Търсене в текстове за 'Обикновената математика'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 32 резултата в 9 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 81. ОКУЛТНАТА МУЗИКА

Николай Дойнов

Обикновената музика е предговор към окултната.
Музика има в течущите води, във вълнуващите се води на океана и моретата, музика се носи във въздуха, във веенето на вятъра. Музика има в шумоленето на листата, чуруликането на птичките, в гласовете на животните, ромоленето на потоците. Музиката на природата постоянно събужда музикалното чувство в човека, като го подтиква да пее и свири. Всички сили на душата трябва да минат през музиката, за да се хармонизират и уравновесят. Възпитателната сила на музиката е нейната главна задача. Обикновената музика е предговор към окултната. Окултната музика мъчно се поддава на изучаване. За нея се изисква преди всичко деликатен слух и голямо съсредоточаване. Бъдещите музиканти обаче, ще създадат музика, за която днешните хора не могат да имат дори и представа. Музиката трябва да оставя в душата на човека едно радостно, възходящо чувство, едно чувство на подем, на творчество. Музиката действува върху човека във всяко направление.
към текста >>

Ако бихте попитали, в какво се заключава работата на един певец, който е пял години подред, какво е допринесъл той в света, ще ви кажа, че от гледище на днешните хора той нищо не е допринесъл,, но от гледище на висшата, космическа математика този певец е извършил една съществена работа - той е създал в идейният свят редица красиви форми, които ще легнат в основата на бъдещата култура.
Музикалният живот на човека се отразява върху физическото му устройство, преди всичко върху лицето, затова човек трябва да пее и да свири. Като пее човек ще бъде здрав, добър и умен. А какво повече може да желае той? Който иска да живее дълго време, трябва да пее. Музиката е излязла от светилищата на посветените. Ако бихте попитали, в какво се заключава работата на един певец, който е пял години подред, какво е допринесъл той в света, ще ви кажа, че от гледище на днешните хора той нищо не е допринесъл,, но от гледище на висшата, космическа математика този певец е извършил една съществена работа - той е създал в идейният свят редица красиви форми, които ще легнат в основата на бъдещата култура. В този смисъл, всички певци са пионери на бъдещата култура. Всеки голям певец или музикант е израз на множество души, които се проявяват чрез него, за да въздействуват на хората. Трептенията на тия възвишени същества, проектирани чрез музиката на този изпълнител, се разнасят далеч в пространството и оказват благоприятно влияние върху хората. Още по-силно е въздействието, когато човек слуша непосредствено някой голям виртуоз или певец. Тогава той се свързва не само с него, а и с ред още същества, които имат връзка с този изпълнител.
към текста >>

2. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Защо са били безуспешни сеансите на англичанката медиум Кляпер на манометрическата и пирамидални маси, а обикновената маса се движела, наклонявала и даже подскачала?
Сложността на контролните апарати е пречила на действията на медиумите, не защото е била израз на явно недоверие, а защото е определяла тяхната ценност и истинност. Как ще обясни „Всемирна летопис" действията на медиумите братя Пети, англичани, чиято специалност била да създават капки от течност? Защо капките се появяват над листа, ако той лежал на масата и под него, когато той бил поставен над главата им? Защо тези капки не се появявали, когато устата им били завързани или между листа и устата поставяли друг предмет? Защо потопеният в трихлористо желязо мит от създадените от братя Пети капки получавал същия цвят, както и от плюнката? Защо са били безуспешни сеансите на англичанката медиум Кляпер на манометрическата и пирамидални маси, а обикновената маса се движела, наклонявала и даже подскачала? Защо и обикновената маса не се подчинява на волята на медиума, когато следели за краката му? След всичко това и особено след блестящото изобличение на медиума Бастиан в брошурката на австр. ерцхерцог Йоан - Einblicke in den Spiritismus, не е понятно, защо хората около „Всемирна летопис" правят такива мъчителни усилия да защитават и проповядват онова, което отдавна е признато за лъжа или за полусъзнателно действие. Тези безплодни усилия и техния резултат - „Капиталните статии" отблъскват българската интелигенция от „Всемирна летопис", макар че хората около нея се прикриват с думите на Спасителя и казват: „Господи! къ кому идем; глаголь!
към текста >>

Защо и обикновената маса не се подчинява на волята на медиума, когато следели за краката му?
Как ще обясни „Всемирна летопис" действията на медиумите братя Пети, англичани, чиято специалност била да създават капки от течност? Защо капките се появяват над листа, ако той лежал на масата и под него, когато той бил поставен над главата им? Защо тези капки не се появявали, когато устата им били завързани или между листа и устата поставяли друг предмет? Защо потопеният в трихлористо желязо мит от създадените от братя Пети капки получавал същия цвят, както и от плюнката? Защо са били безуспешни сеансите на англичанката медиум Кляпер на манометрическата и пирамидални маси, а обикновената маса се движела, наклонявала и даже подскачала? Защо и обикновената маса не се подчинява на волята на медиума, когато следели за краката му? След всичко това и особено след блестящото изобличение на медиума Бастиан в брошурката на австр. ерцхерцог Йоан - Einblicke in den Spiritismus, не е понятно, защо хората около „Всемирна летопис" правят такива мъчителни усилия да защитават и проповядват онова, което отдавна е признато за лъжа или за полусъзнателно действие. Тези безплодни усилия и техния резултат - „Капиталните статии" отблъскват българската интелигенция от „Всемирна летопис", макар че хората около нея се прикриват с думите на Спасителя и казват: „Господи! къ кому идем; глаголь! живота вечнаго имаши" (Йоан VI: 68) - Д. 6.
към текста >>

