Търсене в текстове за 'Незнаен Бог'

Учителят В Бога противоречия няма.
В светлината на Учителя (Любомили4. В светлината на Учителя. София, 1940 г. Печатница «Братство» - Севлиево. - 88 с.) Ако една мисъл съдържа в себе си живот, светлина и свобода, приемете я. Учителят В Бога противоречия няма. За Бога всяко противоречие е една възможност за проявление на Любовта. Любовта е една възможност за проявление на живота. Животът е една възможност за проявление на работата. А работата е една възможност за проявление на знанието. Следователно, ако искаш да учиш, трябва да обичаш, трябва да живееш, трябва да работиш - след това ще дойде знанието.
към текста >>

За Бога всяко противоречие е една възможност за проявление на Любовта.
В светлината на Учителя. София, 1940 г. Печатница «Братство» - Севлиево. - 88 с.) Ако една мисъл съдържа в себе си живот, светлина и свобода, приемете я. Учителят В Бога противоречия няма. За Бога всяко противоречие е една възможност за проявление на Любовта. Любовта е една възможност за проявление на живота. Животът е една възможност за проявление на работата. А работата е една възможност за проявление на знанието. Следователно, ако искаш да учиш, трябва да обичаш, трябва да живееш, трябва да работиш - след това ще дойде знанието. Знанието е резултат.
към текста >>

В НАЧАЛОТО бе Бог.
Животът е една възможност за проявление на работата. А работата е една възможност за проявление на знанието. Следователно, ако искаш да учиш, трябва да обичаш, трябва да живееш, трябва да работиш - след това ще дойде знанието. Знанието е резултат. УЧИТЕЛЯТ 1. В НАЧАЛОТО бе Бог. А самото Начало какво е, не знаем. В и от НЕГО е Бог - от Него произлезе - и в НЕГО пребивава. 2. В Бога се яви Мисъл; Мисълта стана Слово; Словото - Образ; Образът - живот. 3. В Живота има всичко, което е минало: Пътят и Истината, а което ще бъде - наричат Дух, който изпитва и дълбочините Божии, а сам от нищо се не изпитва. (от новото Рилско Евангелие) СВОБОДНИ ХОРА - ПЪТЯТ НА ИЗБРАНИТЕ Има едно върховно вечно Начало, от Което произлиза всичко.
към текста >>

В и от НЕГО е Бог - от Него произлезе - и в НЕГО пребивава. 2.
Следователно, ако искаш да учиш, трябва да обичаш, трябва да живееш, трябва да работиш - след това ще дойде знанието. Знанието е резултат. УЧИТЕЛЯТ 1. В НАЧАЛОТО бе Бог. А самото Начало какво е, не знаем. В и от НЕГО е Бог - от Него произлезе - и в НЕГО пребивава. 2. В Бога се яви Мисъл; Мисълта стана Слово; Словото - Образ; Образът - живот. 3. В Живота има всичко, което е минало: Пътят и Истината, а което ще бъде - наричат Дух, който изпитва и дълбочините Божии, а сам от нищо се не изпитва. (от новото Рилско Евангелие) СВОБОДНИ ХОРА - ПЪТЯТ НА ИЗБРАНИТЕ Има едно върховно вечно Начало, от Което произлиза всичко. Човешкият живот добива смисъл само в стремежа да постигне, приближи и опознае това Начало. Истината е достъпна само за свободния.
към текста >>

В Бога се яви Мисъл; Мисълта стана Слово; Словото - Образ; Образът - живот. 3.
Знанието е резултат. УЧИТЕЛЯТ 1. В НАЧАЛОТО бе Бог. А самото Начало какво е, не знаем. В и от НЕГО е Бог - от Него произлезе - и в НЕГО пребивава. 2. В Бога се яви Мисъл; Мисълта стана Слово; Словото - Образ; Образът - живот. 3. В Живота има всичко, което е минало: Пътят и Истината, а което ще бъде - наричат Дух, който изпитва и дълбочините Божии, а сам от нищо се не изпитва. (от новото Рилско Евангелие) СВОБОДНИ ХОРА - ПЪТЯТ НА ИЗБРАНИТЕ Има едно върховно вечно Начало, от Което произлиза всичко. Човешкият живот добива смисъл само в стремежа да постигне, приближи и опознае това Начало. Истината е достъпна само за свободния. Свободен е добрият, който живее Истината.
към текста >>

Всяко знание, което приближава при Бога, е добро.
В Живота има всичко, което е минало: Пътят и Истината, а което ще бъде - наричат Дух, който изпитва и дълбочините Божии, а сам от нищо се не изпитва. (от новото Рилско Евангелие) СВОБОДНИ ХОРА - ПЪТЯТ НА ИЗБРАНИТЕ Има едно върховно вечно Начало, от Което произлиза всичко. Човешкият живот добива смисъл само в стремежа да постигне, приближи и опознае това Начало. Истината е достъпна само за свободния. Свободен е добрият, който живее Истината. Всяко знание, което приближава при Бога, е добро. Приближаването се познава по това, че човек почва да проявява качествата на Началото - Извор вечен на Живот, светлина, веселие, добро - без да иска в замяна нещо. Приближаване към Началото е вътрешен път. То е достъпно за всички, но не в едно и също време - еднакво. Земният живот е стълбата на това приближаване, страданията - стъпалата, а радостите и доволствата - почивка. Свободният човек никога не съди - нито себе си!
към текста >>

Бог тъй работи, че никой не вижда ръката Му, която помага.
Значи, да работим така, че славата за работата да я въздават човеците на други. Лявата ръка да не знае какво прави дясната. Тогава ще разберем една велика истина, че человеците не познават истинските си велики хора, защото великите същества, които подтикват света в неговия напредък във всички времена, останаха неизвестни за хората на земята. Защото, ако някой ги узнае на земята и им въздаде слава, на небето, т.е. в разумния живот, ги считат като неиздържа-ли, нерешили задачата си. Бог тъй работи, че никой не вижда ръката Му, която помага. И тоя, който иска да стане тази ръка тука, на земята - Негова ръка, -трябва да даде доказателства, че може така леко, тихо и внимателно да работи, че никой и да се не досети за помощта му, която дава. «Пречупена тръст не сведе и замъждяло кандило не угаси»... Но преди да се стигне дотам, събуждат най-напред в човека желанието да прави добро, за да се ползува от плода на доброто (Стария завет), получаване обратно направеното добро, припечелване добродетели, «награда на другия свят» и пр. Цитираните по-горе изречения сочат на метода, чрез който Христос искаше да подготви слушателите си за по-възвишено разбиране и служене като ученици. Трябва да помним, че две заплати за една работа не може да се получат - или тук, от хората, ще приемем славата, или там, от Бога. Удостоеният да бъде Негова ръка - носител на Божите блага, трябва да прави всичко не само да бъде незабелязано, но да има и вида на нещо напълно «естествено»... При твърдението, че сме разбрали нещо, може да имаме разни случаи, които да са равномерни по съдържание.
към текста >>

Трябва да помним, че две заплати за една работа не може да се получат - или тук, от хората, ще приемем славата, или там, от Бога.
в разумния живот, ги считат като неиздържа-ли, нерешили задачата си. Бог тъй работи, че никой не вижда ръката Му, която помага. И тоя, който иска да стане тази ръка тука, на земята - Негова ръка, -трябва да даде доказателства, че може така леко, тихо и внимателно да работи, че никой и да се не досети за помощта му, която дава. «Пречупена тръст не сведе и замъждяло кандило не угаси»... Но преди да се стигне дотам, събуждат най-напред в човека желанието да прави добро, за да се ползува от плода на доброто (Стария завет), получаване обратно направеното добро, припечелване добродетели, «награда на другия свят» и пр. Цитираните по-горе изречения сочат на метода, чрез който Христос искаше да подготви слушателите си за по-възвишено разбиране и служене като ученици. Трябва да помним, че две заплати за една работа не може да се получат - или тук, от хората, ще приемем славата, или там, от Бога. Удостоеният да бъде Негова ръка - носител на Божите блага, трябва да прави всичко не само да бъде незабелязано, но да има и вида на нещо напълно «естествено»... При твърдението, че сме разбрали нещо, може да имаме разни случаи, които да са равномерни по съдържание. Така може да имаме само допирна зона или точка, или повърхност обща - няколко общи понятия, а във всичко друго да сме различни; а може да имаме и покривания или съвпад на разбирания - тогава има пълно проникване на мирогледите. Културата на един народ се мери по свободата, която има, а на един човек - с начина, по който той я използва: употребява или злоупотребява с тази свобода. Съвременното общество не може да се оправи, докато не почнат всички да гледат на другите като почетни [почтени] хора - поне докато не се докаже противното. Основателите на най-голямата империя в старо време, римската - Ро-мул и Рем, бяха отгледани от вълчица.
към текста >>

Когато се научиш кому да даваш, идва Истината и те учи как да даваш - както Бог дава: никой да не сети и да не види ръката, която дава!
В окултните школи най-напред учат хората да дават на всички. То е Любовта. И ако грешно дадеш, други поправя погрешката ти. Когато ти стане навик да даваш, тогава влизаш в Мъдростта: учат те на кого да даваш и на кого -не. На всеки се не дава - бисери на свини се не хвърлят! Когато се научиш кому да даваш, идва Истината и те учи как да даваш - както Бог дава: никой да не сети и да не види ръката, която дава! Който доказва, че е силен - не е силен. Отрицателното, което виждаш, е помощта, която искат от твоята Любов! Бог ни учи или отвън - чрез условията, или отвътре - чрез съвестта. Когато си в пътя, определен за тебе, ти се чувстваш най-задоволен вътрешно, макар че условията отвън може да изглеждат като най-неблагоприятни. Ако ти се бориш от желание да победиш и за удоволствието от победата на по-силния над по-слабия - макар само в един диспут, - то е едно решение, една цел.
към текста >>

Бог ни учи или отвън - чрез условията, или отвътре - чрез съвестта.
Когато ти стане навик да даваш, тогава влизаш в Мъдростта: учат те на кого да даваш и на кого -не. На всеки се не дава - бисери на свини се не хвърлят! Когато се научиш кому да даваш, идва Истината и те учи как да даваш - както Бог дава: никой да не сети и да не види ръката, която дава! Който доказва, че е силен - не е силен. Отрицателното, което виждаш, е помощта, която искат от твоята Любов! Бог ни учи или отвън - чрез условията, или отвътре - чрез съвестта. Когато си в пътя, определен за тебе, ти се чувстваш най-задоволен вътрешно, макар че условията отвън може да изглеждат като най-неблагоприятни. Ако ти се бориш от желание да победиш и за удоволствието от победата на по-силния над по-слабия - макар само в един диспут, - то е едно решение, една цел. Но ако ти се бориш с любов, за да освободиш от невежеството противника си - това е друго съзнание. Ако всеки би бил длъжен той лично да изпълнява предварително съветите, които дава на другите, навярно хората тогава съвсем друго биха говорили, пък и самият живот би се променил. Желанието ни видоизменя отношенията ни към нещата.
към текста >>

Затова е казано, че който види Бога - без Любов, - умира!
Когато нещо го не желаем, то и другояче ни изглежда. Истината може да се казва само дотолкова, доколкото хората имат любов да я слушат - инак ще се разбягат. «Ако не ядете плътта ми и ако не пиете кръвта ми» - ще се разбягате. Значи, разкриване на истината е възможно само пропорционално на степента на Любовта. Другояче не може да изтрае човек. Затова е казано, че който види Бога - без Любов, - умира! Човек сам се определя. Всяка негова реч е разкриване. Пример: - Как излезе концертът? - Много ми се хареса. Аз само на концерти ходя.
към текста >>

Защото ако здравето, радостите, ума, тялото, имота - всичко това Бог е дал и е Негово, какво има да плачем, ако Той го употреби така или инак, според волята Си?
Яденето е една обединяюща идея, а как да се яде и какво, това е формата. Самоотричането е процес, който трябва да се разбере. Отричането на една ценност може да стане само когато се има предвид друга, по-ценна. Ето къде е необходима вярата - духовното пред материалното. Как може да страда един човек, ако нищо не е негово, освен ако приказва едно и мисли друго? Защото ако здравето, радостите, ума, тялото, имота - всичко това Бог е дал и е Негово, какво има да плачем, ако Той го употреби така или инак, според волята Си? Не е ли Той господарят, а ние - слугите само? Обединението на един народ може да стане само около една обща идея, според тия, които ще ги водят. Има главно два вида хора: едни, които смятат себе си за начало и край на нещата, и други, които признават, че в света има нещо повече от тях самите и изучават неговите закони и се стараят да ги прилагат в живота и делата си (закони на естеството, природата, Бог и пр). Самоотричанието винаги предполага добиване, знание, имане, придобиване, владение на нещо по-ценно. Истинското убеждение - това е животът на човека, другото е говорене за убеждение.
към текста >>

Има главно два вида хора: едни, които смятат себе си за начало и край на нещата, и други, които признават, че в света има нещо повече от тях самите и изучават неговите закони и се стараят да ги прилагат в живота и делата си (закони на естеството, природата, Бог и пр).
Ето къде е необходима вярата - духовното пред материалното. Как може да страда един човек, ако нищо не е негово, освен ако приказва едно и мисли друго? Защото ако здравето, радостите, ума, тялото, имота - всичко това Бог е дал и е Негово, какво има да плачем, ако Той го употреби така или инак, според волята Си? Не е ли Той господарят, а ние - слугите само? Обединението на един народ може да стане само около една обща идея, според тия, които ще ги водят. Има главно два вида хора: едни, които смятат себе си за начало и край на нещата, и други, които признават, че в света има нещо повече от тях самите и изучават неговите закони и се стараят да ги прилагат в живота и делата си (закони на естеството, природата, Бог и пр). Самоотричанието винаги предполага добиване, знание, имане, придобиване, владение на нещо по-ценно. Истинското убеждение - това е животът на човека, другото е говорене за убеждение. Борбите в света стават и ще стават още дълги години между двата еталона: златния, които си отива, и трудовия, който тепърва израства на съзнанията на хората. Изкуственото добиване в евтино злато ще направи от него това, което стана и с алуминия и по тоя начин ще отърве света от един строй, в който ценностите растяха автоматично от труда на ония, които нямаха никакво злато. Истинското учение на Учителя дава вътрешна сила и външни възможности.
към текста >>

Доброто е, което твори новото, защото излиза от Бога - злото само повтаря.
Независимо под какъв предлог се отива към светлината - самото приближаване ще даде освобождението. Но разумната свобода, разглеждана без връзка с живота, е безсмислие. Най-страшното заблуждение е, когато човек смесва приятността на едно слизане с мисълта, че напредва, възлиза. Не мислете, че знанието на недостатъците на хората, техните престъпления, е някакво знание. Злото не е знание - то е миналото. Доброто е, което твори новото, защото излиза от Бога - злото само повтаря. Козата агне не може да роди! И насилието ражда само насилие. Напразно чакат ония, които се надяват, че с насилие могат да оправят света. Само Любовта е в състояние да отвори очите на хората да видят, че светът е отдавна оправен, но че те, хората, самите внасят безредието в него! Ний мислим и чувствуваме чрез физическото си тяло и това ни дава превратни понятия за света.
към текста >>

Мойсей остави 10 заповеди; Христос - две: Люби Бога и ближния си; Учителят - само една: Стани проводник на Божествената Любов!
Когато се научим да мислим динамически, като непрекъснати процеси, тогава и самите ««тела» ще се превърнат в нещо по-друго (части на непрекъснати процеси), феномените ще се приближат към нумените и ще се превърнат в процеси на живота - безкрайна верига. Мисълта е вибратор, който може да формира цяла вселена! Христос и Мойсей имаха често наглед диаметрално противоположни становища. Мойсей казваше да се обичат бащата и майката, но да се взима око за око и зъб за зъб; Христос учеше да оставят баща си и майка си и ако ударят някого по едната страна, да обърне и другата. Учителят сега е в друга плоскост и е в разногласие и съгласие с тях. Мойсей остави 10 заповеди; Христос - две: Люби Бога и ближния си; Учителят - само една: Стани проводник на Божествената Любов! Русия е място, където се правят големи опити за цял свят. Тя някога получи книжнина от България - може би и сега предстоят връзки. Духовната страна на живота се налага. Материалните богатства са ограничени. Може би скоро няма да стигнат.
към текста >>

Материалните богатства са ограничени.
Учителят сега е в друга плоскост и е в разногласие и съгласие с тях. Мойсей остави 10 заповеди; Христос - две: Люби Бога и ближния си; Учителят - само една: Стани проводник на Божествената Любов! Русия е място, където се правят големи опити за цял свят. Тя някога получи книжнина от България - може би и сега предстоят връзки. Духовната страна на живота се налага. Материалните богатства са ограничени. Може би скоро няма да стигнат. Тия, които гледат небето, ако са половината, другата половина ще се разположи по-удобно на земята. Духовната жажда обаче не е произволна, а е нужда, която всеки добре наблюдаващ човек можа да забележи. Естеството на човека мъчно се превъзпитава. А в основата на своя живот и съществуване човека го възпитават сили, които са вън от човешките и са го формирали.
към текста >>

Бог винаги е близко, но понякога оставя човека да мисли, че е сам -вярата се изпитва в самотата, в тъмнината.
- Е, така, колеги сме по хляба. Целта на живота, каквото и да е, не може да бъде вън от самия живот. На глупеца да доказваш нещо, е да губиш времето си напразно. Детето го крепят от всички страни, когато проходва, и всички му се радват. Но когато порасте, то само ходи, понякога и срещу бури. Бог винаги е близко, но понякога оставя човека да мисли, че е сам -вярата се изпитва в самотата, в тъмнината. «Защо си ме оставил? » - запита и Исус, същият, който в моменти на просветление казваше: «Аз и Отец ми едно сме! » Колкото по-голяма е вярата ни, толкова по-голяма тъмнина и препятствия ще срещнем и ще преодолеем. А ако имаме Знанието - и през планината на смъртта ще преминем живи! Ако придобиеш светлината - знанието, без да имаш Любовта, тогава ще почнеш да виждаш само опаката страна на живота и такова знание ще бъде като проклятие за тебе.
към текста >>

Богатейте всеки ден с него, където и да го намерите!
Без Любов човек се приближава откъм страната на сянката, на отрицателното в живота. Дойде ли Любовта, тя го въвежда в Божествената страна, където има и радост. От един разговор (цитирано като логически форми): - Ти, приятелю, трябва да разбереш, че си луд. - Та, аз ако разбера, че съм луд, не съм луд! Бъдете ловци на Доброто! Богатейте всеки ден с него, където и да го намерите! Не оставайте с това само, което знаете или имате. Напразно не хлопайте по затворените врати. Търсете будните и им известете за идването на Словото. Те са живите - будните! Другите - когато се събудят.
към текста >>

Ако вярваме в Бога, Той е, Който успява - затова и Доброто успява.
Умният може да не знае това. Куриози. На една стена писали: «Д. е луд.» Друг пише: «Който пише по стените, е луд.» Трети прибавя: «И ти си, значи, такъв! » Доброто, независимо от това дали го знаем или мислим за такова, винаги взима надмощие. Добро е това, което дава основа в живота. Ако вярваме в Бога, Той е, Който успява - затова и Доброто успява. Ако не вярваме в Бога, тогава нека си спомним, че Животът е, който винаги е вземал надмощие - инак, ако смъртта би взела надмощие, за един миг дори само някога, животът би изчезнал и не би имало откъде да се яви! Ето защо Доброто е по-силно от злото, защото и самото зло без живота не може да се манифестира - и то има нужда от живота. Смъртта е излязла от живота, а животът не може да произлезе от смъртта. Казват, че Еволюцията е общ закон на Природата. Добре тогава, започни още днес с нещо, стъпка напред, някакво усъвършенствуване - и ти ще влезеш в тая пътека, където са могъщите сили на тая Еволюция, и животът ти ще се измени.
към текста >>

Ако не вярваме в Бога, тогава нека си спомним, че Животът е, който винаги е вземал надмощие - инак, ако смъртта би взела надмощие, за един миг дори само някога, животът би изчезнал и не би имало откъде да се яви!
На една стена писали: «Д. е луд.» Друг пише: «Който пише по стените, е луд.» Трети прибавя: «И ти си, значи, такъв! » Доброто, независимо от това дали го знаем или мислим за такова, винаги взима надмощие. Добро е това, което дава основа в живота. Ако вярваме в Бога, Той е, Който успява - затова и Доброто успява. Ако не вярваме в Бога, тогава нека си спомним, че Животът е, който винаги е вземал надмощие - инак, ако смъртта би взела надмощие, за един миг дори само някога, животът би изчезнал и не би имало откъде да се яви! Ето защо Доброто е по-силно от злото, защото и самото зло без живота не може да се манифестира - и то има нужда от живота. Смъртта е излязла от живота, а животът не може да произлезе от смъртта. Казват, че Еволюцията е общ закон на Природата. Добре тогава, започни още днес с нещо, стъпка напред, някакво усъвършенствуване - и ти ще влезеш в тая пътека, където са могъщите сили на тая Еволюция, и животът ти ще се измени. Защото ще разполагаш с ресурсите, предвидени за изпълнението на този велик план.
към текста >>

Какво по-хубаво и по-достъпно от това за тия, които по една или друга причина отричат съществуванието на Бога?
Ето защо Доброто е по-силно от злото, защото и самото зло без живота не може да се манифестира - и то има нужда от живота. Смъртта е излязла от живота, а животът не може да произлезе от смъртта. Казват, че Еволюцията е общ закон на Природата. Добре тогава, започни още днес с нещо, стъпка напред, някакво усъвършенствуване - и ти ще влезеш в тая пътека, където са могъщите сили на тая Еволюция, и животът ти ще се измени. Защото ще разполагаш с ресурсите, предвидени за изпълнението на този велик план. Какво по-хубаво и по-достъпно от това за тия, които по една или друга причина отричат съществуванието на Бога? Любовта е онова, чрез което човек познава нещата в тоя и оня свят. Каквото постигне, това и ще познава - другото ще остане «непостижимо»... Дълго е времето за онзи, който иска и чака нещо. За онзи, който не иска и не чака, всичко, което дойде, е добре и навреме дошло! Имай само едно желание - да изпълниш това, което Бог иска от тебе. Всяко друго ще те отклони от великия път на живота!
към текста >>

Имай само едно желание - да изпълниш това, което Бог иска от тебе.
Защото ще разполагаш с ресурсите, предвидени за изпълнението на този велик план. Какво по-хубаво и по-достъпно от това за тия, които по една или друга причина отричат съществуванието на Бога? Любовта е онова, чрез което човек познава нещата в тоя и оня свят. Каквото постигне, това и ще познава - другото ще остане «непостижимо»... Дълго е времето за онзи, който иска и чака нещо. За онзи, който не иска и не чака, всичко, което дойде, е добре и навреме дошло! Имай само едно желание - да изпълниш това, което Бог иска от тебе. Всяко друго ще те отклони от великия път на живота! В човека, както и в един народ, има три вида връзки или закони: механически, органически и психически. Разлагането на един народ започва с психическите. Най-после остават да действуват механическите. Тъй че заповедите може да се изпълняват и само с механически средства и въздействия.
към текста >>

Моли се човек на Бога, говори на човека, а животното го принуждават условията.
Разлагането на един народ започва с психическите. Най-после остават да действуват механическите. Тъй че заповедите може да се изпълняват и само с механически средства и въздействия. Това трябва да се има предвид от тия държавници, които мислят, че е достатъчно да се напише една заповед, за да се измени възгледът или структурата на едно общество. Те имат наивността да смятат народа за нещо иреално, без своя собствена инерция и като че ли в безвъздушно пространство. Моли се човек на Бога, говори на човека, а животното го принуждават условията. Ние се движим по върхове и долини, в сянка и светлина. Всичко зависи при това в какво вярваме, какво мислим. Ако сме в долината, в тъмнината и мислим за слънцето, за върха - там ще идем и стигнем! И ако мислим, че долината, в която сме попаднали, е краят на света, на нещата - до края и там ще останем, защото сме изгубили импулса на движението - едничкото, което може да ни въведе в друга обстановка. Не учи една вода как трябва да тече и накъде - достатъчно е да я пуснеш по удобна посока - тя и без тебе ще знае накъде да търси морето.
към текста >>

Ами защо тогава да не е научна и аксиомата «Бог», с която тоже може да доказваме всичко друго?
«Доколкото предложенията на математиката се отнасят към действителността, те не са достоверни; а доколкото са достоверни -не се отнасят към действителността.» (Айнщайн, «Геометрия и опит») Тогава на мястото е да се запитаме: математическите предложения са ли израз на реални отношения? Ако те не са отношения на реалности, тогава как те служат за израз на «реални» отношения? Ако едно математическо предложение не е израз на реални отношения, как тогава се покрива една действителност с математическата формула, т.е. как си служим с математиката да доказваме другите науки или, да речем, една конструкция, «математически изчислена» предварително? И може ли една наука, която се базира върху недоказани предложения, да доказва всичко друго? Ами защо тогава да не е научна и аксиомата «Бог», с която тоже може да доказваме всичко друго? Отношенията на нереалности не може да се покрият с изводи, които покриват реалности. Нещастието на съвременното Християнство е там, че то свързва съзнанието на хората с разпятието, а не с възкресението Христово. Разпятието е кулминацията на тъмните сили, възкресението е истинският център на Християнството, същина и основа. Разпятието е предговорът. Възкресението - съдържанието.
към текста >>

Но Бог е любов и тоя, който я изявява към всички, той е на правия път.
Самоограниче-нието на човека му дава свободата на самодейност. Всеки майстор прави това, за което е пратен, а не това, което ний мислим, че трябва да прави. И ако всички правеха едно и също, нямаше нужда от мнозина. Който отрича другите - отрича Тоя, Който ги е пратил. И всеки ученик показва това, което е научил от учителя си, или какъв е учителят му - по плода се познава дървото! Но Бог е любов и тоя, който я изявява към всички, той е на правия път. Няма нужда да се доказва, че слънцето е по-светло от луната. Силният прощава, слабият оправдава, а неразумният убива. Щастието е дял на всички. Но може да го намерят само тия, които знаят пътя към него. И имат достатъчно сила да го задържат.
към текста >>

» - вместо «Не мога» - една надежда вместо обезсърчение - и ще ти се отвори нова врата към живота, за да видиш богатствата, които се крият в нашата душа и незнайния околен свят.
Когато това всъщност е невежеството, от което той трябва да се отърве... Мнозина се оплакват от живота, без да са познали самия живот. Лошите условия на живота не са животът, не са човекът - той е зад тях - и нещо по-съществено. Колко пъти при това «лошите» условия са само подтик, за да се развият скритите дарби в нас! И природата, като умна майка, ни само предизвиква с тях. Тогава една дума - «Мога! » - вместо «Не мога» - една надежда вместо обезсърчение - и ще ти се отвори нова врата към живота, за да видиш богатствата, които се крият в нашата душа и незнайния околен свят. Съзнателната мисъл е най-великото съкровище и талисман, който природата ни е турила на разположение. Няма мрак и дълбочина, от които тя да не ни извади, пропаст, от която да не ни изнесе като на криле. Мисълта, това е стълбата, по която се качваш и в рая, слизаш и в ада - от тебе зависи накъде ще тръгнеш! За неразумните мисълта е река, стихия, която влачи където си иска. За разумните тя е средство, с което те си служат, за да стигат там, където искат.
към текста >>

За едните тя е мъчение, колело, което постоянно се върти, без да знаят кой го движи; за знающите - възможност да опознаят красотата, богатствата, величието на световете, които ги заобикалят.
Съзнателната мисъл е най-великото съкровище и талисман, който природата ни е турила на разположение. Няма мрак и дълбочина, от които тя да не ни извади, пропаст, от която да не ни изнесе като на криле. Мисълта, това е стълбата, по която се качваш и в рая, слизаш и в ада - от тебе зависи накъде ще тръгнеш! За неразумните мисълта е река, стихия, която влачи където си иска. За разумните тя е средство, с което те си служат, за да стигат там, където искат. За едните тя е мъчение, колело, което постоянно се върти, без да знаят кой го движи; за знающите - възможност да опознаят красотата, богатствата, величието на световете, които ги заобикалят. Научи се да работиш с мисълта си, както работиш с ръцете си! И да възприемаш мисли само когато искаш - да влизаш и излизаш от тяхното могъщо течение, както влизаш и излизаш от морето, когато се къпеш! СаМО правата мисъл внася в тебе мир, светлина и свобода. Ако ги нямаш в душата си - смени мисълта си! Правата мисъл е като прав път - с нея най-скоро се стига към целта, без излишна умора и тревоги.
към текста >>

Удоволствието развива егоцентризма, отделя от Бога, от общността -там е злото.
Храна е всичко, което дава живот. И умът, и сърцето, и стомахът имат своите храни. Мислите на човека са като плодове в него: ако са гнили и вонящи, всеки бяга от него, ако са приятни и пресни - всеки с радост се приближава. И всеки според това, което носи, ще бъде почетен. Касите са ценни заради съкровищата, които са вложени в тях, а не поради боята, с която са нарисувани отвън. Удоволствието развива егоцентризма, отделя от Бога, от общността -там е злото. Един хляб може да го виждаш, разбираш, че е хляб, знаеш го, но като го изядеш, силата му действува отвътре. И мисълта е така - докато я разбираш чрез ума си, тя е външна храна; като я приложиш, тя дава вътрешна сила и външни възможности. Семето не старае, но растението, което е било семе и се развива във време и пространство - старее. Ония идеи, които се излюпват във време и пространство, се движат, а семето е от други свят. В света на «семената» може да се живее - и тогава всяко «семе» е «дърво» и растение, и всяко растение е семе - циклично мислене.
към текста >>

Но ако приемеш всичко в изпълнение волята Божия, страданието ще си иде само, защото в Бога всичко е хубаво.
И ако констатираш само, че едно нещо е така, а ти искаш да бъде другояче - не знаеш какво искаш. Пет и шест не може да дадат освен 11. Но ако ти искаш да имаш 12, не се сърди само, че не са, а прибави още едно, и ще имаш 12. Значи, човек е това, което е -«вътре» и «вън» се уравновесяват, но ако ти не си доволен и искаш още нещо, прибави си - и ще го има! Ако отречеш страданието от страх пред него и от желание да го избегнеш - по-голямото ще дойде. Но ако приемеш всичко в изпълнение волята Божия, страданието ще си иде само, защото в Бога всичко е хубаво. И Учителят казва: «Не може да живееш в един Божествен свят и да си нещастен.» Свободата е мярка на една национална култура; начинът, по който я употребява индивидът - на неговата собствена култура. Лесният път в началото е труден в края. Има относителни ценности, има и реални ценности. Нещастието на хората е в това, че те не могат да ги различават и строят често на пясък, вместо върху канара. Трайно благо е благото на всички - в него е и нашето собствено.
към текста >>

То учи как да използуваш вложеното от Бога в тебе, та то, като се развие, да даде плода, който чакаш, като резултат, а не само да говорим че «трябва» - така нищо се не постига.
Който е свободен, може да греши, но има възможност да научи истината и поправи погрешката си. Несвободният не може да разбере истината - разбере ли я, той е вече свободен - отпадат всичките ограничения. Всеки, който туря вериги и заробва, трябва да знае, че заедно с това приготовлява едно тържество в бъдещето - тяхното снимане. Противоречието, което виждаш вън някъде, показва, че в тебе няма единство - гледаш нещата от две страни и едновременно, а това раздвоение именно е, което прави гледището опасно. Учението на Учителя не е религия, нито морал. То учи как да използуваш вложеното от Бога в тебе, та то, като се развие, да даде плода, който чакаш, като резултат, а не само да говорим че «трябва» - така нищо се не постига. Каквото изтъчеш, това ще облечеш! Искам да пия направо от извора! Да черпя от Учителя. Добре, но ако тоя извор е Ниагара, а ти - малка мравка? Ще се спре ли или смали Ниагара заради тебе?
към текста >>

После мисълта ми мина върху Учителя, който от десетки години прави същото... Още по-късно отвътре ми се откри изведнъж светлият Дух Христов, Който навсякъде и във всичко се вмъква и повдига - винаги скрит, тих, незнаен от никого, винаги буден в целия козмос, във всяка тревица, във всяко животно, человек, звезда... Като че ли някъде вътре в мен пламна розов огнец, в мен самия, в душата ми, като че ли аз самият влязох във всичко изведнъж и разбрах това всичко, Онзи, Който беше в това всичко... Това трая дълго време - целия ден, разбира се, не еднакво силно - това го има и сега, но не като тогава и не само като мисъл, а като малка топлинка «под лъжичката».
чрез смирението. Като отивахме на Витоша с автомобил с Учителя, аз бях седнал пред него. Почнаха да ми се носят картини. И започнах отвътре и отвън да виждам някак нещата едновременно. Почувствувах страшната тъга на един човек, който вижда, че зверове го заобикалят и който ги търпи, защото с тях трябва да работи, и работейки - да ги повдига постепенно. После мисълта ми мина върху Учителя, който от десетки години прави същото... Още по-късно отвътре ми се откри изведнъж светлият Дух Христов, Който навсякъде и във всичко се вмъква и повдига - винаги скрит, тих, незнаен от никого, винаги буден в целия козмос, във всяка тревица, във всяко животно, человек, звезда... Като че ли някъде вътре в мен пламна розов огнец, в мен самия, в душата ми, като че ли аз самият влязох във всичко изведнъж и разбрах това всичко, Онзи, Който беше в това всичко... Това трая дълго време - целия ден, разбира се, не еднакво силно - това го има и сега, но не като тогава и не само като мисъл, а като малка топлинка «под лъжичката». И дано това разрасте в мен, за да имам картината на Учителя не чрез ума, а чрез нещо по-високо, по-вътрешно. Християнството е живот по образец на Христа, а евангелизмът е знанието на Евангелието. Човек може да яде нещо и да го мисли за храна. Но не е важно какво той мисли, а дали е храна в действителност. А храна е това, което продължава и разширява живота, внася светлина, увеличава възможностите.
към текста >>

Ако познаваш Бога и Той е при и в тебе, портретите Му защо ти са потребни?
Не може да се отречем от нашето минало, понеже то е в нас, но от пог-решките му трябва да се отречем. Сегашното е основата на бъдещето. И една краставица по заповед не може да порасте, ако се не посади добре и не изчака времето й, а сега има хора (които искат да минат за държавници и умни!), които искат народ да преобразуват с една... писмена заповед... Стълкновенията може да стават само когато хората се намират в една плоскост. Но ако си в друго ниво, не може да те засегнат («кротък и смирен» или по-възвишен). Ако любимият ти е край тебе, защо ще ти е портретът му? Ако познаваш Бога и Той е при и в тебе, портретите Му защо ти са потребни? Ако, когато вземеш надмощие в каквото и да е поле, ти изпитваш радостта на победителя - на погрешен път си. Защото в истинския Божествен свят победителят и победеният са едно - и само недостатъчната светлина на съзнанието им тука, долу, ги е поставила един срещу други, както в тъмнината двамата родни братя може да не се познаят и да станат жертва на погрешка. Важно е да се премахне желанието за нещо, а не да се воюва с резултатите (последиците) на нашите желания. Ако искаш да измениш формата на хляба, измени тая на тестото. Миналото трябва да знаеш - то е формата.
към текста >>

Затова някога Христос каза на богатския син: «Иди раздай имането си и тръгни подире ми!
И в единия, и в другия случай минават енергии с по-малко интензивитет. По-малко светлина, по-малко живот - това в човека е болест. В слънцето петното е трансформатор, чрез който енергиите с високо напрежение на слънцето стават достъпни на планетите. Само онзи, който дава (жертвува), той може да научи истината - за другите тя е органически недостъпна. Цената, която даваш за нещо, определя как ти мислиш. Затова някога Христос каза на богатския син: «Иди раздай имането си и тръгни подире ми! » Богатият обичаше богатството си повече от Христа, но видя това, след като Той го накара го раздаде. Обектите определят живота на човека - обектите на неговите ум, сърце и воля. И в обратното се крие истина - от живота, който носи в себе си човек, се определят обектите. Хитлер и Мусолини, които работят за растенето на съзнанието колективно, нация - индивид, ще дойдат след време в стълкновение с другите нации. Само братството може да разреши въпроса.
към текста >>

» Богатият обичаше богатството си повече от Христа, но видя това, след като Той го накара го раздаде.
По-малко светлина, по-малко живот - това в човека е болест. В слънцето петното е трансформатор, чрез който енергиите с високо напрежение на слънцето стават достъпни на планетите. Само онзи, който дава (жертвува), той може да научи истината - за другите тя е органически недостъпна. Цената, която даваш за нещо, определя как ти мислиш. Затова някога Христос каза на богатския син: «Иди раздай имането си и тръгни подире ми! » Богатият обичаше богатството си повече от Христа, но видя това, след като Той го накара го раздаде. Обектите определят живота на човека - обектите на неговите ум, сърце и воля. И в обратното се крие истина - от живота, който носи в себе си човек, се определят обектите. Хитлер и Мусолини, които работят за растенето на съзнанието колективно, нация - индивид, ще дойдат след време в стълкновение с другите нации. Само братството може да разреши въпроса. Младежите по-добре разбират общочовешкото, отколкото националното, защото те имат поривите, а бащите - опитността на действителността; оттам конфликтите помежду им.
към текста >>

Казва Учителят: «Сам ще намериш Бога!
Сипах им брашно върху тях и то ги отдели. Посипах им захар. Взеха да носят захарта нанякъде и да бягат. Помислих - и нам така правят бури, урагани, после ни дават изобилие. Но за нас това даване е сили, а не готови продукти. Казва Учителят: «Сам ще намериш Бога! » Но това значи, че ти сам ще вървиш, ще гледаш с очите си, ще мислиш с ума си, ще ядеш, ще учи. Сам -значи няма никой да те носи на гърба си! Ще ходиш сам, но ще има кой да те води по пътя! («Аз съм Пътят, Истината и Животът! ») Учителят.
към текста >>

Любовта прави преди всичко богат тоя, който я има и той мисли само как да даде - без това няма любов: гдето има жертва - има дълг, а гдето има радост от даденото - там има любов!
Ще ходиш сам, но ще има кой да те води по пътя! («Аз съм Пътят, Истината и Животът! ») Учителят. Говори се често и още по-често пише за любов, но в едни случаи желанието се смята за любов; в други - съдържанието на привличането, на пола. Любовта е извор, който вечно тече - това по отношение на душите, които не са ни мъже, ни жени. Любовта прави преди всичко богат тоя, който я има и той мисли само как да даде - без това няма любов: гдето има жертва - има дълг, а гдето има радост от даденото - там има любов! Любовта има извор -това е Христос, Бог; има проява - доброто; има реализиране - даденото. Ако това дадено е само момент, щерна е бил човек, а не извор. Ако е непреривен процес - извор или чешма е. По-божествено е, който дава, а дава, който има любов, а има любов само тоя, който е познал Бога и се е турил в изпълнение на Неговата воля. Добро е онова, което те завежда при Бога.
към текста >>

Любовта има извор -това е Христос, Бог; има проява - доброто; има реализиране - даденото.
(«Аз съм Пътят, Истината и Животът! ») Учителят. Говори се често и още по-често пише за любов, но в едни случаи желанието се смята за любов; в други - съдържанието на привличането, на пола. Любовта е извор, който вечно тече - това по отношение на душите, които не са ни мъже, ни жени. Любовта прави преди всичко богат тоя, който я има и той мисли само как да даде - без това няма любов: гдето има жертва - има дълг, а гдето има радост от даденото - там има любов! Любовта има извор -това е Христос, Бог; има проява - доброто; има реализиране - даденото. Ако това дадено е само момент, щерна е бил човек, а не извор. Ако е непреривен процес - извор или чешма е. По-божествено е, който дава, а дава, който има любов, а има любов само тоя, който е познал Бога и се е турил в изпълнение на Неговата воля. Добро е онова, което те завежда при Бога. Силата на Учителя ще се изяви в нашата вяра и нашето приложение.
към текста >>

По-божествено е, който дава, а дава, който има любов, а има любов само тоя, който е познал Бога и се е турил в изпълнение на Неговата воля.
Любовта е извор, който вечно тече - това по отношение на душите, които не са ни мъже, ни жени. Любовта прави преди всичко богат тоя, който я има и той мисли само как да даде - без това няма любов: гдето има жертва - има дълг, а гдето има радост от даденото - там има любов! Любовта има извор -това е Христос, Бог; има проява - доброто; има реализиране - даденото. Ако това дадено е само момент, щерна е бил човек, а не извор. Ако е непреривен процес - извор или чешма е. По-божествено е, който дава, а дава, който има любов, а има любов само тоя, който е познал Бога и се е турил в изпълнение на Неговата воля. Добро е онова, което те завежда при Бога. Силата на Учителя ще се изяви в нашата вяра и нашето приложение. Чрез нас светът ще познае силата на Божественото. Ако ти не си готов да се жертвуваш за своя Бог, ти не може да получиш чувството на сила. Но ако ти не се жертвуваш за една разумна идея, то не може да се получи и полза от жертвата.
към текста >>

Добро е онова, което те завежда при Бога.
Любовта прави преди всичко богат тоя, който я има и той мисли само как да даде - без това няма любов: гдето има жертва - има дълг, а гдето има радост от даденото - там има любов! Любовта има извор -това е Христос, Бог; има проява - доброто; има реализиране - даденото. Ако това дадено е само момент, щерна е бил човек, а не извор. Ако е непреривен процес - извор или чешма е. По-божествено е, който дава, а дава, който има любов, а има любов само тоя, който е познал Бога и се е турил в изпълнение на Неговата воля. Добро е онова, което те завежда при Бога. Силата на Учителя ще се изяви в нашата вяра и нашето приложение. Чрез нас светът ще познае силата на Божественото. Ако ти не си готов да се жертвуваш за своя Бог, ти не може да получиш чувството на сила. Но ако ти не се жертвуваш за една разумна идея, то не може да се получи и полза от жертвата. Жертвата дава сила, а разумната цел - полза.
към текста >>

Ако ти не си готов да се жертвуваш за своя Бог, ти не може да получиш чувството на сила.
Ако е непреривен процес - извор или чешма е. По-божествено е, който дава, а дава, който има любов, а има любов само тоя, който е познал Бога и се е турил в изпълнение на Неговата воля. Добро е онова, което те завежда при Бога. Силата на Учителя ще се изяви в нашата вяра и нашето приложение. Чрез нас светът ще познае силата на Божественото. Ако ти не си готов да се жертвуваш за своя Бог, ти не може да получиш чувството на сила. Но ако ти не се жертвуваш за една разумна идея, то не може да се получи и полза от жертвата. Жертвата дава сила, а разумната цел - полза. Който иска да бъде господар в света, нека бъде слуга на Бога. Искат да разрешат въпросите чрез интересите. Но там, гдето има интереси, няма справедливост.
към текста >>

Който иска да бъде господар в света, нека бъде слуга на Бога.
Силата на Учителя ще се изяви в нашата вяра и нашето приложение. Чрез нас светът ще познае силата на Божественото. Ако ти не си готов да се жертвуваш за своя Бог, ти не може да получиш чувството на сила. Но ако ти не се жертвуваш за една разумна идея, то не може да се получи и полза от жертвата. Жертвата дава сила, а разумната цел - полза. Който иска да бъде господар в света, нека бъде слуга на Бога. Искат да разрешат въпросите чрез интересите. Но там, гдето има интереси, няма справедливост. Ако един човек не е готов да разреши един въпрос тъкмо против интересите си, в името на справедливостта - тогава тая дума му е непозната по същина. В името на интересите си и вълците, и разбойниците се събират, но в името на справедливостта към всички може да работят само човеци - братя. Някога много ме дразнеше фактът, че хората се преструват, че лъжат, че няма идеални хора.
към текста >>

» И благодарение Богу, оттогава животът ми доби по-голяма смисъл.
И как смешно ми се вижда всичко това сега! Има един повратен момент в моя живот, в който аз си казах: «Ако този или онзи не е идеален, какво пречи на мене да бъда такъв, какъвто разбирам? Защо аз не въплотя това, което мисля, че е идеално? Защо аз да не бъда образец, ако не за другите, то поне за себе си? Ако аз имам представа за идеално, нали и другите имат своя - защо аз им натрапвам и изисквам от тях това, което сам не съм направил? » И благодарение Богу, оттогава животът ми доби по-голяма смисъл. А може би това не бях аз, който го помислих, а друг, който бдеше над мен, както и някога, когато бях безбожен и пишех и доказвах, че няма Бог, че това е глупост, една ранна сутрин ме запита: - Ами ако няма Господ, с кого се бориш ти вече толкова години? Аз се стреснах и запитах: «Безумен аз, ако нещо го е нямало, аз с какво съм се борил? А ако го е имало, аз какво съм разбирал?... » За да не стана Дон Кихот по неволя, аз трябва да разбера, че съм се борил срещу нещо, което е съществувало. Моето отричане тъкмо това е показвало.
към текста >>

А може би това не бях аз, който го помислих, а друг, който бдеше над мен, както и някога, когато бях безбожен и пишех и доказвах, че няма Бог, че това е глупост, една ранна сутрин ме запита: - Ами ако няма Господ, с кого се бориш ти вече толкова години?
Има един повратен момент в моя живот, в който аз си казах: «Ако този или онзи не е идеален, какво пречи на мене да бъда такъв, какъвто разбирам? Защо аз не въплотя това, което мисля, че е идеално? Защо аз да не бъда образец, ако не за другите, то поне за себе си? Ако аз имам представа за идеално, нали и другите имат своя - защо аз им натрапвам и изисквам от тях това, което сам не съм направил? » И благодарение Богу, оттогава животът ми доби по-голяма смисъл. А може би това не бях аз, който го помислих, а друг, който бдеше над мен, както и някога, когато бях безбожен и пишех и доказвах, че няма Бог, че това е глупост, една ранна сутрин ме запита: - Ами ако няма Господ, с кого се бориш ти вече толкова години? Аз се стреснах и запитах: «Безумен аз, ако нещо го е нямало, аз с какво съм се борил? А ако го е имало, аз какво съм разбирал?... » За да не стана Дон Кихот по неволя, аз трябва да разбера, че съм се борил срещу нещо, което е съществувало. Моето отричане тъкмо това е показвало. Не се отрича това, което го няма!
към текста >>

Това го разбрах оная сутрин веднъж завинаги - и слава Богу.
Аз се стреснах и запитах: «Безумен аз, ако нещо го е нямало, аз с какво съм се борил? А ако го е имало, аз какво съм разбирал?... » За да не стана Дон Кихот по неволя, аз трябва да разбера, че съм се борил срещу нещо, което е съществувало. Моето отричане тъкмо това е показвало. Не се отрича това, което го няма! Това го разбрах оная сутрин веднъж завинаги - и слава Богу. Не може мнение, обосновано само върху старото, да служи за доказателство или отричане на новото - опит трябва! Който не използва времето, времето ще го използва. Тихата музика развива слуха, а силната го огрубява. Естествено е това, което расте и носи условията със себе си, както детето в утробата. Сега трябва да имаш не оркестър, който иска много място и средства, а радио.
към текста >>

Бог ни е дал всичко, но трябва ние да го чуем, да схващаме нещата правилно, както Той ги е дал или очертал.
Не може мнение, обосновано само върху старото, да служи за доказателство или отричане на новото - опит трябва! Който не използва времето, времето ще го използва. Тихата музика развива слуха, а силната го огрубява. Естествено е това, което расте и носи условията със себе си, както детето в утробата. Сега трябва да имаш не оркестър, който иска много място и средства, а радио. Бог ни е дал всичко, но трябва ние да го чуем, да схващаме нещата правилно, както Той ги е дал или очертал. Парите са дадени от разумните същества, за да се избегне грубото насилие. По-рано всичко е заграбвал физически силният; сега - богатият. После ще дойде правдата - слабият ще има нужното, защото е слаб, а Любовта ще даде най-добрите условия за живот не само на хората, а и на всички растения и животни. Някога Христос спаси света, но светът пак започна да се дави. А сега Учителят учи всеки да плава - и да се спасява сам - и на другите да помага.
към текста >>

По-рано всичко е заграбвал физически силният; сега - богатият.
Тихата музика развива слуха, а силната го огрубява. Естествено е това, което расте и носи условията със себе си, както детето в утробата. Сега трябва да имаш не оркестър, който иска много място и средства, а радио. Бог ни е дал всичко, но трябва ние да го чуем, да схващаме нещата правилно, както Той ги е дал или очертал. Парите са дадени от разумните същества, за да се избегне грубото насилие. По-рано всичко е заграбвал физически силният; сега - богатият. После ще дойде правдата - слабият ще има нужното, защото е слаб, а Любовта ще даде най-добрите условия за живот не само на хората, а и на всички растения и животни. Някога Христос спаси света, но светът пак започна да се дави. А сега Учителят учи всеки да плава - и да се спасява сам - и на другите да помага. Сатаната караше някога Христос да прави хляб от камъните. Та хлябът и сега става от разрушените камъни (почвата) и от въздействието на слънцето, дъжда и въздуха върху зародиша - всичко тава е проява на Разумното.
към текста >>

Някои доказват, че няма Бог.
Другите (външните) плодове, колкото и да са, нямат отношение с дървото. Та и ний сме заобиколени с много неизвестности, но от тях схващаме част, поради туй, че тоя, който регистрира нещата, толкова успява да запише (съзнанието). Чешмата може много да тече, но ако отворът на стомната е малък - малко ще хваща (приема). Ти не подушваш онзи, който има същата миризма като тебе. Червено боядисаното на червена светлина не изглежда червено. Някои доказват, че няма Бог. Чудно нещо! Но ако те знаят какво е Бог, то значи, че някъде Го има - поне в главата им. А ако не знаят какво е, как ще докажат, че Го няма? Той в такъв случай може да е пред очите им, а те да питат за Него или да Го отричат... Един път един посетител разправяше на мен (за мене), че ме познавал и пр., и питаше къде съм бил сега - а аз бях при него и говорех с него... В блатото ако си паднал, не стой да го изследваш много, ами търси как да излезеш и продължиш пътя си. Ако действителността около тебе не задоволява, движи се, тя ще се измени.
към текста >>

Но ако те знаят какво е Бог, то значи, че някъде Го има - поне в главата им.
Чешмата може много да тече, но ако отворът на стомната е малък - малко ще хваща (приема). Ти не подушваш онзи, който има същата миризма като тебе. Червено боядисаното на червена светлина не изглежда червено. Някои доказват, че няма Бог. Чудно нещо! Но ако те знаят какво е Бог, то значи, че някъде Го има - поне в главата им. А ако не знаят какво е, как ще докажат, че Го няма? Той в такъв случай може да е пред очите им, а те да питат за Него или да Го отричат... Един път един посетител разправяше на мен (за мене), че ме познавал и пр., и питаше къде съм бил сега - а аз бях при него и говорех с него... В блатото ако си паднал, не стой да го изследваш много, ами търси как да излезеш и продължиш пътя си. Ако действителността около тебе не задоволява, движи се, тя ще се измени. Движението изменя перспективата. Не се спирай върху своите състояния, а върви в Пътя - изпълнявай волята Божия, и всичко ще се промени.
към текста >>

Всичко добро е само което излиза от Бога.
Който иска да не страда, да отхвърли мисълта, която му докарва страданието. Мислиш, че някой те лъже и затова страдаш. Отхвърли тая мисъл от ума си, тури друга мисъл на нейното място - и страданието, като следствие от тая мисъл, отхвърлена вече, ще изчезне. Някои имат обичай да казват: Всичко добро. Това не може. Всичко добро е само което излиза от Бога. Черната ложа иска да си продаде своята стока заедно с Божественото, Животните и хората се бият и без Бога - какъв смисъл има тогава тоя Бог, Който насърчава биенето и убиването? Бог дойде да донесе мир на земята и разбиране между хората. Които проповядват друго, са проповедници на смъртта и дявола, а не на Бога. Естествени мисли са тия, които следват пътя на процесите в природата. Така, ако видиш едно семе и мислиш за дървото, което може да порасте от него - това е естествена мисъл.
към текста >>

Черната ложа иска да си продаде своята стока заедно с Божественото, Животните и хората се бият и без Бога - какъв смисъл има тогава тоя Бог, Който насърчава биенето и убиването?
Мислиш, че някой те лъже и затова страдаш. Отхвърли тая мисъл от ума си, тури друга мисъл на нейното място - и страданието, като следствие от тая мисъл, отхвърлена вече, ще изчезне. Някои имат обичай да казват: Всичко добро. Това не може. Всичко добро е само което излиза от Бога. Черната ложа иска да си продаде своята стока заедно с Божественото, Животните и хората се бият и без Бога - какъв смисъл има тогава тоя Бог, Който насърчава биенето и убиването? Бог дойде да донесе мир на земята и разбиране между хората. Които проповядват друго, са проповедници на смъртта и дявола, а не на Бога. Естествени мисли са тия, които следват пътя на процесите в природата. Така, ако видиш едно семе и мислиш за дървото, което може да порасте от него - това е естествена мисъл. Но ако мислиш, че от едно камъче може да покара дърво, това е тоже мисъл, но неестествена или извратена, по-скоро -мнение.
към текста >>

Бог дойде да донесе мир на земята и разбиране между хората.
Отхвърли тая мисъл от ума си, тури друга мисъл на нейното място - и страданието, като следствие от тая мисъл, отхвърлена вече, ще изчезне. Някои имат обичай да казват: Всичко добро. Това не може. Всичко добро е само което излиза от Бога. Черната ложа иска да си продаде своята стока заедно с Божественото, Животните и хората се бият и без Бога - какъв смисъл има тогава тоя Бог, Който насърчава биенето и убиването? Бог дойде да донесе мир на земята и разбиране между хората. Които проповядват друго, са проповедници на смъртта и дявола, а не на Бога. Естествени мисли са тия, които следват пътя на процесите в природата. Така, ако видиш едно семе и мислиш за дървото, което може да порасте от него - това е естествена мисъл. Но ако мислиш, че от едно камъче може да покара дърво, това е тоже мисъл, но неестествена или извратена, по-скоро -мнение. В старобългарски език се прави разлика между мисля - въз основа на факти, и мъня - мнение - или мислене за нещо независимо от фактите - лично разбиране или недостатъчна достоверност.
към текста >>

Които проповядват друго, са проповедници на смъртта и дявола, а не на Бога.
Някои имат обичай да казват: Всичко добро. Това не може. Всичко добро е само което излиза от Бога. Черната ложа иска да си продаде своята стока заедно с Божественото, Животните и хората се бият и без Бога - какъв смисъл има тогава тоя Бог, Който насърчава биенето и убиването? Бог дойде да донесе мир на земята и разбиране между хората. Които проповядват друго, са проповедници на смъртта и дявола, а не на Бога. Естествени мисли са тия, които следват пътя на процесите в природата. Така, ако видиш едно семе и мислиш за дървото, което може да порасте от него - това е естествена мисъл. Но ако мислиш, че от едно камъче може да покара дърво, това е тоже мисъл, но неестествена или извратена, по-скоро -мнение. В старобългарски език се прави разлика между мисля - въз основа на факти, и мъня - мнение - или мислене за нещо независимо от фактите - лично разбиране или недостатъчна достоверност. Учителят не отрича никоя жива срещната енергия - човек само ги «опитомява».
към текста >>

Черният адепт е научил Адам и Ева да внесат в живота си размножението на формите - но заедно с това намалява и бдителността и апашът (дяволът) обира живота на наивниците и живее с тяхното Божествено богатство.
Защото знае законите как бавно и смислено да ги накара да направят един «естествен» завой - и да тръгнат в изпълнение волята Божия. Как действува Учителят? Един от методите му е да действува като център, който чрез любовта, която се явява между него и ученика, го отклонява, постепенно, и го поставя на надлежното място и посока. Нещастията идат от изопачените Божествени идеи. Така от даването е дошло хвърлянето на тоя, когото не обичаш, а от хвърлянето - и убийството с хвърления предмет... Адам е бил една вечна форма, в която е трябвало да се проявява животът. Черният адепт е научил Адам и Ева да внесат в живота си размножението на формите - но заедно с това намалява и бдителността и апашът (дяволът) обира живота на наивниците и живее с тяхното Божествено богатство. Христос дойде да внесе в тия разединени форми първоначалното единство, да сглоби един нов Адам от пречистени клетки - человеци, които да изпълнят безпогрешно волята на своя Създател. Думата богат е имала първоначално друга смисъл от тая, която сега й се дава: Бог-ат - човек, който има Бога, както и рог-ат - който има рога. Понякога един момък среща една красива мома и животът му от тоя момент става друг съвсем. А има хора, които казват, че Бог им се явил, говорил с Христа, приказвали им ангели - а си живеят тъй, както и тия, които не са имали тия опитности. Колко лесно е да се различи лъжата, илюзията от истината.
към текста >>

Думата богат е имала първоначално друга смисъл от тая, която сега й се дава: Бог-ат - човек, който има Бога, както и рог-ат - който има рога.
Един от методите му е да действува като център, който чрез любовта, която се явява между него и ученика, го отклонява, постепенно, и го поставя на надлежното място и посока. Нещастията идат от изопачените Божествени идеи. Така от даването е дошло хвърлянето на тоя, когото не обичаш, а от хвърлянето - и убийството с хвърления предмет... Адам е бил една вечна форма, в която е трябвало да се проявява животът. Черният адепт е научил Адам и Ева да внесат в живота си размножението на формите - но заедно с това намалява и бдителността и апашът (дяволът) обира живота на наивниците и живее с тяхното Божествено богатство. Христос дойде да внесе в тия разединени форми първоначалното единство, да сглоби един нов Адам от пречистени клетки - человеци, които да изпълнят безпогрешно волята на своя Създател. Думата богат е имала първоначално друга смисъл от тая, която сега й се дава: Бог-ат - човек, който има Бога, както и рог-ат - който има рога. Понякога един момък среща една красива мома и животът му от тоя момент става друг съвсем. А има хора, които казват, че Бог им се явил, говорил с Христа, приказвали им ангели - а си живеят тъй, както и тия, които не са имали тия опитности. Колко лесно е да се различи лъжата, илюзията от истината. Колкото човек е по-близък вътрешно с Учителя, толкова повече се разкрива вътрешният смисъл на това, което Учителят е говорил. Инак той ще прилича на пътник, който може да е много жаден и да минава край някой извор, скрит в храстите, без даже да го и подозира.
към текста >>

А има хора, които казват, че Бог им се явил, говорил с Христа, приказвали им ангели - а си живеят тъй, както и тия, които не са имали тия опитности.
Така от даването е дошло хвърлянето на тоя, когото не обичаш, а от хвърлянето - и убийството с хвърления предмет... Адам е бил една вечна форма, в която е трябвало да се проявява животът. Черният адепт е научил Адам и Ева да внесат в живота си размножението на формите - но заедно с това намалява и бдителността и апашът (дяволът) обира живота на наивниците и живее с тяхното Божествено богатство. Христос дойде да внесе в тия разединени форми първоначалното единство, да сглоби един нов Адам от пречистени клетки - человеци, които да изпълнят безпогрешно волята на своя Създател. Думата богат е имала първоначално друга смисъл от тая, която сега й се дава: Бог-ат - човек, който има Бога, както и рог-ат - който има рога. Понякога един момък среща една красива мома и животът му от тоя момент става друг съвсем. А има хора, които казват, че Бог им се явил, говорил с Христа, приказвали им ангели - а си живеят тъй, както и тия, които не са имали тия опитности. Колко лесно е да се различи лъжата, илюзията от истината. Колкото човек е по-близък вътрешно с Учителя, толкова повече се разкрива вътрешният смисъл на това, което Учителят е говорил. Инак той ще прилича на пътник, който може да е много жаден и да минава край някой извор, скрит в храстите, без даже да го и подозира. Бог се радва на всички усилия, в каквото и да е направление. Защото тоя, който живее и работи, по която и да е посока или направление, не може да не дойде до контакт с Божественото вън от себе си.
към текста >>

Бог се радва на всички усилия, в каквото и да е направление.
Понякога един момък среща една красива мома и животът му от тоя момент става друг съвсем. А има хора, които казват, че Бог им се явил, говорил с Христа, приказвали им ангели - а си живеят тъй, както и тия, които не са имали тия опитности. Колко лесно е да се различи лъжата, илюзията от истината. Колкото човек е по-близък вътрешно с Учителя, толкова повече се разкрива вътрешният смисъл на това, което Учителят е говорил. Инак той ще прилича на пътник, който може да е много жаден и да минава край някой извор, скрит в храстите, без даже да го и подозира. Бог се радва на всички усилия, в каквото и да е направление. Защото тоя, който живее и работи, по която и да е посока или направление, не може да не дойде до контакт с Божественото вън от себе си. А то ще му даде светлината и силата да разбере и прецени правилно живота, който тече в него. Бог е, Който дава насърчението, импулса. И когато говорим за злото - и то се храни с доброто - без него и то не би имало живот в себе си, както и разбойникът и злодеецът (по човешки говоря!) се хранят със същия хляб, който ядат и другите хора. Не са важни погрешките, които се изживяват и които главно виждат хората, а оная опитност, която се придобива; развитието на живота, което се манифестира и което, постепенно растящо в своята широчина и дълбочина, най-после ще донесе и благата, за които човешката душа жадува.
към текста >>

Бог е, Който дава насърчението, импулса.
Колкото човек е по-близък вътрешно с Учителя, толкова повече се разкрива вътрешният смисъл на това, което Учителят е говорил. Инак той ще прилича на пътник, който може да е много жаден и да минава край някой извор, скрит в храстите, без даже да го и подозира. Бог се радва на всички усилия, в каквото и да е направление. Защото тоя, който живее и работи, по която и да е посока или направление, не може да не дойде до контакт с Божественото вън от себе си. А то ще му даде светлината и силата да разбере и прецени правилно живота, който тече в него. Бог е, Който дава насърчението, импулса. И когато говорим за злото - и то се храни с доброто - без него и то не би имало живот в себе си, както и разбойникът и злодеецът (по човешки говоря!) се хранят със същия хляб, който ядат и другите хора. Не са важни погрешките, които се изживяват и които главно виждат хората, а оная опитност, която се придобива; развитието на живота, което се манифестира и което, постепенно растящо в своята широчина и дълбочина, най-после ще донесе и благата, за които човешката душа жадува. Комунистите искат да разпределят богатствата, ноте не ги отричат. Те ги смятат като резултат на заграбен труд. И това е право, но донякъде - не е само трудът на работника там!
към текста >>

Комунистите искат да разпределят богатствата, ноте не ги отричат.
Защото тоя, който живее и работи, по която и да е посока или направление, не може да не дойде до контакт с Божественото вън от себе си. А то ще му даде светлината и силата да разбере и прецени правилно живота, който тече в него. Бог е, Който дава насърчението, импулса. И когато говорим за злото - и то се храни с доброто - без него и то не би имало живот в себе си, както и разбойникът и злодеецът (по човешки говоря!) се хранят със същия хляб, който ядат и другите хора. Не са важни погрешките, които се изживяват и които главно виждат хората, а оная опитност, която се придобива; развитието на живота, което се манифестира и което, постепенно растящо в своята широчина и дълбочина, най-после ще донесе и благата, за които човешката душа жадува. Комунистите искат да разпределят богатствата, ноте не ги отричат. Те ги смятат като резултат на заграбен труд. И това е право, но донякъде - не е само трудът на работника там! Но тоя въпрос ще се разреши, когато вместо труда дойде работата, т.е. да се работи с любов и по свобода - всеки със съзнание да отдава силите си за общото благо, без и да помисля дори, че това ще му да даде някакви права или привилегии. Учителят, от който може да учиш, той е твоят Учител; изворът, от който можеш да пиеш - той е изворът за тебе!
към текста >>

Не е важно колко имаш, а колко даваш - там е богатството ти - в даването.
И тъй - намерете Учителя си! Ако следваш политиката на Англия, ще имаш изгодите на Англия - ще дойде и светлин. Ако знаеш и изпълниш един закон на природата - физически или психически, - ще дойде и изгодата от него: ако знаеш да съединиш лампата с динамото - ще дойде и светлината; чешмата - с извора - ще дойде и водата. Така е и с Божествените закони: ако ги изпълниш - ще дойдат и благата, но само след като ги изпълниш! И една семка, ако я не посееш - и тая семка плод не може да даде! Не е важно колко имаш, а колко даваш - там е богатството ти - в даването. Не е важно кога ти ще отидеш на гарата, а кога тренът ще дойде. Хората страдат не от разочарованието, а от очарование - ако няма едното, няма да дойде и другото. Ако не знаеш да мериш, не е крив тоя, когото мериш, а кантарът ти, ако е неточен - и твоето незнание (невежество).
към текста >>

18. Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази IV. Три приказки за стари и млади

ПРИКАЗКА ЗА БРАДИЧКАТА

Веднъж само, когато при една буря спаси един богат търговец и последният му даде цяла кесия жълтици - за учудване на цялото село, той ги взе.
И това, което караше всички да се чудят още повече, бе, че той никога не продаваше нищо от него. Своето изобилие той свободно споделяше с всички, които нямаха или имаха недостатъчно. Понякога от близкия град прескачаха търговци и му предлагаха кесии с пари, било за уловеното, било за това, което щеше да улови в бъдеще. Той само клатеше мълчаливо глава, като не се съгласяваше нито на едното, нито на другото. Отначало мислеха, че това е само някакъв каприз, но после се увериха, че това си е негово разбиране, от което с нищо не можеха да го отклонят. Веднъж само, когато при една буря спаси един богат търговец и последният му даде цяла кесия жълтици - за учудване на цялото село, той ги взе. И тогава си рекоха: «А, Брадичката не е взимал, защото малко му даваха.» И мнозина почнаха да му се подиграват и го закачат за това. Но той нищо им не отговори. Но не се мина нито час, и цялото село остана още по-зачудено, когато разбра какво направил с тези пари. По големия път, който минавал край селото, той срещнал човек, окован с вериги и каран от стражари. Спрял ги и ги запитал защо го карат.
към текста >>

Тя говорела на език незнаен, който само Брадичката разбираше.
И призори, когато се поразвиделило, той се хвърлил смело във вълните и изнесъл на ръце русокоса девойка, едничката, която морето бе пожалило. И самата тя дълго била между живота и смъртта. И когато най-после отворила хубавите си очи и се леко усмихнала, всички се зарадвали, като да им била собствено дете. Нейната извънредно дълга коса й давала изглед на русалка. От първия й поглед и усмивка още я обикнали всички и много и различни дрехи й предложили, вместо нейните измокрени и разкъсани от вълните. Тя говорела на език незнаен, който само Брадичката разбираше. Но нейният поглед бил тъй изразителен, че всички разбирали и без думи нейната благодарност за участието, което всички вземат в съдбата й. Скоро край къщата на Брадичката изникнала нова хубава къщица, в която се приютила девойката. Тя почти никъде не ходела, освен по близките поляни или по брега на морето и с часове седяла и гледала там, като да чакала някого. И когато оттам се задавал Брадичката, цял пропит с миризма на сол и рибата, която носеше - тя се радвала като дете. Но друг път, когато нямала никого да чака, тя пак тъй седяла на брега и с часове напрегнато се вглеждала в далечината... Заживели тези две същества, тъй странни наглед, заедно, но и самият им живот не бил като на другите.
към текста >>

- Бог всички ни обича - отговарял той.
Той се само усмихвал и нищо й не отговарял. И се грижил за всичко тъй, че тя да не чувства нужда нито от майка, нито от баща. Нейната къщичка, току до неговата, приличала на малко гнездо, заобиколено с гиздава градинка. Всичко, което можел да стори най-хубаво за нея, той го правел. И винаги, когато той й услужвал нещо, тя, игрива като дете, го тупала по главата и го питала: - Брадичке, Брадичке, обичаш ли ме ти? - Бог всички ни обича - отговарял той. Облаци минавали през лицето й и тя винаги се учудвала: - Бог! Не Бог, а ти, ти? Той само се усмихвал и нищо не отговарял. Минало време и момичето почнало да тъгува. Напразно Брадичката я водел тук и там - по морето, по островите, в гората.
към текста >>

