Търсене в текстове за 'Окултната литература'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Окултната музика на Учителя 24.
Изпитът 19. Религиозно и духовно съзнание 20. Души в почивка 21. На балет с брат Ради 22. Със зурли и тъпани – на народни борби 23. Окултната музика на Учителя 24. Еволюционна и инволюционна музика. Окултна музика 25. Музиката на Светлината 26. Музикална дреха и хармонизации 27. Музикални изяви и цената на непослушанието 28.
към текста >>

Окултна литература на “Изгрева” 49.
Британската империя и германският парен котел 44. Учителят за Втората световна война 45. Учителят за царуването на цар Борис III 46. Учителят и владетелите на България 47. Продавачът на Библии 48. Окултна литература на “Изгрева” 49. Учителят, Георги Димитров и III Интернационал 50. Как бе открит Бивакът на Витоша 51. Отклонението 52. Не наливайте вода в чужда воденица 53. Учителят пуска руснаците в България 54.
към текста >>

2. 3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Той и неговите сподвижници бяха много дейни и преведоха цялата теософска литература на български и най-усилено я разпространяваха.
"Теософският конгрес и търсенето на Христа" В началото на века, а особено между войните през 1912-1918 година, както и след това, в света се разпространи едно голямо идейно движение, наречено теософско, със свои привърженици в онези интелектуални среди, търсещи да намерят нещо съвсем различно от това, което им предлагаше съвременната наука и религия. То се разпространи и в България, като негов представител и ръководител бе Софрони Ников. Той и неговите сподвижници бяха много дейни и преведоха цялата теософска литература на български и най-усилено я разпространяваха. Миналия век се зароди спиритизмът, който трябваше да прескочи материалната бариера за познанието на света. Негов представител в България бе доктор Георги Миркович от Сливен, който издаваше списание "Нова светлина", а след това и списание "Виделина" и той бе един от главните разпространители на спиритизма в България. По-късно доктор Миркович бе един от тримата първи ученици на Учителя, заедно с Пеню Киров и Тодор Стоименов. Друго движение, което трябваше да подготви човечеството, като прехвърли мост на познанието на света от миналото, да премине през бариерата на спиритизма и да подготви човешкия ум за новата епоха - това бе теософското движение, което се разпространи с голяма сила у нас. Ние, младите, дойдохме в Школата, когато тя се откри и заварихме възрастните приятели - едни от тях бяха спиритисти, а други бяха дошли от теософските среди, като всеки се стремеше да доказва правотата на своите убеждения.
към текста >>

Накрая отново отива при Учителя и споделя с Него, че трябва да напусне и университета, както и Окултната Школа поради заболяването си.
Не се определя отначало нито за едната, нито за другата, не търси отначало помощта и съвета на Учителя, а започва да се лекува сам с Неговите методи, като едновременно е член и присъствува на две различни места. След това отива при Учителя и търси Неговата помощ за главоболието си. Учителят вижда и знае как е постъпил и нищо не му казва. Защото той си служи с методи на Учителя, а едновременно е и в другата, така наречена "Школа" на теософите. Учителят мълчи, а брат Тодор Попов заминава за Ямбол, но главоболието му се усилва, става нетърпимо. Накрая отново отива при Учителя и споделя с Него, че трябва да напусне и университета, както и Окултната Школа поради заболяването си. Учителят го изглежда строго и казва: "Ти си член на теософското общество, а в същото време членуваш и в Окултната Школа, която Аз съм отворил. Така не може. Ще членуваш или само там, или само тук. Ти попадна на границата между тези две Школи, където се сблъскват техните силови полета. Това е причината за твоето главоболие.
към текста >>

Учителят го изглежда строго и казва: "Ти си член на теософското общество, а в същото време членуваш и в Окултната Школа, която Аз съм отворил.
След това отива при Учителя и търси Неговата помощ за главоболието си. Учителят вижда и знае как е постъпил и нищо не му казва. Защото той си служи с методи на Учителя, а едновременно е и в другата, така наречена "Школа" на теософите. Учителят мълчи, а брат Тодор Попов заминава за Ямбол, но главоболието му се усилва, става нетърпимо. Накрая отново отива при Учителя и споделя с Него, че трябва да напусне и университета, както и Окултната Школа поради заболяването си. Учителят го изглежда строго и казва: "Ти си член на теософското общество, а в същото време членуваш и в Окултната Школа, която Аз съм отворил. Така не може. Ще членуваш или само там, или само тук. Ти попадна на границата между тези две Школи, където се сблъскват техните силови полета. Това е причината за твоето главоболие. Това са закони, които Аз съм дал за обучение на учениците и ти трябва да ги научиш и прилагаш.
към текста >>

Пред салона, на една масичка, един книжар от града беше изнесъл и продаваше окултна литература.
Жалко е, че никой не се сети тогава, а и после, да накара Атанас и Хилда да опишат цялата тази история. Сега я разказвам по изричното настояване на този брат, с когото работя. А защо ли? Ами има и продължение на разказа им. Представете си, в неделя, ние, учениците от Школата, излизаме от салона, където Всемировият Учител е държал своята поредна беседа. Пред салона, на една масичка, един книжар от града беше изнесъл и продаваше окултна литература. Там бяха изнесени всички издания на теософите. И не само на теософите, но и на представителите на Черната ложа, които бяха преведени на български, като Бо Ин Ра и на Мория "Агни Йога". Така че учениците, след като бяха слушали Словото на Бога, излизаха и си купуваха литературата на теософите и на окултистите от Черната ложа. Това беше атака фронтална срещу Бялото Братство. А зад салона беше залепена една кръчма, където се печаха кебапчета, носеше се мириса на печено месо, пиеше се вино и ракия и се пееха пиянски песни.
към текста >>

Така че учениците, след като бяха слушали Словото на Бога, излизаха и си купуваха литературата на теософите и на окултистите от Черната ложа.
Ами има и продължение на разказа им. Представете си, в неделя, ние, учениците от Школата, излизаме от салона, където Всемировият Учител е държал своята поредна беседа. Пред салона, на една масичка, един книжар от града беше изнесъл и продаваше окултна литература. Там бяха изнесени всички издания на теософите. И не само на теософите, но и на представителите на Черната ложа, които бяха преведени на български, като Бо Ин Ра и на Мория "Агни Йога". Така че учениците, след като бяха слушали Словото на Бога, излизаха и си купуваха литературата на теософите и на окултистите от Черната ложа. Това беше атака фронтална срещу Бялото Братство. А зад салона беше залепена една кръчма, където се печаха кебапчета, носеше се мириса на печено месо, пиеше се вино и ракия и се пееха пиянски песни. Имаше и свинарник, който вонеше. Това бе атаката на Черната ложа в тил. А атаката на Черната ложа вътре в Школата се проявяваше главно от непослушанието на учениците към Словото на Учителя.
към текста >>

Много държа на това, защото утре, когато дойдат следващите поколения и когато имате други условия за работа, трябва да знаете, че когато изнасяте концерти от песните на Учителя, когато се събирате да четете Словото на Учителя и да пеете песните Му, то тогава ще се намери някой, който да сложи пред вас маса и отгоре да положи цялата теософска литература, заедно с останалата окултна литература, която според Учителя е рожба на Черната ложа.
Какво стана по-нататък със Софрони Ников? Вместо той да разкаже истината за Мировия Учител, да разпусне теософското общество и да дойде при нозете на Всемировия Учител, той замълча и укри истината от всички теософи в България. След 9 септември 1944 година, след като дойдоха комунистите на власт, всички ония, които бяха проводници и проповедници на чужди учения, бяха подведени под един знаменател като разпространители на разни фашистки и буржоазни учения. Така бе подведен под този параграф и Софрони Ников и бе изпратен в концлагер като народен враг, и там намери смъртта си. Някой да ми даде сега тълкувание на това събитие? Много държа на това, защото утре, когато дойдат следващите поколения и когато имате други условия за работа, трябва да знаете, че когато изнасяте концерти от песните на Учителя, когато се събирате да четете Словото на Учителя и да пеете песните Му, то тогава ще се намери някой, който да сложи пред вас маса и отгоре да положи цялата теософска литература, заедно с останалата окултна литература, която според Учителя е рожба на Черната ложа. Това е целта - да ви отклонят от Словото на Учителя, като купувате и четете тази литература. Тогава ще издават вестници и списания под техни заглавия, но ще вмъкнат и нещо от Учителя, с цел да ви отклонят и заблудят. Вие трябва да се определите. Или с тях, или с Школата на Учителя. Този брат или сестра е наш, който чете Словото на Всемировия Учител и го прилага в живота си!
към текста >>

Това е целта - да ви отклонят от Словото на Учителя, като купувате и четете тази литература.
Вместо той да разкаже истината за Мировия Учител, да разпусне теософското общество и да дойде при нозете на Всемировия Учител, той замълча и укри истината от всички теософи в България. След 9 септември 1944 година, след като дойдоха комунистите на власт, всички ония, които бяха проводници и проповедници на чужди учения, бяха подведени под един знаменател като разпространители на разни фашистки и буржоазни учения. Така бе подведен под този параграф и Софрони Ников и бе изпратен в концлагер като народен враг, и там намери смъртта си. Някой да ми даде сега тълкувание на това събитие? Много държа на това, защото утре, когато дойдат следващите поколения и когато имате други условия за работа, трябва да знаете, че когато изнасяте концерти от песните на Учителя, когато се събирате да четете Словото на Учителя и да пеете песните Му, то тогава ще се намери някой, който да сложи пред вас маса и отгоре да положи цялата теософска литература, заедно с останалата окултна литература, която според Учителя е рожба на Черната ложа. Това е целта - да ви отклонят от Словото на Учителя, като купувате и четете тази литература. Тогава ще издават вестници и списания под техни заглавия, но ще вмъкнат и нещо от Учителя, с цел да ви отклонят и заблудят. Вие трябва да се определите. Или с тях, или с Школата на Учителя. Този брат или сестра е наш, който чете Словото на Всемировия Учител и го прилага в живота си! Другите не са наши и са свободни да вървят в своя път.
към текста >>

Но се свърза с окултната литература на теософите и на разните там йоги и всичко започва да се обърква в личния й живот.
Или с тях, или с Школата на Учителя. Този брат или сестра е наш, който чете Словото на Всемировия Учител и го прилага в живота си! Другите не са наши и са свободни да вървят в своя път. А за потвърждение ще ви разкажа един случай с една наша сестра - Донка Спиридонова. Когато беше млада, беше красива, спретната, изрядно облечена, изпрана, изгладена и цялата лъщеше от белота. Но се свърза с окултната литература на теософите и на разните там йоги и всичко започва да се обърква в личния й живот. Мъжът й изчезна, синът й бе убит и тя помръкна. Освен това тя се свърза с Михаил Иванов и стана негова последователка в България, за което плати с трагична развръзка, като си замина в неописуема нищета, бедност и бе захвърлена като куче в една барака. За нейна чест, тя ни разказваше един случай. Учителят я извиква и казва: "От утре ще прибереш всички книги, които имаш от окултизма, ще ги сложиш в един куфар, ще го заключиш с три катинара и няма да го отключваш никога вече. Ученикът в Школата, тук на "Изгрева", има само един Учител, има само един Бог и този Бог се проявява чрез Словото, което Аз давам.
към текста >>

3. 5_47 Окултна литература на Изгрева

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

"Окултна литература на "Изгрева" Бях свидетел на големи недоразумения и голямо неразбиране на нашите приятели, когато търсеха да вместят Словото на Учителя в окултната литература от Запад или от Изток.
"Окултна литература на "Изгрева" Бях свидетел на големи недоразумения и голямо неразбиране на нашите приятели, когато търсеха да вместят Словото на Учителя в окултната литература от Запад или от Изток. Тогава тя се внасяше в оригинал и се превеждаше много в България. Школата бе отворена, в нея имаше ученици, имаше Учител, Който даваше Своето Слово. Учениците си Го записваха на тетрадки, а приятелите Го отпечатваха в томчета. Случи се нещо необикновено. Почти всички четяха окултната литература, внесена отвън и преведена на български, за да проверят дали Учителят казва същото, което е напечатано в тези преведени от чужди езици книги.
към текста >>

Почти всички четяха окултната литература, внесена отвън и преведена на български, за да проверят дали Учителят казва същото, което е напечатано в тези преведени от чужди езици книги.
"Окултна литература на "Изгрева" Бях свидетел на големи недоразумения и голямо неразбиране на нашите приятели, когато търсеха да вместят Словото на Учителя в окултната литература от Запад или от Изток. Тогава тя се внасяше в оригинал и се превеждаше много в България. Школата бе отворена, в нея имаше ученици, имаше Учител, Който даваше Своето Слово. Учениците си Го записваха на тетрадки, а приятелите Го отпечатваха в томчета. Случи се нещо необикновено. Почти всички четяха окултната литература, внесена отвън и преведена на български, за да проверят дали Учителят казва същото, което е напечатано в тези преведени от чужди езици книги. Така, някои искаха чрез тази чужда литература да претеглят и да измерят колко тежи и колко е висок в Своите знания Учителят. Искаха и да Го проверят. А още през 1922 година на събора в Търново Учителят заяви, че всичко написано досега по окултизма и издадено в книги, е работа на Черната ложа. А това, че всички книги се превеждаха на български и дори се носеха на "Изгрева" да се продават, това бе работа на Черната ложа. Така бе заблуден и моят пръв приятел Георги Радев, който преведе на български език три книги на Бо Ин Ра още в началото на Школата и след това те се отпечатаха в различни печатници в София през 1932 година.
към текста >>

Така, някои искаха чрез тази чужда литература да претеглят и да измерят колко тежи и колко е висок в Своите знания Учителят.
Тогава тя се внасяше в оригинал и се превеждаше много в България. Школата бе отворена, в нея имаше ученици, имаше Учител, Който даваше Своето Слово. Учениците си Го записваха на тетрадки, а приятелите Го отпечатваха в томчета. Случи се нещо необикновено. Почти всички четяха окултната литература, внесена отвън и преведена на български, за да проверят дали Учителят казва същото, което е напечатано в тези преведени от чужди езици книги. Така, някои искаха чрез тази чужда литература да претеглят и да измерят колко тежи и колко е висок в Своите знания Учителят. Искаха и да Го проверят. А още през 1922 година на събора в Търново Учителят заяви, че всичко написано досега по окултизма и издадено в книги, е работа на Черната ложа. А това, че всички книги се превеждаха на български и дори се носеха на "Изгрева" да се продават, това бе работа на Черната ложа. Така бе заблуден и моят пръв приятел Георги Радев, който преведе на български език три книги на Бо Ин Ра още в началото на Школата и след това те се отпечатаха в различни печатници в София през 1932 година. Той не попита Учителя.
към текста >>

Та Духът на заблуждението пробиваше на "Изгрева" чрез тази окултна литература.
Книгата бе напечатана и разпродавана и на "Изгрева". Преведоха и отпечатаха с помощта на Елиезер Коен и книгата на Мория "Агни Йога", без да питат Учителя. Когато Учителят научи, че ще се печата тази книга при Сава Калименов, Той им забрани да правят това, но никой не Го послуша. Елиезер Коен, който беше най-деен в Братството тогава, накрая се обяви срещу Учителя и срещу Братството и се отказа от Него. За кратко време той си замина от рак на черния дроб в големи мъки. Та Духът на заблуждението пробиваше на "Изгрева" чрез тази окултна литература. Тя пробиваше и чрез непослушанието и своеволието на учениците към думите на Учителя. Мория бе Учител на Черната ложа, според думите на Учителя. Имаше един брат, доктор Мавров, който имаше богата окултна литература. Той си замина и нашите приятели бързаха да не изпуснат тази чудна за тях литература. Отидоха при Учителя и искаха от Него пари да я закупят.
към текста >>

Имаше един брат, доктор Мавров, който имаше богата окултна литература.
Елиезер Коен, който беше най-деен в Братството тогава, накрая се обяви срещу Учителя и срещу Братството и се отказа от Него. За кратко време той си замина от рак на черния дроб в големи мъки. Та Духът на заблуждението пробиваше на "Изгрева" чрез тази окултна литература. Тя пробиваше и чрез непослушанието и своеволието на учениците към думите на Учителя. Мория бе Учител на Черната ложа, според думите на Учителя. Имаше един брат, доктор Мавров, който имаше богата окултна литература. Той си замина и нашите приятели бързаха да не изпуснат тази чудна за тях литература. Отидоха при Учителя и искаха от Него пари да я закупят. Не питаха какво е мнението Му по този въпрос, а направо искаха да я закупят. Той им даде пари без да каже нищо - остави ги свободни. Те закупиха част от тази окултна литература, донесоха я и я сложиха по опис в библиотеката на "Изгрева".
към текста >>

Той си замина и нашите приятели бързаха да не изпуснат тази чудна за тях литература.
За кратко време той си замина от рак на черния дроб в големи мъки. Та Духът на заблуждението пробиваше на "Изгрева" чрез тази окултна литература. Тя пробиваше и чрез непослушанието и своеволието на учениците към думите на Учителя. Мория бе Учител на Черната ложа, според думите на Учителя. Имаше един брат, доктор Мавров, който имаше богата окултна литература. Той си замина и нашите приятели бързаха да не изпуснат тази чудна за тях литература. Отидоха при Учителя и искаха от Него пари да я закупят. Не питаха какво е мнението Му по този въпрос, а направо искаха да я закупят. Той им даде пари без да каже нищо - остави ги свободни. Те закупиха част от тази окултна литература, донесоха я и я сложиха по опис в библиотеката на "Изгрева". Това беше голямо изпитание за Всемировия Учител.
към текста >>

Те закупиха част от тази окултна литература, донесоха я и я сложиха по опис в библиотеката на "Изгрева".
Имаше един брат, доктор Мавров, който имаше богата окултна литература. Той си замина и нашите приятели бързаха да не изпуснат тази чудна за тях литература. Отидоха при Учителя и искаха от Него пари да я закупят. Не питаха какво е мнението Му по този въпрос, а направо искаха да я закупят. Той им даде пари без да каже нищо - остави ги свободни. Те закупиха част от тази окултна литература, донесоха я и я сложиха по опис в библиотеката на "Изгрева". Това беше голямо изпитание за Всемировия Учител. Той не каза нищо, остави ги свободни да си направят опита и те го направиха. Всички онези, които закупиха тези книги, по-късно се отклониха от Учението, от Учителя и от Школата по различни причини. Запомнете това добре. Те извършиха отклонение и нарушение на окултните закони, които управляват тази Школа - защото Словото на Учителя е Слово на Бога - и внесоха окултната литература на Черната ложа в библиотеката на "Изгрева".
към текста >>

Те извършиха отклонение и нарушение на окултните закони, които управляват тази Школа - защото Словото на Учителя е Слово на Бога - и внесоха окултната литература на Черната ложа в библиотеката на "Изгрева".
Те закупиха част от тази окултна литература, донесоха я и я сложиха по опис в библиотеката на "Изгрева". Това беше голямо изпитание за Всемировия Учител. Той не каза нищо, остави ги свободни да си направят опита и те го направиха. Всички онези, които закупиха тези книги, по-късно се отклониха от Учението, от Учителя и от Школата по различни причини. Запомнете това добре. Те извършиха отклонение и нарушение на окултните закони, които управляват тази Школа - защото Словото на Учителя е Слово на Бога - и внесоха окултната литература на Черната ложа в библиотеката на "Изгрева". Така те внесоха разрушението отвътре, което след време ги разруши отвън и те се отклониха. След време те заплатиха жестоко за това. А тази литература стоеше по опис и мнозина смятаха, че това е литература на Учителя, от която Той чете, учи се, усвоява знания и по нея държи Своите беседи. Това смятаха онези, които бяха под закона на Духа на заблуждението. Останалите знаехме как стоят нещата.
към текста >>

А тази литература стоеше по опис и мнозина смятаха, че това е литература на Учителя, от която Той чете, учи се, усвоява знания и по нея държи Своите беседи.
Всички онези, които закупиха тези книги, по-късно се отклониха от Учението, от Учителя и от Школата по различни причини. Запомнете това добре. Те извършиха отклонение и нарушение на окултните закони, които управляват тази Школа - защото Словото на Учителя е Слово на Бога - и внесоха окултната литература на Черната ложа в библиотеката на "Изгрева". Така те внесоха разрушението отвътре, което след време ги разруши отвън и те се отклониха. След време те заплатиха жестоко за това. А тази литература стоеше по опис и мнозина смятаха, че това е литература на Учителя, от която Той чете, учи се, усвоява знания и по нея държи Своите беседи. Това смятаха онези, които бяха под закона на Духа на заблуждението. Останалите знаехме как стоят нещата. Тази окултна литература изчезна след десетилетия, и по-точно след 1957 година, когато бе описана и препродадена чрез заложна къща на приятели от "Изгрева". Никой вече не съжаляваше за нея. Парите за закупуване бяха дадени от Учителя, отклонението приятелите го направиха и накрая си платиха за това.
към текста >>

Тази окултна литература изчезна след десетилетия, и по-точно след 1957 година, когато бе описана и препродадена чрез заложна къща на приятели от "Изгрева".
Така те внесоха разрушението отвътре, което след време ги разруши отвън и те се отклониха. След време те заплатиха жестоко за това. А тази литература стоеше по опис и мнозина смятаха, че това е литература на Учителя, от която Той чете, учи се, усвоява знания и по нея държи Своите беседи. Това смятаха онези, които бяха под закона на Духа на заблуждението. Останалите знаехме как стоят нещата. Тази окултна литература изчезна след десетилетия, и по-точно след 1957 година, когато бе описана и препродадена чрез заложна къща на приятели от "Изгрева". Никой вече не съжаляваше за нея. Парите за закупуване бяха дадени от Учителя, отклонението приятелите го направиха и накрая си платиха за това. И ако след време някой ви поднесе такава книга с печат "Братска библиотека" и някакъв номер на нея, то знайте, че тя е продукт на Духа на заблуждението и няма нищо общо с Учителя. Това е от брат Борис, а другото е от вас. Друг пример: Професор Янко Тодоров имаше богата окултна литература.
към текста >>

Друг пример: Професор Янко Тодоров имаше богата окултна литература.
Тази окултна литература изчезна след десетилетия, и по-точно след 1957 година, когато бе описана и препродадена чрез заложна къща на приятели от "Изгрева". Никой вече не съжаляваше за нея. Парите за закупуване бяха дадени от Учителя, отклонението приятелите го направиха и накрая си платиха за това. И ако след време някой ви поднесе такава книга с печат "Братска библиотека" и някакъв номер на нея, то знайте, че тя е продукт на Духа на заблуждението и няма нищо общо с Учителя. Това е от брат Борис, а другото е от вас. Друг пример: Професор Янко Тодоров имаше богата окултна литература. Той изучаваше астрология и направи хороскоп на сина си, който му е единствено дете и е на десет години. Прави го и вижда, че има един фатален аспект и му е определено да си замине по хороскоп. Детето си заминава в определеното от астрологичния аспект време. Той остава потресен от окултното знание, съкрушен събира всичката окултна литература, опакова я в сандъци и я оставя в мазето си. След кратко време и той умира.
към текста >>

Той остава потресен от окултното знание, съкрушен събира всичката окултна литература, опакова я в сандъци и я оставя в мазето си.
Това е от брат Борис, а другото е от вас. Друг пример: Професор Янко Тодоров имаше богата окултна литература. Той изучаваше астрология и направи хороскоп на сина си, който му е единствено дете и е на десет години. Прави го и вижда, че има един фатален аспект и му е определено да си замине по хороскоп. Детето си заминава в определеното от астрологичния аспект време. Той остава потресен от окултното знание, съкрушен събира всичката окултна литература, опакова я в сандъци и я оставя в мазето си. След кратко време и той умира. Жена му иска да се освободи от литературата и я продава. Методи Константинов и Неделчо Попов отиват при Учителя и Му предлагат да я купят. Не Го питат какво е мнението Му, но Му казват, че трябва да се купи. Учителят ги пита колко струва, а те отиват при жената, отделят подходящите книги и ги пазарят.
към текста >>

Жена му иска да се освободи от литературата и я продава.
Той изучаваше астрология и направи хороскоп на сина си, който му е единствено дете и е на десет години. Прави го и вижда, че има един фатален аспект и му е определено да си замине по хороскоп. Детето си заминава в определеното от астрологичния аспект време. Той остава потресен от окултното знание, съкрушен събира всичката окултна литература, опакова я в сандъци и я оставя в мазето си. След кратко време и той умира. Жена му иска да се освободи от литературата и я продава. Методи Константинов и Неделчо Попов отиват при Учителя и Му предлагат да я купят. Не Го питат какво е мнението Му, но Му казват, че трябва да се купи. Учителят ги пита колко струва, а те отиват при жената, отделят подходящите книги и ги пазарят. Учителят им дава пари. Те вземат две раници, пълнят ги до горе със закупените книги и ги носят на "Изгрева".
към текста >>

Ако след време ги намерите на някой таван, знайте, че Школата няма нищо общо с тази литература.
След думите на Учителя те започват да виждат вече с други очи. Ами какво да правят с тези книги? Нали Учителят е дал пари за тях и по тяхно настояване са купени. Накрая ги оставят в библиотеката. Там те стояха до 1957 година, след което заложната къща ги продаде. Ако след време ги намерите на някой таван, знайте, че Школата няма нищо общо с тази литература. Общо с нея има само Духът на заблуждението.
към текста >>

4. 5_53 Учителят е болен

Имаше много заблуждения между нас, дошли с окултната литература от Изтока и Запада, че Великите Учители живеят вечно, с вечни физически тела на земята.
"Учителят е болен" Преминахме цели двадесет и две години години в Школата на "Изгрева" с Учителя. Когато дойдохме, бяхме млади. След двадесет и две години бяхме на Неговата възраст. А Той беше отхвърлил още толкова човешки земни години. Ние бяхме четиридесет и пет - петдесет годишни, а Учителят бе достигнал до осемдесет години. Имаше много заблуждения между нас, дошли с окултната литература от Изтока и Запада, че Великите Учители живеят вечно, с вечни физически тела на земята. А тук при нас на "Изгрева" Учителят старееше по тяло заедно с нас. Какво можехме да кажем на западните и на източните окултисти и на техните привърженици в София и на "Изгрева"? За тях ние бяхме нищо. Нашият Учител за тях не бе истински Велик Учител. Ние преживяхме Школата на Учителя, ние знаехме Кой е Той, откъде е дошъл и за какво е дошъл.
към текста >>

Това трябваше да го направя аз, но времената бяха такива - страхувахме се от постоянните обиски, при които властите изземваха литературата на Учителя и я унищожаваха.
Бях дежурен и стоях тихо, не мърдах, а до мен тефтерчето бе отворено. Записвах всичко, което се отронваше от устата Му. Това тефтерче е укрито. Не можах да го дешифрирам, защото остана укрито и от мен самия и ще дойде време, когато онзи приятел, който го съхранява ще го извади. Така следващите поколения ще го разчетат и ще научат много неща за последните дни и за последните думи на Учителя. Това трябваше да го направя аз, но времената бяха такива - страхувахме се от постоянните обиски, при които властите изземваха литературата на Учителя и я унищожаваха. Така, както лежеше на леглото, по едно време Учителят решително се надигна, стана, величествен, с особен израз на лицето и с огромна сила и енергия, въпреки болестта си и немощта на тялото Си. Той гореше от температура, но аз не можех да Му помогна и не смеех да Го докосна. Изправен, каза следното: "Едно е важно: Любов към Бога, Любов към Бога, Любов към Бога! " После свали издигнатата Си в поздрав дясна ръка, легна полека и сложи умореното Си тяло на кревата. Каква голяма разлика имаше при произнасянето на тези думи и сега отпуснатото, болно и изнурено тяло на Учителя в леглото.
към текста >>

5. 15. ОТКРИВАНЕТО НА МЛАДЕЖКИЯТ ОКУЛТЕН КЛАС

ТОМ 2

Ние бяхме чували и чели от теософската и окултна литература, че на ученика е необходим Учител.
Така веднъж, след една такава утрин, ние поканихме Учителя да присъства в гората на поляната на тези наши събрания. Защото след общото утринно молитвено събрание, ние младежите се отделяхме и отивахме на нашата полянка в гората и там продължавахме нашите разисквания. А възрастните приятели оставаха с Учителя на поляната. Като получи покана от нас, Учителят дойде на нашата поляна и изслуша нашите въпроси и видя желанието ни, че искаме да учим. И така в разговорите ни с Учителя, които се поведоха, ние Му казахме, че имаме желание да учим и имаме желание Той да ни ръководи. Ние бяхме чували и чели от теософската и окултна литература, че на ученика е необходим Учител. Тогава Учителят не каза нищо, Той си замълча. След това ни изнесе една беседа на полянката, в която Той отговори на всички зададени от нас въпроси. Всички искахме напътствия, ръководство за своята вътрешна духовна работа. Туй Му даде повод. Туй беше едно мълчаливо искане на душите, да им даде знание как да живеят.
към текста >>

Тогава Учителят му отговаря и му показва какъв е законът за приемане ученика в Окултната Школа.
Известно време Учителят мълча, обсъждаше въпроса и накрая реши, че е време да се отвори Младежкият Окултен Клас. А с това и да се отвори Школата. Аудиторията бе готова и чакаше. Тогава Той реши да отвори Школата в отговор на това наше желание да учим. Значи ученикът трябва да поиска. Тогава Учителят му отговаря и му показва какъв е законът за приемане ученика в Окултната Школа. Мина известно време и след това всеки един от младежите, които присъстваха на онази поляна получиха лични покани от Учителя за откриване на Младежкия Окултен Клас. Учителят изпрати някои младежи да съобщят на всички поотделно, по списък. На мен също бе изпратен един млад брат да ми съобщи, че се отваря Класа и че съм поканен да участвам. Така всеки член на Класа получи лична покана от Учителя. Беше определен денят и часа и всички дойдоха в определения ден и събранието започна.
към текста >>

6. 18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ

ТОМ 2

Литературата започна да търси новият човек, човекът на Любовта.
18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ След 1-вата световна война идейния живот извънредно много се засили, философи, идеалисти, хора на верите създадоха движения. Те потърсиха връзка помежду си, засегнаха въпроси за обединение на религиите и така дойдоха идеите на теософското общество в България. Толстой се издигна като моралният меридиан на човечеството, както казва Ленин. Литературата започна да търси новият човек, човекът на Любовта. Появи се в България Достоевски, Телерман, Гунерсон, Виктор Хюго, Короленко и др. Започна идеен кипеж невиждан до тогава. Със социализма се появи и анархизма и младите хора бяха обхванати от огън. И тъй ние дойдохме при Учителя от тези среди, особено силно беше върху нас влиянието на Толстоя, теософската и окултна наука. За всички млади особено бе привлекателен простия братски живот сред природата.
към текста >>

филисофски въпроси ни занимаваха, а пък ние бяхме запознати с окултната наука и теософската литература.
Да направим един опит. Писахме на родителите си да не ни пращат пари. Това ги огорчи извънредно много и всички получихме писма, че сме щури и този, който е вкарал този бръмбар в главите ни ще ни опропасти. Но ние предприехме нашия опит и той не беше никак лесен. Привличаше ни простичкия живот сред природата. филисофски въпроси ни занимаваха, а пък ние бяхме запознати с окултната наука и теософската литература. Като се опирахме на младостта и силата си, както и на идеализма си предприехме нашия опит. Посещавахме често Учителя и разговаряхме с Него по всички въпроси. Не мога да забравя един разговор, когато между другото Учителят каза: „Учете в университета, но учете и един занаят, за да бъдете свободни." Ние и без това търсехме работа. Нали искахме да се издържаме сами и да учим. За нас свободата имаше обаяние и тя беше за нас най-висок стремеж.
към текста >>

7. 130. КОЛКО БЕ ВИСОК УЧИТЕЛЯТ?

ТОМ 2

Веднъж един приятел Галилей Величков бе Го запитал, защо Той е взел такъв нисък ръст, когато е Учител и като такъв трябва да бъде висок най-малко два метра както се пише в окултната литература?
Учителят беше представител френологически на тракийския тип на онези траки, които са населявали село Устово, Смоленско. Имал е не черти на славянин, а черти на тракиец като баща си поп Константин Дъновски. Учителят беше нисък на ръст за моето виждане, защото аз бях висок 1.85 м. Много пъти питаха Учителят колко е висок. Веднъж Той каза, че е 164 см, в една беседа, че е 165 см. Веднъж един приятел Галилей Величков бе Го запитал, защо Той е взел такъв нисък ръст, когато е Учител и като такъв трябва да бъде висок най-малко два метра както се пише в окултната литература? Учителят му казал строго: „Аз съм 165 см. Ако бях взел по-голям ръст, понеже България е малка страна, тя щеше да се разруши, защото нямаше да може да издържи на онова, което минава през Мене. На българите не им трябва висок на ръст Учител, но им трябва Висок идеал. Аз им го дадох. А те трябва да го приложат в живота си и тогава ще се възвисят високо и ще бъдат на висотата на своето призвание, за което Аз съм дошъл в тази страна да предам Словото Божие." Ето така стои въпросът „колко е висок Учителят".
към текста >>

8. 11. МИХАЛАКИ ГЕОРГИЕВ (1854-1916)

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Този случай той го е разказвал много пъти, защото в онези години са търсили да намерят примери от духовния живот на българина, за да сравнят дали това, което четат от окултната литература на запада може да пасва или го има в българския живот.
Затова Учителят поръчва на Михалаки Георгиев да напише разказ с положителни черти на българина. Доста време той умува какво да напише. Не можал да измисли нищо. Тогава Учителят го подсеща: „Нали описахте тази история, както си ни я разказвал за онзи „Митар-пророка", който умрял, който се възнесъл и отново се върнал пак като „Митар-пророкът". Михалаки се ударил по челото. Този случай той го е разказвал много пъти, защото в онези години са търсили да намерят примери от духовния живот на българина, за да сравнят дали това, което четат от окултната литература на запада може да пасва или го има в българския живот. Така той е описал през 1893 г. историята на Митар-пророкът, който е живял и е бил съвременник на Михалаки Георгиев. Историята е вярна и истинна. На много места по-късно Учителят споделя: Най-добрият образ в българската литература е образът на Митар-пророкът. Това е най-положителният образ.
към текста >>

На много места по-късно Учителят споделя: Най-добрият образ в българската литература е образът на Митар-пророкът.
Михалаки се ударил по челото. Този случай той го е разказвал много пъти, защото в онези години са търсили да намерят примери от духовния живот на българина, за да сравнят дали това, което четат от окултната литература на запада може да пасва или го има в българския живот. Така той е описал през 1893 г. историята на Митар-пророкът, който е живял и е бил съвременник на Михалаки Георгиев. Историята е вярна и истинна. На много места по-късно Учителят споделя: Най-добрият образ в българската литература е образът на Митар-пророкът. Това е най-положителният образ. В него има всичко." Учителят говореше да се напишат положителните неща и черти в българската литература, а не да се изтъкват отрицателните образи. Това трябва да бъде бъдещето на българската литература. В руската литература има пример с Гогол - „Мъртви души". Той вписва отрицателните черти на руския народ в избрани образи от тази книга и тя става класика на руската литература като метод на отрицанието.
към текста >>

В него има всичко." Учителят говореше да се напишат положителните неща и черти в българската литература, а не да се изтъкват отрицателните образи.
Така той е описал през 1893 г. историята на Митар-пророкът, който е живял и е бил съвременник на Михалаки Георгиев. Историята е вярна и истинна. На много места по-късно Учителят споделя: Най-добрият образ в българската литература е образът на Митар-пророкът. Това е най-положителният образ. В него има всичко." Учителят говореше да се напишат положителните неща и черти в българската литература, а не да се изтъкват отрицателните образи. Това трябва да бъде бъдещето на българската литература. В руската литература има пример с Гогол - „Мъртви души". Той вписва отрицателните черти на руския народ в избрани образи от тази книга и тя става класика на руската литература като метод на отрицанието. Не случайно Гогол изгаря втората част на тази книга. Учителят имаше едно съчувствие към Гогол за големите страдания, които той преминава през този път.
към текста >>

Това трябва да бъде бъдещето на българската литература.
историята на Митар-пророкът, който е живял и е бил съвременник на Михалаки Георгиев. Историята е вярна и истинна. На много места по-късно Учителят споделя: Най-добрият образ в българската литература е образът на Митар-пророкът. Това е най-положителният образ. В него има всичко." Учителят говореше да се напишат положителните неща и черти в българската литература, а не да се изтъкват отрицателните образи. Това трябва да бъде бъдещето на българската литература. В руската литература има пример с Гогол - „Мъртви души". Той вписва отрицателните черти на руския народ в избрани образи от тази книга и тя става класика на руската литература като метод на отрицанието. Не случайно Гогол изгаря втората част на тази книга. Учителят имаше едно съчувствие към Гогол за големите страдания, които той преминава през този път. Това ще го прочетете в неговата биография.
към текста >>

В руската литература има пример с Гогол - „Мъртви души".
Историята е вярна и истинна. На много места по-късно Учителят споделя: Най-добрият образ в българската литература е образът на Митар-пророкът. Това е най-положителният образ. В него има всичко." Учителят говореше да се напишат положителните неща и черти в българската литература, а не да се изтъкват отрицателните образи. Това трябва да бъде бъдещето на българската литература. В руската литература има пример с Гогол - „Мъртви души". Той вписва отрицателните черти на руския народ в избрани образи от тази книга и тя става класика на руската литература като метод на отрицанието. Не случайно Гогол изгаря втората част на тази книга. Учителят имаше едно съчувствие към Гогол за големите страдания, които той преминава през този път. Това ще го прочетете в неговата биография. Причината се дължи на неговата книга, че се свързва чрез нея с образите, в които бушуваха отрицателните сили в руския народ.
към текста >>

Той вписва отрицателните черти на руския народ в избрани образи от тази книга и тя става класика на руската литература като метод на отрицанието.
На много места по-късно Учителят споделя: Най-добрият образ в българската литература е образът на Митар-пророкът. Това е най-положителният образ. В него има всичко." Учителят говореше да се напишат положителните неща и черти в българската литература, а не да се изтъкват отрицателните образи. Това трябва да бъде бъдещето на българската литература. В руската литература има пример с Гогол - „Мъртви души". Той вписва отрицателните черти на руския народ в избрани образи от тази книга и тя става класика на руската литература като метод на отрицанието. Не случайно Гогол изгаря втората част на тази книга. Учителят имаше едно съчувствие към Гогол за големите страдания, които той преминава през този път. Това ще го прочетете в неговата биография. Причината се дължи на неговата книга, че се свързва чрез нея с образите, в които бушуваха отрицателните сили в руския народ. Ето това е една поука за българските писатели.
към текста >>

9. 96. АРХИВЪТ НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Дойдоха години когато литературата на Учителя чрез обиски се изземваше, изгаряше и се унищожаваше.
А това щеше да се отрази зле на Братството, защото ние преживяхме няколко такива групи, които работеха срещу Учителя и то по Негово време. Аз реагирах остро и прибрах нещата като се скарах с Милка Аламанчева. Аз работих няколко години с този архив и от него успях да подготвя втора, трета, четвърта книжка от „Свещени мисли на Учителя". Савка това трябваше сама да си го направи, защото имаше план от Учителя какво точно да се включи в тези книги. Но поради различни причини тя не го стори. Дойдоха години когато литературата на Учителя чрез обиски се изземваше, изгаряше и се унищожаваше. Аз трябваше да взема мерки за съхранение на нейният архив. В моя дом бяха правени много обиски и аз там не можех да държа нищо. Онези, които бяха верни на Учителя и на които имах доверие нямаше къде да скрият нещата. Тогава реших да ги скрия сам на Витоша. Намерих подходящи дебели стъклени буркани, които се затваряха херметически.
към текста >>

В Окултната Школа на Бялото Братство не трябва да има жени, а само сестри.
Влезне ли жена в една Окултна Школа и започне ли да управлява, то се проваля всичко. Така една жена провали Боян Златарев и Петър Филипов. Така изгоряха много братя в Братството от жени и заради жени. Изгоряха в борбите, които водеха помежду си подтиквани и направлявани от жени. Аз съм свидетел на всички тези неща и преживях всички и дочаках когато младите трябваше да видят как се изпълнява Окултния закон за съхранение Словото на Учителя. В Окултната Школа на Бялото Братство не трябва да има жени, а само сестри. Жената трябва да се превърне на сестра само чрез проучване Словото на Учителя и изпълняване на волята Му. Тогава сестрата става духовна сестра и тя работи за Делото на Учителя. Накрая тя трябва да стане съработница на Бога и да съхрани в себе си Божествения хляб от Словото на Учителя. Тогава идва последния етап, когато омесва хляба чрез собствения си живот с Божествения квас и го опича. Хлябът е, който трябва да предаде на новото поколение т.е.
към текста >>

10. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 3

Окултната наука казва за такъв човек, че е станал маг.
Любовта е един огън с 35 милиона градуса и когато този огън влезе, той внася живот; и тогава твоята душа ще трепне, както душата на един ангел. Този огън всичко старо събаря. Този огън иде в света! - Ако можеш да любиш всички хора, всичко е възможно. Когато дойде в душата ти това чувство - аз го наричам прозрение - такава сила ще получаваш, че всичко ще превръщаш в добро. Окултната наука казва за такъв човек, че е станал маг. Истинската Любов прилича на вадичка, която ще внесе нещо ново в живота ти: умът ти ще стане светъл, душата ти свежа и волята ще стане мощна." Всички братя и сестри ви поздравяват и ви пожелават радостна ползотворна дейност за Великото дело. Със сърдечен братски поздрав: Братски съвет: Тодор Стоименов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Борис Николов, Боян Боев 12.ХII.1945 г. Изгрев-София ИЗ ЖИВОТА НА БРАТСТВОТО През време на Братската среща тази година, в доклада на Просветния съвет се разгледа в подробности нашето организиране и разпределяне на работата в Братството. Нашата дейност може да се сведе засега в следните точки: 1. Изработване беседите. 2.
към текста >>

6. Литература. 7.
Нашата дейност може да се сведе засега в следните точки: 1. Изработване беседите. 2. Книгоиздателство и печат. 3. Домакинство. 4. Музика и паневритмия. 6. Литература. 7. Изобразителни изкуства. 8. Връзка с чужбина. 9. Академия. Всички тия отдели, малко или повече, действуват в своя обикновен ход, но ще се спрем повече върху последния споменат отдел - Академия, като нещо ново в живота на Братството. Засега, това са редица сказки на окултни и научни теми, изнесени в братския салон на Изгрева от наши братя.
към текста >>