Но така е когато пишеш за математика, без да си математик, или за музика без да си музикант, или бидейки биолог пишеш за...мистика.
Жоливие-Кастело, в много свои научни трудове; както и Жан Беерел в книгата си „La Radioactivite et transformations des elements" дават ценни сведения по тоя предмет. Разбира се всичко това е terra rncognita за „българските учени", които дращат в долните етажи на вестниците, вместо да се занимават сериозно с науката. [4] Нека отбележим тука, че теософията съвсем не е дъновизъм - доморасъл, възникнал върху почва та на медиумизма и спиритизма и това, което се пише във „Всемирна летопис", орган на дъновистите, не засяга и теософите. Теософията има за задача не да събаря, а да изгражда, и тя не може да бъде против науката, философията, а най-малко - против религията; това би било contradictio ia aajeclo. Лошо са осведомени противниците на теософията. Но така е когато пишеш за математика, без да си математик, или за музика без да си музикант, или бидейки биолог пишеш за...мистика. [5] 3а теософията плътта не е презряна, защото иначе прераждането не би имало смисъл. Може да има някои секти, които да изтезават плътта си в името на духа, но това е едно недоразумение. Наопаки, тялото е най- съвършеният инструмент на духа, то е храмът, в който се извършват тайнството душата, и в който ние получаваме просветление. Не напразно апостол Павел казва: „Вие сте храмове, и Дух Божий живее във вас." Същата мисъл изказва и Новалис в своите фрагменти. [6] Очевидна истина, която не може да се докаже или с други думи - неизвестно.
към текста >>

3. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 4

Умрелите ще бъдат кротки при обикновената музика, но при музиката на съзнанието умрелите възкръсват, нищо повече.
Музикалната страна, това е активната страна, в която съзнанието се проявява. В света всички нещастия произтичат [от това], че хората не знаят какво нещо е музиката. Не мислете, че това, което един цигулар може да ви свири, е музика. Това е предисловие на музиката. Музиката, за която ви говоря, като засвирят, умрелите ще скачат. Умрелите ще бъдат кротки при обикновената музика, но при музиката на съзнанието умрелите възкръсват, нищо повече. Единственото, силното нещо е музиката. Съвременното поколение без музика не може да се възпитава. Туй да го знаете. Възпитание, култура да създадете - не може без музика. (19.I.1936 год., неделя) 271.
към текста >>

Ако не знаеш математика и геометрия, ти не може да станеш музикант.
Силната мисъл и чувство сами чистят. Силният извор сам се чисти, а слабия от вън го изчистват. (7.III.1937год., неделя) 302.Певец на себе си Човек може да бъде певец на себе си. Не е необходимо и всеки няма да стане певец отвън сега, макар да ви говоря за музиката, защото не е дадено. За да бъдеш музикант, ти трябва да определиш отношението между два тона. Ако не знаеш математика и геометрия, ти не може да станеш музикант. За да бъдеш добър, какво ти е необходимо? Сърцето трябва непреривно да бие, а не тъй бързо, отсечено да бие. (12.III.1937 год., сряда) 303. Упражнение Пейте „mi" 5 секунди, 6-7, 10, 15, 20, 30, 40, 50 секунди; като дойде до 60 секунди продължително, вие спрете - имате вече достатъчно търпение. Правете тези упражнения.
към текста >>

4. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

Дух на воин и душа на девойка

Оттогава и до сетните дни, когато го бе обхванала коварната немощ, за мене е бивало неизмеримо удоволствие да беседвам с него, защото аз винаги се потапях в естетиката и брилянтното изящество на думите, както и в необикновената проникваемост на неговата остра като стрела мисъл.
в един прекрасен двор на град Търново, двор сяйнал от блясъка на бели премени и от възторга на едно множество, пълно с чиста жажда за светлина, аз стиснах наблизо до сенчестата чешма за първи път ръката на един строен, къдрокос младеж, чиято гъвкава походка и музикален почти говор ми направиха голямо, незабравимо впечатление. В тая минута не подозирах колко сърдечна и братска ще бъде дружбата ми с него и колко време ще бъде той спътник в моя живот. Из ден в ден качествата на тоя рядък по интелигентност млад човек ме завладяваха и ми импонирахавсе по-силно и по-силно. В дълги проникновени разкази той ме посвещаваше в тайните на своята любима небесна наука - астрологията, с която аз винаги го свързвах. Словото му бе геометрично, свежо, с изящен стил, с гъвкава грациозност, с трепетен усет за естетика. Оттогава и до сетните дни, когато го бе обхванала коварната немощ, за мене е бивало неизмеримо удоволствие да беседвам с него, защото аз винаги се потапях в естетиката и брилянтното изящество на думите, както и в необикновената проникваемост на неговата остра като стрела мисъл. В моето съзнание Георги Радев - нашият Жорж - се очерта като всестранно надарена личност, защото тънкият му, понякога благородно строг критерий за философия, художество и музика, неговият звънтящ френски език, английските му и немски преводи, които са не по-лоши от всеки познат у нас превод, изисканите уроци, по латински език, които той преподаваше на ученици и студенти, караха всеки, който идваше в контакт с него, да чувствува един необикновен човек. Не много след началото на моята дружба с него, съдбата ни постави един до друг на университетската скамейка. Като че виждам и сега позата на моя съсед, в която той неподвижно и унесено следеше любимите за него науки. Помня блестящите му екзамени и като че чувам тихото скрибуцане на молива, под острието, на който върху бялата хартия оставаха равни и съвършени в красота и изящество букви, чертежи и символни знаци. Все пак, тия качества човек би могъл да намери отчасти и другаде, но онова, с което той бе най-ценен, най-скъп, това е неговата любов към великата истина, неговата жажда да знае, неговата твърдости решение да отдаде живота си изцяло като син на виделината за великото и безмълвно дело на светлите избраници, които работят за новото царство на обичта и мира върху земята.
към текста >>