Облаци минавали през лицето й и тя винаги се учудвала: - Бог!
И се грижил за всичко тъй, че тя да не чувства нужда нито от майка, нито от баща. Нейната къщичка, току до неговата, приличала на малко гнездо, заобиколено с гиздава градинка. Всичко, което можел да стори най-хубаво за нея, той го правел. И винаги, когато той й услужвал нещо, тя, игрива като дете, го тупала по главата и го питала: - Брадичке, Брадичке, обичаш ли ме ти? - Бог всички ни обича - отговарял той. Облаци минавали през лицето й и тя винаги се учудвала: - Бог! Не Бог, а ти, ти? Той само се усмихвал и нищо не отговарял. Минало време и момичето почнало да тъгува. Напразно Брадичката я водел тук и там - по морето, по островите, в гората. Дори веднъж я отвел в големия град.
към текста >>

Не Бог, а ти, ти?
Нейната къщичка, току до неговата, приличала на малко гнездо, заобиколено с гиздава градинка. Всичко, което можел да стори най-хубаво за нея, той го правел. И винаги, когато той й услужвал нещо, тя, игрива като дете, го тупала по главата и го питала: - Брадичке, Брадичке, обичаш ли ме ти? - Бог всички ни обича - отговарял той. Облаци минавали през лицето й и тя винаги се учудвала: - Бог! Не Бог, а ти, ти? Той само се усмихвал и нищо не отговарял. Минало време и момичето почнало да тъгува. Напразно Брадичката я водел тук и там - по морето, по островите, в гората. Дори веднъж я отвел в големия град. Там момичето било весело, като пеперуда, но Брадичката се върнал тъй сломен и тъжен, че тя не посмяла да поиска втори път да идат там.
към текста >>

- Но сърцето му е голямо и богато - каза спасеният и като хвана Брадичката под ръка, тръгна с него.
На много въпроси той не отговарял, като да не бе ги и чул. Мнозина го питаха за нещо или за миналото му. Само Брадичката не го запита за нищо. И когато се оправиха и Брадичката тръгна да си отива, спасеният стана и тръгна с него. - Неговата къща е малка и бедна - му казаха някои, които искаха да го задържат при себе си. - Но сърцето му е голямо и богато - каза спасеният и като хвана Брадичката под ръка, тръгна с него. Брадичката нито дори се сетил да му благодари за тия хубави думи. И когато те седнали край огнището на малката къщичка, мълчали с часове. Най-после спасеният му казал: - Братко, ти спаси живота ми. Думите не стигат да ти кажа моята благодарност. Но виждам, ти много тъгуваш.
към текста >>

- Бог всички ни обича - казал Брадичката и млъкнал отново.
Думите не стигат да ти кажа моята благодарност. Но виждам, ти много тъгуваш. Тъгата ти не мога да премахна, но друго, каквото мога, на драго сърце ще го сторя за тебе. - Нищо ми не трябва - казал Брадичката, - а каквото ми трябва, имам... което нямам... може би ми и не трябва. - Но аз те обикнах като брат - казал странникът, - и бих искал всичко да сторя за тебе. - Бог всички ни обича - казал Брадичката и млъкнал отново. Минали три дни. Мълчаливо се хранили, мълчаливо се разхождали, като че ли само душите им си говорили, а те нямали нужда от думи. Когато Странникът надникнал в красивото гнездо на момичето и видял сложения хляб и блюдо на масата, които чакали отсъствующата, той всичко разбрал и без да ще, сълзи се показали на очите му. Брадичката мълчал. Но и той нищо му не казал.
към текста >>

- Бог всичките обича - отговорил като по навик Брадичката и очите му го погледнали бистри, но дълбоки, дълбоки, като да било самото море в тях.
На раздяла само силно си стиснали ръцете. Брадичката дори не го и питал за името му. Но странникът казал: - След моите родители ти си човекът, който е направил най-много за мен. Аз това никога няма да забравя! Спомняй си и ти за мен! - Бог всичките обича - отговорил като по навик Брадичката и очите му го погледнали бистри, но дълбоки, дълбоки, като да било самото море в тях. Заминал си странникът, а Брадичката си заживял отново своя самотен живот. Но един ден, когато вече мислил, че няма да може да издържи, тъй много тъгата го прихлупвала, той, едва влачейки се, отнесъл топлото ястие в малката нейна стаичка, както винаги - преди самият той да е хапнал от него, и се спрял на вратата - тя седяла на същото си столче! Все същата, като че ли вчера само била излязла оттук... И дори, щом го видяла, станала и също тъй, както някога, го потупала свободно по главата и запитала същото: - Брадичке, Брадичке, обичаш ли ме ти? А той, с глас, който се бил почти схванал от неочакваност, промълвил: - Бог обича всички ни! - Глупчо - засмяла се тя, като го целунала.
към текста >>

А той, с глас, който се бил почти схванал от неочакваност, промълвил: - Бог обича всички ни!
Спомняй си и ти за мен! - Бог всичките обича - отговорил като по навик Брадичката и очите му го погледнали бистри, но дълбоки, дълбоки, като да било самото море в тях. Заминал си странникът, а Брадичката си заживял отново своя самотен живот. Но един ден, когато вече мислил, че няма да може да издържи, тъй много тъгата го прихлупвала, той, едва влачейки се, отнесъл топлото ястие в малката нейна стаичка, както винаги - преди самият той да е хапнал от него, и се спрял на вратата - тя седяла на същото си столче! Все същата, като че ли вчера само била излязла оттук... И дори, щом го видяла, станала и също тъй, както някога, го потупала свободно по главата и запитала същото: - Брадичке, Брадичке, обичаш ли ме ти? А той, с глас, който се бил почти схванал от неочакваност, промълвил: - Бог обича всички ни! - Глупчо - засмяла се тя, като го целунала. - Той всички ни обича, но ти, ти? Брадичката нищо не отговорил, защото чувствувал такава радост, че нямал нито дума за казване. Но тя станала още по-голяма, когато момичето казало: - Ние ще ядем вече заедно - и понесла своята паничка обратно към огнището на неговата стая... Минали се няколко дни и голям кораб спрял до брега на морето. И какво нямало само в него!
към текста >>

И когато казали на всички, че целият този кораб, заедно с всички богатства в него, е дар за Брадичката от царя, когото той спасил от морето, всички се сетили и разбрали защо тъй властен изглеждал спасеният и защо често не отговарял даже на това, което го питали... Много майстори надошли, пратени от същия цар, и вдигнали красив палат на самия бряг на морето.
- Той всички ни обича, но ти, ти? Брадичката нищо не отговорил, защото чувствувал такава радост, че нямал нито дума за казване. Но тя станала още по-голяма, когато момичето казало: - Ние ще ядем вече заедно - и понесла своята паничка обратно към огнището на неговата стая... Минали се няколко дни и голям кораб спрял до брега на морето. И какво нямало само в него! Всички чудесии на света, диаманти и злато, платове и пурпури си били дали среща в този голям кораб. И когато казали на всички, че целият този кораб, заедно с всички богатства в него, е дар за Брадичката от царя, когото той спасил от морето, всички се сетили и разбрали защо тъй властен изглеждал спасеният и защо често не отговарял даже на това, което го питали... Много майстори надошли, пратени от същия цар, и вдигнали красив палат на самия бряг на морето. Но до него си стоят и малките стари къщички. И там често влизат и сядат с часове Брадичката и момичето, които сега са най-богатите и щастливи хора. И пак с часове те не си говорят. И когато понякога царят ги спохожда, тя и тогава не се стеснява да тупа Брадичката по главата и да го пита: - Брадичке, Брадичке, обичаш ли ме? Той я гледа дълго и внимателно и отговаря, както винаги: - Бог всички ни обича.
към текста >>

И там често влизат и сядат с часове Брадичката и момичето, които сега са най-богатите и щастливи хора.
Но тя станала още по-голяма, когато момичето казало: - Ние ще ядем вече заедно - и понесла своята паничка обратно към огнището на неговата стая... Минали се няколко дни и голям кораб спрял до брега на морето. И какво нямало само в него! Всички чудесии на света, диаманти и злато, платове и пурпури си били дали среща в този голям кораб. И когато казали на всички, че целият този кораб, заедно с всички богатства в него, е дар за Брадичката от царя, когото той спасил от морето, всички се сетили и разбрали защо тъй властен изглеждал спасеният и защо често не отговарял даже на това, което го питали... Много майстори надошли, пратени от същия цар, и вдигнали красив палат на самия бряг на морето. Но до него си стоят и малките стари къщички. И там често влизат и сядат с часове Брадичката и момичето, които сега са най-богатите и щастливи хора. И пак с часове те не си говорят. И когато понякога царят ги спохожда, тя и тогава не се стеснява да тупа Брадичката по главата и да го пита: - Брадичке, Брадичке, обичаш ли ме? Той я гледа дълго и внимателно и отговаря, както винаги: - Бог всички ни обича. А царят се усмихваше и радваше заедно с тях, повтарящ като ехо: - Бог всички ни обича! 20.V.1940
към текста >>

Той я гледа дълго и внимателно и отговаря, както винаги: - Бог всички ни обича.
И когато казали на всички, че целият този кораб, заедно с всички богатства в него, е дар за Брадичката от царя, когото той спасил от морето, всички се сетили и разбрали защо тъй властен изглеждал спасеният и защо често не отговарял даже на това, което го питали... Много майстори надошли, пратени от същия цар, и вдигнали красив палат на самия бряг на морето. Но до него си стоят и малките стари къщички. И там често влизат и сядат с часове Брадичката и момичето, които сега са най-богатите и щастливи хора. И пак с часове те не си говорят. И когато понякога царят ги спохожда, тя и тогава не се стеснява да тупа Брадичката по главата и да го пита: - Брадичке, Брадичке, обичаш ли ме? Той я гледа дълго и внимателно и отговаря, както винаги: - Бог всички ни обича. А царят се усмихваше и радваше заедно с тях, повтарящ като ехо: - Бог всички ни обича! 20.V.1940
към текста >>

А царят се усмихваше и радваше заедно с тях, повтарящ като ехо: - Бог всички ни обича!
Но до него си стоят и малките стари къщички. И там често влизат и сядат с часове Брадичката и момичето, които сега са най-богатите и щастливи хора. И пак с часове те не си говорят. И когато понякога царят ги спохожда, тя и тогава не се стеснява да тупа Брадичката по главата и да го пита: - Брадичке, Брадичке, обичаш ли ме? Той я гледа дълго и внимателно и отговаря, както винаги: - Бог всички ни обича. А царят се усмихваше и радваше заедно с тях, повтарящ като ехо: - Бог всички ни обича! 20.V.1940
към текста >>

19. 46. НА ВЪРХА134

И той знаеше къде отиват тези деца на Бога!
Облаците се пускат ниско и обвиват всичко с мраз и скреж, гонени като уплашено стадо от невидими камшици. Започва дъждът, бурята. Черни ръце дърпат, блъскат или ръсят с ледени струици - шибат лицето, режат ръцете, замръзват тялото. Но хората не спират. Тях ги води този, който бе изпитал всички бури на живота, изпил всички горчиви чаши и преодолял всички препятствия. И той знаеше къде отиват тези деца на Бога! Неговите крачки бяха твърди и погледът му - ясен. И който изгубил сили погледнеше в него, тръгваше още по-бодро, още по-решителен... Невидим, хороводът се закиска над езерата. Черни камшици плющят отново. Или млъкнеше за миг всичко, стихне като по повеля странна на незнаен Бог - и зашушнеше тихият ромол на дъжда, разправящ сякаш приказка някаква за стари времена... А людете, водени от този, който бе приживял всички бури и изпил всички горчиви чаши на живота, достигнаха върха. И отстъпи тъмнината, раздра се завесата от облаци - и се показа слънцето.
към текста >>

Или млъкнеше за миг всичко, стихне като по повеля странна на незнаен Бог - и зашушнеше тихият ромол на дъжда, разправящ сякаш приказка някаква за стари времена... А людете, водени от този, който бе приживял всички бури и изпил всички горчиви чаши на живота, достигнаха върха.
Тях ги води този, който бе изпитал всички бури на живота, изпил всички горчиви чаши и преодолял всички препятствия. И той знаеше къде отиват тези деца на Бога! Неговите крачки бяха твърди и погледът му - ясен. И който изгубил сили погледнеше в него, тръгваше още по-бодро, още по-решителен... Невидим, хороводът се закиска над езерата. Черни камшици плющят отново. Или млъкнеше за миг всичко, стихне като по повеля странна на незнаен Бог - и зашушнеше тихият ромол на дъжда, разправящ сякаш приказка някаква за стари времена... А людете, водени от този, който бе приживял всички бури и изпил всички горчиви чаши на живота, достигнаха върха. И отстъпи тъмнината, раздра се завесата от облаци - и се показа слънцето. Като песни откъснати от невидими струни екнаха в душите огнените му лъчи... Мусала, 13. VII.1924 г. L. W. _______________________ 134 - Изкачване на връх Мусала с Учителя Дънов и Неговите последователи. (бел.
към текста >>

20. 2. ЕССЕ HOMO

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Простият человек, който живее непосредствено с чувствата и преживяванията си, без да има готови умозаключения, е много по-богат в своя ценен душевен живот, отколкото «интелигентния», който се за- доволява с клишираните мнения на вестниците и университетските «авторитети», които знаят толкова много, и които ходят сгърбени, превити под тяжестите на съвременния живот, без да могат да го владеят или управляват.
Липсата на светлина се е отразила върху всичките постъпки, жестове, състояния в живота. Напразно биха ни уверявали нейните «глави» и «владици», че я имат - целият им живот и животът на вървящите подире им свидетелстват срещу тях. И нашата цяла съвременна култура се крепи не на непосредствени преживявания, а на авторитети. Людите не живеят с непосредствено доловена умствена светлина, която им дарява природата, а предпочитат отразената. Мисълта им търси готовите форми на изказ - оттам едно дезертиране на здравия человечески смисъл в учените глави. Простият человек, който живее непосредствено с чувствата и преживяванията си, без да има готови умозаключения, е много по-богат в своя ценен душевен живот, отколкото «интелигентния», който се за- доволява с клишираните мнения на вестниците и университетските «авторитети», които знаят толкова много, и които ходят сгърбени, превити под тяжестите на съвременния живот, без да могат да го владеят или управляват. А да знаеш, значи да можеш. Несъмнено има области, в които те знаят нещата и законите положително и ги управляват - но каква незначителна част е всичкото тяхно знание от целия живот! Съвременните доктори откриват хиляди и хиляди болести и ги лекуват. Те се смеят на някогашните ескулапи, които са лекували с пиявиците и пущанието кръв, а не могат да съзрат, че светът изцяло, от техните лекувания има толкова и дори по-малка полза, отколкото от някогашните «хекими». И едните, и другите лекуваха и лекуват кожуха на болния, вместо тялото му - затова са и толкова малки резултатите им.
към текста >>

Несъмнено богатството на наблюдения и факти, събрани от официалната наука, е истинско съкровище за човека - но то има и всичките неудобства на съкровището: попаднало в умни ръце, които гледат на него като на средство за разумно живеене, то е благословия; в ръцете на глупците - непомерна тяжест, която свежда главите, изсушава мозъците, помрачава живота.
Съвременните доктори откриват хиляди и хиляди болести и ги лекуват. Те се смеят на някогашните ескулапи, които са лекували с пиявиците и пущанието кръв, а не могат да съзрат, че светът изцяло, от техните лекувания има толкова и дори по-малка полза, отколкото от някогашните «хекими». И едните, и другите лекуваха и лекуват кожуха на болния, вместо тялото му - затова са и толкова малки резултатите им. В своите повърхностни разби- рания и отвикването да наблюдават нещата с отворено сърце и очи, повечето от съвременните «учени» схващат най-несъщественото, вънкашната форма, физическото, следствието вместо причината. Готовите формули на мислене, макар и възприемани като научни, със своя автоматизъм убиват вътрешния съзнателен живот - оттам и това множество от съвременни «интелигентни» хора, които може да ви цитират двадесет авторитети по един въпрос, без да са намерили време да се спрат в себе си и да си обяснят явлението непосредствено чрез своите собствени схващания. Несъмнено богатството на наблюдения и факти, събрани от официалната наука, е истинско съкровище за човека - но то има и всичките неудобства на съкровището: попаднало в умни ръце, които гледат на него като на средство за разумно живеене, то е благословия; в ръцете на глупците - непомерна тяжест, която свежда главите, изсушава мозъците, помрачава живота. Погледнете съвременните «учени» и вижте колцина от тях самите е ощастливила тяхната наука. Малкото щастливци са всякога и хора творци, отличаващи се със своя живот, морал и разбирания от околното, защото винаги моралният упадък е съпроводен в края на краищата и с материалния. И тогава виждащите, знаещите една по-висока «истина» от загиващата търсят нови пътища. Могат ли тези нови пътища да бъдат същите, по които е вървяло старото? - Очевидно - не, защото би имало и същите резултати: ако на края на един мост има пропаст, няма нужда да минаваме излишен път, за да се съборим повторно в нея.
към текста >>

За да бъде по-право, трябва да ги слеем: чрез вдъхновението, чрез искрицата на вечното заложено в нас, хората, защото и по единия, и по другия път се разкрива все истината, отива се към онзи незнаен връх, в съществуванието на който понякога разумът отказва да вярва, но към когото сърцето не престава никога да се стреми.
Във френската революция аристокрацията крещеше, че загива Франция. И наистина Франция на сеньорите, на замъците, на десятъка, на безправните роби селяни, на абсолютния режим си отиде, за да дойде другата, новата Франция, с други разбирания и с права и облаги от държавния строй, разпределени между повече хора. Тоя повик се вдига днес и за хората, изгонени от руската революция. И за тях загина вече Русия - забравят да добавят, обаче - тяхната Русия, на чокоите и мужиците... Как се дават истините на людете? Бихме рекли - чрез науката и религията. За да бъде по-право, трябва да ги слеем: чрез вдъхновението, чрез искрицата на вечното заложено в нас, хората, защото и по единия, и по другия път се разкрива все истината, отива се към онзи незнаен връх, в съществуванието на който понякога разумът отказва да вярва, но към когото сърцето не престава никога да се стреми. Престанало ли е да има вдъхновени люде? Дадените форми на истините не са ли дадени чрез хора всякога? Са ли те съвършени? В съвършеното няма изменение, но в човешкото - винаги! Принципите ни са дадени и те са неизменни, но съдържанието, което сме влагали в тия принципи, и формата, в която са се въплотявали, са се нуждаели винаги от корекция.
към текста >>

Дори самите проповедници и свещеници на различните вери и секти, които уж всички общуват непосредствено с Бога, не се чувстват като братя помежду си.
Раздвоението в душата на религиозните водители - едно да проповядват и друго да живеят, е тласнало вървящите след тях тълпи към тоя хаос, в който нещастията, кървите и сълзите са повече от всичко. Когато главата се колебае - опашката се люшка. Тежко на слепите, които от слепци очакват да им, бъде показан пътят! А действително днес, почти без изключение, в държавите водят слепци. Где е законът на Божествената любов, която християнинът трябва да живее? Дори самите проповедници и свещеници на различните вери и секти, които уж всички общуват непосредствено с Бога, не се чувстват като братя помежду си. Те самите не разбират Вечното и не вярват в безсмъртието си. Инак тия, които имат слънце, биха ли палили свещи, за да се греят на тях, биха ли събирали земни богатства и тъй треперяли за утрешния ден и неговите разноски? Безверници, които се облягат всецяло на материалното, живеящи така, са логични на себе си; но Християните, които постъпват по същия начин, нямат оправдание. Христос остана за евреите един сектант, който допринесе за пропадане на царството им, понеже раздели мненията и вярата им. За последователите си Той бе философ, учител, пророк, Богочеловек.
към текста >>

Инак тия, които имат слънце, биха ли палили свещи, за да се греят на тях, биха ли събирали земни богатства и тъй треперяли за утрешния ден и неговите разноски?
Тежко на слепите, които от слепци очакват да им, бъде показан пътят! А действително днес, почти без изключение, в държавите водят слепци. Где е законът на Божествената любов, която християнинът трябва да живее? Дори самите проповедници и свещеници на различните вери и секти, които уж всички общуват непосредствено с Бога, не се чувстват като братя помежду си. Те самите не разбират Вечното и не вярват в безсмъртието си. Инак тия, които имат слънце, биха ли палили свещи, за да се греят на тях, биха ли събирали земни богатства и тъй треперяли за утрешния ден и неговите разноски? Безверници, които се облягат всецяло на материалното, живеящи така, са логични на себе си; но Християните, които постъпват по същия начин, нямат оправдание. Христос остана за евреите един сектант, който допринесе за пропадане на царството им, понеже раздели мненията и вярата им. За последователите си Той бе философ, учител, пророк, Богочеловек. За книжниците и фарисеите, за властимеющите крепители на старото - син на един дърводелец, скитник от място на място, разрушител на традициите, неуважаващ преданията, закона и старинното, един луд человек, обладан от бесове, който е прибрал подобните на себе си и смущава реда. Що е днес Христос за съвременното общество в действителност?
към текста >>

За последователите си Той бе философ, учител, пророк, Богочеловек.
Дори самите проповедници и свещеници на различните вери и секти, които уж всички общуват непосредствено с Бога, не се чувстват като братя помежду си. Те самите не разбират Вечното и не вярват в безсмъртието си. Инак тия, които имат слънце, биха ли палили свещи, за да се греят на тях, биха ли събирали земни богатства и тъй треперяли за утрешния ден и неговите разноски? Безверници, които се облягат всецяло на материалното, живеящи така, са логични на себе си; но Християните, които постъпват по същия начин, нямат оправдание. Христос остана за евреите един сектант, който допринесе за пропадане на царството им, понеже раздели мненията и вярата им. За последователите си Той бе философ, учител, пророк, Богочеловек. За книжниците и фарисеите, за властимеющите крепители на старото - син на един дърводелец, скитник от място на място, разрушител на традициите, неуважаващ преданията, закона и старинното, един луд человек, обладан от бесове, който е прибрал подобните на себе си и смущава реда. Що е днес Христос за съвременното общество в действителност? За милионите - едно име, за което си спомнят на Коледа и Великден; за значителна част - един източник за преживяване, сигурен доход; за сравнително твърде малцина - жив Бог, Въплотено слово, път, истина и вечен живот, една неумирающа същина, един принцип във вселената, един могъщ лъч на Бог Отец, който, като литне в световете, ще занесе Неговото благовестие, отвори очите на слепите, нахрани гладните, напои жедните, възкреси мъртвите. Христос - това не е личност, а форма на Божата милост. И в разните времена тя е носила и различни имена.
към текста >>

За милионите - едно име, за което си спомнят на Коледа и Великден; за значителна част - един източник за преживяване, сигурен доход; за сравнително твърде малцина - жив Бог, Въплотено слово, път, истина и вечен живот, една неумирающа същина, един принцип във вселената, един могъщ лъч на Бог Отец, който, като литне в световете, ще занесе Неговото благовестие, отвори очите на слепите, нахрани гладните, напои жедните, възкреси мъртвите.
Безверници, които се облягат всецяло на материалното, живеящи така, са логични на себе си; но Християните, които постъпват по същия начин, нямат оправдание. Христос остана за евреите един сектант, който допринесе за пропадане на царството им, понеже раздели мненията и вярата им. За последователите си Той бе философ, учител, пророк, Богочеловек. За книжниците и фарисеите, за властимеющите крепители на старото - син на един дърводелец, скитник от място на място, разрушител на традициите, неуважаващ преданията, закона и старинното, един луд человек, обладан от бесове, който е прибрал подобните на себе си и смущава реда. Що е днес Христос за съвременното общество в действителност? За милионите - едно име, за което си спомнят на Коледа и Великден; за значителна част - един източник за преживяване, сигурен доход; за сравнително твърде малцина - жив Бог, Въплотено слово, път, истина и вечен живот, една неумирающа същина, един принцип във вселената, един могъщ лъч на Бог Отец, който, като литне в световете, ще занесе Неговото благовестие, отвори очите на слепите, нахрани гладните, напои жедните, възкреси мъртвите. Христос - това не е личност, а форма на Божата милост. И в разните времена тя е носила и различни имена. За персите Христос (което ще каже Спасител) е бил Зороастьр; за евреите навремето си – Мойсей*; за индусите - Буда; за мюсюлманите - Мохамед. Всички те са показали пътя, истината и живота на своите народи, в разните времена, за разните раси, по начини, най- пригодни за средата, в която са се явявали. За мохамеданина един е Аллах и Мохамед е Негов пророк.
към текста >>

За християнина един е Бог Отец и Негов възлюблен син е Исус Спасителят, чрез Когото ще дойде спасението.
Христос - това не е личност, а форма на Божата милост. И в разните времена тя е носила и различни имена. За персите Христос (което ще каже Спасител) е бил Зороастьр; за евреите навремето си – Мойсей*; за индусите - Буда; за мюсюлманите - Мохамед. Всички те са показали пътя, истината и живота на своите народи, в разните времена, за разните раси, по начини, най- пригодни за средата, в която са се явявали. За мохамеданина един е Аллах и Мохамед е Негов пророк. За християнина един е Бог Отец и Негов възлюблен син е Исус Спасителят, чрез Когото ще дойде спасението. Като малки деца, от хилядолетия ний повтаряме думите на Тоя Спасител, а забравихме, че Той искаше да ги живеем, че Голгота не беше дял личен само Негов, а път, през който трябваше да мине всеки, който искаше да бъде съвършен, за да се слее с Отца си на небето. От зрители на Неговия живот, ний трябваше да станем спътници на Неговите стъпки и ако искахме да имаме дял с Него на небето, трябваше да вкусим и от горчивата Му земна чаша, и от Неговата собствена съдба... В съвременното християнство, взето изцяло, с всичките му институти, обреди, длъжностни лица и религиозен живот, за един безпристрастен изследовател има много разумни неща за времето си, но и нищо християнско, освен името. Нито формата, нито съдържанието, нито, най-после, принципите, които стоят в основата на всекидневния му живот, имат нещо от това, което някога Спасителят Исус говори и живя - невъзможно противоречие, съществуващо от столетия. Всяко време е имало своите хора, които, чувстващи това раздвоение, тоя нелогизъм, лицемерие и прекрито хищничество под светото име на Христа, са вдигали своя глас. И винаги най-силните и изобличителни думи са били тия на Исуса, казани срещу книжниците и фарисеите, които само името си промениха, но никога не престанаха да съществуват.
към текста >>

Всяко друго, несходно с тяхното, мнение, те таксуват като еретическо, забравящи, че ако Бог е създал Своите деца такива и слънцето грее на всички еднакво, те не трябва да знаят повече от Него.
- Тая, в която няма нищо освен името Христово ли? Христовата църква се не руши и не може да се руши - тя е вечна като самия Спасител, като самия человек, но тя не лежи в тленните каменни храмове, нито в обрядите, установени от хора, нито във формите на свещениците, за които Христос не казва никъде ни дума. Тя има нещо по-съществено от всичко това - тя се корени в душите, които растат, както и телата, само че през векове и векове; в тяхното свършенолетие, когато те ще разберат живота си, миналото и бъдещето - «ще възкръснат», като познаят единия Отец на небето; в тяхната жажда за сливане със своя Първоизточник, израз на която е чувството на Божата любов и общото братство. А днешната църква, нейните водачи и сами себе си изобличават със своите постъпки. Те уж вярват в свободната воля на хората, а разбират само своята свободна воля. Всяко друго, несходно с тяхното, мнение, те таксуват като еретическо, забравящи, че ако Бог е създал Своите деца такива и слънцето грее на всички еднакво, те не трябва да знаят повече от Него. За Бога хората са еднакви - всички са Негови деца - и осемстотинтях милиона будисти, и тристатях милиона християни, и двеста и петдесеттях милиона мюсюлмани, и стотях милиона езичници - за Неговите представители на земята, които уж тълкуват волята Му - би трябвало да бъде същото. Ако Той иска и допуща нещо, те ли ще Го възпрат? Ако някой Го е похулил или заблудил по- малкия си брат - те ли ще Му въздадат? Не е ли Негова милостта, както и въздаянието? А че съвременните държавни проповедници на «Словото Божие» са скъсали отдавна с тоя велик източник на сила и благодат, свидетелствуват преди всичко делата им, собственият им живот, безплодните благословии, които раздават, най-после - самите им лица, които с нищо не напомнят тия на основателите на християнството, поне такива, каквито те самите са ги нарисували по иконостасите си.
към текста >>

За Бога хората са еднакви - всички са Негови деца - и осемстотинтях милиона будисти, и тристатях милиона християни, и двеста и петдесеттях милиона мюсюлмани, и стотях милиона езичници - за Неговите представители на земята, които уж тълкуват волята Му - би трябвало да бъде същото.
Христовата църква се не руши и не може да се руши - тя е вечна като самия Спасител, като самия человек, но тя не лежи в тленните каменни храмове, нито в обрядите, установени от хора, нито във формите на свещениците, за които Христос не казва никъде ни дума. Тя има нещо по-съществено от всичко това - тя се корени в душите, които растат, както и телата, само че през векове и векове; в тяхното свършенолетие, когато те ще разберат живота си, миналото и бъдещето - «ще възкръснат», като познаят единия Отец на небето; в тяхната жажда за сливане със своя Първоизточник, израз на която е чувството на Божата любов и общото братство. А днешната църква, нейните водачи и сами себе си изобличават със своите постъпки. Те уж вярват в свободната воля на хората, а разбират само своята свободна воля. Всяко друго, несходно с тяхното, мнение, те таксуват като еретическо, забравящи, че ако Бог е създал Своите деца такива и слънцето грее на всички еднакво, те не трябва да знаят повече от Него. За Бога хората са еднакви - всички са Негови деца - и осемстотинтях милиона будисти, и тристатях милиона християни, и двеста и петдесеттях милиона мюсюлмани, и стотях милиона езичници - за Неговите представители на земята, които уж тълкуват волята Му - би трябвало да бъде същото. Ако Той иска и допуща нещо, те ли ще Го възпрат? Ако някой Го е похулил или заблудил по- малкия си брат - те ли ще Му въздадат? Не е ли Негова милостта, както и въздаянието? А че съвременните държавни проповедници на «Словото Божие» са скъсали отдавна с тоя велик източник на сила и благодат, свидетелствуват преди всичко делата им, собственият им живот, безплодните благословии, които раздават, най-после - самите им лица, които с нищо не напомнят тия на основателите на християнството, поне такива, каквито те самите са ги нарисували по иконостасите си. А нима Бог е говорил и се откривал само някога в миналото на Своите вдъхновени хора и пророци?
към текста >>

А нима Бог е говорил и се откривал само някога в миналото на Своите вдъхновени хора и пророци?
За Бога хората са еднакви - всички са Негови деца - и осемстотинтях милиона будисти, и тристатях милиона християни, и двеста и петдесеттях милиона мюсюлмани, и стотях милиона езичници - за Неговите представители на земята, които уж тълкуват волята Му - би трябвало да бъде същото. Ако Той иска и допуща нещо, те ли ще Го възпрат? Ако някой Го е похулил или заблудил по- малкия си брат - те ли ще Му въздадат? Не е ли Негова милостта, както и въздаянието? А че съвременните държавни проповедници на «Словото Божие» са скъсали отдавна с тоя велик източник на сила и благодат, свидетелствуват преди всичко делата им, собственият им живот, безплодните благословии, които раздават, най-после - самите им лица, които с нищо не напомнят тия на основателите на християнството, поне такива, каквито те самите са ги нарисували по иконостасите си. А нима Бог е говорил и се откривал само някога в миналото на Своите вдъхновени хора и пророци? Престанал ли е Той днес да говори на Своите чада? Ако не е престанал, защо официалната църкова се противопоставя на всеки, който говори от Неговото име? Или тя по себе си не вярва и на другите? Или трябва да допуснем, че след като води и напътства стадото си през толкова векове, тъй хубаво го подготви, та Бог не може да намери нито един человек, заслужил Божията милост и благословия, нито една душа, достойна да ѝ проговори? Нека си отговорят сами... Не.
към текста >>

Или трябва да допуснем, че след като води и напътства стадото си през толкова векове, тъй хубаво го подготви, та Бог не може да намери нито един человек, заслужил Божията милост и благословия, нито една душа, достойна да ѝ проговори?
А че съвременните държавни проповедници на «Словото Божие» са скъсали отдавна с тоя велик източник на сила и благодат, свидетелствуват преди всичко делата им, собственият им живот, безплодните благословии, които раздават, най-после - самите им лица, които с нищо не напомнят тия на основателите на християнството, поне такива, каквито те самите са ги нарисували по иконостасите си. А нима Бог е говорил и се откривал само някога в миналото на Своите вдъхновени хора и пророци? Престанал ли е Той днес да говори на Своите чада? Ако не е престанал, защо официалната църкова се противопоставя на всеки, който говори от Неговото име? Или тя по себе си не вярва и на другите? Или трябва да допуснем, че след като води и напътства стадото си през толкова векове, тъй хубаво го подготви, та Бог не може да намери нито един человек, заслужил Божията милост и благословия, нито една душа, достойна да ѝ проговори? Нека си отговорят сами... Не. - Бог е говорил в миналото, говори и сега. Всяка чиста душа, която живее по Неговите закони, може да разбере думите Му и да възприеме истината Му. Но за това е нужно много чистота и много знание, и повече от всичко - любов; но не тая дребна любов вълча, която се чувства чрез стомаха, а любовта на Исуса, Който, умиращ, може да се моли за убийците си; любовта на слънцето, което еднакво грее на «праведни» и «неправедни»; любовта, най- после, на Отца небесни, Който е всичко създал и всичко търпи като любящ баща. От две десетилетия близо между нас в България тая любов се благовества.
към текста >>

- Бог е говорил в миналото, говори и сега.
Престанал ли е Той днес да говори на Своите чада? Ако не е престанал, защо официалната църкова се противопоставя на всеки, който говори от Неговото име? Или тя по себе си не вярва и на другите? Или трябва да допуснем, че след като води и напътства стадото си през толкова векове, тъй хубаво го подготви, та Бог не може да намери нито един человек, заслужил Божията милост и благословия, нито една душа, достойна да ѝ проговори? Нека си отговорят сами... Не. - Бог е говорил в миналото, говори и сега. Всяка чиста душа, която живее по Неговите закони, може да разбере думите Му и да възприеме истината Му. Но за това е нужно много чистота и много знание, и повече от всичко - любов; но не тая дребна любов вълча, която се чувства чрез стомаха, а любовта на Исуса, Който, умиращ, може да се моли за убийците си; любовта на слънцето, което еднакво грее на «праведни» и «неправедни»; любовта, най- после, на Отца небесни, Който е всичко създал и всичко търпи като любящ баща. От две десетилетия близо между нас в България тая любов се благовества. Тя хлопа на всяка врата, която е имала възможността да я чуе, кани всяко сърце, готово да оживее под нейните Божествени лъчи. На мнозина е известен тоя, който благовества това, още повече го знаят само като име, обилно затрупано с клюки, клевети, даже проклятия.
към текста >>

А който е разбрал безконечностга на Бога и своя живот, той не може да стои вече в гроба си неподвижен.
Едно обикновено име допреди години, една загадка днес - и легенда - утре. Ний ще оставим клеветниците да се ровят в живота му и търсят фактите - за нас, едни случайни слушатели, той е несъмнено знаящ человек, който владее себе си, владее и познания, за които малцина и подозират. Трябва да чуете някоя негова беседа, след като сте слушали на наш поп или владика, за да разберете всичката бездна от знания и сила, която ги дели. За него Христос е жив, Той говори и всеки, който има уши, ще Го чуе и разбере. И който Го разбере, ще оживее и възкръсне. А който е разбрал безконечностга на Бога и своя живот, той не може да стои вече в гроба си неподвижен. В Христовото знание гробове няма. Те са само едно условие, чрез което се доказва безсмъртието. Съвременното право, строй, обичай, институт са далеч от Христа, чиито принципи са висшата мъдрост, достъпна человеку, и върху които разумно трябва да се обоснове животът във всичките му разклонения. На съвременния живот не липсват знания, човешка мъдрост и достатъчно богатства, за да бъдат всички щастливи - едно обаче му не достига, и то най-същественото - Божествена любов... И ето, от двадесетина години казват, този человек говори и разяснява на своите слушатели, тълкува и живее тая любов на дело. И под това влияние тук-там из България се раждат вече малки комунки, на подобие на някогашни- те апостолски, гдето всеки внася и работи колкото може, а получава колкото му трябва - един принцип, въведен във всяко семейство и негова основа.
към текста >>

На съвременния живот не липсват знания, човешка мъдрост и достатъчно богатства, за да бъдат всички щастливи - едно обаче му не достига, и то най-същественото - Божествена любов... И ето, от двадесетина години казват, този человек говори и разяснява на своите слушатели, тълкува и живее тая любов на дело.
И който Го разбере, ще оживее и възкръсне. А който е разбрал безконечностга на Бога и своя живот, той не може да стои вече в гроба си неподвижен. В Христовото знание гробове няма. Те са само едно условие, чрез което се доказва безсмъртието. Съвременното право, строй, обичай, институт са далеч от Христа, чиито принципи са висшата мъдрост, достъпна человеку, и върху които разумно трябва да се обоснове животът във всичките му разклонения. На съвременния живот не липсват знания, човешка мъдрост и достатъчно богатства, за да бъдат всички щастливи - едно обаче му не достига, и то най-същественото - Божествена любов... И ето, от двадесетина години казват, този человек говори и разяснява на своите слушатели, тълкува и живее тая любов на дело. И под това влияние тук-там из България се раждат вече малки комунки, на подобие на някогашни- те апостолски, гдето всеки внася и работи колкото може, а получава колкото му трябва - един принцип, въведен във всяко семейство и негова основа. А около него се трупат (по думите на тия, които описват живота му, за да викат общественото мнение срещу него) и евреи, и мюсюлмани, и православни, и католици, и протестанти, професори и доктори, офицери, прости работници, и бивши придворни дами, фабриканти и хора на крайните квартали. Всички те мирно се редят един до други и внимателно слушат словото му. Коя сила владее и примирява толкова противоречиви интереси и на каква почва можаха тия хора да намерят допирни точки, наричащи се братя и сестри, когато вън, в живота, ний всинца сме свидетели, ги разделят тъй много условности и дълбоки пропасти? Един «писател» нарече тоя необясним за него факт, общението на толкова различни хора, помия, която съвременното общество е изхвърлило там.
към текста >>

Нашите свещеници и досега не могат или не искат да разберат сякаш, че това, което Исус е направил, е твърде много и твърде велико за человека, но не би имало никаква смисъл за един Бог, на Когото всичко е възможно и Му се покорява по една Негова дума, че животът Му е най-висшият човешки възможен живот и най-низшият Божи - че на Голгота те се сляха в една искра, чрез която Богочеловекът оживя във вечността, за да освети завинаги пътя на следващите след него по-малки братя.
«Моето учение е учение на Любов, на братство и сестринство, на абсолютна свобода, в която всеки зачита правата на другите. И най-големите са готови да бъдат слуги на малките и слабите. Това е то Божественото учение. Това е казал Христос и това ще говори Христос, който иде сега от горе.» - Така говори Дънов сега, повтарящ думите на Исуса отпреди две хиляди години - нашата църква го намери, че се е самоотлъчил от православието. И тъй си е - ако самият Христос си няма място в нейните обреди и живот - какво ще търсят там тия, които повтарят думите Му и след две хиляди години се мъчат да живеят живота Му? Нашите свещеници и досега не могат или не искат да разберат сякаш, че това, което Исус е направил, е твърде много и твърде велико за человека, но не би имало никаква смисъл за един Бог, на Когото всичко е възможно и Му се покорява по една Негова дума, че животът Му е най-висшият човешки възможен живот и най-низшият Божи - че на Голгота те се сляха в една искра, чрез която Богочеловекът оживя във вечността, за да освети завинаги пътя на следващите след него по-малки братя. А ний се дръпнахме настрана пред страхотното зрелище на Разпятието и се задоволихме да Му кадим само тамян и пеем химни, тъкмо тогава, когато Той ни чака от хилядолетия да Го последваме. «Гледай човек да бъдеш, обичан от Бога, и ти да Го обичаш; да познаваш всички твои братя и сестри, да ги обичаш и да бъдеш готов да се жертвуваш за тях.» ...«Не да говорите: «братство и равенство», а затвори да има; «да се любим», а да убивате.» (Беседи, 4-та серия, стр. 220). Знай нещо и го живей, но това да е в хармония с Бога и Неговия син - «Ти не си роден да бъдеш беден, ти не си роден да бъдеш грешен, да бъдеш човек без характер, нито да бъдеш евангелист, нито православен. Ти си роден да бъдеш син Божи, ти си роден да бъдеш человек свободен» (Беседи, 4-та серия, стр. 215). Знамето на истинската свобода чрез всеобгръщащата Божествена любов е подигнато отново след две хиляди години.
към текста >>

«Гледай човек да бъдеш, обичан от Бога, и ти да Го обичаш; да познаваш всички твои братя и сестри, да ги обичаш и да бъдеш готов да се жертвуваш за тях.» ...«Не да говорите: «братство и равенство», а затвори да има; «да се любим», а да убивате.» (Беседи, 4-та серия, стр. 220).
Това е то Божественото учение. Това е казал Христос и това ще говори Христос, който иде сега от горе.» - Така говори Дънов сега, повтарящ думите на Исуса отпреди две хиляди години - нашата църква го намери, че се е самоотлъчил от православието. И тъй си е - ако самият Христос си няма място в нейните обреди и живот - какво ще търсят там тия, които повтарят думите Му и след две хиляди години се мъчат да живеят живота Му? Нашите свещеници и досега не могат или не искат да разберат сякаш, че това, което Исус е направил, е твърде много и твърде велико за человека, но не би имало никаква смисъл за един Бог, на Когото всичко е възможно и Му се покорява по една Негова дума, че животът Му е най-висшият човешки възможен живот и най-низшият Божи - че на Голгота те се сляха в една искра, чрез която Богочеловекът оживя във вечността, за да освети завинаги пътя на следващите след него по-малки братя. А ний се дръпнахме настрана пред страхотното зрелище на Разпятието и се задоволихме да Му кадим само тамян и пеем химни, тъкмо тогава, когато Той ни чака от хилядолетия да Го последваме. «Гледай човек да бъдеш, обичан от Бога, и ти да Го обичаш; да познаваш всички твои братя и сестри, да ги обичаш и да бъдеш готов да се жертвуваш за тях.» ...«Не да говорите: «братство и равенство», а затвори да има; «да се любим», а да убивате.» (Беседи, 4-та серия, стр. 220). Знай нещо и го живей, но това да е в хармония с Бога и Неговия син - «Ти не си роден да бъдеш беден, ти не си роден да бъдеш грешен, да бъдеш човек без характер, нито да бъдеш евангелист, нито православен. Ти си роден да бъдеш син Божи, ти си роден да бъдеш человек свободен» (Беседи, 4-та серия, стр. 215). Знамето на истинската свобода чрез всеобгръщащата Божествена любов е подигнато отново след две хиляди години. Силна и здрава ръка го държи. Словата, казани преди хилядолетия (гледай псалом 82-рий) и повторени от Исуса на преследващите Го свещеници и книжници - И не е ли писано в писанията ви: «И рекох, Богове сте» (Евангелие от Йоана, глава 10, стих 34), - проечават наново не като дума само, а като израз на самосъзнание, което върви по стръмната пътека, чрез която се стига не до Бога Отец - фикция някаква, която плаши хората като страшилище, крияще се в мрак и неизвестност, а до един действителен баща, който е кръвен родител със своите деца, и чието богатство е и тяхно богатство, и чиято мощ е и тяхна мощ - когато умеят да се слеят с Негова- та воля.
към текста >>

Знай нещо и го живей, но това да е в хармония с Бога и Неговия син - «Ти не си роден да бъдеш беден, ти не си роден да бъдеш грешен, да бъдеш човек без характер, нито да бъдеш евангелист, нито православен.
Това е казал Христос и това ще говори Христос, който иде сега от горе.» - Така говори Дънов сега, повтарящ думите на Исуса отпреди две хиляди години - нашата църква го намери, че се е самоотлъчил от православието. И тъй си е - ако самият Христос си няма място в нейните обреди и живот - какво ще търсят там тия, които повтарят думите Му и след две хиляди години се мъчат да живеят живота Му? Нашите свещеници и досега не могат или не искат да разберат сякаш, че това, което Исус е направил, е твърде много и твърде велико за человека, но не би имало никаква смисъл за един Бог, на Когото всичко е възможно и Му се покорява по една Негова дума, че животът Му е най-висшият човешки възможен живот и най-низшият Божи - че на Голгота те се сляха в една искра, чрез която Богочеловекът оживя във вечността, за да освети завинаги пътя на следващите след него по-малки братя. А ний се дръпнахме настрана пред страхотното зрелище на Разпятието и се задоволихме да Му кадим само тамян и пеем химни, тъкмо тогава, когато Той ни чака от хилядолетия да Го последваме. «Гледай човек да бъдеш, обичан от Бога, и ти да Го обичаш; да познаваш всички твои братя и сестри, да ги обичаш и да бъдеш готов да се жертвуваш за тях.» ...«Не да говорите: «братство и равенство», а затвори да има; «да се любим», а да убивате.» (Беседи, 4-та серия, стр. 220). Знай нещо и го живей, но това да е в хармония с Бога и Неговия син - «Ти не си роден да бъдеш беден, ти не си роден да бъдеш грешен, да бъдеш човек без характер, нито да бъдеш евангелист, нито православен. Ти си роден да бъдеш син Божи, ти си роден да бъдеш человек свободен» (Беседи, 4-та серия, стр. 215). Знамето на истинската свобода чрез всеобгръщащата Божествена любов е подигнато отново след две хиляди години. Силна и здрава ръка го държи. Словата, казани преди хилядолетия (гледай псалом 82-рий) и повторени от Исуса на преследващите Го свещеници и книжници - И не е ли писано в писанията ви: «И рекох, Богове сте» (Евангелие от Йоана, глава 10, стих 34), - проечават наново не като дума само, а като израз на самосъзнание, което върви по стръмната пътека, чрез която се стига не до Бога Отец - фикция някаква, която плаши хората като страшилище, крияще се в мрак и неизвестност, а до един действителен баща, който е кръвен родител със своите деца, и чието богатство е и тяхно богатство, и чиято мощ е и тяхна мощ - когато умеят да се слеят с Негова- та воля. Бог е жив и Неговото творение е живо.
към текста >>

Словата, казани преди хилядолетия (гледай псалом 82-рий) и повторени от Исуса на преследващите Го свещеници и книжници - И не е ли писано в писанията ви: «И рекох, Богове сте» (Евангелие от Йоана, глава 10, стих 34), - проечават наново не като дума само, а като израз на самосъзнание, което върви по стръмната пътека, чрез която се стига не до Бога Отец - фикция някаква, която плаши хората като страшилище, крияще се в мрак и неизвестност, а до един действителен баща, който е кръвен родител със своите деца, и чието богатство е и тяхно богатство, и чиято мощ е и тяхна мощ - когато умеят да се слеят с Негова- та воля.
«Гледай човек да бъдеш, обичан от Бога, и ти да Го обичаш; да познаваш всички твои братя и сестри, да ги обичаш и да бъдеш готов да се жертвуваш за тях.» ...«Не да говорите: «братство и равенство», а затвори да има; «да се любим», а да убивате.» (Беседи, 4-та серия, стр. 220). Знай нещо и го живей, но това да е в хармония с Бога и Неговия син - «Ти не си роден да бъдеш беден, ти не си роден да бъдеш грешен, да бъдеш човек без характер, нито да бъдеш евангелист, нито православен. Ти си роден да бъдеш син Божи, ти си роден да бъдеш человек свободен» (Беседи, 4-та серия, стр. 215). Знамето на истинската свобода чрез всеобгръщащата Божествена любов е подигнато отново след две хиляди години. Силна и здрава ръка го държи. Словата, казани преди хилядолетия (гледай псалом 82-рий) и повторени от Исуса на преследващите Го свещеници и книжници - И не е ли писано в писанията ви: «И рекох, Богове сте» (Евангелие от Йоана, глава 10, стих 34), - проечават наново не като дума само, а като израз на самосъзнание, което върви по стръмната пътека, чрез която се стига не до Бога Отец - фикция някаква, която плаши хората като страшилище, крияще се в мрак и неизвестност, а до един действителен баща, който е кръвен родител със своите деца, и чието богатство е и тяхно богатство, и чиято мощ е и тяхна мощ - когато умеят да се слеят с Негова- та воля. Бог е жив и Неговото творение е живо. «Проучавайте великата природа, всички велики закони, давайте поощрение на всеки един да мисли, да чувства, не се спъвайте.» (Беседи, 4-та серия, стр. 202). «И тъй, впрегнете ума на. работа, четете, мислете, любете - не мене - себе си, мъжа си. Една жена, която е жена, да люби мъжа си и мъжът да люби жена си, но не да се захласвате, защото захласванието не е любов.
към текста >>

Бог е жив и Неговото творение е живо.
Знай нещо и го живей, но това да е в хармония с Бога и Неговия син - «Ти не си роден да бъдеш беден, ти не си роден да бъдеш грешен, да бъдеш човек без характер, нито да бъдеш евангелист, нито православен. Ти си роден да бъдеш син Божи, ти си роден да бъдеш человек свободен» (Беседи, 4-та серия, стр. 215). Знамето на истинската свобода чрез всеобгръщащата Божествена любов е подигнато отново след две хиляди години. Силна и здрава ръка го държи. Словата, казани преди хилядолетия (гледай псалом 82-рий) и повторени от Исуса на преследващите Го свещеници и книжници - И не е ли писано в писанията ви: «И рекох, Богове сте» (Евангелие от Йоана, глава 10, стих 34), - проечават наново не като дума само, а като израз на самосъзнание, което върви по стръмната пътека, чрез която се стига не до Бога Отец - фикция някаква, която плаши хората като страшилище, крияще се в мрак и неизвестност, а до един действителен баща, който е кръвен родител със своите деца, и чието богатство е и тяхно богатство, и чиято мощ е и тяхна мощ - когато умеят да се слеят с Негова- та воля. Бог е жив и Неговото творение е живо. «Проучавайте великата природа, всички велики закони, давайте поощрение на всеки един да мисли, да чувства, не се спъвайте.» (Беседи, 4-та серия, стр. 202). «И тъй, впрегнете ума на. работа, четете, мислете, любете - не мене - себе си, мъжа си. Една жена, която е жена, да люби мъжа си и мъжът да люби жена си, но не да се захласвате, защото захласванието не е любов. Хармонично да любите, дом с дом да се любите, общество с общество.» (Същата страница.) «Духът Божи работи последователно.
към текста >>

Пътят, който е минат веднъж от богочеловеците, съществува, може и трябва да бъде минат от всички.
Могат ли слушателите, при тоя безконечен простор, който им се очертава, да живеят с дреболиите на всекидневния живот? Могат ли изкуствените граници на вековните наслоения, няма- щи нищо общо с Истината, която освобождава, да възпрат пламтящите души на тия, които имат уши и искат да слушат? Не, разбира се. Обществено положение, религия, пол - всичко това са условности, само облекло на вечната същина, която действително живее в нас. Самосъзнали развитието си души, пробудилите се, независимо от дрехите, които носят в момента, всички се явя- ват на призива за работа върху себе си за добиване познания, които ще облекчат живота; работа за помощ на близкия, защото словата Исусови са вечни принципи в природата, които, разбрани и схванати, засягат и обхващат всички области на человеческото знание, като оттикват границите им до безконечността. Пътят, който е минат веднъж от богочеловеците, съществува, може и трябва да бъде минат от всички. «Бъдете съвършени като Отца си на небесата.» С думите на Исуса, с подражание на Неговия чист и разумен живот, Дънов се мъчи да убеди слушателите си, че между пропастта на хилядолетията, които делят хората от Голгота и небето до днес, може да бъде хвърлен наново мост, по който да минат достойните и отидат при своя Небесен Баща. С проницателност, която учудва, той разбира законите и ги чете във вечната книга на вселената. Един просветен ум, наблюдаващ земните предмети и явления, и да не би имал никакво понятие за тежината като сила, би я прочел по самите форми на предметите, би схванал законите ѝ по явленията, ставащи пред очите му. Едно възвишено съзнание, вдигнато да почувства и види нещата от височината на своята безконечна същина, не може освен да мисли поне с най-малките мисли на Исуса, да разбере думите Му и вътрешните причини, които са Го заставили така да говори. Природните или Божите закони са написани във всички същества, във всички предмети и вселени - защото те, в своята съвкупност, са качества на Бога, в Когото живеем и се движим и няма момент, в който те да не ни въздействат и не се отпечатват върху нас и околното.
към текста >>

Природните или Божите закони са написани във всички същества, във всички предмети и вселени - защото те, в своята съвкупност, са качества на Бога, в Когото живеем и се движим и няма момент, в който те да не ни въздействат и не се отпечатват върху нас и околното.
Пътят, който е минат веднъж от богочеловеците, съществува, може и трябва да бъде минат от всички. «Бъдете съвършени като Отца си на небесата.» С думите на Исуса, с подражание на Неговия чист и разумен живот, Дънов се мъчи да убеди слушателите си, че между пропастта на хилядолетията, които делят хората от Голгота и небето до днес, може да бъде хвърлен наново мост, по който да минат достойните и отидат при своя Небесен Баща. С проницателност, която учудва, той разбира законите и ги чете във вечната книга на вселената. Един просветен ум, наблюдаващ земните предмети и явления, и да не би имал никакво понятие за тежината като сила, би я прочел по самите форми на предметите, би схванал законите ѝ по явленията, ставащи пред очите му. Едно възвишено съзнание, вдигнато да почувства и види нещата от височината на своята безконечна същина, не може освен да мисли поне с най-малките мисли на Исуса, да разбере думите Му и вътрешните причини, които са Го заставили така да говори. Природните или Божите закони са написани във всички същества, във всички предмети и вселени - защото те, в своята съвкупност, са качества на Бога, в Когото живеем и се движим и няма момент, в който те да не ни въздействат и не се отпечатват върху нас и околното. И достатъчно е да имаш уши, за да чуеш и очи, за да видиш. Тогава всичко става естествено, а мъдростта и знанието - присъщи качества, заедно с голямата Божествена любов, която сега человеците напипват по части като слепци и я наричат: «всемирна гравитация», «сцепление», «химическо сродство», «любов», «симпатия» - много имена на една само същност - качество, с които человечеството, зърнало Първичният лъч от прозорците на своя тленен затвор, е накичило своята «наука». С вдъхновени думи на истински виждащ в далечината на миналото человек, Дънов разкрива на своите най-разнообразни слушатели същността на света, законите, които го управляват, сиреч Бога. Някои от тях, расли в мъките на живота, в безнадеждието и липсата на духовна перспектива на съвременния материалистичен живот, поглъщат жадно словата му. Други, изпили до дъно разочарованията на суетата, усещат струите на надеждата да ги облъхват; трети, работили изключително чрез мозъка си и достигнали до неразрешимите въпроси за съвременната наука, със затаен дъх ловят думите му, които дигат було- то на незнайното и разкриват неограничени простори за изследвания и знания.
към текста >>

С вдъхновени думи на истински виждащ в далечината на миналото человек, Дънов разкрива на своите най-разнообразни слушатели същността на света, законите, които го управляват, сиреч Бога.
Един просветен ум, наблюдаващ земните предмети и явления, и да не би имал никакво понятие за тежината като сила, би я прочел по самите форми на предметите, би схванал законите ѝ по явленията, ставащи пред очите му. Едно възвишено съзнание, вдигнато да почувства и види нещата от височината на своята безконечна същина, не може освен да мисли поне с най-малките мисли на Исуса, да разбере думите Му и вътрешните причини, които са Го заставили така да говори. Природните или Божите закони са написани във всички същества, във всички предмети и вселени - защото те, в своята съвкупност, са качества на Бога, в Когото живеем и се движим и няма момент, в който те да не ни въздействат и не се отпечатват върху нас и околното. И достатъчно е да имаш уши, за да чуеш и очи, за да видиш. Тогава всичко става естествено, а мъдростта и знанието - присъщи качества, заедно с голямата Божествена любов, която сега человеците напипват по части като слепци и я наричат: «всемирна гравитация», «сцепление», «химическо сродство», «любов», «симпатия» - много имена на една само същност - качество, с които человечеството, зърнало Първичният лъч от прозорците на своя тленен затвор, е накичило своята «наука». С вдъхновени думи на истински виждащ в далечината на миналото человек, Дънов разкрива на своите най-разнообразни слушатели същността на света, законите, които го управляват, сиреч Бога. Някои от тях, расли в мъките на живота, в безнадеждието и липсата на духовна перспектива на съвременния материалистичен живот, поглъщат жадно словата му. Други, изпили до дъно разочарованията на суетата, усещат струите на надеждата да ги облъхват; трети, работили изключително чрез мозъка си и достигнали до неразрешимите въпроси за съвременната наука, със затаен дъх ловят думите му, които дигат було- то на незнайното и разкриват неограничени простори за изследвания и знания. И всичко това е обвито с една атмосфера на любов, която обгръща всичко, разбира всичко, прощава всичко. В неговите уста и думите, обикновените всекидневни думи, добиват дълбок смисъл, когато ги погледнете от височина- та, на която ви е увлякъл. Трябва да го чуете веднъж и да проследите как думи- те му ще се отекнат в душата ви, за да разберете тия жадни за истината разно- образни хора, които се трупат около него от всички народности, от всички вери, от всички краища.
към текста >>

Някои от тях, наивни в своята измъчена душа, удивени от неговото всезнание, неизчерпаем океан, пред който те се губят, чакат всеки момент да станат чудеса, да се разкрият тайните на небесата, да се види Бог; други, сдържани, проучват и мълчат - трупащи богатството на знанието и мъдростта, за да ги приложат в новия живот, отделните единици на които тепърва се формират-живо т по принципите на Спасителя Исуса, живот по принципите на разумната жива природа, чрез която Бог ни изявява Своите закони.
Някои от тях, расли в мъките на живота, в безнадеждието и липсата на духовна перспектива на съвременния материалистичен живот, поглъщат жадно словата му. Други, изпили до дъно разочарованията на суетата, усещат струите на надеждата да ги облъхват; трети, работили изключително чрез мозъка си и достигнали до неразрешимите въпроси за съвременната наука, със затаен дъх ловят думите му, които дигат було- то на незнайното и разкриват неограничени простори за изследвания и знания. И всичко това е обвито с една атмосфера на любов, която обгръща всичко, разбира всичко, прощава всичко. В неговите уста и думите, обикновените всекидневни думи, добиват дълбок смисъл, когато ги погледнете от височина- та, на която ви е увлякъл. Трябва да го чуете веднъж и да проследите как думи- те му ще се отекнат в душата ви, за да разберете тия жадни за истината разно- образни хора, които се трупат около него от всички народности, от всички вери, от всички краища. Някои от тях, наивни в своята измъчена душа, удивени от неговото всезнание, неизчерпаем океан, пред който те се губят, чакат всеки момент да станат чудеса, да се разкрият тайните на небесата, да се види Бог; други, сдържани, проучват и мълчат - трупащи богатството на знанието и мъдростта, за да ги приложат в новия живот, отделните единици на които тепърва се формират-живо т по принципите на Спасителя Исуса, живот по принципите на разумната жива природа, чрез която Бог ни изявява Своите закони. Но да се схванат тия закони се иска чистота, нечовешка чистота в мисли, чувства и дела - защото само през чисто може да мине чистото. И слушащ говоренето му и гледащ живота му, понякога на страничния человек се струва, че това е един висок връх, спуснат отвесно от всички страни, без ни едно междинно стъпало около му. Като че ли никой от слушателите съзнателно не е дорасъл да крачи след стъпките му на оная шеметна висота, гдето ги води неговото знание и интуиция. Оттам и несполучливите опити да бъде разбран изцяло от тях или от нас, които го гледаме отстрани от любопитство, било най-после от тия, кои- то отиват, за да открият прицелни точки за своите клеветнически стрели. Приживе той има съдбата на свръхчовеците - да го отричат и своят мнозина и различни хора, виждащи в него ту своята антитеза, ту пък в една негова незначителна частица - целия свой мироглед и оттам - да го мислят, че е тъкмо като тях самите.
към текста >>

Бог се изявява чрез частицата нетленно в человека, във всеки человек.
Нима ний не наричаме доктора, който ни е отървал от тежка болест, или хвърлилия се да ни извади из реката, когато се давим, спасители? За тия, които Дънов е спасил от пороци със своето слово и вдъхнал надежда за нов живот, той е спасител. И за тия, които чрез него разбраха безкрайността на вселената и любовта Божия - той е спасител! И за тия, които започнаха да се радват на света, след като бяха тъгували цял живот - той е спасител! Има души гладни нахранени, има души жедни напоени, има слепи прогледнали - е ли той спасител за тях?... Бог се изявява чрез частицата нетленно в человека, във всеки человек. И всеки, който може да помогне другиму и облекчи безкористно страданието на близкия си, с какво и да е, е изпълнил само волята Божия. - И това ли се вменява в грях на Дънова? Него обвиняват охотно и за греховете на всекиго, който, случайно или не, се е прилепил при него, като че ли той е създал цялото му минало, прекарано в «православие», проявление на което са всичките му отрицателни качества сега! Понякога се иска човеку, четящ печатните клевети на тия, които виждат сламката в очите на брата си, а гредата в свойте не чувстват, да се запита: Толкова ли е важно за България съществуванието на един шарлатанин (както е нарекъл в печата един от православните християни Дънова), та църквата се безпокои за него повече, отколкото за петдесеттях хиляди апаши, които пълнят затворите и улиците ни, десятките хиляди нещастници, които подлагат телата си, за да изкарват насъщния си хляб, сто петдесеттях хиляди инвалиди, които тръгнаха с попска благословия на бойните полета, гдето оставиха другари и собствените си ръце и крака; стотях хиляди вдовици и невръстни сираци, които протягат ръце за милост и чакат подаяния, защото няма кой да им даде работа и подслон; стотиците учени, доктори и професори, които гордо твърдят, че в тяхната наука няма място за «хипотезата Бог». Изглежда, че Дънов е по-важен.
към текста >>

Понякога се иска човеку, четящ печатните клевети на тия, които виждат сламката в очите на брата си, а гредата в свойте не чувстват, да се запита: Толкова ли е важно за България съществуванието на един шарлатанин (както е нарекъл в печата един от православните християни Дънова), та църквата се безпокои за него повече, отколкото за петдесеттях хиляди апаши, които пълнят затворите и улиците ни, десятките хиляди нещастници, които подлагат телата си, за да изкарват насъщния си хляб, сто петдесеттях хиляди инвалиди, които тръгнаха с попска благословия на бойните полета, гдето оставиха другари и собствените си ръце и крака; стотях хиляди вдовици и невръстни сираци, които протягат ръце за милост и чакат подаяния, защото няма кой да им даде работа и подслон; стотиците учени, доктори и професори, които гордо твърдят, че в тяхната наука няма място за «хипотезата Бог».
Има души гладни нахранени, има души жедни напоени, има слепи прогледнали - е ли той спасител за тях?... Бог се изявява чрез частицата нетленно в человека, във всеки человек. И всеки, който може да помогне другиму и облекчи безкористно страданието на близкия си, с какво и да е, е изпълнил само волята Божия. - И това ли се вменява в грях на Дънова? Него обвиняват охотно и за греховете на всекиго, който, случайно или не, се е прилепил при него, като че ли той е създал цялото му минало, прекарано в «православие», проявление на което са всичките му отрицателни качества сега! Понякога се иска човеку, четящ печатните клевети на тия, които виждат сламката в очите на брата си, а гредата в свойте не чувстват, да се запита: Толкова ли е важно за България съществуванието на един шарлатанин (както е нарекъл в печата един от православните християни Дънова), та църквата се безпокои за него повече, отколкото за петдесеттях хиляди апаши, които пълнят затворите и улиците ни, десятките хиляди нещастници, които подлагат телата си, за да изкарват насъщния си хляб, сто петдесеттях хиляди инвалиди, които тръгнаха с попска благословия на бойните полета, гдето оставиха другари и собствените си ръце и крака; стотях хиляди вдовици и невръстни сираци, които протягат ръце за милост и чакат подаяния, защото няма кой да им даде работа и подслон; стотиците учени, доктори и професори, които гордо твърдят, че в тяхната наука няма място за «хипотезата Бог». Изглежда, че Дънов е по-важен. И те имат право. Той говори какви трябва да бъдат тия, които не само споменуват Исусовото име и думи, а и живеят принципите Му. Той рисува новия живот на щастие в хармония с тия Божествени закони - а в тоя нов живот няма доходи само от споменуванието на Христовото име... От друга страна, и разбиранието на това учение изисква знание, самовдълбявание, наблюдение, една душевна еволюция, която не всеки може да има - оттам и идейната реакция, която то среща в някои кръгове. Многото страдали, люшканите от живота, изнемогващите под ударите или тяжестите му, имат най-достъпни души, защото са разбрали суетата на временното.
към текста >>

- а ако е от Бога - всуе се тревожите!...
Ако ли говорите само от вашето име, с какво ще докажете, че сте по-прави? С насилието и клеветата ли? Нима миналите две хиляди години не ви научиха, че Голготата е само преддверието на безсмъртието? Вий сте умни, твърде умни, за да повярвате в «глупостите» на един «лъжеучител» и «шарлатанин», но защо се тогава безпокоите тъй много? Забравихте ли какво каза някога преди векове Гамалил: - Ако това учение е лъжливо, то ще загине от само себе си - защо се тревожите? - а ако е от Бога - всуе се тревожите!... Вместо да спорите и клеветите - не е ли по-добре да заработите, «отци»** наши църковни? И когато вашите градини родят нещо по-друго, отколкото сълзи, нещастия и смърт, каквото досега са давали - всички «самоотлъчили» сами ще се върнат при вас - кой би бягал от доброто? Да вървиш с народа си и времето е достойнство на всеки интелигентен человек, но да вървиш с Исуса Христа е една необходимост, без изпълнението на която всеки, носещ името Христово, върши фалшификация. Време е вече натрупаният през вековете товар под общото име «Християнство» да се разрови и само истинското, нечовешкото, дадено ни с Новия Завет, да бъде турено в основата на хората в сърцата им, където е истинската църква, да се заживее християнството! Сигурно при това ще трябва да се простим и с много, което ний самите, за хатър на интереси или поради невежество и угодничество, сме трупали под закрилата на Божественото име.
към текста >>

21. 5. СЛЕД РОЖДЕНИЕТО (г. III, бр. 2, 21.І.1931 г.)