11. ІІ.32. ПРИЛОЖНИТЕ ИЗКУСТВА

Галилей Величков

Не скривам, че имаше и сравнително добре подготвени в окултизма и религиозната тематика, те обикновено се въздържаха от отговори, но когато отговаряха, трябваше да разберат, че прочетеното в окултната литература е крайно едностранчиво и неосведомено, а пояснението на УЧИТЕЛЯ твърде различно, но истинно.
32. ПРИЛОЖНИТЕ ИЗКУСТВА Разговорите с УЧИТЕЛЯ, около топлата бумтяща печка в големия салон, след лекция и гимнастическите упражнения, винаги са били развръзка на много въпроси, повдигнати в клас, или при прочит на книги. Допълнителните обяснения винаги са били ценна необходимост. А понякога, не само ние поставяхме въпроси, но и Той ни запитваше за онова, което сме научили и разбрали. Ние не всякога отговаряхме както трябва, защото нито имахме познания, нито имаше откъде да се почерпят информации. А когато ни запитваше за току-що изнесената от Него лекция, поискваше да предадем основната мисъл и да споделим впечатленията си, ние отговаряхме не така, както трябва, защото едни от нас не запаметяваха точно и разбрано, а други предаваха със свои думи запаметеното, а имаше приятели добри стенографи, които прочитаха записаното и така отговорът бе достатъчно пълен. Не скривам, че имаше и сравнително добре подготвени в окултизма и религиозната тематика, те обикновено се въздържаха от отговори, но когато отговаряха, трябваше да разберат, че прочетеното в окултната литература е крайно едностранчиво и неосведомено, а пояснението на УЧИТЕЛЯ твърде различно, но истинно. Подобен зимен ден ни събра наново в салона. Темата на разговора бе около някои основни проблеми за развитието на изкуствата. Години наред, както в общия клас, така и в специалния младежки клас, УЧИТЕЛЯТ не веднъж е разглеждал подобни проблеми. Но този път, само преди около двадесетина минути, УЧИТЕЛЯТ се спря на някои френологични данни, от които зависи оформяването на дадено изкуство и в лекцията си Той си послужи с конкретни примери. За да се спре наново на тази тема, поводът бе основателен.
към текста >>

12. 6.19. Край на първото действие

Тези двама актьори представляваха до голяма степен следното: Кръстю - на площадното религиозно съзнание под знака на тщеславието, а другият - Михаил Иванов - символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултната гордост.
Всяка година, в старопрестолния град на българите -Велико Търново, ставаха нашите събори. Тези събори представляваха най-външния кръг на школите на Учителя. В околностите на този град имаше една малка вила, където над 1000 души от всички градове на България се стичаха - наши приятели, заедно с ръководителите на Братствата. Тук по много тържествен начин Учителят изнасяше своите беседи и най-вече, даваше методи за работа за през цялата година. На вилата в този град имаше действително двама актьори - единият беше Кръстю Христов, а другият - Михаил Иванов. Тези двама актьори представляваха до голяма степен следното: Кръстю - на площадното религиозно съзнание под знака на тщеславието, а другият - Михаил Иванов - символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултната гордост. Първият представя Лемурийската раса, другият - Атланската раса. Аз трябваше да дойда в контакт с тези две съзнания. С първото съзнание - Кръстю Христов, вече бях се запознал още в София и даже той се беше доста сближил с мен. С втория - Михаил Иванов, се запознах точно през време на събора в 1924 г. по един странен начин.
към текста >>

После преведе литературата на Розенкройцерите и теософите.
отидох да живея в Мара Гръблашева. Мария (Мара) Гръблашева бе съпруга на Величко Гръблашев. Той беше един от много известните адвокати навремето. Той е завършил в САЩ и е един от състудентите на Учителя там. Той дойде в България и направи много преводи от английски за спиритизма. После преведе литературата на Розенкройцерите и теософите. Един човек много интересен външно. Мастит един хубав тембър на гласа, красив човек и много отзивчив към хората. Беше много добър оратор. Изнасяше много лекции и на Витоша, и в салона на ул. „Оборище" 14.
към текста >>

Георги Радев от всичките ученици на Учителя имаше най-богата окултна култура, познаваше много добре не само окултната литература, но и голяма част от световната художествена литература.
Тя имаше и друга дъщеря Теодосия, крайно красива и приличаща на египтянка. Аз живеех по това време у тях на квартира. Създаде се една близост между дъщерята Теодосия и мен. Но Учителят като видя това, веднага я изпрати за САЩ и тя там се омъжи за италиански инженер. Също така засилих особено своето приятелство с Георги Радев, който ми помогна да тонирам научно апарата на моето мислене. Георги Радев от всичките ученици на Учителя имаше най-богата окултна култура, познаваше много добре не само окултната литература, но и голяма част от световната художествена литература. Тази интересна индивидуалност се движеше в два полюса - от една страна носеше гордостта на съвременната наука, но същевременно и онова велико смирение пред неизмерната Божествена Мъдрост. Той с благоговения чувстваше могъществото на великия Мъдрец, който не само знаеше законите на Живата Разумна Природа, но можеше да работи с тях върху душите, сърцата и умовете на хората. Духовната група, след като замина един от големите ми приятели Георги Марков, беше заменена с новата окултна и интелектуална група. Вещото око на Учителя не само бдеше, но и откриваше пътя на посвещението. Тези процеси, които ставаха около Него в различните малки ядра, служеха като подкваса за идейно - мистичното раздвижване на цялото общество около Учителя.
към текста >>

13. 6.21. Пътят на посвещението

Той е бил един от първите, който е превел окултната литература, специално по спиритизма, в България.
Тя беше един от странните екземпляри около Учителя, по произход от стар аристократичен род, баща й е бил дълги години консул на Царска Русия в Истанбул. Тя се е движела из по-високите обществени кръгове, запозната с европейската култура от многото си излизания в чужбина, надарена с такт и съобразителност - тя чувстваше величието на Учителя като Мъдрец. При тези обстоятелства тя живееше в един свой ексцентричен свят, напуснала семейство, мъж, деца, с един голям устрем се мъчи да напусне света на самосъзнанието, за да навлезе в света на свръхсъзнанието. Тя имаше една богата опитност. Този брат, за когото говорех на събора в Търново, именно Михаил Иванов, беше упражнил силно влияние върху нейния съпруг - Величко Гръблашев, известен столичен адвокат, който впоследствие замина за Чикаго и стана професор. Той е бил един от първите, който е превел окултната литература, специално по спиритизма, в България. Гръблашев написа тук в България една-две книги за Розенкройцерите и той направи една сериозна връзка с тях. Те са един по-висок уровен, в сравнение с другите. Той стана един мост и проводник между Новото Учение на Учителя и Розенкройцерите в САЩ, без да се смесват двете Учения. Розенкройцерите работят повече в скрит кръг. Тази окултна литература, която западните окултисти са написали именно под знака на самосъзнанието, т. е.
към текста >>

Тази окултна литература, която западните окултисти са написали именно под знака на самосъзнанието, т. е.
Той е бил един от първите, който е превел окултната литература, специално по спиритизма, в България. Гръблашев написа тук в България една-две книги за Розенкройцерите и той направи една сериозна връзка с тях. Те са един по-висок уровен, в сравнение с другите. Той стана един мост и проводник между Новото Учение на Учителя и Розенкройцерите в САЩ, без да се смесват двете Учения. Розенкройцерите работят повече в скрит кръг. Тази окултна литература, която западните окултисти са написали именно под знака на самосъзнанието, т. е. за лично издигане и благоденствие - упражни силно влияние върху Михаил, който почти беше обсебил всички преводи на нейния съпруг. Освен това, тя имаше една дъщеря, която изразяваше типа на астралната жена - висока, стройна, с големи очи и изразително лице, с изящно изваяни ръце. Учителят още отначало ме предупреди да бъда внимателен, защото астралната жена е като змия, която може да изсмучи жизнените сокове на човека. Тя замина за САЩ. Действително, аз направих един много тънък паралел между меката и нежна светлина, изтичаща от образа на духовната сестра и тази, на астралната жена, която живее в света на удоволствията.
към текста >>

14. 6.31. Няколко бележки

Това много лесно може да се констатира, особено този, който разполага с по-голяма литература, но за това се изисква една строга обективна критичност, иначе човек рискува да изпадне под влияние на дадено течение, което има малки допирни точки със самата реалност.
31. Няколко бележки И на друго място вече бяхме казали, че в настоящия труд няма да се спираме върху някои теоретически обяснения, тъй като много от въпросите, които тук застъпваме само по същина, са разгледани подробно в следните книги: „Учителят", „Учителят и Школата", „Новата култура през епохата на Водолея", „Разговорите при седемте Рилски езера". Между многото окултни школи, както в древността, през средните векове и сега, някакви дълбоки различия по отношение гледището им за строежа на човека в духовно отношение, и по отношение на неговата еволюция, не съществуват. По-скоро може да се каже, че термините, с които се окачествяват едни и същи същности, се различават повече по формата, отколкото по отношение на съдържанието. Това много лесно може да се констатира, особено този, който разполага с по-голяма литература, но за това се изисква една строга обективна критичност, иначе човек рискува да изпадне под влияние на дадено течение, което има малки допирни точки със самата реалност. В този труд, по отношение на тази терминология, ще си служим с последните употребяващи се изрази и наименования - било в науката, или по-специално, в модерната психология. По отношение вътрешния строеж на човека ние ще си служим с тези три израза: емоционално съзнание; интелектуално съзнание; и волево съзнание. Или, още по-конкретно и образно, както Учителят ги употребяваше в Своите беседи: сърцето, умът и волята. Също така, за трите висши светове ще употребяваме изразите: Любов, Мъдрост и Истина. Това са трите принципа, върху които е изграден мирогледът на Учителя, или тази троичност, върху която е изграден целият Космос, както го нарече Учителят - есенциалния свят.
към текста >>

В Неговото Слово има думи, които имат друго съдържание, което няма никъде в окултната литература.
Или, още по-конкретно и образно, както Учителят ги употребяваше в Своите беседи: сърцето, умът и волята. Също така, за трите висши светове ще употребяваме изразите: Любов, Мъдрост и Истина. Това са трите принципа, върху които е изграден мирогледът на Учителя, или тази троичност, върху която е изграден целият Космос, както го нарече Учителят - есенциалния свят. В Словото на Учителя, Неговият език е своеобразен и неповторим. Той употребява и си служи с терминология, в която влага друго ново съдържание. В Неговото Слово има думи, които имат друго съдържание, което няма никъде в окултната литература. Той употребява нови думи с нова терминология. Това е капитален и важен въпрос. Беседите на Учителя са толкова много, че Той веднъж ми каза, че човек, ако ги прочете три пъти, ще си изработи своето духовно тяло. А те наброяват над 7500. Една аналогия: Ако едно дете се роди и бъде поставено да спи само един ден в една от стаите на университета Ломоносов в Москва, и ако във всеки следващ ден приспива в поредната стая, то докато изреди всички стаи, ще стане на възраст 20 години.
към текста >>

Да, но човек такава литература започва да чете, когато стане на двадесет години.
А те наброяват над 7500. Една аналогия: Ако едно дете се роди и бъде поставено да спи само един ден в една от стаите на университета Ломоносов в Москва, и ако във всеки следващ ден приспива в поредната стая, то докато изреди всички стаи, ще стане на възраст 20 години. То е същата аналогия и с беседите на Учителя. Ако се прочете по една беседа за един ден, което е много нещо, то, за да прочетеш всички беседи, ще ти трябват 20 години. Ако ги прочетеш три пъти, значи ще ти трябват 60 години, да четеш по една беседа на ден. Да, но човек такава литература започва да чете, когато стане на двадесет години. Значи, до 80 години, човек трябва да чете по една беседа на ден. Това не е малко, а дори много. Затуй за беседите Си Учителят казва: „Аз понякога в една беседа изнасям две-три основни мисли, които са окултни закони. Ако ги намерите и ги научите, и след това ги приложите със себе си, ще си спестите труда на 25 000 човешки години, докато я намерите тази основна мисъл и я реализирате. По този начин ще съкратите времето." Затова е много мъчно за един външен човек да чете беседите на Учителя.
към текста >>

15. 6.32. Синът на Учителя

Въпреки че съм чел в окултната литература за тълкуванието на тези центрове, както този, при веждите, наречен „третото око", който събужда ясновиждането и центърът, който се намира при върха на човешката глава, наречен „хилядолистник", нямах някакви ясни представи за всичко това, което се говореше за тях в тази специална литература.
32. Синът на Учителя Третата идейна група, която започна да функционира около Учителя, създаде едно друго силово поле - изпъкна третият духовен образ на Учителя, образът на Великия реформатор, който ще раздвижи не само колелото на българската история, но и колелото на световната история. В тази атмосфера в мен се развиха нови центрове, които разкриха непознати за мен светове. Въпреки че съм чел в окултната литература за тълкуванието на тези центрове, както този, при веждите, наречен „третото око", който събужда ясновиждането и центърът, който се намира при върха на човешката глава, наречен „хилядолистник", нямах някакви ясни представи за всичко това, което се говореше за тях в тази специална литература. Приятелят ми Кузман, още като ученици в нашия роден град Казанлък, четеше усилено тази окултна литература, която третираше именно тези въпроси. Но за развитието на тези центрове, по-долу ще спомена известни факти, които ще хвърлят светлина върху тези мощни, окултни сили, скрити дълбоко в човешкото естество. Именно в тази малка идейна среда Учителят разкри своя мощен гигантски образ на онова висше благородство, на онова велико откровение, на онази голяма красота, която единствено може да излъчи само великият принцип на Истината. Светът на Истината действително може да се прояви чрез тези два Центъра - центърът на ясновиждането и центърът на хилядолистника, който представлява вратата на невидимите светове. Ще си позволя да разкажа в това направление само една моя опитност, след като разбира се, Учителят беше събудил тези два центъра в мен.
към текста >>

Приятелят ми Кузман, още като ученици в нашия роден град Казанлък, четеше усилено тази окултна литература, която третираше именно тези въпроси.
32. Синът на Учителя Третата идейна група, която започна да функционира около Учителя, създаде едно друго силово поле - изпъкна третият духовен образ на Учителя, образът на Великия реформатор, който ще раздвижи не само колелото на българската история, но и колелото на световната история. В тази атмосфера в мен се развиха нови центрове, които разкриха непознати за мен светове. Въпреки че съм чел в окултната литература за тълкуванието на тези центрове, както този, при веждите, наречен „третото око", който събужда ясновиждането и центърът, който се намира при върха на човешката глава, наречен „хилядолистник", нямах някакви ясни представи за всичко това, което се говореше за тях в тази специална литература. Приятелят ми Кузман, още като ученици в нашия роден град Казанлък, четеше усилено тази окултна литература, която третираше именно тези въпроси. Но за развитието на тези центрове, по-долу ще спомена известни факти, които ще хвърлят светлина върху тези мощни, окултни сили, скрити дълбоко в човешкото естество. Именно в тази малка идейна среда Учителят разкри своя мощен гигантски образ на онова висше благородство, на онова велико откровение, на онази голяма красота, която единствено може да излъчи само великият принцип на Истината. Светът на Истината действително може да се прояви чрез тези два Центъра - центърът на ясновиждането и центърът на хилядолистника, който представлява вратата на невидимите светове. Ще си позволя да разкажа в това направление само една моя опитност, след като разбира се, Учителят беше събудил тези два центъра в мен. Един ден, слизайки от Изгрева с един от моите съученици - Асен Арнаудов, с един стар автобус, чиито врати бяха направени от плътно желязо, когато се качвах последен, едно дете на около 10 години така силно блъсна вратата, че пръстът ми на дясната ръка - най-малкият - остана между рамката на вратата и самата врата.
към текста >>

16. 6.35. Mладежките събори

Аз го виждам него като колос - художник в литературата, но понякога прекалява в своите морални проповеди.
Накрая на живота си той беше получил просветление и бе тръгнал за България, за да се срещне с Учителя, защото той го бе видял с вътрешните си очи, че е тук, в София. Но той не можа да дойде. По пътя се разболя и почина. Но и българите го обичаха. Бяха превели много негови книги. Аз го виждам него като колос - художник в литературата, но понякога прекалява в своите морални проповеди. Не всеки може да издържи такава проповед. Учителят казва: „По-добре е един човек по негативен път да дойде до свободата, отколкото по пътя на внушението". Теософията дойде на световната арена като една реакция срещу материализма, който отричаше този метафизичен свят. Елена Блаватска представляваше много интересен субект. Учителят имаше особено специално разположение към Елена Блаватска.
към текста >>

Отначало не е имала склонност към литература, а след това е почнала да пише книги.
Става корабокрушение и нейният възлюбен умира, когато искал да я спаси. От Кайро заминава за Лондон. Всичко това го пише нейният братовчед, който по това време е бил министър в Русия. Той се учудва, че тя, като не е знаела много добре да свири на пиано, то в европейските вестници се пише, че в Париж и Лондон тя изнася концерти. Учудва се, че тя отначало не е имала склонност към езици, а сега е говорела много езици. Отначало не е имала склонност към литература, а след това е почнала да пише книги. Тя става основоположник на теософията, чиито корени се крият в Индия. Тя написа много книги, както и „Секретната доктрина". Учителят имаше особено разположение към Блаватска. Виждаше в нейно лице един смел човек, един пионер, който действително слага началото на едно движение в най-материалния век. Впоследствие аз влезнах във връзка с Рене Генон, един виден западен окултист и той бе написал, че причина за издигането на Кришна Мурти и опитите на теософите да го направят Христос е един политически акт на „Интелижанс сервиз", на английските тайни служби, за да могат по пътя на мистиката да държат индийския народ в робство, като им създадат един Миров Учител.
към текста >>

Защото учениците Му четат теософска литература и Той отговаря на въпросите им, които те задават мислено в аудиторията Му.
Той беше се запознал с Учението на Учителя чрез двама представители, които Учителят изпрати. Когато ми издаваха в Париж една от моите книги, аз наредих да се предаде на моя издател преведени на френски беседи на Учителя. И за моя изненада, след това моят издател Жерар Низе започна да издава неща на Кришна Мурти. Какви необикно-вени връзки - тайни и невидими. Има беседи, където Учителят е говорил много за теософията. Защо? Защото учениците Му четат теософска литература и Той отговаря на въпросите им, които те задават мислено в аудиторията Му. Веднъж Учителят каза: „Ледбитер и Ани Безант са на прага на Школата. Не са влезнали още в Школата." Значи, те се явяват като предговор, тези видни представители на теософията. Тя е подготвителен етап. Тя не може да даде онова място на Исус от Назарет като Христос. Тя повече върви към Буда, към другите Учители.
към текста >>

Паша беше учителка по химия, а нейната сестра Аня беше учителка по литература.
Но все пак, като сляпа, имаше кураж и вяра в Учението. Тя беше сестра, винаги готова да услужи и да подпомогне ония, които бяха закъсали в своето образование. На мнозина предаваше частни уроци, но не им взимаше пари. Като частни ученици се явиха и за-вършиха прогимназията, после и гимназия, а някои завършиха и висше образование. Тя беше сестра на жертвата. Паша беше учителка по химия, а нейната сестра Аня беше учителка по литература. Олга Славчева. Един голям оригинал. С голяма енергия, с голям ентусиазъм и с голямо вдъхновение. Направи невъзможното. Под давлението на Учителя, тя, като частна ученичка, завърши средното си образование, а след това завърши и висше образование.
към текста >>

Професия, която не съответстваше на онова, което изучаваше в окултната Школа на Учителя.
Ученикът се учи от Словото на Учителя и мястото, където той прилага своите познания, е неговият собствен живот. Там е неговата вътрешна Школа. Паскалев представяше важен обект за наблюдение. Беше много скромен, възнисък, мълчалив, винаги внимателен. Следваше медицина и после стана гинеколог. Професия, която не съответстваше на онова, което изучаваше в окултната Школа на Учителя. Той написа една книга "Въведение в Асоциатизма" през 1931 г. Тя направи едно много силно впечатление на професор Михалчев. Той даде добри отзиви за него в списание „Философски преглед". Михалчев имаше едно отрицателно отношение към Учителя и Учението, въпреки това, в своето отрицание, изтъкваше положителната страна на социалния живот на братството. Но той към тази книга се отнесе с голяма благосклонност и написа хубава статия за нея.
към текста >>

17. 91. КОГАТО СЕ РАЗПОРЕЖДАШЕ ПРОСТОТИЯТА

Окултната литература е пълна с такива примери.
Тя си тръгна като непрекъснато викаше най-обидни думи. От следващия ден тя не бе допусната в кухнята, а на още по-следващия ден ние отново чувахме как дежурните по кухня пееха братски песни, разнасяше се смеха им и весело дежурните братя прихождаха с пълните кофи с вода. Животът продължаваше, хармонията бе възстановена. Аз съм при Учителя на разговор. „Като дойде някоя светска дама при мене, която тежи много, аз имам място само за трийсет и три грама да поместя - душата тежи много малко. Окултната литература е пълна с такива примери. При един адепт идват две ученички: едната била много близо физически, била първа, тогава другата, за да може да е близо при учителя си се смалила толкова, че се превърнала в житно зърно. Учителят взел житното зърно и го погълнал. По такъв начин тя влезнала вътре в него. Коя е била по-близо до него? Сега ти си внесла едно богатство и си казваш: „Ще ми го върне ли или ще ми го задигне".
към текста >>

18. 112. БИТ И ОБХОДА НА УЧИТЕЛЯ

В окултната литература има написани много измислици за Великите Учители на земята.
Учителят използваше една тоалетна, която ако разкажа как беше направена и по какъв начин ще се засрамите, че четете това написано на български език и че българите не можаха да осигурят на Учителя дори един приличен клозет. По-късно когато Учителят беше в напреднала възраст и когато бяха направени клозети на Изгрева отделно за мъже и отделно за жени те бяха далеч на 5060 метра от салона и Учителят трябваше да става през нощта, че да слиза по стъпалата и да се качва, а това беше изморително за него. Тогава сложихме една кофа с вода където при малка нужда той се облекчаваше. Така разрешихме този не малко важен въпрос. Ще кажете защо казвам тези неща. В окултната литература има написани много измислици за Великите Учители на земята. Те смятат, че Великите Учители не се хранят, не пият вода и изобщо така живеят чрез въздуха. А ние наблюдавахме нещо съвсем друго и нещо напълно естествено. Човешкото тяло има своя физиология, свои изисквания и потребности. Учителят идваше често у дома и веднъж ми поиска гребен да си среше косата. Тогава той имаше дълга бяло-златиста коса, Той се реса продължително време и аз го наблюдавах.
към текста >>

19. 139. НЕОБЯВЕНАТА ВОЙНА

Спомена също, че всичко онова, което е писано в окултните науки и окултната литература, всичко това е рожба на Черното Братство и че това е черна магия с цел да отклони онези, които трябва да дойдат в Школата на Бялото Братство.
139. НЕОБЯВЕНАТА ВОЙНА На събора през 1922 г. Учителят разгледа много принципни въпроси. Спомена, че Бялото Братство сега отваря за пръв път тази Школа и че досега тя е била закрита и то за пръв път в света. Спомена също, че всичко онова, което е писано в окултните науки и окултната литература, всичко това е рожба на Черното Братство и че това е черна магия с цел да отклони онези, които трябва да дойдат в Школата на Бялото Братство. От друга страна в Търново се дойде до едно сражение на Бялата и Черната ложа, случаи, които описахме, но трябва да се обърне внимание, че войната не свърши, а тя продължаваше денонощно. На първо време тя се водеше от свещениците начело с митрополити, които подведоха общественото мнение срещу Учителя. Винаги на всеки събор накрая обществените власти и онези, които се грижеха за реда в един град по една или друга причина се намесваха и пречеха на събора. Този събор през 1922 г. не прави изключение.
към текста >>

20. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

Но на ония, които толкова много са загрижени за обществения морал, ние препоръчваме да се взират по-внимателно във фактите на ежедневния живот, да попроучат окултната наука, която си пробива път в университетите, да проследят най-новите духовни движения не само у нас, а и на Запад, да прочетат изцяло говореното от г-н Дънов и тогава да говорят повече.
Не, Вие ежегодно потъвате в материята и се отдалечавате от него. Христос ще намери други да приложат Учението му и нека не Ви е мъчно, че можете да станете излишни. Г-н Дънов няма свое Учение, а работи за приложение на правилно разбраното Христово Учение на земята. За да може да се вникне в простите по форма, но дълбоко алегорични беседи на г-н Дънов се искат широки окултни и научни познания и чист живот. Известни негови мисли, взети буквално, могат да се видят странни на крепителите на съвременния морал и религия, от които всички страдаме. Но на ония, които толкова много са загрижени за обществения морал, ние препоръчваме да се взират по-внимателно във фактите на ежедневния живот, да попроучат окултната наука, която си пробива път в университетите, да проследят най-новите духовни движения не само у нас, а и на Запад, да прочетат изцяло говореното от г-н Дънов и тогава да говорят повече. Тук ние ще се спрем само на някои ваши повърхностни възражения, с които обикновено си служите, а отбягвате да говорите принципално. 1. Г-н Дънов проповядвал прераждане. Това е една от основните истини на окултната наука, която е била добре известна на християните от първите векове и за която свидетелствуват евангелието, писанията на Оригена, Климента Александрийски и решения на някои от светите отци и др. Върху тоя голям въпрос в последно време на Запад се появиха много, подкрепени с доказателства, съчинения, а нещо се преведе и написа и на български. Срещаме в чуждестранните окултни списания нещо за решенията на вселенските събори относно прераждането.
към текста >>

Това е една от основните истини на окултната наука, която е била добре известна на християните от първите векове и за която свидетелствуват евангелието, писанията на Оригена, Климента Александрийски и решения на някои от светите отци и др.
За да може да се вникне в простите по форма, но дълбоко алегорични беседи на г-н Дънов се искат широки окултни и научни познания и чист живот. Известни негови мисли, взети буквално, могат да се видят странни на крепителите на съвременния морал и религия, от които всички страдаме. Но на ония, които толкова много са загрижени за обществения морал, ние препоръчваме да се взират по-внимателно във фактите на ежедневния живот, да попроучат окултната наука, която си пробива път в университетите, да проследят най-новите духовни движения не само у нас, а и на Запад, да прочетат изцяло говореното от г-н Дънов и тогава да говорят повече. Тук ние ще се спрем само на някои ваши повърхностни възражения, с които обикновено си служите, а отбягвате да говорите принципално. 1. Г-н Дънов проповядвал прераждане. Това е една от основните истини на окултната наука, която е била добре известна на християните от първите векове и за която свидетелствуват евангелието, писанията на Оригена, Климента Александрийски и решения на някои от светите отци и др. Върху тоя голям въпрос в последно време на Запад се появиха много, подкрепени с доказателства, съчинения, а нещо се преведе и написа и на български. Срещаме в чуждестранните окултни списания нещо за решенията на вселенските събори относно прераждането. Било казано в решенията на тези събори, че ония, които са приели мистериите (тайнствата), не се прераждат. А това значи, че прераждането съществува само за нехристиянс-ките народи и за всички ония християни, които са само на име такива. С това решение на вселенските събори ние напълно сме съгласни.
към текста >>

Ние чухме и ценни думи тази година от търновци, които говориха искрено, без да са чели и знаят нещо от нашата литература: „Виждаме ви, че сте добри хора, вършите добри дела, молите се на Бога, въздържатели сте, вие ще извадите българския народ от тинята, в която е потънал.
Това е Божествен закон. Който иска положителна обнова, този е пътя. Ние напразно искаме безукоризнени управници, безукоризнено общество, дом, личност, без тази обнова. Време е вече да ви кажем и ние, че злото е пуснало дълбоки корени и трябва жертва от всекиго и то коренна - промяна на сърцето, ума и душата на личността. Ние знаем още, че много души чувствуват същото и ще споделят писаното от нас, остава само да се направи крачка напред от всекиго. Ние чухме и ценни думи тази година от търновци, които говориха искрено, без да са чели и знаят нещо от нашата литература: „Виждаме ви, че сте добри хора, вършите добри дела, молите се на Бога, въздържатели сте, вие ще извадите българския народ от тинята, в която е потънал. Дайте ни, обаче, светлинка да видим вашите принципи на живота, защото ние знаем, че това което се пише против вас е невярно". „Да, прави сте, брат, Му отговаряме. Ние не искаме да парадираме, а и сами още не сме израсли до тази висота, но работим върху себе си. Скоро обаче ще имате". Това беше една искрена изповед на търсеща Божията истина душа, която се е погнусила от пороците на света.
към текста >>

Ето защо ние отговаряме на тези братя, търновски граждани, на някои пловдивски и изобщо, които се интересуват от това Учение в България, че в книжарниците: „Теменуга" у братя Ноеви в Търново; „Всемирна книжарница" на Христо Павлов в Пловдив и в братския дом, улица „Оборище" N 14 в София, има вече от тази литература.
Дайте ни, обаче, светлинка да видим вашите принципи на живота, защото ние знаем, че това което се пише против вас е невярно". „Да, прави сте, брат, Му отговаряме. Ние не искаме да парадираме, а и сами още не сме израсли до тази висота, но работим върху себе си. Скоро обаче ще имате". Това беше една искрена изповед на търсеща Божията истина душа, която се е погнусила от пороците на света. Ето защо ние отговаряме на тези братя, търновски граждани, на някои пловдивски и изобщо, които се интересуват от това Учение в България, че в книжарниците: „Теменуга" у братя Ноеви в Търново; „Всемирна книжарница" на Христо Павлов в Пловдив и в братския дом, улица „Оборище" N 14 в София, има вече от тази литература. На първо време, всеки би се осветлил за принципите на туй Учение от книжките: „Где е истината", „Новото Духовно Учение", а после от сериите беседи и отделни номера от последната серия и други още, от Учителя на Бялото Братство. Има и списания: „Житно Зърно", „Всемирна летопис", „Повече светлина" и други. Която пък душа дири повече храна, нека поиска и каталог на книгите от братския дом, ул. „Оборище" 14 в София, за да си достави и други. Нека спомним още, че който пожелае да чете от брошурите на Учителя на Бялото Братство, да обърне внимание главно на духовната страна, ако иска светлина за своя ум и за своята душа.
към текста >>

21. 221. МАРИЯ РАДЕВА И КЛЮЧЪТ НА МЪДРОСТТА

Теню е бил епитроп в църквата „Света Марина", станал после окултист, теософ и е давал теософска литература на двамата да четат.
Семейството бе от град Пловдив. Имаше още две рождени сестри. На 18 години те двамата се запознават с Петър Дънов през 1920 г. където той е държал сказки в Военния клуб в град Пловдив. Те се запознават с Учението посредством техният учител Теню Стефанов, който е бил учител на Жорж още от първо отделение. Теню е бил епитроп в църквата „Света Марина", станал после окултист, теософ и е давал теософска литература на двамата да четат. След първата им среща с Учителя той им е гледал на ръка понеже в онези години той е четял сказки по хиромантия, френология и други окултни науки. Те са си записали в една бележка предсказанието на Учителя, което впоследствие според Жорж всичко се е изпълнило точ в точ. По онова време в Пловдив е семейството на Петко Епитропов. Там се образувал спиритически кръжок и се занимавали със сеанси като Мария и Жорж са присъствали на тези кръжоци. По онова време Учителят е дал няколко наряда на Мария Радева в смисъл да изкара тридневни пости понеже психически е била уязвима на различни влияния.
към текста >>

Бертоли беше италианец, който по младите си години беше се запознал чрез окултната литература и дошъл до вътрешно убеждение, че Христос трябва да се е родил на земята и че е време да тръгне да го търси и да го намери.
Статията бе озаглавена „Пагубното въздействие на дъновизма върху обществото". Статията бе написана от Н. Православов, а това бе псевдоним на Любозар Чолаков. Всичките инициали на личните имена са точни и верни в тази статия, която трябва да бъде изповед на двете рождени сестри на Мария Радева и там името на Георги Радев също е обозначено с инициали. Всички лица в тази статия са верни и те съществуваха, но истината беше друга и аз трябваше да я разкажа в кратце. Бертоли беше италианец, който по младите си години беше се запознал чрез окултната литература и дошъл до вътрешно убеждение, че Христос трябва да се е родил на земята и че е време да тръгне да го търси и да го намери. Но понеже е бил убеден, че Христос се е родил на изток затова той тръгва от Италия по море към източните земи. Пристига в Цариград, престоява известно време там, но парите му свършили и той, за да намери пари трябвало да поработи със своят занаят. А неговият занаят е престижен за онова време и той прави мозайки. Отива в Одрин където го поканва един негов бъдещ съдружник и там той се запознава с италианско семейство, влюбва се в дъщеря им, оженва се и така остава в Одрин. По-късно той идва в Пловдив по работа във връзка с някакъв строеж, който на който трябва да направи мозайките и така се запознава с протестанти, с окултисти и накрая среща съмишленици на Учителя.
към текста >>

22. 5. СЪД И ТОЛЕРАНТНОСТ

Симеон Арнаудов

ТОМ 6

Там лично беше изпратено едно течение от окултната литература на д-р Георги Миркович от Сливен.
Тези неща не ме вълнуваха и аз бягах от тях. Аз така както посещавах Изгрева и разговарях с Учителя, така и четях беседи. Бяха ме проследили и бяха ме наклеветили на владиката Стефан в София. А бяха намерили и някоя беседи в стаичката ми в църквата. В тази църква имаше стаичка с библиотека с много книги. Там лично беше изпратено едно течение от окултната литература на д-р Георги Миркович от Сливен. Та в тази стаичка аз много пъти се застоявах и четях каква ли не литература. Наклеветиха ме и след това ми съобщиха, че ще ме съдят чрез църковен съд. След черковна служба бяха ме поканили на вечеря при владиката Стефан. Там щяха да ме съдят. Казаха ми, че аз съм толкова виновен и че за мен няма никакво оправдание и затова аз трябва само да си мълча, за да не си усложня положението.
към текста >>

Та в тази стаичка аз много пъти се застоявах и четях каква ли не литература.
Аз така както посещавах Изгрева и разговарях с Учителя, така и четях беседи. Бяха ме проследили и бяха ме наклеветили на владиката Стефан в София. А бяха намерили и някоя беседи в стаичката ми в църквата. В тази църква имаше стаичка с библиотека с много книги. Там лично беше изпратено едно течение от окултната литература на д-р Георги Миркович от Сливен. Та в тази стаичка аз много пъти се застоявах и четях каква ли не литература. Наклеветиха ме и след това ми съобщиха, че ще ме съдят чрез църковен съд. След черковна служба бяха ме поканили на вечеря при владиката Стефан. Там щяха да ме съдят. Казаха ми, че аз съм толкова виновен и че за мен няма никакво оправдание и затова аз трябва само да си мълча, за да не си усложня положението. След тържествената вечеря с хапване и пийване, при която аз нищо не сложих в устата си, дойде време да ме съдят.
към текста >>

Там имаше една стаичка , в която имаше много окултна литература, в два големи шкафа - около 500 книги.
Правеха го заради хубавия ми глас и че провеждах много хубави служби. Те усещаха духа, който работеше в мене. Изобщо ме толерираха и изчакваха какво ще излезе от мене. Аз служех в църквата „Св. св. Кирил и Методий", която се намира до пазара - женския. Там имаше една стаичка , в която имаше много окултна литература, в два големи шкафа - около 500 книги. Тук идваше да се черкува поп Иван Димков, бащата на Петър Димков. Беше много религиозен и много духовен човек. Аз веднъж проявих небрежност в одеждите си при църковната служба и той ми се скара, та ме схруска цял. Беше от вярващите по дух, а другите свещеници около мен бяха кариеристи и занаятчии.
към текста >>

23. 13. За какво служеха зъбите на Учителя

Атанас Минчев

ТОМ 7

Вероятно мнозина от Изгрева искаха да стане това чудо, защото им бе необходимо да си обяснят много неща, които бяха чели от окултната литература за Великите учители на изтока.
По съвета на Учителя Митко бе заминал за Франция на специализация и след като се върна, той за пръв път у нас в България като чужд опит пренася на практика присаждането на зъб, което сега се практикува. И той лично поправи тези два-три строшени зъба от побойниците. Учителят отново можеше да се храни и да говори без да фъфли, понеже имаше всички зъби в устата си. Този факт постави мнозина ученици в Школата на голямо изпитание. Мнозина се питаха, не можеше ли Учителят да направи така, че да Му порастат зъбите, а не да търси помощта и знанието на зъболекаря Митко Костов. Вероятно мнозина от Изгрева искаха да стане това чудо, защото им бе необходимо да си обяснят много неща, които бяха чели от окултната литература за Великите учители на изтока. Тази окултна литература се превеждаше на български, а нейните автори бяха от изток или от запад. Всички смятаха, че тази литература е начало на окултното знание, а беседите на Учителя са нещо като продължение на тези окултни Школи. А Учителят още при отварянето на Школата 1922 г., още на събора в Търново заяви, че тази Школа се отваря за пръв път от Всемирното Велико Бяло Братство на планетата Земя и за пръв път във Вселената. А цялото окултно знание изписано досега е дело на Черната Ложа с цел да отклони и заблуди съвременното човечество за идването на Великия Учител в България и с това да попречи на Делото Му. И това го правеше успешно, както вън от Школата, така и вътре в Школата.
към текста >>

Тази окултна литература се превеждаше на български, а нейните автори бяха от изток или от запад.
И той лично поправи тези два-три строшени зъба от побойниците. Учителят отново можеше да се храни и да говори без да фъфли, понеже имаше всички зъби в устата си. Този факт постави мнозина ученици в Школата на голямо изпитание. Мнозина се питаха, не можеше ли Учителят да направи така, че да Му порастат зъбите, а не да търси помощта и знанието на зъболекаря Митко Костов. Вероятно мнозина от Изгрева искаха да стане това чудо, защото им бе необходимо да си обяснят много неща, които бяха чели от окултната литература за Великите учители на изтока. Тази окултна литература се превеждаше на български, а нейните автори бяха от изток или от запад. Всички смятаха, че тази литература е начало на окултното знание, а беседите на Учителя са нещо като продължение на тези окултни Школи. А Учителят още при отварянето на Школата 1922 г., още на събора в Търново заяви, че тази Школа се отваря за пръв път от Всемирното Велико Бяло Братство на планетата Земя и за пръв път във Вселената. А цялото окултно знание изписано досега е дело на Черната Ложа с цел да отклони и заблуди съвременното човечество за идването на Великия Учител в България и с това да попречи на Делото Му. И това го правеше успешно, както вън от Школата, така и вътре в Школата. И затова някой път нашите приятели бяха проводници на идеи и знание от Черната Ложа, къде съзнато, къде неосъзнато.
към текста >>

Всички смятаха, че тази литература е начало на окултното знание, а беседите на Учителя са нещо като продължение на тези окултни Школи.
Учителят отново можеше да се храни и да говори без да фъфли, понеже имаше всички зъби в устата си. Този факт постави мнозина ученици в Школата на голямо изпитание. Мнозина се питаха, не можеше ли Учителят да направи така, че да Му порастат зъбите, а не да търси помощта и знанието на зъболекаря Митко Костов. Вероятно мнозина от Изгрева искаха да стане това чудо, защото им бе необходимо да си обяснят много неща, които бяха чели от окултната литература за Великите учители на изтока. Тази окултна литература се превеждаше на български, а нейните автори бяха от изток или от запад. Всички смятаха, че тази литература е начало на окултното знание, а беседите на Учителя са нещо като продължение на тези окултни Школи. А Учителят още при отварянето на Школата 1922 г., още на събора в Търново заяви, че тази Школа се отваря за пръв път от Всемирното Велико Бяло Братство на планетата Земя и за пръв път във Вселената. А цялото окултно знание изписано досега е дело на Черната Ложа с цел да отклони и заблуди съвременното човечество за идването на Великия Учител в България и с това да попречи на Делото Му. И това го правеше успешно, както вън от Школата, така и вътре в Школата. И затова някой път нашите приятели бяха проводници на идеи и знание от Черната Ложа, къде съзнато, къде неосъзнато. За какво служиха зъбите на Учителя?
към текста >>

24. 14. КАТЯ ГРИВА

Там в Библиотеката се запознава с йогизма, с окултната литература и от там започват първите й опити.
Д: Ами преди земетресението 1928 г. и стоя там пет години. Върна се 1932 г. Тя учи в Рим, в Санта Чичилия, това е голямата консерватория, в която даже и Верди е учил. Там има една плоча, че е била в някакъв пансион католишки. Там в Библиотеката се запознава с йогизма, с окултната литература и от там започват първите й опити. Катя беше настроена много мистично, духовните проблеми винаги много са я вълнували, както и аз в същото време се запознах с теософията. Един ден и двамата седим на масата, чакаме обеда и в това време донасят една брошура. В Пловдив поповете издават една брошура срещу Учителя. Цитират го какво разбира Петър Дънов за любовта. Обаче книжката е издадена с такова невежество, че веднага заинтересова.
към текста >>

25. 8. МОЖЕ ЛИ ВСЕКИ ЧОВЕК ДА СТАНЕ УЧИТЕЛ?