Човек веднага можеше да съзре неговите големи склонности към математика, изчислителните науки и тънката критична мисъл.
Той бе долихокефал - дългоглав тип, с дълга ос на главата между темето и издадената напред възостра брадичка. Туй обаче, което правеше веднага впечатление, бе неговото твърде високо чело. Долната част на челото - конкретният ум - у него бе извънредно развита. Оттук и неговите големи способности да схваща бързо нещата и да ги заучва лесно, без никакви затруднения. Основните ъгли на челото му бяха силно издути. Човек веднага можеше да съзре неговите големи склонности към математика, изчислителните науки и тънката критична мисъл. Носът му, доста дълъг и тънък, говореше за неговия тънък усет и вътрешно динамични качества. Ушите му бяха средно големи с разперена горна част и почти никаква долна част. Те говореха за неговия пламък и жаркост - той реагираше рязко на събитията и нещата в живота. Те говореха за неговия жизнен кредит. У него долната част на ушите сведочеха за това - капиталът на живота бе крайно малък, оскъден.
към текста >>

записва първоначално химия, а след първия семестър се прехвърля да следва математика, която завършва през 1924 ÷ 25 г.
Ходел на училище без книги. В джоба си носел една тетрадка, където вземал стенографски бележки. Като гимназист е имал голям интерес освен към класическите и модерни езици, които усвоява превъзходно, още и към литературата и изящните изкуства, предимно музиката. Тогава още се запознава с окултизма и новото учение, на които остава верен и достоен работник до последния час на своя земен живот. В София през 1919 г. записва първоначално химия, а след първия семестър се прехвърля да следва математика, която завършва през 1924 ÷ 25 г. След това записва и физика, без да вземе изпитите. Като студент той бива един от първите. Може би биха му дали място да работи в Математическия институт при Университета, ала той, верен на своя характер, се отдалечава скоро от университетските среди. Като куриоз и указание за неговата независимост и самобитност представя фактът, че той до последния ден не е взел университетската си диплома. Той не учи за диплома и за служебни постове!
към текста >>

Той учи математика и макар да беше подготвен за висша научна дейност, работи сравнително малко в тази област.
Следването му бе, за да добие знания. Той ги доби преизобилно. И се отказа доброволно от облагите, които добитото университетско знание можеше да му даде. Той беше работник, свободен работник, но не служащ е чиновнически смисъл на думата. Животът на Жорж, така го наричахме ние, през университетските години и след тях до последния му ден, беше твърде интензивен и плодоносен. Той учи математика и макар да беше подготвен за висша научна дейност, работи сравнително малко в тази област. Работил е за себе си и всичко ще да е останало недовършено. Най-голямо поле за работа за него бе списание „Житно зърно”. Той беше един от основателите и главно един от първите му редактори. Той остана стълб на списанието в течение на цели седемнадесет години: от основаването му – от лятото 1923 година до лятото 1940 година. Списанието излиза сега в 14-та годишнина.
към текста >>

Така ти си подпомогнал извънредно много млади хора в техните учебни занятия, като си им преподавал безплатни уроци по езици и математика.
Ти беше войнствена натура и често хората попадаха под ударите на твоя остър словесен меч. Те са ти прощавали всякога, защото това бе в твоя натюрел и ти често се бореше с тази твоя черта на характера. Затова понякога имаше в теб величави проблясъци на толерантност и благоразположеност към другите. Тогава ти защищаваше отявлено онеправданите. С пълно съзнание за ценността на своите идеи, ти беше готов за големи жертви. Така ти си подпомогнал извънредно много млади хора в техните учебни занятия, като си им преподавал безплатни уроци по езици и математика. Който е учил при тебе, не може да забрави знанията ти и твоя похват да преподаваш. Ти упъти мнозина, които с перо са искали да кажат нещо на човечеството. Ти им поправяше писанията и ту добиваха друг облик. Тези всички твои ученици ще те помнят винаги. Голямо бе твоето участие в живота на Братството.
към текста >>

Изключителната острота на мисълта бе го напътила да избере за своя специалност една от най-трудните области на официалната наука - математиката.
По необходимост, човек трябва да се задоволи в случая с впечатленията, получени при едно по-дълго сътрудничество, и редките случаи на по-интимно настроение у нашия другар. Още при първата ми среща с Георги Радев - то бе в самото начало на 1931 г. - получих впечатлението, че имам работа с един първокласен интелектуалец, но едва с течение на времето аз можах да се запозная с неговата многостранност. Моят нов приятел се оказа човек с извънредна памет, която бе го направила полиглот, владеещ много добре модерните и класическите езици. Оригиналността и подвижността на ума му изпъкваха още в неговите разговори, в които енциклопедични познания и житейска мъдрост се преплитаха във виртуозни импровизации, феерично осветлявани от искрите на един тънък хумор и едно рядко остроумие. Изключителната острота на мисълта бе го напътила да избере за своя специалност една от най-трудните области на официалната наука - математиката. Но той бе работил доста и върху философските дисциплини, особено психологията. Едновременно с това, нашият приятел задълбава в окултните науки и успява да овладее между друго френологията и физиогномиката, хирологията и графологията, кабалата и астрологията по начин, който му бе дал възможност да изработи свои мнения по ред въпроси. Друга особеност на Жоржовия умствен апарат беше неговият естетичен характер. Като малцина, нашият другар умееше да даде и на най-отвлечената проблема пластична, художествена форма. Оттам и големият му интерес към изящната литература, музиката и изкуствата изобщо, дето той се чувствуваше също у дома си.
към текста >>