ТОМ 21

Дали като гости от незнаен свят, да надникнем само; да скърбим или се радваме като случайни актьори на велики драми и трагедии?
III, бр. 2, 21.І.1931 г., София, стр. 1) „Аз затова се родих и дойдох на този свят, да свидетелствувам истината.” Христос Христос Исус се роди и знаеше защо е дошъл на земята. А ние знаем ли това? Защо ний сме дошли тук? Дали като гости от незнаен свят, да надникнем само; да скърбим или се радваме като случайни актьори на велики драми и трагедии? Или като животни, впрегнати в непосилен труд, наведени над маси в прашни стаи, да дращим по книги и досаждаме на своите подобни? Или като въоръжени с пушки и топове, да кръстосваме Божията земя, да я своим, да я обливаме с кръв и осяваме с труповете на нашите братя-человеци - и дори да се гордеем с разрушението, на което сме станали проводници? Преди 2000 години в малък град, непознато на никого, се роди дете. Расло непризнато, но със смели идеи. То виждаше преди другите, че старото си отива и нещо ново се приближава - ново царство, нов ред, нещо по-смислено иде...!
към текста >>

Мъчеха се и Бога да подкупят с разни курбани... Христос възвести нов ред, царството на любовта и братството!
Расло непризнато, но със смели идеи. То виждаше преди другите, че старото си отива и нещо ново се приближава - ново царство, нов ред, нещо по-смислено иде...! Около него - всеки правеше каквото му бе угодно. Законите на Мойсея бяха станали празна буква. Първенците и свещениците скубеха народа само и като не вярваха в нищо, държаха се много точно в буквата на правилата, когато това им бе угодно... Хаос и подкуп царуваше навсякъде. Мъчеха се и Бога да подкупят с разни курбани... Христос възвести нов ред, царството на любовта и братството! Народът поиска да го грабне и направи цар, но първенците и свещениците му показаха какво могат - разпънаха го! И оттогава досега те се гордеят с това - сочат кръста, на който го разпнаха и мълчаливо възвеличават вековното си престъпление. Но и Исус - Идеята-вечност, показа своята сила - Той възкръсна! Но за жалост това се спомня на хората само три дена в година (а сега само един) - Възкресение Христово! А тъкмо това е проявата на силата Христова - Сила да надвива всичко и да бъде вечно жива!
към текста >>

22. XII. Очерци за Светозар Няголов от неговите приятели

ТОМ 21

„Бог живее в нас, но ние да Му дадем условия да се прояви чрез нас.
Годината е 1995 г. - 12 април, София. Уран от 01.04 е във Водолей и в този знак престоя до 2002 г, което бе време на съдбовни промени. Разговорите при нашите гостувания в дома на Светозар, Еленка и Павел почти винаги са започвали с цигулка и песни. Тематичните размишления при всеки наш престой, споделяни диалогично, са записани от нас с внимание, тъй като в такъв момент се стремим да откриваме аналогии и съответствия, които са в съзвучие със случващото се в нас самите и това, което ставаше като историческо събитие извън нас, Проникновено и с топлота, въпреки студения априлски ден, Светозар ни обгърна с поглед, и с обич започна да изрича цели пасажи от Словото на Учителя, както и свои вътрешни откровения, което ни пренесе в една жадувана реалност. „Бог живее в нас, но ние да Му дадем условия да се прояви чрез нас. Изгревът на Слънцето е мигът, в който Неговият благ Дух ни говори. Птичките млъкват в този момент. Единственото място във Вселената, където Бог говори на съществата по този начин, е Земята, затова душите се стремят да се родят тук, за да слушат гласа Му. Той е възлюбил Истината в човека; затова изпрати Духа на Истината - Учителя. България е оградена от 500 милиона ангели - на това се дължи този син цвят на небето.
към текста >>

Единственото място във Вселената, където Бог говори на съществата по този начин, е Земята, затова душите се стремят да се родят тук, за да слушат гласа Му.
Разговорите при нашите гостувания в дома на Светозар, Еленка и Павел почти винаги са започвали с цигулка и песни. Тематичните размишления при всеки наш престой, споделяни диалогично, са записани от нас с внимание, тъй като в такъв момент се стремим да откриваме аналогии и съответствия, които са в съзвучие със случващото се в нас самите и това, което ставаше като историческо събитие извън нас, Проникновено и с топлота, въпреки студения априлски ден, Светозар ни обгърна с поглед, и с обич започна да изрича цели пасажи от Словото на Учителя, както и свои вътрешни откровения, което ни пренесе в една жадувана реалност. „Бог живее в нас, но ние да Му дадем условия да се прояви чрез нас. Изгревът на Слънцето е мигът, в който Неговият благ Дух ни говори. Птичките млъкват в този момент. Единственото място във Вселената, където Бог говори на съществата по този начин, е Земята, затова душите се стремят да се родят тук, за да слушат гласа Му. Той е възлюбил Истината в човека; затова изпрати Духа на Истината - Учителя. България е оградена от 500 милиона ангели - на това се дължи този син цвят на небето. Сега хората на Земята са 12-годишни деца, които обичат да се хранят със сладки храни. На 2000 години слиза един Мъдрец, за да поеме горчивото в живота. Нужно е абсолютно послушание, смирение, любов.
към текста >>

Бог е Незнайният, Неизменният, Невидимият, Който се движи с такава ментална скорост, че всеки миг е навсякъде и във всичко.
Трябва да дойдем до положение да живеем за цялото и като живеем в чистота, ще привлечем някой ангел да живее в нас, а той от своя страна ще покани и други негови приятели да дойдат. Така постепенно ще се съберат хиляди ангели у нас. А накрая ще дойде Господ. В 5 часа чрез неделните беседи Учителят твори новото небе, а в 10 часа - новата земя. С Окултния клас в сряда под знака на Слънцето, Той сваля новите принципи и закони, а петъчните беседи градят новия човек - носител на чистота, изправност и стремеж към познание. Бог е Незнайният, Неизменният, Невидимият, Който се движи с такава ментална скорост, че всеки миг е навсякъде и във всичко. Името Христово е колектив от 100 милиона Божества - Господ, същества завършили своята еволюция, Бялото Братство, Вселената и нейното разумно изражение - Природата. Централното Слънце Алфиола излъчва 75 милиона пъти повече светлина от нашето Слънце. Когато искате да се свържете с Бога, правете това, което е невъзможно. Абсолютна точност, абсолютно послушание, абсолютна дискретност - тогава Бог познава Своите. Когато ангелите нарушиха равновесието на своята воля, те паднаха.
към текста >>

Когато искате да се свържете с Бога, правете това, което е невъзможно.
В 5 часа чрез неделните беседи Учителят твори новото небе, а в 10 часа - новата земя. С Окултния клас в сряда под знака на Слънцето, Той сваля новите принципи и закони, а петъчните беседи градят новия човек - носител на чистота, изправност и стремеж към познание. Бог е Незнайният, Неизменният, Невидимият, Който се движи с такава ментална скорост, че всеки миг е навсякъде и във всичко. Името Христово е колектив от 100 милиона Божества - Господ, същества завършили своята еволюция, Бялото Братство, Вселената и нейното разумно изражение - Природата. Централното Слънце Алфиола излъчва 75 милиона пъти повече светлина от нашето Слънце. Когато искате да се свържете с Бога, правете това, което е невъзможно. Абсолютна точност, абсолютно послушание, абсолютна дискретност - тогава Бог познава Своите. Когато ангелите нарушиха равновесието на своята воля, те паднаха. Правата линия е неразложима и никой не може да разкъса връзката между силите на умствения свят. Който се опита да разкъса тази връзка, сам ще се разруши. Ангелите паднаха именно по тая причина.
към текста >>

Абсолютна точност, абсолютно послушание, абсолютна дискретност - тогава Бог познава Своите.
С Окултния клас в сряда под знака на Слънцето, Той сваля новите принципи и закони, а петъчните беседи градят новия човек - носител на чистота, изправност и стремеж към познание. Бог е Незнайният, Неизменният, Невидимият, Който се движи с такава ментална скорост, че всеки миг е навсякъде и във всичко. Името Христово е колектив от 100 милиона Божества - Господ, същества завършили своята еволюция, Бялото Братство, Вселената и нейното разумно изражение - Природата. Централното Слънце Алфиола излъчва 75 милиона пъти повече светлина от нашето Слънце. Когато искате да се свържете с Бога, правете това, което е невъзможно. Абсолютна точност, абсолютно послушание, абсолютна дискретност - тогава Бог познава Своите. Когато ангелите нарушиха равновесието на своята воля, те паднаха. Правата линия е неразложима и никой не може да разкъса връзката между силите на умствения свят. Който се опита да разкъса тази връзка, сам ще се разруши. Ангелите паднаха именно по тая причина. Три велики закона управляват битието: „Закон на абсолютната реалност, закон на абсолютната разумност и закон на абсолютната материя” При едно гостуване в София на 17.01.1996 г.
към текста >>

За да повиши вниманието ни, Учителят я свежда до нас чрез един наш брат: „Ако искаш да служиш на Бога, Бог веднага заличава цялата ти карма.
за него самия как стои изправен на изгревската полянка и пее следната песен: „Аз съм Дух Божий, Духът Божий живее в мен. Къщата, в която живея, е свята, Изпълнена е с присъствието на Божия Дух.” Споделените при това посещение неща бяха нови и важни за нас. Важни за този период, тъй като, съсредоточен върху беседа на Учителя, Светозар разбира, че много хора ще си заминат и ще останат само тези, които искат да работят честно и безкористно. Отново за справка потърсил прочетения текст, но странното е, че не могъл да го открие. Информацията е била написана в паралелна гама, но в хармония с беседата. За да повиши вниманието ни, Учителят я свежда до нас чрез един наш брат: „Ако искаш да служиш на Бога, Бог веднага заличава цялата ти карма. Повечето от нашите приятели на Изгрева живяха на дотации. Срещнеш една хубава мома, но я пожелаваш. Не я отклонявай от пътя й, от Бога. Който не се ожени от МОК (Младежкия окултен клас), се избави от кармата. Човек е излязъл от Бога и ще се върне в Бога.
към текста >>

Не я отклонявай от пътя й, от Бога.
Отново за справка потърсил прочетения текст, но странното е, че не могъл да го открие. Информацията е била написана в паралелна гама, но в хармония с беседата. За да повиши вниманието ни, Учителят я свежда до нас чрез един наш брат: „Ако искаш да служиш на Бога, Бог веднага заличава цялата ти карма. Повечето от нашите приятели на Изгрева живяха на дотации. Срещнеш една хубава мома, но я пожелаваш. Не я отклонявай от пътя й, от Бога. Който не се ожени от МОК (Младежкия окултен клас), се избави от кармата. Човек е излязъл от Бога и ще се върне в Бога. Жената е излязла от мъжа и ще се върне в мъжа. Но трябва да се изравнят по вибрации, да станат едно цяло, тогава стават една душа. Бог 10 пъти е казал „Любов” и на 10-я път създал човека, Неделята е ден на изявения Бог в природата и живота.
към текста >>

Човек е излязъл от Бога и ще се върне в Бога.
За да повиши вниманието ни, Учителят я свежда до нас чрез един наш брат: „Ако искаш да служиш на Бога, Бог веднага заличава цялата ти карма. Повечето от нашите приятели на Изгрева живяха на дотации. Срещнеш една хубава мома, но я пожелаваш. Не я отклонявай от пътя й, от Бога. Който не се ожени от МОК (Младежкия окултен клас), се избави от кармата. Човек е излязъл от Бога и ще се върне в Бога. Жената е излязла от мъжа и ще се върне в мъжа. Но трябва да се изравнят по вибрации, да станат едно цяло, тогава стават една душа. Бог 10 пъти е казал „Любов” и на 10-я път създал човека, Неделята е ден на изявения Бог в природата и живота. Понеделник: ден на душата, която търси Бога и преодолява всички трудности. Вторник: Ден на пътя на ученика във всичките му трудности и противоречия, чрез които се свързва с Бога.
към текста >>

Бог 10 пъти е казал „Любов” и на 10-я път създал човека, Неделята е ден на изявения Бог в природата и живота.
Не я отклонявай от пътя й, от Бога. Който не се ожени от МОК (Младежкия окултен клас), се избави от кармата. Човек е излязъл от Бога и ще се върне в Бога. Жената е излязла от мъжа и ще се върне в мъжа. Но трябва да се изравнят по вибрации, да станат едно цяло, тогава стават една душа. Бог 10 пъти е казал „Любов” и на 10-я път създал човека, Неделята е ден на изявения Бог в природата и живота. Понеделник: ден на душата, която търси Бога и преодолява всички трудности. Вторник: Ден на пътя на ученика във всичките му трудности и противоречия, чрез които се свързва с Бога. Сряда: Ден на Всемирното Бяло Братство, което носи Мъдростта и благославя Бога навсякъде. Четвъртък: Ден на Духа на Истината, на Учителя. Петък: Ден, в който е създаден човекът - 09.03.
към текста >>

Понеделник: ден на душата, която търси Бога и преодолява всички трудности.
Който не се ожени от МОК (Младежкия окултен клас), се избави от кармата. Човек е излязъл от Бога и ще се върне в Бога. Жената е излязла от мъжа и ще се върне в мъжа. Но трябва да се изравнят по вибрации, да станат едно цяло, тогава стават една душа. Бог 10 пъти е казал „Любов” и на 10-я път създал човека, Неделята е ден на изявения Бог в природата и живота. Понеделник: ден на душата, която търси Бога и преодолява всички трудности. Вторник: Ден на пътя на ученика във всичките му трудности и противоречия, чрез които се свързва с Бога. Сряда: Ден на Всемирното Бяло Братство, което носи Мъдростта и благославя Бога навсякъде. Четвъртък: Ден на Духа на Истината, на Учителя. Петък: Ден, в който е създаден човекът - 09.03. Затова на всяко 9-о число е хубаво да се храним само с плодове.
към текста >>

Вторник: Ден на пътя на ученика във всичките му трудности и противоречия, чрез които се свързва с Бога.
Човек е излязъл от Бога и ще се върне в Бога. Жената е излязла от мъжа и ще се върне в мъжа. Но трябва да се изравнят по вибрации, да станат едно цяло, тогава стават една душа. Бог 10 пъти е казал „Любов” и на 10-я път създал човека, Неделята е ден на изявения Бог в природата и живота. Понеделник: ден на душата, която търси Бога и преодолява всички трудности. Вторник: Ден на пътя на ученика във всичките му трудности и противоречия, чрез които се свързва с Бога. Сряда: Ден на Всемирното Бяло Братство, което носи Мъдростта и благославя Бога навсякъде. Четвъртък: Ден на Духа на Истината, на Учителя. Петък: Ден, в който е създаден човекът - 09.03. Затова на всяко 9-о число е хубаво да се храним само с плодове. Човек е създаден със силата на Троицата - Ден на -Христовия Дух, Който премахва всички пречки по пътя на хората.
към текста >>

Сряда: Ден на Всемирното Бяло Братство, което носи Мъдростта и благославя Бога навсякъде.
Жената е излязла от мъжа и ще се върне в мъжа. Но трябва да се изравнят по вибрации, да станат едно цяло, тогава стават една душа. Бог 10 пъти е казал „Любов” и на 10-я път създал човека, Неделята е ден на изявения Бог в природата и живота. Понеделник: ден на душата, която търси Бога и преодолява всички трудности. Вторник: Ден на пътя на ученика във всичките му трудности и противоречия, чрез които се свързва с Бога. Сряда: Ден на Всемирното Бяло Братство, което носи Мъдростта и благославя Бога навсякъде. Четвъртък: Ден на Духа на Истината, на Учителя. Петък: Ден, в който е създаден човекът - 09.03. Затова на всяко 9-о число е хубаво да се храним само с плодове. Човек е създаден със силата на Троицата - Ден на -Христовия Дух, Който премахва всички пречки по пътя на хората. Събота: Ден на Бога, Който живее вътре в нас, към Когото се стремим, и Който ни се открива, ако сме достойни.
към текста >>

Събота: Ден на Бога, Който живее вътре в нас, към Когото се стремим, и Който ни се открива, ако сме достойни.
Сряда: Ден на Всемирното Бяло Братство, което носи Мъдростта и благославя Бога навсякъде. Четвъртък: Ден на Духа на Истината, на Учителя. Петък: Ден, в който е създаден човекът - 09.03. Затова на всяко 9-о число е хубаво да се храним само с плодове. Човек е създаден със силата на Троицата - Ден на -Христовия Дух, Който премахва всички пречки по пътя на хората. Събота: Ден на Бога, Който живее вътре в нас, към Когото се стремим, и Който ни се открива, ако сме достойни. При Бога няма да отидете праведни, учени, а смирени, и когато отидете на другия свят, 10 ангели ще ви съдят, но достатъчно е Учителят да каже две добри думи за вас, и те ще прекратят съда и ще кажат: „Братко, къде искаш да живееш, на коя планета, при какви условия? ” Това е да имаш разположението на Бога. От нас се иска Светлина и красота. Светлина, за да разбираме нещата и красота, за да привличаме съществата. Красотата е изпит.
към текста >>

При Бога няма да отидете праведни, учени, а смирени, и когато отидете на другия свят, 10 ангели ще ви съдят, но достатъчно е Учителят да каже две добри думи за вас, и те ще прекратят съда и ще кажат: „Братко, къде искаш да живееш, на коя планета, при какви условия?
Четвъртък: Ден на Духа на Истината, на Учителя. Петък: Ден, в който е създаден човекът - 09.03. Затова на всяко 9-о число е хубаво да се храним само с плодове. Човек е създаден със силата на Троицата - Ден на -Христовия Дух, Който премахва всички пречки по пътя на хората. Събота: Ден на Бога, Който живее вътре в нас, към Когото се стремим, и Който ни се открива, ако сме достойни. При Бога няма да отидете праведни, учени, а смирени, и когато отидете на другия свят, 10 ангели ще ви съдят, но достатъчно е Учителят да каже две добри думи за вас, и те ще прекратят съда и ще кажат: „Братко, къде искаш да живееш, на коя планета, при какви условия? ” Това е да имаш разположението на Бога. От нас се иска Светлина и красота. Светлина, за да разбираме нещата и красота, за да привличаме съществата. Красотата е изпит. Това ни прераждане е изключително важно за нас, кардинално, защото Бог е бил тук, на Земята.
към текста >>

” Това е да имаш разположението на Бога.
Петък: Ден, в който е създаден човекът - 09.03. Затова на всяко 9-о число е хубаво да се храним само с плодове. Човек е създаден със силата на Троицата - Ден на -Христовия Дух, Който премахва всички пречки по пътя на хората. Събота: Ден на Бога, Който живее вътре в нас, към Когото се стремим, и Който ни се открива, ако сме достойни. При Бога няма да отидете праведни, учени, а смирени, и когато отидете на другия свят, 10 ангели ще ви съдят, но достатъчно е Учителят да каже две добри думи за вас, и те ще прекратят съда и ще кажат: „Братко, къде искаш да живееш, на коя планета, при какви условия? ” Това е да имаш разположението на Бога. От нас се иска Светлина и красота. Светлина, за да разбираме нещата и красота, за да привличаме съществата. Красотата е изпит. Това ни прераждане е изключително важно за нас, кардинално, защото Бог е бил тук, на Земята. И сега подготвяме условията за хиляди години бъдещи прераждания.” Личността на човека е нещо, което се движи в определена посока според вътрешната отдаденост.
към текста >>

Това ни прераждане е изключително важно за нас, кардинално, защото Бог е бил тук, на Земята.
При Бога няма да отидете праведни, учени, а смирени, и когато отидете на другия свят, 10 ангели ще ви съдят, но достатъчно е Учителят да каже две добри думи за вас, и те ще прекратят съда и ще кажат: „Братко, къде искаш да живееш, на коя планета, при какви условия? ” Това е да имаш разположението на Бога. От нас се иска Светлина и красота. Светлина, за да разбираме нещата и красота, за да привличаме съществата. Красотата е изпит. Това ни прераждане е изключително важно за нас, кардинално, защото Бог е бил тук, на Земята. И сега подготвяме условията за хиляди години бъдещи прераждания.” Личността на човека е нещо, което се движи в определена посока според вътрешната отдаденост. И когато се срещнеш с такова явление, то най-малко ти с благодарност към Бога отдаваш внимание към Великото цяло, което е съчетало така събитията в живота ти, че да имаш нещо като гид в областта на Словото. Често споделяните от Светозар разкази са много увлекателни и пропити с приказна мистичност. Добрия човек познаваме по това, че неговите качества някак ненатрапчиво преливат в нашата индивидуална аура, сякаш като наши собствени, И само когато се отдалечиш, разбираш кое е твое, но с обич отделяш някъде навътре образите на пожеланите духовни дадености и ако си художник - картините на живите спомени остават в душата ти, за да повлияват благотворно, когато искаш да градиш. Спомням си една тиха, топла лунна утрин от моето мечтано присъствие на Езерния молитвен връх.
към текста >>

И когато се срещнеш с такова явление, то най-малко ти с благодарност към Бога отдаваш внимание към Великото цяло, което е съчетало така събитията в живота ти, че да имаш нещо като гид в областта на Словото.
От нас се иска Светлина и красота. Светлина, за да разбираме нещата и красота, за да привличаме съществата. Красотата е изпит. Това ни прераждане е изключително важно за нас, кардинално, защото Бог е бил тук, на Земята. И сега подготвяме условията за хиляди години бъдещи прераждания.” Личността на човека е нещо, което се движи в определена посока според вътрешната отдаденост. И когато се срещнеш с такова явление, то най-малко ти с благодарност към Бога отдаваш внимание към Великото цяло, което е съчетало така събитията в живота ти, че да имаш нещо като гид в областта на Словото. Често споделяните от Светозар разкази са много увлекателни и пропити с приказна мистичност. Добрия човек познаваме по това, че неговите качества някак ненатрапчиво преливат в нашата индивидуална аура, сякаш като наши собствени, И само когато се отдалечиш, разбираш кое е твое, но с обич отделяш някъде навътре образите на пожеланите духовни дадености и ако си художник - картините на живите спомени остават в душата ти, за да повлияват благотворно, когато искаш да градиш. Спомням си една тиха, топла лунна утрин от моето мечтано присъствие на Езерния молитвен връх. Не ми се спеше и затова реших в и без това светлата и топла нощ, да прекарам повече време на върха. Може би заради респекта от Величието на това свято място, се придвижих ниско в клековете и зачаках.
към текста >>

Светозар и Еленка разговаряха по един чудодеен начин със заобикалящата ни звездна, рилска красота, като че слушах музика, която долиташе от незнаен за мен свят.
Добрия човек познаваме по това, че неговите качества някак ненатрапчиво преливат в нашата индивидуална аура, сякаш като наши собствени, И само когато се отдалечиш, разбираш кое е твое, но с обич отделяш някъде навътре образите на пожеланите духовни дадености и ако си художник - картините на живите спомени остават в душата ти, за да повлияват благотворно, когато искаш да градиш. Спомням си една тиха, топла лунна утрин от моето мечтано присъствие на Езерния молитвен връх. Не ми се спеше и затова реших в и без това светлата и топла нощ, да прекарам повече време на върха. Може би заради респекта от Величието на това свято място, се придвижих ниско в клековете и зачаках. В около 3 часа дойдоха мъж и жена, които с песни и молитва започнаха да изричат духовен наряд, което ме привлече повече, като усещане за едно възвишено общуване с разумния Космос. Светозар и Еленка разговаряха по един чудодеен начин със заобикалящата ни звездна, рилска красота, като че слушах музика, която долиташе от незнаен за мен свят. След наряда Светозар с вдъхновение ни посочи характерните за август съзвездия, а особено с трепет ни показа Великана - мястото, откъдето всички очаквахме да се появи Сириус. След изгрева на Слънцето съзрях в очите му радостни сълзи, а такова вътрешно състояние на духа бях чувал или чел някъде, че посещава човека само когато години е живял всеотдайно, посветен на нещо велико и възвишено. Да - Светозар виждаше, но очите му бяха навътре, зад формите. Наблюдавайки лицето, аз по своему съпреживях едно веселие на Духа, което в този момент възнасяше в съзвучие душите ни и ги обединяваше. Бог ни придава на Земята Надеждата, Вярата и Любовта в три степени.
към текста >>

Бог ни придава на Земята Надеждата, Вярата и Любовта в три степени.
Светозар и Еленка разговаряха по един чудодеен начин със заобикалящата ни звездна, рилска красота, като че слушах музика, която долиташе от незнаен за мен свят. След наряда Светозар с вдъхновение ни посочи характерните за август съзвездия, а особено с трепет ни показа Великана - мястото, откъдето всички очаквахме да се появи Сириус. След изгрева на Слънцето съзрях в очите му радостни сълзи, а такова вътрешно състояние на духа бях чувал или чел някъде, че посещава човека само когато години е живял всеотдайно, посветен на нещо велико и възвишено. Да - Светозар виждаше, но очите му бяха навътре, зад формите. Наблюдавайки лицето, аз по своему съпреживях едно веселие на Духа, което в този момент възнасяше в съзвучие душите ни и ги обединяваше. Бог ни придава на Земята Надеждата, Вярата и Любовта в три степени. При първата степен ни говори меко и тихо. Втората степен вече ни говори чрез диктатори и велможи, а през времето на третата и крайна мярка допуска стихиите и войните. И всеки от нас сам избира превозното средство. А докато хора като Светозар са все още сред нас, чуваме тихия глас на Бога. Ние, по-младото поколение, носим примес от една светска тиня, от която ще се очистим само ако слушаме и прилагаме това, което ни поучават по-старшите братя и сестри, споделяйки ни за онзи позитивен живот, който са водили при Учителя.
към текста >>

А докато хора като Светозар са все още сред нас, чуваме тихия глас на Бога.
Наблюдавайки лицето, аз по своему съпреживях едно веселие на Духа, което в този момент възнасяше в съзвучие душите ни и ги обединяваше. Бог ни придава на Земята Надеждата, Вярата и Любовта в три степени. При първата степен ни говори меко и тихо. Втората степен вече ни говори чрез диктатори и велможи, а през времето на третата и крайна мярка допуска стихиите и войните. И всеки от нас сам избира превозното средство. А докато хора като Светозар са все още сред нас, чуваме тихия глас на Бога. Ние, по-младото поколение, носим примес от една светска тиня, от която ще се очистим само ако слушаме и прилагаме това, което ни поучават по-старшите братя и сестри, споделяйки ни за онзи позитивен живот, който са водили при Учителя. От тях разбираме, че Новото учение е космична вълна, която, вече преминала през другите галактични системи, сега прихваща и Земята. Духовните ни водачи с майчина загриженост ни насочват тук към същества, които превеждат, чрез начина си на живот, на разбран език мощните трептения на духовните светове, Водими от ехото на светлите исторически епохи, интуитивни и будни - по пътя на великата жертва, те създават естествени огнища на приятелско общуване, които ни притеглят към себе си със силен вътрешен магнетизъм. 2. Очерк за Светозар Няголов Славея Стоянова ... Прекарваме прекрасни слънчеви дни на заслона „Еверест„ под връх Мусала. На 21.07.1994 г.
към текста >>

„В изпълнение Волята на Бога е Силата на човешката душа” Ивелина Адер, Германия Като студентка често разговарях с колегите си по духовните теми.
Просто вървим. Скоро стигнахме метеорологичната станция. Бурята спря. Небето се изчисти. Човекът с нас беше Светозар. 3. „В изпълнение Волята на Бога е Силата на човешката душа” Ивелина Адер, Германия Като студентка често разговарях с колегите си по духовните теми. Задавах си въпроси, на които не знаех отговора. Душата търсеше опора. Умът ми - обяснение. А Духът ми „знаеше” накъде да върви, само че умът ми все още се луташе из лабиринта на въпросите без отговор, По същото време попаднах на литература, в която се обясняваше, че всяка душа си има водач, Учител, който я напътства и води през вековете. Само че аз не знаех кой е моят Учител.
към текста >>

Благодарях на Бога, на чичо Косъо, и най-вече - на моя мил Учител за това чудо, което се разкриваше пред мен.
Това бе за мен вълнуващ момент, но все още бях далеч от многото информация, която тепърва щях да откривам. Чичо Косьо ми даде 5 тома на „Изгревът на Бялото Братство.” Имах достатъчно време и с денонощия поглъщах написаното и редях картината на познанията, За по- малко от седмица бях изчела първите 5 тома и бях осъзнала кой именно е Петър Дънов. Бях направила осъзнато връзка с Учителя. И разбирах неслучайността на събитията в моя живот до този момент. Четейки 5-и том от „Изгревът” - томът на Мария Тодорова, в мен преля сила и такава радост. Благодарях на Бога, на чичо Косъо, и най-вече - на моя мил Учител за това чудо, което се разкриваше пред мен. Пърхах от радост. Израствах с всеки нов ден. Благодарях на човека, който се бе заел да събира с години тези писания от братята и сестрите. И така ми се прииска да му стисна ръката лично и да му кажа: „Продължавай, г-н Кръстев, продължавай без страх и тъмнина, с Любов и Светлина.” И какво се случи 3 ÷ 4 дни след това? В София бе пристигнала сестрата на чичо Косьо - Величка Няголова.
към текста >>

Достатъчно е да изпълнява Волята на Бога.
Вече съм физически далеч от България. В Германия ме доведе Учителят. И тук има работа да се свърши. Ала във всеки миг в мислите си съм в България, на Рила. Няма значение къде е една душа. Достатъчно е да изпълнява Волята на Бога. Може би от дистанцията от родината ми се открива възможност да преосмисля, реалността там. Освен болката и отчаянието, друго не улавям така силно. А ми се ще... как ми се иска да усетя Вярата на българина. Да го видя обърнат към Бога! Да го чуя как признава Учителя Петър Дънов!
към текста >>

Да го видя обърнат към Бога!
Няма значение къде е една душа. Достатъчно е да изпълнява Волята на Бога. Може би от дистанцията от родината ми се открива възможност да преосмисля, реалността там. Освен болката и отчаянието, друго не улавям така силно. А ми се ще... как ми се иска да усетя Вярата на българина. Да го видя обърнат към Бога! Да го чуя как признава Учителя Петър Дънов! Да се радвам на играещи в училищата Паневритмия! И, когато сме през август на Рила, да се вие блестящ от Любов и Хармония кръг... Ето така-ще сме по местата си, когато Учителят говори. Трудна задача ни даде нашият Учител, но със старите методи не можем да я изпълним. Имаме задачата, но имаме и средствата за изпълнението - приложението на Учението... и в това се крие силата ни.
към текста >>

Слава на Бога!
Аз им казах: „Светозар и Еленка идват.” Слизаме, продължаваме, а тях ти няма. Тъкмо си казах, че Небето си е направило шега с мен, изведнъж от завоя излязоха Светозар и Еленка с още приятели. Те пък се качваха на Мусала. Светозар каза, че се радва на срещата. За 1 ÷ 2 минути ми каза това, което исках да разбера и чуя. Слава на Бога! В Бялото Братство помощта и добродетелите, Любовта, милосърдието и благотворителността са съществували, съществуват и ще съществуват. Светозар е отдал душата си в служба на Учителя, на Бога, на Братството! Разболях се, постъпих в болница. Аз не бях съгласна с диагнозата, която ми определиха лекарите - втори инфаркт. Учителят ме беше вече предупредил.
към текста >>

Светозар е отдал душата си в служба на Учителя, на Бога, на Братството!
Те пък се качваха на Мусала. Светозар каза, че се радва на срещата. За 1 ÷ 2 минути ми каза това, което исках да разбера и чуя. Слава на Бога! В Бялото Братство помощта и добродетелите, Любовта, милосърдието и благотворителността са съществували, съществуват и ще съществуват. Светозар е отдал душата си в служба на Учителя, на Бога, на Братството! Разболях се, постъпих в болница. Аз не бях съгласна с диагнозата, която ми определиха лекарите - втори инфаркт. Учителят ме беше вече предупредил. Бях в интензивното отделение 3 дни. Казах на професора, че не е това, каквото предполагат, а е друго.
към текста >>

Бог да ги благослови!
Започна и безплатен обяд да се дава от сем, Няголови. Те уредиха и много евтино и хубаво прясно мляко да донесат всяка сутрин от мандрата на хижа „Иван Вазов”. Помолиха мандраджията за хубаво сирене също да донасят в тенекии. Много безплатни обеди дадоха сем. Няголови оставаме и за вечеря. Бог да ги благослови! Това е Любов и Милост. Още много благодаря на Светозар и Еленка. Има неща, които не ми е приятно да ги кажа, но трябва. След направена ми магия от сестра на Рилски езера, обърнах се за помощ към тях и те ме насочиха за начина, и помощта дойде. Когато имах някакъв проблем, Светозар като добър проводник е винаги готов за помощ.
към текста >>

Слава на Бога, че го има брат Светозар!
След направена ми магия от сестра на Рилски езера, обърнах се за помощ към тях и те ме насочиха за начина, и помощта дойде. Когато имах някакъв проблем, Светозар като добър проводник е винаги готов за помощ. Проводник на Учителя на Любовта, Мъдростта и Истината! Той ми се обаждаше по телефона да ми даде съвет и указание за състоянието, болките и болестите. Без да съм му казала какво ми е, аз когато съм се обаждала и говорих с Еленка, чувах го как идва и говори на Еленка да ми каже, че ме боли това или онова, и какво да правя, билки и т. н. Слава на Бога, че го има брат Светозар! Благодаря за човещината, добротата и великодушието, което Светозар дарява нам от Братството и винаги при нужда помага. А това, че е ученик трудолюбив на Учителя, и че пише и издава книги, е потвърждение за връзката му с Бога. С уважение и Любов: Пенка Дякова Р.S. През есента на миналата година - 2002 г. започнах да падам.
към текста >>

А това, че е ученик трудолюбив на Учителя, и че пише и издава книги, е потвърждение за връзката му с Бога.
Проводник на Учителя на Любовта, Мъдростта и Истината! Той ми се обаждаше по телефона да ми даде съвет и указание за състоянието, болките и болестите. Без да съм му казала какво ми е, аз когато съм се обаждала и говорих с Еленка, чувах го как идва и говори на Еленка да ми каже, че ме боли това или онова, и какво да правя, билки и т. н. Слава на Бога, че го има брат Светозар! Благодаря за човещината, добротата и великодушието, което Светозар дарява нам от Братството и винаги при нужда помага. А това, че е ученик трудолюбив на Учителя, и че пише и издава книги, е потвърждение за връзката му с Бога. С уважение и Любов: Пенка Дякова Р.S. През есента на миналата година - 2002 г. започнах да падам. Много зле бях. Нарушение на вестибуларния апарат.
към текста >>

Благодаря на Бога, че съм имала възможността да се запозная с брат Светозар, от който съм научила много неща. 2.
Пази се!.” Пак проводник беше брат Светозар! 6. Няколко разказа за Светозар Няголов Румяна Георгиева Христова 1- Познавам брат Светозар може би от 10 ÷ 12 години. Още в самото начало ми направи много силно впечатление, че той има много познания, опитности, отлично дар слово, всички моменти и събития ги казва с голяма точност, на дело прилага Словото на Учителя Беинса Дуно. Неизчерпаем източник на знания в различните области на науката. С него можеш да беседваш с часове по въпроси за астрология, хиромантия, музика, медицина и други области. Благодаря на Бога, че съм имала възможността да се запозная с брат Светозар, от който съм научила много неща. 2. Свещен момент гр. Поморие, 12.03.2003 г. За голяма наша радост, осъществи се отиването на планината, на Рила, след дълго прекъсване от 5 години. Заедно със сестра ми Радостина и приятели от Бургас, качихме се на Бивака на Второто езеро на 15.08.1999 г. При пристигането ни в лагера, имаше голямо раздвижване.
към текста >>

група от 8 души тръгнахме от София за Мусала, за да посрещнем лятното слънцестоене и да сме по-близко до Бога, на Божи връх.
Множеството братя и сестри останаха доволни и благодарни. Всичко това беше лукс на това високо място. 4. Свещени места Написала: Румяна Георгиева гр. Поморие, 10.03.2003 г. На 18.06.2000 г. група от 8 души тръгнахме от София за Мусала, за да посрещнем лятното слънцестоене и да сме по-близко до Бога, на Божи връх. Ръководител на групата беше брат Светозар Няголов. Придвижихме се с лифт до Ястребец, а след това - пеш до хижата и след това - до заслона „Еверест”. Времето беше добро за пътуване. С приятни разговори и песни неусетно изкачихме върха и на метеорологичната станция на връх Мусала пристигнахме в 15,45 часа. Движихме се по зимната пътека, тъй като имаше сняг и поляни от заскрежена трева.
към текста >>

Една голяма група от братя и сестри се беше събрала около един човек с особено излъчване и богато дар слово.
Стана му неприятно, замълча за момент, не изрече нищо, само каза, че тук, горе, има всякакви хора. Благодарих му, че ми върна доброто състояние на тялото и духа и помолих да ми каже как го постигна. „Любовта, отговори той, любовта прави тези чудеса.” На следващата сутрин след беседата на Молитвения връх, Светозар ми каза, че е предупредил лечителката, ако не може да помага на хората, поне да не им причинява лошотии. Тя се сконфузила от изненада, че той знае за снощната й проява на вампиризъм. 8. Среща с един Мъдрец Минка Чиликова Преди повече от 15 години бях в Айтос на братската градина. Една голяма група от братя и сестри се беше събрала около един човек с особено излъчване и богато дар слово. Спрях се и аз да послушам. След като свърши разказа си, Светозар започна да ми говори. Така стана запознаването ми с този изключителен човек. Щастлива съм, че съдбата ми отреди да се запозная с цялото им семейство. Те са хора, които са готови винаги да помагат, винаги и на всеки, който страда.
към текста >>

(Йорданка Шопова) Благодарност На Светозар Няголов Благодаря на Бога, че те има, благодаря на Бога, че те срещнах сред бурите на тежка зима и в мрака на безкраен страх и всичко стана като в сън.
Присядам мълчалив и тъжен протягам треперяща длан, на колене смирено там заставам, от слънцето да бъда аз огрян. Потръпват дъбове смълчани видели чудеса безкрай, как любовта от вечното се ражда, и тука на земята става рай. Просветва ми светулчица в тъмнината посочва верния ми път и ето, идва пак зората и аз не съм на кръстопът. Сега вървя по този път избран - обсипан с теменуги не се боя да бъда сам, защото знам, че съм избран! Й. Ш. (Йорданка Шопова) Благодарност На Светозар Няголов Благодаря на Бога, че те има, благодаря на Бога, че те срещнах сред бурите на тежка зима и в мрака на безкраен страх и всичко стана като в сън. Погали ме с ръка корава, погледна ме със поглед чист и с мисълта божественаи права направи ме отново ти щастлив. Светът е сякаш променен, душата ми е пълна със Любов и вече аз не съм сломен, защото съм от добротата ти пленен. Обзема ме безкрайна топлота, обгръща ме любов неповторима, навсякъде аз виждам светлина, която в душа ми прелива. И чувам ромон в тишината, игриво извор да се смей и малките пчели в далечината с радост слънцето ги грей. Благодаря ти, братко Светозар, от Бога ти за мен си дар бъди благословен, помагай и Любовта си щедро ти дарявай!
към текста >>

Благодаря ти, братко Светозар, от Бога ти за мен си дар бъди благословен, помагай и Любовта си щедро ти дарявай!
(Йорданка Шопова) Благодарност На Светозар Няголов Благодаря на Бога, че те има, благодаря на Бога, че те срещнах сред бурите на тежка зима и в мрака на безкраен страх и всичко стана като в сън. Погали ме с ръка корава, погледна ме със поглед чист и с мисълта божественаи права направи ме отново ти щастлив. Светът е сякаш променен, душата ми е пълна със Любов и вече аз не съм сломен, защото съм от добротата ти пленен. Обзема ме безкрайна топлота, обгръща ме любов неповторима, навсякъде аз виждам светлина, която в душа ми прелива. И чувам ромон в тишината, игриво извор да се смей и малките пчели в далечината с радост слънцето ги грей. Благодаря ти, братко Светозар, от Бога ти за мен си дар бъди благословен, помагай и Любовта си щедро ти дарявай! Й. Ш. (Йорданка Шопова) 11. Светозар и приятелите от Димитровград Стефан Косев Веднъж в парка „Пеньо Пенев” - Димитровград, при едно обичайно прочитане на беседа от Учителя, Той казва, че ние все още не познаваме онези добри и всеотдайни същества, които ни обичат истински. Сигурно доста съм се замислил върху това, понеже в съзнанието ми започна да идва образ на човек, който в голяма степен по един чуден начин материализира пред нас, приятелите, тази изказана от Учителя мисъл, давайки изражение на едно такова любящо същества. Братството е обич извън сегашния покварен свят, а също и мерило за хармонично единение с онази реалност, в която божественият свят изпраща своите послания и формули за разумен живот.
към текста >>

В това невинно състояние се съзира една постоянно самодоказваща се в Бога същност, която не търпи компромис.
Сигурно доста съм се замислил върху това, понеже в съзнанието ми започна да идва образ на човек, който в голяма степен по един чуден начин материализира пред нас, приятелите, тази изказана от Учителя мисъл, давайки изражение на едно такова любящо същества. Братството е обич извън сегашния покварен свят, а също и мерило за хармонично единение с онази реалност, в която божественият свят изпраща своите послания и формули за разумен живот. Тя иде незнайно в душите и ни намира във времето и условията според формите, които сме сътворили и продължаваме да ваем. Има хора, с които с лекота ни въвеждат до онова състояние на себеуважение, което бързо преминава като самоосъзнаване в един по-висок свят, в който процесът на зреене вдъхновява и едновременно ни утешава. Словото Божие дотолкова е проникнало в тях, че ги прави да изглеждат пред нас като нещо, което е самото изражение на Светия Дух. В това невинно състояние се съзира една постоянно самодоказваща се в Бога същност, която не търпи компромис. Пътят на такива хора обикновено е необичайно труден, изпълнен с жертва. Докосването до такъв извор е подарък, а краткото общуване - радост и непресъхващ оптимизъм в доброто. Многобройни са ни срещите със Светозар и трудно различими в постоянно топлото и благо отношение към нас. Когато сме заедно с него на Рила, Витоша или Айтос, всичко преживяно е по- различно, богато и автентично. Аурата му е пропита със Словото на Учителя и слушайки го, човек усеща не само приятност, но и вяра, че и той самият е в събитието на казаното.
към текста >>

Когато сме заедно с него на Рила, Витоша или Айтос, всичко преживяно е по- различно, богато и автентично.
Словото Божие дотолкова е проникнало в тях, че ги прави да изглеждат пред нас като нещо, което е самото изражение на Светия Дух. В това невинно състояние се съзира една постоянно самодоказваща се в Бога същност, която не търпи компромис. Пътят на такива хора обикновено е необичайно труден, изпълнен с жертва. Докосването до такъв извор е подарък, а краткото общуване - радост и непресъхващ оптимизъм в доброто. Многобройни са ни срещите със Светозар и трудно различими в постоянно топлото и благо отношение към нас. Когато сме заедно с него на Рила, Витоша или Айтос, всичко преживяно е по- различно, богато и автентично. Аурата му е пропита със Словото на Учителя и слушайки го, човек усеща не само приятност, но и вяра, че и той самият е в събитието на казаното. От атмосферата, която възприемаш, лъха един постоянен стремеж към единение с Духа на Истината. Личността на всеки човек е сбор от множество прояви, свързани с унас-ледени родови и изработени качества. При Светозар привилегията да се роди в Боголюбив и скромен род дава основа и стимул за уникална посветеност към едно Велико дело. Димитровград е особено място - съсредоточие на духовност, символ и надежда за по-добър и разумен живот, сбор от множество души, събрани да поставят ново начало.
към текста >>

При Светозар привилегията да се роди в Боголюбив и скромен род дава основа и стимул за уникална посветеност към едно Велико дело.
Многобройни са ни срещите със Светозар и трудно различими в постоянно топлото и благо отношение към нас. Когато сме заедно с него на Рила, Витоша или Айтос, всичко преживяно е по- различно, богато и автентично. Аурата му е пропита със Словото на Учителя и слушайки го, човек усеща не само приятност, но и вяра, че и той самият е в събитието на казаното. От атмосферата, която възприемаш, лъха един постоянен стремеж към единение с Духа на Истината. Личността на всеки човек е сбор от множество прояви, свързани с унас-ледени родови и изработени качества. При Светозар привилегията да се роди в Боголюбив и скромен род дава основа и стимул за уникална посветеност към едно Велико дело. Димитровград е особено място - съсредоточие на духовност, символ и надежда за по-добър и разумен живот, сбор от множество души, събрани да поставят ново начало. В края на петдесетте на двадесети век Димитровград се превръща в истинска Голгота за Светозар. Преживяното от него е преизпълнено с евангелски дух и мистицизъм, равен на този, който са преминали Христовите мъченици. Но най-красивото на тази история е, че възродената му, издържала своя изпит душа, получава като награда обичта на Братството в Димитровград. Божественият Дух обилно излива чрез него живото си Слово - за радост и на нас, по-младите приятели.
към текста >>

23. 10. Светлината на света

Невена Неделчева

ТОМ 23

И всеки, който отива при нея, си излиза окрилен, със светнали очи и вяра в доброто и хубавото бъдеще, което Бог е определил на всички, които изпълняват Волята Му.
10. Светлината на света - «Да бъдеш велика майка, велика приятелка и велика сестра» - ми казува Духът - ни разказва сестра Попова. И наистина, тя е такава - с постоянно готовото си разположение да помогне, да утеши, да разгони ненужни страхове и тревоги от човешката душа. И всеки, който отива при нея, си излиза окрилен, със светнали очи и вяра в доброто и хубавото бъдеще, което Бог е определил на всички, които изпълняват Волята Му. Понякога ми се струва, че самата атмосфера около нея е проникната с нещо светло, хубаво, което по незнаен път влиза в душата и носи мир и утеха. Когато болка свива нашите сърца и сълзи бликат от очите ни, тя заплаква заедно с нас и казва веднага: - Чакайте да видим какво ще каже Той. И ние чакаме с треперящо сърце, за да просветнат очите ни в радост след няколко минути, когато ни се каже хубавото, което идва след всяка скръб. Когато сме събрани около нея и всички чакаме да чуем нещо, тя ни гледа с умиление и ни казва: - Знаете ли какво ми казва сега Той? - Какво?
към текста >>

Понякога ми се струва, че самата атмосфера около нея е проникната с нещо светло, хубаво, което по незнаен път влиза в душата и носи мир и утеха.
10. Светлината на света - «Да бъдеш велика майка, велика приятелка и велика сестра» - ми казува Духът - ни разказва сестра Попова. И наистина, тя е такава - с постоянно готовото си разположение да помогне, да утеши, да разгони ненужни страхове и тревоги от човешката душа. И всеки, който отива при нея, си излиза окрилен, със светнали очи и вяра в доброто и хубавото бъдеще, което Бог е определил на всички, които изпълняват Волята Му. Понякога ми се струва, че самата атмосфера около нея е проникната с нещо светло, хубаво, което по незнаен път влиза в душата и носи мир и утеха. Когато болка свива нашите сърца и сълзи бликат от очите ни, тя заплаква заедно с нас и казва веднага: - Чакайте да видим какво ще каже Той. И ние чакаме с треперящо сърце, за да просветнат очите ни в радост след няколко минути, когато ни се каже хубавото, което идва след всяка скръб. Когато сме събрани около нея и всички чакаме да чуем нещо, тя ни гледа с умиление и ни казва: - Знаете ли какво ми казва сега Той? - Какво? - питаме ние нетърпеливо.
към текста >>

И наистина, тя милва косите на тия, които нямат родни майки, оставя ги да си сложат главите на коленете й и да изкажат тъгите си пред нея тъй, както при майка си... Тя разбира всичко, защото през много скърби и страдания е минала, а също и през много радости на душата, които са резултат от нейната преданост и изпълнение Волята на Бога.
И ние чакаме с треперящо сърце, за да просветнат очите ни в радост след няколко минути, когато ни се каже хубавото, което идва след всяка скръб. Когато сме събрани около нея и всички чакаме да чуем нещо, тя ни гледа с умиление и ни казва: - Знаете ли какво ми казва сега Той? - Какво? - питаме ние нетърпеливо. - «Помагай им, облекчавай ги, те са твоите деца, Аз ги пращам...» - ни каза тя. И наистина, тя милва косите на тия, които нямат родни майки, оставя ги да си сложат главите на коленете й и да изкажат тъгите си пред нея тъй, както при майка си... Тя разбира всичко, защото през много скърби и страдания е минала, а също и през много радости на душата, които са резултат от нейната преданост и изпълнение Волята на Бога. - На всички ви ще ви се даде - казва ни тя, - само да слушате. И ние вкупом обещаваме да слушаме и работим. Очите на всички просияват в радостна надежда да се приближим стъпка към идеалите си, които са ни довели тук, при Учителя. Колко много са нейните опитности, колко безбройни са нейните уверения в проявата на Божественото - и затова тя е тъй твърда и непоколебима в пътя, който я води към Светлината. Когато тя ни говори за Учителя, ние всички тръпнем и я обожаваме за отворените й очи, с които тя може да вижда това, което ние още не можем.
към текста >>

24. V. ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ОБИЧТА - 1. Идол

Невена Неделчева

ТОМ 23

Да ви кажа ли, че беше брат на Боговете по хубост и великолепие?
Птиците надничаха из листата и ни поздравляваха за щастието ни. Имаше ли тогава нощ? Имаше ли ден? - всичко бе се сляло в приказно вълшебство, което цяла ме изпълваше и опиваше. Вие искате да знаете какъв беше Той? Да ви кажа ли, че беше брат на Боговете по хубост и великолепие? Той носеше за мене светлината на деня и звездната омая на нощта. О, вие, които не сте виждали очите му, чуйте: Неговите очи разкриваха светове, из които не се уморявах да ходя. В тях бе и тихата почивка, и сладката омая, и бурята, и ураганът, и огънят на безумната обич. Косите му? О, вие никога няма да ги знаете, защото никога не сте ги милвали и никога не е минавал през пръстите ви свещеният трепет, който кара устните жадно да се търсят и намират... Снагата му.
към текста >>

Жаждата ми за свръхчовешкото, незнайното, безграничното ме обхвана наново... А същевременно исках, исках да го виждам и с моите човешки очи... И Голямата река, която глухо ридаеше с мен, ми донесе от камък образа на незнайния Бог.
Една нощ, когато Луната протягаше сребристите си пръсти между листите на дърветата и проникваше до поляните и усоите на гората, безумен копнеж ме обхвана по неговите прекрасни очи и рубинови уста. Тихо излязох от стаята си, преминах през обширните ни градини, които благоухаеха с парфюма на хиляди ароматни цветя, и стъпките ми ме отвеждаха към Голямата река... Луната ме обливаше със сребърната си светлина и аз вървях като видение, водено от една мисъл, имащо едничка цел - да го видя! О, спрете се, другарки мои, спрете се, както аз, и вкаменете се като мене... Той - този, при когото отивах, бе преметнал ръка върху рамото на друга и двамата отиваха към брега на реката - аз знаех - към лодката... Притиснете устата си с ръка, другарки мои, за да не извикате, както аз направих... Накарайте сърцето си да притихне, да спре, за да не изхвръкне, както аз го накарах... Луната обливаше обширния пясък и тия, които вървяха прегърнати по него, реката бъблеше в полусън, гората, спряла дишането си, гледаше с очите на хилядите си горски обитатели, магьосниците изничаха из вълшебните си дворци... И изведнъж всичко потъмня и изчезна... изчезнах и аз самата... О, приятелки мои, зная, вие питате: Ами по-нататък? Да, аз ще ви разкажа по-нататък Сърцето на жената не може без идол, то не може да съществува, ако няма какво да обожава. То не може да пулсира, ако не е надеждата, че ще затупти в унисон в Върховното, с Голямото, Свръхчовешкото, Божественото... Моето сърце трябваше да.се прекланя пред един олтар, на една мечта за съвършенство. Жаждата ми за свръхчовешкото, незнайното, безграничното ме обхвана наново... А същевременно исках, исках да го виждам и с моите човешки очи... И Голямата река, която глухо ридаеше с мен, ми донесе от камък образа на незнайния Бог. Тогава аз го взех и го отнесох със себе си. И украсих го с всичките си мечти за красивото, нежното, за великото, за доброто, за идеалното и в неговите очи често виждах да проблясва отражението на блясъка на моите очи. Всяка утрин и всяка вечер го обкичвах с най-благоуханни цветя и кадях пред него благоуханните масла, определени за Боговете. И често, коленичила пред него, пред моя идол, аз виждах, виждах очите му да оживяват с моя живот и моите блянове да му дават крила... А мен ме люлееха вълните на незнаен и непонятен за мене мир. Вложих в моя идол всичката си жажда по Съвършеното и очите ми го гледаха с часове щастливи, че виждат туй, което са търсили.
към текста >>

Всяка утрин и всяка вечер го обкичвах с най-благоуханни цветя и кадях пред него благоуханните масла, определени за Боговете.
Да, аз ще ви разкажа по-нататък Сърцето на жената не може без идол, то не може да съществува, ако няма какво да обожава. То не може да пулсира, ако не е надеждата, че ще затупти в унисон в Върховното, с Голямото, Свръхчовешкото, Божественото... Моето сърце трябваше да.се прекланя пред един олтар, на една мечта за съвършенство. Жаждата ми за свръхчовешкото, незнайното, безграничното ме обхвана наново... А същевременно исках, исках да го виждам и с моите човешки очи... И Голямата река, която глухо ридаеше с мен, ми донесе от камък образа на незнайния Бог. Тогава аз го взех и го отнесох със себе си. И украсих го с всичките си мечти за красивото, нежното, за великото, за доброто, за идеалното и в неговите очи често виждах да проблясва отражението на блясъка на моите очи. Всяка утрин и всяка вечер го обкичвах с най-благоуханни цветя и кадях пред него благоуханните масла, определени за Боговете. И често, коленичила пред него, пред моя идол, аз виждах, виждах очите му да оживяват с моя живот и моите блянове да му дават крила... А мен ме люлееха вълните на незнаен и непонятен за мене мир. Вложих в моя идол всичката си жажда по Съвършеното и очите ми го гледаха с часове щастливи, че виждат туй, което са търсили. И веднъж чух, чух нечий глас, който беше съчетан от преливането на най- нежните тонове, да ми казва: - Аз Съм и ще Съм, навсякъде и всякога, безграничен и ограничаващ се, за да ме схванат и най-малките буболечици. Ти, която ме виждаш в камъка на твоя идол, защо не искаш да ме видиш и в него и в тая, която той обича? Нима не съм и там, в тях, както и във всичко?
към текста >>

И често, коленичила пред него, пред моя идол, аз виждах, виждах очите му да оживяват с моя живот и моите блянове да му дават крила... А мен ме люлееха вълните на незнаен и непонятен за мене мир.
То не може да пулсира, ако не е надеждата, че ще затупти в унисон в Върховното, с Голямото, Свръхчовешкото, Божественото... Моето сърце трябваше да.се прекланя пред един олтар, на една мечта за съвършенство. Жаждата ми за свръхчовешкото, незнайното, безграничното ме обхвана наново... А същевременно исках, исках да го виждам и с моите човешки очи... И Голямата река, която глухо ридаеше с мен, ми донесе от камък образа на незнайния Бог. Тогава аз го взех и го отнесох със себе си. И украсих го с всичките си мечти за красивото, нежното, за великото, за доброто, за идеалното и в неговите очи често виждах да проблясва отражението на блясъка на моите очи. Всяка утрин и всяка вечер го обкичвах с най-благоуханни цветя и кадях пред него благоуханните масла, определени за Боговете. И често, коленичила пред него, пред моя идол, аз виждах, виждах очите му да оживяват с моя живот и моите блянове да му дават крила... А мен ме люлееха вълните на незнаен и непонятен за мене мир. Вложих в моя идол всичката си жажда по Съвършеното и очите ми го гледаха с часове щастливи, че виждат туй, което са търсили. И веднъж чух, чух нечий глас, който беше съчетан от преливането на най- нежните тонове, да ми казва: - Аз Съм и ще Съм, навсякъде и всякога, безграничен и ограничаващ се, за да ме схванат и най-малките буболечици. Ти, която ме виждаш в камъка на твоя идол, защо не искаш да ме видиш и в него и в тая, която той обича? Нима не съм и там, в тях, както и във всичко? Бръннаха струните на моята душа, зазвуча музика в сърцето ми - някакви врати се разтвориха и пред мене се разкри светът на светлината, радостта и обичта, която е във всичко и към всичко... Земята пееше, звездите трептяха в радост, нощта отстъпи на зараждащия се ден за моята душа... И чувах като дивна мелодия да се повтаря: «Аз съм и ще съм, навсякъде и всякога... Намери ме и обикни ме във всичко...» О!
към текста >>

25. VII. ИМА ЛИ ДРУГ СВЯТ - 1. Легенда [за светилището на Любовта]

Невена Неделчева

ТОМ 23

Прощавай винаги заради Бога!
VII. ИМА ЛИ ДРУГ СВЯТ Невена Неделчева. Има ли друг свят: Разкази. София, 1941 г. Прощавай винаги заради Бога! Учителят 1. Легенда [за светилището на Любовта][1] Със злато и пурпур се усмихва зората. Лек прохладен ветрец подухва - въздухът е свеж и приятен. Големите врати на Светилището се леко открехна и пуснаха да излезе един от учениците, комуто предстоеше задачата-да носи любов в света. С леки стъпки се изкачва той по хълма.
към текста >>

На хълма горе, той дълго гледа изгряващото слънце, потопен в незнаен мир вдълбяващ се във великите природни закони.
Големите врати на Светилището се леко открехна и пуснаха да излезе един от учениците, комуто предстоеше задачата-да носи любов в света. С леки стъпки се изкачва той по хълма. В главата му никнат Божествени мисли, а сърцето му потръпва от невнятни, непознати досега копнежи. Той върви нагоре. В чистите му очи се отразява синината на небето, а върху главата и раменете му, сякаш зората е разхвърлила своето злато. На хълма горе, той дълго гледа изгряващото слънце, потопен в незнаен мир вдълбяващ се във великите природни закони. И когато най-после свежда поглед на земята, сърцето му неволно потръпва... Тя идва с бавни стъпки към него, нежна, с неземна хубост, обляна от слънчевата светлина, тъй, както от много утрини вече. В младежките му гърди трепти нещо ново, безкрайно красиво... Тя приближава към него - най-нежното същество, което някога земята е създала и го гледа със своят неклепващ поглед - той знае - тя е сляпа... и тъй прекрасна все пак... Колко дни от как тя идва там на върха при него? Той не знае и не иска да знае, защото пътят за него е друг. Великата задача го чака и всеки миг забавяне е загуба за хилядолетия може би... Той тръгва към нея. Сърцето му като лекокрила птичка трепти и иска да изхвръкне.
към текста >>

Неговият път е друг, не както на обикновените човеци и той знае - тези, които истински го любят, ще го намерят преминали и през смъртта, там при нозете на Живия Бог, Чиято воля желае да изпълни той!
» И той се свежда над младото нежно създание, обгръща главата му с трептящи пръсти и целува очите й. Изведнъж булото от очите й пада и тя вижда две очи, в чиято благост и кротост се потапя като в златисто море, в което вековете се отразяват. Като, че ли цялата природа зазвучава в дивна мелодия и тя, полюлявайки се като младо нежно стлъбце, пада на земята. Ученикът тихо минава край нея и не след много вратите на Светилището го прибират отново. И той никога вече не се изкачва на хълмът, където го чака тя. Неговият път е друг, не както на обикновените човеци и той знае - тези, които истински го любят, ще го намерят преминали и през смъртта, там при нозете на Живия Бог, Чиято воля желае да изпълни той! ----------------------------------- [1] Добавка от съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев.
към текста >>

26. 202. Странник съм този свят

Весела Несторова

ТОМ 24

Той остана скрит и незнаен за този свят.
202. Странник съм този свят Годините ми с Учителя бяха неземно щастие и сред най-тежките ми страдания. Всеки Негов поглед, всяко Негово движение излъчваше Любов. Той бе въплъщение на небесната красота и святост. Колко е щастлив народа ми, че Този Велик Пратеник на небето го посети! Много българи не Го приеха и не Го признаха. Той остана скрит и незнаен за този свят. Затова пееше тихо една незабравима песен: "Странник съм на този свят. Никого не познавам, освен Тебе! Ти, Господи, Боже мой, си създал всичко за мен. Аз отправям своята благодарност към Тебе; на Тебе, Господи, възложих своето упование. Да възлезе молбата ми към Тебе." Учителят избягваше популяризация, защото за огромната Му работа да сваля Божествената Мъдрост, не Му бяха нужни много хора и шум.
към текста >>

После другите народи ще кредитират България." "Блажен народ, който има привилегията, която се дава веднъж на 2000 години на земята, но отговорен и задължен да направи това богатство достояние на всички народи.
Аз отправям своята благодарност към Тебе; на Тебе, Господи, възложих своето упование. Да възлезе молбата ми към Тебе." Учителят избягваше популяризация, защото за огромната Му работа да сваля Божествената Мъдрост, не Му бяха нужни много хора и шум. "Сега България е в своя златен век. Тя кредитира народите. След нея Русия ще влезе в златния век. После другите народи ще кредитират България." "Блажен народ, който има привилегията, която се дава веднъж на 2000 години на земята, но отговорен и задължен да направи това богатство достояние на всички народи. Светлото Слово Божие, което се изливаше като кристален планински извор в течение на половин век, окъпа цялото човечество и го подготви за това, което предстои да дойде. Осем хиляди адепти ще слязат на земята и ще я претворят. С високите си вибрации, с мощната си Любов и светлина, те ще превърнат земята в рай. Предвестникът на Новата епоха дойде и възвести това, което ще стане. Времето е близо, пред прага сме."
към текста >>

27. 1.4. 5-и, 6-и и 7- ОКТОМВРИЙ НА ВРЪШКА-ЧУКА (Балада)

Минчо Сотиров

ТОМ 25

"Кажи ми, небесно величие, кажи ми, Богиньо, коя си ти, кое е твоето име и защо си толкоз хубава?
При жумяща лампа, навел глава над моя дневник, клепачите се затварят от преумора, ръцете инстинктивно тършуват импровизираното легло. И моят дух се понася в обятията на Морфея под тежестта на кошмара, налегнал ме за кратък само миг... И ето същият чукар, и пак така тайнствен, величествен - горд и могъщ. И на същото място, гдето видях много кръв, земята я бе попила и там бяха нацъфтели първопролетни минзухари. Зефирът гальовно поклащаше срамежливите им морави главички. Изведнъж едно сияние заигра в ефирни вълни по склоновете на каменистия гребен и в неговия ослепителен блясък в светлорозов воал протегна мраморна ръка призрак, увенчан с корона от лаври. "Кажи ми, небесно величие, кажи ми, Богиньо, коя си ти, кое е твоето име и защо си толкоз хубава? " - "Аз не съм Богиня, A3 СЪМ БЪЛГАРИЯ! " - "Мила Българийо, майко, аз не съм те виждал така хубава, позволи ми да падна в твоите крака, да целуна ръцете ти и да те прегърна! Защо твоята уста е кървава, майко, и защо, когато си толкоз хубава, ръцете и нозете ти са покрити с рани? " "Тези рани, дете, са от веригите, що носих дълги години, но те ще заздравеят скоро, защото моите синове, българските синове, разкъсаха тези вериги за вечни времена и възвърнаха моята сила и моята младост, а кръвта, що багри устата ми, е от кървавите чела на моите достойни синове, които тук целунах! " - "Кажи ми майко, нещо за Бдинци, за нашата дружина, за нейните храбреци, които тъй беззаветно ти служиха!
към текста >>

" - "Аз не съм Богиня, A3 СЪМ БЪЛГАРИЯ!
И моят дух се понася в обятията на Морфея под тежестта на кошмара, налегнал ме за кратък само миг... И ето същият чукар, и пак така тайнствен, величествен - горд и могъщ. И на същото място, гдето видях много кръв, земята я бе попила и там бяха нацъфтели първопролетни минзухари. Зефирът гальовно поклащаше срамежливите им морави главички. Изведнъж едно сияние заигра в ефирни вълни по склоновете на каменистия гребен и в неговия ослепителен блясък в светлорозов воал протегна мраморна ръка призрак, увенчан с корона от лаври. "Кажи ми, небесно величие, кажи ми, Богиньо, коя си ти, кое е твоето име и защо си толкоз хубава? " - "Аз не съм Богиня, A3 СЪМ БЪЛГАРИЯ! " - "Мила Българийо, майко, аз не съм те виждал така хубава, позволи ми да падна в твоите крака, да целуна ръцете ти и да те прегърна! Защо твоята уста е кървава, майко, и защо, когато си толкоз хубава, ръцете и нозете ти са покрити с рани? " "Тези рани, дете, са от веригите, що носих дълги години, но те ще заздравеят скоро, защото моите синове, българските синове, разкъсаха тези вериги за вечни времена и възвърнаха моята сила и моята младост, а кръвта, що багри устата ми, е от кървавите чела на моите достойни синове, които тук целунах! " - "Кажи ми майко, нещо за Бдинци, за нашата дружина, за нейните храбреци, които тъй беззаветно ти служиха! " - "Слушай", рече тя: Гъстеят мъглите и вятър беснее, Бушува по стръмни, скалисти върхове: как вредом е тъмно - светликът гаснее: Страхотно се носят неземни екове!
към текста >>

Отрано подранил е друмник незнаен, 1) Поздравя зората на кървав чукар.
На върха доснежен дружиний командир Следеше по тебе надлъж и на шир Мъгли ти непрогледни, мълчане ти гробно Със свити юмруци, със заканване злобно... Застанал на върха тайнствен, скалист, Замръзнал, треперещ кат есенен лист, Картина велика пред мен се откри И поглед ми в нея вторачи се, впи: На твойто студено тяло каменисто Железен стоеше, чукар, властелин: Мъгли ти разпръсна чело му сребристо, Че български беше достоен той син! Простря той десница си мощна в простори (О чудо, ушите ми чуха тогаз): Железни вериги, смъртта проговори, Станахте о вие, юнаци, завчас! "Студени, железни са вашите гърди "Не мога ги с нищо аз вече вледи: "Безсилно, на прах си разтрито, олово, "Желязно величие вий носите ново! " И три дни, три нощи атаки безспирни. Куршуми, гранати в пространства ефирни, На бомби гърмежи, картечни ехтения - Разтърсват зе* м* я*т а топовни бумтения! Отрано подранил е друмник незнаен, 1) Поздравя зората на кървав чукар. Пред призрак коленил, наведен и смаян. Почувства се също кат в църковен олтар. "Нещастен без тебе твой татко остал, "О сине, продумай ти дума една! " "Във втора дружина съм тука паднал. "Но чуката също, о тате, падна!
към текста >>

28. Стихове на Димитър Сотиров

Димитър Сотиров

ТОМ 25

Чрез тях милостта на Бога те облива.
написано: 27 декември 1966 г. A3 ТЕ ТЪРСИХ В дните раншни връща се моята мисъл, когато сред нас беше Той, Мъдреца свят, и светлите дни в живота ми е писал, да уча великия Божи промисъл. Закона на Битието да ми е познат, по пътя на моя живот аз се спирам, И в трепет душевен обръщам все глава, назад по изминатия път се взирам, И с радост безценните зърна събирам на Неговите мъдри и вечни Слова. Душата ми благодари за тези дни, които под Негова закрила бяха, Та, ако нявга ме живота нарани, подкрепа да получа, да ми каже: Стани! В тези страдания нови дни изгаряха, нека никога духът ти не унива От бурите върху тебе що връхлитат. Чрез тях милостта на Бога те облива. А твойто аз с Вечното в света се слива, та скърбите далеч от теб да отлетят. И в тези Слова, напътствие свещено, аз виждам светлият Му образ, че живей, и вярвам в присъствието Му нетленно, както в Божието Слово неизменно, за което духът ми вечно ще копней. Аз те търсих, защото исках пак да зърна Твоя образ благ и беловласа Ти глава, готов бях малката тревичка да прегърна, Но да Те видя, да чуя Твоите слова. Не можах да Те срещна Която с такава любов ти нам съгради, макар, че те търсех като слънце ранобудно, Да бъда пак при тебе, тъй както по-преди. Не Те видях гдето беше Твоята палатка, Сред полянката откриваща дивни красоти.
към текста >>

Видях Те също и на върхът величави, където слънцето посрещахме в зори, там, където и Бог чрез Тебе се прослави, Там, където толкова неща ни Ти откри.
Навсякъде те търсих, спомням си дните кратки, Когато бащински мъдро напътстваше ни Ти. И на върхът Молитвен аз пак не Те видях, да облъхва косите Ти утринен ветрец, Търсих Те без умора и радост не познах, Защото нигде не видях Великия Мъдрец. Тогава аз се спрях и в себе си вглъбих се, а чрез духът си потърсих те отново пак и обзет от радост, отново аз родих се, Защото пак тъй Те видях все тъй смирен и благ. Видях Те кротък, лъчезарен до чешмата, Своите Слова кристални, чисти да редиш. Видях Те на всички в сърцето и в душата Порядъка Божествен със обич да градиш. Видях Те също и на върхът величави, където слънцето посрещахме в зори, там, където и Бог чрез Тебе се прослави, Там, където толкова неща ни Ти откри. Видях Те също в простора свеж и в цветята, видях Те и в бурята и слънчевия ден, видях Те в свещения трепет на сърцата, Които Ти поведе към върхът озарен. Тогава смирен на молитва наведох глава и се възрадвах, че беше проводен вестител, да ни дари с ценни, неказани до днес Слова. Той, на висшата Любов, Великият Учител. написано: 28 август 1955 г., Седемте Рилски езера. НЯМА ТЕ Като, че ли векове преминаха над нашите морни Дни, но твоят Дух ни бодро пак зове към слънчевите, ясни висини.
към текста >>