Само Великият Учител може да бъде Повелител на света, Господар на Господарите, Бог на Боговете и Отец на Вселената." А ако знаете учениците на Учителя как възторжено говореха за разни учители от Изтока и от Запада, от миналите епохи и благоговееха пред тях, четейки окултната литература на Изтока и на Запада.
Но къде и точно къде и какъв бе тоя орган Той не ни каза. А и никой не посмя да Го попита, защото тогава се почувствахме не като човеци, а като мравки пред нозете на Учителя. Друг път при подобен случай каза: "Аз приличам на вас, но не съм като вас. Аз приличам на човек като вас, но не съм човек като вас. Аз имам плюс органи в тялото Си, допълнителни органи, с които се свързвам със световете по цялата Вселена и с Боговете на звездите. Само Великият Учител може да бъде Повелител на света, Господар на Господарите, Бог на Боговете и Отец на Вселената." А ако знаете учениците на Учителя как възторжено говореха за разни учители от Изтока и от Запада, от миналите епохи и благоговееха пред тях, четейки окултната литература на Изтока и на Запада. А Великият Учител на Духа, на Словото и на действието бе тук на Изгрева. Но мнозина не Го познаха. А защо? Сбъдна се онова, което бе казал пророк Исайя: "Потърсен бидох от онези, които не питаха за мен. Намерен бидох от онези, които ме не търсеха.
към текста >>

26. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

Лекция от д-р Филип Стоицев, изнесена на 26.05.1990 г. в Клуба на Изгр

Учителят сваля от висшите сфери на музиката своите песни и мелодии, или както Той ги нарича: окултни музикални упражнения, които са само предговор към окултната музика.
Слово и музика са едно неделимо цяло, бих казал две почти равностойни компоненти на Учението, които хармонично се допълват. Готовите души за духовен живот се привличат на първо място от Мъдростта и Любовта на Словото Му, на второ място - от музиката - песните и Паневритмията и на трето място -от нашия стремеж към братски живот. Учителят постоянно говори в беседите си, че ученикът трябва да развива музикалното си чувство. За себе си мога да кажа, че връзката ми с Учителя е много по-силна чрез музиката Му, отколкото чрез Словото Му. Искам да обясня това с контестацията, че в текста на песните на Учителя присъства целия философски религиозен мироглед на Неговото Учение. Учителят сваля от висшите сфери на музиката своите песни и мелодии, или както Той ги нарича: окултни музикални упражнения, които са само предговор към окултната музика. Учителят няма за задача да бъде в сегашния си живот композитор. Той дава песните си, защото тази музика е необходима за цялостното изграждане на Учението. Негови са думите, казани в разговор с музикантите: "Друг път ще се родя на земята като музикант". Учителят дава песните си едногласно, така, както ги дават творците на народната музика. Задължение на музикантите-ученици на Учителя е да хармонизират тези песни и да ги аранжират за солово пение с акомпанимент на пиано или оркестър, за еднороден или смесен хор, за соло пиано, за камерен оркестър и т.н.
към текста >>

Изобилието на песни се явява след 1922 г., когато Учителят открил Окултната Школа.
Песента "Ангел вопияше" е била аранжирана от поп Константин Дъновски - Варна, баща на Учителя. В София, под влиянието на придошли от евангелските църкви сестри и братя, са се изпълнявали някои евангелски песни: "Напред чада", "Дързост във Христа", "Към Сион". Периодът на действителните братски песни започва около 1914 г. с песента "Страдна душо" от Учителя, която била пята с голямо въодушевление. През 1915 г се явява песента "На Учителя", текст и мелодия от брат Борис Хаджи Андреев от Ямбол, който скоро след това си заминава. Изобилието на песни се явява след 1922 г., когато Учителят открил Окултната Школа. Вторият раздел "Песни от Учителя" съдържа най-хубавите песни на Учителя, като например: "фир-фюр-фен", "Махар Бену Аба", "Венир-Бенир", "Духът Божи", "Вехади" и много други музикални бисери. В раздела "Неиздадени песни, мелодии и теми от Учителя", могат да се изброят доста песни, включително "Новото Битие", които нашето поколение не е запяло и вероятно няма да запее. В този раздел намерих обаче великолепни песни, от които искам да посоча: "Българска рапсодия", "Българска идилия", "Марш на Светлите сили", "Берхан Ази", "Песен за двете сестри", "Вътрешният глас на Бога", "Странник съм в този свят". Отпечатаните "теми" са само музикални скици на Учителя и не виждам да допринесат нещо съществено за значението на Учителевата музика. Някои песни са отпечатани в два и даже в три варианта.
към текста >>

За мен тези песни са уникум в световната музикална литература.
"Химн на великата душа" е тържествен и величествен химн, а завършекът на тази песен "Велик си Ти, Господи" е повик, който излиза от пробудената човешка душа, изпълва цялото човешко същество с благоговение и умиление, както никоя друга песен. Песента чака своята майсторска разработка, за да стане величествена оратория с неотразимо въздействие. По текст и мелодия тя ми напомня пасажа в операта "Танхойзер" от Вагнер, където също се величае Бог с текста: "Да славим Бог, да славим Бог! " Учителят ни даде една група песни, които наричаме неправилно "санскритски". Езикът, употребяван в тях, Учителят нарича "Ватански", някакъв прастар свещен език. За мен тези песни са уникум в световната музикална литература. Те са много красиви и с дълбоко въздействие. Те са 12 на брой. Не бих могъл да кажа кои от тях са по-хубави, но като че ли "фир-фюр-фен", "Ма-хар Бену", "Бершид Ба" и "Айн фаси" се открояват от останалите с по-силното си въздействие. Учителят превежда само част от текста на тези песни, защото казва, че не целият е преводим и че при превод ще загуби от красотата си. Имах случай да установя как песента "Бершид Ба" се приема от външни музиканти, които идват за пръв път в допир с музиката на Учителя.
към текста >>

Окултната музика си поставя по-висши цели и по-високи задачи от обикновената музика, тя едва сега навлиза в света и затова е достъпна за малцина".
Затова Учителят отдаваше голямо значение на музиката като средство за пробуждане на Божественото съзнание у хората. Той казва така: "Днес музиката се изучава най-вече като изкуство. Музиката има, обаче, много сложен характер, тя е многостранна. Техниката е само една от нейните страни. Тя е най-важното постижение на механичната музика, защото има три вида музика: механична, която само раздвижва нещата; органична, която организира живота материя и установява нейния жизнен ритъм и психична - която събужда скритите сили на душата. Окултната музика си поставя по-висши цели и по-високи задачи от обикновената музика, тя едва сега навлиза в света и затова е достъпна за малцина". Да продължим с разглеждане характера на Учителевите песни. Песните: "Ще се развеселя", "Духът Божий", "Бог е Любов", "В начало бе Словото" и др. са мистични песни. Те разтварят душата на ученика да направи връзка с Великото Начало на Битието. Те трябва да се пеят съсредоточено и със съзнанието, че се свещенодейства.
към текста >>

Окултната музика мъчно се поддава на изучаване.
Музиката, като изкуство на ангелите, е съединително звено между ангелския и човешкия светове. Музиката, това е дихание на душата. Любовта без подходяща музикална среда не може да се прояви. Мощна сила се крие в музиката. Ако хората искат да се превъзпитат, ако те искат да отгледат надеждно поколение, което да стане носител на нещо красиво и възвишено, на нещо ново, те трябва да поставят за основа на възпитанието музиката в най-широк смисъл на думата. Окултната музика мъчно се поддава на изучаване. Изисква се деликатен слух и голямо съсредоточаване. При това човек трябва да се освободи от всички предубеждения, от всички традиции. До нея обаче не може да се дойде ако човек не изучава предварително обикновената музика. Последната е предговор към окултната. Бъдещите музиканти ще създадат музика, за която днешните хора не могат да имат дори и представа.
към текста >>

Последната е предговор към окултната.
Ако хората искат да се превъзпитат, ако те искат да отгледат надеждно поколение, което да стане носител на нещо красиво и възвишено, на нещо ново, те трябва да поставят за основа на възпитанието музиката в най-широк смисъл на думата. Окултната музика мъчно се поддава на изучаване. Изисква се деликатен слух и голямо съсредоточаване. При това човек трябва да се освободи от всички предубеждения, от всички традиции. До нея обаче не може да се дойде ако човек не изучава предварително обикновената музика. Последната е предговор към окултната. Бъдещите музиканти ще създадат музика, за която днешните хора не могат да имат дори и представа. Както дишането пречиства кръвта, така и музиката е необходима за пречистване на чувствата. Пеенето трябва да бъде един непреривен процес в човека. Като пее, човек ще бъде здрав. Който иска да живее дълго, трябва да си пее".
към текста >>

27. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ - ФИЛИП СТОИЦЕВ

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Бях приготвил Неговата чудна и единствена в българската музикална литература песен "Мусала" за смесен хор и пиано.
Името Стоицев му беше известно, от там, че Лиляна Стоицева, моята дъщеря -цигуларка, беше ученичка на проф. Владимир Аврамов. Така изразеното мнение на Стоян Сертев, известен цигулар-професи-оналист ни зарадва много, укрепи вярата ни и ние разбрахме, че сме на правилен път. Едва в 1986 г. имах второто още по-ценно потвърждение за значимостта на песните на Учителя. Бях приготвил Неговата чудна и единствена в българската музикална литература песен "Мусала" за смесен хор и пиано. Занесох я за преглед и мнение на един известен диригент в София, ръководител на смесен хор от 90 души. Той я взел, прегледа я и след една седмица ми каза: "Песента е хубава, ще има успех, ще я разучим". Мусала" бе пята на турнета на хора с успех, в ГДР и Гърция, изпълнена беше след това на Панорамата на българската хорова песен в зала "България", в която участваха с песни най-добрите български компо-зитори-песенници: Добри Христов, Тодор Попов, Димитър Петров, Михаил Танев, Филип Аврамов. Публиката я прие възторжено, целият хор, диригента и залата ми ръкопляскаха. Аз плачех от радост.
към текста >>

Окултната музика, която едва сега навлиза в света, тя обединява качествата на тези три вида музика и затова е достъпна за малцина.
Щом у човека се пробуди космическото съзнание, у него започват да се развиват способностите, които го довеждах до по-тънко различаване на цветове, тонове, звукове и той започва да долавя онази величествена симфония, която звучи в мировото пространство, която изпълва до край Вселената. И тогава той ще разбере дълбокия смисъл на живота. Днес музиката се изучава най-вече като изкуство. Според мен има три вида музика: механична музика, която само раздвижва нещата. Органична музика, която организира живата материя, и установява нейния ритъм и психична музика, която събужда скритите сили на душата. Окултната музика, която едва сега навлиза в света, тя обединява качествата на тези три вида музика и затова е достъпна за малцина. Музиката е един от мощните методи за тониране. В човека понякога се развиват чувства, страсти и желания, които ако не се издигнат нагоре чрез музика, ще вземат обратната посока, към центъра на земята. Тя оставя в душата на човека едно радостно, възходящо чувство, едно чувство на подем на творчество. Там където музиката е проникнала, хората са по благородни. Музикалният живот се отразява и върху лицето.
към текста >>

28. I. ПОДГОТВИТЕЛЕН ПЕРИОД /1900 - 1922 год./

ТОМ 9

Знаем само, че е говорил за Френология и някои близки теми от окултната наука.
На лявата страна бяха наредени центровете и способностите на дарбите, а отдясно имаше останало място за оценката. Можем да си представим какво съпротивление трябвало да преодолява Учителят, като знае, че научната мисъл по това време не беше дошла до познаване, че всяка човешка способност и дарба има свой център в мозъка. Той прави своите изследвания, френологически изследвания от началото на века, близо 11 години. А едва след Първата световна война науката призна, че такива центрове съществуват в мозъка. Ние малко знаем какво е говорил Учителят на сказките си. Знаем само, че е говорил за Френология и някои близки теми от окултната наука. Имаше запазени чертежи и скици, с които си е служил за изясняване на сказките си. В.К.: Вие лично виждали ли сте тия чертежи? Е. А.: Да. В.К.: А някой от възрастните приятели да е записвал тези сказки случайно? Е.А.: Никой от нас не е присъствал.
към текста >>

да ни вземат литературата.
В.К.: Вие виждали ли сте ги тия чертежи? Е.А.: Да. Някои от тях Учителят ги е давал и на клас по разни поводи ги даваше. Те бяха в една папка и даже бяха при мене, когато дойдоха от Милицията на 7. XII. 1957 год. да ни вземат литературата. И те ги взеха от мене. Едновременно с изследванията, които прави Той създава и връзки със слушателите си, някои от които впоследствие стават Негови ученици. В същото време Той започва и своята просветна-духовна дейност. Още в началото на века Учителят има вече приятели заинтересовани от Неговите идеи и още в 1900 год. Той кани своите първи ученици: Пеню Киров, д-р Миркович и Тодор Стоименов на среща-събор във Варна.
към текста >>

29. 07 - 00. Предисловие

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

ТОМ 10

Въпросите, които тук се зясагат, могат да се отнесат към разни раздели: ясновидство, телепатия, предчувствие, елевация, левитация и др., обяснението на които ще намерим в страниците на окултната литература.
СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА ГЕОРГИ СЪБЕВ Предисловие Идеята за написване на настоящата малка книжка е продиктувана от желанието ни да запишем случки и спомени от живота ни с Учителя, свързани пряко или непряко с личността и с идеите му. Срещите, случките и спомените са самостоятелни. Обединява ги една обща идея - път към невидимото и загадъчното. Въпросите, които тук се зясагат, могат да се отнесат към разни раздели: ясновидство, телепатия, предчувствие, елевация, левитация и др., обяснението на които ще намерим в страниците на окултната литература. Не всички случки и явления, предмет на настоящата книга, могат да се обхванат с нашите пет сетива. И затова не могат да бъдат обяснени, което не е наша задача. Наша задача е да запишем вярно и точно онова, което е станало, и да го предадем на идващите след нас, които, обогатени с нови, по-изчерпателни знания, ще ги разберат по-добре. Нашият живот и опитност са храна за идващите след нас. Вярваме и се надяваме, че все някои ще продължат това, което ние сега започваме.
към текста >>

30. Наряди за 1945 г.

ТОМ 12

Окултната наука казва за такъв човек, че е станал маг.
Любовта е един огън с 35 милиона градуса и когато този огън влезе, той внася живот; и тогава твоята душа ще трепне, както душата на един ангел. Този огън всичко старо събаря. Този огън иде в света! - Ако можеш да любиш всички хора, всичко е възможно. Когато дойде в душата ти това чувство - аз го наричам прозрение - такава сила ще получаваш, че всичко ще превръщаш в добро. Окултната наука казва за такъв човек, че е станал маг. Истинската Любов прилича на вадичка, която ще внесе нещо ново в живота ти: умът ти ще стане светъл, душата ти свежа и волята ще стане мощна." Всички братя и сестри ви поздравляват и ви пожелават радостна ползотворна дейност за Великото дело. Със сърдечен братски поздрав, Братски съвет: Тодор Стоименов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Борис Николов, Боян Боев. 12. XII. 1945 год. Изгрев - София 23) София, 25 декемврий 1945 г.
към текста >>

Нашата дейност може да се сведе засега в следните точки:Изработване беседите.Книгоиздателство и печат.Домакинство.Музика и паневритмия.Литература.Изобразителни изкуства.Връзки с чужбина.Академия.
Приемете поздрав от всички ни. За БРАТСКИЯ СЪВЕТ: /п/Т. Стоименов /п/С. Симеонов /п/Н.Антов /п/Ж. Панайотов 24) ИЗ ЖИВОТА НА БРАТСТВОТО През време на Братската среща тази година в доклада на Просветния съвет се разгледа в подробности нашето организиране и разпределяне на работата в Братството. Нашата дейност може да се сведе засега в следните точки:Изработване беседите.Книгоиздателство и печат.Домакинство.Музика и паневритмия.Литература.Изобразителни изкуства.Връзки с чужбина.Академия. Всички тия отдели, малко или повече, действуват в своя обикновен ход, но ще се спрем повече върху последния споменат отдел - Академия като нещо ново в живота на Братството. Засега това са редица сказки на окултни и научни теми, изнесени в братския салон на Изгрева от наши братя. Сказките се предшествуват от малко музика - изпълнение на братски песни от наши цигулари, пианисти или певци. С течение на времето тия сказки добиха интерес не само за нашите братя и сестри от Изгрева, на живущите в града, но също така са посещавани и от множество граждани, наши съидейници от по-рано и въобще интересуващите се от идеен живот. Затова виждаме салона пълен с посетители, които жадно слушат новите съвременни идеи - насъщния хляб за всяка душа.
към текста >>

31. 6. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА ОТРАЗЕН В ПЕНТОГРАМА

Разговори и мисли от Учителя

ТОМ 12

Средният кръг са самите линии на Пентограма - отговаря на учениците на окултната школа, които не са светски, а духовни хора. 3.
Петте стъпки в пътя за повдигането на човешката душа Петте стъпки за повдигането на човешката душа имат връзка с петте планински върха, където са станали пет велики събития на времето за прогреса на човечеството. Те са: Арарат, Морея, Синай (Хорив), Тавор и Голгота. Те са изразени символически в Пентограма, който представя човека с разперени ръце и крака. Пентограмът има три кръга, които отговарят на трите категории хора в света: 1. Външният кръг отговаря на светските хора. 2. Средният кръг са самите линии на Пентограма - отговаря на учениците на окултната школа, които не са светски, а духовни хора. 3. Вътрешният кръг, светая светих отговаря на учителите - великите посветени. Засега може да се говори и то много накратко само за първия и втория кръг на Пентограма, т.е. за светските хора и за учениците. Тези две категории хора имат по пет стъпки за повдигане или пет фази, през които трябва да минат, за да завършат по един цикъл от своето развитие. Светски хора са онези, които признават правото на силата, на парите - ако са капиталисти; на знанието - ако са учени; на властта - ако са държавници и управляващи.
към текста >>

Всички сте чели и постоянно четете окултна литература и знаете за Пътя на ученика и за посвещенията.
за всички наслади и удоволствия на човешкия живот, за да се роди за новия, духовния живот. Това е вече възкресение от мъртвите и то става на Голгота. И тъй, петте планини: Арарат, Морея, Синай, Тавор и Голгота са петте стъпки за повдигането на човешката душа. Те са пет цикъла в пътя на неговото развитие, които той минава за хиляди, а може би за милиони години, докато завърши своята земна човешка еволюция. Това се петте посвещения, които чакат всеки окултен ученик, тръгнал по пътя на Христа и ръководен от Него. Всички сте чели и постоянно четете окултна литература и знаете за Пътя на ученика и за посвещенията. За тези пет стъпки обаче там не се говори. Те са стъпки на един път, по който трудно се върви, защото е път не на философствуване, а на живи дела, на постоянно творчество. Той е именно пътя на Христа. Всеки, който иска да върви в този път, се задължава всеки ден в определено време да мисли поне пет минути за значението на тези пет планини - Арарат, Морея, Синай, Тавор и Голгота. По този начин ние ще се приближим към тях най-напред с мисълта си, после със сърцето си и най-после с цялата си душа, ние ще станем едно с тях.
към текста >>

32. I. СПОМЕНИ - ПРЕДГОВОР

По темите и съдържанието си, тя е нещо като окултна енциклопедия - наситена с ценни цитати от Стария и Новия завет, от Учителя и от окултната литература.
Имаме важна задача: Да предадем Божественото учение на българския народ. Това е велика привилегия и велика мисия... Дойде ми наум, да Ви помоля да напишете своите спомени: как сте се запознали с Учителя и всичко, свързано с лични спомени за нашето движение и за първите ученици и последователи на Учителя. Всеки от нас има опитности ценни, а особено по- възрастните братя... " В същия дух има писма и от други братя и сестри. Баща ми издаде през 1937 г. книгата си „Вечните истини" (отдавна библиографска рядкост), за която ще стане дума по-нататък. По темите и съдържанието си, тя е нещо като окултна енциклопедия - наситена с ценни цитати от Стария и Новия завет, от Учителя и от окултната литература. След вандалските и противозаконни обиски и изземване на духовната литература от изявените последователи на Учителя на 6 декември 1957 г. (което ще разгледаме и документираме в изложението), включително и от баща ми, той успя да се снабди отново с беседите на Учителя. А и от запазените му тетрадки с ценни извадки от беседите и друга окултна литература, той „конспиративно" работеше и написа хиляди страници, които много години изпращаше ежегодно в братските кръжоци, където се преписваха и препращаха по график другаде. Тях той наричаше „Кратки духовни съчинения". Те заслужават да бъдат издадени в два тома, а и „Вечните истини" да бъде преиздадена.
към текста >>

След вандалските и противозаконни обиски и изземване на духовната литература от изявените последователи на Учителя на 6 декември 1957 г.
Това е велика привилегия и велика мисия... Дойде ми наум, да Ви помоля да напишете своите спомени: как сте се запознали с Учителя и всичко, свързано с лични спомени за нашето движение и за първите ученици и последователи на Учителя. Всеки от нас има опитности ценни, а особено по- възрастните братя... " В същия дух има писма и от други братя и сестри. Баща ми издаде през 1937 г. книгата си „Вечните истини" (отдавна библиографска рядкост), за която ще стане дума по-нататък. По темите и съдържанието си, тя е нещо като окултна енциклопедия - наситена с ценни цитати от Стария и Новия завет, от Учителя и от окултната литература. След вандалските и противозаконни обиски и изземване на духовната литература от изявените последователи на Учителя на 6 декември 1957 г. (което ще разгледаме и документираме в изложението), включително и от баща ми, той успя да се снабди отново с беседите на Учителя. А и от запазените му тетрадки с ценни извадки от беседите и друга окултна литература, той „конспиративно" работеше и написа хиляди страници, които много години изпращаше ежегодно в братските кръжоци, където се преписваха и препращаха по график другаде. Тях той наричаше „Кратки духовни съчинения". Те заслужават да бъдат издадени в два тома, а и „Вечните истини" да бъде преиздадена. Много известни наши братя и сестри, с които си кореспондираше (брат Боян Боев, Петър Пампоров, Борис Николов, Д-р Михаил Стоицев и много, много други) го приканваха да напише спомените си от духовната си биография, но за съжаление тои не го направи.
към текста >>

А и от запазените му тетрадки с ценни извадки от беседите и друга окултна литература, той „конспиративно" работеше и написа хиляди страници, които много години изпращаше ежегодно в братските кръжоци, където се преписваха и препращаха по график другаде.
Баща ми издаде през 1937 г. книгата си „Вечните истини" (отдавна библиографска рядкост), за която ще стане дума по-нататък. По темите и съдържанието си, тя е нещо като окултна енциклопедия - наситена с ценни цитати от Стария и Новия завет, от Учителя и от окултната литература. След вандалските и противозаконни обиски и изземване на духовната литература от изявените последователи на Учителя на 6 декември 1957 г. (което ще разгледаме и документираме в изложението), включително и от баща ми, той успя да се снабди отново с беседите на Учителя. А и от запазените му тетрадки с ценни извадки от беседите и друга окултна литература, той „конспиративно" работеше и написа хиляди страници, които много години изпращаше ежегодно в братските кръжоци, където се преписваха и препращаха по график другаде. Тях той наричаше „Кратки духовни съчинения". Те заслужават да бъдат издадени в два тома, а и „Вечните истини" да бъде преиздадена. Много известни наши братя и сестри, с които си кореспондираше (брат Боян Боев, Петър Пампоров, Борис Николов, Д-р Михаил Стоицев и много, много други) го приканваха да напише спомените си от духовната си биография, но за съжаление тои не го направи. Във въпросните „Кратки духовни съчинения" по различни поводи е разказал някои спомени. Главно тях ще използувам в това изложение.
към текста >>

33. 5. В ЗАЩИТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Неговите приближени знаят за Него неща, които съгласно окултната традиция пазят в тайна; но ако биха ги разкрили, доста биха прославили и популяризирали името Му!
И той, подобно на Христа, е гонен от своите сънародници и българското духовенство; маса хули, лъжи и клевети изсипа върху Него жълтата преса. Навремето някои евреи казваха за Христа: „Защо го слушате, той е луд?! " Синедрионът Го обвини в богохулство и осъди за това. Нека читателят на Учителя Дънов има предвид, че Той е окултист - мистик с високо посвещение, при това и голям ясновидец. Че Той притежава знания, че Той владее тайни и сили, за които корифеите на съвременната наука нямат даже представа. Неговите приближени знаят за Него неща, които съгласно окултната традиция пазят в тайна; но ако биха ги разкрили, доста биха прославили и популяризирали името Му! Но един ден всичко това ще стане достояние на човечеството. Защото, Неговото име, без друго ще остане в историята на духовните движения в света, като име на един от великаните, заслужили на човечеството! Един ден, мнозина ще отидат да търсят де е Изгрева, с боровете зад Борисовата градина, дето господин Дънов е държал най-много беседи; както мнозина досега са отивали да видят Гетсиманската градина... У Учителя Дънов ще четете между другото какви преобразования ще настанат в икономическия, стопанския, семейния и обществения живот на хората, когато те възприемат Любовта като активен принцип в живота си! " (М.Б.: „Вечните Истини" в своите 18 раздела е наситена с много ценни цитати и извадки от Учителя, Стария и Новия завет и от другата окултна и духовна литература. И .,Кратки духовни съчинения" са изключителни по теми и материали, което говори за ерудицията на автора им.
към текста >>

" (М.Б.: „Вечните Истини" в своите 18 раздела е наситена с много ценни цитати и извадки от Учителя, Стария и Новия завет и от другата окултна и духовна литература.
Че Той притежава знания, че Той владее тайни и сили, за които корифеите на съвременната наука нямат даже представа. Неговите приближени знаят за Него неща, които съгласно окултната традиция пазят в тайна; но ако биха ги разкрили, доста биха прославили и популяризирали името Му! Но един ден всичко това ще стане достояние на човечеството. Защото, Неговото име, без друго ще остане в историята на духовните движения в света, като име на един от великаните, заслужили на човечеството! Един ден, мнозина ще отидат да търсят де е Изгрева, с боровете зад Борисовата градина, дето господин Дънов е държал най-много беседи; както мнозина досега са отивали да видят Гетсиманската градина... У Учителя Дънов ще четете между другото какви преобразования ще настанат в икономическия, стопанския, семейния и обществения живот на хората, когато те възприемат Любовта като активен принцип в живота си! " (М.Б.: „Вечните Истини" в своите 18 раздела е наситена с много ценни цитати и извадки от Учителя, Стария и Новия завет и от другата окултна и духовна литература. И .,Кратки духовни съчинения" са изключителни по теми и материали, което говори за ерудицията на автора им. Продължавам с автобиографичните спомени на баща ми.)
към текста >>

34. 7. ДИСПУТЪТ ЗА БЪЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕКА

" По това време между основните учители в околията имаше неколцина, които държаха връзка с мен и четяха окултна литература.
7. ДИСПУТЪТ ЗА БЪЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕКА Преди да следвам право, аз бях основен учител (с държавен изпит) шест години в село Кръвеник, Севлиевско. (1.09.1907-31.08.1913 г.). Мой ученик беше и Никола Нанков, който и чрез мен се свърза с Учителя. На 25 март 1911 г. в град Севлиево на конференцията на Севлиевското околийско дружество, се състоя импровизиран диспут между мен и гимназиалния учител в града, Михаил Димитров (по-късно стана председател на Академията на науките - БАН) на тема: „Безсмъртен ли е човек? " По това време между основните учители в околията имаше неколцина, които държаха връзка с мен и четяха окултна литература. Един от тях беше Христо Поппетров, който владееше стенография и си държа бележки от този диспут. И изпрати дописка в издавания по онова време вестник „Обновление" в град Казанлък, в който се поместваха и много преводи от френската й английска окултна литература. Тя е напечатана в брой 24, година първа - от 21 април 1911 г. Ето част от нея: „На 24 март 1911 година бе изнесен реферат от учителя при севлиевската гимназия Петър Монев на тема: „Монизмът на Ернест Хекел". Като прочете реферата, Стефан Тошев взе думата.
към текста >>

И изпрати дописка в издавания по онова време вестник „Обновление" в град Казанлък, в който се поместваха и много преводи от френската й английска окултна литература.
Мой ученик беше и Никола Нанков, който и чрез мен се свърза с Учителя. На 25 март 1911 г. в град Севлиево на конференцията на Севлиевското околийско дружество, се състоя импровизиран диспут между мен и гимназиалния учител в града, Михаил Димитров (по-късно стана председател на Академията на науките - БАН) на тема: „Безсмъртен ли е човек? " По това време между основните учители в околията имаше неколцина, които държаха връзка с мен и четяха окултна литература. Един от тях беше Христо Поппетров, който владееше стенография и си държа бележки от този диспут. И изпрати дописка в издавания по онова време вестник „Обновление" в град Казанлък, в който се поместваха и много преводи от френската й английска окултна литература. Тя е напечатана в брой 24, година първа - от 21 април 1911 г. Ето част от нея: „На 24 март 1911 година бе изнесен реферат от учителя при севлиевската гимназия Петър Монев на тема: „Монизмът на Ернест Хекел". Като прочете реферата, Стефан Тошев взе думата. Председателят го предупреди да бъде кратък, поради напредналото време и защото поради няколкодневната работа на конференцията, всички се чувствуват изморени. Тошев разкритикува в едри щрихи материалистическия мироглед на Хекеля.
към текста >>

Още в началото Тошев каза, че според окултната наука, съществуват три експериментални метода, чрез които се установява безсмъртието на човека: 1.
Със свойствените му красноречие и ясност на стила, Тошев посочи фалшивата основа, на която е стъпила съвременната материалистическа наука, която иска с петтях сетива да обясни и открие всичките прояви във Вселената и живота. Тошев посочи имена на видни учени от нашето съвремие, почитани като светила от официалната наука: Херберт Спенсер, Дюбоа Раймонд, Хексли и други, които, опирайки се на петтях чувства и анализата, като метод за изследване, са дошли до агностицизма, като заявяват, че петтях категории (начала), на които могат да се разложат всички неща из областта на научните изследвания: времето, пространството, материята, силата (или движението) и съзнанието, са абсолютно недостижими за човешкия ум. Умът не може да ги откаже, нито да ги обясни. Тошев каза, че има друга една наука, нова наистина, различна от съвременната официална наука, която разполага с методи и средства за изследване, които са я довели не до агностицизма, но до гностицизма, до знанието. Но понеже публиката се интересуваше повече да чуе доказателства, факти и методи на изследване в полза на реалността на съзнанието, независимо от тялото (даже един учител стана и подкани Тошева към това), Тошев говори и чете неща повече в това направление, като процитира доста имена на известни учени от Европа и Англия, които са правили и правят много опити, чрез които принципите на спиритуализма са научно подкрепени. Още в началото Тошев каза, че според окултната наука, съществуват три експериментални метода, чрез които се установява безсмъртието на човека: 1. Спиритическите сеанси - извикване на духовете на умрели хора, които дават доказателства за своята индивидуалност; материализация на духове и тяхното фотографиране. 2. Раздвояване на живи хора - излъчване на съзнанието из тялото, което остава вън от тялото в своите ефирни проводници - тела, което ясновидците виждат и се занимават с него. Тъй излъчено, съзнанието дава доказателства за своята реалност и 3. Методът на саморазвитието, с цел да се развие у човека астралното виждане и чуване (астралното ухо и око), при постигане на което човек непосредствено ще се убеди в реалността на съзнанието, независимо от тялото. Че в света днес съществуват много ясновидци, с различна степен на съвършенство.
към текста >>

35. 15. НАЧАЛОТО ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ - 22 МАРТ 1914 г. - ОСВОБОЖДЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Стефан Тошев

Дафинка Доганова е завършила литература в Роберт Колеж в Цариград, знаеше отлично английски и френски, излагаше се много добре и в сказките си, каквито често държеше, а и с перото си.
Друг път тя ни каза: „Снощи след вечеря ни посети един възвишен дух. Към края на изложението си чрез мене, той написа: „Нарочно да поздравите моя стар приятел Стефан Тошев." Запитахме го: „Откога се познавате с него? " Той отговори: „Едно време с него бяхме ученици на апостола Павла." (М.Б.: В материал със заглавие „Експериментален спиритуализъм (спиритизъм) баща ми дава спомен за Доганови. Помествам част от него.) Това, което излагам по-долу, стана на 24 май 1924 г. в София, в дома на съпрузите Дафинка и д-р Любен Доганови, около 4 часа следобед, където освен тях и аз присъстваха братът на казаната Дафинка - Богдан Икономов и брат Лазар Котев от София. Дафинка Доганова е завършила литература в Роберт Колеж в Цариград, знаеше отлично английски и френски, излагаше се много добре и в сказките си, каквито често държеше, а и с перото си. С нея и съпруга й станахме добри приятели и се събирахме често семейно през 1918-1919 г. в град Русе. По Небесна благодат, чрез моето слово те приеха окултната философия и добиха връзки с Учителя и Обществото ни Бяло братство. Тогава Дафинка стана добър пишущ медиум и придоби отчасти ясновидство. С нейния съпруг се виждахме през есента на 1958 г.
към текста >>

По Небесна благодат, чрез моето слово те приеха окултната философия и добиха връзки с Учителя и Обществото ни Бяло братство.
Помествам част от него.) Това, което излагам по-долу, стана на 24 май 1924 г. в София, в дома на съпрузите Дафинка и д-р Любен Доганови, около 4 часа следобед, където освен тях и аз присъстваха братът на казаната Дафинка - Богдан Икономов и брат Лазар Котев от София. Дафинка Доганова е завършила литература в Роберт Колеж в Цариград, знаеше отлично английски и френски, излагаше се много добре и в сказките си, каквито често държеше, а и с перото си. С нея и съпруга й станахме добри приятели и се събирахме често семейно през 1918-1919 г. в град Русе. По Небесна благодат, чрез моето слово те приеха окултната философия и добиха връзки с Учителя и Обществото ни Бяло братство. Тогава Дафинка стана добър пишущ медиум и придоби отчасти ясновидство. С нейния съпруг се виждахме през есента на 1958 г. при една литературно-музикална вечер в салона на Изгрева. На 24 май 1924 г. бях отишъл от Търново (дето бях съдия) в София по важна работа.
към текста >>

36. 1. ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА И АСТРОЛОГИЯТА

Николай Дойнов

Като ученици в Окултната школа, вие трябва да изучавате Астрологията и да я прилагате в живота си.
Трябва да изучавате Психо-Астрологията, т.е. отношенията на Астрологията към душевният живот на човека. Като изучавате Астрологията вие ще придобиете повече светлина и по-добре ще разберете себе си и своите близки. Изучавайте Астрологията, за да изучавате и показвате пътя на тези, които са го загубили. Астрологията е наука, която всеки момент има приложение в живота. Като ученици в Окултната школа, вие трябва да изучавате Астрологията и да я прилагате в живота си. Ученикът трябва да я изучава. Да познава влиянието на планетите, Слънцето и Луната върху себе си и съзнателно да им се противопоставя или подчинява, според лошото или доброто въздействие. Изучаването на небето помага за развитието на човешкият ум, което нещо ще му даде възможност с по-голяма леснина да прониква и разкрива тайните на тази висша наука. Казано е, че човек е създаден по образ и подобие на Бога, което ще рече между другото, че той е свободен да разпорежда със себе си и оттам със своята съдба. Но за да може това да прави за да си въздействува, той трябва да познава, да знае своите качества, способности и своят енергетичен заряд вложен в него.
към текста >>

За съществуването на планета между Слънцето и Меркурий - Вулкан, в литературата по Астрономия се отбелязва, че тя не би могла да се види, поради блясъка на Слънцето, освен, когато тази планета преминава през неговият диск.
Може да се каже и му прави голяма чест, че той оттогава и досега се занимава предимно с този въпрос, да търси планета зад Плутон. Нека добавим, че с астрономическите телескопи, с които в настоящия момент се наблюдава звездният мир, могат да се видят звездите и въобще небесните тела най-много до 21 звездна величина. Небесни тела с по-голяма звездна величина не могат да се наблюдават. Известно е, че колкото едно небесно тяло има по-голяма звездна величина, толкова то е по-слабо, по-незабележимо. Възможно е транс-Плутоновата планета, да е с по-голяма звездна величина от 21 и за това, досега да не е могла да бъде забелязана. За съществуването на планета между Слънцето и Меркурий - Вулкан, в литературата по Астрономия се отбелязва, че тя не би могла да се види, поради блясъка на Слънцето, освен, когато тази планета преминава през неговият диск. В 1859 г. френският астроном д-р Лекарбо твърди, че е видял наблюдавайки Слънцето едно малко, бързо движещо се кръгче, черно да минава по диска на Слънцето, което той приел за планета между Меркурий и Слънцето - планетата Вулкан. Вярно е, че други астрономи не са потвърдили това нещо. Но това не трябва да ни дава основание за отричане. Защото преди повече от сто години знаменитият италиански астроном Скиапарели, пръв видя и отбеляза, че е видял, някакви канали на Марс.
към текста >>

37. 1. ЗОДИАКЪТ И НЕГОВИЯ КРЪГ ОТ ЛИЦА И СЪБИТИЯ. СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ВЕЗНИТЕ

Николай Дойнов

Имаше, казваш ти, един учител по литература от Пловдив и той отива с Николай Райнов в Мърчаево и там целува ръка на Учителя.
Трябва първо - да се извади на пишеща машина, което не е извадено, второ - да се подредят, трето - да ми се даде едно копие от оригиналите и четвърто - ще извадиме опитностите на Учителя от тях. Н.Д. Добре. Каквото искаш с каквото мога да ти бъда полезен, ще го направя. В.К. Сега друг един въпрос. Аз съм записал тука едно в разстояние на 4-5 реда една твоя опитност, която ти казваш дословно, преди 15-20 г. Имаше, казваш ти, един учител по литература от Пловдив и той отива с Николай Райнов в Мърчаево и там целува ръка на Учителя. Учителят му казва на Николай Райнов „Ти винаги си бил мой ученик". Тогава той нарежда да купят всички книги на Николай Райнов. Ти спомняш ли си тази опитност и какво ще кажеш за нея? Н.Д. Не мога да си спомня. В.К. А това нещо ти лично си ми го казвал на мене. Н.Д.
към текста >>

озаглавена „Имената ви са записани", казва: „След всеки период от седем години, в човека се започва една нова фаза, която окултната наука нарича развитие на едно ново тяло".
Гледам го с очите си, тъй както виждам един човек. Приведох ти този случай за да разбереш какво е материализирането. То е скъпо нещо, иска се много енергия и може да си го позволи този, който има богата енергия, силна мисъл. В.К. Това сега е поредицата „Зодиак". Сега може да почнеш да го четеш оттук: Учителят в своята беседа от 25 август 1926 г. озаглавена „Имената ви са записани", казва: „След всеки период от седем години, в човека се започва една нова фаза, която окултната наука нарича развитие на едно ново тяло". Такива тела има главно седем. В по-духовно развитите хора има още три, а в най-напредналите същества се развиват още две. Значи, в човека може да се развият всичко дванадесет тела. За създаването и развитието на тези дванадесет тела в човека, звездният мир със своите 12 категории силови полета е изиграл своята изключителна роля. В.К. Сега, твоята идея тука в момента, разглеждаш подробно зодиаците. Н.Д.
към текста >>

38. 7. УПАДЪК И ГИБЕЛ НА НАРОДИТЕ

Иван Толев

И защото било повече славянско, отколкото павликянско или манихейско, богомилското учение бърже се разпространило във всички славянски земи - в Босна, Далмация, Сърбия и Чехия, а защото е било общочовешко по своите политико-социални начала - за правда, равенство и свобода надуха, то прескочило пределите на славянските земи и се разпространило в Западна Европа, в Италия, в южна Франция, и в някои крайнини на Северна Франция, на Германия и дори Англия.[3] А професор Веселовски дава следната оценка на благотворното влияние на богомилското учение на запад:„Славянските народи чрез богомилството (к.н.) първи път до появата на Хуса внасят в общоевропейската култура своя интелектуален дар, който оставя трайни следи върху целия развой на средноевропейската литература".
учени, чужди и наши, заключават, въз основа на проверени и неоспорими данни, че българинът поп Богомил е бил първият християнски реформатор, предшественик на Цвингли, Лютер и Калвин; че за основа на учението си той е поставил чисто славянски мироглед и славянски дух на свобода на ума, сърцето и волята, с цел да се постигне гражданско равенство и демократично управление; че единственото спасение на човека и гражданина се състои в прилагането на евангелските истини в живота, в духовното и нравствено съвършенство, в освобождението на разума от всеки авторитет, който е служил тогава само за опора на абсолютизма в държавното и църковно управление; че богомилското учение ни най-малко не е било противонародно, а напротив, то е целило да гарантира на българския народ истинско народовластие и културен напредък и пр.[2] Така именно трябва да се разбира това учение и с тия негови високо- морални принципи, спасителни за всички народи, се обяснява бързото му разпространение по цяла Европа, дето е послужило като главен лост на цялото умствено движение и като предтеча на реформацията. Г-н Д. Мишев по този въпрос бележи следното: „Такава е била славянската и човешка страна на първоначалното богомилско учение. Тази страна го направила учение на реалисти, а не на отшелници. Тя го издигнала отначало високо над сектантския и аскетичен риторизъм, като го направила славянско толкова, колкото и човешко. И защото било повече славянско, отколкото павликянско или манихейско, богомилското учение бърже се разпространило във всички славянски земи - в Босна, Далмация, Сърбия и Чехия, а защото е било общочовешко по своите политико-социални начала - за правда, равенство и свобода надуха, то прескочило пределите на славянските земи и се разпространило в Западна Европа, в Италия, в южна Франция, и в някои крайнини на Северна Франция, на Германия и дори Англия.[3] А професор Веселовски дава следната оценка на благотворното влияние на богомилското учение на запад:„Славянските народи чрез богомилството (к.н.) първи път до появата на Хуса внасят в общоевропейската култура своя интелектуален дар, който оставя трайни следи върху целия развой на средноевропейската литература". При все това, последните български царе жестоко преследвали богомилите, като ги затваряли, изгонвали вън от България и изгаряли живи. Но великият Учител Христос е казал: „Блажени гонените заради Правдата, защото е тяхно царството небесно; блажени сте когато ви похулят и ви изгонят и връх вас рекат на лъжа всяка зла реч заради мене; радвайте се и веселете се, защото е голяма на небеса вашата заплата; понеже така изгониха пророците, които бяха преди вас". (Матея 5:10-12). И вследствие преследването на тия работници в името Божие, българският народ си навлече една карма, която изплаща в течение на цели петстотин години. Защото винаги, когато в средата на един народ се умножат престъпленията от различен характер, а ратниците за моралното му подобрение биват гонени, измъчвани и спъвани в тяхното праведно и общополезно дело, тоя народ се осъжда на страдания, ако не и на гибел.
към текста >>

Тогава резултатът от новото възпитание, добито от младежите чрез окултната школа и от възрастните чрез дейността на истинските Христови служители, ще бъде едно ново общество, едно ново държавно управление.
Необходимо е, преди всичко създаването на една власт от доказано неопетнени, честни и умни хора, като временна мярка. А през времето, когато ще се упражнява тая власт от най-добрите, да се започне усилено реформата на учебното дело и на духовенството. Досегашното наше училище, което е създало само един умствен и морален пролетарият, хора без солидни знания за живота, без установен здрав мироглед, основан на природните закони, и без възвишен морал, трябва час по-скоро и основно да се преустрои по най- рационален начин съобразно с принципите, които ние проповядваме и доказваме, според най-новите научни изследвания. Само чрез новото училище, уредено точно съгласно окултните закони на развитието, може да се възпита, обучи и оформи едно здраво поколение. Същевременно църквата трябва да се отдели от държавата за да се даде възможност на духовенството да се реформира вътрешно, та свободно и безкористно да служи на Бога и на народа, а не само на кесията си както прави сега по професия, с което е отчуждило от себе си целия народ. Тогава резултатът от новото възпитание, добито от младежите чрез окултната школа и от възрастните чрез дейността на истинските Христови служители, ще бъде едно ново общество, едно ново държавно управление. С тия коренни реформи, които трябва да се разширят хармонично във всички области на живота, българите трябва да бързат, докато не е ударил дванадесетия час. Удари ли тоя час, при сегашните условия, които постоянно се влошават, тогава всичко ще бъде изгубено: пълното обществено разложение ще погълне безвъзвратно, като една ненаситна хидра, всичко, което носи българско име!... -------------------------------- [1] в смисъл „вечни", „неизхабими". Вж. Речник на българския език : т.2. Е-К /Найден Геров.
към текста >>

39. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

„Общ повик за повече морал и възпитание" Тук научаваме, че под настояването на църквата, за да се противопоставят на окултни списания и теософска литература, то г-н Министъра на Народното просвещение в правителството на Александър Цанков издават епохално окръжно до всички училища в страната за задължително изучаване на вероучението на християнската църква училищата.
ерцхерцог Йоан - Einblicke in den Spiritismus, не е понятно, защо хората около „Всемирна летопис" правят такива мъчителни усилия да защитават и проповядват онова, което отдавна е признато за лъжа или за полусъзнателно действие. Тези безплодни усилия и техния резултат - „Капиталните статии" отблъскват българската интелигенция от „Всемирна летопис", макар че хората около нея се прикриват с думите на Спасителя и казват: „Господи! къ кому идем; глаголь! живота вечнаго имаши" (Йоан VI: 68) - Д. 6. „Общ повик за повече морал и възпитание" 6. „Общ повик за повече морал и възпитание" Тук научаваме, че под настояването на църквата, за да се противопоставят на окултни списания и теософска литература, то г-н Министъра на Народното просвещение в правителството на Александър Цанков издават епохално окръжно до всички училища в страната за задължително изучаване на вероучението на християнската църква училищата. Въвежда се урок по вероучение и се отпечатват и учебници по този предмет. Аз заварих до 1946 г., че се учеше този предмет и го преподаваше местния свещеник в селото, където бях при баба ми в първо отделение, че и второ отделение. После комунистическата власт премахна този предмет и изгони свещениците от училищата. ОБЩ ПОВИК ЗА ПОВЕЧЕ МОРАЛ И ВЪЗПИТАНИЕ Църковен вестник, Г. XXIV, бр.
към текста >>

