и душевно сътресение изпитваше народът, когато се виждаше принуден против собствената си воля да напусне преди всичко светилищата, оставени от дедите му, и гробовете на прадеди, деди и други близки сродници.
към текста >>

Благодарение на добре организираната руска помощ с храни и превозни средства и защита на бежанците последните са могли благополучно да минат Дунава.
Такова велико преселение от около 100 хиляди души, което обезлюдило почти цялата Югоизточна България, от която не само болшинството цветущи села, но и градове се изселили под страха от страшното отмъщение на турското население и власти, не е било запомнено от падането на България под турско иго. Това представлявало огромен урок за нашия народ, който на един път е загубил такова голямо количество население. Трябва да подчертаем, че въпреки много прочувственото описание на това изселване от страна на Селимински той не е разбирал огромната загуба, която се нанасяла на българския народ с това масово изселване. От тая гледна точка ще трябва да признаем, че според нас капитан Георги Мамарчов е бил на по-прав път, защото той не е целел изселването на българския народ, а оставането и защитата му със свои собствени революционни мерки. За щастие турското правителство по своята късогледа политика не могло да насели тези запустели места и нашият народ със свойствената си жизненост в близките десетилетия е могъл наново да покрие и засели тези плодородни места с бързия си естествен прираст. Благодарение на добре организираната руска помощ с храни и превозни средства и защита на бежанците последните са могли благополучно да минат Дунава. Когато пристигнали в Сатунову, преселниците били посрещнати от нарочни руски чиновници, натоварени със задачата да ги приемат и настаняват. Били обнародвани и привилегиите на колонистите, които в същност съществували отдавна съгласно указите на Екатерина II (1762-1796) и Александър I (1801-1825). От всичко това се вижда, че руското правителство е проявило твърде много грижи за българските бежанци. Много по-тежко било положението на бежанците, които отивали за Влашко и Молдавия. След като пристигнали много хиляди семейства в Силистра, бил поставен на дневен ред въпросът за мястото и условията на настаняването им.
към текста >>

59. 5.1.2. Връзката между българските и руските емигранти.

Той смятал за необходимо да се съберат от народа парични средства за купуване на оръжие и това да се направи под предлог събиране на пари за откриване на училища и библиотеки.
Жуковски и други емигранти. Какви въпроси се обсъждали при Бакунин се разбира от спомените на Т. Райнов. По разказите на българския делегат отначало руският революционер развил пред тях програма за организиране на социалистическа пропаганда в България. Но след като разбрал, че българите още не мислят за социализъм, а се стремят към освобождение от османско владичество, пристъпил към обсъждане на въпросите на революционната борба срещу чуждото иго. Бакунин съветвал българските дейци да организират снабдяването с оръжие и да го складират в местности, където ще се подготвя въстанието; да осигурят продоволствените запаси, та въстаниците да могат да се задържат в укрепени планински позиции до 6 месеца, докато Европа се притече на помощ на българите. Той смятал за необходимо да се съберат от народа парични средства за купуване на оръжие и това да се направи под предлог събиране на пари за откриване на училища и библиотеки. От своя страна Бакунин обещал да изпрати в необходимия момент военен специалист, способен да ръководи действията на въстаниците.388 По думите на Т. Райнов, руските и българските емигранти обсъдили положението на различните слоеве на населението в България и въпроса за бъдещето политическо и социално-икономическо устройство на страната. Ив. Касабов пише, че срещите с Бакунин и Мацини имали за българските революционери голямо значение: „За много работи се допитвахме до тях и те ни даваха много добри упътвания в политическо отношение.” Българите според спомените на Райнов се опитали да осъществят на практика някои от указанията на Бакунин, като създаването на въстанически бази в планините. „С Бакунина бяхме уговорили, че ние няма да се месим в техните революционни действия в Русия, но в случай, че узнаем нещо за революцията им, ще бъдем пасивни и не ще предаваме техните тайни, а те, бакунистите, могат да се месят и вземат участие, ако пожелае някой, по нашето въстание в България.” В началото на 70-те години вождовете на руската емиграция продължили да поддържат връзка с българските революционери. Те одобрявали тяхната стратегия и тактика в борбата за освобождаване на родината им.
към текста >>

60. 5.4.2.7. Писмо № 7

Като тръгнахме от Цариград, аз се снабдих с парични средства около 3000 гроша, но по пътя доде достигнем, било за кирия, било за други разноски останали ми бяха около 300 гроша, с които трябваше да възблагодаря на Шекерджия, да задържа нещо за мене си, както и за двамата си другари, които аз повечето подпомагах.
Тъй, господство му, Шикерджията, биде принуден да пише на тия господа да се отнесат писмено до мардинци, за да може да стане нещо. Щом пристигна писмото от тия добродетели, работата се улесни за освобождението ни от затвора. Превременно католиците арменци ни отстъпиха две стаи в оградата на църквата, за да стоим докато се улесним да си намерим жилище. Подир това приключение, естествено беше ние да възнаградим и поблагодарим посредника си; ако не повече то поне разноските му да платим. Тая длъжност се отнасяше към мене като по-виден. Като тръгнахме от Цариград, аз се снабдих с парични средства около 3000 гроша, но по пътя доде достигнем, било за кирия, било за други разноски останали ми бяха около 300 гроша, с които трябваше да възблагодаря на Шекерджия, да задържа нещо за мене си, както и за двамата си другари, които аз повечето подпомагах. Услугата и благодеянието що Шекерджията извърши заслужаваше голямо нещо; за подобно едно нещо следваше да му се поднесат, ако не повече, то поне от 8 до 10 наполеона. Аз като нямах, другите мои другари никак нямаха, освен Васил Ганчев, който наверно имаше около 1000 наполеона. Отнесохме се до него и го помолихме да даде и той нещо; решителен отказ се произнесе. Попросихме го да ни даде в заем; и това не биде възможно. В подобен случай, аз бях принуден да принеса това що имах в разположение на нашия благодетел, като същевременно изповядах, че това що му давам е нещо-нищо.
към текста >>

61. Речник на остарели, редки и диалектни думи / Е. Ангелова- Пенкова