В живота ни мощно греят тез лъчи и към върховете светли сочат път, по който бдят невидимите очи, че богоизбраните чада вървят.
Було непрогледно беше над света, духът ми бе покрусен и в тревога. Но егоизъм, неправда, жестокост С веригите плътта бе окована, и всичко отрицателно бе фокус на тежка и непоносима рана. Проблясъците бегли, краткотрайни, За освобождение и за възход, Духът Ти търсеше пътища незнайни що извеждат на спасителния брод. Години, векове така минаха В падения и мъки непосилни, но дойде ден и всички ни огряха на светлината лъчи изобилни. И тез лъчи навсякъде проникват, Те викат към живот новото в света, добродетелите чрез тях поникват, а чрез тях е всичко с цвят и красота. В живота ни мощно греят тез лъчи и към върховете светли сочат път, по който бдят невидимите очи, че богоизбраните чада вървят. И тръгваме от радост озарени След Словото на Учителя Велик, да работим от Него вдъхновени на висшата Любов чрез благият език. Махар Бену, Бершид Ба. ИЗГРЕВЪТ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ РАЗРУШЕН На ранина стани и към върхът тръгни, за да отхвърлиш непосилното бреме. "Нека не те плашат пространство и време! " мълвеше Мъдреца, пратен от Твореца.
към текста >>

От тях за вечни времена е осветен Изгрева пред Бога наш е поръчител.
Духовния градеж не се разрушава от земния закон и сила човешка. На всички препятствия той устоява, но, ако е изграждан с любов и без грешка. Във всеки от нас Той трябва да живее и да дава преизобилни плодове. Изгрева неспирно всички ни ще грее, Изгрева към изгрев душите ни зове. Изгрева не може да бъде разрушен, там Слова звучат на нашият Учител. От тях за вечни времена е осветен Изгрева пред Бога наш е поръчител. Какъв щеше да е живота ми без Теб? Без Твоите мъдри, бащински съвети? Еднообразна, непреодолима степ, в която ще сме безлични силуети, Където студ и мрак само се редуват и на страдания воплите се чуват. Тридесет години без Тебе минаха, но между нас като че ли вчера беше, нима така бързо дните отлетяха, когато Словата все с обич редеше и духовното в нас на живот извика, за да приемем Божествена прилика. Учителю! Всичко що сме придобили в живота си край Теб, земен и духовен, това, което сме до днес проявили, като висш и неотменен дълг синовен Единствено на Тебе само го дължим.
към текста >>

Кротко ни поглежда Бог от висините, Път ни Той отрежда, пътят към сърцето.
Живот, съдба, растеж, към висшето копнеж, в пролетта човек се ражда, Детство в светлина изгражда. Младост в лятото създава жертвена любов познава. Зрялост в есента добива И с Мъдростта се слива. В зимата се обновява, Истината проявява. Хиляди звезди, очите на небето, В тях Любов трепти, гласът на Битието. Кротко ни поглежда Бог от висините, Път ни Той отрежда, пътят към сърцето. Хиляди слънца, Мъдростта велика, Нашите сърца за живот тя вика. Тихо пристъпва от изток зората и шепне на всеки гальовни Слова, тъй както майката вика децата на гръд й да положат свойта глава. С чуден се пурпур небето залива в китна гора запяват птички безброй, природата пак ни с обич облива И носи на Духът ни жадуван покой. Слънцето с нежни и обилни лъчи за живот събужда най-малката твар, всичко, което като песен неземна звучи химнът сърдечен пред Божият олтар. Цялата природа в трепет застава тиха молитва отправя към Бога, че в радост и в мъка Него познава, Чрез Него изчезват скръб и тревога.
към текста >>

Цялата природа в трепет застава тиха молитва отправя към Бога, че в радост и в мъка Него познава, Чрез Него изчезват скръб и тревога.
Кротко ни поглежда Бог от висините, Път ни Той отрежда, пътят към сърцето. Хиляди слънца, Мъдростта велика, Нашите сърца за живот тя вика. Тихо пристъпва от изток зората и шепне на всеки гальовни Слова, тъй както майката вика децата на гръд й да положат свойта глава. С чуден се пурпур небето залива в китна гора запяват птички безброй, природата пак ни с обич облива И носи на Духът ни жадуван покой. Слънцето с нежни и обилни лъчи за живот събужда най-малката твар, всичко, което като песен неземна звучи химнът сърдечен пред Божият олтар. Цялата природа в трепет застава тиха молитва отправя към Бога, че в радост и в мъка Него познава, Чрез Него изчезват скръб и тревога. По ливади ширни, стръкчета немирни, пробили земна гръд, смирено все редят Словата благослов към Бога, нежен зов, Че пак са на простор под благия Му взор, че пак ги Той дари със слънчеви зари. В неспирна борба човек я съгражда. Какво е съдба? От къде пристига, за нея в борба човек се издига. Какво е съдба!?
към текста >>

По ливади ширни, стръкчета немирни, пробили земна гръд, смирено все редят Словата благослов към Бога, нежен зов, Че пак са на простор под благия Му взор, че пак ги Той дари със слънчеви зари.
Хиляди слънца, Мъдростта велика, Нашите сърца за живот тя вика. Тихо пристъпва от изток зората и шепне на всеки гальовни Слова, тъй както майката вика децата на гръд й да положат свойта глава. С чуден се пурпур небето залива в китна гора запяват птички безброй, природата пак ни с обич облива И носи на Духът ни жадуван покой. Слънцето с нежни и обилни лъчи за живот събужда най-малката твар, всичко, което като песен неземна звучи химнът сърдечен пред Божият олтар. Цялата природа в трепет застава тиха молитва отправя към Бога, че в радост и в мъка Него познава, Чрез Него изчезват скръб и тревога. По ливади ширни, стръкчета немирни, пробили земна гръд, смирено все редят Словата благослов към Бога, нежен зов, Че пак са на простор под благия Му взор, че пак ги Той дари със слънчеви зари. В неспирна борба човек я съгражда. Какво е съдба? От къде пристига, за нея в борба човек се издига. Какво е съдба!? И где ни отвежда, само чрез борба успех се отрежда.
към текста >>

Всички що у Бога имат упование, в страданието прекрасен плод събират.
Борбата е също вечна придобивка и който чрез нея и в нея живее, ще излезе от човешката обвивка, и с великото в живота ще се слее. Живота на Земята е страдание, но е и непрекъснат духовен растеж, то изгражда Божествено познание, отглежда и към всеобятното стремеж. Живота на Земята е училище, най-доброто нагледно обучение. За всичко, що ни спъва е чистилище, за всичко, що въздига, вдъхновение. Живота на Земята е страдание, но само за тези, що го не разбират. Всички що у Бога имат упование, в страданието прекрасен плод събират. там всички знания се придобиват, с тях човек изгражда нетленно жилище и страданията с радостта се сливат. Това е във връзка с разговор с Учителя, че страданието е необходимо на Земята, тъй като Земята е първоначалния курс от отделенията и постепенно човек ще трябва да се справи с тях, както се справя с училището и растеш. МУЗИКАТА И ВЕЛИКОТО НАЧАЛО Когато с Духът на музиката заживееш, ще станеш дете любимо на нови светове. Когато с хармонията нейна ти се слееш, ще тръгнеш в пътя към слънчевите върхове, към които музиката неспирно те зове. Когато хармонията нейна те облее, и в живота светли идеали очертае, ще почувстваш как музиката доброто сее, как душата вечно то чрез нея ще познае, че от него издънка могъща тя сама е.
към текста >>

Живота в него е благословение, идващо от Висшето в света, от Бога, Длъжен си да твориш със вдъхновение, а да не живееш с израза: "Не мога." Изкуството е и нещо всеотдайно, на призваните преизобилно дава, но към него трябва да си с чувство трайно, Да работиш зарад него, не за слава.
От неудачите в живота него ти познай, приеми го с радост, като необходим товар, от страданията прекрасен свят си ти създай, и благодари сърдечно за този ценен дар. От неудачите в живота, живот съгради! Основа да му бъде Висшето прозрение. Чрез тях и в тях новия човек ще се роди, и ще възсияе неземно просветление. Векът на изкуството е свят ефирен, Не всеки да живее в него е роден, неделима част е от Духът всемирен, за съвършените прояви отреден. Живота в него е благословение, идващо от Висшето в света, от Бога, Длъжен си да твориш със вдъхновение, а да не живееш с израза: "Не мога." Изкуството е и нещо всеотдайно, на призваните преизобилно дава, но към него трябва да си с чувство трайно, Да работиш зарад него, не за слава. С обич в неговия свят да заживееш, и винаги за него с радост да твориш, така в живота си земен ще успееш, съвършеното човешко да изградиш. С делата си винаги бъди Му верен, и с формите Му съвършени заживей, стани жител на светът Му неизмерен за най-прекрасното у него ти копней. Отдай му без остатък земните си дни, С него да те свързва дружбата сърдечна, то за тебе страж и за него ти стани, та едно да станеш с изкуството вечно. СИНЪТ НА СЛЪНЧЕВИЯ СВЯТ Бе пролетен и ведър слънчев ден, бях сред дебрите на планината, от нейното величие пленен, видях се малък като децата. Окъпани във слънце дълбини, върхове със взор към небесата слова изричат: "Кат нас стани, за да заживееш в красотата!
към текста >>

Скръбта нам вещае неземни, тихи дни, в нея Бог витае, облян от светлини.
Навсякъде да носиш радостта, Висшето чрез теб да се прослави. Така задачата си ще решиш, за която тука си изпратен. Щом се от земното освободиш към Твореца ще си в път обратен. ЗА СКРЪБТА Скръбта нам отрежда радост за душата, в скръбта се оглежда светът на сърцата. Скръбта нам отвежда към висши светове, с обич ни повежда към светли върхове. Скръбта нам вещае неземни, тихи дни, в нея Бог витае, облян от светлини. Скръбта нам желае да растем неспирно, пътят ни чертае в Братството Всемирно. а в скръбта щом вникнеш, в нас Бог живее. В пътя на живота с нея щом се слеем, с изблик на доброто хората ще сгреем. ОТГЛАСИ Какво е живота? Миг, искра и край, проблесне ярка светлина и пак отново тъмнота.
към текста >>

а в скръбта щом вникнеш, в нас Бог живее.
Щом се от земното освободиш към Твореца ще си в път обратен. ЗА СКРЪБТА Скръбта нам отрежда радост за душата, в скръбта се оглежда светът на сърцата. Скръбта нам отвежда към висши светове, с обич ни повежда към светли върхове. Скръбта нам вещае неземни, тихи дни, в нея Бог витае, облян от светлини. Скръбта нам желае да растем неспирно, пътят ни чертае в Братството Всемирно. а в скръбта щом вникнеш, в нас Бог живее. В пътя на живота с нея щом се слеем, с изблик на доброто хората ще сгреем. ОТГЛАСИ Какво е живота? Миг, искра и край, проблесне ярка светлина и пак отново тъмнота. Къде отлитна той, никой тук не знай. ОТГОВОР Какво е живота?
към текста >>

По своя път незнаен умират неродени, с Духът се свеж ухаен В стремежът всеотдаен от вяра окрилени, мир навсъде да цари, да е в белота светът, благост да го озари, всички в нея да блестят.
Човек не трябва да отпада и да скърби, когато дойде час на земната раздяла Той ще тръгне в неземния си път, ще върви. И ето, душата му е с вечното се сляла. Така човек задачата си ще изпълни, за която е бил на Земята проводен, и от нея велико нещо ще покълне, част от безкрайния всемир, духът освободен. Чаровен танц танцуват снежинки белокрили, те се радват, палуват, прегръщат и целуват поляни и могили. Те идват от безкрая и носят радост нежна, жадувана омая в саможертва безбрежна. По своя път незнаен умират неродени, с Духът се свеж ухаен В стремежът всеотдаен от вяра окрилени, мир навсъде да цари, да е в белота светът, благост да го озари, всички в нея да блестят. Невидим път чертаят снежинки нежнокрили, но няма да узнаят началото на края, защо са се родили. Кокиче, минзухар, теменужки свежи, прекрасен Божи дар с пролетни копнежи отправят своя взор към ведри небеса, цветя в молитвен хор сред бисерна роса, Пролетта пулсира у всяка земна твар, пътят да намира към слънчеви олтар. Цветя из полето, духът на пролетта, лъчи от небето, светът на радостта. Пролет, сини небеса, радост и неземен чар, капки бисерна роса, дар пред святият олтар. Песни, слънчеви лъчи откликват от сърцето, сякаш Божи химн звучи пристигнал от небето.
към текста >>

29. ЯНУАРИ 1924 г. - 25 ДЕКЕМВРИ 1924 г.

ТОМ 26

Той настоява: - Благата са на Бога, казва, елате.
Учителят прави хранителна комуна в „Опълченска” и ме кани [виж “Изгревът”, т. V, с. 407-409]. Вчера ме видя в стаята на кака Гина и ми каза: - Елате да се храните тук. Благодаря му от сърце, но дордето не осигуря минималната такса 5 лв. за всеки обяд, ме мога да участвувам. Той настоява: - Благата са на Бога, казва, елате. Чакам да надделея дълга си и гладувам здравата - веднъж в денонощието. Когато отивам при Дафинка, без да ме пита, ето я на поднос чаша горещо мляко с какао, с намаслена филия хляб. Господи, колко е хубаво! Но не може тъй, ще отида в „66”. Най-после отивам.
към текста >>

Богаташката Котева ми даде една пълна бохча с чорапи да ги изкърпя. Дадено!
” Разбира се, щом „не е да не може” и аз почвам отново под лъчите на благия насърчителен поглед. Той каза при обезсърчение да си стисваме здраво юмрука и да изговаряме: „Мога! Мога! ” Аз винаги пея. И да мълчат устните ми, нещо в душата ми винаги пее. Богаташката Котева ми даде една пълна бохча с чорапи да ги изкърпя. Дадено! Тъй изкусно върша тая работа и тъй бързо. За това получих добра сума и ги внесох в стола на „Опълченска”. Но, сбогом г-н Попстоилов, сбогом мила г-жа Барутчийска! Неволно трябва да ви напусна; едно, че не ми е по сила да взема два класа в годината и друго - хилядарка трябва, която нямам. Често се събираме около Учителя по следния начин: Канят някъде Учителя, а заедно с Него и - хористите.
към текста >>

Но, сбогом г-н Попстоилов, сбогом мила г-жа Барутчийска!
” Аз винаги пея. И да мълчат устните ми, нещо в душата ми винаги пее. Богаташката Котева ми даде една пълна бохча с чорапи да ги изкърпя. Дадено! Тъй изкусно върша тая работа и тъй бързо. За това получих добра сума и ги внесох в стола на „Опълченска”. Но, сбогом г-н Попстоилов, сбогом мила г-жа Барутчийска! Неволно трябва да ви напусна; едно, че не ми е по сила да взема два класа в годината и друго - хилядарка трябва, която нямам. Често се събираме около Учителя по следния начин: Канят някъде Учителя, а заедно с Него и - хористите. Ето ни в празна стая насядали върху черга до стената на ниски възглавки, пред нас проточено бяло платно. Върху него - какви ли не чудесии за ядене - преди всичко снежни хлебчета и плодове, плодове! Всред зима ябълки, круши, грозде, портокали - какво ли не още.
към текста >>

По отношение на социалните реформи Евгени Сю в лицето на богатия фабрикант Хари въплотява идеите на великите утописти Р.
От „Скитникът евреин” разбрах, че в света има две начала: добро и зло. Че колкото да е активно злото, доброто винаги побеждава. Разбрах още, че злият и лукав човек често пъти може да се престори на ангел, светец, да заблуди в това отношение до висша степен доверчивите и неопитни души с дълбока користна цел; че може до припадък да се моли, но да е самия демон; че целта му е винаги егоистична - унищожение на противниците - постигане на зловещата цел с простими и непростими средства. Много страшна книга! Има ужасни картини от инквизицията. По отношение на социалните реформи Евгени Сю в лицето на богатия фабрикант Хари въплотява идеите на великите утописти Р. Оуена, С. Симон, Фурие - предимно Роберт Оуена. Но, фабрикантът е смазан от завистта на конкурентите; така че хуманните реформи на утопизма пропадат. Втората книга [“Граф Монте Кристо”] много ме озадачи. Защо трябваше да я прочета?
към текста >>

Заради сантименталния ли роман с Mersedes или за баснословното богатство на Dantes?
Оуена, С. Симон, Фурие - предимно Роберт Оуена. Но, фабрикантът е смазан от завистта на конкурентите; така че хуманните реформи на утопизма пропадат. Втората книга [“Граф Монте Кристо”] много ме озадачи. Защо трябваше да я прочета? Заради сантименталния ли роман с Mersedes или за баснословното богатство на Dantes? Не, тук има друго нещо. Там има един затворен старец, когото смятат за луд, защото постоянно разказвал, че притежава неизчерпаемо богатство. Той, в разстояние от 15 години е успял с шъпата си да прокопае подземен изход от затвора до морето, по който смята да избяга. Но смъртно болен е той и неговите изповеди пред затворения невинно Дантес осветляват последния върху мястото и плана на съкровището. Наистина Дантес, скрит под смъртния саван на стареца, успява да бъде хвърлен в морето и там с нож се освобождава от мъртвешкия чувал.
към текста >>

Там има един затворен старец, когото смятат за луд, защото постоянно разказвал, че притежава неизчерпаемо богатство.
Но, фабрикантът е смазан от завистта на конкурентите; така че хуманните реформи на утопизма пропадат. Втората книга [“Граф Монте Кристо”] много ме озадачи. Защо трябваше да я прочета? Заради сантименталния ли роман с Mersedes или за баснословното богатство на Dantes? Не, тук има друго нещо. Там има един затворен старец, когото смятат за луд, защото постоянно разказвал, че притежава неизчерпаемо богатство. Той, в разстояние от 15 години е успял с шъпата си да прокопае подземен изход от затвора до морето, по който смята да избяга. Но смъртно болен е той и неговите изповеди пред затворения невинно Дантес осветляват последния върху мястото и плана на съкровището. Наистина Дантес, скрит под смъртния саван на стареца, успява да бъде хвърлен в морето и там с нож се освобождава от мъртвешкия чувал. И под стрелбата на пазачите успява да избяга далеч в морето, да намери острова и открие съкровището. Там намира любима жена, която го обожава.
към текста >>

И хиляди и милиарди пъти благодаря на Бога за навременния дар.
Няма писмо, но банкнота от 500 лв. Никой не знае от кого е. Бий се, трепи се, никой не може да ти каже. Отварям библията и ми се пада евангелския пасаж за слепия: че нито баща му и майка му са виновни, нито е той съгрешил, та се е сляп родил, но да се яви върху него Славата Божия. Лягам си върху чистото бяло легълце, милвам го, че още мога да спя на него. И хиляди и милиарди пъти благодаря на Бога за навременния дар. Още на сутринта таксата е платена и явяването ми на изпита -осигурено. МАЙ [1924 г.] Запролетява се, постоплих костите си от ужасната зима - всичко замръзваше - и хляб, и плодове, и вода. А сега топличко и бузите ми се зачервяват. С Борис Николов, брат му и Колю Нанков отделихме прекопано място за лозе. Учителят често е с нас.
към текста >>

Scheiden tut weh.“ [(нем.) „Сбогом, зима!
Учи ме как тънко да спускам лизгаря, за да се раздроби земята добре и по-лесно да чистим троскота. С нас работи и онзи Петър Пампоров - студент по философия, вечно в полемика с останалия погиващ свят. Пращат ме с мотичката покрай плета да прекопая лука. Ето го, той поникнал, но трябва да му се услужи с плевене и прекопаване. Колкото сили имам, давам ги на земята, а там върху тревата учебника ми по немски и отгърната страница: „Winter ade! Scheiden tut weh.“ [(нем.) „Сбогом, зима! Раздялата боли.” - шеговита немска детска песен] Плитките ми се мятат насам-натам и челото ми е мокро. Дочената ми рокличка е цяла изпрашена, обувките също. Морна се подпирам на мотиката и гледам през пътя. Минава непознат човек - рус, гологлав. На очите му зелени очила.
към текста >>

Нека Бог ти помага.
- Да дойде, казва господарката. Нека дойде. - Сега имам изпит, казвам, и щом го издържа. Възможно ли е да имам стая, в която коминът тегли добре и хлябът не замръзва. Сестра Янакиева се радва: - Желая ти всичко хубаво, казва. Нека Бог ти помага. 7 ЮНИЙ [1924 г.] Явявам се на изпит в III. девическа гимназия. Треперя. Ах, тия учители светила, понесли гордо своите дневници, какво ли ми вещаят! Тоя рояк ученички, как учудено ме гледат. История и география мина благополучно.
към текста >>

Слава на Бога!
Да, моето слабо място. По български език получих петица, по немски - също. Другото - три и четири. Малчо Николов ме изпита по български. Доволен, той каза: „Писмената Ви работа е оригинална.” Завърших само с един минус - алгебра. Слава на Бога! Казвам на Учителя за новата квартира. Съвсем одобрява; г-н Русев обича Учителя. Учителят е техен приятел - те са протестанти. 13ЮНИЙ 1924 г. Каруцата ме отнася на „Върбица” 10.
към текста >>

Не вашите, а нашите Богове ще диктуват мира и ще определят съдбата на народите.
А върхът, подобно величествен кораб по туй бяло море, носеше върху плещите си нашата неописуема радост. Ето го и слънцето - кърваво червен диск подава глава от бялата мъгла, изтеглило златни стрели се бори с нея, разгонва ги зад върхари и долини, гледа ни като прекрасно човешко лице. „Един си ти, мой Мусала Свещено място, Божи връх...” Ехти нашата песен, стократно повтаряна от вятъра, далеч отнесена върху милата родна земя. Долу гръцкий Олимп! Не вие, а ние царуваме над Балканите! Не вашите, а нашите Богове ще диктуват мира и ще определят съдбата на народите. Но що дъжд ядохме там, що студ брахме! Тя [Мусалла] не искаше софийска прах. За да ни приеме, първо ни окъпа хубавичко, намокри ни до кости, а сетне изпрати добрите ветрове и слънцето та ни изсуши и стопли. 4 АВГУСТ 1924 г. Болна съм.
към текста >>

Обзема ме незнаен трепет.
Отварям прозореца. Радостно ми е. Ходя по чистата стая с ония мои египетски сандали правени от лико - мое ръкоделие. Приличам наистина на девица из древността. Дебелите ми тъмни сплитки се спущат върху гърдите ми до кръста. Обзема ме незнаен трепет. Като че ли някой има при мен. Не, никой няма - аз се реша и глася, сякаш гости ще посрещам. Защо е този трепет? Звъни се. Русеви са на курорт.
към текста >>

От Русе дойде Богомил - Зорнициният брат.
35] ми каза в Търново: „Сестра, ти трябва сама да живееш”; преди няколко време и Учителят ми каза нещо подобно: „Никой не бива да влиза при тебе.” Ами сега! Но аз съм твоя, Господи, и Ти нареждаш всичко. Нали каза още тогава Учителя: „Тези хора бяха от Бялото Братство.” Всички се завръщат от курорт - и хазаите, и с. Милева със Здравка и Соничка. Къщата се оживи. От Русе дойде Богомил - Зорнициният брат. Той измести Герда горе при децата, а той зае стаята до мен. Ще следва. Добър, жизнерадостен момък, но малко суетен. Ето го често танцува със Здравка под звуците на пианото. Безгрижна челяд!
към текста >>

14 АВГУСТ [1924 г.] Изведнъж се чувствувам богата.
Две сърца бият бавно, тържествено. Минути, часове или цяла вечност покрай нас, не зная. После той пак сложи главата ми върху гърдите си и шепти: - Викай ми - ти - Allessandro! - Аз ще ти викам - ти - Olga. Тогава се засмивам блажено и усещам върху устните си теменужения му дъх. 14 АВГУСТ [1924 г.] Изведнъж се чувствувам богата. Днес си купих три карамфила и украсих стаята си. Ето ги в новата вазичка. Всичките си дрехи преглеждам, стягам, изглаждам. Мечти, мечти! Придобих особена пъргавина.
към текста >>

Гощава ме богато, но и работата не е малко.
Когато няма шев мия бялото стълбище на парадния вход със сапун и малка четчица. Щастливи са за мене тези четири дни, дордето отработвам наема си. Струва ми се, че те всичко даром ми дават, а моя труд не струва нищо... На закуска мога да изпивам по две чаши мляко или чай с масло и сирене, и бял хляб колкото искам. Г-н Русев работи в „гранитния", а мисля,че вече е станал и банкер. Когато ми сипва за вечеря, имам храна за още един ден. Гощава ме богато, но и работата не е малко. Шевната машина е прекрасна, просто пее под нозете ми. Славчо често идва при мене и лакомо яде от какината картофена супа. Намира, че аз готвя по-хубаво от тяхната готвачка... ЮОКТОМВРИЙ [1924 г.] Големият познавач на окултните закони е в специалния клас. Нашите погледи се кръстосват, а от там и скритите ни мечове. Очите му приличат на остри шила; устата му на шаран, със ситни бели зъбки един до друг.
към текста >>

Богомил [Малджиев от гр.
Нашите погледи се кръстосват, а от там и скритите ни мечове. Очите му приличат на остри шила; устата му на шаран, със ситни бели зъбки един до друг. Говори много меко, нежно, почти фалцет. Следва едно след друго много факултети, но все без изпит. Сега се е „прехвърлил” на педагогията... 15 ОКТОМВРИЙ 1924 г. Богомил [Малджиев от гр. Русе - виж “Изгревът”, т. I, с. 602-604] също записа право. Той е брат на Зорница, току-що дошел от Русе. Идва понякога да си приказваме.
към текста >>

Не дадох ли обещание да служа на Бога?
И Славчо почва да разправя, че видял в Чам Кория автомобил с крила и змийска опашка, и че той, Славчо, взел един камшик и усмъртил чудовището. После дошла Милка, сестричката му, поляла чудовището с кисело мляко, сложила го в чиния и го изяли. Когато аз искрено се чудя на такъв особен автомобил, който може да се сложи в чиния и да се изяде, той скача, възпламенява се и вика уверявайки ме: „Истина, истина, како Олге, честна дума! ” Да, Славчо е моят утешител - ангел, който едничък идва да ме разсее с детските си измислици. Страдам. Но пада ми се. Не дадох ли обещание да служа на Бога? А сега, човек е пленил сърцето ми и не го пуща. Страниците от урока отдавна са изместени в ума ми от мисли за него. Защо? Има ли той нужда от моите мисли? Що съм аз? Едно трудящо същество, което иска да се издигне.
към текста >>

Богат е той, много богат - италиански дипломат и граф отгоре.
А сега, човек е пленил сърцето ми и не го пуща. Страниците от урока отдавна са изместени в ума ми от мисли за него. Защо? Има ли той нужда от моите мисли? Що съм аз? Едно трудящо същество, което иска да се издигне. Богат е той, много богат - италиански дипломат и граф отгоре. Аз съм бедно девойче - дори много бедно. Но, сърцето ми е обезумяло. То непрестанно се стреми към него, а умът ми е помрачен. Току-що пробудилия се разсъдък отново потъмнява. Напразно е усилието на моите учители; слушам разсеяно и погледът ми е занесен.
към текста >>

ОКТОМВРИ [1924 г.] Какви златни кули си гради Богомил.
Не, но моите мисли са винаги при него. Лодката ми потъва. Изнемогвам в самотност и бедност. Всичко е мрачно пред очите ми. Не мога да се радвам на хубавата си квартира, на печката, на комина, който тегли по всички правила. ОКТОМВРИ [1924 г.] Какви златни кули си гради Богомил. Ще стане голяма личност... Милка вече проходи; и на нея шия меки долни дрешчици и копринени, и кадифени роклички. И двамата със Славчо много ме обичат и често са мои мили, скъпи гости. Славчо, каквото и да играе, каквато и комедия да прави, никога не забравя да извика: Ура, да живее България. Това особено ми прилегна... Вечер ходя при Паша и Аня. Те сега имат нова къща на „Карл Шведски”.
към текста >>

Богомил купи и за двама ни по един кубик дърва.
- Навреме си ме повикала, казва добрия човек, известен ми още от Цариброд. Всички, даже с техния Павел го държим за ръцете и нозете, а доктора натиска ли го, натиска по корема докато не предизвика всичкия хинин да излезе. От тогава той доби кокоша слепота, а сега сме на нож, защото нарича литературата „глупости” и не иска да прави упражненията си. Освен, че няма зъби, но е и толкоз грозен, с щръкнала гъста коса и голямо чело - този горък сирак Иван. НОЕМВРИ 1924 г. Богомил купи и за двама ни по един кубик дърва. Да е благословен за това. Защото кишавите студени дни почват, пък аз нямам излишни пари за въглища. Надявам се да шия при Дафинка и тогава ще си купя. Празник е за мене идването на Alessandro Foletti. Всичко измивам да лъсне; чак двора поливам с вода.
към текста >>

Михаил се прилепи към Богомил и често идва да си гугуцат до среди нощи.
След някой ден сме на екскурзия. Настигваме се по стръмнините и с тях. Пак похвали, пак благодарности и благословии. А брат Бертоли, със свойствения му навален италиански акцент каза: „Но и ние ще я зарадваме с нещо.” Подир някой ден от тази случка, ето че ме търсят две момчета; едното ми носи хубавата етажерка с четирите широки рафтчета, а другото мраморната масичка с чекмедженце. Когато идва с писмото на Адела от Палермо, а сетне да вземе отговора ми до нея, за да го преведе, човекът, брат Бертоли е видял, че си нямам масичка, а досетил се е, че не ще ми е излишна и една етажерка. Михаил се прилепи към Богомил и често идва да си гугуцат до среди нощи. Тръпки ме побиват от този човек - също като от дявол. За мене той е само магесник и нищо повече, макар че се е примъкнал в Школата и като оногова с „литературната” школа е дошел да руши „калето” отвътре. Работа, учене, работа, учене и... глад. В неделната си беседа Учителят каза да посетим някого днес и да му занесем подарък. Измъквам от чеиза си ново пешкирче и пеша на „Мария Луиза” срещу трамвайното депо при сестра Писинова.
към текста >>

30. Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Големите три електрически глобуса заливат залата с богата светлина.
Кога ще се завърне - ставам и зачертавам на календаря още 1 ден. 1 ЯНУАРИ 1925 г. Заработих 120 лв. Зорница ми подари зефир за блузичка. Снощи пак така тържествено посрещане на Новата година. Големите три електрически глобуса заливат залата с богата светлина. А върху масите! Чудо - купища орехи, ябълки, портокали, смокини, лимони, сливи, халви; а белите малки хлебчета са толкоз много и тъй хубави! Освен това пак сладък пилаф в грамадни съдове, а също и жито с орехи. Кой достави всичко това? - Не зная.
към текста >>

Магьосникът [Михаил Иванов] се намести при Богомила в съседната стая.
Но кой ме оставя? Ето, викат ме да пеем в хора, след това идва и моя номер. Не, няма да скърбя! Божията Любов е велико море, в която ще измия своята дълбока скърб. 6 ЯНУАРИ 1925 г. Магьосникът [Михаил Иванов] се намести при Богомила в съседната стая. Оттогава последният е горд и неприязнен към мен. По-рано беше такова любезно разговорчиво момче. Над мене живее вдовицата инж. Милева с двете си дъщери Здравка и Соничка. Понякога ние си приказваме.
към текста >>

Те ми казаха какво октоподът внушавал на Богомила, че ще стане голям човек - политик - аташе.
Оттогава последният е горд и неприязнен към мен. По-рано беше такова любезно разговорчиво момче. Над мене живее вдовицата инж. Милева с двете си дъщери Здравка и Соничка. Понякога ние си приказваме. Те ми казаха какво октоподът внушавал на Богомила, че ще стане голям човек - политик - аташе. Той тъй омаятелно говори, така тайнствено шепне и пронизва с „мистичните” си очи, че не е чудно Богето да си е въобразил не че ще стане, но че вече е някой чуждестранен аташе. Имам само 1 лв., който ако не се прибави към други 8 - не мога да си купя цял хляб. Добре, ще си купя само геврек и ще го дъвча бавно, както ме научи Генчо художникът. Той така се храни. Но затова пък картините му са тъй нежни и хубави.
към текста >>

Той тъй омаятелно говори, така тайнствено шепне и пронизва с „мистичните” си очи, че не е чудно Богето да си е въобразил не че ще стане, но че вече е някой чуждестранен аташе.
По-рано беше такова любезно разговорчиво момче. Над мене живее вдовицата инж. Милева с двете си дъщери Здравка и Соничка. Понякога ние си приказваме. Те ми казаха какво октоподът внушавал на Богомила, че ще стане голям човек - политик - аташе. Той тъй омаятелно говори, така тайнствено шепне и пронизва с „мистичните” си очи, че не е чудно Богето да си е въобразил не че ще стане, но че вече е някой чуждестранен аташе. Имам само 1 лв., който ако не се прибави към други 8 - не мога да си купя цял хляб. Добре, ще си купя само геврек и ще го дъвча бавно, както ме научи Генчо художникът. Той така се храни. Но затова пък картините му са тъй нежни и хубави. Обичам Те, Господи, това храни душата ми с песни.
към текста >>

Значи, Апостол Павел ми е на гости... - Павле, Павле, помогни ми да прославя Името на Бога, както и ти -макар да си имал трън в плътта си.
Водата в тенджерата ври, спускам малко сол, после ръся по малко брашно и непрестанно бъркам с лъжицата. После изливам кашата в чиния. Отгоре се появява много приятна корица. Сърбам с лъжица - бузите ми се зачервяват. Чета посланията към Филипяните и Колосяните. Значи, Апостол Павел ми е на гости... - Павле, Павле, помогни ми да прославя Името на Бога, както и ти -макар да си имал трън в плътта си. 8 ЯНУАРИ 1925 г. Излет до Витоша. Земята е затрупана със сняг. Небето ведро -звездно. На запад клони пълният диск на Луната.
към текста >>

Не греша ли, Господи, че обичам този незнаен гост на моята родина?
Пак тръгвам. Птичката ме чака. Трепвам: „Кажи, птичко, где е той сега? ” Но птичката веднага си отлита без да ми даде ответ. - Господи, моля Ти се - шепна аз, помогни ми да се уча добре, главно да бъда добра ученичка в Школата на Великия Учител! Не греша ли, Господи, че обичам този незнаен гост на моята родина? Кой е той? Готов ли е да служи на моя идеал? Че той вече се е върнал от Италия, а защо не ме посети? Снежното шалче чака, но той не идва да си го вземе. Защо се бави?
към текста >>

Ах, трепет незнаен ме обзема - радостна бързам вече - не, летя да стигна там, гдето са братя и сестри, дето е Той.
Неволно сълзите ми закапват по бузите и падат в снега. Той ги глътва. Ето го Бивака. Там се извива пушек. Изпреварили са ме. Ах, трепет незнаен ме обзема - радостна бързам вече - не, летя да стигна там, гдето са братя и сестри, дето е Той. 9 ЯНУАРИ 1925 г. Лучия Микелети ми каза, че той отдавна се е завърнал. А кога ще му предам подаръка? Ето го стои там, завито в чиста нова кърпа. За него е плетено то.
към текста >>

Ти си Бог, Ти си Милост.
Не искам да ме гледа Учителя строго. Ще седна и ще уча, ей сегичка. Ще работя усърдно по химия. Ще разгледам хубаво тая Карнотова теорема. Няма да се мръщят вече учителите ми. Ти си Бог, Ти си Милост. Паша ме прати в зап. полк. Дирманчеви. Разбира се, да почистя къщата им, а не на гости. Това поне умея да правя. Бездетни съпрузи.
към текста >>

Богати и бедни изчезнаха за миг.
Какво изобилие на храна! Всички подуенци дойдоха със сготвени тави гювечи, тенджери, тепсии. Имаше всичко, като в хилядо и една нощ. Освен това всеки носеше плодове. Отгде ги вземаха всред зима. Богати и бедни изчезнаха за миг. Яденето на най-богатата не се различаваше с нищо от това на най-бедната. Всички облечени празнично. Белите покривки по масите блестяха от чистота. Дежурните сестри и братя са на поста си. Около Учителя беловласи братя.
към текста >>

Яденето на най-богатата не се различаваше с нищо от това на най-бедната.
Всички подуенци дойдоха със сготвени тави гювечи, тенджери, тепсии. Имаше всичко, като в хилядо и една нощ. Освен това всеки носеше плодове. Отгде ги вземаха всред зима. Богати и бедни изчезнаха за миг. Яденето на най-богатата не се различаваше с нищо от това на най-бедната. Всички облечени празнично. Белите покривки по масите блестяха от чистота. Дежурните сестри и братя са на поста си. Около Учителя беловласи братя. Ние отстрани, младата войска, готови да тичаме, да услужваме, да пеем.
към текста >>

Ето ги бедните, ето ги богатите - всички сме равни.
Като че ли съм в рая и тия тук са ангели. Небето се отворило над нас и няма вече граница между тук и отвъд. Ето го и Влад, който знае само един обяд в денонощието, и Генчо [Алексиев - виж “Изгревът”, т. X, с. 248-253]художникът, който ме научи бавно да дъвча гевреците. Ето ги бедните, ето ги богатите - всички сме равни. Между гостите сияе красивата Зорница с мъжа си, мъдрата генералка, побелелия полковник, младия поручик, лекаря, адвоката, надничаря, шивачката. Братство, равенство! Любов! Денят преваля, идва нощта, а ние още пеем да добием сила за утре, за нов подвиг и дела, за труд и радост. 27 ЯНУАРИ 1925 г.
към текста >>

Аз им поднесох скромна гозба, а те разгънаха пред мен такива богатства.
Любов! Денят преваля, идва нощта, а ние още пеем да добием сила за утре, за нов подвиг и дела, за труд и радост. 27 ЯНУАРИ 1925 г. Борис дойде с двамина още братя [Николай Дойнов, Стефан Дохнов - “Изгревът”, т. XV, сн. 66]. Аз им поднесох скромна гозба, а те разгънаха пред мен такива богатства. Колко много маслини, орехи, ябълки, халва и два големи бели хляба. Това е хубаво, но отнема много време. После тия юнаци внасят нещо, след което дълго не мога да се съсредоточа да работя. Обичам свободата си над всичко. Някак си моят живот с всичката си оскъдност е по-поетичен, отколкото едно незаслужено изобилие.
към текста >>

Само Бог ни обича истински.
Казвах му немски стихотворения. Прегледа тетрадките ми. Без да учи правила, веднага реши няколко задачи. Караше ме да му превеждам написаните върху картончета по стената мисли от Учителя. Например: С труда на ръцете си ще се издигна. Само Бог ни обича истински. Вярвам, че от мен човек ще стане. Той се смееше, радваше. Времето летеше. Тъй ми беше весело, празнично. Макар и тъй дълго да не бях го виждала и тъй много изстрадала за него, но срещата ми с Учителя тази вечер и възвишената музика на този музикален жрец ме поставиха под особен стил, та аз се чувствувах не само наравно с него, но и нещо повече.
към текста >>

Та нали аз исках да служа на Бога и само Него да обичам, а в сърцето ми се посяла велика земна любов.
Опитахме се тук да посеем чесън и репички. Колко радостни бяхме. Как хубаво пада косата Му върху лицето, когато наведен работи. Искам да Му говоря за него и все не мога. Изпитвам ужасен срам. Та нали аз исках да служа на Бога и само Него да обичам, а в сърцето ми се посяла велика земна любов. 13 МАРТ 1925 г. Зная, че ще дойде и затова основно чистене, гладене, къпане. Наистина той дойде. За други тази дата е фатална, но за мене - щастлива. Той дойде и колко радостно си прекарахме.
към текста >>

Хазаите ми са тъй богати, обичният ми е също такъв, пък аз съм дрипла.
Затова не излизам никъде. Химия и литература сама карам както мога, а за алгебра брат Боев беше така добър да дойде с Жечо. Другите ни съученици се разотидоха. Отначало бяха тъй много, та нямаше столове за всичките, но лека полека се разотидоха. Тъжно ми е. Хазаите ми са тъй богати, обичният ми е също такъв, пък аз съм дрипла. Да бих имала поне здрави обувки, колко по-добре щеше да е! Поне щях да си отивам на уроци, до школата, която е на „Оборище”, щях да отида и при Дафинка. Тя идва, но не знае нищо. Белият гълъб също идва, но аз съм обута с още по-нежни ръчни сандали и той не знае трагедията. А времето е дъждовно и улиците са разкаляни.
към текста >>

Нека си е той богат.
Здравка и Соничка също имат всичко каквото пожелаят, но с мене не е така. Може би Гълъбът би ми помогнал, но как? Това би ме обидило; това би било равно на падение. Та аз го обичам. Аз не искам той да купи от мен дори една усмивка. Нека си е той богат. Аз даже не зная къде той живее и какво има. Стига ми, че го виждам понякога, благодарна съм Богу. Ходих при Учителя, Той ме пита как съм с уроците. 25 МАРТ [1925 г.] Днес получих запис от 500 лв. изпратени от някоя Добринка Емануилова.
към текста >>

Стига ми, че го виждам понякога, благодарна съм Богу.
Това би ме обидило; това би било равно на падение. Та аз го обичам. Аз не искам той да купи от мен дори една усмивка. Нека си е той богат. Аз даже не зная къде той живее и какво има. Стига ми, че го виждам понякога, благодарна съм Богу. Ходих при Учителя, Той ме пита как съм с уроците. 25 МАРТ [1925 г.] Днес получих запис от 500 лв. изпратени от някоя Добринка Емануилова. После писмо по пощата. Моли да не я търся на посочения адрес, защото нямало да я намеря.
към текста >>

Не зная, но ясно ми е, че Бог бди над мен, че Той ме обича.
Коя е тя? Напразно ровя в паметта си да я разпозная между моите близки. Не е Дафинка, не е и Зорница. Те нямат такъв маниер. Да не би пък това да е мъж под женско име. Не зная, но ясно ми е, че Бог бди над мен, че Той ме обича. Веднага си купих галоши и малка тенджерка за готвене. Аня ми подари красив малък чайник. Купих си и прежда, за да си оплета топло жикетче, шапка и ръкавици. Нали аз мога така хубаво и бърже да плета. Скоро ще се сдобия с тия скъпи за мен неща.
към текста >>

Чудно, стоиш самичък у дома, никой не чува твоите вопли, как зарит във възглавниците ридаеш и ето, трепкане на невидими крила - види Бог, чуе те и ти помогне.
Да, почнах да си купувам редовно пресен хляб всеки ден; даже си купих и прясно мляко от млекарката, която ме питаше да не би да съм „заречена” та не вземам. Колко е хубаво човек да има средства и да набавя необходимото си. Каквито пари ми останаха ги върнах на „Сутринни лъчи” - стар дълг към моя скромен литературен фонд. Боже, Боже, благодаря Ти! Значи има Един, който бди над нас. Чудно, стоиш самичък у дома, никой не чува твоите вопли, как зарит във възглавниците ридаеш и ето, трепкане на невидими крила - види Бог, чуе те и ти помогне. Добринка Емануилова -име - енигма. Снощи дълго чаках вън за него и добре изстинах. Сега ме боли главата. Един майчински глас отвътре ме прибра от мартенската виелица, иначе щях още повече да се разболея. Добринке Емануилова, която и да си ти, ела ми на помощ да понеса страшната ми болка за гълъба.
към текста >>

Работя у богаташа Котев [Лазар Котев - виж “Изгревът”, т.
Не ме търсете за благодарност или друго, защото не ще ме намерите на адреса, посочен в записа. С всички добри благопожелания: Добринка Емануилова. П.П. Добре е да запазите тайна. Да помним един от законите за благоденствие: „Бъди щедър, както небето е щедро към теб! ” 4 АПРИЛ 1925 г. Работя у богаташа Котев [Лазар Котев - виж “Изгревът”, т. V, с. 491-493]. Ах, колко много яде тя! И колко е грамадна! Но трябва да мисля вече за изпитната такса още отдалече. Ето почвам - левче по левче.
към текста >>

Аз дадох обещание да служа на Бога.
Шоколадите му седят небутнати. Не смея, не искам да ги изям. Струва ми се, че ще падна под някакво робство. Той все по-често идва и вре по-мъчно си отива... Голямата близост ме плаши. В школата аз съм отговорна за постъпките си. Аз дадох обещание да служа на Бога. Учителят обеща да ми помага, ако пазя чистота, пък аз накъде вървя? Подир стъпките на този самодоволен италиански аристократ не отивам ли към явна гибел? Защо тъй често идва? Не, вече не ми е сигурно с него. Той никога не попита от що живея.
към текста >>

Аз искам да служа на Бога - да бъда душа с нов ум, ново сърце и ново тяло. Как?
Ето го, току-що пиша, пак идва. Наистина, аз го обожавам, но що ще стане с мен, клета, когато си отиде. Добре е да сторя голямата жертва, за която той ме тъй мълчаливо моли, но когато той си отиде (а той сигурно ще си отиде), аз ще умра по него. А за туй ли ме призва Господ, да умра за konte Valetti di willa Valetti [граф Балети от вила Балети]. Моята задача е определена. Аз искам да служа на Бога - да бъда душа с нов ум, ново сърце и ново тяло. Как? Това не е моя работа. Длъжна съм да слушам и да се уча в Школата. Накъде отивам? Какъв пример ще оставя след себе си. Най-сетне нека подругарува и с тия „учени” българки, които жалят за българското реноме.
към текста >>

Не заставай на моя път към Бога.
Днес ме е търсил и оставил бележка: Wo ist die weisse Taube? [(нем.) Къде е бялата гълъбица? ] Скъпи мой! Не идвай, въпреки че те обожавам. Не идвай! Не заставай на моя път към Бога. Не си ти всичко за мен. Бог е всичко за мен. Той е моя живот, великата и вярна обич, без която не мога да живея. Ти си случаен пътник, който без жал ще ме отмине от своя път. Кажи как ме сравняваш с тия красиви госпожи между които се движиш?
към текста >>

Бог е всичко за мен.
] Скъпи мой! Не идвай, въпреки че те обожавам. Не идвай! Не заставай на моя път към Бога. Не си ти всичко за мен. Бог е всичко за мен. Той е моя живот, великата и вярна обич, без която не мога да живея. Ти си случаен пътник, който без жал ще ме отмине от своя път. Кажи как ме сравняваш с тия красиви госпожи между които се движиш? Не ти ли се виждам нищожна твар, или позволена врата, където по всяко време можеш да идваш. ДРУГ ДЕН Бях при Учителя.
към текста >>

Те станаха още по-богати.
Тия чудни слова ме изправиха и аз четох до полунощ. 9 [МАЙ 1925 г.] Нежният приятел ме успокояваше за преувеличената ми мъка. Предлага си услугите да помогне. Целунах писмото и пак се просълзих от радост, че все таки той мисли за мене. Хазаинът иска да си изляза, защото искал да се разширява. Те станаха още по-богати. Имат нужда от още много стаи, така че аз трябва да напусна. Дава ми срок само 1 месец. Събрах всичките му писма и онзи голям шоколад, до който не бях се докоснала. Нека си вземе писмата - всичко нека си вземе. Щом той не мисли за честта ми, щом му е все едно какво ще кажат за мен.
към текста >>

Тогава сложих стоте лева в ръката му заедно с нова носна кърпичка и му казах: - Ето Крумчо, какво ти направи Бог.
Ето нова риза и гащи, нови чорапи - всичко правено някога за чеиз. Облече зелено вълнено костюмче, обувки, дори и мека велурена шапка, които неща ми даде един модернизиран студент, който на радо сърце се освободи от шаячните си дрехи. Братът на хазайката пък му подари вехтия си балтон и здрав каиш да си връзва гащите. Накарах го да вземе вързопа с дрипите си и да ги хвърли в канала. И пак да дойде. Тогава сложих стоте лева в ръката му заедно с нова носна кърпичка и му казах: - Ето Крумчо, какво ти направи Бог. Знай, че в света има Един, който ни обича. Може в света да си нямаме никого, но знай, че Той се грижи за нас, стига да не Го забравяме. Сега, ела да благодарим на Бога от все сърце. То застава до мене и хълцайки нещо шъпнеше. След това аз изпратих Крумчо да си иде.
към текста >>

Сега, ела да благодарим на Бога от все сърце.
Накарах го да вземе вързопа с дрипите си и да ги хвърли в канала. И пак да дойде. Тогава сложих стоте лева в ръката му заедно с нова носна кърпичка и му казах: - Ето Крумчо, какво ти направи Бог. Знай, че в света има Един, който ни обича. Може в света да си нямаме никого, но знай, че Той се грижи за нас, стига да не Го забравяме. Сега, ела да благодарим на Бога от все сърце. То застава до мене и хълцайки нещо шъпнеше. След това аз изпратих Крумчо да си иде. Но току що почнах да чета в една книга, чух нови стъпки до вратата и тихо изхлипване. Това беше Крумчо. Тоз път то ридаеше.
към текста >>

И тоз път богатите ограбиха бедните.
Подир някой ден всички потегляме за събора в Търново. Но всички забелязват, че съм вече добре закръглена - зер, затуй са ме викали види се и да прогтъдя досадливите духове, които вече не припариха до Екимовия дом. За пътните разноски - скучающата дама даже и не спомена. Така се пожертвуваха сиромашките 500 лв. за този гдето духа. И тоз път богатите ограбиха бедните. Но тъй ми се пада, щом не обърнах внимание на Учителевите думи. 26 ЮЛИЙ 1925 г. Молитва на Витоша да ме запазят чиста девица за Специалния клас Ето ме сама на Витоша. В Драгалевци ме среща Учителя с група ученици. Те мислеха, че идвам да ги посрещна само.
към текста >>

С парите спечелени от Котеви за изплитането на два пъстри шала, отивам при тая богата жена.
Весело ми е. качвам се на едно столче и пея драматично. Изреждам в песен молбата си, копнежа си, своята велика благодарност. 30 ЮЛИЙ [1925 г.] В Габрово. Отивам при една капризна млада жена, която копнее за моята свобода, а не знае, че тя е изкупена със скъпа цена. С парите спечелени от Котеви за изплитането на два пъстри шала, отивам при тая богата жена. 5 АВГУСТ 1925 г. Годишнина от идването на Белия Гълъб. Колко е скучно тук, въпреки че се живее в материално благоденствие. Като че ли тази къща прилича на човек без дробове... Не, не бих сменила моята съдба с нейната. Искам да остана с Гълъба, но да бъда все тъй свободна като сега.
към текста >>

Тая жена [Цанка Екимова] хем иска да има богатия род, който да й купува и доставя всичко, хем - моята свобода и волност.
И тъй се смея, цяла се прегъвам от смях; изправям се и пак се прегъвам до земята от болка, причинена от смеха и се кискам като дива, като селянка. Незабелязано се измъкна този лъжльо. Защото сигурна съм, че лъже. Посредник между мене и Учителя, да се продъни! 19 АВГУСТ [1925 г.] Почва да ми омръзва. Тая жена [Цанка Екимова] хем иска да има богатия род, който да й купува и доставя всичко, хем - моята свобода и волност. Иска да напусне мъжа си, но готова ли е да измине моя път, да се здрависа с моето поприще? Такова семейство е най-голямата лъжа. Свята свобода! Колко си прекрасна, но колко скъпо струваш на оногова, който я притежава! Ходихме в Габровския Балкан, св.
към текста >>

Но аз съм богата!
Когато пак ще се завърне, обещавам да бъда мъдра. Няма да се хвърлям в прегръдките му, няма да го милвам и целувам. Не искам нищо от него. Нима искам да ме тури в кафез като Цанка и от там да копнея за слънчевата свобода, която сега имам. Аз съм весела, свободна птичка - обичам планините и долините, обичам - даже и своята сиромашия. Но аз съм богата! Кой казва, че аз съм бедна. Кой? Нима бедните хора могат тъй сърдечно да пеят? Нима те са весели и щастливи като мене. О, земята пее под стъпките ми. Слънцето приглася на моята песен.
към текста >>

Той е богат и пребогат.
Кой казва, че аз съм бедна. Кой? Нима бедните хора могат тъй сърдечно да пеят? Нима те са весели и щастливи като мене. О, земята пее под стъпките ми. Слънцето приглася на моята песен. Той е богат и пребогат. Зорница казва, ако искал можел да ме облече само в коприна. Как така ще ме облече, когато съм едвам в V кп. и още дълъг ученически път ме чака. По-важно е умът ми да свети, отколкото дрехите. Но защо Жечо не желае да работим за VI кп.?
към текста >>

Нали Бог ни обича.
Господи, та ако е само за едного, аз обичам вече него! Горкият Жечо! Никога не бих могла да го обичам както другия, както белия мой нежен гълъб. Но ние трябва да учим, нищо повече! Ние имаме най-добрите учители и не бива да хленчим кой ни обича и кой не. Нали Бог ни обича. И за себе си казвам същото - ще уча въпреки всичко! 13 СЕПТЕМВРИЙ [1925 г.] Жечо се съгласи да учи. Днес започнахме учебни занятия. Колко е хубаво! Какъв зловещ сън сънувах!
към текста >>

Бог ще ме нахрани, ако не с хляб, поне със сълзи.
Пак с парцаливите дрехи и нито следа от хубавата премяна, с която се облече. Каза, че му ги откраднали... Студентите му дадоха сега още едни панталони, даже и една хубава полушубка; аз също го окъпах и още някой лев му дадох. Но още по-чудно - този хубавец „изгубил” и тия дрехи от гърба си и отново се яви с парцалите. Моят Крумчо ме полъгва. 6 ОКТОМВРИ [1925 г.] Пак срещнах оня полусляп превит дървар и му дадох последните си пари, с които отивах да си купя хляб. Бог ще ме нахрани, ако не с хляб, поне със сълзи. А какви благоухания идват до мен от кухните на хазаите и Милеви. Сега Славчо и Мила ще се нахранят до насита, а също и Здравка и Соничка. Наистина забравена съм от всички. Но смелост, мое бедно сърце, Бог няма да те остави. Ще видиш ти чудесната Му ръка отново протегната върху тебе.
към текста >>

Но смелост, мое бедно сърце, Бог няма да те остави.
6 ОКТОМВРИ [1925 г.] Пак срещнах оня полусляп превит дървар и му дадох последните си пари, с които отивах да си купя хляб. Бог ще ме нахрани, ако не с хляб, поне със сълзи. А какви благоухания идват до мен от кухните на хазаите и Милеви. Сега Славчо и Мила ще се нахранят до насита, а също и Здравка и Соничка. Наистина забравена съм от всички. Но смелост, мое бедно сърце, Бог няма да те остави. Ще видиш ти чудесната Му ръка отново протегната върху тебе. Окото на Бога е върху тебе, не знаеш ли. Не те ли изведе Той до тука, нима ще те остави! Сама си се насърчавам, сама бърша сълзите си. Господи, дай ми работа!
към текста >>

Окото на Бога е върху тебе, не знаеш ли.
А какви благоухания идват до мен от кухните на хазаите и Милеви. Сега Славчо и Мила ще се нахранят до насита, а също и Здравка и Соничка. Наистина забравена съм от всички. Но смелост, мое бедно сърце, Бог няма да те остави. Ще видиш ти чудесната Му ръка отново протегната върху тебе. Окото на Бога е върху тебе, не знаеш ли. Не те ли изведе Той до тука, нима ще те остави! Сама си се насърчавам, сама бърша сълзите си. Господи, дай ми работа! Изпрати ме там, гдето имат нужда от моите пъргави ръце и нозе. Отслабнах. Нозете ми треперят.
към текста >>

Ще ме чуе Бог.
Оплитам дупки на юргански чаршафи на хазайката и се приличам на слънце. Намислила съм си нещо. Ето, свършвам вече. Малко хляб в раницата, кожухчето,пелерината и потеглям. Ще нощувам горе и ще се моля да забравя, да ме отболи душата по Colombo mio [(итал.) моя Коломбо]. Ще ме чуе Бог. Нали съм негова. [Заб. Случаят е описан и на 26 юли 1925 г.] Кога се възкачвам по „Зеленка” - не зная. Насреща ми Учителя с нашите - връщат се, там били днес. - Закъсняла си, ме закачат другите, мислят че ще се върна с тях. Учителят ме гледа и стои на пътеката.
към текста >>

Провирам се по стръмната пътека, газя по ливади от цветя; слънцето блести по росните капки и о, чудо, вместо да ме избави Бог от любовта ми към човека, тя расте в сърцето ми и аз разгърнала ръце пея; мили, милий, обичний.
- Господи, спаси ме - помогни ми. Избави ме от самата мене. В мене е той, в сърцето ми живее. Казах си всичко - болката, страховете, обещанието, което взе от мене Учителя и мястото ми в специалния клас. После се връщам в лъчезарното утро. Провирам се по стръмната пътека, газя по ливади от цветя; слънцето блести по росните капки и о, чудо, вместо да ме избави Бог от любовта ми към човека, тя расте в сърцето ми и аз разгърнала ръце пея; мили, милий, обичний. На утрото пристигам за беседа точно в 10 ч. Стана дума за спането ми на Витоша. Учителят с нас. Разбира се, не казвам на всеуслишание за целта на отиването си, а само какво изпитах там и за трите слънца на изток. Какъв смях падна от всички.
към текста >>

Защо ми е цялото богатство на света, ако изкривя пътя си към Оногова, който в тия дни ме е призвал и избрал за своя работница.
Целувките му приличаха на допиране от мъртвец. Господи, дали съм го разлюбила? Не, аз го обожавах въпреки всичко, но и това което усетих нея вечер не зависеше от волята ми. Когато си отиде, аз дълго се молих след него. Боже мой, Боже мой, запази ме да не падна, да не изневеря на обещанието, което дадох в Търново, в оня паметен ден, в оная тайнствена стая, където казах ясно и решително: Аз искам да Ти служа, Господи! Защо ми е цялото богатство на света, ако изкривя пътя си към Оногова, който в тия дни ме е призвал и избрал за своя работница. За Теб ще живея, Теб в песни ще прославя, за твоите малки ще живея. 9 ДЕКЕМВРИ [1925 г.], сряда Всред снежна виелица ходихме на Витоша. Ах, как ни блъскаха ветровете; като че ли със стрели и копия ни отпъждаха да не преминем свещения предел. Но въпреки всичко ние, водени от Него, стигнахме на Бивака и здрави и невредими се върнахме в къщи. Така освежени и бодри си дойдохме, като че ли не бяхме срещу планинските стихии.
към текста >>

Бог е с мен!
Като лебед си проточва шията за целувка към него. Високомерно минава край мене и пее най-сладката братска песен: „Благославяй, душе моя, Господа! ” На тях им се пее, нам се плаче. Влязоха в братството да се спасят от своята еврейщина, уви, тя се е сраснала за тях и вечно с тях ще си остане. Напред без страх! Бог е с мен! Учителят ни ръководи! Добринка е при мен. Душата ми пее, пее. Нозете ми са топли и сухи. Господи, велик си Ти.
към текста >>

Домашните ми ме хулят, че съм оставила „своята вяра”, а съм хукнала на чужд Бог да се кланям.
Те не искат моята дружба. Не ме викат на своите веселби. Соничка и Здравка едвам ме поздравяват, може би за него, може би мислят, че съм леко момиче, а те не знаят какви угризения ми струва всяка целувка, всеки нищожен дар. Паша ме подиграва, че съм разсеяна. Тя мисли, че щом съм голяма на възраст трябва и по-добре да разбирам химията от редовните ученици. Домашните ми ме хулят, че съм оставила „своята вяра”, а съм хукнала на чужд Бог да се кланям. Мара Белчева ме подигра - тая, която Пенчо Славейков обичаше като едно слънце. Може би, тя пак на един нов Пенчо ще покаже своята прелестна усмивка, но мен наведе ниско, ниско главата. Да си лягам, но защо? Да избърша сълзите си, но очите ми вече са подпухнали от плач. Слъзните канали са се разтворили и лицето ми безспир се облива от потоци сълзи.
към текста >>

Може би само определена сума пари, но за мен е Бог, слънце, почит, доверие.
Там, там седеше той. Аз отивах при него с доверие на дете. Той искаше от мен това, което аз не бях длъжна да дам на един подобен приятел. Той искаше всичко, а не даваше нищо. Що е за него любовта на една жена? Може би само определена сума пари, но за мен е Бог, слънце, почит, доверие. Окото ме боли. Този сит граф ще си отиде. Той не ме обича. Не, той не ме обича. Ако той ме обичаше, щеше ли да се крие от мен по улицата; нямаше ли да идва при мен, когато идваше светлината?
към текста >>

Но аз обичам Бога и не искам никого в света да обичам повече от Него.
Тази круша беше нов завет на душата ми. Той дойде. Попита ме какво си шепнех по български оная вечер. Той молеше. О, аз говорех как ми е тежко да живея, как се боя от неговата любов, макар че го обичам безкрайно, безкрайно. Но аз обичам Бога и не искам никого в света да обичам повече от Него. - Олга, каза той, аз обичам Учителя заради тебе. Аз се боя от Бога, аз искам да те обичам, както ти искаш. 11 ФЕВРУАРИ [1926 г.] Щастие. Брат Боев пристигна. Светна ми на очите.
към текста >>

Аз се боя от Бога, аз искам да те обичам, както ти искаш.
Попита ме какво си шепнех по български оная вечер. Той молеше. О, аз говорех как ми е тежко да живея, как се боя от неговата любов, макар че го обичам безкрайно, безкрайно. Но аз обичам Бога и не искам никого в света да обичам повече от Него. - Олга, каза той, аз обичам Учителя заради тебе. Аз се боя от Бога, аз искам да те обичам, както ти искаш. 11 ФЕВРУАРИ [1926 г.] Щастие. Брат Боев пристигна. Светна ми на очите. Дойде си нашия истински светилник на просветата. Той ме насърчава и за най-малките ми успехи, той не отминава и най-малките ми пробляски.
към текста >>

Имал много слушатели - получил богати аплодисменти.
Какжадно слуша милото момче своята просветена учителка... 12 ФЕВРУАРИ [1926 г.] Стрелките се въртят, но той не идва. Да, той каза, че ще ме обича, както аз искам. Той не иска да се плаша от неговата любов. Но аз съм жадна за обич. 21 ФЕВРУАРИ [1926 г.] Алфиери Бертоли ми каза, че Colombo държал реферат за Leonardo da Vinci [Леонардо да Винчи]. Имал много слушатели - получил богати аплодисменти. Значи всички могат да го слушат, но не аз. Чудно, нямам желание да уча италиански. Ние добре се разбираме по немски. НО аз ще пея. Ще пея за Добринка Емануилова, за Учителя, за Бога.
към текста >>

Ще пея за Добринка Емануилова, за Учителя, за Бога.
Имал много слушатели - получил богати аплодисменти. Значи всички могат да го слушат, но не аз. Чудно, нямам желание да уча италиански. Ние добре се разбираме по немски. НО аз ще пея. Ще пея за Добринка Емануилова, за Учителя, за Бога. Ще пея за бр. Боев. 22 ФЕВРУАРИ [1926 г.] Срещна ме онзи о две прегърбен старец, помоли ме за помощ и аз нямах нищо да му дам. Горко ми. Стоях след него и със сълзи се молех Богу друг някой добър човек да му помогне. Миличък мой дядо, дано те срещна пак!
към текста >>

Стоях след него и със сълзи се молех Богу друг някой добър човек да му помогне.
НО аз ще пея. Ще пея за Добринка Емануилова, за Учителя, за Бога. Ще пея за бр. Боев. 22 ФЕВРУАРИ [1926 г.] Срещна ме онзи о две прегърбен старец, помоли ме за помощ и аз нямах нищо да му дам. Горко ми. Стоях след него и със сълзи се молех Богу друг някой добър човек да му помогне. Миличък мой дядо, дано те срещна пак! 23 ФЕВРУАРИ [1926 г.] Где бях днес, по какви чисти висини летях, та толкоз бодра и свежа се върнах в моята хубава стаичка? На Витоша бях, тя е велико динамо на сила и здраве. Цялата природа пееше с мен и ме насърчаваше: „Не бой се, не бой се, Аз съм с теб! ” Кой викаше така.
към текста >>

24 МАРТ [1926 г.] Ако Бог му е заповядал да не идва при мене, да е Благословено Името Му, но ако не е, нека ми го доведе пак.
Господи, просветни ума ми! 6 МАРТ [1926 г.] От оная паметна вечер той не идва вече. Казват, че станал вече пълномощен министър. Аз пък се радвам, че съм под чука и длетото на Великия Майстор на Живота. 9 МАРТ [1926 г.] Рожденият ми ден, за който никой не знае и не ме поздравява. 24 МАРТ [1926 г.] Ако Бог му е заповядал да не идва при мене, да е Благословено Името Му, но ако не е, нека ми го доведе пак. Казаха ми, че бил болен. Исках да го видя. И от школата всред проливния дъжд се отправих за дома му. Едвам намерих номера. Хазайката ми каза, че господинът не приемал.
към текста >>

Едвам можах да кажа: „Учителю, дайте ми... сила.” Той каза, че аз съм на добър път, че само този, който развива дарбите си служи на Бога, че сега ми е тежко, но ще дойдат светли, радостни дни.
Лев по лев събирам за предстоящата изпитна такса, ала уви! Имам спестени само 160 лв., а до 600 има доста. Сега накъде. Тия дни бях при Учителя. Той подробно ме разпита за училището, за поминъка ми. Едвам можах да кажа: „Учителю, дайте ми... сила.” Той каза, че аз съм на добър път, че само този, който развива дарбите си служи на Бога, че сега ми е тежко, но ще дойдат светли, радостни дни. 15 МАЙ [1926 г.] Снощи бях се разхленчила. Стана ми тъжно, грозно и заморно. Но днес ето ме пак весела и пея, пея, макар и да не зная как ще се справя за таксата. Ех, пък ще взема на заем от Дафинка, пък лятоска ще й ги отработя. Макар, че Учителя не позволява да взимаме назаем пари, но аз съм сигурна, че ще ги отработя.
към текста >>

Бог ме обича; аз съм на добър път, щом като Господ ми помага. Вечер.
Не ще съмнение, че тази Добринка живее близко около мене и знае всичко. Ето ти пак сума от нея - порядъчна, придружена с късо поетично писмо. Това е щастие, това е щастие! Падам на колене и сърдечно благодаря! Неизказано съм блажена. Бог ме обича; аз съм на добър път, щом като Господ ми помага. Вечер. Излизам от школата. Всеки отива за дома си, каня се и аз да си отивам. Но кой се разхожда пред школата, чие усмихнато лице видях! - Colombo! Той дошел нарочно сега, знаял че сме тука.
към текста >>

Аз - за Бога, за Неговите вътрешни неумолими и неизменни закони.
- Болест ли, глад ли още по-тежък, бездомничество ли, или раздяла с него. Но нима ний не сме разделени. Че това още по начало е така. Ние нямаме един общ идеал. Той здраво се държи за световната лествица, по която се изкачва. Аз - за Бога, за Неговите вътрешни неумолими и неизменни закони. Той не може да ми бъде приятел. Преди всичко, той не може да почувствува всичката двойна мъка на моя живот и да го облекчи поне с малкия си пръст. Какъв ужас! Но какво ще стане? Та нали аз вярвах на любовта в човека?
към текста >>

„Не си прави кумир” - заповяда Бог от Синай, пък аз си направих кумир и сега виждам, че този кумир е мъртъв бог.
Беше се напудрил и сладко се облизваше от своята закуска. Много бързаше по някаква работа. Гледаше час по-скоро да си изляза. В другата стая се чуха стъпки. Във вестибюла имаше дамски ръкавици и чадър. „Не си прави кумир” - заповяда Бог от Синай, пък аз си направих кумир и сега виждам, че този кумир е мъртъв бог. Боже, възвърни му горчивите ми болки. Дай му да изпита моята бедност и моето унижение. Като чели светът погрозня. Чаровното лято не ме плени. Чуруликането на птичките не ме радва.
към текста >>