Чудесните фотографски снимки илюстрират по един забележителен начин тази много интересна статия.(Текста е преведен 2002 год.) за пръв път излезли на български, златни стихове, до д-р Рудолф Щайнер, основател на окултния университет „Гйотеанум" в Швейцария), но и тая „научна литература", според българския професор, била „фабрикувана", (а той, уверени сме, нито я е прочел) и с нея се свързва нещастието на някой си „искрено (sic) заблудил се българин", който намислил да прави алхимически опити: да превръща елементи[3].
De magnifiques reproductions, photographiques illustrent d'une maniere remarquable ce tres interessant article, (която статия, преведена на български във „Всемирна летопис" се окачествява от проф. Консулов като „плод на болното време"!) В „Окултен преглед" за януари Халф Сирли посвещава ежемесечната си статия /..../на неотдавнашното откритие направено от г-жа Дикинсън случайно, която напомня с голямо уважение за множеството научни изследвания, провеждани вече 20-тина год., от нашия съотечественик Стефан Лед/ок. Това откритие на г-жа Дикинсън води началото си от научни изследвания върху растителните масла и екзотичните смоли, за получаване на ново антисептично средство. Вследствие на случайна експлозия се открива една надарена със странни свойства субстанция, с привидно влакнеста конструкция, в златисто червен цвят и структура, аналогична на тази на скарабея. Това необикновенно вещество бе надарено със свойството радиоактивност, преминаващо през стъклена преграда и можещо да взаимодействува с водата, откъдето и приема името „органиченрадий". Чудесните фотографски снимки илюстрират по един забележителен начин тази много интересна статия.(Текста е преведен 2002 год.) за пръв път излезли на български, златни стихове, до д-р Рудолф Щайнер, основател на окултния университет „Гйотеанум" в Швейцария), но и тая „научна литература", според българския професор, била „фабрикувана", (а той, уверени сме, нито я е прочел) и с нея се свързва нещастието на някой си „искрено (sic) заблудил се българин", който намислил да прави алхимически опити: да превръща елементи[3]. След това вече се редят: „полицейски кучета", „учителите", „духовете", „бубулечките, които се разбягвали и пр. точно по маниера на „Последна поща". Така се критикува една научна статия, за да се дойде до смешните доноси и многоточия, и да се удовлетвори един дерт. Наистина „болно време" и болни хора!... Най-сетне, ние съжаляваме г.
към текста >>

Ще се попита, дали ние имаме тук дълго търсения ключ на произхода на живота и обяснението на окултната основа на египетското свещенодействие пред „бръмбара"?
Г-жа Дикинсън ме уверяваше, че след време бубулечката ще се превърне в предишната си кристална форма. Под влиянието на слънчевите лъчи, кристалите и бубулечката са възприели формата на обгорено сребро. Аз видях под същия микроскоп други кристали в една тръбичка. Газовете на тия кристали очевидно са зародили някои дребни животинчета, които тичаха около кристалите, от които бяха произлезли". „Поради лесно обяснимата му връзка с алхимичните издирвания въпросното откритие, ще повдигне най-голям интерес между четците ни. Ще се попита, дали ние имаме тук дълго търсения ключ на произхода на живота и обяснението на окултната основа на египетското свещенодействие пред „бръмбара"? Тайното превръщане на материята между трите царства и нейната еволюция във форма на съвършено образуван бръмбар може да послужи за обяснение, защо египтяните усвоиха бръмбара като предмет на обожаване"... „Трябва също да се забележи, че веществото, открито от г-жа Дикинсън, води към превръщения, които обгръщат трите - животното, растителното и минералното - царства". Ето ви дотук една лекция от науката „окултна биология". Това не е измислено от мене, това са пасажи от дълбоко научната статия, озаглавена „Окултна биология - новооткритата органическа сила" - поместена в „научното" окултно списание „Всемирна летопис", год. IV (1925), кн.1, което е „Орган за висша духовна култура". Значи, като забъркате разни масла „от източен произход" и ги сварите, добре в епруветката ще запълзят бръмбари, ще махат рогчетата си и напред и назад, ще тичат около кристалите, от които са се зародили, философският камък на средните векове е вече намерен.
към текста >>

Намериха се естествено и майстори, които доловиха тази слаба страна на днешното време и почнаха да фабрикуват „научна литература" за целта.
Ако подобни нелепости би посмял да пише някой преди 10-15 години, не зная какво биха помислили хората за неговото душевно равновесие; сигурно биха казали, че бръмбари хвърчат, но другаде, не в епруветката. Днес обаче подобни писания се предлагат и от не малцина се приемат като „наука". Защо? - Защото още не сме изживяли напълно „болното време", което ни завеща войната. Това е не само у нас. У народите се проявиха течения към най-странни работи. Намериха се естествено и майстори, които доловиха тази слаба страна на днешното време и почнаха да фабрикуват „научна литература" за целта. Разбира се, те от всички най-малко вярват в това, което пишат, но важното е стоката да се харчи. А тя се харчи изглежда добре, защото много са и у нас жертвите на болното време. Един искрено заблудил се такъв българин бе жертва на втълпилата му се идея, че ще може да превръща платината в радий. С една невроятна настойчивост той събираше от „ветрующите" пари, събра повече от 500 000 лева и почина. Оказа се, че събраните пари по един тайнствен начин изчезнали малко време преди смъртта му.
към текста >>

Така учи окултната биология и никой нямал право да се съмнява.
С една невроятна настойчивост той събираше от „ветрующите" пари, събра повече от 500 000 лева и почина. Оказа се, че събраните пари по един тайнствен начин изчезнали малко време преди смъртта му. Последните дни вестниците съобщиха, че едно от докараните полицейски кучета разкрило мистерията, като надушило в една градина закопаните архиви на покойния и чорапът се разнищил. Оказало се, че „учителите" на заблудения нещастник редовно прибирали събираните от него суми и ги „закопавали", за да склонят по този начин „духовете" да му помогнат. Закопаваните пари обаче изчезвали, навярно се обръщали в газове или в бубулечки, които се разбягвали. Така учи окултната биология и никой нямал право да се съмнява. Само полицията и прокурорът не били съгласни. Щом има наивни четци ще има и съответни за тях редактори. Нищо чудно в това, народът право казва „Не е луд, който изяде две пити, луд е който му ги дава". Странното е обаче друго. На кориците на окултното списание, което поднася на българския читател приведената по-горе научна лекция по биология, стои напечатани „Препоръчано от Министерствата на всички лица и учреждения".
към текста >>

Като че ли това чисто научно- духовно списание „Всемирна Летопис", задачата на което е да хвърли светлина върху, най-интересните и най-нови научни изследвания по експерименталната психология, е някаква нелегална литература!
11 от закона за Народното Просвещение. Според яЬното разпореждане на тоя член, главният секретар, като шеф на канцеларията, е властен да бди за вътрешния ред и правилното действие на разните служби в Министерството, да председателствува административния съвет, да върши само в кръга на административните служби всичко, що му възложи министърът, и да замества последния по всички текущи въпроси, когато той отсъствува от столицата, но няма власт да издава от името на министерството окръжни предписания, като предметното, които засягат правата и интересите на трети лица, без специално за това пълномощие от отговорния министър. Въпросното списание, издавано от моето книгоиздателство с регистрована фирма (Държ. вестник бр. 170, 920) е било одобрено и препоръчано от Министерството още преди 6 години и едва сега, без никакъв повод и основание главният секретар при същото Министерство не само отменява одобрението и препоръката му, но и забранява разпространението му. Като че ли това чисто научно- духовно списание „Всемирна Летопис", задачата на което е да хвърли светлина върху, най-интересните и най-нови научни изследвания по експерименталната психология, е някаква нелегална литература! С това свое действие поменатият главен секретар и подчинения му началник на бюрото, Никола Балабанов, действуващи от името на Министерството на Народното Просвещение, са превишили властта, която им дава законът, поради което техният акт се явява незаконен и следва да се отмени. На второ място, от съдържанието на обтъженото окръжно се вижда, че то не е основано на някакво решение на Административния съвет или Просветителния комитет при същото Министерство, а е самолично действие на поменатите двама чиновници. А съгласно чл. 11 ал. II от закона за народ, просвещение, Административният съвет обсъжда по-важните окръжни предписания и всички въпроси от текущ и временен характер, с които бъде сезиран от министъра, като решенията му влизат в сила след одобрението им от същия министър.
към текста >>

При убеждението, че списанието „Всемирна Летопис", четирите годишнини от които тук прилагам и което е препоръчано и от другите М-ства, трябва да се счита за гордост на българската литература, защото в него намират място научните трудове на такива всесветски знаменитости като проф.
Такава рецензия биде направена през 1919 г. за сп. „Всемирна Летопис", аз внесох исканата такса за възнаграждение на рецензентите и докладчика на комисията, последната, наречена тогава „Просветителен комитет", одобри и препоръча списанието. По същия начин и сега законът задължаваше главния секретар и н-ка на бюрото да подложат на нова рецензия същото списание, щом са счели за нужно, по повод или без повод, да добият някои знания и осветления по съдъръжанието му. Това бе толкова по-необходимо, защото трябваше да се мотивира и с някакво фактическо основание издаването на въпросното окръжно, за да видя и аз, като редактор на това списание, и многобройните му най-интелигентни и с будна любознателност четци, кои са ненаучните и антисоциални мисли и твърдения в него, които са продиктували неговото забраняване за всичките училища в България. При убеждението, че списанието „Всемирна Летопис", четирите годишнини от които тук прилагам и което е препоръчано и от другите М-ства, трябва да се счита за гордост на българската литература, защото в него намират място научните трудове на такива всесветски знаменитости като проф. Айнщайн, сър Оливер Лодж, д-р Рудолф Щайнер, Камил Фламарион и мн. др., и в което са дадени биографиите, портретите и резюме на ученията почти на всички стари и нови окултисти и мистици, начиная от Питагора (с неговите „Златни стихове") до най-новото време, любопитно би било - но, главно, необходимо, защото е от важен обществен интерес - да се види, кой би бил тоя български „учен", който би разкритикувал техните открития и учения, и би изказал мнение да се забрани разпространението им между нашата учаща се младеж. Но господата, подписващи окръжното, са нарушили и предписанието на чл. 8 от Закона за нар. просвещение (resp.
към текста >>

Вместо научната медицина се препоръчва „окултната медицина", идея за която (Н-Б.Р.) получава от „окултното" схващане за зъбните болести - гниенето им (год.
Ill, се „доказва", че натрупалите се войници и обози в северна Франция през Европейската война изместили центъра на тежестта и остта на земното кълбо, вследствие на което на противоположната страна земята се разчупила и настъпило катастрофалното японско землетресение. Читателите се привикват към лековерие, към гадателство: на стр. 39 г. IV, се „доказва", че великата катастрофа за земята ще започне от 28 юли 1926 г. Но не е само лековерието и безпричиността, които се насаждат от „Всемирна летопис" - убива се у читателя и доверието към положителната наука. Вместо научната медицина се препоръчва „окултната медицина", идея за която (Н-Б.Р.) получава от „окултното" схващане за зъбните болести - гниенето им (год. IV, кн. I). Зъбите не били органи за дъвкане, но имали и втора функция, много скрита, която не идва до съзнанието...Човек получава наедени зъби, за да се намали флоуорното действие, за да не би преголямото флуорно действие да намали в голяма степен условията за умствена проява". При съвременния човек, който много напрега своя ум „от подсъзнателните импулси зъбите му се развалят". 7) Да говори или пише нелепости всеки има право, щом има кой да слуша или да ги чете. Да се „препоръчват" обаче тези работи от държавата, това говори много зле за нея.
към текста >>

Освен това, по окултната медицина са написани много обемисти съчинения от чужди автори, но за тях проф.
Та има ли по-дръзка нелепост оттази, казана от проф. Консулов? Той, очевидно, има най-долно мнение за българското общество, щом го третира по такъв начин. Но във „Всемирна Летопис" не се съдържат никакви „нелепости", а само точни истини, изследвани и проверени чрез опит. И самият Консулов не може да докаже противното. Цитатите, които той направи в подлистника си в „Слово", са всички тенденциозни заключения и блудкави иронии. Освен това, по окултната медицина са написани много обемисти съчинения от чужди автори, но за тях проф. Консулов няма никакво понятие, защото не е прочел нищо по тая материя, па и да бе прочел, неговото слабо умствено развитие не би му позволило да разбере прочетеното. 8. С отчаяните нелепости в тоя пасаж проф. Консулов е надминал себе си и се е направил толкова смешен, колкото никой друг не би го направил. Той поддържа, че държавното управление, устроено и практикувано според принципите и методите на синархията (тази дума той, сигурно, за пръв път чува сега!), било съветско управление по типа на болшевишкото! Такова невежество и такава безсъвестност у един професор са безподобни!
към текста >>

Лазар Котев - голям книгоиздател на окултна и теософска литература.
„Изгревът" том V, стр, 533-534). Десета част са уж негови последователи, движат се в неговото общество, на Учителя, но всеки се проявява така, какъвто е Всъщност. Тук ще представим трима от тях. Тодор Бъчваров е писател, окултист, издава списания. За него сме подготвили специален раздел. Лазар Котев - голям книгоиздател на окултна и теософска литература. В неговия дом на вилата му в гр. Търново Учителя Дънов казва пред приятели, че онзи Божествен Дух, който е бил навремето в Мойсея, и по-кьсно в Исус Христос е същия Божествен Дух, който сега е в Него. Иван Радославов - гимназиален учител, историк с голяма култура и познания, защитава Учителя в една книга „Где е истината? " И тримата са независими с голямо самочувствие. Накрая взимат едно свое решение и решават да го прокарат и за да го реализират отиват чак в гр.
към текста >>

40. 4. ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЪРХОВЕТЕ (СОНЕТИ)

Иван Толев

С една реч, човекът от гледището на окултната анатомия, е една sui generis слънчева система, в центъра на която е духовното му слънце, духът, и с това е подобен на големия космос (Макрокосмоса), според втория тезис на смарагдовия огнен скрижал на Хермеса Трисмегиста-Тот: "каквото е горе, това е и долу".
Петият елемент или есенция (квинтесенцията) е Духът (Spiritus mundi или sanctus - Руах-Елохим), който събира, свързва, слива, сгъстява, оформява и оживотворява другите. Той е неизчерпаемият източник и двигател на всяка енергия, диханието на Логоса. Той образува обективната материя на всичките полета (планове) на всемира. Всеки зодиачен знак владее определена част или орган от тялото на човека, около което се извива тъй наречения "мистичен змей" (целият зодиак). Така, физическото и духовното тело на човека са свързани със зодиака и планетите от нашия космос, а последният - с безчислените вселени. С една реч, човекът от гледището на окултната анатомия, е една sui generis слънчева система, в центъра на която е духовното му слънце, духът, и с това е подобен на големия космос (Макрокосмоса), според втория тезис на смарагдовия огнен скрижал на Хермеса Трисмегиста-Тот: "каквото е горе, това е и долу". Значи, раждането, земният живот и цялата еволюция на човешкото същество се управляват от съвокупността на неизменните природни закони, т.е. от Бога, който е великият строител на вселената, творец на природата и на всички блага на живота. Кабалистически, 12-те зодиака са 12-те аркани (загадки), през които минава човешкото съзнание: първите четири обгръщат животинското му състояние, вторите - човешкото, а третите - духовното. Дванадесетият аркан е висшият, съединението, което се осъществува чрез пазителя или "стража на прага" (символ на космическите бури на астрала). Същото се символизира и от 12-те синове на Якова, начело с него, и от 12-те апостоли, начело с Христа.
към текста >>

По този въпрос има огромна литература.
"И Словото стана плът, и всели се между нас" (Йоан - 1 ;14). Следов., в случая има духовно зачатие и физическо раждане. "Смъртта дойде чрез падането на Адама, а божията благодат чрез Исуса Христа" (Ibidem - 5; 14-15). Земната Мириам и небесната Мария се съчетават в дева Мариа, която е противния полюс на Ева в мистичната еволюция (вж. коментара към сонета "Мариа"). По този въпрос има огромна литература. След дълги пререкания на църковните писатели от първите векове след Христа, биде прокламирана, най-после, на Миланския събор, девствеността на Мария, според заключението на Св. Иван Дамаскин: "зачеването на Христа е станало чрез слуховия път, а раждането му по обикновения". Това е официалната формула на католишката църква. В същност, духовният план владее всички материални възможности, защото Духът е, който повелява и съгражда, а материята се подчинява и изпълнява. "Аве, Отче, на тебе е всичко възможно" (Марко -14; 39).
към текста >>

41. 5. ОКУЛТНА ЕСТЕТИКА ПОЕЗИЯ, МУЗИКА, ЖИВОПИС, СКУЛПТУРА, ПЛАСТИКА, АРХИТЕКТУРА, ТЕАТЪР И ПР.

Иван Толев

Така, окултната поезия трансформира енергиите у четеца: тя е най-мощната духовна алхимия и панацея.
Той е едновременно посланик на небето, и маг, и учител, и любвеобилен възпитател. Неговото въображение не знае граници, в сравнение с онова на по-малките му братя, неговият ум е възприемчив за наи-висшите знания, неговата любов към Бога и към всички живи същества е безгранична, неизчерпаема. Великият поет, взет като самостойна индивидуалност, е съвършено същество на земята. Неговите поетически произведения, по съдържание и по форма, са алхимически и лечебни средства. Когато утруденият, обремененият от житеиски грижи, тревълнения и неволи брат прочете вдъхновените мистични стихове на поета, неговата наранена, измъчена душа се възражда и повдига, неговото сърдце трепва от чист и свят възторг: той преживява възвишените мисли, чувства и желания, внушени на поета от небесния му вдъхновител и ръководител. Така, окултната поезия трансформира енергиите у четеца: тя е най-мощната духовна алхимия и панацея. Миналите векове са ни дали много образци на такава поезия: индииската Рамайана, Омировата Илиада, Дантевата Божествена комедия, Шекспировите Поеми, произведенията на Милтона, Торквато Тасо, Петрарка, Шели, Виктор Хюго, Сюли Прюдом, Гйоте, Адам Мицкевич и мн. др. А и по настоящем, между съвременните поети има велики души, които са дали и дават на човечеството гениални творения на своя могъщ дух. * Второто от изящните изкуства е музиката (вокална и инструментална). Тя произхожда от ангелския свят и се основава на магията на числата. Звуковата сила, според числото на трептенията, иде от звуковите сфери.
към текста >>

Небесните симфонии са трогателно описани в Пролога на небето от Йохан Гйоте в I-та част от окултната му трагедия Фауст.
А и по настоящем, между съвременните поети има велики души, които са дали и дават на човечеството гениални творения на своя могъщ дух. * Второто от изящните изкуства е музиката (вокална и инструментална). Тя произхожда от ангелския свят и се основава на магията на числата. Звуковата сила, според числото на трептенията, иде от звуковите сфери. Там ангелските същества пеят и славословят Бога, Творецът на мирозданието. Небесните симфонии са трогателно описани в Пролога на небето от Йохан Гйоте в I-та част от окултната му трагедия Фауст. Мощта на музиката е, наистина, непобедима: от звуковете на тръбите паднаха Иерихонските стени, от арфата на псалмопевеца Давида се умилостивиха небесните сили, от арфата на Хермеса се одухотвори старият Египет, от лирата на Орфея са се огласявали някога родопските гори, а хор от ангели е изпял величествения химн над витлеемската пещера... Музиката има магическа сила върху човека: и тя, както поезията, действува ободрително и здравословно, като неутрализира отровите, превръща киселините в организма на соли, електричеството в магнетизъм, гневът в мир, омразата в любов. Музиката укротява даже зверовете и змиите. А песните на славеите в майски зори се изливат като балсам в наранените души, ръмоленето на планинското поточе отронва звънливи бисери, диханието на зефира упива със своя сладък шепот... Каква дълбока поезия има в музиката на майката-природа, какви чаровни химни се леят от небесните висини! Бог е надарил своите чада със звуков орган, за да изливат всичките копнежи на душата си в песен. А песента е молитва към небесния Баща.
към текста >>

Почти в същия смисъл се произнася даже и Прелс в преведеното от нас, още в 1898 г., негово съчинение Естетика, единствена по рода си книга в българската литература.
В това отношение няма напълно свободен човек. Само Бог е неограничено свободен. Следов., и художникът, като посланик на земята, е един духовен инструмент на по-високостоящи от него същества. За това именно той трябва да придобие всички необходими знания за законите, които управляват видимата и невидимата природа, т. е. за законите на Бога. Почти в същия смисъл се произнася даже и Прелс в преведеното от нас, още в 1898 г., негово съчинение Естетика, единствена по рода си книга в българската литература. Тоя немски писател, който разглежда всичките изкуства през призмата на съвременния материалистичен мироглед, все пак не може да отрече съществуването, силата и значението на човешкия дух. а така също и влиянието на природата върху естетическите произведения. Макар и да схваща само видимата страна на природата той пише, че "изучаването на природата и на законите, които я управляват, е необходимо за живописта много повече, отколкото за пластиката; треба да се знаят законите на анатомията и физиологията, законите на оптиката, направата на неорганическите тела, растенията и пр.; треба да се знае причинната връзка на явленията и да се изучават законите, по които те се управляват", ипр. (стр. 155, 158 и след ). Прелс не казва нищо само за законите, по които се развива човешката душа.
към текста >>

Но още по-ясно личи това значение на тъй наречените "пластически" изкуства в произведенията на окултната архитектура И тая, последнята, както музиката, се основава върху закона на небесната хармония, т. е.
(релйефите), трябва да се изрази живота в природата във форми, цвят, стойка и движение. Прочутата статуя на Микел-Анджело, която представлява Моисея, макар и стоеща и няма, изразява толкова живост и подвижност, че, както разказват, самият й автор, от възхищение, е ударил коляното й с чука и извикал: "продумай! ".А може да говори само душата т. е. Бог, който я е излъчил. Следователно, окултният смисъл на това изкуство се състои в изображението на духовния живот. Но още по-ясно личи това значение на тъй наречените "пластически" изкуства в произведенията на окултната архитектура И тая, последнята, както музиката, се основава върху закона на небесната хармония, т. е. върху магията на числата. Архитектурата е музика, защото, като нея, разсчита върху съразмерностите и формите. Това никога досега - до откровенията на окултизма - нито се е знаело и практикувало, нито даже се е подозирало. Прелс в цитираното по- горе негово съчинение, Анатоли Луначарски в неговата студия: "Основите на позитивната естетика" и много други съвременни автори по предмета, обсъждат всестранно произхода, назначението, формите и стиловете на строителното изкуство от най-старо време до днес, но нито на едного от тях не е дошло на ума да потърси връзката между музиката и архитектурата. Тая мисъл за тех е била скрита.
към текста >>

42. 11. ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ

Така ми говореха за Учителя, за да ми обяснят, понеже аз вече бях чел окултна литература и бях много задълбочен, особено като прочетох "Древната мъдрост".
ВК: Надълго и широко? ПГ: Стамат също. ВК: Какви неща бяха Ви разправяли за Него? ПГ: Че Той е Божи пратеник. След това, че Той има възможност да вижда миналото, настоящето и бъдещето на човека, че е най-добрият познавач на света върху книгите на Свещеното Писание и че е един, който не изявява своята същност, но тя се изявява чрез Словото, което държеше на народа. Така ми говореха за Учителя, за да ми обяснят, понеже аз вече бях чел окултна литература и бях много задълбочен, особено като прочетох "Древната мъдрост". Тя толкоз ми хареса, че ми обясни много въпроси от живота и си казах: колко това знание би било полезно, ако хората го знаят! Обаче то оставаше скрито, защото се казва „окултна литература". ВК: А разказваха ли Ви някакви случки с Учителя по това време от нашите приятели? Става въпрос за брат Стамат и за брат Боев, защото тогава Учителят е дал 91-ви псалом. Давал ли го е тогава и на Вас?
към текста >>

Обаче то оставаше скрито, защото се казва „окултна литература".
ВК: Какви неща бяха Ви разправяли за Него? ПГ: Че Той е Божи пратеник. След това, че Той има възможност да вижда миналото, настоящето и бъдещето на човека, че е най-добрият познавач на света върху книгите на Свещеното Писание и че е един, който не изявява своята същност, но тя се изявява чрез Словото, което държеше на народа. Така ми говореха за Учителя, за да ми обяснят, понеже аз вече бях чел окултна литература и бях много задълбочен, особено като прочетох "Древната мъдрост". Тя толкоз ми хареса, че ми обясни много въпроси от живота и си казах: колко това знание би било полезно, ако хората го знаят! Обаче то оставаше скрито, защото се казва „окултна литература". ВК: А разказваха ли Ви някакви случки с Учителя по това време от нашите приятели? Става въпрос за брат Стамат и за брат Боев, защото тогава Учителят е дал 91-ви псалом. Давал ли го е тогава и на Вас? ПГ: Виж какво, аз тогава нямах познание върху Словото на Учителя, за да им задавам въпроси и да ми обясняват. Те гледаха да събудят в мене любопитство и любов къмто окултната литература.
към текста >>

Те гледаха да събудят в мене любопитство и любов къмто окултната литература.
Обаче то оставаше скрито, защото се казва „окултна литература". ВК: А разказваха ли Ви някакви случки с Учителя по това време от нашите приятели? Става въпрос за брат Стамат и за брат Боев, защото тогава Учителят е дал 91-ви псалом. Давал ли го е тогава и на Вас? ПГ: Виж какво, аз тогава нямах познание върху Словото на Учителя, за да им задавам въпроси и да ми обясняват. Те гледаха да събудят в мене любопитство и любов къмто окултната литература. Тогава теософията беше на първо място, която се откриваше на учения свят. Около 1901 г. започнаха да издават и тук теософска литература и съзнанията на хората почнаха да се събуждат вече с Камил Фламарион, който в своята книга „Тайнственото" представя човека с неговата безсмъртна душа. Опитите, които прави той в Париж, в Лондон, в разните градове на Франция с прочути медиуми, обърнаха вниманието на целия свят, че няма смърт. И спиритизмът в това време беше като едно ново нещо в света.
към текста >>

започнаха да издават и тук теософска литература и съзнанията на хората почнаха да се събуждат вече с Камил Фламарион, който в своята книга „Тайнственото" представя човека с неговата безсмъртна душа.
Давал ли го е тогава и на Вас? ПГ: Виж какво, аз тогава нямах познание върху Словото на Учителя, за да им задавам въпроси и да ми обясняват. Те гледаха да събудят в мене любопитство и любов къмто окултната литература. Тогава теософията беше на първо място, която се откриваше на учения свят. Около 1901 г. започнаха да издават и тук теософска литература и съзнанията на хората почнаха да се събуждат вече с Камил Фламарион, който в своята книга „Тайнственото" представя човека с неговата безсмъртна душа. Опитите, които прави той в Париж, в Лондон, в разните градове на Франция с прочути медиуми, обърнаха вниманието на целия свят, че няма смърт. И спиритизмът в това време беше като едно ново нещо в света. Чрез опитите, които изнасяше Фламарион, в неговите протоколи се виждаше, че човекът е безсмъртно същество. ВК: Значи, първата дейност на Боян Боев и Георги Куртев - целят да събудят интерес към знанието за окултизма. Защото ние нямаме данни за дейността на Боев и на Куртев през времето на техните ранни години в Братството.
към текста >>

И аз Му обясних, че това са теософска литература.
Обикновено първата среща е много интересна. ПГ: То беше така: Той слезна, така, от горницата. Имаше и маса пред прозореца в градината, дето държи сказки, там, имаше маса и ми зададе тези въпроси: откъде ида, кой съм, какво съм, кой ме е пратил, откъде съм вземал адреса и т. н. Като Му обясних, Той каза: „Какво си си купил тука? " А пък те бяха загънати. И аз Му обясних, че това са теософска литература. „Ами кои книги точно? " Рекох: „Сега ги взех и не ги помня." И Учителят ги за изрежда: 1., 2., 3., 4., до 20., по списъка, и най отгоре: „О, купил си си и френология! " А пък всичко беше загънато така, че не се виждаше какво има вътре. А аз бях чел вече за ясновидство. И разбрах вече, че Учителят е ясновидец. Да.
към текста >>

43. 14. НА ДОБРО ПОЛЕ

От опознаването ни разбрах, че той е прочел цялата теософска литература, която я имаше по книжарниците, преведена на български език.
Ямбол, син на наш брат, Ради Дюлгеров. Наобядвахме се със сирене и хляб. Последва продължителен разговор за добро опознаване. Георги бе със средно образование. В цивилния си живот помагал на баща си, в работилницата, където шиели и продавали емении - обуща, дето турците ги носят. От опознаването ни разбрах, че той е прочел цялата теософска литература, която я имаше по книжарниците, преведена на български език. Имах много добър събеседник, добър познавач и събеседник по окултната литература. Всяка вечер до късно си беседвахме след вечерята. Аз имах грижата да готвя вечерното ядене. Нестроевата рота на моята войскова част - конете, обозът, се помещаваше в един турски двор. А старшията и аз заемахме една кръчма, широка и удобна за живеене.
към текста >>

Имах много добър събеседник, добър познавач и събеседник по окултната литература.
Наобядвахме се със сирене и хляб. Последва продължителен разговор за добро опознаване. Георги бе със средно образование. В цивилния си живот помагал на баща си, в работилницата, където шиели и продавали емении - обуща, дето турците ги носят. От опознаването ни разбрах, че той е прочел цялата теософска литература, която я имаше по книжарниците, преведена на български език. Имах много добър събеседник, добър познавач и събеседник по окултната литература. Всяка вечер до късно си беседвахме след вечерята. Аз имах грижата да готвя вечерното ядене. Нестроевата рота на моята войскова част - конете, обозът, се помещаваше в един турски двор. А старшията и аз заемахме една кръчма, широка и удобна за живеене. Моите коне, които ми повериха, бяха на брой 32.
към текста >>

44. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

До такава степен се бях отдал в четене окултната литература, че за мене светът не съществуваше.
Пита ме нещо голямата му дъщеря, която е женена за Аргиров - учител в Ковачевец, а отстрана стои Люба, седнала на стол и се облегнала на облегалото му и чете някой вестник, обаче уж го чете, а всъщност съзнанието й е концентрирано в разговора на кака й, която ми говореше нещо досежно моята женитба, че няма ли да се женя, и че имам ли избраница и т. н. А Люба, която много пъти сме се срещали и говорили за това-онова, и която е, поне за мен, според схващането ми, без любовник, неангажирана, и аз не й предложих досега, понеже и предното лято ме замоли да отида в Симеоново, до София, където тя бе учителка, та и аз да стана главен учител там, но не се съгласих, затова сега така предизвикателно не ме поглежда и гледа вестника, но гледам - усмивка привлекателна се е изразила на устните й, но си пасува. 8.II.1934 год., четвъртък Събудих се рано. Станах в леглото си и като в кино се повърнах надире и разгледах живота си. Картините се нижеха една след друга, от детинство, ергенство във Водица, войниклък, преди войниклъка ми - посещението на Кортеза във Водица, плача ми за духовното ожидане, за посвещение живота си на Бога, за служенето в църквата, за постъпването ми войник, за пробуждането ми в Пловдив, срещата ми с братя в Скопие, духовния жар, който се запали тогава и който стана причина да чета, да се самообразовам. До такава степен се бях отдал в четене окултната литература, че за мене светът не съществуваше. И аз се чудех най-наивно, как така хората не са узнали тая велика истина, която разкрива окултната наука, и която води до едно реално истинско разбиране на живота. Чудех се, че как духовенството не я е разбрало, та да учи хората на тая хубава, приятна, жива съживяваща истина - живото знание, знанието, за което Христос казва: „Аз съм живият хляб, аз съм живата вода", да отидем при Тоя, Който е бил и ще бъде. И това ми всеотдаване в тая насока, ме подтикна до такава степен, че Бог не ме остави, а по чуден начин извади от говедар в гората, работник в полето, да стана учител на малки и големи в селата, в които аз учителствувам. Сега ми трябва вече едно вътрешно стабилизиране, защото пердетата, които ми бяха турени, докато следвах гимназия, да се не увлека в момичета, които ме заобикаляха и търсеха начин да се сприятеляват, но аз ги отбягвах, като отшелник, сега тия пердета паднаха. Като учител, впоследствие пак се занизаха атаки, пак случаи на приятелки, които явно и сега открито, по интелигентному, ми заговориха за женитба и ми предлагаха ръката си под предлог, че ще станат вегетарианки и че ще се съгласят да водят чист живот, само и само да се съберем.
към текста >>

И аз се чудех най-наивно, как така хората не са узнали тая велика истина, която разкрива окултната наука, и която води до едно реално истинско разбиране на живота.
А Люба, която много пъти сме се срещали и говорили за това-онова, и която е, поне за мен, според схващането ми, без любовник, неангажирана, и аз не й предложих досега, понеже и предното лято ме замоли да отида в Симеоново, до София, където тя бе учителка, та и аз да стана главен учител там, но не се съгласих, затова сега така предизвикателно не ме поглежда и гледа вестника, но гледам - усмивка привлекателна се е изразила на устните й, но си пасува. 8.II.1934 год., четвъртък Събудих се рано. Станах в леглото си и като в кино се повърнах надире и разгледах живота си. Картините се нижеха една след друга, от детинство, ергенство във Водица, войниклък, преди войниклъка ми - посещението на Кортеза във Водица, плача ми за духовното ожидане, за посвещение живота си на Бога, за служенето в църквата, за постъпването ми войник, за пробуждането ми в Пловдив, срещата ми с братя в Скопие, духовния жар, който се запали тогава и който стана причина да чета, да се самообразовам. До такава степен се бях отдал в четене окултната литература, че за мене светът не съществуваше. И аз се чудех най-наивно, как така хората не са узнали тая велика истина, която разкрива окултната наука, и която води до едно реално истинско разбиране на живота. Чудех се, че как духовенството не я е разбрало, та да учи хората на тая хубава, приятна, жива съживяваща истина - живото знание, знанието, за което Христос казва: „Аз съм живият хляб, аз съм живата вода", да отидем при Тоя, Който е бил и ще бъде. И това ми всеотдаване в тая насока, ме подтикна до такава степен, че Бог не ме остави, а по чуден начин извади от говедар в гората, работник в полето, да стана учител на малки и големи в селата, в които аз учителствувам. Сега ми трябва вече едно вътрешно стабилизиране, защото пердетата, които ми бяха турени, докато следвах гимназия, да се не увлека в момичета, които ме заобикаляха и търсеха начин да се сприятеляват, но аз ги отбягвах, като отшелник, сега тия пердета паднаха. Като учител, впоследствие пак се занизаха атаки, пак случаи на приятелки, които явно и сега открито, по интелигентному, ми заговориха за женитба и ми предлагаха ръката си под предлог, че ще станат вегетарианки и че ще се съгласят да водят чист живот, само и само да се съберем. Но на всичко аз бях глух, или по-право - боях се като от огън, и че, държейки се в Христовите думи: „По-добре е за човека да си остане тъй, както си е", аз не исках женитба.
към текста >>

45. 1934 година

I. Един живот - една епоха. Мара Белчева

До такава степен се бях отдал в четене окултната литература, че за мене светът не съществуваше.
Пита ме нещо голямата му дъщеря, която е женена за Аргиров - учител в Ковачевец, а отстрана стои Люба, седнала на стол и се облегнала на облегалото му и чете някой вестник, обаче уж го чете, а всъщност съзнанието й е концентрирано в разговора на кака й, която ми говореше нещо досежно моята женитба, че няма ли да се женя, и че имам ли избраница и т. н. А Люба, която много пъти сме се срещали и говорили за това-онова, и която е, поне за мен, според схващането ми, без любовник, неангажирана, и аз не й предложих досега, понеже и предното лято ме замоли да отида в Симеоново, до София, където тя бе учителка, та и аз да стана главен учител там, но не се съгласих, затова сега така предизвикателно не ме поглежда и гледа вестника, но гледам - усмивка привлекателна се е изразила на устните й, но си пасува. 8.II.1934 год., четвъртък Събудих се рано. Станах в леглото си и като в кино се повърнах надире и разгледах живота си. Картините се нижеха една след друга, от детинство, ергенство във Водица, войниклък, преди войниклъка ми - посещението на Кортеза във Водица, плача ми за духовното ожидане, за посвещение живота си на Бога, за служенето в църквата, за постъпването ми войник, за пробуждането ми в Пловдив, срещата ми с братя в Скопие, духовния жар, който се запали тогава и който стана причина да чета, да се самообразовам. До такава степен се бях отдал в четене окултната литература, че за мене светът не съществуваше. И аз се чудех най-наивно, как така хората не са узнали тая велика истина, която разкрива окултната наука, и която води до едно реално истинско разбиране на живота. Чудех се, че как духовенството не я е разбрало, та да учи хората на тая хубава, приятна, жива съживяваща истина - живото знание, знанието, за което Христос казва: „Аз съм живият хляб, аз съм живата вода", да отидем при Тоя, Който е бил и ще бъде. И това ми всеотдаване в тая насока, ме подтикна до такава степен, че Бог не ме остави, а по чуден начин извади от говедар в гората, работник в полето, да стана учител на малки и големи в селата, в които аз учителствувам. Сега ми трябва вече едно вътрешно стабилизиране, защото пердетата, които ми бяха турени, докато следвах гимназия, да се не увлека в момичета, които ме заобикаляха и търсеха начин да се сприятеляват, но аз ги отбягвах, като отшелник, сега тия пердета паднаха. Като учител, впоследствие пак се занизаха атаки, пак случаи на приятелки, които явно и сега открито, по интелигентному, ми заговориха за женитба и ми предлагаха ръката си под предлог, че ще станат вегетарианки и че ще се съгласят да водят чист живот, само и само да се съберем.
към текста >>

И аз се чудех най-наивно, как така хората не са узнали тая велика истина, която разкрива окултната наука, и която води до едно реално истинско разбиране на живота.
А Люба, която много пъти сме се срещали и говорили за това-онова, и която е, поне за мен, според схващането ми, без любовник, неангажирана, и аз не й предложих досега, понеже и предното лято ме замоли да отида в Симеоново, до София, където тя бе учителка, та и аз да стана главен учител там, но не се съгласих, затова сега така предизвикателно не ме поглежда и гледа вестника, но гледам - усмивка привлекателна се е изразила на устните й, но си пасува. 8.II.1934 год., четвъртък Събудих се рано. Станах в леглото си и като в кино се повърнах надире и разгледах живота си. Картините се нижеха една след друга, от детинство, ергенство във Водица, войниклък, преди войниклъка ми - посещението на Кортеза във Водица, плача ми за духовното ожидане, за посвещение живота си на Бога, за служенето в църквата, за постъпването ми войник, за пробуждането ми в Пловдив, срещата ми с братя в Скопие, духовния жар, който се запали тогава и който стана причина да чета, да се самообразовам. До такава степен се бях отдал в четене окултната литература, че за мене светът не съществуваше. И аз се чудех най-наивно, как така хората не са узнали тая велика истина, която разкрива окултната наука, и която води до едно реално истинско разбиране на живота. Чудех се, че как духовенството не я е разбрало, та да учи хората на тая хубава, приятна, жива съживяваща истина - живото знание, знанието, за което Христос казва: „Аз съм живият хляб, аз съм живата вода", да отидем при Тоя, Който е бил и ще бъде. И това ми всеотдаване в тая насока, ме подтикна до такава степен, че Бог не ме остави, а по чуден начин извади от говедар в гората, работник в полето, да стана учител на малки и големи в селата, в които аз учителствувам. Сега ми трябва вече едно вътрешно стабилизиране, защото пердетата, които ми бяха турени, докато следвах гимназия, да се не увлека в момичета, които ме заобикаляха и търсеха начин да се сприятеляват, но аз ги отбягвах, като отшелник, сега тия пердета паднаха. Като учител, впоследствие пак се занизаха атаки, пак случаи на приятелки, които явно и сега открито, по интелигентному, ми заговориха за женитба и ми предлагаха ръката си под предлог, че ще станат вегетарианки и че ще се съгласят да водят чист живот, само и само да се съберем. Но на всичко аз бях глух, или по-право - боях се като от огън, и че, държейки се в Христовите думи: „По-добре е за човека да си остане тъй, както си е", аз не исках женитба.
към текста >>

46. 12. Учителят Дънов и Неговото учение

ТОМ 17

И за да я изрази, си служи с образи и символи из обикновения живот, литературата, из науката.
Бог - зародишът на духа, основите, върху които се гради животът, а Христос - Разумното Начало, което излиза от Единия Бог и насочва и съхранява всички живи същества." Или: „Бог, това са приятните мисли в нас." Или: „Вие търсите Бога на небето? - Той е с вас, когато страдате." Или: „Първото условие да заживее Бог с вас, това е смирението." Това, което прави впечатление, кога за пръв път се слушат беседите на Учителя Дънов, е тяхната разпокъсаност. Като че ли липсва всякаква връзка. Това е защото Той говори в образи и символи. Говори за една висша действителност, на която нашата видима е като едно отражение. И за да я изрази, си служи с образи и символи из обикновения живот, литературата, из науката. И само който дълго време Го е слушал или който има едно вродено чувство да схваща вътрешната, духовната страна на нещата, когато свикне с езика Му и символите Му, започва да разбира вътрешната връзка между отделните образи. Учителят Дънов е свършил в Америка медицина. Освен познанията Му по биология и естествените науки, от много примери, с които Той си служи в беседите си, бие на очи Неговата начетеност в художествената литература. Най-вече с големите майстори на словото от английската, руската, полската и българската литература. Познава добре световната история.
към текста >>

Освен познанията Му по биология и естествените науки, от много примери, с които Той си служи в беседите си, бие на очи Неговата начетеност в художествената литература.
Това е защото Той говори в образи и символи. Говори за една висша действителност, на която нашата видима е като едно отражение. И за да я изрази, си служи с образи и символи из обикновения живот, литературата, из науката. И само който дълго време Го е слушал или който има едно вродено чувство да схваща вътрешната, духовната страна на нещата, когато свикне с езика Му и символите Му, започва да разбира вътрешната връзка между отделните образи. Учителят Дънов е свършил в Америка медицина. Освен познанията Му по биология и естествените науки, от много примери, с които Той си служи в беседите си, бие на очи Неговата начетеност в художествената литература. Най-вече с големите майстори на словото от английската, руската, полската и българската литература. Познава добре световната история. Изучавал е всич- м големи философи на древността, на Средните векове и на нашето време. Владее висшата математика и астрономия. (На Изгрева има метеорологична станция, слънчев часовник, телескоп, дето както Той, тъй и Неговите ученици правят наблюдения.) Познава добре историята на музиката.
към текста >>

Най-вече с големите майстори на словото от английската, руската, полската и българската литература.
Говори за една висша действителност, на която нашата видима е като едно отражение. И за да я изрази, си служи с образи и символи из обикновения живот, литературата, из науката. И само който дълго време Го е слушал или който има едно вродено чувство да схваща вътрешната, духовната страна на нещата, когато свикне с езика Му и символите Му, започва да разбира вътрешната връзка между отделните образи. Учителят Дънов е свършил в Америка медицина. Освен познанията Му по биология и естествените науки, от много примери, с които Той си служи в беседите си, бие на очи Неговата начетеност в художествената литература. Най-вече с големите майстори на словото от английската, руската, полската и българската литература. Познава добре световната история. Изучавал е всич- м големи философи на древността, на Средните векове и на нашето време. Владее висшата математика и астрономия. (На Изгрева има метеорологична станция, слънчев часовник, телескоп, дето както Той, тъй и Неговите ученици правят наблюдения.) Познава добре историята на музиката. Сам е добър музикант и често свири на цигулка.
към текста >>

Да се обхване, да се постави в рамките на едно определение, или да се причисли към категориите на една класификация на окултната наука, е абсолютно невъзможно.
Също на испански, на френски, немски, есперанто, на японски и други. При Софийското братство има детско училище, ръководено по нов педагогически и природосъобразен метод. * Това, което се каза за учението на Учителя Дънов, е само една прашинка. То дава повече външния му образ и отношението му към религията, науката и живота с неговите форми. До самата му същност, обаче, едва ли се докосва. Да се обхване, да се постави в рамките на едно определение, или да се причисли към категориите на една класификация на окултната наука, е абсолютно невъзможно. Това е неизчерпаем рудник от мъдрост и животворно знание, отдето всеки според развитието си взема, което му е по воля. Това е неизчерпаем рудник от мъдрост, отдето може да черпи всеки, стига да не е движен в живота си от стимулите на грубата корист, бил той верующ или неверник, идеалист или материалист по мировъзрение, все едно - стига да е човек с честна мисъл. Когато Учителят Дънов говори, струва ти се, че Той е седнал до морето, гребе от него и налива в съдинките на Своите слушатели според големината им. И чувствуваш, че това обилие не може никога да се свърши. Мара Белчева --------------------- [1] Това е машинописен текст от Мара Белчева, който се разпространява повече от 60 години.
към текста >>

47. 6.10. Александър Кръстников

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Чел много теософска литература, задълбочил в окултната литература.
6.10. Александър Кръстников Той беше също пощенски чиновник в Бургас. Той бил също така увлечен от идеите и от делото на Учителя, но проявявал по-широки интереси. Чел много теософска литература, задълбочил в окултната литература. Възвисок, рус, с широко чело, увлечен в духовна работа, той не се оженвал. През времето около 1920 г. започва да редактира списанието „Витлеемска звезда", което намери доста широк пласимент всред нашата подготвена за духовна храна общественост. Точно тогава бяха в разцвет комунистическите, социалистическите, земеделските течения с подчертан социален елемент. „Витлеемска звезда" намери особено добър пласимент в селата около Хасково, Раковски (по-късно Димитровград), селата Крепост, Добрич, в самото Хасково.
към текста >>

48. 62. Михал Луканов. 62.2. Среща с окултизма на теософите и с Учителя Дънов

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

62.2. Среща с окултизма на теософите и с Учителя Дънов След тази случка аз се заинтересувах от окултната наука и започнах да чета окултна литература - теософски книги и беседи от Учителя.
62.2. Среща с окултизма на теософите и с Учителя Дънов След тази случка аз се заинтересувах от окултната наука и започнах да чета окултна литература - теософски книги и беседи от Учителя. Братът на жена ми беше ученик на Учителя и той ми ги даваше. Тогава търсих книгата „Прераждане" от Ани Безант. След едномесечно търсене я намерих. Вечерта я оставих на масата до леглото ми. Сутринта довършвах книгата „От другата страна на смъртта" от Ледбитер.
към текста >>

49. 8. Строежът на човека

ГЕОРГИ РАДЕВ

Много е било казано вече в окултната литература относно седморния състав на човека; но за да има пълнота, ние ще го прегледаме пак: 1. Рупа.
Всички тези процеси са очевидно последствията на действието от една причина, пригодна, за да ги произведе; да отказваме - това би било равносилно да твърдим явния абсурд, че нещо би могло да стане от нищо, и законът на логиката ни показва, че една физична причина произвежда един физичен ефект, едно живо тяло може да се произведе само от една жива сила, един умствен организъм - от едно разумно същество. Дали физическото тяло е еволюирало от по - долното животинско царство, и дали известни животни са резултат на едно извращение и понижение на човешката природа, не ни занимава засега. Онова, което знаем е, че никакъв живот, нито пък разум биха могли да се проявят в една форма, ако тези сили не се съдържат в нея; и ние знаем, така също че не би могъл да се създаде живот чрез смърт, нито пък да се създаде някакъв разум от онова, което няма разум. Но, ако популярната наука очевидно не знае нищо относно произхода на проявата на живота, нищо от онова, което смътно се нарича „душа” нищо относно естеството и произхода на ума (чиито функции се изискват, за да даде възможност на мозъка да изследва подобни неща), нищо относно духа и нищо относно висшето устройство на човека, чийто вънкашен израз и символ е физичното му тяло, не би било неуместно да се отнесем към други източници за сведение и да чуем, какво са учили древните мъдреци досежно принципите, които обясняват устройството на човека. Древните индийски мъдреци сравняваха човека с едно водно лале, което расте във водата (света), чиито корени извличат своята хранителност от земята (материално естество), като издига главата си към светлината (духовното царство), от което приема силата да развива заложбите си, които се таят в неговото устройство. Много е било казано вече в окултната литература относно седморния състав на човека; но за да има пълнота, ние ще го прегледаме пак: 1. Рупа. Физичното тяло, обвивката на всички други „принципи” през живота. 2. Прана. Живот или жизненият принцип. 3. Линга Шарира. Етерният образ или дубликат на физическото тяло „призрачното тяло”. 4.
към текста >>

50. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА V.