Той бе направил, изглежда, няколко открития и в областта на висшата математика.
В бъдеще тяхното значение ще се види още по-ясно, а заедно с това - и грамадната заслуга на нашия приятел. Част от неговите характерологични проучвания бидоха издадени под заглавие „Лица и души” като премия на „Житно зърно” - една твърде интересна работа, която му донесе между друго и един ласкав отзив на проф. Михалчев. По-специалните изследвания на Жорж, които сигурно са и най-значителните измежду оригиналните му работи, обаче останаха непубликувани, и, за жалост, може би, ще останат и завинаги неизвестни. Плод на заниманията с една от най-любимите му науки - хармонията - и на окултните му познания бе една студия върху музиката, по-специално тая на Учителя. Нашият другар е работил и върху произхода и символиката на формите, по-специално на някои кристални форми в светлината на окултизма. Той бе направил, изглежда, няколко открития и в областта на висшата математика. Главното внимание на Жорж обаче бе обърнато към математическата разработка на някои астрологични проблеми. За жалост не е известно къде се намират ръкописите на горните трудове, някои, от които трябва да са доста обемисти. Но, ако един ден те бъдат издадени, аз вярвам, че и специалистите от съответните области ще има да научат нещо от младия представител на Всемирното Братство в малка България. Неведнъж в приятелски среди са подчертавани умствените способности на Жорж с тенденция да се изтъкне един предполагаем недостиг в сърдечно отношение. Моите впечатления, пък и тия на хората, които го познаваха по-отблизо, са по-други.
към текста >>

Между друго, според мнението на сведущи, една академическа кариера по математика му е била почти сигурна.
По общо признание, той притежаваше една финост, присъща на френския дух, само че у него тя бе в щастливо съчетание с една, бих казал, органическа ненавист спрямо всяка неискреност. Известно е, че интелектуалните типове от тая категория не всякога са надарени и с усет за практическия живот. Случаят с Жорж не бе такъв. Той имаше чудно верен поглед за действителността, която познаваше отлично. При наличността на това качество, което бе комбинирано, от една страна, с един изумително борчески темперамент и със солидна научна подготовка, от друга страна, той имаше изгледи да се нареди много добре в живота. Между друго, според мнението на сведущи, една академическа кариера по математика му е била почти сигурна. Но, за всички удобни сметки той имаше познатата на всички Жоржова иронична усмивка. И доколкото ми е известно, той не прибра докрай от университета своя диплом за завършено с отличие математическо образование. С тоя акт Г. Радев показа, че в живота има нещо по-велико от едно добро социално положение и че той бе роден именно за това по-велико. Друга интересна особеност на нашия духовен аристократ, който иначе нямаше никакъв афинитет към политическия живот, бяха неговите твърде напредничави социални възгледи.
към текста >>

Ние виждахме за миг тия безбрежни хоризонти, тия приказни светове, до които той се възземаше, и сухата наука за неспециалисти се превръщаше в мощна стройна хармония и истинска поезия - каквото беше за него - математика, поета и човека Георги Радев.
През време на светлите съборни дни и по време на нашите излети по Рила и Витоша. Но ние го познавахме; ние знаехме добре какво място заемаше той в нашия идеен живот, ние виждахме добре неговата голяма и рядка личност, неговото дарование, неговата душа, която така неотразимо трептеше във всеки ред, който се изливаше от неговата ръка. В неговото лице ние виждахме един от първите работници, които строят пътища в нашето движение. Думите не могат да изразят онова, което ние преживяхме по неговата загуба - загуба в обикновения човешки смисъл... Георги Радев за нас никога не ще бъде загубен, никога, защото ние не го виждахме в неговото тяло - крехък съсъд, а го виждахме в неговите трудове, в които умееше да изплете своите философски видения в чудно поетични форми. Те ни звучаха като приказка, като песен от един отвъден мир, мир на красота, която той така горещо жадуваше да разкрие пред всички. Ние виждахме за миг тия безбрежни хоризонти, тия приказни светове, до които той се възземаше, и сухата наука за неспециалисти се превръщаше в мощна стройна хармония и истинска поезия - каквото беше за него - математика, поета и човека Георги Радев. Бихме казали, че неговото перо, не, неговата лира пресекна. Заслушани в последните му акорди, ние навеждаме ниско глава с очи, потопени в оня свят, за който той приживе мечтаеше, свят на вечния празник надуха, свят на красота, на човещина и свобода. Ще го чуем ли пак? Ще го видим ли пак? Ние се вслушваме все наново... Застанали обаче здраво на земята, нашите очи не стигат безкрая и ние казваме: Георги Радев не е вече между нас.
към текста >>

Той бе рядко, изключително дарена натура: математика, чужди, модерни и древни езици, специални окултни науки: астрология, хиромантия, графология, физиогномия, френология, всичко това обединено, пречистено и осмислено от един дълбок, проницателен, проникващ в самата същина на нещата поглед, от един гениално-синтетичен ум - всичко му се поддаваше [удаваше], - никоя наука, никоя дисциплина, окултна или „положителна”, не съдържаше непреодолими трудности за него... Като прибавим към това голямата му любов, беззаветната му преданост към учението, ясно е, че с преминаването на Георги Радев отвъд границите на нашия земен живот, ние претърпяваме една голяма, много голяма загуба... Но… всичко е за добро.
Все пак, ние не можем да не скърбим, днес, когато непосредствената ни, физическа връзка с него е прекъсната и когато не можем да общуваме с него във видимия за всички свят. Наистина, той пак е между нас, но ние не го виждаме. Той продължава да работи и там, гдето сега се намира, затова, за което е работил през целия си живот, но пътищата, по които става това, са други и... неговите безценни редове не ще изпълват вече страниците на нашето „Житно зърно”. Георги Радев имаше една способност, досега единствена и ненадмината, измежду учениците на Всемирното братство в България - да разглежда нещата, въпросите, с вещина и проникновение, с безпогрешна строго-научна точност, каквито рядко се срещат дори в средите на призваните и всеобщо признати първенци на положителната научна мисъл. Всъщност, Георги Радев имаше много способности. Той бе рядко, изключително дарена натура: математика, чужди, модерни и древни езици, специални окултни науки: астрология, хиромантия, графология, физиогномия, френология, всичко това обединено, пречистено и осмислено от един дълбок, проницателен, проникващ в самата същина на нещата поглед, от един гениално-синтетичен ум - всичко му се поддаваше [удаваше], - никоя наука, никоя дисциплина, окултна или „положителна”, не съдържаше непреодолими трудности за него... Като прибавим към това голямата му любов, беззаветната му преданост към учението, ясно е, че с преминаването на Георги Радев отвъд границите на нашия земен живот, ние претърпяваме една голяма, много голяма загуба... Но… всичко е за добро. Защото такава е била волята Му. Жорж пак ще дойде на земята. Може би в едно време на много по-голяма, от сегашната, светлина. И това, което той тогава ще донесе и ще даде на света, ще бъде възприето оценено и използувано от много повече люде, отколкото това бе в този му живот. Нека Божият мир изпълва душата на неуморния работник на Неговата нива - Георги Радев.
към текста >>