Поругана е моята любов, която от чист висок извор загребах, от извора на Бога и му дадох да пие, на него,който бил жаден за друго питие.
Ще оживее ли тоз камък? Горко ми! Има ли жива душа слово да ми каже, слово на живот! Душата ми е гладна, жедна за Слово Божие, защото е смъртно поразена. Изгубих надежда. Поругана е моята любов, която от чист висок извор загребах, от извора на Бога и му дадох да пие, на него,който бил жаден за друго питие. Но аз съм егоистка. Както Жечо иска да обичам само него и аз исках да обича той само мене. Това е то свещения егоизъм - „мене”, „мое”, „себе”. Тогава нека страдаме. Чрез когото и да е, ние ще страдаме за своя егоизъм.
към текста >>

Ще чуе ли Бог гласът на една малка бубулечка?
Тогава и всичко друго у мен е също то недостойно и глупаво. При все, но Боже мой, не ме разделяй от него. Прекланям глава, нека бъде Твойта воля, но, остави ми го пак, макар и отдалече. Но аз гладувам. Искам работа, а где да я потърся? Ще чуе ли Бог гласът на една малка бубулечка? Трябва ми кураж, вяра в самата мен, за да продължа работата си. 6 ЮЛИЙ 1926 г., вторник Но Бог слушал молитвата и на бубулечките. Ето писмо от Добринка. Тя ме е чула. Тя отправя към мене благ зов, тя ми нежно съчувствува за настъпилите страдания и ми предлага оригинална кореспонденция на „Изгрев”.
към текста >>

6 ЮЛИЙ 1926 г., вторник Но Бог слушал молитвата и на бубулечките.
Прекланям глава, нека бъде Твойта воля, но, остави ми го пак, макар и отдалече. Но аз гладувам. Искам работа, а где да я потърся? Ще чуе ли Бог гласът на една малка бубулечка? Трябва ми кураж, вяра в самата мен, за да продължа работата си. 6 ЮЛИЙ 1926 г., вторник Но Бог слушал молитвата и на бубулечките. Ето писмо от Добринка. Тя ме е чула. Тя отправя към мене благ зов, тя ми нежно съчувствува за настъпилите страдания и ми предлага оригинална кореспонденция на „Изгрев”. Там между плодните дървета, върху клонче на една от мен посадените 5 вишни да привържа моето писъмце, в което мога да й задам всички наболели въпроси и да искам всичко, каквото е възможно от една човешка душа. Ако ли пък искането ми би било от компетентност на Бога, то тя и аз ще се молим Нему и Той непременно ще чуе молитвата ни и ще я изпълни.
към текста >>

Ако ли пък искането ми би било от компетентност на Бога, то тя и аз ще се молим Нему и Той непременно ще чуе молитвата ни и ще я изпълни.
6 ЮЛИЙ 1926 г., вторник Но Бог слушал молитвата и на бубулечките. Ето писмо от Добринка. Тя ме е чула. Тя отправя към мене благ зов, тя ми нежно съчувствува за настъпилите страдания и ми предлага оригинална кореспонденция на „Изгрев”. Там между плодните дървета, върху клонче на една от мен посадените 5 вишни да привържа моето писъмце, в което мога да й задам всички наболели въпроси и да искам всичко, каквото е възможно от една човешка душа. Ако ли пък искането ми би било от компетентност на Бога, то тя и аз ще се молим Нему и Той непременно ще чуе молитвата ни и ще я изпълни. Колко се зарадвах, че тоз път не бяха изпратени пари! Слово, Слово благо исках да чуя и го чух. Не е ли наситена сега душата ми с божествен елексир! Тя казва, че скоро ще ме назове с ново име и тогава тя ще ми се разкрие. Тя знае, че имам много въпроси, отдавна приготвени у мен и тя чака с радост да ги чуе, та макар в тях да има упреци или задоволство.
към текста >>

Сега познах, че има жив Бог на Любовта, който ме обича и бди над мен.
С плахи стъпки, едвам пристъпвам към тая нежна светлина, в която душата ми като новородена се къпе. Не зная где води тоя път и не питам. Зная само, че е хубаво, хубаво и че аз дишам, гърдите ми се пълнят с неземно благоухание, протягам ръце към светлия хоризонт, вървя, вървя... Ида, ида, мой предвечни, води ме! ... Да, сега разбирам, че пак тя ми изпрати и първата изпитна такса. Нейното „око” прониква навсякъде. Сега познах, че има жив Бог на Любовта, който ме обича и бди над мен. Бъди благословено, ти, вечно Божие Слънце. Приложение: ПИСМО ОТ ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА: София, 5 юлий 1926 г. ”.......”, сестрице моя! [size=5]Обръщам се към Вас с Вашето неотбелязано, но изказано име.[/size] [size=5]Очевидно е, че Вие страдате и причината за това е големият подвиг, който предприехте. С Вас заедно страдам и аз, тъй като без да знам Вашите предразположения, с последното си писмо Ви подтикнах към нежелателни постъпки.
към текста >>

Понеже е възможно оставеното да преседи няколко дни, огънете го в нещо непромокаемо, а при това и с цвят, който да не го отличава от листата.[/size] [size=5]Да живеем винаги в оная чистота, която ни поставя в естествена близост до Учителя и която ни дава изобилно любовта на Бога и всички, които ни обикалят.[/size] [size=5]Заедно с въпросите Ви, може да поискате от мен каквото желаете, достатъчно това да е по силите на една човешка душа.
По един оригинален начин ще Ви дам възможност да ми зададете въпросите, които може би сте отдавна приготвили за мен. На нашият „Изгрев” (непременно ходете там) нечия благотворна ръка е посадила на южния край 4-5 плодни дръвчета, сливки и други; последното, или предпоследното от тях има отлично зашумени клонки, които могат да заменят ръката на пощалиона. Обиколете ги, почистете случайните сухи листчета и заедно с това привържете към едно от клончетата Вашето писъмце. В някоя ранна утрина ще го получа и ще му се радвам, безразлично дали упреци или доволство ще ми донесе от Вас. Срок за тази работа имате от 7 - 17 този месец. Понеже е възможно оставеното да преседи няколко дни, огънете го в нещо непромокаемо, а при това и с цвят, който да не го отличава от листата.[/size] [size=5]Да живеем винаги в оная чистота, която ни поставя в естествена близост до Учителя и която ни дава изобилно любовта на Бога и всички, които ни обикалят.[/size] [size=5]Заедно с въпросите Ви, може да поискате от мен каквото желаете, достатъчно това да е по силите на една човешка душа. Ако ли Вашите искания са от компетентността на Бога, ще ги искаме заедно и Бог непременно ще ги чуе и изпълни.[/size] [size=5]Не се опитвайте да ме узнаете по какъвто и да е начин, защото и без това скоро ще Ви се открия.[/size] [size=5]Д. Е.[/size] [size=5]19 ЮЛИ 1926 г.[/size] [size=5]Написах отговора. Прие го моят лиснат пощальон. Когато го оставях там изпитвах такава радост, такъв трепет! [/size] [size=5]А какъв сън сънувах!
към текста >>

Ако ли Вашите искания са от компетентността на Бога, ще ги искаме заедно и Бог непременно ще ги чуе и изпълни.[/size] [size=5]Не се опитвайте да ме узнаете по какъвто и да е начин, защото и без това скоро ще Ви се открия.[/size] [size=5]Д.
На нашият „Изгрев” (непременно ходете там) нечия благотворна ръка е посадила на южния край 4-5 плодни дръвчета, сливки и други; последното, или предпоследното от тях има отлично зашумени клонки, които могат да заменят ръката на пощалиона. Обиколете ги, почистете случайните сухи листчета и заедно с това привържете към едно от клончетата Вашето писъмце. В някоя ранна утрина ще го получа и ще му се радвам, безразлично дали упреци или доволство ще ми донесе от Вас. Срок за тази работа имате от 7 - 17 този месец. Понеже е възможно оставеното да преседи няколко дни, огънете го в нещо непромокаемо, а при това и с цвят, който да не го отличава от листата.[/size] [size=5]Да живеем винаги в оная чистота, която ни поставя в естествена близост до Учителя и която ни дава изобилно любовта на Бога и всички, които ни обикалят.[/size] [size=5]Заедно с въпросите Ви, може да поискате от мен каквото желаете, достатъчно това да е по силите на една човешка душа. Ако ли Вашите искания са от компетентността на Бога, ще ги искаме заедно и Бог непременно ще ги чуе и изпълни.[/size] [size=5]Не се опитвайте да ме узнаете по какъвто и да е начин, защото и без това скоро ще Ви се открия.[/size] [size=5]Д. Е.[/size] [size=5]19 ЮЛИ 1926 г.[/size] [size=5]Написах отговора. Прие го моят лиснат пощальон. Когато го оставях там изпитвах такава радост, такъв трепет! [/size] [size=5]А какъв сън сънувах! Учителят ми даде ключ.
към текста >>

Не престъпвам ли повеленията на Школата, където като служители на Бога трябва да познаваме само Неговата воля и всяко друго чувство трябва да отдалечаваме от себе си, с други думи - трябва да се отречем от себе си.
”- Него, разбира се. Но това да не ме отдалечи от Школата на Учителя. Можете ли да ме водите, щом това е така? Струва ми се, че Вие сте необикновена, че зад Вашето земно име се крие Божествен Дух. Кажете, не греша ли като го обичам? Не престъпвам ли повеленията на Школата, където като служители на Бога трябва да познаваме само Неговата воля и всяко друго чувство трябва да отдалечаваме от себе си, с други думи - трябва да се отречем от себе си. Кой е той? Дали в него се крие Ангел или Демон? Но ако е тъмен дух, защо Провидението не ме запази от подобна среща. Що, гений ли съм аз, че да устоя? [/size] [size=5]Но сега най-важното: Дайте ми спокойствие да мога да уча, защото съм в страшно смущение.[/size]
към текста >>

31. 26 ОКТОМВРИ 1926 г. - 27 НОЕМВРИЙ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Чета на Colombo писмата Ви, показвам плата за дрехата; за него няма две мнения, че благодетелката ми не е жена, а мъж и че този незнаен дарител е Учителя, и никой друг.
То трябва да е особено чувство, да си облечен така, че да не усещаш студа и влагата. Ах, как Ви благодаря! Размятам плата, галя го с ръце, слагам го до бузата си, великолепно! Някаква топла мечта метали и вълшебен блян унася душата ми. Значи, всецяло обута и облечена от Вас! Чета на Colombo писмата Ви, показвам плата за дрехата; за него няма две мнения, че благодетелката ми не е жена, а мъж и че този незнаен дарител е Учителя, и никой друг. Само за това му откритие плаках на гърдите му от благодарност. Нима може да е лош този човек, който чрез благородно деяние да познае автора му. Значи той има интуиция - разбира кой е най-прозорливия в школата и кой може тъй деликатно да помогне на такова едно неподкупно и независимо същество като мене. Знаете, той открива, че аз съм любимка на Учителя! Той уверява в туй!
към текста >>

О, значи и аз съм мила на Бога, щом добри човеци се сещат за мене и ми помагат!
„21 май 1926 г. Чудеса на чудесата! Ако някой каже, че чудеса стават само в приказките и легендите, то аз бих възразила на това, защото чудесата стават и в тия Божи дни, и то с мен. Запис със 700 лв. от Добринка Емануилова, придружено с тайнствено поетично писмо! О, значи и аз съм мила на Бога, щом добри човеци се сещат за мене и ми помагат! Значи моят вик е стигнал до Бога - до нея и ето навреме идва чудната помощ. Казаха ми, че Colombo става пълномощен министър. Хе, голяма клечка! Навярно той ще се възгордее. Но расти, мой мили, стани голям и знатен.
към текста >>

Значи моят вик е стигнал до Бога - до нея и ето навреме идва чудната помощ.
Чудеса на чудесата! Ако някой каже, че чудеса стават само в приказките и легендите, то аз бих възразила на това, защото чудесата стават и в тия Божи дни, и то с мен. Запис със 700 лв. от Добринка Емануилова, придружено с тайнствено поетично писмо! О, значи и аз съм мила на Бога, щом добри човеци се сещат за мене и ми помагат! Значи моят вик е стигнал до Бога - до нея и ето навреме идва чудната помощ. Казаха ми, че Colombo става пълномощен министър. Хе, голяма клечка! Навярно той ще се възгордее. Но расти, мой мили, стани голям и знатен. Нека вред те придружава моята любов, расти!
към текста >>

” Ела, прекрасни мой бял гълъб при Бога!
Когато след няколко години Му казах, че искам „изведнъж” да се очистя, Той каза: „Не може, ще се вкоравите! ” Значи чистенето е Божествен процес, в преодоляване на страданията, което става последователно, бавно, целесъобразно. О, Добринке, приемам Вашите укори, защото ми се чини, че Вие сте някоя Дясна ръка сега на Учителя, ако не и самата Му Любима Десница. Затова се навеждам и я целувам и благославям. Бийте ме, но ме направете човек, както Пушкин е казал на Державина, подавайки му бастуна: „Бийте ме, но ме научете! ” Ела, прекрасни мой бял гълъб при Бога! Ела да се молим двама Нему да благослови нашето приятелство, да бъде чисто и свято, да бъде безкрайно, както е безкрайна Неговата любов. Alessandro е рационалист. Но аз мисля, че тъкмо рационалистите трябва най-много да Го обичат, защото Той присъствува във всяка форма на природата. Защо не мога да чета френски, за да ги видя тия Ренан, Мишле - които той така обича? Дали са те по-логични от Платона, Диогена, Епиктета, Марк Аврелия?
към текста >>

Да престана тъй много да боготворя Colombo и да издигна до себе си кроткия нежен брат, който има добри чувства към мене.
Всяка проявена добра постъпка, всяка полезна деятелност, за Него е висша благодарност. В моето съзнание Вие и Учителя се сливате в едно. Това е божествената проява на Божията Любов, очакваната, дълго жадуваната. Трудно ще изкажа своята благодарност тогава. Защото, благодарността ми трябва да се изрази в дело. Да престана тъй много да боготворя Colombo и да издигна до себе си кроткия нежен брат, който има добри чувства към мене. Но това са думи само. Не мога да го сторя. За сега не мога и надали ще мога. И да си отиде Colombo, в което съм напълно уверена, макар и да не го желая, другият никога няма да влезе в моята орбита. Да му помогнат всички ангели да си намери подходяща спътница.
към текста >>

Значи, като обичам Бога от все сърце, ще бъда угодна и на людете; още повече значи и на възлюбления ми.
Тъй се молих за спокойствие, чистота. Бях при Colombo тия дни. Занесох със себе си това ново чувство. Той тъй ми се радва! Гледа ме в очите и казваше, че му нося такава голяма радост, нарече ме ангел. Значи, като обичам Бога от все сърце, ще бъда угодна и на людете; още повече значи и на възлюбления ми. Изглежда, че ние взаимно се подкрепяме, защото след туй в мозъка ми светва по-голяма светлина и аз по-усърдно уча. Имаме нов учител по химия - Цветан Стойков - асистента. Паша е много заета -тя е главната стенографка при Учителя и ние сме й извънреден товар. Милата, добра Паша! Какъв велик пример на безкористие е тя!
към текста >>

Добре е да продължаваме всеки четвъртък вечер в определения час да прекарваме няколко минути в съзерцание, представяйки се заедно пред Бога.
Простете, че поради причини вън от мен, вън и от Вас, по-обширното писмо, което готвя за Вас ще се забави няколко дни. Така се нареждат работите, щото целият Ваш въпрос като че ли остава напълно в Божие разпореждане, подобно едно посеено семенце. Господ днес Ви казва: „И дните на сетованието ти ще се свършат”. (Исайя 60; 20.) За сега, от душа Ви пожелавам възможното най-голямо спокойствие, за да укрепва душата Ви в тия критични минути. Желая да Ви помогна и затова мисълта ми всякога е с Вас. Добре е да продължаваме всеки четвъртък вечер в определения час да прекарваме няколко минути в съзерцание, представяйки се заедно пред Бога. Определяйте си за през това време едно що годе добро, извършвано чрез мисълта. Драго ми е, че възприемате работата за превъзпитание въпросната душа, като Ви уверявам, че с това правите едно отменяване на самата мен - вместо по някакъв начин да предприема едно общение с него, предоставям Вам да извършите една истинска духовна работа. Ако Ви е възможно за в неделя оставете на старият ни пощалион писъмце с новото му име, както ми обещахте, че ще се потрудите за това. Моля Ви, въпреки всичко отделяйте по няколко минути и записвайте по нещо предназначено за любящата Ви: В. В. Добринка. П.П.
към текста >>

” Но, една силна дума ми каза еднаж Учителя, която всякога си спомням при подобни случаи: „Човек мисли много неща, но какво е предопределено да стане, само Бог знае!
Знам моята единствена вина пред Вас, че не Ви пиша за А... такива неща, каквито за Емил. Но що да сторя, когато това Ви се дава. Дали няма влияния и моята към него обич? Но що да сторя, когато той е един от малцината що по край Вас възлюбих. Драго ще ми е един ден и нему да кажа: „Ето дадох ти всичко що имам на Небото и на земята! ” Но, една силна дума ми каза еднаж Учителя, която всякога си спомням при подобни случаи: „Човек мисли много неща, но какво е предопределено да стане, само Бог знае! ” И тогава Той почва да ни разкрива това, което има да стане, но тъй го облича в множество покривки, че трябва Дух, за да се разбира. Съобщавам Ви едно мое желание - да видя „Белият гълъб” в момента когато ще отпътува. Прочее, ако Ви е възможно съобщете ми датата и часът на заминаването на влака. Ето може би още един случай, когато ще бъдете пред изкушението да ме видите преждевременно, обаче, ще взема мерки да бъда неузнаваема. Вие всякога изказвате желание да Ви пиша по-обширни писма, но има случай когато добре е да сме кратки, защото доброто и насърчителното може да се вложи само в кратките писма; а в дългите писма един вид се обръща негативната страна на приятелството.
към текста >>

Горе на хълма се спряхме да изпратим благодарствена молитва към Бога, който тъй леко ни беше довел до тук.
Но погледа му бе тъй устремен към мене, че веднага се обърнах и не щях да зная вече за моя праз. Слезнахме на Драгалевци. Не знаейки как аз благодарих на немски и поехме пътя към водениците. Слънцето вече обля полето с изобилна светлина. Природата засия в чудна красота. Горе на хълма се спряхме да изпратим благодарствена молитва към Бога, който тъй леко ни беше довел до тук. Ние пеехме със сестрата, благодаряхме с песен. Изпълнихме новонаучената в Търново магическа: „Фир-фюр-фен Тао би Аумен” с красиви движения. Когато се отделихме от хълма, те стояха на няколко крачки от нас и ни гледаха. Нозете ми се пресякоха. Изгубих охота да продължа нагоре към нашата цел, защото те се отделиха по друга пътека.
към текста >>

Но както Бог забрави дълговете мои, така отхвърлих и аз всяко отмъщение, възмездие и всеки твой дълг отказах се да търся.
Открих в него отдавнашен познайник мой, и срещите от миналото с него що имахме, ужас само са носили за моята душа! Но сега, и в него промяна бе голяма, лице му в усмивка блага озарено, поглед с любов към мен бе отправил! От гърдите и челото му, изхождаха пламенни, с цветовете на дъгата изписани слова. Ето че и сам той проговори: „Привет! В пътят твой съм пак поставен! Но както Бог забрави дълговете мои, така отхвърлих и аз всяко отмъщение, възмездие и всеки твой дълг отказах се да търся. Проумей словата, великата Божия същина що тук изявяват, те казват всекиму от нас - великодушие, всеопрощение и благост! Приемеш ли ги за лозинка своя, вратите тези свободни са за теб.” Паднах наземи и дълго там останах, съзнала благата що крият се в Бога и човека. Реших от този час, да обикна даже и онези, що мислех за свои врагове. Дверите пак отворени бяха и щастието пак зад тях цареше, сред тез души светящи. Почувствувах, че мога сега да бъда между тях, но да работя пожелах и в път обратен се отправих - там где и Вождът, и приятелят ми нов, дългът свещен за себе си виждаха!
към текста >>

Приемеш ли ги за лозинка своя, вратите тези свободни са за теб.” Паднах наземи и дълго там останах, съзнала благата що крият се в Бога и човека.
От гърдите и челото му, изхождаха пламенни, с цветовете на дъгата изписани слова. Ето че и сам той проговори: „Привет! В пътят твой съм пак поставен! Но както Бог забрави дълговете мои, така отхвърлих и аз всяко отмъщение, възмездие и всеки твой дълг отказах се да търся. Проумей словата, великата Божия същина що тук изявяват, те казват всекиму от нас - великодушие, всеопрощение и благост! Приемеш ли ги за лозинка своя, вратите тези свободни са за теб.” Паднах наземи и дълго там останах, съзнала благата що крият се в Бога и човека. Реших от този час, да обикна даже и онези, що мислех за свои врагове. Дверите пак отворени бяха и щастието пак зад тях цареше, сред тез души светящи. Почувствувах, че мога сега да бъда между тях, но да работя пожелах и в път обратен се отправих - там где и Вождът, и приятелят ми нов, дългът свещен за себе си виждаха! Душа съм и към живот вечен се стремя! Великодушие, всеопрощение и благост е новото, що при .дверите на щастието” придобих.
към текста >>

32. 9. В името на какво ще ме съдите.

Глава 2. По следите на казаното

Затова по някакъв вътрешен, установен закон, никога не липсваха хора, аудитория, която слушаше и възприемаше това бликащо богатство, този словесен поток на идеи и мъдрости проникнати от светлина и жив магнетизъм.
9. “В ИМЕТО НА КАКВО ЩЕ МЕ СЪДИТЕ!...” Биография за Учителя в онзи обикновен смисъл на думата не знаем, дали някой би дръзнал да напише, а още по-малко дали би успял да напише. Учителят представлява свят, който непрестанно предстои да се разкрива и опознава. Всичките словесни видове и начини с които бихме си послужили, за да предадем облика на вътрешното съдържание, не знаем дали ще се укажат сполучливи. Опитваме се в естествена и правдива форма да дадем живота покрай Него без да намаляваме значението и смисъла на събитието и без да преувеличим, или намалим достоверността му, спазвайки основната линия на главните принципи, върху които е построена цялата монография. Всичко край Него дишаше живот и всичко до което Той се докосваше моментално получаваше свой дълбок смисъл, превръщаше се на светлина и топлина, които насищаха винаги атмосферата край Него. Затова по някакъв вътрешен, установен закон, никога не липсваха хора, аудитория, която слушаше и възприемаше това бликащо богатство, този словесен поток на идеи и мъдрости проникнати от светлина и жив магнетизъм. Няма човек, приближил се до Него да не е изпитал онова лекото, светлото сияние, което се излъчваше от Него, за да проникне в съзнанието, за да повдигне и озари човека. Преживяното край Него не можеше да се сравнява с нищо което човек можеше да получи и преживее при други случаи на земята, изправен пред красотата. Един въпрос спонтанно изникваше, прокрадваше се и някои го поставяха понякога ребром - Кой е Той? Когато един човек след дълго пътуване през някоя студена зимна нощ се добере до човешко жилище, застанал близо до огнището, където гори буен огън, не би имал време и желание да пита: Кой запали този огън, или какви са дървата, които горят, откъде са изсечени и пр.? Той стои там, топли се и е зает само с една мисъл, да възстанови загубената топлина и да благодари, че се е добрал до нея.
към текста >>

Нищо, което не съм опитвал не ви поднасям.” Принципите, истините, правилата, методите, законите, цялото идейно и духовно богатство, което Той беше донесъл на Земята, можеше да се опита след като се приложи.
Опитността по отношение на Учителя е същата. Онова, което Той даваше, приличаше и на огнище, и на вода и на хляб. Водата казва на човека: Пий, за да ме разбереш; хлябът казва: Яж за да ме разбереш; огънят казва същото. “Опитайте” - казва Учителят, “опитайте всичко, което ви говоря. Не случайно ви го казвам, опитано е , всичко, каквото ви казвам е опитано. Нищо, което не съм опитвал не ви поднасям.” Принципите, истините, правилата, методите, законите, цялото идейно и духовно богатство, което Той беше донесъл на Земята, можеше да се опита след като се приложи. Едва тогава всеки би могъл с право да се произнесе и да съди. Но, за да се приложи и опита се изисква голямо усилие и воля да промениш живота си из основи, да надмогнеш личното, старото, установеното, човешкото е изкачване на висок връх. Не всеки е готов за такава експедиция. Кои бяха готови и дали ония, които задаваха този въпрос бяха готови? Кой си ти?
към текста >>

“Кой съм аз, не е важно.” И как ще бъде важно за Него, Който в продължение близо едно столетие се опита да живее без име, наричаше себе си, пътник, странник, екскурзиант, дошъл да направи една услуга на човечеството, да научи хората, как да работят, да им попее с желанието да си остане Неизвестен, Незнаен.
Какъв бе Той? Ето какво казва Той: “Кой съм аз? Не е важно. Аз съм човекът в сърцето на когото живее Правдата, в ума на когото живее Истината. А Святостта е съединителна връзка между тях.” Отговорът е даден в Негов стил. “Кой съм аз, не е важно.” И как ще бъде важно за Него, Който в продължение близо едно столетие се опита да живее без име, наричаше себе си, пътник, странник, екскурзиант, дошъл да направи една услуга на човечеството, да научи хората, как да работят, да им попее с желанието да си остане Неизвестен, Незнаен. Важно ли беше Кой бе Той? За Него важно беше да свърши работата на Своя Отец, да подари на човечеството духовното съкровище, което Той донесе. За ония, които щяха да питат, Той беше приготвил отговора. С няколко линии Той нарисува този образ - един чист акварел, който щеше да трогва и да вълнува с чистотата и простотата на тоновете - три тона блестяха там: Правдата, Истината, Святостта. В един общ синтез те щяха да обогатят епохата, за да подарят на човека:надеждата, радостта и мира.
към текста >>

В един общ синтез те щяха да обогатят епохата, за да подарят на човека:надеждата, радостта и мира.
“Кой съм аз, не е важно.” И как ще бъде важно за Него, Който в продължение близо едно столетие се опита да живее без име, наричаше себе си, пътник, странник, екскурзиант, дошъл да направи една услуга на човечеството, да научи хората, как да работят, да им попее с желанието да си остане Неизвестен, Незнаен. Важно ли беше Кой бе Той? За Него важно беше да свърши работата на Своя Отец, да подари на човечеството духовното съкровище, което Той донесе. За ония, които щяха да питат, Той беше приготвил отговора. С няколко линии Той нарисува този образ - един чист акварел, който щеше да трогва и да вълнува с чистотата и простотата на тоновете - три тона блестяха там: Правдата, Истината, Святостта. В един общ синтез те щяха да обогатят епохата, за да подарят на човека:надеждата, радостта и мира. Продължава с думите: “Такъв е Божия закон, Аз живея и се подчинявам на този закон. Аз живея и се радвам в изпълнението на този закон.” Думите подреждаме грижливо, имаме чувството, че казаното представлява скъпоценна течност от която не бива да се излива нито капка. До тук всичко е казано ясно и определено. Трите скъпоценности блестят като диамант. Те отразяват вътрешния свят.
към текста >>

Църквата трябваше да се съгласува с Бога, а не Бог с тях.
Не успяха да спрат Неговото дело, не можаха да изтръгнат онова, което беше дълбоко посято в човешкия ум и сърце. Със своите опити, те само се оголиха, за да се види, че в тях не живееше Правдата, Истината и Святостта. Ако притежаваха тия съкровища, те биха Го познали и приели. Мярката им беше остаряла и негодна. Дали учението Му беше съгласно с църквата и със вселенските събори и с държавата, за Него не беше важно дали Учението Му се съгласува с тях, за Него беше важно то да се съгласува с Великия Божи закон с трите важни принципа. Църквата трябваше да се съгласува с Бога, а не Бог с тях. “Всяко учение, което не е съгласно по Дух с Божия закон, не е от Бога." - казва Учителят. Така стоеше въпроса. Кой е Той и какво е Неговото Учение? Той отговори кратко, ясно недвусмислено - Правда, Истина, Святост. И понеже не се намери власт почиваща на тези принципи, не се намери кой да го съди - една рязка от учението не пострада и един косъм от главата Му не падна.
към текста >>

“Всяко учение, което не е съгласно по Дух с Божия закон, не е от Бога." - казва Учителят.
Със своите опити, те само се оголиха, за да се види, че в тях не живееше Правдата, Истината и Святостта. Ако притежаваха тия съкровища, те биха Го познали и приели. Мярката им беше остаряла и негодна. Дали учението Му беше съгласно с църквата и със вселенските събори и с държавата, за Него не беше важно дали Учението Му се съгласува с тях, за Него беше важно то да се съгласува с Великия Божи закон с трите важни принципа. Църквата трябваше да се съгласува с Бога, а не Бог с тях. “Всяко учение, което не е съгласно по Дух с Божия закон, не е от Бога." - казва Учителят. Така стоеше въпроса. Кой е Той и какво е Неговото Учение? Той отговори кратко, ясно недвусмислено - Правда, Истина, Святост. И понеже не се намери власт почиваща на тези принципи, не се намери кой да го съди - една рязка от учението не пострада и един косъм от главата Му не падна. Той започна едно дело в името на Бога, и докрай си остана верен на Божиите закони.
към текста >>

Той започна едно дело в името на Бога, и докрай си остана верен на Божиите закони.
“Всяко учение, което не е съгласно по Дух с Божия закон, не е от Бога." - казва Учителят. Така стоеше въпроса. Кой е Той и какво е Неговото Учение? Той отговори кратко, ясно недвусмислено - Правда, Истина, Святост. И понеже не се намери власт почиваща на тези принципи, не се намери кой да го съди - една рязка от учението не пострада и един косъм от главата Му не падна. Той започна едно дело в името на Бога, и докрай си остана верен на Божиите закони. Затова и с право каза: ”Не аз ще се координирам с тях, а те с Него.” Така стоеше истината. Неговият ден започна при пълен изгрев на земята рядко явление и завърши пак при пълен изгрев. Работата бе свършена, защото през всичкото време животът Му бе израз на Правдата, на Истината и на Святостта. За него те бяха факли и затова всичко у Него лежеше много светло, много прозрачно, нямаше нужда да се проветрява и доказва. Какво мислеха за Него и как щяха да съдят, не беше важно за Него, нито как щяха да Го приемат.
към текста >>

33. 8. Контрастите

Глава 4. Мъдростта

Глава 6. Разкриване на реалността

Имаш усещането, че зад него стои нещо величествено, което поетите наричат различно и стига до нас като богата хармония.
8. КОНТРАСТИТЕ Колко е вярна земята на себе си и на закона разбира се. Каква изумителна точност! Едно разписание неизвестно от кога стои там и направлява нейното движение. Имаш усещането, че зад него стои нещо величествено, което поетите наричат различно и стига до нас като богата хармония. Човекът не само обича земята, не само я изучава, но успя някак си да я приближи премного до себе си и да намира вътре в себе си отразен нейния лик. Отражението го пленява и сърце срещу сърце човек откри тайната, че си прилича много с нея. Тя има път и орбита, има си и скорост, има си и ос в календара на вечността тя отбелязва епоха и от денонощието образува малките и големите интервали, защото зад оста и вън от нея има нещо друго, което определя нейното движение - слънцето. След най-кратката разходка, която ни подарява блясъка на деня и красотата на нощта, идва дългото пътешествие около слънцето, което ни подарява четирите годишни времена. Кръговратът на времето ни запознава с разнообразните аспекти, развежда ни из големите зали на природата и ни открива интимните тайни на една обич, която ни гледа от нежната розова пъпка, от разтопения поток и от алените отблясъци на удължения ден, които обилно като светещи ручеи текат през един сезон.
към текста >>

Кабалистите тълкуват - тя, Годината е винаги нова, различна, богата или бедна, щедра или скържава, ала винаги натоварена с един малък незнаен плюс, който бележи вечния път на нестихващия прогрес.
Може би затова, че той започва победоносно, като млада небесна армада, претоварена с онова, което за зла участ на реалистите е претоварена с неща “нереални”. Да, с надежди, с блага, с неоткрити тайни, с неовладяни съкровища. Тя идва малко преди полунощния час, така е прието, дочакали сме я будни и развълнувани, посрещаме я на прага с копнежен вик. Има хора по света, които умеят да се радват на “нереалните неща". Казваме - различно е съчетанието на звездите и тайната на числата ни гледа предизвикателно. Кабалистите тълкуват - тя, Годината е винаги нова, различна, богата или бедна, щедра или скържава, ала винаги натоварена с един малък незнаен плюс, който бележи вечния път на нестихващия прогрес. Кого ли обогатява тя и пред чии порти слага своите дарове. Човекът я чака с трепет, от незапомнено време е било така. Години много и различни. Така е, Земята има ос, а движението й около нея ни дава идея за нощта и деня, за светлината и тъмнината, за радостта и скръбта, за доброто и злото, за приятното и неприятното, за хубавото и грозното, за бялото и черното - контрастите. Те са там неумолимо вкопчени в нейната кора, за да се разпрострат след това свободно като неизбежни части на нещо цяло, а вътре в нас да се превърнат на скъпо платени уроци, които ни преподава великият учител - мъдростта.
към текста >>

Кого ли обогатява тя и пред чии порти слага своите дарове.
Да, с надежди, с блага, с неоткрити тайни, с неовладяни съкровища. Тя идва малко преди полунощния час, така е прието, дочакали сме я будни и развълнувани, посрещаме я на прага с копнежен вик. Има хора по света, които умеят да се радват на “нереалните неща". Казваме - различно е съчетанието на звездите и тайната на числата ни гледа предизвикателно. Кабалистите тълкуват - тя, Годината е винаги нова, различна, богата или бедна, щедра или скържава, ала винаги натоварена с един малък незнаен плюс, който бележи вечния път на нестихващия прогрес. Кого ли обогатява тя и пред чии порти слага своите дарове. Човекът я чака с трепет, от незапомнено време е било така. Години много и различни. Така е, Земята има ос, а движението й около нея ни дава идея за нощта и деня, за светлината и тъмнината, за радостта и скръбта, за доброто и злото, за приятното и неприятното, за хубавото и грозното, за бялото и черното - контрастите. Те са там неумолимо вкопчени в нейната кора, за да се разпрострат след това свободно като неизбежни части на нещо цяло, а вътре в нас да се превърнат на скъпо платени уроци, които ни преподава великият учител - мъдростта. Денят и нощта, тая миниатюрна частичка от вечността, вихрено и властно тя въвежда своя ред без да ни пита, без да се споразумява с нас.
към текста >>

34. 8. Невидимото слънце

Глава 1. Разговор с великото

Животът на човека отива по-далеч, извисява се по-високо от материалния живот, слиза в големите глъбини и намира, че животът е премного сложен и интересен и не стига за него разливащите се богатства, които идват от недрата на земята.
Човекът е роден с ум, със сърце и със воля. Човекът е облагодетелствуван, подарили са му фар да си свети, подарили са му огнище, за да му е топло и най-после са му връчили воля, за да може да работи и най-накрая са му вдъхнали и копнежа по неща, които по нищо не приличат на всичко онова, което го заобикаля, всичко, което може да се обхване с петте сетива. Земята е дала прием на човека. В нея човекът се чувствува като господар, той може да опита вкусната пшеница, сладостта на гроздето, свежестта на водата и всичките останали блага. Но ето, че всичко това не го задоволява. Животът на човека отива по-далеч, извисява се по-високо от материалния живот, слиза в големите глъбини и намира, че животът е премного сложен и интересен и не стига за него разливащите се богатства, които идват от недрата на земята. Животът е не само сложен, но и премного задълбочен, защото човекът не е само физическо тяло. Като дълбоките води на океана и като звездните простори пред него се разкриват други светове, огласени от други мелодии и човекът казва: Искам да ям нещо друго, искам да опитам вкуса на друга храна, да дишам друг въздух и да пия друга вода. Рожба на тази непобедима нужда е раждането на многообразния свят на изкуствата, съзерцанието и общението с Великото. Той не се задоволява и с това, което го обикаля, онова, което той може да обхване с петте сетива, които не са в състояние да задоволят другата нужда. Твърде скоро той се убеждава, че онова за което копнее няма да дойде от земята, от видимия, обективизиран свят.
към текста >>

Невидим и Незнаен е Той, отричан и оспорван, ала вечно съществуващ.
Кой пълни нашето сърце с живот, с топлина, с красота и го вдъхновява за велики дела? Животът е израз на Великата любов, която човек не може да обхване с обикновените сетива. Вечното и Незнайното мълчи, скрито и непознато и ежеминутно ни поднася не само светлината и топлината на видимото слънце, но това и на Невидимото, чийто лъчи подхранват великите мисли и чувства - елементи на духовния ни живот, за да прави от човека истински човек. Без това слънце човек не би познал света на изкуството, на науката и никога не би се домогнал до върховете на духовния живот и радостта и красотата никога не биха станали достъпни за него. Великите творения на изкуството, на науката и на всичко що е възвишено, благородно, героично, прекрасно е плод на непреривната връзка с това слънце и извор, който пои човешката душа и окриля човешкия дух. Невидим и Незнаен е Той, отричан и оспорван, ала вечно съществуващ. Това слънце никога не залязва, никога не лишава човека от живителната си мощ. Какво може да каже на човека? Отдалеч идва една топла мелодия, която го спохожда в часове на дълбока скръб и безнадеждие, в часове, когато човекът остава сам всред полярния студ на неговата зима. Тогава от глъбините на неговата душа се надига шепота - незнайният шепот, който тихо му казва: Не бой се, аз съм с тебе, аз съм, който те любя, аз съм, който редя твоята безопасност, твоя мир, твоята радост! Не може да се живее без Любовта.
към текста >>

Неговата сила е неизвестна, ала тя прониква живота отвътре - Велика Разумност, Която мъдреците са нарекли Бог.
Както оня чийто крак е счупен има нужда от лекар, за да го намести, така също няма роден човек на Земята да няма нужда от лекар да му намества сърцето, ума, за да мисли право, за да чувствува право, за да действува право. Велик акордьор е необходим за човека. Няма човек, който да няма нужда от светлина, от топлина, от сила. Всичко това идва от едно слънце, което ние не виждаме. Реалността е скрита в Незнайното, Неизвестното. Неговата сила е неизвестна, ала тя прониква живота отвътре - Велика Разумност, Която мъдреците са нарекли Бог. Живият Бог е близо до човека, за да докосва не само пулса на неговото сърце, но и пулса на неговата душа. Без светлината и топлината на това слънце, човек не би могъл да живее на земята като същество, което расте и се развива изразявайки живота на Реалността. Човекът намираме в неговите мисли, чувства, дела - живот, който не се вижда не се пипа, а носи отличителното качество, че е абсолютно реален. Великото в един човек, красивото, възвишеното е също така невидимо, ала нищо не е в състояние да го отрече. Тази истина в различни форми е придружавала човека от незапомнено време, като го е тласкала неудържимо към духовен прогрес.
към текста >>

Живият Бог е близо до човека, за да докосва не само пулса на неговото сърце, но и пулса на неговата душа.
Велик акордьор е необходим за човека. Няма човек, който да няма нужда от светлина, от топлина, от сила. Всичко това идва от едно слънце, което ние не виждаме. Реалността е скрита в Незнайното, Неизвестното. Неговата сила е неизвестна, ала тя прониква живота отвътре - Велика Разумност, Която мъдреците са нарекли Бог. Живият Бог е близо до човека, за да докосва не само пулса на неговото сърце, но и пулса на неговата душа. Без светлината и топлината на това слънце, човек не би могъл да живее на земята като същество, което расте и се развива изразявайки живота на Реалността. Човекът намираме в неговите мисли, чувства, дела - живот, който не се вижда не се пипа, а носи отличителното качество, че е абсолютно реален. Великото в един човек, красивото, възвишеното е също така невидимо, ала нищо не е в състояние да го отрече. Тази истина в различни форми е придружавала човека от незапомнено време, като го е тласкала неудържимо към духовен прогрес. В този прогрес е и смисъла на живота.
към текста >>

35. 6. Песните на Учителя, 6.1. “Излязъл е сеяч да сее”.

Глава 1. Разговор с великото

Едното милва сърцето - текста, а другото -мелодията те отнася в незнаен свят.
Спираш се на вратата и слушаш. Салонът бе изпълнен с музика. Сядаш и слушаш. Слушаш внимателно, съсредоточено. Усещаш, че текст и мелодия ти говорят едновременно - предимството, когато пеят не квалифицирани хористи. Едното милва сърцето - текста, а другото -мелодията те отнася в незнаен свят. Стоиш будно и следиш рецитала и неусетно разбираш, че не бива да мълчиш, щом като веднъж си дошла, усещаш, че и ти си частичка от това цяло - братство е това и всички издигат гласовете си, всички пеят. Започваш да пееш и ти. Каква мелодия и колко бързо я усвояваш. Тя има чудесен рефрен - и слушаш до ден днешен “Излязъл е сеяч да сее”. А рефренът звучи, издига се, кънти сякаш това не е някакъв малък, обикновен салон, а акустична зала - ’’Безценен дар е любовта, красиво чувство обичта, благо дело милостта, обилен извор мъдростта.”... За пръв път слушаш братска песен - четеш в коментара - мелодия от Учителя, текст съставен от ученик по идеи дадени от Учителя.
към текста >>

Щеше да се превърне на време богато със съдържание, със смисъл, с идея.
За пръв път идваш в досег е вътрешното дълбоко съдържание на онова, което се нарича радост и веселие. Днес казваме - това бе път и метод. И Той успя, вложи всичките усилия, направи го и пожъна успех, затвърди традицията и музиката си остана краеъгълен камък в основата на това здание, което Той изгради здраво, чисто, красиво - живот, където имаше музика. Никога вече музиката нямаше да изчезне от нашия живот, тя ще го украсява от една страна, да го смекчава от друга и да го задълбочава от трета. Нашето ежедневие нямаше да е вече делнично и празно. Щеше да се превърне на време богато със съдържание, със смисъл, с идея. Стремежът ни към музика стана стремеж към повече красота и човечност. Чрез музиката животът ни се обогати и задълбочи, а съдбата щеше да притъпи своето острие. Музиката бе приета като ожидан гост - слънце, светлина и топлина, като свежи струи на въздух и влага, които щяха да поят и да възрастват всичко, което Сеячът бе посял в нашите тучни ниви. Нататък музиката щеше да ни разкрива своите скрити чудеса. Ние открихме, че музиката беше най-близкото нещо до човека, тя проникваше човека, нейният ритъм отзвучаваше на Великия ритъм на хармонията, за да внесе в човека ред и порядък, да стигне до всяка клетка, която докосната от магическия й дъх се изпълваше по своеобразен начин.
към текста >>

Чрез музиката животът ни се обогати и задълбочи, а съдбата щеше да притъпи своето острие.
И Той успя, вложи всичките усилия, направи го и пожъна успех, затвърди традицията и музиката си остана краеъгълен камък в основата на това здание, което Той изгради здраво, чисто, красиво - живот, където имаше музика. Никога вече музиката нямаше да изчезне от нашия живот, тя ще го украсява от една страна, да го смекчава от друга и да го задълбочава от трета. Нашето ежедневие нямаше да е вече делнично и празно. Щеше да се превърне на време богато със съдържание, със смисъл, с идея. Стремежът ни към музика стана стремеж към повече красота и човечност. Чрез музиката животът ни се обогати и задълбочи, а съдбата щеше да притъпи своето острие. Музиката бе приета като ожидан гост - слънце, светлина и топлина, като свежи струи на въздух и влага, които щяха да поят и да възрастват всичко, което Сеячът бе посял в нашите тучни ниви. Нататък музиката щеше да ни разкрива своите скрити чудеса. Ние открихме, че музиката беше най-близкото нещо до човека, тя проникваше човека, нейният ритъм отзвучаваше на Великия ритъм на хармонията, за да внесе в човека ред и порядък, да стигне до всяка клетка, която докосната от магическия й дъх се изпълваше по своеобразен начин. Музиката подържеше вътрешния пламък - тонуса на живота, координираше и хармонизираше процесите на тялото и на душата. Ние идвахме от гимназиите, където едва успяваха да ни ограмотят музикално.
към текста >>

Вдълбочени в съзерцание, ние щяхме да преживеем необикновеното вълнение, че си изправен пред очите на Великата Реалност, душата е изпълнена с благодарност и в тоя миг можеше да пееш задълбочените песни: “Благославяй душе моя Господа” - интимен разговор с Бога, чийто глас стига до тебе, за да те въведе в свят, където никога не трябва да забравиш милостта Му, благостта Му, обичта Му, любовта Му.
Ни един човек на земята не бе лишен от органически, великолепен и сложен инструмент - човешкия глас. Всеки значи можеше и трябваше да пее. Да, нататък след онзи паметен ден, когато в нашия град имаше сбор, когато за първи път прозвуча оная песен - всичко остана да звучи все така живо и свежо, за да се разкрият безбройните музикални празници, които нямаше да стихнат. Възторжено щяха да звучат и маршовете този величествен апотеоз на текст и мелодия: “Братство единство” с който щяхме да посрещаме и изпращаме празниците, гостите, с него щяхме да пътуваме към планините, с него щяхме да посрещаме Учителя. Мощната вълна на Братството щеше да се влива и излива, за да стигне до всички народи зовът на Любовта, Мирът на радостта за които човечеството ожидаше. Вдълбочени в съзерцание, ние щяхме да преживеем необикновеното вълнение, че си изправен пред очите на Великата Реалност, душата е изпълнена с благодарност и в тоя миг можеше да пееш задълбочените песни: “Благославяй душе моя Господа” - интимен разговор с Бога, чийто глас стига до тебе, за да те въведе в свят, където никога не трябва да забравиш милостта Му, благостта Му, обичта Му, любовта Му. Не забравяй! Ражда се нов образ и ново разбирание. Строгият Йехова е вече само Любов и новият човек трябва да се запознае именно с новата идея за Великото което те обича и благославя непрестанно, което те обсипва с безброй блага. Искаш да забравиш всичките напластявания на миналите разбирания по този въпрос - идеята за Бога е била опошлена и невярно представена на много поколения, сега жадуваш да се потопиш в тази мека и светла атмосфера, където те посреща Любовта. Непосредствено след това преживяване, навлизаш в друго - ароматите се различават, уханията влизат дълбоко.
към текста >>

Искаш да забравиш всичките напластявания на миналите разбирания по този въпрос - идеята за Бога е била опошлена и невярно представена на много поколения, сега жадуваш да се потопиш в тази мека и светла атмосфера, където те посреща Любовта.
Мощната вълна на Братството щеше да се влива и излива, за да стигне до всички народи зовът на Любовта, Мирът на радостта за които човечеството ожидаше. Вдълбочени в съзерцание, ние щяхме да преживеем необикновеното вълнение, че си изправен пред очите на Великата Реалност, душата е изпълнена с благодарност и в тоя миг можеше да пееш задълбочените песни: “Благославяй душе моя Господа” - интимен разговор с Бога, чийто глас стига до тебе, за да те въведе в свят, където никога не трябва да забравиш милостта Му, благостта Му, обичта Му, любовта Му. Не забравяй! Ражда се нов образ и ново разбирание. Строгият Йехова е вече само Любов и новият човек трябва да се запознае именно с новата идея за Великото което те обича и благославя непрестанно, което те обсипва с безброй блага. Искаш да забравиш всичките напластявания на миналите разбирания по този въпрос - идеята за Бога е била опошлена и невярно представена на много поколения, сега жадуваш да се потопиш в тази мека и светла атмосфера, където те посреща Любовта. Непосредствено след това преживяване, навлизаш в друго - ароматите се различават, уханията влизат дълбоко. Изпитваш невъобразим покой, изпитваш чувства, които никога не си изпитал и слушаш далечния зов, който е събрал в мелодията си всичката сладост и всичката топлота на майчината ласка, която буди своя син. “Стани" - текст и мелодия от Учителя. Имаш чувството, че никога няма да се умориш да слушаш тоя глас, превърнал се на шепот или издигащ се до небесата зов - “Стани”. Песента щеше да звучи винаги нова, всичката красота на движението е вплетена в тоя зов, в това безкрайно и безначално “Стани”, което щеше да звучи по всяко време и при всички случаи.
към текста >>

Стани, за да те оживи Бог, стани, за да те възкреси - Стани и с Любовта започни, в Истината се облечи.
Изпитваш невъобразим покой, изпитваш чувства, които никога не си изпитал и слушаш далечния зов, който е събрал в мелодията си всичката сладост и всичката топлота на майчината ласка, която буди своя син. “Стани" - текст и мелодия от Учителя. Имаш чувството, че никога няма да се умориш да слушаш тоя глас, превърнал се на шепот или издигащ се до небесата зов - “Стани”. Песента щеше да звучи винаги нова, всичката красота на движението е вплетена в тоя зов, в това безкрайно и безначално “Стани”, което щеше да звучи по всяко време и при всички случаи. За всеки отшумял ден, час и минута думата имаше какво да ни каже - програма и благословия - път безкраен на ученика, който щеше да върви напред, за да усвоява нови знания и реализира нови постижения. Стани, за да те оживи Бог, стани, за да те възкреси - Стани и с Любовта започни, в Истината се облечи. Нищо по - задълбочено сякаш не можеше да се подари на ученика - този зов на новия изгряващ ден.
към текста >>

36. 6.7. “Странник съм в този свят”

Глава 2. Движение и гимнастика

За нас песните на Учителя бяха като слънчева топлина и светлина, и като въздуха, и като водата, и като хляба; нещо без което не можеш, нещо без което живота ни край Него нямаше да е така пълен и така богат отвътре.
6.7. “СТРАННИК СЪМ В ТОЗИ СВЯТ” Учителят Единствените обществени места които Учителят посещаваше, бяха концертните зали. Той ходеше на концерт при избрани програми и при изключително талантливи изпълнители. Какво представляваше музиката за Него е въпрос, който стои някак си недостъпен за нас - от него тема ние не можем да правим, ала за музиката и за неговите песни всеки един от нас би могъл да каже нещо - няколко думи, как е била посрещната и как е била преживяна. За нас песните на Учителя бяха като слънчева топлина и светлина, и като въздуха, и като водата, и като хляба; нещо без което не можеш, нещо без което живота ни край Него нямаше да е така пълен и така богат отвътре. Слънчевият лъч докосва всички, които излизат сутрин да го посрещнат, нека се изразим с езика на природата - Неговата музика ни изпълваше, повдигаше, ободряваше, сменяше нашите състояния, разреждаше и пречистваше атмосферата. Голямото музикално богатство на Учителя е на лице. Пред нас е един голям сборник. Събрани са грижливо всичките песни и упражнения, както ги наричаше Той - “До окултната музика още не сме стигнали.” Разчитайки тези песни, ние се пренасяме през онова време, когато те са били дадени. Всяка песен, както казахме представляваше музикално събитие.
към текста >>

Голямото музикално богатство на Учителя е на лице.
6.7. “СТРАННИК СЪМ В ТОЗИ СВЯТ” Учителят Единствените обществени места които Учителят посещаваше, бяха концертните зали. Той ходеше на концерт при избрани програми и при изключително талантливи изпълнители. Какво представляваше музиката за Него е въпрос, който стои някак си недостъпен за нас - от него тема ние не можем да правим, ала за музиката и за неговите песни всеки един от нас би могъл да каже нещо - няколко думи, как е била посрещната и как е била преживяна. За нас песните на Учителя бяха като слънчева топлина и светлина, и като въздуха, и като водата, и като хляба; нещо без което не можеш, нещо без което живота ни край Него нямаше да е така пълен и така богат отвътре. Слънчевият лъч докосва всички, които излизат сутрин да го посрещнат, нека се изразим с езика на природата - Неговата музика ни изпълваше, повдигаше, ободряваше, сменяше нашите състояния, разреждаше и пречистваше атмосферата. Голямото музикално богатство на Учителя е на лице. Пред нас е един голям сборник. Събрани са грижливо всичките песни и упражнения, както ги наричаше Той - “До окултната музика още не сме стигнали.” Разчитайки тези песни, ние се пренасяме през онова време, когато те са били дадени. Всяка песен, както казахме представляваше музикално събитие. Всички в тези песни беше дадено сбито, сгъстено, преливащо от тонове и от музикални идеи. Всяка от тях отделно сама за себе си представлява съкровище от музикални мотиви, които чакаха своите майстори да бъдат пресъздадени в нови форми.
към текста >>

Тя остана в един кръг малък и незнаен.
Светът днес е обеднял откъм идеи, твърде много и откъм музикални такива. В тези песни е даден духът на новата песен - те представляват музикална есенция и квас. Музиката според Учителя трябваше да влезе в живота и възпитанието на младежта. Без музика няма здраве, няма постижения, няма култура. Неговата песен трябваше да тръгне по света, ала не тръгна. Тя остана в един кръг малък и незнаен. В същност така ли беше. Обикновените хора имат обикновени мерки за нещата - какво в същност се е случило в света и къде бе отнесена тази музика, и какво направи тя?... Някога на тези въпроси ще трябва да се върнат големите музиканти, които един ден ще имат друга сетивност и други мерки. Ние ще кажем само - навън беше ранна пролет и по заснежените простори се виеше първата прелетна птичка - крилатата песен на Учителя, която идваше да оповести новото и в музиката. Творецът на тази песен стоеше неоткрит.
към текста >>

Слушаме мелодията, запомняме текста и започваш да пееш... От нечутите акорди на “Вехади”, “Кажи ми ти Истината” до “Химн на Великата душа” този внушителен апотеоз на живота до извисяващата на “Имаше человек изпратен от Бога”, за да стигнем до “Иде, иде”; мелодии и текстове, които ни отвеждаха в неръкотворен храм изпълнен със звучене идващо от неизмеримите сфери на Безкрайността.
Беше още твърде рано може би, за да бъде тя популяризирана, или тя чакаше истинските си почитатели да бъде открита и възвестена за света. След много години ние щяхме да си спомним ония светли часове на ул. “Опълченска” 66, на Оборище, на Изгрева, на Рила, на Витоша, когато песните се раждаха спонтанно, както ветровете в старата гора, както зефирите по небесното пространство, както водите, които пееха напролет. Тогава Учителят ни поднасяше песните. Цялата постановка беше неизказано проста, спокойна, красива, сърдечна. Слушаме мелодията, запомняме текста и започваш да пееш... От нечутите акорди на “Вехади”, “Кажи ми ти Истината” до “Химн на Великата душа” този внушителен апотеоз на живота до извисяващата на “Имаше человек изпратен от Бога”, за да стигнем до “Иде, иде”; мелодии и текстове, които ни отвеждаха в неръкотворен храм изпълнен със звучене идващо от неизмеримите сфери на Безкрайността. Неговата музика бе необхватен свят, където ние бихме могли да слушаме и де съзерцаваме живите образи на новото, което пристъпваше света. Изпитвахме дълбока радост - този забележителен белег на новата музика. Тя се роди тук в България, своеобразна и оригинална облъхната от чистия дъх на нашите планини, обвеяна от ярката синева на нашето небе и стоплена от слънчевия сок на нашето слънце. Тя бе напоена с нови идеи, които блестяха и проникваха. На места се използуваха народни мотиви като на народната музика се предаваше нови оттенъци и нова идейност, нов смисъл и ново звучене.
към текста >>

Но нека в този задълбочен час, когато се приближаваме до неговото богато и светло ежедневие, разлистим последната страница на големия музикален сборник. Защо?
С право може да се каже, че музикалното съкровище на Учителя е огромен актив към българската музикална съкровищница, нещо, което не ще пречи тя да бъде актив и за цялото човечество. Няма никакво значение, че нашите изтъкнати музиколози не бяха го открили,както не бяха Го открили и ония, които би трябвало да бъдат най-близко до него и първи да го посрещнат като свой, роден и близък по призвание - тия от българската православна църква. Ние не сме специалисти и не бихме се заловили за тази тема - музиката на Учителя, ако един тон от Неговия живот не беше грабнал нашето внимание, нашето чувство и нашия устрем да уловим с перото забележителното - тази нескончаема феерия от мигове, когато песните са били дадени и нашето непосредствено преживяване. На един от тези мигове ние ще се спрем повече -той е и център на нашата размисъл. Твърде скромно от наша страна, но знае ли човек посоката на едно хрумване или може ли да отмери удара на сърцето?... Но нека в този задълбочен час, когато се приближаваме до неговото богато и светло ежедневие, разлистим последната страница на големия музикален сборник. Защо? Там е отбелязана последната песен, последния тон на една голяма картинна изложба. Защо се спираме на този тон, може би и заради това, което бе дълбоко изживяно не само от Него, но и от самите нас. Нека спрем вниманието на тази година -1941, когато в света бушуваше войната. Земята се гърчеше под ударите на разтопена стомана, картечният огън разрушаваше не само плодовете на културата, а унищожаваше и милиони хора. Беше страшна и незабравима година, когато жестокостта и насилието бяха стигнали връхната си точка.
към текста >>

Не искаме сега да си спомняме за тези години, но думите са неумолими, годината е написана четливо под тази последна песен, която Учителят даде на Витоша, на Бивака “Ел Шадай” - това богато със слънчев блясък, място, с щедрата чешмичка на няколко разкрача, с голямата скала, която сякаш будна като войн стоеше над малката полянка с вид на кошара, топла и уютна, защото Той е отсядал винаги на това избрано място на един хвърлей от планинския път, а толкова защитено от много хора и от много шум.
Там е отбелязана последната песен, последния тон на една голяма картинна изложба. Защо се спираме на този тон, може би и заради това, което бе дълбоко изживяно не само от Него, но и от самите нас. Нека спрем вниманието на тази година -1941, когато в света бушуваше войната. Земята се гърчеше под ударите на разтопена стомана, картечният огън разрушаваше не само плодовете на културата, а унищожаваше и милиони хора. Беше страшна и незабравима година, когато жестокостта и насилието бяха стигнали връхната си точка. Не искаме сега да си спомняме за тези години, но думите са неумолими, годината е написана четливо под тази последна песен, която Учителят даде на Витоша, на Бивака “Ел Шадай” - това богато със слънчев блясък, място, с щедрата чешмичка на няколко разкрача, с голямата скала, която сякаш будна като войн стоеше над малката полянка с вид на кошара, топла и уютна, защото Той е отсядал винаги на това избрано място на един хвърлей от планинския път, а толкова защитено от много хора и от много шум. “Ел Шадай” - 16.VI.1941 год. Един дълъг пролетен ден, всичката разливаща се красота от кристално синьото небе, от зеленеещите се гърбове на планината, от уханието на цъфтящите планински цветя. Ужасите на войната бяха далеч, ала не прониква ли страданието, мъката, неволята и ужаса всяко отзивчиво човешко сърце? Не хвърлят ли те призрачната си мрежа и чувствителните хора не долавят ли, че на земята вилнее насилието и дихание на ужас се изтръгва от невинните жертви... Планината за нас ще си остане най-хубавото и най-познатото, най-любимото място - нещо като роден край, където единствено се чувствуваме най-добре. За нас тя е дом лъчезарен, чист, приветлив.
към текста >>

Именно там в планината прозвуча последния акорд на една нестихваща симфония, която никога нямаше да глъхне - именно в планината, а не някъде другаде прозвуча последната песен ако можем да се изразим с езика на земята и на обикновеното човешко мислене за този задълбочен и върховен миг не само от Неговото музикално творчество, а миг от Неговия дълбок, вътрешен живот, чиято завеса за едно мигновение собственоръчно Той беше разтворил, за да ни покаже съкровената си интимност и ни направи последен дар, най-скъпия, най-богатия какъвто Учител прави на ученика.
Не хвърлят ли те призрачната си мрежа и чувствителните хора не долавят ли, че на земята вилнее насилието и дихание на ужас се изтръгва от невинните жертви... Планината за нас ще си остане най-хубавото и най-познатото, най-любимото място - нещо като роден край, където единствено се чувствуваме най-добре. За нас тя е дом лъчезарен, чист, приветлив. За планината думите винаги ще бъдат недостатъчни, толкова тя е заела място в нашите сърца и в нашия живот. Благодарни сме, че Той ни изведе от прашните улици и булеварди на големия град, за да ни покаже най-голямата красота на земята - планините, където чистотата, красотата и музиката се сливаше в общ синтез. Неудържимо тя ни привличаше. Именно там в планината прозвуча последния акорд на една нестихваща симфония, която никога нямаше да глъхне - именно в планината, а не някъде другаде прозвуча последната песен ако можем да се изразим с езика на земята и на обикновеното човешко мислене за този задълбочен и върховен миг не само от Неговото музикално творчество, а миг от Неговия дълбок, вътрешен живот, чиято завеса за едно мигновение собственоръчно Той беше разтворил, за да ни покаже съкровената си интимност и ни направи последен дар, най-скъпия, най-богатия какъвто Учител прави на ученика. Песента “Странник съм в този свят” бе дадена на 16.VI.1941 год. За първи път тя бе изпята от Учителя на Витоша в “Ел Шадай” - четем в коментара на сборника. Дадени са и кратки мисли върху съдържанието на песента. Но ето, че този ден и това събитие не приключва за нас с тази суха летописна бележка, твърде суха, за да ни даде голямото, дълбокото и прекрасното, което е излято в този час и в този шедьовър. Денят е пролетен, топъл, богат от слънце.
към текста >>

Денят е пролетен, топъл, богат от слънце.
Именно там в планината прозвуча последния акорд на една нестихваща симфония, която никога нямаше да глъхне - именно в планината, а не някъде другаде прозвуча последната песен ако можем да се изразим с езика на земята и на обикновеното човешко мислене за този задълбочен и върховен миг не само от Неговото музикално творчество, а миг от Неговия дълбок, вътрешен живот, чиято завеса за едно мигновение собственоръчно Той беше разтворил, за да ни покаже съкровената си интимност и ни направи последен дар, най-скъпия, най-богатия какъвто Учител прави на ученика. Песента “Странник съм в този свят” бе дадена на 16.VI.1941 год. За първи път тя бе изпята от Учителя на Витоша в “Ел Шадай” - четем в коментара на сборника. Дадени са и кратки мисли върху съдържанието на песента. Но ето, че този ден и това събитие не приключва за нас с тази суха летописна бележка, твърде суха, за да ни даде голямото, дълбокото и прекрасното, което е излято в този час и в този шедьовър. Денят е пролетен, топъл, богат от слънце. Покоят на планината действува успокояващо: тътнежите на войната глъхнат надалеч; пейзажът е спокоен, свеж и приятен. Близо до Учителя е седнал брат Недялчо П. Както винаги братът е разположен, когато е до Учителя, детински се усмихва със вечно смеещи се очи, този голям мъж има детско изражение на лицето, приветлив и мил с топло отношение към всички, най-вече към Учителя от Когото не снема очи. И вероятно съвсем спонтанно, той се обръща към Учителя, в гласа му звучи нота на молба и Недялчо казва: “Учителю, изпейте ни една песен, която никога не сме слушали.” “Отбележете думите”. Някой сякаш ни говори и повтаря настойчиво: “Отбележете думите”.
към текста >>

В песента щяхме да открием ценен дар - “Един е Бог, Той е създал всичко заради нас - благодарете и уповайте на Него.” Годините на изпитанията започнаха.
Аз отправям своята благодарност; Към Тебе, на Тебе, Господи; Възложих своето упование – Да възлезе молбата ми към Тебе”. Изпятата песен бе молитва - Неговата молитва. И тази молитва песен щеше да звучи винаги покъртваща и величествена, като кратката Господна молитва и като последните слова: "В Твоите ръце предавам Духа си.” За учениците тя беше не само молитва, но и прощален зов към тоя свят в който Той беше само странник - непознат и неизвестен, без никого, освен: “Тебе Господи - никого не познавам, освен Тебе.” Накрая щеше да добави, че е благодарен за всичко, което е създал за него, за да свърши пак с думите: “Да възлезе молбата ми към Тебе, защото “На Тебе възложих своето упование." Пътят бе очертан, Той по всяко време чертаеше и набелязваше и трасираше нови пътища - път ви показвам, пример ви давам, както правя аз, така правете и вие. Бъдете като мене. Ученикът трябва да прилича на Учителя си. В песента щяхме да открием ценен дар - “Един е Бог, Той е създал всичко заради нас - благодарете и уповайте на Него.” Годините на изпитанията започнаха. Учениците щяха да бъдат изпитани. Неизбежен бе този закон и този ред. Ситата, с които щяха да бъдат пресяти щяха да станат все по-ситни и по-ситни. Затова ето, давам ви ключ, с който да си служите. Каквото казах аз и вие можете да го кажете, каквото правих аз и вие можете да го направите.
към текста >>

От тая последна реплика, от тая музикална фраза лъхаше не само хубостта, тишината на Ел-Шадай през този юнски ден, а силата чрез която не само учениците трябваше да живеят, а чрез която живееха и Великите Учители - това беше магическия ключ на смирението и благоговейното чувство с което трябва да застанем пред Лицето на Безконечността, пред Лицето на Бога: “Никого не познавам Освен Тебе; Към Тебе, на Тебе Господи, Възложих своето упование, Да възлезе молбата ми към Тебе”... Песента, която много неща щеше да ни разкрие, се превърна на молитва - музика и молитва се сляха в едно.
Две хиляди години по-късно Учителят щеше да каже почти същото в друга форма, превърната сега на песен, на химн в който се преплитаха скръбта и радостта, страданията и дълбоката вяра, благодарността и хвалението, упованието и молбата. За ученика беше изпята тази песен - затова ученикът трябваше внимателно да разчита казаното, за да застане на онова място, където светът нямаше да го уязви и където отношението към Великата Първопричина щеше да сияе като зора. Това място светеше и грееше. То бе най-защитеното и най-здравото място - канара, на която всеки трябва да стъпи, който имаше съзнанието на ученик. “На Тебе възложих моето упование”... Това го каза Той - Великият Учител... Какво остава за учениците?... От тая последна реплика, от тая музикална фраза лъхаше не само хубостта, тишината на Ел-Шадай през този юнски ден, а силата чрез която не само учениците трябваше да живеят, а чрез която живееха и Великите Учители - това беше магическия ключ на смирението и благоговейното чувство с което трябва да застанем пред Лицето на Безконечността, пред Лицето на Бога: “Никого не познавам Освен Тебе; Към Тебе, на Тебе Господи, Възложих своето упование, Да възлезе молбата ми към Тебе”... Песента, която много неща щеше да ни разкрие, се превърна на молитва - музика и молитва се сляха в едно. Неговата музика бе едновременно и молитва.
към текста >>

37. 1. Движението

Глава 2. Движение и гимнастика

Някакъв величествен ритъм го направлява, незнаен космически часовник отмерва точните удари.
1. ДВИЖЕНИЕТО Земята се движи. Нестихващо е движението на цялата Вселена. От атома, от клетка и до човека; от планетите и галактиките всичко е в безспирно движение, определено, точно по разписание. Някакъв величествен ритъм го направлява, незнаен космически часовник отмерва точните удари. Човекът е малка частичка, която участвува в тоя вихър, подчинен безусловно на тази висша механика, която не вижда, но която подозира, усеща и често го кара да се замисля. Къде и кога ходът на човешката мисъл е бил изкривен и кога е станало стълкновението между човека и великите закони на Битието? Една крива мисъл е влязла като клин в човешкия ум, за да внесе онзи дисонанс и движението като идея и като реалност се изпречвали пред човека, не като космически закон, а като вражеска проява, която гонела човека. Пред очите на човека Земята на часове е сменявала своя лик и водите на реките всеки миг са дълбаели земната кора, за да помогнат пак на вечното движение. Кръговратът на водата непрестанно е вършел своята разрушителна и изграждаща дейност, и различните видове материи са се вкопчвали във вечна борба, за да реализират и те на свой ред движението.
към текста >>