Влад Пашов

Според окултната наука, в нашата слънчева система има 12 планети, освен Слънцето и нашата Луна, а и всяка планета си има луни, някои по две и повече.
На основание на този вътрешен план, принципите са групирани и образуват цяла система, която се проявява като жив организъм и който е прототип, първообраз, на всяка организация и система. Душа на тази мирова система е Безграничния Космичен Дух. Такава система от принципи представя от себе си всяка една слънчева система. Такава система от принципи представя и цялата вселена, цялото безгранично Битие. Такава система от принципи представя и нашата слънчева система, с център Слънцето. Според окултната наука, в нашата слънчева система има 12 планети, освен Слънцето и нашата Луна, а и всяка планета си има луни, някои по две и повече. Тези дванадесет планети са израз на дванадесетте творчески принципи, които участвуват в строежа и проявлението на нашата вселена. Центърът на тези дванадесет творчески принципи се намира на Слънцето, което е извор на всички творчески сили за цялата система. От гледището на окултната наука, както Слънцето, така и всяка планета поотделно, представя съсродоточие на разумни, високонапреднали същества, от различни йерархии, а това, което виждаме като физическа планета, е проявление на дейността на тези същества. Зад привидно статичните и закостенели форми, се намира вечна динамика. Тази динамичност на света и живота се предава през цялото космично пространство по законите на вибрациите и ритмуса.
към текста >>

От гледището на окултната наука, както Слънцето, така и всяка планета поотделно, представя съсродоточие на разумни, високонапреднали същества, от различни йерархии, а това, което виждаме като физическа планета, е проявление на дейността на тези същества.
Такава система от принципи представя и цялата вселена, цялото безгранично Битие. Такава система от принципи представя и нашата слънчева система, с център Слънцето. Според окултната наука, в нашата слънчева система има 12 планети, освен Слънцето и нашата Луна, а и всяка планета си има луни, някои по две и повече. Тези дванадесет планети са израз на дванадесетте творчески принципи, които участвуват в строежа и проявлението на нашата вселена. Центърът на тези дванадесет творчески принципи се намира на Слънцето, което е извор на всички творчески сили за цялата система. От гледището на окултната наука, както Слънцето, така и всяка планета поотделно, представя съсродоточие на разумни, високонапреднали същества, от различни йерархии, а това, което виждаме като физическа планета, е проявление на дейността на тези същества. Зад привидно статичните и закостенели форми, се намира вечна динамика. Тази динамичност на света и живота се предава през цялото космично пространство по законите на вибрациите и ритмуса. Тъй както, като хвърлим един камък в тихите води на някое езеро, вълнообразното движение, предизвикано от падането на камъка, се предава все по-нашироко и нашироко, докато се изгуби от нашия поглед, така и деятелността на разумните същества на всяка планета се предава на цялата система. И всички форми се развиват именно под въздействието на тези сложно преплетени силови отношения. Всяка планета, бих казал, представя специфичен импулс на Слънцето и като така всяка планета е нещо специфично, специфичен тон във величествената симфония на слънчевата система.
към текста >>

Според окултната наука истината е по-друга.
Масата му е 750 пъти по-голяма от масата на всички планети от неговата система, взети заедно. Гъстотата му е 1.4 пъти по-малка от тая на водата. Луната има най-голяма гъстота и за 28 дена прави пълна обиколка около Земята. Тя е, както казват, най-капризното небесно тяло в нашата система и има около 60 движения. На нея съвременната астрономия приписва приливите и отливите на моретата и океаните, и колебанията на Земята в движението и по орбитата. Според окултната наука истината е по-друга. Както казах, планетите се движат по елипси в един от фокусите, на които се намира Слънцето, Когато планетите са най-близко до Слънцето казва се, че са в перихелий, а когато са най-отдалечени, казва се афепий. Сега след тези кратки астрономически сведения ще изложа накратко характера на планетните течения, които са свързани с тези планети и действат като сили в аурата на Земята и в съзнанието на човека. * * * Казах, че всяка планета е един силов център, превърнат в специфично магнетично поле под действието на положителната слънчева енергия. Всяка планета е силов център със специфична функция в космоса, и в зависимост от тази си функция, поглъща и съответната енергия от Слънцето, която асимилира и трансформира, приспособявайки я към своето естество, придавайки и собствените си качества и свойства. Всяка планета поглъща онзи лъч от спектъра на Слънцето, от който самата тя е направена.
към текста >>

Има отношение към конкретния, обективния ум, речта, образованието, събранията, писмеността, книгите, писмата, писателите, секретарите, учителите, издателите, ораторите, книжарите, пътуващите търговски агенти и пр, С една дума предразполага към професии, свързани с интелектуалната дейност и предразполага към литература и наука.
В природата представя принципа на виждането и познанието. В мозъка управлява центровете за мярка, число, форма, пространство, тен и пр. И всички идеи за сравнение се дължат на Меркурий. Меркурий е въздушен, умствен, нервен, променлив, колеблив, приспособяващ се, сух и студен. В организма управлява мозъка, нервната система, езика, устата, ръцете. Има отношение към конкретния, обективния ум, речта, образованието, събранията, писмеността, книгите, писмата, писателите, секретарите, учителите, издателите, ораторите, книжарите, пътуващите търговски агенти и пр, С една дума предразполага към професии, свързани с интелектуалната дейност и предразполага към литература и наука. Той се счита като планета на знанието и определя умствените способности на човека. Самото му естество е такова, че възприема естеството на планетата, с която е в най-близък аспект. Наречен е от древните, „посланик на боговете”, защото възприема и предава влиянието на планетите с които е свързан - ако не образува аспекти, ще отрази природата на знака, който заема. Така, поставен в огнени знаци, той прави мисленето остро, бързо. Във въздушните знаци Везни и Водолей придава идеал истинност и художественост, а в Близнаците придава проницателност.
към текста >>

В окултната наука го наричат още Ариман, название, вземано от персийските мистерии, и което има същите качества.
Косата указва на идеята, че всички неща, които попаднат под влиянието му, попадат под разрушение. Нещата като растат и се разрушават, тези процеси се извършват във време и пространство - а те са под властта на Сатурна. Това е кръгът, който Сатурн държи. Сатурн е планета на съдбата, на кармата. В Библията е символизирай от Сатаната, Изкусителят, „голямото зло”, както го наричат в астрологията. В окултната наука го наричат още Ариман, название, вземано от персийските мистерии, и което има същите качества. Казват, че той е, който ни дава лъжлива представа за всички неща и не ни позволява да видим истинската форма на нещата. Понятията голямо и малко зло, дявол, сатана, Ариман, са чисто езотерически и крият в себе си съвсем друг смисъл от този, който е общоизвестен. Ето един малък намек от Учителя за това: „Дяволът е един от главните членове на изпитната комисия, пред която се явяват всички хора. Помнете, че всеки момент и вие се намирате пред тази изпитна комисия. Следователно, не говорете лошо по адрес на дявола.
към текста >>

В окултната наука Сатурн символизира „пазача на прага”, който не пропуска никой да влезе във висшите светове, докато не е подготвен.
Зимата е също под влиянието на Сатурна. Отровите в света се дължат на Сатурн и Марс. Всичко, каквото попадне под Сатурна, той го прекарва през най-големи противоречия. Но ако човек иска да стане човек в пълния смисъл на думата, той трябва да мине през ретортите на Сатурна, за да се научи на търпение, да придобие твърдост и издържливост, и да се научи да мисли, и да се вслушва в своя вътрешен глас. Това не може да се постигне без Сатурна. В окултната наука Сатурн символизира „пазача на прага”, който не пропуска никой да влезе във висшите светове, докато не е подготвен. Докато човек не е подчинил на висшето, Божественото в себе си, всички планетни сили, които действат вътре в орбитата на Сатурна и които обуславят развитието на личността, човек на може да мине по-нагоре. Т. е. докато човек не надмогне своята личност, т. е. докато не мине през всички изпитания и противоречия, докато не изпие до дъно горчивата чаша, той не може да мине зад орбитата на Сатурна, не може да мине през „пазача на прага”, не може да влезе във висшия живот, Сатурн е последната от седемте планети, в които са локализирани седемте творчески течения. Зад него вече се намират Уран, Нептун и Плутон, които имат отношение към висшия живот.
към текста >>

51. Влад Пашов ЧАСТ IІІ Космическият и Земният човек.1. Произход и развитие на човека според окултната наука

1. Произход и развитие на човека според окултната наука 1.
1. Произход и развитие на човека според окултната наука 1. „В първоначалният език, езикът на девствения Божествен Дух, най-възвишеният в йерархията на ангелите, Бог е дал на човека друго име. Това е станало в съвета на боговете, под председателството на Господа Исуса Христа, наречен Спасител на човечеството. Този съвет се е занимавал със създаването на човека и определяне на името му. Това име „човек” е крив превод, но ние ще се задоволим с него. Под „човек” в този смисъл разбираме същество, което мисли.
към текста >>

В теософската литература се говори за седемте обвивки на човешкото тяло, а за трите неизменни тела само се загатва.
Низходящата посока на мисълта действува за създаването на човешката личност и човешкото тяло със седемте му обвивки. Източните и западните школи се различават по класификацията на тези обвивки. Обаче, тези класификации се отнасят само до външната страна на това учение. По същина и двете школи нямат никакво вътрешно различие. Според вътрешния смисъл на Христовото учение, човек има три неизменни тела и седем обвивки. В теософската литература се говори за седемте обвивки на човешкото тяло, а за трите неизменни тела само се загатва. Там наричат обвивките тела, но те не са тела. По-подходящо име за тях е обвивка, а не тяло. По отношение на Реалността човешкият свят е преходен, а еволюцията в света е Божествен процес. От Божествено гледище стремежът на човешкия дух е да добие трите неизменни тела. Тази идея е толкова обширна и необятна, че и гениалните хора, великите умове на науката и окултизма не могат да я разберат напълно. 2.
към текста >>

Според окултната наука нито научното схващане за произхода и развитието на човека е вярно, нито пък схващането на религиозните хора е вярно.
То е минало през три епохи. 4. Първата епоха датира от създаването на човека по образ и подобие на Бога. Този човек и до днес още живее в рай.Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст, и за непослушание, изгонен от рая. Третата епоха е епохата на сегашното човечество, когато човек се доби вън от рая". Учителят Човек, както го познаваме днес, е плод на една дълга еволюция и има зад себе си една дълга история, която е непозната нито на съвременните учени хора, нито на религиозните хора. Според окултната наука нито научното схващане за произхода и развитието на човека е вярно, нито пък схващането на религиозните хора е вярно. И в двете схващания има принципиално нещо вярно, но само принципиално, а не и фактически. Вярното в научното схващане е, че човек се развива, но не е вярно, че човек е произлязъл от една клетка, която се е самозародила някъде в моретата на първите епохи на Земята. Вярното в схващането на религиозните хора е, че човек е създаден от Бога, но истината е, че той е създаден от Бога съвършен, но в Божествения свят с духовно тяло, а не с това физическо тяло. Това физическо тяло е от по-късен произход и в следващото изложение ще кажа нещо за него. Казано е в Писанието: „И създаде Бог човека по образ и подобие свое”.
към текста >>

Според окултната наука човек е създаден в Божествения свят като дух, съвършен, облечен в безсмъртно духовно тяло, с което е живял между възвишените същества на космоса.
Това е първият човек, създаден в Божествения свят по образ на Божествената Любов и по подобие на Божествената Мъдрост. В него Любовта и Мъдростта са вложили Истината и Доброто като вътрешни сили, които да го направят самостоятелна единица в света. А после се казва в Писанието, че Бог направил човека от пръст. Това е вторият Адам, направен от пръст. Това е епохата, когато се създаде физическото тяло на човека след грехопадението. Според окултната наука човек е създаден в Божествения свят като дух, съвършен, облечен в безсмъртно духовно тяло, с което е живял между възвишените същества на космоса. Тогава той е живял в света на свръхсъзнанието, като имал в себе си съзнание като отделно същество, но все пак се е чувствал като част, като орган на Божественото съзнание. Това е било преди и в Сатурновия период. Но този Божествен човек е трябвало постепенно да слиза от Божествения свят към по- долните полета на битието, за да се облече в по-груби дрехи, да придобие известни богатства, да развие известни сили, които са били вложени в него в потенциално състояние. Той е като един царски син, който тръгва на едно дълго и мъчително пътешествие, да проучи света, който Бог, неговият баща е създал за него, и за неговите братя - по-напредналите същества. Процесът на слизането на човека от висшите Божествени светове към по-долните светове е наречен инволюция или обличане на духа във все по-гъста материя.
към текста >>

Казано на езика на окултната наука, етерното и астралното тяло в човека са в постоянна борба.
Това отклонение било необходимо, за да се индивидуализира човек. Обаче в това индивидуализиране той се е заблудил и помислил, че може да бъде самостоятелен и да живее съвършено само. В резултат на това той вижда, че неговото тяло се съвършено разрушава. Тъй, щото в живота на човека се забелязва една постоянна борба, която се съсредоточава между съзнанието и самосъзнанието от една страна, и подсъзнанието и свръхсъзнанието от друга страна, т. е. низшият и висшият живот, животинският и Божественият живот в човека са в постоянна борба. Казано на езика на окултната наука, етерното и астралното тяло в човека са в постоянна борба. Етерното тяло съгражда човешкия организъм, а астралното тяло, което е носител на страстите и инстинктите, постоянно го разрушава. Според закона на самосъзнанието всеки човек има мисия в света, малка или голяма, която ще извърши, но трябва да чака момента на своето проявление”. Слизайки от възвишените Божествени светове, човек постепенно преминава от по-рядка към по-гъста среда. В процеса на това слизане, под влиянието на известно налягане, упражнявано от възвишените същества, или както казва още Учителят, под налягането на Божествената Мъдрост, материята на Земята, както и на човешкото тяло постепенно се сгъстява, като преминава от по- рядко в по-гъсто състояние, докато се стигне до грубата физическа материя. Дълга е историята на човека, на неговото преминаване и слизане през Сатурновия, Слънчевия и Лунния периоди, докато се отзове в Земния период, в най-гъстата материя.
към текста >>

Учителят казва следното по този въпрос: „Окултната наука поддържа, че маймуните са произлезли от човека, а не човек от маймуните.
Както видяхме оформяването на човешкото тяло е станало постепенно в етерното тяло, което постепенно преминава в огнено, въздушно, после течно и най-после постепенно се втвърдява. Това втвърдяване не е станало във всички човешки тела едновременно и от това произлизат различните човешки раси. Тези групи човешки тела, в които втвърдяването е станало из един път, са спрели своето развитие, защото развитието, в случая, е въплътяването на етерното тяло във физическата материя. Но когато тази материя е вече затвърдила, това не можело да стане. От тези преждевременно затвърдели тела произлизат днешните маймуни. Учителят казва следното по този въпрос: „Окултната наука поддържа, че маймуните са произлезли от човека, а не човек от маймуните. Маймуните, това са недоразвити хора. Тъй седи въпросът. Днес има застой в тяхната еволюция, но те ще се развият в бъдеще, когато настъпят по- благоприятни условия за това”. Имало е други групи човешки тела, у които костната система се е втвърдила преждевременно и най-напред, и е добила надмощие в организма. Потомци на тези тела са червенокожите вАмерика.
към текста >>

52. Влад Пашов 4. Животът след смъртта на физическото тяло 2. Преминаване през планетните сфери

За преминаване на душите през планетните сфери малко е писано, говорено в окултната литература.
В този говор той различава гласа на Бога, който му говори и му дава наставления, за да може да използува опитностите на своя току-що завършен земен живот, Най-после постепенно проблясва светлина в съзнанието му и човек почва да различава образа на възвишените същества около себе си, от които идваха мислите, които виждаше и Словото, което чуваше. Всичко това става няколко деня след смъртта. След това човек е вече готов да поеме пътя през планетните сфери. Учителят казва: След като напусне тялото, човешкото същество преминава през планетните сфери. Това преминаване през планетните сфери египтяните са го наричали странствуване на душите или трансмигриране. За преминаване на душите през планетните сфери малко е писано, говорено в окултната литература. То е едно учение на древноегипетската окултна наука. Учителят само споменава за него, което значи, че го признава за правилно учение, част от окултната наука. Щайнер може би единствен в съвременната окултна литература говори малко по-подробно по този въпрос и то една година преди заминаването си. Следващото изложение на този въпрос в основната линия съм взел от него, попълнено с някои мисли от Учителя. Обикновено е прието да се мисли, че онзи свят е едно състояние и се намира тук, прониква физическия свят.
към текста >>

Учителят само споменава за него, което значи, че го признава за правилно учение, част от окултната наука.
След това човек е вече готов да поеме пътя през планетните сфери. Учителят казва: След като напусне тялото, човешкото същество преминава през планетните сфери. Това преминаване през планетните сфери египтяните са го наричали странствуване на душите или трансмигриране. За преминаване на душите през планетните сфери малко е писано, говорено в окултната литература. То е едно учение на древноегипетската окултна наука. Учителят само споменава за него, което значи, че го признава за правилно учение, част от окултната наука. Щайнер може би единствен в съвременната окултна литература говори малко по-подробно по този въпрос и то една година преди заминаването си. Следващото изложение на този въпрос в основната линия съм взел от него, попълнено с някои мисли от Учителя. Обикновено е прието да се мисли, че онзи свят е едно състояние и се намира тук, прониква физическия свят. Това е вярно, но Учителят казва още: Невидимият свят не е само едно състояние, но е и едно място. И казва още, невидимият свят има своя физическа страна, както и физическият свят има своя духовна страна.
към текста >>

Щайнер може би единствен в съвременната окултна литература говори малко по-подробно по този въпрос и то една година преди заминаването си.
Учителят казва: След като напусне тялото, човешкото същество преминава през планетните сфери. Това преминаване през планетните сфери египтяните са го наричали странствуване на душите или трансмигриране. За преминаване на душите през планетните сфери малко е писано, говорено в окултната литература. То е едно учение на древноегипетската окултна наука. Учителят само споменава за него, което значи, че го признава за правилно учение, част от окултната наука. Щайнер може би единствен в съвременната окултна литература говори малко по-подробно по този въпрос и то една година преди заминаването си. Следващото изложение на този въпрос в основната линия съм взел от него, попълнено с някои мисли от Учителя. Обикновено е прието да се мисли, че онзи свят е едно състояние и се намира тук, прониква физическия свят. Това е вярно, но Учителят казва още: Невидимият свят не е само едно състояние, но е и едно място. И казва още, невидимият свят има своя физическа страна, както и физическият свят има своя духовна страна. И като говори за физическата страна на духовния свят, той казва, че тя се простира в сферата на планетите, а физическата страна на Божествения свят е в Слънцето.
към текста >>

За окултната наука планетите и звездите не са само това, което ние виждаме с нашите очи.
Те като ни срещнат в пространството, веднага ще запитат: Този невежа къде го водите? Назад към Земята! Те ще се препречат на пътя ви, за да ви изпитат смели ли сте, защото небето презира страхливите хора”. Затова Учителят казва: „Хората живеят във времето, а духовете живеят в пространството”. Сега да се върнем към въпроса за преминаването надушите през планетните сфери. За окултната наука планетите и звездите не са само това, което ние виждаме с нашите очи. Всеки посветен вижда на мястото, където ние виждаме планетите и звездите цяло общество от възвишени духовни същества, поставени в недрата на духовната вселена и заемат точно мястото, където сенамират физическите планети. С други думи казано: зад тези физически планети и звезди, съществуват духовни такива, които се обитават от възвишените духовни същества. Учителят казва, че има три вида слънчеви системи, три вида вселени: физически, духовни и Божествени. Ето буквално неговите думи: „Според нас има три вида слънчеви системи. Първите, които са органи на цели звездни вселени, образуват материалния, физическия свят, изтъкан от най- грубата материя, макар в различните планети и слънца на различна степен.
към текста >>

Окултната наука разделя земния живот на човека на периоди от по 7 години приблизително, като всеки един период се намира под влиянието на една от планетните сфери, което значи, че в течение на тези периоди, силите на тази планетна сфера са най-активни и доминиращи в живота на човека.
Както в сферата на Меркурий са пречистени човешките мисли, които пораждат различните болести, така в сферата на Венера се пречистват човешките чувства, които са основа на различните отношения и връзки. Всяко чувство е особен род енергия, включена в човешкото същество. Началствата, Духовете на Венера, извличат всичко отрицателно и неправилно проявени чувства като енергии и материя, и ги изхвърлят в космичното пространство, където тези енергии се трансформират. Казах по-рано, че когато човек преминава през Лунната сфера, той преживява отново земния си живот в течение на една трета време от земния живот. И че това преживяване на изтеклия земен живот почва от момента на смъртта до момента на раждането. Окултната наука разделя земния живот на човека на периоди от по 7 години приблизително, като всеки един период се намира под влиянието на една от планетните сфери, което значи, че в течение на тези периоди, силите на тази планетна сфера са най-активни и доминиращи в живота на човека. Така животът на човека от раждането до седмата година, когато се сменят зъбите, е под влиянието на Луната. От 7-ма до 14-та година е под влияние на Меркурий, когато в човека се пробужда ума и тогава децата са най- активни. От 14-та до 21-та година живота е под влияние на Венера. Тогаз е пубертетът и човек преживява физическата любов. Периодът от 21 ÷ 42 година е под влиянието на Слънцето, когато човек е вече възмъжал и е в силата си.
към текста >>

Това е една детска представа за Слънцето от гледището на окултната наука.
Във втория период от 7 ÷ 14 година човек вижда да действуват силите на арахангелите, които събуждат човешкия ум и същевременно нагласяват индивидуалната карма с народната карма. В третия период човек вижда действието на Началствата, които обитават сферата на Венера и нагласяват човешката карма във връзка с кармата на цялото човечество в дадена епоха. В четвъртия период човек преживява мистериите на Слънцето и влиза във връзка с властите, силите и господствата. Така и след като премине сферата на Венера и е пречистил в Cебe си всичко, което е преживял в областта на Любовта, да не остане нищо нечисто, нищо отрицателно и егоистично, така пречистен в трите предшествуващи сфери човек преминава в сферата на Слънцето. Съвременните учени казват, че Слънцето е горящо тяло, където горят газове, които дават светлина и топлина. Това е една детска представа за Слънцето от гледището на окултната наука. На Слънцето няма никакви пламъци, никакъв огън. Слънцето е в етерно състояние и на него действува една енергия, много по-мощна от огъня, казва Учителят. Там, където виждаме Слънцето, имаме една етерна сфера, в която живеят възвишените духовни същества — Власти, Сили и Господства. Само по краищата на това етерно пространство, което представя Слънцето, има нещо подобно на горящи газове, които образуват короната на Слънцето, но вътре в тази корона няма никакъв огън, там се намират трите йерархии Власти, Сили и Господства, След като човешкото същество премине през сферата на Венера, то навлиза в сферата на Сльнцетр навлиза в сферата на трите поменати йерархии. И когато човек преминава след смъртта онази епоха от живота, която се простира от 22 до 42-годишна възраст, той намира в нея в известен смисъл едно отражение на Слънчевото сияние.
към текста >>

53. Влад Пашов 6. Учителят, братството и школата

Дух на воин и душа на девойка

Тук се крие произходът на окултната медицина.
Всички те се взаимно допълват в работата си за развитието на човечеството. Всеки планетен дух е един лъч от Христовия дух, един лъч от бялата светлина, която е емблема на Христа — оттам и задачата и мисията на всяка школа е в зависимост от лъча, от който произхожда. Така има школи на Земята, които са под ръководството на планетния дух на Меркурий, който има жълтия цвят и тона „ми”. Те имат за задача да дадат методи за развитие на обективния ум и за изучаване на вътрешната страна на физическия свят. Те изучават скритите качества на всички физически неща - минерали, растения, животни, хора; изучават силите, които действат в тях, изучават още и тяхното лечебно действие. Тук се крие произходът на окултната медицина. Школите, които се намират под ръководството на планетния дух на Венера, имат за задача да развият естетичното чувство, затова под тяхното ръководство са се породили всички изкуства, които облагородяват човешкото сърце. Те изучават света от естетична гледна точка и на тях се дължи развитието на естетичното чувство в човечеството и изучаването на красотата и хармонията в природата и живота. Цветът на Венера е розов и ясносин и тон „сол”. Школите, които са под ръководството на планетния дух на Марс, помагат на развитието на техническия прогрес на човечеството и изучаването на природните сили и впрягането им в работа, в организиране и развитие на човешката воля като инструмент, чрез който човек работи със силите на природата. На тези школи се дължи механическото организиране на света, което е необходимо при известна степен на човешкото развитие.
към текста >>

В тази фаза ученикът се запознава творчески с въпросите на окултната наука и вижда какво се иска от него, затова тук той преценява силите и възможностите си.
В „Пътя на ученика” Учителят ги нарича: живот на старозаветните, новозаветните, праведните и учениците. Тези три вида живот обуславят трите степени или фази в развитието на ученика. В първата фаза ученикът изучава Надеждата, за да се справи със силите и енергиите на физическия живот. Тук той изучава силите на своето тяло и се учи да работи с тях. Чрез това той създава материални блага, с което поставя почва, върху която трябва да стъпи, за да работи по- нататък. В тази фаза ученикът се запознава творчески с въпросите на окултната наука и вижда какво се иска от него, затова тук той преценява силите и възможностите си. Тук ученикът работи, за да си създаде характер, да придобие известни морални качества, без които не може да върви напред в духовния живот. Първото нещо, което се иска в тази фаза, е да се обърне човек към Бога, т. е. да спре своето инволюционно слизане в материята, да се осъзнае като дете на Бога и да почне да се стреми към Него, да разбере, че без Бога животът е невъзможен. Тук ученикът развива Любовта си към Бога, учи се да практикува молитвата като метод за връзка. Тук той се учи да се моли.
към текста >>

Учи се да слуша гласа на безмълвието, както се казва в окултната литература, което е гласът на Бога, на Учителя, който отвътре му говори и ръководи.
Защото в тази фаза, ако моралното развитие не предшества умственото развитие, има опасност да се отклони в левия път. Затова той тук изучава закона на смаляването. В тази фаза ученикът постепенно ликвидира с кармата си, затова минава през големи външни и вътрешни страдания и често през физически болести, защото той трябва да изплати на всички, на които дължи, защото е пред прага на новораждането и влиза да живее със съзнанието си в един по-възвишен свят. В тази фаза ученикът, след като е научил закона за концентрацията и пълното самообладание, овладял мисълта, чувствата и действията си, той е достигнал до състояние да утихнат в неговото съзнание всички бури и вълнения и се стреми да долови в себе си гласа на Учителя и да следва неговото ръководство. Тук той се, учи да различава гласа на Учителя от многото други гласове, които му говорят. Учи се да слуша гласа на безмълвието, както се казва в окултната литература, което е гласът на Бога, на Учителя, който отвътре му говори и ръководи. В тази фаза ученикът трябва да се справи напълно със своите лични чувства, със своята личност и да е готов да пожертва личните си интереси, пред интересите на цялото, пред интересите на идеала. Постигнал това нещо, той е победил вече това, което в окултната наука се нарича първи пазач на прага към висшите светове. Така той достига до състоянието, което наричаме пробуждане на душата, т. е. добиване на будно съзнание във всичките светове, което може да предава на физическия мозък. Това се нарича в християнството Новораждане.
към текста >>

Постигнал това нещо, той е победил вече това, което в окултната наука се нарича първи пазач на прага към висшите светове.
В тази фаза ученикът постепенно ликвидира с кармата си, затова минава през големи външни и вътрешни страдания и често през физически болести, защото той трябва да изплати на всички, на които дължи, защото е пред прага на новораждането и влиза да живее със съзнанието си в един по-възвишен свят. В тази фаза ученикът, след като е научил закона за концентрацията и пълното самообладание, овладял мисълта, чувствата и действията си, той е достигнал до състояние да утихнат в неговото съзнание всички бури и вълнения и се стреми да долови в себе си гласа на Учителя и да следва неговото ръководство. Тук той се, учи да различава гласа на Учителя от многото други гласове, които му говорят. Учи се да слуша гласа на безмълвието, както се казва в окултната литература, което е гласът на Бога, на Учителя, който отвътре му говори и ръководи. В тази фаза ученикът трябва да се справи напълно със своите лични чувства, със своята личност и да е готов да пожертва личните си интереси, пред интересите на цялото, пред интересите на идеала. Постигнал това нещо, той е победил вече това, което в окултната наука се нарича първи пазач на прага към висшите светове. Така той достига до състоянието, което наричаме пробуждане на душата, т. е. добиване на будно съзнание във всичките светове, което може да предава на физическия мозък. Това се нарича в християнството Новораждане. Тук човек вече не принадлежи на себе си, но на човечеството. С новораждането ученикът влиза в третата фаза, фазата на истинското ученичество, като е станал вече съзнателен в духовния свят и пренася тази будност във физическото си тяло.
към текста >>

54. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

Като гимназист е имал голям интерес освен към класическите и модерни езици, които усвоява превъзходно, още и към литературата и изящните изкуства, предимно музиката.
И все пак, той живееше със свои вътрешни норми, които, макар често да влизаха в противоречие с нормите на света и другите хора, му даваха типичен облик и още по-типичен живот. Основно и гимназиално образование той доби в родния си град Пловдив. Разправят, че като гимназист бил един от първите ученици. Ходел на училище без книги. В джоба си носел една тетрадка, където вземал стенографски бележки. Като гимназист е имал голям интерес освен към класическите и модерни езици, които усвоява превъзходно, още и към литературата и изящните изкуства, предимно музиката. Тогава още се запознава с окултизма и новото учение, на които остава верен и достоен работник до последния час на своя земен живот. В София през 1919 г. записва първоначално химия, а след първия семестър се прехвърля да следва математика, която завършва през 1924 ÷ 25 г. След това записва и физика, без да вземе изпитите. Като студент той бива един от първите.
към текста >>

Тази малка книжка е рядко ценна и може би единствена по рода си в световната литература.
По-сетнетой преведен издаде на свои разноски три от най-хубавите книги на Бо Ин Ра – „Книга за Живия Бог”, „Книга за човека” и „Книга за Отвъдния свят”. Към преводите, които даде, трябва да се отбележи още като голямо дело и преводът на големия окултен роман от видния английски писател Булвер-Литон – „Занони”. Първата премия, която сп. „Житно зърно” даде на своите читатели, бе книгата от А. Осборн-Ийвс – „Лекуване чрез цветните лъчи”. Тази малка книжка е рядко ценна и може би единствена по рода си в световната литература. Жорж има щастливата идея да прибави към края една глава върху символиката на цветните лъчи от Учителя. Тази глава представя също така събрани от беседите мисли по този въпрос и подредени изящно. Една втора премия, която сп. „Житно зърно” даде, това бе собствената книга на Георги Радев „Лица и души”. Това са редица характерологични картини и паралелизации на известни големи световни личности.
към текста >>

Ценна и полезна за окултната книжнина в България бе тя.
Последната му преводна работа бе съветската графология от Инсаров, която е под печат. Не може да се обгърне всичката литературно-преводаческа работа на Г. Радев. Освен споменатото, сигурно има още доста направено от него, което се намира по разни вестници и списания (предимно окултни) в страната и в чужбина. Като се има предвид колко голяма работа е това, сам да преведеш, напишеш и издадеш с всичките му финансови перипетии, коректорски главоболия и пр., ще се разбере какво грамадно дело е извършил Жорж в своята двадесетгодишна книжовна дейност. Голяма работа бе това! Ценна и полезна за окултната книжнина в България бе тя. * * * Приятелю наш, с позволението на твоя творчески дух изнесохме в сбити линии нещо от това, което ти извърши тук, на земята. Ти не се нуждаеш от това. Твоето дело не се нуждае от препоръки. То бе дело неръкотворно. Твоето дело бе част от Божественото дело в България.
към текста >>

Оттам и големият му интерес към изящната литература, музиката и изкуствата изобщо, дето той се чувствуваше също у дома си.
Изключителната острота на мисълта бе го напътила да избере за своя специалност една от най-трудните области на официалната наука - математиката. Но той бе работил доста и върху философските дисциплини, особено психологията. Едновременно с това, нашият приятел задълбава в окултните науки и успява да овладее между друго френологията и физиогномиката, хирологията и графологията, кабалата и астрологията по начин, който му бе дал възможност да изработи свои мнения по ред въпроси. Друга особеност на Жоржовия умствен апарат беше неговият естетичен характер. Като малцина, нашият другар умееше да даде и на най-отвлечената проблема пластична, художествена форма. Оттам и големият му интерес към изящната литература, музиката и изкуствата изобщо, дето той се чувствуваше също у дома си. Разбира се, аз нямам претенцията с тия няколко щрихи да изчерпя неговата духовна физиономия. Аз исках само да набележа контурите на един щедро надарен човек, който бе успял да се справи с редица области както на официалната наука, така и на тайното познание, който умееше със сръчността на артист да ги доведе в хармонично отношение и бе поел пътя към идеала на всеки истински окултист - синтезата между наука и философия, религия и изкуство. Жорж не се ограничи обаче само да работи върху себе си. Той направи не малк” от Сефариал, „Хирология” от Вреде, „Четене на характера” от Дюрвил, „Занони” от Б. Питон, една трилогия от Бо Ин Ра, биографиите на Русо и Ганди от Р.
към текста >>

Серията му „Планетни сфери” представлява току-речи най-пластичното изложение на планетарната типология, което съм срещал в астрологичната литература.
Тая работа, дори и без оглед на идейното е богатство, осигурява на Г. Радев едно от първите места между българските есеисти. В „Житно зърно” той завеждаше и няколко по-дълги работи, между друго и един курс по графология. Ако бе успял да го завърши, ние щяхме сега да притежаваме, може би, едно от най- хубавите съчинения върху тая област. С цикъла „Жената в Евангелието” той създаде не само една галерия от класически образи, но даде и пример заедно по-задълбочено тълкуване на Новия Завет. Серията му „Планетни сфери” представлява току-речи най-пластичното изложение на планетарната типология, което съм срещал в астрологичната литература. В последно време нашият другар бе започнал един нов цикъл според една класификация от Учителя, именно „Животът на старозаветните, новозаветните, праведните и ученика”. За жалост обаче той не можа да продължи тоя труд, който обещаваше да се развие в монументални размери. В „Житно зърно” Жорж бе разработил освен това редица притчи и приказки от Учителя, които са истински бисери както по съдържание, така и по форма. Пак в „Житно зърно” той направи опит да систематизира материали из беседите, отнасящи се до някои основни принципи на новия мироглед. Известно е, че тия статии впоследствие бидоха събрани и издадени под заглавие „Учителят говори”.
към текста >>

Окултната наука твърди, че в него се отразява мъничката вселена на човека с всички промени, които стават в нея - от мига на раждането до последно издихание.
Днес за днес съществува особна наука за окото. По цвета и белезите на ириса - резчици, петна - се прослеждат болезнените състояния на организма, органите, които са засегнати и т. н. Ще рече, окото се явява един от най-верните диагностични апарати. И това не са голословни твърдения, а факти, които могат да се наблюдават и да се проверяват. Но в окото се отразяват не само физиологичните промени на организма. Окултната наука твърди, че в него се отразява мъничката вселена на човека с всички промени, които стават в нея - от мига на раждането до последно издихание. И не само окото на човека говори живия език на природата, а и целият му организъм. Френологията, физиогномията, Хиромантията, Графологията и сродните тям науки изучават този език във връзка с характера на човека. Те всички имат своята дълбока, вътрешна страна, която едничка може да ни разкрие невидимите връзки, които свързват организма на човека с целокупния организъм на живата природа. И ако някои от твърденията на тези науки ни се струват на пръв поглед странни и безосновни, то е, защото ние виждаме, така да се рече, само мънички отсечки от цялостните процеси, в които се развива животът на природата. За пример, на всеки, който не може да се откъсне от ограничените представи на сетивата, изпървом ще се стори нелепица учението на Астрологията за планетните влияния.
към текста >>

И както проницателното око на математика схваща вътрешния динамизъм на физичните процеси и ни дава едно по-друго откровение за света, от това на сетивата, така и законът на съответствията, който се покои на окултната хармония на числата, ни дава едно по-пълно и по- дълбоко откровение за вселената.
Но нашите сетива виждат само разкъсани едно от друго мънички сечения от единното... Странни или не, твърденията на поменатите окултни науки намират своето фактично оправдание. Данните, които те ни дават, подлежат на непрекъсната проверка. И макар, че нам са недостъпни засега, на това стъпало на развой, дълбоките основи на тия науки, за достигането на които са необходими висши способности, ние можем уверено да пристъпим към тяхното проучване на чисто опитна база и да се задоволим само с фактическа проверка. Ключ на тези науки е законът за съответствията. Научи ли се човек вещо да борави с него, природата ще му се разкрива все по-дълбоко и по-дълбоко, щом в него трепне свещеният трепет на благоговение пред нейната върховна разумност. И както проницателното око на математика схваща вътрешния динамизъм на физичните процеси и ни дава едно по-друго откровение за света, от това на сетивата, така и законът на съответствията, който се покои на окултната хармония на числата, ни дава едно по-пълно и по- дълбоко откровение за вселената. В неговата светлина всичко оживява и започва да говори - и отвесните бръчки между очите на онова чело, и сключените електрически настръхнали вежди на оня човек, и опърничавата коса на другия, и мекият, пластичен поглед на този. Лицето с всичките си линии и ъгли се превръща в жива геометрия и числата ни разкриват съотношения, които сами за себе си говорят... Тези науки тепърва започват да растат. Те са били някога едри клонести дървета, които сега са изчезнали, ала семената им са се опазили и днес никнат тук-таме в разработената почва на нечии мозъци. Те излизат из приказните одежди на мита и иносказакието и встъпват в нова фаза на развой. Наистина, езикът им звучи още странно за непривикналото ухо, мъчен е за проумяване и само хора с тънък ум, дълбока интуиция и богат вътрешен опит могат вещо да го разбират.
към текста >>

55. 2. Време на изучаването на астрология (Тодор Ковачев) Тема, зададена от Иван Антонов