И както проницателното око на математика схваща вътрешния динамизъм на физичните процеси и ни дава едно по-друго откровение за света, от това на сетивата, така и законът на съответствията, който се покои на окултната хармония на числата, ни дава едно по-пълно и по- дълбоко откровение за вселената.
Но нашите сетива виждат само разкъсани едно от друго мънички сечения от единното... Странни или не, твърденията на поменатите окултни науки намират своето фактично оправдание. Данните, които те ни дават, подлежат на непрекъсната проверка. И макар, че нам са недостъпни засега, на това стъпало на развой, дълбоките основи на тия науки, за достигането на които са необходими висши способности, ние можем уверено да пристъпим към тяхното проучване на чисто опитна база и да се задоволим само с фактическа проверка. Ключ на тези науки е законът за съответствията. Научи ли се човек вещо да борави с него, природата ще му се разкрива все по-дълбоко и по-дълбоко, щом в него трепне свещеният трепет на благоговение пред нейната върховна разумност. И както проницателното око на математика схваща вътрешния динамизъм на физичните процеси и ни дава едно по-друго откровение за света, от това на сетивата, така и законът на съответствията, който се покои на окултната хармония на числата, ни дава едно по-пълно и по- дълбоко откровение за вселената. В неговата светлина всичко оживява и започва да говори - и отвесните бръчки между очите на онова чело, и сключените електрически настръхнали вежди на оня човек, и опърничавата коса на другия, и мекият, пластичен поглед на този. Лицето с всичките си линии и ъгли се превръща в жива геометрия и числата ни разкриват съотношения, които сами за себе си говорят... Тези науки тепърва започват да растат. Те са били някога едри клонести дървета, които сега са изчезнали, ала семената им са се опазили и днес никнат тук-таме в разработената почва на нечии мозъци. Те излизат из приказните одежди на мита и иносказакието и встъпват в нова фаза на развой. Наистина, езикът им звучи още странно за непривикналото ухо, мъчен е за проумяване и само хора с тънък ум, дълбока интуиция и богат вътрешен опит могат вещо да го разбират.
към текста >>

Но не тази обикновената топлина, която е един резултат.
Най-първо, ученикът трябва да държи главата си в изправно положение. А пък изправното положение на главата във всеки един момент не може да се спазва без светлина. Това е закон. После, той трябва да държи в изправно положение и своето сърце, своите чувства. Той не може да държи сърцето си в изправно положение без топлина. Но не тази обикновената топлина, която е един резултат. Тя е един факт. Като кажем „факт”, ние разбираме истина, която не се оборва. Това не го тълкуват добре. Фактът е един резултат, който не може да се оспорва. Стомната е счупена.
към текста >>

А пък те не знаят, че способните ученици някой път са много добри другари и когато другите не са разбрали уроците, те ги събират и им разправят по математика и по геометрия.
Ял си всичките яденета, които може да ядеш. Не е останало нещо, което да не си ял Обличал си всички дрехи, които може да облечеш. Имал си всички апартаменти, които може да имаш. Дотегнали са ти и най- после хората, като минават край тебе, казват за тебе: „Какво още търси тук този старичок? Тази баба, този дядо да си вървят.” И неспособните ученици, които не ценят способните ученици, казват: „Да се махне”, защото способните ги засенчват. А пък те не знаят, че способните ученици някой път са много добри другари и когато другите не са разбрали уроците, те ги събират и им разправят по математика и по геометрия. А пък като си отидат тези, най-даровитите, никой на никого не разправя и все мислят недаровитите, че знаят. Та казвам: В какво седи заминаването на някого? Ние се спираме и мислим какво е направил Христос за света. Когато човек е при нас, тогава трябва да го ценим. Оценявай човека, когато е при тебе.
към текста >>

5. 1. ПЪРВИ ДУМИ КЪМ ЕДИН СТРАНЕН СВЯТ

Той се приема като един безупречен израз от гледището на астрономията и математиката - Астрономическата обсерватория - приета като осмо чудо на века.
Там е намерен учебник за звездния мир с голяма научна стойност. Този асирийски цар, живял шест столетия преди нашата ера, е бил събрал в нея, не само знанията на своето време, но и писаното в древните книги много векове преди него. В този учебник се намират сведения за звездите, Слънцето, Луната и планетите. Установено е било обаче, че този учебник е копие от някакъв друг, писан в древновавилонска епоха, много преди времето на Ашурбанипала. Ярък белег от величието на първата раса е и учудващият строеж от грамадни изправени каменни блокове, а над тях в хоризонтално положение, поставени други, това е тъй нареченото „Стоунхендж” в Англия. Той се приема като един безупречен израз от гледището на астрономията и математиката - Астрономическата обсерватория - приета като осмо чудо на века. Установяват се там Лунните и Слънчеви затъмнения, лятното и зимно слънцестояние и много други астрономически данни. Големите каменни статуи на остров Пасха са също един остатък от тази раса. Тази висша цивилизация е имала, както споменахме, науки и методи за творчество, съвсем различни от тези, с които сегашните хора си служат. Това личи от жалките и разпокъсани остатъци от науки, известни сега под името „Окултни науки” - тайни науки. Окултизмът се явява като група науки, които приемат, че освен този свят на трите измерения, достъпен за нашите пет сетива, има и друг свят, достъпен за други по-висши сетива, които човекът може да има и развие.
към текста >>