Да задържи радостта, щастието, богатството, благополучието е идеал за едно голямо мнозинство, да не кажем безкрайно - мъдрецът снизходително се усмихва на този идеал, както ние се усмихваме на детската игра.
Пред очите на човека Земята на часове е сменявала своя лик и водите на реките всеки миг са дълбаели земната кора, за да помогнат пак на вечното движение. Кръговратът на водата непрестанно е вършел своята разрушителна и изграждаща дейност, и различните видове материи са се вкопчвали във вечна борба, за да реализират и те на свой ред движението. В цялата природа няма да се намери вид, който да се противопостави на този закон, няма сила, която може да спре този вечен устрем към движение, към разнообразие, към живот. Само човекът в света на мислите и чувствата жадуваше за покой, само той вечно е мечтаел да спре стрелките върху вечния циферблат, който неумолимо показваше не друго, а движението. Странно хрумване да задържиш за вечни времена, на Земята известни неща, макар те да носят името радост, благополучие, щастие, и по такъв начин да се обявиш срещу живота, срещу разнообразието, срещу движението, един глух и първичен протест срещу всичко, което реализира движението. Да задържи радостта, щастието, богатството, благополучието е идеал за едно голямо мнозинство, да не кажем безкрайно - мъдрецът снизходително се усмихва на този идеал, както ние се усмихваме на детската игра. Какво ще стане с нас е въпрос, който човек си го задава, когато идва в досег с неумолимото движение. Какво наистина може да се случи с човека? Нужно ли е да бъдем пророци, за да си отговорим на този въпрос? Пред нас се стеле земята, над нас едно небе се синее и нощем звездите пътуват по него - всичко е устремено и гони своите цели, спазва разписанието, посоката, защото всичко е докоснато от космическия ритъм на Вечността. Животът се мени, всичко се движи, всичко тече, всичко се пълни и празни - ако си богат ще осиромашееш, ако си невежа ще поумнееш, ако си скръбен ще се зарадваш, ако си силен ще изгубиш силата си, ако си жив, ще умреш, ако си мъртъв, ще оживееш. Не.
към текста >>

Животът се мени, всичко се движи, всичко тече, всичко се пълни и празни - ако си богат ще осиромашееш, ако си невежа ще поумнееш, ако си скръбен ще се зарадваш, ако си силен ще изгубиш силата си, ако си жив, ще умреш, ако си мъртъв, ще оживееш. Не.
Да задържи радостта, щастието, богатството, благополучието е идеал за едно голямо мнозинство, да не кажем безкрайно - мъдрецът снизходително се усмихва на този идеал, както ние се усмихваме на детската игра. Какво ще стане с нас е въпрос, който човек си го задава, когато идва в досег с неумолимото движение. Какво наистина може да се случи с човека? Нужно ли е да бъдем пророци, за да си отговорим на този въпрос? Пред нас се стеле земята, над нас едно небе се синее и нощем звездите пътуват по него - всичко е устремено и гони своите цели, спазва разписанието, посоката, защото всичко е докоснато от космическия ритъм на Вечността. Животът се мени, всичко се движи, всичко тече, всичко се пълни и празни - ако си богат ще осиромашееш, ако си невежа ще поумнееш, ако си скръбен ще се зарадваш, ако си силен ще изгубиш силата си, ако си жив, ще умреш, ако си мъртъв, ще оживееш. Не. питат човека дали харесва или не този порядък на Битието, не се интересуват от научните теории на земните философи, нито от протеста и недоволството на човека. Законите са неизбежни и еднакво засягат и атома и човека, и песъчинката и цялата земя. Движението е нестихващо и то е нещо добро. Добро е това, че стават вечни промени, добро е това, че животът лети като вихър между два полюса, великолепно е това, че човек страда и се радва, богатее и осиромашава, че печели и губи, че живее и умира. Всичко, което става е на място, премъдро и нужно - с една единствена цел - благополучието на човека.
към текста >>

Добро е това, че стават вечни промени, добро е това, че животът лети като вихър между два полюса, великолепно е това, че човек страда и се радва, богатее и осиромашава, че печели и губи, че живее и умира.
Пред нас се стеле земята, над нас едно небе се синее и нощем звездите пътуват по него - всичко е устремено и гони своите цели, спазва разписанието, посоката, защото всичко е докоснато от космическия ритъм на Вечността. Животът се мени, всичко се движи, всичко тече, всичко се пълни и празни - ако си богат ще осиромашееш, ако си невежа ще поумнееш, ако си скръбен ще се зарадваш, ако си силен ще изгубиш силата си, ако си жив, ще умреш, ако си мъртъв, ще оживееш. Не. питат човека дали харесва или не този порядък на Битието, не се интересуват от научните теории на земните философи, нито от протеста и недоволството на човека. Законите са неизбежни и еднакво засягат и атома и човека, и песъчинката и цялата земя. Движението е нестихващо и то е нещо добро. Добро е това, че стават вечни промени, добро е това, че животът лети като вихър между два полюса, великолепно е това, че човек страда и се радва, богатее и осиромашава, че печели и губи, че живее и умира. Всичко, което става е на място, премъдро и нужно - с една единствена цел - благополучието на човека. Този живот трябва да се възпее и величае. Човек прилича на турист, който тръгва към планината с пълна раница. След изминалия ден по върховете на планината, той се връща обогатен и ободрен, че е прекарал един разкошен ден всред красотата и чистотата на планината. Трябва ли да скърби, че раницата му е празна?
към текста >>

След изминалия ден по върховете на планината, той се връща обогатен и ободрен, че е прекарал един разкошен ден всред красотата и чистотата на планината.
Движението е нестихващо и то е нещо добро. Добро е това, че стават вечни промени, добро е това, че животът лети като вихър между два полюса, великолепно е това, че човек страда и се радва, богатее и осиромашава, че печели и губи, че живее и умира. Всичко, което става е на място, премъдро и нужно - с една единствена цел - благополучието на човека. Този живот трябва да се възпее и величае. Човек прилича на турист, който тръгва към планината с пълна раница. След изминалия ден по върховете на планината, той се връща обогатен и ободрен, че е прекарал един разкошен ден всред красотата и чистотата на планината. Трябва ли да скърби, че раницата му е празна? Бил е здрав, изял е всичко - участвувал е смирено във великия закон на движението, реализирал е великия замисъл на Битието. Да скърбим ли, че сме натоварени? Да се радваме ли, че сме разтоварени? Какво ще се случи при единия и при другия случай?
към текста >>

На вид то може да е незнайно и непознато, не си даваме сметка дори, ала тъкмо този невидим и незнаен трепет отъждествява великото, което щедро е разлято в живота - творецът от него е черпел и доколко автора е можал да долови този трепет, дотолкова неговата творба е безсмъртна Целият процес на вникване в душата на моделите и в предаването трепетите на тази душа представлява основния закон в изкуството.
Когато посещаваме художествена галерия, ние се спираме внимателно пред ония картини, които привличат нашите очи и нашето сърце. Един пейзаж може да упражни въздействие върху нас до толкова, доколкото в него има нещо живо, което ни покорява и ние отнасяме със себе си. Портретите също имат привлекателна сила, доколкото в тях усещаме живия трепет на вътрешен живот. Една усмивка и един израз на очите могат да останат за дълго време да ни говорят, не само за самия модел, но и за автора на портрета, майстор, който е съумял да предаде най-характерното. Изкуството представлява свят в който ние се запознаваме с шедьоврите на майсторите, които са успявали да вложат идеите си в произведенията. На вид то може да е незнайно и непознато, не си даваме сметка дори, ала тъкмо този невидим и незнаен трепет отъждествява великото, което щедро е разлято в живота - творецът от него е черпел и доколко автора е можал да долови този трепет, дотолкова неговата творба е безсмъртна Целият процес на вникване в душата на моделите и в предаването трепетите на тази душа представлява основния закон в изкуството. За да си уясним идеята, трябва да се върнем към чистите първообрази, моделите, отлетите фабули, целия този суров набор от материали в който творците изтребват своите мотиви И ако успеем да направим това. намираме, че цената на изкуството е именно там - нашето вълнение да се изравни с неговото - успял е художникът да изтръгне нашия възторг и възхищение по простата причина, че е доловил и предал една жива идея Произведението не е лишено от движение - това забележително качество, което е универсален белег на цялата природа. Ние не усещаме и не виждаме това вихрено движение, защото сме потопени в него, такива са законите на нашата планета, която същевременно участвува в космическото движение на Вселената. Кой миг може да се уеднакви с предидущия или със следващия? И коя багра може да трепти по един и същи начин през един и същ интервал от време?
към текста >>

тя ни пречи да преживеем богатия момент, когато нашата духовност е раздвижена само от ограничена сетивност, а при втория случай няма статичност.
Същото се получава и при пейзажите - изгрева и залеза на слънцето, вида на небето през различните часове или минути на деня и нощта - как ще предадем този подвижен и неуловим миг. където всичко е движение и разнообразие? Ако от залите на човешкото изкуство се пренесем в залите на природата, ние сме изненадани от чувството, което сме изпитали на едното място и от чувството - на другото място Те не се покриват, както биха желаели художниците. Разликата е несравнима, а причината трогателно проста. При първия случай има статичност. тя ни пречи да преживеем богатия момент, когато нашата духовност е раздвижена само от ограничена сетивност, а при втория случай няма статичност. защото движението е не само вън от нас. но и вътре в нас. то е изравнено и в този жив поток в който сме потопени и живо участвуваме. ние не сме лишени от разнообразните пътища, по които представите идват към нас. преливат се.
към текста >>

когато облаците дефилират царствено, а синия цвят се разлива богато, и небето мигновено мени своя облик, преминава през всичките гами на цветовете, а оттам и меняващия се лик на езерните води.
то е изравнено и в този жив поток в който сме потопени и живо участвуваме. ние не сме лишени от разнообразните пътища, по които представите идват към нас. преливат се. за да упражнят своето въздействие по неизброими пътища. Един слънчев изгрев или залез при едно чудно небе. когато облаците дефилират царствено, а синия цвят се разлива богато, и небето мигновено мени своя облик, преминава през всичките гами на цветовете, а оттам и меняващия се лик на езерните води. на зеленеещите се губери, на цъфналите дървета, на цветята, на тревите. Вечната и непрестанна игра на светлината е успяла да си играе с палитрата си и да ни представи един фантастичен сеят на багри, на светлинни ефекти и на емоции. Усещаме накрая този неизменен живителен трепет, който ни обгръща, радва, вълнува, пълни и празни нашето сърце, нашето въображение и всичко тогава край нас се превръща на живот. Ако всичко това може да се намери и в изкуството - тогава казваме движението и там е било мощно. нестихващо, красиво - трепетът се разлива като река, шуми като море.
към текста >>

38. 2. Изгревите на слънцето

Глава 3. Братството - идея на нашето време

Казват, че няма човек на земята, станал рано да е съжалявал след това, толкова обогатен и освежен се чувствува човек, когато става рано, преди Слънцето да е изгряло.
Избираме си удобна място и непременно на височина, откъдето видимостта е пълна. Значението на тоя час прекаран всред природата ние знаехме. Бяхме опитали благотворното въздействие на тия ранни излизания, когато посрещахме Слънцето, а заедно с това и възприемахме жизнената прана, която в тоя час е наситила атмосферата. Какви дни бяха тогава през ония години в началото на второто десетилетие на нашия век, когато за първи път чухме за пролетта, за Слънцето, за благотворното ранно ставане, този чуден час, който неудържимо ни караше да напущаме в здрача на ранната утрин заспалия дом и стаята, където сме почивали, за да излезем навън, където ни срещаше сутрешния хлад, врявата на врабчетата или ранната песен на някоя ранобудна пойна птичка. Какъв разкошен час. Казват, че няма човек на земята, станал рано да е съжалявал след това, толкова обогатен и освежен се чувствува човек, когато става рано, преди Слънцето да е изгряло. Каква красота се криеше в това ранно ставане когато оставяш постелята на която си почивал, и която сега вече ти е станала чужда и далечна - колко естествено и колко прекрасно е същевременно човек да стои изправен на нозете си и какво неописуема красота е след това да тръгнеш на някъде - навън на някой хълм, гора с изглед към хоризонта и да дочакаш първия слънчев лъч. Какво благо е да се координираш с космическия ритъм и да усещащ движението да прониква всяка клетка. Пролетните дни благоухаят на свежест и чистота. Всичко ни зове навън, далеч от града, далеч от дома. Не слушаме никого.
към текста >>

Посрещахме Слънцето - изправени с очи вперени на изток, където панорамата се менеше на секунди и незнаен художник умело си служеше с всичките цветове на дъгата и картините се меняха във фантастична игра.
Не могат да ни разбират. И ние чакаме, чакаме търпеливо да дойде ден, когато те ще ни разберат. Онова, което получаваме от едно пролетно утро е толкова голямо, че то надвишава всичко останало, което цели да ни отвърне от тая красота. За това упорито пазим тая придобивка и за нищо на света не искаме да се лишим от благодатта на този час. Хората ни срещаха с присмех и се обръщаха да ни гледат - къде отиват тия... Смятаха ни за нередни хора - малки са провинциалните градове и на дребно живееха тогава - не беше трудно да се опошли и да се очерни от заинтересованите, които трудно приемат новото. Посрещахме Слънцето - изправени с очи вперени на изток, където панорамата се менеше на секунди и незнаен художник умело си служеше с всичките цветове на дъгата и картините се меняха във фантастична игра. Посрещахме първия слънчев лъч претоварен от нещо голямо, неизмеримо, което не знаехме, как да назовем. То изпълваше сърцето с радост, а шепите със сила. Ние идвахме и за едното и за другото и денят ни изглеждаше безкрайно хубав и богат, когато не закъснявахме за този миг. Цялата атмосфера беше наситена с тази сила и благодат, която ние вдишвахме с пълни гърди, възприемахме я с цялото си тяло и усещахме, как тя се влива в нас и ни укрепва, ободрява, радва - по-късно учените нарекоха тия лъчи “ултравиолетови” и в тоя час те са били най-полезни за човека. Ние не знаехме много неща, казаха ни, и ние слушахме.
към текста >>

Ние идвахме и за едното и за другото и денят ни изглеждаше безкрайно хубав и богат, когато не закъснявахме за този миг.
За това упорито пазим тая придобивка и за нищо на света не искаме да се лишим от благодатта на този час. Хората ни срещаха с присмех и се обръщаха да ни гледат - къде отиват тия... Смятаха ни за нередни хора - малки са провинциалните градове и на дребно живееха тогава - не беше трудно да се опошли и да се очерни от заинтересованите, които трудно приемат новото. Посрещахме Слънцето - изправени с очи вперени на изток, където панорамата се менеше на секунди и незнаен художник умело си служеше с всичките цветове на дъгата и картините се меняха във фантастична игра. Посрещахме първия слънчев лъч претоварен от нещо голямо, неизмеримо, което не знаехме, как да назовем. То изпълваше сърцето с радост, а шепите със сила. Ние идвахме и за едното и за другото и денят ни изглеждаше безкрайно хубав и богат, когато не закъснявахме за този миг. Цялата атмосфера беше наситена с тази сила и благодат, която ние вдишвахме с пълни гърди, възприемахме я с цялото си тяло и усещахме, как тя се влива в нас и ни укрепва, ободрява, радва - по-късно учените нарекоха тия лъчи “ултравиолетови” и в тоя час те са били най-полезни за човека. Ние не знаехме много неща, казаха ни, и ние слушахме. Нямаше време за големи обяснения. Един ден науката щеше да ни ги открие. Виновни ли бяхме, че притокът на тази енергия напираше към нашата земя тъкмо в тоя час, кратък като нашето дихание и бърз като светкавица.
към текста >>

Опитът бе направен и ние се убедихме - ранните часове за нас бяха извор на неоценимо богатство.
Можехме ли да я търсим в друго време и на друго място, където тя не е толкова щедра, както всред природата, далеч от човешките селища. Незабравими лежат тези утра, тези сезони в нашия живот. Нито една пролет не сме оставали да мине незабелязано покрай нас, нито един изгрев не сме пропущали без важна причина. Те бяха толкова различни и толкова наситени със сила и красота. Не беше нужно да си обясняваме всичко научно, за да се убедим в правотата и в полезността на едно ново разбиране за природата, за силите в нея, за здравословното състояние на човека, за новия начин на живот, чийто резултати се опитваха веднага. Опитът бе направен и ние се убедихме - ранните часове за нас бяха извор на неоценимо богатство. Укрепваше се нашето тяло, възстановяваха се нашите сили, а за радостта и дълбокия мир които се вливаха в сърцето да не говорим. Сега, когато се връщаме на тези години е пак пролет. Небето сутрин е покрито с лека облачност, а понякога низко падат първите мъгли.Слънцето изгрява различно, понякога бледо лишено от много блясък, а понякога тържествено придружено с огромна пурпурно - златиста армада. Ние пак ставаме призори и бързаме към определеното място, откъдето може да се наблюдава изгрева, бързаме да посрещнем слънцето, бързаме да уловим първия слънчев лъч. По пътя до там ранобудни трудови хора ни срещат, но колко хората са станали други, светът е отишъл напред, никой не ни гледа с присмех, никой не се обръща да ни изгледа отзад и да ни се чуди, никой вече не казва, че се кланяме на слънцето и че го посрещаме голи.
към текста >>

39. 5. Живото тяло на братството

Глава 3. Братството - идея на нашето време

Много песни се пяха тогава и много неща се случиха, а в центъра сияеше най-голямото събитие, което обогати с един замах епохата - тогава Учителят даде големия том беседи и лекции - “Пътят на ученика", за това по-късно.
Въображението е нещо реално - какво ще кажат ония, които го нямат не е интересно. Мисълта лети и препуска на възторжените криле на младостта, там по всичките кътища на Изгрева, по пътеките на градините, по слънчевата поляна, в трапезарията, по пейките и гледаш на онова място близо до входа към изгревския двор едно голяма огнище солидно направено и на него грамадни бакърени казани, с два големи чайника - всичките тези изляти от мед снаряжения са приготвени специално за съборите. Брат наш майстор ги е направил и в тях е вложил всичкото изкуство на своите деди старите балканджии - казанджии. Не възобновявам миналото и не пристъпвам като към спомени - външното табло ме отвежда до идеята, но ето хрумване на повествовател, тръгвам по следата на детайла, приятно ми е да се разхождам по формите, за да стигна до съдържанието. По тези места е летяла нашата младост, понесла в сърцето си радостта, нестихващия празник на света - нещо се беше случило и беше година 1927, много може да се разкаже за нея и разбира се няма да я помним само с това. Много песни се пяха тогава и много неща се случиха, а в центъра сияеше най-голямото събитие, което обогати с един замах епохата - тогава Учителят даде големия том беседи и лекции - “Пътят на ученика", за това по-късно. Сега обаче се отказваш от всичко и имаш само една желание да се срещнеш с хората от фотографическата камера. С тях си яла на една трапеза, с тях си пяла песните през тези дни, с тях си слушал беседите през тези дни, с тях си участвувала в общите молитви, с тях си работила, дежурила, услужвала си им и те са ти услужвали, черпели са те с плодове и ти си правела същото. И най-важното, което стои скрито, за него не се говори - тези хора те обичат и ги обичаш. Гледаш ги сърдечно, топло, усмихват се като стари приятели и са готови всеки момент да ти услужват, да те изслушат, да ти причинят радост. Някои от тях знаеш откъде са, познаваш ги по име, някои срещаш за първи път, не смогваш да научиш името и местожителството.
към текста >>

Тия богати и празнични дни продължават седмица, зад целия този ред стои Той и по незнаен и непринуден начин поддържа тая хармония, тая красота - тая братска атмосфера.
Когато ги срещаш ти става приятно - човек стои пред тебе и ти знаеш кой е и какъв ти е. Атмосферата е приятна, сгряваща, дружеска, братска. Не нарушават с нищо хармонията и тишината на деня нито покоя на нощта. Не говорят високо, не се чуват никакви грубости, за неприлични думи да не говорим, те изобщо не съществуват в речниците на никой от Неговите хора; царува идеална дисциплина, без някой да е поставен там, за да я въдворява, имаш чувството, че това са идеални части от едно хармонично цяло, не е нужно да им се каже, какво да правят. Когато сядаш да ядеш няма бъркотия, няма шум, няма проявено нетърпение - редът е прост, лек от само себе си всеки разбира какво прави, не усещаш, че на Изгрева спят, ядат, почиват - живеят близо две хиляди души. Тия богати и празнични дни продължават седмица, зад целия този ред стои Той и по незнаен и непринуден начин поддържа тая хармония, тая красота - тая братска атмосфера. Имаш чувството, че се отклоняваш от същността на темата - спомените са завладяващи, идеята прошумя - откликна леко в сърцето като дихание на зефир, ала тя добре бе чута, добре бе разбрана и още по добре уловена, нека ми бъде простен увода. Ще се опитам да я дам, както бе преживяна. Беше ли в центъра Учителя? Беше ли седнал на скромната катедра в един салон набързо направен, липсваха още прозорци. Бяхме и ние - учениците пред Него.
към текста >>

Изобщо никой няма желание да се откъсне от тази обстановка, за тези няколко дни, които през цялата година ще сияят и ще го обогатяват... Вижда се огнището, казаните, чайниците, горещата вода никога не липсва.
Те приказват, някои четат, някои се греят на слънцето. Една двойка брат и сестра са изправени близо до една дървена къщичка и си приказват. Уловен е бита на един ден - съжаляваш, че всичко не е нанесено на лента, би могло да се види много от този кипящ отвътре живот. Двете табла се изчерпват.. Третото представлява набързо скованата трапезария от дъски - маси и пейки до тях. Проточени са на дълги редици - нито един не се храни отделно, усещаш, че нарушаваш принципа на братството ако се храниш отделно или слезеш в ресторант. Изобщо никой няма желание да се откъсне от тази обстановка, за тези няколко дни, които през цялата година ще сияят и ще го обогатяват... Вижда се огнището, казаните, чайниците, горещата вода никога не липсва. Хората са насядали гъсто един до друг. Съществува някакво разпределение, защото познаваш хората насядали на една дълга маса, селяни от твоя край, различаваш ги по носията и по шамиите. Всички чакат да се сервира обеда. Между тях с кошове се носи хляба. Четвъртото табло, това е салона и трапезарията когато хората липсват.
към текста >>

Когато оглеждаме това Негово дело, не отразено в четирите табла, тая бегла следа от един богат изживян живот, а отразено в глъбините на човешката душа, в човешкото сърце.
Ще я кажем насаме, ще я кажем тихо, но твърдо. Направеното бе направено, задачата бе изпълнена, идеята бе реализирана. Направи го Той и то много здраво и добре споено с най-здравата спойка. Никой от тези, които са участвували в тази верига от онези тримата необикновени люде, които първи Го чуха, видяха, познаха и последваха до онези които до началото на този век Го приеха, разтвориха вратите и сърцата и Го назоваха до нас, които се родихме в началото на този век могат някога да се чувствуват само в тоя свят, откъснати от тази верига. Никога - звената са там живи и здрави, споени, жизнеспособни, както ги беше оставил Той. Когато оглеждаме това Негово дело, не отразено в четирите табла, тая бегла следа от един богат изживян живот, а отразено в глъбините на човешката душа, в човешкото сърце. Идеята бе отлята именно там и Неговите хора - учениците бяха вкусили сладкия плод. Бяхме живи не само да видим величествената сграда, наречено братство, но и да преживеем силата и несломимата спойка на веригата, която ни свързваше като неделимо цяло, като звена и като скачени съдове, оживени и оплодени от Неговата любов и споени от идейното съдържание на Неговото Слово, което направи от нас братство. Идеята беше реализирана, като алпийски планинари, свързани един за друг, те можеха да се противопоставят на големите страдания и изпитания. Живата верига беше направена от плът и кръв, жизнеспособна и несъкрушима. Идеята имаше цената на доброкачествен квас.
към текста >>

40. 8. Единството

Глава 5. Гласове, които стигат до сърцето

Велик архитект, незнаен и неизвестен, с план и изумителна точност е построил този свят величествен и необхватен в който нашата малка планета заема микроскопическо място в галактичната система, която човек дори не може да си представи.
Денем и нощем небето ни разказва приказки за стари времена, милиони светли очи ни гледат, нещо ти разказват, развеждат те по непознати светове, за да ти покажат накрая пътя към непостижимото. Опитваш се да дадеш нещо като характеристика на всичко това, което гледаш и не успяваш. Светът и живота край тебе те кара да мислиш, да търсиш, за да се отзовеш накрая до един закон и един величествен ред, който мъдреците наричат - единство. Виждаш тогава, че реките текат по строго установени пътища, виждаш моретата и океаните, разпростряли своята снага точно на определени места, виждаш планините, лесовете, пустините - всичко до последната педя земя са нанесени на своите места. Като хилядите малки тухли, които образуват едно здание, така също всичко сътворено е поставено там не случайно и не без план. Велик архитект, незнаен и неизвестен, с план и изумителна точност е построил този свят величествен и необхватен в който нашата малка планета заема микроскопическо място в галактичната система, която човек дори не може да си представи. Трябва да извърнем очи да погледнем най-близкото творение до нас - човешкото тяло, тая миниатюрна вселена, където мъдростта е величествено отразена, истината сияе, а любовта зад тях се е погрижила да оживи и направи за човека достъпно великото знание. Трябва да извърнем очи и да погледнем живота, който тече не само в тялото, но и вън от него, за да добием представа за значимостта на тази хармония, която е закон и принцип в цялата Вселена, а оттам и в нашата малка държава - тялото. Светът се разкрива пред нас - животът реди своите приказки и песни и в целия този ред и хармония, във всичките процеси и отношения ние виждаме дълбоката връзка, която съществува. Казваме - не случайно Тихият океан мие бреговете на западна Америка, не случайно Атлантическият океан мие бреговете на Европа и Африка; не случайно е Европа да е малка, Азия огромна, Швейцария малка, Русия голяма. Връзката между народите, връзката между функциите на нашето тяло, между отделните системи, зависими една от друга, връзката между отделните клетки и отношението към цялото и още колко безброй неща ни говорят за закона на единството.
към текста >>

В това е скрит мистичния смисъл на евангелския стих, изказан недвусмисленно от Христа: “Всичко ще се превърне на добро за тези, които любят Бога”.
Да може човек да си изработи виждане и усет за този велик план, ще рече да застане на такова място, от което видимостта е голяма и ясна -картината тогава ще бъде ясна, законът на единството ще сияе - нищо по-прекрасно не би могло да съществува на Земята. Законът на единството е най-яркото предисловие към реализирането на братството. Без единството идеята би останала нереализирана. В единството е заключена тайната на прогреса. Затова няма нищо лошо, грозно, нередно и вредно във всичко, което става вън и вътре в човека. В това е скрит мистичния смисъл на евангелския стих, изказан недвусмисленно от Христа: “Всичко ще се превърне на добро за тези, които любят Бога”. Смисълът на единството е там, че независимо от външните обвивки, независимо от горчивия им вкус, вътре ядката е сладка. Защото плодът на единството е братството, когато хората ще бъдат обединени от една обща цел и идеал. Няма нищо по-смислено и по-красиво да търси човек единството в себе си и в природата, където ярко е отразен кръговрата на живота, на водата, на времето. Да откриваш единството във всичките природни форми и явления, ще рече да се добереш до магическия ключ на мъдростта, която учи човека да мисли право, да намира скрития замисъл на Битието. Тогава човек ще знае що знае, защо живее, защо страда, защо е болен, защо е здрав, защо е богат, защо е беден.
към текста >>

Тогава човек ще знае що знае, защо живее, защо страда, защо е болен, защо е здрав, защо е богат, защо е беден.
В това е скрит мистичния смисъл на евангелския стих, изказан недвусмисленно от Христа: “Всичко ще се превърне на добро за тези, които любят Бога”. Смисълът на единството е там, че независимо от външните обвивки, независимо от горчивия им вкус, вътре ядката е сладка. Защото плодът на единството е братството, когато хората ще бъдат обединени от една обща цел и идеал. Няма нищо по-смислено и по-красиво да търси човек единството в себе си и в природата, където ярко е отразен кръговрата на живота, на водата, на времето. Да откриваш единството във всичките природни форми и явления, ще рече да се добереш до магическия ключ на мъдростта, която учи човека да мисли право, да намира скрития замисъл на Битието. Тогава човек ще знае що знае, защо живее, защо страда, защо е болен, защо е здрав, защо е богат, защо е беден. Накъдето и да се обърне, човек се натъква само на този закон, който разкрива великите цели на Битието и кара човека да бленува за нов ред и порядък на земята, за нови взаимоотношения между разумните хора. Тогава човекът няма да пита, защо светът е построен така, а не иначе. Тогава човек няма да роптае, няма да недоволствува, няма да се съмнява, когато Великият хирург прави своите операции върху човека, няма да се учудва на всичко, което става около него. Милиони години е замислян величествения план на Битието, като здрава спойка единството държи в изправност частите на този свят, които в общ унисон реализират великата цел. Кой е дал право на човека да критикува и се произнася за този план?
към текста >>

41. 1. Планината

Нашето време също така е богато от такива подвизи.
Колко време и колко човешка енергия са погълнали тези паметници! Трудно можем да си представим миналото, когато тези паметници са били строени така, че да преживеят дори и хилядолетията. Техниката ще е била изумителна и знанията, които са владеели тия древни архитекти ще са били големи. Ние се изненадваме и възхищаваме не само от ония, които са изработвали плановете, не само и от ония, които са стояли зад тях с определена цел, но и от величието на трудовия подвиг, който е реализирал тези архитектурни идеи. В тях са изляти труда и времето на хиляди хора, силите и Здравето на неизвестни и безславни герои. Нашето време също така е богато от такива подвизи. От близо може да се проследят меняващите се картини на цели градове и всичко това наситено с много напрежение и много човешка сила. Картината на човешкото строителство е импозантна, поразяваща, дори и ефектна през наши дни. Запазили тези облици в себе си, съпоставяйки ги с нашето всекидневие, уморени от темпа на времето, когато се изправяме пред многообразните форми на природата, неусетно у нас се промъква духа на сравнението. Тогава ние се откъсваме от онова, което познаваме и което е будело нашето възхищение, за да се натъкнем на онова, което се изпречва пред нас, непознатото, далечното, което по силата на някакво чудно съвпадение и хрумване идва днес да ни разкрие неподозиращия трепет на природата, която винаги ни е гледала трогателно чиста и неподправена. Ние сме били премного уморени и нервите претоварени от шума и строежите на света, ала ето, че сега допущаме да ни завладее не само красотата на природата, но и нещо друго, което не знаем, как да назовем и с ръка над очите, всичко наоколо блести ослепително, ние се питаме вече развълнувани и смутени - А всичко това!...
към текста >>

Планината приема човека като любима майка, люлее го в ефирните си люлки, пее му нежни песни, учи го на ред, на чистота, на мекота, на човещина, на хармония, която блика от всеки планински кът, обогатява го с душевни емоции, дава му идея за братство, повдига го до оная висота, където човек се чувствува задължен да обещае, че като се върне в низината ще стане по-добър, по-справедлив и ще постъпва по-красиво.
Идеята за братство там получава своя съвършен облик. Нека спрем до тук и нека минем към съществената част на темата. Планината дали е родена от хаоса и безредието, от катаклизмите станали през милионите години, от страхотните депресии, от апокалиптичния ужас на милионите години?... И всичко това е станало по каприза на природните стихии - този монументален шедьовър?... А е толкова прекрасна и подарява на човека най-възвишения дар - да бъде човек и брат на цялото човечество. Планината приема човека като любима майка, люлее го в ефирните си люлки, пее му нежни песни, учи го на ред, на чистота, на мекота, на човещина, на хармония, която блика от всеки планински кът, обогатява го с душевни емоции, дава му идея за братство, повдига го до оная висота, където човек се чувствува задължен да обещае, че като се върне в низината ще стане по-добър, по-справедлив и ще постъпва по-красиво. И всичко това излита, извира от разхвърлените камъни, от музиката на скритите реки, от разнообагрените поляни, от водите, които текат накъдето си искат, от върховете, които те гледат мълчаливо и изпитателно. И накрая ти разказват приказка, невероятна история, която ти си готов да я приемеш като напълно достоверна, за да си обясниш рязката промяна - границата на делничността, пошлостта, грубостта дори, които са отстъпили крачка назад. Тук всичко е било поставено грижливо на точно определеното място - тук е имало и план и архитект и милиони работни ръце, и много, много умствена енергия, която е подредила този величествен обект. Какво строителство и какъв живот! Стигаш до думата строителство и най-после с езика на съвременността, полетяваш нататък и даваш воля на въображението и на фантазията - несмущаван от никого, никой не може да ти забрани - поет си и в тая атмосфера, наситена с хармония, скъсваш с установената научна мисъл и с първичната логика на нецивилизован и казваш - невъзможно е тук да е стояла случайността, невъзможно е тя планината -тоя величествен монумент - пирамидите нищо не са пред нея, да е рожба на хаоса и всичко тук да е действувало сляпо, стихийно, безпланово, лишено от архитектурен замисъл, лишено от идейност, от цел. Невъзможно!
към текста >>

Планината стои несравнима по своята идея, по своя замисъл и по богатствата, които подарява на човека духовни и материални.
И ако зад всяка обикновена изградена от човешки ум и ръце форма стои усилието на човека, колко повече тук!... Планината те гледа кротко и не взима участие в твоята пламенна размисъл - ненарушим е нейния покой и тайните си тя грижливо пази за неизвестни хора и време. Тя никога не бърза, както никога не е бързала, когато камък по камък е била строена, украсена, облечена. Планината е жива, смислена, полезна, подаряваща на човека земни и неземни съкровища. Тя е хиляди пъти по-величествена от всички човешки изобретения взети в куп, дори и от пирамидите. Планината стои несравнима по своята идея, по своя замисъл и по богатствата, които подарява на човека духовни и материални. Тогава човекът със свободната мисъл, човекът препускащ времето напред и назад, човекът който не спазва общоприетата логика, открива необикновената тайна - тайната на едно велико строителство, което безшумно в продължение на милиарди години камък по камък, къс по къс, е построявало тук величествената сграда на една земя, чийто разнообразен профил е криел старателно своята идея. Тук не е липсвал нито план, нито архитекти, нито огромен колосален труд, нито закони, нито техника. И всичко това е било разумно, не хаотично, не, а организирано планово, смислено, хармонично. Всичко е било подчинено на великия план, зад който е стояла Велика Разумност. Планината гледаше човека и когато човекът пише история за нея, вярна или не - тя мълчеше и вероятно се усмихва като Джоконда.
към текста >>

От песента на вечерния вятър, до нежната мелодия на езерните води; от красотата на скалите и върховете до искрящата хубост на водопадите; от аромата на елите и от всичкото богатство на багри се изтръгваше нечут и вълнуващ трепет, който разкриваше дълбокия и незнаен живот на планината - като шум на много води гласовете й стигаха до човешкото сърце.
Както е невъзможна представата за земята лишена от планини, така е и невъзможна представата, че зад могъщото строителство на природата при изграждането на планините, са стояли само катаклизмите, резките промени на температурите, големите депресии. Всичко това може да се е случило, то е механическата страна на въпроса, механични сили са били впрегнати на работа, ала голямата наука до там ли ще спре? Само механичната ли страна на големите въпроси ще бъде интересна и важна за тях? Нещо друго ще да е стояло зад тях, един велик разум и една архитектурна мисъл, които бавно в продължение на милиарди години са строили един свят като земята чист, красив, здрав, където човекът щеше да живее, да расте и да изгражда великата наука за живота, прогреса, духовната култура. Планината ни гледа кротко и лъчезарно. От песента на вечерния вятър, до нежната мелодия на езерните води; от красотата на скалите и върховете до искрящата хубост на водопадите; от аромата на елите и от всичкото богатство на багри се изтръгваше нечут и вълнуващ трепет, който разкриваше дълбокия и незнаен живот на планината - като шум на много води гласовете й стигаха до човешкото сърце. Планината ни докосна, отзвучаването бе пълно и богато и ние се понесохме на крилете на времето - страниците бързо прошумяха и книгата се разтвори по магичен начин - трябваше да побързаме, докато миналото лежеше още свежо и недокоснато от дъха на забвението. Минело ли бе то? Твърде живо, за да бъде забравено, обвеяно с чудния аромат на планината, тя ни грабна и покорно сега трябваше да вземем перото и да нанесем следите на онзи богат живот, в който години наред сме участвували. Всичко преживяно бе силно и живо и на разбран език то ни говореше - добре, казахме ние ето, че няма да мълчим. Преживяното дефилираше пред нас, караше ни да изпитваме странно вълнение, което ни връщаше не толкова към формите на едно минало, колкото към идеята скрита в него.
към текста >>

Планината ни докосна, отзвучаването бе пълно и богато и ние се понесохме на крилете на времето - страниците бързо прошумяха и книгата се разтвори по магичен начин - трябваше да побързаме, докато миналото лежеше още свежо и недокоснато от дъха на забвението.
Всичко това може да се е случило, то е механическата страна на въпроса, механични сили са били впрегнати на работа, ала голямата наука до там ли ще спре? Само механичната ли страна на големите въпроси ще бъде интересна и важна за тях? Нещо друго ще да е стояло зад тях, един велик разум и една архитектурна мисъл, които бавно в продължение на милиарди години са строили един свят като земята чист, красив, здрав, където човекът щеше да живее, да расте и да изгражда великата наука за живота, прогреса, духовната култура. Планината ни гледа кротко и лъчезарно. От песента на вечерния вятър, до нежната мелодия на езерните води; от красотата на скалите и върховете до искрящата хубост на водопадите; от аромата на елите и от всичкото богатство на багри се изтръгваше нечут и вълнуващ трепет, който разкриваше дълбокия и незнаен живот на планината - като шум на много води гласовете й стигаха до човешкото сърце. Планината ни докосна, отзвучаването бе пълно и богато и ние се понесохме на крилете на времето - страниците бързо прошумяха и книгата се разтвори по магичен начин - трябваше да побързаме, докато миналото лежеше още свежо и недокоснато от дъха на забвението. Минело ли бе то? Твърде живо, за да бъде забравено, обвеяно с чудния аромат на планината, тя ни грабна и покорно сега трябваше да вземем перото и да нанесем следите на онзи богат живот, в който години наред сме участвували. Всичко преживяно бе силно и живо и на разбран език то ни говореше - добре, казахме ние ето, че няма да мълчим. Преживяното дефилираше пред нас, караше ни да изпитваме странно вълнение, което ни връщаше не толкова към формите на едно минало, колкото към идеята скрита в него. Да, от идеята не можехме да се освободим.
към текста >>

Твърде живо, за да бъде забравено, обвеяно с чудния аромат на планината, тя ни грабна и покорно сега трябваше да вземем перото и да нанесем следите на онзи богат живот, в който години наред сме участвували.
Нещо друго ще да е стояло зад тях, един велик разум и една архитектурна мисъл, които бавно в продължение на милиарди години са строили един свят като земята чист, красив, здрав, където човекът щеше да живее, да расте и да изгражда великата наука за живота, прогреса, духовната култура. Планината ни гледа кротко и лъчезарно. От песента на вечерния вятър, до нежната мелодия на езерните води; от красотата на скалите и върховете до искрящата хубост на водопадите; от аромата на елите и от всичкото богатство на багри се изтръгваше нечут и вълнуващ трепет, който разкриваше дълбокия и незнаен живот на планината - като шум на много води гласовете й стигаха до човешкото сърце. Планината ни докосна, отзвучаването бе пълно и богато и ние се понесохме на крилете на времето - страниците бързо прошумяха и книгата се разтвори по магичен начин - трябваше да побързаме, докато миналото лежеше още свежо и недокоснато от дъха на забвението. Минело ли бе то? Твърде живо, за да бъде забравено, обвеяно с чудния аромат на планината, тя ни грабна и покорно сега трябваше да вземем перото и да нанесем следите на онзи богат живот, в който години наред сме участвували. Всичко преживяно бе силно и живо и на разбран език то ни говореше - добре, казахме ние ето, че няма да мълчим. Преживяното дефилираше пред нас, караше ни да изпитваме странно вълнение, което ни връщаше не толкова към формите на едно минало, колкото към идеята скрита в него. Да, от идеята не можехме да се освободим. Историята на нашето екскурзиантско движение - нашия своеобразен, типичен за нас туризъм. Ще бъде интересно да разкажем за него.
към текста >>

Как го направи Той, как върна Той на нас едно забравено и неизползувано богатство, как ни откри скритата физиономия на планината, нейната хубост, нейната сила, нейните изисквания и правила, за да използуваме максимум нейните блага, за да се върнем от нея истински възродени, ободрени, вдъхновени.
Да, това са първите трепети. Когато решаваш да вземеш перото, имаш вече набран опит и взимаш решението да напишеш една своеобразна и непретенциозна история. Представите, спомените са премного живи и пресни. За кого ще ги разкажеш? Всички са ги преживяли почти еднакво, но ще бъдат интересни може би за ония които ще дойдат след нас и може би няма да сме тук, за да им разкажем как се запознахме с планината и как се разви нашия туризъм, нашата голяма любов към природата и планината, как всичко легна дълбоко в нас като важен камък при основата на нашия мироглед. Как го направи Той, как върна Той на нас едно забравено и неизползувано богатство, как ни откри скритата физиономия на планината, нейната хубост, нейната сила, нейните изисквания и правила, за да използуваме максимум нейните блага, за да се върнем от нея истински възродени, ободрени, вдъхновени. Законите на природата бяха строги, установени и никой нямаше право да ги нарушава. Не планината ще се координира спрямо нас, а ние спрямо нея. От спазването на тези закони и правила зависеше смисъла и ползата от нашето пребиваване в планината. Колко време от първите екскурзии, когато пътищата към планините бяха безлюдни и тихи, ние се връщаме на това време и на тези екскурзии, за да свържем всичко в едно цяло, оглеждайки всеки завой и всеки знак, който би ни отвел до вътрешното дълбоко значение на тези излети, които формираха у нас най-хубавото и които ни обогатяваха непрестанно. Днес пътеките и планинските пътища са огласени от човешки говор и смях.
към текста >>

Колко време от първите екскурзии, когато пътищата към планините бяха безлюдни и тихи, ние се връщаме на това време и на тези екскурзии, за да свържем всичко в едно цяло, оглеждайки всеки завой и всеки знак, който би ни отвел до вътрешното дълбоко значение на тези излети, които формираха у нас най-хубавото и които ни обогатяваха непрестанно.
Всички са ги преживяли почти еднакво, но ще бъдат интересни може би за ония които ще дойдат след нас и може би няма да сме тук, за да им разкажем как се запознахме с планината и как се разви нашия туризъм, нашата голяма любов към природата и планината, как всичко легна дълбоко в нас като важен камък при основата на нашия мироглед. Как го направи Той, как върна Той на нас едно забравено и неизползувано богатство, как ни откри скритата физиономия на планината, нейната хубост, нейната сила, нейните изисквания и правила, за да използуваме максимум нейните блага, за да се върнем от нея истински възродени, ободрени, вдъхновени. Законите на природата бяха строги, установени и никой нямаше право да ги нарушава. Не планината ще се координира спрямо нас, а ние спрямо нея. От спазването на тези закони и правила зависеше смисъла и ползата от нашето пребиваване в планината. Колко време от първите екскурзии, когато пътищата към планините бяха безлюдни и тихи, ние се връщаме на това време и на тези екскурзии, за да свържем всичко в едно цяло, оглеждайки всеки завой и всеки знак, който би ни отвел до вътрешното дълбоко значение на тези излети, които формираха у нас най-хубавото и които ни обогатяваха непрестанно. Днес пътеките и планинските пътища са огласени от човешки говор и смях. Много хора ще срещнеш по планините. Походът към планината имаше много неща да ни говори и разкаже, много мисли и чувства да буди. Помъчихме се през тия ранни летни утра, когато отивахме към планината да доловим скритите двигатели на живота, които подозирахме и законите, които регулираха всичко онова, което беше полезно, добро, необходимо, за да лети сега като озониран въздух, като пречистена кръв към човека и вършеше своята обновителна работа. Помъчихме се да обхванем вътрешното съдържание на този поход към планината, чийто устрем не беше човешко дело, а плод на нещо мощно, което подозирахме.
към текста >>

Вървиш нагоре и мислиш - мислите свободно летят, усещаш, че живота е премного богат и пълен, разбираш, че всичко това се случи само за това, че си имал привилегията да се срещнеш с Учителя.
Пътуването беше леко, приятно, не се бързаше, никой не залиташе, правеха се почивки, биваци - цялата група, която стигаше до сто и повече хора по някога вървеше медленно. На по-слабите се услужваше. На няколко места се правеха биваци, запалваше се огън, пиеше се вода и чай, закусвахме или обядвахме и пак поемахме нагоре. За планината не на едно място сме говорили, нека бъдем пестеливи на описания и нека кажем само, че всичко, вътре и вън беше гладко, хармонично, спокойно. Не мислиш кой организира тази екскурзия, която прилича на някакво празненство на което любезно си поканен; и сега някой те води към първото Мусаленско езеро или към Йеди - гьолските езера. Вървиш нагоре и мислиш - мислите свободно летят, усещаш, че живота е премного богат и пълен, разбираш, че всичко това се случи само за това, че си имал привилегията да се срещнеш с Учителя. Всичко ти се вижда естествено, като че ли това е било от панти века, както е естествено да тупти сърцето, така е естествено и ти да си тук в тая дълга редица от хора, които се наричат помежду си братя и които са готови всеки момент да ти услужат, да ти кажат добра дума или да те погледнат насърчително, когато си уморен. Спираш се за миг да огледаш околната панорама и да си отдъхнеш и някъде напред виждаш и Него, и ти става леко и пак тръгваш до първия бивак, където всички без изключение се дочакват. Цялата група тогава насяда да пие чай. Младите братя са се погрижили за огъня и за чая. Групата пак тръгва едновременно и пак по пътя тя се разрежда, за да се събере наново пак някъде, където винаги Той след изчакването тръгва последен.
към текста >>

От всичките страни, стъпил на Мусала към тебе прелива нещо, за да се излее като скъпоценен нектар в душата - цяла година след това ще живееш с тия мигове и волно фантазията ще те пренася все насам и все на тази височина, за да изживееш не веднаж богатите мигове.
Небето се откроява като огромен купол, чийто глъбини дълбоки и недостижими се превръщат на вълшебни светове от които до будното ухо и сърце достигат нечути гласове на непозната музика - развълнуван си до дъното на сърцето и душата, трогнат си от разливащата се красота за която нямаш думи, тонове и краски да изразиш. Когато слънцето се издига високо и вече започва да топли - на Мусала се е случвало дни температурата да стигне до 20 градуса. След песните, които възторжено пееш на върха, слизаш малко надолу и сядаш на поляната. Оттук се открива чудната гледка на Пирин, чийто върхове като бисери са нанизани и блестят сега в снежнобялата облачна феерия. Гледаш и съзерцаваш тази красота и усещаш как един живот, необикновен и премного нов за тебе ти показва света в нови краски, говори ти за дълбоки и непознати неща и това море от светлина между Рила и Пирин за първи път ти разкрива великите възможности на човека, преодолял личното дребното да гради нов свят, където би могло да се живее по-красиво и по-смислено. От всичките страни, стъпил на Мусала към тебе прелива нещо, за да се излее като скъпоценен нектар в душата - цяла година след това ще живееш с тия мигове и волно фантазията ще те пренася все насам и все на тази височина, за да изживееш не веднаж богатите мигове. “При първи лъч на слънцето вдъхнали ли сте лекий дъх на Мусала” - щеше да пееш през годината и щеше да си спомняш за кристалния въздух, който за първи път си поднесъл на дробовете като най-разкошен обед. Неизброими са картините и усещанията, благата и красотите, които планинските върхове предлагат на човека - какво представляват усилията, докато стъпиш над тях при това щедро, разливащо се богатство!... Нека бъдем пак пестеливи на описания и бликнали чувства и не се отклоняваме от поставената цел. Слизането от върха става бавно и внимателно. Най-малкото нарушение на дисциплината при групово изкачване може да струва скъпо, планинските пътища тогава не бяха така подредени и поддържани, както сега.
към текста >>

Неизброими са картините и усещанията, благата и красотите, които планинските върхове предлагат на човека - какво представляват усилията, докато стъпиш над тях при това щедро, разливащо се богатство!...
След песните, които възторжено пееш на върха, слизаш малко надолу и сядаш на поляната. Оттук се открива чудната гледка на Пирин, чийто върхове като бисери са нанизани и блестят сега в снежнобялата облачна феерия. Гледаш и съзерцаваш тази красота и усещаш как един живот, необикновен и премного нов за тебе ти показва света в нови краски, говори ти за дълбоки и непознати неща и това море от светлина между Рила и Пирин за първи път ти разкрива великите възможности на човека, преодолял личното дребното да гради нов свят, където би могло да се живее по-красиво и по-смислено. От всичките страни, стъпил на Мусала към тебе прелива нещо, за да се излее като скъпоценен нектар в душата - цяла година след това ще живееш с тия мигове и волно фантазията ще те пренася все насам и все на тази височина, за да изживееш не веднаж богатите мигове. “При първи лъч на слънцето вдъхнали ли сте лекий дъх на Мусала” - щеше да пееш през годината и щеше да си спомняш за кристалния въздух, който за първи път си поднесъл на дробовете като най-разкошен обед. Неизброими са картините и усещанията, благата и красотите, които планинските върхове предлагат на човека - какво представляват усилията, докато стъпиш над тях при това щедро, разливащо се богатство!... Нека бъдем пак пестеливи на описания и бликнали чувства и не се отклоняваме от поставената цел. Слизането от върха става бавно и внимателно. Най-малкото нарушение на дисциплината при групово изкачване може да струва скъпо, планинските пътища тогава не бяха така подредени и поддържани, както сега. Под Мусала има езеро - голямо и дълбоко - "Окото". Има форма на око и е прозрачно и чисто като око.
към текста >>

Имаме чувство, че само за него избрахме този век и тази година, да улучим разписанието и хванем дирята на този богат живот в който се потопихме и който ни погълна, както красотата на Йеди-Гьол.
Опитвахме най-живите принципи на живота и се стараехме да ги отразим в ежедневната си практика. Затова приятелите бяха добри работници и честни граждани в една държава, която не искаше да ни познае, и всред един народ, който се мъчеше да ни познае, и всред приятели, които ни обичаха и ценяха заради нещо, което “рядко се намираше”. Би трябвало да оставим обикновения начин на повествуване или на писане на дневници - животът беше необхватен и човек се намира пред една огромна панорама на живот и не знае откъде да започне, за да даде правилна представа за прекараното време на Рила в продължение на един месец. Като безбройни ручеи се стича този живот и всеки по отделно говори на специфичен език, разкривайки не само вътрешното съдържание - душата на тези дни, но и тяхната блестяща външна форма, която напълно се покриваше със съдържанието. Да, ние бяхме хора, които преди всичко търсеха Него, хора, които бяха привлечени само от Него. Имаме чувство, че само за него избрахме този век и тази година, да улучим разписанието и хванем дирята на този богат живот в който се потопихме и който ни погълна, както красотата на Йеди-Гьол. Всичката събрана хубост на планината не можеше да се сравни с онова, което беше най-ценно за нас - животът, който бликаше около Него. Ще имаме ли време и възможности, ще имаме ли сърце да се върнем наново на този живот и седнали спокойно пред нашите бюра да опишем и разкажем неповторимия епос в детайли! Една година планинският багаж на групата бе пренесен на Вада с големи коли с ритли водени от волове. Край този керван вървяхме група и Той беше с нас - тази върволица от животни и хора, тези коли и блестящите декори на планинския път, ни напомняше някакво далечно и забравено минало - само една дума се изтръгна от нашите уста и тя стигна до Него - Прилича на епопея - целият ни живот приличаше на епопея, казваме сега и само един Омир можеше да даде пълен и богат израз на този живот. Когато пренасянето започна да става с конете на един добър каракачанин от Дупница - тоя незабравим човек, българин в душата и сърцето, превозът навлезе в нова внушителна фаза.
към текста >>

Край този керван вървяхме група и Той беше с нас - тази върволица от животни и хора, тези коли и блестящите декори на планинския път, ни напомняше някакво далечно и забравено минало - само една дума се изтръгна от нашите уста и тя стигна до Него - Прилича на епопея - целият ни живот приличаше на епопея, казваме сега и само един Омир можеше да даде пълен и богат израз на този живот.
Да, ние бяхме хора, които преди всичко търсеха Него, хора, които бяха привлечени само от Него. Имаме чувство, че само за него избрахме този век и тази година, да улучим разписанието и хванем дирята на този богат живот в който се потопихме и който ни погълна, както красотата на Йеди-Гьол. Всичката събрана хубост на планината не можеше да се сравни с онова, което беше най-ценно за нас - животът, който бликаше около Него. Ще имаме ли време и възможности, ще имаме ли сърце да се върнем наново на този живот и седнали спокойно пред нашите бюра да опишем и разкажем неповторимия епос в детайли! Една година планинският багаж на групата бе пренесен на Вада с големи коли с ритли водени от волове. Край този керван вървяхме група и Той беше с нас - тази върволица от животни и хора, тези коли и блестящите декори на планинския път, ни напомняше някакво далечно и забравено минало - само една дума се изтръгна от нашите уста и тя стигна до Него - Прилича на епопея - целият ни живот приличаше на епопея, казваме сега и само един Омир можеше да даде пълен и богат израз на този живот. Когато пренасянето започна да става с конете на един добър каракачанин от Дупница - тоя незабравим човек, българин в душата и сърцето, превозът навлезе в нова внушителна фаза. В началото на месец юни той пристигаше на Изгрева и се договаряше с нас. Всичко се уреждаше приятелски и леко и беше чудесно да се ходи на Рила, когато всичко се уреждаше като по магически начин. На 2400 метра височина не липсваше нищо от онова, което е необходимо на хора, които се задоволяваха с най-скромното и живееха просто. Имахме разбира се най-главното, което стоеше в центъра - Словото, което редовно ни се поднасяше горе на върха.
към текста >>

Когато гледаме сега големите томове на брой двадесет, изпитваме не само вълнение, а чувство на неизмеримост - неизмеримо беше богатството, което притежаваше, като от голям и дълбок извор черпеше знанието, като от неизчерпаем рудник изваждаше скъпоценностите.
Когато пренасянето започна да става с конете на един добър каракачанин от Дупница - тоя незабравим човек, българин в душата и сърцето, превозът навлезе в нова внушителна фаза. В началото на месец юни той пристигаше на Изгрева и се договаряше с нас. Всичко се уреждаше приятелски и леко и беше чудесно да се ходи на Рила, когато всичко се уреждаше като по магически начин. На 2400 метра височина не липсваше нищо от онова, което е необходимо на хора, които се задоволяваха с най-скромното и живееха просто. Имахме разбира се най-главното, което стоеше в центъра - Словото, което редовно ни се поднасяше горе на върха. Когато гледаме сега големите томове на брой двадесет, изпитваме не само вълнение, а чувство на неизмеримост - неизмеримо беше богатството, което притежаваше, като от голям и дълбок извор черпеше знанието, като от неизчерпаем рудник изваждаше скъпоценностите. Не знаем, но струва ни се, че не бихме могли да дадем пълен израз на чувствата, които са ни вълнували, когато Го слушахме там горе и сега, когато ги четем с ново съзнание да ни разкриват все по-широки простори и по-големи дълбочини. Изжаднялата земя чакаше тая животворна влага и душата ще уталожи своята жажда и своя глад, когато пред нея се открие една земя “изпълнена със знание”. Както богата беше духовната страна на нашия живот горе - тогава много се пееше, вечер край огъня, сутрин на изгрев и през неделните дни; когато посрещахме и изпращахме група; играехме редовно Паневритмия - тоя час беше забележителен - да се играе Паневритмия покрай бреговете на “Махабур” или на поляната над езерото на Чистотата - това бяха незабравими празници, когато всичката синева на небето, всичката красота на върховете и всичката чистота на водите намираха място в нас. Лентата се развива и тя става все по-блестяща и по-блестяща. Освен тази страна на живота, имаше и друга - когато трябваше да се направят чешми, мостове, да се урежда бивака, да се построи заслон.
към текста >>

Както богата беше духовната страна на нашия живот горе - тогава много се пееше, вечер край огъня, сутрин на изгрев и през неделните дни; когато посрещахме и изпращахме група; играехме редовно Паневритмия - тоя час беше забележителен - да се играе Паневритмия покрай бреговете на “Махабур” или на поляната над езерото на Чистотата - това бяха незабравими празници, когато всичката синева на небето, всичката красота на върховете и всичката чистота на водите намираха място в нас.
На 2400 метра височина не липсваше нищо от онова, което е необходимо на хора, които се задоволяваха с най-скромното и живееха просто. Имахме разбира се най-главното, което стоеше в центъра - Словото, което редовно ни се поднасяше горе на върха. Когато гледаме сега големите томове на брой двадесет, изпитваме не само вълнение, а чувство на неизмеримост - неизмеримо беше богатството, което притежаваше, като от голям и дълбок извор черпеше знанието, като от неизчерпаем рудник изваждаше скъпоценностите. Не знаем, но струва ни се, че не бихме могли да дадем пълен израз на чувствата, които са ни вълнували, когато Го слушахме там горе и сега, когато ги четем с ново съзнание да ни разкриват все по-широки простори и по-големи дълбочини. Изжаднялата земя чакаше тая животворна влага и душата ще уталожи своята жажда и своя глад, когато пред нея се открие една земя “изпълнена със знание”. Както богата беше духовната страна на нашия живот горе - тогава много се пееше, вечер край огъня, сутрин на изгрев и през неделните дни; когато посрещахме и изпращахме група; играехме редовно Паневритмия - тоя час беше забележителен - да се играе Паневритмия покрай бреговете на “Махабур” или на поляната над езерото на Чистотата - това бяха незабравими празници, когато всичката синева на небето, всичката красота на върховете и всичката чистота на водите намираха място в нас. Лентата се развива и тя става все по-блестяща и по-блестяща. Освен тази страна на живота, имаше и друга - когато трябваше да се направят чешми, мостове, да се урежда бивака, да се построи заслон. Всички до един бяха ангажирани в общата работа и всеки според силите се включваше в това планинско строителство, което щеше да обслужи нас и всички ония, които идваха в планината. Така бе изградена чешмата “Щедрите ръце” - най-хубавата вода на Рила; една друга чешма беше направена над Махабур. От нея се открива разкошен ландшафт и човек с часове може да стои там и да съзерцава красотата.
към текста >>

Такива бяха ценностите с които Той обогати света и светът, народите нямаше да закъснеят да си потърсят тези съкровища и да ги използуват за материалното и духовното си благоденствие.
Те пътуваха с големи раници и бяха седнали да си починат. Поздравихме ги и ги попитахме накъде отиват. Мъжът любезно усмихнат ни отговори: “Връщаме се от летуване” и поясни - решихме и ние като вас да летуваме с палатка - нали повлякохте крак. Човекът беше чистосърдечен и честно ни каза, че си бе взел пример от нас. Да, колко трябваше на хората да последват всичко онова, което беше правилно, чисто, благотворно, полезно, ново, свежо. Такива бяха ценностите с които Той обогати света и светът, народите нямаше да закъснеят да си потърсят тези съкровища и да ги използуват за материалното и духовното си благоденствие. Това беше и Неговата цел. Ние успяхме да го видим и проверим. Учението беше за всички, както слънцето, въздухът, светлината и хляба бяха достояние на всички живи същества. Думите на чистосърдечния българин не забравихме, защото нямаше да се мине много време, когато спортните предприятия масово щяха да шият палатки за летуване по планините и по крайбрежието на морето. Никой друг не знае как се уреждат лагери на 2400 метра височина - ние ще покажем на всички, как става това.
към текста >>

Планините днес се пълнят от хора млади и стари с бастуни и без, разбрали и опитали богатствата на планината.
На нас те ни помогнаха - направиха ни неоценима услуга, ние живяхме с тях, опитахме ги. Те и затова се раждат, за да бъдат разнасяни и така се случва, винаги се случва така - за идеите няма граница, няма бентове, няма абсолютно никакви пречки. Те се движат по пътя на невидими антени - там е тяхната сила и цена. Не се изразходват никакви средства, за да стигнат до човека. Правите, чистите, красивите, възвишените идеи са невероятно леки, не са нужни никакви превозни средства - стигат точно там, където е нужно. Планините днес се пълнят от хора млади и стари с бастуни и без, разбрали и опитали богатствата на планината. И вероятно ония, които някога по калдъръмените градове ни посрещаха с присмех, днес се радват на държавното постановление, което улеснява пътуването на гражданите по планините и нещо повече - въведе като практика екскурзионното летуване на трудещите се; стигна се и до летуване под открито небе. Опитът бе обменен без официалности и нашия туризъм намери широк отзвук. Не само ние разбрахме, че простия живот, близо до природата е здравословен и полезен, този живот щеше да спаси човечеството обедняло откъм идеи и духовен подем. Успяхме да видим много неща през тези години, можем да си представим и утрешния облик на живота и на хората, които никога не минават незабелязано оттам, където има стоварено някакво съкровище. Човечеството ще потърси новото и ще го намери, не бе важно, как ще го получи и кой ще му го поднесе - както ловджийското куче намира своя господар, така и умния човек ще намери заровените богатства.
към текста >>

Човечеството ще потърси новото и ще го намери, не бе важно, как ще го получи и кой ще му го поднесе - както ловджийското куче намира своя господар, така и умния човек ще намери заровените богатства.
Планините днес се пълнят от хора млади и стари с бастуни и без, разбрали и опитали богатствата на планината. И вероятно ония, които някога по калдъръмените градове ни посрещаха с присмех, днес се радват на държавното постановление, което улеснява пътуването на гражданите по планините и нещо повече - въведе като практика екскурзионното летуване на трудещите се; стигна се и до летуване под открито небе. Опитът бе обменен без официалности и нашия туризъм намери широк отзвук. Не само ние разбрахме, че простия живот, близо до природата е здравословен и полезен, този живот щеше да спаси човечеството обедняло откъм идеи и духовен подем. Успяхме да видим много неща през тези години, можем да си представим и утрешния облик на живота и на хората, които никога не минават незабелязано оттам, където има стоварено някакво съкровище. Човечеството ще потърси новото и ще го намери, не бе важно, как ще го получи и кой ще му го поднесе - както ловджийското куче намира своя господар, така и умния човек ще намери заровените богатства. Няма въпрос който да не е получил правилно разрешение. В случая важно е да кажем какво се случи само по.един въпрос - именно този, който се опитахме тук да разрешим - отношението към планината. Ние не бързаме. И Той никога не бързаше. Знаеше всичките възможности на човека и на всеки сезон.
към текста >>

42. Въведение

Същото се случи и с Неговото Слово - никога нямаше да престане да кънти и звучи - проникваше и се разнасяше по магичен и незнаен начин по цялата земя.
Не, бяха повече, положително бяха повече. Защото нещо цялостно остана, нещо здраво и устойчиво, след като вратите се затвориха и трапезата се вдигна официално. Под нашето небе, яркосиньо и кристално чисто над една объркана земя не престана да се носи мелодията на Неговата музика. Неговите песни звучаха все така топли, окрилящи, сладки, дълбоки. Те стигаха до меката синева на нашето небе, за да се разлее като благодатен дъжд над изжаднялата земя. Същото се случи и с Неговото Слово - никога нямаше да престане да кънти и звучи - проникваше и се разнасяше по магичен и незнаен начин по цялата земя. Винаги така се случва, когато на Земята слизат пратеници от Неговия ранг. Гладните имат голям афинитет към хляба; жадните - към водата. Това е закон. Ония, които Той привлече бяха гладни и жадни. Те Го намериха, защото уловиха следата на копнежа си и когато се отзоваха пред вратата на голямото училище, разбраха, че местата и учебния чин ги чакаше.
към текста >>

Богатството беше толкова голямо, че не можеше да се измери и на земята нямаше да се намери нито каса, нито гръб да ги понесе.
И това беше добро. Не бяха малко, доста голямо мнозинство и не се случи онова, което обикновените хора пророкуваха. Те не разчитаха вътрешната страна - дълбокото, значимото, което се беше случило. Нямаше нито разложение, нито разцепление. Съкровищата лежаха непокътнати и никой нямаше да дръзне да ги открадне, беше невъзможно, нито да се злоупотреби с тях, макар, че пътят към тях лежеше открит. Богатството беше толкова голямо, че не можеше да се измери и на земята нямаше да се намери нито каса, нито гръб да ги понесе. Да, Той остави неоценимо духовно наследство, едва ли можеше да се изрази с думи, да се опише с перо, да се разкаже - невъзможно. Нека катедрата да беше празна и нека земята върху която беше изграден Изгрева да беше одържавена. Материалната база, нека си послужим с този съвременен израз изчезна, потъна, бе иззета без закон и Неговите хора останаха с празни ръце. Вероятно си бяха казали; Нека се опитат да съществуват без нея, материалната база, казано за пояснение, нямаше защо да се правят опити. Историята беше стара като света.
към текста >>

Копнежът единствено ни приближава до Бога, до Учителя и до възвишените същества, които ни съдействуват да вървим по възходящия път към съвършенството.
Ние се родихме с този глад. Където и да се сложи трапеза, в който и свят да бъде сложена тя, ние ще я намерим. Където и да прозвучи тон от Неговите песни, ние ще го чуем и ще се отзовем от неизмеримите далечини, за да застанем пак и пак пред Неговата катедра и слушаме Словото. Благословен да е часа на следващата среща! Благословен да е гладът, който ражда и поддържа копнежа чист, свеж и пламенен! Копнежът единствено ни приближава до Бога, до Учителя и до възвишените същества, които ни съдействуват да вървим по възходящия път към съвършенството. “Смисълът на живота е в съвършенството.” Да бъдем винаги гладни за Словото! Да бъдем винаги жадни за Словото! Да копнеем винаги за музиката! Да се стремим винаги към Любовта, Мъдростта, Истината - основата на Неговото учение, за да живеем под лъчите на светлината и свободата! Казано е: “Блажени гладните, защото те ще се наситят." На този ден като ученици на Великата школа, ние пожелаваме на всички ученици по света, и нека пожеланието прозвучи като молитва: Винаги да бъдем гладни и жадни за Великото, за Божественото, за да бъдем изразители и служители на Бога.
към текста >>

Казано е: “Блажени гладните, защото те ще се наситят." На този ден като ученици на Великата школа, ние пожелаваме на всички ученици по света, и нека пожеланието прозвучи като молитва: Винаги да бъдем гладни и жадни за Великото, за Божественото, за да бъдем изразители и служители на Бога.
Копнежът единствено ни приближава до Бога, до Учителя и до възвишените същества, които ни съдействуват да вървим по възходящия път към съвършенството. “Смисълът на живота е в съвършенството.” Да бъдем винаги гладни за Словото! Да бъдем винаги жадни за Словото! Да копнеем винаги за музиката! Да се стремим винаги към Любовта, Мъдростта, Истината - основата на Неговото учение, за да живеем под лъчите на светлината и свободата! Казано е: “Блажени гладните, защото те ще се наситят." На този ден като ученици на Великата школа, ние пожелаваме на всички ученици по света, и нека пожеланието прозвучи като молитва: Винаги да бъдем гладни и жадни за Великото, за Божественото, за да бъдем изразители и служители на Бога.
към текста >>

43. 2. “Ако имах време...