Иван Антонов

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Окултната наука, по думите на Учителя, дава тая възможност на майките, стига техните мисли да са силно положителни и възходящи.
Това е така, защото всеки, който си легне да спи, се включва в природните енергии, протичащи през това време, като контакт на апарат към електрическа инсталация. След 12 часа сред нощ вече почти всички „контакти” са заети и който не е заспал до това време, няма вече възможност да се включи към така протичащата природна енергия. Затова трябва да чака времето около 4 часа сутринта, когато някои хора се събуждат, за да заеме тяхното място и да заспи. А ето сега един важен въпрос за майките. Можели майката да определи кога ще оздравее нейното болно дете? Окултната наука, по думите на Учителя, дава тая възможност на майките, стига техните мисли да са силно положителни и възходящи. „Ако някое дете се разболее в периода на празнене на Луната, то непременно ще оздравее. Ако се разболее през времето, когато Слънцето отива към южното полушарие, от 22 септември нататък, то непременно ще оздравее. Но и при тези благоприятни условия за оздравяване на детето, със своите отрицателни мисли майката може да усложни състоянието му и преждевременно да го изпрати на онзи свят.” А сега, нека да кажем няколко думи за момите и момците, които искат да станат майки и бащи. Учителят дава един важен закон, който всички майки и бащи би трябвало да имат предвид и да го спазват, ако искат да станат родители на добри, умни, красиви и здрави деца, на които да се радват и да възпитават правилно. „Ще ви дам един важен закон: когато двама души се свързват в името на любовта, връзката им трябва да става денем, на светлина - никога вечер.
към текста >>

Окултната наука дава ред математически формули, чрез които могат да се правят изчисления, да се определи в коя година, в кой месец, кой ден и кой час през деня ще дойдат благоприятни условия за всеки човек отделно.
Не е без значение по кое време ни е посетила някоя мисъл, по кое време сме извършили някоя постъпка, по кое време сме усетили някое чувство. Учителят казва: „Изучавайте произхода на своите мисли, чувства и постъпки, като отбелязвате минутата, часа и деня, и времето, когато те са се родили. Мисъл, родена през пролетта, има едни свойства, през лятото - други, през есента и зимата различни свойства от тия на първите два сезона.” Следователно различните времена дават различни условия за раждането на мисли, идеи, чувства и постъпки. Условията, от своя страна, могат да бъдат благоприятни или неблагоприятни за развитието натия мисли, идеи, чувствай постъпки. „Благоприятните условия идват периодически. Окултната наука дава ред математически формули, чрез които могат да се правят изчисления, да се определи в коя година, в кой месец, кой ден и кой час през деня ще дойдат благоприятни условия за всеки човек отделно. Тези условия ще се изразат във вид на възходяща енергия, с определена интензивност и бързина на движение. Тази енергия ще повдигне човека и ще му даде тласък нагоре. Това се определя от благоприятните съчетания на планетите.” Значи по всяко време съчетанията на планетите не е благоприятно за всеки вид дейност. Тогава, трябва да изучим кои съчетания на планетите са благоприятни за нашите начинания и кои не са благоприятни. Това знание може да ни даде науката астрология.
към текста >>

Тогаз казва на человека: Простри ръката си; и простря я, и стана здрава, като другата.” ПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА: 1.
Нашето желание е да внесем светлина при осъществяване на постъпките си, така че те да бъдат в хармония със законите в природата и да не излизат извън рамките на разумността, за да не изпаднем в положението на евреите, които догматично празнували съботата, изпълнявайки препоръката на Мойсей неразумно. Затова нека да си припомним думите на Христа по този повод: „И ето, имаше человек с изсъхнала ръка и за да го обвинят, попитаха го и казваха: Позволено ли е да цери някой в събота? И той им рече: Кой е онзи человек от вас, който, ако има една овца и тя падне съботен ден в яма, не ще я улови и извади. А колко е по-добър человек от овца! За то е дозволено да прави някой добро в съботен ден. Тогаз казва на человека: Простри ръката си; и простря я, и стана здрава, като другата.” ПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА: 1. Влияние на светлината и тъмнината; 2. Добри навици; 3. Езикът на Любовта 4. Силите на природата; 5. Ценното из книгата на Великия живот; 6.
към текста >>

56. 1.4 ЦИКЪЛ НА ПЛАНЕТИТЕ САТУРН - УРАН

ТОМ 19

Цикълът, който ни предстои да анализираме, е започнал през 1897 г.* Този съвпад, начало на цикъла хроникира едно важно събитие - през това време Учителят започва подготвителната работа за окултната школа, в тази година са се срещнали планетите Сатурн и Уран в знака Скорпион.
Цикълът Сатурн - Уран има трайност около 40 години, с един орбис от около 2 години. Под понятието цикъл в астросоциологията се разбира срещането на две планети в тяхното геоцентрично движение по Зодиака. Според астрологията, цикълът Сатурн - Уран играе голяма роля в обществения живот на народите. По своето естество планетата Сатурн има отношение към труда и всички административни функции, свързани с труда. Планетата Уран има отношение към империалистическата система; тя управлява големите капиталистически общности. Цикълът, който ни предстои да анализираме, е започнал през 1897 г.* Този съвпад, начало на цикъла хроникира едно важно събитие - през това време Учителят започва подготвителната работа за окултната школа, в тази година са се срещнали планетите Сатурн и Уран в знака Скорпион. Новият съвпад на тези две планети става през 1942 г. в знака Телец.† Не случайно, през този период планетата Сатурн е управител на хороскопа на българския народ, чийто асцендент е знака Козирог. Според законите на астросоциологията, аспектът „сьвпад” определя началото на едно ново обществено течение Този съвпад между Сатурн и Уран поставя основите на големи технико- икономически завоевания на човечеството. Тези завоевания достигат своя апогей при секстила, образуван между Сатурн и Уран през 1905 г. В този секстил има нещо особено характерно: Сатурн се намира в знака Риби, под който знак се разви християнството.
към текста >>

Новите еволютивни аспекти, следващи след опозицията Сатурн - Уран, създават подходящи условия за избухване на Втората световна война, чиито фази са богато описани в световната литература.
През този кризисен период, главният център на икономическия либерализъм се явяват САЩ. От длъжници на Европа (на която те дължаха над 20 мил. шв. франка) те се превръщат в главен кредитор на обеднелите от войната европейски велики държави. По това време настъпва период на финансова стагнация, на катастрофални икономически промени и на следващите ги социални конфликти и смущения. Тази обстановка упражни силен депресивен натиск върху цените на индустриалните и земеделски стоки. Новите еволютивни аспекти, следващи след опозицията Сатурн - Уран, създават подходящи условия за избухване на Втората световна война, чиито фази са богато описани в световната литература. В течение на новия съвпад между Сатурн и Уран, който се образува през 1942 г,, хитлеризмът напряга всичките си усилия да срази болшевизма в Русия. Този планетен цикъл се характеризира с борбата между двете системи: либерализма - тезата, и болшевизма - антитезата. Началото на втората половина на XX столетие отговаря циклично на годините 1929 ÷ 1930, когато се появяват първите ферменти на световната икономическа криза. Тази всеобща икономическа криза, 10 години по-късно създаде условия за избухването на Втората световна воина. В този антагонизъм между двата стопански фактора - трудът и капиталът, духовните общности, специално новият космичен мироглед, който Учителят донесе на човечеството, ще има Стр.
към текста >>

57. 8. ЗОДИАК

ТОМ 19

8. ЗОДИАК В литературата под думата Зодиак се разбира ред съзвездия, разположени в края на големия кръг на небесната сфера, по която се извършва видимото годишно движение на Слънцето.
8. ЗОДИАК В литературата под думата Зодиак се разбира ред съзвездия, разположени в края на големия кръг на небесната сфера, по която се извършва видимото годишно движение на Слънцето. Всъщност този кръг не е нищо друго, освен един пояс от съзвездия, върху които се отразява пътя на Земята в своята обиколка около Слънцето. Този пояс е разделен на дванадесет дяла - зодии, както ги наричат, и всеки обхващащ по 30° от крьга. На всеки дял е дадено име и съответен знак. Първият дял почва от пролетната равноденствена точка и носи името Овен - със съответния знак , следван от зодиите Телец или Бик със своя знак , Близнаци , Рак , Лъв , Дева , Везни , Скорпион , Стрелец , Козирог , Водолей , и последен - Риби . В наименованията на тези дялове ние виждаме, че имаме: един дял, носещ образа на механизъм, означен със знака Везни .
към текста >>

Учителят в своята беседа от 25 август 1926 год., озаглавена „Имената ви са записани", казва: „След всеки период от седем години в човека се започва една нова фаза, която окултната наука нарича развитие на едно ново тяло.
Символ на справедливостта. Влиянието на този дял създава и развива справедливостта у човека. Правилното и справедливо отношение към всичко, което ни заобикаля, законът за възмездието, законът за последствията от всяко деяние. С този принцип, с тези закони, всички същества от най-малките до най-големите трябва да се съобразяват. Да се отмени и оправи нещо в тази област, е нещо много трудно. Учителят в своята беседа от 25 август 1926 год., озаглавена „Имената ви са записани", казва: „След всеки период от седем години в човека се започва една нова фаза, която окултната наука нарича развитие на едно ново тяло. Такива тела има главно седем. В по- духовно развитите хора има още три, а в най-напредналите същества се развиват още две. Значи, в човека може да се развиват всичко дванадесет тела”. За създаването и развитието на тези дванадесет тела в човека, звездният мир със своите 12 категории силови полета е изиграл своята изключителна роля. Един ден съм на Изгрева е беседката, която имахме на полянката, където си правехме утринните гимнастически упражнения.
към текста >>

58. 1930 г-1940 г Из беседи, лекции и други

ТОМ 19

Поезия, философия, литература идат от Луната.
Юпитер е отзад на главата, а Сатурн - по-rope встрани - той е внесъл страха в света, за да тури ред и порядък: Марс е над ухото, а Венера - отзад на главата. Месечината е обиколката на челото отгоре. Луната е 50 пъти по-малка от Земята. Слънцето е вътре - от него излизат всички мисли. Луната е в умствения свят, тя е много студена. Поезия, философия, литература идат от Луната. Когато хората се научили да льжат. Луната спряла да се върти, за да не се опорочи. Тя развива въображението и е майка на Земята, според окултната наука. Жителите и пращат сами светлина на неосветената страна. Хората ги изпъдиха от рая - от месечината.
към текста >>

Тя развива въображението и е майка на Земята, според окултната наука.
Слънцето е вътре - от него излизат всички мисли. Луната е в умствения свят, тя е много студена. Поезия, философия, литература идат от Луната. Когато хората се научили да льжат. Луната спряла да се върти, за да не се опорочи. Тя развива въображението и е майка на Земята, според окултната наука. Жителите и пращат сами светлина на неосветената страна. Хората ги изпъдиха от рая - от месечината. Те бяха онези, които ядоха от дървото на забранения плод. Аз турям рая на месечината.” „На 16 октомври Учителят каза в беседа: Има съотношение между трите свята. Физическият свят е свят на проверка на нещата.
към текста >>

59. 34. 3. По личната молба на подписания, редакцията ни дава място на следната:

Аз мисля, че е престъпление да се отрека (а това не съм и мислил) от великото учение на Всемирното Бяло Братство - Окултната наука, защото виждам, че тя е истинското учение на Великия ни учител Христос, защото чувствувам и виждам, че тя ще ни даде Това, което търсим, тя ще осмисли нашия живот, тя ще ни освободи от всичко нечисто, в което ние, ако не всецяло, то поне отчасти, тънем, и така ще се въдвори между нас Новият живот.
I, бр. 6, понеделник, 26.V.1924 г., стр. 3) В брой 1543 от 11 май на в. «Варненска поща» биде напечатана една декларация, предадена от мен, че аз се отказвам от дъновизма и всичко, носещо неговия елемент. Но тъй като това не беше мое интимно изказвание, затова аз моля всички, които са го чели, да го считат за неотговарящо на истината. Аз мисля, че е престъпление да се отрека (а това не съм и мислил) от великото учение на Всемирното Бяло Братство - Окултната наука, защото виждам, че тя е истинското учение на Великия ни учител Христос, защото чувствувам и виждам, че тя ще ни даде Това, което търсим, тя ще осмисли нашия живот, тя ще ни освободи от всичко нечисто, в което ние, ако не всецяло, то поне отчасти, тънем, и така ще се въдвори между нас Новият живот. Никакви приятели не са ме увличали в това учение, но аз сам го приех, защото чувствувах, че в него ще намеря Истината и Велик морал. Препоръчвам най-горещо на своите другари Михаил Иванов, защото той заслужава напълно нашето внимание и абсолютно доверие. Най-после аз ще помоля всички съзнателни хора да се заинтересуват от окултната литература и от тъй хубавите беседи на нашият Учител, за да видите що заслужават тия предразсъдъци и убеждения, които таите в себе си, или които са напластени от неотговарящи на истината или авторизирани епизоди, изникващи твърде често, а особено напоследък в колоните на ежедневната преса или списания. Това учение ще внесе във вашите души една жива, освежителна струя от Божествената светлина, ще ви открие и обясни много неща... и ще създаде от вас истинско дете на Живия и Всеблаг Бог. Мили братя и сестри, Ние сме пред прага на нова епоха, епоха, в която ние ще трябва да се отърсим от старите предразсъдъци, да се освободим от мухлясалите окови на тъмнината, незнанието, заблудата, грубия фанатизъм и стремежа само към зло, а да разбудим преди всичко нашите души, за да посрещнем най-трезво зарите на Великата светлина на Новият живот, живот на Божествената Любов, Мъдрост и Истина.
към текста >>

Най-после аз ще помоля всички съзнателни хора да се заинтересуват от окултната литература и от тъй хубавите беседи на нашият Учител, за да видите що заслужават тия предразсъдъци и убеждения, които таите в себе си, или които са напластени от неотговарящи на истината или авторизирани епизоди, изникващи твърде често, а особено напоследък в колоните на ежедневната преса или списания.
«Варненска поща» биде напечатана една декларация, предадена от мен, че аз се отказвам от дъновизма и всичко, носещо неговия елемент. Но тъй като това не беше мое интимно изказвание, затова аз моля всички, които са го чели, да го считат за неотговарящо на истината. Аз мисля, че е престъпление да се отрека (а това не съм и мислил) от великото учение на Всемирното Бяло Братство - Окултната наука, защото виждам, че тя е истинското учение на Великия ни учител Христос, защото чувствувам и виждам, че тя ще ни даде Това, което търсим, тя ще осмисли нашия живот, тя ще ни освободи от всичко нечисто, в което ние, ако не всецяло, то поне отчасти, тънем, и така ще се въдвори между нас Новият живот. Никакви приятели не са ме увличали в това учение, но аз сам го приех, защото чувствувах, че в него ще намеря Истината и Велик морал. Препоръчвам най-горещо на своите другари Михаил Иванов, защото той заслужава напълно нашето внимание и абсолютно доверие. Най-после аз ще помоля всички съзнателни хора да се заинтересуват от окултната литература и от тъй хубавите беседи на нашият Учител, за да видите що заслужават тия предразсъдъци и убеждения, които таите в себе си, или които са напластени от неотговарящи на истината или авторизирани епизоди, изникващи твърде често, а особено напоследък в колоните на ежедневната преса или списания. Това учение ще внесе във вашите души една жива, освежителна струя от Божествената светлина, ще ви открие и обясни много неща... и ще създаде от вас истинско дете на Живия и Всеблаг Бог. Мили братя и сестри, Ние сме пред прага на нова епоха, епоха, в която ние ще трябва да се отърсим от старите предразсъдъци, да се освободим от мухлясалите окови на тъмнината, незнанието, заблудата, грубия фанатизъм и стремежа само към зло, а да разбудим преди всичко нашите души, за да посрещнем най-трезво зарите на Великата светлина на Новият живот, живот на Божествената Любов, Мъдрост и Истина. Елате и вижте! Варна Ан. Андреев
към текста >>

60. 52. КНИГОПИС

Алфонс

Окултната литература е твърде богата на чуждите езици и всевъзможни въпроси са третирани в разни времена, разбира се, с различни знания, съответно лицето, което ги е разработило.
С това ще допринесете за възтържествуването на Царството Божие тук, на земята, и църквата ще превземе света за Христа.» Мнозина запитват в редакцията за цените на книгите, които дадохме в отдела «Окултна библиография», като същевременно искат да им бъдат изпращани. За разяснение на тези многобройни запитвания, на които нямаме възможност да отговорим поотделно, съобщаваме на всички интересующи се, че въпросните книги са на френски език, а някои и на английски; че редакцията има някои от тях, но не и за продан. Този, който иска да му бъдат набавени, трябва да внесе стойността им във френски франкове, плюс разноските. Изпис-ванието може да стане или чрез редакцията, или чрез френската книжарница (Цар Освободител № 4, София). За в бъдеще всички тези отзиви ще бъдат придружавани с цените във франкове. Окултната литература е твърде богата на чуждите езици и всевъзможни въпроси са третирани в разни времена, разбира се, с различни знания, съответно лицето, което ги е разработило. За мнозина от някои среди в нас, особено в провинцията, окултизмът се струва едва ли не «българско изобретение», заради това ний даваме ред къси отзиви на по-забележителните книги, излезли в чуждата литература. «Пастирско дело», бр. 30, 31, 32, 33. Свещеническият събор е предмет на живо тълкувание. Свещеническият съюз, изникнал мимо и даже понякога и въпреки волята на владиците, днес представлява една внушителна сила, стегната организация от няколко хиляди члена, в исканията на която вече, щат-не щат, се вслушват.
към текста >>

За мнозина от някои среди в нас, особено в провинцията, окултизмът се струва едва ли не «българско изобретение», заради това ний даваме ред къси отзиви на по-забележителните книги, излезли в чуждата литература.
За разяснение на тези многобройни запитвания, на които нямаме възможност да отговорим поотделно, съобщаваме на всички интересующи се, че въпросните книги са на френски език, а някои и на английски; че редакцията има някои от тях, но не и за продан. Този, който иска да му бъдат набавени, трябва да внесе стойността им във френски франкове, плюс разноските. Изпис-ванието може да стане или чрез редакцията, или чрез френската книжарница (Цар Освободител № 4, София). За в бъдеще всички тези отзиви ще бъдат придружавани с цените във франкове. Окултната литература е твърде богата на чуждите езици и всевъзможни въпроси са третирани в разни времена, разбира се, с различни знания, съответно лицето, което ги е разработило. За мнозина от някои среди в нас, особено в провинцията, окултизмът се струва едва ли не «българско изобретение», заради това ний даваме ред къси отзиви на по-забележителните книги, излезли в чуждата литература. «Пастирско дело», бр. 30, 31, 32, 33. Свещеническият събор е предмет на живо тълкувание. Свещеническият съюз, изникнал мимо и даже понякога и въпреки волята на владиците, днес представлява една внушителна сила, стегната организация от няколко хиляди члена, в исканията на която вече, щат-не щат, се вслушват. «Материално ний сме доста силни, фондовете ни стигат крупната сума един милион лева.
към текста >>

61. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

Ето защо, за да се запази човек от разрушителното действие на силите, които се крият в междуатомните и между молекулните пространства на нервната му система, окултната наука казва: Не противодей-ствувай на своите добри чувства и желания!
«Мислите на човека проникват в междумолекулното пространство на мозъчната нервна система, а чувствата - в междуатомното пространство на симпатичната нервна система. В това именно се заключава разликата между мислите и чувствата на човека. Ако човек подпуши някоя своя мисъл, т.е. не й даде възможност да се реализира, тя ще предизвика взрив в мозъчната нервна система. Ако пък подпуши някое свое чувство, то ще предизвика взрив в симпатичната нервна система. Ето защо, за да се запази човек от разрушителното действие на силите, които се крият в междуатомните и между молекулните пространства на нервната му система, окултната наука казва: Не противодей-ствувай на своите добри чувства и желания! Не противодействувай на своите възвишени мисли! Природата не търпи никакви противодействия. Който не я слуша, тя ще го разтърси. Същото научно обяснение се прилага и при земетресенията. Земетресенията се дължат на напрежението, което изпитват силите на Земята в междумолекулните й пространства.
към текста >>

Специализира в Швейцария философия и литература - 1915-1919 г.
Осъден на смърт от Народния съд на 1-2 февруари 1945 г. 255. Митрополит Стефан - роден в с. Широка лъка, Смолянско. Завършва богословско училище в Самоков, духовна академия в Киев. Секретар на българската екзархия в Цариград - 1910-1915 г. Специализира в Швейцария философия и литература - 1915-1919 г. През 1921 г. е ръкоположен за епископ. През 1922 г. е избран за Софийски митрополит. От 21 януари 1945 г.
към текста >>

Завършва в Москва, учителка по литература, деятелка на женското движение, публицистка, русофилка, преводачка на класици от френски и руски.
Тази идея я реализира Людмила Живкова, дъщеря на Тодор Живков, управлявал България 35 години по време на комунистическата власт. Такова училище се откри в Горна Баня. 268. Екатерина Каравелова - родена през 1860 г. в гр. Русе, съпруга на Петко Каравелов. Завършва в Москва, учителка по литература, деятелка на женското движение, публицистка, русофилка, преводачка на класици от френски и руски. Активна общественичка срещу консерваторите и диктатурата в България, привърженичка на либерализма. Останала в паметта на българите като надарена жена в служба на народа си. 269. Княгиня Евдокия - дъщерята на Фердинанд, е срещу неговото завръщане в България, както и всички от децата му, заради неговата властническа натура. Той се страхува от «дъновистите» - последователите на Учителя Дъ-нов, защото всичко, което му бе казано, не изпълни и му бе предречено, че ще напусне България и никога вече няма да се върне. И накрая това се сбъдна. Вж.
към текста >>

62. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

VII. Учението на Учителя - предвестник на новия живот и идването на Шестата светеща раса .

Ето защо, за да се запази човек от разрушителното действие на силите, които се крият в междуатомните и между молекулните пространства на нервната му система, окултната наука казва: Не противодей-ствувай на своите добри чувства и желания!
«Мислите на човека проникват в междумолекулното пространство на мозъчната нервна система, а чувствата - в междуатомното пространство на симпатичната нервна система. В това именно се заключава разликата между мислите и чувствата на човека. Ако човек подпуши някоя своя мисъл, т.е. не й даде възможност да се реализира, тя ще предизвика взрив в мозъчната нервна система. Ако пък подпуши някое свое чувство, то ще предизвика взрив в симпатичната нервна система. Ето защо, за да се запази човек от разрушителното действие на силите, които се крият в междуатомните и между молекулните пространства на нервната му система, окултната наука казва: Не противодей-ствувай на своите добри чувства и желания! Не противодействувай на своите възвишени мисли! Природата не търпи никакви противодействия. Който не я слуша, тя ще го разтърси. Същото научно обяснение се прилага и при земетресенията. Земетресенията се дължат на напрежението, което изпитват силите на Земята в междумолекулните й пространства.
към текста >>

Специализира в Швейцария философия и литература - 1915-1919 г.
Осъден на смърт от Народния съд на 1-2 февруари 1945 г. 255. Митрополит Стефан - роден в с. Широка лъка, Смолянско. Завършва богословско училище в Самоков, духовна академия в Киев. Секретар на българската екзархия в Цариград - 1910-1915 г. Специализира в Швейцария философия и литература - 1915-1919 г. През 1921 г. е ръкоположен за епископ. През 1922 г. е избран за Софийски митрополит. От 21 януари 1945 г.
към текста >>

Завършва в Москва, учителка по литература, деятелка на женското движение, публицистка, русофилка, преводачка на класици от френски и руски.
Тази идея я реализира Людмила Живкова, дъщеря на Тодор Живков, управлявал България 35 години по време на комунистическата власт. Такова училище се откри в Горна Баня. 268. Екатерина Каравелова - родена през 1860 г. в гр. Русе, съпруга на Петко Каравелов. Завършва в Москва, учителка по литература, деятелка на женското движение, публицистка, русофилка, преводачка на класици от френски и руски. Активна общественичка срещу консерваторите и диктатурата в България, привърженичка на либерализма. Останала в паметта на българите като надарена жена в служба на народа си. 269. Княгиня Евдокия - дъщерята на Фердинанд, е срещу неговото завръщане в България, както и всички от децата му, заради неговата властническа натура. Той се страхува от «дъновистите» - последователите на Учителя Дъ-нов, защото всичко, което му бе казано, не изпълни и му бе предречено, че ще напусне България и никога вече няма да се върне. И накрая това се сбъдна. Вж.
към текста >>

63. Из Словото на Учителя

ТОМ 22

Библиография * * Цитираната литература е с изцяло преработено описание, но е запазена номерацията от самостоятелното издание (Няголов, Светозар.
Когато Господ произнесъл за пръв път в света думата „Любов", Той създал с това целия Космос, образували се всички слънца, които се разделили и тръгнали по своите орбити. Като произнесъл втори път думата „Любов", всички велики същества, всички Богове се събудили от своя дълбок сън. Когато произнесъл десетия път думата „Любов", родил се човекът. Тъй, че Господ е произнесъл досега само 10 пъти думата „Любов". Тази мощна сила - Любовта, ще тури ред и порядък в света." Бог е любов! Библиография * * Цитираната литература е с изцяло преработено описание, но е запазена номерацията от самостоятелното издание (Няголов, Светозар. Светъл лъч към човешките души. София, ИК Виделина, 430 с. ISBN 954-8925-04-4) 1. Дънов , Петър Константинов . Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско.
към текста >>

Правила за окултната школа.
Дънов , Петър Константинов . Трите живота. Лекции отУчителя на Общия окултен клас, Г. 1,1922. София, 1942, 393 с. 31. Дънов , Петър Константинов . Правила за окултната школа. Беседа държана в гр. Русе, 1 окт. 1922 г., 8 ч. в. Русе, 1928,22 с. 32. Дънов , Петър Константинов .
към текста >>

Беседи отУчителя, държани в Окултната школа на Всемирното Бяло Братство.
Дънов , Петър Константинов . Божественият и човешки свят. Рилски беседи от Учителя, държани на Мусала, седемте Рилски езера и София. София, 1940,524 с. 57. Дънов , Петър Константинов . Беседи отУчителя, държани в Окултната школа на Всемирното Бяло Братство. Стеногр. бел. Кротостта и смирението. Беседа държана на ученичките 22.01.1920 г. четв.; Електричеството и магнетизмът. Беседа държана на учениците 22.01.1920 г.
към текста >>

64. II. РЕЛИГИЯ, ХРИСТИЯНСТВО, ТВОРЧЕСКИ ДУХОВЕН ЖИВОТ И ЕВОЛЮЦИЯ НА ЧОВЕШКАТА ДУША

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

Освен това, християнството включва в себе си и изучаването и разбирането на Свещеното Писание, и то не буквалната - външната страна, а главно окултната, т. е.
Нали затова състояние говори Апостол Павел. «Не всички ще умрат, а едни мигновено ще се изменят! » Това е истинският християнин. Ето защо, християнството включва в себе си не само горните пет добродетели, но и деветте плода на Духа, едни от които влизат в тия пет добродетели. От тях вярата в казаната форма и любовта са най-важните. Освен това, християнството включва в себе си и изучаването и разбирането на Свещеното Писание, и то не буквалната - външната страна, а главно окултната, т. е. символичната - Духът и силата в него. Наред с това иде и чистият живот, а след него - и придобиването насили. Ако всеки обикновен човек, всеки учен, всеки религиозен, се спре да мисли за духовната страна на думите, изказани от Апостол Павел в 8-ата глава, Първото послание към Коринтяните: «Един е Бог-Отец, от Когото е всичко, и един е Господ Исус Христос, чрез Когото е всичко и ние - чрез Него, но това знание го няма у всички», той би открил велики неща в тия думи. Ето защо, непоколебимата вяра с любовта, животът и мистицизмът са 3 сили, 3 основи, необходими за всеки християнин. Затова, вяра без проявен живот в дела, без проявена любов и без мистицизъм не е пълно християнство.
към текста >>

Съвременното човечество един ден ще се изуми, когато узнае чрез окултната наука защо се раждат някои хора слепи, сакати и глухонеми.
» Това е било след изцеряването на слепия от Исуса. За разумния человек отговорът е ясен. Родителите могат да съгрешат, но той, слепороденият, как е възможно да е съгрешил, когато се ражда сляп? Следователно той е съгрешил в минал живот и се е родил сляп. Но Христос за този специален случай казва, че нито той, нито родителите му са съгрешили, а това е, за да се прояви славата Божия. Съвременното човечество един ден ще се изуми, когато узнае чрез окултната наука защо се раждат някои хора слепи, сакати и глухонеми. Още по-интересно е питането на учениците от самия Христос, в глава 16., стихове 13., 14. и 15. от Матея. Това е било в околността на Кесария Филипова. Христос пита учениците Си: «Според както казват хората, Человеческият Син, т.е.
към текста >>

Но те не проверяват фактите в живота, нито следят литературата, гдето се описват случаи на запомнено прераждане.
Само смиреният человек ще ги открие в самата Библия! Но това ще се разбере само от един человек на мистиката. Ученият човек, разбира се, има по-добри условия да открие това. Други питат наивно: «Ако има прераждане, защо не го помним? » Те са прави от свое гледище. Но те не проверяват фактите в живота, нито следят литературата, гдето се описват случаи на запомнено прераждане. А и не се запитват: ако нямаше кой да им каже, че са се родили на еди-кой час, еди-кой си ден, месец, година - ще знаят ли, ще помнят ли това свое раждане. И това е най-обикновеното нещо! Ние изнасяме само един случай на прераждане в България, взет така, както е изнесен във «Всемирна летопис» и в книжката «Що е окултизъм». Това се е случило в село Бесарбово, Русенско, и се изнася от бащата на детето, Рачо Г. Даскалов, секретар-бирник в същото село, ето как: «През 1904 г.
към текста >>

65. I. НОВОТО ДУХОВНО УЧЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ Е ЧИСТОТО ХРИСТОВО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

Ние дължим на теософското общество благодарност, защото тяхната литература за нас е дала встъплението към Христовия окултизъм.
Евангелистите са първите пионери, които са дали подтик за образуване на въздържател ните дружества. 2. Теософското общество, което е свесветско и в което влизат разни народности - то изучава древната индийска философия, с нейните методи за усъвършенствуване на човека в духовно отношение, и изобщо - изучаване историята на религиите. То признава един Велик Архитект на вселената, но Исуса Христа Го счита само като усъвършенствуван человек. Теософите християни обаче се стремят да живеят по духа на Христовото учение. Истинският теософ е въздържател от тютюн, алкохол и месо. Ние дължим на теософското общество благодарност, защото тяхната литература за нас е дала встъплението към Христовия окултизъм. И ако теософите в България биха разбрали основите на новото Христово окултно учение и биха се примирили с някои въпроси, те биха спечелили извънредно много. Ние се надяваме, че не след дълго, истината ще блесне. Нека се не мамят братята теософи, че ако има някои, които са се подвизавали в Бялото братство и които, без да са разбрали принципите на туй Христово окултно учение, са се прехвърляли към теософското общество, това ще подцени принципите на Христовото учение в Бялото братство. 3. Масоните също са една всесветска организация. Такива има вече и в България.
към текста >>

Светската наука свършва с атома, с електрона, а окултната започва оттам нататък.
А трябва да знаем, че Бог прояви Духа Си единствено за да бъде научен човекът и смело да мине по пътя на окултизма, за да прослави Бога и Бог да се прослави чрез человека. Сега ни са дадени най-добрите условия. Ще ли се разбере това от човечеството, а най-много от учените и интелигенцията в България? Ще видим! Това е то новата, недостъпната за всяко око и опит наука, която паралелно със светската ще разясни и разкрие много недостъпни нам неща от духовния мир за живота на човека. Светската наука свършва с атома, с електрона, а окултната започва оттам нататък. Но тя, окултната, никога не е пречила на първата и не ще и пречи, защото нейният обект е издигането на човешката личност в духовно отношение, да разбере откъде иде, защо се е родила на земята, какво му предстои да прави, как да живее, как да се издигне духово и где отива. Тази наука не трябва да се смесва със създадените религиозни форми, които обковават хората да вършат само външните обреди, а напротив, дава свобода на съвестта да дири истината с помощта на опита и добитите резултати в живота. Нека се знае и помни още, че малцина са ясновидците, които имат природни дарби и притежават свръхспособности за тази окултна наука. Обикновено последната се придобива чрез постепенното усъвършенствуване, чрез чистота и непорочен живот, като в основата стои абсолютното вярване в Бога като Творец на всичко. Чрез абсолютната чистота в живота и постепенното усъвършенствуване в изучаване на живата природа, окултистите добиват, и то след дълги изпитания, познания и опити за невидимия свят.
към текста >>

Но тя, окултната, никога не е пречила на първата и не ще и пречи, защото нейният обект е издигането на човешката личност в духовно отношение, да разбере откъде иде, защо се е родила на земята, какво му предстои да прави, как да живее, как да се издигне духово и где отива.
Сега ни са дадени най-добрите условия. Ще ли се разбере това от човечеството, а най-много от учените и интелигенцията в България? Ще видим! Това е то новата, недостъпната за всяко око и опит наука, която паралелно със светската ще разясни и разкрие много недостъпни нам неща от духовния мир за живота на човека. Светската наука свършва с атома, с електрона, а окултната започва оттам нататък. Но тя, окултната, никога не е пречила на първата и не ще и пречи, защото нейният обект е издигането на човешката личност в духовно отношение, да разбере откъде иде, защо се е родила на земята, какво му предстои да прави, как да живее, как да се издигне духово и где отива. Тази наука не трябва да се смесва със създадените религиозни форми, които обковават хората да вършат само външните обреди, а напротив, дава свобода на съвестта да дири истината с помощта на опита и добитите резултати в живота. Нека се знае и помни още, че малцина са ясновидците, които имат природни дарби и притежават свръхспособности за тази окултна наука. Обикновено последната се придобива чрез постепенното усъвършенствуване, чрез чистота и непорочен живот, като в основата стои абсолютното вярване в Бога като Творец на всичко. Чрез абсолютната чистота в живота и постепенното усъвършенствуване в изучаване на живата природа, окултистите добиват, и то след дълги изпитания, познания и опити за невидимия свят. Други пък, които са рядкост, притежават тия способности като вродени, които впоследствие се развиват.
към текста >>

Ето защо ние оставяме въпроса открит, и който се интересува, съветваме го, освен Евангелието нека подири и друга подходяща литература, гдето ще намери ценни упътвания.
Но този ключ досега не се е дирил и тайната му загадка не се е разбирала. Сега вече Бог не ще се церемони - той ни дава да разберем тайната на този ключ, за да се приближим до него; а който не обърне внимание, горко му! Който има уши да слуша, нека слуша! С изказаните дотук накратко някои мисли за новото учение, ние направихме и едно нарушение, като споменахме и някои дребни неща от него, но това го правим само за славата на Господа, да видят непросветналите и клеветниците истината, и ако са честни хора, нека се засрамят и разкаят. Молбата ни пък към всички вярващи в Бога и дирящи истината не е да ги направим непременно окултисти, а да разберат, че Господ иска вече от нас активна работа за нашето духовно издигане, та да бъдем не само по форма, но и по съдържание истински християни и така да предпазим света от катастрофа. Ето защо ние оставяме въпроса открит, и който се интересува, съветваме го, освен Евангелието нека подири и друга подходяща литература, гдето ще намери ценни упътвания. А това ще направи всеки добър человек, щом си зададе въпроса: Бог вляво не може да бъде, защото е абсолютен. А щом Той е вдясно, всеки вярващ в Него, и всички тия, които само в опасни моменти са Го дирили и дирят да им помогне и да им оправи забърканите работи, трябва да Го подирят, да Го изучат, да Го разберат, да заживеят по Неговите желания и тогава не е важно, че не ще се числят в Бялото братство, защото всъщност те са пак истински окултисти и Бог ще ги има винаги под Своята закрила. Но ако след това схванат момента и проучат и окултната наука и се слеят с Бялото братство, по- голяма морална придобивка за душата си не могат другаде да получат. Нека още никой се не плаши от думата «окултист», защото по-голяма придобивка от това да разбере и види человек Бог в себе си и в природата, ние не можем да си представим. И най-щастлив ще бъде този, който със своя чист живот успее да достигне това.
към текста >>

Но ако след това схванат момента и проучат и окултната наука и се слеят с Бялото братство, по- голяма морална придобивка за душата си не могат другаде да получат.
С изказаните дотук накратко някои мисли за новото учение, ние направихме и едно нарушение, като споменахме и някои дребни неща от него, но това го правим само за славата на Господа, да видят непросветналите и клеветниците истината, и ако са честни хора, нека се засрамят и разкаят. Молбата ни пък към всички вярващи в Бога и дирящи истината не е да ги направим непременно окултисти, а да разберат, че Господ иска вече от нас активна работа за нашето духовно издигане, та да бъдем не само по форма, но и по съдържание истински християни и така да предпазим света от катастрофа. Ето защо ние оставяме въпроса открит, и който се интересува, съветваме го, освен Евангелието нека подири и друга подходяща литература, гдето ще намери ценни упътвания. А това ще направи всеки добър человек, щом си зададе въпроса: Бог вляво не може да бъде, защото е абсолютен. А щом Той е вдясно, всеки вярващ в Него, и всички тия, които само в опасни моменти са Го дирили и дирят да им помогне и да им оправи забърканите работи, трябва да Го подирят, да Го изучат, да Го разберат, да заживеят по Неговите желания и тогава не е важно, че не ще се числят в Бялото братство, защото всъщност те са пак истински окултисти и Бог ще ги има винаги под Своята закрила. Но ако след това схванат момента и проучат и окултната наука и се слеят с Бялото братство, по- голяма морална придобивка за душата си не могат другаде да получат. Нека още никой се не плаши от думата «окултист», защото по-голяма придобивка от това да разбере и види человек Бог в себе си и в природата, ние не можем да си представим. И най-щастлив ще бъде този, който със своя чист живот успее да достигне това. Сам Христос е бил най-добрият окултист, а след него и неговите учентди. Апостол Павел пък е бил един от най-добрите окултисти. Окултисти са били и всички, които са получавали като откровения Божествени желания и са ги предавали на человечеството.
към текста >>

66. 3.4. Не се боя от смъртта, защото знам къде ще отида. Паметни слова

ТОМ 24

Три години е учителка по литература в Американската гимназия в Ловеч и 25 години, четвърт век, лекторка по английски език.
Тя е дъщеря на пастор Юрдан Икономов, който дълги години е бил учител по френски, история и география, и внучка на Гаврил Илиев, първият евангелист в България. Издънка на такъв религиозен род, от рано тя започва да работи за Бога. Още една 13 годишна тя говори и се подвизава в Младежкото християнско дружество. Това са първите лъчи на един многообещаващ живот. Тя завършва l-ва Софийска Девическа гимназия с отличие и учената степен "Бакалавър по изкуствата". Три години е учителка по литература в Американската гимназия в Ловеч и 25 години, четвърт век, лекторка по английски език. Едновременно стая своя основна дейност, тя държи сказки, пише статии, редактира списания, води духовно-просветни организации. Това са най-общите рамки, в които протича нейния богат и знаменателен живот. Докато, след 49 г. живот и творчество, Бог я повика при себе си на 2 декемврий т. г. след една операция и десетдневно мъчително боледуване.
към текста >>

С еднаква леснота и проникновение тя боравеше из областите на религията, философията, литературата, историята, политиката и изкуствата.
Докато, след 49 г. живот и творчество, Бог я повика при себе си на 2 декемврий т. г. след една операция и десетдневно мъчително боледуване. Ще си позволя да направя опит, само с няколко черти да предам богатия и красив духовен образ на тая голяма българка. Жена с изключителни умствени дарования. С еднаква леснота и проникновение тя боравеше из областите на религията, философията, литературата, историята, политиката и изкуствата. Ще я чуете да говори за: Лонгфелоу, Тенисън, Франсис Уилър, Муди, Веслей, "Алкохолизмът от християнско гледище", Англия Америка, България, "Проблемата на човешките страдания и изкушения", "Могъществото на волята", "Философските идеи на Гр. Петров върху религията", "Политическите права на жената", "Религията и жената", Библията и пр. Какво разнообразие от проблеми! А за вещината, с която ги разглеждаше и за увлекателността, с която говореше, най-добре свидетелствуваха препълнените зали на нейните сказки. Тайната на нейния плодовит и достоен живот се крие в дълбоката й, жива, солидна и просветена вяра.
към текста >>

Само в София близо 20 години е ръководила известните курсове по английски език и английска литература, които бяха всъщност едно частно училище за английска култура.
На 19 годишна възраст държи първата си сказка за "Духовния живот" и показва своята пълна зрялост за обществен живот. Завършила е с отличие I-ва Софийска девическа гимназия, а след това Американския колеж в Цариград, също с отличие и получава титлата "Бакалавър по изкуствата". Тя беше членка на Дружеството на периодическия печат, на Настоятелството на Съюза на българските писателки, на Църковното настоятелство на Методистката евангелска епископална църква и надзирателка на Неделното училище при същата. Работи повече от 25 г. като лекторка по английски език. Само в София близо 20 години е ръководила известните курсове по английски език и английска литература, които бяха всъщност едно частно училище за английска култура. Повече от 5,000 души са учили в тях, между които хора от най-различни категории: министри, литератори, пълномощни министри, професори, художници, поети, журналисти, съдии, адвокати, офицери, лекари, инженери, ученици, студенти, работници и др. Тази й дейност бе обширна и тя остави дълбоки следи в софийското общество. Името на г-жа Доганова бе и ще остане като синоним на работничка от първи ранг, каквито рядко ще видим в нашата частна просветна дейност. Паралелно с това, тя работи в областта на живото слово. Още през време на най-тежките години за българския народ, когато английските войски напущаха гр.
към текста >>

Тя остави следи и в литературното поле: осем години редактира списанието "Детски другар", в което е вложила много любов към децата, което остава единствено по възпитателната си роля в нашата литература, три години редактира списанието "Благодат" и една година участвува в редакционния комитет на в. "Зорница".
Научните й и философски сказки бяха академически речи, които не отстъпват в нищо на сказките на най-добрите наши говорители и възбуждаха жив интерес в най-интелигентните среди. А знаменитата наша артистка Адриана Будевска, нейна близка приятелка, казваше за нея: "Тя е родена за сцената, и тя щеше да бъде от най-големите", но у г-жа Доганова имаше много повече от една артистка - у нея имаше един солиден ум, една силна логика и живо творческо въображение с едно възвишено сърце. Нейните научни, философски, литературни, а също и религиозни сказки, остават едни от най-хубавите творения на живото слово. Един ден, когато те бъдат събрани и напечатани, ще се види, че нейното дело, ако не по количество, то поне по качество, ще седи не по-долу от това на безсмъртния Григори Петров. Ето някои от темите, които тя е разработила: Проблема на нашите страдания, нашите изкушения, Философските идеи на Григори Петров върху религията, Политическите права на жената; Религията и жената; Могъществото на волята, Лонгфелоу - американски поет, Тенисън, Франсис Уилър, Муди, Веслей, "Най-красивият източник на мъдростта", Англия, Америка и България, против войната и др. Тя остави следи и в литературното поле: осем години редактира списанието "Детски другар", в което е вложила много любов към децата, което остава единствено по възпитателната си роля в нашата литература, три години редактира списанието "Благодат" и една година участвува в редакционния комитет на в. "Зорница". Писала е статии за много наши и чужди писатели било в списанията си, било в други. Печатала е статии за Иван Вазов още преди 1920 г. в литературния брой на в. "Таймс", като е превела негови стихове на английски, между които и поемата "Раковски". Написала е повече от 150 статии, разкази и стихове, печатани в наши и чужди вестници и списания, като в.
към текста >>