Знаели са също й за необикновената плътност на веществото му, като са казвали, че малка бучка от него тежи толкова, колкото 430 магарешки товара, което е около 35 тона, А учените изчисляват сега 150 килограма на кубически сантиметър, което е същото.
Известна е най-ярката звезда от небесната сфера – „Сириус”, към която саабеистите са имали най-голямо уважение. Тази най-светла звезда, както твърдят първенците на догоните, има два спътника - пак слънца. Но те не могат да се видят с просто око. Знаели са правилно периода на обиколката на единият спътник, които период е равен на 50 земни години. А според най-новите сегашни изследвания той е равен на 49,9 години. Знаели са също й за необикновената плътност на веществото му, като са казвали, че малка бучка от него тежи толкова, колкото 430 магарешки товара, което е около 35 тона, А учените изчисляват сега 150 килограма на кубически сантиметър, което е същото. Тези звезди, с такава плътност на веществото си, се наричат сега „бели джуджета”. За втория спътник на Сириус, съвременните астрономи не са наясно. Те предполагат, че го има, поради това, че са констатирани известни смущения в орбитата на първия спътник, но не са могли да го наблюдават. За първенците на догоните е било известно, че небето на голяма височина, през яркият слънчев ден е напълно черно, което нещо се установява едва сега. На тях са били известни грамадните спирални звездни светове - „Галактиките”, което нещо в ново време се узна.
към текста >>

Той е бил учен от голяма класа за онова време, писал е трудове, по астрономия, математика, география, оптика, като за тези свои трудове, той богато се е ползвал от голямата по онова време Александрийска библиотека, която по негово време е съществувала изцяло.
В това отношение особено ярко се е изявил Йохам Кеплер. Един интересен случай е отбелязано, че е станал с Нютон. Отива при него виден англичанин и започнал да го упреква, че се занимава и с тази заблуждаваща наука астрологията. Нютон се обърнал към него и му казал: „Вие, сър, изучавали ли сте Астрологията? ” Като най-ярък представител на астрологията от по-старите времена, може да се вземе известния александрийски учен Клавдий Птоломеи, живял през вторият век на нашата ера. Той е бил учен от голяма класа за онова време, писал е трудове, по астрономия, математика, география, оптика, като за тези свои трудове, той богато се е ползвал от голямата по онова време Александрийска библиотека, която по негово време е съществувала изцяло. Само нещичко е било засегнато от римляните, които малко преди новата ера са завладели Египет. Александрийската библиотека, която е била съкровищница на древните знания и мъдрости, е била опожарена по- късно още три пъти. Първият път от тълпите, насъсквани от християнските епископи в 313 г, които сложиха началото на Инквизицията, поради неудобни за тях писания в някои книги от библиотеката, които са отричали мястото на Земята, като център на Вселената, а те, епископите като първи заместници на Бога. Втори път в 690 година от арабските завоеватели, първите водачи - халифи, на арабските орди, последователите на Мохамеда, които тогава завладяха Египет. И най-после, пълното опожаряване - изгаряне от турските орди на Султан Селим Първи в 1517 година.
към текста >>

6. Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА Продължение

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ” - Вергилий Кръстев

Русенската гара...; продължава да бъде един от шесторката интелектуалци и приятели, допълвайки се с имената на Боян Боев (завършил в Германия биология и бил в школата на Рудолф Щайнер), Борис Рогев (получил образованието си по астрономия и математика, автор на редкия труд „Астрономически основи на първобългарско летоброене”), писателят Георги Томалевски, композиторът Димитър Грива, професорът по естествени науки Кръстьо Тулешков, обединени и с школата на Учителя Петър Дънов.
Тъй като в личната библиотека и архив на нашия композитор Димитър Грива, съвременник и съпричастен на парижкото издание на „Световна астросоциология”, открих машинописен екземпляр от нея на български, към него адресирах и въпросите си за д-р Константинов. Така се получи „недокументираната му биография: - роден е на 2 февруари, 1902 г.; - завършва гимназия в Казанлък; - учителства две години в казанлъшкото село Гъбарево; - в средата на двадесетте години на века вече следва философия в Софийския университет; - след сериозен сблъсък с преподавателя си Сава Гановски заминава за Полша, където следва във Варшава и Познан; пише и защитава докторат по международно право; - след средата на 30-те години е окончателно в България; работи в Министерството на вътрешните работи, после е Министерството на финансите; - като отлично владеещ западни езици и полски, той получава заповед да придружи ешелоните обречени български евреи до Полша; по този повод д-р Методи Константинов посещава спешно Учителя Петър Дънов и скъсва пред него заповедта си; Учителят Петър Дънов спешно намира запасния офицер от авиацията Лулчев (впоследствие убит от Народния съд) и го изпраща да отнесе краткото му писмо до цар Борис III, че ако това зло не бъде предотвратено, голямо зло грози България. Царят бива намерен: ешелоните не заминават; - събитията от септември 1944 г. сварват д-р Методи Константинов като Юрисконсулт в Министерството на финансите. Останал без препитание, д-р Константинов постъпва като начинаещ работник в бригадата по мозайки и изкуствени мрамори на майстора Алфиери Бертоли и така като мозайкаджия-строител на социализма в България обикаля различни строителни обекти -Лозенската резиденция, Слънчев бряг. Русенската гара...; продължава да бъде един от шесторката интелектуалци и приятели, допълвайки се с имената на Боян Боев (завършил в Германия биология и бил в школата на Рудолф Щайнер), Борис Рогев (получил образованието си по астрономия и математика, автор на редкия труд „Астрономически основи на първобългарско летоброене”), писателят Георги Томалевски, композиторът Димитър Грива, професорът по естествени науки Кръстьо Тулешков, обединени и с школата на Учителя Петър Дънов. - -Умира през 1979 г. - Преразказвам точно чутото. Бьдещото публикуване на архиви, лични и обществени, неизбежно ще натрупа своето за и към името на д-р М. Константинов и заедно с настоящото издание на „Световна астросоциология” ще документира отчетливо една от неизвестните биографии в общата биография на българската интелигенция. - Предговор към френското издание на книгата пише преподаващият в Сорбоната биолог професор П.
към текста >>