За Него беше естествено това, вродено, богат израз на вътрешния живот.
И пак времето щеше да ни напомня за идеята сгъстената идея и отлята от най-финия, а същевременно и най-сгъстения сок на Любовта, която Той искаше да подари на човека с пълни шепи; на нас, които Го слушахме. Мъдростта блестеше и Истината показваше път - Учителят бързаше да даде още; а колко ли имаше още да даде?... Времето не му достигаше. Повече от половин век работа, измерена с нашите канони - половин век неуморна работа, без прекъсване, без почивка. Верига от дни, часове, дни, месеци, години, когато Той вършеше само една работа - присъща, естествена, както водите на дълбок извор, както слънцето. За Него беше естествено това, вродено, богат израз на вътрешния живот. Той само даваше. Започна с пътуванията в страната за изучаване чрез измерване на черепите на българина, характерните особености на българина - френологията беше позната наука с която Той оперираше свободно. Времето бе кратко, днес тревогата за времето вече ни е позната, може дори да кажем кога започна тя -още през двадесет и петата година, през 27, когато даде “Пътят на ученика” на този забележителен събор беше явно, че Той бързаше. Беседите бяха дълги, никой не броеше часовете. Никога преди това Той не говореше както през този събор.
към текста >>

Планини имаше навсякъде, ала духовните часове и празници бяха нещо рядко, което ни обогатяваше и към които всеки се стремеше.
Какво говори това изобилие? Рилските томове бяха най-обемисти. Всяко утро на планината беше празник за душата, за ума, за сърцето. Летуванията на Рила се превръщаха на събори. И затова привличането на магнитния център не се дължеше на чистия въздух и на рилската красота. Планини имаше навсякъде, ала духовните часове и празници бяха нещо рядко, което ни обогатяваше и към които всеки се стремеше. Не вярвам, че тогава можехме да помислим дори, че зад тази Негова програма, имаше някакво задъхване, когато бързаме да стигнем целта. Едва сега ние разбираме, когато се мъчим да съберем нишките на изживяното минало, че времето препускаше и Той искаше да изцеди всичкия сок. Сега разбираме скритото значение на всяка дума и на всеки жест с които проявяваше загриженото отношение към всички. Едва днес можем да предполагаме, че Той усещаше препускането на времето и се опитваше да го надвиши и обезоръжи по друг начин. През 1936 година се случи нещо, което трудно, тежко се изживя, то е много тягостно и заедно с Него го изживяхме като потресающ момент, който ни приближава до 27.
към текста >>

Учителят прие удара, понесе го и когато нападателят дойде да иска извинение, Той не си подаде ръка и го изпрати да иска прошка от Бога.
Едва днес можем да предполагаме, че Той усещаше препускането на времето и се опитваше да го надвиши и обезоръжи по друг начин. През 1936 година се случи нещо, което трудно, тежко се изживя, то е много тягостно и заедно с Него го изживяхме като потресающ момент, който ни приближава до 27. XII., когато над Него бе извършено покушение от платени хора. Беше страшен момент от живота на Братството. Нещастието бе преодоляно и лятото на 1936 година завърши с дълбока радост, един върховен миг, който пламна като светкавица и човекът - ученикът бива запален за вечни времена, защото присъствува на нещо величествено. Учителят прие удара, понесе го и когато нападателят дойде да иска извинение, Той не си подаде ръка и го изпрати да иска прошка от Бога. Любовта тогава получава конкретния си образ и нейните най-здрави и устойчиви нишки свързват душите в едно мощно цяло. Братството тогава се изправя като завършено Негово дело - необикновен момент, когато на Рила през онова паметно лято след голямата скръб, настъпи голямата радост, момент, който ни напомня 17 глава от Евангелието на Йоана. Времето, времето беше преодоляно и безспирния ход на живота ни завладяваше наново. Осем години по-късно ние щяхме да стигнем до същата точка и до същия ръб, откъдето щяхме да наблюдаваме стихийната борба на стихиите и фурните, които летяха към нас, към учениците. Хоризонтите лежаха плътни и забулени.
към текста >>

Невидими сили, които целяха да опростят всичко и да дадат скромен и незнаен вид на онова, което щеше да се случи.
Времето, времето беше преодоляно и безспирния ход на живота ни завладяваше наново. Осем години по-късно ние щяхме да стигнем до същата точка и до същия ръб, откъдето щяхме да наблюдаваме стихийната борба на стихиите и фурните, които летяха към нас, към учениците. Хоризонтите лежаха плътни и забулени. Незнаем кой се беше погрижил за това - да не виждаш и да не разбираш какво ставаше зад тях, какво летеше вече към нас - а беше 1944 година. Кой направи това, кой затвори всичките врати и дръпна тежките завеси?... Невидими сили, които целяха да опростят всичко и да дадат скромен и незнаен вид на онова, което щеше да се случи. Той живя безшумно и вероятно искаше да напусне Земята безшумно. А може би нашата грубост, нашата непровътлива мисъл и нашето недовиждане?... Късно е да се питаме и безсмислено е да се упрекваме. Ние не допущахме. Ние не можехме да си помислим, че в разцвета на едно дело можеше да се случи другото.
към текста >>

Свойствата на Словото, животът в Словото, богатството, което непрестанно щеше да ни открива значението на тази идея и съкровеното желание да ни освободи от този онаследен от деди и прадеди страх от глад, от жажда, от сиромашия, от болест, от старостта и още от какво ли не.
Приличаше на магически ключ, с който можехме да си послужим не само веднаж, не през един живот, а през вечността. Атмосферата след това щеше да се сгъсти за нас, обикновените идеи като скакалци можеха да унищожат хубавия и здравия плод - “Ако имах време”. Ако имаше време - казваме днес - идеята нямаше да бъде дадена в този сгъстен вид - липсваше време, но не липсваше енергия, не липсваше светлина и топлина на които щяха да зреят посадените семена, на които узряваха плодовете в градината на мъдростта. Плодът беше поднесен и ние щяхме да го опитаме. "Ако имах време” - едва сега разбираме, че всичките години през които Той живя и работи, бяха години на Преодоляване тази неподатлива величина, която по друг начин и по друг път беше победена. Свойствата на Словото, животът в Словото, богатството, което непрестанно щеше да ни открива значението на тази идея и съкровеното желание да ни освободи от този онаследен от деди и прадеди страх от глад, от жажда, от сиромашия, от болест, от старостта и още от какво ли не. Къде слагаше човекът Той, за да искаше да го освободи от всичко обикновено, вредно, старо, което обезличаваше човека и го правеше хилав, слаб, грозен, обикновен? “Бих ви освободил от всичките форми на страха” - какво значи това за ония, които бяха усвоили навика да мислят. Не значи ли това, че Той го направи, свърши тази работа, именно тогава и много преди това - времето беше безсилно да Му попречи, за да разреши един социален и икономически въпрос със замах, и да освободи човека от материалистическите идеи, да губи най-прекрасното, най-благородното, за да се осигури, за да се защити, за да пожертвува целия си живот за неща, които нямаха никаква цена. Смисълът на живота беше другаде, идеалите на човека трябваше да бъдат високи. "И Соломон във всичката си слава не бе облечен в дрехите на ...бели” “И всичко ще се даде на ония, които любят Господа” и още много стихове от Писанието говорят за онова, което Той го направи като отвори широк път, даде пропуска и мощно каза: “Не се страхувайте!
към текста >>

Отблизо гледаме тези думи и имаме желанието да запазим всичкото богатство и сила, които те съдържат.
Неговите хора трябваше да бъдат освободени от тях. Веднъж приели новото, великите идеи криеха мощна сила, те правеха човека свободен, силен, крепък, здрав, устойчив, за да издържи на неизбежните пристъпи на страха, който щеше да среща човека по всичките кръстопътища на света. Онова, което по-късно дойде и се случи с нас, щеше да ни напомни тези думи в които беше отразена, не само силата на идеята, но и топлината на една неувяхваща обич и грижа. Загрижеността е която виждаме днес и нека кажем на място бе тя. Успяхме ли да си послужим с този ключ, успяхме ли да се запазим от заразата на страха, за да останем здрави и читави след бурите и изпитанията на нашето време? Отблизо гледаме тези думи и имаме желанието да запазим всичкото богатство и сила, които те съдържат. Искаме с този ключ да си послужим винаги, винаги той да ни е под ръка, за да запазим сърцето, ума, душата здрави и недокоснати от утайката на времето - страха пред тия напасти от които Той ни освободи отвътре. Казваме - не искаме да се храним със стари и негодни идеи, опитани и излезли вече от строя. Жадуваме за ония идеи, които нямат нищо общо с психозата на всичките форми на страха, които дебнат човека и като злокобен враг отравят не само кръвта, но и ума на човека, за да направят от него човек без убеждения, без разбирания, без идеали. “Ако имах време, бих ви доказал, как да превърнете лошото чувство и лошата мисъл в благородни и светли. А вие ги убивате, както се убиват хора и носите последствията от това.” Доказателствата бяха нужни за ония, които мудно се движеха и слепешката опипваха пътя си.
към текста >>

“За ония, които любят Бога, всичко се превръща на добро” - Магическата формула получаваше нов блясък и сила, защото я опитваше, живееше с нея.
А вие ги убивате, както се убиват хора и носите последствията от това.” Доказателствата бяха нужни за ония, които мудно се движеха и слепешката опипваха пътя си. За нас тия доказателства не бяха нужни, ние щяхме, не само да гледаме как работеше Той, как трансформираше всичко, как превръщаше злото на доро, как намираше положителното зад отрицателното, а щяхме да правим и ние микроскопическите опити, за да се уверим в жизнеспособнастта на тези идеи. С отворени очи щяхме да следим живота и щяхме да слушаме вълшебната приказка за пътешествието на водната капка понесла нечистотата на земята и на атмосферата, за да се превърне, когато стигне дълбоката гръд на земята, на чиста кристална вода. Щяхме да видим скритата тайна на гниещата шума, която се превръщаше на сок, който хранеше нашите сладки плодове. И като венец на това, щяхме да видим, да разберем и да опитаме силата на любовта, която виждаше навсякъде само доброто и превръщаше по магичен начин злото на добро. “За ония, които любят Бога, всичко се превръща на добро” - Магическата формула получаваше нов блясък и сила, защото я опитваше, живееше с нея. Той препоръчваше един метод за разрешаване всички конфликти, всички противоречия - Любовта. Времето за Христа беше малко. Две хиляди години след това премерено със същата мярка, времето на Учителя също бе малко. Учителят можеше да живее до 120 години - пределната възраст, която Той даваше на човека. Ала и към Него природата прояви скръжавост, Земята прояви своята суровост и човешките закони бяха още много студени и безправни.
към текста >>

44. 4. Неуязвимият

“Зад голямата скръб не е Бог" в редки моменти си спомняме за тъжните епизоди из нашия живот.
Науката ни учи, че нищо не се губи. И ако този закон е верен за грубата материя, чийто отличителен белег е преходността, колко повече това ще бъде вярно за духовните ценности, за духовните съкровища и идеи, които създават, моделират и поддържат живота на формите, докато те са нужни. Нещо непокътнато и здраво стои вътре в нас, отлято съвършено от ръката на Майстор - Ваятел, който знаеше кое къде да сложи, как да гради и как да моделира най-същественото у един човек - убеждението. Ние сме безкрайно благодарни, че станахме нива и градина, разорана и посята от ръцете на най-добрия Сеятел. Ние не тъгуваме. “Зад голямата скръб не е Бог" в редки моменти си спомняме за тъжните епизоди из нашия живот. Опитваме се тогава без горест и без мъка по право без горчивина, да се върнем на тях, да ги оглеждаме и да разберем цената на оня скъпоценен сок, който живота е отлял в тях. Днес ние мислим за много неща, които някога сме отминавали, не поради нехайно отношение, а поради неразбиране, поради липса на навика да се задълбочаваме - тогава това като, че ли беше невъзможно - днес работим и учим по своему, намирайки един от методите, най-подходящия за всяка отделна индивидуалност. Той е дал нещо за всички. Неговият начин на работа беше своеобразен - не лекуваше двама души по един и същи начин, не възпитаваше по един и същ начин отделните хора, не говореше на двама по един и същи начин. Всеки човек за Него беше различен, оригинален екземпляр, отделна величина с която трябваше да се подходи различно.
към текста >>

Няма да забравим и да искаме не можем да забравим грохота на тежките камиони, които отвлякоха библиотеките с Неговата литература и Неговата библиотека богата и масивна.
Нямаме желание да разкрасяваме нещата, нека перото ни стане изразител на ония мисли и чувства, които ни вълнуват в края на 1962 година. Преливат светлини от два свята, от чието кръстосване се получава нещо, което нямаме желание да отминем, нека то зазвучи с острия звън на твърдата стомана, или като свистенето на камшик. България не Му даде добър прием. Нещо повече, достатъчно хули бяха изсипани върху Него и достатъчно клевети се говорят още до днес. И нещо повече, след като Го отрече, опита се да Го унищожи задочно. Няма да забравим и да искаме не можем да забравим грохота на тежките камиони, които отвлякоха библиотеките с Неговата литература и Неговата библиотека богата и масивна. И да искаме не можем да забравим - това е съдбоносно събитие, което никоя история не ще може да отмине равнодушно. Да се ограби един автор по този начин, това значи да го убиеш втори път. През всичкото време на нашето ученичество сме подреждали библиотеките си. Искахме в пълен ред, картотекирани и подвързани да стоят близо до нас, за да можем всеки момент да сверяваме, да учим, да се самообразоваме, да се вглъбим в това огромно духовно богатство, за да приложим най-хубавото за деня, най-възвишеното занимание с което ние влизахме в пряка връзка с Него. Пълно течение сега на книгите, беседите и лекциите нямаме.
към текста >>

Искахме в пълен ред, картотекирани и подвързани да стоят близо до нас, за да можем всеки момент да сверяваме, да учим, да се самообразоваме, да се вглъбим в това огромно духовно богатство, за да приложим най-хубавото за деня, най-възвишеното занимание с което ние влизахме в пряка връзка с Него.
И нещо повече, след като Го отрече, опита се да Го унищожи задочно. Няма да забравим и да искаме не можем да забравим грохота на тежките камиони, които отвлякоха библиотеките с Неговата литература и Неговата библиотека богата и масивна. И да искаме не можем да забравим - това е съдбоносно събитие, което никоя история не ще може да отмине равнодушно. Да се ограби един автор по този начин, това значи да го убиеш втори път. През всичкото време на нашето ученичество сме подреждали библиотеките си. Искахме в пълен ред, картотекирани и подвързани да стоят близо до нас, за да можем всеки момент да сверяваме, да учим, да се самообразоваме, да се вглъбим в това огромно духовно богатство, за да приложим най-хубавото за деня, най-възвишеното занимание с което ние влизахме в пряка връзка с Него. Пълно течение сега на книгите, беседите и лекциите нямаме. Нашата книжнина почти в цялата страна с малки изключения претърпя голямо крушение. Нека от Северна Европа да не са слизали по това време вандалите и нека Атила да не е държал с железен пестник врата на Средноизтока с хунската си мощ, и нека не сме съвременници на онзи турски султан, който заповяда да изгорят Александрийската библиотека, и нека днешните пазители на ценности, хленчат, когато си спомнят как преди двеста години е била изгорена Етиката на Спиноза. Нека грижливо пазителите на духовните ценности през двадесетия век цени класиката на миналото и тачи културните традиции, беседите на Учителя бяха иззети и унищожени - натъпкани в чували като вторични суровини и карани неизвестно къде - хартията беше дефицитен артикул, още хартията не стигаше... Не можем да забравим. Не казваме не можем да простим, ние сме обикновени хора и не си позволяваме тези приказки; ние не сме съдници, нито прокурори, има кой да държи сметка за всичко това, има кой да ги съди, ала не можем да забравим и нещо повече, двете дати се съвпадат и незнайно, как се сляха, покриха се в едно, да, защото и второто, което се случи пак през декември беше смърт.
към текста >>

Онова, което прави впечатление е големия контраст между нивата, която е буйна и златиста и Неговият образ, Който далеч не напомня доволното и радостно лице на жътваря при такъв богат урожай.
Той мина край тях спокоен и невредим и най-вече неуязвим, мина достойно след като свърши всичко. Странно съвпадение, незабравима картина, която израства сега, тъкмо сега, за да се затвърди идеята за голямото и закръгленото дело, което Той завърши в пълнота и съвършенство. В с. Мърчаево Софийско, където Той живя част от последната година един художник направи репродукция от една фотография. Той се разхожда сам между класовете на една узряла и натежала от плод нива. Онова, което прави впечатление е големия контраст между нивата, която е буйна и златиста и Неговият образ, Който далеч не напомня доволното и радостно лице на жътваря при такъв богат урожай. Лицето на Учителя е замислено, сериозно и бихме казали тъжно. Защо? Ние няма да отговорим. Люлеещите се жита, сити и зрелите класове не отнемат нищо от тая тъга, която лъха от Него и от целия пейзаж вън от нивата с едно небе, лишено от щедрия блясък на лятното слънце. Ще кажем само, че Той знаеше, че настъпваше края на една сватба, края на едно голямо празненство, казано с езика на Евангелието - Женихът се готвеше да напусне земята - идваше зимата, сурова и студена погледнато с нашите очи и разбиране и моментът, когато Той беше казал: "Ще дойде ден, когато аз ще напусна катедрата." Беше дошъл. Неговите думи никога нямаха обратен смисъл.
към текста >>

Онова, което остави представляваше голямо съкровище, богат духовен залеж и капитал.
Ние няма да отговорим. Люлеещите се жита, сити и зрелите класове не отнемат нищо от тая тъга, която лъха от Него и от целия пейзаж вън от нивата с едно небе, лишено от щедрия блясък на лятното слънце. Ще кажем само, че Той знаеше, че настъпваше края на една сватба, края на едно голямо празненство, казано с езика на Евангелието - Женихът се готвеше да напусне земята - идваше зимата, сурова и студена погледнато с нашите очи и разбиране и моментът, когато Той беше казал: "Ще дойде ден, когато аз ще напусна катедрата." Беше дошъл. Неговите думи никога нямаха обратен смисъл. Работата бе приключена, концертът се свърши, вълшебната приказка пресекна. Онова, което остави представляваше голямо съкровище, богат духовен залеж и капитал. Историята нямаше да подмине този факт - случилото се в началото на декември на 1957 година, когато това съкровище бе отнесено, за да го хвърли в пещите под топилните. Пропагандата по това време гълташе тонове хартия. “Ако имах време, бих ви доказал, как всичко се превръща на добро, бих ви доказал как нямате право да убивате нито една лоша мисъл, нито едно лошо чувство, защото всичко ще се превърне на добро. Същото се отнася и с човека, какъвто и да е той. Никъде нито на небето, нито на земята има закон с който се дава право на човека да убива, няма такова нещо." Никой на земята до ден днешен след Христа не се е застъпвал толкова много за охраняването на човешкия живот, никой до сега не бе се обявил така остро срещу смъртната присъда и никой не е ратувал толкова много срещу войната, както Той.
към текста >>

‘Провинилите се най-големи грешници - казваше Той - Бог изпраща в ада да се учат и възпитават, но не ги убива”.
“Ако имах време, бих ви доказал, как всичко се превръща на добро, бих ви доказал как нямате право да убивате нито една лоша мисъл, нито едно лошо чувство, защото всичко ще се превърне на добро. Същото се отнася и с човека, какъвто и да е той. Никъде нито на небето, нито на земята има закон с който се дава право на човека да убива, няма такова нещо." Никой на земята до ден днешен след Христа не се е застъпвал толкова много за охраняването на човешкия живот, никой до сега не бе се обявил така остро срещу смъртната присъда и никой не е ратувал толкова много срещу войната, както Той. Документите по този въпрос са на лице и един ден това ще се отчете. Човешката кръв за Него беше най-скъпоценната течност, животът беше отлят в нея - природата изразходва огромни усилия и средства и бди за всяка пролята капка, държи сметка, и никой не остава пощаден от неумолимите й закони. ‘Провинилите се най-големи грешници - казваше Той - Бог изпраща в ада да се учат и възпитават, но не ги убива”. Цяла тема може да се изгради върху това изказване, но днес ние искаме да уловим основната следа, която Той остави да бележи един светещ, нагорен път, който можеше да стане програма през онова бурно време, може да стане и сега и в бъдеще, когато войната ще бъде вече невъзможна. Хиляди хора загиват, милиони умират по бойните полета и по време на революции и още толкова остават негодни за живота. Той не мълчеше, Той никога не мълчеше, когато трябваше да се каже истината. Този път онова, което каза Той прозвуча като тревожен вик, не само към отделния човек, не само към българския народ, а към цялото човечество, което не преставаше да точи ножовете, да лее стомана и да се готви за най-ужасната изтребителна война. Късно човечеството отчита заблудите и грешките, ала каква полза - кръвта се е разляла и недоволната земя издига глас на протест и гняв.
към текста >>

Трите свята на човека бяха поразени от един незнаен враг, който Учителят нарича - “Съвременната философия”. Защо?
Каква цена имаше човекът, когато не можеше да мисли? Беше ли станало това, или щеше да стане, когато човекът нямаше да има нужда да мисли със собствената си глава, както това се случва през вековете на черното робство, най-черното духовното робство, когато други мислят вместо човека. Как да си представим човек без дробове - това значеше, че никакъв приток на въздух може да стигне до човека. Или как да си представим човек без стомах, лишен от живителната алена течност, която се влива в артериите и храни цялото тяло? Погледнато с очите на символа, такъв човек представлява жив труп, поразен в света на мисълта, в света на чувствата и в света на волята. Трите свята на човека бяха поразени от един незнаен враг, който Учителят нарича - “Съвременната философия”. Защо? - питаме ние и веднага си отговаряме - защото философията беше крива, защото беше лишена от компас, защото не помагаше на човека правилно да се ориентира, правилно да изгражда своя живот, своето духовно благополучие, своя прогрес. Една крива философия е в състояние да запали целия свят - всичките пожари се дължат на кривите мисли и чувства на хората, всичките конфликти от какъвто и да е мащаб в основата си имат нещо изкривено, опорочено. От жестоките закони на Мойсея, до Римското право и от етиката на първобитния човек, до днешната на двадесетия век с ония жестоки походи на смъртта, ясно личи, че всички те се учили от един и същ учител и са били сподвижници на един и същ институт. Философията и методите са били израз само на безлюбието. Етиката, философията, системите получиха две лица, за да постигнат завоевателните и честолюбивите си цели и домогвания.
към текста >>

Обилна беше светлината, която Той хвърли върху всичките проблеми свързани с тези три свята в човека, богат беше материалът, който Той даде, много бяха методите, правилата, които улесняваха работата при постиженията; общо взето този неоценим духовен фонд за който запада бленува и преминава хиляди километри, за да се отзове пред източните школи, където всичко се дава с милиграми.
Човекът ще го видим в тези три вида дейности. Да се наместят трите системи бе огромна работа. И Той я свърши - показа и доказа, как може да се постигне това. Един ден това щеше да се види, разбере и опита, както днес виждаме и разбираме онова, което Той направи с нас и онова, което ние направихме със себе си. Защото нека кажем и нека не бъде нескромно, нашия поглед, нашия устрем беше обърнат изключително към тези три свята - жадувахме за права мисъл и чувства, за прави действия като ученици това беше наша работа да работим усилено върху мислите, чувствата, делата - живота. Обилна беше светлината, която Той хвърли върху всичките проблеми свързани с тези три свята в човека, богат беше материалът, който Той даде, много бяха методите, правилата, които улесняваха работата при постиженията; общо взето този неоценим духовен фонд за който запада бленува и преминава хиляди километри, за да се отзове пред източните школи, където всичко се дава с милиграми. Учителят го даде просто, ясно, обилно без много шум и блясък също както дава извора, както дава слънцето. За Него това беше естествена проява и не представляваше никакво усилие. “Ще кажете, ние си имаме възгледи. За какви възгледи може да става дума? Възгледи има само този, който има прави мисли, прави чувства и прави постъпки.” За такъв човек казваме ние, може да се каже, че има глава, има дробове, има стомах.
към текста >>

Много неща се случиха оттогава, много промени настъпиха в живота отвън и вътре, много бури изживяхме ние и човечеството - Неговото Слово остана живо и богато да стои пред нас и непрестанно да ни разкрива Великото, което стъпка по стъпка изгражда новото; бавно планът на Битието се изпълнява, едно платно се разнищва, друго се тъче, старото се събаря, заблужденията се откриват, лъжата се дискредитира и “Всичко става, както е определено" - големите страдания се допущат, за да се подготвят условията за големите радости, допуща се насилието, за да се докаже безсилието им, дава път на омразата, за да се прецени силата на любовта, остава се да се прояви злото, за да се разбере цената на доброто.
Възгледи има само този, който има прави мисли, прави чувства и прави постъпки.” За такъв човек казваме ние, може да се каже, че има глава, има дробове, има стомах. Само този човек може да разбере, какво значи живота, какъв е смисъла на този живот и как да живее. Животът за такъв човек е ясен, прост, разбран, той разбира вкуса и сладостта му, както детето разбира сладостта на ябълката. Днес е 27 декември, върнахме се назад и с последното слово в ръцете си, имахме желание да се потопим в света на Неговата мисъл. Не е било да не се натъкнем на светли и нагорни пътища, които чакат не само нас, а всички хора по света. Много неща се случиха оттогава, много промени настъпиха в живота отвън и вътре, много бури изживяхме ние и човечеството - Неговото Слово остана живо и богато да стои пред нас и непрестанно да ни разкрива Великото, което стъпка по стъпка изгражда новото; бавно планът на Битието се изпълнява, едно платно се разнищва, друго се тъче, старото се събаря, заблужденията се откриват, лъжата се дискредитира и “Всичко става, както е определено" - големите страдания се допущат, за да се подготвят условията за големите радости, допуща се насилието, за да се докаже безсилието им, дава път на омразата, за да се прецени силата на любовта, остава се да се прояви злото, за да се разбере цената на доброто. Неизповедими са пътищата на Любовта, Мъдростта и Истината, които опасват света като три реки, които обилно текат в света, като едно от великите проявления на онова, което идва на света. Въпреки всичко принципите държат нишките в ръцете си и дирижират великата драма, коват съдбините на човечеството и целят всеобщото благо, което уверено крачи по този път. Той свърши работата - намести трите системи, обърна човека с глава нагоре и неуязвим от стрелите на закъснелите мина по този път и оповести свободно на целия свят новото. Полунощният час беше преодолян. Новото идваше за него, народите несъзнателно или съзнателно строят път и дигат арка.
към текста >>

45. 6. Сериозни години

Бяхме едно щастливо поколение, което века нямаше да може да ни ограби, а напротив щеше да ни обогати до висша степен.
Животът не трябва да се освобождава от тези агенти - въздух, светлина, вода и хляб - не би могъл да съществува без тях. По същия начин действуваше и Неговото Слово. Проникваше, подхранваше духовния живот на човека. Делото на Учителя се очертаваше като едно от най-великите явления на века. Понесени от устрема и копнежите на нашата младост, родени през онова време, което граничеше с линията на онова движение, което щеше да разтърси света, ние бяхме успяли да доловим дъха на идващата пролет и да застанем на онова място, което се оказа като здрава и непоклатима канара. Бяхме едно щастливо поколение, което века нямаше да може да ни ограби, а напротив щеше да ни обогати до висша степен. Беше настъпило време, когато се подлагаше на опит всичко онова, което вещаеше на човечеството възход, духовно и материално благоденствие, мир, братство между народите, единство и равенство. На световната наковалня по пламнала жар щеше да се постави грубата стомана и великият опит щеше да бъде направен. Народите трябваше да видят, да опитат и да се уверят. За да се опита златото, златарят трябва да бъде опитен - като златото и като диаманта човек отдавна беше открил средство да се познаят, сега предстоеше да се познаят идеите, ученията, системите. Трябваше да се разбере и опита и провери, свери и накрая да се пренесе във всичките отрасли на духовния и материалния живот на хората и народите - жизнеспособността трябваше да се види.
към текста >>

Тогава ние само слушахме; бяхме много млади и пролетта на нашия живот беше богата на слънце, на багри, на звукове - нескончаем празник.
Всичките акции на братството за общ живот, общо хранене, общо летуване не беше нищо друго, а подготвителен етап за пробуждането на това съзнание, когато човекът щеше да мисли за благото на другите като за свое лично благо. Още в първата книга от Учителя “Наука и възпитание" където са сложени основните принципи на учението, Той очерта пътя на човечеството като постави на този път ярки стрелки - науката и възпитанието без които никакъв прогрес може да бъде възможен. Народите нямаше да се освободят от тази идея. Събитията, които следваха бяха естествено явление, подготовка и условия за реализиране великия замисъл на Битието. Двете беседи са база и програма на новото, което се строеше вън и вътре в човека, в тая мирова душа, която трептеше вече във всяка клетка на световния организъм. Тогава ние само слушахме; бяхме много млади и пролетта на нашия живот беше богата на слънце, на багри, на звукове - нескончаем празник. Говореше Той и всичко получаваше необикновен вид и красота. Магическата пръчица от приказките покорно лежеше в Неговите ръце. Ние само слушахме. На земята от времето, когато по улиците на Ерусалим или по бреговете на Генисаретското езеро се разнасяше Словото на Христа не беше се случило подобно събитие, което сега беше събрало около себе си цвета на една младост жадна, интелигентна, която сега образуваше Неговата аудитория. Тя не беше многочислена, цената не беше в количеството, а в трепета, чистотата, искреността с които те пристъпваха прага на школата.
към текста >>

И виждаш промените, които са станали дълбоко в тебе и как би слушал днес с това обогатено от изпитанията съзнание, как би застанал пред Него и как би използувал великия момент.
На земята от времето, когато по улиците на Ерусалим или по бреговете на Генисаретското езеро се разнасяше Словото на Христа не беше се случило подобно събитие, което сега беше събрало около себе си цвета на една младост жадна, интелигентна, която сега образуваше Неговата аудитория. Тя не беше многочислена, цената не беше в количеството, а в трепета, чистотата, искреността с които те пристъпваха прага на школата. Рядко явление, чийто набези щяха да оставят неизлечими следи, не само в историята на окултните движения, но и в живота на отделните хора - ученици дошли в досег с неповторимото, отзовали се пред лицето на Безконечността, да пият вода от първия извор, да се греят на голямото слънце и да се хранят с пресния хляб на Любовта, на Мъдростта, на Истината. Той донесе и живя принципите и научи обикновените хора, как да се ползуват от живителните им лъчи. Ние се връщаме на тези години, прелистваме не само страниците на Неговото Слово, ала и страниците на нашия живот, преживян край Него, заслушани в Неговите думи, сказания, правила, предсказания. И виждаш промените, които са станали дълбоко в тебе и как би слушал днес с това обогатено от изпитанията съзнание, как би застанал пред Него и как би използувал великия момент. Да, как би слушал днес ако Той проговори... Думите звучат близко сега, да, тъкмо сега след съдбоносните дати на декември, които различно ни ограбиха и различно ни обогатиха: “Слушайте и съхранете, това, което ви говоря, днес то може да не ви трябва, защото не страдате и мъчнотиите са далеч от вас, но ще дойде ден, когато те ще ви докоснат. Слушайте това, което ви се говори, то ще ви помогне един ден в бъдеще, когато мъчнотиите дойдат.” Предупредителен знак на който се връщаме днес, защото сега вече всичко ни трябва, много ни е нужно да знаем, как да посрещнем отъжнялия ден и сметената нощ, как да реагираме, как да решаваме, как да запазим самообалданието и твърдостта на убежденията си. Да, всичко сега ни е нужно, много ни трябват тия неща, те приличат на онзи богат натрупан материал, който химикът или физикът грижливо е съхранил за момента когато решителния опит ще бъде направен. За нас това време дойде - то бе очертано още тогава в интервала на двете дати през този съдбоносен декември. Да, сега имахме нужда от обилна светлина, от обилна топлина, от много мъжество, от много търпение, от много смелост-онова, което Той даваше имаше всичките качества и всичките показатели на скъпа есенция, на свещен елей, на живителен сок, който вливаше в нас и светлина, и топлина и сила.
към текста >>

Да, как би слушал днес ако Той проговори... Думите звучат близко сега, да, тъкмо сега след съдбоносните дати на декември, които различно ни ограбиха и различно ни обогатиха: “Слушайте и съхранете, това, което ви говоря, днес то може да не ви трябва, защото не страдате и мъчнотиите са далеч от вас, но ще дойде ден, когато те ще ви докоснат.
Тя не беше многочислена, цената не беше в количеството, а в трепета, чистотата, искреността с които те пристъпваха прага на школата. Рядко явление, чийто набези щяха да оставят неизлечими следи, не само в историята на окултните движения, но и в живота на отделните хора - ученици дошли в досег с неповторимото, отзовали се пред лицето на Безконечността, да пият вода от първия извор, да се греят на голямото слънце и да се хранят с пресния хляб на Любовта, на Мъдростта, на Истината. Той донесе и живя принципите и научи обикновените хора, как да се ползуват от живителните им лъчи. Ние се връщаме на тези години, прелистваме не само страниците на Неговото Слово, ала и страниците на нашия живот, преживян край Него, заслушани в Неговите думи, сказания, правила, предсказания. И виждаш промените, които са станали дълбоко в тебе и как би слушал днес с това обогатено от изпитанията съзнание, как би застанал пред Него и как би използувал великия момент. Да, как би слушал днес ако Той проговори... Думите звучат близко сега, да, тъкмо сега след съдбоносните дати на декември, които различно ни ограбиха и различно ни обогатиха: “Слушайте и съхранете, това, което ви говоря, днес то може да не ви трябва, защото не страдате и мъчнотиите са далеч от вас, но ще дойде ден, когато те ще ви докоснат. Слушайте това, което ви се говори, то ще ви помогне един ден в бъдеще, когато мъчнотиите дойдат.” Предупредителен знак на който се връщаме днес, защото сега вече всичко ни трябва, много ни е нужно да знаем, как да посрещнем отъжнялия ден и сметената нощ, как да реагираме, как да решаваме, как да запазим самообалданието и твърдостта на убежденията си. Да, всичко сега ни е нужно, много ни трябват тия неща, те приличат на онзи богат натрупан материал, който химикът или физикът грижливо е съхранил за момента когато решителния опит ще бъде направен. За нас това време дойде - то бе очертано още тогава в интервала на двете дати през този съдбоносен декември. Да, сега имахме нужда от обилна светлина, от обилна топлина, от много мъжество, от много търпение, от много смелост-онова, което Той даваше имаше всичките качества и всичките показатели на скъпа есенция, на свещен елей, на живителен сок, който вливаше в нас и светлина, и топлина и сила. Времената настъпиха и нямаше изгледи те да станат по-малко отявлени и по-малко твърди.
към текста >>

Да, всичко сега ни е нужно, много ни трябват тия неща, те приличат на онзи богат натрупан материал, който химикът или физикът грижливо е съхранил за момента когато решителния опит ще бъде направен.
Той донесе и живя принципите и научи обикновените хора, как да се ползуват от живителните им лъчи. Ние се връщаме на тези години, прелистваме не само страниците на Неговото Слово, ала и страниците на нашия живот, преживян край Него, заслушани в Неговите думи, сказания, правила, предсказания. И виждаш промените, които са станали дълбоко в тебе и как би слушал днес с това обогатено от изпитанията съзнание, как би застанал пред Него и как би използувал великия момент. Да, как би слушал днес ако Той проговори... Думите звучат близко сега, да, тъкмо сега след съдбоносните дати на декември, които различно ни ограбиха и различно ни обогатиха: “Слушайте и съхранете, това, което ви говоря, днес то може да не ви трябва, защото не страдате и мъчнотиите са далеч от вас, но ще дойде ден, когато те ще ви докоснат. Слушайте това, което ви се говори, то ще ви помогне един ден в бъдеще, когато мъчнотиите дойдат.” Предупредителен знак на който се връщаме днес, защото сега вече всичко ни трябва, много ни е нужно да знаем, как да посрещнем отъжнялия ден и сметената нощ, как да реагираме, как да решаваме, как да запазим самообалданието и твърдостта на убежденията си. Да, всичко сега ни е нужно, много ни трябват тия неща, те приличат на онзи богат натрупан материал, който химикът или физикът грижливо е съхранил за момента когато решителния опит ще бъде направен. За нас това време дойде - то бе очертано още тогава в интервала на двете дати през този съдбоносен декември. Да, сега имахме нужда от обилна светлина, от обилна топлина, от много мъжество, от много търпение, от много смелост-онова, което Той даваше имаше всичките качества и всичките показатели на скъпа есенция, на свещен елей, на живителен сок, който вливаше в нас и светлина, и топлина и сила. Времената настъпиха и нямаше изгледи те да станат по-малко отявлени и по-малко твърди. Изпитанията ни настигнаха и скръбта щеше да свие гнездо в сърцата ни, случи се всичко онова, което по онова време стоеше далеч от нас. Беше пролет тогава, пролетта на един живот, дърветата цъфтяха, цветята ухаеха, небето беше чисто, безоблачно и слънцето щедро силеше своята топлина и светлина и дните ни отдавна бяха загубили своята делничност.
към текста >>

Дойдоха, извиха се над нашите спокойни небеса, развихриха се и свистението на бурята стигна до нас, докоснаха ни, ала корените бяха забити дълбоко в земята, сезонът ни тогава бе богат на слънце и влага, Той се бе погрижил за всичко, и сега стояхме там и посрещахме всичко с нужното самообладание и мъжество.
Бяхме ученици, студенти, слушахме лекциите през най-хубавия сезон в най-светлия салон и от най-Великия Професор, сега трябваше да опитаме реалността и реалността трябваше да ни докосне с острия и тънък меч. Затова сега ние не слушахме само, а живеехме и опитвахме онова, което бяхме слушали. Имаше ли магическа стойност и можеше ли да ни помогне по време на тежките изпитания и неволи. Не искаме да приемем нещата на вяра, не искаме да слагаме километрически срокове. По време на пролетния сезон нямаше какво да се опитва, ала сега през зимата беше нужно, защото неизбежно бяха дошли бурите и виелиците и острия зимен студ. Дойдоха, извиха се над нашите спокойни небеса, развихриха се и свистението на бурята стигна до нас, докоснаха ни, ала корените бяха забити дълбоко в земята, сезонът ни тогава бе богат на слънце и влага, Той се бе погрижил за всичко, и сега стояхме там и посрещахме всичко с нужното самообладание и мъжество. Сега, да, най-вече сега, когато края на годината наближава, когато невидима ръка пише пред нас римската цифра дванадесет, ние пак слушаме свистенето на бурята, декември беше сигнал за тревога, ние се връщаме тогава пак назад, за да пристъпим не само прага на нашата младост и пролет, но за да пристъпим прага на школата и застанем пред катедрата: “Когато дойдат мъчнотиите, това, което ви говоря ще ви помогне” - предупредителни думи на Баща, Който иска още и още да даде на своите любими деца, синове и дъщери, за да посрещнат и изпращат мъчнотиите и страданията в които Великият е скрил скъпите бисери. Тогава беше чудно време богато и топло - беше слънчева пролет и нескончаем празник - думите ги съхранихме наново и ги разбрахме, че не бяха обикновени думи, човешки от говоримата реч, а бяха живи и сити като едрата пшеница от която се ражда нашия хубав хляб. Един ден тези семена щяха да ни помогнат, да ни окрилят, да ни обогатят. В света настъпи зима. И тя бе дълга и мразовита.
към текста >>

Тогава беше чудно време богато и топло - беше слънчева пролет и нескончаем празник - думите ги съхранихме наново и ги разбрахме, че не бяха обикновени думи, човешки от говоримата реч, а бяха живи и сити като едрата пшеница от която се ражда нашия хубав хляб.
Имаше ли магическа стойност и можеше ли да ни помогне по време на тежките изпитания и неволи. Не искаме да приемем нещата на вяра, не искаме да слагаме километрически срокове. По време на пролетния сезон нямаше какво да се опитва, ала сега през зимата беше нужно, защото неизбежно бяха дошли бурите и виелиците и острия зимен студ. Дойдоха, извиха се над нашите спокойни небеса, развихриха се и свистението на бурята стигна до нас, докоснаха ни, ала корените бяха забити дълбоко в земята, сезонът ни тогава бе богат на слънце и влага, Той се бе погрижил за всичко, и сега стояхме там и посрещахме всичко с нужното самообладание и мъжество. Сега, да, най-вече сега, когато края на годината наближава, когато невидима ръка пише пред нас римската цифра дванадесет, ние пак слушаме свистенето на бурята, декември беше сигнал за тревога, ние се връщаме тогава пак назад, за да пристъпим не само прага на нашата младост и пролет, но за да пристъпим прага на школата и застанем пред катедрата: “Когато дойдат мъчнотиите, това, което ви говоря ще ви помогне” - предупредителни думи на Баща, Който иска още и още да даде на своите любими деца, синове и дъщери, за да посрещнат и изпращат мъчнотиите и страданията в които Великият е скрил скъпите бисери. Тогава беше чудно време богато и топло - беше слънчева пролет и нескончаем празник - думите ги съхранихме наново и ги разбрахме, че не бяха обикновени думи, човешки от говоримата реч, а бяха живи и сити като едрата пшеница от която се ражда нашия хубав хляб. Един ден тези семена щяха да ни помогнат, да ни окрилят, да ни обогатят. В света настъпи зима. И тя бе дълга и мразовита. Тя не скова само реките, земята, тя скова и човешките сърца, тя стигна и до нашите прагове и докосна и нашите сърца, преминали слънчевата пролет на една необикновена година. Мъчнотиите дойдоха и за нас и не се отвърнахме от тях, не свихме вежди и не се уплашихме.
към текста >>

Един ден тези семена щяха да ни помогнат, да ни окрилят, да ни обогатят.
Не искаме да приемем нещата на вяра, не искаме да слагаме километрически срокове. По време на пролетния сезон нямаше какво да се опитва, ала сега през зимата беше нужно, защото неизбежно бяха дошли бурите и виелиците и острия зимен студ. Дойдоха, извиха се над нашите спокойни небеса, развихриха се и свистението на бурята стигна до нас, докоснаха ни, ала корените бяха забити дълбоко в земята, сезонът ни тогава бе богат на слънце и влага, Той се бе погрижил за всичко, и сега стояхме там и посрещахме всичко с нужното самообладание и мъжество. Сега, да, най-вече сега, когато края на годината наближава, когато невидима ръка пише пред нас римската цифра дванадесет, ние пак слушаме свистенето на бурята, декември беше сигнал за тревога, ние се връщаме тогава пак назад, за да пристъпим не само прага на нашата младост и пролет, но за да пристъпим прага на школата и застанем пред катедрата: “Когато дойдат мъчнотиите, това, което ви говоря ще ви помогне” - предупредителни думи на Баща, Който иска още и още да даде на своите любими деца, синове и дъщери, за да посрещнат и изпращат мъчнотиите и страданията в които Великият е скрил скъпите бисери. Тогава беше чудно време богато и топло - беше слънчева пролет и нескончаем празник - думите ги съхранихме наново и ги разбрахме, че не бяха обикновени думи, човешки от говоримата реч, а бяха живи и сити като едрата пшеница от която се ражда нашия хубав хляб. Един ден тези семена щяха да ни помогнат, да ни окрилят, да ни обогатят. В света настъпи зима. И тя бе дълга и мразовита. Тя не скова само реките, земята, тя скова и човешките сърца, тя стигна и до нашите прагове и докосна и нашите сърца, преминали слънчевата пролет на една необикновена година. Мъчнотиите дойдоха и за нас и не се отвърнахме от тях, не свихме вежди и не се уплашихме. Искахме да участвуваме в общочовешките страдания на които крепко отзвучавахме, ала искахме и да изпитаме себе си, искахме да опитаме силата и жизнеспособността на онова, което някога сме слушали, а днес четем.
към текста >>

Човекът опитва тяхната сила и накрая се уверява за сетен път: “Че Бог поругаем не бива." Декември бе мярка - живи семена ли бяха нашите идеи или изкуствени; могат ли да хранят и поддържат живота или не; зад думите, зад Словото стоеше ли истината или не.
Както радостите, така и скърбите ни дадоха велик урок. Затова днес жадуваме еднакво през пролетта и през зимата, еднакво по време на радости и скърби, еднакво в победа и поражение да бъдем изправени със забити корени дълбоко, непоклатими и верни, без следа от страх и недоволство, да срещаме всичко еднакво. Великите неща, великите идеи са вечни, остават да сияят през вечността. Никакви земни вихрушки могат да ги сразят. Животът свидетелствува за тях. Човекът опитва тяхната сила и накрая се уверява за сетен път: “Че Бог поругаем не бива." Декември бе мярка - живи семена ли бяха нашите идеи или изкуствени; могат ли да хранят и поддържат живота или не; зад думите, зад Словото стоеше ли истината или не. Великото ни докосна с магическия си жезъл и ние тихо промълвихме -те бяха живи, те можеха да поддържат живота, зад думите стоеше истината. Имахме чувството, че казаното на тих глас, екна далече, далече по света, за да стигне до всички копнеещи за любовта сърца, до всички умове, копнеещи за светлина и до всички души, копнеещи за свобода. Декември събрал в шепите си всичката скръб и горест за нас, беше необикновен месец. Еднакво богати, еднакво наситени с външна и вътрешна красота са началото и края на един ден, на един сезон, на една година, на един живот. Там, където свършва радостта, започва скръбта и там, където приключва скръбта, започва радостта.
към текста >>

Еднакво богати, еднакво наситени с външна и вътрешна красота са началото и края на един ден, на един сезон, на една година, на един живот.
Животът свидетелствува за тях. Човекът опитва тяхната сила и накрая се уверява за сетен път: “Че Бог поругаем не бива." Декември бе мярка - живи семена ли бяха нашите идеи или изкуствени; могат ли да хранят и поддържат живота или не; зад думите, зад Словото стоеше ли истината или не. Великото ни докосна с магическия си жезъл и ние тихо промълвихме -те бяха живи, те можеха да поддържат живота, зад думите стоеше истината. Имахме чувството, че казаното на тих глас, екна далече, далече по света, за да стигне до всички копнеещи за любовта сърца, до всички умове, копнеещи за светлина и до всички души, копнеещи за свобода. Декември събрал в шепите си всичката скръб и горест за нас, беше необикновен месец. Еднакво богати, еднакво наситени с външна и вътрешна красота са началото и края на един ден, на един сезон, на една година, на един живот. Там, където свършва радостта, започва скръбта и там, където приключва скръбта, започва радостта. Раждането на Учителя беше началото на голяма радост, несъизерима с нашите мерки, тя неминуемо щеше да граничи със скръбта. Посрещането на пролетта е начален момент, истински празник, който непременно преминава и се слива с идването на есента. Така се случи и с нас. Посрещнахме слънцето в равноденствения час и го изпратихме в един такъв час.
към текста >>

Неговата цигулка не свиреше сама, много цигулки я придружаваха, защото всичкото духовно богатство, което се снемаше на земята беше израз на една голяма любов, любов, която за първи път сякаш на земята получаваше определената си същина.
Нямаше вече време за приеми, за разговори. Всичко сякаш беше казано и всичко беше приключено. Над тия думи дълго щяхме да мислим, за да намерим в тях нещо за нас, да, думите имаха неразривно отношение спрямо нас. Животът му в продължение на повече от половин век работа не беше нищо друго, а един концерт, величествен по форма, по съдържание и по смисъл. Събитието беше с епохално значение и премного знаменателно. Неговата цигулка не свиреше сама, много цигулки я придружаваха, защото всичкото духовно богатство, което се снемаше на земята беше израз на една голяма любов, любов, която за първи път сякаш на земята получаваше определената си същина. Тя напираше към пределите на земята като разливащата се светлина и топлина на слънцето. Когато Той каза; “Концертът се свърши” - беше категоричен. Кой концерт собствено? Неговият - малката работа беше вече свършена. “Свършихме една малка работа, предстои ни една голяма".
към текста >>

Да се живее с миналото е анахронизъм, бъдещето е неизвестно и не ни принадлежи -настоящият момент е наш; какво можем да дадем и получим днес беше важен проблем - настоящето можеше да бъде и богато и бедно, зависеше от нас.
Моментът щеше да се долови различно и думите щяха да отекнат различно. Ония, които мислеха, ония, които имаха поглед за реалността, нямаше да сбъркат и щяха да заемат определените си места и щяха да знаят, че времето определено за матура е лишено от веселия и празници. Това време е определено само за упорита и постоянна работа - годините бяха сериозни, а работата много. Радостта беше резултат за който можеше да се мечтае и търпеливо да се чака. Такава беше обстановката, тя си остана такава и до днес. Да се живее с миналото е анахронизъм, бъдещето е неизвестно и не ни принадлежи -настоящият момент е наш; какво можем да дадем и получим днес беше важен проблем - настоящето можеше да бъде и богато и бедно, зависеше от нас. Да се тъгува, че концертът се свърши, или да се живее с мисълта за следващия, преди да е извървян набелязания път, преди да е преодоляна определената височина е безсмислено и нередно състояние от което ученикът трябваше да се пази. То е липса на разбирание и на поглед за реалността. А за да се домогнем до нея, Той ни остави знаци, безброй стрелки по този път - пред нас Словото ги разкриваше. Нямаме намерение да застанем пред гишето на концертните зали и да чакаме да си купим билет. Не мечтаем да се върнат празниците, преди да сме изпълнили определената програма, преди да сме минали последния изпит.
към текста >>

Отнесени от вътрешния смисъл на тези две думи, ние намираме смисъла и на нашия живот, годините изпълнени с този устрем ни се виждат едновременно и много сериозни, но и много богати отвътре, много съдържателни, обвеяни с много красота и блясък.
За сега имаме само едно желание, матурата да бъде издържана по всичките правила, за да участвуваме в предстоящата “голяма работа”, която засягаше целия свят, раздрусан от бурите и депресиите, затова отдавна ние сме свалили официалните дрехи и сме облекли работните, простите. Искаме да посрещнем новото не като зрители и не като слушатели, публика, а като работници, които живо са се включили в работата, която Той е приготвил за света, работа, където хиляди, милиони са ангажирани. Зад тези думи казани тогава, ние успяхме да видим следното - годините след 1944 бяха определени за сериозна вътрешна работа, бяха сериозни години, което изискваше дълбока размисъл и много работа. Какво сме направили и какво сме постигнали - друг ще се произнесе. Ние сме премного пъгълнати от едно единствено нещо - учение и работа. Отнесени от вътрешния смисъл на тези две думи, ние намираме смисъла и на нашия живот, годините изпълнени с този устрем ни се виждат едновременно и много сериозни, но и много богати отвътре, много съдържателни, обвеяни с много красота и блясък. Речем ли да ги проследим, виждаме, колко всичките дни и часове са еднакво ценни, важни, наситени с мисъл, чувство, пламък. Взети общо те образуват живото колело на един живот, чийто удар бележи епоха, чийто ритъм ни отнася до Великия план на Битието, което в незнаен час е отредил богати условия за един човек и за един живот - животът на ученика. Какви години, какво време, когато към нас е летяла неизпитаната радост и силата на една любов за която можехме само да копнеем, една светлина, която озари целия ни живот, за да не сбъркаме посоката на очертания път, да не губим времето за обикновени неща тогава и сега, да знаеме за какво живеем, да не заставаме със свити ръце пред концертното гише да чакаме билети, а да застанем крепки и силни, готови за работа до ралото и мотиката, когато земята призове своите работници - копачи, орачи, сеячи, жътвари. Тези работници намират време за всичко сега, не си позволяват само една работа, да чакат и да питат със свити ръце, кога ще започне празненството. Тогава невидимият глас на Незнайният ще каже: “Като свършите работата си; тогава ще мечтаем и ще говорим за другото." Сега учениците живеят сериозни години - ще кажем ние.
към текста >>

Взети общо те образуват живото колело на един живот, чийто удар бележи епоха, чийто ритъм ни отнася до Великия план на Битието, което в незнаен час е отредил богати условия за един човек и за един живот - животът на ученика.
Зад тези думи казани тогава, ние успяхме да видим следното - годините след 1944 бяха определени за сериозна вътрешна работа, бяха сериозни години, което изискваше дълбока размисъл и много работа. Какво сме направили и какво сме постигнали - друг ще се произнесе. Ние сме премного пъгълнати от едно единствено нещо - учение и работа. Отнесени от вътрешния смисъл на тези две думи, ние намираме смисъла и на нашия живот, годините изпълнени с този устрем ни се виждат едновременно и много сериозни, но и много богати отвътре, много съдържателни, обвеяни с много красота и блясък. Речем ли да ги проследим, виждаме, колко всичките дни и часове са еднакво ценни, важни, наситени с мисъл, чувство, пламък. Взети общо те образуват живото колело на един живот, чийто удар бележи епоха, чийто ритъм ни отнася до Великия план на Битието, което в незнаен час е отредил богати условия за един човек и за един живот - животът на ученика. Какви години, какво време, когато към нас е летяла неизпитаната радост и силата на една любов за която можехме само да копнеем, една светлина, която озари целия ни живот, за да не сбъркаме посоката на очертания път, да не губим времето за обикновени неща тогава и сега, да знаеме за какво живеем, да не заставаме със свити ръце пред концертното гише да чакаме билети, а да застанем крепки и силни, готови за работа до ралото и мотиката, когато земята призове своите работници - копачи, орачи, сеячи, жътвари. Тези работници намират време за всичко сега, не си позволяват само една работа, да чакат и да питат със свити ръце, кога ще започне празненството. Тогава невидимият глас на Незнайният ще каже: “Като свършите работата си; тогава ще мечтаем и ще говорим за другото." Сега учениците живеят сериозни години - ще кажем ние.
към текста >>

46. 7. На този ден...

В миг запокитваш скръбта, някой незнаен отнякъде дошъл я грабва и в миг пак става тихо и светло и отдалеч проехтяват камбани.
Тогава разбираш, че всички бдят, всички будно дочакват зората, всички като един човек ще си кажат “Добрата молитва”. Светят там две очи и едно човешко сърце тупти и ти знаеш за какво, защото и твоето тупти и го усещаш живо и пламенно да желае само едно нещо... Какъв дълбок и прочувствен миг, каква тишина и какъв покой... Изгрева свети и отмерва часовете, когато ще се съмне - гледа отлитащите сенки и шепти: Да бъде ден! Тогава беше сряда, сряда е и днес. На този ден стоим и чакаме -светло ли е вън, премина ли нощта? Бледа изглежда електрическата светлина, снежинките се гонят около светящите лампи, а ти вървиш и ти е някак си леко всред тия малки блещукащи слънца и неволно забравяш, че е декември, че зимата едва сега започва, че мъглата притиска целия пейзаж, че ти разбиваш пъртина и вървиш, вървиш на някъде без план и цел и малко си изненадан, когато се сещаш за всичко, което се бе случило тогава и за първи път календарното число се повтаря, потретва и сякаш няма край - 27... Да, когато останахме сами... Незная, не помня, къде сме застанали точно и защо, защо?... В миг запокитваш скръбта, някой незнаен отнякъде дошъл я грабва и в миг пак става тихо и светло и отдалеч проехтяват камбани. О, не камбани като за Рождество или Възкресение... Да, като че е Цветница и не искаш да мислиш за нищо друго, а да вървиш все напред и напред нататък при Неговите хора, в тия малки скромни жилища със светящи прозорци, пред чистите прагове. И там да си отдъхнеш, да се спреш, да изтърсваш снега и да кажеш: Мили мои, отворете: Христос воскресе. Припряно ти отварят, на рамката на вратата застава човек, леко се усмихва и казва: Воистина възкресе. Заповядай влез. Днес е 27.
към текста >>

Този ден и този последен месец от годината който отива и се връща, отбелязва онзи миг от нашия живот и ни връща на един богат сезон, когато градините бяха отрупани с плод, изворите и реките преливаха, небето благосклонно напролет и наесен изливаше благодатните дъждове, нивите раждаха сита и едра пшеница, лозята едро грозде.
Заповядай влез. Днес е 27. Едно обикновено календарно число, което ни връща назад. Броим ли годините? Времето има ли власт при несъизмеримите величини, неизмеримите неща, които са достояние на Безконечността и на нашия дух, който е частичка от нея? Този ден и този последен месец от годината който отива и се връща, отбелязва онзи миг от нашия живот и ни връща на един богат сезон, когато градините бяха отрупани с плод, изворите и реките преливаха, небето благосклонно напролет и наесен изливаше благодатните дъждове, нивите раждаха сита и едра пшеница, лозята едро грозде. Защо да броим дните, месеците, годините, те ни дадоха всичко, както по-късно ни отнеха всичко, без да докоснат само едно нещо. Везните се изравняват. Две будни очи отгоре и две силни ръце отмерват нещата и изпитателно ни гледат. Един велик закон прониква живота. Везните стоят строго уравновесени и Великата справедливост ни поверява една тайна, една истина се открива в душата ни.
към текста >>

Казваме го и днес: Нашият век беше забележителен: онова, което трябваше, ние го казахме - Великото за което копняхме от векове, дойде при нас и ни поднесе най-богатия дел.
За нашата радост ли си спомняхме през това календарно число - на тоя ден? Някога тя се изливаше като водите на обилен извор, като щедрото слънце на пролет, като градина през есента натежала от узрелия плод. Всичко това не беше изчезнало от земята и звездите кротко свидетелствуваха за това, и първите бледи очертания на зората ни гледаха дружелюбно от изток. Сиянието нахлуваше не само в нашите домове, но и в нашите сърца. Всичко успяхме да видим и да преценим. Казваме го и днес: Нашият век беше забележителен: онова, което трябваше, ние го казахме - Великото за което копняхме от векове, дойде при нас и ни поднесе най-богатия дел. Срещата ни приключи - такъв беше закона на земята. Човек узрява за великите моменти. А сега, сега, какво искахме да кажем? Да изразим в мерена реч нашата скръб, за нашата печал или за това, че скръбта винаги граничи с радостта и обратното. Разчитаме великата философия на живота и се опитваме сега да гледаме на всичко като силни и възмъжали хора, които разбираха вече езика на реалното.
към текста >>

Радостта криеше големи запаси и когато скръбта дойде като изкусен ваятел, започнатата работа продължи в друга гама, която също така беше нагорна, светяща и богата.
Как можеше да се забрави онова, което Той ни поднесе? Когато радостта ни се превърна на скръб, вече не знаехме колко време тя щеше да се гнезди в сърцата ни. Не се питаме и няма да се питаме - събитието беше отбелязано със своята неповторимост и календарното число е живо и ще ни разкрива непрестанно силата на нетленните неща и безсилието на тленните. Радостта ни остави дар, тя не се загуби, ала тя се превърна на изстискан сок от щедрия гроздобер и се вля вътре в нас и дълбоко и от неотразимото движение на вечния кръговрат ние си запалихме светилника. Предстоеше ни посятите семена да поникнат, да растат, цъфтят и зреят. Радостта криеше големи запаси и когато скръбта дойде като изкусен ваятел, започнатата работа продължи в друга гама, която също така беше нагорна, светяща и богата. За една нощ се променихме, животът мигом получи други очертания и друг смисъл, а Неговите очи ни гледаха сериозно и топло. Радостта се видоизмени, за да потекат от нея нови струи -предстоеше ни важна и сериозна работа. Календарната дата ни гледа живо и дълбоко, сякаш има да ни каже нещо много важно - през тоя ден ние винаги сме готови да отзвучим крепко. Великият закон на справедливостта държи везните и оповестява закона на правдата - вечните съкровища никога не се губят, а ние добавяме: Опитахме го, живяхме го в продължение на много години, за да стигнем до тази, която ни направи силни, калени, будни да познаваме хората и охраняваме богатствата си. Позволяваме си днес след толкова години да кажем онзи стих от 16 глава на Йоана “Скръбта ще се превърне на радост.” Днес можем да го кажем.
към текста >>

Великият закон на справедливостта държи везните и оповестява закона на правдата - вечните съкровища никога не се губят, а ние добавяме: Опитахме го, живяхме го в продължение на много години, за да стигнем до тази, която ни направи силни, калени, будни да познаваме хората и охраняваме богатствата си.
Предстоеше ни посятите семена да поникнат, да растат, цъфтят и зреят. Радостта криеше големи запаси и когато скръбта дойде като изкусен ваятел, започнатата работа продължи в друга гама, която също така беше нагорна, светяща и богата. За една нощ се променихме, животът мигом получи други очертания и друг смисъл, а Неговите очи ни гледаха сериозно и топло. Радостта се видоизмени, за да потекат от нея нови струи -предстоеше ни важна и сериозна работа. Календарната дата ни гледа живо и дълбоко, сякаш има да ни каже нещо много важно - през тоя ден ние винаги сме готови да отзвучим крепко. Великият закон на справедливостта държи везните и оповестява закона на правдата - вечните съкровища никога не се губят, а ние добавяме: Опитахме го, живяхме го в продължение на много години, за да стигнем до тази, която ни направи силни, калени, будни да познаваме хората и охраняваме богатствата си. Позволяваме си днес след толкова години да кажем онзи стих от 16 глава на Йоана “Скръбта ще се превърне на радост.” Днес можем да го кажем. Кое ни дава право, не можем да кажем - може би нашия устрем и нашия копнеж да възрастим всичко, което сме получили. Времето сякаш се връща назад - годините като големи страници, една незнайна ръка ги прелиства и книгата продължава да се пише. Двадесет години - две десетилетия от оня ден, който помним. Помним като последен откъс от нашата необикновена повест, която ни завеща прощалния миг, когато се сбогувахме.
към текста >>

Помним като последен откъс от нашата необикновена повест, която ни завеща прощалния миг, когато се сбогувахме.
Великият закон на справедливостта държи везните и оповестява закона на правдата - вечните съкровища никога не се губят, а ние добавяме: Опитахме го, живяхме го в продължение на много години, за да стигнем до тази, която ни направи силни, калени, будни да познаваме хората и охраняваме богатствата си. Позволяваме си днес след толкова години да кажем онзи стих от 16 глава на Йоана “Скръбта ще се превърне на радост.” Днес можем да го кажем. Кое ни дава право, не можем да кажем - може би нашия устрем и нашия копнеж да възрастим всичко, което сме получили. Времето сякаш се връща назад - годините като големи страници, една незнайна ръка ги прелиства и книгата продължава да се пише. Двадесет години - две десетилетия от оня ден, който помним. Помним като последен откъс от нашата необикновена повест, която ни завеща прощалния миг, когато се сбогувахме. Да помним и да забравим - заплашителния лик на световния ред, който жестоко и безпощадно ни каза - помнете този декември. Колко неща се случиха през тоя месец... Да забравим и да помним - суровия студ тогава и леденият дъх на това календарно число, изпълнено с огорчение и унижение. Защото ето, двадесетте години стоят там и ранният ден стои като поличба и знак, който вещае за един път и една съдба, които си дадоха дума в оня кръстопът на века да спрат движението на времето, за да кажат една дума и оповестят една вест. Нямаше да бъде леко и светло... Тази нощ и това утро, разтворила врата за оная тъма и онова насилие, които в един и същи час порази и господарят и съкровищата Му. Искаме да помним, искаме и да забравим.
към текста >>

Зората светлееше на изток; младокът нямаше да изчезне; като орел се подновява младостта и плодоносни лежаха годините на богатия урожай.
Сърцето ни е окрилено и ръката ни е здрава. Калихме се през тези години и успяхме да опазим непокътнати нашите вътрешни духовни ресурси. Забравихме нещо, помним друго. За едното нека мислят враговете ни, за другото ще мислим ние. Факлите пламтяха. Зората светлееше на изток; младокът нямаше да изчезне; като орел се подновява младостта и плодоносни лежаха годините на богатия урожай. За всичко щяха да ни въздадат и пустинята щеше да се превърне на цветуща градина. Нямаше да изгасне светилникът, защото учениците живееха, учеха и работеха - готвеха се и устояваха крепко. Неговата ръка беше силна, ръка на Майстор, и сито беше Неговото семе, и богат беше нашия чернозем. Ще забравим ли скъпия урок? Никога. Ще помним ли часа, когато ни връчиха светилника?
към текста >>

Неговата ръка беше силна, ръка на Майстор, и сито беше Неговото семе, и богат беше нашия чернозем.
За едното нека мислят враговете ни, за другото ще мислим ние. Факлите пламтяха. Зората светлееше на изток; младокът нямаше да изчезне; като орел се подновява младостта и плодоносни лежаха годините на богатия урожай. За всичко щяха да ни въздадат и пустинята щеше да се превърне на цветуща градина. Нямаше да изгасне светилникът, защото учениците живееха, учеха и работеха - готвеха се и устояваха крепко. Неговата ръка беше силна, ръка на Майстор, и сито беше Неговото семе, и богат беше нашия чернозем. Ще забравим ли скъпия урок? Никога. Ще помним ли часа, когато ни връчиха светилника? Всякога. Изцеденият сок на страданието се превърна на елей. Зад всичко, което се случи и преживяхме, прозряхме безмерната сила на Любовта, която не престана през годините на тъма да излива светлина и топлина. Благословена да е тя.
към текста >>

47. 5. Съчетанието на звездите

Глава 2. Образи и идеи

Сбогува се с домакините и тръгва сам.
Времето беше военно. Тогава имаше точно определен полицейски час, който се спазваше строго и от гражданите и от полицейските органи. През една от тези вечери Учителят е бил поканен на гости при приятели. Времето край Него, както винаги е летяло неусетно, гостите се разприказват и когато решава Да си тръгне виждат, че е настъпил полицейския час. Предлагат Му да остане да нощува в къщата на нашите приятели, но Той отказва и решава да тръгне въпреки строгата забрана. Сбогува се с домакините и тръгва сам. Улиците са тъмни и безлюдни. На ъгъла на един булевард към Него се приближава едно голямо куче, което имало вид на загубено. Кучето се приближило и малко след това тръгва уверено след Учителя или редом с Него. Групата е очертана в здрача на нощта. Човек и куче се движат свободно по улиците в този късен час, сякаш имат определена цел.
към текста >>

Тогава тръгваме да търсим по Неговия път, завоите и грапавините, всяка долчинка и всяко препятствие, всеки сипей и всяка дебнеща опасност, за да доловим, колко е бил охраняван Неговия живот, колко сили са били ангажирани за тази цел и каква борба са водили за Него небесните сили, оспорвайки богатствата на Духа.
Ние не сме съгласни нито с това обяснение на обикновените хора, нито с това, да не коментираме случая. Искаме сами за себе си, да надникнем в него и от необикновения аспект да направим жива и непосредствена реалност. Една реалност, където всичко е точно определено, измерено до секунди, подчинено на закона на единството. За нас не са нужни доказателства, ние не ги търсим. Случая е чист и кристално прозрачен за ония, които могат да видят добре фигурата на Учителя и отчасти да се домогнат до ония възможности с които Той оперира от една страна, а от друга онова отношение, което лежи у Него непокътнато, отношение към Реалността, която охранява всяка стъпка през деня и нощта и осторожно пази Неговия живот. Тогава тръгваме да търсим по Неговия път, завоите и грапавините, всяка долчинка и всяко препятствие, всеки сипей и всяка дебнеща опасност, за да доловим, колко е бил охраняван Неговия живот, колко сили са били ангажирани за тази цел и каква борба са водили за Него небесните сили, оспорвайки богатствата на Духа. Защото кой гони сиромаха и ако го нападнат, какво биха взели от него? Гонят богатия, търсят него, защото има, какво да вземат - има, какво да присвоят, наследството, което не може да се мери, както е случая. Учителят беше най-богатият на земята. Имаше какво да вземат от Него. Но заедно със съкровищата, които Той носеше, изпратени бяха и силни войни, които Го пазеха.
към текста >>

Гонят богатия, търсят него, защото има, какво да вземат - има, какво да присвоят, наследството, което не може да се мери, както е случая.
Една реалност, където всичко е точно определено, измерено до секунди, подчинено на закона на единството. За нас не са нужни доказателства, ние не ги търсим. Случая е чист и кристално прозрачен за ония, които могат да видят добре фигурата на Учителя и отчасти да се домогнат до ония възможности с които Той оперира от една страна, а от друга онова отношение, което лежи у Него непокътнато, отношение към Реалността, която охранява всяка стъпка през деня и нощта и осторожно пази Неговия живот. Тогава тръгваме да търсим по Неговия път, завоите и грапавините, всяка долчинка и всяко препятствие, всеки сипей и всяка дебнеща опасност, за да доловим, колко е бил охраняван Неговия живот, колко сили са били ангажирани за тази цел и каква борба са водили за Него небесните сили, оспорвайки богатствата на Духа. Защото кой гони сиромаха и ако го нападнат, какво биха взели от него? Гонят богатия, търсят него, защото има, какво да вземат - има, какво да присвоят, наследството, което не може да се мери, както е случая. Учителят беше най-богатият на земята. Имаше какво да вземат от Него. Но заедно със съкровищата, които Той носеше, изпратени бяха и силни войни, които Го пазеха. Беше премного защитен, нямаше сила на земята и на небето, която можеше да се противопостави. На Негова страна беше цялото небе и намеренията на всички врагове се разбиваха в тази здрава канара.
към текста >>