Писала е стотици разкази и множество биографии, между които биографиите на Джордж Елиот, Мария Митчел, Роза Боньор, Хариета Холтмър, Флоранс Найтингейл; а от поетичните произведения най-голямата и най-хубава поема на Лонгфелоу "Евангелина", от същия "Селския ковач" и "Арсеналът в Спрингфилд", която е протест против войната и е оставила ненапечатани три свои труда: 1) История на изкуството (на английски); 2) Една теза върху българската литература до 1910 г., също на английски, с много преведени поеми и стихове от Петко Славейков, Каравелов, Ботев, Иван Вазов, Яворов, Ст.
Печатала е статии за Иван Вазов още преди 1920 г. в литературния брой на в. "Таймс", като е превела негови стихове на английски, между които и поемата "Раковски". Написала е повече от 150 статии, разкази и стихове, печатани в наши и чужди вестници и списания, като в. "Мир", "Пряпорец", "Знаме", "Напредък", "Зорница", "Ратник", "Подвиг", "Летопис", "Литературен свят", "Младежки вестител", "Женски свят", "Всемирна летопис" и др. Писала е стотици разкази и множество биографии, между които биографиите на Джордж Елиот, Мария Митчел, Роза Боньор, Хариета Холтмър, Флоранс Найтингейл; а от поетичните произведения най-голямата и най-хубава поема на Лонгфелоу "Евангелина", от същия "Селския ковач" и "Арсеналът в Спрингфилд", която е протест против войната и е оставила ненапечатани три свои труда: 1) История на изкуството (на английски); 2) Една теза върху българската литература до 1910 г., също на английски, с много преведени поеми и стихове от Петко Славейков, Каравелов, Ботев, Иван Вазов, Яворов, Ст. Михайловски и Величков, и 3) Лекции върху майчинството, които е държала на следващите в училището на г-ца Кларк за учителки в детските градини. При наличността на това дело на г-жа Доганова, тъй всестранно, бихме се запитали: имала ли е време за почивка, за развлечение, за закрепване на своето тъй крехко здраве? Не, тя всякога бе заета в работа да раздава себе си за другите. А от половин година замисляше и планираше идната година да замине със своя съпруг за Англия, гдето да работи на свои средства между църквите и обществото, в защита правата на онеправдана България. А тя бе наистина най-подготвената жена българка, която би изпълнила достойно тази мисия - защото тя имаше всички качества, които биха й отворили вратите навсякъде, като на една от малкото жени в света с велико предназначение.
към текста >>

Чрез мене тя се запозна с окултизма и още тогава тя се убеди в основните учения на окултната школа и те й спомогнаха да разбира и изнася пред другите истините на християнството в тяхната дълбочина и ширина, а не ограничено, едностранчиво, както въобще се разбират от съвременните богослови.
Във всички тях проличаваше нейната ерудиция и поетичен, цветист език. С нея аз се запознах през 1918 г. в гр. Русе, дето бяхме колеги с нейния съпруг. Тя имаше жива вяра в Бога, Исуса Христа и задгробния живот. Чрез мене тя се запозна с окултизма и още тогава тя се убеди в основните учения на окултната школа и те й спомогнаха да разбира и изнася пред другите истините на християнството в тяхната дълбочина и ширина, а не ограничено, едностранчиво, както въобще се разбират от съвременните богослови. Ще завърша за нея с няколко извадки от писмото, което тя и нейния съпруг ми изпратиха през 1937 г., след като са получили моята книга "Вечните истини". Тя ми пише: "... откак я получихме, чела съм я и някои места много пъти препрочела. Тя чудесно хармонира евангелизма с окултизма. А е писана и на такъв лек и увлекателен стил, че се чете (при все че е философска) като роман - просто на един дъх. Аз я заемах на наши хора - да четат и се просвещават.
към текста >>

Уж тя ме канеше да се поучи от мене - младият проповедник дошъл в София със славата на тайноведец и теософ, познаващ окултизма, спиритизма и голямата съответна литература, а пък аз поучен излязох от нея.
"Оборище" и оттогава ние станахме приятели, духовни приятели, като сродни души. Изненадата ми беше още по- приятна, като узнах, че Дафинка Доганова е дъщеря на евангелски пастир и сестра на добрия ми Богдан Икономов. Веднага аз се намерих сред кръг от познати. Г-жа Доганова сред тях беше като дух ръководител. Липсваше й меч, препасан през кръста, за да бъде ангел- хранител слязъл на земята. Уж тя ме канеше да се поучи от мене - младият проповедник дошъл в София със славата на тайноведец и теософ, познаващ окултизма, спиритизма и голямата съответна литература, а пък аз поучен излязох от нея. Нейната благост бе песен в гласа й; нейната вяра - блясък на очите, а чистотата й - аромат, който изпълваше въздуха. . . Както тогава, така и после, тя много любопитствуваше върху проблемата на превъплощението. Паметен ще остане разговорът ни в Самоков под големия кестен в двора на Американското училище. Ние говорихме върху Боговдъхновеността на Библията и другите свещени книги на 7-те велики религии, върху мисията на Христа и мисията на другите основатели на религии, съотношението между тях и пр.
към текста >>

И в частният разговор и в публичните си сказки, езикът й бе преизпълнен с красиви форми, мъдри примери из живота и литературата; той се преливаше в музиката на художествени сравнения и класични преводи на речта.
Ние говорихме върху Боговдъхновеността на Библията и другите свещени книги на 7-те велики религии, върху мисията на Христа и мисията на другите основатели на религии, съотношението между тях и пр. Във всички подобни разговори тя проявяваше рядка начетеност, забележително широкосърдечие и търпимост, страстен стремеж към Истината, но и твърдо бранеше здравата основа, върху която здраво бе стъпила. Нейните религиозни познания бяха лишени от фанатизъм и красяха мисълта й с дълбоки познания и още по- дълбоки лични преживелици и духовни опитности. Вярата й не бе суха, а жива; не бе онаследена, а волева, осъзната и припечелено-изработена. Любовта й не бе празнична дреха, а ежедневно приложение; не бе лицеприятно лицемерна, а вихрено чиста, изворно бликаща. И в частният разговор и в публичните си сказки, езикът й бе преизпълнен с красиви форми, мъдри примери из живота и литературата; той се преливаше в музиката на художествени сравнения и класични преводи на речта. Не зная защо, тя често ме наричаше "Божий служител". Така се случи, че първото ми запознанство с нея бе на проповед - тогава аз проповядвах, и последната ни среща бе пак съща - тогава тя проповядваше в катедралната църква на ул. "Солун" 49. Току-що бях се върнал от Америка, и от Бургас през зимата дойдох в София. Речта й опиваше залата.
към текста >>

67. 1. Стефан Лазаров Тошев

ТОМ 24

Като ученик чете атеистична литература и става безверник.
Баща й - хаджия, богат човек я изпраща в училище. Във второ отделение тя наизуст е казвала "Верую". Началното си и прогимназиално образование Стефан завършва в родния си град, а гимназия завършва в гр. Габрово, в известната Априловска гимназия. Бил е буден младеж с широки интереси. Като ученик чете атеистична литература и става безверник. През 1906 година в Севлиево идва господин Петър Дънов, който изнася сказка в севлиевското читалище "Развитие". На тази сказка присъствува и Тошев. Той разбира, че господин Петър Дънов е завършил богословие и медицина в Америка. Сказката му прави силно впечатление и моли да бъде приет на разговор. Господин Петър Дънов го приема на другия ден в хотела, където са разговаряли повече от три часа.
към текста >>

През този период чете философска, духовна и окултна литература.
Господин Петър Дънов го приема на другия ден в хотела, където са разговаряли повече от три часа. След завършване на гимназия от 01.IX.1907 г. до 31.VIII.1913 г. е учител в с. Кръвеник, Севлиевско. През този период чете философска, духовна и окултна литература. Тогава се запознава със Софрони Ников, Председател на Теософското общество в България, който е изнасял сказки из областта на теософията. Стефан Тошев си купува теософска литература и през 1909 година става член на Теософското общество, като получава диплом за това, изпратен му от председателката на Теософското общество Д-р Ани Безант от Адиар в Индия. През май 1909 година, заедно със Софрони Ников отиват в Будапеща на Международен теософски конгрес, където лично се запознава с Д-р Ани Безант, Д-р Рудолф Щайнер и други видни водачи на теософското движение. В началото на 1911 г. Стефан Тошев научава, че господин Дънов е духовен Учител.
към текста >>

Стефан Тошев си купува теософска литература и през 1909 година става член на Теософското общество, като получава диплом за това, изпратен му от председателката на Теософското общество Д-р Ани Безант от Адиар в Индия.
до 31.VIII.1913 г. е учител в с. Кръвеник, Севлиевско. През този период чете философска, духовна и окултна литература. Тогава се запознава със Софрони Ников, Председател на Теософското общество в България, който е изнасял сказки из областта на теософията. Стефан Тошев си купува теософска литература и през 1909 година става член на Теософското общество, като получава диплом за това, изпратен му от председателката на Теософското общество Д-р Ани Безант от Адиар в Индия. През май 1909 година, заедно със Софрони Ников отиват в Будапеща на Международен теософски конгрес, където лично се запознава с Д-р Ани Безант, Д-р Рудолф Щайнер и други видни водачи на теософското движение. В началото на 1911 г. Стефан Тошев научава, че господин Дънов е духовен Учител. Той научава адресът Му и пожелава да се срещне с него. Такава среща се осъществява през м.
към текста >>

По темите и съдържанието си, тя е нещо като окултна енциклопедия - наситена с ценни цитати от Стария и Новия завет, от Учителя и от окултната литература.
Шумен, гр. Севлиево, гр. Кърджали. От 1934-1948 година е адвокат в гр. Севлиево, където е семейството му, след което се пенсионира. През 1937 година той издава книгата си "Вечните истини" /отдавна библиографска рядкост/. По темите и съдържанието си, тя е нещо като окултна енциклопедия - наситена с ценни цитати от Стария и Новия завет, от Учителя и от окултната литература. Когато през 1957 година духовната литература беше инкриминирана, от домовете на последователите на Бялото братство, включително и от домът на Ст. Тошев, по най-брутален начин беше иззета и унищожена цялата духовна литература, беседите на Учителя, библията и т.н. Стефан Тошев обаче успява, чрез съмишленици и приятели отново да си набави беседите и започва да работи "конспиративно" като написа хиляди страници с ценни извадки от беседи, с мисли от Учителя и друга окултна литература. Много години той ги изпращаше в братските кръжоци в страната. Тези материали се преписваха и препращаха по график до братята и сестрите в страната.
към текста >>

Когато през 1957 година духовната литература беше инкриминирана, от домовете на последователите на Бялото братство, включително и от домът на Ст.
Севлиево, гр. Кърджали. От 1934-1948 година е адвокат в гр. Севлиево, където е семейството му, след което се пенсионира. През 1937 година той издава книгата си "Вечните истини" /отдавна библиографска рядкост/. По темите и съдържанието си, тя е нещо като окултна енциклопедия - наситена с ценни цитати от Стария и Новия завет, от Учителя и от окултната литература. Когато през 1957 година духовната литература беше инкриминирана, от домовете на последователите на Бялото братство, включително и от домът на Ст. Тошев, по най-брутален начин беше иззета и унищожена цялата духовна литература, беседите на Учителя, библията и т.н. Стефан Тошев обаче успява, чрез съмишленици и приятели отново да си набави беседите и започва да работи "конспиративно" като написа хиляди страници с ценни извадки от беседи, с мисли от Учителя и друга окултна литература. Много години той ги изпращаше в братските кръжоци в страната. Тези материали се преписваха и препращаха по график до братята и сестрите в страната. Тях той наричаше "Кратки духовни съчинения".
към текста >>

Тошев, по най-брутален начин беше иззета и унищожена цялата духовна литература, беседите на Учителя, библията и т.н.
От 1934-1948 година е адвокат в гр. Севлиево, където е семейството му, след което се пенсионира. През 1937 година той издава книгата си "Вечните истини" /отдавна библиографска рядкост/. По темите и съдържанието си, тя е нещо като окултна енциклопедия - наситена с ценни цитати от Стария и Новия завет, от Учителя и от окултната литература. Когато през 1957 година духовната литература беше инкриминирана, от домовете на последователите на Бялото братство, включително и от домът на Ст. Тошев, по най-брутален начин беше иззета и унищожена цялата духовна литература, беседите на Учителя, библията и т.н. Стефан Тошев обаче успява, чрез съмишленици и приятели отново да си набави беседите и започва да работи "конспиративно" като написа хиляди страници с ценни извадки от беседи, с мисли от Учителя и друга окултна литература. Много години той ги изпращаше в братските кръжоци в страната. Тези материали се преписваха и препращаха по график до братята и сестрите в страната. Тях той наричаше "Кратки духовни съчинения". Някои от материалите изпращаше до съмишленици на братството в чужбина.
към текста >>

Стефан Тошев обаче успява, чрез съмишленици и приятели отново да си набави беседите и започва да работи "конспиративно" като написа хиляди страници с ценни извадки от беседи, с мисли от Учителя и друга окултна литература.
Севлиево, където е семейството му, след което се пенсионира. През 1937 година той издава книгата си "Вечните истини" /отдавна библиографска рядкост/. По темите и съдържанието си, тя е нещо като окултна енциклопедия - наситена с ценни цитати от Стария и Новия завет, от Учителя и от окултната литература. Когато през 1957 година духовната литература беше инкриминирана, от домовете на последователите на Бялото братство, включително и от домът на Ст. Тошев, по най-брутален начин беше иззета и унищожена цялата духовна литература, беседите на Учителя, библията и т.н. Стефан Тошев обаче успява, чрез съмишленици и приятели отново да си набави беседите и започва да работи "конспиративно" като написа хиляди страници с ценни извадки от беседи, с мисли от Учителя и друга окултна литература. Много години той ги изпращаше в братските кръжоци в страната. Тези материали се преписваха и препращаха по график до братята и сестрите в страната. Тях той наричаше "Кратки духовни съчинения". Някои от материалите изпращаше до съмишленици на братството в чужбина. Преди да напусне гр.
към текста >>

68. 142. Хората ги изпъдиха от рая - от месечината

Весела Несторова

ТОМ 24

Поезия, философия, литература идат от Луната.
Юпитер е отзад на главата, Сатурн по-горе встрани, той е внесъл страха в света, за да тури ред и порядък; Марс е над ухото, а Венера отзад на главата. Месечината е обиколката на челото отгоре. Луната е 50 пъти по-малка от земята. Слънцето е вътре, от него излизат всички мисли. Луната е в умствения свят, тя е много студена. Поезия, философия, литература идат от Луната. Когато хората се научили да лъжат, Луната спряла да се върти, за да не се опорочи. Тя развива въображението и е майка на земята, според окултната наука. Жителите й пращат сами светлина на неосветената страна. Хората ги изпъдиха от рая - от месечината. Те бяха онези, които ядоха от дървото на забранения плод.
към текста >>

Тя развива въображението и е майка на земята, според окултната наука.
Луната е 50 пъти по-малка от земята. Слънцето е вътре, от него излизат всички мисли. Луната е в умствения свят, тя е много студена. Поезия, философия, литература идат от Луната. Когато хората се научили да лъжат, Луната спряла да се върти, за да не се опорочи. Тя развива въображението и е майка на земята, според окултната наука. Жителите й пращат сами светлина на неосветената страна. Хората ги изпъдиха от рая - от месечината. Те бяха онези, които ядоха от дървото на забранения плод. Аз турям рая на месечината." В.К.: На с. 113 имате цитат "Хората ги изпъдиха от рая, от месечината.
към текста >>

Тя ръководи философия, поезия, литература.
Хората ги изпъдиха от рая, от месечината. Учителят е говорил много неща за Луната. Весела: Да. Че благодарение на Луната има живот на земята. Че там има живот. Тя ръководи философия, поезия, литература. В.К.: Тука е интересно нещо друго. Тука е дадена една символика, един друг образ, защото Учителят говори много неща за месечината и че този, етерният живот на месечината продължава да живее и че там има адепти. Весела: Там има 100 000 адепти, които се занимават с хората, проучват и помагат на хората. Те са свързани с нас. В.К.: Може би във връзка с това е този цитат.
към текста >>

69. 2. КРАТКА ИСТОРИЯ ЗА ЖИВОТА НА ВЕРСКАТА ОБЩНОСТ БЯЛО БРАТСТВО - КЛОН БУРГАС, ЦЕНТРАЛА СОФИЯ

Минчо Сотиров

ТОМ 25

Бургас, по една вътрешна подбуда и под ръководството на Учителя на Бялото Братство г-н Петър Дънов, както тогава са го наричали, са заработили за духовно издигане, чрез пробуждане на българския народ, като са разнасяли духовна просветна литература, каквато се е печатала тогава, като например списание "Виделина" от д-р Георги Миркович и други с духовно просветно съдържание и чрез срещи и разговори, чрез обмена на мисли и опитности, са допринесли твърде много за духовно пробуждане на ония готови души, с които е заработено тогава.
Сега вече на Славянството предстои да приложи в света това учение на жертвата, за общо добруване - при свобода, братство, единство, виделина, социална правда, обединение на народите при мир, на равни начала и ще, не ще, ще го приложи, защото време за отлагане няма, а за отменение и дума не може да става. Човечеството е в последния етап на своята ликвидация с всички стари заблуждения, излизане от тъмната 13-та сфера и навлизане в новата светлина, сфера на братски живот - взаимно подпомагане. Отживя римското право на силата - "Човек за човека е вълк" и дойде Божественото право - "Човек за човека е брат. " В 1898 г. наши приятели от гр. Бургас, по една вътрешна подбуда и под ръководството на Учителя на Бялото Братство г-н Петър Дънов, както тогава са го наричали, са заработили за духовно издигане, чрез пробуждане на българския народ, като са разнасяли духовна просветна литература, каквато се е печатала тогава, като например списание "Виделина" от д-р Георги Миркович и други с духовно просветно съдържание и чрез срещи и разговори, чрез обмена на мисли и опитности, са допринесли твърде много за духовно пробуждане на ония готови души, с които е заработено тогава. Един от най-първите ученици на Учителя г-н Петър Дънов е бил брат Пеню Киров, роден в гр. Карнобат в 1868 г., високосна, събота - 13 юлий, сутринта, и преселен в духовните светли селения на 27 януарий 1918 г., неделя 2 У2 часа сутринта в гр. Бургас, на 50 годишна възраст. За тоя наш мил брат, през месец февруарий 1918 г., 20 дни след преселването му, бях (пише М. Сотиров) в гр.
към текста >>

Цялото това обикаляне е извършено пеш, на своя издръжка, като е носил на гръб духовна литература за продан, от която продажба се е издържал.
е ходил да проповядва Господа из България, като е тръгнал от гр. Бургас, през Анхиало (Поморие), Месемврия, Варна, Русе, покрай Дунава - Свищов, Лом, Видин, на юг към Цариброд, София, Трън, южната граница, Стара планина... Спрял се в манастира Св. Параскева, Св. Пантелеймон при с. Коджа бук, Карабунар и се завръща в Бургас. Цялото това обикаляне е извършено пеш, на своя издръжка, като е носил на гръб духовна литература за продан, от която продажба се е издържал. Така му е било наредено от Небето - от Отца (както лично ми е казвал, на брат Минчо Сотиров). Тоя наш мил брат, образец на кротост и смирение, на велики знания и добри услуги, на жертви от любов, доколкото ни е известно досега е имал ред години срещи с приятеля на Всемирното Бяло Братство, наречен тогава Г-н Петър Дънов. Някой от тия срещи са били инкогнито изпълнявани. Ще тръгне от Бургас до Варна, гдето е бил Учителят, като избягва да срещне какъвто и да било човек по пътя си... Свръзка между двамата в някои срещи е бил Архангел Михаил. През някои години е прекосил и центъра на България - от изток към Ямбол, Нова Загора, Старо-загорско, Казанлък и другаде.
към текста >>

Със земеделците се разправяме лесно - те имат и оръжие и цепеници, с комунистите се разправяме лесно - те имат оръжие и литература, а вие нито оръжие имате и литературата ви е легална, но сте най-силни и опасни за сегашния строй.
не се разрешаваха традиционните от 1910 г. братски годишни събори или правеха спънки за тях. Един от тогавашните министри на вътрешните работи А. Русев, в отговор на братската декларация да получи разрешение за събора 1926 г. отговорил: "Не ви разрешавам, вие сте най-страшните рушители на днешния държавен строй. Със земеделците се разправяме лесно - те имат и оръжие и цепеници, с комунистите се разправяме лесно - те имат оръжие и литература, а вие нито оръжие имате и литературата ви е легална, но сте най-силни и опасни за сегашния строй. Вие ще го разрушите." През разни години клона на Бялото Братство Бургас е прилагал ред практически методи за проучване условията при които би могло да виреят колективните организации в живота - във всичките му отрасли. През 192..,. година клона Бяло Братство се сдоби с една нива от 20 декара, подарена от една сестра, сега покойница - за общо ползуване и обработване на братски начала. Зася се колективно от членовете на Братството с лозе, с овощни дървета и нива - зърнени храни. Така се работи няколко години.
към текста >>

"Богориди" - братска литература и други просветни книги.
кръгло) Ясно бе, че в случая, при тоя опит бе прилаган закона на жертвата - закона на доброволно заплащане -Любовта. Опита даде положителен резултат. Това зарадва твърде много Учителя, когато Му докладвах за горния опит. През 1927/1928 г. Общество Бяло Братство, клон Бургас откри свободна продажба на книги на ул. "Богориди" - братска литература и други просветни книги. Всеки минувач по улицата бе свободен да си отвори "драмлъка" на библиотечния шкаф, окачен вън на стената на едно фотографско ателие, да си избере, която книга бе искал, и стойността й да пусне в поставената в шкафа касичка. Всяка вечер се проверяваше и нито веднъж не се оказа загуба на книги или суми. Всяка избрана книга бе заплащана с пълната й стойност, а някога и с повече пари. Единствен случай има - бяха липсвал и от касичката 18 лв. Това бе изпит за Братството, как да работи и злото да се не докосва до нашата идейна работа.
към текста >>

Всеки петък вечерта-7(19 часа) вечерта за изпитани верни ученици на окултната школа.
Това показва, че е имало съсредоточен ум при започване упражнението. Вяра непоколебима в себе си и спазване различните правила за такива случаи, давани от Учителя. Всяка задача си има и своите формули, за да бъде правилно разрешена и да даде положителен резултат. Жилище - салон - школен - молитвен дом Първоначално Братството е правило своите събрания: 1. Всеки неделен ден в 10 часа сутринта - общо за всички членове и съмишленици; 2. Всеки петък вечерта-7(19 часа) вечерта за изпитани верни ученици на окултната школа. Изучавали са Библията и духовни разговори. В последствие Учителят установи 10 часа сутрин общи събрания. Четвъртък (Юпитер) - школни часове. Още по-подир Учителят установи: Неделя сутрин 10 часа - общи свободни четения - беседи. Неделя сутринта 5 часа - утринно Слово за всички.
към текста >>

70. 24 НОЕМВРИ 1927 г. - 27 ДЕКЕМВРИ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Особено огромен е материала по литература!
Все си мисля, че ако дойде майка ми, ще ме бие пак, както някога. А тя тъй жестоко ме блъскаше и разкъсваше с ноктите си моята кожа. Аз бях „Козетка” и Учителят ме изведе от там и приюти в Школата. Даде ми тия прекрасни учители, които неуморно работят върху мене, неуморно и безвъзмездно. Ах, този 8 клас, тая „Erste Prima”, колко ме измъчва! Особено огромен е материала по литература! А пък комплицираните задачи, а пък тая ужасна физика, химия, Божичко! Трябва да изучавам и пение, и гимнастика. Миналата година на изпита играх хоро... Що да правя? Не го играх лошо, но срам ме беше ужасно. За тази година г-ца Заморска иска от мен да се науча да танцувам и да играя ръченицата. Дадено!
към текста >>

Като ученичка на Окултната Школа аз не мога да имам любовник.
Зная си аз, истината си зная и че те се лъжат, и лъжат наоколо. Но силен е Бог и ще блесне Правдата Му. Самата тая достопочтена слугиня знае, че рускинята Нинета Гриньова му е такава, а не аз. Аз съм му приятелка, малка, влюбена приятелка, ученичка на Учителевата Школа. Но понеже тя не е в Специалния клас, не може да почувствува що значи това. Като ученичка на Окултната Школа аз не мога да имам любовник. Това значи да излезна от Школата още същия час. Аз обичам А. и той мене. Ние по-добре знаем какво сме един за друг и макар, че няма да се оженим, ние си запазваме и сега, и в бъдеще едно велико, свято приятелство. Пак ми възвърнаха малката шевна машина.
към текста >>

Ах, как искам да работя само върху моите поетически бележки, да изучавам езици и да чета образци на художествената литература.
Сейменски чорбаджия [Търново Сеймен -Симеоновград], а вечер на светило от кълчища, лой и катран е чел и се обогатявал с познания. Майка ми никога не го е видяла сърдит и намусен. Знаете, бил доброволец в сръбско-българската война, имал отличие. Не, брат Боев не се съгласява. Казва решително: „Не любопитствувам, но всяка работа, която върша искам да бъде съзнателна: от кого е и за какво се касае.” 28 декември 1927 г. Ах, как искам да работя само върху моите поетически бележки, да изучавам езици и да чета образци на художествената литература. Но, има ли за мене един меценат, както за Виргилиус Марон! Но що думам? Меценат за мене! Че аз съм тъй още зелена, че трябва да се смиря пред тежките условия, при които живея, което не бих чувствувала тъй остро, ако природата не ме постави до „благословените и избрани” в света, които плуват в излишество. Не, не, и това ми е много, което имам!
към текста >>

71. 3. “Пътят на Ученика” - събор, 1927 г.

Глава 4. Съборите - духовните празници на братството

С всичко, което бе дадено в “Пътят на ученика” се целеше да се реформира всичко казано и писано в окултната литература по този въпрос.
Както цигуларят докато стане виртуоз много време, усилия и труд е употребил, така също на ученика му предстои неимоверен труд, учение, усилия. Всичко, което се даде в “Пътят на ученика”, бе дадено със замах, с любов. Като опитен хирург Той направи трудната операция, без да докосне частичка жива тъкан. Значението на всичко казано не засягаше само братството и учениците в България, казаното имаше значение за цялото човечество. Целеше се да се прекъсне процеса на храненето с некачествена храна - на учениците от целия свят се предлагаше прясна, свежа и чиста храна. С всичко, което бе дадено в “Пътят на ученика” се целеше да се реформира всичко казано и писано в окултната литература по този въпрос. Нова и свежа струя се внасяше в разбиранията по тези въпроси и тази струя нямаше да спре само тук. Много остарели теории се бяха напластили с течение на времето - сега новото идваше да внесе светлина върху много въпроси. Под лъчите на тази светлина старото се стапяше и изчезваше. Един ненужен баласт щеше да се разпадне. Учителят очисти атмосферата и отвори пътя на ученика, показа му отявлените врагове в лицето на лъжеучителите, които спъват неговия ход, даде му правила, как да се справи, даде му оръжия, как да се бори и как да реагира на домогванията на ония, които добре познаваха цената на душата.
към текста >>

72. 9. Добрият пастир

Глава 2. Образи и идеи

Глава 1. Откриване на Школата

“Пътят на ученика” беше триумф на окултната литература по този въпрос.
Нищо не можеше да се скрие от Неговите очи. Известен му беше техния начин на действуване, техния метод и техните интереси. Улучваше точното им разписание и разбъркваше плановете им преди да се усетят. През всичките времена те бяха едни и същи, не напредваха, трудно се променяха, а силите на светлината и на доброто се увеличаваха. През 1927 година Учителят даде беседите “Пътят на ученика”. “Пътят на ученика” беше триумф на окултната литература по този въпрос. Не само бе очертан пътя, изграден здраво, а здраво беше въоръжен и ученикът. Образът на модерния изкусител бе даден ярък, релефно очертан и никой вече нямаше да сбърка или да направи погрешна стъпка, ако в сърцето си таеше любов към Учителя си. По този въпрос ние спряхме вниманието си и на друго място. Две хиляди години след Христа врагът си оставаше един и същ, със същия морал и със същите себични интереси, с тази разлика само, че беше уморен и имаше вид на вълк с извадени нокти и зъби. Темата се налагаше и учениците нямаше да я прескачат.
към текста >>

Вътрешната окултната страна на въпроса става безпредметна, когато се явява Той и взима инициативата в ръцете си.
Самозванецът иска да има братство в братството, школа в школата, група лична, своя на която да може да командува досущ като генерал. Така е по-лесно за него, по-изгодно. Самозваният учител е ленив - всички от неговия род образуват семейство на великите мързеливци; те вечно живеят от просия и от грабеж. Обособеното тяло се натъква на две опасности. Унищожава себе си, а заедно с това нанася вреда и на другите. Вътрешната окултната страна на въпроса става безпредметна, когато се явява Той и взима инициативата в ръцете си. Преживяният случай блести като кристал. Учителят вижда отсъствието на тези ученици. Вече е известно, че те са в група. И не друг, а сам се заема да разтури тази група. Не е за първи път, и няма да бъде за последен.
към текста >>

73. 13. Най-голямата височина на земята - Специалният клас

Глава 2. Ученикът - път и живот

Те нямат нищо общо с оная безкрайна върволица от спекуланти, които са извращавали правата философия и чистите знания за душата и за живота, използувайки за свои лични цели методите и законите, които окултната наука им разкрива.
13. НАЙ-ГОЛЯМАТА ВИСОЧИНА НА ЗЕМЯТА – СПЕЦИАЛНИЯТ КЛАС Откриването на една окултна школа бележи епохален момент в историята на духовното развитие на човечеството. Под думата окултна школа в този смисъл за който става дума тук, се подразбира онези циклични периоди от историята, характерна с голям духовен напредък, с обилна светлина, която се влива в умовете на ония, които през вековете са копнели да бъдат ученици в тези школи. Те нямат нищо общо с оная безкрайна върволица от спекуланти, които са извращавали правата философия и чистите знания за душата и за живота, използувайки за свои лични цели методите и законите, които окултната наука им разкрива. Днес можем да говорим за това рядко, изключително явление, каквото представлява откриването на школата. Разбор на миналото няма да направим, на изток и на запад има многобройна литература - нашия поглед е обърнат към нашето време, през нашето столетие и към нашата страна, където бе открита школата на Учителя. Събитието е станало през наши дни през един важен исторически момент, когато на земята щяха да се кръстосват две шпаги, две учения диаметрално противоположни по своите принципи и цели. На земята си бяха дали среща лъжата и истината, насилието и свободата, глупостта и разумността, любовта и жестокостта, тъмнината и светлината. Епохата бе наситена с тревога и напрежения и тя бе наситена не само с вътрешните ефекти - трескавия и шеметен импулс, който бележеше изумителния развой на техниката и разцвета на науката, не и с големите преобразования на градовете и държавите, със строежите, където основните материали бяха желязото и бетона.
към текста >>

Разбор на миналото няма да направим, на изток и на запад има многобройна литература - нашия поглед е обърнат към нашето време, през нашето столетие и към нашата страна, където бе открита школата на Учителя.
13. НАЙ-ГОЛЯМАТА ВИСОЧИНА НА ЗЕМЯТА – СПЕЦИАЛНИЯТ КЛАС Откриването на една окултна школа бележи епохален момент в историята на духовното развитие на човечеството. Под думата окултна школа в този смисъл за който става дума тук, се подразбира онези циклични периоди от историята, характерна с голям духовен напредък, с обилна светлина, която се влива в умовете на ония, които през вековете са копнели да бъдат ученици в тези школи. Те нямат нищо общо с оная безкрайна върволица от спекуланти, които са извращавали правата философия и чистите знания за душата и за живота, използувайки за свои лични цели методите и законите, които окултната наука им разкрива. Днес можем да говорим за това рядко, изключително явление, каквото представлява откриването на школата. Разбор на миналото няма да направим, на изток и на запад има многобройна литература - нашия поглед е обърнат към нашето време, през нашето столетие и към нашата страна, където бе открита школата на Учителя. Събитието е станало през наши дни през един важен исторически момент, когато на земята щяха да се кръстосват две шпаги, две учения диаметрално противоположни по своите принципи и цели. На земята си бяха дали среща лъжата и истината, насилието и свободата, глупостта и разумността, любовта и жестокостта, тъмнината и светлината. Епохата бе наситена с тревога и напрежения и тя бе наситена не само с вътрешните ефекти - трескавия и шеметен импулс, който бележеше изумителния развой на техниката и разцвета на науката, не и с големите преобразования на градовете и държавите, със строежите, където основните материали бяха желязото и бетона. Имаше нещо много по-важно и по-значимо от целия този набег в материалния живот - строежа на човека, преобразованието на човека. Да се претвори съзнанието на човека, да се роди човека с едно ново виждане за света и живота, нова любов и обновена съвест бе най-колосалната работа, която уви не можеше да се достигне чрез никакъв материален възход и с никакви обикновени човешки средства.
към текста >>

В окултните школи отдавна са ликвидирали с диалектиката, окултната наука борави само с благородни метали, които не се окисляват.
Неутолима е тая жажда към познания и подвиг. Специалният клас има точно определена физиономия, свой израз и душа. Ученикът, който пристъпва прага на Специалния клас, трябва да знае защо е дошъл в този клас, какви са целите, задачите и какво се изисква от него. Ако ученикът в този клас носи в сърцето най-малката корист и в ума си най-малкото съмнение - свършено е с него. Той нищо няма да научи, нищо няма да спечели. В окултните школи отдавна са ликвидирали с диалектиката, окултната наука борави само с благородни метали, които не се окисляват. Ако ли пък недоволството в сърцето е като малко своенравно дете постоянно хленчи, оплаква се, нищо няма да научи, местото на такива не е в този клас. Изключени са неблагодарността, користолюбието, нетърпението, себичността и много недъзи от този род. Тогава, ще кажат някои, там е мястото за съвършени. Какво съдържание има в думата “съвършен" - съвършен може да бъде ученика, ученик може да бъде всеки, който се поглъща от учение, от работа, от усилия да надмогне себе си и всичко това с дълбоко чувство на отговорност и любов. Любовта разредява гъстотата на атавистичните навици, които човек носи като наследство от миналите поколения.
към текста >>

74. 21. Път и светлина - категории учители

Съборните беседи от 1927 година - “Пътят на ученика" представляват апотеоз на окултната мисъл по този въпрос.
21. ПЪТ И СВЕТЛИНА - КАТЕГОРИИ УЧИТЕЛИ Едва ли би се намерил ученик от школата на Учителя, който да не е осведомен не само за основните правила на школата, но и за отличителните белези на пътя, който той си е избрал. Пътят е едно от важните условия, фактор да се движи човек свободно и уверено. За този път Учителят е говорил много, дал е богат материал и е поставил ярки стрелки. На ученика е предоставено само да учи, да мисли, да прилага. Съборните беседи от 1927 година - “Пътят на ученика" представляват апотеоз на окултната мисъл по този въпрос. Учениците винаги щяха да се радват и благодарят на този изключителен дар, който обогати не само тях, а световната литература по този въпрос. Светлината е премного и никой вникнал дълбоко в смисъла на ученичеството, нямаше да сбърка пътя. В “Пътя на ученика" - настолна книга може да се нарече, Учителят на много места отделя значително място за една личност, неразривно свързана с пътя на ученика и със самия него. Ученикът по своя път ще се срещне и днес и утре и през цялата вечност със светлата личност на истинския Учител. Срещата с Него е най-важния, най-значимия момент от неговия живот, бръмка от голямата верига срещи, които никога нямаше да престанат.
към текста >>

Учениците винаги щяха да се радват и благодарят на този изключителен дар, който обогати не само тях, а световната литература по този въпрос.
21. ПЪТ И СВЕТЛИНА - КАТЕГОРИИ УЧИТЕЛИ Едва ли би се намерил ученик от школата на Учителя, който да не е осведомен не само за основните правила на школата, но и за отличителните белези на пътя, който той си е избрал. Пътят е едно от важните условия, фактор да се движи човек свободно и уверено. За този път Учителят е говорил много, дал е богат материал и е поставил ярки стрелки. На ученика е предоставено само да учи, да мисли, да прилага. Съборните беседи от 1927 година - “Пътят на ученика" представляват апотеоз на окултната мисъл по този въпрос. Учениците винаги щяха да се радват и благодарят на този изключителен дар, който обогати не само тях, а световната литература по този въпрос. Светлината е премного и никой вникнал дълбоко в смисъла на ученичеството, нямаше да сбърка пътя. В “Пътя на ученика" - настолна книга може да се нарече, Учителят на много места отделя значително място за една личност, неразривно свързана с пътя на ученика и със самия него. Ученикът по своя път ще се срещне и днес и утре и през цялата вечност със светлата личност на истинския Учител. Срещата с Него е най-важния, най-значимия момент от неговия живот, бръмка от голямата верига срещи, които никога нямаше да престанат. Защото, какво е ученикът, ако непрестанно, ежечасно, ежеминутно не се среща с Учителя си във всичките полета.
към текста >>

Няма в окултната история по-важна и по-сложна задача от тази, да изработи смирението и да пренебрегне блестящия път с фалшиви светлини на властолюбието.
Няма по-унищожителна страст в човека от тая за слава и за власт. Тя унищожава всичко красиво и благородно в човека. Човек, който иска да властвува е просмукал отрова в кръвта си - да бъдеш учител, властник, водач, да заповядваш като господар и край тебе да живеят роби. Колко трябва да мисли човек върху тези неща, които се промъкват като микроби в човека и унищожават всичко. Ученикът трябва да изтръгне тоя дяволски нокът изведнъж, колкото и да го боли. Няма в окултната история по-важна и по-сложна задача от тази, да изработи смирението и да пренебрегне блестящия път с фалшиви светлини на властолюбието. Опасностите се различават, формите също, ала съдържанието е едно и също. Аспирации към човешката душа; никога към нея нямаше да престанат да се простират алчни ръце, защото знаят какви богатства се крият в нея. Учителят по този въпрос е строго принципен. Не визира личности, но безпощадно рисува образа ярко, не с убити тонове, рисува го със силни, бихме казали драстични средства, за да го видят и познаят всички. Той не си дава учениците, ни един не иска да пожертвува и осторожно като добър пастир бди над тях, като любеща майка говори, предупреждава, помага и успява да изтръгва всичко що е здраво, случайно попаднало в мрежите на самозванците от рода на паяка и на вълка.
към текста >>

75. Съдържание

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Окултната литература.
223, 17.07.1938, с. 3. Стихотворения (Поздрав от планината; Елате на Рила) / Димитрина Антонова. - В: Братство, Севлиево. Г. 11, бр. 226,: 16.10.1938 341 108. Окултната литература. Статията „Що е окултизъм” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 10. Притурка. 109. Годината на Големия брат. 109.1. Статията „Балансът на съвременната цивилизация” / Георги Радев.
към текста >>

76. 2. Леонид Андреев

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Туй е много важно, я така се издига в духовно отношение, че съзнанието й идва, туй сега дето в литературата и особено в окултната литература, и в беседите на Учителя се определя като космическо съзнание, когато излизаш напълно от своята ограничена личност, от своя личен живот.
А този именно, той е бил много слаб и за него смъртта е била вече нещо страшно, той просто се е чудел и там е имало една или две жени. И тази, една от жените в този разказ, просто го прегръща така или нещо подобно, с него отива заедно, прегръща го, взема го под ръка и го води така. Сега туй не е толкоз важно. Най-важното в случая е следното. Доколкото си спомням, тази жена именно, от тези революционери, тя има едно особено преживяване през нощта преди да ги заведат на бесилката. Туй е много важно, я така се издига в духовно отношение, че съзнанието й идва, туй сега дето в литературата и особено в окултната литература, и в беседите на Учителя се определя като космическо съзнание, когато излизаш напълно от своята ограничена личност, от своя личен живот. Те и без това са работили за идея така, но в дадения момент толкоз високо се издига, че в нея изчезва всяка сянка на омраза към когото и да било, точно по закона на Христа: „Обичайте враговете си! " Та душата й се изпълва с такава любов към всичко. Нали тя е пред смъртта вече, обаче така духовно се издига, че почва да обича всички. И своите палачи тъй да ги наречем, към тях тя така никаква омраза не изпитва, нито към каквото да е, просто само може да ги съжалява, че те самите са жертва на туй положение именно. Но то трябва този разказ да се прочете, за да се види точно, щото в мене така мисля, че само един път съм го чел, втори път не съм го чел, така точно подробностите не са напълно запазени.
към текста >>

77. 36. Рудолф Щайнер. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

В случая ще добавим, че Учителят се е изказал за Рудолф Щайнер, че той е прероденият Питагор - основателя на Окултната Школа в Древна Гърция и Италия.
" Учителят отговори: „Да. Между другите, тук редовно идват Седир и Рудолф Щайнер. Последният току що беше тук и ми каза: Учителю, чудно ми е как можете да изразявате такива велики идеи и мисли на тъй прост и общодостъпен език". /Известно е, че по-голямата част от творчеството на д-р Рудолф Щайнер е дадено на един високоинтелектуален и мъчнодостъпен за обикновения читател език, нещо което се обуславя до голяма степен от отвлечена материя, която той трактува в главните си съчинения: тълкуванията на Откровението, на Битието и на четирите Евангелия, както и цяла редица още специални лекции. Нужна е голяма подготовка - пълно познаване на окултизма и на духовните въпроси, за да бъде разбран Щайнер и тия му съчинения. В случая ще добавим, че Учителят се е изказал за Рудолф Щайнер, че той е прероденият Питагор - основателя на Окултната Школа в Древна Гърция и Италия. От всичко това става ясно, че учението и литературата, създадена от Рудолф Щайнер и от неговите близки последователи, са преди всичко за интелектуалци и то за такива, с духовна насоченост на своя ум и интереси. За разлика от това, учението на Учителя е общодостъпно: в него има храна за всички. То е за цялото човечество. И най-големият интелектуалец, както и най-обикновения човек, ще намерят в беседите и лекциите предостатъчно духовна храна, отговаряща на тяхното развите, на техните нужди и търсения. Всеки ще намери, всеки ще вземе оттам това, което е за него.
към текста >>

От всичко това става ясно, че учението и литературата, създадена от Рудолф Щайнер и от неговите близки последователи, са преди всичко за интелектуалци и то за такива, с духовна насоченост на своя ум и интереси.
Между другите, тук редовно идват Седир и Рудолф Щайнер. Последният току що беше тук и ми каза: Учителю, чудно ми е как можете да изразявате такива велики идеи и мисли на тъй прост и общодостъпен език". /Известно е, че по-голямата част от творчеството на д-р Рудолф Щайнер е дадено на един високоинтелектуален и мъчнодостъпен за обикновения читател език, нещо което се обуславя до голяма степен от отвлечена материя, която той трактува в главните си съчинения: тълкуванията на Откровението, на Битието и на четирите Евангелия, както и цяла редица още специални лекции. Нужна е голяма подготовка - пълно познаване на окултизма и на духовните въпроси, за да бъде разбран Щайнер и тия му съчинения. В случая ще добавим, че Учителят се е изказал за Рудолф Щайнер, че той е прероденият Питагор - основателя на Окултната Школа в Древна Гърция и Италия. От всичко това става ясно, че учението и литературата, създадена от Рудолф Щайнер и от неговите близки последователи, са преди всичко за интелектуалци и то за такива, с духовна насоченост на своя ум и интереси. За разлика от това, учението на Учителя е общодостъпно: в него има храна за всички. То е за цялото човечество. И най-големият интелектуалец, както и най-обикновения човек, ще намерят в беседите и лекциите предостатъчно духовна храна, отговаряща на тяхното развите, на техните нужди и търсения. Всеки ще намери, всеки ще вземе оттам това, което е за него. Такова е Учението на Мировия Учител - то е за всички/.
към текста >>

78. 45. Печатница „Житно зърно”

II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ

Ще се помъчи - доколкото допущат това рамките на списанието - да набележи перспективите на новата разширена и вдълбочена наука, която се заражда днес на междата, която дели така наречените „официална" и „окултна" науки: където се срещат вече най-напредналите представители на „официалната" наука с работниците на окултната.
/Само Божията Любов е Любов/ От Комисията. б) ПОКАНА За записване абонати за третата годишнина на окултното списание „ЖИТНО ЗЪРНО” Вярно на своя дух, списанието и тази година ще излага просто и достъпно въпроси от Живота, така както той се проявава в настояще време във всички области: духовна, социална, в областта на науката, изкуството. То ще се стреми да засяга най-вече ония животрептящи питания, които вълнуват човека, в когото се е зародило новото съзнание, на човека, който е излязъл из капището на разните религиозни или житейски вярвания, за да се приближи към онова живо, първично ядро на Истината, което представлява съкровеното усилие на всички велики Учители на човечеството и целта на всяка религиозна система. Следователно то не ще засяга религиозно-догматични въпроси - предоставя това на ония, които милеят най-вече за формата на истината - а ще третира въпроси, които имат пряко приложение в живота на всички човеци - към каквато и народност, религия, класа и звание да принадлежат. Понеже една от основните цели на списанието е да допринесе за разширяването и просветлението на човешкото съзнание, то ще отбелязва по възможност всички усилия на човешкия дух да се освободи от тесните атавистични рамки, в които го сковават старите разбирания на живота. Ще се помъчи - доколкото допущат това рамките на списанието - да набележи перспективите на новата разширена и вдълбочена наука, която се заражда днес на междата, която дели така наречените „официална" и „окултна" науки: където се срещат вече най-напредналите представители на „официалната" наука с работниците на окултната. По специално ще бъдат поместени статии - освен по отбелязаните по-горе проблеми - и по въпроси от психологията, педагогията, практичните окултни науки, научна астрология, основните начала на живота, геометрия или наука за линиите и формите на човешкото тяло, няколко физиогномично - психологични етюда, вести за духовната и научна мисъл в чужбина и др. Всички технически подобрения, които са желателни в много направления ще зависят най-вече от разпространението на списанието. Абонамента и тази година остава 60 лв. предплатени. Обръщаме се към всички досегашни настоятели и абонати на списанието и към всички ония свободни и разумни човеци, които имат присърце делото за което ние ратуваме, да се погрижат за неговото разпространение, за да може то по-сигурно да допринесе своя скромен дял за процъфтяване на Великото Дело на Светлината, което вършат Майсторите на Деня. Адрес: Редакция /на сп./ „Житно зърно" ул.
към текста >>

Ще помества и статии за окултните науки в тесен смисъл на думата /астрология, френология, физигномика, хиромантия и п./ за окултното движение в странство, преглед на новата окултна литература в чужбина и у нас и пр.
Когато се изучават законите, по които се развива човешкото съзнание, ще се схване, че този духовен копнеж, който виждаме днес по целия свят, не е случаен, но се дължи на новата фаза, в която влиза човечеството. Всички проблеми на днешния живот могат да се разрешат правил но само в светлината на по-дълбокото познаване силите и законите, които лежат в основите на живота. Най-великото изкуство е изкуството да се живее разумно. „Житно зърно” ще работи в този нов дух за хвърляне светлина върху проблемите на живота във всичките му области. То ще застъпва статии за законите и силите, чието познание е необходимо за разумното преустройство на живота. Ще помества и статии за окултните науки в тесен смисъл на думата /астрология, френология, физигномика, хиромантия и п./ за окултното движение в странство, преглед на новата окултна литература в чужбина и у нас и пр. Нека разпространението на списанието тази година да стане важна задача за всички съчувственици. Те се умоляват да съдействуват за записване на абонати. Досегашната практика беше само настоятелят в града да се грижи за разпространението му. Обаче това не е достатъчно, понеже той не е във връзка със всички среди. Ето защо полезно е всички съчувственици да поканят за абониране свои приятели и познати, както в града, така и в околията.
към текста >>

79. 65 3. Предисловие в книгата „Великото учение“ от В. Т. Благодумов.