Ето това е връзката между обикновената астрология и онази, другата небесна астрология.
Погледът му бе обърнат на 30 градуса над главата ми и като че ли някой му диктуваше или пък четеше някакъв надпис, който му подаваха отнякъде. Разгледа астрологичната ми карта, започна да отговаря на онези 20 въпроса. Магнетофонът се въртеше и записваше всичко. После аз започнах да му задавам въпроси строго конкретни, които ме интересуваха. Той гледаше хороскопа ми, оглеждаше ме и отново се вторачваше с поглед над главата ми, откъдето му се диктуваше. Ето това е връзката между обикновената астрология и онази, другата небесна астрология. Без тази връзка не можеш да бъдеш астролог. 4. Магнетофонният запис продължи около час. Той не говореше общи работи и научени астрологични изрази, с които си служеха другите астролози, с които съм се срещал. Разглеждаше по домове астрологичната ми карта, заедно с планетите, отседнали там, поглеждаше аспектите им, гледаше ме и отново погледът му беше над главата ми около 45 градуса ъгъл под хоризонтала на погледа му. Аз бях свободен да слушам, не се смущавах, че ще изпусна нещо, защото магнетофонът записваше.
към текста >>

7. X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите

И вместо по обикновената и дълга пътека за хижата, се отбихме наляво и цял ден вървяхме, за да завъртим към Мусала.
И изведнъж влезе Светозар и подкара огъня, сложи дърва и въглища. Той беше дошъл специално за мене - да ме види, а и да провери гори ли печката. Трогна се моята душа. Друг път отидохме заедно на Мусала - пролет беше - май, юни. Имаше още сняг високо в планината. И вместо по обикновената и дълга пътека за хижата, се отбихме наляво и цял ден вървяхме, за да завъртим към Мусала. Пресякохме много преспи. Срещнахме и змия, заспала и замръзнала на леда. Много се уморихме. Към края на деня се качихме на баирите под връх Дено, а долу е хижа „Мусала”. Оставаше ни да слезем.
към текста >>

И бяха все трудни - висша математика, електротехника (3 части) и електрически машини - вече по специалността ми.
И с него завърши електроинженерство. Тази моя стипендия бе много важна, защото всъщност беше и за двама ни. А моите родители нямаха средства да ни поддържат. Та, трудни бяха тези студентски години за нас. И втората година ми останаха 3 много мъчни изпити за септември. И бяха все трудни - висша математика, електротехника (3 части) и електрически машини - вече по специалността ми. Изпитите бяха насрочени от 1 до 15 септември, след което никой нямаш е право да се явява, освен с много важна причина и с разрешение на ректора. А това лято бях задължена да изкарам два задължителни стажа: единият-селскостопанска бригада, мисля, че беше през юли, и през август - работа в предприятие. По цял ден работех, връщах се уморена и лятото не можах да се подготвя много. Дойде септември. Явих се на изпита по математика и го взех.
към текста >>

Явих се на изпита по математика и го взех.
И бяха все трудни - висша математика, електротехника (3 части) и електрически машини - вече по специалността ми. Изпитите бяха насрочени от 1 до 15 септември, след което никой нямаш е право да се явява, освен с много важна причина и с разрешение на ректора. А това лято бях задължена да изкарам два задължителни стажа: единият-селскостопанска бригада, мисля, че беше през юли, и през август - работа в предприятие. По цял ден работех, връщах се уморена и лятото не можах да се подготвя много. Дойде септември. Явих се на изпита по математика и го взех. Оставаха ми още 2 дни за електротехника - 3 части, 3 тома по 1000 страници. Това беше много труден изпит и много малко студенти го взимаха. Професор беше Минчо Златев, който със самолет отиваше всяка седмица в Сорбоната в Париж и преподаваше там електротехника. Беше много способен професор, но при него много малко студенти успяваха да издържат изпита си. Казваха му „Минчо мъглата” и някои студенти бяха хвърлили „паве” от етажите горе, да го ударят.
към текста >>