Учителят беше най-богатият на земята.
За нас не са нужни доказателства, ние не ги търсим. Случая е чист и кристално прозрачен за ония, които могат да видят добре фигурата на Учителя и отчасти да се домогнат до ония възможности с които Той оперира от една страна, а от друга онова отношение, което лежи у Него непокътнато, отношение към Реалността, която охранява всяка стъпка през деня и нощта и осторожно пази Неговия живот. Тогава тръгваме да търсим по Неговия път, завоите и грапавините, всяка долчинка и всяко препятствие, всеки сипей и всяка дебнеща опасност, за да доловим, колко е бил охраняван Неговия живот, колко сили са били ангажирани за тази цел и каква борба са водили за Него небесните сили, оспорвайки богатствата на Духа. Защото кой гони сиромаха и ако го нападнат, какво биха взели от него? Гонят богатия, търсят него, защото има, какво да вземат - има, какво да присвоят, наследството, което не може да се мери, както е случая. Учителят беше най-богатият на земята. Имаше какво да вземат от Него. Но заедно със съкровищата, които Той носеше, изпратени бяха и силни войни, които Го пазеха. Беше премного защитен, нямаше сила на земята и на небето, която можеше да се противопостави. На Негова страна беше цялото небе и намеренията на всички врагове се разбиваха в тази здрава канара. Минаваме на втория случай.
към текста >>

Мътният порой остана да живее като тъмна рязка в реда на нашите преживявания, още чуваме грохота на планината, но едновременно с това виждаме и летящата кола преодоляла голямата опасност, като символ на победа, която винаги през всичките години на Неговия живот е била нанасяна на всички тъмни и вражески сили, които са нападали върху Него - белязания Пратеник, най-богатия и най-силния.
Но нека не говорим за това. Един ден много неща ще се видят, разберат, изяснят от ония, които могат да вникнат във вътрешната страна, мистичната страна на подобни събития. Светкавичният миг премина с грохот, опасността беше налице, но нещастие не се случи, спомняме си мисълта: “Ние виждаме неприятелите, които идват срещу нас, ала не виждаме приятелите, които идват след нас, не виждаме колко многобройни са те и надвишават по сила другите” - Учителят. Разписанието на заинтересованите и този път беше нарушено, сбъркано. Пътят се охраняваше, както през късната нощ, когато едно куче се приближи при Него и тръгна редом с Него. Мътният порой остана да живее като тъмна рязка в реда на нашите преживявания, още чуваме грохота на планината, но едновременно с това виждаме и летящата кола преодоляла голямата опасност, като символ на победа, която винаги през всичките години на Неговия живот е била нанасяна на всички тъмни и вражески сили, които са нападали върху Него - белязания Пратеник, най-богатия и най-силния. Звездите кротко блестяха и сякаш се усмихваха. Имаше ли сила и власт, които можеха да развалят тяхното съчетание?... Годината 1936 остана за нас една от най-тежките години. Цялото братство я преживя като жесток удар, най-жестокия нанасян някога на Него и на Братството. Ние нямаме желание да разкажем подробно онова, което се случи тогава.
към текста >>

На прага, когато се готвел да посрещне този незнаен престъпник, ударите били тежки и целили главата.
Това за историята. През 1936 година, когато научихме това, ние заплакахме с глас - да, това ни се стори страшно, погледнато всякак и жестоко и брутално и съдбоносно. Ужасът от това деяние беше неописуем. Да нападнат Учителя пред неговия дом, през деня!... Той никога не оставаше долу без хора, имаше винаги посетители. На прага, когато се готвел да посрещне този незнаен престъпник, ударите били тежки и целили главата. Имало и счупено стъкло и кръв, както научихме по-късно. Това нещастие ни струваше скъпо, скъпо ни струва още и миналото напира и мъчително като свредел то продължава да дълбае нашето сърце и нашата чувствителност. Да се нападне невъоръжен и незащитен човек от засада, откъм гърба беше нещо толкова подло и престъпно, не само от негова страна, но и от страна на тези, които са стояли зад него, най-заинтересованите, най - отявлените Му врагове, които не можеха да Му простят това, че Неговата аудитория беше голяма, че тя се увеличаваше и най-вече, че младежта прииждаше. Ние бяхме там и не бяхме слаби, неустановени, опитващи още учението, а бяхме узрели, стъпили здраво на краката си и щяха да оцелеят до края, както и устояха. Дали би могъл Той да се защищава по същия начин, дали би могъл да причини една драскотина на врага си?
към текста >>

Незабравимо за вековете ще лежи това табло, този рилски ден, слънчев и богат когато най-после стигнахме до Него и седнахме, кой където намери място а и голяма част прави да стоят и да гледат, да сдържат сълзите и да пеят, да пеят, да пеят, най-после.
Да, така беше, не може да се забрави този ден и този час - този слънчев и звезден миг, който стовари пред нас най-голямото съкровище на земята - Неговото здраве. Нямаше човек привлечен от Неговия магнит да не е отзвучал на любовта, да не е възприел блясъка и топлината на тази голяма обич. Днес можем да кажем: Обичахме, знаехме, научихме се да обичаме. Той ни научи на това изкуство. Даваше безмерно, опитвахме се и ние да дадем безмерно. Незабравимо за вековете ще лежи това табло, този рилски ден, слънчев и богат когато най-после стигнахме до Него и седнахме, кой където намери място а и голяма част прави да стоят и да гледат, да сдържат сълзите и да пеят, да пеят, да пеят, най-после. Белязаният час щеше да лежи непокътнато нанесен в този рилски ландшафт, и природната фотография грижливо щеше да го съхрани. Нищо не можеше да наруши дълбочината, красотата, радостта на изживяното. Освободеното чувство сега летеше към Него, за да свидетелствува не само радостта, но и благодарността. Ония, които носеха апарати, застанаха на фокус и започнаха да снимат. Никой не мръдна, никой не зае поза - днес това табло е едно все пак вярно отражение на преживяното през този ден.
към текста >>

48. 13. Ученикът и котката на Учителя

Глава 2. Образи и идеи

Тази котка според думите на Учителя, които се казват за нея е от необикновените, защото тя бе успяла да се приближи при необикновения Човек - Учител, който говори нещо ново, проповядва ново учение, което в незнаен миг докосва и съзнанието на котката, ако може да се говори изобщо за съзнание у котките.
Случаят е интересен, построен е със скромни средства и звучи премного живо. Изисква се смелост от наша страна, за да се приближим до примера, без да засегнем личността на ученика. Опасно е да не изпаднем в ролята на учител. Ако някой би се оскърбил, тутакси ние ще добавим - примерът е за всички и строгата принципност ни предпазва от подобни намерения. Учителят никога не засягаше отделната личност, Той беше непоклатим в принципността. Тази котка според думите на Учителя, които се казват за нея е от необикновените, защото тя бе успяла да се приближи при необикновения Човек - Учител, който говори нещо ново, проповядва ново учение, което в незнаен миг докосва и съзнанието на котката, ако може да се говори изобщо за съзнание у котките. От всичко личи, че Учителят се е занимавал с нея за нейните походи, непременно наситени с насилнически елемент. Тогава вероятно е настъпил и възпитателния момент, наравно с човека, Учителят е възпитавал и котката. По някакъв начин котката разбира, че трябва да се откаже от атавистическите си навици като приеме новото учение. Всичко казано до тук е наш увод. Ето какво разказва Учителят: “Когато котката мяучи, аз зная какво иска.
към текста >>

Изправена пред необикновеното, чиято светлина почти я заслепява, тя усеща едновременно и богатството и красотата, които се съдържат в него.
Според Твоето учение нали не бива да ям плъхове, птички също не позволяваш. Тогава, какво остава - Ти да ми даваш сирене и хляб." До тук е първата част на примера. Няма да бързаме с втората, която представлява и разрешението на задачата, финала на тази дълбока притча засягаща само ученика. Намираме, че първата част се отнася до първата фаза на човешкото съзнание, когато ученикът идва в досег с новото учение. Това учение котката харесва. Изправена пред необикновеното, чиято светлина почти я заслепява, тя усеща едновременно и богатството и красотата, които се съдържат в него. Успяла е да разбере, че се намира пред нещо изключително, изключително е и всичко, което Този Човек говори и върши. Тя е опитала любовта Му, нещо, което е най-важно за нея, рядко явление в живота на една котка, която решава да живее, както повелява новия закон, т. е. да не си цапа вече лапите с кръвта на жертвите - да не яде вече нечиста храна. Котката е направила невъзможното, отказала се е от стария живот, от старите навици, надминала е себе си. Другото идва като естествена последица, котешкото съзнание не може да отиде по-далеч, триизмерния свят е нещо отвлечено за нея; колкото и умна да се смята, като се е приближила до Великия човек, тя си остава котка и не може да мисли, следователно не е свободна, следователно не знае, какво трябва да направи по-нататък.
към текста >>

Чрез езика на приказката, която не е приказка, а страница от богатото ежедневие на Учителя, Той ни въвежда в един строго установен свят, където законите, задълженията и принципите на ученичеството са неизменни и строго установени.
Какви огромни усилия се изискват, за да направи това и надсмогне вековния нагон! И всичко това, за да засвидетелствува на Великия Човек, че разбира и прилага Неговото учение, тъй, както законите повеляват. Ние бързаме да направим превода - животът на ученика не е нищо друго, а серия от такива усилия, верига от невероятно трудни задачи. Идеята е легнала живо в този пример, ясна е и определена. Образите действуват еднакво на мисълта, на чувствата и на въображението. Чрез езика на приказката, която не е приказка, а страница от богатото ежедневие на Учителя, Той ни въвежда в един строго установен свят, където законите, задълженията и принципите на ученичеството са неизменни и строго установени. Веднъж поел този път, ученикът трябва да бъде готов на всичко, непрекъснато усилие, учение и работа. Не само да се радва на новото учение, не само да се възхищава от добродетелите на Учителя, не само да съзерцава Неговия образ, а да бъде готов за огромната работа, която го чака. Преодоляването на личното, себичното, човешкото, не е нищо друго, а дейност, която по размерите си е равно на това, което трябва да направи и котката. И ако котката по тази или онази причина не успее в своя подвиг, защото пак си остава котка, то човекът надарен с ум, със сърце и с воля, няма право да се лени и отказва от тази работа, която ще го характеризира като ученик. Той няма право да чака Учителят да свърши неговата работа, Учителят да учи вместо него, Учителят да поеме неговите задачи - Учителят да го храни.
към текста >>

49. 19. Гласът на Незнайното

Глава 2. Образи и идеи

Глава 2. Ученикът - път и живот

Когато чете книгите, които носят заглавието “Беседи” има чувството, че пред нея е сложена богато трапеза и за нея специално онова, което й харесва, което й е необходимо.
То я радва, вълнува и тя започва да мисли, да търси, да чака, да копнее. Непременно ще се случи нещо - заживява с това съзнание. Иска да пита за много неща, но се стеснява. Младостта не винаги е експанзивна. У нея всичко тече медленно, спокойно. Когато чете книгите, които носят заглавието “Беседи” има чувството, че пред нея е сложена богато трапеза и за нея специално онова, което й харесва, което й е необходимо. В тях намира всичко, каквото търси. Странно усещание. И тя чете, чете. Нищо друго не прави. И чака.
към текста >>

Тя е вече част от това цяло и се чувствува напълно приобщена към новото, което за пръв път вижда, а й се струва, че й е познато, че за него е слушала, слушала - някакъв незнаен глас сякаш винаги край нея й е говорил не за друго, а именно за това, което сега намира.
Няма нищо, което да накърнява вътрешната й хармония за ред и за красота, защото всичко наоколо е премного хармонично, красиво, необикновено. Някой свири на цигулка. Тя бе прозвучала още в ранните часове. Всички се изправят на молитва и пеят. Моментът е проникновен. Тя е вече част от това цяло и се чувствува напълно приобщена към новото, което за пръв път вижда, а й се струва, че й е познато, че за него е слушала, слушала - някакъв незнаен глас сякаш винаги край нея й е говорил не за друго, а именно за това, което сега намира. Един дъх и един пулс и тя се изправя пред лицето на Безконечността. И тя вече не е младото непознато момиче от провинциалния град, което отива на сбор с люлки и цирк с един малко непознат човек на когото тя говори още на “вие” и които близо година й носи книги, тя не е вече човекът на когото трябва да й се проповядва и обяснява едно учение, за да я спечелят. Не е нужно това и никой не прави опит за това дори, защото тя се е родила спечелена, защото следващият миг я поразява като светкавица, разкъсала завесите на нейното небе, което сега искри от обилна светлина. Потресена е от дън душа. До нея е нейния колега, вече добрият човек, който я довежда тук и я запознава с Него след първата сутрин.
към текста >>

Тя нямаше думи, а още по-малко представа по онова време на тази възраст, ала спомена лежи там недокоснат от времето - очите й вперени нагоре и в миг, да, тя не сънува, това не е сън, това е действителност, никога след това тя не забрави тази нощ и тоя незнаен глас.
В тяхната голяма къща огласена от многочислено семейство и от буйния глас на баща й. Летните нощи с аромата на цъфтящите рози и оная ароматна върба и накрая с аромата на босилека, който баща й обичаше и над нея онова южно познато небе с едрите звезди, които блестяха по особен начин и луната и млечната река!! Големият чардак белосан с вар и украсен със синка и тя всред всичко това едва тринадесетгодишна спи накрая, до нея малката й сестра, ръцете й често опират до дървените перила и будна тя оглежда двора - градината напоена с мириса на пресен босилек и звездното небе и всичката тайнствена тишина на нощта и гласовете, които стигат до нея по незнайни пътища отблизо, и отдалеч и всичката тази хубост разливаща се навред. Къса е лятната нощ, ала тя бързо се наспива, вдишва ароматния въздух, хладен през този час на нощта и дълго гледа, гледа небето. Това се случи именно през една такава нощ. Тя нямаше думи, а още по-малко представа по онова време на тази възраст, ала спомена лежи там недокоснат от времето - очите й вперени нагоре и в миг, да, тя не сънува, това не е сън, това е действителност, никога след това тя не забрави тази нощ и тоя незнаен глас. На небето пред пламтящите детски зеници се откроява огромна фигура - един човек голям и хубав със снежнобяла дреха блестяща и проста едновременно, с бели коси и тя го гледа без да снема поглед от него, не са страхува, само е развълнувана от тази красота и жадува да разбере кой е той. Мълчи и не издава звук, не се обръща настрана, не чувствува нужда да сподели тази тайна, толкова е потопена в друга атмосфера, където неудържимо усеща, че трябва да остане сама, че на никого тя не може да каже, да покаже онова, което вижда, че то е само за нея. И две думи накрая стигат до слуха й: “Аз съм"... Нищо друго. Запомнила добре всичко, запомнила и думите. Смутена от много блясък, тя дръпва завивката и се скрива под нея.
към текста >>

50. 3. Трите фази

Глава 2. Ученикът - път и живот

3. ТРИТЕ ФАЗИ Животът е най-голямото благо на земята, най-ценното богатство, което човекът притежава.
3. ТРИТЕ ФАЗИ Животът е най-голямото благо на земята, най-ценното богатство, което човекът притежава. На земята няма лош и хубав живот, лесен и тежък, нещастен и щастлив. Човек може да бъде щастлив или нещастен, ала животът е единен и непреривен в своята цялостност и хармония. Животът прилича на река, която събира водите от много извори, поглъща влагата на големите гори и потоците на разтопените преспи. Но какво ли би се случило с реката, ако нейния път не води към морето? Нейният устрем от първия миг, когато се откъсне от подножието на планината, до момента, когато претоварена, богата и разливаща се на шир, е един и същ - морето, вечния копнеж към морските глъбини.
към текста >>

Нейният устрем от първия миг, когато се откъсне от подножието на планината, до момента, когато претоварена, богата и разливаща се на шир, е един и същ - морето, вечния копнеж към морските глъбини.
3. ТРИТЕ ФАЗИ Животът е най-голямото благо на земята, най-ценното богатство, което човекът притежава. На земята няма лош и хубав живот, лесен и тежък, нещастен и щастлив. Човек може да бъде щастлив или нещастен, ала животът е единен и непреривен в своята цялостност и хармония. Животът прилича на река, която събира водите от много извори, поглъща влагата на големите гори и потоците на разтопените преспи. Но какво ли би се случило с реката, ако нейния път не води към морето? Нейният устрем от първия миг, когато се откъсне от подножието на планината, до момента, когато претоварена, богата и разливаща се на шир, е един и същ - морето, вечния копнеж към морските глъбини. Същият устрем, същият копнеж вдъхновява и движи човека. И той вечно се стреми към нещо прекрасно и велико - един свят за който той бленува, една слънчева родина за която непрестанно копнее. Лишен от този устрем, животът губи своята цена, красота, смисъл. Човекът разбира тази жизнена необходимост когато прозре простата истина - интересите и нуждите на душата не могат да бъдат задоволени с обикновена храна. Върху нуждите на душата се обуславя многообразния свят на изкуството - непреривната жажда на човешкия дух за красота и величие.
към текста >>

Човекът е роден богат и богатството му е скрито в неговите прави мисли и чувства - с тях му предстои единствено да оперира, ако иска да се развива правилно.
За ученика няма по-прекрасно място от пътя, по който вървят - осеян с най-прекрасни цветя, наситен от радостта, бликаща от всяка победа и от всеки успех. Всеки миг от живота на ученика разкрива нови светове, нови знания, нови хубости. Ученикът знае, че гради нов път, път за тези, които ще дойдат след него, както ония, които са вървели преди него са приготвили настоящия живот - целта сияе и върхът блести в утринно сияние - това е пътя към Царството Божие на земята, пътя към Любовта. Идеал, който последователно получава своето последователно разрешение във трите фази на неговия живот. За ученика е важно да намери прекия път и да изгради мост здрав и солиден, за да направи връзка между два свята и се домогне до скритите сили на своята душа, дух, сърце, ум. Човекът е роден богат и богатството му е скрито в неговите прави мисли и чувства - с тях му предстои единствено да оперира, ако иска да се развива правилно. Чака го упорита и трудна работа - да надмогне себе си, да изработи правил на обхода към ближните си, да извае добродетелите, да поддържа непрестанно огъня на своята душа, копнежа й към съвършенство. Отдавна той е научил изкуството да прави преводи, иносказателния език, езикът на притчите, езикът на символите, това са ключове, които трябва да използува при откриването на истината - една от неговите основни задачи - свободата ще го направи свободен, свободен да учи, свободен да люби, свободен да служи на ближния и на себе си. Да утешава ближния си, както утешава себе си, да помага на ближния, както помага на себе си, да си създаде отношение към съучениците си. “Помагайте и утешавайте се в час на скръб". Въоръжен със своята обич, той трябва да провери до колко тя е силна и безкористна - това може да стане само когато я приведе в движение, когато я приложи.
към текста >>

Той губи посока, губи вярата и в незнаен миг го обзема страшното желание да се върне от пътя, още има време за това, по нататък ще стане невъзможно.
Пътят е безкрайно самотен. Настигат го студени нощи, дълги, полярни, бурни. Всичко у него се преоценява, светлината му се увеличава и грижливо като опитна домакиня той оглежда целия си дом, вижда ценностите, които притежава, вижда целта, която блести ослепително и колко далеч е тя за неговите невръстни нозе... Той се чувствува не само сам, не само беден, но и несъвършен. Колко е малък той и сякаш недостоен за голямата любов, за голямото знание. Движи се между два свята и сякаш е загубил мярката и изкуството да различава. Той губи посока, губи вярата и в незнаен миг го обзема страшното желание да се върне от пътя, още има време за това, по нататък ще стане невъзможно. Тъмата пред него се стеле гъста и непрогледна. Пред него се стеле дълга полярна нощ. И неговите хоризонти са помръкнали и буря се надига над тях. Познат пейзаж, позната буря, която връхлита над него - човекът - ученикът сам трябва да се справи с тая дълга нощ, с това основно противоречие, което му пречи да върви напред. Колко време трае една буря?
към текста >>

Опитал силата на невидимите помощници, преживял радостта от победата, ученикът има едно желание - да запази непокътнато богатството, което е спечелил - да утвърди вярата и надеждата в себе си и да благодари за оказаната привилегия.
Бавно изтокът се раздипля, нощните сенки изчезват и утрото настъпва - небето над него блясва чисто и измито като очите на дете. Да намериш сили в себе си и да преодолееш бурята и дългата нощ е първата крачка към овладяване на своите сили и възможности. Човекът се изправя в целия си ръст и казва: мога да преодолея всичко - нататък не ме е страх. Отминава най-сгъстения час на неговия живот, първата буря на ученическия живот може би ще налети пак, но нейната сила вече ще бъде неуязвима за него. Чувството, което го изпълва след преживяното е дълбока радост и мир в душата - подготовка за третата фаза, която му предстои да преживее. Опитал силата на невидимите помощници, преживял радостта от победата, ученикът има едно желание - да запази непокътнато богатството, което е спечелил - да утвърди вярата и надеждата в себе си и да благодари за оказаната привилегия. Ученикът научава изкуството да се вдълбочава в себе си, да се наблюдава и да самоанализира чувствата и мислите си. Нещо бликащо има в душата, в сърцето на ученика, събуден за един нов живот, където нови импулси го чакат и нови хоризонти се откриват. Пред него прошумява голямата книга и езика на природата му разкрива нечути приказки и му поверява съкровени тайни. Всяка природна форма привлича неговия поглед, всичко оживява, еднакво ценни за него са и малкото цветенце и незначителната тревица или камъче, както и човека. Всичко, което образува трите царства в тая голяма и добра земя, получава за него ново значение и се превръща на извор на нови чувства и мисли, за да стигне до великата идея за Единния, чието присъствие той долавя отвред.
към текста >>

Да преживее фазите на този път и да се отзове пред дверите на новото, е свещен миг от живота на човека - земята и небето се радва на този празник - една душа се е разцъфтяла и нейния аромат прониква цялата вселена, един човек е спечелен за великото дело и е станал съработник на Бога, на Учителя; Цели се благодатта да стигне до всички - пролетта на епохата да почука на всичките прагове.
Всяка природна форма привлича неговия поглед, всичко оживява, еднакво ценни за него са и малкото цветенце и незначителната тревица или камъче, както и човека. Всичко, което образува трите царства в тая голяма и добра земя, получава за него ново значение и се превръща на извор на нови чувства и мисли, за да стигне до великата идея за Единния, чието присъствие той долавя отвред. С избистрени очи след бурята и голямата нощ ученикът е успял да проследи стъпката на детето, първата стъпка с която то се сили да завладее света - като детето и той е направил първата стъпка, овладял вече едно изкуство и нататък той стъпва сигурно и смело, уловил здраво дирята на един свят с безброй измерения. Трите фази прорязали неговия живот го изправят пред една облята в светлина сграда - школата и един чин, който го чака и Един Учител, който ще му предаде великия урок на любовта, на мъдростта и на истината, един свещен момент, когато ще му кажат: “Сине мой, дай ми сърцето си." Тогава за ученика започва едно годишно време, когато слънцето се връща и поема своя път към север - дните стават по-големи и пролетта настъпва. Такава пролет настъпва и в душата на ученика, човек е намерил магическия ключ към един живот красив, чист, свободен. Да преживее фазите на този път и да се отзове пред дверите на новото, е свещен миг от живота на човека - земята и небето се радва на този празник - една душа се е разцъфтяла и нейния аромат прониква цялата вселена, един човек е спечелен за великото дело и е станал съработник на Бога, на Учителя; Цели се благодатта да стигне до всички - пролетта на епохата да почука на всичките прагове.
към текста >>

51. 11. Господар или ученик

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

Не твърдим, че същите закони и принципи са валидни и за цялата Вселена, че и там Един е Господарят и че този Господар е прието да се нарича Бог или Господ.
Тази идеално малка устроена вселена има само един господар - мозъка - главата. В тялото няма друг орган, друга система, която би могла да изпълни ролята на главата. В момента, когато се случва такова нещо в тялото или в света се явява най-голямата анархия - човек заболява или умира. Това е обикновен закон в живота - милиардите клетки на организъма поддържат хармонията и благосъстоянието на тялото до тогава, докато признават само един господар. В устройството на човешкото тяло принципът е строго установен. Не твърдим, че същите закони и принципи са валидни и за цялата Вселена, че и там Един е Господарят и че този Господар е прието да се нарича Бог или Господ. Нямаме желание да спорим или да убеждаваме, нито да оборваме - не водим диспут. Казваме само - да, законът е един. Спорът е много стар и нека науката си троши мозъка да го разреши -това й е работа. За нас важен е принципа, закона, който жив прониква целия живот на човека. И нека се опитат хората да му се противопоставят.
към текста >>

Раздвояването води своето начало от онзи трагичен момент, когато Ева повярвала, че може да стане и тя господар - като Бога.
Той вече се намира извън порядките и законите на земята, т. е. на хората, други сили се разпореждат с него и първото заблуждение от което смъртта освобождава човека, това е да мисли, че може да бъде господар. Думата господар е от категорията на ония думи, които са причинили най-големите страдания на човека с едно изключение само, когато човекът е съумял да стане господар само на себе си - единственото вакантно място за всички. Вън от това господаруване над човешката природа думата е белязана с фаталния знак на отклонението от правата линия и неизбежното раздвояване, което я следва. В тази идея змията е изляла отровата си. Раздвояването води своето начало от онзи трагичен момент, когато Ева повярвала, че може да стане и тя господар - като Бога. Ние се връщаме на библейското сказание и се опитваме от този жив епос с хирургически нож макар да извлечем от сърцевината неувяхващата истина, която е скрита там. Ония, които са написали легендата са владеели едно познание, което никога нямаше да престане да свети и да буди човешката мисъл. Живата истина блести, грижливо мъдреците са я скрили, за да я поднесат един ден несъкрушима и чиста. В краткия диалог между -змията и жената сякаш е дадена цялата Космогония на Битието, цялата архитектурна цялост и хармония в чийто основи блести принципа. “Ще станете като Бога” - змията първа внесе раздвояването, най-отявлената идея на господарите.
към текста >>

“Ще станете като Бога” - змията първа внесе раздвояването, най-отявлената идея на господарите.
Раздвояването води своето начало от онзи трагичен момент, когато Ева повярвала, че може да стане и тя господар - като Бога. Ние се връщаме на библейското сказание и се опитваме от този жив епос с хирургически нож макар да извлечем от сърцевината неувяхващата истина, която е скрита там. Ония, които са написали легендата са владеели едно познание, което никога нямаше да престане да свети и да буди човешката мисъл. Живата истина блести, грижливо мъдреците са я скрили, за да я поднесат един ден несъкрушима и чиста. В краткия диалог между -змията и жената сякаш е дадена цялата Космогония на Битието, цялата архитектурна цялост и хармония в чийто основи блести принципа. “Ще станете като Бога” - змията първа внесе раздвояването, най-отявлената идея на господарите. “Защо да има само един Бог и вие можете да станете богове. Примамливо блести идеята - да бъдеш като Бога, да станеш господар на всичко. От първия до последният човек на земята щеше да се поблазни при тая възможност - да стигнеш положението да бъдеш Бог, да станеш господар. Срещу тази идея е изправена Ева. Тя вижда всичките преимущества - ще седи на трон, ще управлява световете и ще се разпорежда със всичките съкровища.
към текста >>

“Защо да има само един Бог и вие можете да станете богове.
Ние се връщаме на библейското сказание и се опитваме от този жив епос с хирургически нож макар да извлечем от сърцевината неувяхващата истина, която е скрита там. Ония, които са написали легендата са владеели едно познание, което никога нямаше да престане да свети и да буди човешката мисъл. Живата истина блести, грижливо мъдреците са я скрили, за да я поднесат един ден несъкрушима и чиста. В краткия диалог между -змията и жената сякаш е дадена цялата Космогония на Битието, цялата архитектурна цялост и хармония в чийто основи блести принципа. “Ще станете като Бога” - змията първа внесе раздвояването, най-отявлената идея на господарите. “Защо да има само един Бог и вие можете да станете богове. Примамливо блести идеята - да бъдеш като Бога, да станеш господар на всичко. От първия до последният човек на земята щеше да се поблазни при тая възможност - да стигнеш положението да бъдеш Бог, да станеш господар. Срещу тази идея е изправена Ева. Тя вижда всичките преимущества - ще седи на трон, ще управлява световете и ще се разпорежда със всичките съкровища. Тя не познава закона, тя не живее идеята, че вече има Един Бог, Велик Господар, Велико Начало, Велик Разум, Който е включил в плана и нейното благосъстояние.
към текста >>

Примамливо блести идеята - да бъдеш като Бога, да станеш господар на всичко.
Ония, които са написали легендата са владеели едно познание, което никога нямаше да престане да свети и да буди човешката мисъл. Живата истина блести, грижливо мъдреците са я скрили, за да я поднесат един ден несъкрушима и чиста. В краткия диалог между -змията и жената сякаш е дадена цялата Космогония на Битието, цялата архитектурна цялост и хармония в чийто основи блести принципа. “Ще станете като Бога” - змията първа внесе раздвояването, най-отявлената идея на господарите. “Защо да има само един Бог и вие можете да станете богове. Примамливо блести идеята - да бъдеш като Бога, да станеш господар на всичко. От първия до последният човек на земята щеше да се поблазни при тая възможност - да стигнеш положението да бъдеш Бог, да станеш господар. Срещу тази идея е изправена Ева. Тя вижда всичките преимущества - ще седи на трон, ще управлява световете и ще се разпорежда със всичките съкровища. Тя не познава закона, тя не живее идеята, че вече има Един Бог, Велик Господар, Велико Начало, Велик Разум, Който е включил в плана и нейното благосъстояние. От нея се искаше само да се заеме с разучаването на тази истина.
към текста >>

От първия до последният човек на земята щеше да се поблазни при тая възможност - да стигнеш положението да бъдеш Бог, да станеш господар.
Живата истина блести, грижливо мъдреците са я скрили, за да я поднесат един ден несъкрушима и чиста. В краткия диалог между -змията и жената сякаш е дадена цялата Космогония на Битието, цялата архитектурна цялост и хармония в чийто основи блести принципа. “Ще станете като Бога” - змията първа внесе раздвояването, най-отявлената идея на господарите. “Защо да има само един Бог и вие можете да станете богове. Примамливо блести идеята - да бъдеш като Бога, да станеш господар на всичко. От първия до последният човек на земята щеше да се поблазни при тая възможност - да стигнеш положението да бъдеш Бог, да станеш господар. Срещу тази идея е изправена Ева. Тя вижда всичките преимущества - ще седи на трон, ще управлява световете и ще се разпорежда със всичките съкровища. Тя не познава закона, тя не живее идеята, че вече има Един Бог, Велик Господар, Велико Начало, Велик Разум, Който е включил в плана и нейното благосъстояние. От нея се искаше само да се заеме с разучаването на тази истина. Ева бе в един велик университет - школа и нейната работа беше да бъде студент, ученик в тази школа и да учи.
към текста >>

Тя не познава закона, тя не живее идеята, че вече има Един Бог, Велик Господар, Велико Начало, Велик Разум, Който е включил в плана и нейното благосъстояние.
“Защо да има само един Бог и вие можете да станете богове. Примамливо блести идеята - да бъдеш като Бога, да станеш господар на всичко. От първия до последният човек на земята щеше да се поблазни при тая възможност - да стигнеш положението да бъдеш Бог, да станеш господар. Срещу тази идея е изправена Ева. Тя вижда всичките преимущества - ще седи на трон, ще управлява световете и ще се разпорежда със всичките съкровища. Тя не познава закона, тя не живее идеята, че вече има Един Бог, Велик Господар, Велико Начало, Велик Разум, Който е включил в плана и нейното благосъстояние. От нея се искаше само да се заеме с разучаването на тази истина. Ева бе в един велик университет - школа и нейната работа беше да бъде студент, ученик в тази школа и да учи. Учението винаги подразбира известен труд, известно усилие, насмогване, работа - ученичеството е трудна работа, пътя непоносимо мъчен, а да бъдеш господар е нещо по-леко, по-приятно. Първият изпит излезе несполучлив. Ала идеята не остана заключена там и не легна в забвение.
към текста >>

Езическата култура на древността почива върху тази идея, която винаги е представлявала твърда храна и преплетен възел - да приемеш ли Единния Бог - незнаен и неизвестен, нематериалния Бог на евреите, или ти сам да се провъзгласиш за господар и да излееш образа в кумир; да бъдеш ли ученик или да властвуваш над другите.
Ева бе в един велик университет - школа и нейната работа беше да бъде студент, ученик в тази школа и да учи. Учението винаги подразбира известен труд, известно усилие, насмогване, работа - ученичеството е трудна работа, пътя непоносимо мъчен, а да бъдеш господар е нещо по-леко, по-приятно. Първият изпит излезе несполучлив. Ала идеята не остана заключена там и не легна в забвение. Хиляди и хиляди пъти човек щеше да се връща на нея и щеше да се изправя пред тази алтернатива - господар или ученик. Езическата култура на древността почива върху тази идея, която винаги е представлявала твърда храна и преплетен възел - да приемеш ли Единния Бог - незнаен и неизвестен, нематериалния Бог на евреите, или ти сам да се провъзгласиш за господар и да излееш образа в кумир; да бъдеш ли ученик или да властвуваш над другите. Изпитът на Ева не бе само неин. Идеята се задълбочи и се превърна на дълбок вътрешен конфликт, проникна в хиляди осъвременени варианти в обществения, религиозния, държавния живот на народите и всичко се зарази от реакционния зародиш, който намираме и в зората на първите цивилизации. Материализмът на двадесетия век не е нищо друго, а най-грубия образ стигнал до своята кулминационна, за да преживее своя цъфтеж и своята смърт. Кумирите и култовете се вдигаха и слагаха, живееха и се надживяваха, развенчаваха ги, за да се превърнат след това на пепел за време по-малко от десетилетия. Причината бе една и съща, както някога в далечното минало, така и сега, бяха се променили само формите.
към текста >>

Трябваше да се роди на земята един Велик Човек - Син Божи, за да заеме презряната служба и стане обикновен служител и да каже: “Не дойдох да ми послужите, а да ви послужа аз.” Той не стана господар, а доказа с живота и кръвта си, че Господарят бе Един и, че няма Друг като Него и, че всеки, който се опитва да бъде като Ева божество, предстои му да опита на гърба си тоягата - чакат го само страданията и мъките, чрез които рано или късно ще стигне до истината - че Бог е Един, и че той е само служител и ученик в този живот на тази земя.
Малки и големи господари никнеха. В целия свят надпреварата за надмощие беше надпревара в подготовка за военно надмощие. На земята никога не е имало по-внушителен брой от кандидати за господари, както през нашето време - да владееш, да господствуваш, да заповядваш, ако ще и над един човек, над едно общество, над една партия, над един народ, над един континент, над пет континента, а ако може и над цялото космическо пространство. Огромни желания, огромни идеи на допотопни същества, останали от ерата на мамутите, на динозаврите, на големите слонове, влята и завещана в главата на представителката на нежния пол Ева, според Библейското сказание. На земята според обикновените човешки разбирания по-леко е да си господар, отколкото слуга, по-леко е да бъдеш господар, отколкото ученик. Трябваше да се роди на земята един Велик Човек - Син Божи, за да заеме презряната служба и стане обикновен служител и да каже: “Не дойдох да ми послужите, а да ви послужа аз.” Той не стана господар, а доказа с живота и кръвта си, че Господарят бе Един и, че няма Друг като Него и, че всеки, който се опитва да бъде като Ева божество, предстои му да опита на гърба си тоягата - чакат го само страданията и мъките, чрез които рано или късно ще стигне до истината - че Бог е Един, и че той е само служител и ученик в този живот на тази земя. Нищо друго на земята не е свързано със смъртта, както господаруването. Просто в Евангелието е дадена идеята в оня час, когато от притчата казва на себе си след като е събрал целия си урожай: "Яж, душе, и се весели, хамбарите ти са пълни, няма вече за какво да мислиш" - и на сутринта го намерили мъртъв. Неизброими са вариантите на тази отявлена идея, която е направила хиляди поражения във всичките слоеве на обществото и във всичките възможни форми на богатство, пари, слава, успехи и пр. Всички купно взети стигат до едно състояние на превъзходство по ум, по сила, по възможности плюс едно уверение, че всичко дължат на себе си и, че небето е “пусто и празно" и че Вселената лежи без диригент, без архитект, без господар, без Бога. Малкият, дребният човек, който едва владее в съвършенство петте сетива и не владее изкуството да продължи живота си поне за един миг, иска да стане господар, бори се за тази служба, умира безславно за нея - предпочита леката служба за която мечта Ева, предпочита да заповядва на другите вместо на себе си, предпочита обикновения живот пред ученичеството, да, също като Ева.
към текста >>

Неизброими са вариантите на тази отявлена идея, която е направила хиляди поражения във всичките слоеве на обществото и във всичките възможни форми на богатство, пари, слава, успехи и пр.
Огромни желания, огромни идеи на допотопни същества, останали от ерата на мамутите, на динозаврите, на големите слонове, влята и завещана в главата на представителката на нежния пол Ева, според Библейското сказание. На земята според обикновените човешки разбирания по-леко е да си господар, отколкото слуга, по-леко е да бъдеш господар, отколкото ученик. Трябваше да се роди на земята един Велик Човек - Син Божи, за да заеме презряната служба и стане обикновен служител и да каже: “Не дойдох да ми послужите, а да ви послужа аз.” Той не стана господар, а доказа с живота и кръвта си, че Господарят бе Един и, че няма Друг като Него и, че всеки, който се опитва да бъде като Ева божество, предстои му да опита на гърба си тоягата - чакат го само страданията и мъките, чрез които рано или късно ще стигне до истината - че Бог е Един, и че той е само служител и ученик в този живот на тази земя. Нищо друго на земята не е свързано със смъртта, както господаруването. Просто в Евангелието е дадена идеята в оня час, когато от притчата казва на себе си след като е събрал целия си урожай: "Яж, душе, и се весели, хамбарите ти са пълни, няма вече за какво да мислиш" - и на сутринта го намерили мъртъв. Неизброими са вариантите на тази отявлена идея, която е направила хиляди поражения във всичките слоеве на обществото и във всичките възможни форми на богатство, пари, слава, успехи и пр. Всички купно взети стигат до едно състояние на превъзходство по ум, по сила, по възможности плюс едно уверение, че всичко дължат на себе си и, че небето е “пусто и празно" и че Вселената лежи без диригент, без архитект, без господар, без Бога. Малкият, дребният човек, който едва владее в съвършенство петте сетива и не владее изкуството да продължи живота си поне за един миг, иска да стане господар, бори се за тази служба, умира безславно за нея - предпочита леката служба за която мечта Ева, предпочита да заповядва на другите вместо на себе си, предпочита обикновения живот пред ученичеството, да, също като Ева. А Великият непознат и непризнат Господар през това време с обич учи своите своенравни, упорити и невежи деца, и понеже твърде много държи за свободата казва: “Направете го господар. Нека опита собствената си философия, пуснете сина в света, нека опита рошковете на света, оставете ги да градят кумири и отливат култове, нека опитат тая философия на миналото, тази наука на настоящето, за да се върне някога пречистен на скромното, ала велико звание: “слуга и ученик”. В историята на човечеството няма нито един господар, чиято глава да не се е търкаляла под железния чук на съдбата.
към текста >>

Всички купно взети стигат до едно състояние на превъзходство по ум, по сила, по възможности плюс едно уверение, че всичко дължат на себе си и, че небето е “пусто и празно" и че Вселената лежи без диригент, без архитект, без господар, без Бога.
На земята според обикновените човешки разбирания по-леко е да си господар, отколкото слуга, по-леко е да бъдеш господар, отколкото ученик. Трябваше да се роди на земята един Велик Човек - Син Божи, за да заеме презряната служба и стане обикновен служител и да каже: “Не дойдох да ми послужите, а да ви послужа аз.” Той не стана господар, а доказа с живота и кръвта си, че Господарят бе Един и, че няма Друг като Него и, че всеки, който се опитва да бъде като Ева божество, предстои му да опита на гърба си тоягата - чакат го само страданията и мъките, чрез които рано или късно ще стигне до истината - че Бог е Един, и че той е само служител и ученик в този живот на тази земя. Нищо друго на земята не е свързано със смъртта, както господаруването. Просто в Евангелието е дадена идеята в оня час, когато от притчата казва на себе си след като е събрал целия си урожай: "Яж, душе, и се весели, хамбарите ти са пълни, няма вече за какво да мислиш" - и на сутринта го намерили мъртъв. Неизброими са вариантите на тази отявлена идея, която е направила хиляди поражения във всичките слоеве на обществото и във всичките възможни форми на богатство, пари, слава, успехи и пр. Всички купно взети стигат до едно състояние на превъзходство по ум, по сила, по възможности плюс едно уверение, че всичко дължат на себе си и, че небето е “пусто и празно" и че Вселената лежи без диригент, без архитект, без господар, без Бога. Малкият, дребният човек, който едва владее в съвършенство петте сетива и не владее изкуството да продължи живота си поне за един миг, иска да стане господар, бори се за тази служба, умира безславно за нея - предпочита леката служба за която мечта Ева, предпочита да заповядва на другите вместо на себе си, предпочита обикновения живот пред ученичеството, да, също като Ева. А Великият непознат и непризнат Господар през това време с обич учи своите своенравни, упорити и невежи деца, и понеже твърде много държи за свободата казва: “Направете го господар. Нека опита собствената си философия, пуснете сина в света, нека опита рошковете на света, оставете ги да градят кумири и отливат култове, нека опитат тая философия на миналото, тази наука на настоящето, за да се върне някога пречистен на скромното, ала велико звание: “слуга и ученик”. В историята на човечеството няма нито един господар, чиято глава да не се е търкаляла под железния чук на съдбата. Неумолим е този чук.
към текста >>

Той живя с идеята за един Господар, идеята за един Бог.
Краят на всички господари е смъртта. Ще кажат: Всички ще умрем. И тази идея е реакционна и родена от господарите. По един начин умират господарите , по съвсем друг умират слугите и учениците. Христос беше слуга и не умря. Той живя с идеята за един Господар, идеята за един Бог. “Един Господар е достатъчен - да станеш господар, то е влизане в стълкновение с Бога” - казва Учителят. За ученикът има една служба - слуга, един чин - ученическия; един живот - живот на служене, на учене, на славословене Великото в света, което е определил точното място и точната служба на човека, единствената, която може да го повдигне.
към текста >>

“Един Господар е достатъчен - да станеш господар, то е влизане в стълкновение с Бога” - казва Учителят.
Ще кажат: Всички ще умрем. И тази идея е реакционна и родена от господарите. По един начин умират господарите , по съвсем друг умират слугите и учениците. Христос беше слуга и не умря. Той живя с идеята за един Господар, идеята за един Бог. “Един Господар е достатъчен - да станеш господар, то е влизане в стълкновение с Бога” - казва Учителят. За ученикът има една служба - слуга, един чин - ученическия; един живот - живот на служене, на учене, на славословене Великото в света, което е определил точното място и точната служба на човека, единствената, която може да го повдигне.
към текста >>

52. 4. Петият час

Тези две съдбоносни дати сякаш в незнаен час си бяха разпределили ролите - едната да порази тялото, другата духовното тяло.
Никой вече не можеше да каже за себе си, онова, което му понася. Човекът стоеше открит и всичките му мисли и желания, всичките му тайни помишления можеха да се видят на длан. Беше се изпълнило онова казано в онзи стих от Евангелието: “Няма да остане нищо скрито, покрито.” Бяха вече минали времената на “хубавите" приказки, думите загубиха своето значение и смисъл, защото делата се натрапваха, говореха грубо. С това виждане ние посрещахме и изпращахме датите, времето, годините, чийто удари се стоварваха върху тялото на Братството, което стоеше цялостно и единно, опряло широкия си гръб, търпеливо и със самообладание да устоява, без да направи опит дори да се защищава. От 27 декември 1944, когато от земята замина Учителя до 6.XII.1957 година, когато иззеха всичката литература - изключително тази на Учителя, библиите и евангелията нямаше дълъг път. Тези две съдбоносни дати сякаш в незнаен час си бяха разпределили ролите - едната да порази тялото, другата духовното тяло. Коя дата беше по-страшна, трудно бихме могли да определим, защото, какво е творецът, когато му отнемат и унищожат произведенията му -плода на неговия неуморим и безкористен труд? Не е ли отлято в тях всичкото съдържание на неговия живот? Не е ли целия човек - светлината на неговата мисъл, топлината на неговото сърце в това духовно съкровище, което любовно подарява на човечеството? Безспорно. “В начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог”. Какво беше Словото на Учителя, ако не самия Той?
към текста >>

Безспорно. “В начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог”.
От 27 декември 1944, когато от земята замина Учителя до 6.XII.1957 година, когато иззеха всичката литература - изключително тази на Учителя, библиите и евангелията нямаше дълъг път. Тези две съдбоносни дати сякаш в незнаен час си бяха разпределили ролите - едната да порази тялото, другата духовното тяло. Коя дата беше по-страшна, трудно бихме могли да определим, защото, какво е творецът, когато му отнемат и унищожат произведенията му -плода на неговия неуморим и безкористен труд? Не е ли отлято в тях всичкото съдържание на неговия живот? Не е ли целия човек - светлината на неговата мисъл, топлината на неговото сърце в това духовно съкровище, което любовно подарява на човечеството? Безспорно. “В начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог”. Какво беше Словото на Учителя, ако не самия Той? И не бе ли казал Той: “Ако искате да ме намерите, търсете ме в думите, аз съм това, което говоря”. А на друго място: “Ако искате да се свържете с мене, четете Словото". Ние знаехме законите, по които духовния живот се реализира на земята, за да получи своя мистичен смисъл. Точно така бяхме схванали събитието - втория удар, стоварен върху здравия гръбнак на Братството.
към текста >>

Затова и най-богатите народи в края на краищата смирено скланят коляно и пристъпват при ония светилища, откъдето могат да запалят факлите на своята култура.
Точно така бяхме схванали събитието - втория удар, стоварен върху здравия гръбнак на Братството. Един голям епос може да се сътвори и една лирика, изпълнена с чувствителна тъга може да се изпее. Духовното съкровище на един народ, на една нация е хиляди пъти по-скъпо от всичкото златно наличие на държавното съкровище. Духовното е хиляди пъти по-силно, по-мощно и по-значимо; огромен извор с мощно течение, неизброими киловат час енергия, която преобразява света. Затова и духовните личности в миналото и днес, броени на пръсти дори всяват трепет и страх в сърцата на насилниците. Затова и най-богатите народи в края на краищата смирено скланят коляно и пристъпват при ония светилища, откъдето могат да запалят факлите на своята култура. Да се унищожат духовните съкровища на един народ е кощунство и насилие, най-голямото, което може да съществува в света. Защото не се ограбва само един народ, а цялото човечество. Когато се връщаме на това събитие, изпитваме дълбока скръб и бихме желали не българи, а някакви далечни племена от средновековието да бяха извършили това, за да не съществува в историята на българския народ тази страница, най-черната бихме казали след освобождаването от отоманското иго. Може още да се каже, че гонението на богомилите имаше същия характер и българският народ нищо не спечели от това, а напротив много загуби, няма да се спираме сега на това. Но има нещо, което отежнява събитието - то е открадването на светлината и потъпкване на основния принцип на живота -Любовта.
към текста >>

Може още да се каже, че гонението на богомилите имаше същия характер и българският народ нищо не спечели от това, а напротив много загуби, няма да се спираме сега на това.
Затова и духовните личности в миналото и днес, броени на пръсти дори всяват трепет и страх в сърцата на насилниците. Затова и най-богатите народи в края на краищата смирено скланят коляно и пристъпват при ония светилища, откъдето могат да запалят факлите на своята култура. Да се унищожат духовните съкровища на един народ е кощунство и насилие, най-голямото, което може да съществува в света. Защото не се ограбва само един народ, а цялото човечество. Когато се връщаме на това събитие, изпитваме дълбока скръб и бихме желали не българи, а някакви далечни племена от средновековието да бяха извършили това, за да не съществува в историята на българския народ тази страница, най-черната бихме казали след освобождаването от отоманското иго. Може още да се каже, че гонението на богомилите имаше същия характер и българският народ нищо не спечели от това, а напротив много загуби, няма да се спираме сега на това. Но има нещо, което отежнява събитието - то е открадването на светлината и потъпкване на основния принцип на живота -Любовта. Нарушението е равносилно на спирането на огромни водни маси с някакъв бент. Течението е неудържимо, и никоя човешка сила не може да се пребори и го спре. Историята днес клейми всичките сатрапи, които в миналото са унищожавали духовните ценности. Скъпо се плаща безумието на една дива царщина.
към текста >>

Богат материал от всичките клонове на науката и възпитанието биха намерили там специалистите.
За нас това бяха беседите на Учителя. В своите лекции, особено тези, които се изнасяха в Младежкия клас, където една академична младеж жадна слушаше. Той предвиждаше всичките открития на науката и в алегоричен език чертаеше новото, което пристъпваше в света. Всичко, което казваше за науката за храненето, за новата медицина, за слънцето, за природата впоследствие се потвърждаваше. И никъде другаде не можеше да се намери такъв огромен материал относно тая нова наука, която още беше в пелени - психологията, и никой до преди Него, можем да твърдим това, не е говорил толкова много за мислите и чувствата, като мощни двигатели на човешкото развитие, като фактори на живота и отношенията към всичко и всички. Богат материал от всичките клонове на науката и възпитанието биха намерили там специалистите. Ние се опитахме да засегнем отчасти някои въпроси, които разрешаваха и най-комплицираните противоречия и проблеми на съвременния живот. Характерно беше отношението към живата природа, както я наричаше Той - неща, които звучаха нови и близко до човека. Беседите трябваше да бъдат не четени, а проучени, да се прилагат методите и принципите, за да се разбере и преживее тяхната стойност. Немарата към този важен проблем е непростима. Трудно можем да скриваме чувствата, които напират - огорчени и отровени от упражнено насилие над едно общество от просветени хора, съзнателни граждани, патриотични и добри работници с високото съзнание за труда и чувство на отговорност.
към текста >>

Прави са ония, които казват, че величието на един народ не се мери нито с квадратурата на територията, нито с богатствата скрити в нея, нито със златното наличие, а с честността, със смелостта, с героизма и с готовността да живее за другите; там лежи ценния капитал на отделния човек, на отделните общества и на целите народи.
Немарата към този важен проблем е непростима. Трудно можем да скриваме чувствата, които напират - огорчени и отровени от упражнено насилие над едно общество от просветени хора, съзнателни граждани, патриотични и добри работници с високото съзнание за труда и чувство на отговорност. Бяха хора преминали през Неговата школа, премного жизнеспособна, премного близко до човека и неговите духовни потребности, за да я сметнат ненужна или вредна. Всичко у Него беше живот, думи и живот бяха неразривно свързани, идеи и дела имаха пълно покритие - на това ни учеше Той. Било ли е време, когато едно общество, един народ да няма нужда от едно съсловие, от едно духовно общество, което държи в ръцете си факлите на чистотата, на правдата, на почтеността. Прави са ония, които казват, че величието на един народ не се мери нито с квадратурата на територията, нито с богатствата скрити в нея, нито със златното наличие, а с честността, със смелостта, с героизма и с готовността да живее за другите; там лежи ценния капитал на отделния човек, на отделните общества и на целите народи. А Той беше успял да създаде безшумно и скромно едно подобно общество, което непрекъснато работеше за култивиране в себе си тъкмо тези добродетели. Не беше малко това. Отношението, което бе проявено към това общество, накара всички да се стъписат, да огледат създалото се положение и да ревизират становището си за свобода и демокрация, проявени към тях. Имахме чувство, че живеем вън от законите, когато през онова мрачно утро осъмнахме без нашите скъпи библиотеки. Абсолютно нищо не можехме да очакваме от никоя инстанция.
към текста >>

53. 7. Мярката (2.IX.1969 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

Две хиляди години по-късно, на междата на стария и новия век стоеше един Велик Човек, приел като Христа “робския образ" с подчертана тенденция да остане непознат и незнаен, и в ръцете си държеше мярката - Любовта, закона и не само държеше, но и изкусно манипулираше с нея.
Историята е премного тягостна. Любовта бе погазена, изпъдена, изгонена и християнските народи замечтано очакваха реализирането на своя план - второто пришествие, новото спасение и втората жертва. Ала нещата от тоя мащаб не се повтарят. Природата си служи всякога с различни методи. По същия начин Христос не ще дойде - и великите инквизитори нямаха вече власт и сила да изковат нов кръст. Две хиляди години по-късно, на междата на стария и новия век стоеше един Велик Човек, приел като Христа “робския образ" с подчертана тенденция да остане непознат и незнаен, и в ръцете си държеше мярката - Любовта, закона и не само държеше, но и изкусно манипулираше с нея. Затова ли беше успял? Може би - не бе важно това, важното беше, че Той виждаше и още по-важно, че Той действуваше. Две десетилетия по-късно, учениците Му щяха да разберат и видят скритата страна на този живот, дълбоките замисли и мощния замах с който се извършваше обновителния процес в тялото на изнуреното човечество. Нямаше да пощади никого и беше добро, беше израз на любовен акт -хирургическия нож щеше да бъде неумолим. Светът се гърчеше и човечеството преживяваше родилни мъки.
към текста >>

“Бог ще повика всички владици и проповедници при себе си, да дадат отчет.
Нямаше да пощади никого и беше добро, беше израз на любовен акт -хирургическия нож щеше да бъде неумолим. Светът се гърчеше и човечеството преживяваше родилни мъки. Всичко щеше да свърши благополучно, като раждането на добрата и почтената жена, която подарява на света умен и любящ младенец. Наричаше себе си “прокурор, най-страшният прокурор”. Не бе виновен Той. “Бог ще повика всички владици и проповедници при себе си, да дадат отчет. Няма да остане нито един владика или проповедник, от който да не се иска отчет. Тогава аз ще бъда прокурор за всички владици и патриарси от целия свят. Ще бъда прокурор за всички престъпления в света”. Ще ги попитам: “Как смеете в името на Бога, в свещеното име на Любовта да лъжете? Казани преди половин век, думите днес звучат много по-силно и по-внушително отколкото тогава, защото знакът на сбъдновението вече бележи правда.
към текста >>

Ще ги попитам: “Как смеете в името на Бога, в свещеното име на Любовта да лъжете?
Не бе виновен Той. “Бог ще повика всички владици и проповедници при себе си, да дадат отчет. Няма да остане нито един владика или проповедник, от който да не се иска отчет. Тогава аз ще бъда прокурор за всички владици и патриарси от целия свят. Ще бъда прокурор за всички престъпления в света”. Ще ги попитам: “Как смеете в името на Бога, в свещеното име на Любовта да лъжете? Казани преди половин век, думите днес звучат много по-силно и по-внушително отколкото тогава, защото знакът на сбъдновението вече бележи правда. Старите форми непрестанно се разрушават, острието на неправдата и насилието се притъпяват, жилото на лъжата се обезсилва и в света става все по-светло и все по-тясно за безчинствата на миналото. Там е мярката - там един прокурор поставено длъжностно лице, облечено във власт, съдебно се грижи за правилното приложение на законите и търси безпристрастно спазен ли бе основния кодекс, донесен от Христа -Любовта. Здраво държи Той мярката и мери, измерва съдбата - няма да остане нищо не измерено, не премерено, несанкционирано. Любовта с Любов се мери.
към текста >>

54. 24. Едно от нейните чудеса (25.I.1977 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

Г. ПИСАТЕЛКАТА БУЧА БЕХАР

“Това, което ние не виждаме в света, е Бог, Който мисли”.
В тая беседа [Духът на Господа: [19 август, 1927, петък], 4 ч. сл.об. - В: Пътят на ученика: съборни беседи от Учителя, дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство, при срещата им в гр. София на “Изгрева", през лятото 1927 г. София: Просветния к-т, [1927], с. 73-120.] Учителят отнася водата като важен елемент в природата, към онази категория елементи, които нарича: “образи на Божията мисъл”. “Това, което ние не виждаме в света, е Бог, Който мисли”. “Растенията, животните, водата, въздухът, огъня, Слънцето, Луната, звездите”. Колкото и странно да звучи за обикновената човешка мисъл залостена в рамките на грубия материализъм, идеята за Бога, като вечно Начало и Първопричина на нещата, възприета и преживяна от старите евреи като Велика Реалност, остана да живее, просъществувала хилядолетия, възприета като Велика Истина от всичките народи по-късно. За нас в случая тя става по-жива, по-целеустремена в светлината на Учителя, Който ясно на разбран език казва: “Той е навсякъде. Той прониква всичко. Бог е жив, мисли и говори непрестанно.
към текста >>

Колкото и странно да звучи за обикновената човешка мисъл залостена в рамките на грубия материализъм, идеята за Бога, като вечно Начало и Първопричина на нещата, възприета и преживяна от старите евреи като Велика Реалност, остана да живее, просъществувала хилядолетия, възприета като Велика Истина от всичките народи по-късно.
София на “Изгрева", през лятото 1927 г. София: Просветния к-т, [1927], с. 73-120.] Учителят отнася водата като важен елемент в природата, към онази категория елементи, които нарича: “образи на Божията мисъл”. “Това, което ние не виждаме в света, е Бог, Който мисли”. “Растенията, животните, водата, въздухът, огъня, Слънцето, Луната, звездите”. Колкото и странно да звучи за обикновената човешка мисъл залостена в рамките на грубия материализъм, идеята за Бога, като вечно Начало и Първопричина на нещата, възприета и преживяна от старите евреи като Велика Реалност, остана да живее, просъществувала хилядолетия, възприета като Велика Истина от всичките народи по-късно. За нас в случая тя става по-жива, по-целеустремена в светлината на Учителя, Който ясно на разбран език казва: “Той е навсякъде. Той прониква всичко. Бог е жив, мисли и говори непрестанно. Формите и образите на Неговата мисъл ни обикалят. Отвсякъде, накъдето и да се обърнем, ние се срещаме с тях, те ни учудват, трогват, будят мисли и чувства, за да се превърнат не само на източници, но и за да ни накарат да мислим, да работим, да творим.
към текста >>

Бог е жив, мисли и говори непрестанно.
“Това, което ние не виждаме в света, е Бог, Който мисли”. “Растенията, животните, водата, въздухът, огъня, Слънцето, Луната, звездите”. Колкото и странно да звучи за обикновената човешка мисъл залостена в рамките на грубия материализъм, идеята за Бога, като вечно Начало и Първопричина на нещата, възприета и преживяна от старите евреи като Велика Реалност, остана да живее, просъществувала хилядолетия, възприета като Велика Истина от всичките народи по-късно. За нас в случая тя става по-жива, по-целеустремена в светлината на Учителя, Който ясно на разбран език казва: “Той е навсякъде. Той прониква всичко. Бог е жив, мисли и говори непрестанно. Формите и образите на Неговата мисъл ни обикалят. Отвсякъде, накъдето и да се обърнем, ние се срещаме с тях, те ни учудват, трогват, будят мисли и чувства, за да се превърнат не само на източници, но и за да ни накарат да мислим, да работим, да творим. Нещо величествено се разкрива, ако рече човек да огледа тая действителност, тоя обективен свят, в който сме потопени, тая жива природа, която непрекъснато упражнява своето давление не само през нашите сетива. Целият мир, устроен по някакъв незнаен план, разумно, хармонично, целесъобразно, представлява една жива книга, отлично написана, за да има какво да чете и учи човек през вечността. Водата, тя привлече сега нашето внимание, тоя жив поток на енергия, на свежест, на чистота, на красота.
към текста >>

Целият мир, устроен по някакъв незнаен план, разумно, хармонично, целесъобразно, представлява една жива книга, отлично написана, за да има какво да чете и учи човек през вечността.
Той прониква всичко. Бог е жив, мисли и говори непрестанно. Формите и образите на Неговата мисъл ни обикалят. Отвсякъде, накъдето и да се обърнем, ние се срещаме с тях, те ни учудват, трогват, будят мисли и чувства, за да се превърнат не само на източници, но и за да ни накарат да мислим, да работим, да творим. Нещо величествено се разкрива, ако рече човек да огледа тая действителност, тоя обективен свят, в който сме потопени, тая жива природа, която непрекъснато упражнява своето давление не само през нашите сетива. Целият мир, устроен по някакъв незнаен план, разумно, хармонично, целесъобразно, представлява една жива книга, отлично написана, за да има какво да чете и учи човек през вечността. Водата, тя привлече сега нашето внимание, тоя жив поток на енергия, на свежест, на чистота, на красота. Човек трябва да се изкачи по високите планини, една от тях - Рила, не случайно назована: “Водна планина”, за да се срещне с водата, с душата на водата, казваме ние и нехаем за онова, което материалистите могат да кажат. Само да застане човек на брега на едно от нейните многобройни езера, и да се потопи в нейната кристална чистота, една прозрачност те посреща и по незнайни пътища всичката красота на тия води отразяват двата тона синьо на небето и зелено-сиво на скалите, навлизащо дълбоко в тебе. Може да отседна под някой водопад и да гледа цялата феерия на водите, които се спущат и се разбиват като пеещ облак, пеещ по свой начин и различни гами. Получените звуци са и шумни, чисти и свежи, дъхащи на бели цветя.
към текста >>

Достатъчно е човек да влезе в досег със скритата красота и сила на водата - тая нейна метафизична същност, за да дойде в контакт в Великото и Божественото и никога да не смее да пита: “Има ли Бог?
Изворите 1 това чудо на планината, тая ненадмината прелест, за която ние никога нямаше да престанем да копнеем. Ние обичахме планината, обичахме водата в нея и навсякъде, където я срещахме. Тя ни привлича, тя ни говори, тя ни влияе, тя прочиства нашето състояние, тя ни радва, за да стигнем накрая до извода: тя бе образ на Божията мисъл, тя бе дар на човека от Голямата Любов, тя бе израз на обилния живот, който бе притежание на човек. И беше толкова много, толкова много!... Защо?! За да види, разбере и почувствува човекът колко животът е даден обилен, чист, красив, вечно движещ, жив като водата. Достатъчно е човек да влезе в досег със скритата красота и сила на водата - тая нейна метафизична същност, за да дойде в контакт в Великото и Божественото и никога да не смее да пита: “Има ли Бог? ” Това бе водата за нас - спряхме се на един от елементите, влизащи в тая стройна система на Божествената мисъл, защото тъкмо в тая беседа и на тоя събор, събрал неговите ученици и почитатели от цялата страна, стекли се масово от села и градове, на които Той говори не само за онова, което извисяваше душата и щеше да помогне духовното развитие на учениците, но и за ония практически методи, които засягаха бита и здравето му. В тая беседа “Духът на Господа” една от главните теми беше водата във връзка със здравето на човека. Как да се използува тя чрез миене и пиене за възстановяване и подържане на здравето. Беше много важно нещо за Него здравословното състояние на човек. “Ученикът трябва да бъде здрав, ако е болен, да не пристъпва прага на школата.
към текста >>

Нека тази принцеса навлезе дълбоко в нашия живот, за да се радваме на нейното несметно богатство!...
Затова, нека всекидневна задача е да разтоварваме ума, сърцето, душата си от всичко нехармонично, тревожно, противоречиво, ужасяващо. Неизброими са начините и методите, които Той е дал, за справянето с тая мъчна задача: “да поддържаме винаги “доброто разположение” - тоя талисман на здравето. А то е едно от главните условия да поддържаме "връзката между нашата душа и Божествената мисъл". Накрая на беседата това е и Неговото пожелание. Ние от наша страна ще си пожелаем: Нека водата стане за нас това, което Той каза и показа в тази беседа! Нека тази принцеса навлезе дълбоко в нашия живот, за да се радваме на нейното несметно богатство!... Господи, не ни лишавай от сладката вода - това чудесно съчетание на двата влюбени елемента - Н20. Тя е благо, което се оценява едва когато започва да се губи. Сладката вода, израза на духовния подем и на доброто, правено от разумните и чистите по сърце хора в света. Дано никога те не липсват на земята! За да се радваме всички на обилието на чистата, сладката, животворяща
към текста >>

55. 4.7. Съзерцание: лятото на 1954 г.

Г. ПИСАТЕЛКАТА БУЧА БЕХАР

Шеметната урва над него и потайните входове шепнат за планинските тайни и богатства, скрити в нейната сърцевина.
4.7. СЪЗЕРЦАНИЕ лятото на 1954 г. Сутрин, когато на изток се разливат пурпурни зари и слънцето изплава окъпано в хиляди багри, някъде на югоизток, под надвисналите канари, блести едно смарагдено и дълбоко езеро, което привлича моите очи и моето сърце. Аз познавам неговите спокойни води, защитени от рилските ветрове, тихо шумящи в тоя кът на планината, заделен и непрорязан от планински път. Там цари необикновено спокойствие и тишина. Потокът що се влива и излива от него мълви някаква чиста и сладка мелодия, снежната преспа искряща от белота разказва някаква старинна приказка. Шеметната урва над него и потайните входове шепнат за планинските тайни и богатства, скрити в нейната сърцевина. Често аз се спирам там, изкачвам се по пътя на реката, пресичам нейното неравно корито и се отзовавам пред огромни каменни блокове, неподвижни и заковани там, не зная от кога. Канарите на Рила... колко здрави са те, колко е здрава нашата спретната земя! Всичката мощ на планината е скрита в тях. Просторите се реят зад огромния масив, скалите стоят надвиснали, сякаш на един хвърлей и аз малкият човек стоя там на брега на езерото стъпила на голяма канара, стоя и гледам. Като в огромна длан лежи езерото с тъмно смарагдени отблясъци, почиващо в скута на планината и отразява неизразимата красота на приказни светове.
към текста >>

Хоризонтът се губи в простора на рилското небе, погледът потъва в огледалната повърхност на дълбоките води и човекът в своята цялост е само там привлечен от незнаен център, потънал в дълбока размисъл.
Често аз се спирам там, изкачвам се по пътя на реката, пресичам нейното неравно корито и се отзовавам пред огромни каменни блокове, неподвижни и заковани там, не зная от кога. Канарите на Рила... колко здрави са те, колко е здрава нашата спретната земя! Всичката мощ на планината е скрита в тях. Просторите се реят зад огромния масив, скалите стоят надвиснали, сякаш на един хвърлей и аз малкият човек стоя там на брега на езерото стъпила на голяма канара, стоя и гледам. Като в огромна длан лежи езерото с тъмно смарагдени отблясъци, почиващо в скута на планината и отразява неизразимата красота на приказни светове. Хоризонтът се губи в простора на рилското небе, погледът потъва в огледалната повърхност на дълбоките води и човекът в своята цялост е само там привлечен от незнаен център, потънал в дълбока размисъл. Някъде и някога през ония сияйни дни тук е отзвучавала Неговата жива и мощна реч. Какво ми нашепват водите и канарите край това отстранено езеро? Не е ли планината жива книга с разтворени страници за тия, които я обичат, за тия, които копнеят за нея? Вслушвам се - пеят водите, разказват канарите, шуми вятърът край мен, а най-мощно от всичко на света, като глас на милиони води, звучи Неговият глас. Планината отключва своето богатство, планината открива своите тайни.
към текста >>

Планината отключва своето богатство, планината открива своите тайни.
Хоризонтът се губи в простора на рилското небе, погледът потъва в огледалната повърхност на дълбоките води и човекът в своята цялост е само там привлечен от незнаен център, потънал в дълбока размисъл. Някъде и някога през ония сияйни дни тук е отзвучавала Неговата жива и мощна реч. Какво ми нашепват водите и канарите край това отстранено езеро? Не е ли планината жива книга с разтворени страници за тия, които я обичат, за тия, които копнеят за нея? Вслушвам се - пеят водите, разказват канарите, шуми вятърът край мен, а най-мощно от всичко на света, като глас на милиони води, звучи Неговият глас. Планината отключва своето богатство, планината открива своите тайни. Неговата светлина отразява чистия образ на мъдростта, тук сме ние, за да чуем живите слова, тук сме ние, за да отнесем живия хляб слязъл от небето. В душата ни узрява един плод, в сърцето ни избуява един копнеж — да бъдем като чистите води на Рила, да бъдем силни и здрави като канарите на Рила, да бъдем щедри като Рила, раздаваща се всеки миг! В огромна и топла шепа лежи това езеро под надвисналите канари. Хоризонтът се губи в небесния простор, човекът край бреговете съзерцава дълбоките и незнайни глъбини и сеща всичката мощ на планината, преживява всичката хубост на планината и слуша, слуша гласа на Незнайния, Който говори за един живот и за една любов, посетила в ранна пролет нашата жадна за слънце и обич земя. лятото на 1954 г.
към текста >>

56. 5. Малки песни за безначалният, неизвестния мъдрец, когато бе Учител и Господ мой