III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.

През време на тоя дългогодишен труженишки период Учителя Дънов е произнесъл повече от четири хиляди беседи, от които доста много са отпечатани и образуват по въпроса отлична литература.
Още от незапомнени времена имало е посред човечеството малцинства от избраници, които са го знаяли и проповядвали в своя ограничен кръг. Обаче, като едно цялостно учение, като дар предназначен да осветли пътя на цялото напреднало човечество, за първи път го донесе на земята учителя Исус от Назарет. След него то е било поддържано от мнозина от най-великите измежду човеците като учени, философи или посветени и е стояло в основата на най-възвишените окултни учения, които са се развивали посред цивилизованите народи. Като програмна точка то е фигурирало и продължава да фигурира още и сега в догмите на християнските църкви, обаче тука, с изключение на отделни редки личности, то е останало изобщо неприложено. В България от 40 години насам то се проповядва от Учителя Дънов с едно необикновено постоянство, светлина и сила. През време на тоя дългогодишен труженишки период Учителя Дънов е произнесъл повече от четири хиляди беседи, от които доста много са отпечатани и образуват по въпроса отлична литература. Под влияние на това учение около поменатия учител се образува многобройно религиозно-философско общество, което си е поставило за цел да приложи учението без отлагане, като уреди своя живот според неговите правила. Членовете на това общество не намират думи, за да изразят своя възторг от учението и да възвеличаят великите блага на сила и живот, които се изливат върху ония, които го приемат като пътеводител и закон на своя живот. Също тъй, те не намират думи, за да изкажат своето почит и адмирация към своя Учител, когото благославят, задето ги е извел от един мрачен душевноробски живот и ги е въвел в един път на светлина, щастие и благоденствие. Имайки пред очи извънредната важност на това учение за живота на човека и на човечеството и бидейки негов многогодишен последовател, счетох себе си в положение да направя едно кратко изложение върху него по отношение, първо на съдържанието му, а след това на резултатите, които носи за човешкия живот. Защото, макар че то външно фигурира в толкова много книги, печатани и разпространявани в целия свят, обаче остава по същество чуждо и непознато, поради причини, които ще бъдат изяснени по-нататък.
към текста >>

Книгите са предназначени за хора, които не познават учението, още по-малко окултната наука, без разлика дали са образовани или не.
Защото, макар че то външно фигурира в толкова много книги, печатани и разпространявани в целия свят, обаче остава по същество чуждо и непознато, поради причини, които ще бъдат изяснени по-нататък. Изложението ще бъде разпределено в пет отделни книги, които по вътрешна връзка ще представляват части на едно цяло. Настоящата първа книга има за цел да даде известни необходими общи обяснения върху няколко важни точки от учението и върху няколко свързани с него странични въпроси, без които е невъзможно да бъде то разбрано нито в неговата целокупност, нито в подробностите. При тия обяснения аз се ползувам с доста голяма свобода, като излагам въпросите тъй, както те се представят пред моето лично схващане. Читателят, имайки предвид моето несъвършенство, ще трябва да държи в ума си, че казаното в тая книга в никакъв случай не претендира да изразява истините тъй обективно, както ги биха изразили самите Учители, при всичко че положих всички възможни грижи, за да ги предам, колкото се може по-вярно. Книгите са предназначени за хора, които не познават учението, още по-малко окултната наука, без разлика дали са образовани или не. Имайки предвид възможностите за разбиране на такава категория хора, старах се да бъда, по възможност ясен и нагледен, макар че тоя метод не всякога най-добре изразява Истината. В случая жертвувах от абсолютна истина, за да се допренесе за възможната, достъпната истина. Все в духа на същото желание старах се да употребявам език прост и разбираем, обаче, при все това поради естеството на задачата опитах с тия скромни инструменти да хвърля светлина върху редица от най-възвишените въпроси, които са вълнували всички най-издигнати хора измежду човечеството от памтивека до сега. Моето изложение не си поставя за цел да очертае Великото учение като завършена философска система. Самите учители не ни го дават в такъв вид и това има своите дълбоки причини, които считам за излишно да изтъквам тук.
към текста >>

80. 82. Статията „Каква трябва да бъде първата Трудова Братска Задруга“ / Сава Калименов.- В: Братство, Севлиево. Г 5, бр. 61

Вестник „БРАТСТВО”, Севлиево. Год. 7, бр. 103, 7.11.1934- Год. 17, бр. 322, 1.12.1944

Така е било - в задругите на древните окултисти, така е било в окултната школа на Питагора, на древните египтяни и други, когато въпреки тщеславието на днешни учени, е имало много по-дълбоко знание и много по висока култура от днешното -така ще бъде и занапред, когато наново разцъфнат на земята величието и мъдростта на древността.
Изкуството, не като средство за спекулация и за разпалване на низките, животински страсти, а изкуство облагородено, възвишено, пречистено от отровния дим на човешките пороци, изкуство, което ни издига и приобщава с върховната красота. И от всички видове, особено и най-голямо внимание ще трябва да се обърне на музиката. Новият живот е музика. С музиката трябва да се става и с музиката трябва да се ляга. С музика и песен трябва да се посрещне изгряващото сутрин слънце и също така да се изпрати. Така е било - в задругите на древните окултисти, така е било в окултната школа на Питагора, на древните египтяни и други, когато въпреки тщеславието на днешни учени, е имало много по-дълбоко знание и много по висока култура от днешното -така ще бъде и занапред, когато наново разцъфнат на земята величието и мъдростта на древността. Всеки член на братската задруга ще трябва същевременно да бъде и музикант - да свири поне на един инструмент. Ако това не може да се реализира в самото начало, то ще трябва да се осъществи с течение на времето. Не е изключено образуването на една малка, любителска на първо време театрална група, оркестър и т.н. Тяхната цел ще бъде да облекат в художествени форми новите идеи и така да ги представят на широките маси. Музика и театър за народа, за селото, всестранна просвета чрез литература, сказки, концерти, представления за изоставените, забравените слоеве на народа - това ще бъде една от главните задачи на братската задруга.
към текста >>

Музика и театър за народа, за селото, всестранна просвета чрез литература, сказки, концерти, представления за изоставените, забравените слоеве на народа - това ще бъде една от главните задачи на братската задруга.
Така е било - в задругите на древните окултисти, така е било в окултната школа на Питагора, на древните египтяни и други, когато въпреки тщеславието на днешни учени, е имало много по-дълбоко знание и много по висока култура от днешното -така ще бъде и занапред, когато наново разцъфнат на земята величието и мъдростта на древността. Всеки член на братската задруга ще трябва същевременно да бъде и музикант - да свири поне на един инструмент. Ако това не може да се реализира в самото начало, то ще трябва да се осъществи с течение на времето. Не е изключено образуването на една малка, любителска на първо време театрална група, оркестър и т.н. Тяхната цел ще бъде да облекат в художествени форми новите идеи и така да ги представят на широките маси. Музика и театър за народа, за селото, всестранна просвета чрез литература, сказки, концерти, представления за изоставените, забравените слоеве на народа - това ще бъде една от главните задачи на братската задруга. Да се посочи нов път към мирен, творчески, братски и радостен живот и да се даде пример пред всички за този живот, в това ще се състои, накратко казано, дейността на братската задруга. Животът, новия, възвишен, радостен и красив живот е за всички. Музиката, изкуството, красотата са за всички. Те не са оградени от нас с някакви непристъпни стени, те не са затворени в някакви непроницаеми кули, не са предназначени само за малцина „избранници". Те са за нас и пред нас, те са достъпни за всички, всички могат да устроят живота си в красота, радост и щастие, всички могат да станат избранници.
към текста >>

81. IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

Окултната литература.
223, 17.07.1938, с. 3. Стихотворения (Поздрав от планината; Елате на Рила) / Димитрина Антонова. - В: Братство, Севлиево. Г. 11, бр. 226,: 16.10.1938 341 108. Окултната литература. Статията „Що е окултизъм” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 10. Притурка. 109. Годината на Големия брат. 109.1. Статията „Балансът на съвременната цивилизация” / Георги Радев.
към текста >>

82. 108. Окултната литература. Статията „Що е окултизъм” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 10. Притурка.

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

108. ОКУЛТНАТА ЛИТЕРАТУРА В.К.: Тук има съобщения за книги.
108. ОКУЛТНАТА ЛИТЕРАТУРА В.К.: Тук има съобщения за книги. „Светлината на Азия” от Арнолд Елвин. Кой го е превеждал това? С.К.: Ами виж какво, аз не знам точно кой, обаче то беше издадено от Стоян Стефанов Атанасов, неговото издателство. В.К.: „Древни и нови мъдреци”. С.К.: Пак същото издателство.
към текста >>

Той, виж да ти кажа, той паралелно с него работеше Николай Райнов, го е ръководел да издава окултна литература така.
„Светлината на Азия” от Арнолд Елвин. Кой го е превеждал това? С.К.: Ами виж какво, аз не знам точно кой, обаче то беше издадено от Стоян Стефанов Атанасов, неговото издателство. В.К.: „Древни и нови мъдреци”. С.К.: Пак същото издателство. Той, виж да ти кажа, той паралелно с него работеше Николай Райнов, го е ръководел да издава окултна литература така. Близък беше на Николай Райнов. Той издаде на Николай Райнов книгите, много книги издава той, даже какво имаше „История на изкуството” 10 тома ли, 12 тома ли му издаде и приказки пак народни към 20 тома и башка негови съчинения. Той е издателя на Николай Райнов. В.К.: Сега, тука между другото, понеже пише редакция „Братство". Значи това не е при Вас печатано.
към текста >>

В.К.: Ти си издавал във вестник „Братство" много окултна литература?
Значи това е Томалевски. С.К.: Томалевски. Той на български се подписва някъде Георги Северов. Това Жорж Нордман, буквално това Георги Северов. По туй го познавам, че е негово, на Георги Томалевски. В.К.: Ти си издавал във вестник „Братство" много окултна литература? С.К.: И написах две книги „Що е окултизъм” и „Човек и Бог”. Писал съм и много други неща. В.К.: Виждам една листовка „Що е окултизъм” и на трета и четвърта страница си дал каталог на окултната литература, която продаваш. С.К.: Тази листовка я пращахме заедно с издателските книги и вестник „Братство”. В.К.: Ето отзад виждам, че си издал три книги на Бо Ин Ра: 1.
към текста >>

В.К.: Виждам една листовка „Що е окултизъм” и на трета и четвърта страница си дал каталог на окултната литература, която продаваш.
Това Жорж Нордман, буквално това Георги Северов. По туй го познавам, че е негово, на Георги Томалевски. В.К.: Ти си издавал във вестник „Братство" много окултна литература? С.К.: И написах две книги „Що е окултизъм” и „Човек и Бог”. Писал съм и много други неща. В.К.: Виждам една листовка „Що е окултизъм” и на трета и четвърта страница си дал каталог на окултната литература, която продаваш. С.К.: Тази листовка я пращахме заедно с издателските книги и вестник „Братство”. В.К.: Ето отзад виждам, че си издал три книги на Бо Ин Ра: 1. Книга за Живия Бог. 2. Човек за човека и 3. Книга за Отвъдния свят.
към текста >>

Всъщност в последно време, цяла редица открития и факти, до които дойдоха в своите изследвания най-напредналите от съвременните учени, хвърлиха мост между съвременната официална наука и окултната такава.
СТАТИЯТА „ЩО Е ОКУЛТИЗЪМ” ОТ САВА КАЛИМЕНОВ Братство, Севлиево. Г. 10. Притурка ЩО Е ОКУЛТИЗЪМ? [1] Окултизмът е една велика наука, завещана ни от дълбоката древност, която изучава нещата в тяхната скрита същност, недостъпна до сега за съвременната официална, общопризната наука. Окултизмът е наука за това, което е скрито за обикновения, повърхностен поглед и затова той започва от там, където съвременната официална наука свършва. Всъщност в последно време, цяла редица открития и факти, до които дойдоха в своите изследвания най-напредналите от съвременните учени, хвърлиха мост между съвременната официална наука и окултната такава. Редица твърдения, редица истини, които окултистите от хиляди години насам поддържат, се потвърждават, едно след друго, от най-новите изследвания на съвременните учени. Окултистите отдавна говорят за „аура на човека”, състояща се от излъчванията на човешкото тяло и днес официалната наука е вече на път да я открие: констатирани са вече тия излъчвания и са направени много опити и проучвания върху тях. Окултистите от хиляди години говорят за шесто чувство, за ясновидство, за по-високи способности на човека, за скрити, непроявени дарби в него, а ето че днес те са вече на лице: на друг, а всемирно известния френски професор Шарл Рише, в своята книга „Шестото чувство", заявява, че ясновидството е един факт, в който не може да има никакво съмнение, защото е потвърден хилядократно. И щом ясновидството е доказано, тогава кой учен, кой философ или обикновен интелигентен човек, без да притежава тая способност може да отрича невидимите неща и светове, за които ясновидецът говори? Истинското и пълно ясновидство на посветените, на най-напредналите представители на човечеството, на окултните учители, е оня съвършен научен метод, онова най-мощно средство за добиване знания, чрез което се гради истинската, пълна и всеобгръщата наука - ОКУЛТНАТА НАУКА, за която няма нищо скрито, нищо невидимо.
към текста >>

Истинското и пълно ясновидство на посветените, на най-напредналите представители на човечеството, на окултните учители, е оня съвършен научен метод, онова най-мощно средство за добиване знания, чрез което се гради истинската, пълна и всеобгръщата наука - ОКУЛТНАТА НАУКА, за която няма нищо скрито, нищо невидимо.
Всъщност в последно време, цяла редица открития и факти, до които дойдоха в своите изследвания най-напредналите от съвременните учени, хвърлиха мост между съвременната официална наука и окултната такава. Редица твърдения, редица истини, които окултистите от хиляди години насам поддържат, се потвърждават, едно след друго, от най-новите изследвания на съвременните учени. Окултистите отдавна говорят за „аура на човека”, състояща се от излъчванията на човешкото тяло и днес официалната наука е вече на път да я открие: констатирани са вече тия излъчвания и са направени много опити и проучвания върху тях. Окултистите от хиляди години говорят за шесто чувство, за ясновидство, за по-високи способности на човека, за скрити, непроявени дарби в него, а ето че днес те са вече на лице: на друг, а всемирно известния френски професор Шарл Рише, в своята книга „Шестото чувство", заявява, че ясновидството е един факт, в който не може да има никакво съмнение, защото е потвърден хилядократно. И щом ясновидството е доказано, тогава кой учен, кой философ или обикновен интелигентен човек, без да притежава тая способност може да отрича невидимите неща и светове, за които ясновидецът говори? Истинското и пълно ясновидство на посветените, на най-напредналите представители на човечеството, на окултните учители, е оня съвършен научен метод, онова най-мощно средство за добиване знания, чрез което се гради истинската, пълна и всеобгръщата наука - ОКУЛТНАТА НАУКА, за която няма нищо скрито, нищо невидимо. Животът на човека, неговия произход, неговите цели и смисъл и неговото бъдеще, не са вече тайна. Окултизмът прониква в минало, настояще и бъдеще, тука и навсякъде. Окултизмът ни изяснява великите закони на живота, които като скрити пружини, го движат напред, в пътя на еволюцията, и които са: ПРЕРАЖДАНЕТО, по силата на което човек идва многократно на земята, за да продължи своето усъвършенствуване в това велико училище на живота, като всеки път научава нещо ново, нещо повече, обогатявайки все повече и повече опитностите си, силите и способностите си. КАРМА или Законът за причините и последствията, който въздава всекиму това, което си е заслужил и по силата на който човек е точно такъв, какъвто сам той, в течение на много животи, се е създал. Законът за Кармата е израз на абсолютната Божествена справедливост, която вечно бди над човешките дела и по-рано или по-късно, въздава справедлива награда всекиму според делата.
към текста >>

Лишен от светлината на окултната наука, човек се движи като слепец в живота.
Законът за Кармата е израз на абсолютната Божествена справедливост, която вечно бди над човешките дела и по-рано или по-късно, въздава справедлива награда всекиму според делата. ЖЕРТВА или Пътят за крайното и пълно освобождение на човека от веригите на несъвършенството и страданието, което се достига чрез доброволното отдаване в безкористна служба на Божественото начало в живота, като пожертвуваме нисшето за висшето, временното за вечното, измамните облаги и удоволствия на плътта, за вечната красота и сила на Духа. Само чрез безкористната жертва пред олтаря на общото благо, чувствувайки се като клетки в целокупния организъм на човечеството, на Всемирния живот, ние ще достигнем великото благо на свободата. И тогава човек ще научи великия Закон на ЕДИНСТВОТО ще разбере, че неговия живот е неразривно свързан с целокупния живот на Всемира, че няма българи и сърби, черни и бели, богати и бедни, а има само братя хора, че животът е един, неразделим и вечен, че страданията и радостите на всички същества са наши страдания и радости, че това, което правим на другите, правим го на себе си. Така заживели в Колективното съзнание на Единния живот, ние ще реализираме Царството Божие на земята, ще си възвърнем наново изгубения Рай. Лишен от светлината на окултната наука, човек се движи като слепец в живота. С нейна помощ, обаче, той осмисля живота си, вижда причините за страданията и за всичко, което му се случва в живота, проучава законите и методите на разумния и природосъобразен живот и става съзнателен творец на своето настояще и бъдеще. Без знанията, които окултизмът ни дава, ние не можем да познаем нито себе си, нито заобикалящия ни свят: същественото се изплъзва изпред очите ни и ние виждаме само външната страна на нещата. Без солидната основа на окултното знание, което е пълно знание, не може да се изгради една истински нова култура на земята, в която хората да живеят братски и да бъдат щастливи. Окултната наука, стара като света и достъпна само на посветените в египетските, халдейските и др. храмове в миналото, на индийските йоги и други ученици на тайното знание в наше време, се вече разкрива за всички, става вече достояние на цялото човечество, на всеки, който е жаден за истинско знание и търси пътя към светлината.
към текста >>

Окултната наука, стара като света и достъпна само на посветените в египетските, халдейските и др.
Така заживели в Колективното съзнание на Единния живот, ние ще реализираме Царството Божие на земята, ще си възвърнем наново изгубения Рай. Лишен от светлината на окултната наука, човек се движи като слепец в живота. С нейна помощ, обаче, той осмисля живота си, вижда причините за страданията и за всичко, което му се случва в живота, проучава законите и методите на разумния и природосъобразен живот и става съзнателен творец на своето настояще и бъдеще. Без знанията, които окултизмът ни дава, ние не можем да познаем нито себе си, нито заобикалящия ни свят: същественото се изплъзва изпред очите ни и ние виждаме само външната страна на нещата. Без солидната основа на окултното знание, което е пълно знание, не може да се изгради една истински нова култура на земята, в която хората да живеят братски и да бъдат щастливи. Окултната наука, стара като света и достъпна само на посветените в египетските, халдейските и др. храмове в миналото, на индийските йоги и други ученици на тайното знание в наше време, се вече разкрива за всички, става вече достояние на цялото човечество, на всеки, който е жаден за истинско знание и търси пътя към светлината. Окултната наука е светлата зора, която днес изгрява над човечеството и която ще му даде методите, силите и средствата за изграждане на новата култура, която идва. ---------------------------------------------- [1] Забележка на съставителя. Това е притурка към вестник „Братство Там е поместена тази статия, а на следващата страница е поместен списък на окултната литература, издадена от издателство „Братство”, гр. Севлиево
към текста >>

Окултната наука е светлата зора, която днес изгрява над човечеството и която ще му даде методите, силите и средствата за изграждане на новата култура, която идва.
С нейна помощ, обаче, той осмисля живота си, вижда причините за страданията и за всичко, което му се случва в живота, проучава законите и методите на разумния и природосъобразен живот и става съзнателен творец на своето настояще и бъдеще. Без знанията, които окултизмът ни дава, ние не можем да познаем нито себе си, нито заобикалящия ни свят: същественото се изплъзва изпред очите ни и ние виждаме само външната страна на нещата. Без солидната основа на окултното знание, което е пълно знание, не може да се изгради една истински нова култура на земята, в която хората да живеят братски и да бъдат щастливи. Окултната наука, стара като света и достъпна само на посветените в египетските, халдейските и др. храмове в миналото, на индийските йоги и други ученици на тайното знание в наше време, се вече разкрива за всички, става вече достояние на цялото човечество, на всеки, който е жаден за истинско знание и търси пътя към светлината. Окултната наука е светлата зора, която днес изгрява над човечеството и която ще му даде методите, силите и средствата за изграждане на новата култура, която идва. ---------------------------------------------- [1] Забележка на съставителя. Това е притурка към вестник „Братство Там е поместена тази статия, а на следващата страница е поместен списък на окултната литература, издадена от издателство „Братство”, гр. Севлиево
към текста >>

Това е притурка към вестник „Братство Там е поместена тази статия, а на следващата страница е поместен списък на окултната литература, издадена от издателство „Братство”, гр. Севлиево
Без солидната основа на окултното знание, което е пълно знание, не може да се изгради една истински нова култура на земята, в която хората да живеят братски и да бъдат щастливи. Окултната наука, стара като света и достъпна само на посветените в египетските, халдейските и др. храмове в миналото, на индийските йоги и други ученици на тайното знание в наше време, се вече разкрива за всички, става вече достояние на цялото човечество, на всеки, който е жаден за истинско знание и търси пътя към светлината. Окултната наука е светлата зора, която днес изгрява над човечеството и която ще му даде методите, силите и средствата за изграждане на новата култура, която идва. ---------------------------------------------- [1] Забележка на съставителя. Това е притурка към вестник „Братство Там е поместена тази статия, а на следващата страница е поместен списък на окултната литература, издадена от издателство „Братство”, гр. Севлиево
към текста >>

83. 111. Николай Райнов. Статията „Николай Райнов” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 11, бр. 234. Декларация

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

Лично, аз ми допаднаха още първите книги на Николай Райнов, като нещо извънредно, необичайно в нашата литература със своя стил, със своята музикалност, с темите, които засягаше, които нашите и други писатели така не задълбочаваха.
Отначало бе противник, после опонент и накрая призна и коленичи пред Учителя. В.К.: „Псалом на слънцето" от Николай Райнов. Значи сега искам да ми разкажеш нещо за Николай Райнов. Тук има статия за него от теб. С.К.: За Райнов мога да кажа някои работи и общо, и във връзка с туй. Лично, аз ми допаднаха още първите книги на Николай Райнов, като нещо извънредно, необичайно в нашата литература със своя стил, със своята музикалност, с темите, които засягаше, които нашите и други писатели така не задълбочаваха. Той навлиза направо в окултни теми и аз почнах да ги чета тези книги още преди да навляза в окултизма. Още тогаз, щото преди още така, нали, да се запозная с окултната литература те бяха почнали да излизат, та така бяхме го издигнали като един много голям така писател и нали после, след като минаха тия моите разни разправии по затвори и чужбина, като се върнах бяха излезли вече много негови книги. Така четях, макар, че той бяга от тях така, как да кажа, много се увличаше така, не знам и аз как да се изразя така в тия отношения. Полът така, полът доста играеше роля в неговите художествени произведения. Но помня и туй, че още първите години той минаваше нещо като, той може би и сам си минаваше нещо като ръководител, като учител и т.н., нещо имаше поклонници.
към текста >>

Още тогаз, щото преди още така, нали, да се запозная с окултната литература те бяха почнали да излизат, та така бяхме го издигнали като един много голям така писател и нали после, след като минаха тия моите разни разправии по затвори и чужбина, като се върнах бяха излезли вече много негови книги.
Значи сега искам да ми разкажеш нещо за Николай Райнов. Тук има статия за него от теб. С.К.: За Райнов мога да кажа някои работи и общо, и във връзка с туй. Лично, аз ми допаднаха още първите книги на Николай Райнов, като нещо извънредно, необичайно в нашата литература със своя стил, със своята музикалност, с темите, които засягаше, които нашите и други писатели така не задълбочаваха. Той навлиза направо в окултни теми и аз почнах да ги чета тези книги още преди да навляза в окултизма. Още тогаз, щото преди още така, нали, да се запозная с окултната литература те бяха почнали да излизат, та така бяхме го издигнали като един много голям така писател и нали после, след като минаха тия моите разни разправии по затвори и чужбина, като се върнах бяха излезли вече много негови книги. Така четях, макар, че той бяга от тях така, как да кажа, много се увличаше така, не знам и аз как да се изразя така в тия отношения. Полът така, полът доста играеше роля в неговите художествени произведения. Но помня и туй, че още първите години той минаваше нещо като, той може би и сам си минаваше нещо като ръководител, като учител и т.н., нещо имаше поклонници. Та във връзка с туй имал е някакво до известна степен пренебрежително отношение към Учителя, така за известен период от време, който после се коригира. А тука сега, за това което е тука, ще кажа, че 1939 г.
към текста >>

Та туй сега нали малко ме охлади към него, обаче неговите книги изобщо като литература в художествено отношение са един образец на българския език по своята музикалност, по своята художественост, та аз не съм престанал да го слагам много високо в туй отношение.
Туй го описва този Тодор Попов, го описва в своите спомени и когато излиза тази книга „Между пустинята и живота” Тодор Попов като я прочита, това му прави впечатление и отива при Учителя и казва, тъй, тъй Учителю, Николай Райнов еди какво си е написал, еди каква си книга, еди какво си, какво ще кажете за туй. Аз казва така за другите му книги го уважавам, туй говори Тодор Попов нали, аз ги приемах и така. Учителят казал така. Туй са думи на Учителя вече: „Когато е писал, той е бил с гръб към Истината”, така се изразил Учителят. „С гръб към Истината е бил", Николай Райнов, когато е писал тази книга. Та туй сега нали малко ме охлади към него, обаче неговите книги изобщо като литература в художествено отношение са един образец на българския език по своята музикалност, по своята художественост, та аз не съм престанал да го слагам много високо в туй отношение. И когато по настояване на Синода се отложи, не, ами се забрани чествуването му, аз използвах случая тука хем да поместя от Николай Райнов нещо, хем да напиша нещо за него. Разбираш, като се противопоставях на Синода и накрая пиша, че как така, една индулгенция му дадоха, човек като е извършил нещо той си отговаря за грешките. Таз е моята статия за него, която завършва така, след като го хваля и го издигам до небето като творец на художествената литература, казвам: „Но все пак Николай Райнов е човек. И като такъв и той може да изпадне в грешка както и всеки един от нас. Когато човек върви по нови пътища били непонятни за обикновения ум, въпреки всичката си искреност, въпреки чистия си стремеж към истината, той може някъде да направи погрешна стъпка.
към текста >>

Таз е моята статия за него, която завършва така, след като го хваля и го издигам до небето като творец на художествената литература, казвам: „Но все пак Николай Райнов е човек.
Туй са думи на Учителя вече: „Когато е писал, той е бил с гръб към Истината”, така се изразил Учителят. „С гръб към Истината е бил", Николай Райнов, когато е писал тази книга. Та туй сега нали малко ме охлади към него, обаче неговите книги изобщо като литература в художествено отношение са един образец на българския език по своята музикалност, по своята художественост, та аз не съм престанал да го слагам много високо в туй отношение. И когато по настояване на Синода се отложи, не, ами се забрани чествуването му, аз използвах случая тука хем да поместя от Николай Райнов нещо, хем да напиша нещо за него. Разбираш, като се противопоставях на Синода и накрая пиша, че как така, една индулгенция му дадоха, човек като е извършил нещо той си отговаря за грешките. Таз е моята статия за него, която завършва така, след като го хваля и го издигам до небето като творец на художествената литература, казвам: „Но все пак Николай Райнов е човек. И като такъв и той може да изпадне в грешка както и всеки един от нас. Когато човек върви по нови пътища били непонятни за обикновения ум, въпреки всичката си искреност, въпреки чистия си стремеж към истината, той може някъде да направи погрешна стъпка. Такава погрешна стъпка е според нас известно прокарвано от автора схващане в един негов роман”. Така съм се изразил. В.К.: Значи това се отнася за този роман.
към текста >>

Може би един пасаж ще прочета: „Николай Райнов е създателят на новия художествен стил в българската литература.
С.К.: Не, той мисли сигурно, че съм аз, с брада. В.К.: А, той мисли, че това си ти. С.К.: Сигурно, така предполагам. И сигурно е така, щото, обаче това е благодарност за тази статия. Щото аз го хваля много тука. Може би един пасаж ще прочета: „Николай Райнов е създателят на новия художествен стил в българската литература. В това отношение той издигна българската реч до небивала висота, хармония, музика, пластичност, жива пленителна образност, това е художественото слово на Николай Райнов, където опива душата със своята магична мощ”. В.К.: Разказвали ли са нещо друго възрастните приятели как се е проявил по отношение на Учителя? С.К.: Да, знам това. Сега ти си го чувал и от други места. В.К.: Не, не съм чувал.
към текста >>

Николаев учителствува една година в Севлиево, та тогаз съм имал възможност с него така да бъде в по-близък контакт, беше учител, той май по руски им предаваше литература, както и да е, та от него съм чул следното.
Сега ти си го чувал и от други места. В.К.: Не, не съм чувал. С.К.:Следното мога да кажа аз. В последните години на Николай Райнов той коригира напълно отношението си към Учителя и сега първо мога да кажа туй, което съм слушал лично аз от устата на един брат от Пловдив, бивш учител Антоний Николаев. Той като студент тука още преди да завърши, е бил връзка между Учителя и Николай Райнов. Николаев учителствува една година в Севлиево, та тогаз съм имал възможност с него така да бъде в по-близък контакт, беше учител, той май по руски им предаваше литература, както и да е, та от него съм чул следното. Тогава, когато той завързал отношения така Райнов с Учителя. Учителят е наредил на Николаев да иде да му купи някои книги на Райнов, сега не знам за кои точно се отнася. Щото Райнов беше издал 23 тома народни приказки, туй издателство на Стоян Атанасов, разбираш ли. Преразказани от него народни приказки. Обаче той е бил много работен, така например 10 или 12 тома ли бяха „История на изкуството”, негови лични книги, които съм виждал.
към текста >>

Оназ книга, за която питаше „Светлина на изтока” и тя е издадена от него, изобщо доста окултна литература излезе от туй издателство, благодарение на намесата и на туй, че той беше под влияние на Райнов.
Щото Райнов беше издал 23 тома народни приказки, туй издателство на Стоян Атанасов, разбираш ли. Преразказани от него народни приказки. Обаче той е бил много работен, така например 10 или 12 тома ли бяха „История на изкуството”, негови лични книги, които съм виждал. Та също, той непрекъснато е работил, та не знам, мисля, че се отнасяше именно за тия приказки, които бяха към 20 тома и те са издадени за юноши, за млада възраст повече, издадени са от този същия издател Стоян Атанасов, с когото отидоха там и който този Стоян Атанасов под влиянието на Райнов също издаде много окултни книги. Той издаде между другото и на този, французина, на Едуард Шюре „Великите посветени” два тома, „Енциклопедия на окултизма” от Тухолка и още доста. Оназ книга, за която питаше „Светлина на изтока” и тя е издадена от него, изобщо доста окултна литература излезе от туй издателство, благодарение на намесата и на туй, че той беше под влияние на Райнов. И както казах, когато този Антоний ми каза, че е занесъл книгите, Учителя му наредил да ги купи от книжарницата и да му ги занесе. Й същевременно Учителя е пратил свои беседи на Райнов и така били надписани според думите на Антоний Николаев, надписани, дали пакета или „На добрия Николай Райнов”, туй Учителят го писал с ръката Си. На добрия, значи Той има пак така положително отношение, независимо от туй, че Николай Райнов преди време е направил грешка лично против Него и грешка още по-голяма така в онзи роман. И още по-важно е туй, което вече брат Боев разправя пък. Брат Боев разправя, че пак по него време, той е значи присъствал, бил в това нещо, когато Райнов решава да отиде при Учителя.
към текста >>

Николай Райнов е създателят на новия, художествен стил в българската литература.
„Виолетовият лъч” беше. Единственото нещо, което той лично е пратил за вестника. СТАТИЯТА „НИКОЛАЙ РАЙНОВ” ОТ САВА КАЛИМЕНОВ НИКОЛАЙ РАЙНОВ Братство, Севлиево. Г. 11, бр. 236,12.02.1939, с. 5. Николай Райнов е създателят на новия, художествен стил в българската литература. В това отношение той издигна българската реч до небивала висота. Хармония, музика, пластичност, жива пленителна образност - това е художественото слово на Николай Райнов, което опива душата със своята магична мощ. Не само в България, но доколкото знаем и в цялата световна литература, той няма подобен на себе си майстор на художественото слово. Той е сам за себе си оригинал, сам за себе си първоизточник. Той не подражава никому, а твори.
към текста >>

Не само в България, но доколкото знаем и в цялата световна литература, той няма подобен на себе си майстор на художественото слово.
11, бр. 236,12.02.1939, с. 5. Николай Райнов е създателят на новия, художествен стил в българската литература. В това отношение той издигна българската реч до небивала висота. Хармония, музика, пластичност, жива пленителна образност - това е художественото слово на Николай Райнов, което опива душата със своята магична мощ. Не само в България, но доколкото знаем и в цялата световна литература, той няма подобен на себе си майстор на художественото слово. Той е сам за себе си оригинал, сам за себе си първоизточник. Той не подражава никому, а твори. В областта на езика той създаде нещо небивало, нещо неочаквано. Николай Райнов издигна българския език до такава висота, на която биха могли да завиждат езиците на най-големите културни народи на днешното време. По отношение на езика, Н.
към текста >>

84. 31. Внимание / Пламен. - В: Братство, Севлиево. Г. 14, бр. 287, 15.12.1941, с. 1.

В окултната литература се среща един израз, който се отнася до вътрешния път на ученика, стремящ се към висше познание и който гласи: „Пътят е тесен като острието на ножа"... Идват, обаче времена, когато не само окултния ученик, но и всеки един човек бива изправен в своя живот пред съдбоносно изпитание.
31. ВНИМАНИЕ Братство, Севлиево. Г. 14, бр. 287, 15.12.1941, с. 1. В окултната литература се среща един израз, който се отнася до вътрешния път на ученика, стремящ се към висше познание и който гласи: „Пътят е тесен като острието на ножа"... Идват, обаче времена, когато не само окултния ученик, но и всеки един човек бива изправен в своя живот пред съдбоносно изпитание. Всеки човек, по-рано или по-късно в своя живот, застава на пътя, който е десен като острието на ножа". Какъв е този път и какво е това време? Достатъчно е дори и най-малкото изгубване на равновесие, достатъчно е и най-малкото отклонение, за да полетим към бездната. Има времена, в които свободно можем да се движим по път, покрит с цветя: можем да се отбиваме в страни, можем да се забавляваме, можем да се шегуваме колкото искаме и с всичко. Но идват и такива времена, когато дори само един поглед настрана може да коствува живота и бъдещето ни.
към текста >>

85. Карма

1. Що е окултизъм?

Тук му е мястото да отбележим, че цялата огромна и сложна дейност на закона за Карма във връзка с човешкия живот, се направлява от едни много по-високо стоящи от човека същества, наречени в окултната литература „господари на карма".
Всяка способност, всяка добродетел, всяка положителна черта, с която се ражда човек, са плод на продължителната му дейност, и на ценните му опитности от миналите му животи. Също така всяка отрицателна черта, всеки порок и лоша склонност, с които човек се ражда, са плод на дълговременно отдаване на отрицателни сили и действия. Злото, на което човек се е отдавал дълго време, е станало вече една сила в него, с която той по-трудно се бори. И доброто, практикувано и опитвано дълго време, става вече неделимо и ненарушимо за човешкото съзнание. Външните условия и възможности за проява, които ний намираме в даден живот, също така се дължат на нашата дейност в миналите ни животи. Тук му е мястото да отбележим, че цялата огромна и сложна дейност на закона за Карма във връзка с човешкия живот, се направлява от едни много по-високо стоящи от човека същества, наречени в окултната литература „господари на карма". Те именно, преди да се роди на земята един човек, съставят общ план за неговия живот, в зависимост от неговото минало, като предвиждат външните условия, личните връзки и т.н., при които той ще трябва да се прояви и които са в причинна зависимост с неговите минали животи. Те стесняват или разширяват кръга на човешката дейност, в зависимост от това, как човек се е проявил в миналото. Те предвиждат и лоши” и „добри” условия, и богатство и бедност, и успех и разочарования, победи и поражения, за една човешка душа в различните й животи, с една съвършена последователност и целесъобразност, с оглед тази душа да научи повече и разнообразни опитности, които са най-важните фактори за развитието и усъвършенствуването на човека. Защото човек трябва да е минал през всичко, да е опитал всички пътища в многобройните си животи, да е преживял в тях много страдания, да е минал през богатство и бедност, да е заемал първо и последно място в живота, изобщо, да има една богата непосредствена опитност в живота, за да може да се развива правилно и всестранно и да се движи сигурно към съвършенство. Само богатата и разнообразна опитност на човека, придобита под действието на закона за Карма, му дава възможност да почне да различава доброто от злото, полезното от вредното и така го затвърдява в правия път на живота.
към текста >>

86. Единство

1. Що е окултизъм?

долу: /А всичко отрицателно, което е именно причината за всички борби и противоречия, ще бъде постепенно отхвърлено с развитието на колективното съзнание./ Единството на космичния живот е много ясно изразено в окултната литература чрез символа на .Дървото на Живота".
Животът е един, защото има един корен, един извор, една основа. Що се отнася обаче за нас, хората, ще трябва да отбележим, че човечеството днес преживява една стадия на краен индивидуализъм и обособеност, която е извор на всички борби и противоречия в живота на хората и е обусловена от развитието на самосъзнанието, което ни кара да се чувствуваме като нещо съвършено отделно от другите. Тая стадия на човешкото съзнание обаче е вече мината от известен брой хора и в тях имаме вече наченки от новото, колективното съзнание, в което предстои на човечеството да навлезе постепенно. Фазата на самосъзнанието ще бъде изживяна и надмината от човечеството, а от нея, като неин плод, ще остане само положителното, като придобивка за човека. Тази придобивка е: способността за концентриране, за съсредоточение в себе си, а също така яснотата, точността, прецизността на съзнанието.* Заб. долу: /А всичко отрицателно, което е именно причината за всички борби и противоречия, ще бъде постепенно отхвърлено с развитието на колективното съзнание./ Единството на космичния живот е много ясно изразено в окултната литература чрез символа на .Дървото на Живота". Това живо съзнателно дърво на живота, което представлява именно този космичен, единен живот, има корени, стебло, клони, листа, цветове и плодове. Ний, хората, както и всички други форми на живота, се намираме в различни негови части. И когато духне вятърът, т.е. когато навлезем в изпитанията на живота, клончетата и листата на това дърво се блъскат едно о друго, без да се познават, без да съзнават своето единство. Така и ний, хората, се борим и противопоставяме един на други, мислейки се за нещо съвършенно отделно, и не съзнаваме нашата зависимост и нашите общи интереси.
към текста >>

87. III. Мисли на ученика