8. 18. След празничната трапеза

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

Само ленивите ученици отлагат изпитите си, така е било винаги и на земята и на небето и в обикновените училища и в необикновената школа на Учителя.
Ученичеството и на земята и на небето почива върху строго определени правила. Най-голямата грешка, която можеше да се допусне, бе тази да се сбъркат глаголните времена - ученикът да се връща на миналото и всячески да иска то да бъде възстановено, отлято в същите форми, за да се преживее то пак и пак, когато постановката из основи вече е променена. Напразни усилия. Невъзможно е да се върнат, да се реставрират да се преживеят по същия начин ония дни, мигове наситени с аромата на една неповторима по своя блясък пролет. Желанието и усилията да се върне миналото не е нищо друго, а признак на неразбиране и дръзваме да кажем нежелание и неготовност за сериозна, упорита и всекидневна работа, със скритата тенденция да се отложат изпитите. Само ленивите ученици отлагат изпитите си, така е било винаги и на земята и на небето и в обикновените училища и в необикновената школа на Учителя. Учителят, Пратеникът, не е дошъл на земята, за да подари само радостта, Той не си е отишъл, за да я отнесе със себе си. Радостта е нещо непреривно, което винаги трябва да придружава ученика, като скъпоценна мида тя трябва да почива в дълбочините на океанските води и никакво вълнение да не я наруши и никаква сила да не му я вземе. Тя е отличително качество на ученика и е един чисто вътрешен процес, който не се влияе от външните условия. Нищо не е в състояние да му я вземе. За ученика, който учи няма благоприятни и неблагоприятни условия - ние смеем да кажем това, изхождащи от живия опит и на ония, които ще дойдат след нас - ученици, като завет ще им оставим това.
към текста >>

Нещо повече, сега му предстои упорита работа, изпълнена с трепет, с оня жив интерес присъщи на откривателя на нови земи, на учения за нови истини, на твореца за нови творби, на математика, който открива нови формули.
За ученика, който учи няма благоприятни и неблагоприятни условия - ние смеем да кажем това, изхождащи от живия опит и на ония, които ще дойдат след нас - ученици, като завет ще им оставим това. Сезоните винаги са добри и винаги крият в пазвите си безценни неща, добри условия за ония, които учат. При всичките условия и превратности на живота ученикът трябва да живее с идеята, че неговия дял и жребий в живота е пълен, богат, значим. Родил се е под ярка и добра звезда. Миналото е еднакво ценно, както и настоящето, както и утрешното. Нещо повече, сега му предстои упорита работа, изпълнена с трепет, с оня жив интерес присъщи на откривателя на нови земи, на учения за нови истини, на твореца за нови творби, на математика, който открива нови формули. Ученикът трябва да знае, докъде е стигнал, на какво е способен, какви знания притежава и увеличава ли ги всеки ден. Само ония, които не са работили достатъчно и не се чувствуват подготвени за изпитите само те не желаят да има изпити, да има страдания, да има бури и депресии - неизбежни в пътя на ученика. За ученика времето, когато изпита е насрочен трябва да бъде най-красиво, то го обогатява с непреживяни опитности, преживявания и чувства. Прави го смел, доблестен и го освобождава от илюзиите да се мисли, че е силен, богат, учен и пр. Затова ученикът посреща с радост изпитните дни, смирено застава на изпитната скамейка и не бърка миналото с настоящето, не разправя какво е било някога, какво е преживял, какво е притежавал, какво е можел, а строго делово се придържа към настоящето и говори по същността на въпроса и не мълчи на зададените му въпроси.
към текста >>

9. 1.6. Статията „Славянството” / Пламен [Сава Калименов]. - В: Братство, Севлиево. Г. 13, бр. 281, 1.08.1941, с. 1.

V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.

В живота на народите, както и в математиката, има и неизвестни величини, има и скрити реалности.
Струва ти се, че между славянството и културните народи на Запада не може и сравнение да става, и ако такова се прави, то несъмнено ще ни посочи огромното превъзходство на вторите. Да, това е така. Но то е така само до тогава, докато ние наблюдаваме предимно външната, видимата страна на живота на народите. То е така само дотогава, докато ние боравим само с добре известните и познати на всички величини и реалности на живота. Но животът, истинският живот, не е само това, което се вижда на неговата повърхност. В живота на народите, както и в математиката, има и неизвестни величини, има и скрити реалности. Животът, взет в своята цялост, е нещо много повече от това, което наблюдават, което познават и преценяват тези, които изтъкват превъзходството на западните народи над славянството. Велика е душата на славянството. Като небето безгранична, тайнствена, богата и изненадваща е тя. В какво се състоят ценностите на живота? Истинските, абсолютните, вечните, нетленните ценности на живота?
към текста >>

Тук ние имаме толкова много и такива огромни хиксове, пред лицето на които обикновената човешка логика е безпомощна и може само да се обърка.
Истинските, абсолютните, вечните, нетленните ценности на живота? Има само една истинска, нетленна и вечна реалност и тя е духовната реалност на живота. Всичко останало, в известен смисъл, е недействително, защото е бързопреходно; то може да има само една относителна, временна, а не вечна реалност, защото е осъдено на загиване - днес го има, а утре го няма. И когато ние измерваме живота на народите с абсолютната, безпогрешна, божествена мярка, когато ние преценяваме техните най-висши, абсолютно реални и неунищожими духовни качества, тогава ние виждаме везните на Божественото правосъдие да ни сочат ясно превъзходството на славянството. Невидими и неизвестни за обикновения поглед сили, невидими и неизвестни качества, способности и възможности се крият в душата на славянството. Тук ние имаме толкова много и такива огромни хиксове, пред лицето на които обикновената човешка логика е безпомощна и може само да се обърка. Колкото неизвестни и тайнствени да са, тия непознати сили са там, в душата на славянството, непроявени още затова и незабелязани от повърхностния поглед. Те дремят там, като някакъв Божествен зародиш, закрилян и нежно пазен от ръката на Провидението, който утре ще разцъфне с най-хубавите краски в светлината на слънчевия ден. Те дремят там, като оня мощен великан, който, според народното поверие, спал сто години, а след това станал и тръгнал напред с такава сила, щото към него неволно обърнал очи цял свят. На тия божествени сили, скрити, невиждани от обикновеното око, но действителни, истински реални, на тях принадлежи бъдещето, те ще очертаят истинският Нов път на изтерзаното човечество, те ще го поведат към истински нов живот, към щастие и напредък. Да обичаш себе си и своето, да се грижиш за себе си, да се усъвършенствуваш и да напредваш всестранно, е едно нещо.
към текста >>

0.76461005210876